Уикипедия bgwiki https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0 MediaWiki 1.39.0-wmf.22 first-letter Медия Специални Беседа Потребител Потребител беседа Уикипедия Уикипедия беседа Файл Файл беседа МедияУики МедияУики беседа Шаблон Шаблон беседа Помощ Помощ беседа Категория Категория беседа Портал Портал беседа Чернова Чернова беседа TimedText TimedText talk Модул Модул беседа Gadget Gadget talk Gadget definition Gadget definition talk 4 2253 11473641 11472966 2022-07-29T00:52:24Z Elizaiv22 294865 Автоматично вграждане на [[Уикипедия:Страници за изтриване/2022/07/Янаки Бенов]] wikitext text/x-wiki {{/Начало}}{{nobots}} {{Уикипедия:Страници за изтриване/2022/07/Дейв Кларънс}} {{Уикипедия:Страници за изтриване/2022/07/Лъки Роуз}} {{Уикипедия:Страници за изтриване/2022/07/Янаки Бенов}} 83es6xi2ly46kj5ail4hhks3y5dvhnz 11473675 11473641 2022-07-29T02:48:18Z Ted Masters 210248 -1 прието wikitext text/x-wiki {{/Начало}}{{nobots}} {{Уикипедия:Страници за изтриване/2022/07/Лъки Роуз}} {{Уикипедия:Страници за изтриване/2022/07/Янаки Бенов}} gnj7pqpaabeaailoryvza12dqe02v8s 0 2497 11473380 11439566 2022-07-28T15:14:31Z Svawt95 240800 Премахната редакция 11439566 на [[Special:Contributions/87.119.112.231|87.119.112.231]] ([[User talk:87.119.112.231|б.]]) wikitext text/x-wiki {{Календар|7}} '''29 юли''' е 210-ият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (211-ви през [[високосна година|високосна]]). Остават 155 дни до края на годината. == Събития == * [[626]] г. – Започва десетдневната аварска обсада на [[Константинопол]] с участие на [[славяни]], [[българи]] и други народи. * [[1014]] г. – [[Българо-византийски войни]]: [[Българска войска|Българската войска]] претърпява поражение от войските на [[византийски император|византийския император]] [[Василий II Българоубиец|Василий II]] в [[Беласишка битка|Битката при Беласица]]; [[цар]] [[Самуил]] умира при вида на 15 000 осакатени военнопленници. * [[1586]] г. – Основан е руския град [[Тюмен]], [[нефт]]ената столица на [[Сибир]]. * [[1588]] г. – [[Англо-испанска война (1585-1604)]]: Военният [[Непобедимата армада|флот]] на испанския крал [[Филип II (Испания)|Филип II]] е изпратен, за да завладее [[Англия]], но е разбит в [[проток]]а [[Ла Манш]] от английската флота. * [[1830]] г. – След избухването на [[Юлската революция]] във [[Франция]] е детрониран крал [[Шарл X]]. * [[1856]] г. – [[Българските земи под османско владичество]]: В [[Търново]] [[Капитан Дядо Никола]] обявява [[въстание]]. (стар стил) * [[1858]] г. – Подписана е първата търговска спогодба между [[САЩ]] и [[Япония]], по силата на която Япония открива за посещения на чужденци [[Токио]] и [[Осака]]. * [[1877]] г. – Главната щабквартира на руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]] по време на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] се премества в [[Бяла (Област Русе)]]. * [[1885]] г. – На заседание на [[Български таен централен революционен комитет|Българския таен централен революционен комитет]] (БТЦРК) в село Дермендере (днес [[Първенец (област Пловдив)|Първенец]]) се взима решение за обявяване на въстание за [[Съединението]] на [[Княжество България]] с [[Източна Румелия]]. * [[1900]] г. – Италианският крал [[Умберто I]] е убит от [[анархист]]. * [[1913]] г. – След края на [[Междусъюзническата война]] с царски указ на [[Фердинанд I]] е обявена демобилизация на [[българска армия|българската армия]]. * [[1917]] г. – с православен ритуал е осветена ''[[Вилата на Генерала]]''. * [[1921]] г. – [[Адолф Хитлер]] е избран за ръководител на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа партия]]. [[Файл:Flag of IAEA.svg|мини|120px|Флагът на МААЕ]] * [[1946]] г. – Започва [[Парижки мирен договор (1947)|Парижката мирна конференция]] с цел уреждане на проблемите в [[Европа]] след [[Втората световна война]]. * [[1948]] г. – [[Олимпийски игри]]: След 12-годишно прекъсване поради Втората световна война се откриват [[Летни олимпийски игри 1948]] в [[Лондон]]. * [[1957]] г. – Основана е [[Международна агенция за атомна енергия]] ([[МААЕ]]). * [[1958]] г. – В [[САЩ]] е създадено [[Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство]] ([[НАСА]]). * [[1967]] г. – Учредена е [[Задруга на майсторите на народните художествени занаяти]]. * [[1973]] г. – [[Георгиос Пападопулос]] става временен [[президент на Гърция]], след като е оглавил военния [[държавен преврат]] през [[април]] 1967 г., бил е [[министър-председател]] от 1967 до [[1972]] г. и от [[март]] 1972 г. е бил [[регент]] на Гърция. * [[1981]] г. – [[Даяна Спенсър]] и английският престолонаследник и принц на [[Уелс]] [[Чарлз (принц на Уелс)|Чарлз]] сключват брак в катедралата [[Свети Павел (катедрала)|Свети Павел]] в Лондон. * [[1992]] г. – Учредена е [[Българска асоциация на туристическите агенции]] (БАТА). * [[1994]] г. – Бившият министър-председател на [[Италия]] [[Бетино Кракси]] е осъден на осем и половина години затвор заради злоупотреби. * [[2002]] г. – [[Министър-председател]]ят [[Симеон Сакскобургготски]] представя [[България]] на срещата на [[Пакт за стабилност|Пакта за стабилност]] в [[Залцбург]], [[Австрия]]. * [[2005]] г. – [[Астроном]]и обявяват откриването на [[планета джудже|планетата джудже]] [[Ерида (планета джудже)|Ерида]] в [[Слънчевата система]]. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Benito Mussolini and Adolf Hitler.jpg|мини|100px|Бенито Мусолини с Хитлер]] [[Файл:John Sykes Vauhtiajot 2008.jpg|мини|100px|[[Джон Сайкс]]]] * [[1605]] г. – [[Зимон Дах]], германски поет († [[1659]] г.) * [[1805]] г. – [[Алексис дьо Токвил]], френски историк и политолог († [[1859]] г.) * [[1817]] г. – [[Иван Айвазовски]], руски художник († [[1900]] г.) * [[1860]] г. – [[Виторио Ботего]], италиански офицер († [[1897]]) * [[1867]] г. – [[Бертхолд Опенхайм]], равин († [[1942]] г.) * [[1871]] г. – [[Пиетро Бадолио]], италиански политик († [[1956]] г.) * [[1883]] г. – [[Бенито Мусолини]], италиански фашистки диктатор († [[1945]] г.) * [[1884]] г. – [[Борис Асафиев]], руски композитор († [[1949]] г.) * [[1885]] г. – [[Теда Бара]], американска актриса († [[1955]] г.) * [[1892]] г. – [[Петър Романовски]], руски шахматист († [[1964]] г.) * 1892 г. – [[Уилям Пауъл]], американски актьор († [[1984]] г.) * [[1900]] г. – [[Ейвинд Юнсон]], шведски писател, [[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат]] през [[1974]] († [[1976]] г.) * [[1905]] г. – [[Даг Хамаршелд]], шведски дипломат, [[Нобелова награда за мир|Нобелов лауреат]] († [[1961]] г.) * [[1918]] г. – [[Емил Манов]], български сценарист († [[1982]] г.) * [[1922]] г. – [[Михаил Минин]], руски войник († [[2008]] г.) * [[1925]] г. – [[Микис Теодоракис]], гръцки композитор († [[2021]] г.) * [[1930]] г. – [[Васил Попов (писател)|Васил Попов]], български писател († [[1980]] г.) * [[1937]] г. – [[Даниъл Макфадън]], американски икономист, [[Награда за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел|Нобелов лауреат]] през [[2000]] г. * [[1938]] г. – [[Луис Арагонес]], испански футболист († [[2014]] г.) * [[1940]] г. – [[Иван Божилов]], български историк († [[2016]] г.) * [[1941]] г. – [[Розмари Стателова]], български учен * [[1942]] г. – [[Стен Надолни]], немски писател * [[1945]] г. – [[Елена Райнова]], българска актриса * [[1946]] г. – [[Стиг Бломквист]], шведски рали състезател * [[1947]] г. – [[Атанас Славов (писател)|Атанас Славов]], български писател * [[1948]] г. – [[Райна Каблешкова]], български историограф и етнолог († 2021 г.) * [[1952]] г. – [[Олга Махри]], поетеса * [[1956]] г. – [[Васил Божков]], български предприемач * [[1957]] г. – [[Виктор Гавриков]], литовски шахматист * [[1959]] г. – [[Джон Сайкс]], британски рокмузикант * 1959 г. – [[Мартина Вачкова]], българска актриса * 1959 г. – [[Мирослав Цветанов]], български актьор, сценограф и учен * [[1962]] г. – [[Карл Кокс]], британски диджей * [[1969]] г. – [[Греъм Пол]], английски футболен съдия * [[1972]] г. – [[Метин Казак]], български политик * 1972 г. – [[Четин Казак]], български политик * [[1973]] г. – [[Стефания Колева]], българска актриса * [[1980]] г. – [[Фернандо Гонсалес]], чилийски тенисист * [[1981]] г. – [[Фернандо Алонсо]], испански пилот от Формула 1 * [[1983]] г. – [[Димо Алексиев]], български актьор * [[1984]] г. – [[Джесика Мадисън]], американска актриса († [[2006]] г.) * 1984 г. – [[Уилсън Паласиос]], хондураски футболист == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Robert Schumann.jpg|100px|мини|Роберт Шуман]] * [[238]] г. – [[Пупиен]], римски император (* ок. [[178]] г.) * [[1030]] г. – [[Олаф II]], крал на Норвегия (* [[995]] г.) * [[1032]] г. – [[Матилда Швабска]], херцогиня на Каринтия и Горна Лотарингия (* [[988]] г.) * [[1095]] г. – [[Ласло I]], крал на Унгария (* [[1040]] г.) * [[1099]] г. – [[Урбан II]], римски папа (* [[1042]] г.) * [[1108]] г. – [[Филип I (Франция)|Филип I]], крал на Франция (* [[1052]] г.) * [[1507]] г. – [[Мартин Бехайм]], германски учен (* [[1459]] г.) * [[1644]] г. – [[Урбан VIII]], римски папа (* [[1568]] г.) * [[1662]] г. – [[Висарион Смоленски (светец)|Висарион Смоленски]], православен светец (* [[?]] г.) * [[1808]] г. – [[Селим III]], [[султан на Османската империя]] (* [[1761]] г.) * [[1844]] г. – [[Франц Моцарт]], австрийски композитор (* [[1791]] г.) * [[1856]] г. – [[Карел Хавличек Боровски]], чешки журналист (* [[1821]] г.) * 1856 г. – [[Роберт Шуман]], немски композитор (* [[1810]] г.) * [[1857]] г. – [[Шарл Люсиен Бонапарт]], френски зоолог (* [[1803]] г.) * [[1890]] г. – [[Винсент ван Гог]], холандски художник (* [[1853]] г.) * [[1900]] г. – [[Умберто I]], крал на Италия (* 1844 г.) * [[1913]] г. – [[Тобиас Михаел Карел Асер]], немски юрист, [[Нобелова награда за мир|Нобелов лауреат]] (* [[1838]] г.) * [[1917]] г. – [[Райна Княгиня]], българска учителка и революционерка (* 1856 г.) * 1917 г. – [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], български военен деец (* [[1863]] г.) * [[1918]] г. – [[Мирон Бешков]], български общественик (* [[1837]] г.) * [[1947]] г. – [[Йордан Иванов]], български учен (* [[1872]] г.) * [[1962]] г. – [[Роналд Фишер]], английски учен (* [[1980]] г.) * [[1974]] г. – [[Ерих Кестнер]], немски писател (* [[1899]] г.) * 1974 г. – [[Петко Карлуковски]], български актьор (* [[1921]] г.) * [[1975]] г. – [[Джеймс Блиш]], американски писател (* 1921 г.) * 1980 г. – [[Филип Голиков]], съветски маршал (* [[1900]] г.) * [[1982]] г. – [[Владимир Зворикин]], руско-американски изобретател (* [[1889]] г.) * [[1983]] г. – [[Дейвид Нивън]], британски актьор († [[1910]] г.) * 1983 г. – [[Луис Бунюел]], испански режисьор (* 1900 г.) * [[1986]] г. – [[Емил Коралов]], български писател (* [[1906]] г.) * [[1992]] г. – [[Йован Рашкович]], хърватски политик (* [[1929]] г.) * [[1995]] г. – [[Георги Павлов (художник)|Георги Павлов]], български художник (* [[1913]] г.) * [[2001]] г. – [[Едвард Герек]], полски политик и държавник (* 1913 г.) * [[2006]] г. – [[Арсений Пловдивски]], български духовник (* [[1932]] г.) == Празници == {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|729]] po2l51owmpbuts5lvxi7oyqm4toknu7 11473844 11473380 2022-07-29T07:59:22Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Календар|7}} '''29 юли''' е 210-ият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (211-ви през [[високосна година]]). Остават 155 дни до края на годината. == Събития == * [[626]] г. – Започва десетдневната аварска обсада на [[Константинопол]] с участие на [[славяни]], [[българи]] и други народи. * [[1014]] г. – [[Българо-византийски войни]]: [[Българска войска|Българската войска]] претърпява поражение от войските на [[византийски император|византийския император]] [[Василий II Българоубиец|Василий II]] в [[Беласишка битка|Битката при Беласица]]; [[цар]] [[Самуил]] умира при вида на 15 000 осакатени военнопленници. * [[1586]] г. – Основан е руският град [[Тюмен]], [[нефт]]ената столица на [[Сибир]]. * [[1588]] г. – [[Англо-испанска война (1585-1604)]]: [[Непобедимата армада|Военният флот]] на испанския крал [[Филип II (Испания)|Филип II]] е изпратен, за да завладее [[Англия]], но е разбит в протока [[Ла Манш]] от английската флота. * [[1830]] г. – След избухването на [[Юлската революция]] във [[Франция]] е детрониран крал [[Шарл X]]. * [[1856]] г. – (стар стил) [[Българските земи под османско владичество]]: В [[Търново]] [[Капитан Дядо Никола]] обявява въстание. * [[1858]] г. – Подписана е първата търговска спогодба между [[САЩ]] и [[Япония]], по силата на която Япония открива за посещения на чужденци [[Токио]] и [[Осака]]. * [[1877]] г. – Главната щабквартира на руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]] по време на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] се премества в [[Бяла (Област Русе)]]. * [[1885]] г. – На заседание на [[Български таен централен революционен комитет|Българския таен централен революционен комитет]] (БТЦРК) в село Дермендере (днес [[Първенец (област Пловдив)|Първенец]]) се взима решение за обявяване на въстание за [[Съединението]] на [[Княжество България]] с [[Източна Румелия]]. * [[1900]] г. – Италианският крал [[Умберто I]] е убит от [[анархист]]. * [[1913]] г. – След края на [[Междусъюзническата война]] с царски указ на [[Фердинанд I]] е обявена демобилизация на [[българска армия|българската армия]]. * [[1917]] г. – с православен ритуал е осветена ''[[Вилата на Генерала]]''. * [[1921]] г. – [[Адолф Хитлер]] е избран за ръководител на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа партия]]. [[Файл:Flag of IAEA.svg|мини|120px|Флагът на МААЕ]] * [[1946]] г. – Започва [[Парижки мирен договор (1947)|Парижката мирна конференция]] с цел уреждане на проблемите в [[Европа]] след [[Втората световна война]]. * [[1948]] г. – [[Олимпийски игри]]: След 12-годишно прекъсване поради Втората световна война се откриват [[Летни олимпийски игри 1948]] в [[Лондон]]. * [[1957]] г. – Основана е [[Международна агенция за атомна енергия]] ([[МААЕ]]). * [[1958]] г. – В [[САЩ]] е създадено [[Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство]] ([[НАСА]]). * [[1967]] г. – Учредена е [[Задруга на майсторите на народните художествени занаяти]]. * [[1973]] г. – [[Георгиос Пападопулос]] става временен [[президент на Гърция]], след като е оглавил военния [[държавен преврат]] през април 1967 г. * [[1981]] г. – [[Даяна Спенсър]] и английският престолонаследник и принц на [[Уелс]] [[Чарлз (принц на Уелс)|Чарлз]] сключват брак в катедралата [[Свети Павел (катедрала)|Свети Павел]] в Лондон. * [[1992]] г. – Учредена е [[Българска асоциация на туристическите агенции]] (БАТА). * [[1994]] г. – Бившият министър-председател на [[Италия]] [[Бетино Кракси]] е осъден на осем и половина години затвор заради злоупотреби. * [[2002]] г. – [[Министър-председател]]ят [[Симеон Сакскобургготски]] представя [[България]] на срещата на [[Пакт за стабилност|Пакта за стабилност]] в [[Залцбург]], [[Австрия]]. * [[2005]] г. – [[Астроном]]и обявяват откриването на [[планета джудже|планетата джудже]] [[Ерида (планета джудже)|Ерида]] в [[Слънчевата система]]. == Родени == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Benito Mussolini and Adolf Hitler.jpg|мини|100px|Бенито Мусолини с Хитлер]] [[Файл:John Sykes Vauhtiajot 2008.jpg|мини|100px|[[Джон Сайкс]]]] * [[1605]] г. – [[Зимон Дах]], германски поет († [[1659]] г.) * [[1805]] г. – [[Алексис дьо Токвил]], френски историк и политолог († [[1859]] г.) * [[1817]] г. – [[Иван Айвазовски]], руски художник († [[1900]] г.) * [[1860]] г. – [[Виторио Ботего]], италиански офицер († [[1897]]) * [[1867]] г. – [[Бертхолд Опенхайм]], равин от Моравия († [[1942]] г.) * [[1871]] г. – [[Пиетро Бадолио]], италиански политик († [[1956]] г.) * [[1883]] г. – [[Бенито Мусолини]], италиански фашистки диктатор († [[1945]] г.) * [[1884]] г. – [[Борис Асафиев]], руски композитор († [[1949]] г.) * [[1885]] г. – [[Теда Бара]], американска актриса († [[1955]] г.) * [[1892]] г. – [[Петър Романовски]], руски шахматист († [[1964]] г.) * 1892 г. – [[Уилям Пауъл]], американски актьор († [[1984]] г.) * [[1900]] г. – [[Ейвинд Юнсон]], шведски писател, [[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат]] през [[1974]] († [[1976]] г.) * [[1905]] г. – [[Даг Хамаршелд]], шведски дипломат, [[Нобелова награда за мир|Нобелов лауреат]] († [[1961]] г.) * [[1918]] г. – [[Емил Манов]], български сценарист († [[1982]] г.) * [[1922]] г. – [[Михаил Минин]], руски войник († [[2008]] г.) * [[1925]] г. – [[Микис Теодоракис]], гръцки композитор († [[2021]] г.) * [[1930]] г. – [[Васил Попов (писател)|Васил Попов]], български писател († [[1980]] г.) * [[1937]] г. – [[Даниъл Макфадън]], американски икономист, [[Награда за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел|Нобелов лауреат]] през [[2000]] г. * [[1938]] г. – [[Луис Арагонес]], испански футболист († [[2014]] г.) * [[1940]] г. – [[Иван Божилов]], български историк († [[2016]] г.) * [[1941]] г. – [[Розмари Стателова]], български учен * [[1942]] г. – [[Стен Надолни]], германски писател * [[1945]] г. – [[Елена Райнова]], българска актриса * [[1946]] г. – [[Стиг Бломквист]], шведски рали състезател * [[1947]] г. – [[Атанас Славов (писател)|Атанас Славов]], български писател * [[1948]] г. – [[Райна Каблешкова]], български историограф и етнолог († 2021 г.) * [[1952]] г. – [[Олга Махри]], поетеса * [[1956]] г. – [[Васил Божков]], български предприемач * [[1957]] г. – [[Виктор Гавриков]], литовски шахматист * [[1959]] г. – [[Джон Сайкс]], британски рокмузикант * 1959 г. – [[Мартина Вачкова]], българска актриса * 1959 г. – [[Мирослав Цветанов]], български актьор, сценограф и учен * [[1962]] г. – [[Карл Кокс]], британски диджей * [[1969]] г. – [[Греъм Пол]], английски футболен съдия * [[1972]] г. – [[Метин Казак]], български политик * 1972 г. – [[Четин Казак]], български политик * [[1973]] г. – [[Стефания Колева]], българска актриса * [[1980]] г. – [[Фернандо Гонсалес]], чилийски тенисист * [[1981]] г. – [[Фернандо Алонсо]], испански пилот от Формула 1 * [[1983]] г. – [[Димо Алексиев]], български актьор * [[1984]] г. – [[Джесика Мадисън]], американска актриса († [[2006]] г.) * 1984 г. – [[Уилсън Паласиос]], хондураски футболист == Починали == <!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --> [[Файл:Robert Schumann.jpg|100px|мини|Роберт Шуман]] * [[238]] г. – [[Пупиен]], римски император (* ок. [[178]] г.) * [[1030]] г. – [[Олаф II]], крал на Норвегия (* [[995]] г.) * [[1032]] г. – [[Матилда Швабска]], херцогиня на Каринтия и Горна Лотарингия (* [[988]] г.) * [[1095]] г. – [[Ласло I]], крал на Унгария (* [[1040]] г.) * [[1099]] г. – [[Урбан II]], римски папа (* [[1042]] г.) * [[1108]] г. – [[Филип I (Франция)|Филип I]], крал на Франция (* [[1052]] г.) * [[1507]] г. – [[Мартин Бехайм]], германски учен (* [[1459]] г.) * [[1644]] г. – [[Урбан VIII]], римски папа (* [[1568]] г.) * [[1662]] г. – [[Висарион Смоленски (светец)|Висарион Смоленски]], православен светец (* [[?]] г.) * [[1808]] г. – [[Селим III]], султан на Османската империя (* [[1761]] г.) * [[1844]] г. – [[Франц Моцарт]], австрийски композитор (* [[1791]] г.) * [[1856]] г. – [[Карел Хавличек Боровски]], чешки журналист (* [[1821]] г.) * 1856 г. – [[Роберт Шуман]], германски композитор (* [[1810]] г.) * [[1857]] г. – [[Шарл Люсиен Бонапарт]], френски зоолог (* [[1803]] г.) * [[1890]] г. – [[Винсент ван Гог]], нидерландски художник (* [[1853]] г.) * [[1900]] г. – [[Умберто I]], крал на Италия (* 1844 г.) * [[1913]] г. – [[Тобиас Михаел Карел Асер]], нидерландски политик, [[Нобелова награда за мир|Нобелов лауреат]] (* [[1838]] г.) * [[1917]] г. – [[Райна Княгиня]], българска учителка и революционерка (* 1856 г.) * 1917 г. – [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], български военен деец (* [[1863]] г.) * [[1918]] г. – [[Мирон Бешков]], български общественик (* [[1837]] г.) * [[1947]] г. – [[Йордан Иванов]], български учен (* [[1872]] г.) * [[1962]] г. – [[Роналд Фишер]], английски учен (* [[1980]] г.) * [[1974]] г. – [[Ерих Кестнер]], германски писател (* [[1899]] г.) * 1974 г. – [[Петко Карлуковски]], български актьор (* [[1921]] г.) * [[1975]] г. – [[Джеймс Блиш]], американски писател (* 1921 г.) * 1980 г. – [[Филип Голиков]], съветски маршал (* [[1900]] г.) * [[1982]] г. – [[Владимир Зворикин]], руско-американски изобретател (* [[1889]] г.) * [[1983]] г. – [[Дейвид Нивън]], британски актьор († [[1910]] г.) * 1983 г. – [[Луис Бунюел]], испански режисьор (* 1900 г.) * [[1986]] г. – [[Емил Коралов]], български писател (* [[1906]] г.) * [[1992]] г. – [[Йован Рашкович]], хърватски политик (* [[1929]] г.) * [[1995]] г. – [[Георги Павлов (художник)|Георги Павлов]], български художник (* [[1913]] г.) * [[2001]] г. – [[Едвард Герек]], полски политик и държавник (* 1913 г.) * [[2006]] г. – [[Арсений Пловдивски]], български духовник (* [[1932]] г.) == Празници == {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|729]] catij1dgdx2u9g5u8yld4sjpk9irkls 0 2955 11473707 11466709 2022-07-29T03:34:25Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | роден-място = [[Копривщица]], [[Княжество България]] | починал-място = [[Горно Караджово]], [[Гърция]] | националност = {{флагче с име|България}} | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор | жанрове = [[поезия]] | направление = [[символизъм]], [[декадентство]] | повлиян = [[Пенчо Славейков]], [[Франсис Жам]], [[Пол Верлен]], [[Стефан Маларме]] }} }} '''Димчо Велев Дебелянов''' (роден като ''Динчо Дебелянов'') е [[България|български]] [[поет]], автор на [[лирика|лирични]] и [[сатира|сатирични]] стихотворения, публикувани в различни периодични издания. == Биография == Димчо Дебелянов е роден на [[28 март]] [[1887]] година в [[Копривщица]] в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина, в което е последното, шесто дете.<ref>{{cite web | publisher = Словото | year = 2014 | url = http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=180 | title = Димчо Дебелянов | work = slovo.bg | accessdate = 16 октомври 2014}}</ref> Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През [[1896]] г., след смъртта на бащата, семейството се премества в [[Пловдив]] при най-възрастния брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „[[Жълто училище|Жълтото училище]]“, по-късно в [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската мъжка гимназия]], сега Гимназия с хуманитарен профил „Св. св. Кирил и Методий“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря. През [[1904]] г. семейството на Дебелянов се преселва в [[София]] и наема квартира на ул. [[Оборище (улица в София)|„Оборище“]] 46. През [[1906]] г. в списание „[[Съвременност (списание)|Съвременност]]“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов кумир е [[Пенчо Славейков]], малко по-късно и [[Пейо Яворов]]. След [[1907]] г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „[[Българска сбирка]]“, „Съвременник“, „[[Нов път]]“, „[[Оса (вестник)|Оса]]“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийския университет]], следващата година се премества в [[Исторически факултет (Софийски университет)|Историко-филологическия факултет]], но следва само две години. Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като [[Бодлер]], [[Пол Верлен|Верлен]], дори [[Шекспир]]. В края на октомври [[1912]] г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в [[Самоков]]. През [[Балканската война]] е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в [[Школата за запасни офицери]] в [[Княжево]]. Две години по-късно е произведен в чин [[подпоручик]]. В началото на [[Първата световна война]] сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари ([[29 януари]]) [[1916]] г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на [[2 октомври]] 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до [[Горно Караджово]] (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в [[Валовища|Демирхисар]] (или Валовища, днес Сидирокастро). За отличия и заслуги през втория период на войната посмъртно е награден с военен орден „[[За храброст]]“, IV степен.<ref>ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 125-126</ref> През [[1931]] г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му [[Копривщица]]. По-късно [[скулптор]]ът [[Иван Лазаров]] е поканен да направи [[Надгробен паметник на Димчо Дебелянов|паметник]] на поета. При едно от посещенията си в Копривщица той видял баба Лила Паралеева (изгубила съпруг и син във войните) да седи на прага на портата си – подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дало идеята за паметника. Тъй като Лила Паралеева скоро след това починала, скулпторът използвал за модел баба Лала Душкова<ref>Славимир Генчев, [http://www.segabg.com/article.php?sid=2007030700040002601 Ще искаме паметна плоча за Димчо Дебелянов в Гърция], в-к „Сега“, 7 март 2007 г.</ref>. Скулптурата „Майка“ е поставена на гроба на поета през [[1934]] г. == Произведения == * '''„Помниш ли, помниш ли...“.''' За първи път излиза под заглавието „Елегия“ с посвещение на [[Мара Карловска]] в сп. „Родно изкуство“, г. І, кн. 2. от 24 ноември 1914 г., стр. 30. Жанрово е елегия, а изказът е във 2 л., ед. ч. Лирическият аз води диалог със самия себе си. == Посмъртно признание == [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|Родната къща на Димчо Дебелянов]] в Копривщица е реставрирана и през [[1957]] г. е превърната в къща музей. На провежданите ежегодно под патронажа на [[Дирекция на музеите (Копривщица)]] и Община [[Копривщица]] „Дебелянови вечери“ се връчва [[Димчо Дебелянов (награда)|Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“]]. Името на Димчо Дебелянов носи морският нос [[Димчо Дебелянов (нос)|Димчо Дебелянов]] в [[Антарктика]].<ref>{{Citation |title=Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer) |url=http://www.id-team.org/apc/Apcbg-Web-New_files/gazet-bg.doc |accessdate=2011-11-14 |archivedate=2016-03-04 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160304103223/http://www.id-team.org/apc/Apcbg-Web-New_files/gazet-bg.doc }}</ref> == Галерия == <gallery class="center"> Debelynov-house-exterior-2020.jpg|Родната къща на Дебелянов в Копривщица, днес музей Debelyanov-mashev.png|Дебелянов (вляво) с художника [[Георги Машев]] през 1912 г. BASA 60K-1-4-6_Dimcho_Debelianov_exhumation,1934_(retouch).jpg|Ексхумиране и пренасяне на тленните останки на Дебелянов от Демир Хисар до Копривщица, 1934 г. BASA_60K-1-7-5_Funeral_of_Dimcho_Debelyanov.jpg|Погребението на тленните останки на Дебелянов в Копривщица, 1934 г. Tombstone-Debelyanov.JPG|Скулптурата „Майка“, поставена на гроба на поета Димчо Дебелянов през 1934 г. </gallery> == Литература за него (основни изследвания) == * [[Цветан Минков (писател)|Цветан Минков]]. ''Димчо Дебелянов''. Лом: Печ. „Зора“, 1926. * Людмил Стоянов. ''Димчо Дебелянов: Поет на жизнения подвиг. Спомени и впечатления''. София: Право, 1926. * Иван Радославов. ''Портрети: Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов''. София: Кооп. печ., 1927. * Михаил Витанов. ''Фон на религиозност у Димчо Дебелянов''. София: С. М. Стайков, 1938. * [[Владимир Русалиев]]. ''Бездомник в нощта. Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов''. София: Т. Ф. Чипев, печ. Стоп. развитие, 1939. * Тихомир Геров. ''В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов''. София: Български писател, 1957. * [[Стоян Каролев]]. ''Димчо Дебелянов: Литературно-критически очерк''. София: Бълг. писател, 1961. * Светозар Цонев. ''Поезията на Димчо Дебелянов''. София, 1965. * [[Георги Марков (критик)|Георги Марков]]. [http://chitanka.info/text/26477-dimcho-debeljanov ''Димчо Дебелянов'']. С., „Народна просвета“, 1974. * [[Стоян Илиев (критик)|Стоян Илиев]]. ''Димчо Дебелянов – между греха и разкаянието''. София: Наука и изкуство, 1985. * Илиана Монова. ''Проблеми на поетиката на Димчо Дебелянов''. Изследване. С., Български писател, 1990, 87 с. * ''Страници за Димчо Дебелянов. Творчеството на писателя в бълг. лит. критика''. Състав. [[Панко Анчев]]. Варна, Андина, 1992, 207 с. * Донка Правдомирова. ''Димчо Дебелянов 1887 – 1916. Био-библиография''. С., Нар. библ. „Св. св. Кирил и Методий“, 1993, 236 с. * [[Валентина Радинска]]. ''Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците''. С., П.К. Яворов, 1997, 150 с. * Здравко Дафинов. ''Чародеецът бохем: Документална хроника за живота и творчеството на Димчо Дебелянов (1887 – 1916)''. София: Изток-Запад, 2004. * Ирен Александрова. ''Приписки между изказа и смисъла: По полетата на Дебелянов''. София: Сема РШ, 2004. * Виолета Русева. ''Елегии за безутешни дни: Книга за Дебелянов''. Велико Търново: [[Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“]], 2010. * ''Димчо Дебелянов: 125 години от рождението на поета. Нови изследвания, архив, спомени''. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, 2013. == Вижте също == * [[Иванка Дерменджийска-Горинова]] == Източници == : ''Тази статия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=180 Словото] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20031205144121/http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=180 |date=2003-12-05 }}, използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].'' <references/> == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикиизточник|Димчо Дебелянов}} {{сродни проекти Уикицитат|Димчо Дебелянов}} {{сродни проекти Общомедия|Category:Dimcho Debelyanov|Димчо Дебелянов}} {{сродни проекти край}} * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Димчо+Дебелянов&type=AllFields От и за Димчо Дебелянов в Своден каталог НАБИС] * [https://debelianov.litclub.bg/ Произведения на Димчо Дебелянов в litclub.bg] * [http://www.slovo.bg/debelyanov/ Произведенията на Димчо Дебелянов в slovo.bg] * {{Моята библиотека автор|dimcho-debeljanov|Димчо Дебелянов}} * [http://www.koprivshtitza.com/debelianov.php Биографични бележки за Димчо Дебелянов на сайта koprivshtitza.com] * [http://liternet.bg/publish/katalog/about/d/ddebelianov.htm Критика върху Дебелянов в Литернет] * [[Милена Кирова]], [http://www.slovo.bg/old/litforum/220/mkirova.htm Из „Българската поема“ (върху „Разблудната царкиня“)], в. „Литературен форум“, бр. 20 (504), 21.05.2002 – 27.05.2002 г. * [http://www.rodina-bg.org/kritika/debeljanov/Default.HTM Литературна критика за творчеството на Димчо Дебелянов – библиография], сайт на библиотека „Родина“, Стара Загора * [http://www.uni-vt.bg/11/?page=806&zid=83 Литература за Дебелянов на сайта на Библиотеката при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Дебелянов, Димчо}} [[Категория:Димчо Дебелянов| ]] [[Категория:Български поети и поетеси класици]] [[Категория:Български поети символисти]] [[Категория:Писатели след Освобождението]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Български подпоручици]] [[Категория:Загинали през Първата световна война]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Обекти, наречени на Димчо Дебелянов| ]] 4gqmrhaolmey4vqsgegy9rm22hacczn 0 3404 11473525 11448619 2022-07-28T19:50:13Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{Религия}} [[Файл:Religionsmajoritaries.png|мини|360px|]] '''Религията''' е мироглед и поведение, основани върху вярата в нещо свръхестествено, в божествени сили; вероизповедание. Много от религиите имат организирано [[Религиозно поведение|поведение]], [[духовенство]], дефиниции за членство или съпричастност, [[Свято място|свещени места]] и [[Свещен текст|текстове]]. Практикуването на дадена религия може да включва също [[ритуал]]и, [[проповед]]и, почитане или поклонение пред [[Бог]] или [[Божество|божества]], [[Жертвоприношение|жертвоприношения]], [[транс]], [[Инициация|инициации]], [[Погребение|погребални служби]], [[Брак|брачни церемонии]], [[медитация]], [[молитва]] или други страни на човешката култура. Вярата в истинността на религиозните „истини“ не се базира на никакви наблюдения получени на базата на [[Научен метод|научния метод]] от повторими опити в контролирани среди, както са всички научни теории, на които са базирани съвременните науки – биология, химия, физика и медицинскияте науки. Понятието ''религия'' понякога се използва като аналогично на [[вяра]], система от вярвания и дори [[дхарма|набор от задължения]].{{hrf|Kant|2001|177}} В същото време, по думите на [[Емил Дюркем]], религията се различава от личната вяра по това, че тя е „нещо, крайно социално“.{{hrf|Durkheim|1915|10}} Според глобална анкета, проведена през 2012 година, 59% от хората по света са религиозни, а 36% са [[Нерелигиозност|нерелигиозни]], включително 13% [[Атеизъм|атеисти]], като делът на религиозните намалява с 9 процентни пункта спрямо 2005 година.{{hrf|WIN-Gallup International|2012}} Средно жените са по-религиозни от мъжете.{{hrf|Britt|2009}} Някои хора следват няколко религии или множество религиозни принципи едновременно, независимо от това дали съответните религиозни системи традиционно позволяват [[Синкретизъм|синкретизма]].{{hrf|Smith|2005|77}}{{hrf|Mase-Hasegawa|2008|}}{{hrf|Goldberg|2009}} == Наименование == Думата „религия“ произлиза от [[Латински език|латинската]] ''religio'', която означава „уважение към свещеното, почитане на боговете“.{{hrf|Harper|2013}} Произходът и първоначалното значение на латинската дума не са изяснени, като съществуват различни хипотези. Една от тях, присъстваща още в текстове на [[Цицерон]], я свързва с представката за повторение ''re-'' и глагола ''lego'' („чета“) в смисъл на „избирам“, „преглеждам“ или „разглеждам внимателно“. Съвременни изследователи, като [[Том Харпър]] и [[Джоузеф Камбъл]], предпочитат да извеждат ''religio'' от ''ligare'' („обвързвам, свързвам“) – така с представката ''re-'' се получава „свързвам отново“, значение, популяризирано от [[Августин Блажени]] в неговата интерпретация на [[Лактанций]].{{hrf|Harpur|2004|}}{{hrf|Campbell|1991|}} Според филолога [[Макс Мюлер]] думата ''religio'' първоначално има по-тесен смисъл и означава само „преклонение пред Бог или боговете, внимателно обмисляне на божествените неща, пиетет“.{{hrf|Müller|1889|33}}{{hrf|Lewis|2013}} Според Мюлер много други култури от тази епоха, като тези на [[Древен Египет]], [[Древна Персия]] и Древна Индия, имат подобен подход, като за тях това, което днес наричаме религия, би било просто „закон“.{{hrf|Müller|1870|28}} Много езици имат думи, които обикновено се превеждат като „религия“, но се използват в по-различен смисъл, а в някои езици изобщо няма такава дума. Например, [[санскрит]]ската дума „[[дхарма]]“ понякога се превежда като „религия“, но означава и закон. Първоначално в средновековна [[Япония]] също има единство между „имперски закон“ и „закон на Буда“, като тези източници на правото започват да се разграничават по-късно.{{hrf|Kuroda|1996|271 – 285}}{{hrf|McMullin|1984|}} В [[иврит]] няма точно съответствие на думата „религия“, а [[Юдаизъм|юдаизмът]] не разграничава отчетливо религиозна, национална, расова и етническа идентичност.{{hrf|Edelheit|2000|3}} == Определения == Има множество определения за понятието религия, като тук са разгледани само няколко от тях. Типични речникови определения на религия са „вяра в или почитане на бог или богове“{{hrf|Hodder Education|2011}} или „служба и почитане на Бог или свръхестественото“.{{hrf|Merriam-Webster|2013}} В същото време много изследователи разширяват определенията като „вяра в бог“, тъй като те не могат да обхванат цялото многообразие на религиозната мисъл и опит. Антропологът [[Едуард Бърнет Тайлър]] определя религията като „вярата в духовни същества“.{{hrf|Tylor|1871|424}} През 1871 година той смята, че стесняването на дефиницията до вяра във върховно божество, съд след смъртта, [[идолопоклонничество]] и така нататък, би изключило много хора от категорията на религиозните и по този начин „има недостатъка да идентифицира религията с определени следствия, вместо с по-дълбокия мотив, който лежи под тях“. Той също така твърди, че вярата в духовни същества съществува при всички известни общества. Основоположникът на интерпретативната антропология [[Клифърд Гиърц]] дефинира религията като „система от символи, която действа за установяването на мощни, всеобхватни и дълготрайни предразположения и мотивации у хората чрез формулиране на представи за общ порядък на съществуване и обличайки тези представи с такова излъчване на действителност, че предразположенията и мотивациите изглеждат единствено реалистични“.{{hrf|Geertz|1993|87 – 125}} Позовавайки се изглежда на Тайлъровия „по-дълбок мотив“, Гиърц отбелязва, че „имаме много малка представа как, в емпиричен смисъл, се извършва това конкретно чудо. Знаем само, че то се извършва, ежегодно, ежеседмично, ежедневно, за някои хора почти ежечасно; и имаме огромна етнографска литература, която демонстрира това“.{{hrf|Geertz|1993|90}} Богословът [[Антоан Вергот]] също акцентира върху „културната действителност“ на религията, която той определя като „съвкупността на езиковите прояви, емоции, действия и знаци, които се отнасят към свръхестествено същество или свърхестествени същества“. Той разглежда понятието „свръхестествено“ като всичко, надхвърлящо силите на природата или човешките възможности.{{hrf|Vergote|1996|16}} Социологът [[Емил Дюркем]], в своя влиятелен труд „[[Елементарни форми на религиозен живот]]“, определя религията като „единна система от вярвания и практики, отнасящи се към свещените неща“, а под „свещени неща“ разбира нещата, които са „обособени и забранени – вярвания и практики, които обединяват в една морална общност, наричана Църква, всички, които се придържат към тях“.{{hrf|Durkheim|1915|}} В същото време свещените неща не са ограничени до богове или духове – по този начин [[Будизъм|будизмът]] се включва в тази дефиниция на религията.{{hrf|Durkheim|1915|45}} И обратното – свещени неща могат да бъдат „скала, дърво, извор, камъче, парче дърво, къща, с една дума всичко може да бъде свещено“.{{hrf|Durkheim|1915|37}} Религиозните вярвания, митове, догми и легенди са изображенията, които изразяват природата на тези свещени неща, както и приписваните им качества и сили.{{hrf|Durkheim|1915|40 – 41}} В своята книга „[[Разновидностите на религиозния опит]]“ психологът [[Уилям Джеймс]] дефинира религията като „чувствата, действията и опитът на отделните хора в тяхната самота, доколкото те се разглеждат сами като намиращи се в отношение към това, което могат да смятат за божествено“.{{hrf|James|1902|31}} Под „божествено“ Джеймс разбира „всеки обект, който е бого''подобен'', независимо дали е конкретно божество или не“,{{hrf|James|1902|34}} към който индивидът се чувства подтикнат да реагира с тържественост и сериозност.{{hrf|James|1902|38}} Отзвук от определенията на Уилям Джеймс и Емил Дуркем може да се открие също в текстовете на [[Фредерик Фере]], който определя религията като „начинът на човек да оценява най-всестранно и интензивно“.{{hrf|Ferré|1967|82}} По сходен начин за богослова [[Паул Тилих]] вярата е „състоянието да си крайно ангажиран“,{{hrf|Tillich|1957|1}} което „е само по себе си религия. Религията е субстанцията, основата и дълбината на духовния живот на човека“.{{hrf|Tillich|1959|8}} В края на XVIII век [[Фридрих Шлайермахер]] дефинира религията като „усещане за пълна зависимост“.{{hrf|Finlay|2005|81 – 94}} Неговият съвременник [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел]] остро се разграничава от този възглед, определяйки религията като „Божествения дух, самоосъзнаващ Себе си чрез крайния дух“. Когато религията се разглежда в смисъла на „свещено“, „божествено“, интензивно „оценяване“ или „крайна ангажираност“, става възможно да се разбере защо научните открития и философската критика не притесняват задължително нейните последователи.{{hrf|Pecorino|2001}} == Религиозна вяра и поклонение == [[Файл:ReligijneSymbole.svg|мини|[[Символ]]и на 16 от най-разпространените религии и вярвания в света]] Религиите обединяват големи групи от хора и осигуряват пътищата, по което всеки един от тях може да живее в живота си в истина и с цел. Религиите са разширени семейства. Те разширяват границите на семейството до племето или до родовата група, а много от тях дори разширяват по-нататък границите на племето, създавайки едно семейство от всички хора на земята, както биха казали християните, или превръщайки ги в единна общност ''умма'', както биха казали мюсюлманите. Създавайки [[кодекс]] на поведение (като етиката или закона), установявайки споделяна от общността картина на реалността, религиите дават на хората възможност да живеят уверено. Вярата е увереността, че онова, което се утвърждава от религията е надеждно. Увереността е укрепването на вярата чрез споделянето и с другите. Това означава, че хората могат да разпознават приятели от врагове и могат да разберат злонамерено ли подхожда някой към тях или не. Религиозните кодекси за разпознаване на очаквано поведение не само внасят ред в обществото, образувайки често йерархични структури. Те дават на всички негови членове, включително най-бедните и непривилегированите, възможността за религиозен успех. == Религиозни направления == [[Файл:Prevailing world religions map.png|мини|450px|Преобладаваща религия в страните по света]] През 19 и 20 век [[Сравнително религиознание|сравнителното религиознание]] класифицира религиозните възгледи във философски дефинирани категории, наричани „световни религии“. Някои съвременни учени смятат, че не всички религии са разделени една от друга от взаимно изключващи се философии. Те смятат, че няма особен смисъл да се приписва на определени практики дадена философия и дори те да се определят като религиозни, вместо като културни, политически или обществени.{{hrf|Pennington|2005|}}{{hrf|Lash|1996|}} Съвременните психологически изследвания за природата на религиозността показват, че е по-добре да се говори за религията, като за относително непроменливо явление, което трябва да се разграничи от конкретните културни норми.{{hrf|Bulbulia|2005|71 – 100}} Петте най-многочислени религиозни групи в света, които наброяват общо около 5 милиарда души, са [[християнство]]то, [[ислям]]ът, [[Будизъм|будизмът]], [[Индуизъм|индуизмът]] и [[китайска народна религия|китайската народна религия]]. {| class="wikitable" style="width:640px;" |+ |- style="background:#666688;" ! style="width:160px;"| Петте най-големи религии ! style="width:160px;"| Последователи, 2000 г.{{hrf|Turner|2012}} ! style="width:160px;"| Дял от населението на света (2000){{hrf|Turner|2012}} ! style="width:160px;"| Последователи, 2010 г.<ref name="EB2012">{{cite web |url=http://www.pewforum.org/2012/12/18/global-religious-landscape-exec/ |title=The Global Religious Landscape |accessdate=18 декември 2012}}</ref> ! style="width:160px;"| Дял от населението на света (2010)<ref name="EB2012"/> |- style="text-align:center; background:#e0e8ee;" | [[Християнство]] | 2 милиарда | 33% | 2,2 милиарда | 32% |- style="text-align:center; background:#e0e8ee;" | [[Ислям]] | 1,2 милиарда | 19,6% | 1,6 милиарда | 23% |- style="text-align:center; background:#e0e8ee;" | [[Индуизъм]] | 811 милиона | 13,4% | 1 милиард | 15% |- style="text-align:center; background:#e0e8ee;" | [[Китайска народна религия]] | 385 милиона | 6,4% | — | — |- style="text-align:center; background:#e0e8ee;" | [[Будизъм]] | 360 милиона | 5,9% | 500 милиона | 7% |} Списъкът на религиозни направления, даден по-долу, е само опит за обобщаване на основните регионални и философски влияния върху съответните общности, а не пълно описание на всяка религиозна общност, нито обяснение на основните елементи на индивидуалната религиозност. [[Файл:Molnár Ábrahám kiköltözése 1850.jpg|мини|250п|Патриархът [[Авраам]]]] * '''[[Авраамически религии|Авраамическите религии]]''' са [[Монотеизъм|монотеистични]] религии, практикувани в целия свят. Общо за тях е приемането на [[Петокнижие]]то за първоначален свещен текст, въпреки че степента, в която то е интегрирано в отделните поднаправления варира значително. :* '''[[Юдаизъм|Юдаизмът]]''' е най-старата авраамическа религия, водеща началото си от древна [[Палестина]]. Той се основава главно на Петокнижието, за което привържениците му смятат, че е предадено от Бог на хората чрез пророка [[Моисей]] през 1400 година пр.н.е. То, наред с останалата част от [[Еврейска Библия|Еврейската Библия]] и с [[Талмуд]]а, е основният религиозен текст на юдаизма. Днес негови последователи са около 13 милиона души, от които около 40% живеят в [[Израел]] и 40% – в [[Съединени американски щати|Съединените щати]]. :* '''[[Християнство]]то''' се основава на записаното в книгите на юдеите и предсказвано от пророците в еврейския народ идване на Спасител (Христос) на човечеството и изпълването на това пророчество с раждането, смъртта и възкресението на Господ [[Иисус Христос]] (съвременното летоброене поставя Неговото раждане като отправна точка – 1 век). Животът в плът и учението на Иисус Христос – [[Син Божи|Синът Божи]] и [[Месия]] – са представени в [[Нов Завет|Светото Евангелие]]. Основно послание на християнството е, че чрез възкресението на Христос човек получава възможност за вечен живот с Него, ако по свободната си воля Го последва. Бог се разкрива в християнството като [[Света Троица|Единосъщна и неразделна Троица]], обединяваща [[Бог Отец]], [[Бог Син]] и [[Свети Дух|Светия Дух]] – три личности (ипостаси) на единствения Бог. Най-краткото и същевременно пълно определение на вярата на християните се съдържа в [[Никейски символ на вярата|Никейския символ на вярата]]. Ученията, които не изповядват това определение или изменят предаденото в Светото писание учение, християнството нарича [[ерес]]и'''.''' Основни такива учения в християнството по броя на последователите им са: :** '''[[Римокатолицизъм]]''', отделящ се като изменено християнско учение в периода 7 – 11 в. и окончателно отпадащ от Църквата с [[Източно-западна схизма|Голямата схизма]] от 1054 година. Сред основните причини са въвеждането на фигурата на [[папа|римския папа]] и самоволна промяна в Символа на вярата. Римокатолическата църква обединява [[Латински обред|Западната църква]] и 22 [[източнокатолически църкви]]. :** '''[[Протестантство]]''', отделило се от Римокатолическата църква след [[Реформация]]та от 16 век и подразделящо се от своя страна на множество деноминации. :** '''[[Нехалкедонски църкви]]''', отделили се от православието в средата на 1 хилядолетие, които днес имат последователи главно в [[Азия]] и [[Североизточна Африка]]. [[Файл:St Peter's Square, Vatican City - April 2007.jpg|250px|мини| Ватикан, Панорама към Рим от купола на базиликата [[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]].]] :* '''[[Ислям]]ът''' е учение на единствения ислямски пророк [[Мохамед]] (7 век), основано на смесица от древноарабски, еврейски, християнски и отчасти персийски вярвания, техни интерпретации и собствени допълнения и разбирания на Мохамед за бога и отношенията му с човека. Важен момент в исляма е принципът, че човек може да приеме исляма, но няма право да се откаже от него (в противен случай трябва да бъде наказан със смърт), а самата дума „ислям“ означава „подчинение на бога“ („мюсюлманин“ означава „който се подчинява на Аллах“). Ислямът е преобладаващата религия в [[Северна Африка]], [[Близък изток|Близкия изток]] и значителна част от [[Централна Азия|Централна]] и [[Южна Азия]]. В исляма има множество поднаправления, най-значителните сред които са [[Сунизъм|сунизмът]] и [[Шиизъм|шиизмът]] <ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pravoslavieto.com/inoverie/islam/islam_p_valchev.htm#4 | заглавие = Ислям | достъп_дата = | фамилно_име = Вълчев | първо_име = Петър | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>. :* '''[[Бахайство]]то''' е религиозно течение, възникнало през 19 век в Иран от смятания за пророк [[Бахаулла]] и разпространило се след това в различни части на света. Последователите му вярват в единството на всички религиозни философии и признават всички пророци на юдаизма, християнството и исляма. :* Съществуват и множество по-малки авраамически общности, които могат да се разглеждат като обособени от основните направления – [[мормони]], [[свидетели на Йехова]], [[самаритяни]], [[друзи]], [[растафари]]анци и други. :[[Файл:Golden temple Shimmering in Golden Morning Amritsar.jpg|мини|250п|Сикхски поклонник пред храм в [[Амритсар]]]] * '''[[Индийски религии|Индийските религии]]''' водят началото си от [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]]. Сред общите за повечето от тях концепции са [[дхарма]], [[карма]], [[прераждане]], [[мантра]]. :* '''[[Индуизъм]]''' е сборно понятие, описващо сходните философии на [[Вайшнавизъм|вайшнавизма]], [[Шиваизъм|шиваизма]] и други свързани течения. Той не е монолитна религия, а група от независими религиозно-философски направления, споделящи някои общи черти. Разпространен е главно в Индия. :* '''[[Джайнизъм|Джайнизмът]]''' се основава на ученията на [[Паршва]] (9 век пр.н.е.) и [[Махавира]] (6 век пр.н.е.). Разпространен е главно в Индия. :* '''[[Будизъм|Будизмът]]''' е създаден от [[Сидхарта Гаутама]] през 6 век пр.н.е. Последователите му смятат, че той е желаел да помогне на съзнателните същества да прекратят своите страдания, като осъзнаят действителната същност на света и напуснат цикъла на страдание и прераждане ([[самсара]]), достигайки [[нирвана]]. Съвременният будизъм включва няколко основни направления: :** '''[[Теравада]]''', разпространен главно в [[Шри Ланка]] и [[Югоизточна Азия]], споделя повече общи черти с останалите индийски религии. В основата му е обширен сборник от текстове, известен като [[Палийски канон]]. :** '''[[Махаяна]]''' е група будистки учения, които водят началото си от [[Китай]], и в наши дни запазват влиянието си във [[Виетнам]], [[Корея]] и [[Япония]], както и в Западния свят. :** '''[[Ваджраяна]]''', понякога разглеждан и като част от махаяна, възниква в [[Тибет]] и се разпространява в съседните области, включително в [[Монголия]]. :* '''[[Сикхизъм|Сикхизмът]]''' е монотеистична религия, основана през 15 век от [[Нанак]] и неговите последователи в [[Пенджаб]]. [[Файл:Maneckji Sett Agiary entrance.jpg|мини|250п|Зороастрийски храм на огъня]] * '''[[Ирански религии|Иранските религии]]''' са древни религиозни направления, преобладаващи в [[Иран]] преди неговата [[ислямизация]]. Днес последователите им са ограничени малцинства, главно в Близкия изток. :* '''[[Зороастризъм|Зороастризмът]]''' се основава на учението на пророка [[Зороастър]] (6 век пр.н.е.). Последователите му почитат богът, създател на света, [[Ахура Мазда]]. В зороастризма доброто и злото имат отделни и независими източници, като злото се опитва да разруши творението на Ахура Мазда, а добро се стреми да му попречи. :* '''[[Мандаянизъм|Мандаянизмът]]''' е монотеистична [[Гностицизъм|гностична]] религия, макар и силно повлияна от иранския [[Дуализъм (религия)|дуализъм]]. ** '''[[Язданизъм|Язданизмът]]''' включва отделни няколко групи кюрди, чиито религиозни възгледи са силно повлияни от исляма, но включват и множество предислямски елементи. [[Файл:Chinese temple incence burner.jpg|мини|x250п|Устройство за изгаряне на благовония в китайски храм]] * '''[[Народна религия]]''' е сборно понятие, обхващащо множество слабоорганизирани местни религиозни общности, които не могат да се причислят към изброените по-горе групи. Някои от тези общности понякога се определят като привърженици на [[езичество]], [[шаманизъм]], [[анимизъм]], [[култ към предците]] или [[тотемизъм]]. :* '''[[Африкански традиционни религии]]''' е категория, обхващаща всички религиозни практики в [[Африка]] преди навлизането там на исляма и християнството, като например [[Йоруба митология|религията на йоруба]]. Те се разпространяват и в [[Америка]], където стават основа на местни синкретични форми, като [[сантерия]], [[кандомбле]], [[умбанда]], [[вуду]]. :* '''Американските народни религии''' включват религиите на [[ацтеки]], [[инки]], [[маи]] и останалите местни народности преди европейската колонизация. :* '''[[Китайска народна религия|Китайската народна религия]]''' се практикува от [[китайци]] по целия свят и включва множество елементи на [[конфуцианство]]то и [[Даоизъм|даоизма]], както и известни будистки влияния. :* '''[[Шинтоизъм|Шинтоизмът]]''' в Япония е традиционната религия, но в продължение на векове се практикува успоредно с будизма. :* '''[[Корейски шаманизъм|Корейският шаманизъм]]''', силно повлиян от будизма, е традиционната религия в Корея. За разлика от шинтоизма той никога не е кодифициран в стандартна форма. == Бележки == <references /> ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite web | last = Britt | first = Robert Roy | year = 2009 | url = http://www.livescience.com/7689-women-religious-men.html | title = Women More Religious Than Men | work = livescience.com | publisher = TechMedia Network | accessdate = 25 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite journal | last = Bulbulia | first = Joseph | year = 2005 | title = Are There Any Religions? An Evolutionary Explanation | journal = Method & Theory in the Study of Religion | volume = 17.2 | pages = 71 – 100 | lang = en }} * {{cite book | last = Campbell | first = Joseph | year = 1991 | title = The Power of Myth | publisher = Anchor | isbn = 978-0385418867 | lang = en }} * {{cite book | last = Durkheim | first = Émile | year = 1915 | title = The Elementary Forms of the Religious Life | url = https://archive.org/details/elementaryformso1915durk | publisher = George Allen & Unwin | location = London | lang = en }} * {{cite journal | last = Finlay | first = Hueston A | year = 2005 | title = ‘Feeling of absolute dependence’ or ‘absolute feeling of dependence’? A question revisited | journal = Religious Studies | volume = 41.1 | pages = 81 – 94 | lang = en }} * {{cite book | last = Frederick Ferré | first = F | year = 1967 | title = Basic modern philosophy of religion | url = https://archive.org/details/basicmodernphilo00ferr | publisher = Scribner | lang = en }} * {{cite book | last = Edelheit | first = Hershel | coauthors = Abraham J. Edelheit | year = 2000 | title = History of Zionism: A Handbook and Dictionary | publisher = Westview Press | url = http://www.questia.com/library/97523072/history-of-zionism-a-handbook-and-dictionary | lang = en }} * {{cite book | last = Geertz | first = Clifford | year = 1993 | title = The interpretation of cultures: selected essays | publisher = Fontana Press | lang = en }} * {{cite web | last = Goldberg | first = Joshua A | year = 2009 | url = http://www.christianpost.com/news/new-poll-reveals-how-churchgoers-mix-eastern-new-age-beliefs-42215/ | title = New Poll Reveals How Churchgoers Mix Eastern, New Age Beliefs | work = christianpost.com | publisher = The Christian Post | accessdate = 25 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | last = Harper | first = Douglas | year = 2013 | url = http://www.etymonline.com/index.php?term=religion | title = religion | work = etymonline.com | publisher = etymonline.com | accessdate = 26 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Harpur | first = Tom | year = 2004 | title = Pagan Christ: Recovering the lost light | url = https://archive.org/details/paganchristrecov0000harp | publisher = Thomas Allen | isbn = 978-0887621451 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Hodder Education | year = 2011 | url = http://www.chambers.co.uk/search.php?query=religion&title=21st | title = religion | work = Chambers 21st Century Dictionary | accessdate = 27 ноември 2013 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131202225637/http://www.chambers.co.uk/search.php?query=religion&title=21st |date=2013-12-02 }} * {{cite book | last = James | first = W | year = 1902 | title = The Varieties of Religious Experience. A Study in Human Nature | publisher = Longmans, Green, and Co. | url = http://archive.org/details/varietiesreligi02jamegoog | lang = en }} * {{cite book | last = Kant | first = Immanuel | title = Religion and Rational Theology | url = https://archive.org/details/religionrational0000kant | year = 2001 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 9780521799980 | lang = en }} * {{cite journal | last = Kuroda | first = Toshio | year = 1996 | title = The Imperial Law and the Buddhist Law | journal = Japanese Journal of Religious Studies | volume = 23.3 – 4 | pages = 271 – 285 | url = http://web.archive.org/web/20030323095019/http://www.nanzan-u.ac.jp/SHUBUNKEN/publications/jjrs/pdf/477.pdf | lang = en }} * {{cite book | last = Lash | first = Nicholas | year = 1996 | title = The beginning and the end of 'religion' | publisher = Cambridge University Press | isbn = 0521566355 | lang = en }} * {{cite web | last = Lewis | first = Charlton T. | coauthors = Charles Short | year = 2013 | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0059%3Aentry%3D%2340976 | title = rĕlĭgĭo | work = perseus.tufts.edu | publisher = perseus.tufts.edu | accessdate = 26 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Mase-Hasegawa | first = Emi | year = 2008 | title = Christ in Japanese Culture: Theological Themes in Shusaku Endo's Literary Works | publisher = Brill Academic Pub | isbn = 978-9004165960 | lang = en }} * {{cite book | last = McMullin | first = Neil | year = 1984 | title = Buddhism and the State in Sixteenth-Century Japan | publisher = Princeton University Press | location = Princeton | lang = en }} * {{cite web | publisher = Merriam-Webster | year = 2013 | url = http://www.merriam-webster.com/dictionary/religion | title = religion | work = merriam-webster.com | accessdate = 27 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Müller | first = Friedrich Max | year = 1870 | title = Introduction to the Science of Religion: Four Lectures Delivered at the Royal Institution with Two Essays on False Analogies, and the Philosophy of Mythology | publisher = Longmans, Green | url = http://books.google.bg/books?pg=PA28&id=aM0FAAAAQAAJ&as_brr=4&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | lang = en }} * {{cite book | last = Müller | first = Max | year = 1889 | title = Natural Religion | url = https://archive.org/details/naturalreligiong00ml | lang = en }} * {{cite web | last = Pecorino | first = Philip A | year = 2001 | url = http://www2.sunysuffolk.edu/pecorip/scccweb/etexts/phil_of_religion_text/CHAPTER_10_DEFINITION/The-Definition-of-Religion.htm | title = Philosophy of Religion. Online Textbook | work = sunysuffolk.edu | publisher = sunysuffolk.edu | accessdate = 28 ноември 2013 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130619213234/http://www2.sunysuffolk.edu/pecorip/scccweb/etexts/phil_of_religion_text/CHAPTER_10_DEFINITION/The-Definition-of-Religion.htm |date=2013-06-19 }} * {{cite book | last = Pennington | first = Brian Kemble | year = 2005 | title = Was Hinduism Invented? | publisher = Oxford University Press US | location = New York | isbn = 0195166558 | lang = en }} * {{cite book | last = Shouler | first = Kenneth | year = 2010 | title = The Everything World's Religions Book: Explore the beliefs, traditions, and cultures of ancient and modern religions | publisher = Adams Media | isbn = 978-1440500367 | lang = en }} * {{cite book | last = Smith | first = Christian | coauthors = Melina Lundquist Denton | year = 2005 | title = Soul Searching: The Religious and Spiritual Lives of American Teenagers | url = https://archive.org/details/soulsearchingrel0000smit | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0195384772 | lang = en }} * {{cite book | last = Tillich | first = P | year = 1957 | title = Dynamics of faith | url = https://archive.org/details/dynamicsoffaith0000till | publisher = Harper Perennial | lang = en }} * {{cite book | last = Tillich | first = P | year = 1959 | title = Theology of Culture | url = https://archive.org/details/theologyofcultur00till | publisher = Oxford University Press | lang = en }} * {{cite web | last = Turner | first = Darrell J | year = 2012 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/715463/Religion-Year-In-Review-2000 | title = Religion: Year In Review 2000 | work = Encyclopedia Britannica | publisher = Encyclopedia Britannica | accessdate = 16 юни 2012 | lang = en }} * {{cite book | last = Tylor | first = E.B | year = 1871 | title = Primitive Culture: Researches Into the Development of Mythology, Philosophy, Religion, Art, and Custom. Vol. 1 | publisher = John Murray | location = London | url = http://archive.org/stream/primitiveculture1tylouoft#page/424/mode/2up | lang = en }} * {{cite book | last = Vergote | first = A. | year = 1996 | title = Religion, belief and unbelief. A Psychological Study | publisher = Leuven University Press | lang = en }} * {{cite web | publisher = WIN-Gallup International | year = 2012 | url = http://www.wingia.com/web/files/richeditor/filemanager/Global_INDEX_of_Religiosity_and_Atheism_PR__6.pdf | title = Global Index of Religiosity and Atheism | date =27 юли 2012 | accessdate = 24 август 2012 | lang = en }} }} == Вижте също == {{Уикицитат|Вяра – Религия – Набожност}} * [[Агностицизъм]] * [[Атеизъм]] * [[Езотеризъм]] * [[Мистицизъм]] * [[Митология]] * [[Секта]] * [[Славянска религия]] * [[Спиритуализъм (религия)|Спиритуализъм]] {{Теми свързани с религията}} [[Категория:Религия| ]] at23ol4xrpuc3xdxlgycopcdm5z07cy 11473527 11473525 2022-07-28T19:52:44Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{Религия}} [[Файл:Religionsmajoritaries.png|мини|360px|]] '''Религията''' е мироглед и поведение, основани върху вярата в нещо свръхестествено, в божествени сили; вероизповедание<ref>[http://m.onlinerechnik.com/duma/религия Български тълковен речник]</ref>. Много от религиите имат организирано [[Религиозно поведение|поведение]], [[духовенство]], дефиниции за членство или съпричастност, [[Свято място|свещени места]] и [[Свещен текст|текстове]]. Практикуването на дадена религия може да включва също [[ритуал]]и, [[проповед]]и, почитане или поклонение пред [[Бог]] или [[Божество|божества]], [[Жертвоприношение|жертвоприношения]], [[транс]], [[Инициация|инициации]], [[Погребение|погребални служби]], [[Брак|брачни церемонии]], [[медитация]], [[молитва]] или други страни на човешката култура. Вярата в истинността на религиозните „истини“ не се базира на никакви наблюдения получени на базата на [[Научен метод|научния метод]] от повторими опити в контролирани среди, както са всички научни теории, на които са базирани съвременните науки – биология, химия, физика и медицинскияте науки. Понятието ''религия'' понякога се използва като аналогично на [[вяра]], система от вярвания и дори [[дхарма|набор от задължения]].{{hrf|Kant|2001|177}} В същото време, по думите на [[Емил Дюркем]], религията се различава от личната вяра по това, че тя е „нещо, крайно социално“.{{hrf|Durkheim|1915|10}} Според глобална анкета, проведена през 2012 година, 59% от хората по света са религиозни, а 36% са [[Нерелигиозност|нерелигиозни]], включително 13% [[Атеизъм|атеисти]], като делът на религиозните намалява с 9 процентни пункта спрямо 2005 година.{{hrf|WIN-Gallup International|2012}} Средно жените са по-религиозни от мъжете.{{hrf|Britt|2009}} Някои хора следват няколко религии или множество религиозни принципи едновременно, независимо от това дали съответните религиозни системи традиционно позволяват [[Синкретизъм|синкретизма]].{{hrf|Smith|2005|77}}{{hrf|Mase-Hasegawa|2008|}}{{hrf|Goldberg|2009}} == Наименование == Думата „религия“ произлиза от [[Латински език|латинската]] ''religio'', която означава „уважение към свещеното, почитане на боговете“.{{hrf|Harper|2013}} Произходът и първоначалното значение на латинската дума не са изяснени, като съществуват различни хипотези. Една от тях, присъстваща още в текстове на [[Цицерон]], я свързва с представката за повторение ''re-'' и глагола ''lego'' („чета“) в смисъл на „избирам“, „преглеждам“ или „разглеждам внимателно“. Съвременни изследователи, като [[Том Харпър]] и [[Джоузеф Камбъл]], предпочитат да извеждат ''religio'' от ''ligare'' („обвързвам, свързвам“) – така с представката ''re-'' се получава „свързвам отново“, значение, популяризирано от [[Августин Блажени]] в неговата интерпретация на [[Лактанций]].{{hrf|Harpur|2004|}}{{hrf|Campbell|1991|}} Според филолога [[Макс Мюлер]] думата ''religio'' първоначално има по-тесен смисъл и означава само „преклонение пред Бог или боговете, внимателно обмисляне на божествените неща, пиетет“.{{hrf|Müller|1889|33}}{{hrf|Lewis|2013}} Според Мюлер много други култури от тази епоха, като тези на [[Древен Египет]], [[Древна Персия]] и Древна Индия, имат подобен подход, като за тях това, което днес наричаме религия, би било просто „закон“.{{hrf|Müller|1870|28}} Много езици имат думи, които обикновено се превеждат като „религия“, но се използват в по-различен смисъл, а в някои езици изобщо няма такава дума. Например, [[санскрит]]ската дума „[[дхарма]]“ понякога се превежда като „религия“, но означава и закон. Първоначално в средновековна [[Япония]] също има единство между „имперски закон“ и „закон на Буда“, като тези източници на правото започват да се разграничават по-късно.{{hrf|Kuroda|1996|271 – 285}}{{hrf|McMullin|1984|}} В [[иврит]] няма точно съответствие на думата „религия“, а [[Юдаизъм|юдаизмът]] не разграничава отчетливо религиозна, национална, расова и етническа идентичност.{{hrf|Edelheit|2000|3}} == Определения == Има множество определения за понятието религия, като тук са разгледани само няколко от тях. Типични речникови определения на религия са „вяра в или почитане на бог или богове“{{hrf|Hodder Education|2011}} или „служба и почитане на Бог или свръхестественото“.{{hrf|Merriam-Webster|2013}} В същото време много изследователи разширяват определенията като „вяра в бог“, тъй като те не могат да обхванат цялото многообразие на религиозната мисъл и опит. Антропологът [[Едуард Бърнет Тайлър]] определя религията като „вярата в духовни същества“.{{hrf|Tylor|1871|424}} През 1871 година той смята, че стесняването на дефиницията до вяра във върховно божество, съд след смъртта, [[идолопоклонничество]] и така нататък, би изключило много хора от категорията на религиозните и по този начин „има недостатъка да идентифицира религията с определени следствия, вместо с по-дълбокия мотив, който лежи под тях“. Той също така твърди, че вярата в духовни същества съществува при всички известни общества. Основоположникът на интерпретативната антропология [[Клифърд Гиърц]] дефинира религията като „система от символи, която действа за установяването на мощни, всеобхватни и дълготрайни предразположения и мотивации у хората чрез формулиране на представи за общ порядък на съществуване и обличайки тези представи с такова излъчване на действителност, че предразположенията и мотивациите изглеждат единствено реалистични“.{{hrf|Geertz|1993|87 – 125}} Позовавайки се изглежда на Тайлъровия „по-дълбок мотив“, Гиърц отбелязва, че „имаме много малка представа как, в емпиричен смисъл, се извършва това конкретно чудо. Знаем само, че то се извършва, ежегодно, ежеседмично, ежедневно, за някои хора почти ежечасно; и имаме огромна етнографска литература, която демонстрира това“.{{hrf|Geertz|1993|90}} Богословът [[Антоан Вергот]] също акцентира върху „културната действителност“ на религията, която той определя като „съвкупността на езиковите прояви, емоции, действия и знаци, които се отнасят към свръхестествено същество или свърхестествени същества“. Той разглежда понятието „свръхестествено“ като всичко, надхвърлящо силите на природата или човешките възможности.{{hrf|Vergote|1996|16}} Социологът [[Емил Дюркем]], в своя влиятелен труд „[[Елементарни форми на религиозен живот]]“, определя религията като „единна система от вярвания и практики, отнасящи се към свещените неща“, а под „свещени неща“ разбира нещата, които са „обособени и забранени – вярвания и практики, които обединяват в една морална общност, наричана Църква, всички, които се придържат към тях“.{{hrf|Durkheim|1915|}} В същото време свещените неща не са ограничени до богове или духове – по този начин [[Будизъм|будизмът]] се включва в тази дефиниция на религията.{{hrf|Durkheim|1915|45}} И обратното – свещени неща могат да бъдат „скала, дърво, извор, камъче, парче дърво, къща, с една дума всичко може да бъде свещено“.{{hrf|Durkheim|1915|37}} Религиозните вярвания, митове, догми и легенди са изображенията, които изразяват природата на тези свещени неща, както и приписваните им качества и сили.{{hrf|Durkheim|1915|40 – 41}} В своята книга „[[Разновидностите на религиозния опит]]“ психологът [[Уилям Джеймс]] дефинира религията като „чувствата, действията и опитът на отделните хора в тяхната самота, доколкото те се разглеждат сами като намиращи се в отношение към това, което могат да смятат за божествено“.{{hrf|James|1902|31}} Под „божествено“ Джеймс разбира „всеки обект, който е бого''подобен'', независимо дали е конкретно божество или не“,{{hrf|James|1902|34}} към който индивидът се чувства подтикнат да реагира с тържественост и сериозност.{{hrf|James|1902|38}} Отзвук от определенията на Уилям Джеймс и Емил Дуркем може да се открие също в текстовете на [[Фредерик Фере]], който определя религията като „начинът на човек да оценява най-всестранно и интензивно“.{{hrf|Ferré|1967|82}} По сходен начин за богослова [[Паул Тилих]] вярата е „състоянието да си крайно ангажиран“,{{hrf|Tillich|1957|1}} което „е само по себе си религия. Религията е субстанцията, основата и дълбината на духовния живот на човека“.{{hrf|Tillich|1959|8}} В края на XVIII век [[Фридрих Шлайермахер]] дефинира религията като „усещане за пълна зависимост“.{{hrf|Finlay|2005|81 – 94}} Неговият съвременник [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел]] остро се разграничава от този възглед, определяйки религията като „Божествения дух, самоосъзнаващ Себе си чрез крайния дух“. Когато религията се разглежда в смисъла на „свещено“, „божествено“, интензивно „оценяване“ или „крайна ангажираност“, става възможно да се разбере защо научните открития и философската критика не притесняват задължително нейните последователи.{{hrf|Pecorino|2001}} == Религиозна вяра и поклонение == [[Файл:ReligijneSymbole.svg|мини|[[Символ]]и на 16 от най-разпространените религии и вярвания в света]] Религиите обединяват големи групи от хора и осигуряват пътищата, по което всеки един от тях може да живее в живота си в истина и с цел. Религиите са разширени семейства. Те разширяват границите на семейството до племето или до родовата група, а много от тях дори разширяват по-нататък границите на племето, създавайки едно семейство от всички хора на земята, както биха казали християните, или превръщайки ги в единна общност ''умма'', както биха казали мюсюлманите. Създавайки [[кодекс]] на поведение (като етиката или закона), установявайки споделяна от общността картина на реалността, религиите дават на хората възможност да живеят уверено. Вярата е увереността, че онова, което се утвърждава от религията е надеждно. Увереността е укрепването на вярата чрез споделянето и с другите. Това означава, че хората могат да разпознават приятели от врагове и могат да разберат злонамерено ли подхожда някой към тях или не. Религиозните кодекси за разпознаване на очаквано поведение не само внасят ред в обществото, образувайки често йерархични структури. Те дават на всички негови членове, включително най-бедните и непривилегированите, възможността за религиозен успех. == Религиозни направления == [[Файл:Prevailing world religions map.png|мини|450px|Преобладаваща религия в страните по света]] През 19 и 20 век [[Сравнително религиознание|сравнителното религиознание]] класифицира религиозните възгледи във философски дефинирани категории, наричани „световни религии“. Някои съвременни учени смятат, че не всички религии са разделени една от друга от взаимно изключващи се философии. Те смятат, че няма особен смисъл да се приписва на определени практики дадена философия и дори те да се определят като религиозни, вместо като културни, политически или обществени.{{hrf|Pennington|2005|}}{{hrf|Lash|1996|}} Съвременните психологически изследвания за природата на религиозността показват, че е по-добре да се говори за религията, като за относително непроменливо явление, което трябва да се разграничи от конкретните културни норми.{{hrf|Bulbulia|2005|71 – 100}} Петте най-многочислени религиозни групи в света, които наброяват общо около 5 милиарда души, са [[християнство]]то, [[ислям]]ът, [[Будизъм|будизмът]], [[Индуизъм|индуизмът]] и [[китайска народна религия|китайската народна религия]]. {| class="wikitable" style="width:640px;" |+ |- style="background:#666688;" ! style="width:160px;"| Петте най-големи религии ! style="width:160px;"| Последователи, 2000 г.{{hrf|Turner|2012}} ! style="width:160px;"| Дял от населението на света (2000){{hrf|Turner|2012}} ! style="width:160px;"| Последователи, 2010 г.<ref name="EB2012">{{cite web |url=http://www.pewforum.org/2012/12/18/global-religious-landscape-exec/ |title=The Global Religious Landscape |accessdate=18 декември 2012}}</ref> ! style="width:160px;"| Дял от населението на света (2010)<ref name="EB2012"/> |- style="text-align:center; background:#e0e8ee;" | [[Християнство]] | 2 милиарда | 33% | 2,2 милиарда | 32% |- style="text-align:center; background:#e0e8ee;" | [[Ислям]] | 1,2 милиарда | 19,6% | 1,6 милиарда | 23% |- style="text-align:center; background:#e0e8ee;" | [[Индуизъм]] | 811 милиона | 13,4% | 1 милиард | 15% |- style="text-align:center; background:#e0e8ee;" | [[Китайска народна религия]] | 385 милиона | 6,4% | — | — |- style="text-align:center; background:#e0e8ee;" | [[Будизъм]] | 360 милиона | 5,9% | 500 милиона | 7% |} Списъкът на религиозни направления, даден по-долу, е само опит за обобщаване на основните регионални и философски влияния върху съответните общности, а не пълно описание на всяка религиозна общност, нито обяснение на основните елементи на индивидуалната религиозност. [[Файл:Molnár Ábrahám kiköltözése 1850.jpg|мини|250п|Патриархът [[Авраам]]]] * '''[[Авраамически религии|Авраамическите религии]]''' са [[Монотеизъм|монотеистични]] религии, практикувани в целия свят. Общо за тях е приемането на [[Петокнижие]]то за първоначален свещен текст, въпреки че степента, в която то е интегрирано в отделните поднаправления варира значително. :* '''[[Юдаизъм|Юдаизмът]]''' е най-старата авраамическа религия, водеща началото си от древна [[Палестина]]. Той се основава главно на Петокнижието, за което привържениците му смятат, че е предадено от Бог на хората чрез пророка [[Моисей]] през 1400 година пр.н.е. То, наред с останалата част от [[Еврейска Библия|Еврейската Библия]] и с [[Талмуд]]а, е основният религиозен текст на юдаизма. Днес негови последователи са около 13 милиона души, от които около 40% живеят в [[Израел]] и 40% – в [[Съединени американски щати|Съединените щати]]. :* '''[[Християнство]]то''' се основава на записаното в книгите на юдеите и предсказвано от пророците в еврейския народ идване на Спасител (Христос) на човечеството и изпълването на това пророчество с раждането, смъртта и възкресението на Господ [[Иисус Христос]] (съвременното летоброене поставя Неговото раждане като отправна точка – 1 век). Животът в плът и учението на Иисус Христос – [[Син Божи|Синът Божи]] и [[Месия]] – са представени в [[Нов Завет|Светото Евангелие]]. Основно послание на християнството е, че чрез възкресението на Христос човек получава възможност за вечен живот с Него, ако по свободната си воля Го последва. Бог се разкрива в християнството като [[Света Троица|Единосъщна и неразделна Троица]], обединяваща [[Бог Отец]], [[Бог Син]] и [[Свети Дух|Светия Дух]] – три личности (ипостаси) на единствения Бог. Най-краткото и същевременно пълно определение на вярата на християните се съдържа в [[Никейски символ на вярата|Никейския символ на вярата]]. Ученията, които не изповядват това определение или изменят предаденото в Светото писание учение, християнството нарича [[ерес]]и'''.''' Основни такива учения в християнството по броя на последователите им са: :** '''[[Римокатолицизъм]]''', отделящ се като изменено християнско учение в периода 7 – 11 в. и окончателно отпадащ от Църквата с [[Източно-западна схизма|Голямата схизма]] от 1054 година. Сред основните причини са въвеждането на фигурата на [[папа|римския папа]] и самоволна промяна в Символа на вярата. Римокатолическата църква обединява [[Латински обред|Западната църква]] и 22 [[източнокатолически църкви]]. :** '''[[Протестантство]]''', отделило се от Римокатолическата църква след [[Реформация]]та от 16 век и подразделящо се от своя страна на множество деноминации. :** '''[[Нехалкедонски църкви]]''', отделили се от православието в средата на 1 хилядолетие, които днес имат последователи главно в [[Азия]] и [[Североизточна Африка]]. [[Файл:St Peter's Square, Vatican City - April 2007.jpg|250px|мини| Ватикан, Панорама към Рим от купола на базиликата [[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]].]] :* '''[[Ислям]]ът''' е учение на единствения ислямски пророк [[Мохамед]] (7 век), основано на смесица от древноарабски, еврейски, християнски и отчасти персийски вярвания, техни интерпретации и собствени допълнения и разбирания на Мохамед за бога и отношенията му с човека. Важен момент в исляма е принципът, че човек може да приеме исляма, но няма право да се откаже от него (в противен случай трябва да бъде наказан със смърт), а самата дума „ислям“ означава „подчинение на бога“ („мюсюлманин“ означава „който се подчинява на Аллах“). Ислямът е преобладаващата религия в [[Северна Африка]], [[Близък изток|Близкия изток]] и значителна част от [[Централна Азия|Централна]] и [[Южна Азия]]. В исляма има множество поднаправления, най-значителните сред които са [[Сунизъм|сунизмът]] и [[Шиизъм|шиизмът]] <ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pravoslavieto.com/inoverie/islam/islam_p_valchev.htm#4 | заглавие = Ислям | достъп_дата = | фамилно_име = Вълчев | първо_име = Петър | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>. :* '''[[Бахайство]]то''' е религиозно течение, възникнало през 19 век в Иран от смятания за пророк [[Бахаулла]] и разпространило се след това в различни части на света. Последователите му вярват в единството на всички религиозни философии и признават всички пророци на юдаизма, християнството и исляма. :* Съществуват и множество по-малки авраамически общности, които могат да се разглеждат като обособени от основните направления – [[мормони]], [[свидетели на Йехова]], [[самаритяни]], [[друзи]], [[растафари]]анци и други. :[[Файл:Golden temple Shimmering in Golden Morning Amritsar.jpg|мини|250п|Сикхски поклонник пред храм в [[Амритсар]]]] * '''[[Индийски религии|Индийските религии]]''' водят началото си от [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]]. Сред общите за повечето от тях концепции са [[дхарма]], [[карма]], [[прераждане]], [[мантра]]. :* '''[[Индуизъм]]''' е сборно понятие, описващо сходните философии на [[Вайшнавизъм|вайшнавизма]], [[Шиваизъм|шиваизма]] и други свързани течения. Той не е монолитна религия, а група от независими религиозно-философски направления, споделящи някои общи черти. Разпространен е главно в Индия. :* '''[[Джайнизъм|Джайнизмът]]''' се основава на ученията на [[Паршва]] (9 век пр.н.е.) и [[Махавира]] (6 век пр.н.е.). Разпространен е главно в Индия. :* '''[[Будизъм|Будизмът]]''' е създаден от [[Сидхарта Гаутама]] през 6 век пр.н.е. Последователите му смятат, че той е желаел да помогне на съзнателните същества да прекратят своите страдания, като осъзнаят действителната същност на света и напуснат цикъла на страдание и прераждане ([[самсара]]), достигайки [[нирвана]]. Съвременният будизъм включва няколко основни направления: :** '''[[Теравада]]''', разпространен главно в [[Шри Ланка]] и [[Югоизточна Азия]], споделя повече общи черти с останалите индийски религии. В основата му е обширен сборник от текстове, известен като [[Палийски канон]]. :** '''[[Махаяна]]''' е група будистки учения, които водят началото си от [[Китай]], и в наши дни запазват влиянието си във [[Виетнам]], [[Корея]] и [[Япония]], както и в Западния свят. :** '''[[Ваджраяна]]''', понякога разглеждан и като част от махаяна, възниква в [[Тибет]] и се разпространява в съседните области, включително в [[Монголия]]. :* '''[[Сикхизъм|Сикхизмът]]''' е монотеистична религия, основана през 15 век от [[Нанак]] и неговите последователи в [[Пенджаб]]. [[Файл:Maneckji Sett Agiary entrance.jpg|мини|250п|Зороастрийски храм на огъня]] * '''[[Ирански религии|Иранските религии]]''' са древни религиозни направления, преобладаващи в [[Иран]] преди неговата [[ислямизация]]. Днес последователите им са ограничени малцинства, главно в Близкия изток. :* '''[[Зороастризъм|Зороастризмът]]''' се основава на учението на пророка [[Зороастър]] (6 век пр.н.е.). Последователите му почитат богът, създател на света, [[Ахура Мазда]]. В зороастризма доброто и злото имат отделни и независими източници, като злото се опитва да разруши творението на Ахура Мазда, а добро се стреми да му попречи. :* '''[[Мандаянизъм|Мандаянизмът]]''' е монотеистична [[Гностицизъм|гностична]] религия, макар и силно повлияна от иранския [[Дуализъм (религия)|дуализъм]]. ** '''[[Язданизъм|Язданизмът]]''' включва отделни няколко групи кюрди, чиито религиозни възгледи са силно повлияни от исляма, но включват и множество предислямски елементи. [[Файл:Chinese temple incence burner.jpg|мини|x250п|Устройство за изгаряне на благовония в китайски храм]] * '''[[Народна религия]]''' е сборно понятие, обхващащо множество слабоорганизирани местни религиозни общности, които не могат да се причислят към изброените по-горе групи. Някои от тези общности понякога се определят като привърженици на [[езичество]], [[шаманизъм]], [[анимизъм]], [[култ към предците]] или [[тотемизъм]]. :* '''[[Африкански традиционни религии]]''' е категория, обхващаща всички религиозни практики в [[Африка]] преди навлизането там на исляма и християнството, като например [[Йоруба митология|религията на йоруба]]. Те се разпространяват и в [[Америка]], където стават основа на местни синкретични форми, като [[сантерия]], [[кандомбле]], [[умбанда]], [[вуду]]. :* '''Американските народни религии''' включват религиите на [[ацтеки]], [[инки]], [[маи]] и останалите местни народности преди европейската колонизация. :* '''[[Китайска народна религия|Китайската народна религия]]''' се практикува от [[китайци]] по целия свят и включва множество елементи на [[конфуцианство]]то и [[Даоизъм|даоизма]], както и известни будистки влияния. :* '''[[Шинтоизъм|Шинтоизмът]]''' в Япония е традиционната религия, но в продължение на векове се практикува успоредно с будизма. :* '''[[Корейски шаманизъм|Корейският шаманизъм]]''', силно повлиян от будизма, е традиционната религия в Корея. За разлика от шинтоизма той никога не е кодифициран в стандартна форма. == Бележки == <references /> ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite web | last = Britt | first = Robert Roy | year = 2009 | url = http://www.livescience.com/7689-women-religious-men.html | title = Women More Religious Than Men | work = livescience.com | publisher = TechMedia Network | accessdate = 25 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite journal | last = Bulbulia | first = Joseph | year = 2005 | title = Are There Any Religions? An Evolutionary Explanation | journal = Method & Theory in the Study of Religion | volume = 17.2 | pages = 71 – 100 | lang = en }} * {{cite book | last = Campbell | first = Joseph | year = 1991 | title = The Power of Myth | publisher = Anchor | isbn = 978-0385418867 | lang = en }} * {{cite book | last = Durkheim | first = Émile | year = 1915 | title = The Elementary Forms of the Religious Life | url = https://archive.org/details/elementaryformso1915durk | publisher = George Allen & Unwin | location = London | lang = en }} * {{cite journal | last = Finlay | first = Hueston A | year = 2005 | title = ‘Feeling of absolute dependence’ or ‘absolute feeling of dependence’? A question revisited | journal = Religious Studies | volume = 41.1 | pages = 81 – 94 | lang = en }} * {{cite book | last = Frederick Ferré | first = F | year = 1967 | title = Basic modern philosophy of religion | url = https://archive.org/details/basicmodernphilo00ferr | publisher = Scribner | lang = en }} * {{cite book | last = Edelheit | first = Hershel | coauthors = Abraham J. Edelheit | year = 2000 | title = History of Zionism: A Handbook and Dictionary | publisher = Westview Press | url = http://www.questia.com/library/97523072/history-of-zionism-a-handbook-and-dictionary | lang = en }} * {{cite book | last = Geertz | first = Clifford | year = 1993 | title = The interpretation of cultures: selected essays | publisher = Fontana Press | lang = en }} * {{cite web | last = Goldberg | first = Joshua A | year = 2009 | url = http://www.christianpost.com/news/new-poll-reveals-how-churchgoers-mix-eastern-new-age-beliefs-42215/ | title = New Poll Reveals How Churchgoers Mix Eastern, New Age Beliefs | work = christianpost.com | publisher = The Christian Post | accessdate = 25 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | last = Harper | first = Douglas | year = 2013 | url = http://www.etymonline.com/index.php?term=religion | title = religion | work = etymonline.com | publisher = etymonline.com | accessdate = 26 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Harpur | first = Tom | year = 2004 | title = Pagan Christ: Recovering the lost light | url = https://archive.org/details/paganchristrecov0000harp | publisher = Thomas Allen | isbn = 978-0887621451 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Hodder Education | year = 2011 | url = http://www.chambers.co.uk/search.php?query=religion&title=21st | title = religion | work = Chambers 21st Century Dictionary | accessdate = 27 ноември 2013 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131202225637/http://www.chambers.co.uk/search.php?query=religion&title=21st |date=2013-12-02 }} * {{cite book | last = James | first = W | year = 1902 | title = The Varieties of Religious Experience. A Study in Human Nature | publisher = Longmans, Green, and Co. | url = http://archive.org/details/varietiesreligi02jamegoog | lang = en }} * {{cite book | last = Kant | first = Immanuel | title = Religion and Rational Theology | url = https://archive.org/details/religionrational0000kant | year = 2001 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 9780521799980 | lang = en }} * {{cite journal | last = Kuroda | first = Toshio | year = 1996 | title = The Imperial Law and the Buddhist Law | journal = Japanese Journal of Religious Studies | volume = 23.3 – 4 | pages = 271 – 285 | url = http://web.archive.org/web/20030323095019/http://www.nanzan-u.ac.jp/SHUBUNKEN/publications/jjrs/pdf/477.pdf | lang = en }} * {{cite book | last = Lash | first = Nicholas | year = 1996 | title = The beginning and the end of 'religion' | publisher = Cambridge University Press | isbn = 0521566355 | lang = en }} * {{cite web | last = Lewis | first = Charlton T. | coauthors = Charles Short | year = 2013 | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0059%3Aentry%3D%2340976 | title = rĕlĭgĭo | work = perseus.tufts.edu | publisher = perseus.tufts.edu | accessdate = 26 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Mase-Hasegawa | first = Emi | year = 2008 | title = Christ in Japanese Culture: Theological Themes in Shusaku Endo's Literary Works | publisher = Brill Academic Pub | isbn = 978-9004165960 | lang = en }} * {{cite book | last = McMullin | first = Neil | year = 1984 | title = Buddhism and the State in Sixteenth-Century Japan | publisher = Princeton University Press | location = Princeton | lang = en }} * {{cite web | publisher = Merriam-Webster | year = 2013 | url = http://www.merriam-webster.com/dictionary/religion | title = religion | work = merriam-webster.com | accessdate = 27 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Müller | first = Friedrich Max | year = 1870 | title = Introduction to the Science of Religion: Four Lectures Delivered at the Royal Institution with Two Essays on False Analogies, and the Philosophy of Mythology | publisher = Longmans, Green | url = http://books.google.bg/books?pg=PA28&id=aM0FAAAAQAAJ&as_brr=4&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | lang = en }} * {{cite book | last = Müller | first = Max | year = 1889 | title = Natural Religion | url = https://archive.org/details/naturalreligiong00ml | lang = en }} * {{cite web | last = Pecorino | first = Philip A | year = 2001 | url = http://www2.sunysuffolk.edu/pecorip/scccweb/etexts/phil_of_religion_text/CHAPTER_10_DEFINITION/The-Definition-of-Religion.htm | title = Philosophy of Religion. Online Textbook | work = sunysuffolk.edu | publisher = sunysuffolk.edu | accessdate = 28 ноември 2013 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130619213234/http://www2.sunysuffolk.edu/pecorip/scccweb/etexts/phil_of_religion_text/CHAPTER_10_DEFINITION/The-Definition-of-Religion.htm |date=2013-06-19 }} * {{cite book | last = Pennington | first = Brian Kemble | year = 2005 | title = Was Hinduism Invented? | publisher = Oxford University Press US | location = New York | isbn = 0195166558 | lang = en }} * {{cite book | last = Shouler | first = Kenneth | year = 2010 | title = The Everything World's Religions Book: Explore the beliefs, traditions, and cultures of ancient and modern religions | publisher = Adams Media | isbn = 978-1440500367 | lang = en }} * {{cite book | last = Smith | first = Christian | coauthors = Melina Lundquist Denton | year = 2005 | title = Soul Searching: The Religious and Spiritual Lives of American Teenagers | url = https://archive.org/details/soulsearchingrel0000smit | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0195384772 | lang = en }} * {{cite book | last = Tillich | first = P | year = 1957 | title = Dynamics of faith | url = https://archive.org/details/dynamicsoffaith0000till | publisher = Harper Perennial | lang = en }} * {{cite book | last = Tillich | first = P | year = 1959 | title = Theology of Culture | url = https://archive.org/details/theologyofcultur00till | publisher = Oxford University Press | lang = en }} * {{cite web | last = Turner | first = Darrell J | year = 2012 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/715463/Religion-Year-In-Review-2000 | title = Religion: Year In Review 2000 | work = Encyclopedia Britannica | publisher = Encyclopedia Britannica | accessdate = 16 юни 2012 | lang = en }} * {{cite book | last = Tylor | first = E.B | year = 1871 | title = Primitive Culture: Researches Into the Development of Mythology, Philosophy, Religion, Art, and Custom. Vol. 1 | publisher = John Murray | location = London | url = http://archive.org/stream/primitiveculture1tylouoft#page/424/mode/2up | lang = en }} * {{cite book | last = Vergote | first = A. | year = 1996 | title = Religion, belief and unbelief. A Psychological Study | publisher = Leuven University Press | lang = en }} * {{cite web | publisher = WIN-Gallup International | year = 2012 | url = http://www.wingia.com/web/files/richeditor/filemanager/Global_INDEX_of_Religiosity_and_Atheism_PR__6.pdf | title = Global Index of Religiosity and Atheism | date =27 юли 2012 | accessdate = 24 август 2012 | lang = en }} }} == Вижте също == {{Уикицитат|Вяра – Религия – Набожност}} * [[Агностицизъм]] * [[Атеизъм]] * [[Езотеризъм]] * [[Мистицизъм]] * [[Митология]] * [[Секта]] * [[Славянска религия]] * [[Спиритуализъм (религия)|Спиритуализъм]] {{Теми свързани с религията}} [[Категория:Религия| ]] lm55cto5i3tdviog8bnnugmr9d2668b 11473529 11473527 2022-07-28T19:53:47Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/Beatle white seahorse ocean air voice|редакции на Beatle white seahorse ocean air voice]] ([[User talk:Beatle white seahorse ocean air voice|б]].), към версия на Ket wikitext text/x-wiki {{Религия}} [[Файл:Religionsmajoritaries.png|мини|360px|]] '''Религията''' е организирана система от [[Вярване|вярвания]], [[Културна система|културни системи]] и [[мироглед]]и, които свързват човечеството с даден порядък на съществуване. Много религии имат свои [[Митология|митологии]], [[символ]]и и [[Свещена история|свещени истории]], предназначени да обяснят [[смисъл на живота|смисъла на живота]] или [[Сътворение на света|произхода на света]]. От религиозните вярвания за [[Вселена]]та и [[човешка природа|човешката природа]] хората извеждат практически правила като [[морал]], [[етика]], [[религиозно право]] или желателен [[начин на живот]]. Според някои оценки в света съществуват около 4 200 религии.{{hrf|Shouler|2010|1}} Много от религиите имат организирано [[Религиозно поведение|поведение]], [[духовенство]], дефиниции за членство или съпричастност, [[Свято място|свещени места]] и [[Свещен текст|текстове]]. Практикуването на дадена религия може да включва също [[ритуал]]и, [[проповед]]и, почитане или поклонение пред [[Бог]] или [[Божество|божества]], [[Жертвоприношение|жертвоприношения]], [[транс]], [[Инициация|инициации]], [[Погребение|погребални служби]], [[Брак|брачни церемонии]], [[медитация]], [[молитва]] или други страни на човешката култура. Вярата в истинността на религиозните „истини“ не се базира на никакви наблюдения получени на базата на [[Научен метод|научния метод]] от повторими опити в контролирани среди, както са всички научни теории, на които са базирани съвременните науки – биология, химия, физика и медицинскияте науки. Понятието ''религия'' понякога се използва като аналогично на [[вяра]], система от вярвания и дори [[дхарма|набор от задължения]].{{hrf|Kant|2001|177}} В същото време, по думите на [[Емил Дюркем]], религията се различава от личната вяра по това, че тя е „нещо, крайно социално“.{{hrf|Durkheim|1915|10}} Според глобална анкета, проведена през 2012 година, 59% от хората по света са религиозни, а 36% са [[Нерелигиозност|нерелигиозни]], включително 13% [[Атеизъм|атеисти]], като делът на религиозните намалява с 9 процентни пункта спрямо 2005 година.{{hrf|WIN-Gallup International|2012}} Средно жените са по-религиозни от мъжете.{{hrf|Britt|2009}} Някои хора следват няколко религии или множество религиозни принципи едновременно, независимо от това дали съответните религиозни системи традиционно позволяват [[Синкретизъм|синкретизма]].{{hrf|Smith|2005|77}}{{hrf|Mase-Hasegawa|2008|}}{{hrf|Goldberg|2009}} == Наименование == Думата „религия“ произлиза от [[Латински език|латинската]] ''religio'', която означава „уважение към свещеното, почитане на боговете“.{{hrf|Harper|2013}} Произходът и първоначалното значение на латинската дума не са изяснени, като съществуват различни хипотези. Една от тях, присъстваща още в текстове на [[Цицерон]], я свързва с представката за повторение ''re-'' и глагола ''lego'' („чета“) в смисъл на „избирам“, „преглеждам“ или „разглеждам внимателно“. Съвременни изследователи, като [[Том Харпър]] и [[Джоузеф Камбъл]], предпочитат да извеждат ''religio'' от ''ligare'' („обвързвам, свързвам“) – така с представката ''re-'' се получава „свързвам отново“, значение, популяризирано от [[Августин Блажени]] в неговата интерпретация на [[Лактанций]].{{hrf|Harpur|2004|}}{{hrf|Campbell|1991|}} Според филолога [[Макс Мюлер]] думата ''religio'' първоначално има по-тесен смисъл и означава само „преклонение пред Бог или боговете, внимателно обмисляне на божествените неща, пиетет“.{{hrf|Müller|1889|33}}{{hrf|Lewis|2013}} Според Мюлер много други култури от тази епоха, като тези на [[Древен Египет]], [[Древна Персия]] и Древна Индия, имат подобен подход, като за тях това, което днес наричаме религия, би било просто „закон“.{{hrf|Müller|1870|28}} Много езици имат думи, които обикновено се превеждат като „религия“, но се използват в по-различен смисъл, а в някои езици изобщо няма такава дума. Например, [[санскрит]]ската дума „[[дхарма]]“ понякога се превежда като „религия“, но означава и закон. Първоначално в средновековна [[Япония]] също има единство между „имперски закон“ и „закон на Буда“, като тези източници на правото започват да се разграничават по-късно.{{hrf|Kuroda|1996|271 – 285}}{{hrf|McMullin|1984|}} В [[иврит]] няма точно съответствие на думата „религия“, а [[Юдаизъм|юдаизмът]] не разграничава отчетливо религиозна, национална, расова и етническа идентичност.{{hrf|Edelheit|2000|3}} == Определения == Има множество определения за понятието религия, като тук са разгледани само няколко от тях. Типични речникови определения на религия са „вяра в или почитане на бог или богове“{{hrf|Hodder Education|2011}} или „служба и почитане на Бог или свръхестественото“.{{hrf|Merriam-Webster|2013}} В същото време много изследователи разширяват определенията като „вяра в бог“, тъй като те не могат да обхванат цялото многообразие на религиозната мисъл и опит. Антропологът [[Едуард Бърнет Тайлър]] определя религията като „вярата в духовни същества“.{{hrf|Tylor|1871|424}} През 1871 година той смята, че стесняването на дефиницията до вяра във върховно божество, съд след смъртта, [[идолопоклонничество]] и така нататък, би изключило много хора от категорията на религиозните и по този начин „има недостатъка да идентифицира религията с определени следствия, вместо с по-дълбокия мотив, който лежи под тях“. Той също така твърди, че вярата в духовни същества съществува при всички известни общества. Основоположникът на интерпретативната антропология [[Клифърд Гиърц]] дефинира религията като „система от символи, която действа за установяването на мощни, всеобхватни и дълготрайни предразположения и мотивации у хората чрез формулиране на представи за общ порядък на съществуване и обличайки тези представи с такова излъчване на действителност, че предразположенията и мотивациите изглеждат единствено реалистични“.{{hrf|Geertz|1993|87 – 125}} Позовавайки се изглежда на Тайлъровия „по-дълбок мотив“, Гиърц отбелязва, че „имаме много малка представа как, в емпиричен смисъл, се извършва това конкретно чудо. Знаем само, че то се извършва, ежегодно, ежеседмично, ежедневно, за някои хора почти ежечасно; и имаме огромна етнографска литература, която демонстрира това“.{{hrf|Geertz|1993|90}} Богословът [[Антоан Вергот]] също акцентира върху „културната действителност“ на религията, която той определя като „съвкупността на езиковите прояви, емоции, действия и знаци, които се отнасят към свръхестествено същество или свърхестествени същества“. Той разглежда понятието „свръхестествено“ като всичко, надхвърлящо силите на природата или човешките възможности.{{hrf|Vergote|1996|16}} Социологът [[Емил Дюркем]], в своя влиятелен труд „[[Елементарни форми на религиозен живот]]“, определя религията като „единна система от вярвания и практики, отнасящи се към свещените неща“, а под „свещени неща“ разбира нещата, които са „обособени и забранени – вярвания и практики, които обединяват в една морална общност, наричана Църква, всички, които се придържат към тях“.{{hrf|Durkheim|1915|}} В същото време свещените неща не са ограничени до богове или духове – по този начин [[Будизъм|будизмът]] се включва в тази дефиниция на религията.{{hrf|Durkheim|1915|45}} И обратното – свещени неща могат да бъдат „скала, дърво, извор, камъче, парче дърво, къща, с една дума всичко може да бъде свещено“.{{hrf|Durkheim|1915|37}} Религиозните вярвания, митове, догми и легенди са изображенията, които изразяват природата на тези свещени неща, както и приписваните им качества и сили.{{hrf|Durkheim|1915|40 – 41}} В своята книга „[[Разновидностите на религиозния опит]]“ психологът [[Уилям Джеймс]] дефинира религията като „чувствата, действията и опитът на отделните хора в тяхната самота, доколкото те се разглеждат сами като намиращи се в отношение към това, което могат да смятат за божествено“.{{hrf|James|1902|31}} Под „божествено“ Джеймс разбира „всеки обект, който е бого''подобен'', независимо дали е конкретно божество или не“,{{hrf|James|1902|34}} към който индивидът се чувства подтикнат да реагира с тържественост и сериозност.{{hrf|James|1902|38}} Отзвук от определенията на Уилям Джеймс и Емил Дуркем може да се открие също в текстовете на [[Фредерик Фере]], който определя религията като „начинът на човек да оценява най-всестранно и интензивно“.{{hrf|Ferré|1967|82}} По сходен начин за богослова [[Паул Тилих]] вярата е „състоянието да си крайно ангажиран“,{{hrf|Tillich|1957|1}} което „е само по себе си религия. Религията е субстанцията, основата и дълбината на духовния живот на човека“.{{hrf|Tillich|1959|8}} В края на XVIII век [[Фридрих Шлайермахер]] дефинира религията като „усещане за пълна зависимост“.{{hrf|Finlay|2005|81 – 94}} Неговият съвременник [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел]] остро се разграничава от този възглед, определяйки религията като „Божествения дух, самоосъзнаващ Себе си чрез крайния дух“. Когато религията се разглежда в смисъла на „свещено“, „божествено“, интензивно „оценяване“ или „крайна ангажираност“, става възможно да се разбере защо научните открития и философската критика не притесняват задължително нейните последователи.{{hrf|Pecorino|2001}} == Религиозна вяра и поклонение == [[Файл:ReligijneSymbole.svg|мини|[[Символ]]и на 16 от най-разпространените религии и вярвания в света]] Религиите обединяват големи групи от хора и осигуряват пътищата, по което всеки един от тях може да живее в живота си в истина и с цел. Религиите са разширени семейства. Те разширяват границите на семейството до племето или до родовата група, а много от тях дори разширяват по-нататък границите на племето, създавайки едно семейство от всички хора на земята, както биха казали християните, или превръщайки ги в единна общност ''умма'', както биха казали мюсюлманите. Създавайки [[кодекс]] на поведение (като етиката или закона), установявайки споделяна от общността картина на реалността, религиите дават на хората възможност да живеят уверено. Вярата е увереността, че онова, което се утвърждава от религията е надеждно. Увереността е укрепването на вярата чрез споделянето и с другите. Това означава, че хората могат да разпознават приятели от врагове и могат да разберат злонамерено ли подхожда някой към тях или не. Религиозните кодекси за разпознаване на очаквано поведение не само внасят ред в обществото, образувайки често йерархични структури. Те дават на всички негови членове, включително най-бедните и непривилегированите, възможността за религиозен успех. == Религиозни направления == [[Файл:Prevailing world religions map.png|мини|450px|Преобладаваща религия в страните по света]] През 19 и 20 век [[Сравнително религиознание|сравнителното религиознание]] класифицира религиозните възгледи във философски дефинирани категории, наричани „световни религии“. Някои съвременни учени смятат, че не всички религии са разделени една от друга от взаимно изключващи се философии. Те смятат, че няма особен смисъл да се приписва на определени практики дадена философия и дори те да се определят като религиозни, вместо като културни, политически или обществени.{{hrf|Pennington|2005|}}{{hrf|Lash|1996|}} Съвременните психологически изследвания за природата на религиозността показват, че е по-добре да се говори за религията, като за относително непроменливо явление, което трябва да се разграничи от конкретните културни норми.{{hrf|Bulbulia|2005|71 – 100}} Петте най-многочислени религиозни групи в света, които наброяват общо около 5 милиарда души, са [[християнство]]то, [[ислям]]ът, [[Будизъм|будизмът]], [[Индуизъм|индуизмът]] и [[китайска народна религия|китайската народна религия]]. {| class="wikitable" style="width:640px;" |+ |- style="background:#666688;" ! style="width:160px;"| Петте най-големи религии ! style="width:160px;"| Последователи, 2000 г.{{hrf|Turner|2012}} ! style="width:160px;"| Дял от населението на света (2000){{hrf|Turner|2012}} ! style="width:160px;"| Последователи, 2010 г.<ref name="EB2012">{{cite web |url=http://www.pewforum.org/2012/12/18/global-religious-landscape-exec/ |title=The Global Religious Landscape |accessdate=18 декември 2012}}</ref> ! style="width:160px;"| Дял от населението на света (2010)<ref name="EB2012"/> |- style="text-align:center; background:#e0e8ee;" | [[Християнство]] | 2 милиарда | 33% | 2,2 милиарда | 32% |- style="text-align:center; background:#e0e8ee;" | [[Ислям]] | 1,2 милиарда | 19,6% | 1,6 милиарда | 23% |- style="text-align:center; background:#e0e8ee;" | [[Индуизъм]] | 811 милиона | 13,4% | 1 милиард | 15% |- style="text-align:center; background:#e0e8ee;" | [[Китайска народна религия]] | 385 милиона | 6,4% | — | — |- style="text-align:center; background:#e0e8ee;" | [[Будизъм]] | 360 милиона | 5,9% | 500 милиона | 7% |} Списъкът на религиозни направления, даден по-долу, е само опит за обобщаване на основните регионални и философски влияния върху съответните общности, а не пълно описание на всяка религиозна общност, нито обяснение на основните елементи на индивидуалната религиозност. [[Файл:Molnár Ábrahám kiköltözése 1850.jpg|мини|250п|Патриархът [[Авраам]]]] * '''[[Авраамически религии|Авраамическите религии]]''' са [[Монотеизъм|монотеистични]] религии, практикувани в целия свят. Общо за тях е приемането на [[Петокнижие]]то за първоначален свещен текст, въпреки че степента, в която то е интегрирано в отделните поднаправления варира значително. :* '''[[Юдаизъм|Юдаизмът]]''' е най-старата авраамическа религия, водеща началото си от древна [[Палестина]]. Той се основава главно на Петокнижието, за което привържениците му смятат, че е предадено от Бог на хората чрез пророка [[Моисей]] през 1400 година пр.н.е. То, наред с останалата част от [[Еврейска Библия|Еврейската Библия]] и с [[Талмуд]]а, е основният религиозен текст на юдаизма. Днес негови последователи са около 13 милиона души, от които около 40% живеят в [[Израел]] и 40% – в [[Съединени американски щати|Съединените щати]]. :* '''[[Християнство]]то''' се основава на записаното в книгите на юдеите и предсказвано от пророците в еврейския народ идване на Спасител (Христос) на човечеството и изпълването на това пророчество с раждането, смъртта и възкресението на Господ [[Иисус Христос]] (съвременното летоброене поставя Неговото раждане като отправна точка – 1 век). Животът в плът и учението на Иисус Христос – [[Син Божи|Синът Божи]] и [[Месия]] – са представени в [[Нов Завет|Светото Евангелие]]. Основно послание на християнството е, че чрез възкресението на Христос човек получава възможност за вечен живот с Него, ако по свободната си воля Го последва. Бог се разкрива в християнството като [[Света Троица|Единосъщна и неразделна Троица]], обединяваща [[Бог Отец]], [[Бог Син]] и [[Свети Дух|Светия Дух]] – три личности (ипостаси) на единствения Бог. Най-краткото и същевременно пълно определение на вярата на християните се съдържа в [[Никейски символ на вярата|Никейския символ на вярата]]. Ученията, които не изповядват това определение или изменят предаденото в Светото писание учение, християнството нарича [[ерес]]и'''.''' Основни такива учения в християнството по броя на последователите им са: :** '''[[Римокатолицизъм]]''', отделящ се като изменено християнско учение в периода 7 – 11 в. и окончателно отпадащ от Църквата с [[Източно-западна схизма|Голямата схизма]] от 1054 година. Сред основните причини са въвеждането на фигурата на [[папа|римския папа]] и самоволна промяна в Символа на вярата. Римокатолическата църква обединява [[Латински обред|Западната църква]] и 22 [[източнокатолически църкви]]. :** '''[[Протестантство]]''', отделило се от Римокатолическата църква след [[Реформация]]та от 16 век и подразделящо се от своя страна на множество деноминации. :** '''[[Нехалкедонски църкви]]''', отделили се от православието в средата на 1 хилядолетие, които днес имат последователи главно в [[Азия]] и [[Североизточна Африка]]. [[Файл:St Peter's Square, Vatican City - April 2007.jpg|250px|мини| Ватикан, Панорама към Рим от купола на базиликата [[Свети Петър (Рим)|Свети Петър]].]] :* '''[[Ислям]]ът''' е учение на единствения ислямски пророк [[Мохамед]] (7 век), основано на смесица от древноарабски, еврейски, християнски и отчасти персийски вярвания, техни интерпретации и собствени допълнения и разбирания на Мохамед за бога и отношенията му с човека. Важен момент в исляма е принципът, че човек може да приеме исляма, но няма право да се откаже от него (в противен случай трябва да бъде наказан със смърт), а самата дума „ислям“ означава „подчинение на бога“ („мюсюлманин“ означава „който се подчинява на Аллах“). Ислямът е преобладаващата религия в [[Северна Африка]], [[Близък изток|Близкия изток]] и значителна част от [[Централна Азия|Централна]] и [[Южна Азия]]. В исляма има множество поднаправления, най-значителните сред които са [[Сунизъм|сунизмът]] и [[Шиизъм|шиизмът]] <ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pravoslavieto.com/inoverie/islam/islam_p_valchev.htm#4 | заглавие = Ислям | достъп_дата = | фамилно_име = Вълчев | първо_име = Петър | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>. :* '''[[Бахайство]]то''' е религиозно течение, възникнало през 19 век в Иран от смятания за пророк [[Бахаулла]] и разпространило се след това в различни части на света. Последователите му вярват в единството на всички религиозни философии и признават всички пророци на юдаизма, християнството и исляма. :* Съществуват и множество по-малки авраамически общности, които могат да се разглеждат като обособени от основните направления – [[мормони]], [[свидетели на Йехова]], [[самаритяни]], [[друзи]], [[растафари]]анци и други. :[[Файл:Golden temple Shimmering in Golden Morning Amritsar.jpg|мини|250п|Сикхски поклонник пред храм в [[Амритсар]]]] * '''[[Индийски религии|Индийските религии]]''' водят началото си от [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]]. Сред общите за повечето от тях концепции са [[дхарма]], [[карма]], [[прераждане]], [[мантра]]. :* '''[[Индуизъм]]''' е сборно понятие, описващо сходните философии на [[Вайшнавизъм|вайшнавизма]], [[Шиваизъм|шиваизма]] и други свързани течения. Той не е монолитна религия, а група от независими религиозно-философски направления, споделящи някои общи черти. Разпространен е главно в Индия. :* '''[[Джайнизъм|Джайнизмът]]''' се основава на ученията на [[Паршва]] (9 век пр.н.е.) и [[Махавира]] (6 век пр.н.е.). Разпространен е главно в Индия. :* '''[[Будизъм|Будизмът]]''' е създаден от [[Сидхарта Гаутама]] през 6 век пр.н.е. Последователите му смятат, че той е желаел да помогне на съзнателните същества да прекратят своите страдания, като осъзнаят действителната същност на света и напуснат цикъла на страдание и прераждане ([[самсара]]), достигайки [[нирвана]]. Съвременният будизъм включва няколко основни направления: :** '''[[Теравада]]''', разпространен главно в [[Шри Ланка]] и [[Югоизточна Азия]], споделя повече общи черти с останалите индийски религии. В основата му е обширен сборник от текстове, известен като [[Палийски канон]]. :** '''[[Махаяна]]''' е група будистки учения, които водят началото си от [[Китай]], и в наши дни запазват влиянието си във [[Виетнам]], [[Корея]] и [[Япония]], както и в Западния свят. :** '''[[Ваджраяна]]''', понякога разглеждан и като част от махаяна, възниква в [[Тибет]] и се разпространява в съседните области, включително в [[Монголия]]. :* '''[[Сикхизъм|Сикхизмът]]''' е монотеистична религия, основана през 15 век от [[Нанак]] и неговите последователи в [[Пенджаб]]. [[Файл:Maneckji Sett Agiary entrance.jpg|мини|250п|Зороастрийски храм на огъня]] * '''[[Ирански религии|Иранските религии]]''' са древни религиозни направления, преобладаващи в [[Иран]] преди неговата [[ислямизация]]. Днес последователите им са ограничени малцинства, главно в Близкия изток. :* '''[[Зороастризъм|Зороастризмът]]''' се основава на учението на пророка [[Зороастър]] (6 век пр.н.е.). Последователите му почитат богът, създател на света, [[Ахура Мазда]]. В зороастризма доброто и злото имат отделни и независими източници, като злото се опитва да разруши творението на Ахура Мазда, а добро се стреми да му попречи. :* '''[[Мандаянизъм|Мандаянизмът]]''' е монотеистична [[Гностицизъм|гностична]] религия, макар и силно повлияна от иранския [[Дуализъм (религия)|дуализъм]]. ** '''[[Язданизъм|Язданизмът]]''' включва отделни няколко групи кюрди, чиито религиозни възгледи са силно повлияни от исляма, но включват и множество предислямски елементи. [[Файл:Chinese temple incence burner.jpg|мини|x250п|Устройство за изгаряне на благовония в китайски храм]] * '''[[Народна религия]]''' е сборно понятие, обхващащо множество слабоорганизирани местни религиозни общности, които не могат да се причислят към изброените по-горе групи. Някои от тези общности понякога се определят като привърженици на [[езичество]], [[шаманизъм]], [[анимизъм]], [[култ към предците]] или [[тотемизъм]]. :* '''[[Африкански традиционни религии]]''' е категория, обхващаща всички религиозни практики в [[Африка]] преди навлизането там на исляма и християнството, като например [[Йоруба митология|религията на йоруба]]. Те се разпространяват и в [[Америка]], където стават основа на местни синкретични форми, като [[сантерия]], [[кандомбле]], [[умбанда]], [[вуду]]. :* '''Американските народни религии''' включват религиите на [[ацтеки]], [[инки]], [[маи]] и останалите местни народности преди европейската колонизация. :* '''[[Китайска народна религия|Китайската народна религия]]''' се практикува от [[китайци]] по целия свят и включва множество елементи на [[конфуцианство]]то и [[Даоизъм|даоизма]], както и известни будистки влияния. :* '''[[Шинтоизъм|Шинтоизмът]]''' в Япония е традиционната религия, но в продължение на векове се практикува успоредно с будизма. :* '''[[Корейски шаманизъм|Корейският шаманизъм]]''', силно повлиян от будизма, е традиционната религия в Корея. За разлика от шинтоизма той никога не е кодифициран в стандартна форма. == Бележки == <references /> ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite web | last = Britt | first = Robert Roy | year = 2009 | url = http://www.livescience.com/7689-women-religious-men.html | title = Women More Religious Than Men | work = livescience.com | publisher = TechMedia Network | accessdate = 25 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite journal | last = Bulbulia | first = Joseph | year = 2005 | title = Are There Any Religions? An Evolutionary Explanation | journal = Method & Theory in the Study of Religion | volume = 17.2 | pages = 71 – 100 | lang = en }} * {{cite book | last = Campbell | first = Joseph | year = 1991 | title = The Power of Myth | publisher = Anchor | isbn = 978-0385418867 | lang = en }} * {{cite book | last = Durkheim | first = Émile | year = 1915 | title = The Elementary Forms of the Religious Life | url = https://archive.org/details/elementaryformso1915durk | publisher = George Allen & Unwin | location = London | lang = en }} * {{cite journal | last = Finlay | first = Hueston A | year = 2005 | title = ‘Feeling of absolute dependence’ or ‘absolute feeling of dependence’? A question revisited | journal = Religious Studies | volume = 41.1 | pages = 81 – 94 | lang = en }} * {{cite book | last = Frederick Ferré | first = F | year = 1967 | title = Basic modern philosophy of religion | url = https://archive.org/details/basicmodernphilo00ferr | publisher = Scribner | lang = en }} * {{cite book | last = Edelheit | first = Hershel | coauthors = Abraham J. Edelheit | year = 2000 | title = History of Zionism: A Handbook and Dictionary | publisher = Westview Press | url = http://www.questia.com/library/97523072/history-of-zionism-a-handbook-and-dictionary | lang = en }} * {{cite book | last = Geertz | first = Clifford | year = 1993 | title = The interpretation of cultures: selected essays | publisher = Fontana Press | lang = en }} * {{cite web | last = Goldberg | first = Joshua A | year = 2009 | url = http://www.christianpost.com/news/new-poll-reveals-how-churchgoers-mix-eastern-new-age-beliefs-42215/ | title = New Poll Reveals How Churchgoers Mix Eastern, New Age Beliefs | work = christianpost.com | publisher = The Christian Post | accessdate = 25 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | last = Harper | first = Douglas | year = 2013 | url = http://www.etymonline.com/index.php?term=religion | title = religion | work = etymonline.com | publisher = etymonline.com | accessdate = 26 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Harpur | first = Tom | year = 2004 | title = Pagan Christ: Recovering the lost light | url = https://archive.org/details/paganchristrecov0000harp | publisher = Thomas Allen | isbn = 978-0887621451 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Hodder Education | year = 2011 | url = http://www.chambers.co.uk/search.php?query=religion&title=21st | title = religion | work = Chambers 21st Century Dictionary | accessdate = 27 ноември 2013 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131202225637/http://www.chambers.co.uk/search.php?query=religion&title=21st |date=2013-12-02 }} * {{cite book | last = James | first = W | year = 1902 | title = The Varieties of Religious Experience. A Study in Human Nature | publisher = Longmans, Green, and Co. | url = http://archive.org/details/varietiesreligi02jamegoog | lang = en }} * {{cite book | last = Kant | first = Immanuel | title = Religion and Rational Theology | url = https://archive.org/details/religionrational0000kant | year = 2001 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 9780521799980 | lang = en }} * {{cite journal | last = Kuroda | first = Toshio | year = 1996 | title = The Imperial Law and the Buddhist Law | journal = Japanese Journal of Religious Studies | volume = 23.3 – 4 | pages = 271 – 285 | url = http://web.archive.org/web/20030323095019/http://www.nanzan-u.ac.jp/SHUBUNKEN/publications/jjrs/pdf/477.pdf | lang = en }} * {{cite book | last = Lash | first = Nicholas | year = 1996 | title = The beginning and the end of 'religion' | publisher = Cambridge University Press | isbn = 0521566355 | lang = en }} * {{cite web | last = Lewis | first = Charlton T. | coauthors = Charles Short | year = 2013 | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0059%3Aentry%3D%2340976 | title = rĕlĭgĭo | work = perseus.tufts.edu | publisher = perseus.tufts.edu | accessdate = 26 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Mase-Hasegawa | first = Emi | year = 2008 | title = Christ in Japanese Culture: Theological Themes in Shusaku Endo's Literary Works | publisher = Brill Academic Pub | isbn = 978-9004165960 | lang = en }} * {{cite book | last = McMullin | first = Neil | year = 1984 | title = Buddhism and the State in Sixteenth-Century Japan | publisher = Princeton University Press | location = Princeton | lang = en }} * {{cite web | publisher = Merriam-Webster | year = 2013 | url = http://www.merriam-webster.com/dictionary/religion | title = religion | work = merriam-webster.com | accessdate = 27 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Müller | first = Friedrich Max | year = 1870 | title = Introduction to the Science of Religion: Four Lectures Delivered at the Royal Institution with Two Essays on False Analogies, and the Philosophy of Mythology | publisher = Longmans, Green | url = http://books.google.bg/books?pg=PA28&id=aM0FAAAAQAAJ&as_brr=4&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false | lang = en }} * {{cite book | last = Müller | first = Max | year = 1889 | title = Natural Religion | url = https://archive.org/details/naturalreligiong00ml | lang = en }} * {{cite web | last = Pecorino | first = Philip A | year = 2001 | url = http://www2.sunysuffolk.edu/pecorip/scccweb/etexts/phil_of_religion_text/CHAPTER_10_DEFINITION/The-Definition-of-Religion.htm | title = Philosophy of Religion. Online Textbook | work = sunysuffolk.edu | publisher = sunysuffolk.edu | accessdate = 28 ноември 2013 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130619213234/http://www2.sunysuffolk.edu/pecorip/scccweb/etexts/phil_of_religion_text/CHAPTER_10_DEFINITION/The-Definition-of-Religion.htm |date=2013-06-19 }} * {{cite book | last = Pennington | first = Brian Kemble | year = 2005 | title = Was Hinduism Invented? | publisher = Oxford University Press US | location = New York | isbn = 0195166558 | lang = en }} * {{cite book | last = Shouler | first = Kenneth | year = 2010 | title = The Everything World's Religions Book: Explore the beliefs, traditions, and cultures of ancient and modern religions | publisher = Adams Media | isbn = 978-1440500367 | lang = en }} * {{cite book | last = Smith | first = Christian | coauthors = Melina Lundquist Denton | year = 2005 | title = Soul Searching: The Religious and Spiritual Lives of American Teenagers | url = https://archive.org/details/soulsearchingrel0000smit | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0195384772 | lang = en }} * {{cite book | last = Tillich | first = P | year = 1957 | title = Dynamics of faith | url = https://archive.org/details/dynamicsoffaith0000till | publisher = Harper Perennial | lang = en }} * {{cite book | last = Tillich | first = P | year = 1959 | title = Theology of Culture | url = https://archive.org/details/theologyofcultur00till | publisher = Oxford University Press | lang = en }} * {{cite web | last = Turner | first = Darrell J | year = 2012 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/715463/Religion-Year-In-Review-2000 | title = Religion: Year In Review 2000 | work = Encyclopedia Britannica | publisher = Encyclopedia Britannica | accessdate = 16 юни 2012 | lang = en }} * {{cite book | last = Tylor | first = E.B | year = 1871 | title = Primitive Culture: Researches Into the Development of Mythology, Philosophy, Religion, Art, and Custom. Vol. 1 | publisher = John Murray | location = London | url = http://archive.org/stream/primitiveculture1tylouoft#page/424/mode/2up | lang = en }} * {{cite book | last = Vergote | first = A. | year = 1996 | title = Religion, belief and unbelief. A Psychological Study | publisher = Leuven University Press | lang = en }} * {{cite web | publisher = WIN-Gallup International | year = 2012 | url = http://www.wingia.com/web/files/richeditor/filemanager/Global_INDEX_of_Religiosity_and_Atheism_PR__6.pdf | title = Global Index of Religiosity and Atheism | date =27 юли 2012 | accessdate = 24 август 2012 | lang = en }} }} == Вижте също == {{Уикицитат|Вяра – Религия – Набожност}} * [[Агностицизъм]] * [[Атеизъм]] * [[Езотеризъм]] * [[Мистицизъм]] * [[Митология]] * [[Секта]] * [[Славянска религия]] * [[Спиритуализъм (религия)|Спиритуализъм]] {{Теми свързани с религията}} [[Категория:Религия| ]] kriyww3zribykkw51evddrpf1z0ife4 0 3557 11473349 11378005 2022-07-28T14:25:22Z 77.70.59.112 wikitext text/x-wiki Това е '''списък на кинорежисьори''' от цял свят. Моля, попълвайте го, като внимавате първата буква на фамилното име да съвпада с буквата, с която е озаглавена секцията (Уди '''А'''лън в секция '''А''', Акира '''К'''уросава в секция '''К'''), а вътре в секцията ги подреждайте по първо име ('''М'''икеланджело Антониони преди '''П'''едро Алмодовар). {{А Я}} == А == * [[Алехандро Аменабар]] * [[Бен Афлек]] (1972) * [[Джеймс Айвъри]] (1928) * [[Динара Асанова]] (1942 – 1985) * [[Жан-Жак Ано]] * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]] (1934 – 2011) * [[Линдзи Андерсън]] (1923 – 1994) * [[Микеланджело Антониони]] (1912 – 2007) * [[Педро Алмодовар]] (1949) * [[Пол Томас Андерсън]] (1970) * [[Пол Уилям Скот Андерсън]] (1965) * [[Ричард Атънбъро]] (1923 – 2014) * [[Сергей Айзенщайн]] (1898 – 1948) * [[Стивън Апостолов]] (1928 – 2005) * [[Уди Алън]] (1935) * [[Уес Андерсън]] (1969) == Б == * [[Бернардо Бертолучи]] (1940) * [[Бертолт Брехт]] * [[Жак Брел]] * [[Ингмар Бергман]] (1918 – 2007) * [[Луис Бунюел]] (1900 – 1983) * [[Люк Бесон]] * [[Петер Бачо]] * [[Питър Брук]] * [[Ролан Биков]] * [[Тим Бъртън]] * [[Уилям Бюдайн]] (1892 – 1970) * [[Уорън Бийти]] == В == * [[Анджей Вайда]] (1926) * [[Вим Вендерс]] * [[Джон Ву]] * [[Дзига Вертов]] * [[Жан Виго]] (1905 – 1934) * [[Лукино Висконти]] (1906 – 1976) * [[Пол Верховен]] * [[Рангел Вълчанов]] (1928 – 2013) == Г == * [[Абел Ганс]] * [[Алехандро Гонсалес Иняриту]] * [[Бахман Гобади]] * [[Васил Гендов]] * [[Джон Грей]] * [[Дейвид Уорк Грифит]] * [[Жан-Люк Годар]] (1930) * [[Иванка Гръбчева]] * [[Мел Гибсън]] * [[Мишел Гондри]] (1963) * [[Питър Грийнауей]] * [[Ромен Гари]] * [[Самюъл Голдуин]] (1882 – 1974) * [[Станислав Говорухин]] (1936) * [[Тери Гилиъм]] == Д == * [[Александър Довженко]] (1894 – 1956) * [[Виторио Де Сика]] (1901 – 1974) * [[Георги Дюлгеров]] (1943) * [[Георгий Данелия]] (1930) * [[Нури Джейлан]] (1959) * [[Джим Джармуш]] * [[Норман Джуисън]] (1926) * [[Доньо Донев]] (1929 – 2007) * [[Жак Дере]] (1929 – 2003) * [[Станислав Дончев]] (1978)[[Станислав Дончев - Стамбата]] * [[Карл Теодор Драйер]] (1889 – 1968) * [[Сесил Де Мил]] (1881 – 1959) * [[Уолт Дисни]] * [[Чарлз С. Дътън]] == Ж == * Димитър Тодоров Жарава * [[Ролан Жофе]] (1945) == З == * [[Кшищоф Зануси]] * [[Роб Зомби]] * [[Робърт Земекис]] (1952) * [[Фред Зинеман]] (1907 – 1997) == И == * [[Стилиян Иванов]] * [[Клинт Истууд]] * [[Томас Харпър Инс]] (1882 – 1924) == К == * [[Аббас Киаростами]] (1940 – 2016) * [[Адемир Кенович]] * [[Аки Каурисмеки]] (1957 – ) * [[Акира Куросава]] (1910 – 1998) * [[Андрей Кончаловски]] * [[Джеймс Камерън]] (1954 – ) * [[Джон Касавитис]] (1929 – 1989) * [[Джордж Кюкър]] (1899 – 1983) * [[Елия Казан]] (1909 – 2003) * [[Емир Кустурица]] (1954) * [[Кшищоф Кешловски]] (1941) * [[Майкъл Къртис]] (1886 – 1962) * [[Марсел Карне]] (1906 – 1996) * [[Радж Капур]] (1924 – 1988) * [[Рене Клер]] (1898 – 1981) * [[София Копола]] * [[Стенли Крамър]] (1913 – 2001) * [[Стенли Кубрик]] (1928 – 1999) * [[Такеши Китано]] * [[Тед Кочев]] * [[Франк Капра]] (1897 – 1991) * [[Франсис Форд Копола]] (1939) * [[Хенри Кинг]] (1886 – 1982) == Л == * [[Бари Левинсън]] (1942) * [[Дейвид Лийн|Сър Дейвид Лийн]] (1908 – 1991) * [[Дейвид Линч]] (1946) * [[Джеймс Лапайн]] * [[Джордж Лукас]] (1944) * [[Клод Льолуш]] * [[Луи Жан Люмиер]] * [[Огюст Люмиер]] * [[Серджо Леоне]] (1929 – 1989) * [[Сидни Лъмет]] (1924) * [[Фриц Ланг]] (1890 – 1976) == М == * [[Антъни Мингела]] * [[Винсънт Минели]] (1910 – 1986) * [[Владимир Мотил]] (1927) * [[Евгений Михайлов]] * [[Жан-Пиер Мелвил]] (1917 – 1973) * [[Иржи Менцел]] * [[Кира Муратова]] (1934) * [[Лукас Мудисон]] (1969) * [[Марио Моничели]] * [[Майкъл Мур]] * [[Нани Морети]] * [[Никита Михалков]] * [[Терънс Малик]] * [[Фридрих Мурнау]] (1889 – 1931) * [[Хари Майен]] * [[Владо Момчев]] == Н == * [[Владимир Ненов]] (1977) * [[Майк Никълс]] (1931 – 2014) == О == * [[Маноел де Оливейра]] * [[Ясуджиро Озу]] (1903 – 1963) * [[Робърт Олтмън]] * [[Шун Огури]] == П == * [[Алън Пакула]] * [[Алън Паркър]] * [[Андрей Паунов]] * [[Артър Пен]] * [[Волфганг Петерсен]] * [[Пиер Паоло Пазолини]] (1922 – 1975) * [[Роман Полански]] (1933) * [[Сам Пекинпа]](1925 – 1984) * [[Сергей Параджанов]] (1924 – 1990) * [[Сидни Полак]] * [[Шон Пен]] == Р == * [[Ален Рене]] (1922 – 2014) * [[Въло Радев]] (1923 – 2001) * [[Карол Рийд]] (1906 – 1976) * [[Гай Ричи]] * [[Жан Реноар]] (1894 – 1979) * [[Лени Рифенщал]] * [[Мартин Рит]] (1914 – 1990) * [[Никълъс Рей]] (1911 – 1979) * [[Роберто Роселини]] (1906 – 1977) * [[Сатяджит Рей]] (1921 – 1992) == С == * [[Алексей Учител]] * [[Андрей Сокуров]] * [[Андрей Слабаков]] * [[Брайън Сингър]] * [[Джон Стърджис]] * [[Джордж Стивънс]] (1904 – 1975) * [[Еторе Скола]] (1931 – 2016) * [[Ищван Сабо]] * [[Карлос Саура]] * [[Мартин Скорсезе]] * [[Оливър Стоун]] * [[Ридли Скот]] * [[Стивън Спилбърг]] * [[Станислав Дончев]] * [[Тони Скот]] * [[Фернандо Соланас]] == Т == * [[Андрей Тарковски]] (1932 – 1986) * [[Данис Танович]] * [[Иглика Трифонова]] * [[Куентин Тарантино]] (1963) * [[Ларс фон Трир]] (1956) * [[Паоло Тавиани]] * [[Виторио Тавиани]] * [[Тонислав Христов]] (1979) * [[Франсоа Трюфо]](1932 – 1984) * Kолин Тревъроу == У == * [[Били Уайлдър]] (1906 – 2002) * [[Майкъл Уинтърботъм]] * [[Орсън Уелс]] (1915 – 1985) * [[Робърт Уайз]] (1914 – 2005) * [[Теодор Ушев]] * [[Уилям Уайлър]] (1902 – 1981) == Ф == * [[Боб Фос]] * [[Виктор Флеминг]] * [[Дейвид Финчър]] * [[Джон Форд]] (1895 – 1973) * [[Джонатан Фрейкс]] * [[Милош Форман]] (1932) * [[Райнер Вернер Фасбиндер]] * [[Федерико Фелини]] (1920 – 1993) * [[Франсис Форд Копола]] == Х == * [[Ласе Халстрьом]] * [[Алфред Хичкок]] * [[Вернер Херцог]] * [[Денис Хопър]] * [[Джон Хюстън]] * [[Зако Хеския]] * [[Колин Хигинс]] * [[Стивън Хопкинс]] * [[Уолтър Хил]] * [[Хауърд Хоукс]] == Ч == * [[Майкъл Чимино]] * [[Чарли Чаплин]] (1889 – 1977) == Ш == * [[Джон Шлезинджър]] (1926 – 2003) * [[Клод Шаброл]] * [[Фолкер Шльондорф]] == Щ == * [[Ерих фон Щрохайм]] (1885 – 1957) == Я == {{А Я}} == Вижте също == * [[Режисьор]] * [[Кино]] * [[Филм]] [[Категория:Кинорежисьори|*]] [[Категория:Списъци на хора|Кинорежисьори]] d2da6baju2t16aeou3pw6pba3w9u73x 11473356 11473349 2022-07-28T14:33:56Z Carbonaro. 221440 незначително wikitext text/x-wiki Това е '''списък на кинорежисьори''' от цял свят. Моля, попълвайте го, като внимавате първата буква на фамилното име да съвпада с буквата, с която е озаглавена секцията (Уди '''А'''лън в секция '''А''', Акира '''К'''уросава в секция '''К'''), а вътре в секцията ги подреждайте по първо име ('''М'''икеланджело Антониони преди '''П'''едро Алмодовар). {{А Я}} == А == * [[Алехандро Аменабар]] * [[Бен Афлек]] (1972) * [[Джеймс Айвъри]] (1928) * [[Динара Асанова]] (1942 – 1985) * [[Жан-Жак Ано]] * [[Иван Андонов (режисьор)|Иван Андонов]] (1934 – 2011) * [[Линдзи Андерсън]] (1923 – 1994) * [[Микеланджело Антониони]] (1912 – 2007) * [[Педро Алмодовар]] (1949) * [[Пол Томас Андерсън]] (1970) * [[Пол Уилям Скот Андерсън]] (1965) * [[Ричард Атънбъро]] (1923 – 2014) * [[Сергей Айзенщайн]] (1898 – 1948) * [[Стивън Апостолов]] (1928 – 2005) * [[Уди Алън]] (1935) * [[Уес Андерсън]] (1969) == Б == * [[Бернардо Бертолучи]] (1940) * [[Бертолт Брехт]] * [[Жак Брел]] * [[Ингмар Бергман]] (1918 – 2007) * [[Луис Бунюел]] (1900 – 1983) * [[Люк Бесон]] * [[Петер Бачо]] * [[Питър Брук]] * [[Ролан Биков]] * [[Тим Бъртън]] * [[Уилям Бюдайн]] (1892 – 1970) * [[Уорън Бийти]] == В == * [[Анджей Вайда]] (1926) * [[Вим Вендерс]] * [[Джон Ву]] * [[Дзига Вертов]] * [[Жан Виго]] (1905 – 1934) * [[Лукино Висконти]] (1906 – 1976) * [[Пол Верховен]] * [[Рангел Вълчанов]] (1928 – 2013) == Г == * [[Абел Ганс]] * [[Алехандро Гонсалес Иняриту]] * [[Бахман Гобади]] * [[Васил Гендов]] * [[Джон Грей]] * [[Дейвид Уорк Грифит]] * [[Жан-Люк Годар]] (1930) * [[Иванка Гръбчева]] * [[Мел Гибсън]] * [[Мишел Гондри]] (1963) * [[Питър Грийнауей]] * [[Ромен Гари]] * [[Самюъл Голдуин]] (1882 – 1974) * [[Станислав Говорухин]] (1936) * [[Тери Гилиъм]] == Д == * [[Александър Довженко]] (1894 – 1956) * [[Виторио Де Сика]] (1901 – 1974) * [[Георги Дюлгеров]] (1943) * [[Георгий Данелия]] (1930) * [[Нури Джейлан]] (1959) * [[Джим Джармуш]] * [[Норман Джуисън]] (1926) * [[Доньо Донев]] (1929 – 2007) * [[Жак Дере]] (1929 – 2003) * [[Станислав Дончев]] (1978)[[Станислав Дончев - Стамбата]] * [[Карл Теодор Драйер]] (1889 – 1968) * [[Сесил Де Мил]] (1881 – 1959) * [[Уолт Дисни]] * [[Чарлз С. Дътън]] == Ж == * Димитър Тодоров Жарава * [[Ролан Жофе]] (1945) == З == * [[Кшищоф Зануси]] * [[Роб Зомби]] * [[Робърт Земекис]] (1952) * [[Фред Зинеман]] (1907 – 1997) == И == * [[Стилиян Иванов]] * [[Клинт Истууд]] * [[Томас Харпър Инс]] (1882 – 1924) == К == * [[Аббас Киаростами]] (1940 – 2016) * [[Адемир Кенович]] * [[Аки Каурисмеки]] (1957 – ) * [[Акира Куросава]] (1910 – 1998) * [[Андрей Кончаловски]] * [[Джеймс Камерън]] (1954 – ) * [[Джон Касавитис]] (1929 – 1989) * [[Джордж Кюкър]] (1899 – 1983) * [[Елия Казан]] (1909 – 2003) * [[Емир Кустурица]] (1954) * [[Кшищоф Кешловски]] (1941) * [[Майкъл Къртис]] (1886 – 1962) * [[Марсел Карне]] (1906 – 1996) * [[Радж Капур]] (1924 – 1988) * [[Рене Клер]] (1898 – 1981) * [[София Копола]] * [[Стенли Крамър]] (1913 – 2001) * [[Стенли Кубрик]] (1928 – 1999) * [[Такеши Китано]] * [[Тед Кочев]] * [[Франк Капра]] (1897 – 1991) * [[Франсис Форд Копола]] (1939) * [[Хенри Кинг]] (1886 – 1982) == Л == * [[Бари Левинсън]] (1942) * [[Дейвид Лийн|Сър Дейвид Лийн]] (1908 – 1991) * [[Дейвид Линч]] (1946) * [[Джеймс Лапайн]] * [[Джордж Лукас]] (1944) * [[Клод Льолуш]] * [[Луи Жан Люмиер]] * [[Огюст Люмиер]] * [[Серджо Леоне]] (1929 – 1989) * [[Сидни Лъмет]] (1924) * [[Фриц Ланг]] (1890 – 1976) == М == * [[Антъни Мингела]] * [[Винсънт Минели]] (1910 – 1986) * [[Владимир Мотил]] (1927) * [[Евгений Михайлов]] * [[Жан-Пиер Мелвил]] (1917 – 1973) * [[Иржи Менцел]] * [[Кира Муратова]] (1934) * [[Лукас Мудисон]] (1969) * [[Марио Моничели]] * [[Майкъл Мур]] * [[Нани Морети]] * [[Никита Михалков]] * [[Терънс Малик]] * [[Фридрих Мурнау]] (1889 – 1931) * [[Хари Майен]] * [[Владо Момчев]] == Н == * [[Владимир Ненов]] (1977) * [[Майк Никълс]] (1931 – 2014) == О == * [[Маноел де Оливейра]] * [[Ясуджиро Озу]] (1903 – 1963) * [[Робърт Олтмън]] * [[Шун Огури]] == П == * [[Алън Пакула]] * [[Алън Паркър]] * [[Андрей Паунов]] * [[Артър Пен]] * [[Волфганг Петерсен]] * [[Пиер Паоло Пазолини]] (1922 – 1975) * [[Роман Полански]] (1933) * [[Сам Пекинпа]] (1925 – 1984) * [[Сергей Параджанов]] (1924 – 1990) * [[Сидни Полак]] * [[Шон Пен]] == Р == * [[Ален Рене]] (1922 – 2014) * [[Въло Радев]] (1923 – 2001) * [[Карол Рийд]] (1906 – 1976) * [[Гай Ричи]] * [[Жан Реноар]] (1894 – 1979) * [[Лени Рифенщал]] * [[Мартин Рит]] (1914 – 1990) * [[Никълъс Рей]] (1911 – 1979) * [[Роберто Роселини]] (1906 – 1977) * [[Сатяджит Рей]] (1921 – 1992) == С == * [[Алексей Учител]] * [[Андрей Сокуров]] * [[Андрей Слабаков]] * [[Брайън Сингър]] * [[Джон Стърджис]] * [[Джордж Стивънс]] (1904 – 1975) * [[Еторе Скола]] (1931 – 2016) * [[Ищван Сабо]] * [[Карлос Саура]] * [[Мартин Скорсезе]] * [[Оливър Стоун]] * [[Ридли Скот]] * [[Стивън Спилбърг]] * [[Станислав Дончев]] * [[Тони Скот]] * [[Фернандо Соланас]] == Т == * [[Андрей Тарковски]] (1932 – 1986) * [[Данис Танович]] * [[Иглика Трифонова]] * [[Куентин Тарантино]] (1963) * [[Ларс фон Трир]] (1956) * [[Паоло Тавиани]] * [[Виторио Тавиани]] * [[Тонислав Христов]] (1979) * [[Франсоа Трюфо]] (1932 – 1984) * Kолин Тревъроу == У == * [[Били Уайлдър]] (1906 – 2002) * [[Майкъл Уинтърботъм]] * [[Орсън Уелс]] (1915 – 1985) * [[Робърт Уайз]] (1914 – 2005) * [[Теодор Ушев]] * [[Уилям Уайлър]] (1902 – 1981) == Ф == * [[Боб Фос]] * [[Виктор Флеминг]] * [[Дейвид Финчър]] * [[Джон Форд]] (1895 – 1973) * [[Джонатан Фрейкс]] * [[Милош Форман]] (1932) * [[Райнер Вернер Фасбиндер]] * [[Федерико Фелини]] (1920 – 1993) * [[Франсис Форд Копола]] == Х == * [[Ласе Халстрьом]] * [[Алфред Хичкок]] * [[Вернер Херцог]] * [[Денис Хопър]] * [[Джон Хюстън]] * [[Зако Хеския]] * [[Колин Хигинс]] * [[Стивън Хопкинс]] * [[Уолтър Хил]] * [[Хауърд Хоукс]] == Ч == * [[Майкъл Чимино]] * [[Чарли Чаплин]] (1889 – 1977) == Ш == * [[Джон Шлезинджър]] (1926 – 2003) * [[Клод Шаброл]] * [[Фолкер Шльондорф]] == Щ == * [[Ерих фон Щрохайм]] (1885 – 1957) == Я == {{А Я}} == Вижте също == * [[Режисьор]] * [[Кино]] * [[Филм]] [[Категория:Кинорежисьори|*]] [[Категория:Списъци на хора|Кинорежисьори]] ck35x5lm5me6kitn6kikec5o2y8vppg 0 3945 11473756 11472891 2022-07-29T05:37:50Z 151.237.8.96 wikitext text/x-wiki {{Държавна длъжност | име = Министър-председател на Република България | емблема = | емблема-размер = | емблема-пояснение = | флаг = Flag of Bulgaria.svg | флаг-размер = 125px | флаг-пояснение = [[Национално знаме на България]] | картинка = Kiril Petkov 2021.jpg | картинка-размер = 160px | титуляр = [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]] | дата = 13 декември 2021 г. | назначен от = [[Народно събрание]] | мандат = 4 години | създаден = 17 юли 1879 г. | първи = [[Тодор Бурмов]] | заместник = [[Заместник министър-председател на България|вицепремиер]] | заплата = | сайт = {{URL|www.government.bg}} }} '''Министър-председател на Република България''', наричан от 1879 г. до 1991 г. председател на Министерския съвет (неофициално: '''премиер-министър''' или само '''премиер'''), е най-високата длъжност в [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] на [[България]] от 1878 г. В България [[министър-председател]]ят се избира и освобождава непосредствено от [[Народното събрание]].<ref>[https://www.parliament.bg/bg/const Конституция на България]. Ст. 84</ref> След 1991 г., съгласно [[Конституция на Република България|Конституцията]] на страната, при определени обстоятелства, посочени в нея, [[Президент на България|президентът]] назначава служебно правителство, което се ръководи от служебен министър-председател. В списъка датите за назначаването и освобождаването на министър-председателите са изписани по нов стил, възприет през 1916 г. при [[Приемане на григорианския календар|приемането на григорианския календар]] в България. В скоби са дадени датите по [[стар стил]] така, както са изписвани в държавните документи до 1916 г.<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, ISBN 978-954-528-790-9</ref> Това се налага, за да няма различия с данните, показвани тук и в друга литература по този въпрос,<ref>Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО., 1999 ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9</ref> ползвана също като източник за правителствените кабинети на България. == Княжество България (1878 – 1908) == ([[Княжество България]] съществува от 1878 г. (според Санстефанския и Берлинския договори, България е автономно трибутарно княжество с държавен глава [[княз]]) до [[обявяване на независимостта на България]] през 1908 г. (Относно названието между 1908 и 1911 г.: изменение на Търновската конституция се извършва през 1911 г.) {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/<br>Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председатели на Министерския съвет'''<br /><small>1879 – 1908</small> |- | style="background:#6495ed;"| '''1''' | align="center"|[[Файл:Todor Burmov.jpg|105px]] | [[Тодор Бурмов]]<br /><small>(1834 – 1906)</small> | 17 юли <br>(5 юли) 1879 | 6 декември (24 ноември) 1879 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Тодор Бурмов|Бурмов]] | Служебен кабинет, назначен с Указ № 1 / 5 юли 1879 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rulex.ru/01021157.htm| заглавие = Тодор Бурмов| достъп_дата = 18 октомври 2012 | дата = 8 септември 2012 | архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjw711D}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.minfin.bg/en/page/102| заглавие = Тодор Бурмов| достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012 | издател = Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria | архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjw711D}}</ref> |- | style="background:#6495ed;"| '''2''' | align="center"|[[Файл:Kliment tarnovski.jpg|105px]] | епископ Климент Браницки ([[Васил Друмев]])<br /><small>(1841 – 1901)</small> | 6 декември (24 ноември) 1879 | 7 април (26 март) 1880 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Климент 1|Климент 1]] | Служебен кабинет, назначен с Указ № 334 / 24 ноември 1879 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=222| заглавие = Васил Друмев| достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012| архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjy5JIQ}}</ref><ref>{{cite book |title= Биография |year= 1907|publisher= Nordisk Familjebok|url= http://runeberg.org/nfbf/0486.html}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''3''' | align="center"|[[Файл:Драган Цанков.jpg|105px]] | [[Драган Цанков]]<br /><small>(1828 – 1911)</small> | 7 април (26 март) 1880 | 10 декември (28 ноември) 1880 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Драган Цанков 1|Д. Цанков 1]] | <ref>{{Цитат уеб | заглавие = Биография | достъп_дата = 1920 | издател = Nordisk Familjebok| archiveurl = http://runeberg.org/nfcj/0130.html}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://liternet.bg/publish10/schilingirov/dcankov.htm| заглавие = ДРАГАН ЦАНКОВ| достъп_дата = 8 септември 2012| дата = 18 октомври 2012| издател = Стилиян Чилингиров| archiveurl = http://www.webcitation.org/6BVjzBtXN}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://liternet.bg/publish22/m_uzunova/dr_cankov.htm| заглавие = ДРАГАН ЦАНКОВ – НЕСПОКОЕН ДУХ НА ГРАНИЦАТА НА ДВЕ ЕПОХИ | достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012| издател = Мария Узунова| archiveurl = http://www.webcitation.org/6BVjznhyP}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''4''' | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 10 декември (28 ноември) 1880 | 9 май (27 април) 1881 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 1|Каравелов 1]] |<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00032/38800.htm| заглавие = Петко Каравелов}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.koprivshtitza.com/petko-karavelov.php| заглавие = Петко Каравелов| достъп_дата = 8 септември 2012| дата = 18 октомври 2012| издател = Koprivshtitza.com| archiveurl= http://www.webcitation.org/6BVk0T87t}}</ref> |- | style="background:DarkKhaki;"| '''5''' | align="center"|[[Файл:Johann Casimir Ehrnrooth.jpg|105px]] | [[Казимир Ернрот]]<br /><small>(1833 – 1913)</small> | 9 май <br>(27 април) 1881 | 13 юли <br>(1 юли) 1881 | безпартиен | [[Правителство на Казимир Ернрот|Ернрот]] |<ref>{{cite web|url=http://www.kansallisbiografia.fi/kenraalit/?gid=89|title=Ehrnrooth, Johan Casimir|publisher=Biografiakeskus|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk1Q18Q|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|title=Biografie|url=http://runeberg.org/nfbg/0038.html|publisher=Nordisk Familjebok|year=1907|pages=43}}</ref> |- | colspan="8" style="text-align:center;" |'''''Вакантен (13 юли (1 юли) 1881 – 5 юли (23 юни) 1882)''''' |- | style="background:DarkKhaki;"| '''6''' | align="center"|[[Файл:LSobolev.jpg|105px]] | [[Леонид Соболев]]<br /><small>(1844 – 1913)</small> | 5 юли (23 юни) 1882 | 19 септември (7 септември) 1883 | безпартиен | [[Правителство на Леонид Соболев|Соболев]] |<ref>{{cite book |title= Соболев, Леонид Николаевич}}</ref><ref>{{cite web|author=Ташо Ташев|title=Министрите на България 1879 – 1999|place=София|publisher=АИ „Проф. Марин Дринов“|year=1999|isbn=978-954-430-603-8}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(3)</small> | align="center"|[[Файл:Драган Цанков.jpg|105px]] | [[Драган Цанков]]<br /><small>(1828 – 1911)</small> | 19 септември (7 септември) 1883{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small>{{br}}13 януари (1 януари) 1884{{br}}<small>(''3^-ти мандат'')</small>{{br}} | 12 януари (31 декември) 1883{{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>){{br}}11 юли (29 юни) 1884{{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>) | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Драган Цанков 2|Д. Цанков 2]],<br />[[Правителство на Драган Цанков 3|Д. Цанков 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 11 юли (29 юни) 1884 <small>(''2^-ри мандат'')</small> | 21 август (9 август) 1886 | Либерална партия (каравелисти) | [[Правителство на Петко Каравелов 2|Каравелов 2]] | |- | style="background:#6495ed;"| <small>(2)</small> | align="center"|[[Файл:Kliment tarnovski.jpg|105px]] | [[Васил Друмев]] (митрополит Климент Търновски)<br /><small>(1841 – 1906)</small> | 21 август (9 август) 1886 <small>(''2^-ри мандат'')</small> | 24 август (12 август) 1886 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Климент 2|Климент 2]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> |24 август (12 август) 1886 <small>(3''^-ти мандат'')</small> | 28 август (16 август) 1886 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 3|Каравелов 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| '''7''' | align="center"|[[Файл:VasilRadoslavov.jpg|105px]] | [[Васил Радославов]]<br /><small>(1854 – 1929)</small> | 28 август (16 август) 1886 | 10 юли (28 юни) 1887 | Либерална партия (радослависти) | [[Правителство на Васил Радославов 1|Радославов 1]] |<ref>{{cite web|url=http://www.firstworldwar.com/bio/radoslavov.htm|title=Vasil Radoslavov|publisher=Who's Who in First World War|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk22i2f|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hrono.ru/biograf/bio_r/radoslav_v.php|title=Василь Радославов|publisher=hrono.ru|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk2WGhR|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#6495ed;"| '''8''' | align="center"|[[Файл:KonstantinStoilov--bulgariapastpres00samuuoft.png|105px]] | [[Константин Стоилов]]<br /><small>(1853 – 1901)</small> | 10 юли (29 юни) 1887 | 1 септември (20 август) 1887 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Константин Стоилов 1|Стоилов 1]] |<ref>{{cite book |title= Биография |year= 1918|publisher= Nordisk Familjebok|pages= 95|url= http://runeberg.org/nfcg/0072.html}}</ref><ref>{{cite web|url=http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm|title=Създател на българската държавност|author=Георги Кокеров.|publisher=tripod.com|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk3SUco|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#dfd;"| '''9''' | align="center"|[[Файл:Stefan Stambolov by Georgi Danchov Zografina.jpg|105px]] | [[Стефан Стамболов]]<br /><small>(1854 – 1895)</small> | 1 септември (20 август) 1887 | 31 май (19 май) 1894 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Стефан Стамболов|Стамболов]] |<ref>{{cite book|title= Стамболов Стефан|url= http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Стамболов%20Стефан/}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140916232604/http://slovari.yandex.ru/%7Eкниги/БСЭ/Стамболов%20Стефан/ |date=2014-09-16 }}</ref> |- | style="background:#def;"| <small>(8)</small> | align="center"|[[Файл:KonstantinStoilov--bulgariapastpres00samuuoft.png|105px]] | [[Константин Стоилов]]<br /><small>(1853 – 1901)</small><br /> | 31 май (19 май) 1894 {{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small>{{br}} (9 декември) 1894{{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>) | (9 декември) 1894{{br}} <small>(''2^-ри мандат'')</small>{{br}}30 януари (18 януари) 1899{{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>) | [[Народна партия]] | [[Правителство на Константин Стоилов 2|Стоилов 2]],<br />[[Правителство на Константин Стоилов 3|Стоилов 3]] | |- | style="background:#dfd;"| '''10''' | align="center"|[[Файл:Dimitar Grekov.jpg|105px]] | [[Димитър Греков]]<br /><small>(1847 – 1901)</small> | 30 януари (19 януари) 1899 | 13 октомври (1 октомври) 1899 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Димитър Греков|Греков]] |5 министри от ЛП (радослависти), 2 – от НЛП<ref>{{cite web|url=http://www.vks.bg/vks_p01_05.htm|title=Д-р Димитър Панайотов Греков|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk3xR65|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130322053838/http://www.vks.bg/vks_p01_05.htm |date=2013-03-22 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://dic.academic.ru/dic.nsf/brokgauz_efron/127579/Греков|title=Греков Димитр|publisher=ЭСБЕ|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk53qfl|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''11''' | align="center"|[[Файл:TodorIvanchov.jpg|105px]] | [[Тодор Иванчов]]<br /><small>(1858 – 1906)</small> | 13 октомври (1 октомври) 1899 {{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}(27 ноември) 1900{{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>) | (27 ноември) 1900{{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}25 януари (12 януари) 1901{{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>) | безпартиен | [[Правителство на Тодор Иванчов 1|Иванчов 1]],<br />[[Правителство на Тодор Иванчов 2|Иванчов 2]] |В първото правителство на Иванчов – 5 министри от ЛП (радослависти), във второто правителство – 1 министър от ЛП (радослависти)<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/112|title=Todor Ivanchov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk6dPOL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''12''' | align="center"|[[Файл:Racho Petrov.jpg|105px]] | [[Рачо Петров]]<br /><small>(1861 – 1942)</small> | 25 януари (12 януари) 1901 | 5 март (20 февруари) 1901 | безпартиен | [[Правителство на Рачо Петров 1|Петров 1]] |<ref>{{cite book |title= Генералъ отъ пехотата Рачо Петровъ |coauthors= П. Пѣевъ.|year= 1939|location= София}}</ref><ref>{{cite book |title= Министрите на България 1879 – 1999|coauthors= Ташо Ташев|year= 1999|publisher= АИ „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn= 978-954-430-603-8}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 5 март (20 февруари) 1901 <small>(''4^-ти мандат'')</small> | 4 януари 1902 (21 декември 1901) | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 4|Каравелов 4]] | |- | style="background:#ddfff4;"| '''13''' | align="center"|[[Файл:S.danev.jpg|105px]] | [[Стоян Данев]]<br /><small>(1858 – 1949)</small> | 4 януари 1902 (22 декември 1901) {{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}(4 ноември 1902){{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>){{br}}(18 март 1903){{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>){{br}} | (2 ноември 1902){{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}(18 март 1903){{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>){{br}} 19 май (6 май) 1903 {{br}}<small>(''3^-ти мандат'')</small>{{br}} | [[Прогресивнолиберална партия]] | [[Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3|Данев 1, 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/118|title=Stoyan Danev|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk7DGY1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| <small>(11)</small> | align="center"|[[Файл:Racho Petrov.jpg|105px]] | [[Рачо Петров]]<br /><small>(1861 – 1942)</small> | 19 май (6 май) 1903{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small> | 5 ноември (22 октомври) 1906 | безпартиен | [[Правителство на Рачо Петров 2|Петров 2]] | |- | style="background:#dfd;"| '''14''' | align="center"|[[Файл:D. Petkov (W Le Queux).jpg|105px]] | [[Димитър Петков]]<br /><small>(1858 – 1907)</small> | 5 ноември (23 октомври) 1906 | 11 март (26 февруари) 1907 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Димитър Петков|Д. Петков]] |<ref>{{cite web|url=http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/d_petkov.htm|title=Памет за Димитър Петков|author=Борислав Гърдев.|publisher=liternet.bg|accessdate=12 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk7lu2w|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''15''' | align="center"|[[Файл:DimitarStanchov.jpg|105px]] | [[Димитър Станчов]]<br /><small>(1863 – 1940)</small> | 12 март (27 февруари) 1907 | 16 март (3 март) 1907 | безпартиен | [[Правителство на Димитър Станчов|Станчов]] |НЛП е представена с 5 министри<ref name="rulers">{{cite web|url=http://rulers.org/rulb2.html#bulgaria|title=Prime ministers // Bulgaria|accessdate=12 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk8KJAu|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#dfd;"| '''16''' | align="center"|[[Файл:PetarGudev.jpg|105px]] | [[Петър Гудев]]<br /><small>(1863 – 1932)</small> | 16 март (3 март) 1907 | 29 януари (16 януари) 1908 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Петър Гудев|Гудев]] |<ref>{{cite book |title= Доктор Петър Гудев – Политик и държавник|coauthors= Борислав Гърдев|year= 2002|publisher= LiterNet|location= Варна|isbn = 954-304-015-Х|url= http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/pgudev/content.htm}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''17''' | align="center"|[[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 29 януари 1908 | 5 октомври 1908 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 1|Малинов 1]] |<ref name="rulers"/> |} == Царство България (1908 – 1946) == [[Царство България]] възниква непосредствено след обявената независимост на Княжество България през 1908 г. {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председатели на Министерския съвет'''<br /><small>1908 – 1946</small> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''17''' | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 5 октомври 1908 | 29 март 1911 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 1|Малинов 1]],<br />[[Правителство на Александър Малинов 2|Малинов 2]] | |- | style="background:#def;"| '''18''' | [[Файл:BASA-568K-2-147-3-Ivan Evstratiev Geshov (cropped).jpg|105px]] | [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Гешов]]<br /><small>(1849 – 1924)</small> | 29 март 1911 | 14 юни 1913 | [[Народна партия]] | [[Правителство на Иван Гешов|Гешов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/104|title=Ivan Geshov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk8ncou|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ddfff4;"| <small>(13)</small> | [[Файл:S.danev.jpg|105px]] | [[Стоян Данев]]<br /><small>(1858 – 1949)</small> | 14 юни 1913{{br}}<small>(''4^-ти мандат'')</small> | 17 юли 1913 | [[Прогресивнолиберална партия]] | [[Правителство на Стоян Данев 4|Данев 4]] | |- | style="background:#ead6ea;"| <small>(7)</small> | [[Файл:VasilRadoslavov.jpg|105px]] | [[Васил Радославов]]<br /><small>(1854 – 1929)</small> | 17 юли 1913{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small> | 21 юни 1918 | [[Либерална партия (радослависти)]] | [[Правителство на Васил Радославов 2|Радославов 2]],<br />[[Правителство на Васил Радославов 3|Радославов 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(17)</small> | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 21 юни 1918{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small> | 28 ноември 1918 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 3 и 4|Малинов 3, 4]] | |- | style="background:#def;"| '''19''' | [[Файл:Teodor Teodorov.jpg|105px]] | [[Теодор Теодоров]]<br /><small>(1859 – 1924)</small> | 28 ноември 1918 | 6 октомври 1919 | [[Народна партия]] | [[Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2|Теодоров 1, 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/110|title=Teodor Teodorov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk9NCoZ|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ffdab8;"| '''20''' | [[Файл:A Stamboliyski.jpg|105px]] | [[Александър Стамболийски]]<br /><small>(1879 – 1923)</small> | 6 октомври 1919 | 9 юни 1923 | [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]] | [[Правителство на Александър Стамболийски 1|Стамболийски 1]],<br />[[Правителство на Александър Стамболийски 2|Стамболийски 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.cooperativeindividualism.org/stambolisky_bio.html|title=Alexander Stambolisky|author=John McClaughry.|date=1997|publisher=cooperativeindividualism.org|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk9wjRE|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.esamizdat.it/traduzioni/brucciani1.htm|title=Alexandăr Stambolijski|author=Giacomo Brucciani.|date=2003|publisher=esamizdat.it|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkAV1cB|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/6HXHiKAvK?url=http://www.esamizdat.it/traduzioni/brucciani1.htm |date=2013-06-21 }}</ref> |- | style="background:#ddebab;"| '''21''' | [[Файл:Altsankov.jpeg|105px]] | [[Александър Цанков]]<br /><small>(1879 – 1959)</small> | 9 юни 1923{{br}}<small>(след военен преврат)</small> | 4 януари 1926 | [[Демократически сговор]] | [[Правителство на Александър Цанков 1|А. Цанков 1]],<br />[[Правителство на Александър Цанков 2|А. Цанков 2]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ddebab;"| '''22''' | [[Файл:Andrey Lyapchev 1930.jpg|105px]] | [[Андрей Ляпчев]]<br /><small>(1866 – 1933)</small> | 4 януари 1926 | 29 юни 1931 | [[Демократически сговор]] | [[Правителство на Андрей Ляпчев 1|Ляпчев 1]],<br />[[Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3|Ляпчев 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/116|title=Andrey Lyapchev|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkBcjeh|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(17)</small> | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 29 юни 1931{{br}}<small>(''3^-ти мандат'')</small> | 12 октомври 1931 | [[Народен блок]] | [[Правителство на Александър Малинов 5|Малинов 5]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| '''23''' | [[Файл:N.mushanov.jpg|105px]] | [[Никола Мушанов]]<br /><small>(1872 – 1951)</small> | 12 октомври 1931 | 19 май 1934 | [[Народен блок]] | [[Правителство на Никола Мушанов 1, 2 и 3|Мушанов 1, 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=995|title=Nikola Mushanov, Bulgaria (1872 – 1951)|publisher=liberal-international.org|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkCC1Bg|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060127151127/http://liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=995 |date=2006-01-27 }}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''24''' | [[Файл:K.georgiev.jpg|105px]] | [[Кимон Георгиев]]<br /><small>(1882 – 1969)</small> | 19 май 1934{{br}}<small>(след военен преврат)</small> | 22 януари 1935 | безпартиен | [[Правителство на Кимон Георгиев 1|Георгиев 1]] |<ref>{{cite book|title= Кимон Георгиев|url= http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Георгиев%20Кимон/}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725020107/http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Георгиев%20Кимон/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=860|title=Кимон Георгиев – опит за портрет|publisher=bg-history.info|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkClbht|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''25''' | [[Файл:Pencho Zlatev.png|105px]] | [[Пенчо Златев]]<br /><small>(1881 – 1948)</small> | 22 януари 1935 | 21 април 1935 | безпартиен | [[Правителство на Пенчо Златев|Златев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''26''' | [[Файл:Andrey Toshev.png|105px]] | [[Андрей Тошев]]<br /><small>(1867 – 1944)</small> | 21 април 1935 | 23 ноември 1935 | безпартиен | [[Правителство на Андрей Тошев|Тошев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''27''' | [[Файл:Georgi Kyoseivanov1.png|105px]] | [[Георги Кьосеиванов]]<br /><small>(1884 – 1960)</small> | 23 ноември 1935 | 16 февруари 1940 | безпартиен | [[Правителство на Георги Кьосеиванов 1|Кьосеиванов 1]],<br />[[Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4|Кьосеиванов 2, 3, 4]] |<ref>{{cite web|url=http://www.palitrabg.net/34b.htm|title=За Георги Кьосеиванов 125 години след рождението му|author=Борислав Гърдев.|date=15 март 2009|publisher=Сп. „Палитра“|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkEwUTF|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''28''' | [[Файл:Богдан Филов.jpg|105px]] | [[Богдан Филов]]<br /><small>(1883 – 1945)</small> | 16 февруари 1940 | 9 септември 1943 | безпартиен | [[Правителство на Богдан Филов 1|Филов 1]],<br />[[Правителство на Богдан Филов 2|Филов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.argumenti.net/?p=80|title=Богдан Филов – противоречивият|author=Борислав Гърдев.|work=argumenti.net|publisher=АРГУМЕНТИ|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkFTRBy|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923174623/http://www.argumenti.net/?p=80 |date=2015-09-23 }}</ref> |- | style="background:white"| - | | [[Петър Габровски]]<br /><small>(1898 – 1945)</small> | 9 септември 1943 | 14 септември 1943 | безпартиен | — | Временно, замества Богдан Филов <ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''29''' | [[Файл:Dobri Bozhilov1.png|105px]] | [[Добри Божилов]]<br /><small>(1884 – 1945)</small> | 14 септември 1943 | 1 юни 1944 | безпартиен | [[Правителство на Добри Божилов|Божилов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/137|title=Dobri Bozhilov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkFzWMO|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''30''' | [[Файл:Ivan Bagrianov.jpg|105px]] | [[Иван Багрянов]]<br /><small>(1891 – 1945)</small> | 1 юни 1944 | 2 септември 1944 | безпартиен | [[Правителство на Иван Багрянов|Багрянов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.seconde-guerre.com/biographies/biographie-n-Bagrianov.html|title=Bagrianov, Ivan Ivanov|publisher=Seconde-Guerre.com|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkGYhv1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:#ffdab8;"| '''31''' | [[Файл:Konstantin Muraviev.jpg|105px]] | [[Константин Муравиев]]<br /><small>(1893 – 1965)</small> | 2 септември 1944{{br}}<small>(с царски указ на Регентския съвет)</small> | 9 септември 1944 | [[БЗНС Врабча 1]] | [[Правителство на Константин Муравиев|Муравиев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#edcba9;"| <small>(24)</small> | [[Файл:K.georgiev.jpg|105px]] | [[Кимон Георгиев]]<br /><small>(1882 – 1969)</small><br /> | 9 септември 1944{{br}}<small>(''2^-ри мандат'') (след държавен преврат)</small> | 23 ноември 1946 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Кимон Георгиев 2|Георгиев 2]], [[Правителство на Кимон Георгиев 3|Георгиев 3]] | |} == Народна република България (1946 – 1990) == България е [[Народна република България|народна република]] от 15 септември 1946 до 15 ноември 1990 г. {| class="wikitable sortable" style="width:100%; text-align:center" |+ |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председател на Министерския съвет'''<br /><small>1946 – 1990</small> |- | style="background:#ff8c87;"| '''32''' | [[Файл:Georgi Dimitrow.png|105px]] | [[Георги Димитров]]<br /><small>(1882 - 1949)</small> | 23 ноември 1946 | 2 юли 1949 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Георги Димитров 1|Г. Димитров 1]],<br />[[Правителство на Георги Димитров 2|Г. Димитров 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.biogr.ru/biography/?id_rubric=4&id=598|title=Биография Димитрова Георгия Михайловича|publisher=БСЭ|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkHHQQZ|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130819163709/http://biogr.ru/biography/?id_rubric=4 |date=2013-08-19 }}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''33''' | [[Файл:V.kolarov.jpg|105px]] | [[Васил Коларов]]<br /><small>(1877 – 1950)</small> | 2 юли 1949 | 23 януари 1950 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Васил Коларов 1 и 2|Коларов 1, 2]] |<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/Васил%20Коларов/БСЭ/Коларов/ | заглавие = Васил Коларов }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725041443/http://slovari.yandex.ru/Васил%20Коларов/БСЭ/Коларов/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.marxists.org/francais/bios/kolarov.htm|title=Vasil Kolarov|publisher=Marxistischen Internetarchiv|accessdate=15 септември 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''34''' | [[Файл:Valko Chervenkov.jpg|105px]] | [[Вълко Червенков]]<br /><small>(1900 – 1980)</small> | 3 февруари 1950 | 17 април 1956 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Васил Коларов 1 и 2|Коларов 2]],<br />[[Правителство на Вълко Червенков|Червенков]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexc2.html#cherv|title=Chervenkov, Vulko|publisher=rulers.org|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkLd5Cc|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''35''' | | [[Антон Югов]]<br /><small>(1904 – 1991)</small> | 17 април 1956 | 19 ноември 1962 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Антон Югов 1, 2 и 3|Югов 1, 2, 3]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ff8c87;"| '''36''' | [[Файл:Todor_Živkov_(fototeca.iiccr.ro).jpg ‎|110px]] | [[Тодор Живков]]<br /><small>(1911 - 1998)</small> | 19 ноември 1962 | 9 юли 1971 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Тодор Живков 1|Живков 1]],<br />[[Правителство на Тодор Живков 2|Живков 2]] |<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/Тодор%20Живков/БСЭ/Живков/ | заглавие = Тодор Живков }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725030908/http://slovari.yandex.ru/Тодор%20Живков/БСЭ/Живков/ |date=2014-07-25 }}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''37''' | [[Файл:Stanko Todorov.jpg|105px]] | [[Станко Тодоров]]<br /><small>(1920 – 1996)</small> | 9 юли 1971 | 18 юни 1981 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Станко Тодоров 1|Тодоров 1]],<br />[[Правителство на Станко Тодоров 2|Тодоров 2]] |<ref>{{cite book |title= Станко Тодоров |url= http://slovari.yandex.ru/Станко%20Тодоров/БСЭ/Тодоров%20Станко/ }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725033457/http://slovari.yandex.ru/Станко%20Тодоров/БСЭ/Тодоров%20Станко/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref> {{cite web|url=http://www.nytimes.com/1996/12/20/world/stanko-todorov-76-ex-premier-of-bulgaria.html|title=Stanko Todorov, 76, Ex-Premier of Bulgaria|date=20 декември 1996|publisher=The New York Times|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkP6IIL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''38''' | | [[Гриша Филипов]]<br /><small>(1919 – 1994)</small> | 18 юни 1981 | 21 март 1986 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Гриша Филипов|Филипов]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ff8c87;"| '''39''' | | [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]]<br /><small>(1933 - 2022)</small> | 21 март 1986 | 3 февруари 1990 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Георги Атанасов|Атанасов]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#fbb;"| '''40''' | | [[Андрей Луканов]]<br /><small>(1938 - 1996)</small> | 3 февруари 1990 | 7 декември 1990 | [[Българска социалистическа партия|БСП]] | [[Правителство на Андрей Луканов 1|Луканов 1]],<br />[[Правителство на Андрей Луканов 2|Луканов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexl4.html#lukan|title=Lukanov, Andrey|publisher=rulers.org|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkPeTyL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |} === Конституционна история === На 21 ноември 1946 г. на заседание на [[4 Велико народно събрание|IV Велико народно събрание]] министър-председателят [[Кимон Георгиев]] обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва: {{цитат|За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27 октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.|Кимон Георгиев}} Същия ден министър-председателят депозира в [[Временно председателство на Народната република|Председателството на народната република]] оставката на кабинета си, която е уважена, а [[Георги Димитров]] – лидерът на победилата в изборите [[БРП]] (к.) – е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно. На 3 юли 1949 г. в санаториума „[[Барвиха (санаториум)|Барвиха]]“, край съветската столица [[Москва]], след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал [[диабет]] и проблеми с [[черен дроб|черния дроб]]. На 6 юли тялото на Димитров пристига в [[София]] и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на [[Велико народно събрание|Великото народно събрание]], на която председателят на Бюрото на ВНС [[Райко Дамянов]] прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно чл. 39 и чл. 40 от [[Конституция]]та, и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от [[БКП]] [[Минчо Минчев (политик, р. 1910)|Минчо Минчев]] предлага за поста [[Васил Коларов]], чиято кандидатура е одобрена единодушно, с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството. На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на [[1 Народно събрание|I Народно събрание]], на която председателят [[Фердинанд Козовски]] чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва: ''„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.“'' На 18 януари Ф. Козовски прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП [[Иван Пашов]] и [[Власи Власовски]], и от [[БЗНС]] – [[Николай Георгиев]] и [[Стоян Тончев]], Народното събрание да възложи отново на [[Васил Коларов]] съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателят представя министрите, те са гласувани без възражения. Коларов умира 5 дни по-късно – на 23 януари 1950 г. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост“, след като в началото на месеца той е прекарал [[инфаркт]]. На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на НС]] [[Минчо Нейчев]] прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран [[Вълко Червенков]]. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на народното събрание. На следващия ден (17 април) председателстващият заседанието Георги Атанасов (подпредседател на ''бюрото на народното събрание'') съобщава, че в бюрото е постъпило писмо от [[Вълко Червенков]], в което той моли да бъде освободен от поста ''председател на Министерския съвет''. В писмото се посочва: ''„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.“'' Предложението на бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на БКП]] и постоянното бюро на националния съвет на [[Отечествен фронт|ОФ]], и на парламентарните групи на БКП и БЗНС, народният представител [[Тодор Живков]] предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран [[Антон Югов]]. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството. На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на [[4 Народно събрание|IV Народно събрание]], на която председателят на Президиума на НС [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му, начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това: ''„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на [[Антон Югов]] като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание.'' ''Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерския съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление.'' ''Като председател на Министерския съвет [[Антон Югов]] със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на партията след [[Априлски пленум на ЦК на БКП (1956)|Априлския пленум]] за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее.'' ''Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет [[Антон Югов]] не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по чл. 40 от [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституцията на Народна република България]] и правилника за вътрешния ред на Народното събрание.'' ''По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че [[Антон Югов]] трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.“'' Предложението е прието единодушно, след което [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на [[Генерален секретар на ЦК на БКП|първия секретар на ЦК на БКП]] [[Тодор Живков]] за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а неговият председател прочита програмата. == Република България (след 1990) == Възниква след обявяването на [[Република България]] (15 ноември 1990 г.). {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председател на Министерския съвет'''<br /><small>1990 – 1991</small> |- | style="background:#efdfbb;"| '''41''' | | [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]]<br /><small>(1927 – 2015)</small> | 22 декември 1990 | 8 ноември 1991 | безпартиен | [[Правителство на Димитър Попов|Попов]] |<ref name="rulers"/><ref>[https://www.24chasa.bg/Article/5157221 www.24chasa.bg]</ref> |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Министър-председател'''<br /><small>1991 –</small> |- | style="background:#1974d2;"| '''42''' | [[Файл:Dimitrov.JPG|105px]] | [[Филип Димитров]]<br /><small>(род. 1955)</small> | 8 ноември 1991 | 30 декември 1992 | [[Съюз на демократичните сили|СДС]] | [[Правителство на Филип Димитров|Ф. Димитров]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexd3.html#dimitf|title=Dimitrov, Filip|publisher=rulers.org|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkSLMy1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.parliament.bg/en/MP/211|title=PHILIP DIMITROV DIMITROV|publisher=National Assembly of the Republic of Bulgaria|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkVHZxR|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#FFE4E1;"| '''43''' | [[Файл:L.berov.jpg|105px]] | [[Любен Беров]]<br /><small>(1925 – 2006)</small> | 30 декември 1992 | 17 октомври 1994 | безпартиен | [[Правителство на Любен Беров|Беров]] | Управлява с мандат на Движението за права и свободи. <ref name="rulers"/> |- | style="background:white;"| '''44''' | [[Файл:Reneta Indzhova 2020 (cropped).png|105px]] | [[Ренета Инджова]]<br /><small>(род. 1953)</small> | 17 октомври 1994{{br}}<small>(служебен)</small> | 25 януари 1995 | безпартиен | [[Правителство на Ренета Инджова|Инджова]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Жельо Желев]] <ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?tittle=Ренета_Инджова_&IDMenu=366&IDArticle=759|title=Ренета Инджова|publisher=omda.bg|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkWoOXZ|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:#D71921;"| '''45''' | | [[Жан Виденов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 25 януари 1995 | 13 февруари 1997 | [[Демократична левица]] | [[Правителство на Жан Виденов|Виденов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=360&IDArticle=579|title=Жан Виденов|publisher=ОМДА|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkZiPI9|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''46''' | | [[Стефан Софиянски]]<br /><small>(род. 1951)</small><br /> | 13 февруари 1997{{br}}<small>(служебен)</small> | 21 май 1997 | [[Обединени демократични сили|ОДС]] | [[Правителство на Стефан Софиянски|Софиянски]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Петър Стоянов]] <ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?tittle=Sofiyanski,_Stefan&IDMenu=375&IDArticle=1032|title=Стефан Софиянски|publisher=ОМДА|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkcBfqV|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.parliament.bg/en/MP/210|title=STEFAN ANTONOV SOFIANSKI|publisher=National Assembly of the Republic of Bulgaria|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkeyJ1q|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#1974d2;"| '''47''' | [[Файл:Ivan Kostov 2013 05(cropped).jpg|105px]] | [[Иван Костов]]<br /><small>(род. 1949)</small> | 21 май 1997 | 24 юли 2001 | [[Обединени демократични сили|ОДС]] | [[Правителство на Иван Костов|Костов]] |<ref>{{cite web|url=http://sun450.government.bg/old/eng/prime_minister/|title=IVAN KOSTOV|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkfrpWH|archivedate=18 октомври 2012}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=368&IDArticle=1250|title=Иван Костов|publisher=ОМДА|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkhOHkH|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ffaa1d;"| '''48''' | [[Файл:2017-07-04-MMPF-WP-IMG_7560.jpg|105px]] | [[Симеон Сакскобургготски]]<br /><small>(род. 1937)</small> | 24 юли 2001 | 17 август 2005 | [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]] | [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|Симеон II]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexs3.html#simeo|title=Simeon II|publisher=rulers.org|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkkImOp|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.cidob.org/es/documentacion/biografias_lideres_politicos/europa/bulgaria/simeon_sakskoburggotski|title=Simeon Sakskoburggotski|publisher=Fundación CIDOB|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkoNKwP|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#D71921;"| '''49''' | [[Файл:Sergey Stanishev 2009 elections diff crop.jpg|105px]] | [[Сергей Станишев]]<br /><small>(род. 1966)</small> | 17 август 2005 | 27 юли 2009 | [[БСП за България|Коалиция за България]] | [[Правителство на Сергей Станишев|Станишев]] |Управлява с мандат на Движението за права и свободи. <ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexs5.html#stani|title=Stanishev, Sergey|publisher=rulers.org|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkpVxOe|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://old.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0027&n=000019&g=|title=СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ|date=9 септември 2005|publisher=Министерски съвет на Република България|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkteYJ8|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#0056A7;"| '''50''' | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 27 юли 2009 | 13 март 2013 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 1|Борисов 1]] |<ref>{{cite web|url=http://sofia.bg/bborisov.asp|title=Автобиография Бойко Борисова|publisher=sofia.bg|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkuZq04|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130528021532/http://www.sofia.bg/bborisov.asp |date=2013-05-28 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.citymayors.com/mayors/sofia-mayor.html|title=From City Mayor of Sofia to Prime Minister of Bulgaria|author=Andrew Stevens.|publisher=citymayors.com|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkvF1Uc|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white;"| '''51''' | [[Файл:Марин Райков на съвместна пресконференция с Хашим Тачи (8741636514) (cropped).jpg|105px]] | [[Марин Райков]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 13 март 2013{{br}}<small>(служебен)</small> | 29 май 2013 | безпартиен | [[Правителство на Марин Райков|Райков]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Росен Плевнелиев]] |- | style="background:#D71921;"| '''52''' | [[Файл:Plamen_Oresharski.jpg|105px]] | [[Пламен Орешарски]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 29 май 2013 | 6 август 2014 | безпартиен | [[Правителство на Пламен Орешарски|Орешарски]] |Управлява с мандат на Коалиция за България. |- | style="background:white;"| '''53''' | [[Файл:Georgi Bliznashki.jpg|105px]] | [[Георги Близнашки]]<br /><small>(род. 1956)</small><br /> | 6 август 2014{{br}}<small>(служебен)</small> | 7 ноември 2014 | безпартиен | [[Правителство на Георги Близнашки|Близнашки]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Росен Плевнелиев]] |- | style="background:#0056A7;"| <small>(50)</small> | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 7 ноември 2014 | 27 януари 2017 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 2|Борисов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://parliament.bg/bg/news/ID/3244|title=Парламентът започна с процедура по избор на министър-председател и членове на Министерския съвет|publisher=Народно събрание|accessdate=7 ноември 2014}}</ref> |- | style="background:white;"| '''54''' | [[Файл:Ognyan Gerdzhikov.jpg|105px]] | [[Огнян Герджиков]]<br /><small>(род. 1946)</small> | 27 януари 2017{{br}}<small>(служебен)</small> | 4 май 2017 | безпартиен | [[Правителство на Огнян Герджиков|Герджиков]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Румен Радев]] |- | style="background:#0056A7;"| <small>(50)</small> | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 4 май 2017 | 12 май 2021 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 3|Борисов 3]] | |- |style="background:white;"|'''55''' |[[Файл:Stefan Yanev.jpg|105px]] | [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 12 май 2021{{br}}<small>(служебен)</small> | 13 декември 2021 | безпартиен | [[Правителство на Стефан Янев 1|Янев 1]], <br>[[Правителство на Стефан Янев 2|Янев 2]] | Ръководи последователно две служебни правителства, назначени от президента [[Румен Радев]] |- |style="background:#FAD630"|'''56''' ||[[Файл:Kiril Petkov 2021.jpg|105px]] |[[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков ]]<br /><small>(род. 1980)</small> |13 декември 2021 |29 юли 2022 |[[Продължаваме промяната]] |[[Правителство на Кирил Петков|К. Петков]] | Ръководи коалиционно правителство с мандат на [[Продължаваме промяната]] |} == Време за управление == * Обща продължителност на управлението над 3 г. за всички мандати към {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} {{CURRENTYEAR}} г. {| class="wikitable" !№!!Име!!Време за управление!!Брой мандати |- | 1 | [[Станко Тодоров]] | 9 г. 11 м. 9 д. | 2 |- | 2 | [[Бойко Борисов]] | 9 г. 10 м. 14 д. | 3 |- | 3 | [[Тодор Живков]] | 8 г. 7 м. 18 д. | 2 |- | 4 | [[Стефан Стамболов]] | 6 г. 9 м. | 1 |- | 5 | [[Антон Югов]] | 6 г. 7 м. 2 д. | 3 |- | 6 | [[Вълко Червенков]] | 6 г. 2 м. 14 д. | 1 |- | 7 | [[Васил Радославов]] | 5 г. 9 м. 16 д. | 3 |- | 8 | [[Андрей Ляпчев]] | 5 г. 5 м. 24 д. | 3 |- | 9 | [[Гриша Филипов]] | 4 г. 9 м. 5 д. | 1 |- | 10 | [[Константин Стоилов]] | 4 г. 8 м. 21 д. | 3 |- | 11 | [[Георги Кьосеиванов]] | 4 г. 2 м. 24 д. | 4 |- | 12 | [[Иван Костов]] | 4 г. 2 м. 3 д. | 1 |- | 13 | [[Симеон Сакскобургготски]] | 4 г. 24 д. | 1 |- | 14 | [[Сергей Станишев]] | 3 г. 11 м. 10 д. | 1 |- | 15 | [[Александър Малинов]] | 3 г. 10 м. 24 д. | 5 |- | 16 | [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] | 3 г. 10 м. 14 д. | 1 |- | 17 | [[Александър Стамболийски]] | 3 г. 8 м. 3 д. | 2 |- | 18 | [[Богдан Филов]] | 3 г. 6 м. 24 д. | 2 |- | 19 | [[Рачо Петров]] | 3 г. 5 м. 14 д. | 2 |- | 20 | [[Петко Каравелов]] | 3 г. 4 м. 15 д. | 4 |} == Живи бивши министър-председатели == {| class="wikitable" !Име!!Мандат!!Дата на раждане |- |[[Филип Димитров]] |1991 – 1992 |{{Дата на раждане и години|1955|март|31}} |- |[[Ренета Инджова]] |1994 – 1995 |{{Дата на раждане и години|1953|юли|6}} |- |[[Жан Виденов]] |1995 – 1997 |{{Дата на раждане и години|1959|март|22}} |- |[[Стефан Софиянски]] | 1997 |{{Дата на раждане и години|1951|ноември|7}} |- |[[Иван Костов]] |1997 – 2001 |{{Дата на раждане и години|1949|декември|23}} |- |[[Симеон Сакскобургготски]] |2001 – 2005 |{{Дата на раждане и години|1937|юни|16}} |- |[[Сергей Станишев]] |2005 – 2009 |{{Дата на раждане и години|1966|май|5}} |- |[[Бойко Борисов]] |2009 – 2013<br>2014 – 2017<br>2017 – 2021 |{{Дата на раждане и години|1959|юни|13}} |- |[[Марин Райков]] |2013 |{{Дата на раждане и години|1960|Декември |17}} |- |[[Пламен Орешарски]] |2013 – 2014 |{{Дата на раждане и години|1960|Февруари|21}} |- |[[Георги Близнашки]] |2014 |{{Дата на раждане и години|1956|октомври|4}} |- |[[Огнян Герджиков]] |2017 |{{Дата на раждане и години|1946|Март |19}} |- |[[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] |2021 |{{Дата на раждане и години|1960|Март |1}} |} Най-скорошната смърт на бивш министър-председател е тази на [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] (1986 – 1990) – починал на [[31 март]] [[2022]] г., на 88-годишна възраст. == Времева линия == <timeline> ImageSize = width:1200 height:auto barincrement:12 PlotArea = top:3 bottom:150 right:130 left:20 AlignBars = late DateFormat = yyyy Period = from:1879 till:2022 TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = unit:year increment:5 start:1880 ScaleMinor = unit:year increment:1 start:1879 Colors = id:none value:gray(0.9) legend:Безпартиен id:consp value:oceanblue legend:Консервативна id:libp value:lavender legend:Либерална id:nlibp value:limegreen legend:Народнолиберална id:np value:green legend:Народна id:dp value:purple legend:Демократическа id:plp value:yellowgreen legend:Прогресивнолиберална id:bzns value:lightorange legend:БЗНС id:ds value:yellow2 legend:Демократически_сговор id:zveno value:tan1 legend:Звено id:bkp value:magenta legend:БКП id:bsp value:red legend:БСП id:sds value:blue legend:СДС id:ndsv value:yellow legend:НДСВ id:gerb value:powderblue legend:ГЕРБ id:pp value:yellow legend:ПП Legend = columns:4 left:200 top:100 columnwidth:230 TextData = pos:(20,100) textcolor:black fontsize:M text:"Партия:" BarData = bar:TodorBurmov bar:VasilDrumev1 bar:DraganTsankov1 bar:PetkoKaravelov1 bar:CasimirEnrot bar:Vacant bar:LeonidSobolev bar:DraganTsankov2 bar:PetkoKaravelov2 bar:VasilDrumev2 bar:PetkoKaravelov3 bar:VasilRadoslavov1 bar:KonstantinStoilov1 bar:StefanStambolov bar:KonstantinStoilov2 bar:DimitarGrekov bar:TodorIvanchov bar:RachoPetrov1 bar:PetkoKaravelov4 bar:StoyanDanev bar:RachoPetrov2 bar:DimitarPetkov bar:DimitarStanchov bar:PetarGudev bar:AleksandarMalinov1 bar:IvanGeshov bar:StoyanDanev2 bar:VasilRadoslavov2 bar:Malinov2 bar:TeodorTeodorov bar:AleksandarStamboliyski bar:AleksandarTsankov bar:AndreyLyapchev bar:Malinov3 bar:NikolaMushanov bar:KimonGeorgiev1 bar:PenchoZlatev bar:AndreyToshev bar:GeorgiKyoseivanov bar:BogdanFilov bar:PetarGabrovski bar:DobriBozhilov bar:IvanBagryanov bar:KonstantinMuraviev bar:KimonGeorgiev2 bar:GeorgiDimitrov bar:VasilKolarov bar:ValkoChervenkov bar:AntonYugov bar:TodorZhivkov bar:StankoTodorov bar:GrishaFilipov bar:GeorgiAtanasov bar:AndreyLukanov bar:DimitarPopov bar:FilipDimitrov bar:LyubenBerov bar:RenetaIndzhova bar:ZhanVidenov bar:StefanSofiyanski bar:IvanKostov bar:SimeonSakskoburggotski bar:SergeyStanishev bar:BoykoBorisov1 bar:MarinRaykov bar:PlamenOresharski bar:GeorgiBliznashki bar:BoykoBorisov2 bar:OgnyanGerdzhikov bar:BoykoBorisov3 bar:StefanYanev bar:KirilPetkov PlotData= width:5 align:left fontsize:S shift:(5,-4) anchor:till bar:TodorBurmov from: 1879 till: 1879 color:consp text:"[[Тодор Бурмов]]" bar:VasilDrumev1 from: 1879 till: 1880 color:consp text:"[[Васил Друмев |Митрополит Климент]]" bar:DraganTsankov1 from: 1880 till: 1880 color:libp text:"[[Драган Цанков]]" bar:PetkoKaravelov1 from: 1880 till: 1881 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:CasimirEnrot from: 1881 till: 1881 color:none text:"[[Казимир Ернрот]]" bar:Vacant from: 1881 till: 1882 color:none text:"[[Режим на пълномощията|Няма]]" bar:LeonidSobolev from: 1882 till: 1883 color:none text:"[[Леонид Соболев]]" bar:DraganTsankov2 from: 1883 till: 1884 color:libp text:"[[Драган Цанков]]" bar:PetkoKaravelov2 from: 1884 till: 1886 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:VasilDrumev2 from: 1886 till: 1886 color:consp text:"[[Васил Друмев |Митрополит Климент]]" bar:PetkoKaravelov3 from: 1886 till: 1886 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:VasilRadoslavov1 from: 1886 till: 1887 color:libp text:"[[Васил Радославов]]" bar:KonstantinStoilov1 from: 1887 till: 1887 color:consp text:"[[Констанин Стоилов]]" bar:StefanStambolov from: 1887 till: 1894 color:nlibp text:"[[Стефан Стамболов]]" bar:KonstantinStoilov2 from: 1894 till: 1899 color:np text:"[[Констанин Стоилов]]" bar:DimitarGrekov from: 1899 till: 1899 color:nlibp text:"[[Димитър Греков]]" bar:TodorIvanchov from: 1899 till: 1901 color:libp text:"[[Тодор Иванчов]]" bar:RachoPetrov1 from: 1901 till: 1901 color:none text:"[[Рачо Петров]]" bar:PetkoKaravelov4 from: 1901 till: 1902 color:dp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:StoyanDanev from: 1902 till: 1903 color:plp text:"[[Стоян Данев]]" bar:RachoPetrov2 from: 1903 till: 1906 color:none text:"[[Рачо Петров]]" bar:DimitarPetkov from: 1906 till: 1907 color:nlibp text:"[[Димитър Петков]]" bar:DimitarStanchov from: 1907 till: 1907 color:none text:"[[Димитър Станчов]]" bar:PetarGudev from: 1907 till: 1908 color:nlibp text:"[[Петър Гудев]]" bar:AleksandarMalinov1 from: 1908 till: 1911 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:IvanGeshov from: 1911 till: 1913 color:np text:"[[Иван Гешов]]" bar:StoyanDanev2 from: 1913 till: 1913 color:plp text:"[[Стоян Данев]]" bar:VasilRadoslavov2 from: 1913 till: 1918 color:libp text:"[[Васил Радославов]]" bar:Malinov2 from: 1918 till: 1918 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:TeodorTeodorov from: 1918 till: 1919 color:np text:"[[Теодор Теодоров]]" bar:AleksandarStamboliyski from: 1919 till: 1923 color:bzns text:"[[Александър Стамболийски]]" bar:AleksandarTsankov from: 1923 till: 1926 color:ds text:"[[Александър Цанков]]" bar:AndreyLyapchev from: 1926 till: 1931 color:ds text:"[[Андрей Ляпчев]]" bar:Malinov3 from: 1931 till: 1931 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:NikolaMushanov from: 1931 till: 1934 color:dp text:"[[Никола Мушанов]]" bar:KimonGeorgiev1 from: 1934 till: 1935 color:zveno text:"[[Кимон Георгиев]]" bar:PenchoZlatev from: 1935 till: 1935 color:none text:"[[Пенчо Златев]]" bar:AndreyToshev from: 1935 till: 1935 color:none text:"[[Андрей Тошев]]" bar:GeorgiKyoseivanov from: 1935 till: 1940 color:none text:"[[Георги Кьосеиванов]]" bar:BogdanFilov from: 1940 till: 1943 color:none text:"[[Богдан Филов]]" bar:PetarGabrovski from: 1943 till: 1943 color:none text:"[[Петър Габровски]]" bar:DobriBozhilov from: 1943 till: 1944 color:none text:"[[Добри Божилов]]" bar:IvanBagryanov from: 1944 till: 1944 color:none text:"[[Иван Багрянов]]" bar:KonstantinMuraviev from: 1944 till: 1944 color:bzns text:"[[Константин Муравиев]]" bar:KimonGeorgiev2 from: 1944 till: 1945 color:zveno text:"[[Кимон Георгиев]]" bar:GeorgiDimitrov from: 1945 till: 1949 color:bkp text:"[[Георги Димитров]]" bar:VasilKolarov from: 1949 till: 1950 color:bkp text:"[[Васил Коларов]]" bar:ValkoChervenkov from: 1950 till: 1956 color:bkp text:"[[Вълко Червенков]]" bar:AntonYugov from: 1956 till: 1962 color:bkp text:"[[Антон Югов]]" bar:TodorZhivkov from: 1962 till: 1971 color:bkp text:"[[Тодор Живков]]" bar:StankoTodorov from: 1971 till: 1981 color:bkp text:"[[Станко Тодоров]]" bar:GrishaFilipov from: 1981 till: 1986 color:bkp text:"[[Гриша Филипов]]" bar:GeorgiAtanasov from: 1986 till: 1990 color:bkp text:"[[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]]" bar:AndreyLukanov from: 1990 till: 1990 color:bsp text:"[[Андрей Луканов]]" bar:DimitarPopov from: 1990 till: 1991 color:none text:"[[Димитър Попов]]" bar:FilipDimitrov from: 1991 till: 1992 color:sds text:"[[Филип Димитров]]" bar:LyubenBerov from: 1992 till: 1994 color:none text:"[[Любен Беров]]" bar:RenetaIndzhova from: 1994 till: 1995 color:none text:"[[Ренета Инджова]]" bar:ZhanVidenov from: 1995 till: 1997 color:bsp text:"[[Жан Виденов]]" bar:StefanSofiyanski from: 1997 till: 1997 color:sds text:"[[Стефан Софиянски]]" bar:IvanKostov from: 1997 till: 2001 color:sds text:"[[Иван Костов]]" bar:SimeonSakskoburggotski from: 2001 till: 2005 color:ndsv text:"[[Симеон Сакскобургготски]]" bar:SergeyStanishev from: 2005 till: 2009 color:bsp text:"[[Сергей Станишев]]" bar:BoykoBorisov1 from: 2009 till: 2013 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:MarinRaykov from: 2013 till: 2013 color:none text:"[[Марин Райков]]" bar:PlamenOresharski from: 2013 till: 2014 color:bsp text:"[[Пламен Орешарски]]" bar:GeorgiBliznashki from: 2014 till: 2014 color:none text:"[[Георги Близнашки]]" bar:BoykoBorisov2 from: 2014 till: 2017 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:OgnyanGerdzhikov from: 2017 till: 2017 color:none text:"[[Огнян Герджиков]]" bar:BoykoBorisov3 from: 2017 till: 2021 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:StefanYanev from: 2021 till: 2021 color:none text:"[[Стефан Янев]]" bar:KirilPetkov from: 2021 till: 2022 color:pp text:"[[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]]" </timeline> == Вижте също == * [[Павел Бобеков]] – председател на Привременното революционно (военно) правителство – Априлско въстание с център гр. Панагюрище -1876 г. * [[Председатели на Постоянния комитет на Източна Румелия]] * [[Държавно устройство на България]] * [[Президент на България]] * [[Министър-председатели на България по продължителност на управление]] * [[Заместник министър-председател на България]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.government.bg/ Официален сайт на Министерския съвет на Република България] {{пост списък|Министър-председател на България|0}} {{Избори в България}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} [[Категория:Министър-председатели на България| ]] e7f1weodsu1j1d1n5oe165sql9u3s8z 11473771 11473756 2022-07-29T06:05:51Z 151.237.8.96 /* Република България (след 1990) */ wikitext text/x-wiki {{Държавна длъжност | име = Министър-председател на Република България | емблема = | емблема-размер = | емблема-пояснение = | флаг = Flag of Bulgaria.svg | флаг-размер = 125px | флаг-пояснение = [[Национално знаме на България]] | картинка = Kiril Petkov 2021.jpg | картинка-размер = 160px | титуляр = [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]] | дата = 13 декември 2021 г. | назначен от = [[Народно събрание]] | мандат = 4 години | създаден = 17 юли 1879 г. | първи = [[Тодор Бурмов]] | заместник = [[Заместник министър-председател на България|вицепремиер]] | заплата = | сайт = {{URL|www.government.bg}} }} '''Министър-председател на Република България''', наричан от 1879 г. до 1991 г. председател на Министерския съвет (неофициално: '''премиер-министър''' или само '''премиер'''), е най-високата длъжност в [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] на [[България]] от 1878 г. В България [[министър-председател]]ят се избира и освобождава непосредствено от [[Народното събрание]].<ref>[https://www.parliament.bg/bg/const Конституция на България]. Ст. 84</ref> След 1991 г., съгласно [[Конституция на Република България|Конституцията]] на страната, при определени обстоятелства, посочени в нея, [[Президент на България|президентът]] назначава служебно правителство, което се ръководи от служебен министър-председател. В списъка датите за назначаването и освобождаването на министър-председателите са изписани по нов стил, възприет през 1916 г. при [[Приемане на григорианския календар|приемането на григорианския календар]] в България. В скоби са дадени датите по [[стар стил]] така, както са изписвани в държавните документи до 1916 г.<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, ISBN 978-954-528-790-9</ref> Това се налага, за да няма различия с данните, показвани тук и в друга литература по този въпрос,<ref>Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО., 1999 ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9</ref> ползвана също като източник за правителствените кабинети на България. == Княжество България (1878 – 1908) == ([[Княжество България]] съществува от 1878 г. (според Санстефанския и Берлинския договори, България е автономно трибутарно княжество с държавен глава [[княз]]) до [[обявяване на независимостта на България]] през 1908 г. (Относно названието между 1908 и 1911 г.: изменение на Търновската конституция се извършва през 1911 г.) {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/<br>Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председатели на Министерския съвет'''<br /><small>1879 – 1908</small> |- | style="background:#6495ed;"| '''1''' | align="center"|[[Файл:Todor Burmov.jpg|105px]] | [[Тодор Бурмов]]<br /><small>(1834 – 1906)</small> | 17 юли <br>(5 юли) 1879 | 6 декември (24 ноември) 1879 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Тодор Бурмов|Бурмов]] | Служебен кабинет, назначен с Указ № 1 / 5 юли 1879 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rulex.ru/01021157.htm| заглавие = Тодор Бурмов| достъп_дата = 18 октомври 2012 | дата = 8 септември 2012 | архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjw711D}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.minfin.bg/en/page/102| заглавие = Тодор Бурмов| достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012 | издател = Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria | архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjw711D}}</ref> |- | style="background:#6495ed;"| '''2''' | align="center"|[[Файл:Kliment tarnovski.jpg|105px]] | епископ Климент Браницки ([[Васил Друмев]])<br /><small>(1841 – 1901)</small> | 6 декември (24 ноември) 1879 | 7 април (26 март) 1880 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Климент 1|Климент 1]] | Служебен кабинет, назначен с Указ № 334 / 24 ноември 1879 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=222| заглавие = Васил Друмев| достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012| архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjy5JIQ}}</ref><ref>{{cite book |title= Биография |year= 1907|publisher= Nordisk Familjebok|url= http://runeberg.org/nfbf/0486.html}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''3''' | align="center"|[[Файл:Драган Цанков.jpg|105px]] | [[Драган Цанков]]<br /><small>(1828 – 1911)</small> | 7 април (26 март) 1880 | 10 декември (28 ноември) 1880 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Драган Цанков 1|Д. Цанков 1]] | <ref>{{Цитат уеб | заглавие = Биография | достъп_дата = 1920 | издател = Nordisk Familjebok| archiveurl = http://runeberg.org/nfcj/0130.html}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://liternet.bg/publish10/schilingirov/dcankov.htm| заглавие = ДРАГАН ЦАНКОВ| достъп_дата = 8 септември 2012| дата = 18 октомври 2012| издател = Стилиян Чилингиров| archiveurl = http://www.webcitation.org/6BVjzBtXN}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://liternet.bg/publish22/m_uzunova/dr_cankov.htm| заглавие = ДРАГАН ЦАНКОВ – НЕСПОКОЕН ДУХ НА ГРАНИЦАТА НА ДВЕ ЕПОХИ | достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012| издател = Мария Узунова| archiveurl = http://www.webcitation.org/6BVjznhyP}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''4''' | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 10 декември (28 ноември) 1880 | 9 май (27 април) 1881 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 1|Каравелов 1]] |<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00032/38800.htm| заглавие = Петко Каравелов}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.koprivshtitza.com/petko-karavelov.php| заглавие = Петко Каравелов| достъп_дата = 8 септември 2012| дата = 18 октомври 2012| издател = Koprivshtitza.com| archiveurl= http://www.webcitation.org/6BVk0T87t}}</ref> |- | style="background:DarkKhaki;"| '''5''' | align="center"|[[Файл:Johann Casimir Ehrnrooth.jpg|105px]] | [[Казимир Ернрот]]<br /><small>(1833 – 1913)</small> | 9 май <br>(27 април) 1881 | 13 юли <br>(1 юли) 1881 | безпартиен | [[Правителство на Казимир Ернрот|Ернрот]] |<ref>{{cite web|url=http://www.kansallisbiografia.fi/kenraalit/?gid=89|title=Ehrnrooth, Johan Casimir|publisher=Biografiakeskus|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk1Q18Q|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|title=Biografie|url=http://runeberg.org/nfbg/0038.html|publisher=Nordisk Familjebok|year=1907|pages=43}}</ref> |- | colspan="8" style="text-align:center;" |'''''Вакантен (13 юли (1 юли) 1881 – 5 юли (23 юни) 1882)''''' |- | style="background:DarkKhaki;"| '''6''' | align="center"|[[Файл:LSobolev.jpg|105px]] | [[Леонид Соболев]]<br /><small>(1844 – 1913)</small> | 5 юли (23 юни) 1882 | 19 септември (7 септември) 1883 | безпартиен | [[Правителство на Леонид Соболев|Соболев]] |<ref>{{cite book |title= Соболев, Леонид Николаевич}}</ref><ref>{{cite web|author=Ташо Ташев|title=Министрите на България 1879 – 1999|place=София|publisher=АИ „Проф. Марин Дринов“|year=1999|isbn=978-954-430-603-8}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(3)</small> | align="center"|[[Файл:Драган Цанков.jpg|105px]] | [[Драган Цанков]]<br /><small>(1828 – 1911)</small> | 19 септември (7 септември) 1883{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small>{{br}}13 януари (1 януари) 1884{{br}}<small>(''3^-ти мандат'')</small>{{br}} | 12 януари (31 декември) 1883{{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>){{br}}11 юли (29 юни) 1884{{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>) | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Драган Цанков 2|Д. Цанков 2]],<br />[[Правителство на Драган Цанков 3|Д. Цанков 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 11 юли (29 юни) 1884 <small>(''2^-ри мандат'')</small> | 21 август (9 август) 1886 | Либерална партия (каравелисти) | [[Правителство на Петко Каравелов 2|Каравелов 2]] | |- | style="background:#6495ed;"| <small>(2)</small> | align="center"|[[Файл:Kliment tarnovski.jpg|105px]] | [[Васил Друмев]] (митрополит Климент Търновски)<br /><small>(1841 – 1906)</small> | 21 август (9 август) 1886 <small>(''2^-ри мандат'')</small> | 24 август (12 август) 1886 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Климент 2|Климент 2]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> |24 август (12 август) 1886 <small>(3''^-ти мандат'')</small> | 28 август (16 август) 1886 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 3|Каравелов 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| '''7''' | align="center"|[[Файл:VasilRadoslavov.jpg|105px]] | [[Васил Радославов]]<br /><small>(1854 – 1929)</small> | 28 август (16 август) 1886 | 10 юли (28 юни) 1887 | Либерална партия (радослависти) | [[Правителство на Васил Радославов 1|Радославов 1]] |<ref>{{cite web|url=http://www.firstworldwar.com/bio/radoslavov.htm|title=Vasil Radoslavov|publisher=Who's Who in First World War|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk22i2f|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hrono.ru/biograf/bio_r/radoslav_v.php|title=Василь Радославов|publisher=hrono.ru|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk2WGhR|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#6495ed;"| '''8''' | align="center"|[[Файл:KonstantinStoilov--bulgariapastpres00samuuoft.png|105px]] | [[Константин Стоилов]]<br /><small>(1853 – 1901)</small> | 10 юли (29 юни) 1887 | 1 септември (20 август) 1887 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Константин Стоилов 1|Стоилов 1]] |<ref>{{cite book |title= Биография |year= 1918|publisher= Nordisk Familjebok|pages= 95|url= http://runeberg.org/nfcg/0072.html}}</ref><ref>{{cite web|url=http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm|title=Създател на българската държавност|author=Георги Кокеров.|publisher=tripod.com|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk3SUco|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#dfd;"| '''9''' | align="center"|[[Файл:Stefan Stambolov by Georgi Danchov Zografina.jpg|105px]] | [[Стефан Стамболов]]<br /><small>(1854 – 1895)</small> | 1 септември (20 август) 1887 | 31 май (19 май) 1894 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Стефан Стамболов|Стамболов]] |<ref>{{cite book|title= Стамболов Стефан|url= http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Стамболов%20Стефан/}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140916232604/http://slovari.yandex.ru/%7Eкниги/БСЭ/Стамболов%20Стефан/ |date=2014-09-16 }}</ref> |- | style="background:#def;"| <small>(8)</small> | align="center"|[[Файл:KonstantinStoilov--bulgariapastpres00samuuoft.png|105px]] | [[Константин Стоилов]]<br /><small>(1853 – 1901)</small><br /> | 31 май (19 май) 1894 {{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small>{{br}} (9 декември) 1894{{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>) | (9 декември) 1894{{br}} <small>(''2^-ри мандат'')</small>{{br}}30 януари (18 януари) 1899{{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>) | [[Народна партия]] | [[Правителство на Константин Стоилов 2|Стоилов 2]],<br />[[Правителство на Константин Стоилов 3|Стоилов 3]] | |- | style="background:#dfd;"| '''10''' | align="center"|[[Файл:Dimitar Grekov.jpg|105px]] | [[Димитър Греков]]<br /><small>(1847 – 1901)</small> | 30 януари (19 януари) 1899 | 13 октомври (1 октомври) 1899 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Димитър Греков|Греков]] |5 министри от ЛП (радослависти), 2 – от НЛП<ref>{{cite web|url=http://www.vks.bg/vks_p01_05.htm|title=Д-р Димитър Панайотов Греков|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk3xR65|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130322053838/http://www.vks.bg/vks_p01_05.htm |date=2013-03-22 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://dic.academic.ru/dic.nsf/brokgauz_efron/127579/Греков|title=Греков Димитр|publisher=ЭСБЕ|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk53qfl|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''11''' | align="center"|[[Файл:TodorIvanchov.jpg|105px]] | [[Тодор Иванчов]]<br /><small>(1858 – 1906)</small> | 13 октомври (1 октомври) 1899 {{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}(27 ноември) 1900{{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>) | (27 ноември) 1900{{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}25 януари (12 януари) 1901{{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>) | безпартиен | [[Правителство на Тодор Иванчов 1|Иванчов 1]],<br />[[Правителство на Тодор Иванчов 2|Иванчов 2]] |В първото правителство на Иванчов – 5 министри от ЛП (радослависти), във второто правителство – 1 министър от ЛП (радослависти)<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/112|title=Todor Ivanchov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk6dPOL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''12''' | align="center"|[[Файл:Racho Petrov.jpg|105px]] | [[Рачо Петров]]<br /><small>(1861 – 1942)</small> | 25 януари (12 януари) 1901 | 5 март (20 февруари) 1901 | безпартиен | [[Правителство на Рачо Петров 1|Петров 1]] |<ref>{{cite book |title= Генералъ отъ пехотата Рачо Петровъ |coauthors= П. Пѣевъ.|year= 1939|location= София}}</ref><ref>{{cite book |title= Министрите на България 1879 – 1999|coauthors= Ташо Ташев|year= 1999|publisher= АИ „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn= 978-954-430-603-8}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 5 март (20 февруари) 1901 <small>(''4^-ти мандат'')</small> | 4 януари 1902 (21 декември 1901) | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 4|Каравелов 4]] | |- | style="background:#ddfff4;"| '''13''' | align="center"|[[Файл:S.danev.jpg|105px]] | [[Стоян Данев]]<br /><small>(1858 – 1949)</small> | 4 януари 1902 (22 декември 1901) {{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}(4 ноември 1902){{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>){{br}}(18 март 1903){{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>){{br}} | (2 ноември 1902){{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}(18 март 1903){{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>){{br}} 19 май (6 май) 1903 {{br}}<small>(''3^-ти мандат'')</small>{{br}} | [[Прогресивнолиберална партия]] | [[Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3|Данев 1, 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/118|title=Stoyan Danev|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk7DGY1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| <small>(11)</small> | align="center"|[[Файл:Racho Petrov.jpg|105px]] | [[Рачо Петров]]<br /><small>(1861 – 1942)</small> | 19 май (6 май) 1903{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small> | 5 ноември (22 октомври) 1906 | безпартиен | [[Правителство на Рачо Петров 2|Петров 2]] | |- | style="background:#dfd;"| '''14''' | align="center"|[[Файл:D. Petkov (W Le Queux).jpg|105px]] | [[Димитър Петков]]<br /><small>(1858 – 1907)</small> | 5 ноември (23 октомври) 1906 | 11 март (26 февруари) 1907 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Димитър Петков|Д. Петков]] |<ref>{{cite web|url=http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/d_petkov.htm|title=Памет за Димитър Петков|author=Борислав Гърдев.|publisher=liternet.bg|accessdate=12 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk7lu2w|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''15''' | align="center"|[[Файл:DimitarStanchov.jpg|105px]] | [[Димитър Станчов]]<br /><small>(1863 – 1940)</small> | 12 март (27 февруари) 1907 | 16 март (3 март) 1907 | безпартиен | [[Правителство на Димитър Станчов|Станчов]] |НЛП е представена с 5 министри<ref name="rulers">{{cite web|url=http://rulers.org/rulb2.html#bulgaria|title=Prime ministers // Bulgaria|accessdate=12 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk8KJAu|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#dfd;"| '''16''' | align="center"|[[Файл:PetarGudev.jpg|105px]] | [[Петър Гудев]]<br /><small>(1863 – 1932)</small> | 16 март (3 март) 1907 | 29 януари (16 януари) 1908 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Петър Гудев|Гудев]] |<ref>{{cite book |title= Доктор Петър Гудев – Политик и държавник|coauthors= Борислав Гърдев|year= 2002|publisher= LiterNet|location= Варна|isbn = 954-304-015-Х|url= http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/pgudev/content.htm}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''17''' | align="center"|[[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 29 януари 1908 | 5 октомври 1908 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 1|Малинов 1]] |<ref name="rulers"/> |} == Царство България (1908 – 1946) == [[Царство България]] възниква непосредствено след обявената независимост на Княжество България през 1908 г. {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председатели на Министерския съвет'''<br /><small>1908 – 1946</small> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''17''' | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 5 октомври 1908 | 29 март 1911 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 1|Малинов 1]],<br />[[Правителство на Александър Малинов 2|Малинов 2]] | |- | style="background:#def;"| '''18''' | [[Файл:BASA-568K-2-147-3-Ivan Evstratiev Geshov (cropped).jpg|105px]] | [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Гешов]]<br /><small>(1849 – 1924)</small> | 29 март 1911 | 14 юни 1913 | [[Народна партия]] | [[Правителство на Иван Гешов|Гешов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/104|title=Ivan Geshov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk8ncou|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ddfff4;"| <small>(13)</small> | [[Файл:S.danev.jpg|105px]] | [[Стоян Данев]]<br /><small>(1858 – 1949)</small> | 14 юни 1913{{br}}<small>(''4^-ти мандат'')</small> | 17 юли 1913 | [[Прогресивнолиберална партия]] | [[Правителство на Стоян Данев 4|Данев 4]] | |- | style="background:#ead6ea;"| <small>(7)</small> | [[Файл:VasilRadoslavov.jpg|105px]] | [[Васил Радославов]]<br /><small>(1854 – 1929)</small> | 17 юли 1913{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small> | 21 юни 1918 | [[Либерална партия (радослависти)]] | [[Правителство на Васил Радославов 2|Радославов 2]],<br />[[Правителство на Васил Радославов 3|Радославов 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(17)</small> | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 21 юни 1918{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small> | 28 ноември 1918 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 3 и 4|Малинов 3, 4]] | |- | style="background:#def;"| '''19''' | [[Файл:Teodor Teodorov.jpg|105px]] | [[Теодор Теодоров]]<br /><small>(1859 – 1924)</small> | 28 ноември 1918 | 6 октомври 1919 | [[Народна партия]] | [[Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2|Теодоров 1, 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/110|title=Teodor Teodorov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk9NCoZ|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ffdab8;"| '''20''' | [[Файл:A Stamboliyski.jpg|105px]] | [[Александър Стамболийски]]<br /><small>(1879 – 1923)</small> | 6 октомври 1919 | 9 юни 1923 | [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]] | [[Правителство на Александър Стамболийски 1|Стамболийски 1]],<br />[[Правителство на Александър Стамболийски 2|Стамболийски 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.cooperativeindividualism.org/stambolisky_bio.html|title=Alexander Stambolisky|author=John McClaughry.|date=1997|publisher=cooperativeindividualism.org|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk9wjRE|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.esamizdat.it/traduzioni/brucciani1.htm|title=Alexandăr Stambolijski|author=Giacomo Brucciani.|date=2003|publisher=esamizdat.it|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkAV1cB|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/6HXHiKAvK?url=http://www.esamizdat.it/traduzioni/brucciani1.htm |date=2013-06-21 }}</ref> |- | style="background:#ddebab;"| '''21''' | [[Файл:Altsankov.jpeg|105px]] | [[Александър Цанков]]<br /><small>(1879 – 1959)</small> | 9 юни 1923{{br}}<small>(след военен преврат)</small> | 4 януари 1926 | [[Демократически сговор]] | [[Правителство на Александър Цанков 1|А. Цанков 1]],<br />[[Правителство на Александър Цанков 2|А. Цанков 2]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ddebab;"| '''22''' | [[Файл:Andrey Lyapchev 1930.jpg|105px]] | [[Андрей Ляпчев]]<br /><small>(1866 – 1933)</small> | 4 януари 1926 | 29 юни 1931 | [[Демократически сговор]] | [[Правителство на Андрей Ляпчев 1|Ляпчев 1]],<br />[[Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3|Ляпчев 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/116|title=Andrey Lyapchev|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkBcjeh|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(17)</small> | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 29 юни 1931{{br}}<small>(''3^-ти мандат'')</small> | 12 октомври 1931 | [[Народен блок]] | [[Правителство на Александър Малинов 5|Малинов 5]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| '''23''' | [[Файл:N.mushanov.jpg|105px]] | [[Никола Мушанов]]<br /><small>(1872 – 1951)</small> | 12 октомври 1931 | 19 май 1934 | [[Народен блок]] | [[Правителство на Никола Мушанов 1, 2 и 3|Мушанов 1, 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=995|title=Nikola Mushanov, Bulgaria (1872 – 1951)|publisher=liberal-international.org|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkCC1Bg|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060127151127/http://liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=995 |date=2006-01-27 }}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''24''' | [[Файл:K.georgiev.jpg|105px]] | [[Кимон Георгиев]]<br /><small>(1882 – 1969)</small> | 19 май 1934{{br}}<small>(след военен преврат)</small> | 22 януари 1935 | безпартиен | [[Правителство на Кимон Георгиев 1|Георгиев 1]] |<ref>{{cite book|title= Кимон Георгиев|url= http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Георгиев%20Кимон/}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725020107/http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Георгиев%20Кимон/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=860|title=Кимон Георгиев – опит за портрет|publisher=bg-history.info|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkClbht|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''25''' | [[Файл:Pencho Zlatev.png|105px]] | [[Пенчо Златев]]<br /><small>(1881 – 1948)</small> | 22 януари 1935 | 21 април 1935 | безпартиен | [[Правителство на Пенчо Златев|Златев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''26''' | [[Файл:Andrey Toshev.png|105px]] | [[Андрей Тошев]]<br /><small>(1867 – 1944)</small> | 21 април 1935 | 23 ноември 1935 | безпартиен | [[Правителство на Андрей Тошев|Тошев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''27''' | [[Файл:Georgi Kyoseivanov1.png|105px]] | [[Георги Кьосеиванов]]<br /><small>(1884 – 1960)</small> | 23 ноември 1935 | 16 февруари 1940 | безпартиен | [[Правителство на Георги Кьосеиванов 1|Кьосеиванов 1]],<br />[[Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4|Кьосеиванов 2, 3, 4]] |<ref>{{cite web|url=http://www.palitrabg.net/34b.htm|title=За Георги Кьосеиванов 125 години след рождението му|author=Борислав Гърдев.|date=15 март 2009|publisher=Сп. „Палитра“|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkEwUTF|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''28''' | [[Файл:Богдан Филов.jpg|105px]] | [[Богдан Филов]]<br /><small>(1883 – 1945)</small> | 16 февруари 1940 | 9 септември 1943 | безпартиен | [[Правителство на Богдан Филов 1|Филов 1]],<br />[[Правителство на Богдан Филов 2|Филов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.argumenti.net/?p=80|title=Богдан Филов – противоречивият|author=Борислав Гърдев.|work=argumenti.net|publisher=АРГУМЕНТИ|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkFTRBy|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923174623/http://www.argumenti.net/?p=80 |date=2015-09-23 }}</ref> |- | style="background:white"| - | | [[Петър Габровски]]<br /><small>(1898 – 1945)</small> | 9 септември 1943 | 14 септември 1943 | безпартиен | — | Временно, замества Богдан Филов <ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''29''' | [[Файл:Dobri Bozhilov1.png|105px]] | [[Добри Божилов]]<br /><small>(1884 – 1945)</small> | 14 септември 1943 | 1 юни 1944 | безпартиен | [[Правителство на Добри Божилов|Божилов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/137|title=Dobri Bozhilov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkFzWMO|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''30''' | [[Файл:Ivan Bagrianov.jpg|105px]] | [[Иван Багрянов]]<br /><small>(1891 – 1945)</small> | 1 юни 1944 | 2 септември 1944 | безпартиен | [[Правителство на Иван Багрянов|Багрянов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.seconde-guerre.com/biographies/biographie-n-Bagrianov.html|title=Bagrianov, Ivan Ivanov|publisher=Seconde-Guerre.com|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkGYhv1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:#ffdab8;"| '''31''' | [[Файл:Konstantin Muraviev.jpg|105px]] | [[Константин Муравиев]]<br /><small>(1893 – 1965)</small> | 2 септември 1944{{br}}<small>(с царски указ на Регентския съвет)</small> | 9 септември 1944 | [[БЗНС Врабча 1]] | [[Правителство на Константин Муравиев|Муравиев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#edcba9;"| <small>(24)</small> | [[Файл:K.georgiev.jpg|105px]] | [[Кимон Георгиев]]<br /><small>(1882 – 1969)</small><br /> | 9 септември 1944{{br}}<small>(''2^-ри мандат'') (след държавен преврат)</small> | 23 ноември 1946 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Кимон Георгиев 2|Георгиев 2]], [[Правителство на Кимон Георгиев 3|Георгиев 3]] | |} == Народна република България (1946 – 1990) == България е [[Народна република България|народна република]] от 15 септември 1946 до 15 ноември 1990 г. {| class="wikitable sortable" style="width:100%; text-align:center" |+ |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председател на Министерския съвет'''<br /><small>1946 – 1990</small> |- | style="background:#ff8c87;"| '''32''' | [[Файл:Georgi Dimitrow.png|105px]] | [[Георги Димитров]]<br /><small>(1882 - 1949)</small> | 23 ноември 1946 | 2 юли 1949 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Георги Димитров 1|Г. Димитров 1]],<br />[[Правителство на Георги Димитров 2|Г. Димитров 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.biogr.ru/biography/?id_rubric=4&id=598|title=Биография Димитрова Георгия Михайловича|publisher=БСЭ|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkHHQQZ|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130819163709/http://biogr.ru/biography/?id_rubric=4 |date=2013-08-19 }}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''33''' | [[Файл:V.kolarov.jpg|105px]] | [[Васил Коларов]]<br /><small>(1877 – 1950)</small> | 2 юли 1949 | 23 януари 1950 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Васил Коларов 1 и 2|Коларов 1, 2]] |<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/Васил%20Коларов/БСЭ/Коларов/ | заглавие = Васил Коларов }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725041443/http://slovari.yandex.ru/Васил%20Коларов/БСЭ/Коларов/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.marxists.org/francais/bios/kolarov.htm|title=Vasil Kolarov|publisher=Marxistischen Internetarchiv|accessdate=15 септември 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''34''' | [[Файл:Valko Chervenkov.jpg|105px]] | [[Вълко Червенков]]<br /><small>(1900 – 1980)</small> | 3 февруари 1950 | 17 април 1956 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Васил Коларов 1 и 2|Коларов 2]],<br />[[Правителство на Вълко Червенков|Червенков]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexc2.html#cherv|title=Chervenkov, Vulko|publisher=rulers.org|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkLd5Cc|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''35''' | | [[Антон Югов]]<br /><small>(1904 – 1991)</small> | 17 април 1956 | 19 ноември 1962 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Антон Югов 1, 2 и 3|Югов 1, 2, 3]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ff8c87;"| '''36''' | [[Файл:Todor_Živkov_(fototeca.iiccr.ro).jpg ‎|110px]] | [[Тодор Живков]]<br /><small>(1911 - 1998)</small> | 19 ноември 1962 | 9 юли 1971 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Тодор Живков 1|Живков 1]],<br />[[Правителство на Тодор Живков 2|Живков 2]] |<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/Тодор%20Живков/БСЭ/Живков/ | заглавие = Тодор Живков }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725030908/http://slovari.yandex.ru/Тодор%20Живков/БСЭ/Живков/ |date=2014-07-25 }}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''37''' | [[Файл:Stanko Todorov.jpg|105px]] | [[Станко Тодоров]]<br /><small>(1920 – 1996)</small> | 9 юли 1971 | 18 юни 1981 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Станко Тодоров 1|Тодоров 1]],<br />[[Правителство на Станко Тодоров 2|Тодоров 2]] |<ref>{{cite book |title= Станко Тодоров |url= http://slovari.yandex.ru/Станко%20Тодоров/БСЭ/Тодоров%20Станко/ }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725033457/http://slovari.yandex.ru/Станко%20Тодоров/БСЭ/Тодоров%20Станко/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref> {{cite web|url=http://www.nytimes.com/1996/12/20/world/stanko-todorov-76-ex-premier-of-bulgaria.html|title=Stanko Todorov, 76, Ex-Premier of Bulgaria|date=20 декември 1996|publisher=The New York Times|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkP6IIL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''38''' | | [[Гриша Филипов]]<br /><small>(1919 – 1994)</small> | 18 юни 1981 | 21 март 1986 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Гриша Филипов|Филипов]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ff8c87;"| '''39''' | | [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]]<br /><small>(1933 - 2022)</small> | 21 март 1986 | 3 февруари 1990 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Георги Атанасов|Атанасов]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#fbb;"| '''40''' | | [[Андрей Луканов]]<br /><small>(1938 - 1996)</small> | 3 февруари 1990 | 7 декември 1990 | [[Българска социалистическа партия|БСП]] | [[Правителство на Андрей Луканов 1|Луканов 1]],<br />[[Правителство на Андрей Луканов 2|Луканов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexl4.html#lukan|title=Lukanov, Andrey|publisher=rulers.org|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkPeTyL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |} === Конституционна история === На 21 ноември 1946 г. на заседание на [[4 Велико народно събрание|IV Велико народно събрание]] министър-председателят [[Кимон Георгиев]] обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва: {{цитат|За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27 октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.|Кимон Георгиев}} Същия ден министър-председателят депозира в [[Временно председателство на Народната република|Председателството на народната република]] оставката на кабинета си, която е уважена, а [[Георги Димитров]] – лидерът на победилата в изборите [[БРП]] (к.) – е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно. На 3 юли 1949 г. в санаториума „[[Барвиха (санаториум)|Барвиха]]“, край съветската столица [[Москва]], след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал [[диабет]] и проблеми с [[черен дроб|черния дроб]]. На 6 юли тялото на Димитров пристига в [[София]] и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на [[Велико народно събрание|Великото народно събрание]], на която председателят на Бюрото на ВНС [[Райко Дамянов]] прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно чл. 39 и чл. 40 от [[Конституция]]та, и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от [[БКП]] [[Минчо Минчев (политик, р. 1910)|Минчо Минчев]] предлага за поста [[Васил Коларов]], чиято кандидатура е одобрена единодушно, с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството. На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на [[1 Народно събрание|I Народно събрание]], на която председателят [[Фердинанд Козовски]] чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва: ''„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.“'' На 18 януари Ф. Козовски прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП [[Иван Пашов]] и [[Власи Власовски]], и от [[БЗНС]] – [[Николай Георгиев]] и [[Стоян Тончев]], Народното събрание да възложи отново на [[Васил Коларов]] съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателят представя министрите, те са гласувани без възражения. Коларов умира 5 дни по-късно – на 23 януари 1950 г. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост“, след като в началото на месеца той е прекарал [[инфаркт]]. На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на НС]] [[Минчо Нейчев]] прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран [[Вълко Червенков]]. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на народното събрание. На следващия ден (17 април) председателстващият заседанието Георги Атанасов (подпредседател на ''бюрото на народното събрание'') съобщава, че в бюрото е постъпило писмо от [[Вълко Червенков]], в което той моли да бъде освободен от поста ''председател на Министерския съвет''. В писмото се посочва: ''„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.“'' Предложението на бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на БКП]] и постоянното бюро на националния съвет на [[Отечествен фронт|ОФ]], и на парламентарните групи на БКП и БЗНС, народният представител [[Тодор Живков]] предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран [[Антон Югов]]. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството. На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на [[4 Народно събрание|IV Народно събрание]], на която председателят на Президиума на НС [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му, начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това: ''„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на [[Антон Югов]] като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание.'' ''Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерския съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление.'' ''Като председател на Министерския съвет [[Антон Югов]] със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на партията след [[Априлски пленум на ЦК на БКП (1956)|Априлския пленум]] за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее.'' ''Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет [[Антон Югов]] не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по чл. 40 от [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституцията на Народна република България]] и правилника за вътрешния ред на Народното събрание.'' ''По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че [[Антон Югов]] трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.“'' Предложението е прието единодушно, след което [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на [[Генерален секретар на ЦК на БКП|първия секретар на ЦК на БКП]] [[Тодор Живков]] за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а неговият председател прочита програмата. == Република България (след 1990) == Възниква след обявяването на [[Република България]] (15 ноември 1990 г.). {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председател на Министерския съвет'''<br /><small>1990 – 1991</small> |- | style="background:#efdfbb;"| '''41''' | | [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]]<br /><small>(1927 – 2015)</small> | 22 декември 1990 | 8 ноември 1991 | безпартиен | [[Правителство на Димитър Попов|Попов]] |<ref name="rulers"/><ref>[https://www.24chasa.bg/Article/5157221 www.24chasa.bg]</ref> |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Министър-председател'''<br /><small>1991 –</small> |- | style="background:#1974d2;"| '''42''' | [[Файл:Dimitrov.JPG|105px]] | [[Филип Димитров]]<br /><small>(род. 1955)</small> | 8 ноември 1991 | 30 декември 1992 | [[Съюз на демократичните сили|СДС]] | [[Правителство на Филип Димитров|Ф. Димитров]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexd3.html#dimitf|title=Dimitrov, Filip|publisher=rulers.org|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkSLMy1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.parliament.bg/en/MP/211|title=PHILIP DIMITROV DIMITROV|publisher=National Assembly of the Republic of Bulgaria|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkVHZxR|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#FFE4E1;"| '''43''' | [[Файл:L.berov.jpg|105px]] | [[Любен Беров]]<br /><small>(1925 – 2006)</small> | 30 декември 1992 | 17 октомври 1994 | безпартиен | [[Правителство на Любен Беров|Беров]] | Управлява с мандат на Движението за права и свободи. <ref name="rulers"/> |- | style="background:white;"| '''44''' | [[Файл:Reneta Indzhova 2020 (cropped).png|105px]] | [[Ренета Инджова]]<br /><small>(род. 1953)</small> | 17 октомври 1994{{br}}<small>(служебен)</small> | 25 януари 1995 | безпартиен | [[Правителство на Ренета Инджова|Инджова]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Жельо Желев]] <ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?tittle=Ренета_Инджова_&IDMenu=366&IDArticle=759|title=Ренета Инджова|publisher=omda.bg|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkWoOXZ|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:#D71921;"| '''45''' | | [[Жан Виденов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 25 януари 1995 | 13 февруари 1997 | [[Демократична левица]] | [[Правителство на Жан Виденов|Виденов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=360&IDArticle=579|title=Жан Виденов|publisher=ОМДА|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkZiPI9|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''46''' | | [[Стефан Софиянски]]<br /><small>(род. 1951)</small><br /> | 13 февруари 1997{{br}}<small>(служебен)</small> | 21 май 1997 | [[Обединени демократични сили|ОДС]] | [[Правителство на Стефан Софиянски|Софиянски]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Петър Стоянов]] <ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?tittle=Sofiyanski,_Stefan&IDMenu=375&IDArticle=1032|title=Стефан Софиянски|publisher=ОМДА|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkcBfqV|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.parliament.bg/en/MP/210|title=STEFAN ANTONOV SOFIANSKI|publisher=National Assembly of the Republic of Bulgaria|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkeyJ1q|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#1974d2;"| '''47''' | [[Файл:Ivan Kostov 2013 05(cropped).jpg|105px]] | [[Иван Костов]]<br /><small>(род. 1949)</small> | 21 май 1997 | 24 юли 2001 | [[Обединени демократични сили|ОДС]] | [[Правителство на Иван Костов|Костов]] |<ref>{{cite web|url=http://sun450.government.bg/old/eng/prime_minister/|title=IVAN KOSTOV|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkfrpWH|archivedate=18 октомври 2012}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=368&IDArticle=1250|title=Иван Костов|publisher=ОМДА|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkhOHkH|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ffaa1d;"| '''48''' | [[Файл:2017-07-04-MMPF-WP-IMG_7560.jpg|105px]] | [[Симеон Сакскобургготски]]<br /><small>(род. 1937)</small> | 24 юли 2001 | 17 август 2005 | [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]] | [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|Симеон II]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexs3.html#simeo|title=Simeon II|publisher=rulers.org|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkkImOp|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.cidob.org/es/documentacion/biografias_lideres_politicos/europa/bulgaria/simeon_sakskoburggotski|title=Simeon Sakskoburggotski|publisher=Fundación CIDOB|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkoNKwP|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#D71921;"| '''49''' | [[Файл:Sergey Stanishev 2009 elections diff crop.jpg|105px]] | [[Сергей Станишев]]<br /><small>(род. 1966)</small> | 17 август 2005 | 27 юли 2009 | [[БСП за България|Коалиция за България]] | [[Правителство на Сергей Станишев|Станишев]] |Управлява с мандат на Движението за права и свободи. <ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexs5.html#stani|title=Stanishev, Sergey|publisher=rulers.org|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkpVxOe|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://old.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0027&n=000019&g=|title=СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ|date=9 септември 2005|publisher=Министерски съвет на Република България|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkteYJ8|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#0056A7;"| '''50''' | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 27 юли 2009 | 13 март 2013 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 1|Борисов 1]] |<ref>{{cite web|url=http://sofia.bg/bborisov.asp|title=Автобиография Бойко Борисова|publisher=sofia.bg|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkuZq04|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130528021532/http://www.sofia.bg/bborisov.asp |date=2013-05-28 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.citymayors.com/mayors/sofia-mayor.html|title=From City Mayor of Sofia to Prime Minister of Bulgaria|author=Andrew Stevens.|publisher=citymayors.com|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkvF1Uc|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white;"| '''51''' | [[Файл:Марин Райков на съвместна пресконференция с Хашим Тачи (8741636514) (cropped).jpg|105px]] | [[Марин Райков]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 13 март 2013{{br}}<small>(служебен)</small> | 29 май 2013 | безпартиен | [[Правителство на Марин Райков|Райков]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Росен Плевнелиев]] |- | style="background:#D71921;"| '''52''' | [[Файл:Plamen_Oresharski.jpg|105px]] | [[Пламен Орешарски]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 29 май 2013 | 6 август 2014 | безпартиен | [[Правителство на Пламен Орешарски|Орешарски]] |Управлява с мандат на Коалиция за България. |- | style="background:white;"| '''53''' | [[Файл:Georgi Bliznashki.jpg|105px]] | [[Георги Близнашки]]<br /><small>(род. 1956)</small><br /> | 6 август 2014{{br}}<small>(служебен)</small> | 7 ноември 2014 | безпартиен | [[Правителство на Георги Близнашки|Близнашки]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Росен Плевнелиев]] |- | style="background:#0056A7;"| <small>(50)</small> | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 7 ноември 2014 | 27 януари 2017 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 2|Борисов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://parliament.bg/bg/news/ID/3244|title=Парламентът започна с процедура по избор на министър-председател и членове на Министерския съвет|publisher=Народно събрание|accessdate=7 ноември 2014}}</ref> |- | style="background:white;"| '''54''' | [[Файл:Ognyan Gerdzhikov.jpg|105px]] | [[Огнян Герджиков]]<br /><small>(род. 1946)</small> | 27 януари 2017{{br}}<small>(служебен)</small> | 4 май 2017 | безпартиен | [[Правителство на Огнян Герджиков|Герджиков]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Румен Радев]] |- | style="background:#0056A7;"| <small>(50)</small> | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 4 май 2017 | 12 май 2021 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 3|Борисов 3]] | |- |style="background:white;"|'''55''' |[[Файл:Stefan Yanev.jpg|105px]] | [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 12 май 2021{{br}}<small>(служебен)</small> | 13 декември 2021 | безпартиен | [[Правителство на Стефан Янев 1|Янев 1]], <br>[[Правителство на Стефан Янев 2|Янев 2]] | Ръководи последователно две служебни правителства, назначени от президента [[Румен Радев]] |- |style="background:#FAD630"|'''56''' ||[[Файл:Kiril Petkov 2021.jpg|105px]] |[[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков ]]<br /><small>(род. 1980)</small> |13 декември 2021 |29 юли 2022 |[[Продължаваме промяната]] |[[Правителство на Кирил Петков|К. Петков]] | Ръководи коалиционно правителство с мандат на [[Продължаваме промяната]] |- |style="background:white;"|'''57''' |donev_.jpg |[[Гълъб Донев]] (род. 1967) |29 юли 2022 | |безпартиен |[[Правителство на Гълъб Донев|Донев]] |Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Румен Радев]] |} == Време за управление == * Обща продължителност на управлението над 3 г. за всички мандати към {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} {{CURRENTYEAR}} г. {| class="wikitable" !№!!Име!!Време за управление!!Брой мандати |- | 1 | [[Станко Тодоров]] | 9 г. 11 м. 9 д. | 2 |- | 2 | [[Бойко Борисов]] | 9 г. 10 м. 14 д. | 3 |- | 3 | [[Тодор Живков]] | 8 г. 7 м. 18 д. | 2 |- | 4 | [[Стефан Стамболов]] | 6 г. 9 м. | 1 |- | 5 | [[Антон Югов]] | 6 г. 7 м. 2 д. | 3 |- | 6 | [[Вълко Червенков]] | 6 г. 2 м. 14 д. | 1 |- | 7 | [[Васил Радославов]] | 5 г. 9 м. 16 д. | 3 |- | 8 | [[Андрей Ляпчев]] | 5 г. 5 м. 24 д. | 3 |- | 9 | [[Гриша Филипов]] | 4 г. 9 м. 5 д. | 1 |- | 10 | [[Константин Стоилов]] | 4 г. 8 м. 21 д. | 3 |- | 11 | [[Георги Кьосеиванов]] | 4 г. 2 м. 24 д. | 4 |- | 12 | [[Иван Костов]] | 4 г. 2 м. 3 д. | 1 |- | 13 | [[Симеон Сакскобургготски]] | 4 г. 24 д. | 1 |- | 14 | [[Сергей Станишев]] | 3 г. 11 м. 10 д. | 1 |- | 15 | [[Александър Малинов]] | 3 г. 10 м. 24 д. | 5 |- | 16 | [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] | 3 г. 10 м. 14 д. | 1 |- | 17 | [[Александър Стамболийски]] | 3 г. 8 м. 3 д. | 2 |- | 18 | [[Богдан Филов]] | 3 г. 6 м. 24 д. | 2 |- | 19 | [[Рачо Петров]] | 3 г. 5 м. 14 д. | 2 |- | 20 | [[Петко Каравелов]] | 3 г. 4 м. 15 д. | 4 |} == Живи бивши министър-председатели == {| class="wikitable" !Име!!Мандат!!Дата на раждане |- |[[Филип Димитров]] |1991 – 1992 |{{Дата на раждане и години|1955|март|31}} |- |[[Ренета Инджова]] |1994 – 1995 |{{Дата на раждане и години|1953|юли|6}} |- |[[Жан Виденов]] |1995 – 1997 |{{Дата на раждане и години|1959|март|22}} |- |[[Стефан Софиянски]] | 1997 |{{Дата на раждане и години|1951|ноември|7}} |- |[[Иван Костов]] |1997 – 2001 |{{Дата на раждане и години|1949|декември|23}} |- |[[Симеон Сакскобургготски]] |2001 – 2005 |{{Дата на раждане и години|1937|юни|16}} |- |[[Сергей Станишев]] |2005 – 2009 |{{Дата на раждане и години|1966|май|5}} |- |[[Бойко Борисов]] |2009 – 2013<br>2014 – 2017<br>2017 – 2021 |{{Дата на раждане и години|1959|юни|13}} |- |[[Марин Райков]] |2013 |{{Дата на раждане и години|1960|Декември |17}} |- |[[Пламен Орешарски]] |2013 – 2014 |{{Дата на раждане и години|1960|Февруари|21}} |- |[[Георги Близнашки]] |2014 |{{Дата на раждане и години|1956|октомври|4}} |- |[[Огнян Герджиков]] |2017 |{{Дата на раждане и години|1946|Март |19}} |- |[[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] |2021 |{{Дата на раждане и години|1960|Март |1}} |} Най-скорошната смърт на бивш министър-председател е тази на [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] (1986 – 1990) – починал на [[31 март]] [[2022]] г., на 88-годишна възраст. == Времева линия == <timeline> ImageSize = width:1200 height:auto barincrement:12 PlotArea = top:3 bottom:150 right:130 left:20 AlignBars = late DateFormat = yyyy Period = from:1879 till:2022 TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = unit:year increment:5 start:1880 ScaleMinor = unit:year increment:1 start:1879 Colors = id:none value:gray(0.9) legend:Безпартиен id:consp value:oceanblue legend:Консервативна id:libp value:lavender legend:Либерална id:nlibp value:limegreen legend:Народнолиберална id:np value:green legend:Народна id:dp value:purple legend:Демократическа id:plp value:yellowgreen legend:Прогресивнолиберална id:bzns value:lightorange legend:БЗНС id:ds value:yellow2 legend:Демократически_сговор id:zveno value:tan1 legend:Звено id:bkp value:magenta legend:БКП id:bsp value:red legend:БСП id:sds value:blue legend:СДС id:ndsv value:yellow legend:НДСВ id:gerb value:powderblue legend:ГЕРБ id:pp value:yellow legend:ПП Legend = columns:4 left:200 top:100 columnwidth:230 TextData = pos:(20,100) textcolor:black fontsize:M text:"Партия:" BarData = bar:TodorBurmov bar:VasilDrumev1 bar:DraganTsankov1 bar:PetkoKaravelov1 bar:CasimirEnrot bar:Vacant bar:LeonidSobolev bar:DraganTsankov2 bar:PetkoKaravelov2 bar:VasilDrumev2 bar:PetkoKaravelov3 bar:VasilRadoslavov1 bar:KonstantinStoilov1 bar:StefanStambolov bar:KonstantinStoilov2 bar:DimitarGrekov bar:TodorIvanchov bar:RachoPetrov1 bar:PetkoKaravelov4 bar:StoyanDanev bar:RachoPetrov2 bar:DimitarPetkov bar:DimitarStanchov bar:PetarGudev bar:AleksandarMalinov1 bar:IvanGeshov bar:StoyanDanev2 bar:VasilRadoslavov2 bar:Malinov2 bar:TeodorTeodorov bar:AleksandarStamboliyski bar:AleksandarTsankov bar:AndreyLyapchev bar:Malinov3 bar:NikolaMushanov bar:KimonGeorgiev1 bar:PenchoZlatev bar:AndreyToshev bar:GeorgiKyoseivanov bar:BogdanFilov bar:PetarGabrovski bar:DobriBozhilov bar:IvanBagryanov bar:KonstantinMuraviev bar:KimonGeorgiev2 bar:GeorgiDimitrov bar:VasilKolarov bar:ValkoChervenkov bar:AntonYugov bar:TodorZhivkov bar:StankoTodorov bar:GrishaFilipov bar:GeorgiAtanasov bar:AndreyLukanov bar:DimitarPopov bar:FilipDimitrov bar:LyubenBerov bar:RenetaIndzhova bar:ZhanVidenov bar:StefanSofiyanski bar:IvanKostov bar:SimeonSakskoburggotski bar:SergeyStanishev bar:BoykoBorisov1 bar:MarinRaykov bar:PlamenOresharski bar:GeorgiBliznashki bar:BoykoBorisov2 bar:OgnyanGerdzhikov bar:BoykoBorisov3 bar:StefanYanev bar:KirilPetkov PlotData= width:5 align:left fontsize:S shift:(5,-4) anchor:till bar:TodorBurmov from: 1879 till: 1879 color:consp text:"[[Тодор Бурмов]]" bar:VasilDrumev1 from: 1879 till: 1880 color:consp text:"[[Васил Друмев |Митрополит Климент]]" bar:DraganTsankov1 from: 1880 till: 1880 color:libp text:"[[Драган Цанков]]" bar:PetkoKaravelov1 from: 1880 till: 1881 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:CasimirEnrot from: 1881 till: 1881 color:none text:"[[Казимир Ернрот]]" bar:Vacant from: 1881 till: 1882 color:none text:"[[Режим на пълномощията|Няма]]" bar:LeonidSobolev from: 1882 till: 1883 color:none text:"[[Леонид Соболев]]" bar:DraganTsankov2 from: 1883 till: 1884 color:libp text:"[[Драган Цанков]]" bar:PetkoKaravelov2 from: 1884 till: 1886 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:VasilDrumev2 from: 1886 till: 1886 color:consp text:"[[Васил Друмев |Митрополит Климент]]" bar:PetkoKaravelov3 from: 1886 till: 1886 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:VasilRadoslavov1 from: 1886 till: 1887 color:libp text:"[[Васил Радославов]]" bar:KonstantinStoilov1 from: 1887 till: 1887 color:consp text:"[[Констанин Стоилов]]" bar:StefanStambolov from: 1887 till: 1894 color:nlibp text:"[[Стефан Стамболов]]" bar:KonstantinStoilov2 from: 1894 till: 1899 color:np text:"[[Констанин Стоилов]]" bar:DimitarGrekov from: 1899 till: 1899 color:nlibp text:"[[Димитър Греков]]" bar:TodorIvanchov from: 1899 till: 1901 color:libp text:"[[Тодор Иванчов]]" bar:RachoPetrov1 from: 1901 till: 1901 color:none text:"[[Рачо Петров]]" bar:PetkoKaravelov4 from: 1901 till: 1902 color:dp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:StoyanDanev from: 1902 till: 1903 color:plp text:"[[Стоян Данев]]" bar:RachoPetrov2 from: 1903 till: 1906 color:none text:"[[Рачо Петров]]" bar:DimitarPetkov from: 1906 till: 1907 color:nlibp text:"[[Димитър Петков]]" bar:DimitarStanchov from: 1907 till: 1907 color:none text:"[[Димитър Станчов]]" bar:PetarGudev from: 1907 till: 1908 color:nlibp text:"[[Петър Гудев]]" bar:AleksandarMalinov1 from: 1908 till: 1911 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:IvanGeshov from: 1911 till: 1913 color:np text:"[[Иван Гешов]]" bar:StoyanDanev2 from: 1913 till: 1913 color:plp text:"[[Стоян Данев]]" bar:VasilRadoslavov2 from: 1913 till: 1918 color:libp text:"[[Васил Радославов]]" bar:Malinov2 from: 1918 till: 1918 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:TeodorTeodorov from: 1918 till: 1919 color:np text:"[[Теодор Теодоров]]" bar:AleksandarStamboliyski from: 1919 till: 1923 color:bzns text:"[[Александър Стамболийски]]" bar:AleksandarTsankov from: 1923 till: 1926 color:ds text:"[[Александър Цанков]]" bar:AndreyLyapchev from: 1926 till: 1931 color:ds text:"[[Андрей Ляпчев]]" bar:Malinov3 from: 1931 till: 1931 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:NikolaMushanov from: 1931 till: 1934 color:dp text:"[[Никола Мушанов]]" bar:KimonGeorgiev1 from: 1934 till: 1935 color:zveno text:"[[Кимон Георгиев]]" bar:PenchoZlatev from: 1935 till: 1935 color:none text:"[[Пенчо Златев]]" bar:AndreyToshev from: 1935 till: 1935 color:none text:"[[Андрей Тошев]]" bar:GeorgiKyoseivanov from: 1935 till: 1940 color:none text:"[[Георги Кьосеиванов]]" bar:BogdanFilov from: 1940 till: 1943 color:none text:"[[Богдан Филов]]" bar:PetarGabrovski from: 1943 till: 1943 color:none text:"[[Петър Габровски]]" bar:DobriBozhilov from: 1943 till: 1944 color:none text:"[[Добри Божилов]]" bar:IvanBagryanov from: 1944 till: 1944 color:none text:"[[Иван Багрянов]]" bar:KonstantinMuraviev from: 1944 till: 1944 color:bzns text:"[[Константин Муравиев]]" bar:KimonGeorgiev2 from: 1944 till: 1945 color:zveno text:"[[Кимон Георгиев]]" bar:GeorgiDimitrov from: 1945 till: 1949 color:bkp text:"[[Георги Димитров]]" bar:VasilKolarov from: 1949 till: 1950 color:bkp text:"[[Васил Коларов]]" bar:ValkoChervenkov from: 1950 till: 1956 color:bkp text:"[[Вълко Червенков]]" bar:AntonYugov from: 1956 till: 1962 color:bkp text:"[[Антон Югов]]" bar:TodorZhivkov from: 1962 till: 1971 color:bkp text:"[[Тодор Живков]]" bar:StankoTodorov from: 1971 till: 1981 color:bkp text:"[[Станко Тодоров]]" bar:GrishaFilipov from: 1981 till: 1986 color:bkp text:"[[Гриша Филипов]]" bar:GeorgiAtanasov from: 1986 till: 1990 color:bkp text:"[[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]]" bar:AndreyLukanov from: 1990 till: 1990 color:bsp text:"[[Андрей Луканов]]" bar:DimitarPopov from: 1990 till: 1991 color:none text:"[[Димитър Попов]]" bar:FilipDimitrov from: 1991 till: 1992 color:sds text:"[[Филип Димитров]]" bar:LyubenBerov from: 1992 till: 1994 color:none text:"[[Любен Беров]]" bar:RenetaIndzhova from: 1994 till: 1995 color:none text:"[[Ренета Инджова]]" bar:ZhanVidenov from: 1995 till: 1997 color:bsp text:"[[Жан Виденов]]" bar:StefanSofiyanski from: 1997 till: 1997 color:sds text:"[[Стефан Софиянски]]" bar:IvanKostov from: 1997 till: 2001 color:sds text:"[[Иван Костов]]" bar:SimeonSakskoburggotski from: 2001 till: 2005 color:ndsv text:"[[Симеон Сакскобургготски]]" bar:SergeyStanishev from: 2005 till: 2009 color:bsp text:"[[Сергей Станишев]]" bar:BoykoBorisov1 from: 2009 till: 2013 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:MarinRaykov from: 2013 till: 2013 color:none text:"[[Марин Райков]]" bar:PlamenOresharski from: 2013 till: 2014 color:bsp text:"[[Пламен Орешарски]]" bar:GeorgiBliznashki from: 2014 till: 2014 color:none text:"[[Георги Близнашки]]" bar:BoykoBorisov2 from: 2014 till: 2017 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:OgnyanGerdzhikov from: 2017 till: 2017 color:none text:"[[Огнян Герджиков]]" bar:BoykoBorisov3 from: 2017 till: 2021 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:StefanYanev from: 2021 till: 2021 color:none text:"[[Стефан Янев]]" bar:KirilPetkov from: 2021 till: 2022 color:pp text:"[[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]]" </timeline> == Вижте също == * [[Павел Бобеков]] – председател на Привременното революционно (военно) правителство – Априлско въстание с център гр. Панагюрище -1876 г. * [[Председатели на Постоянния комитет на Източна Румелия]] * [[Държавно устройство на България]] * [[Президент на България]] * [[Министър-председатели на България по продължителност на управление]] * [[Заместник министър-председател на България]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.government.bg/ Официален сайт на Министерския съвет на Република България] {{пост списък|Министър-председател на България|0}} {{Избори в България}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} [[Категория:Министър-председатели на България| ]] gyi1rhhnhcazmj3r4lgdxjum5f9r59f 11473783 11473771 2022-07-29T06:28:07Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/151.237.8.96|редакции на 151.237.8.96]] ([[User talk:151.237.8.96|б]].), към версия на 212.39.89.115 wikitext text/x-wiki {{Държавна длъжност | име = Министър-председател на Република България | емблема = | емблема-размер = | емблема-пояснение = | флаг = Flag of Bulgaria.svg | флаг-размер = 125px | флаг-пояснение = [[Национално знаме на България]] | картинка = Kiril Petkov 2021.jpg | картинка-размер = 160px | титуляр = [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]] | дата = 13 декември 2021 г. | назначен от = [[Народно събрание]] | мандат = 4 години | създаден = 17 юли 1879 г. | първи = [[Тодор Бурмов]] | заместник = [[Заместник министър-председател на България|вицепремиер]] | заплата = | сайт = {{URL|www.government.bg}} }} '''Министър-председател на Република България''', наричан от 1879 г. до 1991 г. председател на Министерския съвет (неофициално: '''премиер-министър''' или само '''премиер'''), е най-високата длъжност в [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] на [[България]] от 1878 г. В България [[министър-председател]]ят се избира и освобождава непосредствено от [[Народното събрание]].<ref>[https://www.parliament.bg/bg/const Конституция на България]. Ст. 84</ref> След 1991 г., съгласно [[Конституция на Република България|Конституцията]] на страната, при определени обстоятелства, посочени в нея, [[Президент на България|президентът]] назначава служебно правителство, което се ръководи от служебен министър-председател. В списъка датите за назначаването и освобождаването на министър-председателите са изписани по нов стил, възприет през 1916 г. при [[Приемане на григорианския календар|приемането на григорианския календар]] в България. В скоби са дадени датите по [[стар стил]] така, както са изписвани в държавните документи до 1916 г.<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, ISBN 978-954-528-790-9</ref> Това се налага, за да няма различия с данните, показвани тук и в друга литература по този въпрос,<ref>Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО., 1999 ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9</ref> ползвана също като източник за правителствените кабинети на България. == Княжество България (1878 – 1908) == ([[Княжество България]] съществува от 1878 г. (според Санстефанския и Берлинския договори, България е автономно трибутарно княжество с държавен глава [[княз]]) до [[обявяване на независимостта на България]] през 1908 г. (Относно названието между 1908 и 1911 г.: изменение на Търновската конституция се извършва през 1911 г.) {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/<br>Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председатели на Министерския съвет'''<br /><small>1879 – 1908</small> |- | style="background:#6495ed;"| '''1''' | align="center"|[[Файл:Todor Burmov.jpg|105px]] | [[Тодор Бурмов]]<br /><small>(1834 – 1906)</small> | 17 юли <br>(5 юли) 1879 | 6 декември (24 ноември) 1879 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Тодор Бурмов|Бурмов]] | Служебен кабинет, назначен с Указ № 1 / 5 юли 1879 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rulex.ru/01021157.htm| заглавие = Тодор Бурмов| достъп_дата = 18 октомври 2012 | дата = 8 септември 2012 | архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjw711D}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.minfin.bg/en/page/102| заглавие = Тодор Бурмов| достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012 | издател = Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria | архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjw711D}}</ref> |- | style="background:#6495ed;"| '''2''' | align="center"|[[Файл:Kliment tarnovski.jpg|105px]] | епископ Климент Браницки ([[Васил Друмев]])<br /><small>(1841 – 1901)</small> | 6 декември (24 ноември) 1879 | 7 април (26 март) 1880 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Климент 1|Климент 1]] | Служебен кабинет, назначен с Указ № 334 / 24 ноември 1879 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=222| заглавие = Васил Друмев| достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012| архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjy5JIQ}}</ref><ref>{{cite book |title= Биография |year= 1907|publisher= Nordisk Familjebok|url= http://runeberg.org/nfbf/0486.html}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''3''' | align="center"|[[Файл:Драган Цанков.jpg|105px]] | [[Драган Цанков]]<br /><small>(1828 – 1911)</small> | 7 април (26 март) 1880 | 10 декември (28 ноември) 1880 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Драган Цанков 1|Д. Цанков 1]] | <ref>{{Цитат уеб | заглавие = Биография | достъп_дата = 1920 | издател = Nordisk Familjebok| archiveurl = http://runeberg.org/nfcj/0130.html}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://liternet.bg/publish10/schilingirov/dcankov.htm| заглавие = ДРАГАН ЦАНКОВ| достъп_дата = 8 септември 2012| дата = 18 октомври 2012| издател = Стилиян Чилингиров| archiveurl = http://www.webcitation.org/6BVjzBtXN}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://liternet.bg/publish22/m_uzunova/dr_cankov.htm| заглавие = ДРАГАН ЦАНКОВ – НЕСПОКОЕН ДУХ НА ГРАНИЦАТА НА ДВЕ ЕПОХИ | достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012| издател = Мария Узунова| archiveurl = http://www.webcitation.org/6BVjznhyP}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''4''' | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 10 декември (28 ноември) 1880 | 9 май (27 април) 1881 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 1|Каравелов 1]] |<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00032/38800.htm| заглавие = Петко Каравелов}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.koprivshtitza.com/petko-karavelov.php| заглавие = Петко Каравелов| достъп_дата = 8 септември 2012| дата = 18 октомври 2012| издател = Koprivshtitza.com| archiveurl= http://www.webcitation.org/6BVk0T87t}}</ref> |- | style="background:DarkKhaki;"| '''5''' | align="center"|[[Файл:Johann Casimir Ehrnrooth.jpg|105px]] | [[Казимир Ернрот]]<br /><small>(1833 – 1913)</small> | 9 май <br>(27 април) 1881 | 13 юли <br>(1 юли) 1881 | безпартиен | [[Правителство на Казимир Ернрот|Ернрот]] |<ref>{{cite web|url=http://www.kansallisbiografia.fi/kenraalit/?gid=89|title=Ehrnrooth, Johan Casimir|publisher=Biografiakeskus|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk1Q18Q|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|title=Biografie|url=http://runeberg.org/nfbg/0038.html|publisher=Nordisk Familjebok|year=1907|pages=43}}</ref> |- | colspan="8" style="text-align:center;" |'''''Вакантен (13 юли (1 юли) 1881 – 5 юли (23 юни) 1882)''''' |- | style="background:DarkKhaki;"| '''6''' | align="center"|[[Файл:LSobolev.jpg|105px]] | [[Леонид Соболев]]<br /><small>(1844 – 1913)</small> | 5 юли (23 юни) 1882 | 19 септември (7 септември) 1883 | безпартиен | [[Правителство на Леонид Соболев|Соболев]] |<ref>{{cite book |title= Соболев, Леонид Николаевич}}</ref><ref>{{cite web|author=Ташо Ташев|title=Министрите на България 1879 – 1999|place=София|publisher=АИ „Проф. Марин Дринов“|year=1999|isbn=978-954-430-603-8}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(3)</small> | align="center"|[[Файл:Драган Цанков.jpg|105px]] | [[Драган Цанков]]<br /><small>(1828 – 1911)</small> | 19 септември (7 септември) 1883{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small>{{br}}13 януари (1 януари) 1884{{br}}<small>(''3^-ти мандат'')</small>{{br}} | 12 януари (31 декември) 1883{{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>){{br}}11 юли (29 юни) 1884{{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>) | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Драган Цанков 2|Д. Цанков 2]],<br />[[Правителство на Драган Цанков 3|Д. Цанков 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 11 юли (29 юни) 1884 <small>(''2^-ри мандат'')</small> | 21 август (9 август) 1886 | Либерална партия (каравелисти) | [[Правителство на Петко Каравелов 2|Каравелов 2]] | |- | style="background:#6495ed;"| <small>(2)</small> | align="center"|[[Файл:Kliment tarnovski.jpg|105px]] | [[Васил Друмев]] (митрополит Климент Търновски)<br /><small>(1841 – 1906)</small> | 21 август (9 август) 1886 <small>(''2^-ри мандат'')</small> | 24 август (12 август) 1886 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Климент 2|Климент 2]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> |24 август (12 август) 1886 <small>(3''^-ти мандат'')</small> | 28 август (16 август) 1886 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 3|Каравелов 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| '''7''' | align="center"|[[Файл:VasilRadoslavov.jpg|105px]] | [[Васил Радославов]]<br /><small>(1854 – 1929)</small> | 28 август (16 август) 1886 | 10 юли (28 юни) 1887 | Либерална партия (радослависти) | [[Правителство на Васил Радославов 1|Радославов 1]] |<ref>{{cite web|url=http://www.firstworldwar.com/bio/radoslavov.htm|title=Vasil Radoslavov|publisher=Who's Who in First World War|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk22i2f|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hrono.ru/biograf/bio_r/radoslav_v.php|title=Василь Радославов|publisher=hrono.ru|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk2WGhR|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#6495ed;"| '''8''' | align="center"|[[Файл:KonstantinStoilov--bulgariapastpres00samuuoft.png|105px]] | [[Константин Стоилов]]<br /><small>(1853 – 1901)</small> | 10 юли (29 юни) 1887 | 1 септември (20 август) 1887 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Константин Стоилов 1|Стоилов 1]] |<ref>{{cite book |title= Биография |year= 1918|publisher= Nordisk Familjebok|pages= 95|url= http://runeberg.org/nfcg/0072.html}}</ref><ref>{{cite web|url=http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm|title=Създател на българската държавност|author=Георги Кокеров.|publisher=tripod.com|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk3SUco|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#dfd;"| '''9''' | align="center"|[[Файл:Stefan Stambolov by Georgi Danchov Zografina.jpg|105px]] | [[Стефан Стамболов]]<br /><small>(1854 – 1895)</small> | 1 септември (20 август) 1887 | 31 май (19 май) 1894 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Стефан Стамболов|Стамболов]] |<ref>{{cite book|title= Стамболов Стефан|url= http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Стамболов%20Стефан/}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140916232604/http://slovari.yandex.ru/%7Eкниги/БСЭ/Стамболов%20Стефан/ |date=2014-09-16 }}</ref> |- | style="background:#def;"| <small>(8)</small> | align="center"|[[Файл:KonstantinStoilov--bulgariapastpres00samuuoft.png|105px]] | [[Константин Стоилов]]<br /><small>(1853 – 1901)</small><br /> | 31 май (19 май) 1894 {{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small>{{br}} (9 декември) 1894{{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>) | (9 декември) 1894{{br}} <small>(''2^-ри мандат'')</small>{{br}}30 януари (18 януари) 1899{{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>) | [[Народна партия]] | [[Правителство на Константин Стоилов 2|Стоилов 2]],<br />[[Правителство на Константин Стоилов 3|Стоилов 3]] | |- | style="background:#dfd;"| '''10''' | align="center"|[[Файл:Dimitar Grekov.jpg|105px]] | [[Димитър Греков]]<br /><small>(1847 – 1901)</small> | 30 януари (19 януари) 1899 | 13 октомври (1 октомври) 1899 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Димитър Греков|Греков]] |5 министри от ЛП (радослависти), 2 – от НЛП<ref>{{cite web|url=http://www.vks.bg/vks_p01_05.htm|title=Д-р Димитър Панайотов Греков|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk3xR65|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130322053838/http://www.vks.bg/vks_p01_05.htm |date=2013-03-22 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://dic.academic.ru/dic.nsf/brokgauz_efron/127579/Греков|title=Греков Димитр|publisher=ЭСБЕ|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk53qfl|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''11''' | align="center"|[[Файл:TodorIvanchov.jpg|105px]] | [[Тодор Иванчов]]<br /><small>(1858 – 1906)</small> | 13 октомври (1 октомври) 1899 {{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}(27 ноември) 1900{{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>) | (27 ноември) 1900{{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}25 януари (12 януари) 1901{{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>) | безпартиен | [[Правителство на Тодор Иванчов 1|Иванчов 1]],<br />[[Правителство на Тодор Иванчов 2|Иванчов 2]] |В първото правителство на Иванчов – 5 министри от ЛП (радослависти), във второто правителство – 1 министър от ЛП (радослависти)<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/112|title=Todor Ivanchov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk6dPOL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''12''' | align="center"|[[Файл:Racho Petrov.jpg|105px]] | [[Рачо Петров]]<br /><small>(1861 – 1942)</small> | 25 януари (12 януари) 1901 | 5 март (20 февруари) 1901 | безпартиен | [[Правителство на Рачо Петров 1|Петров 1]] |<ref>{{cite book |title= Генералъ отъ пехотата Рачо Петровъ |coauthors= П. Пѣевъ.|year= 1939|location= София}}</ref><ref>{{cite book |title= Министрите на България 1879 – 1999|coauthors= Ташо Ташев|year= 1999|publisher= АИ „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn= 978-954-430-603-8}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 5 март (20 февруари) 1901 <small>(''4^-ти мандат'')</small> | 4 януари 1902 (21 декември 1901) | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 4|Каравелов 4]] | |- | style="background:#ddfff4;"| '''13''' | align="center"|[[Файл:S.danev.jpg|105px]] | [[Стоян Данев]]<br /><small>(1858 – 1949)</small> | 4 януари 1902 (22 декември 1901) {{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}(4 ноември 1902){{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>){{br}}(18 март 1903){{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>){{br}} | (2 ноември 1902){{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}(18 март 1903){{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>){{br}} 19 май (6 май) 1903 {{br}}<small>(''3^-ти мандат'')</small>{{br}} | [[Прогресивнолиберална партия]] | [[Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3|Данев 1, 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/118|title=Stoyan Danev|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk7DGY1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| <small>(11)</small> | align="center"|[[Файл:Racho Petrov.jpg|105px]] | [[Рачо Петров]]<br /><small>(1861 – 1942)</small> | 19 май (6 май) 1903{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small> | 5 ноември (22 октомври) 1906 | безпартиен | [[Правителство на Рачо Петров 2|Петров 2]] | |- | style="background:#dfd;"| '''14''' | align="center"|[[Файл:D. Petkov (W Le Queux).jpg|105px]] | [[Димитър Петков]]<br /><small>(1858 – 1907)</small> | 5 ноември (23 октомври) 1906 | 11 март (26 февруари) 1907 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Димитър Петков|Д. Петков]] |<ref>{{cite web|url=http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/d_petkov.htm|title=Памет за Димитър Петков|author=Борислав Гърдев.|publisher=liternet.bg|accessdate=12 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk7lu2w|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''15''' | align="center"|[[Файл:DimitarStanchov.jpg|105px]] | [[Димитър Станчов]]<br /><small>(1863 – 1940)</small> | 12 март (27 февруари) 1907 | 16 март (3 март) 1907 | безпартиен | [[Правителство на Димитър Станчов|Станчов]] |НЛП е представена с 5 министри<ref name="rulers">{{cite web|url=http://rulers.org/rulb2.html#bulgaria|title=Prime ministers // Bulgaria|accessdate=12 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk8KJAu|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#dfd;"| '''16''' | align="center"|[[Файл:PetarGudev.jpg|105px]] | [[Петър Гудев]]<br /><small>(1863 – 1932)</small> | 16 март (3 март) 1907 | 29 януари (16 януари) 1908 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Петър Гудев|Гудев]] |<ref>{{cite book |title= Доктор Петър Гудев – Политик и държавник|coauthors= Борислав Гърдев|year= 2002|publisher= LiterNet|location= Варна|isbn = 954-304-015-Х|url= http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/pgudev/content.htm}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''17''' | align="center"|[[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 29 януари 1908 | 5 октомври 1908 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 1|Малинов 1]] |<ref name="rulers"/> |} == Царство България (1908 – 1946) == [[Царство България]] възниква непосредствено след обявената независимост на Княжество България през 1908 г. {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председатели на Министерския съвет'''<br /><small>1908 – 1946</small> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''17''' | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 5 октомври 1908 | 29 март 1911 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 1|Малинов 1]],<br />[[Правителство на Александър Малинов 2|Малинов 2]] | |- | style="background:#def;"| '''18''' | [[Файл:BASA-568K-2-147-3-Ivan Evstratiev Geshov (cropped).jpg|105px]] | [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Гешов]]<br /><small>(1849 – 1924)</small> | 29 март 1911 | 14 юни 1913 | [[Народна партия]] | [[Правителство на Иван Гешов|Гешов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/104|title=Ivan Geshov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk8ncou|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ddfff4;"| <small>(13)</small> | [[Файл:S.danev.jpg|105px]] | [[Стоян Данев]]<br /><small>(1858 – 1949)</small> | 14 юни 1913{{br}}<small>(''4^-ти мандат'')</small> | 17 юли 1913 | [[Прогресивнолиберална партия]] | [[Правителство на Стоян Данев 4|Данев 4]] | |- | style="background:#ead6ea;"| <small>(7)</small> | [[Файл:VasilRadoslavov.jpg|105px]] | [[Васил Радославов]]<br /><small>(1854 – 1929)</small> | 17 юли 1913{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small> | 21 юни 1918 | [[Либерална партия (радослависти)]] | [[Правителство на Васил Радославов 2|Радославов 2]],<br />[[Правителство на Васил Радославов 3|Радославов 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(17)</small> | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 21 юни 1918{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small> | 28 ноември 1918 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 3 и 4|Малинов 3, 4]] | |- | style="background:#def;"| '''19''' | [[Файл:Teodor Teodorov.jpg|105px]] | [[Теодор Теодоров]]<br /><small>(1859 – 1924)</small> | 28 ноември 1918 | 6 октомври 1919 | [[Народна партия]] | [[Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2|Теодоров 1, 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/110|title=Teodor Teodorov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk9NCoZ|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ffdab8;"| '''20''' | [[Файл:A Stamboliyski.jpg|105px]] | [[Александър Стамболийски]]<br /><small>(1879 – 1923)</small> | 6 октомври 1919 | 9 юни 1923 | [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]] | [[Правителство на Александър Стамболийски 1|Стамболийски 1]],<br />[[Правителство на Александър Стамболийски 2|Стамболийски 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.cooperativeindividualism.org/stambolisky_bio.html|title=Alexander Stambolisky|author=John McClaughry.|date=1997|publisher=cooperativeindividualism.org|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk9wjRE|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.esamizdat.it/traduzioni/brucciani1.htm|title=Alexandăr Stambolijski|author=Giacomo Brucciani.|date=2003|publisher=esamizdat.it|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkAV1cB|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/6HXHiKAvK?url=http://www.esamizdat.it/traduzioni/brucciani1.htm |date=2013-06-21 }}</ref> |- | style="background:#ddebab;"| '''21''' | [[Файл:Altsankov.jpeg|105px]] | [[Александър Цанков]]<br /><small>(1879 – 1959)</small> | 9 юни 1923{{br}}<small>(след военен преврат)</small> | 4 януари 1926 | [[Демократически сговор]] | [[Правителство на Александър Цанков 1|А. Цанков 1]],<br />[[Правителство на Александър Цанков 2|А. Цанков 2]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ddebab;"| '''22''' | [[Файл:Andrey Lyapchev 1930.jpg|105px]] | [[Андрей Ляпчев]]<br /><small>(1866 – 1933)</small> | 4 януари 1926 | 29 юни 1931 | [[Демократически сговор]] | [[Правителство на Андрей Ляпчев 1|Ляпчев 1]],<br />[[Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3|Ляпчев 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/116|title=Andrey Lyapchev|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkBcjeh|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(17)</small> | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 29 юни 1931{{br}}<small>(''3^-ти мандат'')</small> | 12 октомври 1931 | [[Народен блок]] | [[Правителство на Александър Малинов 5|Малинов 5]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| '''23''' | [[Файл:N.mushanov.jpg|105px]] | [[Никола Мушанов]]<br /><small>(1872 – 1951)</small> | 12 октомври 1931 | 19 май 1934 | [[Народен блок]] | [[Правителство на Никола Мушанов 1, 2 и 3|Мушанов 1, 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=995|title=Nikola Mushanov, Bulgaria (1872 – 1951)|publisher=liberal-international.org|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkCC1Bg|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060127151127/http://liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=995 |date=2006-01-27 }}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''24''' | [[Файл:K.georgiev.jpg|105px]] | [[Кимон Георгиев]]<br /><small>(1882 – 1969)</small> | 19 май 1934{{br}}<small>(след военен преврат)</small> | 22 януари 1935 | безпартиен | [[Правителство на Кимон Георгиев 1|Георгиев 1]] |<ref>{{cite book|title= Кимон Георгиев|url= http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Георгиев%20Кимон/}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725020107/http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Георгиев%20Кимон/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=860|title=Кимон Георгиев – опит за портрет|publisher=bg-history.info|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkClbht|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''25''' | [[Файл:Pencho Zlatev.png|105px]] | [[Пенчо Златев]]<br /><small>(1881 – 1948)</small> | 22 януари 1935 | 21 април 1935 | безпартиен | [[Правителство на Пенчо Златев|Златев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''26''' | [[Файл:Andrey Toshev.png|105px]] | [[Андрей Тошев]]<br /><small>(1867 – 1944)</small> | 21 април 1935 | 23 ноември 1935 | безпартиен | [[Правителство на Андрей Тошев|Тошев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''27''' | [[Файл:Georgi Kyoseivanov1.png|105px]] | [[Георги Кьосеиванов]]<br /><small>(1884 – 1960)</small> | 23 ноември 1935 | 16 февруари 1940 | безпартиен | [[Правителство на Георги Кьосеиванов 1|Кьосеиванов 1]],<br />[[Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4|Кьосеиванов 2, 3, 4]] |<ref>{{cite web|url=http://www.palitrabg.net/34b.htm|title=За Георги Кьосеиванов 125 години след рождението му|author=Борислав Гърдев.|date=15 март 2009|publisher=Сп. „Палитра“|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkEwUTF|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''28''' | [[Файл:Богдан Филов.jpg|105px]] | [[Богдан Филов]]<br /><small>(1883 – 1945)</small> | 16 февруари 1940 | 9 септември 1943 | безпартиен | [[Правителство на Богдан Филов 1|Филов 1]],<br />[[Правителство на Богдан Филов 2|Филов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.argumenti.net/?p=80|title=Богдан Филов – противоречивият|author=Борислав Гърдев.|work=argumenti.net|publisher=АРГУМЕНТИ|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkFTRBy|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923174623/http://www.argumenti.net/?p=80 |date=2015-09-23 }}</ref> |- | style="background:white"| - | | [[Петър Габровски]]<br /><small>(1898 – 1945)</small> | 9 септември 1943 | 14 септември 1943 | безпартиен | — | Временно, замества Богдан Филов <ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''29''' | [[Файл:Dobri Bozhilov1.png|105px]] | [[Добри Божилов]]<br /><small>(1884 – 1945)</small> | 14 септември 1943 | 1 юни 1944 | безпартиен | [[Правителство на Добри Божилов|Божилов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/137|title=Dobri Bozhilov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkFzWMO|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''30''' | [[Файл:Ivan Bagrianov.jpg|105px]] | [[Иван Багрянов]]<br /><small>(1891 – 1945)</small> | 1 юни 1944 | 2 септември 1944 | безпартиен | [[Правителство на Иван Багрянов|Багрянов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.seconde-guerre.com/biographies/biographie-n-Bagrianov.html|title=Bagrianov, Ivan Ivanov|publisher=Seconde-Guerre.com|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkGYhv1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:#ffdab8;"| '''31''' | [[Файл:Konstantin Muraviev.jpg|105px]] | [[Константин Муравиев]]<br /><small>(1893 – 1965)</small> | 2 септември 1944{{br}}<small>(с царски указ на Регентския съвет)</small> | 9 септември 1944 | [[БЗНС Врабча 1]] | [[Правителство на Константин Муравиев|Муравиев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#edcba9;"| <small>(24)</small> | [[Файл:K.georgiev.jpg|105px]] | [[Кимон Георгиев]]<br /><small>(1882 – 1969)</small><br /> | 9 септември 1944{{br}}<small>(''2^-ри мандат'') (след държавен преврат)</small> | 23 ноември 1946 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Кимон Георгиев 2|Георгиев 2]], [[Правителство на Кимон Георгиев 3|Георгиев 3]] | |} == Народна република България (1946 – 1990) == България е [[Народна република България|народна република]] от 15 септември 1946 до 15 ноември 1990 г. {| class="wikitable sortable" style="width:100%; text-align:center" |+ |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председател на Министерския съвет'''<br /><small>1946 – 1990</small> |- | style="background:#ff8c87;"| '''32''' | [[Файл:Georgi Dimitrow.png|105px]] | [[Георги Димитров]]<br /><small>(1882 - 1949)</small> | 23 ноември 1946 | 2 юли 1949 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Георги Димитров 1|Г. Димитров 1]],<br />[[Правителство на Георги Димитров 2|Г. Димитров 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.biogr.ru/biography/?id_rubric=4&id=598|title=Биография Димитрова Георгия Михайловича|publisher=БСЭ|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkHHQQZ|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130819163709/http://biogr.ru/biography/?id_rubric=4 |date=2013-08-19 }}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''33''' | [[Файл:V.kolarov.jpg|105px]] | [[Васил Коларов]]<br /><small>(1877 – 1950)</small> | 2 юли 1949 | 23 януари 1950 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Васил Коларов 1 и 2|Коларов 1, 2]] |<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/Васил%20Коларов/БСЭ/Коларов/ | заглавие = Васил Коларов }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725041443/http://slovari.yandex.ru/Васил%20Коларов/БСЭ/Коларов/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.marxists.org/francais/bios/kolarov.htm|title=Vasil Kolarov|publisher=Marxistischen Internetarchiv|accessdate=15 септември 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''34''' | [[Файл:Valko Chervenkov.jpg|105px]] | [[Вълко Червенков]]<br /><small>(1900 – 1980)</small> | 3 февруари 1950 | 17 април 1956 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Васил Коларов 1 и 2|Коларов 2]],<br />[[Правителство на Вълко Червенков|Червенков]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexc2.html#cherv|title=Chervenkov, Vulko|publisher=rulers.org|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkLd5Cc|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''35''' | | [[Антон Югов]]<br /><small>(1904 – 1991)</small> | 17 април 1956 | 19 ноември 1962 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Антон Югов 1, 2 и 3|Югов 1, 2, 3]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ff8c87;"| '''36''' | [[Файл:Todor_Živkov_(fototeca.iiccr.ro).jpg ‎|110px]] | [[Тодор Живков]]<br /><small>(1911 - 1998)</small> | 19 ноември 1962 | 9 юли 1971 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Тодор Живков 1|Живков 1]],<br />[[Правителство на Тодор Живков 2|Живков 2]] |<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/Тодор%20Живков/БСЭ/Живков/ | заглавие = Тодор Живков }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725030908/http://slovari.yandex.ru/Тодор%20Живков/БСЭ/Живков/ |date=2014-07-25 }}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''37''' | [[Файл:Stanko Todorov.jpg|105px]] | [[Станко Тодоров]]<br /><small>(1920 – 1996)</small> | 9 юли 1971 | 18 юни 1981 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Станко Тодоров 1|Тодоров 1]],<br />[[Правителство на Станко Тодоров 2|Тодоров 2]] |<ref>{{cite book |title= Станко Тодоров |url= http://slovari.yandex.ru/Станко%20Тодоров/БСЭ/Тодоров%20Станко/ }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725033457/http://slovari.yandex.ru/Станко%20Тодоров/БСЭ/Тодоров%20Станко/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref> {{cite web|url=http://www.nytimes.com/1996/12/20/world/stanko-todorov-76-ex-premier-of-bulgaria.html|title=Stanko Todorov, 76, Ex-Premier of Bulgaria|date=20 декември 1996|publisher=The New York Times|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkP6IIL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''38''' | | [[Гриша Филипов]]<br /><small>(1919 – 1994)</small> | 18 юни 1981 | 21 март 1986 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Гриша Филипов|Филипов]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ff8c87;"| '''39''' | | [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]]<br /><small>(1933 - 2022)</small> | 21 март 1986 | 3 февруари 1990 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Георги Атанасов|Атанасов]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#fbb;"| '''40''' | | [[Андрей Луканов]]<br /><small>(1938 - 1996)</small> | 3 февруари 1990 | 7 декември 1990 | [[Българска социалистическа партия|БСП]] | [[Правителство на Андрей Луканов 1|Луканов 1]],<br />[[Правителство на Андрей Луканов 2|Луканов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexl4.html#lukan|title=Lukanov, Andrey|publisher=rulers.org|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkPeTyL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |} === Конституционна история === На 21 ноември 1946 г. на заседание на [[4 Велико народно събрание|IV Велико народно събрание]] министър-председателят [[Кимон Георгиев]] обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва: {{цитат|За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27 октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.|Кимон Георгиев}} Същия ден министър-председателят депозира в [[Временно председателство на Народната република|Председателството на народната република]] оставката на кабинета си, която е уважена, а [[Георги Димитров]] – лидерът на победилата в изборите [[БРП]] (к.) – е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно. На 3 юли 1949 г. в санаториума „[[Барвиха (санаториум)|Барвиха]]“, край съветската столица [[Москва]], след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал [[диабет]] и проблеми с [[черен дроб|черния дроб]]. На 6 юли тялото на Димитров пристига в [[София]] и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на [[Велико народно събрание|Великото народно събрание]], на която председателят на Бюрото на ВНС [[Райко Дамянов]] прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно чл. 39 и чл. 40 от [[Конституция]]та, и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от [[БКП]] [[Минчо Минчев (политик, р. 1910)|Минчо Минчев]] предлага за поста [[Васил Коларов]], чиято кандидатура е одобрена единодушно, с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството. На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на [[1 Народно събрание|I Народно събрание]], на която председателят [[Фердинанд Козовски]] чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва: ''„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.“'' На 18 януари Ф. Козовски прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП [[Иван Пашов]] и [[Власи Власовски]], и от [[БЗНС]] – [[Николай Георгиев]] и [[Стоян Тончев]], Народното събрание да възложи отново на [[Васил Коларов]] съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателят представя министрите, те са гласувани без възражения. Коларов умира 5 дни по-късно – на 23 януари 1950 г. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост“, след като в началото на месеца той е прекарал [[инфаркт]]. На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на НС]] [[Минчо Нейчев]] прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран [[Вълко Червенков]]. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на народното събрание. На следващия ден (17 април) председателстващият заседанието Георги Атанасов (подпредседател на ''бюрото на народното събрание'') съобщава, че в бюрото е постъпило писмо от [[Вълко Червенков]], в което той моли да бъде освободен от поста ''председател на Министерския съвет''. В писмото се посочва: ''„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.“'' Предложението на бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на БКП]] и постоянното бюро на националния съвет на [[Отечествен фронт|ОФ]], и на парламентарните групи на БКП и БЗНС, народният представител [[Тодор Живков]] предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран [[Антон Югов]]. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството. На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на [[4 Народно събрание|IV Народно събрание]], на която председателят на Президиума на НС [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му, начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това: ''„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на [[Антон Югов]] като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание.'' ''Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерския съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление.'' ''Като председател на Министерския съвет [[Антон Югов]] със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на партията след [[Априлски пленум на ЦК на БКП (1956)|Априлския пленум]] за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее.'' ''Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет [[Антон Югов]] не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по чл. 40 от [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституцията на Народна република България]] и правилника за вътрешния ред на Народното събрание.'' ''По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че [[Антон Югов]] трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.“'' Предложението е прието единодушно, след което [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на [[Генерален секретар на ЦК на БКП|първия секретар на ЦК на БКП]] [[Тодор Живков]] за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а неговият председател прочита програмата. == Република България (след 1990) == Възниква след обявяването на [[Република България]] (15 ноември 1990 г.). {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председател на Министерския съвет'''<br /><small>1990 – 1991</small> |- | style="background:#efdfbb;"| '''41''' | | [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]]<br /><small>(1927 – 2015)</small> | 22 декември 1990 | 8 ноември 1991 | безпартиен | [[Правителство на Димитър Попов|Попов]] |<ref name="rulers"/><ref>[https://www.24chasa.bg/Article/5157221 www.24chasa.bg]</ref> |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Министър-председател'''<br /><small>1991 –</small> |- | style="background:#1974d2;"| '''42''' | [[Файл:Dimitrov.JPG|105px]] | [[Филип Димитров]]<br /><small>(род. 1955)</small> | 8 ноември 1991 | 30 декември 1992 | [[Съюз на демократичните сили|СДС]] | [[Правителство на Филип Димитров|Ф. Димитров]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexd3.html#dimitf|title=Dimitrov, Filip|publisher=rulers.org|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkSLMy1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.parliament.bg/en/MP/211|title=PHILIP DIMITROV DIMITROV|publisher=National Assembly of the Republic of Bulgaria|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkVHZxR|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#FFE4E1;"| '''43''' | [[Файл:L.berov.jpg|105px]] | [[Любен Беров]]<br /><small>(1925 – 2006)</small> | 30 декември 1992 | 17 октомври 1994 | безпартиен | [[Правителство на Любен Беров|Беров]] | Управлява с мандат на Движението за права и свободи. <ref name="rulers"/> |- | style="background:white;"| '''44''' | [[Файл:Reneta Indzhova 2020 (cropped).png|105px]] | [[Ренета Инджова]]<br /><small>(род. 1953)</small> | 17 октомври 1994{{br}}<small>(служебен)</small> | 25 януари 1995 | безпартиен | [[Правителство на Ренета Инджова|Инджова]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Жельо Желев]] <ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?tittle=Ренета_Инджова_&IDMenu=366&IDArticle=759|title=Ренета Инджова|publisher=omda.bg|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkWoOXZ|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:#D71921;"| '''45''' | | [[Жан Виденов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 25 януари 1995 | 13 февруари 1997 | [[Демократична левица]] | [[Правителство на Жан Виденов|Виденов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=360&IDArticle=579|title=Жан Виденов|publisher=ОМДА|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkZiPI9|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''46''' | | [[Стефан Софиянски]]<br /><small>(род. 1951)</small><br /> | 13 февруари 1997{{br}}<small>(служебен)</small> | 21 май 1997 | [[Обединени демократични сили|ОДС]] | [[Правителство на Стефан Софиянски|Софиянски]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Петър Стоянов]] <ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?tittle=Sofiyanski,_Stefan&IDMenu=375&IDArticle=1032|title=Стефан Софиянски|publisher=ОМДА|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkcBfqV|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.parliament.bg/en/MP/210|title=STEFAN ANTONOV SOFIANSKI|publisher=National Assembly of the Republic of Bulgaria|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkeyJ1q|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#1974d2;"| '''47''' | [[Файл:Ivan Kostov 2013 05(cropped).jpg|105px]] | [[Иван Костов]]<br /><small>(род. 1949)</small> | 21 май 1997 | 24 юли 2001 | [[Обединени демократични сили|ОДС]] | [[Правителство на Иван Костов|Костов]] |<ref>{{cite web|url=http://sun450.government.bg/old/eng/prime_minister/|title=IVAN KOSTOV|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkfrpWH|archivedate=18 октомври 2012}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=368&IDArticle=1250|title=Иван Костов|publisher=ОМДА|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkhOHkH|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ffaa1d;"| '''48''' | [[Файл:2017-07-04-MMPF-WP-IMG_7560.jpg|105px]] | [[Симеон Сакскобургготски]]<br /><small>(род. 1937)</small> | 24 юли 2001 | 17 август 2005 | [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]] | [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|Симеон II]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexs3.html#simeo|title=Simeon II|publisher=rulers.org|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkkImOp|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.cidob.org/es/documentacion/biografias_lideres_politicos/europa/bulgaria/simeon_sakskoburggotski|title=Simeon Sakskoburggotski|publisher=Fundación CIDOB|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkoNKwP|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#D71921;"| '''49''' | [[Файл:Sergey Stanishev 2009 elections diff crop.jpg|105px]] | [[Сергей Станишев]]<br /><small>(род. 1966)</small> | 17 август 2005 | 27 юли 2009 | [[БСП за България|Коалиция за България]] | [[Правителство на Сергей Станишев|Станишев]] |Управлява с мандат на Движението за права и свободи. <ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexs5.html#stani|title=Stanishev, Sergey|publisher=rulers.org|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkpVxOe|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://old.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0027&n=000019&g=|title=СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ|date=9 септември 2005|publisher=Министерски съвет на Република България|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkteYJ8|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#0056A7;"| '''50''' | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 27 юли 2009 | 13 март 2013 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 1|Борисов 1]] |<ref>{{cite web|url=http://sofia.bg/bborisov.asp|title=Автобиография Бойко Борисова|publisher=sofia.bg|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkuZq04|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130528021532/http://www.sofia.bg/bborisov.asp |date=2013-05-28 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.citymayors.com/mayors/sofia-mayor.html|title=From City Mayor of Sofia to Prime Minister of Bulgaria|author=Andrew Stevens.|publisher=citymayors.com|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkvF1Uc|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white;"| '''51''' | [[Файл:Марин Райков на съвместна пресконференция с Хашим Тачи (8741636514) (cropped).jpg|105px]] | [[Марин Райков]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 13 март 2013{{br}}<small>(служебен)</small> | 29 май 2013 | безпартиен | [[Правителство на Марин Райков|Райков]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Росен Плевнелиев]] |- | style="background:#D71921;"| '''52''' | [[Файл:Plamen_Oresharski.jpg|105px]] | [[Пламен Орешарски]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 29 май 2013 | 6 август 2014 | безпартиен | [[Правителство на Пламен Орешарски|Орешарски]] |Управлява с мандат на Коалиция за България. |- | style="background:white;"| '''53''' | [[Файл:Georgi Bliznashki.jpg|105px]] | [[Георги Близнашки]]<br /><small>(род. 1956)</small><br /> | 6 август 2014{{br}}<small>(служебен)</small> | 7 ноември 2014 | безпартиен | [[Правителство на Георги Близнашки|Близнашки]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Росен Плевнелиев]] |- | style="background:#0056A7;"| <small>(50)</small> | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 7 ноември 2014 | 27 януари 2017 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 2|Борисов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://parliament.bg/bg/news/ID/3244|title=Парламентът започна с процедура по избор на министър-председател и членове на Министерския съвет|publisher=Народно събрание|accessdate=7 ноември 2014}}</ref> |- | style="background:white;"| '''54''' | [[Файл:Ognyan Gerdzhikov.jpg|105px]] | [[Огнян Герджиков]]<br /><small>(род. 1946)</small> | 27 януари 2017{{br}}<small>(служебен)</small> | 4 май 2017 | безпартиен | [[Правителство на Огнян Герджиков|Герджиков]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Румен Радев]] |- | style="background:#0056A7;"| <small>(50)</small> | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 4 май 2017 | 12 май 2021 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 3|Борисов 3]] | |- |style="background:white;"|'''55''' |[[Файл:Stefan Yanev.jpg|105px]] | [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 12 май 2021{{br}}<small>(служебен)</small> | 13 декември 2021 | безпартиен | [[Правителство на Стефан Янев 1|Янев 1]], <br>[[Правителство на Стефан Янев 2|Янев 2]] | Ръководи последователно две служебни правителства, назначени от президента [[Румен Радев]] |- |style="background:#FAD630"|'''56''' ||[[Файл:Kiril Petkov 2021.jpg|105px]] |[[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков ]]<br /><small>(род. 1980)</small> |13 декември 2021 |2 август 2022 г |[[Продължаваме промяната]] |[[Правителство на Кирил Петков|К. Петков]] | Ръководи коалиционно правителство с мандат на [[Продължаваме промяната]] |} == Време за управление == * Обща продължителност на управлението над 3 г. за всички мандати към {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} {{CURRENTYEAR}} г. {| class="wikitable" !№!!Име!!Време за управление!!Брой мандати |- | 1 | [[Станко Тодоров]] | 9 г. 11 м. 9 д. | 2 |- | 2 | [[Бойко Борисов]] | 9 г. 10 м. 14 д. | 3 |- | 3 | [[Тодор Живков]] | 8 г. 7 м. 18 д. | 2 |- | 4 | [[Стефан Стамболов]] | 6 г. 9 м. | 1 |- | 5 | [[Антон Югов]] | 6 г. 7 м. 2 д. | 3 |- | 6 | [[Вълко Червенков]] | 6 г. 2 м. 14 д. | 1 |- | 7 | [[Васил Радославов]] | 5 г. 9 м. 16 д. | 3 |- | 8 | [[Андрей Ляпчев]] | 5 г. 5 м. 24 д. | 3 |- | 9 | [[Гриша Филипов]] | 4 г. 9 м. 5 д. | 1 |- | 10 | [[Константин Стоилов]] | 4 г. 8 м. 21 д. | 3 |- | 11 | [[Георги Кьосеиванов]] | 4 г. 2 м. 24 д. | 4 |- | 12 | [[Иван Костов]] | 4 г. 2 м. 3 д. | 1 |- | 13 | [[Симеон Сакскобургготски]] | 4 г. 24 д. | 1 |- | 14 | [[Сергей Станишев]] | 3 г. 11 м. 10 д. | 1 |- | 15 | [[Александър Малинов]] | 3 г. 10 м. 24 д. | 5 |- | 16 | [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] | 3 г. 10 м. 14 д. | 1 |- | 17 | [[Александър Стамболийски]] | 3 г. 8 м. 3 д. | 2 |- | 18 | [[Богдан Филов]] | 3 г. 6 м. 24 д. | 2 |- | 19 | [[Рачо Петров]] | 3 г. 5 м. 14 д. | 2 |- | 20 | [[Петко Каравелов]] | 3 г. 4 м. 15 д. | 4 |} == Живи бивши министър-председатели == {| class="wikitable" !Име!!Мандат!!Дата на раждане |- |[[Филип Димитров]] |1991 – 1992 |{{Дата на раждане и години|1955|март|31}} |- |[[Ренета Инджова]] |1994 – 1995 |{{Дата на раждане и години|1953|юли|6}} |- |[[Жан Виденов]] |1995 – 1997 |{{Дата на раждане и години|1959|март|22}} |- |[[Стефан Софиянски]] | 1997 |{{Дата на раждане и години|1951|ноември|7}} |- |[[Иван Костов]] |1997 – 2001 |{{Дата на раждане и години|1949|декември|23}} |- |[[Симеон Сакскобургготски]] |2001 – 2005 |{{Дата на раждане и години|1937|юни|16}} |- |[[Сергей Станишев]] |2005 – 2009 |{{Дата на раждане и години|1966|май|5}} |- |[[Бойко Борисов]] |2009 – 2013<br>2014 – 2017<br>2017 – 2021 |{{Дата на раждане и години|1959|юни|13}} |- |[[Марин Райков]] |2013 |{{Дата на раждане и години|1960|Декември |17}} |- |[[Пламен Орешарски]] |2013 – 2014 |{{Дата на раждане и години|1960|Февруари|21}} |- |[[Георги Близнашки]] |2014 |{{Дата на раждане и години|1956|октомври|4}} |- |[[Огнян Герджиков]] |2017 |{{Дата на раждане и години|1946|Март |19}} |- |[[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] |2021 |{{Дата на раждане и години|1960|Март |1}} |} Най-скорошната смърт на бивш министър-председател е тази на [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] (1986 – 1990) – починал на [[31 март]] [[2022]] г., на 88-годишна възраст. == Времева линия == <timeline> ImageSize = width:1200 height:auto barincrement:12 PlotArea = top:3 bottom:150 right:130 left:20 AlignBars = late DateFormat = yyyy Period = from:1879 till:2022 TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = unit:year increment:5 start:1880 ScaleMinor = unit:year increment:1 start:1879 Colors = id:none value:gray(0.9) legend:Безпартиен id:consp value:oceanblue legend:Консервативна id:libp value:lavender legend:Либерална id:nlibp value:limegreen legend:Народнолиберална id:np value:green legend:Народна id:dp value:purple legend:Демократическа id:plp value:yellowgreen legend:Прогресивнолиберална id:bzns value:lightorange legend:БЗНС id:ds value:yellow2 legend:Демократически_сговор id:zveno value:tan1 legend:Звено id:bkp value:magenta legend:БКП id:bsp value:red legend:БСП id:sds value:blue legend:СДС id:ndsv value:yellow legend:НДСВ id:gerb value:powderblue legend:ГЕРБ id:pp value:yellow legend:ПП Legend = columns:4 left:200 top:100 columnwidth:230 TextData = pos:(20,100) textcolor:black fontsize:M text:"Партия:" BarData = bar:TodorBurmov bar:VasilDrumev1 bar:DraganTsankov1 bar:PetkoKaravelov1 bar:CasimirEnrot bar:Vacant bar:LeonidSobolev bar:DraganTsankov2 bar:PetkoKaravelov2 bar:VasilDrumev2 bar:PetkoKaravelov3 bar:VasilRadoslavov1 bar:KonstantinStoilov1 bar:StefanStambolov bar:KonstantinStoilov2 bar:DimitarGrekov bar:TodorIvanchov bar:RachoPetrov1 bar:PetkoKaravelov4 bar:StoyanDanev bar:RachoPetrov2 bar:DimitarPetkov bar:DimitarStanchov bar:PetarGudev bar:AleksandarMalinov1 bar:IvanGeshov bar:StoyanDanev2 bar:VasilRadoslavov2 bar:Malinov2 bar:TeodorTeodorov bar:AleksandarStamboliyski bar:AleksandarTsankov bar:AndreyLyapchev bar:Malinov3 bar:NikolaMushanov bar:KimonGeorgiev1 bar:PenchoZlatev bar:AndreyToshev bar:GeorgiKyoseivanov bar:BogdanFilov bar:PetarGabrovski bar:DobriBozhilov bar:IvanBagryanov bar:KonstantinMuraviev bar:KimonGeorgiev2 bar:GeorgiDimitrov bar:VasilKolarov bar:ValkoChervenkov bar:AntonYugov bar:TodorZhivkov bar:StankoTodorov bar:GrishaFilipov bar:GeorgiAtanasov bar:AndreyLukanov bar:DimitarPopov bar:FilipDimitrov bar:LyubenBerov bar:RenetaIndzhova bar:ZhanVidenov bar:StefanSofiyanski bar:IvanKostov bar:SimeonSakskoburggotski bar:SergeyStanishev bar:BoykoBorisov1 bar:MarinRaykov bar:PlamenOresharski bar:GeorgiBliznashki bar:BoykoBorisov2 bar:OgnyanGerdzhikov bar:BoykoBorisov3 bar:StefanYanev bar:KirilPetkov PlotData= width:5 align:left fontsize:S shift:(5,-4) anchor:till bar:TodorBurmov from: 1879 till: 1879 color:consp text:"[[Тодор Бурмов]]" bar:VasilDrumev1 from: 1879 till: 1880 color:consp text:"[[Васил Друмев |Митрополит Климент]]" bar:DraganTsankov1 from: 1880 till: 1880 color:libp text:"[[Драган Цанков]]" bar:PetkoKaravelov1 from: 1880 till: 1881 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:CasimirEnrot from: 1881 till: 1881 color:none text:"[[Казимир Ернрот]]" bar:Vacant from: 1881 till: 1882 color:none text:"[[Режим на пълномощията|Няма]]" bar:LeonidSobolev from: 1882 till: 1883 color:none text:"[[Леонид Соболев]]" bar:DraganTsankov2 from: 1883 till: 1884 color:libp text:"[[Драган Цанков]]" bar:PetkoKaravelov2 from: 1884 till: 1886 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:VasilDrumev2 from: 1886 till: 1886 color:consp text:"[[Васил Друмев |Митрополит Климент]]" bar:PetkoKaravelov3 from: 1886 till: 1886 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:VasilRadoslavov1 from: 1886 till: 1887 color:libp text:"[[Васил Радославов]]" bar:KonstantinStoilov1 from: 1887 till: 1887 color:consp text:"[[Констанин Стоилов]]" bar:StefanStambolov from: 1887 till: 1894 color:nlibp text:"[[Стефан Стамболов]]" bar:KonstantinStoilov2 from: 1894 till: 1899 color:np text:"[[Констанин Стоилов]]" bar:DimitarGrekov from: 1899 till: 1899 color:nlibp text:"[[Димитър Греков]]" bar:TodorIvanchov from: 1899 till: 1901 color:libp text:"[[Тодор Иванчов]]" bar:RachoPetrov1 from: 1901 till: 1901 color:none text:"[[Рачо Петров]]" bar:PetkoKaravelov4 from: 1901 till: 1902 color:dp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:StoyanDanev from: 1902 till: 1903 color:plp text:"[[Стоян Данев]]" bar:RachoPetrov2 from: 1903 till: 1906 color:none text:"[[Рачо Петров]]" bar:DimitarPetkov from: 1906 till: 1907 color:nlibp text:"[[Димитър Петков]]" bar:DimitarStanchov from: 1907 till: 1907 color:none text:"[[Димитър Станчов]]" bar:PetarGudev from: 1907 till: 1908 color:nlibp text:"[[Петър Гудев]]" bar:AleksandarMalinov1 from: 1908 till: 1911 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:IvanGeshov from: 1911 till: 1913 color:np text:"[[Иван Гешов]]" bar:StoyanDanev2 from: 1913 till: 1913 color:plp text:"[[Стоян Данев]]" bar:VasilRadoslavov2 from: 1913 till: 1918 color:libp text:"[[Васил Радославов]]" bar:Malinov2 from: 1918 till: 1918 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:TeodorTeodorov from: 1918 till: 1919 color:np text:"[[Теодор Теодоров]]" bar:AleksandarStamboliyski from: 1919 till: 1923 color:bzns text:"[[Александър Стамболийски]]" bar:AleksandarTsankov from: 1923 till: 1926 color:ds text:"[[Александър Цанков]]" bar:AndreyLyapchev from: 1926 till: 1931 color:ds text:"[[Андрей Ляпчев]]" bar:Malinov3 from: 1931 till: 1931 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:NikolaMushanov from: 1931 till: 1934 color:dp text:"[[Никола Мушанов]]" bar:KimonGeorgiev1 from: 1934 till: 1935 color:zveno text:"[[Кимон Георгиев]]" bar:PenchoZlatev from: 1935 till: 1935 color:none text:"[[Пенчо Златев]]" bar:AndreyToshev from: 1935 till: 1935 color:none text:"[[Андрей Тошев]]" bar:GeorgiKyoseivanov from: 1935 till: 1940 color:none text:"[[Георги Кьосеиванов]]" bar:BogdanFilov from: 1940 till: 1943 color:none text:"[[Богдан Филов]]" bar:PetarGabrovski from: 1943 till: 1943 color:none text:"[[Петър Габровски]]" bar:DobriBozhilov from: 1943 till: 1944 color:none text:"[[Добри Божилов]]" bar:IvanBagryanov from: 1944 till: 1944 color:none text:"[[Иван Багрянов]]" bar:KonstantinMuraviev from: 1944 till: 1944 color:bzns text:"[[Константин Муравиев]]" bar:KimonGeorgiev2 from: 1944 till: 1945 color:zveno text:"[[Кимон Георгиев]]" bar:GeorgiDimitrov from: 1945 till: 1949 color:bkp text:"[[Георги Димитров]]" bar:VasilKolarov from: 1949 till: 1950 color:bkp text:"[[Васил Коларов]]" bar:ValkoChervenkov from: 1950 till: 1956 color:bkp text:"[[Вълко Червенков]]" bar:AntonYugov from: 1956 till: 1962 color:bkp text:"[[Антон Югов]]" bar:TodorZhivkov from: 1962 till: 1971 color:bkp text:"[[Тодор Живков]]" bar:StankoTodorov from: 1971 till: 1981 color:bkp text:"[[Станко Тодоров]]" bar:GrishaFilipov from: 1981 till: 1986 color:bkp text:"[[Гриша Филипов]]" bar:GeorgiAtanasov from: 1986 till: 1990 color:bkp text:"[[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]]" bar:AndreyLukanov from: 1990 till: 1990 color:bsp text:"[[Андрей Луканов]]" bar:DimitarPopov from: 1990 till: 1991 color:none text:"[[Димитър Попов]]" bar:FilipDimitrov from: 1991 till: 1992 color:sds text:"[[Филип Димитров]]" bar:LyubenBerov from: 1992 till: 1994 color:none text:"[[Любен Беров]]" bar:RenetaIndzhova from: 1994 till: 1995 color:none text:"[[Ренета Инджова]]" bar:ZhanVidenov from: 1995 till: 1997 color:bsp text:"[[Жан Виденов]]" bar:StefanSofiyanski from: 1997 till: 1997 color:sds text:"[[Стефан Софиянски]]" bar:IvanKostov from: 1997 till: 2001 color:sds text:"[[Иван Костов]]" bar:SimeonSakskoburggotski from: 2001 till: 2005 color:ndsv text:"[[Симеон Сакскобургготски]]" bar:SergeyStanishev from: 2005 till: 2009 color:bsp text:"[[Сергей Станишев]]" bar:BoykoBorisov1 from: 2009 till: 2013 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:MarinRaykov from: 2013 till: 2013 color:none text:"[[Марин Райков]]" bar:PlamenOresharski from: 2013 till: 2014 color:bsp text:"[[Пламен Орешарски]]" bar:GeorgiBliznashki from: 2014 till: 2014 color:none text:"[[Георги Близнашки]]" bar:BoykoBorisov2 from: 2014 till: 2017 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:OgnyanGerdzhikov from: 2017 till: 2017 color:none text:"[[Огнян Герджиков]]" bar:BoykoBorisov3 from: 2017 till: 2021 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:StefanYanev from: 2021 till: 2021 color:none text:"[[Стефан Янев]]" bar:KirilPetkov from: 2021 till: 2022 color:pp text:"[[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]]" </timeline> == Вижте също == * [[Павел Бобеков]] – председател на Привременното революционно (военно) правителство – Априлско въстание с център гр. Панагюрище -1876 г. * [[Председатели на Постоянния комитет на Източна Румелия]] * [[Държавно устройство на България]] * [[Президент на България]] * [[Министър-председатели на България по продължителност на управление]] * [[Заместник министър-председател на България]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.government.bg/ Официален сайт на Министерския съвет на Република България] {{пост списък|Министър-председател на България|0}} {{Избори в България}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} [[Категория:Министър-председатели на България| ]] izxoiyyd1hcsywps99atfqr1pxcq1ar 11473786 11473783 2022-07-29T06:33:14Z 151.237.8.96 wikitext text/x-wiki {{Държавна длъжност | име = Министър-председател на Република България | емблема = | емблема-размер = | емблема-пояснение = | флаг = Flag of Bulgaria.svg | флаг-размер = 125px | флаг-пояснение = [[Национално знаме на България]] | картинка = Kiril Petkov 2021.jpg | картинка-размер = 160px | титуляр = [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]] | дата = 13 декември 2021 г. | назначен от = [[Народно събрание]] | мандат = 4 години | създаден = 17 юли 1879 г. | първи = [[Тодор Бурмов]] | заместник = [[Заместник министър-председател на България|вицепремиер]] | заплата = | сайт = {{URL|www.government.bg}} }} '''Министър-председател на Република България''', наричан от 1879 г. до 1991 г. председател на Министерския съвет (неофициално: '''премиер-министър''' или само '''премиер'''), е най-високата длъжност в [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] на [[България]] от 1878 г. В България [[министър-председател]]ят се избира и освобождава непосредствено от [[Народното събрание]].<ref>[https://www.parliament.bg/bg/const Конституция на България]. Ст. 84</ref> След 1991 г., съгласно [[Конституция на Република България|Конституцията]] на страната, при определени обстоятелства, посочени в нея, [[Президент на България|президентът]] назначава служебно правителство, което се ръководи от служебен министър-председател. В списъка датите за назначаването и освобождаването на министър-председателите са изписани по нов стил, възприет през 1916 г. при [[Приемане на григорианския календар|приемането на григорианския календар]] в България. В скоби са дадени датите по [[стар стил]] така, както са изписвани в държавните документи до 1916 г.<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, ISBN 978-954-528-790-9</ref> Това се налага, за да няма различия с данните, показвани тук и в друга литература по този въпрос,<ref>Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО., 1999 ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9</ref> ползвана също като източник за правителствените кабинети на България. == Княжество България (1878 – 1908) == ([[Княжество България]] съществува от 1878 г. (според Санстефанския и Берлинския договори, България е автономно трибутарно княжество с държавен глава [[княз]]) до [[обявяване на независимостта на България]] през 1908 г. (Относно названието между 1908 и 1911 г.: изменение на Търновската конституция се извършва през 1911 г.) {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/<br>Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председатели на Министерския съвет'''<br /><small>1879 – 1908</small> |- | style="background:#6495ed;"| '''1''' | align="center"|[[Файл:Todor Burmov.jpg|105px]] | [[Тодор Бурмов]]<br /><small>(1834 – 1906)</small> | 17 юли <br>(5 юли) 1879 | 6 декември (24 ноември) 1879 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Тодор Бурмов|Бурмов]] | Служебен кабинет, назначен с Указ № 1 / 5 юли 1879 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rulex.ru/01021157.htm| заглавие = Тодор Бурмов| достъп_дата = 18 октомври 2012 | дата = 8 септември 2012 | архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjw711D}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.minfin.bg/en/page/102| заглавие = Тодор Бурмов| достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012 | издател = Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria | архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjw711D}}</ref> |- | style="background:#6495ed;"| '''2''' | align="center"|[[Файл:Kliment tarnovski.jpg|105px]] | епископ Климент Браницки ([[Васил Друмев]])<br /><small>(1841 – 1901)</small> | 6 декември (24 ноември) 1879 | 7 април (26 март) 1880 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Климент 1|Климент 1]] | Служебен кабинет, назначен с Указ № 334 / 24 ноември 1879 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=222| заглавие = Васил Друмев| достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012| архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjy5JIQ}}</ref><ref>{{cite book |title= Биография |year= 1907|publisher= Nordisk Familjebok|url= http://runeberg.org/nfbf/0486.html}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''3''' | align="center"|[[Файл:Драган Цанков.jpg|105px]] | [[Драган Цанков]]<br /><small>(1828 – 1911)</small> | 7 април (26 март) 1880 | 10 декември (28 ноември) 1880 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Драган Цанков 1|Д. Цанков 1]] | <ref>{{Цитат уеб | заглавие = Биография | достъп_дата = 1920 | издател = Nordisk Familjebok| archiveurl = http://runeberg.org/nfcj/0130.html}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://liternet.bg/publish10/schilingirov/dcankov.htm| заглавие = ДРАГАН ЦАНКОВ| достъп_дата = 8 септември 2012| дата = 18 октомври 2012| издател = Стилиян Чилингиров| archiveurl = http://www.webcitation.org/6BVjzBtXN}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://liternet.bg/publish22/m_uzunova/dr_cankov.htm| заглавие = ДРАГАН ЦАНКОВ – НЕСПОКОЕН ДУХ НА ГРАНИЦАТА НА ДВЕ ЕПОХИ | достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012| издател = Мария Узунова| archiveurl = http://www.webcitation.org/6BVjznhyP}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''4''' | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 10 декември (28 ноември) 1880 | 9 май (27 април) 1881 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 1|Каравелов 1]] |<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00032/38800.htm| заглавие = Петко Каравелов}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.koprivshtitza.com/petko-karavelov.php| заглавие = Петко Каравелов| достъп_дата = 8 септември 2012| дата = 18 октомври 2012| издател = Koprivshtitza.com| archiveurl= http://www.webcitation.org/6BVk0T87t}}</ref> |- | style="background:DarkKhaki;"| '''5''' | align="center"|[[Файл:Johann Casimir Ehrnrooth.jpg|105px]] | [[Казимир Ернрот]]<br /><small>(1833 – 1913)</small> | 9 май <br>(27 април) 1881 | 13 юли <br>(1 юли) 1881 | безпартиен | [[Правителство на Казимир Ернрот|Ернрот]] |<ref>{{cite web|url=http://www.kansallisbiografia.fi/kenraalit/?gid=89|title=Ehrnrooth, Johan Casimir|publisher=Biografiakeskus|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk1Q18Q|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|title=Biografie|url=http://runeberg.org/nfbg/0038.html|publisher=Nordisk Familjebok|year=1907|pages=43}}</ref> |- | colspan="8" style="text-align:center;" |'''''Вакантен (13 юли (1 юли) 1881 – 5 юли (23 юни) 1882)''''' |- | style="background:DarkKhaki;"| '''6''' | align="center"|[[Файл:LSobolev.jpg|105px]] | [[Леонид Соболев]]<br /><small>(1844 – 1913)</small> | 5 юли (23 юни) 1882 | 19 септември (7 септември) 1883 | безпартиен | [[Правителство на Леонид Соболев|Соболев]] |<ref>{{cite book |title= Соболев, Леонид Николаевич}}</ref><ref>{{cite web|author=Ташо Ташев|title=Министрите на България 1879 – 1999|place=София|publisher=АИ „Проф. Марин Дринов“|year=1999|isbn=978-954-430-603-8}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(3)</small> | align="center"|[[Файл:Драган Цанков.jpg|105px]] | [[Драган Цанков]]<br /><small>(1828 – 1911)</small> | 19 септември (7 септември) 1883{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small>{{br}}13 януари (1 януари) 1884{{br}}<small>(''3^-ти мандат'')</small>{{br}} | 12 януари (31 декември) 1883{{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>){{br}}11 юли (29 юни) 1884{{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>) | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Драган Цанков 2|Д. Цанков 2]],<br />[[Правителство на Драган Цанков 3|Д. Цанков 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 11 юли (29 юни) 1884 <small>(''2^-ри мандат'')</small> | 21 август (9 август) 1886 | Либерална партия (каравелисти) | [[Правителство на Петко Каравелов 2|Каравелов 2]] | |- | style="background:#6495ed;"| <small>(2)</small> | align="center"|[[Файл:Kliment tarnovski.jpg|105px]] | [[Васил Друмев]] (митрополит Климент Търновски)<br /><small>(1841 – 1906)</small> | 21 август (9 август) 1886 <small>(''2^-ри мандат'')</small> | 24 август (12 август) 1886 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Климент 2|Климент 2]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> |24 август (12 август) 1886 <small>(3''^-ти мандат'')</small> | 28 август (16 август) 1886 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 3|Каравелов 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| '''7''' | align="center"|[[Файл:VasilRadoslavov.jpg|105px]] | [[Васил Радославов]]<br /><small>(1854 – 1929)</small> | 28 август (16 август) 1886 | 10 юли (28 юни) 1887 | Либерална партия (радослависти) | [[Правителство на Васил Радославов 1|Радославов 1]] |<ref>{{cite web|url=http://www.firstworldwar.com/bio/radoslavov.htm|title=Vasil Radoslavov|publisher=Who's Who in First World War|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk22i2f|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hrono.ru/biograf/bio_r/radoslav_v.php|title=Василь Радославов|publisher=hrono.ru|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk2WGhR|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#6495ed;"| '''8''' | align="center"|[[Файл:KonstantinStoilov--bulgariapastpres00samuuoft.png|105px]] | [[Константин Стоилов]]<br /><small>(1853 – 1901)</small> | 10 юли (29 юни) 1887 | 1 септември (20 август) 1887 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Константин Стоилов 1|Стоилов 1]] |<ref>{{cite book |title= Биография |year= 1918|publisher= Nordisk Familjebok|pages= 95|url= http://runeberg.org/nfcg/0072.html}}</ref><ref>{{cite web|url=http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm|title=Създател на българската държавност|author=Георги Кокеров.|publisher=tripod.com|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk3SUco|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#dfd;"| '''9''' | align="center"|[[Файл:Stefan Stambolov by Georgi Danchov Zografina.jpg|105px]] | [[Стефан Стамболов]]<br /><small>(1854 – 1895)</small> | 1 септември (20 август) 1887 | 31 май (19 май) 1894 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Стефан Стамболов|Стамболов]] |<ref>{{cite book|title= Стамболов Стефан|url= http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Стамболов%20Стефан/}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140916232604/http://slovari.yandex.ru/%7Eкниги/БСЭ/Стамболов%20Стефан/ |date=2014-09-16 }}</ref> |- | style="background:#def;"| <small>(8)</small> | align="center"|[[Файл:KonstantinStoilov--bulgariapastpres00samuuoft.png|105px]] | [[Константин Стоилов]]<br /><small>(1853 – 1901)</small><br /> | 31 май (19 май) 1894 {{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small>{{br}} (9 декември) 1894{{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>) | (9 декември) 1894{{br}} <small>(''2^-ри мандат'')</small>{{br}}30 януари (18 януари) 1899{{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>) | [[Народна партия]] | [[Правителство на Константин Стоилов 2|Стоилов 2]],<br />[[Правителство на Константин Стоилов 3|Стоилов 3]] | |- | style="background:#dfd;"| '''10''' | align="center"|[[Файл:Dimitar Grekov.jpg|105px]] | [[Димитър Греков]]<br /><small>(1847 – 1901)</small> | 30 януари (19 януари) 1899 | 13 октомври (1 октомври) 1899 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Димитър Греков|Греков]] |5 министри от ЛП (радослависти), 2 – от НЛП<ref>{{cite web|url=http://www.vks.bg/vks_p01_05.htm|title=Д-р Димитър Панайотов Греков|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk3xR65|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130322053838/http://www.vks.bg/vks_p01_05.htm |date=2013-03-22 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://dic.academic.ru/dic.nsf/brokgauz_efron/127579/Греков|title=Греков Димитр|publisher=ЭСБЕ|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk53qfl|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''11''' | align="center"|[[Файл:TodorIvanchov.jpg|105px]] | [[Тодор Иванчов]]<br /><small>(1858 – 1906)</small> | 13 октомври (1 октомври) 1899 {{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}(27 ноември) 1900{{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>) | (27 ноември) 1900{{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}25 януари (12 януари) 1901{{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>) | безпартиен | [[Правителство на Тодор Иванчов 1|Иванчов 1]],<br />[[Правителство на Тодор Иванчов 2|Иванчов 2]] |В първото правителство на Иванчов – 5 министри от ЛП (радослависти), във второто правителство – 1 министър от ЛП (радослависти)<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/112|title=Todor Ivanchov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk6dPOL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''12''' | align="center"|[[Файл:Racho Petrov.jpg|105px]] | [[Рачо Петров]]<br /><small>(1861 – 1942)</small> | 25 януари (12 януари) 1901 | 5 март (20 февруари) 1901 | безпартиен | [[Правителство на Рачо Петров 1|Петров 1]] |<ref>{{cite book |title= Генералъ отъ пехотата Рачо Петровъ |coauthors= П. Пѣевъ.|year= 1939|location= София}}</ref><ref>{{cite book |title= Министрите на България 1879 – 1999|coauthors= Ташо Ташев|year= 1999|publisher= АИ „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn= 978-954-430-603-8}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 5 март (20 февруари) 1901 <small>(''4^-ти мандат'')</small> | 4 януари 1902 (21 декември 1901) | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 4|Каравелов 4]] | |- | style="background:#ddfff4;"| '''13''' | align="center"|[[Файл:S.danev.jpg|105px]] | [[Стоян Данев]]<br /><small>(1858 – 1949)</small> | 4 януари 1902 (22 декември 1901) {{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}(4 ноември 1902){{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>){{br}}(18 март 1903){{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>){{br}} | (2 ноември 1902){{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}(18 март 1903){{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>){{br}} 19 май (6 май) 1903 {{br}}<small>(''3^-ти мандат'')</small>{{br}} | [[Прогресивнолиберална партия]] | [[Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3|Данев 1, 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/118|title=Stoyan Danev|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk7DGY1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| <small>(11)</small> | align="center"|[[Файл:Racho Petrov.jpg|105px]] | [[Рачо Петров]]<br /><small>(1861 – 1942)</small> | 19 май (6 май) 1903{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small> | 5 ноември (22 октомври) 1906 | безпартиен | [[Правителство на Рачо Петров 2|Петров 2]] | |- | style="background:#dfd;"| '''14''' | align="center"|[[Файл:D. Petkov (W Le Queux).jpg|105px]] | [[Димитър Петков]]<br /><small>(1858 – 1907)</small> | 5 ноември (23 октомври) 1906 | 11 март (26 февруари) 1907 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Димитър Петков|Д. Петков]] |<ref>{{cite web|url=http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/d_petkov.htm|title=Памет за Димитър Петков|author=Борислав Гърдев.|publisher=liternet.bg|accessdate=12 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk7lu2w|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''15''' | align="center"|[[Файл:DimitarStanchov.jpg|105px]] | [[Димитър Станчов]]<br /><small>(1863 – 1940)</small> | 12 март (27 февруари) 1907 | 16 март (3 март) 1907 | безпартиен | [[Правителство на Димитър Станчов|Станчов]] |НЛП е представена с 5 министри<ref name="rulers">{{cite web|url=http://rulers.org/rulb2.html#bulgaria|title=Prime ministers // Bulgaria|accessdate=12 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk8KJAu|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#dfd;"| '''16''' | align="center"|[[Файл:PetarGudev.jpg|105px]] | [[Петър Гудев]]<br /><small>(1863 – 1932)</small> | 16 март (3 март) 1907 | 29 януари (16 януари) 1908 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Петър Гудев|Гудев]] |<ref>{{cite book |title= Доктор Петър Гудев – Политик и държавник|coauthors= Борислав Гърдев|year= 2002|publisher= LiterNet|location= Варна|isbn = 954-304-015-Х|url= http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/pgudev/content.htm}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''17''' | align="center"|[[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 29 януари 1908 | 5 октомври 1908 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 1|Малинов 1]] |<ref name="rulers"/> |} == Царство България (1908 – 1946) == [[Царство България]] възниква непосредствено след обявената независимост на Княжество България през 1908 г. {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председатели на Министерския съвет'''<br /><small>1908 – 1946</small> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''17''' | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 5 октомври 1908 | 29 март 1911 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 1|Малинов 1]],<br />[[Правителство на Александър Малинов 2|Малинов 2]] | |- | style="background:#def;"| '''18''' | [[Файл:BASA-568K-2-147-3-Ivan Evstratiev Geshov (cropped).jpg|105px]] | [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Гешов]]<br /><small>(1849 – 1924)</small> | 29 март 1911 | 14 юни 1913 | [[Народна партия]] | [[Правителство на Иван Гешов|Гешов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/104|title=Ivan Geshov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk8ncou|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ddfff4;"| <small>(13)</small> | [[Файл:S.danev.jpg|105px]] | [[Стоян Данев]]<br /><small>(1858 – 1949)</small> | 14 юни 1913{{br}}<small>(''4^-ти мандат'')</small> | 17 юли 1913 | [[Прогресивнолиберална партия]] | [[Правителство на Стоян Данев 4|Данев 4]] | |- | style="background:#ead6ea;"| <small>(7)</small> | [[Файл:VasilRadoslavov.jpg|105px]] | [[Васил Радославов]]<br /><small>(1854 – 1929)</small> | 17 юли 1913{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small> | 21 юни 1918 | [[Либерална партия (радослависти)]] | [[Правителство на Васил Радославов 2|Радославов 2]],<br />[[Правителство на Васил Радославов 3|Радославов 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(17)</small> | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 21 юни 1918{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small> | 28 ноември 1918 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 3 и 4|Малинов 3, 4]] | |- | style="background:#def;"| '''19''' | [[Файл:Teodor Teodorov.jpg|105px]] | [[Теодор Теодоров]]<br /><small>(1859 – 1924)</small> | 28 ноември 1918 | 6 октомври 1919 | [[Народна партия]] | [[Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2|Теодоров 1, 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/110|title=Teodor Teodorov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk9NCoZ|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ffdab8;"| '''20''' | [[Файл:A Stamboliyski.jpg|105px]] | [[Александър Стамболийски]]<br /><small>(1879 – 1923)</small> | 6 октомври 1919 | 9 юни 1923 | [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]] | [[Правителство на Александър Стамболийски 1|Стамболийски 1]],<br />[[Правителство на Александър Стамболийски 2|Стамболийски 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.cooperativeindividualism.org/stambolisky_bio.html|title=Alexander Stambolisky|author=John McClaughry.|date=1997|publisher=cooperativeindividualism.org|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk9wjRE|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.esamizdat.it/traduzioni/brucciani1.htm|title=Alexandăr Stambolijski|author=Giacomo Brucciani.|date=2003|publisher=esamizdat.it|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkAV1cB|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/6HXHiKAvK?url=http://www.esamizdat.it/traduzioni/brucciani1.htm |date=2013-06-21 }}</ref> |- | style="background:#ddebab;"| '''21''' | [[Файл:Altsankov.jpeg|105px]] | [[Александър Цанков]]<br /><small>(1879 – 1959)</small> | 9 юни 1923{{br}}<small>(след военен преврат)</small> | 4 януари 1926 | [[Демократически сговор]] | [[Правителство на Александър Цанков 1|А. Цанков 1]],<br />[[Правителство на Александър Цанков 2|А. Цанков 2]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ddebab;"| '''22''' | [[Файл:Andrey Lyapchev 1930.jpg|105px]] | [[Андрей Ляпчев]]<br /><small>(1866 – 1933)</small> | 4 януари 1926 | 29 юни 1931 | [[Демократически сговор]] | [[Правителство на Андрей Ляпчев 1|Ляпчев 1]],<br />[[Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3|Ляпчев 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/116|title=Andrey Lyapchev|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkBcjeh|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(17)</small> | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 29 юни 1931{{br}}<small>(''3^-ти мандат'')</small> | 12 октомври 1931 | [[Народен блок]] | [[Правителство на Александър Малинов 5|Малинов 5]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| '''23''' | [[Файл:N.mushanov.jpg|105px]] | [[Никола Мушанов]]<br /><small>(1872 – 1951)</small> | 12 октомври 1931 | 19 май 1934 | [[Народен блок]] | [[Правителство на Никола Мушанов 1, 2 и 3|Мушанов 1, 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=995|title=Nikola Mushanov, Bulgaria (1872 – 1951)|publisher=liberal-international.org|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkCC1Bg|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060127151127/http://liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=995 |date=2006-01-27 }}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''24''' | [[Файл:K.georgiev.jpg|105px]] | [[Кимон Георгиев]]<br /><small>(1882 – 1969)</small> | 19 май 1934{{br}}<small>(след военен преврат)</small> | 22 януари 1935 | безпартиен | [[Правителство на Кимон Георгиев 1|Георгиев 1]] |<ref>{{cite book|title= Кимон Георгиев|url= http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Георгиев%20Кимон/}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725020107/http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Георгиев%20Кимон/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=860|title=Кимон Георгиев – опит за портрет|publisher=bg-history.info|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkClbht|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''25''' | [[Файл:Pencho Zlatev.png|105px]] | [[Пенчо Златев]]<br /><small>(1881 – 1948)</small> | 22 януари 1935 | 21 април 1935 | безпартиен | [[Правителство на Пенчо Златев|Златев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''26''' | [[Файл:Andrey Toshev.png|105px]] | [[Андрей Тошев]]<br /><small>(1867 – 1944)</small> | 21 април 1935 | 23 ноември 1935 | безпартиен | [[Правителство на Андрей Тошев|Тошев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''27''' | [[Файл:Georgi Kyoseivanov1.png|105px]] | [[Георги Кьосеиванов]]<br /><small>(1884 – 1960)</small> | 23 ноември 1935 | 16 февруари 1940 | безпартиен | [[Правителство на Георги Кьосеиванов 1|Кьосеиванов 1]],<br />[[Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4|Кьосеиванов 2, 3, 4]] |<ref>{{cite web|url=http://www.palitrabg.net/34b.htm|title=За Георги Кьосеиванов 125 години след рождението му|author=Борислав Гърдев.|date=15 март 2009|publisher=Сп. „Палитра“|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkEwUTF|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''28''' | [[Файл:Богдан Филов.jpg|105px]] | [[Богдан Филов]]<br /><small>(1883 – 1945)</small> | 16 февруари 1940 | 9 септември 1943 | безпартиен | [[Правителство на Богдан Филов 1|Филов 1]],<br />[[Правителство на Богдан Филов 2|Филов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.argumenti.net/?p=80|title=Богдан Филов – противоречивият|author=Борислав Гърдев.|work=argumenti.net|publisher=АРГУМЕНТИ|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkFTRBy|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923174623/http://www.argumenti.net/?p=80 |date=2015-09-23 }}</ref> |- | style="background:white"| - | | [[Петър Габровски]]<br /><small>(1898 – 1945)</small> | 9 септември 1943 | 14 септември 1943 | безпартиен | — | Временно, замества Богдан Филов <ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''29''' | [[Файл:Dobri Bozhilov1.png|105px]] | [[Добри Божилов]]<br /><small>(1884 – 1945)</small> | 14 септември 1943 | 1 юни 1944 | безпартиен | [[Правителство на Добри Божилов|Божилов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/137|title=Dobri Bozhilov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkFzWMO|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''30''' | [[Файл:Ivan Bagrianov.jpg|105px]] | [[Иван Багрянов]]<br /><small>(1891 – 1945)</small> | 1 юни 1944 | 2 септември 1944 | безпартиен | [[Правителство на Иван Багрянов|Багрянов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.seconde-guerre.com/biographies/biographie-n-Bagrianov.html|title=Bagrianov, Ivan Ivanov|publisher=Seconde-Guerre.com|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkGYhv1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:#ffdab8;"| '''31''' | [[Файл:Konstantin Muraviev.jpg|105px]] | [[Константин Муравиев]]<br /><small>(1893 – 1965)</small> | 2 септември 1944{{br}}<small>(с царски указ на Регентския съвет)</small> | 9 септември 1944 | [[БЗНС Врабча 1]] | [[Правителство на Константин Муравиев|Муравиев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#edcba9;"| <small>(24)</small> | [[Файл:K.georgiev.jpg|105px]] | [[Кимон Георгиев]]<br /><small>(1882 – 1969)</small><br /> | 9 септември 1944{{br}}<small>(''2^-ри мандат'') (след държавен преврат)</small> | 23 ноември 1946 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Кимон Георгиев 2|Георгиев 2]], [[Правителство на Кимон Георгиев 3|Георгиев 3]] | |} == Народна република България (1946 – 1990) == България е [[Народна република България|народна република]] от 15 септември 1946 до 15 ноември 1990 г. {| class="wikitable sortable" style="width:100%; text-align:center" |+ |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председател на Министерския съвет'''<br /><small>1946 – 1990</small> |- | style="background:#ff8c87;"| '''32''' | [[Файл:Georgi Dimitrow.png|105px]] | [[Георги Димитров]]<br /><small>(1882 - 1949)</small> | 23 ноември 1946 | 2 юли 1949 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Георги Димитров 1|Г. Димитров 1]],<br />[[Правителство на Георги Димитров 2|Г. Димитров 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.biogr.ru/biography/?id_rubric=4&id=598|title=Биография Димитрова Георгия Михайловича|publisher=БСЭ|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkHHQQZ|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130819163709/http://biogr.ru/biography/?id_rubric=4 |date=2013-08-19 }}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''33''' | [[Файл:V.kolarov.jpg|105px]] | [[Васил Коларов]]<br /><small>(1877 – 1950)</small> | 2 юли 1949 | 23 януари 1950 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Васил Коларов 1 и 2|Коларов 1, 2]] |<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/Васил%20Коларов/БСЭ/Коларов/ | заглавие = Васил Коларов }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725041443/http://slovari.yandex.ru/Васил%20Коларов/БСЭ/Коларов/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.marxists.org/francais/bios/kolarov.htm|title=Vasil Kolarov|publisher=Marxistischen Internetarchiv|accessdate=15 септември 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''34''' | [[Файл:Valko Chervenkov.jpg|105px]] | [[Вълко Червенков]]<br /><small>(1900 – 1980)</small> | 3 февруари 1950 | 17 април 1956 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Васил Коларов 1 и 2|Коларов 2]],<br />[[Правителство на Вълко Червенков|Червенков]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexc2.html#cherv|title=Chervenkov, Vulko|publisher=rulers.org|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkLd5Cc|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''35''' | | [[Антон Югов]]<br /><small>(1904 – 1991)</small> | 17 април 1956 | 19 ноември 1962 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Антон Югов 1, 2 и 3|Югов 1, 2, 3]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ff8c87;"| '''36''' | [[Файл:Todor_Živkov_(fototeca.iiccr.ro).jpg ‎|110px]] | [[Тодор Живков]]<br /><small>(1911 - 1998)</small> | 19 ноември 1962 | 9 юли 1971 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Тодор Живков 1|Живков 1]],<br />[[Правителство на Тодор Живков 2|Живков 2]] |<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/Тодор%20Живков/БСЭ/Живков/ | заглавие = Тодор Живков }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725030908/http://slovari.yandex.ru/Тодор%20Живков/БСЭ/Живков/ |date=2014-07-25 }}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''37''' | [[Файл:Stanko Todorov.jpg|105px]] | [[Станко Тодоров]]<br /><small>(1920 – 1996)</small> | 9 юли 1971 | 18 юни 1981 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Станко Тодоров 1|Тодоров 1]],<br />[[Правителство на Станко Тодоров 2|Тодоров 2]] |<ref>{{cite book |title= Станко Тодоров |url= http://slovari.yandex.ru/Станко%20Тодоров/БСЭ/Тодоров%20Станко/ }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725033457/http://slovari.yandex.ru/Станко%20Тодоров/БСЭ/Тодоров%20Станко/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref> {{cite web|url=http://www.nytimes.com/1996/12/20/world/stanko-todorov-76-ex-premier-of-bulgaria.html|title=Stanko Todorov, 76, Ex-Premier of Bulgaria|date=20 декември 1996|publisher=The New York Times|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkP6IIL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''38''' | | [[Гриша Филипов]]<br /><small>(1919 – 1994)</small> | 18 юни 1981 | 21 март 1986 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Гриша Филипов|Филипов]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ff8c87;"| '''39''' | | [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]]<br /><small>(1933 - 2022)</small> | 21 март 1986 | 3 февруари 1990 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Георги Атанасов|Атанасов]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#fbb;"| '''40''' | | [[Андрей Луканов]]<br /><small>(1938 - 1996)</small> | 3 февруари 1990 | 7 декември 1990 | [[Българска социалистическа партия|БСП]] | [[Правителство на Андрей Луканов 1|Луканов 1]],<br />[[Правителство на Андрей Луканов 2|Луканов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexl4.html#lukan|title=Lukanov, Andrey|publisher=rulers.org|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkPeTyL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |} === Конституционна история === На 21 ноември 1946 г. на заседание на [[4 Велико народно събрание|IV Велико народно събрание]] министър-председателят [[Кимон Георгиев]] обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва: {{цитат|За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27 октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.|Кимон Георгиев}} Същия ден министър-председателят депозира в [[Временно председателство на Народната република|Председателството на народната република]] оставката на кабинета си, която е уважена, а [[Георги Димитров]] – лидерът на победилата в изборите [[БРП]] (к.) – е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно. На 3 юли 1949 г. в санаториума „[[Барвиха (санаториум)|Барвиха]]“, край съветската столица [[Москва]], след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал [[диабет]] и проблеми с [[черен дроб|черния дроб]]. На 6 юли тялото на Димитров пристига в [[София]] и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на [[Велико народно събрание|Великото народно събрание]], на която председателят на Бюрото на ВНС [[Райко Дамянов]] прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно чл. 39 и чл. 40 от [[Конституция]]та, и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от [[БКП]] [[Минчо Минчев (политик, р. 1910)|Минчо Минчев]] предлага за поста [[Васил Коларов]], чиято кандидатура е одобрена единодушно, с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството. На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на [[1 Народно събрание|I Народно събрание]], на която председателят [[Фердинанд Козовски]] чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва: ''„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.“'' На 18 януари Ф. Козовски прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП [[Иван Пашов]] и [[Власи Власовски]], и от [[БЗНС]] – [[Николай Георгиев]] и [[Стоян Тончев]], Народното събрание да възложи отново на [[Васил Коларов]] съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателят представя министрите, те са гласувани без възражения. Коларов умира 5 дни по-късно – на 23 януари 1950 г. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост“, след като в началото на месеца той е прекарал [[инфаркт]]. На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на НС]] [[Минчо Нейчев]] прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран [[Вълко Червенков]]. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на народното събрание. На следващия ден (17 април) председателстващият заседанието Георги Атанасов (подпредседател на ''бюрото на народното събрание'') съобщава, че в бюрото е постъпило писмо от [[Вълко Червенков]], в което той моли да бъде освободен от поста ''председател на Министерския съвет''. В писмото се посочва: ''„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.“'' Предложението на бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на БКП]] и постоянното бюро на националния съвет на [[Отечествен фронт|ОФ]], и на парламентарните групи на БКП и БЗНС, народният представител [[Тодор Живков]] предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран [[Антон Югов]]. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството. На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на [[4 Народно събрание|IV Народно събрание]], на която председателят на Президиума на НС [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му, начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това: ''„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на [[Антон Югов]] като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание.'' ''Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерския съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление.'' ''Като председател на Министерския съвет [[Антон Югов]] със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на партията след [[Априлски пленум на ЦК на БКП (1956)|Априлския пленум]] за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее.'' ''Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет [[Антон Югов]] не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по чл. 40 от [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституцията на Народна република България]] и правилника за вътрешния ред на Народното събрание.'' ''По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че [[Антон Югов]] трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.“'' Предложението е прието единодушно, след което [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на [[Генерален секретар на ЦК на БКП|първия секретар на ЦК на БКП]] [[Тодор Живков]] за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а неговият председател прочита програмата. == Република България (след 1990) == Възниква след обявяването на [[Република България]] (15 ноември 1990 г.). {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председател на Министерския съвет'''<br /><small>1990 – 1991</small> |- | style="background:#efdfbb;"| '''41''' | | [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]]<br /><small>(1927 – 2015)</small> | 22 декември 1990 | 8 ноември 1991 | безпартиен | [[Правителство на Димитър Попов|Попов]] |<ref name="rulers"/><ref>[https://www.24chasa.bg/Article/5157221 www.24chasa.bg]</ref> |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Министър-председател'''<br /><small>1991 –</small> |- | style="background:#1974d2;"| '''42''' | [[Файл:Dimitrov.JPG|105px]] | [[Филип Димитров]]<br /><small>(род. 1955)</small> | 8 ноември 1991 | 30 декември 1992 | [[Съюз на демократичните сили|СДС]] | [[Правителство на Филип Димитров|Ф. Димитров]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexd3.html#dimitf|title=Dimitrov, Filip|publisher=rulers.org|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkSLMy1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.parliament.bg/en/MP/211|title=PHILIP DIMITROV DIMITROV|publisher=National Assembly of the Republic of Bulgaria|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkVHZxR|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#FFE4E1;"| '''43''' | [[Файл:L.berov.jpg|105px]] | [[Любен Беров]]<br /><small>(1925 – 2006)</small> | 30 декември 1992 | 17 октомври 1994 | безпартиен | [[Правителство на Любен Беров|Беров]] | Управлява с мандат на Движението за права и свободи. <ref name="rulers"/> |- | style="background:white;"| '''44''' | [[Файл:Reneta Indzhova 2020 (cropped).png|105px]] | [[Ренета Инджова]]<br /><small>(род. 1953)</small> | 17 октомври 1994{{br}}<small>(служебен)</small> | 25 януари 1995 | безпартиен | [[Правителство на Ренета Инджова|Инджова]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Жельо Желев]] <ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?tittle=Ренета_Инджова_&IDMenu=366&IDArticle=759|title=Ренета Инджова|publisher=omda.bg|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkWoOXZ|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:#D71921;"| '''45''' | | [[Жан Виденов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 25 януари 1995 | 13 февруари 1997 | [[Демократична левица]] | [[Правителство на Жан Виденов|Виденов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=360&IDArticle=579|title=Жан Виденов|publisher=ОМДА|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkZiPI9|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''46''' | | [[Стефан Софиянски]]<br /><small>(род. 1951)</small><br /> | 13 февруари 1997{{br}}<small>(служебен)</small> | 21 май 1997 | [[Обединени демократични сили|ОДС]] | [[Правителство на Стефан Софиянски|Софиянски]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Петър Стоянов]] <ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?tittle=Sofiyanski,_Stefan&IDMenu=375&IDArticle=1032|title=Стефан Софиянски|publisher=ОМДА|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkcBfqV|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.parliament.bg/en/MP/210|title=STEFAN ANTONOV SOFIANSKI|publisher=National Assembly of the Republic of Bulgaria|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkeyJ1q|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#1974d2;"| '''47''' | [[Файл:Ivan Kostov 2013 05(cropped).jpg|105px]] | [[Иван Костов]]<br /><small>(род. 1949)</small> | 21 май 1997 | 24 юли 2001 | [[Обединени демократични сили|ОДС]] | [[Правителство на Иван Костов|Костов]] |<ref>{{cite web|url=http://sun450.government.bg/old/eng/prime_minister/|title=IVAN KOSTOV|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkfrpWH|archivedate=18 октомври 2012}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=368&IDArticle=1250|title=Иван Костов|publisher=ОМДА|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkhOHkH|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ffaa1d;"| '''48''' | [[Файл:2017-07-04-MMPF-WP-IMG_7560.jpg|105px]] | [[Симеон Сакскобургготски]]<br /><small>(род. 1937)</small> | 24 юли 2001 | 17 август 2005 | [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]] | [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|Симеон II]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexs3.html#simeo|title=Simeon II|publisher=rulers.org|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkkImOp|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.cidob.org/es/documentacion/biografias_lideres_politicos/europa/bulgaria/simeon_sakskoburggotski|title=Simeon Sakskoburggotski|publisher=Fundación CIDOB|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkoNKwP|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#D71921;"| '''49''' | [[Файл:Sergey Stanishev 2009 elections diff crop.jpg|105px]] | [[Сергей Станишев]]<br /><small>(род. 1966)</small> | 17 август 2005 | 27 юли 2009 | [[БСП за България|Коалиция за България]] | [[Правителство на Сергей Станишев|Станишев]] |Управлява с мандат на Движението за права и свободи. <ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexs5.html#stani|title=Stanishev, Sergey|publisher=rulers.org|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkpVxOe|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://old.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0027&n=000019&g=|title=СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ|date=9 септември 2005|publisher=Министерски съвет на Република България|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkteYJ8|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#0056A7;"| '''50''' | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 27 юли 2009 | 13 март 2013 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 1|Борисов 1]] |<ref>{{cite web|url=http://sofia.bg/bborisov.asp|title=Автобиография Бойко Борисова|publisher=sofia.bg|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkuZq04|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130528021532/http://www.sofia.bg/bborisov.asp |date=2013-05-28 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.citymayors.com/mayors/sofia-mayor.html|title=From City Mayor of Sofia to Prime Minister of Bulgaria|author=Andrew Stevens.|publisher=citymayors.com|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkvF1Uc|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white;"| '''51''' | [[Файл:Марин Райков на съвместна пресконференция с Хашим Тачи (8741636514) (cropped).jpg|105px]] | [[Марин Райков]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 13 март 2013{{br}}<small>(служебен)</small> | 29 май 2013 | безпартиен | [[Правителство на Марин Райков|Райков]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Росен Плевнелиев]] |- | style="background:#D71921;"| '''52''' | [[Файл:Plamen_Oresharski.jpg|105px]] | [[Пламен Орешарски]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 29 май 2013 | 6 август 2014 | безпартиен | [[Правителство на Пламен Орешарски|Орешарски]] |Управлява с мандат на Коалиция за България. |- | style="background:white;"| '''53''' | [[Файл:Georgi Bliznashki.jpg|105px]] | [[Георги Близнашки]]<br /><small>(род. 1956)</small><br /> | 6 август 2014{{br}}<small>(служебен)</small> | 7 ноември 2014 | безпартиен | [[Правителство на Георги Близнашки|Близнашки]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Росен Плевнелиев]] |- | style="background:#0056A7;"| <small>(50)</small> | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 7 ноември 2014 | 27 януари 2017 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 2|Борисов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://parliament.bg/bg/news/ID/3244|title=Парламентът започна с процедура по избор на министър-председател и членове на Министерския съвет|publisher=Народно събрание|accessdate=7 ноември 2014}}</ref> |- | style="background:white;"| '''54''' | [[Файл:Ognyan Gerdzhikov.jpg|105px]] | [[Огнян Герджиков]]<br /><small>(род. 1946)</small> | 27 януари 2017{{br}}<small>(служебен)</small> | 4 май 2017 | безпартиен | [[Правителство на Огнян Герджиков|Герджиков]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Румен Радев]] |- | style="background:#0056A7;"| <small>(50)</small> | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 4 май 2017 | 12 май 2021 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 3|Борисов 3]] | |- |style="background:white;"|'''55''' |[[Файл:Stefan Yanev.jpg|105px]] | [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 12 май 2021{{br}}<small>(служебен)</small> | 13 декември 2021 | безпартиен | [[Правителство на Стефан Янев 1|Янев 1]], <br>[[Правителство на Стефан Янев 2|Янев 2]] | Ръководи последователно две служебни правителства, назначени от президента [[Румен Радев]] |- |style="background:#FAD630"|'''56''' ||[[Файл:Kiril Petkov 2021.jpg|105px]] |[[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков ]]<br /><small>(род. 1980)</small> |13 декември 2021 |2 август 2022 г |[[Продължаваме промяната]] |[[Правителство на Кирил Петков|К. Петков]] | Ръководи коалиционно правителство с мандат на [[Продължаваме промяната]] |} == Време за управление == * Обща продължителност на управлението над 3 г. за всички мандати към {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} {{CURRENTYEAR}} г. {| class="wikitable" !№!!Име!!Време за управление!!Брой мандати |- | 1 | [[Станко Тодоров]] | 9 г. 11 м. 9 д. | 2 |- | 2 | [[Бойко Борисов]] | 9 г. 10 м. 14 д. | 3 |- | 3 | [[Тодор Живков]] | 8 г. 7 м. 18 д. | 2 |- | 4 | [[Стефан Стамболов]] | 6 г. 9 м. | 1 |- | 5 | [[Антон Югов]] | 6 г. 7 м. 2 д. | 3 |- | 6 | [[Вълко Червенков]] | 6 г. 2 м. 14 д. | 1 |- | 7 | [[Васил Радославов]] | 5 г. 9 м. 16 д. | 3 |- | 8 | [[Андрей Ляпчев]] | 5 г. 5 м. 24 д. | 3 |- | 9 | [[Гриша Филипов]] | 4 г. 9 м. 5 д. | 1 |- | 10 | [[Константин Стоилов]] | 4 г. 8 м. 21 д. | 3 |- | 11 | [[Георги Кьосеиванов]] | 4 г. 2 м. 24 д. | 4 |- | 12 | [[Иван Костов]] | 4 г. 2 м. 3 д. | 1 |- | 13 | [[Симеон Сакскобургготски]] | 4 г. 24 д. | 1 |- | 14 | [[Сергей Станишев]] | 3 г. 11 м. 10 д. | 1 |- | 15 | [[Александър Малинов]] | 3 г. 10 м. 24 д. | 5 |- | 16 | [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] | 3 г. 10 м. 14 д. | 1 |- | 17 | [[Александър Стамболийски]] | 3 г. 8 м. 3 д. | 2 |- | 18 | [[Богдан Филов]] | 3 г. 6 м. 24 д. | 2 |- | 19 | [[Рачо Петров]] | 3 г. 5 м. 14 д. | 2 |- | 20 | [[Петко Каравелов]] | 3 г. 4 м. 15 д. | 4 |} == Живи бивши министър-председатели == {| class="wikitable" !Име!!Мандат!!Дата на раждане |- |[[Филип Димитров]] |1991 – 1992 |{{Дата на раждане и години|1955|март|31}} |- |[[Ренета Инджова]] |1994 – 1995 |{{Дата на раждане и години|1953|юли|6}} |- |[[Жан Виденов]] |1995 – 1997 |{{Дата на раждане и години|1959|март|22}} |- |[[Стефан Софиянски]] | 1997 |{{Дата на раждане и години|1951|ноември|7}} |- |[[Иван Костов]] |1997 – 2001 |{{Дата на раждане и години|1949|декември|23}} |- |[[Симеон Сакскобургготски]] |2001 – 2005 |{{Дата на раждане и години|1937|юни|16}} |- |[[Сергей Станишев]] |2005 – 2009 |{{Дата на раждане и години|1966|май|5}} |- |[[Бойко Борисов]] |2009 – 2013<br>2014 – 2017<br>2017 – 2021 |{{Дата на раждане и години|1959|юни|13}} |- |[[Марин Райков]] |2013 |{{Дата на раждане и години|1960|Декември |17}} |- |[[Пламен Орешарски]] |2013 – 2014 |{{Дата на раждане и години|1960|Февруари|21}} |- |[[Георги Близнашки]] |2014 |{{Дата на раждане и години|1956|октомври|4}} |- |[[Огнян Герджиков]] |2017 |{{Дата на раждане и години|1946|Март |19}} |- |[[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] |2021 |{{Дата на раждане и години|1960|Март |1}} |} Най-скорошната смърт на бивш министър-председател е тази на [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] (1986 – 1990) – починал на [[31 март]] [[2022]] г., на 88-годишна възраст. == Времева линия == <timeline> ImageSize = width:1200 height:auto barincrement:12 PlotArea = top:3 bottom:150 right:130 left:20 AlignBars = late DateFormat = yyyy Period = from:1879 till:2022 TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = unit:year increment:5 start:1880 ScaleMinor = unit:year increment:1 start:1879 Colors = id:none value:gray(0.9) legend:Безпартиен id:consp value:oceanblue legend:Консервативна id:libp value:lavender legend:Либерална id:nlibp value:limegreen legend:Народнолиберална id:np value:green legend:Народна id:dp value:purple legend:Демократическа id:plp value:yellowgreen legend:Прогресивнолиберална id:bzns value:lightorange legend:БЗНС id:ds value:yellow2 legend:Демократически_сговор id:zveno value:tan1 legend:Звено id:bkp value:magenta legend:БКП id:bsp value:red legend:БСП id:sds value:blue legend:СДС id:ndsv value:yellow legend:НДСВ id:gerb value:powderblue legend:ГЕРБ id:pp value:yellow legend:ПП Legend = columns:4 left:200 top:100 columnwidth:230 TextData = pos:(20,100) textcolor:black fontsize:M text:"Партия:" BarData = bar:TodorBurmov bar:VasilDrumev1 bar:DraganTsankov1 bar:PetkoKaravelov1 bar:CasimirEnrot bar:Vacant bar:LeonidSobolev bar:DraganTsankov2 bar:PetkoKaravelov2 bar:VasilDrumev2 bar:PetkoKaravelov3 bar:VasilRadoslavov1 bar:KonstantinStoilov1 bar:StefanStambolov bar:KonstantinStoilov2 bar:DimitarGrekov bar:TodorIvanchov bar:RachoPetrov1 bar:PetkoKaravelov4 bar:StoyanDanev bar:RachoPetrov2 bar:DimitarPetkov bar:DimitarStanchov bar:PetarGudev bar:AleksandarMalinov1 bar:IvanGeshov bar:StoyanDanev2 bar:VasilRadoslavov2 bar:Malinov2 bar:TeodorTeodorov bar:AleksandarStamboliyski bar:AleksandarTsankov bar:AndreyLyapchev bar:Malinov3 bar:NikolaMushanov bar:KimonGeorgiev1 bar:PenchoZlatev bar:AndreyToshev bar:GeorgiKyoseivanov bar:BogdanFilov bar:PetarGabrovski bar:DobriBozhilov bar:IvanBagryanov bar:KonstantinMuraviev bar:KimonGeorgiev2 bar:GeorgiDimitrov bar:VasilKolarov bar:ValkoChervenkov bar:AntonYugov bar:TodorZhivkov bar:StankoTodorov bar:GrishaFilipov bar:GeorgiAtanasov bar:AndreyLukanov bar:DimitarPopov bar:FilipDimitrov bar:LyubenBerov bar:RenetaIndzhova bar:ZhanVidenov bar:StefanSofiyanski bar:IvanKostov bar:SimeonSakskoburggotski bar:SergeyStanishev bar:BoykoBorisov1 bar:MarinRaykov bar:PlamenOresharski bar:GeorgiBliznashki bar:BoykoBorisov2 bar:OgnyanGerdzhikov bar:BoykoBorisov3 bar:StefanYanev bar:KirilPetkov PlotData= width:5 align:left fontsize:S shift:(5,-4) anchor:till bar:TodorBurmov from: 1879 till: 1879 color:consp text:"[[Тодор Бурмов]]" bar:VasilDrumev1 from: 1879 till: 1880 color:consp text:"[[Васил Друмев |Митрополит Климент]]" bar:DraganTsankov1 from: 1880 till: 1880 color:libp text:"[[Драган Цанков]]" bar:PetkoKaravelov1 from: 1880 till: 1881 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:CasimirEnrot from: 1881 till: 1881 color:none text:"[[Казимир Ернрот]]" bar:Vacant from: 1881 till: 1882 color:none text:"[[Режим на пълномощията|Няма]]" bar:LeonidSobolev from: 1882 till: 1883 color:none text:"[[Леонид Соболев]]" bar:DraganTsankov2 from: 1883 till: 1884 color:libp text:"[[Драган Цанков]]" bar:PetkoKaravelov2 from: 1884 till: 1886 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:VasilDrumev2 from: 1886 till: 1886 color:consp text:"[[Васил Друмев |Митрополит Климент]]" bar:PetkoKaravelov3 from: 1886 till: 1886 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:VasilRadoslavov1 from: 1886 till: 1887 color:libp text:"[[Васил Радославов]]" bar:KonstantinStoilov1 from: 1887 till: 1887 color:consp text:"[[Констанин Стоилов]]" bar:StefanStambolov from: 1887 till: 1894 color:nlibp text:"[[Стефан Стамболов]]" bar:KonstantinStoilov2 from: 1894 till: 1899 color:np text:"[[Констанин Стоилов]]" bar:DimitarGrekov from: 1899 till: 1899 color:nlibp text:"[[Димитър Греков]]" bar:TodorIvanchov from: 1899 till: 1901 color:libp text:"[[Тодор Иванчов]]" bar:RachoPetrov1 from: 1901 till: 1901 color:none text:"[[Рачо Петров]]" bar:PetkoKaravelov4 from: 1901 till: 1902 color:dp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:StoyanDanev from: 1902 till: 1903 color:plp text:"[[Стоян Данев]]" bar:RachoPetrov2 from: 1903 till: 1906 color:none text:"[[Рачо Петров]]" bar:DimitarPetkov from: 1906 till: 1907 color:nlibp text:"[[Димитър Петков]]" bar:DimitarStanchov from: 1907 till: 1907 color:none text:"[[Димитър Станчов]]" bar:PetarGudev from: 1907 till: 1908 color:nlibp text:"[[Петър Гудев]]" bar:AleksandarMalinov1 from: 1908 till: 1911 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:IvanGeshov from: 1911 till: 1913 color:np text:"[[Иван Гешов]]" bar:StoyanDanev2 from: 1913 till: 1913 color:plp text:"[[Стоян Данев]]" bar:VasilRadoslavov2 from: 1913 till: 1918 color:libp text:"[[Васил Радославов]]" bar:Malinov2 from: 1918 till: 1918 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:TeodorTeodorov from: 1918 till: 1919 color:np text:"[[Теодор Теодоров]]" bar:AleksandarStamboliyski from: 1919 till: 1923 color:bzns text:"[[Александър Стамболийски]]" bar:AleksandarTsankov from: 1923 till: 1926 color:ds text:"[[Александър Цанков]]" bar:AndreyLyapchev from: 1926 till: 1931 color:ds text:"[[Андрей Ляпчев]]" bar:Malinov3 from: 1931 till: 1931 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:NikolaMushanov from: 1931 till: 1934 color:dp text:"[[Никола Мушанов]]" bar:KimonGeorgiev1 from: 1934 till: 1935 color:zveno text:"[[Кимон Георгиев]]" bar:PenchoZlatev from: 1935 till: 1935 color:none text:"[[Пенчо Златев]]" bar:AndreyToshev from: 1935 till: 1935 color:none text:"[[Андрей Тошев]]" bar:GeorgiKyoseivanov from: 1935 till: 1940 color:none text:"[[Георги Кьосеиванов]]" bar:BogdanFilov from: 1940 till: 1943 color:none text:"[[Богдан Филов]]" bar:PetarGabrovski from: 1943 till: 1943 color:none text:"[[Петър Габровски]]" bar:DobriBozhilov from: 1943 till: 1944 color:none text:"[[Добри Божилов]]" bar:IvanBagryanov from: 1944 till: 1944 color:none text:"[[Иван Багрянов]]" bar:KonstantinMuraviev from: 1944 till: 1944 color:bzns text:"[[Константин Муравиев]]" bar:KimonGeorgiev2 from: 1944 till: 1945 color:zveno text:"[[Кимон Георгиев]]" bar:GeorgiDimitrov from: 1945 till: 1949 color:bkp text:"[[Георги Димитров]]" bar:VasilKolarov from: 1949 till: 1950 color:bkp text:"[[Васил Коларов]]" bar:ValkoChervenkov from: 1950 till: 1956 color:bkp text:"[[Вълко Червенков]]" bar:AntonYugov from: 1956 till: 1962 color:bkp text:"[[Антон Югов]]" bar:TodorZhivkov from: 1962 till: 1971 color:bkp text:"[[Тодор Живков]]" bar:StankoTodorov from: 1971 till: 1981 color:bkp text:"[[Станко Тодоров]]" bar:GrishaFilipov from: 1981 till: 1986 color:bkp text:"[[Гриша Филипов]]" bar:GeorgiAtanasov from: 1986 till: 1990 color:bkp text:"[[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]]" bar:AndreyLukanov from: 1990 till: 1990 color:bsp text:"[[Андрей Луканов]]" bar:DimitarPopov from: 1990 till: 1991 color:none text:"[[Димитър Попов]]" bar:FilipDimitrov from: 1991 till: 1992 color:sds text:"[[Филип Димитров]]" bar:LyubenBerov from: 1992 till: 1994 color:none text:"[[Любен Беров]]" bar:RenetaIndzhova from: 1994 till: 1995 color:none text:"[[Ренета Инджова]]" bar:ZhanVidenov from: 1995 till: 1997 color:bsp text:"[[Жан Виденов]]" bar:StefanSofiyanski from: 1997 till: 1997 color:sds text:"[[Стефан Софиянски]]" bar:IvanKostov from: 1997 till: 2001 color:sds text:"[[Иван Костов]]" bar:SimeonSakskoburggotski from: 2001 till: 2005 color:ndsv text:"[[Симеон Сакскобургготски]]" bar:SergeyStanishev from: 2005 till: 2009 color:bsp text:"[[Сергей Станишев]]" bar:BoykoBorisov1 from: 2009 till: 2013 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:MarinRaykov from: 2013 till: 2013 color:none text:"[[Марин Райков]]" bar:PlamenOresharski from: 2013 till: 2014 color:bsp text:"[[Пламен Орешарски]]" bar:GeorgiBliznashki from: 2014 till: 2014 color:none text:"[[Георги Близнашки]]" bar:BoykoBorisov2 from: 2014 till: 2017 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:OgnyanGerdzhikov from: 2017 till: 2017 color:none text:"[[Огнян Герджиков]]" bar:BoykoBorisov3 from: 2017 till: 2021 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:StefanYanev from: 2021 till: 2021 color:none text:"[[Стефан Янев]]" bar:KirilPetkov from: 2021 till: 2022 color:pp text:"[[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]]" bar:Galabgonev from: 2022 till: 2022 color:none text:"[[Гълъб Донев]] </timeline> == Вижте също == * [[Павел Бобеков]] – председател на Привременното революционно (военно) правителство – Априлско въстание с център гр. Панагюрище -1876 г. * [[Председатели на Постоянния комитет на Източна Румелия]] * [[Държавно устройство на България]] * [[Президент на България]] * [[Министър-председатели на България по продължителност на управление]] * [[Заместник министър-председател на България]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.government.bg/ Официален сайт на Министерския съвет на Република България] {{пост списък|Министър-председател на България|0}} {{Избори в България}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} [[Категория:Министър-председатели на България| ]] trzq9obvtvpudaiv32ctwgvl9cacfav 11473803 11473786 2022-07-29T07:11:47Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/151.237.8.96|редакции на 151.237.8.96]] ([[User talk:151.237.8.96|б]].), към версия на Молли wikitext text/x-wiki {{Държавна длъжност | име = Министър-председател на Република България | емблема = | емблема-размер = | емблема-пояснение = | флаг = Flag of Bulgaria.svg | флаг-размер = 125px | флаг-пояснение = [[Национално знаме на България]] | картинка = Kiril Petkov 2021.jpg | картинка-размер = 160px | титуляр = [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]] | дата = 13 декември 2021 г. | назначен от = [[Народно събрание]] | мандат = 4 години | създаден = 17 юли 1879 г. | първи = [[Тодор Бурмов]] | заместник = [[Заместник министър-председател на България|вицепремиер]] | заплата = | сайт = {{URL|www.government.bg}} }} '''Министър-председател на Република България''', наричан от 1879 г. до 1991 г. председател на Министерския съвет (неофициално: '''премиер-министър''' или само '''премиер'''), е най-високата длъжност в [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] на [[България]] от 1878 г. В България [[министър-председател]]ят се избира и освобождава непосредствено от [[Народното събрание]].<ref>[https://www.parliament.bg/bg/const Конституция на България]. Ст. 84</ref> След 1991 г., съгласно [[Конституция на Република България|Конституцията]] на страната, при определени обстоятелства, посочени в нея, [[Президент на България|президентът]] назначава служебно правителство, което се ръководи от служебен министър-председател. В списъка датите за назначаването и освобождаването на министър-председателите са изписани по нов стил, възприет през 1916 г. при [[Приемане на григорианския календар|приемането на григорианския календар]] в България. В скоби са дадени датите по [[стар стил]] така, както са изписвани в държавните документи до 1916 г.<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, ISBN 978-954-528-790-9</ref> Това се налага, за да няма различия с данните, показвани тук и в друга литература по този въпрос,<ref>Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО., 1999 ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9</ref> ползвана също като източник за правителствените кабинети на България. == Княжество България (1878 – 1908) == ([[Княжество България]] съществува от 1878 г. (според Санстефанския и Берлинския договори, България е автономно трибутарно княжество с държавен глава [[княз]]) до [[обявяване на независимостта на България]] през 1908 г. (Относно названието между 1908 и 1911 г.: изменение на Търновската конституция се извършва през 1911 г.) {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/<br>Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председатели на Министерския съвет'''<br /><small>1879 – 1908</small> |- | style="background:#6495ed;"| '''1''' | align="center"|[[Файл:Todor Burmov.jpg|105px]] | [[Тодор Бурмов]]<br /><small>(1834 – 1906)</small> | 17 юли <br>(5 юли) 1879 | 6 декември (24 ноември) 1879 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Тодор Бурмов|Бурмов]] | Служебен кабинет, назначен с Указ № 1 / 5 юли 1879 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.rulex.ru/01021157.htm| заглавие = Тодор Бурмов| достъп_дата = 18 октомври 2012 | дата = 8 септември 2012 | архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjw711D}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.minfin.bg/en/page/102| заглавие = Тодор Бурмов| достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012 | издател = Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria | архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjw711D}}</ref> |- | style="background:#6495ed;"| '''2''' | align="center"|[[Файл:Kliment tarnovski.jpg|105px]] | епископ Климент Браницки ([[Васил Друмев]])<br /><small>(1841 – 1901)</small> | 6 декември (24 ноември) 1879 | 7 април (26 март) 1880 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Климент 1|Климент 1]] | Служебен кабинет, назначен с Указ № 334 / 24 ноември 1879 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=222| заглавие = Васил Друмев| достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012| архив_уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6BVjy5JIQ}}</ref><ref>{{cite book |title= Биография |year= 1907|publisher= Nordisk Familjebok|url= http://runeberg.org/nfbf/0486.html}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''3''' | align="center"|[[Файл:Драган Цанков.jpg|105px]] | [[Драган Цанков]]<br /><small>(1828 – 1911)</small> | 7 април (26 март) 1880 | 10 декември (28 ноември) 1880 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Драган Цанков 1|Д. Цанков 1]] | <ref>{{Цитат уеб | заглавие = Биография | достъп_дата = 1920 | издател = Nordisk Familjebok| archiveurl = http://runeberg.org/nfcj/0130.html}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://liternet.bg/publish10/schilingirov/dcankov.htm| заглавие = ДРАГАН ЦАНКОВ| достъп_дата = 8 септември 2012| дата = 18 октомври 2012| издател = Стилиян Чилингиров| archiveurl = http://www.webcitation.org/6BVjzBtXN}}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://liternet.bg/publish22/m_uzunova/dr_cankov.htm| заглавие = ДРАГАН ЦАНКОВ – НЕСПОКОЕН ДУХ НА ГРАНИЦАТА НА ДВЕ ЕПОХИ | достъп_дата = 8 септември 2012 | дата = 18 октомври 2012| издател = Мария Узунова| archiveurl = http://www.webcitation.org/6BVjznhyP}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''4''' | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 10 декември (28 ноември) 1880 | 9 май (27 април) 1881 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 1|Каравелов 1]] |<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00032/38800.htm| заглавие = Петко Каравелов}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.koprivshtitza.com/petko-karavelov.php| заглавие = Петко Каравелов| достъп_дата = 8 септември 2012| дата = 18 октомври 2012| издател = Koprivshtitza.com| archiveurl= http://www.webcitation.org/6BVk0T87t}}</ref> |- | style="background:DarkKhaki;"| '''5''' | align="center"|[[Файл:Johann Casimir Ehrnrooth.jpg|105px]] | [[Казимир Ернрот]]<br /><small>(1833 – 1913)</small> | 9 май <br>(27 април) 1881 | 13 юли <br>(1 юли) 1881 | безпартиен | [[Правителство на Казимир Ернрот|Ернрот]] |<ref>{{cite web|url=http://www.kansallisbiografia.fi/kenraalit/?gid=89|title=Ehrnrooth, Johan Casimir|publisher=Biografiakeskus|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk1Q18Q|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|title=Biografie|url=http://runeberg.org/nfbg/0038.html|publisher=Nordisk Familjebok|year=1907|pages=43}}</ref> |- | colspan="8" style="text-align:center;" |'''''Вакантен (13 юли (1 юли) 1881 – 5 юли (23 юни) 1882)''''' |- | style="background:DarkKhaki;"| '''6''' | align="center"|[[Файл:LSobolev.jpg|105px]] | [[Леонид Соболев]]<br /><small>(1844 – 1913)</small> | 5 юли (23 юни) 1882 | 19 септември (7 септември) 1883 | безпартиен | [[Правителство на Леонид Соболев|Соболев]] |<ref>{{cite book |title= Соболев, Леонид Николаевич}}</ref><ref>{{cite web|author=Ташо Ташев|title=Министрите на България 1879 – 1999|place=София|publisher=АИ „Проф. Марин Дринов“|year=1999|isbn=978-954-430-603-8}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(3)</small> | align="center"|[[Файл:Драган Цанков.jpg|105px]] | [[Драган Цанков]]<br /><small>(1828 – 1911)</small> | 19 септември (7 септември) 1883{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small>{{br}}13 януари (1 януари) 1884{{br}}<small>(''3^-ти мандат'')</small>{{br}} | 12 януари (31 декември) 1883{{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>){{br}}11 юли (29 юни) 1884{{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>) | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Драган Цанков 2|Д. Цанков 2]],<br />[[Правителство на Драган Цанков 3|Д. Цанков 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 11 юли (29 юни) 1884 <small>(''2^-ри мандат'')</small> | 21 август (9 август) 1886 | Либерална партия (каравелисти) | [[Правителство на Петко Каравелов 2|Каравелов 2]] | |- | style="background:#6495ed;"| <small>(2)</small> | align="center"|[[Файл:Kliment tarnovski.jpg|105px]] | [[Васил Друмев]] (митрополит Климент Търновски)<br /><small>(1841 – 1906)</small> | 21 август (9 август) 1886 <small>(''2^-ри мандат'')</small> | 24 август (12 август) 1886 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Климент 2|Климент 2]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> |24 август (12 август) 1886 <small>(3''^-ти мандат'')</small> | 28 август (16 август) 1886 | [[Либерална партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 3|Каравелов 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| '''7''' | align="center"|[[Файл:VasilRadoslavov.jpg|105px]] | [[Васил Радославов]]<br /><small>(1854 – 1929)</small> | 28 август (16 август) 1886 | 10 юли (28 юни) 1887 | Либерална партия (радослависти) | [[Правителство на Васил Радославов 1|Радославов 1]] |<ref>{{cite web|url=http://www.firstworldwar.com/bio/radoslavov.htm|title=Vasil Radoslavov|publisher=Who's Who in First World War|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk22i2f|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hrono.ru/biograf/bio_r/radoslav_v.php|title=Василь Радославов|publisher=hrono.ru|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk2WGhR|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#6495ed;"| '''8''' | align="center"|[[Файл:KonstantinStoilov--bulgariapastpres00samuuoft.png|105px]] | [[Константин Стоилов]]<br /><small>(1853 – 1901)</small> | 10 юли (29 юни) 1887 | 1 септември (20 август) 1887 | [[Консервативна партия]] | [[Правителство на Константин Стоилов 1|Стоилов 1]] |<ref>{{cite book |title= Биография |year= 1918|publisher= Nordisk Familjebok|pages= 95|url= http://runeberg.org/nfcg/0072.html}}</ref><ref>{{cite web|url=http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm|title=Създател на българската държавност|author=Георги Кокеров.|publisher=tripod.com|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk3SUco|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#dfd;"| '''9''' | align="center"|[[Файл:Stefan Stambolov by Georgi Danchov Zografina.jpg|105px]] | [[Стефан Стамболов]]<br /><small>(1854 – 1895)</small> | 1 септември (20 август) 1887 | 31 май (19 май) 1894 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Стефан Стамболов|Стамболов]] |<ref>{{cite book|title= Стамболов Стефан|url= http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Стамболов%20Стефан/}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140916232604/http://slovari.yandex.ru/%7Eкниги/БСЭ/Стамболов%20Стефан/ |date=2014-09-16 }}</ref> |- | style="background:#def;"| <small>(8)</small> | align="center"|[[Файл:KonstantinStoilov--bulgariapastpres00samuuoft.png|105px]] | [[Константин Стоилов]]<br /><small>(1853 – 1901)</small><br /> | 31 май (19 май) 1894 {{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small>{{br}} (9 декември) 1894{{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>) | (9 декември) 1894{{br}} <small>(''2^-ри мандат'')</small>{{br}}30 януари (18 януари) 1899{{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>) | [[Народна партия]] | [[Правителство на Константин Стоилов 2|Стоилов 2]],<br />[[Правителство на Константин Стоилов 3|Стоилов 3]] | |- | style="background:#dfd;"| '''10''' | align="center"|[[Файл:Dimitar Grekov.jpg|105px]] | [[Димитър Греков]]<br /><small>(1847 – 1901)</small> | 30 януари (19 януари) 1899 | 13 октомври (1 октомври) 1899 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Димитър Греков|Греков]] |5 министри от ЛП (радослависти), 2 – от НЛП<ref>{{cite web|url=http://www.vks.bg/vks_p01_05.htm|title=Д-р Димитър Панайотов Греков|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk3xR65|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130322053838/http://www.vks.bg/vks_p01_05.htm |date=2013-03-22 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://dic.academic.ru/dic.nsf/brokgauz_efron/127579/Греков|title=Греков Димитр|publisher=ЭСБЕ|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk53qfl|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''11''' | align="center"|[[Файл:TodorIvanchov.jpg|105px]] | [[Тодор Иванчов]]<br /><small>(1858 – 1906)</small> | 13 октомври (1 октомври) 1899 {{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}(27 ноември) 1900{{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>) | (27 ноември) 1900{{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}25 януари (12 януари) 1901{{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>) | безпартиен | [[Правителство на Тодор Иванчов 1|Иванчов 1]],<br />[[Правителство на Тодор Иванчов 2|Иванчов 2]] |В първото правителство на Иванчов – 5 министри от ЛП (радослависти), във второто правителство – 1 министър от ЛП (радослависти)<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/112|title=Todor Ivanchov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk6dPOL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''12''' | align="center"|[[Файл:Racho Petrov.jpg|105px]] | [[Рачо Петров]]<br /><small>(1861 – 1942)</small> | 25 януари (12 януари) 1901 | 5 март (20 февруари) 1901 | безпартиен | [[Правителство на Рачо Петров 1|Петров 1]] |<ref>{{cite book |title= Генералъ отъ пехотата Рачо Петровъ |coauthors= П. Пѣевъ.|year= 1939|location= София}}</ref><ref>{{cite book |title= Министрите на България 1879 – 1999|coauthors= Ташо Ташев|year= 1999|publisher= АИ „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn= 978-954-430-603-8}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(4)</small> | align="center"|[[Файл:Petkokar.jpg|105px]] | [[Петко Каравелов]]<br /><small>(1843 – 1903)</small> | 5 март (20 февруари) 1901 <small>(''4^-ти мандат'')</small> | 4 януари 1902 (21 декември 1901) | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Петко Каравелов 4|Каравелов 4]] | |- | style="background:#ddfff4;"| '''13''' | align="center"|[[Файл:S.danev.jpg|105px]] | [[Стоян Данев]]<br /><small>(1858 – 1949)</small> | 4 януари 1902 (22 декември 1901) {{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}(4 ноември 1902){{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>){{br}}(18 март 1903){{br}}<small>(''3^-ти мандат''</small>){{br}} | (2 ноември 1902){{br}}<small>(''1^-ви мандат'')</small>{{br}}(18 март 1903){{br}}<small>(''2^-ри мандат''</small>){{br}} 19 май (6 май) 1903 {{br}}<small>(''3^-ти мандат'')</small>{{br}} | [[Прогресивнолиберална партия]] | [[Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3|Данев 1, 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/118|title=Stoyan Danev|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=8 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk7DGY1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| <small>(11)</small> | align="center"|[[Файл:Racho Petrov.jpg|105px]] | [[Рачо Петров]]<br /><small>(1861 – 1942)</small> | 19 май (6 май) 1903{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small> | 5 ноември (22 октомври) 1906 | безпартиен | [[Правителство на Рачо Петров 2|Петров 2]] | |- | style="background:#dfd;"| '''14''' | align="center"|[[Файл:D. Petkov (W Le Queux).jpg|105px]] | [[Димитър Петков]]<br /><small>(1858 – 1907)</small> | 5 ноември (23 октомври) 1906 | 11 март (26 февруари) 1907 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Димитър Петков|Д. Петков]] |<ref>{{cite web|url=http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/d_petkov.htm|title=Памет за Димитър Петков|author=Борислав Гърдев.|publisher=liternet.bg|accessdate=12 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk7lu2w|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''15''' | align="center"|[[Файл:DimitarStanchov.jpg|105px]] | [[Димитър Станчов]]<br /><small>(1863 – 1940)</small> | 12 март (27 февруари) 1907 | 16 март (3 март) 1907 | безпартиен | [[Правителство на Димитър Станчов|Станчов]] |НЛП е представена с 5 министри<ref name="rulers">{{cite web|url=http://rulers.org/rulb2.html#bulgaria|title=Prime ministers // Bulgaria|accessdate=12 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk8KJAu|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#dfd;"| '''16''' | align="center"|[[Файл:PetarGudev.jpg|105px]] | [[Петър Гудев]]<br /><small>(1863 – 1932)</small> | 16 март (3 март) 1907 | 29 януари (16 януари) 1908 | [[Народнолиберална партия]] | [[Правителство на Петър Гудев|Гудев]] |<ref>{{cite book |title= Доктор Петър Гудев – Политик и държавник|coauthors= Борислав Гърдев|year= 2002|publisher= LiterNet|location= Варна|isbn = 954-304-015-Х|url= http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/pgudev/content.htm}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''17''' | align="center"|[[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 29 януари 1908 | 5 октомври 1908 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 1|Малинов 1]] |<ref name="rulers"/> |} == Царство България (1908 – 1946) == [[Царство България]] възниква непосредствено след обявената независимост на Княжество България през 1908 г. {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председатели на Министерския съвет'''<br /><small>1908 – 1946</small> |- | style="background:#d7b9ff;"| '''17''' | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 5 октомври 1908 | 29 март 1911 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 1|Малинов 1]],<br />[[Правителство на Александър Малинов 2|Малинов 2]] | |- | style="background:#def;"| '''18''' | [[Файл:BASA-568K-2-147-3-Ivan Evstratiev Geshov (cropped).jpg|105px]] | [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Гешов]]<br /><small>(1849 – 1924)</small> | 29 март 1911 | 14 юни 1913 | [[Народна партия]] | [[Правителство на Иван Гешов|Гешов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/104|title=Ivan Geshov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk8ncou|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ddfff4;"| <small>(13)</small> | [[Файл:S.danev.jpg|105px]] | [[Стоян Данев]]<br /><small>(1858 – 1949)</small> | 14 юни 1913{{br}}<small>(''4^-ти мандат'')</small> | 17 юли 1913 | [[Прогресивнолиберална партия]] | [[Правителство на Стоян Данев 4|Данев 4]] | |- | style="background:#ead6ea;"| <small>(7)</small> | [[Файл:VasilRadoslavov.jpg|105px]] | [[Васил Радославов]]<br /><small>(1854 – 1929)</small> | 17 юли 1913{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small> | 21 юни 1918 | [[Либерална партия (радослависти)]] | [[Правителство на Васил Радославов 2|Радославов 2]],<br />[[Правителство на Васил Радославов 3|Радославов 3]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(17)</small> | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 21 юни 1918{{br}}<small>(''2^-ри мандат'')</small> | 28 ноември 1918 | [[Демократическа партия]] | [[Правителство на Александър Малинов 3 и 4|Малинов 3, 4]] | |- | style="background:#def;"| '''19''' | [[Файл:Teodor Teodorov.jpg|105px]] | [[Теодор Теодоров]]<br /><small>(1859 – 1924)</small> | 28 ноември 1918 | 6 октомври 1919 | [[Народна партия]] | [[Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2|Теодоров 1, 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/110|title=Teodor Teodorov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk9NCoZ|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ffdab8;"| '''20''' | [[Файл:A Stamboliyski.jpg|105px]] | [[Александър Стамболийски]]<br /><small>(1879 – 1923)</small> | 6 октомври 1919 | 9 юни 1923 | [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]] | [[Правителство на Александър Стамболийски 1|Стамболийски 1]],<br />[[Правителство на Александър Стамболийски 2|Стамболийски 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.cooperativeindividualism.org/stambolisky_bio.html|title=Alexander Stambolisky|author=John McClaughry.|date=1997|publisher=cooperativeindividualism.org|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVk9wjRE|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.esamizdat.it/traduzioni/brucciani1.htm|title=Alexandăr Stambolijski|author=Giacomo Brucciani.|date=2003|publisher=esamizdat.it|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkAV1cB|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://www.webcitation.org/6HXHiKAvK?url=http://www.esamizdat.it/traduzioni/brucciani1.htm |date=2013-06-21 }}</ref> |- | style="background:#ddebab;"| '''21''' | [[Файл:Altsankov.jpeg|105px]] | [[Александър Цанков]]<br /><small>(1879 – 1959)</small> | 9 юни 1923{{br}}<small>(след военен преврат)</small> | 4 януари 1926 | [[Демократически сговор]] | [[Правителство на Александър Цанков 1|А. Цанков 1]],<br />[[Правителство на Александър Цанков 2|А. Цанков 2]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ddebab;"| '''22''' | [[Файл:Andrey Lyapchev 1930.jpg|105px]] | [[Андрей Ляпчев]]<br /><small>(1866 – 1933)</small> | 4 януари 1926 | 29 юни 1931 | [[Демократически сговор]] | [[Правителство на Андрей Ляпчев 1|Ляпчев 1]],<br />[[Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3|Ляпчев 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/116|title=Andrey Lyapchev|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=13 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkBcjeh|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#d7b9ff;"| <small>(17)</small> | [[Файл:Alexander Malinov.png|105px]] | [[Александър Малинов]]<br /><small>(1867 – 1938)</small> | 29 юни 1931{{br}}<small>(''3^-ти мандат'')</small> | 12 октомври 1931 | [[Народен блок]] | [[Правителство на Александър Малинов 5|Малинов 5]] | |- | style="background:#d7b9ff;"| '''23''' | [[Файл:N.mushanov.jpg|105px]] | [[Никола Мушанов]]<br /><small>(1872 – 1951)</small> | 12 октомври 1931 | 19 май 1934 | [[Народен блок]] | [[Правителство на Никола Мушанов 1, 2 и 3|Мушанов 1, 2, 3]] |<ref>{{cite web|url=http://www.liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=995|title=Nikola Mushanov, Bulgaria (1872 – 1951)|publisher=liberal-international.org|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkCC1Bg|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20060127151127/http://liberal-international.org/editorial.asp?ia_id=995 |date=2006-01-27 }}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''24''' | [[Файл:K.georgiev.jpg|105px]] | [[Кимон Георгиев]]<br /><small>(1882 – 1969)</small> | 19 май 1934{{br}}<small>(след военен преврат)</small> | 22 януари 1935 | безпартиен | [[Правителство на Кимон Георгиев 1|Георгиев 1]] |<ref>{{cite book|title= Кимон Георгиев|url= http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Георгиев%20Кимон/}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725020107/http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Георгиев%20Кимон/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=860|title=Кимон Георгиев – опит за портрет|publisher=bg-history.info|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkClbht|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''25''' | [[Файл:Pencho Zlatev.png|105px]] | [[Пенчо Златев]]<br /><small>(1881 – 1948)</small> | 22 януари 1935 | 21 април 1935 | безпартиен | [[Правителство на Пенчо Златев|Златев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''26''' | [[Файл:Andrey Toshev.png|105px]] | [[Андрей Тошев]]<br /><small>(1867 – 1944)</small> | 21 април 1935 | 23 ноември 1935 | безпартиен | [[Правителство на Андрей Тошев|Тошев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''27''' | [[Файл:Georgi Kyoseivanov1.png|105px]] | [[Георги Кьосеиванов]]<br /><small>(1884 – 1960)</small> | 23 ноември 1935 | 16 февруари 1940 | безпартиен | [[Правителство на Георги Кьосеиванов 1|Кьосеиванов 1]],<br />[[Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4|Кьосеиванов 2, 3, 4]] |<ref>{{cite web|url=http://www.palitrabg.net/34b.htm|title=За Георги Кьосеиванов 125 години след рождението му|author=Борислав Гърдев.|date=15 март 2009|publisher=Сп. „Палитра“|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkEwUTF|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''28''' | [[Файл:Богдан Филов.jpg|105px]] | [[Богдан Филов]]<br /><small>(1883 – 1945)</small> | 16 февруари 1940 | 9 септември 1943 | безпартиен | [[Правителство на Богдан Филов 1|Филов 1]],<br />[[Правителство на Богдан Филов 2|Филов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.argumenti.net/?p=80|title=Богдан Филов – противоречивият|author=Борислав Гърдев.|work=argumenti.net|publisher=АРГУМЕНТИ|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkFTRBy|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150923174623/http://www.argumenti.net/?p=80 |date=2015-09-23 }}</ref> |- | style="background:white"| - | | [[Петър Габровски]]<br /><small>(1898 – 1945)</small> | 9 септември 1943 | 14 септември 1943 | безпартиен | — | Временно, замества Богдан Филов <ref name="rulers"/> |- | style="background:white"| '''29''' | [[Файл:Dobri Bozhilov1.png|105px]] | [[Добри Божилов]]<br /><small>(1884 – 1945)</small> | 14 септември 1943 | 1 юни 1944 | безпартиен | [[Правителство на Добри Божилов|Божилов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.minfin.bg/en/page/137|title=Dobri Bozhilov|publisher=Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkFzWMO|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''30''' | [[Файл:Ivan Bagrianov.jpg|105px]] | [[Иван Багрянов]]<br /><small>(1891 – 1945)</small> | 1 юни 1944 | 2 септември 1944 | безпартиен | [[Правителство на Иван Багрянов|Багрянов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.seconde-guerre.com/biographies/biographie-n-Bagrianov.html|title=Bagrianov, Ivan Ivanov|publisher=Seconde-Guerre.com|accessdate=14 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkGYhv1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:#ffdab8;"| '''31''' | [[Файл:Konstantin Muraviev.jpg|105px]] | [[Константин Муравиев]]<br /><small>(1893 – 1965)</small> | 2 септември 1944{{br}}<small>(с царски указ на Регентския съвет)</small> | 9 септември 1944 | [[БЗНС Врабча 1]] | [[Правителство на Константин Муравиев|Муравиев]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#edcba9;"| <small>(24)</small> | [[Файл:K.georgiev.jpg|105px]] | [[Кимон Георгиев]]<br /><small>(1882 – 1969)</small><br /> | 9 септември 1944{{br}}<small>(''2^-ри мандат'') (след държавен преврат)</small> | 23 ноември 1946 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Кимон Георгиев 2|Георгиев 2]], [[Правителство на Кимон Георгиев 3|Георгиев 3]] | |} == Народна република България (1946 – 1990) == България е [[Народна република България|народна република]] от 15 септември 1946 до 15 ноември 1990 г. {| class="wikitable sortable" style="width:100%; text-align:center" |+ |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председател на Министерския съвет'''<br /><small>1946 – 1990</small> |- | style="background:#ff8c87;"| '''32''' | [[Файл:Georgi Dimitrow.png|105px]] | [[Георги Димитров]]<br /><small>(1882 - 1949)</small> | 23 ноември 1946 | 2 юли 1949 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Георги Димитров 1|Г. Димитров 1]],<br />[[Правителство на Георги Димитров 2|Г. Димитров 2]] |<ref>{{cite web|url=http://www.biogr.ru/biography/?id_rubric=4&id=598|title=Биография Димитрова Георгия Михайловича|publisher=БСЭ|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkHHQQZ|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130819163709/http://biogr.ru/biography/?id_rubric=4 |date=2013-08-19 }}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''33''' | [[Файл:V.kolarov.jpg|105px]] | [[Васил Коларов]]<br /><small>(1877 – 1950)</small> | 2 юли 1949 | 23 януари 1950 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Васил Коларов 1 и 2|Коларов 1, 2]] |<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/Васил%20Коларов/БСЭ/Коларов/ | заглавие = Васил Коларов }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725041443/http://slovari.yandex.ru/Васил%20Коларов/БСЭ/Коларов/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.marxists.org/francais/bios/kolarov.htm|title=Vasil Kolarov|publisher=Marxistischen Internetarchiv|accessdate=15 септември 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''34''' | [[Файл:Valko Chervenkov.jpg|105px]] | [[Вълко Червенков]]<br /><small>(1900 – 1980)</small> | 3 февруари 1950 | 17 април 1956 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Васил Коларов 1 и 2|Коларов 2]],<br />[[Правителство на Вълко Червенков|Червенков]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexc2.html#cherv|title=Chervenkov, Vulko|publisher=rulers.org|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkLd5Cc|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''35''' | | [[Антон Югов]]<br /><small>(1904 – 1991)</small> | 17 април 1956 | 19 ноември 1962 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Антон Югов 1, 2 и 3|Югов 1, 2, 3]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ff8c87;"| '''36''' | [[Файл:Todor_Živkov_(fototeca.iiccr.ro).jpg ‎|110px]] | [[Тодор Живков]]<br /><small>(1911 - 1998)</small> | 19 ноември 1962 | 9 юли 1971 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Тодор Живков 1|Живков 1]],<br />[[Правителство на Тодор Живков 2|Живков 2]] |<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://slovari.yandex.ru/Тодор%20Живков/БСЭ/Живков/ | заглавие = Тодор Живков }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725030908/http://slovari.yandex.ru/Тодор%20Живков/БСЭ/Живков/ |date=2014-07-25 }}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''37''' | [[Файл:Stanko Todorov.jpg|105px]] | [[Станко Тодоров]]<br /><small>(1920 – 1996)</small> | 9 юли 1971 | 18 юни 1981 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Станко Тодоров 1|Тодоров 1]],<br />[[Правителство на Станко Тодоров 2|Тодоров 2]] |<ref>{{cite book |title= Станко Тодоров |url= http://slovari.yandex.ru/Станко%20Тодоров/БСЭ/Тодоров%20Станко/ }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140725033457/http://slovari.yandex.ru/Станко%20Тодоров/БСЭ/Тодоров%20Станко/ |date=2014-07-25 }}</ref><ref> {{cite web|url=http://www.nytimes.com/1996/12/20/world/stanko-todorov-76-ex-premier-of-bulgaria.html|title=Stanko Todorov, 76, Ex-Premier of Bulgaria|date=20 декември 1996|publisher=The New York Times|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkP6IIL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ff8c87;"| '''38''' | | [[Гриша Филипов]]<br /><small>(1919 – 1994)</small> | 18 юни 1981 | 21 март 1986 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Гриша Филипов|Филипов]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#ff8c87;"| '''39''' | | [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]]<br /><small>(1933 - 2022)</small> | 21 март 1986 | 3 февруари 1990 | [[Отечествен фронт|ОФ]] | [[Правителство на Георги Атанасов|Атанасов]] |<ref name="rulers"/> |- | style="background:#fbb;"| '''40''' | | [[Андрей Луканов]]<br /><small>(1938 - 1996)</small> | 3 февруари 1990 | 7 декември 1990 | [[Българска социалистическа партия|БСП]] | [[Правителство на Андрей Луканов 1|Луканов 1]],<br />[[Правителство на Андрей Луканов 2|Луканов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexl4.html#lukan|title=Lukanov, Andrey|publisher=rulers.org|accessdate=15 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkPeTyL|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |} === Конституционна история === На 21 ноември 1946 г. на заседание на [[4 Велико народно събрание|IV Велико народно събрание]] министър-председателят [[Кимон Георгиев]] обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва: {{цитат|За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27 октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.|Кимон Георгиев}} Същия ден министър-председателят депозира в [[Временно председателство на Народната република|Председателството на народната република]] оставката на кабинета си, която е уважена, а [[Георги Димитров]] – лидерът на победилата в изборите [[БРП]] (к.) – е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно. На 3 юли 1949 г. в санаториума „[[Барвиха (санаториум)|Барвиха]]“, край съветската столица [[Москва]], след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал [[диабет]] и проблеми с [[черен дроб|черния дроб]]. На 6 юли тялото на Димитров пристига в [[София]] и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на [[Велико народно събрание|Великото народно събрание]], на която председателят на Бюрото на ВНС [[Райко Дамянов]] прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно чл. 39 и чл. 40 от [[Конституция]]та, и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от [[БКП]] [[Минчо Минчев (политик, р. 1910)|Минчо Минчев]] предлага за поста [[Васил Коларов]], чиято кандидатура е одобрена единодушно, с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството. На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на [[1 Народно събрание|I Народно събрание]], на която председателят [[Фердинанд Козовски]] чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва: ''„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.“'' На 18 януари Ф. Козовски прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП [[Иван Пашов]] и [[Власи Власовски]], и от [[БЗНС]] – [[Николай Георгиев]] и [[Стоян Тончев]], Народното събрание да възложи отново на [[Васил Коларов]] съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателят представя министрите, те са гласувани без възражения. Коларов умира 5 дни по-късно – на 23 януари 1950 г. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост“, след като в началото на месеца той е прекарал [[инфаркт]]. На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на НС]] [[Минчо Нейчев]] прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран [[Вълко Червенков]]. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на народното събрание. На следващия ден (17 април) председателстващият заседанието Георги Атанасов (подпредседател на ''бюрото на народното събрание'') съобщава, че в бюрото е постъпило писмо от [[Вълко Червенков]], в което той моли да бъде освободен от поста ''председател на Министерския съвет''. В писмото се посочва: ''„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.“'' Предложението на бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на БКП]] и постоянното бюро на националния съвет на [[Отечествен фронт|ОФ]], и на парламентарните групи на БКП и БЗНС, народният представител [[Тодор Живков]] предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран [[Антон Югов]]. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството. На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на [[4 Народно събрание|IV Народно събрание]], на която председателят на Президиума на НС [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му, начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това: ''„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на [[Антон Югов]] като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание.'' ''Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерския съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление.'' ''Като председател на Министерския съвет [[Антон Югов]] със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на партията след [[Априлски пленум на ЦК на БКП (1956)|Априлския пленум]] за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее.'' ''Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет [[Антон Югов]] не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по чл. 40 от [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституцията на Народна република България]] и правилника за вътрешния ред на Народното събрание.'' ''По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че [[Антон Югов]] трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.“'' Предложението е прието единодушно, след което [[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]] прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на [[Генерален секретар на ЦК на БКП|първия секретар на ЦК на БКП]] [[Тодор Живков]] за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а неговият председател прочита програмата. == Република България (след 1990) == Възниква след обявяването на [[Република България]] (15 ноември 1990 г.). {| class="wikitable" style="width:100%; text-align:center" |- ! № ! Портрет ! Име {{Br}}<small>(Роден-Починал)</small> ! Встъпил в длъжност ! Напуснал длъжност ! Партия/Коалиция ! Правителство ! Бележки |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Председател на Министерския съвет'''<br /><small>1990 – 1991</small> |- | style="background:#efdfbb;"| '''41''' | | [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]]<br /><small>(1927 – 2015)</small> | 22 декември 1990 | 8 ноември 1991 | безпартиен | [[Правителство на Димитър Попов|Попов]] |<ref name="rulers"/><ref>[https://www.24chasa.bg/Article/5157221 www.24chasa.bg]</ref> |- | colspan="8" style="text-align:center;" | '''Министър-председател'''<br /><small>1991 –</small> |- | style="background:#1974d2;"| '''42''' | [[Файл:Dimitrov.JPG|105px]] | [[Филип Димитров]]<br /><small>(род. 1955)</small> | 8 ноември 1991 | 30 декември 1992 | [[Съюз на демократичните сили|СДС]] | [[Правителство на Филип Димитров|Ф. Димитров]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexd3.html#dimitf|title=Dimitrov, Filip|publisher=rulers.org|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkSLMy1|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.parliament.bg/en/MP/211|title=PHILIP DIMITROV DIMITROV|publisher=National Assembly of the Republic of Bulgaria|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkVHZxR|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#FFE4E1;"| '''43''' | [[Файл:L.berov.jpg|105px]] | [[Любен Беров]]<br /><small>(1925 – 2006)</small> | 30 декември 1992 | 17 октомври 1994 | безпартиен | [[Правителство на Любен Беров|Беров]] | Управлява с мандат на Движението за права и свободи. <ref name="rulers"/> |- | style="background:white;"| '''44''' | [[Файл:Reneta Indzhova 2020 (cropped).png|105px]] | [[Ренета Инджова]]<br /><small>(род. 1953)</small> | 17 октомври 1994{{br}}<small>(служебен)</small> | 25 януари 1995 | безпартиен | [[Правителство на Ренета Инджова|Инджова]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Жельо Желев]] <ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?tittle=Ренета_Инджова_&IDMenu=366&IDArticle=759|title=Ренета Инджова|publisher=omda.bg|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkWoOXZ|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref name="rulers"/> |- | style="background:#D71921;"| '''45''' | | [[Жан Виденов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 25 януари 1995 | 13 февруари 1997 | [[Демократична левица]] | [[Правителство на Жан Виденов|Виденов]] |<ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=360&IDArticle=579|title=Жан Виденов|publisher=ОМДА|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkZiPI9|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white"| '''46''' | | [[Стефан Софиянски]]<br /><small>(род. 1951)</small><br /> | 13 февруари 1997{{br}}<small>(служебен)</small> | 21 май 1997 | [[Обединени демократични сили|ОДС]] | [[Правителство на Стефан Софиянски|Софиянски]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Петър Стоянов]] <ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?tittle=Sofiyanski,_Stefan&IDMenu=375&IDArticle=1032|title=Стефан Софиянски|publisher=ОМДА|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkcBfqV|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.parliament.bg/en/MP/210|title=STEFAN ANTONOV SOFIANSKI|publisher=National Assembly of the Republic of Bulgaria|accessdate=16 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkeyJ1q|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#1974d2;"| '''47''' | [[Файл:Ivan Kostov 2013 05(cropped).jpg|105px]] | [[Иван Костов]]<br /><small>(род. 1949)</small> | 21 май 1997 | 24 юли 2001 | [[Обединени демократични сили|ОДС]] | [[Правителство на Иван Костов|Костов]] |<ref>{{cite web|url=http://sun450.government.bg/old/eng/prime_minister/|title=IVAN KOSTOV|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkfrpWH|archivedate=18 октомври 2012}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=368&IDArticle=1250|title=Иван Костов|publisher=ОМДА|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkhOHkH|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#ffaa1d;"| '''48''' | [[Файл:2017-07-04-MMPF-WP-IMG_7560.jpg|105px]] | [[Симеон Сакскобургготски]]<br /><small>(род. 1937)</small> | 24 юли 2001 | 17 август 2005 | [[Национално движение за стабилност и възход|НДСВ]] | [[Правителство на Симеон Сакскобургготски|Симеон II]] |<ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexs3.html#simeo|title=Simeon II|publisher=rulers.org|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkkImOp|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.cidob.org/es/documentacion/biografias_lideres_politicos/europa/bulgaria/simeon_sakskoburggotski|title=Simeon Sakskoburggotski|publisher=Fundación CIDOB|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkoNKwP|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#D71921;"| '''49''' | [[Файл:Sergey Stanishev 2009 elections diff crop.jpg|105px]] | [[Сергей Станишев]]<br /><small>(род. 1966)</small> | 17 август 2005 | 27 юли 2009 | [[БСП за България|Коалиция за България]] | [[Правителство на Сергей Станишев|Станишев]] |Управлява с мандат на Движението за права и свободи. <ref>{{cite web|url=http://rulers.org/indexs5.html#stani|title=Stanishev, Sergey|publisher=rulers.org|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkpVxOe|archivedate=18 октомври 2012}}</ref><ref>{{cite web|url=http://old.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0027&n=000019&g=|title=СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ|date=9 септември 2005|publisher=Министерски съвет на Република България|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkteYJ8|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:#0056A7;"| '''50''' | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 27 юли 2009 | 13 март 2013 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 1|Борисов 1]] |<ref>{{cite web|url=http://sofia.bg/bborisov.asp|title=Автобиография Бойко Борисова|publisher=sofia.bg|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkuZq04|archivedate=18 октомври 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130528021532/http://www.sofia.bg/bborisov.asp |date=2013-05-28 }}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.citymayors.com/mayors/sofia-mayor.html|title=From City Mayor of Sofia to Prime Minister of Bulgaria|author=Andrew Stevens.|publisher=citymayors.com|accessdate=17 септември 2012|archiveurl=http://www.webcitation.org/6BVkvF1Uc|archivedate=18 октомври 2012}}</ref> |- | style="background:white;"| '''51''' | [[Файл:Марин Райков на съвместна пресконференция с Хашим Тачи (8741636514) (cropped).jpg|105px]] | [[Марин Райков]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 13 март 2013{{br}}<small>(служебен)</small> | 29 май 2013 | безпартиен | [[Правителство на Марин Райков|Райков]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Росен Плевнелиев]] |- | style="background:#D71921;"| '''52''' | [[Файл:Plamen_Oresharski.jpg|105px]] | [[Пламен Орешарски]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 29 май 2013 | 6 август 2014 | безпартиен | [[Правителство на Пламен Орешарски|Орешарски]] |Управлява с мандат на Коалиция за България. |- | style="background:white;"| '''53''' | [[Файл:Georgi Bliznashki.jpg|105px]] | [[Георги Близнашки]]<br /><small>(род. 1956)</small><br /> | 6 август 2014{{br}}<small>(служебен)</small> | 7 ноември 2014 | безпартиен | [[Правителство на Георги Близнашки|Близнашки]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Росен Плевнелиев]] |- | style="background:#0056A7;"| <small>(50)</small> | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 7 ноември 2014 | 27 януари 2017 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 2|Борисов 2]] |<ref>{{cite web|url=http://parliament.bg/bg/news/ID/3244|title=Парламентът започна с процедура по избор на министър-председател и членове на Министерския съвет|publisher=Народно събрание|accessdate=7 ноември 2014}}</ref> |- | style="background:white;"| '''54''' | [[Файл:Ognyan Gerdzhikov.jpg|105px]] | [[Огнян Герджиков]]<br /><small>(род. 1946)</small> | 27 януари 2017{{br}}<small>(служебен)</small> | 4 май 2017 | безпартиен | [[Правителство на Огнян Герджиков|Герджиков]] | Ръководи служебно правителство, назначено от президента [[Румен Радев]] |- | style="background:#0056A7;"| <small>(50)</small> | [[Файл:Boyko Borissov (crop 2019).jpg|105px]] | [[Бойко Борисов]]<br /><small>(род. 1959)</small> | 4 май 2017 | 12 май 2021 | [[ГЕРБ]] | [[Правителство на Бойко Борисов 3|Борисов 3]] | |- |style="background:white;"|'''55''' |[[Файл:Stefan Yanev.jpg|105px]] | [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]<br /><small>(род. 1960)</small> | 12 май 2021{{br}}<small>(служебен)</small> | 13 декември 2021 | безпартиен | [[Правителство на Стефан Янев 1|Янев 1]], <br>[[Правителство на Стефан Янев 2|Янев 2]] | Ръководи последователно две служебни правителства, назначени от президента [[Румен Радев]] |- |style="background:#FAD630"|'''56''' ||[[Файл:Kiril Petkov 2021.jpg|105px]] |[[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков ]]<br /><small>(род. 1980)</small> |13 декември 2021 |2 август 2022 г |[[Продължаваме промяната]] |[[Правителство на Кирил Петков|К. Петков]] | Ръководи коалиционно правителство с мандат на [[Продължаваме промяната]] |} == Време за управление == * Обща продължителност на управлението над 3 г. за всички мандати към {{CURRENTDAY}} {{CURRENTMONTHNAME}} {{CURRENTYEAR}} г. {| class="wikitable" !№!!Име!!Време за управление!!Брой мандати |- | 1 | [[Станко Тодоров]] | 9 г. 11 м. 9 д. | 2 |- | 2 | [[Бойко Борисов]] | 9 г. 10 м. 14 д. | 3 |- | 3 | [[Тодор Живков]] | 8 г. 7 м. 18 д. | 2 |- | 4 | [[Стефан Стамболов]] | 6 г. 9 м. | 1 |- | 5 | [[Антон Югов]] | 6 г. 7 м. 2 д. | 3 |- | 6 | [[Вълко Червенков]] | 6 г. 2 м. 14 д. | 1 |- | 7 | [[Васил Радославов]] | 5 г. 9 м. 16 д. | 3 |- | 8 | [[Андрей Ляпчев]] | 5 г. 5 м. 24 д. | 3 |- | 9 | [[Гриша Филипов]] | 4 г. 9 м. 5 д. | 1 |- | 10 | [[Константин Стоилов]] | 4 г. 8 м. 21 д. | 3 |- | 11 | [[Георги Кьосеиванов]] | 4 г. 2 м. 24 д. | 4 |- | 12 | [[Иван Костов]] | 4 г. 2 м. 3 д. | 1 |- | 13 | [[Симеон Сакскобургготски]] | 4 г. 24 д. | 1 |- | 14 | [[Сергей Станишев]] | 3 г. 11 м. 10 д. | 1 |- | 15 | [[Александър Малинов]] | 3 г. 10 м. 24 д. | 5 |- | 16 | [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] | 3 г. 10 м. 14 д. | 1 |- | 17 | [[Александър Стамболийски]] | 3 г. 8 м. 3 д. | 2 |- | 18 | [[Богдан Филов]] | 3 г. 6 м. 24 д. | 2 |- | 19 | [[Рачо Петров]] | 3 г. 5 м. 14 д. | 2 |- | 20 | [[Петко Каравелов]] | 3 г. 4 м. 15 д. | 4 |} == Живи бивши министър-председатели == {| class="wikitable" !Име!!Мандат!!Дата на раждане |- |[[Филип Димитров]] |1991 – 1992 |{{Дата на раждане и години|1955|март|31}} |- |[[Ренета Инджова]] |1994 – 1995 |{{Дата на раждане и години|1953|юли|6}} |- |[[Жан Виденов]] |1995 – 1997 |{{Дата на раждане и години|1959|март|22}} |- |[[Стефан Софиянски]] | 1997 |{{Дата на раждане и години|1951|ноември|7}} |- |[[Иван Костов]] |1997 – 2001 |{{Дата на раждане и години|1949|декември|23}} |- |[[Симеон Сакскобургготски]] |2001 – 2005 |{{Дата на раждане и години|1937|юни|16}} |- |[[Сергей Станишев]] |2005 – 2009 |{{Дата на раждане и години|1966|май|5}} |- |[[Бойко Борисов]] |2009 – 2013<br>2014 – 2017<br>2017 – 2021 |{{Дата на раждане и години|1959|юни|13}} |- |[[Марин Райков]] |2013 |{{Дата на раждане и години|1960|Декември |17}} |- |[[Пламен Орешарски]] |2013 – 2014 |{{Дата на раждане и години|1960|Февруари|21}} |- |[[Георги Близнашки]] |2014 |{{Дата на раждане и години|1956|октомври|4}} |- |[[Огнян Герджиков]] |2017 |{{Дата на раждане и години|1946|Март |19}} |- |[[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] |2021 |{{Дата на раждане и години|1960|Март |1}} |} Най-скорошната смърт на бивш министър-председател е тази на [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] (1986 – 1990) – починал на [[31 март]] [[2022]] г., на 88-годишна възраст. == Времева линия == <timeline> ImageSize = width:1200 height:auto barincrement:12 PlotArea = top:3 bottom:150 right:130 left:20 AlignBars = late DateFormat = yyyy Period = from:1879 till:2022 TimeAxis = orientation:horizontal ScaleMajor = unit:year increment:5 start:1880 ScaleMinor = unit:year increment:1 start:1879 Colors = id:none value:gray(0.9) legend:Безпартиен id:consp value:oceanblue legend:Консервативна id:libp value:lavender legend:Либерална id:nlibp value:limegreen legend:Народнолиберална id:np value:green legend:Народна id:dp value:purple legend:Демократическа id:plp value:yellowgreen legend:Прогресивнолиберална id:bzns value:lightorange legend:БЗНС id:ds value:yellow2 legend:Демократически_сговор id:zveno value:tan1 legend:Звено id:bkp value:magenta legend:БКП id:bsp value:red legend:БСП id:sds value:blue legend:СДС id:ndsv value:yellow legend:НДСВ id:gerb value:powderblue legend:ГЕРБ id:pp value:yellow legend:ПП Legend = columns:4 left:200 top:100 columnwidth:230 TextData = pos:(20,100) textcolor:black fontsize:M text:"Партия:" BarData = bar:TodorBurmov bar:VasilDrumev1 bar:DraganTsankov1 bar:PetkoKaravelov1 bar:CasimirEnrot bar:Vacant bar:LeonidSobolev bar:DraganTsankov2 bar:PetkoKaravelov2 bar:VasilDrumev2 bar:PetkoKaravelov3 bar:VasilRadoslavov1 bar:KonstantinStoilov1 bar:StefanStambolov bar:KonstantinStoilov2 bar:DimitarGrekov bar:TodorIvanchov bar:RachoPetrov1 bar:PetkoKaravelov4 bar:StoyanDanev bar:RachoPetrov2 bar:DimitarPetkov bar:DimitarStanchov bar:PetarGudev bar:AleksandarMalinov1 bar:IvanGeshov bar:StoyanDanev2 bar:VasilRadoslavov2 bar:Malinov2 bar:TeodorTeodorov bar:AleksandarStamboliyski bar:AleksandarTsankov bar:AndreyLyapchev bar:Malinov3 bar:NikolaMushanov bar:KimonGeorgiev1 bar:PenchoZlatev bar:AndreyToshev bar:GeorgiKyoseivanov bar:BogdanFilov bar:PetarGabrovski bar:DobriBozhilov bar:IvanBagryanov bar:KonstantinMuraviev bar:KimonGeorgiev2 bar:GeorgiDimitrov bar:VasilKolarov bar:ValkoChervenkov bar:AntonYugov bar:TodorZhivkov bar:StankoTodorov bar:GrishaFilipov bar:GeorgiAtanasov bar:AndreyLukanov bar:DimitarPopov bar:FilipDimitrov bar:LyubenBerov bar:RenetaIndzhova bar:ZhanVidenov bar:StefanSofiyanski bar:IvanKostov bar:SimeonSakskoburggotski bar:SergeyStanishev bar:BoykoBorisov1 bar:MarinRaykov bar:PlamenOresharski bar:GeorgiBliznashki bar:BoykoBorisov2 bar:OgnyanGerdzhikov bar:BoykoBorisov3 bar:StefanYanev bar:KirilPetkov PlotData= width:5 align:left fontsize:S shift:(5,-4) anchor:till bar:TodorBurmov from: 1879 till: 1879 color:consp text:"[[Тодор Бурмов]]" bar:VasilDrumev1 from: 1879 till: 1880 color:consp text:"[[Васил Друмев |Митрополит Климент]]" bar:DraganTsankov1 from: 1880 till: 1880 color:libp text:"[[Драган Цанков]]" bar:PetkoKaravelov1 from: 1880 till: 1881 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:CasimirEnrot from: 1881 till: 1881 color:none text:"[[Казимир Ернрот]]" bar:Vacant from: 1881 till: 1882 color:none text:"[[Режим на пълномощията|Няма]]" bar:LeonidSobolev from: 1882 till: 1883 color:none text:"[[Леонид Соболев]]" bar:DraganTsankov2 from: 1883 till: 1884 color:libp text:"[[Драган Цанков]]" bar:PetkoKaravelov2 from: 1884 till: 1886 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:VasilDrumev2 from: 1886 till: 1886 color:consp text:"[[Васил Друмев |Митрополит Климент]]" bar:PetkoKaravelov3 from: 1886 till: 1886 color:libp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:VasilRadoslavov1 from: 1886 till: 1887 color:libp text:"[[Васил Радославов]]" bar:KonstantinStoilov1 from: 1887 till: 1887 color:consp text:"[[Констанин Стоилов]]" bar:StefanStambolov from: 1887 till: 1894 color:nlibp text:"[[Стефан Стамболов]]" bar:KonstantinStoilov2 from: 1894 till: 1899 color:np text:"[[Констанин Стоилов]]" bar:DimitarGrekov from: 1899 till: 1899 color:nlibp text:"[[Димитър Греков]]" bar:TodorIvanchov from: 1899 till: 1901 color:libp text:"[[Тодор Иванчов]]" bar:RachoPetrov1 from: 1901 till: 1901 color:none text:"[[Рачо Петров]]" bar:PetkoKaravelov4 from: 1901 till: 1902 color:dp text:"[[Петко Каравелов]]" bar:StoyanDanev from: 1902 till: 1903 color:plp text:"[[Стоян Данев]]" bar:RachoPetrov2 from: 1903 till: 1906 color:none text:"[[Рачо Петров]]" bar:DimitarPetkov from: 1906 till: 1907 color:nlibp text:"[[Димитър Петков]]" bar:DimitarStanchov from: 1907 till: 1907 color:none text:"[[Димитър Станчов]]" bar:PetarGudev from: 1907 till: 1908 color:nlibp text:"[[Петър Гудев]]" bar:AleksandarMalinov1 from: 1908 till: 1911 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:IvanGeshov from: 1911 till: 1913 color:np text:"[[Иван Гешов]]" bar:StoyanDanev2 from: 1913 till: 1913 color:plp text:"[[Стоян Данев]]" bar:VasilRadoslavov2 from: 1913 till: 1918 color:libp text:"[[Васил Радославов]]" bar:Malinov2 from: 1918 till: 1918 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:TeodorTeodorov from: 1918 till: 1919 color:np text:"[[Теодор Теодоров]]" bar:AleksandarStamboliyski from: 1919 till: 1923 color:bzns text:"[[Александър Стамболийски]]" bar:AleksandarTsankov from: 1923 till: 1926 color:ds text:"[[Александър Цанков]]" bar:AndreyLyapchev from: 1926 till: 1931 color:ds text:"[[Андрей Ляпчев]]" bar:Malinov3 from: 1931 till: 1931 color:dp text:"[[Александър Малинов]]" bar:NikolaMushanov from: 1931 till: 1934 color:dp text:"[[Никола Мушанов]]" bar:KimonGeorgiev1 from: 1934 till: 1935 color:zveno text:"[[Кимон Георгиев]]" bar:PenchoZlatev from: 1935 till: 1935 color:none text:"[[Пенчо Златев]]" bar:AndreyToshev from: 1935 till: 1935 color:none text:"[[Андрей Тошев]]" bar:GeorgiKyoseivanov from: 1935 till: 1940 color:none text:"[[Георги Кьосеиванов]]" bar:BogdanFilov from: 1940 till: 1943 color:none text:"[[Богдан Филов]]" bar:PetarGabrovski from: 1943 till: 1943 color:none text:"[[Петър Габровски]]" bar:DobriBozhilov from: 1943 till: 1944 color:none text:"[[Добри Божилов]]" bar:IvanBagryanov from: 1944 till: 1944 color:none text:"[[Иван Багрянов]]" bar:KonstantinMuraviev from: 1944 till: 1944 color:bzns text:"[[Константин Муравиев]]" bar:KimonGeorgiev2 from: 1944 till: 1945 color:zveno text:"[[Кимон Георгиев]]" bar:GeorgiDimitrov from: 1945 till: 1949 color:bkp text:"[[Георги Димитров]]" bar:VasilKolarov from: 1949 till: 1950 color:bkp text:"[[Васил Коларов]]" bar:ValkoChervenkov from: 1950 till: 1956 color:bkp text:"[[Вълко Червенков]]" bar:AntonYugov from: 1956 till: 1962 color:bkp text:"[[Антон Югов]]" bar:TodorZhivkov from: 1962 till: 1971 color:bkp text:"[[Тодор Живков]]" bar:StankoTodorov from: 1971 till: 1981 color:bkp text:"[[Станко Тодоров]]" bar:GrishaFilipov from: 1981 till: 1986 color:bkp text:"[[Гриша Филипов]]" bar:GeorgiAtanasov from: 1986 till: 1990 color:bkp text:"[[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]]" bar:AndreyLukanov from: 1990 till: 1990 color:bsp text:"[[Андрей Луканов]]" bar:DimitarPopov from: 1990 till: 1991 color:none text:"[[Димитър Попов]]" bar:FilipDimitrov from: 1991 till: 1992 color:sds text:"[[Филип Димитров]]" bar:LyubenBerov from: 1992 till: 1994 color:none text:"[[Любен Беров]]" bar:RenetaIndzhova from: 1994 till: 1995 color:none text:"[[Ренета Инджова]]" bar:ZhanVidenov from: 1995 till: 1997 color:bsp text:"[[Жан Виденов]]" bar:StefanSofiyanski from: 1997 till: 1997 color:sds text:"[[Стефан Софиянски]]" bar:IvanKostov from: 1997 till: 2001 color:sds text:"[[Иван Костов]]" bar:SimeonSakskoburggotski from: 2001 till: 2005 color:ndsv text:"[[Симеон Сакскобургготски]]" bar:SergeyStanishev from: 2005 till: 2009 color:bsp text:"[[Сергей Станишев]]" bar:BoykoBorisov1 from: 2009 till: 2013 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:MarinRaykov from: 2013 till: 2013 color:none text:"[[Марин Райков]]" bar:PlamenOresharski from: 2013 till: 2014 color:bsp text:"[[Пламен Орешарски]]" bar:GeorgiBliznashki from: 2014 till: 2014 color:none text:"[[Георги Близнашки]]" bar:BoykoBorisov2 from: 2014 till: 2017 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:OgnyanGerdzhikov from: 2017 till: 2017 color:none text:"[[Огнян Герджиков]]" bar:BoykoBorisov3 from: 2017 till: 2021 color:gerb text:"[[Бойко Борисов]]" bar:StefanYanev from: 2021 till: 2021 color:none text:"[[Стефан Янев]]" bar:KirilPetkov from: 2021 till: 2022 color:pp text:"[[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]]" </timeline> == Вижте също == * [[Павел Бобеков]] – председател на Привременното революционно (военно) правителство – Априлско въстание с център гр. Панагюрище -1876 г. * [[Председатели на Постоянния комитет на Източна Румелия]] * [[Държавно устройство на България]] * [[Президент на България]] * [[Министър-председатели на България по продължителност на управление]] * [[Заместник министър-председател на България]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.government.bg/ Официален сайт на Министерския съвет на Република България] {{пост списък|Министър-председател на България|0}} {{Избори в България}} {{Портал|Биографии|Политика|България}} [[Категория:Министър-председатели на България| ]] izxoiyyd1hcsywps99atfqr1pxcq1ar 0 4098 11473488 11472084 2022-07-28T18:48:53Z 79.100.28.0 /* Свързани с Хисаря */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Хисар''' и '''Хисаря|Хисар}} {{Селище в България | картинка = "Камилите" в Хисар.jpg | картинка-описание = Главната порта на крепостта <br>(„Камилите“) – символ на Хисаря | екатте = 77270 | население-нси ={{Понижение}} 6362 | надм-височина=346 | пощ-код=4180 | тел-код=0337 | сев-ширина=42.500 | изт-дължина=24.700 | карта3 = България Хисаря | текст3 = Хисаря | адрес-община= | bgmaps=x=968526E6&y=908326E4|sat=42.5,24.7| | площ = 90,115 |картинка-2=Хисаря_-_порта_Камилите_и_крепостна_стена.jpg}} '''Хиса̀ря''' е [[град]] в Южна [[България]]. Намира се в [[област Пловдив]] и е административен център на [[община Хисаря]]. Населението на град Хисаря към 15 март 2017 г. е 7011 души по настоящ адрес.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес], 15 март 2016 г.</ref> По данни на НСИ населението на града към 31 декември 2018 е 6362 жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nsi.bg/bg/content/2975/население-по-области-общини-местоживеене-и-пол|заглавие=Данни на Националния статистически институт.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Файл:New Hisarya.jpg|ляво|мини|Изглед към нов квартал на Хисаря]] [[Файл:BULGARIA - HISAR - panoramio.jpg|ляво|мини|Фонтан в Хисаря]] == География == Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на [[Средна гора]], на 346 m н.в. Отстои на 44 km северно от областния град [[Пловдив]] и 24 km южно от град [[Карлово]]. Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина. Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Климатични стойности – средна лятна температура: 21,4&nbsp;°C; средна зимна температура: 1,1&nbsp;°C; средна годишна температура: 11,5&nbsp;°C; средни годишни валежи: възлизат на 500 l/m², по изразени през месеците юни и ноември. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури (юли и август), ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Преобладават източните ветрове със средна годишна скорост 1,1 m/s. Силните и бурни ветрове са рядкост, което е много благоприятно за зимния сезон. [[Файл:Spring Momina salza in Hisarya 023.jpg|мини|Статуя във фонтана при извора Момина сълза]] В района на град Хисаря няма замърсители на въздуха.<ref>{{Citation |title=сайт на община Хисаря |url=http://hisar.bg/geography.html |accessdate=2017-03-02 |archivedate=2017-03-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170323085930/http://hisar.bg/geography.html }}</ref> == Минерални води и балнеолечение == Хисаря се отличава с 22 минерални извора с различни физико-химични характеристики и температура и с доказани лечебни свойства – 16 естествени и 6 дълбоко сондирани. Всички води са бистри, безцветни, термални и с приятни питейно-вкусови качества. По химични свойства са [[Натрий|натриево]]-[[сулфат]]но-[[хидрокарбонат]]ни, с висока [[Алкални елементи|алкална]] реакция и ниска твърдост. Преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий. Съдържат минерали от 170 до 275 mg/l и попадат в категорията на слабо минерализираните води (под 2 g/l).<ref name="ХисарБг">[http://hisarbg.com/info/water.aspx Хисар – Минералната вода]</ref><ref>[https://opoznai.bg/view/mineralen-izvor-momina-salza?mobi=false Минерален извор „Момина сълза“ – Хисаря], opoznai.bg.</ref> Минералните води от гр. Хисаря се използват както за питейно лечение на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни заболявания, така и за къпане при лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, на обмяната на веществата и ендокринната система и гинекологични заболявания. В града се поставят основите на организираното балнеолечение в България. През 1882 г. правителството на Източна Румелия издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани“. В лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив чешкият химик Состержонек прави химически анализ на водата от пет хисарски извора – това е първият химически анализ на минерална вода в България. [[Файл:BASA-526K-1-1413-5-Hisarya.JPG|250п|мини|Момина баня на стара картичка, 30-те години на XX век]] Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на [[радон]] (160 емана) и температура 41&nbsp;°C, което я прави най-подходяща за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Радиоактивността на минералната вода, особено на „Момина баня“, дава възможност за провеждане на ''радонови инхалации''. Водата е без мирис, с приятен вкус. Един от изворите, които Состержонек изследва през 1882 г. е именно Момина баня. [[Файл:Spring Momina salza in Hisarya 034.jpg|ляво|мини|Чешма от минерален извор Момина сълза под Колонадата]] Минералната вода на извор Момина сълза има температура 42&nbsp;°C и съдържа много микроелементи – [[манган]], [[цинк]], [[кобалт]], [[мед]] и др. Използва се за питейно лечение предимно на стомашно-чревни заболявания. Това е най-вкусната хисарска вода. До водопийния павилион Момина сълза е чешмата Стублата, водата от която е най-хладка – 31&nbsp;°C и се ползва за промиване на очите.<ref>[https://bgglobe.net/природни-обекти/град-хисар/чешма-стублата-5115 Чешма „Стублата“] (Хисаря).</ref> В този район в радиус от 100 m са разположени няколко извора с различно химическо съдържание и температура. Топлица е най-горещият извор с 51&nbsp;°C и върху него е била построена първата баня, използвана още през римската епоха. Водата се използва за балнеолечение, подходяща е при гинекологични заболявания. До него е извор Бистрица, с температура на водата 45&nbsp;°C. Използва се само за къпане. Подходяща е за кожни заболявания – освежава кожата, прави я нежна и красива. Срещу тях е разположен изворът Свежест. Водата в банята е с температура 41&nbsp;°C, а в басейна се охлажда до 37&nbsp;°C. Използва се за лечение предимно на неврози. До този комплекс от минерални извори са останките на най-голямата римска баня, открити през 1935 г. Археолозите датират строежа от IV в. Банята е градена със смесена зидария, с дебелина на стените 1 – 2 m. Подът и стените са били облицовани с бял мрамор. Имало е помещения за топла и студена баня, място за почивка, два басейна, с размери 15х5 m и дълбочина 1,40 m. В други, специални помещения, след къпането са се извършвали лечебни {{Multiple image | direction=horizontal | align=right | image1=Roman Thermae 013.jpg | image2=Roman Thermae 036.jpg | image3=Hot fountain pool in caldarium.jpg | image4=Thermae Pool.jpg | width=190 | caption1=Римски терми с главния вход | caption2=Римски бани | caption3=Калдариум в римска баня | caption4=Термален басейн }} процедури – масажи и намазване с благовонни масла. Към банята имало и [[нимфеум]] – светилище на нимфите, почитани като божества на изворната и лековита вода. В банята е имало хипокаустна система за отопление. Керамични тръби отвеждали топлата вода под мраморните плочи на пода, а нагоре, между двойните стени, се насочвала топлата пара. [[Файл:Хисаря_-_порта_Камилите_и_крепостна_стена.jpg|мини|Снимка от дрон, на която се вижда портата „Камилите“ в Хисаря, крепостната стена и една от главните пътни артерии на града, която преминава през портата]] [[Файл:Хисаря - Крепостна стена и казарми.JPG|мини|Антична крепостна стена и казарми]] == История == {{основна|Диоклецианопол}} Хисаря (наричана [[Диоклецианопол]], Ветус Аугуста Ария, Термейтисина, Топлица) има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр. Хр. По-късното '''тракийско селище''' около минералните извори е влизало в пределите на [[Одриси|Одриското царство]]. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите [[траки]]йски култови съоръжения край [[Старосел]]. [[Файл:Bulgaria Hisarya-01.jpg|ляво|мини|Масивна крепостна стена]] [[Файл:Roman-fortress-Hissarya-SouthGate.jpg|мини|Западната порта на крепостта]] След завладяването на провинция [[Тракия]] от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям '''римски град'''. През 293 г. император [[Диоклециан]] му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град '''[[Диоклецианопол]]''' се нарежда сред първите места в [[Европа]]. На много места крепостната стена достига височина до 11 m, а южната крепостна порта се извисява на 13 m. Крепостта е имала 44 кули. В античния град се е влизало през 4 големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор Момина сълза. Тук се е намирала най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 m². Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени [[терми|римски терми]] на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с [[минерална вода]]. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял [[мрамор]]. За отопление е била използвана минералната вода. [[Файл:Amphitheatre of Diocletianopolis 01.jpg|мини|260x260пкс|Амфитеатърът, 2021 г.]] Комплексът от представителните сгради в парк Момина сълза включва и [[Амфитеатър (Хисаря)|амфитеатъра]]. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на III в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била построена банската сграда при извор Момина баня, където и сега е запазен керамичен надпис, дълъг 16 m, с имената на римските съимператори [[Галерий|Максимиан Галерий]] и Лициний-баща. [[Файл:Roman Thermae 022.jpg|ляво|мини|Базилика № 1]] След въвеждането на [[християнство]]то като официална религия в [[Римската империя]] през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV-VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита двукорабна [[базилика]] № 1, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. [[Апсида]]та ѝ е тристранна. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в [[Тракия (Римска провинция)|провинция Тракия]], след Филипопол ([[Пловдив]]) и Берое ([[Стара Загора]]).<ref>[https://opoznai.bg/view/bazilika-1-hisaria?mobi=false Базилика №1 – Хисаря], opoznai.bg, 13.03.2015 г.</ref> [[Некропол]]ите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 m южно от укрепения град се намира [[Римска гробница (Хисаря)|римската гробница]]. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Характерна е с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветна подова мозайка. [[Файл:BASA-1771K-1-1163-2-Hisarya, Bulgaria.jpeg|260п|мини|Панорамна снимка на Хисаря преди 1944 г., източник ДА „Архиви“]] Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града. Възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено '''Хисар'''. На турски и арабски език „хисар“ означава „крепост“, но първоизточник е „Caesarea“, „царски град“, име, което може да се е използвало през вековете като отправка за миналата му царска слава. През 1942 г. село Хисар се слива със съседното Момина баня и е наименувано '''Хисар-Момина баня'''. През 1964 г. е обявено за град с името '''Хисаря'''. == Население == Численост на населението според преброяванията през годините: {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 5838 | 1946 = 6707 | 1956 = 8409 | 1965 = 7939 | 1975 = 8718 | 1985 = 9404 | 1992 = 9149 | 2001 = 8347 | 2011 = 7128 | 2021 = 6695 }} Етническият състав включва 6586 българи и 170 цигани.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Ethnic composition of Bulgaria 2011]</ref> == Религии == Като град, разположен на исторически кръстопът, Хисаря е убежище на различни религии и вярвания. От далечните и малко познати [[траки]]йски мистерии и [[орфизъм]], през раннохристиянските базилики, до наши дни, вярата винаги е крепяла хората, обитаващи града на лечебните извори. Днес в града има три православни църкви, две католически, евангелистка църква и джамия. [[Файл:SvPanteleimon.JPG|ляво|мини|Православната църква <br>„Свети Пантелеймон“]] Православният храм „[[Свети Пантелеймон (Хисаря)|Свети Пантелеймон]]“ се намира в центъра. Построен е през 1889 г. Най-впечатляващи са стенописите, пресъздаващи почти всички библейски истории. Изписани са от местен художник в стила на стенописите от [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Патронът на храма е покровител на болните. Храмовият празник е на 27 юли. Църквата „[[Успение Богородично (Хисаря)|Успение Богородично]]“ в квартал Момина баня е завършена през месец септември 1883 г. Тя е безкуполна. Има една олтарна [[апсида]] и трон. Обявена е за паметник на културата през 1975 г. Храмовият празник е на 15 август. Тогава се провежда и местният събор. Църквата „[[Свети Димитър (Веригово)|Свети Димитър]]“ в квартал Веригово е най-старата. Построена е през 1845 – 1850 г. Опожарена е по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] и съградена наново през 1882 г. На пода на църквата има мраморна плоча датираща събитието. През 1856 г. в двора е построено първото [[килийно училище]] в селото. На 16 юли 1982 г. е обявена за паметник на културата. Храмовият празник е на 26 октомври, когато се провежда и местният събор. [[Файл:Hissarya-catholic-church.jpg|мини|Новата католическа църква <br>[[Свето Семейство от Назарет (Хисаря)|„Св. Семейство от Назарет“]]]] Католическият храм [[Свети Петър и Павел (Хисаря)|„Свети Петър и Павел“]] в квартал Миромир е построен през 1882 г. от отец Павел Цакия и отец Карлос. Красивите стенописи са дело на художника Стоян Изов. Към храма има изграден пансион. Патронният празник е на 29 юни. Тогава се провежда и съборът на местното население. Католическата църква [[Свето Семейство от Назарет (Хисаря)|„Светото семейство от Назарет“]] е най-новият храм в града. Строителството е завършено през 2005 г. [[Хисарска джамия|Хисарската джамия]] е построена през 1464 г. Намира се до Западната порта на крепостната стена. Строена е, когато Хисаря е бил турско селище. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е била опожарена и до днес е запазено само минарето. Джамията работи през лятото. [[Файл:Hisarya mosque.jpg|мини|Хисарската [[джамия]]]] == Политика == С Указ № 546 на [[Президиум на Народното събрание|Президиума на Народното събрание]] от [[7 септември]] [[1964]] г. Хисаря е обявен за [[град]].<ref>[http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2009/3-09/20-24.pdf Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни], География, 3/2009.</ref> == Побратимени градове == * [[Еани]] (Гърция); * [[Хилзенайм]] (Франция); * [[Алексинац]] (Сърбия); * [[Загоре об Сави]] (Словения)<ref>[https://hisar.bg/hisar/хисаря/побратимени-градове/ сайт на община Хисаря]</ref> == Забележителности == === Колонада === {{Multiple image | direction=horizontal | align=right | image1=The Colonnade in Hissarya.jpg | image2=Spring Momina salza in Hisarya 033.jpg | image3=Spring Momina salza in Hisarya 027.jpg | image4=Spring Momina salza in Hisarya 026.jpg | width=190 | caption1=Колонадата – общ изглед | caption2=Сводът на Колонадата над чешмата | caption3=Пътеката с колоните от север | caption4=Пътеката с колоните от юг }} Една от емблемите на Хисаря е Колонадата. Тя е построена през 1960 г. и е точно копие на римска колонада. Захранва се с минерална вода от извор Момина сълза. Върху свода са изобразени осемте антични божества на здравето – [[Язо]], [[Панацея]], [[Телесфор]], [[Асклепий]], [[Хигия]], [[Епионе]], [[Мохайос]] и [[Подалериос]]. Върху свода на колонадата са нарисувани символично основните кристали на минералната вода.<ref>[https://opoznai.bg/view/kolonadata-hisaria Римска колонада – Хисаря], opoznai.bg, 10.08.2015 г.</ref> === Музеи === Археологическият музей е основан от местния родолюбец [[Тодор Марков|генерал Тодор Марков]]. Разполага с богата сбирка от археологически и етнографски находки. Разполага с отлично запазени образци от праисторическо време, тракийски, римски и византийски съдове, колони, мраморни плочи, статуи. Златни, сребърни и бронзови монети и предмети проследяват историята на народите, населявали района. Музейната сбирка на бъбречните камъни съдържа около 10 000 конкремента, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисар. Малка част от тях са извадени след оперативна намеса. Сбирката е доказателство за лечебния ефект на хисарската минерална вода. Открита е през 1981 г. Намира се в сградата на Специализираната болница за рехабилитация. Най-впечатляващият експонат е бъбречен камък с тегло 560 g, изваден оперативно. [[Файл:Читалище Ив.Вазов.jpg|мини|Читалище „Иван Вазов“]] === Читалище === Учредено е на 14 ноември 1904 г. Поетът [[Иван Вазов]] лично дава съгласието си то да носи неговото име и дарява за първоначалната сбирка свои книги с автограф, както и книги на други автори. От онова време е запазен един оригинален метален печат с неговия образ. Читалището разполага с богат библиотечен фонд. Има самодеен танцов състав за фолклор, театрален състав „Театър без диплома“, школи по пиано и акордеон. Ежегодно се организират изложби, поетични вечери, концерти. Съхранява традициите и българския дух, като събира и пресъздава древни ритуали, занаяти и песенен фолклор. === Фолклор === „Джумалите“ са самобитните кукерски игри на населението от кв. „Момина баня“ в Хисаря. Те съществуват още от езически времена. Коренът на тези игри са тракийските [[Дионис]]иеви мистерии. Обредът представлява символичната смяна на старата с новата година. [[Траки]]те са правили този ритуал в началото на пролетта. По християнския календар това става между [[Трифон Зарезан]] и [[Сирни заговезни|Сирни Заговезни]], 40 дни преди [[Великден]]. Има главен кукер (Дионис), който заедно със свитата си играе, за да е добра новата година. Водачът на кукерите встъпва в символичен брак с богинята-Майка чрез жертвоприношение ([[курбан]]). Орфическите общества, поставили началото на този ритуал, са били мъжки – съставени само от „посветени“ неженени мъже. Докато водачът (царят, жрецът) се съвокуплявал с Майката Земя, младите мъже и жени са правили разюздан секс, за да помогнат на природата да се възроди. Постепенно обредът приема нови измерения, но се запазва условието кукери да бъдат само млади мъже. Те гонят момите, за да ги скубят и ако им позволят да се любят с тях. Тези закачки символизират първоначалните орфически оргии. Джумалите се обличат с женски дрехи, свирят с джумалски свирки и вдигат шум с хлопките, за да заблудят и прогонят Злите сили (зимата), които не позволяват да се изоре и оплоди земята. Днес е запазено старото наименование с турски корен „джумал“ – мим, маскиран веселяк. Високите маски се наричат „каук“ (тур. – висока шапка), а има и ниски – „капели“. По всички маски има закачени огледала, за да отразяват грозното лице на злото и да го плашат. Изработването на маските е сложна и трудоемка работа, която изисква специални умения. Всички елементи се пришиват на ръка. В една маска има хиляди мъниста и пайети, разноцветни панделки, сухи цветя и гердани. Само няколко жени от селото имат уменията да изработват кукерските маски. Тези възрастни жени са на особена почит. === Летен театър === Летният театър е построен в стила на античните амфитеатри, изцяло в духа на римските антични градове. Намира се в красивия парк „Орфеев дол“ и разполага с 1700 места. Открит е през 1960 г. и на сцената му се изнасят концерти, както на професионални състави, така и на самодейци.<ref>[https://hisar.bg/hisar/ сайт на община Хисаря]</ref> === Природа === [[Файл:Momina banya park, Hisarya.jpg|мини|Паркът до Момина баня]][[Файл:Hisarya-Vila-Petrovich-1.jpg|мини|Вила Петрович]] Град Хисаря се слави със своите красиви паркове с около 300 растителни вида, заемащи 100 хектара площ. В тях има редки растителни видове от всички краища на света – [[Магнолия|магнолии]], [[гинко билоба]], [[Обикновен явор|явор]], [[пауловния]], [[Албиция|албиции]] и др. Първият парк – около бившата баня „Топлица“ – е дело на швейцарския инженер [[Люсиен Шевалие]] от 1892 г. Красиви паркове има около извор Момина баня, Летния театър, в лечебно-възстановителната база на Министерски съвет. В околностите на града има пояс от смесени широколистни и иглолистни гори, които оформят множество кътове за отдих. От Хисаря тръгват няколко пешеходни туристически маршрута до билото на [[Средна гора]] или южните масиви. == Редовни събития == * Март, на Сирни Заговезни – кукерско шествие по улиците на града – „джумали“ * 1 – 3 май – [https://sites.google.com/view/15laleta/ Национален младежки конкурс за популярна песен „Петнадесет лалета“] * Първата седмица на юни – Празници на града и минералната вода * Началото на юни – Театрален фестивал за аматьорски състави * Балкански шампионат по фолклор „Евро фолк – Жива вода 2012“ (8 – 12 юни 2012 г.) Местни събори: * 29 юни – в квартал Миромир * 15 август – в квартал Момина баня * 2 май – в квартал Веригово == Личности == === Родени в Хисаря === * [[Тодор Марков]] (1870 – след 1950), български военен деец, генерал-майор * [[Иван Христев]], скулптор * [[Ана Бозева]], оперна певица * [[Мими Иванова]], поп певица * [[Юлия Вапцарова]], поетеса * [[Илия Мангачев]], артист * [[Вълчан Петров]], художник * [[Мато Надолийски]], проф. д-р физ., [[Университет по архитектура, строителство и геодезия|УАСГ]]. * [[Данна]], певица *Доц. д-р инж. Димитър Енев Зяпков – (1956 – ) доцент, доктор на техническите науки, машинен инженер. Доцент в [[Аграрен университет|Аграрен университет-Пловдив]], катедра „Mеханизация на земеделието“ === Свързани с Хисаря === * С Хисаря е свързана голяма част от творчеството на класика на българската литература [[Иван Вазов]]. Тук той написва романа „Нова земя“, редица стихотворения и пътеписи. В града се раждат най-вдъхновените стихове за българската природа – „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ * Във „Вила Петрович“ са отсядали и творили писатели и поети като [[Йордан Йовков]], [[Дора Габе]], [[Елисавета Багряна]], [[Любен Дилов]], [[Радой Ралин]], [[Валери Петров]] и много други. Тук те са намирали така необходимия им уют и спокойствие и черпели вдъхновение за своите произведения. * Димитър Панчев, написал множество легенди за Хисаря == Кухня == Регионалната кухня е тракийска. Ястията се приготвят предимно в глинени съдове, с много подправки. Характерна е употребата на месо от домашни животни – овце, прасета, телета и кокошки. Изобилието на зеленчуци в региона се отразява и на местната кухня. Освен традиционните домати и пиперки, в тракийската кухня се използват и патладжани, лапад, бамя, лозови листа. Най-атрактивните ястия са печено агне по гергьовски (в тава), свинска кървавица, телешки език, пълнен с праз, тракийски гювеч със свинско месо. В града се произвеждат и натурални тахани и течен шоколад от ядки от фирма [https://valnuts.bg/ Валнутс] – [https://valnuts.bg/ Енергия от ядки]! == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Hisarya}} * [http://hisar.bg/ Община Хисар] * {{Dmoz|World/Bulgarian/Региони/Европа/България/Област_Пловдив/Община_Хисар/}} * [http://hisarbg.com/ Хисаря – всичко за града на едно място] {{Градове в България}} {{Община Хисаря}} {{Градове в Област Пловдив}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Хисаря| ]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Древноримски градове в България]] [[Категория:Балнеологични курорти в България]] 3d0h5sjw4q7muj0iyk1u2tvffxjlwj0 11473492 11473488 2022-07-28T18:54:52Z 79.100.28.0 /* Свързани с Хисаря */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Хисар''' и '''Хисаря|Хисар}} {{Селище в България | картинка = "Камилите" в Хисар.jpg | картинка-описание = Главната порта на крепостта <br>(„Камилите“) – символ на Хисаря | екатте = 77270 | население-нси ={{Понижение}} 6362 | надм-височина=346 | пощ-код=4180 | тел-код=0337 | сев-ширина=42.500 | изт-дължина=24.700 | карта3 = България Хисаря | текст3 = Хисаря | адрес-община= | bgmaps=x=968526E6&y=908326E4|sat=42.5,24.7| | площ = 90,115 |картинка-2=Хисаря_-_порта_Камилите_и_крепостна_стена.jpg}} '''Хиса̀ря''' е [[град]] в Южна [[България]]. Намира се в [[област Пловдив]] и е административен център на [[община Хисаря]]. Населението на град Хисаря към 15 март 2017 г. е 7011 души по настоящ адрес.<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab02.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес], 15 март 2016 г.</ref> По данни на НСИ населението на града към 31 декември 2018 е 6362 жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nsi.bg/bg/content/2975/население-по-области-общини-местоживеене-и-пол|заглавие=Данни на Националния статистически институт.|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> [[Файл:New Hisarya.jpg|ляво|мини|Изглед към нов квартал на Хисаря]] [[Файл:BULGARIA - HISAR - panoramio.jpg|ляво|мини|Фонтан в Хисаря]] == География == Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на [[Средна гора]], на 346 m н.в. Отстои на 44 km северно от областния град [[Пловдив]] и 24 km южно от град [[Карлово]]. Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина. Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината. Климатични стойности – средна лятна температура: 21,4&nbsp;°C; средна зимна температура: 1,1&nbsp;°C; средна годишна температура: 11,5&nbsp;°C; средни годишни валежи: възлизат на 500 l/m², по изразени през месеците юни и ноември. Пролетта е ранна и сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури (юли и август), ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и продължителна. Преобладават източните ветрове със средна годишна скорост 1,1 m/s. Силните и бурни ветрове са рядкост, което е много благоприятно за зимния сезон. [[Файл:Spring Momina salza in Hisarya 023.jpg|мини|Статуя във фонтана при извора Момина сълза]] В района на град Хисаря няма замърсители на въздуха.<ref>{{Citation |title=сайт на община Хисаря |url=http://hisar.bg/geography.html |accessdate=2017-03-02 |archivedate=2017-03-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170323085930/http://hisar.bg/geography.html }}</ref> == Минерални води и балнеолечение == Хисаря се отличава с 22 минерални извора с различни физико-химични характеристики и температура и с доказани лечебни свойства – 16 естествени и 6 дълбоко сондирани. Всички води са бистри, безцветни, термални и с приятни питейно-вкусови качества. По химични свойства са [[Натрий|натриево]]-[[сулфат]]но-[[хидрокарбонат]]ни, с висока [[Алкални елементи|алкална]] реакция и ниска твърдост. Преобладаващо е съдържанието на хидрокарбонати и натрий. Съдържат минерали от 170 до 275 mg/l и попадат в категорията на слабо минерализираните води (под 2 g/l).<ref name="ХисарБг">[http://hisarbg.com/info/water.aspx Хисар – Минералната вода]</ref><ref>[https://opoznai.bg/view/mineralen-izvor-momina-salza?mobi=false Минерален извор „Момина сълза“ – Хисаря], opoznai.bg.</ref> Минералните води от гр. Хисаря се използват както за питейно лечение на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни заболявания, така и за къпане при лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, на обмяната на веществата и ендокринната система и гинекологични заболявания. В града се поставят основите на организираното балнеолечение в България. През 1882 г. правителството на Източна Румелия издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани“. В лабораторията на Санитарния съвет в Пловдив чешкият химик Состержонек прави химически анализ на водата от пет хисарски извора – това е първият химически анализ на минерална вода в България. [[Файл:BASA-526K-1-1413-5-Hisarya.JPG|250п|мини|Момина баня на стара картичка, 30-те години на XX век]] Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на [[радон]] (160 емана) и температура 41&nbsp;°C, което я прави най-подходяща за лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на опорно-двигателния апарат. Радиоактивността на минералната вода, особено на „Момина баня“, дава възможност за провеждане на ''радонови инхалации''. Водата е без мирис, с приятен вкус. Един от изворите, които Состержонек изследва през 1882 г. е именно Момина баня. [[Файл:Spring Momina salza in Hisarya 034.jpg|ляво|мини|Чешма от минерален извор Момина сълза под Колонадата]] Минералната вода на извор Момина сълза има температура 42&nbsp;°C и съдържа много микроелементи – [[манган]], [[цинк]], [[кобалт]], [[мед]] и др. Използва се за питейно лечение предимно на стомашно-чревни заболявания. Това е най-вкусната хисарска вода. До водопийния павилион Момина сълза е чешмата Стублата, водата от която е най-хладка – 31&nbsp;°C и се ползва за промиване на очите.<ref>[https://bgglobe.net/природни-обекти/град-хисар/чешма-стублата-5115 Чешма „Стублата“] (Хисаря).</ref> В този район в радиус от 100 m са разположени няколко извора с различно химическо съдържание и температура. Топлица е най-горещият извор с 51&nbsp;°C и върху него е била построена първата баня, използвана още през римската епоха. Водата се използва за балнеолечение, подходяща е при гинекологични заболявания. До него е извор Бистрица, с температура на водата 45&nbsp;°C. Използва се само за къпане. Подходяща е за кожни заболявания – освежава кожата, прави я нежна и красива. Срещу тях е разположен изворът Свежест. Водата в банята е с температура 41&nbsp;°C, а в басейна се охлажда до 37&nbsp;°C. Използва се за лечение предимно на неврози. До този комплекс от минерални извори са останките на най-голямата римска баня, открити през 1935 г. Археолозите датират строежа от IV в. Банята е градена със смесена зидария, с дебелина на стените 1 – 2 m. Подът и стените са били облицовани с бял мрамор. Имало е помещения за топла и студена баня, място за почивка, два басейна, с размери 15х5 m и дълбочина 1,40 m. В други, специални помещения, след къпането са се извършвали лечебни {{Multiple image | direction=horizontal | align=right | image1=Roman Thermae 013.jpg | image2=Roman Thermae 036.jpg | image3=Hot fountain pool in caldarium.jpg | image4=Thermae Pool.jpg | width=190 | caption1=Римски терми с главния вход | caption2=Римски бани | caption3=Калдариум в римска баня | caption4=Термален басейн }} процедури – масажи и намазване с благовонни масла. Към банята имало и [[нимфеум]] – светилище на нимфите, почитани като божества на изворната и лековита вода. В банята е имало хипокаустна система за отопление. Керамични тръби отвеждали топлата вода под мраморните плочи на пода, а нагоре, между двойните стени, се насочвала топлата пара. [[Файл:Хисаря_-_порта_Камилите_и_крепостна_стена.jpg|мини|Снимка от дрон, на която се вижда портата „Камилите“ в Хисаря, крепостната стена и една от главните пътни артерии на града, която преминава през портата]] [[Файл:Хисаря - Крепостна стена и казарми.JPG|мини|Антична крепостна стена и казарми]] == История == {{основна|Диоклецианопол}} Хисаря (наричана [[Диоклецианопол]], Ветус Аугуста Ария, Термейтисина, Топлица) има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр. Хр. По-късното '''тракийско селище''' около минералните извори е влизало в пределите на [[Одриси|Одриското царство]]. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите [[траки]]йски култови съоръжения край [[Старосел]]. [[Файл:Bulgaria Hisarya-01.jpg|ляво|мини|Масивна крепостна стена]] [[Файл:Roman-fortress-Hissarya-SouthGate.jpg|мини|Западната порта на крепостта]] След завладяването на провинция [[Тракия]] от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям '''римски град'''. През 293 г. император [[Диоклециан]] му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град '''[[Диоклецианопол]]''' се нарежда сред първите места в [[Европа]]. На много места крепостната стена достига височина до 11 m, а южната крепостна порта се извисява на 13 m. Крепостта е имала 44 кули. В античния град се е влизало през 4 големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор Момина сълза. Тук се е намирала най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 m². Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени [[терми|римски терми]] на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с [[минерална вода]]. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял [[мрамор]]. За отопление е била използвана минералната вода. [[Файл:Amphitheatre of Diocletianopolis 01.jpg|мини|260x260пкс|Амфитеатърът, 2021 г.]] Комплексът от представителните сгради в парк Момина сълза включва и [[Амфитеатър (Хисаря)|амфитеатъра]]. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на III в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била построена банската сграда при извор Момина баня, където и сега е запазен керамичен надпис, дълъг 16 m, с имената на римските съимператори [[Галерий|Максимиан Галерий]] и Лициний-баща. [[Файл:Roman Thermae 022.jpg|ляво|мини|Базилика № 1]] След въвеждането на [[християнство]]то като официална религия в [[Римската империя]] през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV-VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита двукорабна [[базилика]] № 1, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. [[Апсида]]та ѝ е тристранна. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в [[Тракия (Римска провинция)|провинция Тракия]], след Филипопол ([[Пловдив]]) и Берое ([[Стара Загора]]).<ref>[https://opoznai.bg/view/bazilika-1-hisaria?mobi=false Базилика №1 – Хисаря], opoznai.bg, 13.03.2015 г.</ref> [[Некропол]]ите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 m южно от укрепения град се намира [[Римска гробница (Хисаря)|римската гробница]]. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Характерна е с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветна подова мозайка. [[Файл:BASA-1771K-1-1163-2-Hisarya, Bulgaria.jpeg|260п|мини|Панорамна снимка на Хисаря преди 1944 г., източник ДА „Архиви“]] Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града. Възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено '''Хисар'''. На турски и арабски език „хисар“ означава „крепост“, но първоизточник е „Caesarea“, „царски град“, име, което може да се е използвало през вековете като отправка за миналата му царска слава. През 1942 г. село Хисар се слива със съседното Момина баня и е наименувано '''Хисар-Момина баня'''. През 1964 г. е обявено за град с името '''Хисаря'''. == Население == Численост на населението според преброяванията през годините: {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 5838 | 1946 = 6707 | 1956 = 8409 | 1965 = 7939 | 1975 = 8718 | 1985 = 9404 | 1992 = 9149 | 2001 = 8347 | 2011 = 7128 | 2021 = 6695 }} Етническият състав включва 6586 българи и 170 цигани.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Ethnic composition of Bulgaria 2011]</ref> == Религии == Като град, разположен на исторически кръстопът, Хисаря е убежище на различни религии и вярвания. От далечните и малко познати [[траки]]йски мистерии и [[орфизъм]], през раннохристиянските базилики, до наши дни, вярата винаги е крепяла хората, обитаващи града на лечебните извори. Днес в града има три православни църкви, две католически, евангелистка църква и джамия. [[Файл:SvPanteleimon.JPG|ляво|мини|Православната църква <br>„Свети Пантелеймон“]] Православният храм „[[Свети Пантелеймон (Хисаря)|Свети Пантелеймон]]“ се намира в центъра. Построен е през 1889 г. Най-впечатляващи са стенописите, пресъздаващи почти всички библейски истории. Изписани са от местен художник в стила на стенописите от [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Патронът на храма е покровител на болните. Храмовият празник е на 27 юли. Църквата „[[Успение Богородично (Хисаря)|Успение Богородично]]“ в квартал Момина баня е завършена през месец септември 1883 г. Тя е безкуполна. Има една олтарна [[апсида]] и трон. Обявена е за паметник на културата през 1975 г. Храмовият празник е на 15 август. Тогава се провежда и местният събор. Църквата „[[Свети Димитър (Веригово)|Свети Димитър]]“ в квартал Веригово е най-старата. Построена е през 1845 – 1850 г. Опожарена е по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] и съградена наново през 1882 г. На пода на църквата има мраморна плоча датираща събитието. През 1856 г. в двора е построено първото [[килийно училище]] в селото. На 16 юли 1982 г. е обявена за паметник на културата. Храмовият празник е на 26 октомври, когато се провежда и местният събор. [[Файл:Hissarya-catholic-church.jpg|мини|Новата католическа църква <br>[[Свето Семейство от Назарет (Хисаря)|„Св. Семейство от Назарет“]]]] Католическият храм [[Свети Петър и Павел (Хисаря)|„Свети Петър и Павел“]] в квартал Миромир е построен през 1882 г. от отец Павел Цакия и отец Карлос. Красивите стенописи са дело на художника Стоян Изов. Към храма има изграден пансион. Патронният празник е на 29 юни. Тогава се провежда и съборът на местното население. Католическата църква [[Свето Семейство от Назарет (Хисаря)|„Светото семейство от Назарет“]] е най-новият храм в града. Строителството е завършено през 2005 г. [[Хисарска джамия|Хисарската джамия]] е построена през 1464 г. Намира се до Западната порта на крепостната стена. Строена е, когато Хисаря е бил турско селище. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е била опожарена и до днес е запазено само минарето. Джамията работи през лятото. [[Файл:Hisarya mosque.jpg|мини|Хисарската [[джамия]]]] == Политика == С Указ № 546 на [[Президиум на Народното събрание|Президиума на Народното събрание]] от [[7 септември]] [[1964]] г. Хисаря е обявен за [[град]].<ref>[http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2009/3-09/20-24.pdf Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни], География, 3/2009.</ref> == Побратимени градове == * [[Еани]] (Гърция); * [[Хилзенайм]] (Франция); * [[Алексинац]] (Сърбия); * [[Загоре об Сави]] (Словения)<ref>[https://hisar.bg/hisar/хисаря/побратимени-градове/ сайт на община Хисаря]</ref> == Забележителности == === Колонада === {{Multiple image | direction=horizontal | align=right | image1=The Colonnade in Hissarya.jpg | image2=Spring Momina salza in Hisarya 033.jpg | image3=Spring Momina salza in Hisarya 027.jpg | image4=Spring Momina salza in Hisarya 026.jpg | width=190 | caption1=Колонадата – общ изглед | caption2=Сводът на Колонадата над чешмата | caption3=Пътеката с колоните от север | caption4=Пътеката с колоните от юг }} Една от емблемите на Хисаря е Колонадата. Тя е построена през 1960 г. и е точно копие на римска колонада. Захранва се с минерална вода от извор Момина сълза. Върху свода са изобразени осемте антични божества на здравето – [[Язо]], [[Панацея]], [[Телесфор]], [[Асклепий]], [[Хигия]], [[Епионе]], [[Мохайос]] и [[Подалериос]]. Върху свода на колонадата са нарисувани символично основните кристали на минералната вода.<ref>[https://opoznai.bg/view/kolonadata-hisaria Римска колонада – Хисаря], opoznai.bg, 10.08.2015 г.</ref> === Музеи === Археологическият музей е основан от местния родолюбец [[Тодор Марков|генерал Тодор Марков]]. Разполага с богата сбирка от археологически и етнографски находки. Разполага с отлично запазени образци от праисторическо време, тракийски, римски и византийски съдове, колони, мраморни плочи, статуи. Златни, сребърни и бронзови монети и предмети проследяват историята на народите, населявали района. Музейната сбирка на бъбречните камъни съдържа около 10 000 конкремента, изхвърлени по време и след балнеолечение в Хисар. Малка част от тях са извадени след оперативна намеса. Сбирката е доказателство за лечебния ефект на хисарската минерална вода. Открита е през 1981 г. Намира се в сградата на Специализираната болница за рехабилитация. Най-впечатляващият експонат е бъбречен камък с тегло 560 g, изваден оперативно. [[Файл:Читалище Ив.Вазов.jpg|мини|Читалище „Иван Вазов“]] === Читалище === Учредено е на 14 ноември 1904 г. Поетът [[Иван Вазов]] лично дава съгласието си то да носи неговото име и дарява за първоначалната сбирка свои книги с автограф, както и книги на други автори. От онова време е запазен един оригинален метален печат с неговия образ. Читалището разполага с богат библиотечен фонд. Има самодеен танцов състав за фолклор, театрален състав „Театър без диплома“, школи по пиано и акордеон. Ежегодно се организират изложби, поетични вечери, концерти. Съхранява традициите и българския дух, като събира и пресъздава древни ритуали, занаяти и песенен фолклор. === Фолклор === „Джумалите“ са самобитните кукерски игри на населението от кв. „Момина баня“ в Хисаря. Те съществуват още от езически времена. Коренът на тези игри са тракийските [[Дионис]]иеви мистерии. Обредът представлява символичната смяна на старата с новата година. [[Траки]]те са правили този ритуал в началото на пролетта. По християнския календар това става между [[Трифон Зарезан]] и [[Сирни заговезни|Сирни Заговезни]], 40 дни преди [[Великден]]. Има главен кукер (Дионис), който заедно със свитата си играе, за да е добра новата година. Водачът на кукерите встъпва в символичен брак с богинята-Майка чрез жертвоприношение ([[курбан]]). Орфическите общества, поставили началото на този ритуал, са били мъжки – съставени само от „посветени“ неженени мъже. Докато водачът (царят, жрецът) се съвокуплявал с Майката Земя, младите мъже и жени са правили разюздан секс, за да помогнат на природата да се възроди. Постепенно обредът приема нови измерения, но се запазва условието кукери да бъдат само млади мъже. Те гонят момите, за да ги скубят и ако им позволят да се любят с тях. Тези закачки символизират първоначалните орфически оргии. Джумалите се обличат с женски дрехи, свирят с джумалски свирки и вдигат шум с хлопките, за да заблудят и прогонят Злите сили (зимата), които не позволяват да се изоре и оплоди земята. Днес е запазено старото наименование с турски корен „джумал“ – мим, маскиран веселяк. Високите маски се наричат „каук“ (тур. – висока шапка), а има и ниски – „капели“. По всички маски има закачени огледала, за да отразяват грозното лице на злото и да го плашат. Изработването на маските е сложна и трудоемка работа, която изисква специални умения. Всички елементи се пришиват на ръка. В една маска има хиляди мъниста и пайети, разноцветни панделки, сухи цветя и гердани. Само няколко жени от селото имат уменията да изработват кукерските маски. Тези възрастни жени са на особена почит. === Летен театър === Летният театър е построен в стила на античните амфитеатри, изцяло в духа на римските антични градове. Намира се в красивия парк „Орфеев дол“ и разполага с 1700 места. Открит е през 1960 г. и на сцената му се изнасят концерти, както на професионални състави, така и на самодейци.<ref>[https://hisar.bg/hisar/ сайт на община Хисаря]</ref> === Природа === [[Файл:Momina banya park, Hisarya.jpg|мини|Паркът до Момина баня]][[Файл:Hisarya-Vila-Petrovich-1.jpg|мини|Вила Петрович]] Град Хисаря се слави със своите красиви паркове с около 300 растителни вида, заемащи 100 хектара площ. В тях има редки растителни видове от всички краища на света – [[Магнолия|магнолии]], [[гинко билоба]], [[Обикновен явор|явор]], [[пауловния]], [[Албиция|албиции]] и др. Първият парк – около бившата баня „Топлица“ – е дело на швейцарския инженер [[Люсиен Шевалие]] от 1892 г. Красиви паркове има около извор Момина баня, Летния театър, в лечебно-възстановителната база на Министерски съвет. В околностите на града има пояс от смесени широколистни и иглолистни гори, които оформят множество кътове за отдих. От Хисаря тръгват няколко пешеходни туристически маршрута до билото на [[Средна гора]] или южните масиви. == Редовни събития == * Март, на Сирни Заговезни – кукерско шествие по улиците на града – „джумали“ * 1 – 3 май – [https://sites.google.com/view/15laleta/ Национален младежки конкурс за популярна песен „Петнадесет лалета“] * Първата седмица на юни – Празници на града и минералната вода * Началото на юни – Театрален фестивал за аматьорски състави * Балкански шампионат по фолклор „Евро фолк – Жива вода 2012“ (8 – 12 юни 2012 г.) Местни събори: * 29 юни – в квартал Миромир * 15 август – в квартал Момина баня * 2 май – в квартал Веригово == Личности == === Родени в Хисаря === * [[Тодор Марков]] (1870 – след 1950), български военен деец, генерал-майор * [[Иван Христев]], скулптор * [[Ана Бозева]], оперна певица * [[Мими Иванова]], поп певица * [[Юлия Вапцарова]], поетеса * [[Илия Мангачев]], артист * [[Вълчан Петров]], художник * [[Мато Надолийски]], проф. д-р физ., [[Университет по архитектура, строителство и геодезия|УАСГ]]. * [[Данна]], певица *Доц. д-р инж. Димитър Енев Зяпков – (1956 – ) доцент, доктор на техническите науки, машинен инженер. Доцент в [[Аграрен университет|Аграрен университет-Пловдив]], катедра „Mеханизация на земеделието“ === Свързани с Хисаря === * С Хисаря е свързана голяма част от творчеството на класика на българската литература [[Иван Вазов]]. Тук той написва романа „Нова земя“, редица стихотворения и пътеписи. В града се раждат най-вдъхновените стихове за българската природа – „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ * Във „Вила Петрович“ са отсядали и творили писатели и поети като [[Йордан Йовков]], [[Дора Габе]], [[Елисавета Багряна]], [[Любен Дилов]], [[Радой Ралин]], [[Валери Петров]] и много други. Тук те са намирали така необходимия им уют и спокойствие и черпели вдъхновение за своите произведения. * Димитър Панчев, общественик, написал множество легенди за Хисаря == Кухня == Регионалната кухня е тракийска. Ястията се приготвят предимно в глинени съдове, с много подправки. Характерна е употребата на месо от домашни животни – овце, прасета, телета и кокошки. Изобилието на зеленчуци в региона се отразява и на местната кухня. Освен традиционните домати и пиперки, в тракийската кухня се използват и патладжани, лапад, бамя, лозови листа. Най-атрактивните ястия са печено агне по гергьовски (в тава), свинска кървавица, телешки език, пълнен с праз, тракийски гювеч със свинско месо. В града се произвеждат и натурални тахани и течен шоколад от ядки от фирма [https://valnuts.bg/ Валнутс] – [https://valnuts.bg/ Енергия от ядки]! == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Hisarya}} * [http://hisar.bg/ Община Хисар] * {{Dmoz|World/Bulgarian/Региони/Европа/България/Област_Пловдив/Община_Хисар/}} * [http://hisarbg.com/ Хисаря – всичко за града на едно място] {{Градове в България}} {{Община Хисаря}} {{Градове в Област Пловдив}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Хисаря| ]] [[Категория:100 национални туристически обекта]] [[Категория:Древноримски градове в България]] [[Категория:Балнеологични курорти в България]] 7pgp2xc2ocws6krfa11s4qe6ojjuedf 0 4214 11473321 11311217 2022-07-28T13:52:39Z 2A01:5A8:200:C6A9:FA1E:8AF6:87B3:AD04 wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Селище в България |картинка = Devin Bulgaria2.jpg | екатте = 20465 | население-нси ={{Понижение}} 7060 | надм-височина = 718 m | пощ-код = 4800 | тел-код = 03041 | сев-ширина = 41.743733 | изт-дължина = 24.397557 | карта3 = България Девин | текст3 = Девин | адрес-община = ул. „Дружба“ 1<br/>п.к. 4800<br/>тел.: 03041/24 37 03041/21 74{{Br}}e-mail: obshtina@devin.bg | площ = 134,832 | герб = Devin Gerb.png}} '''Девин''' (до 1934 г. '''Дьовленъ''') е [[град]] в [[Южна България]], административен център на [[община Девин]]. Той се намира в [[област Смолян]], в близост до [[Пампорово]] и [[Чепеларе]]. Градът е 3-ти по население в областта след [[Смолян]] и [[Златоград]]. == География == Град Девин се намира в [[Западни Родопи|Западните Родопи]], в [[Девинска планина|Девинската планина]]. Разстоянието по въздух до границата с Република Гърция е около 20 км. През града минава [[Девинска река|Девинската река]], която малко по-надолу по течението си се влива в река [[Въча]]. Девин е заобиколен от вековни [[бор]]ови и [[смърч]]ови гори, пътуването през които е било сравнително трудно допреди прокарването на пътя през средата на [[20 век]]. == История == Историята на Девин започва много отдавна. Тази част на планината е била обитавана от [[траки]]йското племе [[дии]] и в различни периоди е попадало под властта на различни държави и империи. От [[Одриско царство|Одриското царство]], през [[древна Македония]], [[Римска империя|Римската империя]], [[Византия]], [[Първа българска държава|Първото българско царство]], [[Латинска империя|Латинската империя]], [[Никейска империя|Никейската империя]], [[Втора българска държава|Второто българско царство]], феодалните владения на [[Алексий Слав]], [[Османска империя|Османската империя]], та до днешна [[България]]. Всички те са допринесли малко или много за културното наследство на Девин. Най-ранните открити следи от живот край Девин са от бронзовата епоха. В местността „Потреба“ има руини от тракийско селище и светилище. Трако-римско селище край града е съществувало през ІV век. Проучено е още едно селище с два некропола от ХІ и ХІV век.<ref name="encycl" /> При нашествието на османлиите през [[14 век|ХІV век]], крепостта в местността „Кавурското кале“ (позната още под имената „Саята“ и „Бабин град“) на пет километра западно от Девин бива превзета от Ибрахим паша през 1372 г.<ref>{{cite book | last = Мехмед | first = Хюсеин | title = Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония | origyear = 2007 | url = http://pomak.webs.com/ptmtm/pomaks.html | location = София | pages = 18 | chapter = Създаване и укрепване на Османската империя и приноса ѝ в разпространението на исляма в Мизия, Тракия и Македония. | archiveurl = http://web.archive.org/web/20110202073839/http://pomak.webs.com/ptmtm/pomaks.html | archivedate = 2 февруари 2011 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110202073839/http://pomak.webs.com/ptmtm/pomaks.html |date=2011-02-02 }}</ref> Под властта на [[Османска империя|Османската империя]] Девин (тогава ''Дьовлен'') попада в Рупчоска нахия, Ахъчелебийски окръг, Филипополски санджак в Одринския вилает. По-късно Девин става център на „Дьовленската каза“, в която влизат 26 села с общо население 26 810 души към 1912 г.<ref>{{cite book | last = Милетич | first = Любомир | title = Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година | origyear = 1918 | publisher = Българска Академия на Науките; Държавна Печатница | location = София | pages = 296 | url = http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm }}</ref> В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 8 ноември 1635 година за Девин се посочва, че в квартал Настан (тогава отделно село) и в село [[Лясково (Област Смолян)|Лясково]] броят на немюсюлманските семейства е общо 17, предвид облагането им с данъка [[джизие]].<ref>{{cite book | last = Горозданова | first = Елена | title = Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история | year = 2001 | publisher = Главно управление на архивите при МС | location = София | isbn = 954-9800-14-8 | pages = 24 }}</ref> Според [[Стефан Захариев]] към 1850 година в Девин (''Делен'') има 60 [[помаци|помашки]] къщи и 200 жители-[[помаци]].<ref>{{cite book | last = Райчевски | first = Стоян | title = Българите мохамедани | origyear = 1998 | edition = II издание | year = 2004 | publisher = Национален музей на българската книга и полиграфия | location = София | isbn = 954-9308-51-0 | pages = 92 }}</ref> Според данните от преброяванията, през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965 години Девин е наброявал съответно 1461, 1803, 2695, 3581 и 4475 жители.<ref name="primovski" /> През 1978 година в Девин живеят 7341 души.<ref name="encycl">{{cite book | last = Колектив | title = Енциклопедия България | year = 1981 | publisher = Българска академия на науките | location = София | pages = 257 }}</ref> През 1859 – 1860 година местното население се навдига на бунт срещу високите данъци и пропъжда османската администрация.<ref>{{cite book | last = Райчевски | first = Стоян | title = Българите мохамедани | origyear = 1998 | edition = II издание | year = 2004 | publisher = Национален музей на българската книга и полиграфия | location = Смолян | isbn = 954-9308-51-0 | pages = 25 – 27 | chapter = Писмени сведения за българите мохамедани до възстановяването на българската държава }}</ref> След това се вдига на бунт и срещу [[Източна Румелия]], влизайки в състава на т. нар. [[Тъмръшка република]]. Девин е опожарено от части на [[Българска армия|Българската армия]] през 1913 година, след бунт на местните жители, инспириран от правителството на т. нар. [[Гюмюрджинска република]], като от 250 къщи остават здрави само 30.<ref>{{cite book | last = Елдъров | first = Светлозар | title = Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 – 1944 г. | url = http://balder.prohosting.com/asen/as_2.htm | accessdate = 16 април 2009 | quote = Нов момент настъпва след 16 август, когато в Гюмюрджина турци и българомохамедани провъзгласяват автономия за територията между Марица, Места и Арда и учредяват т. нар. „Независимо западно-тракийско правителство“ – всъщност опит да се закрепи османската власт в района. Очевидно не без моралната и материална подкрепа на автономиското правителство в края на август и началото на септември 1913 г. в района на Дьовлен (Девин) избухва ново въстание, което обхваща и околните села в Западните и отчасти в Централните Родопи. Представителите на българските военно-административни власти са прогонени, в Доспат са убити свещеника и секретар-бирника, а в боевете край Палас и Смилян загиват един войник и двама милиционери. Със заповед на началника на 10-а пех. дивизия от 2 септември във въстаналия район е изпратен 39-и пех. полк със задача „да действува най-енергично и безпощадно за потушаване на въстанието“. На 12 септември командирът на полка майор Кръстев рапортува, че „това въстание е потушено, селата обърнати на пепелище, а останалото население избягало в горите и планините с цел да продължи борбата“. Изцяло са опожарени 8 села – Геврен, Балабан, Триград, Налбли, Дюшек-дере, Делиджелер, Кюстенджик, Бадолик, а в Дьдвлен от 250 къщи остават здрави само 30. В селата Мугла, Грохотно, Беден, Брезе, Селча и др. „имало силно брожение и са се развивали тайно силни агитации за възстание“. Въстаническата агитация била пренесена дори сред българомохамеданските села в старите предели, като с. Фотен. В потушаването на въстанието в Родопите участват още 37-и пех. полк с щаб в Неврокоп и Скеченския отряд. }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090727114321/http://balder.prohosting.com/asen/as_2.htm |date=2009-07-27 }}</ref> Девин е бил изпепеляван и по-рано – през 1905 година, както и през 1912 година, когато са останали само седем незасегнати къщи.<ref>{{cite book | last = Хайтов | first = Николай | authorlink = Николай Хайтов | title = Миналото на Яврово, Девин, Манастир | url = http://www.promacedonia.org/nh/index.htm | accessdate = 8 май 2009 | year = 1985 | publisher = Издателство „Христо Г. Данов“ | location = Пловдив | pages = 241 | chapter = Град Девин | chapterurl = http://www.promacedonia.org/nh/nh_devin_uvod.htm }}</ref> През 1872 година в Девин има 350 къщи, а в Настан 60. През 1920 година в Девин живеят 1085 души, в Настан 695, през 1946 в Девин 2695 души, а в Настан 1111, през 1965 в Девин 4475 души, а в Настан 1375.<ref>{{cite book |title=Тъмраш |last=Вълчев |first=Ангел |year=1973 |publisher=Издателство на Отечествения фронт |location=София |pages=342 |url=http://promacedonia.com/bdobr/av/index.htm}}</ref> [[Файл:Baptizing the village of Devin.jpg|мини|250п]] След [[Балкански войни|Балканските войни]] в Девин се заселват и българи християни, предимно от [[Широка лъка]], [[Стойките]], [[Солища]] и други. Читалището в града съществува през 1923 година.<ref name="primovski" /> Към 1939 година населението на Девинско наброява 21 770 души, както следва: 6146 [[християни]], 13 000 [[мюсюлмани]], 2431 [[турци]] и 193 други.<ref>{{cite book | last = Eminov | first = Ali | title = Turkish and other Muslim Minorities in Bulgaria | origyear = 1997 | publisher = Hurst | location = London | език = en | isbn = 185-0653-19-4 | pages = 100 }}</ref> В документ от главното мюфтийство в [[Истанбул]], изброяващ [[вакъф]]ите в [[Княжество България]], допринасяли в полза на [[ислям]]ските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Девин (''Dövlen'').<ref>{{cite book | last = Radushev | first = Evgeni | coauthors = Ivanova, Svetlana; Kovachev, Rumen | title = Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 – Registers | url = http://www.imir-bg.org/imir/books/Inventory_Waqf_(orig).pdf | format = PDF | accessdate = 16 март 2009 | year = 2003 | publisher = IMIR | location = Sofia | isbn = 954-8872-50-1 | pages = 202 }}</ref> На 5 май 1971 година Държавния съвет на НРБ постановява с указ 757 закриването на село Настан и присъединяването му към град Девин.<ref>[[Държавен вестник]], бр. 36 от 08.05.1971 г.</ref> Но на 12 август 1991 година по сила на Закона за административно-териториални промени в страната Настан е отделено от Девин като отделно селище.<ref>[[Държавен вестник]], бр. 69 от 22.08.1991 г.</ref> С решение 115 на [[Министерски съвет|Министерския съвет]] от 25 март 1998 година село Настан е присъединено към град Девин като негов квартал.<ref>[[Държавен вестник]], бр. 39 от 07.04.1998 г.</ref> Към Девин е присъединена и махала Катранци по силата на указ 970 на Държавния съвет на НРБ от 26 март 1986 година.<ref>Държавен вестник, бр. 27 от 04.04.1986 г.</ref> === Етимология === В миналото градът е бил известен под името Диове, Дивен, Девлен, Девен, ''Дьовлен''. [[Марин Дринов]] предполага, че това име е асоциирано с [[беси]]те, които древногръцкият историк Тукидид назовава „Дьове“ – ''мечоносци''. В. Добруски предполага, че това става по линия на ''Диос махайраофорон'' – ''Диове, мечоносци'' или [[дии]]те. Други историци твърдят, че името на града произлиза от реката и е с тракийски корен, чиято етимология остава неясна. В началото на 20 век името му е сменено на турското ''Селиме''. През 1926 година получава българското име ''Здравец'', но и то не се налага, което довежда до въвеждане на името ''Девин'' през 1934 година.<ref name="primovski">{{cite journal | last = Примовски | first = Анастас | year = 1973 | title = Книга LIV: Бит и култура на родопските българи | journal = Сборник за народни умотворения и народопис | pages = 141 – 142 }}</ref> == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/ | заглавие = „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = nsi.bg | език = }}</ref><ref name="pop-stat">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm | заглавие = „Bulgarian cities population“| достъп_дата = 13 май 2020 | издател = mashke.org | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 2805 | 1946 = 3989 | 1956 = 5002 | 1965 = 5984 | 1975 = 7126 | 1985 = 7994 | 1992 = 6411 | 2001 = 7548 | 2011 = 7060 | 2019 = 5927 }} == Религии == [[Файл:Nastan Mosque.jpg|мини|250п|Джамията в квартал Настан]] [[Населението]] е съставено от различни български етнически групи и общности – етнически българи и помаци. Съществува много добро съжителство между изповядващите различни религии – мюсюлмани и християни. В града има църква – „Свети Иван Рилски“, основана през 1936 година, както и джамия. == Икономика == [[Файл:DevinWaterPlant.jpg|мини|250п|Заводът на „Девин“ АД в поречието на Девинска река]] [[Девин АД|„Девин“ АД]] е българска фирма в Девин, производител на бутилирана вода, акционерно дружество от 1999 г. със 100% частен капитал. Градът разчита на приходите от туризма и хотелиерството. == Природни забележителности == * Еко кът „Струилица“ – по [[поречието на река Девинска]]. * Скален феномен „Слона“. Разположен на пътя Девин – Настан, Грохотно, Тешел, Доспат до ВЕЦ-Девин; * Червен камък. Разположен в североизточния склон на града; == Други == * Край града са разположени първите стъпала на каскадата [[Въча (каскада)|Въча]]: [[ВЕЦ Тешел|ВЕЦ-Тешел]], [[ВЕЦ Девин|ВЕЦ-Девин]] и ВЕЦ-Цанков камък. * След експедиция [[Тангра 2004/05]] до [[Антарктика]], [[Девин (седловина)|една от седловините]] на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]] е наименувана [[Девин (седловина)|Девин]] по името на града. == Личности == * Васил Бебелеков – гайдар. * Емил Енчев – поет, белетрист и писател. * Елена Якимова – журналист, художник, писател. * Таня Димитрова – поет, художник. * Минка Митева – поет. * Радю Петров – първият учител и основател на Девинското училище. * [[Никола Тодев (актьор)|Никола Тодев]] – актьор. * Игор Юруков – дългогодишен кмет на община Девин. * == Литература == * {{cite book | last = Гребенарова | first = Славка Василева | title = Якоруда и Девин | origyear = 1998 | publisher = Евроатлантическа фондация за сигурност и външна политика | location = София | isbn = 954-9033-31-7 }} * {{cite book | last = Зоински | first = Илия | title = Девинска планина | origyear = 1974 | publisher = Медицина и физкултура | location = София }} * {{cite book | last = Хайтов | first = Николай | title = Миналото на Яврово, Девин, Манастир | origyear = 1985 | publisher = Хр. Г. Данов | location = Пловдив }} * {{cite book | last = Каров | first = Тодор Стефанов | title = История на Градския представителен смесен хор за школувано пеене „Н. Й. Вапцаров“ при Образцово народно читалище „Родопска просвета“ – гр. Девин 1947 – 1989 година | origyear = 2006 | publisher = Принта Ком | location = Смолян | isbn = 954-9948-70-6 }} * {{cite book | last = Митева | first = Минка | title = Девин! Град крепост и песен родопска! | origyear = 2000 | publisher = Наука и техника | location = Стара Загора | isbn = 954-6610-47-X }} * {{cite book|title=Индексна етническа интеграция: Количествено изследване в общините Разград, Исперих, Айтос, Девин, Кърджали, Момчилград, Асеновград, Търговище, Дупница и Самоков|origyear=2005|publisher=Фондация Партньори – България|location=София|isbn=954-9945-07-3}} == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Devin}} * [http://www.devin.bg/ '''Община Девин''' – Официален сайт] * [http://www.stamb.net/devin/station/ Персонална Метео Станция излъчваща в реално време] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160310143206/http://www.stamb.net/devin/station/ |date=2016-03-10 }} {{Градове в България}} {{Община Девин}} {{Градове в Област Смолян}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Девин| ]] [[Категория:Балнеологични курорти в България]] bnzbvflcu5b4cxzsxjfqpyxes2alvc2 0 9510 11473228 11449635 2022-07-28T12:44:56Z Carbonaro. 221440 отстраняване на грешките wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Adolf Hitler | категория = политик | описание = германски политик | роден-място = [[Браунау ам Ин]], {{флагче с име|Австро-Унгария}} | починал-място = [[Берлин]], {{флагче с име|Нацистка Германия|1945}} | националност = {{флагче с име|Австро-Унгария}} (1889 – 1918)<br>{{флагче с име|Австрия}} (1918 – 1932)<br>{{флагче с име|Нацистка Германия|1945}} (1932 – 1945) | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = – | партия = [[Германска работническа партия]] (1920 – 1921)<br />[[Националсоциалистическа германска работническа партия]] (1921 – 1945) | постове1 = [[Фюрер]] на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|НСДАП]] | години1 = 29 юни 1921 – 30 април 1945 | постове2 = [[Канцлер на Германия|Канцлер на Германската империя]] | години2 = 30 януари 1933 – 30 април 1945 | постове3 = [[Фюрер]] на [[Германска империя (1933-1945)|Германската империя]] | години3 = 2 август 1934 – 30 април 1945 }} }} '''Адолф Хитлер''' ({{lang|de|Adolf Hitler}}) ([[20 април]] [[1889]] – [[30 април]] [[1945]]) е [[германски]] политик, [[Списък на германски канцлери|райхсканцлер]] от [[1933]] г., [[Райхспрезидент (1919-1945)|райхспрезидент]] и от [[1934]] г. до [[1945]] г. – [[фюрер]] и едноличен ръководител на [[Германска империя (1933-1945)|Третия германски райх]] ({{lang|de|Deutsches Reich}}); лидер на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа партия]] (''NSDAP''). Хитлер е ветеран от [[Първата световна война]] и е награден с военни отличия. След нея ръководи партията на националсоциалистите във [[Ваймарска република|Ваймарска Германия]]. Прави неуспешен опит за [[преврат]] и прекарва по-малко от година в [[затвор]]а. След излизането си получава подкрепа за своята [[Национализъм|националистическа]], [[Антисемитизъм|антисемитска]] и [[Антикомунизъм|антикомунистическа]] [[реторика]]. Националсоциалистите екзекутират много от своите опоненти,{{hrf|Rummel|2002}} преструктурират държавната икономика, модернизират войската и установяват [[Тоталитаризъм|тоталитарна]], [[Националсоциализъм|националсоциалистическа]] диктатура. Във външната политика Хитлер се стреми към завладяването на нови територии или т. нар. „[[жизнено пространство]]“ ({{lang|de|Lebensraum}}). След [[Полска кампания (1939)|инвазията в Полша]] на силите на [[Вермахт]]а (септември 1939 г.), [[Великобритания]] и [[Франция]] обявяват война на Германия, което води до избухването на [[Втората световна война|Втора световна война]], в [[Европа]]. Първоначално, [[Страни от Оста|Страните от Оста]] окупират по-голямата част от [[Европа|континентална Европа]], както и части от [[Азия]] и [[Африка]], преди поврата във войната през 1943 г., и последвалото военно поражение от [[Антанта|Антихитлеристката коалиция]]. Към пролетта на [[1945]] г. Германия вече е в развалини. През последните дни от войната, когато [[Червена армия|Червената армия]] настъпва към [[Берлин]], Хитлер се жени за [[Ева Браун]]. След по-малко от 24 часа двамата се самоубиват във [[фюрербункер]]а. Под ръководството на Хитлер, Третият германски райх провежда политика на [[геноцид]] срещу [[евреи]] ([[Холокост]]) и [[цигани]], в резултат на което са избити поне 5,5 милиона евреи. Режимът на Хитлер също така е отговорен за смъртта на милиони други жертви, смятани за по-низши или излишни, поради своята етническа принадлежност, политическите си убеждения, физически недъзи, психически увреждания, сексуална ориентация, криминални прояви и др. == Биография == === Родство и произход === Семейството на Хитлер произхожда от областта [[Валдфиртел]] в северната част на [[Австрия]]. Неговият баща, [[Алоис Хитлер]], е роден извънбрачно и до тридесет и деветата си година носи фамилията на майка си, Мария ''Шикългрубер''. Поради това в свидетелството за раждане на Адолф не е посочен баща, което предизвиква спорове за произхода му. През 30^-те години [[Уилям Хитлер]], племенник на Хитлер, се опитва да го изнудва със сведения за родословието му. По този повод [[Ханс Франк]], виден юрист от [[НСДАП|Националсоциалистическата партия]], провежда разследване и по-късно твърди, че е открил писма, според които навремето майката на Хитлер е работила като прислужница в еврейско семейство в [[Грац]]. Франк твърди също, че деветнадесетгодишен член на това семейство на име [[Леополд Франкенбергер]] е биологичният баща на Хитлер.<ref name="Rosenbaum, R 1999">{{cite book| last=Rosenbaum |first=Ron |year=1999| title=Explaining Hitler: The Search for the Origins of His Evil| publisher=Harper Perennial| isbn=0-06-095339-X}}</ref> Ханс Франк заявява впоследствие, че чистият [[Арийска раса|арийски]] произход на Адолф Хитлер е очевиден.<ref>{{cite book| last=Schenk| first=Dieter| year=2006| title=Frank: Hitlers Kronjurist und General-Gouverneur| pages=65| isbn=978-3100735621}}</ref> Твърденията на Франк са приемани от мнозина през 50^-те години за достоверни, но през 90^-те са поставени под сериозни съмнения от много историци.<ref>{{harvnb|Toland|1991|pp=246 – 47}}</ref><ref name="Kershaw">{{Cite book| last=Kershaw| first=Ian| title=Hitler: 1889 – 1936: Hubris| url=https://archive.org/details/hitler18891936hu0000kers| publisher =Penguin Books |date=1998| location=Westminster |pages=8 – 9}}</ref> Британският историк [[Иън Кършоу]] отхвърля теорията като клевета, съчинена от противници на Хитлер, и отбелязва, че евреите са изселени от [[Грац]] през XV век и заселването им в града е разрешено отново едва след раждането на Алоис Хитлер.<ref name="Kershaw"/> През 2010 г. обаче излиза генетично изследване, което отново подхранва съмнението за еврейска връзка в потеклото на Фюрера.<ref>[http://www.dnes.bg/world/2010/08/24/dnk-test-pokaza-hitler-imal-i-afrikanski-koreni.97229,8 Днес в България ДНК тест показа: Хитлер имал и африкански корени, 24 август 2010 г. Учени са изследвали 39 роднини на Фюрера].</ref> През 1876 г. Алоис приема фамилното име на своя доведен баща [[Йохан Георг Хидлер]]. Името се изписва като ''Hiedler'', ''Hüttler'', ''Huettler'' или ''Hitler'', като последната форма вероятно е фиксирана в документите от някой чиновник. Версия, различна от тази на Франк и по редица доводи смятана за по-достоверна, твърди, че Адолф Хитлер е резултат от пряко [[кръвосмешение]]. Според нея дядото на Адолф е [[Йохан Непомук Хидлер]] (1807 – 1888), брат на Йохан Георг Хидлер. Той има извънбрачно дете от [[Мария Ана Шикългрубер]], откъдето тръгва бащината линия на бъдещия фюрер и в същото време негова внучка от законния му брак по-късно става майка на Адолф.<ref name="Maser">Мазер, Вернер. Хитлер. Легенда, мит, действителност. София: Изд. „Репортер“, 1996. ISBN 954-8102-15-3</ref> След смъртта на заможния Непомук Хидлер на ([[17 септември]] [[1888]]) бащата на Адолф, Алоис изненадващо се замогва.<ref name="Maser" /> На 39-годишна възраст (през 1877 година) той най-сетне променя името си на Хидлер, но свещеникът Йозеф Цанширм не само незаконно в акта за раждане вписва като баща Йохан Георг Хидлер, но и допуска правописна грешка, като кръщава Алоис с фамилията ''Хитлер''.<ref name="Maser" /><ref name="Taylor and Shaw">Тейлър, Джеймс и Шоу, Уорън. Речник на третия райх. София: Изд. „Еквус Арт“ и изд. „Постскриптум“, 2002. ISBN 954-8029-41-3 / ISBN 954-91122-1-7</ref> Майката на Адолф Хитлер, [[Клара Хитлер|Клара Пьолцл]] (1860 – 1907), внучка на Йохан Непомук, идва да работи за Алоис (с когото по документи нямат кръвна връзка) на 16-годишна възраст. По това време Алоис е женен за Анна Гласъл и има незаконна дъщеря Терезе от бивша своя любовница. Той е известен женкар и не е тайна връзката му с прислужницата Франциска (Фани) Мацелбергер (?–1884). Скоро двамата с Анна се развеждат и Алоис се жени за Фани, от която има две деца – Алоис младши (1882 – 1956) и Ангела (1883 – 1949). Но за да се осъществи брака, той трябва да изгони Клара, в чието лице бившата любовница и настояща съпруга вижда заплаха за себе си.<ref name="Которн">Которн, Найджъл. Интимният живот на големите диктатори. София: Изд. „Колибри“, 1998. ISBN 954-529-097-8</ref> Скоро след раждането на дъщеря си Франциска заболява и умира. Алоис повиква отново Клара, за да се утеши с нея. Същевременно поддържа кръвосмесителна връзка с първата си дъщеря Терезе, която му ражда син. Въпреки всичко Алоис и Клара се оженват. Първото им дете Густав се ражда дни след сватбата, но скоро умира. По-късно Клара ражда още две деца, но и те умират след епидемия от [[дифтерия|дифтерит]].<ref name="Которн" /> [[Файл:Klara Hitler.jpg|мини|Майка: [[Клара Хитлер|Клара Пьолцл Хитлер]] (1860 – 1907)]] === Ранни детски години === На [[20 април]] [[1889]] г., късно следобед в малкото градче [[Браунау на Ин|Браунау]] до реката на Ин (в тогавашна [[Австро-Унгария]]), на митническия чиновник Алоис и Клара Хитлер се ражда още един син (6:30 часа), когото два дни по-късно (на втория ден от [[Великден]], събота) кръщават Адолф Хитлер. Той е четвъртото от шестте деца в семейството. През 1892 г. те се преместват на Капуцинерщрасе №5<ref>{{икона|en}} Anna Elisabeth Rosmus, Out of Passau: Leaving a City Hitler Called Home, p. 41</ref> в [[Пасау]], [[Германия]]. Там Хитлер придобива долнобаварския акцент, който запазва до края на живота си.<ref>Джон Толанд, Адолф Хитлер, 1976. ISBN 0-385-42053-6</ref> През 1894 г. семейството отново се мести в [[Леондинг]], близо до [[Линц]], а през юни 1895 г. Алоис Хитлер се оттегля в малко имение край [[Ламбах]], където се заема със земеделие и пчеларство. По това време малкият Адолф Хитлер ходи на училище в близкото село [[Фишлам|Фишълхам]]. Той е щастливо и безгрижно дете, което непрекъснато играе на каубои и индианци, и, по собствените му думи, се запалва по войната, след като попада на илюстрована книга за [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] сред вещите на баща си.<ref name="Payne">{{harvnb|Payne|1990}}</ref> В „[[Моята борба]]“ той пише: {{цитат|„Не след дълго великият исторически сблъсък се превърна в моето най-голямо духовно преживяване. Оттогава аз ставах все по-ентусиазиран за всичко, свързано по някакъв начин с войната или, по този начин, с военната служба.“|Адолф Хитлер}} Земеделското начинание на Алоис Хитлер се проваля и през 1897 г. семейството се премества в Ламбах. Там Адолф Хитлер учи в католическо училище, разположено в бенедиктински манастир от XI век. На няколко места по стените на сградата са изобразени орнаменти, съдържащи [[Свастика|свастики]].<ref>{{икона|en}} Rosmus, ''op cit'', p. 35</ref> През 1898 г. Алоис Хитлер отново премества семейството си в [[Леондинг]], където се установява трайно. По-малкият брат на Адолф, [[Едмунд Хитлер]], умира от [[дребна шарка]] на 2 февруари 1900 г. Това събитие се отразява силно на Адолф Хитлер, който от самоуверен и добър ученик се превръща в затворено и необщително момче, което непрекъснато е в конфликт с баща си и учителите си.<ref>{{harvnb|Payne|1990|p=22}}</ref> Хитлер остава близък с майка си, но отношенията му с консервативния и авторитарен баща са лоши. Алоис често го бие, особено след неуспешния му фермерски опит. Той иска Адолф да стане митнически чиновник, като самия него и това се превръща в непрестанен източник на конфликти между двамата.<ref name="Payne"/> Въпреки желанието на сина да учи в класическа гимназия и да стане художник, през септември 1900 г. баща му го изпраща в техническо училище в [[Линц]]. Според разказа на самия Адолф Хитлер в „Моята борба“, той умишлено се проваля през първата си година в училището, с надеждата баща му да се откаже и да го изпрати в гимназия. Тъй като Алоис не се поддава, той става все по-враждебно настроен към него. Младият Хитлер отрано се увлича по германския [[национализъм]], като той го вижда и като средство за съпротива срещу баща си, който с гордост е служил на австрийското правителство. В отхвърлянето си на [[Хабсбурги|Хабсбургската]] монархия, към която бащата непрекъснато демонстрира лоялност, Хитлер и неговите приятели демонстративно използват германския поздрав „Хайл“ и пеят [[Химн на Германия|германския химн]], вместо [[Химн на Австро-Унгария|австро-унгарския]].<ref name="Payne"/> [[Файл:Adolf Hitler as a child.jpg|мини|Малкият Хитлер през 1900 г.]] След внезапната смърт на Алоис Хитлер на 3 януари 1903 г. поведението на Адолф Хитлер в училището става още по-лошо и той е изгонен. На 22 май 1904 г. получава първото си [[причастие]] в [[Католицизъм|католическата]] катедрала на Линц.<ref>{{harvnb|Toland|1991|pp=18}}</ref> През септември 1904 г. се записва в четвърти клас в държавното средно реално училище в [[Щайр]]. Там е сред най-добрите ученици до септември 1905 г. В Щайр Хитлер живее у търговеца [[Игнац Камерхофер]] при съдебния чиновник [[Конрад Едлер фон Чичини]], на Зеленчуковия пазар, по-късно площад „Адолф Хитлер“. След края на срока, на 11 февруари 1905 г., по време на бурна пиянска нощ с приятели, Хитлер скъсва зрелостното си свидетелство и го използва като тоалетна хартия. След като училищното ръководство научава за това, той е изключен и повече не се връща в училище.<ref>{{harvnb|Payne|1990|p=41}}</ref> Посрамен, дава клетва никога повече да не пие. В споменатото свидетелство знанията му по [[немски език|немски]], [[френски език|френски]], [[математика]] и [[стенография]] са оценени със „слаб“. Много добър и отличен има съответно по [[рисуване]] и [[гимнастика]], а останалите предмети са с оценки „добър“ и „среден“. На 16 септември 1905 г. получава окончателни оценки: * Благонравно държане – добър; * Усърдие – добър; * Вероучение – среден; * Математика – среден; * Химия и физика – среден; * Геометрично чертане и дескриптивна геометрия – среден (след поправителен); * Рисуване – отличен; * Гимнастика – отличен; * Пеене – добър. Напуска училище поради заболяване. Адолф гледа на това като на спасение от нещо, с което не желае повече да се занимава. По препоръка на лекар Адолф в бъдеще не бива да стои затворен в канцелария. Най-сетне пред мечтата на момчето се открива истинска възможност да се махне от реалното училище и да се запише в Художествената академия. Заминава с вече болната си майка за [[Шпитал]]. Там под контрола на д-р [[Карл Кайс]] от [[Вайтра]] Адолф бързо се възстановява. === Младежки години във Виена и Мюнхен === След 1905 г. Хитлер води бохемски живот в столицата [[Виена]], като се издържа от сирашката си пенсия и помощ от майка си. На два пъти, през 1907 и 1908 г., не успява да влезе във [[Виенска академия на изкуствата|Виенската академия на изкуствата]] с аргумента, че не е подходящ за живописта и е по-добре да се заеме с архитектура.<ref>{{harvnb|Bullock|1962|pp=30 – 31}}</ref> Самият той изглежда има желание да последва този съвет и пише в своите мемоари: {{цитат|След няколко дни самият аз се убедих, че един ден трябва да стана архитект. Това със сигурност беше невероятно труден път, тъй като образованието в реалната гимназия, което бях изоставил напук, беше болезнено необходимо. Не можеше да се учи архитектура в академията, без да си завършил строително техническо училище, а там се изискваше гимназиална диплома. А аз нямах нито едно от двете. Реализирането на моята артистична мечта изглеждаше физически невъзможно.<ref name="Kampf-vol1ch2">{{harvnb|Hitler|1998|loc=§2}}</ref>|Адолф Хитлер}} На 21 декември 1907 г. майката на Хитлер умира от [[рак на гърдата]] на 47-годишна възраст. С решение на съда в Линц сирашката му пенсия е дадена на сестра му Паула. Той се опитва да се издържа сам във Виена, като копира сцени от пощенски картички и ги продава на туристи и търговци. След като за втори път не е приет в академията, положението му още повече се влошава. През 1909 г. живее в приют за бездомни, а през 1910 г. се установява в дом за бедни на Мелдемансщрасе. По това време получава малко наследство от своя леля. По-късно Хитлер твърди, че за пръв път става [[Антисемитизъм|антисемит]] по време на престоя си във Виена,<ref name="Kampf-vol1ch2"/> където има голяма еврейска общност, включваща и [[Ортодоксален юдаизъм|ортодоксални евреи]], избягали от антисемитските [[погром]]и в [[Русия]]. В същото време, според приятелят му от детството [[Август Кубицек]], той е „завършен антисемит“ още преди да напусне [[Линц]].<ref name="Kampf-vol1ch2"/> Виена по това време е средище на консервативни религиозни предубеждения и [[расизъм]]. Там работят и живеят известни антисемити, като идеологът [[Ланц фон Либенфелс]], основателят на [[Християнсоциална партия (Австрия)|Християнсоциалната партия]] и кмет на града [[Карл Луегер]], композиторът [[Рихард Вагнер]] и националистът [[Георг Ритер фон Шьонерер]]. В „Моята борба“ Хитлер твърди, че преходът му от противник на антисемитизма по религиозни причини до негов привърженик по расови причини е предизвикан от срещата с ортодоксален евреин: {{цитат|В Линц имаше много малко евреи. През вековете евреите, които живееха там, се бяха европеизирали на външен вид и толкова приличаха на останалите човешки същества, че аз дори ги смятах за германци. Причината, поради която тогава не усещах абсурдността на тази илюзия, беше, че единственият външен белег, който според мен ги отличаваше от нас, беше практикуването на тяхната чужда религия. Тъй като смятах, че те са преследвани заради вярата им, неодобрението ми към забележките, отправяни към тях, прерастваше почти в чувство на отвращение. Аз ни най-малко не подозирах, че може да съществува такова нещо, като систематичен антисемитизъм.|Адолф Хитлер}} {{цитат|Веднъж, преминавайки през вътрешния град, внезапно попаднах на явление в дълъг кафтан и с черни странични плитки. Първата ми мисъл беше: Това евреин ли е? Те определено нямаха този вид в Линц. Скрито и предпазливо огледах внимателно мъжа, но колкото повече се взирах в особеното изражение и го изучавах черта по черта, толкова повече в ума ми сам се оформяше въпросът: Това германец ли е?<ref name="Kampf-vol1ch2"/>|Адолф Хитлер}} [[Файл:Hitler 1914 1918.jpg|мини|Хитлер по време на Първата световна война, 1914 – 1918 г.]] Ако този разказ е истински, Хитлер явно не действа според новите си възгледи. Той често гостува на вечеря у известни евреи и работи добре с еврейските търговци, които се опитват да продават рисунките му.<ref>{{harvnb|Hamann|1999}}</ref> Хитлер твърди, че евреите са врагове на [[Арийска раса|арийската раса]] и ги смята за отговорни за кризата в Австро-Унгария. Освен това той смята някои разклонения на [[Социализъм|социализма]] и [[Болшевизъм|болшевизма]], много от водачите на които са евреи, за еврейски движения, свързвайки антисемитизма с [[Австромарксизъм|антимарксизма]]. По-късно, обвинявайки [[Германска революция|революцията]] за поражението на Германия в [[Първа световна война|Първата световна война]], той обявява евреите също за виновници за срива на [[Германска империя (1871-1918)|Германската империя]] и последвалите стопански проблеми. Наблюдавайки някои бурни сцени в парламента на многонационалната Австро-Унгария, той стига до извода, че демократичната парламентарна система е неефективна. През май 1913 г. Адолф Хитлер получава последната част от наследството от баща си и се премества в [[Мюнхен]]. Там той продължава да се интересува от архитектура и, по собствените му думи, от книгите на британския антисемит [[Хюстън Стюарт Чембърлейн]]. Преместването в Мюнхен му помага да избегне за известно време военната служба в Австрия, но в крайна сметка е арестуван и екстрадиран. След медицински преглед е обявен за негоден за военна служба и му е разрешено да се върне в Мюнхен. След влизането на Германия в Първата световна война през август 1914 г. Хитлер пише молба до краля на [[Бавария]] [[Лудвиг III]] да бъде записан като доброволец и постъпва в армията, въпреки че не е германски гражданин.<ref>{{harvnb|Shirer|1961}}</ref> === Войник по време на Първата световна война (1914 – 1918) === По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Адолф Хитлер служи на [[Западен фронт (Първа световна война)|германо-френския фронт]] във [[Франция]] и [[Белгия]] в състава на ''Баварския'' 16^-и резервен полк, наричан също Полк „Лист“ по името на първия си командир, като до края на войната достига звание [[ефрейтор]]. На фронта той изпълнява опасни задачи и често е изложен на неприятелския огън.<ref>{{harvnb|Bullock|1962|pp=50 – 51}}</ref> Взема участие в някои от най-тежките сражения на германо-френския фронт, сред които битките при [[Първата битка при Ипер|Ипер]], [[Битката при Сома|Сома]], [[Битката при Арас|Арас]] и [[Битката при Пасхендале|Пасхендале]].<ref>{{harvnb|Shirer|1990|p=53}}</ref> През октомври 1914 г. при [[Ипер]] загиват около 40 хиляди души, като в ротата на Хитлер от 250 души оцеляват 42. Според неговия биограф [[Джон Киган]], това преживяване прави Хитлер необщителен и резервиран през остатъка от войната.<ref>{{harvnb|Keegan|1987|p=239}}</ref> Адолф Хитлер е награждаван два пъти за проявена храброст – с [[Железен кръст]] втора степен през 1914 г. и с Железен кръст първа степен през 1918 г., чест, рядко оказвана на ефрейтор.<ref>{{harvnb|Bullock|1962|p=52}}</ref> Въпреки това той така и не е повишен в подофицер, тъй като в щаба на полка смятат, че му липсват лидерски качества, а според някои изследователи – защото не е германски гражданин. Задълженията на Хитлер в щаба на полка му дават възможност да продължи заниманията си с рисуване – публикува рисунки и схеми с инструкции в местен военен вестник. През 1916 г., по време на Битката при Сома, е ранен или в слабините,<ref>{{cite web| last=Jamieson| first=Alastair| year=2008| url=http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/howaboutthat/3481932/Nazi-leader-Hitler-really-did-have-only-one-ball.html| title=Nazi leader Hitler really did have only one ball| publisher=The Daily Telegraph| accessdate=20 ноември 2008}}</ref> или в лявото бедро,<ref>{{cite web| last=Rosenbaum| first=Ron| year=2008| url=http://www.slate.com/id/2205359/| title=Everything You Need To Know About Hitler's „Missing“ Testicle| publisher=Slate| accessdate=28 ноември 2008}}</ref> но през март 1917 г. се връща на фронта. По-късно през същата година получава [[Значка за раняване]]. [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1974-082-44, Adolf Hitler im Ersten Weltkrieg.jpg|мини|Адолф Хитлер в Кайзеровата империя през 1914 г. (вдясно)]] На 15 октомври 1918 г. Адолф Хитлер е приет в [[полева болница]], временно ослепен от нападение с [[иприт]]. Според по-късните му твърдения именно тогава той се убеждава, че целта на живота му е „да спаси Германия“. Хитлер от младежките си години се възхищава от Германия, а по време на войната се превръща в пламенен германски патриот, въпреки че получава германско гражданство едва през 1932 г. Той смята войната за „най-великото от всички преживявания“ и по-късно получава похвали за смелостта си от командвали го офицери.<ref>{{harvnb|Keegan|1987|p=238 – 240}}</ref> Капитулацията на Германия през ноември 1918 г., когато германските войски все още контролират чужда територия, го шокира.<ref>{{harvnb|Bullock|1962|p=60}}</ref> Както много други германски националисти, Хитлер смята, че армията, „непобедена на бойното поле“, е прободена с нож в гърба от политическите лидери и марксистите в тила. [[Версайски договор|Версайският договор]], сложил край на Първата световна война, лишава Германия от значителни територии, демилитаризира [[Райнланд]] и налага на страната тежки икономически санкции. В Германия договорът, и особено неговият член 231, хвърлящ цялата вина за войната върху Германия, е разглеждан като крайно унизителен и несправедлив. Тези настроения по-късно оказват голямо влияние върху политическия възход на Хитлер. === Между двете световни войни === ==== Създаване на националсоциалистическата партия ==== В рамките на две години Хитлер успява да стане абсолютния и непоклатим лидер на малката партия. Сменя името ѝ от [[Германска работническа партия|DAP]] на „Националсоциалистическа германска работническа партия“ ({{lang|de|Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei}}), известна навсякъде като [[NSDAP]]. Появява се акронимът „На̀ци“ ({{lang|de|Nazi}}) от думата „Националсоциалист“ ({{lang|de|National SoZIalist}}). Адолф напуска армията, за да се отдаде изцяло на политическата си дейност. Условията за това са благоприятни: в страната има икономическо напрежение и силно негодувание срещу победилите във войната [[съюзници]]. В програмата си от [[25-те точки]], която обявява на [[24 февруари]] [[1920]] г., Хитлер включва идеите си, оформени още от престоя му във Виена: [[антисемитизъм]], силен [[национализъм]], идея за арийско расово господство, презрение към либералната демокрация и принципа на водача. Платформата, с която излиза партията му, е направена така, че да заинтригува всеки, който е недоволен от нещо. Повечето от идеите в нея не са нови, но той успява да ги направи привлекателни и ясни. Негово е решението символ на новата партия да стане „[[свастика]]та“ (пречупения кръст, носен преди това от по-стари расистки групировки) и за поздрав да се използва думата „Heil!“. Успява да осигури и вестник за движението си – „[[Фьолкишер Беобахтер]]“ ({{lang|de|Völkischer Beobachter}}). За охрана на събранията си учредява организацията „Щурмабтайлунг“ ({{lang|de|Sturmabteilung}}) (по известна със съкращението си [[SA]]) на мъжете с кафяви ризи, ръководени от близкия му приятел [[Ернст Рьом]]. Хитлер си създава и преторианци в лицето на високо дисциплинираните, готови да се сражават до смърт за своя лидер, черноризци от „[[СС|Шуцщафел]]“ ({{lang|de|Schutzstaffel}} – SS). В края на 1923 г. Хитлер е убеден, че [[Ваймарска република|Ваймарската република]] е пред прага на своето рухване и че сега може да изпълни обещанието си за „поход към Берлин“ и поваляне на правителството от „еврейско-марксистки предатели“. Той се надява с подкрепата на армията да постави Германия под националистически контрол. В плана му се включва и реакционният милитарист и национален герой от Първата световна война генерал [[Ерих Лудендорф]]. ==== Бирен пуч (1923) ==== [[Файл:Hitler's_DAP_membership_card.png|мини|Членска карта на Хитлер в германската партията ''DAP'']] На [[Бирен пуч|Бирения пуч]], състоял се на 8 – 9 ноември 1923 г. в Мюнхен, двамата застават на преден план в хаотичната политическа ситуация с цел да накарат лидерите на местното правителство и началниците на местния [[Райхсвер]] да обявят национална революция. Хитлер обсажда с мъже от СА бирарията ''Бюргербройкелер'', силно превъзбуден скача на един стол и обявява революцията: {{цитат|Утре Германия ще има национално правителство или ще бъдем мъртви!|Адолф Хитлер}} На следващия ден нацистите маршируват по улиците на [[Мюнхен]] към военното министерство, но кордон от полицаи открива огън по тях и разпръсва редиците им. Пучът се проваля. На 26 февруари 1924 г. срещу Хитлер започва съдебен процес с обвинение в държавна измяна. Съдията познава подсъдимия от по-рано. Той го е съдил за подстрекателство, когато веднъж кафявите ризи с ръкопашен бой разтурват сбирка на комунисти. Съдията е благосклонно разположен към лидера на нацистите и те очакват, както първия път, сравнително лека присъда. Адолф Хитлер се възползва от всичко това и се опитва да превърне процеса си в пропаганден триумф. За тази цел той се защитава сам и по блестящ начин използва красноречието си. Поема пълната вина за организирането на пуча. {{цитат|Това е моето становище: По-добре да бъда обесен в болшевишка Германия, отколкото да склоня глава пред френския меч.|Адолф Хитлер}} [[Файл:Гитлер и собрание НСДАП в Мюнхене.jpg|мини|Събрание на партийците от НСДАП, Мюнхен 1923 г.]] Хитлер си позволява смело да говори за наближаването на деня, в който тълпите от улицата със своите знамена с пречупени кръстове ще се слеят с тези, които стреляха по тях. Групите ще нараснат в батальони, батальоните в полкове, полковете в дивизии, заканва се той. {{цитат|Даже и да ни осъдите хиляди пъти, богинята на вечния съд на историята ще се засмее и ще скъса решението на този съд, и ще ни признае за невинни.|Адолф Хитлер}} След целия спектакъл Хитлер е осъден на четири<ref name="churchill 47-59">{{cite book |title= The Second World War: The Gathering Storm |last=Churchill |first=Winston |authorlink=Уинстън Чърчил |year=1948 |publisher=Houghton Miffin Company |location=United States of America |isbn=0-395-41055-X |pages=47 – 59}}</ref> години затвор. Поведението му в съдебната зала прави силно впечатление на германците, които започват да го възприемат като голям национален герой. Лично за него пучът е сериозен урок, от който научава, че за да успее да вземе властта в свои ръце, ще трябва да използва легални средства. [[Файл:Mein Kampf dust jacket.jpeg|мини|Книгата „[[Моята борба]]“]] От присъдата си Хитлер излежава само девет месеца. В затвора на град [[Ландсберг ам Лех]] той е в килия със значителни удобства и има достатъчно време, за да премисли добре сторените грешки. Закусва в леглото си, държи дълги слова пред съкилийниците си и прави разходки в градината. Всичко прилича повече на [[санаториум]], отколкото на затвор. При тези условия започва да диктува на секретаря си [[Рудолф Хес]] книгата си „[[Моята борба]]“ ({{lang|de|Mein Kampf}}), която по-късно става политическа [[библия]] за нацисткото движение. В него Хитлер разказва живота си, философията си и представя подробно програмата си, която иска да реализира в [[Германия]]. Основна тема на писанията му е [[дарвинизъм|социалният дарвинизъм]] – индивидите и нациите са представени като участници в постоянна борба за живот. Расово по-висшите германци са заплашени от [[евреи]]те, „гъвкавия демон на човешкото падение“, [[марксизъм|марксистите]], [[болшевизъм|болшевиките]], [[либерализъм|либералите]] и от [[Хуманизъм|хуманистите]], без значение от какъв тип. Германия отново може да бъде велика само ако обяви безпощадна война на тези вътрешни врагове. На новото нацистко движение се пада задачата да подготви стратегията за световното господство, която неминуемо е свързана с безмилостна борба ==== Реорганизация на партията (1924) ==== Провалът на пуча от 1923 г. довежда до временното разпадне на NSDAP. Скоро обаче Хитлер е амнистиран. През декември 1924 г. той напуска затвора в Ландсберг ам Лех и сериозно се залавя за реорганизиране на партията си. Подпомаган от двама близки последователи – „магьосника“ на пропагандата д-р [[Йозеф Гьобелс|Паул Йозеф Гьобелс]] и [[Пилот|въздушния ас]] от Първата световна война, капитан [[Херман Гьоринг]], Хитлер се захваща с трудната задача да си спечели масова подкрепа. Първият сериозен проблем, пред който е изправен, е да направи избор между социалистически ориентираната левица от привържениците му в Берлин и десните националисти в Мюнхен, между членовете на партията от Севера, водени от [[Грегор Щрасер]], и приятелите си от [[Бавария]]. За тази цел Хитлер събира всички по-големи ръководители на партията в страната на конференция в [[Бамберг]], [[Германия|Южна Германия]] на 14 февруари 1926 г. Времето на срещата е специално подбрано така, че за повечето северняци да бъде трудно да се откъснат от основната си работа и да присъстват на обсъждането на партийната програма. От представителите на Севера пред мнозинството на Юга имат възможност да говорят само Грегор Щрасер и Гьобелс. На конференцията партията е поделена на две – едната група е водена от Грегор Щрасер, представляващ градските, социалистически и революционно настроени елементи, а другата група е на [[Готфрид Федер]], отразяващ провинциалните, расистки и популистки идеи. Хитлер е по средата на двете враждебни страни. Той никак не е склонен да позволи младата му партия да поеме по посока на „нестройните социалистически принципи“. Решението идва в изясняването на въпроса за становището по отчуждаването на собствеността на [[аристокрация]]та. Хитлер държи двучасова реч, в която разяснява на делегатите, защо не трябва да гласуват за отчуждаване. Националсоциализмът, казва той, не трябва да помага на движенията, вдъхновени от комунистите; отчуждаването няма да спре с изпращането на [[Вителсбахи|Вителсбаховата]] и другите германски династии на бунището на историята. Гьобелс, от който се очаква да подкрепи позицията на Щрасер, предусеща какъв ще е крайният изход и преминава на страната на Хитлер. Като награда получава поста на гаулайтер (партиен районен ръководител) за Берлин и стартира успешната си кариера в партията. Въпреки събитията на конференцията разривът в NSDAP между националисти и социалисти намира (кърваво) решение едва в „[[Нощта на дългите ножове]]“ ({{lang|de|Nacht der langen Messer}}) през 1934 г. [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-00344A, München, nach Hitler-Ludendorff Prozess retouched.jpg|мини|Хитлер, дясно на [[Ерих Лудендорф]] (в центъра), заедно с останалите участници в пуча (1924)]] Пропагандната дейност на партията е насочена към низшите класи на обществото, които понасят тежки удари от [[икономическа депресия|икономическата депресия]]. Настойчивостта на Хитлер този път движението да се придържа към легалните средства за борба за властта (която дори му донася прякора ''Адолф Легалния'') му спечелва престиж в редиците на [[милитарист]]ите, [[националист]]ите и традиционалистите. Комбинацията от проницателност по отношение на психологията на масите и готовността да работи заедно с десните [[Консерватизъм|консерватори]] е важен фактор за Хитлер по пътя му към абсолютната политическа власт. Той бързо възстановява и значително засилва позициите си, загубени след безплодния [[бирен пуч]]. През 1930 г. Адолф Хитлер е безспорният лидер на нацисткото движение. В хазната на партията потичат капитали от едрите индустриалци на [[Райнланд]], които виждат в лицето на Хитлер единствения си защитник пред тревожещите ги профсъюзи и пред набезите на комунистите. NSDAP получава нарастваща подкрепа от стабилните буржоазни елементи както и от недоволните работници, като на всички Хитлер обещава закрила и освобождение от „грабещите ги еврейски финансисти“. ==== На път към абсолютната политическа власт (1928) ==== В 1928 г. на изборите за [[райхстаг]] нацистите печелят само 12 места, което е слаб резултат в сравнение с 54-те мандата на [[комунисти]]те. По време на [[икономическа депресия|икономическата депресия]] от 1929 г. Хитлер заедно с националиста [[Алфред Хугенберг]] води кампания срещу „[[плана Юнг]]“ ({{lang|de|Volksbegehren gegen den Young-Plan}}). Чрез контролираните от Хугенберг вестници най-сетне пред Хитлер се открива възможност да изложи идеите си пред [[нация]]та. Освен това той има шанса да спечели на своя страна повече едри индустриалци и [[бизнес]] [[магнат]]и, които да осигурят солидна финансова подкрепа за движението му. През 1930 г. изборите за райхстаг правят NSDAP втората по големина парламентарно представена политическа сила със 107 депутати (за нацистите гласуват над 6 милиона души). Комунистите успяват да вкарат 77 свои представители. Изводът за всички е ясен – шумната пропаганда на Хитлер е спечелила вниманието на германския [[Избирателна система|избирател]]. Нацистите обаче имат проблем, който може да послужи като оръжие в ръцете на враговете им. Лидерът им Адолф Хитлер все още е с австрийско гражданство. Той и поддръжниците му добре разбират, че това му положение би улеснило един евентуален опит да бъде изгонен от страната. [[Вилхелм Фрик|Фрик]], райхсминистърът нацист от правителството на [[Тюрингия]], предлага на Адолф да го назначи в местните полицейски сили, но в крайна сметка Хитлер става консул на провинция [[Брауншвайг]] в легацията ѝ в Берлин. Поемайки поста, той полага клетва за вярност към [[Ваймарската република]] и на практика става германски гражданин. Премахнал една съществена пречка по пътя на политическата си кариера Хитлер решава да пробва силата на партията си като се кандидатира за [[президент]]. Настоящият застаряващ президент [[Паул фон Хинденбург]] е подкрепян от [[Социализъм|социалистите]], [[католици]]те и обикновените работници. Другите двама кандидати за поста са [[Теодор Дюстерберг]], офицер от армията, и лидерът на комунистическата партия [[Ернст Телман]]. Хитлер подхожда с присъщата му енергичност към кампанията за [[Имперски президентски избори (1932)|изборите на 13 март 1932 г.]] и печели над 30% от вота, лишавайки Хинденбург от пълната победа. На финалните избори от 10 април старият герой от [[Първата световна война]] Хинденбург е преизбран с 53% или 19 359 650 (Хитлер – 13 418 011; Телман – 3 706 55). На изборите през юли за райхстаг нацистите тържествуват с 230 места и стават най-силната политическа партия в Германия. Но на следващите избори Хитлеровото движение загубва малко от гласовете си, което води до намаляването депутатите на 196 (комунистите нарастват на 100). NSDAP остава най-голямата партия в парламента, но уличните схватки между кафявите ризи и червения фронт придобиват особена острота. [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-14080, Berlin, Hitler, Göring und Hanfstaengl.jpg|мини|21 юни 1932 г., Хитлер в разговор с Херман Гьоринг]] Междувременно политическата ситуация сериозно се изражда. Райхсканцлерът [[Хайнрих Брюнинг]], привидно либерален и напредничав, се проваля, започвайки да управлява с укази. Това му решение в действителност прокарва път към [[диктатура]]. На 30 май 1932 г. Хинденбург отстранява Брюнинг от поста му. Започва тежка задкулисна политическа борба между [[юнкер]]ите от изтока, едрите индустриалци от запада и офицерите от [[Райхсвер]]а. Тези три групи стоят зад поредния [[Франц фон Папен#Кабинет фон Папен|кабинет]], първоначално оглавяван от [[Франц фон Папен]], ловък политик и интригант, а после и от генерал [[Курт фон Шлайхер]], представител на армията, който желае постигането на военна диктатура. Фон Папен сключва политическа сделка с Хитлер. Двамата тайно се срещат на [[4 януари]] [[1933]] г. и решават да работят заедно за правителство, в което Хитлер ще бъде канцлер, а хора на фон Папен ще заемат по важните министерски постове. Освен това постигат съгласие да елиминират [[Социалдемокрация|социалдемократите]], [[Комунизъм|комунистите]] и [[евреи]]те от политическия живот. Хитлер обещава да се откаже от социалистическата част в своята програма като срещу това фон Папен ще поръчителства за него пред индустриалците за по-нататъшни финансови инжекции за нацисткото му движение. Остава една-единствена задача – да се спечели доверието на стария президент Хинденбург, който не е особено благосклонен към грубото парвеню и най-обикновен [[ефрейтор]] от Първата световна война (веднъж вече президентът е отхвърлил желанието на Хитлер да го направи канцлер, предлагайки му [[Списък на германски вицеканцлери|вицеканцлерския]] пост, който Адолф не приема). [[Оскар фон Хинденбург]], синът на президента, загрижен за имението в [[Нойдек]] на изток и заможният банкер [[Курт фон Шрьодер|Курт Фрайхер фон Шрьодер]] принуждават Паул фон Хинденбург да приеме предложенията за бъдещия кабинет на фон Папен. На 30 януари 1933 г. президентът с голяма неохота обявява Адолф Хитлер за [[райхсканцлер]] на Германия с коалиционен кабинет, отказвайки му извънредна власт. Това е велик момент за някога незначителния бродяга от [[Виена]]. Той постига тази висока цел без пуч и без [[революция]], а както е обещал – по конституционен път. ==== Канцлер и държавен глава (1933) ==== [[Файл:Bundesarchiv Bild 102-14437, Tag von Potsdam, Adolf Hitler, Kronprinz Wilhelm.jpg|мини|21 март 1933 г., райхсканцлерът Хитлер и германският принц Вилхелм Пруски на [[ден на Потсдам|деня на Потсдам]]]] [[Файл:BASA-3K-15-394-1-Adolf Hitler.jpeg|мини|Хитлер, 1933 г.]] Хитлер твърди, че [[Германска империя (1933-1945)|Третият Райх]], започнал с избирането му за [[райхсканцлер]], ще просъществува 1000 години. Веднъж взел властта в свои ръце, той действа бързо и решително, за да затвърди позициите си и да постигне пълна [[диктатура]]. В райхстага новият канцлер няма пълно мнозинство и за да си осигури такова, той постига споразумение с Хинденбург да се състоят избори. Първата му задача след това е да вдигне в тревога страната заради заплахата от [[Червен терор (Съветска Русия)|червен терор]]. Разбира се, едно отслабване на [[комунисти]]те ще затвърди властта му. С палежа на сградата на райхстага на [[27 февруари]] [[1933]] г. Хитлер получава официален повод и възможност да се разправи с политическите си опоненти и да положи основите на [[Тоталитаризъм|тоталитарната]] си система. На местопрестъплението е заловен слабоумният 24-годишен холандски скитник [[Маринус Ван Дер Любе]], който някога е бил член на комунистически клуб в родината си. Предполага се обаче, че пожарът е запален от щурмоваци на нацистката партия, със съдействието на Херман Гьоринг. През тунел те влизат в райхстага, заливат завесите и килимите със запалима течност, след което вкарват психически лабилния бивш комунист, за да запали сам малки отделни огньове. Отговорността за пожара все още е обект на дискусия сред историците. Запален от нацистите или не, изгорелият [[Райхстаг (сграда)|Райхстаг]] свършва добра работа на Хитлер. Арестувани са 4000 души. Вината за палежа е хвърлена върху [[Комунистическата партия на Германия]]. През март полицията залавя нелегално пребиваващите в страната [[Георги Димитров]] (ръководител на нелегално бюро на комитета за Западна Европа), [[Благой Попов]] и [[Васил Хаджитанев]] (членове на [[Политбюро на ЦК на БКП|политбюро]] на нелегалната [[Българска комунистическа партия]]). Те получават обвинение за подпалването на сградата на Райхстага. Процесът срещу тях се следи с голям интерес от много страни. Получават се протести от различни места. Димитров, който се защитава сам, се превръща в герой за комунистите със смелото си поведение (успява да вбеси Гьоринг). В крайна сметка нацистите са принудени да пуснат българите и те са изпратени в [[Москва]]. NSDAP печели [[Имперски избори от март 1933 г.|изборите на 5 март 1933 г.]] и увеличава местата си в парламента от 196 на 288. С подкрепата на националистите Хитлер си осигурява мнозинство от 52% (мандатите на комунистите са касирани). На 24 март 1933 г. райхстагът гласува [[закон]] за извънредни пълномощия на правителството. С него на парламента са отнети законодателните права, контрола на [[бюджет]]а, правата за иницииране промени в конституцията и правото на одобрение на договори с чужди страни. За срок от четири години те са предоставени изцяло на „[[Имперско правителство (1871-1945)|Райхстагкабинета]]“ ({{lang|de|Reichsregierung}}). За няколко месеца всички други партии освен [[NSDAP]] са забранени (една част от тях се сливат „доброволно“ с нея, а други се „саморазпадат“). Представители на партията контролират управлението на немските провинции. Търговските обединения са разпуснати, [[профсъюз]]ите също (създаден е „Трудовият фронт“). Почти цялото население е организирано в различни обединения под контрола на партията. Хитлер затвърждава властта си с предварително планирана бруталност и [[Тероризъм|терор]]. Тези, които се осмелят да говорят против режима му, биват веднага надвити, арестувани, хвърляни в затвор или убивани. Хитлер внимателно се старае да не накърни интересите на силни групировки. Внимателно изтласква настрана консерваторите и предпазливо овладява [[Радикал (химия)|радикалите]]. Той води ловка политика по примера на [[Николо Макиавели|Макиавели]]. Не се колебае да лиши опонентите си от обикновените им човешки права или дори да ги ликвидира физически. Правителството, закона, образователната система и религията работят за националсоциализма. „[[Heil Hitler]]!“ става задължителен поздрав, свастиката символ на държавата, а „[[Песен на Хорст Весел|Horst-Wessel-Lied]]“ официален химн. Под ръководството на д-р [[Йозеф Гьобелс|Паул Йозеф Гьобелс]] широко се пропагандира величието на Фюрера. ==== Затвърждаване на диктатурата (1933 – 1934) ==== [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1990-048-29A, Adolf Hitler retouched.jpg|мини|Хитлер, 1933 г.]] Само една пречка остава да бъде преодоляна по пътя към абсолютната диктатура – радикалният елемент вътре в партията, концентриран около [[СА]] и лидера ѝ капитан [[Ернст Рьом]]. На Хитлер е нужно спокойствие. Помогналите му да стигне до властта бизнесмени и военни са обезпокоени от кафявите ризи водени от Рьом, който призовава за „продължаване на революцията“. Армията е разтревожена и от факта, че в плановете за бъдещето на лидера на СА влиза конкурирането и постепенното изместване на Райхсвера от [[щурм]]оваците. Съвсем естествено и индустриалците, и военните притискат Хитлер да пристъпи към разрешаване на въпроса като дават да се разбере, че от това зависи оставането му на върха. Адолф Хитлер за втори път е изправен пред избор между националистите и социалистите в движението си. Имайки предвид по-горе посочените обстоятелства решението на Фюрера е от ясно по-ясно. Събитията са бурни. На 30 юни 1934 г. се състои така наречената „[[Нощта на дългите ножове]]“ ({{lang|de|Nacht der langen Messer}}). Хитлер лети до [[Бад Висзе]] в [[Горна Бавария]], където Рьом и част от свитата му са отседнали в санаториума [[Ханзелбауер]] (точно преди да излязат в едномесечен отпуск). Фюрерът влиза в хотела, нарежда да събудят Рьом и го арестува. Два дни по-късно Хитлер заповядва на ръководителя на SA да се застреля. Рьом, който добре познава Адолф, знае, че последният проявява слабост пред кървавите сцени, и казва на пазачите си да предадат на Фюрера, че иска Хитлер лично да стреля в него. В крайна сметка пречещият Ернст Рьом е убит. Междувременно в Берлин са арестувани 150 лидери на СА. Повечето от тях са ликвидирани. Никой не знае колко са точно жертвите на кървавата чистка. Хитлер не напада само непокорните сред кафявите ризи. Моментът е прекалено удобен, за да бъде пропусната възможността да се премахнат противници и от друг характер. Шест души убиват бившия канцлер Курт фон Шлайхер във вилата му. В [[Мюнхен]] 72-годишният [[Густав фон Кар]], който десетилетие по-рано попречва на [[Бирен пуч|Бирения пуч]] на Хитлер, е измъкнат от дома си и убит е захвърлен в тресавище. Пред обществеността кръвта е оправдана с това, че в момент, когато е била заплашена сигурността на държавата, Хитлер е трябвало да действа като „върховен съдия в защита на немския народ“. Търсеният резултат е постигнат. Адолф Хитлер вече е неоспоримият диктатор на Третия Райх. „Нощта на дългите ножове“ е от важност и за един друг лидер – [[Хайнрих Химлер]]. Ръководителят на СС взима дейно участие в ликвидирането на „преврата“ и е възнаграден от върховния си господар с получаване на независимост на елитната му организация, която преди това формално се намира под управлението на СА. [[Файл:Ja dem Fuehrer.jpg|мини|19 август 1934 г., резултат 90% в подкрепа на диктатора по време на кампанията за плебисцит]] Управлението на страната по традиционните закони приключва. След смъртта на Паул фон Хинденбург на [[2 август]] [[1934]] г. Хитлер обединява двете върховни държавни длъжности на райхсканцлер и райхспрезидент в една. Всички офицери от армията са задължени да положат клетва за вярност не към [[конституция]]та, а към [[Фюрер]]а. Обединяването на длъжностите от „фюрера и райхсканцлера Адолф Хитлер“ е узаконено с допитване до народа на 19 август 1934 г. – 90% от гласоподавателите дават подкрепата си за диктатора. От този момент нататък Хитлер обръща малко внимание на вътрешните боричкания за власт. В широки линии той прави ясна политиката си пред подчинените му с разбирането, че те ще продължат системата на терор, която да задържи режима. Всеки от големите (след Фюрера, разбира се), без значение дали името му е Гьоринг, Гьобелс, Химлер или друго, получава извънредна власт в своята сфера на дейност и създава своя специална служба. Хитлер внимателно наблюдава развитието им и вижда, че нито една от тези организации не е достатъчно силна, за да заплаши авторитета му. Той насърчава Химлер да изгради система от [[концлагер|концентрационни лагери]], където да затварят вътрешните си врагове. С [[Нюрнберг]]ските закони за „защита на германската кръв и на германската чест“ се лишават евреите от граждански права, а на „арийците“ се забраняват бракосъчетанията с евреи. Германия става огромен затворнически лагер. Тайната държавна полиция [[Гестапо]] зорко следи за „врагове на държавата“ и ги премахва още в зародиш. Много от заподозрените след залавянето си изчезват безследно, други са хвърлени и бити в затворите до извличане на желаните показания. Престъпления от незаконни задържания до убийства са наречени „политика“ в името на „националната революция“. Нацистите с по-малки членски номера в партийните си книжки (знак за това, че са ранни нейни представители) се ползват с предимство при назначаването им на цивилна служба. Прочути професори са принудени да напуснат постовете си, наследени от некомпетентни поддръжници на нацисткия режим. В Нюрнберг се организират огромни партийни тържества, за да впечатлят и замаят обикновените хора. Пропагандата на Гьобелс прославя Фюрера: {{цитат|Свидетели сме на най-великото чудо в историята. Гений гради света!; Гласът му пробуди Германия. Неговите дела ни направиха отново нация!; Той никога не греши! и Той винаги ще е като звезда над нас!|Йозеф Гьобелс}} ==== Начало на териториалните експанзии (1933 – 1939) ==== [[Файл:Hitler and Mussolini in Munich (1940).jpg|мини|Лудвигщрасе Мюнхен, Хитлер и Бенито Мусолини]] Уверен в пълната си власт, Хитлер започва кампанията си по възстановяване на силата на [[Германия]] в [[Европа]] и постигането на целите, поставил си в „Моята борба“. Първата му задача е да превъоръжи страната. Първо тайно, а по-късно и открито, той започва да нарушава решенията на договора от [[Версайски мирен договор|Версай]] за невъоръжаване. С огромни военни поръчки и включването на безработните в армията икономиката се подобрява. В началото външната му политика (конкордат с [[Ватикана]] от 1933 г. и договор за ненападение с [[Полша]] от 1934 г.) е привидно миролюбива, за да прикрие агресивните му намерения. През 1933 г. Хитлер оттегля Германия от Обществото на народите ({{lang|en|League of Nations}}). През лятото на 1934 г. прави опит да нахлуе в Австрия, но се отказва след като [[Мусолини]] изпраща войници на границата да запазят независимостта ѝ. На 16 март 1935 г. влиза в сила „законът за изграждането на Вермахта“, а малко по-късно през същата година отново се въвежда всеобщата военна служба. В директно противопоставяне с Версайския договор, Германия започва изграждането на армия от 550 000 души. Великите сили само кротко протестират. Година по-късно, на 7 март Хитлер денонсира [[Договори от Локарно|договора от Локарно]] ({{lang|de|Verträge von Locarno}}) (подписан през 1925 г. между Германия, [[Франция]], [[Белгия]], [[Великобритания]] и [[Италия]], регламентиращ границите между първите три след [[Първата световна война]]) и [[Ремилитаризация на Рейнската област|праща войски]] в демилитаризираната зона на [[Рейнска област|Рейнската област]]. През юли 1936 г. в [[Испания]] избухва [[Гражданска война в Испания|гражданска война]] и Хитлер подкрепя генерал [[Франциско Франко]] и испанските [[фашист]]и. Фюрерът изпраща своето [[Луфтвафе]] (изградено от Гьоринг) на един вид генерална репетиция преди [[Втората световна война]]. На 25 октомври е сключен [[Страни от Оста|пактът Рим-Берлин]] между Германия и Италия с антиболшевишки цели. В този договор Хитлер вижда 115 млн. души готови да завземат нужното им „жизнено пространство“. Факт става и антикоминтерновския пакт между Райха и [[Япония]]. В този период на военна подготовка, съчетан с преориентиране на икономиката към [[автаркия]], Хитлер усвоява техниката на целенасочено мамене на бъдещите си жертви, за да приспи бдителността им с лъжовно усещане за сигурност. Докато се подготвя за война, той неспирно говори за мир: {{цитат|Колкото по-голяма е лъжата, толкова повече хора ще повярват в нея.|Адолф Хитлер}} През януари 1937 г. удължава извънредните си пълномощия с четири години. В края на годината политиката му на експанзия е в пълна готовност. На 5 ноември се състои така наречената [[конференция Хосбах]]. На нея пред военните си лидери Хитлер заявява, че смята да разреши проблема с „жизненото пространство“ на Германия „не по-късно от 1943 – 1945 г.“. Прилагайки различни хитрини, той успява да се раздели с двама души от [[ОКХ|Върховното командване]] – фелдмаршал [[Вернер фон Бломберг]] и генерал-полковник [[Вернер фон Фрич|Вернер Фрайхер фон Фрич]] (→ [[афера Бломберг-Фрич]]). И двамата са присъствали на споменатата конференция като са изразили недоволство от агресивната политика на Хитлер. На 13 март 1938 г. Фюрерът присъединява Австрия ([[аншлус]]), след като успява да създаде изкуствена криза в австро-германските отношения, и изпраща войските си там. С плебисцит, ръководен от нацистите, 99,95% одобряват аншлуса. Хитлер споделя: „Това е най-гордият час в живота ми.“ [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1972-028-14, Anschluss Österreich retouched.jpg|мини|Октомври 1938 г., Хитлер навлиза в ''Судетската област'' според [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]].]] [[Файл:MolotovRibbentropStalin.jpg|мини|Подписването на съюзния пакт „Молотов-Рибентроп“ със СССР]] По-голямо изпитание за политиката на Адолф Хитлер идва по-късно през 1938 г., когато той подхваща кампания за включването на [[Судетска област|Судетската област]] с германско население от [[Чехословакия]] в Германия. Това е атака срещу [[суверенна държава]], чиято независимост е гарантирана от ''Западните сили'' и по съюзни отношения от [[Съветския съюз]]. След бунтове, инспирирани от нацистите вътре в Чехословакия, Хитлер обещава на судетските германци, че няма да ги пренебрегне. Поклащането на сабята изплашва британския премиер-министър [[Невил Чембърлейн]] и френския министър-председател [[Едуард Деладие]] и те подписват [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]]. Кризата на Чехословакия е разрешена в полза на Германия. На 1 октомври германски войски навлизат в Судетската област. Тези безкръвни победи издигат значително авторитета на Хитлер сред германците. За по-малко от година той успява да включи в райха население от 10 милиона души. След всяка от тези победи Фюрерът твърди, че няма повече териториални претенции. Някогашният авантюрист от Виена става най-силния диктатор в Европа от времето на [[Наполеон I|Наполеон]]. Народът му гледа на него като на ненадминат държавник, по-велик дори от [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]], а западните дипломати се страхуват от агресивността му. На 15 март, след подписване на договор за създаването на [[райхспротектор]]ат [[Бохемия и Моравия]] от чехословашкия държавен президент [[Емил Хаха|Хаха]] и външния министър Швалковски, немски войски навлизат в [[Чехия]]. На 23 март [[Вермахт]]а навлиза и в [[Мемелска област|Мемелската област]]. Следващата определена жертва от Хитлер е Полша. Сега той изисква връщането на [[Полски коридор|полския коридор]] и [[Данциг]], загубени от Версайския договор. В отговор на апела за помощ от страна на Полша, Западните сили гарантират неприкосновеността ѝ. Междувременно Хитлер започва преговори с най-големия си враг – [[СССР|болшевишка Русия]]. Тази отстъпка от програмата си той оправдава с обещанието от „Моята борба“, че Германия повече няма да води война на два фронта. На 23 август 1939 г. в [[Москва]] министрите [[Йоахим фон Рибентроп|Рибентроп]] и [[Вячеслав Молотов|Молотов]] подписват [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакт за ненападение]] с таен „допълнителен протокол за подялбата на Полша“. Това е отговор на Сталин към западните политици, които той подозира, че умишлено насочват Хитлер на изток. Ужасен от този договор Чембърлейн информира Хитлер, че [[Великобритания]] няма да се поколебае да изпълни поетите задължения към Полша. Разгневеният Фюрер не отговаря на тези думи, но в частен кръг казва: {{цитат|Аз съм на 50 години и предпочитам война сега, отколкото когато съм на 53 или на 60.|Адолф Хитлер}} === Държавен глава по време на Втората световна война (1939 – 1945) === [[Файл:Bundesarchiv Bild 146-1974-132-33A, Warschau, Parade vor Adolf Hitler.jpg|мини|5 октомври 1939 г., парад по поделянето на Полша]] Хитлер облича военната си куртка и обявява, че няма да я свали до пълния [[триумф]] на Германия. През първите седмици на войната, започнала на [[1 септември]] [[1939]] г., активни са германските и съветските войски (разделят си Полша по споразумение). Фюрерът настоява, „че не е нито във война, нито в състояние на мир“ – измислица, която цели да му даде възможност за инициатива и на бойното поле, и в дипломатически план. В специална реч пред Райхстага на [[6 октомври]] 1939 г. той предлага мир на [[Великобритания]] и [[Франция]] и прави това като „последно предложение“. Всички осъзнават, че в сегашното положение на нещата на тези думи не може да се вярва. Месец по-късно, на честването на годишнината от ''Бирения пуч'', Хитлер казва, че е дал нареждания за воденето на петгодишна война, която ще завърши с успех за [[Третия Райх]]. През зимата на 1939 – 1940 г. тече т. нар. „[[Странна война]]“ ({{lang|de|Sitzkrieg}}). Нито Хитлер, нито западните му врагове предприемат атака. Французите стоят зад укрепената защитна „[[Линия „Мажино“]]“ ({{lang|fr|Ligne Maginot}}), а британците обсипват Германия с позиви. В обръщението си по повод новата година Хитлер заявява, че се бори за нов ред в Европа. През март той се среща със съюзника си Мусолини в [[Бренер|Бренер Пас]], за да му разкрие плановете си. Внезапно на 9 април немските войски атакуват [[Дания]] и [[Норвегия]] с обяснението, че британците са поставили мини в норвежки води. Месец по-късно Хитлер изпраща войските си на „[[Светкавична война]]“ ({{lang|de|Blitzkrieg}}) (нова военна тактика, разчитаща на подвижност и лекота на военните сили. При нея се прави концентриран удар от армия съдържаща всякакъв тип войскови части в дълбочина на противниковата територия, което води до объркване защитаващите се. За подобен тип действия от важност е продоволственото снабдяване и отличното сработване между отделните части.) в Белгия, [[Нидерландия]], [[Люксембург]] и Франция. {{цитат|Тази война ще реши съдбата на Германия за хиляда години напред, казва Хитлер.}} [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-H25217, Henry Philippe Petain und Adolf Hitler.jpg|мини|24 октомври 1940 г., [[Филип Петен]] и Хитлер]] [[Файл:Boris III de Bulgarie en compagnie d'Hitler.jpg|мини|Среща на Хитлер с Цар [[Борис III]] във [[Волфсшанце]], [[Източна Прусия]] (14 август 1943)]] На [[22 юни]] [[1940]] г. триумфиращият Фюрер принуждава Франция да подпише примирие в същия вагон в [[Компиен]], където през 1918 г. Германия е трябвала да склони глава. Хитлер се завръща в Берлин като героичен завоевател. Събитията от последните седмици затвърждават вярата у обикновените германци в гения на Адолф Хитлер. На него е отдадена главната заслуга за планирането на блестящата военна [[кампания]]. За Съюзниците тя е катастрофално поражение. На 24 май обаче Хитлер заповядва на двата танкови корпуса да прекратят [[битка при Дюнкерк|настъплението]] си към обкръжената британска армия при [[Дюнкерк]], което прави възможно т. нар. „чудо на Дюнкерк“, т.е. [[операция Динамо|прехвърлянето]] през [[Ламанш]]а на преобладаващото мнозинство от обкръжената армия. Генерал [[Гюнтер Блументрит]], началник на оперативния отдел на армейска група присъствал на срещата между Хитлер и маршал [[Герд фон Рундщет]] часове преди издаването на заповедта за прекратяването на танковото настъпление, е оставил следното описание: {{cquote|Хитлер бе в много добро настроение и изказа мнението, че войната може да приключи за 6 седмици. След това той ще сключи приемлив мир с Франция и пътят ще бъде свободен за едно споразумение с Англия. След това той ни удиви като започна да говори с възхищение за [[Британската империя]], за необходимостта да бъде продължено нейното съществуване и за цивилизацията, която Великобритания е дала на света... Каза също, че единственото нещо, което желае от Великобритания е да признае ръководната рола на Германия на континента. Връщането на германските колонии би било желателно, но не съществено... Той приключи с изявлението, че неговата цел е да сключи мир с Великобритания върху основа, която не би била несъвместима с нейната чест и която тя би могла да приеме.<ref>{{cite book | last = Гунев| first = Георги | year = 1989 | title = Уинстън Чърчил и Балканите | publisher = Издателство на Отечествения фронт | page = 111 – 112}}</ref>}} Сред британските политици, готови да намерят общ език с Хитлер, най-активен е [[лорд Халифакс]]. На 28 май 1940 г. той заявява на Чърчил, че няма друга алтернатива за Великобритания освен прекратяването на военните действия и сключването на мир с Хитлер. Единственото, което Халифакс очаква от фюрера е да направи „ново и по-великодушно предложение“.<ref>{{cite book | last = Гунев| first = Георги | year = 1989 | title = Уинстън Чърчил и Балканите | publisher = Издателство на Отечествения фронт | page = 113}}</ref> Чърчил обаче отказва предложенията на Хитлер за мир и следващата стъпка на Фюрера е да подчини Великобритания чрез въздушни [[бомбардировки]], последвани от инвазия в т. нар. операция „[[Операция Морски лъв|Морски лъв]]“ ({{lang|de|„Seelöwe“}}). Очакваното падане на [[Англия]] от нацистите не се материализира, защото [[Кралски военновъздушни сили|Кралските въздушни сили]] спират Хитлеровите ''Луфтвафе-армади''. На 15 август 1940 г. британците успяват да свалят 180 немски самолети. Без въздушен контрол нахлуването във Великобритания е невъзможно. Погледът на Хитлер се обръща на изток. Мусолини раздразнен, че е бил пренебрегнат от плановете на Фюрера, нахлува в [[Гърция]], но очевидният му провал там налага Хитлер да концентрира вниманието си на [[Балкани]]те и [[Северна Африка]]. На 6 април 1941 г. той атакува [[Битка за Гърция|Гърция]] и [[Югославия]], а след това изпраща [[Африкански корпус|Африканския си корпус]] забързан към [[Египет]]. На 10 май 1941 г. Хитлер изпраща [[Рудолф Хес]], заместник-фюрера, във Великобритания с подробен мирен договор, според който Германия ще се изтегли от Западна Европа в замяна на британски неутралитет за предстоящото нападение срещу Съветския съюз.<ref>[http://www.telegraph.co.uk/history/10336126/Nazis-offered-to-leave-western-Europe-in-exchange-for-free-hand-to-attack-USSR.html Nazis ‘offered to leave western Europe in exchange for free hand to attack USSR’], Telegraph, 26 септември 2013</ref><ref>[http://www.telegraph.co.uk/culture/books/historybookreviews/10353975/Hess-Hitler-and-Churchill-by-Peter-Padfield-review.html Hess, Hitler & Churchill by Peter Padfield, review], 4 Octobre 2013</ref> От 12 до 14 ноември 1940 г. в Берлин се състоят [[Германско-съветски преговори за влизане на СССР в Оста]] между съветския външен министър [[Вячеслав Молотов]], Хитлер и германския външен министър [[Йоахим фон Рибентроп]]. Хитлер прави най-критичното си решение. Той има 250 германски дивизии и разполага с още 100 от сателитните държави. Фюрерът напада Съветския съюз с увереността, че това му приключение ще приключи с успех в рамките на шест седмици. Надява се да раздели [[Русия]] от западните ѝ съюзници с личния си антиболшевишки кръстоносен поход. На 22 юни 1941 г. немските войски пресичат границата и дават началото на [[Операция Барбароса]] – нахлуват в [[СССР]] на фронт простиращ се от [[Балтийско море|Балтика]] до [[Черно море]]. Непосредствено след германското нахлуване в СССР Адолф Хитлер излага тезата, че [[Червената армия]] е направила обширни приготовления за офанзивна война в Европа, оправдавайки по този начин германското нападение като [[превантивна война на Третия райх срещу СССР|превантивен удар]].<ref name="undricks">Teddy J. Uldricks. The Icebreaker Controversy: Did Stalin Plan to Attack Hitler? ''Slavic Review'', Vol. 58, No. 3 (Autumn, 1999), pp. 626 – 643</ref> В началото Хитлер има успех – войските му преминават две трети от разстоянието до [[Москва]] за 26 дни. Руснаците отстъпват, използвайки стратегията на дълбока защита. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-1987-0703-507, Berlin, Reichstagssitzung, Rede Adolf Hitler.jpg|мини|300px|Адолф Хитлер обявява война на САЩ от трибуната на [[Райхстаг (сграда)|Райхстага]] на 11 декември 1941 г., непосредствено след [[Нападение над Пърл Харбър|японската атака срещу Пърл Харбър]] на 7 декември същата година.]] На 19 декември 1941 г., след неуспеха си [[битка при Москва|при Москва]], Хитлер уволнява главнокомандващия фелдмаршал [[Валтер фон Браухич]] и сам поема контрола на всички военни операции. По това време [[САЩ]] влиза във войната (след японското нападение срещу американския флот край [[Пърл Харбър]] на 7 декември) и вече четири пети от света се изправят срещу [[Националсоциалистическа Германия]]. Новогодишното слово на Хитлер от 1942 г. показва значителен спад на предишното му еуфорично настроение и непоклатима увереност. Армиите му все още печелят победи в [[Украйна]] и Северна Африка, но силният тласък на „Светкавичната война“ е загубил ефективността си. Фюрерът се оттегля във военния си щаб, където все по-често стига до разправии с военните си съветници относно тактиката и стратегията. Той продължава да прави погрешни преценки. На германо-съветския фронт хазартно сменя обектите си на прицел или нарежда на войските си да не отстъпват и да продължават да се бият, дори когато положението им е безнадеждно. Пренебрегва средиземноморската област във време, в което сравнително малко допълнителни усилия могат да донесат решаващи резултати. Междувременно Фюрерът обръща все по-малко и по-малко внимание на [[политика]]та и [[дипломация]]та. Той нарежда на [[Хайнрих Химлер]] да подготви скелета на „Новия ред“ за Европа, състояща се от анексираните от Третия Райх страни, териториите на Чехословакия и Полша, Франция и Белгия с нацистките им губернатори и [[Норвегия]] и [[Холандия]] в свободен съюз. Във всички окупирани страни се създават силни съпротивителни движения, които Хитлер има намерение да срази със същите терористични средства, използвани в Германия. В Третия Райх са вкарани огромен брой чужди работници от окупираните земи, за да работят по осигуряването на армията. Хитлер нарежда на Химлер да разшири концентрационните и изтребителните лагери, да работи тясно с дисидентите от отделните страни и да очисти териториите за арийската раса, унищожавайки евреите и другите „долни“ елементи. Повратният момент във войната идва през есента на 1942 г. По това време фелдмаршал [[Ервин Ромел]] е разгромен при [[Първа битка при Ел Аламейн|Ел Аламейн]]. През ноември [[6-а армия (Вермахт)|6^-а армия]] на Хитлер, командвана от фелдмаршал [[Фридрих Паулус]], е спряна и започва да се срива пред [[Сталинград]]. „Няма да напусна Волга“, казва Хитлер и нарежда 6^-а армия да не отстъпва. Той публично е обещал, че ще завладее [[Битка за Сталинград|Сталинград]], но позволява армиите му да кървят до смърт в стремеж да изкупи залога си. Дотогава Хитлер постига всички цели, поставил си сам. Сега вече не говори толкова за победа, колкото за това, че враговете му не могат да го победят. Оттегля се в свой илюзорен свят и се изолира от всички, които се опитват да го предупредят за резултатите от пораженията. Здравето му започва да се влошава след все по-силната му зависимост от инжекциите, правени от д-р [[Теодор Морел]]. Тялото му рухва, удавено от съмнителните лекарства на смятания от специалистите за шарлатанин лекар. Дните на слава за Хитлер безвъзвратно изтичат. ==== Обрат на войната (1943) ==== Нежелаещ да признае поражението, Хитлер нарежда пълна [[мобилизация]] на германската [[икономика]] във финален опит да се спаси от затрудненото положение. Измъчва го криза след криза. През юли 1943 г. в Италия пада режимът на Мусолини и Хитлер поема отговорността да го възстанови. Той се надява, че ужасяващите бомбардировки от [[съюзници]]те над немските градове ще разпалят още повече бойния дух на народа му. {{цитат|Германия никога няма да капитулира. Тя ще продължи да се бие и след финалния час.|Адолф Хитлер}} Ударите започват да се сипят по Фюрера от всички страни. Съюзниците разбиват войските му в [[Северна Африка]]. В Русия германските войници биват изтласкани от градче на градче чак до териториите на родината им. Англо-американските сили нахлуват в [[Сицилия]], а после и в континентална [[Италия]], достигайки [[Неапол]] на 1 октомври 1943 г. и [[Рим]] на 4 юни 1944 г. На 6 юни започва най-важното събитие за 1944 г. – [[Десант в Нормандия|инвазията на съюзниците във Франция]]. Един от най-забележителните походи във военната история, успели да изненадат противника. Скоро милиони съюзнически войници изтласкват Германия на изток, подминавайки [[Париж]] и разкъсвайки германците на части чрез свой вариант на „Светкавична война“. Хитлер е хванат в гигантски капан, когато съюзническите войски преминават [[Рейн]], а руснаците методично настъпват от изток. [[Луфтвафе на Третия райх|Луфтвафе]] на Гьоринг не е в състояние да защити немските градове и индустриалните центрове от бомбите на съюзниците. Проваля се и кампанията на подводниците. Всички тези фактори в отчайващата военна ситуация окуражават противниците на Хитлер вътре в Германия да действат. Критиката към Фюрера преминава през няколко етапа – [[Опозиция (политика)|опозиция]], [[Съпротива (политика)|съпротива]] и [[конспирация]]. Различните малки и слаби германски опозиционни групи никога не се организират в силно масово движение. Те нямата силата на нелегалните бойци против нацизма в окупираните страни. И все пак немската съпротива прави няколко опита да ликвидира Хитлер. На [[Заговор от 20 юли|20 юли 1944 г.]] много на брой висши военни и цивилни, сред които фелдмаршал [[Ервин фон Вицлебен]], [[Карл Фридрих Гьорделер]] (кмет на [[Лайпциг]]) и 37-годишния полковник граф [[Клаус фон Щауфенберг|Клаус Шенк фон Щауфенберг]] привеждат в изпълнение дълго плануван заговор в [[Волфсшанце|щабквартирата]] на фюрера на изток. Оцелявайки след взрив на бомба (поставена от Щауфенберг) и само с няколко незначителни наранявания, Хитлер яростно си отмъщава на конспираторите. През 1944 г. бил организиран и последният [[атентат]] срещу [[фюрер]]а, който също бил неуспешен. Хитлер останал жив и в този опит за свалянето му от власт. След опита за покушение, той не могъл да стои дълго на крака. Веднага след атентата той издал наредба на все още подчинените му да хванат заговорниците и да ги подложат на унизителни мъчения, като едновременно да заснемат филм. След това той лично гледал филма с безскрупулните мъчения. ==== Смърт (1945) ==== {{основна|Смърт на Адолф Хитлер}} [[Файл:Stars & Stripes & Hitler Dead2.jpg|мини|Новината за смъртта на Хитлер, [[май]] [[1945]] г.]] Безнадеждно губейки войната, Хитлер премества щаба си в Берлин. В [[Фюрербункер|бункера]], изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение – въпреки че е само на 56 г., той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече. С изключение на [[Гьобелс]], [[Мартин Борман]], секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат. Хитлер осъжда [[Гьоринг]] за опит да заграби водачеството му и [[Химлер]], който търси начини за преговори със съюзниците. [[Алберт Шпеер]], [[Имперско министерство на оръжията, боеприпасите и въоръжаването|райхсминистърът по въоръжаването и военната продукция]], отказва да изпълнява [[Политика на опожарената земя|политиката му на опожарена земя]] (унищожение на промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи). Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света, жертвайки се във „Вагнеров стил“. Той казва, че [[Германия]], също като него, трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са били достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот. Остава да свърши още само две неща. В ранните часове на [[29 април]] 1945 г. той се оженва за метресата си [[Ева Браун]] и веднага след това диктува личното си и [[Последна воля и завещание на Адолф Хитлер|политическото си завещание]], в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата им са залети с бензин и изгорени в градината на [[райхсканцелария|канцлерството]]. === Последици за Германия от политиката на Адолф Хитлер === Предизвиканото от късогледата политика на победилите в [[Версайска система от договори|Първата световна война]] [[Великобритания]] и [[Франция]] дълбоко негодувание у победените народи, съчетано с глобалния икономически крах след [[Голямата депресия]] и загубата на доверие към политическите партии, в [[Германия]] е оглавено от националсоциалистите водени от А. Хитлер. Той бързо печели подкрепа в страната. Успешно овладява ширещите се хиперинфлация и спекула, намалява 6 пъти нивото на безработицата и тя пада под 1,5%{{sfn|Shirer|1960|p=258}}. С трудовото законодателство от 20 януари [[1934]] г.<ref>Law on the regulation of National labor, 20 January 1934. Reichsgesetzblatt, Berlin 23 January 1934</ref> пръв в Европа въвежда [[петдневна работна седмица|40-часова – петдневна работна седмица]] с платен годишен отпуск от 12 до 21 дни за работниците и нормиран трудов ден, дори създава семеен народен автомобил („Volkswagen“ – „Фолксваген“) – прототипът на известната „костенурка“ на [[Фолксваген]], впечатляващо е изграждането на [[аутобан]]ите, на [[язовир]]и, [[Жп линия|жп линии]], най-крупните в немската история социални и държавни проекти и строежи, възраждането на националната [[индустрия]] и [[армия]]та. Неговата репутация продължава да расте и с Летните [[олимпийски игри]] през 1936, които се провеждат едновременно в Берлин и в [[Гармиш-Партенкирхен]] и са поредния голям успех за режима. Възстановяването на немския суверенитет над окупираните [[Рурска област]] и [[Саарланд]], безкръвното обединение с Австрия, присъединяването на населените с немци [[Судети]] и [[Мемелска област|Мемел]] я правят неоспорима. Най-високо значим външнополитически успех е [[Пакт Рибентроп-Молотов|Пакта с СССР в 1939 г.]]<ref>[http://riowang.blogspot.com/2009/09/brest-nazi-soviet-military-parade-23_25.html Снимки от нацистко-съветския парад на победата в Бжешч (Брест) 22 септември 1939]</ref><ref>[http://pavelnik.blogspot.com/2011/05/blog-post_09.html Нацистко-съветски парад на победата в Бжешч (Брест) 22 септември 1939]</ref> който окончателно възвръща позицията на страната като световна велика сила. Всичко това обаче, с погазването на пакта със СССР и нападението над [[Русия]], А. Хитлер успява бързо да проиграе, да доведе германският народ и държава до ръба на унищожението и да го тласне, заедно с другите европейски народи, в такава кървава катастрофа, каквато никога дотогава не се е случвала. След 1933 г. нацисткият режим избива между 500 000 и 750 000<ref>[http://www.hawaii.edu/powerkills/NAZIS.CHAP1.HTM R.J. Rummel, Democide – nazi genocide and mass murders1 1993]</ref> немски граждани. Във войната германците дават убити <ref>[http://necrometrics.com/20c5m.htm Twentieth Century Atlas, Source List and Detailed Death Tolls for the Primary Megadeaths of the Twentieth Century]</ref> към 3,5 млн. военни чинове, жертвите сред цивилното население до 9.V.1945 г. надхвърлят 1,56 милиона, в съветски и съюзнически плен загиват още 3,342 милиона. Общо най-малко 9 232 000, т.е. минимум 13,5% от немците, губят живота си като пряк резултат от политиката на А. Хитлер. Безследно изчезналите, тежко ранени и останали инвалиди доживот са няколко пъти повече. Нацията де факто физически е полуизтребена, а икономически и морално унищожена напълно. Следвоенната разруха, глад, мизерия, преселението и жертвите от загубените земи ликвидират още една част от немската нация. Страната е напълно разрушена, оцелелите промишлени и много културни ценности са изнесени от победителите. Години наред немският народ, въпреки първоначалния си недоимък, изплаща милиарди марки репарации. На немска територия са настанени за десетилетия чужди окупационни войски. Окупираната страна за 55 г. е разкъсана на две конфронтиращи се германски държави – [[ГДР]] доминирана от [[СССР]] и [[ГФР]] доминирана от запада, Австрия е отделена и окупирана за 10 години, в Саарланд до 1957 г. управляват французите, по-голямата част от [[Източна Прусия]] е анексирана от СССР, а Литва присъединява [[Мемелска област|Мемелската област]], Чехия си връща [[Судети]]те, Полша получава не само [[Гданск]], но и цялата територия от предвоенната си граница до река [[Одер]]. Европа става второстепенен глобален играч, а САЩ и СССР фактически си поделят света. [[Комунизъм|Комунизмът]] установява господството си от [[Адриатическо море|Адриатика]] и Берлин до [[Корея|Далечният изток]]. Германската нация е натоварена и с моралната отговорност за всички ужаси на войната. == В популярната култура == {{раздел-мъниче}} * „[[Крахът на Третия райх]]“ * „[[Хитлер: Зората на злото]]“ == Вижте също == * [[Бергхоф]] * [[Зала на народа]] * [[Превантивна война на Третия райх срещу СССР]] * [[Войната на Хитлер]], биографична книга от [[Дейвид Ървинг]] * [[Ледоразбивачът]], книга от [[Виктор Суворов]] * [[Чърчил, Хитлер и ненужната война]], книга от [[Пат Бюканън]] == Външни препратки == * [http://archive.org/details/MeinKampf_542 „Моята борба“], книга на Адолф Хитлер * [http://der-fuehrer.org/redenbg.htm Адолф Хитлер – речи и прокламации] * [http://vbox7.com/play:ff17e8f253 Какво е дал Хитлер на България], реч на министър-председателя [[Богдан Филов]] по случай [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|Обединението на България]] през 1941 г. * {{ref-lang|en}} [http://www.archive.org/details/TheYoungHitlerIKnew „Младият Хитлер, когото познавах“] в archive.org * {{ref-lang|de}} [http://www.ns-archiv.de/personen/hitler/testament/politisches-testament.php Политически завет], 1945 г. == Литература == === Библиография === * {{икона|de}} Paul Madden: ''Adolf Hitler and the Nazi Epoch: An annotated Bibliography of English-Language Works on the Origins, Nature and Structure of the Nazi State.'' Scarecrow Press Incorporated, Lanham, Md. 1998, ISBN 0-8108-3558-4. ==== Оригинални материали ==== * {{икона|de}} Adolf Hitler: ''Mein Kampf. Eine Abrechnung.'' F. Eher Nachfolger, München. * {{икона|de}}: Band 1: 1925; 2. Auflage 1926; 1932: ''Eine Abrechnung.'' * {{икона|de}}: Band 2: 1927; 2. Auflage 1932: ''Die nationalsozialistische Bewegung.'' * {{икона|de}} Adolf Hitler: ''Der Weg zum Wiederaufstieg.'' Bruckmann, München 1927. * {{икона|de}} Institut für Zeitgeschichte (Hrsg.): ''Hitlers Zweites Buch. Ein Dokument aus dem Jahr 1928. Eingeleitet und kommentiert von Gerhard L. Weinberg, mit einem Geleitwort von Hans Rothfels.'' Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart 1961. * {{икона|de}} Josef Becker, Ruth Becker (Hrsg.): ''Hitlers Machtergreifung. Dokumente vom Machtantritt Hitlers 30. Januar 1933 bis zur Besiegelung des Einparteienstaates 14. Juli 1933.'' dtv, Neuauflage 1996, ISBN 3-423-02938-2. * {{икона|de}} Robert Eikmeyer (Hrsg.): ''Adolf Hitler: Reden zur Kunst und Kulturpolitik. 1933 – 1939. Mit einer Einführung von Boris Groys.'' Revolver, Archiv für Aktuelle Kunst, Frankfurt am Main 2004, ISBN 3-86588-000-2. * {{икона|de}} Werner Jochmann (Hrsg.): ''Monologe im Führerhauptquartier 1941 – 1944. Aufgezeichnet von Heinrich Heim.'' (1980) Sonderauflage, München 2000, ISBN 3-572-01156-6. ==== Свидетелства ==== * {{икона|de}} August Kubizek: ''Adolf Hitler – mein Jugendfreund.'' Stocker, Graz/Göttingen 1953; Neuauflage 2002, ISBN 3-7020-0971-X. * {{икона|de}} Rochus Misch: ''Der letzte Zeuge. „Ich war Hitlers Telefonist, Kurier und Leibwächter“. Mit einem Vorwort von Ralph Giordano.'' Pendo Verlag, München 2008, ISBN 3-86612-194-6. * {{икона|de}} Henry Picker: ''Hitlers Tischgespräche im Führerhauptquartier. Entstehung, Struktur, Folgen des Nationalsozialismus.'' (1951) Propyläen Verlag, 2003, ISBN 3-549-07185-X. * {{икона|de}} Henrik Eberle, Matthias Uhl (Hrsg.): ''Das Buch Hitler. Geheimdossier des NKWD für Josef W. Stalin, zusammengestellt aufgrund der Verhörprotokolle des Persönlichen Adjutanten Hitlers, Otto Günsche, und des Kammerdieners Heinz Linge, Moskau 1948/49.'' Lübbe, Bergisch Gladbach 2005, ISBN 3-7857-2226-5. ==== Биографии ==== * {{икона|de}} [[Иън Кършоу|Ian Kershaw]]: ''Hitler. 2 Bände.'' Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart/München : Band 1: ''1889 – 1936'', 1998, ISBN 3-421-05131-3; : Band 2: ''1936 – 1945'', 2000, ISBN 3-421-05132-1. : ''Hitler: 1889 – 1945.'' (Gesamtausgabe) Pantheon Verlag, 2. Auflage, München 2009, ISBN 3-570-55094-X. : ''Hitler. Register-Band 1889 – 1945.'' Bearbeitet von Martin Zwilling, Deutsche Verlags-Anstalt, Stuttgart/München 2001, ISBN 3-421-05563-7. * {{икона|de}} Kurt Pätzold, Manfred Weißbecker: ''Adolf Hitler. Eine politische Biographie.'' Militzke, Leipzig 1995, ISBN 3-86189-066-6. Auf Datenträger der Directmedia Publishing Berlin 2007, ISBN 978-3-89853-307-2 * {{икона|de}} Marlis Steinert: ''Hitler.'' C.H. Beck, München 1994, ISBN 3-406-37640-1. * {{икона|de}} John Toland: ''Adolf Hitler. Biographie 1889 – 1945'' (englische Erstausgabe 1991). Weltbild, 2004, ISBN 3-8289-0540-4. * {{икона|de}} Sebastian Haffner: ''Anmerkungen zu Hitler.'' Kindler, München 1978, ISBN 3-463-00719-3; Fischer-Taschenbuch-Verlag, Frankfurt a.M. 1981, ISBN 3-596-23489-1. * {{икона|de}} Joachim Fest: ''Hitler. Eine Biographie.'' (1973) Spiegel-Verlag, Hamburg 2007, ISBN 978-3-87763-031-0. * {{икона|de}} Alan Bullock: ''Hitler. Eine Studie über Tyrannei.'' (1952) Droste, Düsseldorf 1989, ISBN 3-7700-0915-0. ==== Сутрешна закуска ==== * {{икона|de}} Brigitte Hamann: ''Hitlers Wien: Lehrjahre eines Diktators.'' Piper Taschenbuch Verlag, 12. Auflage, München 1998, ISBN 3-492-22653-1. * {{икона|de}} Thomas Weber: ''Hitlers erster Krieg. Der Gefreite Hitler im Weltkrieg – Mythos und Wahrheit.'' Propyläen, Berlin 2011, ISBN 978-3-549-07405-3. * {{икона|de}} David Clay Large: ''Hitlers München. Aufstieg und Fall der Hauptstadt der Bewegung.'' C.H. Beck, München 2006, ISBN 978-3-406-44195-0. ==== Антисемитизъм ==== * {{икона|de}} Ralf Georg Reuth: ''Hitlers Judenhass. Klischee und Wirklichkeit.'' Piper Verlag, München 2009, ISBN 3-492-05177-4. * {{икона|de}} Béla Grunberger, Pierre Dessuant: ''Der Antisemitismus Hitlers.'' In: Béla Grunberger, Pierre Dessuant: ''Narzißmus, Christentum, Antisemitismus. Eine psychoanalytische Untersuchung.'' Klett-Cotta, Stuttgart 2000, ISBN 3-608-91832-9, S. 409 – 480. ==== На път към властта ==== * {{икона|de}} Hans-Günter Richardi: ''Hitler und seine Hintermänner. Neue Fakten zur Frühgeschichte der NSDAP.'' Süddeutscher Verlag, München 1991, ISBN 3-7991-6508-8. * {{икона|de}} Brigitte Hamann: ''Winifred Wagner oder Hitlers Bayreuth.'' Piper Verlag, München/Zürich 2002, ISBN 3-492-04300-3. * {{икона|de}} Ludolf Herbst: ''Hitlers Charisma: Die Erfindung eines deutschen Messias'', S. Fischer Verlag, Frankfurt am Main 2010, ISBN 978-3-10-033186-1. * {{икона|de}} Henry Ashby Turner: ''Hitlers Weg zur Macht. Der Januar 1933.'' Luchterhand, München 1997, ISBN 3-630-87988-8; Ullstein, Berlin 1999, ISBN 3-548-26547-2. * {{икона|de}} Gotthard Jasper: ''Die gescheiterte Zähmung. Wege zur Machtergreifung Hitlers 1930 – 1934.'' Frankfurt am Main 1986, ISBN 3-518-11270-8. ==== Диктатура 1933/1939 ==== * {{икона|de}} Michael Rißmann: ''Hitlers Gott. Vorsehungsglaube und Sendungsbewußtsein des deutschen Diktators.'' Pendo, Zürich/München 2001, ISBN 3-85842-421-8. * {{икона|en}} {{cite web | last = Rummel | first = R.J | year = 2002 | url = https://www.hawaii.edu/powerkills/NAZIS.CHAP1.HTM | title = Democide: Nazi Genocide And Mass Murder | work = hawaii.edu | publisher = hawaii.edu | accessdate = 2 септември 2014}} * {{икона|de}} Georges van Vrekhem: ''Hitler and his God – The Background to the Hitler Phenomenon.'' Rupa & Co., New Delhi 2006, ISBN 81-291-0953-0 (englisch). * {{икона|de}} Gerd R. Ueberschär, Winfried Vogel: ''Dienen und Verdienen. Hitlers Geschenke an seine Eliten.'' S. Fischer Verlag, Frankfurt am Main 1999, ISBN 3-10-086002-0. ==== Втора световна война ==== * {{икона|de}} Hermann Graml: ''Hitler und England. Ein Essay zur nationalsozialistischen Außenpolitik 1920 bis 1940.'' Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 2009, ISBN 978-3-486-59145-3. * {{икона|de}} Götz Aly: ''Hitlers Volksstaat. Raub, Rassenkrieg und nationaler Sozialismus.'' (2005) Fischer-Taschenbuch-Verlag, durchgesehene und erweiterte Ausgabe, Frankfurt am Main 2006, ISBN 978-3-596-15863-8. * {{икона|de}} Ian Kershaw: ''Wendepunkte. Schlüsselentscheidungen im Zweiten Weltkrieg.'' DVA, München 2008, ISBN 978-3-421-05806-5. * {{икона|de}} Ian Kershaw: ''Das Ende. Kampf bis in den Untergang. NS-Deutschland 1944/45.'' DVA, München 2011, ISBN 978-3-421-05807-2. * {{икона|de}} Robert Solomon Wistrich: ''Hitler und der Holocaust.'' BVT, Berlin 2003, ISBN 978-3-8333-0290-9. === Психологически анализ на Хитлер === * {{икона|en}} Walter Langer: ''The Mind of Adolf Hitler: The Secret Wartime Report.'' Basic Books, 1972, ISBN 0-465-04620-7. * Ерих Фром: ''[[Анатомия на човешката деструктивност]].'' Изд. Захарий Стоянов, 2003, ISBN 954-739-312-X. ==== Хитлерови рецепти ==== {{Уикицитат|Адолф Хитлер}} {{Commonscat|Adolf Hitler}} * {{икона|de}} Henrik Eberle (Hrsg.): ''Briefe an Hitler. Ein Volk schreibt seinem Führer. Unbekannte Dokumente aus Moskauer Archiven zum ersten Mal veröffentlicht.'' Verlagsgruppe Lübbe, Bergisch Gladbach 2007, ISBN 978-3-7857-2310-4. * {{икона|de}} Ian Kershaw: ''Der Hitler-Mythos: Führerkult und Volksmeinung.'' dtv, München 2002, ISBN 978-3-423-30834-2. * {{икона|de}} Jürgen W. Falter: ''Hitlers Wähler.'' München 1991, ISBN 3-406-35232-4. * {{икона|de}} Robert Gellately: ''Backing Hitler. Consent and Coercion in Nazi Germany.'' Oxford University Press, Oxford/New York 2001, ISBN 0-19-820560-0. * {{икона|de}} Christian Graf von Krockow: ''Hitler und seine Deutschen.'' List, München 2001, ISBN 3-471-79415-8. * {{икона|de}} Thomas Koebner (Hrsg.): ''„Bruder Hitler“. (Thomas Mann). Autoren des Exils und des Widerstands sehen den „Führer“ des Dritten Reiches.'' Heyne, München 1989, ISBN 3-453-03385-X. * {{икона|de}} Philipp W. Fabry: ''Mutmaßungen über Hitler. Urteile von Zeitgenossen.'' (1969) Athenäum-Verlag, Königstein 1979, ISBN 3-7610-7227-9. * {{икона|de}} Günter Scholdt: ''Autoren über Hitler: deutschsprachige Schriftsteller 1919 – 1945 und ihr Bild vom „Führer“.'' Bouvier, Bonn 1993, ISBN 3-416-02451-6. * {{икона|de}} Hans-Ulrich Thamer, Simone Erpel (Hrsg.): ''Hitler und die Deutschen. Volksgemeinschaft und Verbrechen.'' Sandstein, Dresden 2010, ISBN 978-3-942422-10-9. == Бележки == <references /> {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало | color2 = tan | icon = Reichsadler der Deutsches Reich (1935–1945).svg | name = [[Списък на германски канцлери|Канцлер на Райха]] | before = [[Курт фон Шлайхер]] | after = [[Йозеф Гьобелс]] | period = ([[30 януари]] [[1933]] – [[30 април]] [[1945]]) }} {{Предшественик начало | color2 = tan | icon = Standarte Adolf Hitlers.svg | name = [[Райхспрезидент (1919-1945)|Президент на Райха]] | before = [[Паул фон Хинденбург]] | after = [[Карл Дьониц]] | period = ([[2 август]] [[1934]] – [[30 април]] [[1945]]) }} {{Предшественик край}} {{Нормативен контрол}} {{Адолф Хитлер}} {{НСДАП}} {{Последни обитатели на Фюрербункера}} {{Канцлери на Германия}} {{Личности на годината на Тайм}} {{СОРТКАТ:Хитлер, Адолф}} [[Категория:Адолф Хитлер| ]] [[Категория:Австрийски художници]] [[Категория:Германски военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Ръководители на НСДАП]] [[Категория:Канцлери на Германия]] [[Категория:Членове на СА]] [[Категория:Националисти]] [[Категория:Антисемити]] [[Категория:Антикомунисти]] [[Категория:Носители на орден Железен кръст]] [[Категория:Носители на Значка за раняване]] [[Категория:Почетни граждани на Вроцлав]] [[Категория:Почетни граждани на Шчечин]] [[Категория:Починали в Берлин]] [[Категория:Самоубийци]] [[Категория:Вегетарианци]] hn6ceovy2yxdd4l35mq2j7okqtafoq0 0 10303 11473583 11448718 2022-07-28T21:48:15Z Carbonaro. 221440 пояснение wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Сърбия | официално-име-бг = Република Сърбия | официално-име = Република Србија / Republika Srbija | девиз = Само слога Србина спасава<br>„Само единството спасява сърбите“ | химн = [[Химн на Сърбия|Боже правде]] | химн-файл = Serbian National Anthem instrumental.ogg | демоним = [[сърби]]н | карта = Serbia (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Сърбия (зелено) и [[Република Косово]] (светлозелено) | столица = [[Белград]] | най-голям-град = Белград | религия = 90,6% [[християнство]]<br>—84,6% [[православие|православни]]<br>—5,0% [[католицизъм|католици]]<br>—1,0% [[протестантство|протестанти]]<br>3,1% [[ислям]]<br>1,1% [[нерелигиозност|нерелигиозни]]<br>5,2% други/без отговор | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[парламентарна република]] | лидер1 = [[Президент на Сърбия|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Александър Вучич]] | лидер2 = [[Министър-председател на Сърбия|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Ана Бърнабич]] | законодателна-власт = [[Народна скупщина на Сърбия|Народна скупщина]] | събитие-вид = [[История на Сърбия|Формиране]] | събитие-бел = &nbsp; | събитие1 = [[Сръбско княжество|Княжество]] | събитие-дата1 = 780 г. | събитие2 = [[Сръбско кралство|Кралство]] | събитие-дата2 = 1217 г. | събитие3 = [[Сръбско царство|Царство]] | събитие-дата3 = 1346 г. | събитие4 = [[Сръбските земи под османско владичество|Османска власт]] | събитие-дата4 = 1459 – 1556 г. | събитие5 = [[Сръбска революция]] | събитие-дата5 = 1804 – 1835 г. | събитие6 = [[Берлински договор|Независимост]] | събитие-дата6 = 13 юли 1878 г. | събитие7 = [[Кралство Сърбия]] | събитие-дата7 = 1882 г. | събитие8 = Част от [[Югославия]] | събитие-дата8 = 1918 – 2006 г. | събитие9 = Независима република | събитие-дата9 = от 5 юни 2006 г. | дата-вход-ЕС = | площ = 77 474 | площ-източник = <ref group="б">Без [[Косово]], което е признато от [[България]].</ref> | площ-място = | води% = | население-година = 2021 | население = 6 871 547 | население-източник = <ref>[http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&language=en&pcode=tps00001&tableSelection=1&footnotes=yes&labeling=labels&plugin=1 ec.europa.eu]</ref> | население-място = 105-о | население-градско = 56,1 | население-градско-място = 108-о | население-гъстота-място = 95-о | население-оценка-година = 2011 | население-оценка = 7 186 862 | БВП-година = 2022 | БВП = 157,4 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEORS">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=47&pr.y=7&sy=2016&ey=2019&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=942&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |title=World Economic Outlook Database, October 2018 |publisher=[[Международен Валутен Фонд]] |accessdate=3 февруари 2019}}</ref> | БВП-място = 78-о | БВП-на-човек = 22 900 щ.д <ref name="IMFWEORS"/> | БВП-на-човек-място = 66-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 65,7 млрд. щ.д.<ref name="IMFWEORS"/> | БВП-ном-място = 84-то | БВП-ном-на-човек = 9560 щ.д.<ref name="IMFWEORS"/> | БВП-ном-на-човек-място = 75-о | Джини-година = 2019 | Джини = 33,3<ref name="EURO Gini">{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tessi190&plugin=1 |title=Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey|publisher=[[Евростат]]|accessdate=15 юни 2020}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,806 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 64-то | продълж-живот = 75,8 години | продълж-живот-място = 65-о | дет-смъртност = 5,5/1000 | дет-смъртност-място = 151-во | грамотност = 96,4 | грамотност-място = 60-о | валута = [[Сръбски динар]] | валута-код = RSD | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] | отместване-UTC = +1 | часова-зона-DST = CEST | отместване-UTC-лято = +2 | формат-дата = дд.мм.гггг | климат = [[умерен климат|умерен]] | организации = [[ООН]], [[Съвет на Европа|СЕ]], [[ОССЕ]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = RS | TLD = [[.rs]] .срб | телефонен-код = +381 | ITU префикс = YTA-YUZ | сайт = {{URL|www.srbija.gov.rs}} | забележки = <references group="б"/> }} '''Република Сърбия''' ({{lang|sr|Република Србија|Republika Srbija}}) е държава в Югоизточна [[Европа]]. На север Сърбия граничи с [[Унгария]], на изток – с [[Румъния]] и [[България]], на юг – със [[Северна Македония]] и с частично признатата държава [[Косово]], на югозапад – с [[Черна гора (държава)|Черна гора]], а на запад – с [[Босна и Херцеговина]] и [[Хърватия]]. Столицата ѝ е [[Белград]]. Страната е членка на [[ООН]], [[Съвета на Европа]] и [[ЦЕФТА]], стреми се към членство в Европейския съюз и пази военен [[неутралитет]].<ref name=forumi>{{Citation |title=www.becei.org |url=http://www.becei.org/evropski%20forumi%20u%20pdf-u/Evropski_forum_No._4,_2008.pdf |accessdate=2011-07-24 |archivedate=2016-04-01 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160401011510/http://becei.org/evropski%20forumi%20u%20pdf-u/Evropski_forum_No._4,_2008.pdf }}</ref><ref>{{cite news| url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/8425407.stm|work=BBC News |title=Serbia submits EU membership bid|date=23 декември 2009|accessdate=6 април 2010}}</ref> == География == {{основна|География на Сърбия}} [[Файл:Relief map of Serbia.png|мини|ляво|Релефна карта на Сърбия]] Основната част – 80% от територията на Сърбия се намира на [[Балканския полуостров]], а 20% – в Панонската низина. Общата дължина на границите на страната е 2114,2 km. Общата ѝ площ е 77,47 хил. km², от които: Сърбия – 55,97 хил. km² и [[Войводина]] – 21,51 хил. km²; Територията на [[Косово]] и [[Метохия]] е 10,89 хил. km². Северната част на страната заема Среднодунавската равнина, а останалите са заети от ниски и средно високи планини – Повлен, Беляница, Златибор, Чемерна, Копаоник, Сува планина, граничните [[Шар планина]] и Кораб планина с най-висок връх Черни (2764 m). В страната има над 15 върха с височина над 2000 m. Преобладаващият в страната климат е умерено-континентален. Средни температури за януари: от 3&nbsp;°C до 9&nbsp;°C, за юли от 18&nbsp;°C до 25&nbsp;°C, валежи: 400 – 800 mm в Среднодунавската равнина, до 1500 mm във високите части. Планинският релеф на Сърбия е изпъстрен с множество каньони и пещери. Планинските области се отличават с малка плътност на населението и добре запазена природа. Страната е богата на води, по което се отличава от България. Най-големите плавателни реки са [[Дунав]] (588 km), [[Сава (река)|Сава]] (206 km), [[Тиса]] (168 km) и отчасти [[Велика Морава]] (185 km). Други големи реки са [[Западна Морава]] (308 km), [[Южна Морава|Южна (Българска) Морава]] (295 km), [[Ибър (река)|Ибър]] (272 km), [[Дрина]] (220 km) и [[Тимок]] (202 km). Най-голямо изкуствено езеро в Сърбия е Джердап, чиято площ в сръбска територия е 163 km². Сърбия има 5 национални парка – Джердап, Копаоник, Тара, Шар планина и Фрушка гора. Сърбия се намира на Балканския полуостров. Северната ѝ част е заета от плодородната Войводина – там се отглеждат различни земеделски култури, като пшеница, царевица, тютюн, коноп, зеленчуци, плодове, захарно цвекло и др. === Градове === Най-големите градове в Сърбия са: [[Белград]] (1 687 132), [[Нови Сад]] (341 625), [[Ниш]] (260 237), [[Крагуевац]] (179 417), [[Лесковац]] (144 632) и [[Суботица]] (141 554). == История == {{основна|История на Сърбия}} [[Файл:Pashaluk of Belgrade and teritorial annexion in 1833 BG.png|мини|200px|ляво|Белградски пашалък (Смедеревски санджак) с анексираните територии през [[1830]] – [[1833]]]] [[Славяни|Славянската]] прародина на [[сърби]]те е [[Лужица]]. Сръбските племена се заселват като [[федерати]] на [[Византия]] в т.нар. [[същински сръбски земи]]. Първите данни за сръбска държавност са от [[7 век]] по времето на династията на [[Властимировичи]]те. През [[9 век]] сърбите приемат [[християнство]]то на мястото на славянския [[политеизъм]]. Основател на средновековната сръбска държава, наричана още '''[[Велико княжество Сърбия]]''', е ''[[Стефан Неманя]], велик сръбски [[жупан]]'', живял през [[12 век]]. През [[1217]] г., под управлението на [[Стефан Първовенчани]], Сърбия се сдобива със статут на [[кралство]], а в [[1346]] г. за няколко десетилетия прераства в [[Сръбско царство|царство]], при управлението на [[цар]] [[Стефан Душан]]. В периода [[1521]] – [[1804]] г. сръбските земи са под властта на [[Османска империя|Османската империя]]. През [[1804]] г. сръбският народ, както и останалите народи в [[Европа]] през това време, започва да изгражда модерна държава и под водачеството на [[Карагеорги Петрович|Георги Петрович]], известен и като Карагеорги (Караджордже), започва борба за независимост. От [[1813]] до [[1903]] г. начело на сръбското движение за [[независимост]] и [[държава]], е [[династия]]та на [[Обреновичи]]те, която сменя династията на [[Караджорджевичи]]те, потомци на Георги Петрович-Карагеорги. Първата [[конституция]] на Сърбия е приета на [[15 февруари]] [[1835]] г. През [[1918]] г. Сърбия и сръбската кралска династия става основател на '''[[Кралство на сърби, хървати и словенци]]''', а по-късно става съставна част на [[СФРЮ|'''социалистическата югославска федерация''']] от шест републики. От [[1992]] г., след разпадането на СФРЮ, чак до [[2003]] г., Сърбия заедно с [[Черна гора]], образуват '''[[Съюзна република Югославия]]'''. През 2003 – 2006 г. Сърбия е съставна част от [[Сърбия и Черна гора|Държавната общност на '''Сърбия и Черна гора''']]. След [[референдум]] през [[2006]] г. Черна гора се отделя от съюза и вече е [[независимост|независима]] [[република]]. На [[15 февруари]] [[2008]] г. бившият сръбски [[автономия|автономен]] [[окръг]] [[Косово]] обявява независимост. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Сърбия}} {{основна|Политически партии в Сърбия}} На [[29 октомври]] [[2006]] г. с [[референдум]] е приета нова Конституция на Република Сърбия, която замества приетата през септември [[1990]] г. Законодателният орган на Сърбия е еднокамарен [[парламент]] – скупщина с 250 депутати, които се избират за четиригодишен мандат. Държавен глава на Република Сърбия е [[президент]], който се избира за петгодишен мандат на всеобщи преки [[избори]]. Висш орган на изпълнителната власт е [[министерски съвет]] начело с [[министър-председател]], който се избира от парламента, след предложена от президента кандидатура. Председателят на Министерския съвет формира правителство, което се одобрява от парламента. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Сърбия}} {{основна|Окръзи в Сърбия}} [[Файл:Serbian_political_divisions.bg.png|мини|200px|Сърбия и [[Косово]]]] В състава на Република Сърбия влиза автономната област [[Войводина]] с главен град [[Нови Сад]]. На 17 февруари 2008 г. представителите на албанското етническо мнозинство в [[Косово]] (автономна област съгласно сръбската конституция от 2006 г.<ref>[http://www.parlament.sr.gov.yu/content/cir/akta/ustav/ustav_ceo.asp Устав Републике Србије] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080501075752/http://www.parlament.sr.gov.yu/content/cir/akta/ustav/ustav_ceo.asp |date=2008-05-01 }}, чл. 182 (посетен на 24.5.2008)</ref>) я обявяват за независима държава – акт, непризнат от Сърбия и част от международната общност. Редица страни, сред които и България, признават Косово за независима държава. Всъщност правителството в Белград запазва известна степен на контрол само върху анклавите, населени със сърби.<ref>Reuters, [http://www.reuters.com/article/newsOne/idUSL1110304620080511 Defiant Serbia conducts elections in Kosovo] (23.5.2008); The New York Times, [http://www.nytimes.com/2008/03/25/world/europe/25kosovo.html?_r=1&scp=3&sq=Serbia+Kosovo&st=nyt&oref=sloginSerbia Formally Proposes Ethnic Partition of Kosovo] (23.5.2008); BBC News, [http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7256488.stm Could Balkan break-up continue?]; BBC News, [http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7274826.stm Serbia 'retakes' Kosovo rail line] (23.5.2008)</ref> С понятието [[Централна Сърбия]] се обозначава територията на Република Сърбия между Войводина и Косово. Тя не представлява отделна административна единица и се намира под прякото управление на централните органи на властта. Сърбия се дели на 30 окръга: в Сърбия – 18, вкл. гр. Белград, във Войводина – 7, в Косово и Метохия – 5. Окръзите се делят на 187 общини, от тях в Централна Сърбия – 115, в Косово и Метохия – 22 и във Войводина – 50. == Население == {{Основна|Население на Сърбия}} По данни на преброяването от [[2011]] г., което изключва [[Косово и Метохия]], в Сърбия има 7 120 666⁽²⁾<ref>{{cite web|url=http://webrzs.stat.gov.rs/WebSite/public/PublicationView.aspx?pKey=41&pLevel=1&pubType=2&pubKey=834|title=РЗС &#124; Публикације по врстама – Саопштења за јавност|publisher=Statistical Office of Serbia|accessdate=19 ноември 2011}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131203054714/http://webrzs.stat.gov.rs/WebSite/public/PublicationView.aspx?pKey=41&pLevel=1&pubType=2&pubKey=834 |date=2013-12-03 }}</ref><br> души население. === Етнически състав === Република Сърбия ([[Централна Сърбия]] и [[Войводина]]) без Косово и Метохия: * [[сърби]] 83,32%, * [[унгарци]] 3,53%, * [[цигани]] 2,05%, * [[бошняци]] 2,02%, * [[хървати]] 0,81%, * [[словаци]] 0,73%, * други 8% <br>([[власи]], [[албанци]], [[румънци]], [[българи]], [[черногорци]], [[буневци]], [[русини]], [[украинци]], [[словенци]], [[Германец|немци]], [[чехи]]). Централна Сърбия (представлява ядрото на сръбската държава) * [[сърби]] 89,5%, * [[албанци]] 1%, * [[българи]] 0,3%, * други 6,3% ([[власи]], [[румънци]], [[словаци]], [[буневци]], [[русини]], [[украинци]], [[словенци]], [[Германец|немци]], [[чехи]]). === Религия === Най-разпространената религия в Сърбия е [[Православие|православното християнство]], следвано (ако не се взема под внимание [[Косово]]) от [[католици]]зма, [[ислям]]а и [[Протестантизъм|протестантството]]. Част от сърбите са [[атеизъм|атеисти]]. -Конфесионален състав * [[християни]] – 79,7%, (от тях православни – 93,1%, католици – 4,7%, протестанти – 1,6%, униати – 0,6%) * [[мюсюлмани]] – 18,5%, * други – 1,8% === Българи в Сърбия === ''основна статия:'' [[Българи в Сърбия]] Официално самоопределили се като [[българи]] през [[2002]] г. в Сърбия са 20 497 души, живеещи в източната част на страната по границата с България. Това са територии, отнети от България по силата на [[Ньойския мирен договор]]. * [[Българи в община Враня]] * [[Българи в община Сурдулица]] == Икономика == {{Основна|Икономика на Сърбия}} [[Файл:Novi Beograd - 25 block - A business building.JPG|мини|250п|Нова бизнес сграда в Белград]] Сърбия е промишлено-аграрна страна с [[пазарна икономика]]. Брутният вътрешен продукт (ППС) на страната за 2011 г. е 83,4 милиарда щатски долара,<ref name="imf2">{{cite web|url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2011/02/weodata/weorept.aspx?sy=2010&ey=2016&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=942&s=NGDPD%2CNGDPDPC%2CPPPGDP%2CPPPPC%2CNID_NGDP%2CNGSD_NGDP%2CTXGO%2CTMGO%2CLUR%2CLP&grp=0&a=&pr.x=62&pr.y=15|title=IMF World Economic Outlook Database, September 2011|year=2011|publisher=International Monetary Fund|accessdate=21 септември 2011}}</ref> а на глава от населението той е 11 255 щ.д. (6178 щ.д. по номинална стойност<ref name=imf2/>), което прави Сърбия страна със средни доходи на населението.<ref>{{cite web |url=http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/DATASTATISTICS/0,,contentMDK:20421402~pagePK:64133150~piPK:64133175~theSitePK:239419,00.html#Upper_middle_income |title=Upper-middle-income economies |publisher=The World Bank }}</ref> До икономическата криза през 2009 г. това е най-бързо развиващата се балканска икономика, отбелязваща ръст от средно около 6% между 2005 и 2007 г., достигайки до 8,7% за 2008 г. Въпреки това БВП на глава от населението продължава да е едва 37% от средния за Европейския съюз.<ref>{{cite web|url=http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/2-25062009-BP/EN/2-25062009-BP-EN.PDF|title=GDP per capita in PPS|publisher=Eurostat|accessdate=25 юни 2009}}</ref> Сръбската икономика претърпява колапс в началото на деветдесетте години на [[20 век]]. На Сърбия са наложени общи санкции от Съвета за сигурност на ООН [[1992]] г. Голям дял от санкциите са премахнати през 1996, 2000, 2001 и 2005 г., когато е напълно нормализирана търговията със [[САЩ]]. Страната има споразумение за свободна търговия с ЕС. Високата безработица (14% за 2010<ref>{{cite web|url=http://www.emg.rs/en/news/serbia/83771.html |title=Unemployment rate rises in Serbia |publisher=EMG.rs |accessdate=28 април 2010}}</ref>), [[инфлация]]та и отрицателният външнотърговски баланс продължават да бъдат проблеми за сръбската икономика. Главни икономически партньори на Сърбия са Европейският съюз, бившите югославски републики, [[Русия]] и страните от [[ОНД]]. Страната има значителни запаси от [[полезни изкопаеми]] – [[руда|руди]] на [[цветни метали]], [[хромит]]и, [[въглища]], [[нефт]], [[олово]], [[цинк]]. Хомолските планини са богати на медна руда. Северният дял на [[Банат]] е богат на нефт и природен газ. Развита е черната и цветната [[металургия]], [[машиностроене]]то, химическата, целулозно-хартиената, текстилната и хранително-вкусовата промишленост. === Селско стопанство === Сърбия има 6 милиона хектара обработваеми земи, от които 85% са частна собственост.<ref name="FRUIT">{{Citation |title=web.archive.org |url=http://www.siepa.gov.rs/attach/FruitIndustryInSerbia.pdf |accessdate=2011-05-11 |archivedate=2011-05-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110511191518/http://www.siepa.gov.rs/attach/FruitIndustryInSerbia.pdf }}</ref> Основните земеделски култури са [[пшеница]], [[царевица]], [[слънчоглед]], [[захарно цвекло]], [[коноп]], [[зеленчуци]], плодове и лозя. Най-плодороден земеделски край е [[Войводина]]. Там се отглежда [[жито]], царевица, и [[соя]]. В [[Шумадия]] е развито овощарството и лозарство. Животновъдството е развито в [[Рашка]] и [[Източна Сърбия]], и е съсредоточения върху едър рогат добитък, свине, овце и птици. === Транспорт и инфраструктура === {{основна|Транспорт в Сърбия}} Сърбия има една от най-старите авиолинии, [[Jat Airways|Jet Airways]] открита през 1927 г.<ref>{{Citation |title=JAT Airways hopes to regain market dominance in Eastern Europe, CEO says – International Herald Tribune |url=http://www.iht.com/articles/ap/2008/06/14/business/EU-FIN-ECO-Serbia-JAT-Airways.php |accessdate=2008-06-14 |archivedate=2008-06-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080614181344/http://www.iht.com/articles/ap/2008/06/14/business/EU-FIN-ECO-Serbia-JAT-Airways.php }}</ref> В Сърбия има 3 международни летища: [[Белград (летище)|Белград]], [[Ниш (летище)|Ниш]], [[Вършац (летище)|Вършац]], както и едно в Косово – [[Прищина (летище)|Прищина]]. През Сърбия тече река [[Дунав]], важен плавателен коридор, който пресича [[Централна Европа]] до [[Черно море]]. Освен Дунав, плавателни реки са още Сава, Морава и Тиса. Важни транспортни коридори, преминаващи през територията на Сърбия са: Ибърската и Адриатическата магистрали, [[Аутопут А1|магистралата Белград-Ниш]] и жп. линията Белград – Бар. Сърбия заема стратегическо място на границата на [[Балканския полуостров]] и Централна Европа, като събира няколко паневропейски транспортни коридора, сред които най-важен е коридор № 10. == Политика == {{раздел-мъниче}} На 21 януари 2014 г. официално започват преговорите за членство на Сърбия в [[Европейския съюз]]. Сръбската държава се стреми към изпълняване на условията за присъединяване до 2018 г. и да може да влезе в Съюза за следващия финансов период, започващ от 2020 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.faz.net/aktuell/politik/europaeische-union/beitrittverhandlungen-serbien-draengt-es-in-die-europaeische-familie-12762152.html | заглавие = Serbien drängt es in die europäische Familie | достъп_дата = 5 февруари 2014 | фамилно_име = Busse | първо_име = Nikolas | дата = 21 януари 2014 | труд = www.faz.net | издател = Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH 2014 | език = de }}</ref> == Култура == * [[Сръбска академия на науките и изкуствата]] * [[Матица сръбска]] * [[Княжеско-сръбски театър]] * [[Сръбско кино]] === Език === Официален език е [[сръбски език|сръбският език]] (от групата на славянските езици). Други използвани езици са албански и унгарски. Във [[Войводина]] освен сръбския официални езици са [[унгарски език|унгарски]], [[словашки език|словашки]], [[хърватски език|хърватски]], [[румънски език|румънски]] и [[русински език|русински]]. Що се отнася до местната общност, езикът получава официален статус там, ако делът на говорещите достигне определено ниво. В резултат на това унгарският има официален статут в 30 общини във Войводина, словашки в 13, румънски в 9, руски в 8, хърватски в 3, чешки в 1. Само в някои общности в Централна Сърбия други езици имат официален статут. Официалната азбука в страната е кирилицата, която се използва в държавните учреждения и документи. Успоредно с нея се използва латиницата, която е по-предпочитана и е станала полуофициална (използва се в реклами, надписи, субтитри в телевизионни предавания и др.). Пътните указателни табели са надписани на кирилица и латиница. === Празници === * 1 януари – Нова година * 7 януари – Коледа * 13 януари – Православна (Сръбската) Нова година * 27 януари – Ден на духовността * 15 и 16 февруари – Ден на държавността * 1 и 2 май – Празник на труда * 28 юни – Ден на сърбите, паднали за родината === Държавни символи === Химнът на Република Сърбия е същият като стария химн на Кралство Сърбия „[[Боже справедливи]]“, но с малки промени в текста. [[Герб на Сърбия|Гербът на Република Сърбия]] е гербът на Кралство Сърбия от [[1882]] г. и представлява бял [[двуглав орел]] с щит на гърдите, на които са изобразени четири [[очила (герб)|очила]], а над главата на орела има корона на династията на Неманичите. Република Сърбия има национално знаме, което е с три водоравни ленти: червена, синя и бяла. Наред с националното знаме има и държавно знаме, което е същото като националното с тази разлика, че на синьото поле е изобразен гербът на Република Сърбия. Парична единица – динар (RSD) = 100 пари. == Вижте също == * [[Западна Сърбия]] * [[Източна Сърбия]] * [[Поморавие]] * [[Тимошко]] * [[Западни покрайнини]] {{Географско местоположение |Център = Сърбия |Север = [[Унгария]] |Североизток = [[Румъния]] |Изток = |Югоизток = [[България]] |Юг = [[Северна Македония]] |Югозапад = [[Албания]]/[[Косово]] |Запад = [[Босна и Херцеговина]] |Северозапад = [[Хърватия]] }} == Външни препратки == * [http://www.srbija.gov.rs/ Правителство на Република Сърбия] * [http://www.parlament.gov.rs/ Народно събрание на Сърбия] * [http://www.rastko.org.rs/istorija/ История на Сърбия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090323143842/http://www.rastko.org.rs/istorija/ |date=2009-03-23 }} * [http://www.serbia-business.com Serbia Business Country Gateway – Doing business in Serbia] * [http://www.vrnjackabanja.biz/ Vrnjačka Banja Portal] * [http://www.vrnjackabanja.in.rs/ Vrnjačka Banja] * [http://www.sokobanja.com/ Soko Banja] * [http://www.banjavrujci.info/ Banja Vrujci Portal] * [http://www.banjavrujci.eu/ Banja Vrujci] * [http://www.investinobrenovac.com Invest in Obrenovac Serbia] * [http://www.bulgarnation.com/българи%20в%20Сърбия.html Българското малцинство в Сърбия] * [http://www.banjesrbije.biz/ Banje Srbije] == Бележки == <references /> {{Европа}} {{Балкани}} {{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}} {{Портал|География|Сърбия}} [[Категория:Сърбия| ]] swg64lh0rkc2iflcsov0c3fv0hrckho 0 10306 11473458 11465204 2022-07-28T17:46:02Z 212.25.39.138 wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Турция | официално-име-бг = Република Турция | официално-име = Türkiye Cumhuriyeti | герб = Emblem of Turkey.svg | герб-име = Емблема | химн = [[Химн на Турция|İstiklâl Marşı]] | химн-файл = Istiklâl Marsi instrumetal.ogg | демоним = [[турци|турчин]] | карта = Turkey (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Турция | столица = [[Анкара]] | най-голям-град = [[Истанбул]] | религия = [[ислям]] | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Президентска република|президентска]] [[република|конституционна република]] | лидер1 = [[Президент на Турция|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Реджеп Ердоган]] | лидер2 = [[Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Фуат Октай]] | законодателна власт = [[Велико национално събрание на Турция|Велико национално събрание]] | събитие1 = [[Турска война за независимост|Война за независимост]] | събитие-дата1 = 19 май 1919 г. | събитие2 = [[Лозански договор]] | събитие-дата2 = 24 юли 1923 г. | събитие3 = [[История на Турция|Създаване на<br>Република Турция]] | събитие-дата3 = 29 октомври 1923 г. | събитие4 = Конституция | събитие-дата4 = 7 ноември 1982 г. | площ = 783 562 | площ-място = 36-о | води% = 1,78 | население-година = 2021 | население = {{повишение}} 84 680 273 | население-място = 18-о | население-градско = 76,1 | население-градско-място = 56-о | население-гъстота-място = 82-ро | БВП-година = 2021 | БВП = {{повишение}} 3,2 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEOTR">{{cite web |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2021/October/weo-report?c=512,914,612,171,614,311,213,911,314,193,122,912,313,419,513,316,913,124,339,638,514,218,963,616,223,516,918,748,618,624,522,622,156,626,628,228,924,233,632,636,634,238,662,960,423,935,128,611,321,243,248,469,253,642,643,939,734,644,819,172,132,646,648,915,134,652,174,328,258,656,654,336,263,268,532,944,176,534,536,429,433,178,436,136,343,158,439,916,664,826,542,967,443,917,544,941,446,666,668,672,946,137,546,674,676,548,556,678,181,867,682,684,273,868,921,948,943,686,688,518,728,836,558,138,196,278,692,694,962,142,449,564,565,283,853,288,293,566,964,182,359,453,968,922,714,862,135,716,456,722,942,718,724,576,936,961,813,726,199,733,184,524,361,362,364,732,366,144,146,463,528,923,738,578,537,742,866,369,744,186,925,869,746,926,466,112,111,298,927,846,299,582,487,474,754,698,&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC,&sy=2022&ey=2022&ssm=0&scsm=1&scc=0&ssd=1&ssc=0&sic=0&sort=country&ds=.&br=1 |title=World Economic Outlook Database, October 2021 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=17 април 2022}}</ref> | БВП-място = 11-о | БВП-на-човек = {{повишение}} 37,488 щ.д.<ref name="IMFWEOTR"/> | БВП-на-човек-място = 46-то | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = {{понижение}} 692,005 млрд. щ.д.<ref name="IMFWEOTR"/> | БВП-ном-място = 23-о | БВП-ном-на-човек = {{понижение}} 8080 щ.д.<ref name="IMFWEOTR"/> | БВП-ном-на-човек-място = 89-о | Джини-година = 2022 | Джини = {{безизменение}} 41,9 <ref>{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tessi190&plugin=1 |title=Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey |publisher=Евростат |accessdate=6 юли 2020}}</ref> | Джини-категория = {{color|darkorange|среден}} | Джини-място = 48-о | ИЧР-година = 2020 | ИЧР = {{повишение}} 0,820<ref>{{cite web |url=http://hdr.undp.org/en/indicators/137506 |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=17 януари 2020}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|green|много висок}} | ИЧР-място = 54-о | продълж-живот = 78,3 години<ref name="CIAWFTU">{{cite web |url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/tu.html |title=MIDDLE EAST :: TURKEY |publisher=[[Централно разузнавателно управление]] |accessdate=7 февруари 2020}}</ref> | продълж-живот-място = 44-то | дет-смъртност = 10,6/1000<ref name="CIAWFTU"/> | дет-смъртност-място = 176-о | грамотност = 94,1<ref name="CIAWFTU"/> | грамотност-място = 70-о | валута = [[Турска лира]] | валута-код = TRY | часова-зона = FET | отместване-UTC = +3 | формат-дата = дд.мм.гггг | климат = [[Средиземноморски]] | организации = [[НАТО]], [[ОЧИС]], [[ОССЕ]], [[Г-20]], [[Съвет на Европа]], [[Тюркски съвет]] | платно-движение = дясно | код-ISO = TR | TLD = [[.tr]] | телефонен-код = +90 | ITU префикс = TAA-TCZ; YMA-YMZ }} '''Ту̀рция''' ({{lang|tr|Türkiye }}) или '''Репу̀блика Ту̀рция''' ({{lang|tr|Türkiye Cumhuriyeti}}) е [[държава]], чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (96%), а останалите 3% – на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] в [[Югоизточна Европа]], но повече от 20% от населението ѝ живее на [[Балканския полуостров]]. Турция граничи с 8 държави – (2 в Европа и 6 в Азия). Граничи на изток с [[Грузия]], [[Армения]], [[Азербайджан]] и [[Иран]]; на юг – с [[Ирак]] и [[Сирия]]; на запад – с [[Егейско море]] и островите в него, [[Гърция]] и [[България]]. Има излаз на Средиземно море на юг, [[Егейско море]] на запад, [[Черно море]] и [[Мраморно море]] на север. Тук са важните проливи [[Босфор]] и [[Дарданели]]. До [[1922]] г. територията на днешната държава е в центъра на [[Османска империя|Османската империя]]. Площта ѝ е 783 562 km², от които (769 632 km²) суша и (13 930 km²) водна площ. Разположението на Турция между [[Европа]] (3% от територията) и [[Азия]] я прави страна от особено геостратегическо значение. С 82 млн. души население тя е 16-ата страна по население в света. Сунитският [[ислям]] се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече [[Алевии|алевитство]], [[юдейство]] и православно [[християнство]]. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като [[НАТО]], [[ОИСР]], [[Съвет на Европа]], [[ОССЕ]] и [[Г-20]]. Турция започва преговори за пълноправно членство в [[ЕС|Европейския съюз]] през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от [[Централна Азия]], [[Африка]], [[Близкия Изток]] чрез членството си в организации, като [[Организация Ислямска конференция]] и Организация за икономическо сътрудничество. След [[Опит за държавен преврат в Турция от юли 2016 г.|опита за държавен преврат в Турция от юли 2016 г.]] в страната е въведено извънредно положение.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/02/10/2915649_chistkata_v_turciia_uvolniavat_sushtite_ucheni_koito_i/ Чистката в Турция: „Уволняват същите учени, които и превратаджиите щяха да уволнят“], dnevnik.bg, 10 февруари 2017 г.</ref> == География == {{основна|География на Турция}} === Разположение === Турция оформя мост между [[Югоизточна Европа]] и [[Близкия Изток]], като азиатската и европейската част на страната са разделени от [[Мраморно море]] и проливите [[Босфор]] (свързващ Мраморно и [[Черно море]]) и [[Дарданели]] (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до [[Средиземно море]]. В Европейска Турция, включваща [[Източна Тракия]] с по-голямата част от град [[Истанбул]] и няколко острова в Мраморно и [[Егейско море]] ([[Мармара]], [[Авша]], [[Пашалиман]], [[Имброс]] и други), влизат 3% от територията на страната. Останалите 97% от територията са в Азия. Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос ''Авляка'' (''Инджирбурну'', {{lang|tr|İncirburnu}}) на остров Имброс) и най-източната точка (край град [[Аралък]]) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между остров [[Тавшан]] на север и нос [[Анамур]] на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната е [[Баба (нос)|нос Баба]], който е също и най-западната точка на континента [[Азия]]. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави – [[България]] и [[Гърция]] на северозапад, [[Сирия]] и [[Ирак]] на югоизток и [[Иран]], [[Азербайджан]], [[Армения]] и [[Грузия]] на изток. Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови. <gallery align="center" perrow="4" widths="180px"> Istanbul and Bosporus big.jpg|Спътникова снимка на Босфора, направена от [[Международната космическа станция]] през април 2004 г. Pontic Panorama.jpg|Панорама от Понтийските планини Demirkazik Crest of Aladag Mountains in Nigde Turkey.jpg|Връх Демирказък </gallery> === Релеф === {{раздел-мъниче}} По-голям дял от азиатската част е планинска. На север са разположени [[Понтийски планини|Понтийските планини]], на юг – [[Тавър|Тороските планини]], а между тях е разположено [[Анадолско плато|Анадолското плато]], още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият [[вулкан]] [[Арарат (връх)|Арарат]], който е 5165 m. === Климат === Средиземноморското крайбрежие, Източна Тракия и западната част на Мала Азия имат [[средиземноморски климат]] с горещо и сухо лято и мека влажна зима (''Csa'' [[Климатична класификация на Кьопен|по Кьопен]]). По черноморското крайбрежие климатът е [[океански климат|океански]] (''Cfb'' по Кьопен) с по-студена зима и по-влажно лято. Този район е най-влажната част на страната, като в източните области годишните валежи достигат 2500 mm. По черноморското крайбрежие [[сняг]] вали почти всяка година, макар че не се задържа за повече от няколко дни, докато в областите със средиземноморски климат снеговалежите са рядкост. Климатът във вътрешността на Турция е значително по-суров, тъй като крайбрежните планински вериги ограничават средиземноморското влияние. В Централен Анадол климатът е [[полупустинен климат|полупустинен]] (''Bsk'' по Кьопен), със зимни температури под 1&nbsp;°C и сухо и горещо лято с температури над 30&nbsp;°C. Годишното количество на валежите е около 400 mm с известни разлики, в зависимост от надморската височина. Най-сухи са областите около [[Кония]] и [[Малатия]], където годишните валежи често са под 300 mm. В източната част на Анадолското плато климатът е средиземноморски континентален (''Dsa'' и ''Dsb'' по Кьопен) и [[континентален климат|континентален]] (''Dfb'' по Кьопен) с добре обособени сезони. Зимите могат да бъдат много тежки, като в източните райони температурите достигат до -40&nbsp;°C, а снегът през някои години се задържа в продължение на 120 дни. {{Климатограма | [[Измир]]<br/><small>(средиземноморски климат)</small> | 5.6 | 12.2 | 131.2 | 5.9 | 13.4 | 98.8 | 7.2 | 15.8 | 76.7 | 10.9 | 20.7 | 44.1 | 15.1 | 25.9 | 31.8 | 19.4 | 30.6 | 7.9 | 22.0 | 33.0 | 2.1 | 21.8 | 32.7 | 2.2 | 18.3 | 29.0 | 10.7 | 14.3 | 23.8 | 37.9 | 10.6 | 18.4 | 92.1 | 7.5 | 14.0 | 150.8 |float=left |clear=none |source=[http://worldweather.wmo.int/014/c00049.htm WMO] }} {{Климатограма | [[Кония]]<br/><small>(полупустинен климат)</small> | -4.3 | 4.6 | 34.9 | -3.5 | 6.8 | 28.2 | -0.5 | 11.5 | 27.0 | 4.2 | 17.4 | 32.6 | 8.5 | 22.2 | 42.2 | 12.4 | 26.5 | 23.4 | 15.5 | 30.0 | 6.6 | 15.2 | 30.0 | 4.8 | 10.6 | 25.8 | 11.0 | 5.7 | 20.0 | 28.2 | 0.7 | 13.0 | 31.2 | -2.5 | 6.5 | 40.4 |float=left |clear=none |source=[http://worldweather.wmo.int/014/c01365.htm WMO] }} {{Климатограма | [[Ерзурум]]<br/><small>(континентален климат)</small> |-13.4 | -3.9 | 23.1 |-12.3 | -2.5 | 27.5 | -7.4 | 1.9 | 35.8 | 0.2 | 10.6 | 52.2 | 4.6 | 16.6 | 72.5 | 7.6 | 21.4 | 49.9 | 11.4 | 26.1 | 28.2 | 11.4 | 26.8 | 17.9 | 6.9 | 22.3 | 25.4 | 2.1 | 14.8 | 45.8 | -3.3 | 6.6 | 35.1 | -9.7 | -1.0 | 23.0 |float=left |clear=none |source=[http://worldweather.wmo.int/014/c00053.htm WMO] }} <div style="clear:both"></div> === Флора и фауна === Открито е голямо разнообразие от растителни видове – от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и Северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, [[малка дропла]], фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се около 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби. == История == {{основна|История на Турция}} Преди да стане център на Османската империя, този регион в далечното минало е бил значителна част от древните държави [[История на Грузия|Грузия]] ([[Колхида]] и [[Иверия]]), [[Ахеменидско царство|Персия]], [[История на Армения|Армения]], [[Древен Рим|Рим]] и [[Византийска империя|Византия]]. === Древна история === [[Файл:TROY2703 KT050911.jpg|мини|250п|Част от стените на древния град Троя]] Полуостров [[Мала Азия]] (Анатолия), включващ по-голямата част от днешна Турция, е една от най-отдавна заселените части на света. [[Неолит]]ните селища, като [[Чаталхьоюк]], [[Чайоню]], [[Невалъ Чори]], [[Хаджълар]], [[Гьобекли тепе]] и [[Мерсин]], са едни от най-старите известни в целия свят.<ref name="AnatoliaNeolithic">{{Cite web | url = http://www.canew.org/files/Thissen%20lecture.pdf | title = Time trajectories for the Neolithic of Central Anatolia | last = Thissen | first = Laurens | publisher = CANeW – Central Anatolian Neolithic e-Workshop | format = PDF | accessdate = 21 декември 2006 | date = 23 ноември 2001 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070605005726/http://www.canew.org/files/Thissen%20lecture.pdf | archivedate = 5 юни 2007 | deadurl = yes | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070605005726/http://www.canew.org/files/Thissen%20lecture.pdf |date=2007-06-05 }}</ref> Селището [[Троя]] възниква през неолита и се използва без прекъсване до [[Желязна епоха|желязната епоха]]. В древността жителите на Анатолия говорят [[Индоевропейски езици|индоевропейски]], [[Семитски езици|семитски]] и [[картвелски езици]], както и множество езици с неизяснена класификация. Основавайки се на древността на индоевропейските [[Хетски език|хетски]] и [[лувийски език]], някои учени смятат, че именно Анатолия е хипотетичният център, от който започва разпространението на индоевропейските езици.<ref name="AnatoliaIndoEuropean">{{Cite journal | last = Balter | first = Michael | title = Search for the Indo-Europeans: Were Kurgan horsemen or Anatolian farmers responsible for creating and spreading the world's most far-flung language family? | journal = Science | volume = 303 | issue = 5662 | page = 1323 | date = 27 февруари 2004 | doi = 10.1126/science.303.5662.1323 | pmid = 14988549 | lang = en }}</ref> [[Хати]]те са древен народ, обитавал югоизточните части на Анатолия поне от 23 век пр.н.е., който е постепенно погълнат от индоевропейците [[хети]], заселили се в този регион през 20 – 18 век пр.н.е. Хетите създават и първата силна държава по тези земи, просъществувала до 13 век пр.н.е. [[Асирия|Асирийците]] завладяват най-югоизточните области на днешна Турция още в средата на 20 век пр.н.е. и те остават под техен контрол до 612 година пр.н.е., когато самата Асирия е подчинена от [[Вавилония]].<ref>{{cite web | url = http://www3.uakron.edu/ziyaret/timeline_3period.html | title = Ziyaret Tepe – Turkey Archaeological Dig Site | publisher= uakron.edu | accessdate = 4 септември 2010 | lang = en }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.aina.org/articles/assyrianidentity.pdf | title = Assyrian Identity In Ancient Times And Today' | format = PDF | accessdate = 4 септември 2010 | lang = en }}</ref> След разпадането на държавата на хетите, хегемония в Мала Азия установяват [[фригийци]]те, също индоевропейски народ. Тяхната държава от своя страна е унищожена през 7 век пр.н.е. от нашествията на [[кимерийци]]те.<ref name="TroyHittiteEmpirePhrygians">{{cite web | url = http://www.metmuseum.org/toah/ht/03/waa/ht03waa.htm | title = Anatolia and the Caucasus, 2000 – 1000 B.C. | work = Timeline of Art History | publisher = The Metropolitan Museum of Art, New York | accessdate = 21 декември 2006 | month = October | year = 2000 | lang = en }}</ref> След падането на [[Фригия]] в Мала Азия се установяват няколко по-малки държави, най-влиятелни сред които са [[Лидия]], [[Кария]] и [[Ликия]]. От 12 век пр.н.е. по западното крайбрежие на Мала Азия започват да се заселват еолийски и йонийски [[гърци]]. Те основават там множество колонии, сред които [[Милет]], [[Ефес]], Смирна (днес [[Измир]]) и Византион (днес [[Истанбул]]). През 6 век пр.н.е. в източната част на днешна Турция възниква и първата от поредица държави, носеща името [[Армения]]. Малко по-късно Мала Азия е завладяна от персийското [[Ахемениди|Ахеменидско царство]], а през 334 година пр.н.е. е присъединена към империята на [[Александър Македонски]].<ref name="PersiansInAsiaMinor">{{cite web | url = http://www.wsu.edu/~dee/GREECE/PERSIAN.HTM | title = Ancient Greece: The Persian Wars | last = Hooker | first = Richard | publisher = Washington State University, WA, United States | accessdate = 22 декември 2006 | date = 6 юни 1999 | lang = en }}</ref> След неговата смърт там се установяват няколко по-малки елинистични държави ([[Витиния]], [[Кападокия]], [[Пергамско царство|Пергам]], [[Понтийско царство|Понт]]), които просъществуват до средата на 1 век пр.н.е., когато са завладени от [[Римска република|Римската република]].<ref name="AlexanderToRome">{{cite web | url = http://www.metmuseum.org/toah/ht/04/waa/ht04waa.htm | title = Anatolia and the Caucasus (Asia Minor), 1000 B.C. – 1 A.D. in ''Timeline of Art History.'' | publisher = New York: The Metropolitan Museum of Art | accessdate = 21 декември 2006 | month = October | year = 2000 | lang = en }}</ref> === Римска и Византийска епоха === * През 44 – 57 г. пътешествия на [[Апостол Павел]] през градовете на Анатолия. * През [[326]] г. [[Константин Велики]] пренася столицата на [[Римската империя]] във [[Византион]], през 330 г. го преименува в [[Константинопол]]. * През [[395]] г. e в състава на [[Византийската империя]]; === Възход на Османската империя === [[Файл:OttomanEmpireIn1683.png|мини|250п|Османската империя през XIV – XVII в.]] [[Файл:OttomanEmpireMain.png|мини|дясно|250px|Империята достига най-голямото си териториално разширение през 1683 г.]] * През [[1037]] – [[1109]] г. съществува държавата ''[[Велики Селджук]]'' с център днешен [[Иран]]. * През [[1288]] – [[1320]] г. [[османци]]те започват създаването на своя държава, прераснала в [[Османска империя]]. * През [[1326]] г. османците завладяват [[Бурса|Пруса]]. * През [[1371]] г. e [[Черноменска битка|битката при Черномен]] – християнските сили не успяват да се противопоставят на османците. * През [[1387]] г. e [[Битка при Плочник|битката при Плочник]] – православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия. * През [[1389]] г. e [[битка при Косово поле|битката при Косово поле]], поражение за православните страни, убити са [[княз Лазар]] и султан [[Мурад I]]. * През [[1393]] г. турците завладяват Велико Търново, столицата на [[Търновското царство]]. Царството на [[цар Иван Шишман]] става васално на Османлиите. През [[1395]] г., след битката край Ровиние, цар Йоан Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува – гр. Никопол, последната столица, е превърната от турците в областен град (санджак). * През [[1396]] г. кръстоносната войска на [[Сигизмунд]] е разбита от [[Баязид I]] край Никопол. Преследвайки разгромената войска покрай Дунав, той достига до Видин (столицата на [[Видинско царство]]). След кратка обсада на града, Йоан Срацимир е принуден да абдикира (тронът се заема от сина му цар Константин II), а царството става васално на османците. * През [[1402]] г. [[Баязид I|Баязид]] е разгромен от [[Тамерлан]] край [[Анкара]], наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) вдигат [[Въстание на Константин и Фружин|въстание]] за отвоюването на България. * През [[1422]] г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград, където не след дълго умира. * През [[1453]] г. e превзет [[Константинопол]], с което [[Византия]] престава да съществува. * През [[15 век|15]] – [[16 век]] са покорени [[Гърция]], [[Босна (област)|Босна]], [[Трапезунд]], [[Влашко]], части от Унгария, [[Крим]], [[Армения]], [[Сирия]], [[Египет]], [[Хеджаз]], Северна Африка, [[Кипър]]. * 1514 – 1517 г. султан [[Селим I]] Явуз (Свирепия) разгромява персийската армия, разширява границите на империята до [[Етиопия]], Централна Африка и Индийския океан. С превземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силният суверен в ислямския свят, едновременно султан и [[халиф]]. * Периодът [[1520]] – [[1566]] г. е под управлението на султан [[Сюлейман I]] Кануни, наречен в Европа ''Великолепни'', а в Турция – Законодателя. Най-голям разцвет на империята. === Упадък и опити за модернизация === [[Файл:Young Turks 1909 2.jpg|мини|250п|Младотурците влизат победоносно в Истанбул, 1909 г.]] [[Файл:TreatyOfSevres (corrected).PNG|мини|250п|Териториални загуби на Османската империя и зони на влияние според Севърския договор]] * През [[1683]] г. е първо поражение на османците при [[Виена]] от обединената армия на австрийци и [[поляци]] – начало на териториални загуби и упадък на [[Османската империя]]. * През [[1783]] г. империята губи [[Крим]]; [[1800]] г. – [[Египет]]; [[1829]] г. – [[Сърбия]] и [[Влашко]]; [[1876]] – [[1909]] г. – управлението на султан [[Абдул Хамид II]] – последния султан имащ все още някакво могъщество. Той прави опит да запази владенията на империята в поредица войни: [[1878]] г. – [[България]]; [[1882]] г. – Северна Африка; [[1912]] г. – [[Либия]]; [[1913]] г. – европейските си владения, в Балканската война. * През [[1914]] – [[1918]] г. Османската империя търпи поражение в [[Първата световна война]] – ликвидация на Османската империя. * Твърди се, че през [[1915]] – [[1916]] са извършени три геноцида: [[Арменски геноцид|арменският геноцид]] (Турция отхвърля термина ''геноцид'' като твърди, че убийствата били междуетнически), [[Понтийски гръцки геноцид|Геноцидът над Понтийските гърци]], и [[Геноцид на Сурйойо|Геноцидът над асирийския народ]] (който за разлика от другите два народа е бил на стотици километри от фронтовите линии). === Република Турция === [[Файл:Ataturk-September 20, 1928.jpg|240px|мини|дясно|Кемал Ататюрк представя новата турска азбука в Кайсери, 1928 г.]] * През [[1920]] г. от Османската империя, победена в Първата световна война, се иска да подпише [[Севърски договор|Севърския мирен договор]] и властта в Истанбул е готова да го направи, но [[Кемал Ататюрк]], който е освободил Централна Мала Азия от окупаторите, отказва да подпише договора. Територията ѝ е разделена на части с различен юридически статут. * През 1921/22 г. [[Ататюрк]] отблъсква гръцки опит за настъпление с посока [[Мала Азия|Централна Анатолия]]. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население на [[Измир|Измир (Смирна)]]. Традиционно гръцкият град е подложен на тежки разрушения (14 септември 1922 г.) Част от гърците, цивилни и военни, успяват да се евакуират на съседните острови. (вж. [[Гръцко-турска война (1919-1922)]].) * На [[24 юли]] [[1923]] г. е подписан [[Лозански договор|Лозанския мирен договор]]. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави на [[Версайска система от договори|Версайските решения]] от 1919 – 1920 г. Като последствие от този договор 1,3 млн. гърци са принудени да напуснат [[Мала Азия]], а 400 хил. турци и помаци – [[Западна Тракия]] и [[Егейска Македония]]. * В резултат на националноосвободително движение на [[29 октомври]] [[1923]] г. Турция е провъзгласена за република – първа в [[Близкия Изток|Близкия]] и [[Средния Изток]], столицата е преместена в [[Анкара]] и е приета [[Конституция]]. * [[1923]] – [[1938]] г. [[Мустафа Кемал Ататюрк]] провежда [[Реформи на Ататюрк|коренни промени]] в турското общество. Забранено е многоженството, носенето на [[фесове]]. Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден. Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвежда се латинската азбука вместо арабската. Жените имат право на глас. Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име (преди това [[мюсюлманите]] са имали право на избор), а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлата ''Гази'' (Победоносец). По-късно по свое желание той приема името Ататюрк (Баща на турците). * Ататюрк умира на [[10 ноември]] [[1938]] г. и властта преминава в ръцете на неговия съратник [[Исмет Иньоню]], външната политика на Турция става прогерманска, а след края на Втората световна война – прозападна. Турция запазва неутралитет през [[Втората световна война]]. * Член на [[ООН]] от [[1945]] г. * [[1946]] – [[1950]] г.: създаване и укрепване на демократичните институции. На изборите побеждава Демократическата партия. * През [[1948]] г. страната получава икономическа помощ по [[план Маршал|плана Маршал]]. * През [[1952]] г. Турция става член на [[НАТО]]. * През [[септември]] [[1980]] г. висшето армейско ръководство извършва военен преврат. Съветът за национална сигурност, възглавяван от генерал [[Кенан Еврен]], продължава икономическите реформи. * През 2013 г. избухват [[антиправителствени протести в Турция (2013)|антиправителствени протести]], а в края на годината и [[Корупционен скандал в Турция 2013|корупционен скандал]]. * Между [[15 юли|15]] и [[16 юли]] [[2016]], в Турция се извършва [[Опит за държавен преврат в Турция от юли 2016|опит за военен преврат]], който е неуспешен. След тези екстремни събития е проведен референдум, според резултатите от който Турция става президентска република, а длъжността на министър-председателя е премахната. == Население == {{основна|Население на Турция}} {{bar box | title=Народности в Турция<ref name="Milliyet"/><ref name=konda/> | titlebar=#ddd | left1=Народности | right1=Дял | float=right | bars= {{bar percent|[[Турци]]|Orange|76.03}} {{bar percent|[[Кюрди]]|pink|15.07}} {{bar percent|Други|purple|9.10}} }} Столицата на Турция и вторият най-голям град е [[Анкара]], най-големият е [[Истанбул]]. Някои от другите по-големи градове са [[Измир]], [[Бурса]], [[Адана]], [[Газиантеп]], [[Кония]], [[Анталия]], [[Диярбакър]], [[Мерсин]], [[Кайсери]], [[Самсун]]. Населението на Турция е 82 003 850<ref>По данни от декември 2018.</ref> към 2018 г. спрямо 80 810 525 към 31.12.2017 г. и е над 98% мюсюлманско (включвайки нерелигиозните мюсюлмани). 75 – 76% [[турци|турско]], 14 – 15% от населението са [[кюрди]], а 7 – 10% други етнически малцинства.<ref name="Milliyet">{{cite web|url=http://www.milliyet.com.tr/2007/03/22/guncel/agun.html|lang=tr |title=55 milyon kişi 'etnik olarak' Türk / Güncel / Milliyet Gazete |publisher=Milliyet.com.tr }}</ref><ref name=konda>{{Cite web|url=http://www.konda.com.tr/html/dosyalar/ttya_en.pdf|title=Social structure survey 2006|ano=2007|work=www.konda.com.tr|publisher=Konda, Research and Consultancy|lingua3=en|arquivourl=http://www.webcitation.org/5sstAzJsW|paginas=5;19|formato=pdf}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101124050012/http://www.konda.com.tr/html/dosyalar/ttya_en.pdf |date=2010-11-24 }}</ref> В Турция живеят около 300 000 души с уйгурски произход, както и около 400 000 души с абхазки грузински произход.<ref>Танаскович, Дарко. ''Неоосманизмът. Турция се завръща на Балканите.'' София, „Изток-Запад“, 2010, с.80, 83.</ref> [[Файл:Ankara'nın Oyları.jpg|240px|мини|дясно|Група доброволци]] {| class="navbox" width="70%" !colspan="12" style="padding:0 3em 0; line-height:1 2em; font-size:120%;"| [[Списък на градовете в Турция|Най-големи градове в Турция]]<br/><small>(по данни на TurkStat към февруари 2019 г.)</small> |- ! [[Списък на градовете в Турция|Място]] !! [[Списък на градовете в Турция|Град]] !! [[Административно деление на Турция|Област]] !! [[Списък на градовете в Турция|Население]] !! [[Списък на градовете в Турция|Място]] !! [[Списък на градовете в Турция|Град]] !! [[Административно деление на Турция|Област]] !! [[Списък на градовете в Турция|Население]] !! rowspan=11 | [[Файл:Modern Istanbul skyline.jpg|150 px|]]<br> [[Истанбул]]<br> [[Файл:Ankara Kizilay square.JPG|150 px|]]<br> [[Анкара]]<br> [[Файл:Izmir Turkey.jpg|150 px|]]<br> [[Измир]] |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 1 ||align=left | '''[[Истанбул]]''' ||align=left | [[Вилает Истанбул|Истанбул]] ||15 067 724|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 11 ||align=left | '''[[Коджаели]]''' ||align=left | [[Коджаели (вилает)|Коджаели]] ||1 811 468 |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 2 ||align=left | '''[[Анкара]]''' ||align=left | [[Анкара (вилает)|Анкара]] ||5 503 985|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 12 || align=left | '''[[Диярбакър]]''' ||align=left | [[Диярбакър]] ||1 732 396 |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 3 ||align=left | '''[[Измир]]''' ||align=left | [[Измир (вилает)|Измир]] ||4 320 519|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 13 ||align=left | '''[[Хатай]]''' ||align=left | [[Хатай (вилает)|Хатай]] ||1 609 856 |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 4 ||align=left | '''[[Бурса]]''' ||align=left | [[Бурса (вилает)|Бурса]] ||3 000 521|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 14 ||align=left | '''[[Маниса]]''' ||align=left | [[Маниса (вилает)|Маниса]] ||1 429 643 |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 5 ||align=left | '''[[Анталия]]''' ||align=left | [[Анталия (вилает)|Анталия]] ||2 426 356|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 15 ||align=left | '''[[Кайсери]]''' ||align=left | [[Кайсери (вилает)|Кайсери]] ||1 389 680 |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 6 ||align=left | '''[[Адана]]''' ||align=left | [[Адана (вилает)|Адана]] ||2 220 125|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 16 ||align=left | '''[[Самсун]]''' ||align=left | [[Самсун (вилает)|Самусн]] ||1 335 716 |- | | align=center style="background:#f0f0f0;" | 7 ||align=left | '''[[Кония]]''' ||align=left | [[Кония (вилает)|Кония]] ||2 205 609|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 17 ||align=left | '''[[Балъкесир]]''' ||align=left | [[Балъкесир (вилает)|Балъкесир]] ||1 226 575 |- | | align=center style="background:#f0f0f0;" | 8 ||align=left | '''[[Шанлъурфа]]''' ||align=left | [[Шанлъурфа (вилает)|Шанлъурфа]] ||2 035 809|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 18 ||align=left | '''[[Кахраманмараш]]''' ||align=left | [[Кахраманмараш (вилает)|Кахраманмараш]] ||1 144 851 |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 9 ||align=left | '''[[Газиантеп]]''' ||align=left | [[Газиантеп (вилает)|Газиантеп]] ||2 028 563|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 19 ||align=left | '''[[Ван (Турция)|Ван]]''' ||align=left | [[Ван (вилает)|Ван]] ||1 123 784 |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 10 ||align=left | '''[[Мерсин]]''' ||align=left | [[Мерсин (вилает)|Мерсин]] ||1 814 468|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 20 ||align=left | '''[[Айдън]]''' ||align=left | [[Айдън (вилает)|Айдън]] ||1 097 746 |} == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Турция}} [[Файл:Grand National Assembly of Turkey MPs in June 2015.jpg|мини|дясно|260px|Турският парламент в Анкара]] Турция е република начело с президент. Съгласно конституцията от 1982 г. президентът се избира от парламента за срок от 7 години и не може да бъде преизбиран. В съответствие с поправките, приети с референдума от 21 октомври 2007 г., държавният глава вече се избира с всенародно гласуване за срок от 5 години, с възможност за преизбиране за още един мандат. Изборите за парламент ще са веднъж на 4 години (преди 2007 г. на 5 години). '''Законодателната власт''' принадлежи на еднокамерен парламент от 550 депутати – Турското велико народно събрание (Великия меджлис), а изпълнителната – на правителство начело с министър-председател. На 12 септември 2010 г. е проведен още един референдум за поправки в конституцията на страната. С 58% от гласовете турците внасят изменения в конституцията, с които задълбочават демократизацията на страната. В частност, ограничено е влиянието на армията върху политическия и обществения живот. Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал [[Ататюрк]], който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана държава. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството на [[Аднан Мендерес]] през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок – до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ. Турция е замесена в международния спорен въпрос за [[Кипър]], а твърденията за [[арменски геноцид|геноцида над арменците]] (1915/16 г.) в Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения. === Административно деление === {{основна|Административно деление на Турция}} Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед. ч. – il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от няколко околии (ilçeler, ед. ч. – ilçe). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez ilçe), начело на централната околия стои заместник валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии. Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски: belediye, беледийе), чиито кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини се обособява повече от една община (на турски: belde, белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населенеите вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии. Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ). === Въоръжени сили === [[Файл:Turkish navy sailors.jpg|мини|200px|Турски командоси]] {{основна|Въоръжени сили на Турция}} Турските въоръжени сили (Въоръжени сили на Турция и Севернокипърска турска република) се състоят от [[сухопътни войски]], [[военноморски флот]] и [[военновъздушни сили]], подчинение на военното министерство. Граничните войски и бреговата охрана са на подчинение на МВР. Със своите 622 129 души<ref name="Turkey">{{cite news|title=Turkey's Armed Forces, CSIS (Page 32) |date=25 юли 2006|url=http://www.csis.org/media/csis/pubs/060626_asia_balance_powers.pdf}}</ref> в редовни формирования, турската армия е девета в света по численост и втора в [[НАТО]] след тази на [[САЩ]]. Полупрофесионална. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст. През втората половина на [[20 век]] турските въоръжени сили играят важна роля във вътрешната политика на Турция, където участват в няколко военни [[преврат]]а, най-вече с цел опазване светския характер на [[държава]]та. == Икономика == {{основна|Икономика на Турция}} Турската икономика е петнадесетата най-голяма в света по паритет на покупателната способност<ref name=WB-GDP-PPP>{{cite web|url=http://databank.worldbank.org/data/download/GDP_PPP.pdf|title=''Gross Domestic Product 2013, PPP.'' (Last revised on 22 September 2014.)|publisher=The World Bank: World Development Indicators Database|format=PDF|accessdate=27 ноември 2014}}</ref> и седемнадесетата най-голяма в света по номинална стойност на БВП.<ref name=WB-GDP>{{cite web|url=http://siteresources.worldbank.org/DATASTATISTICS/Resources/GDP.pdf |title=Gross Domestic Product 2010 |publisher=The World Bank: World Development Indicators Database |format=PDF |accessdate=14.02.2013}}</ref> След тежката икономическа криза от 2001, турската иконимика се е увеличавала средно със 7,4% на година до 2006 г.,<ref>{{cite web|url=http://www.mei.edu/sites/default/files/publications/Arguden_0.pdf |title=An Overview of the Turkish Economy|publisher=The Middle East Institute, стр. 5|author=Yılmaz Argüden |format=PDF |accessdate=16.02.2013}}</ref> 4,7% за 2007 г.,<ref>{{cite web|url=http://www.oecd-ilibrary.org/docserver/download/5km36j7d320s.pdf?expires=1361029399&id=id&accname=guest&checksum=60B554A6A670CA3EE286EFC257305DF0|title=The 2008 – 09 Crisis in Turkey|publisher=OECD Economics Department, стр.5|author=Lukasz Rawdanowicz|format=PDF|accessdate=16.02.2013}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> през 2008 растежът спада до 3,5%. През 2009 година икономиката на страната намалява до около 3%, поради негативното влияние на световната икономическа криза.<ref name=IMFTUR>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2008/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=49&pr.y=13&sy=2001&ey=2012&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=186&s=NGDP_R%2CNGDP_RPCH%2CNGDP%2CNGDPD%2CNGDP_D%2CNGDPRPC%2CNGDPPC%2CNGDPDPC%2CPPPGDP%2CPPPPC%2CPPPSH%2CPPPEX&grp=0&a=| заглавие = Report for Turkey| достъп_дата = 16.02.2013 | издател = IMF }}</ref> От 2010 до 2012 г. икономиката се повишава средно с около 5,2% на година.<ref name=IMFTUR/> Правителството на Турция цели до 2023 година тя да е сред десетте най-развити икономики в света,<ref>{{cite news |url=http://www.foreignpolicy.com/articles/2010/05/20/turkeys_zero_problems_foreign_policy?page=0  |work=Foreign Policy |author=Ahmet Davutoğlu |title=A new vision |accessdate=16.02.2013 }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> също така до 2023 година се планира износът ѝ да се повиши до 500 млрд. щ.д.<ref>{{cite web|url=http://www.hurriyetdailynews.com/n.php?n=survey-reveals-high-hopes-on-turkish-exports-2011-01-17 |title=Survey reveals high hopes for Turkish exports |work=Hürriyet Daily News |accessdate=16.02.2013}}</ref> [[Файл:View of Levent financial district from Istanbul Sapphire.jpg|мини|ляво|350px|[[Левент (квартал)|Левент]], бизнес център в Истанбул]] Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, [[банка|банковия сектор]], [[транспорт]]а и [[комуникации]]те. Турската икономика става все по-зависима от индустрията на големите градове (най-вече в Западна Турция), въпреки това селското стопанство оства важен сектор за икономиката, като за 2010 г. формира 10% от брутния вътрешен продукт и дава работа на около 25% от заетите в страната.<ref name=eceoropa>{{cite web|url=http://ec.europa.eu/agriculture/enlargement/countries/turkey/profile_en.pdf |title=Turkey – Agriculture and Enlargement |format=PDF |accessdate=14.02.2013}}</ref> През 2012, 9% от БВП на Турция идва от селското стопанство, 28% от индустрията и 63% от обслужващия сектор.<ref>CIA, The World Factbook, [https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2012.html#tu GDP composition by sector (%) – Turkey]. Посетен 14.02.2013</ref> Добиват се въглища (за 2010 г. около 70 млн. т.),<ref name=EIA1>EIA, [http://www.eia.gov/countries/cab.cfm?fips=TU Analysis – Turkey]. Посетен 14.02.2013</ref> нефт (за 2010 г. около 55 хил. [[барел]]а на ден),<ref>[http://www.indexmundi.com/turkey/oil_production.html Turkey Oil – production]. Посетен 14.02.2013</ref> хром, волфрам, мед, боксит, сяра, около 63% от всички запаси на [[Бор (елемент)|бор]] се намират в Турция.<ref>{{cite web|url=http://www.byegm.gov.tr/YAYINLARIMIZ/kitaplar/turkiye2006/english/302-303.htm|title=Developments in the Economic Sector (of Turkey)|publisher=Правителство на Турция|accessdate=17.02.2013|archiveurl=http://web.archive.org/web/20071219043858/http://www.byegm.gov.tr/YAYINLARIMIZ/kitaplar/turkiye2006/english/302-303.htm |archivedate=19 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071219043858/http://www.byegm.gov.tr/YAYINLARIMIZ/kitaplar/turkiye2006/english/302-303.htm |date=2007-12-19 }}</ref> Турция е вторият по големина доставчик на текстил за [[Европейски съюз|ЕС]]<ref>[http://www.tcp.gov.tr/english/sectors/sectoringpdf/hg-clothing_2012.pdf Clothing Industri – production]. Посетен 14.02.2013</ref> и е сред най-големите производители на плодове и зеленчуци в Европа (за 2009 г. около 27 млн. тона, което се равнява на около 60% от продукцията на ЕС).<ref name=eceoropa/> Стартиралият през [[1970|70-те години на 20 век]] [[проект Югоизточен Анадол]] цели намаляването на различията между богатата западна част и по-бедната, населена отчасти с [[кюрди]] източна част. === Селско стопанство === За 2016 г. Турция е най-големият производител на лешници, череши, смокини, кайсии и нар, както и вторият най-голям производител на дюли и дини, а също и третият най-голям производител на краставици, зелен пипер, леща и шамфъстък. === Промишленост === [[Файл:Kızılay Square in Ankara, Turkey.JPG|мини|Бизнес център в [[Анкара]]]] [[Файл:Crowne Plaza İzmir.jpg|мини|Търговски център в [[Измир]]]] Индустрията на страната се развива с бързи темпове. През 2009 Турция е изнесла текстил и дрехи на стойност 12,9 милиарда щатски долара, като близо 80% са изнесени за членките на ЕС.<ref>{{cite web|url=http://www.itkib.org.tr/english/about/sectors/ready/readygarment_info.pdf|format=PDF|title=Turkish clothing industry|accessdate=17.02.2013}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120123115949/http://www.itkib.org.tr/english/about/sectors/ready/readygarment_info.pdf |date=2012-01-23 }}</ref> Турските компании BEKO и Vestel са сред най-големите производители на бяла и черна техника в [[Европа]]. Тези две конкурентни компании за 2005 г. произвеждат над половината от всички телевизори в [[Европа]].<ref>{{cite news|url=http://edition.cnn.com/2005/BUSINESS/01/17/turkey.beko/|accessdate=17.02.2013|title=Turkey switches on to TV market|work=CNN.com|date=17 януари 2005|first=Jim|last=Boulden}}</ref> За 2008 г. Турция е трета в Европа (след [[Германия]] и [[Италия]]) и пета в света по износ на битова техника (около 4% в световен мащаб),<ref>{{cite web|url=http://www.invest.gov.tr/en-US/infocenter/publications/Documents/HOME.APPLIANCES.ELECTRONICS.INDUSTRY.PDF|title=Turkish home appliances & electronics industry report, стр 5 |format=PDF |accessdate=17.02.2013}}</ref> а също така в страната се произвеждат над 15% (по данни от 2005 година) от дигиталните устройства на Стария континент. [[Файл:Osmanbey Station 01.jpg|мини|Станция на истанбулското метро]] Автомобилостроенето също е добре развито. Много световни марки имат заводи в страната: [[Toyota]], [[Форд Мотър Къмпани|Ford]], [[Хонда|Honda]], [[Opel]], [[Hyundai]], [[Mercedes-Benz]], [[МАН Груп|MAN AG]] и други. Автомобили произвеждат и няколко турски марки, като [[Tofaş]], [[Etox]], [[Otosan]] и [[Oyak-Renault]]. През 2008 година Турция е произвела 1 147 110 моторни превозни средства, което прави страната шести най-голям производител в [[Европа]] и петнадесети най-голям производител в света.<ref>{{Cite news|url=http://www.ulasimonline.com/news_detail.php?id=8052&uniq_id=1246562801|title=Türkiye otomotiv sektöründe büyüyor|publisher=Ulaşım Online|date=29 юни 2009|accessdate=6 юли 2009}}</ref><ref>{{cite web|url=http://oica.net/category/production-statistics/ |title=2008 Production Statistics |publisher=OICA |accessdate=1 ноември 2010}}</ref> Турция е на едно от челните места по производство на камиони в Европа. Турските компании като TEMSA, Otokar и BMC са световни лидери в производството на автобуси, минибуси и камиони. Турция е една от водещите в света в [[корабостроене]] и на четвърто място в света по произведени [[Яхта|мега яхти]] (с дължина над 25 метра).<ref name="ship-moe">{{cite web|title=Shipbuilding Industry in Turkey|url=http://www.tcp.gov.tr/english/sectors/sectoringpdf/shipbuilding_2012.pdf|publisher=Министерство на икономиката на Турция|year=2012|accessdate=17.02.2013}}</ref> За 2011 г. турската корабостроителна индустрия е реализирала износ на стойност 1,2 млрд. щатски долара.<ref name="ship-moe"/> === Туризъм === [[Туризъм|Туризмът]] е един от най-бързо развиващите се сектори в Турция. Главни туристически центрове на страната са [[Истанбул]], [[Анталия]], [[Бодрум]], [[Мармарис]], [[Измир]] и други. Силно развити са морският, културният и спа туризмът. Само през 2008 г. страната е била посетена от 31 млн. туристи, които са донесли приходи на страната от 22 млрд. щатски долара.<ref>{{Cite news|url=http://www.turkstat.gov.tr/PreHaberBultenleri.do?id=3993|title=Tourism Statistics in 2008|work=TURKSTAT|accessdate=29 януари 2009|date=29 януари 2009}}</ref> През 2009 г. заетите в областта на туризма са били от порядъка на 3,6 милиона.<ref>[http://www.kultur.gov.tr/EN,36567/tourism-statistics.html www.kultur.gov.tr]</ref> Правителството на Турция има цел до 2023 г. държавата да се превърне в целогодишна дестинация, като големи инвестиции се правят и в зимния туризъм.<ref>[http://www.kulturturizm.gov.tr/genel/text/eng/TST2023.pdf www.kulturturizm.gov.tr]</ref> Турция е посещавана най-вече от туристи, граждани на [[Германия]], [[Великобритания]], [[Русия]], [[Холандия]], [[Израел]], [[Иран]]. Българските туристи също се увеличават всяка година заради добрите хотели, конкурентните цени и доброто и атрактивно обслужване. <gallery widths="200px" heights="160px" perrow="4"> Anit Kabir (6526103103).jpg|Мавзолеят на Ататюрк, [[Анкара]] CappadociaBalloons.jpg|[[Кападокия]] Istanbul (8082264517).jpg|[[Султан Ахмед джамия]] Topkapı Main Entrance.jpg|[[Топкапъ сарай]] Ephesus Celsus Library Façade.jpg|Библиотеката на Целз в Ефес Ölüdeniz Belediyesi, 48340 Ölüdeniz-Fethiye-Muğla Province, Turkey - panoramio.jpg|Изглед на част от крайбрежието на [[Фетхие]] Uludag range.JPG|[[Олимп (Мала Азия)|Малоазийският Олимп]] е популярна ски дестинация в Турция Pamukkale 41.jpg|[[Памуккале]] </gallery> == Култура == {{основна|Култура на Турция}} === Религия === Турция е светска държава, която е пионер на такава социална система в ислямския свят. Ататюрк премахва [[ислям]]а като държавна религия през 1928 г. и съответно формира законодателна рамка за предотвратяване на влиянието на религиозното ръководство върху властта. Турската конституция предвижда свобода на религията и съвестта.<ref>[http://servat.unibe.ch/icl/tu00000_.html ICL – International Constitutional Law – Turkey Constitution]</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hsfk.de/downloads/prif78.pdf|format=PDF|title=Turkey: Islam and Laicism Between the Interests of State, Politics, and Society|publisher=Peace Research Institute Frankfurt|accessdate=2008-10-19|archiveurl=https://www.webcitation.org/6HZFN0Xvu?url=http://www.hsfk.de/downloads/prif78.pdf|archivedate=2013-06-22|deadurl=yes}}</ref> Около 99% от населението декларира своята религиозна принадлежност. Независими анкети обаче показват, че около 3% от възрастните не са идентифицирали връзката си с религията, твърдейки, че „нямат религиозни убеждения“ или „не вярват в религиозните доктрини“. Турция е известна с множество религиозни и религиозни сгради, някои от които са от световно значение. В страната има голям брой джамии – 78 000. Освен това в църквите са регистрирани 321 конгрегации от различни християнски вероизповедания и дестинации, има 36 еврейски синагоги, както и множество исторически религиозни сгради, които се считат за културно наследство на страната. === Мода === Известни турски модни дизайнери, чиито облекла се определят като ''[[haute couture]]'', са Ерай Дойранлъ (на турски: ''Eray Doyranlı'') и Ерол Албайрак (на турски: ''Erol Albayrak'')<ref>Техни магазини/ателиета могат да бъдат открити в истанбулските квартали Мачка и Нишанташъ.</ref>. == Други == * [[Комуникации в Турция]] * [[Транспорт в Турция]] * [[Външна политика на Турция]] {{Географско местоположение|Център=Турция|Изток=[[Грузия]], [[Армения]], [[Азербайджан]], [[Иран]]|Юг=[[Сирия]], [[Ирак]]|Запад=''[[Бяло море]]''|Север=[[Черно море]]|Северозапад=[[Гърция]], [[България]]}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.cankaya.gov.tr/ Официален сайт на президента на Турция] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070824102736/http://www.cankaya.gov.tr/ |date=2007-08-24 }} * [http://www.tbmm.gov.tr/ Официален сайт на парламента на Турция] * [http://www.mfa.gov.tr/ Министерство на външните работи на Турция] {{Европейски_съюз}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Европа}} {{Азия}} {{Балкани}} {{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Турция}} [[Категория:Турция| ]] [[Категория:Тюркски държави]] anfgjr2gkqg9gx4l7jbrr0n7x98emt6 11473460 11473458 2022-07-28T17:48:37Z Jingiby 23778 Премахнати [[Special:Contributions/212.25.39.138|редакции на 212.25.39.138]] ([[User talk:212.25.39.138|б]].), към версия на Iliev wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Турция | официално-име-бг = Република Турция | официално-име = Türkiye Cumhuriyeti | герб = Emblem of Turkey.svg | герб-име = Емблема | химн = [[Химн на Турция|İstiklâl Marşı]] | химн-файл = Istiklâl Marsi instrumetal.ogg | демоним = [[турци|турчин]] | карта = Turkey (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Турция | столица = [[Анкара]] | най-голям-град = [[Истанбул]] | религия = [[ислям]] | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Президентска република|президентска]] [[република|конституционна република]] | лидер1 = [[Президент на Турция|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Реджеп Ердоган]] | лидер2 = [[Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Фуат Октай]] | законодателна власт = [[Велико национално събрание на Турция|Велико национално събрание]] | събитие1 = [[Турска война за независимост|Война за независимост]] | събитие-дата1 = 19 май 1919 г. | събитие2 = [[Лозански договор]] | събитие-дата2 = 24 юли 1923 г. | събитие3 = [[История на Турция|Създаване на<br>Република Турция]] | събитие-дата3 = 29 октомври 1923 г. | събитие4 = Конституция | събитие-дата4 = 7 ноември 1982 г. | площ = 783 562 | площ-място = 36-о | води% = 1,78 | население-година = 2021 | население = {{повишение}} 84 680 273 | население-място = 18-о | население-градско = 76,1 | население-градско-място = 56-о | население-гъстота-място = 82-ро | БВП-година = 2021 | БВП = {{повишение}} 3,2 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEOTR">{{cite web |url=https://www.imf.org/en/Publications/WEO/weo-database/2021/October/weo-report?c=512,914,612,171,614,311,213,911,314,193,122,912,313,419,513,316,913,124,339,638,514,218,963,616,223,516,918,748,618,624,522,622,156,626,628,228,924,233,632,636,634,238,662,960,423,935,128,611,321,243,248,469,253,642,643,939,734,644,819,172,132,646,648,915,134,652,174,328,258,656,654,336,263,268,532,944,176,534,536,429,433,178,436,136,343,158,439,916,664,826,542,967,443,917,544,941,446,666,668,672,946,137,546,674,676,548,556,678,181,867,682,684,273,868,921,948,943,686,688,518,728,836,558,138,196,278,692,694,962,142,449,564,565,283,853,288,293,566,964,182,359,453,968,922,714,862,135,716,456,722,942,718,724,576,936,961,813,726,199,733,184,524,361,362,364,732,366,144,146,463,528,923,738,578,537,742,866,369,744,186,925,869,746,926,466,112,111,298,927,846,299,582,487,474,754,698,&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC,&sy=2022&ey=2022&ssm=0&scsm=1&scc=0&ssd=1&ssc=0&sic=0&sort=country&ds=.&br=1 |title=World Economic Outlook Database, October 2021 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=17 април 2022}}</ref> | БВП-място = 11-о | БВП-на-човек = {{повишение}} 37,488 щ.д.<ref name="IMFWEOTR"/> | БВП-на-човек-място = 46-то | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = {{понижение}} 692,005 млрд. щ.д.<ref name="IMFWEOTR"/> | БВП-ном-място = 23-о | БВП-ном-на-човек = {{понижение}} 8080 щ.д.<ref name="IMFWEOTR"/> | БВП-ном-на-човек-място = 89-о | Джини-година = 2022 | Джини = {{безизменение}} 41,9 <ref>{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tessi190&plugin=1 |title=Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey |publisher=Евростат |accessdate=6 юли 2020}}</ref> | Джини-категория = {{color|darkorange|среден}} | Джини-място = 48-о | ИЧР-година = 2020 | ИЧР = {{повишение}} 0,820<ref>{{cite web |url=http://hdr.undp.org/en/indicators/137506 |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=17 януари 2020}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|green|много висок}} | ИЧР-място = 54-о | продълж-живот = 78,3 години<ref name="CIAWFTU">{{cite web |url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/tu.html |title=MIDDLE EAST :: TURKEY |publisher=[[Централно разузнавателно управление]] |accessdate=7 февруари 2020}}</ref> | продълж-живот-място = 44-то | дет-смъртност = 10,6/1000<ref name="CIAWFTU"/> | дет-смъртност-място = 176-о | грамотност = 94,1<ref name="CIAWFTU"/> | грамотност-място = 70-о | валута = [[Турска лира]] | валута-код = TRY | часова-зона = FET | отместване-UTC = +3 | формат-дата = дд.мм.гггг | климат = [[Средиземноморски]] | организации = [[НАТО]], [[ОЧИС]], [[ОССЕ]], [[Г-20]], [[Съвет на Европа]], [[Тюркски съвет]] | платно-движение = дясно | код-ISO = TR | TLD = [[.tr]] | телефонен-код = +90 | ITU префикс = TAA-TCZ; YMA-YMZ }} '''Ту̀рция''' ({{lang|tr|Türkiye }}) или '''Репу̀блика Ту̀рция''' ({{lang|tr|Türkiye Cumhuriyeti}}) е [[държава]], чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] в [[Югоизточна Европа]], но повече от 20% от населението ѝ живее на [[Балканския полуостров]]. Турция граничи с 8 държави – (2 в Европа и 6 в Азия). Граничи на изток с [[Грузия]], [[Армения]], [[Азербайджан]] и [[Иран]]; на юг – с [[Ирак]] и [[Сирия]]; на запад – с [[Егейско море]] и островите в него, [[Гърция]] и [[България]]. Има излаз на Средиземно море на юг, [[Егейско море]] на запад, [[Черно море]] и [[Мраморно море]] на север. Тук са важните проливи [[Босфор]] и [[Дарданели]]. До [[1922]] г. територията на днешната държава е в центъра на [[Османска империя|Османската империя]]. Площта ѝ е 783 562 km², от които (769 632 km²) суша и (13 930 km²) водна площ. Разположението на Турция между [[Европа]] (3% от територията) и [[Азия]] я прави страна от особено геостратегическо значение. С 82 млн. души население тя е 16-ата страна по население в света. Сунитският [[ислям]] се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече [[Алевии|алевитство]], [[юдейство]] и православно [[християнство]]. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като [[НАТО]], [[ОИСР]], [[Съвет на Европа]], [[ОССЕ]] и [[Г-20]]. Турция започва преговори за пълноправно членство в [[ЕС|Европейския съюз]] през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от [[Централна Азия]], [[Африка]], [[Близкия Изток]] чрез членството си в организации, като [[Организация Ислямска конференция]] и Организация за икономическо сътрудничество. След [[Опит за държавен преврат в Турция от юли 2016 г.|опита за държавен преврат в Турция от юли 2016 г.]] в страната е въведено извънредно положение.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/02/10/2915649_chistkata_v_turciia_uvolniavat_sushtite_ucheni_koito_i/ Чистката в Турция: „Уволняват същите учени, които и превратаджиите щяха да уволнят“], dnevnik.bg, 10 февруари 2017 г.</ref> == География == {{основна|География на Турция}} === Разположение === Турция оформя мост между [[Югоизточна Европа]] и [[Близкия Изток]], като азиатската и европейската част на страната са разделени от [[Мраморно море]] и проливите [[Босфор]] (свързващ Мраморно и [[Черно море]]) и [[Дарданели]] (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до [[Средиземно море]]. В Европейска Турция, включваща [[Източна Тракия]] с по-голямата част от град [[Истанбул]] и няколко острова в Мраморно и [[Егейско море]] ([[Мармара]], [[Авша]], [[Пашалиман]], [[Имброс]] и други), влизат 3% от територията на страната. Останалите 97% от територията са в Азия. Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос ''Авляка'' (''Инджирбурну'', {{lang|tr|İncirburnu}}) на остров Имброс) и най-източната точка (край град [[Аралък]]) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между остров [[Тавшан]] на север и нос [[Анамур]] на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната е [[Баба (нос)|нос Баба]], който е също и най-западната точка на континента [[Азия]]. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави – [[България]] и [[Гърция]] на северозапад, [[Сирия]] и [[Ирак]] на югоизток и [[Иран]], [[Азербайджан]], [[Армения]] и [[Грузия]] на изток. Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови. <gallery align="center" perrow="4" widths="180px"> Istanbul and Bosporus big.jpg|Спътникова снимка на Босфора, направена от [[Международната космическа станция]] през април 2004 г. Pontic Panorama.jpg|Панорама от Понтийските планини Demirkazik Crest of Aladag Mountains in Nigde Turkey.jpg|Връх Демирказък </gallery> === Релеф === {{раздел-мъниче}} По-голям дял от азиатската част е планинска. На север са разположени [[Понтийски планини|Понтийските планини]], на юг – [[Тавър|Тороските планини]], а между тях е разположено [[Анадолско плато|Анадолското плато]], още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият [[вулкан]] [[Арарат (връх)|Арарат]], който е 5165 m. === Климат === Средиземноморското крайбрежие, Източна Тракия и западната част на Мала Азия имат [[средиземноморски климат]] с горещо и сухо лято и мека влажна зима (''Csa'' [[Климатична класификация на Кьопен|по Кьопен]]). По черноморското крайбрежие климатът е [[океански климат|океански]] (''Cfb'' по Кьопен) с по-студена зима и по-влажно лято. Този район е най-влажната част на страната, като в източните области годишните валежи достигат 2500 mm. По черноморското крайбрежие [[сняг]] вали почти всяка година, макар че не се задържа за повече от няколко дни, докато в областите със средиземноморски климат снеговалежите са рядкост. Климатът във вътрешността на Турция е значително по-суров, тъй като крайбрежните планински вериги ограничават средиземноморското влияние. В Централен Анадол климатът е [[полупустинен климат|полупустинен]] (''Bsk'' по Кьопен), със зимни температури под 1&nbsp;°C и сухо и горещо лято с температури над 30&nbsp;°C. Годишното количество на валежите е около 400 mm с известни разлики, в зависимост от надморската височина. Най-сухи са областите около [[Кония]] и [[Малатия]], където годишните валежи често са под 300 mm. В източната част на Анадолското плато климатът е средиземноморски континентален (''Dsa'' и ''Dsb'' по Кьопен) и [[континентален климат|континентален]] (''Dfb'' по Кьопен) с добре обособени сезони. Зимите могат да бъдат много тежки, като в източните райони температурите достигат до -40&nbsp;°C, а снегът през някои години се задържа в продължение на 120 дни. {{Климатограма | [[Измир]]<br/><small>(средиземноморски климат)</small> | 5.6 | 12.2 | 131.2 | 5.9 | 13.4 | 98.8 | 7.2 | 15.8 | 76.7 | 10.9 | 20.7 | 44.1 | 15.1 | 25.9 | 31.8 | 19.4 | 30.6 | 7.9 | 22.0 | 33.0 | 2.1 | 21.8 | 32.7 | 2.2 | 18.3 | 29.0 | 10.7 | 14.3 | 23.8 | 37.9 | 10.6 | 18.4 | 92.1 | 7.5 | 14.0 | 150.8 |float=left |clear=none |source=[http://worldweather.wmo.int/014/c00049.htm WMO] }} {{Климатограма | [[Кония]]<br/><small>(полупустинен климат)</small> | -4.3 | 4.6 | 34.9 | -3.5 | 6.8 | 28.2 | -0.5 | 11.5 | 27.0 | 4.2 | 17.4 | 32.6 | 8.5 | 22.2 | 42.2 | 12.4 | 26.5 | 23.4 | 15.5 | 30.0 | 6.6 | 15.2 | 30.0 | 4.8 | 10.6 | 25.8 | 11.0 | 5.7 | 20.0 | 28.2 | 0.7 | 13.0 | 31.2 | -2.5 | 6.5 | 40.4 |float=left |clear=none |source=[http://worldweather.wmo.int/014/c01365.htm WMO] }} {{Климатограма | [[Ерзурум]]<br/><small>(континентален климат)</small> |-13.4 | -3.9 | 23.1 |-12.3 | -2.5 | 27.5 | -7.4 | 1.9 | 35.8 | 0.2 | 10.6 | 52.2 | 4.6 | 16.6 | 72.5 | 7.6 | 21.4 | 49.9 | 11.4 | 26.1 | 28.2 | 11.4 | 26.8 | 17.9 | 6.9 | 22.3 | 25.4 | 2.1 | 14.8 | 45.8 | -3.3 | 6.6 | 35.1 | -9.7 | -1.0 | 23.0 |float=left |clear=none |source=[http://worldweather.wmo.int/014/c00053.htm WMO] }} <div style="clear:both"></div> === Флора и фауна === Открито е голямо разнообразие от растителни видове – от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и Северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, [[малка дропла]], фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се около 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби. == История == {{основна|История на Турция}} Преди да стане център на Османската империя, този регион в далечното минало е бил значителна част от древните държави [[История на Грузия|Грузия]] ([[Колхида]] и [[Иверия]]), [[Ахеменидско царство|Персия]], [[История на Армения|Армения]], [[Древен Рим|Рим]] и [[Византийска империя|Византия]]. === Древна история === [[Файл:TROY2703 KT050911.jpg|мини|250п|Част от стените на древния град Троя]] Полуостров [[Мала Азия]] (Анатолия), включващ по-голямата част от днешна Турция, е една от най-отдавна заселените части на света. [[Неолит]]ните селища, като [[Чаталхьоюк]], [[Чайоню]], [[Невалъ Чори]], [[Хаджълар]], [[Гьобекли тепе]] и [[Мерсин]], са едни от най-старите известни в целия свят.<ref name="AnatoliaNeolithic">{{Cite web | url = http://www.canew.org/files/Thissen%20lecture.pdf | title = Time trajectories for the Neolithic of Central Anatolia | last = Thissen | first = Laurens | publisher = CANeW – Central Anatolian Neolithic e-Workshop | format = PDF | accessdate = 21 декември 2006 | date = 23 ноември 2001 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070605005726/http://www.canew.org/files/Thissen%20lecture.pdf | archivedate = 5 юни 2007 | deadurl = yes | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070605005726/http://www.canew.org/files/Thissen%20lecture.pdf |date=2007-06-05 }}</ref> Селището [[Троя]] възниква през неолита и се използва без прекъсване до [[Желязна епоха|желязната епоха]]. В древността жителите на Анатолия говорят [[Индоевропейски езици|индоевропейски]], [[Семитски езици|семитски]] и [[картвелски езици]], както и множество езици с неизяснена класификация. Основавайки се на древността на индоевропейските [[Хетски език|хетски]] и [[лувийски език]], някои учени смятат, че именно Анатолия е хипотетичният център, от който започва разпространението на индоевропейските езици.<ref name="AnatoliaIndoEuropean">{{Cite journal | last = Balter | first = Michael | title = Search for the Indo-Europeans: Were Kurgan horsemen or Anatolian farmers responsible for creating and spreading the world's most far-flung language family? | journal = Science | volume = 303 | issue = 5662 | page = 1323 | date = 27 февруари 2004 | doi = 10.1126/science.303.5662.1323 | pmid = 14988549 | lang = en }}</ref> [[Хати]]те са древен народ, обитавал югоизточните части на Анатолия поне от 23 век пр.н.е., който е постепенно погълнат от индоевропейците [[хети]], заселили се в този регион през 20 – 18 век пр.н.е. Хетите създават и първата силна държава по тези земи, просъществувала до 13 век пр.н.е. [[Асирия|Асирийците]] завладяват най-югоизточните области на днешна Турция още в средата на 20 век пр.н.е. и те остават под техен контрол до 612 година пр.н.е., когато самата Асирия е подчинена от [[Вавилония]].<ref>{{cite web | url = http://www3.uakron.edu/ziyaret/timeline_3period.html | title = Ziyaret Tepe – Turkey Archaeological Dig Site | publisher= uakron.edu | accessdate = 4 септември 2010 | lang = en }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.aina.org/articles/assyrianidentity.pdf | title = Assyrian Identity In Ancient Times And Today' | format = PDF | accessdate = 4 септември 2010 | lang = en }}</ref> След разпадането на държавата на хетите, хегемония в Мала Азия установяват [[фригийци]]те, също индоевропейски народ. Тяхната държава от своя страна е унищожена през 7 век пр.н.е. от нашествията на [[кимерийци]]те.<ref name="TroyHittiteEmpirePhrygians">{{cite web | url = http://www.metmuseum.org/toah/ht/03/waa/ht03waa.htm | title = Anatolia and the Caucasus, 2000 – 1000 B.C. | work = Timeline of Art History | publisher = The Metropolitan Museum of Art, New York | accessdate = 21 декември 2006 | month = October | year = 2000 | lang = en }}</ref> След падането на [[Фригия]] в Мала Азия се установяват няколко по-малки държави, най-влиятелни сред които са [[Лидия]], [[Кария]] и [[Ликия]]. От 12 век пр.н.е. по западното крайбрежие на Мала Азия започват да се заселват еолийски и йонийски [[гърци]]. Те основават там множество колонии, сред които [[Милет]], [[Ефес]], Смирна (днес [[Измир]]) и Византион (днес [[Истанбул]]). През 6 век пр.н.е. в източната част на днешна Турция възниква и първата от поредица държави, носеща името [[Армения]]. Малко по-късно Мала Азия е завладяна от персийското [[Ахемениди|Ахеменидско царство]], а през 334 година пр.н.е. е присъединена към империята на [[Александър Македонски]].<ref name="PersiansInAsiaMinor">{{cite web | url = http://www.wsu.edu/~dee/GREECE/PERSIAN.HTM | title = Ancient Greece: The Persian Wars | last = Hooker | first = Richard | publisher = Washington State University, WA, United States | accessdate = 22 декември 2006 | date = 6 юни 1999 | lang = en }}</ref> След неговата смърт там се установяват няколко по-малки елинистични държави ([[Витиния]], [[Кападокия]], [[Пергамско царство|Пергам]], [[Понтийско царство|Понт]]), които просъществуват до средата на 1 век пр.н.е., когато са завладени от [[Римска република|Римската република]].<ref name="AlexanderToRome">{{cite web | url = http://www.metmuseum.org/toah/ht/04/waa/ht04waa.htm | title = Anatolia and the Caucasus (Asia Minor), 1000 B.C. – 1 A.D. in ''Timeline of Art History.'' | publisher = New York: The Metropolitan Museum of Art | accessdate = 21 декември 2006 | month = October | year = 2000 | lang = en }}</ref> === Римска и Византийска епоха === * През 44 – 57 г. пътешествия на [[Апостол Павел]] през градовете на Анатолия. * През [[326]] г. [[Константин Велики]] пренася столицата на [[Римската империя]] във [[Византион]], през 330 г. го преименува в [[Константинопол]]. * През [[395]] г. e в състава на [[Византийската империя]]; === Възход на Османската империя === [[Файл:OttomanEmpireIn1683.png|мини|250п|Османската империя през XIV – XVII в.]] [[Файл:OttomanEmpireMain.png|мини|дясно|250px|Империята достига най-голямото си териториално разширение през 1683 г.]] * През [[1037]] – [[1109]] г. съществува държавата ''[[Велики Селджук]]'' с център днешен [[Иран]]. * През [[1288]] – [[1320]] г. [[османци]]те започват създаването на своя държава, прераснала в [[Османска империя]]. * През [[1326]] г. османците завладяват [[Бурса|Пруса]]. * През [[1371]] г. e [[Черноменска битка|битката при Черномен]] – християнските сили не успяват да се противопоставят на османците. * През [[1387]] г. e [[Битка при Плочник|битката при Плочник]] – православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия. * През [[1389]] г. e [[битка при Косово поле|битката при Косово поле]], поражение за православните страни, убити са [[княз Лазар]] и султан [[Мурад I]]. * През [[1393]] г. турците завладяват Велико Търново, столицата на [[Търновското царство]]. Царството на [[цар Иван Шишман]] става васално на Османлиите. През [[1395]] г., след битката край Ровиние, цар Йоан Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува – гр. Никопол, последната столица, е превърната от турците в областен град (санджак). * През [[1396]] г. кръстоносната войска на [[Сигизмунд]] е разбита от [[Баязид I]] край Никопол. Преследвайки разгромената войска покрай Дунав, той достига до Видин (столицата на [[Видинско царство]]). След кратка обсада на града, Йоан Срацимир е принуден да абдикира (тронът се заема от сина му цар Константин II), а царството става васално на османците. * През [[1402]] г. [[Баязид I|Баязид]] е разгромен от [[Тамерлан]] край [[Анкара]], наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) вдигат [[Въстание на Константин и Фружин|въстание]] за отвоюването на България. * През [[1422]] г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград, където не след дълго умира. * През [[1453]] г. e превзет [[Константинопол]], с което [[Византия]] престава да съществува. * През [[15 век|15]] – [[16 век]] са покорени [[Гърция]], [[Босна (област)|Босна]], [[Трапезунд]], [[Влашко]], части от Унгария, [[Крим]], [[Армения]], [[Сирия]], [[Египет]], [[Хеджаз]], Северна Африка, [[Кипър]]. * 1514 – 1517 г. султан [[Селим I]] Явуз (Свирепия) разгромява персийската армия, разширява границите на империята до [[Етиопия]], Централна Африка и Индийския океан. С превземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силният суверен в ислямския свят, едновременно султан и [[халиф]]. * Периодът [[1520]] – [[1566]] г. е под управлението на султан [[Сюлейман I]] Кануни, наречен в Европа ''Великолепни'', а в Турция – Законодателя. Най-голям разцвет на империята. === Упадък и опити за модернизация === [[Файл:Young Turks 1909 2.jpg|мини|250п|Младотурците влизат победоносно в Истанбул, 1909 г.]] [[Файл:TreatyOfSevres (corrected).PNG|мини|250п|Териториални загуби на Османската империя и зони на влияние според Севърския договор]] * През [[1683]] г. е първо поражение на османците при [[Виена]] от обединената армия на австрийци и [[поляци]] – начало на териториални загуби и упадък на [[Османската империя]]. * През [[1783]] г. империята губи [[Крим]]; [[1800]] г. – [[Египет]]; [[1829]] г. – [[Сърбия]] и [[Влашко]]; [[1876]] – [[1909]] г. – управлението на султан [[Абдул Хамид II]] – последния султан имащ все още някакво могъщество. Той прави опит да запази владенията на империята в поредица войни: [[1878]] г. – [[България]]; [[1882]] г. – Северна Африка; [[1912]] г. – [[Либия]]; [[1913]] г. – европейските си владения, в Балканската война. * През [[1914]] – [[1918]] г. Османската империя търпи поражение в [[Първата световна война]] – ликвидация на Османската империя. * Твърди се, че през [[1915]] – [[1916]] са извършени три геноцида: [[Арменски геноцид|арменският геноцид]] (Турция отхвърля термина ''геноцид'' като твърди, че убийствата били междуетнически), [[Понтийски гръцки геноцид|Геноцидът над Понтийските гърци]], и [[Геноцид на Сурйойо|Геноцидът над асирийския народ]] (който за разлика от другите два народа е бил на стотици километри от фронтовите линии). === Република Турция === [[Файл:Ataturk-September 20, 1928.jpg|240px|мини|дясно|Кемал Ататюрк представя новата турска азбука в Кайсери, 1928 г.]] * През [[1920]] г. от Османската империя, победена в Първата световна война, се иска да подпише [[Севърски договор|Севърския мирен договор]] и властта в Истанбул е готова да го направи, но [[Кемал Ататюрк]], който е освободил Централна Мала Азия от окупаторите, отказва да подпише договора. Територията ѝ е разделена на части с различен юридически статут. * През 1921/22 г. [[Ататюрк]] отблъсква гръцки опит за настъпление с посока [[Мала Азия|Централна Анатолия]]. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население на [[Измир|Измир (Смирна)]]. Традиционно гръцкият град е подложен на тежки разрушения (14 септември 1922 г.) Част от гърците, цивилни и военни, успяват да се евакуират на съседните острови. (вж. [[Гръцко-турска война (1919-1922)]].) * На [[24 юли]] [[1923]] г. е подписан [[Лозански договор|Лозанския мирен договор]]. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави на [[Версайска система от договори|Версайските решения]] от 1919 – 1920 г. Като последствие от този договор 1,3 млн. гърци са принудени да напуснат [[Мала Азия]], а 400 хил. турци и помаци – [[Западна Тракия]] и [[Егейска Македония]]. * В резултат на националноосвободително движение на [[29 октомври]] [[1923]] г. Турция е провъзгласена за република – първа в [[Близкия Изток|Близкия]] и [[Средния Изток]], столицата е преместена в [[Анкара]] и е приета [[Конституция]]. * [[1923]] – [[1938]] г. [[Мустафа Кемал Ататюрк]] провежда [[Реформи на Ататюрк|коренни промени]] в турското общество. Забранено е многоженството, носенето на [[фесове]]. Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден. Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвежда се латинската азбука вместо арабската. Жените имат право на глас. Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име (преди това [[мюсюлманите]] са имали право на избор), а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлата ''Гази'' (Победоносец). По-късно по свое желание той приема името Ататюрк (Баща на турците). * Ататюрк умира на [[10 ноември]] [[1938]] г. и властта преминава в ръцете на неговия съратник [[Исмет Иньоню]], външната политика на Турция става прогерманска, а след края на Втората световна война – прозападна. Турция запазва неутралитет през [[Втората световна война]]. * Член на [[ООН]] от [[1945]] г. * [[1946]] – [[1950]] г.: създаване и укрепване на демократичните институции. На изборите побеждава Демократическата партия. * През [[1948]] г. страната получава икономическа помощ по [[план Маршал|плана Маршал]]. * През [[1952]] г. Турция става член на [[НАТО]]. * През [[септември]] [[1980]] г. висшето армейско ръководство извършва военен преврат. Съветът за национална сигурност, възглавяван от генерал [[Кенан Еврен]], продължава икономическите реформи. * През 2013 г. избухват [[антиправителствени протести в Турция (2013)|антиправителствени протести]], а в края на годината и [[Корупционен скандал в Турция 2013|корупционен скандал]]. * Между [[15 юли|15]] и [[16 юли]] [[2016]], в Турция се извършва [[Опит за държавен преврат в Турция от юли 2016|опит за военен преврат]], който е неуспешен. След тези екстремни събития е проведен референдум, според резултатите от който Турция става президентска република, а длъжността на министър-председателя е премахната. == Население == {{основна|Население на Турция}} {{bar box | title=Народности в Турция<ref name="Milliyet"/><ref name=konda/> | titlebar=#ddd | left1=Народности | right1=Дял | float=right | bars= {{bar percent|[[Турци]]|Orange|76.03}} {{bar percent|[[Кюрди]]|pink|15.07}} {{bar percent|Други|purple|9.10}} }} Столицата на Турция и вторият най-голям град е [[Анкара]], най-големият е [[Истанбул]]. Някои от другите по-големи градове са [[Измир]], [[Бурса]], [[Адана]], [[Газиантеп]], [[Кония]], [[Анталия]], [[Диярбакър]], [[Мерсин]], [[Кайсери]], [[Самсун]]. Населението на Турция е 82 003 850<ref>По данни от декември 2018.</ref> към 2018 г. спрямо 80 810 525 към 31.12.2017 г. и е над 98% мюсюлманско (включвайки нерелигиозните мюсюлмани). 75 – 76% [[турци|турско]], 14 – 15% от населението са [[кюрди]], а 7 – 10% други етнически малцинства.<ref name="Milliyet">{{cite web|url=http://www.milliyet.com.tr/2007/03/22/guncel/agun.html|lang=tr |title=55 milyon kişi 'etnik olarak' Türk / Güncel / Milliyet Gazete |publisher=Milliyet.com.tr }}</ref><ref name=konda>{{Cite web|url=http://www.konda.com.tr/html/dosyalar/ttya_en.pdf|title=Social structure survey 2006|ano=2007|work=www.konda.com.tr|publisher=Konda, Research and Consultancy|lingua3=en|arquivourl=http://www.webcitation.org/5sstAzJsW|paginas=5;19|formato=pdf}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101124050012/http://www.konda.com.tr/html/dosyalar/ttya_en.pdf |date=2010-11-24 }}</ref> В Турция живеят около 300 000 души с уйгурски произход, както и около 400 000 души с абхазки грузински произход.<ref>Танаскович, Дарко. ''Неоосманизмът. Турция се завръща на Балканите.'' София, „Изток-Запад“, 2010, с.80, 83.</ref> [[Файл:Ankara'nın Oyları.jpg|240px|мини|дясно|Група доброволци]] {| class="navbox" width="70%" !colspan="12" style="padding:0 3em 0; line-height:1 2em; font-size:120%;"| [[Списък на градовете в Турция|Най-големи градове в Турция]]<br/><small>(по данни на TurkStat към февруари 2019 г.)</small> |- ! [[Списък на градовете в Турция|Място]] !! [[Списък на градовете в Турция|Град]] !! [[Административно деление на Турция|Област]] !! [[Списък на градовете в Турция|Население]] !! [[Списък на градовете в Турция|Място]] !! [[Списък на градовете в Турция|Град]] !! [[Административно деление на Турция|Област]] !! [[Списък на градовете в Турция|Население]] !! rowspan=11 | [[Файл:Modern Istanbul skyline.jpg|150 px|]]<br> [[Истанбул]]<br> [[Файл:Ankara Kizilay square.JPG|150 px|]]<br> [[Анкара]]<br> [[Файл:Izmir Turkey.jpg|150 px|]]<br> [[Измир]] |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 1 ||align=left | '''[[Истанбул]]''' ||align=left | [[Вилает Истанбул|Истанбул]] ||15 067 724|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 11 ||align=left | '''[[Коджаели]]''' ||align=left | [[Коджаели (вилает)|Коджаели]] ||1 811 468 |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 2 ||align=left | '''[[Анкара]]''' ||align=left | [[Анкара (вилает)|Анкара]] ||5 503 985|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 12 || align=left | '''[[Диярбакър]]''' ||align=left | [[Диярбакър]] ||1 732 396 |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 3 ||align=left | '''[[Измир]]''' ||align=left | [[Измир (вилает)|Измир]] ||4 320 519|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 13 ||align=left | '''[[Хатай]]''' ||align=left | [[Хатай (вилает)|Хатай]] ||1 609 856 |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 4 ||align=left | '''[[Бурса]]''' ||align=left | [[Бурса (вилает)|Бурса]] ||3 000 521|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 14 ||align=left | '''[[Маниса]]''' ||align=left | [[Маниса (вилает)|Маниса]] ||1 429 643 |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 5 ||align=left | '''[[Анталия]]''' ||align=left | [[Анталия (вилает)|Анталия]] ||2 426 356|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 15 ||align=left | '''[[Кайсери]]''' ||align=left | [[Кайсери (вилает)|Кайсери]] ||1 389 680 |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 6 ||align=left | '''[[Адана]]''' ||align=left | [[Адана (вилает)|Адана]] ||2 220 125|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 16 ||align=left | '''[[Самсун]]''' ||align=left | [[Самсун (вилает)|Самусн]] ||1 335 716 |- | | align=center style="background:#f0f0f0;" | 7 ||align=left | '''[[Кония]]''' ||align=left | [[Кония (вилает)|Кония]] ||2 205 609|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 17 ||align=left | '''[[Балъкесир]]''' ||align=left | [[Балъкесир (вилает)|Балъкесир]] ||1 226 575 |- | | align=center style="background:#f0f0f0;" | 8 ||align=left | '''[[Шанлъурфа]]''' ||align=left | [[Шанлъурфа (вилает)|Шанлъурфа]] ||2 035 809|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 18 ||align=left | '''[[Кахраманмараш]]''' ||align=left | [[Кахраманмараш (вилает)|Кахраманмараш]] ||1 144 851 |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 9 ||align=left | '''[[Газиантеп]]''' ||align=left | [[Газиантеп (вилает)|Газиантеп]] ||2 028 563|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 19 ||align=left | '''[[Ван (Турция)|Ван]]''' ||align=left | [[Ван (вилает)|Ван]] ||1 123 784 |- | align=center style="background:#f0f0f0;" | 10 ||align=left | '''[[Мерсин]]''' ||align=left | [[Мерсин (вилает)|Мерсин]] ||1 814 468|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 20 ||align=left | '''[[Айдън]]''' ||align=left | [[Айдън (вилает)|Айдън]] ||1 097 746 |} == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Турция}} [[Файл:Grand National Assembly of Turkey MPs in June 2015.jpg|мини|дясно|260px|Турският парламент в Анкара]] Турция е република начело с президент. Съгласно конституцията от 1982 г. президентът се избира от парламента за срок от 7 години и не може да бъде преизбиран. В съответствие с поправките, приети с референдума от 21 октомври 2007 г., държавният глава вече се избира с всенародно гласуване за срок от 5 години, с възможност за преизбиране за още един мандат. Изборите за парламент ще са веднъж на 4 години (преди 2007 г. на 5 години). '''Законодателната власт''' принадлежи на еднокамерен парламент от 550 депутати – Турското велико народно събрание (Великия меджлис), а изпълнителната – на правителство начело с министър-председател. На 12 септември 2010 г. е проведен още един референдум за поправки в конституцията на страната. С 58% от гласовете турците внасят изменения в конституцията, с които задълбочават демократизацията на страната. В частност, ограничено е влиянието на армията върху политическия и обществения живот. Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал [[Ататюрк]], който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана държава. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството на [[Аднан Мендерес]] през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок – до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ. Турция е замесена в международния спорен въпрос за [[Кипър]], а твърденията за [[арменски геноцид|геноцида над арменците]] (1915/16 г.) в Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения. === Административно деление === {{основна|Административно деление на Турция}} Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед. ч. – il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от няколко околии (ilçeler, ед. ч. – ilçe). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez ilçe), начело на централната околия стои заместник валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии. Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски: belediye, беледийе), чиито кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини се обособява повече от една община (на турски: belde, белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населенеите вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии. Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ). === Въоръжени сили === [[Файл:Turkish navy sailors.jpg|мини|200px|Турски командоси]] {{основна|Въоръжени сили на Турция}} Турските въоръжени сили (Въоръжени сили на Турция и Севернокипърска турска република) се състоят от [[сухопътни войски]], [[военноморски флот]] и [[военновъздушни сили]], подчинение на военното министерство. Граничните войски и бреговата охрана са на подчинение на МВР. Със своите 622 129 души<ref name="Turkey">{{cite news|title=Turkey's Armed Forces, CSIS (Page 32) |date=25 юли 2006|url=http://www.csis.org/media/csis/pubs/060626_asia_balance_powers.pdf}}</ref> в редовни формирования, турската армия е девета в света по численост и втора в [[НАТО]] след тази на [[САЩ]]. Полупрофесионална. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст. През втората половина на [[20 век]] турските въоръжени сили играят важна роля във вътрешната политика на Турция, където участват в няколко военни [[преврат]]а, най-вече с цел опазване светския характер на [[държава]]та. == Икономика == {{основна|Икономика на Турция}} Турската икономика е петнадесетата най-голяма в света по паритет на покупателната способност<ref name=WB-GDP-PPP>{{cite web|url=http://databank.worldbank.org/data/download/GDP_PPP.pdf|title=''Gross Domestic Product 2013, PPP.'' (Last revised on 22 September 2014.)|publisher=The World Bank: World Development Indicators Database|format=PDF|accessdate=27 ноември 2014}}</ref> и седемнадесетата най-голяма в света по номинална стойност на БВП.<ref name=WB-GDP>{{cite web|url=http://siteresources.worldbank.org/DATASTATISTICS/Resources/GDP.pdf |title=Gross Domestic Product 2010 |publisher=The World Bank: World Development Indicators Database |format=PDF |accessdate=14.02.2013}}</ref> След тежката икономическа криза от 2001, турската иконимика се е увеличавала средно със 7,4% на година до 2006 г.,<ref>{{cite web|url=http://www.mei.edu/sites/default/files/publications/Arguden_0.pdf |title=An Overview of the Turkish Economy|publisher=The Middle East Institute, стр. 5|author=Yılmaz Argüden |format=PDF |accessdate=16.02.2013}}</ref> 4,7% за 2007 г.,<ref>{{cite web|url=http://www.oecd-ilibrary.org/docserver/download/5km36j7d320s.pdf?expires=1361029399&id=id&accname=guest&checksum=60B554A6A670CA3EE286EFC257305DF0|title=The 2008 – 09 Crisis in Turkey|publisher=OECD Economics Department, стр.5|author=Lukasz Rawdanowicz|format=PDF|accessdate=16.02.2013}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> през 2008 растежът спада до 3,5%. През 2009 година икономиката на страната намалява до около 3%, поради негативното влияние на световната икономическа криза.<ref name=IMFTUR>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2008/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=49&pr.y=13&sy=2001&ey=2012&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=186&s=NGDP_R%2CNGDP_RPCH%2CNGDP%2CNGDPD%2CNGDP_D%2CNGDPRPC%2CNGDPPC%2CNGDPDPC%2CPPPGDP%2CPPPPC%2CPPPSH%2CPPPEX&grp=0&a=| заглавие = Report for Turkey| достъп_дата = 16.02.2013 | издател = IMF }}</ref> От 2010 до 2012 г. икономиката се повишава средно с около 5,2% на година.<ref name=IMFTUR/> Правителството на Турция цели до 2023 година тя да е сред десетте най-развити икономики в света,<ref>{{cite news |url=http://www.foreignpolicy.com/articles/2010/05/20/turkeys_zero_problems_foreign_policy?page=0  |work=Foreign Policy |author=Ahmet Davutoğlu |title=A new vision |accessdate=16.02.2013 }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> също така до 2023 година се планира износът ѝ да се повиши до 500 млрд. щ.д.<ref>{{cite web|url=http://www.hurriyetdailynews.com/n.php?n=survey-reveals-high-hopes-on-turkish-exports-2011-01-17 |title=Survey reveals high hopes for Turkish exports |work=Hürriyet Daily News |accessdate=16.02.2013}}</ref> [[Файл:View of Levent financial district from Istanbul Sapphire.jpg|мини|ляво|350px|[[Левент (квартал)|Левент]], бизнес център в Истанбул]] Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, [[банка|банковия сектор]], [[транспорт]]а и [[комуникации]]те. Турската икономика става все по-зависима от индустрията на големите градове (най-вече в Западна Турция), въпреки това селското стопанство оства важен сектор за икономиката, като за 2010 г. формира 10% от брутния вътрешен продукт и дава работа на около 25% от заетите в страната.<ref name=eceoropa>{{cite web|url=http://ec.europa.eu/agriculture/enlargement/countries/turkey/profile_en.pdf |title=Turkey – Agriculture and Enlargement |format=PDF |accessdate=14.02.2013}}</ref> През 2012, 9% от БВП на Турция идва от селското стопанство, 28% от индустрията и 63% от обслужващия сектор.<ref>CIA, The World Factbook, [https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2012.html#tu GDP composition by sector (%) – Turkey]. Посетен 14.02.2013</ref> Добиват се въглища (за 2010 г. около 70 млн. т.),<ref name=EIA1>EIA, [http://www.eia.gov/countries/cab.cfm?fips=TU Analysis – Turkey]. Посетен 14.02.2013</ref> нефт (за 2010 г. около 55 хил. [[барел]]а на ден),<ref>[http://www.indexmundi.com/turkey/oil_production.html Turkey Oil – production]. Посетен 14.02.2013</ref> хром, волфрам, мед, боксит, сяра, около 63% от всички запаси на [[Бор (елемент)|бор]] се намират в Турция.<ref>{{cite web|url=http://www.byegm.gov.tr/YAYINLARIMIZ/kitaplar/turkiye2006/english/302-303.htm|title=Developments in the Economic Sector (of Turkey)|publisher=Правителство на Турция|accessdate=17.02.2013|archiveurl=http://web.archive.org/web/20071219043858/http://www.byegm.gov.tr/YAYINLARIMIZ/kitaplar/turkiye2006/english/302-303.htm |archivedate=19 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071219043858/http://www.byegm.gov.tr/YAYINLARIMIZ/kitaplar/turkiye2006/english/302-303.htm |date=2007-12-19 }}</ref> Турция е вторият по големина доставчик на текстил за [[Европейски съюз|ЕС]]<ref>[http://www.tcp.gov.tr/english/sectors/sectoringpdf/hg-clothing_2012.pdf Clothing Industri – production]. Посетен 14.02.2013</ref> и е сред най-големите производители на плодове и зеленчуци в Европа (за 2009 г. около 27 млн. тона, което се равнява на около 60% от продукцията на ЕС).<ref name=eceoropa/> Стартиралият през [[1970|70-те години на 20 век]] [[проект Югоизточен Анадол]] цели намаляването на различията между богатата западна част и по-бедната, населена отчасти с [[кюрди]] източна част. === Селско стопанство === За 2016 г. Турция е най-големият производител на лешници, череши, смокини, кайсии и нар, както и вторият най-голям производител на дюли и дини, а също и третият най-голям производител на краставици, зелен пипер, леща и шамфъстък. === Промишленост === [[Файл:Kızılay Square in Ankara, Turkey.JPG|мини|Бизнес център в [[Анкара]]]] [[Файл:Crowne Plaza İzmir.jpg|мини|Търговски център в [[Измир]]]] Индустрията на страната се развива с бързи темпове. През 2009 Турция е изнесла текстил и дрехи на стойност 12,9 милиарда щатски долара, като близо 80% са изнесени за членките на ЕС.<ref>{{cite web|url=http://www.itkib.org.tr/english/about/sectors/ready/readygarment_info.pdf|format=PDF|title=Turkish clothing industry|accessdate=17.02.2013}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120123115949/http://www.itkib.org.tr/english/about/sectors/ready/readygarment_info.pdf |date=2012-01-23 }}</ref> Турските компании BEKO и Vestel са сред най-големите производители на бяла и черна техника в [[Европа]]. Тези две конкурентни компании за 2005 г. произвеждат над половината от всички телевизори в [[Европа]].<ref>{{cite news|url=http://edition.cnn.com/2005/BUSINESS/01/17/turkey.beko/|accessdate=17.02.2013|title=Turkey switches on to TV market|work=CNN.com|date=17 януари 2005|first=Jim|last=Boulden}}</ref> За 2008 г. Турция е трета в Европа (след [[Германия]] и [[Италия]]) и пета в света по износ на битова техника (около 4% в световен мащаб),<ref>{{cite web|url=http://www.invest.gov.tr/en-US/infocenter/publications/Documents/HOME.APPLIANCES.ELECTRONICS.INDUSTRY.PDF|title=Turkish home appliances & electronics industry report, стр 5 |format=PDF |accessdate=17.02.2013}}</ref> а също така в страната се произвеждат над 15% (по данни от 2005 година) от дигиталните устройства на Стария континент. [[Файл:Osmanbey Station 01.jpg|мини|Станция на истанбулското метро]] Автомобилостроенето също е добре развито. Много световни марки имат заводи в страната: [[Toyota]], [[Форд Мотър Къмпани|Ford]], [[Хонда|Honda]], [[Opel]], [[Hyundai]], [[Mercedes-Benz]], [[МАН Груп|MAN AG]] и други. Автомобили произвеждат и няколко турски марки, като [[Tofaş]], [[Etox]], [[Otosan]] и [[Oyak-Renault]]. През 2008 година Турция е произвела 1 147 110 моторни превозни средства, което прави страната шести най-голям производител в [[Европа]] и петнадесети най-голям производител в света.<ref>{{Cite news|url=http://www.ulasimonline.com/news_detail.php?id=8052&uniq_id=1246562801|title=Türkiye otomotiv sektöründe büyüyor|publisher=Ulaşım Online|date=29 юни 2009|accessdate=6 юли 2009}}</ref><ref>{{cite web|url=http://oica.net/category/production-statistics/ |title=2008 Production Statistics |publisher=OICA |accessdate=1 ноември 2010}}</ref> Турция е на едно от челните места по производство на камиони в Европа. Турските компании като TEMSA, Otokar и BMC са световни лидери в производството на автобуси, минибуси и камиони. Турция е една от водещите в света в [[корабостроене]] и на четвърто място в света по произведени [[Яхта|мега яхти]] (с дължина над 25 метра).<ref name="ship-moe">{{cite web|title=Shipbuilding Industry in Turkey|url=http://www.tcp.gov.tr/english/sectors/sectoringpdf/shipbuilding_2012.pdf|publisher=Министерство на икономиката на Турция|year=2012|accessdate=17.02.2013}}</ref> За 2011 г. турската корабостроителна индустрия е реализирала износ на стойност 1,2 млрд. щатски долара.<ref name="ship-moe"/> === Туризъм === [[Туризъм|Туризмът]] е един от най-бързо развиващите се сектори в Турция. Главни туристически центрове на страната са [[Истанбул]], [[Анталия]], [[Бодрум]], [[Мармарис]], [[Измир]] и други. Силно развити са морският, културният и спа туризмът. Само през 2008 г. страната е била посетена от 31 млн. туристи, които са донесли приходи на страната от 22 млрд. щатски долара.<ref>{{Cite news|url=http://www.turkstat.gov.tr/PreHaberBultenleri.do?id=3993|title=Tourism Statistics in 2008|work=TURKSTAT|accessdate=29 януари 2009|date=29 януари 2009}}</ref> През 2009 г. заетите в областта на туризма са били от порядъка на 3,6 милиона.<ref>[http://www.kultur.gov.tr/EN,36567/tourism-statistics.html www.kultur.gov.tr]</ref> Правителството на Турция има цел до 2023 г. държавата да се превърне в целогодишна дестинация, като големи инвестиции се правят и в зимния туризъм.<ref>[http://www.kulturturizm.gov.tr/genel/text/eng/TST2023.pdf www.kulturturizm.gov.tr]</ref> Турция е посещавана най-вече от туристи, граждани на [[Германия]], [[Великобритания]], [[Русия]], [[Холандия]], [[Израел]], [[Иран]]. Българските туристи също се увеличават всяка година заради добрите хотели, конкурентните цени и доброто и атрактивно обслужване. <gallery widths="200px" heights="160px" perrow="4"> Anit Kabir (6526103103).jpg|Мавзолеят на Ататюрк, [[Анкара]] CappadociaBalloons.jpg|[[Кападокия]] Istanbul (8082264517).jpg|[[Султан Ахмед джамия]] Topkapı Main Entrance.jpg|[[Топкапъ сарай]] Ephesus Celsus Library Façade.jpg|Библиотеката на Целз в Ефес Ölüdeniz Belediyesi, 48340 Ölüdeniz-Fethiye-Muğla Province, Turkey - panoramio.jpg|Изглед на част от крайбрежието на [[Фетхие]] Uludag range.JPG|[[Олимп (Мала Азия)|Малоазийският Олимп]] е популярна ски дестинация в Турция Pamukkale 41.jpg|[[Памуккале]] </gallery> == Култура == {{основна|Култура на Турция}} === Религия === Турция е светска държава, която е пионер на такава социална система в ислямския свят. Ататюрк премахва [[ислям]]а като държавна религия през 1928 г. и съответно формира законодателна рамка за предотвратяване на влиянието на религиозното ръководство върху властта. Турската конституция предвижда свобода на религията и съвестта.<ref>[http://servat.unibe.ch/icl/tu00000_.html ICL – International Constitutional Law – Turkey Constitution]</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hsfk.de/downloads/prif78.pdf|format=PDF|title=Turkey: Islam and Laicism Between the Interests of State, Politics, and Society|publisher=Peace Research Institute Frankfurt|accessdate=2008-10-19|archiveurl=https://www.webcitation.org/6HZFN0Xvu?url=http://www.hsfk.de/downloads/prif78.pdf|archivedate=2013-06-22|deadurl=yes}}</ref> Около 99% от населението декларира своята религиозна принадлежност. Независими анкети обаче показват, че около 3% от възрастните не са идентифицирали връзката си с религията, твърдейки, че „нямат религиозни убеждения“ или „не вярват в религиозните доктрини“. Турция е известна с множество религиозни и религиозни сгради, някои от които са от световно значение. В страната има голям брой джамии – 78 000. Освен това в църквите са регистрирани 321 конгрегации от различни християнски вероизповедания и дестинации, има 36 еврейски синагоги, както и множество исторически религиозни сгради, които се считат за културно наследство на страната. === Мода === Известни турски модни дизайнери, чиито облекла се определят като ''[[haute couture]]'', са Ерай Дойранлъ (на турски: ''Eray Doyranlı'') и Ерол Албайрак (на турски: ''Erol Albayrak'')<ref>Техни магазини/ателиета могат да бъдат открити в истанбулските квартали Мачка и Нишанташъ.</ref>. == Други == * [[Комуникации в Турция]] * [[Транспорт в Турция]] * [[Външна политика на Турция]] {{Географско местоположение|Център=Турция|Изток=[[Грузия]], [[Армения]], [[Азербайджан]], [[Иран]]|Юг=[[Сирия]], [[Ирак]]|Запад=''[[Бяло море]]''|Север=[[Черно море]]|Северозапад=[[Гърция]], [[България]]}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.cankaya.gov.tr/ Официален сайт на президента на Турция] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070824102736/http://www.cankaya.gov.tr/ |date=2007-08-24 }} * [http://www.tbmm.gov.tr/ Официален сайт на парламента на Турция] * [http://www.mfa.gov.tr/ Министерство на външните работи на Турция] {{Европейски_съюз}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Европа}} {{Азия}} {{Балкани}} {{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Турция}} [[Категория:Турция| ]] [[Категория:Тюркски държави]] k824k91m9y36xk26hi7q1d1xgcjt5gx 0 10307 11473584 11396775 2022-07-28T21:49:30Z Carbonaro. 221440 пояснение wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Гърция | официално-име-бг = Република Гърция | официално-име = Ελληνική Δημοκρατία | знаме = Flag of Greece.svg | девиз = Ελευθερία ή Θάνατος<br>(„[[Свобода или смърт]]“) | химн = [[Химн на Гърция|Ύμνος εις την Ελευθερίαν]] | химн-файл = Hymn to liberty instrumental.oga | демоним = [[гърци|грък]] | карта = EU-Greece.svg | карта-описание = Местоположение на Гърция | столица = [[Атина]] | столица-координати = {{coord|37|58|N|23|43|E}} | най-голям-град = Атина | официален-език = [[гръцки език|гръцки]] | религия = [[църква на Гърция|православие]] | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[парламентарна република]] | лидер1 = [[Президент на Гърция|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Катерина Сакеларопулу]] | лидер2 = [[Министър-председател на Гърция|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Кириакос Мицотакис]] | събитие1 = [[Гръцка война за независимост|Война за независимост]] | събитие-дата1 = 1821 – 1829 г. | събитие2 = [[Първа гръцка република|Първа държава]] | събитие-дата2 = 1 януари 1822 г. | събитие3 = [[Кралство Гърция]] | събитие-дата3 = 30 август 1832 г. | събитие4 = [[Гръцка военна хунта|Военна хунта]] | събитие-дата4 = 21 април 1967 г. | събитие5 = Трета държава | събитие-дата5 = от 24 юли 1974 г. | дата-вход-ЕС = 1 януари 1981 г. | площ-място = 95-о | води% = 0,8669 | население-година = 2017 | население = {{понижение}} 10 768 477 |население-източник = <ref>[http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&language=en&pcode=tps00001&tableSelection=1&footnotes=yes&labeling=labels&plugin=1 ec.europa.eu]</ref> | население-градско = 61 | население-градско-място = 85-о | население-гъстота-място = 125-о | население-оценка-година = 2022 | население-оценка = 10.329.005 | БВП-година = 2020 | БВП = 337,900 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEOGR">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=35&pr.y=8&sy=2017&ey=2019&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=174&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |title=World Economic Outlook Database, October 2018 |publisher=[[Международен Валутен Фонд]] |accessdate=3 февруари 2019}}</ref> | БВП-място = 55-о | БВП-на-човек = 31 616 щ.д.<ref name="IMFWEOGR"/> | БВП-на-човек-място = 47-о | БВП-ном-година = 2020 | БВП-ном-общо = 222,785 млрд. щ.д.<ref name="IMFWEOGR"/> | БВП-ном-място = 50-о | БВП-ном-на-човек = 20 845 щ.д.<ref name="IMFWEOGR"/> | БВП-ном-на-човек-място = 38-о | Джини-година = 2019 | Джини = {{понижение|g}} 31,0 <ref>{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tessi190&plugin=1 |title=Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey |publisher=Евростат |accessdate=6 юли 2020}}</ref> | Джини-категория = <span style="color:orange">среден</span> | ИЧР-година = 2018 | ИЧР = {{повишение}} 0,872 | ИЧР-категория = <span style="color:green">много висок</span> | ИЧР-място = 32-ро | продълж-живот = 82,1 | продълж-живот-място = 15-о | дет-смъртност = 4.5 | дет-смъртност-място = 67-о | грамотност = 96 | грамотност-място = 63-то | валута = [[Евро]] | валута-код = EUR | часова-зона = [[EET]] | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = EEST | отместване-UTC-лято = +3 | климат = [[средиземноморски климат|средиземноморски]] | организации = [[ООН]], [[ЕС]], [[ОССЕ]] и др. | код-ISO = GR | TLD = [[.gr]], [[.ελ]] | телефонен-код = +30 }} '''Гъ̀рция''', официално '''Република Гърция''' <ref>[http://publications.europa.eu/code/bg/bg-370100.htm publications.europa.eu]</ref> ({{lang|el|Ελλάδα}}, ''Елада'' или [[катаревуса]]: ''Ελλάς'', ''Елас'', пълно име: ''Ελληνική Δημοκρατία'', ''Елиники Димократия'', ''Гръцка република''), е [[държава]] в Югоизточна [[Европа]], заемаща най-южната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Граничи с [[Албания]], [[Северна Македония]] и [[България]] на север, с [[Турция]] на изток, със [[Средиземно море]] на юг, с [[Йонийско море]] на запад, а между континенталната част и някои от островите са разположени [[Егейско море|Егейско]] и [[Критско море]]. Площта ѝ е 131 475 km², от които 130 335 km² суша и 1140 km² водна площ. На територията на Гърция се е развивала [[Древна Гърция|древногръцката цивилизация]], която се счита за люлка на [[Западна цивилизация|Западната цивилизация]] и за родина на [[демокрация]]та,<ref>Finley, M. I. Democracy Ancient and Modern. 2d ed., 1985. London: Hogarth.</ref> европейската [[философия]],<ref>History of Philosophy, Volume 1 by Frederick Copleston</ref> [[литература]] и [[драма]]<ref>Brockett, Oscar G. History of the Theatre. sixth ed., 1991. Boston; London: Allyn and Bacon.</ref> (вкл. [[трагедия]]та и [[комедия]]та), редица [[математика|математически]] принципи, първите монети и [[Олимпийските игри]]. Съвременната гръцка държава е основана през 1830 година след успешно въстание срещу османската власт. Страната има високоразвита икономика,<ref>{{cite web|url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2011/01/weodata/groups.htm#ae|title=World Economic Outlook Database April 2011—WEO Groups and Aggregates Information|publisher=[[International Monetary Fund]]|accessdate=27 юни 2011}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/appendix/appendix-b.html|title=Appendix B: International Organizations and Groups|work=[[The World Factbook]]|publisher=[[Central Intelligence Agency]]|accessdate=19 август 2010}}</ref> с високи доходи на населението<ref>{{cite web|url=http://data.worldbank.org/about/country-classifications/country-and-lending-groups#OECD_members|title=Country and Lending Groups|publisher=[[World Bank]]|accessdate=19 август 2010}}</ref> и [[Индекс на човешкото развитие|много висок стандарт на живот]] (на 22-ро място в света).<ref>{{cite web|url=http://hdr.undp.org/en/statistics/|title=Human Development Report 2009 – HDI rankings|publisher=[[United Nations Development Programme]]|accessdate=19 август 2010}}</ref><ref name="Economist2005">{{Cite news |url=http://www.economist.com/media/pdf/QUALITY_OF_LIFE.pdf |title=The Economist Intelligence Unit’s quality-of-life index (2005)|work=The Economist |publisher=www.economist.com|accessdate=19 август 2010|format=PDF}}</ref><ref>{{cite web|title=Interactive Infographic of the World's Best Countries|url=http://www.newsweek.com/2010/08/15/interactive-infographic-of-the-worlds-best-countries.html|work=Newsweek |accessdate=1 октомври 2010}}</ref> Гърция е член на [[Европейския съюз]] от 1981 година,<ref name="europa.eu">{{cite web |url=http://europa.eu/abc/european_countries/eu_members/greece/index_en.htm |publisher=europa.eu |work=European Union |accessdate=7 април 2007 |title=Member States of the EU: Greece}}</ref> на [[Еврозона]]та от 2001, на [[НАТО]] от 1952 и на [[Европейската космическа агенция]] от 2005.<ref name = ESA>{{cite web |url=http://www.esa.int/esaCP/SEMWYQRMD6E_index_0.html |title=Greece becomes 16th ESA Member State |publisher=www.esa.int |work=European Space Agency |date=22 март 2005 |accessdate=7 април 2007}}</ref> Страната е една от основателките на [[ООН]] и [[ОИСР]].<ref name="organisation1">{{cite web |url=http://www.oecd.org/document/7/0,2340,en_2649_201185_1915847_1_1_1_1,00.html |publisher=oecd.org |work=[[Organisation for Economic Co-operation and Development]] |title=Convention on the OECD |accessdate=7 април 2007}}</ref> == География == {{основна|География на Гърция}} [[Файл:Ναυάγιο Ζακύνθου.jpg|мини|ляво|160п|Заливът Навагио на остров [[Закинтос]]]] Гърция е разположена в Европа, в южната част на Балканския полуостров. Основната част от територията ѝ се състои от планински земи, издадени в морето на юг от основната част на Балканския полуостров, завършващи с Пелопонеския полуостров. Последният е разделен от сушата посредством [[Коринтски канал|Коринтския канал]], както и Патраският, Коринтският и Саронският заливи. Поради разчленения характер на бреговете и множеството острови, Гърция има 12-ата най-дълга брегова линия в света с дължина от 13 676 km.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2060.html?countryName=Greece&countryCode=gr&regionCode=eu&#gr |title=The World Fact Book – Field Listing: Coastline |accessdate=17 март 2011 |publisher=CIA}}</ref> Сухоземните ѝ граници възлизат на 1228 km – 494 km с [[България]], 282 km с [[Албания]], 246 km със [[Северна Македония]] и 206 km с [[Турция]]. Общата площ на Гърция е 131 957 km². Страната е разположена между 34° и 42° с.ш. и 19° и 30° и.д. Гърция има голям брой острови – между 1200 и 6000 в зависимост от дефиницията, от които 227 са населени.<ref>{{cite book |last=Marker |first= Sherry |coauthors= John Bowman, Peter Kerasiotis, Heidi Sarna |title= ''Frommer's Greek islands'' |publisher=Frommer's |year=2010 |page=12 |isbn=0470526645 |url=http://books.google.com/books?id=wvlP7D9C_7gC&pg=PA12&dq=number+of+greek+islands&hl=en&ei=IniOTaGHFZS5tgeRkaTEDQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CEIQ6AEwAA#v=onepage&q=number%20of%20greek%20islands&f=false}}</ref> Най-големият от тях е Крит, следван от [[Евбея]], [[Родос]] и [[Лесбос]]. Островите са групирани в няколко големи [[архипелаг]]а – [[Арго-Саронски острови|Арго-Саронски]] около Атина, [[Цикладски острови]] в централно Егейско море, [[Северноегейски острови]] около бреговете на Турция, [[Додеканези]] между Турция и Кипър, [[Северни Споради]] около бреговете на Евбея и [[Йонийски острови]] в [[Йонийско море]]. [[Файл:Arkadia idyll Peloponnese.jpg|мини|ляво|Изглед от [[Аркадия]]]] Около 80% от територията на Гърция се състои от планини и хълмове, което я прави една от държавите с най-много планини в Европа. Най-високият връх е [[Митикас]] (2917 m) в планината [[Олимп]]. На запад се намира планината [[Пинд]], която е естествено продължение на [[Динарски планини|Динарските планини]]. Най-високият ѝ връх е Смоликас (2637 m). Пинд се простира и на юг, през централен Пелопонес, продължава по островите Китера и Антикитера и завършва на остров Крит. Върховете по тези острови преди много години са били част от планини, които са потънали в морето. В североизточна Гърция се намира южният дял на [[Родопи]]те. Тази част от страната е покрита и с гъсти гори. В [[Тесалия]], [[Централна Македония]] и [[Тракия]] преобладава равнинният релеф. Там са разположени по-голямата част от земеделските стопанства в Гърция, което прави тези региони важни от икономическа гледна точка. [[Климат]]ът е субтропически или също средиземноморски. [[Зима]]та е хладна и влажна, а [[лято]]то е горещо и сухо. Често през лятото стават пожари. Гърция има няколко големи реки, сред които [[Бистрица (Гърция)|Алиакмонас]] (Бистрица), [[Струма|Стримонас]] (Струма), [[Вардар|Аксиос]] (Вардар), [[Места|Нестос]] (Места) и [[Марица|Еврос]] (Марица). Големите езера в Гърция са [[Преспанско езеро]], [[Лъгадинско езеро|Корония]] (Лъгадинско) и [[Бешичко езеро|Волви]] (Бешичко). === Флора и фауна === [[Фауна]]та не е изобилна, но все още се срещат редки популации от мечки, рисове, чакали, лисици и алпийски антилопи. Дивата коза, изчезнала в повечето европейски държави, все още се среща в Гърция и на [[остров]] [[Крит]]. Голямо е разнообразието от мигриращи и местни птици, както и от морски животни, възлизащи на над 250 вида. Забележителен морски вид е [[Карета (костенурка)|костенурката Карета]]. От 4992 вида висши растения, регистрирани в Гърция, около 742 са [[ендемит]]и. Билки, редки цветя и растения съставят ботаническото богатство на страната. Растителността варира според надморската височина. От 0 до 460 m над морското равнище виреят предимно [[портокал]]и, [[маслина|маслини]], [[Финикова палма|фурми]], [[бадем]]и, [[нар]], смокини, [[грозде]], [[тютюн]], [[памук]], [[ориз]]. От 460 до 1070 m преобладават [[дъб]], [[кестен]], [[бор]]. Над 1070 m – [[ела]] и [[бук]]. Естествената гъба е важна износна стока. == История == {{основна|История на Гърция}} === Етимология === Името „Гърция“ на [[старогръцки]] и [[катаревуса]] е Ελλάς, а на [[димотики]] – Ελλάδα, но старият номинатив Ελλάς и днес може да се срещне върху документи или марки. Името Гърция идва от названието на едно беотийско гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр. Хр. Европейците използват имена, производни на Graecia, но персийците, турците и арабите използват името Yunans, т.е. йонийци (гръцки „Ίωνας“). Интересното е уникалната форма, използвана от грузинците за гърците – „berdzeni“, което на грузински означава мъдри. В [[Средновековие]]то [[гърци]]те смятат себе си за наследници на [[римляни]]те ([[ромеи]]), а терминът [[елин]] се използва за означаване на езичниците. Едва по време на [[Гръцко възраждане|гръцкото възраждане]] се появява отново самоназванието „елини“, но и ромеи се запазва в [[Южна Македония]] и [[Тесалия]] чак до [[1912]] г. == Стара история == [[Файл:Greek-Persian duel.jpg|мини|ляво|Гръцки хоплит и персийски воин в битка, 5 век пр. Хр.]] В Гърция през [[Бронзова епоха (Гърция)|бронзовата епоха]] се зараждат първите европейски цивилизации – [[Цикладска цивилизация|цикладската]] в [[Егейско море]], [[Минойска цивилизация|минойската]] на о-в [[Крит]] и [[Микенска цивилизация|микенската]] на континента. По-късно се развиват редица [[полис]]и, някои от които създават колонии по бреговете на [[Средиземно море]] (вкл. днешните южна Италия и Франция), [[Мала Азия]] и [[Черно море]]. Техният културен и икономически разцвет дава началото на т.нар. [[Класическа Гърция|класически период]], когато се полагат основите на [[демокрация]]та, на европейската [[наука]], [[архитектура]], [[литература]], [[изкуство]] и [[философия]], най-вече известни от описанията на [[Древна Атина]]. Между 499 и 449 година преди Христа Атина в съюз със [[Спарта]] водят [[Гръко-персийски войни|серия от успешни войни]] срещу нападналата ги [[Персия]]. Разривът между Атина и Спарта след края на този конфликт довежда до нов – [[Пелопонески войни|Пелопонеските войни]], които значително отслабват в икономическо отношение и двата полиса. Тези междуособици стават причина за възхода на [[Тива (полис)|Тива]], а на по-късен етап – и на [[Древна Македония]], която под ръководството на [[Александър Велики]] обединява гръцкия свят и нанася окончателно поражение на [[Персия]]. В този период неговите войски завладяват огромни територии и основават градове в [[централна Азия]] и [[Северна Африка]]. Походите на Александър поставят началото на [[Елинистическа епоха|Елинистическата епоха]] и разпространението на гръцката култура в голяма част от античния свят. Близо два века след началото на тази епоха – през 146 г. пр. Хр., [[римляни]]те завладяват Гърция и слагат край на културния подем.<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/6930285.stm Alexander's Gulf outpost uncovered]. ''BBC News.'' 7 август 2007.</ref> Много гърци бягат от римската власт в свои градове из Близкия изток и Африка, като [[Александрия]], [[Антиохия]] и [[Селевкия]].<ref>{{cite web|url=http://www.princeton.edu/~pswpc/pdfs/morris/120509.pdf|title=Growth of the Greek Colonies in the First Millenium BC (application/pdf Object)|publisher=www.princeton.edu|accessdate=2 януари 2009}}</ref> Римската империя възприема много аспекти на гръцкото общество и бит, включително [[митология]]та и методите на строителство. [[Файл:Rom Pantheon mit Obelisk.jpg|мини|[[Пантеон (Рим)|Пантеонът в Рим]], ярък пример за гръцко архитектурно и религиозно влияние в Римската империя]] Към 330 година след Христа упадъкът на Рим е очевиден, и в резултат на смесването на римската и гръцката култури на изток се обособява [[Византия]] с център [[Константинопол]]. В края на 5 век Западната римска империя престава да съществува, и Византия остава единственият пряк наследник на Рим. Византийската империя просъществува още дълго – до 1453 година, когато е [[Византийско-османски войни|окончателно завладяна]] и унищожена от настъпващите османски [[турци]]. Гръцката интелигенция от Византия емигрира в Италия и други европейски страни, където изиграва важна роля в развитието на [[Ренесанс]]а, който е повлиян от древногръцкото изкуство и философия.<ref>{{Cite news|url=http://www.economist.com/diversions/millennium/displaystory.cfm?story_id=346800 |title=Millennium issue: Trouble with Turkey The fall of Constantinople Economist.com |work=The Economist |date=20 март 1997 |accessdate=6 януари 2009}}</ref> Въпреки това гръцкият народ запазва своята идентичност под османско владение благодарение на [[Гръцка православна църква|гръцката православна църква]]. Между 1821 и 1829, гръцкият народ води успешна [[Гръцка война за независимост|война за независимост]] срещу османската власт и през 1830 година е създадена независимата [[Първа гръцка република]]. За първи министър-председател е избран [[Йоанис Каподистриас]], но след неговото убийство [[Великите сили]] установяват [[монархия]] начело с баварския принц [[Отон I (Гърция)|Ото]] (Отон). През 1843 година избухва въстание срещу неговото управление, в резултат на което се създава нова конституция. Въпреки това Ото продължава да управлява авторитарно, което става причина за детронирането му през 1863 година и идването на власт на датския принц Вилхелм под името [[Георгиос I]]. През 1877 година премиер става [[Харилаос Трикупис]], чието управление се характеризира с ограничаване на кралската власт, икономически подем и развитие на инфраструктурата. == Нова история == [[Файл:Ελευθέριος Βενιζέλος.jpg|мини|170п|Елевтериос Венизелос]] В резултат от [[Балканските войни]] Гърция увеличава своята територия и население в началото на века. В навечерието на [[Първата световна война]] страната остава политически разделена на две фракции – от една страна това са поддръжниците на крал [[Константинос I]] и неговата про-германска политика, и ориентираният към [[Антанта]]та министър-председател [[Елефтериос Венизелос]] от друга. След края на Първата световна война Гърция влиза в [[Гръцко-турска война (1919-1922)|конфликт с Турция]] на [[Мустафа Кемал]], чийто край е белязан с мащабни преселения на гърци и турци към съответните им страни.<ref>[http://www.spiegel.de/international/0,1518,451140,00.html The Diaspora Welcomes the Pope]. Spiegel Online. 28 ноември 2006.</ref> Няколкостотин хиляди [[понтийски гърци]] загиват в резултат на тези преселения.<ref>Chris Hedges. [http://www.nytimes.com/2000/09/17/nyregion/a-few-words-in-greek-tell-of-a-homeland-lost.html A Few Words in Greek Tell of a Homeland Lost]. The New York Times. 17 септември 2000.</ref> Икономическата нестабилност довежда до серия от [[преврат]]и, като същевременно остава проблемът с интегрирането на 1,5 милиона гърци, прииждащи от Турция, в гръцкото общество. Гръцката общност в [[Истанбул]] например намалява от 300 000 души в началото на века до едва 3000 в началото на XXI век.<ref name="minorities">„''[http://books.google.com/books?id=I9p_m7oXQ00C&pg=PA186&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false Nationalism, globalization, and orthodoxy: the social origins of ethnic conflict in the Balkans]''“. Victor Roudometof, Roland Robertson (2001). Greenwood Publishing Group. стр.186. ISBN 978-0-313-31949-5</ref> През 1940 година фашистка Италия настоява гръцкото правителство да се предаде, но диктаторът [[Йоанис Метаксас]] отказва. Това става причината за [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]]. Първоначално гърците отблъскват италианските войски и отбелязват първата победа за Съюзниците над [[Оста]], но войната все пак завършва с окупацията на Гърция, когато пристигат и германски войски. През зимата на 1941 – 42 г. от глад умират близо 100 000 гърци, а впоследствие загиват и голяма част от гръцките евреи, след като биват депортирани в нацистките концентрационни лагери.<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/244154/Greece/26430/Greek-history-since-World-War-I Greece]. Britannica Online Encyclopedia.</ref> === Гражданска война === {{Основна|Гражданска война в Гърция}} След края на [[Втората световна война]] в страната избухва [[Гражданска война в Гърция|тригодишна гражданска война]] между [[комунизъм|комунисти]] и антикомунистически настроените сили, завършила с поражение за комунистите. В резултат от този сблъсък Гърция остава нестабилна в политическо отношение и напрежението между левите и десните политици се задържа в следващите 30 години.<ref>[[Марк Мазауър|Mazower, Mark]]. ''After the War was Over''</ref> С налагането на [[план Маршал|плана Маршал]] Гърция отбелязва голям напредък, станал известен като „гръцкото икономическо чудо“. === Военна хунта === {{основна|Гръцка военна хунта}} През 1965 година крал [[Константинос II]] разпуска правителството на [[Георгиос Папандреу-старши]], а последвалият период на политически сблъсъци завършва с преврат през 1967 г. и установяването на [[гръцка военна хунта|режим на полковниците]] до 1974 г. Краят на военния режим е отбелязан с кърваво [[въстание в атинската политехника]], брутално потушено от военните. Това събитие разклаща устоите на хунтата, която се срутва на следващата година с турската окупация на [[Кипър]]. В знак на протест срещу нашествието, Гърция се оттегля от военните структури на [[НАТО]] на 14 август 1974.<ref name="autogenerated2">History, Editorial Consultant: Adam Hart-Davis, Dorling Kindersley Limited publisher, ISBN 978-1-85613-062-2</ref><ref>{{cite web|url=http://www.nato.int/docu/update/70-79/1974e.htm |title=NATO Update 1974 |publisher=Nato.int |date=26 октомври 2001 |accessdate=22 март 2009}}</ref> === След 1974 г. === През лятото на 1975 г. се провеждат демократични избори, установява се нова конституция и официално се разпуска монархията. Обособяват се консервативна и социалистическа партия като водещи политически сили, а през 1980 година страната се връща в структурите на НАТО.<ref name="autogenerated2" /> През 1981 година Гърция се присъединява и към Европейските общности, по-късно реформирани в [[Европейски съюз]]. В последвалото десетилетие инвестициите в тежката промишленост, еврофондовете и увеличаващият се поток от туристи подсилват неимоверно гръцката икономика, и стандартът на живот се покачва до невиждани дотогава нива. Традиционно враждебните отношения между Гърция и Турция се подобряват след [[Измитско земетресение|земетресението в Измит]] през 1999 година. Гърция приема [[евро]]то за своя валута през 2001 година, и става домакин на [[Летни олимпийски игри 2004|Олимпийските игри през 2004]]. Страната понася тежък удар от международната финансова криза в края на първото десетилетие на 21 век. Последвалите мерки на правителството, насочени към орязване на държавните разходи и увеличаване на данъците довеждат до избухването на протести и бунтове на 5 май 2010, които продължават до днес. == Държавно устройство == [[Файл:Hellenic Parliament from high above.jpg|мини|300п|Сградата на парламента в [[Атина]]]] {{основна|Държавно устройство на Гърция}} Гърция е [[парламентарна република]].<ref name="con51,53">{{cite web |url=http://www.parliament.gr/english/politeuma/syntagma.pdf |archiveurl=http://web.archive.org/web/20070925181747/http://www.parliament.gr/english/politeuma/syntagma.pdf |archivedate=25 септември 2007 |title=syntagma.qxd |format=PDF |lang=el |accessdate=2 август 2009 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090324213829/http://www.parliament.gr/english/politeuma/syntagma.pdf |date=2009-03-24 }}</ref> Приетата през [[1975]] г. [[Конституция на Гърция|конституция]] е гаранция за спазването на правата и свободите на гръцките граждани.<ref>P.D. Dagtoglou, ''Individual Rights'', I, 21 & E. Venizelos, ''The „Acquis“ of the Constitutional Revision'', 131 – 132, 165 – 172</ref> Според нея глава на гръцката държава е непряко избран [[Президент на Гърция|президент]].<ref name="con51,53"/> Той се избира за срок от 5 години от Парламента. Основа на изпълнителната власт е [[Правителство на Гърция|правителството]] (министерски съвет), начело с министър-председател. До поправката през 1986 голяма роля във властта играе и президентът, но след това много от правомощията му са отнети и днес той има по-скоро представителни функции.<ref name="con51,53"/> Най-голяма власт е съсредоточена в министър-председателя,<ref name="M477-478">K. Mavrias, ''Constitutional Law'', 477 – 478, 486 – 487</ref> който формално се назначава от президента.<ref name="con51,53"/> Законодателната власт се упражнява от 300-местен еднокамарен [[Гръцки парламент|парламент]], чийто състав се избира на всеки 4 години на тайни парламентарни избори.<ref name="con51,53"/> Изборната система в страната е пропорционална с 3% изборен праг, като партията, получила най-много гласове получава 50 допълнителни места. Преди всички избори президентът е задължен да разпуска парламента, а също и ако е гласуван [[вот на недоверие]].<ref name="con51,53"/> == Политика == {{Вижте също|Списък на политическите партии в Гърция}} === Защита на човешките права === Гръцката република узаконовя еднополовите съюзи<ref>Но не и еднополовите бракове.</ref> на 24 декември 2015 г. чрез позволяването на еднополвите двойки да встъпят в споразумения за съжителство (на гръцки: ''σύμφωνο συμβίωσης'', латинизация: ''symfono symviosis''). Решението на Гръцкия парламент е от 23 декември 2015 г. От сключените през 2016 споразумения, 5,72% са на еднополови двойки, а през 2017 г. те са 2,72% от общия брой. До 2000 г. гръцките власти са отбелязвали вероизповеданието върху личните карти, но тази практика е прекратена поради противоречия със закон 2472/1997 г.<ref>Ремонд, Рене. ''Религия и общество в Европа.'' София, „Лик“, 2006, 320 стр. Вж. с. 203.</ref><ref>''Greeks Rally to Keep Religions on ID Cards.'' The New York Times, June 22, 2000.</ref> == Международни отношения == {{раздел-мъниче}} === България === Посланици на Гърция в България: * [[Данаи-Магдалини Куманаку]] (2006 – 2011) * Прокопиос Д. Мандзуранис (2002 – 2006) === Северна Македония === Още от обявяването на независимостта на [[Северна Македония|бившата югославска република]] през 1991 година, Гърция блокира приемането ѝ в международни организации под името „Македония“ с аргумента, че една от гръцките административни области носи същото име.<ref>[http://www.dnevnik.bg/evropa/razshiriavane/2011/11/28/1214528_makedoniia_otnovo_nastoia_gurciia_da_ne_blokira/ Македония отново настоя Гърция да не блокира членството ѝ в ЕС], статия в Дневник.БГ от 28 ноември 2011</ref> На 25 януари 2019 г. гръцкият парламент одобрява Преспанското споразумение, с което дава съгласие държавата да носи официално името „Северна Македония“. Договорът и новото име влизат в сила на 12 февруари 2019.<ref>[https://vlada.mk/node/16761 Соопштение на Владата на Република Северна Македонија за влегување во сила на конечната спогодба, уставните амандмани и уставниот закон за спроведување на амандманите]</ref> Така отпада 27-годишното гръцко вето спрямо присъединяването на страната към Европейския съюз и НАТО.<ref>[https://nova.bg/news/view/2019/01/25/гърция-призна-името-северна-македония Гърция призна името Северна Македония]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Административно деление == {{основна|Административно деление на Гърция}} [[Файл:Kallikratis dioikisi.png|мини|Области, областни единици и демове на Гърция]] Гърция е съставена от 13 [[Административни области в Гърция|области]], които се разделят на 325 [[Дем (Гърция)|деми]] (общини). Над нивото на областите има 7 децентрализирани администрации и 4 статистически региона, а между нивата на областите и общините – 74 [[Областна единица (Гърция)|областни единици]]. Демовете се подразделят на демови единици. От системата на административно деление е изключена [[Атон|Автономната монашеска държава Атон]], която има специален административен статут. Сегашното административно деление на Гърция е резултат от мащабна реформа, реализирана с Плана „Каликратис“. До 1 януари 2011 година страната се разделя на 13 области, 51 [[Ном (Гърция)|окръга]] (номи) и над 1000 деми и кинотита (селски общини), както и 3 супернома (обединения от няколко нома). До 2006 година между дема и нома съществува и епархията (околия). == Икономика == [[Файл:Greek-hummer.jpg|мини|250п|Гръцки военен джип [[HMMWV]] M1114GR (2003), разработен за [[ELBO]] от израелската фирма „Plasan Sasa“]] {{основна|Икономика на Гърция}} Гърция е страна с добре развита [[пазарна икономика]], базирана на селското стопанство и леката промишленост. Гърция е сред най-големите производители на [[маслини]], [[тютюн]] и [[вино]]. Въпреки че не е силно индустриализирана, страната произвежда леки и икономични автомобили („[[Атика (автомобил)|Атика]]“, „[[Алта (автомобил)|Алта]]“), [[електроника]], [[оръжия]], [[кораб]]и и строителни материали. [[Транспорт]]ната мрежа на Гърция включва 36 500 km [[път]]ища и 2500 km [[железопътна линия|железопътни линии]]. Страната разполага с голям морски търговски флот – около 3500 кораба, повечето регистрирани под чужд флаг. Главни пристанища са [[Пирея]], [[Солун]], [[Патрас]], [[Волос]]. В Гърция има 40 [[летище|летища]], 22 от които международни. Снабдяването с електрическа енергия почти изключително се осъществява от държавното дружество<ref>51,12% притежание на Гръцката република.</ref> ''ΔΕΗ'' (на гръцки: ''Δημόσια Επιχείρηση Ηλεκτρισμού'', в превод: ''Обществено предприятие за електроснабдяване''). През 2009 г. то е предоставило 85,6% от потребената електроенергия, докато през следващата 2010 г. е наблюдаван спад до 77,3%. == Население == {{основна|Население на Гърция}} [[Файл:Population of Greece since 1961.svg|300п|ляво|Динамика на населението (1961 – 2008)]] Население – 10 787 690 ([[2011]]), столица – [[Атина]] (3,1 млн. урбанизирана популация към 2001), по-големи градове – [[Солун]] (770 хил. урбанизирана популация към 2001), Патра (170 хил. към 2001), Ираклион (140 хил. към 2001), Лариса (120 хил. към 2001). След преброяването на населението ([[2001]]) като [[църква на Гърция|новостилни православни]] са се определили – 95,5%, като [[юлиански календар|старостилни]] [[православни]] – 2,3%, като [[мюсюлмани]] – 1,3%, като други – 0,9%. Граждани по страни според преброяването от 2001: [[гърци]] – 93,8%, [[Албания|албанци]] – 4,3%, [[България|българи]] – 0,4%, [[Румъния|румънци]] – 0,2%, [[Украйна|украинци]] – 0,2%, [[пакистан]]ци – 0,1%, [[Русия|руснаци]] – 0,1%, [[Грузия|грузинци]] – 0,1%, [[Индия|индийци]] – 0,1%, други – 0,7%.<ref>[http://www.eurfedling.org/Greece.htm www.eurfedling.org]</ref> Данните не включват етнически групи и малцинства, например мюсюлманското малцинство, което е 1% от населението, от него 0,5% са [[турци]], 0,4% – [[българи мохамедани]] и 0,1% – [[цигани]]. Въпреки че повечето българи, останали след войната в [[егейска Македония]] имат [[български език|българския език]] за роден, са асимилирани и се смятат за етнически гърци. === Българи в Гърция === {{основна|Българи в Гърция}} {{обработка|неутрализиране}} Македонските и тракийските българи в Гърция, говорещи български език наброяват около 500 000 за цялата страна според източник на ВМРО,<ref>[http://www.vmroyouth.org/edinnarodsme www.vmroyouth.org]</ref> а през началото на 20 в., когато егейска Македония е дадена на Гърция те наброяват 673 000, според рапорт на Кеймбриджки професор, но с течение на годините част от българите там са дошли в България. Повечето българоговорещи местни там сега са асимилирани и се самоопределят за гърци. Преобладаващият [[гъркомани|гъркомански]] възглед между тия хора за етноса им е, че са наследници на древни македонци, но впоследствие са приели славянския диалект и затова имат за майчин българския език. Преобладаващата позиция там за етническия произход на населението на тази област е, че всеки роден в [[Македония (област)]] е грък, независимо дали говори албански, турски или румънски, употребява се фразата гъркомакедонци, част от гръцкия народ, за всички хора там. Повечето българи живеят в районите на [[Лерин]], [[Воден]], [[Ксанти]], [[Гюмюрджина]], [[Костур (град)|Костур]], [[Кукуш]], [[Сяр]] и [[Драма (град)|Драма]], но много голяма част от българите живеят в [[Атина]] и [[Солун]], а много са родом от Солун. Българите или славяноговорещите гърци, както те се осъзнават етнически, са мнозинство с над 50% в номите [[Костур (ном)|Костур]], [[Лерин (ном)|Лерин]] и [[Пела (ном)|Пела]], значителна част, но не мнозинство живеят в номите [[Кукуш (ном)|Кукуш]], [[Сяр (ном)|Сяр]] и [[Драма (ном)|Драма]], а българите-мохамедани живеят в номите [[Ксанти (ном)|Ксанти]] и [[Родопи (ном)|Родопи]]. === Здравеопазване === Обществените болници в Гърция се стопанисват от търговско дружество, което е 100% собственост на Гръцката република, и е известно със съкращението ''ΔΕΠΑΝΟΜ Α.Ε''. (на [[новогръцки]]: ''Δημόσια Επιχείρηση Ανέγερσης Νοσηλευτικών Μονάδων Α.Ε.'', в превод: ''„Обществено предприятие за изграждане на болнични единици“ АД''). Услугите по спешна медицинска помощ се предоставят от Националния център за спешна помощ (на новогръцки: ''Εθνικό Κέντρο Άμεσης Βοήθειας''). == Култура == {{основна|Култура на Гърция}} Гръцката култура е резултат на многовековното смесване на различни културни тенденции и фактори. Огромно влияние при нейното формиране са оказали различни културни влияния от Изтока и Запада, Севера и Юга. Основен фактор в изграждането винаги е бил гръцкият народ – отворен към влияния и експериментиране. Цялата гръцка култура лежи в основата на западната европейска цивилизация. В [[Древна Гърция]] се заражда [[демокрация]]та, създава се писмеността, при която освен съгласни звуци, се означават и гласни, дава се начало на хуманитарните науки [[история]] и [[философия]], създават се географски трактати, описващи познатите земи, откриват се физични ([[Архимед|Архимедов закон]]) и математически закони ([[Питагорова теорема]]), развива се скулптурата и [[архитектура]]та и се създава богата [[гръцка митология|митология]]. === Гръцка музика === [[Файл:VangelisElGrecopremiereDE2.jpg|мини|[[Вангелис]], един от най-известните съвременни гръцки композитори]] Гръцката музика съществува от древни времена, когато смесени хорове са изпълнявали различни музикални произведения при забавления или обреди. От древните времена са запазени много гръцки музикални инструменти, като [[авлос]], [[лира (музикален инструмент)|лира]] и други, които са повлияли развитието на инструментите на по-късен етап в цяла Европа. Гръцката музика се променя под влиянието на Римската империя. През Средновековието на запад постепенно започва да се развива [[полифония|полифоничната]] музика, но православното духовенство във Византия се противопоставя на тази тенденция и продължава да поддържа монофоничната традиция без инструментален съпровод. Заедно с църковното пеене се развиват и два основни фолклорни жанра – [[акритически песни]] (с епичен характер, описващи живота и борбите на византийските войници в далечните земи) и [[клефтически песни]] (отнасящи се за животът на гърците под османско владичество). Акритическите песни се появяват около 9 – 10 век, докато клефтическите се появяват към [[15 век]] и се развиват до периода на освобождението. До средата на 20 век фолклорната музика се развива по селата, но след това започва да се наблюдава обратният процес – тя започва да се разпространява от градовете към по-малките населени места в комерсиализиран вариант. <!-- === Гръцка литература === === Гръцко изобразително изкуство === === Гръцки театър === === Гръцко танцово изкуство === === Гръцко кино === --> <!-- {| border="1" align="center" cellpadding="2" cellspacing="0" |+<big>'''Празници'''</big> |-- style="background:#efefef;" !Дата !Българско име !Местно име !Описание |-- | | | | |} --> == Други == <TABLE style="border-color: rgb(208, 208, 208); border-collapse: collapse;" border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" align="center" > <CAPTION><span style="font-size:1.1em">'''Официални празници'''</span></caption> <TR> <TH style="background:#efefef;">Дата</TH> <TH style="background:#efefef;border-color:#f2f2f4;">Име</TH> <TH style="background:#efefef;">Забележка</TH></TR> <TR><TD>[[1 януари]]</TD><TD>[[Нова година]]</TD><TD>Начало на новата година</TD></TR> <TR><TD>[[6 януари]]</TD><TD>[[Богоявление]]</TD><TD>[[Богоявление|Йордановден]]</TD></TR> <TR><TD>[[25 март]]</TD><TD>[[Благовещение]]</TD><TD>[[Революцията от 1821 г.|Национален празник]]</TD></TR> <TR><TD>[[Чист понеделник]]</TD><TD>Понеделник след [[Сиропустна неделя]]</TD><TD>Начало на великденския пост</TD></TR> <tr><td>[[Великден|Велики петък]]</TD><TD>[[Великден]]</TD><TD>[[Великден|Разпети петък]]</TD></TR> <tr><td>[[Великден|Велика събота]]</TD><TD>[[Великден]]</TD><TD>--</TD></TR> <tr><td>Великден</TD><TD>Великден</TD><TD>[[Исус Христос|Възкресение]]</TD></TR> <tr><td>[[Великден|Велики понеделник]]</TD><TD>Великден</TD><TD>Понеделника след Великден</TD></TR> <tr><td>[[1 май]]</td><td>[[Първи май]]</td><TD>Ден на труда</TD></tr> <tr><td>[[Свети Дух]]</td><td>--</td><TD>--</TD></tr> <TR><TD>[[15 август]]</TD><TD>[[Успение Богородично]]</TD><TD>--</TD></TR> <TR><TD>[[28 октомври]]</TD><TD>[[Денят „Охи“|Национален празник]]</TD><TD>[[Итало-гръцка война]] от [[1940]] г.</TD></TR> <TR><TD>[[25 декември]]</TD><TD>[[Коледа]]</TD><TD>[[Рождество Христово]]</TD></TR> <TR><TD>[[26 декември]]</TD><TD>[[Сбор Богородичен]]</TD><TD>--</TD></TR> </TABLE> == Вижте също == * [[Армия на Гърция]] * [[:Категория:Политика на Гърция|Политика на Гърция]] * [[Комуникации в Гърция]] ** [[Списък на гръцките телевизонни канали]] ** [[Списък на гръцките радиостанции]] * [[:Категория:Гръцки политически партии|Политически партии]] * [[:Категория:Гръцки разузнавателни служби|Гръцки разузнавателни служби]] * [[Транспорт в Гърция]] * [[Военна промишленост на Гърция]] * [[Списък на посолствата на Гърция]] {{Географско местоположение |Център = Гърция |Север = [[Албания]], [[Северна Македония]], [[България]] |Североизток = |Изток = [[Турция]] |Югоизток = |Юг = ''[[Средиземно море]]'' |Югозапад = |Запад = ''[[Йонийско море]]'' |Северозапад = }} == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Greece}} * [http://www.presidency.gr/ Официален сайт] на президента * [http://www.primeminister.gov.gr/ Официален сайт] на министър-председателя == Бележки == <references /> {{Европа}} {{Балкани}} {{Европейски_съюз}} {{НАТО}} {{ОИСР}} {{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}} {{ОССЕ}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Гърция|Европа}} [[Категория:Гърция| ]] no4pzh9n8q9mmgqjfn75t6wauswlh86 0 10477 11473941 11472992 2022-07-29T10:03:07Z Carbonaro. 221440 незначително wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Македония|Македония}} {{Държава | кратко-име = Северна Македония | официално-име-бг = Република Северна Македония | официално-име = Република Северна Македонија<br>Republika e Maqedonisë së Veriut | девиз = | химн = [[Химн на Северна Македония|Денес над Македонија]] | химн-файл = | демоним = [[Население на Северна Македония|северномакедонец]] | карта = Europe-Macedonia.svg | карта-описание = Местоположение на Северна Македония | столица = [[Скопие]] | най-голям-град = Скопие | официален-език = [[македонска литературна норма]]<ref group="б">официален и национален език.</ref><ref>''„The Macedonian language, written using its Cyrillic alphabet, is the official language in the Republic of Macedonia.“'', [http://www.constitution.org/cons/macedoni.txt Член седми от Конституцията на Република Северна Македония]</ref><br>[[албански език]]<ref group="б">втори официален език.</ref><ref>Закон за употреба на езиците, чл. 1, ал. 2 (Обнародван в Държавен вестник на Република Македония, брой 7 от 14 януари 2019)</ref> | религия = 70,7% [[християнство]]<br>28,6% [[ислям]]<br>0,5% [[нерелигиозност|нерелигиозни]]<br>0,2% други | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[парламентарна република]] | лидер1 = [[Президент на Северна Македония|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Стево Пендаровски]] | лидер2 = [[Министър-председател на Северна Македония|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Димитър Ковачевски]] | законодателна-власт = [[Събрание на Северна Македония|Събрание]] | събитие-вид = [[Независимост]] | събитие-бел = от [[Социалистическа федеративна република Югославия|Югославия]] | събитие1 = [[Референдум за независимост на Република Македония|Референдум]] | събитие-дата1 = 8 септември 1991 г. | събитие2 = Членство в [[ООН]] | събитие-дата2 = 8 април 1993 г. | дата-вход-ЕС = | площ = 25 713 | площ-място = 145-о | води% = 1,9 | население-година = 2021 | население = 1 836 713 | население-източник = <ref name=imf1000>{{cite web|url=https://popis2021.stat.gov.mk/Активности/Обраќање-на-директорот-на-Државниот-завод-за-статистика-по-повод-завршувањето-на-Попис-2021/ |title=Address by the Director of the State Statistical Office on the completion of the Census 2021|publisher=stat.gov.mk|accessdate=2 октомври 2021}}</ref> | население-място = | население-градско = 58 | население-градско-място = 101-во | население-гъстота-място = 122-ро | население-оценка-година = 2016 | население-оценка = 2 071 278 | БВП-година = 2019 | БВП = 33,822 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name=imf2>{{cite web|url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=2&pr.y=17&sy=2008&ey=2012&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=962&s=NGDPD%2CNGDPDPC%2CPPPGDP%2CPPPPC%2CLP&grp=0&a= |title=Report for Selected Country|publisher=International Monetary Fund|accessdate=9 октомври 2012}}</ref> | БВП-място = | БВП-на-човек = 16 253 щ.д.<ref name="imf2"/> | БВП-на-човек-място = | БВП-ном-година = 2019 | БВП-ном-общо = 12,383 млрд. щ.д.<ref name="imf2"/> | БВП-ном-място = | БВП-ном-на-човек = 6143 щ.д.<ref name="imf2"/> | БВП-ном-на-човек-място = | Джини-година = 2019 | Джини = 30,7<ref name="EuroGini">{{cite web |url=https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tessi190&plugin=1 |title=Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey|publisher=[[Евростат]]|accessdate=26 юли 2020}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,774<ref name="HDI">{{cite web|url=http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2010_EN_Table1.pdf|title=Human Development Report 2010|year=2010|publisher=United Nations|accessdate=5 ноември 2010}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|green|висок}} | ИЧР-място = 82-ро | продълж-живот = 75,7 години | продълж-живот-място = 66-о | дет-смъртност = 7,5 | дет-смъртност-място = 122-ро | грамотност = 96,1 | грамотност-място = 62-ро | валута = [[Македонски денар]] | валута-код = MKD | часова-зона = [[Централноевропейско време|CET]] | отместване-UTC = +1 | часова-зона-DST = CEST | отместване-UTC-лято = +2 | формат-дата = дд.мм.гггг | климат = [[умерен климат|умерен]] | организации = [[Съвет на Европа|СЕ]], [[ЦЕФТА]], [[ООН]], [[НАТО]] | платно-движение = дясно | код-ISO = MKD | TLD = [[.mk]] | телефонен-код = +389 | ITU префикс = Z3 | сайт = | забележки = <references group="б"/> }} '''Северна Македония''' ({{lang|mk|Северна Македонија}}; {{lang|sq|Maqedonia e Veriut}}), официално '''Република Северна Македония''' ({{lang|mk|Република Северна Македонија}}; {{lang|sq|Republika e Maqedonisë së Veriut}}), е независима държава в централната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] в [[Югоизточна Европа]]. Обявява своята независимост от [[Социалистическа федеративна република Югославия|Югославия]] през 1991 г., а през 1993 г. е приета за членка на [[Организация на обединените нации|ООН]]. До 12 февруари 2019 г. конституционното име на страната е ''Република Македония'', но заради [[Спор за името на Република Македония|спора за нейното име с Гърция]] в международните организации името се употребява с временна представка – ''Бивша югославска република Македония''<ref>{{cite web|title=Министерство на регионалното развитие – Стартира набирането на проектни предложения по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Бивша югославска република Македония|url=http://www.mrrb.government.bg/?controller=articles&id=3243|accessdate=25-10-2013}}</ref> (съкратено ''БЮР Македония'' и ''БЮРМ''). Северна Македония е член на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]] и [[НАТО]], а от 2005 г. е кандидат за присъединяване към [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Северна Македония е държава без морска граница и съставлява северната част на историческата област [[Македония (област)|Македония]], части от която се намират в [[България]] и [[Гърция]]. На изток граничи с [[България]], на юг – с [[Гърция]], на север – със [[Сърбия]] и [[Косово]], а на запад – с [[Албания]].<ref>[http://www.mfa.gov.mk/default1.aspx?ItemID=288 The Republic of Macedonia – BASIC FACTS], Министерство на външните работи, Република Македония</ref> Площта ѝ е 25 713 km², от които 25 229 km² суша и 474 km² водна площ. Столица на държавата е град [[Скопие]], с население от 506 926 души според преброяването от 2002 година. Други големи градове са [[Битоля]], [[Куманово]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Тетово]], [[Охрид]], [[Велес]], [[Щип]], [[Кочани]], [[Гостивар]], [[Кавадарци]] и [[Струмица]]. В Северна Македония има над 50 езера и 16 планини, високи над 2000 m. == Етимология == Името на държавата произлиза от древногръцкото название на [[Антична Македония|царството]] на античните [[македони]] Μακεδονία (''Makedonía'').<ref>[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3D%2364599 Μακεδονία], Henry George Liddell, Robert Scott, ''A Greek-English Lexicon'', on Perseus</ref><ref name="Macedonia">[http://www.etymonline.com/index.php?term=Macedonia Macedonia], Online Etymology Dictionary</ref> Името на античните македони – Μακεδόνες (''Makedónes''), произлиза от древногръцкото прилагателно μακεδνός (''makednós'') – висок, изтънен,<ref>[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3D%2364596 μακεδνός], Henry George Liddell, Robert Scott, ''A Greek-English Lexicon'', on Perseus</ref> имащо общ корен със съществителното μάκρος (''mákros''), означаващо ''дължина'' на гръцки.<ref>[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3D%2364705 μάκρος], Henry George Liddell, Robert Scott, ''A Greek-English Lexicon'', on Perseus</ref> Смята се, че името се е тълкувало като „планинците“ или „високите“,<ref name="Macedonia"/><ref>Eugene N. Borza, ''Makedonika'', Regina Books, ISBN 0-941690-65-2, p.114: The „highlanders“ or „Makedones“ of the mountainous regions of western Macedonia are derived from northwest Greek stock; they were akin both to those who at an earlier time may have migrated south to become the historical „Dorians“.</ref><ref>Nigel Guy Wilson, ''Encyclopedia of Ancient Greece'', Routledge, 2009, p.439: The latest archaeological findings have confirmed that Macedonia took its name from a tribe of tall, Greek-speaking people, the Makednoi.</ref> и се е отнасяло до физическата характеристика на античните македони и тяхната планинска земя. == География == {{основна|География на Северна Македония}} [[Файл:Korab 03.jpg|мини|200п|Околностите на Кораб планина]] [[Файл:LakeMavrovo.jpg|мини|200п|ляво|[[Мавровско езеро]]]] Северна Македония заема около 37% от територията на географската област [[Македония (област)|Македония]] и около 44% от населението ѝ. Тя е страна без излаз на море, но има много водни басейни на територията си. Около 25% от общата площ е обработваема и подходяща за [[земеделие]]. Най-високият връх е Голем Кораб в [[Кораб (планина)|Кораб планина]], висок 2 764 м. Географските [[координата|координати]] на Северна Македония се простират между 40°51' и 42°22' [[северна ширина]] и 20°27' и 23°5' [[източна дължина]]. Най-южната точка на държавата е местността [[Маркова нога]] на източния бряг на [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]], а най-северната се намира в местността Анище, северно от село [[Луке]], в община [[Крива паланка (община)|Крива паланка]]. Най-западната точка е местността [[Кестеняр]], югозападно от [[Дебър]], а най-източната е [[Ченгене кале]], източно от [[Берово]]. Северна Македония има три национални парка – Пелистер в [[Баба (планина)|Баба планина]], планината [[Галичица]] и парка [[Маврово (национален парк)|Маврово]]. Има и два природни резервата – Езерани и Ясен. === Води === Главна река е [[Вардар]] с притоци [[Пчиня]], [[Брегалница]], [[Черна (река)|Черна]] и други. Големи езера са [[Охридско езеро|Охридското]], [[Преспанско езеро|Преспанското]] и [[Дойранско езеро|Дойранското]]. === Геология === Опасни природни явления са [[земетресение|земетресенията]]. Едно от последните силни земетресения е в района на [[Валандово]], със степен 5,4 по скалата на Рихтер. === Климат === Климатът в Северна Македония е преходен средиземноморски със средна температура за януари от 1 до 5&nbsp;°C, за юли от 22 до 25&nbsp;°C. Валежите са между 400 и 600 мм годишно. От растителността смесените гори заемат около 20% от територията. Страната има предимно планински характер. == История == {{основна|История на Северна Македония}} === Антична история на региона === {{основна|Древна Македония|Пеония}} [[Файл:Ancientbitola.jpg|ляво|мини|Руините на град [[Хераклея Линкестис]], основан от Филип II Македонски през IV век пр. Хр.]] През античността по-голямата част от днешна Северна Македония попада в границите на [[Пеония]], територия населена от тракийската племенна група на пеоните<ref>Bauer, Susan Wise: ''The History of the Ancient World: From the Earliest Accounts to the Fall of Rome'' (2007), ISBN 0-393-05974-X, page 518: „... Italy); to the north, Thracian tribes known collectively as the Paeonians.“</ref>, докато северозападната част е населявана от племето [[дардани]], а югозападната от племената [[енхелейци]], [[пелагония|пелагони]] и [[Линкестида|линкести]], първите две от които [[илири]]йски, а вторите – [[Молоси (народ)|молоски]].<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/books?id=4Nv6SPRKqs8C&pg=PA170&dq=illyrians+ohrid#PPA49,M1 |title=Wilkes, John: ''The Illyrians'', Wiley-Blackwell, 1996, ISBN 0-631-19807-5, p. 49 |publisher=Google Books |date=28 декември 1995 |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-0-631-19807-9}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=kAvbhZrv4gUC&pg=PA442&dq=illyrian+lychnitis|title=Sealey, Raphael, ''A history of the Greek city states, ca. 700 – 338 B.C.'', University of California Press, 1976 ISBN 0-520-03177-6, p. 442 |publisher=Google Books |date=28 октомври 1976 |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-0-520-03177-7}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=4CpYot4N2PUC&pg=RA1-PA13&dq=dardania+today+republic+of+macedonia#PRA1-PA13,M1 |title=Evans, Thammy, ''Macedonia'', Bradt Travel Guides, 2007, ISBN 1-84162-186-2, p. 13 |publisher=Google Books |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-1-84162-186-9|date=1 юни 2007}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=614pd07OtfQC&pg=PA99&dq=early+macedonia+upper++thracian#PPA74,M1 |title=Borza, Eugene N., ''In the shadow of Olympus: the emergence of Macedon'', Princeton University Press, 1992, ISBN 0-691-00880-9, pp. 74 – 75 |publisher=Google Books |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-0-691-00880-6|date=8 септември 1992}}</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=vx251bK988gC&pg=RA6-PA750&dq=ancient+macedon#PRA6-PA719-IA4,M1 |title=Lewis, D.M. et al. (ed.), ''The Cambridge ancient history: The fourth century B.C.'', Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-23348-8, pp. 723 – 724 |publisher=Google Books |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-0-521-23348-4|year=1994}}</ref><ref>The Cambridge Ancient History Volume 3, Part 3: The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC by John Boardman and N. G. L. Hammond, 1982,ISBN 0-521-23447-6,page 284</ref> [[Файл:Map of ancient Paeonia and environs (English).svg|ляво|мини|230п|Карта на Пеония, Дардания, Илирия и Македония.]] През 356 г. пр. Хр. [[Филип II Македонски]] присъединява<ref name="Rome page 75">Warfare in the ancient world: from the Bronze Age to the fall of Rome. By Stefan G. Chrissanthos, page 75</ref> [[Горна Македония]] в кралството си, включвайки Линкестида, Пелагония и южната част на Пеония ([[Девриоп]])<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=ppbuavUZKEwC&pg=PA187&dq=dardania+today+republic+of+macedonia#PPA14,M1 |title=Poulton, Hugh, ''Who are the Macedonians?'', C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, p. 14 |publisher=Google Books |date=23 февруари 2000 |accessdate=6 юни 2011|isbn=978-1-85065-534-3}}</ref>. Неговият син [[Александър III Македонски]] превзема и присъединява голяма част от региона към империята си. [[Филип V Македонски]] (ок. 221 – 179 г. пр. Хр.) побеждава последния независим цар на Пеония – [[Дропион]], като ок. 218/215 г. почти и напълно я подчинява, но областта около Скопие, никога не попада под контрола на македоните. През 168 г. пр. Хр. регионът е включен в границите на [[Римска империя|Римската империя]], а през 146 г. пр. Хр. е създадена провинция [[Македония (провинция)|Македония]]. Въпреки това, [[Дардания (Европа)|Дардания]] продължава съпротивата, като областта (вкл. [[Скопско]]) попада под римска власт чак през 28 г. пр. Хр. При управлението на [[Диоклециан]] провинция Македония е разделена на две части – Macedonia Prima и Macedonia Salutaris, като голямата част от днешната територия на Северна Македония попада във втората, чиято столица е град [[Стоби]]<ref>A Companion to Ancient Macedonia, By Joseph Roisman and Ian Worthington, page 549</ref>. Най-северните части на областта, включително град [[Скупи]] (дн. Скопие), е присъединена към провинция [[Мизия]]<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/article-9068124/Skopje |title=Encyclopaedia Britannica – Scopje |publisher=Britannica.com |accessdate=6 юни 2011}}</ref>. В южните части на областта се употребява предимно гръцки език, докато в северните части преобладава латинския<ref>A F Christidis. A History of Ancient Greek, Cambridge University Press, 2007, page 351</ref>. === Средновековие и османско владичество === {{основна|Южни славяни| Първо българско царство|България (тема)|Втора българска държава|Османска империя}} След 580 г. византийските хронисти свидетелстват за славянски нашествия в областта Македония, подпомогнати от авари и прабългари. [[Файл:Bulgaria of Kuber.gif|мини|180px|Куберова България]] [[Файл:Balkans850.png|мини|ляво|240п|Балканите в средата на IX век]] [[Файл:First Bulgarian Empire (976-1018).png|мини|Териториален обхват на Българското царство при управлението на цар Самуил]] Около 680 г. в Керамисийските поля, областта на днешния град [[Битоля]], се заселва групата от прабългари, славяни и византийци водени от хан [[Кубер]], напуснали [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]<ref>„Acta Sancti Demetrii“, V 195 – 207, Гръцки извори за българската история, 3, стр. 159 – 166</ref>. Тук те се установяват като независими създават своя [[Куберова България]] и, както е отбелязано в надписите на [[Мадарски конник|Мадарския конник]], държат връзка с Аспарухова България и участват във външнополитическите ѝ преговори. През 808 г. хан [[Крум]] настъпва към [[Сяр]]. При управлението на хан [[Пресиан|Пресиян]] (836 – 852) от 837 г. по-голямата част от областта влиза в границите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] до [[Адриатическо море|Синьо море]]. През управлението на княз [[Борис I|Борис-Михаил]] (852 – 889) България приема [[християнство]]то, а [[Охридска книжовна школа|Охридската книжовна школа]] става най-важен културен и просветен център наред със столицата в Царство България. При цар [[Симеон Велики]] книжовният разцвет продължава, a областта става вътрешна: българските граници обхващат не само съседните [[Сърбия]] и [[Епир]], но и [[Тесалия]], както и останалата дотогава извън границите част от днешна [[Албания]]. След завладяването на [[Преслав]] от византийския император [[Йоан Цимисхий]] през 971 г. столицата на България се мести последователно в [[Скопие]], [[Преспа (средновековен град)|Преспа]], [[Охрид]] и [[Битоля]], тук е седалището на българския патриарх<ref>{{Снегаров-ИОА-1|26 – 31}}</ref> и днешните [[Албания]] и Северна Македония са центърът на българската държава, която в тези години се простира от [[Добруджа]]<ref>Записка на готския топарх, ГИБИ, т. 5р БАН, С 1958, стр. 288 – 294]]</ref> през [[Охтум|Банат]], [[Белград]] и [[София]] до [[Драч]] и [[Лариса]]. През 1018 г. след съкрушаване на съпротивата на [[Пресиян II]] в [[Томор]], на войводата [[Ивац]] в планината Връхот (дн. в Албания), на [[Видин]] и на [[Сермон]] в [[Срем (област)|Срем]] [[Византийско владичество над българските земи|България пада под византийска власт]] при император [[Василий II Българоубиец]] след 47 години борба. Византийската власт инкорпорира региона във военно-административната област (тема) [[България (тема)|България]], а [[Българска православна църква|Българската патриаршия]] е преобразувана в [[Охридска архиепископия]]. Но завоевателят тук не е в свои земи, само след двадесет и три години през 1040 г. българите от Срем и [[Видин]] през София до [[Янина]] и [[Ламия]] въстават и провъзгласяват за свой цар [[Петър Делян]]. Византийската власт е наложена отново с цената на продължителни военни усилия, но само след тридесет и една години през 1072 г. потомъкът на българските [[кавхан]]и [[Георги Войтех]] оглавява вдигналите се отново българи и освобождава земите от [[Костур (град)|Костур]] до [[Ниш]]. Византийското господство е възстановено единствено благодарение на огромния военен потенциал на империята. [[Файл:Central balkans 1373 1395.png|ляво|мини|250п|Балканите между 1373 – 1395 година.]] Само десет години след възвръщане на независимостта на България цар [[Иван Асен I]] настъпва през 1195 г. към [[Скопие]] и възстановява в областта суверенитета на [[Второ българско царство|Българското царство]]. При братята му царете [[Петър IV]] и [[Калоян]] българските държавни граници обхващат териториите от [[Прищина]] до [[Сервия]]. След смъртта на цар Калоян, в Македония управляват неговите братовчеди деспот [[Алексий Слав]] и [[Стрез|севастократор Стрез]]. При цар [[Иван Асен II]] областта е сред подчинените пряко на царя области, посочени в [[Дубровнишка грамота|Дубровнишката грамота]], и страната отново има широк излаз на [[Адриатическо море|Синьо море]]. Към средата на XIII в. български боляри на Скопие са Тих и синът му [[Константин Тих]], който през 1257 г. е избран от болярския съвет в [[Търново]] за цар на [[Второ българско царство|България]]. След като [[Ивайло]] сваля цар Константин Тих, властта в региона преминава през много ръце – малко преди началото на XIV век византийското господство за кратко е възстановено, към 1336 г. областта е завладяна от сърбите и става част от съществувалото номинално до 1371 г. [[Душаново царство]], за чиято столица е обявен град Скопие<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=y2d6OHLqwEsC&pg=PA275&dq=KINGDOM+OF+PRILEP&q=KINGDOM%20OF%20PRILEP |title=The last centuries of Byzantium, (1261 – 1453) by Donald MacGillivray Nicol |publisher=Google Books |year=1993|accessdate=28 април 2010|isbn=978-0-521-43991-6|page=500|author1=Nicol, Donald Macgillivray}}</ref>. Към 1356 г., само десет години след смъртта на цар [[Стефан Душан]], империята се разпада и до [[Удж#Османско нашествие на Балканите|османското нашествие на Балканския полуостров]] в този регион доминира [[Прилепско кралство|Прилепското кралство]]. След смъртта на [[Крали Марко]] през 1395 г. владенията му са преобразувани първо в Битолски санджак, по-късно преименуван на [[Охридски санджак]], и са присъединени към [[Османска империя|Османската империя]]. Части от днешна Северна Македония попадат в [[Скопски санджак|Скопския санджак]], създаден още през 1392 г. с падането на града, в [[Дебърски санджак|Дебърския санджак]] и [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]]. Съпротивата срещу турското господство обаче не престава стотици години и то съвсем не е устойчиво. Още през 1412 г. заедно с [[Видин]], [[Провадия]] и [[Мадара]] на въстание се вдига народът във [[Велес]] и [[Овче поле (Северна Македония)|Овче поле]]. Хайдутите се ширят в извънградските територии, султаните лично издават стотици заповеди за въоръжени действия срещу тях, но желаният резултат не е постигнат. През 1564 г. се вдига въстание в Прилепско, наречено [[Мариовска буна]]. През 1574 и 1596 г. стават бунтове в Охридско.<ref>{{Citation |title=РАННИ ВЪСТАНИЯ ПРЕЗ XV – XVIII ВЕК, военна академия Г.С.Раковски |url=http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/2-4-3.pdf |accessdate=2013-04-26 |archivedate=2013-10-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131013062407/http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/2-4-3.pdf }}</ref> През 1586 г. на скопския санджакбей се нарежда да построи крепост в Качанишкия проход (в дн. Косово) срещу действията на голяма хайдушка чета от 500 души. Нещата стигат дотам, че в 1595 г. в султански ферман се признава, че властта над Скопската област е преминала реално в ръцете на местни хайдути, а две хиляди хайдути, водени от [[Чавдар войвода]], същата година превземат София, по това време главен град на [[Румелия (област)|Румелия]] и седалище на румелийския бейлербей. През 1618 г. хайдушки акции заливат областта на Крива паланка, през 1637 г. отряд от двеста хайдути действа в Западна Македония. През 1661 г. Байо войвода напада Битолския безистен и е толкова силен, че османските чиновници искат позволение от него да събират султанските данъци<ref>[http://www.heritagebg.net/kratka-istoriya/49-antiosmanskata-saprotiva-na-balgarskiya-narod-xv-xvii-v Иван Костадинов, Антиосманската съпротива на българския народ (XV – XVII в.)]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. През 1686 г. срещу султанската власт действат четири-пет хайдушки дружини от двеста души в земите около Костур, Воден и Хрупиш. През 1689 г. Петър, водачът на известното [[Карпошово въстание]], влиза във връзка с австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], който сред падането на Видинското царство е титуляр на българската корона<ref>[http://www.heraldika-bg.org/titulni.htm Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България]</ref> и е признат от сюзерена за български „[[крал]] на [[Куманово]]“ и негов [[васал]], а съратникът му [[Страхил войвода]] e c ранг на генерал. През 1713 г. са документирани масови действия на хайдушки дружини в районите на Тетово, Скопие, Щип, Тиквеш, Битоля, Прилеп, Лерин и Охрид. През 1762 г., когато Паисий написва „История славянобългарска“, стават силни сражения на хайдушката дружина на капитан Пройо срещу османска войска във Воденско. През 1767 г. Охридската архиепископия е закрита, а нейният диоцез е присъединен към този на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. === Национално възраждане === {{Основна|Възраждане|Българска екзархия}} [[Файл:Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg|мини|250п|Карта на Българската екзархия (1870 – 1913).]] [[Файл:Bulgaria-map-Tscherkassky-1877.jpg|250п|мини|Карта на Княз Черкаски за Българското землище в 1877 г. от мирните преговори в Сан Стефано]] [[Файл:Constantinople conference.png|Граници на България според [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]], 1876 – 1877|мини|250п]] [[Файл:Sanstefanska_Bulgaria.png|мини|250п|Карта на Санстефанска България.]] [[Файл:Bulgarian dialect map-yus.png|мини|250px|Обитавани от българи земи – български говори и диалекти]] В средата на XIX век територията на цялата област Македония е поделена на три вилаета – [[Битолски вилает|Битолски]], [[Косовски вилает|Косовски]] и [[Солунски вилает|Солунски]]. Българите от Македония активно участват в националната просвета, в църковната и националноосвободителната борба, в легиите на Раковски, в бунтовете на хъшовете в Браила, в революционните чети. През 1859 г. жителите на Кукуш официално се отделят от Цариградската гръцка патриаршия. През 1869 г. Йосиф Ковачев открива първото педагогическо училище в Щип. На 28 февруари 1870 г. излиза султанският ферман за Българската Екзархия – опора на българите в Македония. През 1876 г. заедно с Априлското въстание е вдигнато известното [[Разловско въстание]]. През 1877 г. македонски българи се бият на Шипка в [[Българско опълчение|българското опълчение]]. На 20 май 1878 г. от двадесет и една църковно-училищни български общини в Македония е отправена молба до великите сили за освобождение и обединение с общото отечество България. След Берлинския конгрес избухва [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]]. На 1 юни 1880 г. българите от Воден и Гумендже пращат прошение до европейската комисия за Източна Румелия, а на 3 юни същата година македонските българи пращат прошение до лорд Фицморис за присъединяване към Солунския вилает и образуване на област от българските санджаци в Македония. Същата година е основана Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1882 г. е открита и девическа гимназия. През 1885 г. Гьорче Петров основава комитет в гр. Щип с цел присъединяване на Македония към Княжество България. На 23 октомври 1893 г. в Солун се създава [[ВМРО]]. През 1895 г. става т. нар. [[Четническа акция на Македонския комитет]]. През XX век освободителната борба на българите от Македония продължава с [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]], [[Солунски атентати|солунските атентати]], [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Българите участват масово в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и [[Единадесета пехотна македонска дивизия|Единадесетата пехотна македонска дивизия]].<ref>{{Citation |title=Държавна агенция архиви |url=http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0096&g= |accessdate=2013-10-12 |archivedate=2015-06-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150627162809/http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0096&g= }}</ref> Проникването на идеите на [[Просвещение]]то от Западна Европа бележи нов етап в развитието на Македония, особено в постепенната еманципация на многобройното българско население. През XIX век [[Братя Миладинови|братята Миладинови]], [[Райко Жинзифов]], [[Йоаким Кърчовски]], [[Кирил Пейчинович]], [[Йордан Хаджиконстантинов Джинот|Йордан Хаджиконстантинов (Джинот)]] и други възрожденци дават начало на новобългарското просветно движение, което съвпада с началото на [[Борба за българска църковна независимост|борбата за българска църковна независимост]]. Главното постижение е създаването на [[Български църковни общини в Македония|български църковни общини]] във всички градски центрове със значително българско население в областта Македония, което спомага за присъединяването на много епархии към създадената през 1870 г. [[Българска екзархия]]. В границите на днешна Северна Македония такива общини е имало в градовете [[Скопие]], [[Битоля]], [[Велес]], [[Дебър]], [[Крива Паланка|Крива паланка]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Струмица]], [[Щип]] и други, а български епархии, управлявани от владици, са [[Охридска епархия|Охридската]], [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Битолската]], [[Скопска епархия|Скопската]], [[Дебърско-Кичевска епархия|Дебърската]], [[Повардарска епархия|Велешката]] и [[Струмишка епархия|Струмишката]]. Българската екзархия поддържа и образователната система в областта, като сред по-значимите учебни заведения са [[Битолска българска класическа гимназия|българската класическа гимназия]] в Битоля, [[Скопско българско педагогическо училище|българското педагогическо училище]] в Скопие‎‎ и [[Щипско българско педагогическо богословско училище|българското педагогическо богословско училище]] в Щип‎. === В Кралство Сърбия и Югославия === [[Файл:Macedonia-borders 1914-1999.png|мини|250п|Държавни граници в Македония 1913 – 1999 година]] Според сключения преди Балканските войни [[Българо-сръбски договор (1912)|Българо-сръбски договор]] от 1912 г. Македония се разделя на безспорна и спорна зона. Първата е трябвало да бъде присъединена към България, а за втората се е предвиждал арбитраж от руския цар. Този план е бил предвиден, в случай че не се постигне автономия на Македония.<ref>{{Георгиев Трифонов 2|11-14}}</ref> По време на [[Балканската война]] сръбските войски окупират цялата спорна и голяма част от безспорната зона, гръцките войски заемат южна Македония, а България заема източна Македония. Съюзниците не постигат споразумение за разделянето на Македония, а след края на [[Междусъюзническата война]] се стига до фактическото разделяне на Македония на три части – [[Вардарска Македония]] за Кралство Сърбия, [[Пиринска Македония]] за Царство България и [[Егейска Македония]] за Кралство Гърция. След подялбата на Македония в частите под сръбски и гръцки контрол се провежда кампания за дебългаризация.<ref name=Banac>{{cite book |title=The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics. |url=https://archive.org/details/nationalquestion0000bana |last=Banac |first=Ivo|publisher=Cornell University Press|year=1984|place=London and Ithaka|isbn=0801416752|page=[https://archive.org/details/nationalquestion0000bana/page/317 317]}}</ref> Сръбските власти затварят 641 български училища и 761 църкви, а екзархийските духовници и учители са прогонени.<ref name=Banac/> Официалната сръбска власт определя славянското население в Македония за „южни сърби“.<ref name=Danforth>{{cite book|title= The Macedonian Conflict|last= Danforth|first= Loring M.|year= 1997|publisher= Princeton University Press|isbn= 0-691-04356-6 |pages= 65}}</ref> Сръбското правителство нарича Вардарска Македония „Южна Сърбия“, а езикът на местното славянско население смята за диалект на сърбохърватския.<ref name=Danforth/> В обществения живот се позволява употребата единствено на сърбохърватски език.<ref name=Danforth/> Употребата на български, включително местните диалекти, е забранена.<ref name=Banac/> Забранява се също публикуването на вестници, списания и книги на български.<ref>{{cite book|title= Историја на Македонија|last= Рихлик|first= Ян|last2=Коуба|first2=Мирослав|authorlink=Ян Рихлик|year= 1997|place=Скопие|publisher= Македонска Реч|isbn= 978-9989-163-88-3 |pages=189}}</ref> Срещу сръбската власт избухват: [[Тиквешко въстание|Тиквешкото въстание]] на 15 – 25 юни 1913 г. и [[Охридско-Дебърско въстание|Охридско-Дебърското въстание]] на 7 септември 1913 г. ==== По време на Първата световна война ==== България се включва в [[Първа световна война|Първата световна война]] на страната на [[Централни сили|Централните сили]] през есента на 1915 г. и анексира голяма част от областта. След излизането на България от войната на 29 септември 1918 г. Вардарска Македония попада отново под сръбско власт. Според [[Ньойски договор|Ньойския мирен договор]], подписан на 27 ноември 1919 г., България отстъпва и Струмица в полза на [[Кралство Югославия]]. С възстановяването на сръбската власт се завръщат и антибългарските мерки от първата окупация (1913 – 1915 г.): всички български учители и духовници са прогонени, българските книги и знаци са премахнати и всички български организации са разпуснати.<ref name="Banac" /> ==== След Първата световна война ==== Сръбското правителство провежда политика на [[сърбизация]] в региона, която включва системни репресии срещу българските дейци, промяна на фамилните имена, вътрешна колонизация, принудителен труд и интензивна пропаганда.<ref name=Banac/> За да подпомогне осъществяването на тази политика, югославското правителство разполага петдесетхилядна армия и жандармерия във Вардарска Македония.<ref name=Banac/> До 1940 г. по правителствения план за вътрешна колонизация в областта са основани около 280 сръбски колонии, съставени от 4200 семейства (първоначалните планове са били за 50 000 семейства).<ref name=Banac/> През 1927 г. в Скопие е организиран процес срещу членове на Македонската младежка тайна революционна организация. В отговор на репресиите срещу българите във Вардарска Македония малко след това [[Мара Бунева]] разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие. В периода 1920 – 1934 г. в областта активно действат четите на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], които водят чести сражения със сръбската полиция и жандармерия, с паравоенната организация [[Сдружение против българските бандити]] и извършват атентати срещу политически и военни лица като [[Жика Лазич]], [[Велимир Прелич]] и други. В най-общи линии местното население се застъпва за създаването на [[независима Македония]] или за включването на цялата област Македония в [[Балканска федеративна република]]. В границите на [[Кралство Югославия|Кралството на сърби, хървати и словенци]] Вардарска Македония е поделена на Скопска, Битолска и Щипска област, а малка част е включена към област Враня. От четирите области през 1929 г. е формирана [[Вардарска бановина|Вардарската бановина]] в [[Кралство Югославия]]. === По време на Втората световна война === {{Основна|Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)}} [[Файл:Map of Bulgaria during WWII-BG.png|мини|360px|България по време на Втората световна война]] Между 6 и 17 април 1941 г. [[нацистка Германия]] и фашистка [[Италия]] нападат и окупират Кралство Югославия. Видни представители на българското население, бивши дейци на ВМРО, а също и комунисти образуват [[Български акционни комитети]] във Вардарска Македония, които подготвят анексията на голяма част от областта от Царство България.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/bccc_1941/index.html Bulgarian Campaign Committees in Macedonia – 1941] Dimitre Mičev</ref> В италианската окупационна зона са включени градовете Тетово, Гостивар, Струга, Дебър и Кичево. На 19 април 1941 г. българските войски навлизат във Вардарска Македония, като още преди това, на 13 април 1941 г., сръбската власт в Скопие е смъкната от местните българи и е избран кмет на града. Във Вардарска Македония липсват условия за разгръщане на масова комунистическа съпротива. [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненският комитет]] на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]] за Македония (ПКМ) начело с [[Методи Шатаров|Методи Шатаров (Шарло)]]<ref>[http://books.google.com/books?id=6WC5AAAAIAAJ&q=Shatorov+bulgarian&dq=Shatorov+bulgarian&lr=&hl=bg&pgis=1 Historical dictionary of the Republic of Macedonia, Valentina Georgieva, Sasha Konechni, Scarecrow Press, 1998, ISBN 0-8108-3336-0, p. 223].</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=j_NbmSoRsRcC&pg=PA102&lpg=PA102&dq=Metodi+Shatorov+bulgarian+communist |title=Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1-85065-238-4, p.102 |publisher=Books.google.bg |accessdate=28 април 2010|isbn=978-1-85065-238-0|year=1995}}</ref> отхвърля директивата да започне въоръжена съпротива и отказва да приеме българската войска за окупаторска.<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=HjSsAAAAIAAJ&pg=PA130&dq=Metodi+Shatarov+bulgarian+communist |title=Bulgaria during the Second World War, Marshall Lee Miller, Stanford University Press, 1975, ISBN 0-8047-0870-3, p. 131 |publisher=Google Books |year=1975|accessdate=28 април 2010|isbn=978-0-8047-0870-8|page=314|author1=Miller, Marshall Lee}}</ref> Методи Шатаров установява връзка с ръководството на БРП в София. Организират се куриерски служби, сериозни са и връзката със задграничното представителство на партията. По инициатива на Методи Шатаров Покраинският комитет на ЮКП става ПК на Българската работническа партия (комунисти) във Вардарска Македония. Ситуацията се променя след смяната на пробългарското ръководство на партията под натиска на Югославската комунистическа партия в [[Коминтерн]]а. В периода 1941 – 1944 г. от [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|комунистическата съпротива във Вардарска Македония]] загиват 445 души в борба с български полицейски и военни органи,<ref>Македонија во НОБ 1941 – 44 година, том 7, Историски архив на КПЈ, стр. 410</ref> което свидетелства за малочислеността на организацията в българските територии. През 1943 г. българските власти под силен германски натиск<ref>[http://www.ushmm.org/wlc/article.php?lang=en&ModuleId=10006804 ''The Holocaust in Macedonia: Deportation of Monastir Jewry''] United States Holocaust Memorial Museum</ref> извършват депортацията на близо седем хиляди евреи от областта.<ref>Mark Cohen, [http://www.ushmm.org/wlc/article.php?lang=en&ModuleId=10006803 The Holocaust in Macedonia: Deportation of Monastir Jewry], United States Holocaust Memorial Museum</ref> След преврата на [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] България се включва във войната срещу Германия и има основна роля за изтласкването на немските части от Вардарска Македония<ref>[http://books.google.com/books?id=A8X6UH58dlgC&pg=PA33&dq=450+000+bulgarian+army++1944&hl=bg&ei=lw4PTt4G0ar4Bq21nfUP&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CDwQ6AEwBA#v=onepage&q&f=false Axis Forces in Yugoslavia 1941 – 45, Nigel Thomas, K. Mikulan, Darko Pavlović, Osprey Publishing, 1995, ISBN 1-85532-473-3, p. 33.]</ref>. Българското управление завършва на 28 [[октомври]] 1944 г. с подписването на [[Московско примирие|Московското примирие]].<ref>[http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/mak_42_1-8.html Мариана Атанасова, Московското примирие от 28 октомври 1944 г., в-к „Македония“, брой 42, 18 ноември 1998 г.]</ref> Още на 11 октомври е подписано предварително споразумение, даващо петнайсетдневен срок за прибиране на българската администрация и войска в границите от 1939 г. (изключвайки Южна Добруджа), което страната изпълнява.<ref>[http://www.viaevrasia.com/bg/22-българия-във-външнополитическата-орбита-на-москва-19441955-любомир-огнянов.html Любомир Огнянов, БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ОРБИТА НА МОСКВА (1944−1955), 2012]</ref> С подписването на [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]], влязъл в сила на 15 [[септември]] 1947 г., статуквото е закрепено и формално. === Федеративна Македония === {{Основна|Социалистическа Република Македония}} {{Multiple image |align =left |direction= vertical |width =150 |image1 =Flag of North Macedonia (1946–1992).svg |caption1 = |image2 =Locator map Macedonia in Yugoslavia.svg |caption2=[[Социалистическа република Македония]] (тъмно червено) в [[Югославия|СФР Югославия]]. }} Още през август 1944 г. е свикано [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония]] (АСНОМ), самопровъзгласило се за легален ръководен орган на новосъздадената [[Народна република Македония]] до края на Втората световна война. Новата република се включва на федеративен принцип в Югославия под ръководството на Йосип Броз Тито. Несъгласните с водената политика са подложени на [[Политически терор в Социалистическа република Македония|силен политически терор]]. До началото на 1960 г. са физически унищожени или въдворени в концлагери десетки хиляди души, сред които и много с изявено българско самосъзнание, включително комунистически активисти като [[Панко Брашнаров]], [[Методи Андонов - Ченто|Методи Андонов (Ченто)]], [[Павел Шатев]], [[Венко Марковски]] и други. На 2 август 1944 г. в манастира „Прохор Пшински“ се учредява Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ). То провъзгласява Вардарска Македония за съставна федерална единица на Югославия и взима решение за създаване на „македонски книжовен език“. От 27 ноември до 3 декември 1944 г. в Скопие заседава конференция на филоложката комисия за създаване на „македонска азбука“ и „македонски литературен език“. В кратки срокове са създадени [[езикови комисии на АСНОМ]], които изработват и стандартизират т.нар. [[Македонска литературна норма|македонски литературен език]] посредством въвеждането на [[македонска азбука]] и македонски правопис. Дадено е начало на [[Историография в Северна Македония|македонска историография]], която с помощта на исторически фалшификации започва създаването на [[македонска нация]]. На 6 – 7 януари 1945 г. избухва бунт в Скопие и Щип в т.нар. Народноосвободителна войска на Македония. Потушаването и последвалите репресии остават известни като [[Кървавата Коледа]]. В периода от края на Втората световна война до 1949 г. Социалистическа република Македония пряко участва и има важна роля в два процеса – [[Македонизация в Пиринска Македония|насилствената македонизация на Пиринска Македония]], извършвана под натиска на СССР и със сътрудничеството на българските власти, и [[Гръцка гражданска война|Гръцката гражданска война]] (1946 – 1949 г.) чрез [[Народоосвободителен фронт|Народоосвободителния фронт]], който под шапката на [[Демократична армия на Гърция|Демократичната армия на Гърция]] се бори за отцепването на [[Егейска Македония]] от Гърция. Проведена е [[колективизация]] на селското стопанство и [[индустриализация]] на икономиката. Преминава се в режим на [[планова икономика|планово стопанство]]. В рамките на СФРЮ Социалистическа република Македония е на четвърто място по площ и население. В периода 1944 – 1991 г. се изграждат държавните и академичните институции, голяма част от инфраструктурата. === Независимост (1991 г.) === {{Основна|История на Северна Македония}} {{Вижте също|Правителства на Северна Македония}} На 8 септември 1991 г. тогавашната Република Македония тръгва към своята независимост от Югославия. Проведен е референдум и започва процес на мирно отделяне от федерацията. На 17 ноември 1991 г. Събранието на Република Македония обявява независимостта на страната въз основа на резултатите от референдума. [[България]] първа в света признава новата държава на 15 януари 1992 г. под конституционното ѝ име и успява да убеди и Русия да стори същото.<ref>[http://www.mfa.bg/bg/49/pages/view/1419 Дипломатически отношения между Република България и Република Македония], www.mfa.bg, проверено на 23.10.2012 г.</ref> [[Роберт Бадинтер]], председател на [[Мирна конференция за Югославия|Мирната конференция за Югославия]], призовава същия месец държавите от [[Европейски съюз|Европейския съюз]] да признаят независимата република.<ref>{{cite web |url=http://www.ejil.org/journal/Vol4/No1/art8-02.html |archiveurl=http://web.archive.org/web/20050215223455/http://www.ejil.org/journal/Vol4/No1/art8-02.html |archivedate=15 февруари 2005 |title=Recognition of States: Annex 3 |publisher=Web.archive.org |accessdate=28 април 2010 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050215223455/http://www.ejil.org/journal/Vol4/No1/art8-02.html |date=2005-02-15 }}</ref> През 1993 г. страната е приета за член на [[Организация на обединените нации|ООН]]. Тогавашната Република Македония е силно дестабилизирана от [[Косовска война|войната в Косово]] през 1999 г. и последвалата бежанска вълна от над 250 000 етнически албанци, която е принудена да приеме. След това албански националисти се активизират от двете страни на границата, като през 2001 г. се стига до [[Военен конфликт в Република Македония (2001)|военния конфликт в страната]] между албанската [[Армия за национално освобождение]] (АНО) и [[Армия на Република Македония|силите за сигурност на Република Македония]]. Същата година е подписано [[Охридско споразумение|Охридското споразумение]], с което се дават значителни граждански и политически права на [[Македонски албанци|македонските албанци]], а скоро след това албанските бунтовници са разоръжени с помощта на НАТО. Северна Македония се стреми да се присъедини към Европейския съюз, но основна пречка за това са влошените отношения с България, въпреки че между двете страни са подписани няколко декларации и меморандуми за добросъседски отношения, а през 1999 година е подписано споразумение по [[Езиков спор между България и Северна Македония|езиковия спор между България и Република Македония]]. Конфликтни остават въпросите за фалшифицирането на българското културно-историческо наследство, както и за нарушаването на правата на северномакедонските граждани самоопределящи се като българи. === Път към ЕС и НАТО === [[Файл:Потпишување на договорот за македонско-грчкиот спор (17.06.2018, Преспа) (42853677381).jpg|мини|Символично подписване на [[Преспанско споразумение|Преспанското споразумение]]]] Договорът от Преспа, който заменя Временното споразумение от 1995 г. е подписан на 17 юни 2018 г. от двамата външни министри Никола Димитров и Никос Коциас и в присъствието на съответните премиери [[Зоран Заев]] и [[Алексис Ципрас]]. Споразумението от Преспа е предшествано от подписването на споразумение за приятелство с България през август 2017 г. целящо да сложи край на „антибългарската идеология“ в Република Македония и да разреши историческите въпроси между двата окръга.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://s.kathimerini.gr/resources/article-files/symfwnia-aggliko-keimeno.pdf|заглавие="FINAL AGREEMENT FOR THE SETTLEMENT OF THE DIFFERENCES AS DESCRIBED IN THE UNITED NATIONS SECURITY COUNCIL RESOLUTIONS 817 (1993) AND 845 (1993), THE TERMINATION OF THE INTERIM ACCORD OF 1995, AND THE ESTABLISHMENT OF A STRATEGIC PARTNERSHIP BETWEEN THE PARTIES"|език=en}}</ref> Оттеглянето на гръцкото вето, заедно с подписването на споразумението за приятелство с [[България]], води до това, че [[Европейски съюз|Европейският съюз]] на 27 юни одобрява началото на преговорите за присъединяване, при условие че Преспанското споразумение е изпълнено и името на страната е променено на ''Република Северна Македония''<ref>{{Cite news|url=https://balkaninsight.com/2018/06/27/eu-paves-the-road-for-macedonia-albania-accession-talks-06-27-2018/|title=Macedonia, Albania Hail EU Approval for Accession Talks|date=27 юни 2018 г.|work=Balkaninsight}}</ref>. На 5 юли Преспанското споразумение бива ратифицирано от македонския парламент, като 69 депутати гласуват за него. На 12 юли, НАТО кани Република Македония да започне преговори за присъединяване в опит да стане 30-ия член на [[НАТО|Евроатлантическия алианс]]. На 30 юли парламентът на Република Македония одобрява плановете за провеждане на необвързващ референдум за промяна на името на държавата, който се провежда на 30 септември. 91 процента от гласоподавателите гласуват „ЗА“ с избирателна активност от 37%, но референдумът не е задължителен, поради конституционно изискване за 50% избирателна активност.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-macedonia-referendum-turnout/macedonia-name-referendum-fails-to-reach-turnout-threshold-election-commission-idUSKCN1MA0X2|title=Macedonia name referendum fails to reach turnout threshold: election commission|work=Reuters|language=en}}</ref> [[Файл:North Macedonia Joins NATO.jpg|ляво|мини|'''Северна Македония''' отбелязва присъединяването си към НАТО в Държавния департамент на [[Съединени американски щати|САЩ]].]] На 6 февруари 2019 г. постоянните представители на страните членки на НАТО и македонският външен министър Никола Димитров подписват в [[Брюксел]] протокол за присъединяване на бъдещата Северна Македония към [[НАТО]]. След това протоколът бива ратифициран на 8 февруари от гръцкия парламент, като по този начин биват изпълнени всички предпоставки за влизане в сила на Преспанското споразумение. Впоследствие на 12 февруари македонското правителство обявява официалното активиране на конституционните изменения, които на практика преименуват страната на Северна Македония и съответно информират [[Организация на обединените нации|ООН]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gov.uk/government/news/foreign-secretary-statement-on-the-republic-of-north-macedonia|заглавие=Foreign Secretary statement on the Republic of North Macedonia|автор=GOV.UK|език=en}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/un-notified-of-north-macedonia-s-name-change/29768586.html|title=UN Notified Of North Macedonia's Name Change|work=Radio Free Europe/ Радио Свободна Европа|language=en}}</ref> През март 2020 г., след като процесът на ратификация от всички членове на НАТО приключва, Северна Македония се присъединява към НАТО, ставайки 30-та държава членка.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/mk/официјално-северна-македонија-е-30-членка-на-нато/a-52944512|title=Официјално: Северна Македонија е 30 членка на НАТО|publisher=DW Македонски}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/30513766.html|title="Това беше дълъг път". Северна Македония официално е част от НАТО|publisher=Радио Свободна Европа {{!}} RFL}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_174589.htm|заглавие=North Macedonia joins NATO as 30th Ally|автор=NATO.INT|език=en}}</ref> Същия месец лидерите на Европейския съюз официално дават одобрение на Северна Македония да започне преговори за присъединяване към [[Европейски съюз|ЕС]]. На 17 ноември 2020 г. [[България|Република България]] отказва да одобри рамката за преговори на Европейския съюз за Северна Македония, като ефективно блокира официалното начало на преговорите за присъединяване на тази страна.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/11/17/4140332_bulgariia_oficialno_blokira_pregovorite_na_severna/|title=България официално блокира преговорите Северна Македония - ЕС|publisher=Dnevnik.bg}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/30955120.html|title=България блокира преговорите на Северна Македония за членство в ЕС|publisher=Радио Свободна Европа}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://nationalpost.com/pmn/news-pmn/bulgaria-blocks-eu-accession-talks-with-north-macedonia|title=Bulgaria blocks EU accession talks with North Macedonia|publisher=Nationalpost.com|language=en}}</ref> Обяснението от българска страна е липсата на прилагане на Договора за приятелство от 2017 г.; наличие на системна реч на омразата спрямо България, която се подкрепя от държавата; неспиращи претенции за наличие на македонско малцинство в България и продължаващ процес на моделиране на македонската нация, основан на пълното отричане в исторически план накаквато ѝ да е българската идентичност, култура и историческо наследство в [[Македония (област)|региона Македония.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.novinite.com/articles/206579/Foreign+Minister+Zaharieva%3A+Bulgaria+Cannot+Approve+EU+Negotiating+Framework+with+North+Macedonia|заглавие=Foreign Minister Zaharieva: Bulgaria Cannot Approve EU Negotiating Framework with North Macedonia|автор=novinite.com|език=en}}</ref> Ветото е осъдено от някои интелектуалци и от двете държави, а също така получава критики и от международната общност.<ref>{{Cite journal|last=Kamusella.|first=Tomasz|date=2021|title=Bulgaria’s Secret Empire: An Ultimatum to North Macedonia (pp 155-212). Journal of Balkan and Black Sea Studies. No. 6.|url=https://dergipark.org.tr/en/download/article-file/1460787|journal=An Ultimatum to North Macedonia (pp 155-212)|language=en}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.novinite.com/articles/206604/Der+Spiegel%3A+Bulgaria+Misuses+Its+Right+of+Veto+for+Nationalistic+Purposes|title=Der Spiegel: Bulgaria Misuses Its Right of Veto for Nationalistic Purposes|publisher=novinite.com / Der Spiegel|language=en}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/bulgaria-asks-eu-to-stop-fake-macedonian-identity/a-55020781|title=Bulgaria asks EU to stop 'fake' Macedonian identity|publisher=Deutsche Welle|language=en}}</ref> === Административно деление === {{основна|Административно деление на Северна Македония}} Северна Македония е разделена административно на 80 общини. Столицата [[Скопие]] има статут на сборен административен център – община [[Скопие (община)|Скопие]] включва десет градски общини. == Население == {{основна|Население на Северна Македония}} === Вероизповедания === 65% изповядват християнството, 33% – исляма, а 2% – друга вяра или не са се определили. {{bar box | title=Вероизповедания в Северна Македония | titlebar=#ddd | left1=религии | right1=процент | float=right | bars= {{bar percent|[[Християнство]]|red|65}} {{bar percent|[[Ислям]]|green|33}} {{bar percent|Друга вяра или неопределени|teal|2}} }} === Етноси === {{bar box | title=Етноси в Северна Македония | titlebar=#ddd | left1=етноси | right1=процент | float=right | bars= {{bar percent|[[Македонци (нация)|Македонци]]|yellow|64.2}} {{bar percent|[[Албанци]]|teal|25.2}} {{bar percent|[[Турци]]|orange|3.9}} {{bar percent|[[Цигани]]|brown|2.7}} {{bar percent|Други етноси и неопределени|purple|4.0}} }} [[Файл:Macedonia ethnic_BG2.png|мини|200px|Етническа карта на Северна Македония според преброяването през 2002 г.]] По данни от преброяването в страната от 2007 г. населението на Северна Македония наброява 2 057 000 души.<ref>{{цитат уеб | година = 2005 | уеб_адрес = http://www.stat.gov.mk/pdf/kniga_13.pdf | заглавие = Книга XIII. Вкупно население, домаќинства и станови. | формат = PDF | труд = Попис на населението, домаќинствата и становите во Република Македонија, 2002 | страници = 52 | издател = Државен завод за статистика | достъп_дата = 6 юли 2006}}</ref> Според преброяването от 2002 г. по-голямата част от населението (65%) изповядва [[християнство]]то (64% са [[православие|православни]]); 33% са [[ислям|мюсюлмани]]<ref name="www.cia.gov">[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/mk.html www.cia.gov]</ref>. Жителите на републиката са се самоопределили етнически като: * [[Македонци (нация)|Македонци]] – 1 297 981 (64,2%) ** [[Българи]] – 1417 души, но над 80 000 македонци са получили българско гражданство на базата на деклариран български етнически произход до 2017 г.<ref>[https://www.bnr.bg/varna/post/100908984/nad-70-000-makedonci-imat-balgarsko-grajdanstvo Над 70 000 македонци имат българско гражданство]</ref> Десетки хиляди други граждани на Северна Македония са подали молби за българско гражданство, които все още не са удовлетворени. Други, които нямат двойно гражданство, открито афишират българския си произход, като например писателите [[Младен Сърбиновски]] и [[Миле Неделковски]]. Като цяло в България е широко застъпено схващането, че гражданите, които се самоопределят като македонци, са етнополитически дезориентирани българи.<ref>Center for Documentation and Information on Minorities in Europe – Southeast Europe (CEDIME-SE)Minotities in Southeast Europe – Macedonians of Bulgaria, pg. 33.</ref> Северна Македония досега не е признала официално наличието на българите в нейната Конституция. * [[Албанци]] – 509 926 (25,2%) * [[Турци]] – 77 959 (3,9%) * [[Цигани]] – 53 879 (2,7%) и 4% други<ref name="www.cia.gov"/> === Език === {{основна|Македонска литературна норма}} 66,5% от населението заявява, че говори на [[Македонска литературна норма|македонски език]], който според български и някои западни лингвисти<ref>[http://books.google.com/books?id=ppbuavUZKEwC&pg=PA116&dq=macedonian+language+dialect+of++bulgarian&lr=&hl=bg#v=onepage&q=macedonian%20language%20dialect%20of%20%20bulgarian&f=false Who are the Macedonians?, Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0,p. 116.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=EnEFNOcYIrUC&pg=PA281&dq=macedonian+is+a+dialect+of+bulgarian&hl=bg#v=onepage&q=macedonian%20is%20a%20dialect%20of%20bulgarian&f=false When languages collide: perspectives on language conflict, language competition, and language coexistence, Brian D. Joseph, Ohio State University Press, 2003, p. 281] ISBN 0-8142-0913-0.</ref> е писмена регионална норма на [[български език|българския език]]. Други 25,1% от населението говорят на [[албански език|албански]], 3,5% – на [[турски]], 1,9% – на [[цигански]], а 1,2% заявяват, че говорят на [[сръбски]]<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/mk.html www.cia.gov]</ref>. {{bar box | title=Езици в Северна Македония | titlebar=#ddd | left1=езици | right1=процент | float=right | bars= {{bar percent|[[Македонски литературен език]]|yellow|65.5}}<ref>Република България признава Република Македония за суверенна държава, но не признва македонския език</ref> {{bar percent|[[Албански език]]|teal|25.1|25,1%}} {{bar percent|[[Турски език]]|orange|3.5|3,5%}} {{bar percent|[[Цигански език]]|brown|1.9|1,9%}} {{bar percent|Други и неопределени|purple|4.0|4,0%}} }} Т.нар. македонски език или македонска езикова норма е [[южнославянски езици|южнославянски език]] или една от книжовните норми на [[български език|българския език]]. Това е официалният език на Република Северна Македония, като този статут не е официално признат от правителствата на [[Република България]] и до [[Преспанско споразумение|Преспанското споразумение]] в 2019 година от [[Република Гърция|Гръцката република]], където е наричан „скопски език“ (Σκοπιανή γλώσσα), „български диалект“ (Βουλγαρική διάλεκτος) или най-често „славомакедонски език“ (Σλαβομακεδονική γλώσσα). Кодифицираният вариант на македонския, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на [[Банатска българска книжовна норма|банатската българска книжовна норма]]. <!-- {| border="1" align="center" cellpadding="2" cellspacing="0" |+<big>'''Празници'''</big> |-- style="background:#efefef;" !Дата !Българско име !Местно име !Описание |-- | | | | |} --> == Политика == === Държавно устройство === {{основна|Държавно устройство на Северна Македония}} [[Файл:Government-Macedonia-free.JPG|мини|200п|Правителствени сгради в столицата]] Северна Македония е [[парламентарна република]] начело с [[президент на Северна Македония|президент]], избиран за пет години. Висш законодателен орган в страната е [[Събрание на Република Македония|Събранието]], което се състои от 120 [[депутат]]и, избирани за четири години. Висш изпълнителен орган в държавата е правителството начело с [[министър-председател]]. В Северна Македония има регистрирани около 40 политически партии, като най-силно представените са [[ВМРО-ДПМНЕ]] и Социалдемократическият съюз на Македония. На последните парламентарни избори през 2020 г. [[Социалдемократически съюз на Македония|Социалдемократическият съюз на Македония]] печели 35,89% от гласовете. На второ място е ВМРО-ДПМНЕ с 34,57%. Демократичният съюз за интеграция получава 11,48%. Настоящият президент е [[Стево Пендаровски]] (СДСМ). През май 2017 г. за министър-председател е определен лидерът на СДСМ Зоран Заев, който встъпва в длъжност на 1 юни същата година, докато през 30 август 2020 г. е избран по втори път на тази функция. === Международен статут === Северна Македония е кандидат-член на [[Европейския съюз]], който замразява<ref>[http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=9896&edition_id=138&format=html Сайт vestnikataka.com]</ref><ref>{{Citation |title=От evroportal.bg |url=http://www.evroportal.bg/article_view.php?id=731082 |accessdate=2007-07-20 |archivedate=2007-08-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070829000441/http://www.evroportal.bg/article_view.php?id=731082 }}</ref> за неопределено време приемането на нови членове от 1 януари 2007 г. Заради [[Спор за името на Република Македония|спора за името на Република Македония]] с Гърция, на 3 април 2008 г. страната не получава покана за членство, докато този въпрос не бъде уреден.<ref>{{Citation |title=От сайта actualno.com |url=http://world.actualno.com/news_156912.html |accessdate=2008-04-03 |archivedate=2008-04-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080408050751/http://world.actualno.com/news_156912.html }}</ref> След окончателното решаване на спора за името, на 27 март 2020 г. Република Северна Македония става член на [[НАТО]].<ref>[https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/03/27/4047301_severna_makedoniia_stana_30-iiat_chlen_na_nato/ www.dnevnik.bg]</ref> Основополагащите принципи на добросъседските отношения, договорени между България и Северна Македония, са фиксирани в [[wikisource:bg:Съвместна декларация от 22 февруари 1999|съвместна декларация от 22 февруари 1999 г.]], потвърдена със съвместния меморандум, подписан на 22 януари 2008 г. в София.<ref>[[wikiquote:bg:Българската политика спрямо Република Македония|''Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани'']]. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6</ref> На 17 юни 2018 е сключено Преспанското споразумение с Гърция, който урежда редица спорни въпроси между двете страни, сред които основно място заемат въпросите за името на републиката и за признаването на македонския език. Споразумението предвижда преименуване на страната в „Република Северна Македония“, а езикът официално да бъде признат като „македонски език“. В условия на силна политическа съпротива от опозиционните партии, през септември 2018 г. е проведен референдум за членството в ЕС, НАТО и за новото име на републиката. Макар да не успява да събере нужните 50% от гласоподавателите, референдумът по категоричен начин показва настроенията на избирателите и очакванията от бъдещите правителства за посоката на развитие на държавата – '''94,18%''' гласуват „за“. На 11 януари 2019 г. македонският парламент одобрява с мнозинство от 81 пратеници изменението на конституционното име на страната.<ref>{{cite web|title=Владата на Република Македонија им честита на сите граѓани и на сите пратеници за преземената одговорност со којашто на земјата и се отвораат вратите за НАТО и ЕУ|url=https://vlada.mk/node/16369|accessdate=11 януари 2019}}</ref> На 25 януари 2019 г. споразумението е ратифицирано от Гърция<ref>{{cite web|title=Υπέγραψε τον κυρωτικό νόμο της Συμφωνίας Πρεσπών ο Γ. Κατρούγκαλος|url=https://www.naftemporiki.gr/story/1438285|accessdate=25 януари 2019 |lang-hide=1|lang=el}}</ref> и влиза в сила на 12 февруари 2019<ref name="Соопштение на Владата">{{cite web|title=Соопштение на Владата на Република Северна Македонија за влегување во сила на конечната спогодба, уставните амандмани и уставниот закон за спроведување на амандманите|url=https://vlada.mk/node/16761|accessdate=12 февруари 2019}}</ref>. == Икономика == {{основна|Икономика на Северна Македония}} [[Файл:Partofskopjescentralsquare.JPG|мини|200п|Изглед от центъра на Скопие]] Северна Македония има отворена [[пазарна икономика]]. Тя напуска СФРЮ като най-недоразвитата република, допринасяща за едва 5% от общата федерална продукция. До 1996 икономическият растеж е възпрепятстван от гръцко [[ембарго]], политическа нестабилност в съседната [[Съюзна република Югославия]] и неадекватната инфраструктура. Между 1996 и 2000 има умерен растеж, но конфликтът през 2001 отново усложнява положението икономиката. Северна Македония е постигнала макроикономическа стабилност, но не съумява да привлече чуждестранни инвестиции. Това е най-вече в резултат на сравнително неблагоприятното географско положение, липсата на значителни природни ресурси и неразрешения спор за името на страната. Безработицата е на високо ниво – 23,4% към 2017, като в Европа единствено [[Косово]] има по-висок процент.<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2129rank.html?countryName=Macedonia&countryCode=MK&regionCode=eu#MK Таблица]</ref> Корупцията и недостигът на квалифициран труд също забавят развитието до голяма степен. Правителството предвижда икономическият растеж за 2019 да бъде 3,2%.<ref>[https://www.24.mk/details/an-ushev-proektiraniot-rast-od-3-2-otsto-za-2019-so-sigurnost-kje-se-realizira АНЃУШЕВ: ПРОЕКТИРАНИОТ РАСТ ОД 3,2 ОТСТО ЗА 2019 СО СИГУРНОСТ ЌЕ СЕ РЕАЛИЗИРА]</ref> БВП е близо 29 млрд. евро, като в това число голям дял има и сивата икономика. На глава от населението се падат около 13000 евро. Средната работна заплата е 400 евро.<ref>[http://pariteni.bg/News/ccbd8ca962b804458d8.html Средната заплата в Македония – 400 евро на месец] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090303154704/http://pariteni.bg/News/ccbd8ca962b804458d8.html |date=2009-03-03 }}, pariteni.bg, 29.01.2009</ref> Селското стопанство генерира 11,4% от БВП, промишлеността – 27,2% и сектора на услугите – 61,4%. Основни търговски партньори са [[Сърбия]], [[Германия]], [[Гърция]] и [[България]]. [[Файл:E65 Skopje Northern Bypass 1.jpg|мини|200п|ляво|Магистрала Е65]] Страната разполага с неголеми запаси от полезни изкопаеми – [[Мед (елемент)|медна]], оловно-[[цинк]]ова, [[желязо|желязна]] и [[никел]]ова руда. Работят металургичен комбинат, химически завод, оловно-цинков завод. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената и фармацевтичната промишлености. Производствената база е остаряла, но е в процес на умерена модернизация. Основните продукти за износ са храна ([[зеленчуци]], [[плодове]], [[яйце (храна)|яйца]]), напитки ([[вино]], [[мляко]]), [[тютюн]] и [[стомана]]. Основен селскостопански отрасъл е растениевъдството. Отглеждат се [[пшеница]], [[царевица]], [[ориз]], [[памук]], тютюн, лозя, плодове, зеленчуци и др. Животновъдство – овце, едър рогат добитък, свине, птици и други. === Въоръжени сили === {{основна|Армия на Северна Македония}} [[Файл:Mi-24 Macedonian 2.JPEG|мини|200п|Македонски [[Ми-24]]]] Въоръжените сили на Северна Македония са сформирани през 1992 година, отделяйки се от състава на Югославската национална армия. Тогава северномакедонската армия разполага само с 4 танка [[Т-34]] и много малък брой лични оръжия, недостатъчен за да задоволи нуждите на личния състав. Числеността на армията е около 12 000 души. Най-големият клон са сухопътните войски. През годините Северна Македония получава военна помощ главно от България. Пример за това са близо 100 танка [[Т-55]], миномети „Тунджа“, [[МТ-ЛБ]], автомати, [[ПЗРК]] и боеприпаси. По време на конфликта край Тетово [[Украйна]] също помага на Северна Македония с продажба 31 танка [[Т-72]], вертолети [[Ми-24]] и четири щурмовика [[Су-25]] (последните впоследствие продадени на [[Грузия]]). От 27 март 2020 година Северна Македония е член на [[НАТО]]. Страната изпраща малък военен контингент от 77 войници в [[Ирак]] през юли 2003. Войските са изтеглени през ноември 2008. По-късно около 170 северномакедонски войници са разположени в [[Афганистан]]. == Култура и общество == {{основна|Култура на Северна Македония}} Официалният език в страната е така нареченият [[македонски език]], който в България се смята за една от трите книжовни норми на [[Български език|българския език]].<ref>Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.</ref> В страната действа самопровъзгласилата се за автокефална [[Македонска православна църква]], която обаче не е призната от никоя друга православна църква в света. Християнството е доминиращата религия в източната част на страната, а [[ислям]]ът – в населената предимно с [[албанци]] западна част. Държавните институции на Северна Македония в периода 2008-2017 година налагат все повече идеите на античния [[македонизъм]] в обществено-политическия живот на страната. Според тях днешното население на страната е пряк наследник на [[Древни македонци|древните македонци]]. В резултат на това много обекти с национално и местно значение са преименувани с гръцки имена, като например [[Национална арена „Филип II Македонски“]] и скопското летище „Александър Македонски“, които по-късно се преименувани. [[Историография в Северна Македония|Историографията на Северна Македония]], поддържа „македонския“ произход и на личности от българската история като [[цар Самуил]], [[Карпош]] и [[Гоце Делчев]]. Някои съвременни учени-македонисти дори подкрепят абсурдни тези за македонски произход на названията на европейски градове – градове като [[Венеция]], [[Виена]] и [[Осло]],<ref>[http://dnes.dir.bg/2009/10/29/news5296235.html dnes.dir.bg]</ref> както и на архитектурния стил [[барок]].<ref>[http://www.bnr.bg/sites/horizont/News/Curiosity/Pages/0208barok.aspx www.bnr.bg]</ref> === Национални празници === {{основна|Официални празници в Северна Македония}} == Галерия == <gallery class="center"> Liberators Skopje NOB.JPG|Паметник в [[Скопие]] Panair Korab.jpg|[[Кораб (планина)|Кораб]] планина MountShara.jpg|Шар планина Meister von Nerezi 001.jpg|Църквата „Свети Панталеймон“ край [[Скопие]] Mother-teresa-skopje.JPG|[[Майка Тереза]] Trinity Church Radovis.jpg|[[Радовиш]] </gallery> == Вижте също == * [[Комуникации в Северна Македония]] * [[Транспорт в Северна Македония]] * [[Армия на Северна Македония]] * [[Външна политика на Северна Македония]] * [[Туризъм в Северна Македония]] * [[Въздушни сили на Северна Македония]] == Граници == {{Географско местоположение|Център=Северна Македония|Север=[[Косово]] и [[Сърбия]]|Изток=[[България]]|Юг=[[Гърция]]|Запад=[[Албания]]}} == Външни препратки == * Официални страници ** [http://www.president.gov.mk/ Президент] {{Webarchive|url=http://arquivo.pt/wayback/20160522185358/http://www.president.gov.mk/ |date=2016-05-22 }} ** [http://www.sobranie.mk/mk/default.asp Парламент] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051022082520/http://www.sobranie.mk/mk/default.asp |date=2005-10-22 }} ** [http://www.vlada.mk/ Правителство] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110411121930/http://vlada.mk/ |date=2011-04-11 }} ** [http://www.nbrm.gov.mk/default-MK.asp Централна банка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20051216115320/http://www.nbrm.gov.mk/default-MK.asp |date=2005-12-16 }} == Бележки == <references /> {{Европа}} {{Балкани}} {{Европейски съюз}} {{НАТО}} {{Портал|Македония}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Северна Македония| ]] mf3afy15sdaoor0xo3iqcgc11byrgnp 0 10522 11473851 11443618 2022-07-29T08:00:56Z Carbonaro. 221440 пояснение wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Русия | официално-име-бг = Руска федерация | официално-име = Российская Федерация | девиз = | химн = [[Химн на Русия|Государственный гимн Российской Федерации]] | химн-файл = National Anthem of Russia (2000), instrumental, one verse.ogg | демоним = [[руснаци|руснак]] | карта = Russian Federation (orthographic projection) - Crimea disputed.svg | карта-описание = Русия на картата на света (зелено)<br>[[Крим]]ският полуостров (светлозелено){{refn|Кримският полуостров за който Русия има претенции и е де факто [[Анексиране на Крим от Русия|администриран]] от Русия, е [[Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН|признат]] като територия на [[Украйна]] от мнозинството страни членки на ООН.<ref>{{cite news|last=Taylor|first=Adam|title=Crimea has joined the ranks of the world's 'gray areas.' Here are the others on that list.|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/worldviews/wp/2014/03/22/crimea-has-joined-the-ranks-of-the-worlds-gray-areas-here-are-the-others-on-that-list/|publisher=The Washington Post|accessdate=March 27, 2014|date=March 22, 2014}}</ref>}} | столица = [[Москва]] | най-голям-град = Москва | официален-език = [[руски език|руски]]<ref group="б">Има още 27 официално признати езика в отделни области на Русия.</ref> | религия = 47,3% [[християнство]]<br>6,5% [[ислям]]<br>1,2% [[неопаганизъм]] и [[тенгризъм]]<br>0,5% [[будизъм]]<br>0,2% други<br>25% [[нерелигиозност]]<br>13% [[атеизъм]]<br>5,5% без отговор | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[полупрезидентска република]] | лидер1 = [[Президент на Русия|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Владимир Путин]] | лидер2 = [[Министър-председател на Русия|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Михаил Мишустин]] | законодателна-власт = [[Федерално събрание на Русия|Федерално събрание]] | горна-камара = [[Съвет на федерацията]] | долна-камара = [[Държавна дума]] | събитие-вид = [[История на Русия|Формиране]] | събитие-бел = &nbsp; | събитие1 = [[Киевска Рус]] | събитие-дата1 = 879 г.<ref group="б">Прието е традиционно 862 г. да се счита за начало на руската държавност; в съвременен вид Руската федерация (като РСФСР) е образувана на 7 ноември 1917 г., а от 25 декември 1991 г. носи съвременното си название.</ref> | събитие2 = [[Североизточна Рус|Владимир-Суздал]] | събитие-дата2 = 1157 г. | събитие3 = [[Московско княжество]] | събитие-дата3 = 1263 г. | събитие4 = [[Руско царство]] | събитие-дата4 = 16 януари 1547 г. | събитие5 = [[Руска империя]] | събитие-дата5 = 22 октомври 1721 г. | събитие6 = [[Руска република]] | събитие-дата6 = 14 септември 1917 г. | събитие7 = [[Съветски съюз]] | събитие-дата7 = 30 декември 1922 г. | събитие8 = Руска федерация | събитие-дата8 = 12 декември 1991 г. | събитие9 = Конституция | събитие-дата9 = 12 декември 1993 г. | площ = 17 125 191 | площ-място = 1-во | води% = 13 (вкл. блатата) | население-година = 2022 | население = 145 478 097 | население-източник = <ref>[http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat_main/rosstat/ru/statistics/population/demography/ www.gks.ru]</ref> | население-място = 9-о | население-градско = 73 | население-градско-място = 49-о | население-гъстота-място = 181-во | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 146 745 098 | БВП-година = 2022 | БВП = 4,365 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEORU">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=62&pr.y=11&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=922&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC&grp=0&a=|title=World Economic Outlook Database, April 2019 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=30 май 2019}}</ref> | БВП-място = 6-о | БВП-на-човек = 30 013 щ.д.<ref name="IMFWEORU"/> | БВП-на-човек-място = 58-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 1,829 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEORU"/> | БВП-ном-място = 11-то | БВП-ном-на-човек = 12 575 щ.д.<ref name="IMFWEORU"/> | БВП-ном-на-човек-място = 68-о | Джини-година = 2018 | Джини = 37,5<ref name="WBRUGini">{{cite web |url=https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=RU |title=GINI index (World Bank estimate)|publisher=[[Световна банка]] |work=data.worldbank.org |accessdate=16 февруари 2019}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = 98-о | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,824<ref>{{cite web |url=http://hdr.undp.org/en/indicators/137506 |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=17 януари 2020}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 52-ро | продълж-живот = 65,5 години | продълж-живот-място = 137-о | дет-смъртност = 7,2 | дет-смъртност-място = 140-о | грамотност = 99,4 | грамотност-място = 12-о | валута = [[Руска рубла]] | валута-код = RUB | часова-зона = от [[UTC+2]] до [[UTC+12|+12]] | формат-дата = | климат = разнообразен | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = RU | TLD = [[.ru]], [[.su]], [[.рф]] | телефонен-код = +7 | ITU префикс = R; UA – UI | сайт = | забележки = <references group="б"/> }} '''Русѝя''' ({{lang|ru|Росси́я}}) или '''Ру̀ска федера̀ция''' ({{lang|ru|Росси́йская Федера́ция}}), съкратено '''РФ'''<ref>Съгласно чл. 1, т. 2 от [[Конституция на Русия|Конституцията]] на страната наименованията ''Руска федерация'' и ''Русия'' са равнозначни.</ref> е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на [[Европа]] и северната част (30,7 %) на [[Азия]].<ref name="БРЭ-том-0">{{cite book|last=|first=|editor=председател на Осипов Ю. С. и др., отговорният редактор Кравец С.Л. |title=Голяма руска енциклопедия ''(в 36 тома)'' | accessdate=23 септември 2018 |volume= [https://bigenc.ru/rf 1. Ру̀ска федера̀ция] |year=2004|publisher=Издателство „Руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|pages= 1005 |chapter= Руска федерация |chapterurl=https://bigenc.ru/rf |isbn=5-85270-326-5 }} ''{{икона|ru}}''</ref> Тя е [[Списък на страните по площ|най-голямата по територия държава в света]]. Обхваща обширни територии в [[Източна Европа]] и [[Северна Азия]]. Русия граничи с 18 държави – с 16 по суша (12 в Европа и 4 в Азия) и с 2 по вода (със [[САЩ]] при [[Берингов проток|Беринговия пролив]] и с [[Япония]] при [[Южнокурилски пролив|Южнокурилския пролив]]). Общата дължина на държавните граници възлиза на 57 946 km.<ref>[http://www.wolframalpha.com/input/?i=russia+border+length Информация за дължината на границите от] [[Wolfram Alpha]], посетен на 17 октомври 2010 г.</ref> Северната и източната ѝ граница представляват [[Северен ледовит океан|Северния ледовит]] (19 240 km) и [[Тихия океан]] (12 280 km). Има излаз на [[Каспийско море]] (920 km), [[Азовско море]] (672 km), [[Черно море|Черно]] (430 km), [[Балтийско море|Балтийско]] (135 km), вкл. [[Фински залив|Финския залив]] (540 km). Със 17 098 242 km² Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива 1/8 от обитаемата площ на [[Земя]]та. Използва 11 часови зони. Със 146 млн. души население тя е [[Списък на страните по население|9-а страна по население]]. Има редица от най-разнообразните природни среди и релефи. Притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси и е на първо място в света по добив на нефт и природен газ.<ref>{{cite encyclopedia|encyclopedia=Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007|title="Russia"|url=http://encarta.msn.com/encyclopedia_761569000_4/Russia.html|year=26 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091028092554/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761569000_4/Russia.html |date=2009-10-28 }}</ref> Русия е често определяна като енергийна суперсила от запада.<ref>{{cite web|url=http://www.thefirstpost.co.uk/4883,opinion,beware-russia-energy-superpower |title=First Post; Beware Russia Energy Superpower, 12 октомври 2006 |publisher=Thefirstpost.co.uk |date=16 октомври 2006 |accessdate=27 април 2010|archiveurl=http://web.archive.org/web/20080612191021/http://www.thefirstpost.co.uk/4883,opinion,beware-russia-energy-superpower|archivedate=12 юни 2008}}</ref><ref>CNN, [http://www.cnn.com/2006/WORLD/europe/12/12/russia.oil/index.html „Russia; A superpower rises again“] by Simon Hooper, December 2006</ref><ref>CNN; [http://edition.cnn.com/2007/WORLD/europe/06/18/chance.intro/ „Eye on Russia: Russia's resurgence“] by Matthew Chance, June 2007</ref> Страната има най-обширните горски масиви в Европа и в света,<ref name=loc>{{cite web|last=Library of Congress|title=Topography and drainage|url=http://countrystudies.us/russia/23.htm|accessdate=26 декември 2007}}</ref> а нейните езера съдържат приблизително 1/4 от световния запас на чиста, незаледена вода.<ref name=loc/> Историята на Русия започва с издигането на източните славяни като доминираща сила в Източна Европа между 3 и 8 век. За година на основаване се счита [[862]] г., когато варяжкият принц [[Рюрик]] започва да властва над [[Новгородска земя|Новгородската земя]] (а наследниците му овладяват [[Киевска Рус]]) и дава началото на династията на [[Рюриковичи]]те, управлявали Русия през следващите 700 години. На територията на днешната Руска федерация в Европа са съществували още няколко големи държави, сред които важна роля са играли [[Волжка България]] и [[Златната орда]], а образуваното в началото на [[15 век]] [[Велико московско княжество]] обединява всички руски княжества. Към края на 18 век благодарение на мащабното колонизиране, присъединяване и завладяване, се появява [[Руската империя]], разпростряла се на 3 континента – [[Европа]], [[Азия]] и [[Северна Америка]], и включвала стотици различни народи, култури и вероизповедания. През [[1917]] г. в резултат от избухналата [[Февруарска революция (1917)|Февруарска революция]] в Руската империя е свалена монархията, а след [[Октомврийска революция]] е създаден [[СССР|Съюзът на съветските социалистически републики]] (СССР) – първата в света [[социализъм|социалистическа държава]], изиграла решаваща роля в победата на [[Декларация на Обединените нации|Съюзниците]] през [[Втората световна война]]. След края на войната между 2-те оформили се суперсили [[САЩ]] и СССР започва борба за световно политическо и военно надмощие, наречена [[Студена война]]. През 1991 г. след тежка икономическа криза Съветският съюз се разпада, а нейната основна част – [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистическа република]] се отделя от съюза и става официално Руска федерация. Руската федерация има смесен [[полупрезидентска република|президентско-парламентарен]] вид републиканска форма на държавно устройство, като президентът има много широки правомощия. Настоящ президент е [[Владимир Путин]]. Русия е на 6-о място в света по брутен вътрешен продукт (по паритета на покупателната способност) за 2017 г. (4,016 трлн. щ.д.),<ref name="IMFWEORU"/> разполага с [[Въоръжени сили на Руската федерация|5-те по численост]] въоръжени сили в света и 3-тия по стойност военен бюджет след [[САЩ]] и [[Китай]]. Тя е сред 10-те ядрени сили и притежава най-големия ядрен арсенал.<ref name=fas>{{cite web|title=Status of Nuclear Powers and Their Nuclear Capabilities|publisher=Federation of American Scientists|url=http://www.fas.org/nuke/guide/summary.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Русия е [[велика сила]] – постоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]], член на [[Г-8]] (изключена през март 2014 г. в отговор на анексирането на Крим<ref>[https://vesti.bg/izkliuchiha-rusiia-ot-g-8-6008320 Статия във vesti.bg]</ref><ref>[https://profit.bg/svetat/rusiya-e-vremenno-izklyuchena-ot-g8/ Статия в profit.bg]</ref>), [[Г-20]], [[Шанхайска организация за сътрудичество|Шанхайската организация за сътрудичество]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество]], [[Евразийска икономическа общност|Евразийската икономическа общност]] и водещ член на [[ОНД|Общността на независимите държави]]. През 2022 г. напуска [[Съвета на Европа]]. През 21 век отново заявява претенциите си да бъде суперсила.{{hrf|Mayr|2006}}{{hrf|Coughlin|2007}} През 2022 г. е обявена за държава агресор и терорист от няколко държави. == Етимология на името == {{основна|Рус}} Името ''Русия'' произлиза от [[Киевска Рус|Рус]] – средновековна държава, населена предимно с [[източни славяни]]. С това име страната става известна по-късно в историята, обикновено жителите ѝ я наричат „Русская земля“, което може да се преведе като „руска земя“ или „земя на Рус“. За да се разграничи от други държави, произлезли от нея, тя е обозначена с името ''Киевска Рус'' от съвременната историография. Самото име Рус идва от народа [[Рус]] – група от [[варяги]]те (евентуално [[свеи|шведските]] [[викинги]]),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.etymonline.com/index.php?term=Russia | заглавие = Online Etymology Dictionary | достъп_дата = [[2 ноември]] [[2011]] | издател = Etymonline.com | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.thefreedictionary.com/rus | заглавие = Rus – definition of Rus by the Free Online Dictionary, Thesaurus and Encyclopedia | достъп_дата = 2 ноември 2011 | издател = Thefreedictionary.com | език = en }}</ref> които основават държавата [[Киевска Рус|Рус]] (Русь). Старата латинска версия на името Рус е Ruthenia, най-вече употребявано в западните и южните райони на Рус, които са били в непосредствена близост до католическа Европа. Сегашното име на страната, Русия (Россия), идва от [[Византия|византийското]] обозначение на Киевска Рус, Ρωσσία ''Rossia'' (произнасяно Росѝа) в съвременния гръцки език.{{hrf|Milner-Gulland|1997|1 – 4}} Обичайният начин за назоваване на гражданите на Русия е „руснаци“. == География == {{основна|География на Русия}} === Разположение и граници === [[Файл:Russland Relief.png|мини|ляво|Физическа карта на Русия]] [[Файл:Talkessel von Werchojansk.JPG|мини|200п|Тайга край град [[Верхоянск]], Източен Сибир]] Русия е най-голямата по площ държава в света със своите 17 098 242 km², почти два пъти по-голяма от [[Съединени американски щати|Съединените щати]] и [[Китай]] и 1,7 пъти по-голяма от [[Канада]].{{hrf|United Nations Statistics Division|2007}} Заема източните области на [[Европа]] и северната част на [[Азия]] – от ексклава [[Калининградска област]] в [[Централна Европа]] до [[Диомидови острови|Диомидовите острови]] в [[Берингов проток|Беринговия проток]] и от [[Земя на Франц Йосиф|Земята на Франц Йосиф]] в [[Арктика]] до връх [[Базардюзю]] в [[Кавказ]].{{hrf|National Geographic Society|2009a}}{{hrf|National Geographic Society|2009b}} Общата дължина на сухоземните граници на Русия е 20 242 km, а на морските – 37 653 km.{{hrf|CIA|2010}} На запад страната има сухоземна граница с [[Норвегия]] (196 km), [[Финландия]] (1313 km), [[Естония]] (290 km), [[Латвия]] (292 km), [[Беларус]] (959 km) и [[Украйна]] (1576 km), както и излаз на [[Балтийско море]].{{hrf|CIA|2010}} На брега на Балтийско море е разположена и ексклавната Калининградска област, която граничи по суша с [[Литва]] (227 km) и [[Полша]] (432 km).{{hrf|CIA|2010}} На югозапад Русия има излаз на [[Азовско море|Азовско]] и [[Черно море]], както и на голямото вътрешно езеро [[Каспийско море]]. По суша граничи с [[Грузия]] (723 km, включително с частично признатите държави [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]]) и [[Азербайджан]] (284 km).{{hrf|CIA|2010}} Южната граница на страната в Азия е с [[Казахстан]] (6846 km), [[Китай]] (40 km в [[Южен Сибир]] и отделен участък от 3605 km в [[Далечен изток|Далечния изток]]), [[Монголия]] (3441 km) и [[Северна Корея]] (18 km).{{hrf|CIA|2010}} На изток Русия има излаз на [[Тихи океан|Тихия океан]] и свързаните с него [[Японско море|Японско]], [[Охотско море|Охотско]] и [[Берингово море]].{{hrf|Mapsofworld.com|2009}} На североизток страната има дълга морска граница със [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]], която преминава през Беринговия проток, отделящ руския полуостров [[Чукотка]] от американския щат [[Аляска]].{{hrf|DOALOS/OLA|2002}} На север Русия граничи със [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] и неговите [[Източносибирско море]], [[Море Лаптеви]], [[Карско море|Карско]] и [[Баренцево море]].{{hrf|Mapsofworld.com|2009}} === Релеф и води === [[Файл:Volga Ulyanovsk-oliv.jpg|мини|200п|Източноевропейската равнина с река Волга край град [[Уляновск]]]] Основната част от територията на [[Европейска Русия]] е заета от обширната [[Източноевропейска равнина]], в централната част на която са сравнително високите [[Валдайски възвишения]] с надморска височина до 350 m.{{hrf|sci-lib.com|2010}} По-голямата част от тази равнина попада във водосборната област на река [[Волга]], която се влива в Каспийско море и чиито основни притоци са [[Кама (река)|Кама]] и [[Ока (река)|Ока]].{{hrf|UNEP/DEWA~Europe|2010}} [[Дон]], другата голяма река в южната част на Европейска Русия, се влива в Азовско море.{{hrf|АД ГБУВПиС|2010}} В северната част на Източноевропейската равнина се намират [[Онежко езеро|Онежкото]] и [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]], които се оттичат чрез река [[Нева]] в [[Балтийско море]].{{hrf|Encyclopædia Britannica|2010a}} Североизточните части на Европейска Русия са във водосборната област на Северния ледовит океан, като най-големите реки в този район са [[Северна Двина]] и [[Печора (река)|Печора]].{{hrf|Котляков|2010}}{{hrf|знам.bg|2008}} [[Файл:Эльбрус.jpg|200п|мини|ляво|Връх Елбрус, най-високата точка на Русия]] В най-южната си част Европейска Русия достига до планинския хребет [[Голям Кавказ]], където се намира и най-високият връх в страната – [[Елбрус]] (5642 m).{{hrf|ProTown.ru|2009}} За източна граница на Европа обикновено се приема планинската верига [[Урал (планина)|Урал]] (1895 m), която пресича цяла Русия от север на юг и отделя европейската част на страната от обширния регион [[Сибир]], който се отводнява чрез няколко главни речни системи към Северния ледовит океан.{{hrf|Encyclopædia Britannica|2010b}} Източно от Урал се намира обширната [[Западносибирска равнина]], която се оттича главно чрез реките [[Об]] с главния си приток [[Иртиш]] и [[Енисей]].{{hrf|Гвоздецкий|2010a}} На изток от нея е разположено [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]], отделни части от което имат планински характер и достигат надморска височина 1701 m (платото [[Путорана]]), но на изток се спуска и преминава в [[Централноякутска равнина|Централноякутската равнина]], отводнявана от река [[Лена]].{{hrf|Гвоздецкий|2010b}} [[Файл:Vasyugan.jpg|мини|[[Западносибирска равнина]]]] В най-североизточната част на Сибир се намират [[Верхоянски хребет|Верхоянският хребет]] (2389 m) и хребетът [[Черски]] (3147 m), както и [[Яно-индигирска низина|Яно-индигирската]] и [[Колимска низина|Колимската низина]].{{hrf|Гвоздецкий|2010c}} Най-големите реки в тази област са [[Индигирка]] и [[Колима]].{{hrf|Гвоздецкий|2010c}} Южната част на Сибир има предимно планински релеф – от запад на изток там са разположени планините [[Алтай]] (4506 m), [[Саяни]] (3491 m), [[Яблонов хребет]] (1678 m), [[Становой хребет]] (2482 m). Между тях се намира езерото [[Байкал]] – най-голямото по площ в страната и най-дълбокото в света,{{hrf|United States Geological Survey}} съдържащо над 1/5 от всички повърхностни несолени води в света.{{hrf|UNESCO World Heritage Centre}} То се отводнява от река [[Ангара]], приток на Енисей.{{hrf|Магия Байкала|2013}} На изток Сибир граничи с руския [[Далечен изток]], като двата региона са разделени от главния вододел между Северния ледовит и Тихия океан, преминаващ по [[Колимски планини|Колимските планини]], хребета [[Джугджур]] и Становой хребет. Източно от тях са крайбрежните низини по тихоокеанското крайбрежие и вулканичните планини на полуостров [[Камчатка]]. Най-голямата река в тази област е [[Анадир]].{{hrf|Академик|2013}} В южната част на руския Далечен изток се намира басейнът на река [[Амур]] и планините [[Сихоте Алин]] (2090 m).{{hrf|Академик|2013}}{{hrf|Федеральная служба геодезии и картографии России|2000|}} === Климат === Големите размери на Русия и отдалечеността на обширни части от нея от океаните определят континенталния характер на климата в по-голямата част от страната. Планинските масиви на юг пречат на притока на влажни въздушни маси от [[Индийски океан|Индийския]] и [[Тихи океан|Тихия океан]], докато равнините на запад и север я откриват за [[Арктика|арктическо]] и [[Атлантически океан|атлантическо]] влияние.{{hrf|Library of Congress|2007}} [[Валеж]]ите са относително ниски, по-значителни са по тихоокеанското крайбрежие и в [[Северен Кавказ]].{{hrf|Library of Congress|2007}} В почти цялата страна зимните валежи са във вид на [[сняг]], като дните със снежна покривка варират от 40 в някои части на [[Европейска Русия]] до 250 в най-студените части на [[Сибир]].{{hrf|Library of Congress|2007}} Най-гъсто населените части на Русия – основната част от Европейска Русия и южните части на [[Западен Сибир]] и [[Далечен изток|Далечния изток]] – имат [[влажен континентален климат]].{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Той се характеризира с големи сезонни температурни разлики – студена зима и топло, в южните части на Европейска Русия и горещо лято.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Валежите са относително равномерно разпределени през годината, с изключение на Далечния изток, където под влияние на [[мусон]]ите зимата е значително по-суха от лятото.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} В северните части на Европейска Русия и по-голямата част от Сибир и Далечния изток климатът е [[Субполярен климат|субполярен]], характеризира се с дълга и много студена зима и кратко и прохладно лято.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Зимата е особено сурова в североизточната част на Сибир,{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} където са регистрирани най-ниските температури в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] – до −67,8&nbsp;°C, измерени при [[Верхоянск]].{{hrf|Arizona State University|2013}} Под влияние на [[Азиатски максимум|Азиатския максимум]] валежите в източната част на [[Южен Сибир]] и средната част от тихоокеанското крайбрежие са силно ограничени – до 60 mm годишно.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Крайбрежието на [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] и руските острови в него имат [[полярен климат]].{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} На юг крайбрежието на [[Черно море]] има [[влажен субтропичен климат]] с мека и влажна зима, а областите на север и северозапад от [[Каспийско море]], както и някои райони в Южен Сибир, имат [[студен степен климат]].{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} === Флора и фауна === [[Файл:Russia vegetation.png|мини|450п|{{колони|2|{{legend|#c0c0c0|Арктическа пустиня}} {{legend|#9fd6c9|Тундра}} {{legend|#a7bddb|Алпийска тундра}} {{legend|#006d64|Тайга}} {{legend|#3c9798|Планинска гора}} {{legend|#a4e05d|Широколистна гора}} {{legend|#f7ec6f|Степ}} {{legend|#9b8447|Полупустиня}}}}]] Територията на Русия формира североизточната част на биогеографското царство [[Палеарктика]], като попада в няколко биогеографски региона.{{hrf|BBC|2014}} Северната част от руските острови в Северния ледовит океан е заета от [[Арктическа пустиня|арктически пустини]], почти напълно лишени от растителност и с бедна фауна – главно [[китоподобни]], [[перконоги]], [[Бяла мечка|бели мечки]] и птици от семейство [[Кайрови]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} По-южните острови и континенталното арктическо крайбрежие се намират в зоната на [[тундра]]та – на север растат предимно [[мъхове]] и [[лишеи]], на юг се появява също тревиста и храстова растителност, а в най-южната ѝ част – дори групи дървета.{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} Освен [[северен елен|северните елени]], типични за тундровата фауна са [[Полярна лисица|полярната лисица]], [[овцебик]]ът, [[леминги]]те, [[полярна сова|полярната сова]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} Някои високопланински области във вътрешността на континента също са заети от тундри. Южно от тундрата е разположен най-обширният биогеографски регион в Русия – [[тайга]]та, зона на [[Иглолистна гора|иглолистни гори]], заемаща основната част от Сибир и Далечния изток и северните и североизточни части на Европейска Русия. Доминиращи дървесни видове в тайгата са [[смърч]]ът и [[ела]]та, на по-сухи почви и [[бор]]ът, като източно от [[Енисей]], където климатът е по-суров, смърчът е изместен от [[лиственица]]та. В речните долини на тайгата има и широколистна растителност, а обширни области са заети от [[Блато|блата]]. Характерни животни са [[лос]]ът, [[кафява мечка|кафявата мечка]], [[росомаха]]та, [[вълк]]ът, [[ондатра]]та, както и традиционно ловуваните за кожи [[самур]], [[хермелин]] и [[катерици]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} В Европейска Русия и Западен Сибир тайгата преминава на юг и югозапад в пояс от [[Смесена гора|смесени]] и [[широколистна гора|широколистни гори]], в които типични широколистни дървета са [[дъб]]ът, [[липа]]та, [[бреза]]та и [[трепетлика]]та, а характерни животни – [[сърни]]те, вълците, [[Лисица|лисиците]], катериците и [[златки]]те. Особен характер имат смесените гори в южната част на Далечния изток, където преобладават източноазиатски видове смърч, ела, дъб и [[бряст]] и характерна за региона фауна – [[сибирски тигър]], [[петнист елен]], [[хималайска мечка]], [[енотовидно куче]], [[амурска котка]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} В южната част на Европейска Русия и отделни области в Южен Сибир широколистните гори преминават на юг в [[степ]]и с предимно тревиста растителност, значителна част от които е превърната в обработваеми земи. Характерни за този регион животни са различни видове [[гризачи]], [[Степен вълк|степни вълци]], лисици, а в Сибир – и [[манул]]и. Низините край Каспийско море имат [[Полупустиня|полупустинен]] характер, а флората и фауната на Черноморието има сходства със средиземноморската.{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} Русия има най-големите резерви на гори в света,{{hrf|FAO|2010}} наричани „белите дробове на Европа“.{{hrf|Walsh|2003}} В страната живеят 266 вида бозайници и 780 вида птици. Към 1997 година общо 415 животински вида са включени в [[Червена книга|Червената книга]] на Руската федерация.{{hrf|Merzliakova|1997}} В Русия има 41 [[Национален парк|национални парка]] и 101 [[резерват]]а с обща площ около 335 хиляди km²,{{hrf|Center for Russian Nature Conservation|2013}} включително 41 [[биосферен резерват|биосферни резервата]].{{hrf|UNESCO|2011}} == История == {{основна|История на Русия}} === Ранна история === Най-ранните сведения за заселване на хора на територията на днешна Русия са от [[ранен палеолит|ранния палеолит]], като по Черноморието има находки на възраст 1,5 милиона години,{{hrf|Любин|2008|141 – 143}} а ''[[Homo sapiens]]'' се появяват преди около 50 хиляди години.{{hrf|Anikovich|2007|223 – 226}} Според преобладаващото мнение, предшествениците на [[индианци]]те се заселват в [[Америка]] преди около 16 хиляди години, преминавайки през източните части на Русия.{{hrf|Goebel|2008|1497 – 1502}} [[Неолит]]ът в южните части на страната настъпва в края на IV и началото на III хилядолетие пр.н.е. и постепенно се разпространява на север, но в обширни рядко населени части от Сибир ловът и риболовът остават основа на стопанството до Новото време.{{hrf|Лурье|1956|}} През неолитната и [[халколит]]ната епоха на днешната територия на Русия се формират няколко от големите езикови групи в Евразия – [[Индоевропейски езици|индоевропейската]] в европейските степи,{{hrf|Gimbutas|1985|190}} [[Уралски езици|уралската]] по средното течение на Волга и района на Урал{{hrf|Kallio|2006|2 – 25}} и [[Тюркски езици|тюркската]] в Южен Сибир.{{hrf|Róna-Tas|1998|67 – 80}} През I хилядолетие пр.н.е. най-южните области влизат в контакт с цивилизациите в [[Средиземноморие]]то, [[Близък изток|Близкия изток]] и [[Китай]] и се появяват първите писмени сведения за конкретни народи – [[скити]]те и по-късно [[сармати]]те в южната част на Европейска Русия,{{hrf|Sinor|1990|97}}{{hrf|Encyclopædia Britannica|2014a}} [[Енисейски киргизи|енисейските киргизи]] и [[динлин]] в Южен Сибир,{{hrf|Худяков|2001|}}{{hrf|Lu|1996|111, 135 – 137}} [[сушън]] в Далечния изток.{{hrf|Нестеров|1996|205}} През VI век пр.н.е. по черноморското и азовското крайбрежие са основани няколко [[Велика гръцка колонизация|гръцки колонии]], които стават основа на просъществувалото до края на IV век [[Боспорско царство]].{{hrf|Canadian Institute of Ukrainian Studies|2001}} От края на III век пр.н.е. до края на I век част от Южен Сибир е част от държавата на [[хунну]].{{hrf|Di Cosmo|2002|}} В края на I век от изток в Европейска Русия навлизат [[хуни]]те, които през следващите десетилетия установяват контрол над степите северно от Кавказ, където подчиняват ираноезичните [[алани]].{{hrf|Гмыря|1995|9}} През V-VI век голяма част от Южен Сибир е под властта на хаганата [[Жоужан]], който изтласква към степите на Европейска Русия [[савири]]те и някои [[Огузи|огузки]] племена.{{hrf|Kim|131 – 132}} [[Файл:Kievan Rus en.jpg|мини|[[Киевска Рус]] през 10 век]] В средата на VI век степните области в Европейска Русия влизат в границите на [[Аварски хаганат|Аварския каганат]], а тези в Сибир – на [[Тюркски каганат|Тюркския каганат]], който към края на века се разширява до Азовско море.{{hrf|Pohl|1998|18}}{{hrf|Christian|1998|247 – 264}} През VII век Тюркският каганат постепенно се разпада, като в Европа на негово място възниква просъществувалата за кратко [[Велика България]],{{hrf|Златарски|1994|140 – 141}} последвана от [[Хазарски хаганат|Хазарският каганат]].{{hrf|Noonan|1999|498}} По същото време по средното течение на Волга възниква [[Волжка България]],{{hrf|Bowersock|1999|354}} а малко по-късно в Сибир тюркските владения за завзети от [[Уйгурски хаганат|Уйгурския]] и [[Кимакския каганат]].{{hrf|Golden|1990|349}}{{hrf|Плетнёва|1982|190}} През VII век в Хазарския каганат навлизат [[унгарци]]те, които през следващото столетие се изселват на запад.{{hrf|Library of Congress|1989}} В началото на IX век [[варяги]]те и свързваната с тях етническа група [[рус]] образуват [[Руски каганат|Руския каганат]] – мрежа от укрепени пунктове в северната половина на днешна Европейска Русия, от които контролират местното [[Угро-фински езици|угро-финско]], а в най-западните области и [[Славяни|славянско]] население.{{hrf|Franklin|1996|33 – 36}}{{hrf|Dolukhanov|1996|187}} През 862 година властта в северозападната част на тази територия е поета от [[Рюрик]] – [[Рюриковичи|неговите потомци]] управляват в Русия до края на XVI век, а тази година традиционно се смята за начало на руската държавност.{{hrf|Encyclopædia Britannica|2014b}} През 884 година наследникът на Рюрик [[Олег]] превзема [[Киев]], поставяйки началото на [[Киевска Рус]], държава с център в днешна северна [[Украйна]], която обхваща и значителна част от северните области на днешна Европейска Русия.{{hrf|Vernadsky|1973|29}} Около 988 година Киевска Рус приема [[християнство]]то с посредничеството на [[България]], от която възприема също [[старобългарски език|старобългарския език]] и кирилската писменост,{{hrf|Бодянский|1843}} а първият духовен глава на Киевската църква и първите нейни епископи са българи по народност.{{hrf|Благоев|2004}} В края на X век Хазарският каганат е унищожен от киевски и [[Огузи|огузки]] нападения{{hrf|Encyclopaedia Britannica|2020}} и доминиращо място в степите на Европейска Русия заемат [[печенеги]]те, последвани от [[кумани]]те. През XI-XII век Киевска Рус постепенно се децентрализира, като нейният велик княз остава номинален глава на система от [[Уделно княжество|уделни княжества]], владения на членове на [[Рюриковичи|Рюриковата династия]], намиращи се в сложна йерархия помежду си.{{hrf|Pipes|1974|42}} Главните уделни княжества на територията на днешна Русия са [[Новгородска земя|Новгородската земя]], [[Владимирско-Суздалско княжество|Владимирско-Суздалското]], [[Смоленско княжество|Смоленското]] и [[Рязанско княжество|Рязанското княжество]]. В първите години на XIII век в Южен Сибир и съседните части на днешна [[Монголия]] възниква [[Монголска империя|Монголската империя]], която за няколко десетилетия, водена от [[Чингис хан]] и неговите наследници, подчинява огромни територии от [[Китай]] до [[Средиземно море]] и [[Централна Европа]].{{hrf|Guzman|1988|568 – 570}} През 1223 година [[Бату хан]] навлиза в Източна Европа и разгромява куманите, [[Монголско нашествие в Киевска Рус|разграбва Киевска Рус]] и [[Монголско нашествие във Волжка България|напада Волжка България]]. В последвалите войни, в които по някои оценки населението на Рус намалява наполовина,{{hrf|Parallelsixty.com|2010}} куманите и Волжка България са изцяло подчинени от монголците, а повечето уделни княжества изпадат в зависимост от тях. Създадената от монголците [[Златна орда]], приела през XIV век [[ислям]]а за своя официална религия, е доминираща сила в Източна Европа през следващите няколко века, а зависимите от нея уделни княжества стават основата на бъдещата Русия.{{hrf|Curtis|1998a}} === Възходът на Москва === {{основна|Велико московско княжество|Руско царство}} [[Файл:Muscovy 1300-1462.png|мини|ляво|Териториално разширение на Московското княжество през 1300 – 1462 година]] [[Москва]] води началото си от крепост, изградена около 1156 година от великия княз на Киевска Рус [[Юрий Долгоруки]].{{hrf|moscow.org|2016}} През 1263 година градът става център на уделно княжество, владяно от семейството на владимирско-суздалските князе.{{hrf|Кучкин|2019}} През следващите десетилетия княжеството постепенно увеличава територията си, през 1325 година в Москва се премества митрополитът на Киев и Цяла Рус,{{hrf|Школьник|2019|31}} а през 1362 година московският княз [[Дмитрий Донски]] получава от Златната орда титлата на велик княз на Владимир и Суздал,{{hrf|Мороз|2019|1}} която е запазена от наследниците му, утвърждавайки ги като най-влиятелните владетели в руския североизток. През първата половина на XV век Великото московско княжество изпада в тежка криза, съпътствана с династични конфликти и активни интервенции на монголците. В същото време на запад се консолидира [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]], което завзема западните части на днешна Русия и влиза в съюз с традиционния съперник на Москва – [[Велико тверско княжество|Великото тверско княжество]].{{hrf|Encyclopædia Britannica|2016}} Москва постига обрат в средата на управлението на [[Иван III]], когато отхвърля зависимостта си от монголците (1480) и завладява [[Новгородска република|Новгородската република]] (1477) и Твер (1485).{{hrf|Curtis|1996}} В началото на XVI век московските велики князе подчиняват и останалите уделни княжества и се превръщат в единствената сила на изток от Литва и на север от монголците.{{hrf|Curtis|1996}} Засилването на Московското княжество е съпътсвано от засилваща се криза в Златната орда, която през 1395 година претърпява тежко поражение от войските на [[Тимур]], което я лишава от контрола върху северния клон на [[Път на коприната|Пътя на коприната]].{{hrf|Бартольд|1963|803}} През следващите десетилетия, до средата на XV век, Златната орда се разпада на няколко по-малки мюсюлмански държави, контролиращи части от територията на днешна Русия – [[Казанско ханство]], [[Сибирско ханство]], [[Ногайска орда]], [[Кримско ханство]], [[Узбекско ханство]].{{hrf|Почекаев|2004}} [[Файл:Ivan IV parsuna 3 N.Tagil.jpg|мини|200п|Иван IV Грозни, първият руски цар, управлявал от 1533 до 1584 година]] [[Иван IV]], наречен по-късно ''Грозни'' („Страшни“), става първият московски владетел, провъзгласил се официално за [[цар]], като символ на своите имперски претенции след завладяването на всички източни руски княжества.{{hrf|Curtis|1998b|}} Той централизира управлението, подчинява аристокрацията с жестоки репресии,{{hrf|Curtis|1998b|}} кодифицира законодателството, създава [[земски събор]]и, намалява влиянието на духовенството.{{hrf|Zenkovsky|1957|37}} Иван Грозни продължава руската експанзия, завземайки [[Казанско ханство|Казанското]], [[Астраханско ханство|Астраханското]] и [[Сибирско ханство|Сибирското ханство]],{{hrf|Martin|1995|395}} но претърпява поражение в [[Ливонска война|Ливонската война]],{{hrf|Urban|1983|}} а в края на управлението му страната е съсипана от вътрешна нестабилност, външни нападения, болести и глад. В годините след смъртта на Иван Грозни е прекъснато управлението на династията на [[Рюриковичи]]те и Русия навлиза в продължителен период на вътрешна и външна нестабилност, наричан [[Смутно време|Смутното време]], чиято кулминация са [[Велик глад в Русия (1601 – 1603)|Великият глад]], унищожил през 1601 – 1603 година около една трета от населението, и завземането на Москва от войски на [[Жечпосполита]] през 1610 година.{{hrf|Curtis|1998b|}} Въпреки тази криза, през следващите години страната постепенно се стабилизира, като за цар е избран боляринът [[Михаил (Русия)|Михаил Романов]], който успява да наложи [[Романови|своя династия]]. Възползвайки се от [[Въстание на Богдан Хмелницки|Въстанието на Богдан Хмелницки]], неговият наследник [[Алексей (Русия)|Алексей]] завладява през 1667 година [[Левобрежна Украйна]].{{hrf|Curtis|1998b|}} През този период започва колонизацията на [[Сибир]], като московски предни постове достигат до река [[Амур]] и полуостров [[Чукотка]],{{hrf|Wood|2011|320}} а руски кораби откриват [[Берингов проток|Беринговия проток]].{{hrf|Fisher|1981|}} Управлението на първите Романови е съпътствано и от масово [[крепостничество|закрепостяване]] на селяните, както и от чести бунтове, най-мащабно сред които е [[Въстание на Степан Разин|Въстанието на Степан Разин]] през 1667 – 1671 година.{{hrf|Skocpol|1988|}}{{hrf|Kotilaine|2004|264}}{{hrf|Curtis|1998b|}} === Руска империя === {{основна|Руска империя}} [[Файл:Peter de Grote.jpg|200px|ляво|мини|[[Петър I (Русия)|Петър Велики]]]] Наследникът на Алексей Романова [[Петър I (Русия)|Петър Велики]], управлявал от 1682 до 1725 година, извършва [[Реформи на Петър I|поредица от реформи]], насочени към модернизацията на страната по западноевропейски образец,{{hrf|Hughes|2000|}} и я превръща във фактор на европейската сцена. Той побеждава [[Швеция]] във [[Велика северна война|Великата северна война]], осигурявайки на Русия достъп до [[Балтийско море]],{{hrf|Solovyov|2001a}}{{hrf|Solovyov|2001b}} където основава новата столица [[Санкт Петербург]]. През 1721 година Петър Велики се обявява за [[император]]. Реформите на Петър започват да налагат Руската империя като един от най-важните политически и военни фактори в Европа.{{hrf|Тимошина|2015|}} С участието си в в тежки конфрикти, като [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]], [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]] и най-вече [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]], руската армия натрупва опит и възможности, сравними с тези на водещите европейски въоръжени сили.{{hrf|Prothero|1909|314 – 320}}{{hrf|Stone|2006|70 – 72}} Кулминацията на този възход идва под управлението на [[Екатерина II|Екатерина Велика]] (1762 – 1796), която разширява границите на Руската империя до централна Европа, [[Поделби на Жечпосполита|унищожавайки Жечпосполита]], а на юг отблъсква [[Османска империя|Османската империя]] и утвърждава руските граници до [[Черно море]] и [[Кавказ]].{{hrf|Maranzani|2020}} Военните успехи са постигнати за сметка на засилване на привилегиите на аристокрацията, разширяване на [[крепостничество]]то и отнемане на привилегиите на [[Казаци|казачеството]], което предизвиква съпротива, най-явна в бунта на [[Емелян Пугачов]].{{hrf|Forster|1970|165 – 172}} [[Файл:Suvorov crossing the alps.jpg|мини|Водените от [[Александър Суворов]] руски войски прекосяват [[Алпи|италианските Алпи]], 1799]] В края на 18 век, и особено след [[Френската революция]], в Европа се оформят две основни групи държави – тези, поддържащи антимонархическата линия начело с Франция от една страна, и от друга имперските държави, решени да запазят абсолютизма на всяка цена, сред които е и Руската империя. В Европа избухват т.нар. „коалиционни войни“. През 1799 Русия участва във [[Втора антифренска коалиция|Втората антифренска коалиция]] и по време на т.нар. [[Италиански поход]] руските войски достигат Милано, но са отзовани след оттеглянето империята от коалицията. През 1812 година [[Наполеон]] започва своето нахлуване в Русия, но претърпява грандиозен провал – лошото снабдяване на войските, упоритата руска съпротива и студът довеждат до катастрофалното поражение на нашествениците. Близо 95% от войниците на наполеоновата [[Великата армия|Велика армия]] загиват.<ref>{{cite web|title=Ruling the Empire|publisher=Library of Congress|url=http://countrystudies.us/russia/5.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> [[Александър I (Русия)|Александър I]] оглавява руската делегация на [[Виенски конгрес|конгреса във Виена]] и до голяма степен определя картата на Европа след Наполеоновите войни. Революционните идеи обаче не подминават Руската империя и през 1825 избухва въстанието на [[декабристи]]те. В края на консервативното царуване на [[Николай I (Русия)|Николай I]] (1825 – 55), руското влияние в Европа е прекъснато поради поражението в [[Кримската война]]. Между 1847 и 1851 г. масивна вълна от азиатска [[холера]] залива страната.<ref>{{cite book|last=Hosking|first=Geoffrey A.|title=Russia and the Russians: a history|year=2001|publisher=Harvard University Press|page=9|isbn=0-674-00473-6|url=http://books.google.com/books?id=oh-5AAmboMUC&pg=PA9&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false}}</ref> Наследникът на Николай – [[Александър II (Русия)|Александър II]], прави значителни промени в страната и отменя крепостничеството през 1861. Реформите довеждат до умерена индустриализация на страната и модернизация на армията ѝ. [[Файл:The Russian Empire-en.svg|300px|мини|ляво|Руската империя в края на [[19 век]]]] В края на 19 век се вижда възхода на различни социалистически движения в Русия. Александър II е убит през 1881 от революционни терористи. При управлението на [[Николай II (Русия)|Николай II]] (1894 – 1917) в страната избухват масови размирици заради загубената [[Руско-японска война|война с Япония]] и масовата екзекуция на демонстранти от царските войски ([[Кървава неделя (1905)|Кървавата неделя]]). В резултат от тези събития през 1905 избухва революция, която не успява да свали правителството, но императорът се принуждава да прокара радикални реформи. През 1914 г. Русия влиза в [[Първата световна война]] в отговор на ултиматумът на Австро-Унгария до [[Сърбия]], тъй като Сърбия и Русия са съюзници. Русия воюва на няколко фронта. През 1916 руската армия търпи сериозно поражение от Австро-Унгария и Германия. Нарастващите разходи за войната, стотиците хиляди жертви и корупцията на царския режим стават причина в началото на 1917 да избухне нова, още по-мащабна революция. [[Файл:19170704 Riot on Nevsky prosp Petrograd.jpg|мини|Петроград, 1917: сблъсъци между силите на Петроградския съвет и временното правителство няколко месеца след свалянето на царския режим]] [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]] принуждава Николай II да абдикира. Създава се република с временно правителство, но спорът за властта остава нерешен – от една страна са десни либерали, застъпващи се за конституционна монархия, а от друга са социалдемократите, желаещи републиканския строй. Социалдемократите се разцепват на [[меншевики]], склонни да се коалират с дясното правителство, и [[болшевики]], водени от [[Владимир Ленин]] и желаещи изцяло нов, пролетарски строй на управление. Властта в страната се раздвоява – Временният комитет на Държавната Дума, начело с десните и меншевиките води оспорвани политически борби с Петроградския работнически съвет на болшевиките. В същото време Русия все повече затъва във войната с Централните сили. Болшевиките преценяват, че е настъпило време за революция. На 26 октомври 1917 крайцерът „[[Аврора (крайцер)|Аврора]]“ дава началото на болшевишкия щурм на Зимния дворец в Петроград с оръдеен залп. Временното правителство е свалено, създава се ново работническо-селско правителство, провеждат се избори за нова конституция. Болшевиките обаче печелят 24% от гласовете, а меншевиките печелят 43%. Ленин решава да продължи борбата, вследствие на което избухва гражданска война. Авангард на двете враждуващи фракции са [[Червена армия|Червената армия]] и [[Бяла гвардия|белогвардейците]], като последните получават директна военна помощ (войски и провизии) от САЩ, Франция и Великобритания. Болшевишките сили побеждават, и през януари 1918 се създава [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистическа република]]. Два месеца по-късно Ленин подписва [[Брест-Литовски мирен договор|Брест-Литовския мирен договор]], с който Русия излиза от войната и отстъпва 150 000 km² площ на Финландия, Полша и Румъния. === Съветска Русия === {{основна|СССР|РСФСР}} През [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]] [[1917]] г. е свалено самодържавието. На [[25 октомври]] ([[7 ноември]] [[нов стил]]) [[1917]] г. избухва [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат. [[Файл:Smoke of chimneys is the breath of Soviet Russia.jpg|мини|Пропаганден плакат от епохата на индустриализацията. Лозунгът гласи: „Димът на комините – диханието на съветска Русия“.]] Развилата се гражданска война 1917 – [[1922]] г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-[[комунизъм|комунистическите]] принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари [[1918]] г. е образувана [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република]] (РСФСР). През [[1921]] г. е възприета [[нова икономическа политика]] (НЕП). На [[30 декември]] [[1922]] г. [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република|РСФСР]] заедно с [[Украйна]] [[Украинска съветска социалистическа република|(УССР)]], [[Беларус]] [[Белоруска съветска социалистическа република|(БССР)]] и републиките от [[Кавказкия регион]] образуват [[Съюз на съветските социалистически републики]] или СССР. От 15-те републики на СССР, [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република|Руската СФСР]] е най-голямата по отношение на територия (78% от територията на СССР) и съдържа над 60% от населението му. След смъртта на [[Ленин]] през 1924 г. [[Йосиф Сталин]] e избран за генерален секретар на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|комунистическата партия]] и бързо започва да концентрира властта в свои ръце. Той отменя [[Нова икономическа политика|НЕП]] на Ленин и инсталира изцяло [[планова икономика]]. [[Лев Троцки]], основен идеолог на теорията за световна революция, е изгонен от Съветския съюз през 1929 г. Продължаващата вътрешна борба в болшевишката партия кулминира в [[Голямата чистка]], период на масови репресии от 1937 до 1938, в която са били екзекутирани стотици хиляди политически противници и офицери. Съветският съюз успява много бързо да наложи тоталитарна система на управление благодарение на напредъка на далекосъобщителните технологии като [[радио]]то и [[телевизия]]та. От 1929 до края на сталиновото управление през системата от трудови лагери и колонии ([[ГУЛАГ]]) преминават между 18 и 20 милиона души, а други 6 – 7 милиона са разселени,<ref name="ConquestGRZ">Robert Conquest in [http://sovietinfo.tripod.com/CNQ-Victims_Stalinism.pdf „Victims of Stalinism: A Comment.“] ''Europe-Asia Studies'', Vol. 49, No. 7 (Nov., 1997), pp. 1317 – 1319 states: „We are all inclined to accept the Zemskov totals (even if not as complete) with their 14 million intake to Gulag 'camps' alone, to which must be added 4 – 5 million going to Gulag 'colonies', to say nothing of the 3.5 million already in, or sent to, 'labor settlements'. However taken, these are surely 'high' figures.“</ref> от които загиват между 1,03 и 1,6 милиона души (вкл. починалите от болести след освобождаването си).<ref name="Rosefielde7677">Steven Rosefielde. ''Red Holocaust'' [[Routledge]], 2009. ISBN 0-415-77757-7 pg. 67 ''„...more complete archival data increases camp deaths by 19.4 percent to 1,258,537“''; pg 77: ''„The best archivally based estimate of Gulag excess deaths at present is 1.6 million from 1929 to 1953.“ ''</ref> Под ръководството на Сталин страната за кратко време отбелязва изключително бърза реорганизация на икономическите дейности и се индустриализира с много високи темпове. Селското стопанство е [[колективизация|колективизирано]] и се трансформира от отрасъл с примитивен характер до централизиран и механизиран основен сектор от икономиката. Този процес е подсилен и чрез репресии срещу собствениците на частни стопанства, а сушата в Украйна става причина за катастрофални резултати в реорганизацията на земеделието там, довели до гладната смърт на няколко милиона души. Въпреки това СССР се трансформира от предимно аграрна икономика до голяма индустриална сила за кратък период от време. [[Файл:RIAN archive 93172 Defenders of Leningrad.jpg|ляво|мини|Червеноармейци по време на отбраната на Ленинград]] След редица провалени опити за постигане на антихитлеристки пакт с [[Великобритания (остров)|Великобритания]] и [[Франция]], руското правителство решава вместо това да си осигури [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакт за ненападение с Германия]]. Докато [[Хитлер]] завладява [[Полша]], [[Франция]] и други страни, които действат на един фронт в началото на Втората световна война, СССР се превъоръжава ударно и успява да си възвърне някои от бившите територии на Руската империя чрез [[Полска кампания (1939)|кампанията в Полша]] и [[Зимната война]]. На [[22 юни 1941]] г. [[Германска империя (1933-1945)|нацистка Германия]] изненадващо нахлува на територията на [[СССР]] с най-голямата и мащабна инвазия в човешката история, като по този начин се открива най-големия фронт на [[Втората световна война]] – [[Източен фронт (Втора световна война)|Източният]]. [[Вермахта]] постига огромен успех в началото на инвазията, като обкръжава и пленява близо 4 милиона съветски войници. Само за една година около 2,8 милиона от тях са екзекутирани или убити чрез гладуване, което е най-интензивният геноцид в историята на човечеството.<ref name="case">{{cite web|url=http://www.gendercide.org/case_soviet.html|title=Case Study: Soviet Prisoners-of-War (POWs), 1941 – 42|work=Gendercide Watch|accessdate=22 юли 2007}}</ref> Немската офанзива обаче е спряна в [[битка за Москва|битката за Москва]]. Впоследствие нацистите претърпяват голямо поражение в [[Битка при Сталинград|битката за Сталинград]] през зимата на 1942 – 43, след това в [[битката при Курск]] през лятото на 1943 година и не успяват да превземат [[Ленинград]] въпреки наложената му [[Обсада на Ленинград|900-дневна обсада]]. Под ръководство на [[Сталин]] и командири като [[Георгий Жуков|Георги Жуков]] и [[Константин Рокосовски]], както и благодарение на пропагандата, СССР тотално мобилизира промишлеността и населението си в борбата с окупационните сили и през 1944 година немците вече са в отстъпление. Съветските войски преминават през Европа (1944 – 45) и превземат [[Берлин]] през май [[1945]], което слага край на Втората световна война в Европа. През август 1945 съветската армия изтласква японските войски от [[Манджурия]] и Северна Корея, което допринася и за капитулацията на Япония. Последиците от т.нар. Велика отечествена война са над 26,6 милиона загинали цивилни и военни,<ref>[http://lib.ru/MEMUARY/1939-1945/KRIWOSHEEW/poteri.txt#w02.htm-186 G. I. Krivosheev Rossiia i SSSR v voinakh XX veka: Poteri vooruzhennykh sil; statisticheskoe issledovanie OLMA-Press, 2001 ISBN 5-224-01515-4 Table 115]</ref> което представлява около една трета от всички жертви на Втората световна война. Около 85% от загиналите са били от РСФСР, а над 80% са били от руски произход. Въпреки почти пълното опустошение на европейска Русия, Украйна и Беларус, СССР излиза от войната като световна суперсила. [[Файл:Gagarin blommor384 123398a.jpg|мини|ляво|[[Юрий Гагарин]], първият човек в Космоса]] След края на войната Източна Европа навлиза в сферата на влияние на СССР. Създава се комунистическа [[Германска демократична република|Източна Германия]], а в останалите източноевропейски страни (изкл. Финландия) комунистически правителства заместват управлявалите дотогава авторитарни монарси и десни автократични режими. Близката интеграция на тези страни довежда до създаването на икономически съюз – [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (СИВ) през 1949. Същата година СССР взривява първата си [[атомна бомба]] и консолидира комунистическите правителства в новосъздадените Китайска народна република и Северна Корея. Западните страни възприемат тези стъпки като заплашително нарастване на съветското влияние в световен мащаб и сформират военнополитическия блок [[НАТО]], с което се поставя началото на [[Студената война]]. Съветският съюз отговаря с формирането на военен съюз на [[Варшавския договор]] през 1955 г. Т. нар. „блоково противопоставяне“ започва – от една страна са водените от САЩ капиталистически държави, а от друга – водените от СССР комунистически държави. През целия период на Студената война двете суперсили се борят за влияние, инсталирайки диктаторски марионетни режими и поддържайки радикални и терористични групировки по целия свят. СССР застава на страната на арабските страни по време на [[Арабско-израелски конфликт|Израелско-арабския конфликт]]. [[Файл:RIAN archive 417888 Leonid Brezhnev speaks at 18th Komsomol Congress opening.jpg|мини|225px|Леонид Брежнев изнася реч при откриването на 18-ия конгрес на [[комсомол]]а, 1979]] От 1953 до 1964 г. СССР е управляван от [[Никита Хрушчов]], който осъжда култа към личността на Сталин и стартира политика на десталинизация. На 20-ия конгрес Хрушчов поставя въпроса за ексцесиите при управлението на Сталин в реч, озаглавена „[[За култа към личността и неговите последици]]“ ({{lang|ru|„О культе личности и его последствиях“}}). Изнася се информация за големите репресии и многобройните концлагери. Започва разформироването на системата от трудови лагери, освобождаване на политически затворници и „разведряване“ във вътрешната политика, изразяващо се в умерено увеличаване на личните и граждански свободи. Хрушчов обявява амнистия и либерализация на съветското общество. В същото време напрежението в отношенията със Съединените щати се засилва многократно. През 1956 г. СССР смазва [[Унгарска революция (1956)|опит за антиправителствено въстание]] в Унгария чрез разполагане на десетки хиляди войници в тази страна. СССР продължава да влага огромни средства в мащабни проекти: „[[Овладяване на целината]]“; развитие на атомните технологии с построяване на първата АЕЦ и първият атомен ледоразбивач в света; космическа програма с изпращането на [[Спутник-1|първия изкуствен спътник]] и [[Юрий Гагарин|първия човек в Космоса]]. През 1961 г. в Куба са разположени съветски ядрени ракети със среден обсег, което предизвиква [[Карибска криза|карибската ракетна криза]]. Въпросът е разрешен след като Хрушчов се съгласява да изтегли ракетите си от Куба, но заплахата от трета световна война и ядрен конфликт не намалява. Съветският съюз скъсва връзките си с Китай, където [[Мао Дзедун]] продължава отречената от социалистическия лагер сталинистка линия. През 1964 г. СССР бива оглавен от [[Леонид Брежнев]], чието управление става известно като ерата на застоя – период, когато икономическият растеж се забавя, но международното напрежение спада. Икономическият застой е породен от липса на модернизация на промишлеността, неефективно усвояване и разпределение на природнте суровини, бюрокрация и несъразмерно високи военни разходи. През 1979 г. [[Война в Афганистан (1979-1989)|съветски войски навлизат в Афганистан]]. На международно ниво е заявено, че СССР влиза в [[Афганистан]], ръководейки се от принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната и лично от президента [[Хафизула Амин]] за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили. [[Файл:RIAN archive 848095 Signing the Agreement to eliminate the USSR and establish the Commonwealth of Independent States.jpg|мини|Държавните глави на Русия, Беларус и Украйна подписват [[Беловежко споразумение|Беловежкото споразумение]] за разтуряне на СССР и създаване на ОНД]] През 1980-те ерозията на икономиката и обществото вече става видима. Оглавилият страната през 1982 г. [[Юрий Андропов]] опитва да се справи с корупцията в системата, уволнявайки десетки министри и правейки за пръв път публично достояние фактите около стагнацията и злоупотребите.<ref>[[Голяма руска енциклопедия]], 2005 т. 1, стр. 742.</ref> [[Михаил Горбачов]] прави опит да реформира системата в края на 1980-те чрез серия от реформи, наречени „[[перестройка]]“, но те в крайна сметка отключват серия от неконтролируеми социално-икономически процеси. СССР започва да се разпада към 1990 година, а през 1991 г. на [[Прибалтийски републики|прибалтийските републики]] е дадена независимост. На 17 март, след проведен референдум, огромното мнозинство от участващите граждани гласуват в полза на запазването на СССР и обновена федерация. През август 1991 г. обаче е [[Августовски пуч в СССР (1991)|извършен държавен преврат]] срещу Горбачов, който подкопава властта на КПСС и в крайна сметка довежда до пълния разпад на СССР. Съюзът официално престава да съществува на 25 декември 1991 г., когато и Руската съветска федеративна социалистическа република става независима под името Руска федерация. === Руска федерация === Според конституцията в състава на Руската федерация влизат 83 субекта, 46 от които се наричат области, 21 – републики, девет носят името край, три са градове от федерално значение, четири са автономни окръзи и един е автономна област. [[Файл:Evstafiev-chechnya-palace-gunman.jpg|мини|ляво|Чеченската столица [[Грозни]] по време на Първата чеченска война, януари 1995]] За първи президент на Русия е избран [[Борис Елцин]]. През септември [[1993]] г. с указ на президента е ликвидирана системата на съветите в Русия, а през декември е приета нова конституция. Икономическата либерализация е формирана около концепцията за т. нар. „шокова терапия, препоръчана от“ САЩ и [[Международния валутен фонд]].<ref>{{Cite news|url=http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9F0CEED91F39F932A15751C1A965958260|title= U.S. is abandoning 'shock therapy' for the Russians|author=Sciolino, E.|work=The New York Times|accessdate=20 януари 2008|date=21 декември 1993}}</ref> Всичко това довежда до голяма икономическа криза, характеризираща се с 50% спад на БВП и промишленото производство между 1990 и 1995.<ref name=OECD/><ref>{{cite web|title=Russia: Economic Conditions in Mid-1996|publisher=Library of Congress|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+ru0119)|accessdate=4 март 2011|archiveurl=https://archive.is/rP1U|archivedate=22 септември 2012}}</ref> Приватизацията до голяма степен измества контрола на предприятията от държавните агенции към частни лица с вътрешни връзки в държавната система. Много от новобогаташите и бизнесмените взимат милиарди в брой и ги реализират извън страната в огромни капитали.<ref>{{cite web|title=Russia: Clawing Its Way Back to Life (int'l edition)|work=BusinessWeek |url=http://www.businessweek.com/1999/99_48/b3657252.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Депресията на държавата и икономиката довеждат до разпад на социалните услуги; раждаемостта се срива, а смъртността се повишава в пъти. Зараждат се масов алкохолизъм и наркомания, в резултат на които годишно умират хиляди хора. Милиони хора са захвърлени в бедност, от ниво на 1,5% бедност в края на съветската ера (1989) до 39 – 49% в средата на 1993.<ref name=worldbank>{{Cite book|author=Branko Milanovic|title=Income, Inequality, and Poverty During the Transformation from Planned to Market Economy|publisher=The World Bank|year=1998|pages=186 – 189}}</ref> През 90-те години се вижда крайна корупция и беззаконие, възход на престъпни банди и насилие.<ref>{{Cite journal|author=Jason Bush|title=What's Behind Russia's Crime Wave?|journal=BusinessWeek Journal|date=19 октомври 2006|url=http://www.businessweek.com/globalbiz/content/oct2006/gb20061019_110749_page_2.htm}}</ref> Зараждат се и конфликти, породени от ислямски фундаментализъм в [[Чечня]] и [[Дагестан]]. [[Файл:Президент и Демидов-Плаза 2010 (2).JPG|мини|Строящи се небостъргачи в [[Екатеринбург]]]] Русия поема отговорността за уреждането на външния дълг на СССР въпреки че населението на Русия е 60% от това на СССР по време на неговото разтрогване.<ref>{{cite web|title=Russia pays off USSR's entire debt, sets to become crediting country|publisher=Pravda.ru|url=http://english.pravda.ru/russia/economics/22-08-2006/84038-paris-club-0|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Високият бюджетен дефицит причинява тежка финансова криза с хиперинфлация през 1998.<ref name=OECD>{{cite web|title=Russian Federation|publisher=Organisation for Economic Co-operation and Development (OECD)|url=http://www.oecd.org/dataoecd/7/50/2452793.pdf|accessdate=24 февруари 2008|format=PDF}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.iie.com/publications/papers/aslund0108.pdf|title=Russia's Capitalist Revolution|author=Aslund A|accessdate=28 март 2008|format=PDF}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304030126/http://www.iie.com/publications/papers/aslund0108.pdf |date=2016-03-04 }}</ref> В условията на тежката икономическа криза и конфликтът в Чечня, на 31 декември 1999 президентът Елцин подава оставка. Тогавашният министър-председател [[Владимир Путин]] се кандидатира за президент и спечелва изборите през 2000 година. Путин дава началото на [[Втора чеченска война|Втората чеченска война]], която се увенчава с успех за руската армия и чеченските терористични групи са смазани, а на Чеченска република Ичкерия е сложен край и тя се връща в състава на федерацията. В рамките на два последователни мандата Путин поддържа много висок икономически растеж и връща Русия на световната икономическа и дипломатическа сцена. Западът критикува управлението му заради ограничаването на гражданските свободи,<ref>{{cite web|author=Treisman, D|title=Is Russia's Experiment with Democracy Over?|url=http://www.international.ucla.edu/article.asp?parentid=16294|publisher=UCLA International Institute|accessdate=31 декември 2007}}</ref> но вътре в страната той се радва на голяма популярност заради икономическото възстановяване, увеличаване на доходите и намаляването на престъпността.<ref>{{Cite news|author=Stone, N|title=No wonder they like Putin|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/guest_contributors/article2994651.ece|work=The Times |location=UK |accessdate=31 декември 2007|date=4 декември 2007}}</ref> След края на президентския мандат на [[Дмитрий Медведев]], Путин отново става президент през 2012 година. На 22 август 2012 Русия става член на [[Световната търговска организация]]. ==== Трети президентски мандат за Путин и радикализация на руската политика ==== Съпътстващите президентските избори [[Руски протести (2011 – 2012)|в Русия протести от 2012 – 2013]] не успяват да възпрепятстват избирането на Путин за президент, който дори успява да получи в някои избирателни райони над 146%<ref>[http://gawker.com/5864945/putin-clings-to-victory-as-russias-voter-turnout-exceeds-146 Putin Clings to Victory as Russia's Voter Turnout Exceeds 146%]</ref> при общи резултати подкрепа от 63,6%, като заради водената националистическа и агресивна политика и кампания до 82% са готови да подкрепят Путин.<ref>[http://rbth.com/news/2014/08/13/some_82_percent_of_russians_ready_to_support_putin_in_next_election_-_po_38954.html Some 82 percent of Russians ready to support Putin in next election – poll]</ref> [[Файл:2016-05-09. День Победы в Донецке 093.jpg|мини|[[Донецка народна република]], [[Ден на победата (9 май)|9 май]] 2016]] През март 2014, Русия, след навлизане на нейни въоръжени войски в АР Крим (Украйна), провежда незаконен според Конституцията на Украйна референдум, който с голямо мнозинство гласува присъединяване към Руската федерация на Крим и следователно отделяне от Украйна. Към началото на април 2014 Русия има разположени около 40 000 войски, включително моторизирани и въздушни, по източната граница на Украйна, като според анализатори това предхожда атакуване на Източните региони на Украйна. Страните от НАТО са въвели основно икономически и ограничени санкции към Русия заради нейните действия, като на 3 април 2014 РФ оттегля военното си аташе от НАТО. ==== Украинска криза ==== Макар термините украинска криза, анексиране/присъединяване на [[Крим]] и [[Севастопол]], нова [[студена война]] и т.н. да изглеждат вече наложени, според някои анализатори става дума за [[неконвенционална война]] (подготвяна поне от 2008 година насам) на Русия срещу Украйна, както и започването на действия по Четвърта световна война (Третата според тях е Студената война от втората половина до 1990-те години) на Русия и „Руския свят“ срещу англосаксонските държави.<ref>Андрей Иларионов, [http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/06/22/2326259_chetvurtata_svetovna_voina/ Четвъртата световна война], в. Дневник, 22 юни 2014</ref> Според [[Франсис Фукуяма]] обаче „Русия се бори за възстановяването на своето национално достойнство, а кризата около Украйна няма никакво отражение над територии извън бившия СССР“,<ref>[http://www.vesti.bg/analizi-i-komentari/analiz/fukuiama-niama-nova-studena-vojna-6014963 ''Фукуяма: Няма нова Студена война''. Източник: Дойче веле], vesti.bg, 17 юни 2014</ref> този вид трактовка отговаря на търсенията на новия евразийски и панславистки национализъм в Русия, ползващ и термина Нова Русия и който непрекъснато търси исторически и други основания, които да разширяват границите на днешната Руска Федерация и Русия сама по себе си.<ref>[http://cont.ws/post/54071 Славяно-евразийство]</ref> В района на Крим и Севастопол се намира най-голямата военноморска база на Русия с излаз на Черно море. Това е и една от основните причини Русия да се опитва да запази този район. == Демография == {{основна|Население на Русия|Народи в Русия|Руснаци}} [[Файл:Зрители лектория Cosmos на Geek Picnic 2018 SPb.jpg|мини|250п|Младите руснаци]] Населението на Руската Федерация възлиза на около 146 700 000 жители. [[Гъстота на населението|Гъстотата на населението]] е 9 души/km², като по този показател е една от най-слабо населените страни в света. Населението е предимно градско. Повечето от близо 150-те милиона руснаци произхождат от групата на т. нар. [[източни славяни]], чиято прародина е вероятно днешна [[Украйна]]. Възрастова структура (2008 г.): * 0 – 14 г. – 14,6% (мъже 10 557 858/жени 10 033 254); * 15 – 64 г. – 71,2% (мъже 48 187 807/жени 52 045 102); * 65 г. и повече: – 14,1% (мъже 6 162 400/жени 13 695 673). === Етнически състав === [[Файл:Siberian-eskimo-Nabogatova-.PNG|мини|250п|Юпикска жена, държаща бивни от морж. Юпиките са един от ескимоските народи, населяващи далечните североизточни части на Русия]] Според преброяването от 2010 година, 81 % от населението на Русия се състои от етнически [[руснаци]]. Над 160 етнически групи живеят в границите на Русия.<ref name = ethnicgroups>[http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus_nac_02.php Ethnic groups in Russia], 2002 census, Demoscope Weekly. Посетен на 5 февруари 2009.</ref> По население Русия се нарежда на осмо място в света и на първо в Европа, макар и гъстотата на населението да е много ниска. Около 75% от населението живее в градските райони. Населението на Русия е 148 689 000 души през 1991, малко преди разпадането на СССР. В средата на 1990-те спадът е много рязък.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/russia/29.htm|publisher=Library of Congress|title=Demographics|accessdate=16 януари 2008}}</ref> Смъртността се повишава неколкократно, а раждаемостта спада. През 2009 Русия отбелязва годишен ръст на населението за първи път от петнадесет години, с общ ръст от 10 500.<ref name=gks>[http://www.gks.ru/free_doc/2010/demo/dem-sit-09.doc Демографска статистика за Русия] от [[Росстат]]</ref> Същата година 279 906 имигранти от страните от ОНД пристигат да работят в Русия. Броят на руските емигранти постоянно намалява – от 359 000 през 2000 година те са намалели до 32 000 годишно заради подобряването в стандарта на живот. Около 116 милиона етнически руснаци живеят в Русия и около 20 милиона живеят в други бивши републики на СССР,<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article728982.ece Putin tries to lure millions of Russian expats home] Times Online. 9 февруари 2006.</ref> най-вече в [[Украйна]], [[Казахстан]] и [[Беларус]].<ref>[http://books.google.com/books?id=YLeAxHLmgR8C&pg=PA15 Migrant resettlement in the Russian federation: reconstructing 'homes' and 'homelands'] by Moya Flynn (1994). p.15. ISBN 1-84331-117-8</ref> Процентът на раждаемост е по-висок от този в повечето европейски страни (12,6 раждания на всеки 1000 души към 2010, сравнено с 9,90 на 1000 за ЕС),<ref>{{cite web|last=The World Factbook|title=Rank Order—Birth rate|publisher=Central Intelligence Agency|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html|accessdate=25 април 2009}}</ref> но процентът на смъртност също е значително по-висок (14,3 на 1000 за Русия срещу 10,28 на 1000 за ЕС).<ref>{{cite web|last=The World Factbook|title=Rank Order—Death rate|publisher=Central Intelligence Agency|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html|accessdate=25 април 2009}}</ref> През 2011 година населението нараства със 191 000 души.<ref>{{Citation |title=www.gks.ru |url=http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat/rosstatsite/main/population/demography/ |accessdate=2010-12-13 |archivedate=2010-12-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101213134234/http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat/rosstatsite/main/population/demography/ }}</ref> Правителството прилага редица програми, предназначени за повишаване на раждаемостта и привличане на повече мигранти. Месечните плащания на правителството за подпомагане на деца се удвояват до 55 щ.д., а от 2007 година насам всяка жена получава еднократна помощ от 9200 щ.д. за второ дете.<ref>{{cite web|title=Country Profile: Russia|publisher=[[Library of Congress]]—Federal Research Division|month=Октомври|year=2006|url=http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/profiles/Russia.pdf|accessdate=27 декември 2007|format=PDF|archiveurl=http://web.archive.org/web/20050226190624/http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/profiles/Russia.pdf|archivedate=26 февруари 2005}}</ref> === Градове === {{Градове-основни-Русия}} {{clear}} === Вероизповедания === {{основна|Религия в Русия}} [[Файл:A Church in Pereslavl-Zalessky.jpg|мини|ляво|upright|Църква в Переславъл-Залески]] [[Православие|Православното християнство]], Ислямът, Будизмът и Юдаизмът са традиционни религии в Русия, законно част на „историческото наследство“ на Русия.<ref>{{Cite book|author=Bell, I|title=Eastern Europe, Russia and Central Asia|url=http://books.google.com/?id=EPP3ti4hysUC&pg=PA47|accessdate=27 декември 2007|isbn=978-1-85743-137-7|year=2002}}</ref> [[Руската православна църква]] е, и остава след [[Болшевишката революция]] най-голямата [[Автокефалия|автокефална]] църква в Русия, а и в света. [[Великден]] е най-популярният религиозен празник в Руската Федерация, отбелязван от над 90% от всички руски граждани (източноправославни), включително голям брой нерелигиозни. Повече от три четвърти от руснаците празнуват Великден с традиционните козунаци, боядисани яйца и традиционното руско ястие (на [[руски език|руски]]: ''Па́сха'')<ref>{{cite web|url=http://www.interfax-religion.com/?act=news&div=8400 |title=Interfax-Religion |publisher=Interfax-Religion |accessdate=2 ноември 2011}}</ref> или преведено на [[Български език|български]] „Великден“. Проследени обратно до покръстването на Киевска Рус през 10 век, руското православие е доминиращата религия в страната, над 100 милиона граждани се смятат за руски православни християни.<ref>{{cite web|url=http://www.state.gov/g/drl/rls/irf/2007/90196.htm|accessdate=8 април 2008|title=Russia}}</ref> 95% от регистрираните православни енории принадлежат на Руската православна църква, има редица по-малки православни църкви.<ref>{{cite web|title={{икона|ru}} Сведения о религиозных организациях, зарегистрированных в Российской Федерации По данным Федеральной регистрационной службы|date=December 2006|url=http://www.religare.ru/2_36302.html|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Въпреки това, по-голямата част на православните вярващи не ходят на църква редовно. Също съществуват малки християнски деноминации, като католици, както и различни протестантски църкви. Русия е известна с красивите си и скъпи църкви, със златни и разноцветни куполи. Един от символите на Русия и руската архитектура е катедралата „Св. Василий Блажени“, построена през 1561 г. до Червения площад. Оценките за броя на мюсюлманите в Русия варират от 7 – 9 милиона. Също така там има от 2 – 3 милиона временни мюсюлмани, мигранти от територията на бившия СССР.<ref>{{cite web|title=Russia's Islamic rebirth adds tension|work=Financial Times|url=http://www.ft.com/cms/s/0/3f3fba2c-474f-11da-b8e5-00000e2511c8.html|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Повечето мюсюлмани живеят в Татарстан и в Кавказ. Будизмът е традиционен за три региона на Руската Федерация: [[Бурятия]], [[Тува]] и [[Калмикия]], както и за някои жители на сибирски и далекоизточни региони, като [[Чукотка]] и [[Якутия]]. Славяните са предимно Православни християни, тюркско-говорещите са предимно мюсюлмани, и монголските народи са будисти.<ref>{{cite web|title=Russia::Religion|publisher=Encyclopædia Britannica Online|year=2007|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia|accessdate=27 декември 2007}}</ref> === Езици === {{основна|Езици в Русия|Руски език|Славяни}} [[Файл:Russian language status and proficiency in the World.svg|мини|Държави, в които се говори [[руски език]]]] Живущите в Русия 160 етнически групи говорят около 100 езика. Според преброяването от 2002 г., 142,6 млн. души говорят на руски, следвани от татарски с 5,3 милиона и украински с 1,8 милиона говорещи.<ref>{{cite web|url=http://www.perepis2002.ru/index.html?id=87|title=Russian Census of 2002|work=4.3. Population by nationalities and knowledge of Russian; 4.4. Spreading of knowledge of languages (except Russian)|publisher=[[Rosstat]]|accessdate=16 януари 2008}}</ref> Руският е единственият официален език на държавата, но Конституцията дава право на федералните републики да направят родния си език втори официален, непосредствено след руския.<ref name="Article 68, §2">{{cite web|title=The Constitution of the Russian Federation|work=(Article 68, §2)|url=http://www.constitution.ru/en/10003000-04.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Руският език е бил официален език на СССР.<ref>{{cite web|title=ЗАКОН СССР ОТ 24.04.1990 О ЯЗЫКАХ НАРОДОВ СССР|publisher=[[Government of the Soviet Union]]|date=24 април 1990|url=http://legal-ussr.narod.ru/data01/tex10935.htm|trans_title=Law of the USSR from 24.04.1990 On languages of the USSR|accessdate=24 октомври 2010|език=ru}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160508201331/http://legal-ussr.narod.ru/data01/tex10935.htm |date=2016-05-08 }}</ref> Руският език е географски най-широко разпространения език на [[Евразия]] и най-широко разпространеният [[славянски език]].<ref>{{cite web|title=Russian|publisher=University of Toronto|url=https://web.archive.org/web/20111102222825/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|accessdate=27 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20070106002617/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|archivedate=6 януари 2007}}</ref> Той принадлежи към индоевропейското езиково семейство и е един от живите членове на източните славянски езици, а другите два са [[беларуски]] и [[украински език|украински]]. Писмените извори на Стария Източен славянски (Стария руски) се датират от 10 век насам.<ref>[http://www.foreigntranslations.com/languages/russian-translation/russian-language-history/?page-content.cfm/page/russian-language Russian Language History] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130727003320/http://www.foreigntranslations.com/languages/russian-translation/russian-language-history/?page-content.cfm/page/russian-language |date=2013-07-27 }} foreigntranslations.com</ref> Руският езиков център твърди, че една четвърт от световната научна литература е публикувана на руски език.<ref>{{cite web|title=Russian language course|publisher=Russian Language Centre, Moscow State University|url=http://www.mgu-russian.com/programms/russian-language-course/en|accessdate=27 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120530102447/http://www.mgu-russian.com/programms/russian-language-course/en |date=2012-05-30 }}</ref> Също така се прилага като средство за кодиране и съхраняване на универсално познание, 60 – 70% от цялата световна информация се публикува на английски и руски език. Руският е един от шестте официални езика на [[ООН]].<ref>{{cite web|last=Poser|first=Bill|url=http://itre.cis.upenn.edu/~myl/languagelog/archives/000854.html|title=The languages of the UN|publisher=Itre.cis.upenn.edu|date=5 май 2004|accessdate=29 октомври 2010}}</ref> За поддържането в чужбина, разпространението и поощряването на ученето му се грижат някои руски организации, най-голямата от които е Россотрудничество. == Здравеопазване == {{основна|Здравеопазване в Русия}} [[Файл:Одна из операционных Городской больницы №1. Норильск.jpg|200п|мини|Операционна зала в градската болница на [[Норилск]]]] Руската конституция гарантира безплатно и универсално здравеопазване за всички граждани.<ref>{{cite web|title=The Constitution of the Russian Federation|work=Article 41|url=http://www.constitution.ru/en/10003000-03.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> На практика, обаче, безплатно здравеопазване е частично ограничено, поради задължителна регистрация.<ref>{{cite web|title=Russian ombudsman about propiska restrictions in modern Russia|url=http://www.newsru.com/russia/06jun2007/lukin.html|accessdate=23 юли 2008}}</ref> Въпреки че Русия има повече лекари, болници и здравни работници от почти всяка друга страна в света на глава от населението,<ref>{{cite web|title=Healthcare in Russia – Don’t Play Russian Roulette|publisher=justlanded.com|url=http://www.justlande/refd.com/english/Russia/Articles/Health/Healthcare-in-Russia|accessdate=3 октомври 2010}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> след разпадането на СССР здравето на руското население е намаляло значително като резултат от социални и икономически промени в начина на живот;<ref>{{Cite news|author=Leonard, W R|title=Declining growth status of indigenous Siberian children in post-Soviet Russia|month=Април|year=2002|url=https://web.archive.org/web/20111028215742/http://findarticles.com/p/articles/mi_qa3659/is_200204/ai_n9037764/|accessdate=27 декември 2007|work=Human Biology}}</ref> тенденцията е обърната, само през последните години, средната продължителност на живота се е увеличила с 2,4 години за мъжете и 1,4 години за жените между 2006 – 2009 г. Считано от 2009 г. средната продължителност на живота в Русия е 62,77 години за мъжете и 74,67 години за жените.<ref>[http://www.gks.ru/free_doc/new_site/population/demo/demo26.xls Russian life expectancy figures] [[Rosstat]]. Посетен на 21 август 2010</ref> Най-големият фактор, който допринася за относително ниската продължителност на живота при мъжете е висока смъртност сред мъжете в трудоспособна възраст от предотвратими причини (например отравяне с [[алкохол]], [[пушене]], [[пътнотранспортно произшествие|пътнотранспортни произшествия]]). Голямата разлика между двата пола в продължителността на живота е в резултат на високите жертви по време на [[Втората световна война]]. Неравновесието между половете остава и до днес и има 0,859 мъже на всяка жена. През [[2014]] г. Русия изнася лекарства за 15 млрд. рубли.<ref>[http://bg.rbth.com/economics/2015/08/11/koy-i-kde-iznasya-ruski-lekarstva_382925 Кой и къде изнася руските лекарства]?</ref> Попада и сред челната петица на производителките на медицински изотопи.<ref>[http://bg.rbth.com/society/2014/08/03/iadreni_ucheni_tlaskat_meditzinata_17973 Ядрени учени тласкат медицината]</ref> == Образование == {{основна|Образование в Русия}} [[Файл:Moscow State University crop.jpg|мини|273x273px|Главната сграда на [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]].|ляво]]Русия има безплатна образователна система, гарантираща за всички граждани от Конституцията,<ref>David Johnson, ed., ''Politics, Modernisation and Educational Reform in Russia: From Past to Present'' (2010)</ref> обаче получаването на субсидии за след средно образование е силно конкурентно.<ref>{{cite web|author=Smolentseva, A|title=Bridging the Gap Between Higher and Secondary Education in Russia|url=http://www.bc.edu/research/cihe.html|accessdate=27 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100827051359/http://www.bc.edu/research/cihe.html |date=2010-08-27 }}</ref> От [[1990]] г. 11-годишна школа за обучение е въведена. Образованието в държавните средни училища е безплатно; първо третичното (университетско ниво) образование е безплатно с резервации: значителен дял от студентите се обучават за пълен размер заплата (много държавни институции започнаха да отварят търговски позиции в последните години).<ref>{{cite web|title=Higher Education Institutions|url=http://www.gks.ru/free_doc/2007/b07_12/08-10.htm|publisher=[[Rosstat]]|accessdate=1 януари 2008|archiveurl=http://web.archive.org/web/20080229005920/http://www.gks.ru/free_doc/2007/b07_12/08-10.htm|archivedate=29 февруари 2008}}</ref> През [[2010]] г. руското образование е обявено за едно от най-добрите в развитите страни.<ref>[http://psypress.ru/articles/26005.shtml psypress.ru]</ref> През 2004 г., държавните разходи за образование възлизат на 3,6% от БВП, или 13% от консолидирания държавен бюджет.<ref>{{cite web|url=http://unesdoc.unesco.org/images/0015/001547/154743e.pdf|title=Education for All by 2015: will we make it? EFA global monitoring report, 2008|format=PDF|accessdate=27 април 2010}}</ref> Правителството отпуска финансиране, за да се плащат таксите за обучение в рамките на установената квота или броя на студентите за всяка държавна институция. В институциите за висше образование, на студентите им се плаща стипендия и осигуряват безплатни жилища.<ref>{{cite web|title=Higher education structure|publisher=State University Higher School of Economics|url=http://www.hse.ru/en/rus-ed.html|accessdate=27 декември 2007}}</ref>[[Файл:Imperial Academy of Arts in SPB.jpg|300п|мини|Националната художествена академия на Русия в Санкт Петербург]]Най-старите и най-големите руски университети са [[Московския държавен университет]] и [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския държавен университет]]. През [[2000]] г., с цел създаване на по-добро висше образование и изследователски институции с подобен мащаб в руските региони, правителството стартира програма за създаване на федерални университети, най-вече чрез сливане на съществуващите големи регионални университети и изследователски институти, като им предоставя специално финансиране. Тези нови институции включват Южния федерален университет, Сибирски федерален университет, Казан-Волга Федерален университет, Североизточен Федерален университет и Далекоизточен федерален университет. === Рейтингови класации === [[Файл:Far Eastern Federal University, Vladivostok, Russia.jpeg|ляво|мини|Кампусът на [[Далекоизточен федерален университет|Далекоизточния федерален университет]] във [[Владивосток]]]] Руски университети се намират на челните места в редица световни проучвания. На изследване, показващо най-добрите университети в страните от БРИКС, Русия в челната стотица е представена от седем университета, като най-високото място заема именно [[Московски държавен университет|Московският държавен университет]], класиран на 5-о място.<ref name="bulgarian.ruvr.ru">{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_07/Rejting-na-universitetite-v-stranite-ot-BRIKS-Kitaj-izprevari-Rusija-6863/ |accessdate=2015-08-23 |archivedate=2015-08-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150802185208/http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_07/Rejting-na-universitetite-v-stranite-ot-BRIKS-Kitaj-izprevari-Rusija-6863/ }}</ref> През [[2015]] г. Московският университет заема 25-а позиция по версията на американския изследователски център ''Times Higher Education''.<ref name="rusofili.bg">[http://rusofili.bg/рейтингът-на-мгу-се-покачи-рязко-в-клас/ rusofili.bg]</ref><ref name="www.timeshighereducation.co.uk">[https://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/2015/reputation-ranking#/sort/0/direction/asc www.timeshighereducation.co.uk]</ref> Две години по-рано през [[2013]] г. МГУ се намира в групата на университетите на 250-266-о място,<ref name="rusofili.bg"/> след което през [[2014]] заема 196-а позиция,<ref>[http://offnews.bg/news/Свят-_12/Топ-400-на-университетите-в-света-класация_397206.html offnews.bg]</ref> през същата година се нарежда и на 8-о място сред най-добрите университети в Европа.<ref>[http://profit.bg/news/Naj-dobrite-universiteti-v-Evropa/nid-125934.html profit.bg]</ref> [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургският университет]] влиза в челната стотица през 2015, заемайки 81-80-о място.<ref name="www.timeshighereducation.co.uk"/> В Русия се реализира т.нар. „Проект 5 – 100“, насочен към повишаване на международния авторитет на руските университети. Същността му се състои в това, че до [[2020]] г. пет руски университета трябва да са в стоте най-добрите висши учебни заведения в света.<ref name="bulgarian.ruvr.ru"/> === Русия като център за интернационално обучение === [[Файл:RUDN.jpg|мини|260x260px|[[Руски университет за дружба на народите|РУДН]] в [[Москва]] – едно от най-престижните висши учебни заведения в страната, известен с интернационалната си среда – в него учат студенти от 146 страни в света.]] Към руското образование сериозен интерес от страна на чуждестранните студенти има още през времената на Съветския съюз, като се набляга на високата подготовка и възможностите за професионално развитие.<ref>[http://monitor.bg/article?id=358205 monitor.bg]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 50-те и 60-те години Съветският съюз решава да окаже културна помощ на страните, получили свобода от [[Колония|колониална зависимост]], поради което е създаден и [[Руски университет за дружба на народите|Руският университет на дружбата на народите (РУДН)]] за подготовка на високо квалифицирани национални кадри за страните от [[Азия]], [[Африка]] и [[Латинска Америка]] и възпитание в дух на дружба между нациите.<ref>[http://www.embrusscambodia.mid.ru/rudn.html www.embrusscambodia.mid.ru]</ref> Освен това университетът дава възможност на младежи от по-бедните семейства да получат образование. [[Московски държавен институт по международни отношения|Московският държавен институт по международни отношения]] е един от най-престижните и е подготвял дипломатите на повечето страни от Източна Европа и руската сфера на влияние, стоейки на челните позиции. През [[2008]] в Русия е приет закон за създаване на държавни квоти за университетите, според които за сметка на държавния бюджет могат да учат не повече от 10 000 чуждестранни студенти. През [[2015]] г. броят на чужденците, учещи в Русия, се покачва с 14,4% спрямо предходната година и числото им достига 186 000,<ref name="www.vedomosti.ru">[http://www.vedomosti.ru/management/articles/2015/02/19/student-stupenka-k-rejtingu#/galleries/140737492100710/normal/1 www.vedomosti.ru]</ref> като най-големият им брой е от бившите съветски републики, [[Китай]], [[Индия]], [[Малайзия]], [[Виетнам]], някои африкански страни и др.<ref name="www.vedomosti.ru"/> == Държавно управление == === Държавно устройство === {{основна|Държавно устройство на Русия}} [[Файл:Vladimir Putin 12023.jpg|мини|250px|Владимир Путин]] [[Файл:Dmitry Medvedev official large photo -1.jpg|мини|250px|Дмитрий Медведев]] Държавното устройство на Руската федерация се определя от Конституцията, която е приета през [[1993]] г. Според Конституцията на Русия страната е [[федерация]] и е [[полупрезидентска република]], при която държавен глава е [[Президент на Русия|Президентът на Руската Федерация]],<ref>{{cite web|title=The Constitution of the Russian Federation|work=(Article 80, §1)|url=http://www.constitution.ru/en/10003000-05.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> избиран на 6 г. с всеобщо тайно гласуване, който е върховен главнокомандващ на [[Въоръжени сили на Русия|Въоръжените сили]]. Министър-председателят е главата на правителството. Правителството включва министър-председателя, неговите заместници, министри и избрани други лица; всички се назначават от президента по препоръка на министър-председателя (като за назначаването им се изисква съгласието на Държавната дума). Руската федерация, съгласно политически изказвания на нейните президенти Путин и Медведев и други политици с високи постове, е от [[президентска република|президентски вид]].<ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2007/09/143437.shtml Изявление на В. В. Путин на официална закуска, дадена от премиера на Австралия Джон Ховард]</ref><ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2008/11/209396.shtml Среща на Д. А. Медведев с представители на регионалните средства за масова информация]</ref><ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2008/09/206080.shtml Интервю на Д. А. Медведев за италианския ТВ-канал РАИ]</ref><ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2008/11/209249.shtml Среща на Д. А. Медведев с представители на Съвета за международни отношения]</ref><ref>[http://www.gazeta.ru/politics/2008/03/25_a_2676697.shtml „Русия е президентска република“]</ref><ref>[http://regnum.ru/news/1084105.html „Русия остава президентска република – държавната Дума одобри поправки в Конституцията“]</ref><ref>{{Citation |title=С. Миронов е уверен, че Русия трябва да остане президентска република |url=http://prime-tass.ru/news/show.asp?id=723525&ct=news |accessdate=2007-08-08 |archivedate=2007-08-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070808171056/http://prime-tass.ru/news/show.asp?id=723525&ct=news }}</ref><ref>{{Citation |title=Конституционна модернизация |url=http://budgetrf.ru/Publications/Education/msu/econ_bac_management/publicadministration/2004/pa2004_s03_/pa2004_s03_250.htm |accessdate=2012-03-24 |archivedate=2008-06-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080616031911/http://www.budgetrf.ru/Publications/Education/msu/econ_bac_management/publicadministration/2004/pa2004_s03_/pa2004_s03_250.htm }}</ref><ref>[http://yabloko.ru/Publ/2005/2005_02/050207_ehom_melnikov.html Ще стане ли Русия парламентарна република?]</ref> Макар и с много широки пълномощия на президента, тя е [[полупрезидентска република|президентско-парламентарна]] република по мнението на председателя на Конституционния съд на РФ и съавтор на действащата конституция Валерий Зоркин,<ref>{{Citation |title=Доклад на председателя на Конституционния съд на Руската федерация Валерий Зоркин на юбилейна конференция в РАН на 10 декември 2003 г. „Конституция на Русия“ |url=http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=11 |accessdate=2011-07-16 |archivedate=2011-07-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110716070414/http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=11 }}</ref><ref>{{Citation |title=Тезиси от доклада на председателя на Конституционния съд на Руската федерация Валерий Зоркин на конференция на 29 октомври 2003 г. |url=http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=6 |accessdate=2011-07-16 |archivedate=2011-07-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110716070429/http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=6 }}</ref> както и на много други учени. Водещи и парламентарно представени политически партии са: управляващата „[[Единна Русия]]“, [[Комунистическа партия на Руската федерация|Комунистическата партия]], [[Либерално-демократическа партия на Русия|Либерално-демократическата партия]] и „[[Справедлива Русия]]“. Представителен и законодателен орган на Руската Федерация е двукамарното Федерално събрание на Руската федерация, което се състои от Съвет на Федерацията и Държавна дума. В Съвета на Федерацията влизат по двама представители от всеки регион на Русия. Половината от депутатите в Държавната Дума се избират по едномандатни окръзи по мажоритарната система, втората половина – по партийни списъци на основата на пропорционалната система. Напоследък мажоритарните елементи бяха премахнати. Членовете на Федералното Събрание се избират веднъж на 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от Правителството на Руската Федерация. Председателят на Правителството се назначава от Президента със съгласието на Държавната Дума. Законодателните събрания (парламенти) в регионите се избират по смесена система. От [[12 декември]] [[2004]] година [[Владимир Путин]] подписва закон за утвърждаването на главите на субектите на РФ от регионалните парламенти по предложение на Президента на Руската Федерация. Законът заменя всенародните губернаторски избори с процедурата „даване на пълномощия от висшето длъжностно лице на РФ“. Законът допуска разпускане на регионалните парламенти в случай на неприемане от него на кандидатурата, предложена от Президента. Губернаторите се назначават за срок от 5 години и могат да заемат своя пост неограничен брой пъти. Западните наблюдатели повдигат въпроса колко голяма част от политическата система на Русия, отговаря на западните либерални и демократични идеали. Политолозите често се оплакват от трудности при класифицирането на политическата система в Русия. Според [[Стив Уайт]] по време на председателството на Путин, Русия ясно показа, че нямат никакво намерение за създаване на „второто издание“ на американска или британска политическа система, а по-скоро система, която е близо до собствени традиции на Русия и обстоятелства.<ref>{{cite book|last=White|first=Stephen|editor1-first=Stephen|editor1-last=White|title=Developments in Russian Politics 7|year=2010|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-0-230-22449-0|chapter=Classifying Russia's Politics}}</ref> === Международни отношения === {{основна|Международни отношения на Русия}} [[Файл:World leaders at the 32nd G8 Summit, Strelna, Russia - 20060716.jpg|мини|Лидерите на [[Г8]] по време на 32-рата среща в Санкт Петербург, 2006]] Руската Федерация е призната от международното право като [[Континуитет|наследник]] на бившия [[СССР|Съветски съюз]].<ref name=uk>{{cite web|title=Country Profile: Russia|publisher=Foreign & Commonwealth Office of the United Kingdom|url=http://www.fco.gov.uk/en/travel-and-living-abroad/travel-advice-by-country/country-profile/europe/russia/|accessdate=27 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20091016040108/http://www.fco.gov.uk/en/travel-and-living-abroad/travel-advice-by-country/country-profile/europe/russia/|archivedate=16 октомври 2009}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091016040108/http://www.fco.gov.uk/en/travel-and-living-abroad/travel-advice-by-country/country-profile/europe/russia/ |date=2009-10-16 }}</ref> Русия продължава да изпълнява международните ангажименти на СССР, и е заела постоянното място на СССР в [[Съвета за сигурност на ООН]], членството в други [[международни организации]], правата и задълженията по международни договори, както и имуществото и дълговете. Русия има многостранна външна политика. Считано от 2009 г. поддържа дипломатически отношения със 191 страни и разполага със 144 посолства. Външната политика се определя от председателя и се изпълнява от Министерството на външните работи на Русия.<ref>{{cite web|author=Kosachev. K|title=Russian Foreign Policy Vertical|publisher=Russia In Global Affairs|url=http://eng.globalaffairs.ru/number/n_3372|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Като наследник на бивша суперсила, геополитическият статут на Русия е често обсъждан, особено по отношение на еднополюсни и многополюсни виждания за глобалната политическа система. За Русия е общоприето да бъде велика сила, през последните години се характеризира с редица световни лидери,<ref>[http://articles.latimes.com/2009/sep/11/world/fg-russia-chavez11 Venezuela's President Hugo Chavez recognizes independence of breakaway Georgia republics] by Megan K. Stack. 9 септември 2009</ref><ref>[http://freevideo.rt.com/video/1759 Netanyahu declares Russia as superpower] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110430182020/http://freevideo.rt.com/video/1759 |date=2011-04-30 }} Russia Today News 15 февруари 2010</ref> учени,<ref>[http://georgiandaily.com/index.php?option=com_content&task=view&id=6527 Superpower Reborn] by Ronald Steel. New York Times, 24 август 2008</ref> коментатори и политици,<ref>[http://video.google.com/videoplay?docid=-9079543725663390621 Russia is a Superpower CNN, US Senators telling the truth] CNN News 30 август 2008</ref> се възстановява като потенциална суперсила.<ref>[http://books.google.com/books?id=eC6HdSYZhRgC Russia in the 21st Century The Prodigal Superpower] by Steven Rosefielde, Cambridge University Press, 2004</ref><ref>[http://atlanticreview.org/archives/1160-Is-Russia-a-Superpower-Cold-War-II.html Is Russia a Superpower? Cold War II?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170730094430/http://atlanticreview.org/archives/1160-Is-Russia-a-Superpower-Cold-War-II.html |date=2017-07-30 }} Atlantic Review, 25 август 2008.</ref><ref>[http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,584631,00.html What's Looming in Ukraine Is more Threatening than Georgia] [[Der Spiegel]], 16 октомври 2008. Quote: „Nikonov: Russia is not a superpower and won't be one for the foreseeable future. But Russia is a great power. It was one, it is one and it will continue to be one.“</ref> [[Файл:Countries-SCO.png|мини|ляво|Държавите членки, наблюдатели и партньори на Шанхайската организация за сътрудничество]] Важен аспект на отношенията на Русия със Запада е критика на политическата система на Русия и управлението на човешките права от западните правителства, средствата за масово осведомяване и водеща демокрация и пазителите на правата на човека. В частност, такива организации като [[Амнести Интернешънъл]] и [[Хюман Райтс Уоч]] разглеждат Русия, за да има достатъчно демократични атрибути и да се позволяват политически права и граждански свободи.<ref>{{cite web|url=http://www.amnesty.org/en/region/russia/report-2009|title=Amnesty International report on Russia|publisher=Amnesty International|accessdate=11 юли 2010}}</ref><ref>Human Rights Watch on Russia and Chechnya [http://www.hrw.org/en/video/2008/04/06/russia-trial HTW.org]</ref> ''[[Freedom House]]'', международна организация, финансирана от [[САЩ]], нарежда Русия, като „не е свободна“, цитирайки „внимателно инженерни избори“ и „липса“ на дебат.<ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20111223050816/http://www.freedomhouse.org/template.cfm?page=22&year=2009&country=7689|title=Annual report Russia|publisher=Freedom House|date=10 май 2004|accessdate=27 април 2010}}</ref> Руските власти отхвърлят тези твърдения и особено критикуват ''Freedom House''. Руското министерство на външните работи нарече доклада на „Свобода в света“ за 2006 г. като „сглобяем“, като посочва, че въпросите за човешките права са били превърнати в политическо оръжие, по-специално от Съединените щати. Министерството също така твърди, че такива организации като ''Freedom House'' и Хюман Райтс Уоч използват една и съща схема на доброволна екстраполация на „изолирани факти“, които разбира се могат да бъдат намерени във всяка страна в „доминиращите тенденции“.<ref>{{cite web|url=http://www.newsru.com/russia/21jun2006/fh.html|title=In Russian: МИД России назвал доклад Freedom House „дубиной“ в руках Вашингтона|publisher=Newsru.com|accessdate=27 април 2010}}</ref> Като един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, Русия играе важна роля в поддържането на международния мир и сигурност. Страната участва в Четворката за Близкия изток и на шестстранните преговори със [[Северна Корея]]. Русия е член на индустриалните държави от [[Г-8]], на [[Съвета на Европа]], [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|ОССЕ]] и [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|АПЕК]]. Русия обикновено заема водеща роля в регионалните организации, като например страните от [[ОНД]], [[Евразийска икономическа общност|ЕАИО]], [[Организация на Договора за колективна сигурност|ОДКБ]] и [[Шанхайска организация за сътрудичество|ШОС]].<ref>[http://www.globalsecurity.org/military/world/int/sco.htm The Shanghai Cooperation Organisation] at Globalsecurity.org 27 април 2005</ref> Владимир Путин е пледирал за стратегическо партньорство с тясна интеграция в различни размери, включително установяване на общи пространства между [[ЕС]] и Русия.<ref>{{cite web|url=http://rian.ru/politics/20041125/743119.html|title=Interview of official Ambassador of Russian Foreign Ministry on relations with the EU|publisher=RIA Novosti|accessdate=30 юли 2008}} {{икона|ru}}</ref> След разпадането на СССР, Руската Федерация е разработила по-приветливи, макар и летливи отношения с [[НАТО]]. [[Отношения между Русия и НАТО|Съветът НАТО-Русия]] е създаден през 2002 г., за да позволи на 26-те съюзници и Руската Федерация да работят заедно като равноправни партньори и да търсят възможности за съвместно сътрудничество.<ref>{{cite web|title=NATO-Russia relations|publisher=NATO|url=http://web.archive.org/web/20070411124719/http://www.nato.int/issues/nato-russia/topic.html|accessdate=27 декември 2007|archivedate=11 април 2007}}</ref> Русия поддържа силни и позитивни отношения със страните от [[БРИКС]]. През последните години страната се стреми да укрепи [[Отношения между Русия и Китай|връзките си с Китай]] чрез подписване на договор за приятелство, износ на оръжия и военни технологии, както и изграждането на Транс-сибирски нефтопровод, който да покрива китайските енергийни нужди.<ref>{{cite news|url=http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704082104575515543164948682.html|title=Russian Oil Route Will Open to China|first=Jeremy|last=Page|newspaper=[[The Wall Street Journal]]|date=26 септември 2010|accessdate=28 септември 2010}}</ref> === Въоръжени сили === [[Файл:Sukhoi T-50 Maksimov.jpg|мини|260px|Руският [[изтребител]] от пето поколение [[ПАК ФА/Т-50|Т-50]]]] {{основна|Въоръжени сили на Руската федерация}} Въоръжените сили на Руската федерация отговарят за отбраната на страната и провеждане на операции зад граница. Те са разпределени в три клона – [[Сухопътни войски на Руската федерация|сухопътни войски]], [[Военноморски флот на Русия|военноморски флот]], [[Военновъздушни сили на Русия|военновъздушни сили]], допълнени от самостоятелните [[Стратегически ядрени сили на Руската федерация|стратегически ракетни войски]], [[Въздушно-космически отбранителни сили на Руската федерация|въздушно-космически отбранителни сили]] и [[Въздушно-десантни войски на Руската федерация|въздушно-десантни войски]]. Руската армия е наследник на [[Въоръжени сили на СССР|въоръжените сили на СССР]], които до разпада му са най-многочислените<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0462)|title= Armed Forces and Defense Organization|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1989|accessdate=5 октомври 2014}}</ref> и едни от най-високотехнологичните в света.<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0495)|title=Military Economics|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1989|accessdate=5 октомври 2014|quote=As a result, the Soviet Union has produced '''some of the world's most advanced armaments...'''}}</ref> Върховен главнокомандващ е президентът на Русия, а Министерството на отбраната управлява дейностите на [[генерален щаб|генералния щаб]] и неговите отдели.<ref>{{cite web|url=http://structure.mil.ru/structure/structuremorf.htm|title=Структура Минобороны России|publisher=Министерство на отбраната на Руската федерация|accessdate=5 октомври 2014}}</ref> Редовният числен състав възлиза на 766 000 души, което прави руските въоръжени сили петите по големина в света. Към тях се добавят и между два и 20 милиона резервисти и 474 000 служещи в полувоенни формирования.<ref name="IISS">IISS 2012, стр. 192 – 203</ref> === Административно деление === {{основна|Административно деление на Русия}} Русия е държава с [[федерация|федеративно]] устройство. В състава ѝ влизат 1066 [[град]]а и 2070 населени места от градски тип ([[1994]]). [[Столица]]та е [[Москва]]. В състава на Руската федерация влизат 83 равноправни юридически субекта: * 22 [[Републики в Руската федерация|републики]]; * 9 края; * 46 [[Области в Руската федерация|области]]; * една автономна област; * 4 автономни окръга; * 3 града с федерално значение (Москва, Санкт Петербург, Севастопол). {{Административно деление на Русия}} Следните републики, области и краеве са отбелязани с буквени и цифрови съкращения: {| | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * [[Файл:Flag of Adygea.svg|20п]] Адигея – АД * [[Файл:Flag of Kabardino-Balkaria.svg|20п]] Кабардино-Балкария – КБ * [[Файл:Flag of Mordovia.svg|20п]] Мордовия – МО * [[Файл:Flag of Kalmykia.svg|20п]] Калмикия – КМ * [[Файл:Flag of North Ossetia.svg|20px]] Северна Осетия – СО * [[Файл:Flag of Udmurtia.svg|20п]] Удмуртия – УД * [[Файл:Flag of Chuvashia.svg|20п]] Чувашия – ЧВ | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * [[Файл:Flag of Bashkortostan.svg|20п]] Башкортостан – БШ * [[Файл:Flag of Ingushetia.svg|20п]] Ингушетия – ИН * [[Файл:Flag of Karachay-Cherkessia.svg|20п]] Карачаево-Черкезия – КЧ * [[Файл:Flag of Mari El.svg|20п]] Марий Ел – МЕ * [[Файл:Flag of Tatarstan.svg|20п]] Татарстан – ТТ * [[Файл:Flag of Khakassia.svg|20п|ръб]] Хакасия – ХА * 1. Астраханска обл. | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 2. Владимирска * 3. Волгоградска * 4. Воронежка * 5. Ивановска * 6. Калужка * 7. Кемеровска * 8. Костромска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 9. Ленинградска * 10. Липецка * 11. Московска * 12. Нижегородска * 13. Новгородска * 14. Орловска * 15. Пензенска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 16. Ростовска * 17. Рязанска * 18. Самарска * 19. Свердловска * 20. Тамбовска * 21. Тулска * 22. Уляновска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 23. Челябинска * 24. Ярославска * 25. Саратовска * 26. Тверска * 27. Кировска * 28. Оренбургска * 29. Курганска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 30. Тюменска * 31. Омска * 32. Новосибирска * 33. Калининградска * 34. Пермски * 35. Краснодарски * 36. Ставрополски |} На [[13 май]] [[2000]] г. с указ № 849 на президента на Руската федерация са създадени 7 [[федерални окръзи в Русия|федерални окръга]], които обединяват юридическите субекти от състава на федерацията. == Икономика == {{основна|Икономика на Русия}} [[Файл:Russia Export Treemap.png|мини|Мозайка на руския износ за 2012 г.]] Русия има [[етатизъм|етатистка]] [[смесена икономика]] с висока концентрация на блага в правителството. След разпада на Съветския съюз започва преход от сравнително затворен планов модел към глобално ориентирана пазарна икономика.<ref name="CIA overview">{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2116.html#rs|title=Economy overview field listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=6 септември 2014}}</ref> В първите години на този преход очакването е, че страната ще наследи силните социални програми на СССР и ще се превърне във високоразвита икономика. Нито едно от тези очаквания не се сбъдва. Управлението на ключови държавни компании е поето от малък, добре свързан елит,<ref name="CSwealth">{{cite web|url=https://publications.credit-suisse.com/tasks/render/file/?fileID=BCDB1364-A105-0560-1332EC9100FF5C83|title=Credit Suisse Global Wealth Report 2013, стр. 53|publisher=Credit Suisse|date=2013|accessdate=9 септември 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150214155424/https://publications.credit-suisse.com/tasks/render/file/?fileID=BCDB1364-A105-0560-1332EC9100FF5C83 |date=2015-02-14 }}</ref> а най-големите предприятия в областта на енергетиката, тежката промишленост, телекомуникациите и транспорта остават в държавни ръце. Този преходен период се отличава с [[хиперинфлация]], възлизаща на 2500% през 1992 година, [[корупция]], слаби институции, обширна [[сива икономика]] и [[организирана престъпност]].<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 8 – 9</ref> В периода 1998 – 2008 година се наблюдава значителен икономически растеж, основан на приходите от петрол и газ. Брутният вътрешен продукт нараства средно със 7% годишно,<ref name="CIA overview"/> благодарение на реформаторска данъчна и фискална политика, насочена срещу олигарсите. В този период отслабва влиянието на местната власт, увеличават се приходите на федералното правителство, поддържа се висока фискална дисциплина, а данъчната реформа значително стимулира развитието на малкия и среден бизнес.<ref>{{cite web|url=http://www.iie.com/publications/papers/paper.cfm?ResearchID=974|title=An Assessment of Putin's Economic Policy|author=Anders Aslund|publisher=Peterson Institute for International Economics|date=2008|accessdate=9 септември 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160322111033/http://www.iie.com/publications/papers/paper.cfm?ResearchID=974 |date=2016-03-22 }}</ref> Въпреки това икономиката продължава да страда от ширещата се корупция, липсата на защита за правата върху собствеността и вмешателство на държавата в частния сектор.<ref name="CIA overview"/> С настъпването на [[Световна финансова криза (2008-2011)|световната финансова криза]] досегашният модел на увеличение на доходите и големи инвестиционни проекти спира да бъде ефективен. Въпреки лекото възстановяване на растежа благодарение на повишения износ през 2013 година, липсата на широки структурни реформи подкопава доверието както на инвеститорите, така и на потребителите, и значително забавя ръста на икономиката.<ref>{{cite web|url=http://www.worldbank.org/en/country/russia/overview|title=Russia Overview|publisher=Световна банка|date=8 април 2014|accessdate=9 септември 2014}}</ref>[[Файл:Regional GDP per capita map of Russia.png|мини|275п|ляво|Федералните субекти на Руската федерация според БВП на глава от населението (2009)]] [[Световната банка]] определя Русия като държава с висок доход на населението,<ref name=WB2013>{{cite web|url=http://data.worldbank.org/about/country-classifications/country-and-lending-groups#High_income|title=Country and Lending Groups|publisher=World Bank|accessdate=1 юли 2013}}</ref> чийто [[брутен вътрешен продукт]] ([[паритет на покупателната способност|ППС]]) се равнява на 2,55 трилиона щатски долара – седмият най-голям в света и вторият в Европа.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=7#rs|title=COUNTRY COMPARISON:: GDP (PURCHASING POWER PARITY)|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=6 септември 2014}}</ref> Общото богатство на страната се равнява на 1,2 трилиона щатски долара.<ref name="CSwealth"/> Номиналният БВП на глава от населението за 2012 година е 14 178 щ.д.,<ref>{{cite web|url=https://data.un.org/Data.aspx?d=SNAAMA&f=grID:101;currID:USD;pcFlag:true;crID:643;yr:2012&c=2,3,5,6&s=_crEngNameOrderBy:asc,yr:desc&v=1|title=Per capita GDP at current prices – US dollars|publisher=UNData|accessdate=9 септември 2014}}</ref> а за 2013 неговата ППС стойност е 24 140 щ.д.<ref>{{cite web|url=http://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.PP.CD?order=wbapi_data_value_2013+wbapi_data_value+wbapi_data_value-last&sort=desc|title=GDP per capita, PPP (current international $)|publisher=[[Световна банка]]|accessdate=9 септември 2014}}</ref> Разпределението му вътре в страната обаче е изключително неравномерно: по данни на ООН от 2009 година този показател варира от 3494 щ.д. в Ингушетия до 57 175 щ.д. в [[Тюменска област]].<ref>{{cite web|url=http://www.undp.ru/documents/nhdr2011eng.pdf|title=National Human Development Report for the Russian Federation 2011, стр. 138 – 139|publisher=Програма за развитие на ООН|date=2011|accessdate=9 септември 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160318114713/http://www.undp.ru/documents/nhdr2011eng.pdf |date=2016-03-18 }}</ref> Последователната фискална политика през годините довежда до много нисък [[публичен дълг]] (7,9% от БВП)<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2186rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=151#rs|title=Country Comparison: Public Debt|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=9 септември 2014}}</ref> и [[платежен баланс|излишък по текущата сметка]] в размер на 74,8 млрд. щ.д., четвъртият най-голям в света.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2187rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=4#rs|title=Country Comparison: Current Account Balance|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=9 септември 2014}}</ref> [[Работна сила|Работната сила]] възлиза на 75 290 000 души.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2095rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=8#rs|title=Country Comparison: Labor Force|publisher=CIA World Factbook|accessdate=9 септември 2014}}</ref> По-голямата част от нея е заета в сектора на услугите (62,5%), следван от индустрията (27,8%) и селското стопанство (9,7%).<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2048.html#rs|title=Labor Force – by Occupation Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|date=2012|accessdate=9 септември 2014}}</ref> Русия е част от [[Евразийски съюз|Евразийския икономически съюз]] и се присъединява към [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] през 2011 година.<ref name="ECTP"/> [[Файл:Moscow-city-MIBC.jpg|мини|347x347px|Модерният квартал „[[Москва Сити|Москва-Сити]]“ – зона на делова активност, обединяваща апартаменти, офиси, търговски центрове и т.н. Един от символите на просперитета на руската икономика]] От края на 2014 г. Русия навлиза в период на рецесия, обусловен от ниските цени на петрола и икономическото ембарго, последвани от падане на националната валута. Руското правителство обявява 2-годишен план за излизане от кризата,<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_28/Antikrizisnijat-plan-na-ruskoto-pravitelstvo-8276/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150821101958/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_28/Antikrizisnijat-plan-na-ruskoto-pravitelstvo-8276/ }}</ref> както и цялостен план за намаляване на зависимостта на руската икономика от износа на горива до 2035 г.<ref name="ReferenceA">{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_23/Sled-20-godini-Rusija-shhe-namali-neftenata-si-zavisimost-1671/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150821005058/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_23/Sled-20-godini-Rusija-shhe-namali-neftenata-si-zavisimost-1671/ }}</ref> В същото време Русия започва и стратегическо сближаване с бързо развиващите се азиатски икономики на [[Индия]]<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_12/Rusija-Indija-strategichesko-partnorstvo-5420/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150806210717/http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_12/Rusija-Indija-strategichesko-partnorstvo-5420/ }}</ref> и [[Китай]] в сферата на икономиката, отбраната<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_21/Indija-shhe-obzavede-svoja-helikopteronosach-s-ruska-tehnika-5183/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150820182758/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_21/Indija-shhe-obzavede-svoja-helikopteronosach-s-ruska-tehnika-5183/ }}</ref> и инфраструктурата чрез съвместни проекти и сделки. През 2015 г. на форум в [[Санкт Петербург]] биват подписани 29 договора на обща стойност 1 трлн. щатски долара за инвестиции на КНР в Русия.<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/344043 www.blitz.bg]</ref> РФ планира до [[2018]] г. да създаде мегапроекра „''Сила Сибири''“ на стойност 55 млрд. щатски долара за пренос на природен газ към Китай, заедно с общ фонд на стойност 2 млрд. щатски долара за селскостопански проекти в двете страни, а огромният икономически проект „Пътят на коприната“, движен от КНР и Русия, е насочен към създаването на транспортен, енергиен и търговски коридор между страните от Централна и Южна Азия и Европа. Националната валута на Руската федерация е [[руска рубла|руската рубла]]. През последните години Русия многократно е била описана в медиите като енергийна суперсила.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704129204575505373365685564.html | заглавие = Russia, China in Deal On Refinery, Not Gas | достъп_дата = [[25 юли]] 2014 | фамилно_име = Gronholt-Pedersen | първо_име = Jacob | дата = [[22 септември]] [[2010]] | труд = Wall Street | издател = Wall Street Journal | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.businessinsider.com/why-russia-is-about-to-change-the-world-2010-1 | заглавие = Did A New Pipeline Just Make Russia The Most Important Energy Superpower By Far? | достъп_дата = 25 юли 2014 | фамилно_име = Winfrey | първо_име = Graham | дата = [[6 януари]] 2010 | издател = Business Insider | език = en }}</ref> Страната има най-много запаси на природен газ в света,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2253rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – proved reserves | достъп_дата = 25 юли 2014 | дата = [[1 януари]] [[2013]] | труд = Central Intelligence Agency | издател = The World Factbook | език = en }}</ref> и има осмият по големина доказан запас от петрол.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2244rank.html | заглавие = Country Comparison:: Oil – proved reserves | достъп_дата = [[3 февруари]] 2014 | дата = 1 януари 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = The World Factbook | език = en }}</ref> Русия е най-големият в света износител<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2251rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – exports | достъп_дата = 3 февруари 2014 | дата = 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = CIA World Factbook | език = en }}</ref> и вторият най-голям производител на природен газ,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2249rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – production | достъп_дата = 3 февруари 2014 | дата = 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = CIA World Factbook | език = en }}</ref> като в същото време и най-големия износител и [[списък на държавите произвеждащи петрол|производител на петрол]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://omrpublic.iea.org/omrarchive/18jan12sup.pdf | заглавие = International Energy Agency – Oil Market Report 18 January 2012 | достъп_дата = [[20 февруари]] [[2012]] | език = en }}</ref> През 2012 тези два ресурса осигуряват 52% от приходите във федералния бюджет и съставят 70% от общия износ, като се планира до 2035 г. процентите да паднат като част от плана за диверсификация на иконокиката.<ref name="ReferenceA"/> Държавните компании „''[[Роснефт]]''“ и „''[[Газпром]]''“ контролират по-голямата част от находищата и са главните износители, а руските „''[[Лукойл]]''“, „''[[Сургутнефтегаз]]''“ и чуждите „''[[Shell]]''“, „''[[ExxonMobil]]''“ и „''[[British Petroleum]]''“ притежават малки дялове в добива и износа.<ref>{{cite web|url=http://www.eia.gov/countries/cab.cfm?fips=RS|title=Russia – Overview|publisher=US Energy Information Administration|date=12 март 2014|accessdate=9 септември 2014}}</ref>[[Файл:Lada Vesta Concept.JPG|ляво|мини|246x246px|Автомобилът от малък клас на [[АвтоВАЗ]] Lada Vesta]] Освен нефт и газ, Русия изнася метали, [[дървесина]], химикали и разнообразна гражданска и военна продукция.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2049.html#rs|title=Exports – Commodities Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> В това число влизат злато, торове, зърнени култури, турбини, ядрени реактори, техника, оптически и медицински инструменти, автомобили, пътнически самолети, железопътни вагони, кораби, електроника, пластмаси и други. Започва активно да се развива и в производство на високо качествено LTE оборудване и високи технологии, водеща роля където има именно държавната корпорация „''[[Ростех]]''“,<ref>{{cite web|url=http://atlas.media.mit.edu/explore/embed/tree_map/hs/export/rus/all/show/2012/#|title=Products exported by Russia|publisher=MIT Observatory of Economic Complexity|date=2012|accessdate=21 септември 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141012093556/http://atlas.media.mit.edu/explore/embed/tree_map/hs/export/rus/all/show/2012/ |date=2014-10-12 }}</ref> а при автомобилостроенето – концерните „''[[АвтоВАЗ]]''“ и „''[[КАМАЗ|Камаз]]''“. През 2011 г. делът на промишлеността в БВП е 36,9%, в последните години Русия е и един от най-големите производители на пшеница<ref>[http://agro.bg/topical/article20403.html agro.bg]</ref> и въобще на земеделска продукция.<ref>[http://profit.bg/news/Naj-golemite-proizvoditeli-na-zemedelska-produktsiya-v-sveta/nid-93205.html profit.bg]</ref> Най-големите индивидуални външнотърговски партньори в износа са [[Нидерландия]], [[Китай]] и [[Германия]] и някои страни от [[Общност на независимите държави|ОНД]],<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2050.html#rs|title=Exports – Partners Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> а 41% от цялата външна търговия се осъществява с [[Европейския съюз]]. По-голямата част от членките на ЕС са нетни вносители на руски стоки (най-вече горива и минерали), докато няколко страни, сред които [[Германия]], [[Франция]] и [[Италия]], са нетни износители на стоки към руския пазар, а в международен план сред най-големите вносители влизат и [[Китай]], [[Украйна]] и [[Япония]].<ref name="BBC Trade">{{cite web|url=http://www.bbc.com/news/world-europe-26436291|title=Russia's trade ties with Europe|publisher=BBC News|date=4 март 2014|accessdate=21 септември 2014}}</ref> От своя страна Русия внася машини, компютри, дрехи, автомобили и лекарства,<ref>{{cite web|url=http://atlas.media.mit.edu/explore/tree_map/hs/import/rus/all/show/2012/|title=Products imported by Russia|publisher=MIT Observatory of Economic Complexity|date=2012|accessdate=21 септември 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141012013931/http://atlas.media.mit.edu/explore/tree_map/hs/import/rus/all/show/2012/ |date=2014-10-12 }}</ref> и е вторият най-голям автомобилен пазар в Европа след Германия.<ref>{{cite web|url=http://www.bloomberg.com/news/2014-08-22/gm-cuts-russia-car-production-amid-shrinking-auto-market.html|title=GM Cuts Russia Car Production Amid Shrinking Auto Market|publisher=Bloomberg|date=22 август 2014|accessdate=21 септември 2014}}</ref> Заедно с това страната има задълбочени инвестиционни взаимоотношения с ЕС – около 75% от директните чуждестранни инвестиции в икономиката идват от страни-членки на ЕС,<ref name="ECTP">{{cite web|url=http://ec.europa.eu/trade/policy/countries-and-regions/countries/russia/|title=Russia – Trade picture|publisher=[[Европейска комисия]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> а Кипър и Великобритания са сред най-големите получатели на руски инвестиции. През 2012 година Русия е осмият най-голям инвеститор в световен мащаб.<ref name="BBC Trade" /> == Транспорт == === Автомобилен транспорт === [[Файл:MKAD-Yaroslavka interchange.JPG|мини|257x257px|[[Москва]] – мястото на пресичане на магистралите МКАД<ref>Московская кольцевая автомобильная дорога</ref> и М8]] Русия има [[Транспорт в Русия|обширна и добре развита транспортна мрежа]]. Пътната мрежа се състои от 1 283 387 km пътища, от които почти 928 000 (вкл. над 39 000 km магистрали) са асфалтирани.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2085.html#rs|title=Roadways Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> Дължината на пътищата от федерално значение е 50 000 km. По дължина на автомобилните пътища Русия превъзхожда всички европейски страни освен Франция и заема 7-о място в света. По съотношение с броя на населението плътността на автомобилните пътища е около 5,3 km на хиляда жители. [[Файл:КАД (Санкт-Петербург).JPG|ляво|мини|КАД<ref>Кольцевая автомобильная дорога</ref> близо до [[Санкт Петербург]]]] В Русия се наблюдава активен ръст на автомобилизацията на населението. Ако през [[2000]] г. броят на леките автомобили е 20 млн., то през [[2010]] г. броят им пораства до 34 млн. Общото количество на официално регистрираните автомобили за 2010 г. достига 40 млн., от които камиони са 5,4 млн. Нивото на автомобилизация в РФ за [[2009]] г. е 270 автомобила на 1000 жители. Броят на пътнотранспортните произшествия (ПТП) е около 200 хиляди годишно, в които умират около 27 хиляди души, загубите от ПТП съставляват около 2,5% от БВП. Броят на загиналите на 100 хиляди автомобила се явява едно от най-ниските в страните от [[Общност на независимите държави|ОНД]] и в последните години пада: от [[2004]] до [[2011]] г. числото на загинали в ПТП пада с 19% процента при ръст на автопарка за същия период с 35%. === Железопътен транспорт и метро === [[Файл:ЭВС2-02.JPG|ляво|мини|Високоскоростният влак Сапсан]] Железопътните линии са с обща дължина от 87 157 km, на второ място в света след САЩ, като над 44 000 km от тях са електрифицирани.<ref>{{cite web|url=http://invest.gov.ru/en/government_support/sectors/infrastructure/|title=Invest in Russia–Infrastructure|publisher=Invest.gov.ru|accessdate=27 април 2010}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110426092402/http://invest.gov.ru/en/government_support/sectors/infrastructure/ |date=2011-04-26 }}</ref> Държавната железопътна компания („''Российские железные дороги''“) е една от най-големите в света с над 1,2 милиона служители, и е монополист в жп-транспорта. Тя генерира над 3,6% от брутния вътрешен продукт и поддържа 39% от общия трафик на товари и повече от 42% на пътническия трафик.<ref name="rzd">{{cite web|url=http://www.eng.rzd.ru/isvp/public/rzdeng?STRUCTURE_ID=4|title=Russian Railways|publisher=Eng.rzd.ru|accessdate=2 януари 2010}}</ref> През 2013 е обявена програма на стойност 13 млрд. щ.д. за модернизация и ремонт на инфраструктурата.<ref>{{cite web|url=http://uk.reuters.com/article/2013/09/27/russia-investment-infrastructure-reuters-idUKL5N0HG0JF20130927|title=REUTERS SUMMIT-Russia's roads, trains, planes frustrate business|publisher=Reuters|date=27 февруари 2013|accessdate=21 септември 2014}}</ref> През 2014 г. Китай и Русия започват строежа на железница, която да свързва мегаполисите Пекин и Москва, а стойността на проекта е 242 млн. щатски долара.<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_22/Kitaj-shhe-postroi-skorostna-zheleznica-do-Moskva-za-242-miliarda-0705/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150820231848/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_22/Kitaj-shhe-postroi-skorostna-zheleznica-do-Moskva-za-242-miliarda-0705/ }}</ref> Седем руски града – [[Москва]], [[Санкт Петербург]], [[Нижни Новгород]], [[Новосибирск]], [[Самара]], [[Екатеринбург]] и [[Казан (Русия)|Казан]], имат подземно метро, а [[Волгоград]] разполага с метротрам. [[Московско метро|Московското метро]] е едно от най-натоварените в света с над 6,7 млн. пътници дневно (2012). === Морски и речен транспорт === [[Файл:Krasnoameyskiy district of Volgograd 002.jpg|мини|Волго-Донският канал близо до [[Волгоград]]]] Руската федерация има големи морски пристанища на [[Азовско море|Азовско]], [[Черно море|Черно]], [[Каспийско море|Каспийско]], [[Балтийско море|Балтийско]], [[Бяло море|Бяло]] и [[Баренцово море]], както и на [[Северен ледовит океан|Северния ледовит]] и [[Тихи океан|Тихия океан]]. Много от тези пристанища обслужват търговски флот от 1143 кораба, в това число 642 товарни и 244 петролни танкера.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2108.html#rs|title=Merchant Marine Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> На морския транспорт принадлежи главна роля в междудържавния стокооборот, неговата важност се определя и от положението на Русия, която има излаз на 12 морета и три океана и дължина на морската граница 42 000 km. Общият стокооборот на 63-те руски морски порта в 2007 г. съставлява 451 млн. [[тон|t]], основна роля в който имат нефтът и нефтените продукти. През Северния ледовит океан е най-краткият морски път между Европейска Русия и Далечния изток. Речният транспорт играе голяма роля в стопанството на Русия. Дължината на вътрешните водни плавателни пътища е 200 000 km. Речният транспорт има 3,9% от общия стокооборот, като през 2006 г. той съставлява 58 млрд. t.km. Основен за Русия се явява Волго-Камският речен басейн, на който принадлежи 40% от стокооборота на речния флот. Други важни плавателни реки в европейските части на Русия са Северна Двина, Сухона, Онега, Свир, Нева, а в азиатската част – Об, Енисей, Лена, Амур. === Въздушен транспорт === [[Файл:Air-to-air photo of a Sukhoi Superjet 100 (RA-97004) over Italy.jpg|мини|[[Sukhoi Superjet 100]], руски пътнически самолет, използван от Аерофлот и чужди авиокомпании|275x275px]] Въздушният транспорт се възползва от 1218 летища,<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2053.html#rs|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> най-натоварените от които са [[Шереметиево]], [[Домодедово (летище)|Домодедово]], [[Внуково]] в [[Москва]] и [[Пулково]] в [[Санкт Петербург]]. Общата дължина на пистите надхвърля 600 000 km.<ref>{{cite web|url=http://global-economics.ru/transportnaya-sistema-rossiyiskoyi-federatscii.html|title=Transport system of Russia|publisher=Global-economics.ru|accessdate=3 октомври 2010}}</ref> Националният авиопревозвач, [[Аерофлот]], има редовни полети до 120 дестинации в над 50 страни и е член на ''[[SkyTeam]]''.<ref>{{cite web|url=https://www.skyteam.com/About-us/Our-members/Aeroflot/|title=Aeroflot|publisher=SkyTeam|accessdate=21 септември 2014}}</ref> Освен нея има и още 46 авиокомпании, частна или държавна собственост. С летища разполагат още 18 града – [[Екатеринбург]], [[Новосибирск]], [[Уфа]], [[Красноярск]], [[Сочи]], [[Самара]], [[Ростов на Дон]], [[Хабаровск]], [[Владивосток]], [[Иркутск]], [[Калининград]], [[Казан]], [[Сургут]], [[Тюмен]] и курортът [[Минералние води]]. == Наука и технологии == {{основна|Наука и технологии в Русия}} [[Файл:ISS-29 Soyuz TMA-02M and Progress M-10M against Aurora Australis.jpg|мини|Руски космически кораби [[Прогрес (космически кораб)|„Прогрес“]] и „[[Союз]]“, използвани за снабдяване и транспорт до МКС|ляво|266x266px]] Русия е една от държавите с най-голям научно-технически потенциал в света. Страната има 451 000 изследователи и най-големият брой учени в света, а 25% от завършилите висше образование са с дипломи по инженерни или научни специалности.<ref>{{cite web|url=http://www.oecd.org/sti/inno/46665671.pdf|title=OECD SCIENCE, TECHNOLOGY AND INDUSTRY OUTLOOK 2010|publisher=[[ОИСР]]|date=2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Водещата научна институция е основаната през 1728 година [[Руска академия на науките]],<ref name="Nature">{{cite web|url=http://www.nature.com/news/2010/100427/full/4641257a.html|title=Russia to boost university science|publisher=[[Nature]]|date=27 април 2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> в която работят над 45 000 изследователи в 436 института из цялата страна.<ref name="Nature2">{{cite web|url=http://www.nature.com/news/vote-seals-fate-of-russian-academy-of-sciences-1.13785|title=Vote seals fate of Russian Academy of Sciences|publisher=[[Nature]]|date=19 септември 2013|accessdate=1 ноември 2013}}</ref> В съветската епоха тя получава силно държавно финансиране, но през 1990-те запада заради намалените финансови средства и емигрирането на специалисти и учени в други страни. Намаляването на ролята на Русия в световната наука продължава и в следващите години – между 2005 и 2010, публикуваните от руски учени статии и изследвания възлизат на 127 000. Това са 2,6% от всички публикувани изследвания в световен мащаб, сравнено с 2,9% от Индия и 8,4% от Китай.<ref>{{cite web|url=http://physicsworld.com/cws/article/news/2010/jan/26/russian-science-in-a-state-of-decline|title=Russian science in a state of 'decline'|publisher=Physics World|date=26 януари 2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Между 1996 и 2008, делът на руските научни публикации е намалял с 24%, сравнено с намаление от 22% за Япония и 20% за САЩ.<ref>{{cite web|url=http://royalsociety.org/uploadedFiles/Royal_Society_Content/Influencing_Policy/Reports/2011-03-28-Knowledge-networks-nations.pdf|title=Knowledge, networks and nations: Global scientific collaboration in the 21st century|publisher=[[Royal Society]]|page=16|date=2011|accessdate=3 ноември 2013|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110409075050/http://royalsociety.org/uploadedFiles/Royal_Society_Content/Influencing_Policy/Reports/2011-03-28-Knowledge-networks-nations.pdf|archivedate=9 април 2011}}</ref> Основен проблем е нежеланието на РАН да предприеме структурни реформи, което принуждава правителството да увеличи средствата за научни изследвания в университетите и да организира конкурси за финансиране на модернизация, стипендии за екипи от учени, и други.<ref name="Nature"/> През септември 2013 е предприета и реформа на РАН, според която бюджетът ѝ от 1,9 млрд. щ.д., имотите ѝ из страната и назначаването на директори ще бъдат управлявани от специализирана държавна агенция.<ref name="Nature2"/> Набелязани са и пет основни направления на развитие: енергийна ефективност, [[информационни и комуникационни технологии]], космически технологии, [[ядрена енергетика]] и [[фармацевтика]].<ref>{{cite web|url=http://en.ria.ru/russia/20091011/156428675.html|title=Medvedev outlines priorities for Russian economy's modernization|publisher=[[РИА Новости]]|date=11 октомври 2009|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Днес Руската федерация заема място на водеща космическа сила в света. Космически изстрелвания се осъществяват от четири основни [[космодрум]]а – [[Плесецк]], [[Байконур]], [[Домбаровски]] и [[Капустин Яр]], а в процес на изграждане е т.нар. [[Източен космодрум]]. Страната е първа по брой космически изстрелвания на година – през 2011 в орбита са изстреляни 31 руски ракети,<ref>{{cite web|url=http://www.wired.com/dangerroom/2012/04/china-rocket-launches/|title=China Now Tops U.S. in Space Launches|publisher=[[Wired (списание)]]|date=16 април 2012|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> а през 2012 Русия изпраща в орбита 15 частни товара – повече от [[Европейския съюз]] (12), Китай (5) и САЩ (3).<ref>{{cite web|url=http://www.popularmechanics.com/science/space/rockets/8-countries-angling-to-dominate-the-launch-business-15222860|title=8 Countries Angling to Dominate the Launch Business|date=18 март 2013|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> ''[[Роскосмос]]'' е държавната космическа агенция на страната, и единствената в света, която предлага [[космически туризъм|туристически полети в Космоса]].<ref>{{cite web|url=http://abcnews.go.com/Technology/space-tourist-sarah-brightman-buys-seat-russian-soyuz/story?id=17384120|title=Singer Sarah Brightman Outbids NASA for Space Tourist's Seat|publisher=[[Ей Би Си]]|date=3 октомври 2012|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Тя управлява и дейностите в руския модул на [[Международната космическа станция]] (МКС), нейна е и разработката [[ГЛОНАСС]]. Страната има и богато наследство от космически постижения. [[Константин Циолковски]] създава ракетното уравнение, на което се основава голяма част от аерокосмическото инженерство.<ref>{{cite web|url=http://www.nasa.gov/audience/foreducators/rocketry/home/konstantin-tsiolkovsky.html|title=Konstantin E. Tsiolkovsky|publisher=[[NASA]]|date=2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Русия първа изпраща в Космоса [[изкуствен спътник]] (1957), първите живи същества след околосветски полет (кучетата [[Белка и Стрелка]]), човек ([[Юрий Гагарин]], 1961) и [[космическа станция]] (1971), и първа достига повърхността на [[Луната]] (1959), [[Венера (планета)|Венера]] (1966) и [[Марс (планета)|Марс]] (1971). [[Ростех]] е държавната компания, която отговаря за производството и износа на високо технологична военна и цивилна техника, като сред дейностите ѝ се числят [[Автомобилна промишленост|автомобилостроене]], авиостроене, строителство, оптика, фармация, медицинска техника и т.н. == Култура == {{основна|Култура на Русия}} Руската култура се свързва с държавата Русия, и най-често (но не винаги) с етническите [[руснаци]]. Русия има огромен принос към световното културно наследство чрез своите постижения в [[руска литература|литературата]],<ref name="Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007">{{cite web|url=http://encarta.msn.com/encyclopedia_761564269/Russian_Literature.html|title=Russian Literature|last=Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007|accessdate=7 януари 2008}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090820090445/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761564269/Russian_Literature.html |date=2009-08-20 }}</ref> философията, класическата музика,<ref name="Russia::Music">{{cite web|title=Russia::Music|publisher=Encyclopædia Britannica|accessdate=5 октомври 2009|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia/38636/Music}}</ref> [[Руска архитектура|архитектурата]], изобразителните изкуства, балета и [[руско филмово изкуство|киното]].<ref name=film>{{cite web|title=Russia:Motion pictures|publisher=Encyclopædia Britannica|year=2007|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Ранната руска култура се свързва с [[източни славяни|източните славяни]] и [[викинги]] (варяги), техният специфичен начин на живот в гъстите гори на североизточна Европа и езическите им обичаи и бит. В края на 10 век Киевска Рус възприема православното християнство, което довежда до сливане на славянското и византийско наследство и предопределя развитието на руската култура през следващото хилядолетие.<ref name=Curtis>{{cite web|last=excerpted from Glenn E. Curtis (ed.)|title=Russia: A Country Study: Kievan Rus' and Mongol Periods|publisher=Washington, DC: Federal Research Division of the Library of Congress|year=1998|url=http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html|accessdate=20 юли 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927230631/http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html |date=2007-09-27 }}</ref> След [[Падане на Константинопол|падането на Константинопол]] през 1453 година Русия остава най-голямата (и единствена) православна държава в света, развивайки се по свой собствен модел, различен от този в Европа, за което спомага и популярната идея за Москва като [[Трети Рим]]. С управлението на Петър Велики навлиза и западноевропейско влияние. Изграждането на социалистически строй през 20 век се свързва и с развитието на [[Култура на Съветския съюз|съветска култура]], в която водеща роля има Руската съветска федеративна социалистическа република. Днес руската култура е една от най-разпознаваемите в света. <gallery class="center" heights="200" widths="200"> Kaliningrad 05-2017 img07 Fishery Village.jpg|Изглед от Калининград Башня Сююмбике, вид с Преображенской башни.JPG|Джамията „Кол Шариф“ в Казан Dmitry Medvedev in Buryatia August 2009-1.jpg|Монаси в [[Иволгински дацан]], будистки манастир в Бурятия Khanty in front of Chum near Lake Numto.jpg|[[Ханти]], полуномадски народ от руския север </gallery> В Русия живеят над 120 различни етнически групи, които говорят на много различни езици.<ref name=britannica>{{cite web |url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia |title=Russia |publisher=Encyclopædia Britannica |accessdate=4 ноември 2015}}</ref> От тях водещи са [[руски език|руският]] (официален), [[татарски език|татарският]] и [[украински език|украинският]].<ref>{{cite web|url=http://www.perepis2002.ru/index.html?id=87|title=Russian Census of 2002|work=4.3. Population by nationalities and knowledge of Russian; 4.4. Spreading of knowledge of languages (except Russian)|publisher=Federal State Statistics Service|accessdate=16 януари 2008}}</ref> Етническите руски републики имат правото да считат езика на местната етническа група като „съофициален“.<ref name="Article 68, §2"/> Руският език е най-разпространеният по географски признак език в Евразия, и най-говореният славянски език.<ref name=toronto>{{cite web|title=Russian|publisher=University of Toronto|url=http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|accessdate=27 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20070106002617/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|archivedate=6 януари 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070106002617/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx |date=2007-01-06 }}</ref> Той е един от шестте официални езика на [[ООН]], на него се публикуват над една четвърт от всички научни материали в света, а 60 до 70% от цялата информация в печатното и онлайн пространство се публикува на английски или руски език.<ref>{{cite web|title=Russian language course|publisher=Russian Language Centre, Moscow State University|url=http://www.rlcentre.com/russian-language-course.shtml|accessdate=27 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190605154044/http://www.rlcentre.com/russian-language-course.shtml |date=2019-06-05 }}</ref> Паралелно с него през вековете се развива една от най-обширните и богати литературни традиции.<ref name="Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007"/> Руската поезия има редица ярки представители, като [[Александър Пушкин]]<ref>{{cite book|author=Kelly, C|title=Russian Literature: A Very Short Introduction (Very Short Introductions) (Paperback)|publisher=Oxford Paperbacks|isbn=0-19-280144-9|year=2001}}</ref> и [[Михаил Лермонтов]]. Деветнайсети век се отличава с творбите на [[Антон Чехов]], [[Николай Гогол]], [[Иван Тургенев]], [[Лев Толстой]] и [[Фьодор Достоевски]]; Толстой и Достоевски често са определяни от литературните критици като най-великите писатели в историята.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513793/Russian-literature|publisher=Encyclopædia Britannica|accessdate=11 април 2008|title=Russian literature; Leo Tolstoy}}</ref><ref>{{cite news|work=Time Magazine |url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,943893,00.html?promoid=googlep|accessdate=10 април 2008|title=Freaking-Out with Fyodor|author=Otto Friedrich | date=6 септември 1971}}</ref> Русия е дала на света и 18 нобелови лауреати, 5 от които [[Нобелова награда за литература|за литература]] ([[Иван Бунин|Бунин]], [[Борис Пастернак|Пастернак]], [[Михаил Шолохов|Шолохов]], [[Александър Солженицин|Солженицин]], [[Йосиф Бродски|Бродски]]). === Спорт === {{основна|Спорт в Русия|Русия на олимпийските игри}} [[Файл:2018 World Cup Round of 16 - Russia v Spain.jpg|мини|ляво|250px|[[Световно първенство по футбол 2018]]]] Още от съветски времена спортът е силен източник на национална гордост за Русия.<ref name="EBSports">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia/38650/Sports-and-recreation|title=Russia: Sports and Recreation|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=10 април 2015}}</ref> СССР участва на летни олимпийски игри за пръв път през 1952 и на зимни през 1956 година. Особено силни са съветските отбори по [[хокей на лед]], където страната печели десетки олимпийски и световни титли, [[волейбол]] и [[баскетбол]]. Съветските гимнастици, лекоатлети, щангисти, борци и боксьори са сред най-добрите в света, и след разпада на Съветския съюз руските спортисти продължават да доминират международните съревнования в тези спортове.<ref name="EBSports"/> Русия е домакин на [[Зимни олимпийски игри 2014|зимните олимпийски игри в Сочи]] през 2014 година и от 1994 година насам има 521 медала от зимни и летни олимпиади.<ref>{{cite web|url=http://www.olympic.org/russian-federation|title=Russian Federation|publisher=[[Международен олимпийски комитет]]}}</ref> Страната наследява и 1347 медала на Руската империя, СССР и обединения отбор на ОНД, но във [[Вечна класация по медали от олимпийски игри|вечната класация по медали]] те се считат отделно от руските. Както в повечето страни по света, [[футбол]]ът е изключително популярен. В основата на дългогодишните руски футболни традиции е легендарният вратар [[Лев Яшин]], чието представяне на олимпийските игри през 1956 носи злато на съветския футболен отбор. Днес в Русия има три професионални дивизии, а популярността на спорта сред жените нараства.<ref name="EBSports"/> Най-силното първенство е [[Руска Премиер Лига|руската Премиер лига]], в която играят някои от най-силните клубове в Европа.<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/|title=UEFA rankings for club competitions|publisher=[[UEFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> Сред тях са [[Зенит (Санкт Петербург)|Зенит Санкт Петербург]] (14-и по коефициент на континента и носител на [[Купа на УЕФА 2007/08|Купата на УЕФА 2008]])<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=52826/profile/index.html|title=FC Zenit|publisher=[[UEFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> и [[ПФК ЦСКА (Москва)|ПФК ЦСКА Москва]] (34-ти по коефициент и носител на [[Купа на УЕФА 2004/05|Купата на УЕФА 2005]]).<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=54266/profile/index.html|title=PFC CSKA Moscow|publisher=[[UEFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> Русия ще бъде домакин и на [[Световно първенство по футбол 2018|Световното първенство по футбол през 2018]] г.<ref>{{cite web |title=Ethics: Executive Committee unanimously supports recommendation to publish report on 2018/2022 FIFA World Cup™ bidding process |url=http://www.fifa.com/aboutfifa/organisation/news/newsid=2494723/index.html |publisher=[[FIFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> [[Файл:Finland-Russia IHWC 2012 Simifinal 19.05.2012, Helsinki (Alexander Semin).JPG|мини|Националният отбор по хокей (в червено-синьо) на финала на Световното първенство по хокей на лед през 2012 срещу отбора на Финландия]] Макар и хокеят на лед да се появява в Русия едва в съветско време, [[национален отбор по хокей на лед на СССР|националният отбор]] скоро става лидер в международните съревнования. Между 1951 и 1991 година СССР печели над 20 световни титли. Успехът му се дължи на съветската система за развитие на играчите и треньора [[Анатолий Тарасов]], който разработва иновативни техники на подаване, станали характерни за съветския отбор. Вратарят [[Владислав Третяк]] и защитникът [[Вячеслав Фетисов]] са двама от най-добрите съветски хокеисти. Днешната професионална хокейна лига на Русия се радва на голяма популярност, но много от на-добрите руски играчи са част от отбори в [[Национална хокейна лига|Националната хокейна лига]].<ref name="EBSports"/> Руският [[шахмат]] е с челни позиции на международно ниво. Първият руски световен шампион е [[Александър Алехин]], който напуска страната след революцията през 1917. В последвалите години Съветският съюз произвежда най-добрите шахматисти, като създава школи, които намират и обучават талантливи деца. Най-добрите от тях получават държавна подкрепа и стават първите професионални шахматни състезатели във време, когато в западните страни никой не се занимава професионално и срещу възнаграждение в този спорт. От 1948 година насам гросмайсторите [[Михаил Ботвиник]], [[Василий Смислов]], [[Борис Спаски]], [[Анатолий Карпов]], [[Гари Каспаров]] и [[Владимир Крамник]] държат световната титла почти без прекъсване. В този период световни шампиони стават и три жени – [[Людмила Руденко]], [[Олга Рубцова]] и [[Елизавета Бикова]].<ref name="EBSports"/> == Информация и СМИ == [[Файл:Здание газеты Известия.JPG|ляво|мини|260px|Главната редакция на „[[Известия]]“]] Първите периодически издания се появяват в началото на XVIII век, макар че широко разпространение печатните средства за масова информация получават само в края на XIX век. При това, ако за края на XIX – началото на XX в. била характерна относителна свобода на печата, то съветският период се характеризира с по-жестока политическа цензура и по-висока степен на контрола над печата от страни на властите. Радикалните движения за осигуряване на свобода на словото стават в хода на демократическите реформи в края на 80-те години. В този период има и съществен ръст на количеството на периодически издания и достатъчно ясно са отбелязвани принадлежността на всяко издание към определена политическа или обществена органицазия. Към края на [[2000]] г. в Русия се издават повече от 170 ежедневници – както централни, така и местни – с общ тираж около 4,8 млн. екземпляра, а също и повече от 425 неежедневни вестници и списания с общ тираж около 7,8 млн. екземпкяра. Водещите национални вестници са „''[[Известия]]''“, „''[[Коммерсантъ]]''“, „''[[Комсомольская правда]]''“, „''Московский комсомолец''“, „''Независимая газета''“, „''Новая газета''“, „''Новый взгляд''“, „''Парламентская газета''“, „''Правда''“, „''Российская газета''“. Националната телевизия на РФ е [[Първи канал]]. Други популярни телевизии са „Россия-1“, „Россия-24“, „НТВ“ и петербургският Пети канал. == Бележки == {{Reflist}} == Източници == {{дребно2| * {{cite web | publisher = АД ГБУВПиС | year = 2010 | url = http://www.adgbu.ru/info/borders.html | title = Азово-Донское государственное бассейновое управление водных путей и судоходства | accessdate = 20 юни 2010 | lang = ru }} {{Webarchive|url=https://archive.is/20120629003544/http://www.adgbu.ru/info/borders.html |date=2012-06-29 }} * {{cite web | publisher = Академик | year = 2013 | url = http://dic.academic.ru/dic.nsf/bse/129105/ | title = СССР. Физико-географические (природные) страны | work = dic.academic.ru | accessdate = 21 ноември 2013 | lang = ru }} * {{cite book | last = Бартольд | first = В | year = 1963 | title = Сочинения т.2 ч.1 | location = Москва | lang = ru}} * {{cite web | last = Благоев| first = Горан| year = 2004| url = http://www.euro2001.net/index.shtml?page=statia&file=issues/1_2004/stat_9.html| title = Българският дух в руското православие| publisher = Европа 2001| accessdate = 5 април 2010 | lang = }} * {{cite journal | last = Бодянский | first = Осип | year = 1843 | title = О древнейшем свидетельстве, что церковно-книжный язык есть славяно-булгарский | journal = Журнал Министерства народного просвещения | issue = 6 | lang = ru }} * {{cite web | publisher = Гарант-Интернет | year = 2001| url = http://www.constitution.ru/en/10003000-02.htm| title = Конституция Российской Федерации| accessdate = 5 април 2010 | lang = ru}} * {{cite web | last = Гвоздецкий | first = Н. А | coauthors = Н. И. Михайлов | year = 2010a | origyear = 1978 | url = http://tapemark.narod.ru/geograf/2_1.html | title = Западно-Сибирская равнина. Общая характеристика | work = Физическая география СССР | publisher = tapemark.narod.ru | accessdate = 29 август 2010 | lang = ru }} * {{cite web | last = Гвоздецкий | first = Н. А | coauthors = Н. И. Михайлов | year = 2010b | origyear = 1978 | url = http://tapemark.narod.ru/geograf/3_1.html | title = Средняя Сибирь. Общая характеристика | work = Физическая география СССР | publisher = tapemark.narod.ru | accessdate = 29 август 2010 | lang = ru }} * {{cite web | last = Гвоздецкий | first = Н. А | coauthors = Н. И. Михайлов | year = 2010c | origyear = 1978 | url = http://tapemark.narod.ru/geograf/5_1.html | title = Северо-Восточная Сибирь. Общая характеристика | work = Физическая география СССР | publisher = tapemark.narod.ru | accessdate = 29 август 2010 | lang = ru }} * {{cite book | last = Гмыря | first = Л. Б | year = 1995 | title = Страна гуннов у Каспийских ворот. Прикаспийский Дагестан в эпоху Великого переселения народов | location = Махачкала | lang = ru }} * {{cite book | last = Златарски | first = Васил | authorlink = Васил Златарски | title = [[История на Българската държава през Средните векове]], т.1, ч.1 | edition = Второ фототипно издание | origyear = 1918 | year = 1994 | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-430-298-0 | lang = }} * {{cite web | publisher = знам.bg | year = 2008 | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=8ADC2E12507ABE989917CDA968E3B805?encID=1&article=1627948912 | title = Печора | accessdate = 20 юни 2010 | lang = }} * {{cite web | last = Котляков | first = В. М | year = 2010 | url = http://slovari.yandex.ru/dict/geography/article/geo/geo3/geo-4202.htm | title = Северная Двина | work = Словарь современных географических названий | publisher = Яндекс | accessdate = 20 юни 2010 | lang = ru }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{cite web | last = Кучкин | first = В. А | year = 2019 | url = https://bigenc.ru/domestic_history/text/2234036 | title = Московское великое княжество | work = bigenc.ru | publisher = bigenc.ru | accessdate = 2020-10-17 | lang = ru}} * {{cite | фамилия = Лурье | име = И. | съавтори = М. Полтавский (ред.) | заглавие-част = Неолит в Восточной Европе, в Средней и Северной Азии | url-част = http://www.bibliotekar.ru/hist1-1/55.htm | заглавие = Всемирная история. Том 1 | място = Москва | издател = Госдарственное издательство политической литературы | дата = 1956 | език = ru}} * {{cite | фамилия-част = Любин | име-част = В. П. | заглавие-част = Новый этап в изучении ранней преистории Кавказа | заглавие = Труды II (XVIII) Всероссийского археологического съезда в Суздале в 2008 году. Т. I | място = Москва | издател = ИА РАН | дата = 2008 | език = ru}} * {{cite web | publisher = Магия Байкала | year = 2013 | url = http://www.magicbaikal.ru/objects/angara/index.htm | title = Река Ангара | work = magicbaikal.ru | accessdate = 15 февруари 2013 | lang = ru }} * {{cite book | last = Мороз | first = Виктор | year = 2019 | title = Дмитрий Донской. Эпоха перемен | publisher = Litres | isbn = 9785041740429 | url = https://books.google.bg/books?id=cceaDwAAQBAJ&dq=дмитрий+донской+1362&hl=bg&source=gbs_navlinks_s | lang = ru}} * {{cite book | last = Некипелов | first = А. Д. | coauthors = и др. | year = 2003 | title = Новая Российская Энциклопедия, т. 1 | publisher = Энциклопедия | location = Москва | isbn = 5-94802-003-7 | lang = ru }} * {{cite book | last = Нестеров | first = С. П. | year = 1996 | title = Талаканская группа памятников раннего железного века в Западном Приамурье // Новейшие археологические и этнографические открытия в Сибири | location = Новосибирск | lang = ru }} * {{cite book | last = Плетнёва | first = С. А | year = 1982 | title = Кочевники Средневековья: поиски исторических закономерностей | publisher = Наука | location = Москва | lang = ru }} {{cite web | last = Почекаев | first = Р. Ю | year = 2004 | url = http://www.kyrgyz.ru/?page=285 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20120326071531/http://www.kyrgyz.ru/?page=285 | title = Суд и правосудие в Золотой Орде | work = Правоведение | publisher = kyrgyz.ru | accessdate = 2012-03-26 | lang = ru }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120326071531/http://www.kyrgyz.ru/?page=285 |date=2012-03-26 }} * {{cite book | last = Тимошина | first = Т. М | year = 2015 | title = Экономическая история России | publisher = Юстицинформ | location = Москва | isbn = | lang = ru}} * {{cite book | publisher = Федеральная служба геодезии и картографии России | year = 2000 | title = Атлас мира | isbn = 9785855760958 | lang = ru }} * {{cite journal | last = Худяков | first = Ю. С. | year = 2001 | title = Проблемы истории древних кыргызов (первоначальное расселение) | journal = Этнографическое обозрение | volume = 5 | url = http://www.kyrgyz.ru/?page=67 | lang = ru | accessdate = 2014-01-10 |archivedate = 2014-12-19 | archive-url = https://web.archive.org/web/20141219033019/http://www.kyrgyz.ru/?page=67 }} * {{cite book | last = Школьник | first = Юлия | year = 2019 | title = История России. Панорама нужных знаний | publisher = Litres | isbn = 9785041927417 | url = https://books.google.bg/books?id=jIG0DwAAQBAJ&dq=митрополит+москва+1325&hl=bg&source=gbs_navlinks_s | lang = ru}} * {{cite journal | last = Anikovich | first = M. V. | coauthors = A. A. Sinitsyn, John F. Hoffecker, Vance T. Holliday, V. V. Popov, S. N. Lisitsyn, Steven L. Forman, G. M. Levkovskaya, G. A. Pospelova, I. E. Kuz’mina, N. D. Burova, Paul Goldberg, Richard I. Macphail, Biagio Giaccio, N. D. Praslov | year = 2007 | title = Early Upper Paleolithic in Eastern Europe and Implications for the Dispersal of Modern Humans | journal = Science | volume = 315 | issue = 5809 | pages = 223 – 226 | doi = 10.1126/science.1133376 | url = http://www.sciencemag.org/content/315/5809/223.abstract | lang = en }} * {{cite web | publisher = Arizona State University | year = 2013 | url = http://wmo.asu.edu/northern-hemisphere-lowest-temperature | title = Northern Hemisphere: Lowest Temperature | work = wmo.asu.edu | accessdate = 22 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | publisher = BBC | year = 2014 | url = http://www.bbc.co.uk/nature/ecozones/Palearctic_ecozone | title = Palearctic ecozone | work = bbc.co.uk | accessdate = 1 януари 2014 | lang = en }} * {{cite book | last = Bowersock | first = Glen Warren | coauthors = Peter Brown, Oleg Grabar | year = 1999 | title = Late Antiquity: A Guide to the Postclassical World | url = https://archive.org/details/lateantiquitygui00bowe | publisher = Harvard University Press | isbn = 9780674511736 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Canadian Institute of Ukrainian Studies | year = 2001 | url = http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages\B\O\BosporanKingdom.htm | title = Bosporan Kingdom | work = encyclopediaofukraine.com | accessdate = 10 януари 2014 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Center for Russian Nature Conservation | year = 2013 | url = http://www.wild-russia.org/ | title = Protected Areas, Nature Conservation, Zapovedniks and National Parks | work = wild-russia.org | accessdate = 29 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Christian | first = David | year = 1998 | title = A history of Russia, Central Asia and Mongolia, Vol. 1: Inner Eurasia from prehistory to the Mongol Empire | publisher = Blackwell | lang = en }} * {{cite web | publisher = CIA | year = 2010| url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html| title = Country Comparison:: GDP (purchasing power parity)| work = CIA – The World Factbook| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Coughlin| first = Con| year = 2007| url = http://www.telegraph.co.uk/comment/personal-view/3639160/Russia-on-the-march-again.html| title = Russia on the march – again| publisher = Telegraph | accessdate = 5 март 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1996 | url = http://countrystudies.us/russia/3.htm | title = Muscovy | work = countrystudies.us | publisher = Library of Congress | accessdate = 2021-01-16 | lang = en}} * {{cite web | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1998a | url = http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html | archive-url = https://web.archive.org/web/20070927230631/http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html | title = Kievan Rus' and Mongol Periods | work = shsu.edu | publisher = shsu.edu | accessdate = 2007-07-20 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927230631/http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html |date=2007-09-27 }} * {{cite book | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1998b | title = Russia: A Country Study | publisher = Department of the Army | isbn = 0-16-061212-8 | url = http://countrystudies.us/russia/3.htm | lang = en}} * {{cite book | last = Di Cosmo | first = Nicola | year = 2002 | title = Ancient China and its Enemies: The Rise of Nomadic Power in East Asian History | publisher = Cambridge University Press | isbn = 0521770645 | lang = en }} * {{cite web | publisher = DOALOS/OLA | year = 2002| url = http://www.un.org/Depts/los/LEGISLATIONANDTREATIES/PDFFILES/TREATIES/USA-RUS1990MB.PDF| title = Agreement between the United States of America and the Union of Soviet Socialist Republics on the maritime boundary, 1 юни 1990 | format = PDF| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{cite book | last = Dolukhanov | first = P.M | year = 1996 | title = The Early Slavs: Eastern Europe and the Initial Settlement to Kievan Rus | publisher = Longman | location = London | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2010a | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/411013/Neva-River | title = Neva River | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 20 юни 2010 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2010b | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/619028/Ural-Mountains | title = Ural Mountains | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 28 август 2010 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2014a | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/524377/Sarmatian | title = Sarmatian | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 10 януари 2014 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2014b | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/512998/Rurik-Dynasty | title = Rurik Dynasty | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 7 февруари 2014 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2016 | url = https://www.britannica.com/place/grand-duchy-of-Lithuania | title = Grand duchy of Lithuania | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 2021-01-16 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2020 | url = https://www.britannica.com/topic/Khazar | title = Khazar | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 2020-04-08 | lang = en }} * {{cite web | publisher = FAO | year = 2010 | url = http://www.fao.org/docrep/013/i1757e/i1757e.pdf | title = Global Forest Resources Assesment 2010. Main Report | format = PDF | work = fao.org | accessdate = 29 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Fisher | first = R .H | year = 1981 | title = The Voyage of Semen Dezhnev in 1648: Bering's precursor | publisher = Hakluyt Society | location = London | isbn = 978-0-904180-07-7 | lang = en}} * {{cite book | last = Forster | first = Robert | year = 1970 | title = Preconditions of Revolution in Early Modern Europe | publisher = Johns Hopkins | location = Baltimore | isbn = 9780801811760 | lang = en}} * {{cite book | last = Franklin | first = Simon | coauthors = Jonathan Shepard | year = 1996 | title = The Emergence of Rus 750 – 1200 | url = https://archive.org/details/emergenceofrus750000fran | publisher = Longman | location = London | isbn = 0-582-49091-X | lang = en }} * {{cite web | publisher = Infolio | url = http://www.infoliolib.info/rlit/pvl/pvl1.html| title = Повесть временных лет| accessdate = 24 юни 2008 | lang = ru}} * {{cite journal | last = Gimbutas | first = Marija | year = 1985 | month = Spring/Summer | title = Primary and Secondary Homeland of the Indo-Europeans: comments on Gamkrelidze-Ivanov articles | journal = Journal of Indo-European Studies | volume = 13 | issue = 1&2 | pages = 185 – 201 | lang = en }} * {{cite journal | last = Goebel | first = Ted | coauthors = Michael R. Waters, Dennis H. O'Rourke | year = 2008 | title = The Late Pleistocene dispersal of modern humans in the Americas | url = http://www.centerfirstamericans.com/cfsa-publications/Science2008.pdf | journal = Science | volume = 319 | issue = 5869 | pages = 1497 – 1502| format = PDF| pmid = 18339930| doi = 10.1126/science.1153569| accessdate = 5 февруари 2010 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Golden | име-част = Peter. B | заглавие-част = Chapter 13 – The Karakhanids and Early Islam | фамилия = Sinor | име = Denis | заглавие = The Cambridge History of Early Inner Asia, Cambridge University Press | дата = 1990 | език = en}} * {{cite journal | last = Guzman | first = Gregory G | year = 1988 | title = Were the barbarians a negative or positive factor in ancient and medieval history? | journal = The Historian | volume = 50 | pages = 568 – 570 | lang = en}} * {{cite book | last = Hughes | first = Lindsey | year = 2000 | title = Russia in the Age of Peter the Great | publisher = Yale University Press | isbn = 978-0-300-08266-1 | lang = en}} * {{cite journal | last = Kallio | first = Petri | year = 2006 | title = Suomen kantakielten absoluuttista kronologiaa | journal = Virittäjä | volume = 1 | pages = 2 – 25 | url = http://www.kotikielenseura.fi/virittaja/hakemistot/jutut/2006_2.pdf | lang = fi }} * {{cite book | last = Kim | first = Hyun Jin | year = 2013 | title = The Huns, Rome and the Birth of Europe | publisher = Cambridge University Press | isbn = 9781107009066 | lang = en }} * {{cite book | last = Kotilaine | first = Jarmo | coauthors = Marshall Poe | year = 2004 | title = Modernizing Muscovy: Reform and Social Change in Seventeenth-Century Russia | publisher = Routledge | isbn = 0-415-30751-1 | lang = en}} * {{cite web | publisher = Library of Congress | year = 1989 | url = http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+hu0013) | title = Hungary. Early History | work = lcweb2.loc.gov | accessdate = 7 февруари 2014 |archiveurl=https://archive.is/xqxM|archivedate=5 декември 2012| lang = en }} * {{cite web | publisher = Library of Congress | year = 2007 | title = Climate | url=http://countrystudies.us/russia/24.htm | accessdate = 26 декември 2007 | lang = en }} * {{cite book | last = Lu | first = Simian | year = 1996 | title = A History of Ethnic Groups in China | publisher = Oriental Press | location = Beijing | lang = en }} * {{cite web | publisher = Mapsofworld.com | year = 2009| url = http://www.mapsofworld.com/world-ocean-map.htm| title = World Ocean Map| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Maranzani | first = Barbara | year = 2020 | url = https://www.history.com/news/8-things-you-didnt-know-about-catherine-the-great | title = 8 Things You Didn’t Know About Catherine the Great | work = history.com | publisher = history.com | accessdate = 2021-05-08 | lang = en}} * {{cite book | last = Martin | first = Janet | year = 1995 | title = Medieval Russia, 980 – 1584 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 052136832 | lang = en}} * {{cite web | last = Mayr| first = Walter| coauthors = Christian Neef| year = 2006| url = http://www.spiegel.de/international/spiegel/0,1518,426393,00.html| title = A Former Superpower Rises Again| publisher = Spiegel Online| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Merzliakova | first = I. A | year = 1997 | url = http://enrin.grida.no/biodiv/biodiv/national/russia/state/00440.htm | title = List of animals of the Red Data Book of Russian Federation | publisher = UNEP/GRID–Arendal | date =1 ноември 1997 | accessdate = 27 април 2010 | lang = en }} * {{cite book | last = Milner-Gulland | first = R. R | year = 1997 | title = The Russians: The People of Europe | publisher = Blackwell Publishing | isbn = 0-631-21849-1 | url = http://books.google.com/?id=BgJjHFwmj2UC&pg=PA1 | lang = en}} * {{cite web | publisher = moscow.org | year = 2016 | url = http://moscow.org/moscow/ | title = История Москвы | work = moscow.org | accessdate = 2020-10-17 | lang = ru}} * {{cite web | publisher = msnbc | year = 2008| url = http://www.msnbc.msn.com/id/24443419/| title = Russians weigh an enigma with Putin’s protégé| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | publisher = National Geographic Society | year = 2009a| url = http://maps.nationalgeographic.com/maps/atlas/europe-geopolitical.html| title = Europe Geopolitical Map| work = Atlas Explorer| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | publisher = National Geographic Society | year = 2009b| url = http://maps.nationalgeographic.com/maps/atlas/asia-geopolitical.html| title = Asia Geopolitical Map| work = Atlas Explorer| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{Cite book | last = Noonan | first = Thomas S | year = 1999 | title = The New Cambridge Medieval History: Volume 3, C.900-c.1024 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-36447-8 | url = http://books.google.com.au/books?id=u-SsbHs5zTAC&pg=PA508 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Parallelsixty.com | work = Parallelsixty.com | year = 2010 | url = http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml | archive-url = https://web.archive.org/web/20100121024544/http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml | title = History of Russia from Early Slavs history and Kievan Rus to Romanovs dynasty | accessdate = 2010-04-27 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180201064748/http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml |date=2018-02-01 }} * {{cite journal | last = Peel | first = M. C. | coauthors = B. L. Finlayson, T. A. McMahon | year = 2007 | title = Updated world map of the Köppen-Geiger climate classification | journal = Hydrology and Earth System Sciences | volume = 11 | pages = 1633 – 1644 | url = http://www.hydrol-earth-syst-sci.net/11/1633/2007/hess-11-1633-2007.pdf | lang = en }} * {{cite book | last = Pipes | first = Richard | year = 1974 | title = Russia under the old regime | url = https://archive.org/details/russiaunderoldre00pipe | publisher = Charles Scribner's Sons | location = New York | isbn = 0-684-14826-9 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Pohl | име-част = Walter | заглавие-част = Conceptions of Ethnicity in Early Medieval Studies | url-част = http://www.kroraina.com/bulgar/pohl_etnicity.html | фамилия = Little | име = Lester K. | съавтори = Barbara H. Rosenwein (ed.) | заглавие = Debating the Middle Ages: Issues and Readings | издател = Blackwell | дата = 1998 | език = en | страница = 13 – 24}} * {{cite book | last = Prothero | first = G. W. | coauthors = Ernest Alfred Benians | year = 1909 | title = The Cambridge Modern History. Vol. 6 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | lang = en}} * {{cite web | publisher = ProTown.ru | year = 2009 | url = http://protown.ru/information/hide/4351.html | title = Самая высокая гора в России | accessdate = 28 август 2010 | lang = ru }} * {{cite web | publisher = RIA Novosti | year = 2009| url = http://en.rian.ru/mlitary_news/20090820/155866985.html| title = Russian state defense order for 2010 planned at $35 bln| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Róna-Tas | име-част = András | заглавие-част = The Reconstruction of Proto-Turkic and the Genetic Question | фамилия = Johanson | име = Lars | съавтори = Éva Csató | заглавие = The Turkic Languages | издател = Taylor & Francis | дата = 1998 | isbn = 9780415082006 | език = en}} * {{cite web | publisher = sci-lib.com | year = 2010 | url = http://bse.sci-lib.com/article006812.html | title = Восточно-Европейская равнина | work = Большая Советская Энциклопедия | accessdate = 20 юни 2010 | lang = ru }} * {{cite book | last = Sinor | first = Denis | title = The Cambridge History of Early Inner Asia | year = 1990 | publisher = Cambridge University Press | url = http://books.google.com/?id=ST6TRNuWmHsC&printsec=frontcover&dq=cambridge+inner+asia | isbn = 9780521243049 | lang = en }} * {{cite book | last = Skocpol | first = Theda | year = 1988 | title = States and Social Revolutions: A Comparative Analysis of France, Russia, and China | publisher = Cambridge University Press | lang = en}} * {{Cite book | last = Solovyov | first = S | title = History of Russia from the Earliest Times | publisher = AST | year = 2001a | volume = 9, ch.1 | url = http://militera.lib.ru/common/solovyev1/09_01.html | isbn = 5-17-002142-9 | accessdate = 27 декември 2001 | lang = en}} * {{Cite book | last = Solovyov | first = S | title = History of Russia from the Earliest Times | publisher = AST | year = 2001 | volume = 15, ch.1 | url = http://militera.lib.ru/common/solovyev1/15_01.html | lang = en}} * {{cite book | last = Stone | first = David R | year = 2006 | title = A Military History of Russia: From Ivan the Terrible to the War in Chechnya | publisher = Praeger Security International | isbn = 0-275-98502-4 | lang = en}} * {{cite web | publisher = UNEP/DEWA~Europe | year = 2010 | url = http://www.grid.unep.ch/product/publication/freshwater_europe/volga.php | title = Volga River Basin | work = Freshwater in Europe | accessdate = 20 юни 2010 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100406024821/http://www.grid.unep.ch/product/publication/freshwater_europe/volga.php |date=2010-04-06 }} * {{cite web | publisher = UNESCO | year = 2011 | url = http://www.unesco.org/new/en/natural-sciences/environment/ecological-sciences/biosphere-reserves/europe-north-america/russian-federation/ | title = Russian Federation | work = unesco.org | accessdate = 29 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | publisher = UNESCO World Heritage Centre | title = Lake Baikal | url = http://whc.unesco.org/en/list/754 | accessdate = 26 декември 2007 | lang = en }} * {{cite web | publisher = United Nations Statistics Division | year = 2007| url = http://unstats.un.org/unsd/demographic/products/dyb/dyb2007/Table03.pdf| title = Demographic Yearbook—Table 3: Population by sex, rate of population increase, surface area and density| format = PDF| accessdate = 26 август 2009 | lang = en}} * {{cite web | publisher = United States Geological Survey | title = Lake Baikal—A Touchstone for Global Change and Rift Studies | url = http://marine.usgs.gov/fact-sheets/baikal/ | accessdate = 26 декември 2007 | lang = en }} * {{cite journal | last = Urban | first = William | year = 1983 | title = The Origin of the Livonian War, 1558 | journal = Lithuanian Quarterly Journal of Arts and Sciences | volume = 29 | issue = 3 | issn = 0024 – 5089 | url = http://www.lituanus.org/1983_3/83_3_02.htm | lang = en}} * {{cite book | last = Vernadsky | first = George | year = 1973 | title = Kievan Russia | publisher = Yale University Press | isbn = 9780300016475 | lang = en }} * {{Cite web | last = Walsh | first = N. P | year = 2003 | title = It's Europe's lungs and home to many rare species. But to Russia it's £100bn of wood | publisher = Guardian | url = http://www.guardian.co.uk/world/2003/sep/19/environment.russia | accessdate = 26 декември 2007 | location = London | date =19 септември 2003 | lang = en }} * {{cite book | last = Wood | first = Alan | year = 2011 | title = Russia's Frozen Frontier: A History of Siberia and the Russian Far East 1581 – 1991 | isbn = 978-0-340-97124-6 | lang = en}} * {{cite journal | last = Zenkovsky | first = Serge A | year = 1957 | month = 10 | title = The Russian Church Schism: Its Background and Repercussions | url = https://archive.org/details/sim_russian-review_1957-10_16_4/page/37 | journal = Russian Review | volume = 16 | issue = 4 | accessdate = 2007-07-23 | page = 37 | doi = 10.2307/125748 | jstor = 125748 | publisher = Blackwell Publishing | lang = en}} }} == Вижте също == * [[Съюзна държава]] * [[Общност на независимите държави]] == Външни препратки == * {{икона|ru}} [http://www.interfax.com/ Interfax.com] – новинарска агенция в Москва. * {{икона|ru}} [http://www.kremlin.ru/ Кремлин] – официалният уебсайт на Президента на Руската Федерация. * {{икона|ru}} [http://www.gov.ru/ Gov.ru] – официален уебпортал на правителството. {{Европа}} {{Азия}} {{Общност на независимите държави}} {{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}} {{нормативен контрол}} {{Добра кандидат}} [[Категория:Русия| ]] [[Категория:Рускоговорещи страни и територии]] 2ypeeblygajycd0bwzx2e5y51wkq0sj 11473922 11473851 2022-07-29T09:24:12Z 2A00:1FA3:420A:870C:1:2:1FFA:7C60 ТОП wikitext text/x-wiki {{Маленькая Держава}} | кратко-име = Русия | официално-име-бг = Русия | официално-име = Российская Федерация | девиз = | химн = [[Химн на Русия|Государственный гимн Российской Федерации]] | химн-файл = National Anthem of Russia (2000), instrumental, one verse.ogg | демоним = [[руснаци|руснак]] | карта = Russian Federation (orthographic projection) - Crimea disputed.svg | карта-описание = Русия на картата на света (зелено)<br>[[Крим]]ският полуостров (светлозелено){{refn|Кримският полуостров за който Русия има претенции и е де факто [[Анексиране на Крим от Русия|администриран]] от Русия, е [[Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН|признат]] като територия на [[Украйна]] от мнозинството страни членки на ООН.<ref>{{cite news|last=Taylor|first=Adam|title=Crimea has joined the ranks of the world's 'gray areas.' Here are the others on that list.|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/worldviews/wp/2014/03/22/crimea-has-joined-the-ranks-of-the-worlds-gray-areas-here-are-the-others-on-that-list/|publisher=The Washington Post|accessdate=March 27, 2014|date=March 22, 2014}}</ref>}} | столица = [[Луганск]] | най-голям-град = Луганская Народна Республика (ЛНР) | официален-език = [[руски език|руски]]<ref group="б">Има още 27 официално признати езика в отделни области на Русия.</ref> | религия = 47,3% [[християнство]]<br>6,5% [[ислям]]<br>1,2% [[неопаганизъм]] и [[тенгризъм]]<br>0,5% [[будизъм]]<br>0,2% други<br>25% [[нерелигиозност]]<br>13% [[атеизъм]]<br>5,5% без отговор | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[полупрезидентска република]] | лидер1 = [[Президент на Русия|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Владимир Путин]] | лидер2 = [[Министър-председател на Русия|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Михаил Мишустин]] | законодателна-власт = [[Федерално събрание на Русия|Федерално събрание]] | горна-камара = [[Съвет на федерацията]] | долна-камара = [[Държавна дума]] | събитие-вид = [[История на Русия|Формиране]] | събитие-бел = &nbsp; | събитие1 = [[Киевска Рус]] | събитие-дата1 = 879 г.<ref group="б">Прието е традиционно 862 г. да се счита за начало на руската държавност; в съвременен вид Руската федерация (като РСФСР) е образувана на 7 ноември 1917 г., а от 25 декември 1991 г. носи съвременното си название.</ref> | събитие2 = [[Североизточна Рус|Владимир-Суздал]] | събитие-дата2 = 1157 г. | събитие3 = [[Московско княжество]] | събитие-дата3 = 1263 г. | събитие4 = [[Руско царство]] | събитие-дата4 = 16 януари 1547 г. | събитие5 = [[Руска империя]] | събитие-дата5 = 22 октомври 1721 г. | събитие6 = [[Руска република]] | събитие-дата6 = 14 септември 1917 г. | събитие7 = [[Съветски съюз]] | събитие-дата7 = 30 декември 1922 г. | събитие8 = Руска федерация | събитие-дата8 = 12 декември 1991 г. | събитие9 = Конституция | събитие-дата9 = 12 декември 1993 г. | площ = 17 125 191 | площ-място = 1-во | води% = 13 (вкл. блатата) | население-година = 2022 | население = 145 478 097 | население-източник = <ref>[http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat_main/rosstat/ru/statistics/population/demography/ www.gks.ru]</ref> | население-място = 9-о | население-градско = 73 | население-градско-място = 49-о | население-гъстота-място = 181-во | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 146 745 098 | БВП-година = 2022 | БВП = 4,365 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEORU">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=62&pr.y=11&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=922&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC&grp=0&a=|title=World Economic Outlook Database, April 2019 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=30 май 2019}}</ref> | БВП-място = 6-о | БВП-на-човек = 30 013 щ.д.<ref name="IMFWEORU"/> | БВП-на-човек-място = 58-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 1,829 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEORU"/> | БВП-ном-място = 11-то | БВП-ном-на-човек = 12 575 щ.д.<ref name="IMFWEORU"/> | БВП-ном-на-човек-място = 68-о | Джини-година = 2018 | Джини = 37,5<ref name="WBRUGini">{{cite web |url=https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=RU |title=GINI index (World Bank estimate)|publisher=[[Световна банка]] |work=data.worldbank.org |accessdate=16 февруари 2019}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = 98-о | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,824<ref>{{cite web |url=http://hdr.undp.org/en/indicators/137506 |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=17 януари 2020}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 52-ро | продълж-живот = 65,5 години | продълж-живот-място = 137-о | дет-смъртност = 7,2 | дет-смъртност-място = 140-о | грамотност = 99,4 | грамотност-място = 12-о | валута = [[Руска рубла]] | валута-код = RUB | часова-зона = от [[UTC+2]] до [[UTC+12|+12]] | формат-дата = | климат = разнообразен | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = RU | TLD = [[.ru]], [[.su]], [[.рф]] | телефонен-код = +7 | ITU префикс = R; UA – UI | сайт = | забележки = <references group="б"/> }} '''Русѝя''' ({{lang|ru|Росси́я}}) или '''Ру̀ска федера̀ция''' ({{lang|ru|Росси́йская Федера́ция}}), съкратено '''РФ'''<ref>Съгласно чл. 1, т. 2 от [[Конституция на Русия|Конституцията]] на страната наименованията ''Руска федерация'' и ''Русия'' са равнозначни.</ref> е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на [[Европа]] и северната част (30,7 %) на [[Азия]].<ref name="БРЭ-том-0">{{cite book|last=|first=|editor=председател на Осипов Ю. С. и др., отговорният редактор Кравец С.Л. |title=Голяма руска енциклопедия ''(в 36 тома)'' | accessdate=23 септември 2018 |volume= [https://bigenc.ru/rf 1. Ру̀ска федера̀ция] |year=2004|publisher=Издателство „Руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|pages= 1005 |chapter= Руска федерация |chapterurl=https://bigenc.ru/rf |isbn=5-85270-326-5 }} ''{{икона|ru}}''</ref> Тя е [[Списък на страните по площ|най-голямата по територия държава в света]]. Обхваща обширни територии в [[Източна Европа]] и [[Северна Азия]]. Русия граничи с 18 държави – с 16 по суша (12 в Европа и 4 в Азия) и с 2 по вода (със [[САЩ]] при [[Берингов проток|Беринговия пролив]] и с [[Япония]] при [[Южнокурилски пролив|Южнокурилския пролив]]). Общата дължина на държавните граници възлиза на 57 946 km.<ref>[http://www.wolframalpha.com/input/?i=russia+border+length Информация за дължината на границите от] [[Wolfram Alpha]], посетен на 17 октомври 2010 г.</ref> Северната и източната ѝ граница представляват [[Северен ледовит океан|Северния ледовит]] (19 240 km) и [[Тихия океан]] (12 280 km). Има излаз на [[Каспийско море]] (920 km), [[Азовско море]] (672 km), [[Черно море|Черно]] (430 km), [[Балтийско море|Балтийско]] (135 km), вкл. [[Фински залив|Финския залив]] (540 km). Със 17 098 242 km² Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива 1/8 от обитаемата площ на [[Земя]]та. Използва 11 часови зони. Със 146 млн. души население тя е [[Списък на страните по население|9-а страна по население]]. Има редица от най-разнообразните природни среди и релефи. Притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси и е на първо място в света по добив на нефт и природен газ.<ref>{{cite encyclopedia|encyclopedia=Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007|title="Russia"|url=http://encarta.msn.com/encyclopedia_761569000_4/Russia.html|year=26 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091028092554/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761569000_4/Russia.html |date=2009-10-28 }}</ref> Русия е често определяна като енергийна суперсила от запада.<ref>{{cite web|url=http://www.thefirstpost.co.uk/4883,opinion,beware-russia-energy-superpower |title=First Post; Beware Russia Energy Superpower, 12 октомври 2006 |publisher=Thefirstpost.co.uk |date=16 октомври 2006 |accessdate=27 април 2010|archiveurl=http://web.archive.org/web/20080612191021/http://www.thefirstpost.co.uk/4883,opinion,beware-russia-energy-superpower|archivedate=12 юни 2008}}</ref><ref>CNN, [http://www.cnn.com/2006/WORLD/europe/12/12/russia.oil/index.html „Russia; A superpower rises again“] by Simon Hooper, December 2006</ref><ref>CNN; [http://edition.cnn.com/2007/WORLD/europe/06/18/chance.intro/ „Eye on Russia: Russia's resurgence“] by Matthew Chance, June 2007</ref> Страната има най-обширните горски масиви в Европа и в света,<ref name=loc>{{cite web|last=Library of Congress|title=Topography and drainage|url=http://countrystudies.us/russia/23.htm|accessdate=26 декември 2007}}</ref> а нейните езера съдържат приблизително 1/4 от световния запас на чиста, незаледена вода.<ref name=loc/> Историята на Русия започва с издигането на източните славяни като доминираща сила в Източна Европа между 3 и 8 век. За година на основаване се счита [[862]] г., когато варяжкият принц [[Рюрик]] започва да властва над [[Новгородска земя|Новгородската земя]] (а наследниците му овладяват [[Киевска Рус]]) и дава началото на династията на [[Рюриковичи]]те, управлявали Русия през следващите 700 години. На територията на днешната Руска федерация в Европа са съществували още няколко големи държави, сред които важна роля са играли [[Волжка България]] и [[Златната орда]], а образуваното в началото на [[15 век]] [[Велико московско княжество]] обединява всички руски княжества. Към края на 18 век благодарение на мащабното колонизиране, присъединяване и завладяване, се появява [[Руската империя]], разпростряла се на 3 континента – [[Европа]], [[Азия]] и [[Северна Америка]], и включвала стотици различни народи, култури и вероизповедания. През [[1917]] г. в резултат от избухналата [[Февруарска революция (1917)|Февруарска революция]] в Руската империя е свалена монархията, а след [[Октомврийска революция]] е създаден [[СССР|Съюзът на съветските социалистически републики]] (СССР) – първата в света [[социализъм|социалистическа държава]], изиграла решаваща роля в победата на [[Декларация на Обединените нации|Съюзниците]] през [[Втората световна война]]. След края на войната между 2-те оформили се суперсили [[САЩ]] и СССР започва борба за световно политическо и военно надмощие, наречена [[Студена война]]. През 1991 г. след тежка икономическа криза Съветският съюз се разпада, а нейната основна част – [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистическа република]] се отделя от съюза и става официално Руска федерация. Руската федерация има смесен [[полупрезидентска република|президентско-парламентарен]] вид републиканска форма на държавно устройство, като президентът има много широки правомощия. Настоящ президент е [[Владимир Путин]]. Русия е на 6-о място в света по брутен вътрешен продукт (по паритета на покупателната способност) за 2017 г. (4,016 трлн. щ.д.),<ref name="IMFWEORU"/> разполага с [[Въоръжени сили на Руската федерация|5-те по численост]] въоръжени сили в света и 3-тия по стойност военен бюджет след [[САЩ]] и [[Китай]]. Тя е сред 10-те ядрени сили и притежава най-големия ядрен арсенал.<ref name=fas>{{cite web|title=Status of Nuclear Powers and Their Nuclear Capabilities|publisher=Federation of American Scientists|url=http://www.fas.org/nuke/guide/summary.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Русия е [[велика сила]] – постоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]], член на [[Г-8]] (изключена през март 2014 г. в отговор на анексирането на Крим<ref>[https://vesti.bg/izkliuchiha-rusiia-ot-g-8-6008320 Статия във vesti.bg]</ref><ref>[https://profit.bg/svetat/rusiya-e-vremenno-izklyuchena-ot-g8/ Статия в profit.bg]</ref>), [[Г-20]], [[Шанхайска организация за сътрудичество|Шанхайската организация за сътрудичество]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество]], [[Евразийска икономическа общност|Евразийската икономическа общност]] и водещ член на [[ОНД|Общността на независимите държави]]. През 2022 г. напуска [[Съвета на Европа]]. През 21 век отново заявява претенциите си да бъде суперсила.{{hrf|Mayr|2006}}{{hrf|Coughlin|2007}} През 2022 г. е обявена за държава агресор и терорист от няколко държави. == Етимология на името == {{основна|Рус}} Името ''Русия'' произлиза от [[Киевска Рус|Рус]] – средновековна държава, населена предимно с [[източни славяни]]. С това име страната става известна по-късно в историята, обикновено жителите ѝ я наричат „Русская земля“, което може да се преведе като „руска земя“ или „земя на Рус“. За да се разграничи от други държави, произлезли от нея, тя е обозначена с името ''Киевска Рус'' от съвременната историография. Самото име Рус идва от народа [[Рус]] – група от [[варяги]]те (евентуално [[свеи|шведските]] [[викинги]]),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.etymonline.com/index.php?term=Russia | заглавие = Online Etymology Dictionary | достъп_дата = [[2 ноември]] [[2011]] | издател = Etymonline.com | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.thefreedictionary.com/rus | заглавие = Rus – definition of Rus by the Free Online Dictionary, Thesaurus and Encyclopedia | достъп_дата = 2 ноември 2011 | издател = Thefreedictionary.com | език = en }}</ref> които основават държавата [[Киевска Рус|Рус]] (Русь). Старата латинска версия на името Рус е Ruthenia, най-вече употребявано в западните и южните райони на Рус, които са били в непосредствена близост до католическа Европа. Сегашното име на страната, Русия (Россия), идва от [[Византия|византийското]] обозначение на Киевска Рус, Ρωσσία ''Rossia'' (произнасяно Росѝа) в съвременния гръцки език.{{hrf|Milner-Gulland|1997|1 – 4}} Обичайният начин за назоваване на гражданите на Русия е „руснаци“. == География == {{основна|География на Русия}} === Разположение и граници === [[Файл:Russland Relief.png|мини|ляво|Физическа карта на Русия]] [[Файл:Talkessel von Werchojansk.JPG|мини|200п|Тайга край град [[Верхоянск]], Източен Сибир]] Русия е най-голямата по площ държава в света със своите 17 098 242 km², почти два пъти по-голяма от [[Съединени американски щати|Съединените щати]] и [[Китай]] и 1,7 пъти по-голяма от [[Канада]].{{hrf|United Nations Statistics Division|2007}} Заема източните области на [[Европа]] и северната част на [[Азия]] – от ексклава [[Калининградска област]] в [[Централна Европа]] до [[Диомидови острови|Диомидовите острови]] в [[Берингов проток|Беринговия проток]] и от [[Земя на Франц Йосиф|Земята на Франц Йосиф]] в [[Арктика]] до връх [[Базардюзю]] в [[Кавказ]].{{hrf|National Geographic Society|2009a}}{{hrf|National Geographic Society|2009b}} Общата дължина на сухоземните граници на Русия е 20 242 km, а на морските – 37 653 km.{{hrf|CIA|2010}} На запад страната има сухоземна граница с [[Норвегия]] (196 km), [[Финландия]] (1313 km), [[Естония]] (290 km), [[Латвия]] (292 km), [[Беларус]] (959 km) и [[Украйна]] (1576 km), както и излаз на [[Балтийско море]].{{hrf|CIA|2010}} На брега на Балтийско море е разположена и ексклавната Калининградска област, която граничи по суша с [[Литва]] (227 km) и [[Полша]] (432 km).{{hrf|CIA|2010}} На югозапад Русия има излаз на [[Азовско море|Азовско]] и [[Черно море]], както и на голямото вътрешно езеро [[Каспийско море]]. По суша граничи с [[Грузия]] (723 km, включително с частично признатите държави [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]]) и [[Азербайджан]] (284 km).{{hrf|CIA|2010}} Южната граница на страната в Азия е с [[Казахстан]] (6846 km), [[Китай]] (40 km в [[Южен Сибир]] и отделен участък от 3605 km в [[Далечен изток|Далечния изток]]), [[Монголия]] (3441 km) и [[Северна Корея]] (18 km).{{hrf|CIA|2010}} На изток Русия има излаз на [[Тихи океан|Тихия океан]] и свързаните с него [[Японско море|Японско]], [[Охотско море|Охотско]] и [[Берингово море]].{{hrf|Mapsofworld.com|2009}} На североизток страната има дълга морска граница със [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]], която преминава през Беринговия проток, отделящ руския полуостров [[Чукотка]] от американския щат [[Аляска]].{{hrf|DOALOS/OLA|2002}} На север Русия граничи със [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] и неговите [[Източносибирско море]], [[Море Лаптеви]], [[Карско море|Карско]] и [[Баренцево море]].{{hrf|Mapsofworld.com|2009}} === Релеф и води === [[Файл:Volga Ulyanovsk-oliv.jpg|мини|200п|Източноевропейската равнина с река Волга край град [[Уляновск]]]] Основната част от територията на [[Европейска Русия]] е заета от обширната [[Източноевропейска равнина]], в централната част на която са сравнително високите [[Валдайски възвишения]] с надморска височина до 350 m.{{hrf|sci-lib.com|2010}} По-голямата част от тази равнина попада във водосборната област на река [[Волга]], която се влива в Каспийско море и чиито основни притоци са [[Кама (река)|Кама]] и [[Ока (река)|Ока]].{{hrf|UNEP/DEWA~Europe|2010}} [[Дон]], другата голяма река в южната част на Европейска Русия, се влива в Азовско море.{{hrf|АД ГБУВПиС|2010}} В северната част на Източноевропейската равнина се намират [[Онежко езеро|Онежкото]] и [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]], които се оттичат чрез река [[Нева]] в [[Балтийско море]].{{hrf|Encyclopædia Britannica|2010a}} Североизточните части на Европейска Русия са във водосборната област на Северния ледовит океан, като най-големите реки в този район са [[Северна Двина]] и [[Печора (река)|Печора]].{{hrf|Котляков|2010}}{{hrf|знам.bg|2008}} [[Файл:Эльбрус.jpg|200п|мини|ляво|Връх Елбрус, най-високата точка на Русия]] В най-южната си част Европейска Русия достига до планинския хребет [[Голям Кавказ]], където се намира и най-високият връх в страната – [[Елбрус]] (5642 m).{{hrf|ProTown.ru|2009}} За източна граница на Европа обикновено се приема планинската верига [[Урал (планина)|Урал]] (1895 m), която пресича цяла Русия от север на юг и отделя европейската част на страната от обширния регион [[Сибир]], който се отводнява чрез няколко главни речни системи към Северния ледовит океан.{{hrf|Encyclopædia Britannica|2010b}} Източно от Урал се намира обширната [[Западносибирска равнина]], която се оттича главно чрез реките [[Об]] с главния си приток [[Иртиш]] и [[Енисей]].{{hrf|Гвоздецкий|2010a}} На изток от нея е разположено [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]], отделни части от което имат планински характер и достигат надморска височина 1701 m (платото [[Путорана]]), но на изток се спуска и преминава в [[Централноякутска равнина|Централноякутската равнина]], отводнявана от река [[Лена]].{{hrf|Гвоздецкий|2010b}} [[Файл:Vasyugan.jpg|мини|[[Западносибирска равнина]]]] В най-североизточната част на Сибир се намират [[Верхоянски хребет|Верхоянският хребет]] (2389 m) и хребетът [[Черски]] (3147 m), както и [[Яно-индигирска низина|Яно-индигирската]] и [[Колимска низина|Колимската низина]].{{hrf|Гвоздецкий|2010c}} Най-големите реки в тази област са [[Индигирка]] и [[Колима]].{{hrf|Гвоздецкий|2010c}} Южната част на Сибир има предимно планински релеф – от запад на изток там са разположени планините [[Алтай]] (4506 m), [[Саяни]] (3491 m), [[Яблонов хребет]] (1678 m), [[Становой хребет]] (2482 m). Между тях се намира езерото [[Байкал]] – най-голямото по площ в страната и най-дълбокото в света,{{hrf|United States Geological Survey}} съдържащо над 1/5 от всички повърхностни несолени води в света.{{hrf|UNESCO World Heritage Centre}} То се отводнява от река [[Ангара]], приток на Енисей.{{hrf|Магия Байкала|2013}} На изток Сибир граничи с руския [[Далечен изток]], като двата региона са разделени от главния вододел между Северния ледовит и Тихия океан, преминаващ по [[Колимски планини|Колимските планини]], хребета [[Джугджур]] и Становой хребет. Източно от тях са крайбрежните низини по тихоокеанското крайбрежие и вулканичните планини на полуостров [[Камчатка]]. Най-голямата река в тази област е [[Анадир]].{{hrf|Академик|2013}} В южната част на руския Далечен изток се намира басейнът на река [[Амур]] и планините [[Сихоте Алин]] (2090 m).{{hrf|Академик|2013}}{{hrf|Федеральная служба геодезии и картографии России|2000|}} === Климат === Големите размери на Русия и отдалечеността на обширни части от нея от океаните определят континенталния характер на климата в по-голямата част от страната. Планинските масиви на юг пречат на притока на влажни въздушни маси от [[Индийски океан|Индийския]] и [[Тихи океан|Тихия океан]], докато равнините на запад и север я откриват за [[Арктика|арктическо]] и [[Атлантически океан|атлантическо]] влияние.{{hrf|Library of Congress|2007}} [[Валеж]]ите са относително ниски, по-значителни са по тихоокеанското крайбрежие и в [[Северен Кавказ]].{{hrf|Library of Congress|2007}} В почти цялата страна зимните валежи са във вид на [[сняг]], като дните със снежна покривка варират от 40 в някои части на [[Европейска Русия]] до 250 в най-студените части на [[Сибир]].{{hrf|Library of Congress|2007}} Най-гъсто населените части на Русия – основната част от Европейска Русия и южните части на [[Западен Сибир]] и [[Далечен изток|Далечния изток]] – имат [[влажен континентален климат]].{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Той се характеризира с големи сезонни температурни разлики – студена зима и топло, в южните части на Европейска Русия и горещо лято.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Валежите са относително равномерно разпределени през годината, с изключение на Далечния изток, където под влияние на [[мусон]]ите зимата е значително по-суха от лятото.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} В северните части на Европейска Русия и по-голямата част от Сибир и Далечния изток климатът е [[Субполярен климат|субполярен]], характеризира се с дълга и много студена зима и кратко и прохладно лято.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Зимата е особено сурова в североизточната част на Сибир,{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} където са регистрирани най-ниските температури в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] – до −67,8&nbsp;°C, измерени при [[Верхоянск]].{{hrf|Arizona State University|2013}} Под влияние на [[Азиатски максимум|Азиатския максимум]] валежите в източната част на [[Южен Сибир]] и средната част от тихоокеанското крайбрежие са силно ограничени – до 60 mm годишно.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Крайбрежието на [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] и руските острови в него имат [[полярен климат]].{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} На юг крайбрежието на [[Черно море]] има [[влажен субтропичен климат]] с мека и влажна зима, а областите на север и северозапад от [[Каспийско море]], както и някои райони в Южен Сибир, имат [[студен степен климат]].{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} === Флора и фауна === [[Файл:Russia vegetation.png|мини|450п|{{колони|2|{{legend|#c0c0c0|Арктическа пустиня}} {{legend|#9fd6c9|Тундра}} {{legend|#a7bddb|Алпийска тундра}} {{legend|#006d64|Тайга}} {{legend|#3c9798|Планинска гора}} {{legend|#a4e05d|Широколистна гора}} {{legend|#f7ec6f|Степ}} {{legend|#9b8447|Полупустиня}}}}]] Територията на Русия формира североизточната част на биогеографското царство [[Палеарктика]], като попада в няколко биогеографски региона.{{hrf|BBC|2014}} Северната част от руските острови в Северния ледовит океан е заета от [[Арктическа пустиня|арктически пустини]], почти напълно лишени от растителност и с бедна фауна – главно [[китоподобни]], [[перконоги]], [[Бяла мечка|бели мечки]] и птици от семейство [[Кайрови]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} По-южните острови и континенталното арктическо крайбрежие се намират в зоната на [[тундра]]та – на север растат предимно [[мъхове]] и [[лишеи]], на юг се появява също тревиста и храстова растителност, а в най-южната ѝ част – дори групи дървета.{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} Освен [[северен елен|северните елени]], типични за тундровата фауна са [[Полярна лисица|полярната лисица]], [[овцебик]]ът, [[леминги]]те, [[полярна сова|полярната сова]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} Някои високопланински области във вътрешността на континента също са заети от тундри. Южно от тундрата е разположен най-обширният биогеографски регион в Русия – [[тайга]]та, зона на [[Иглолистна гора|иглолистни гори]], заемаща основната част от Сибир и Далечния изток и северните и североизточни части на Европейска Русия. Доминиращи дървесни видове в тайгата са [[смърч]]ът и [[ела]]та, на по-сухи почви и [[бор]]ът, като източно от [[Енисей]], където климатът е по-суров, смърчът е изместен от [[лиственица]]та. В речните долини на тайгата има и широколистна растителност, а обширни области са заети от [[Блато|блата]]. Характерни животни са [[лос]]ът, [[кафява мечка|кафявата мечка]], [[росомаха]]та, [[вълк]]ът, [[ондатра]]та, както и традиционно ловуваните за кожи [[самур]], [[хермелин]] и [[катерици]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} В Европейска Русия и Западен Сибир тайгата преминава на юг и югозапад в пояс от [[Смесена гора|смесени]] и [[широколистна гора|широколистни гори]], в които типични широколистни дървета са [[дъб]]ът, [[липа]]та, [[бреза]]та и [[трепетлика]]та, а характерни животни – [[сърни]]те, вълците, [[Лисица|лисиците]], катериците и [[златки]]те. Особен характер имат смесените гори в южната част на Далечния изток, където преобладават източноазиатски видове смърч, ела, дъб и [[бряст]] и характерна за региона фауна – [[сибирски тигър]], [[петнист елен]], [[хималайска мечка]], [[енотовидно куче]], [[амурска котка]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} В южната част на Европейска Русия и отделни области в Южен Сибир широколистните гори преминават на юг в [[степ]]и с предимно тревиста растителност, значителна част от които е превърната в обработваеми земи. Характерни за този регион животни са различни видове [[гризачи]], [[Степен вълк|степни вълци]], лисици, а в Сибир – и [[манул]]и. Низините край Каспийско море имат [[Полупустиня|полупустинен]] характер, а флората и фауната на Черноморието има сходства със средиземноморската.{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} Русия има най-големите резерви на гори в света,{{hrf|FAO|2010}} наричани „белите дробове на Европа“.{{hrf|Walsh|2003}} В страната живеят 266 вида бозайници и 780 вида птици. Към 1997 година общо 415 животински вида са включени в [[Червена книга|Червената книга]] на Руската федерация.{{hrf|Merzliakova|1997}} В Русия има 41 [[Национален парк|национални парка]] и 101 [[резерват]]а с обща площ около 335 хиляди km²,{{hrf|Center for Russian Nature Conservation|2013}} включително 41 [[биосферен резерват|биосферни резервата]].{{hrf|UNESCO|2011}} == История == {{основна|История на Русия}} === Ранна история === Най-ранните сведения за заселване на хора на територията на днешна Русия са от [[ранен палеолит|ранния палеолит]], като по Черноморието има находки на възраст 1,5 милиона години,{{hrf|Любин|2008|141 – 143}} а ''[[Homo sapiens]]'' се появяват преди около 50 хиляди години.{{hrf|Anikovich|2007|223 – 226}} Според преобладаващото мнение, предшествениците на [[индианци]]те се заселват в [[Америка]] преди около 16 хиляди години, преминавайки през източните части на Русия.{{hrf|Goebel|2008|1497 – 1502}} [[Неолит]]ът в южните части на страната настъпва в края на IV и началото на III хилядолетие пр.н.е. и постепенно се разпространява на север, но в обширни рядко населени части от Сибир ловът и риболовът остават основа на стопанството до Новото време.{{hrf|Лурье|1956|}} През неолитната и [[халколит]]ната епоха на днешната територия на Русия се формират няколко от големите езикови групи в Евразия – [[Индоевропейски езици|индоевропейската]] в европейските степи,{{hrf|Gimbutas|1985|190}} [[Уралски езици|уралската]] по средното течение на Волга и района на Урал{{hrf|Kallio|2006|2 – 25}} и [[Тюркски езици|тюркската]] в Южен Сибир.{{hrf|Róna-Tas|1998|67 – 80}} През I хилядолетие пр.н.е. най-южните области влизат в контакт с цивилизациите в [[Средиземноморие]]то, [[Близък изток|Близкия изток]] и [[Китай]] и се появяват първите писмени сведения за конкретни народи – [[скити]]те и по-късно [[сармати]]те в южната част на Европейска Русия,{{hrf|Sinor|1990|97}}{{hrf|Encyclopædia Britannica|2014a}} [[Енисейски киргизи|енисейските киргизи]] и [[динлин]] в Южен Сибир,{{hrf|Худяков|2001|}}{{hrf|Lu|1996|111, 135 – 137}} [[сушън]] в Далечния изток.{{hrf|Нестеров|1996|205}} През VI век пр.н.е. по черноморското и азовското крайбрежие са основани няколко [[Велика гръцка колонизация|гръцки колонии]], които стават основа на просъществувалото до края на IV век [[Боспорско царство]].{{hrf|Canadian Institute of Ukrainian Studies|2001}} От края на III век пр.н.е. до края на I век част от Южен Сибир е част от държавата на [[хунну]].{{hrf|Di Cosmo|2002|}} В края на I век от изток в Европейска Русия навлизат [[хуни]]те, които през следващите десетилетия установяват контрол над степите северно от Кавказ, където подчиняват ираноезичните [[алани]].{{hrf|Гмыря|1995|9}} През V-VI век голяма част от Южен Сибир е под властта на хаганата [[Жоужан]], който изтласква към степите на Европейска Русия [[савири]]те и някои [[Огузи|огузки]] племена.{{hrf|Kim|131 – 132}} [[Файл:Kievan Rus en.jpg|мини|[[Киевска Рус]] през 10 век]] В средата на VI век степните области в Европейска Русия влизат в границите на [[Аварски хаганат|Аварския каганат]], а тези в Сибир – на [[Тюркски каганат|Тюркския каганат]], който към края на века се разширява до Азовско море.{{hrf|Pohl|1998|18}}{{hrf|Christian|1998|247 – 264}} През VII век Тюркският каганат постепенно се разпада, като в Европа на негово място възниква просъществувалата за кратко [[Велика България]],{{hrf|Златарски|1994|140 – 141}} последвана от [[Хазарски хаганат|Хазарският каганат]].{{hrf|Noonan|1999|498}} По същото време по средното течение на Волга възниква [[Волжка България]],{{hrf|Bowersock|1999|354}} а малко по-късно в Сибир тюркските владения за завзети от [[Уйгурски хаганат|Уйгурския]] и [[Кимакския каганат]].{{hrf|Golden|1990|349}}{{hrf|Плетнёва|1982|190}} През VII век в Хазарския каганат навлизат [[унгарци]]те, които през следващото столетие се изселват на запад.{{hrf|Library of Congress|1989}} В началото на IX век [[варяги]]те и свързваната с тях етническа група [[рус]] образуват [[Руски каганат|Руския каганат]] – мрежа от укрепени пунктове в северната половина на днешна Европейска Русия, от които контролират местното [[Угро-фински езици|угро-финско]], а в най-западните области и [[Славяни|славянско]] население.{{hrf|Franklin|1996|33 – 36}}{{hrf|Dolukhanov|1996|187}} През 862 година властта в северозападната част на тази територия е поета от [[Рюрик]] – [[Рюриковичи|неговите потомци]] управляват в Русия до края на XVI век, а тази година традиционно се смята за начало на руската държавност.{{hrf|Encyclopædia Britannica|2014b}} През 884 година наследникът на Рюрик [[Олег]] превзема [[Киев]], поставяйки началото на [[Киевска Рус]], държава с център в днешна северна [[Украйна]], която обхваща и значителна част от северните области на днешна Европейска Русия.{{hrf|Vernadsky|1973|29}} Около 988 година Киевска Рус приема [[християнство]]то с посредничеството на [[България]], от която възприема също [[старобългарски език|старобългарския език]] и кирилската писменост,{{hrf|Бодянский|1843}} а първият духовен глава на Киевската църква и първите нейни епископи са българи по народност.{{hrf|Благоев|2004}} В края на X век Хазарският каганат е унищожен от киевски и [[Огузи|огузки]] нападения{{hrf|Encyclopaedia Britannica|2020}} и доминиращо място в степите на Европейска Русия заемат [[печенеги]]те, последвани от [[кумани]]те. През XI-XII век Киевска Рус постепенно се децентрализира, като нейният велик княз остава номинален глава на система от [[Уделно княжество|уделни княжества]], владения на членове на [[Рюриковичи|Рюриковата династия]], намиращи се в сложна йерархия помежду си.{{hrf|Pipes|1974|42}} Главните уделни княжества на територията на днешна Русия са [[Новгородска земя|Новгородската земя]], [[Владимирско-Суздалско княжество|Владимирско-Суздалското]], [[Смоленско княжество|Смоленското]] и [[Рязанско княжество|Рязанското княжество]]. В първите години на XIII век в Южен Сибир и съседните части на днешна [[Монголия]] възниква [[Монголска империя|Монголската империя]], която за няколко десетилетия, водена от [[Чингис хан]] и неговите наследници, подчинява огромни територии от [[Китай]] до [[Средиземно море]] и [[Централна Европа]].{{hrf|Guzman|1988|568 – 570}} През 1223 година [[Бату хан]] навлиза в Източна Европа и разгромява куманите, [[Монголско нашествие в Киевска Рус|разграбва Киевска Рус]] и [[Монголско нашествие във Волжка България|напада Волжка България]]. В последвалите войни, в които по някои оценки населението на Рус намалява наполовина,{{hrf|Parallelsixty.com|2010}} куманите и Волжка България са изцяло подчинени от монголците, а повечето уделни княжества изпадат в зависимост от тях. Създадената от монголците [[Златна орда]], приела през XIV век [[ислям]]а за своя официална религия, е доминираща сила в Източна Европа през следващите няколко века, а зависимите от нея уделни княжества стават основата на бъдещата Русия.{{hrf|Curtis|1998a}} === Възходът на Москва === {{основна|Велико московско княжество|Руско царство}} [[Файл:Muscovy 1300-1462.png|мини|ляво|Териториално разширение на Московското княжество през 1300 – 1462 година]] [[Москва]] води началото си от крепост, изградена около 1156 година от великия княз на Киевска Рус [[Юрий Долгоруки]].{{hrf|moscow.org|2016}} През 1263 година градът става център на уделно княжество, владяно от семейството на владимирско-суздалските князе.{{hrf|Кучкин|2019}} През следващите десетилетия княжеството постепенно увеличава територията си, през 1325 година в Москва се премества митрополитът на Киев и Цяла Рус,{{hrf|Школьник|2019|31}} а през 1362 година московският княз [[Дмитрий Донски]] получава от Златната орда титлата на велик княз на Владимир и Суздал,{{hrf|Мороз|2019|1}} която е запазена от наследниците му, утвърждавайки ги като най-влиятелните владетели в руския североизток. През първата половина на XV век Великото московско княжество изпада в тежка криза, съпътствана с династични конфликти и активни интервенции на монголците. В същото време на запад се консолидира [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]], което завзема западните части на днешна Русия и влиза в съюз с традиционния съперник на Москва – [[Велико тверско княжество|Великото тверско княжество]].{{hrf|Encyclopædia Britannica|2016}} Москва постига обрат в средата на управлението на [[Иван III]], когато отхвърля зависимостта си от монголците (1480) и завладява [[Новгородска република|Новгородската република]] (1477) и Твер (1485).{{hrf|Curtis|1996}} В началото на XVI век московските велики князе подчиняват и останалите уделни княжества и се превръщат в единствената сила на изток от Литва и на север от монголците.{{hrf|Curtis|1996}} Засилването на Московското княжество е съпътсвано от засилваща се криза в Златната орда, която през 1395 година претърпява тежко поражение от войските на [[Тимур]], което я лишава от контрола върху северния клон на [[Път на коприната|Пътя на коприната]].{{hrf|Бартольд|1963|803}} През следващите десетилетия, до средата на XV век, Златната орда се разпада на няколко по-малки мюсюлмански държави, контролиращи части от територията на днешна Русия – [[Казанско ханство]], [[Сибирско ханство]], [[Ногайска орда]], [[Кримско ханство]], [[Узбекско ханство]].{{hrf|Почекаев|2004}} [[Файл:Ivan IV parsuna 3 N.Tagil.jpg|мини|200п|Иван IV Грозни, първият руски цар, управлявал от 1533 до 1584 година]] [[Иван IV]], наречен по-късно ''Грозни'' („Страшни“), става първият московски владетел, провъзгласил се официално за [[цар]], като символ на своите имперски претенции след завладяването на всички източни руски княжества.{{hrf|Curtis|1998b|}} Той централизира управлението, подчинява аристокрацията с жестоки репресии,{{hrf|Curtis|1998b|}} кодифицира законодателството, създава [[земски събор]]и, намалява влиянието на духовенството.{{hrf|Zenkovsky|1957|37}} Иван Грозни продължава руската експанзия, завземайки [[Казанско ханство|Казанското]], [[Астраханско ханство|Астраханското]] и [[Сибирско ханство|Сибирското ханство]],{{hrf|Martin|1995|395}} но претърпява поражение в [[Ливонска война|Ливонската война]],{{hrf|Urban|1983|}} а в края на управлението му страната е съсипана от вътрешна нестабилност, външни нападения, болести и глад. В годините след смъртта на Иван Грозни е прекъснато управлението на династията на [[Рюриковичи]]те и Русия навлиза в продължителен период на вътрешна и външна нестабилност, наричан [[Смутно време|Смутното време]], чиято кулминация са [[Велик глад в Русия (1601 – 1603)|Великият глад]], унищожил през 1601 – 1603 година около една трета от населението, и завземането на Москва от войски на [[Жечпосполита]] през 1610 година.{{hrf|Curtis|1998b|}} Въпреки тази криза, през следващите години страната постепенно се стабилизира, като за цар е избран боляринът [[Михаил (Русия)|Михаил Романов]], който успява да наложи [[Романови|своя династия]]. Възползвайки се от [[Въстание на Богдан Хмелницки|Въстанието на Богдан Хмелницки]], неговият наследник [[Алексей (Русия)|Алексей]] завладява през 1667 година [[Левобрежна Украйна]].{{hrf|Curtis|1998b|}} През този период започва колонизацията на [[Сибир]], като московски предни постове достигат до река [[Амур]] и полуостров [[Чукотка]],{{hrf|Wood|2011|320}} а руски кораби откриват [[Берингов проток|Беринговия проток]].{{hrf|Fisher|1981|}} Управлението на първите Романови е съпътствано и от масово [[крепостничество|закрепостяване]] на селяните, както и от чести бунтове, най-мащабно сред които е [[Въстание на Степан Разин|Въстанието на Степан Разин]] през 1667 – 1671 година.{{hrf|Skocpol|1988|}}{{hrf|Kotilaine|2004|264}}{{hrf|Curtis|1998b|}} === Руска империя === {{основна|Руска империя}} [[Файл:Peter de Grote.jpg|200px|ляво|мини|[[Петър I (Русия)|Петър Велики]]]] Наследникът на Алексей Романова [[Петър I (Русия)|Петър Велики]], управлявал от 1682 до 1725 година, извършва [[Реформи на Петър I|поредица от реформи]], насочени към модернизацията на страната по западноевропейски образец,{{hrf|Hughes|2000|}} и я превръща във фактор на европейската сцена. Той побеждава [[Швеция]] във [[Велика северна война|Великата северна война]], осигурявайки на Русия достъп до [[Балтийско море]],{{hrf|Solovyov|2001a}}{{hrf|Solovyov|2001b}} където основава новата столица [[Санкт Петербург]]. През 1721 година Петър Велики се обявява за [[император]]. Реформите на Петър започват да налагат Руската империя като един от най-важните политически и военни фактори в Европа.{{hrf|Тимошина|2015|}} С участието си в в тежки конфрикти, като [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]], [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]] и най-вече [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]], руската армия натрупва опит и възможности, сравними с тези на водещите европейски въоръжени сили.{{hrf|Prothero|1909|314 – 320}}{{hrf|Stone|2006|70 – 72}} Кулминацията на този възход идва под управлението на [[Екатерина II|Екатерина Велика]] (1762 – 1796), която разширява границите на Руската империя до централна Европа, [[Поделби на Жечпосполита|унищожавайки Жечпосполита]], а на юг отблъсква [[Османска империя|Османската империя]] и утвърждава руските граници до [[Черно море]] и [[Кавказ]].{{hrf|Maranzani|2020}} Военните успехи са постигнати за сметка на засилване на привилегиите на аристокрацията, разширяване на [[крепостничество]]то и отнемане на привилегиите на [[Казаци|казачеството]], което предизвиква съпротива, най-явна в бунта на [[Емелян Пугачов]].{{hrf|Forster|1970|165 – 172}} [[Файл:Suvorov crossing the alps.jpg|мини|Водените от [[Александър Суворов]] руски войски прекосяват [[Алпи|италианските Алпи]], 1799]] В края на 18 век, и особено след [[Френската революция]], в Европа се оформят две основни групи държави – тези, поддържащи антимонархическата линия начело с Франция от една страна, и от друга имперските държави, решени да запазят абсолютизма на всяка цена, сред които е и Руската империя. В Европа избухват т.нар. „коалиционни войни“. През 1799 Русия участва във [[Втора антифренска коалиция|Втората антифренска коалиция]] и по време на т.нар. [[Италиански поход]] руските войски достигат Милано, но са отзовани след оттеглянето империята от коалицията. През 1812 година [[Наполеон]] започва своето нахлуване в Русия, но претърпява грандиозен провал – лошото снабдяване на войските, упоритата руска съпротива и студът довеждат до катастрофалното поражение на нашествениците. Близо 95% от войниците на наполеоновата [[Великата армия|Велика армия]] загиват.<ref>{{cite web|title=Ruling the Empire|publisher=Library of Congress|url=http://countrystudies.us/russia/5.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> [[Александър I (Русия)|Александър I]] оглавява руската делегация на [[Виенски конгрес|конгреса във Виена]] и до голяма степен определя картата на Европа след Наполеоновите войни. Революционните идеи обаче не подминават Руската империя и през 1825 избухва въстанието на [[декабристи]]те. В края на консервативното царуване на [[Николай I (Русия)|Николай I]] (1825 – 55), руското влияние в Европа е прекъснато поради поражението в [[Кримската война]]. Между 1847 и 1851 г. масивна вълна от азиатска [[холера]] залива страната.<ref>{{cite book|last=Hosking|first=Geoffrey A.|title=Russia and the Russians: a history|year=2001|publisher=Harvard University Press|page=9|isbn=0-674-00473-6|url=http://books.google.com/books?id=oh-5AAmboMUC&pg=PA9&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false}}</ref> Наследникът на Николай – [[Александър II (Русия)|Александър II]], прави значителни промени в страната и отменя крепостничеството през 1861. Реформите довеждат до умерена индустриализация на страната и модернизация на армията ѝ. [[Файл:The Russian Empire-en.svg|300px|мини|ляво|Руската империя в края на [[19 век]]]] В края на 19 век се вижда възхода на различни социалистически движения в Русия. Александър II е убит през 1881 от революционни терористи. При управлението на [[Николай II (Русия)|Николай II]] (1894 – 1917) в страната избухват масови размирици заради загубената [[Руско-японска война|война с Япония]] и масовата екзекуция на демонстранти от царските войски ([[Кървава неделя (1905)|Кървавата неделя]]). В резултат от тези събития през 1905 избухва революция, която не успява да свали правителството, но императорът се принуждава да прокара радикални реформи. През 1914 г. Русия влиза в [[Първата световна война]] в отговор на ултиматумът на Австро-Унгария до [[Сърбия]], тъй като Сърбия и Русия са съюзници. Русия воюва на няколко фронта. През 1916 руската армия търпи сериозно поражение от Австро-Унгария и Германия. Нарастващите разходи за войната, стотиците хиляди жертви и корупцията на царския режим стават причина в началото на 1917 да избухне нова, още по-мащабна революция. [[Файл:19170704 Riot on Nevsky prosp Petrograd.jpg|мини|Петроград, 1917: сблъсъци между силите на Петроградския съвет и временното правителство няколко месеца след свалянето на царския режим]] [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]] принуждава Николай II да абдикира. Създава се република с временно правителство, но спорът за властта остава нерешен – от една страна са десни либерали, застъпващи се за конституционна монархия, а от друга са социалдемократите, желаещи републиканския строй. Социалдемократите се разцепват на [[меншевики]], склонни да се коалират с дясното правителство, и [[болшевики]], водени от [[Владимир Ленин]] и желаещи изцяло нов, пролетарски строй на управление. Властта в страната се раздвоява – Временният комитет на Държавната Дума, начело с десните и меншевиките води оспорвани политически борби с Петроградския работнически съвет на болшевиките. В същото време Русия все повече затъва във войната с Централните сили. Болшевиките преценяват, че е настъпило време за революция. На 26 октомври 1917 крайцерът „[[Аврора (крайцер)|Аврора]]“ дава началото на болшевишкия щурм на Зимния дворец в Петроград с оръдеен залп. Временното правителство е свалено, създава се ново работническо-селско правителство, провеждат се избори за нова конституция. Болшевиките обаче печелят 24% от гласовете, а меншевиките печелят 43%. Ленин решава да продължи борбата, вследствие на което избухва гражданска война. Авангард на двете враждуващи фракции са [[Червена армия|Червената армия]] и [[Бяла гвардия|белогвардейците]], като последните получават директна военна помощ (войски и провизии) от САЩ, Франция и Великобритания. Болшевишките сили побеждават, и през януари 1918 се създава [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистическа република]]. Два месеца по-късно Ленин подписва [[Брест-Литовски мирен договор|Брест-Литовския мирен договор]], с който Русия излиза от войната и отстъпва 150 000 km² площ на Финландия, Полша и Румъния. === Съветска Русия === {{основна|СССР|РСФСР}} През [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]] [[1917]] г. е свалено самодържавието. На [[25 октомври]] ([[7 ноември]] [[нов стил]]) [[1917]] г. избухва [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат. [[Файл:Smoke of chimneys is the breath of Soviet Russia.jpg|мини|Пропаганден плакат от епохата на индустриализацията. Лозунгът гласи: „Димът на комините – диханието на съветска Русия“.]] Развилата се гражданска война 1917 – [[1922]] г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-[[комунизъм|комунистическите]] принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари [[1918]] г. е образувана [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република]] (РСФСР). През [[1921]] г. е възприета [[нова икономическа политика]] (НЕП). На [[30 декември]] [[1922]] г. [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република|РСФСР]] заедно с [[Украйна]] [[Украинска съветска социалистическа република|(УССР)]], [[Беларус]] [[Белоруска съветска социалистическа република|(БССР)]] и републиките от [[Кавказкия регион]] образуват [[Съюз на съветските социалистически републики]] или СССР. От 15-те републики на СССР, [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република|Руската СФСР]] е най-голямата по отношение на територия (78% от територията на СССР) и съдържа над 60% от населението му. След смъртта на [[Ленин]] през 1924 г. [[Йосиф Сталин]] e избран за генерален секретар на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|комунистическата партия]] и бързо започва да концентрира властта в свои ръце. Той отменя [[Нова икономическа политика|НЕП]] на Ленин и инсталира изцяло [[планова икономика]]. [[Лев Троцки]], основен идеолог на теорията за световна революция, е изгонен от Съветския съюз през 1929 г. Продължаващата вътрешна борба в болшевишката партия кулминира в [[Голямата чистка]], период на масови репресии от 1937 до 1938, в която са били екзекутирани стотици хиляди политически противници и офицери. Съветският съюз успява много бързо да наложи тоталитарна система на управление благодарение на напредъка на далекосъобщителните технологии като [[радио]]то и [[телевизия]]та. От 1929 до края на сталиновото управление през системата от трудови лагери и колонии ([[ГУЛАГ]]) преминават между 18 и 20 милиона души, а други 6 – 7 милиона са разселени,<ref name="ConquestGRZ">Robert Conquest in [http://sovietinfo.tripod.com/CNQ-Victims_Stalinism.pdf „Victims of Stalinism: A Comment.“] ''Europe-Asia Studies'', Vol. 49, No. 7 (Nov., 1997), pp. 1317 – 1319 states: „We are all inclined to accept the Zemskov totals (even if not as complete) with their 14 million intake to Gulag 'camps' alone, to which must be added 4 – 5 million going to Gulag 'colonies', to say nothing of the 3.5 million already in, or sent to, 'labor settlements'. However taken, these are surely 'high' figures.“</ref> от които загиват между 1,03 и 1,6 милиона души (вкл. починалите от болести след освобождаването си).<ref name="Rosefielde7677">Steven Rosefielde. ''Red Holocaust'' [[Routledge]], 2009. ISBN 0-415-77757-7 pg. 67 ''„...more complete archival data increases camp deaths by 19.4 percent to 1,258,537“''; pg 77: ''„The best archivally based estimate of Gulag excess deaths at present is 1.6 million from 1929 to 1953.“ ''</ref> Под ръководството на Сталин страната за кратко време отбелязва изключително бърза реорганизация на икономическите дейности и се индустриализира с много високи темпове. Селското стопанство е [[колективизация|колективизирано]] и се трансформира от отрасъл с примитивен характер до централизиран и механизиран основен сектор от икономиката. Този процес е подсилен и чрез репресии срещу собствениците на частни стопанства, а сушата в Украйна става причина за катастрофални резултати в реорганизацията на земеделието там, довели до гладната смърт на няколко милиона души. Въпреки това СССР се трансформира от предимно аграрна икономика до голяма индустриална сила за кратък период от време. [[Файл:RIAN archive 93172 Defenders of Leningrad.jpg|ляво|мини|Червеноармейци по време на отбраната на Ленинград]] След редица провалени опити за постигане на антихитлеристки пакт с [[Великобритания (остров)|Великобритания]] и [[Франция]], руското правителство решава вместо това да си осигури [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакт за ненападение с Германия]]. Докато [[Хитлер]] завладява [[Полша]], [[Франция]] и други страни, които действат на един фронт в началото на Втората световна война, СССР се превъоръжава ударно и успява да си възвърне някои от бившите територии на Руската империя чрез [[Полска кампания (1939)|кампанията в Полша]] и [[Зимната война]]. На [[22 юни 1941]] г. [[Германска империя (1933-1945)|нацистка Германия]] изненадващо нахлува на територията на [[СССР]] с най-голямата и мащабна инвазия в човешката история, като по този начин се открива най-големия фронт на [[Втората световна война]] – [[Източен фронт (Втора световна война)|Източният]]. [[Вермахта]] постига огромен успех в началото на инвазията, като обкръжава и пленява близо 4 милиона съветски войници. Само за една година около 2,8 милиона от тях са екзекутирани или убити чрез гладуване, което е най-интензивният геноцид в историята на човечеството.<ref name="case">{{cite web|url=http://www.gendercide.org/case_soviet.html|title=Case Study: Soviet Prisoners-of-War (POWs), 1941 – 42|work=Gendercide Watch|accessdate=22 юли 2007}}</ref> Немската офанзива обаче е спряна в [[битка за Москва|битката за Москва]]. Впоследствие нацистите претърпяват голямо поражение в [[Битка при Сталинград|битката за Сталинград]] през зимата на 1942 – 43, след това в [[битката при Курск]] през лятото на 1943 година и не успяват да превземат [[Ленинград]] въпреки наложената му [[Обсада на Ленинград|900-дневна обсада]]. Под ръководство на [[Сталин]] и командири като [[Георгий Жуков|Георги Жуков]] и [[Константин Рокосовски]], както и благодарение на пропагандата, СССР тотално мобилизира промишлеността и населението си в борбата с окупационните сили и през 1944 година немците вече са в отстъпление. Съветските войски преминават през Европа (1944 – 45) и превземат [[Берлин]] през май [[1945]], което слага край на Втората световна война в Европа. През август 1945 съветската армия изтласква японските войски от [[Манджурия]] и Северна Корея, което допринася и за капитулацията на Япония. Последиците от т.нар. Велика отечествена война са над 26,6 милиона загинали цивилни и военни,<ref>[http://lib.ru/MEMUARY/1939-1945/KRIWOSHEEW/poteri.txt#w02.htm-186 G. I. Krivosheev Rossiia i SSSR v voinakh XX veka: Poteri vooruzhennykh sil; statisticheskoe issledovanie OLMA-Press, 2001 ISBN 5-224-01515-4 Table 115]</ref> което представлява около една трета от всички жертви на Втората световна война. Около 85% от загиналите са били от РСФСР, а над 80% са били от руски произход. Въпреки почти пълното опустошение на европейска Русия, Украйна и Беларус, СССР излиза от войната като световна суперсила. [[Файл:Gagarin blommor384 123398a.jpg|мини|ляво|[[Юрий Гагарин]], първият човек в Космоса]] След края на войната Източна Европа навлиза в сферата на влияние на СССР. Създава се комунистическа [[Германска демократична република|Източна Германия]], а в останалите източноевропейски страни (изкл. Финландия) комунистически правителства заместват управлявалите дотогава авторитарни монарси и десни автократични режими. Близката интеграция на тези страни довежда до създаването на икономически съюз – [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (СИВ) през 1949. Същата година СССР взривява първата си [[атомна бомба]] и консолидира комунистическите правителства в новосъздадените Китайска народна република и Северна Корея. Западните страни възприемат тези стъпки като заплашително нарастване на съветското влияние в световен мащаб и сформират военнополитическия блок [[НАТО]], с което се поставя началото на [[Студената война]]. Съветският съюз отговаря с формирането на военен съюз на [[Варшавския договор]] през 1955 г. Т. нар. „блоково противопоставяне“ започва – от една страна са водените от САЩ капиталистически държави, а от друга – водените от СССР комунистически държави. През целия период на Студената война двете суперсили се борят за влияние, инсталирайки диктаторски марионетни режими и поддържайки радикални и терористични групировки по целия свят. СССР застава на страната на арабските страни по време на [[Арабско-израелски конфликт|Израелско-арабския конфликт]]. [[Файл:RIAN archive 417888 Leonid Brezhnev speaks at 18th Komsomol Congress opening.jpg|мини|225px|Леонид Брежнев изнася реч при откриването на 18-ия конгрес на [[комсомол]]а, 1979]] От 1953 до 1964 г. СССР е управляван от [[Никита Хрушчов]], който осъжда култа към личността на Сталин и стартира политика на десталинизация. На 20-ия конгрес Хрушчов поставя въпроса за ексцесиите при управлението на Сталин в реч, озаглавена „[[За култа към личността и неговите последици]]“ ({{lang|ru|„О культе личности и его последствиях“}}). Изнася се информация за големите репресии и многобройните концлагери. Започва разформироването на системата от трудови лагери, освобождаване на политически затворници и „разведряване“ във вътрешната политика, изразяващо се в умерено увеличаване на личните и граждански свободи. Хрушчов обявява амнистия и либерализация на съветското общество. В същото време напрежението в отношенията със Съединените щати се засилва многократно. През 1956 г. СССР смазва [[Унгарска революция (1956)|опит за антиправителствено въстание]] в Унгария чрез разполагане на десетки хиляди войници в тази страна. СССР продължава да влага огромни средства в мащабни проекти: „[[Овладяване на целината]]“; развитие на атомните технологии с построяване на първата АЕЦ и първият атомен ледоразбивач в света; космическа програма с изпращането на [[Спутник-1|първия изкуствен спътник]] и [[Юрий Гагарин|първия човек в Космоса]]. През 1961 г. в Куба са разположени съветски ядрени ракети със среден обсег, което предизвиква [[Карибска криза|карибската ракетна криза]]. Въпросът е разрешен след като Хрушчов се съгласява да изтегли ракетите си от Куба, но заплахата от трета световна война и ядрен конфликт не намалява. Съветският съюз скъсва връзките си с Китай, където [[Мао Дзедун]] продължава отречената от социалистическия лагер сталинистка линия. През 1964 г. СССР бива оглавен от [[Леонид Брежнев]], чието управление става известно като ерата на застоя – период, когато икономическият растеж се забавя, но международното напрежение спада. Икономическият застой е породен от липса на модернизация на промишлеността, неефективно усвояване и разпределение на природнте суровини, бюрокрация и несъразмерно високи военни разходи. През 1979 г. [[Война в Афганистан (1979-1989)|съветски войски навлизат в Афганистан]]. На международно ниво е заявено, че СССР влиза в [[Афганистан]], ръководейки се от принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната и лично от президента [[Хафизула Амин]] за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили. [[Файл:RIAN archive 848095 Signing the Agreement to eliminate the USSR and establish the Commonwealth of Independent States.jpg|мини|Държавните глави на Русия, Беларус и Украйна подписват [[Беловежко споразумение|Беловежкото споразумение]] за разтуряне на СССР и създаване на ОНД]] През 1980-те ерозията на икономиката и обществото вече става видима. Оглавилият страната през 1982 г. [[Юрий Андропов]] опитва да се справи с корупцията в системата, уволнявайки десетки министри и правейки за пръв път публично достояние фактите около стагнацията и злоупотребите.<ref>[[Голяма руска енциклопедия]], 2005 т. 1, стр. 742.</ref> [[Михаил Горбачов]] прави опит да реформира системата в края на 1980-те чрез серия от реформи, наречени „[[перестройка]]“, но те в крайна сметка отключват серия от неконтролируеми социално-икономически процеси. СССР започва да се разпада към 1990 година, а през 1991 г. на [[Прибалтийски републики|прибалтийските републики]] е дадена независимост. На 17 март, след проведен референдум, огромното мнозинство от участващите граждани гласуват в полза на запазването на СССР и обновена федерация. През август 1991 г. обаче е [[Августовски пуч в СССР (1991)|извършен държавен преврат]] срещу Горбачов, който подкопава властта на КПСС и в крайна сметка довежда до пълния разпад на СССР. Съюзът официално престава да съществува на 25 декември 1991 г., когато и Руската съветска федеративна социалистическа република става независима под името Руска федерация. === Руска федерация === Според конституцията в състава на Руската федерация влизат 83 субекта, 46 от които се наричат области, 21 – републики, девет носят името край, три са градове от федерално значение, четири са автономни окръзи и един е автономна област. [[Файл:Evstafiev-chechnya-palace-gunman.jpg|мини|ляво|Чеченската столица [[Грозни]] по време на Първата чеченска война, януари 1995]] За първи президент на Русия е избран [[Борис Елцин]]. През септември [[1993]] г. с указ на президента е ликвидирана системата на съветите в Русия, а през декември е приета нова конституция. Икономическата либерализация е формирана около концепцията за т. нар. „шокова терапия, препоръчана от“ САЩ и [[Международния валутен фонд]].<ref>{{Cite news|url=http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9F0CEED91F39F932A15751C1A965958260|title= U.S. is abandoning 'shock therapy' for the Russians|author=Sciolino, E.|work=The New York Times|accessdate=20 януари 2008|date=21 декември 1993}}</ref> Всичко това довежда до голяма икономическа криза, характеризираща се с 50% спад на БВП и промишленото производство между 1990 и 1995.<ref name=OECD/><ref>{{cite web|title=Russia: Economic Conditions in Mid-1996|publisher=Library of Congress|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+ru0119)|accessdate=4 март 2011|archiveurl=https://archive.is/rP1U|archivedate=22 септември 2012}}</ref> Приватизацията до голяма степен измества контрола на предприятията от държавните агенции към частни лица с вътрешни връзки в държавната система. Много от новобогаташите и бизнесмените взимат милиарди в брой и ги реализират извън страната в огромни капитали.<ref>{{cite web|title=Russia: Clawing Its Way Back to Life (int'l edition)|work=BusinessWeek |url=http://www.businessweek.com/1999/99_48/b3657252.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Депресията на държавата и икономиката довеждат до разпад на социалните услуги; раждаемостта се срива, а смъртността се повишава в пъти. Зараждат се масов алкохолизъм и наркомания, в резултат на които годишно умират хиляди хора. Милиони хора са захвърлени в бедност, от ниво на 1,5% бедност в края на съветската ера (1989) до 39 – 49% в средата на 1993.<ref name=worldbank>{{Cite book|author=Branko Milanovic|title=Income, Inequality, and Poverty During the Transformation from Planned to Market Economy|publisher=The World Bank|year=1998|pages=186 – 189}}</ref> През 90-те години се вижда крайна корупция и беззаконие, възход на престъпни банди и насилие.<ref>{{Cite journal|author=Jason Bush|title=What's Behind Russia's Crime Wave?|journal=BusinessWeek Journal|date=19 октомври 2006|url=http://www.businessweek.com/globalbiz/content/oct2006/gb20061019_110749_page_2.htm}}</ref> Зараждат се и конфликти, породени от ислямски фундаментализъм в [[Чечня]] и [[Дагестан]]. [[Файл:Президент и Демидов-Плаза 2010 (2).JPG|мини|Строящи се небостъргачи в [[Екатеринбург]]]] Русия поема отговорността за уреждането на външния дълг на СССР въпреки че населението на Русия е 60% от това на СССР по време на неговото разтрогване.<ref>{{cite web|title=Russia pays off USSR's entire debt, sets to become crediting country|publisher=Pravda.ru|url=http://english.pravda.ru/russia/economics/22-08-2006/84038-paris-club-0|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Високият бюджетен дефицит причинява тежка финансова криза с хиперинфлация през 1998.<ref name=OECD>{{cite web|title=Russian Federation|publisher=Organisation for Economic Co-operation and Development (OECD)|url=http://www.oecd.org/dataoecd/7/50/2452793.pdf|accessdate=24 февруари 2008|format=PDF}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.iie.com/publications/papers/aslund0108.pdf|title=Russia's Capitalist Revolution|author=Aslund A|accessdate=28 март 2008|format=PDF}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304030126/http://www.iie.com/publications/papers/aslund0108.pdf |date=2016-03-04 }}</ref> В условията на тежката икономическа криза и конфликтът в Чечня, на 31 декември 1999 президентът Елцин подава оставка. Тогавашният министър-председател [[Владимир Путин]] се кандидатира за президент и спечелва изборите през 2000 година. Путин дава началото на [[Втора чеченска война|Втората чеченска война]], която се увенчава с успех за руската армия и чеченските терористични групи са смазани, а на Чеченска република Ичкерия е сложен край и тя се връща в състава на федерацията. В рамките на два последователни мандата Путин поддържа много висок икономически растеж и връща Русия на световната икономическа и дипломатическа сцена. Западът критикува управлението му заради ограничаването на гражданските свободи,<ref>{{cite web|author=Treisman, D|title=Is Russia's Experiment with Democracy Over?|url=http://www.international.ucla.edu/article.asp?parentid=16294|publisher=UCLA International Institute|accessdate=31 декември 2007}}</ref> но вътре в страната той се радва на голяма популярност заради икономическото възстановяване, увеличаване на доходите и намаляването на престъпността.<ref>{{Cite news|author=Stone, N|title=No wonder they like Putin|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/guest_contributors/article2994651.ece|work=The Times |location=UK |accessdate=31 декември 2007|date=4 декември 2007}}</ref> След края на президентския мандат на [[Дмитрий Медведев]], Путин отново става президент през 2012 година. На 22 август 2012 Русия става член на [[Световната търговска организация]]. ==== Трети президентски мандат за Путин и радикализация на руската политика ==== Съпътстващите президентските избори [[Руски протести (2011 – 2012)|в Русия протести от 2012 – 2013]] не успяват да възпрепятстват избирането на Путин за президент, който дори успява да получи в някои избирателни райони над 146%<ref>[http://gawker.com/5864945/putin-clings-to-victory-as-russias-voter-turnout-exceeds-146 Putin Clings to Victory as Russia's Voter Turnout Exceeds 146%]</ref> при общи резултати подкрепа от 63,6%, като заради водената националистическа и агресивна политика и кампания до 82% са готови да подкрепят Путин.<ref>[http://rbth.com/news/2014/08/13/some_82_percent_of_russians_ready_to_support_putin_in_next_election_-_po_38954.html Some 82 percent of Russians ready to support Putin in next election – poll]</ref> [[Файл:2016-05-09. День Победы в Донецке 093.jpg|мини|[[Донецка народна република]], [[Ден на победата (9 май)|9 май]] 2016]] През март 2014, Русия, след навлизане на нейни въоръжени войски в АР Крим (Украйна), провежда незаконен според Конституцията на Украйна референдум, който с голямо мнозинство гласува присъединяване към Руската федерация на Крим и следователно отделяне от Украйна. Към началото на април 2014 Русия има разположени около 40 000 войски, включително моторизирани и въздушни, по източната граница на Украйна, като според анализатори това предхожда атакуване на Източните региони на Украйна. Страните от НАТО са въвели основно икономически и ограничени санкции към Русия заради нейните действия, като на 3 април 2014 РФ оттегля военното си аташе от НАТО. ==== Украинска криза ==== Макар термините украинска криза, анексиране/присъединяване на [[Крим]] и [[Севастопол]], нова [[студена война]] и т.н. да изглеждат вече наложени, според някои анализатори става дума за [[неконвенционална война]] (подготвяна поне от 2008 година насам) на Русия срещу Украйна, както и започването на действия по Четвърта световна война (Третата според тях е Студената война от втората половина до 1990-те години) на Русия и „Руския свят“ срещу англосаксонските държави.<ref>Андрей Иларионов, [http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/06/22/2326259_chetvurtata_svetovna_voina/ Четвъртата световна война], в. Дневник, 22 юни 2014</ref> Според [[Франсис Фукуяма]] обаче „Русия се бори за възстановяването на своето национално достойнство, а кризата около Украйна няма никакво отражение над територии извън бившия СССР“,<ref>[http://www.vesti.bg/analizi-i-komentari/analiz/fukuiama-niama-nova-studena-vojna-6014963 ''Фукуяма: Няма нова Студена война''. Източник: Дойче веле], vesti.bg, 17 юни 2014</ref> този вид трактовка отговаря на търсенията на новия евразийски и панславистки национализъм в Русия, ползващ и термина Нова Русия и който непрекъснато търси исторически и други основания, които да разширяват границите на днешната Руска Федерация и Русия сама по себе си.<ref>[http://cont.ws/post/54071 Славяно-евразийство]</ref> В района на Крим и Севастопол се намира най-голямата военноморска база на Русия с излаз на Черно море. Това е и една от основните причини Русия да се опитва да запази този район. == Демография == {{основна|Население на Русия|Народи в Русия|Руснаци}} [[Файл:Зрители лектория Cosmos на Geek Picnic 2018 SPb.jpg|мини|250п|Младите руснаци]] Населението на Руската Федерация възлиза на около 146 700 000 жители. [[Гъстота на населението|Гъстотата на населението]] е 9 души/km², като по този показател е една от най-слабо населените страни в света. Населението е предимно градско. Повечето от близо 150-те милиона руснаци произхождат от групата на т. нар. [[източни славяни]], чиято прародина е вероятно днешна [[Украйна]]. Възрастова структура (2008 г.): * 0 – 14 г. – 14,6% (мъже 10 557 858/жени 10 033 254); * 15 – 64 г. – 71,2% (мъже 48 187 807/жени 52 045 102); * 65 г. и повече: – 14,1% (мъже 6 162 400/жени 13 695 673). === Етнически състав === [[Файл:Siberian-eskimo-Nabogatova-.PNG|мини|250п|Юпикска жена, държаща бивни от морж. Юпиките са един от ескимоските народи, населяващи далечните североизточни части на Русия]] Според преброяването от 2010 година, 81 % от населението на Русия се състои от етнически [[руснаци]]. Над 160 етнически групи живеят в границите на Русия.<ref name = ethnicgroups>[http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus_nac_02.php Ethnic groups in Russia], 2002 census, Demoscope Weekly. Посетен на 5 февруари 2009.</ref> По население Русия се нарежда на осмо място в света и на първо в Европа, макар и гъстотата на населението да е много ниска. Около 75% от населението живее в градските райони. Населението на Русия е 148 689 000 души през 1991, малко преди разпадането на СССР. В средата на 1990-те спадът е много рязък.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/russia/29.htm|publisher=Library of Congress|title=Demographics|accessdate=16 януари 2008}}</ref> Смъртността се повишава неколкократно, а раждаемостта спада. През 2009 Русия отбелязва годишен ръст на населението за първи път от петнадесет години, с общ ръст от 10 500.<ref name=gks>[http://www.gks.ru/free_doc/2010/demo/dem-sit-09.doc Демографска статистика за Русия] от [[Росстат]]</ref> Същата година 279 906 имигранти от страните от ОНД пристигат да работят в Русия. Броят на руските емигранти постоянно намалява – от 359 000 през 2000 година те са намалели до 32 000 годишно заради подобряването в стандарта на живот. Около 116 милиона етнически руснаци живеят в Русия и около 20 милиона живеят в други бивши републики на СССР,<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article728982.ece Putin tries to lure millions of Russian expats home] Times Online. 9 февруари 2006.</ref> най-вече в [[Украйна]], [[Казахстан]] и [[Беларус]].<ref>[http://books.google.com/books?id=YLeAxHLmgR8C&pg=PA15 Migrant resettlement in the Russian federation: reconstructing 'homes' and 'homelands'] by Moya Flynn (1994). p.15. ISBN 1-84331-117-8</ref> Процентът на раждаемост е по-висок от този в повечето европейски страни (12,6 раждания на всеки 1000 души към 2010, сравнено с 9,90 на 1000 за ЕС),<ref>{{cite web|last=The World Factbook|title=Rank Order—Birth rate|publisher=Central Intelligence Agency|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html|accessdate=25 април 2009}}</ref> но процентът на смъртност също е значително по-висок (14,3 на 1000 за Русия срещу 10,28 на 1000 за ЕС).<ref>{{cite web|last=The World Factbook|title=Rank Order—Death rate|publisher=Central Intelligence Agency|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html|accessdate=25 април 2009}}</ref> През 2011 година населението нараства със 191 000 души.<ref>{{Citation |title=www.gks.ru |url=http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat/rosstatsite/main/population/demography/ |accessdate=2010-12-13 |archivedate=2010-12-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101213134234/http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat/rosstatsite/main/population/demography/ }}</ref> Правителството прилага редица програми, предназначени за повишаване на раждаемостта и привличане на повече мигранти. Месечните плащания на правителството за подпомагане на деца се удвояват до 55 щ.д., а от 2007 година насам всяка жена получава еднократна помощ от 9200 щ.д. за второ дете.<ref>{{cite web|title=Country Profile: Russia|publisher=[[Library of Congress]]—Federal Research Division|month=Октомври|year=2006|url=http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/profiles/Russia.pdf|accessdate=27 декември 2007|format=PDF|archiveurl=http://web.archive.org/web/20050226190624/http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/profiles/Russia.pdf|archivedate=26 февруари 2005}}</ref> === Градове === {{Градове-основни-Русия}} {{clear}} === Вероизповедания === {{основна|Религия в Русия}} [[Файл:A Church in Pereslavl-Zalessky.jpg|мини|ляво|upright|Църква в Переславъл-Залески]] [[Православие|Православното християнство]], Ислямът, Будизмът и Юдаизмът са традиционни религии в Русия, законно част на „историческото наследство“ на Русия.<ref>{{Cite book|author=Bell, I|title=Eastern Europe, Russia and Central Asia|url=http://books.google.com/?id=EPP3ti4hysUC&pg=PA47|accessdate=27 декември 2007|isbn=978-1-85743-137-7|year=2002}}</ref> [[Руската православна църква]] е, и остава след [[Болшевишката революция]] най-голямата [[Автокефалия|автокефална]] църква в Русия, а и в света. [[Великден]] е най-популярният религиозен празник в Руската Федерация, отбелязван от над 90% от всички руски граждани (източноправославни), включително голям брой нерелигиозни. Повече от три четвърти от руснаците празнуват Великден с традиционните козунаци, боядисани яйца и традиционното руско ястие (на [[руски език|руски]]: ''Па́сха'')<ref>{{cite web|url=http://www.interfax-religion.com/?act=news&div=8400 |title=Interfax-Religion |publisher=Interfax-Religion |accessdate=2 ноември 2011}}</ref> или преведено на [[Български език|български]] „Великден“. Проследени обратно до покръстването на Киевска Рус през 10 век, руското православие е доминиращата религия в страната, над 100 милиона граждани се смятат за руски православни християни.<ref>{{cite web|url=http://www.state.gov/g/drl/rls/irf/2007/90196.htm|accessdate=8 април 2008|title=Russia}}</ref> 95% от регистрираните православни енории принадлежат на Руската православна църква, има редица по-малки православни църкви.<ref>{{cite web|title={{икона|ru}} Сведения о религиозных организациях, зарегистрированных в Российской Федерации По данным Федеральной регистрационной службы|date=December 2006|url=http://www.religare.ru/2_36302.html|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Въпреки това, по-голямата част на православните вярващи не ходят на църква редовно. Също съществуват малки християнски деноминации, като католици, както и различни протестантски църкви. Русия е известна с красивите си и скъпи църкви, със златни и разноцветни куполи. Един от символите на Русия и руската архитектура е катедралата „Св. Василий Блажени“, построена през 1561 г. до Червения площад. Оценките за броя на мюсюлманите в Русия варират от 7 – 9 милиона. Също така там има от 2 – 3 милиона временни мюсюлмани, мигранти от територията на бившия СССР.<ref>{{cite web|title=Russia's Islamic rebirth adds tension|work=Financial Times|url=http://www.ft.com/cms/s/0/3f3fba2c-474f-11da-b8e5-00000e2511c8.html|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Повечето мюсюлмани живеят в Татарстан и в Кавказ. Будизмът е традиционен за три региона на Руската Федерация: [[Бурятия]], [[Тува]] и [[Калмикия]], както и за някои жители на сибирски и далекоизточни региони, като [[Чукотка]] и [[Якутия]]. Славяните са предимно Православни християни, тюркско-говорещите са предимно мюсюлмани, и монголските народи са будисти.<ref>{{cite web|title=Russia::Religion|publisher=Encyclopædia Britannica Online|year=2007|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia|accessdate=27 декември 2007}}</ref> === Езици === {{основна|Езици в Русия|Руски език|Славяни}} [[Файл:Russian language status and proficiency in the World.svg|мини|Държави, в които се говори [[руски език]]]] Живущите в Русия 160 етнически групи говорят около 100 езика. Според преброяването от 2002 г., 142,6 млн. души говорят на руски, следвани от татарски с 5,3 милиона и украински с 1,8 милиона говорещи.<ref>{{cite web|url=http://www.perepis2002.ru/index.html?id=87|title=Russian Census of 2002|work=4.3. Population by nationalities and knowledge of Russian; 4.4. Spreading of knowledge of languages (except Russian)|publisher=[[Rosstat]]|accessdate=16 януари 2008}}</ref> Руският е единственият официален език на държавата, но Конституцията дава право на федералните републики да направят родния си език втори официален, непосредствено след руския.<ref name="Article 68, §2">{{cite web|title=The Constitution of the Russian Federation|work=(Article 68, §2)|url=http://www.constitution.ru/en/10003000-04.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Руският език е бил официален език на СССР.<ref>{{cite web|title=ЗАКОН СССР ОТ 24.04.1990 О ЯЗЫКАХ НАРОДОВ СССР|publisher=[[Government of the Soviet Union]]|date=24 април 1990|url=http://legal-ussr.narod.ru/data01/tex10935.htm|trans_title=Law of the USSR from 24.04.1990 On languages of the USSR|accessdate=24 октомври 2010|език=ru}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160508201331/http://legal-ussr.narod.ru/data01/tex10935.htm |date=2016-05-08 }}</ref> Руският език е географски най-широко разпространения език на [[Евразия]] и най-широко разпространеният [[славянски език]].<ref>{{cite web|title=Russian|publisher=University of Toronto|url=https://web.archive.org/web/20111102222825/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|accessdate=27 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20070106002617/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|archivedate=6 януари 2007}}</ref> Той принадлежи към индоевропейското езиково семейство и е един от живите членове на източните славянски езици, а другите два са [[беларуски]] и [[украински език|украински]]. Писмените извори на Стария Източен славянски (Стария руски) се датират от 10 век насам.<ref>[http://www.foreigntranslations.com/languages/russian-translation/russian-language-history/?page-content.cfm/page/russian-language Russian Language History] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130727003320/http://www.foreigntranslations.com/languages/russian-translation/russian-language-history/?page-content.cfm/page/russian-language |date=2013-07-27 }} foreigntranslations.com</ref> Руският езиков център твърди, че една четвърт от световната научна литература е публикувана на руски език.<ref>{{cite web|title=Russian language course|publisher=Russian Language Centre, Moscow State University|url=http://www.mgu-russian.com/programms/russian-language-course/en|accessdate=27 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120530102447/http://www.mgu-russian.com/programms/russian-language-course/en |date=2012-05-30 }}</ref> Също така се прилага като средство за кодиране и съхраняване на универсално познание, 60 – 70% от цялата световна информация се публикува на английски и руски език. Руският е един от шестте официални езика на [[ООН]].<ref>{{cite web|last=Poser|first=Bill|url=http://itre.cis.upenn.edu/~myl/languagelog/archives/000854.html|title=The languages of the UN|publisher=Itre.cis.upenn.edu|date=5 май 2004|accessdate=29 октомври 2010}}</ref> За поддържането в чужбина, разпространението и поощряването на ученето му се грижат някои руски организации, най-голямата от които е Россотрудничество. == Здравеопазване == {{основна|Здравеопазване в Русия}} [[Файл:Одна из операционных Городской больницы №1. Норильск.jpg|200п|мини|Операционна зала в градската болница на [[Норилск]]]] Руската конституция гарантира безплатно и универсално здравеопазване за всички граждани.<ref>{{cite web|title=The Constitution of the Russian Federation|work=Article 41|url=http://www.constitution.ru/en/10003000-03.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> На практика, обаче, безплатно здравеопазване е частично ограничено, поради задължителна регистрация.<ref>{{cite web|title=Russian ombudsman about propiska restrictions in modern Russia|url=http://www.newsru.com/russia/06jun2007/lukin.html|accessdate=23 юли 2008}}</ref> Въпреки че Русия има повече лекари, болници и здравни работници от почти всяка друга страна в света на глава от населението,<ref>{{cite web|title=Healthcare in Russia – Don’t Play Russian Roulette|publisher=justlanded.com|url=http://www.justlande/refd.com/english/Russia/Articles/Health/Healthcare-in-Russia|accessdate=3 октомври 2010}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> след разпадането на СССР здравето на руското население е намаляло значително като резултат от социални и икономически промени в начина на живот;<ref>{{Cite news|author=Leonard, W R|title=Declining growth status of indigenous Siberian children in post-Soviet Russia|month=Април|year=2002|url=https://web.archive.org/web/20111028215742/http://findarticles.com/p/articles/mi_qa3659/is_200204/ai_n9037764/|accessdate=27 декември 2007|work=Human Biology}}</ref> тенденцията е обърната, само през последните години, средната продължителност на живота се е увеличила с 2,4 години за мъжете и 1,4 години за жените между 2006 – 2009 г. Считано от 2009 г. средната продължителност на живота в Русия е 62,77 години за мъжете и 74,67 години за жените.<ref>[http://www.gks.ru/free_doc/new_site/population/demo/demo26.xls Russian life expectancy figures] [[Rosstat]]. Посетен на 21 август 2010</ref> Най-големият фактор, който допринася за относително ниската продължителност на живота при мъжете е висока смъртност сред мъжете в трудоспособна възраст от предотвратими причини (например отравяне с [[алкохол]], [[пушене]], [[пътнотранспортно произшествие|пътнотранспортни произшествия]]). Голямата разлика между двата пола в продължителността на живота е в резултат на високите жертви по време на [[Втората световна война]]. Неравновесието между половете остава и до днес и има 0,859 мъже на всяка жена. През [[2014]] г. Русия изнася лекарства за 15 млрд. рубли.<ref>[http://bg.rbth.com/economics/2015/08/11/koy-i-kde-iznasya-ruski-lekarstva_382925 Кой и къде изнася руските лекарства]?</ref> Попада и сред челната петица на производителките на медицински изотопи.<ref>[http://bg.rbth.com/society/2014/08/03/iadreni_ucheni_tlaskat_meditzinata_17973 Ядрени учени тласкат медицината]</ref> == Образование == {{основна|Образование в Русия}} [[Файл:Moscow State University crop.jpg|мини|273x273px|Главната сграда на [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]].|ляво]]Русия има безплатна образователна система, гарантираща за всички граждани от Конституцията,<ref>David Johnson, ed., ''Politics, Modernisation and Educational Reform in Russia: From Past to Present'' (2010)</ref> обаче получаването на субсидии за след средно образование е силно конкурентно.<ref>{{cite web|author=Smolentseva, A|title=Bridging the Gap Between Higher and Secondary Education in Russia|url=http://www.bc.edu/research/cihe.html|accessdate=27 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100827051359/http://www.bc.edu/research/cihe.html |date=2010-08-27 }}</ref> От [[1990]] г. 11-годишна школа за обучение е въведена. Образованието в държавните средни училища е безплатно; първо третичното (университетско ниво) образование е безплатно с резервации: значителен дял от студентите се обучават за пълен размер заплата (много държавни институции започнаха да отварят търговски позиции в последните години).<ref>{{cite web|title=Higher Education Institutions|url=http://www.gks.ru/free_doc/2007/b07_12/08-10.htm|publisher=[[Rosstat]]|accessdate=1 януари 2008|archiveurl=http://web.archive.org/web/20080229005920/http://www.gks.ru/free_doc/2007/b07_12/08-10.htm|archivedate=29 февруари 2008}}</ref> През [[2010]] г. руското образование е обявено за едно от най-добрите в развитите страни.<ref>[http://psypress.ru/articles/26005.shtml psypress.ru]</ref> През 2004 г., държавните разходи за образование възлизат на 3,6% от БВП, или 13% от консолидирания държавен бюджет.<ref>{{cite web|url=http://unesdoc.unesco.org/images/0015/001547/154743e.pdf|title=Education for All by 2015: will we make it? EFA global monitoring report, 2008|format=PDF|accessdate=27 април 2010}}</ref> Правителството отпуска финансиране, за да се плащат таксите за обучение в рамките на установената квота или броя на студентите за всяка държавна институция. В институциите за висше образование, на студентите им се плаща стипендия и осигуряват безплатни жилища.<ref>{{cite web|title=Higher education structure|publisher=State University Higher School of Economics|url=http://www.hse.ru/en/rus-ed.html|accessdate=27 декември 2007}}</ref>[[Файл:Imperial Academy of Arts in SPB.jpg|300п|мини|Националната художествена академия на Русия в Санкт Петербург]]Най-старите и най-големите руски университети са [[Московския държавен университет]] и [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския държавен университет]]. През [[2000]] г., с цел създаване на по-добро висше образование и изследователски институции с подобен мащаб в руските региони, правителството стартира програма за създаване на федерални университети, най-вече чрез сливане на съществуващите големи регионални университети и изследователски институти, като им предоставя специално финансиране. Тези нови институции включват Южния федерален университет, Сибирски федерален университет, Казан-Волга Федерален университет, Североизточен Федерален университет и Далекоизточен федерален университет. === Рейтингови класации === [[Файл:Far Eastern Federal University, Vladivostok, Russia.jpeg|ляво|мини|Кампусът на [[Далекоизточен федерален университет|Далекоизточния федерален университет]] във [[Владивосток]]]] Руски университети се намират на челните места в редица световни проучвания. На изследване, показващо най-добрите университети в страните от БРИКС, Русия в челната стотица е представена от седем университета, като най-високото място заема именно [[Московски държавен университет|Московският държавен университет]], класиран на 5-о място.<ref name="bulgarian.ruvr.ru">{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_07/Rejting-na-universitetite-v-stranite-ot-BRIKS-Kitaj-izprevari-Rusija-6863/ |accessdate=2015-08-23 |archivedate=2015-08-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150802185208/http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_07/Rejting-na-universitetite-v-stranite-ot-BRIKS-Kitaj-izprevari-Rusija-6863/ }}</ref> През [[2015]] г. Московският университет заема 25-а позиция по версията на американския изследователски център ''Times Higher Education''.<ref name="rusofili.bg">[http://rusofili.bg/рейтингът-на-мгу-се-покачи-рязко-в-клас/ rusofili.bg]</ref><ref name="www.timeshighereducation.co.uk">[https://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/2015/reputation-ranking#/sort/0/direction/asc www.timeshighereducation.co.uk]</ref> Две години по-рано през [[2013]] г. МГУ се намира в групата на университетите на 250-266-о място,<ref name="rusofili.bg"/> след което през [[2014]] заема 196-а позиция,<ref>[http://offnews.bg/news/Свят-_12/Топ-400-на-университетите-в-света-класация_397206.html offnews.bg]</ref> през същата година се нарежда и на 8-о място сред най-добрите университети в Европа.<ref>[http://profit.bg/news/Naj-dobrite-universiteti-v-Evropa/nid-125934.html profit.bg]</ref> [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургският университет]] влиза в челната стотица през 2015, заемайки 81-80-о място.<ref name="www.timeshighereducation.co.uk"/> В Русия се реализира т.нар. „Проект 5 – 100“, насочен към повишаване на международния авторитет на руските университети. Същността му се състои в това, че до [[2020]] г. пет руски университета трябва да са в стоте най-добрите висши учебни заведения в света.<ref name="bulgarian.ruvr.ru"/> === Русия като център за интернационално обучение === [[Файл:RUDN.jpg|мини|260x260px|[[Руски университет за дружба на народите|РУДН]] в [[Москва]] – едно от най-престижните висши учебни заведения в страната, известен с интернационалната си среда – в него учат студенти от 146 страни в света.]] Към руското образование сериозен интерес от страна на чуждестранните студенти има още през времената на Съветския съюз, като се набляга на високата подготовка и възможностите за професионално развитие.<ref>[http://monitor.bg/article?id=358205 monitor.bg]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 50-те и 60-те години Съветският съюз решава да окаже културна помощ на страните, получили свобода от [[Колония|колониална зависимост]], поради което е създаден и [[Руски университет за дружба на народите|Руският университет на дружбата на народите (РУДН)]] за подготовка на високо квалифицирани национални кадри за страните от [[Азия]], [[Африка]] и [[Латинска Америка]] и възпитание в дух на дружба между нациите.<ref>[http://www.embrusscambodia.mid.ru/rudn.html www.embrusscambodia.mid.ru]</ref> Освен това университетът дава възможност на младежи от по-бедните семейства да получат образование. [[Московски държавен институт по международни отношения|Московският държавен институт по международни отношения]] е един от най-престижните и е подготвял дипломатите на повечето страни от Източна Европа и руската сфера на влияние, стоейки на челните позиции. През [[2008]] в Русия е приет закон за създаване на държавни квоти за университетите, според които за сметка на държавния бюджет могат да учат не повече от 10 000 чуждестранни студенти. През [[2015]] г. броят на чужденците, учещи в Русия, се покачва с 14,4% спрямо предходната година и числото им достига 186 000,<ref name="www.vedomosti.ru">[http://www.vedomosti.ru/management/articles/2015/02/19/student-stupenka-k-rejtingu#/galleries/140737492100710/normal/1 www.vedomosti.ru]</ref> като най-големият им брой е от бившите съветски републики, [[Китай]], [[Индия]], [[Малайзия]], [[Виетнам]], някои африкански страни и др.<ref name="www.vedomosti.ru"/> == Държавно управление == === Държавно устройство === {{основна|Държавно устройство на Русия}} [[Файл:Vladimir Putin 12023.jpg|мини|250px|Владимир Путин]] [[Файл:Dmitry Medvedev official large photo -1.jpg|мини|250px|Дмитрий Медведев]] Държавното устройство на Руската федерация се определя от Конституцията, която е приета през [[1993]] г. Според Конституцията на Русия страната е [[федерация]] и е [[полупрезидентска република]], при която държавен глава е [[Президент на Русия|Президентът на Руската Федерация]],<ref>{{cite web|title=The Constitution of the Russian Federation|work=(Article 80, §1)|url=http://www.constitution.ru/en/10003000-05.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> избиран на 6 г. с всеобщо тайно гласуване, който е върховен главнокомандващ на [[Въоръжени сили на Русия|Въоръжените сили]]. Министър-председателят е главата на правителството. Правителството включва министър-председателя, неговите заместници, министри и избрани други лица; всички се назначават от президента по препоръка на министър-председателя (като за назначаването им се изисква съгласието на Държавната дума). Руската федерация, съгласно политически изказвания на нейните президенти Путин и Медведев и други политици с високи постове, е от [[президентска република|президентски вид]].<ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2007/09/143437.shtml Изявление на В. В. Путин на официална закуска, дадена от премиера на Австралия Джон Ховард]</ref><ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2008/11/209396.shtml Среща на Д. А. Медведев с представители на регионалните средства за масова информация]</ref><ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2008/09/206080.shtml Интервю на Д. А. Медведев за италианския ТВ-канал РАИ]</ref><ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2008/11/209249.shtml Среща на Д. А. Медведев с представители на Съвета за международни отношения]</ref><ref>[http://www.gazeta.ru/politics/2008/03/25_a_2676697.shtml „Русия е президентска република“]</ref><ref>[http://regnum.ru/news/1084105.html „Русия остава президентска република – държавната Дума одобри поправки в Конституцията“]</ref><ref>{{Citation |title=С. Миронов е уверен, че Русия трябва да остане президентска република |url=http://prime-tass.ru/news/show.asp?id=723525&ct=news |accessdate=2007-08-08 |archivedate=2007-08-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070808171056/http://prime-tass.ru/news/show.asp?id=723525&ct=news }}</ref><ref>{{Citation |title=Конституционна модернизация |url=http://budgetrf.ru/Publications/Education/msu/econ_bac_management/publicadministration/2004/pa2004_s03_/pa2004_s03_250.htm |accessdate=2012-03-24 |archivedate=2008-06-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080616031911/http://www.budgetrf.ru/Publications/Education/msu/econ_bac_management/publicadministration/2004/pa2004_s03_/pa2004_s03_250.htm }}</ref><ref>[http://yabloko.ru/Publ/2005/2005_02/050207_ehom_melnikov.html Ще стане ли Русия парламентарна република?]</ref> Макар и с много широки пълномощия на президента, тя е [[полупрезидентска република|президентско-парламентарна]] република по мнението на председателя на Конституционния съд на РФ и съавтор на действащата конституция Валерий Зоркин,<ref>{{Citation |title=Доклад на председателя на Конституционния съд на Руската федерация Валерий Зоркин на юбилейна конференция в РАН на 10 декември 2003 г. „Конституция на Русия“ |url=http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=11 |accessdate=2011-07-16 |archivedate=2011-07-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110716070414/http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=11 }}</ref><ref>{{Citation |title=Тезиси от доклада на председателя на Конституционния съд на Руската федерация Валерий Зоркин на конференция на 29 октомври 2003 г. |url=http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=6 |accessdate=2011-07-16 |archivedate=2011-07-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110716070429/http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=6 }}</ref> както и на много други учени. Водещи и парламентарно представени политически партии са: управляващата „[[Единна Русия]]“, [[Комунистическа партия на Руската федерация|Комунистическата партия]], [[Либерално-демократическа партия на Русия|Либерално-демократическата партия]] и „[[Справедлива Русия]]“. Представителен и законодателен орган на Руската Федерация е двукамарното Федерално събрание на Руската федерация, което се състои от Съвет на Федерацията и Държавна дума. В Съвета на Федерацията влизат по двама представители от всеки регион на Русия. Половината от депутатите в Държавната Дума се избират по едномандатни окръзи по мажоритарната система, втората половина – по партийни списъци на основата на пропорционалната система. Напоследък мажоритарните елементи бяха премахнати. Членовете на Федералното Събрание се избират веднъж на 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от Правителството на Руската Федерация. Председателят на Правителството се назначава от Президента със съгласието на Държавната Дума. Законодателните събрания (парламенти) в регионите се избират по смесена система. От [[12 декември]] [[2004]] година [[Владимир Путин]] подписва закон за утвърждаването на главите на субектите на РФ от регионалните парламенти по предложение на Президента на Руската Федерация. Законът заменя всенародните губернаторски избори с процедурата „даване на пълномощия от висшето длъжностно лице на РФ“. Законът допуска разпускане на регионалните парламенти в случай на неприемане от него на кандидатурата, предложена от Президента. Губернаторите се назначават за срок от 5 години и могат да заемат своя пост неограничен брой пъти. Западните наблюдатели повдигат въпроса колко голяма част от политическата система на Русия, отговаря на западните либерални и демократични идеали. Политолозите често се оплакват от трудности при класифицирането на политическата система в Русия. Според [[Стив Уайт]] по време на председателството на Путин, Русия ясно показа, че нямат никакво намерение за създаване на „второто издание“ на американска или британска политическа система, а по-скоро система, която е близо до собствени традиции на Русия и обстоятелства.<ref>{{cite book|last=White|first=Stephen|editor1-first=Stephen|editor1-last=White|title=Developments in Russian Politics 7|year=2010|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-0-230-22449-0|chapter=Classifying Russia's Politics}}</ref> === Международни отношения === {{основна|Международни отношения на Русия}} [[Файл:World leaders at the 32nd G8 Summit, Strelna, Russia - 20060716.jpg|мини|Лидерите на [[Г8]] по време на 32-рата среща в Санкт Петербург, 2006]] Руската Федерация е призната от международното право като [[Континуитет|наследник]] на бившия [[СССР|Съветски съюз]].<ref name=uk>{{cite web|title=Country Profile: Russia|publisher=Foreign & Commonwealth Office of the United Kingdom|url=http://www.fco.gov.uk/en/travel-and-living-abroad/travel-advice-by-country/country-profile/europe/russia/|accessdate=27 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20091016040108/http://www.fco.gov.uk/en/travel-and-living-abroad/travel-advice-by-country/country-profile/europe/russia/|archivedate=16 октомври 2009}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091016040108/http://www.fco.gov.uk/en/travel-and-living-abroad/travel-advice-by-country/country-profile/europe/russia/ |date=2009-10-16 }}</ref> Русия продължава да изпълнява международните ангажименти на СССР, и е заела постоянното място на СССР в [[Съвета за сигурност на ООН]], членството в други [[международни организации]], правата и задълженията по международни договори, както и имуществото и дълговете. Русия има многостранна външна политика. Считано от 2009 г. поддържа дипломатически отношения със 191 страни и разполага със 144 посолства. Външната политика се определя от председателя и се изпълнява от Министерството на външните работи на Русия.<ref>{{cite web|author=Kosachev. K|title=Russian Foreign Policy Vertical|publisher=Russia In Global Affairs|url=http://eng.globalaffairs.ru/number/n_3372|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Като наследник на бивша суперсила, геополитическият статут на Русия е често обсъждан, особено по отношение на еднополюсни и многополюсни виждания за глобалната политическа система. За Русия е общоприето да бъде велика сила, през последните години се характеризира с редица световни лидери,<ref>[http://articles.latimes.com/2009/sep/11/world/fg-russia-chavez11 Venezuela's President Hugo Chavez recognizes independence of breakaway Georgia republics] by Megan K. Stack. 9 септември 2009</ref><ref>[http://freevideo.rt.com/video/1759 Netanyahu declares Russia as superpower] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110430182020/http://freevideo.rt.com/video/1759 |date=2011-04-30 }} Russia Today News 15 февруари 2010</ref> учени,<ref>[http://georgiandaily.com/index.php?option=com_content&task=view&id=6527 Superpower Reborn] by Ronald Steel. New York Times, 24 август 2008</ref> коментатори и политици,<ref>[http://video.google.com/videoplay?docid=-9079543725663390621 Russia is a Superpower CNN, US Senators telling the truth] CNN News 30 август 2008</ref> се възстановява като потенциална суперсила.<ref>[http://books.google.com/books?id=eC6HdSYZhRgC Russia in the 21st Century The Prodigal Superpower] by Steven Rosefielde, Cambridge University Press, 2004</ref><ref>[http://atlanticreview.org/archives/1160-Is-Russia-a-Superpower-Cold-War-II.html Is Russia a Superpower? Cold War II?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170730094430/http://atlanticreview.org/archives/1160-Is-Russia-a-Superpower-Cold-War-II.html |date=2017-07-30 }} Atlantic Review, 25 август 2008.</ref><ref>[http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,584631,00.html What's Looming in Ukraine Is more Threatening than Georgia] [[Der Spiegel]], 16 октомври 2008. Quote: „Nikonov: Russia is not a superpower and won't be one for the foreseeable future. But Russia is a great power. It was one, it is one and it will continue to be one.“</ref> [[Файл:Countries-SCO.png|мини|ляво|Държавите членки, наблюдатели и партньори на Шанхайската организация за сътрудничество]] Важен аспект на отношенията на Русия със Запада е критика на политическата система на Русия и управлението на човешките права от западните правителства, средствата за масово осведомяване и водеща демокрация и пазителите на правата на човека. В частност, такива организации като [[Амнести Интернешънъл]] и [[Хюман Райтс Уоч]] разглеждат Русия, за да има достатъчно демократични атрибути и да се позволяват политически права и граждански свободи.<ref>{{cite web|url=http://www.amnesty.org/en/region/russia/report-2009|title=Amnesty International report on Russia|publisher=Amnesty International|accessdate=11 юли 2010}}</ref><ref>Human Rights Watch on Russia and Chechnya [http://www.hrw.org/en/video/2008/04/06/russia-trial HTW.org]</ref> ''[[Freedom House]]'', международна организация, финансирана от [[САЩ]], нарежда Русия, като „не е свободна“, цитирайки „внимателно инженерни избори“ и „липса“ на дебат.<ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20111223050816/http://www.freedomhouse.org/template.cfm?page=22&year=2009&country=7689|title=Annual report Russia|publisher=Freedom House|date=10 май 2004|accessdate=27 април 2010}}</ref> Руските власти отхвърлят тези твърдения и особено критикуват ''Freedom House''. Руското министерство на външните работи нарече доклада на „Свобода в света“ за 2006 г. като „сглобяем“, като посочва, че въпросите за човешките права са били превърнати в политическо оръжие, по-специално от Съединените щати. Министерството също така твърди, че такива организации като ''Freedom House'' и Хюман Райтс Уоч използват една и съща схема на доброволна екстраполация на „изолирани факти“, които разбира се могат да бъдат намерени във всяка страна в „доминиращите тенденции“.<ref>{{cite web|url=http://www.newsru.com/russia/21jun2006/fh.html|title=In Russian: МИД России назвал доклад Freedom House „дубиной“ в руках Вашингтона|publisher=Newsru.com|accessdate=27 април 2010}}</ref> Като един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, Русия играе важна роля в поддържането на международния мир и сигурност. Страната участва в Четворката за Близкия изток и на шестстранните преговори със [[Северна Корея]]. Русия е член на индустриалните държави от [[Г-8]], на [[Съвета на Европа]], [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|ОССЕ]] и [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|АПЕК]]. Русия обикновено заема водеща роля в регионалните организации, като например страните от [[ОНД]], [[Евразийска икономическа общност|ЕАИО]], [[Организация на Договора за колективна сигурност|ОДКБ]] и [[Шанхайска организация за сътрудичество|ШОС]].<ref>[http://www.globalsecurity.org/military/world/int/sco.htm The Shanghai Cooperation Organisation] at Globalsecurity.org 27 април 2005</ref> Владимир Путин е пледирал за стратегическо партньорство с тясна интеграция в различни размери, включително установяване на общи пространства между [[ЕС]] и Русия.<ref>{{cite web|url=http://rian.ru/politics/20041125/743119.html|title=Interview of official Ambassador of Russian Foreign Ministry on relations with the EU|publisher=RIA Novosti|accessdate=30 юли 2008}} {{икона|ru}}</ref> След разпадането на СССР, Руската Федерация е разработила по-приветливи, макар и летливи отношения с [[НАТО]]. [[Отношения между Русия и НАТО|Съветът НАТО-Русия]] е създаден през 2002 г., за да позволи на 26-те съюзници и Руската Федерация да работят заедно като равноправни партньори и да търсят възможности за съвместно сътрудничество.<ref>{{cite web|title=NATO-Russia relations|publisher=NATO|url=http://web.archive.org/web/20070411124719/http://www.nato.int/issues/nato-russia/topic.html|accessdate=27 декември 2007|archivedate=11 април 2007}}</ref> Русия поддържа силни и позитивни отношения със страните от [[БРИКС]]. През последните години страната се стреми да укрепи [[Отношения между Русия и Китай|връзките си с Китай]] чрез подписване на договор за приятелство, износ на оръжия и военни технологии, както и изграждането на Транс-сибирски нефтопровод, който да покрива китайските енергийни нужди.<ref>{{cite news|url=http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704082104575515543164948682.html|title=Russian Oil Route Will Open to China|first=Jeremy|last=Page|newspaper=[[The Wall Street Journal]]|date=26 септември 2010|accessdate=28 септември 2010}}</ref> === Въоръжени сили === [[Файл:Sukhoi T-50 Maksimov.jpg|мини|260px|Руският [[изтребител]] от пето поколение [[ПАК ФА/Т-50|Т-50]]]] {{основна|Въоръжени сили на Руската федерация}} Въоръжените сили на Руската федерация отговарят за отбраната на страната и провеждане на операции зад граница. Те са разпределени в три клона – [[Сухопътни войски на Руската федерация|сухопътни войски]], [[Военноморски флот на Русия|военноморски флот]], [[Военновъздушни сили на Русия|военновъздушни сили]], допълнени от самостоятелните [[Стратегически ядрени сили на Руската федерация|стратегически ракетни войски]], [[Въздушно-космически отбранителни сили на Руската федерация|въздушно-космически отбранителни сили]] и [[Въздушно-десантни войски на Руската федерация|въздушно-десантни войски]]. Руската армия е наследник на [[Въоръжени сили на СССР|въоръжените сили на СССР]], които до разпада му са най-многочислените<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0462)|title= Armed Forces and Defense Organization|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1989|accessdate=5 октомври 2014}}</ref> и едни от най-високотехнологичните в света.<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0495)|title=Military Economics|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1989|accessdate=5 октомври 2014|quote=As a result, the Soviet Union has produced '''some of the world's most advanced armaments...'''}}</ref> Върховен главнокомандващ е президентът на Русия, а Министерството на отбраната управлява дейностите на [[генерален щаб|генералния щаб]] и неговите отдели.<ref>{{cite web|url=http://structure.mil.ru/structure/structuremorf.htm|title=Структура Минобороны России|publisher=Министерство на отбраната на Руската федерация|accessdate=5 октомври 2014}}</ref> Редовният числен състав възлиза на 766 000 души, което прави руските въоръжени сили петите по големина в света. Към тях се добавят и между два и 20 милиона резервисти и 474 000 служещи в полувоенни формирования.<ref name="IISS">IISS 2012, стр. 192 – 203</ref> === Административно деление === {{основна|Административно деление на Русия}} Русия е държава с [[федерация|федеративно]] устройство. В състава ѝ влизат 1066 [[град]]а и 2070 населени места от градски тип ([[1994]]). [[Столица]]та е [[Москва]]. В състава на Руската федерация влизат 83 равноправни юридически субекта: * 22 [[Републики в Руската федерация|републики]]; * 9 края; * 46 [[Области в Руската федерация|области]]; * една автономна област; * 4 автономни окръга; * 3 града с федерално значение (Москва, Санкт Петербург, Севастопол). {{Административно деление на Русия}} Следните републики, области и краеве са отбелязани с буквени и цифрови съкращения: {| | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * [[Файл:Flag of Adygea.svg|20п]] Адигея – АД * [[Файл:Flag of Kabardino-Balkaria.svg|20п]] Кабардино-Балкария – КБ * [[Файл:Flag of Mordovia.svg|20п]] Мордовия – МО * [[Файл:Flag of Kalmykia.svg|20п]] Калмикия – КМ * [[Файл:Flag of North Ossetia.svg|20px]] Северна Осетия – СО * [[Файл:Flag of Udmurtia.svg|20п]] Удмуртия – УД * [[Файл:Flag of Chuvashia.svg|20п]] Чувашия – ЧВ | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * [[Файл:Flag of Bashkortostan.svg|20п]] Башкортостан – БШ * [[Файл:Flag of Ingushetia.svg|20п]] Ингушетия – ИН * [[Файл:Flag of Karachay-Cherkessia.svg|20п]] Карачаево-Черкезия – КЧ * [[Файл:Flag of Mari El.svg|20п]] Марий Ел – МЕ * [[Файл:Flag of Tatarstan.svg|20п]] Татарстан – ТТ * [[Файл:Flag of Khakassia.svg|20п|ръб]] Хакасия – ХА * 1. Астраханска обл. | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 2. Владимирска * 3. Волгоградска * 4. Воронежка * 5. Ивановска * 6. Калужка * 7. Кемеровска * 8. Костромска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 9. Ленинградска * 10. Липецка * 11. Московска * 12. Нижегородска * 13. Новгородска * 14. Орловска * 15. Пензенска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 16. Ростовска * 17. Рязанска * 18. Самарска * 19. Свердловска * 20. Тамбовска * 21. Тулска * 22. Уляновска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 23. Челябинска * 24. Ярославска * 25. Саратовска * 26. Тверска * 27. Кировска * 28. Оренбургска * 29. Курганска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 30. Тюменска * 31. Омска * 32. Новосибирска * 33. Калининградска * 34. Пермски * 35. Краснодарски * 36. Ставрополски |} На [[13 май]] [[2000]] г. с указ № 849 на президента на Руската федерация са създадени 7 [[федерални окръзи в Русия|федерални окръга]], които обединяват юридическите субекти от състава на федерацията. == Икономика == {{основна|Икономика на Русия}} [[Файл:Russia Export Treemap.png|мини|Мозайка на руския износ за 2012 г.]] Русия има [[етатизъм|етатистка]] [[смесена икономика]] с висока концентрация на блага в правителството. След разпада на Съветския съюз започва преход от сравнително затворен планов модел към глобално ориентирана пазарна икономика.<ref name="CIA overview">{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2116.html#rs|title=Economy overview field listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=6 септември 2014}}</ref> В първите години на този преход очакването е, че страната ще наследи силните социални програми на СССР и ще се превърне във високоразвита икономика. Нито едно от тези очаквания не се сбъдва. Управлението на ключови държавни компании е поето от малък, добре свързан елит,<ref name="CSwealth">{{cite web|url=https://publications.credit-suisse.com/tasks/render/file/?fileID=BCDB1364-A105-0560-1332EC9100FF5C83|title=Credit Suisse Global Wealth Report 2013, стр. 53|publisher=Credit Suisse|date=2013|accessdate=9 септември 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150214155424/https://publications.credit-suisse.com/tasks/render/file/?fileID=BCDB1364-A105-0560-1332EC9100FF5C83 |date=2015-02-14 }}</ref> а най-големите предприятия в областта на енергетиката, тежката промишленост, телекомуникациите и транспорта остават в държавни ръце. Този преходен период се отличава с [[хиперинфлация]], възлизаща на 2500% през 1992 година, [[корупция]], слаби институции, обширна [[сива икономика]] и [[организирана престъпност]].<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 8 – 9</ref> В периода 1998 – 2008 година се наблюдава значителен икономически растеж, основан на приходите от петрол и газ. Брутният вътрешен продукт нараства средно със 7% годишно,<ref name="CIA overview"/> благодарение на реформаторска данъчна и фискална политика, насочена срещу олигарсите. В този период отслабва влиянието на местната власт, увеличават се приходите на федералното правителство, поддържа се висока фискална дисциплина, а данъчната реформа значително стимулира развитието на малкия и среден бизнес.<ref>{{cite web|url=http://www.iie.com/publications/papers/paper.cfm?ResearchID=974|title=An Assessment of Putin's Economic Policy|author=Anders Aslund|publisher=Peterson Institute for International Economics|date=2008|accessdate=9 септември 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160322111033/http://www.iie.com/publications/papers/paper.cfm?ResearchID=974 |date=2016-03-22 }}</ref> Въпреки това икономиката продължава да страда от ширещата се корупция, липсата на защита за правата върху собствеността и вмешателство на държавата в частния сектор.<ref name="CIA overview"/> С настъпването на [[Световна финансова криза (2008-2011)|световната финансова криза]] досегашният модел на увеличение на доходите и големи инвестиционни проекти спира да бъде ефективен. Въпреки лекото възстановяване на растежа благодарение на повишения износ през 2013 година, липсата на широки структурни реформи подкопава доверието както на инвеститорите, така и на потребителите, и значително забавя ръста на икономиката.<ref>{{cite web|url=http://www.worldbank.org/en/country/russia/overview|title=Russia Overview|publisher=Световна банка|date=8 април 2014|accessdate=9 септември 2014}}</ref>[[Файл:Regional GDP per capita map of Russia.png|мини|275п|ляво|Федералните субекти на Руската федерация според БВП на глава от населението (2009)]] [[Световната банка]] определя Русия като държава с висок доход на населението,<ref name=WB2013>{{cite web|url=http://data.worldbank.org/about/country-classifications/country-and-lending-groups#High_income|title=Country and Lending Groups|publisher=World Bank|accessdate=1 юли 2013}}</ref> чийто [[брутен вътрешен продукт]] ([[паритет на покупателната способност|ППС]]) се равнява на 2,55 трилиона щатски долара – седмият най-голям в света и вторият в Европа.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=7#rs|title=COUNTRY COMPARISON:: GDP (PURCHASING POWER PARITY)|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=6 септември 2014}}</ref> Общото богатство на страната се равнява на 1,2 трилиона щатски долара.<ref name="CSwealth"/> Номиналният БВП на глава от населението за 2012 година е 14 178 щ.д.,<ref>{{cite web|url=https://data.un.org/Data.aspx?d=SNAAMA&f=grID:101;currID:USD;pcFlag:true;crID:643;yr:2012&c=2,3,5,6&s=_crEngNameOrderBy:asc,yr:desc&v=1|title=Per capita GDP at current prices – US dollars|publisher=UNData|accessdate=9 септември 2014}}</ref> а за 2013 неговата ППС стойност е 24 140 щ.д.<ref>{{cite web|url=http://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.PP.CD?order=wbapi_data_value_2013+wbapi_data_value+wbapi_data_value-last&sort=desc|title=GDP per capita, PPP (current international $)|publisher=[[Световна банка]]|accessdate=9 септември 2014}}</ref> Разпределението му вътре в страната обаче е изключително неравномерно: по данни на ООН от 2009 година този показател варира от 3494 щ.д. в Ингушетия до 57 175 щ.д. в [[Тюменска област]].<ref>{{cite web|url=http://www.undp.ru/documents/nhdr2011eng.pdf|title=National Human Development Report for the Russian Federation 2011, стр. 138 – 139|publisher=Програма за развитие на ООН|date=2011|accessdate=9 септември 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160318114713/http://www.undp.ru/documents/nhdr2011eng.pdf |date=2016-03-18 }}</ref> Последователната фискална политика през годините довежда до много нисък [[публичен дълг]] (7,9% от БВП)<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2186rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=151#rs|title=Country Comparison: Public Debt|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=9 септември 2014}}</ref> и [[платежен баланс|излишък по текущата сметка]] в размер на 74,8 млрд. щ.д., четвъртият най-голям в света.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2187rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=4#rs|title=Country Comparison: Current Account Balance|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=9 септември 2014}}</ref> [[Работна сила|Работната сила]] възлиза на 75 290 000 души.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2095rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=8#rs|title=Country Comparison: Labor Force|publisher=CIA World Factbook|accessdate=9 септември 2014}}</ref> По-голямата част от нея е заета в сектора на услугите (62,5%), следван от индустрията (27,8%) и селското стопанство (9,7%).<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2048.html#rs|title=Labor Force – by Occupation Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|date=2012|accessdate=9 септември 2014}}</ref> Русия е част от [[Евразийски съюз|Евразийския икономически съюз]] и се присъединява към [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] през 2011 година.<ref name="ECTP"/> [[Файл:Moscow-city-MIBC.jpg|мини|347x347px|Модерният квартал „[[Москва Сити|Москва-Сити]]“ – зона на делова активност, обединяваща апартаменти, офиси, търговски центрове и т.н. Един от символите на просперитета на руската икономика]] От края на 2014 г. Русия навлиза в период на рецесия, обусловен от ниските цени на петрола и икономическото ембарго, последвани от падане на националната валута. Руското правителство обявява 2-годишен план за излизане от кризата,<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_28/Antikrizisnijat-plan-na-ruskoto-pravitelstvo-8276/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150821101958/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_28/Antikrizisnijat-plan-na-ruskoto-pravitelstvo-8276/ }}</ref> както и цялостен план за намаляване на зависимостта на руската икономика от износа на горива до 2035 г.<ref name="ReferenceA">{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_23/Sled-20-godini-Rusija-shhe-namali-neftenata-si-zavisimost-1671/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150821005058/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_23/Sled-20-godini-Rusija-shhe-namali-neftenata-si-zavisimost-1671/ }}</ref> В същото време Русия започва и стратегическо сближаване с бързо развиващите се азиатски икономики на [[Индия]]<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_12/Rusija-Indija-strategichesko-partnorstvo-5420/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150806210717/http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_12/Rusija-Indija-strategichesko-partnorstvo-5420/ }}</ref> и [[Китай]] в сферата на икономиката, отбраната<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_21/Indija-shhe-obzavede-svoja-helikopteronosach-s-ruska-tehnika-5183/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150820182758/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_21/Indija-shhe-obzavede-svoja-helikopteronosach-s-ruska-tehnika-5183/ }}</ref> и инфраструктурата чрез съвместни проекти и сделки. През 2015 г. на форум в [[Санкт Петербург]] биват подписани 29 договора на обща стойност 1 трлн. щатски долара за инвестиции на КНР в Русия.<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/344043 www.blitz.bg]</ref> РФ планира до [[2018]] г. да създаде мегапроекра „''Сила Сибири''“ на стойност 55 млрд. щатски долара за пренос на природен газ към Китай, заедно с общ фонд на стойност 2 млрд. щатски долара за селскостопански проекти в двете страни, а огромният икономически проект „Пътят на коприната“, движен от КНР и Русия, е насочен към създаването на транспортен, енергиен и търговски коридор между страните от Централна и Южна Азия и Европа. Националната валута на Руската федерация е [[руска рубла|руската рубла]]. През последните години Русия многократно е била описана в медиите като енергийна суперсила.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704129204575505373365685564.html | заглавие = Russia, China in Deal On Refinery, Not Gas | достъп_дата = [[25 юли]] 2014 | фамилно_име = Gronholt-Pedersen | първо_име = Jacob | дата = [[22 септември]] [[2010]] | труд = Wall Street | издател = Wall Street Journal | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.businessinsider.com/why-russia-is-about-to-change-the-world-2010-1 | заглавие = Did A New Pipeline Just Make Russia The Most Important Energy Superpower By Far? | достъп_дата = 25 юли 2014 | фамилно_име = Winfrey | първо_име = Graham | дата = [[6 януари]] 2010 | издател = Business Insider | език = en }}</ref> Страната има най-много запаси на природен газ в света,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2253rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – proved reserves | достъп_дата = 25 юли 2014 | дата = [[1 януари]] [[2013]] | труд = Central Intelligence Agency | издател = The World Factbook | език = en }}</ref> и има осмият по големина доказан запас от петрол.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2244rank.html | заглавие = Country Comparison:: Oil – proved reserves | достъп_дата = [[3 февруари]] 2014 | дата = 1 януари 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = The World Factbook | език = en }}</ref> Русия е най-големият в света износител<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2251rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – exports | достъп_дата = 3 февруари 2014 | дата = 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = CIA World Factbook | език = en }}</ref> и вторият най-голям производител на природен газ,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2249rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – production | достъп_дата = 3 февруари 2014 | дата = 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = CIA World Factbook | език = en }}</ref> като в същото време и най-големия износител и [[списък на държавите произвеждащи петрол|производител на петрол]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://omrpublic.iea.org/omrarchive/18jan12sup.pdf | заглавие = International Energy Agency – Oil Market Report 18 January 2012 | достъп_дата = [[20 февруари]] [[2012]] | език = en }}</ref> През 2012 тези два ресурса осигуряват 52% от приходите във федералния бюджет и съставят 70% от общия износ, като се планира до 2035 г. процентите да паднат като част от плана за диверсификация на иконокиката.<ref name="ReferenceA"/> Държавните компании „''[[Роснефт]]''“ и „''[[Газпром]]''“ контролират по-голямата част от находищата и са главните износители, а руските „''[[Лукойл]]''“, „''[[Сургутнефтегаз]]''“ и чуждите „''[[Shell]]''“, „''[[ExxonMobil]]''“ и „''[[British Petroleum]]''“ притежават малки дялове в добива и износа.<ref>{{cite web|url=http://www.eia.gov/countries/cab.cfm?fips=RS|title=Russia – Overview|publisher=US Energy Information Administration|date=12 март 2014|accessdate=9 септември 2014}}</ref>[[Файл:Lada Vesta Concept.JPG|ляво|мини|246x246px|Автомобилът от малък клас на [[АвтоВАЗ]] Lada Vesta]] Освен нефт и газ, Русия изнася метали, [[дървесина]], химикали и разнообразна гражданска и военна продукция.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2049.html#rs|title=Exports – Commodities Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> В това число влизат злато, торове, зърнени култури, турбини, ядрени реактори, техника, оптически и медицински инструменти, автомобили, пътнически самолети, железопътни вагони, кораби, електроника, пластмаси и други. Започва активно да се развива и в производство на високо качествено LTE оборудване и високи технологии, водеща роля където има именно държавната корпорация „''[[Ростех]]''“,<ref>{{cite web|url=http://atlas.media.mit.edu/explore/embed/tree_map/hs/export/rus/all/show/2012/#|title=Products exported by Russia|publisher=MIT Observatory of Economic Complexity|date=2012|accessdate=21 септември 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141012093556/http://atlas.media.mit.edu/explore/embed/tree_map/hs/export/rus/all/show/2012/ |date=2014-10-12 }}</ref> а при автомобилостроенето – концерните „''[[АвтоВАЗ]]''“ и „''[[КАМАЗ|Камаз]]''“. През 2011 г. делът на промишлеността в БВП е 36,9%, в последните години Русия е и един от най-големите производители на пшеница<ref>[http://agro.bg/topical/article20403.html agro.bg]</ref> и въобще на земеделска продукция.<ref>[http://profit.bg/news/Naj-golemite-proizvoditeli-na-zemedelska-produktsiya-v-sveta/nid-93205.html profit.bg]</ref> Най-големите индивидуални външнотърговски партньори в износа са [[Нидерландия]], [[Китай]] и [[Германия]] и някои страни от [[Общност на независимите държави|ОНД]],<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2050.html#rs|title=Exports – Partners Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> а 41% от цялата външна търговия се осъществява с [[Европейския съюз]]. По-голямата част от членките на ЕС са нетни вносители на руски стоки (най-вече горива и минерали), докато няколко страни, сред които [[Германия]], [[Франция]] и [[Италия]], са нетни износители на стоки към руския пазар, а в международен план сред най-големите вносители влизат и [[Китай]], [[Украйна]] и [[Япония]].<ref name="BBC Trade">{{cite web|url=http://www.bbc.com/news/world-europe-26436291|title=Russia's trade ties with Europe|publisher=BBC News|date=4 март 2014|accessdate=21 септември 2014}}</ref> От своя страна Русия внася машини, компютри, дрехи, автомобили и лекарства,<ref>{{cite web|url=http://atlas.media.mit.edu/explore/tree_map/hs/import/rus/all/show/2012/|title=Products imported by Russia|publisher=MIT Observatory of Economic Complexity|date=2012|accessdate=21 септември 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141012013931/http://atlas.media.mit.edu/explore/tree_map/hs/import/rus/all/show/2012/ |date=2014-10-12 }}</ref> и е вторият най-голям автомобилен пазар в Европа след Германия.<ref>{{cite web|url=http://www.bloomberg.com/news/2014-08-22/gm-cuts-russia-car-production-amid-shrinking-auto-market.html|title=GM Cuts Russia Car Production Amid Shrinking Auto Market|publisher=Bloomberg|date=22 август 2014|accessdate=21 септември 2014}}</ref> Заедно с това страната има задълбочени инвестиционни взаимоотношения с ЕС – около 75% от директните чуждестранни инвестиции в икономиката идват от страни-членки на ЕС,<ref name="ECTP">{{cite web|url=http://ec.europa.eu/trade/policy/countries-and-regions/countries/russia/|title=Russia – Trade picture|publisher=[[Европейска комисия]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> а Кипър и Великобритания са сред най-големите получатели на руски инвестиции. През 2012 година Русия е осмият най-голям инвеститор в световен мащаб.<ref name="BBC Trade" /> == Транспорт == === Автомобилен транспорт === [[Файл:MKAD-Yaroslavka interchange.JPG|мини|257x257px|[[Москва]] – мястото на пресичане на магистралите МКАД<ref>Московская кольцевая автомобильная дорога</ref> и М8]] Русия има [[Транспорт в Русия|обширна и добре развита транспортна мрежа]]. Пътната мрежа се състои от 1 283 387 km пътища, от които почти 928 000 (вкл. над 39 000 km магистрали) са асфалтирани.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2085.html#rs|title=Roadways Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> Дължината на пътищата от федерално значение е 50 000 km. По дължина на автомобилните пътища Русия превъзхожда всички европейски страни освен Франция и заема 7-о място в света. По съотношение с броя на населението плътността на автомобилните пътища е около 5,3 km на хиляда жители. [[Файл:КАД (Санкт-Петербург).JPG|ляво|мини|КАД<ref>Кольцевая автомобильная дорога</ref> близо до [[Санкт Петербург]]]] В Русия се наблюдава активен ръст на автомобилизацията на населението. Ако през [[2000]] г. броят на леките автомобили е 20 млн., то през [[2010]] г. броят им пораства до 34 млн. Общото количество на официално регистрираните автомобили за 2010 г. достига 40 млн., от които камиони са 5,4 млн. Нивото на автомобилизация в РФ за [[2009]] г. е 270 автомобила на 1000 жители. Броят на пътнотранспортните произшествия (ПТП) е около 200 хиляди годишно, в които умират около 27 хиляди души, загубите от ПТП съставляват около 2,5% от БВП. Броят на загиналите на 100 хиляди автомобила се явява едно от най-ниските в страните от [[Общност на независимите държави|ОНД]] и в последните години пада: от [[2004]] до [[2011]] г. числото на загинали в ПТП пада с 19% процента при ръст на автопарка за същия период с 35%. === Железопътен транспорт и метро === [[Файл:ЭВС2-02.JPG|ляво|мини|Високоскоростният влак Сапсан]] Железопътните линии са с обща дължина от 87 157 km, на второ място в света след САЩ, като над 44 000 km от тях са електрифицирани.<ref>{{cite web|url=http://invest.gov.ru/en/government_support/sectors/infrastructure/|title=Invest in Russia–Infrastructure|publisher=Invest.gov.ru|accessdate=27 април 2010}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110426092402/http://invest.gov.ru/en/government_support/sectors/infrastructure/ |date=2011-04-26 }}</ref> Държавната железопътна компания („''Российские железные дороги''“) е една от най-големите в света с над 1,2 милиона служители, и е монополист в жп-транспорта. Тя генерира над 3,6% от брутния вътрешен продукт и поддържа 39% от общия трафик на товари и повече от 42% на пътническия трафик.<ref name="rzd">{{cite web|url=http://www.eng.rzd.ru/isvp/public/rzdeng?STRUCTURE_ID=4|title=Russian Railways|publisher=Eng.rzd.ru|accessdate=2 януари 2010}}</ref> През 2013 е обявена програма на стойност 13 млрд. щ.д. за модернизация и ремонт на инфраструктурата.<ref>{{cite web|url=http://uk.reuters.com/article/2013/09/27/russia-investment-infrastructure-reuters-idUKL5N0HG0JF20130927|title=REUTERS SUMMIT-Russia's roads, trains, planes frustrate business|publisher=Reuters|date=27 февруари 2013|accessdate=21 септември 2014}}</ref> През 2014 г. Китай и Русия започват строежа на железница, която да свързва мегаполисите Пекин и Москва, а стойността на проекта е 242 млн. щатски долара.<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_22/Kitaj-shhe-postroi-skorostna-zheleznica-do-Moskva-za-242-miliarda-0705/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150820231848/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_22/Kitaj-shhe-postroi-skorostna-zheleznica-do-Moskva-za-242-miliarda-0705/ }}</ref> Седем руски града – [[Москва]], [[Санкт Петербург]], [[Нижни Новгород]], [[Новосибирск]], [[Самара]], [[Екатеринбург]] и [[Казан (Русия)|Казан]], имат подземно метро, а [[Волгоград]] разполага с метротрам. [[Московско метро|Московското метро]] е едно от най-натоварените в света с над 6,7 млн. пътници дневно (2012). === Морски и речен транспорт === [[Файл:Krasnoameyskiy district of Volgograd 002.jpg|мини|Волго-Донският канал близо до [[Волгоград]]]] Руската федерация има големи морски пристанища на [[Азовско море|Азовско]], [[Черно море|Черно]], [[Каспийско море|Каспийско]], [[Балтийско море|Балтийско]], [[Бяло море|Бяло]] и [[Баренцово море]], както и на [[Северен ледовит океан|Северния ледовит]] и [[Тихи океан|Тихия океан]]. Много от тези пристанища обслужват търговски флот от 1143 кораба, в това число 642 товарни и 244 петролни танкера.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2108.html#rs|title=Merchant Marine Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> На морския транспорт принадлежи главна роля в междудържавния стокооборот, неговата важност се определя и от положението на Русия, която има излаз на 12 морета и три океана и дължина на морската граница 42 000 km. Общият стокооборот на 63-те руски морски порта в 2007 г. съставлява 451 млн. [[тон|t]], основна роля в който имат нефтът и нефтените продукти. През Северния ледовит океан е най-краткият морски път между Европейска Русия и Далечния изток. Речният транспорт играе голяма роля в стопанството на Русия. Дължината на вътрешните водни плавателни пътища е 200 000 km. Речният транспорт има 3,9% от общия стокооборот, като през 2006 г. той съставлява 58 млрд. t.km. Основен за Русия се явява Волго-Камският речен басейн, на който принадлежи 40% от стокооборота на речния флот. Други важни плавателни реки в европейските части на Русия са Северна Двина, Сухона, Онега, Свир, Нева, а в азиатската част – Об, Енисей, Лена, Амур. === Въздушен транспорт === [[Файл:Air-to-air photo of a Sukhoi Superjet 100 (RA-97004) over Italy.jpg|мини|[[Sukhoi Superjet 100]], руски пътнически самолет, използван от Аерофлот и чужди авиокомпании|275x275px]] Въздушният транспорт се възползва от 1218 летища,<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2053.html#rs|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> най-натоварените от които са [[Шереметиево]], [[Домодедово (летище)|Домодедово]], [[Внуково]] в [[Москва]] и [[Пулково]] в [[Санкт Петербург]]. Общата дължина на пистите надхвърля 600 000 km.<ref>{{cite web|url=http://global-economics.ru/transportnaya-sistema-rossiyiskoyi-federatscii.html|title=Transport system of Russia|publisher=Global-economics.ru|accessdate=3 октомври 2010}}</ref> Националният авиопревозвач, [[Аерофлот]], има редовни полети до 120 дестинации в над 50 страни и е член на ''[[SkyTeam]]''.<ref>{{cite web|url=https://www.skyteam.com/About-us/Our-members/Aeroflot/|title=Aeroflot|publisher=SkyTeam|accessdate=21 септември 2014}}</ref> Освен нея има и още 46 авиокомпании, частна или държавна собственост. С летища разполагат още 18 града – [[Екатеринбург]], [[Новосибирск]], [[Уфа]], [[Красноярск]], [[Сочи]], [[Самара]], [[Ростов на Дон]], [[Хабаровск]], [[Владивосток]], [[Иркутск]], [[Калининград]], [[Казан]], [[Сургут]], [[Тюмен]] и курортът [[Минералние води]]. == Наука и технологии == {{основна|Наука и технологии в Русия}} [[Файл:ISS-29 Soyuz TMA-02M and Progress M-10M against Aurora Australis.jpg|мини|Руски космически кораби [[Прогрес (космически кораб)|„Прогрес“]] и „[[Союз]]“, използвани за снабдяване и транспорт до МКС|ляво|266x266px]] Русия е една от държавите с най-голям научно-технически потенциал в света. Страната има 451 000 изследователи и най-големият брой учени в света, а 25% от завършилите висше образование са с дипломи по инженерни или научни специалности.<ref>{{cite web|url=http://www.oecd.org/sti/inno/46665671.pdf|title=OECD SCIENCE, TECHNOLOGY AND INDUSTRY OUTLOOK 2010|publisher=[[ОИСР]]|date=2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Водещата научна институция е основаната през 1728 година [[Руска академия на науките]],<ref name="Nature">{{cite web|url=http://www.nature.com/news/2010/100427/full/4641257a.html|title=Russia to boost university science|publisher=[[Nature]]|date=27 април 2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> в която работят над 45 000 изследователи в 436 института из цялата страна.<ref name="Nature2">{{cite web|url=http://www.nature.com/news/vote-seals-fate-of-russian-academy-of-sciences-1.13785|title=Vote seals fate of Russian Academy of Sciences|publisher=[[Nature]]|date=19 септември 2013|accessdate=1 ноември 2013}}</ref> В съветската епоха тя получава силно държавно финансиране, но през 1990-те запада заради намалените финансови средства и емигрирането на специалисти и учени в други страни. Намаляването на ролята на Русия в световната наука продължава и в следващите години – между 2005 и 2010, публикуваните от руски учени статии и изследвания възлизат на 127 000. Това са 2,6% от всички публикувани изследвания в световен мащаб, сравнено с 2,9% от Индия и 8,4% от Китай.<ref>{{cite web|url=http://physicsworld.com/cws/article/news/2010/jan/26/russian-science-in-a-state-of-decline|title=Russian science in a state of 'decline'|publisher=Physics World|date=26 януари 2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Между 1996 и 2008, делът на руските научни публикации е намалял с 24%, сравнено с намаление от 22% за Япония и 20% за САЩ.<ref>{{cite web|url=http://royalsociety.org/uploadedFiles/Royal_Society_Content/Influencing_Policy/Reports/2011-03-28-Knowledge-networks-nations.pdf|title=Knowledge, networks and nations: Global scientific collaboration in the 21st century|publisher=[[Royal Society]]|page=16|date=2011|accessdate=3 ноември 2013|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110409075050/http://royalsociety.org/uploadedFiles/Royal_Society_Content/Influencing_Policy/Reports/2011-03-28-Knowledge-networks-nations.pdf|archivedate=9 април 2011}}</ref> Основен проблем е нежеланието на РАН да предприеме структурни реформи, което принуждава правителството да увеличи средствата за научни изследвания в университетите и да организира конкурси за финансиране на модернизация, стипендии за екипи от учени, и други.<ref name="Nature"/> През септември 2013 е предприета и реформа на РАН, според която бюджетът ѝ от 1,9 млрд. щ.д., имотите ѝ из страната и назначаването на директори ще бъдат управлявани от специализирана държавна агенция.<ref name="Nature2"/> Набелязани са и пет основни направления на развитие: енергийна ефективност, [[информационни и комуникационни технологии]], космически технологии, [[ядрена енергетика]] и [[фармацевтика]].<ref>{{cite web|url=http://en.ria.ru/russia/20091011/156428675.html|title=Medvedev outlines priorities for Russian economy's modernization|publisher=[[РИА Новости]]|date=11 октомври 2009|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Днес Руската федерация заема място на водеща космическа сила в света. Космически изстрелвания се осъществяват от четири основни [[космодрум]]а – [[Плесецк]], [[Байконур]], [[Домбаровски]] и [[Капустин Яр]], а в процес на изграждане е т.нар. [[Източен космодрум]]. Страната е първа по брой космически изстрелвания на година – през 2011 в орбита са изстреляни 31 руски ракети,<ref>{{cite web|url=http://www.wired.com/dangerroom/2012/04/china-rocket-launches/|title=China Now Tops U.S. in Space Launches|publisher=[[Wired (списание)]]|date=16 април 2012|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> а през 2012 Русия изпраща в орбита 15 частни товара – повече от [[Европейския съюз]] (12), Китай (5) и САЩ (3).<ref>{{cite web|url=http://www.popularmechanics.com/science/space/rockets/8-countries-angling-to-dominate-the-launch-business-15222860|title=8 Countries Angling to Dominate the Launch Business|date=18 март 2013|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> ''[[Роскосмос]]'' е държавната космическа агенция на страната, и единствената в света, която предлага [[космически туризъм|туристически полети в Космоса]].<ref>{{cite web|url=http://abcnews.go.com/Technology/space-tourist-sarah-brightman-buys-seat-russian-soyuz/story?id=17384120|title=Singer Sarah Brightman Outbids NASA for Space Tourist's Seat|publisher=[[Ей Би Си]]|date=3 октомври 2012|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Тя управлява и дейностите в руския модул на [[Международната космическа станция]] (МКС), нейна е и разработката [[ГЛОНАСС]]. Страната има и богато наследство от космически постижения. [[Константин Циолковски]] създава ракетното уравнение, на което се основава голяма част от аерокосмическото инженерство.<ref>{{cite web|url=http://www.nasa.gov/audience/foreducators/rocketry/home/konstantin-tsiolkovsky.html|title=Konstantin E. Tsiolkovsky|publisher=[[NASA]]|date=2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Русия първа изпраща в Космоса [[изкуствен спътник]] (1957), първите живи същества след околосветски полет (кучетата [[Белка и Стрелка]]), човек ([[Юрий Гагарин]], 1961) и [[космическа станция]] (1971), и първа достига повърхността на [[Луната]] (1959), [[Венера (планета)|Венера]] (1966) и [[Марс (планета)|Марс]] (1971). [[Ростех]] е държавната компания, която отговаря за производството и износа на високо технологична военна и цивилна техника, като сред дейностите ѝ се числят [[Автомобилна промишленост|автомобилостроене]], авиостроене, строителство, оптика, фармация, медицинска техника и т.н. == Култура == {{основна|Култура на Русия}} Руската култура се свързва с държавата Русия, и най-често (но не винаги) с етническите [[руснаци]]. Русия има огромен принос към световното културно наследство чрез своите постижения в [[руска литература|литературата]],<ref name="Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007">{{cite web|url=http://encarta.msn.com/encyclopedia_761564269/Russian_Literature.html|title=Russian Literature|last=Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007|accessdate=7 януари 2008}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090820090445/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761564269/Russian_Literature.html |date=2009-08-20 }}</ref> философията, класическата музика,<ref name="Russia::Music">{{cite web|title=Russia::Music|publisher=Encyclopædia Britannica|accessdate=5 октомври 2009|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia/38636/Music}}</ref> [[Руска архитектура|архитектурата]], изобразителните изкуства, балета и [[руско филмово изкуство|киното]].<ref name=film>{{cite web|title=Russia:Motion pictures|publisher=Encyclopædia Britannica|year=2007|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Ранната руска култура се свързва с [[източни славяни|източните славяни]] и [[викинги]] (варяги), техният специфичен начин на живот в гъстите гори на североизточна Европа и езическите им обичаи и бит. В края на 10 век Киевска Рус възприема православното християнство, което довежда до сливане на славянското и византийско наследство и предопределя развитието на руската култура през следващото хилядолетие.<ref name=Curtis>{{cite web|last=excerpted from Glenn E. Curtis (ed.)|title=Russia: A Country Study: Kievan Rus' and Mongol Periods|publisher=Washington, DC: Federal Research Division of the Library of Congress|year=1998|url=http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html|accessdate=20 юли 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927230631/http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html |date=2007-09-27 }}</ref> След [[Падане на Константинопол|падането на Константинопол]] през 1453 година Русия остава най-голямата (и единствена) православна държава в света, развивайки се по свой собствен модел, различен от този в Европа, за което спомага и популярната идея за Москва като [[Трети Рим]]. С управлението на Петър Велики навлиза и западноевропейско влияние. Изграждането на социалистически строй през 20 век се свързва и с развитието на [[Култура на Съветския съюз|съветска култура]], в която водеща роля има Руската съветска федеративна социалистическа република. Днес руската култура е една от най-разпознаваемите в света. <gallery class="center" heights="200" widths="200"> Kaliningrad 05-2017 img07 Fishery Village.jpg|Изглед от Калининград Башня Сююмбике, вид с Преображенской башни.JPG|Джамията „Кол Шариф“ в Казан Dmitry Medvedev in Buryatia August 2009-1.jpg|Монаси в [[Иволгински дацан]], будистки манастир в Бурятия Khanty in front of Chum near Lake Numto.jpg|[[Ханти]], полуномадски народ от руския север </gallery> В Русия живеят над 120 различни етнически групи, които говорят на много различни езици.<ref name=britannica>{{cite web |url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia |title=Russia |publisher=Encyclopædia Britannica |accessdate=4 ноември 2015}}</ref> От тях водещи са [[руски език|руският]] (официален), [[татарски език|татарският]] и [[украински език|украинският]].<ref>{{cite web|url=http://www.perepis2002.ru/index.html?id=87|title=Russian Census of 2002|work=4.3. Population by nationalities and knowledge of Russian; 4.4. Spreading of knowledge of languages (except Russian)|publisher=Federal State Statistics Service|accessdate=16 януари 2008}}</ref> Етническите руски републики имат правото да считат езика на местната етническа група като „съофициален“.<ref name="Article 68, §2"/> Руският език е най-разпространеният по географски признак език в Евразия, и най-говореният славянски език.<ref name=toronto>{{cite web|title=Russian|publisher=University of Toronto|url=http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|accessdate=27 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20070106002617/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|archivedate=6 януари 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070106002617/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx |date=2007-01-06 }}</ref> Той е един от шестте официални езика на [[ООН]], на него се публикуват над една четвърт от всички научни материали в света, а 60 до 70% от цялата информация в печатното и онлайн пространство се публикува на английски или руски език.<ref>{{cite web|title=Russian language course|publisher=Russian Language Centre, Moscow State University|url=http://www.rlcentre.com/russian-language-course.shtml|accessdate=27 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190605154044/http://www.rlcentre.com/russian-language-course.shtml |date=2019-06-05 }}</ref> Паралелно с него през вековете се развива една от най-обширните и богати литературни традиции.<ref name="Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007"/> Руската поезия има редица ярки представители, като [[Александър Пушкин]]<ref>{{cite book|author=Kelly, C|title=Russian Literature: A Very Short Introduction (Very Short Introductions) (Paperback)|publisher=Oxford Paperbacks|isbn=0-19-280144-9|year=2001}}</ref> и [[Михаил Лермонтов]]. Деветнайсети век се отличава с творбите на [[Антон Чехов]], [[Николай Гогол]], [[Иван Тургенев]], [[Лев Толстой]] и [[Фьодор Достоевски]]; Толстой и Достоевски често са определяни от литературните критици като най-великите писатели в историята.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513793/Russian-literature|publisher=Encyclopædia Britannica|accessdate=11 април 2008|title=Russian literature; Leo Tolstoy}}</ref><ref>{{cite news|work=Time Magazine |url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,943893,00.html?promoid=googlep|accessdate=10 април 2008|title=Freaking-Out with Fyodor|author=Otto Friedrich | date=6 септември 1971}}</ref> Русия е дала на света и 18 нобелови лауреати, 5 от които [[Нобелова награда за литература|за литература]] ([[Иван Бунин|Бунин]], [[Борис Пастернак|Пастернак]], [[Михаил Шолохов|Шолохов]], [[Александър Солженицин|Солженицин]], [[Йосиф Бродски|Бродски]]). === Спорт === {{основна|Спорт в Русия|Русия на олимпийските игри}} [[Файл:2018 World Cup Round of 16 - Russia v Spain.jpg|мини|ляво|250px|[[Световно първенство по футбол 2018]]]] Още от съветски времена спортът е силен източник на национална гордост за Русия.<ref name="EBSports">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia/38650/Sports-and-recreation|title=Russia: Sports and Recreation|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=10 април 2015}}</ref> СССР участва на летни олимпийски игри за пръв път през 1952 и на зимни през 1956 година. Особено силни са съветските отбори по [[хокей на лед]], където страната печели десетки олимпийски и световни титли, [[волейбол]] и [[баскетбол]]. Съветските гимнастици, лекоатлети, щангисти, борци и боксьори са сред най-добрите в света, и след разпада на Съветския съюз руските спортисти продължават да доминират международните съревнования в тези спортове.<ref name="EBSports"/> Русия е домакин на [[Зимни олимпийски игри 2014|зимните олимпийски игри в Сочи]] през 2014 година и от 1994 година насам има 521 медала от зимни и летни олимпиади.<ref>{{cite web|url=http://www.olympic.org/russian-federation|title=Russian Federation|publisher=[[Международен олимпийски комитет]]}}</ref> Страната наследява и 1347 медала на Руската империя, СССР и обединения отбор на ОНД, но във [[Вечна класация по медали от олимпийски игри|вечната класация по медали]] те се считат отделно от руските. Както в повечето страни по света, [[футбол]]ът е изключително популярен. В основата на дългогодишните руски футболни традиции е легендарният вратар [[Лев Яшин]], чието представяне на олимпийските игри през 1956 носи злато на съветския футболен отбор. Днес в Русия има три професионални дивизии, а популярността на спорта сред жените нараства.<ref name="EBSports"/> Най-силното първенство е [[Руска Премиер Лига|руската Премиер лига]], в която играят някои от най-силните клубове в Европа.<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/|title=UEFA rankings for club competitions|publisher=[[UEFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> Сред тях са [[Зенит (Санкт Петербург)|Зенит Санкт Петербург]] (14-и по коефициент на континента и носител на [[Купа на УЕФА 2007/08|Купата на УЕФА 2008]])<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=52826/profile/index.html|title=FC Zenit|publisher=[[UEFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> и [[ПФК ЦСКА (Москва)|ПФК ЦСКА Москва]] (34-ти по коефициент и носител на [[Купа на УЕФА 2004/05|Купата на УЕФА 2005]]).<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=54266/profile/index.html|title=PFC CSKA Moscow|publisher=[[UEFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> Русия ще бъде домакин и на [[Световно първенство по футбол 2018|Световното първенство по футбол през 2018]] г.<ref>{{cite web |title=Ethics: Executive Committee unanimously supports recommendation to publish report on 2018/2022 FIFA World Cup™ bidding process |url=http://www.fifa.com/aboutfifa/organisation/news/newsid=2494723/index.html |publisher=[[FIFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> [[Файл:Finland-Russia IHWC 2012 Simifinal 19.05.2012, Helsinki (Alexander Semin).JPG|мини|Националният отбор по хокей (в червено-синьо) на финала на Световното първенство по хокей на лед през 2012 срещу отбора на Финландия]] Макар и хокеят на лед да се появява в Русия едва в съветско време, [[национален отбор по хокей на лед на СССР|националният отбор]] скоро става лидер в международните съревнования. Между 1951 и 1991 година СССР печели над 20 световни титли. Успехът му се дължи на съветската система за развитие на играчите и треньора [[Анатолий Тарасов]], който разработва иновативни техники на подаване, станали характерни за съветския отбор. Вратарят [[Владислав Третяк]] и защитникът [[Вячеслав Фетисов]] са двама от най-добрите съветски хокеисти. Днешната професионална хокейна лига на Русия се радва на голяма популярност, но много от на-добрите руски играчи са част от отбори в [[Национална хокейна лига|Националната хокейна лига]].<ref name="EBSports"/> Руският [[шахмат]] е с челни позиции на международно ниво. Първият руски световен шампион е [[Александър Алехин]], който напуска страната след революцията през 1917. В последвалите години Съветският съюз произвежда най-добрите шахматисти, като създава школи, които намират и обучават талантливи деца. Най-добрите от тях получават държавна подкрепа и стават първите професионални шахматни състезатели във време, когато в западните страни никой не се занимава професионално и срещу възнаграждение в този спорт. От 1948 година насам гросмайсторите [[Михаил Ботвиник]], [[Василий Смислов]], [[Борис Спаски]], [[Анатолий Карпов]], [[Гари Каспаров]] и [[Владимир Крамник]] държат световната титла почти без прекъсване. В този период световни шампиони стават и три жени – [[Людмила Руденко]], [[Олга Рубцова]] и [[Елизавета Бикова]].<ref name="EBSports"/> == Информация и СМИ == [[Файл:Здание газеты Известия.JPG|ляво|мини|260px|Главната редакция на „[[Известия]]“]] Първите периодически издания се появяват в началото на XVIII век, макар че широко разпространение печатните средства за масова информация получават само в края на XIX век. При това, ако за края на XIX – началото на XX в. била характерна относителна свобода на печата, то съветският период се характеризира с по-жестока политическа цензура и по-висока степен на контрола над печата от страни на властите. Радикалните движения за осигуряване на свобода на словото стават в хода на демократическите реформи в края на 80-те години. В този период има и съществен ръст на количеството на периодически издания и достатъчно ясно са отбелязвани принадлежността на всяко издание към определена политическа или обществена органицазия. Към края на [[2000]] г. в Русия се издават повече от 170 ежедневници – както централни, така и местни – с общ тираж около 4,8 млн. екземпляра, а също и повече от 425 неежедневни вестници и списания с общ тираж около 7,8 млн. екземпкяра. Водещите национални вестници са „''[[Известия]]''“, „''[[Коммерсантъ]]''“, „''[[Комсомольская правда]]''“, „''Московский комсомолец''“, „''Независимая газета''“, „''Новая газета''“, „''Новый взгляд''“, „''Парламентская газета''“, „''Правда''“, „''Российская газета''“. Националната телевизия на РФ е [[Първи канал]]. Други популярни телевизии са „Россия-1“, „Россия-24“, „НТВ“ и петербургският Пети канал. == Бележки == {{Reflist}} == Източници == {{дребно2| * {{cite web | publisher = АД ГБУВПиС | year = 2010 | url = http://www.adgbu.ru/info/borders.html | title = Азово-Донское государственное бассейновое управление водных путей и судоходства | accessdate = 20 юни 2010 | lang = ru }} {{Webarchive|url=https://archive.is/20120629003544/http://www.adgbu.ru/info/borders.html |date=2012-06-29 }} * {{cite web | publisher = Академик | year = 2013 | url = http://dic.academic.ru/dic.nsf/bse/129105/ | title = СССР. Физико-географические (природные) страны | work = dic.academic.ru | accessdate = 21 ноември 2013 | lang = ru }} * {{cite book | last = Бартольд | first = В | year = 1963 | title = Сочинения т.2 ч.1 | location = Москва | lang = ru}} * {{cite web | last = Благоев| first = Горан| year = 2004| url = http://www.euro2001.net/index.shtml?page=statia&file=issues/1_2004/stat_9.html| title = Българският дух в руското православие| publisher = Европа 2001| accessdate = 5 април 2010 | lang = }} * {{cite journal | last = Бодянский | first = Осип | year = 1843 | title = О древнейшем свидетельстве, что церковно-книжный язык есть славяно-булгарский | journal = Журнал Министерства народного просвещения | issue = 6 | lang = ru }} * {{cite web | publisher = Гарант-Интернет | year = 2001| url = http://www.constitution.ru/en/10003000-02.htm| title = Конституция Российской Федерации| accessdate = 5 април 2010 | lang = ru}} * {{cite web | last = Гвоздецкий | first = Н. А | coauthors = Н. И. Михайлов | year = 2010a | origyear = 1978 | url = http://tapemark.narod.ru/geograf/2_1.html | title = Западно-Сибирская равнина. Общая характеристика | work = Физическая география СССР | publisher = tapemark.narod.ru | accessdate = 29 август 2010 | lang = ru }} * {{cite web | last = Гвоздецкий | first = Н. А | coauthors = Н. И. Михайлов | year = 2010b | origyear = 1978 | url = http://tapemark.narod.ru/geograf/3_1.html | title = Средняя Сибирь. Общая характеристика | work = Физическая география СССР | publisher = tapemark.narod.ru | accessdate = 29 август 2010 | lang = ru }} * {{cite web | last = Гвоздецкий | first = Н. А | coauthors = Н. И. Михайлов | year = 2010c | origyear = 1978 | url = http://tapemark.narod.ru/geograf/5_1.html | title = Северо-Восточная Сибирь. Общая характеристика | work = Физическая география СССР | publisher = tapemark.narod.ru | accessdate = 29 август 2010 | lang = ru }} * {{cite book | last = Гмыря | first = Л. Б | year = 1995 | title = Страна гуннов у Каспийских ворот. Прикаспийский Дагестан в эпоху Великого переселения народов | location = Махачкала | lang = ru }} * {{cite book | last = Златарски | first = Васил | authorlink = Васил Златарски | title = [[История на Българската държава през Средните векове]], т.1, ч.1 | edition = Второ фототипно издание | origyear = 1918 | year = 1994 | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-430-298-0 | lang = }} * {{cite web | publisher = знам.bg | year = 2008 | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=8ADC2E12507ABE989917CDA968E3B805?encID=1&article=1627948912 | title = Печора | accessdate = 20 юни 2010 | lang = }} * {{cite web | last = Котляков | first = В. М | year = 2010 | url = http://slovari.yandex.ru/dict/geography/article/geo/geo3/geo-4202.htm | title = Северная Двина | work = Словарь современных географических названий | publisher = Яндекс | accessdate = 20 юни 2010 | lang = ru }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{cite web | last = Кучкин | first = В. А | year = 2019 | url = https://bigenc.ru/domestic_history/text/2234036 | title = Московское великое княжество | work = bigenc.ru | publisher = bigenc.ru | accessdate = 2020-10-17 | lang = ru}} * {{cite | фамилия = Лурье | име = И. | съавтори = М. Полтавский (ред.) | заглавие-част = Неолит в Восточной Европе, в Средней и Северной Азии | url-част = http://www.bibliotekar.ru/hist1-1/55.htm | заглавие = Всемирная история. Том 1 | място = Москва | издател = Госдарственное издательство политической литературы | дата = 1956 | език = ru}} * {{cite | фамилия-част = Любин | име-част = В. П. | заглавие-част = Новый этап в изучении ранней преистории Кавказа | заглавие = Труды II (XVIII) Всероссийского археологического съезда в Суздале в 2008 году. Т. I | място = Москва | издател = ИА РАН | дата = 2008 | език = ru}} * {{cite web | publisher = Магия Байкала | year = 2013 | url = http://www.magicbaikal.ru/objects/angara/index.htm | title = Река Ангара | work = magicbaikal.ru | accessdate = 15 февруари 2013 | lang = ru }} * {{cite book | last = Мороз | first = Виктор | year = 2019 | title = Дмитрий Донской. Эпоха перемен | publisher = Litres | isbn = 9785041740429 | url = https://books.google.bg/books?id=cceaDwAAQBAJ&dq=дмитрий+донской+1362&hl=bg&source=gbs_navlinks_s | lang = ru}} * {{cite book | last = Некипелов | first = А. Д. | coauthors = и др. | year = 2003 | title = Новая Российская Энциклопедия, т. 1 | publisher = Энциклопедия | location = Москва | isbn = 5-94802-003-7 | lang = ru }} * {{cite book | last = Нестеров | first = С. П. | year = 1996 | title = Талаканская группа памятников раннего железного века в Западном Приамурье // Новейшие археологические и этнографические открытия в Сибири | location = Новосибирск | lang = ru }} * {{cite book | last = Плетнёва | first = С. А | year = 1982 | title = Кочевники Средневековья: поиски исторических закономерностей | publisher = Наука | location = Москва | lang = ru }} {{cite web | last = Почекаев | first = Р. Ю | year = 2004 | url = http://www.kyrgyz.ru/?page=285 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20120326071531/http://www.kyrgyz.ru/?page=285 | title = Суд и правосудие в Золотой Орде | work = Правоведение | publisher = kyrgyz.ru | accessdate = 2012-03-26 | lang = ru }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120326071531/http://www.kyrgyz.ru/?page=285 |date=2012-03-26 }} * {{cite book | last = Тимошина | first = Т. М | year = 2015 | title = Экономическая история России | publisher = Юстицинформ | location = Москва | isbn = | lang = ru}} * {{cite book | publisher = Федеральная служба геодезии и картографии России | year = 2000 | title = Атлас мира | isbn = 9785855760958 | lang = ru }} * {{cite journal | last = Худяков | first = Ю. С. | year = 2001 | title = Проблемы истории древних кыргызов (первоначальное расселение) | journal = Этнографическое обозрение | volume = 5 | url = http://www.kyrgyz.ru/?page=67 | lang = ru | accessdate = 2014-01-10 |archivedate = 2014-12-19 | archive-url = https://web.archive.org/web/20141219033019/http://www.kyrgyz.ru/?page=67 }} * {{cite book | last = Школьник | first = Юлия | year = 2019 | title = История России. Панорама нужных знаний | publisher = Litres | isbn = 9785041927417 | url = https://books.google.bg/books?id=jIG0DwAAQBAJ&dq=митрополит+москва+1325&hl=bg&source=gbs_navlinks_s | lang = ru}} * {{cite journal | last = Anikovich | first = M. V. | coauthors = A. A. Sinitsyn, John F. Hoffecker, Vance T. Holliday, V. V. Popov, S. N. Lisitsyn, Steven L. Forman, G. M. Levkovskaya, G. A. Pospelova, I. E. Kuz’mina, N. D. Burova, Paul Goldberg, Richard I. Macphail, Biagio Giaccio, N. D. Praslov | year = 2007 | title = Early Upper Paleolithic in Eastern Europe and Implications for the Dispersal of Modern Humans | journal = Science | volume = 315 | issue = 5809 | pages = 223 – 226 | doi = 10.1126/science.1133376 | url = http://www.sciencemag.org/content/315/5809/223.abstract | lang = en }} * {{cite web | publisher = Arizona State University | year = 2013 | url = http://wmo.asu.edu/northern-hemisphere-lowest-temperature | title = Northern Hemisphere: Lowest Temperature | work = wmo.asu.edu | accessdate = 22 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | publisher = BBC | year = 2014 | url = http://www.bbc.co.uk/nature/ecozones/Palearctic_ecozone | title = Palearctic ecozone | work = bbc.co.uk | accessdate = 1 януари 2014 | lang = en }} * {{cite book | last = Bowersock | first = Glen Warren | coauthors = Peter Brown, Oleg Grabar | year = 1999 | title = Late Antiquity: A Guide to the Postclassical World | url = https://archive.org/details/lateantiquitygui00bowe | publisher = Harvard University Press | isbn = 9780674511736 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Canadian Institute of Ukrainian Studies | year = 2001 | url = http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages\B\O\BosporanKingdom.htm | title = Bosporan Kingdom | work = encyclopediaofukraine.com | accessdate = 10 януари 2014 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Center for Russian Nature Conservation | year = 2013 | url = http://www.wild-russia.org/ | title = Protected Areas, Nature Conservation, Zapovedniks and National Parks | work = wild-russia.org | accessdate = 29 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Christian | first = David | year = 1998 | title = A history of Russia, Central Asia and Mongolia, Vol. 1: Inner Eurasia from prehistory to the Mongol Empire | publisher = Blackwell | lang = en }} * {{cite web | publisher = CIA | year = 2010| url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html| title = Country Comparison:: GDP (purchasing power parity)| work = CIA – The World Factbook| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Coughlin| first = Con| year = 2007| url = http://www.telegraph.co.uk/comment/personal-view/3639160/Russia-on-the-march-again.html| title = Russia on the march – again| publisher = Telegraph | accessdate = 5 март 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1996 | url = http://countrystudies.us/russia/3.htm | title = Muscovy | work = countrystudies.us | publisher = Library of Congress | accessdate = 2021-01-16 | lang = en}} * {{cite web | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1998a | url = http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html | archive-url = https://web.archive.org/web/20070927230631/http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html | title = Kievan Rus' and Mongol Periods | work = shsu.edu | publisher = shsu.edu | accessdate = 2007-07-20 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927230631/http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html |date=2007-09-27 }} * {{cite book | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1998b | title = Russia: A Country Study | publisher = Department of the Army | isbn = 0-16-061212-8 | url = http://countrystudies.us/russia/3.htm | lang = en}} * {{cite book | last = Di Cosmo | first = Nicola | year = 2002 | title = Ancient China and its Enemies: The Rise of Nomadic Power in East Asian History | publisher = Cambridge University Press | isbn = 0521770645 | lang = en }} * {{cite web | publisher = DOALOS/OLA | year = 2002| url = http://www.un.org/Depts/los/LEGISLATIONANDTREATIES/PDFFILES/TREATIES/USA-RUS1990MB.PDF| title = Agreement between the United States of America and the Union of Soviet Socialist Republics on the maritime boundary, 1 юни 1990 | format = PDF| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{cite book | last = Dolukhanov | first = P.M | year = 1996 | title = The Early Slavs: Eastern Europe and the Initial Settlement to Kievan Rus | publisher = Longman | location = London | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2010a | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/411013/Neva-River | title = Neva River | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 20 юни 2010 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2010b | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/619028/Ural-Mountains | title = Ural Mountains | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 28 август 2010 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2014a | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/524377/Sarmatian | title = Sarmatian | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 10 януари 2014 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2014b | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/512998/Rurik-Dynasty | title = Rurik Dynasty | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 7 февруари 2014 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2016 | url = https://www.britannica.com/place/grand-duchy-of-Lithuania | title = Grand duchy of Lithuania | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 2021-01-16 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2020 | url = https://www.britannica.com/topic/Khazar | title = Khazar | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 2020-04-08 | lang = en }} * {{cite web | publisher = FAO | year = 2010 | url = http://www.fao.org/docrep/013/i1757e/i1757e.pdf | title = Global Forest Resources Assesment 2010. Main Report | format = PDF | work = fao.org | accessdate = 29 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Fisher | first = R .H | year = 1981 | title = The Voyage of Semen Dezhnev in 1648: Bering's precursor | publisher = Hakluyt Society | location = London | isbn = 978-0-904180-07-7 | lang = en}} * {{cite book | last = Forster | first = Robert | year = 1970 | title = Preconditions of Revolution in Early Modern Europe | publisher = Johns Hopkins | location = Baltimore | isbn = 9780801811760 | lang = en}} * {{cite book | last = Franklin | first = Simon | coauthors = Jonathan Shepard | year = 1996 | title = The Emergence of Rus 750 – 1200 | url = https://archive.org/details/emergenceofrus750000fran | publisher = Longman | location = London | isbn = 0-582-49091-X | lang = en }} * {{cite web | publisher = Infolio | url = http://www.infoliolib.info/rlit/pvl/pvl1.html| title = Повесть временных лет| accessdate = 24 юни 2008 | lang = ru}} * {{cite journal | last = Gimbutas | first = Marija | year = 1985 | month = Spring/Summer | title = Primary and Secondary Homeland of the Indo-Europeans: comments on Gamkrelidze-Ivanov articles | journal = Journal of Indo-European Studies | volume = 13 | issue = 1&2 | pages = 185 – 201 | lang = en }} * {{cite journal | last = Goebel | first = Ted | coauthors = Michael R. Waters, Dennis H. O'Rourke | year = 2008 | title = The Late Pleistocene dispersal of modern humans in the Americas | url = http://www.centerfirstamericans.com/cfsa-publications/Science2008.pdf | journal = Science | volume = 319 | issue = 5869 | pages = 1497 – 1502| format = PDF| pmid = 18339930| doi = 10.1126/science.1153569| accessdate = 5 февруари 2010 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Golden | име-част = Peter. B | заглавие-част = Chapter 13 – The Karakhanids and Early Islam | фамилия = Sinor | име = Denis | заглавие = The Cambridge History of Early Inner Asia, Cambridge University Press | дата = 1990 | език = en}} * {{cite journal | last = Guzman | first = Gregory G | year = 1988 | title = Were the barbarians a negative or positive factor in ancient and medieval history? | journal = The Historian | volume = 50 | pages = 568 – 570 | lang = en}} * {{cite book | last = Hughes | first = Lindsey | year = 2000 | title = Russia in the Age of Peter the Great | publisher = Yale University Press | isbn = 978-0-300-08266-1 | lang = en}} * {{cite journal | last = Kallio | first = Petri | year = 2006 | title = Suomen kantakielten absoluuttista kronologiaa | journal = Virittäjä | volume = 1 | pages = 2 – 25 | url = http://www.kotikielenseura.fi/virittaja/hakemistot/jutut/2006_2.pdf | lang = fi }} * {{cite book | last = Kim | first = Hyun Jin | year = 2013 | title = The Huns, Rome and the Birth of Europe | publisher = Cambridge University Press | isbn = 9781107009066 | lang = en }} * {{cite book | last = Kotilaine | first = Jarmo | coauthors = Marshall Poe | year = 2004 | title = Modernizing Muscovy: Reform and Social Change in Seventeenth-Century Russia | publisher = Routledge | isbn = 0-415-30751-1 | lang = en}} * {{cite web | publisher = Library of Congress | year = 1989 | url = http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+hu0013) | title = Hungary. Early History | work = lcweb2.loc.gov | accessdate = 7 февруари 2014 |archiveurl=https://archive.is/xqxM|archivedate=5 декември 2012| lang = en }} * {{cite web | publisher = Library of Congress | year = 2007 | title = Climate | url=http://countrystudies.us/russia/24.htm | accessdate = 26 декември 2007 | lang = en }} * {{cite book | last = Lu | first = Simian | year = 1996 | title = A History of Ethnic Groups in China | publisher = Oriental Press | location = Beijing | lang = en }} * {{cite web | publisher = Mapsofworld.com | year = 2009| url = http://www.mapsofworld.com/world-ocean-map.htm| title = World Ocean Map| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Maranzani | first = Barbara | year = 2020 | url = https://www.history.com/news/8-things-you-didnt-know-about-catherine-the-great | title = 8 Things You Didn’t Know About Catherine the Great | work = history.com | publisher = history.com | accessdate = 2021-05-08 | lang = en}} * {{cite book | last = Martin | first = Janet | year = 1995 | title = Medieval Russia, 980 – 1584 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 052136832 | lang = en}} * {{cite web | last = Mayr| first = Walter| coauthors = Christian Neef| year = 2006| url = http://www.spiegel.de/international/spiegel/0,1518,426393,00.html| title = A Former Superpower Rises Again| publisher = Spiegel Online| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Merzliakova | first = I. A | year = 1997 | url = http://enrin.grida.no/biodiv/biodiv/national/russia/state/00440.htm | title = List of animals of the Red Data Book of Russian Federation | publisher = UNEP/GRID–Arendal | date =1 ноември 1997 | accessdate = 27 април 2010 | lang = en }} * {{cite book | last = Milner-Gulland | first = R. R | year = 1997 | title = The Russians: The People of Europe | publisher = Blackwell Publishing | isbn = 0-631-21849-1 | url = http://books.google.com/?id=BgJjHFwmj2UC&pg=PA1 | lang = en}} * {{cite web | publisher = moscow.org | year = 2016 | url = http://moscow.org/moscow/ | title = История Москвы | work = moscow.org | accessdate = 2020-10-17 | lang = ru}} * {{cite web | publisher = msnbc | year = 2008| url = http://www.msnbc.msn.com/id/24443419/| title = Russians weigh an enigma with Putin’s protégé| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | publisher = National Geographic Society | year = 2009a| url = http://maps.nationalgeographic.com/maps/atlas/europe-geopolitical.html| title = Europe Geopolitical Map| work = Atlas Explorer| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | publisher = National Geographic Society | year = 2009b| url = http://maps.nationalgeographic.com/maps/atlas/asia-geopolitical.html| title = Asia Geopolitical Map| work = Atlas Explorer| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{Cite book | last = Noonan | first = Thomas S | year = 1999 | title = The New Cambridge Medieval History: Volume 3, C.900-c.1024 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-36447-8 | url = http://books.google.com.au/books?id=u-SsbHs5zTAC&pg=PA508 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Parallelsixty.com | work = Parallelsixty.com | year = 2010 | url = http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml | archive-url = https://web.archive.org/web/20100121024544/http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml | title = History of Russia from Early Slavs history and Kievan Rus to Romanovs dynasty | accessdate = 2010-04-27 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180201064748/http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml |date=2018-02-01 }} * {{cite journal | last = Peel | first = M. C. | coauthors = B. L. Finlayson, T. A. McMahon | year = 2007 | title = Updated world map of the Köppen-Geiger climate classification | journal = Hydrology and Earth System Sciences | volume = 11 | pages = 1633 – 1644 | url = http://www.hydrol-earth-syst-sci.net/11/1633/2007/hess-11-1633-2007.pdf | lang = en }} * {{cite book | last = Pipes | first = Richard | year = 1974 | title = Russia under the old regime | url = https://archive.org/details/russiaunderoldre00pipe | publisher = Charles Scribner's Sons | location = New York | isbn = 0-684-14826-9 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Pohl | име-част = Walter | заглавие-част = Conceptions of Ethnicity in Early Medieval Studies | url-част = http://www.kroraina.com/bulgar/pohl_etnicity.html | фамилия = Little | име = Lester K. | съавтори = Barbara H. Rosenwein (ed.) | заглавие = Debating the Middle Ages: Issues and Readings | издател = Blackwell | дата = 1998 | език = en | страница = 13 – 24}} * {{cite book | last = Prothero | first = G. W. | coauthors = Ernest Alfred Benians | year = 1909 | title = The Cambridge Modern History. Vol. 6 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | lang = en}} * {{cite web | publisher = ProTown.ru | year = 2009 | url = http://protown.ru/information/hide/4351.html | title = Самая высокая гора в России | accessdate = 28 август 2010 | lang = ru }} * {{cite web | publisher = RIA Novosti | year = 2009| url = http://en.rian.ru/mlitary_news/20090820/155866985.html| title = Russian state defense order for 2010 planned at $35 bln| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Róna-Tas | име-част = András | заглавие-част = The Reconstruction of Proto-Turkic and the Genetic Question | фамилия = Johanson | име = Lars | съавтори = Éva Csató | заглавие = The Turkic Languages | издател = Taylor & Francis | дата = 1998 | isbn = 9780415082006 | език = en}} * {{cite web | publisher = sci-lib.com | year = 2010 | url = http://bse.sci-lib.com/article006812.html | title = Восточно-Европейская равнина | work = Большая Советская Энциклопедия | accessdate = 20 юни 2010 | lang = ru }} * {{cite book | last = Sinor | first = Denis | title = The Cambridge History of Early Inner Asia | year = 1990 | publisher = Cambridge University Press | url = http://books.google.com/?id=ST6TRNuWmHsC&printsec=frontcover&dq=cambridge+inner+asia | isbn = 9780521243049 | lang = en }} * {{cite book | last = Skocpol | first = Theda | year = 1988 | title = States and Social Revolutions: A Comparative Analysis of France, Russia, and China | publisher = Cambridge University Press | lang = en}} * {{Cite book | last = Solovyov | first = S | title = History of Russia from the Earliest Times | publisher = AST | year = 2001a | volume = 9, ch.1 | url = http://militera.lib.ru/common/solovyev1/09_01.html | isbn = 5-17-002142-9 | accessdate = 27 декември 2001 | lang = en}} * {{Cite book | last = Solovyov | first = S | title = History of Russia from the Earliest Times | publisher = AST | year = 2001 | volume = 15, ch.1 | url = http://militera.lib.ru/common/solovyev1/15_01.html | lang = en}} * {{cite book | last = Stone | first = David R | year = 2006 | title = A Military History of Russia: From Ivan the Terrible to the War in Chechnya | publisher = Praeger Security International | isbn = 0-275-98502-4 | lang = en}} * {{cite web | publisher = UNEP/DEWA~Europe | year = 2010 | url = http://www.grid.unep.ch/product/publication/freshwater_europe/volga.php | title = Volga River Basin | work = Freshwater in Europe | accessdate = 20 юни 2010 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100406024821/http://www.grid.unep.ch/product/publication/freshwater_europe/volga.php |date=2010-04-06 }} * {{cite web | publisher = UNESCO | year = 2011 | url = http://www.unesco.org/new/en/natural-sciences/environment/ecological-sciences/biosphere-reserves/europe-north-america/russian-federation/ | title = Russian Federation | work = unesco.org | accessdate = 29 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | publisher = UNESCO World Heritage Centre | title = Lake Baikal | url = http://whc.unesco.org/en/list/754 | accessdate = 26 декември 2007 | lang = en }} * {{cite web | publisher = United Nations Statistics Division | year = 2007| url = http://unstats.un.org/unsd/demographic/products/dyb/dyb2007/Table03.pdf| title = Demographic Yearbook—Table 3: Population by sex, rate of population increase, surface area and density| format = PDF| accessdate = 26 август 2009 | lang = en}} * {{cite web | publisher = United States Geological Survey | title = Lake Baikal—A Touchstone for Global Change and Rift Studies | url = http://marine.usgs.gov/fact-sheets/baikal/ | accessdate = 26 декември 2007 | lang = en }} * {{cite journal | last = Urban | first = William | year = 1983 | title = The Origin of the Livonian War, 1558 | journal = Lithuanian Quarterly Journal of Arts and Sciences | volume = 29 | issue = 3 | issn = 0024 – 5089 | url = http://www.lituanus.org/1983_3/83_3_02.htm | lang = en}} * {{cite book | last = Vernadsky | first = George | year = 1973 | title = Kievan Russia | publisher = Yale University Press | isbn = 9780300016475 | lang = en }} * {{Cite web | last = Walsh | first = N. P | year = 2003 | title = It's Europe's lungs and home to many rare species. But to Russia it's £100bn of wood | publisher = Guardian | url = http://www.guardian.co.uk/world/2003/sep/19/environment.russia | accessdate = 26 декември 2007 | location = London | date =19 септември 2003 | lang = en }} * {{cite book | last = Wood | first = Alan | year = 2011 | title = Russia's Frozen Frontier: A History of Siberia and the Russian Far East 1581 – 1991 | isbn = 978-0-340-97124-6 | lang = en}} * {{cite journal | last = Zenkovsky | first = Serge A | year = 1957 | month = 10 | title = The Russian Church Schism: Its Background and Repercussions | url = https://archive.org/details/sim_russian-review_1957-10_16_4/page/37 | journal = Russian Review | volume = 16 | issue = 4 | accessdate = 2007-07-23 | page = 37 | doi = 10.2307/125748 | jstor = 125748 | publisher = Blackwell Publishing | lang = en}} }} == Вижте също == * [[Съюзна държава]] * [[Общност на независимите държави]] == Външни препратки == * {{икона|ru}} [http://www.interfax.com/ Interfax.com] – новинарска агенция в Москва. * {{икона|ru}} [http://www.kremlin.ru/ Кремлин] – официалният уебсайт на Президента на Руската Федерация. * {{икона|ru}} [http://www.gov.ru/ Gov.ru] – официален уебпортал на правителството. {{Европа}} {{Азия}} {{Общност на независимите държави}} {{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}} {{нормативен контрол}} {{Добра кандидат}} [[Категория:Русия| ]] [[Категория:Рускоговорещи страни и територии]] lc6qivt31qshxmleroagqp73dfe1b82 11473923 11473922 2022-07-29T09:27:39Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/2A00:1FA3:420A:870C:1:2:1FFA:7C60|редакции на 2A00:1FA3:420A:870C:1:2:1FFA:7C60]] ([[User talk:2A00:1FA3:420A:870C:1:2:1FFA:7C60|б]].), към версия на Carbonaro. wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Русия | официално-име-бг = Руска федерация | официално-име = Российская Федерация | девиз = | химн = [[Химн на Русия|Государственный гимн Российской Федерации]] | химн-файл = National Anthem of Russia (2000), instrumental, one verse.ogg | демоним = [[руснаци|руснак]] | карта = Russian Federation (orthographic projection) - Crimea disputed.svg | карта-описание = Русия на картата на света (зелено)<br>[[Крим]]ският полуостров (светлозелено){{refn|Кримският полуостров за който Русия има претенции и е де факто [[Анексиране на Крим от Русия|администриран]] от Русия, е [[Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН|признат]] като територия на [[Украйна]] от мнозинството страни членки на ООН.<ref>{{cite news|last=Taylor|first=Adam|title=Crimea has joined the ranks of the world's 'gray areas.' Here are the others on that list.|url=https://www.washingtonpost.com/blogs/worldviews/wp/2014/03/22/crimea-has-joined-the-ranks-of-the-worlds-gray-areas-here-are-the-others-on-that-list/|publisher=The Washington Post|accessdate=March 27, 2014|date=March 22, 2014}}</ref>}} | столица = [[Москва]] | най-голям-град = Москва | официален-език = [[руски език|руски]]<ref group="б">Има още 27 официално признати езика в отделни области на Русия.</ref> | религия = 47,3% [[християнство]]<br>6,5% [[ислям]]<br>1,2% [[неопаганизъм]] и [[тенгризъм]]<br>0,5% [[будизъм]]<br>0,2% други<br>25% [[нерелигиозност]]<br>13% [[атеизъм]]<br>5,5% без отговор | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[полупрезидентска република]] | лидер1 = [[Президент на Русия|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Владимир Путин]] | лидер2 = [[Министър-председател на Русия|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Михаил Мишустин]] | законодателна-власт = [[Федерално събрание на Русия|Федерално събрание]] | горна-камара = [[Съвет на федерацията]] | долна-камара = [[Държавна дума]] | събитие-вид = [[История на Русия|Формиране]] | събитие-бел = &nbsp; | събитие1 = [[Киевска Рус]] | събитие-дата1 = 879 г.<ref group="б">Прието е традиционно 862 г. да се счита за начало на руската държавност; в съвременен вид Руската федерация (като РСФСР) е образувана на 7 ноември 1917 г., а от 25 декември 1991 г. носи съвременното си название.</ref> | събитие2 = [[Североизточна Рус|Владимир-Суздал]] | събитие-дата2 = 1157 г. | събитие3 = [[Московско княжество]] | събитие-дата3 = 1263 г. | събитие4 = [[Руско царство]] | събитие-дата4 = 16 януари 1547 г. | събитие5 = [[Руска империя]] | събитие-дата5 = 22 октомври 1721 г. | събитие6 = [[Руска република]] | събитие-дата6 = 14 септември 1917 г. | събитие7 = [[Съветски съюз]] | събитие-дата7 = 30 декември 1922 г. | събитие8 = Руска федерация | събитие-дата8 = 12 декември 1991 г. | събитие9 = Конституция | събитие-дата9 = 12 декември 1993 г. | площ = 17 125 191 | площ-място = 1-во | води% = 13 (вкл. блатата) | население-година = 2022 | население = 145 478 097 | население-източник = <ref>[http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat_main/rosstat/ru/statistics/population/demography/ www.gks.ru]</ref> | население-място = 9-о | население-градско = 73 | население-градско-място = 49-о | население-гъстота-място = 181-во | население-оценка-година = 2020 | население-оценка = 146 745 098 | БВП-година = 2022 | БВП = 4,365 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]]<ref name="IMFWEORU">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2019/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=62&pr.y=11&sy=2017&ey=2021&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=922&s=NGDPD,PPPGDP,NGDPDPC,PPPPC&grp=0&a=|title=World Economic Outlook Database, April 2019 |publisher=[[Международен валутен фонд]] |accessdate=30 май 2019}}</ref> | БВП-място = 6-о | БВП-на-човек = 30 013 щ.д.<ref name="IMFWEORU"/> | БВП-на-човек-място = 58-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 1,829 трлн. щ.д.<ref name="IMFWEORU"/> | БВП-ном-място = 11-то | БВП-ном-на-човек = 12 575 щ.д.<ref name="IMFWEORU"/> | БВП-ном-на-човек-място = 68-о | Джини-година = 2018 | Джини = 37,5<ref name="WBRUGini">{{cite web |url=https://data.worldbank.org/indicator/SI.POV.GINI?locations=RU |title=GINI index (World Bank estimate)|publisher=[[Световна банка]] |work=data.worldbank.org |accessdate=16 февруари 2019}}</ref> | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = 98-о | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,824<ref>{{cite web |url=http://hdr.undp.org/en/indicators/137506 |title=Human Development Index (HDI) |publisher=[[Програма на ООН за развитие]] |accessdate=17 януари 2020}}</ref> | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 52-ро | продълж-живот = 65,5 години | продълж-живот-място = 137-о | дет-смъртност = 7,2 | дет-смъртност-място = 140-о | грамотност = 99,4 | грамотност-място = 12-о | валута = [[Руска рубла]] | валута-код = RUB | часова-зона = от [[UTC+2]] до [[UTC+12|+12]] | формат-дата = | климат = разнообразен | организации = [[ООН]] | платно-движение = дясно | код-ISO = RU | TLD = [[.ru]], [[.su]], [[.рф]] | телефонен-код = +7 | ITU префикс = R; UA – UI | сайт = | забележки = <references group="б"/> }} '''Русѝя''' ({{lang|ru|Росси́я}}) или '''Ру̀ска федера̀ция''' ({{lang|ru|Росси́йская Федера́ция}}), съкратено '''РФ'''<ref>Съгласно чл. 1, т. 2 от [[Конституция на Русия|Конституцията]] на страната наименованията ''Руска федерация'' и ''Русия'' са равнозначни.</ref> е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на [[Европа]] и северната част (30,7 %) на [[Азия]].<ref name="БРЭ-том-0">{{cite book|last=|first=|editor=председател на Осипов Ю. С. и др., отговорният редактор Кравец С.Л. |title=Голяма руска енциклопедия ''(в 36 тома)'' | accessdate=23 септември 2018 |volume= [https://bigenc.ru/rf 1. Ру̀ска федера̀ция] |year=2004|publisher=Издателство „Руска енциклопедия“|location=Москва|език=ru|pages= 1005 |chapter= Руска федерация |chapterurl=https://bigenc.ru/rf |isbn=5-85270-326-5 }} ''{{икона|ru}}''</ref> Тя е [[Списък на страните по площ|най-голямата по територия държава в света]]. Обхваща обширни територии в [[Източна Европа]] и [[Северна Азия]]. Русия граничи с 18 държави – с 16 по суша (12 в Европа и 4 в Азия) и с 2 по вода (със [[САЩ]] при [[Берингов проток|Беринговия пролив]] и с [[Япония]] при [[Южнокурилски пролив|Южнокурилския пролив]]). Общата дължина на държавните граници възлиза на 57 946 km.<ref>[http://www.wolframalpha.com/input/?i=russia+border+length Информация за дължината на границите от] [[Wolfram Alpha]], посетен на 17 октомври 2010 г.</ref> Северната и източната ѝ граница представляват [[Северен ледовит океан|Северния ледовит]] (19 240 km) и [[Тихия океан]] (12 280 km). Има излаз на [[Каспийско море]] (920 km), [[Азовско море]] (672 km), [[Черно море|Черно]] (430 km), [[Балтийско море|Балтийско]] (135 km), вкл. [[Фински залив|Финския залив]] (540 km). Със 17 098 242 km² Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива 1/8 от обитаемата площ на [[Земя]]та. Използва 11 часови зони. Със 146 млн. души население тя е [[Списък на страните по население|9-а страна по население]]. Има редица от най-разнообразните природни среди и релефи. Притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси и е на първо място в света по добив на нефт и природен газ.<ref>{{cite encyclopedia|encyclopedia=Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007|title="Russia"|url=http://encarta.msn.com/encyclopedia_761569000_4/Russia.html|year=26 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091028092554/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761569000_4/Russia.html |date=2009-10-28 }}</ref> Русия е често определяна като енергийна суперсила от запада.<ref>{{cite web|url=http://www.thefirstpost.co.uk/4883,opinion,beware-russia-energy-superpower |title=First Post; Beware Russia Energy Superpower, 12 октомври 2006 |publisher=Thefirstpost.co.uk |date=16 октомври 2006 |accessdate=27 април 2010|archiveurl=http://web.archive.org/web/20080612191021/http://www.thefirstpost.co.uk/4883,opinion,beware-russia-energy-superpower|archivedate=12 юни 2008}}</ref><ref>CNN, [http://www.cnn.com/2006/WORLD/europe/12/12/russia.oil/index.html „Russia; A superpower rises again“] by Simon Hooper, December 2006</ref><ref>CNN; [http://edition.cnn.com/2007/WORLD/europe/06/18/chance.intro/ „Eye on Russia: Russia's resurgence“] by Matthew Chance, June 2007</ref> Страната има най-обширните горски масиви в Европа и в света,<ref name=loc>{{cite web|last=Library of Congress|title=Topography and drainage|url=http://countrystudies.us/russia/23.htm|accessdate=26 декември 2007}}</ref> а нейните езера съдържат приблизително 1/4 от световния запас на чиста, незаледена вода.<ref name=loc/> Историята на Русия започва с издигането на източните славяни като доминираща сила в Източна Европа между 3 и 8 век. За година на основаване се счита [[862]] г., когато варяжкият принц [[Рюрик]] започва да властва над [[Новгородска земя|Новгородската земя]] (а наследниците му овладяват [[Киевска Рус]]) и дава началото на династията на [[Рюриковичи]]те, управлявали Русия през следващите 700 години. На територията на днешната Руска федерация в Европа са съществували още няколко големи държави, сред които важна роля са играли [[Волжка България]] и [[Златната орда]], а образуваното в началото на [[15 век]] [[Велико московско княжество]] обединява всички руски княжества. Към края на 18 век благодарение на мащабното колонизиране, присъединяване и завладяване, се появява [[Руската империя]], разпростряла се на 3 континента – [[Европа]], [[Азия]] и [[Северна Америка]], и включвала стотици различни народи, култури и вероизповедания. През [[1917]] г. в резултат от избухналата [[Февруарска революция (1917)|Февруарска революция]] в Руската империя е свалена монархията, а след [[Октомврийска революция]] е създаден [[СССР|Съюзът на съветските социалистически републики]] (СССР) – първата в света [[социализъм|социалистическа държава]], изиграла решаваща роля в победата на [[Декларация на Обединените нации|Съюзниците]] през [[Втората световна война]]. След края на войната между 2-те оформили се суперсили [[САЩ]] и СССР започва борба за световно политическо и военно надмощие, наречена [[Студена война]]. През 1991 г. след тежка икономическа криза Съветският съюз се разпада, а нейната основна част – [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистическа република]] се отделя от съюза и става официално Руска федерация. Руската федерация има смесен [[полупрезидентска република|президентско-парламентарен]] вид републиканска форма на държавно устройство, като президентът има много широки правомощия. Настоящ президент е [[Владимир Путин]]. Русия е на 6-о място в света по брутен вътрешен продукт (по паритета на покупателната способност) за 2017 г. (4,016 трлн. щ.д.),<ref name="IMFWEORU"/> разполага с [[Въоръжени сили на Руската федерация|5-те по численост]] въоръжени сили в света и 3-тия по стойност военен бюджет след [[САЩ]] и [[Китай]]. Тя е сред 10-те ядрени сили и притежава най-големия ядрен арсенал.<ref name=fas>{{cite web|title=Status of Nuclear Powers and Their Nuclear Capabilities|publisher=Federation of American Scientists|url=http://www.fas.org/nuke/guide/summary.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Русия е [[велика сила]] – постоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]], член на [[Г-8]] (изключена през март 2014 г. в отговор на анексирането на Крим<ref>[https://vesti.bg/izkliuchiha-rusiia-ot-g-8-6008320 Статия във vesti.bg]</ref><ref>[https://profit.bg/svetat/rusiya-e-vremenno-izklyuchena-ot-g8/ Статия в profit.bg]</ref>), [[Г-20]], [[Шанхайска организация за сътрудичество|Шанхайската организация за сътрудичество]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество]], [[Евразийска икономическа общност|Евразийската икономическа общност]] и водещ член на [[ОНД|Общността на независимите държави]]. През 2022 г. напуска [[Съвета на Европа]]. През 21 век отново заявява претенциите си да бъде суперсила.{{hrf|Mayr|2006}}{{hrf|Coughlin|2007}} През 2022 г. е обявена за държава агресор и терорист от няколко държави. == Етимология на името == {{основна|Рус}} Името ''Русия'' произлиза от [[Киевска Рус|Рус]] – средновековна държава, населена предимно с [[източни славяни]]. С това име страната става известна по-късно в историята, обикновено жителите ѝ я наричат „Русская земля“, което може да се преведе като „руска земя“ или „земя на Рус“. За да се разграничи от други държави, произлезли от нея, тя е обозначена с името ''Киевска Рус'' от съвременната историография. Самото име Рус идва от народа [[Рус]] – група от [[варяги]]те (евентуално [[свеи|шведските]] [[викинги]]),<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.etymonline.com/index.php?term=Russia | заглавие = Online Etymology Dictionary | достъп_дата = [[2 ноември]] [[2011]] | издател = Etymonline.com | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.thefreedictionary.com/rus | заглавие = Rus – definition of Rus by the Free Online Dictionary, Thesaurus and Encyclopedia | достъп_дата = 2 ноември 2011 | издател = Thefreedictionary.com | език = en }}</ref> които основават държавата [[Киевска Рус|Рус]] (Русь). Старата латинска версия на името Рус е Ruthenia, най-вече употребявано в западните и южните райони на Рус, които са били в непосредствена близост до католическа Европа. Сегашното име на страната, Русия (Россия), идва от [[Византия|византийското]] обозначение на Киевска Рус, Ρωσσία ''Rossia'' (произнасяно Росѝа) в съвременния гръцки език.{{hrf|Milner-Gulland|1997|1 – 4}} Обичайният начин за назоваване на гражданите на Русия е „руснаци“. == География == {{основна|География на Русия}} === Разположение и граници === [[Файл:Russland Relief.png|мини|ляво|Физическа карта на Русия]] [[Файл:Talkessel von Werchojansk.JPG|мини|200п|Тайга край град [[Верхоянск]], Източен Сибир]] Русия е най-голямата по площ държава в света със своите 17 098 242 km², почти два пъти по-голяма от [[Съединени американски щати|Съединените щати]] и [[Китай]] и 1,7 пъти по-голяма от [[Канада]].{{hrf|United Nations Statistics Division|2007}} Заема източните области на [[Европа]] и северната част на [[Азия]] – от ексклава [[Калининградска област]] в [[Централна Европа]] до [[Диомидови острови|Диомидовите острови]] в [[Берингов проток|Беринговия проток]] и от [[Земя на Франц Йосиф|Земята на Франц Йосиф]] в [[Арктика]] до връх [[Базардюзю]] в [[Кавказ]].{{hrf|National Geographic Society|2009a}}{{hrf|National Geographic Society|2009b}} Общата дължина на сухоземните граници на Русия е 20 242 km, а на морските – 37 653 km.{{hrf|CIA|2010}} На запад страната има сухоземна граница с [[Норвегия]] (196 km), [[Финландия]] (1313 km), [[Естония]] (290 km), [[Латвия]] (292 km), [[Беларус]] (959 km) и [[Украйна]] (1576 km), както и излаз на [[Балтийско море]].{{hrf|CIA|2010}} На брега на Балтийско море е разположена и ексклавната Калининградска област, която граничи по суша с [[Литва]] (227 km) и [[Полша]] (432 km).{{hrf|CIA|2010}} На югозапад Русия има излаз на [[Азовско море|Азовско]] и [[Черно море]], както и на голямото вътрешно езеро [[Каспийско море]]. По суша граничи с [[Грузия]] (723 km, включително с частично признатите държави [[Абхазия]] и [[Южна Осетия]]) и [[Азербайджан]] (284 km).{{hrf|CIA|2010}} Южната граница на страната в Азия е с [[Казахстан]] (6846 km), [[Китай]] (40 km в [[Южен Сибир]] и отделен участък от 3605 km в [[Далечен изток|Далечния изток]]), [[Монголия]] (3441 km) и [[Северна Корея]] (18 km).{{hrf|CIA|2010}} На изток Русия има излаз на [[Тихи океан|Тихия океан]] и свързаните с него [[Японско море|Японско]], [[Охотско море|Охотско]] и [[Берингово море]].{{hrf|Mapsofworld.com|2009}} На североизток страната има дълга морска граница със [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]], която преминава през Беринговия проток, отделящ руския полуостров [[Чукотка]] от американския щат [[Аляска]].{{hrf|DOALOS/OLA|2002}} На север Русия граничи със [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] и неговите [[Източносибирско море]], [[Море Лаптеви]], [[Карско море|Карско]] и [[Баренцево море]].{{hrf|Mapsofworld.com|2009}} === Релеф и води === [[Файл:Volga Ulyanovsk-oliv.jpg|мини|200п|Източноевропейската равнина с река Волга край град [[Уляновск]]]] Основната част от територията на [[Европейска Русия]] е заета от обширната [[Източноевропейска равнина]], в централната част на която са сравнително високите [[Валдайски възвишения]] с надморска височина до 350 m.{{hrf|sci-lib.com|2010}} По-голямата част от тази равнина попада във водосборната област на река [[Волга]], която се влива в Каспийско море и чиито основни притоци са [[Кама (река)|Кама]] и [[Ока (река)|Ока]].{{hrf|UNEP/DEWA~Europe|2010}} [[Дон]], другата голяма река в южната част на Европейска Русия, се влива в Азовско море.{{hrf|АД ГБУВПиС|2010}} В северната част на Източноевропейската равнина се намират [[Онежко езеро|Онежкото]] и [[Ладожко езеро|Ладожкото езеро]], които се оттичат чрез река [[Нева]] в [[Балтийско море]].{{hrf|Encyclopædia Britannica|2010a}} Североизточните части на Европейска Русия са във водосборната област на Северния ледовит океан, като най-големите реки в този район са [[Северна Двина]] и [[Печора (река)|Печора]].{{hrf|Котляков|2010}}{{hrf|знам.bg|2008}} [[Файл:Эльбрус.jpg|200п|мини|ляво|Връх Елбрус, най-високата точка на Русия]] В най-южната си част Европейска Русия достига до планинския хребет [[Голям Кавказ]], където се намира и най-високият връх в страната – [[Елбрус]] (5642 m).{{hrf|ProTown.ru|2009}} За източна граница на Европа обикновено се приема планинската верига [[Урал (планина)|Урал]] (1895 m), която пресича цяла Русия от север на юг и отделя европейската част на страната от обширния регион [[Сибир]], който се отводнява чрез няколко главни речни системи към Северния ледовит океан.{{hrf|Encyclopædia Britannica|2010b}} Източно от Урал се намира обширната [[Западносибирска равнина]], която се оттича главно чрез реките [[Об]] с главния си приток [[Иртиш]] и [[Енисей]].{{hrf|Гвоздецкий|2010a}} На изток от нея е разположено [[Средносибирско плато|Средносибирското плато]], отделни части от което имат планински характер и достигат надморска височина 1701 m (платото [[Путорана]]), но на изток се спуска и преминава в [[Централноякутска равнина|Централноякутската равнина]], отводнявана от река [[Лена]].{{hrf|Гвоздецкий|2010b}} [[Файл:Vasyugan.jpg|мини|[[Западносибирска равнина]]]] В най-североизточната част на Сибир се намират [[Верхоянски хребет|Верхоянският хребет]] (2389 m) и хребетът [[Черски]] (3147 m), както и [[Яно-индигирска низина|Яно-индигирската]] и [[Колимска низина|Колимската низина]].{{hrf|Гвоздецкий|2010c}} Най-големите реки в тази област са [[Индигирка]] и [[Колима]].{{hrf|Гвоздецкий|2010c}} Южната част на Сибир има предимно планински релеф – от запад на изток там са разположени планините [[Алтай]] (4506 m), [[Саяни]] (3491 m), [[Яблонов хребет]] (1678 m), [[Становой хребет]] (2482 m). Между тях се намира езерото [[Байкал]] – най-голямото по площ в страната и най-дълбокото в света,{{hrf|United States Geological Survey}} съдържащо над 1/5 от всички повърхностни несолени води в света.{{hrf|UNESCO World Heritage Centre}} То се отводнява от река [[Ангара]], приток на Енисей.{{hrf|Магия Байкала|2013}} На изток Сибир граничи с руския [[Далечен изток]], като двата региона са разделени от главния вододел между Северния ледовит и Тихия океан, преминаващ по [[Колимски планини|Колимските планини]], хребета [[Джугджур]] и Становой хребет. Източно от тях са крайбрежните низини по тихоокеанското крайбрежие и вулканичните планини на полуостров [[Камчатка]]. Най-голямата река в тази област е [[Анадир]].{{hrf|Академик|2013}} В южната част на руския Далечен изток се намира басейнът на река [[Амур]] и планините [[Сихоте Алин]] (2090 m).{{hrf|Академик|2013}}{{hrf|Федеральная служба геодезии и картографии России|2000|}} === Климат === Големите размери на Русия и отдалечеността на обширни части от нея от океаните определят континенталния характер на климата в по-голямата част от страната. Планинските масиви на юг пречат на притока на влажни въздушни маси от [[Индийски океан|Индийския]] и [[Тихи океан|Тихия океан]], докато равнините на запад и север я откриват за [[Арктика|арктическо]] и [[Атлантически океан|атлантическо]] влияние.{{hrf|Library of Congress|2007}} [[Валеж]]ите са относително ниски, по-значителни са по тихоокеанското крайбрежие и в [[Северен Кавказ]].{{hrf|Library of Congress|2007}} В почти цялата страна зимните валежи са във вид на [[сняг]], като дните със снежна покривка варират от 40 в някои части на [[Европейска Русия]] до 250 в най-студените части на [[Сибир]].{{hrf|Library of Congress|2007}} Най-гъсто населените части на Русия – основната част от Европейска Русия и южните части на [[Западен Сибир]] и [[Далечен изток|Далечния изток]] – имат [[влажен континентален климат]].{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Той се характеризира с големи сезонни температурни разлики – студена зима и топло, в южните части на Европейска Русия и горещо лято.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Валежите са относително равномерно разпределени през годината, с изключение на Далечния изток, където под влияние на [[мусон]]ите зимата е значително по-суха от лятото.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} В северните части на Европейска Русия и по-голямата част от Сибир и Далечния изток климатът е [[Субполярен климат|субполярен]], характеризира се с дълга и много студена зима и кратко и прохладно лято.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Зимата е особено сурова в североизточната част на Сибир,{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} където са регистрирани най-ниските температури в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] – до −67,8&nbsp;°C, измерени при [[Верхоянск]].{{hrf|Arizona State University|2013}} Под влияние на [[Азиатски максимум|Азиатския максимум]] валежите в източната част на [[Южен Сибир]] и средната част от тихоокеанското крайбрежие са силно ограничени – до 60 mm годишно.{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} Крайбрежието на [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] и руските острови в него имат [[полярен климат]].{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} На юг крайбрежието на [[Черно море]] има [[влажен субтропичен климат]] с мека и влажна зима, а областите на север и северозапад от [[Каспийско море]], както и някои райони в Южен Сибир, имат [[студен степен климат]].{{hrf|Peel|2007|1633 – 1644}} === Флора и фауна === [[Файл:Russia vegetation.png|мини|450п|{{колони|2|{{legend|#c0c0c0|Арктическа пустиня}} {{legend|#9fd6c9|Тундра}} {{legend|#a7bddb|Алпийска тундра}} {{legend|#006d64|Тайга}} {{legend|#3c9798|Планинска гора}} {{legend|#a4e05d|Широколистна гора}} {{legend|#f7ec6f|Степ}} {{legend|#9b8447|Полупустиня}}}}]] Територията на Русия формира североизточната част на биогеографското царство [[Палеарктика]], като попада в няколко биогеографски региона.{{hrf|BBC|2014}} Северната част от руските острови в Северния ледовит океан е заета от [[Арктическа пустиня|арктически пустини]], почти напълно лишени от растителност и с бедна фауна – главно [[китоподобни]], [[перконоги]], [[Бяла мечка|бели мечки]] и птици от семейство [[Кайрови]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} По-южните острови и континенталното арктическо крайбрежие се намират в зоната на [[тундра]]та – на север растат предимно [[мъхове]] и [[лишеи]], на юг се появява също тревиста и храстова растителност, а в най-южната ѝ част – дори групи дървета.{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} Освен [[северен елен|северните елени]], типични за тундровата фауна са [[Полярна лисица|полярната лисица]], [[овцебик]]ът, [[леминги]]те, [[полярна сова|полярната сова]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} Някои високопланински области във вътрешността на континента също са заети от тундри. Южно от тундрата е разположен най-обширният биогеографски регион в Русия – [[тайга]]та, зона на [[Иглолистна гора|иглолистни гори]], заемаща основната част от Сибир и Далечния изток и северните и североизточни части на Европейска Русия. Доминиращи дървесни видове в тайгата са [[смърч]]ът и [[ела]]та, на по-сухи почви и [[бор]]ът, като източно от [[Енисей]], където климатът е по-суров, смърчът е изместен от [[лиственица]]та. В речните долини на тайгата има и широколистна растителност, а обширни области са заети от [[Блато|блата]]. Характерни животни са [[лос]]ът, [[кафява мечка|кафявата мечка]], [[росомаха]]та, [[вълк]]ът, [[ондатра]]та, както и традиционно ловуваните за кожи [[самур]], [[хермелин]] и [[катерици]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} В Европейска Русия и Западен Сибир тайгата преминава на юг и югозапад в пояс от [[Смесена гора|смесени]] и [[широколистна гора|широколистни гори]], в които типични широколистни дървета са [[дъб]]ът, [[липа]]та, [[бреза]]та и [[трепетлика]]та, а характерни животни – [[сърни]]те, вълците, [[Лисица|лисиците]], катериците и [[златки]]те. Особен характер имат смесените гори в южната част на Далечния изток, където преобладават източноазиатски видове смърч, ела, дъб и [[бряст]] и характерна за региона фауна – [[сибирски тигър]], [[петнист елен]], [[хималайска мечка]], [[енотовидно куче]], [[амурска котка]].{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} В южната част на Европейска Русия и отделни области в Южен Сибир широколистните гори преминават на юг в [[степ]]и с предимно тревиста растителност, значителна част от които е превърната в обработваеми земи. Характерни за този регион животни са различни видове [[гризачи]], [[Степен вълк|степни вълци]], лисици, а в Сибир – и [[манул]]и. Низините край Каспийско море имат [[Полупустиня|полупустинен]] характер, а флората и фауната на Черноморието има сходства със средиземноморската.{{hrf|Некипелов|2003|84 – 109}} Русия има най-големите резерви на гори в света,{{hrf|FAO|2010}} наричани „белите дробове на Европа“.{{hrf|Walsh|2003}} В страната живеят 266 вида бозайници и 780 вида птици. Към 1997 година общо 415 животински вида са включени в [[Червена книга|Червената книга]] на Руската федерация.{{hrf|Merzliakova|1997}} В Русия има 41 [[Национален парк|национални парка]] и 101 [[резерват]]а с обща площ около 335 хиляди km²,{{hrf|Center for Russian Nature Conservation|2013}} включително 41 [[биосферен резерват|биосферни резервата]].{{hrf|UNESCO|2011}} == История == {{основна|История на Русия}} === Ранна история === Най-ранните сведения за заселване на хора на територията на днешна Русия са от [[ранен палеолит|ранния палеолит]], като по Черноморието има находки на възраст 1,5 милиона години,{{hrf|Любин|2008|141 – 143}} а ''[[Homo sapiens]]'' се появяват преди около 50 хиляди години.{{hrf|Anikovich|2007|223 – 226}} Според преобладаващото мнение, предшествениците на [[индианци]]те се заселват в [[Америка]] преди около 16 хиляди години, преминавайки през източните части на Русия.{{hrf|Goebel|2008|1497 – 1502}} [[Неолит]]ът в южните части на страната настъпва в края на IV и началото на III хилядолетие пр.н.е. и постепенно се разпространява на север, но в обширни рядко населени части от Сибир ловът и риболовът остават основа на стопанството до Новото време.{{hrf|Лурье|1956|}} През неолитната и [[халколит]]ната епоха на днешната територия на Русия се формират няколко от големите езикови групи в Евразия – [[Индоевропейски езици|индоевропейската]] в европейските степи,{{hrf|Gimbutas|1985|190}} [[Уралски езици|уралската]] по средното течение на Волга и района на Урал{{hrf|Kallio|2006|2 – 25}} и [[Тюркски езици|тюркската]] в Южен Сибир.{{hrf|Róna-Tas|1998|67 – 80}} През I хилядолетие пр.н.е. най-южните области влизат в контакт с цивилизациите в [[Средиземноморие]]то, [[Близък изток|Близкия изток]] и [[Китай]] и се появяват първите писмени сведения за конкретни народи – [[скити]]те и по-късно [[сармати]]те в южната част на Европейска Русия,{{hrf|Sinor|1990|97}}{{hrf|Encyclopædia Britannica|2014a}} [[Енисейски киргизи|енисейските киргизи]] и [[динлин]] в Южен Сибир,{{hrf|Худяков|2001|}}{{hrf|Lu|1996|111, 135 – 137}} [[сушън]] в Далечния изток.{{hrf|Нестеров|1996|205}} През VI век пр.н.е. по черноморското и азовското крайбрежие са основани няколко [[Велика гръцка колонизация|гръцки колонии]], които стават основа на просъществувалото до края на IV век [[Боспорско царство]].{{hrf|Canadian Institute of Ukrainian Studies|2001}} От края на III век пр.н.е. до края на I век част от Южен Сибир е част от държавата на [[хунну]].{{hrf|Di Cosmo|2002|}} В края на I век от изток в Европейска Русия навлизат [[хуни]]те, които през следващите десетилетия установяват контрол над степите северно от Кавказ, където подчиняват ираноезичните [[алани]].{{hrf|Гмыря|1995|9}} През V-VI век голяма част от Южен Сибир е под властта на хаганата [[Жоужан]], който изтласква към степите на Европейска Русия [[савири]]те и някои [[Огузи|огузки]] племена.{{hrf|Kim|131 – 132}} [[Файл:Kievan Rus en.jpg|мини|[[Киевска Рус]] през 10 век]] В средата на VI век степните области в Европейска Русия влизат в границите на [[Аварски хаганат|Аварския каганат]], а тези в Сибир – на [[Тюркски каганат|Тюркския каганат]], който към края на века се разширява до Азовско море.{{hrf|Pohl|1998|18}}{{hrf|Christian|1998|247 – 264}} През VII век Тюркският каганат постепенно се разпада, като в Европа на негово място възниква просъществувалата за кратко [[Велика България]],{{hrf|Златарски|1994|140 – 141}} последвана от [[Хазарски хаганат|Хазарският каганат]].{{hrf|Noonan|1999|498}} По същото време по средното течение на Волга възниква [[Волжка България]],{{hrf|Bowersock|1999|354}} а малко по-късно в Сибир тюркските владения за завзети от [[Уйгурски хаганат|Уйгурския]] и [[Кимакския каганат]].{{hrf|Golden|1990|349}}{{hrf|Плетнёва|1982|190}} През VII век в Хазарския каганат навлизат [[унгарци]]те, които през следващото столетие се изселват на запад.{{hrf|Library of Congress|1989}} В началото на IX век [[варяги]]те и свързваната с тях етническа група [[рус]] образуват [[Руски каганат|Руския каганат]] – мрежа от укрепени пунктове в северната половина на днешна Европейска Русия, от които контролират местното [[Угро-фински езици|угро-финско]], а в най-западните области и [[Славяни|славянско]] население.{{hrf|Franklin|1996|33 – 36}}{{hrf|Dolukhanov|1996|187}} През 862 година властта в северозападната част на тази територия е поета от [[Рюрик]] – [[Рюриковичи|неговите потомци]] управляват в Русия до края на XVI век, а тази година традиционно се смята за начало на руската държавност.{{hrf|Encyclopædia Britannica|2014b}} През 884 година наследникът на Рюрик [[Олег]] превзема [[Киев]], поставяйки началото на [[Киевска Рус]], държава с център в днешна северна [[Украйна]], която обхваща и значителна част от северните области на днешна Европейска Русия.{{hrf|Vernadsky|1973|29}} Около 988 година Киевска Рус приема [[християнство]]то с посредничеството на [[България]], от която възприема също [[старобългарски език|старобългарския език]] и кирилската писменост,{{hrf|Бодянский|1843}} а първият духовен глава на Киевската църква и първите нейни епископи са българи по народност.{{hrf|Благоев|2004}} В края на X век Хазарският каганат е унищожен от киевски и [[Огузи|огузки]] нападения{{hrf|Encyclopaedia Britannica|2020}} и доминиращо място в степите на Европейска Русия заемат [[печенеги]]те, последвани от [[кумани]]те. През XI-XII век Киевска Рус постепенно се децентрализира, като нейният велик княз остава номинален глава на система от [[Уделно княжество|уделни княжества]], владения на членове на [[Рюриковичи|Рюриковата династия]], намиращи се в сложна йерархия помежду си.{{hrf|Pipes|1974|42}} Главните уделни княжества на територията на днешна Русия са [[Новгородска земя|Новгородската земя]], [[Владимирско-Суздалско княжество|Владимирско-Суздалското]], [[Смоленско княжество|Смоленското]] и [[Рязанско княжество|Рязанското княжество]]. В първите години на XIII век в Южен Сибир и съседните части на днешна [[Монголия]] възниква [[Монголска империя|Монголската империя]], която за няколко десетилетия, водена от [[Чингис хан]] и неговите наследници, подчинява огромни територии от [[Китай]] до [[Средиземно море]] и [[Централна Европа]].{{hrf|Guzman|1988|568 – 570}} През 1223 година [[Бату хан]] навлиза в Източна Европа и разгромява куманите, [[Монголско нашествие в Киевска Рус|разграбва Киевска Рус]] и [[Монголско нашествие във Волжка България|напада Волжка България]]. В последвалите войни, в които по някои оценки населението на Рус намалява наполовина,{{hrf|Parallelsixty.com|2010}} куманите и Волжка България са изцяло подчинени от монголците, а повечето уделни княжества изпадат в зависимост от тях. Създадената от монголците [[Златна орда]], приела през XIV век [[ислям]]а за своя официална религия, е доминираща сила в Източна Европа през следващите няколко века, а зависимите от нея уделни княжества стават основата на бъдещата Русия.{{hrf|Curtis|1998a}} === Възходът на Москва === {{основна|Велико московско княжество|Руско царство}} [[Файл:Muscovy 1300-1462.png|мини|ляво|Териториално разширение на Московското княжество през 1300 – 1462 година]] [[Москва]] води началото си от крепост, изградена около 1156 година от великия княз на Киевска Рус [[Юрий Долгоруки]].{{hrf|moscow.org|2016}} През 1263 година градът става център на уделно княжество, владяно от семейството на владимирско-суздалските князе.{{hrf|Кучкин|2019}} През следващите десетилетия княжеството постепенно увеличава територията си, през 1325 година в Москва се премества митрополитът на Киев и Цяла Рус,{{hrf|Школьник|2019|31}} а през 1362 година московският княз [[Дмитрий Донски]] получава от Златната орда титлата на велик княз на Владимир и Суздал,{{hrf|Мороз|2019|1}} която е запазена от наследниците му, утвърждавайки ги като най-влиятелните владетели в руския североизток. През първата половина на XV век Великото московско княжество изпада в тежка криза, съпътствана с династични конфликти и активни интервенции на монголците. В същото време на запад се консолидира [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]], което завзема западните части на днешна Русия и влиза в съюз с традиционния съперник на Москва – [[Велико тверско княжество|Великото тверско княжество]].{{hrf|Encyclopædia Britannica|2016}} Москва постига обрат в средата на управлението на [[Иван III]], когато отхвърля зависимостта си от монголците (1480) и завладява [[Новгородска република|Новгородската република]] (1477) и Твер (1485).{{hrf|Curtis|1996}} В началото на XVI век московските велики князе подчиняват и останалите уделни княжества и се превръщат в единствената сила на изток от Литва и на север от монголците.{{hrf|Curtis|1996}} Засилването на Московското княжество е съпътсвано от засилваща се криза в Златната орда, която през 1395 година претърпява тежко поражение от войските на [[Тимур]], което я лишава от контрола върху северния клон на [[Път на коприната|Пътя на коприната]].{{hrf|Бартольд|1963|803}} През следващите десетилетия, до средата на XV век, Златната орда се разпада на няколко по-малки мюсюлмански държави, контролиращи части от територията на днешна Русия – [[Казанско ханство]], [[Сибирско ханство]], [[Ногайска орда]], [[Кримско ханство]], [[Узбекско ханство]].{{hrf|Почекаев|2004}} [[Файл:Ivan IV parsuna 3 N.Tagil.jpg|мини|200п|Иван IV Грозни, първият руски цар, управлявал от 1533 до 1584 година]] [[Иван IV]], наречен по-късно ''Грозни'' („Страшни“), става първият московски владетел, провъзгласил се официално за [[цар]], като символ на своите имперски претенции след завладяването на всички източни руски княжества.{{hrf|Curtis|1998b|}} Той централизира управлението, подчинява аристокрацията с жестоки репресии,{{hrf|Curtis|1998b|}} кодифицира законодателството, създава [[земски събор]]и, намалява влиянието на духовенството.{{hrf|Zenkovsky|1957|37}} Иван Грозни продължава руската експанзия, завземайки [[Казанско ханство|Казанското]], [[Астраханско ханство|Астраханското]] и [[Сибирско ханство|Сибирското ханство]],{{hrf|Martin|1995|395}} но претърпява поражение в [[Ливонска война|Ливонската война]],{{hrf|Urban|1983|}} а в края на управлението му страната е съсипана от вътрешна нестабилност, външни нападения, болести и глад. В годините след смъртта на Иван Грозни е прекъснато управлението на династията на [[Рюриковичи]]те и Русия навлиза в продължителен период на вътрешна и външна нестабилност, наричан [[Смутно време|Смутното време]], чиято кулминация са [[Велик глад в Русия (1601 – 1603)|Великият глад]], унищожил през 1601 – 1603 година около една трета от населението, и завземането на Москва от войски на [[Жечпосполита]] през 1610 година.{{hrf|Curtis|1998b|}} Въпреки тази криза, през следващите години страната постепенно се стабилизира, като за цар е избран боляринът [[Михаил (Русия)|Михаил Романов]], който успява да наложи [[Романови|своя династия]]. Възползвайки се от [[Въстание на Богдан Хмелницки|Въстанието на Богдан Хмелницки]], неговият наследник [[Алексей (Русия)|Алексей]] завладява през 1667 година [[Левобрежна Украйна]].{{hrf|Curtis|1998b|}} През този период започва колонизацията на [[Сибир]], като московски предни постове достигат до река [[Амур]] и полуостров [[Чукотка]],{{hrf|Wood|2011|320}} а руски кораби откриват [[Берингов проток|Беринговия проток]].{{hrf|Fisher|1981|}} Управлението на първите Романови е съпътствано и от масово [[крепостничество|закрепостяване]] на селяните, както и от чести бунтове, най-мащабно сред които е [[Въстание на Степан Разин|Въстанието на Степан Разин]] през 1667 – 1671 година.{{hrf|Skocpol|1988|}}{{hrf|Kotilaine|2004|264}}{{hrf|Curtis|1998b|}} === Руска империя === {{основна|Руска империя}} [[Файл:Peter de Grote.jpg|200px|ляво|мини|[[Петър I (Русия)|Петър Велики]]]] Наследникът на Алексей Романова [[Петър I (Русия)|Петър Велики]], управлявал от 1682 до 1725 година, извършва [[Реформи на Петър I|поредица от реформи]], насочени към модернизацията на страната по западноевропейски образец,{{hrf|Hughes|2000|}} и я превръща във фактор на европейската сцена. Той побеждава [[Швеция]] във [[Велика северна война|Великата северна война]], осигурявайки на Русия достъп до [[Балтийско море]],{{hrf|Solovyov|2001a}}{{hrf|Solovyov|2001b}} където основава новата столица [[Санкт Петербург]]. През 1721 година Петър Велики се обявява за [[император]]. Реформите на Петър започват да налагат Руската империя като един от най-важните политически и военни фактори в Европа.{{hrf|Тимошина|2015|}} С участието си в в тежки конфрикти, като [[Война за полското наследство|Войната за полското наследство]], [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]] и най-вече [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]], руската армия натрупва опит и възможности, сравними с тези на водещите европейски въоръжени сили.{{hrf|Prothero|1909|314 – 320}}{{hrf|Stone|2006|70 – 72}} Кулминацията на този възход идва под управлението на [[Екатерина II|Екатерина Велика]] (1762 – 1796), която разширява границите на Руската империя до централна Европа, [[Поделби на Жечпосполита|унищожавайки Жечпосполита]], а на юг отблъсква [[Османска империя|Османската империя]] и утвърждава руските граници до [[Черно море]] и [[Кавказ]].{{hrf|Maranzani|2020}} Военните успехи са постигнати за сметка на засилване на привилегиите на аристокрацията, разширяване на [[крепостничество]]то и отнемане на привилегиите на [[Казаци|казачеството]], което предизвиква съпротива, най-явна в бунта на [[Емелян Пугачов]].{{hrf|Forster|1970|165 – 172}} [[Файл:Suvorov crossing the alps.jpg|мини|Водените от [[Александър Суворов]] руски войски прекосяват [[Алпи|италианските Алпи]], 1799]] В края на 18 век, и особено след [[Френската революция]], в Европа се оформят две основни групи държави – тези, поддържащи антимонархическата линия начело с Франция от една страна, и от друга имперските държави, решени да запазят абсолютизма на всяка цена, сред които е и Руската империя. В Европа избухват т.нар. „коалиционни войни“. През 1799 Русия участва във [[Втора антифренска коалиция|Втората антифренска коалиция]] и по време на т.нар. [[Италиански поход]] руските войски достигат Милано, но са отзовани след оттеглянето империята от коалицията. През 1812 година [[Наполеон]] започва своето нахлуване в Русия, но претърпява грандиозен провал – лошото снабдяване на войските, упоритата руска съпротива и студът довеждат до катастрофалното поражение на нашествениците. Близо 95% от войниците на наполеоновата [[Великата армия|Велика армия]] загиват.<ref>{{cite web|title=Ruling the Empire|publisher=Library of Congress|url=http://countrystudies.us/russia/5.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> [[Александър I (Русия)|Александър I]] оглавява руската делегация на [[Виенски конгрес|конгреса във Виена]] и до голяма степен определя картата на Европа след Наполеоновите войни. Революционните идеи обаче не подминават Руската империя и през 1825 избухва въстанието на [[декабристи]]те. В края на консервативното царуване на [[Николай I (Русия)|Николай I]] (1825 – 55), руското влияние в Европа е прекъснато поради поражението в [[Кримската война]]. Между 1847 и 1851 г. масивна вълна от азиатска [[холера]] залива страната.<ref>{{cite book|last=Hosking|first=Geoffrey A.|title=Russia and the Russians: a history|year=2001|publisher=Harvard University Press|page=9|isbn=0-674-00473-6|url=http://books.google.com/books?id=oh-5AAmboMUC&pg=PA9&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false}}</ref> Наследникът на Николай – [[Александър II (Русия)|Александър II]], прави значителни промени в страната и отменя крепостничеството през 1861. Реформите довеждат до умерена индустриализация на страната и модернизация на армията ѝ. [[Файл:The Russian Empire-en.svg|300px|мини|ляво|Руската империя в края на [[19 век]]]] В края на 19 век се вижда възхода на различни социалистически движения в Русия. Александър II е убит през 1881 от революционни терористи. При управлението на [[Николай II (Русия)|Николай II]] (1894 – 1917) в страната избухват масови размирици заради загубената [[Руско-японска война|война с Япония]] и масовата екзекуция на демонстранти от царските войски ([[Кървава неделя (1905)|Кървавата неделя]]). В резултат от тези събития през 1905 избухва революция, която не успява да свали правителството, но императорът се принуждава да прокара радикални реформи. През 1914 г. Русия влиза в [[Първата световна война]] в отговор на ултиматумът на Австро-Унгария до [[Сърбия]], тъй като Сърбия и Русия са съюзници. Русия воюва на няколко фронта. През 1916 руската армия търпи сериозно поражение от Австро-Унгария и Германия. Нарастващите разходи за войната, стотиците хиляди жертви и корупцията на царския режим стават причина в началото на 1917 да избухне нова, още по-мащабна революция. [[Файл:19170704 Riot on Nevsky prosp Petrograd.jpg|мини|Петроград, 1917: сблъсъци между силите на Петроградския съвет и временното правителство няколко месеца след свалянето на царския режим]] [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]] принуждава Николай II да абдикира. Създава се република с временно правителство, но спорът за властта остава нерешен – от една страна са десни либерали, застъпващи се за конституционна монархия, а от друга са социалдемократите, желаещи републиканския строй. Социалдемократите се разцепват на [[меншевики]], склонни да се коалират с дясното правителство, и [[болшевики]], водени от [[Владимир Ленин]] и желаещи изцяло нов, пролетарски строй на управление. Властта в страната се раздвоява – Временният комитет на Държавната Дума, начело с десните и меншевиките води оспорвани политически борби с Петроградския работнически съвет на болшевиките. В същото време Русия все повече затъва във войната с Централните сили. Болшевиките преценяват, че е настъпило време за революция. На 26 октомври 1917 крайцерът „[[Аврора (крайцер)|Аврора]]“ дава началото на болшевишкия щурм на Зимния дворец в Петроград с оръдеен залп. Временното правителство е свалено, създава се ново работническо-селско правителство, провеждат се избори за нова конституция. Болшевиките обаче печелят 24% от гласовете, а меншевиките печелят 43%. Ленин решава да продължи борбата, вследствие на което избухва гражданска война. Авангард на двете враждуващи фракции са [[Червена армия|Червената армия]] и [[Бяла гвардия|белогвардейците]], като последните получават директна военна помощ (войски и провизии) от САЩ, Франция и Великобритания. Болшевишките сили побеждават, и през януари 1918 се създава [[Руска съветска федеративна социалистическа република|Руската съветска федеративна социалистическа република]]. Два месеца по-късно Ленин подписва [[Брест-Литовски мирен договор|Брест-Литовския мирен договор]], с който Русия излиза от войната и отстъпва 150 000 km² площ на Финландия, Полша и Румъния. === Съветска Русия === {{основна|СССР|РСФСР}} През [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]] [[1917]] г. е свалено самодържавието. На [[25 октомври]] ([[7 ноември]] [[нов стил]]) [[1917]] г. избухва [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат. [[Файл:Smoke of chimneys is the breath of Soviet Russia.jpg|мини|Пропаганден плакат от епохата на индустриализацията. Лозунгът гласи: „Димът на комините – диханието на съветска Русия“.]] Развилата се гражданска война 1917 – [[1922]] г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-[[комунизъм|комунистическите]] принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари [[1918]] г. е образувана [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република]] (РСФСР). През [[1921]] г. е възприета [[нова икономическа политика]] (НЕП). На [[30 декември]] [[1922]] г. [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република|РСФСР]] заедно с [[Украйна]] [[Украинска съветска социалистическа република|(УССР)]], [[Беларус]] [[Белоруска съветска социалистическа република|(БССР)]] и републиките от [[Кавказкия регион]] образуват [[Съюз на съветските социалистически републики]] или СССР. От 15-те републики на СССР, [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република|Руската СФСР]] е най-голямата по отношение на територия (78% от територията на СССР) и съдържа над 60% от населението му. След смъртта на [[Ленин]] през 1924 г. [[Йосиф Сталин]] e избран за генерален секретар на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|комунистическата партия]] и бързо започва да концентрира властта в свои ръце. Той отменя [[Нова икономическа политика|НЕП]] на Ленин и инсталира изцяло [[планова икономика]]. [[Лев Троцки]], основен идеолог на теорията за световна революция, е изгонен от Съветския съюз през 1929 г. Продължаващата вътрешна борба в болшевишката партия кулминира в [[Голямата чистка]], период на масови репресии от 1937 до 1938, в която са били екзекутирани стотици хиляди политически противници и офицери. Съветският съюз успява много бързо да наложи тоталитарна система на управление благодарение на напредъка на далекосъобщителните технологии като [[радио]]то и [[телевизия]]та. От 1929 до края на сталиновото управление през системата от трудови лагери и колонии ([[ГУЛАГ]]) преминават между 18 и 20 милиона души, а други 6 – 7 милиона са разселени,<ref name="ConquestGRZ">Robert Conquest in [http://sovietinfo.tripod.com/CNQ-Victims_Stalinism.pdf „Victims of Stalinism: A Comment.“] ''Europe-Asia Studies'', Vol. 49, No. 7 (Nov., 1997), pp. 1317 – 1319 states: „We are all inclined to accept the Zemskov totals (even if not as complete) with their 14 million intake to Gulag 'camps' alone, to which must be added 4 – 5 million going to Gulag 'colonies', to say nothing of the 3.5 million already in, or sent to, 'labor settlements'. However taken, these are surely 'high' figures.“</ref> от които загиват между 1,03 и 1,6 милиона души (вкл. починалите от болести след освобождаването си).<ref name="Rosefielde7677">Steven Rosefielde. ''Red Holocaust'' [[Routledge]], 2009. ISBN 0-415-77757-7 pg. 67 ''„...more complete archival data increases camp deaths by 19.4 percent to 1,258,537“''; pg 77: ''„The best archivally based estimate of Gulag excess deaths at present is 1.6 million from 1929 to 1953.“ ''</ref> Под ръководството на Сталин страната за кратко време отбелязва изключително бърза реорганизация на икономическите дейности и се индустриализира с много високи темпове. Селското стопанство е [[колективизация|колективизирано]] и се трансформира от отрасъл с примитивен характер до централизиран и механизиран основен сектор от икономиката. Този процес е подсилен и чрез репресии срещу собствениците на частни стопанства, а сушата в Украйна става причина за катастрофални резултати в реорганизацията на земеделието там, довели до гладната смърт на няколко милиона души. Въпреки това СССР се трансформира от предимно аграрна икономика до голяма индустриална сила за кратък период от време. [[Файл:RIAN archive 93172 Defenders of Leningrad.jpg|ляво|мини|Червеноармейци по време на отбраната на Ленинград]] След редица провалени опити за постигане на антихитлеристки пакт с [[Великобритания (остров)|Великобритания]] и [[Франция]], руското правителство решава вместо това да си осигури [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакт за ненападение с Германия]]. Докато [[Хитлер]] завладява [[Полша]], [[Франция]] и други страни, които действат на един фронт в началото на Втората световна война, СССР се превъоръжава ударно и успява да си възвърне някои от бившите територии на Руската империя чрез [[Полска кампания (1939)|кампанията в Полша]] и [[Зимната война]]. На [[22 юни 1941]] г. [[Германска империя (1933-1945)|нацистка Германия]] изненадващо нахлува на територията на [[СССР]] с най-голямата и мащабна инвазия в човешката история, като по този начин се открива най-големия фронт на [[Втората световна война]] – [[Източен фронт (Втора световна война)|Източният]]. [[Вермахта]] постига огромен успех в началото на инвазията, като обкръжава и пленява близо 4 милиона съветски войници. Само за една година около 2,8 милиона от тях са екзекутирани или убити чрез гладуване, което е най-интензивният геноцид в историята на човечеството.<ref name="case">{{cite web|url=http://www.gendercide.org/case_soviet.html|title=Case Study: Soviet Prisoners-of-War (POWs), 1941 – 42|work=Gendercide Watch|accessdate=22 юли 2007}}</ref> Немската офанзива обаче е спряна в [[битка за Москва|битката за Москва]]. Впоследствие нацистите претърпяват голямо поражение в [[Битка при Сталинград|битката за Сталинград]] през зимата на 1942 – 43, след това в [[битката при Курск]] през лятото на 1943 година и не успяват да превземат [[Ленинград]] въпреки наложената му [[Обсада на Ленинград|900-дневна обсада]]. Под ръководство на [[Сталин]] и командири като [[Георгий Жуков|Георги Жуков]] и [[Константин Рокосовски]], както и благодарение на пропагандата, СССР тотално мобилизира промишлеността и населението си в борбата с окупационните сили и през 1944 година немците вече са в отстъпление. Съветските войски преминават през Европа (1944 – 45) и превземат [[Берлин]] през май [[1945]], което слага край на Втората световна война в Европа. През август 1945 съветската армия изтласква японските войски от [[Манджурия]] и Северна Корея, което допринася и за капитулацията на Япония. Последиците от т.нар. Велика отечествена война са над 26,6 милиона загинали цивилни и военни,<ref>[http://lib.ru/MEMUARY/1939-1945/KRIWOSHEEW/poteri.txt#w02.htm-186 G. I. Krivosheev Rossiia i SSSR v voinakh XX veka: Poteri vooruzhennykh sil; statisticheskoe issledovanie OLMA-Press, 2001 ISBN 5-224-01515-4 Table 115]</ref> което представлява около една трета от всички жертви на Втората световна война. Около 85% от загиналите са били от РСФСР, а над 80% са били от руски произход. Въпреки почти пълното опустошение на европейска Русия, Украйна и Беларус, СССР излиза от войната като световна суперсила. [[Файл:Gagarin blommor384 123398a.jpg|мини|ляво|[[Юрий Гагарин]], първият човек в Космоса]] След края на войната Източна Европа навлиза в сферата на влияние на СССР. Създава се комунистическа [[Германска демократична република|Източна Германия]], а в останалите източноевропейски страни (изкл. Финландия) комунистически правителства заместват управлявалите дотогава авторитарни монарси и десни автократични режими. Близката интеграция на тези страни довежда до създаването на икономически съюз – [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (СИВ) през 1949. Същата година СССР взривява първата си [[атомна бомба]] и консолидира комунистическите правителства в новосъздадените Китайска народна република и Северна Корея. Западните страни възприемат тези стъпки като заплашително нарастване на съветското влияние в световен мащаб и сформират военнополитическия блок [[НАТО]], с което се поставя началото на [[Студената война]]. Съветският съюз отговаря с формирането на военен съюз на [[Варшавския договор]] през 1955 г. Т. нар. „блоково противопоставяне“ започва – от една страна са водените от САЩ капиталистически държави, а от друга – водените от СССР комунистически държави. През целия период на Студената война двете суперсили се борят за влияние, инсталирайки диктаторски марионетни режими и поддържайки радикални и терористични групировки по целия свят. СССР застава на страната на арабските страни по време на [[Арабско-израелски конфликт|Израелско-арабския конфликт]]. [[Файл:RIAN archive 417888 Leonid Brezhnev speaks at 18th Komsomol Congress opening.jpg|мини|225px|Леонид Брежнев изнася реч при откриването на 18-ия конгрес на [[комсомол]]а, 1979]] От 1953 до 1964 г. СССР е управляван от [[Никита Хрушчов]], който осъжда култа към личността на Сталин и стартира политика на десталинизация. На 20-ия конгрес Хрушчов поставя въпроса за ексцесиите при управлението на Сталин в реч, озаглавена „[[За култа към личността и неговите последици]]“ ({{lang|ru|„О культе личности и его последствиях“}}). Изнася се информация за големите репресии и многобройните концлагери. Започва разформироването на системата от трудови лагери, освобождаване на политически затворници и „разведряване“ във вътрешната политика, изразяващо се в умерено увеличаване на личните и граждански свободи. Хрушчов обявява амнистия и либерализация на съветското общество. В същото време напрежението в отношенията със Съединените щати се засилва многократно. През 1956 г. СССР смазва [[Унгарска революция (1956)|опит за антиправителствено въстание]] в Унгария чрез разполагане на десетки хиляди войници в тази страна. СССР продължава да влага огромни средства в мащабни проекти: „[[Овладяване на целината]]“; развитие на атомните технологии с построяване на първата АЕЦ и първият атомен ледоразбивач в света; космическа програма с изпращането на [[Спутник-1|първия изкуствен спътник]] и [[Юрий Гагарин|първия човек в Космоса]]. През 1961 г. в Куба са разположени съветски ядрени ракети със среден обсег, което предизвиква [[Карибска криза|карибската ракетна криза]]. Въпросът е разрешен след като Хрушчов се съгласява да изтегли ракетите си от Куба, но заплахата от трета световна война и ядрен конфликт не намалява. Съветският съюз скъсва връзките си с Китай, където [[Мао Дзедун]] продължава отречената от социалистическия лагер сталинистка линия. През 1964 г. СССР бива оглавен от [[Леонид Брежнев]], чието управление става известно като ерата на застоя – период, когато икономическият растеж се забавя, но международното напрежение спада. Икономическият застой е породен от липса на модернизация на промишлеността, неефективно усвояване и разпределение на природнте суровини, бюрокрация и несъразмерно високи военни разходи. През 1979 г. [[Война в Афганистан (1979-1989)|съветски войски навлизат в Афганистан]]. На международно ниво е заявено, че СССР влиза в [[Афганистан]], ръководейки се от принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната и лично от президента [[Хафизула Амин]] за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили. [[Файл:RIAN archive 848095 Signing the Agreement to eliminate the USSR and establish the Commonwealth of Independent States.jpg|мини|Държавните глави на Русия, Беларус и Украйна подписват [[Беловежко споразумение|Беловежкото споразумение]] за разтуряне на СССР и създаване на ОНД]] През 1980-те ерозията на икономиката и обществото вече става видима. Оглавилият страната през 1982 г. [[Юрий Андропов]] опитва да се справи с корупцията в системата, уволнявайки десетки министри и правейки за пръв път публично достояние фактите около стагнацията и злоупотребите.<ref>[[Голяма руска енциклопедия]], 2005 т. 1, стр. 742.</ref> [[Михаил Горбачов]] прави опит да реформира системата в края на 1980-те чрез серия от реформи, наречени „[[перестройка]]“, но те в крайна сметка отключват серия от неконтролируеми социално-икономически процеси. СССР започва да се разпада към 1990 година, а през 1991 г. на [[Прибалтийски републики|прибалтийските републики]] е дадена независимост. На 17 март, след проведен референдум, огромното мнозинство от участващите граждани гласуват в полза на запазването на СССР и обновена федерация. През август 1991 г. обаче е [[Августовски пуч в СССР (1991)|извършен държавен преврат]] срещу Горбачов, който подкопава властта на КПСС и в крайна сметка довежда до пълния разпад на СССР. Съюзът официално престава да съществува на 25 декември 1991 г., когато и Руската съветска федеративна социалистическа република става независима под името Руска федерация. === Руска федерация === Според конституцията в състава на Руската федерация влизат 83 субекта, 46 от които се наричат области, 21 – републики, девет носят името край, три са градове от федерално значение, четири са автономни окръзи и един е автономна област. [[Файл:Evstafiev-chechnya-palace-gunman.jpg|мини|ляво|Чеченската столица [[Грозни]] по време на Първата чеченска война, януари 1995]] За първи президент на Русия е избран [[Борис Елцин]]. През септември [[1993]] г. с указ на президента е ликвидирана системата на съветите в Русия, а през декември е приета нова конституция. Икономическата либерализация е формирана около концепцията за т. нар. „шокова терапия, препоръчана от“ САЩ и [[Международния валутен фонд]].<ref>{{Cite news|url=http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9F0CEED91F39F932A15751C1A965958260|title= U.S. is abandoning 'shock therapy' for the Russians|author=Sciolino, E.|work=The New York Times|accessdate=20 януари 2008|date=21 декември 1993}}</ref> Всичко това довежда до голяма икономическа криза, характеризираща се с 50% спад на БВП и промишленото производство между 1990 и 1995.<ref name=OECD/><ref>{{cite web|title=Russia: Economic Conditions in Mid-1996|publisher=Library of Congress|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+ru0119)|accessdate=4 март 2011|archiveurl=https://archive.is/rP1U|archivedate=22 септември 2012}}</ref> Приватизацията до голяма степен измества контрола на предприятията от държавните агенции към частни лица с вътрешни връзки в държавната система. Много от новобогаташите и бизнесмените взимат милиарди в брой и ги реализират извън страната в огромни капитали.<ref>{{cite web|title=Russia: Clawing Its Way Back to Life (int'l edition)|work=BusinessWeek |url=http://www.businessweek.com/1999/99_48/b3657252.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Депресията на държавата и икономиката довеждат до разпад на социалните услуги; раждаемостта се срива, а смъртността се повишава в пъти. Зараждат се масов алкохолизъм и наркомания, в резултат на които годишно умират хиляди хора. Милиони хора са захвърлени в бедност, от ниво на 1,5% бедност в края на съветската ера (1989) до 39 – 49% в средата на 1993.<ref name=worldbank>{{Cite book|author=Branko Milanovic|title=Income, Inequality, and Poverty During the Transformation from Planned to Market Economy|publisher=The World Bank|year=1998|pages=186 – 189}}</ref> През 90-те години се вижда крайна корупция и беззаконие, възход на престъпни банди и насилие.<ref>{{Cite journal|author=Jason Bush|title=What's Behind Russia's Crime Wave?|journal=BusinessWeek Journal|date=19 октомври 2006|url=http://www.businessweek.com/globalbiz/content/oct2006/gb20061019_110749_page_2.htm}}</ref> Зараждат се и конфликти, породени от ислямски фундаментализъм в [[Чечня]] и [[Дагестан]]. [[Файл:Президент и Демидов-Плаза 2010 (2).JPG|мини|Строящи се небостъргачи в [[Екатеринбург]]]] Русия поема отговорността за уреждането на външния дълг на СССР въпреки че населението на Русия е 60% от това на СССР по време на неговото разтрогване.<ref>{{cite web|title=Russia pays off USSR's entire debt, sets to become crediting country|publisher=Pravda.ru|url=http://english.pravda.ru/russia/economics/22-08-2006/84038-paris-club-0|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Високият бюджетен дефицит причинява тежка финансова криза с хиперинфлация през 1998.<ref name=OECD>{{cite web|title=Russian Federation|publisher=Organisation for Economic Co-operation and Development (OECD)|url=http://www.oecd.org/dataoecd/7/50/2452793.pdf|accessdate=24 февруари 2008|format=PDF}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.iie.com/publications/papers/aslund0108.pdf|title=Russia's Capitalist Revolution|author=Aslund A|accessdate=28 март 2008|format=PDF}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304030126/http://www.iie.com/publications/papers/aslund0108.pdf |date=2016-03-04 }}</ref> В условията на тежката икономическа криза и конфликтът в Чечня, на 31 декември 1999 президентът Елцин подава оставка. Тогавашният министър-председател [[Владимир Путин]] се кандидатира за президент и спечелва изборите през 2000 година. Путин дава началото на [[Втора чеченска война|Втората чеченска война]], която се увенчава с успех за руската армия и чеченските терористични групи са смазани, а на Чеченска република Ичкерия е сложен край и тя се връща в състава на федерацията. В рамките на два последователни мандата Путин поддържа много висок икономически растеж и връща Русия на световната икономическа и дипломатическа сцена. Западът критикува управлението му заради ограничаването на гражданските свободи,<ref>{{cite web|author=Treisman, D|title=Is Russia's Experiment with Democracy Over?|url=http://www.international.ucla.edu/article.asp?parentid=16294|publisher=UCLA International Institute|accessdate=31 декември 2007}}</ref> но вътре в страната той се радва на голяма популярност заради икономическото възстановяване, увеличаване на доходите и намаляването на престъпността.<ref>{{Cite news|author=Stone, N|title=No wonder they like Putin|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/guest_contributors/article2994651.ece|work=The Times |location=UK |accessdate=31 декември 2007|date=4 декември 2007}}</ref> След края на президентския мандат на [[Дмитрий Медведев]], Путин отново става президент през 2012 година. На 22 август 2012 Русия става член на [[Световната търговска организация]]. ==== Трети президентски мандат за Путин и радикализация на руската политика ==== Съпътстващите президентските избори [[Руски протести (2011 – 2012)|в Русия протести от 2012 – 2013]] не успяват да възпрепятстват избирането на Путин за президент, който дори успява да получи в някои избирателни райони над 146%<ref>[http://gawker.com/5864945/putin-clings-to-victory-as-russias-voter-turnout-exceeds-146 Putin Clings to Victory as Russia's Voter Turnout Exceeds 146%]</ref> при общи резултати подкрепа от 63,6%, като заради водената националистическа и агресивна политика и кампания до 82% са готови да подкрепят Путин.<ref>[http://rbth.com/news/2014/08/13/some_82_percent_of_russians_ready_to_support_putin_in_next_election_-_po_38954.html Some 82 percent of Russians ready to support Putin in next election – poll]</ref> [[Файл:2016-05-09. День Победы в Донецке 093.jpg|мини|[[Донецка народна република]], [[Ден на победата (9 май)|9 май]] 2016]] През март 2014, Русия, след навлизане на нейни въоръжени войски в АР Крим (Украйна), провежда незаконен според Конституцията на Украйна референдум, който с голямо мнозинство гласува присъединяване към Руската федерация на Крим и следователно отделяне от Украйна. Към началото на април 2014 Русия има разположени около 40 000 войски, включително моторизирани и въздушни, по източната граница на Украйна, като според анализатори това предхожда атакуване на Източните региони на Украйна. Страните от НАТО са въвели основно икономически и ограничени санкции към Русия заради нейните действия, като на 3 април 2014 РФ оттегля военното си аташе от НАТО. ==== Украинска криза ==== Макар термините украинска криза, анексиране/присъединяване на [[Крим]] и [[Севастопол]], нова [[студена война]] и т.н. да изглеждат вече наложени, според някои анализатори става дума за [[неконвенционална война]] (подготвяна поне от 2008 година насам) на Русия срещу Украйна, както и започването на действия по Четвърта световна война (Третата според тях е Студената война от втората половина до 1990-те години) на Русия и „Руския свят“ срещу англосаксонските държави.<ref>Андрей Иларионов, [http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/06/22/2326259_chetvurtata_svetovna_voina/ Четвъртата световна война], в. Дневник, 22 юни 2014</ref> Според [[Франсис Фукуяма]] обаче „Русия се бори за възстановяването на своето национално достойнство, а кризата около Украйна няма никакво отражение над територии извън бившия СССР“,<ref>[http://www.vesti.bg/analizi-i-komentari/analiz/fukuiama-niama-nova-studena-vojna-6014963 ''Фукуяма: Няма нова Студена война''. Източник: Дойче веле], vesti.bg, 17 юни 2014</ref> този вид трактовка отговаря на търсенията на новия евразийски и панславистки национализъм в Русия, ползващ и термина Нова Русия и който непрекъснато търси исторически и други основания, които да разширяват границите на днешната Руска Федерация и Русия сама по себе си.<ref>[http://cont.ws/post/54071 Славяно-евразийство]</ref> В района на Крим и Севастопол се намира най-голямата военноморска база на Русия с излаз на Черно море. Това е и една от основните причини Русия да се опитва да запази този район. == Демография == {{основна|Население на Русия|Народи в Русия|Руснаци}} [[Файл:Зрители лектория Cosmos на Geek Picnic 2018 SPb.jpg|мини|250п|Младите руснаци]] Населението на Руската Федерация възлиза на около 146 700 000 жители. [[Гъстота на населението|Гъстотата на населението]] е 9 души/km², като по този показател е една от най-слабо населените страни в света. Населението е предимно градско. Повечето от близо 150-те милиона руснаци произхождат от групата на т. нар. [[източни славяни]], чиято прародина е вероятно днешна [[Украйна]]. Възрастова структура (2008 г.): * 0 – 14 г. – 14,6% (мъже 10 557 858/жени 10 033 254); * 15 – 64 г. – 71,2% (мъже 48 187 807/жени 52 045 102); * 65 г. и повече: – 14,1% (мъже 6 162 400/жени 13 695 673). === Етнически състав === [[Файл:Siberian-eskimo-Nabogatova-.PNG|мини|250п|Юпикска жена, държаща бивни от морж. Юпиките са един от ескимоските народи, населяващи далечните североизточни части на Русия]] Според преброяването от 2010 година, 81 % от населението на Русия се състои от етнически [[руснаци]]. Над 160 етнически групи живеят в границите на Русия.<ref name = ethnicgroups>[http://demoscope.ru/weekly/ssp/rus_nac_02.php Ethnic groups in Russia], 2002 census, Demoscope Weekly. Посетен на 5 февруари 2009.</ref> По население Русия се нарежда на осмо място в света и на първо в Европа, макар и гъстотата на населението да е много ниска. Около 75% от населението живее в градските райони. Населението на Русия е 148 689 000 души през 1991, малко преди разпадането на СССР. В средата на 1990-те спадът е много рязък.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/russia/29.htm|publisher=Library of Congress|title=Demographics|accessdate=16 януари 2008}}</ref> Смъртността се повишава неколкократно, а раждаемостта спада. През 2009 Русия отбелязва годишен ръст на населението за първи път от петнадесет години, с общ ръст от 10 500.<ref name=gks>[http://www.gks.ru/free_doc/2010/demo/dem-sit-09.doc Демографска статистика за Русия] от [[Росстат]]</ref> Същата година 279 906 имигранти от страните от ОНД пристигат да работят в Русия. Броят на руските емигранти постоянно намалява – от 359 000 през 2000 година те са намалели до 32 000 годишно заради подобряването в стандарта на живот. Около 116 милиона етнически руснаци живеят в Русия и около 20 милиона живеят в други бивши републики на СССР,<ref>[http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/europe/article728982.ece Putin tries to lure millions of Russian expats home] Times Online. 9 февруари 2006.</ref> най-вече в [[Украйна]], [[Казахстан]] и [[Беларус]].<ref>[http://books.google.com/books?id=YLeAxHLmgR8C&pg=PA15 Migrant resettlement in the Russian federation: reconstructing 'homes' and 'homelands'] by Moya Flynn (1994). p.15. ISBN 1-84331-117-8</ref> Процентът на раждаемост е по-висок от този в повечето европейски страни (12,6 раждания на всеки 1000 души към 2010, сравнено с 9,90 на 1000 за ЕС),<ref>{{cite web|last=The World Factbook|title=Rank Order—Birth rate|publisher=Central Intelligence Agency|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2054rank.html|accessdate=25 април 2009}}</ref> но процентът на смъртност също е значително по-висок (14,3 на 1000 за Русия срещу 10,28 на 1000 за ЕС).<ref>{{cite web|last=The World Factbook|title=Rank Order—Death rate|publisher=Central Intelligence Agency|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2066rank.html|accessdate=25 април 2009}}</ref> През 2011 година населението нараства със 191 000 души.<ref>{{Citation |title=www.gks.ru |url=http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat/rosstatsite/main/population/demography/ |accessdate=2010-12-13 |archivedate=2010-12-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101213134234/http://www.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat/rosstatsite/main/population/demography/ }}</ref> Правителството прилага редица програми, предназначени за повишаване на раждаемостта и привличане на повече мигранти. Месечните плащания на правителството за подпомагане на деца се удвояват до 55 щ.д., а от 2007 година насам всяка жена получава еднократна помощ от 9200 щ.д. за второ дете.<ref>{{cite web|title=Country Profile: Russia|publisher=[[Library of Congress]]—Federal Research Division|month=Октомври|year=2006|url=http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/profiles/Russia.pdf|accessdate=27 декември 2007|format=PDF|archiveurl=http://web.archive.org/web/20050226190624/http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/profiles/Russia.pdf|archivedate=26 февруари 2005}}</ref> === Градове === {{Градове-основни-Русия}} {{clear}} === Вероизповедания === {{основна|Религия в Русия}} [[Файл:A Church in Pereslavl-Zalessky.jpg|мини|ляво|upright|Църква в Переславъл-Залески]] [[Православие|Православното християнство]], Ислямът, Будизмът и Юдаизмът са традиционни религии в Русия, законно част на „историческото наследство“ на Русия.<ref>{{Cite book|author=Bell, I|title=Eastern Europe, Russia and Central Asia|url=http://books.google.com/?id=EPP3ti4hysUC&pg=PA47|accessdate=27 декември 2007|isbn=978-1-85743-137-7|year=2002}}</ref> [[Руската православна църква]] е, и остава след [[Болшевишката революция]] най-голямата [[Автокефалия|автокефална]] църква в Русия, а и в света. [[Великден]] е най-популярният религиозен празник в Руската Федерация, отбелязван от над 90% от всички руски граждани (източноправославни), включително голям брой нерелигиозни. Повече от три четвърти от руснаците празнуват Великден с традиционните козунаци, боядисани яйца и традиционното руско ястие (на [[руски език|руски]]: ''Па́сха'')<ref>{{cite web|url=http://www.interfax-religion.com/?act=news&div=8400 |title=Interfax-Religion |publisher=Interfax-Religion |accessdate=2 ноември 2011}}</ref> или преведено на [[Български език|български]] „Великден“. Проследени обратно до покръстването на Киевска Рус през 10 век, руското православие е доминиращата религия в страната, над 100 милиона граждани се смятат за руски православни християни.<ref>{{cite web|url=http://www.state.gov/g/drl/rls/irf/2007/90196.htm|accessdate=8 април 2008|title=Russia}}</ref> 95% от регистрираните православни енории принадлежат на Руската православна църква, има редица по-малки православни църкви.<ref>{{cite web|title={{икона|ru}} Сведения о религиозных организациях, зарегистрированных в Российской Федерации По данным Федеральной регистрационной службы|date=December 2006|url=http://www.religare.ru/2_36302.html|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Въпреки това, по-голямата част на православните вярващи не ходят на църква редовно. Също съществуват малки християнски деноминации, като католици, както и различни протестантски църкви. Русия е известна с красивите си и скъпи църкви, със златни и разноцветни куполи. Един от символите на Русия и руската архитектура е катедралата „Св. Василий Блажени“, построена през 1561 г. до Червения площад. Оценките за броя на мюсюлманите в Русия варират от 7 – 9 милиона. Също така там има от 2 – 3 милиона временни мюсюлмани, мигранти от територията на бившия СССР.<ref>{{cite web|title=Russia's Islamic rebirth adds tension|work=Financial Times|url=http://www.ft.com/cms/s/0/3f3fba2c-474f-11da-b8e5-00000e2511c8.html|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Повечето мюсюлмани живеят в Татарстан и в Кавказ. Будизмът е традиционен за три региона на Руската Федерация: [[Бурятия]], [[Тува]] и [[Калмикия]], както и за някои жители на сибирски и далекоизточни региони, като [[Чукотка]] и [[Якутия]]. Славяните са предимно Православни християни, тюркско-говорещите са предимно мюсюлмани, и монголските народи са будисти.<ref>{{cite web|title=Russia::Religion|publisher=Encyclopædia Britannica Online|year=2007|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia|accessdate=27 декември 2007}}</ref> === Езици === {{основна|Езици в Русия|Руски език|Славяни}} [[Файл:Russian language status and proficiency in the World.svg|мини|Държави, в които се говори [[руски език]]]] Живущите в Русия 160 етнически групи говорят около 100 езика. Според преброяването от 2002 г., 142,6 млн. души говорят на руски, следвани от татарски с 5,3 милиона и украински с 1,8 милиона говорещи.<ref>{{cite web|url=http://www.perepis2002.ru/index.html?id=87|title=Russian Census of 2002|work=4.3. Population by nationalities and knowledge of Russian; 4.4. Spreading of knowledge of languages (except Russian)|publisher=[[Rosstat]]|accessdate=16 януари 2008}}</ref> Руският е единственият официален език на държавата, но Конституцията дава право на федералните републики да направят родния си език втори официален, непосредствено след руския.<ref name="Article 68, §2">{{cite web|title=The Constitution of the Russian Federation|work=(Article 68, §2)|url=http://www.constitution.ru/en/10003000-04.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Руският език е бил официален език на СССР.<ref>{{cite web|title=ЗАКОН СССР ОТ 24.04.1990 О ЯЗЫКАХ НАРОДОВ СССР|publisher=[[Government of the Soviet Union]]|date=24 април 1990|url=http://legal-ussr.narod.ru/data01/tex10935.htm|trans_title=Law of the USSR from 24.04.1990 On languages of the USSR|accessdate=24 октомври 2010|език=ru}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160508201331/http://legal-ussr.narod.ru/data01/tex10935.htm |date=2016-05-08 }}</ref> Руският език е географски най-широко разпространения език на [[Евразия]] и най-широко разпространеният [[славянски език]].<ref>{{cite web|title=Russian|publisher=University of Toronto|url=https://web.archive.org/web/20111102222825/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|accessdate=27 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20070106002617/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|archivedate=6 януари 2007}}</ref> Той принадлежи към индоевропейското езиково семейство и е един от живите членове на източните славянски езици, а другите два са [[беларуски]] и [[украински език|украински]]. Писмените извори на Стария Източен славянски (Стария руски) се датират от 10 век насам.<ref>[http://www.foreigntranslations.com/languages/russian-translation/russian-language-history/?page-content.cfm/page/russian-language Russian Language History] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130727003320/http://www.foreigntranslations.com/languages/russian-translation/russian-language-history/?page-content.cfm/page/russian-language |date=2013-07-27 }} foreigntranslations.com</ref> Руският езиков център твърди, че една четвърт от световната научна литература е публикувана на руски език.<ref>{{cite web|title=Russian language course|publisher=Russian Language Centre, Moscow State University|url=http://www.mgu-russian.com/programms/russian-language-course/en|accessdate=27 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120530102447/http://www.mgu-russian.com/programms/russian-language-course/en |date=2012-05-30 }}</ref> Също така се прилага като средство за кодиране и съхраняване на универсално познание, 60 – 70% от цялата световна информация се публикува на английски и руски език. Руският е един от шестте официални езика на [[ООН]].<ref>{{cite web|last=Poser|first=Bill|url=http://itre.cis.upenn.edu/~myl/languagelog/archives/000854.html|title=The languages of the UN|publisher=Itre.cis.upenn.edu|date=5 май 2004|accessdate=29 октомври 2010}}</ref> За поддържането в чужбина, разпространението и поощряването на ученето му се грижат някои руски организации, най-голямата от които е Россотрудничество. == Здравеопазване == {{основна|Здравеопазване в Русия}} [[Файл:Одна из операционных Городской больницы №1. Норильск.jpg|200п|мини|Операционна зала в градската болница на [[Норилск]]]] Руската конституция гарантира безплатно и универсално здравеопазване за всички граждани.<ref>{{cite web|title=The Constitution of the Russian Federation|work=Article 41|url=http://www.constitution.ru/en/10003000-03.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> На практика, обаче, безплатно здравеопазване е частично ограничено, поради задължителна регистрация.<ref>{{cite web|title=Russian ombudsman about propiska restrictions in modern Russia|url=http://www.newsru.com/russia/06jun2007/lukin.html|accessdate=23 юли 2008}}</ref> Въпреки че Русия има повече лекари, болници и здравни работници от почти всяка друга страна в света на глава от населението,<ref>{{cite web|title=Healthcare in Russia – Don’t Play Russian Roulette|publisher=justlanded.com|url=http://www.justlande/refd.com/english/Russia/Articles/Health/Healthcare-in-Russia|accessdate=3 октомври 2010}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> след разпадането на СССР здравето на руското население е намаляло значително като резултат от социални и икономически промени в начина на живот;<ref>{{Cite news|author=Leonard, W R|title=Declining growth status of indigenous Siberian children in post-Soviet Russia|month=Април|year=2002|url=https://web.archive.org/web/20111028215742/http://findarticles.com/p/articles/mi_qa3659/is_200204/ai_n9037764/|accessdate=27 декември 2007|work=Human Biology}}</ref> тенденцията е обърната, само през последните години, средната продължителност на живота се е увеличила с 2,4 години за мъжете и 1,4 години за жените между 2006 – 2009 г. Считано от 2009 г. средната продължителност на живота в Русия е 62,77 години за мъжете и 74,67 години за жените.<ref>[http://www.gks.ru/free_doc/new_site/population/demo/demo26.xls Russian life expectancy figures] [[Rosstat]]. Посетен на 21 август 2010</ref> Най-големият фактор, който допринася за относително ниската продължителност на живота при мъжете е висока смъртност сред мъжете в трудоспособна възраст от предотвратими причини (например отравяне с [[алкохол]], [[пушене]], [[пътнотранспортно произшествие|пътнотранспортни произшествия]]). Голямата разлика между двата пола в продължителността на живота е в резултат на високите жертви по време на [[Втората световна война]]. Неравновесието между половете остава и до днес и има 0,859 мъже на всяка жена. През [[2014]] г. Русия изнася лекарства за 15 млрд. рубли.<ref>[http://bg.rbth.com/economics/2015/08/11/koy-i-kde-iznasya-ruski-lekarstva_382925 Кой и къде изнася руските лекарства]?</ref> Попада и сред челната петица на производителките на медицински изотопи.<ref>[http://bg.rbth.com/society/2014/08/03/iadreni_ucheni_tlaskat_meditzinata_17973 Ядрени учени тласкат медицината]</ref> == Образование == {{основна|Образование в Русия}} [[Файл:Moscow State University crop.jpg|мини|273x273px|Главната сграда на [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]].|ляво]]Русия има безплатна образователна система, гарантираща за всички граждани от Конституцията,<ref>David Johnson, ed., ''Politics, Modernisation and Educational Reform in Russia: From Past to Present'' (2010)</ref> обаче получаването на субсидии за след средно образование е силно конкурентно.<ref>{{cite web|author=Smolentseva, A|title=Bridging the Gap Between Higher and Secondary Education in Russia|url=http://www.bc.edu/research/cihe.html|accessdate=27 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100827051359/http://www.bc.edu/research/cihe.html |date=2010-08-27 }}</ref> От [[1990]] г. 11-годишна школа за обучение е въведена. Образованието в държавните средни училища е безплатно; първо третичното (университетско ниво) образование е безплатно с резервации: значителен дял от студентите се обучават за пълен размер заплата (много държавни институции започнаха да отварят търговски позиции в последните години).<ref>{{cite web|title=Higher Education Institutions|url=http://www.gks.ru/free_doc/2007/b07_12/08-10.htm|publisher=[[Rosstat]]|accessdate=1 януари 2008|archiveurl=http://web.archive.org/web/20080229005920/http://www.gks.ru/free_doc/2007/b07_12/08-10.htm|archivedate=29 февруари 2008}}</ref> През [[2010]] г. руското образование е обявено за едно от най-добрите в развитите страни.<ref>[http://psypress.ru/articles/26005.shtml psypress.ru]</ref> През 2004 г., държавните разходи за образование възлизат на 3,6% от БВП, или 13% от консолидирания държавен бюджет.<ref>{{cite web|url=http://unesdoc.unesco.org/images/0015/001547/154743e.pdf|title=Education for All by 2015: will we make it? EFA global monitoring report, 2008|format=PDF|accessdate=27 април 2010}}</ref> Правителството отпуска финансиране, за да се плащат таксите за обучение в рамките на установената квота или броя на студентите за всяка държавна институция. В институциите за висше образование, на студентите им се плаща стипендия и осигуряват безплатни жилища.<ref>{{cite web|title=Higher education structure|publisher=State University Higher School of Economics|url=http://www.hse.ru/en/rus-ed.html|accessdate=27 декември 2007}}</ref>[[Файл:Imperial Academy of Arts in SPB.jpg|300п|мини|Националната художествена академия на Русия в Санкт Петербург]]Най-старите и най-големите руски университети са [[Московския държавен университет]] и [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския държавен университет]]. През [[2000]] г., с цел създаване на по-добро висше образование и изследователски институции с подобен мащаб в руските региони, правителството стартира програма за създаване на федерални университети, най-вече чрез сливане на съществуващите големи регионални университети и изследователски институти, като им предоставя специално финансиране. Тези нови институции включват Южния федерален университет, Сибирски федерален университет, Казан-Волга Федерален университет, Североизточен Федерален университет и Далекоизточен федерален университет. === Рейтингови класации === [[Файл:Far Eastern Federal University, Vladivostok, Russia.jpeg|ляво|мини|Кампусът на [[Далекоизточен федерален университет|Далекоизточния федерален университет]] във [[Владивосток]]]] Руски университети се намират на челните места в редица световни проучвания. На изследване, показващо най-добрите университети в страните от БРИКС, Русия в челната стотица е представена от седем университета, като най-високото място заема именно [[Московски държавен университет|Московският държавен университет]], класиран на 5-о място.<ref name="bulgarian.ruvr.ru">{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_07/Rejting-na-universitetite-v-stranite-ot-BRIKS-Kitaj-izprevari-Rusija-6863/ |accessdate=2015-08-23 |archivedate=2015-08-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150802185208/http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_07/Rejting-na-universitetite-v-stranite-ot-BRIKS-Kitaj-izprevari-Rusija-6863/ }}</ref> През [[2015]] г. Московският университет заема 25-а позиция по версията на американския изследователски център ''Times Higher Education''.<ref name="rusofili.bg">[http://rusofili.bg/рейтингът-на-мгу-се-покачи-рязко-в-клас/ rusofili.bg]</ref><ref name="www.timeshighereducation.co.uk">[https://www.timeshighereducation.co.uk/world-university-rankings/2015/reputation-ranking#/sort/0/direction/asc www.timeshighereducation.co.uk]</ref> Две години по-рано през [[2013]] г. МГУ се намира в групата на университетите на 250-266-о място,<ref name="rusofili.bg"/> след което през [[2014]] заема 196-а позиция,<ref>[http://offnews.bg/news/Свят-_12/Топ-400-на-университетите-в-света-класация_397206.html offnews.bg]</ref> през същата година се нарежда и на 8-о място сред най-добрите университети в Европа.<ref>[http://profit.bg/news/Naj-dobrite-universiteti-v-Evropa/nid-125934.html profit.bg]</ref> [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургският университет]] влиза в челната стотица през 2015, заемайки 81-80-о място.<ref name="www.timeshighereducation.co.uk"/> В Русия се реализира т.нар. „Проект 5 – 100“, насочен към повишаване на международния авторитет на руските университети. Същността му се състои в това, че до [[2020]] г. пет руски университета трябва да са в стоте най-добрите висши учебни заведения в света.<ref name="bulgarian.ruvr.ru"/> === Русия като център за интернационално обучение === [[Файл:RUDN.jpg|мини|260x260px|[[Руски университет за дружба на народите|РУДН]] в [[Москва]] – едно от най-престижните висши учебни заведения в страната, известен с интернационалната си среда – в него учат студенти от 146 страни в света.]] Към руското образование сериозен интерес от страна на чуждестранните студенти има още през времената на Съветския съюз, като се набляга на високата подготовка и възможностите за професионално развитие.<ref>[http://monitor.bg/article?id=358205 monitor.bg]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> През 50-те и 60-те години Съветският съюз решава да окаже културна помощ на страните, получили свобода от [[Колония|колониална зависимост]], поради което е създаден и [[Руски университет за дружба на народите|Руският университет на дружбата на народите (РУДН)]] за подготовка на високо квалифицирани национални кадри за страните от [[Азия]], [[Африка]] и [[Латинска Америка]] и възпитание в дух на дружба между нациите.<ref>[http://www.embrusscambodia.mid.ru/rudn.html www.embrusscambodia.mid.ru]</ref> Освен това университетът дава възможност на младежи от по-бедните семейства да получат образование. [[Московски държавен институт по международни отношения|Московският държавен институт по международни отношения]] е един от най-престижните и е подготвял дипломатите на повечето страни от Източна Европа и руската сфера на влияние, стоейки на челните позиции. През [[2008]] в Русия е приет закон за създаване на държавни квоти за университетите, според които за сметка на държавния бюджет могат да учат не повече от 10 000 чуждестранни студенти. През [[2015]] г. броят на чужденците, учещи в Русия, се покачва с 14,4% спрямо предходната година и числото им достига 186 000,<ref name="www.vedomosti.ru">[http://www.vedomosti.ru/management/articles/2015/02/19/student-stupenka-k-rejtingu#/galleries/140737492100710/normal/1 www.vedomosti.ru]</ref> като най-големият им брой е от бившите съветски републики, [[Китай]], [[Индия]], [[Малайзия]], [[Виетнам]], някои африкански страни и др.<ref name="www.vedomosti.ru"/> == Държавно управление == === Държавно устройство === {{основна|Държавно устройство на Русия}} [[Файл:Vladimir Putin 12023.jpg|мини|250px|Владимир Путин]] [[Файл:Dmitry Medvedev official large photo -1.jpg|мини|250px|Дмитрий Медведев]] Държавното устройство на Руската федерация се определя от Конституцията, която е приета през [[1993]] г. Според Конституцията на Русия страната е [[федерация]] и е [[полупрезидентска република]], при която държавен глава е [[Президент на Русия|Президентът на Руската Федерация]],<ref>{{cite web|title=The Constitution of the Russian Federation|work=(Article 80, §1)|url=http://www.constitution.ru/en/10003000-05.htm|accessdate=27 декември 2007}}</ref> избиран на 6 г. с всеобщо тайно гласуване, който е върховен главнокомандващ на [[Въоръжени сили на Русия|Въоръжените сили]]. Министър-председателят е главата на правителството. Правителството включва министър-председателя, неговите заместници, министри и избрани други лица; всички се назначават от президента по препоръка на министър-председателя (като за назначаването им се изисква съгласието на Държавната дума). Руската федерация, съгласно политически изказвания на нейните президенти Путин и Медведев и други политици с високи постове, е от [[президентска република|президентски вид]].<ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2007/09/143437.shtml Изявление на В. В. Путин на официална закуска, дадена от премиера на Австралия Джон Ховард]</ref><ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2008/11/209396.shtml Среща на Д. А. Медведев с представители на регионалните средства за масова информация]</ref><ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2008/09/206080.shtml Интервю на Д. А. Медведев за италианския ТВ-канал РАИ]</ref><ref>[http://kremlin.ru/text/appears/2008/11/209249.shtml Среща на Д. А. Медведев с представители на Съвета за международни отношения]</ref><ref>[http://www.gazeta.ru/politics/2008/03/25_a_2676697.shtml „Русия е президентска република“]</ref><ref>[http://regnum.ru/news/1084105.html „Русия остава президентска република – държавната Дума одобри поправки в Конституцията“]</ref><ref>{{Citation |title=С. Миронов е уверен, че Русия трябва да остане президентска република |url=http://prime-tass.ru/news/show.asp?id=723525&ct=news |accessdate=2007-08-08 |archivedate=2007-08-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070808171056/http://prime-tass.ru/news/show.asp?id=723525&ct=news }}</ref><ref>{{Citation |title=Конституционна модернизация |url=http://budgetrf.ru/Publications/Education/msu/econ_bac_management/publicadministration/2004/pa2004_s03_/pa2004_s03_250.htm |accessdate=2012-03-24 |archivedate=2008-06-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080616031911/http://www.budgetrf.ru/Publications/Education/msu/econ_bac_management/publicadministration/2004/pa2004_s03_/pa2004_s03_250.htm }}</ref><ref>[http://yabloko.ru/Publ/2005/2005_02/050207_ehom_melnikov.html Ще стане ли Русия парламентарна република?]</ref> Макар и с много широки пълномощия на президента, тя е [[полупрезидентска република|президентско-парламентарна]] република по мнението на председателя на Конституционния съд на РФ и съавтор на действащата конституция Валерий Зоркин,<ref>{{Citation |title=Доклад на председателя на Конституционния съд на Руската федерация Валерий Зоркин на юбилейна конференция в РАН на 10 декември 2003 г. „Конституция на Русия“ |url=http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=11 |accessdate=2011-07-16 |archivedate=2011-07-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110716070414/http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=11 }}</ref><ref>{{Citation |title=Тезиси от доклада на председателя на Конституционния съд на Руската федерация Валерий Зоркин на конференция на 29 октомври 2003 г. |url=http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=6 |accessdate=2011-07-16 |archivedate=2011-07-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110716070429/http://www.ksrf.ru/News/Speech/Pages/ViewItem.aspx?ParamId=6 }}</ref> както и на много други учени. Водещи и парламентарно представени политически партии са: управляващата „[[Единна Русия]]“, [[Комунистическа партия на Руската федерация|Комунистическата партия]], [[Либерално-демократическа партия на Русия|Либерално-демократическата партия]] и „[[Справедлива Русия]]“. Представителен и законодателен орган на Руската Федерация е двукамарното Федерално събрание на Руската федерация, което се състои от Съвет на Федерацията и Държавна дума. В Съвета на Федерацията влизат по двама представители от всеки регион на Русия. Половината от депутатите в Държавната Дума се избират по едномандатни окръзи по мажоритарната система, втората половина – по партийни списъци на основата на пропорционалната система. Напоследък мажоритарните елементи бяха премахнати. Членовете на Федералното Събрание се избират веднъж на 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от Правителството на Руската Федерация. Председателят на Правителството се назначава от Президента със съгласието на Държавната Дума. Законодателните събрания (парламенти) в регионите се избират по смесена система. От [[12 декември]] [[2004]] година [[Владимир Путин]] подписва закон за утвърждаването на главите на субектите на РФ от регионалните парламенти по предложение на Президента на Руската Федерация. Законът заменя всенародните губернаторски избори с процедурата „даване на пълномощия от висшето длъжностно лице на РФ“. Законът допуска разпускане на регионалните парламенти в случай на неприемане от него на кандидатурата, предложена от Президента. Губернаторите се назначават за срок от 5 години и могат да заемат своя пост неограничен брой пъти. Западните наблюдатели повдигат въпроса колко голяма част от политическата система на Русия, отговаря на западните либерални и демократични идеали. Политолозите често се оплакват от трудности при класифицирането на политическата система в Русия. Според [[Стив Уайт]] по време на председателството на Путин, Русия ясно показа, че нямат никакво намерение за създаване на „второто издание“ на американска или британска политическа система, а по-скоро система, която е близо до собствени традиции на Русия и обстоятелства.<ref>{{cite book|last=White|first=Stephen|editor1-first=Stephen|editor1-last=White|title=Developments in Russian Politics 7|year=2010|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=978-0-230-22449-0|chapter=Classifying Russia's Politics}}</ref> === Международни отношения === {{основна|Международни отношения на Русия}} [[Файл:World leaders at the 32nd G8 Summit, Strelna, Russia - 20060716.jpg|мини|Лидерите на [[Г8]] по време на 32-рата среща в Санкт Петербург, 2006]] Руската Федерация е призната от международното право като [[Континуитет|наследник]] на бившия [[СССР|Съветски съюз]].<ref name=uk>{{cite web|title=Country Profile: Russia|publisher=Foreign & Commonwealth Office of the United Kingdom|url=http://www.fco.gov.uk/en/travel-and-living-abroad/travel-advice-by-country/country-profile/europe/russia/|accessdate=27 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20091016040108/http://www.fco.gov.uk/en/travel-and-living-abroad/travel-advice-by-country/country-profile/europe/russia/|archivedate=16 октомври 2009}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091016040108/http://www.fco.gov.uk/en/travel-and-living-abroad/travel-advice-by-country/country-profile/europe/russia/ |date=2009-10-16 }}</ref> Русия продължава да изпълнява международните ангажименти на СССР, и е заела постоянното място на СССР в [[Съвета за сигурност на ООН]], членството в други [[международни организации]], правата и задълженията по международни договори, както и имуществото и дълговете. Русия има многостранна външна политика. Считано от 2009 г. поддържа дипломатически отношения със 191 страни и разполага със 144 посолства. Външната политика се определя от председателя и се изпълнява от Министерството на външните работи на Русия.<ref>{{cite web|author=Kosachev. K|title=Russian Foreign Policy Vertical|publisher=Russia In Global Affairs|url=http://eng.globalaffairs.ru/number/n_3372|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Като наследник на бивша суперсила, геополитическият статут на Русия е често обсъждан, особено по отношение на еднополюсни и многополюсни виждания за глобалната политическа система. За Русия е общоприето да бъде велика сила, през последните години се характеризира с редица световни лидери,<ref>[http://articles.latimes.com/2009/sep/11/world/fg-russia-chavez11 Venezuela's President Hugo Chavez recognizes independence of breakaway Georgia republics] by Megan K. Stack. 9 септември 2009</ref><ref>[http://freevideo.rt.com/video/1759 Netanyahu declares Russia as superpower] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110430182020/http://freevideo.rt.com/video/1759 |date=2011-04-30 }} Russia Today News 15 февруари 2010</ref> учени,<ref>[http://georgiandaily.com/index.php?option=com_content&task=view&id=6527 Superpower Reborn] by Ronald Steel. New York Times, 24 август 2008</ref> коментатори и политици,<ref>[http://video.google.com/videoplay?docid=-9079543725663390621 Russia is a Superpower CNN, US Senators telling the truth] CNN News 30 август 2008</ref> се възстановява като потенциална суперсила.<ref>[http://books.google.com/books?id=eC6HdSYZhRgC Russia in the 21st Century The Prodigal Superpower] by Steven Rosefielde, Cambridge University Press, 2004</ref><ref>[http://atlanticreview.org/archives/1160-Is-Russia-a-Superpower-Cold-War-II.html Is Russia a Superpower? Cold War II?] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170730094430/http://atlanticreview.org/archives/1160-Is-Russia-a-Superpower-Cold-War-II.html |date=2017-07-30 }} Atlantic Review, 25 август 2008.</ref><ref>[http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,584631,00.html What's Looming in Ukraine Is more Threatening than Georgia] [[Der Spiegel]], 16 октомври 2008. Quote: „Nikonov: Russia is not a superpower and won't be one for the foreseeable future. But Russia is a great power. It was one, it is one and it will continue to be one.“</ref> [[Файл:Countries-SCO.png|мини|ляво|Държавите членки, наблюдатели и партньори на Шанхайската организация за сътрудничество]] Важен аспект на отношенията на Русия със Запада е критика на политическата система на Русия и управлението на човешките права от западните правителства, средствата за масово осведомяване и водеща демокрация и пазителите на правата на човека. В частност, такива организации като [[Амнести Интернешънъл]] и [[Хюман Райтс Уоч]] разглеждат Русия, за да има достатъчно демократични атрибути и да се позволяват политически права и граждански свободи.<ref>{{cite web|url=http://www.amnesty.org/en/region/russia/report-2009|title=Amnesty International report on Russia|publisher=Amnesty International|accessdate=11 юли 2010}}</ref><ref>Human Rights Watch on Russia and Chechnya [http://www.hrw.org/en/video/2008/04/06/russia-trial HTW.org]</ref> ''[[Freedom House]]'', международна организация, финансирана от [[САЩ]], нарежда Русия, като „не е свободна“, цитирайки „внимателно инженерни избори“ и „липса“ на дебат.<ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20111223050816/http://www.freedomhouse.org/template.cfm?page=22&year=2009&country=7689|title=Annual report Russia|publisher=Freedom House|date=10 май 2004|accessdate=27 април 2010}}</ref> Руските власти отхвърлят тези твърдения и особено критикуват ''Freedom House''. Руското министерство на външните работи нарече доклада на „Свобода в света“ за 2006 г. като „сглобяем“, като посочва, че въпросите за човешките права са били превърнати в политическо оръжие, по-специално от Съединените щати. Министерството също така твърди, че такива организации като ''Freedom House'' и Хюман Райтс Уоч използват една и съща схема на доброволна екстраполация на „изолирани факти“, които разбира се могат да бъдат намерени във всяка страна в „доминиращите тенденции“.<ref>{{cite web|url=http://www.newsru.com/russia/21jun2006/fh.html|title=In Russian: МИД России назвал доклад Freedom House „дубиной“ в руках Вашингтона|publisher=Newsru.com|accessdate=27 април 2010}}</ref> Като един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, Русия играе важна роля в поддържането на международния мир и сигурност. Страната участва в Четворката за Близкия изток и на шестстранните преговори със [[Северна Корея]]. Русия е член на индустриалните държави от [[Г-8]], на [[Съвета на Европа]], [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|ОССЕ]] и [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|АПЕК]]. Русия обикновено заема водеща роля в регионалните организации, като например страните от [[ОНД]], [[Евразийска икономическа общност|ЕАИО]], [[Организация на Договора за колективна сигурност|ОДКБ]] и [[Шанхайска организация за сътрудичество|ШОС]].<ref>[http://www.globalsecurity.org/military/world/int/sco.htm The Shanghai Cooperation Organisation] at Globalsecurity.org 27 април 2005</ref> Владимир Путин е пледирал за стратегическо партньорство с тясна интеграция в различни размери, включително установяване на общи пространства между [[ЕС]] и Русия.<ref>{{cite web|url=http://rian.ru/politics/20041125/743119.html|title=Interview of official Ambassador of Russian Foreign Ministry on relations with the EU|publisher=RIA Novosti|accessdate=30 юли 2008}} {{икона|ru}}</ref> След разпадането на СССР, Руската Федерация е разработила по-приветливи, макар и летливи отношения с [[НАТО]]. [[Отношения между Русия и НАТО|Съветът НАТО-Русия]] е създаден през 2002 г., за да позволи на 26-те съюзници и Руската Федерация да работят заедно като равноправни партньори и да търсят възможности за съвместно сътрудничество.<ref>{{cite web|title=NATO-Russia relations|publisher=NATO|url=http://web.archive.org/web/20070411124719/http://www.nato.int/issues/nato-russia/topic.html|accessdate=27 декември 2007|archivedate=11 април 2007}}</ref> Русия поддържа силни и позитивни отношения със страните от [[БРИКС]]. През последните години страната се стреми да укрепи [[Отношения между Русия и Китай|връзките си с Китай]] чрез подписване на договор за приятелство, износ на оръжия и военни технологии, както и изграждането на Транс-сибирски нефтопровод, който да покрива китайските енергийни нужди.<ref>{{cite news|url=http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704082104575515543164948682.html|title=Russian Oil Route Will Open to China|first=Jeremy|last=Page|newspaper=[[The Wall Street Journal]]|date=26 септември 2010|accessdate=28 септември 2010}}</ref> === Въоръжени сили === [[Файл:Sukhoi T-50 Maksimov.jpg|мини|260px|Руският [[изтребител]] от пето поколение [[ПАК ФА/Т-50|Т-50]]]] {{основна|Въоръжени сили на Руската федерация}} Въоръжените сили на Руската федерация отговарят за отбраната на страната и провеждане на операции зад граница. Те са разпределени в три клона – [[Сухопътни войски на Руската федерация|сухопътни войски]], [[Военноморски флот на Русия|военноморски флот]], [[Военновъздушни сили на Русия|военновъздушни сили]], допълнени от самостоятелните [[Стратегически ядрени сили на Руската федерация|стратегически ракетни войски]], [[Въздушно-космически отбранителни сили на Руската федерация|въздушно-космически отбранителни сили]] и [[Въздушно-десантни войски на Руската федерация|въздушно-десантни войски]]. Руската армия е наследник на [[Въоръжени сили на СССР|въоръжените сили на СССР]], които до разпада му са най-многочислените<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0462)|title= Armed Forces and Defense Organization|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1989|accessdate=5 октомври 2014}}</ref> и едни от най-високотехнологичните в света.<ref>{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+su0495)|title=Military Economics|publisher=[[Библиотека на Конгреса]]|date=1989|accessdate=5 октомври 2014|quote=As a result, the Soviet Union has produced '''some of the world's most advanced armaments...'''}}</ref> Върховен главнокомандващ е президентът на Русия, а Министерството на отбраната управлява дейностите на [[генерален щаб|генералния щаб]] и неговите отдели.<ref>{{cite web|url=http://structure.mil.ru/structure/structuremorf.htm|title=Структура Минобороны России|publisher=Министерство на отбраната на Руската федерация|accessdate=5 октомври 2014}}</ref> Редовният числен състав възлиза на 766 000 души, което прави руските въоръжени сили петите по големина в света. Към тях се добавят и между два и 20 милиона резервисти и 474 000 служещи в полувоенни формирования.<ref name="IISS">IISS 2012, стр. 192 – 203</ref> === Административно деление === {{основна|Административно деление на Русия}} Русия е държава с [[федерация|федеративно]] устройство. В състава ѝ влизат 1066 [[град]]а и 2070 населени места от градски тип ([[1994]]). [[Столица]]та е [[Москва]]. В състава на Руската федерация влизат 83 равноправни юридически субекта: * 22 [[Републики в Руската федерация|републики]]; * 9 края; * 46 [[Области в Руската федерация|области]]; * една автономна област; * 4 автономни окръга; * 3 града с федерално значение (Москва, Санкт Петербург, Севастопол). {{Административно деление на Русия}} Следните републики, области и краеве са отбелязани с буквени и цифрови съкращения: {| | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * [[Файл:Flag of Adygea.svg|20п]] Адигея – АД * [[Файл:Flag of Kabardino-Balkaria.svg|20п]] Кабардино-Балкария – КБ * [[Файл:Flag of Mordovia.svg|20п]] Мордовия – МО * [[Файл:Flag of Kalmykia.svg|20п]] Калмикия – КМ * [[Файл:Flag of North Ossetia.svg|20px]] Северна Осетия – СО * [[Файл:Flag of Udmurtia.svg|20п]] Удмуртия – УД * [[Файл:Flag of Chuvashia.svg|20п]] Чувашия – ЧВ | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * [[Файл:Flag of Bashkortostan.svg|20п]] Башкортостан – БШ * [[Файл:Flag of Ingushetia.svg|20п]] Ингушетия – ИН * [[Файл:Flag of Karachay-Cherkessia.svg|20п]] Карачаево-Черкезия – КЧ * [[Файл:Flag of Mari El.svg|20п]] Марий Ел – МЕ * [[Файл:Flag of Tatarstan.svg|20п]] Татарстан – ТТ * [[Файл:Flag of Khakassia.svg|20п|ръб]] Хакасия – ХА * 1. Астраханска обл. | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 2. Владимирска * 3. Волгоградска * 4. Воронежка * 5. Ивановска * 6. Калужка * 7. Кемеровска * 8. Костромска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 9. Ленинградска * 10. Липецка * 11. Московска * 12. Нижегородска * 13. Новгородска * 14. Орловска * 15. Пензенска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 16. Ростовска * 17. Рязанска * 18. Самарска * 19. Свердловска * 20. Тамбовска * 21. Тулска * 22. Уляновска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 23. Челябинска * 24. Ярославска * 25. Саратовска * 26. Тверска * 27. Кировска * 28. Оренбургска * 29. Курганска | style="vertical-align:top; font-size:smaller" | * 30. Тюменска * 31. Омска * 32. Новосибирска * 33. Калининградска * 34. Пермски * 35. Краснодарски * 36. Ставрополски |} На [[13 май]] [[2000]] г. с указ № 849 на президента на Руската федерация са създадени 7 [[федерални окръзи в Русия|федерални окръга]], които обединяват юридическите субекти от състава на федерацията. == Икономика == {{основна|Икономика на Русия}} [[Файл:Russia Export Treemap.png|мини|Мозайка на руския износ за 2012 г.]] Русия има [[етатизъм|етатистка]] [[смесена икономика]] с висока концентрация на блага в правителството. След разпада на Съветския съюз започва преход от сравнително затворен планов модел към глобално ориентирана пазарна икономика.<ref name="CIA overview">{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2116.html#rs|title=Economy overview field listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=6 септември 2014}}</ref> В първите години на този преход очакването е, че страната ще наследи силните социални програми на СССР и ще се превърне във високоразвита икономика. Нито едно от тези очаквания не се сбъдва. Управлението на ключови държавни компании е поето от малък, добре свързан елит,<ref name="CSwealth">{{cite web|url=https://publications.credit-suisse.com/tasks/render/file/?fileID=BCDB1364-A105-0560-1332EC9100FF5C83|title=Credit Suisse Global Wealth Report 2013, стр. 53|publisher=Credit Suisse|date=2013|accessdate=9 септември 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150214155424/https://publications.credit-suisse.com/tasks/render/file/?fileID=BCDB1364-A105-0560-1332EC9100FF5C83 |date=2015-02-14 }}</ref> а най-големите предприятия в областта на енергетиката, тежката промишленост, телекомуникациите и транспорта остават в държавни ръце. Този преходен период се отличава с [[хиперинфлация]], възлизаща на 2500% през 1992 година, [[корупция]], слаби институции, обширна [[сива икономика]] и [[организирана престъпност]].<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 8 – 9</ref> В периода 1998 – 2008 година се наблюдава значителен икономически растеж, основан на приходите от петрол и газ. Брутният вътрешен продукт нараства средно със 7% годишно,<ref name="CIA overview"/> благодарение на реформаторска данъчна и фискална политика, насочена срещу олигарсите. В този период отслабва влиянието на местната власт, увеличават се приходите на федералното правителство, поддържа се висока фискална дисциплина, а данъчната реформа значително стимулира развитието на малкия и среден бизнес.<ref>{{cite web|url=http://www.iie.com/publications/papers/paper.cfm?ResearchID=974|title=An Assessment of Putin's Economic Policy|author=Anders Aslund|publisher=Peterson Institute for International Economics|date=2008|accessdate=9 септември 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160322111033/http://www.iie.com/publications/papers/paper.cfm?ResearchID=974 |date=2016-03-22 }}</ref> Въпреки това икономиката продължава да страда от ширещата се корупция, липсата на защита за правата върху собствеността и вмешателство на държавата в частния сектор.<ref name="CIA overview"/> С настъпването на [[Световна финансова криза (2008-2011)|световната финансова криза]] досегашният модел на увеличение на доходите и големи инвестиционни проекти спира да бъде ефективен. Въпреки лекото възстановяване на растежа благодарение на повишения износ през 2013 година, липсата на широки структурни реформи подкопава доверието както на инвеститорите, така и на потребителите, и значително забавя ръста на икономиката.<ref>{{cite web|url=http://www.worldbank.org/en/country/russia/overview|title=Russia Overview|publisher=Световна банка|date=8 април 2014|accessdate=9 септември 2014}}</ref>[[Файл:Regional GDP per capita map of Russia.png|мини|275п|ляво|Федералните субекти на Руската федерация според БВП на глава от населението (2009)]] [[Световната банка]] определя Русия като държава с висок доход на населението,<ref name=WB2013>{{cite web|url=http://data.worldbank.org/about/country-classifications/country-and-lending-groups#High_income|title=Country and Lending Groups|publisher=World Bank|accessdate=1 юли 2013}}</ref> чийто [[брутен вътрешен продукт]] ([[паритет на покупателната способност|ППС]]) се равнява на 2,55 трилиона щатски долара – седмият най-голям в света и вторият в Европа.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=7#rs|title=COUNTRY COMPARISON:: GDP (PURCHASING POWER PARITY)|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=6 септември 2014}}</ref> Общото богатство на страната се равнява на 1,2 трилиона щатски долара.<ref name="CSwealth"/> Номиналният БВП на глава от населението за 2012 година е 14 178 щ.д.,<ref>{{cite web|url=https://data.un.org/Data.aspx?d=SNAAMA&f=grID:101;currID:USD;pcFlag:true;crID:643;yr:2012&c=2,3,5,6&s=_crEngNameOrderBy:asc,yr:desc&v=1|title=Per capita GDP at current prices – US dollars|publisher=UNData|accessdate=9 септември 2014}}</ref> а за 2013 неговата ППС стойност е 24 140 щ.д.<ref>{{cite web|url=http://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.PP.CD?order=wbapi_data_value_2013+wbapi_data_value+wbapi_data_value-last&sort=desc|title=GDP per capita, PPP (current international $)|publisher=[[Световна банка]]|accessdate=9 септември 2014}}</ref> Разпределението му вътре в страната обаче е изключително неравномерно: по данни на ООН от 2009 година този показател варира от 3494 щ.д. в Ингушетия до 57 175 щ.д. в [[Тюменска област]].<ref>{{cite web|url=http://www.undp.ru/documents/nhdr2011eng.pdf|title=National Human Development Report for the Russian Federation 2011, стр. 138 – 139|publisher=Програма за развитие на ООН|date=2011|accessdate=9 септември 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160318114713/http://www.undp.ru/documents/nhdr2011eng.pdf |date=2016-03-18 }}</ref> Последователната фискална политика през годините довежда до много нисък [[публичен дълг]] (7,9% от БВП)<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2186rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=151#rs|title=Country Comparison: Public Debt|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=9 септември 2014}}</ref> и [[платежен баланс|излишък по текущата сметка]] в размер на 74,8 млрд. щ.д., четвъртият най-голям в света.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2187rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=4#rs|title=Country Comparison: Current Account Balance|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=9 септември 2014}}</ref> [[Работна сила|Работната сила]] възлиза на 75 290 000 души.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2095rank.html?countryname=Russia&countrycode=rs&regionCode=cas&rank=8#rs|title=Country Comparison: Labor Force|publisher=CIA World Factbook|accessdate=9 септември 2014}}</ref> По-голямата част от нея е заета в сектора на услугите (62,5%), следван от индустрията (27,8%) и селското стопанство (9,7%).<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2048.html#rs|title=Labor Force – by Occupation Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|date=2012|accessdate=9 септември 2014}}</ref> Русия е част от [[Евразийски съюз|Евразийския икономически съюз]] и се присъединява към [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] през 2011 година.<ref name="ECTP"/> [[Файл:Moscow-city-MIBC.jpg|мини|347x347px|Модерният квартал „[[Москва Сити|Москва-Сити]]“ – зона на делова активност, обединяваща апартаменти, офиси, търговски центрове и т.н. Един от символите на просперитета на руската икономика]] От края на 2014 г. Русия навлиза в период на рецесия, обусловен от ниските цени на петрола и икономическото ембарго, последвани от падане на националната валута. Руското правителство обявява 2-годишен план за излизане от кризата,<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_28/Antikrizisnijat-plan-na-ruskoto-pravitelstvo-8276/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150821101958/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_28/Antikrizisnijat-plan-na-ruskoto-pravitelstvo-8276/ }}</ref> както и цялостен план за намаляване на зависимостта на руската икономика от износа на горива до 2035 г.<ref name="ReferenceA">{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_23/Sled-20-godini-Rusija-shhe-namali-neftenata-si-zavisimost-1671/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150821005058/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_23/Sled-20-godini-Rusija-shhe-namali-neftenata-si-zavisimost-1671/ }}</ref> В същото време Русия започва и стратегическо сближаване с бързо развиващите се азиатски икономики на [[Индия]]<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_12/Rusija-Indija-strategichesko-partnorstvo-5420/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150806210717/http://bulgarian.ruvr.ru/2014_12_12/Rusija-Indija-strategichesko-partnorstvo-5420/ }}</ref> и [[Китай]] в сферата на икономиката, отбраната<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_21/Indija-shhe-obzavede-svoja-helikopteronosach-s-ruska-tehnika-5183/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150820182758/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_21/Indija-shhe-obzavede-svoja-helikopteronosach-s-ruska-tehnika-5183/ }}</ref> и инфраструктурата чрез съвместни проекти и сделки. През 2015 г. на форум в [[Санкт Петербург]] биват подписани 29 договора на обща стойност 1 трлн. щатски долара за инвестиции на КНР в Русия.<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/344043 www.blitz.bg]</ref> РФ планира до [[2018]] г. да създаде мегапроекра „''Сила Сибири''“ на стойност 55 млрд. щатски долара за пренос на природен газ към Китай, заедно с общ фонд на стойност 2 млрд. щатски долара за селскостопански проекти в двете страни, а огромният икономически проект „Пътят на коприната“, движен от КНР и Русия, е насочен към създаването на транспортен, енергиен и търговски коридор между страните от Централна и Южна Азия и Европа. Националната валута на Руската федерация е [[руска рубла|руската рубла]]. През последните години Русия многократно е била описана в медиите като енергийна суперсила.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704129204575505373365685564.html | заглавие = Russia, China in Deal On Refinery, Not Gas | достъп_дата = [[25 юли]] 2014 | фамилно_име = Gronholt-Pedersen | първо_име = Jacob | дата = [[22 септември]] [[2010]] | труд = Wall Street | издател = Wall Street Journal | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.businessinsider.com/why-russia-is-about-to-change-the-world-2010-1 | заглавие = Did A New Pipeline Just Make Russia The Most Important Energy Superpower By Far? | достъп_дата = 25 юли 2014 | фамилно_име = Winfrey | първо_име = Graham | дата = [[6 януари]] 2010 | издател = Business Insider | език = en }}</ref> Страната има най-много запаси на природен газ в света,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2253rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – proved reserves | достъп_дата = 25 юли 2014 | дата = [[1 януари]] [[2013]] | труд = Central Intelligence Agency | издател = The World Factbook | език = en }}</ref> и има осмият по големина доказан запас от петрол.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2244rank.html | заглавие = Country Comparison:: Oil – proved reserves | достъп_дата = [[3 февруари]] 2014 | дата = 1 януари 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = The World Factbook | език = en }}</ref> Русия е най-големият в света износител<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2251rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – exports | достъп_дата = 3 февруари 2014 | дата = 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = CIA World Factbook | език = en }}</ref> и вторият най-голям производител на природен газ,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2249rank.html | заглавие = Country Comparison:: Natural gas – production | достъп_дата = 3 февруари 2014 | дата = 2013 | труд = Central Intelligence Agency | издател = CIA World Factbook | език = en }}</ref> като в същото време и най-големия износител и [[списък на държавите произвеждащи петрол|производител на петрол]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://omrpublic.iea.org/omrarchive/18jan12sup.pdf | заглавие = International Energy Agency – Oil Market Report 18 January 2012 | достъп_дата = [[20 февруари]] [[2012]] | език = en }}</ref> През 2012 тези два ресурса осигуряват 52% от приходите във федералния бюджет и съставят 70% от общия износ, като се планира до 2035 г. процентите да паднат като част от плана за диверсификация на иконокиката.<ref name="ReferenceA"/> Държавните компании „''[[Роснефт]]''“ и „''[[Газпром]]''“ контролират по-голямата част от находищата и са главните износители, а руските „''[[Лукойл]]''“, „''[[Сургутнефтегаз]]''“ и чуждите „''[[Shell]]''“, „''[[ExxonMobil]]''“ и „''[[British Petroleum]]''“ притежават малки дялове в добива и износа.<ref>{{cite web|url=http://www.eia.gov/countries/cab.cfm?fips=RS|title=Russia – Overview|publisher=US Energy Information Administration|date=12 март 2014|accessdate=9 септември 2014}}</ref>[[Файл:Lada Vesta Concept.JPG|ляво|мини|246x246px|Автомобилът от малък клас на [[АвтоВАЗ]] Lada Vesta]] Освен нефт и газ, Русия изнася метали, [[дървесина]], химикали и разнообразна гражданска и военна продукция.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2049.html#rs|title=Exports – Commodities Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> В това число влизат злато, торове, зърнени култури, турбини, ядрени реактори, техника, оптически и медицински инструменти, автомобили, пътнически самолети, железопътни вагони, кораби, електроника, пластмаси и други. Започва активно да се развива и в производство на високо качествено LTE оборудване и високи технологии, водеща роля където има именно държавната корпорация „''[[Ростех]]''“,<ref>{{cite web|url=http://atlas.media.mit.edu/explore/embed/tree_map/hs/export/rus/all/show/2012/#|title=Products exported by Russia|publisher=MIT Observatory of Economic Complexity|date=2012|accessdate=21 септември 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141012093556/http://atlas.media.mit.edu/explore/embed/tree_map/hs/export/rus/all/show/2012/ |date=2014-10-12 }}</ref> а при автомобилостроенето – концерните „''[[АвтоВАЗ]]''“ и „''[[КАМАЗ|Камаз]]''“. През 2011 г. делът на промишлеността в БВП е 36,9%, в последните години Русия е и един от най-големите производители на пшеница<ref>[http://agro.bg/topical/article20403.html agro.bg]</ref> и въобще на земеделска продукция.<ref>[http://profit.bg/news/Naj-golemite-proizvoditeli-na-zemedelska-produktsiya-v-sveta/nid-93205.html profit.bg]</ref> Най-големите индивидуални външнотърговски партньори в износа са [[Нидерландия]], [[Китай]] и [[Германия]] и някои страни от [[Общност на независимите държави|ОНД]],<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2050.html#rs|title=Exports – Partners Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> а 41% от цялата външна търговия се осъществява с [[Европейския съюз]]. По-голямата част от членките на ЕС са нетни вносители на руски стоки (най-вече горива и минерали), докато няколко страни, сред които [[Германия]], [[Франция]] и [[Италия]], са нетни износители на стоки към руския пазар, а в международен план сред най-големите вносители влизат и [[Китай]], [[Украйна]] и [[Япония]].<ref name="BBC Trade">{{cite web|url=http://www.bbc.com/news/world-europe-26436291|title=Russia's trade ties with Europe|publisher=BBC News|date=4 март 2014|accessdate=21 септември 2014}}</ref> От своя страна Русия внася машини, компютри, дрехи, автомобили и лекарства,<ref>{{cite web|url=http://atlas.media.mit.edu/explore/tree_map/hs/import/rus/all/show/2012/|title=Products imported by Russia|publisher=MIT Observatory of Economic Complexity|date=2012|accessdate=21 септември 2014}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141012013931/http://atlas.media.mit.edu/explore/tree_map/hs/import/rus/all/show/2012/ |date=2014-10-12 }}</ref> и е вторият най-голям автомобилен пазар в Европа след Германия.<ref>{{cite web|url=http://www.bloomberg.com/news/2014-08-22/gm-cuts-russia-car-production-amid-shrinking-auto-market.html|title=GM Cuts Russia Car Production Amid Shrinking Auto Market|publisher=Bloomberg|date=22 август 2014|accessdate=21 септември 2014}}</ref> Заедно с това страната има задълбочени инвестиционни взаимоотношения с ЕС – около 75% от директните чуждестранни инвестиции в икономиката идват от страни-членки на ЕС,<ref name="ECTP">{{cite web|url=http://ec.europa.eu/trade/policy/countries-and-regions/countries/russia/|title=Russia – Trade picture|publisher=[[Европейска комисия]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> а Кипър и Великобритания са сред най-големите получатели на руски инвестиции. През 2012 година Русия е осмият най-голям инвеститор в световен мащаб.<ref name="BBC Trade" /> == Транспорт == === Автомобилен транспорт === [[Файл:MKAD-Yaroslavka interchange.JPG|мини|257x257px|[[Москва]] – мястото на пресичане на магистралите МКАД<ref>Московская кольцевая автомобильная дорога</ref> и М8]] Русия има [[Транспорт в Русия|обширна и добре развита транспортна мрежа]]. Пътната мрежа се състои от 1 283 387 km пътища, от които почти 928 000 (вкл. над 39 000 km магистрали) са асфалтирани.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2085.html#rs|title=Roadways Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> Дължината на пътищата от федерално значение е 50 000 km. По дължина на автомобилните пътища Русия превъзхожда всички европейски страни освен Франция и заема 7-о място в света. По съотношение с броя на населението плътността на автомобилните пътища е около 5,3 km на хиляда жители. [[Файл:КАД (Санкт-Петербург).JPG|ляво|мини|КАД<ref>Кольцевая автомобильная дорога</ref> близо до [[Санкт Петербург]]]] В Русия се наблюдава активен ръст на автомобилизацията на населението. Ако през [[2000]] г. броят на леките автомобили е 20 млн., то през [[2010]] г. броят им пораства до 34 млн. Общото количество на официално регистрираните автомобили за 2010 г. достига 40 млн., от които камиони са 5,4 млн. Нивото на автомобилизация в РФ за [[2009]] г. е 270 автомобила на 1000 жители. Броят на пътнотранспортните произшествия (ПТП) е около 200 хиляди годишно, в които умират около 27 хиляди души, загубите от ПТП съставляват около 2,5% от БВП. Броят на загиналите на 100 хиляди автомобила се явява едно от най-ниските в страните от [[Общност на независимите държави|ОНД]] и в последните години пада: от [[2004]] до [[2011]] г. числото на загинали в ПТП пада с 19% процента при ръст на автопарка за същия период с 35%. === Железопътен транспорт и метро === [[Файл:ЭВС2-02.JPG|ляво|мини|Високоскоростният влак Сапсан]] Железопътните линии са с обща дължина от 87 157 km, на второ място в света след САЩ, като над 44 000 km от тях са електрифицирани.<ref>{{cite web|url=http://invest.gov.ru/en/government_support/sectors/infrastructure/|title=Invest in Russia–Infrastructure|publisher=Invest.gov.ru|accessdate=27 април 2010}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110426092402/http://invest.gov.ru/en/government_support/sectors/infrastructure/ |date=2011-04-26 }}</ref> Държавната железопътна компания („''Российские железные дороги''“) е една от най-големите в света с над 1,2 милиона служители, и е монополист в жп-транспорта. Тя генерира над 3,6% от брутния вътрешен продукт и поддържа 39% от общия трафик на товари и повече от 42% на пътническия трафик.<ref name="rzd">{{cite web|url=http://www.eng.rzd.ru/isvp/public/rzdeng?STRUCTURE_ID=4|title=Russian Railways|publisher=Eng.rzd.ru|accessdate=2 януари 2010}}</ref> През 2013 е обявена програма на стойност 13 млрд. щ.д. за модернизация и ремонт на инфраструктурата.<ref>{{cite web|url=http://uk.reuters.com/article/2013/09/27/russia-investment-infrastructure-reuters-idUKL5N0HG0JF20130927|title=REUTERS SUMMIT-Russia's roads, trains, planes frustrate business|publisher=Reuters|date=27 февруари 2013|accessdate=21 септември 2014}}</ref> През 2014 г. Китай и Русия започват строежа на железница, която да свързва мегаполисите Пекин и Москва, а стойността на проекта е 242 млн. щатски долара.<ref>{{Citation |title=bulgarian.ruvr.ru |url=http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_22/Kitaj-shhe-postroi-skorostna-zheleznica-do-Moskva-za-242-miliarda-0705/ |accessdate=2015-08-20 |archivedate=2015-08-20 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150820231848/http://bulgarian.ruvr.ru/news/2015_01_22/Kitaj-shhe-postroi-skorostna-zheleznica-do-Moskva-za-242-miliarda-0705/ }}</ref> Седем руски града – [[Москва]], [[Санкт Петербург]], [[Нижни Новгород]], [[Новосибирск]], [[Самара]], [[Екатеринбург]] и [[Казан (Русия)|Казан]], имат подземно метро, а [[Волгоград]] разполага с метротрам. [[Московско метро|Московското метро]] е едно от най-натоварените в света с над 6,7 млн. пътници дневно (2012). === Морски и речен транспорт === [[Файл:Krasnoameyskiy district of Volgograd 002.jpg|мини|Волго-Донският канал близо до [[Волгоград]]]] Руската федерация има големи морски пристанища на [[Азовско море|Азовско]], [[Черно море|Черно]], [[Каспийско море|Каспийско]], [[Балтийско море|Балтийско]], [[Бяло море|Бяло]] и [[Баренцово море]], както и на [[Северен ледовит океан|Северния ледовит]] и [[Тихи океан|Тихия океан]]. Много от тези пристанища обслужват търговски флот от 1143 кораба, в това число 642 товарни и 244 петролни танкера.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2108.html#rs|title=Merchant Marine Field Listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> На морския транспорт принадлежи главна роля в междудържавния стокооборот, неговата важност се определя и от положението на Русия, която има излаз на 12 морета и три океана и дължина на морската граница 42 000 km. Общият стокооборот на 63-те руски морски порта в 2007 г. съставлява 451 млн. [[тон|t]], основна роля в който имат нефтът и нефтените продукти. През Северния ледовит океан е най-краткият морски път между Европейска Русия и Далечния изток. Речният транспорт играе голяма роля в стопанството на Русия. Дължината на вътрешните водни плавателни пътища е 200 000 km. Речният транспорт има 3,9% от общия стокооборот, като през 2006 г. той съставлява 58 млрд. t.km. Основен за Русия се явява Волго-Камският речен басейн, на който принадлежи 40% от стокооборота на речния флот. Други важни плавателни реки в европейските части на Русия са Северна Двина, Сухона, Онега, Свир, Нева, а в азиатската част – Об, Енисей, Лена, Амур. === Въздушен транспорт === [[Файл:Air-to-air photo of a Sukhoi Superjet 100 (RA-97004) over Italy.jpg|мини|[[Sukhoi Superjet 100]], руски пътнически самолет, използван от Аерофлот и чужди авиокомпании|275x275px]] Въздушният транспорт се възползва от 1218 летища,<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2053.html#rs|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 септември 2014}}</ref> най-натоварените от които са [[Шереметиево]], [[Домодедово (летище)|Домодедово]], [[Внуково]] в [[Москва]] и [[Пулково]] в [[Санкт Петербург]]. Общата дължина на пистите надхвърля 600 000 km.<ref>{{cite web|url=http://global-economics.ru/transportnaya-sistema-rossiyiskoyi-federatscii.html|title=Transport system of Russia|publisher=Global-economics.ru|accessdate=3 октомври 2010}}</ref> Националният авиопревозвач, [[Аерофлот]], има редовни полети до 120 дестинации в над 50 страни и е член на ''[[SkyTeam]]''.<ref>{{cite web|url=https://www.skyteam.com/About-us/Our-members/Aeroflot/|title=Aeroflot|publisher=SkyTeam|accessdate=21 септември 2014}}</ref> Освен нея има и още 46 авиокомпании, частна или държавна собственост. С летища разполагат още 18 града – [[Екатеринбург]], [[Новосибирск]], [[Уфа]], [[Красноярск]], [[Сочи]], [[Самара]], [[Ростов на Дон]], [[Хабаровск]], [[Владивосток]], [[Иркутск]], [[Калининград]], [[Казан]], [[Сургут]], [[Тюмен]] и курортът [[Минералние води]]. == Наука и технологии == {{основна|Наука и технологии в Русия}} [[Файл:ISS-29 Soyuz TMA-02M and Progress M-10M against Aurora Australis.jpg|мини|Руски космически кораби [[Прогрес (космически кораб)|„Прогрес“]] и „[[Союз]]“, използвани за снабдяване и транспорт до МКС|ляво|266x266px]] Русия е една от държавите с най-голям научно-технически потенциал в света. Страната има 451 000 изследователи и най-големият брой учени в света, а 25% от завършилите висше образование са с дипломи по инженерни или научни специалности.<ref>{{cite web|url=http://www.oecd.org/sti/inno/46665671.pdf|title=OECD SCIENCE, TECHNOLOGY AND INDUSTRY OUTLOOK 2010|publisher=[[ОИСР]]|date=2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Водещата научна институция е основаната през 1728 година [[Руска академия на науките]],<ref name="Nature">{{cite web|url=http://www.nature.com/news/2010/100427/full/4641257a.html|title=Russia to boost university science|publisher=[[Nature]]|date=27 април 2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> в която работят над 45 000 изследователи в 436 института из цялата страна.<ref name="Nature2">{{cite web|url=http://www.nature.com/news/vote-seals-fate-of-russian-academy-of-sciences-1.13785|title=Vote seals fate of Russian Academy of Sciences|publisher=[[Nature]]|date=19 септември 2013|accessdate=1 ноември 2013}}</ref> В съветската епоха тя получава силно държавно финансиране, но през 1990-те запада заради намалените финансови средства и емигрирането на специалисти и учени в други страни. Намаляването на ролята на Русия в световната наука продължава и в следващите години – между 2005 и 2010, публикуваните от руски учени статии и изследвания възлизат на 127 000. Това са 2,6% от всички публикувани изследвания в световен мащаб, сравнено с 2,9% от Индия и 8,4% от Китай.<ref>{{cite web|url=http://physicsworld.com/cws/article/news/2010/jan/26/russian-science-in-a-state-of-decline|title=Russian science in a state of 'decline'|publisher=Physics World|date=26 януари 2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Между 1996 и 2008, делът на руските научни публикации е намалял с 24%, сравнено с намаление от 22% за Япония и 20% за САЩ.<ref>{{cite web|url=http://royalsociety.org/uploadedFiles/Royal_Society_Content/Influencing_Policy/Reports/2011-03-28-Knowledge-networks-nations.pdf|title=Knowledge, networks and nations: Global scientific collaboration in the 21st century|publisher=[[Royal Society]]|page=16|date=2011|accessdate=3 ноември 2013|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110409075050/http://royalsociety.org/uploadedFiles/Royal_Society_Content/Influencing_Policy/Reports/2011-03-28-Knowledge-networks-nations.pdf|archivedate=9 април 2011}}</ref> Основен проблем е нежеланието на РАН да предприеме структурни реформи, което принуждава правителството да увеличи средствата за научни изследвания в университетите и да организира конкурси за финансиране на модернизация, стипендии за екипи от учени, и други.<ref name="Nature"/> През септември 2013 е предприета и реформа на РАН, според която бюджетът ѝ от 1,9 млрд. щ.д., имотите ѝ из страната и назначаването на директори ще бъдат управлявани от специализирана държавна агенция.<ref name="Nature2"/> Набелязани са и пет основни направления на развитие: енергийна ефективност, [[информационни и комуникационни технологии]], космически технологии, [[ядрена енергетика]] и [[фармацевтика]].<ref>{{cite web|url=http://en.ria.ru/russia/20091011/156428675.html|title=Medvedev outlines priorities for Russian economy's modernization|publisher=[[РИА Новости]]|date=11 октомври 2009|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Днес Руската федерация заема място на водеща космическа сила в света. Космически изстрелвания се осъществяват от четири основни [[космодрум]]а – [[Плесецк]], [[Байконур]], [[Домбаровски]] и [[Капустин Яр]], а в процес на изграждане е т.нар. [[Източен космодрум]]. Страната е първа по брой космически изстрелвания на година – през 2011 в орбита са изстреляни 31 руски ракети,<ref>{{cite web|url=http://www.wired.com/dangerroom/2012/04/china-rocket-launches/|title=China Now Tops U.S. in Space Launches|publisher=[[Wired (списание)]]|date=16 април 2012|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> а през 2012 Русия изпраща в орбита 15 частни товара – повече от [[Европейския съюз]] (12), Китай (5) и САЩ (3).<ref>{{cite web|url=http://www.popularmechanics.com/science/space/rockets/8-countries-angling-to-dominate-the-launch-business-15222860|title=8 Countries Angling to Dominate the Launch Business|date=18 март 2013|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> ''[[Роскосмос]]'' е държавната космическа агенция на страната, и единствената в света, която предлага [[космически туризъм|туристически полети в Космоса]].<ref>{{cite web|url=http://abcnews.go.com/Technology/space-tourist-sarah-brightman-buys-seat-russian-soyuz/story?id=17384120|title=Singer Sarah Brightman Outbids NASA for Space Tourist's Seat|publisher=[[Ей Би Си]]|date=3 октомври 2012|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Тя управлява и дейностите в руския модул на [[Международната космическа станция]] (МКС), нейна е и разработката [[ГЛОНАСС]]. Страната има и богато наследство от космически постижения. [[Константин Циолковски]] създава ракетното уравнение, на което се основава голяма част от аерокосмическото инженерство.<ref>{{cite web|url=http://www.nasa.gov/audience/foreducators/rocketry/home/konstantin-tsiolkovsky.html|title=Konstantin E. Tsiolkovsky|publisher=[[NASA]]|date=2010|accessdate=3 ноември 2013}}</ref> Русия първа изпраща в Космоса [[изкуствен спътник]] (1957), първите живи същества след околосветски полет (кучетата [[Белка и Стрелка]]), човек ([[Юрий Гагарин]], 1961) и [[космическа станция]] (1971), и първа достига повърхността на [[Луната]] (1959), [[Венера (планета)|Венера]] (1966) и [[Марс (планета)|Марс]] (1971). [[Ростех]] е държавната компания, която отговаря за производството и износа на високо технологична военна и цивилна техника, като сред дейностите ѝ се числят [[Автомобилна промишленост|автомобилостроене]], авиостроене, строителство, оптика, фармация, медицинска техника и т.н. == Култура == {{основна|Култура на Русия}} Руската култура се свързва с държавата Русия, и най-често (но не винаги) с етническите [[руснаци]]. Русия има огромен принос към световното културно наследство чрез своите постижения в [[руска литература|литературата]],<ref name="Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007">{{cite web|url=http://encarta.msn.com/encyclopedia_761564269/Russian_Literature.html|title=Russian Literature|last=Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007|accessdate=7 януари 2008}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090820090445/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761564269/Russian_Literature.html |date=2009-08-20 }}</ref> философията, класическата музика,<ref name="Russia::Music">{{cite web|title=Russia::Music|publisher=Encyclopædia Britannica|accessdate=5 октомври 2009|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia/38636/Music}}</ref> [[Руска архитектура|архитектурата]], изобразителните изкуства, балета и [[руско филмово изкуство|киното]].<ref name=film>{{cite web|title=Russia:Motion pictures|publisher=Encyclopædia Britannica|year=2007|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia|accessdate=27 декември 2007}}</ref> Ранната руска култура се свързва с [[източни славяни|източните славяни]] и [[викинги]] (варяги), техният специфичен начин на живот в гъстите гори на североизточна Европа и езическите им обичаи и бит. В края на 10 век Киевска Рус възприема православното християнство, което довежда до сливане на славянското и византийско наследство и предопределя развитието на руската култура през следващото хилядолетие.<ref name=Curtis>{{cite web|last=excerpted from Glenn E. Curtis (ed.)|title=Russia: A Country Study: Kievan Rus' and Mongol Periods|publisher=Washington, DC: Federal Research Division of the Library of Congress|year=1998|url=http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html|accessdate=20 юли 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927230631/http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html |date=2007-09-27 }}</ref> След [[Падане на Константинопол|падането на Константинопол]] през 1453 година Русия остава най-голямата (и единствена) православна държава в света, развивайки се по свой собствен модел, различен от този в Европа, за което спомага и популярната идея за Москва като [[Трети Рим]]. С управлението на Петър Велики навлиза и западноевропейско влияние. Изграждането на социалистически строй през 20 век се свързва и с развитието на [[Култура на Съветския съюз|съветска култура]], в която водеща роля има Руската съветска федеративна социалистическа република. Днес руската култура е една от най-разпознаваемите в света. <gallery class="center" heights="200" widths="200"> Kaliningrad 05-2017 img07 Fishery Village.jpg|Изглед от Калининград Башня Сююмбике, вид с Преображенской башни.JPG|Джамията „Кол Шариф“ в Казан Dmitry Medvedev in Buryatia August 2009-1.jpg|Монаси в [[Иволгински дацан]], будистки манастир в Бурятия Khanty in front of Chum near Lake Numto.jpg|[[Ханти]], полуномадски народ от руския север </gallery> В Русия живеят над 120 различни етнически групи, които говорят на много различни езици.<ref name=britannica>{{cite web |url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia |title=Russia |publisher=Encyclopædia Britannica |accessdate=4 ноември 2015}}</ref> От тях водещи са [[руски език|руският]] (официален), [[татарски език|татарският]] и [[украински език|украинският]].<ref>{{cite web|url=http://www.perepis2002.ru/index.html?id=87|title=Russian Census of 2002|work=4.3. Population by nationalities and knowledge of Russian; 4.4. Spreading of knowledge of languages (except Russian)|publisher=Federal State Statistics Service|accessdate=16 януари 2008}}</ref> Етническите руски републики имат правото да считат езика на местната етническа група като „съофициален“.<ref name="Article 68, §2"/> Руският език е най-разпространеният по географски признак език в Евразия, и най-говореният славянски език.<ref name=toronto>{{cite web|title=Russian|publisher=University of Toronto|url=http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|accessdate=27 декември 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20070106002617/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx|archivedate=6 януари 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070106002617/http://learn.utoronto.ca/Page625.aspx |date=2007-01-06 }}</ref> Той е един от шестте официални езика на [[ООН]], на него се публикуват над една четвърт от всички научни материали в света, а 60 до 70% от цялата информация в печатното и онлайн пространство се публикува на английски или руски език.<ref>{{cite web|title=Russian language course|publisher=Russian Language Centre, Moscow State University|url=http://www.rlcentre.com/russian-language-course.shtml|accessdate=27 декември 2007}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190605154044/http://www.rlcentre.com/russian-language-course.shtml |date=2019-06-05 }}</ref> Паралелно с него през вековете се развива една от най-обширните и богати литературни традиции.<ref name="Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007"/> Руската поезия има редица ярки представители, като [[Александър Пушкин]]<ref>{{cite book|author=Kelly, C|title=Russian Literature: A Very Short Introduction (Very Short Introductions) (Paperback)|publisher=Oxford Paperbacks|isbn=0-19-280144-9|year=2001}}</ref> и [[Михаил Лермонтов]]. Деветнайсети век се отличава с творбите на [[Антон Чехов]], [[Николай Гогол]], [[Иван Тургенев]], [[Лев Толстой]] и [[Фьодор Достоевски]]; Толстой и Достоевски често са определяни от литературните критици като най-великите писатели в историята.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513793/Russian-literature|publisher=Encyclopædia Britannica|accessdate=11 април 2008|title=Russian literature; Leo Tolstoy}}</ref><ref>{{cite news|work=Time Magazine |url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,943893,00.html?promoid=googlep|accessdate=10 април 2008|title=Freaking-Out with Fyodor|author=Otto Friedrich | date=6 септември 1971}}</ref> Русия е дала на света и 18 нобелови лауреати, 5 от които [[Нобелова награда за литература|за литература]] ([[Иван Бунин|Бунин]], [[Борис Пастернак|Пастернак]], [[Михаил Шолохов|Шолохов]], [[Александър Солженицин|Солженицин]], [[Йосиф Бродски|Бродски]]). === Спорт === {{основна|Спорт в Русия|Русия на олимпийските игри}} [[Файл:2018 World Cup Round of 16 - Russia v Spain.jpg|мини|ляво|250px|[[Световно първенство по футбол 2018]]]] Още от съветски времена спортът е силен източник на национална гордост за Русия.<ref name="EBSports">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513251/Russia/38650/Sports-and-recreation|title=Russia: Sports and Recreation|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=10 април 2015}}</ref> СССР участва на летни олимпийски игри за пръв път през 1952 и на зимни през 1956 година. Особено силни са съветските отбори по [[хокей на лед]], където страната печели десетки олимпийски и световни титли, [[волейбол]] и [[баскетбол]]. Съветските гимнастици, лекоатлети, щангисти, борци и боксьори са сред най-добрите в света, и след разпада на Съветския съюз руските спортисти продължават да доминират международните съревнования в тези спортове.<ref name="EBSports"/> Русия е домакин на [[Зимни олимпийски игри 2014|зимните олимпийски игри в Сочи]] през 2014 година и от 1994 година насам има 521 медала от зимни и летни олимпиади.<ref>{{cite web|url=http://www.olympic.org/russian-federation|title=Russian Federation|publisher=[[Международен олимпийски комитет]]}}</ref> Страната наследява и 1347 медала на Руската империя, СССР и обединения отбор на ОНД, но във [[Вечна класация по медали от олимпийски игри|вечната класация по медали]] те се считат отделно от руските. Както в повечето страни по света, [[футбол]]ът е изключително популярен. В основата на дългогодишните руски футболни традиции е легендарният вратар [[Лев Яшин]], чието представяне на олимпийските игри през 1956 носи злато на съветския футболен отбор. Днес в Русия има три професионални дивизии, а популярността на спорта сред жените нараства.<ref name="EBSports"/> Най-силното първенство е [[Руска Премиер Лига|руската Премиер лига]], в която играят някои от най-силните клубове в Европа.<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/|title=UEFA rankings for club competitions|publisher=[[UEFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> Сред тях са [[Зенит (Санкт Петербург)|Зенит Санкт Петербург]] (14-и по коефициент на континента и носител на [[Купа на УЕФА 2007/08|Купата на УЕФА 2008]])<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=52826/profile/index.html|title=FC Zenit|publisher=[[UEFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> и [[ПФК ЦСКА (Москва)|ПФК ЦСКА Москва]] (34-ти по коефициент и носител на [[Купа на УЕФА 2004/05|Купата на УЕФА 2005]]).<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=54266/profile/index.html|title=PFC CSKA Moscow|publisher=[[UEFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> Русия ще бъде домакин и на [[Световно първенство по футбол 2018|Световното първенство по футбол през 2018]] г.<ref>{{cite web |title=Ethics: Executive Committee unanimously supports recommendation to publish report on 2018/2022 FIFA World Cup™ bidding process |url=http://www.fifa.com/aboutfifa/organisation/news/newsid=2494723/index.html |publisher=[[FIFA]]|accessdate=10 април 2015}}</ref> [[Файл:Finland-Russia IHWC 2012 Simifinal 19.05.2012, Helsinki (Alexander Semin).JPG|мини|Националният отбор по хокей (в червено-синьо) на финала на Световното първенство по хокей на лед през 2012 срещу отбора на Финландия]] Макар и хокеят на лед да се появява в Русия едва в съветско време, [[национален отбор по хокей на лед на СССР|националният отбор]] скоро става лидер в международните съревнования. Между 1951 и 1991 година СССР печели над 20 световни титли. Успехът му се дължи на съветската система за развитие на играчите и треньора [[Анатолий Тарасов]], който разработва иновативни техники на подаване, станали характерни за съветския отбор. Вратарят [[Владислав Третяк]] и защитникът [[Вячеслав Фетисов]] са двама от най-добрите съветски хокеисти. Днешната професионална хокейна лига на Русия се радва на голяма популярност, но много от на-добрите руски играчи са част от отбори в [[Национална хокейна лига|Националната хокейна лига]].<ref name="EBSports"/> Руският [[шахмат]] е с челни позиции на международно ниво. Първият руски световен шампион е [[Александър Алехин]], който напуска страната след революцията през 1917. В последвалите години Съветският съюз произвежда най-добрите шахматисти, като създава школи, които намират и обучават талантливи деца. Най-добрите от тях получават държавна подкрепа и стават първите професионални шахматни състезатели във време, когато в западните страни никой не се занимава професионално и срещу възнаграждение в този спорт. От 1948 година насам гросмайсторите [[Михаил Ботвиник]], [[Василий Смислов]], [[Борис Спаски]], [[Анатолий Карпов]], [[Гари Каспаров]] и [[Владимир Крамник]] държат световната титла почти без прекъсване. В този период световни шампиони стават и три жени – [[Людмила Руденко]], [[Олга Рубцова]] и [[Елизавета Бикова]].<ref name="EBSports"/> == Информация и СМИ == [[Файл:Здание газеты Известия.JPG|ляво|мини|260px|Главната редакция на „[[Известия]]“]] Първите периодически издания се появяват в началото на XVIII век, макар че широко разпространение печатните средства за масова информация получават само в края на XIX век. При това, ако за края на XIX – началото на XX в. била характерна относителна свобода на печата, то съветският период се характеризира с по-жестока политическа цензура и по-висока степен на контрола над печата от страни на властите. Радикалните движения за осигуряване на свобода на словото стават в хода на демократическите реформи в края на 80-те години. В този период има и съществен ръст на количеството на периодически издания и достатъчно ясно са отбелязвани принадлежността на всяко издание към определена политическа или обществена органицазия. Към края на [[2000]] г. в Русия се издават повече от 170 ежедневници – както централни, така и местни – с общ тираж около 4,8 млн. екземпляра, а също и повече от 425 неежедневни вестници и списания с общ тираж около 7,8 млн. екземпкяра. Водещите национални вестници са „''[[Известия]]''“, „''[[Коммерсантъ]]''“, „''[[Комсомольская правда]]''“, „''Московский комсомолец''“, „''Независимая газета''“, „''Новая газета''“, „''Новый взгляд''“, „''Парламентская газета''“, „''Правда''“, „''Российская газета''“. Националната телевизия на РФ е [[Първи канал]]. Други популярни телевизии са „Россия-1“, „Россия-24“, „НТВ“ и петербургският Пети канал. == Бележки == {{Reflist}} == Източници == {{дребно2| * {{cite web | publisher = АД ГБУВПиС | year = 2010 | url = http://www.adgbu.ru/info/borders.html | title = Азово-Донское государственное бассейновое управление водных путей и судоходства | accessdate = 20 юни 2010 | lang = ru }} {{Webarchive|url=https://archive.is/20120629003544/http://www.adgbu.ru/info/borders.html |date=2012-06-29 }} * {{cite web | publisher = Академик | year = 2013 | url = http://dic.academic.ru/dic.nsf/bse/129105/ | title = СССР. Физико-географические (природные) страны | work = dic.academic.ru | accessdate = 21 ноември 2013 | lang = ru }} * {{cite book | last = Бартольд | first = В | year = 1963 | title = Сочинения т.2 ч.1 | location = Москва | lang = ru}} * {{cite web | last = Благоев| first = Горан| year = 2004| url = http://www.euro2001.net/index.shtml?page=statia&file=issues/1_2004/stat_9.html| title = Българският дух в руското православие| publisher = Европа 2001| accessdate = 5 април 2010 | lang = }} * {{cite journal | last = Бодянский | first = Осип | year = 1843 | title = О древнейшем свидетельстве, что церковно-книжный язык есть славяно-булгарский | journal = Журнал Министерства народного просвещения | issue = 6 | lang = ru }} * {{cite web | publisher = Гарант-Интернет | year = 2001| url = http://www.constitution.ru/en/10003000-02.htm| title = Конституция Российской Федерации| accessdate = 5 април 2010 | lang = ru}} * {{cite web | last = Гвоздецкий | first = Н. А | coauthors = Н. И. Михайлов | year = 2010a | origyear = 1978 | url = http://tapemark.narod.ru/geograf/2_1.html | title = Западно-Сибирская равнина. Общая характеристика | work = Физическая география СССР | publisher = tapemark.narod.ru | accessdate = 29 август 2010 | lang = ru }} * {{cite web | last = Гвоздецкий | first = Н. А | coauthors = Н. И. Михайлов | year = 2010b | origyear = 1978 | url = http://tapemark.narod.ru/geograf/3_1.html | title = Средняя Сибирь. Общая характеристика | work = Физическая география СССР | publisher = tapemark.narod.ru | accessdate = 29 август 2010 | lang = ru }} * {{cite web | last = Гвоздецкий | first = Н. А | coauthors = Н. И. Михайлов | year = 2010c | origyear = 1978 | url = http://tapemark.narod.ru/geograf/5_1.html | title = Северо-Восточная Сибирь. Общая характеристика | work = Физическая география СССР | publisher = tapemark.narod.ru | accessdate = 29 август 2010 | lang = ru }} * {{cite book | last = Гмыря | first = Л. Б | year = 1995 | title = Страна гуннов у Каспийских ворот. Прикаспийский Дагестан в эпоху Великого переселения народов | location = Махачкала | lang = ru }} * {{cite book | last = Златарски | first = Васил | authorlink = Васил Златарски | title = [[История на Българската държава през Средните векове]], т.1, ч.1 | edition = Второ фототипно издание | origyear = 1918 | year = 1994 | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | isbn = 954-430-298-0 | lang = }} * {{cite web | publisher = знам.bg | year = 2008 | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=8ADC2E12507ABE989917CDA968E3B805?encID=1&article=1627948912 | title = Печора | accessdate = 20 юни 2010 | lang = }} * {{cite web | last = Котляков | first = В. М | year = 2010 | url = http://slovari.yandex.ru/dict/geography/article/geo/geo3/geo-4202.htm | title = Северная Двина | work = Словарь современных географических названий | publisher = Яндекс | accessdate = 20 юни 2010 | lang = ru }}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{cite web | last = Кучкин | first = В. А | year = 2019 | url = https://bigenc.ru/domestic_history/text/2234036 | title = Московское великое княжество | work = bigenc.ru | publisher = bigenc.ru | accessdate = 2020-10-17 | lang = ru}} * {{cite | фамилия = Лурье | име = И. | съавтори = М. Полтавский (ред.) | заглавие-част = Неолит в Восточной Европе, в Средней и Северной Азии | url-част = http://www.bibliotekar.ru/hist1-1/55.htm | заглавие = Всемирная история. Том 1 | място = Москва | издател = Госдарственное издательство политической литературы | дата = 1956 | език = ru}} * {{cite | фамилия-част = Любин | име-част = В. П. | заглавие-част = Новый этап в изучении ранней преистории Кавказа | заглавие = Труды II (XVIII) Всероссийского археологического съезда в Суздале в 2008 году. Т. I | място = Москва | издател = ИА РАН | дата = 2008 | език = ru}} * {{cite web | publisher = Магия Байкала | year = 2013 | url = http://www.magicbaikal.ru/objects/angara/index.htm | title = Река Ангара | work = magicbaikal.ru | accessdate = 15 февруари 2013 | lang = ru }} * {{cite book | last = Мороз | first = Виктор | year = 2019 | title = Дмитрий Донской. Эпоха перемен | publisher = Litres | isbn = 9785041740429 | url = https://books.google.bg/books?id=cceaDwAAQBAJ&dq=дмитрий+донской+1362&hl=bg&source=gbs_navlinks_s | lang = ru}} * {{cite book | last = Некипелов | first = А. Д. | coauthors = и др. | year = 2003 | title = Новая Российская Энциклопедия, т. 1 | publisher = Энциклопедия | location = Москва | isbn = 5-94802-003-7 | lang = ru }} * {{cite book | last = Нестеров | first = С. П. | year = 1996 | title = Талаканская группа памятников раннего железного века в Западном Приамурье // Новейшие археологические и этнографические открытия в Сибири | location = Новосибирск | lang = ru }} * {{cite book | last = Плетнёва | first = С. А | year = 1982 | title = Кочевники Средневековья: поиски исторических закономерностей | publisher = Наука | location = Москва | lang = ru }} {{cite web | last = Почекаев | first = Р. Ю | year = 2004 | url = http://www.kyrgyz.ru/?page=285 | archiveurl = https://web.archive.org/web/20120326071531/http://www.kyrgyz.ru/?page=285 | title = Суд и правосудие в Золотой Орде | work = Правоведение | publisher = kyrgyz.ru | accessdate = 2012-03-26 | lang = ru }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120326071531/http://www.kyrgyz.ru/?page=285 |date=2012-03-26 }} * {{cite book | last = Тимошина | first = Т. М | year = 2015 | title = Экономическая история России | publisher = Юстицинформ | location = Москва | isbn = | lang = ru}} * {{cite book | publisher = Федеральная служба геодезии и картографии России | year = 2000 | title = Атлас мира | isbn = 9785855760958 | lang = ru }} * {{cite journal | last = Худяков | first = Ю. С. | year = 2001 | title = Проблемы истории древних кыргызов (первоначальное расселение) | journal = Этнографическое обозрение | volume = 5 | url = http://www.kyrgyz.ru/?page=67 | lang = ru | accessdate = 2014-01-10 |archivedate = 2014-12-19 | archive-url = https://web.archive.org/web/20141219033019/http://www.kyrgyz.ru/?page=67 }} * {{cite book | last = Школьник | first = Юлия | year = 2019 | title = История России. Панорама нужных знаний | publisher = Litres | isbn = 9785041927417 | url = https://books.google.bg/books?id=jIG0DwAAQBAJ&dq=митрополит+москва+1325&hl=bg&source=gbs_navlinks_s | lang = ru}} * {{cite journal | last = Anikovich | first = M. V. | coauthors = A. A. Sinitsyn, John F. Hoffecker, Vance T. Holliday, V. V. Popov, S. N. Lisitsyn, Steven L. Forman, G. M. Levkovskaya, G. A. Pospelova, I. E. Kuz’mina, N. D. Burova, Paul Goldberg, Richard I. Macphail, Biagio Giaccio, N. D. Praslov | year = 2007 | title = Early Upper Paleolithic in Eastern Europe and Implications for the Dispersal of Modern Humans | journal = Science | volume = 315 | issue = 5809 | pages = 223 – 226 | doi = 10.1126/science.1133376 | url = http://www.sciencemag.org/content/315/5809/223.abstract | lang = en }} * {{cite web | publisher = Arizona State University | year = 2013 | url = http://wmo.asu.edu/northern-hemisphere-lowest-temperature | title = Northern Hemisphere: Lowest Temperature | work = wmo.asu.edu | accessdate = 22 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | publisher = BBC | year = 2014 | url = http://www.bbc.co.uk/nature/ecozones/Palearctic_ecozone | title = Palearctic ecozone | work = bbc.co.uk | accessdate = 1 януари 2014 | lang = en }} * {{cite book | last = Bowersock | first = Glen Warren | coauthors = Peter Brown, Oleg Grabar | year = 1999 | title = Late Antiquity: A Guide to the Postclassical World | url = https://archive.org/details/lateantiquitygui00bowe | publisher = Harvard University Press | isbn = 9780674511736 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Canadian Institute of Ukrainian Studies | year = 2001 | url = http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages\B\O\BosporanKingdom.htm | title = Bosporan Kingdom | work = encyclopediaofukraine.com | accessdate = 10 януари 2014 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Center for Russian Nature Conservation | year = 2013 | url = http://www.wild-russia.org/ | title = Protected Areas, Nature Conservation, Zapovedniks and National Parks | work = wild-russia.org | accessdate = 29 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Christian | first = David | year = 1998 | title = A history of Russia, Central Asia and Mongolia, Vol. 1: Inner Eurasia from prehistory to the Mongol Empire | publisher = Blackwell | lang = en }} * {{cite web | publisher = CIA | year = 2010| url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2001rank.html| title = Country Comparison:: GDP (purchasing power parity)| work = CIA – The World Factbook| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Coughlin| first = Con| year = 2007| url = http://www.telegraph.co.uk/comment/personal-view/3639160/Russia-on-the-march-again.html| title = Russia on the march – again| publisher = Telegraph | accessdate = 5 март 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1996 | url = http://countrystudies.us/russia/3.htm | title = Muscovy | work = countrystudies.us | publisher = Library of Congress | accessdate = 2021-01-16 | lang = en}} * {{cite web | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1998a | url = http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html | archive-url = https://web.archive.org/web/20070927230631/http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html | title = Kievan Rus' and Mongol Periods | work = shsu.edu | publisher = shsu.edu | accessdate = 2007-07-20 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927230631/http://www.shsu.edu/~his_ncp/Kievan.html |date=2007-09-27 }} * {{cite book | last = Curtis | first = Glenn E. (ed.) | year = 1998b | title = Russia: A Country Study | publisher = Department of the Army | isbn = 0-16-061212-8 | url = http://countrystudies.us/russia/3.htm | lang = en}} * {{cite book | last = Di Cosmo | first = Nicola | year = 2002 | title = Ancient China and its Enemies: The Rise of Nomadic Power in East Asian History | publisher = Cambridge University Press | isbn = 0521770645 | lang = en }} * {{cite web | publisher = DOALOS/OLA | year = 2002| url = http://www.un.org/Depts/los/LEGISLATIONANDTREATIES/PDFFILES/TREATIES/USA-RUS1990MB.PDF| title = Agreement between the United States of America and the Union of Soviet Socialist Republics on the maritime boundary, 1 юни 1990 | format = PDF| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{cite book | last = Dolukhanov | first = P.M | year = 1996 | title = The Early Slavs: Eastern Europe and the Initial Settlement to Kievan Rus | publisher = Longman | location = London | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2010a | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/411013/Neva-River | title = Neva River | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 20 юни 2010 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2010b | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/619028/Ural-Mountains | title = Ural Mountains | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 28 август 2010 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2014a | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/524377/Sarmatian | title = Sarmatian | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 10 януари 2014 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2014b | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/512998/Rurik-Dynasty | title = Rurik Dynasty | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 7 февруари 2014 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2016 | url = https://www.britannica.com/place/grand-duchy-of-Lithuania | title = Grand duchy of Lithuania | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 2021-01-16 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2020 | url = https://www.britannica.com/topic/Khazar | title = Khazar | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 2020-04-08 | lang = en }} * {{cite web | publisher = FAO | year = 2010 | url = http://www.fao.org/docrep/013/i1757e/i1757e.pdf | title = Global Forest Resources Assesment 2010. Main Report | format = PDF | work = fao.org | accessdate = 29 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite book | last = Fisher | first = R .H | year = 1981 | title = The Voyage of Semen Dezhnev in 1648: Bering's precursor | publisher = Hakluyt Society | location = London | isbn = 978-0-904180-07-7 | lang = en}} * {{cite book | last = Forster | first = Robert | year = 1970 | title = Preconditions of Revolution in Early Modern Europe | publisher = Johns Hopkins | location = Baltimore | isbn = 9780801811760 | lang = en}} * {{cite book | last = Franklin | first = Simon | coauthors = Jonathan Shepard | year = 1996 | title = The Emergence of Rus 750 – 1200 | url = https://archive.org/details/emergenceofrus750000fran | publisher = Longman | location = London | isbn = 0-582-49091-X | lang = en }} * {{cite web | publisher = Infolio | url = http://www.infoliolib.info/rlit/pvl/pvl1.html| title = Повесть временных лет| accessdate = 24 юни 2008 | lang = ru}} * {{cite journal | last = Gimbutas | first = Marija | year = 1985 | month = Spring/Summer | title = Primary and Secondary Homeland of the Indo-Europeans: comments on Gamkrelidze-Ivanov articles | journal = Journal of Indo-European Studies | volume = 13 | issue = 1&2 | pages = 185 – 201 | lang = en }} * {{cite journal | last = Goebel | first = Ted | coauthors = Michael R. Waters, Dennis H. O'Rourke | year = 2008 | title = The Late Pleistocene dispersal of modern humans in the Americas | url = http://www.centerfirstamericans.com/cfsa-publications/Science2008.pdf | journal = Science | volume = 319 | issue = 5869 | pages = 1497 – 1502| format = PDF| pmid = 18339930| doi = 10.1126/science.1153569| accessdate = 5 февруари 2010 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Golden | име-част = Peter. B | заглавие-част = Chapter 13 – The Karakhanids and Early Islam | фамилия = Sinor | име = Denis | заглавие = The Cambridge History of Early Inner Asia, Cambridge University Press | дата = 1990 | език = en}} * {{cite journal | last = Guzman | first = Gregory G | year = 1988 | title = Were the barbarians a negative or positive factor in ancient and medieval history? | journal = The Historian | volume = 50 | pages = 568 – 570 | lang = en}} * {{cite book | last = Hughes | first = Lindsey | year = 2000 | title = Russia in the Age of Peter the Great | publisher = Yale University Press | isbn = 978-0-300-08266-1 | lang = en}} * {{cite journal | last = Kallio | first = Petri | year = 2006 | title = Suomen kantakielten absoluuttista kronologiaa | journal = Virittäjä | volume = 1 | pages = 2 – 25 | url = http://www.kotikielenseura.fi/virittaja/hakemistot/jutut/2006_2.pdf | lang = fi }} * {{cite book | last = Kim | first = Hyun Jin | year = 2013 | title = The Huns, Rome and the Birth of Europe | publisher = Cambridge University Press | isbn = 9781107009066 | lang = en }} * {{cite book | last = Kotilaine | first = Jarmo | coauthors = Marshall Poe | year = 2004 | title = Modernizing Muscovy: Reform and Social Change in Seventeenth-Century Russia | publisher = Routledge | isbn = 0-415-30751-1 | lang = en}} * {{cite web | publisher = Library of Congress | year = 1989 | url = http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+hu0013) | title = Hungary. Early History | work = lcweb2.loc.gov | accessdate = 7 февруари 2014 |archiveurl=https://archive.is/xqxM|archivedate=5 декември 2012| lang = en }} * {{cite web | publisher = Library of Congress | year = 2007 | title = Climate | url=http://countrystudies.us/russia/24.htm | accessdate = 26 декември 2007 | lang = en }} * {{cite book | last = Lu | first = Simian | year = 1996 | title = A History of Ethnic Groups in China | publisher = Oriental Press | location = Beijing | lang = en }} * {{cite web | publisher = Mapsofworld.com | year = 2009| url = http://www.mapsofworld.com/world-ocean-map.htm| title = World Ocean Map| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Maranzani | first = Barbara | year = 2020 | url = https://www.history.com/news/8-things-you-didnt-know-about-catherine-the-great | title = 8 Things You Didn’t Know About Catherine the Great | work = history.com | publisher = history.com | accessdate = 2021-05-08 | lang = en}} * {{cite book | last = Martin | first = Janet | year = 1995 | title = Medieval Russia, 980 – 1584 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 052136832 | lang = en}} * {{cite web | last = Mayr| first = Walter| coauthors = Christian Neef| year = 2006| url = http://www.spiegel.de/international/spiegel/0,1518,426393,00.html| title = A Former Superpower Rises Again| publisher = Spiegel Online| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | last = Merzliakova | first = I. A | year = 1997 | url = http://enrin.grida.no/biodiv/biodiv/national/russia/state/00440.htm | title = List of animals of the Red Data Book of Russian Federation | publisher = UNEP/GRID–Arendal | date =1 ноември 1997 | accessdate = 27 април 2010 | lang = en }} * {{cite book | last = Milner-Gulland | first = R. R | year = 1997 | title = The Russians: The People of Europe | publisher = Blackwell Publishing | isbn = 0-631-21849-1 | url = http://books.google.com/?id=BgJjHFwmj2UC&pg=PA1 | lang = en}} * {{cite web | publisher = moscow.org | year = 2016 | url = http://moscow.org/moscow/ | title = История Москвы | work = moscow.org | accessdate = 2020-10-17 | lang = ru}} * {{cite web | publisher = msnbc | year = 2008| url = http://www.msnbc.msn.com/id/24443419/| title = Russians weigh an enigma with Putin’s protégé| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | publisher = National Geographic Society | year = 2009a| url = http://maps.nationalgeographic.com/maps/atlas/europe-geopolitical.html| title = Europe Geopolitical Map| work = Atlas Explorer| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{cite web | publisher = National Geographic Society | year = 2009b| url = http://maps.nationalgeographic.com/maps/atlas/asia-geopolitical.html| title = Asia Geopolitical Map| work = Atlas Explorer| accessdate = 19 април 2010 | lang = en}} * {{Cite book | last = Noonan | first = Thomas S | year = 1999 | title = The New Cambridge Medieval History: Volume 3, C.900-c.1024 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 978-0-521-36447-8 | url = http://books.google.com.au/books?id=u-SsbHs5zTAC&pg=PA508 | lang = en }} * {{cite web | publisher = Parallelsixty.com | work = Parallelsixty.com | year = 2010 | url = http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml | archive-url = https://web.archive.org/web/20100121024544/http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml | title = History of Russia from Early Slavs history and Kievan Rus to Romanovs dynasty | accessdate = 2010-04-27 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180201064748/http://www.parallelsixty.com/history-russia.shtml |date=2018-02-01 }} * {{cite journal | last = Peel | first = M. C. | coauthors = B. L. Finlayson, T. A. McMahon | year = 2007 | title = Updated world map of the Köppen-Geiger climate classification | journal = Hydrology and Earth System Sciences | volume = 11 | pages = 1633 – 1644 | url = http://www.hydrol-earth-syst-sci.net/11/1633/2007/hess-11-1633-2007.pdf | lang = en }} * {{cite book | last = Pipes | first = Richard | year = 1974 | title = Russia under the old regime | url = https://archive.org/details/russiaunderoldre00pipe | publisher = Charles Scribner's Sons | location = New York | isbn = 0-684-14826-9 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Pohl | име-част = Walter | заглавие-част = Conceptions of Ethnicity in Early Medieval Studies | url-част = http://www.kroraina.com/bulgar/pohl_etnicity.html | фамилия = Little | име = Lester K. | съавтори = Barbara H. Rosenwein (ed.) | заглавие = Debating the Middle Ages: Issues and Readings | издател = Blackwell | дата = 1998 | език = en | страница = 13 – 24}} * {{cite book | last = Prothero | first = G. W. | coauthors = Ernest Alfred Benians | year = 1909 | title = The Cambridge Modern History. Vol. 6 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | lang = en}} * {{cite web | publisher = ProTown.ru | year = 2009 | url = http://protown.ru/information/hide/4351.html | title = Самая высокая гора в России | accessdate = 28 август 2010 | lang = ru }} * {{cite web | publisher = RIA Novosti | year = 2009| url = http://en.rian.ru/mlitary_news/20090820/155866985.html| title = Russian state defense order for 2010 planned at $35 bln| accessdate = 5 април 2010 | lang = en}} * {{cite | фамилия-част = Róna-Tas | име-част = András | заглавие-част = The Reconstruction of Proto-Turkic and the Genetic Question | фамилия = Johanson | име = Lars | съавтори = Éva Csató | заглавие = The Turkic Languages | издател = Taylor & Francis | дата = 1998 | isbn = 9780415082006 | език = en}} * {{cite web | publisher = sci-lib.com | year = 2010 | url = http://bse.sci-lib.com/article006812.html | title = Восточно-Европейская равнина | work = Большая Советская Энциклопедия | accessdate = 20 юни 2010 | lang = ru }} * {{cite book | last = Sinor | first = Denis | title = The Cambridge History of Early Inner Asia | year = 1990 | publisher = Cambridge University Press | url = http://books.google.com/?id=ST6TRNuWmHsC&printsec=frontcover&dq=cambridge+inner+asia | isbn = 9780521243049 | lang = en }} * {{cite book | last = Skocpol | first = Theda | year = 1988 | title = States and Social Revolutions: A Comparative Analysis of France, Russia, and China | publisher = Cambridge University Press | lang = en}} * {{Cite book | last = Solovyov | first = S | title = History of Russia from the Earliest Times | publisher = AST | year = 2001a | volume = 9, ch.1 | url = http://militera.lib.ru/common/solovyev1/09_01.html | isbn = 5-17-002142-9 | accessdate = 27 декември 2001 | lang = en}} * {{Cite book | last = Solovyov | first = S | title = History of Russia from the Earliest Times | publisher = AST | year = 2001 | volume = 15, ch.1 | url = http://militera.lib.ru/common/solovyev1/15_01.html | lang = en}} * {{cite book | last = Stone | first = David R | year = 2006 | title = A Military History of Russia: From Ivan the Terrible to the War in Chechnya | publisher = Praeger Security International | isbn = 0-275-98502-4 | lang = en}} * {{cite web | publisher = UNEP/DEWA~Europe | year = 2010 | url = http://www.grid.unep.ch/product/publication/freshwater_europe/volga.php | title = Volga River Basin | work = Freshwater in Europe | accessdate = 20 юни 2010 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100406024821/http://www.grid.unep.ch/product/publication/freshwater_europe/volga.php |date=2010-04-06 }} * {{cite web | publisher = UNESCO | year = 2011 | url = http://www.unesco.org/new/en/natural-sciences/environment/ecological-sciences/biosphere-reserves/europe-north-america/russian-federation/ | title = Russian Federation | work = unesco.org | accessdate = 29 ноември 2013 | lang = en }} * {{cite web | publisher = UNESCO World Heritage Centre | title = Lake Baikal | url = http://whc.unesco.org/en/list/754 | accessdate = 26 декември 2007 | lang = en }} * {{cite web | publisher = United Nations Statistics Division | year = 2007| url = http://unstats.un.org/unsd/demographic/products/dyb/dyb2007/Table03.pdf| title = Demographic Yearbook—Table 3: Population by sex, rate of population increase, surface area and density| format = PDF| accessdate = 26 август 2009 | lang = en}} * {{cite web | publisher = United States Geological Survey | title = Lake Baikal—A Touchstone for Global Change and Rift Studies | url = http://marine.usgs.gov/fact-sheets/baikal/ | accessdate = 26 декември 2007 | lang = en }} * {{cite journal | last = Urban | first = William | year = 1983 | title = The Origin of the Livonian War, 1558 | journal = Lithuanian Quarterly Journal of Arts and Sciences | volume = 29 | issue = 3 | issn = 0024 – 5089 | url = http://www.lituanus.org/1983_3/83_3_02.htm | lang = en}} * {{cite book | last = Vernadsky | first = George | year = 1973 | title = Kievan Russia | publisher = Yale University Press | isbn = 9780300016475 | lang = en }} * {{Cite web | last = Walsh | first = N. P | year = 2003 | title = It's Europe's lungs and home to many rare species. But to Russia it's £100bn of wood | publisher = Guardian | url = http://www.guardian.co.uk/world/2003/sep/19/environment.russia | accessdate = 26 декември 2007 | location = London | date =19 септември 2003 | lang = en }} * {{cite book | last = Wood | first = Alan | year = 2011 | title = Russia's Frozen Frontier: A History of Siberia and the Russian Far East 1581 – 1991 | isbn = 978-0-340-97124-6 | lang = en}} * {{cite journal | last = Zenkovsky | first = Serge A | year = 1957 | month = 10 | title = The Russian Church Schism: Its Background and Repercussions | url = https://archive.org/details/sim_russian-review_1957-10_16_4/page/37 | journal = Russian Review | volume = 16 | issue = 4 | accessdate = 2007-07-23 | page = 37 | doi = 10.2307/125748 | jstor = 125748 | publisher = Blackwell Publishing | lang = en}} }} == Вижте също == * [[Съюзна държава]] * [[Общност на независимите държави]] == Външни препратки == * {{икона|ru}} [http://www.interfax.com/ Interfax.com] – новинарска агенция в Москва. * {{икона|ru}} [http://www.kremlin.ru/ Кремлин] – официалният уебсайт на Президента на Руската Федерация. * {{икона|ru}} [http://www.gov.ru/ Gov.ru] – официален уебпортал на правителството. {{Европа}} {{Азия}} {{Общност на независимите държави}} {{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}} {{нормативен контрол}} {{Добра кандидат}} [[Категория:Русия| ]] [[Категория:Рускоговорещи страни и територии]] 2ypeeblygajycd0bwzx2e5y51wkq0sj 0 11134 11473330 11173520 2022-07-28T14:02:26Z Penssio 108089 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 44759 | надм-височина = 516 | пощ-код = 3165 | тел-код = 09127 | сев-ширина = 43.067 | изт-дължина = 23.683 | площ = 21,87 }} '''Лю̀тидол''' е [[село]] в Северозападна [[България]], [[община Мездра]], [[област Враца]]. [[Файл:Lyutidol-Main-street.JPG|мини|Главната улица на Лютидол по пътя [[E79]]]] == География == Село Лютидол се намира на около 20 km юг-югоизточно от областния център [[Враца]], около 9 km юг-югозападно от общинския център [[Мездра]] и около 20 km север-северозападно от [[Ботевград]]. Разположено е северозападно от [[предбалкан]]ския планинския рид [[Гола глава]], по спускащите се на север разклонения на [[Ржана планина]] – част от [[Стара планина|Западна Стара планина]] – между долините на Малката река (десен приток на [[Искър]]) и на Клисурската река (ляв приток на Малката река). [[Надморска височина|Надморската височина]] в Лютидол при сградата на пощенската станция край Клисурската река в западната част на селото е около 396 m, при църквата в гробищата на селото е около 440 m, а в долината на Малката река в източната част на селото намалява до около 370 m. През източния край на селото минава в направление север – юг първокласният [[републикански път I-1]] (част от [[Европейски път Е79]]), а през централната част минава също в направление север – юг третокласният [[републикански път III-161]]. Землището на село Лютидол граничи със землищата на: село [[Ребърково]] на северозапад и север; село [[Типченица]] на изток; село [[Липница (област Враца)|Липница]] на югоизток; село [[Новачене (Софийска област)|Новачене]] на юг; село [[Рашково]] на юг; село [[Лютиброд]] на запад. В землището на Лютидол се намира язовир Острог<ref>[https://dams.damtn.government.bg/index.php?formdata%5Btitle%5D=&formdata%5Bobstina%5D=VRC27&view=items&option=com_webregister&Itemid=107 Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовир „Острог, село Лютидол; към 2022 г.]</ref> Населението на село Лютидол, наброявало 1359 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г., намалява до 514 към 1985 г. и 171 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.<ref>[https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=2879&ezik=bul Справка за населението на с. Лютидол, общ. Мездра, обл. Враца]</ref> При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 255 лица, за 251 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група".<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Лютидол, община Мездра]</ref> == История == <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> Смята се, че в землището на Люти дол е имало селище още преди н.е. В по-късен етап тези земи са населявани от трибалите, а след това-кутригурите. Първият писмен източник, където е споменато селото, са турски регистри от 1515 г., в които „Люти дол-тимар на местния владетел Пири; част от Врачанската кааза, включена в Никополския санджак.“ == Културни и природни забележителности == Намира се в карстов район с множество пещери и извори == Редовни събития == Събор, Задушница <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> Събора на селото е около Архангеловден В околностите на Люти дол има местност – ливади и гори, която се нарича „Мъртвите ливади“ и друга – „Селището“ – там, дето се намирало някога старото село Лаката. Тези имена са останали в народната памет като тъжен белег за нещастието, сполетяло хората от това село много отдавна. <!-- === Кухня === --> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.predavatel.com/bg/9/ltd.htm Радио и телевизия в Лютидол] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071015174019/http://predavatel.com/bg/9/ltd.htm |date=2007-10-15 }} * „Историята на с. ЛЮТИ-ДОЛЪ (Врачанско)“ – Доно Ивановъ 1943 г. * „Село ЛЮТИ-ДОЛ“ – Радко Дамянов 1990 г. * „Историята на с. ЛЮТИ-ДОЛ“ – о.р.полк Атанасов 2005 г. * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-036.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-036] * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1b/Bulgaria_geographic_map_Western_Stara_Planina_bg.svg Западна Стара планина. Географска карта] {{Община Мездра}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Враца]] [[Категория:Населени места в община Мездра]] o5c6ukixooa3ifp074kld2ts0rdjoua 11473455 11473330 2022-07-28T17:37:56Z Penssio 108089 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 44759 | надм-височина = 516 | пощ-код = 3165 | тел-код = 09127 | сев-ширина = 43.067 | изт-дължина = 23.683 | площ = 21,87 }} '''Лю̀тидол''' е [[село]] в Северозападна [[България]], [[община Мездра]], [[област Враца]]. [[Файл:Lyutidol-Main-street.JPG|мини|Главната улица на Лютидол по пътя [[E79]]]] == География == Село Лютидол се намира на около 20 km юг-югоизточно от областния център [[Враца]], около 9 km юг-югозападно от общинския център [[Мездра]] и около 20 km север-северозападно от [[Ботевград]]. Разположено е северозападно от [[предбалкан]]ския планинския рид [[Гола глава]], по спускащите се на север разклонения на [[Ржана планина]] – част от [[Стара планина|Западна Стара планина]] – между долините на Малката река (десен приток на [[Искър]]) и на Клисурската река (ляв приток на Малката река). [[Надморска височина|Надморската височина]] в Лютидол при сградата на пощенската станция край Клисурската река в западната част на селото е около 396 m, при църквата в гробищата на селото е около 440 m, а в долината на Малката река в източната част на селото намалява до около 370 m. През източния край на селото минава в направление север – юг първокласният [[републикански път I-1]] (част от [[Европейски път Е79]]), а през централната част минава също в направление север – юг третокласният [[републикански път III-161]]. Землището на село Лютидол граничи със землищата на: село [[Ребърково]] на северозапад и север; село [[Типченица]] на изток; село [[Липница (област Враца)|Липница]] на югоизток; село [[Новачене (Софийска област)|Новачене]] на юг; село [[Рашково]] на юг; село [[Лютиброд]] на запад. В землището на Лютидол се намира язовир Острог<ref>[https://dams.damtn.government.bg/index.php?formdata%5Btitle%5D=&formdata%5Bobstina%5D=VRC27&view=items&option=com_webregister&Itemid=107 Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовир „Острог“, село Лютидол; към 2022 г.]</ref> Населението на село Лютидол, наброявало 1359 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г., намалява до 514 към 1985 г. и 171 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.<ref>[https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=2879&ezik=bul Справка за населението на с. Лютидол, общ. Мездра, обл. Враца]</ref> При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 255 лица, за 251 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група".<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Лютидол, община Мездра]</ref> == История == <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> Смята се, че в землището на Люти дол е имало селище още преди н.е. В по-късен етап тези земи са населявани от трибалите, а след това-кутригурите. Първият писмен източник, където е споменато селото, са турски регистри от 1515 г., в които „Люти дол-тимар на местния владетел Пири; част от Врачанската кааза, включена в Никополския санджак.“ == Културни и природни забележителности == Намира се в карстов район с множество пещери и извори == Редовни събития == Събор, Задушница <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> Събора на селото е около Архангеловден В околностите на Люти дол има местност – ливади и гори, която се нарича „Мъртвите ливади“ и друга – „Селището“ – там, дето се намирало някога старото село Лаката. Тези имена са останали в народната памет като тъжен белег за нещастието, сполетяло хората от това село много отдавна. <!-- === Кухня === --> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://lyutidol.mezdra.bg/ Официален сайт на село Лютидол], към юли 2022 г. * [http://www.predavatel.com/bg/9/ltd.htm Радио и телевизия в Лютидол] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071015174019/http://predavatel.com/bg/9/ltd.htm |date=2007-10-15 }} * „Историята на с. ЛЮТИ-ДОЛЪ (Врачанско)“ – Доно Ивановъ 1943 г. * „Село ЛЮТИ-ДОЛ“ – Радко Дамянов 1990 г. * „Историята на с. ЛЮТИ-ДОЛ“ – о.р.полк Атанасов 2005 г. * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-036.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-036] * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1b/Bulgaria_geographic_map_Western_Stara_Planina_bg.svg Западна Стара планина. Географска карта] {{Община Мездра}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Враца]] [[Категория:Населени места в община Мездра]] rl2ve8s7dr1j2hynjnwzjxefzf53oel 11473717 11473455 2022-07-29T03:46:25Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 44759 | надм-височина = 516 | пощ-код = 3165 | тел-код = 09127 | сев-ширина = 43.067 | изт-дължина = 23.683 | площ = 21,87 }} '''Лю̀тидол''' е [[село]] в Северозападна [[България]], [[община Мездра]], [[област Враца]]. [[Файл:Lyutidol-Main-street.JPG|мини|Главната улица на Лютидол по пътя [[E79]]]] == География == Село Лютидол се намира на около 20 km юг-югоизточно от областния център [[Враца]], около 9 km юг-югозападно от общинския център [[Мездра]] и около 20 km север-северозападно от [[Ботевград]]. Разположено е северозападно от [[предбалкан]]ския планинския рид [[Гола глава]], по спускащите се на север разклонения на [[Ржана планина]] – част от [[Стара планина|Западна Стара планина]] – между долините на Малката река (десен приток на [[Искър]]) и на Клисурската река (ляв приток на Малката река). [[Надморска височина|Надморската височина]] в Лютидол при сградата на пощенската станция край Клисурската река в западната част на селото е около 396 m, при църквата в гробищата на селото е около 440 m, а в долината на Малката река в източната част на селото намалява до около 370 m. През източния край на селото минава в направление север – юг първокласният [[републикански път I-1]] (част от [[Европейски път Е79]]), а през централната част минава също в направление север – юг третокласният [[републикански път III-161]]. Землището на село Лютидол граничи със землищата на: село [[Ребърково]] на северозапад и север; село [[Типченица]] на изток; село [[Липница (област Враца)|Липница]] на югоизток; село [[Новачене (Софийска област)|Новачене]] на юг; село [[Рашково]] на юг; село [[Лютиброд]] на запад. В землището на Лютидол се намира язовир Острог<ref>[https://dams.damtn.government.bg/index.php?formdata%5Btitle%5D=&formdata%5Bobstina%5D=VRC27&view=items&option=com_webregister&Itemid=107 Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовир „Острог“, село Лютидол; към 2022 г.]</ref> Населението на село Лютидол, наброявало 1359 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към 1934 г., намалява до 514 към 1985 г. и 171 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.<ref>[https://nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=2879&ezik=bul Справка за населението на с. Лютидол, общ. Мездра, обл. Враца]</ref> При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 255 лица, за 251 лица е посочена българска етническа принадлежност.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Лютидол, община Мездра]</ref> == История == <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> Смята се, че в землището на Люти дол е имало селище още преди н.е. В по-късен етап тези земи са населявани от трибалите, а след това-кутригурите. Първият писмен източник, където е споменато селото, са турски регистри от 1515 г., в които „Люти дол-тимар на местния владетел Пири; част от Врачанската кааза, включена в Никополския санджак.“ == Културни и природни забележителности == Намира се в карстов район с множество пещери и извори == Редовни събития == Събор, Задушница <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> Събора на селото е около Архангеловден В околностите на Люти дол има местност – ливади и гори, която се нарича „Мъртвите ливади“ и друга – „Селището“ – там, дето се намирало някога старото село Лаката. Тези имена са останали в народната памет като тъжен белег за нещастието, сполетяло хората от това село много отдавна. <!-- === Кухня === --> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://lyutidol.mezdra.bg/ Официален сайт на село Лютидол], към юли 2022 г. * [http://www.predavatel.com/bg/9/ltd.htm Радио и телевизия в Лютидол] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071015174019/http://predavatel.com/bg/9/ltd.htm |date=2007-10-15 }} * „Историята на с. ЛЮТИ-ДОЛЪ (Врачанско)“ – Доно Ивановъ 1943 г. * „Село ЛЮТИ-ДОЛ“ – Радко Дамянов 1990 г. * „Историята на с. ЛЮТИ-ДОЛ“ – о.р.полк Атанасов 2005 г. * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-036.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-036] * [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1b/Bulgaria_geographic_map_Western_Stara_Planina_bg.svg Западна Стара планина. Географска карта] {{Община Мездра}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Враца]] [[Категория:Населени места в община Мездра]] j0hc6aywef36v1tc37nmjyl7q616dlo 0 11162 11473952 11173573 2022-07-29T10:17:42Z 149.62.209.202 /* Редовни събития */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Община Роман|селото с подобно име в Община Ловеч|Радювене}} {{Селище в България | екатте = 61488 | надм-височина = 237 | пощ-код = 3144 | тел-код = 09123 | сев-ширина = 43.167 | изт-дължина = 23.967 | площ = 20,112 }} '''Ра̀довене''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Роман]], [[област Враца]]. == География == Село Радовене наброява около 400 жители и се намира на 5 км от общинския център – гр. Роман. Селото е разположено по поречието на река Беленска и на около 1 км от десния бряг на река Искър. На около 1 km от селото е ЖП линията София – Варна, на която има ЖП спирка. С общинския център има и автобусна връзка. == История == На северозапад от Радовене в местността Селището са останките от голямо средновековно селище. Според местното предание то е основано от Радо Войвода. Разкрити са средновековни християнски погребения от XIV в., (Миятев, К., Български могилни погребения от XIV в. при с. Радовене, Врачанско, ИАИ, т. V, 1928/29, с. 341). Село Радовене се споменава с днешното си име в османски документ от средата на XV в. като ленно владение с 26 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 271). В османските регистри за войнагани от 1548 г. до първата половина на XVIII в. са вписани и имената на войнаганите от село Радовен. Срещат се и лични имена, които са вече изчезнали от употреба като Тервели, Батулин, Койно, Бодриян и др. (ИБИ, т. XX, с. 40 и 292). Името на село Радовене е жителско име. Жителите на село Радово са радовене, така, както жителите на Роман са романчене, на Бешовица – бешовичене и пр. Изглежда, че Радово се е наричало средновековното село в местността Селището, откъдето са дошли жителите на днешното село и те са го нарекли с жителското име Радовене.<ref>{{Цитат книга|last=Николов|first=Богдан|title=От Искър до Огоста|url=https://chitanka.info/text/31912/116|year=1996|publisher=ИК „Алиса“|location=София|isbn=954-596-011-1}}</ref> В Освободителната война 1877 – 1878 г. от Радовене са опълченците Павел Дичев (1842 – 1901) и Филип Йолов (1851 – 1940). Радовене е основано по време на османската власт и е разположено върху останките на римския град Мъньов. Непосредствено до селото са открити пещи за печене на керамика от римско време. В близост до пещите се намират могили, които не са проучени. В землището на Радовене са били земите на врачанския възрожденец Димитраки Хаджитошев. <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == Пещерата „Пясъчница“ – 12 метра дължина. == Редовни събития == * Петров ден – 12 юли * Пролетен бал - * събор - 31 октомври и 1 ноември == Други == Селото разполага с целодневна детска градина и училищна сграда. има Читалище с библиотека и киносалон. Населението се занимава със земеделие, пчеларство, бране на билки и гъби. == Личности == ;Починали в Радовене * [[Йото Курташев]] (1911 – 1944), български партизанин == Литература == * Хитов, Христо. Речник на говора на село Радовене, Врачанско, Българска диалектология, кн. IX, София 1979, с. 223 – 342 == Източници == <references/> {{мъниче|селище в България}} {{Община Роман}} [[Категория:Села в област Враца]] [[Категория:Населени места в община Роман]] ifyjgjnkpym5uhkotue3re682x99hsq 11473954 11473952 2022-07-29T10:18:26Z 149.62.209.202 /* Други */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Община Роман|селото с подобно име в Община Ловеч|Радювене}} {{Селище в България | екатте = 61488 | надм-височина = 237 | пощ-код = 3144 | тел-код = 09123 | сев-ширина = 43.167 | изт-дължина = 23.967 | площ = 20,112 }} '''Ра̀довене''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Роман]], [[област Враца]]. == География == Село Радовене наброява около 400 жители и се намира на 5 км от общинския център – гр. Роман. Селото е разположено по поречието на река Беленска и на около 1 км от десния бряг на река Искър. На около 1 km от селото е ЖП линията София – Варна, на която има ЖП спирка. С общинския център има и автобусна връзка. == История == На северозапад от Радовене в местността Селището са останките от голямо средновековно селище. Според местното предание то е основано от Радо Войвода. Разкрити са средновековни християнски погребения от XIV в., (Миятев, К., Български могилни погребения от XIV в. при с. Радовене, Врачанско, ИАИ, т. V, 1928/29, с. 341). Село Радовене се споменава с днешното си име в османски документ от средата на XV в. като ленно владение с 26 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 271). В османските регистри за войнагани от 1548 г. до първата половина на XVIII в. са вписани и имената на войнаганите от село Радовен. Срещат се и лични имена, които са вече изчезнали от употреба като Тервели, Батулин, Койно, Бодриян и др. (ИБИ, т. XX, с. 40 и 292). Името на село Радовене е жителско име. Жителите на село Радово са радовене, така, както жителите на Роман са романчене, на Бешовица – бешовичене и пр. Изглежда, че Радово се е наричало средновековното село в местността Селището, откъдето са дошли жителите на днешното село и те са го нарекли с жителското име Радовене.<ref>{{Цитат книга|last=Николов|first=Богдан|title=От Искър до Огоста|url=https://chitanka.info/text/31912/116|year=1996|publisher=ИК „Алиса“|location=София|isbn=954-596-011-1}}</ref> В Освободителната война 1877 – 1878 г. от Радовене са опълченците Павел Дичев (1842 – 1901) и Филип Йолов (1851 – 1940). Радовене е основано по време на османската власт и е разположено върху останките на римския град Мъньов. Непосредствено до селото са открити пещи за печене на керамика от римско време. В близост до пещите се намират могили, които не са проучени. В землището на Радовене са били земите на врачанския възрожденец Димитраки Хаджитошев. <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == Пещерата „Пясъчница“ – 12 метра дължина. == Редовни събития == * Петров ден – 12 юли * Пролетен бал - * събор - 31 октомври и 1 ноември == Други == Селото разполага с целодневна детска градина и училищна сграда. Има читалище с библиотека и киносалон. Населението се занимава със земеделие, пчеларство, бране на билки и гъби. == Личности == ;Починали в Радовене * [[Йото Курташев]] (1911 – 1944), български партизанин == Литература == * Хитов, Христо. Речник на говора на село Радовене, Врачанско, Българска диалектология, кн. IX, София 1979, с. 223 – 342 == Източници == <references/> {{мъниче|селище в България}} {{Община Роман}} [[Категория:Села в област Враца]] [[Категория:Населени места в община Роман]] 8zn5p1imjtbkzlwiz15jww7xxja0ky9 0 13476 11473472 11171290 2022-07-28T18:19:07Z 79.100.28.0 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 14101 | надм-височина = 702 | пощ-код = 2557 | тел-код = 07927 | сев-ширина = 42.517 | изт-дължина = 22.633 | площ = 10,106 }} '''Габрешевци''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Трекляно]], [[област Кюстендил]]. == География == Село Габрешевци се намира в [[планина|планински]] район, в [[Западна България]], в областта Кюстендилско [[Краище]], на 38 км северозападно от [[град]] [[Кюстендил]], в поречието на река Треклянска, по източните склонове на [[Кобилска планина]] и по северозападните склонове на [[Земенска планина]], на шосето Кюстендил – [[Трекляно]] и [[Земен]] – Трекляно. Махали: Ущирина, Мутарска, Димина (Полоканска), Богданова, Пешова, Миткина, Антанашка, Паучевци, Качарска, Водичка, Клисурска, Мановци, Галевци, Заркова, Гьошева, Бусарска, Село, Рамнишка, Буковичина и Самоковска. == Население == . {| class="wikitable" | '''Година''' | align="center" | 1880 | align="center" | 1900 | align="center" | 1926 | align="center" | 1934 | align="center" | 1946 | align="center" | 1956 | align="center" | 1965 | align="center" | 1975 | align="center" | 1984 | align="center" | 2008 |- | '''Население''' |align="center" | 330 |align="center" | 479 |align="center" | 616 |align="center" | 602 |align="center" | 503 |align="center" | 321 |align="center" | 216 |align="center" | 122 |align="center" | 79 |align="center" | 56 |} == История == Село Габрешевци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 – 1572 г. под името Габрешовци като [[тимар]] към [[нахия]] Горно Краище на Кюстендилския [[санджак]] с 5 домакинства, 5 ергени и 2 бащини. В списъка на [[джелепкешани]]те от 1576 – 77 г. е записано селище Габрешевче към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил) с 1 данъкоплатец. Съществуването на селището е засвидетелствано и през XVII век в турски документ от 1626 – 27 г. за събиране на данъка [[джизие]] от [[войнуци]]те, където фигурира с името Габрешник и 10 данъкоплатци. Името на селото идва от това, че горите над него са богати на дървесния вид [[габър]]. Това е най-калоричното при горене дърво и от него се правят най-качествените дървени [[въглища]]. В миналото в този район е имало добив на [[руда]] и дървените въглища от габър са се използвали за подгряване на пещите, където са топели рудата. Това е ставало в т. нар. [[Самоков (металургия)|самоко̀в]], откъдето произлиза името на една от махалите на с. Габрешевци – Самоковска махала. В края на XIX век селото има 4276 декара землище, от които 1554 дка ниви, 2490 дка гори, 232 дка естествени ливади и се отглеждат 789 овце, 389 кози, 220 говеда и 63 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж и овес) и животновъдството. Развити са домашните занаяти: има 1 кожухар, 2 колари, 4 шивачи, 2 бакалници и кръчми, 10 воденици. В селото има училище от 1894 г. През 1928 г. е основано читалище „Зл. Миланов“, а през 1937 г. – Потребителна кооперация „Единство“. През 1949 г. кооперацията става всестранна, а през 1953 г. е присъединена към Селкооп „Спасение“ – с. Трекляно. През 1958 г. е учредено ТКЗС „Червено знаме“-Тодор Стаменов е първият председател на ТКЗС „Червено знаме“, което от 1979 г. – в състава на АПК „Краище“, което от 1983 г. е поделение на ЦКС. Селото е електрифицирано (1964 – 8). Построени са мост и кооперативен дом с магазин (1970). Активни миграционни процеси. == Исторически, културни и природни забележителности == * Късносредновековна църква. Намира се в селските гробища. Представлява малка еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 4,50 м и ширина 3,70 м. Ширината на апсидата е 1,20 м., на входа – 0,70 м. Апсидата е полукръгла. На източната стена, вляво от апсидата, има полукръгла ниша, а на северната стена – четвъртита. Градежът е от ломени камъни и бигор, на места изравнявани с тухли и керемиди. Дебелината на стените е 0,65 м., а запазената височина – 1,50 – 1,70 м. * [[Оброк]] „Свети Атанас“. Намира се на около 600 метра югоизточно от гробищата, в местността „Атанас“, върху речна тераса, до вековен дъб. На мястото има развалини от стара църква, известна като Латинската църква. * Паметник с паметна плоча на загиналите през войните за освобождение на България. * С общи усилия на съселяните и доброволни дарения е построен действащ параклис. Стените му са красиво изрисувани от известен кюстендилски художник. * Пещерата Ямките, която се намира на хълма над Пешовата махала. Има предание, че тя минава под реката и има изход над гробището на отсрещния хълм. По времето на партизанското движение там са се крили партизани. == Религии == Село Габрешевци принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]]. == Личности == * [[Крум Григоров]] (1909 – 1987), български [[писател]], роден в Габрешевци. * [[Стою Станоев]] (р. 1921) е български политик от БКП. * Стамен Стоименов – род. 1924 г. Дипломат. * [[Васил Иванов Захариев]] – професор, д-р на науките (12.03.1929 г.-14.11.2006 г.) Той е първият български изследовател и единствен, участвал през цял период на антарктическа експедиция – XIII САЕ/1967 – 1969 г./. Има забележителни публикации в областта на метеорологията. * Йордан Стоименов – професор по психиатрия, декан на Плевенската медицинска академия. * [[Георги Григоров (политик)|Георги Григоров]] (р. 1940) – бивш министър на строителството преди промените и бивш първи секретар на БКП в Кюстендилски окръг. Понастоящем зам.председател на строителната асоциация. Инженер. * [[Раденко Григоров]] – род.1913 г. Дипломат. * Здравчо Макариев Иванов – доктор на селскостопанските науки * [[Кирил Воденичаров]] – световен шампион по парашутизъм на единичен доцелен скок за 1958 г. Братислава. == Редовни събития == Всяка година на Спасов ден през месец [[юни]] се прави [[събор]] и се дават [[сувенир]]и на юбилярите, които правят кръгла годишнина. == Кухня == * [[Хляб]] изпечен в подница. * Зелник – специална вита баница със сирене, в средата с плънка от киселец, лук и лапад. Баницата се покрива с Метален капак, наречен връшник, върху който се слага ЖАР и баницата се изпича. == Литература == * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.503 – 507; * Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442; * Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.689 – 690; * Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14; * [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.124, с.210 – 211; * Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт. * Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.18; == Външни препратки == {{Община Трекляно}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Трекляно]] ncu1kjxxdqekvp6h0b1oxhzk9jrnhaf 11473857 11473472 2022-07-29T08:03:28Z 79.100.28.0 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 14101 | надм-височина = 702 | пощ-код = 2557 | тел-код = 07927 | сев-ширина = 42.517 | изт-дължина = 22.633 | площ = 10,106 }} '''Габрешевци''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Трекляно]], [[област Кюстендил]]. == География == Село Габрешевци се намира в [[планина|планински]] район, в [[Западна България]], в областта Кюстендилско [[Краище]], на 38 км северозападно от [[град]] [[Кюстендил]], в поречието на река Треклянска, по източните склонове на [[Кобилска планина]] и по северозападните склонове на [[Земенска планина]], на шосето Кюстендил – [[Трекляно]] и [[Земен]] – Трекляно. Махали: Ущирина, Мутарска, Димина (Полоканска), Богданова, Пешова, Миткина, Антанашка, Паучевци, Качарска, Водичка, Клисурска, Мановци, Галевци, Заркова, Гьошева, Бусарска, Село, Рамнишка, Буковичина и Самоковска. == Население == . {| class="wikitable" | '''Година''' | align="center" | 1880 | align="center" | 1900 | align="center" | 1926 | align="center" | 1934 | align="center" | 1946 | align="center" | 1956 | align="center" | 1965 | align="center" | 1975 | align="center" | 1984 | align="center" | 2008 |- | '''Население''' |align="center" | 330 |align="center" | 479 |align="center" | 616 |align="center" | 602 |align="center" | 503 |align="center" | 321 |align="center" | 216 |align="center" | 122 |align="center" | 79 |align="center" | 56 |} == История == Село Габрешевци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 – 1572 г. под името Габрешовци като [[тимар]] към [[нахия]] Горно Краище на Кюстендилския [[санджак]] с 5 домакинства, 5 ергени и 2 бащини. В списъка на [[джелепкешани]]те от 1576 – 77 г. е записано селище Габрешевче към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил) с 1 данъкоплатец. Съществуването на селището е засвидетелствано и през XVII век в турски документ от 1626 – 27 г. за събиране на данъка [[джизие]] от [[войнуци]]те, където фигурира с името Габрешник и 10 данъкоплатци. Името на селото идва от това, че горите над него са богати на дървесния вид [[габър]]. Това е най-калоричното при горене дърво и от него се правят най-качествените дървени [[въглища]]. В миналото в този район е имало добив на [[руда]] и дървените въглища от габър са се използвали за подгряване на пещите, където са топели рудата. Това е ставало в т. нар. [[Самоков (металургия)|самоко̀в]], откъдето произлиза името на една от махалите на с. Габрешевци – Самоковска махала. В края на XIX век селото има 4276 декара землище, от които 1554 дка ниви, 2490 дка гори, 232 дка естествени ливади и се отглеждат 789 овце, 389 кози, 220 говеда и 63 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж и овес) и животновъдството. Развити са домашните занаяти: има 1 кожухар, 2 колари, 4 шивачи, 2 бакалници и кръчми, 10 воденици. В селото има училище от 1894 г. През 1928 г. е основано читалище „Зл. Миланов“, а през 1937 г. – Потребителна кооперация „Единство“. През 1949 г. кооперацията става всестранна, а през 1953 г. е присъединена към Селкооп „Спасение“ – с. Трекляно. През 1958 г. е учредено ТКЗС „Червено знаме“-Тодор Стаменов е първият председател на ТКЗС „Червено знаме“, което от 1979 г. – в състава на АПК „Краище“, което от 1983 г. е поделение на ЦКС. Селото е електрифицирано (1964 – 8). Построени са мост и кооперативен дом с магазин (1970). Активни миграционни процеси. == Исторически, културни и природни забележителности == * Късносредновековна църква. Намира се в селските гробища. Представлява малка еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 4,50 м и ширина 3,70 м. Ширината на апсидата е 1,20 м., на входа – 0,70 м. Апсидата е полукръгла. На източната стена, вляво от апсидата, има полукръгла ниша, а на северната стена – четвъртита. Градежът е от ломени камъни и бигор, на места изравнявани с тухли и керемиди. Дебелината на стените е 0,65 м., а запазената височина – 1,50 – 1,70 м. * [[Оброк]] „Свети Атанас“. Намира се на около 600 метра югоизточно от гробищата, в местността „Атанас“, върху речна тераса, до вековен дъб. На мястото има развалини от стара църква, известна като Латинската църква. * Паметник с паметна плоча на загиналите през войните за освобождение на България. * С общи усилия на съселяните и доброволни дарения е построен действащ параклис. Стените му са красиво изрисувани от известен кюстендилски художник. * Пещерата Ямките, която се намира на хълма над Пешовата махала. Има предание, че тя минава под реката и има изход над гробището на отсрещния хълм. По времето на партизанското движение там са се крили партизани. == Религии == Село Габрешевци принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]]. == Личности == * [[Крум Григоров]] (1909 – 1987), български [[писател]], роден в Габрешевци. * [[Стою Станоев]] (р. 1921) е български политик от БКП. * Стамен Стоименов – (1924 - 2002), дипломат. * [[Васил Иванов Захариев]] – професор, д-р на науките (12.03.1929 г.-14.11.2006 г.) Той е първият български изследовател и единствен, участвал през цял период на антарктическа експедиция – XIII САЕ/1967 – 1969 г./. Има забележителни публикации в областта на метеорологията. * Йордан Стоименов – професор по психиатрия, декан на Плевенската медицинска академия. * [[Георги Григоров (политик)|Георги Григоров]] (р. 1940) – бивш министър на строителството преди промените и бивш първи секретар на БКП в Кюстендилски окръг. Понастоящем зам.председател на строителната асоциация. Инженер. * [[Раденко Григоров]] – род.1913 г. Дипломат. * Здравчо Макариев Иванов – доктор на селскостопанските науки * [[Кирил Воденичаров]] – световен шампион по парашутизъм на единичен доцелен скок за 1958 г. Братислава. == Редовни събития == Всяка година на Спасов ден през месец [[юни]] се прави [[събор]] и се дават [[сувенир]]и на юбилярите, които правят кръгла годишнина. == Кухня == * [[Хляб]] изпечен в подница. * Зелник – специална вита баница със сирене, в средата с плънка от киселец, лук и лапад. Баницата се покрива с Метален капак, наречен връшник, върху който се слага ЖАР и баницата се изпича. == Литература == * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.503 – 507; * Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442; * Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.689 – 690; * Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14; * [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.124, с.210 – 211; * Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт. * Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.18; == Външни препратки == {{Община Трекляно}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Трекляно]] jlhdvp1s2oob5v9q237nmqf226craj8 0 13670 11473676 11173597 2022-07-29T02:52:26Z Bimbelov 271450 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 2542 | надм-височина = 270 | пощ-код = 3529 | тел-код = 09562 | сев-ширина = 43.283 | изт-дължина = 23.200 | площ = 8.321 }} '''Ба̀лювица''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Берковица]], [[област Монтана]]. == География == {{раздел-мъниче}} == История == Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1530 г. като Беловиче. <!-- == Религии == --> == Културни и природни забележителности == [[Файл:Balyuvitsa - sign to the mineral spring.jpg|дясно|мини|Пътеката към лековитото изворче в центъра на селото след моста]] [[Файл:Balyuvitsa mineral spring 07.jpg|дясно|мини|Водата на изворчето се стича от пукнатина в скалите над селото]] Балювица е известна с лековитото си кладенче, за което се твърди, че лекува очни заболявания. В много добре запазената постройка на някогашното килийно училище днес се помещава кметското наместничество. == Редовни събития == * Първата неделя от месец август се празнува „празник на поляната“. От всички краища на България идват балювчени, напуснали родното място по различни причини. Празникът се чества в центъра не селото, събират се над 2000 души. Празникът не минава и без духовия оркестър „[[Берковска духова музика]]“. * Запазена е традицията да се празнува [[Трифон Зарезан]] всяка първа събота преди 14 февруари. Цялото население на селото и гостите, придружени от духова музика, отиват на лозята, където след зарязване започва всенародно веселие. * Съборът на селото е на [[24 май]]. == Личности == * [[Дамян Иванов]] (1874 – 1959) – български лекар, основоположник на балнеоложкото курортно дело. Основател на курорта Вършец. * [[Младен Исаев]] (1907 – 1991) – поет; * [[Кирил Григоров Георгиев]] (1920 - 1998) - български архитект, проектирал и строил множество обекти в страната и чужбина. == Галерия == <gallery class="center"> Balyuvitsa - mayors office - 1.jpg | Кметското наместничество (бивше килийно училище) Balyuvitsa St Trinity church 3.jpg | Църквата „Света Троица“ Balyuvitsa St Trinity church 4.jpg | Храмовият надпис над вратата на църквата Balyuvitsa mineral spring 02.jpg | Пътеката към минералното изворче </gallery> <!-- == Литература == -- <!-- === Кухня === --> {{Община Берковица}} [[Категория:Села в област Монтана]] [[Категория:Населени места в община Берковица]] 5fcfe1zs5w909ude8dn9wd09ykbaz14 0 13673 11473678 11173609 2022-07-29T02:55:22Z Bimbelov 271450 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Bistrilitsa-view-1.jpg | картинка-описание = Изглед от юг към с. Бистрилица | екатте = 4203 | надм-височина = 255 | пощ-код = 3527 | тел-код = 09528 | сев-ширина = 43.350 | изт-дължина = 23.100 | площ = 20,722 }} '''Бистрѝлица''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Берковица]], [[област Монтана]]. == География == Село Бистрилица се намира в [[Предбалкан]]а, на около 21 km на север от град [[Берковица]], на около 22 km на югозапад от град [[Монтана]] и приблизително 102 km северозападно от [[София]]. Релефът е предпланински, а средната надморска височина достига 283 m. Климатът е умерен, характеризиращ се със снежна зима и горещо лято. На 3 km от селото се намира западен ръкав на язовир Монтана. Стига се по стар римски път, на места заличен от времето. == История == Селището датира още от траките, откъдето се намират тракийски могили и керамика. По-късно през [[Римската епоха]] се развива и става укрепен римски бастион през който минава и съобщителната линия за столицата, свидетелство за това са многобройните находки на римски монети и предмети в землището на селото и най-голямата находка от връх Юдено – златна статуетка на [[Зевс]]. В местността Извор са намерени и мраморна плоча на богиня [[Диана]] и римски монети от времето на император [[Комод]] (176 – 192).<ref>Йордан Захариев, „Чипровци, поселищно-географски проучвания с исторически бележки“, изд. Хр.Г. Данов, 1938 г.</ref> Най-ранното споменаване на селото е в оцмаски данъчни регистри от 1530 г. като Бистриличе. По късно е записано като Бистриче в турски документ от 1560 г.<ref>Никола Намерански, „Имената на селищата в Берковско, Михайловградско и Ломско“ – София, 1991</ref> Жители на селото взимат участие в [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]] от 1688 година.<ref name="чолов">{{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Чипровското въстание 1688 г. | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-041-9 | url = http://promacedonia.com/chipr/index.html | pages = 116}}</ref> В 1873 година село Бистрилица е отбелязано с 40 домакинства и 600 жители. <ref>Маргарита Добрева, „Ежедневието в Монтанския край през 40-те - 70-те години на XIX век“, От Montana до Монтана: Един град между древността и настоящето, София, 2016, ISBN 978-619-7179-04-0</ref> == Религии == Източноправославна. В селото се намира църквата „Свети Георги“, която е построена през 1890 г. на мястото на по-стара черква. == Обществени институции == Кметство, социален дом за стари хора. == Културни и природни забележителности == В центъра на селото има паметна плоча за „Манчовата буна“. Това е въстание срещу насилието, подтисничеството и големите данъци през турското робство от 1836 г., организирано в с. Бистрилица и водено от Манчо Пунин от същото село. Едно от малкото въстания, постигнали успех, при което са направени отстъпки от страна на турците и са намалени данъците. През 2016 г. в селото е открита паметна чешма в чест на родените в Бистрилица майки на писателите [[Йордан Радичков]], [[Иван Давидков]], [[Анастас Стоянов (писател)|Анастас Стоянов]] и Радослав Михайлов. == Галерия == <gallery class="center"> Bistrilitsa-mayors-and-post-office-1.jpg | Кметското наместничество и пощата Bistrilitsa-church-St.George.jpg | Църквата „Свети Георги“ Bistrilitsa-cross-in-the-churchyard.jpg | Старинен кръст в двора на църквата Bistrilitsa-war-memorial.jpg | Паметник на падналите през войните Bistrilitsa-memorial-Berkovitsa-Uprising-May-1836.jpg | Паметна плоча на въстанието от 1836 г. Bistrilitsa-view-to-Stara-Planina.jpg | Изглед на юг към Стара планина </gallery> == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Bistrilitsa}} {{Община Берковица}} [[Категория:Села в област Монтана]] [[Категория:Населени места в община Берковица]] nlkzfy4b0kaxyjx16h8ljhq7aldded0 11473679 11473678 2022-07-29T02:55:54Z Bimbelov 271450 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Bistrilitsa-view-1.jpg | картинка-описание = Изглед от юг към с. Бистрилица | екатте = 4203 | надм-височина = 255 | пощ-код = 3527 | тел-код = 09528 | сев-ширина = 43.350 | изт-дължина = 23.100 | площ = 20,722 }} '''Бистрѝлица''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Берковица]], [[област Монтана]]. == География == Село Бистрилица се намира в [[Предбалкан]]а, на около 21 km на север от град [[Берковица]], на около 22 km на югозапад от град [[Монтана]] и приблизително 102 km северозападно от [[София]]. Релефът е предпланински, а средната надморска височина достига 283 m. Климатът е умерен, характеризиращ се със снежна зима и горещо лято. На 3 km от селото се намира западен ръкав на язовир Монтана. Стига се по стар римски път, на места заличен от времето. == История == Селището датира още от траките, откъдето се намират тракийски могили и керамика. По-късно през [[Римската епоха]] се развива и става укрепен римски бастион през който минава и съобщителната линия за столицата, свидетелство за това са многобройните находки на римски монети и предмети в землището на селото и най-голямата находка от връх Юдено – златна статуетка на [[Зевс]]. В местността Извор са намерени и мраморна плоча на богиня [[Диана]] и римски монети от времето на император [[Комод]] (176 – 192).<ref>Йордан Захариев, „Чипровци, поселищно-географски проучвания с исторически бележки“, изд. Хр.Г. Данов, 1938 г.</ref> Най-ранното споменаване на селото е в османски данъчни регистри от 1530 г. като Бистриличе. По късно е записано като Бистриче в турски документ от 1560 г.<ref>Никола Намерански, „Имената на селищата в Берковско, Михайловградско и Ломско“ – София, 1991</ref> Жители на селото взимат участие в [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]] от 1688 година.<ref name="чолов">{{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Чипровското въстание 1688 г. | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-041-9 | url = http://promacedonia.com/chipr/index.html | pages = 116}}</ref> В 1873 година село Бистрилица е отбелязано с 40 домакинства и 600 жители. <ref>Маргарита Добрева, „Ежедневието в Монтанския край през 40-те - 70-те години на XIX век“, От Montana до Монтана: Един град между древността и настоящето, София, 2016, ISBN 978-619-7179-04-0</ref> == Религии == Източноправославна. В селото се намира църквата „Свети Георги“, която е построена през 1890 г. на мястото на по-стара черква. == Обществени институции == Кметство, социален дом за стари хора. == Културни и природни забележителности == В центъра на селото има паметна плоча за „Манчовата буна“. Това е въстание срещу насилието, подтисничеството и големите данъци през турското робство от 1836 г., организирано в с. Бистрилица и водено от Манчо Пунин от същото село. Едно от малкото въстания, постигнали успех, при което са направени отстъпки от страна на турците и са намалени данъците. През 2016 г. в селото е открита паметна чешма в чест на родените в Бистрилица майки на писателите [[Йордан Радичков]], [[Иван Давидков]], [[Анастас Стоянов (писател)|Анастас Стоянов]] и Радослав Михайлов. == Галерия == <gallery class="center"> Bistrilitsa-mayors-and-post-office-1.jpg | Кметското наместничество и пощата Bistrilitsa-church-St.George.jpg | Църквата „Свети Георги“ Bistrilitsa-cross-in-the-churchyard.jpg | Старинен кръст в двора на църквата Bistrilitsa-war-memorial.jpg | Паметник на падналите през войните Bistrilitsa-memorial-Berkovitsa-Uprising-May-1836.jpg | Паметна плоча на въстанието от 1836 г. Bistrilitsa-view-to-Stara-Planina.jpg | Изглед на юг към Стара планина </gallery> == Бележки == <references/> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Bistrilitsa}} {{Община Берковица}} [[Категория:Села в област Монтана]] [[Категория:Населени места в община Берковица]] 0icktkehmy6o4clh7qnw4l6hzyymmtm 0 13828 11473737 11201931 2022-07-29T04:36:24Z Bimbelov 271450 wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в България|селото в Северна Македония|Якимово (Община Виница)}} {{Селище в България | екатте = 87299 | надм-височина = 114 | пощ-код = 3640 | тел-код = 09742 | сев-ширина = 43.650 | изт-дължина = 23.367 | площ = 85,822 }} '''Я̀кимово''' е [[село]] в [[Северозападна България]]. То е административен център на [[община Якимово]], [[област Монтана]]. == География == Село Якимово се намира на около 26 km север-североизточно от областния център [[Монтана]], около 22 km юг-югоизточно от град [[Лом]] и около 10 km югозападно от град [[Вълчедръм]]. Разположено е в [[Западна Дунавска равнина|Западната Дунавска равнина]], изтеглено в приблизително направление запад-югозапад – изток-североизток около лъкатушещата по дължината му река [[Цибрица]] (наричана от местното население „Бàрата“). Климатът е [[умерено континентален климат|умерено континентален]].<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия „България“]], том 7, стр. 566, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1997]] г.</ref> [[Надморска височина|Надморската височина]] намалява от около 110 m в западния край до около 90 m – в източния, в центъра на селото е около 100 m, на север от реката нараства слабо, а на юг нараства значително – до около 160 m. През Якимово минава третокласният [[републикански път III-818]], който на североизток води към Вълчедръм, а на югозапад през село [[Дългоделци]] води до село [[Долно Церовене]], край което се свързва с второкласния [[републикански път II-81]] ([[София]] – Монтана – Лом). Общински път свързва Якимово на север със село [[Комощица]]. Населението на село Якимово, наброявало 6643 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към [[1934]] г. и 7052 към [[1946]] г., намалява до 2989 към [[1992]] г. и 1593 (по текущата демографска статистика за населението) към [[2020]] г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=5297&ezik=bul Справка за населението на с. Якимово, общ. Якимово, обл. Монтана.]</ref> При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1670 лица, за 1395 лица е посочена принадлежност към „българска“ [[етническа група]], за 237 – към [[цигани|ромска]], за 5 – към други и за останалите не е даден отговор.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Якимово, община Якимово]</ref> == История == === Образуване === Османски данъчни регистри от 1530 г. го споменават като село Прагорелец. До 1895 г. селата Прогорелец, Котеновци и Войници съществуват като самостоятелни общини. В началото на 1896 г. те се обединяват в една община с център село Прогорелец. През 1920 г. община село Прогорелец е разделена на две самостоятелни административни единици с центрове село Прогорелец и село Котеновци. През 1934 г. те отново се обединяват в една община с център село Прогорелец.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=16374 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 17К „Селско общинско управление – с. Прогорелец“; История на фондообразувателя]</ref> С Указ на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание]] № 236 от 22 май 1950 г. село Погорелец се именува Якимово<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54834&ezik=bul&e=81805 Справка за с. Якимово, общ. Якимово, обл. Монтана към 01.06.1950 г.; Събитие: промяна на наименование]</ref> – на името на [[Яким Атанасов]], роден в Прогорелец секретар на околийския комитет на [[Българска комунистическа партия|БКП]], заловен при [[Партизанско движение в България|партизанска акция]] и екзекутиран в Ломския затвор в началото на 1944 г.<ref>[[Енциклопедия „България“]], том 1, стр. 152, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1978]] г.</ref> През юни 1950 г. към село Якимово са присъединени селата Войници и Котеновци.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=54834&ezik=bul&e=81849 Справка за с. Якимово, общ. Якимово, обл. Монтана към 11.06.1950 г.; Събитие: присъединяване]</ref> === Църква === По сведения от книгата на Иван Георгиев „История на Якимово“, църковният храм „Свети Архангел Михаил“ – село Котеновци е построен през 1875 г., а камбанарията на храма е издигната на 11 ноември 1914 г.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=14703 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 159К „Църковно настоятелство при храм „Св. Архангел Михаил“ – с. Котеновци (Якимово); История на фондообразувателя]</ref> От месец март 1895 г. започва събиране на помощи за построяване на църковен храм в село Прогорелец. Храмът „Св. Възнесение“ в Прогорелец е изграден през 1899 г., а през 1922 г. е извършен основен ремонт на сградата.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=16450 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 125К „Църковно настоятелство при храм „Св. Възнесение“– с. Прогорелец; История на фондообразувателя]</ref> Към 2021 г. в списъците на ''Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия'' не фигурира храм в село Якимово.<ref>[https://bg-patriarshia.bg/vidin-diocese-temples Свети Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия; структура, епархии, Видинска епархия]</ref> <!-- Любопитно за селото е, че и сега полу-официално (или по друг начин казано: придобило гражданственост) на пликовете за писма или колетните пратки се изписва ''Якимово 1'', ''Якимово 2'' или ''Якимово 3''. Това е под влияние на факта, че до първата половина на ХХ век на мястото на днешното с. Якимово е имало 3 самостоятелни, обособени села: ''Прогорелец'', ''Котеновци'' и ''Войници'', които – особено след 9.IX.1944 – се разрастват до степен, че се „срастват“ и така образуват единна цялост. Но това е само привидно – жителите на Якимово (дори и младите) продължават да използват тези названия като указателни за местоположение, въпреки че границите са повече от условни – куриозно е, че може да „преминават“ – едва ли не – дори през средата на отделни къщи. Има и един „нов квартал“, обособен при разрастването на ''Прогорелец'' на северозапад и преминаването на северния бряг на река [[Цибрица]], наречен ''През Барата'' (местното название на Цибрица) или „Калафат“, има и още един квартал „Корея“ – живущите в подножието на „баира“. --> === Училище === Във всяко от трите села, обединени през 1950 г. под името Якимово, е имало едно или повече училища. ==== Прогорелец ==== Според предания, около 1860 г. поп Ангел от [[Владимирово (област Монтана)|село Люта]], който свещенодейства в село Котеновци, но обслужва и църквата в съседното село Прогорелец, събира ученици и ги учи главно на четмò, като ги подготвя за църковни певци. През периода 1860 – 1870 г. е построена специална сграда за училище в църковния двор, с две класни стаи и канцелария. От тогава училището започва своята просветна работа. През учебната 1897/1898 г. броят на учениците в това ''начално училище'' е 65.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15150 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 387К „Начално училище „Цар Борис“ – с. Прогорелец“; История на фондообразувателя]</ref> През 1915 г. е започната постройка за ''прогимназия''<ref>Училище, даващо общообразователна подготовка след началното училище и преди гимназията.</ref>. Поради [[Първа световна война|Първата световна война]] строителството е преустановено. Сградата не е завършена, но през учебната 1915/1916 г. е открит I прогимназиален клас. Заниманията са водени в частно помещение до 1919 г. През есента на същата година обучението се води в новата сграда. През учебната 1919/1920 г. в селото се открива и III прогимназиален клас. През 1923 г. е започнат строеж на нова училищна сграда, в която се влиза през учебната 1924/1925 г. Прогимназията и началното училище съществуват самостоятелно до учебната 1948/1949 г., когато се обединяват в едно ''[[Основно училище]] „Д-р [[Петър Берон]]“''.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15152 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 388К „Прогимназия – с. Прогорелец“; История на фондообразувателя]</ref> След образуването през 1950 г. на село Якимово, училището претърпява редица материални и главно организационни промени, свързани и с промените в системата от училища в съставящите Якимово бивши села. В резултат на промените училището – вече ''Средно училище „Д-р Петър Берон“''<ref>[https://reg.mon.bg/Schools/schinfo?68972 Министерство на образованието и науката, Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Средно училище „Д-р Петър Берон“, област Монтана, община Якимово, село Якимово]</ref>, към 2021 г. е единственото училище за общообразователна подготовка в Якимово.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15951 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 503 „Основно училище „Доктор Петър Берон“ – с. Якимово (1944 – )“; История на фондообразувателя]</ref> В село Прогорелец на 15 ноември 1926 г. е открито ''Допълнително земеделско училище'' за запознаване на населението с научната организация на селското стопанство и обработка на земята чрез провеждане на опити. Училището е с два отдела – мъжки и женски. Закрито е през 1948 г.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=14817 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 216К „Допълнително земеделско училище – с. Прогорелец“; История на фондообразувателя]</ref> ==== Котеновци ==== Училище в село Котеновци до 1926 г. има при черквата „Свети Архангел Михаил“. На стопански начала населението построява училищна сграда, която започва да се ползва от 1926 г. Средства за училището са набирани чрез продажбата на житото, постъпващо от специално наложения на населението налог „жито“. Малки подобрения на материалната база се правени след [[Деветнадесетомайски преврат|19 май 1934 г.]] По-късно то функционира под името „Васил Левски“.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15129 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 375К „Основно училище „Васил Левски“ – с. Котеновци (с. Якимово)“; История на фондообразувателя]</ref> След обединяването през 1950 г. на трите села, училището „Васил Левски“ в квартал 2 на село Якимово (бившето Котеновци) е водоснабдено и хигиенизирано, училищният двор е разширен, терасиран, озеленен и ограден, построени са училищен стол, баня, физкултурна площадка. През учебната 1960/1961 г. училището прераства в осмокласно. От септември 1984 г. училището става начално и в него се обучават деца в I, II и III клас, в три паралелки с общо 65 деца.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15913 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 459 „Основно училище „Васил Левски“ – с. Котеновци (с. Якимово)“; История на фондообразувателя]</ref> Към 2021 г. училище „Васил Левски“ в село Якимово не функционира. Основното училище „Кирил и Методий“ в село Котеновци има началото си през 1898 г. в специално направена малка сграда с една класна стая и една канцелария. Всички деца са обучавани на едно място. По-късно, когато са събрани повече деца, те са разделени на 4 отделения, а отделенията – на паралелки. Обучавани са в по едно помещение на 5 частни къщи в различни краища на селото. През 1920 г. са открити V и VI клас, а в 1936 г. и пълна прогимназия, като идват и децата от село [[Черешовица]]. През 1939 г. се поставят основите на ново училище. През време на [[Втора световна война|войната]] строежът му е изоставен и е довършен през 1949 г. През 1950 г. училището е открито. В него се нанася поради липса на помещение и общинският съвет. През 1941 г. учебните занятия започват на 3 ноември поради епидемията от [[полиомиелит|детски паралич]] в страната. През 1944 г. във връзка със [[Деветосептемврийски преврат|събитията на 9 септември]] учебните занятия започват по-късно, на 15 октомври. Първоначално малобройни, учениците постепенно се увеличават.<ref name=фонд661>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=16091 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 661 „Основно училище „Кирил и Методий“ – с. Котеновци“; История на фондообразувателя]</ref> През 1952 г. в училище „Кирил и Методий“ в квартал 2 на село Якимово паралелките в началния курс стават три, през 1954 г. – 4, а след началния курс – пълна прогимназия. Заради пътуването на учениците от село Черешовица, през 1954 г. се поставя началото на общежитие, а през 1959 и 1960 г. – и на ученически стол (трапезария). През 1961/1962 г. се въвежда полу[[интернат]]но обучение. През 1962/1963 г. е открит осми клас с учениците на селата Черешовица и [[Лесковец]]. През 1964/1965 г. започва строеж на голямо общежитие и през 1966 г. учениците се нанасят в него.<ref name=фонд661/> Към 2021 г. училище „Кирил и Методий“ в село Якимово не функционира. ==== Войници ==== В село Войници училище има от около 1863 г. Децата са обучавани на черковнославянски език от учител-[[аба (плат)|абаджия]] от село [[Ерден]] в частно помещение. След [[Освобождение на България|Освобождението]] училището е преместено в обществена сграда при черквата, в която има две класни стаи, а отдолу мазе и обор за селския добитък. В това училище се учи до опожаряването му през 1891 г. На мястото на изгорялото училище е построено ново, което е открито през 1893 г. През периода 1933 – 1938 г. училището е само начално, с четири отделения по една паралелка, като две отделения се помещават в училищната сграда и две – в частни помещения. На 5 април 1938 г. със събрани средства от хората започва строеж на нова училищна сграда. До края на лятото са били направени сутеренът и първият етаж на това училище. Новата учебна 1938/1939 г. започна в новата сграда, с откриването на прогимназия, само с първи прогимназиален клас. В нея учат и ученици от село [[Черни връх (област Монтана)|Черни връх]]. През учебната 1939/1940 г. е взето решение да се надстрои и втори етаж на училището. Откриват се втори и трети класове при прогимназията.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15272 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 468К „Основно училище „Елин Пелин“ – с. Войници“; История на фондообразувателя]</ref> В този вид училището, носещо името „Елин Пелин“, просъществува до 1961 г., когато поради намалелия брой на децата прогимназията се прехвърля в квартал 2 на село Якимово (в бившето Котеновци). Училището става начално и остава такова до 1966 г., когато и началният курс се прехвърля в квартал 2 на Якимово, а в училищната сграда се открива начално помощно училище.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=16089 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 659 „Основно училище „Елин Пелин“ – с. Якимово“; История на фондообразувателя]</ref> Помощното училище има на I етаж класни стаи, а на II етаж – спални помещения. В училището се обучават 101 ученика в 12 паралелки – I, II, III и IV класове с по три паралелки. През 1979 г. са построени две изолационни стаи за болни ученици и салон за провеждане на отдиха на учениците. Построена е нова сграда към училището, където се помещават спалните на учениците. През 1981/1982 г. е обзаведен нов [[логопедия|логопедичен]] кабинет. През 1997 г. помощното училище „Елин Пелин“ в село Якимово се закрива, като учениците, както и техните лични дела се преместват в Помощно училище „Д-р Петър Берон“ – град Лом.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15628 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 1099 „Начално помощно училище „Елин Пелин“ – с. Якимово (1966 – 1997)“; История на фондообразувателя]</ref> === Читалище === [[Читалище]] „Просвета“ в село Прогорелец е учредено с 55 члена на 24 януари 1926 г. През 1928 г. се урежда читалня в частно помещение, която е отваряна всекидневно и в нея са излагани получаваните в читалищната библиотека 26 списания и 21 вестника. Книгите първоначално са съвсем малко, предимно подарени и се съхраняват в училището, а към 1937 г. наброяват 525. През същата година са изнесени 17 сказки и 7 театрални представления. Отначало за представленията се ползва направена от дъски подвижна сцена, а по-късно е направена постройка към училището със сцена и около 100 места.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15150 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 547К „Народно читалище „Просвета“ – с. Прогорелец (1926 – 1944)“; История на фондообразувателя]</ref> През [[1950-те]] и [[1960-те]] години читалищната дейност се разширява, развиват се всички видове художествена самодейност. При читалището има [[хор]]ов състав, театрален колектив с традиции, естрадно-сатиричен колектив.<ref name="фонд926">[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15150 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 926 „Народно читалище „Просвета“ – с. Якимово (1944 – )“; История на фондообразувателя]</ref> Читалище „Пробуда“ в село Котеновци е основано през 1935 г. Помещавало се е в частна къща на първия етаж. При читалището първоначално има библиотека с малък брой книги, а към 1975 г. те са 4019 броя. През [[1960-те]] години при читалището има самодеен театрален колектив.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15150 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 965 „Народно читалище „Пробуда“ – с. Котеновци (1944 – )“; История на фондообразувателя]</ref> През март 1978 г. се приема предложението<ref>Протокол № 5 от 21 март 1978 г. на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет, решение № 44, т. 4</ref> двете читалища в село Якимово да се закрият, като новото читалище носи наименование Народно читалище „[[Алекси Беремлиев]]“.<ref name="фонд926"/> === Кооперативно селско стопанство === [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|ТКЗС]] – село Прогорелец е основано на 27 септември 1946 г. от 59 учредители. Избран е стопански съвет от 5 члена. За председател е избран Здравко Миланов Канов. С протокол № 92 от 26 юни 1949 г. са приети в ТКЗС 132 кооператори, а през 1950 г. изцяло е кооперирана земята в селото<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15951 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 182 „Трудово кооперативно земеделско стопанство – с. Прогорелец (с. Якимово) (1946 – 1958)“; История на фондообразувателя]</ref>, като има данни и за насилствено коопериране на несъгласните<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 149}}</ref>. ТКЗС – село Котеновци е основано на 14 февруари 1949 г. от 80 учредители. За председател на стопанството е избран Григор Живков Първанов. През 1950 г. е извършена масовизация и се приети още 241 членове-кооператори.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15951 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 183 „Трудово кооперативно земеделско стопанство – с. Котеновци (с. Якимово) (1949 – 1958)“; История на фондообразувателя]</ref> ТКЗС – село Войници е основано на 15 февруари 1949 г. от 39 учредители. За председател на стопанството е избран Петър Миланов Станчев. През 1950 г. е извършена масовизация и са приети още 207 членове-кооператори, а през 1956 г. – още 20 домакинства.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15951 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 184 „Трудово кооперативно земеделско стопанство – с. Войници (с. Якимово) (1949 – 1958)“; История на фондообразувателя]</ref> Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) – село Якимово е образувано през 1959 г. след обединяването в едно на земеделските стопанства от квартали 1, 2 и 3 (съответно бившите села Прогорелец, Котеновци и Войници) на село Якимово. Обединеното стопанство разполага с 8400 [[ha]] земя. Отглеждат се зърнени култури, технически култури, зеленчуци, фуражни култури, трайни насаждения. През 1974 г. част от дейностите на стопанството преминават постепенно към [[Аграрно-промишлен комплекс|АПК]] – Вълчедръм. От януари 1975 г., след решение на общото събрание, обединеното стопанството преминава изцяло с всички активи и пасиви към АПК – Вълчедръм под формата на ''Комплексна бригада – село Якимово'', като губи своята самостоятелност. Ломският районен съд с решение от 1988 г. регистрира Комплексната бригада. След поредица промени в организационните форми, включително съществувалия през периода 1979 – 1989 г. Аграрно-промишлен комплекс „[[Вилхелм Пик]]“ – село Якимово<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15951 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 1382 „Аграрно-промишлен комплекс „Вилхем Пик“ – с. Якимово (1979 – 1989)“; История на фондообразувателя]</ref>, с Решение № 748/6.III.1991 г. на Окръжен съд [[Монтана|Михайловград]], публикувано в [[Държавен вестник]] брой 29 от 12 септември 1991 г. комплексната бригада село Якимово се преобразува в ТКЗС "Якимово” – село Якимово с предмет на дейност производство и реализация на селскостопанска продукция. След Решение № 29/1Х.1992 г. на Окръжен съд Михайловград за прекратяване дейността на ТКЗС "Якимово” – с. Якимово, областният управител – Михайловград назначава ликвидационен съвет.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15951 Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Монтана – 24, фонд 877 „Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство – с. Якимово (1959 – 1973; 1988 – 1995)“; История на фондообразувателя]</ref> == Културни и природни забележителности == [[Файл:NHMB-Yakimovo-treasure-2-1-centuryBC.jpg|ляво|мини|Съкровището, изложено в НИМ]] През 1972 г. край Якимово е открито [[сребро|сребърно]] [[съкровище]] (сега се съхранява в [[Национален исторически музей|НИМ]] в София). Състои се от 4 конични купи, [[кантарос]], 2 масивни [[гривна|гривни]], с краища змийски глави и 2 апликации. Всички предмети са изработени от [[сребро]], чрез съчетание на местни и елински техники на [[металобработване]]. [[Съкровище]]то датира от II-I в. пр. Хр. и е свързано най-вероятно с изкуството на [[скордиски]]те (смесено трако-келтско население в дн. СЗ България и източна Сърбия). Коничната сребърна купа от Якимовското съкровище принадлежи към най-разпространения тип съдове от времето на късния [[елинизъм]]. Подобни вази са открити из целия древен свят и датират главно, именно от периода II-I в. пр.н.е. По-редки са купите с фигурални изображения по стените. Съдът от Якимово е интересен с образа на [[конник]], който – макар и доста фрагментиран – дава представа за изкуството по нашите земи през този период. Цялата му моделировка, вниманието към подробностите, йератичността на позите, грубото позлатяване, широкото използване на насечката – са характерните белези на този стил, който не трябва да се свързва с определена етническа група, а принадлежи на една огромна интернационална културна общност. В образа на [[конник]]а може да видим промеждутъчното звено между конния герой от тракийските паметници от V-IV в. пр.н.е. и хилядите оброчни плочки от [[римска епоха|римската епоха]]. == Редовни събития == Съборът на Якимово се провежда през май или юни, неделята след [[Спасов ден]]. == Личности == * [[Мирон Литов]] (1913 – ?), български генерал и партизанин <!-- == Литература == --> * [[Живко Миланов (юрист)]] (1927 – 2017) == Политика == * [[2003]] – Илия Йорданов (Заедно за Якимово) печели на първи тур с 63% срещу Георги Тодоров ([[НДСВ]]). * [[1999]] – Юлия Кръстева (независим) печели на втори тур с 53% срещу Сашко Савков ([[БСП]], [[Българска евролевица]], [[БББ]], [[БЗНС Александър Стамболийски]], [[БКП Георги Димитров]]). * [[1995]] – Сашко Савков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, [[ПК Екогласност]]) печели на първи тур с 51% срещу Юлия Кръстева (независим). == Поминък == Един от основните поминъци на хората в региона е [[земеделие]]то и [[животновъдство]]то. Най-често срещаните култури са [[царевица]], [[слънчоглед]], [[ечемик]], [[жито]], [[овес]], [[люцерна]] и други. Сред [[домашни животни|домашните животни]] най-често отглеждани са [[крава|крави]], [[кон]]е, [[овца|овце]], [[коза|кози]], [[прасе]]та, [[кокошка|кокошки]] и други [[птици]]. [[Кон]]ят и [[магаре]]то са основни животни, присъстващи почти във всеки дом. Има много подземни води, преминаващи под селото. Геоложкият строеж и [[климат]]ът са добри. [[Валеж]]ите са умерени. == Религия == В селото има православна църква „Св. Възнесение“, с енорийски свещеник Станимир Тодоров. На 19 октомври 2010 г. в енорията е извършено масово [[кръщение]], а на 2 май 2011 г. – масово безплатно [[венчание]]. Отец Тодоров събира помощи от цяла [[България]], които раздава на [[енориаш]]ите си. == Други == В село Якимово през 2005 г. е открита първата и единствена зала за [[кърлинг]] в [[Източна Европа]]. Залата е построена по канадска технология. Комплексът включва още: хотелски стаи, фитнес-център и басейн, и е пригоден и за хора с физически увреждания. <!-- === Кухня === --> == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.iakimovo.org/ Официален сайт на Село Якимово] <!-- * [http://www.mig-boychinovtsi.eu МИГ Бойчиновци-Якимово] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20201021071201/http://mig-boychinovtsi.eu/ |date=2020-10-21 }} --> * [https://www.sabori.bg/folk_fest_sub/view.html?oid=22740 SABORI.BG; Фолклорни фестивали, събори и панаири; ''Събор на Спасовден в с. Якимово'', 13.06.2021 г.] * [http://www.dveri.bg/content/view/12094/29/ В деня на св. Иван Рилски в с. Якимово, Ломско, ще се извърши общо кръщение] * [http://www.dveri.bg/content/view/12697/29/ Безплатни венчания ще бъдат извършени в деня на св. цар Борис] * [http://www.dveri.bg/content/view/12578/29/ Свещеникът на с. Якимово събира помощи за бедните си енориаши] * [https://www.vbox7.com/play:bcc0de51e1# vbox7; ''Църквата „Света Петка“ в с. Якимово – стълб в Северозапада. Отново изографисана'' – Агро. Тв, 18.03.2016] * [https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-023.jpg Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-023] {{Община Якимово}} [[Категория:Села в област Монтана]] [[Категория:Населени места в община Якимово]] 5yypjgx2526wga2uuvwdftoi7gb7hob 0 14057 11473788 11343734 2022-07-29T06:40:48Z Spiritia 1272 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение}} {{Селище в България | екатте = 35434 | надм-височина = 586 | пощ-код = 2431 | тел-код = 07742 | сев-ширина = 42.483 | изт-дължина = 22.833 | площ = 28,604 | население=545 }} '''Калище''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Ковачевци]], [[област Перник]]. == Етимология == Според легендата млад турчин искал да вземе българска мома за харема си и избрал мома от селото. Тя го наръгала с нож и баща му се заканил да превърне цялото село само в пепел и калище. Според друга легенда преди много години селото се е казвало Калинка. През [[17 век]] настанала [[чума|чумна]] епидемия и хората започнали да измират. За да оцелеят здравите, селото взема решение да се премести на ново място, близо до старото. Без покъщнина, оставяйки близките си болни в старото село, хората се заселили на новото място и започнали всичко отначало. Заразените останали в старото село и техните близки всеки ден им оставяли храна до параклиса на гробището. За да изплашат чумата, хората кръстили новото село с грозното име ''Калище''. == География == Село Калище се намира в [[планина|планински]] район на 1 километър от [[Пчелина (язовир на Струма)|язовир Пчелина]]. Отстои на 9 км южно от [[Ковачевци (област Перник)|Ковачевци]]. Съседни на Калище са селата: [[Поцърненци]], [[Егълница]], [[Блатешница]], [[Жабляно]] и [[Лобош]]. Селото е от пръснат тип селища, множеството му махали са разположени из най-южните възвишения на планината [[Черна гора (планина в България)|Черна гора]] и по северните предпланински хълмове на [[Конявска планина]]. Средището му се намира не далеч от едноименната спирка на [[Железопътна линия 6 (България)|жп линията София – Кюстендил]]. Средната надморска височина на селото е 585 м. == История == Районът на днешното село Калище е бил населен още през древността. Доказателство за това са разкритото антично селище в местността „Хайдушки лак“ и [[некропол]]ът от същия период в Джалева махала. Ценен културно-исторически паметник, намерен в землището на селото, е [[Калищка стела|Калищката стела]], открита през 1963 година, съхранявана днес в [[Регионален исторически музей (Перник)|Историческия музей]], Перник. През Средновековието село Калище е документирано за първи път в османските данъчни документи на [[Кюстендилски санджак]]. То се среща в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., където под същото име – Калища – е вписано към нахия [[Сирищник]], прераснала по-късно в [[кааза]], а от първата половина на XVIII в. до Освобождението то е неизменна част от кааза Радомир. Материално свидетелство от средновековния период е запазената до наши дни гробищна църква „Св. Атанасий“. Макар и намираща се днес в много лошо състояние и да се нуждае от възстановяване<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://svetimesta.com/Средновековни-църкви/Св.%20Атанасий%20-%20с.%20Калище | заглавие = „Св. Атанасий“ - с. Калище| достъп_дата = 14 ноември 2020| фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>, в нея има оцелял [[стенопис]] от 17 век, има и стари предмети, например два кръста. В днешната махала над футболното игрище има стар кръст от 15 век. През XVIII – началото на XIX в. откъслечна информация за селото има в помениците на [[Рилския манастир]], в които се споменават имената на свещениците, предвождали групи поклонници към обителта. Сведенията за Калища зачестяват особено след средата на XIX в., когато започва да се среща и в църковните списъци на Кюстендилската епархия. През [[Възраждане]]то, макар и с малко закъснение, жителите на Калища не остават чужди на общонационалния духовен подем. През 1878 г. те построяват новата и просторна църква „Св. Атанасий“, носеща името на стария селски храм. == Забележителности == [[Файл:Калищенските баби в Париж.JPG|мини|250п|Калищенските баби]] В селото има фолклорна група, известна под името ''„[[Калищенските баби]]“'', а също така и състав за [[стари градски песни]]. Интерес представлява [[Св. Атанас (Калище)|гробищната църква „Св. Атанас“]]. === Паметници === * [[Паметник на опълченците (Калище)]] * Ценен културно-исторически паметник е каменната статуя на тракийски вожд от с. Калище, която се съхранява в Историческия музей, Перник. == Редовни събития == [[Файл:Kalishte-Surova.jpg|мини|250п|''Сурова'' в Калище]] * Землячески събор – провежда се през последната [[събота]] и [[неделя]] на месец [[юни]] * ''Сурова'' – празнува се между [[13 януари|13]] и [[14 януари]] == Личности == ; Родени в Калище * {{флагче|България}} [[Асен Стоичков]] (1899 – ?), български офицер, полковник * {{флагче|България}} Григор Динев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Михаил Чаков]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32]</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Гърков]] (1841 – 1946), български опълченец * {{флагче|България}} [[Методи Андонов]] (1932 – 1974), театрален и филмов режисьор * {{флагче|България}} [[Тодор Стаменов]], български революционер и опълченец * {{флагче|България}} Яни Алексов, 30-годишен, [[Македоно-одринско опълчение|македоно-одрински опълченец]], жител на София, Лазарет на МОО, носител на бронзов медал<ref>{{МОО|20}}</ref> * {{флагче|България}} [[Васил Бинев]] (р. 1957), актьор == Бележки == <references /> {{Община Ковачевци}} [[Категория:Села в област Перник]] [[Категория:Населени места в община Ковачевци]] c5o3ti6hn7hz4551cw239a2edla1kse 0 14179 11473190 11473187 2022-07-28T12:02:19Z Kalisto9898 201898 /* Културни и природни забележителности */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Slishovtsi museum 01.JPG | картинка-описание = Музеят в Слишовци | екатте = 67458 | надм-височина = 795 | пощ-код = 2484 | тел-код = 07734 | сев-ширина = 42.800 | изт-дължина = 22.467 | площ = 8,473 }} '''Слишовци''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Трън]], [[област Перник]]. == География == Село Слишовци се намира в [[планина|планински]] район близо до границата с Република Сърбия. Селото е близо до връх Руй. == История == Селото е старо. По предание първите заселници на Слишовци са дошли от Босилеградско, Краището и Клисура, а името му е дадено от болярин (хунски княз) на име Слишай. Той се влюбил в красиво момиче от селото, но за зла участ момичето се разболяло и умряло. И за да му напомня за него, боляринът се заселил в този район, а селото било наречено Слишовци.<ref>[https://toponymio.wordpress.com/2019/12/13/trynski_sela_6/?fbclid=IwAR0ja-L2mGX6dGzNfUDKEBGpmDi5m0l3yDIUgus0tv8bwDY3aSsAqXor2Po#_ftnref5 Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.]</ref> Селото се споменава в османотурски регистри като Слушовица (1451 г.)<ref>ИБИ – Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХIII 363</ref>, Ишлушувидже (1453 г.), Ислишофча (1624 г.)<ref>Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.461.</ref> и Слишовци през ХVIII в. в Поп Стефанов поменик.<ref>Опис III ─ Стоянов, М., Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. III. С., 1964, л.60б</ref> От много по-ранни периоди са открити следи в околностите на селото от старинни водопроводи. Намерени са множество пръстени, водопроводни тръби. В землището са намерени три каменни чука, част от керамична брадвичка, старинни монети, грънчарски произведения и др.<ref>[https://toponymio.wordpress.com/2019/12/13/trynski_sela_6/?fbclid=IwAR0ja-L2mGX6dGzNfUDKEBGpmDi5m0l3yDIUgus0tv8bwDY3aSsAqXor2Po#_ftnref5 Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.]</ref> Западно от селото в местността Манастир е имало няколко манастира като „Св. Рангел“, „Св. Петка“, „Св. Илия“, които при нахлуването на кърджалиите в Трънско били опожарени, а монасите – избити.<ref>Цветкова, Лалка. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016, с. 101.</ref> <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == [[Файл:Slishovtsi museum 02.JPG|мини|ляво|Паметникът]] [[Файл:Monomenta prez 80te.jpg|мини|Паметникът през 80-те год., детайл]] [[Файл:Znepole Slishovci.jpg|мини|Знеполе и Слишовска могила]] Паметникът, издигнат на Слишовска могила<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=323 }}</ref>, е на няколко километра от българо-сръбската граница. Кулата камбанария е била построена със средства на местните хора през 30-те години на XX век. Тя е висока 25 метра. Издигната е след Ньойския договор, за да може звука от камбаната да напомня на българите, останали зад граничната бразда, че не са забравени. [[File:Ограбена костница (антична могила) от иманяри в село Слишовци (1).jpg|thumb|Ограбена костница (антична могила) от иманяри в село Слишовци (1)]] Античната тракийска могила (Слишовса можила) е ограбена в краят на 90те години от иманяри. [[File:Почивен дом на БА в с. Слишовци.jpg|thumb|Почивен дом на Българската армия в село Слишовци]] В селото има почивна станция на МНО, която не функционира и е в разруха. [[File:Спортен комплекс в с. Слишовци.jpg|thumb|Спортен комплекс в село Слишовци]] В село Слишовци има голяма спортна открита площадка с открити басейни,тенискортове, баскетболни, волейболни игрища и градини за малки деца и възрастни. [[File:Изглед към почивният дом и спортната площадка.jpg|thumb|Панорама на спортно-почивният комплекс на БА в с. Слишовци]] През 90-те години там са настанени американски войници, които ремонтират болницата в гр. Трън. Периодът съвпада с войната в Сърбия. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/bg/a/blagotvoritelen-trg-za-kulata-kambanariya-v-s-slishovtsi|заглавие=Благотворителен търг за кулата-камбанария в с. Слишовци|автор=БНТ1|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> След 1944 г. на мястото на камбанарията е направен мемориал с музей (според някои и костница<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zapadno.com/2018/06/05/събират-пари-за-да-върнат-комунистиче/|заглавие=Събират пари, за да върнат комунистическия символ край Слишовци към автентичния му вид на камбанария|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=zapadno.com|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>). Паметникът е включен в регистъра на военните паметници за Пернишка област.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zapadno.com/2019/12/23/5-те-хиляди-лева-за-паметника-в-слишовци/|заглавие=5-те хиляди лева за паметника в Слишовци ще са за почистването му, което ще е през пролетта|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=zapadno.com|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>. Музеят и костницата са затворени, но селото още може да се похвали с красивата река Ерма и балканската пъстърва. В гората към сръбската граница има паметник на Замръзналия войник, има и кръст в земята. В планината над селото има дервишка военна комуникационна мачта която е Национален стратегически обект в действие.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/2/strezimirovtsi|заглавие=Ретранслатор Знеполе, до село Слишовци|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Мобилните оператора в България също имат изградени ретласлатори за различни нужди. == Личности == ; Родени в Слишовци * {{флагче|България}} [[Асен Юлиянов]], държавен и строителен деец, дългогодишен заместник-министър на строежите. == Бележки == <references /> {{Община Трън}} [[Категория:Села в област Перник]] [[Категория:Населени места в община Трън]] [[Категория:Краище]] [[Категория:Знеполе]] 6y58xekdt9zj0pobnmrokvg7me2m10v 11473211 11473190 2022-07-28T12:25:19Z Kalisto9898 201898 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Slishovtsi museum 01.JPG | картинка-описание = Музеят в Слишовци | екатте = 67458 | надм-височина = 795 | пощ-код = 2484 | тел-код = 07734 | сев-ширина = 42.800 | изт-дължина = 22.467 | площ = 8,473 }} '''Слишовци''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Трън]], [[област Перник]]. == География == Село Слишовци се намира в [[планина|планински]] район близо до границата с Република Сърбия. Селото е близо до връх Руй. == История == Селото е старо. По предание първите заселници на Слишовци са дошли от Босилеградско, Краището и Клисура, а името му е дадено от болярин (хунски княз) на име Слишай. Той се влюбил в красиво момиче от селото, но за зла участ момичето се разболяло и умряло. И за да му напомня за него, боляринът се заселил в този район, а селото било наречено Слишовци.<ref>[https://toponymio.wordpress.com/2019/12/13/trynski_sela_6/?fbclid=IwAR0ja-L2mGX6dGzNfUDKEBGpmDi5m0l3yDIUgus0tv8bwDY3aSsAqXor2Po#_ftnref5 Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.]</ref> Селото се споменава в османотурски регистри като Слушовица (1451 г.)<ref>ИБИ – Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХIII 363</ref>, Ишлушувидже (1453 г.), Ислишофча (1624 г.)<ref>Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.461.</ref> и Слишовци през ХVIII в. в Поп Стефанов поменик.<ref>Опис III ─ Стоянов, М., Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. III. С., 1964, л.60б</ref> От много по-ранни периоди са открити следи в околностите на селото от старинни водопроводи. Намерени са множество пръстени, водопроводни тръби. В землището са намерени три каменни чука, част от керамична брадвичка, старинни монети, грънчарски произведения и др.<ref>[https://toponymio.wordpress.com/2019/12/13/trynski_sela_6/?fbclid=IwAR0ja-L2mGX6dGzNfUDKEBGpmDi5m0l3yDIUgus0tv8bwDY3aSsAqXor2Po#_ftnref5 Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.]</ref> [[File:Черквата и в с. Слишовци на ул 'Неизвестна' № 47.jpg|thumb|Черквата в село Слишовци на ул. 'Неизвестна' № 47]] Западно от селото в местността Манастир е имало няколко манастира като „Св. Рангел“, „Св. Петка“, „Св. Илия“, които при нахлуването на кърджалиите в Трънско били опожарени, а монасите – избити.<ref>Цветкова, Лалка. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016, с. 101.</ref> <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == [[Файл:Slishovtsi museum 02.JPG|мини|ляво|Паметникът]] [[Файл:Monomenta prez 80te.jpg|мини|Паметникът през 80-те год., детайл]] [[Файл:Znepole Slishovci.jpg|мини|Знеполе и Слишовска могила]] Паметникът, издигнат на Слишовска могила<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=323 }}</ref>, е на няколко километра от българо-сръбската граница. Кулата камбанария е била построена със средства на местните хора през 30-те години на XX век. Тя е висока 25 метра. Издигната е след Ньойския договор, за да може звука от камбаната да напомня на българите, останали зад граничната бразда, че не са забравени. [[File:Ограбена костница (антична могила) от иманяри в село Слишовци (1).jpg|thumb|Ограбена костница (антична могила) от иманяри в село Слишовци (1)]] Античната тракийска могила (Слишовса можила) е ограбена в краят на 90те години от иманяри. [[File:Почивен дом на БА в с. Слишовци.jpg|thumb|Почивен дом на Българската армия в село Слишовци]] В селото има почивна станция на МНО, която не функционира и е в разруха. [[File:Спортен комплекс в с. Слишовци.jpg|thumb|Спортен комплекс в село Слишовци]] В село Слишовци има голяма спортна открита площадка с открити басейни,тенискортове, баскетболни, волейболни игрища и градини за малки деца и възрастни. [[File:Изглед към почивният дом и спортната площадка.jpg|thumb|Панорама на спортно-почивният комплекс на БА в с. Слишовци]] През 90-те години там са настанени американски войници, които ремонтират болницата в гр. Трън. Периодът съвпада с войната в Сърбия. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/bg/a/blagotvoritelen-trg-za-kulata-kambanariya-v-s-slishovtsi|заглавие=Благотворителен търг за кулата-камбанария в с. Слишовци|автор=БНТ1|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> След 1944 г. на мястото на камбанарията е направен мемориал с музей (според някои и костница<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zapadno.com/2018/06/05/събират-пари-за-да-върнат-комунистиче/|заглавие=Събират пари, за да върнат комунистическия символ край Слишовци към автентичния му вид на камбанария|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=zapadno.com|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>). Паметникът е включен в регистъра на военните паметници за Пернишка област.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zapadno.com/2019/12/23/5-те-хиляди-лева-за-паметника-в-слишовци/|заглавие=5-те хиляди лева за паметника в Слишовци ще са за почистването му, което ще е през пролетта|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=zapadno.com|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>. Музеят и костницата са затворени, но селото още може да се похвали с красивата река Ерма и балканската пъстърва. В гората към сръбската граница има паметник на Замръзналия войник, има и кръст в земята. В планината над селото има дервишка военна комуникационна мачта която е Национален стратегически обект в действие.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/2/strezimirovtsi|заглавие=Ретранслатор Знеполе, до село Слишовци|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Мобилните оператора в България също имат изградени ретласлатори за различни нужди. == Личности == ; Родени в Слишовци * {{флагче|България}} [[Асен Юлиянов]], държавен и строителен деец, дългогодишен заместник-министър на строежите. == Бележки == <references /> {{Община Трън}} [[Категория:Села в област Перник]] [[Категория:Населени места в община Трън]] [[Категория:Краище]] [[Категория:Знеполе]] 45c2hoh1xnxylcajl6c0fmyq86ji8so 11473738 11473211 2022-07-29T04:37:37Z Kalisto9898 201898 /* Културни и природни забележителности */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | картинка = Slishovtsi museum 01.JPG | картинка-описание = Музеят в Слишовци | екатте = 67458 | надм-височина = 795 | пощ-код = 2484 | тел-код = 07734 | сев-ширина = 42.800 | изт-дължина = 22.467 | площ = 8,473 }} '''Слишовци''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Трън]], [[област Перник]]. == География == Село Слишовци се намира в [[планина|планински]] район близо до границата с Република Сърбия. Селото е близо до връх Руй. == История == Селото е старо. По предание първите заселници на Слишовци са дошли от Босилеградско, Краището и Клисура, а името му е дадено от болярин (хунски княз) на име Слишай. Той се влюбил в красиво момиче от селото, но за зла участ момичето се разболяло и умряло. И за да му напомня за него, боляринът се заселил в този район, а селото било наречено Слишовци.<ref>[https://toponymio.wordpress.com/2019/12/13/trynski_sela_6/?fbclid=IwAR0ja-L2mGX6dGzNfUDKEBGpmDi5m0l3yDIUgus0tv8bwDY3aSsAqXor2Po#_ftnref5 Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.]</ref> Селото се споменава в османотурски регистри като Слушовица (1451 г.)<ref>ИБИ – Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХIII 363</ref>, Ишлушувидже (1453 г.), Ислишофча (1624 г.)<ref>Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.461.</ref> и Слишовци през ХVIII в. в Поп Стефанов поменик.<ref>Опис III ─ Стоянов, М., Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. III. С., 1964, л.60б</ref> От много по-ранни периоди са открити следи в околностите на селото от старинни водопроводи. Намерени са множество пръстени, водопроводни тръби. В землището са намерени три каменни чука, част от керамична брадвичка, старинни монети, грънчарски произведения и др.<ref>[https://toponymio.wordpress.com/2019/12/13/trynski_sela_6/?fbclid=IwAR0ja-L2mGX6dGzNfUDKEBGpmDi5m0l3yDIUgus0tv8bwDY3aSsAqXor2Po#_ftnref5 Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.]</ref> [[File:Черквата и в с. Слишовци на ул 'Неизвестна' № 47.jpg|thumb|Черквата в село Слишовци на ул. 'Неизвестна' № 47]] Западно от селото в местността Манастир е имало няколко манастира като „Св. Рангел“, „Св. Петка“, „Св. Илия“, които при нахлуването на кърджалиите в Трънско били опожарени, а монасите – избити.<ref>Цветкова, Лалка. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016, с. 101.</ref> <!-- == Религии == --> <!-- == Обществени институции == --> == Културни и природни забележителности == [[Файл:Slishovtsi museum 02.JPG|мини|ляво|Паметникът]] [[Файл:Monomenta prez 80te.jpg|мини|Паметникът през 80-те год., детайл]] [[Файл:Znepole Slishovci.jpg|мини|Знеполе и Слишовска могила]] Паметникът, издигнат на Слишовска могила<ref>{{cite book |title=Трънско минало и съвремие|first=Авторски колектив |year=2008 |location=София |id=ISBN 978-954-383-010-7 |publisher=„Аксони-издат“ |pages=323 }}</ref>, е на няколко километра от българо-сръбската граница. Кулата камбанария е била построена със средства на местните хора през 30-те години на XX век. Тя е висока 25 метра. Издигната е след Ньойския договор, за да може звука от камбаната да напомня на българите, останали зад граничната бразда, че не са забравени. [[File:Ограбена костница (антична могила) от иманяри в село Слишовци (1).jpg|thumb|Ограбена костница (антична могила) от иманяри в село Слишовци (1)]] Античната тракийска могила (Слишовса можила) е ограбена в краят на 90те години от иманяри. [[File:Почивен дом на БА в с. Слишовци.jpg|thumb|Почивен дом на Българската армия в село Слишовци]] В селото има почивна станция на МНО, която не функционира и е в разруха. [[File:Спортен комплекс в с. Слишовци.jpg|thumb|Спортен комплекс в село Слишовци]] В село Слишовци има голяма спортна открита площадка с открити басейни,тенискортове, баскетболни, волейболни игрища и градини за малки деца и възрастни. [[File:Изглед към почивният дом и спортната площадка.jpg|thumb|Панорама на спортно-почивният комплекс на БА в с. Слишовци]] През 90-те години там са настанени американски войници, които ремонтират болницата в гр. Трън. Периодът съвпада с войната в Сърбия. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/bg/a/blagotvoritelen-trg-za-kulata-kambanariya-v-s-slishovtsi|заглавие=Благотворителен търг за кулата-камбанария в с. Слишовци|автор=БНТ1|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> След 1944 г. на мястото на камбанарията е направен мемориал с музей (според някои и костница<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zapadno.com/2018/06/05/събират-пари-за-да-върнат-комунистиче/|заглавие=Събират пари, за да върнат комунистическия символ край Слишовци към автентичния му вид на камбанария|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=zapadno.com|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>). Паметникът е включен в регистъра на военните паметници за Пернишка област.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://zapadno.com/2019/12/23/5-те-хиляди-лева-за-паметника-в-слишовци/|заглавие=5-те хиляди лева за паметника в Слишовци ще са за почистването му, което ще е през пролетта|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=zapadno.com|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>. Музеят и костницата са затворени, но селото още може да се похвали с красивата река Ерма и балканската пъстърва. В гората към сръбската граница има паметник на Замръзналия войник, има и кръст в земята. [[File:Комуникационна базова станция.jpg|thumb|Многофункционална действаща комуникационна станция ( ~ 980 м.н.в. )между селата Слишовци и Стрезимировци]] В планината над селото има дервишка военна комуникационна мачта която е Национален стратегически обект в действие.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/2/strezimirovtsi|заглавие=Ретранслатор Знеполе, до село Слишовци|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Мобилните оператора в България също имат изградени ретласлатори за различни нужди. == Личности == ; Родени в Слишовци * {{флагче|България}} [[Асен Юлиянов]], държавен и строителен деец, дългогодишен заместник-министър на строежите. == Бележки == <references /> {{Община Трън}} [[Категория:Села в област Перник]] [[Категория:Населени места в община Трън]] [[Категория:Краище]] [[Категория:Знеполе]] 20dcblbm5gn6s7f4ceiz8yydcnu5l2n 0 14736 11473557 11377737 2022-07-28T20:51:29Z Litev 24603 източник wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 41143 | надм-височина = 96 | пощ-код = 7539 | тел-код = 08624 | сев-ширина = 44.083 | изт-дължина = 27.233 | площ = 48,574 }} '''Калипѐтрово''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. Намира се в [[Силистра (община)|община Силистра]], [[Силистра (област)|област Силистра]]. То е най-голямото село в Силистра след [[Айдемир]]. == География == Селото е разположено на около 2 км южно от град [[Силистра]]. През 70-те и 80-те години на XX век е квартал на Силистра, но по-късно е самостоятелно населено място. С население от 4554 души това е седмото по големина село в България. Името му идва от „Кали Петър“, което в превод означава „Хубав Петър“. В миналото се е казвало село Станчево. Селото има редовна автобусна връзка с областния град, както и влакова с мотрисите от Самуил. На територията на селото и около него има редица предприятия и фирми, пряко свързани с развитието, както на Калипетрово, така и на областния център. == История == През 1853 година [[Никола Икономов – Жеравненеца]] съобщава за село ''Калипетра'', където вероятно получава от местното земеделско и бъчварско общество финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“,<ref>[https://www.librz.org/images/digit/Zemledelie.pdf ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820 – 1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. -Белград : В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионален исторически музей – Разград]</ref> като оставя сведения и за местните първенци. През август 1855 г. ''Цариградски вестник'' съобщава, че според получени в редакцията писма Калипетра е сред населените места, в в които е регистрирано огнище на [[холера]].<ref>Цариградски вестник, год. 5, бр. 237, 13/25 август 1855г., 4</ref> От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в [[Бабадаг]] вестник „Добруджа” издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на [[Интерниране на добруджанското население (Първа световна война)|отвлечените в Румъния добруджанци]], разпространяван под името ''Мартиролог на добруджанските първенци''. В тези списъци са запазени имената на 384 души, отвлечени от Калипетрово в [[Молдова (област)|Румънска Молдавия]] по време на [[Първата световна война]].<ref>Радостин Мирков. Кървавата бразда на Добруджа / изд. Фондация „Вигория“, Десето преработено и разширено издание, София 2019 / ISBN 978-619-7161-08-3 / стр. 168</ref> == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=2708&ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Калипетрово, община Силистра, област Силистра, НСИ“| достъп_дата = 13 ноември 2018 | издател = webcitation.org | език = }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-silistra.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 13 ноември 2018 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref> {{Демография/Численост на населението по години | 1934 = 3500 | 1946 = 3452 | 1956 = 3675 | 1965 = 3739 | 1985 = 5648 | 1992 = 6261 | 2001 = 5361 | 2011 = 4266 | 2021 = 4068 }} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<ref name="pop-stat.mashke.org, 2009 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 13 ноември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- align="center" bgcolor="#eaecf0" valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor="#eaecf0" valign=top | align="center"|Общо || 4266 || 100.00 |- |align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 2776 || 65.07 |- |align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 516 || 12.09 |- |align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 333 || 7.80 |- |align="left"|Други || 10 || 0.23 |- |align="left"|Не се самоопределят || 6 || 0.14 |- |align="left"|Не отговорили || 625 || 14.65 |} == Религии == [[Файл:BASA-2072K-1-379-3-Kalipetrovo Church.JPG|мини|250п|Снимка на камбанарията в селото, преди 1945 г.]] Село Калипетрово е с православна традиция. В центъра на селото има голям православен храм носещ името на Св. Димитър. От около 1980 г. в селото има и малобройна общност изповядваща исляма. == Обществени институции == В село Калипетрово се намира най-голямото основно училище в Силистренска област. == Културни и природни забележителности == Калипетрово има собствен празник, наречен Сбор, който по стара традиция се празнува с църковния празник на Св. Дух. Близо до селото се намира местността „Орехова гора“, чудесно място за почивка и семейни излети. В близост до местността има няколко хижи с малки ресторантчета. До Калипетрово, в посока Силистра, се намира местността „Меджиди табия“ където има стара турска крепост, превърната в музей. Крепостта е била арена на няколко руско-турски битки през 19 век. В една от тях е участвал Лев Толстой. От тази местност се разкрива панорамен изглед към голяма част от гр. Силистра, река Дунав и румънския град Кълараш. През септември 1979 г. в центъра на селото в голям двор с жилищна постройка от първите десетилетия на XX в. е уреден Етнографски комплекс.<ref>Багра Георгиева, Етнографски комплекс в с. Калипетрово / Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, 1981, стр 51-54</ref> == Редовни събития == Кукерски фестивал и събор на село Калипетрово на 12.06. Кръг от републиканския шампионат по автокрос. „С песните на [[Васила Вълчева]]“– регионален конкурс за изпълнители на народни песни. == Личности == ;Родени * [[Васила Вълчева]] (1906 – 1981), изпълнителка на добруджански народни песни * Петьо Димитров – еколог и икономист, допринесъл за екологичното равновесие за селото * [[Кирил Еников]] (1912 – 1997), учен по почвознание и агрохимия, професор * Йордан Иванов – инженер лесовъд. * Станко Димитров Каратонев (роден на 6 януари 1922 г., починал на 31.08.1985 г.) – известен строител, майстор и бригадир, участвал в строителството на много архитектурни забележителности в селото, като читалищната сграда, открита през 1964 г., новото училище „Кирил и Методий“, новото кметство и др. Много къщи от новото село също са строени от Станко Каратонев. * Младен Николов – акордеонист * [[Хрусан Калчев]] (1853 – 1937), български опълченец. == Други == Характерна и активна читалищна дейност. В селото развиват дейност няколко пенсионерски клуба със своя самодейност и участие в различни фолклорни фестивали из България. Селото разполага и с футболен отбор, който всяка година е водещ в Силистренския регион. За Калипетрово е характерна традиционната българска кухня. Калипетренци си падат малко червоугодници и обичат обилното ядене и пиенето на вино и ракия, собствено производство. Изобщо производството на последните две се е превърнало в общоселски спорт. Калипетренци са великолепни танцьори на народни танци от Добруджанската фолклорна област, които те често изпълняват в местната механа – „Добруджанска къща“. == Източници == <references /> {{Община Силистра}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Силистра]] [[Категория:Населени места в община Силистра]] 541f5qap93kdglxyizff6u2yjl5gbhe 0 15248 11473498 11466003 2022-07-28T19:07:43Z 79.100.28.0 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 62486 | надм-височина = 875 | пощ-код = 2018 | тел-код = 07124 | сев-ширина = 42.367 | изт-дължина = 23.450 | площ = 40,566 }} '''Рельово''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[Община Самоков]], [[Софийска област]]. == География == Село Рельово се намира в [[планина|планински]] район. То е разположено в [[Палакария|Палакарската котловина]] – западната част на [[Самоковска котловина]], между планините [[Плана]], [[Рила]], [[Верила]] и [[Витоша]]. Самото село е разположено на южните склонове на Плана планина, и всички къщи са с южно изложение и отлична гледка към северните склонове и ридове на Източния, Средния и Северозападния дялове на Рила, включително към дяловете на върховете [[Мусала]] и [[Мальовица]]. Рельово се намира на 10 km от [[Самоков]], 52 km от [[София]] (през Бистрица и Железница), на 20 km от Сапарева баня и на 30 km от хижа „Пионерска“ и лифтът до [[Седемте езера (хижа)|хижа „Рилски езера“]]. Най-високата точка на селото е местността „Викалото“. Климатът през зимата е мек, а през лятото – умерен до топъл. Няма индустриални замърсители. Северната част на селото опира на боровите гори на Плана, а южната на река [[Палакария]]. В района има термални води (41 градуса), с доказани лечебни и профилактични въздействия върху опорно-двигателна система и кожните дерматити. Изворите отстоят на 3 km и са обособени в отделно населено място – [[Белчински бани]]. Покрай южния край на Рельово тече река Палакария, извираща южно от [[Черни връх]] във [[Витоша]], в близост до извора на река [[Струма]]. Палакария е ляв приток на река [[Искър]] и се влива в нея недалеч от [[Язовир Искър]]. Високо над [[Лакатишка Рила]], гледайки в южна посока от Рельово, от ляво надясно подред, могат да бъдат наблюдавани следните [[Връх|планински върховете]] в Рила: върхове в Източна Рила – в далечината е Равни връх (2637 м) и други [[Ибър (връх)|върхове]] около [[Ибър (приток на Марица)|река Ибър]], Шатър (2495 м), Ястребец (2369 м) над част от ски пистите на [[Боровец]], зад него, като висок и мощен хребет се откроява [[Дено (връх)|Дено]] (2790 м), следва [[Иречек (връх)|Иречек]] (2852 м) и [[Малка Мусала]] (2902 м), а пред тях по по-близкото било водещо към Мусала се извиняват Алеко (2713 м) и [[Безименния връх]] (2792 м), като над всички тях е най-високият на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] връх [[Мусала]] (2925 м), в далчината след него остават [[Близнаците]] (2779 м); следват върхове в Средна Рила – Свети Дух (2122 м), Пчелина (2422), Малък Скакавец (2682 м); върхове в Северозападна Рила – Будачки камък (2447 м), [[Мечит (връх)|Голям Мечит]] (или Голям Медарник – 2568 м), Лопушки връх (2698 м), Попова капа (2704 м), [[Голям Купен]] (2731 м), Ловница (2695 м), [[Злия зъб]] (2678 м), [[Двуглав]] (2605 м), [[Иглата]] (2575 м), Орловец (2685 м), Елени Връх (2654 м), [[Мальовица]] (2729 м), Ушите (2547 м), Голям Мраморец (2602 м) и Малък Мраморец (2596 м), Додов връх (2661 м), Вазов връх (2669 м), върхове около и на запад от [[Седемте рилски езера]], вкл. Отовишки връх (2696 м), Сейменски камък (или Скалица – 2666 м), Кабул (2531 м), и др. == История == Около 1325 г. среднострумският феодал протосеваст [[Хрельо]] довел свои хора да плавят (промиват) желязна руда. Те се настанили в местността между доловете Маклища и Стакев дол. Хрельовите хора образували малко селище, което нарекли на името на своя господар — Хрельово. Няколко години след заселването в селото се оформят около 30 рода със следните имена: Лухови, Субеви, Вардарови, Трохарови, Попови, Милошви, Тортеви, Кичеви, Пиргови, Бандрови, Секулови, Тошови, Брадянови, Колеви, Пърлеви, Пърчови, Фусови, Плакареви, Гавадинови, Крушареви, Тенгарови, Клещанови, Кирови, Мангалджийски, Пръцрагови, Фасулкови, Шукеини, Патрови, Кукареви, Белови, Каньови, Мирчеви, Презитареви, Василеви и др. == Население == * [[1934]] г. – 1596 жители * [[1946]] г. – 1780 жители * [[1956]] г. – 1689 жители * [[1975]] г. – 987 жители * [[1992]] г. – 526 жители * [[2001]] г. – 439 жители * [[2008]] г. – 258 жители * [[2009]] г. – 248 жители * [[2010]] г. – 239 жители * [[2011]] г. – 237 жители * [[2012]] г. – 229 жители <timeline> Colors= id:lightgrey value:gray(0.9) id:darkgrey value:gray(0.8) id:sfondo value:rgb(1,1,1) id:barra value:rgb(0.6,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) ImageSize = width:455 height:303 PlotArea = left:50 bottom:50 top:30 right:30 DateFormat = x.y Period = from:0 till:2000 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = justify ScaleMajor = gridcolor:darkgrey increment:1000 start:0 ScaleMinor = gridcolor:lightgrey increment:500 start:0 BackgroundColors = canvas:sfondo BarData= bar:1934 text:1934 bar:1946 text:1946 bar:1956 text:1956 bar:1975 text:1975 bar:1992 text:1992 bar:2001 text:2001 bar:2008 text:2008 bar:2009 text:2009 bar:2010 text:2010 PlotData= color:barra width:20 align:left bar:1934 from: 0 till:1596 bar:1946 color:cobar2 from: 0 till:1780 bar:1956 from: 0 till:1689 bar:1975 from: 0 till:987 bar:1992 from: 0 till:526 bar:2001 from: 0 till:439 bar:2008 from: 0 till:258 bar:2009 from: 0 till:248 bar:2010 from: 0 till:235 PlotData= bar:1934 at:1596 fontsize:XS text: 1596 shift:(-8,5) bar:1946 at:1780 fontsize:XS text: 1780 shift:(-8,5) bar:1956 at:1689 fontsize:XS text: 1689 shift:(-8,5) bar:1975 at:987 fontsize:XS text: 987 shift:(-8,5) bar:1992 at:526 fontsize:XS text: 526 shift:(-8,5) bar:2001 at:439 fontsize:XS text: 439 shift:(-8,5) bar:2008 at:258 fontsize:XS text: 258 shift:(-8,5) bar:2009 at:248 fontsize:XS text: 248 shift:(-8,5) bar:2010 at:235 fontsize:XS text: 235 shift:(-8,5) TextData= fontsize:S pos:(20,20) text: </timeline> == Религии == [[Файл:Relyovo-church-St-Archangel-Michael.jpg|250px|мини|Църквата „Свети Архангел Михаил“]] Общността е християнска. На около 200 метра на север от центъра на селото се намира църквата „Свети Архангел Михаил“. Тя е двукорабна и една от най-големите в района. Построена е през 1922 от местните жители със собствени средства и труд. Също така има стара черква – „Свети Николай Чудотворецъ“ в гората /южен склон на Плана планина/ построена през септември 1852 година, която е вече реставрирана и отворена за посетители. (името и годината на построяване са издълбани на каменния свод на входната врата) <!-- == Обществени институции == --> == Редовни събития == * В съботата около [[29 юни]] всяка година се организира събор. Празник на селото по случай [[Петровден]]. * Провеждат се тренировки и кръгове от националното първенство по [[спортно ориентиране]]. == Места за развлечения == * Над селото се намира велопътека, носеща името Relyovo Fun Trail. Пътеката е натурална, от типа AM/Enduro с начало и край. Дължината ѝ е над 1 км и е подходяща за напреднали и начинаещи. * Близо до селото има барбекю беседка. * В гората над селото се намира и ловна хижа „Рельово“. == Личности == * Алекси Мишев – партизанин, убит при акция на 25 юни 1943 г. в гр. Самоков <ref>[https://vestnikpriatel.com/накратко-193/ vestnikpriatel.com]</ref> * [[Ангел Главев]] (р. 1953), български офицер, бригаден генерал * Даниела Тренчева – журналист * [[Иво Танев]] – певец и телевизионен водещ * Любчо Трохаров – дипломат * Милена Кирова – репортер в национална медия * [[Никол Станкулова]] – [[Модел (личност)|Модел]] и [[Телевизионен водещ|Тв водеща]] * [[Паисий Хилендарски]] – Рельово е в спора за родното място на [[българи|българския]] народен [[будител]] и духовник, автор на „[[История славянобългарска]]“<ref>[http://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=2189&type=.pdf journals.uni-vt.bg]</ref> * Христо Георгиев Рътаров – кмет на селото в периода 1934 г. – 1936 г., [[Масови убийства при комунистическите режими|убит и безследно изчезнал през 1944 г.]] * [[Янкул Хрельовски]] – книжовник живял и творил през 18 век. * Яни Стоименов - бизнесмен <!-- == Литература == --> <!-- == Други == --> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.facebook.com/relyovo.tk Страница за селото във Facebook] * [http://miro.pcheaven.eu/2017/08/relyovo-rayat-v-planinata.html Рельово – Раят в планината] * [https://no-brainz.eu/relyovo-fun-trail/ Relyovo Fun Trail] {{Община Самоков}} [[Категория:Села в Софийска област]] [[Категория:Населени места в община Самоков]] s4sn4a62c4lurgr7j8zkya0z97tus6z 11473541 11473498 2022-07-28T20:11:09Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/79.100.28.0|редакции на 79.100.28.0]] ([[User talk:79.100.28.0|б]].), към версия на 91.139.213.126 wikitext text/x-wiki {{Селище в България | екатте = 62486 | надм-височина = 875 | пощ-код = 2018 | тел-код = 07124 | сев-ширина = 42.367 | изт-дължина = 23.450 | площ = 40,566 }} '''Рельово''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[Община Самоков]], [[Софийска област]]. == География == Село Рельово се намира в [[планина|планински]] район. То е разположено в [[Палакария|Палакарската котловина]] – западната част на [[Самоковска котловина]], между планините [[Плана]], [[Рила]], [[Верила]] и [[Витоша]]. Самото село е разположено на южните склонове на Плана планина, и всички къщи са с южно изложение и отлична гледка към северните склонове и ридове на Източния, Средния и Северозападния дялове на Рила, включително към дяловете на върховете [[Мусала]] и [[Мальовица]]. Рельово се намира на 10 km от [[Самоков]], 52 km от [[София]] (през Бистрица и Железница), на 20 km от Сапарева баня и на 30 km от хижа „Пионерска“ и лифтът до [[Седемте езера (хижа)|хижа „Рилски езера“]]. Най-високата точка на селото е местността „Викалото“. Климатът през зимата е мек, а през лятото – умерен до топъл. Няма индустриални замърсители. Северната част на селото опира на боровите гори на Плана, а южната на река [[Палакария]]. В района има термални води (41 градуса), с доказани лечебни и профилактични въздействия върху опорно-двигателна система и кожните дерматити. Изворите отстоят на 3 km и са обособени в отделно населено място – [[Белчински бани]]. Покрай южния край на Рельово тече река Палакария, извираща южно от [[Черни връх]] във [[Витоша]], в близост до извора на река [[Струма]]. Палакария е ляв приток на река [[Искър]] и се влива в нея недалеч от [[Язовир Искър]]. Високо над [[Лакатишка Рила]], гледайки в южна посока от Рельово, от ляво надясно подред, могат да бъдат наблюдавани следните [[Връх|планински върховете]] в Рила: върхове в Източна Рила – в далечината е Равни връх (2637 м) и други [[Ибър (връх)|върхове]] около [[Ибър (приток на Марица)|река Ибър]], Шатър (2495 м), Ястребец (2369 м) над част от ски пистите на [[Боровец]], зад него, като висок и мощен хребет се откроява [[Дено (връх)|Дено]] (2790 м), следва [[Иречек (връх)|Иречек]] (2852 м) и [[Малка Мусала]] (2902 м), а пред тях по по-близкото било водещо към Мусала се извиняват Алеко (2713 м) и [[Безименния връх]] (2792 м), като над всички тях е най-високият на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] връх [[Мусала]] (2925 м), в далчината след него остават [[Близнаците]] (2779 м); следват върхове в Средна Рила – Свети Дух (2122 м), Пчелина (2422), Малък Скакавец (2682 м); върхове в Северозападна Рила – Будачки камък (2447 м), [[Мечит (връх)|Голям Мечит]] (или Голям Медарник – 2568 м), Лопушки връх (2698 м), Попова капа (2704 м), [[Голям Купен]] (2731 м), Ловница (2695 м), [[Злия зъб]] (2678 м), [[Двуглав]] (2605 м), [[Иглата]] (2575 м), Орловец (2685 м), Елени Връх (2654 м), [[Мальовица]] (2729 м), Ушите (2547 м), Голям Мраморец (2602 м) и Малък Мраморец (2596 м), Додов връх (2661 м), Вазов връх (2669 м), върхове около и на запад от [[Седемте рилски езера]], вкл. Отовишки връх (2696 м), Сейменски камък (или Скалица – 2666 м), Кабул (2531 м), и др. == История == Около 1325 г. среднострумският феодал протосеваст [[Хрельо]] довел свои хора да плавят (промиват) желязна руда. Те се настанили в местността между доловете Маклища и Стакев дол. Хрельовите хора образували малко селище, което нарекли на името на своя господар — Хрельово. Няколко години след заселването в селото се оформят около 30 рода със следните имена: Лухови, Субеви, Вардарови, Трохарови, Попови, Милошви, Тортеви, Кичеви, Пиргови, Бандрови, Секулови, Тошови, Брадянови, Колеви, Пърлеви, Пърчови, Фусови, Плакареви, Гавадинови, Крушареви, Тенгарови, Клещанови, Кирови, Мангалджийски, Пръцрагови, Фасулкови, Шукеини, Патрови, Кукареви, Белови, Каньови, Мирчеви, Презитареви, Василеви и др. == Население == * [[1934]] г. – 1596 жители * [[1946]] г. – 1780 жители * [[1956]] г. – 1689 жители * [[1975]] г. – 987 жители * [[1992]] г. – 526 жители * [[2001]] г. – 439 жители * [[2008]] г. – 258 жители * [[2009]] г. – 248 жители * [[2010]] г. – 239 жители * [[2011]] г. – 237 жители * [[2012]] г. – 229 жители <timeline> Colors= id:lightgrey value:gray(0.9) id:darkgrey value:gray(0.8) id:sfondo value:rgb(1,1,1) id:barra value:rgb(0.6,0.7,0.8) id:cobar2 value:rgb(0.6,0.9,0.6) ImageSize = width:455 height:303 PlotArea = left:50 bottom:50 top:30 right:30 DateFormat = x.y Period = from:0 till:2000 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = justify ScaleMajor = gridcolor:darkgrey increment:1000 start:0 ScaleMinor = gridcolor:lightgrey increment:500 start:0 BackgroundColors = canvas:sfondo BarData= bar:1934 text:1934 bar:1946 text:1946 bar:1956 text:1956 bar:1975 text:1975 bar:1992 text:1992 bar:2001 text:2001 bar:2008 text:2008 bar:2009 text:2009 bar:2010 text:2010 PlotData= color:barra width:20 align:left bar:1934 from: 0 till:1596 bar:1946 color:cobar2 from: 0 till:1780 bar:1956 from: 0 till:1689 bar:1975 from: 0 till:987 bar:1992 from: 0 till:526 bar:2001 from: 0 till:439 bar:2008 from: 0 till:258 bar:2009 from: 0 till:248 bar:2010 from: 0 till:235 PlotData= bar:1934 at:1596 fontsize:XS text: 1596 shift:(-8,5) bar:1946 at:1780 fontsize:XS text: 1780 shift:(-8,5) bar:1956 at:1689 fontsize:XS text: 1689 shift:(-8,5) bar:1975 at:987 fontsize:XS text: 987 shift:(-8,5) bar:1992 at:526 fontsize:XS text: 526 shift:(-8,5) bar:2001 at:439 fontsize:XS text: 439 shift:(-8,5) bar:2008 at:258 fontsize:XS text: 258 shift:(-8,5) bar:2009 at:248 fontsize:XS text: 248 shift:(-8,5) bar:2010 at:235 fontsize:XS text: 235 shift:(-8,5) TextData= fontsize:S pos:(20,20) text: </timeline> == Религии == [[Файл:Relyovo-church-St-Archangel-Michael.jpg|250px|мини|Църквата „Свети Архангел Михаил“]] Общността е християнска. На около 200 метра на север от центъра на селото се намира църквата „Свети Архангел Михаил“. Тя е двукорабна и една от най-големите в района. Построена е през 1922 от местните жители със собствени средства и труд. Също така има стара черква – „Свети Николай Чудотворецъ“ в гората /южен склон на Плана планина/ построена през септември 1852 година, която е вече реставрирана и отворена за посетители. (името и годината на построяване са издълбани на каменния свод на входната врата) <!-- == Обществени институции == --> == Редовни събития == * В съботата около [[29 юни]] всяка година се организира събор. Празник на селото по случай [[Петровден]]. * Провеждат се тренировки и кръгове от националното първенство по [[спортно ориентиране]]. == Места за развлечения == * Над селото се намира велопътека, носеща името Relyovo Fun Trail. Пътеката е натурална, от типа AM/Enduro с начало и край. Дължината ѝ е над 1 км и е подходяща за напреднали и начинаещи. * Близо до селото има барбекю беседка. * В гората над селото се намира и ловна хижа „Рельово“. == Личности == * Алекси Мишев – партизанин, убит при акция на 25 юни 1943 г. в гр. Самоков <ref>[https://vestnikpriatel.com/накратко-193/ vestnikpriatel.com]</ref> * [[Ангел Главев]] (р. 1953), български офицер, бригаден генерал * Даниела Тренчева – журналист * [[Иво Танев]] – певец и телевизионен водещ * Любчо Трохаров – дипломат * Милена Кирова – репортер в национална медия * [[Никол Станкулова]] – [[Модел (личност)|Модел]] и [[Телевизионен водещ|Тв водеща]] * [[Паисий Хилендарски]] – Рельово е в спора за родното място на [[българи|българския]] народен [[будител]] и духовник, автор на „[[История славянобългарска]]“<ref>[http://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=2189&type=.pdf journals.uni-vt.bg]</ref> * Христо Георгиев Рътаров – кмет на селото в периода 1934 г. – 1936 г., [[Масови убийства при комунистическите режими|убит и безследно изчезнал през 1944 г.]] * [[Янкул Хрельовски]] – книжовник живял и творил през 18 век. <!-- == Литература == --> <!-- == Други == --> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.facebook.com/relyovo.tk Страница за селото във Facebook] * [http://miro.pcheaven.eu/2017/08/relyovo-rayat-v-planinata.html Рельово – Раят в планината] * [https://no-brainz.eu/relyovo-fun-trail/ Relyovo Fun Trail] {{Община Самоков}} [[Категория:Села в Софийска област]] [[Категория:Населени места в община Самоков]] rrwlgf0t3pomvhlbm0mqwnss97iugzp 0 18292 11473396 11472692 2022-07-28T15:44:43Z 84.43.190.161 Редакция wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Беларус|Беларус (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Беларус | официално-име-бг = Република Беларус | официално-име = Рэспубліка Беларусь ({{L|be}})<br>Республика Беларусь ({{L|ru}}) | герб = Coat of arms of Belarus (2020).svg | девиз = | химн = [[Химн на Беларус|Мы, беларусы]] | химн-файл = My Belarusy instrumental.ogg | демоним = [[беларуси]]н | карта = Europe-Belarus.svg | карта-описание = Местоположение на Беларус | столица = [[Минск]] | най-голям-град = Минск | религия = 55,4% [[християнство]]<br>—48,3% [[православие|православни]]<br>—7,1% други християни<br>41,1% [[нерелигиозност]]<br>2,4% други<br>1,1% без отговор | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[президентска република]] | лидер1 = [[Фюрер на Беларус]] | настоящ-лидер1 = [[Александър Лукашенко]] | лидер2 = [[Министър-председател на Беларус|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Роман Головченко]] | законодателна-власт = Народно събрание | горна-камара = Съвет на републиката | долна-камара = Камара на представителите | събитие-вид = Формиране | събитие-бел = &nbsp; | събитие1 = Княжество Полоцк | събитие-дата1 = 987 г. | събитие2 = Туровско княжество | събитие-дата2 = 10 век | събитие3 = [[Велико литовско княжество]] | събитие-дата3 = 1236 г. | събитие4 = [[Беларуска народна република|Народна република]] | събитие-дата4 = 9 март 1918 г. | събитие5 = Независимост от Русия | събитие-дата5 = 25 март 1918 г. | събитие6 = [[Белоруска ССР]] | събитие-дата6 = 31 юли 1920 г. | събитие7 = Независимост от [[СССР]] | събитие-дата7 = 25 декември 1991 г. | събитие8 = Конституция | събитие-дата8 = 15 март 1994 г. | площ = 207 595 | площ-място = 84-то | води% = 1,4 | население-година = 2021 | население = 9 255 524 | население-източник = <ref>[http://www.belstat.gov.by/ofitsialnaya-statistika/publications/izdania/public_bulletin/index_7192/ www.belstat.gov.by]</ref> | население-място = 96-о | население-градско = 78,6 | население-градско-място = 48-о | население-гъстота-място = 142-ро | население-оценка-година = 2018 | население-оценка = 9 491 800 | БВП-година = 2020 | БВП = 185,889 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 69-о | БВП-на-човек = 19 758 щ.д. | БВП-на-човек-място = 66-о | БВП-ном-година = 2020 | БВП-ном-общо = 57,708 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 75-о | БВП-ном-на-човек = 6133 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 84-то | Джини-година = 2019 | Джини = 25,3 | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,823 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 53-то | продълж-живот = 74,6 години | продълж-живот-място = 82-ро | дет-смъртност = 3,4/1000 | дет-смъртност-място = 16-о | грамотност = 99,6 | грамотност-място = 8-о | валута = [[Беларуска рубла]] | валута-код = BYN | часова-зона = MSK | отместване-UTC = +3 | формат-дата = дд.мм.гггг | климат = [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]] | организации = [[ОНД]], [[ООН]], [[ОССЕ]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = BY | TLD = [[.by]], [[.бел]] | телефонен-код = +375 | ITU префикс = EUA-EWZ | сайт = {{URL|belarus.by}} | забележки = }} '''Република Беларус''', наричана също и '''Белорусия''' ({{lang|be|Рэспубліка Беларусь, Беларусь}}; {{lang|ru|Республика Беларусь, Белоруссия}}<ref>{{cite web | url = http://www.belarus.mid.ru/| title = Посольство Российской Федерации в Республике Беларусь| publisher = МИД России| accessdate = 3 юли 2009}}</ref>) е [[държава]] в [[Източна Европа]], която няма излаз на море. Столицата ѝ е град [[Минск]]. Граничи с [[Русия]] на изток, [[Полша]] на запад, [[Украйна]] на юг, [[Литва]] на северозапад и [[Латвия]] на север. Беларус е една от 15-те бивши съветски републики, и съществува като самостоятелна държава само от 1918 до 1919 г. – т.нар. [[Белоруска народна република]]. Преди това териториите ѝ са били или част от няколко държави, вкл. [[Руска империя|Руската империя]], [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]] и [[Жечпосполита]]. Беларус, заедно с [[Украйна]], е една от най-тежко пострадалите от [[Втората световна война]] държави – една трета от населението ѝ загива, а половината ѝ икономически ресурси са унищожени. Беларус обявява независимост от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през август [[1991]] г. и повежда самостоятелна политика. Три години по-късно [[Александър Лукашенко]] става неин президент. Държавата упражнява силен контрол над икономиката, води политика на противопоставяне на [[НАТО]] и на икономическото сътрудничество с [[ЕС]], а вътре в страната политическите свободи са ограничени. Беларус е силно обвързана с Русия и двете имат обща отбранителна и митническа система. Близо 40% от територията на Беларус са заети от гъсти гори. Площта ѝ е 207 705 km², от които 204 875 km² суша и 2830 km² водна площ. == История == {{основна|История на Беларус}} През 7 век днешните земи на Беларус са заселени със славянски племена ([[драговичи]], [[радомичи]], [[кривичи]]). През ранното [[Средновековие]] (9 век) страната е в пределите на [[Киевска Рус]], а през [[12 век]] е раздробена на няколко [[феодал]]ни княжества. От 14 до 20 век последователно е била [[Велико литовско княжество|Литва]], част от [[Полша]] и [[Руската империя]]. От 1922 г. до 1991 г. Беларус е съюзна република в състава на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През 1991 г. е провъзгласена за независима република. [[Файл:Greater Version of Grand Duchy of Lithuania Coat of Arms.svg|мини|ляво|upright|Герб на Великото литовско княжество]] === Ранна история === Областта на днешен Беларус е първоначално заселена от [[балти]]йски племена през 3 век. Около 5 век земите им са покорени от [[славяни|славянски]] племена. Това е резултат отчасти поради липсата на военно координиране на балтите, но постепенната [[Асимилация (социология)|асимилация]] на балтите в славянската култура има мирен характер.<ref>{{harvnb|Zaprudnik|1993|p=7}}</ref> През 9 век територията на днешен Беларус става притежание на [[Киевска Рус|Киевската Рус]], управлявана от [[Рюриковичи]]. След смъртта на [[Ярослав I]], държавата се разпада на независими княжества.<ref>{{cite book|last=Plokhy|first=Serhii|title=The Origins of the Slavic Nations|publisher=Cambridge University Press|year=2006|pages=94 – 95|isbn=0-521-86403-8}}</ref> Голямата част от ранните руски княжества са заличени или тежко засегнати от [[Монголско нашествие в Русия|монголското нашествие]] през 13 век, но земите на днешен Беларус избягват тази участ и в крайна сметка стават част от [[Великото литовско княжество]].<ref>{{cite book|last=Robinson|first=Charles Henry|title=The Conversion of Europe|url=https://archive.org/details/conversioneurop00robigoog|publisher=Longmans, Green|year=1917|pages=491 – 92}}</ref> Това води до икономическо, политическо, етническо и културно обединение на беларуските земи.<ref>{{cite book|last=Ermalovich|first=Mikola|title=Pa sliadakh adnago mifa |publisher=Minsk: Navuka i tekhnika|year=1991|url=http://www.books-by-isbn.com/5-343/5343008763-Pa-sliadakh-adnaho-mifa-M-Ermalovich-5-343-00876-3.html|isbn=978-5-343-00876-0}}</ref> По това време княжеството участва в няколко военни кампании, включително сражаването на страната на [[Полша]] срещу [[Тевтонския орден]] в [[битката при Грюнвалд]] през 1410 г. Съвместната им победа позволява на княжеството да контролира северозападните покрайнини на [[Източна Европа]].<ref>{{cite book|last=Lerski|first=George Jan|author2=Aleksander Gieysztor|title=Historical Dictionary of Poland, 966 – 1945|publisher=Greenwood Press|year=1996|pages=181 – 82|isbn=0-313-26007-9}}</ref> [[Велико московско княжество|Великото московско княжество]], предвождано от [[Иван III]], предприема военни кампании през 1486 г. в опит да завземе териториите на днешен Беларус, Русия и Украйна.<ref>{{cite web|url=http://www.ruf.rice.edu/~sarmatia/197/Nowak.html|title=The Russo-Polish Historical Confrontation|accessdate=22 декември 2007|last=Nowak|first=Andrzej|date=1 януари 1997|work=Sarmatian Review&nbsp;XVII|publisher=Rice University|archiveurl=https://web.archive.org/web/20071218110551/http://www.ruf.rice.edu/~sarmatia/197/Nowak.html|archivedate=18 декември 2007|url-status=live}}</ref> === Жечпосполита === {{основна|Жечпосполита}} На 2 февруари 1386 г. Великото литовско княжество и [[Полско кралство (1025–1385)|Полското кралство]] сключват [[лична уния]] (вж. [[Кревска уния]]) чрез брак на владетелите си.<ref>{{cite book|editor-last=Jones|editor-first=Michael|last=Rowell|first=S.C.|contribution=Baltic Europe|title=The New Cambridge Medieval History (Vol. 6)|publisher=Cambridge University Press|year=2005|page=710|isbn=0-521-36290-3}}</ref> Тази уния задвижва събития, които в крайна сметка довеждат до образуването на т.нар. [[Жечпосполита]] през 1569 г. чрез [[Люблинска уния|Люблинската уния]]. През годините след унията, процесът на постепенна [[полонизация]] на [[литовци]] и [[рутени]] започва да набира скорост. В културния и обществен живот преобладават [[Полски език|полският език]] и [[католицизма]], а през 1696 г. полският измества [[Рутенски език|рутенския]] като официален език. Последният дори е забранен за употреба в администрацията.<ref>[http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=103&menu=00 ''Belarusian'': UCLA Language Materials Project] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151222171418/http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=103&menu=00 |date=22 декември 2015 }}, ucla.edu</ref> Въпреки това, рутенците продължават да говорят на родния си език и остават верни на [[Белоруска греко-католическа църква|Белоруската греко-католическа църква]]. === Руска империя === Съюзът между Полша и Литва приключва през 1795 г. в хода на т.нар. [[Трето разделяне на Полша]] от [[Руската империя]], [[Прусия]] и [[Хабсбургската монархия]].<ref>{{cite book|last=Scheuch|first=E.K.|author2=David Sciulli|title=Societies, Corporations and the Nation State|url=https://archive.org/details/annalsinternatio00sche|publisher=BRILL|year=2000|page=[https://archive.org/details/annalsinternatio00sche/page/n193 187]|isbn=90-04-11664-8}}</ref> Беларуските територии, придобити от Руската империя при управлението на [[Екатерина II]],<ref>{{harvnb|Birgerson|2002|page=101}}</ref> са включени в състава на Белоруската губерния през 1796 г. и остават така до окупацията им от [[Германската империя]] през [[Първата световна война]]<ref name="olson95">{{harvnb|Olson|Pappas|Pappas|1994|page=95}}</ref> По време на управлението на [[Николай I (Русия)|Николай I]] и [[Александър III (Русия)|Александър III]], националните култури са подлагани на репресии. Политиката на полонизация е подменена с политика на [[русификация]], която включва връщане на [[Източно православие|източното православие]]. Беларуският език е забранен в училищата, докато в съседна [[Жемайтия]] е позволено началното образование на [[жемайтски диалект]].<ref name="Корнилов1908">{{cite book|author=Иван Петрович Корнилов|script-title=ru:Русское дєло в Сєверо-Западном крає: материиалы для историии Виленскаго учебнаго округа преимущественно в Муравьевскую эпоху|url=https://books.google.com/books?id=edsGAAAAYAAJ|year=1908|publisher=Тип. А.С. Суворина|lang=ru}}</ref> През 1863 г. икономическото и културното напрежение ескалира в [[Полско въстание (1863 – 1864)|Януарското въстание]], предвождано от [[Константи Калиновски]]. След провала му, руското правителство въвежда [[кирилица]]та като писменост на беларуския език през 1864 г., а официалните документи на беларуски език са забранени до 1905 г.<ref>{{cite book|author=D. Marples|title=Belarus: From Soviet Rule to Nuclear Catastrophe|url=https://books.google.com/books?id=evVZCwAAQBAJ&pg=PA26|year=1996|publisher=Palgrave Macmillan UK|isbn=978-0-230-37831-5|page=26}}</ref> По време на преговорите около [[Брест-Литовски мирен договор|Брест-Литовския мирен договор]], Беларус обявява независимост, докато е още под германска окупация на 25 март 1918 г. С това се слага началото на [[Беларуска народна република|Беларуската народна република]].<ref name="birgerson">{{harvnb|Birgerson|2002|pages=105 – 106}}</ref><ref>{{cite book|last=Ioffe|first=Grigory|title=Understanding Belarus and How Western Foreign Policy Misses the Mark|publisher=Rowman & Littlefield Publishers, Inc|date=25 февруари 2008|page=57|url=https://books.google.com/books?id=00B6wxgftH8C&pg=PA150&dq=west+belarus#v=onepage&q=west%20belarus|isbn=0-7425-5558-5}}</ref> Веднага след това избухва [[Полско-съветска война|Полско-съветската война]] и територията на Беларус е поделена между Полша и новосъздадения [[Съветски съюз]].<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=QJhMhTKw-vgC&pg=PA282&dq=belarus+partition#v=onepage&q=belarus%20partition|title=The Reconstruction of Nations|author=Timothy Snyder|publisher=Yale University Press |page=282 |year=2002 |isbn=9780300128413}}</ref> Оттогава радата на Беларуската република съществува като правителство в изгнание и до днес. Към момента това е най-дълго оцелялото правителство в изгнание.<ref>{{cite web|url=https://www.vice.com/en_us/article/9bgpzy/belarus-government-in-exile-290|title=Europe's Last Dictatorship Is Opposed by the Oldest Exiled Government in the World|date=26 януари 2016|publisher=Vice}}</ref> === Беларуска народна република === {{основна|Беларуска народна република}} [[Беларуска народна република|Беларуската народна република]] е първият опит за създаване на независима беларуска държава под името „Беларус“. Въпреки значителните усилия, държавата приключва съществуването си, тъй като първоначално е окупирана от [[Германска имперска армия|Германската имперска армия]], после от [[Руска императорска армия|Руската императорска армия]], а сетне от [[Червената армия]] на [[болшевики]]те. Съществува от 1918 до 1919 г., но все пак поставя основите за създаването на държавност около името „Беларус“. === Белоруска съветска социалистическа република === {{основна|Белоруска съветска социалистическа република}} Част от Беларус, намираща се под руска власт, е преобразувана в [[Белоруска съветска социалистическа република|Белоруската съветска социалистическа република]] през 1919 г. Скоро след това е образувана в [[Литовско-Белоруска Съветска Социалистическа Република]] заедно с Литва. Тя просъществува само няколко месеца, преди полското настъпление да я накара да се разпадне. Войната приключва през 1921 г., след което Белоруската ССР влиза в състава на СССР.<ref name="birgerson"/><ref>{{cite book|last=Marples|first=David|title=Belarus: A Denationalized Nation|publisher=Routledge|year=1999|page=5|url=https://books.google.com/books?id=EMCYfOSaLSgC&pg=PA8&dq=Belarusian+People%27s+Republic|isbn=90-5702-343-1}}</ref> Западната част на днешен Беларус остава част от [[Полша]].<ref name="ocu1">{{cite book|title=The global and the local: understanding the dialectics of business systems|last=Sorge|first=Arndt|year=2005|publisher=Oxford University Press|isbn=9780191535345}}</ref><ref name="ocu2">{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=RSxt-JB-PDkC&pg=PA37&dq=occupation+of+Western+Belarus|title=Miniature empires: a historical dictionary of the newly independent states|last=Minahan|first=James|year=1998|publisher=Greenwood Press|isbn=978-0-313-30610-5}}</ref><ref>{{cite book|author1=Nick Baron|author2=Peter Gatrell|title=Homelands|url=https://books.google.com/books?id=FCBVPqAWuUsC&pg=PA19|accessdate=18 септември 2015|date=10 август 2004|publisher=Anthem Press|isbn=978-1-84331-385-4|page=19|chapter=War, Population Displacement and State Formation in the Russian Borderlands 1914 – 1924}}</ref> През 1920-те и 1930-те години съветските селскостопански и икономически политики, включващи [[колективизация]] и [[Петилетка|петилетки]], водят до масов глад и политически репресии в страната.<ref>{{cite web|url=http://www.belarus.by/en/about-belarus/history|title=Belarus history|publisher=Official website of the Republic of Belarus|accessdate=17 март 2017}}</ref> През 1939 г. [[Нацистка Германия]] и Съветският съюз нападат и окупират Полша, с което започва [[Втората световна война]]. Съветските войски анексират голяма част от източните земи на Полша. Голямата част от северните покорени територии са прибавени към площта на Беларуската ССР и днес съставляват част от [[Западен Беларус]].<ref name="uni4">{{cite book|url=https://books.google.com/?id=jZJntMQtkSYC&pg=PA106&dq=Belarus+map+1945|title=Belarus: The Last European Dictatorship|author=Andrew Wilson|year=2011|isbn=978-0-300-13435-3}}</ref> Съветските власти в Беларуската ССР вече контролират територии, населявани от поляци, украинци, беларуси и евреи. През 1941 г. Германия [[Операция „Барбароса“|нахлува в Съветския съюз]]. [[Брестката крепост]] е подложена на една от най-ожесточените атаки през войната. Статистически погледнато, Беларуската ССР е най-тежко ударената съветска република през войната. Тя остава окупирана от нацистите до 1944 г. През това време те унищожават 209 от 290 града в страната, 85% от беларуската промишленост и над 1 милион сгради.<ref name="axell">{{cite book| last=Axell| first=Albert| title=Russia's Heroes, 1941 – 45| publisher=Carroll & Graf Publishers| year=2002| page=[https://archive.org/details/russiasheroes19400albe/page/247 247]| isbn=0-7867-1011-X| url=https://archive.org/details/russiasheroes19400albe/page/247}}</ref> Немският [[Генерален план „Ост“]] предвижда избиването, изселването и поробването на повечето беларуси с цел да се предостави [[жизнено пространство]] на изток за германците.<ref>[[Тимъти Снайдър|Snyder, Timothy]] (2010). ''[https://books.google.com/books?id=ks0WBQAAQBAJ&pg=PA160 Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin]''. Basic Books. p. 160. {{ISBN|0465002390}}</ref> Броят на загиналите през войната е оценен на над 1 милион души. Еврейското население в страната е опустошено в хода на [[Холокост]]а и така и не се възстановява.<ref name="axell"/><ref name="warpop">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/11.htm|title=Belarus&nbsp;– Stalin and Russification|accessdate=26 март 2006|last=Fedor|first=Helen|year=1995|work=Belarus: A Country Study|publisher=Library of Congress}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://function.mil.ru/news_page/country/more.htm?id=10335986@cmsArticle|title=Потери гражданского населения|last=|first=|date=|website=function.mil.ru|accessdate=28 август 2019}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.belarus.by/en/travel/military-history-tourism/great-patriotic-war-in-belarus|title=Great Patriotic War in Belarus {{!}} Belarus.by|website=www.belarus.by|accessdate=28 август 2019}}</ref> След войната окончателните граници на страната са начертани от [[Сталин]], когато някои беларуски територии са дадени на новоанексирана Литва.<ref name="uni4"/> След войната, Беларус е една от страни учредителки на [[Харта на Обединените нации|Хартата на Обединените нации]] и като такава получава допълнителен глас в [[ООН]], освен гласа на СССР, в който членува. Следват енергични програми по възстановяване на страната. Така Беларуската ССР се превръща в голям производствен център в западните части на съюза, създавайки работни места и привличайки руснаци.<ref name="Soviet-era">{{cite web |url=https://www.iexplore.com/travel-guides/europe/belarus/history-and-culture |title=Belarus History and Culture |accessdate=26 март 2006 |publisher=iExplore.com}}</ref> Сталин въвежда политика на [[съветизация]], за да изолира Беларуската ССР от [[Западния свят]].<ref name="warpop"/> Тя включва изпращането на руснаци от различни части на съюза и поставянето им на ключови позиции в местното управление. След смъртта на Сталин, [[Никита Хрушчов]] продължава делото му на [[културна хегемония]], заявявайки: „Колкото по-скоро всички започнем да говорим на руски, толкова по-бързо ще построим комунизма“.<ref name="warpop"/> През 1986 г. Беларуската ССР става главен потърпевш на [[Чернобилската авария]] в съседната [[Украинска ССР]], при която страната е засипана от радиоактивно замърсяване.<ref name="Gorby">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/12.htm|title=Belarus – Perestroika|accessdate=26 март 2007|last=Fedor|first=Helen|year=1995|work=Belarus: A Country Study|publisher=Library of Congress}}</ref> === Независимост === [[Файл:Alexander Lukashenko, opening of Slavianski Bazar 2014.jpg|мини|[[Александър Лукашенко]] управлява Беларус от 1994 г. и е най-дълго управляващият държавен глава в Европа.]] На 27 юли 1990 г. е издадена декларация за Държавен суверенитет на Беларуската ССР. Името на страната е променено на Република Беларус на 25 август 1991 г.<ref name="byind">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/39.htm|title=Belarus&nbsp;– Prelude to Independence|accessdate=22 декември 2007|last=Fedor|first=Helen|year=1995|work=Belarus: A Country Study|publisher=Library of Congress}}</ref> Оттогава нататък тя се счита за независима. На 9 декември 1991 г. тя участва в учредяването на [[Общността на независимите държави]].<ref name="byind"/> През март 1994 г. е приета нова национална конституция, според която функциите на министър-председателя се дават на [[Президент на Беларус|президента на Беларус]]. Изборите за президент през същата година изстрелват неизвестния дотогава [[Александър Лукашенко]] на президентския пост, който заема и до днес. Впоследствие множество западни правителства,<ref>{{cite web|url=http://www.international.gc.ca/media/aff/news-communiques/2012/09/25a.aspx?view=d|title=Standing up for Free and Fair Elections in Belarus|accessdate=7 януари 2013|author1=Foreign Affairs |author2=International Trade Canada|date=25 септември 2012|publisher=Government of Canada}}</ref> [[Амнести Интернешънъл]]<ref name=amnesty>{{cite web|url=https://www.amnesty.org/en/region/europe-and-central-asia/eurasia/belarus |title=Human rights by country&nbsp;– Belarus |accessdate=22 декември 2007 |year=2007 |work=Amnesty International Report 2007 |publisher=Amnesty International |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071212011715/http://www.amnesty.org/en/region/europe-and-central-asia/eurasia/belarus |archivedate=12 декември 2007 |url-status=live}}</ref> и [[Хюман Райтс Уоч]]<ref name="HRW">{{cite web|url=http://hrw.org/english/docs/2005/01/13/belaru9878.htm |title=Essential Background&nbsp;– Belarus |accessdate=26 март 2006 |year=2005 |publisher=Human Rights Watch}}</ref> отправят многобройни критики към авторитарния режим на Лукашенко. Поради това, Беларус често е наричана „последната диктатура в Европа“.<ref name="HRW"/> След години приемане на руското влияние в страната, през 2014 г., на фона на [[Анексиране на Крим от Русия|анексирането на Крим от Русия]] и руската военна намеса в Източна Украйна, Лукашенко се застъпва за възраждане на беларуската идентичност. Той за пръв път изнася реч на беларуски, а не на руски език. Въпреки това, на среща в [[Сочи]] през 2019 г., Лукашенко заявява пред [[Владимир Путин]], че двете страни могат „да се обединят още утре без проблем“.<ref name="moscow-times-bel">{{cite news |url=https://www.themoscowtimes.com/2019/02/15/were-ready-unite-with-russia-belarus-leader-lukashenko-says |newspaper=The Moscow Times |title=Belarus Ready to 'Unite' With Russia, Lukashenko Says |accessdate=17 февруари 2019 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190217194147/https://www.themoscowtimes.com/2019/02/15/were-ready-unite-with-russia-belarus-leader-lukashenko-says |archivedate=17 февруари 2019 |url-status=live |date=15 февруари 2019}}</ref> == География == {{основна|География на Беларус}} [[Файл:Strusta - Majak - Brasłauski rajon - 6.jpg|мини|ляво|Езерото Струста]] [[Файл:Victoria Azarenka (18567208246).jpg|мини|ляво|[[Виктория Азаренка]] е най-успешната беларуска тенисистка на всички времена.]] Беларус има площ от 207 600 km² с обща дължина на границите 3306 km. Граничи с 5 държави – [[Русия]] на изток (959 km граница), [[Украйна]] на юг (891 km), [[Полша]] на запад (605 km), [[Литва]] на северозапад (680 km) и [[Латвия]] на север (171 km). Страната няма излаз на море. Около 40% от територията ѝ е покрита от гори и значителна част от нея е заета от блата и мочурища. Беларус е предимно равнинна държава, най-високата ѝ точка е хълмът Дзерджинская гора (''Дзяржинская хара'', 346 m). В южните си части, по поречието на река [[Припят]], се простира мочурливата низина [[Полесие]]. Низината е покрита със смесени гори, в които се срещат много ценни горски видове и диви животни ([[рис]], [[лос]], [[бобър]], [[глиган]], [[черен щъркел]] и др.). Полесието е най-голямата заблатена и некултивирана територия в [[Европа]]. Съществуват значителни залежи на [[нефт]] и [[газ]]. Извличат се най-вече [[гранит]] и [[варовик]]. Има голямо наличие на [[торф]], който е от голямо значение за земеделието. Средното количество валежи за годината е от 550 до 700 mm, климатът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]] (поради липсата на планини и равнинния характер на страната). Зимите са много студени, със средна [[температура]] от –6&nbsp;°C, а летата са прохладни и влажни, със средна температура от 18&nbsp;°C. Беларус има около 10 800 [[езера]]. == Население == {{основна|Население на Беларус}} [[Файл:House of Representatives of Belarus.jpg|мини|Палатата на представителите в Беларус.]] [[Файл:Victory square, Minsk 01.jpg|мини|Площадът на победата в Минск.]] По население (9,504 млн. към 2009 г.) Беларус заема четвърто място сред страните от [[ОНД]], след [[Русия]], [[Узбекистан]] и [[Казахстан]]. На територията на страната живеят представители на над сто народности. Основната част са [[беларуси]] (3/4 от общия брой), а останалите са [[руснаци]], [[поляци]], [[украинци]] и др. В столицата Минск живеят 1,938 млн. души. Както много други източноевропейски държави, Беларус има отрицателен прираст на населението. Съотношението на мъжете към жените в страната е 0,87.<ref name="demographics">{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bo.html|title=CIA World Factbook (2007)&nbsp;– Belarus&nbsp;– People|accessdate=7 ноември 2007|archiveurl=https://web.archive.org/web/20071114004238/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bo.html|archivedate= 14 ноември 2007|url-status=live}}</ref> Средната продължителност на живота е 72,15 години (66,53 за мъжете и 78,1 за жените).<ref name="demographics"/> Над 99% от беларусите над 15-годишна възраст са грамотни.<ref name="demographics"/> === Езици === Беларус има два официални езика – [[Руски език|руски]] и [[Беларуски език|беларуски]].<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/languages/european_languages/languages/belarusian.shtml|title=Languages across Europe.|publisher=Bbc.co.uk|accessdate=29 април 2013}}</ref> Най-широко използван е руският, който се говори от 70% от населението, докато беларуският – от 23%.<ref name="2009-census-languages" /> Други говорени от малцинствата езици са [[Полски език|полският]], [[Украински език|украинският]] и [[идиш]].<ref>Gordon, Raymond G., Jr. (ed.), 2005. Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Dallas, TX: SIL International. Online version: [http://www.ethnologue.com/ Ethnologue.com].</ref> Въпреки че беларуският не се употребява особено, той е майчин език за 53,2% от населението.<ref name="2009-census-languages">{{cite web|url=http://belstat.gov.by/en/perepis-naseleniya/perepis-naseleniya-2009-goda/main-demographic-and-social-characteristics-of-population-of-the-republic-of-belarus/population-classified-by-knowledge-of-the-belarusian-and-russian-languages-by-region-and-minsk-city|title=Population classified by knowledge of the Belarusian and Russian languages by region and Minsk City|website=Belstat.gov.by|accessdate=3 август 2017}}</ref> === Религии === По данни от преброяването през 2011 г., 58,9% от беларусите са религиозни. От тях 82% са [[Православие|православни]]. В западните части на страната се изповядва [[римокатолицизъм]].<ref name="Belarus – Religion">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/20.htm|title=Belarus – Religion|publisher=countrystudies.us}}</ref> Конституцията на страната уточнява, че Беларус няма официална религия. И докато свободата на вероизповедание се гарантира в същия член от конституцията, религиозните организации, които се считат за вредни от правителството, могат да бъдат забранени.<ref name="reuters1">{{cite news | url=https://www.reuters.com/article/2012/03/04/us-belarus-dicator-idUSTRE8230T320120304 | agency=Reuters | title=Belarus's Lukashenko: „Better a dictator than gay“ | location=Berlin | date=4 март 2012 | access-date=2020-06-11 | archive-date=2015-10-06 | archive-url=https://web.archive.org/web/20151006194656/http://www.reuters.com/article/2012/03/04/us-belarus-dicator-idUSTRE8230T320120304 }}</ref> == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Беларус}} Беларус е [[президентска република]], управлявана от [[президент]] и двукамарен [[парламент]], наречен Върховен съвет. Броят на членовете в него е 360. Местата, заемани на основата на всеобщо [[избирателно право]], са 310. Изискваната възраст за гласуване е 18 години, както и тази за [[избори|избиране]]. Президентът има изключително широки правомощия и при избори може да се кандидатира за длъжността неограничен брой пъти. [[Александър Лукашенко]] заема поста от [[1994]] г. насам. Триста и десет от общия брой членове на Върховния съвет на Беларус се избират с абсолютно мнозинство в едномандатни [[Избирателен район|избирателни райони]]. Ако нито един от кандидатите не получи [[абсолютно мнозинство]], се провежда [[балотаж|втори тур]]. В него участват двамата кандидати, получили най-много гласове в първия тур. Петдесет места са запазени за представители на обществените организации, избрани от самите тях: 29 места се полагат на ветераните от войната и представителите на работниците, а 21 от местата са за организациите на [[инвалид]]ите, глухите и слепите. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Беларус}} Административно Беларус е разделена на 6 [[Област (административна единица)|области]] и 1 град на републиканско подчинение ([[Минск]]). == Икономика == {{основна|Икономика на Беларус}} [[Файл:MAZ-103t in Minsk.JPG|мини|200п|Тролейбус [[МАЗ]] в Минск]] [[Файл:Belarus-Minsk-Power Plant-4-31.jpg|мини|200п|ТЕЦ-4, Минск]] Основният отрасъл в икономиката на Беларус е [[промишленост]]та – [[машиностроене]], [[химическа промишленост|химическа]], [[хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусова]] и други индустрии. Около 15% от населението е заето в [[селско стопанство|селското стопанство]], чиито основни производства са отглеждането на картофи и [[скотовъдство]]то. В исторически план силно развити са били дървопреработването и [[текстилна промишленост|текстилната промишленост]]. За разлика от другите източноевропейски страни, в Беларус не са проведени икономически реформи, ориентирани към ускорено развитие на [[пазарна икономика|пазарната икономика]], и стопанският живот е доминиран изцяло от правителството. След разпада на СССР Беларус се ориентира към системата на „пазарния социализъм“, като частната собственост е позволена, но държавата може да оказва голям контрол върху икономиката и управлява директно цените на стоките. Социалната и административна система са на практика непроменени от времето на СССР. Беларусия не позволи продажбата на крупните национални компании и разработването на полезните изкопаеми от чужди фирми, като по този начин успя да запази стабилност и да се развива икономически, като е конкурентоспособна на останалите европейски държави. Благодарение на силната си обвързаност с [[Русия]] икономическата ситуация в страната може да се характеризира като стабилна. От бившите съветски републики Беларус е на пето място по БВП на глава от населението (12 000 [[Щатски долар|щ.д.]]) след Балтийските държави и Русия. БВП (ППС) за 2008 г. е 116,7 млрд. щ.д. Икономическият растеж на Беларус е на едно от първите места в Европа – 8,1%. Вследствие на световната финансова криза, в края на 2008 г. страната получава заем за стабилизиране от Русия на стойност 2 млрд. щ.д. По изискване на [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]] за ограничаване на ефектите от кризата, беларуската рубла е девалвирана с 20%, а контролът върху фискалната и [[монетарна политика]] е затегнат. Беларус поиска помощ от МВФ на [[1 юли]] [[2011]] г. Президентът Александър Лукашенко бе принуден да девалвира беларуската рубла с повече от 30%.<ref>{{cite web | url = http://www.novini.bg/news/4078-беларус-поиска-помощ-от-мвф.html | title = Беларус поиска помощ от МВФ | accessdate = 12 януари 2012}}</ref> == Инфраструктура == {{основна|Инфраструктура в Беларус}} === Здравеопазване === {{основна|Здравеопазване в Беларус}} Здравеопазването се финансира от общите данъци. Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите се споразумяват за бюджета на здравеопазването и след това се определя процентът на данъчните приходи, които ще се дават на здравеопазването. За разлика от повечето други страни в Европа, служителите не са длъжни да допринасят за бюджета за здравеопазване. Всички граждани и регистрираните жители на Беларус имат право на широк пакет от безплатни обезщетения за здравни грижи в държавата, финансирани институции. Лекарства, предписани за амбулаторни пациенти, някои стоматологични услуги, включително изкуствени зъби, козметична хирургия, очила, посещения в курортите и някои профилактични прегледи, се заплащат. Правителството решава какво да получи всяка група от обществото по отношение на здравните услуги. Гражданите, които принадлежат към уязвимите групи от обществото, например бременни жени, ветерани от войните, диабетици и болни от туберкулоза пациенти, не трябва да плащат всички такси. Родителите обаче трябва да платят част от разходите за лекарства, предписани на децата им с рецепта. Повечето хора приемат, че козметичната хирургия и посещения на курорти са несъществени здравни грижи, и по-голямата част от населението не са съгласни, поради това се начислява такса за извънболнична рецепта. Това насърчава хората да си платят за лечението (което е неналожително, а избрано по желание) или да поискат приемане в болница, тъй като всички лекарства, предписани в болницата, са безплатни. == Култура == {{основна|Култура на Беларус}} {| class="wikitable" |+ Празници |-- style="background:#efefef;" !Дата !Българско име !Местно име |-- |1 януари |Нова година |Новы год |-- |7 януари |Рождество Христово |Божае Нараджэньне (праваслаўнае) |-- |12 април (2015) |Великден |Вялікдзень (праваслаўнае) |-- |21 април (2015) |Радоница |Радаўніца |-- |9 май |Денят на победата |Дзень перамогі |-- |3 юли |Ден на независимостта |Дзень незалежнасці |-- |7 ноември |Празник на Октомврийската революция |Дзень кастрычніцкай рэвалюцыі |-- |25 декември |Рождество Христово |Божае Нараджэньне (каталіцкае) |} == Граници == {{Географско местоположение|Център=Беларус|Север=[[Латвия]]|Изток=[[Русия]]|Юг=[[Украйна]]|Запад=[[Полша]]|Северозапад=[[Литва]]}} == Други == * [[Комуникации в Беларус]] * [[Транспорт в Беларус]] * [[Въоръжени сили на Беларус]] * [[Външна политика на Беларус]] == Вижте също == * [[Съюзна държава]] * [[Общност на независимите държави]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.president.gov.by Официален сайт на президента на Беларус] {{Европа}} {{Общност на независимите държави}} {{ОССЕ}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Беларус| ]] ftdy5416bnge7z7cwu5mrx5sizwnkxe 11473397 11473396 2022-07-28T15:45:34Z 84.43.190.161 Редакция wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Беларус|Беларус (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Беларус | официално-име-бг = Република Беларус | официално-име = Рэспубліка Беларусь ({{L|be}})<br>Республика Беларусь ({{L|ru}}) | герб = Coat of arms of Belarus (2020).svg | девиз = | химн = [[Химн на Беларус|Мы, беларусы]] | химн-файл = My Belarusy instrumental.ogg | демоним = [[беларуси]]н | карта = Europe-Belarus.svg | карта-описание = Местоположение на Беларус | столица = [[Минск]] | най-голям-град = Минск | религия = 55,4% [[християнство]]<br>—48,3% [[православие|православни]]<br>—7,1% други християни<br>41,1% [[нерелигиозност]]<br>2,4% други<br>1,1% без отговор | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[президентска република]] | лидер1 = [[Фюрер]] | настоящ-лидер1 = [[Александър Лукашенко]] | лидер2 = [[Министър-председател на Беларус|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Роман Головченко]] | законодателна-власт = Народно събрание | горна-камара = Съвет на републиката | долна-камара = Камара на представителите | събитие-вид = Формиране | събитие-бел = &nbsp; | събитие1 = Княжество Полоцк | събитие-дата1 = 987 г. | събитие2 = Туровско княжество | събитие-дата2 = 10 век | събитие3 = [[Велико литовско княжество]] | събитие-дата3 = 1236 г. | събитие4 = [[Беларуска народна република|Народна република]] | събитие-дата4 = 9 март 1918 г. | събитие5 = Независимост от Русия | събитие-дата5 = 25 март 1918 г. | събитие6 = [[Белоруска ССР]] | събитие-дата6 = 31 юли 1920 г. | събитие7 = Независимост от [[СССР]] | събитие-дата7 = 25 декември 1991 г. | събитие8 = Конституция | събитие-дата8 = 15 март 1994 г. | площ = 207 595 | площ-място = 84-то | води% = 1,4 | население-година = 2021 | население = 9 255 524 | население-източник = <ref>[http://www.belstat.gov.by/ofitsialnaya-statistika/publications/izdania/public_bulletin/index_7192/ www.belstat.gov.by]</ref> | население-място = 96-о | население-градско = 78,6 | население-градско-място = 48-о | население-гъстота-място = 142-ро | население-оценка-година = 2018 | население-оценка = 9 491 800 | БВП-година = 2020 | БВП = 185,889 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 69-о | БВП-на-човек = 19 758 щ.д. | БВП-на-човек-място = 66-о | БВП-ном-година = 2020 | БВП-ном-общо = 57,708 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 75-о | БВП-ном-на-човек = 6133 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 84-то | Джини-година = 2019 | Джини = 25,3 | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,823 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 53-то | продълж-живот = 74,6 години | продълж-живот-място = 82-ро | дет-смъртност = 3,4/1000 | дет-смъртност-място = 16-о | грамотност = 99,6 | грамотност-място = 8-о | валута = [[Беларуска рубла]] | валута-код = BYN | часова-зона = MSK | отместване-UTC = +3 | формат-дата = дд.мм.гггг | климат = [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]] | организации = [[ОНД]], [[ООН]], [[ОССЕ]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = BY | TLD = [[.by]], [[.бел]] | телефонен-код = +375 | ITU префикс = EUA-EWZ | сайт = {{URL|belarus.by}} | забележки = }} '''Република Беларус''', наричана също и '''Белорусия''' ({{lang|be|Рэспубліка Беларусь, Беларусь}}; {{lang|ru|Республика Беларусь, Белоруссия}}<ref>{{cite web | url = http://www.belarus.mid.ru/| title = Посольство Российской Федерации в Республике Беларусь| publisher = МИД России| accessdate = 3 юли 2009}}</ref>) е [[държава]] в [[Източна Европа]], която няма излаз на море. Столицата ѝ е град [[Минск]]. Граничи с [[Русия]] на изток, [[Полша]] на запад, [[Украйна]] на юг, [[Литва]] на северозапад и [[Латвия]] на север. Беларус е една от 15-те бивши съветски републики, и съществува като самостоятелна държава само от 1918 до 1919 г. – т.нар. [[Белоруска народна република]]. Преди това териториите ѝ са били или част от няколко държави, вкл. [[Руска империя|Руската империя]], [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]] и [[Жечпосполита]]. Беларус, заедно с [[Украйна]], е една от най-тежко пострадалите от [[Втората световна война]] държави – една трета от населението ѝ загива, а половината ѝ икономически ресурси са унищожени. Беларус обявява независимост от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през август [[1991]] г. и повежда самостоятелна политика. Три години по-късно [[Александър Лукашенко]] става неин президент. Държавата упражнява силен контрол над икономиката, води политика на противопоставяне на [[НАТО]] и на икономическото сътрудничество с [[ЕС]], а вътре в страната политическите свободи са ограничени. Беларус е силно обвързана с Русия и двете имат обща отбранителна и митническа система. Близо 40% от територията на Беларус са заети от гъсти гори. Площта ѝ е 207 705 km², от които 204 875 km² суша и 2830 km² водна площ. == История == {{основна|История на Беларус}} През 7 век днешните земи на Беларус са заселени със славянски племена ([[драговичи]], [[радомичи]], [[кривичи]]). През ранното [[Средновековие]] (9 век) страната е в пределите на [[Киевска Рус]], а през [[12 век]] е раздробена на няколко [[феодал]]ни княжества. От 14 до 20 век последователно е била [[Велико литовско княжество|Литва]], част от [[Полша]] и [[Руската империя]]. От 1922 г. до 1991 г. Беларус е съюзна република в състава на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През 1991 г. е провъзгласена за независима република. [[Файл:Greater Version of Grand Duchy of Lithuania Coat of Arms.svg|мини|ляво|upright|Герб на Великото литовско княжество]] === Ранна история === Областта на днешен Беларус е първоначално заселена от [[балти]]йски племена през 3 век. Около 5 век земите им са покорени от [[славяни|славянски]] племена. Това е резултат отчасти поради липсата на военно координиране на балтите, но постепенната [[Асимилация (социология)|асимилация]] на балтите в славянската култура има мирен характер.<ref>{{harvnb|Zaprudnik|1993|p=7}}</ref> През 9 век територията на днешен Беларус става притежание на [[Киевска Рус|Киевската Рус]], управлявана от [[Рюриковичи]]. След смъртта на [[Ярослав I]], държавата се разпада на независими княжества.<ref>{{cite book|last=Plokhy|first=Serhii|title=The Origins of the Slavic Nations|publisher=Cambridge University Press|year=2006|pages=94 – 95|isbn=0-521-86403-8}}</ref> Голямата част от ранните руски княжества са заличени или тежко засегнати от [[Монголско нашествие в Русия|монголското нашествие]] през 13 век, но земите на днешен Беларус избягват тази участ и в крайна сметка стават част от [[Великото литовско княжество]].<ref>{{cite book|last=Robinson|first=Charles Henry|title=The Conversion of Europe|url=https://archive.org/details/conversioneurop00robigoog|publisher=Longmans, Green|year=1917|pages=491 – 92}}</ref> Това води до икономическо, политическо, етническо и културно обединение на беларуските земи.<ref>{{cite book|last=Ermalovich|first=Mikola|title=Pa sliadakh adnago mifa |publisher=Minsk: Navuka i tekhnika|year=1991|url=http://www.books-by-isbn.com/5-343/5343008763-Pa-sliadakh-adnaho-mifa-M-Ermalovich-5-343-00876-3.html|isbn=978-5-343-00876-0}}</ref> По това време княжеството участва в няколко военни кампании, включително сражаването на страната на [[Полша]] срещу [[Тевтонския орден]] в [[битката при Грюнвалд]] през 1410 г. Съвместната им победа позволява на княжеството да контролира северозападните покрайнини на [[Източна Европа]].<ref>{{cite book|last=Lerski|first=George Jan|author2=Aleksander Gieysztor|title=Historical Dictionary of Poland, 966 – 1945|publisher=Greenwood Press|year=1996|pages=181 – 82|isbn=0-313-26007-9}}</ref> [[Велико московско княжество|Великото московско княжество]], предвождано от [[Иван III]], предприема военни кампании през 1486 г. в опит да завземе териториите на днешен Беларус, Русия и Украйна.<ref>{{cite web|url=http://www.ruf.rice.edu/~sarmatia/197/Nowak.html|title=The Russo-Polish Historical Confrontation|accessdate=22 декември 2007|last=Nowak|first=Andrzej|date=1 януари 1997|work=Sarmatian Review&nbsp;XVII|publisher=Rice University|archiveurl=https://web.archive.org/web/20071218110551/http://www.ruf.rice.edu/~sarmatia/197/Nowak.html|archivedate=18 декември 2007|url-status=live}}</ref> === Жечпосполита === {{основна|Жечпосполита}} На 2 февруари 1386 г. Великото литовско княжество и [[Полско кралство (1025–1385)|Полското кралство]] сключват [[лична уния]] (вж. [[Кревска уния]]) чрез брак на владетелите си.<ref>{{cite book|editor-last=Jones|editor-first=Michael|last=Rowell|first=S.C.|contribution=Baltic Europe|title=The New Cambridge Medieval History (Vol. 6)|publisher=Cambridge University Press|year=2005|page=710|isbn=0-521-36290-3}}</ref> Тази уния задвижва събития, които в крайна сметка довеждат до образуването на т.нар. [[Жечпосполита]] през 1569 г. чрез [[Люблинска уния|Люблинската уния]]. През годините след унията, процесът на постепенна [[полонизация]] на [[литовци]] и [[рутени]] започва да набира скорост. В културния и обществен живот преобладават [[Полски език|полският език]] и [[католицизма]], а през 1696 г. полският измества [[Рутенски език|рутенския]] като официален език. Последният дори е забранен за употреба в администрацията.<ref>[http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=103&menu=00 ''Belarusian'': UCLA Language Materials Project] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151222171418/http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=103&menu=00 |date=22 декември 2015 }}, ucla.edu</ref> Въпреки това, рутенците продължават да говорят на родния си език и остават верни на [[Белоруска греко-католическа църква|Белоруската греко-католическа църква]]. === Руска империя === Съюзът между Полша и Литва приключва през 1795 г. в хода на т.нар. [[Трето разделяне на Полша]] от [[Руската империя]], [[Прусия]] и [[Хабсбургската монархия]].<ref>{{cite book|last=Scheuch|first=E.K.|author2=David Sciulli|title=Societies, Corporations and the Nation State|url=https://archive.org/details/annalsinternatio00sche|publisher=BRILL|year=2000|page=[https://archive.org/details/annalsinternatio00sche/page/n193 187]|isbn=90-04-11664-8}}</ref> Беларуските територии, придобити от Руската империя при управлението на [[Екатерина II]],<ref>{{harvnb|Birgerson|2002|page=101}}</ref> са включени в състава на Белоруската губерния през 1796 г. и остават така до окупацията им от [[Германската империя]] през [[Първата световна война]]<ref name="olson95">{{harvnb|Olson|Pappas|Pappas|1994|page=95}}</ref> По време на управлението на [[Николай I (Русия)|Николай I]] и [[Александър III (Русия)|Александър III]], националните култури са подлагани на репресии. Политиката на полонизация е подменена с политика на [[русификация]], която включва връщане на [[Източно православие|източното православие]]. Беларуският език е забранен в училищата, докато в съседна [[Жемайтия]] е позволено началното образование на [[жемайтски диалект]].<ref name="Корнилов1908">{{cite book|author=Иван Петрович Корнилов|script-title=ru:Русское дєло в Сєверо-Западном крає: материиалы для историии Виленскаго учебнаго округа преимущественно в Муравьевскую эпоху|url=https://books.google.com/books?id=edsGAAAAYAAJ|year=1908|publisher=Тип. А.С. Суворина|lang=ru}}</ref> През 1863 г. икономическото и културното напрежение ескалира в [[Полско въстание (1863 – 1864)|Януарското въстание]], предвождано от [[Константи Калиновски]]. След провала му, руското правителство въвежда [[кирилица]]та като писменост на беларуския език през 1864 г., а официалните документи на беларуски език са забранени до 1905 г.<ref>{{cite book|author=D. Marples|title=Belarus: From Soviet Rule to Nuclear Catastrophe|url=https://books.google.com/books?id=evVZCwAAQBAJ&pg=PA26|year=1996|publisher=Palgrave Macmillan UK|isbn=978-0-230-37831-5|page=26}}</ref> По време на преговорите около [[Брест-Литовски мирен договор|Брест-Литовския мирен договор]], Беларус обявява независимост, докато е още под германска окупация на 25 март 1918 г. С това се слага началото на [[Беларуска народна република|Беларуската народна република]].<ref name="birgerson">{{harvnb|Birgerson|2002|pages=105 – 106}}</ref><ref>{{cite book|last=Ioffe|first=Grigory|title=Understanding Belarus and How Western Foreign Policy Misses the Mark|publisher=Rowman & Littlefield Publishers, Inc|date=25 февруари 2008|page=57|url=https://books.google.com/books?id=00B6wxgftH8C&pg=PA150&dq=west+belarus#v=onepage&q=west%20belarus|isbn=0-7425-5558-5}}</ref> Веднага след това избухва [[Полско-съветска война|Полско-съветската война]] и територията на Беларус е поделена между Полша и новосъздадения [[Съветски съюз]].<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=QJhMhTKw-vgC&pg=PA282&dq=belarus+partition#v=onepage&q=belarus%20partition|title=The Reconstruction of Nations|author=Timothy Snyder|publisher=Yale University Press |page=282 |year=2002 |isbn=9780300128413}}</ref> Оттогава радата на Беларуската република съществува като правителство в изгнание и до днес. Към момента това е най-дълго оцелялото правителство в изгнание.<ref>{{cite web|url=https://www.vice.com/en_us/article/9bgpzy/belarus-government-in-exile-290|title=Europe's Last Dictatorship Is Opposed by the Oldest Exiled Government in the World|date=26 януари 2016|publisher=Vice}}</ref> === Беларуска народна република === {{основна|Беларуска народна република}} [[Беларуска народна република|Беларуската народна република]] е първият опит за създаване на независима беларуска държава под името „Беларус“. Въпреки значителните усилия, държавата приключва съществуването си, тъй като първоначално е окупирана от [[Германска имперска армия|Германската имперска армия]], после от [[Руска императорска армия|Руската императорска армия]], а сетне от [[Червената армия]] на [[болшевики]]те. Съществува от 1918 до 1919 г., но все пак поставя основите за създаването на държавност около името „Беларус“. === Белоруска съветска социалистическа република === {{основна|Белоруска съветска социалистическа република}} Част от Беларус, намираща се под руска власт, е преобразувана в [[Белоруска съветска социалистическа република|Белоруската съветска социалистическа република]] през 1919 г. Скоро след това е образувана в [[Литовско-Белоруска Съветска Социалистическа Република]] заедно с Литва. Тя просъществува само няколко месеца, преди полското настъпление да я накара да се разпадне. Войната приключва през 1921 г., след което Белоруската ССР влиза в състава на СССР.<ref name="birgerson"/><ref>{{cite book|last=Marples|first=David|title=Belarus: A Denationalized Nation|publisher=Routledge|year=1999|page=5|url=https://books.google.com/books?id=EMCYfOSaLSgC&pg=PA8&dq=Belarusian+People%27s+Republic|isbn=90-5702-343-1}}</ref> Западната част на днешен Беларус остава част от [[Полша]].<ref name="ocu1">{{cite book|title=The global and the local: understanding the dialectics of business systems|last=Sorge|first=Arndt|year=2005|publisher=Oxford University Press|isbn=9780191535345}}</ref><ref name="ocu2">{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=RSxt-JB-PDkC&pg=PA37&dq=occupation+of+Western+Belarus|title=Miniature empires: a historical dictionary of the newly independent states|last=Minahan|first=James|year=1998|publisher=Greenwood Press|isbn=978-0-313-30610-5}}</ref><ref>{{cite book|author1=Nick Baron|author2=Peter Gatrell|title=Homelands|url=https://books.google.com/books?id=FCBVPqAWuUsC&pg=PA19|accessdate=18 септември 2015|date=10 август 2004|publisher=Anthem Press|isbn=978-1-84331-385-4|page=19|chapter=War, Population Displacement and State Formation in the Russian Borderlands 1914 – 1924}}</ref> През 1920-те и 1930-те години съветските селскостопански и икономически политики, включващи [[колективизация]] и [[Петилетка|петилетки]], водят до масов глад и политически репресии в страната.<ref>{{cite web|url=http://www.belarus.by/en/about-belarus/history|title=Belarus history|publisher=Official website of the Republic of Belarus|accessdate=17 март 2017}}</ref> През 1939 г. [[Нацистка Германия]] и Съветският съюз нападат и окупират Полша, с което започва [[Втората световна война]]. Съветските войски анексират голяма част от източните земи на Полша. Голямата част от северните покорени територии са прибавени към площта на Беларуската ССР и днес съставляват част от [[Западен Беларус]].<ref name="uni4">{{cite book|url=https://books.google.com/?id=jZJntMQtkSYC&pg=PA106&dq=Belarus+map+1945|title=Belarus: The Last European Dictatorship|author=Andrew Wilson|year=2011|isbn=978-0-300-13435-3}}</ref> Съветските власти в Беларуската ССР вече контролират територии, населявани от поляци, украинци, беларуси и евреи. През 1941 г. Германия [[Операция „Барбароса“|нахлува в Съветския съюз]]. [[Брестката крепост]] е подложена на една от най-ожесточените атаки през войната. Статистически погледнато, Беларуската ССР е най-тежко ударената съветска република през войната. Тя остава окупирана от нацистите до 1944 г. През това време те унищожават 209 от 290 града в страната, 85% от беларуската промишленост и над 1 милион сгради.<ref name="axell">{{cite book| last=Axell| first=Albert| title=Russia's Heroes, 1941 – 45| publisher=Carroll & Graf Publishers| year=2002| page=[https://archive.org/details/russiasheroes19400albe/page/247 247]| isbn=0-7867-1011-X| url=https://archive.org/details/russiasheroes19400albe/page/247}}</ref> Немският [[Генерален план „Ост“]] предвижда избиването, изселването и поробването на повечето беларуси с цел да се предостави [[жизнено пространство]] на изток за германците.<ref>[[Тимъти Снайдър|Snyder, Timothy]] (2010). ''[https://books.google.com/books?id=ks0WBQAAQBAJ&pg=PA160 Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin]''. Basic Books. p. 160. {{ISBN|0465002390}}</ref> Броят на загиналите през войната е оценен на над 1 милион души. Еврейското население в страната е опустошено в хода на [[Холокост]]а и така и не се възстановява.<ref name="axell"/><ref name="warpop">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/11.htm|title=Belarus&nbsp;– Stalin and Russification|accessdate=26 март 2006|last=Fedor|first=Helen|year=1995|work=Belarus: A Country Study|publisher=Library of Congress}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://function.mil.ru/news_page/country/more.htm?id=10335986@cmsArticle|title=Потери гражданского населения|last=|first=|date=|website=function.mil.ru|accessdate=28 август 2019}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.belarus.by/en/travel/military-history-tourism/great-patriotic-war-in-belarus|title=Great Patriotic War in Belarus {{!}} Belarus.by|website=www.belarus.by|accessdate=28 август 2019}}</ref> След войната окончателните граници на страната са начертани от [[Сталин]], когато някои беларуски територии са дадени на новоанексирана Литва.<ref name="uni4"/> След войната, Беларус е една от страни учредителки на [[Харта на Обединените нации|Хартата на Обединените нации]] и като такава получава допълнителен глас в [[ООН]], освен гласа на СССР, в който членува. Следват енергични програми по възстановяване на страната. Така Беларуската ССР се превръща в голям производствен център в западните части на съюза, създавайки работни места и привличайки руснаци.<ref name="Soviet-era">{{cite web |url=https://www.iexplore.com/travel-guides/europe/belarus/history-and-culture |title=Belarus History and Culture |accessdate=26 март 2006 |publisher=iExplore.com}}</ref> Сталин въвежда политика на [[съветизация]], за да изолира Беларуската ССР от [[Западния свят]].<ref name="warpop"/> Тя включва изпращането на руснаци от различни части на съюза и поставянето им на ключови позиции в местното управление. След смъртта на Сталин, [[Никита Хрушчов]] продължава делото му на [[културна хегемония]], заявявайки: „Колкото по-скоро всички започнем да говорим на руски, толкова по-бързо ще построим комунизма“.<ref name="warpop"/> През 1986 г. Беларуската ССР става главен потърпевш на [[Чернобилската авария]] в съседната [[Украинска ССР]], при която страната е засипана от радиоактивно замърсяване.<ref name="Gorby">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/12.htm|title=Belarus – Perestroika|accessdate=26 март 2007|last=Fedor|first=Helen|year=1995|work=Belarus: A Country Study|publisher=Library of Congress}}</ref> === Независимост === [[Файл:Alexander Lukashenko, opening of Slavianski Bazar 2014.jpg|мини|[[Александър Лукашенко]] управлява Беларус от 1994 г. и е най-дълго управляващият държавен глава в Европа.]] На 27 юли 1990 г. е издадена декларация за Държавен суверенитет на Беларуската ССР. Името на страната е променено на Република Беларус на 25 август 1991 г.<ref name="byind">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/39.htm|title=Belarus&nbsp;– Prelude to Independence|accessdate=22 декември 2007|last=Fedor|first=Helen|year=1995|work=Belarus: A Country Study|publisher=Library of Congress}}</ref> Оттогава нататък тя се счита за независима. На 9 декември 1991 г. тя участва в учредяването на [[Общността на независимите държави]].<ref name="byind"/> През март 1994 г. е приета нова национална конституция, според която функциите на министър-председателя се дават на [[Президент на Беларус|президента на Беларус]]. Изборите за президент през същата година изстрелват неизвестния дотогава [[Александър Лукашенко]] на президентския пост, който заема и до днес. Впоследствие множество западни правителства,<ref>{{cite web|url=http://www.international.gc.ca/media/aff/news-communiques/2012/09/25a.aspx?view=d|title=Standing up for Free and Fair Elections in Belarus|accessdate=7 януари 2013|author1=Foreign Affairs |author2=International Trade Canada|date=25 септември 2012|publisher=Government of Canada}}</ref> [[Амнести Интернешънъл]]<ref name=amnesty>{{cite web|url=https://www.amnesty.org/en/region/europe-and-central-asia/eurasia/belarus |title=Human rights by country&nbsp;– Belarus |accessdate=22 декември 2007 |year=2007 |work=Amnesty International Report 2007 |publisher=Amnesty International |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071212011715/http://www.amnesty.org/en/region/europe-and-central-asia/eurasia/belarus |archivedate=12 декември 2007 |url-status=live}}</ref> и [[Хюман Райтс Уоч]]<ref name="HRW">{{cite web|url=http://hrw.org/english/docs/2005/01/13/belaru9878.htm |title=Essential Background&nbsp;– Belarus |accessdate=26 март 2006 |year=2005 |publisher=Human Rights Watch}}</ref> отправят многобройни критики към авторитарния режим на Лукашенко. Поради това, Беларус често е наричана „последната диктатура в Европа“.<ref name="HRW"/> След години приемане на руското влияние в страната, през 2014 г., на фона на [[Анексиране на Крим от Русия|анексирането на Крим от Русия]] и руската военна намеса в Източна Украйна, Лукашенко се застъпва за възраждане на беларуската идентичност. Той за пръв път изнася реч на беларуски, а не на руски език. Въпреки това, на среща в [[Сочи]] през 2019 г., Лукашенко заявява пред [[Владимир Путин]], че двете страни могат „да се обединят още утре без проблем“.<ref name="moscow-times-bel">{{cite news |url=https://www.themoscowtimes.com/2019/02/15/were-ready-unite-with-russia-belarus-leader-lukashenko-says |newspaper=The Moscow Times |title=Belarus Ready to 'Unite' With Russia, Lukashenko Says |accessdate=17 февруари 2019 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190217194147/https://www.themoscowtimes.com/2019/02/15/were-ready-unite-with-russia-belarus-leader-lukashenko-says |archivedate=17 февруари 2019 |url-status=live |date=15 февруари 2019}}</ref> == География == {{основна|География на Беларус}} [[Файл:Strusta - Majak - Brasłauski rajon - 6.jpg|мини|ляво|Езерото Струста]] [[Файл:Victoria Azarenka (18567208246).jpg|мини|ляво|[[Виктория Азаренка]] е най-успешната беларуска тенисистка на всички времена.]] Беларус има площ от 207 600 km² с обща дължина на границите 3306 km. Граничи с 5 държави – [[Русия]] на изток (959 km граница), [[Украйна]] на юг (891 km), [[Полша]] на запад (605 km), [[Литва]] на северозапад (680 km) и [[Латвия]] на север (171 km). Страната няма излаз на море. Около 40% от територията ѝ е покрита от гори и значителна част от нея е заета от блата и мочурища. Беларус е предимно равнинна държава, най-високата ѝ точка е хълмът Дзерджинская гора (''Дзяржинская хара'', 346 m). В южните си части, по поречието на река [[Припят]], се простира мочурливата низина [[Полесие]]. Низината е покрита със смесени гори, в които се срещат много ценни горски видове и диви животни ([[рис]], [[лос]], [[бобър]], [[глиган]], [[черен щъркел]] и др.). Полесието е най-голямата заблатена и некултивирана територия в [[Европа]]. Съществуват значителни залежи на [[нефт]] и [[газ]]. Извличат се най-вече [[гранит]] и [[варовик]]. Има голямо наличие на [[торф]], който е от голямо значение за земеделието. Средното количество валежи за годината е от 550 до 700 mm, климатът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]] (поради липсата на планини и равнинния характер на страната). Зимите са много студени, със средна [[температура]] от –6&nbsp;°C, а летата са прохладни и влажни, със средна температура от 18&nbsp;°C. Беларус има около 10 800 [[езера]]. == Население == {{основна|Население на Беларус}} [[Файл:House of Representatives of Belarus.jpg|мини|Палатата на представителите в Беларус.]] [[Файл:Victory square, Minsk 01.jpg|мини|Площадът на победата в Минск.]] По население (9,504 млн. към 2009 г.) Беларус заема четвърто място сред страните от [[ОНД]], след [[Русия]], [[Узбекистан]] и [[Казахстан]]. На територията на страната живеят представители на над сто народности. Основната част са [[беларуси]] (3/4 от общия брой), а останалите са [[руснаци]], [[поляци]], [[украинци]] и др. В столицата Минск живеят 1,938 млн. души. Както много други източноевропейски държави, Беларус има отрицателен прираст на населението. Съотношението на мъжете към жените в страната е 0,87.<ref name="demographics">{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bo.html|title=CIA World Factbook (2007)&nbsp;– Belarus&nbsp;– People|accessdate=7 ноември 2007|archiveurl=https://web.archive.org/web/20071114004238/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bo.html|archivedate= 14 ноември 2007|url-status=live}}</ref> Средната продължителност на живота е 72,15 години (66,53 за мъжете и 78,1 за жените).<ref name="demographics"/> Над 99% от беларусите над 15-годишна възраст са грамотни.<ref name="demographics"/> === Езици === Беларус има два официални езика – [[Руски език|руски]] и [[Беларуски език|беларуски]].<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/languages/european_languages/languages/belarusian.shtml|title=Languages across Europe.|publisher=Bbc.co.uk|accessdate=29 април 2013}}</ref> Най-широко използван е руският, който се говори от 70% от населението, докато беларуският – от 23%.<ref name="2009-census-languages" /> Други говорени от малцинствата езици са [[Полски език|полският]], [[Украински език|украинският]] и [[идиш]].<ref>Gordon, Raymond G., Jr. (ed.), 2005. Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Dallas, TX: SIL International. Online version: [http://www.ethnologue.com/ Ethnologue.com].</ref> Въпреки че беларуският не се употребява особено, той е майчин език за 53,2% от населението.<ref name="2009-census-languages">{{cite web|url=http://belstat.gov.by/en/perepis-naseleniya/perepis-naseleniya-2009-goda/main-demographic-and-social-characteristics-of-population-of-the-republic-of-belarus/population-classified-by-knowledge-of-the-belarusian-and-russian-languages-by-region-and-minsk-city|title=Population classified by knowledge of the Belarusian and Russian languages by region and Minsk City|website=Belstat.gov.by|accessdate=3 август 2017}}</ref> === Религии === По данни от преброяването през 2011 г., 58,9% от беларусите са религиозни. От тях 82% са [[Православие|православни]]. В западните части на страната се изповядва [[римокатолицизъм]].<ref name="Belarus – Religion">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/20.htm|title=Belarus – Religion|publisher=countrystudies.us}}</ref> Конституцията на страната уточнява, че Беларус няма официална религия. И докато свободата на вероизповедание се гарантира в същия член от конституцията, религиозните организации, които се считат за вредни от правителството, могат да бъдат забранени.<ref name="reuters1">{{cite news | url=https://www.reuters.com/article/2012/03/04/us-belarus-dicator-idUSTRE8230T320120304 | agency=Reuters | title=Belarus's Lukashenko: „Better a dictator than gay“ | location=Berlin | date=4 март 2012 | access-date=2020-06-11 | archive-date=2015-10-06 | archive-url=https://web.archive.org/web/20151006194656/http://www.reuters.com/article/2012/03/04/us-belarus-dicator-idUSTRE8230T320120304 }}</ref> == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Беларус}} Беларус е [[президентска република]], управлявана от [[президент]] и двукамарен [[парламент]], наречен Върховен съвет. Броят на членовете в него е 360. Местата, заемани на основата на всеобщо [[избирателно право]], са 310. Изискваната възраст за гласуване е 18 години, както и тази за [[избори|избиране]]. Президентът има изключително широки правомощия и при избори може да се кандидатира за длъжността неограничен брой пъти. [[Александър Лукашенко]] заема поста от [[1994]] г. насам. Триста и десет от общия брой членове на Върховния съвет на Беларус се избират с абсолютно мнозинство в едномандатни [[Избирателен район|избирателни райони]]. Ако нито един от кандидатите не получи [[абсолютно мнозинство]], се провежда [[балотаж|втори тур]]. В него участват двамата кандидати, получили най-много гласове в първия тур. Петдесет места са запазени за представители на обществените организации, избрани от самите тях: 29 места се полагат на ветераните от войната и представителите на работниците, а 21 от местата са за организациите на [[инвалид]]ите, глухите и слепите. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Беларус}} Административно Беларус е разделена на 6 [[Област (административна единица)|области]] и 1 град на републиканско подчинение ([[Минск]]). == Икономика == {{основна|Икономика на Беларус}} [[Файл:MAZ-103t in Minsk.JPG|мини|200п|Тролейбус [[МАЗ]] в Минск]] [[Файл:Belarus-Minsk-Power Plant-4-31.jpg|мини|200п|ТЕЦ-4, Минск]] Основният отрасъл в икономиката на Беларус е [[промишленост]]та – [[машиностроене]], [[химическа промишленост|химическа]], [[хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусова]] и други индустрии. Около 15% от населението е заето в [[селско стопанство|селското стопанство]], чиито основни производства са отглеждането на картофи и [[скотовъдство]]то. В исторически план силно развити са били дървопреработването и [[текстилна промишленост|текстилната промишленост]]. За разлика от другите източноевропейски страни, в Беларус не са проведени икономически реформи, ориентирани към ускорено развитие на [[пазарна икономика|пазарната икономика]], и стопанският живот е доминиран изцяло от правителството. След разпада на СССР Беларус се ориентира към системата на „пазарния социализъм“, като частната собственост е позволена, но държавата може да оказва голям контрол върху икономиката и управлява директно цените на стоките. Социалната и административна система са на практика непроменени от времето на СССР. Беларусия не позволи продажбата на крупните национални компании и разработването на полезните изкопаеми от чужди фирми, като по този начин успя да запази стабилност и да се развива икономически, като е конкурентоспособна на останалите европейски държави. Благодарение на силната си обвързаност с [[Русия]] икономическата ситуация в страната може да се характеризира като стабилна. От бившите съветски републики Беларус е на пето място по БВП на глава от населението (12 000 [[Щатски долар|щ.д.]]) след Балтийските държави и Русия. БВП (ППС) за 2008 г. е 116,7 млрд. щ.д. Икономическият растеж на Беларус е на едно от първите места в Европа – 8,1%. Вследствие на световната финансова криза, в края на 2008 г. страната получава заем за стабилизиране от Русия на стойност 2 млрд. щ.д. По изискване на [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]] за ограничаване на ефектите от кризата, беларуската рубла е девалвирана с 20%, а контролът върху фискалната и [[монетарна политика]] е затегнат. Беларус поиска помощ от МВФ на [[1 юли]] [[2011]] г. Президентът Александър Лукашенко бе принуден да девалвира беларуската рубла с повече от 30%.<ref>{{cite web | url = http://www.novini.bg/news/4078-беларус-поиска-помощ-от-мвф.html | title = Беларус поиска помощ от МВФ | accessdate = 12 януари 2012}}</ref> == Инфраструктура == {{основна|Инфраструктура в Беларус}} === Здравеопазване === {{основна|Здравеопазване в Беларус}} Здравеопазването се финансира от общите данъци. Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите се споразумяват за бюджета на здравеопазването и след това се определя процентът на данъчните приходи, които ще се дават на здравеопазването. За разлика от повечето други страни в Европа, служителите не са длъжни да допринасят за бюджета за здравеопазване. Всички граждани и регистрираните жители на Беларус имат право на широк пакет от безплатни обезщетения за здравни грижи в държавата, финансирани институции. Лекарства, предписани за амбулаторни пациенти, някои стоматологични услуги, включително изкуствени зъби, козметична хирургия, очила, посещения в курортите и някои профилактични прегледи, се заплащат. Правителството решава какво да получи всяка група от обществото по отношение на здравните услуги. Гражданите, които принадлежат към уязвимите групи от обществото, например бременни жени, ветерани от войните, диабетици и болни от туберкулоза пациенти, не трябва да плащат всички такси. Родителите обаче трябва да платят част от разходите за лекарства, предписани на децата им с рецепта. Повечето хора приемат, че козметичната хирургия и посещения на курорти са несъществени здравни грижи, и по-голямата част от населението не са съгласни, поради това се начислява такса за извънболнична рецепта. Това насърчава хората да си платят за лечението (което е неналожително, а избрано по желание) или да поискат приемане в болница, тъй като всички лекарства, предписани в болницата, са безплатни. == Култура == {{основна|Култура на Беларус}} {| class="wikitable" |+ Празници |-- style="background:#efefef;" !Дата !Българско име !Местно име |-- |1 януари |Нова година |Новы год |-- |7 януари |Рождество Христово |Божае Нараджэньне (праваслаўнае) |-- |12 април (2015) |Великден |Вялікдзень (праваслаўнае) |-- |21 април (2015) |Радоница |Радаўніца |-- |9 май |Денят на победата |Дзень перамогі |-- |3 юли |Ден на независимостта |Дзень незалежнасці |-- |7 ноември |Празник на Октомврийската революция |Дзень кастрычніцкай рэвалюцыі |-- |25 декември |Рождество Христово |Божае Нараджэньне (каталіцкае) |} == Граници == {{Географско местоположение|Център=Беларус|Север=[[Латвия]]|Изток=[[Русия]]|Юг=[[Украйна]]|Запад=[[Полша]]|Северозапад=[[Литва]]}} == Други == * [[Комуникации в Беларус]] * [[Транспорт в Беларус]] * [[Въоръжени сили на Беларус]] * [[Външна политика на Беларус]] == Вижте също == * [[Съюзна държава]] * [[Общност на независимите държави]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.president.gov.by Официален сайт на президента на Беларус] {{Европа}} {{Общност на независимите държави}} {{ОССЕ}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Беларус| ]] q4yq1vlbi8z00rj631vaogoda7cs3ut 11473399 11473397 2022-07-28T15:47:28Z 84.43.190.161 wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Беларус|Беларус (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Беларус | официално-име-бг = Република Беларус | официално-име = Рэспубліка Беларусь ({{L|be}})<br>Республика Беларусь ({{L|ru}}) | герб = Coat of arms of Belarus (2020).svg | девиз = | химн = [[Химн на Беларус|Мы, беларусы]] | химн-файл = My Belarusy instrumental.ogg | демоним = [[беларуси]]н | карта = Europe-Belarus.svg | карта-описание = Местоположение на Беларус | столица = [[Минск]] | най-голям-град = Минск | религия = 55,4% [[християнство]]<br>—48,3% [[православие|православни]]<br>—7,1% други християни<br>41,1% [[нерелигиозност]]<br>2,4% други<br>1,1% без отговор | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[президентска република]] | лидер1 = [[Фюрер]] | настоящ-лидер1 = [[Александър Лукашенко]] | лидер2 = [[Министър-председател на Беларус|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Роман Головченко]] | законодателна-власт = Народно събрание | горна-камара = Съвет на републиката | долна-камара = Камара на представителите | събитие-вид = Формиране | събитие-бел = &nbsp; | събитие1 = Княжество Полоцк | събитие-дата1 = 987 г. | събитие2 = Туровско княжество | събитие-дата2 = 10 век | събитие3 = [[Велико литовско княжество]] | събитие-дата3 = 1236 г. | събитие4 = [[Беларуска народна република|Народна република]] | събитие-дата4 = 9 март 1918 г. | събитие5 = Независимост от Русия | събитие-дата5 = 25 март 1918 г. | събитие6 = [[Белоруска ССР]] | събитие-дата6 = 31 юли 1920 г. | събитие7 = Независимост от [[СССР]] | събитие-дата7 = 25 декември 1991 г. | събитие8 = Конституция | събитие-дата8 = 15 март 1994 г. | площ = 207 595 | площ-място = 84-то | води% = 1,4 | население-година = 2021 | население = 9 255 524 | население-източник = <ref>[http://www.belstat.gov.by/ofitsialnaya-statistika/publications/izdania/public_bulletin/index_7192/ www.belstat.gov.by]</ref> | население-място = 96-о | население-градско = 78,6 | население-градско-място = 48-о | население-гъстота-място = 142-ро | население-оценка-година = 2018 | население-оценка = 9 491 800 | БВП-година = 2020 | БВП = 185,889 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 69-о | БВП-на-човек = 19 758 щ.д. | БВП-на-човек-място = 66-о | БВП-ном-година = 2020 | БВП-ном-общо = 57,708 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 75-о | БВП-ном-на-човек = 6133 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 84-то | Джини-година = 2019 | Джини = 25,3 | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,823 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 53-то | продълж-живот = 74,6 години | продълж-живот-място = 82-ро | дет-смъртност = 3,4/1000 | дет-смъртност-място = 16-о | грамотност = 99,6 | грамотност-място = 8-о | валута = [[Беларуска рубла]] | валута-код = BYN | часова-зона = MSK | отместване-UTC = +3 | формат-дата = дд.мм.гггг | климат = [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]] | организации = [[ОНД]], [[ООН]], [[ОССЕ]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = BY | TLD = [[.by]], [[.бел]] | телефонен-код = +375 | ITU префикс = EUA-EWZ | сайт = {{URL|belarus.by}} | забележки = }} '''Република Беларус''', наричана също и '''Белорусия''' ({{lang|be|Рэспубліка Беларусь, Беларусь}}; {{lang|ru|Республика Беларусь, Белоруссия}}<ref>{{cite web | url = http://www.belarus.mid.ru/| title = Посольство Российской Федерации в Республике Беларусь| publisher = МИД России| accessdate = 3 юли 2009}}</ref>) е васална на Русия [[държава]] в [[Източна Европа]], която няма излаз на море. Столицата ѝ е град [[Минск]]. Граничи с [[Русия]] на изток, [[Полша]] на запад, [[Украйна]] на юг, [[Литва]] на северозапад и [[Латвия]] на север. Беларус е една от 15-те бивши съветски републики, и съществува като самостоятелна държава само от 1918 до 1919 г. – т.нар. [[Белоруска народна република]]. Преди това териториите ѝ са били или част от няколко държави, вкл. [[Руска империя|Руската империя]], [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]] и [[Жечпосполита]]. Беларус, заедно с [[Украйна]], е една от най-тежко пострадалите от [[Втората световна война]] държави – една трета от населението ѝ загива, а половината ѝ икономически ресурси са унищожени. Беларус обявява независимост от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през август [[1991]] г. и повежда самостоятелна политика. Три години по-късно [[Александър Лукашенко]] става неин президент. Държавата упражнява силен контрол над икономиката, води политика на противопоставяне на [[НАТО]] и на икономическото сътрудничество с [[ЕС]], а вътре в страната политическите свободи са ограничени. Беларус е силно обвързана с Русия и двете имат обща отбранителна и митническа система. Близо 40% от територията на Беларус са заети от гъсти гори. Площта ѝ е 207 705 km², от които 204 875 km² суша и 2830 km² водна площ. == История == {{основна|История на Беларус}} През 7 век днешните земи на Беларус са заселени със славянски племена ([[драговичи]], [[радомичи]], [[кривичи]]). През ранното [[Средновековие]] (9 век) страната е в пределите на [[Киевска Рус]], а през [[12 век]] е раздробена на няколко [[феодал]]ни княжества. От 14 до 20 век последователно е била [[Велико литовско княжество|Литва]], част от [[Полша]] и [[Руската империя]]. От 1922 г. до 1991 г. Беларус е съюзна република в състава на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През 1991 г. е провъзгласена за независима република. [[Файл:Greater Version of Grand Duchy of Lithuania Coat of Arms.svg|мини|ляво|upright|Герб на Великото литовско княжество]] === Ранна история === Областта на днешен Беларус е първоначално заселена от [[балти]]йски племена през 3 век. Около 5 век земите им са покорени от [[славяни|славянски]] племена. Това е резултат отчасти поради липсата на военно координиране на балтите, но постепенната [[Асимилация (социология)|асимилация]] на балтите в славянската култура има мирен характер.<ref>{{harvnb|Zaprudnik|1993|p=7}}</ref> През 9 век територията на днешен Беларус става притежание на [[Киевска Рус|Киевската Рус]], управлявана от [[Рюриковичи]]. След смъртта на [[Ярослав I]], държавата се разпада на независими княжества.<ref>{{cite book|last=Plokhy|first=Serhii|title=The Origins of the Slavic Nations|publisher=Cambridge University Press|year=2006|pages=94 – 95|isbn=0-521-86403-8}}</ref> Голямата част от ранните руски княжества са заличени или тежко засегнати от [[Монголско нашествие в Русия|монголското нашествие]] през 13 век, но земите на днешен Беларус избягват тази участ и в крайна сметка стават част от [[Великото литовско княжество]].<ref>{{cite book|last=Robinson|first=Charles Henry|title=The Conversion of Europe|url=https://archive.org/details/conversioneurop00robigoog|publisher=Longmans, Green|year=1917|pages=491 – 92}}</ref> Това води до икономическо, политическо, етническо и културно обединение на беларуските земи.<ref>{{cite book|last=Ermalovich|first=Mikola|title=Pa sliadakh adnago mifa |publisher=Minsk: Navuka i tekhnika|year=1991|url=http://www.books-by-isbn.com/5-343/5343008763-Pa-sliadakh-adnaho-mifa-M-Ermalovich-5-343-00876-3.html|isbn=978-5-343-00876-0}}</ref> По това време княжеството участва в няколко военни кампании, включително сражаването на страната на [[Полша]] срещу [[Тевтонския орден]] в [[битката при Грюнвалд]] през 1410 г. Съвместната им победа позволява на княжеството да контролира северозападните покрайнини на [[Източна Европа]].<ref>{{cite book|last=Lerski|first=George Jan|author2=Aleksander Gieysztor|title=Historical Dictionary of Poland, 966 – 1945|publisher=Greenwood Press|year=1996|pages=181 – 82|isbn=0-313-26007-9}}</ref> [[Велико московско княжество|Великото московско княжество]], предвождано от [[Иван III]], предприема военни кампании през 1486 г. в опит да завземе териториите на днешен Беларус, Русия и Украйна.<ref>{{cite web|url=http://www.ruf.rice.edu/~sarmatia/197/Nowak.html|title=The Russo-Polish Historical Confrontation|accessdate=22 декември 2007|last=Nowak|first=Andrzej|date=1 януари 1997|work=Sarmatian Review&nbsp;XVII|publisher=Rice University|archiveurl=https://web.archive.org/web/20071218110551/http://www.ruf.rice.edu/~sarmatia/197/Nowak.html|archivedate=18 декември 2007|url-status=live}}</ref> === Жечпосполита === {{основна|Жечпосполита}} На 2 февруари 1386 г. Великото литовско княжество и [[Полско кралство (1025–1385)|Полското кралство]] сключват [[лична уния]] (вж. [[Кревска уния]]) чрез брак на владетелите си.<ref>{{cite book|editor-last=Jones|editor-first=Michael|last=Rowell|first=S.C.|contribution=Baltic Europe|title=The New Cambridge Medieval History (Vol. 6)|publisher=Cambridge University Press|year=2005|page=710|isbn=0-521-36290-3}}</ref> Тази уния задвижва събития, които в крайна сметка довеждат до образуването на т.нар. [[Жечпосполита]] през 1569 г. чрез [[Люблинска уния|Люблинската уния]]. През годините след унията, процесът на постепенна [[полонизация]] на [[литовци]] и [[рутени]] започва да набира скорост. В културния и обществен живот преобладават [[Полски език|полският език]] и [[католицизма]], а през 1696 г. полският измества [[Рутенски език|рутенския]] като официален език. Последният дори е забранен за употреба в администрацията.<ref>[http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=103&menu=00 ''Belarusian'': UCLA Language Materials Project] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151222171418/http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=103&menu=00 |date=22 декември 2015 }}, ucla.edu</ref> Въпреки това, рутенците продължават да говорят на родния си език и остават верни на [[Белоруска греко-католическа църква|Белоруската греко-католическа църква]]. === Руска империя === Съюзът между Полша и Литва приключва през 1795 г. в хода на т.нар. [[Трето разделяне на Полша]] от [[Руската империя]], [[Прусия]] и [[Хабсбургската монархия]].<ref>{{cite book|last=Scheuch|first=E.K.|author2=David Sciulli|title=Societies, Corporations and the Nation State|url=https://archive.org/details/annalsinternatio00sche|publisher=BRILL|year=2000|page=[https://archive.org/details/annalsinternatio00sche/page/n193 187]|isbn=90-04-11664-8}}</ref> Беларуските територии, придобити от Руската империя при управлението на [[Екатерина II]],<ref>{{harvnb|Birgerson|2002|page=101}}</ref> са включени в състава на Белоруската губерния през 1796 г. и остават така до окупацията им от [[Германската империя]] през [[Първата световна война]]<ref name="olson95">{{harvnb|Olson|Pappas|Pappas|1994|page=95}}</ref> По време на управлението на [[Николай I (Русия)|Николай I]] и [[Александър III (Русия)|Александър III]], националните култури са подлагани на репресии. Политиката на полонизация е подменена с политика на [[русификация]], която включва връщане на [[Източно православие|източното православие]]. Беларуският език е забранен в училищата, докато в съседна [[Жемайтия]] е позволено началното образование на [[жемайтски диалект]].<ref name="Корнилов1908">{{cite book|author=Иван Петрович Корнилов|script-title=ru:Русское дєло в Сєверо-Западном крає: материиалы для историии Виленскаго учебнаго округа преимущественно в Муравьевскую эпоху|url=https://books.google.com/books?id=edsGAAAAYAAJ|year=1908|publisher=Тип. А.С. Суворина|lang=ru}}</ref> През 1863 г. икономическото и културното напрежение ескалира в [[Полско въстание (1863 – 1864)|Януарското въстание]], предвождано от [[Константи Калиновски]]. След провала му, руското правителство въвежда [[кирилица]]та като писменост на беларуския език през 1864 г., а официалните документи на беларуски език са забранени до 1905 г.<ref>{{cite book|author=D. Marples|title=Belarus: From Soviet Rule to Nuclear Catastrophe|url=https://books.google.com/books?id=evVZCwAAQBAJ&pg=PA26|year=1996|publisher=Palgrave Macmillan UK|isbn=978-0-230-37831-5|page=26}}</ref> По време на преговорите около [[Брест-Литовски мирен договор|Брест-Литовския мирен договор]], Беларус обявява независимост, докато е още под германска окупация на 25 март 1918 г. С това се слага началото на [[Беларуска народна република|Беларуската народна република]].<ref name="birgerson">{{harvnb|Birgerson|2002|pages=105 – 106}}</ref><ref>{{cite book|last=Ioffe|first=Grigory|title=Understanding Belarus and How Western Foreign Policy Misses the Mark|publisher=Rowman & Littlefield Publishers, Inc|date=25 февруари 2008|page=57|url=https://books.google.com/books?id=00B6wxgftH8C&pg=PA150&dq=west+belarus#v=onepage&q=west%20belarus|isbn=0-7425-5558-5}}</ref> Веднага след това избухва [[Полско-съветска война|Полско-съветската война]] и територията на Беларус е поделена между Полша и новосъздадения [[Съветски съюз]].<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=QJhMhTKw-vgC&pg=PA282&dq=belarus+partition#v=onepage&q=belarus%20partition|title=The Reconstruction of Nations|author=Timothy Snyder|publisher=Yale University Press |page=282 |year=2002 |isbn=9780300128413}}</ref> Оттогава радата на Беларуската република съществува като правителство в изгнание и до днес. Към момента това е най-дълго оцелялото правителство в изгнание.<ref>{{cite web|url=https://www.vice.com/en_us/article/9bgpzy/belarus-government-in-exile-290|title=Europe's Last Dictatorship Is Opposed by the Oldest Exiled Government in the World|date=26 януари 2016|publisher=Vice}}</ref> === Беларуска народна република === {{основна|Беларуска народна република}} [[Беларуска народна република|Беларуската народна република]] е първият опит за създаване на независима беларуска държава под името „Беларус“. Въпреки значителните усилия, държавата приключва съществуването си, тъй като първоначално е окупирана от [[Германска имперска армия|Германската имперска армия]], после от [[Руска императорска армия|Руската императорска армия]], а сетне от [[Червената армия]] на [[болшевики]]те. Съществува от 1918 до 1919 г., но все пак поставя основите за създаването на държавност около името „Беларус“. === Белоруска съветска социалистическа република === {{основна|Белоруска съветска социалистическа република}} Част от Беларус, намираща се под руска власт, е преобразувана в [[Белоруска съветска социалистическа република|Белоруската съветска социалистическа република]] през 1919 г. Скоро след това е образувана в [[Литовско-Белоруска Съветска Социалистическа Република]] заедно с Литва. Тя просъществува само няколко месеца, преди полското настъпление да я накара да се разпадне. Войната приключва през 1921 г., след което Белоруската ССР влиза в състава на СССР.<ref name="birgerson"/><ref>{{cite book|last=Marples|first=David|title=Belarus: A Denationalized Nation|publisher=Routledge|year=1999|page=5|url=https://books.google.com/books?id=EMCYfOSaLSgC&pg=PA8&dq=Belarusian+People%27s+Republic|isbn=90-5702-343-1}}</ref> Западната част на днешен Беларус остава част от [[Полша]].<ref name="ocu1">{{cite book|title=The global and the local: understanding the dialectics of business systems|last=Sorge|first=Arndt|year=2005|publisher=Oxford University Press|isbn=9780191535345}}</ref><ref name="ocu2">{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=RSxt-JB-PDkC&pg=PA37&dq=occupation+of+Western+Belarus|title=Miniature empires: a historical dictionary of the newly independent states|last=Minahan|first=James|year=1998|publisher=Greenwood Press|isbn=978-0-313-30610-5}}</ref><ref>{{cite book|author1=Nick Baron|author2=Peter Gatrell|title=Homelands|url=https://books.google.com/books?id=FCBVPqAWuUsC&pg=PA19|accessdate=18 септември 2015|date=10 август 2004|publisher=Anthem Press|isbn=978-1-84331-385-4|page=19|chapter=War, Population Displacement and State Formation in the Russian Borderlands 1914 – 1924}}</ref> През 1920-те и 1930-те години съветските селскостопански и икономически политики, включващи [[колективизация]] и [[Петилетка|петилетки]], водят до масов глад и политически репресии в страната.<ref>{{cite web|url=http://www.belarus.by/en/about-belarus/history|title=Belarus history|publisher=Official website of the Republic of Belarus|accessdate=17 март 2017}}</ref> През 1939 г. [[Нацистка Германия]] и Съветският съюз нападат и окупират Полша, с което започва [[Втората световна война]]. Съветските войски анексират голяма част от източните земи на Полша. Голямата част от северните покорени територии са прибавени към площта на Беларуската ССР и днес съставляват част от [[Западен Беларус]].<ref name="uni4">{{cite book|url=https://books.google.com/?id=jZJntMQtkSYC&pg=PA106&dq=Belarus+map+1945|title=Belarus: The Last European Dictatorship|author=Andrew Wilson|year=2011|isbn=978-0-300-13435-3}}</ref> Съветските власти в Беларуската ССР вече контролират територии, населявани от поляци, украинци, беларуси и евреи. През 1941 г. Германия [[Операция „Барбароса“|нахлува в Съветския съюз]]. [[Брестката крепост]] е подложена на една от най-ожесточените атаки през войната. Статистически погледнато, Беларуската ССР е най-тежко ударената съветска република през войната. Тя остава окупирана от нацистите до 1944 г. През това време те унищожават 209 от 290 града в страната, 85% от беларуската промишленост и над 1 милион сгради.<ref name="axell">{{cite book| last=Axell| first=Albert| title=Russia's Heroes, 1941 – 45| publisher=Carroll & Graf Publishers| year=2002| page=[https://archive.org/details/russiasheroes19400albe/page/247 247]| isbn=0-7867-1011-X| url=https://archive.org/details/russiasheroes19400albe/page/247}}</ref> Немският [[Генерален план „Ост“]] предвижда избиването, изселването и поробването на повечето беларуси с цел да се предостави [[жизнено пространство]] на изток за германците.<ref>[[Тимъти Снайдър|Snyder, Timothy]] (2010). ''[https://books.google.com/books?id=ks0WBQAAQBAJ&pg=PA160 Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin]''. Basic Books. p. 160. {{ISBN|0465002390}}</ref> Броят на загиналите през войната е оценен на над 1 милион души. Еврейското население в страната е опустошено в хода на [[Холокост]]а и така и не се възстановява.<ref name="axell"/><ref name="warpop">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/11.htm|title=Belarus&nbsp;– Stalin and Russification|accessdate=26 март 2006|last=Fedor|first=Helen|year=1995|work=Belarus: A Country Study|publisher=Library of Congress}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://function.mil.ru/news_page/country/more.htm?id=10335986@cmsArticle|title=Потери гражданского населения|last=|first=|date=|website=function.mil.ru|accessdate=28 август 2019}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.belarus.by/en/travel/military-history-tourism/great-patriotic-war-in-belarus|title=Great Patriotic War in Belarus {{!}} Belarus.by|website=www.belarus.by|accessdate=28 август 2019}}</ref> След войната окончателните граници на страната са начертани от [[Сталин]], когато някои беларуски територии са дадени на новоанексирана Литва.<ref name="uni4"/> След войната, Беларус е една от страни учредителки на [[Харта на Обединените нации|Хартата на Обединените нации]] и като такава получава допълнителен глас в [[ООН]], освен гласа на СССР, в който членува. Следват енергични програми по възстановяване на страната. Така Беларуската ССР се превръща в голям производствен център в западните части на съюза, създавайки работни места и привличайки руснаци.<ref name="Soviet-era">{{cite web |url=https://www.iexplore.com/travel-guides/europe/belarus/history-and-culture |title=Belarus History and Culture |accessdate=26 март 2006 |publisher=iExplore.com}}</ref> Сталин въвежда политика на [[съветизация]], за да изолира Беларуската ССР от [[Западния свят]].<ref name="warpop"/> Тя включва изпращането на руснаци от различни части на съюза и поставянето им на ключови позиции в местното управление. След смъртта на Сталин, [[Никита Хрушчов]] продължава делото му на [[културна хегемония]], заявявайки: „Колкото по-скоро всички започнем да говорим на руски, толкова по-бързо ще построим комунизма“.<ref name="warpop"/> През 1986 г. Беларуската ССР става главен потърпевш на [[Чернобилската авария]] в съседната [[Украинска ССР]], при която страната е засипана от радиоактивно замърсяване.<ref name="Gorby">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/12.htm|title=Belarus – Perestroika|accessdate=26 март 2007|last=Fedor|first=Helen|year=1995|work=Belarus: A Country Study|publisher=Library of Congress}}</ref> === Независимост === [[Файл:Alexander Lukashenko, opening of Slavianski Bazar 2014.jpg|мини|[[Александър Лукашенко]] управлява Беларус от 1994 г. и е най-дълго управляващият държавен глава в Европа.]] На 27 юли 1990 г. е издадена декларация за Държавен суверенитет на Беларуската ССР. Името на страната е променено на Република Беларус на 25 август 1991 г.<ref name="byind">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/39.htm|title=Belarus&nbsp;– Prelude to Independence|accessdate=22 декември 2007|last=Fedor|first=Helen|year=1995|work=Belarus: A Country Study|publisher=Library of Congress}}</ref> Оттогава нататък тя се счита за независима. На 9 декември 1991 г. тя участва в учредяването на [[Общността на независимите държави]].<ref name="byind"/> През март 1994 г. е приета нова национална конституция, според която функциите на министър-председателя се дават на [[Президент на Беларус|президента на Беларус]]. Изборите за президент през същата година изстрелват неизвестния дотогава [[Александър Лукашенко]] на президентския пост, който заема и до днес. Впоследствие множество западни правителства,<ref>{{cite web|url=http://www.international.gc.ca/media/aff/news-communiques/2012/09/25a.aspx?view=d|title=Standing up for Free and Fair Elections in Belarus|accessdate=7 януари 2013|author1=Foreign Affairs |author2=International Trade Canada|date=25 септември 2012|publisher=Government of Canada}}</ref> [[Амнести Интернешънъл]]<ref name=amnesty>{{cite web|url=https://www.amnesty.org/en/region/europe-and-central-asia/eurasia/belarus |title=Human rights by country&nbsp;– Belarus |accessdate=22 декември 2007 |year=2007 |work=Amnesty International Report 2007 |publisher=Amnesty International |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071212011715/http://www.amnesty.org/en/region/europe-and-central-asia/eurasia/belarus |archivedate=12 декември 2007 |url-status=live}}</ref> и [[Хюман Райтс Уоч]]<ref name="HRW">{{cite web|url=http://hrw.org/english/docs/2005/01/13/belaru9878.htm |title=Essential Background&nbsp;– Belarus |accessdate=26 март 2006 |year=2005 |publisher=Human Rights Watch}}</ref> отправят многобройни критики към авторитарния режим на Лукашенко. Поради това, Беларус често е наричана „последната диктатура в Европа“.<ref name="HRW"/> След години приемане на руското влияние в страната, през 2014 г., на фона на [[Анексиране на Крим от Русия|анексирането на Крим от Русия]] и руската военна намеса в Източна Украйна, Лукашенко се застъпва за възраждане на беларуската идентичност. Той за пръв път изнася реч на беларуски, а не на руски език. Въпреки това, на среща в [[Сочи]] през 2019 г., Лукашенко заявява пред [[Владимир Путин]], че двете страни могат „да се обединят още утре без проблем“.<ref name="moscow-times-bel">{{cite news |url=https://www.themoscowtimes.com/2019/02/15/were-ready-unite-with-russia-belarus-leader-lukashenko-says |newspaper=The Moscow Times |title=Belarus Ready to 'Unite' With Russia, Lukashenko Says |accessdate=17 февруари 2019 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190217194147/https://www.themoscowtimes.com/2019/02/15/were-ready-unite-with-russia-belarus-leader-lukashenko-says |archivedate=17 февруари 2019 |url-status=live |date=15 февруари 2019}}</ref> == География == {{основна|География на Беларус}} [[Файл:Strusta - Majak - Brasłauski rajon - 6.jpg|мини|ляво|Езерото Струста]] [[Файл:Victoria Azarenka (18567208246).jpg|мини|ляво|[[Виктория Азаренка]] е най-успешната беларуска тенисистка на всички времена.]] Беларус има площ от 207 600 km² с обща дължина на границите 3306 km. Граничи с 5 държави – [[Русия]] на изток (959 km граница), [[Украйна]] на юг (891 km), [[Полша]] на запад (605 km), [[Литва]] на северозапад (680 km) и [[Латвия]] на север (171 km). Страната няма излаз на море. Около 40% от територията ѝ е покрита от гори и значителна част от нея е заета от блата и мочурища. Беларус е предимно равнинна държава, най-високата ѝ точка е хълмът Дзерджинская гора (''Дзяржинская хара'', 346 m). В южните си части, по поречието на река [[Припят]], се простира мочурливата низина [[Полесие]]. Низината е покрита със смесени гори, в които се срещат много ценни горски видове и диви животни ([[рис]], [[лос]], [[бобър]], [[глиган]], [[черен щъркел]] и др.). Полесието е най-голямата заблатена и некултивирана територия в [[Европа]]. Съществуват значителни залежи на [[нефт]] и [[газ]]. Извличат се най-вече [[гранит]] и [[варовик]]. Има голямо наличие на [[торф]], който е от голямо значение за земеделието. Средното количество валежи за годината е от 550 до 700 mm, климатът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]] (поради липсата на планини и равнинния характер на страната). Зимите са много студени, със средна [[температура]] от –6&nbsp;°C, а летата са прохладни и влажни, със средна температура от 18&nbsp;°C. Беларус има около 10 800 [[езера]]. == Население == {{основна|Население на Беларус}} [[Файл:House of Representatives of Belarus.jpg|мини|Палатата на представителите в Беларус.]] [[Файл:Victory square, Minsk 01.jpg|мини|Площадът на победата в Минск.]] По население (9,504 млн. към 2009 г.) Беларус заема четвърто място сред страните от [[ОНД]], след [[Русия]], [[Узбекистан]] и [[Казахстан]]. На територията на страната живеят представители на над сто народности. Основната част са [[беларуси]] (3/4 от общия брой), а останалите са [[руснаци]], [[поляци]], [[украинци]] и др. В столицата Минск живеят 1,938 млн. души. Както много други източноевропейски държави, Беларус има отрицателен прираст на населението. Съотношението на мъжете към жените в страната е 0,87.<ref name="demographics">{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bo.html|title=CIA World Factbook (2007)&nbsp;– Belarus&nbsp;– People|accessdate=7 ноември 2007|archiveurl=https://web.archive.org/web/20071114004238/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bo.html|archivedate= 14 ноември 2007|url-status=live}}</ref> Средната продължителност на живота е 72,15 години (66,53 за мъжете и 78,1 за жените).<ref name="demographics"/> Над 99% от беларусите над 15-годишна възраст са грамотни.<ref name="demographics"/> === Езици === Беларус има два официални езика – [[Руски език|руски]] и [[Беларуски език|беларуски]].<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/languages/european_languages/languages/belarusian.shtml|title=Languages across Europe.|publisher=Bbc.co.uk|accessdate=29 април 2013}}</ref> Най-широко използван е руският, който се говори от 70% от населението, докато беларуският – от 23%.<ref name="2009-census-languages" /> Други говорени от малцинствата езици са [[Полски език|полският]], [[Украински език|украинският]] и [[идиш]].<ref>Gordon, Raymond G., Jr. (ed.), 2005. Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Dallas, TX: SIL International. Online version: [http://www.ethnologue.com/ Ethnologue.com].</ref> Въпреки че беларуският не се употребява особено, той е майчин език за 53,2% от населението.<ref name="2009-census-languages">{{cite web|url=http://belstat.gov.by/en/perepis-naseleniya/perepis-naseleniya-2009-goda/main-demographic-and-social-characteristics-of-population-of-the-republic-of-belarus/population-classified-by-knowledge-of-the-belarusian-and-russian-languages-by-region-and-minsk-city|title=Population classified by knowledge of the Belarusian and Russian languages by region and Minsk City|website=Belstat.gov.by|accessdate=3 август 2017}}</ref> === Религии === По данни от преброяването през 2011 г., 58,9% от беларусите са религиозни. От тях 82% са [[Православие|православни]]. В западните части на страната се изповядва [[римокатолицизъм]].<ref name="Belarus – Religion">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/20.htm|title=Belarus – Religion|publisher=countrystudies.us}}</ref> Конституцията на страната уточнява, че Беларус няма официална религия. И докато свободата на вероизповедание се гарантира в същия член от конституцията, религиозните организации, които се считат за вредни от правителството, могат да бъдат забранени.<ref name="reuters1">{{cite news | url=https://www.reuters.com/article/2012/03/04/us-belarus-dicator-idUSTRE8230T320120304 | agency=Reuters | title=Belarus's Lukashenko: „Better a dictator than gay“ | location=Berlin | date=4 март 2012 | access-date=2020-06-11 | archive-date=2015-10-06 | archive-url=https://web.archive.org/web/20151006194656/http://www.reuters.com/article/2012/03/04/us-belarus-dicator-idUSTRE8230T320120304 }}</ref> == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Беларус}} Беларус е [[президентска република]], управлявана от [[президент]] и двукамарен [[парламент]], наречен Върховен съвет. Броят на членовете в него е 360. Местата, заемани на основата на всеобщо [[избирателно право]], са 310. Изискваната възраст за гласуване е 18 години, както и тази за [[избори|избиране]]. Президентът има изключително широки правомощия и при избори може да се кандидатира за длъжността неограничен брой пъти. [[Александър Лукашенко]] заема поста от [[1994]] г. насам. Триста и десет от общия брой членове на Върховния съвет на Беларус се избират с абсолютно мнозинство в едномандатни [[Избирателен район|избирателни райони]]. Ако нито един от кандидатите не получи [[абсолютно мнозинство]], се провежда [[балотаж|втори тур]]. В него участват двамата кандидати, получили най-много гласове в първия тур. Петдесет места са запазени за представители на обществените организации, избрани от самите тях: 29 места се полагат на ветераните от войната и представителите на работниците, а 21 от местата са за организациите на [[инвалид]]ите, глухите и слепите. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Беларус}} Административно Беларус е разделена на 6 [[Област (административна единица)|области]] и 1 град на републиканско подчинение ([[Минск]]). == Икономика == {{основна|Икономика на Беларус}} [[Файл:MAZ-103t in Minsk.JPG|мини|200п|Тролейбус [[МАЗ]] в Минск]] [[Файл:Belarus-Minsk-Power Plant-4-31.jpg|мини|200п|ТЕЦ-4, Минск]] Основният отрасъл в икономиката на Беларус е [[промишленост]]та – [[машиностроене]], [[химическа промишленост|химическа]], [[хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусова]] и други индустрии. Около 15% от населението е заето в [[селско стопанство|селското стопанство]], чиито основни производства са отглеждането на картофи и [[скотовъдство]]то. В исторически план силно развити са били дървопреработването и [[текстилна промишленост|текстилната промишленост]]. За разлика от другите източноевропейски страни, в Беларус не са проведени икономически реформи, ориентирани към ускорено развитие на [[пазарна икономика|пазарната икономика]], и стопанският живот е доминиран изцяло от правителството. След разпада на СССР Беларус се ориентира към системата на „пазарния социализъм“, като частната собственост е позволена, но държавата може да оказва голям контрол върху икономиката и управлява директно цените на стоките. Социалната и административна система са на практика непроменени от времето на СССР. Беларусия не позволи продажбата на крупните национални компании и разработването на полезните изкопаеми от чужди фирми, като по този начин успя да запази стабилност и да се развива икономически, като е конкурентоспособна на останалите европейски държави. Благодарение на силната си обвързаност с [[Русия]] икономическата ситуация в страната може да се характеризира като стабилна. От бившите съветски републики Беларус е на пето място по БВП на глава от населението (12 000 [[Щатски долар|щ.д.]]) след Балтийските държави и Русия. БВП (ППС) за 2008 г. е 116,7 млрд. щ.д. Икономическият растеж на Беларус е на едно от първите места в Европа – 8,1%. Вследствие на световната финансова криза, в края на 2008 г. страната получава заем за стабилизиране от Русия на стойност 2 млрд. щ.д. По изискване на [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]] за ограничаване на ефектите от кризата, беларуската рубла е девалвирана с 20%, а контролът върху фискалната и [[монетарна политика]] е затегнат. Беларус поиска помощ от МВФ на [[1 юли]] [[2011]] г. Президентът Александър Лукашенко бе принуден да девалвира беларуската рубла с повече от 30%.<ref>{{cite web | url = http://www.novini.bg/news/4078-беларус-поиска-помощ-от-мвф.html | title = Беларус поиска помощ от МВФ | accessdate = 12 януари 2012}}</ref> == Инфраструктура == {{основна|Инфраструктура в Беларус}} === Здравеопазване === {{основна|Здравеопазване в Беларус}} Здравеопазването се финансира от общите данъци. Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите се споразумяват за бюджета на здравеопазването и след това се определя процентът на данъчните приходи, които ще се дават на здравеопазването. За разлика от повечето други страни в Европа, служителите не са длъжни да допринасят за бюджета за здравеопазване. Всички граждани и регистрираните жители на Беларус имат право на широк пакет от безплатни обезщетения за здравни грижи в държавата, финансирани институции. Лекарства, предписани за амбулаторни пациенти, някои стоматологични услуги, включително изкуствени зъби, козметична хирургия, очила, посещения в курортите и някои профилактични прегледи, се заплащат. Правителството решава какво да получи всяка група от обществото по отношение на здравните услуги. Гражданите, които принадлежат към уязвимите групи от обществото, например бременни жени, ветерани от войните, диабетици и болни от туберкулоза пациенти, не трябва да плащат всички такси. Родителите обаче трябва да платят част от разходите за лекарства, предписани на децата им с рецепта. Повечето хора приемат, че козметичната хирургия и посещения на курорти са несъществени здравни грижи, и по-голямата част от населението не са съгласни, поради това се начислява такса за извънболнична рецепта. Това насърчава хората да си платят за лечението (което е неналожително, а избрано по желание) или да поискат приемане в болница, тъй като всички лекарства, предписани в болницата, са безплатни. == Култура == {{основна|Култура на Беларус}} {| class="wikitable" |+ Празници |-- style="background:#efefef;" !Дата !Българско име !Местно име |-- |1 януари |Нова година |Новы год |-- |7 януари |Рождество Христово |Божае Нараджэньне (праваслаўнае) |-- |12 април (2015) |Великден |Вялікдзень (праваслаўнае) |-- |21 април (2015) |Радоница |Радаўніца |-- |9 май |Денят на победата |Дзень перамогі |-- |3 юли |Ден на независимостта |Дзень незалежнасці |-- |7 ноември |Празник на Октомврийската революция |Дзень кастрычніцкай рэвалюцыі |-- |25 декември |Рождество Христово |Божае Нараджэньне (каталіцкае) |} == Граници == {{Географско местоположение|Център=Беларус|Север=[[Латвия]]|Изток=[[Русия]]|Юг=[[Украйна]]|Запад=[[Полша]]|Северозапад=[[Литва]]}} == Други == * [[Комуникации в Беларус]] * [[Транспорт в Беларус]] * [[Въоръжени сили на Беларус]] * [[Външна политика на Беларус]] == Вижте също == * [[Съюзна държава]] * [[Общност на независимите държави]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.president.gov.by Официален сайт на президента на Беларус] {{Европа}} {{Общност на независимите държави}} {{ОССЕ}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Беларус| ]] i3barp0e6adioqdpo1x5qz5aoiluiuf 11473411 11473399 2022-07-28T16:01:03Z Jingiby 23778 Премахнати [[Special:Contributions/84.43.190.161|редакции на 84.43.190.161]] ([[User talk:84.43.190.161|б]].), към версия на Carbonaro. wikitext text/x-wiki {{Към пояснение|Беларус|Беларус (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Беларус | официално-име-бг = Република Беларус | официално-име = Рэспубліка Беларусь ({{L|be}})<br>Республика Беларусь ({{L|ru}}) | герб = Coat of arms of Belarus (2020).svg | девиз = | химн = [[Химн на Беларус|Мы, беларусы]] | химн-файл = My Belarusy instrumental.ogg | демоним = [[беларуси]]н | карта = Europe-Belarus.svg | карта-описание = Местоположение на Беларус | столица = [[Минск]] | най-голям-град = Минск | религия = 55,4% [[християнство]]<br>—48,3% [[православие|православни]]<br>—7,1% други християни<br>41,1% [[нерелигиозност]]<br>2,4% други<br>1,1% без отговор | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[президентска република]] | лидер1 = [[Президент на Беларус|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Александър Лукашенко]] | лидер2 = [[Министър-председател на Беларус|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Роман Головченко]] | законодателна-власт = Народно събрание | горна-камара = Съвет на републиката | долна-камара = Камара на представителите | събитие-вид = Формиране | събитие-бел = &nbsp; | събитие1 = Княжество Полоцк | събитие-дата1 = 987 г. | събитие2 = Туровско княжество | събитие-дата2 = 10 век | събитие3 = [[Велико литовско княжество]] | събитие-дата3 = 1236 г. | събитие4 = [[Беларуска народна република|Народна република]] | събитие-дата4 = 9 март 1918 г. | събитие5 = Независимост от Русия | събитие-дата5 = 25 март 1918 г. | събитие6 = [[Белоруска ССР]] | събитие-дата6 = 31 юли 1920 г. | събитие7 = Независимост от [[СССР]] | събитие-дата7 = 25 декември 1991 г. | събитие8 = Конституция | събитие-дата8 = 15 март 1994 г. | площ = 207 595 | площ-място = 84-то | води% = 1,4 | население-година = 2021 | население = 9 255 524 | население-източник = <ref>[http://www.belstat.gov.by/ofitsialnaya-statistika/publications/izdania/public_bulletin/index_7192/ www.belstat.gov.by]</ref> | население-място = 96-о | население-градско = 78,6 | население-градско-място = 48-о | население-гъстота-място = 142-ро | население-оценка-година = 2018 | население-оценка = 9 491 800 | БВП-година = 2020 | БВП = 185,889 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 69-о | БВП-на-човек = 19 758 щ.д. | БВП-на-човек-място = 66-о | БВП-ном-година = 2020 | БВП-ном-общо = 57,708 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 75-о | БВП-ном-на-човек = 6133 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 84-то | Джини-година = 2019 | Джини = 25,3 | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,823 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 53-то | продълж-живот = 74,6 години | продълж-живот-място = 82-ро | дет-смъртност = 3,4/1000 | дет-смъртност-място = 16-о | грамотност = 99,6 | грамотност-място = 8-о | валута = [[Беларуска рубла]] | валута-код = BYN | часова-зона = MSK | отместване-UTC = +3 | формат-дата = дд.мм.гггг | климат = [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]] | организации = [[ОНД]], [[ООН]], [[ОССЕ]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = BY | TLD = [[.by]], [[.бел]] | телефонен-код = +375 | ITU префикс = EUA-EWZ | сайт = {{URL|belarus.by}} | забележки = }} '''Република Беларус''', наричана също и '''Белорусия''' ({{lang|be|Рэспубліка Беларусь, Беларусь}}; {{lang|ru|Республика Беларусь, Белоруссия}}<ref>{{cite web | url = http://www.belarus.mid.ru/| title = Посольство Российской Федерации в Республике Беларусь| publisher = МИД России| accessdate = 3 юли 2009}}</ref>) е [[държава]] в [[Източна Европа]], която няма излаз на море. Столицата ѝ е град [[Минск]]. Граничи с [[Русия]] на изток, [[Полша]] на запад, [[Украйна]] на юг, [[Литва]] на северозапад и [[Латвия]] на север. Беларус е една от 15-те бивши съветски републики, и съществува като самостоятелна държава само от 1918 до 1919 г. – т.нар. [[Белоруска народна република]]. Преди това териториите ѝ са били или част от няколко държави, вкл. [[Руска империя|Руската империя]], [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]] и [[Жечпосполита]]. Беларус, заедно с [[Украйна]], е една от най-тежко пострадалите от [[Втората световна война]] държави – една трета от населението ѝ загива, а половината ѝ икономически ресурси са унищожени. Беларус обявява независимост от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през август [[1991]] г. и повежда самостоятелна политика. Три години по-късно [[Александър Лукашенко]] става неин президент. Държавата упражнява силен контрол над икономиката, води политика на противопоставяне на [[НАТО]] и на икономическото сътрудничество с [[ЕС]], а вътре в страната политическите свободи са ограничени. Беларус е силно обвързана с Русия и двете имат обща отбранителна и митническа система. Близо 40% от територията на Беларус са заети от гъсти гори. Площта ѝ е 207 705 km², от които 204 875 km² суша и 2830 km² водна площ. == История == {{основна|История на Беларус}} През 7 век днешните земи на Беларус са заселени със славянски племена ([[драговичи]], [[радомичи]], [[кривичи]]). През ранното [[Средновековие]] (9 век) страната е в пределите на [[Киевска Рус]], а през [[12 век]] е раздробена на няколко [[феодал]]ни княжества. От 14 до 20 век последователно е била [[Велико литовско княжество|Литва]], част от [[Полша]] и [[Руската империя]]. От 1922 г. до 1991 г. Беларус е съюзна република в състава на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. През 1991 г. е провъзгласена за независима република. [[Файл:Greater Version of Grand Duchy of Lithuania Coat of Arms.svg|мини|ляво|upright|Герб на Великото литовско княжество]] === Ранна история === Областта на днешен Беларус е първоначално заселена от [[балти]]йски племена през 3 век. Около 5 век земите им са покорени от [[славяни|славянски]] племена. Това е резултат отчасти поради липсата на военно координиране на балтите, но постепенната [[Асимилация (социология)|асимилация]] на балтите в славянската култура има мирен характер.<ref>{{harvnb|Zaprudnik|1993|p=7}}</ref> През 9 век територията на днешен Беларус става притежание на [[Киевска Рус|Киевската Рус]], управлявана от [[Рюриковичи]]. След смъртта на [[Ярослав I]], държавата се разпада на независими княжества.<ref>{{cite book|last=Plokhy|first=Serhii|title=The Origins of the Slavic Nations|publisher=Cambridge University Press|year=2006|pages=94 – 95|isbn=0-521-86403-8}}</ref> Голямата част от ранните руски княжества са заличени или тежко засегнати от [[Монголско нашествие в Русия|монголското нашествие]] през 13 век, но земите на днешен Беларус избягват тази участ и в крайна сметка стават част от [[Великото литовско княжество]].<ref>{{cite book|last=Robinson|first=Charles Henry|title=The Conversion of Europe|url=https://archive.org/details/conversioneurop00robigoog|publisher=Longmans, Green|year=1917|pages=491 – 92}}</ref> Това води до икономическо, политическо, етническо и културно обединение на беларуските земи.<ref>{{cite book|last=Ermalovich|first=Mikola|title=Pa sliadakh adnago mifa |publisher=Minsk: Navuka i tekhnika|year=1991|url=http://www.books-by-isbn.com/5-343/5343008763-Pa-sliadakh-adnaho-mifa-M-Ermalovich-5-343-00876-3.html|isbn=978-5-343-00876-0}}</ref> По това време княжеството участва в няколко военни кампании, включително сражаването на страната на [[Полша]] срещу [[Тевтонския орден]] в [[битката при Грюнвалд]] през 1410 г. Съвместната им победа позволява на княжеството да контролира северозападните покрайнини на [[Източна Европа]].<ref>{{cite book|last=Lerski|first=George Jan|author2=Aleksander Gieysztor|title=Historical Dictionary of Poland, 966 – 1945|publisher=Greenwood Press|year=1996|pages=181 – 82|isbn=0-313-26007-9}}</ref> [[Велико московско княжество|Великото московско княжество]], предвождано от [[Иван III]], предприема военни кампании през 1486 г. в опит да завземе териториите на днешен Беларус, Русия и Украйна.<ref>{{cite web|url=http://www.ruf.rice.edu/~sarmatia/197/Nowak.html|title=The Russo-Polish Historical Confrontation|accessdate=22 декември 2007|last=Nowak|first=Andrzej|date=1 януари 1997|work=Sarmatian Review&nbsp;XVII|publisher=Rice University|archiveurl=https://web.archive.org/web/20071218110551/http://www.ruf.rice.edu/~sarmatia/197/Nowak.html|archivedate=18 декември 2007|url-status=live}}</ref> === Жечпосполита === {{основна|Жечпосполита}} На 2 февруари 1386 г. Великото литовско княжество и [[Полско кралство (1025–1385)|Полското кралство]] сключват [[лична уния]] (вж. [[Кревска уния]]) чрез брак на владетелите си.<ref>{{cite book|editor-last=Jones|editor-first=Michael|last=Rowell|first=S.C.|contribution=Baltic Europe|title=The New Cambridge Medieval History (Vol. 6)|publisher=Cambridge University Press|year=2005|page=710|isbn=0-521-36290-3}}</ref> Тази уния задвижва събития, които в крайна сметка довеждат до образуването на т.нар. [[Жечпосполита]] през 1569 г. чрез [[Люблинска уния|Люблинската уния]]. През годините след унията, процесът на постепенна [[полонизация]] на [[литовци]] и [[рутени]] започва да набира скорост. В културния и обществен живот преобладават [[Полски език|полският език]] и [[католицизма]], а през 1696 г. полският измества [[Рутенски език|рутенския]] като официален език. Последният дори е забранен за употреба в администрацията.<ref>[http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=103&menu=00 ''Belarusian'': UCLA Language Materials Project] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151222171418/http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=103&menu=00 |date=22 декември 2015 }}, ucla.edu</ref> Въпреки това, рутенците продължават да говорят на родния си език и остават верни на [[Белоруска греко-католическа църква|Белоруската греко-католическа църква]]. === Руска империя === Съюзът между Полша и Литва приключва през 1795 г. в хода на т.нар. [[Трето разделяне на Полша]] от [[Руската империя]], [[Прусия]] и [[Хабсбургската монархия]].<ref>{{cite book|last=Scheuch|first=E.K.|author2=David Sciulli|title=Societies, Corporations and the Nation State|url=https://archive.org/details/annalsinternatio00sche|publisher=BRILL|year=2000|page=[https://archive.org/details/annalsinternatio00sche/page/n193 187]|isbn=90-04-11664-8}}</ref> Беларуските територии, придобити от Руската империя при управлението на [[Екатерина II]],<ref>{{harvnb|Birgerson|2002|page=101}}</ref> са включени в състава на Белоруската губерния през 1796 г. и остават така до окупацията им от [[Германската империя]] през [[Първата световна война]]<ref name="olson95">{{harvnb|Olson|Pappas|Pappas|1994|page=95}}</ref> По време на управлението на [[Николай I (Русия)|Николай I]] и [[Александър III (Русия)|Александър III]], националните култури са подлагани на репресии. Политиката на полонизация е подменена с политика на [[русификация]], която включва връщане на [[Източно православие|източното православие]]. Беларуският език е забранен в училищата, докато в съседна [[Жемайтия]] е позволено началното образование на [[жемайтски диалект]].<ref name="Корнилов1908">{{cite book|author=Иван Петрович Корнилов|script-title=ru:Русское дєло в Сєверо-Западном крає: материиалы для историии Виленскаго учебнаго округа преимущественно в Муравьевскую эпоху|url=https://books.google.com/books?id=edsGAAAAYAAJ|year=1908|publisher=Тип. А.С. Суворина|lang=ru}}</ref> През 1863 г. икономическото и културното напрежение ескалира в [[Полско въстание (1863 – 1864)|Януарското въстание]], предвождано от [[Константи Калиновски]]. След провала му, руското правителство въвежда [[кирилица]]та като писменост на беларуския език през 1864 г., а официалните документи на беларуски език са забранени до 1905 г.<ref>{{cite book|author=D. Marples|title=Belarus: From Soviet Rule to Nuclear Catastrophe|url=https://books.google.com/books?id=evVZCwAAQBAJ&pg=PA26|year=1996|publisher=Palgrave Macmillan UK|isbn=978-0-230-37831-5|page=26}}</ref> По време на преговорите около [[Брест-Литовски мирен договор|Брест-Литовския мирен договор]], Беларус обявява независимост, докато е още под германска окупация на 25 март 1918 г. С това се слага началото на [[Беларуска народна република|Беларуската народна република]].<ref name="birgerson">{{harvnb|Birgerson|2002|pages=105 – 106}}</ref><ref>{{cite book|last=Ioffe|first=Grigory|title=Understanding Belarus and How Western Foreign Policy Misses the Mark|publisher=Rowman & Littlefield Publishers, Inc|date=25 февруари 2008|page=57|url=https://books.google.com/books?id=00B6wxgftH8C&pg=PA150&dq=west+belarus#v=onepage&q=west%20belarus|isbn=0-7425-5558-5}}</ref> Веднага след това избухва [[Полско-съветска война|Полско-съветската война]] и територията на Беларус е поделена между Полша и новосъздадения [[Съветски съюз]].<ref>{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=QJhMhTKw-vgC&pg=PA282&dq=belarus+partition#v=onepage&q=belarus%20partition|title=The Reconstruction of Nations|author=Timothy Snyder|publisher=Yale University Press |page=282 |year=2002 |isbn=9780300128413}}</ref> Оттогава радата на Беларуската република съществува като правителство в изгнание и до днес. Към момента това е най-дълго оцелялото правителство в изгнание.<ref>{{cite web|url=https://www.vice.com/en_us/article/9bgpzy/belarus-government-in-exile-290|title=Europe's Last Dictatorship Is Opposed by the Oldest Exiled Government in the World|date=26 януари 2016|publisher=Vice}}</ref> === Беларуска народна република === {{основна|Беларуска народна република}} [[Беларуска народна република|Беларуската народна република]] е първият опит за създаване на независима беларуска държава под името „Беларус“. Въпреки значителните усилия, държавата приключва съществуването си, тъй като първоначално е окупирана от [[Германска имперска армия|Германската имперска армия]], после от [[Руска императорска армия|Руската императорска армия]], а сетне от [[Червената армия]] на [[болшевики]]те. Съществува от 1918 до 1919 г., но все пак поставя основите за създаването на държавност около името „Беларус“. === Белоруска съветска социалистическа република === {{основна|Белоруска съветска социалистическа република}} Част от Беларус, намираща се под руска власт, е преобразувана в [[Белоруска съветска социалистическа република|Белоруската съветска социалистическа република]] през 1919 г. Скоро след това е образувана в [[Литовско-Белоруска Съветска Социалистическа Република]] заедно с Литва. Тя просъществува само няколко месеца, преди полското настъпление да я накара да се разпадне. Войната приключва през 1921 г., след което Белоруската ССР влиза в състава на СССР.<ref name="birgerson"/><ref>{{cite book|last=Marples|first=David|title=Belarus: A Denationalized Nation|publisher=Routledge|year=1999|page=5|url=https://books.google.com/books?id=EMCYfOSaLSgC&pg=PA8&dq=Belarusian+People%27s+Republic|isbn=90-5702-343-1}}</ref> Западната част на днешен Беларус остава част от [[Полша]].<ref name="ocu1">{{cite book|title=The global and the local: understanding the dialectics of business systems|last=Sorge|first=Arndt|year=2005|publisher=Oxford University Press|isbn=9780191535345}}</ref><ref name="ocu2">{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=RSxt-JB-PDkC&pg=PA37&dq=occupation+of+Western+Belarus|title=Miniature empires: a historical dictionary of the newly independent states|last=Minahan|first=James|year=1998|publisher=Greenwood Press|isbn=978-0-313-30610-5}}</ref><ref>{{cite book|author1=Nick Baron|author2=Peter Gatrell|title=Homelands|url=https://books.google.com/books?id=FCBVPqAWuUsC&pg=PA19|accessdate=18 септември 2015|date=10 август 2004|publisher=Anthem Press|isbn=978-1-84331-385-4|page=19|chapter=War, Population Displacement and State Formation in the Russian Borderlands 1914 – 1924}}</ref> През 1920-те и 1930-те години съветските селскостопански и икономически политики, включващи [[колективизация]] и [[Петилетка|петилетки]], водят до масов глад и политически репресии в страната.<ref>{{cite web|url=http://www.belarus.by/en/about-belarus/history|title=Belarus history|publisher=Official website of the Republic of Belarus|accessdate=17 март 2017}}</ref> През 1939 г. [[Нацистка Германия]] и Съветският съюз нападат и окупират Полша, с което започва [[Втората световна война]]. Съветските войски анексират голяма част от източните земи на Полша. Голямата част от северните покорени територии са прибавени към площта на Беларуската ССР и днес съставляват част от [[Западен Беларус]].<ref name="uni4">{{cite book|url=https://books.google.com/?id=jZJntMQtkSYC&pg=PA106&dq=Belarus+map+1945|title=Belarus: The Last European Dictatorship|author=Andrew Wilson|year=2011|isbn=978-0-300-13435-3}}</ref> Съветските власти в Беларуската ССР вече контролират територии, населявани от поляци, украинци, беларуси и евреи. През 1941 г. Германия [[Операция „Барбароса“|нахлува в Съветския съюз]]. [[Брестката крепост]] е подложена на една от най-ожесточените атаки през войната. Статистически погледнато, Беларуската ССР е най-тежко ударената съветска република през войната. Тя остава окупирана от нацистите до 1944 г. През това време те унищожават 209 от 290 града в страната, 85% от беларуската промишленост и над 1 милион сгради.<ref name="axell">{{cite book| last=Axell| first=Albert| title=Russia's Heroes, 1941 – 45| publisher=Carroll & Graf Publishers| year=2002| page=[https://archive.org/details/russiasheroes19400albe/page/247 247]| isbn=0-7867-1011-X| url=https://archive.org/details/russiasheroes19400albe/page/247}}</ref> Немският [[Генерален план „Ост“]] предвижда избиването, изселването и поробването на повечето беларуси с цел да се предостави [[жизнено пространство]] на изток за германците.<ref>[[Тимъти Снайдър|Snyder, Timothy]] (2010). ''[https://books.google.com/books?id=ks0WBQAAQBAJ&pg=PA160 Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin]''. Basic Books. p. 160. {{ISBN|0465002390}}</ref> Броят на загиналите през войната е оценен на над 1 милион души. Еврейското население в страната е опустошено в хода на [[Холокост]]а и така и не се възстановява.<ref name="axell"/><ref name="warpop">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/11.htm|title=Belarus&nbsp;– Stalin and Russification|accessdate=26 март 2006|last=Fedor|first=Helen|year=1995|work=Belarus: A Country Study|publisher=Library of Congress}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://function.mil.ru/news_page/country/more.htm?id=10335986@cmsArticle|title=Потери гражданского населения|last=|first=|date=|website=function.mil.ru|accessdate=28 август 2019}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.belarus.by/en/travel/military-history-tourism/great-patriotic-war-in-belarus|title=Great Patriotic War in Belarus {{!}} Belarus.by|website=www.belarus.by|accessdate=28 август 2019}}</ref> След войната окончателните граници на страната са начертани от [[Сталин]], когато някои беларуски територии са дадени на новоанексирана Литва.<ref name="uni4"/> След войната, Беларус е една от страни учредителки на [[Харта на Обединените нации|Хартата на Обединените нации]] и като такава получава допълнителен глас в [[ООН]], освен гласа на СССР, в който членува. Следват енергични програми по възстановяване на страната. Така Беларуската ССР се превръща в голям производствен център в западните части на съюза, създавайки работни места и привличайки руснаци.<ref name="Soviet-era">{{cite web |url=https://www.iexplore.com/travel-guides/europe/belarus/history-and-culture |title=Belarus History and Culture |accessdate=26 март 2006 |publisher=iExplore.com}}</ref> Сталин въвежда политика на [[съветизация]], за да изолира Беларуската ССР от [[Западния свят]].<ref name="warpop"/> Тя включва изпращането на руснаци от различни части на съюза и поставянето им на ключови позиции в местното управление. След смъртта на Сталин, [[Никита Хрушчов]] продължава делото му на [[културна хегемония]], заявявайки: „Колкото по-скоро всички започнем да говорим на руски, толкова по-бързо ще построим комунизма“.<ref name="warpop"/> През 1986 г. Беларуската ССР става главен потърпевш на [[Чернобилската авария]] в съседната [[Украинска ССР]], при която страната е засипана от радиоактивно замърсяване.<ref name="Gorby">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/12.htm|title=Belarus – Perestroika|accessdate=26 март 2007|last=Fedor|first=Helen|year=1995|work=Belarus: A Country Study|publisher=Library of Congress}}</ref> === Независимост === [[Файл:Alexander Lukashenko, opening of Slavianski Bazar 2014.jpg|мини|[[Александър Лукашенко]] управлява Беларус от 1994 г. и е най-дълго управляващият държавен глава в Европа.]] На 27 юли 1990 г. е издадена декларация за Държавен суверенитет на Беларуската ССР. Името на страната е променено на Република Беларус на 25 август 1991 г.<ref name="byind">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/39.htm|title=Belarus&nbsp;– Prelude to Independence|accessdate=22 декември 2007|last=Fedor|first=Helen|year=1995|work=Belarus: A Country Study|publisher=Library of Congress}}</ref> Оттогава нататък тя се счита за независима. На 9 декември 1991 г. тя участва в учредяването на [[Общността на независимите държави]].<ref name="byind"/> През март 1994 г. е приета нова национална конституция, според която функциите на министър-председателя се дават на [[Президент на Беларус|президента на Беларус]]. Изборите за президент през същата година изстрелват неизвестния дотогава [[Александър Лукашенко]] на президентския пост, който заема и до днес. Впоследствие множество западни правителства,<ref>{{cite web|url=http://www.international.gc.ca/media/aff/news-communiques/2012/09/25a.aspx?view=d|title=Standing up for Free and Fair Elections in Belarus|accessdate=7 януари 2013|author1=Foreign Affairs |author2=International Trade Canada|date=25 септември 2012|publisher=Government of Canada}}</ref> [[Амнести Интернешънъл]]<ref name=amnesty>{{cite web|url=https://www.amnesty.org/en/region/europe-and-central-asia/eurasia/belarus |title=Human rights by country&nbsp;– Belarus |accessdate=22 декември 2007 |year=2007 |work=Amnesty International Report 2007 |publisher=Amnesty International |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071212011715/http://www.amnesty.org/en/region/europe-and-central-asia/eurasia/belarus |archivedate=12 декември 2007 |url-status=live}}</ref> и [[Хюман Райтс Уоч]]<ref name="HRW">{{cite web|url=http://hrw.org/english/docs/2005/01/13/belaru9878.htm |title=Essential Background&nbsp;– Belarus |accessdate=26 март 2006 |year=2005 |publisher=Human Rights Watch}}</ref> отправят многобройни критики към авторитарния режим на Лукашенко. Поради това, Беларус често е наричана „последната диктатура в Европа“.<ref name="HRW"/> След години приемане на руското влияние в страната, през 2014 г., на фона на [[Анексиране на Крим от Русия|анексирането на Крим от Русия]] и руската военна намеса в Източна Украйна, Лукашенко се застъпва за възраждане на беларуската идентичност. Той за пръв път изнася реч на беларуски, а не на руски език. Въпреки това, на среща в [[Сочи]] през 2019 г., Лукашенко заявява пред [[Владимир Путин]], че двете страни могат „да се обединят още утре без проблем“.<ref name="moscow-times-bel">{{cite news |url=https://www.themoscowtimes.com/2019/02/15/were-ready-unite-with-russia-belarus-leader-lukashenko-says |newspaper=The Moscow Times |title=Belarus Ready to 'Unite' With Russia, Lukashenko Says |accessdate=17 февруари 2019 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190217194147/https://www.themoscowtimes.com/2019/02/15/were-ready-unite-with-russia-belarus-leader-lukashenko-says |archivedate=17 февруари 2019 |url-status=live |date=15 февруари 2019}}</ref> == География == {{основна|География на Беларус}} [[Файл:Strusta - Majak - Brasłauski rajon - 6.jpg|мини|ляво|Езерото Струста]] [[Файл:Victoria Azarenka (18567208246).jpg|мини|ляво|[[Виктория Азаренка]] е най-успешната беларуска тенисистка на всички времена.]] Беларус има площ от 207 600 km² с обща дължина на границите 3306 km. Граничи с 5 държави – [[Русия]] на изток (959 km граница), [[Украйна]] на юг (891 km), [[Полша]] на запад (605 km), [[Литва]] на северозапад (680 km) и [[Латвия]] на север (171 km). Страната няма излаз на море. Около 40% от територията ѝ е покрита от гори и значителна част от нея е заета от блата и мочурища. Беларус е предимно равнинна държава, най-високата ѝ точка е хълмът Дзерджинская гора (''Дзяржинская хара'', 346 m). В южните си части, по поречието на река [[Припят]], се простира мочурливата низина [[Полесие]]. Низината е покрита със смесени гори, в които се срещат много ценни горски видове и диви животни ([[рис]], [[лос]], [[бобър]], [[глиган]], [[черен щъркел]] и др.). Полесието е най-голямата заблатена и некултивирана територия в [[Европа]]. Съществуват значителни залежи на [[нефт]] и [[газ]]. Извличат се най-вече [[гранит]] и [[варовик]]. Има голямо наличие на [[торф]], който е от голямо значение за земеделието. Средното количество валежи за годината е от 550 до 700 mm, климатът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]] (поради липсата на планини и равнинния характер на страната). Зимите са много студени, със средна [[температура]] от –6&nbsp;°C, а летата са прохладни и влажни, със средна температура от 18&nbsp;°C. Беларус има около 10 800 [[езера]]. == Население == {{основна|Население на Беларус}} [[Файл:House of Representatives of Belarus.jpg|мини|Палатата на представителите в Беларус.]] [[Файл:Victory square, Minsk 01.jpg|мини|Площадът на победата в Минск.]] По население (9,504 млн. към 2009 г.) Беларус заема четвърто място сред страните от [[ОНД]], след [[Русия]], [[Узбекистан]] и [[Казахстан]]. На територията на страната живеят представители на над сто народности. Основната част са [[беларуси]] (3/4 от общия брой), а останалите са [[руснаци]], [[поляци]], [[украинци]] и др. В столицата Минск живеят 1,938 млн. души. Както много други източноевропейски държави, Беларус има отрицателен прираст на населението. Съотношението на мъжете към жените в страната е 0,87.<ref name="demographics">{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bo.html|title=CIA World Factbook (2007)&nbsp;– Belarus&nbsp;– People|accessdate=7 ноември 2007|archiveurl=https://web.archive.org/web/20071114004238/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bo.html|archivedate= 14 ноември 2007|url-status=live}}</ref> Средната продължителност на живота е 72,15 години (66,53 за мъжете и 78,1 за жените).<ref name="demographics"/> Над 99% от беларусите над 15-годишна възраст са грамотни.<ref name="demographics"/> === Езици === Беларус има два официални езика – [[Руски език|руски]] и [[Беларуски език|беларуски]].<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/languages/european_languages/languages/belarusian.shtml|title=Languages across Europe.|publisher=Bbc.co.uk|accessdate=29 април 2013}}</ref> Най-широко използван е руският, който се говори от 70% от населението, докато беларуският – от 23%.<ref name="2009-census-languages" /> Други говорени от малцинствата езици са [[Полски език|полският]], [[Украински език|украинският]] и [[идиш]].<ref>Gordon, Raymond G., Jr. (ed.), 2005. Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Dallas, TX: SIL International. Online version: [http://www.ethnologue.com/ Ethnologue.com].</ref> Въпреки че беларуският не се употребява особено, той е майчин език за 53,2% от населението.<ref name="2009-census-languages">{{cite web|url=http://belstat.gov.by/en/perepis-naseleniya/perepis-naseleniya-2009-goda/main-demographic-and-social-characteristics-of-population-of-the-republic-of-belarus/population-classified-by-knowledge-of-the-belarusian-and-russian-languages-by-region-and-minsk-city|title=Population classified by knowledge of the Belarusian and Russian languages by region and Minsk City|website=Belstat.gov.by|accessdate=3 август 2017}}</ref> === Религии === По данни от преброяването през 2011 г., 58,9% от беларусите са религиозни. От тях 82% са [[Православие|православни]]. В западните части на страната се изповядва [[римокатолицизъм]].<ref name="Belarus – Religion">{{cite web|url=http://countrystudies.us/belarus/20.htm|title=Belarus – Religion|publisher=countrystudies.us}}</ref> Конституцията на страната уточнява, че Беларус няма официална религия. И докато свободата на вероизповедание се гарантира в същия член от конституцията, религиозните организации, които се считат за вредни от правителството, могат да бъдат забранени.<ref name="reuters1">{{cite news | url=https://www.reuters.com/article/2012/03/04/us-belarus-dicator-idUSTRE8230T320120304 | agency=Reuters | title=Belarus's Lukashenko: „Better a dictator than gay“ | location=Berlin | date=4 март 2012 | access-date=2020-06-11 | archive-date=2015-10-06 | archive-url=https://web.archive.org/web/20151006194656/http://www.reuters.com/article/2012/03/04/us-belarus-dicator-idUSTRE8230T320120304 }}</ref> == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Беларус}} Беларус е [[президентска република]], управлявана от [[президент]] и двукамарен [[парламент]], наречен Върховен съвет. Броят на членовете в него е 360. Местата, заемани на основата на всеобщо [[избирателно право]], са 310. Изискваната възраст за гласуване е 18 години, както и тази за [[избори|избиране]]. Президентът има изключително широки правомощия и при избори може да се кандидатира за длъжността неограничен брой пъти. [[Александър Лукашенко]] заема поста от [[1994]] г. насам. Триста и десет от общия брой членове на Върховния съвет на Беларус се избират с абсолютно мнозинство в едномандатни [[Избирателен район|избирателни райони]]. Ако нито един от кандидатите не получи [[абсолютно мнозинство]], се провежда [[балотаж|втори тур]]. В него участват двамата кандидати, получили най-много гласове в първия тур. Петдесет места са запазени за представители на обществените организации, избрани от самите тях: 29 места се полагат на ветераните от войната и представителите на работниците, а 21 от местата са за организациите на [[инвалид]]ите, глухите и слепите. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Беларус}} Административно Беларус е разделена на 6 [[Област (административна единица)|области]] и 1 град на републиканско подчинение ([[Минск]]). == Икономика == {{основна|Икономика на Беларус}} [[Файл:MAZ-103t in Minsk.JPG|мини|200п|Тролейбус [[МАЗ]] в Минск]] [[Файл:Belarus-Minsk-Power Plant-4-31.jpg|мини|200п|ТЕЦ-4, Минск]] Основният отрасъл в икономиката на Беларус е [[промишленост]]та – [[машиностроене]], [[химическа промишленост|химическа]], [[хранително-вкусова промишленост|хранително-вкусова]] и други индустрии. Около 15% от населението е заето в [[селско стопанство|селското стопанство]], чиито основни производства са отглеждането на картофи и [[скотовъдство]]то. В исторически план силно развити са били дървопреработването и [[текстилна промишленост|текстилната промишленост]]. За разлика от другите източноевропейски страни, в Беларус не са проведени икономически реформи, ориентирани към ускорено развитие на [[пазарна икономика|пазарната икономика]], и стопанският живот е доминиран изцяло от правителството. След разпада на СССР Беларус се ориентира към системата на „пазарния социализъм“, като частната собственост е позволена, но държавата може да оказва голям контрол върху икономиката и управлява директно цените на стоките. Социалната и административна система са на практика непроменени от времето на СССР. Беларусия не позволи продажбата на крупните национални компании и разработването на полезните изкопаеми от чужди фирми, като по този начин успя да запази стабилност и да се развива икономически, като е конкурентоспособна на останалите европейски държави. Благодарение на силната си обвързаност с [[Русия]] икономическата ситуация в страната може да се характеризира като стабилна. От бившите съветски републики Беларус е на пето място по БВП на глава от населението (12 000 [[Щатски долар|щ.д.]]) след Балтийските държави и Русия. БВП (ППС) за 2008 г. е 116,7 млрд. щ.д. Икономическият растеж на Беларус е на едно от първите места в Европа – 8,1%. Вследствие на световната финансова криза, в края на 2008 г. страната получава заем за стабилизиране от Русия на стойност 2 млрд. щ.д. По изискване на [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]] за ограничаване на ефектите от кризата, беларуската рубла е девалвирана с 20%, а контролът върху фискалната и [[монетарна политика]] е затегнат. Беларус поиска помощ от МВФ на [[1 юли]] [[2011]] г. Президентът Александър Лукашенко бе принуден да девалвира беларуската рубла с повече от 30%.<ref>{{cite web | url = http://www.novini.bg/news/4078-беларус-поиска-помощ-от-мвф.html | title = Беларус поиска помощ от МВФ | accessdate = 12 януари 2012}}</ref> == Инфраструктура == {{основна|Инфраструктура в Беларус}} === Здравеопазване === {{основна|Здравеопазване в Беларус}} Здравеопазването се финансира от общите данъци. Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите се споразумяват за бюджета на здравеопазването и след това се определя процентът на данъчните приходи, които ще се дават на здравеопазването. За разлика от повечето други страни в Европа, служителите не са длъжни да допринасят за бюджета за здравеопазване. Всички граждани и регистрираните жители на Беларус имат право на широк пакет от безплатни обезщетения за здравни грижи в държавата, финансирани институции. Лекарства, предписани за амбулаторни пациенти, някои стоматологични услуги, включително изкуствени зъби, козметична хирургия, очила, посещения в курортите и някои профилактични прегледи, се заплащат. Правителството решава какво да получи всяка група от обществото по отношение на здравните услуги. Гражданите, които принадлежат към уязвимите групи от обществото, например бременни жени, ветерани от войните, диабетици и болни от туберкулоза пациенти, не трябва да плащат всички такси. Родителите обаче трябва да платят част от разходите за лекарства, предписани на децата им с рецепта. Повечето хора приемат, че козметичната хирургия и посещения на курорти са несъществени здравни грижи, и по-голямата част от населението не са съгласни, поради това се начислява такса за извънболнична рецепта. Това насърчава хората да си платят за лечението (което е неналожително, а избрано по желание) или да поискат приемане в болница, тъй като всички лекарства, предписани в болницата, са безплатни. == Култура == {{основна|Култура на Беларус}} {| class="wikitable" |+ Празници |-- style="background:#efefef;" !Дата !Българско име !Местно име |-- |1 януари |Нова година |Новы год |-- |7 януари |Рождество Христово |Божае Нараджэньне (праваслаўнае) |-- |12 април (2015) |Великден |Вялікдзень (праваслаўнае) |-- |21 април (2015) |Радоница |Радаўніца |-- |9 май |Денят на победата |Дзень перамогі |-- |3 юли |Ден на независимостта |Дзень незалежнасці |-- |7 ноември |Празник на Октомврийската революция |Дзень кастрычніцкай рэвалюцыі |-- |25 декември |Рождество Христово |Божае Нараджэньне (каталіцкае) |} == Граници == {{Географско местоположение|Център=Беларус|Север=[[Латвия]]|Изток=[[Русия]]|Юг=[[Украйна]]|Запад=[[Полша]]|Северозапад=[[Литва]]}} == Други == * [[Комуникации в Беларус]] * [[Транспорт в Беларус]] * [[Въоръжени сили на Беларус]] * [[Външна политика на Беларус]] == Вижте също == * [[Съюзна държава]] * [[Общност на независимите държави]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.president.gov.by Официален сайт на президента на Беларус] {{Европа}} {{Общност на независимите държави}} {{ОССЕ}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Беларус| ]] g9crxq86h0v5bz60pq1r2eu6zegke7d 0 18386 11473929 11453415 2022-07-29T09:50:46Z Carbonaro. 221440 уточнения и малки промени wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Австралия|Австралия (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Австралия | официално-име-бг = Австралийски съюз | официално-име = Commonwealth of Australia | химн = [[Химн на Австралия|Advance Australia Fair]] | химн-файл = U.S. Navy Band, Advance Australia Fair (instrumental).ogg | демоним = австралиец, австралийка | карта = Australia with AAT (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Австралия | столица = [[Канбера]] | столица-координати = {{Coord|35|18|S|149|08|E}} | най-голям-град = [[Сидни]] | официален-език = [[Английски език|английски]] | религия = [[християнство]] (52,1%)<br>[[атеизъм]] (30,1%)<br>[[ислям]] (2,6%)<br>[[будизъм]] (2,4%)<br>[[индуизъм]] (1,9%) | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[Парламентарна монархия|парламентарна]] [[конституционна монархия]] | лидер1 = [[Списък на британските монарси|Монарх]] | настоящ-лидер1 = [[Елизабет II]] | лидер2 = [[Министър-председател на Австралия|Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = [[Антъни Албанезе]] | събитие1 = Учредителен акт | събитие-дата1 = [[1 януари]] [[1901]] | събитие2 = Уестминстърски статут | събитие-дата2 = [[11 декември]] [[1931]] | събитие3 = Австралийски закон | събитие-дата3 = [[3 март]] [[1986]] | площ = 7 692 024 | площ-източник = <ref>[http://www.ga.gov.au/scientific-topics/national-location-information/dimensions/australias-size-compared www.ga.gov.au]</ref> | площ-място = 6-о | води% = 0,76 | население-година = 2021 | население = {{повишение}} 25 790 923<ref name="popclock">{{cite web|url=http://www.abs.gov.au/ausstats/abs@.nsf/94713ad445ff1425ca25682000192af2/1647509ef7e25faaca2568a900154b63?OpenDocument|title=Population clock|work=[[Австралийска статистическа служба]] website|publisher=Commonwealth of Australia|accessdate=12 юли 2021}} Показаната оценка на населението се изчислява автоматично всеки ден в 00:00 UTC и се основава на данни, получени от часовника за населението на датата, показана в цитата.</ref> | население-източник = | население-място = 53-то | население-градско = 86 | население-градско-място = 29-о | население-гъстота-място = 236-о | население-оценка-година = 2016 | население-оценка = 23 401 892 | БВП-година = 2019 | БВП = 1,365 трлн. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 19-о | БВП-на-човек = 53 379 щ.д.<br>([[Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност) на глава от населението|на 17-о място]]) | БВП-ном-година = 2019 | БВП-ном-общо = 1,376 трлн. щ.д. | БВП-ном-място = 13-о | БВП-ном-на-човек = 53 825 щ.д.<br>([[Списък на страните по БВП (по номинална стойност) на глава от населението|на 10-о място]]) | Джини-година = 2016 | Джини = {{понижение|g}} 33,0 | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = 22-ро | ИЧР-година = 2018 | ИЧР = {{повишение}} 0,938 | ИЧР-категория = {{color|green|много висок}} | ИЧР-място = 6-о | продълж-живот = 83,3 години | продълж-живот-място = 7-о | дет-смъртност = 3,7/1000 | дет-смъртност-място = 9-о | грамотност = 99 | грамотност-място = 18-о | валута = [[Австралийски долар]] | валута-код = AUD | часова-зона = [[UTC+8]], +9,5, +10 | организации = [[ООН]], [[Британска общност]] и др. | платно-движение = ляво | код-ISO = AU | TLD = [[.au]] | телефонен-код = +61 | ITU префикс = AXA-AXZ; VHA-VNZ; VZA-VZZ }} '''Австралия''' ({{lang|en|Australia}}, <small>МФА:</small>{{IPA|[əˈstreɪljə]}}; {{lang|la|на=от|austrālis}} – „южен“), официална форма – '''Австралийски съю́з''' или '''Общност на Австралия''' ({{lang|en|Commonwealth of Australia}}),<ref>{{cite web|url=http://www.comlaw.gov.au/Details/C2005Q00193/0332ed71-e2d9-4451-b6d1-33ec4b570e9f|title=Constitution of Australia|publisher=ComLaw|date=1 June 2003|accessdate=2019-02-27|quote=3 Proclamation of Commonwealth}}</ref> е [[Списък на страните по площ|шестата по големина държава в света]] и единствената, която заема цял континент – [[Австралия (континент)|Австралия]]. Тя е разположена в [[Южно полукълбо|южното полукълбо]] и е най-голямата страна в [[Австралазия и Океания|Австралазия]]. Австралия включва остров [[Тасмания]], който е австралийски [[щат]], и множество по-малки острови в Индийския и Тихия океан. Съседните страни на Австралия са [[Нова Зеландия]] на югоизток и [[Индонезия]], [[Папуа Нова Гвинея]] и [[Източен Тимор]] на север и [[Соломонови острови]], [[Вануату]] и [[Нова Каледония]] на североизток. Името „Австралия“ идва от [[латински език|латинската]] фраза ''terra australis incognita'' (''тера аустралис инкогнита''), което значи ''непозната южна земя''. Най-малко 40 хил. години преди откриването от европейците в края на XVIII век, Австралия е била обитавана от коренните австралийци,<ref>[http://news.softpedia.com/news/Both-Aborigines-and-Europeans-Rooted-in-Africa-54225.shtml Both Australian Aborigines and Europeans Rooted in Africa – 50 000 years ago].</ref> които принадлежали към повече от 250 езикови групи.<ref>{{Cite web|url=http://www.abs.gov.au/ausstats/abs@.NSF/2f762f95845417aeca25706c00834efa/aadb12e0bbec2820ca2570ec001117a5!OpenDocument|title=Australian Social Trends|work=Australian Bureau of Statistics website|publisher=Commonwealth of Australia|accessdate=6 юни 2008}}</ref><ref>Michael Walsh. 'Overview of indigenous languages of Australia' in Suzane Romaine (ed) ''Language in Australia'' (Cambridge: Cambridge University Press, 1991) ISBN 0-521-33983-9</ref> Континентът е открит от [[Нидерландия|нидерландски]] изследователи през [[1606]] г. През 1770 г. източната му половина е обявена за владение на [[Великобритания]]. Първоначално на 7 февруари 1788 г.<ref>{{Citation |title=www.baseline.nsw.gov.au |url=http://www.baseline.nsw.gov.au/history.html |accessdate=2010-10-20 |archivedate=2011-02-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20110222050307/http://www.baseline.nsw.gov.au/history.html }}</ref> е основана колонията [[Нов Южен Уелс]], заселвана със затворници. Постепенно населението нараства и през следващите десетилетия континентът е изследван напълно. Създадени са още пет самоуправляващи се [[Британски задморски територии|колонии]]. На 1 януари 1901 г. шестте колонии стават федерация и е създаден Австралийският съюз. Австралия поддържа стабилна либерална демократична политическа система в [[Общността на нациите]]. Населението на страната към 2010 г. е 22 милиона души, като около 60% е концентрирано във и около столицата [[Канбера]] и големите градове [[Сидни]], [[Мелбърн]], [[Брисбейн]], [[Пърт (Западна Австралия)|Пърт]] и [[Аделаида]]. Австралия е просперираща развита държава, [[Списък на страните по БВП (по номинална стойност)|тринадесетата по големина икономика в света]]. Страната се нарежда на [[Списък на страните по Индекса на човешкото развитие|високо ниво в степента на човешко развитие]], качеството на живот, здравеопазване, продължителност на живота, общественото образование, икономическата свобода и защитата на гражданските свободи и политически права.<ref name="World Audit">{{Cite web|url=http://www.worldaudit.org/countries/australia.htm|title=Australia: World Audit Democracy Profile|work=WorldAudit.org|accessdate=5 януари 2008}}</ref> Австралия е член на [[ООН|Организацията на обединените нации]], [[Г-20]], [[Общност на нациите|Общността на нациите]], [[ANZUS]], [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|ОИСР]], [[Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество|APEC]], [[Форум на тихоокеанските острови|Форума на тихоокеанските острови]] и на [[Световната търговска организация]]. == Наименование == Наименованието на Австралия идва от [[Латински език|латинското]] ''australis'', „южен“. Легендите в [[Европа]] за ''Terra Australis Incognita'', „непозната южна земя“, съществуват още от [[Древен Рим|римско време]] и са широко разпространени през [[Средновековие]]то, макар че не се основават на конкретни знания. След откриването на континента Австралия той започва често да бъде наричан ''Terra Australis''. Първото документирано използване на думата ''Australia'' на английски език е от 1625 г. в бележка, отнасяща се за ''Australia del Espíritu Santo'', един от островите на [[Вануату]]. В документи на [[Нидерландска източноиндийска компания|Нидерландската източноиндийска компания]] от 1638 г. се използва прилагателното ''Australische''. До края на XVIII век, когато придобива днешното си значение, наименованието ''Австралия'' се използва в по-широк смисъл и често обхваща всички острови в Южния Тихи океан. През този период най-често използваното име на континента е ''Нова Холандия''. Името ''Австралия'' е популяризирано от британския изследовател [[Матю Флиндърс]], който настоява за официалното му приемане още от 1804 г. В своя книга от 1814 г. по настояване на издателя той използва по-разпространеното име ''Terra Australis'', но в бележка под линия отбелязва: „Ако бих си позволил някаква промяна на първоначалния термин, това би било преобразуването му в Австралия; тъй като е по-приятен за ухото и наподобява имената на другите големи части от земята.“<ref>{{cite book | first = Matthew | last = Flinders | year = 1814 | title = A Voyage to Terra Australis | url = https://archive.org/details/in.ernet.dli.2015.46086 | publisher = G. and W. Nicol | lang = en }}</ref> През следващото десетилетие наименованието постепенно се налага.<ref>{{cite book | last = Estensen | first = Miriam | year = 2002 | title = The Life of Matthew Flinders | url = https://archive.org/details/matthewflindersl00este | publisher = Allen & Unwin | pages = [https://archive.org/details/matthewflindersl00este/page/n472 450] | isbn = 1741141524 | ref = harv| lang = en }}</ref> [[Лаклан Маккуори]], губернатор на [[Нови Южен Уелс]], използва името в своята кореспонденция с метрополията и на 12 декември 1817 г. препоръчва на Колониалната служба то да бъде официално утвърдено. През 1824 г. британското Адмиралтейство приема, че континентът официално ще се нарича Австралия.<ref>{{Cite book | last = Department of Immigration and Citizenship | title = Life in Australia | publisher = Commonwealth of Australia | year = 2007 | page = 11 | isbn = 9781921446306 | url = http://www.immi.gov.au/living-in-australia/values/book/english/lia_english_part1.pdf | accessdate = 30 март 2010 | lang = en }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091017070336/http://www.immi.gov.au/living-in-australia/values/book/english/lia_english_part1.pdf |date=2009-10-17 }}</ref> == География == [[Файл:Cape Pillar.jpg|мини|260px|Нос Пилар, Тасмания]] Австралия е разположена изцяло в южното полукълбо и на изток от [[Гринуич]]кия меридиан. Страната е разположена на целия континент Австралия. Пресечена е и от Южната тропична окръжност (Тропика на козирога). На север Австралия се доближава до [[Азия]] чрез Малайския архипелаг. На [[север]] са разположени [[полуостров]] Йорк и [[залив]]ът Карпентерия. Чрез [[Торесов проток|Торесовия проток]] Австралия е отделена от остров [[Нова Гвинея]]. [[Арафурско море|Арафурско]] и [[Тиморско море]] мият северните брегове на Австралия. На запад и на юг е [[Индийски океан|Индийският океан]], който също докосва бреговете на Австралия. На юг са разположени [[Голям Австралийски залив|Големият Австралийски залив]] и [[Басов проток|Басовият проток]], който отделя Австралия от остров [[Тасмания]]. Източните брегове се мият от [[Коралово море|Коралово]] и [[Тасманово море]], които са част от [[Тихи океан|Тихия океан]]. [[Голям бариерен риф|Големият бариерен риф]] също се намира на изток. Западната част на Австралия е платовидна, средната част е равнинна, а източната е планинска. Най-високият ѝ връх е Косцюшко (2228 m), разположен в Австралийските Алпи. [[Голяма вододелна планина|Голямата вододелна планина]] се състои от множество високи плата и ниски планини и се простира до източната част на Австралия. Защитава безводната централна част на страната от дъждоносните облаци, които се носят от Тихия океан. През зимата високите върхове се покриват със сняг и са удобни за ски. В Австралия има много пустини – голямата [[Виктория (пустиня)|пустиня Виктория]], Голямата пясъчна пустиня, пустинята [[Гибсън]], пустинята Танами, пустинята Симпсън. Всички пустини са разположени в западната и централна част на Австралия. Единствената голяма река в Австралия е [[Мъри (Австралия)|Мъри]] с притока си Дарлинг. Мъри извира от голямата вододелна планина и се влива в Индийския океан. Реката има голямо значение за хората, живеещи в тази област, затова я наричат ''Австралийския Нил''. Другите реки са малки и пресъхващи, поради горещия и сух климат. В централна Австралия се намира езерото Еър, което е разположено в депресия, достигаща до 12 m под морското равнище. [[Климат]]ът в Северна Австралия е субекваториален, с дъждовен и сух сезон и високи температури през цялата година. В централната част климатът е пустинен. Субтропичният пояс е в Южна Австралия, а в южната част на остров Тасмания, поради охлаждащия ефект на Антарктическото течение, климатът е умерен. {| class="wikitable" |+ Средни температури за [[Сидни]] ! температура ! яну ! фев ! мар ! апр ! май ! юни ! юли ! авг ! сеп ! окт ! ное ! дек |- | минимална,°С | 20 | 20 | 18 | 15 | 13 | 10 | 9 | 10 | 12 | 14 | 16 | 18 |- | максимална,°С | 26 | 26 | 25 | 23 | 20 | 18 | 17 | 18 | 20 | 22 | 23 | 25 |} == История == {{основна|История на Австралия}} === Ранна история === Първите обитатели на Австралия били [[аборигени]], които се заселили през Малайския архипелаг преди повече от 40 000 години. Там може би е имало между половин и един милион аборигени по време на европейската [[колонизация]]. Аборигените били разделени на близо 500 племена. Днес в Австралия живеят около 350 000 аборигени. === Колониален период === Холандски, португалски и испански кораби забелязали Австралия през XVII век. Холандските кораби акостирали в залива на [[Карпентерия]] през 1606 г. През 1616 г. земята получила името „Нова Холандия“. Основната причина, която довежда до откриването на Австралия, е търсенето на морски път за Индия и Китай. Откриването на Австралия принадлежи на холандския мореплавател [[Вилем Янсзон|Вилем Янц]] (Янсон), който през 1606 г. прониква до ниското пустинно крайбрежие на австралийския залив Карпентерия. Голямо значение за опознаването на Австралия има знаменитата експедиция на холандския мореплавател [[Абел Тасман]] (1642 – 1643). Изпълнявайки задачата да се изясни положението на предполагаемата „Южна земя“, Тасман обиколил от юг континента. Той открил остров Тасмания (по-късно наречен на негово име), но не установил, че земята е остров. Проучването и опознаването на Австралия се преустановило за повече от век – през време на войните на Холандия с Англия и Франция. През 1768 г. започва експедицията на [[Джеймс Кук]], който изследвал източното крайбрежие на Австралия. В резултат на неговите изследвания окончателно била разсеяна легендата за съществуването на голям южен континент. В края на XVIII и началото на XIX век се проучват вътрешните части на Австралия. Голямо значение в тази насока имат експедициите на [[Томас Мичъл]] (1831 – 1846), който изследвал областта на днешния щат Виктория. С изследването на Юга се заел [[Едуард Еър|Едуърд Еър]] (1839 – 1841). Целият XIX век е изпълнен с експедиции, които значително опознали континента. По-важни изследователи на Австралия са Лайхард, Бурке, Стюърт, Флиндърс, Хан и др. През 70-те години на XIX век в Австралия живял и работил големият руски пътешественик и учен Н. Н. Миклухо-Маклай. През 1770 г. на източния бряг на Австралия пуска котва английският мореплавател Джеймс Кук. След като САЩ обявява независимостта си, Великобритания вече няма къде да изолира престъпниците си и затова решава да изпраща осъдените далеч в Тихия океан. Първият кораб с 1500 осъдени пристига в Австралия през 1788 г. Оттогава започва изтласкването на местното население от плодородните земи към недружелюбните територии на страната. Свободни [[заселници]] и бивши затворници основали шест колонии: [[Нов Южен Уелс]] през 1786 г., [[Тасмания]] през 1825 г., [[Западна Австралия]] през 1829 г., [[Южна Австралия]] през 1834 г., [[Виктория]] през 1851 г. и [[Куинсланд]] през 1859 г. Откриването на злато през 1851 г. води до преселването на много хора на австралийския континент. Така започва бързото изграждане на градове като Сидни, Мелбърн и Хобарт. По време на Втората световна война Австралия престава да бъде изолирана и влиза във войната срещу Япония, заедно със съюзниците от Запада. Много от заселниците били трескаво привлечени от златото. Ферми за овце и зърно скоро прераснали във важни икономически предприятия. === Австралийски съюз === Шестте колонии станали щати и през 1901 г. се федерирали в Австралийски съюз с конституция, която обединява британските парламентарни и американските федеративни традиции. Затова Австралия получава либерално законодателство: свободно задължително образование, защитаване на търговския юнионизъм с индустриално помирение и арбитраж, тайно гласуване, право на жените да гласуват, отпуски по майчинство, пенсиониране по болест и по старост. Австралия воювала заедно с Великобритания през [[Първа световна война|Първата световна война]] като част от австралийския и новозеландски армейски корпус (ANZAC). В резултат на участието на Австралия [[Австралия във Втората световна война|във Втората световна война]] тя се доближава повече към Америка. Парламентарната сила през втората половина на XX век се сменя между три партии: Австралийската работническа, Либералната и Националната партии. Австралия омекотява закона за селективната имиграция през 1960 г. и 1970 г., което било в интерес на северните европейци. Оттогава насам около 40% от емигрантите идват от [[Азия]], разнообразявайки населението, което било предимно от Англия и [[Ирландия (остров)|Ирландия]]. == Демографски показатели == === Население === {{основна|Население на Австралия}} Почти 90% от 25-милионното население на Австралия е с европейски произход. Поколения наред основният поток от имигранти е съставен от [[англичани]] и [[ирландци]]. Преброяването от 2006 г. показва, че 37,13% от запитаните определят себе си като австралийци, 31,65% посочват английски произход, следвани от 9,08% с ирландски корени и 7,56% с [[Шотландци|шотландски]]. [[Италианци]]те съставляват 4,29%, [[Германци|немците]] – 4,09%, [[китайци]]те – 3,37, а [[гърци]]те са 1,84%. Населението на Австралия се е увеличило четворно от края на [[Първата световна война]], основно благодарение на амбициозната [[Имиграция|имиграционна политика]], провеждана от местното правителство. Между 1945 и 2000 г. около 5,9 милиона души се заселват в Австралия, което означава, че на всеки седем австралийци двама са родени в друга държава. С намалението на имигрантската квота от 280 хиляди на 180 хиляди федералното правителство очаква към 2050 г. страната да е с население от 36 милиона души. Към 2001 г. 23,1% от всички австралийци са родени в друга държава; петте най-големи имигрантски групи са от Великобритания, [[Нова Зеландия]], [[Италия]], [[Виетнам]] и [[Китай]]. С отмяната през 1973 г. на политиката [[Бяла Австралия]] се предприемат редица инициативи за създаването на расов баланс, базиран на социалната политика на [[Мултикултурализъм|мултикултурализма]]. За пример, през 2005 г. в Австралия са пристигнали 131 хиляди души, като съществена част от тях са от Азия и Океания. През последните десет години правителството си поставя като минимална квота за прием около 144 хиляди души; това не пречи през 2008 г. да бъде обявена рекордната квота от 300 хиляди нови имигранти. Преброяването от 2001 г. показва, че аборигените и жителите на островите [[Торески пролив]] наброяват около 410 000 души или 2,2% от населението на Австралия. Това е съществено увеличение спрямо преброяването от 1976 г., когато местното население е било 115 953 души. След като са взети предвид определени фактори, които биха затруднили точното преброяването на коренното население, Австралийската статистическа служба счита, че към 2001 г. в страната живеят 460 140 представители на местните народи или 2,4% от всички австралийци. Според статистическите прогнози към 2010 г. аборигените ще представляват 2,7% от населението на Австралия или около 550 хиляди души. По подобие на други развити държави, населението на Австралия е в процес на застаряване, а броят на хората в работоспособна възраст намалява с всяка измината година. Към 2004 г. средната възраст в национален мащаб е 38,8 години. През 2003 г. 759 847 австралийци са живеели извън Австралия, като 25% от тях са във Великобритания, около 30% в САЩ и [[Канада]], 15% са в [[Нидерландия]], а останалите са в Нова Зеландия, Азия и други части на Европа. С 89% градско население Австралия е една от [[Списък на страните по урбанизация|най-силно урбанизираните държави в света]]. Населението е неравномерно разпределено, като на 1/5 от площта на страната живеят 2/3 от всички австралийци. Най-гъсто населен е районът на Източното крайбрежие. Повече от 50% от населението на Австралия живее в петте най-големи [[Метрополен регион|метрополни региона]]. [[Файл:Sydney skyline at dusk - Dec 2008.jpg|мини|500px|Панорамен изглед от Сидни]] {| class="wikitable" |+ Най-големи метрополни региони към 2009 г. според Австралийската статистическа служба ! Име ! Щат ! Население |- | [[Сидни]] | [[Нов Южен Уелс]] | 4 504 469 |- | [[Мелбърн]] | [[Виктория (щат)|Виктория]] | 3 995 537 |- | [[Бризбейн]] | [[Куинсланд]] | 2 004 262 |- | [[Пърт]] | [[Западна Австралия]] | 1 658 992 |- | [[Аделейд]] | [[Южна Австралия]] | 1 187 466 |- | [[Гоулд Коуст]] – [[Туйд Хедс]] | Куинсланд – [[Нови Южен Уелс]] | 577 977 |- | [[Нюкасъл (Австралия)|Нюкасъл]] | Нови Южен Уелс | 540 796 |} === Език === {{Вижте също|Австралийски езици}} Въпреки че в Австралия няма официален език, [[английският език]] е толкова широко разпространен и използван, че той на практика се приема за национален. [[Австралийски английски език|Австралийският английски]] споделя множество сходства с [[Британски английски език|британския английски]], но лесно може да бъде различѐн благодарение на отчетливия [[акцент]], допълнителен речников фонд и някои правописни и [[Граматика|граматически]] разминавания. Според преброяването от 2006 г. английският език е единственият говорен език в 79% от всички домакинства в страната. Следващите най-говорени езици в домашна среда са [[Италиански език|италианският]], [[Гръцки език|гръцкият]] и [[Кантонски език|кантонският]]; значителна част от имигрантите първо и второ поколение в страната владеят най-малко два езика. Когато австралийският континент е открит от европейците, аборигенното население е говорело между 200 и 300 различни [[Австралийски езици|аборигенни езика]], но с годините те са се стопили до около 70. Голяма част от местните езици се владеят единствено от възрастните хора; едва 18 местни езика все още се говорят от представители на всички възрасти. При преброяването от 2006 г. 12% от всички аборигени са посочили, че в домашна обстановка говорят на някой от аборигенните езици. Австралия има разработен собствен език на [[Глухота|глухонемите]], който се нарича ауслан (Auslan). === Религия === [[Файл:St Mary's Cathedral, Sydney HDR.jpg|мини|Католическа църква в Сидни]] Австралия няма официална религия. При преброяването от 2006 г. 64% от всички австралийци са се определили като [[християни]] (26% [[Католицизъм|католици]], 19% [[Протестантство|протестанти]] и 19% [[Англиканска църква|англикани]]). [[Източно православие|Православните християни]] представляват 2,7% от вярващите в Австралия или около 545 хиляди души. Около 19% от запитаните са посочили, че не изповядват никаква религия ([[Атеизъм|атеисти]], [[Агностицизъм|агностици]], [[Хуманизъм|хуманисти]], [[Рационализъм|рационалисти]]). Групата на нерелигиозните е най-бързо растящата в страната. Още около 12% не са посочили или са отказали да дадат отговор в графата религия. Най-голямата нехристиянска деноминация е [[Будизъм|будистката]] с около 2,1% последователи сред австралийците. [[Ислям]]ът се изповядва от 1,7% от запитаните, следван от 0,8% [[Хиндуизъм|хиндуисти]] и 0,5% [[Юдаизъм|юдаисти]]. Приблизително 6% от вярващите не се свързват с християнската религия. През 2004 г. средната седмична посещаемост на църквите е възлизала на 1,5 милиона души или около 7,5% от населението. В Австралия религията няма определяща роля в ежедневието на повечето хора и не се ползва с особена социална тежест. == Държавно устройство == {{основна|Държавно устройство на Австралия}} [[Файл:01 Scott Morrison 2016.jpg|мини|Скот Морисън, министър-председател на Австралия]] Австралия е [[парламентарна монархия]]. До началото на XX век Австралийският съюз е [[колония]] на [[Великобритания]]. Страната получава независимост през 1931 г. През 1999 г. се провежда допитване ([[референдум]]) за държавното ѝ устройство и управлението. Австралийците избират да останат в състава на [[Общност на нациите|Общността на нациите (Британската общност)]]. Държавен глава е [[Крал на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия|кралицата на Австралия]]. Тя назначава избрания от парламента генерал-губернатор. По форма на вътрешно държавно устройство Австралийският съюз е [[федерална държава]]. Установена е демократична форма. === Административно деление === {{основна|Административно деление на Австралия}} [[Файл:Australia history.gif|мини|История на създаването на териториалните единици в Австралия]] В Австралия има шест щата – [[Нов Южен Уелс]], [[Куинсланд]], [[Южна Австралия]], [[Тасмания]], [[Виктория (щат)|Виктория]] и [[Западна Австралия]], и две континентални територии – [[Северна територия]] и [[Австралийска столична територия]] (АСТ). Двете територии се самоуправляват по начин, сходен на отделните щати, но федералното правителство може да прави всякакви преки промени, независимо от становището на местното управление. От друга страна федералното законодателство важи само в тези части на австралийските щати, които са определени в раздел 51 на Австралийската конституция; щатският парламент има право на собствено законодателство и контролира училищата, полицията, местните съдилища, градския транспорт и пътната инфраструктура, както и управлението в отделните селища. Всички щати с изключение на Куинсланд имат двукамарни парламенти; в двете територии парламентите са еднокамарни. Австралийските щати са суверенни образувания, но част от правомощията им се определят от федералното правителство по силата на конституцията. Долната камара е известна като Законодателно събрание, а горната камара се нарича Законодателен съвет. Начело на всеки щатски парламент стои премиер, а на териториалните – главен министър. Кралица Елизабет II е представена във всеки щат от губернатор, а в Северната територия – от администратор. Във федералното правителство кралицата е представена от генерал-губернатора. Федералното правителство пряко управлява следните австралийски територии: * [[Територия Джървис Бей]] * Остров [[Рождество (остров)|Рождество]] и [[Кокосови острови]] * [[Острови Ашмор и Картие]] * [[Коралови острови]] * Острови [[Хърд и Макдоналд]] * [[Австралийска антарктическа територия]] Остров [[Норфолк (остров)|Норфолк]] също спада към федерално управляваните територии, но от 1979 г. се ползва с определена автономия и има собствено законодателно събрание. {{Карта на Австралия}} == Стопанство == {{основна|Стопанство на Австралия}} [[Файл:Gordon Dam.jpg|мини|ВЕЦ „Гордън“ в Тасмания]] Австралийската икономика е просперираща пазарна икономика по западен образец, с брутен вътрешен продукт на глава от населението малко по-висок от този на [[Великобритания]], [[Франция]] и [[Германия]]. Развита е промишлено-аграрната структура, като важно значение имат чуждестранните капитали (американски, английски, японски). Стопанството на Австралия се доминира от сектора на услугите (68% от [[БВП]]), но 65% от износа на страната е зает от минния сектор и селското стопанство (сумарно 8% от БВП). Земеделието има многоотраслова структура в различните специализиращи райони. По обща стойност на изнесените земеделски култури страната отстъпва само на [[САЩ]]. Тук [[животновъдство]]то е водещо, като подотрасълът овцевъдство извежда Австралия на първо място по производство и износ на вълна в света. Значителен е броят на едрия рогат добитък, свинете, конете, камилите и птиците. Много добре е развит и [[риболов]]ът. От растениевъдството най-добре е развито отглеждането на пшеница – най-вече в предпланинските райони на Австралийските Алпи, югоизточните и югозападните части. Отглеждат се и банани, зеленчуци, цитрусови плодове, ябълки, праскови, грозде. Само 6% от земята е обработваема. Австралия е крупен износител на месо, млечни продукти, вълна и [[пшеница]]. Най-големите търговски партньори на Австралия са САЩ, [[Япония]], [[Англия]]. Страната развива както пасивен, така и активен туризъм с многобройните си природни и исторически забележителности. === Промишленост === Благодарение на значителните запаси от енергийни и минерални суровини, важна роля в австралийската икономика играе добивната промишленост. Сред добиваните природни ресурси са желязна, [[Уран (елемент)|уранова]] и [[манган]]ова руда, въглища, нефт, газ, [[боксит]]и, [[живак]], [[цирконий]] и др., заради които страната е сред водещите в света.Tя е на второ място в света по добив на злато. Това е предпоставка за добре развити химична, електротехническа и металургична промишленост с местни суровини (Нови Южен Уелс и Куинсланд). Австралия е сред първите в света и по производство на олово и цинк на човек от населението. Злато се добива в западните части, а боксит – на полуостров [[Кейп Йорк]]. В машиностроенето водещи са автомобило- и корабостроенето, производството на земеделски машини и радиоелектрониката. Важни откроени центрове са Сидни, Мелбърн, Аделейд, Брисбейн. Нефтохимията, производството на минерални, химически торове, киселини и соди се развива в Пърт, Мелбърн, Брисбейн. Развити са и други икономически отрасли като електроника, текстилната и хранително-вкусовата промишленост и др., голяма част от произведеното от тях се изнася. === Транспорт === Австралийският континент разполага с голяма територия и малко население. Отдалечеността на стопанските центрове налага развитието на транспорта, като с най-голямо значение за земеделието са тръбопроводният, морският и железопътният, а за превоз на пътници – автомобилният. Транспортната мрежа е най-развита в югоизточната част на страната. Особено важен е и въздушният транспорт, но той е голям замърсител. == Култура == При общуването хората използват различни езици и диалекти (около 250). През 1967 г. след промени в законите аборигените стават пълноправни граждани на Австралийския съюз. Въпреки това те все още живеят по-бедно и средно с 15 години по-малко, отколкото останалите австралийци. Битът и културата на хората в Австралия представляват оригинално съчетание между традиции и съвременност. === Спорт === * Един от австралийските национални спортове е [[австралийски футбол|австралийският футбол]]. Създаден е в средата на XIX век и е наследник на келтския футбол. Освен в Австралия, той се играе единствено в [[Папуа-Нова Гвинея]]. * В Австралия се провежда един от четирите най-престижни турнира по тенис – [[Australian Open]]. * Австралия е дългогодишен домакин на [[Формула 1]]. === Музика === [[Файл:Kylie minogue statue at waterfront city.jpg|мини|Бронзова статуя на Кайли Миноуг в Мелбърн]] Класическата музика в Австралия има особено силно присъствие благодарение на световноизвестните симфонични оркестри в Сидни, Мелбърн и Тасмания, на [[Австралийски младежки хор|Австралийския младежки хор]] и на [[Австралийски камерен оркестър|Австралийския камерен оркестър]]. Местната [[кънтри музика]], която е силно повлияна от американската, се ползва с особено голяма популярност в Южна Австралия. В Тамуърт, Нов Южен Уелс, всяка година се провежда най-големият в страната фестивал за кънтри музика. Сред най-известните австралийски кънтри изпълнители са [[Слим Дъсти]], Джой МакКийн, [[Оливия Нютън-Джон]], Джон Уилямс, [[Кийт Ърбън]], Лий Кърнаган и Кейси Чеймбърс. Австралийската рок музика се дели на няколко вълни, разпределени в десетилетията, като с най-съществено значение за съвременния облик на световната музика има третата вълна, започнала в края на 70-те. Местната рок култура добива особена популярност извън Австралия благодарение на групи като [[AC/DC]], [[Nick Cave and the Bad Seeds]], [[INXS]], [[Silverchair]]. Четвъртата вълна се характеризира с възникването на множество инди рок групи. С осъществени продажби на 200 милиона копия от албумите си AC/DC се счита за най-успешната австралийска група на всички времена. Най-ярките представители на съвременната австралийска поп сцена са сестрите [[Кайли Миноуг|Кайли]] и [[Дани Миноуг]], [[Натали Имбрулия]], [[Миси Хигинс]], [[Сиа Фърлър]], [[Savage Garden]] и [[The Veronicas]]. Кайли Миноуг е втората най-успешната австралийска изпълнителка на всички времена, задмината единствено от Оливия Нютън-Джон. Електронната сцена в Австралия е представена от групи като [[Pendulum]], [[The Presets]], [[Empire of the Sun]], [[Pnau]], [[Cut Copy]], [[Midnight Juggernauts]], [[Van She]] и [[Chase Atlantic]]. == Източници == <references/> == Вижте също == * [[Външна политика на Австралия]] * [[Жива природа на Австралия]] * [[Комуникации в Австралия]] * [[Транспорт в Австралия]] * [[Армия на Австралия]] * [[Хронологична таблица за откриване и изследване на Австралия]] {{Океания}} {{Антарктида‎}} {{ОИСР}} {{Пери-антарктически страни и задморски територии}} {{Региони в света}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Австралия| ]] [[Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (Австралия)]] [[Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (английски език)]] [[Категория:Общност на нациите]] 0f4gf8aleqgh5emswlh27w8weu3eflw 0 18664 11473993 11403818 2022-07-29T11:24:07Z Carbonaro. 221440 пояснение wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Кипър|Кипър (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Кипър | официално-име-бг = Република Кипър | официално-име = Κυπριακή Δημοκρατία ({{L|el}})<br>Kıbrıs Cumhuriyeti ({{L|tr}}) | особен-статут = частично призната държава | девиз = | химн = [[Химн на Гърция|Ύμνος εις την Ελευθερίαν]] | химн-файл = Hymn to liberty instrumental.oga | демоним = [[Население на Кипър|кипърец]] | карта = {{Инфокаре картинки|file=EU-Cyprus.svg|caption=Местоположение на Кипър (долу вдясно), показващо Република Кипър в по-тъмно зелено и непризнатата република [[Северен Кипър]] в по-ярко зелено|file2=Cyprus - Location Map (2013) - CYP - UNOCHA.svg}} | карта-описание = | столица = [[Никозия]] | най-голям-град = Никозия | официален-език = [[гръцки език|гръцки]], [[турски език|турски]] | религия = 72,3% [[християнство]]<br>25,0% [[ислям]]<br>1,9% [[нерелигиозност]]<br>0,8% други | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[президентска република]] | лидер1 = [[Президент на Република Кипър|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Никос Анастасиадис]] | лидер2 = [[Вицепрезидент на Република Кипър|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = ''вакантно'' | законодателна-власт = [[Камара на представителите на Кипър|Камара на представителите]] | събитие-вид = Независимост | събитие-бел = от [[Великобритания]] | събитие1 = Лондонско-Цюрихско споразумение | събитие-дата1 = 19 февруари 1959 г. | събитие2 = Обявена независимост | събитие-дата2 = 16 август 1960 г. | събитие3 = Ден на независимостта | събитие-дата3 = 1 октомври 1960 г. | дата-вход-ЕС = 1 май 2004 г. | площ = 9251 | площ-място = 162-ро | води% = 0,11 | население-година = 2018 | население = 1 189 265 | население-източник = <ref>[http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&language=en&pcode=tps00001&tableSelection=1&footnotes=yes&labeling=labels&plugin=1 ec.europa.eu]</ref> | население-място = 158-о | население-градско = 66,8 | население-градско-място = 80-о | население-гъстота-място = 82-ро | население-оценка-година = 2011 | население-оценка = 838 897 | БВП-година = 2022 | БВП = 43,802 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = 132-ро | БВП-на-човек = 48 443 щ.д. | БВП-на-човек-място = 37-о | БВП-ном-година = 2022 | БВП-ном-общо = 27,726 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = 110-о | БВП-ном-на-човек = 30 663 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 36-о | Джини-година = 2020 | Джини = 29,3 | Джини-категория = {{color|green|нисък}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,887 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 33-то | продълж-живот = 80,8 | продълж-живот-място = 28-о | дет-смъртност = 2,4 | дет-смъртност-място = 45-о | грамотност = 96,8 | грамотност-място = 57-о | валута = [[Евро]] | валута-код = EUR | часова-зона = [[Източноевропейско време|EET]] | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = EEST | отместване-UTC-лято = +3 | формат-дата = | климат = [[Субтропици|субтропичен]]<br>[[Средиземноморски климат|средиземноморски]] | организации = [[ООН]], [[ЕС]] | платно-движение = ляво | код-ISO = CY | TLD = [[.cy]] | телефонен-код = +357 | ITU префикс = C4, H2, P3, 5B }} '''Република Кипър''' ({{lang|el|Κυπριακή Δημοκρατία}}) е [[държава]], разположена на [[Кипър (остров)|остров Кипър]]. Двата основни и официални езика в Република Кипър са гръцкият и турският. [[Кипър (остров)|Остров Кипър]] е разделен на три части – Република Кипър (член на ЕС), [[Севернокипърска турска република]] (която няма официално международно признание извън Турция) и британските военни бази Акротири и Декелия. == История == {{основна|История на Кипър}} В Кипър са открити находки от [[неолит]]а (7000 – 3800 г. пр. Хр.). Едни от първите заселници на острова са [[микенци]]те и [[финикийци]]те (1050 – 600 г. пр. Хр.), а по-късно там се заселват и [[асирийци]], египтяни и [[перси]] (700 – 475 г. пр. Хр.). Последни там се установяват [[гърци]]те. [[Файл:EdwardICrusadeMap.jpg|190px|мини|ляво|Карта на Кипър и Близкия изток през [[1271]] г.]] През Средновековието там се утвърждават кръстоносците, които завземат [[остров]]а на [[1 юни]] [[1191]] г. Офанзивата е водена от [[Ричард Лъвското сърце]]. През [[1271]] г. Кипър е подложен на атака от [[мамелюци]]те, но те са спрени при Лимасол. По това време владетел на Кипърското кралство е [[Хуго III]], който наследява на трона [[Хуго II]]. На [[1 октомври]] [[1960]] г. Кипър получава независимост от Великобритания. Първият президент на републиката е архиепископът [[Макариос III]] (1913 – 1977), който обединява църковната и светската власт. През [[1963]] – [[1964]] г. настъпват размирици, организирани от гръцки националисти. През 1964 г. в страната са разположени базите на умиротворителните войски на ООН, чиято мисия продължава до днес. На [[20 юли]] [[1974]] г. турските войски предприемат десант, след прогръцкия преврат, организиран от режима на полковниците с цел присъединяване към Гърция и така стъпват на северното крайбрежие на острова. Те завземат около една трета от острова и окупират северната му част. През [[1983]] г. в окупираната от турците част на острова предводителят на турските кипърци [[Рауф Денкташ]] основава [[Севернокипърска турска република]]. До 1960 г. островът е колония на Великобритания, след което получава независимост. Все още на острова се намират две действащи военни бази под юрисдикцията на Обединеното кралство. През 1974 г. след кратък период на насилие между гърци и турци, близо една трета от острова е окупирана от турски войски по силата на [[Гаранционен договор|Гаранционния договор]] от 1960 г. Хиляди кипърски гърци са принудени да избягат за една нощ от домовете си на юг, губят цялото си имущество и никога повече не се завръщат в домовете си. Създадена е Севернокипърската турска република. Окупираните територии са разделени чрез „[[Зелена линия (Кипър)|Зелена линия]]“, дълга 180 km и охранявана от войски на [[ООН]]. Тази граница минава през столицата [[Никозия]], която е последната разделена столица в света след падането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]]. През 2007 г. части от границата са разрушени откъм южната ѝ половина. Кипър е населен още от зората на човешката цивилизация. Владян е от Рим, Древна Гърция, Египет, Османската империя, Венеция в различните периоди от своята история. Влиянието на тези култури може да се наблюдава върху намерените артефакти и произведения на изкуството. Островът е изключително богат на исторически забележителности – замъкът на [[Пафос]], разкопките на комплекс от древни вили, Гробниците на Кралете, християнски базилики, древни езически храмове, укрепления и неолитни поселища. == География == === Природа === Природата е съчетание от планини и равнини. Има две основни планински вериги – [[Пентадактилос]] в северната и [[Троодос]] в централната и югоизточната част на острова. Между тях се простира плодородната равнина [[Месаория]].<ref name="ЕС">[http://europa.eu/about-eu/countries/member-countries/cyprus/index_bg.htm Европейски съюз. Кипър]</ref> Десет процента от територията е използвана за пасища. В миналото островът е бил покрит с гори, но днес те са изсечени и на тяхно място има [[маквиси]] и твърди иглолистни гори. Климатът е субтропичен и средиземноморски, с мека [[зима]] и сухо, горещо [[лято]]. През лятото няма дъжд, а през зимата падат оскъдни [[валеж]]и. {| class="wikitable" |+ Средни температури за Кипър ! температура ! яну ! фев ! мар ! апр ! май ! юни ! юли ! авг ! сеп ! окт ! ное ! дек |- | минимална | 3&nbsp;°C | 6&nbsp;°C | 7&nbsp;°C | 11&nbsp;°C | 16&nbsp;°C | 20&nbsp;°C | 23&nbsp;°C | 22&nbsp;°C | 19&nbsp;°C | 16&nbsp;°C | 11&nbsp;°C | 7&nbsp;°C |- | максимална | 15&nbsp;°C | 16&nbsp;°C | 19&nbsp;°C | 23&nbsp;°C | 29&nbsp;°C | 33&nbsp;°C | 44&nbsp;°C | 45&nbsp;°C | 45&nbsp;°C | 28&nbsp;°C | 22&nbsp;°C | 17&nbsp;°C |} == Политика == Република Кипър е член на [[Европейския съюз]] от 1 май 2004 г. [[Евро]]то е въведено като официална валута от 1 януари 2008 г. При започването на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС Брюксел постави предварителното условие за изтегляне на военните ѝ сили от Кипър. === Държавно устройство === {{основна|Държавно устройство на Кипър}} '''Република Кипър''' е президентска република, като всяка новоизбрана президентска двойка получава [[мандат]] от пет години. Изпълнителната власт се упражнява от 11-членен министерски съвет. Президентът определя министрите, членове на министерския съвет и правителствения говорител. Министрите ръководят работата на повереното им ведомство, отговарят за прилагането на законите, подготовката на проектобюджета на министерството. Законодателната власт по конституция принадлежи на парламента. Парламентът на Република Кипър се избира за срок от 5 години по пропорционалната система. Съгласно конституцията на републиката съдебната власт е независима. Основен орган на съдебната власт е Върховният конституционен съд на Република Кипър. Съдебната власт се упражнява от Върховния съд и на него са подчинени 6 областни съдилища и неголям брой районни съдилища. Председателите на ВКС и ВС се определят от президента за срок от 5 години. Местното самоуправление се упражнява от градските и селските общински съвети. Градските общински съвети се занимават с управлението на градовете и големите селскостопански райони на страната, докато селските общински съвети упражняват местно самоуправление в рамките на селата. Те са независими от държавата органи и членовете им се избират на общински избори с обикновено мнозинство. === Административно деление === {{основна|Административно деление на Кипър}} Кипър е съставен 6 окръга, разделени на общо общини, но заради разделението на острова е прието той да бъде разделян на Северна (турска) и Южна (гръцка) част. {| class="wikitable" ! Окръг ! Карта |- | 1. [[Пафос (окръг)|Пафос]] | rowspan=6 | [[Файл:Cyprus, administrative divisions - Nmbrs - colored.svg|300px]] |- | 2. [[Лимасол (окръг)|Лимасол]] |- | 3. [[Ларнака (окръг)|Ларнака]] |- | 4. [[Фамагуста (окръг)|Фамагуста]] |- | 5. [[Никозия (окръг)|Никозия]] |- | 6. [[Кирения (окръг)|Кирения]] |} == Население == {{Double image|right|Cyprus-demography.png|190|Pyramide Chypre.PNG|175|Население ([[1961]] – [[2003]])|Възрастова структура ([[2005]])}} {{основна|Население на Кипър}} Градът с най-голямо население е [[Лимасол]] – над 70 000 души. Столицата Никозия е на 3-то място по брой на населението с 42 000 жители. Ако се отчита [[агломерация]]та, столицата е най-големият град на острова с 210 000 души население. Повечето гърци изповядват православно християнство, а турците – ислям. Сред работещите в Кипър през 2011 г. европейци най-много са българите и румънците.<ref>[http://www.mediapool.bg/сред-работещите-в-кипър-европейци-най-много-са-българите-и-румънците-news186470.html Сред работещите в Кипър европейци най-много са българите и румънците]</ref> == Стопанство == {{основна|Стопанство на Кипър}} Основните икономически дейности на острова са туризмът, износът на текстилни и занаятчийски изделия и търговското корабоплаване. Традиционните занаяти включват изработката на бродерии, грънци и медни изделия.<ref name="ЕС"/> Повечето от културите, които се отглеждат в Кипър, са познати, но интересна част от стопанството е коренът на растението трилистник, наричан също „холукаси“. Голям процент от частните стопанства се занимават с отглеждането на този корен. Земите се обработват усилено, което се дължи на малките частни стопанства. Отглеждат се овце, кози и прасета, риболовът също е развит. == Култура == {{Раздел-мъниче}} == Други == * [[Комуникации в Кипър]] * [[Транспорт в Кипър]] * [[Армия на Кипър]] * [[Външна политика на Кипър]] == Вижте също == * [[Севернокипърска турска република]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.cyprus.gov.cy/ Официален сайт на Република Кипър] * {{factbook|cy}} {{Европейски_съюз}} {{Азия}} {{нормативен контрол}} {{Портал|Европа|География}} [[Категория:Кипър| ]] [[Категория:Общност на нациите]] 7oafevszyt2kpt3zj9bnz55y0erkbrg 0 18866 11473991 11382202 2022-07-29T11:22:53Z 77.77.51.129 wikitext text/x-wiki {{Друго значение|манастира|парка|Рилски манастир (природен парк)}} {{Храм | име = Рилски манастир<br>„Свети Йоан (Иван) Рилски“ | категория = християнство | картинка = Rila klooster.jpeg | картинка-описание = Общ изглед към манастира | вид на храма = [[Православие|православен]] [[манастир]] | страна = България | населено място = [[община Рила]] | религия = | вероизповедание = | епархия = | тип на сградата = | архитектурен стил = | основател = | архитект = [[Алекси Рилец]]<br>[[Миленко Велев]] | време на изграждане = ~1100 – 1833 г. | реликви = | съвременен статут = [[Ставропигиален манастир]]<br>[[Паметник на културата]] | съвременно състояние = действащ, мъжки | име ЮНЕСКО = Rila Monastery | тип = културно наследство | критерий = vi | година = 1983 | ID = 216 | регион = Европа }} '''Рилски манастир „Свети Иван Рилски“''' <ref>[https://rilskimanastir.org Рилски манастир „Свети Иван Рилски“]</ref> е български [[ставропигия|ставропигиален]] [[манастир]], сред най-значимите културни паметници в [[България]], [[символ]] на страната, включен в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО]]. Разположен е в Югозападна България, [[област Кюстендил]], [[община Рила]]. Основан е през [[Х век]] от св. [[Иван Рилски|Йоан Рилски Чудотворец]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес= https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sv_ioan_rilski.xml |заглавие Св. преподобни Иоан Рилски Чудотворец |автор= Св. Синод на Българската Православна Църква | заглавие = Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец | издател = bg-patriarshia.bg | достъп_дата = 30 март 2022 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20200809093628/https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sv_ioan_rilski.xml | архив_дата = 2020-08-09}}</ref> по горното течение на [[Рилска река]]. == История == Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече [[Рилска река]]. Това е най-големият манастир в България – 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през [[1834]] г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят. Манастирът „Свети Йоан Рилски“ е построен на мястото на стара постница през [[927]] – [[941]] г. от [[Иван Рилски|св. Йоан Рилски Чудотворец]] (според някои автори – от неговите ученици) в [[Рила]] планина. В двора на днешния манастир през [[1335]] г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел [[протосеваст]] [[Хрельо]]. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс. На върха на кулата се намира [[параклис]]ът „Свето Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на [[14 век]]. Цар [[Иван Шишман]] ([[1371]] – [[1393]] г.) издава на [[21 септември]] [[1378]] г. [[Рилска грамота|Рилската грамота]], подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им. Още през 1402 г. османското правителство нарежда на [[кюстендил]]ския [[кадия]] да потвърди съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен регистър от 1520 – 1521 г. изрежда поименно 21 живеещи там монаси.<ref>Бойков, Г. Дупница и Дупнишката котловина през османската епоха (XV-XVIII в.) – В: История на Дупница и Дупнишко. С., 2015, [https://www.academia.edu/16120714/_Dupnitsa_and_the_Plain_of_Dupnitsa_in_the_Ottoman_period_15th-18th_c._in_Alexander_Grebenarov_et_al._eds._History_of_Dupnitsa_and_the_Region_of_Dupnitsa_Sofia_Institute_for_Historical_Research_2015_73-104._in_Bulgarian_ 94].</ref> През 1469 г. с помощта на [[Мара Бранкович]] мощите на св. Йоан Рилски са пренесени обратно от [[Велико Търново|Търново]] в Рилския манастир.<ref>Дуйчев, И. Рилският светец и неговата обител. С., 1947, [http://www.promacedonia.org/id/id_5a.htm 287 – 296].</ref> Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива [[Неофит Рилски]], който през [[възраждане]]то основава тук [[килийно училище]]. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които [[Васил Левски]], [[Ильо войвода]], [[Гоце Делчев]], [[Пейо Яворов]] и др. През [[1778]] г. манастирът „Св. Йоан Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през [[1784]] г. от [[Алекси Рилец]], който през 1816 – 1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през [[1833]] г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен [[Йосиф Строителя]]. През 1840 г. е изработен нов иконостас на църквата от [[Петър Филипов]], [[Антон Станишев]] и [[Димитър Станишев (резбар)|Димитър Станишев]].<ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.</ref> Според свидетелства на посетили манастира през 1862 година американски мисионери, там има 350 монаси, а в навечерието на Великден в него пребивават и 400 гости.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 60 | isbn = 9549926583}}</ref> Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 m², от които 5500 m² застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник. === Набези и опустошавания === По време на османското владичество манастирът е слабо укрепен и бива честа жертва на набези. „''... и мъчно било веке да се увардят такива пустинни монастире от главните и частните слодейства, от които и на сегашньото време еще страдат, а колми паче тогава''“<ref name="NRilski">Описание болгарскаго священаго монастиря Рилскаго, обретающегося в Рилской пустини</ref> * На 16 август 1778 г. манастирът е опустошен от разбойници. ''В лето от Христа 1778, месеца августа, 16 ден, освитающу четвертку, третий пут оплениха святий монастир преклетий арнаути 30 души, и изгориха до основания все здание, кроме пирга и церкве. Тогда бяше ридание и жалост, игоре и уви! Во время царя агарянскаго султан Хамида.''<ref name="NRilski"/> * През 1818 г. манастирът е обновен изрядно, но през 1819 г. е заобиколен от 800 души редовна османска войска и ограбен<ref name="NRilski"/>. * През 1821 г. след въстанията в Гърция, манастирът е ограбен отново от редовната войска<ref name="NRilski"/>. * На 12 януари 1833 г. манастирът изгаря след пожар: ''изгоре всикото здание монастирско кроме пирга и церкве''<ref name="NRilski"/>. * През лятото на 1846 г. десетина разбойници заколват петима от манастирския чифлик<ref name="NRilski"/>. === Рилски конгрес на ВМОРО === {{основна|Рилски конгрес на ВМОРО}} Освен че манастирът е давал подслон, в него са се провеждали заседания. През октомври 1905 г. в манастира цял месец е траел '''Рилският конгрес''' – общ конгрес на Тайната македоно-одринска революционна организация ([[ВМОРО]]), на който се дава оценка на досегашната дейност на организацията на [[Илинденското въстание]], а има и бурни дискусии относно бъдещето на ВМОРО. За председател на конгреса е бил определен изтъкнатият лидер [[Даме Груев]], а в конгреса са участвали видни български революционери като [[Христо Чернопеев]], [[Яне Сандански]], [[Пере Тошев]], [[Гьорче Петров]], [[Борис Сарафов]], [[Георги Попхристов]], [[Петър Кушев]], [[Мише Развигоров]], [[Климент Шапкарев]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Добри Даскалов]], [[Лазар Томов]] и др. След Рилския конгрес се стига до разцепление в Организацията, което става окончателно след героичната гибел на Груев през 1906 г. == 1944 – 1989 == На 22 юли [[1961]] г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение Министерството на просветата и културата и Министерство на вътрешните работи да внесат предложение в Министерския съвет „Рилският манастир да се използва като държавен музей и се прекрати всякаква църковна дейност в него“ <ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3822---192--22--1960-- Протокол № 192 от 22 юли 1961 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП]</ref>. С Указ 403 на Президиума на Народното събрание от 11 октомври 1961 г. Рилският манастир е обявен за общонародна собственост и е възложено на Министерството на просветата и културата да го превърне в Национален музей. Манастирът е обявен за Национален музей „Рилски манастир“ и тържествено открит през 1965 г. Междувременно рилските монаси са преместени в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. През 1968 г. е разрешено на монасите да се завърнат в манастира и на 1 октомври 1968 г. те се завръщат в Рилския манастир, но притесненията над тях не престават. През [[1976]] г. манастирът става национален исторически резерват, а от [[1983]] г. е културен паметник под егидата на [[ЮНЕСКО]]. С Постановление на Министерския съвет № 75 от 29 април 1991 г. се възстановява монашеският статут на Рилския манастир. На 3 май 1991 г. Великото Народно събрание със закон отменя указа от 1961 г. == Паметник на културата == Рилският манастир, в т.число Хрельовата кула, църквата, манастирските сгради и църквата „Свети Лука“ са обявени през 1927 г. за „народна старина“ („Държавен вестник“, бр.69 от 1927 г.). През 1968 г. Хрельовата кула е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от Средновековието („Държавен вестник“, бр.77 от 1968 г.). На 7-ата сесия на Комитета за световно наследство към [[ЮНЕСКО]], проведена от 5 до 9 декември 1983 г. във Флоренция (Италия), Рилският манастир е обявен за обект на световното културно наследство. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от [[14 век]] – [[19 век]], а в музея – много старинни предмети, като черковна [[утвар]], жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др. През 1992 г. Рилският манастир; Гробът на Св. Йоан Рилски, включващ църквата „Успение на Св. Йоан Рилски“ и постницата Св. Йоан Рилски; Скитът „Свети Лука“, включващ църквите „Свети Лука“ и „Свети Покров Богородичен“ и килийното училище; метохът Орлица с църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Орлица)|Св. св. Петър и Павел]]“; и църквата „[[Успение Богородично (Пчелино)|Успение Богородично]]“ са обявени за групови архитектурни, исторически и художествени комплекси от национално значение, а метохът Пчелино – за групов архитектурен и исторически комплекс от местно значение („Държавен вестник“, бр.73 от 1992 г.) == Манастирски сгради == === Манастирски комплекс === През хилядолетното си съществуване манастирът е сменял два пъти мястото си, бил е разрушаван и обновяван няколко пъти. През ХІV в. е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена кула с параклис „Преображение Господне“ и археологически останки от средновековната твърдина. Днешните сгради на манастира датират от началото на ХІХ в., когато след стихиен пожар са били построени отново. === Хрельовата кула с параклис „Преображение Господне“ === {{основна|Хрельова кула}} През ХІV в. манастирът е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена средновековна кула с параклиса „Преображение Господне“, в който са съхранени ценни стенописи от ХІV век. === Църква „Рождество Богородично“ === {{основна|Рождество Богородично (Рилски манастир)}} [[Файл:Rila Monastery, Main Church "Nativity of the Virgin Mother".jpg|мини|275п|Съборният манастирски храм „Рождество Богородично"]] Църквата „Рождество Богородично" е католиконът на манастира. Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана Хрельова църква, е съществувала до 1834 г., когато по решение на манастирското братство е съборена и на мястото ѝ, а вероятно и върху част от нейните основи, е построена днешната съборна църква. Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. Негов строител е първомайстор Павел Иванович от село [[Кримини|Кримин]], Сисанийска епархия, потомък на стар род строители. Църквата е от атонски тип – куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети Йоан Рилски. Църквата няма притвор. Отвън от запад, север и юг едноетажна аркадна галерия изпълнява ролята на нартекс. Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф и други самоковски зографи. Иконостасът е дело на [[Атанас Теладур]] от Самоков и [[Петър Филипов|Петър Гарка]]. === Църква „Въведение Богородично“ === Църквата „Въведение Богородично“ е гробищната църква на Рилския манастир, разположена южно от манастира.<ref>[http://www.vsu.bg/niz/pages/show_info.php?id=42 „Въведение на пресвета Богородица“ Гробищна църква на Рилския манастир]</ref> Изградена е на три етапа. Първият строителен етап обхваща строежа на двуетажна църква-костница. Долният етаж представлява правоъгълно помещение, в което се съхраняват костите на монасите, горният етаж е еднокорабна църква с една апсида, слабо издадена извън източния зид, обширна олтарна част с пет ниши в стените и правоъгълен издължен наос. Иконостасът е дърворезбен и датира от ХVІІІ или началото на ХІХ в. Стените на двуетажната църква са масивни, каменни. Църквата е строена вероятно преди средата на ХVІІІ в. Изписана е през 1795 г., като ктитор е бил самоковският митрополит Филотей. През втория етап към втория етаж на църквата от запад е прибавена също двуетажна сграда, която в долния етаж е с масивни зидове, а в горния с паянтови. Тази част на строежа датира от края на ХVІІІ или началото на ХІХ в. През третия етап от запад пред монашеските килии е изградена двуетажна галерия. === Стара постница с църквата „Успение на свети Йоан Рилски“ === На около 5 км източно от манастира се намира Старата постница, при която е изградена църквата „Успение на свети Йоан Рилски“. През 1746 г. там, където се издига днешната църковна сграда, е била построена църква над мястото, считано за място на първоначалния гроб на светеца. До църквата е пещерата-жилище на отшелника през Х в. През 1820 г. църквата е преизградена от основи като еднокорабна, едноапсидна сграда с преддверие до пещерата-постница. Църквата е масивна и засводена, със слепи куполи. През 1820 г. църквата е изписана изцяло, но днес стенописите са силно повредени. === Нова постница – скит „Свети Лука“ с църквите „Свети Лука“ и „Покров Богородичен“ === {{основна|Свети Лука (Рилски манастир)|Покров Богородичен (Рилски манастир)}} Църквата „Свети Лука“ е построена в края на ХVІІІ в. на мястото на първоначалния параклис, издигнат в памет на племенника на свети Йоан Рилски. Сградата е еднокорабна, едноапсидна с обширен притвор. Тя е двуетажна, като под същинската църква има помещение с огнище и обширна зазидана част, чиято западна стена е със средновековен градеж. Предполага се, че това са останки от първоначалния параклис „Свети Лука“.<ref>[http://www.vsu.bg/niz/pages/show_info.php?id=45 „Св. Евангелист Лука“ в скита „Св. Лука“ на Рилския манастир]</ref> Градежът на църквата и приземието е каменен, масивен, като и двата етажа са засводени. Иконостасът, който сега се намира в [[НИМ]], е дърворезбен, позлатен и богато изписан. Той датира от ХVІІІ в. Наосът и притворът са изписани през 1799 г. по време на игумен Герасим, като ктитор е бил йеромонах Игнатий (Иван Калпакчи от Стара Загора). Стенописите в апсидата са от Тома Вишанов, а в наоса и притвора от зографи от Самоковската школа. В 1864 г. от западната страна на църквата е пристроено обширно преддверие, което я е свързало с училището, издигнато от [[Неофит Рилски]]. В непосредствена близост северно от църквата „Свети Лука“, на по-високо издигната тераса, се намира църквата „Покров Богородичен", построена през 1805 г. от майсторите Михаил и Радоица от с. Рила, върху основи на по-стара църква – „Покров Богородичен“. Стенописите ѝ от 1811 г. са дело на [[Тома Вишанов|Тома Вишанов Молера]] и други майстори от [[Банска художествена школа|банската художествена школа]]. === Постница „Свети Теодосий Търновски“ === Теодосиева постница, посветена на св. Теодосий Търновски се намира на 1,5 км от манастира, по пътя за Старата постница. Състои се от църква и двуетажната жилищна сграда. Изградена е със средства на рилския инок [[Теодосий Рилец]] (19 декември 1914 – 18 август 1985) през 1956 г. Постницата остава недовършена поради изселването на монасите от манастира през 1961 г. Храмът е изграден от дялан камък, а в преддверието му са обособени две допълнителни помощни помещения. Изписан е от руския художник [[Николай Шелехов]]. Стенописите се реставрират през 2016 г. по време на лятната практика на Катедра „Реставрация“ – НХА<ref>Годишник на Катедра „Реставрация“ на НХА 2015 – 2016.</ref>.<ref>[https://rilskimanastir.org/bg/postnitci-i-metosi/teodosieva-postnitca/ Теодосиева постница]</ref> === Метох „Орлица“ с църквата „Св. св. Петър и Павел“ === {{основна|Орлица (метох)|Св. св. Петър и Павел (Орлица)}} Рилският метох „Орлица“ се намира на десния бряг на река Рилска, на около 2,5 km източно от [[Рила (град)|град Рила]] и 18 km от Рилски манастир. Създаден е вероятно в средата на ХV век. В [[Орлица (метох)|метоха „Орлица“]] през 1469 г. пренощува тържествената процесия с мощите на Йоан Рилски, пренасяни от Търново в манастира. Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е малка, еднокорабна култова сграда, построена е през 1478 г., изографисана през 1478 г. и цялостно през 1491 г. През 1863 г. е изписана наново от [[Никола Образописов]] – художник от Самоковската живописна школа, като са запазени част от средновековните стенописи (над входа и в апсидата). === Метох Пчелино с църквата „Успение Богородично“ === {{основна|Пчелино (метох)|Успение Богородично (Пчелино)}} [[Файл:Icon in Pchelina from Makarios A.jpg|мини|250п|Икона в метох Пчелино с църквата „Успение Богородично“ в Рилския манастир от [[Макарий Галатищки]].]] Рилският метох Пчелино се намира на около 4 km също югозападно манастира. Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради. Представителната му част се състои от неголяма жилищна сграда, разположена на югоизток от построената през 80-те години на 18 в. еднокорабна едноапсидна църква „Успение Богородично“. Градежът е от камъни, споени с кал, таванът и иконостасът са дъсчени. Ктитори на църквата са босненският митрополит Серафим и йеромонах Севастиан Рилски (техните ктиторски портрети се намират върху западната стена в наоса, вляво от вратата), а стенописите са дело на банския зограф Димитър Молеров, завършени, съгласно запазен ктиторки надпис, през март 1834 г. Интерес представлява многофигурната сцена на Страшния съд, разположена по цялата западна стена в преддверието на храма. Царският ред икони, изписани през 1789 г. от [[Захарий Галатищки]] – Свети Йоан Рилски, Успение Богородично, Богородица Пантанаса, Свети Георги, Свети Йоан Кръстител и Христос Пантократор, се съхранява в [[Иконна галерия на Рилския манастир|Иконната галерия на Рилския манастир]].<ref name="Рилски манастир">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://rilskimanastir.org/bg/postnitci-i-metosi/metokh-pchelino/ | заглавие = Метох „Пчелино“ | достъп_дата = 13 септември 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Рилски манастир | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Ктитор на тези икони е архимандрит Игнатий, който трябва да се различава от изобразения като дарител, монах със същото име в църквата при постницата „Свети Лука“ (1799). == Туризъм == Рилският манастир е сред [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|БТС]]. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира. Правенето на [[снимка|снимки]] в църквата и музея на манастира е забранено. Разрешено е снимането в двора на манастира. [[Файл:Rilsky-manastir.jpg|мини|Дворът на манастира е любимо място на туристите.]] == Селище == Рилският манастир има статут на отделно селище с население (по настоящ адрес) от 58 жители<ref>[http://www.grao.bg/tna/tab04.txt Данни на ГРАО]</ref>. == Игумени на Рилския манастир == {{основна|Игумени на Рилския манастир}} * [[Евлогий Адрианополски|Адрианополски епископ Евлогий]] 2006 - == Личности, погребани в манастира == * [[Борис III|Цар Борис ІІІ]], погребан в църквата „Рождество Богородично“ * [[Неофит Рилски]], погребан до църквата „Рождество Богородично“ * [[Джеймс Баучер]], погребан в близост до Рилски манастир * [[Хрельо]]войвода * Георги Юрий Славчев * Васил Вазов * [[Симеон Западно и Средноевропейски|Мтрополит Симеон Западно и Средноевропейски]], погребан в монашеското гробище на Рилския манастир == Известни монаси == {{дребно3|1= * архимандрит [[Евгений Шиваров|Евгений]] * монах Наум * монах Йоасаф * архимандрит Методий * монах Наум * йеромонах Бонифаций * архимандрит Евгений Гунев * архимандрит Самуил * архимандрит Софроний * архимандрит Климент Рилец * йеромонах Паисий от с. Бобошево * [[Синесий Скопски]] * Митрополит Авксентий Пелагонийски * Левкийски епископ Варлаам * [[Галактион (митрополит)|Галактион]] (р. 1946), игумен (1982 – 1985), по-късно старозагорски митрополит * [[Геласий Нюйоркски|Геласий]] (1933 – 2004), игумен (1977 – 1982), по-късно нюйоркски митрополит * [[Арсений Пловдивски|Арсений (Чакандраков)]] (1932 – 2006), по-късно пловдивски митрополит * [[Авксентий Битолски]] (1850 – 1919), по-късно велешки и битолски митрополит * [[Серапион Коласийски]], рилски игумен, впоследствие [[епископ]] на [[Кюстендил]] през втората половина на XVIII в. * [[Аверкий Попстоянов]] (1803 – 1881) * [[Неофит Рилски]] (1793 – 1881) * [[Авксентий Велешки]] (1798 – 1865), по-късно мостарски и велешки митрополит * [[Йосиф Строителя]] (1766 – 1860) * йеросхимонах [[Спиридон Габровски]] (1740 – 1824) * [[Йосиф Брадати]] (1682 – 1759) * [[Иван Рилски]], св. (неизв. – 946) * йеромонах хаджи Агапий * схимонах Павел Светогорец * монах Севастиян * хаджи Никита * монах Васо Зашев * йеромонах [[Николай Шелехов]] (1912 – 1981) – иконописец * Първият западно- и средноевропейски митрополит Симеон (1926 – 2016) }} == Известни ктитори == * [[Вълко Чалъков]] * Петко Доганов == Галерия == <gallery perrow="5"> Rila 14.jpg|Хрельовата кула Fresco de San Juan de Rila, a la entrada al Monasterio.jpg|Самоковската порта Rilamon-gate-1.jpg|Дупнишката порта Rilamon-lazarov-5.JPG|В главната църква Affreschi di Rila 2.jpg|Богато украсеният таван на главната църква Rilamon-lazarov-3.JPG|Главната църква Ivan Rilski - fresco from church in rila monastery-bulgaria.JPG|Свети Иван Рилски – стенопис в главната църква Rila monastery - bulgaria.JPG|Поглед отвътре Rila 34.jpg|Манастирският комплекс отвън Rilamon-lazarov-2.JPG|Вътрешният двор Ikona1.jpg|Св. Архангел Михаил – Рилски манастир Stenopis.jpg|Стенопис – Рилски манастир Neophyte.JPG|Гробът на [[Неофит Рилски]] в двора на Рилския манастир John-of-Rila-tomb.jpg|Гробът на св. [[Иван Рилски]] край Рилския манастир Tombe de James David Bourchier au monastère de Rila.jpg|Гробът на [[Джеймс Баучер]] край Рилския манастир The-cave-of-John-of-Rila.jpg|Пещерата на св. Иван Рилски </gallery> == Литература == {{дребно2|1= * [http://strumski.com/biblioteka/?id=573 „Българският светител Св. Иван Рилски и неговият монастир“] Сканирано копие на книгата на охридския фотограф Петър Савинов * [[Неофит Рилски|Рилски, Неофит]], ''Описание болгарского священого монастыря Рилского''. С. 1879; препечатано със съкращения в: Гюрова, Св., Данова, Н. (съст.) Книга за българските хаджии. С., 1985, 350 – 379. * [[Евтим Спространов|Спространов, Евтим]], Материали по историята на Рилския манастир. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 18, 1901, [http://strumski.com/biblioteka/?id=308 171 – 206] * [[Евтим Спространов|Спространов, Евтим]], ''Опис на ръкописите в библиотеката на Рилския манастир'', С., 1902 * [[Любомир Милетич|Милетич, Любомир]], ''Спомен от Рилския манастир'', С., 1902 [http://www.archive.org/stream/spomenotrilskii01milegoog#page/n0/mode/2up] * [[Диаманди Ихчиев|Ихчиев, Д.]], Турски документи за Рилския манастир. С., 1910 * [[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], ''Св. Иван Рилски и неговият манастир'', С., 1917, 164 с. * [[Стефан Цанков|Цанков, С.]] Нови данни за историята и уредбата на Рилския манастир. – Годишник на Софийския университет-Богословски факултет, 13, 1936, 1 – 49. * Климент Рилец, архим. ''Животът на Св. Ивана Рилски. История на Рилския манастир. Пътеводител из Рилския манастир.'' С., 1942 * [[Иван Дуйчев|Дуйчев, Иван]], ''Рилският светец и неговата обител'', С., 1947; 2-ро фототипно издание, С., 1990. [http://www.promacedonia.org/id/index.html] * Атанасов, Славчо, ''Светата Рилска Обител и Рила планина''. С., 1948. * [[Иван Дуйчев|Дуйчев, Ив]]., ''Рилският манастир''. С., 1960 * [[Иван Снегаров|Снегаров, Ив]]., Гръцки документи на Рилския манастир. – ''Годишник на Духовната академия'', 10, 1960 – 61 * Анчев, Анчо, ''Национален музей Рилски манастир''. С., 1965 * Анчев, Анчо и др. ''Рилският манастир'', С., 1968 * Камбурова-Радкова, Р., ''Рилският манастир през Възраждането''. С., 1972 * [[Николай Дилевски|Дылевский, Н.]] ''Рыльский монастырь и Россия-Украина в ХVІ и ХVІІ в.'' 2 изд. С., 1974 * Анчев, Анчо, ''Рилският манастир''. С., 1974. * Иванова, В., ''Дърворезбите в Рилския манастир''. С., 1975 * Анчев, Анчо, ''Рилският манастир. Пътеводител''. С., 1979 * Райков, Б., [[Христо Кодов|Хр. Кодов]], Б. Христова. Славянски ръкописи в Рилския манастир. Т. 1. С., 1986. * Прашков, Л., Е. Бакалова, Ст. Бояджиев, ''Манастирите в България'', С., 1992, 218 – 243 * Коева, Маргарита и др., ''Рилският манастир'', С., 2000. * [[Емил Иванов|Иванов, Е.]] ''Das Bildprogramm des Narthex im Rila-Kloster in Bulgarein unter besonderer Berücksichtigung der Wasserweihezyklen'', Diss. Erlangen, 2002. * Ε. Κ. Λίτσας, Τα χειρόγραφα της μονής Αγίου Ιωάννου Ρίλας. – Νέα Ρώμη: Rivista di ricerche bizantinistiche, 7, 2010, 399 – 409 [опис на гръцките ръкописи в библиотеката на манастира] * Енев, Михаил, ''Рилският манастир'', 2-ро изд., С., 2011. * [[Дамаскин Велешки|Дамаскин Рилец]], Кратко описание на царския, патриаршески и ставропигиален свети манастир на светия наш отец Иван Рилски Чудотворец (1851). – В: Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 334 – 373 * Куюмджиев, А. Стенописите в главната църква на Рилския манастир. С., 2015 }} == Вижте също == * [[Копривщенска одая]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Rila Monastery}} * [http://www.rilskimanastir.org Официален сайт на Рилския манастир] * [http://www.rilamonastery.pmg-blg.com Сайт, посветен на Рилския манастир] * [http://www.pravoslavieto.com/manastiri/rilski/ Кратка информация за манастира] на pravoslavieto.com * [http://www.bgpanorama.com/index.php?option=com_content&task=view&id=25&Itemid=51 Панорами на 360° от манастира] * [http://strumski.com/biblioteka/?id=685 „Монастирът Св. Иван Рилски“], Петър Савинов, в-к „Средец“, год. III, бр. 6 – 7, София, 1938 г. * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1007 „Рилския монастир“], Андрей Протич, сп. „Литературен глас“, год. II, бр. 57, София, 11 януари 1930 г. * Снимки от Рилския манастир: [http://www.pbase.com/ngruev/rilamonastery pbase.com/ngruev]; [http://users.mrl.uiuc.edu/petrov/manastiri/rila/rila.html Български фотоалбум];[http://gallery.mitov.org/thumbnails.php?album=82 Галерия Словар] {{Ставропигиални манастири на Българска православна църква}} {{Игумени на Рилския манастир}} {{Манастири в България в 100-те национални туристически обекта}} {{ОСН България}} {{Населени места в Община Рила}} [[Категория:Рилски манастир| ]] msihhrj70nwtvoo6k1on0co0xzpmk88 0 19507 11473853 11409709 2022-07-29T08:02:27Z Carbonaro. 221440 грешка wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Организация на Северноатлантическия договор | флаг = Flag of NATO.svg | карта = North Atlantic Treaty Organization (orthographic projection).svg | тип = Военна организация | акроними = НАТО (NATO; OTAN) | седалище = [[Брюксел]], [[Белгия]] | ръководител = [[Йенс Столтенберг]] | език = [[английски език|английски]], [[френски език|френски]]<ref>[http://www.nato.int/docu/comm/49-95/c490917a.htm www.nato.int]</ref> | положение = действаща организация | основана = 4 април 1949 | членове = 30 държави членки | сайт = {{URL|www.nato.int}} }} [[Файл:NATO-2002-Summit.jpg|мини|258px|Среща на върха на НАТО през 2002 г.]] '''Организацията на Северноатлантическия договор''', '''НАТО''' ({{lang|en|North Atlantic Treaty Organization, NATO}}; {{lang|fr|Organisation du traité de l'Atlantique Nord, OTAN}}) е [[международна организация]] за военно сътрудничество, основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. Седалището на организацията е в [[Брюксел]]. Основополагащ е член 5 от Вашингтонския договор, който гласи: „Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в [[Европа]] или [[Северна Америка]] ще се разглежда като нападение срещу всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото за индивидуална или колективна самозащита, признато от чл. 51 на Устава на [[Организация на обединените нации|ООН]], ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими, индивидуално или съвместно с други страни, включително използването на въоръжени сили, за възстановяване и поддържане на северноатлантическата област“. Първоначално идеята на договора е, че евентуална атака от страна на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] срещу някоя от европейските страни членки или [[Съединени американски щати|САЩ]] ще се третира като атака срещу самите САЩ, които имат най-голямата армия и могат да окажат най-ефективна военна помощ. До такава атака обаче никога не се стига. Вместо това за първи път в историята на договора САЩ се позовават на член 5 на [[12 септември]] [[2001]] във връзка с [[Атентати от 11 септември 2001|терористичните атаки на 11 септември 2001]]. Договорът се позовава на чл. 51 от Устава на ООН, според който страните имат право на отбрана. Тази отбрана може да се осъществява както самостоятелно, така и колективно (с подкрепа от съюзни държави). == История == === Учредяване === [[Файл:Truman signing North Atlantic Treaty.jpg|мини|Северноатлантическият договор е подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон]] Договорът от Брюксел, подписан на 17 март 1948 г. от Белгия, Нидерландия, Люксембург, Франция и Обединеното кралство, се счита за предшественик на споразумението за НАТО. Договорът и съветската [[Берлинска блокада|блокада на Берлин]] довеждат до създаването на „Организацията за отбрана“ на „[[Западноевропейски съюз|Западноевропейския съюз“]] през септември 1948 г.{{sfn|Isby|Kamps Jr.|1985|p=13}} Участието на Съединените щати обаче се счита за необходимо противопоставяне на военната мощ на [[СССР]] и предотвратяване на възраждането на националистическия [[милитаризъм]] в Европа. Започналите почти веднага преговори за нов военен съюз рефлектират в създаването на Северноатлантическия договор, който е подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г. Той включва петте държави от „Договора от Брюксел“, плюс Съединените щати, Канада, Португалия, Италия, Норвегия, Дания и Исландия.<ref name=history>{{cite web |url= http://www.nato.int/history/nato-history.html |title= A short history of NATO |publisher= NATO |date=2 април 2012 |accessdate=10 април 2012}}</ref> Обществената подкрепа за договора не е единодушна – част от исландците, например, участват в пронеутралните и антинатовски вълнения през март 1949 г. Държавите се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една от тях, в Европа или Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях. Впоследствие, те ​​се споразумяват, че ако има въоръжено нападение, всяка от тях, упражнявайки правото на индивидуална или колективна самоотбрана, ще подпомогне атакуваната държава, като предприеме такива действия, каквито счете за необходими, включително употребата на въоръжена сила за възстановяване и поддържане на сигурността на Северноатлантическата зона. Договорът не изисква от членовете да реагират задължително с военни действия срещу агресор. Въпреки че са длъжни да отговорят, на държавите е предоставена свободата да избират начина, по който да го направят. Това се различава от член 4 на „Договора от Брюксел“, в разпоредбата на който ясно е посочено, че отговорът ще бъде военен по характер. Независимо от това, се приема, че членовете на НАТО ще помагат на нападнатата държава с военни средства. Договорът по-късно е изяснен, като в евентуалното нападение се включват територията на която и да е държава членка и нейните „кораби, сили или въздухоплавателни средства“ над [[Тропик на Рака|Тропика на Рака]], както и някои отвъдморски департаменти на Франция.<ref>{{cite web |url= http://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_17245.htm |title= Protocol to the North Atlantic Treaty on the Accession of Greece and Turkey |work= NATO |date=4 април 1949 |accessdate=17 януари 2012}}</ref> Създаването на НАТО довежда до някои [[стандартизация|стандартизации]] в съюзническите процедури, технологии и [[военна терминология]], което в много случаи означава, че европейските страни възприемат американските практики. Приблизително 1300 споразумения за стандартизация (STANAG) кодифицират много от често срещаните практики, възприети от НАТО. Например, боеприпасът (7,62x51 mm) е въведен през 1950-те като стандартен патрон на огнестрелните оръжия сред много страни&nbsp;– членки на НАТО. Също така, разпределителните сигнали за самолетите са стандартизирани, така че всички самолети на НАТО да могат да се приземяват на всяка база. Други стандарти, като например [[фонетична азбука на НАТО|фонетичната азбука на НАТО]], са навлезли дори в гражданска употреба. === Студената война === {{основна|Студена война}} Избухването на [[Корейската война]] през юни 1950 г. е от решаващо значение за НАТО, тъй като повдига очевидна заплаха от всички комунистически страни, работещи заедно, и принуждава алианса да разработи конкретни военни планове.{{sfn|Isby|Kamps Jr.|1985|pp=13&nbsp;– 14}} SHAPE, върховната щаб-квартира на съюзническите сили в Европа (от ''Supreme Headquarters Allied Powers Europe''), е сформирана като консолидирана командна структура, и през януари 1951 г. започва работа под командването на Върховния главнокомандващ на съюзническите сили [[Дуайт Айзенхауер]].<ref name=pace>{{cite web |url= http://www.nato.int/archives/1st5years/chapters/4.htm |title= NATO the first five years 1949&nbsp;– 1954 |first= Hastings |last= Ismay |authorlink= Hastings Ismay, 1st Baron Ismay |publisher= NATO |date=4 септември 2001 |accessdate=10 април 2012}}</ref> Лисабонската конференция от 1952 г., на която се търси начин да се осигурят силите, необходими за дългосрочния отбранителен план на НАТО, призовава за увеличаването им до деветдесет и шест [[дивизия|дивизии]]. Това изискване обаче на следващата година е сведено до около тридесет и пет дивизии, с препоръката за по-интензивна употреба на ядрени оръжия. По това време, НАТО може да използва при нужда около петнадесет готови дивизии в Централна Европа, както и още десет в Италия и Скандинавия.{{sfn|Osgood|1962|p=76}}{{sfn|Park|1986|p=28}} В Лисабон, също така, е създаден постът [[Генерален секретар на НАТО]] като главна цивилна длъжност на организацията – за първи Генерален секретар е назначен лорд Хейстингс Исмей.<ref>{{cite news |work= [[Time (magazine)|Time]] |url= http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,816183,00.html |title= NATO: The Man with the Oilcan |date=24 март 1952 |accessdate=17 януари 2012}}</ref> През септември 1952 г. започват първите големи военноморски учения на НАТО – учението „Мейнбрейс“ събира 200 кораба и над 50 000 души военен персонал за отреагиране за защита на Дания и Норвегия.<ref>{{cite journal |last=Baldwin |first=Hanson |date=28 септември 1952 |title=Navies Meet the Test in Operation Mainbrace |journal=New York Times |pages=E7 |url=http://select.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F20711FF3A5B117A93CAAB1782D85F468585F9 |accessdate=10 април 2012}}</ref> Други големи учения са например, „Голям шлем“ и „Лонгстеп“, военноморски и амфибийни учения в [[Средиземно море]];<ref>{{cite journal |title= U.S. Navymen Work on NATO Team |url= http://www.navy.mil/media/allhands/acrobat/ah195209.pdf |format=PDF |journal= [[All Hands]] |publisher= [[BUPERS]]&nbsp;– [[U.S. Navy]] |month= Септември |year= 1952 |accessdate=2 март 2010 |pages= 31&nbsp;– 35}}</ref> „Италик Уелд“, комбинирано военноморско, военновъздушно и сухопътно учение в [[Северна Италия]]; „Гранд Рипълс“, включващо британските сили по река Рейн (BAOR), холандския корпус и съюзническите военновъздушни сили в Централна Европа (AAFCE); „Монте Карло“, симулирано атомна въздушно-наземно учение, включващо Централната група армии и „Уелдфаст“, комбинирано десантно учение в Средиземно море, с участието на британски, гръцки, италиански, турски и американски военноморски сили. [[Гърция]] и [[Турция]] също се присъединяват към съюза през 1952 г., пораждайки серия от противоречиви преговори, в които Съединените щати и Великобритания са основните спорещи, за това как да се включат двете страни към командната военна структура.<ref name=pace/> През 1954 г. Съветският съюз предлага да се присъедини към НАТО, с цел да се запази мирът в Европа.<ref>{{cite news |url=http://www.cbc.ca/news/world/story/2009/04/03/f-nato-fast-facts.html |date=6 април 2009 |title=Fast facts about NATO |publisher=[[CBC News]] |accessdate=16 юли 2011}}</ref> Страните&nbsp;– членки на НАТО, опасявайки се, че мотивът на Съветския съюз е да отслаби алианса, в крайна сметка отхвърлят това предложение. Включването на [[Западна Германия]] в организацията на 9 май 1955 г. е описано като „решаваща повратна точка в историята на нашия континент“ от Халвард Ланге, министър на външните работи на Норвегия по това време.<ref>{{cite news |url= http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/may/9/newsid_2519000/2519979.stm |title= West Germany accepted into Nato |work=BBC News |date=9 май 2011 |accessdate=17 януари 2012}}</ref> Основната причина за влизането на Германия в съюза е, че без немските войски, ще е невъзможно да се извадят достатъчно конвенционални сили за противопоставяне на евентуално съветско нападение.{{sfn|Isby|Kamps Jr.|1985|p=15}} Един от непосредствените резултати от това е създаването на [[Варшавски договор|Варшавския договор]], който е подписан на 14 май 1955 г. от Съветския съюз, Унгария, Чехословакия, Полша, България, Румъния, Албания и Източна Германия, като по този начин ясно се очертават двете противостоящи страни в [[Студената война]]. Три големи учения се провеждат едновременно през есента на 1957 г. Операция „Каунтър Пънч“, операция „Страйкбак“ и Операция „Дийп Уотър“ са най-мащабното военно мероприятие на съюза към днешна дата, с участието на повече от 250 000 души, 300 кораба и 1500 самолета, действащи от Норвегия до Турция.<ref>{{cite news |url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,891351,00.html |title=Emergency Call |accessdate=27 септември 2008 |work= [[Time (magazine)|Time]] |date=30 септември 1957}}</ref> === Оттеглянето на Франция === [[Файл:NATO AB in France map-en.svg|мини|Карта на базите на НАТО във Франция преди оттеглянето на [[Шарл дьо Гол|Дьо Гол]] през 1966 г. от обединеното военно командване на НАТО]] Единството на НАТО е нарушено рано в историята му с кризата, настъпила по време на президентството на [[Шарл дьо Гол]] във Франция. Дьо Гол протестира срещу водещата роля на САЩ в организацията и срещу това, което той счита за „специални отношения“ между САЩ и Обединеното кралство. В меморандум, изпратен до президента Дуайт Айзенхауер и министър-председателя [[Харолд Макмилан]] на 17 септември 1958 г., той настоява за създаването на тристранно управление, което би поставило Франция на равна нога със САЩ и Великобритания.{{sfn|Wenger|Nuenlist|Locher|2007|pp=67&nbsp;– 69}} Считайки отговора, който получава меморандума му за незадоволителен, Дьо Гол започва изграждането на собствени отбранителни сили. Той иска да предостави на Франция възможност, в случай на нахлуване на ГДР във ФРГ, за сключване на отделен мир с Източния блок, вместо да бъде въвлечена в по-мащабна война между НАТО и Варшавския договор. През февруари 1959 г. Франция оттегля своя Средиземноморски флот от командването на НАТО.{{sfn|National Defense University|1997|p=50}} По-късно Дьо Гол забранява разполагането на чуждо [[ядрено оръжие]] на френска земя. Това принуждава Съединените щати да прехвърлят двеста военни самолета извън Франция и през 1967 г. да върнат на французите контрола над военновъздушните бази във Франция, с които оперират от 1950 г. Въпреки че Франция показва солидарност с останалата част на НАТО по време на [[Кубинска ракетна криза|Кубинската криза]] през 1962 г., Дьо Гол продължава с усилията си за създаване на независима отбрана чрез изтеглянето на френските флоти в [[Атлантическия океан]] и [[Ла Манша]] от командването на НАТО.{{sfn|van der Eyden|2003|pp=104&nbsp;– 106}} През 1966 г. всички френски въоръжени сили са оттеглени от обединеното военно командване на НАТО, а всички чужди войски на НАТО на френска територия&nbsp;– помолени да напуснат страната. Това оттегляне принуждава преместването на SHAPE от Роканкур, близо до Париж, в [[Касто]], северно от [[Монс]], Белгия, на 16 октомври 1967 г.<ref>{{cite web |url= http://www.nato.int/docu/review/2007/issue2/english/history.html |title= The Big Move |work= NATO Review |first= François |last= Le Blévennec |date=25 октомври 2011 |accessdate=19 декември 2011}}</ref> Франция остава член на съюза, като, при евентуална комунистическа атака, се ангажира със защитата на Европа с френските сили, разположени на територията на Федерална република Германия по време на Студената война. Поредица от тайни споразумения между американски и френски служители, споразуменията Лемницър-Елере, подробно уточняват по какъв начин френските сили ще се включат обратно в командната структура на НАТО, ако избухнат военни действия между Изтока и Запада.<ref name=WP-France>{{cite news |work=The Washington Post |url= http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2009/03/11/AR2009031100547.html |title= After 43 Years, France to Rejoin NATO as Full Member |date=12 март 2009 |first= Edward |last= Cody |accessdate=19 декември 2011}}</ref> === Разведряване и ескалация === {{основна|Разведряване}} [[Файл:Leonid Brezhnev and Richard Nixon talks in 1973.png|мини|ляво|Разведряването довежда до много срещи на високо равнище между лидерите от НАТО и Варшавския договор]] През по-голямата част от Студената война наблюдението на НАТО над Съветския съюз и Варшавския договор не води до директни военни действия. На 1 юли 1968 г. е отворен за подписване [[Договор за неразпространение на ядрените оръжия|Договорът за неразпространение на ядрените оръжия]]: НАТО твърди, че споразуменията за споделяне на ядрените оръжия не нарушават договора, тъй като американските сили контролират оръжията, докато се вземе решение да се започне война – точка, в която договорът вече няма да е валиден. Малко държави знаят за споразуменията за споделяне на ядрени оръжия по това време, и те не са подложени на спор. През май 1978 г. страните от НАТО официално определят двете допълващи се цели на алианса – да поддържа сигурността и търси [[разведряване]]. Това трябва да означава съвпадането на нивото на силите, необходими за отбрана, с нивото на нападателните способности на Варшавския договор, без да се стимулира допълнително [[надпревара във въоръжаването]].{{sfn|Garthoff|1994|pp=659&nbsp;– 661}} [[Файл:Cold war europe military alliances map en.png|мини|По време на Студената война, по-голямата част от Европа е разделена между два съюза. Членовете на НАТО са показани в синьо, а членовете на [[Варшавския договор]] – в червено. Неутралните държави са в бяло.]] На 12 декември 1979 г., в контекста на изграждането на ядрените възможности на Варшавския договор, министрите одобряват разполагането на американските [[крилата ракета|крилати ракети]] „GLCM-(BGM-109G Ground Launched Cruise Missile)“ и „Пършинг II“ (стратегически ядрени оръжия) в Европа. Новите бойни глави са предназначени също така за засилване на позицията на Запада в преговорите за ядрено разоръжаване. Тази политика е наречена „политика на две писти“.{{sfn|Njølstad|2004|pp=280&nbsp;– 282}} По същият начин, през 1983&nbsp;– 84 г., в отговор на разполагането от Варшавския договор на ракетите със среден обсег на действие [[РТ-21М|СС 20]] в Европа, НАТО разгръща модерните ракети „Пършинг II“, чиято задача е удари по военни цели като големи танкови съединения, в случай на война.{{sfn|Njølstad|2004|pp=278&nbsp;– 279}} Това действие довежда до мирни протести в цяла Западна Европа, а подкрепата за разполагането им е разколебана. Членството на организацията, до този момент, остава общо взето непроменено. През 1974 г., като последица от турското нахлуване в Кипър, Гърция оттегля силите си от военната командна структура на НАТО, но със сътрудничеството на Турция, е приета обратно през 1980 г. На 30 май 1982 г.​​, след референдум, новата демократична Испания се присъединява към алианса. === След Студената война === [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|Падането на комунистическите режими в Източна Европа]] и разпадането на Варшавския договор през 1991 г. премахва де факто основният противник на НАТО. Това предизвиква стратегическа преоценка на целите на организацията, нейният характер, задачи, и дори географски фокус. [[Договор за обикновените въоръжени сили в Европа|Договорът за конвенционалните въоръжени сили в Европа]], сключен между държавите членки на НАТО и Съветския съюз и подписан в Париж през 1990 г., делегира определено намаляване на военните сили на континента.<ref>{{cite news |url= http://www.guardian.co.uk/world/2007/jul/15/russia.nato |title= Kremlin tears up arms pact with Nato |first= Luke |last= Harding |work=The Observer |date=14 юли 2007 |accessdate=1 май 2012}}</ref> При [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на Съветския съюз]] през декември 1991 г., европейските страни отделят 34% от военните си разходи за НАТО; до 2012 г. разходите им спадат до 21%.<ref>{{cite journal |url= http://www.economist.com/node/21551491 |title= The future of NATO: Bad timing |date=31 март 2012 |journal= [[The Economist]] |accessdate=3 април 2012 }}</ref> НАТО също така започва постепенен процес на разширяване с независимите държави от Източна Европа, и включва в дейността си политически и хуманитарни ситуации, които преди това не влизат в задачите на съюза. [[Файл:Gorbachev Bush 19900601.jpg|мини|ляво|Реформите, извършени от [[Михаил Горбачов]], довеждат до края на Варшавския договор]] След края на Студената война, първото разширяване на НАТО е [[Обединение на Германия (1990)|обединението на Германия]] на 3 октомври 1990 г., когато бившата [[Източна Германия]] става част от Федерална република Германия и съюза. Това е договорено в [[Договор „Две плюс четири“|Договора „Две плюс четири“]] по-рано през същата година. За да се гарантира съветското одобрение за обединена Германия, членуваща в НАТО, е договорено, че чужди войски и ядрени оръжия няма да се разполагат в източната ѝ част. През 2005 г., ученият Стивън Коен твърди, че тогава е поет ангажимент, че НАТО никога няма да се разширява на изток.<ref name=lost>{{cite news |title=Gorbachev's Lost Legacy |first=Stephen F. |last=Cohen |url=http://www.thenation.com/article/gorbachevs-lost-legacy|publisher=[[The Nation]] |date=24 февруари 2005}}</ref> Според [[Робърт Зелик]] обаче, тогава служител на [[Държавен департамент на САЩ|Държавния департамент на САЩ]] и участващ в преговорния процес „Две плюс четири“, изглежда, че това е погрешно схващане и никога не е поеман подобен ангажимент.<ref>{{cite news |first=Robert B. |last=Zoellick |url=http://www.highbeam.com/doc/1G1-65576869.html |title=The Lessons of German Unification |publisher=[[The National Interest]] |date=22 септември 2000 |accessdate=2012-09-16 |archivedate=2016-03-19 |archive-url=https://web.archive.org/web/20160319094146/https://www.highbeam.com/doc/1G1-65576869.html }}</ref> През май 2008 г. Горбачов повтаря мнението, че такъв ангажимент е направен и че „американците са обещали, че НАТО няма да се придвижи извън границите на Германия след края на Студената война“.<ref name="me">{{cite news |title=Gorbachev: US could start new Cold War |author=Blomfield A and Smith M |location=Paris |date=6 май 2009 |url=http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/1933223/Gorbachev-US-could-start-new-Cold-War.html |publisher=The Telegraph |accessdate=22 май 2009}}</ref> Като част от преструктурирането на съюза след края на Студената война, военната структура на НАТО е намалена и реорганизирана. Промените във военния баланс в Европа, предизвикани от колапса на Съветския съюз, са отбелязани в Адаптирания договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа, подписан през 1999 г. Политиката на френския президент [[Никола Саркози]] води до основна реформа на военната позиция на Франция, което завършва със завръщането на Франция към пълноправно членство на 4 април 2009 г. – Франция се присъединява отново към обединеното военно командване на НАТО, като същевременно поддържа независими ядрени възпиращи сили.<ref name=WP-France/><ref>{{cite news |title=Sarkozy military plan unveiled |last=Stratton |first=Allegra |url=http://www.guardian.co.uk/world/2008/jun/17/france.military |work=The Guardian |location=UK |date=17 юни 2008 }}</ref> == Страни членки – 30 == [[Файл:Map of NATO chronological.gif|400px|мини|Разширение на НАТО през годините]] === Учредителки – 12 страни === ==== 1949 г. ==== * {{BEL}} * {{UK}} * {{DNK}} * {{ISL}} * {{ITA}} * {{CAN}} * {{LUX}} * {{NLD}} * {{NOR}} * {{PRT}} * {{USA}} * {{FRA}} Франция е страна учредителка, но излиза от военната структура на пакта през [[1966]] г., запазвайки мястото си в политическите структури, a през 2009 г. по време на мандата на президента [[Никола Саркози]], се връща във военните структури. Исландия е единствената страна член на НАТО, която няма свои въоръжени сили и се присъединява към пакта с условието, че няма да се налага да формира своя армия. Поради стратегическото ѝ разположение в Атлантическия океан по време на [[Студената война]] отбраната на острова се осигурява от постоянен американски контингент. След края ѝ и намалялото напрежение той е разформирован през 2006&nbsp;г. След новото изостряне на отношенията с Русия през последните години на ротационен принцип за ограничени периоди от време за учения и въздушна полиция на острова се базират контингенти на останалите членки на организацията. === Разширения – 18 страни === ==== 1952 г. ==== * {{GRC}} * {{TUR}} Гърция и Турция се присъединяват към организацията през февруари 1952 г. ==== 1955 г. ==== * {{DEU}} На 23 октомври 1954 г. в Париж се подписва комплекс документи, сред тях резолюция на страните членки на НАТО за присъединяване на Федерална република Германия към Северноатлантическия пакт. Подписаните съглашения, в нарушение с Потсдамската конференция от 1945 г., предвиждаща демилитаризация на следвоенна Германия, засилват международното напрежение и довеждат до отговор от страна на Световната социалистическа система&nbsp;– създаването на [[Варшавски договор|Варшавския договор]] през пролетта на 1955 г.<ref>БСЭ, третье издание, т. 17, стр. 209, „Парижские соглашения“</ref><br> След обединението на Германия през 1990 г. членство получава и бившата [[Германска демократична република|ГДР]]. Важен за отбелязване факт е, че до 31 август 1994 г. на тази територия (част от НАТО) се намират руски войски. Изтеглянето им оттам е най-голямото преместване на военна сила в мирно време след Втората световна война.<ref>[http://www.ddr-wissen.de/wiki/ddr.pl?GSSD Описание на изтеглянето на ГСВГ/GSSD]</ref> ==== 1982 г. ==== * {{ESP}} Испания се присъединява на 30 май 1982 г. ==== 1999 г. ==== * {{POL}} * {{HUN}} * {{CZE}} Бившите членки на [[Варшавски договор|Варшавския договор]] Полша, Унгария и Чехия се присъединяват на 12 март 1999 г. ==== 2004 г. ==== * {{BGR}} * {{EST}} * {{LVA}} * {{LTU}} * {{ROU}} * {{SVK}} * {{SVN}} На 29 март 2004 г. към НАТО се присъединяват [[България]], [[Естония]], [[Латвия]], [[Литва]], [[Румъния]], [[Словакия]] и [[Словения]]. Тъй като Литва, Латвия и Естония нямат военновъздушни сили, останалите страни членки охраняват въздушното им пространство на ротационен принцип. ==== 2009 г. ==== * {{ALB}} * {{CRO}} На срещата на НАТО в [[Букурещ]], Румъния през април 2008 г., Албания и Хърватия са поканени да станат страни членки. Договорът за тяхното членство е подписан година по-късно на 2 април 2009 г. във [[Вашингтон]].<ref>{{cite web |title = Албания и Хърватия станаха членове на НАТО| url = http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=344169}}</ref> ==== 2017 г. ==== * {{MNE}} През декември 2015 г. [[Черна гора]] получава покана за присъединяване към НАТО, като през май 2016 г. подписва протокола за присъединяване и фактическото членство е в сила от 5 юни 2017 г. ==== 2020 г. ==== * {{MKD}} През юли 2018 г. [[Северна Македония]] получава покана за присъединяване към НАТО, като на 21 март 2020 г. страната подписва протокола за присъединяване. Фактическото членство е в сила от 27 март 2020 г. ==== 2022 г. ==== * {{SWE}} * {{FIN}} На 18 май 2022 г. [[Швеция]] и [[Финландия]] официално подават молбите си за присъединяване към НАТО. Двете нации заявяват намеренията си да кандидатстват за членство в Алианса след [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]].<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/av/world-europe-61491639|title=Sweden and Finland formally submit Nato applications|date=2022-05-18|work=BBC News|access-date=2022-05-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.politico.eu/article/sweden-finland-submit-application-to-join-nato/|title=Sweden, Finland submit applications to join NATO|last=Gijs|first=Camille|date=2022-05-18|work=Politico|access-date=2022-05-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svt.se/nyheter/utrikes/finland-ger-natobesked|title=Sverige söker Natomedlemskap|date=2022-05-18|work=SVT Nyheter|access-date=2022-05-18}}</ref> == Организационна структура == === Главна квартира === Главната квартира на НАТО се намира на булевард „Леополд III“ в [[Брюксел]], столицата на [[Белгия]].<ref>{{cite web| url=http://www.nato.int/ |title=NATO homepage |accessdate=12 март 2006}}</ref> Персоналът в Главната квартира се състои от национални делегации на страните членки, представителства на страните партньори и международен граждански и военен персонал, набиран от служещите във въоръжените сили на страните членки.<ref>{{cite web | last = NATO| url = http://www.nato.int/cps/en/natolive/topics_49284.htm| title = NATO Headquarters| publisher = NATO | accessdate = 24 февруари 2010 | ref = harv}}</ref> === Парламентарна асамблея === {{основна|Парламентарна асамблея на НАТО}} Организацията, отговорна за дефинирането на най-общите цели на НАТО е Парламентарната асамблея. Тя заседава два пъти годишно и взаимодейства пряко с [[парламент]]ите на страните членки и асоциираните членове. Състои се от постоянни представители, избирани от националните парламенти.<ref>{{cite web | last = NATO | url = http://www.nato-pa.int/Default.asp?SHORTCUT=1 | title = About the NATO Parliamentary Assembly | publisher = NATO | accessdate = 24 февруари 2010 | ref = harv }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110722013500/http://www.nato-pa.int/Default.asp?SHORTCUT=1 |date=2011-07-22 }}</ref> Парламентарната асамблея дефинира политическия дневен ред на организацията, чрез докладите на своите пет комитета: * Комитет по гражданското измерение на сигурността * Комитет „Отбрана и сигурност“ * Комитет „Икономика и сигурност“ * Политически комитет * Комитет „Наука и техника“ Тези доклади дават основни насоки за политиката на НАТО, въз основа на позицията на националните правителства, и оказват влияние върху административните и изпълнителни институции на организацията. Парламентарната асамблея гласува и обсъжда бюджета на организацията. Самия бюджет е разделен на две части: * Цивилен бюджет&nbsp;– основава се на дарения, разработки, в областта на науката и околната среда. Използва се за технически плащания (заплати), закупуване на техника и консумативи. * Военен бюджет&nbsp;– формира се от членския внос на всяка страна членка, осъществените сделки по продажба на оръжия и боеприпаси, които са ратифицирани и одобрени от НАТО. Военния бюджет се използва за покриване на оперативни разходи и поддръжка на военната структура. Финансира се Международния военен секретариат, стратегическо командване, логистика и [[АУАКС]] (система за разузнаване). === Северноатлантически съвет === {{раздел-мъниче}} Ръководен орган на НАТО е Северноатлантическият съвет единственият орган, чиито правомощия са изрично определени в договора от 1949 г. Той разполага с ефективни политически пълномощия и права за вземане на решения, състои се от постоянните представители 50 на всички страни членки, които заседават най-малко веднъж в седмицата. Съветът провежда и заседание на по-високо равнище министри на външните работи, министри на отбраната или правителствени, но неговите пълномощия за вземане на решения, техните статут и сила са еднакви, независимо от равнището, на което заседава. Съюзниците имат равни права при излагане на мнения, а решенията се взимат на основата на общото съгласие между тях. Съветът публикува декларации и комюникета. Съгласно договора, той има право да създава свои помощни органи. Впоследствие се формират редица комитети и планиращи групи, които подпомагат неговата работа или поемат отговорност за отделни области като планиране на отбраната, ядреното планиране и военни въпроси 51. Северноатлантическият съвет е преди всичко политически орган. Осъществяваните от него консултации дават възможност на националните правителства да излагат своите виждания по въпроси от общ интерес или такива, изискващи колективни решения. Страните членки могат да имат позиции, доближаващи се да мнението на мнозинството, но в други случаи тяхната политика може да се различава от тази на съюзниците. Усилията на Съвета са насочени именно към търсене на допирните точки и за вземане на консенсусни решения. НАТО е политически съюз и поради това политическата роля на Алианса има първостепенно значение. Неговата военна структура се наблюдава от Военния комитет, който действа под политическото ръководство на Северноатлантическия съвет, Комитета за планиране на отбраната и Групата за ядрено планиране. Във Военния комитет влизат началниците на генералните щабове на всички страни членки, изключение са Франция, която е представена от Военна мисия, и Исландия, представлявана от цивилно лице. На това равнище комитетът заседава най-малко два пъти годишно, но съюзниците са постоянно представени от национални военни представители. Военният комитет подготвя становища по военните въпроси за Северноатлантическия съвет, Комитета за планиране на отбраната и Групата за ядрено планиране и дава напътствия на Главните командвания на НАТО, които отговарят за въоръжените сили и осигуряват сигурността на стратегическата зона на действие на Алианса. === Комитет за планиране на отбраната === Най-висшият военен орган в цялата организация. Членове на комитета са началниците на генералните щабове на отбраната на държавите членки на пакта. Заседанията на този орган са три пъти годишно, като при нужда могат да заседават по-често. Тризвездните генерали отговарят за всекидневната и оперативна част от работата на комитета. Те се намират в Щаба на НАТО в Брюксел. Голяма част от работата им минава в преговори, дискусии и срещи, които имат за цел да очертават курса на НАТО, но и да защитават интересите на страните членки в него. Когато се изготви военно решение, то трябва да се представи пред най-висшия политически орган на НАТО&nbsp;– Северноатлантическият съвет. Военния съвет има тясна връзка с двамата стратегически командващи, които спомагат за вземането на определено военно решение. Военния комитет е заема основна част във взимането на решения в НАТО и съдържа в себе си военни експерти, които подпомагат и осъществяват военната политика и стратегия на НАТО като организация. === Председател на Военния комитет === Постът на председателя е избираем, той се избира от началниците по отбраната. Мандатът на председателя на този комитет е три години. Освен председателската позиция, председателят играе и много важна съветническа роля на Генералния секретар на НАТО, на Североатлантическия съвет, както и на други структури на организацията. Той е представително лице на Комитета, чийто председателски пост заема и управлява всички международни срещи, води [[дебат]]и, дава военна експертиза по отношение на различни конфликти. Всяка от страните&nbsp;членки, притежава еднаква тежест при гласуване по проектите, които председателят внася за приемане. Председателят на Военния комитет е с най-висок военен статус в НАТО и е длъжност за висш офицер. === Генерален секретар === {{основна|Генерален секретар на НАТО}} Генералният секретар на НАТО е международен [[дипломат]], който изпълнява функциите на главен представител на Организацията на Северноатлантическия договор и е неин основен говорител. Той отговаря за координацията на дейността на съюза, оглавява Северноатлантическия съвет и ръководи персонала на организацията. Генералният секретар следи за развитието и ръководи провеждането на консултации и вземането на решения в НАТО. Изпълнява ролята на председател на Съвета на НАТО, Комитета по планиране на отбраната и Групата за ядрено планиране. Подпомаган е в дейността си от заместник-главен секретар, който го замества при негово отсъствие. Генералният секретар на НАТО се избира от Съвета на НАТО и се назначава по общо съгласие от правителствата на държавите членки, след провеждане на консултации. Постът на генерален секретар винаги е бил заеман от европеец, а военното ръководство винаги е от представители на САЩ.<ref>'''Семов, Ат.'''&nbsp;– „Какво трябва да знаем за ЕС“, Институт по европейско право, с. 28</ref> От 2017 г. генерален секретар на НАТО е Йенс Столтенберг, бивш министър-председател на Норвегия. === Граждански структури === {{раздел-мъниче}} === Военни структури === {{раздел-мъниче}} [[Файл:Ba^ifor bosna.png|мини|Емблема на IFOR]] [[Файл:ISAF.Afghanistan.jpg|мини|Емблема на ISAF]] == Вижте също == * [[Присъединяване на България към НАТО]] * [[СЕНТО]] * [[СЕАТО]] * [[Варшавски договор]] * [[ОССЕ]] * [[ЗЕС]] == Бележки == <references/> == Литература == * {{cite book |last1= Bethlehem |first1= Daniel L. |last2= Weller |first2= Marc |title=The 'Yugoslav' Crisis in International Law |year= 1997|series= Cambridge International Documents Series |volume= 5 |publisher= [[Cambridge University Press]] |isbn= 978-0-521-46304-1 |url= http://books.google.com/books?id=7SczBzxA6-IC&pg=PR55 |ref=harv}} * {{cite book |last= Clausson |first= M. I. |title= NATO: Status, Relations, and Decision-Making |publisher= Nova Publishers |year= 2006 |isbn= 1-60021-098-8 |url= http://books.google.com/books?id=ei38uQH5M5kC&pg=PA94 |ref=harv}} * {{cite book |last= Garthoff |first= Raymond L. |title= Détente and confrontation: American-Soviet relations from Nixon to Reagan |publisher= [[Brookings Institution Press]] |year= 1994 |isbn= 0-8157-3041-1 |url= http://books.google.com/books?id=mGG-x_tuNUcC&pg=PA660 |ref=harv}} * {{cite book |last1= Isby |first1= David C. |last2= Kamps Jr. |first= Charles |title= Armies of NATO's Central Front |publisher= [[Jane's Information Group]] |year=1985 |isbn=0-7106-0341-X |ref=harv}} * {{cite book |author= [[National Defense University]] |title= Allied command structures in the new NATO |publisher= DIANE Publishing |year= 1997 |isbn= 1-57906-033-1 |url= http://books.google.com/books?id=q3jLV75wFM4C&pg=PA50 |ref=harv}} * {{cite book |last= Njølstad |first= Olav |title= The last decade of the Cold War: from conflict escalation to conflict transformation |volume= 5 |publisher= [[Psychology Press]] |year= 2004 |isbn= 0-7146-8539-9 |url= http://books.google.com/books?id=w0w31Yq5BYsC |ref=harv}} * {{cite book |last= Osgood |first= Robert E. |title= NATO: The Entangling Alliance |publisher= [[University of Chicago Press]] |year= 1962 |url= http://books.google.com/books?id=0V-OAAAAMAAJ |ref=harv}} * {{cite book |last= Park |first= William |title= Defending the West: a history of NATO |publisher= [[Westview Press]] |year= 1986 |isbn= 0-8133-0408-3 |url= http://books.google.com/books?id=1bkwAAAAMAAJ |ref=harv}} * {{cite book |last= Reynolds |first= David |title= The Origins of the Cold War in Europe: International Perspectives |publisher= [[Yale University Press]] |year= 1994 |url= http://books.google.com/books?id=yvZNbkjCzwoC |isbn= 0-300-10562-2 |ref=harv}} * {{cite book |last= van der Eyden |first= Ton |title= Public management of society: rediscovering French institutional engineering in the European context |volume= 1 |publisher= IOS Press |year= 2003 |isbn= 1-58603-291-7 |url= http://books.google.com/books?id=QJyHlwgWnGQC&pg=PA104 |ref=harv}} * {{cite book |last1= Wenger |first1= Andreas |last2= Nuenlist |first2= Christian |last3= Locher |first3= Anna |title= Transforming NATO in the Cold War: Challenges beyond deterrence in the 1960s |publisher= [[Taylor & Francis]] |year= 2007 |url= http://books.google.com/books?id=w3qeMymxoBYC&pg=PA67 |isbn= 0-415-39737-5 |ref=harv}} * {{cite book |last= Zenko |first= Micah |title= Between Threats and War: U.S. Discrete Military Operations in the Post-Cold War World |publisher= [[Stanford University Press]] |year= 2010 |url= http://books.google.com/books?id=rJHU9VZRhjwC&pg=PA133 |isbn= 0-8047-7191-X |ref=harv}} * NATO and the fight against the terrorism, NATO public diplomacy division, Brussels, 2010 * NATO transformation, NATO public diplomacy division, Brussels, 2010 == Външни препратки == {{commons|North Atlantic Treaty Organisation}} * [http://www.nato.int/ Официален сайт] * {{НАТО}} [[Категория:НАТО| ]] [[Категория:Договори от Студената война]] [[Категория:Организации в Брюксел]] shuxi9x00wgizzdtlcmvp6fysgqxs1q 0 20578 11473644 11023414 2022-07-29T00:55:01Z Elizaiv22 294865 Добавен шаблон за нормативен контрол wikitext text/x-wiki {{Тенисист | име = Яна Новотна | име-латински = Jana Novotna | картинка = Jana Novotna.JPG | описание = | държава = {{Флагче|Чехословакия|Чехословакия}} [[Чехословакия]] <br>{{Флагче|Чехия|Чехия}} [[Чехия]] | роден-място = [[Бърно]], {{Флагче|Чехословакия|Чехословакия}} [[Чехословакия]] | починал-място = [[Бърно]], {{Флагче|Чехия|Чехия}} [[Чехия]] | височина = 175 | тегло = 63 | професионалист = 26 февруари 1987 | оттеглил = 1999 | пари = $11 249 284 | победи-загуби-сингъл = 571-225 | титли-гш-сингъл = 1 | титли-atp-сингъл = | титли-wta-сингъл = 23 | титли-itf-сингъл = 2 | позиция-сингъл = 2 <small>(07.07.1997)</small> | оп_австралия = | ролан_гарос = | уимбълдън = | оп_сащ = | победи-загуби-двойки = 697-153 | титли-гш-двойки = 12+4 | титли-atp-двойки = | титли-wta-двойки = 64 | титли-itf-двойки = 6 | позиция-двойки = 1 <small>(27.08.1990)</small> | оп_австралия_двойки = | ролан_гарос_двойки = | уимбълдън_двойки = | оп_сащ_двойки = | дейвискъп = | световна_отборна_купа = | федкъп = [[Чехословакия]] (1987-1992)<br>[[Чехия]]<br>(1993, 1995-1998) | хопманкъп = | друго = '''[[Олимпийски тенис турнир|Летни олимпийски игри]]''' <table style="width: 16em;"> <tr align="left"><td> [[Файл:Silver medal.svg|20px|Сребърен медал]] [[Летни олимпийски игри 1988|Сеул 1988]] – двойки</td></tr> <tr align="left"><td> [[Файл:Silver medal.svg|20px|Сребърен медал]] [[Летни олимпийски игри 1996|Атланта 1996]] – двойки</td></tr> <tr align="left"><td> [[Файл:Bronze medal.svg|20px|Бронзов медал]] [[Летни олимпийски игри 1996|Атланта 1996]] – сингъл</td></tr> </table> | обновяване = 11.03.2009 }} '''Яна Новотна''' ({{lang|cs|Jana Novotná}}) е чешка [[тенис]]истка, състезавала се за [[Чехословакия]] и впоследствие за [[Чехия]]. == Биография == Заедно с [[Хелена Сукова]] са носителки на два сребърни [[Олимпийски тенис турнир|олимпийски]] медала от [[Летни олимпийски игри 1988|Сеул 1988]] и [[Летни олимпийски игри 1996|Атланта 1996]] г. От игрите в Атланта Новотна има и бронзов медал на сингъл. С отбора на Чехословакия печели [[Фед Къп]] през 1988 г. През 1997 г. Новотна достига до № 2 в световната ранглиста по тенис и побеждава в [[Шампионат на WTA Тур|заключителния турнир]] на женската тенис асоциация, надигравайки на финала [[Мери Пиърс]]. Новотна е шампионка на сингъл от [[Уимбълдън]] през 1998 г. и двукратна финалистка (1993 и 1997 г.). В своята кариера тя печели 16 титли от всички турнири от [[Голям шлем (тенис)|Големия шлем]], от които 12 на двойки жени и 4 на смесени двойки. През 2005 г. е включена в [[Международна тенис зала на славата|Международната тенис зала на славата]]. Новотна е открита [[лесбийка]]. До смъртта си живее със своята партньорка Ивона Кучинска, заедно с която са треньори на [[Марион Бартоли]] през 2013 г.<ref>[https://www.theguardian.com/sport/2017/nov/21/jana-novotna-obituary www.theguardian.com]</ref><ref>[https://tennis24.bg/new.php?id=14692 tennis24.bg]</ref> Яна Новотна губи битката с рака на 19 ноември 2017 на 49 години.<ref>[https://www.24chasa.bg/sport/article/6560321 www.24chasa.bg]</ref> == Успехи == === Победи в турнири от Големия шлем (1) === {| class="wikitable" style="font-size: 90%" |-bgcolor="#efefef" |align="center"|'''Година''' |align="center"|'''Турнир''' |align="center"|'''Съперник''' |align="center"|'''Резултат''' |-bgcolor="#CCFFCC" |1998 ||[[Уимбълдън]] || {{флагче|Франция}} [[Натали Тозиа]] || 6–4, 7–6 |} === Загубени финали в турнири от Големия шлем (3) === {| class="wikitable" style="font-size: 90%" |-bgcolor="#efefef" |align="center"|'''Година''' |align="center"|'''Турнир''' |align="center"|'''Съперник''' |align="center"|'''Резултат''' |-bgcolor="#CCCCFF" | 1991 || [[Открито първенство на Австралия]] || {{флагче|СФРЮ}} [[Моника Селеш]] || 5–7, 6–3, 6–1 |-bgcolor="#CCFFCC" | 1993 || [[Уимбълдън]] || {{flagicon|Германия}} [[Щефи Граф]] || 7–6, 1–6, 6–4 |-bgcolor="#CCFFCC" | 1997 || Уимбълдън || {{флагче|Швейцария}} [[Мартина Хингис]] || 2–6, 6–3, 6–3 |} {{Br}} === Титли на двойки в турнири от Големия шлем (12) === {| class="wikitable" style="font-size: 90%" |-bgcolor="#efefef" |align="center"|'''Година''' |align="center"|'''Турнир''' |align="center"|'''Партньор''' |align="center"|'''Съперници''' |align="center"|'''Резултат''' |-bgcolor="#CCFFCC" | 1989 || [[Уимбълдън]] ||{{флагче|Чехословакия}} [[Хелена Сукова]] || {{флагче|СССР}} [[Лариса Нейланд]]<br>{{флагче|СССР}} [[Наташа Зверева]] || 6–1, 6–2 |-bgcolor="#CCCCFF" | 1990 || [[Открито първенство на Австралия]] || {{флагче|Чехословакия}} Хелена Сукова || {{флагче|САЩ}} [[Пати Фендик]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Мери Джо Фернандес]] || 7–6, 7–6 |-bgcolor="#EBC2AF" | 1990 || [[Открито първенство на Франция|Откритото първенство на Франция]] || {{флагче|Чехословакия}} Хелена Сукова || {{флагче|СССР}} Лариса Нейланд<br>{{флагче|СССР}} Наташа Зверева|| 6–4, 7–5 |-bgcolor="#CCFFCC" | 1990 || Уимбълдън <small>(2)</small> || {{флагче|Чехословакия}} Хелена Сукова || {{флагче|САЩ}} [[Кати Джордан]]<br>{{флагче|Австралия}} [[Елизабет Смайли]] || 6–4, 6–0 |-bgcolor="#EBC2AF" | 1991 || Ролан Гарос <small>(2)</small> || {{флагче|САЩ}} [[Джиджи Фернандес]] || {{флагче|СССР}} Лариса Нейланд<br>{{флагче|СССР}} Наташа Зверева||6–4, 6–0 |-bgcolor="#FFFFCC" | 1994 || [[Открито първенство на САЩ]] || {{флагче|Испания}} [[Аранча Санчес Викарио]] || {{флагче|България}} [[Катерина Малеева]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Робин Уайт]] || 6–3, 6–3 |-bgcolor="#CCCCFF" | 1995 || Открито първенство на Австралия <small>(2)</small> || {{флагче|Испания}} Аранча Санчес Викарио || {{флагче|САЩ}} Джиджи Фернандес<br>{{флагче|Беларус}} Наташа Зверева || 6–3, 6–7, 6–4 |-bgcolor="#CCFFCC" | 1995 || Уимбълдън <small>(3)</small> || {{флагче|Испания}} Аранча Санчес Викарио || {{флагче|САЩ}} Джиджи Фернандес<br>{{флагче|Беларус}} Наташа Зверева||5–7, 7–5, 6–4 |-bgcolor="#FFFFCC" | 1997 || Открито първенство на САЩ <small>(2)</small> || {{флагче|САЩ}} [[Линдзи Дейвънпорт]] || {{флагче|САЩ}} Джиджи Фернандес<br>{{флагче|Беларус}} Наташа Зверева||6–3, 6–4 |-bgcolor="#EBC2AF" | 1998 || Ролан Гарос <small>(3)</small> || {{флагче|Швейцария}} [[Мартина Хингис]] || {{флагче|САЩ}} Линдзи Дейвънпорт<br>{{флагче|Беларус}} Наташа Зверева || 6–1, 7–6 |-bgcolor="#CCFFCC" | 1998 || Уимбълдън <small> (4)</small> || {{флагче|Швейцария}} Мартина Хингис || {{флагче|САЩ}} Линдзи Дейвънпорт<br>{{флагче|Беларус}} Наташа Зверева || 6–3, 3–6, 8–6 |-bgcolor="#FFFFCC" | 1998 || Открито първенство на САЩ <small>(3)</small> || {{флагче|Швейцария}} Мартина Хингис || {{флагче|САЩ}} Линдзи Дейвънпорт<br>{{флагче|Беларус}} Наташа Зверева || 6–3, 6–3 |} === Загубени финали на двойки в турнири от Големия шлем (11) === {| class="wikitable" style="font-size: 90%" |-bgcolor="#efefef" |align="center"|'''Година''' |align="center"|'''Турнир''' |align="center"|'''Партньор''' |align="center"|'''Съперници''' |align="center"|'''Резултат''' |-bgcolor="#FFFFCC" |1990 || [[Открито първенство на САЩ]] || {{флагче|Чехословакия}} [[Хелена Сукова]] || {{флагче|САЩ}} [[Джиджи Фернандес]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Мартина Навратилова]] || 6–2, 6–4 |-bgcolor="#CCCCFF" |1991 || [[Открито първенство на Австралия]] || {{флагче|САЩ}} Джиджи Фернандес || {{флагче|САЩ}} [[Пати Фендик]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Мери Джо Фернандес]] || 7–6, 6–1 |-bgcolor="#CCFFCC" |1991 || [[Уимбълдън]] || {{флагче|САЩ}} Джиджи Фернандес || {{флагче|Латвия}} [[Лариса Нейланд]] <br>{{флагче|Беларус}} [[Наташа Зверева]] || 6–4, 3–6, 6–4 |-bgcolor="#FFFFCC" |1991 || Открито първенство на САЩ <small>(2)</small>||{{флагче|Латвия}} Лариса Нейланд||{{флагче|САЩ}} [[Пам Шрайвър]]<br>{{флагче|Беларус}} Наташа Зверева||6–4, 4–6, 7–6 |-bgcolor="#CCFFCC" |1992 || Уимбълдън <small>(2)</small> || {{флагче|Латвия}} [[Лариса Нейланд]] || {{флагче|САЩ}} Джиджи Фернандес<br>{{флагче|Беларус}} Наташа Зверева || 6–4, 6–1 |-bgcolor="#FFFFCC" |1992 || Открито първенство на САЩ <small>(3)</small> || {{флагче|Латвия}} Лариса Нейланд||{{флагче|САЩ}} Джиджи Фернандес<br>{{флагче|Беларус}} Наташа Зверева || 7–6, 6–1 |-bgcolor="#EBC2AF" |1993 || [[Открито първенство на Франция|Откритото първенство на Франция]] || {{флагче|Латвия}} Лариса Нейланд || {{флагче|САЩ}} Джиджи Фернандес<br>{{флагче|Беларус}} Наташа Зверева || 6–3, 7–5 |-bgcolor="CCFFCC" |1993 || Уимбълдън <small>(3)</small> || {{флагче|Латвия}} Лариса Нейланд || {{флагче|САЩ}} Джиджи Фернандес<br>{{флагче|Беларус}} Наташа Зверева || 6–4, 6–7, 6–4 |-bgcolor="#EBC2AF" |1994 || Ролан Гарос <small> (2)</small> || {{флагче|Испания}} [[Аранча Санчес Викарио]] || {{флагче|САЩ}} Джиджи Фернандес<br>{{флагче|Беларус}} Наташа Зверева || 6–7, 6–4, 7–5 |-bgcolor="CCFFCC" |1994 || Уимбълдън <small>(4)</small> || {{флагче|Испания}} Аранча Санчес Викарио || {{флагче|САЩ}} Джиджи Фернандес<br>{{флагче|Беларус}} Наташа Зверева || 6–4, 6–1 |-bgcolor="#FFFFCC" |1996 || Открито първенство на САЩ <small>(4)</small> || {{флагче|Испания}} Аранча Санчес Викарио || {{флагче|САЩ}} Джиджи Фернандес<br>{{флагче|Беларус}} Наташа Зверева || 1–6, 6–1, 6–4 |} === Титли на смесени двойки в турнири от Големия шлем (4) === {| class="wikitable" style="font-size: 90%" |-bgcolor="#efefef" |align="center"|'''Година''' |align="center"|'''Турнир''' |align="center"|'''Партньор''' |align="center"|'''Съперници''' |align="center"|'''Резултат''' |-bgcolor="#CCCCFF" | 1988 || [[Открито първенство на Австралия]] || {{флагче|САЩ}} [[Джим Пю]] || {{флагче|САЩ}} [[Мартина Навратилова]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Тим Гъликсън]] || 5–7, 6–2, 6–4 |-bgcolor="#FFFFCC" | 1988 || [[Открито първенство на САЩ]] || {{флагче|САЩ}} Джим Пю || {{флагче|Австралия}} [[Елизабет Смайли]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Патрик Макенроу]] || 7–5, 6–3 |-bgcolor="#CCCCFF" | 1989 || Открито първенство на Австралия <small>(2)</small> || {{флагче|САЩ}} Джим Пю || {{флагче|САЩ}} [[Зина Гарисън]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Шерууд Стюарт]] || 6–3, 6–4 |-bgcolor="#CCFFCC" | 1989 || [[Уимбълдън]] || {{флагче|САЩ}} Джим Пю || {{флагче|Австралия}} [[Джени Бърн]]<br>{{флагче|Австралия}} [[Марк Крацман]] || 6-4, 5–7, 6–4 |} === Загубени финали на смесени двойки в турнири от Големия шлем (1) === {| class="wikitable" style="font-size: 90%" |-bgcolor="#efefef" |align="center"|'''Година''' |align="center"|'''Турнир''' |align="center"|'''Партньор''' |align="center"|'''Съперници''' |align="center"|'''Резултат''' |-bgcolor="#FFFFCC" |1994 || [[Открито първенство на САЩ]] || {{флагче|Австралия}} [[Тод Уудбридж]] || {{флагче|ЮАР}} [[Елна Райнах]]<br>{{флагче|САЩ}} [[Патрик Гълбрайт]] || 6–2, 6–4 |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{ITF profile|20000114}} * {{WTA profile|5765}} * {{икона|en}} [http://www.fedcup.com/en/players/player/profile.aspx?playerid=20000114 Списък с участия за Фед Къп] * {{ITHF profile|Jana-Novotna}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Новотна, Яна}} [[Категория:Чехословашки тенисистки]] [[Категория:Чешки тенисистки]] [[Категория:Лесбийки]] [[Категория:ЛГБТ спортисти от Чехословакия]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 1988]] [[Категория:Родени в Бърно]] [[Категория:Починали от рак]] f4cmhbfqz2xreacdz2jlv232hcrgseg 0 20687 11473227 11442716 2022-07-28T12:42:33Z 2A01:5A8:105:2848:DDF4:59FF:F957:6B91 Да wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мадона|Мадона}} {{Личност|певец | вложки = {{Личност/Музикант | категория = певец | стил = [[Поп музика|Поп]], [[електронна музика]], денс музика, [[поп-рок]] | инструмент = [[Певец|Вокали]], [[китара]], [[перкусия]], [[пиано]] | глас = [[мецосопран]] | период-на-активност = 1979 – | лейбъл = Лайв Нейшън<br>(от 2009)<br>[[Warner Bros.|Уорнър Брадърз]]<br> (1982 – 2008)<br>Мавърик Рекърдс<br> (1992 – 2004)<br> [[Сайър Рекърдс|Сайър]]<br>(1983 – 1995) }} }} '''Мадона Луиз Чиконе''' ({{lang|en|Madonna Louise Ciccone}}), по-известна само като '''Мадона''' (''Madonna''), е американска певица. Позната още като "Кралицата на попа", Мадона е известна с непрекъснатото си преоткриване и гъвкавост в музикалната продукция, писането на песни и визуалното представяне. Тя разшири границите на артистичното изразяване в масовата музика, като същевременно запази контрола върху всеки аспект от кариерата си. Нейните творби, които включват [[Общество|социални]], [[Политика|политически]], [[Секс|сексуални]] и [[Религия|религиозни]] теми, предизвикаха както противоречия, така и критично признание. Виден културен артист през [[20 век|20-ти]] и [[21 век|21-ви]] век Мадона остава една от най-„добре документираните фигури на модерната епоха“, с огромно количество научни рецензии и литературни произведения за нея, както и академична поддисциплина, посветена на нейното име. Мадона има значителен успех в над 100 страни. Продажбите на албумите ѝ са оценени на стойност около 400 милиона долара, които са продадени, изключвайки сингли и макси-сингли (75 млн.). Най-продаваният сингъл на Мадона е [[Hung Up]] с продажби над 9,6 млн. копия. Най-продаваният албум на Мадона е [[The Immaculate Collection]] с продажби, достигнали 30 млн. копия. Известна е като кралицата на попа. == Биография == === Детство и първи професионални стъпки === Мадона е родена в Бей Сити и е третото от общо осем деца в семейството на Силвио П. Чиконе – Тони, който е син на италиански емигранти, и Мадона Луиз Фортин, която е с френско-канадски корени. По-късно певицата се отъждествява като „[[Италия|италиано]]-[[Съединени американски щати|американка]]“, т.е. американски гражданин от италиански произход. Израства в [[католицизъм|католическа]] атмосфера. Майка ѝ умира на 30-годишна възраст от [[рак на гърдата]] на [[1 декември]] [[1963]] г., когато малката Мадона е на 5 години. Певицата често споменава влиянието, което оказва смъртта на майка ѝ върху кариерата ѝ и върху нея самата. След смъртта на съпругата си Чиконе наема детегледачка, за която по-късно се жени. Двамата имат две деца. Бащата държи всичките му деца да ходят на уроци по музика. След като прекарва няколко месеца в изучаване на пианото, Мадона успява да убеди баща си да замени тези уроци с курсове по [[балет]]. Мадона учи в гимназията Рочестър Адамс, където е пълна отличничка и членува в мажоретния състав. След като завършва, тя постъпва в Мичиганския университет, където получава стипендия заради постиженията си в танците. Под въздействието на своя учител по танци (Кристофър Флин), Мадона изоставя следването и само след един семестър се премества в [[Ню Йорк]], за да търси успех като танцьорка. Учи [[модерни танци]] при легендата Марта Греъм. След като през 1979 участва като танцьорка в световното турне на френската [[диско]] звезда [[Патрик Ернандес]], Мадона решава да изостави танците и се насочва към правенето на [[музика]]. Сформира няколко групи, сред които „Брекфъст Клъб“ (''Breakfast Club'') и „Еми“ (''Emmy''). Пише сама няколко песни, чрез които става известна в няколко местни [[Ню Йорк|нюйоркски]] клуба. === 1980-те === ==== Първият албум ==== През [[1982]] г. певицата подписва договор със Сайър Рекърдс (Sire Records). Първото демо, което записва, е песента „''Ain't No Big Deal''“ – написана от нейния чест сътрудник Стивън Брей, но продуцирането му бива отложено. Първият хит на Мадона е „''Everybody''“, продуциран от Марк Каминс. Песента стига до номер 3 в класацията на [[Билборд (списание)|Билборд]] за танцувални песни (Billboard Dance chart). „''Everybody''“ бива въртяна по много радио станции, насочени главно към почитателите на [[ритъм енд блус]] музиката. Това довело до всеобщото догатване, че Мадона е тъмнокожа. Снимка на Мадона не се появява на обложката на сингъла, тъй като звукозаписната компания не иска да загуби тъмнокожата публика (която се явявала главна по това време). [[1983]] г. бележи издаването на първия едноименен албум – „''Madonna''“. Първият сингъл към него е и първият ѝ сингъл в топ 20 на няколко страни. Други песни, които стават популярни от този албум, са „''Borderline''“ и „''Lucky Star''“. „''Madonna''“ е продуциран от Реджи Лукас (Reggie Lucas) и с помощта на [[Джон „Джелибийн“ Бенитес]]. С последния Мадона има романтична връзка. Въпреки че продажбите на записа първоначално се окачествяват като „скромни“, благодарение на въртенето на песните ѝ от единствения по това време музикален канал [[MTV]], „''Madonna''“ достига до номер 8 в класацията на [[Билборд (списание)|Билборд]] за албуми и става 5 пъти платинен. [[MTV]] настойчиво изгражда образа на Мадона като „игрива и секси комбинация от [[пънк]] и [[поп]]“. Изрусената ѝ коса, с личащите се кестеняви корени, секси дантелените ръкавици, виждащото се бельо и коланът с надпис „Boy Toy“ (буквално „момчешка играчка“) стават запазена марка за [[Поп музика|поп]] културата по това време. ==== Like a Virgin ==== {{Основна|Like A Virgin}} Албумът „''Like a Virgin''“, продуциран от Найл Роджърс (Nile Rodgers), излиза през [[1984]] г. Смесица е от [[Соул музика|соул]], [[Фънк музика|фънк]], ясночуващи се ударни инструменти и [[БАс китара|бас китари]]. Същевременно е възприет от [[поп]] средите. Шест седмици след издаването му, оглавява [[Съединени американски щати|американската]] класация. От албума са издадени общо четири сингъла. Изпълнението на Мадона за първите годишни видео музикални награди на [[MTV]] (First Annual MTV Video Music Awards) през същата година се счита за началото на скандалните моменти в кариерата на 26-годишната тогава певица. Мадона излиза на сцената, за да изпее „''Like a Virgin''“, облечена с бюстие-сватбена рокля и колана с надписа ''Boy Toy''. Пеейки, Мадона се въргаля на сцената, излагайки на показ дантелени чорапи и жартиери, прави и няколко движения, събуждащи неприлични асоциации. Подобно държание на сцена през 1980-те се счита за скандално. Кариерата на Мадона разцъфтява. Промотирането на „''Like a Virgin''“ е първият път, когато Мадона експериментира с имиджа си – това експериментиране става запазена марка за кариерата ѝ. Докато в годините на „''Madonna''“-ерата, певицата прави по-танцувални песни, включващи [[синтезатор]]и и ако външният ѝ вид е по-скоро „улично-хлапашки“, то в периода на „''Like a Virgin''“ имиджът ѝ е по-чувствен, наподобяващ сексуалния упадък на [[Лолита]]. Мадона участва във филма „''Vision Quest''“ през [[1985]] г. като клубна певица. Там тя изпълнява песента „''Crazy for You''“, станала вторият ѝ номер едно хит и донесла ѝ поредната номинация за [[Грами]]. По-късно през тази година участва в успешния филм „[[Desperately Seeking Susan]]“. В този период от кариерата на Мадона много тийнейджърки подражават ревностно на техния идол, като копират имиджа ѝ – къси поли, разкъсани тениски, дантелени сутиени, много черни гумени гривни и изрисувана бенка над горната устна. Първото турне на певицата – „''The Virgin Tour''“ – се състои през същата [[1985]] година. Билетите за всеки концерт са разпродадени, като тези за първия от поредицата концерти, състоял се в [[Ню Йорк]], са изкупени за 35 минути. По това време се публикуват черно-бели снимки на Мадона в [[Пентхаус]] и в [[Плейбой]]. Снимките са правени в края на 1970-те. [[1985]] г. е отправна точка в кариерата и личния живот на Мадона. Албумът издаден през тази година е повече от успешен, а певицата се жени за [[Шон Пен]] на рождения си ден на открита церемония в [[Малибу]], [[Калифорния]]. ==== True Blue ==== През [[1986]] г. Мадона издава третия си албум – „''True Blue''“. Записът е копродуциран от Патрик Леонард и дългогодишният ѝ приятел Стивън Брей. Включва хитовете „''Open Your Heart''“, „''True Blue''“, „''[[Live to Tell]]''“, „''La Isla Bonita''“ и „''Papa Don't Preach''“. „True Blue“ е описан от списанието „Rolling Stone“ като „албум за работническата класа“, докато други критици считат, че напомня за 1950-те. Една от песните – „''Papa Don't Preach''“ предизвиква дебати, защото в нея се пее за бременно момиче, изповядващо се на баща си. Мадона „играе“ различни роли в клиповете си към „''True Blue''“ – в „''Open Your Heart''“ тя е стрийптизьорка, която се сприятелява с момченце; в „''La Isla Bonita''“ е испанка. През [[1986]] г. Мадона и съпругът ѝ [[Шон Пен]] играят заедно във филма „''[[Shanghai Surprise]]''“, който бива остро критикуван от критиците. Съпрузите изграждат репутация на враждебност, най-вече заради изблиците на ярост на [[Шон Пен|Пен]] към папараците. Самите папараци наричат двойката „Poison Penns“ (буквално „отровните Пен“). Мадона участва във филма „''Who's That Girl?''“ през [[1987]] г. В [[САЩ]] той е пълен провал, но в останалата част на света е добре приет. Въпреки неуспеха на филма, от саундтрака към него са издадени три сингъла – „''Who's That Girl?''“, „''Causing a Commotion''“ и „''The Look of Love''“. Певицата предприема световното си турне „''Who's That Girl World Tour''“, което дава начало на дългогодишното ѝ приятелство с танцьорките и беквокалистки [[Ники Харис]] и [[Дона ДеЛори]]. Турнето предизвиква първия сблъсък с [[Ватикана]] – [[папа]]та подтиква феновете ѝ да не посещават нейни изяви в [[Италия]]. Почитателите ѝ обаче не обръщат внимание и турнето минава по план. Мадона издава успешен албум с ремикси – „''You Can Dance''“ през същата година. През 1989 се развежда с [[Шон Пен]], заради малтретиране. ==== Like a Prayer ==== На 31-годишна възраст Мадона издава албума „''Like a Prayer''“, от който са издадени 5 сингъла – „''Like a Prayer''“, „''Express Yourself''“, „''Cherish''“, „''[[Oh Father]]''“ и „''Keep It Together''“. Сингълът Like A Prayer става един от най-големите ѝ хитове и достига до номер 1 в САЩ, Великобритания и цяла Европа. Express Yourself – също жъне подобен успех и се превръща в една от най-разпознаваемите ѝ и култови песни, достигайки до номер 2 в САЩ. Клипът към Express Yourself е най-скъпият правен дотогава. Клипът към „''Like a Prayer''“ съдържа много католически символи, поради което е денонсиран от Ватикана заради „богохулната“ смесица от еротика, католически символизъм и намекната история за расизъм. В клипа Мадона танцува пред горящи кръстове, целува черен светец в църква и получава [[стигмата]]. Мадона сключва договор с [[Пепси]], като песента „''Like a Prayer''“ е включена към рекламен клип. Когато от компанията виждат клипа към песента, прекратяват излъчването на рекламата, развалят договора и спират всякакви възможности за бъдещо сътрудничество. Въпреки че заснемането на общо 3 рекламни клипа не се състои, Мадона запазва 5 млн. долара, без да се налага да изпълнява своята част от договора. Мадона получава най-възторжените отзиви от критиците именно за „Like A Prayer“. Албумът дори е наречен от списание Ролинг Стоун „поп музика, която стои най-близо до изкуството“. Толкова добри отзиви Мадона получава 9 години по-късно за Ray Of Light. === 1990-те === ==== Dick Tracy ==== През [[1990]] Мадона играе ролята на Бретлес Махони във филма ''„[[Дик Трейси]]“'', в който участва и [[Уорън Бийти]]. Критиците одобряват филма и отбелязват тенденцията ѝ да играе роли близки на самата актриса. От саундтрака, наречен „''I'm Breathless: Music from and Inspired by the Film 'Dick Tracy'''“ е издаден номер едно хитът „''Vogue''“. Клипът към песента е дело на [[Дейвид Финчър]] и е избран за един от най-добрите клипове на всички времена излъчван по MTV за началото на 1990-те. ==== The Immaculate Collection ==== В края на [[1990]] г. Мадона издава първия си албум с най-добрите си хитове – „''The Immaculate Collection''“. Посветен е на [[Папа]]та – нейното „божествено вдъхновение“. Сборният албум включва 15 стари и 2 нови песни. Въпреки успеха на „''Justify My Love''“ по радиата, разтърсващите клип със сексуални сцени и текст на песента са прекалено неприемлилви за медии като [[MTV]] и той не е допуснат до ефир. Вследствие на това звукозаписната компания на Мадона решава да издаде първия по рода си „видео сингъл“ съдържащ клипа. От него са продадени над 400 000 копия, а от сингъла – над милион. През [[1991]] г. певицата участва в документалния филм „''В легло с Мадона''“ („''In Bed with Madonna''“) проследил турнето ѝ „''The Blond Ambition Tour''“. Заглавието на филма е сменено с „''Truth Or Dare''“ за изданието му в [[САЩ]]. В него личността и личният ѝ живот са проследени и в най-интимни детайли – звездата се оказва изключително амбициозна, изискваща, пряма, секси и високо интелигентна. Показана е и по-нежната ѝ страна – изправя се лице в лице с роднини и посещава гроба на майка си. Приходите от документалния филм са над 20 млн. долара, а в САЩ – над 15 млн. През [[1992]] г. Мадона участва във филма „''[[Необикновен отбор]]''“. Играта ѝ в него е приета от критиците като забележително завръщане след „Desperately Seeking Susan“. Певицата написва и изпълнява песента към саундтрака на филма „This Used to Be My Playground“, която застава на първа позиция. ==== Erotica ==== Еротичната книга „''[[Sex]]''“ (букв. – секс), чиито фотографии са правени от Стивън Майзъл, е издадена на [[21 октомври]] [[1992]] г. и се продава за 49,95 долара всяка. Насочена към пълнолетните, книгата включва голи фотоси на Мадона заедно с други [[поп]] изпълнители или известни личности (като [[Vanilla Ice]] например). Разбунената публика е шокирана и от последвалия албум „''[[Erotica]]''“. Издаден, когато Мадона е на 34 години, записът е продуциран почти изцяло от легендарния Шеп Петибоун. Заради скандалността му, клипът към едноименната песен е показан само три пъти по [[MTV]]. Филмът „''Body of Evidence''“ се счита за проява на софткор порно – героинята на Мадона убива съпруга си чрез секс. С подобно съдържание е и друг филм с нейно участие – „''Dangerous Game''“. Мадона споделя, че след като хората видят тези филми, ще се фокусират върху работата ѝ. ==== Bedtime Stories ==== На 36-годишна възраст Мадона издава албума „''Bedtime Stories''“, включващ хитовете „''Secret''“ – продуциран от [[Далас Остин]], „''Take a Bow''“, „Bedtime Story“ (написана специално от [[Бьорк]] за Мадона) и Human Nature. „''Take a Bow''“ е написана от Мадона и [[Бейбифейс]], който е и беквокал в нея. Песента счупва рекорд на Мадона, като се задържа на първо място в класацията на [[Билборд (списание)|Билборд]] за седем седмици. Албумът е номиниран за [[Грами]] същата година, а певицата изпълнява „''Take a Bow''“ на церемонията по връчването на Американските музикални награди (American Music Awards). С цел да подобри актьорската си работа, Мадона участва в няколко независими филма – като пеещо момиче-телеграма в „''Blue in the Face''“ и като вещица в „''Четири стаи''“. В сочения за провал филм „''Girl 6''“, тя една от шефките на фирми за момичета, предлагащи сексуални услуги по телефона. През [[1996]] г. Мадона издава най-добрите си балади в албума „''Something to Remember''“. От албума издава синглите I Want You – кавър на Марвин Гей, продуциран от Мадона и известната британска трип хоп група Massive Attack, и You'll See – продуцирана от Мадона и Дейвид Фостър. You'll See жъне успех в Европа и Латинска Америка (където е пусната испанската версия на песента Veras), a в САЩ достига до 6 място. През 1995 Мадона пише писмо до режисьора Алън Паркър, който е избран да режисира мюзикъла Евита. С писмото, дълго цели четири страници, Мадона убеждава Алън, че е родена за ролята на [[Ева Перон]]. Паркър избира Мадона и очевидно не бърка, тъй като Мадона през 1997 г. печели [[Златен глобус]] за най-добра актриса. Мадона получава отлични отзиви за изявата си, а филмът се оказва най-успешният ѝ филмов проект. ==== Евита & Ray of Light ==== Саундтракът към „[[Евита (филм)|Евита]]“ става дванайсетият пореден платинен албум в дискографията на певицата, благодарение на синглите „''Don't Cry for Me Argentina''“ и „''You Must Love Me''“. Последният получава [[Оскар]] за песен към филм. И докато тази песен има среден успех по радиата и [[MTV]], то ремиксът на „''Don't Cry for Me Argentina''“ води до успеха на саундтрака. Мадона започва изучаването на [[кабала]] през [[1998]] г., упражнява и [[йога]]. Тя забременява от любовника си Карлос Леон, който е треньор по фитнес и актьор. На [[14 октомври]] [[1996]] г. тя ражда първото си дете Лурдес Мария Чиконе Леон или накратко – Лола. На 40 години Мадона издава албума „''[[Ray of Light]]''“, който е копродуциран основно от [[Уилям Орбит]] и Мадона. Друг продуцент е и Патрик Леонард, който е работил с Мадона по Like A Prayer и True Blue. След „''Like a Prayer''“, това е албумът, който е най-добре възприет от критиците и слушателите – спечелва и 3 награди [[Грами]]. От него са продадени над 17 млн. копия. Сингли са „''Ray of Light''“, „''[[Frozen]]''“, „''[[The Power of Good-Bye]]''“, „''Nothing Really Matters''“ и „''Drowned World/Substitute for Love''“. [[Швеция|Шведът]] [[Йонас Акерлунд]] е режисьор на клипа към „''Ray of Light''“, благодарение на който Мадона печели няколко награди на американското MTV през [[1998]] г. – включително и приза „Клип на годината“. След този албум, Мадона записва песен към саундтрака на „''Остин Пауърс 2''“ – през [[1999]] г. През [[2000]] г. Мадона участва във филма „''[[Почти идеално]]''“ с Рупърт Евърет, но филмът се оказва поредният филмов провал за Мадона. За саундтрака към филма Мадона прави кавър на класическото парче на [[Дон Маклейн]] „''American Pie''“, което се превръща в хит. Освен тази песен, тя записва и Time Stood Still. Двете парчета са написани и продуцирани от Мадона и Уилям Орбит, който копродуцира и Ray Of Light. === 2000-те === ==== Music ==== Вече на 42, Мадона издава албума „''[[Music]]''“ през [[2000]] г. Албумът е комерсиален и е добре приет. Той е и най-успешният ѝ от 2000 г. насам албум, продал над 13 милиона копия. Чрез него певицата изоставя религиозните и сексуални теми и набляга на купонджийския дух, като смесва [[Денс музика|денс]], [[поп]] и [[хаус]] музика. „''Music''“ е съкопродуциран от Уилям Орбит и [[Франция|французина]] [[Мируейз Ахмадзай]]. Синглите от албума са „''Music''“, „''Don't Tell Me''“ и „''What it Feels Like for a Girl''“. „Music“ се превръща в един от най-големите хитове на Мадона и достига до номер 1 в САЩ (първият ѝ сингъл номер 1 след „Take A Bow“ през 1995). „Music“ е хит навсякъде, включително и в Европа. „Don't Tell Me“ също се радва на голям успех и достига до четвърто място в САЩ. „Don't Tell Me“ е написана от Мадона, Мируейз и зетят на Мадона, който е женен за сестра ѝ, Мелани Чиконе – кънтри певеца Джо Хенри. Клипът към „''What it Feels Like for a Girl''“ е режисиран от [[Гай Ричи]]. На 11 август 2000 г. Мадона ражда второто си дете – синът ѝ Роко. Баща на Роко е именно [[Гай Ричи|Гай]]. Мадона и Гай Ричи се женят през [[2000]] г. на [[22 декември]] в [[Шотландия|шотландския]] [[замък Скибо]]. Кума на Мадона е Стела Макартни. Сред гостите са Стинг и жена му Труди Стайлър, които запознават Мадона и Гай. Труди продуцира първия филм на Гай – „Две димящи дула“. Другите гости включват близката приятелка на Мадона – актрисата Гуинет Полтроу, собственичката на много барове из цяла Америка – Ингрид Казарес, актьора Рупарт Евърет, актьора Вини Джоунс и много други. Според книгата на брата на Мадона – Кристофър Чиконе, „Моят живот със сестра ми Мадона“, Мадона е доведена до олтара от баща си Силвио Чиконе, а Лурдес Чиконе е нейна шаферка. Мадона е облечена в бяла рокля, а Гай и Роко – в шотландски полички. Снимки от събитието, което е строго забранено за пресата, се появяват в английските таблоиди едва през 2008 г., след раздялата и малко преди развода на Мадона и Гай. През [[2001]] г. певицата издава втори подред сборен албум с хитовете си от [[1992]] г. до [[2001]] г. „''[[GHV2]]''“ не съдържа нови песни. През юни същата година под режисурата на [[Гай Ричи|Ричи]], Мадона участва във филма за [[БМВ]] „''Star''“. [[2002]] г. бележи провалът ѝ в „''[[Отнесени от бурята]]''“, отново режисиран от нейния съпруг. Първото ѝ турне след [[1993]] г. е през [[2001]] г., – „''Drowned World Tour''“, билетите за който са напълно разпродадени. Мадона записва „''[[Die Another Day]]''“ – песен към филма за [[Джеймс Бонд]], в който тя има съвсем малка роля – като треньор по [[фехтовка]]. Песента има номинация за [[Награда Златен глобус|Златен глобус]]. ==== American Life ==== След като „''[[Отнесени от бурята]]''“ бива заклеймен от критиката в [[САЩ]], същата е и съдбата на поредния албум – „''[[American Life]]''“, издаден през [[2003]] г. Отзивите от албума са вероятно най-лошите в кариерата ѝ. Наречен „студен“ и „бездушен“, албумът е сериозна критика към американския начин на живот, включително склонността на американците да обожествяват звездите си. Много критици я наричат двулична, защото оплюва култа към звездите, на който дължи славата си. Следвайки традицията да скандализира, когато представя нов албум, г-жа Ричи заснема видеоклип към заглавната песен „''[[American Life (песен)|American Life]]''“, в който хвърля запалка под формата на граната в скута на двойник на американския президент [[Джордж У. Буш]]. Клипът обаче е свален от ефир в същия ден, в който излиза – Мадона прави тази крачка в последния момент заради протестите, които съпътстват анти-военните изказвания на [[Dixie Chicks]]. Нов клип е монтажиран – Мадона, облечена във военни дрехи, пее пред сменящи се национални знамена. Албумът има сравнително среден успех извън [[Съединени американски щати|Щатите]], като за това спомагат синглите „''Hollywood''“ и „''Love Profusion''“. Най-голям успех „American Life“ има във Франция. Видео музикалните награди на [[MTV]] през [[2003]] г. представят на зрителите поредния скандал – Мадона, облечена като младоженец, се целува с „булките“ [[Бритни Спиърс]] и [[Кристина Агилера]]. През [[2004]] г. Мадона предприема турнето „''[[Re-Invention Tour]]''“, което се състои от 56 различни дати. Турнето е най-печелившето за 2004 г. с приходи, според [[Билборд (списание)|Билборд]], от над 125 млн. долара. След кратка разпра с музикалната компания „[[Уорнър Брадърс Рекърдс]]“, Мадона продава своята част от акциите и обявява, че повече няма да има търговски отношения с издателите си. По същото време, според пресата, Мадона приема името Естер (Esther), с което я наричат кабалистите. Това ѝ решение, както и имиджът ѝ, са повлияни от засиленото ѝ увлечение по [[Кабала]]. [[Файл:Madonna Live 8 - 3.jpg|мини|Мадона на „''Live 8''“]]На [[26 декември]] [[2004]] г., след като [[цунами]] опустошава [[Шри Ланка]], [[Тайланд]], [[Индонезия]] и други страни в региона, каналът NBC организира концерт в помощ на жертвите, наречен „''Tsunami Aid: A Concert of Hope''“ (букв. – подкрепа след цунамито: концерт за надежда). Участие вземат както Мадона, така и [[Даяна Рос]], [[Maroon 5]], [[Елтън Джон]] и други. Концертът се излъчва на [[15 януари]] [[2005]] г. Мадона пее кавър на песента на [[Джон Ленън]] „Imagine“. На [[2 юли]] 2005 г. Мадона взема участие в друг благотворителен концерт – „''Live 8''“. Песните, които изпълнява, са „''Like a Prayer''“, „''Ray of Light''“ и „''Music''“. Преди представянето им обаче тя излиза на сцената с [[Етиопия|етиопката]] [[Бирхан Уолду]], която едва не умира от глад през 80-те години на [[20 век]]. Появата на жената е неочаквана и е възприета от публиката като един от най-незабравимите моменти на британския концерт. Появата на Мадона е съпроводена с ласкави отзиви от критиката и изпълнението ѝ е посочено като един от гвоздеите на концерта, заедно с изпълнението на Роби Уилямс. Мадона впечатлява със страхотно вокално изпълнение и луди танци. ==== Confessions on a Dance Floor ==== На [[16 август]], по време на езда, Мадона си счупва 5 ребра и едната ръка – отведена е в болница, като е изписана оттам по-късно същия ден. На [[6 септември]] целият репертоар на Мадона може да бъде свален чрез [[iTunes]], което тя коментира: „Става въпрос за процентите от приходите – колко получават те и колко получаваме ние. Някога беше глупава сделка. Спокойно можем да кажем, че днес е по-добре“. [https://web.archive.org/web/20060219215900/http://www.billboard.com/bbcom/feature/article_display.jsp?vnu_content_id=1001434975] На [[3 ноември]] Мадона открива поредните европейски музикални награди на [[MTV]] с „''[[Hung Up]]''“. Песента е представена на живо за първи път. Следват изяви в [[Манхайм]], [[Германия]], както и в [[Париж]], [[Лондон]] и [[Ню Йорк]]. На 47-годишна възраст Мадона издава албумът „''[[Confessions on a Dance Floor]]''“. Първият сингъл към него – „''Hung Up''“ застава на първа позиция в над 25 страни. Една от тях е и [[България]], макар че песента е само радио сингъл. Албумът е продуциран от самата Мадона заедно със Стюарт Прайс, Мируейз Ахмадзай и шведите [[Bloodshy&Avant]]. Албумът е посрещнат възторжено от критиката и от публиката и се превръща в огромен успех – продадени са над 9 милиона копия от него по света. Вторият сингъл „Sorry“ става номер 1 в редица страни, сред които Великобритания и България. „Sorry“ измества „Hung Up“ от върха на световната класация в началото на 2006. Документалният филм, наречен „''[[I'm Going to Tell You a Secret]]''“ и заснет по време на „''[[Re-Invention Tour]]''“, разкрива Мадона зад сцената. Първото му излъчване е на [[21 октомври]] [[2005]] г. по [[MTV]]. На [[21 май]] [[2006]] г. с изпълнение в [[Лос Анджелис]] стартира новото турне на Мадона – „[[Confessions Tour]]“. Планирани са концерти в продължение на два месеца в големите градове в [[САЩ]], а след това в осем [[Европа|европейски]] държави и [[Япония]], голяма част от които разпродадена за рекордно време, броени часове след пускането на билетите. Освен песните от ''Confessions on a Dancefoor'', Мадона изпълнява и нейни по-стари песни от 80-те и 90-те години, някои от които са представени в нов аранжимент – „[[Erotica (песен)|Erotica]]“. Шоуто е подчинено да диско-имиджа от последния ѝ албум. Пресата го определя като поредният скандал на певицата поради острите нападки срещу [[Джордж Уокър Буш|Джордж Буш]] (когото сравнява с [[Хитлер]]) и препратките към [[Християнство]]то – Мадона пее разпъната на кръст. Турнето става най-успешното (от гледна точка на приходи) турне на певица някога. ==== Hard Candy ==== [[Файл:Madonna-05.jpg|200px|мини|Sticky & Sweet Tour в София 2009]] [[Hard Candy]] е единадесетият студиен албум на американската певица Мадона, издаден на [[28 април]] 2008 от Warner Bros. Records. Това е последният ѝ студиен албум, издаден от Warner Bros. Records. Уорнър ще издадат третата компилация с най-добрите песни на Мадона на 29 септември 2009, с което се изчерпват задълженията на Мадона към тази звукозаписна компания. Албумът ще се нарича Celebration, ще има 36 парчета, от които 2 нови – първият сингъл Celebration (продуциран от Мадона и Пол Оукендфолд) и Revolver. До този момент „Hard Candy“ има реализирани световни продажби от около 4,5 милиона копия. Заради албума, Мадона е удостоена с наградата за най-добре продавания американски изпълнител през 2008 г. на Световните награди в Монако, задминавайки основната си конкурентка Марая Кери на световен мащаб с над 2 милиона копия. За този албум Мадона работи съвместно с [[Джъстин Тимбърлейк]], [[Тимбаленд]] и Фарел Уилямс, които допринасят за [[ритъм енд блус]]/[[хип-хоп]] звученето на „Hard Candy“. Все пак албумът трябва да се определи като поп-денс албум, което отново показва, че Мадона е в основата на създаването на албума (тя е съавтор на музиката на всички парчета и пише всички текстове). Първият сингъл „4 minutes“ става номер 3 в САЩ, което я прави най-успешната ѝ песен от 2000 година насам, когато „Music“ застава начело на американската класация. В световен мащаб песента става номер 1 във Великобритания, България, Европа, света (световната класация) и почти навсякъде другаде. Вторият сингъл „Give It To Me“ (копродуциран от Мадона и Фарел Уилямс) не постига същия успех, макар че е номер 1 в световната класация, България и редица други държави. Третият и последен сингъл e „Miles Away“, балада, копродуцирана от Мадона, Тимбърлейк и Тимбърланд, за която Мадона дори не заснема видеоклип и не я промотира. Песента става сравнително успешна в Европа (например в Холандия, Испания достига номер 1). Като цяло повечето ѝ фенове са на мнение, че е следвало да пусне като сингли много по-силните „The Beat Goes On“ и „The Devil Wouldnt Even Recognize You“. Албумът е съпътстван от световно турне [[Sticky & Sweet Tour]], което започва на 23 август 2008 г. и е първото с новата ѝ продуцентска компания Live Nation. То става най-успешното турне в музикалната история на солов артист с 280 милиона долара приходи за 2008 г. На 30 януари 2009 г. е обявено удължаване на турнето с първа дата на 4 юли 2009 г. в [[Лондон]] и последна на 2 септември в Израел. Общите приходи за 2008 и 2009 са 408 милиона долара. ==== Мадона в България ==== На 29 август 2009 г. Мадона пее за първи път в [[България]] на [[национален стадион „Васил Левски“|националния стадион „Васил Левски“]] в София. Концертът постига огромен търговски успех, най-мащабното публично изпълнение в България с около 60-хилядна публика. На 25 август 2009 [[Светия синод]] на [[Българската православна църква]] призовава българите да бойкотират концерта на Мадона в София, тъй като 29 август е религиозен празник, на който миряните следва да постят. Освен това според църквата, Мадона развращава младото поколение. На [[6 септември]] пловдивският [[митрополит Николай]] по време на своята литургия по случай [[Съединението на България]] обявява, че трагедията в [[Охрид]], при която загиват 15 българи, е може би [[Божие наказание]] заради концерта на Мадона, задавайки въпроса: „''Дали нашето неразумие, което води до грехове, не е първопричината за Божия гняв?''“. Тази литургия предизвиква скандал, редица дискусии и критики към Българската православна цъкрква и държанието ѝ по редица въпроси, определяно от доста хора като неадекватно. '''Снимки от концерта''' <gallery perrow="5"> Madona-01.JPG Madona-02.JPG Madona-03.JPG Madona-08.JPG </gallery> === 2010-те и MDNA === През 2010 г. Мадона и дъщеря ѝ Лурдес представят модната си линия Material Girl. През същата година (ноември 2010) Мадона открива и първия фитнес центрър от веригата си Hard Candy Fitness в Мексико Сити. През 2010 и 2011 г. Мадона режисира втория си филм W.E., който представя на фестивала във Венеция през 2011 г. Филмът получава противоречиви отзиви от критиците. В саундтрака към филма е включена песента Masterpiece, написана и изпълнена от Мадона, за която тя получава Златен глобус за най-добра песен през 2012 г. През февруари 2012 г. Мадона пее на Super Bowl XLVI halftime show. Това е най-гледаното теливизионно предаване в историята на САЩ do 2014 г. – 114 млн. зрители, когато Super Bowl XLVIII с участието на Бруно Марс събира 115,3 млн. зрители. През 2012 г. Мадона издава албума MDNA, продуциран от Мадона, Уилям Орбит, Мартин Солвейг, The Demolition Crew, Бени и Але Бенаси, Индиго и Майкъл Малих, който застава на номер едно в САЩ и Великобритания, както и в редица други държави. Албумът е 12-ият най-продаван албум през годината макар че нито първият сингъл Gimme All Your Loving (сингълът достига номер 10 в класацията на Билборд в САЩ, както и номер 1 в някои държави в Европа), нито вторият – Girl Gone Wild или третият – Turn Up The Radio стават хитове. През май 2012 г. Мадона започва турнето си MDNA Tour, което е второто най-успешно турне на певица в историята (и най-успешното турне за 2012). Първото е турнето на Мадона Sticky And Sweet Tour ot 2008 – 2009. През 2013 г. Мадона е обявена за звездата, спечелила най-много пари от юни 2012 г. до юни 2013 г.: 125 милиона долара. За турнето и албума си Мадона печели 3 награди Билборд (най-успешно турне, най-успешен денс изпълнител и най-успешен денс албум). В сътрудничество със Стивън Клайн, Мадона завършва 17-минутния филм secretprojectrevolution. Чрез компанията BitTorrent Мадона издава безплатно филма на 24 септември 2013 г., заедно с интервю за VICE и съобщение от Мадона. През 2014 на 56-ите награди Грами Мадона изпълнява хит синъла си „Open Your Heart“ от 1986 г. заедно с рапърите Macklemore & Ryan Lewis и певицата Mary Lambert, които изпълняват техния сингъл „Same Love“. На фона на смесицата от двете парчета 33 двойки сключват брак, като церемонията се води от певицата Queen Latifah. Няколко дни по-късно, Мадона се присъединява към Miley Cyrus за нейния MTV Unplugged, на който изпълнява заедно с Miley Cyrus микс от сингъла си „Don't Tell Me“ и сингъла на Cyrus „We Can't Stop“. '''Rebel Heart''' През 2014 г. Мадона започва записите за новия си албум, който се очаква да излезе до края на 2014 г. Мадона съобщава, чрез Instagram, че работи с Авичи, Наталия Килс, Дипло и др. Тринадесетият студиен албум на Мадона, ''Rebel Heart'', излезе през март 2015 г., три месеца след като тринадесетте му демонстрации изтекоха в интернет. За разлика от предишните си усилия, в които участваха само няколко души, Мадона работи с голям брой сътрудници, включително Avicii, Diplo и Kanye West. Интроспекцията беше посочена като една от основополагащите теми, разпространени в записа, заедно с „истински изявления за лично и кариеристично размисъл“. Мадона обясни на Джон Парелес от ''The New York Times''че макар никога да не е поглеждала назад към миналите си начинания, напомняйки си за това, се чувстваше подходящо за ''Бунтовническото сърце''. Музикалните критици реагираха положително към албума, като го нарекоха най-добрите си усилия от десетилетие. ''Rebel Heart'' стана първият албум на Мадона, който изпусна топ позицията на ''Billboard'' 200 след ''Ray of Light'', но достигна номер едно на други големи музикални пазари, включително Австралия, Канада, Германия и Италия. Мадона, която се представя по време на турнето на Rebel Heart, 2015 От септември 2015 г. до март 2016 г. Мадона се впусна в турнето на Rebel Heart, за да промотира албума. Турнето обиколи цяла Северна Америка, Европа и Азия и беше първото посещение на Мадона в Австралия от 23 години, където тя също проведе еднократно шоу за своите фенове. Rebel Heart Tour събра общо 169,8 милиона долара от 82 шоута, с над 1,045 милиона продажби на билети. Докато е на турне, Мадона се е сгодила в законна битка с Ричи за попечителството над сина им Роко. Спорът започна, когато Роко реши да продължи да живее в Англия заедно с Ричи, когато турнето го посети, докато Мадона искаше той да пътува с нея. Съдебните заседания се проведоха както в Ню Йорк, така и в Лондон. След множество обсъждания, Мадона оттегли молбата си за попечителство и реши да разреши въпроса частно. През октомври 2016 г. ''Билборд'' нарече Мадона своята жена на годината. Нейната „тъпа и брутално честна“ реч за възрастта и сексизма на церемонията получи широко отразяване в медиите. На следващия месец Мадона, която активно подкрепяше Хилари Клинтън по време на президентските избори през 2016 г., изнесе импровизиран акустичен концерт в парк „Вашингтон Скуеър“ в подкрепа на кампанията на Клинтън. Разстроена, че Доналд Тръмп спечели изборите, Мадона се изказа срещу него по време на Марша на жените във Вашингтон, ден след встъпването си в длъжност. Тя предизвика спор, когато каза, че „много е мислила за взривяването на Белия дом“. На следващия ден Мадона твърди, че „не е насилваща личност“ и че думите ѝ са „извадени диво извън контекста“. През февруари 2017 г. Мадона осинови четиригодишни сестри близнаци от Малави на име Естере и Стела, и през лятото на 2017 г. се премести да живее в Лисабон, Португалия с осиновителите си. През юли тя отвори Института за детска хирургия и интензивно лечение „Мърси Джеймс“ в Малави, детска болница, построена от благотворителната ѝ благотворителна организация Малави. На живо албума хроника Rebel Heart Tour е издаден през септември 2017 г., и спечели Най-добър клип за западни художници на 32-рия награда Япония Gold Disc. През този месец Мадона пусна MDNA Skin в избрани магазини в Съединените щати, след като „се умориха да чуят хората да се оплакват тук, че не могат да я получат в Америка“. Няколко месеца по-рано аукционната къща Gotta Have Rock and Roll беше пуснала лични предмети на Мадона като любовни писма от Тупак Шакур, касети, бельо и четка за коса за продажба. Darlene Lutz, търговец на изкуство, който е инициирал търга, беше съден от представителите на Madonna да спре производството. Мадона поясни, че нейният статут на знаменитост „не лишава правото ми да поддържам личния си живот, включително по отношение на изключително лични вещи“. === 2018 – настоящ албум: Madame X и други проекти === Мадона по време на интервю за MTV през април 2019 г. През януари 2018 г. Мадона разкри, че е започнала работа по своя 14-и студиен албум. По-късно тя изясни, че албумът ще бъде изпълнен с португалска музика на фадо, като издаването му е насрочено през 2019 г. Четири месеца по-късно тя се появява на Met Gala и изпълнява нова песен, наречена ''Dark Ballet''. На наградите за музикална музика MTV Мадона отдаде почит на певицата Арета Франклин, която почина предишната седмица. Нейните други проекти включват насочване на филма MGM, ''Като Flight'', на базата на балерина Михаела DePrince „мемоари и, както и адаптиране на Андрю Шон Гриър“ романа, ''невъзможното Животът на Грета Уелс'', в един филм. На 14 април 2019 г. Мадона разкри, че ''Madame X'' ще бъде заглавието на предстоящия ѝ четиринадесети студиен албум. Първият сингъл, колаборация с колумбийската певица Малума, наречена ''Medellín'', беше публикуван на 17 април. Мадона също участва в парчето ''Soltera'' в албума на Maluma 2019 ''11:11''. Тя също обяви турнето на Madame X, фокусирано върху малките места в Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис. През май Мадона е интервалният акт на конкурса за песен на Евровизия 2019; тя изпълни „Like A Prayer“ и пее с рапъра Quavo песента им ''Future''. Албумът ''Madame X'' излезе на 14 юни и дебютира номер едно в класацията ''Billboard'' 200. == Дискография == {{основна|Дискография на Мадона}} === Албуми === * 1983 – [[Madonna (албум)|Madonna]] * 1984 – [[Like а Virgin]] * 1986 – [[True Blue]] * 1989 – [[Like а Prayer]] * 1992 – [[Erotica]] * 1994 – [[Bedtime Stories]] * 1998 – [[Ray of Light]] * 2000 – [[Music]] * 2003 – [[American Life]] * 2005 – [[Confessions on a Dance Floor]] * 2008 – [[Hard Candy]] * 2012 – [[MDNA]] * 2015 – [[Rebel Heart]] * 2019 – [[Madame X]] * 2021 – [[Frozen]] * 2021 – [[Bedtime Story]] * 2021 – [[What It Feels Like For A Girl]] === Саундтракове === * 1987 – [[Who's That Girl]] * 1990 – [[I'm Breathless]] * 1996 – [[Evita]] == Турнета == * Virgin Tour (1985) * Who's That Girl World Tour (1987) * Blond Ambition World Tour (1990) * The Girlie Show Tour (1993) * Drowned World Tour (2001) * Re-Invention World Tour (2004) * Confessions Tour (2006) * Sticky & Sweet Tour (2008 – 2009) * MDNA Tour (2012) * Rebel Heart Tour (2015 – 2016) * Madame X Tour (2019 – 2020) == Продукти == === Аромати === * 2012 – Truth or Dare * 2012 – Truth or Dare by Madonna Naked == Библиография == * Ранди Тараборели. Мадона: интимно. С., Прозорец, 2008. * Люси О.Брайън. Мадона като икона. С., Сиела, 2008. * Кристофър Чиконе. Мадона, сестра ми – истинската биография. С., Милениум, 2009. == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикицитат|Мадона}} {{сродни проекти Общомедия|Category:Madonna (entertainer)}} {{сродни проекти край}} * {{икона|en}} [http://www.madonna.com Официален сайт на Мадона] * {{икона|en}} [http://www.last.fm/music/Madonna Мадона в Last.fm] * {{икона|en}} [http://www.madonnashots.com Снимки на Мадона] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210126010926/http://www.madonnashots.com/ |date=2021-01-26 }} * [http://www.madonnabg.com Български мултимедиен фен сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190125195437/http://www.madonnabg.com/ |date=2019-01-25 }} * [http://www.madonnabitches.com Фен-сайт посветен на Мадона] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170419183626/http://madonnabitches.com/ |date=2017-04-19 }} {{clear}} {{Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Мадона (певица)| ]] [[Категория:ЛГБТ активисти от САЩ]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Мичиган]] 59q183hw0bqp42nomd8a87cgrlq2a85 11473229 11473227 2022-07-28T12:45:00Z 2A01:5A8:105:2848:DDF4:59FF:F957:6B91 Да wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мадона|Мадона}} {{Личност|певец | вложки = {{Личност/Музикант | категория = певец | стил = [[Поп музика|Поп]], [[електронна музика]], денс музика, [[поп-рок]] | инструмент = [[Певец|Вокали]], [[китара]], [[перкусия]], [[пиано]] | глас = [[мецосопран]] | период-на-активност = 1979 – | лейбъл = Лайв Нейшън<br>(от 2009)<br>[[Warner Bros.|Уорнър Брадърз]]<br> (1982 – 2008)<br>Мавърик Рекърдс<br> (1992 – 2004)<br> [[Сайър Рекърдс|Сайър]]<br>(1983 – 1995) }} }} '''Мадона Луиз Чиконе''' ({{lang|en|Madonna Louise Ciccone}}), по-известна само като '''Мадона''' (''Madonna''), е американска певица. Позната още като "Кралицата на попа", Мадона е известна с непрекъснатото си преоткриване и гъвкавост в музикалната продукция, писането на песни и визуалното представяне. Тя разшири границите на артистичното изразяване в масовата музика, като същевременно запази контрола върху всеки аспект от кариерата си. Нейните творби, които включват [[Общество|социални]], [[Политика|политически]], [[Секс|сексуални]] и [[Религия|религиозни]] теми, предизвикаха както противоречия, така и критично признание. Виден културен артист през [[20 век|20-ти]] и [[21 век|21-ви]] век Мадона остава една от най-„добре документираните фигури на модерната епоха“, с огромно количество научни рецензии и литературни произведения за нея, както и академична поддисциплина, посветена на нейното име. млн.). копия. == Био[[Ню Йорк|графия]] == === Детство и първи професионални стъпки === Мадона е родена в Бей Сити и е третото от общо осем деца в семейството на Силвио П. Чиконе – Тони, който е син на италиански емигранти, и Мадона Луиз Фортин, която е с френско-канадски корени. По-късно певицата се отъждествява като „[[Италия|италиано]]-[[Съединени американски щати|американка]]“, т.е. американски гражданин от италиански произход. Израства в [[католицизъм|католическа]] атмосфера. Майка ѝ умира на 30-годишна възраст от [[рак на гърдата]] на [[1 декември]] [[1963]] г., когато малката Мадона е на 5 години. Певицата често споменава влиянието, което оказва смъртта на майка ѝ върху кариерата ѝ и върху нея самата. След смъртта на съпругата си Чиконе наема детегледачка, за която по-късно се жени. Двамата имат две деца. Бащата държи всичките му деца да ходят на уроци по музика. След като прекарва няколко месеца в изучаване на пианото, Мадона успява да убеди баща си да замени тези уроци с курсове по [[балет]]. Мадона учи в гимназията Рочестър Адамс, където е пълна отличничка и членува в мажоретния състав. След като завършва, тя постъпва в Мичиганския университет, където получава стипендия заради постиженията си в танците. Под въздействието на своя учител по танци (Кристофър Флин), Мадона изоставя следването и само след един семестър се премества в [[Ню Йорк]], за да търси успех като танцьорка. Учи [[модерни танци]] при легендата Марта Греъм. След като през 1979 участва като танцьорка в световното турне на френската [[диско]] звезда [[Патрик Ернандес]], Мадона решава да изостави танците и се насочва към правенето на [[музика]]. Сформира няколко групи, сред които „Брекфъст Клъб“ (''Breakfast Club'') и „Еми“ (''Emmy''). Пише сама няколко песни, чрез които става известна в няколко местни [[Ню Йорк|нюйоркски]] клуба. === 1980-те === ==== Първият албум ==== През [[1982]] г. певицата подписва договор със Сайър Рекърдс (Sire Records). Първото демо, което записва, е песента „''Ain't No Big Deal''“ – написана от нейния чест сътрудник Стивън Брей, но продуцирането му бива отложено. Първият хит на Мадона е „''Everybody''“, продуциран от Марк Каминс. Песента стига до номер 3 в класацията на [[Билборд (списание)|Билборд]] за танцувални песни (Billboard Dance chart). „''Everybody''“ бива въртяна по много радио станции, насочени главно към почитателите на [[ритъм енд блус]] музиката. Това довело до всеобщото догатване, че Мадона е тъмнокожа. Снимка на Мадона не се появява на обложката на сингъла, тъй като звукозаписната компания не иска да загуби тъмнокожата публика (която се явявала главна по това време). [[1983]] г. бележи издаването на първия едноименен албум – „''Madonna''“. Първият сингъл към него е и първият ѝ сингъл в топ 20 на няколко страни. Други песни, които стават популярни от този албум, са „''Borderline''“ и „''Lucky Star''“. „''Madonna''“ е продуциран от Реджи Лукас (Reggie Lucas) и с помощта на [[Джон „Джелибийн“ Бенитес]]. С последния Мадона има романтична връзка. Въпреки че продажбите на записа първоначално се окачествяват като „скромни“, благодарение на въртенето на песните ѝ от единствения по това време музикален канал [[MTV]], „''Madonna''“ достига до номер 8 в класацията на [[Билборд (списание)|Билборд]] за албуми и става 5 пъти платинен. [[MTV]] настойчиво изгражда образа на Мадона като „игрива и секси комбинация от [[пънк]] и [[поп]]“. Изрусената ѝ коса, с личащите се кестеняви корени, секси дантелените ръкавици, виждащото се бельо и коланът с надпис „Boy Toy“ (буквално „момчешка играчка“) стават запазена марка за [[Поп музика|поп]] културата по това време. ==== Like a Virgin ==== {{Основна|Like A Virgin}} Албумът „''Like a Virgin''“, продуциран от Найл Роджърс (Nile Rodgers), излиза през [[1984]] г. Смесица е от [[Соул музика|соул]], [[Фънк музика|фънк]], ясночуващи се ударни инструменти и [[БАс китара|бас китари]]. Същевременно е възприет от [[поп]] средите. Шест седмици след издаването му, оглавява [[Съединени американски щати|американската]] класация. От албума са издадени общо четири сингъла. Изпълнението на Мадона за първите годишни видео музикални награди на [[MTV]] (First Annual MTV Video Music Awards) през същата година се счита за началото на скандалните моменти в кариерата на 26-годишната тогава певица. Мадона излиза на сцената, за да изпее „''Like a Virgin''“, облечена с бюстие-сватбена рокля и колана с надписа ''Boy Toy''. Пеейки, Мадона се въргаля на сцената, излагайки на показ дантелени чорапи и жартиери, прави и няколко движения, събуждащи неприлични асоциации. Подобно държание на сцена през 1980-те се счита за скандално. Кариерата на Мадона разцъфтява. Промотирането на „''Like a Virgin''“ е първият път, когато Мадона експериментира с имиджа си – това експериментиране става запазена марка за кариерата ѝ. Докато в годините на „''Madonna''“-ерата, певицата прави по-танцувални песни, включващи [[синтезатор]]и и ако външният ѝ вид е по-скоро „улично-хлапашки“, то в периода на „''Like a Virgin''“ имиджът ѝ е по-чувствен, наподобяващ сексуалния упадък на [[Лолита]]. Мадона участва във филма „''Vision Quest''“ през [[1985]] г. като клубна певица. Там тя изпълнява песента „''Crazy for You''“, станала вторият ѝ номер едно хит и донесла ѝ поредната номинация за [[Грами]]. По-късно през тази година участва в успешния филм „[[Desperately Seeking Susan]]“. В този период от кариерата на Мадона много тийнейджърки подражават ревностно на техния идол, като копират имиджа ѝ – къси поли, разкъсани тениски, дантелени сутиени, много черни гумени гривни и изрисувана бенка над горната устна. Първото турне на певицата – „''The Virgin Tour''“ – се състои през същата [[1985]] година. Билетите за всеки концерт са разпродадени, като тези за първия от поредицата концерти, състоял се в [[Ню Йорк]], са изкупени за 35 минути. По това време се публикуват черно-бели снимки на Мадона в [[Пентхаус]] и в [[Плейбой]]. Снимките са правени в края на 1970-те. [[1985]] г. е отправна точка в кариерата и личния живот на Мадона. Албумът издаден през тази година е повече от успешен, а певицата се жени за [[Шон Пен]] на рождения си ден на открита церемония в [[Малибу]], [[Калифорния]]. ==== True Blue ==== През [[1986]] г. Мадона издава третия си албум – „''True Blue''“. Записът е копродуциран от Патрик Леонард и дългогодишният ѝ приятел Стивън Брей. Включва хитовете „''Open Your Heart''“, „''True Blue''“, „''[[Live to Tell]]''“, „''La Isla Bonita''“ и „''Papa Don't Preach''“. „True Blue“ е описан от списанието „Rolling Stone“ като „албум за работническата класа“, докато други критици считат, че напомня за 1950-те. Една от песните – „''Papa Don't Preach''“ предизвиква дебати, защото в нея се пее за бременно момиче, изповядващо се на баща си. Мадона „играе“ различни роли в клиповете си към „''True Blue''“ – в „''Open Your Heart''“ тя е стрийптизьорка, която се сприятелява с момченце; в „''La Isla Bonita''“ е испанка. През [[1986]] г. Мадона и съпругът ѝ [[Шон Пен]] играят заедно във филма „''[[Shanghai Surprise]]''“, който бива остро критикуван от критиците. Съпрузите изграждат репутация на враждебност, най-вече заради изблиците на ярост на [[Шон Пен|Пен]] към папараците. Самите папараци наричат двойката „Poison Penns“ (буквално „отровните Пен“). Мадона участва във филма „''Who's That Girl?''“ през [[1987]] г. В [[САЩ]] той е пълен провал, но в останалата част на света е добре приет. Въпреки неуспеха на филма, от саундтрака към него са издадени три сингъла – „''Who's That Girl?''“, „''Causing a Commotion''“ и „''The Look of Love''“. Певицата предприема световното си турне „''Who's That Girl World Tour''“, което дава начало на дългогодишното ѝ приятелство с танцьорките и беквокалистки [[Ники Харис]] и [[Дона ДеЛори]]. Турнето предизвиква първия сблъсък с [[Ватикана]] – [[папа]]та подтиква феновете ѝ да не посещават нейни изяви в [[Италия]]. Почитателите ѝ обаче не обръщат внимание и турнето минава по план. Мадона издава успешен албум с ремикси – „''You Can Dance''“ през същата година. През 1989 се развежда с [[Шон Пен]], заради малтретиране. ==== Like a Prayer ==== На 31-годишна възраст Мадона издава албума „''Like a Prayer''“, от който са издадени 5 сингъла – „''Like a Prayer''“, „''Express Yourself''“, „''Cherish''“, „''[[Oh Father]]''“ и „''Keep It Together''“. Сингълът Like A Prayer става един от най-големите ѝ хитове и достига до номер 1 в САЩ, Великобритания и цяла Европа. Express Yourself – също жъне подобен успех и се превръща в една от най-разпознаваемите ѝ и култови песни, достигайки до номер 2 в САЩ. Клипът към Express Yourself е най-скъпият правен дотогава. Клипът към „''Like a Prayer''“ съдържа много католически символи, поради което е денонсиран от Ватикана заради „богохулната“ смесица от еротика, католически символизъм и намекната история за расизъм. В клипа Мадона танцува пред горящи кръстове, целува черен светец в църква и получава [[стигмата]]. Мадона сключва договор с [[Пепси]], като песента „''Like a Prayer''“ е включена към рекламен клип. Когато от компанията виждат клипа към песента, прекратяват излъчването на рекламата, развалят договора и спират всякакви възможности за бъдещо сътрудничество. Въпреки че заснемането на общо 3 рекламни клипа не се състои, Мадона запазва 5 млн. долара, без да се налага да изпълнява своята част от договора. Мадона получава най-възторжените отзиви от критиците именно за „Like A Prayer“. Албумът дори е наречен от списание Ролинг Стоун „поп музика, която стои най-близо до изкуството“. Толкова добри отзиви Мадона получава 9 години по-късно за Ray Of Light. === 1990-те === ==== Dick Tracy ==== През [[1990]] Мадона играе ролята на Бретлес Махони във филма ''„[[Дик Трейси]]“'', в който участва и [[Уорън Бийти]]. Критиците одобряват филма и отбелязват тенденцията ѝ да играе роли близки на самата актриса. От саундтрака, наречен „''I'm Breathless: Music from and Inspired by the Film 'Dick Tracy'''“ е издаден номер едно хитът „''Vogue''“. Клипът към песента е дело на [[Дейвид Финчър]] и е избран за един от най-добрите клипове на всички времена излъчван по MTV за началото на 1990-те. ==== The Immaculate Collection ==== В края на [[1990]] г. Мадона издава първия си албум с най-добрите си хитове – „''The Immaculate Collection''“. Посветен е на [[Папа]]та – нейното „божествено вдъхновение“. Сборният албум включва 15 стари и 2 нови песни. Въпреки успеха на „''Justify My Love''“ по радиата, разтърсващите клип със сексуални сцени и текст на песента са прекалено неприемлилви за медии като [[MTV]] и той не е допуснат до ефир. Вследствие на това звукозаписната компания на Мадона решава да издаде първия по рода си „видео сингъл“ съдържащ клипа. От него са продадени над 400 000 копия, а от сингъла – над милион. През [[1991]] г. певицата участва в документалния филм „''В легло с Мадона''“ („''In Bed with Madonna''“) проследил турнето ѝ „''The Blond Ambition Tour''“. Заглавието на филма е сменено с „''Truth Or Dare''“ за изданието му в [[САЩ]]. В него личността и личният ѝ живот са проследени и в най-интимни детайли – звездата се оказва изключително амбициозна, изискваща, пряма, секси и високо интелигентна. Показана е и по-нежната ѝ страна – изправя се лице в лице с роднини и посещава гроба на майка си. Приходите от документалния филм са над 20 млн. долара, а в САЩ – над 15 млн. През [[1992]] г. Мадона участва във филма „''[[Необикновен отбор]]''“. Играта ѝ в него е приета от критиците като забележително завръщане след „Desperately Seeking Susan“. Певицата написва и изпълнява песента към саундтрака на филма „This Used to Be My Playground“, която застава на първа позиция. ==== Erotica ==== Еротичната книга „''[[Sex]]''“ (букв. – секс), чиито фотографии са правени от Стивън Майзъл, е издадена на [[21 октомври]] [[1992]] г. и се продава за 49,95 долара всяка. Насочена към пълнолетните, книгата включва голи фотоси на Мадона заедно с други [[поп]] изпълнители или известни личности (като [[Vanilla Ice]] например). Разбунената публика е шокирана и от последвалия албум „''[[Erotica]]''“. Издаден, когато Мадона е на 34 години, записът е продуциран почти изцяло от легендарния Шеп Петибоун. Заради скандалността му, клипът към едноименната песен е показан само три пъти по [[MTV]]. Филмът „''Body of Evidence''“ се счита за проява на софткор порно – героинята на Мадона убива съпруга си чрез секс. С подобно съдържание е и друг филм с нейно участие – „''Dangerous Game''“. Мадона споделя, че след като хората видят тези филми, ще се фокусират върху работата ѝ. ==== Bedtime Stories ==== На 36-годишна възраст Мадона издава албума „''Bedtime Stories''“, включващ хитовете „''Secret''“ – продуциран от [[Далас Остин]], „''Take a Bow''“, „Bedtime Story“ (написана специално от [[Бьорк]] за Мадона) и Human Nature. „''Take a Bow''“ е написана от Мадона и [[Бейбифейс]], който е и беквокал в нея. Песента счупва рекорд на Мадона, като се задържа на първо място в класацията на [[Билборд (списание)|Билборд]] за седем седмици. Албумът е номиниран за [[Грами]] същата година, а певицата изпълнява „''Take a Bow''“ на церемонията по връчването на Американските музикални награди (American Music Awards). С цел да подобри актьорската си работа, Мадона участва в няколко независими филма – като пеещо момиче-телеграма в „''Blue in the Face''“ и като вещица в „''Четири стаи''“. В сочения за провал филм „''Girl 6''“, тя една от шефките на фирми за момичета, предлагащи сексуални услуги по телефона. През [[1996]] г. Мадона издава най-добрите си балади в албума „''Something to Remember''“. От албума издава синглите I Want You – кавър на Марвин Гей, продуциран от Мадона и известната британска трип хоп група Massive Attack, и You'll See – продуцирана от Мадона и Дейвид Фостър. You'll See жъне успех в Европа и Латинска Америка (където е пусната испанската версия на песента Veras), a в САЩ достига до 6 място. През 1995 Мадона пише писмо до режисьора Алън Паркър, който е избран да режисира мюзикъла Евита. С писмото, дълго цели четири страници, Мадона убеждава Алън, че е родена за ролята на [[Ева Перон]]. Паркър избира Мадона и очевидно не бърка, тъй като Мадона през 1997 г. печели [[Златен глобус]] за най-добра актриса. Мадона получава отлични отзиви за изявата си, а филмът се оказва най-успешният ѝ филмов проект. ==== Евита & Ray of Light ==== Саундтракът към „[[Евита (филм)|Евита]]“ става дванайсетият пореден платинен албум в дискографията на певицата, благодарение на синглите „''Don't Cry for Me Argentina''“ и „''You Must Love Me''“. Последният получава [[Оскар]] за песен към филм. И докато тази песен има среден успех по радиата и [[MTV]], то ремиксът на „''Don't Cry for Me Argentina''“ води до успеха на саундтрака. Мадона започва изучаването на [[кабала]] през [[1998]] г., упражнява и [[йога]]. Тя забременява от любовника си Карлос Леон, който е треньор по фитнес и актьор. На [[14 октомври]] [[1996]] г. тя ражда първото си дете Лурдес Мария Чиконе Леон или накратко – Лола. На 40 години Мадона издава албума „''[[Ray of Light]]''“, който е копродуциран основно от [[Уилям Орбит]] и Мадона. Друг продуцент е и Патрик Леонард, който е работил с Мадона по Like A Prayer и True Blue. След „''Like a Prayer''“, това е албумът, който е най-добре възприет от критиците и слушателите – спечелва и 3 награди [[Грами]]. От него са продадени над 17 млн. копия. Сингли са „''Ray of Light''“, „''[[Frozen]]''“, „''[[The Power of Good-Bye]]''“, „''Nothing Really Matters''“ и „''Drowned World/Substitute for Love''“. [[Швеция|Шведът]] [[Йонас Акерлунд]] е режисьор на клипа към „''Ray of Light''“, благодарение на който Мадона печели няколко награди на американското MTV през [[1998]] г. – включително и приза „Клип на годината“. След този албум, Мадона записва песен към саундтрака на „''Остин Пауърс 2''“ – през [[1999]] г. През [[2000]] г. Мадона участва във филма „''[[Почти идеално]]''“ с Рупърт Евърет, но филмът се оказва поредният филмов провал за Мадона. За саундтрака към филма Мадона прави кавър на класическото парче на [[Дон Маклейн]] „''American Pie''“, което се превръща в хит. Освен тази песен, тя записва и Time Stood Still. Двете парчета са написани и продуцирани от Мадона и Уилям Орбит, който копродуцира и Ray Of Light. === 2000-те === ==== Music ==== Вече на 42, Мадона издава албума „''[[Music]]''“ през [[2000]] г. Албумът е комерсиален и е добре приет. Той е и най-успешният ѝ от 2000 г. насам албум, продал над 13 милиона копия. Чрез него певицата изоставя религиозните и сексуални теми и набляга на купонджийския дух, като смесва [[Денс музика|денс]], [[поп]] и [[хаус]] музика. „''Music''“ е съкопродуциран от Уилям Орбит и [[Франция|французина]] [[Мируейз Ахмадзай]]. Синглите от албума са „''Music''“, „''Don't Tell Me''“ и „''What it Feels Like for a Girl''“. „Music“ се превръща в един от най-големите хитове на Мадона и достига до номер 1 в САЩ (първият ѝ сингъл номер 1 след „Take A Bow“ през 1995). „Music“ е хит навсякъде, включително и в Европа. „Don't Tell Me“ също се радва на голям успех и достига до четвърто място в САЩ. „Don't Tell Me“ е написана от Мадона, Мируейз и зетят на Мадона, който е женен за сестра ѝ, Мелани Чиконе – кънтри певеца Джо Хенри. Клипът към „''What it Feels Like for a Girl''“ е режисиран от [[Гай Ричи]]. На 11 август 2000 г. Мадона ражда второто си дете – синът ѝ Роко. Баща на Роко е именно [[Гай Ричи|Гай]]. Мадона и Гай Ричи се женят през [[2000]] г. на [[22 декември]] в [[Шотландия|шотландския]] [[замък Скибо]]. Кума на Мадона е Стела Макартни. Сред гостите са Стинг и жена му Труди Стайлър, които запознават Мадона и Гай. Труди продуцира първия филм на Гай – „Две димящи дула“. Другите гости включват близката приятелка на Мадона – актрисата Гуинет Полтроу, собственичката на много барове из цяла Америка – Ингрид Казарес, актьора Рупарт Евърет, актьора Вини Джоунс и много други. Според книгата на брата на Мадона – Кристофър Чиконе, „Моят живот със сестра ми Мадона“, Мадона е доведена до олтара от баща си Силвио Чиконе, а Лурдес Чиконе е нейна шаферка. Мадона е облечена в бяла рокля, а Гай и Роко – в шотландски полички. Снимки от събитието, което е строго забранено за пресата, се появяват в английските таблоиди едва през 2008 г., след раздялата и малко преди развода на Мадона и Гай. През [[2001]] г. певицата издава втори подред сборен албум с хитовете си от [[1992]] г. до [[2001]] г. „''[[GHV2]]''“ не съдържа нови песни. През юни същата година под режисурата на [[Гай Ричи|Ричи]], Мадона участва във филма за [[БМВ]] „''Star''“. [[2002]] г. бележи провалът ѝ в „''[[Отнесени от бурята]]''“, отново режисиран от нейния съпруг. Първото ѝ турне след [[1993]] г. е през [[2001]] г., – „''Drowned World Tour''“, билетите за който са напълно разпродадени. Мадона записва „''[[Die Another Day]]''“ – песен към филма за [[Джеймс Бонд]], в който тя има съвсем малка роля – като треньор по [[фехтовка]]. Песента има номинация за [[Награда Златен глобус|Златен глобус]]. ==== American Life ==== След като „''[[Отнесени от бурята]]''“ бива заклеймен от критиката в [[САЩ]], същата е и съдбата на поредния албум – „''[[American Life]]''“, издаден през [[2003]] г. Отзивите от албума са вероятно най-лошите в кариерата ѝ. Наречен „студен“ и „бездушен“, албумът е сериозна критика към американския начин на живот, включително склонността на американците да обожествяват звездите си. Много критици я наричат двулична, защото оплюва култа към звездите, на който дължи славата си. Следвайки традицията да скандализира, когато представя нов албум, г-жа Ричи заснема видеоклип към заглавната песен „''[[American Life (песен)|American Life]]''“, в който хвърля запалка под формата на граната в скута на двойник на американския президент [[Джордж У. Буш]]. Клипът обаче е свален от ефир в същия ден, в който излиза – Мадона прави тази крачка в последния момент заради протестите, които съпътстват анти-военните изказвания на [[Dixie Chicks]]. Нов клип е монтажиран – Мадона, облечена във военни дрехи, пее пред сменящи се национални знамена. Албумът има сравнително среден успех извън [[Съединени американски щати|Щатите]], като за това спомагат синглите „''Hollywood''“ и „''Love Profusion''“. Най-голям успех „American Life“ има във Франция. Видео музикалните награди на [[MTV]] през [[2003]] г. представят на зрителите поредния скандал – Мадона, облечена като младоженец, се целува с „булките“ [[Бритни Спиърс]] и [[Кристина Агилера]]. През [[2004]] г. Мадона предприема турнето „''[[Re-Invention Tour]]''“, което се състои от 56 различни дати. Турнето е най-печелившето за 2004 г. с приходи, според [[Билборд (списание)|Билборд]], от над 125 млн. долара. След кратка разпра с музикалната компания „[[Уорнър Брадърс Рекърдс]]“, Мадона продава своята част от акциите и обявява, че повече няма да има търговски отношения с издателите си. По същото време, според пресата, Мадона приема името Естер (Esther), с което я наричат кабалистите. Това ѝ решение, както и имиджът ѝ, са повлияни от засиленото ѝ увлечение по [[Кабала]]. [[Файл:Madonna Live 8 - 3.jpg|мини|Мадона на „''Live 8''“]]На [[26 декември]] [[2004]] г., след като [[цунами]] опустошава [[Шри Ланка]], [[Тайланд]], [[Индонезия]] и други страни в региона, каналът NBC организира концерт в помощ на жертвите, наречен „''Tsunami Aid: A Concert of Hope''“ (букв. – подкрепа след цунамито: концерт за надежда). Участие вземат както Мадона, така и [[Даяна Рос]], [[Maroon 5]], [[Елтън Джон]] и други. Концертът се излъчва на [[15 януари]] [[2005]] г. Мадона пее кавър на песента на [[Джон Ленън]] „Imagine“. На [[2 юли]] 2005 г. Мадона взема участие в друг благотворителен концерт – „''Live 8''“. Песните, които изпълнява, са „''Like a Prayer''“, „''Ray of Light''“ и „''Music''“. Преди представянето им обаче тя излиза на сцената с [[Етиопия|етиопката]] [[Бирхан Уолду]], която едва не умира от глад през 80-те години на [[20 век]]. Появата на жената е неочаквана и е възприета от публиката като един от най-незабравимите моменти на британския концерт. Появата на Мадона е съпроводена с ласкави отзиви от критиката и изпълнението ѝ е посочено като един от гвоздеите на концерта, заедно с изпълнението на Роби Уилямс. Мадона впечатлява със страхотно вокално изпълнение и луди танци. ==== Confessions on a Dance Floor ==== На [[16 август]], по време на езда, Мадона си счупва 5 ребра и едната ръка – отведена е в болница, като е изписана оттам по-късно същия ден. На [[6 септември]] целият репертоар на Мадона може да бъде свален чрез [[iTunes]], което тя коментира: „Става въпрос за процентите от приходите – колко получават те и колко получаваме ние. Някога беше глупава сделка. Спокойно можем да кажем, че днес е по-добре“. [https://web.archive.org/web/20060219215900/http://www.billboard.com/bbcom/feature/article_display.jsp?vnu_content_id=1001434975] На [[3 ноември]] Мадона открива поредните европейски музикални награди на [[MTV]] с „''[[Hung Up]]''“. Песента е представена на живо за първи път. Следват изяви в [[Манхайм]], [[Германия]], както и в [[Париж]], [[Лондон]] и [[Ню Йорк]]. На 47-годишна възраст Мадона издава албумът „''[[Confessions on a Dance Floor]]''“. Първият сингъл към него – „''Hung Up''“ застава на първа позиция в над 25 страни. Една от тях е и [[България]], макар че песента е само радио сингъл. Албумът е продуциран от самата Мадона заедно със Стюарт Прайс, Мируейз Ахмадзай и шведите [[Bloodshy&Avant]]. Албумът е посрещнат възторжено от критиката и от публиката и се превръща в огромен успех – продадени са над 9 милиона копия от него по света. Вторият сингъл „Sorry“ става номер 1 в редица страни, сред които Великобритания и България. „Sorry“ измества „Hung Up“ от върха на световната класация в началото на 2006. Документалният филм, наречен „''[[I'm Going to Tell You a Secret]]''“ и заснет по време на „''[[Re-Invention Tour]]''“, разкрива Мадона зад сцената. Първото му излъчване е на [[21 октомври]] [[2005]] г. по [[MTV]]. На [[21 май]] [[2006]] г. с изпълнение в [[Лос Анджелис]] стартира новото турне на Мадона – „[[Confessions Tour]]“. Планирани са концерти в продължение на два месеца в големите градове в [[САЩ]], а след това в осем [[Европа|европейски]] държави и [[Япония]], голяма част от които разпродадена за рекордно време, броени часове след пускането на билетите. Освен песните от ''Confessions on a Dancefoor'', Мадона изпълнява и нейни по-стари песни от 80-те и 90-те години, някои от които са представени в нов аранжимент – „[[Erotica (песен)|Erotica]]“. Шоуто е подчинено да диско-имиджа от последния ѝ албум. Пресата го определя като поредният скандал на певицата поради острите нападки срещу [[Джордж Уокър Буш|Джордж Буш]] (когото сравнява с [[Хитлер]]) и препратките към [[Християнство]]то – Мадона пее разпъната на кръст. Турнето става най-успешното (от гледна точка на приходи) турне на певица някога. ==== Hard Candy ==== [[Файл:Madonna-05.jpg|200px|мини|Sticky & Sweet Tour в София 2009]] [[Hard Candy]] е единадесетият студиен албум на американската певица Мадона, издаден на [[28 април]] 2008 от Warner Bros. Records. Това е последният ѝ студиен албум, издаден от Warner Bros. Records. Уорнър ще издадат третата компилация с най-добрите песни на Мадона на 29 септември 2009, с което се изчерпват задълженията на Мадона към тази звукозаписна компания. Албумът ще се нарича Celebration, ще има 36 парчета, от които 2 нови – първият сингъл Celebration (продуциран от Мадона и Пол Оукендфолд) и Revolver. До този момент „Hard Candy“ има реализирани световни продажби от около 4,5 милиона копия. Заради албума, Мадона е удостоена с наградата за най-добре продавания американски изпълнител през 2008 г. на Световните награди в Монако, задминавайки основната си конкурентка Марая Кери на световен мащаб с над 2 милиона копия. За този албум Мадона работи съвместно с [[Джъстин Тимбърлейк]], [[Тимбаленд]] и Фарел Уилямс, които допринасят за [[ритъм енд блус]]/[[хип-хоп]] звученето на „Hard Candy“. Все пак албумът трябва да се определи като поп-денс албум, което отново показва, че Мадона е в основата на създаването на албума (тя е съавтор на музиката на всички парчета и пише всички текстове). Първият сингъл „4 minutes“ става номер 3 в САЩ, което я прави най-успешната ѝ песен от 2000 година насам, когато „Music“ застава начело на американската класация. В световен мащаб песента става номер 1 във Великобритания, България, Европа, света (световната класация) и почти навсякъде другаде. Вторият сингъл „Give It To Me“ (копродуциран от Мадона и Фарел Уилямс) не постига същия успех, макар че е номер 1 в световната класация, България и редица други държави. Третият и последен сингъл e „Miles Away“, балада, копродуцирана от Мадона, Тимбърлейк и Тимбърланд, за която Мадона дори не заснема видеоклип и не я промотира. Песента става сравнително успешна в Европа (например в Холандия, Испания достига номер 1). Като цяло повечето ѝ фенове са на мнение, че е следвало да пусне като сингли много по-силните „The Beat Goes On“ и „The Devil Wouldnt Even Recognize You“. Албумът е съпътстван от световно турне [[Sticky & Sweet Tour]], което започва на 23 август 2008 г. и е първото с новата ѝ продуцентска компания Live Nation. То става най-успешното турне в музикалната история на солов артист с 280 милиона долара приходи за 2008 г. На 30 януари 2009 г. е обявено удължаване на турнето с първа дата на 4 юли 2009 г. в [[Лондон]] и последна на 2 септември в Израел. Общите приходи за 2008 и 2009 са 408 милиона долара. ==== Мадона в България ==== На 29 август 2009 г. Мадона пее за първи път в [[България]] на [[национален стадион „Васил Левски“|националния стадион „Васил Левски“]] в София. Концертът постига огромен търговски успех, най-мащабното публично изпълнение в България с около 60-хилядна публика. На 25 август 2009 [[Светия синод]] на [[Българската православна църква]] призовава българите да бойкотират концерта на Мадона в София, тъй като 29 август е религиозен празник, на който миряните следва да постят. Освен това според църквата, Мадона развращава младото поколение. На [[6 септември]] пловдивският [[митрополит Николай]] по време на своята литургия по случай [[Съединението на България]] обявява, че трагедията в [[Охрид]], при която загиват 15 българи, е може би [[Божие наказание]] заради концерта на Мадона, задавайки въпроса: „''Дали нашето неразумие, което води до грехове, не е първопричината за Божия гняв?''“. Тази литургия предизвиква скандал, редица дискусии и критики към Българската православна цъкрква и държанието ѝ по редица въпроси, определяно от доста хора като неадекватно. '''Снимки от концерта''' <gallery perrow="5"> Madona-01.JPG Madona-02.JPG Madona-03.JPG Madona-08.JPG </gallery> === 2010-те и MDNA === През 2010 г. Мадона и дъщеря ѝ Лурдес представят модната си линия Material Girl. През същата година (ноември 2010) Мадона открива и първия фитнес центрър от веригата си Hard Candy Fitness в Мексико Сити. През 2010 и 2011 г. Мадона режисира втория си филм W.E., който представя на фестивала във Венеция през 2011 г. Филмът получава противоречиви отзиви от критиците. В саундтрака към филма е включена песента Masterpiece, написана и изпълнена от Мадона, за която тя получава Златен глобус за най-добра песен през 2012 г. През февруари 2012 г. Мадона пее на Super Bowl XLVI halftime show. Това е най-гледаното теливизионно предаване в историята на САЩ do 2014 г. – 114 млн. зрители, когато Super Bowl XLVIII с участието на Бруно Марс събира 115,3 млн. зрители. През 2012 г. Мадона издава албума MDNA, продуциран от Мадона, Уилям Орбит, Мартин Солвейг, The Demolition Crew, Бени и Але Бенаси, Индиго и Майкъл Малих, който застава на номер едно в САЩ и Великобритания, както и в редица други държави. Албумът е 12-ият най-продаван албум през годината макар че нито първият сингъл Gimme All Your Loving (сингълът достига номер 10 в класацията на Билборд в САЩ, както и номер 1 в някои държави в Европа), нито вторият – Girl Gone Wild или третият – Turn Up The Radio стават хитове. През май 2012 г. Мадона започва турнето си MDNA Tour, което е второто най-успешно турне на певица в историята (и най-успешното турне за 2012). Първото е турнето на Мадона Sticky And Sweet Tour ot 2008 – 2009. През 2013 г. Мадона е обявена за звездата, спечелила най-много пари от юни 2012 г. до юни 2013 г.: 125 милиона долара. За турнето и албума си Мадона печели 3 награди Билборд (най-успешно турне, най-успешен денс изпълнител и най-успешен денс албум). В сътрудничество със Стивън Клайн, Мадона завършва 17-минутния филм secretprojectrevolution. Чрез компанията BitTorrent Мадона издава безплатно филма на 24 септември 2013 г., заедно с интервю за VICE и съобщение от Мадона. През 2014 на 56-ите награди Грами Мадона изпълнява хит синъла си „Open Your Heart“ от 1986 г. заедно с рапърите Macklemore & Ryan Lewis и певицата Mary Lambert, които изпълняват техния сингъл „Same Love“. На фона на смесицата от двете парчета 33 двойки сключват брак, като церемонията се води от певицата Queen Latifah. Няколко дни по-късно, Мадона се присъединява към Miley Cyrus за нейния MTV Unplugged, на който изпълнява заедно с Miley Cyrus микс от сингъла си „Don't Tell Me“ и сингъла на Cyrus „We Can't Stop“. '''Rebel Heart''' През 2014 г. Мадона започва записите за новия си албум, който се очаква да излезе до края на 2014 г. Мадона съобщава, чрез Instagram, че работи с Авичи, Наталия Килс, Дипло и др. Тринадесетият студиен албум на Мадона, ''Rebel Heart'', излезе през март 2015 г., три месеца след като тринадесетте му демонстрации изтекоха в интернет. За разлика от предишните си усилия, в които участваха само няколко души, Мадона работи с голям брой сътрудници, включително Avicii, Diplo и Kanye West. Интроспекцията беше посочена като една от основополагащите теми, разпространени в записа, заедно с „истински изявления за лично и кариеристично размисъл“. Мадона обясни на Джон Парелес от ''The New York Times''че макар никога да не е поглеждала назад към миналите си начинания, напомняйки си за това, се чувстваше подходящо за ''Бунтовническото сърце''. Музикалните критици реагираха положително към албума, като го нарекоха най-добрите си усилия от десетилетие. ''Rebel Heart'' стана първият албум на Мадона, който изпусна топ позицията на ''Billboard'' 200 след ''Ray of Light'', но достигна номер едно на други големи музикални пазари, включително Австралия, Канада, Германия и Италия. Мадона, която се представя по време на турнето на Rebel Heart, 2015 От септември 2015 г. до март 2016 г. Мадона се впусна в турнето на Rebel Heart, за да промотира албума. Турнето обиколи цяла Северна Америка, Европа и Азия и беше първото посещение на Мадона в Австралия от 23 години, където тя също проведе еднократно шоу за своите фенове. Rebel Heart Tour събра общо 169,8 милиона долара от 82 шоута, с над 1,045 милиона продажби на билети. Докато е на турне, Мадона се е сгодила в законна битка с Ричи за попечителството над сина им Роко. Спорът започна, когато Роко реши да продължи да живее в Англия заедно с Ричи, когато турнето го посети, докато Мадона искаше той да пътува с нея. Съдебните заседания се проведоха както в Ню Йорк, така и в Лондон. След множество обсъждания, Мадона оттегли молбата си за попечителство и реши да разреши въпроса частно. През октомври 2016 г. ''Билборд'' нарече Мадона своята жена на годината. Нейната „тъпа и брутално честна“ реч за възрастта и сексизма на церемонията получи широко отразяване в медиите. На следващия месец Мадона, която активно подкрепяше Хилари Клинтън по време на президентските избори през 2016 г., изнесе импровизиран акустичен концерт в парк „Вашингтон Скуеър“ в подкрепа на кампанията на Клинтън. Разстроена, че Доналд Тръмп спечели изборите, Мадона се изказа срещу него по време на Марша на жените във Вашингтон, ден след встъпването си в длъжност. Тя предизвика спор, когато каза, че „много е мислила за взривяването на Белия дом“. На следващия ден Мадона твърди, че „не е насилваща личност“ и че думите ѝ са „извадени диво извън контекста“. През февруари 2017 г. Мадона осинови четиригодишни сестри близнаци от Малави на име Естере и Стела, и през лятото на 2017 г. се премести да живее в Лисабон, Португалия с осиновителите си. През юли тя отвори Института за детска хирургия и интензивно лечение „Мърси Джеймс“ в Малави, детска болница, построена от благотворителната ѝ благотворителна организация Малави. На живо албума хроника Rebel Heart Tour е издаден през септември 2017 г., и спечели Най-добър клип за западни художници на 32-рия награда Япония Gold Disc. През този месец Мадона пусна MDNA Skin в избрани магазини в Съединените щати, след като „се умориха да чуят хората да се оплакват тук, че не могат да я получат в Америка“. Няколко месеца по-рано аукционната къща Gotta Have Rock and Roll беше пуснала лични предмети на Мадона като любовни писма от Тупак Шакур, касети, бельо и четка за коса за продажба. Darlene Lutz, търговец на изкуство, който е инициирал търга, беше съден от представителите на Madonna да спре производството. Мадона поясни, че нейният статут на знаменитост „не лишава правото ми да поддържам личния си живот, включително по отношение на изключително лични вещи“. === 2018 – настоящ албум: Madame X и други проекти === Мадона по време на интервю за MTV през април 2019 г. През януари 2018 г. Мадона разкри, че е започнала работа по своя 14-и студиен албум. По-късно тя изясни, че албумът ще бъде изпълнен с португалска музика на фадо, като издаването му е насрочено през 2019 г. Четири месеца по-късно тя се появява на Met Gala и изпълнява нова песен, наречена ''Dark Ballet''. На наградите за музикална музика MTV Мадона отдаде почит на певицата Арета Франклин, която почина предишната седмица. Нейните други проекти включват насочване на филма MGM, ''Като Flight'', на базата на балерина Михаела DePrince „мемоари и, както и адаптиране на Андрю Шон Гриър“ романа, ''невъзможното Животът на Грета Уелс'', в един филм. На 14 април 2019 г. Мадона разкри, че ''Madame X'' ще бъде заглавието на предстоящия ѝ четиринадесети студиен албум. Първият сингъл, колаборация с колумбийската певица Малума, наречена ''Medellín'', беше публикуван на 17 април. Мадона също участва в парчето ''Soltera'' в албума на Maluma 2019 ''11:11''. Тя също обяви турнето на Madame X, фокусирано върху малките места в Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис. През май Мадона е интервалният акт на конкурса за песен на Евровизия 2019; тя изпълни „Like A Prayer“ и пее с рапъра Quavo песента им ''Future''. Албумът ''Madame X'' излезе на 14 юни и дебютира номер едно в класацията ''Billboard'' 200. == Дискография == {{основна|Дискография на Мадона}} === Албуми === * 1983 – [[Madonna (албум)|Madonna]] * 1984 – [[Like а Virgin]] * 1986 – [[True Blue]] * 1989 – [[Like а Prayer]] * 1992 – [[Erotica]] * 1994 – [[Bedtime Stories]] * 1998 – [[Ray of Light]] * 2000 – [[Music]] * 2003 – [[American Life]] * 2005 – [[Confessions on a Dance Floor]] * 2008 – [[Hard Candy]] * 2012 – [[MDNA]] * 2015 – [[Rebel Heart]] * 2019 – [[Madame X]] * 2021 – [[Frozen]] * 2021 – [[Bedtime Story]] * 2021 – [[What It Feels Like For A Girl]] === Саундтракове === * 1987 – [[Who's That Girl]] * 1990 – [[I'm Breathless]] * 1996 – [[Evita]] == Турнета == * Virgin Tour (1985) * Who's That Girl World Tour (1987) * Blond Ambition World Tour (1990) * The Girlie Show Tour (1993) * Drowned World Tour (2001) * Re-Invention World Tour (2004) * Confessions Tour (2006) * Sticky & Sweet Tour (2008 – 2009) * MDNA Tour (2012) * Rebel Heart Tour (2015 – 2016) * Madame X Tour (2019 – 2020) == Продукти == === Аромати === * 2012 – Truth or Dare * 2012 – Truth or Dare by Madonna Naked == Библиография == * Ранди Тараборели. Мадона: интимно. С., Прозорец, 2008. * Люси О.Брайън. Мадона като икона. С., Сиела, 2008. * Кристофър Чиконе. Мадона, сестра ми – истинската биография. С., Милениум, 2009. == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикицитат|Мадона}} {{сродни проекти Общомедия|Category:Madonna (entertainer)}} {{сродни проекти край}} * {{икона|en}} [http://www.madonna.com Официален сайт на Мадона] * {{икона|en}} [http://www.last.fm/music/Madonna Мадона в Last.fm] * {{икона|en}} [http://www.madonnashots.com Снимки на Мадона] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210126010926/http://www.madonnashots.com/ |date=2021-01-26 }} * [http://www.madonnabg.com Български мултимедиен фен сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190125195437/http://www.madonnabg.com/ |date=2019-01-25 }} * [http://www.madonnabitches.com Фен-сайт посветен на Мадона] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170419183626/http://madonnabitches.com/ |date=2017-04-19 }} {{clear}} {{Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Мадона (певица)| ]] [[Категория:ЛГБТ активисти от САЩ]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Мичиган]] hjupjttn40jmxv494qgdvgdgff2903u 11473231 11473229 2022-07-28T12:46:39Z Rebelheartous 22483 Не wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Мадона|Мадона}} {{Личност|певец | вложки = {{Личност/Музикант | категория = певец | стил = [[Поп музика|Поп]], [[електронна музика]], денс музика, [[поп-рок]] | инструмент = [[Певец|Вокали]], [[китара]], [[перкусия]], [[пиано]] | глас = [[мецосопран]] | период-на-активност = 1979 – | лейбъл = Лайв Нейшън<br>(от 2009)<br>[[Warner Bros.|Уорнър Брадърз]]<br> (1982 – 2008)<br>Мавърик Рекърдс<br> (1992 – 2004)<br> [[Сайър Рекърдс|Сайър]]<br>(1983 – 1995) }} }} '''Мадона Луиз Чиконе''' ({{lang|en|Madonna Louise Ciccone}}), по-известна само като '''Мадона''' (''Madonna''), е американска певица. Мадона има значителен успех в над 100 страни. Продажбите на албумите ѝ са оценени на стойност около 400 милиона долара, които са продадени, изключвайки сингли и макси-сингли (75 млн.). Най-продаваният сингъл на Мадона е [[Hung Up]] с продажби над 9,6 млн. копия. Най-продаваният албум на Мадона е [[The Immaculate Collection]] с продажби, достигнали 30 млн. копия. Известна е като кралицата на попа. == Биография == === Детство и първи професионални стъпки === Мадона е родена в Бей Сити и е третото от общо осем деца в семейството на Силвио П. Чиконе – Тони, който е син на италиански емигранти, и Мадона Луиз Фортин, която е с френско-канадски корени. По-късно певицата се отъждествява като „[[Италия|италиано]]-[[Съединени американски щати|американка]]“, т.е. американски гражданин от италиански произход. Израства в [[католицизъм|католическа]] атмосфера. Майка ѝ умира на 30-годишна възраст от [[рак на гърдата]] на [[1 декември]] [[1963]] г., когато малката Мадона е на 5 години. Певицата често споменава влиянието, което оказва смъртта на майка ѝ върху кариерата ѝ и върху нея самата. След смъртта на съпругата си Чиконе наема детегледачка, за която по-късно се жени. Двамата имат две деца. Бащата държи всичките му деца да ходят на уроци по музика. След като прекарва няколко месеца в изучаване на пианото, Мадона успява да убеди баща си да замени тези уроци с курсове по [[балет]]. Мадона учи в гимназията Рочестър Адамс, където е пълна отличничка и членува в мажоретния състав. След като завършва, тя постъпва в Мичиганския университет, където получава стипендия заради постиженията си в танците. Под въздействието на своя учител по танци (Кристофър Флин), Мадона изоставя следването и само след един семестър се премества в [[Ню Йорк]], за да търси успех като танцьорка. Учи [[модерни танци]] при легендата Марта Греъм. След като през 1979 участва като танцьорка в световното турне на френската [[диско]] звезда [[Патрик Ернандес]], Мадона решава да изостави танците и се насочва към правенето на [[музика]]. Сформира няколко групи, сред които „Брекфъст Клъб“ (''Breakfast Club'') и „Еми“ (''Emmy''). Пише сама няколко песни, чрез които става известна в няколко местни [[Ню Йорк|нюйоркски]] клуба. === 1980-те === ==== Първият албум ==== През [[1982]] г. певицата подписва договор със Сайър Рекърдс (Sire Records). Първото демо, което записва, е песента „''Ain't No Big Deal''“ – написана от нейния чест сътрудник Стивън Брей, но продуцирането му бива отложено. Първият хит на Мадона е „''Everybody''“, продуциран от Марк Каминс. Песента стига до номер 3 в класацията на [[Билборд (списание)|Билборд]] за танцувални песни (Billboard Dance chart). „''Everybody''“ бива въртяна по много радио станции, насочени главно към почитателите на [[ритъм енд блус]] музиката. Това довело до всеобщото догатване, че Мадона е тъмнокожа. Снимка на Мадона не се появява на обложката на сингъла, тъй като звукозаписната компания не иска да загуби тъмнокожата публика (която се явявала главна по това време). [[1983]] г. бележи издаването на първия едноименен албум – „''Madonna''“. Първият сингъл към него е и първият ѝ сингъл в топ 20 на няколко страни. Други песни, които стават популярни от този албум, са „''Borderline''“ и „''Lucky Star''“. „''Madonna''“ е продуциран от Реджи Лукас (Reggie Lucas) и с помощта на [[Джон „Джелибийн“ Бенитес]]. С последния Мадона има романтична връзка. Въпреки че продажбите на записа първоначално се окачествяват като „скромни“, благодарение на въртенето на песните ѝ от единствения по това време музикален канал [[MTV]], „''Madonna''“ достига до номер 8 в класацията на [[Билборд (списание)|Билборд]] за албуми и става 5 пъти платинен. [[MTV]] настойчиво изгражда образа на Мадона като „игрива и секси комбинация от [[пънк]] и [[поп]]“. Изрусената ѝ коса, с личащите се кестеняви корени, секси дантелените ръкавици, виждащото се бельо и коланът с надпис „Boy Toy“ (буквално „момчешка играчка“) стават запазена марка за [[Поп музика|поп]] културата по това време. ==== Like a Virgin ==== {{Основна|Like A Virgin}} Албумът „''Like a Virgin''“, продуциран от Найл Роджърс (Nile Rodgers), излиза през [[1984]] г. Смесица е от [[Соул музика|соул]], [[Фънк музика|фънк]], ясночуващи се ударни инструменти и [[БАс китара|бас китари]]. Същевременно е възприет от [[поп]] средите. Шест седмици след издаването му, оглавява [[Съединени американски щати|американската]] класация. От албума са издадени общо четири сингъла. Изпълнението на Мадона за първите годишни видео музикални награди на [[MTV]] (First Annual MTV Video Music Awards) през същата година се счита за началото на скандалните моменти в кариерата на 26-годишната тогава певица. Мадона излиза на сцената, за да изпее „''Like a Virgin''“, облечена с бюстие-сватбена рокля и колана с надписа ''Boy Toy''. Пеейки, Мадона се въргаля на сцената, излагайки на показ дантелени чорапи и жартиери, прави и няколко движения, събуждащи неприлични асоциации. Подобно държание на сцена през 1980-те се счита за скандално. Кариерата на Мадона разцъфтява. Промотирането на „''Like a Virgin''“ е първият път, когато Мадона експериментира с имиджа си – това експериментиране става запазена марка за кариерата ѝ. Докато в годините на „''Madonna''“-ерата, певицата прави по-танцувални песни, включващи [[синтезатор]]и и ако външният ѝ вид е по-скоро „улично-хлапашки“, то в периода на „''Like a Virgin''“ имиджът ѝ е по-чувствен, наподобяващ сексуалния упадък на [[Лолита]]. Мадона участва във филма „''Vision Quest''“ през [[1985]] г. като клубна певица. Там тя изпълнява песента „''Crazy for You''“, станала вторият ѝ номер едно хит и донесла ѝ поредната номинация за [[Грами]]. По-късно през тази година участва в успешния филм „[[Desperately Seeking Susan]]“. В този период от кариерата на Мадона много тийнейджърки подражават ревностно на техния идол, като копират имиджа ѝ – къси поли, разкъсани тениски, дантелени сутиени, много черни гумени гривни и изрисувана бенка над горната устна. Първото турне на певицата – „''The Virgin Tour''“ – се състои през същата [[1985]] година. Билетите за всеки концерт са разпродадени, като тези за първия от поредицата концерти, състоял се в [[Ню Йорк]], са изкупени за 35 минути. По това време се публикуват черно-бели снимки на Мадона в [[Пентхаус]] и в [[Плейбой]]. Снимките са правени в края на 1970-те. [[1985]] г. е отправна точка в кариерата и личния живот на Мадона. Албумът издаден през тази година е повече от успешен, а певицата се жени за [[Шон Пен]] на рождения си ден на открита церемония в [[Малибу]], [[Калифорния]]. ==== True Blue ==== През [[1986]] г. Мадона издава третия си албум – „''True Blue''“. Записът е копродуциран от Патрик Леонард и дългогодишният ѝ приятел Стивън Брей. Включва хитовете „''Open Your Heart''“, „''True Blue''“, „''[[Live to Tell]]''“, „''La Isla Bonita''“ и „''Papa Don't Preach''“. „True Blue“ е описан от списанието „Rolling Stone“ като „албум за работническата класа“, докато други критици считат, че напомня за 1950-те. Една от песните – „''Papa Don't Preach''“ предизвиква дебати, защото в нея се пее за бременно момиче, изповядващо се на баща си. Мадона „играе“ различни роли в клиповете си към „''True Blue''“ – в „''Open Your Heart''“ тя е стрийптизьорка, която се сприятелява с момченце; в „''La Isla Bonita''“ е испанка. През [[1986]] г. Мадона и съпругът ѝ [[Шон Пен]] играят заедно във филма „''[[Shanghai Surprise]]''“, който бива остро критикуван от критиците. Съпрузите изграждат репутация на враждебност, най-вече заради изблиците на ярост на [[Шон Пен|Пен]] към папараците. Самите папараци наричат двойката „Poison Penns“ (буквално „отровните Пен“). Мадона участва във филма „''Who's That Girl?''“ през [[1987]] г. В [[САЩ]] той е пълен провал, но в останалата част на света е добре приет. Въпреки неуспеха на филма, от саундтрака към него са издадени три сингъла – „''Who's That Girl?''“, „''Causing a Commotion''“ и „''The Look of Love''“. Певицата предприема световното си турне „''Who's That Girl World Tour''“, което дава начало на дългогодишното ѝ приятелство с танцьорките и беквокалистки [[Ники Харис]] и [[Дона ДеЛори]]. Турнето предизвиква първия сблъсък с [[Ватикана]] – [[папа]]та подтиква феновете ѝ да не посещават нейни изяви в [[Италия]]. Почитателите ѝ обаче не обръщат внимание и турнето минава по план. Мадона издава успешен албум с ремикси – „''You Can Dance''“ през същата година. През 1989 се развежда с [[Шон Пен]], заради малтретиране. ==== Like a Prayer ==== На 31-годишна възраст Мадона издава албума „''Like a Prayer''“, от който са издадени 5 сингъла – „''Like a Prayer''“, „''Express Yourself''“, „''Cherish''“, „''[[Oh Father]]''“ и „''Keep It Together''“. Сингълът Like A Prayer става един от най-големите ѝ хитове и достига до номер 1 в САЩ, Великобритания и цяла Европа. Express Yourself – също жъне подобен успех и се превръща в една от най-разпознаваемите ѝ и култови песни, достигайки до номер 2 в САЩ. Клипът към Express Yourself е най-скъпият правен дотогава. Клипът към „''Like a Prayer''“ съдържа много католически символи, поради което е денонсиран от Ватикана заради „богохулната“ смесица от еротика, католически символизъм и намекната история за расизъм. В клипа Мадона танцува пред горящи кръстове, целува черен светец в църква и получава [[стигмата]]. Мадона сключва договор с [[Пепси]], като песента „''Like a Prayer''“ е включена към рекламен клип. Когато от компанията виждат клипа към песента, прекратяват излъчването на рекламата, развалят договора и спират всякакви възможности за бъдещо сътрудничество. Въпреки че заснемането на общо 3 рекламни клипа не се състои, Мадона запазва 5 млн. долара, без да се налага да изпълнява своята част от договора. Мадона получава най-възторжените отзиви от критиците именно за „Like A Prayer“. Албумът дори е наречен от списание Ролинг Стоун „поп музика, която стои най-близо до изкуството“. Толкова добри отзиви Мадона получава 9 години по-късно за Ray Of Light. === 1990-те === ==== Dick Tracy ==== През [[1990]] Мадона играе ролята на Бретлес Махони във филма ''„[[Дик Трейси]]“'', в който участва и [[Уорън Бийти]]. Критиците одобряват филма и отбелязват тенденцията ѝ да играе роли близки на самата актриса. От саундтрака, наречен „''I'm Breathless: Music from and Inspired by the Film 'Dick Tracy'''“ е издаден номер едно хитът „''Vogue''“. Клипът към песента е дело на [[Дейвид Финчър]] и е избран за един от най-добрите клипове на всички времена излъчван по MTV за началото на 1990-те. ==== The Immaculate Collection ==== В края на [[1990]] г. Мадона издава първия си албум с най-добрите си хитове – „''The Immaculate Collection''“. Посветен е на [[Папа]]та – нейното „божествено вдъхновение“. Сборният албум включва 15 стари и 2 нови песни. Въпреки успеха на „''Justify My Love''“ по радиата, разтърсващите клип със сексуални сцени и текст на песента са прекалено неприемлилви за медии като [[MTV]] и той не е допуснат до ефир. Вследствие на това звукозаписната компания на Мадона решава да издаде първия по рода си „видео сингъл“ съдържащ клипа. От него са продадени над 400 000 копия, а от сингъла – над милион. През [[1991]] г. певицата участва в документалния филм „''В легло с Мадона''“ („''In Bed with Madonna''“) проследил турнето ѝ „''The Blond Ambition Tour''“. Заглавието на филма е сменено с „''Truth Or Dare''“ за изданието му в [[САЩ]]. В него личността и личният ѝ живот са проследени и в най-интимни детайли – звездата се оказва изключително амбициозна, изискваща, пряма, секси и високо интелигентна. Показана е и по-нежната ѝ страна – изправя се лице в лице с роднини и посещава гроба на майка си. Приходите от документалния филм са над 20 млн. долара, а в САЩ – над 15 млн. През [[1992]] г. Мадона участва във филма „''[[Необикновен отбор]]''“. Играта ѝ в него е приета от критиците като забележително завръщане след „Desperately Seeking Susan“. Певицата написва и изпълнява песента към саундтрака на филма „This Used to Be My Playground“, която застава на първа позиция. ==== Erotica ==== Еротичната книга „''[[Sex]]''“ (букв. – секс), чиито фотографии са правени от Стивън Майзъл, е издадена на [[21 октомври]] [[1992]] г. и се продава за 49,95 долара всяка. Насочена към пълнолетните, книгата включва голи фотоси на Мадона заедно с други [[поп]] изпълнители или известни личности (като [[Vanilla Ice]] например). Разбунената публика е шокирана и от последвалия албум „''[[Erotica]]''“. Издаден, когато Мадона е на 34 години, записът е продуциран почти изцяло от легендарния Шеп Петибоун. Заради скандалността му, клипът към едноименната песен е показан само три пъти по [[MTV]]. Филмът „''Body of Evidence''“ се счита за проява на софткор порно – героинята на Мадона убива съпруга си чрез секс. С подобно съдържание е и друг филм с нейно участие – „''Dangerous Game''“. Мадона споделя, че след като хората видят тези филми, ще се фокусират върху работата ѝ. ==== Bedtime Stories ==== На 36-годишна възраст Мадона издава албума „''Bedtime Stories''“, включващ хитовете „''Secret''“ – продуциран от [[Далас Остин]], „''Take a Bow''“, „Bedtime Story“ (написана специално от [[Бьорк]] за Мадона) и Human Nature. „''Take a Bow''“ е написана от Мадона и [[Бейбифейс]], който е и беквокал в нея. Песента счупва рекорд на Мадона, като се задържа на първо място в класацията на [[Билборд (списание)|Билборд]] за седем седмици. Албумът е номиниран за [[Грами]] същата година, а певицата изпълнява „''Take a Bow''“ на церемонията по връчването на Американските музикални награди (American Music Awards). С цел да подобри актьорската си работа, Мадона участва в няколко независими филма – като пеещо момиче-телеграма в „''Blue in the Face''“ и като вещица в „''Четири стаи''“. В сочения за провал филм „''Girl 6''“, тя една от шефките на фирми за момичета, предлагащи сексуални услуги по телефона. През [[1996]] г. Мадона издава най-добрите си балади в албума „''Something to Remember''“. От албума издава синглите I Want You – кавър на Марвин Гей, продуциран от Мадона и известната британска трип хоп група Massive Attack, и You'll See – продуцирана от Мадона и Дейвид Фостър. You'll See жъне успех в Европа и Латинска Америка (където е пусната испанската версия на песента Veras), a в САЩ достига до 6 място. През 1995 Мадона пише писмо до режисьора Алън Паркър, който е избран да режисира мюзикъла Евита. С писмото, дълго цели четири страници, Мадона убеждава Алън, че е родена за ролята на [[Ева Перон]]. Паркър избира Мадона и очевидно не бърка, тъй като Мадона през 1997 г. печели [[Златен глобус]] за най-добра актриса. Мадона получава отлични отзиви за изявата си, а филмът се оказва най-успешният ѝ филмов проект. ==== Евита & Ray of Light ==== Саундтракът към „[[Евита (филм)|Евита]]“ става дванайсетият пореден платинен албум в дискографията на певицата, благодарение на синглите „''Don't Cry for Me Argentina''“ и „''You Must Love Me''“. Последният получава [[Оскар]] за песен към филм. И докато тази песен има среден успех по радиата и [[MTV]], то ремиксът на „''Don't Cry for Me Argentina''“ води до успеха на саундтрака. Мадона започва изучаването на [[кабала]] през [[1998]] г., упражнява и [[йога]]. Тя забременява от любовника си Карлос Леон, който е треньор по фитнес и актьор. На [[14 октомври]] [[1996]] г. тя ражда първото си дете Лурдес Мария Чиконе Леон или накратко – Лола. На 40 години Мадона издава албума „''[[Ray of Light]]''“, който е копродуциран основно от [[Уилям Орбит]] и Мадона. Друг продуцент е и Патрик Леонард, който е работил с Мадона по Like A Prayer и True Blue. След „''Like a Prayer''“, това е албумът, който е най-добре възприет от критиците и слушателите – спечелва и 3 награди [[Грами]]. От него са продадени над 17 млн. копия. Сингли са „''Ray of Light''“, „''[[Frozen]]''“, „''[[The Power of Good-Bye]]''“, „''Nothing Really Matters''“ и „''Drowned World/Substitute for Love''“. [[Швеция|Шведът]] [[Йонас Акерлунд]] е режисьор на клипа към „''Ray of Light''“, благодарение на който Мадона печели няколко награди на американското MTV през [[1998]] г. – включително и приза „Клип на годината“. След този албум, Мадона записва песен към саундтрака на „''Остин Пауърс 2''“ – през [[1999]] г. През [[2000]] г. Мадона участва във филма „''[[Почти идеално]]''“ с Рупърт Евърет, но филмът се оказва поредният филмов провал за Мадона. За саундтрака към филма Мадона прави кавър на класическото парче на [[Дон Маклейн]] „''American Pie''“, което се превръща в хит. Освен тази песен, тя записва и Time Stood Still. Двете парчета са написани и продуцирани от Мадона и Уилям Орбит, който копродуцира и Ray Of Light. === 2000-те === ==== Music ==== Вече на 42, Мадона издава албума „''[[Music]]''“ през [[2000]] г. Албумът е комерсиален и е добре приет. Той е и най-успешният ѝ от 2000 г. насам албум, продал над 13 милиона копия. Чрез него певицата изоставя религиозните и сексуални теми и набляга на купонджийския дух, като смесва [[Денс музика|денс]], [[поп]] и [[хаус]] музика. „''Music''“ е съкопродуциран от Уилям Орбит и [[Франция|французина]] [[Мируейз Ахмадзай]]. Синглите от албума са „''Music''“, „''Don't Tell Me''“ и „''What it Feels Like for a Girl''“. „Music“ се превръща в един от най-големите хитове на Мадона и достига до номер 1 в САЩ (първият ѝ сингъл номер 1 след „Take A Bow“ през 1995). „Music“ е хит навсякъде, включително и в Европа. „Don't Tell Me“ също се радва на голям успех и достига до четвърто място в САЩ. „Don't Tell Me“ е написана от Мадона, Мируейз и зетят на Мадона, който е женен за сестра ѝ, Мелани Чиконе – кънтри певеца Джо Хенри. Клипът към „''What it Feels Like for a Girl''“ е режисиран от [[Гай Ричи]]. На 11 август 2000 г. Мадона ражда второто си дете – синът ѝ Роко. Баща на Роко е именно [[Гай Ричи|Гай]]. Мадона и Гай Ричи се женят през [[2000]] г. на [[22 декември]] в [[Шотландия|шотландския]] [[замък Скибо]]. Кума на Мадона е Стела Макартни. Сред гостите са Стинг и жена му Труди Стайлър, които запознават Мадона и Гай. Труди продуцира първия филм на Гай – „Две димящи дула“. Другите гости включват близката приятелка на Мадона – актрисата Гуинет Полтроу, собственичката на много барове из цяла Америка – Ингрид Казарес, актьора Рупарт Евърет, актьора Вини Джоунс и много други. Според книгата на брата на Мадона – Кристофър Чиконе, „Моят живот със сестра ми Мадона“, Мадона е доведена до олтара от баща си Силвио Чиконе, а Лурдес Чиконе е нейна шаферка. Мадона е облечена в бяла рокля, а Гай и Роко – в шотландски полички. Снимки от събитието, което е строго забранено за пресата, се появяват в английските таблоиди едва през 2008 г., след раздялата и малко преди развода на Мадона и Гай. През [[2001]] г. певицата издава втори подред сборен албум с хитовете си от [[1992]] г. до [[2001]] г. „''[[GHV2]]''“ не съдържа нови песни. През юни същата година под режисурата на [[Гай Ричи|Ричи]], Мадона участва във филма за [[БМВ]] „''Star''“. [[2002]] г. бележи провалът ѝ в „''[[Отнесени от бурята]]''“, отново режисиран от нейния съпруг. Първото ѝ турне след [[1993]] г. е през [[2001]] г., – „''Drowned World Tour''“, билетите за който са напълно разпродадени. Мадона записва „''[[Die Another Day]]''“ – песен към филма за [[Джеймс Бонд]], в който тя има съвсем малка роля – като треньор по [[фехтовка]]. Песента има номинация за [[Награда Златен глобус|Златен глобус]]. ==== American Life ==== След като „''[[Отнесени от бурята]]''“ бива заклеймен от критиката в [[САЩ]], същата е и съдбата на поредния албум – „''[[American Life]]''“, издаден през [[2003]] г. Отзивите от албума са вероятно най-лошите в кариерата ѝ. Наречен „студен“ и „бездушен“, албумът е сериозна критика към американския начин на живот, включително склонността на американците да обожествяват звездите си. Много критици я наричат двулична, защото оплюва култа към звездите, на който дължи славата си. Следвайки традицията да скандализира, когато представя нов албум, г-жа Ричи заснема видеоклип към заглавната песен „''[[American Life (песен)|American Life]]''“, в който хвърля запалка под формата на граната в скута на двойник на американския президент [[Джордж У. Буш]]. Клипът обаче е свален от ефир в същия ден, в който излиза – Мадона прави тази крачка в последния момент заради протестите, които съпътстват анти-военните изказвания на [[Dixie Chicks]]. Нов клип е монтажиран – Мадона, облечена във военни дрехи, пее пред сменящи се национални знамена. Албумът има сравнително среден успех извън [[Съединени американски щати|Щатите]], като за това спомагат синглите „''Hollywood''“ и „''Love Profusion''“. Най-голям успех „American Life“ има във Франция. Видео музикалните награди на [[MTV]] през [[2003]] г. представят на зрителите поредния скандал – Мадона, облечена като младоженец, се целува с „булките“ [[Бритни Спиърс]] и [[Кристина Агилера]]. През [[2004]] г. Мадона предприема турнето „''[[Re-Invention Tour]]''“, което се състои от 56 различни дати. Турнето е най-печелившето за 2004 г. с приходи, според [[Билборд (списание)|Билборд]], от над 125 млн. долара. След кратка разпра с музикалната компания „[[Уорнър Брадърс Рекърдс]]“, Мадона продава своята част от акциите и обявява, че повече няма да има търговски отношения с издателите си. По същото време, според пресата, Мадона приема името Естер (Esther), с което я наричат кабалистите. Това ѝ решение, както и имиджът ѝ, са повлияни от засиленото ѝ увлечение по [[Кабала]]. [[Файл:Madonna Live 8 - 3.jpg|мини|Мадона на „''Live 8''“]]На [[26 декември]] [[2004]] г., след като [[цунами]] опустошава [[Шри Ланка]], [[Тайланд]], [[Индонезия]] и други страни в региона, каналът NBC организира концерт в помощ на жертвите, наречен „''Tsunami Aid: A Concert of Hope''“ (букв. – подкрепа след цунамито: концерт за надежда). Участие вземат както Мадона, така и [[Даяна Рос]], [[Maroon 5]], [[Елтън Джон]] и други. Концертът се излъчва на [[15 януари]] [[2005]] г. Мадона пее кавър на песента на [[Джон Ленън]] „Imagine“. На [[2 юли]] 2005 г. Мадона взема участие в друг благотворителен концерт – „''Live 8''“. Песните, които изпълнява, са „''Like a Prayer''“, „''Ray of Light''“ и „''Music''“. Преди представянето им обаче тя излиза на сцената с [[Етиопия|етиопката]] [[Бирхан Уолду]], която едва не умира от глад през 80-те години на [[20 век]]. Появата на жената е неочаквана и е възприета от публиката като един от най-незабравимите моменти на британския концерт. Появата на Мадона е съпроводена с ласкави отзиви от критиката и изпълнението ѝ е посочено като един от гвоздеите на концерта, заедно с изпълнението на Роби Уилямс. Мадона впечатлява със страхотно вокално изпълнение и луди танци. ==== Confessions on a Dance Floor ==== На [[16 август]], по време на езда, Мадона си счупва 5 ребра и едната ръка – отведена е в болница, като е изписана оттам по-късно същия ден. На [[6 септември]] целият репертоар на Мадона може да бъде свален чрез [[iTunes]], което тя коментира: „Става въпрос за процентите от приходите – колко получават те и колко получаваме ние. Някога беше глупава сделка. Спокойно можем да кажем, че днес е по-добре“. [https://web.archive.org/web/20060219215900/http://www.billboard.com/bbcom/feature/article_display.jsp?vnu_content_id=1001434975] На [[3 ноември]] Мадона открива поредните европейски музикални награди на [[MTV]] с „''[[Hung Up]]''“. Песента е представена на живо за първи път. Следват изяви в [[Манхайм]], [[Германия]], както и в [[Париж]], [[Лондон]] и [[Ню Йорк]]. На 47-годишна възраст Мадона издава албумът „''[[Confessions on a Dance Floor]]''“. Първият сингъл към него – „''Hung Up''“ застава на първа позиция в над 25 страни. Една от тях е и [[България]], макар че песента е само радио сингъл. Албумът е продуциран от самата Мадона заедно със Стюарт Прайс, Мируейз Ахмадзай и шведите [[Bloodshy&Avant]]. Албумът е посрещнат възторжено от критиката и от публиката и се превръща в огромен успех – продадени са над 9 милиона копия от него по света. Вторият сингъл „Sorry“ става номер 1 в редица страни, сред които Великобритания и България. „Sorry“ измества „Hung Up“ от върха на световната класация в началото на 2006. Документалният филм, наречен „''[[I'm Going to Tell You a Secret]]''“ и заснет по време на „''[[Re-Invention Tour]]''“, разкрива Мадона зад сцената. Първото му излъчване е на [[21 октомври]] [[2005]] г. по [[MTV]]. На [[21 май]] [[2006]] г. с изпълнение в [[Лос Анджелис]] стартира новото турне на Мадона – „[[Confessions Tour]]“. Планирани са концерти в продължение на два месеца в големите градове в [[САЩ]], а след това в осем [[Европа|европейски]] държави и [[Япония]], голяма част от които разпродадена за рекордно време, броени часове след пускането на билетите. Освен песните от ''Confessions on a Dancefoor'', Мадона изпълнява и нейни по-стари песни от 80-те и 90-те години, някои от които са представени в нов аранжимент – „[[Erotica (песен)|Erotica]]“. Шоуто е подчинено да диско-имиджа от последния ѝ албум. Пресата го определя като поредният скандал на певицата поради острите нападки срещу [[Джордж Уокър Буш|Джордж Буш]] (когото сравнява с [[Хитлер]]) и препратките към [[Християнство]]то – Мадона пее разпъната на кръст. Турнето става най-успешното (от гледна точка на приходи) турне на певица някога. ==== Hard Candy ==== [[Файл:Madonna-05.jpg|200px|мини|Sticky & Sweet Tour в София 2009]] [[Hard Candy]] е единадесетият студиен албум на американската певица Мадона, издаден на [[28 април]] 2008 от Warner Bros. Records. Това е последният ѝ студиен албум, издаден от Warner Bros. Records. Уорнър ще издадат третата компилация с най-добрите песни на Мадона на 29 септември 2009, с което се изчерпват задълженията на Мадона към тази звукозаписна компания. Албумът ще се нарича Celebration, ще има 36 парчета, от които 2 нови – първият сингъл Celebration (продуциран от Мадона и Пол Оукендфолд) и Revolver. До този момент „Hard Candy“ има реализирани световни продажби от около 4,5 милиона копия. Заради албума, Мадона е удостоена с наградата за най-добре продавания американски изпълнител през 2008 г. на Световните награди в Монако, задминавайки основната си конкурентка Марая Кери на световен мащаб с над 2 милиона копия. За този албум Мадона работи съвместно с [[Джъстин Тимбърлейк]], [[Тимбаленд]] и Фарел Уилямс, които допринасят за [[ритъм енд блус]]/[[хип-хоп]] звученето на „Hard Candy“. Все пак албумът трябва да се определи като поп-денс албум, което отново показва, че Мадона е в основата на създаването на албума (тя е съавтор на музиката на всички парчета и пише всички текстове). Първият сингъл „4 minutes“ става номер 3 в САЩ, което я прави най-успешната ѝ песен от 2000 година насам, когато „Music“ застава начело на американската класация. В световен мащаб песента става номер 1 във Великобритания, България, Европа, света (световната класация) и почти навсякъде другаде. Вторият сингъл „Give It To Me“ (копродуциран от Мадона и Фарел Уилямс) не постига същия успех, макар че е номер 1 в световната класация, България и редица други държави. Третият и последен сингъл e „Miles Away“, балада, копродуцирана от Мадона, Тимбърлейк и Тимбърланд, за която Мадона дори не заснема видеоклип и не я промотира. Песента става сравнително успешна в Европа (например в Холандия, Испания достига номер 1). Като цяло повечето ѝ фенове са на мнение, че е следвало да пусне като сингли много по-силните „The Beat Goes On“ и „The Devil Wouldnt Even Recognize You“. Албумът е съпътстван от световно турне [[Sticky & Sweet Tour]], което започва на 23 август 2008 г. и е първото с новата ѝ продуцентска компания Live Nation. То става най-успешното турне в музикалната история на солов артист с 280 милиона долара приходи за 2008 г. На 30 януари 2009 г. е обявено удължаване на турнето с първа дата на 4 юли 2009 г. в [[Лондон]] и последна на 2 септември в Израел. Общите приходи за 2008 и 2009 са 408 милиона долара. ==== Мадона в България ==== На 29 август 2009 г. Мадона пее за първи път в [[България]] на [[национален стадион „Васил Левски“|националния стадион „Васил Левски“]] в София. Концертът постига огромен търговски успех, най-мащабното публично изпълнение в България с около 60-хилядна публика. На 25 август 2009 [[Светия синод]] на [[Българската православна църква]] призовава българите да бойкотират концерта на Мадона в София, тъй като 29 август е религиозен празник, на който миряните следва да постят. Освен това според църквата, Мадона развращава младото поколение. На [[6 септември]] пловдивският [[митрополит Николай]] по време на своята литургия по случай [[Съединението на България]] обявява, че трагедията в [[Охрид]], при която загиват 15 българи, е може би [[Божие наказание]] заради концерта на Мадона, задавайки въпроса: „''Дали нашето неразумие, което води до грехове, не е първопричината за Божия гняв?''“. Тази литургия предизвиква скандал, редица дискусии и критики към Българската православна цъкрква и държанието ѝ по редица въпроси, определяно от доста хора като неадекватно. '''Снимки от концерта''' <gallery perrow="5"> Madona-01.JPG Madona-02.JPG Madona-03.JPG Madona-08.JPG </gallery> === 2010-те и MDNA === През 2010 г. Мадона и дъщеря ѝ Лурдес представят модната си линия Material Girl. През същата година (ноември 2010) Мадона открива и първия фитнес центрър от веригата си Hard Candy Fitness в Мексико Сити. През 2010 и 2011 г. Мадона режисира втория си филм W.E., който представя на фестивала във Венеция през 2011 г. Филмът получава противоречиви отзиви от критиците. В саундтрака към филма е включена песента Masterpiece, написана и изпълнена от Мадона, за която тя получава Златен глобус за най-добра песен през 2012 г. През февруари 2012 г. Мадона пее на Super Bowl XLVI halftime show. Това е най-гледаното теливизионно предаване в историята на САЩ do 2014 г. – 114 млн. зрители, когато Super Bowl XLVIII с участието на Бруно Марс събира 115,3 млн. зрители. През 2012 г. Мадона издава албума MDNA, продуциран от Мадона, Уилям Орбит, Мартин Солвейг, The Demolition Crew, Бени и Але Бенаси, Индиго и Майкъл Малих, който застава на номер едно в САЩ и Великобритания, както и в редица други държави. Албумът е 12-ият най-продаван албум през годината макар че нито първият сингъл Gimme All Your Loving (сингълът достига номер 10 в класацията на Билборд в САЩ, както и номер 1 в някои държави в Европа), нито вторият – Girl Gone Wild или третият – Turn Up The Radio стават хитове. През май 2012 г. Мадона започва турнето си MDNA Tour, което е второто най-успешно турне на певица в историята (и най-успешното турне за 2012). Първото е турнето на Мадона Sticky And Sweet Tour ot 2008 – 2009. През 2013 г. Мадона е обявена за звездата, спечелила най-много пари от юни 2012 г. до юни 2013 г.: 125 милиона долара. За турнето и албума си Мадона печели 3 награди Билборд (най-успешно турне, най-успешен денс изпълнител и най-успешен денс албум). В сътрудничество със Стивън Клайн, Мадона завършва 17-минутния филм secretprojectrevolution. Чрез компанията BitTorrent Мадона издава безплатно филма на 24 септември 2013 г., заедно с интервю за VICE и съобщение от Мадона. През 2014 на 56-ите награди Грами Мадона изпълнява хит синъла си „Open Your Heart“ от 1986 г. заедно с рапърите Macklemore & Ryan Lewis и певицата Mary Lambert, които изпълняват техния сингъл „Same Love“. На фона на смесицата от двете парчета 33 двойки сключват брак, като церемонията се води от певицата Queen Latifah. Няколко дни по-късно, Мадона се присъединява към Miley Cyrus за нейния MTV Unplugged, на който изпълнява заедно с Miley Cyrus микс от сингъла си „Don't Tell Me“ и сингъла на Cyrus „We Can't Stop“. '''Rebel Heart''' През 2014 г. Мадона започва записите за новия си албум, който се очаква да излезе до края на 2014 г. Мадона съобщава, чрез Instagram, че работи с Авичи, Наталия Килс, Дипло и др. Тринадесетият студиен албум на Мадона, ''Rebel Heart'', излезе през март 2015 г., три месеца след като тринадесетте му демонстрации изтекоха в интернет. За разлика от предишните си усилия, в които участваха само няколко души, Мадона работи с голям брой сътрудници, включително Avicii, Diplo и Kanye West. Интроспекцията беше посочена като една от основополагащите теми, разпространени в записа, заедно с „истински изявления за лично и кариеристично размисъл“. Мадона обясни на Джон Парелес от ''The New York Times''че макар никога да не е поглеждала назад към миналите си начинания, напомняйки си за това, се чувстваше подходящо за ''Бунтовническото сърце''. Музикалните критици реагираха положително към албума, като го нарекоха най-добрите си усилия от десетилетие. ''Rebel Heart'' стана първият албум на Мадона, който изпусна топ позицията на ''Billboard'' 200 след ''Ray of Light'', но достигна номер едно на други големи музикални пазари, включително Австралия, Канада, Германия и Италия. Мадона, която се представя по време на турнето на Rebel Heart, 2015 От септември 2015 г. до март 2016 г. Мадона се впусна в турнето на Rebel Heart, за да промотира албума. Турнето обиколи цяла Северна Америка, Европа и Азия и беше първото посещение на Мадона в Австралия от 23 години, където тя също проведе еднократно шоу за своите фенове. Rebel Heart Tour събра общо 169,8 милиона долара от 82 шоута, с над 1,045 милиона продажби на билети. Докато е на турне, Мадона се е сгодила в законна битка с Ричи за попечителството над сина им Роко. Спорът започна, когато Роко реши да продължи да живее в Англия заедно с Ричи, когато турнето го посети, докато Мадона искаше той да пътува с нея. Съдебните заседания се проведоха както в Ню Йорк, така и в Лондон. След множество обсъждания, Мадона оттегли молбата си за попечителство и реши да разреши въпроса частно. През октомври 2016 г. ''Билборд'' нарече Мадона своята жена на годината. Нейната „тъпа и брутално честна“ реч за възрастта и сексизма на церемонията получи широко отразяване в медиите. На следващия месец Мадона, която активно подкрепяше Хилари Клинтън по време на президентските избори през 2016 г., изнесе импровизиран акустичен концерт в парк „Вашингтон Скуеър“ в подкрепа на кампанията на Клинтън. Разстроена, че Доналд Тръмп спечели изборите, Мадона се изказа срещу него по време на Марша на жените във Вашингтон, ден след встъпването си в длъжност. Тя предизвика спор, когато каза, че „много е мислила за взривяването на Белия дом“. На следващия ден Мадона твърди, че „не е насилваща личност“ и че думите ѝ са „извадени диво извън контекста“. През февруари 2017 г. Мадона осинови четиригодишни сестри близнаци от Малави на име Естере и Стела, и през лятото на 2017 г. се премести да живее в Лисабон, Португалия с осиновителите си. През юли тя отвори Института за детска хирургия и интензивно лечение „Мърси Джеймс“ в Малави, детска болница, построена от благотворителната ѝ благотворителна организация Малави. На живо албума хроника Rebel Heart Tour е издаден през септември 2017 г., и спечели Най-добър клип за западни художници на 32-рия награда Япония Gold Disc. През този месец Мадона пусна MDNA Skin в избрани магазини в Съединените щати, след като „се умориха да чуят хората да се оплакват тук, че не могат да я получат в Америка“. Няколко месеца по-рано аукционната къща Gotta Have Rock and Roll беше пуснала лични предмети на Мадона като любовни писма от Тупак Шакур, касети, бельо и четка за коса за продажба. Darlene Lutz, търговец на изкуство, който е инициирал търга, беше съден от представителите на Madonna да спре производството. Мадона поясни, че нейният статут на знаменитост „не лишава правото ми да поддържам личния си живот, включително по отношение на изключително лични вещи“. === 2018 – настоящ албум: Madame X и други проекти === Мадона по време на интервю за MTV през април 2019 г. През януари 2018 г. Мадона разкри, че е започнала работа по своя 14-и студиен албум. По-късно тя изясни, че албумът ще бъде изпълнен с португалска музика на фадо, като издаването му е насрочено през 2019 г. Четири месеца по-късно тя се появява на Met Gala и изпълнява нова песен, наречена ''Dark Ballet''. На наградите за музикална музика MTV Мадона отдаде почит на певицата Арета Франклин, която почина предишната седмица. Нейните други проекти включват насочване на филма MGM, ''Като Flight'', на базата на балерина Михаела DePrince „мемоари и, както и адаптиране на Андрю Шон Гриър“ романа, ''невъзможното Животът на Грета Уелс'', в един филм. На 14 април 2019 г. Мадона разкри, че ''Madame X'' ще бъде заглавието на предстоящия ѝ четиринадесети студиен албум. Първият сингъл, колаборация с колумбийската певица Малума, наречена ''Medellín'', беше публикуван на 17 април. Мадона също участва в парчето ''Soltera'' в албума на Maluma 2019 ''11:11''. Тя също обяви турнето на Madame X, фокусирано върху малките места в Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис. През май Мадона е интервалният акт на конкурса за песен на Евровизия 2019; тя изпълни „Like A Prayer“ и пее с рапъра Quavo песента им ''Future''. Албумът ''Madame X'' излезе на 14 юни и дебютира номер едно в класацията ''Billboard'' 200. == Дискография == {{основна|Дискография на Мадона}} === Албуми === * 1983 – [[Madonna (албум)|Madonna]] * 1984 – [[Like а Virgin]] * 1986 – [[True Blue]] * 1989 – [[Like а Prayer]] * 1992 – [[Erotica]] * 1994 – [[Bedtime Stories]] * 1998 – [[Ray of Light]] * 2000 – [[Music]] * 2003 – [[American Life]] * 2005 – [[Confessions on a Dance Floor]] * 2008 – [[Hard Candy]] * 2012 – [[MDNA]] * 2015 – [[Rebel Heart]] * 2019 – [[Madame X]] * 2021 – [[Frozen]] * 2021 – [[Bedtime Story]] * 2021 – [[What It Feels Like For A Girl]] === Саундтракове === * 1987 – [[Who's That Girl]] * 1990 – [[I'm Breathless]] * 1996 – [[Evita]] == Турнета == * Virgin Tour (1985) * Who's That Girl World Tour (1987) * Blond Ambition World Tour (1990) * The Girlie Show Tour (1993) * Drowned World Tour (2001) * Re-Invention World Tour (2004) * Confessions Tour (2006) * Sticky & Sweet Tour (2008 – 2009) * MDNA Tour (2012) * Rebel Heart Tour (2015 – 2016) * Madame X Tour (2019 – 2020) == Продукти == === Аромати === * 2012 – Truth or Dare * 2012 – Truth or Dare by Madonna Naked == Библиография == * Ранди Тараборели. Мадона: интимно. С., Прозорец, 2008. * Люси О.Брайън. Мадона като икона. С., Сиела, 2008. * Кристофър Чиконе. Мадона, сестра ми – истинската биография. С., Милениум, 2009. == Източници == {{reflist|colwidth=30em}} == Външни препратки == {{сродни проекти начало}} {{сродни проекти Уикицитат|Мадона}} {{сродни проекти Общомедия|Category:Madonna (entertainer)}} {{сродни проекти край}} * {{икона|en}} [http://www.madonna.com Официален сайт на Мадона] * {{икона|en}} [http://www.last.fm/music/Madonna Мадона в Last.fm] * {{икона|en}} [http://www.madonnashots.com Снимки на Мадона] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20210126010926/http://www.madonnashots.com/ |date=2021-01-26 }} * [http://www.madonnabg.com Български мултимедиен фен сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190125195437/http://www.madonnabg.com/ |date=2019-01-25 }} * [http://www.madonnabitches.com Фен-сайт посветен на Мадона] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170419183626/http://madonnabitches.com/ |date=2017-04-19 }} {{clear}} {{Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Мадона (певица)| ]] [[Категория:ЛГБТ активисти от САЩ]] [[Категория:Псевдоними]] [[Категория:Родени в Мичиган]] nkegs5lr1ajchwpoxkx5h4szaggarbx 118 22427 11473395 11472025 2022-07-28T15:43:52Z Сале 9192 wikitext text/x-wiki {{експерт}} {{обработка|източниците са въведени като текст без да са цитирани в съответните параграфи}} {{Езиково семейство | име = Германски езици | район = [[Европа]], [[Северна Америка]], [[Австралия]], [[Великобритания]], [[Ирландия]], [[Исландия]], [[ЮАР]] и др. | семцвят = {{Език/Индоевропейски}} | говорещи = 559 000 000 (майчин) | SIL = http://www.ethnologue.com/show_family.asp?subid=90067 | сем1 = [[Индоевропейски езици|Индоевропейски]] | ниво = 2 | дете1 = [[Западногермански езици|Западногермански]] | дете2 = [[Източногермански езици|Източногермански]] | дете3 = [[Северногермански езици|Северногермански]] | карта = Germanic languages in Europe.png | картанадпис = Германски езици в Европа }} '''Германските''' '''езици''' са клон на [[Индоевропейски езици|Индоевропейското]] езиково семейство, говорено местно от население от около 515 милиона души главно в [[Европа]] , [[Северна Америка]] , [[Океания]] и [[Южна Африка]] . Най-разпространеният германски език – [[Английски език|Английският]], е и най-разпространеният език в света с приблизително 2 милиарда говорещи. Всички германски езици произлизат от [[Прагермански език|Прагерманския език]], говорен в [[Скандинавия]] през желязната епоха . Германските езици се разделят на следните '''3 групи''': * [[западногермански езици]] – включват езици, като [[английски език|английски]], [[немски език|немски]], [[нидерландски език|нидерландски]], [[идиш]], [[Люксембургски език|люксембургски]], [[африканс]], [[Фризийски езици|западнофризийски, сатерландски и севернофризийски]] * [[източногермански езици]] (изчезнали) – [[Готски език|готски]] (единственият източногермански език със значително количество писмени източници), бургундски и вандалски * [[северногермански езици]] – ''континентални'' – [[шведски]], [[датски език|датски]], [[норвежки]] и ''островни'' – [[фарьорски език|фарьорски]] и [[исландски]] Разделението между подгрупите обикновено не е точно определено. Повечето езици образуват непрекъсната област, като съседните [[диалект]]и са взаимно разбираеми, а по-отдалечените не са. [[Западногермански езици|Западногерманските езици]] включват трите най-разпространени германски езика: английски с около 360 – 400 милиона носители на езика; [[Немски език|Немски]] – с над 100 милиона носители на езика; и [[Нидерландски език|холандски]] – 24 милиона носители на езика. Други западногермански езици включват [[Африканс]] , разклонение на холандския с над 7,1 милиона носители на езика; [[Долнонемски език]] (считан за отделна колекция от нестандартизирани диалекти) с приблизително 4,35 – 7,15 милиона носители на езика и вероятно 6,7 – 10 милиона души, които могат да го разберат (най-малко 2,2 милиона в Германия (2016) и 2,15 милиона в Холандия (2003)); [[Идиш]], използван някога от приблизително 13 милиона евреи в Европа преди Втората световна война, сега с приблизително 1,5 милиона носители на езика; [[Шотландски германски език|Шотландски]] с 1,5 милиона носители на езика; [[Лимбургски език]] с приблизително 1,3 милиона говорещи по холандско – белгийско – германската граница; и [[Фризийски езици]] с над 500 000 носители на езика в Холандия и Германия. Най-големите [[Северногермански езици]] са [[Шведски език|Шведски]], [[Датски език|Датски]] и [[Норвежки език|Норвежки]], които са отчасти взаимно разбираеми и имат общо около 20 милиона носители на роден език в скандинавските страни и допълнителни пет милиона говорещи като втори език. От Средновековието насам обаче тези езици са силно повлияни от западногерманския [[Среднодолнонемски език|Средно долнонемски език]] , като долно-немските думи съставляват около 30 – 60% от техния речник според различни оценки. Други съществуващи северногермански езици са [[Фарьорски език|Фарьорски]], [[Исландски език|Исландски]] и елфдалски, които са по-консервативни езици без значително долно-немско влияние, по-сложна граматика и ограничена взаимна разбираемост с останалите днес. [[Източногермански езици|Източно-германскят клон]] включва готски, бургундски и вандалски, всички от които сега са изчезнали. Последният отмрял е кримският готски, говорен до края на 18 век в някои изолирани райони на Крим . [[SIL International]] ''изброява'' 48 различни живи германски езика, 41 от които принадлежат към западния клон и шест към северния клон. [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Hunsrik Hunsrik] немски не попада в нито една от категориите, но той често се смята за немски диалект от лингвистите, а не за език. Общият брой на германските езици през цялата история е неизвестен, тъй като някои от тях, особено източногерманските езици, са изчезнали по време или след период на преселение. Някои от западногерманските езици също не са оцелели след периода на преселение, включително ломбардския . В резултат на Втората световна война и последвалото масово прогонване на германците, немският език претърпява значителна загуба на [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Sprachraum Sprachraum] , както и умиране и изчезване на няколко от неговите диалекти. През 21-ви век немските диалекти постепено умират, тъй като стандартният немски печели надмощие. Както вече споменахме, общият прародител на всички езици в този клон се нарича '''протогермански''' , известен също като '''общ германски''', който се е говорел около средата на 1-вото хилядолетие пр. н. е. в Скандинавия по време на желязната епоха. Протогерманският, заедно с всички свои наследници, има по-специални уникални езикови характеристики, най-известната от които е промяната на съгласните, известна като [[Закон на Грим]] . Ранните разновидности на германския датират в историята от периода на първите разселвания на германските племена на юг от Скандинавия през 2 век пр. н. е., за да се установят в района на днешна Северна Германия и Южна Дания. == Съвременно състояние == === ''<u>Западногермански езици</u>'' === '''Английският''' език е [[Официален език]] на [[Белиз]], [[Канада]], [[Нигерия]], [[Фолкландски острови]], [[Света Елена (остров)]], [[Малта]], [[Нова Зеландия]], [[Ирландия]], [[Република Южна Африка]], [[Филипини]], [[Ямайка]], [[Доминиканска република]] , [[Гвиана]], [[Тринидад и Тобаго]], [[Американска Самоа]],[[Палау]], [[Сейнт Лусия]], [[Гренада]], [[Барбадос]], [[Сейнт Винсент и Гренадини]], [[Пуерто Рико]], [[Гуам]], [[Хонконг]], [[Сингапур]], [[Пакистан]], [[Индия]], [[Папуа Нова Гвинея]], [[Намибия]], [[Вануату]], [[Соломонови острови]] и бившите британски колонии в Азия, Африка и Океания. Освен това той е ''де факто'' езикът на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия]], [[Съединени американски щати]] и [[Австралия]], както и признат език в [[Никарагуа]] и [[Малайзия]]. '''Немският''' език е официален език на [[Австрия]], [[Белгия]], [[Германия]], [[Лихтенщайн]], [[Люксембург]] и [[Швейцария]] и има регионален статут в [[Италия]], [[Полша]], [[Намибия]] и [[Дания]]. Немският също продължава да се говори като малцинствен език от имигрантските общности в Северна Америка, Южна Америка, Централна Америка, Мексико и Австралия. Немски диалект (''пенсилвански немски'') все още се използва сред различни популации в американския щат Пенсилвания. '''Холандският''' е официален език на Аруба, Белгия, Кюрасао, Холандия, Сент Мартен и Суринам. Холандия също колонизира Индонезия, но холандският е премахнат като официален език след независимостта на Индонезия. Днес там той се използва само от по-възрастни или по-традиционно образовани хора. До 1984 г. холандският е официален език в Южна Африка, но е заменен от ''африкаанс -'' частично взаимно разбираем, дъщерен език на холандския. '''Африкаанс''' е един от 11-те официални езика в Южна Африка и е ''лингва франка'' на Намибия. Използва се и в други южноафрикански страни. '''Долно-немският''' е сбор от много разнообразни диалекти, говорени в североизточната част на Холандия и Северна Германия. '''Шотландски''' се говори в низините на Шотландия и части от Ълстър, където местният диалект е известен като ''ълстърски шотландски'' . '''Фризийски''' се говори сред половин милион души, които живеят по южните покрайнини на Северно море в Холандия и Германия. '''Люксембургският''' е мозелски франконски диалект, който се говори главно във Великото херцогство Люксембург, където се счита за официален език. Подобни разновидности на мозелския франконски се говорят в малки части на Белгия, Франция и Германия. '''Идишът''', който някога е бил роден език на около 11 – 13 милиона души, продължава да се използва от около 1,5 милиона говорещи в еврейските общности по света, главно в Северна Америка, Европа, Израел и други региони с еврейско население . '''Лимбургските''' разновидности се говорят в регионите Лимбург и Рейнланд, по холандско-белгийско-германската граница. === ''<u>Северногермански езици</u>'' === Освен че е официален език в Швеция, '''шведският''' също се говори като роден от шведско-говорящото малцинство във Финландия, което е голяма част от населението по крайбрежието на Западна и Южна Финландия. Шведският също е един от двата официални езика във Финландия, заедно с финския, и е единственият официален език в Аланд . Шведски също се говори от някои хора в Естония. '''Датският''' е официален език на Дания и в нейната отвъдморска територия на Фарьорските острови и е ''лингва франка'' и език на образованието в другата ѝ отвъдморска територия в Гренландия, където е един от официалните езици до 2009 г. Датски (местен признат малцинствен език) също се говори като роден от датското малцинство в германската провинция Шлезвиг-Холщайн . '''Норвежкият''' е официалният език на Норвегия. Норвежкият също е официален език в отвъдморските територии на Норвегия като Свалбард, Ян Майен, остров Буве, Земята на кралица Мод и остров Петър I. '''Исландският''' е официалният език на Исландия . '''Фарьорският''' е официалният език на Фарьорските острови и се говори и от някои хора в Дания. === <big>История</big> === Смята се, че всички германски езици произлизат от хипотетичен протогермански, обединен от подчиняване на звуковите промени на [[Закон на Грим|Закона на Грим]] и [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Verner%27s_law закона на Вернер] . Те вероятно са се случили през пред-римската желязна епоха на Северна Европа ок. 500 г. пр.н.е. Самият протогермански вероятно се е говорил и след 500 г. пр. н. е. – протонорвежкия от 2-ри век сл. н. е. все още е доста близък до реконструирания протогермански, но други общи иновации, разделящи германския от протоиндоевропейския, предполагат обща история на пред-протогермански говорещите през цялата скандинавска бронзова епоха . От момента на тяхното най-ранно удостоверяване, германските разновидности са разделени на три групи: ''западногермански, източногермански и северногермански'' . Точната им връзка е трудно да се определи от оскъдните доказателства от рунически надписи. Западната група вероятно се е формирала в късната Ясторф култура, а източната група може да произлиза от разновидността на [[Готланд]] от 1-ви век. Това оставя южна Швеция като първоначално местоположение на северната група. Най-ранният запазен германски текст е готическият превод на [[Нов завет|Новия завет]] от 4-ти век от [[Вулфила]] . Ранните свидетелства за западногермански са на ''старо франкски / старо холандски'' (надписът [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Bergakker_inscription Bergakker] от 5-ти век ), старогермански (разпръснати думи и изречения от 6-ти век и свързани текстове от 9-ти век) и староанглийски (най-старите текстове 650 г., свързани текстове от 10-ти век ). Северногерманският е засвидетелстван само в разпръснати рунически надписи, като протоскандинавски, докато не еволюира в староскандинавски до около 800 г. По-дълги рунически надписи са оцелели от 8-ми и 9-ти век ( камък [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Eggja_stone Eggja_stone] , камък [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Rök_runestone Rök runestone]), по-дълги текстове на латински са оцелели от 12-ти век ( Íslendingabók ), а някои скалдически поезии датират още от 9-ти век. Около 10-ти век разновидностите вече са достатъчно, за да затруднят взаимното разбиране. Езиковият контакт на викингските заселници от Danelaw с англосаксонците оставя следи в английския език и се предполага, че е улеснил колапса на староанглийската граматика. Това, съчетано с притока на романска старофренска лексика след Норманското нашествие, довежда до появата на средноанглийския през 12 век. Източногерманските езици са маргинализирани от края на периода на преселение. Бургундийците, готите и вандалите са били езиково асимилирани от съответните си съседи около 7 век, като само кримският готски се е задържал до 18 век. През ранното средновековие западногерманските езици са били разделени от островното развитие на средно английския, от една страна, и от изместването на съгласните във високо-германския на континента, от друга, което е довело до горнонемски и долносаксонски, със степенувани междинни централно-немски разновидности. До началото на новото време диапазонът се е разширил до степен на значителни разлики – вариращи от най-високия алемански на юг до северния долносаксонски на север. И въпреки че и двете крайности се считат за немски, те едва ли са взаимно разбираеми. Най-южните разновидности завършват второто звуково изместване, докато северните разновидности останават незасегнати от изместването на съгласните. Северногерманските езици, от друга страна, остават обединени доста след 1000 г. сл. н. е. и всъщност континенталните скандинавски езици все още до голяма степен запазват взаимната си разбираемост дори и днес. Основното разделение при тези езици е между езиците на континента и езиците на островите на запад, особено исландския, който е запазил граматиката на старо-норвежкия почти непроменена, докато езиците на континента са се развили значително. == Отличителни характеристики == Германските езици притежават редица определящи характеристики в сравнение с други индоевропейски езици. Някои от най-известните са следните: # Промените на звука, известни като ''закон на Грим'' и ''закон на Вернер'' , които изместват стойностите на всички индоевропейски стоп съгласни (например оригиналното * /td dʰ/ става германско * /θ td/ в повечето случаи; сравнете ''три'' с латински ''tres'' , ''две'' с латински ''duo'' , ''do'' със санскрит ''dhā-'' ). Признаването на тези два звукови закона е основополагащо събитие в разбирането на закономерния характер на езиковата звукова промяна и развитието на сравнителния метод, който формира основата на съвременната историческа лингвистика . # Развитието на силен удар върху първата сричка на думата, което предизвика значително фонологично намаляване на всички останали срички. Това е причината за редуцирането на повечето от основните английски, норвежки, датски и шведски думи в едносрични и общото впечатление за съвременния английски и немски като езици с много съгласни. Примери са протогермански * ''strangiþō'' → ''сила'' , * ''aimaitijō'' → ''мравка'' , * ''haubudą'' → ''глава'' , * ''hauzijaną'' → ''чувам'' , * ''harubistaz'' → немски ''Herbst''„есен, реколта“, * ''hagatusjō'' → немски ''Hexe'' „вещица, вещица“. # Промяна, известна като ''германски умлаут'' , която променя качествата на гласната, когато висок преден вокален сегмент ( /i/ , /iː/ или /j/ ) следва в следващата сричка. Обикновено задните гласни са предни, а предните гласни са повдигнати. В много езици модифицираните гласни се обозначават с диареза (напр. ''ä ö ü'' на немски, произнася се съответно /ɛ ø y/ ). Тази промяна довежда до широко разпространени промени в сродни думи – все още изключително забележими в съвременния немски език, но присъстващи само в остатъци от съвременния английски (напр. ''mouse/mice'' , ''goose/geese'' , ''broad/breadth'' , ''tell/told'' , ''old/elder , foul/filth'' , ''gold/gild'' ). # Голям брой качествени вариации на гласните. Английският има около 11 – 12 гласни в повечето диалекти (без да се броят дифтонгите), стандартният шведски има 17 чисти гласни (монофтонги), стандартният немски и холандски 14, а датският поне 11. Амщетенският диалект на баварския немски има 13 разграничения само сред дългите гласни . # ''Втора позиция на глагола'' (V2) в словореда, който е необичайно в другите езици. Точно една съществителна фраза или адвербиален елемент трябва да предхожда глагола; по-специално, ако наречие или предложна фраза предхожда глагола, тогава субектът трябва да следва непосредствено крайния глагол. В съвременния английски това оцелява само в т.нар. инверсии : примерите включват някои конструкции с ''here'' или ''there'' ( ''Here comes the sun; there are five continents'' ), глаголи на речта след цитат ( ''" Да", каза Джон'' ), изречения, започващи с определени съюзи ( ''Hardly had he said this when.../Едва ли беше казал това, когато...; Only much later did he realize.../Едва много по-късно той осъзна...'') и изречения, започващи с определени наречия за движение, за да се създаде усещане за драма ( ''Over goes the boat; out ran the cat; Pop Goes The Weasel'' ). Тази характерна особеност обаче е често срещана във всички други съвременни германски езици. Други важни характеристики са: # Намаляването на различните времеви и аспектни комбинации на индоевропейската словесна система само в две: сегашно време и минало време (наричано още претерит ). # Голям клас глаголи, които използват зъбна наставка ( /d/ или /t/ ) вместо редуване на гласни ( индоевропейски ablaut ), за да укажат минало време. Те се наричат ​​германски слаби глаголи ; останалите глаголи с гласна аблаут са германските силни глаголи . # Разграничение в определеността на съществителна фраза, която е маркирана с различни набори от окончания за прилагателни, така наречените силни и слаби прилагателни. Подобно развитие се случва в балто-славянските езици. Това разграничение е изгубено в съвременния английски, но присъства в староанглийския и остава във всички други германски езици в различна степен. # Някои думи с етимология, която е трудно да се свърже с други индоевропейски семейства, но с варианти, които се появяват в почти всички германски езици. Вижте хипотезата за германския субстрат . # Дискурсивни частици, които са клас кратки, неударени думи, които говорещите използват, за да изразят отношението си към изказването или слушателя. Тази категория думи изглежда рядко срещана извън германските езици. Английският език не използва масово дискурсивни частици; пример би била думата „just“ – „просто“, която говорещият може да използва, за да изрази изненада. Имайте предвид, че някои от горните характеристики не присъстват в протогерманския, но се развиват по-късно като ареални характеристики, които се разпространяват от език на език: * Германският умлаут засяга само северногерманските и западногерманските езици (които представляват всички съвременни германски езици), но не и вече изчезналите източногермански езици, нито прото-германският – общият прародител на всички германски езици. * Големият набор от качествени вариации на гласните е по-късно развитие, поради комбинация от германски умлаут и тенденцията в много германски езици двойки дълги/къси гласни с първоначално идентично качество да развият различни качества, като разликата в дължината понякога в крайна сметка се губи. Прото-германският има само пет различни гласни качества, въпреки че има повече действителни гласни фонеми, тъй като дължината и вероятно назалността са фонемни. В съвременния немски двойки дълги и къси гласни все още съществуват, но също са различни по качество. * Прото-германският вероятно е имал по-общ словоред SOVI. Въпреки това, тенденцията към ред V2 може вече да е присъствала в латентна форма и може да е свързана със закона на Вакернагел – индоевропейски закон, който диктува, че клитиките ( морфема, която има синтактични характеристики на дума, но зависи фонологично от друга дума или фраза, съкратените форми на спомагателните глаголи в I'm и we've са клитики) на изреченията трябва да бъдат поставени на второ място. Най-общо казано, германските езици се различават по това колко консервативен или колко прогресивен е всеки език по отношение на общата тенденция към аналитичност. Някои, като исландския и в по-малка степен немския, са запазили голяма част от сложната флективна морфология, наследена от протогерманския (и на свой ред от протоиндоевропейския ). Други, като английски, шведски и африканс, са се придвижили до голяма степен към аналитичния тип. == Езикови разработки == Подгрупите на германските езици се определят от общи иновации. Важно е да се разграничат иновациите от случаите на езиков консерватизъм. Тоест, ако два езика в едно семейство споделят характеристика, която не се наблюдава в трети език, това е доказателство за общ произход на двата езика ''само ако'' характеристиката е иновация в сравнение с протоезика на семейството . Следните нововъведения са общи за северозападните германски езици (всички освен готски ): * Понижаването на /u/ до /o/ в началните срички преди /a/ в следната сричка: * ''budą'' → ''bode'' , исландски ''boðs'' „съобщения“ („a-Umlaut“, традиционно наричан ''Brechung'' ) * „Лабиален умлаут“ в неударени средни срички (преобразуването на /a/ в /u/ и /ō/ в /ū/ преди /m/ или /u/ в следващата сричка) * Преобразуването на /ē ₁ / в /ā/ (срещу готически /ē/) в ударени срички. В неударените срички западногерманският също има тази промяна, но северногерманският е съкратил гласната до /e/, след което я е повишил до /i/. Това предполага, че това е промяна на площта. * Повишаването на крайното /ō/ до /u/ (готически го понижава до /a/). Той се отличава от носовия /ǭ/, който не е повдигнат. * Монофтонгизацията на /ai/ и /au/ в /ē/ и /ō/ в неначалните срички (липсват обаче доказателства за развитието на /au/ в средните срички). * Развитието на засилено демонстративно окончание на /s/ (отразено на английски „this“ в сравнение с „the“) * Въвеждане на отделна степен на аблаут в силните глаголи от клас VII , докато готическият използва редупликация (напр. готски ''haihait'' ; ON, OE ''hēt'' , претерит на глагола ''Gmc *haitan'' „да се нарича“) като част от цялостна реформа на Gmc клас VII от редупликация към нов аблаут модел, който вероятно е започнал в глаголи, започващи с гласна или /h/ (развитие, което продължава общата тенденция на де-редупликация в Gmc ); има форми (като OE dial. ''heht'' вместо ''hēt'' ), които запазват следи от редупликация дори в западен и северногермански Следните нововъведения също са общи за северозападните германски езици, но представляват ареални промени : * Протогермански /z/ > /r/ (напр. готски ''dius'' ; ON ''dȳr'' , OHG ''tior'' , OE ''dēor'' , „диво животно“); имайте предвид, че това не присъства в прото-скандинавския и трябва да бъде подредено след западногерманската загуба на крайния /z/ * Германски умлаут Следните иновации са общи за западногерманските езици : * Загуба на финално /z/. В едносричните думи старогерманският го запазва (като /r/), докато той изчезва в другите западногермански езици. * Промяна на [ð] (фрикативен алофон на /d/) до спиране на [d] във всички среди. * Промяна на /lþ/ в стоп /ld/ (с изключение на word-finally). * Западногерманска геминация на съгласни, с изключение на ''r'' , преди /j/. Това се случи само при думи с кратък корен поради закона на Сиверс . * Лабио-веларните съгласни стават обикновени веларни, когато не са начални. * Конкретен тип ''умлаут'' /eui/ > /iui/. * Промени в минало време във 2-ро лице единствено число: Замяна на основната гласна в мин.вр. ед. ч. с основната гласна в мин.вр.мн.ч. и замяна на окончанието ''-t'' с ''-ī'' . * Кратки форми ( ''*stān, stēn'' , ''*gān, gēn'' ) на глаголите за „стоя“ и „отивам“; но имайте предвид, че кримската готика също има ''gēn'' . * Развитието на герундий . Следните нововъведения са общи за английската подгрупа на западногерманските езици, която включва английски, фризийски и в няколко случая холандски и долнонемски, но не и високонемски: * Така нареченият английски закон за назален спирант, със загуба на /n/ преди беззвучни фрикативи: напр ''. *munþ'' , ''*gans'' > староанглийски ''mūþ, gōs'' > „уста, гъска“, но немски ''Mund, Gans'' . * Загубата на германското възвратно местоимение * ''se-'' . Нидерландският е възстановил възвратното местоимение ''zich'' от средновисоконемски ''sich'' . * Намаляването на трите германски глаголни форми за множествено число в една форма, завършваща на ''-þ'' . * Развитието на клас III слаби глаголи в остатъчен клас, състоящ се от четири глагола ( ''*sagjan'' „да кажа“, ''*hugjan'' „да мисля“, ''*habjan'' „да имам“, ''*libjan'' „да живея“; срв. многобройните Old High Немски глаголи на ''-ēn'' ). * Разделянето на края на слабия глагол от клас II ''*-ō-'' на ''*-ō-/-ōja-'' (срв. староанглийски ''-ian'' < ''-ōjan'' , но старогермански ''-ōn'' ). * Развитие на окончание за множествено число '''*-ōs''' в съществителните с а-основа (забележете, че готическият също има ''-ōs'' , но това е независимо развитие, причинено от окончателното премахване на ''*-ōz'' ; старо фризийският има ''-ar'' , което се смята за късно заемане от датски ). Вж. съвременно английско множествено число ''-(e)s'' , но немско множествено число ''-e'' . * Вероятно монофтонгизацията на германското ''*ai'' в ''ē/ā'' (това може да представлява независими промени в старосаксонския и англо-фризийския ). Следните нововъведения са общи за англо-фризийската подгрупа на английските езици : * Повишаване на назализирани ''a, ā'' в ''o, ō'' . * Англо-фризийски осветяване : Предна част на неназалното ''a, ā'' до ''æ,ǣ,'' когато не е последвано от ''n'' или ''m'' . * Метатеза на ''CrV'' в ''CVr'' , където ''C'' представлява всяка съгласна и ''V'' всяка гласна. * Монофтонгизация на ''ai'' в ''ā'' . == Общи езикови особености == === Фонетика === Всички най-стари германски езици споделят редица характеристики, за които се предполага, че са наследени от протогерманския. Фонологично, той включва важни звукови промени, известни като закон на Грим и закон на Вернер, които въвеждат голям брой фрикативи ; късният протоиндоевропейски е имал само един, /s/. Основното развитие на гласната е сливането (в повечето случаи) на дълго и кратко /a/ и /o/, което води до кратко /a/ и дълго /ō/. Това също се отразява на дифтонгите, като PIE /ai/ и /oi/ се сливат в /ai/, а PIE /au/ и /ou/ се сливат в /au/. PIE /ei/ се развива в дълго /ī/. PIE дълга /ē/ се развива в гласна, обозначена като /ē ₁ / (често се приема, че е фонетично [æː] ), докато нова, доста необичайна дълга гласна /ē ₂ / се развива при различни и не напълно установени обстоятелства. Прото-германският не е имал предни закръглени гласни, но всички германски езици с изключение на готския, впоследствие са ги развили чрез процеса на i-umlaut . Прото-германският е развил силно ударение върху първата сричка на корена, но остатъците от оригиналния свободен PIE акцент са видими поради закона на Вернер, който е чувствителен към този акцент. Това довежда до постоянна ерозия на гласните в неударените срички. В протогерманския това е напреднало само до точката, в която абсолютно крайните къси гласни (различни от /i/ и /u/) са били изгубени, а абсолютно крайните дълги гласни са били съкратени, но всички ранни литературни езици показват повече напреднало състояние на загуба на гласна. Това в крайна сметка води до загуба на почти всички гласни в някои езици (като съвременния английски) след основното ударение и последващото нарастване на много голям брой едносрични думи. ==== Таблица с резултатите ==== Следващата таблица показва основните резултати от протогерманските гласни и съгласни в различните по-стари езици. За гласни се показват само резултатите в ударените срички. Резултатите в неударените срички са доста различни, варират от език на език и зависят от редица други фактори (като например дали сричката е била средна или крайна, дали сричката е била отворена или затворена и (в някои случаи) дали предходната сричка е била лека или тежка ). Бележки: * ''C-'' означава пред гласна (дума-първоначално или понякога след съгласна). * ''-C-'' означава между гласни. * ''-C'' означава след гласна (дума-накрая или преди съгласна). Крайните резултати на думата обикновено се появяват ''след'' заличаването на крайните кратки гласни, което се появява малко след протогерманския и е отразено в историята на всички писмени езици с изключение на протонорвежкия . * Горните три са дадени в ред ''C-'' , ''-C-'' , ''-C'' . Ако едно е пропуснато, се прилага предишното. Например ''f, -[v]-'' означава, че ''[v]'' се появява след гласна, независимо какво следва. * Нещо като ''a(...u)'' означава " ''a,'' ако /u/ се среща в следващата сричка". * Нещо като ''a(n)'' означава " ''a'' ако /n/ следва веднага". * Нещо като ''(n)a'' означава " ''a,'' ако /n/ непосредствено предхожда". {| class="wikitable" |+Развитие на германски звуци !протогермански !(пред)готически !староскандинавски !староанглийски !старогермански |- !а | rowspan="2" |а |a, ɔ(...u) |æ, a(...a), a/o(n), æ̆ă(h,rC,lC) |а |- !a(...i) |e, ø(...u) |e, æ, ĭy̆(h,rC,lC) |e, a(hs,ht,Cw) |- !ãː | rowspan="2" |aː |aː |oː |aː |- !ãː(...i) |æː |eː |äː |- !æː | rowspan="2" |eː, ɛː(V) |aː |æː, æa(h) |aː |- !æː(...i) |æː |æː |äː |- !д | rowspan="2" |i, ɛ(h,hʷ,r) |ja, jø(...u), (w,r,l)e, (w,r,l)ø(...u) |e, ĕŏ(h,w,rC) |e, i(...u) |- !e(...i) |i, y(...w) |аз |аз |- !eː |eː, ɛː(V) |eː |eː |т.е |- !аз |i, ɛ(h,hʷ,r) |i, y(...w) |i, ĭŭ(h,w,rC) |аз |- !iː |iː |iː |iː, iu(h) |iː |- !oː | rowspan="2" |oː, ɔː(V) |oː |oː |uo |- !oː(...i) |øː |eː |üö |- !u | rowspan="2" |u, ɔ(h,hʷ,r) |u, o(...a) |u, o(...a) |u, o(...a) |- !u(...i) |г |г |ü |- !uː | rowspan="2" |uː, ɔː(V) |uː |uː |uː |- !uː(...i) |yː |yː |üː |- !ai | rowspan="2" |ai |ei, ey(...w), aː(h,r) |aː | rowspan="2" |ei, eː(r,h,w,#) |- !ai(...i) |ei, æː(h,r) |æː |- !au | rowspan="2" |au |au, oː(h) |æa |ou, oː(h,T) |- !au(...i) |ey, øː(h) |iy |öü, öː(h,T) |- !ЕС | rowspan="2" |iu |juː, joː(T) |ео | rowspan="2" |io, iu(...i/u) |- !eu(...i) |yː |iy |- !стр |стр |стр |стр |pf-, -ff-, -f |- !T |T |T |T |ts-, -ss-, -s |- !к |к |к |k, tʃ(i,e,æ)-, -k-, -(i)tʃ-, -tʃ(i)- |k-, -xx-, -x |- !kʷ |kʷ |кв, -к |kw-, -k-, -(i)tʃ-, -tʃ(i)- |kw-, -xx-, -x |- !b-, -[β]- |b-, -[β]-, -f |b-, -[v]- |b-, -[v]-, -f |b |- !d-, -[ð]- |d-, -[ð]-, -þ |d-, -[ð]- |д |T |- ![ɣ]-, -[ɣ]- |g-, -[ɣ]-, -[x] |g-, -[ɣ]- |g-, j(æ,e,i)-, -[ɣ]-, -j(æ,e,i)-, -(æ,e,i)j- |ж |- !f |f |е, -[v]- |f, -[v]-, -f |е, стр |- !þ |þ |þ, -[ð]- |þ, -[ð]-, -þ |д |- !х |ч |h, -∅- |h, -∅-, -h |ч |- !х |hʷ |xv, -∅- |hw, -∅-, -h |hw, -h- |- !с |с |s-, -[z]- |s-, -[z]-, -s |ṣ-, -[ẓ]-, -ṣ |- !z | -z-, -s |r | -r-, -∅ | -r-, -∅ |- !r |r |r |r |r |- !л |л |л |л |л |- !н |н |n-, -∅(s,p,t,k), -∅ |n, -∅(f,s,þ) |н |- !м |м |м |м |м |- !j |й |∅-, -j-, -∅ |й |й |- !w |w |∅-, v-(a,e,i), -v-, -∅ |w |w |} # ^ ^{'''''a b c'''''} Готската писмена система използва изписването ⟨ai⟩ за представяне на гласни, които произлизат основно от четири различни източника:Правописът ⟨au⟩ се използва по подобен начин за представяне на гласни, произлизащи основно от следните четири източника: Общоприето е, че резултатът от случай 2 се произнася [ɛː/ɔː] на готски, различно от гласните, изписани ⟨e⟩ и ⟨o⟩, които се произнасят като [eː/oː] . По същия начин, общоприето е, че резултатите от случаи 3 и 4 се произнасят [ɛ] и [ɔ] на готски език. Въпреки това има известен спор дали резултатите от случай 1 все още са били произнасяни като дифтонги [ai/au] , както в протогермански, или са се слели със случай 2 като монофтонги [ɛː/ɔː] . Има някои исторически доказателства (особено от латински варианти на изписване на ''Gaut-'' срещу ''Gōt-'', използвано за представяне на името на готите), че протогерманските дифтонги са се променили в монофтонги малко преди (т.е. в рамките на един век след) времето на Вулфила , който проектира готската азбука и написва готската Библия 360 г. сл. Хр. Това е в съответствие с факта, че Вулфила е използвал едни и същи символи ⟨ai/au⟩ за представяне на всички резултати, въпреки факта, че изписването ⟨aj/aw⟩ е било налично за недвусмислено представяне на дифтонги (и всъщност се редуват с ⟨ai/ au⟩ в редица номинални и вербални парадигми). Използването на изписването ⟨ai⟩ за представяне на монофтонг [ɛ(ː)] очевидно е имитация на гръцки от 4-ти век, където ⟨ai⟩ също означава [ɛː], а ⟨au⟩ очевидно е създадено по аналогия. В съответствие с много източници, като Bennett (1980) , фонологията, описана тук, е тази на "предготския" (т.е. фонологията на готския точно преди монофтонгизацията на /ai/ и /au/). # ^ ^{'''''a b c d e f g'''''} В староскандинавския език незакръглените гласни стават закръглени, когато /u/ или /w/ следват в следващата сричка, в процес, известен като u-umlaut . Някои гласни са засегнати по подобен начин, но само от следващ /w/; този процес понякога се нарича ''w-umlaut'' . Тези процеси действат след i-umlaut . ''U-умлаут'' (чрез следващо /u/ или /w/) кара /a/, /ja/ (счупено /e/), /aː/ и /e/ да закръглят до /ɔ/ (написано ''o̧'' ), / jɔ/ (написано ''jo̧'' ), /ɔː/ (написано ''ó̧''и по-късно незакръглено отново до /aː/) и /ø/, съответно. Гласните /i/ и /ai/ са закръглени съответно до /y/ и /ey/ само преди /w/. Кратко /a/ става /ø/ чрез комбинация от i-умлаут и w-умлаут. # ^ ^{'''''a b c d e'''''} Процес, известен като a-мутация или ''a-umlaut'' , довежда до понижаване на краткото /u/ до /o/ пред невисока гласна (обикновено /a/) в следващата сричка. Всички езици с изключение на готския са засегнати, въпреки че има различни изключения във всички езици. # ^ ^{'''''a b c d e'''''} Дифтонгалните резултати се дължат на староанглийското начупване . По принцип предните гласни се разделят на дифтонги преди някои подгрупи от ''h'' , ''w'' , ''rC'' и ''lC'' , където ''C'' е съгласна. Дифтонгът /æa/ се пише ''ea'' ; /eo/ се пише ''eo'' ; /iu/ се пише ''io'' ; и /iy/ се пише ''т.е.'' Всички дифтонги умлаут към /iy / ''т.е.'' Всички дифтонги се срещат както дълги, така и кратки. Имайте предвид, че има значителен спор относно действителното произношение на ''io'' и (особено) ''ie''. Тяхното тълкуване като /iu/ и /iy/, съответно, следва Lass (1994), ''Old English: A history linguistic companion'' . # ^ ^{'''''a b c d e f g h i j'''''} Всички езици с изключение на готския са засегнати от i-umlaut . Това е най-значимият от различните процеси на умлаут , работещи в германските езици, и причината задните гласни да станат предни, а предните гласни да бъдат повдигнати, когато /i/, /iː/ или /j/ следват в следващата сричка. Терминът ''i-umlaut'' всъщност се отнася до два отделни процеса, които са били задействани в една и съща среда. По-ранният процес повишава /e/ и /eu/ съответно до /i/ и /iu/ и може да е действал все още в протогермански (като ефектите му в готския език са затъмнени поради по-късни промени). По-късният процес засяга всички задни гласни и някои предни гласни и действа независимо на различните езици, появявайки се в различно време с различни резултати. Старият английски е най-ранният и най-засегнатият език, като почти всички гласни са засегнати.. Старият високонемски е последният засегнат език; единственото писмено доказателство за процеса е с кратко /a/, което се умлаутира на /e/. Въпреки това, по-късни доказателства сочат, че други задни гласни също са били засегнати, може би все още субфонемично в старогермански времена. Те са обозначени с aдиареза или символ "умлаут" (две точки), поставен върху засегнатите гласни. # '''^''' Протогерманското /e/ обикновено става староскандинавско /ja/ чрез процес, известен като разделяне на гласни . # '''^''' Преди протогерманско /x/, /xʷ/ или /r/, но не и преди протогерманско /z/ (което се е сляло с /r/ само много по-късно в северногермански). Вж. Староскандинавски ''árr'' (маск.) „пратеник“ < PG *airuz, ''ár'' (жен.) „весло“ < PG *airō, срещу ''eir'' (жен .) „чест“ < PG *aizō, eir ''('' неут.) „бронз " < PG *aizan. (И четирите стават ''ār'' в староанглийски; в готически те стават съответно ''airus'' , (непотвърдено), ''*aiza'' , ''*aiz'' .) Вж. # '''^''' Преди /r/, /h/ (включително когато произлиза от протогерманско /xʷ/) или /w/, или дума-накрая. # ^ ^{'''''a b'''''} Преди /h/ (включително когато произлиза от протогерманско /xʷ/) или преди която и да е зъбна съгласна , т.е. /s/,/z/,/þ/,/t/,/d/,/r/, /l/,/n/. # '''^''' Преди всяка зъбна съгласна , т.е. /s/,/z/,/þ/,/t/,/d/,/r/,/l/,/n/. # ^ ^{'''''a b'''''} Резултатът от изместването на съгласните във високо-германския език е довел до различен вид ''s'' от оригиналните протогермански ''s'' . Първото е написано ⟨z⟩, а второто ⟨s⟩. Смята се, че първият е дентален /s/, донякъде като в английския, докато вторият е „ апико-алвеоларен “ звук, както в съвременния европейски испански, звучащ някъде между английските /s/ и /ʃ/. Joos (1952) ) Съвременният стандартен немски език има /ʃ/ за този звук в някои контексти, напр. първоначално пред съгласна ( ''schlimm'' срв. английски ''slim'' ; ''Stand'' /ʃtant/, срв. английски ''stand''), и след /r/ ( ''Arsch'' , срв. английски ''ass'' или ''ass'' ). Редица съвременни южногермански диалекти имат /ʃ/ за този звук пред всички съгласни, независимо дали са първоначално дума или не. # ^ ^{'''''a b c'''''} Староанглийският палатализира /k,g,ɣ/ в /tʃ,dʒ,j/ близо до предна гласна. Звуковете /k/ и /ɣ/ са палатализирани първоначално пред всяка предна гласна. На други места /ɣ/ палатализирано преди /j/ или ''преди или след'' която и да е предна гласна, където /k/ и /g/ (което се среща само в комбинациите /gg/, /ng/) палатализирано преди /j/, или преди или след /i,iː/. # ^ ^{'''''a b c'''''} Звуковите фрикативи първоначално са били алофони на звучни стопове, когато се появяват след гласна или след определени съгласни (и за /g/, също първоначално — твърдият [g] се среща само в комбинациите /gg/, /ng/). В староскандинавския и староанглийския беззвучните фрикативи стават гласни между гласни (и накрая след гласна в староскандинавския); в резултат на това звучните фрикативи са повторно анализирани като алофони на беззвучни фрикативи. В старогерманския език всички звучни фрикативи се втвърдяват в стопове. # '''^''' В ранните периоди на различните езици звукът, изписан /r/ може да е бил силно веляризиран , както в съвременния американски английски (Lass 1994); това е едно възможно обяснение за различните процеси, задействани от ''h'' (вероятно [x] ) и ''r'' . # ^ ^{'''''a b'''''} Староанглийският и старо-норвежкият губят /n/ пред определени съгласни, като предходната гласна е удължена (в староскандинавския, следващата съгласна също е удължена). # '''^''' /n/ се губи накрая и пред /s,p,t,k/, но не и преди други съгласни. # ^ ^{'''''a b'''''} Протогерманските /j/ и /w/ често се губят между гласните във всички езици, често с /j/ или /w/, които по-късно се появяват отново, за да нарушат паузата, и не винаги съответстват на присъстващия преди това звук. След съгласна готският последователно запазва /j/ и /w/, но повечето езици изтриват /j/ (след задействане на i-umlaut ), а /w/ понякога изчезва. Загубата на /j/ след съгласна е възникнала в различните езици по различно време и в различна степен. Например /j/ присъства в повечето случаи в писмения старосаксонски и в староскандинавския, когато кратка гласна предхожда и следва задна гласна; но в староанглийския и старогерманския /j/ остава само след /r/, предшествано от кратка гласна. === Морфология === Най-старите германски езици имат типичната сложна флективна морфология на старите индоевропейски езици , с четири или пет падежа на съществителните; глаголи, маркирани за лице, число, време и наклонение; множествено число за съществителни и глаголи; малко или никакво членуване; и доста свободен словоред. Старите германски езици са известни с това, че имат само две времена (настоящо и минало), с три PIE аспекта на минало време (имперфект, аорист и перфект/статив), слети в едно и не се развиват нови времена (бъдеще, плуперфект и т.н.) . Има три наклонения: индикативно, подчинително (разработено от PIE optative mood) и повелително. Готските глаголи имали редица архаични характеристики, наследени от PIE, които са загубени в другите германски езици с малко следи, включително двойни окончания, склонен страдателен залог (получен от PIE медиопасивния залог ) и клас глаголи с редупликация в миналото време (получено от перфекта PIE). Сложната система за време на съвременния английски (напр ''. In three months, the house will still be being built /След три месеца къщата все още ще се строи'' или ''If you had not acted so stupidly, we would never have been caught/Ако не беше действал толкова глупаво, никога нямаше да бъдем хванати'' ) се дължи почти изцяло на последващи развития (макар и паралелни в много от другите германски езици). Сред основните нововъведения в протогерманския език са претеритните сегашни глаголи , специален набор от глаголи, чието сегашно време изглежда като миналото време на други глаголи и което е произходът на повечето модални глаголи в английския език; окончание в минало време; (в така наречените „слаби глаголи“, отбелязани с ''-ed'' на английски), който се появява различно като /d/ или /t/, често се приема, че произлиза от глагола „да правя“; и два отделни набора от окончания на прилагателни, първоначално съответстващи на разграничение между неопределена семантика („човек“, с комбинация от PIE окончания на прилагателно и местоимение) и определена семантика („човекът“, с окончания, получени от PIE съществителни с ''n'' -основа ). Имайте предвид, че повечето съвременни германски езици са загубили по-голямата част от наследената флективна морфология в резултат на постоянното изтриване на неударени окончания, предизвикано от силното начално ударение. (За разлика например от балто-славянските езици , които до голяма степен са запазили индоевропейския акцент и следователно са запазили голяма част от наследената морфология.) Исландският и в по-малка степен съвременният немски най-добре запазват прото-германската флективна система, с четири падежа на съществителни, три рода и добре отбелязани глаголи. Английският и африкаанс са в другата крайност, като почти няма останала флективна морфология. Следващото показва типично съществително ''от'' мъжки род, протогерманско ''*fiskaz'' („риба“) и неговото развитие в различните стари литературни езици: {| class="wikitable" |+Склонение на съществително ''с основна основа *fiskaz'' "риба" в различни езици ! colspan="2" | !прагермански !готски !староскандинавски !старогермански !средновисоконемски !Модерен немски !староанглийски !старосаксонски !старофризийски |- ! rowspan="6" |единствено число !Именителен падеж |*fisk-az |fisk-s | rowspan="2" |fisk-r | rowspan="3" |виск | rowspan="3" |вищ | rowspan="3" |Фиш | rowspan="3" |фиск | rowspan="3" |фиск | rowspan="3" |фиск |- !Звателен |*риба |фиск |- !Винителен падеж |*fisk-ą |фиск |фиск |- !Родителен падеж |*fisk-as, -is |fisk-е |fisk-s |виск-ес |вищ-ес |Fisch-es |fisc-es < fisc-æs |fisc-as, -es |фиск-е, -ес |- !дателен падеж |*fisk-ai |fisk-a |fisk-i |виск-а |вищ-е |Fisch-(e) |fisc-e < fisc-æ |фиск-а, -е |фиск-а, -и, -е |- !Инструментал |*fisk-ō |fisk-a |— |виск-у |— |— |fisc-e < fisc-i |fisc-u |— |- ! rowspan="5" |множествено число !Именителен падеж, звателен падеж |*fisk-ôs, -ôz |fisk-ōs |фиск-ар |виск-а | rowspan="3" |вищ-е | rowspan="3" |Фиш-е | rowspan="2" |fisc-as | rowspan="2" |fisc-ōs, -ās | rowspan="2" |фиск-ар, -а |- !Винителен падеж |*fisk-anz |fisk-ans |fisk-a |visk-ā |- !Родителен падеж |*fisk-ǫ̂ |fisk-ē |fisk-a |виск-ō |fisc-a |fisc-ō, -ā |fisk-a |- !дателен падеж |*fisk-amaz |fisk-am |фиск-ъм, -ом |виск-ум |visch-en |Fisch-en |fisc-um |fisc-un, -on |fisk-um, -on, -em |- !Инструментал |*фиск-амиз |— |— |— |— |— |— |— |— |} ==== Силни срещу слаби съществителни и прилагателни ==== Първоначално прилагателните в протоиндоевропейския език следват същите склонителни класове като съществителните. Най-често срещаният клас (класът ''o/ā'' ) използва комбинация от окончания на основата o за мъжки и среден род и окончание на ''основата ā'' за женски род, но други общи класове (напр . клас ''i'' и клас ''u'' ) използват окончания от едно склонение на основата на гласната за всички родове и съществуват различни други класове, които се основават на други склонения. Съвсем различен набор от "местоимни" окончания е използван за местоимения, детерминанти и думи със сродна семантика (напр. "всички", "само"). Важно нововъведение в протогерманския е разработването на два отделни набора от окончания на прилагателни, първоначално съответстващи на разграничение между неопределена семантика („човек“) и определена семантика („човекът“). Окончанията на неопределителните прилагателни са получени от комбинация от местоименни окончания с едно от обичайните склонения на прилагателното с основа на гласна – обикновено клас ''o/ā'' (често наричан клас ''a/ō'' в специфичния контекст на германските езици), но понякога ''i'' или ''u'' класове. Определените прилагателни обаче имат окончания на основата на ''n''-основни съществителни. Първоначално и двата типа прилагателни можели да се използват сами, но още от протогерманските времена се развива модел, при който определителните прилагателни трябва да бъдат придружени от определител с определена семантика (напр. определителен член , демонстративно местоимение , притежателно местоимение или други подобни ), докато неопределените прилагателни са били използвани при други обстоятелства (или придружени от дума с неопределена семантика, като „а“, „един“, или „някои“, или непридружени). През 19-ти век двата вида прилагателни – неопределени и определителни – се наричат ​​съответно „силен“ и „слаб“, имена, които все още се използват често. Тези имена се основават на появата на двата комплекта окончания в съвременния немски език. На немски език отличителните падежни окончания, присъстващи преди при съществителните, до голяма степен са изчезнали, в резултат на което тежестта за разграничаване на един падеж от друг се носи почти изцяло от определители и прилагателни. Освен това, поради редовна промяна на звука, различните определителни ( ''n'' -основа) окончания на прилагателни се сливат до точката, където само две окончания ( ''-e'' и ''-en'') остават в съвременния немски език, за да изразят шестнадесетте възможни флективни категории на езика (мъжки/женски/среден род/множествено число, кръстосано с именителен/винителен/дателен/родителен падеж – съвременният немски слива всички родове в множествено число). Окончанията на неопределените ( ''a/ō'' -stem) прилагателни са по-малко засегнати от промяната на звука, като остананали шест окончания ( ''-, -e, -es, -er, -em, -en''), умело разпределени по начин, който е в състояние да изрази различните флективни категории без твърде много двусмислие. В резултат на това определителните окончания се смятат за твърде „слаби“, за да носят флективно значение и се нуждаят от „подсилване“ чрез наличието на придружаващ детерминант, докато неопределените окончания се разглеждат като достатъчно „силни“, за да посочат флективните категории дори когато стоят сами. (Тази гледна точка се засилва от факта, че съвременният немски до голяма степен използва прилагателни със слаб край, когато придружава неопределен член, и следователно разграничението неопределено/определено вече не е ясно приложимо.) По аналогия термините „силен“ и „слаб“ са разширени към съответните класове съществителни,-основни съществителни, наречени "слаби". Въпреки това, в протогерманския и в готския - най-консервативният германски език – термините „силен“ и „слаб“ не са ясно подходящи. От една страна, има голям брой склонения на съществителни. Склоненията на ''a'' -основа, ''ō'' -основа и ''n'' -основа са най-честите и представляват цели, в които другите склонения в крайна сметка се абсорбират, но този процес се случва само постепенно. Първоначално склонението на ''n'' -основа не е било едно склонение, а набор от отделни склонения (напр. ''-an'' , ''-ōn'' , ''-īn'') със сродни окончания и тези окончания по никакъв начин не са били "по-слаби" от окончанията на други склонения. (Например, сред осемте възможни флективни категории на съществително — единствено/множествено число, кръстосано с именителен/винителен/дателен/родителен падеж — съществителните ''от'' мъжки род в готската основа включват седем окончания, а съществителните от женски ''род ōn'' -основа включват шест окончания, което означава, че има много малка двусмисленост на "слабост" в тези окончания и всъщност много по-малко, отколкото в немските "силни" окончания.) Въпреки че е възможно да се групират различните склонения на съществителните имена в три основни категории - гласна основа, ''n''-stem и other-consonant-stem (известен още като "малки склонения") — съществителните с гласна основа не показват никакво единство в техните окончания, което да поддържа групирането им заедно едно с друго, но отделно от окончанията на ''n'' -основа. Едва в по-късните езици бинарното разграничение между „силни“ и „слаби“ съществителни става по-актуално. В староанглийския , съществителните с ''n -основа образуват единичен, ясен клас, но съществителните с a'' -основа от мъжки род и съществителните с ''ō'' -основа от женски род имат малко общо помежду си и нито едно от тях няма много сходство с малкия клас съществителни с ''u'' -основа . По същия начин, в староскандинавския , съществителните с ''a'' -основа от мъжки род и съществителните с ''ō'' -основа от женски род нямат много общо помежду си, а продълженията на съществителните ''с'' основа от мъжки род и ''ōn/īn'' -основа от женски род също са доста различни. Само в средно-холандския съвременен немски език различните съществителни с гласна основа са се слели до степен, че ясно се прилага двоичното разграничение силно/слабо. В резултат на това по-новите граматически описания на германските езици често избягват термините „силен“ и „слаб“, освен във връзка със самия немски, предпочитайки вместо това да използват термините „неопределен“ и „определен“ за прилагателни и да разграничават съществителните според техния действителен стволов клас. В английския и двата набора от окончания на прилагателни са изгубени изцяло в късния средноанглийски период. == Класификация == Разделенията между подсемействата на германските езици рядко са точно определени; повечето образуват непрекъснати клони, като съседните разновидности са взаимно разбираеми, а по-отдалечените - не. Всички живи германски езици принадлежат или към западногерманския , или към северногерманския клон. Западногерманската група е далеч по-голямата, като допълнително се подразделя на англо-фризийска от една страна и континентално- западногерманска от друга. Англо-фризийският включва по-специално английски и всичките му варианти , докато континенталният западногермански включва немски ( стандартен регистър и диалекти ), както и холандски ( стандартен регистър и диалекти ). Източногерманският включва най-вече изчезналите готски и кримски готски езици. Съвременната класификация изглежда така : * западногермански ** Високонемски езици (включително стандартен немски и неговите диалекти ) *** горнонемски **** алемански немски **** Австро-баварски немски ***** език мочено ***** кимврийски език ***** Хутеритски немски *** Wymysorys *** Хунсрик *** идиш *** Висок франконски (преходен диалект между горен и централен немски) *** средногермански **** Източна Централна Германия **** Западна Централна Германия ***** люксембургски ***** Пенсилвански немски ** долнонемски *** западнодолногермански *** Източнодолногермански *** Plautdietsch (менонитски долнонемски) ** Долен франконски *** Холандски и неговите диалекти *** африкаанс (отделен стандартен език ) *** Лимбургски ( официален малцинствен език ) ** англо-фризийски *** английски (или английски) **** Английски и неговите диалекти **** Шотландски в Шотландия и Ълстър *** фризийски **** западнофризийски **** източнофризийски ***** Сатерландски фризийски (последният останал диалект на източен фризийски) **** севернофризийски * северногермански ** западноскандинавски *** Норвежки (с произход от западния клон, но силно повлиян от източния клон) *** исландски *** фарьорски *** Елфдалиан ** Източно-скандинавски *** датски *** шведски **** Далекарлийски диалекти ** Гутниш * източногермански ** готически † *** Кримска готика † (връзката с по-ранна готика неясна) ** бургундски † ** Вандалик † == Писане == Най-ранните доказателства за германски езици идват от имена, записани през 1-ви век от Тацит (особено от неговия труд ''Germania'' ), но най-ранното германско писмо се среща в един единствен случай през 2-ри век пр. н. е. върху шлема Negau . От приблизително 2-ри век сл. н. е. някои говорещи ранни германски разновидности са разработили Стария Футарк , ранна форма на руническата азбука . Ранните рунически надписи също са до голяма степен ограничени до лични имена и трудни за тълкуване. Готският език е написан с готска азбука, разработена от епископ Вулфила за неговия превод на Библията през 4 век. По-късно християнски свещеници и монаси, които говорят и четат латински в допълнение към родните си германски разновидности, започват да пишат германските езици с леко модифицирани латински букви. Въпреки това през цялата епоха на викингите, руническите азбуки остават широко използвани в Скандинавия. Съвременните германски езици използват предимно азбука, произлизаща от латинската азбука . В печата немският се е изписвал предимно с шрифтове с черни букви (напр. fraktur или schwabacher ) до 1940 г., докато ''Kurrent'' и, от началото на 20 век, ''Sütterlin'' са били използвани преди това за немски ръкопис. На идиш се използва адаптирана еврейска азбука . == Сравнение на речника == Таблицата сравнява сродни думи в няколко различни германски езика. В някои случаи значенията може да не са идентични на всеки език. {| class="wikitable" ! colspan="5" |западногермански ! colspan="4" |северногермански ! rowspan="2" |източногермански _ ! rowspan="3" |Реконструиран протогермански |- ! colspan="2" |англо-фризийски ! colspan="3" |Континентален ! colspan="2" |запад ! colspan="2" |изток |- !Английски !западнофризийски !холандски !долнонемски !Немски !исландски !норвежки (нюнорск) !шведски !датски !готически † |- |ябълка |апел |appel |Апел |Апфел |epli |eple |ябълка |æble |апел |*ap(u)laz |- |мога |кин |kunnen |känen |können |куна |куне, куна |куна |kunne |Кунан |*канна |- |дъщеря |дохтер |дохтер |Дохтър |Тохтер |dóttir |дотър |дотър |датър |даухтар |*đuχtēr |- |мъртъв |деа |dood |дод |тот |даудур |дауд |död |død |dauþs |*đaуджаз |- |Дълбок |джип |потапям |дълбоко |тиф |djúpur |djup |djup |dyb |спадове |*джеупаз |- |земя |ierde |аарде |Ird |Ерде |jörð |йорд |йорд |йорд |airþa |*erþō |- |яйце |аей, аай |ei |Ei |Ei |яйце |яйце |ägg |напр |*добавете |*аджаз |- |риба |фиск |вис |Фиш |Фиш |fiskur |фиск |фиск |фиск |фиски |*фисказ |- |отивам |Джийн |гаан |Ган |gehen |ганга |отивам |го (нга) |го (ганге) |гаган |*ȝanȝanan |- |добре |отиде |отиде |гауд |червата |гóð(ур) |Бог |Бог |Бог |gōþ(е) |*ȝōđaз |- |чувам |чувам |хорен |хюрен |hören |хейра |høyra, høyre |höra |høre |хаусджан |*χauzjanan, <nowiki>*</nowiki>χausjanan |- |аз |и К |и К |ick |ич |напр |напр |зъбец |ег |и К |*ека |- |на живо |libje |левен |Люен |лебен |lifa |лева |лева |ниво |либан |*liƀēnan |- |нощ |нощ |нощ |Нощ |Нощ |nótt |natt |natt |нац |nahts |*naχtz |- |един |ien |één |ein, en |Eins |einn |ein |en |en |áins |*айназ |- |хребет |rêch |килим |Rügg(en) |Рюкен |хригур |риг |риг |риг |– |*χruȝjaz |- |седни |ситте |zitten |седя |ситцен |sitja |сидя, сидя |ситта |Сиде |ситан |*setjanan |- |търси |sykje |zoeken |säuken |сучен |sækja |søkja |söka |søge |сокджан |*sōkjanan |- |че |дат |дат |дат |das |það |дет |дет |дет |þata |*че |- |благодаря (съществително) |резервоар |влажно |Мрачно |Мрачно |þökk |такк |халс |так |þagks |*þankaz |- |вярно |trou |trouw |tru |treu |tryggur |trygg |trygg |опитвам |triggws |*trewwaz |- |две |два |туи |twei |zwei, zwo |tveir, tvær, tvö |до |två, tu |да се |twái, twós, twa |*две(ф) |- |нас |нас |включвания |uns |uns |oss |oss |oss |операционна система |uns |*не- |- |начин |уей |weg |Weg |Weg |vegur |зеленчуци |väg |вей |перуки |weȝaz |- |бяло |остроумие |остроумие |остроумие |weiß |hvítur |kvit |вит |hvid |''ƕeits'' |*χwītaz |- |дума |вурд |дума |Вурд |мъст |orð |ред |ред |ред |waurd |*wurđan |- |година |jier |яар |Джор |Jahr |ár |år |år |år |jēr |*jēran |} == Бележки под линия == # '''^''' Оценките на носителите на германските езици варират от 450 милиона през 500 милиона и до повече от 520 милиона. Голяма част от несигурността се дължи на бързото разпространение на английския език и противоречивите оценки на носителите на езика. Тук се използва най-вероятната оценка (понастоящем 515 милиона), както е определено от ''раздела за статистика'' по-долу. # '''^''' Има различни противоречиви оценки за L1/носители на английски, от 360 милиона до 430 милиона и повече. Английският е настоящ ''lingua franca'' , който се разпространява бързо, като често замества други езици по целия свят, което затруднява предоставянето на едно окончателно число. Това е рядък случай на език с много повече вторични говорители, отколкото местни. # '''^''' Това явление не е ограничено до немския език, а представлява общо езиково развитие , засягащо всички съвременни основни езици със сложен набор от диалекти. Тъй като местните диалекти все повече престават да се използват, те обикновено се заменят със стандартизирана версия на езика. # '''^''' Използва най-ниската оценка за английски (360 милиона). # '''^''' Оценките за английски, немски и холандски са по-малко точни от тези за останалите германски езици. Тези три езика са най-широко разпространените; останалите са концентрирани до голяма степен на определени места (с изключение на идиш и африкаанс), така че точните оценки са по-лесни за получаване. # '''^''' Оценката включва повечето високо-германски диалекти, класифицирани в немския езиков спектър, като оставя някои извън, като езика идиш . Долно-немският се разглежда отделно. # '''^''' Всички други германски езици, включително гутниш , далекарлийски диалекти (сред тях елфдалски ) и всякакви други второстепенни езици. # '''^''' Оценките на носителите на германските езици варират от 450 милиона през 500 милиона и до повече от 520 милиона. Голяма част от несигурността се дължи на бързото разпространение на английския език и противоречивите оценки на носителите на езика. Тук се използва най-вероятната оценка, определена от ''раздел Статистика'' . == Източници == # ^ ^{'''''a b c'''''} König & van der Auwera (1994) . # '''↑''' SIL Ethnologue (2006). 95 милиона говорещи стандартен немски език ; 105 милиона, включително среднонемски и горнонемски диалекти ; 120 милиона, включително долнонемски и идиш . # ^ ^{'''''a b'''''} Taaltelling Nedersaksisch , H. Bloemhoff. (2005). стр.88. # ^ ^{'''''a b'''''} STATUS UND GEBRAUCH DES NIEDERDEUTSCHEN 2016 Архивиран на 2021-01-16 в Wayback Machine , A. Adler, C. Ehlers, R. Goltz, A. Kleene, A. Plewnia (2016) # '''↑''' Saxon, Low ''Ethnologue'' . # '''↑''' Другите езици на Европа: демографски, социолингвистични и образователни перспективи от Guus Extra, Durk Gorter; Multilingual Matters, 2001 – 454; страница 10. # '''↑''' Holmberg, Anders and Christer Platzack (2005). „Скандинавските езици“. В ''Наръчника за сравнителен синтаксис,'' ред. Guglielmo Cinque и Richard S. Kayne. Оксфорд и Ню Йорк: Oxford University Press. Откъс от университета Дърам Архивиран на 3 декември 2007 г. в Wayback Machine . # '''^''' Крайбрежието на Мискито е било част от Британската империя # '''^''' Холандски говорещите могат да разберат африканс с известна трудност, но говорещите африкаанс им е по-трудно да разберат холандски поради опростената граматика на африканс в сравнение с тази на холандския, <nowiki>http://www.let.rug.nl/~gooskens/</nowiki> pdf/publ_litlingcomp_2006b.pdf # '''↑''' Nationalencyklopedin „Världens 100 största språk 2007“ 100-те най-големи езика в света през 2007 г. # '''↑''' Джейкъбс (2005) . # '''^''' Вижте люксембургски език . # '''↑''' Ringe (2006) , стр. 67. # '''^''' Тези редувания вече не могат лесно да се разграничат от редувания на гласни поради по-ранни промени (напр . индоевропейски аблаут , като в ''write/wrote/written'' , ''sing/sang/sung'' , ''hold/held'' ) или по-късни промени (напр. съкращаване на гласни в средноанглийския , като ''широк/широчина'' , ''водещ/воден'' ). # '''^''' Wang et al. (2012) , стр. 657. # '''↑''' Basbøll & Jacobsen (2003) . # '''^''' Според Доналд Ринге , вж. Ringe (2006 :295) # '''↑''' Campbell (1983) , p. 139. # '''^''' Но вижте Cercignani (1972) # '''^''' Вижте също Cercignani (1979) # '''↑''' Bethge (1900) , p. 361. # '''↑''' Шумахер (2005) , стр. 603f. # '''↑''' Campbell (1983) , p. 169. # '''↑''' Ringe (2009) . # '''↑''' Bennett (1980) . # '''↑''' Райт (1919) . # '''↑''' Гордън (1927) . # '''↑''' Кембъл (1959) . # '''↑''' Диамант (1970) . # '''↑''' Lass & Anderson (1975) . # ^ ^{'''''a b'''''} Lass (1994) . # '''↑''' Mitchell & Robinson (1992) . # '''↑''' Робинсън (1992) . # '''↑''' Wright & Wright (1925) . # '''↑''' Райт (1906) . # '''↑''' Waterman (1976) . # '''↑''' Ringe (2006) . # '''↑''' Helfenstein (1870) . # '''^''' В речта родителният падеж обикновено се заменя с ''vom'' + дателен падеж или само с дателен падеж след предлозите. # '''^''' Използването на ''-e'' в дателния падеж става все по-необичайно и се среща само в няколко фиксирани фрази (напр. ''zu Hause'' „у дома“) и в някои архаизиращи литературни стилове. # '''^''' Със съмнителна етимология. Вероятно стар локатив. # '''↑''' Тод (1992) . # '''↑''' Cercignani, Fausto , ''The Elaboration of the Gothic Alphabet and Orthography'' , в „Indogermanische Forschungen“, 93, 1988, стр. 168–185. # '''^''' Формите следват Orel 2003. þ представлява IPA [θ], χ IPA [x], ȝ IPA [γ], đ IPA [ð] и ƀ IPA [β]. # '''^''' Долнонемските форми са мекленбургски и следват речника на # '''^''' Засвидетелствано в тази форма в кримска готика. Виж Winfred Lehmann, ''A Gothic Etymological Dictionary'' (Brill: Leiden, 1986), p. 40. # '''^''' Английската дума е заемка от староскандинавския. # '''^''' Засвидетелствано в кримска готика в именителен падеж в множествено число като ''ада'' . Виж Winfred Lehmann, ''A Gothic Etymological Dictionary'' (Brill: Leiden, 1986), p. 2. # '''^''' Диалектно tvo, två, tvei (m), tvæ (f), tvau (n). == Външни препратки == Уикиизточник съдържа текста на статия от 1879 г. в ''American Cyclopædia за '''германските езици''''' . * Проект за германски лексикон * „Hover & Hear“ произношения Архивирани 2016-03-08 в Wayback Machine на едни и същи германски думи в десетки германски езици и „диалекти“, включително английски акценти, и сравнявайте незабавно една до друга * ''Bibliographie der Schreibsprachen'' : Библиография на средновековни писмени форми на високо- и долнонемски и нидерландски * Списъци на Swadesh с основни германски речникови думи (от приложението Swadesh-list на Wiktionary ) * Фрагменти от германски езици —YouTube (14:06) [[Категория:Германски езици| ]] 8bhbyrvptzy5jor8z0uchlzggn84kto 11473469 11473395 2022-07-28T18:12:22Z Ket 2798 Ket премести страница „[[Германски езици]]“ като „[[Чернова:Германски езици]]“: Преместване в [[Уикипедия:Инкубатор|инкубатора]], тъй като статията не отговаря на изискванията на Уикипедия. wikitext text/x-wiki {{експерт}} {{обработка|източниците са въведени като текст без да са цитирани в съответните параграфи}} {{Езиково семейство | име = Германски езици | район = [[Европа]], [[Северна Америка]], [[Австралия]], [[Великобритания]], [[Ирландия]], [[Исландия]], [[ЮАР]] и др. | семцвят = {{Език/Индоевропейски}} | говорещи = 559 000 000 (майчин) | SIL = http://www.ethnologue.com/show_family.asp?subid=90067 | сем1 = [[Индоевропейски езици|Индоевропейски]] | ниво = 2 | дете1 = [[Западногермански езици|Западногермански]] | дете2 = [[Източногермански езици|Източногермански]] | дете3 = [[Северногермански езици|Северногермански]] | карта = Germanic languages in Europe.png | картанадпис = Германски езици в Европа }} '''Германските''' '''езици''' са клон на [[Индоевропейски езици|Индоевропейското]] езиково семейство, говорено местно от население от около 515 милиона души главно в [[Европа]] , [[Северна Америка]] , [[Океания]] и [[Южна Африка]] . Най-разпространеният германски език – [[Английски език|Английският]], е и най-разпространеният език в света с приблизително 2 милиарда говорещи. Всички германски езици произлизат от [[Прагермански език|Прагерманския език]], говорен в [[Скандинавия]] през желязната епоха . Германските езици се разделят на следните '''3 групи''': * [[западногермански езици]] – включват езици, като [[английски език|английски]], [[немски език|немски]], [[нидерландски език|нидерландски]], [[идиш]], [[Люксембургски език|люксембургски]], [[африканс]], [[Фризийски езици|западнофризийски, сатерландски и севернофризийски]] * [[източногермански езици]] (изчезнали) – [[Готски език|готски]] (единственият източногермански език със значително количество писмени източници), бургундски и вандалски * [[северногермански езици]] – ''континентални'' – [[шведски]], [[датски език|датски]], [[норвежки]] и ''островни'' – [[фарьорски език|фарьорски]] и [[исландски]] Разделението между подгрупите обикновено не е точно определено. Повечето езици образуват непрекъсната област, като съседните [[диалект]]и са взаимно разбираеми, а по-отдалечените не са. [[Западногермански езици|Западногерманските езици]] включват трите най-разпространени германски езика: английски с около 360 – 400 милиона носители на езика; [[Немски език|Немски]] – с над 100 милиона носители на езика; и [[Нидерландски език|холандски]] – 24 милиона носители на езика. Други западногермански езици включват [[Африканс]] , разклонение на холандския с над 7,1 милиона носители на езика; [[Долнонемски език]] (считан за отделна колекция от нестандартизирани диалекти) с приблизително 4,35 – 7,15 милиона носители на езика и вероятно 6,7 – 10 милиона души, които могат да го разберат (най-малко 2,2 милиона в Германия (2016) и 2,15 милиона в Холандия (2003)); [[Идиш]], използван някога от приблизително 13 милиона евреи в Европа преди Втората световна война, сега с приблизително 1,5 милиона носители на езика; [[Шотландски германски език|Шотландски]] с 1,5 милиона носители на езика; [[Лимбургски език]] с приблизително 1,3 милиона говорещи по холандско – белгийско – германската граница; и [[Фризийски езици]] с над 500 000 носители на езика в Холандия и Германия. Най-големите [[Северногермански езици]] са [[Шведски език|Шведски]], [[Датски език|Датски]] и [[Норвежки език|Норвежки]], които са отчасти взаимно разбираеми и имат общо около 20 милиона носители на роден език в скандинавските страни и допълнителни пет милиона говорещи като втори език. От Средновековието насам обаче тези езици са силно повлияни от западногерманския [[Среднодолнонемски език|Средно долнонемски език]] , като долно-немските думи съставляват около 30 – 60% от техния речник според различни оценки. Други съществуващи северногермански езици са [[Фарьорски език|Фарьорски]], [[Исландски език|Исландски]] и елфдалски, които са по-консервативни езици без значително долно-немско влияние, по-сложна граматика и ограничена взаимна разбираемост с останалите днес. [[Източногермански езици|Източно-германскят клон]] включва готски, бургундски и вандалски, всички от които сега са изчезнали. Последният отмрял е кримският готски, говорен до края на 18 век в някои изолирани райони на Крим . [[SIL International]] ''изброява'' 48 различни живи германски езика, 41 от които принадлежат към западния клон и шест към северния клон. [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Hunsrik Hunsrik] немски не попада в нито една от категориите, но той често се смята за немски диалект от лингвистите, а не за език. Общият брой на германските езици през цялата история е неизвестен, тъй като някои от тях, особено източногерманските езици, са изчезнали по време или след период на преселение. Някои от западногерманските езици също не са оцелели след периода на преселение, включително ломбардския . В резултат на Втората световна война и последвалото масово прогонване на германците, немският език претърпява значителна загуба на [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Sprachraum Sprachraum] , както и умиране и изчезване на няколко от неговите диалекти. През 21-ви век немските диалекти постепено умират, тъй като стандартният немски печели надмощие. Както вече споменахме, общият прародител на всички езици в този клон се нарича '''протогермански''' , известен също като '''общ германски''', който се е говорел около средата на 1-вото хилядолетие пр. н. е. в Скандинавия по време на желязната епоха. Протогерманският, заедно с всички свои наследници, има по-специални уникални езикови характеристики, най-известната от които е промяната на съгласните, известна като [[Закон на Грим]] . Ранните разновидности на германския датират в историята от периода на първите разселвания на германските племена на юг от Скандинавия през 2 век пр. н. е., за да се установят в района на днешна Северна Германия и Южна Дания. == Съвременно състояние == === ''<u>Западногермански езици</u>'' === '''Английският''' език е [[Официален език]] на [[Белиз]], [[Канада]], [[Нигерия]], [[Фолкландски острови]], [[Света Елена (остров)]], [[Малта]], [[Нова Зеландия]], [[Ирландия]], [[Република Южна Африка]], [[Филипини]], [[Ямайка]], [[Доминиканска република]] , [[Гвиана]], [[Тринидад и Тобаго]], [[Американска Самоа]],[[Палау]], [[Сейнт Лусия]], [[Гренада]], [[Барбадос]], [[Сейнт Винсент и Гренадини]], [[Пуерто Рико]], [[Гуам]], [[Хонконг]], [[Сингапур]], [[Пакистан]], [[Индия]], [[Папуа Нова Гвинея]], [[Намибия]], [[Вануату]], [[Соломонови острови]] и бившите британски колонии в Азия, Африка и Океания. Освен това той е ''де факто'' езикът на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия]], [[Съединени американски щати]] и [[Австралия]], както и признат език в [[Никарагуа]] и [[Малайзия]]. '''Немският''' език е официален език на [[Австрия]], [[Белгия]], [[Германия]], [[Лихтенщайн]], [[Люксембург]] и [[Швейцария]] и има регионален статут в [[Италия]], [[Полша]], [[Намибия]] и [[Дания]]. Немският също продължава да се говори като малцинствен език от имигрантските общности в Северна Америка, Южна Америка, Централна Америка, Мексико и Австралия. Немски диалект (''пенсилвански немски'') все още се използва сред различни популации в американския щат Пенсилвания. '''Холандският''' е официален език на Аруба, Белгия, Кюрасао, Холандия, Сент Мартен и Суринам. Холандия също колонизира Индонезия, но холандският е премахнат като официален език след независимостта на Индонезия. Днес там той се използва само от по-възрастни или по-традиционно образовани хора. До 1984 г. холандският е официален език в Южна Африка, но е заменен от ''африкаанс -'' частично взаимно разбираем, дъщерен език на холандския. '''Африкаанс''' е един от 11-те официални езика в Южна Африка и е ''лингва франка'' на Намибия. Използва се и в други южноафрикански страни. '''Долно-немският''' е сбор от много разнообразни диалекти, говорени в североизточната част на Холандия и Северна Германия. '''Шотландски''' се говори в низините на Шотландия и части от Ълстър, където местният диалект е известен като ''ълстърски шотландски'' . '''Фризийски''' се говори сред половин милион души, които живеят по южните покрайнини на Северно море в Холандия и Германия. '''Люксембургският''' е мозелски франконски диалект, който се говори главно във Великото херцогство Люксембург, където се счита за официален език. Подобни разновидности на мозелския франконски се говорят в малки части на Белгия, Франция и Германия. '''Идишът''', който някога е бил роден език на около 11 – 13 милиона души, продължава да се използва от около 1,5 милиона говорещи в еврейските общности по света, главно в Северна Америка, Европа, Израел и други региони с еврейско население . '''Лимбургските''' разновидности се говорят в регионите Лимбург и Рейнланд, по холандско-белгийско-германската граница. === ''<u>Северногермански езици</u>'' === Освен че е официален език в Швеция, '''шведският''' също се говори като роден от шведско-говорящото малцинство във Финландия, което е голяма част от населението по крайбрежието на Западна и Южна Финландия. Шведският също е един от двата официални езика във Финландия, заедно с финския, и е единственият официален език в Аланд . Шведски също се говори от някои хора в Естония. '''Датският''' е официален език на Дания и в нейната отвъдморска територия на Фарьорските острови и е ''лингва франка'' и език на образованието в другата ѝ отвъдморска територия в Гренландия, където е един от официалните езици до 2009 г. Датски (местен признат малцинствен език) също се говори като роден от датското малцинство в германската провинция Шлезвиг-Холщайн . '''Норвежкият''' е официалният език на Норвегия. Норвежкият също е официален език в отвъдморските територии на Норвегия като Свалбард, Ян Майен, остров Буве, Земята на кралица Мод и остров Петър I. '''Исландският''' е официалният език на Исландия . '''Фарьорският''' е официалният език на Фарьорските острови и се говори и от някои хора в Дания. === <big>История</big> === Смята се, че всички германски езици произлизат от хипотетичен протогермански, обединен от подчиняване на звуковите промени на [[Закон на Грим|Закона на Грим]] и [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Verner%27s_law закона на Вернер] . Те вероятно са се случили през пред-римската желязна епоха на Северна Европа ок. 500 г. пр.н.е. Самият протогермански вероятно се е говорил и след 500 г. пр. н. е. – протонорвежкия от 2-ри век сл. н. е. все още е доста близък до реконструирания протогермански, но други общи иновации, разделящи германския от протоиндоевропейския, предполагат обща история на пред-протогермански говорещите през цялата скандинавска бронзова епоха . От момента на тяхното най-ранно удостоверяване, германските разновидности са разделени на три групи: ''западногермански, източногермански и северногермански'' . Точната им връзка е трудно да се определи от оскъдните доказателства от рунически надписи. Западната група вероятно се е формирала в късната Ясторф култура, а източната група може да произлиза от разновидността на [[Готланд]] от 1-ви век. Това оставя южна Швеция като първоначално местоположение на северната група. Най-ранният запазен германски текст е готическият превод на [[Нов завет|Новия завет]] от 4-ти век от [[Вулфила]] . Ранните свидетелства за западногермански са на ''старо франкски / старо холандски'' (надписът [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Bergakker_inscription Bergakker] от 5-ти век ), старогермански (разпръснати думи и изречения от 6-ти век и свързани текстове от 9-ти век) и староанглийски (най-старите текстове 650 г., свързани текстове от 10-ти век ). Северногерманският е засвидетелстван само в разпръснати рунически надписи, като протоскандинавски, докато не еволюира в староскандинавски до около 800 г. По-дълги рунически надписи са оцелели от 8-ми и 9-ти век ( камък [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Eggja_stone Eggja_stone] , камък [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Rök_runestone Rök runestone]), по-дълги текстове на латински са оцелели от 12-ти век ( Íslendingabók ), а някои скалдически поезии датират още от 9-ти век. Около 10-ти век разновидностите вече са достатъчно, за да затруднят взаимното разбиране. Езиковият контакт на викингските заселници от Danelaw с англосаксонците оставя следи в английския език и се предполага, че е улеснил колапса на староанглийската граматика. Това, съчетано с притока на романска старофренска лексика след Норманското нашествие, довежда до появата на средноанглийския през 12 век. Източногерманските езици са маргинализирани от края на периода на преселение. Бургундийците, готите и вандалите са били езиково асимилирани от съответните си съседи около 7 век, като само кримският готски се е задържал до 18 век. През ранното средновековие западногерманските езици са били разделени от островното развитие на средно английския, от една страна, и от изместването на съгласните във високо-германския на континента, от друга, което е довело до горнонемски и долносаксонски, със степенувани междинни централно-немски разновидности. До началото на новото време диапазонът се е разширил до степен на значителни разлики – вариращи от най-високия алемански на юг до северния долносаксонски на север. И въпреки че и двете крайности се считат за немски, те едва ли са взаимно разбираеми. Най-южните разновидности завършват второто звуково изместване, докато северните разновидности останават незасегнати от изместването на съгласните. Северногерманските езици, от друга страна, остават обединени доста след 1000 г. сл. н. е. и всъщност континенталните скандинавски езици все още до голяма степен запазват взаимната си разбираемост дори и днес. Основното разделение при тези езици е между езиците на континента и езиците на островите на запад, особено исландския, който е запазил граматиката на старо-норвежкия почти непроменена, докато езиците на континента са се развили значително. == Отличителни характеристики == Германските езици притежават редица определящи характеристики в сравнение с други индоевропейски езици. Някои от най-известните са следните: # Промените на звука, известни като ''закон на Грим'' и ''закон на Вернер'' , които изместват стойностите на всички индоевропейски стоп съгласни (например оригиналното * /td dʰ/ става германско * /θ td/ в повечето случаи; сравнете ''три'' с латински ''tres'' , ''две'' с латински ''duo'' , ''do'' със санскрит ''dhā-'' ). Признаването на тези два звукови закона е основополагащо събитие в разбирането на закономерния характер на езиковата звукова промяна и развитието на сравнителния метод, който формира основата на съвременната историческа лингвистика . # Развитието на силен удар върху първата сричка на думата, което предизвика значително фонологично намаляване на всички останали срички. Това е причината за редуцирането на повечето от основните английски, норвежки, датски и шведски думи в едносрични и общото впечатление за съвременния английски и немски като езици с много съгласни. Примери са протогермански * ''strangiþō'' → ''сила'' , * ''aimaitijō'' → ''мравка'' , * ''haubudą'' → ''глава'' , * ''hauzijaną'' → ''чувам'' , * ''harubistaz'' → немски ''Herbst''„есен, реколта“, * ''hagatusjō'' → немски ''Hexe'' „вещица, вещица“. # Промяна, известна като ''германски умлаут'' , която променя качествата на гласната, когато висок преден вокален сегмент ( /i/ , /iː/ или /j/ ) следва в следващата сричка. Обикновено задните гласни са предни, а предните гласни са повдигнати. В много езици модифицираните гласни се обозначават с диареза (напр. ''ä ö ü'' на немски, произнася се съответно /ɛ ø y/ ). Тази промяна довежда до широко разпространени промени в сродни думи – все още изключително забележими в съвременния немски език, но присъстващи само в остатъци от съвременния английски (напр. ''mouse/mice'' , ''goose/geese'' , ''broad/breadth'' , ''tell/told'' , ''old/elder , foul/filth'' , ''gold/gild'' ). # Голям брой качествени вариации на гласните. Английският има около 11 – 12 гласни в повечето диалекти (без да се броят дифтонгите), стандартният шведски има 17 чисти гласни (монофтонги), стандартният немски и холандски 14, а датският поне 11. Амщетенският диалект на баварския немски има 13 разграничения само сред дългите гласни . # ''Втора позиция на глагола'' (V2) в словореда, който е необичайно в другите езици. Точно една съществителна фраза или адвербиален елемент трябва да предхожда глагола; по-специално, ако наречие или предложна фраза предхожда глагола, тогава субектът трябва да следва непосредствено крайния глагол. В съвременния английски това оцелява само в т.нар. инверсии : примерите включват някои конструкции с ''here'' или ''there'' ( ''Here comes the sun; there are five continents'' ), глаголи на речта след цитат ( ''" Да", каза Джон'' ), изречения, започващи с определени съюзи ( ''Hardly had he said this when.../Едва ли беше казал това, когато...; Only much later did he realize.../Едва много по-късно той осъзна...'') и изречения, започващи с определени наречия за движение, за да се създаде усещане за драма ( ''Over goes the boat; out ran the cat; Pop Goes The Weasel'' ). Тази характерна особеност обаче е често срещана във всички други съвременни германски езици. Други важни характеристики са: # Намаляването на различните времеви и аспектни комбинации на индоевропейската словесна система само в две: сегашно време и минало време (наричано още претерит ). # Голям клас глаголи, които използват зъбна наставка ( /d/ или /t/ ) вместо редуване на гласни ( индоевропейски ablaut ), за да укажат минало време. Те се наричат ​​германски слаби глаголи ; останалите глаголи с гласна аблаут са германските силни глаголи . # Разграничение в определеността на съществителна фраза, която е маркирана с различни набори от окончания за прилагателни, така наречените силни и слаби прилагателни. Подобно развитие се случва в балто-славянските езици. Това разграничение е изгубено в съвременния английски, но присъства в староанглийския и остава във всички други германски езици в различна степен. # Някои думи с етимология, която е трудно да се свърже с други индоевропейски семейства, но с варианти, които се появяват в почти всички германски езици. Вижте хипотезата за германския субстрат . # Дискурсивни частици, които са клас кратки, неударени думи, които говорещите използват, за да изразят отношението си към изказването или слушателя. Тази категория думи изглежда рядко срещана извън германските езици. Английският език не използва масово дискурсивни частици; пример би била думата „just“ – „просто“, която говорещият може да използва, за да изрази изненада. Имайте предвид, че някои от горните характеристики не присъстват в протогерманския, но се развиват по-късно като ареални характеристики, които се разпространяват от език на език: * Германският умлаут засяга само северногерманските и западногерманските езици (които представляват всички съвременни германски езици), но не и вече изчезналите източногермански езици, нито прото-германският – общият прародител на всички германски езици. * Големият набор от качествени вариации на гласните е по-късно развитие, поради комбинация от германски умлаут и тенденцията в много германски езици двойки дълги/къси гласни с първоначално идентично качество да развият различни качества, като разликата в дължината понякога в крайна сметка се губи. Прото-германският има само пет различни гласни качества, въпреки че има повече действителни гласни фонеми, тъй като дължината и вероятно назалността са фонемни. В съвременния немски двойки дълги и къси гласни все още съществуват, но също са различни по качество. * Прото-германският вероятно е имал по-общ словоред SOVI. Въпреки това, тенденцията към ред V2 може вече да е присъствала в латентна форма и може да е свързана със закона на Вакернагел – индоевропейски закон, който диктува, че клитиките ( морфема, която има синтактични характеристики на дума, но зависи фонологично от друга дума или фраза, съкратените форми на спомагателните глаголи в I'm и we've са клитики) на изреченията трябва да бъдат поставени на второ място. Най-общо казано, германските езици се различават по това колко консервативен или колко прогресивен е всеки език по отношение на общата тенденция към аналитичност. Някои, като исландския и в по-малка степен немския, са запазили голяма част от сложната флективна морфология, наследена от протогерманския (и на свой ред от протоиндоевропейския ). Други, като английски, шведски и африканс, са се придвижили до голяма степен към аналитичния тип. == Езикови разработки == Подгрупите на германските езици се определят от общи иновации. Важно е да се разграничат иновациите от случаите на езиков консерватизъм. Тоест, ако два езика в едно семейство споделят характеристика, която не се наблюдава в трети език, това е доказателство за общ произход на двата езика ''само ако'' характеристиката е иновация в сравнение с протоезика на семейството . Следните нововъведения са общи за северозападните германски езици (всички освен готски ): * Понижаването на /u/ до /o/ в началните срички преди /a/ в следната сричка: * ''budą'' → ''bode'' , исландски ''boðs'' „съобщения“ („a-Umlaut“, традиционно наричан ''Brechung'' ) * „Лабиален умлаут“ в неударени средни срички (преобразуването на /a/ в /u/ и /ō/ в /ū/ преди /m/ или /u/ в следващата сричка) * Преобразуването на /ē ₁ / в /ā/ (срещу готически /ē/) в ударени срички. В неударените срички западногерманският също има тази промяна, но северногерманският е съкратил гласната до /e/, след което я е повишил до /i/. Това предполага, че това е промяна на площта. * Повишаването на крайното /ō/ до /u/ (готически го понижава до /a/). Той се отличава от носовия /ǭ/, който не е повдигнат. * Монофтонгизацията на /ai/ и /au/ в /ē/ и /ō/ в неначалните срички (липсват обаче доказателства за развитието на /au/ в средните срички). * Развитието на засилено демонстративно окончание на /s/ (отразено на английски „this“ в сравнение с „the“) * Въвеждане на отделна степен на аблаут в силните глаголи от клас VII , докато готическият използва редупликация (напр. готски ''haihait'' ; ON, OE ''hēt'' , претерит на глагола ''Gmc *haitan'' „да се нарича“) като част от цялостна реформа на Gmc клас VII от редупликация към нов аблаут модел, който вероятно е започнал в глаголи, започващи с гласна или /h/ (развитие, което продължава общата тенденция на де-редупликация в Gmc ); има форми (като OE dial. ''heht'' вместо ''hēt'' ), които запазват следи от редупликация дори в западен и северногермански Следните нововъведения също са общи за северозападните германски езици, но представляват ареални промени : * Протогермански /z/ > /r/ (напр. готски ''dius'' ; ON ''dȳr'' , OHG ''tior'' , OE ''dēor'' , „диво животно“); имайте предвид, че това не присъства в прото-скандинавския и трябва да бъде подредено след западногерманската загуба на крайния /z/ * Германски умлаут Следните иновации са общи за западногерманските езици : * Загуба на финално /z/. В едносричните думи старогерманският го запазва (като /r/), докато той изчезва в другите западногермански езици. * Промяна на [ð] (фрикативен алофон на /d/) до спиране на [d] във всички среди. * Промяна на /lþ/ в стоп /ld/ (с изключение на word-finally). * Западногерманска геминация на съгласни, с изключение на ''r'' , преди /j/. Това се случи само при думи с кратък корен поради закона на Сиверс . * Лабио-веларните съгласни стават обикновени веларни, когато не са начални. * Конкретен тип ''умлаут'' /eui/ > /iui/. * Промени в минало време във 2-ро лице единствено число: Замяна на основната гласна в мин.вр. ед. ч. с основната гласна в мин.вр.мн.ч. и замяна на окончанието ''-t'' с ''-ī'' . * Кратки форми ( ''*stān, stēn'' , ''*gān, gēn'' ) на глаголите за „стоя“ и „отивам“; но имайте предвид, че кримската готика също има ''gēn'' . * Развитието на герундий . Следните нововъведения са общи за английската подгрупа на западногерманските езици, която включва английски, фризийски и в няколко случая холандски и долнонемски, но не и високонемски: * Така нареченият английски закон за назален спирант, със загуба на /n/ преди беззвучни фрикативи: напр ''. *munþ'' , ''*gans'' > староанглийски ''mūþ, gōs'' > „уста, гъска“, но немски ''Mund, Gans'' . * Загубата на германското възвратно местоимение * ''se-'' . Нидерландският е възстановил възвратното местоимение ''zich'' от средновисоконемски ''sich'' . * Намаляването на трите германски глаголни форми за множествено число в една форма, завършваща на ''-þ'' . * Развитието на клас III слаби глаголи в остатъчен клас, състоящ се от четири глагола ( ''*sagjan'' „да кажа“, ''*hugjan'' „да мисля“, ''*habjan'' „да имам“, ''*libjan'' „да живея“; срв. многобройните Old High Немски глаголи на ''-ēn'' ). * Разделянето на края на слабия глагол от клас II ''*-ō-'' на ''*-ō-/-ōja-'' (срв. староанглийски ''-ian'' < ''-ōjan'' , но старогермански ''-ōn'' ). * Развитие на окончание за множествено число '''*-ōs''' в съществителните с а-основа (забележете, че готическият също има ''-ōs'' , но това е независимо развитие, причинено от окончателното премахване на ''*-ōz'' ; старо фризийският има ''-ar'' , което се смята за късно заемане от датски ). Вж. съвременно английско множествено число ''-(e)s'' , но немско множествено число ''-e'' . * Вероятно монофтонгизацията на германското ''*ai'' в ''ē/ā'' (това може да представлява независими промени в старосаксонския и англо-фризийския ). Следните нововъведения са общи за англо-фризийската подгрупа на английските езици : * Повишаване на назализирани ''a, ā'' в ''o, ō'' . * Англо-фризийски осветяване : Предна част на неназалното ''a, ā'' до ''æ,ǣ,'' когато не е последвано от ''n'' или ''m'' . * Метатеза на ''CrV'' в ''CVr'' , където ''C'' представлява всяка съгласна и ''V'' всяка гласна. * Монофтонгизация на ''ai'' в ''ā'' . == Общи езикови особености == === Фонетика === Всички най-стари германски езици споделят редица характеристики, за които се предполага, че са наследени от протогерманския. Фонологично, той включва важни звукови промени, известни като закон на Грим и закон на Вернер, които въвеждат голям брой фрикативи ; късният протоиндоевропейски е имал само един, /s/. Основното развитие на гласната е сливането (в повечето случаи) на дълго и кратко /a/ и /o/, което води до кратко /a/ и дълго /ō/. Това също се отразява на дифтонгите, като PIE /ai/ и /oi/ се сливат в /ai/, а PIE /au/ и /ou/ се сливат в /au/. PIE /ei/ се развива в дълго /ī/. PIE дълга /ē/ се развива в гласна, обозначена като /ē ₁ / (често се приема, че е фонетично [æː] ), докато нова, доста необичайна дълга гласна /ē ₂ / се развива при различни и не напълно установени обстоятелства. Прото-германският не е имал предни закръглени гласни, но всички германски езици с изключение на готския, впоследствие са ги развили чрез процеса на i-umlaut . Прото-германският е развил силно ударение върху първата сричка на корена, но остатъците от оригиналния свободен PIE акцент са видими поради закона на Вернер, който е чувствителен към този акцент. Това довежда до постоянна ерозия на гласните в неударените срички. В протогерманския това е напреднало само до точката, в която абсолютно крайните къси гласни (различни от /i/ и /u/) са били изгубени, а абсолютно крайните дълги гласни са били съкратени, но всички ранни литературни езици показват повече напреднало състояние на загуба на гласна. Това в крайна сметка води до загуба на почти всички гласни в някои езици (като съвременния английски) след основното ударение и последващото нарастване на много голям брой едносрични думи. ==== Таблица с резултатите ==== Следващата таблица показва основните резултати от протогерманските гласни и съгласни в различните по-стари езици. За гласни се показват само резултатите в ударените срички. Резултатите в неударените срички са доста различни, варират от език на език и зависят от редица други фактори (като например дали сричката е била средна или крайна, дали сричката е била отворена или затворена и (в някои случаи) дали предходната сричка е била лека или тежка ). Бележки: * ''C-'' означава пред гласна (дума-първоначално или понякога след съгласна). * ''-C-'' означава между гласни. * ''-C'' означава след гласна (дума-накрая или преди съгласна). Крайните резултати на думата обикновено се появяват ''след'' заличаването на крайните кратки гласни, което се появява малко след протогерманския и е отразено в историята на всички писмени езици с изключение на протонорвежкия . * Горните три са дадени в ред ''C-'' , ''-C-'' , ''-C'' . Ако едно е пропуснато, се прилага предишното. Например ''f, -[v]-'' означава, че ''[v]'' се появява след гласна, независимо какво следва. * Нещо като ''a(...u)'' означава " ''a,'' ако /u/ се среща в следващата сричка". * Нещо като ''a(n)'' означава " ''a'' ако /n/ следва веднага". * Нещо като ''(n)a'' означава " ''a,'' ако /n/ непосредствено предхожда". {| class="wikitable" |+Развитие на германски звуци !протогермански !(пред)готически !староскандинавски !староанглийски !старогермански |- !а | rowspan="2" |а |a, ɔ(...u) |æ, a(...a), a/o(n), æ̆ă(h,rC,lC) |а |- !a(...i) |e, ø(...u) |e, æ, ĭy̆(h,rC,lC) |e, a(hs,ht,Cw) |- !ãː | rowspan="2" |aː |aː |oː |aː |- !ãː(...i) |æː |eː |äː |- !æː | rowspan="2" |eː, ɛː(V) |aː |æː, æa(h) |aː |- !æː(...i) |æː |æː |äː |- !д | rowspan="2" |i, ɛ(h,hʷ,r) |ja, jø(...u), (w,r,l)e, (w,r,l)ø(...u) |e, ĕŏ(h,w,rC) |e, i(...u) |- !e(...i) |i, y(...w) |аз |аз |- !eː |eː, ɛː(V) |eː |eː |т.е |- !аз |i, ɛ(h,hʷ,r) |i, y(...w) |i, ĭŭ(h,w,rC) |аз |- !iː |iː |iː |iː, iu(h) |iː |- !oː | rowspan="2" |oː, ɔː(V) |oː |oː |uo |- !oː(...i) |øː |eː |üö |- !u | rowspan="2" |u, ɔ(h,hʷ,r) |u, o(...a) |u, o(...a) |u, o(...a) |- !u(...i) |г |г |ü |- !uː | rowspan="2" |uː, ɔː(V) |uː |uː |uː |- !uː(...i) |yː |yː |üː |- !ai | rowspan="2" |ai |ei, ey(...w), aː(h,r) |aː | rowspan="2" |ei, eː(r,h,w,#) |- !ai(...i) |ei, æː(h,r) |æː |- !au | rowspan="2" |au |au, oː(h) |æa |ou, oː(h,T) |- !au(...i) |ey, øː(h) |iy |öü, öː(h,T) |- !ЕС | rowspan="2" |iu |juː, joː(T) |ео | rowspan="2" |io, iu(...i/u) |- !eu(...i) |yː |iy |- !стр |стр |стр |стр |pf-, -ff-, -f |- !T |T |T |T |ts-, -ss-, -s |- !к |к |к |k, tʃ(i,e,æ)-, -k-, -(i)tʃ-, -tʃ(i)- |k-, -xx-, -x |- !kʷ |kʷ |кв, -к |kw-, -k-, -(i)tʃ-, -tʃ(i)- |kw-, -xx-, -x |- !b-, -[β]- |b-, -[β]-, -f |b-, -[v]- |b-, -[v]-, -f |b |- !d-, -[ð]- |d-, -[ð]-, -þ |d-, -[ð]- |д |T |- ![ɣ]-, -[ɣ]- |g-, -[ɣ]-, -[x] |g-, -[ɣ]- |g-, j(æ,e,i)-, -[ɣ]-, -j(æ,e,i)-, -(æ,e,i)j- |ж |- !f |f |е, -[v]- |f, -[v]-, -f |е, стр |- !þ |þ |þ, -[ð]- |þ, -[ð]-, -þ |д |- !х |ч |h, -∅- |h, -∅-, -h |ч |- !х |hʷ |xv, -∅- |hw, -∅-, -h |hw, -h- |- !с |с |s-, -[z]- |s-, -[z]-, -s |ṣ-, -[ẓ]-, -ṣ |- !z | -z-, -s |r | -r-, -∅ | -r-, -∅ |- !r |r |r |r |r |- !л |л |л |л |л |- !н |н |n-, -∅(s,p,t,k), -∅ |n, -∅(f,s,þ) |н |- !м |м |м |м |м |- !j |й |∅-, -j-, -∅ |й |й |- !w |w |∅-, v-(a,e,i), -v-, -∅ |w |w |} # ^ ^{'''''a b c'''''} Готската писмена система използва изписването ⟨ai⟩ за представяне на гласни, които произлизат основно от четири различни източника:Правописът ⟨au⟩ се използва по подобен начин за представяне на гласни, произлизащи основно от следните четири източника: Общоприето е, че резултатът от случай 2 се произнася [ɛː/ɔː] на готски, различно от гласните, изписани ⟨e⟩ и ⟨o⟩, които се произнасят като [eː/oː] . По същия начин, общоприето е, че резултатите от случаи 3 и 4 се произнасят [ɛ] и [ɔ] на готски език. Въпреки това има известен спор дали резултатите от случай 1 все още са били произнасяни като дифтонги [ai/au] , както в протогермански, или са се слели със случай 2 като монофтонги [ɛː/ɔː] . Има някои исторически доказателства (особено от латински варианти на изписване на ''Gaut-'' срещу ''Gōt-'', използвано за представяне на името на готите), че протогерманските дифтонги са се променили в монофтонги малко преди (т.е. в рамките на един век след) времето на Вулфила , който проектира готската азбука и написва готската Библия 360 г. сл. Хр. Това е в съответствие с факта, че Вулфила е използвал едни и същи символи ⟨ai/au⟩ за представяне на всички резултати, въпреки факта, че изписването ⟨aj/aw⟩ е било налично за недвусмислено представяне на дифтонги (и всъщност се редуват с ⟨ai/ au⟩ в редица номинални и вербални парадигми). Използването на изписването ⟨ai⟩ за представяне на монофтонг [ɛ(ː)] очевидно е имитация на гръцки от 4-ти век, където ⟨ai⟩ също означава [ɛː], а ⟨au⟩ очевидно е създадено по аналогия. В съответствие с много източници, като Bennett (1980) , фонологията, описана тук, е тази на "предготския" (т.е. фонологията на готския точно преди монофтонгизацията на /ai/ и /au/). # ^ ^{'''''a b c d e f g'''''} В староскандинавския език незакръглените гласни стават закръглени, когато /u/ или /w/ следват в следващата сричка, в процес, известен като u-umlaut . Някои гласни са засегнати по подобен начин, но само от следващ /w/; този процес понякога се нарича ''w-umlaut'' . Тези процеси действат след i-umlaut . ''U-умлаут'' (чрез следващо /u/ или /w/) кара /a/, /ja/ (счупено /e/), /aː/ и /e/ да закръглят до /ɔ/ (написано ''o̧'' ), / jɔ/ (написано ''jo̧'' ), /ɔː/ (написано ''ó̧''и по-късно незакръглено отново до /aː/) и /ø/, съответно. Гласните /i/ и /ai/ са закръглени съответно до /y/ и /ey/ само преди /w/. Кратко /a/ става /ø/ чрез комбинация от i-умлаут и w-умлаут. # ^ ^{'''''a b c d e'''''} Процес, известен като a-мутация или ''a-umlaut'' , довежда до понижаване на краткото /u/ до /o/ пред невисока гласна (обикновено /a/) в следващата сричка. Всички езици с изключение на готския са засегнати, въпреки че има различни изключения във всички езици. # ^ ^{'''''a b c d e'''''} Дифтонгалните резултати се дължат на староанглийското начупване . По принцип предните гласни се разделят на дифтонги преди някои подгрупи от ''h'' , ''w'' , ''rC'' и ''lC'' , където ''C'' е съгласна. Дифтонгът /æa/ се пише ''ea'' ; /eo/ се пише ''eo'' ; /iu/ се пише ''io'' ; и /iy/ се пише ''т.е.'' Всички дифтонги умлаут към /iy / ''т.е.'' Всички дифтонги се срещат както дълги, така и кратки. Имайте предвид, че има значителен спор относно действителното произношение на ''io'' и (особено) ''ie''. Тяхното тълкуване като /iu/ и /iy/, съответно, следва Lass (1994), ''Old English: A history linguistic companion'' . # ^ ^{'''''a b c d e f g h i j'''''} Всички езици с изключение на готския са засегнати от i-umlaut . Това е най-значимият от различните процеси на умлаут , работещи в германските езици, и причината задните гласни да станат предни, а предните гласни да бъдат повдигнати, когато /i/, /iː/ или /j/ следват в следващата сричка. Терминът ''i-umlaut'' всъщност се отнася до два отделни процеса, които са били задействани в една и съща среда. По-ранният процес повишава /e/ и /eu/ съответно до /i/ и /iu/ и може да е действал все още в протогермански (като ефектите му в готския език са затъмнени поради по-късни промени). По-късният процес засяга всички задни гласни и някои предни гласни и действа независимо на различните езици, появявайки се в различно време с различни резултати. Старият английски е най-ранният и най-засегнатият език, като почти всички гласни са засегнати.. Старият високонемски е последният засегнат език; единственото писмено доказателство за процеса е с кратко /a/, което се умлаутира на /e/. Въпреки това, по-късни доказателства сочат, че други задни гласни също са били засегнати, може би все още субфонемично в старогермански времена. Те са обозначени с aдиареза или символ "умлаут" (две точки), поставен върху засегнатите гласни. # '''^''' Протогерманското /e/ обикновено става староскандинавско /ja/ чрез процес, известен като разделяне на гласни . # '''^''' Преди протогерманско /x/, /xʷ/ или /r/, но не и преди протогерманско /z/ (което се е сляло с /r/ само много по-късно в северногермански). Вж. Староскандинавски ''árr'' (маск.) „пратеник“ < PG *airuz, ''ár'' (жен.) „весло“ < PG *airō, срещу ''eir'' (жен .) „чест“ < PG *aizō, eir ''('' неут.) „бронз " < PG *aizan. (И четирите стават ''ār'' в староанглийски; в готически те стават съответно ''airus'' , (непотвърдено), ''*aiza'' , ''*aiz'' .) Вж. # '''^''' Преди /r/, /h/ (включително когато произлиза от протогерманско /xʷ/) или /w/, или дума-накрая. # ^ ^{'''''a b'''''} Преди /h/ (включително когато произлиза от протогерманско /xʷ/) или преди която и да е зъбна съгласна , т.е. /s/,/z/,/þ/,/t/,/d/,/r/, /l/,/n/. # '''^''' Преди всяка зъбна съгласна , т.е. /s/,/z/,/þ/,/t/,/d/,/r/,/l/,/n/. # ^ ^{'''''a b'''''} Резултатът от изместването на съгласните във високо-германския език е довел до различен вид ''s'' от оригиналните протогермански ''s'' . Първото е написано ⟨z⟩, а второто ⟨s⟩. Смята се, че първият е дентален /s/, донякъде като в английския, докато вторият е „ апико-алвеоларен “ звук, както в съвременния европейски испански, звучащ някъде между английските /s/ и /ʃ/. Joos (1952) ) Съвременният стандартен немски език има /ʃ/ за този звук в някои контексти, напр. първоначално пред съгласна ( ''schlimm'' срв. английски ''slim'' ; ''Stand'' /ʃtant/, срв. английски ''stand''), и след /r/ ( ''Arsch'' , срв. английски ''ass'' или ''ass'' ). Редица съвременни южногермански диалекти имат /ʃ/ за този звук пред всички съгласни, независимо дали са първоначално дума или не. # ^ ^{'''''a b c'''''} Староанглийският палатализира /k,g,ɣ/ в /tʃ,dʒ,j/ близо до предна гласна. Звуковете /k/ и /ɣ/ са палатализирани първоначално пред всяка предна гласна. На други места /ɣ/ палатализирано преди /j/ или ''преди или след'' която и да е предна гласна, където /k/ и /g/ (което се среща само в комбинациите /gg/, /ng/) палатализирано преди /j/, или преди или след /i,iː/. # ^ ^{'''''a b c'''''} Звуковите фрикативи първоначално са били алофони на звучни стопове, когато се появяват след гласна или след определени съгласни (и за /g/, също първоначално — твърдият [g] се среща само в комбинациите /gg/, /ng/). В староскандинавския и староанглийския беззвучните фрикативи стават гласни между гласни (и накрая след гласна в староскандинавския); в резултат на това звучните фрикативи са повторно анализирани като алофони на беззвучни фрикативи. В старогерманския език всички звучни фрикативи се втвърдяват в стопове. # '''^''' В ранните периоди на различните езици звукът, изписан /r/ може да е бил силно веляризиран , както в съвременния американски английски (Lass 1994); това е едно възможно обяснение за различните процеси, задействани от ''h'' (вероятно [x] ) и ''r'' . # ^ ^{'''''a b'''''} Староанглийският и старо-норвежкият губят /n/ пред определени съгласни, като предходната гласна е удължена (в староскандинавския, следващата съгласна също е удължена). # '''^''' /n/ се губи накрая и пред /s,p,t,k/, но не и преди други съгласни. # ^ ^{'''''a b'''''} Протогерманските /j/ и /w/ често се губят между гласните във всички езици, често с /j/ или /w/, които по-късно се появяват отново, за да нарушат паузата, и не винаги съответстват на присъстващия преди това звук. След съгласна готският последователно запазва /j/ и /w/, но повечето езици изтриват /j/ (след задействане на i-umlaut ), а /w/ понякога изчезва. Загубата на /j/ след съгласна е възникнала в различните езици по различно време и в различна степен. Например /j/ присъства в повечето случаи в писмения старосаксонски и в староскандинавския, когато кратка гласна предхожда и следва задна гласна; но в староанглийския и старогерманския /j/ остава само след /r/, предшествано от кратка гласна. === Морфология === Най-старите германски езици имат типичната сложна флективна морфология на старите индоевропейски езици , с четири или пет падежа на съществителните; глаголи, маркирани за лице, число, време и наклонение; множествено число за съществителни и глаголи; малко или никакво членуване; и доста свободен словоред. Старите германски езици са известни с това, че имат само две времена (настоящо и минало), с три PIE аспекта на минало време (имперфект, аорист и перфект/статив), слети в едно и не се развиват нови времена (бъдеще, плуперфект и т.н.) . Има три наклонения: индикативно, подчинително (разработено от PIE optative mood) и повелително. Готските глаголи имали редица архаични характеристики, наследени от PIE, които са загубени в другите германски езици с малко следи, включително двойни окончания, склонен страдателен залог (получен от PIE медиопасивния залог ) и клас глаголи с редупликация в миналото време (получено от перфекта PIE). Сложната система за време на съвременния английски (напр ''. In three months, the house will still be being built /След три месеца къщата все още ще се строи'' или ''If you had not acted so stupidly, we would never have been caught/Ако не беше действал толкова глупаво, никога нямаше да бъдем хванати'' ) се дължи почти изцяло на последващи развития (макар и паралелни в много от другите германски езици). Сред основните нововъведения в протогерманския език са претеритните сегашни глаголи , специален набор от глаголи, чието сегашно време изглежда като миналото време на други глаголи и което е произходът на повечето модални глаголи в английския език; окончание в минало време; (в така наречените „слаби глаголи“, отбелязани с ''-ed'' на английски), който се появява различно като /d/ или /t/, често се приема, че произлиза от глагола „да правя“; и два отделни набора от окончания на прилагателни, първоначално съответстващи на разграничение между неопределена семантика („човек“, с комбинация от PIE окончания на прилагателно и местоимение) и определена семантика („човекът“, с окончания, получени от PIE съществителни с ''n'' -основа ). Имайте предвид, че повечето съвременни германски езици са загубили по-голямата част от наследената флективна морфология в резултат на постоянното изтриване на неударени окончания, предизвикано от силното начално ударение. (За разлика например от балто-славянските езици , които до голяма степен са запазили индоевропейския акцент и следователно са запазили голяма част от наследената морфология.) Исландският и в по-малка степен съвременният немски най-добре запазват прото-германската флективна система, с четири падежа на съществителни, три рода и добре отбелязани глаголи. Английският и африкаанс са в другата крайност, като почти няма останала флективна морфология. Следващото показва типично съществително ''от'' мъжки род, протогерманско ''*fiskaz'' („риба“) и неговото развитие в различните стари литературни езици: {| class="wikitable" |+Склонение на съществително ''с основна основа *fiskaz'' "риба" в различни езици ! colspan="2" | !прагермански !готски !староскандинавски !старогермански !средновисоконемски !Модерен немски !староанглийски !старосаксонски !старофризийски |- ! rowspan="6" |единствено число !Именителен падеж |*fisk-az |fisk-s | rowspan="2" |fisk-r | rowspan="3" |виск | rowspan="3" |вищ | rowspan="3" |Фиш | rowspan="3" |фиск | rowspan="3" |фиск | rowspan="3" |фиск |- !Звателен |*риба |фиск |- !Винителен падеж |*fisk-ą |фиск |фиск |- !Родителен падеж |*fisk-as, -is |fisk-е |fisk-s |виск-ес |вищ-ес |Fisch-es |fisc-es < fisc-æs |fisc-as, -es |фиск-е, -ес |- !дателен падеж |*fisk-ai |fisk-a |fisk-i |виск-а |вищ-е |Fisch-(e) |fisc-e < fisc-æ |фиск-а, -е |фиск-а, -и, -е |- !Инструментал |*fisk-ō |fisk-a |— |виск-у |— |— |fisc-e < fisc-i |fisc-u |— |- ! rowspan="5" |множествено число !Именителен падеж, звателен падеж |*fisk-ôs, -ôz |fisk-ōs |фиск-ар |виск-а | rowspan="3" |вищ-е | rowspan="3" |Фиш-е | rowspan="2" |fisc-as | rowspan="2" |fisc-ōs, -ās | rowspan="2" |фиск-ар, -а |- !Винителен падеж |*fisk-anz |fisk-ans |fisk-a |visk-ā |- !Родителен падеж |*fisk-ǫ̂ |fisk-ē |fisk-a |виск-ō |fisc-a |fisc-ō, -ā |fisk-a |- !дателен падеж |*fisk-amaz |fisk-am |фиск-ъм, -ом |виск-ум |visch-en |Fisch-en |fisc-um |fisc-un, -on |fisk-um, -on, -em |- !Инструментал |*фиск-амиз |— |— |— |— |— |— |— |— |} ==== Силни срещу слаби съществителни и прилагателни ==== Първоначално прилагателните в протоиндоевропейския език следват същите склонителни класове като съществителните. Най-често срещаният клас (класът ''o/ā'' ) използва комбинация от окончания на основата o за мъжки и среден род и окончание на ''основата ā'' за женски род, но други общи класове (напр . клас ''i'' и клас ''u'' ) използват окончания от едно склонение на основата на гласната за всички родове и съществуват различни други класове, които се основават на други склонения. Съвсем различен набор от "местоимни" окончания е използван за местоимения, детерминанти и думи със сродна семантика (напр. "всички", "само"). Важно нововъведение в протогерманския е разработването на два отделни набора от окончания на прилагателни, първоначално съответстващи на разграничение между неопределена семантика („човек“) и определена семантика („човекът“). Окончанията на неопределителните прилагателни са получени от комбинация от местоименни окончания с едно от обичайните склонения на прилагателното с основа на гласна – обикновено клас ''o/ā'' (често наричан клас ''a/ō'' в специфичния контекст на германските езици), но понякога ''i'' или ''u'' класове. Определените прилагателни обаче имат окончания на основата на ''n''-основни съществителни. Първоначално и двата типа прилагателни можели да се използват сами, но още от протогерманските времена се развива модел, при който определителните прилагателни трябва да бъдат придружени от определител с определена семантика (напр. определителен член , демонстративно местоимение , притежателно местоимение или други подобни ), докато неопределените прилагателни са били използвани при други обстоятелства (или придружени от дума с неопределена семантика, като „а“, „един“, или „някои“, или непридружени). През 19-ти век двата вида прилагателни – неопределени и определителни – се наричат ​​съответно „силен“ и „слаб“, имена, които все още се използват често. Тези имена се основават на появата на двата комплекта окончания в съвременния немски език. На немски език отличителните падежни окончания, присъстващи преди при съществителните, до голяма степен са изчезнали, в резултат на което тежестта за разграничаване на един падеж от друг се носи почти изцяло от определители и прилагателни. Освен това, поради редовна промяна на звука, различните определителни ( ''n'' -основа) окончания на прилагателни се сливат до точката, където само две окончания ( ''-e'' и ''-en'') остават в съвременния немски език, за да изразят шестнадесетте възможни флективни категории на езика (мъжки/женски/среден род/множествено число, кръстосано с именителен/винителен/дателен/родителен падеж – съвременният немски слива всички родове в множествено число). Окончанията на неопределените ( ''a/ō'' -stem) прилагателни са по-малко засегнати от промяната на звука, като остананали шест окончания ( ''-, -e, -es, -er, -em, -en''), умело разпределени по начин, който е в състояние да изрази различните флективни категории без твърде много двусмислие. В резултат на това определителните окончания се смятат за твърде „слаби“, за да носят флективно значение и се нуждаят от „подсилване“ чрез наличието на придружаващ детерминант, докато неопределените окончания се разглеждат като достатъчно „силни“, за да посочат флективните категории дори когато стоят сами. (Тази гледна точка се засилва от факта, че съвременният немски до голяма степен използва прилагателни със слаб край, когато придружава неопределен член, и следователно разграничението неопределено/определено вече не е ясно приложимо.) По аналогия термините „силен“ и „слаб“ са разширени към съответните класове съществителни,-основни съществителни, наречени "слаби". Въпреки това, в протогерманския и в готския - най-консервативният германски език – термините „силен“ и „слаб“ не са ясно подходящи. От една страна, има голям брой склонения на съществителни. Склоненията на ''a'' -основа, ''ō'' -основа и ''n'' -основа са най-честите и представляват цели, в които другите склонения в крайна сметка се абсорбират, но този процес се случва само постепенно. Първоначално склонението на ''n'' -основа не е било едно склонение, а набор от отделни склонения (напр. ''-an'' , ''-ōn'' , ''-īn'') със сродни окончания и тези окончания по никакъв начин не са били "по-слаби" от окончанията на други склонения. (Например, сред осемте възможни флективни категории на съществително — единствено/множествено число, кръстосано с именителен/винителен/дателен/родителен падеж — съществителните ''от'' мъжки род в готската основа включват седем окончания, а съществителните от женски ''род ōn'' -основа включват шест окончания, което означава, че има много малка двусмисленост на "слабост" в тези окончания и всъщност много по-малко, отколкото в немските "силни" окончания.) Въпреки че е възможно да се групират различните склонения на съществителните имена в три основни категории - гласна основа, ''n''-stem и other-consonant-stem (известен още като "малки склонения") — съществителните с гласна основа не показват никакво единство в техните окончания, което да поддържа групирането им заедно едно с друго, но отделно от окончанията на ''n'' -основа. Едва в по-късните езици бинарното разграничение между „силни“ и „слаби“ съществителни става по-актуално. В староанглийския , съществителните с ''n -основа образуват единичен, ясен клас, но съществителните с a'' -основа от мъжки род и съществителните с ''ō'' -основа от женски род имат малко общо помежду си и нито едно от тях няма много сходство с малкия клас съществителни с ''u'' -основа . По същия начин, в староскандинавския , съществителните с ''a'' -основа от мъжки род и съществителните с ''ō'' -основа от женски род нямат много общо помежду си, а продълженията на съществителните ''с'' основа от мъжки род и ''ōn/īn'' -основа от женски род също са доста различни. Само в средно-холандския съвременен немски език различните съществителни с гласна основа са се слели до степен, че ясно се прилага двоичното разграничение силно/слабо. В резултат на това по-новите граматически описания на германските езици често избягват термините „силен“ и „слаб“, освен във връзка със самия немски, предпочитайки вместо това да използват термините „неопределен“ и „определен“ за прилагателни и да разграничават съществителните според техния действителен стволов клас. В английския и двата набора от окончания на прилагателни са изгубени изцяло в късния средноанглийски период. == Класификация == Разделенията между подсемействата на германските езици рядко са точно определени; повечето образуват непрекъснати клони, като съседните разновидности са взаимно разбираеми, а по-отдалечените - не. Всички живи германски езици принадлежат или към западногерманския , или към северногерманския клон. Западногерманската група е далеч по-голямата, като допълнително се подразделя на англо-фризийска от една страна и континентално- западногерманска от друга. Англо-фризийският включва по-специално английски и всичките му варианти , докато континенталният западногермански включва немски ( стандартен регистър и диалекти ), както и холандски ( стандартен регистър и диалекти ). Източногерманският включва най-вече изчезналите готски и кримски готски езици. Съвременната класификация изглежда така : * западногермански ** Високонемски езици (включително стандартен немски и неговите диалекти ) *** горнонемски **** алемански немски **** Австро-баварски немски ***** език мочено ***** кимврийски език ***** Хутеритски немски *** Wymysorys *** Хунсрик *** идиш *** Висок франконски (преходен диалект между горен и централен немски) *** средногермански **** Източна Централна Германия **** Западна Централна Германия ***** люксембургски ***** Пенсилвански немски ** долнонемски *** западнодолногермански *** Източнодолногермански *** Plautdietsch (менонитски долнонемски) ** Долен франконски *** Холандски и неговите диалекти *** африкаанс (отделен стандартен език ) *** Лимбургски ( официален малцинствен език ) ** англо-фризийски *** английски (или английски) **** Английски и неговите диалекти **** Шотландски в Шотландия и Ълстър *** фризийски **** западнофризийски **** източнофризийски ***** Сатерландски фризийски (последният останал диалект на източен фризийски) **** севернофризийски * северногермански ** западноскандинавски *** Норвежки (с произход от западния клон, но силно повлиян от източния клон) *** исландски *** фарьорски *** Елфдалиан ** Източно-скандинавски *** датски *** шведски **** Далекарлийски диалекти ** Гутниш * източногермански ** готически † *** Кримска готика † (връзката с по-ранна готика неясна) ** бургундски † ** Вандалик † == Писане == Най-ранните доказателства за германски езици идват от имена, записани през 1-ви век от Тацит (особено от неговия труд ''Germania'' ), но най-ранното германско писмо се среща в един единствен случай през 2-ри век пр. н. е. върху шлема Negau . От приблизително 2-ри век сл. н. е. някои говорещи ранни германски разновидности са разработили Стария Футарк , ранна форма на руническата азбука . Ранните рунически надписи също са до голяма степен ограничени до лични имена и трудни за тълкуване. Готският език е написан с готска азбука, разработена от епископ Вулфила за неговия превод на Библията през 4 век. По-късно християнски свещеници и монаси, които говорят и четат латински в допълнение към родните си германски разновидности, започват да пишат германските езици с леко модифицирани латински букви. Въпреки това през цялата епоха на викингите, руническите азбуки остават широко използвани в Скандинавия. Съвременните германски езици използват предимно азбука, произлизаща от латинската азбука . В печата немският се е изписвал предимно с шрифтове с черни букви (напр. fraktur или schwabacher ) до 1940 г., докато ''Kurrent'' и, от началото на 20 век, ''Sütterlin'' са били използвани преди това за немски ръкопис. На идиш се използва адаптирана еврейска азбука . == Сравнение на речника == Таблицата сравнява сродни думи в няколко различни германски езика. В някои случаи значенията може да не са идентични на всеки език. {| class="wikitable" ! colspan="5" |западногермански ! colspan="4" |северногермански ! rowspan="2" |източногермански _ ! rowspan="3" |Реконструиран протогермански |- ! colspan="2" |англо-фризийски ! colspan="3" |Континентален ! colspan="2" |запад ! colspan="2" |изток |- !Английски !западнофризийски !холандски !долнонемски !Немски !исландски !норвежки (нюнорск) !шведски !датски !готически † |- |ябълка |апел |appel |Апел |Апфел |epli |eple |ябълка |æble |апел |*ap(u)laz |- |мога |кин |kunnen |känen |können |куна |куне, куна |куна |kunne |Кунан |*канна |- |дъщеря |дохтер |дохтер |Дохтър |Тохтер |dóttir |дотър |дотър |датър |даухтар |*đuχtēr |- |мъртъв |деа |dood |дод |тот |даудур |дауд |död |død |dauþs |*đaуджаз |- |Дълбок |джип |потапям |дълбоко |тиф |djúpur |djup |djup |dyb |спадове |*джеупаз |- |земя |ierde |аарде |Ird |Ерде |jörð |йорд |йорд |йорд |airþa |*erþō |- |яйце |аей, аай |ei |Ei |Ei |яйце |яйце |ägg |напр |*добавете |*аджаз |- |риба |фиск |вис |Фиш |Фиш |fiskur |фиск |фиск |фиск |фиски |*фисказ |- |отивам |Джийн |гаан |Ган |gehen |ганга |отивам |го (нга) |го (ганге) |гаган |*ȝanȝanan |- |добре |отиде |отиде |гауд |червата |гóð(ур) |Бог |Бог |Бог |gōþ(е) |*ȝōđaз |- |чувам |чувам |хорен |хюрен |hören |хейра |høyra, høyre |höra |høre |хаусджан |*χauzjanan, <nowiki>*</nowiki>χausjanan |- |аз |и К |и К |ick |ич |напр |напр |зъбец |ег |и К |*ека |- |на живо |libje |левен |Люен |лебен |lifa |лева |лева |ниво |либан |*liƀēnan |- |нощ |нощ |нощ |Нощ |Нощ |nótt |natt |natt |нац |nahts |*naχtz |- |един |ien |één |ein, en |Eins |einn |ein |en |en |áins |*айназ |- |хребет |rêch |килим |Rügg(en) |Рюкен |хригур |риг |риг |риг |– |*χruȝjaz |- |седни |ситте |zitten |седя |ситцен |sitja |сидя, сидя |ситта |Сиде |ситан |*setjanan |- |търси |sykje |zoeken |säuken |сучен |sækja |søkja |söka |søge |сокджан |*sōkjanan |- |че |дат |дат |дат |das |það |дет |дет |дет |þata |*че |- |благодаря (съществително) |резервоар |влажно |Мрачно |Мрачно |þökk |такк |халс |так |þagks |*þankaz |- |вярно |trou |trouw |tru |treu |tryggur |trygg |trygg |опитвам |triggws |*trewwaz |- |две |два |туи |twei |zwei, zwo |tveir, tvær, tvö |до |två, tu |да се |twái, twós, twa |*две(ф) |- |нас |нас |включвания |uns |uns |oss |oss |oss |операционна система |uns |*не- |- |начин |уей |weg |Weg |Weg |vegur |зеленчуци |väg |вей |перуки |weȝaz |- |бяло |остроумие |остроумие |остроумие |weiß |hvítur |kvit |вит |hvid |''ƕeits'' |*χwītaz |- |дума |вурд |дума |Вурд |мъст |orð |ред |ред |ред |waurd |*wurđan |- |година |jier |яар |Джор |Jahr |ár |år |år |år |jēr |*jēran |} == Бележки под линия == # '''^''' Оценките на носителите на германските езици варират от 450 милиона през 500 милиона и до повече от 520 милиона. Голяма част от несигурността се дължи на бързото разпространение на английския език и противоречивите оценки на носителите на езика. Тук се използва най-вероятната оценка (понастоящем 515 милиона), както е определено от ''раздела за статистика'' по-долу. # '''^''' Има различни противоречиви оценки за L1/носители на английски, от 360 милиона до 430 милиона и повече. Английският е настоящ ''lingua franca'' , който се разпространява бързо, като често замества други езици по целия свят, което затруднява предоставянето на едно окончателно число. Това е рядък случай на език с много повече вторични говорители, отколкото местни. # '''^''' Това явление не е ограничено до немския език, а представлява общо езиково развитие , засягащо всички съвременни основни езици със сложен набор от диалекти. Тъй като местните диалекти все повече престават да се използват, те обикновено се заменят със стандартизирана версия на езика. # '''^''' Използва най-ниската оценка за английски (360 милиона). # '''^''' Оценките за английски, немски и холандски са по-малко точни от тези за останалите германски езици. Тези три езика са най-широко разпространените; останалите са концентрирани до голяма степен на определени места (с изключение на идиш и африкаанс), така че точните оценки са по-лесни за получаване. # '''^''' Оценката включва повечето високо-германски диалекти, класифицирани в немския езиков спектър, като оставя някои извън, като езика идиш . Долно-немският се разглежда отделно. # '''^''' Всички други германски езици, включително гутниш , далекарлийски диалекти (сред тях елфдалски ) и всякакви други второстепенни езици. # '''^''' Оценките на носителите на германските езици варират от 450 милиона през 500 милиона и до повече от 520 милиона. Голяма част от несигурността се дължи на бързото разпространение на английския език и противоречивите оценки на носителите на езика. Тук се използва най-вероятната оценка, определена от ''раздел Статистика'' . == Източници == # ^ ^{'''''a b c'''''} König & van der Auwera (1994) . # '''↑''' SIL Ethnologue (2006). 95 милиона говорещи стандартен немски език ; 105 милиона, включително среднонемски и горнонемски диалекти ; 120 милиона, включително долнонемски и идиш . # ^ ^{'''''a b'''''} Taaltelling Nedersaksisch , H. Bloemhoff. (2005). стр.88. # ^ ^{'''''a b'''''} STATUS UND GEBRAUCH DES NIEDERDEUTSCHEN 2016 Архивиран на 2021-01-16 в Wayback Machine , A. Adler, C. Ehlers, R. Goltz, A. Kleene, A. Plewnia (2016) # '''↑''' Saxon, Low ''Ethnologue'' . # '''↑''' Другите езици на Европа: демографски, социолингвистични и образователни перспективи от Guus Extra, Durk Gorter; Multilingual Matters, 2001 – 454; страница 10. # '''↑''' Holmberg, Anders and Christer Platzack (2005). „Скандинавските езици“. В ''Наръчника за сравнителен синтаксис,'' ред. Guglielmo Cinque и Richard S. Kayne. Оксфорд и Ню Йорк: Oxford University Press. Откъс от университета Дърам Архивиран на 3 декември 2007 г. в Wayback Machine . # '''^''' Крайбрежието на Мискито е било част от Британската империя # '''^''' Холандски говорещите могат да разберат африканс с известна трудност, но говорещите африкаанс им е по-трудно да разберат холандски поради опростената граматика на африканс в сравнение с тази на холандския, <nowiki>http://www.let.rug.nl/~gooskens/</nowiki> pdf/publ_litlingcomp_2006b.pdf # '''↑''' Nationalencyklopedin „Världens 100 största språk 2007“ 100-те най-големи езика в света през 2007 г. # '''↑''' Джейкъбс (2005) . # '''^''' Вижте люксембургски език . # '''↑''' Ringe (2006) , стр. 67. # '''^''' Тези редувания вече не могат лесно да се разграничат от редувания на гласни поради по-ранни промени (напр . индоевропейски аблаут , като в ''write/wrote/written'' , ''sing/sang/sung'' , ''hold/held'' ) или по-късни промени (напр. съкращаване на гласни в средноанглийския , като ''широк/широчина'' , ''водещ/воден'' ). # '''^''' Wang et al. (2012) , стр. 657. # '''↑''' Basbøll & Jacobsen (2003) . # '''^''' Според Доналд Ринге , вж. Ringe (2006 :295) # '''↑''' Campbell (1983) , p. 139. # '''^''' Но вижте Cercignani (1972) # '''^''' Вижте също Cercignani (1979) # '''↑''' Bethge (1900) , p. 361. # '''↑''' Шумахер (2005) , стр. 603f. # '''↑''' Campbell (1983) , p. 169. # '''↑''' Ringe (2009) . # '''↑''' Bennett (1980) . # '''↑''' Райт (1919) . # '''↑''' Гордън (1927) . # '''↑''' Кембъл (1959) . # '''↑''' Диамант (1970) . # '''↑''' Lass & Anderson (1975) . # ^ ^{'''''a b'''''} Lass (1994) . # '''↑''' Mitchell & Robinson (1992) . # '''↑''' Робинсън (1992) . # '''↑''' Wright & Wright (1925) . # '''↑''' Райт (1906) . # '''↑''' Waterman (1976) . # '''↑''' Ringe (2006) . # '''↑''' Helfenstein (1870) . # '''^''' В речта родителният падеж обикновено се заменя с ''vom'' + дателен падеж или само с дателен падеж след предлозите. # '''^''' Използването на ''-e'' в дателния падеж става все по-необичайно и се среща само в няколко фиксирани фрази (напр. ''zu Hause'' „у дома“) и в някои архаизиращи литературни стилове. # '''^''' Със съмнителна етимология. Вероятно стар локатив. # '''↑''' Тод (1992) . # '''↑''' Cercignani, Fausto , ''The Elaboration of the Gothic Alphabet and Orthography'' , в „Indogermanische Forschungen“, 93, 1988, стр. 168–185. # '''^''' Формите следват Orel 2003. þ представлява IPA [θ], χ IPA [x], ȝ IPA [γ], đ IPA [ð] и ƀ IPA [β]. # '''^''' Долнонемските форми са мекленбургски и следват речника на # '''^''' Засвидетелствано в тази форма в кримска готика. Виж Winfred Lehmann, ''A Gothic Etymological Dictionary'' (Brill: Leiden, 1986), p. 40. # '''^''' Английската дума е заемка от староскандинавския. # '''^''' Засвидетелствано в кримска готика в именителен падеж в множествено число като ''ада'' . Виж Winfred Lehmann, ''A Gothic Etymological Dictionary'' (Brill: Leiden, 1986), p. 2. # '''^''' Диалектно tvo, två, tvei (m), tvæ (f), tvau (n). == Външни препратки == Уикиизточник съдържа текста на статия от 1879 г. в ''American Cyclopædia за '''германските езици''''' . * Проект за германски лексикон * „Hover & Hear“ произношения Архивирани 2016-03-08 в Wayback Machine на едни и същи германски думи в десетки германски езици и „диалекти“, включително английски акценти, и сравнявайте незабавно една до друга * ''Bibliographie der Schreibsprachen'' : Библиография на средновековни писмени форми на високо- и долнонемски и нидерландски * Списъци на Swadesh с основни германски речникови думи (от приложението Swadesh-list на Wiktionary ) * Фрагменти от германски езици —YouTube (14:06) [[Категория:Германски езици| ]] 8bhbyrvptzy5jor8z0uchlzggn84kto 11473495 11473469 2022-07-28T19:00:49Z Eliza Beth 246180 Бот: добавяне на {{в инкубатора}} wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{експерт}} {{обработка|източниците са въведени като текст без да са цитирани в съответните параграфи}} {{Езиково семейство | име = Германски езици | район = [[Европа]], [[Северна Америка]], [[Австралия]], [[Великобритания]], [[Ирландия]], [[Исландия]], [[ЮАР]] и др. | семцвят = {{Език/Индоевропейски}} | говорещи = 559 000 000 (майчин) | SIL = http://www.ethnologue.com/show_family.asp?subid=90067 | сем1 = [[Индоевропейски езици|Индоевропейски]] | ниво = 2 | дете1 = [[Западногермански езици|Западногермански]] | дете2 = [[Източногермански езици|Източногермански]] | дете3 = [[Северногермански езици|Северногермански]] | карта = Germanic languages in Europe.png | картанадпис = Германски езици в Европа }} '''Германските''' '''езици''' са клон на [[Индоевропейски езици|Индоевропейското]] езиково семейство, говорено местно от население от около 515 милиона души главно в [[Европа]] , [[Северна Америка]] , [[Океания]] и [[Южна Африка]] . Най-разпространеният германски език – [[Английски език|Английският]], е и най-разпространеният език в света с приблизително 2 милиарда говорещи. Всички германски езици произлизат от [[Прагермански език|Прагерманския език]], говорен в [[Скандинавия]] през желязната епоха . Германските езици се разделят на следните '''3 групи''': * [[западногермански езици]] – включват езици, като [[английски език|английски]], [[немски език|немски]], [[нидерландски език|нидерландски]], [[идиш]], [[Люксембургски език|люксембургски]], [[африканс]], [[Фризийски езици|западнофризийски, сатерландски и севернофризийски]] * [[източногермански езици]] (изчезнали) – [[Готски език|готски]] (единственият източногермански език със значително количество писмени източници), бургундски и вандалски * [[северногермански езици]] – ''континентални'' – [[шведски]], [[датски език|датски]], [[норвежки]] и ''островни'' – [[фарьорски език|фарьорски]] и [[исландски]] Разделението между подгрупите обикновено не е точно определено. Повечето езици образуват непрекъсната област, като съседните [[диалект]]и са взаимно разбираеми, а по-отдалечените не са. [[Западногермански езици|Западногерманските езици]] включват трите най-разпространени германски езика: английски с около 360 – 400 милиона носители на езика; [[Немски език|Немски]] – с над 100 милиона носители на езика; и [[Нидерландски език|холандски]] – 24 милиона носители на езика. Други западногермански езици включват [[Африканс]] , разклонение на холандския с над 7,1 милиона носители на езика; [[Долнонемски език]] (считан за отделна колекция от нестандартизирани диалекти) с приблизително 4,35 – 7,15 милиона носители на езика и вероятно 6,7 – 10 милиона души, които могат да го разберат (най-малко 2,2 милиона в Германия (2016) и 2,15 милиона в Холандия (2003)); [[Идиш]], използван някога от приблизително 13 милиона евреи в Европа преди Втората световна война, сега с приблизително 1,5 милиона носители на езика; [[Шотландски германски език|Шотландски]] с 1,5 милиона носители на езика; [[Лимбургски език]] с приблизително 1,3 милиона говорещи по холандско – белгийско – германската граница; и [[Фризийски езици]] с над 500 000 носители на езика в Холандия и Германия. Най-големите [[Северногермански езици]] са [[Шведски език|Шведски]], [[Датски език|Датски]] и [[Норвежки език|Норвежки]], които са отчасти взаимно разбираеми и имат общо около 20 милиона носители на роден език в скандинавските страни и допълнителни пет милиона говорещи като втори език. От Средновековието насам обаче тези езици са силно повлияни от западногерманския [[Среднодолнонемски език|Средно долнонемски език]] , като долно-немските думи съставляват около 30 – 60% от техния речник според различни оценки. Други съществуващи северногермански езици са [[Фарьорски език|Фарьорски]], [[Исландски език|Исландски]] и елфдалски, които са по-консервативни езици без значително долно-немско влияние, по-сложна граматика и ограничена взаимна разбираемост с останалите днес. [[Източногермански езици|Източно-германскят клон]] включва готски, бургундски и вандалски, всички от които сега са изчезнали. Последният отмрял е кримският готски, говорен до края на 18 век в някои изолирани райони на Крим . [[SIL International]] ''изброява'' 48 различни живи германски езика, 41 от които принадлежат към западния клон и шест към северния клон. [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Hunsrik Hunsrik] немски не попада в нито една от категориите, но той често се смята за немски диалект от лингвистите, а не за език. Общият брой на германските езици през цялата история е неизвестен, тъй като някои от тях, особено източногерманските езици, са изчезнали по време или след период на преселение. Някои от западногерманските езици също не са оцелели след периода на преселение, включително ломбардския . В резултат на Втората световна война и последвалото масово прогонване на германците, немският език претърпява значителна загуба на [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Sprachraum Sprachraum] , както и умиране и изчезване на няколко от неговите диалекти. През 21-ви век немските диалекти постепено умират, тъй като стандартният немски печели надмощие. Както вече споменахме, общият прародител на всички езици в този клон се нарича '''протогермански''' , известен също като '''общ германски''', който се е говорел около средата на 1-вото хилядолетие пр. н. е. в Скандинавия по време на желязната епоха. Протогерманският, заедно с всички свои наследници, има по-специални уникални езикови характеристики, най-известната от които е промяната на съгласните, известна като [[Закон на Грим]] . Ранните разновидности на германския датират в историята от периода на първите разселвания на германските племена на юг от Скандинавия през 2 век пр. н. е., за да се установят в района на днешна Северна Германия и Южна Дания. == Съвременно състояние == === ''<u>Западногермански езици</u>'' === '''Английският''' език е [[Официален език]] на [[Белиз]], [[Канада]], [[Нигерия]], [[Фолкландски острови]], [[Света Елена (остров)]], [[Малта]], [[Нова Зеландия]], [[Ирландия]], [[Република Южна Африка]], [[Филипини]], [[Ямайка]], [[Доминиканска република]] , [[Гвиана]], [[Тринидад и Тобаго]], [[Американска Самоа]],[[Палау]], [[Сейнт Лусия]], [[Гренада]], [[Барбадос]], [[Сейнт Винсент и Гренадини]], [[Пуерто Рико]], [[Гуам]], [[Хонконг]], [[Сингапур]], [[Пакистан]], [[Индия]], [[Папуа Нова Гвинея]], [[Намибия]], [[Вануату]], [[Соломонови острови]] и бившите британски колонии в Азия, Африка и Океания. Освен това той е ''де факто'' езикът на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия]], [[Съединени американски щати]] и [[Австралия]], както и признат език в [[Никарагуа]] и [[Малайзия]]. '''Немският''' език е официален език на [[Австрия]], [[Белгия]], [[Германия]], [[Лихтенщайн]], [[Люксембург]] и [[Швейцария]] и има регионален статут в [[Италия]], [[Полша]], [[Намибия]] и [[Дания]]. Немският също продължава да се говори като малцинствен език от имигрантските общности в Северна Америка, Южна Америка, Централна Америка, Мексико и Австралия. Немски диалект (''пенсилвански немски'') все още се използва сред различни популации в американския щат Пенсилвания. '''Холандският''' е официален език на Аруба, Белгия, Кюрасао, Холандия, Сент Мартен и Суринам. Холандия също колонизира Индонезия, но холандският е премахнат като официален език след независимостта на Индонезия. Днес там той се използва само от по-възрастни или по-традиционно образовани хора. До 1984 г. холандският е официален език в Южна Африка, но е заменен от ''африкаанс -'' частично взаимно разбираем, дъщерен език на холандския. '''Африкаанс''' е един от 11-те официални езика в Южна Африка и е ''лингва франка'' на Намибия. Използва се и в други южноафрикански страни. '''Долно-немският''' е сбор от много разнообразни диалекти, говорени в североизточната част на Холандия и Северна Германия. '''Шотландски''' се говори в низините на Шотландия и части от Ълстър, където местният диалект е известен като ''ълстърски шотландски'' . '''Фризийски''' се говори сред половин милион души, които живеят по южните покрайнини на Северно море в Холандия и Германия. '''Люксембургският''' е мозелски франконски диалект, който се говори главно във Великото херцогство Люксембург, където се счита за официален език. Подобни разновидности на мозелския франконски се говорят в малки части на Белгия, Франция и Германия. '''Идишът''', който някога е бил роден език на около 11 – 13 милиона души, продължава да се използва от около 1,5 милиона говорещи в еврейските общности по света, главно в Северна Америка, Европа, Израел и други региони с еврейско население . '''Лимбургските''' разновидности се говорят в регионите Лимбург и Рейнланд, по холандско-белгийско-германската граница. === ''<u>Северногермански езици</u>'' === Освен че е официален език в Швеция, '''шведският''' също се говори като роден от шведско-говорящото малцинство във Финландия, което е голяма част от населението по крайбрежието на Западна и Южна Финландия. Шведският също е един от двата официални езика във Финландия, заедно с финския, и е единственият официален език в Аланд . Шведски също се говори от някои хора в Естония. '''Датският''' е официален език на Дания и в нейната отвъдморска територия на Фарьорските острови и е ''лингва франка'' и език на образованието в другата ѝ отвъдморска територия в Гренландия, където е един от официалните езици до 2009 г. Датски (местен признат малцинствен език) също се говори като роден от датското малцинство в германската провинция Шлезвиг-Холщайн . '''Норвежкият''' е официалният език на Норвегия. Норвежкият също е официален език в отвъдморските територии на Норвегия като Свалбард, Ян Майен, остров Буве, Земята на кралица Мод и остров Петър I. '''Исландският''' е официалният език на Исландия . '''Фарьорският''' е официалният език на Фарьорските острови и се говори и от някои хора в Дания. === <big>История</big> === Смята се, че всички германски езици произлизат от хипотетичен протогермански, обединен от подчиняване на звуковите промени на [[Закон на Грим|Закона на Грим]] и [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Verner%27s_law закона на Вернер] . Те вероятно са се случили през пред-римската желязна епоха на Северна Европа ок. 500 г. пр.н.е. Самият протогермански вероятно се е говорил и след 500 г. пр. н. е. – протонорвежкия от 2-ри век сл. н. е. все още е доста близък до реконструирания протогермански, но други общи иновации, разделящи германския от протоиндоевропейския, предполагат обща история на пред-протогермански говорещите през цялата скандинавска бронзова епоха . От момента на тяхното най-ранно удостоверяване, германските разновидности са разделени на три групи: ''западногермански, източногермански и северногермански'' . Точната им връзка е трудно да се определи от оскъдните доказателства от рунически надписи. Западната група вероятно се е формирала в късната Ясторф култура, а източната група може да произлиза от разновидността на [[Готланд]] от 1-ви век. Това оставя южна Швеция като първоначално местоположение на северната група. Най-ранният запазен германски текст е готическият превод на [[Нов завет|Новия завет]] от 4-ти век от [[Вулфила]] . Ранните свидетелства за западногермански са на ''старо франкски / старо холандски'' (надписът [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Bergakker_inscription Bergakker] от 5-ти век ), старогермански (разпръснати думи и изречения от 6-ти век и свързани текстове от 9-ти век) и староанглийски (най-старите текстове 650 г., свързани текстове от 10-ти век ). Северногерманският е засвидетелстван само в разпръснати рунически надписи, като протоскандинавски, докато не еволюира в староскандинавски до около 800 г. По-дълги рунически надписи са оцелели от 8-ми и 9-ти век ( камък [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Eggja_stone Eggja_stone] , камък [https://en.m.wikipedia.org/wiki/Rök_runestone Rök runestone]), по-дълги текстове на латински са оцелели от 12-ти век ( Íslendingabók ), а някои скалдически поезии датират още от 9-ти век. Около 10-ти век разновидностите вече са достатъчно, за да затруднят взаимното разбиране. Езиковият контакт на викингските заселници от Danelaw с англосаксонците оставя следи в английския език и се предполага, че е улеснил колапса на староанглийската граматика. Това, съчетано с притока на романска старофренска лексика след Норманското нашествие, довежда до появата на средноанглийския през 12 век. Източногерманските езици са маргинализирани от края на периода на преселение. Бургундийците, готите и вандалите са били езиково асимилирани от съответните си съседи около 7 век, като само кримският готски се е задържал до 18 век. През ранното средновековие западногерманските езици са били разделени от островното развитие на средно английския, от една страна, и от изместването на съгласните във високо-германския на континента, от друга, което е довело до горнонемски и долносаксонски, със степенувани междинни централно-немски разновидности. До началото на новото време диапазонът се е разширил до степен на значителни разлики – вариращи от най-високия алемански на юг до северния долносаксонски на север. И въпреки че и двете крайности се считат за немски, те едва ли са взаимно разбираеми. Най-южните разновидности завършват второто звуково изместване, докато северните разновидности останават незасегнати от изместването на съгласните. Северногерманските езици, от друга страна, остават обединени доста след 1000 г. сл. н. е. и всъщност континенталните скандинавски езици все още до голяма степен запазват взаимната си разбираемост дори и днес. Основното разделение при тези езици е между езиците на континента и езиците на островите на запад, особено исландския, който е запазил граматиката на старо-норвежкия почти непроменена, докато езиците на континента са се развили значително. == Отличителни характеристики == Германските езици притежават редица определящи характеристики в сравнение с други индоевропейски езици. Някои от най-известните са следните: # Промените на звука, известни като ''закон на Грим'' и ''закон на Вернер'' , които изместват стойностите на всички индоевропейски стоп съгласни (например оригиналното * /td dʰ/ става германско * /θ td/ в повечето случаи; сравнете ''три'' с латински ''tres'' , ''две'' с латински ''duo'' , ''do'' със санскрит ''dhā-'' ). Признаването на тези два звукови закона е основополагащо събитие в разбирането на закономерния характер на езиковата звукова промяна и развитието на сравнителния метод, който формира основата на съвременната историческа лингвистика . # Развитието на силен удар върху първата сричка на думата, което предизвика значително фонологично намаляване на всички останали срички. Това е причината за редуцирането на повечето от основните английски, норвежки, датски и шведски думи в едносрични и общото впечатление за съвременния английски и немски като езици с много съгласни. Примери са протогермански * ''strangiþō'' → ''сила'' , * ''aimaitijō'' → ''мравка'' , * ''haubudą'' → ''глава'' , * ''hauzijaną'' → ''чувам'' , * ''harubistaz'' → немски ''Herbst''„есен, реколта“, * ''hagatusjō'' → немски ''Hexe'' „вещица, вещица“. # Промяна, известна като ''германски умлаут'' , която променя качествата на гласната, когато висок преден вокален сегмент ( /i/ , /iː/ или /j/ ) следва в следващата сричка. Обикновено задните гласни са предни, а предните гласни са повдигнати. В много езици модифицираните гласни се обозначават с диареза (напр. ''ä ö ü'' на немски, произнася се съответно /ɛ ø y/ ). Тази промяна довежда до широко разпространени промени в сродни думи – все още изключително забележими в съвременния немски език, но присъстващи само в остатъци от съвременния английски (напр. ''mouse/mice'' , ''goose/geese'' , ''broad/breadth'' , ''tell/told'' , ''old/elder , foul/filth'' , ''gold/gild'' ). # Голям брой качествени вариации на гласните. Английският има около 11 – 12 гласни в повечето диалекти (без да се броят дифтонгите), стандартният шведски има 17 чисти гласни (монофтонги), стандартният немски и холандски 14, а датският поне 11. Амщетенският диалект на баварския немски има 13 разграничения само сред дългите гласни . # ''Втора позиция на глагола'' (V2) в словореда, който е необичайно в другите езици. Точно една съществителна фраза или адвербиален елемент трябва да предхожда глагола; по-специално, ако наречие или предложна фраза предхожда глагола, тогава субектът трябва да следва непосредствено крайния глагол. В съвременния английски това оцелява само в т.нар. инверсии : примерите включват някои конструкции с ''here'' или ''there'' ( ''Here comes the sun; there are five continents'' ), глаголи на речта след цитат ( ''" Да", каза Джон'' ), изречения, започващи с определени съюзи ( ''Hardly had he said this when.../Едва ли беше казал това, когато...; Only much later did he realize.../Едва много по-късно той осъзна...'') и изречения, започващи с определени наречия за движение, за да се създаде усещане за драма ( ''Over goes the boat; out ran the cat; Pop Goes The Weasel'' ). Тази характерна особеност обаче е често срещана във всички други съвременни германски езици. Други важни характеристики са: # Намаляването на различните времеви и аспектни комбинации на индоевропейската словесна система само в две: сегашно време и минало време (наричано още претерит ). # Голям клас глаголи, които използват зъбна наставка ( /d/ или /t/ ) вместо редуване на гласни ( индоевропейски ablaut ), за да укажат минало време. Те се наричат ​​германски слаби глаголи ; останалите глаголи с гласна аблаут са германските силни глаголи . # Разграничение в определеността на съществителна фраза, която е маркирана с различни набори от окончания за прилагателни, така наречените силни и слаби прилагателни. Подобно развитие се случва в балто-славянските езици. Това разграничение е изгубено в съвременния английски, но присъства в староанглийския и остава във всички други германски езици в различна степен. # Някои думи с етимология, която е трудно да се свърже с други индоевропейски семейства, но с варианти, които се появяват в почти всички германски езици. Вижте хипотезата за германския субстрат . # Дискурсивни частици, които са клас кратки, неударени думи, които говорещите използват, за да изразят отношението си към изказването или слушателя. Тази категория думи изглежда рядко срещана извън германските езици. Английският език не използва масово дискурсивни частици; пример би била думата „just“ – „просто“, която говорещият може да използва, за да изрази изненада. Имайте предвид, че някои от горните характеристики не присъстват в протогерманския, но се развиват по-късно като ареални характеристики, които се разпространяват от език на език: * Германският умлаут засяга само северногерманските и западногерманските езици (които представляват всички съвременни германски езици), но не и вече изчезналите източногермански езици, нито прото-германският – общият прародител на всички германски езици. * Големият набор от качествени вариации на гласните е по-късно развитие, поради комбинация от германски умлаут и тенденцията в много германски езици двойки дълги/къси гласни с първоначално идентично качество да развият различни качества, като разликата в дължината понякога в крайна сметка се губи. Прото-германският има само пет различни гласни качества, въпреки че има повече действителни гласни фонеми, тъй като дължината и вероятно назалността са фонемни. В съвременния немски двойки дълги и къси гласни все още съществуват, но също са различни по качество. * Прото-германският вероятно е имал по-общ словоред SOVI. Въпреки това, тенденцията към ред V2 може вече да е присъствала в латентна форма и може да е свързана със закона на Вакернагел – индоевропейски закон, който диктува, че клитиките ( морфема, която има синтактични характеристики на дума, но зависи фонологично от друга дума или фраза, съкратените форми на спомагателните глаголи в I'm и we've са клитики) на изреченията трябва да бъдат поставени на второ място. Най-общо казано, германските езици се различават по това колко консервативен или колко прогресивен е всеки език по отношение на общата тенденция към аналитичност. Някои, като исландския и в по-малка степен немския, са запазили голяма част от сложната флективна морфология, наследена от протогерманския (и на свой ред от протоиндоевропейския ). Други, като английски, шведски и африканс, са се придвижили до голяма степен към аналитичния тип. == Езикови разработки == Подгрупите на германските езици се определят от общи иновации. Важно е да се разграничат иновациите от случаите на езиков консерватизъм. Тоест, ако два езика в едно семейство споделят характеристика, която не се наблюдава в трети език, това е доказателство за общ произход на двата езика ''само ако'' характеристиката е иновация в сравнение с протоезика на семейството . Следните нововъведения са общи за северозападните германски езици (всички освен готски ): * Понижаването на /u/ до /o/ в началните срички преди /a/ в следната сричка: * ''budą'' → ''bode'' , исландски ''boðs'' „съобщения“ („a-Umlaut“, традиционно наричан ''Brechung'' ) * „Лабиален умлаут“ в неударени средни срички (преобразуването на /a/ в /u/ и /ō/ в /ū/ преди /m/ или /u/ в следващата сричка) * Преобразуването на /ē ₁ / в /ā/ (срещу готически /ē/) в ударени срички. В неударените срички западногерманският също има тази промяна, но северногерманският е съкратил гласната до /e/, след което я е повишил до /i/. Това предполага, че това е промяна на площта. * Повишаването на крайното /ō/ до /u/ (готически го понижава до /a/). Той се отличава от носовия /ǭ/, който не е повдигнат. * Монофтонгизацията на /ai/ и /au/ в /ē/ и /ō/ в неначалните срички (липсват обаче доказателства за развитието на /au/ в средните срички). * Развитието на засилено демонстративно окончание на /s/ (отразено на английски „this“ в сравнение с „the“) * Въвеждане на отделна степен на аблаут в силните глаголи от клас VII , докато готическият използва редупликация (напр. готски ''haihait'' ; ON, OE ''hēt'' , претерит на глагола ''Gmc *haitan'' „да се нарича“) като част от цялостна реформа на Gmc клас VII от редупликация към нов аблаут модел, който вероятно е започнал в глаголи, започващи с гласна или /h/ (развитие, което продължава общата тенденция на де-редупликация в Gmc ); има форми (като OE dial. ''heht'' вместо ''hēt'' ), които запазват следи от редупликация дори в западен и северногермански Следните нововъведения също са общи за северозападните германски езици, но представляват ареални промени : * Протогермански /z/ > /r/ (напр. готски ''dius'' ; ON ''dȳr'' , OHG ''tior'' , OE ''dēor'' , „диво животно“); имайте предвид, че това не присъства в прото-скандинавския и трябва да бъде подредено след западногерманската загуба на крайния /z/ * Германски умлаут Следните иновации са общи за западногерманските езици : * Загуба на финално /z/. В едносричните думи старогерманският го запазва (като /r/), докато той изчезва в другите западногермански езици. * Промяна на [ð] (фрикативен алофон на /d/) до спиране на [d] във всички среди. * Промяна на /lþ/ в стоп /ld/ (с изключение на word-finally). * Западногерманска геминация на съгласни, с изключение на ''r'' , преди /j/. Това се случи само при думи с кратък корен поради закона на Сиверс . * Лабио-веларните съгласни стават обикновени веларни, когато не са начални. * Конкретен тип ''умлаут'' /eui/ > /iui/. * Промени в минало време във 2-ро лице единствено число: Замяна на основната гласна в мин.вр. ед. ч. с основната гласна в мин.вр.мн.ч. и замяна на окончанието ''-t'' с ''-ī'' . * Кратки форми ( ''*stān, stēn'' , ''*gān, gēn'' ) на глаголите за „стоя“ и „отивам“; но имайте предвид, че кримската готика също има ''gēn'' . * Развитието на герундий . Следните нововъведения са общи за английската подгрупа на западногерманските езици, която включва английски, фризийски и в няколко случая холандски и долнонемски, но не и високонемски: * Така нареченият английски закон за назален спирант, със загуба на /n/ преди беззвучни фрикативи: напр ''. *munþ'' , ''*gans'' > староанглийски ''mūþ, gōs'' > „уста, гъска“, но немски ''Mund, Gans'' . * Загубата на германското възвратно местоимение * ''se-'' . Нидерландският е възстановил възвратното местоимение ''zich'' от средновисоконемски ''sich'' . * Намаляването на трите германски глаголни форми за множествено число в една форма, завършваща на ''-þ'' . * Развитието на клас III слаби глаголи в остатъчен клас, състоящ се от четири глагола ( ''*sagjan'' „да кажа“, ''*hugjan'' „да мисля“, ''*habjan'' „да имам“, ''*libjan'' „да живея“; срв. многобройните Old High Немски глаголи на ''-ēn'' ). * Разделянето на края на слабия глагол от клас II ''*-ō-'' на ''*-ō-/-ōja-'' (срв. староанглийски ''-ian'' < ''-ōjan'' , но старогермански ''-ōn'' ). * Развитие на окончание за множествено число '''*-ōs''' в съществителните с а-основа (забележете, че готическият също има ''-ōs'' , но това е независимо развитие, причинено от окончателното премахване на ''*-ōz'' ; старо фризийският има ''-ar'' , което се смята за късно заемане от датски ). Вж. съвременно английско множествено число ''-(e)s'' , но немско множествено число ''-e'' . * Вероятно монофтонгизацията на германското ''*ai'' в ''ē/ā'' (това може да представлява независими промени в старосаксонския и англо-фризийския ). Следните нововъведения са общи за англо-фризийската подгрупа на английските езици : * Повишаване на назализирани ''a, ā'' в ''o, ō'' . * Англо-фризийски осветяване : Предна част на неназалното ''a, ā'' до ''æ,ǣ,'' когато не е последвано от ''n'' или ''m'' . * Метатеза на ''CrV'' в ''CVr'' , където ''C'' представлява всяка съгласна и ''V'' всяка гласна. * Монофтонгизация на ''ai'' в ''ā'' . == Общи езикови особености == === Фонетика === Всички най-стари германски езици споделят редица характеристики, за които се предполага, че са наследени от протогерманския. Фонологично, той включва важни звукови промени, известни като закон на Грим и закон на Вернер, които въвеждат голям брой фрикативи ; късният протоиндоевропейски е имал само един, /s/. Основното развитие на гласната е сливането (в повечето случаи) на дълго и кратко /a/ и /o/, което води до кратко /a/ и дълго /ō/. Това също се отразява на дифтонгите, като PIE /ai/ и /oi/ се сливат в /ai/, а PIE /au/ и /ou/ се сливат в /au/. PIE /ei/ се развива в дълго /ī/. PIE дълга /ē/ се развива в гласна, обозначена като /ē ₁ / (често се приема, че е фонетично [æː] ), докато нова, доста необичайна дълга гласна /ē ₂ / се развива при различни и не напълно установени обстоятелства. Прото-германският не е имал предни закръглени гласни, но всички германски езици с изключение на готския, впоследствие са ги развили чрез процеса на i-umlaut . Прото-германският е развил силно ударение върху първата сричка на корена, но остатъците от оригиналния свободен PIE акцент са видими поради закона на Вернер, който е чувствителен към този акцент. Това довежда до постоянна ерозия на гласните в неударените срички. В протогерманския това е напреднало само до точката, в която абсолютно крайните къси гласни (различни от /i/ и /u/) са били изгубени, а абсолютно крайните дълги гласни са били съкратени, но всички ранни литературни езици показват повече напреднало състояние на загуба на гласна. Това в крайна сметка води до загуба на почти всички гласни в някои езици (като съвременния английски) след основното ударение и последващото нарастване на много голям брой едносрични думи. ==== Таблица с резултатите ==== Следващата таблица показва основните резултати от протогерманските гласни и съгласни в различните по-стари езици. За гласни се показват само резултатите в ударените срички. Резултатите в неударените срички са доста различни, варират от език на език и зависят от редица други фактори (като например дали сричката е била средна или крайна, дали сричката е била отворена или затворена и (в някои случаи) дали предходната сричка е била лека или тежка ). Бележки: * ''C-'' означава пред гласна (дума-първоначално или понякога след съгласна). * ''-C-'' означава между гласни. * ''-C'' означава след гласна (дума-накрая или преди съгласна). Крайните резултати на думата обикновено се появяват ''след'' заличаването на крайните кратки гласни, което се появява малко след протогерманския и е отразено в историята на всички писмени езици с изключение на протонорвежкия . * Горните три са дадени в ред ''C-'' , ''-C-'' , ''-C'' . Ако едно е пропуснато, се прилага предишното. Например ''f, -[v]-'' означава, че ''[v]'' се появява след гласна, независимо какво следва. * Нещо като ''a(...u)'' означава " ''a,'' ако /u/ се среща в следващата сричка". * Нещо като ''a(n)'' означава " ''a'' ако /n/ следва веднага". * Нещо като ''(n)a'' означава " ''a,'' ако /n/ непосредствено предхожда". {| class="wikitable" |+Развитие на германски звуци !протогермански !(пред)готически !староскандинавски !староанглийски !старогермански |- !а | rowspan="2" |а |a, ɔ(...u) |æ, a(...a), a/o(n), æ̆ă(h,rC,lC) |а |- !a(...i) |e, ø(...u) |e, æ, ĭy̆(h,rC,lC) |e, a(hs,ht,Cw) |- !ãː | rowspan="2" |aː |aː |oː |aː |- !ãː(...i) |æː |eː |äː |- !æː | rowspan="2" |eː, ɛː(V) |aː |æː, æa(h) |aː |- !æː(...i) |æː |æː |äː |- !д | rowspan="2" |i, ɛ(h,hʷ,r) |ja, jø(...u), (w,r,l)e, (w,r,l)ø(...u) |e, ĕŏ(h,w,rC) |e, i(...u) |- !e(...i) |i, y(...w) |аз |аз |- !eː |eː, ɛː(V) |eː |eː |т.е |- !аз |i, ɛ(h,hʷ,r) |i, y(...w) |i, ĭŭ(h,w,rC) |аз |- !iː |iː |iː |iː, iu(h) |iː |- !oː | rowspan="2" |oː, ɔː(V) |oː |oː |uo |- !oː(...i) |øː |eː |üö |- !u | rowspan="2" |u, ɔ(h,hʷ,r) |u, o(...a) |u, o(...a) |u, o(...a) |- !u(...i) |г |г |ü |- !uː | rowspan="2" |uː, ɔː(V) |uː |uː |uː |- !uː(...i) |yː |yː |üː |- !ai | rowspan="2" |ai |ei, ey(...w), aː(h,r) |aː | rowspan="2" |ei, eː(r,h,w,#) |- !ai(...i) |ei, æː(h,r) |æː |- !au | rowspan="2" |au |au, oː(h) |æa |ou, oː(h,T) |- !au(...i) |ey, øː(h) |iy |öü, öː(h,T) |- !ЕС | rowspan="2" |iu |juː, joː(T) |ео | rowspan="2" |io, iu(...i/u) |- !eu(...i) |yː |iy |- !стр |стр |стр |стр |pf-, -ff-, -f |- !T |T |T |T |ts-, -ss-, -s |- !к |к |к |k, tʃ(i,e,æ)-, -k-, -(i)tʃ-, -tʃ(i)- |k-, -xx-, -x |- !kʷ |kʷ |кв, -к |kw-, -k-, -(i)tʃ-, -tʃ(i)- |kw-, -xx-, -x |- !b-, -[β]- |b-, -[β]-, -f |b-, -[v]- |b-, -[v]-, -f |b |- !d-, -[ð]- |d-, -[ð]-, -þ |d-, -[ð]- |д |T |- ![ɣ]-, -[ɣ]- |g-, -[ɣ]-, -[x] |g-, -[ɣ]- |g-, j(æ,e,i)-, -[ɣ]-, -j(æ,e,i)-, -(æ,e,i)j- |ж |- !f |f |е, -[v]- |f, -[v]-, -f |е, стр |- !þ |þ |þ, -[ð]- |þ, -[ð]-, -þ |д |- !х |ч |h, -∅- |h, -∅-, -h |ч |- !х |hʷ |xv, -∅- |hw, -∅-, -h |hw, -h- |- !с |с |s-, -[z]- |s-, -[z]-, -s |ṣ-, -[ẓ]-, -ṣ |- !z | -z-, -s |r | -r-, -∅ | -r-, -∅ |- !r |r |r |r |r |- !л |л |л |л |л |- !н |н |n-, -∅(s,p,t,k), -∅ |n, -∅(f,s,þ) |н |- !м |м |м |м |м |- !j |й |∅-, -j-, -∅ |й |й |- !w |w |∅-, v-(a,e,i), -v-, -∅ |w |w |} # ^ ^{'''''a b c'''''} Готската писмена система използва изписването ⟨ai⟩ за представяне на гласни, които произлизат основно от четири различни източника:Правописът ⟨au⟩ се използва по подобен начин за представяне на гласни, произлизащи основно от следните четири източника: Общоприето е, че резултатът от случай 2 се произнася [ɛː/ɔː] на готски, различно от гласните, изписани ⟨e⟩ и ⟨o⟩, които се произнасят като [eː/oː] . По същия начин, общоприето е, че резултатите от случаи 3 и 4 се произнасят [ɛ] и [ɔ] на готски език. Въпреки това има известен спор дали резултатите от случай 1 все още са били произнасяни като дифтонги [ai/au] , както в протогермански, или са се слели със случай 2 като монофтонги [ɛː/ɔː] . Има някои исторически доказателства (особено от латински варианти на изписване на ''Gaut-'' срещу ''Gōt-'', използвано за представяне на името на готите), че протогерманските дифтонги са се променили в монофтонги малко преди (т.е. в рамките на един век след) времето на Вулфила , който проектира готската азбука и написва готската Библия 360 г. сл. Хр. Това е в съответствие с факта, че Вулфила е използвал едни и същи символи ⟨ai/au⟩ за представяне на всички резултати, въпреки факта, че изписването ⟨aj/aw⟩ е било налично за недвусмислено представяне на дифтонги (и всъщност се редуват с ⟨ai/ au⟩ в редица номинални и вербални парадигми). Използването на изписването ⟨ai⟩ за представяне на монофтонг [ɛ(ː)] очевидно е имитация на гръцки от 4-ти век, където ⟨ai⟩ също означава [ɛː], а ⟨au⟩ очевидно е създадено по аналогия. В съответствие с много източници, като Bennett (1980) , фонологията, описана тук, е тази на "предготския" (т.е. фонологията на готския точно преди монофтонгизацията на /ai/ и /au/). # ^ ^{'''''a b c d e f g'''''} В староскандинавския език незакръглените гласни стават закръглени, когато /u/ или /w/ следват в следващата сричка, в процес, известен като u-umlaut . Някои гласни са засегнати по подобен начин, но само от следващ /w/; този процес понякога се нарича ''w-umlaut'' . Тези процеси действат след i-umlaut . ''U-умлаут'' (чрез следващо /u/ или /w/) кара /a/, /ja/ (счупено /e/), /aː/ и /e/ да закръглят до /ɔ/ (написано ''o̧'' ), / jɔ/ (написано ''jo̧'' ), /ɔː/ (написано ''ó̧''и по-късно незакръглено отново до /aː/) и /ø/, съответно. Гласните /i/ и /ai/ са закръглени съответно до /y/ и /ey/ само преди /w/. Кратко /a/ става /ø/ чрез комбинация от i-умлаут и w-умлаут. # ^ ^{'''''a b c d e'''''} Процес, известен като a-мутация или ''a-umlaut'' , довежда до понижаване на краткото /u/ до /o/ пред невисока гласна (обикновено /a/) в следващата сричка. Всички езици с изключение на готския са засегнати, въпреки че има различни изключения във всички езици. # ^ ^{'''''a b c d e'''''} Дифтонгалните резултати се дължат на староанглийското начупване . По принцип предните гласни се разделят на дифтонги преди някои подгрупи от ''h'' , ''w'' , ''rC'' и ''lC'' , където ''C'' е съгласна. Дифтонгът /æa/ се пише ''ea'' ; /eo/ се пише ''eo'' ; /iu/ се пише ''io'' ; и /iy/ се пише ''т.е.'' Всички дифтонги умлаут към /iy / ''т.е.'' Всички дифтонги се срещат както дълги, така и кратки. Имайте предвид, че има значителен спор относно действителното произношение на ''io'' и (особено) ''ie''. Тяхното тълкуване като /iu/ и /iy/, съответно, следва Lass (1994), ''Old English: A history linguistic companion'' . # ^ ^{'''''a b c d e f g h i j'''''} Всички езици с изключение на готския са засегнати от i-umlaut . Това е най-значимият от различните процеси на умлаут , работещи в германските езици, и причината задните гласни да станат предни, а предните гласни да бъдат повдигнати, когато /i/, /iː/ или /j/ следват в следващата сричка. Терминът ''i-umlaut'' всъщност се отнася до два отделни процеса, които са били задействани в една и съща среда. По-ранният процес повишава /e/ и /eu/ съответно до /i/ и /iu/ и може да е действал все още в протогермански (като ефектите му в готския език са затъмнени поради по-късни промени). По-късният процес засяга всички задни гласни и някои предни гласни и действа независимо на различните езици, появявайки се в различно време с различни резултати. Старият английски е най-ранният и най-засегнатият език, като почти всички гласни са засегнати.. Старият високонемски е последният засегнат език; единственото писмено доказателство за процеса е с кратко /a/, което се умлаутира на /e/. Въпреки това, по-късни доказателства сочат, че други задни гласни също са били засегнати, може би все още субфонемично в старогермански времена. Те са обозначени с aдиареза или символ "умлаут" (две точки), поставен върху засегнатите гласни. # '''^''' Протогерманското /e/ обикновено става староскандинавско /ja/ чрез процес, известен като разделяне на гласни . # '''^''' Преди протогерманско /x/, /xʷ/ или /r/, но не и преди протогерманско /z/ (което се е сляло с /r/ само много по-късно в северногермански). Вж. Староскандинавски ''árr'' (маск.) „пратеник“ < PG *airuz, ''ár'' (жен.) „весло“ < PG *airō, срещу ''eir'' (жен .) „чест“ < PG *aizō, eir ''('' неут.) „бронз " < PG *aizan. (И четирите стават ''ār'' в староанглийски; в готически те стават съответно ''airus'' , (непотвърдено), ''*aiza'' , ''*aiz'' .) Вж. # '''^''' Преди /r/, /h/ (включително когато произлиза от протогерманско /xʷ/) или /w/, или дума-накрая. # ^ ^{'''''a b'''''} Преди /h/ (включително когато произлиза от протогерманско /xʷ/) или преди която и да е зъбна съгласна , т.е. /s/,/z/,/þ/,/t/,/d/,/r/, /l/,/n/. # '''^''' Преди всяка зъбна съгласна , т.е. /s/,/z/,/þ/,/t/,/d/,/r/,/l/,/n/. # ^ ^{'''''a b'''''} Резултатът от изместването на съгласните във високо-германския език е довел до различен вид ''s'' от оригиналните протогермански ''s'' . Първото е написано ⟨z⟩, а второто ⟨s⟩. Смята се, че първият е дентален /s/, донякъде като в английския, докато вторият е „ апико-алвеоларен “ звук, както в съвременния европейски испански, звучащ някъде между английските /s/ и /ʃ/. Joos (1952) ) Съвременният стандартен немски език има /ʃ/ за този звук в някои контексти, напр. първоначално пред съгласна ( ''schlimm'' срв. английски ''slim'' ; ''Stand'' /ʃtant/, срв. английски ''stand''), и след /r/ ( ''Arsch'' , срв. английски ''ass'' или ''ass'' ). Редица съвременни южногермански диалекти имат /ʃ/ за този звук пред всички съгласни, независимо дали са първоначално дума или не. # ^ ^{'''''a b c'''''} Староанглийският палатализира /k,g,ɣ/ в /tʃ,dʒ,j/ близо до предна гласна. Звуковете /k/ и /ɣ/ са палатализирани първоначално пред всяка предна гласна. На други места /ɣ/ палатализирано преди /j/ или ''преди или след'' която и да е предна гласна, където /k/ и /g/ (което се среща само в комбинациите /gg/, /ng/) палатализирано преди /j/, или преди или след /i,iː/. # ^ ^{'''''a b c'''''} Звуковите фрикативи първоначално са били алофони на звучни стопове, когато се появяват след гласна или след определени съгласни (и за /g/, също първоначално — твърдият [g] се среща само в комбинациите /gg/, /ng/). В староскандинавския и староанглийския беззвучните фрикативи стават гласни между гласни (и накрая след гласна в староскандинавския); в резултат на това звучните фрикативи са повторно анализирани като алофони на беззвучни фрикативи. В старогерманския език всички звучни фрикативи се втвърдяват в стопове. # '''^''' В ранните периоди на различните езици звукът, изписан /r/ може да е бил силно веляризиран , както в съвременния американски английски (Lass 1994); това е едно възможно обяснение за различните процеси, задействани от ''h'' (вероятно [x] ) и ''r'' . # ^ ^{'''''a b'''''} Староанглийският и старо-норвежкият губят /n/ пред определени съгласни, като предходната гласна е удължена (в староскандинавския, следващата съгласна също е удължена). # '''^''' /n/ се губи накрая и пред /s,p,t,k/, но не и преди други съгласни. # ^ ^{'''''a b'''''} Протогерманските /j/ и /w/ често се губят между гласните във всички езици, често с /j/ или /w/, които по-късно се появяват отново, за да нарушат паузата, и не винаги съответстват на присъстващия преди това звук. След съгласна готският последователно запазва /j/ и /w/, но повечето езици изтриват /j/ (след задействане на i-umlaut ), а /w/ понякога изчезва. Загубата на /j/ след съгласна е възникнала в различните езици по различно време и в различна степен. Например /j/ присъства в повечето случаи в писмения старосаксонски и в староскандинавския, когато кратка гласна предхожда и следва задна гласна; но в староанглийския и старогерманския /j/ остава само след /r/, предшествано от кратка гласна. === Морфология === Най-старите германски езици имат типичната сложна флективна морфология на старите индоевропейски езици , с четири или пет падежа на съществителните; глаголи, маркирани за лице, число, време и наклонение; множествено число за съществителни и глаголи; малко или никакво членуване; и доста свободен словоред. Старите германски езици са известни с това, че имат само две времена (настоящо и минало), с три PIE аспекта на минало време (имперфект, аорист и перфект/статив), слети в едно и не се развиват нови времена (бъдеще, плуперфект и т.н.) . Има три наклонения: индикативно, подчинително (разработено от PIE optative mood) и повелително. Готските глаголи имали редица архаични характеристики, наследени от PIE, които са загубени в другите германски езици с малко следи, включително двойни окончания, склонен страдателен залог (получен от PIE медиопасивния залог ) и клас глаголи с редупликация в миналото време (получено от перфекта PIE). Сложната система за време на съвременния английски (напр ''. In three months, the house will still be being built /След три месеца къщата все още ще се строи'' или ''If you had not acted so stupidly, we would never have been caught/Ако не беше действал толкова глупаво, никога нямаше да бъдем хванати'' ) се дължи почти изцяло на последващи развития (макар и паралелни в много от другите германски езици). Сред основните нововъведения в протогерманския език са претеритните сегашни глаголи , специален набор от глаголи, чието сегашно време изглежда като миналото време на други глаголи и което е произходът на повечето модални глаголи в английския език; окончание в минало време; (в така наречените „слаби глаголи“, отбелязани с ''-ed'' на английски), който се появява различно като /d/ или /t/, често се приема, че произлиза от глагола „да правя“; и два отделни набора от окончания на прилагателни, първоначално съответстващи на разграничение между неопределена семантика („човек“, с комбинация от PIE окончания на прилагателно и местоимение) и определена семантика („човекът“, с окончания, получени от PIE съществителни с ''n'' -основа ). Имайте предвид, че повечето съвременни германски езици са загубили по-голямата част от наследената флективна морфология в резултат на постоянното изтриване на неударени окончания, предизвикано от силното начално ударение. (За разлика например от балто-славянските езици , които до голяма степен са запазили индоевропейския акцент и следователно са запазили голяма част от наследената морфология.) Исландският и в по-малка степен съвременният немски най-добре запазват прото-германската флективна система, с четири падежа на съществителни, три рода и добре отбелязани глаголи. Английският и африкаанс са в другата крайност, като почти няма останала флективна морфология. Следващото показва типично съществително ''от'' мъжки род, протогерманско ''*fiskaz'' („риба“) и неговото развитие в различните стари литературни езици: {| class="wikitable" |+Склонение на съществително ''с основна основа *fiskaz'' "риба" в различни езици ! colspan="2" | !прагермански !готски !староскандинавски !старогермански !средновисоконемски !Модерен немски !староанглийски !старосаксонски !старофризийски |- ! rowspan="6" |единствено число !Именителен падеж |*fisk-az |fisk-s | rowspan="2" |fisk-r | rowspan="3" |виск | rowspan="3" |вищ | rowspan="3" |Фиш | rowspan="3" |фиск | rowspan="3" |фиск | rowspan="3" |фиск |- !Звателен |*риба |фиск |- !Винителен падеж |*fisk-ą |фиск |фиск |- !Родителен падеж |*fisk-as, -is |fisk-е |fisk-s |виск-ес |вищ-ес |Fisch-es |fisc-es < fisc-æs |fisc-as, -es |фиск-е, -ес |- !дателен падеж |*fisk-ai |fisk-a |fisk-i |виск-а |вищ-е |Fisch-(e) |fisc-e < fisc-æ |фиск-а, -е |фиск-а, -и, -е |- !Инструментал |*fisk-ō |fisk-a |— |виск-у |— |— |fisc-e < fisc-i |fisc-u |— |- ! rowspan="5" |множествено число !Именителен падеж, звателен падеж |*fisk-ôs, -ôz |fisk-ōs |фиск-ар |виск-а | rowspan="3" |вищ-е | rowspan="3" |Фиш-е | rowspan="2" |fisc-as | rowspan="2" |fisc-ōs, -ās | rowspan="2" |фиск-ар, -а |- !Винителен падеж |*fisk-anz |fisk-ans |fisk-a |visk-ā |- !Родителен падеж |*fisk-ǫ̂ |fisk-ē |fisk-a |виск-ō |fisc-a |fisc-ō, -ā |fisk-a |- !дателен падеж |*fisk-amaz |fisk-am |фиск-ъм, -ом |виск-ум |visch-en |Fisch-en |fisc-um |fisc-un, -on |fisk-um, -on, -em |- !Инструментал |*фиск-амиз |— |— |— |— |— |— |— |— |} ==== Силни срещу слаби съществителни и прилагателни ==== Първоначално прилагателните в протоиндоевропейския език следват същите склонителни класове като съществителните. Най-често срещаният клас (класът ''o/ā'' ) използва комбинация от окончания на основата o за мъжки и среден род и окончание на ''основата ā'' за женски род, но други общи класове (напр . клас ''i'' и клас ''u'' ) използват окончания от едно склонение на основата на гласната за всички родове и съществуват различни други класове, които се основават на други склонения. Съвсем различен набор от "местоимни" окончания е използван за местоимения, детерминанти и думи със сродна семантика (напр. "всички", "само"). Важно нововъведение в протогерманския е разработването на два отделни набора от окончания на прилагателни, първоначално съответстващи на разграничение между неопределена семантика („човек“) и определена семантика („човекът“). Окончанията на неопределителните прилагателни са получени от комбинация от местоименни окончания с едно от обичайните склонения на прилагателното с основа на гласна – обикновено клас ''o/ā'' (често наричан клас ''a/ō'' в специфичния контекст на германските езици), но понякога ''i'' или ''u'' класове. Определените прилагателни обаче имат окончания на основата на ''n''-основни съществителни. Първоначално и двата типа прилагателни можели да се използват сами, но още от протогерманските времена се развива модел, при който определителните прилагателни трябва да бъдат придружени от определител с определена семантика (напр. определителен член , демонстративно местоимение , притежателно местоимение или други подобни ), докато неопределените прилагателни са били използвани при други обстоятелства (или придружени от дума с неопределена семантика, като „а“, „един“, или „някои“, или непридружени). През 19-ти век двата вида прилагателни – неопределени и определителни – се наричат ​​съответно „силен“ и „слаб“, имена, които все още се използват често. Тези имена се основават на появата на двата комплекта окончания в съвременния немски език. На немски език отличителните падежни окончания, присъстващи преди при съществителните, до голяма степен са изчезнали, в резултат на което тежестта за разграничаване на един падеж от друг се носи почти изцяло от определители и прилагателни. Освен това, поради редовна промяна на звука, различните определителни ( ''n'' -основа) окончания на прилагателни се сливат до точката, където само две окончания ( ''-e'' и ''-en'') остават в съвременния немски език, за да изразят шестнадесетте възможни флективни категории на езика (мъжки/женски/среден род/множествено число, кръстосано с именителен/винителен/дателен/родителен падеж – съвременният немски слива всички родове в множествено число). Окончанията на неопределените ( ''a/ō'' -stem) прилагателни са по-малко засегнати от промяната на звука, като остананали шест окончания ( ''-, -e, -es, -er, -em, -en''), умело разпределени по начин, който е в състояние да изрази различните флективни категории без твърде много двусмислие. В резултат на това определителните окончания се смятат за твърде „слаби“, за да носят флективно значение и се нуждаят от „подсилване“ чрез наличието на придружаващ детерминант, докато неопределените окончания се разглеждат като достатъчно „силни“, за да посочат флективните категории дори когато стоят сами. (Тази гледна точка се засилва от факта, че съвременният немски до голяма степен използва прилагателни със слаб край, когато придружава неопределен член, и следователно разграничението неопределено/определено вече не е ясно приложимо.) По аналогия термините „силен“ и „слаб“ са разширени към съответните класове съществителни,-основни съществителни, наречени "слаби". Въпреки това, в протогерманския и в готския - най-консервативният германски език – термините „силен“ и „слаб“ не са ясно подходящи. От една страна, има голям брой склонения на съществителни. Склоненията на ''a'' -основа, ''ō'' -основа и ''n'' -основа са най-честите и представляват цели, в които другите склонения в крайна сметка се абсорбират, но този процес се случва само постепенно. Първоначално склонението на ''n'' -основа не е било едно склонение, а набор от отделни склонения (напр. ''-an'' , ''-ōn'' , ''-īn'') със сродни окончания и тези окончания по никакъв начин не са били "по-слаби" от окончанията на други склонения. (Например, сред осемте възможни флективни категории на съществително — единствено/множествено число, кръстосано с именителен/винителен/дателен/родителен падеж — съществителните ''от'' мъжки род в готската основа включват седем окончания, а съществителните от женски ''род ōn'' -основа включват шест окончания, което означава, че има много малка двусмисленост на "слабост" в тези окончания и всъщност много по-малко, отколкото в немските "силни" окончания.) Въпреки че е възможно да се групират различните склонения на съществителните имена в три основни категории - гласна основа, ''n''-stem и other-consonant-stem (известен още като "малки склонения") — съществителните с гласна основа не показват никакво единство в техните окончания, което да поддържа групирането им заедно едно с друго, но отделно от окончанията на ''n'' -основа. Едва в по-късните езици бинарното разграничение между „силни“ и „слаби“ съществителни става по-актуално. В староанглийския , съществителните с ''n -основа образуват единичен, ясен клас, но съществителните с a'' -основа от мъжки род и съществителните с ''ō'' -основа от женски род имат малко общо помежду си и нито едно от тях няма много сходство с малкия клас съществителни с ''u'' -основа . По същия начин, в староскандинавския , съществителните с ''a'' -основа от мъжки род и съществителните с ''ō'' -основа от женски род нямат много общо помежду си, а продълженията на съществителните ''с'' основа от мъжки род и ''ōn/īn'' -основа от женски род също са доста различни. Само в средно-холандския съвременен немски език различните съществителни с гласна основа са се слели до степен, че ясно се прилага двоичното разграничение силно/слабо. В резултат на това по-новите граматически описания на германските езици често избягват термините „силен“ и „слаб“, освен във връзка със самия немски, предпочитайки вместо това да използват термините „неопределен“ и „определен“ за прилагателни и да разграничават съществителните според техния действителен стволов клас. В английския и двата набора от окончания на прилагателни са изгубени изцяло в късния средноанглийски период. == Класификация == Разделенията между подсемействата на германските езици рядко са точно определени; повечето образуват непрекъснати клони, като съседните разновидности са взаимно разбираеми, а по-отдалечените - не. Всички живи германски езици принадлежат или към западногерманския , или към северногерманския клон. Западногерманската група е далеч по-голямата, като допълнително се подразделя на англо-фризийска от една страна и континентално- западногерманска от друга. Англо-фризийският включва по-специално английски и всичките му варианти , докато континенталният западногермански включва немски ( стандартен регистър и диалекти ), както и холандски ( стандартен регистър и диалекти ). Източногерманският включва най-вече изчезналите готски и кримски готски езици. Съвременната класификация изглежда така : * западногермански ** Високонемски езици (включително стандартен немски и неговите диалекти ) *** горнонемски **** алемански немски **** Австро-баварски немски ***** език мочено ***** кимврийски език ***** Хутеритски немски *** Wymysorys *** Хунсрик *** идиш *** Висок франконски (преходен диалект между горен и централен немски) *** средногермански **** Източна Централна Германия **** Западна Централна Германия ***** люксембургски ***** Пенсилвански немски ** долнонемски *** западнодолногермански *** Източнодолногермански *** Plautdietsch (менонитски долнонемски) ** Долен франконски *** Холандски и неговите диалекти *** африкаанс (отделен стандартен език ) *** Лимбургски ( официален малцинствен език ) ** англо-фризийски *** английски (или английски) **** Английски и неговите диалекти **** Шотландски в Шотландия и Ълстър *** фризийски **** западнофризийски **** източнофризийски ***** Сатерландски фризийски (последният останал диалект на източен фризийски) **** севернофризийски * северногермански ** западноскандинавски *** Норвежки (с произход от западния клон, но силно повлиян от източния клон) *** исландски *** фарьорски *** Елфдалиан ** Източно-скандинавски *** датски *** шведски **** Далекарлийски диалекти ** Гутниш * източногермански ** готически † *** Кримска готика † (връзката с по-ранна готика неясна) ** бургундски † ** Вандалик † == Писане == Най-ранните доказателства за германски езици идват от имена, записани през 1-ви век от Тацит (особено от неговия труд ''Germania'' ), но най-ранното германско писмо се среща в един единствен случай през 2-ри век пр. н. е. върху шлема Negau . От приблизително 2-ри век сл. н. е. някои говорещи ранни германски разновидности са разработили Стария Футарк , ранна форма на руническата азбука . Ранните рунически надписи също са до голяма степен ограничени до лични имена и трудни за тълкуване. Готският език е написан с готска азбука, разработена от епископ Вулфила за неговия превод на Библията през 4 век. По-късно християнски свещеници и монаси, които говорят и четат латински в допълнение към родните си германски разновидности, започват да пишат германските езици с леко модифицирани латински букви. Въпреки това през цялата епоха на викингите, руническите азбуки остават широко използвани в Скандинавия. Съвременните германски езици използват предимно азбука, произлизаща от латинската азбука . В печата немският се е изписвал предимно с шрифтове с черни букви (напр. fraktur или schwabacher ) до 1940 г., докато ''Kurrent'' и, от началото на 20 век, ''Sütterlin'' са били използвани преди това за немски ръкопис. На идиш се използва адаптирана еврейска азбука . == Сравнение на речника == Таблицата сравнява сродни думи в няколко различни германски езика. В някои случаи значенията може да не са идентични на всеки език. {| class="wikitable" ! colspan="5" |западногермански ! colspan="4" |северногермански ! rowspan="2" |източногермански _ ! rowspan="3" |Реконструиран протогермански |- ! colspan="2" |англо-фризийски ! colspan="3" |Континентален ! colspan="2" |запад ! colspan="2" |изток |- !Английски !западнофризийски !холандски !долнонемски !Немски !исландски !норвежки (нюнорск) !шведски !датски !готически † |- |ябълка |апел |appel |Апел |Апфел |epli |eple |ябълка |æble |апел |*ap(u)laz |- |мога |кин |kunnen |känen |können |куна |куне, куна |куна |kunne |Кунан |*канна |- |дъщеря |дохтер |дохтер |Дохтър |Тохтер |dóttir |дотър |дотър |датър |даухтар |*đuχtēr |- |мъртъв |деа |dood |дод |тот |даудур |дауд |död |død |dauþs |*đaуджаз |- |Дълбок |джип |потапям |дълбоко |тиф |djúpur |djup |djup |dyb |спадове |*джеупаз |- |земя |ierde |аарде |Ird |Ерде |jörð |йорд |йорд |йорд |airþa |*erþō |- |яйце |аей, аай |ei |Ei |Ei |яйце |яйце |ägg |напр |*добавете |*аджаз |- |риба |фиск |вис |Фиш |Фиш |fiskur |фиск |фиск |фиск |фиски |*фисказ |- |отивам |Джийн |гаан |Ган |gehen |ганга |отивам |го (нга) |го (ганге) |гаган |*ȝanȝanan |- |добре |отиде |отиде |гауд |червата |гóð(ур) |Бог |Бог |Бог |gōþ(е) |*ȝōđaз |- |чувам |чувам |хорен |хюрен |hören |хейра |høyra, høyre |höra |høre |хаусджан |*χauzjanan, <nowiki>*</nowiki>χausjanan |- |аз |и К |и К |ick |ич |напр |напр |зъбец |ег |и К |*ека |- |на живо |libje |левен |Люен |лебен |lifa |лева |лева |ниво |либан |*liƀēnan |- |нощ |нощ |нощ |Нощ |Нощ |nótt |natt |natt |нац |nahts |*naχtz |- |един |ien |één |ein, en |Eins |einn |ein |en |en |áins |*айназ |- |хребет |rêch |килим |Rügg(en) |Рюкен |хригур |риг |риг |риг |– |*χruȝjaz |- |седни |ситте |zitten |седя |ситцен |sitja |сидя, сидя |ситта |Сиде |ситан |*setjanan |- |търси |sykje |zoeken |säuken |сучен |sækja |søkja |söka |søge |сокджан |*sōkjanan |- |че |дат |дат |дат |das |það |дет |дет |дет |þata |*че |- |благодаря (съществително) |резервоар |влажно |Мрачно |Мрачно |þökk |такк |халс |так |þagks |*þankaz |- |вярно |trou |trouw |tru |treu |tryggur |trygg |trygg |опитвам |triggws |*trewwaz |- |две |два |туи |twei |zwei, zwo |tveir, tvær, tvö |до |två, tu |да се |twái, twós, twa |*две(ф) |- |нас |нас |включвания |uns |uns |oss |oss |oss |операционна система |uns |*не- |- |начин |уей |weg |Weg |Weg |vegur |зеленчуци |väg |вей |перуки |weȝaz |- |бяло |остроумие |остроумие |остроумие |weiß |hvítur |kvit |вит |hvid |''ƕeits'' |*χwītaz |- |дума |вурд |дума |Вурд |мъст |orð |ред |ред |ред |waurd |*wurđan |- |година |jier |яар |Джор |Jahr |ár |år |år |år |jēr |*jēran |} == Бележки под линия == # '''^''' Оценките на носителите на германските езици варират от 450 милиона през 500 милиона и до повече от 520 милиона. Голяма част от несигурността се дължи на бързото разпространение на английския език и противоречивите оценки на носителите на езика. Тук се използва най-вероятната оценка (понастоящем 515 милиона), както е определено от ''раздела за статистика'' по-долу. # '''^''' Има различни противоречиви оценки за L1/носители на английски, от 360 милиона до 430 милиона и повече. Английският е настоящ ''lingua franca'' , който се разпространява бързо, като често замества други езици по целия свят, което затруднява предоставянето на едно окончателно число. Това е рядък случай на език с много повече вторични говорители, отколкото местни. # '''^''' Това явление не е ограничено до немския език, а представлява общо езиково развитие , засягащо всички съвременни основни езици със сложен набор от диалекти. Тъй като местните диалекти все повече престават да се използват, те обикновено се заменят със стандартизирана версия на езика. # '''^''' Използва най-ниската оценка за английски (360 милиона). # '''^''' Оценките за английски, немски и холандски са по-малко точни от тези за останалите германски езици. Тези три езика са най-широко разпространените; останалите са концентрирани до голяма степен на определени места (с изключение на идиш и африкаанс), така че точните оценки са по-лесни за получаване. # '''^''' Оценката включва повечето високо-германски диалекти, класифицирани в немския езиков спектър, като оставя някои извън, като езика идиш . Долно-немският се разглежда отделно. # '''^''' Всички други германски езици, включително гутниш , далекарлийски диалекти (сред тях елфдалски ) и всякакви други второстепенни езици. # '''^''' Оценките на носителите на германските езици варират от 450 милиона през 500 милиона и до повече от 520 милиона. Голяма част от несигурността се дължи на бързото разпространение на английския език и противоречивите оценки на носителите на езика. Тук се използва най-вероятната оценка, определена от ''раздел Статистика'' . == Източници == # ^ ^{'''''a b c'''''} König & van der Auwera (1994) . # '''↑''' SIL Ethnologue (2006). 95 милиона говорещи стандартен немски език ; 105 милиона, включително среднонемски и горнонемски диалекти ; 120 милиона, включително долнонемски и идиш . # ^ ^{'''''a b'''''} Taaltelling Nedersaksisch , H. Bloemhoff. (2005). стр.88. # ^ ^{'''''a b'''''} STATUS UND GEBRAUCH DES NIEDERDEUTSCHEN 2016 Архивиран на 2021-01-16 в Wayback Machine , A. Adler, C. Ehlers, R. Goltz, A. Kleene, A. Plewnia (2016) # '''↑''' Saxon, Low ''Ethnologue'' . # '''↑''' Другите езици на Европа: демографски, социолингвистични и образователни перспективи от Guus Extra, Durk Gorter; Multilingual Matters, 2001 – 454; страница 10. # '''↑''' Holmberg, Anders and Christer Platzack (2005). „Скандинавските езици“. В ''Наръчника за сравнителен синтаксис,'' ред. Guglielmo Cinque и Richard S. Kayne. Оксфорд и Ню Йорк: Oxford University Press. Откъс от университета Дърам Архивиран на 3 декември 2007 г. в Wayback Machine . # '''^''' Крайбрежието на Мискито е било част от Британската империя # '''^''' Холандски говорещите могат да разберат африканс с известна трудност, но говорещите африкаанс им е по-трудно да разберат холандски поради опростената граматика на африканс в сравнение с тази на холандския, <nowiki>http://www.let.rug.nl/~gooskens/</nowiki> pdf/publ_litlingcomp_2006b.pdf # '''↑''' Nationalencyklopedin „Världens 100 största språk 2007“ 100-те най-големи езика в света през 2007 г. # '''↑''' Джейкъбс (2005) . # '''^''' Вижте люксембургски език . # '''↑''' Ringe (2006) , стр. 67. # '''^''' Тези редувания вече не могат лесно да се разграничат от редувания на гласни поради по-ранни промени (напр . индоевропейски аблаут , като в ''write/wrote/written'' , ''sing/sang/sung'' , ''hold/held'' ) или по-късни промени (напр. съкращаване на гласни в средноанглийския , като ''широк/широчина'' , ''водещ/воден'' ). # '''^''' Wang et al. (2012) , стр. 657. # '''↑''' Basbøll & Jacobsen (2003) . # '''^''' Според Доналд Ринге , вж. Ringe (2006 :295) # '''↑''' Campbell (1983) , p. 139. # '''^''' Но вижте Cercignani (1972) # '''^''' Вижте също Cercignani (1979) # '''↑''' Bethge (1900) , p. 361. # '''↑''' Шумахер (2005) , стр. 603f. # '''↑''' Campbell (1983) , p. 169. # '''↑''' Ringe (2009) . # '''↑''' Bennett (1980) . # '''↑''' Райт (1919) . # '''↑''' Гордън (1927) . # '''↑''' Кембъл (1959) . # '''↑''' Диамант (1970) . # '''↑''' Lass & Anderson (1975) . # ^ ^{'''''a b'''''} Lass (1994) . # '''↑''' Mitchell & Robinson (1992) . # '''↑''' Робинсън (1992) . # '''↑''' Wright & Wright (1925) . # '''↑''' Райт (1906) . # '''↑''' Waterman (1976) . # '''↑''' Ringe (2006) . # '''↑''' Helfenstein (1870) . # '''^''' В речта родителният падеж обикновено се заменя с ''vom'' + дателен падеж или само с дателен падеж след предлозите. # '''^''' Използването на ''-e'' в дателния падеж става все по-необичайно и се среща само в няколко фиксирани фрази (напр. ''zu Hause'' „у дома“) и в някои архаизиращи литературни стилове. # '''^''' Със съмнителна етимология. Вероятно стар локатив. # '''↑''' Тод (1992) . # '''↑''' Cercignani, Fausto , ''The Elaboration of the Gothic Alphabet and Orthography'' , в „Indogermanische Forschungen“, 93, 1988, стр. 168–185. # '''^''' Формите следват Orel 2003. þ представлява IPA [θ], χ IPA [x], ȝ IPA [γ], đ IPA [ð] и ƀ IPA [β]. # '''^''' Долнонемските форми са мекленбургски и следват речника на # '''^''' Засвидетелствано в тази форма в кримска готика. Виж Winfred Lehmann, ''A Gothic Etymological Dictionary'' (Brill: Leiden, 1986), p. 40. # '''^''' Английската дума е заемка от староскандинавския. # '''^''' Засвидетелствано в кримска готика в именителен падеж в множествено число като ''ада'' . Виж Winfred Lehmann, ''A Gothic Etymological Dictionary'' (Brill: Leiden, 1986), p. 2. # '''^''' Диалектно tvo, två, tvei (m), tvæ (f), tvau (n). == Външни препратки == Уикиизточник съдържа текста на статия от 1879 г. в ''American Cyclopædia за '''германските езици''''' . * Проект за германски лексикон * „Hover & Hear“ произношения Архивирани 2016-03-08 в Wayback Machine на едни и същи германски думи в десетки германски езици и „диалекти“, включително английски акценти, и сравнявайте незабавно една до друга * ''Bibliographie der Schreibsprachen'' : Библиография на средновековни писмени форми на високо- и долнонемски и нидерландски * Списъци на Swadesh с основни германски речникови думи (от приложението Swadesh-list на Wiktionary ) * Фрагменти от германски езици —YouTube (14:06) [[Категория:Германски езици| ]] 51h55h1eqoh26eitu4zt4gugak9vbh3 0 23374 11473708 11449722 2022-07-29T03:35:58Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Платон | име-оригинал = Πλάτων | категория = философ | описание = древногръцки философ | портрет = Plato Silanion Musei Capitolini MC1377.jpg | портрет-описание = Копие на скулптурен портрет от [[Силанион]], изработен около 370 г. пр.Хр. | роден-място = [[Атина]], [[Древна Гърция]] | починал-място = Атина, Древна Гърция | вложки = {{Личност/Философ | регион = | епоха = [[Антична философия|Античност]] | школа = [[Платонизъм]] | интереси = [[Реторика]], [[Изкуство]], [[Литература]], [[Епистемология]], [[Правосъдие]], [[Добродетел]], [[Политика]], [[Образование]], [[Семейство]], [[Милитаризъм]], [[Етика]], Епистемология, [[Математика]] | идеи = [[Платонически реализъм]] | текстове = | образование = | повлиян = [[Сократ]], [[Омир]], [[Хезиод]], [[Аристофан]], [[Езоп]], [[Протагор]], [[Парменид]], [[Питагор]], [[Хераклит]], [[орфизъм]] | повлиял = Почти цялата по-късна [[Западна философия]], включително [[Аристотел]], [[Августин Блажени|Августин]], [[неоплатонизъм]], [[Цицерон]], [[Плутарх]], [[стоицизъм]], [[Анселм Кентърбърийски|Анселм]], [[Николо Макиавели|Макиавели]], [[Рене Декарт|Декарт]], [[Томас Хобс|Хобс]], [[Готфрид Лайбниц|Лайбниц]], [[Джон Стюарт Мил|Мил]], [[Артур Шопенхауер|Шопенхауер]], [[Сьорен Киркегор|Киркегор]], [[Фридрих Ницше|Ницше]], [[Мартин Хайдегер|Хайдегер]], [[Хана Аренд|Аренд]], [[Ханс-Георг Гадамер|Гадамер]] и много други }} | подпис = }} '''Пла̀тон''' ({{lang|el|Πλάτων}}) е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[учен]], [[математик]] и [[философ]]. Ученик е на [[Сократ]], автор на философски диалози и основател на [[Платонова академия|Атинската академия]], която е първата институция за висше образование в [[Западен свят|Западния свят]]. Наред със своя учител [[Сократ]] и с ученика си [[Аристотел]], Платон поставя основите на [[Западна философия|Западната философия]] и [[наука]].{{hrf|Encyclopaedia Britannica|2002|}} Счита се, че за разлика от други негови съвременници, цялото творчество на Платон остава непокътнато в продължение на повече от 2400 години.<ref>Cooper, John M.; Hutchinson, D. S., eds. (1997): „Introduction“.</ref> Освен че е основополагаща фигура на западната наука, философия и математика, Платон често се цитира и като един от основателите на западната религия и духовност. [[Фридрих Ницше]] нарича християнството „платонизъм за хората“. Платон е новатор в областта на писмения диалог и диалектичните форми в областта на философията, които се счита, че са създадени от него. Основател е най-вероятно и на западната политическа философия с диалозите си „Държавата“ и „Закони“, които осигуряват едни от най-ранните съществуващи тълкувания на политически въпроси от философска гледна точка. Изтънчеността на Платон като писател е очевидна в неговите [[Сократически диалог|Сократови диалози]]; приписват му се трийсет и шест диалога и тринайсет писма. Литературните произведения на Платон са публикувани в няколко форми, вследствие на което съществуват различни споразумения относно названията на неговите текстове.{{hrf|Irwin|2010|63 – 64, 68 – 70}} Диалозите написани от Платон служат за преподаване на различни дисциплини включително [[философия]], [[логика]], [[етика]], [[реторика]] и [[математика]]. == Живот == === Произход и семейство === Точното време и място на раждане на Платон не е известно, но е сигурно, че той принадлежи на аристократично и влиятелно семейство. Въз основа на древните източници, повечето съвременни изследователи смятат, че той е роден в [[Атина]] или на близкия остров [[Егина]] между 429 и 423 година пр.н.е. Според спорни сведения, цитирани от [[Диоген Лаерций]], баща му [[Аристон (Платон)|Аристон]] е далечен потомък на митичния атински цар [[Кодър]] и [[Месения|месенския]] цар [[Мелант]].<ref name="DW">Diogenes Laertius, ''Life of Plato'', III</ref>{{hrf|Nails|2002|53}}{{hrf|Βιλαμόβιτς|2005|46}} Майка на Платон е [[Периктиона]], чийто род претендира за връзка с известния атински законодател и поет [[Солон]].<ref name="LaI">Diogenes Laertius, ''Life of Plato'', I</ref> Тя е сестра на [[Хармид]] и племенница на [[Критий]], едни от [[Тридесетте тирани]], олигарсите, управлявали в Атина след нейното поражение в [[Пелопонеска война|Пелопонеската война]] (404 – 403 година пр.н.е.).{{hrf|Guthrie|1986|10}}{{hrf|Taylor|2001|xiv}}{{hrf|Βιλαμόβιτς|2005|47}} Освен Платон, Аристон и Периктиона имат още три деца – синове Адимант и Главкон и дъщеря Потона, чийто син [[Спевсип]] по-късно наследява Платон начело на Академията.{{hrf|Guthrie|1986|10}}{{hrf|Taylor|2001|xiv}}{{hrf|Βιλαμόβιτς|2005|47}} Според диалога „[[Държавата]]“, Платон е най-малкият от тримата братя,{{hrf|Plato|2012a}}{{hrf|Βιλαμόβιτς|2005|47}} но според техния съвременник [[Ксенофонт]] Главкон е по-малък от Платон.{{hrf|Xenophon|2012}} Традиционно приеманата дата на раждане на Платон (428 или 427 година пр.н.е.) се основава на съмнителна интерпретация на Диоген Лаерций, който пише: „Когато [Сократ] си отишъл, [Платон] се присъединил към Кратил Хераклитеца и Хермоген, които философствали по начина на Парменид. След това, на двадесет и осем, казва Хермодор, [Платон] отишъл при Евклид в Мегара.“ От този текст не следва пряко, че Платон заминава за Мегара веднага след смъртта на Сократ, а по-скоро точно обратното.{{hrf|Nails|2002|247}} В своето „Седмо писмо“ самият Платон отбелязва, че достига пълнолетие по времето, когато Тридесетте идват на власт, и отбелязва: „Но младеж под двадесет години би станал за смях, ако се опита да излезе на политическата сцена.“ По тази причина някои автори отнасят раждането на Платон към 424 или 423 година пр.н.е.{{hrf|Nails|2002|246}} Предмет на спорове е и самото име на Платон. Според Диоген Лаерций, рожденото име на философа е Аристокъл, както се казва и дядо му, но треньорът му по борба Аристон от Аргос му дава прозвището Платон („широк“), заради здравото му телосложение.<ref name="LaIV">Diogenes Laertius, ''Life of Plato'', IV</ref>{{hrf|Notopoulos|1939|135}} В наши дни някои изследователи оспорват тази хипотеза, тъй като първите сведения за нея се появяват едва през епохата на [[Елинизъм|Елинизма]], а по времето на самия философ името Платон е често срещано в Атина. Изглежда Аристон умира, докато Платон е още дете, макар че е трудно да се установи кога точно става това.{{hrf|Nails|2002|53}}{{hrf|Taylor|2001|xiv}} Периктиона се жени повторно за своя вуйчо [[Пириламп]], приятел и политически съмишленик на [[Перикъл]] и дългогодишен посланик в [[Персийска империя|Персийската империя]].{{hrf|Plato|2012b}}{{hrf|Nails|2002|53}}{{hrf|Plutarch|2012}} Пириламп има син от предишен брак, Дем, който е известен с красотата си,{{hrf|Plato|2012c}}{{hrf|Plato|2012d}}{{hrf|Aristophanes|2012}} а Периктиона му ражда още един син, Антифон.{{hrf|Plato|2012e}} За разлика от сдържаността си към самия себе си, Платон често включва изтъкнатите си родственици в своите диалози или споменава подробности за тях: на Хармид е наречен един от диалозите, Критий говори в диалозите „Хармид“ и „Протагор“, а Адимант и Главкон играят важна роля в „Държавата“.{{hrf|Guthrie|1986|11}} Тези и някои други споменавания говорят за значителната семейна гордост на Платон и помагат за възстановяването на неговото родословно дърво.{{hrf|Kahn|2004|186}} === Ранни години === [[Файл:Socrates and Plato.jpg|мини|ляво|210px|upright|Средновековна илюстрация, изобразяваща Платон и Сократ]] Според [[Апулей]] Спевсип възхвалява ума и скромността на Платон като дете и „първите плодове на неговата младост, пропити с тежък труд и любов към учението“.{{hrf|Apvlei|2012}} Платон вероятно е обучаван по граматика, музика и гимнастика от най-изтъкнатите учители на своето време.<ref name="LaIV"/>{{hrf|Smith|1870|393}} [[Дикеарх]] дори твърди, че Платон е участвал в състезанията по борба на [[Истмийски игри|Истмийските игри]].<ref name="LaV">Diogenes Laertius, ''Life of Plato'', V</ref> Още в ранна възраст Платон получава и обучение по философия, като първите му стъпки в тази област се осъществяват под влиянието на [[Кратил]], известен философ и ученик на [[Хераклит]], чрез когото се запознава с възгледа за постоянно изменящия се свят.{{hrf|Aristotle|2012a}}{{hrf|Михайлов|1979|16}} Решаващ фактор за формирането на Платон като философ става учението на [[Сократ]]. Около 407 година пр.н.е. той започва да участва в кръга около прочутия атински диалектик и остава негов слушател до самата му смърт през 399 година пр.н.е.{{hrf|Михайлов|1979|16}} Точният характер на отношенията между Платон и Сократ остава предмет на спорове. В „Апология на Сократ“ Платон се представя за ентусиазиран млад последовател на Сократ и един от неговите ученици, които предлагат да платят глоба в замяна на смъртното му наказание.{{hrf|Plato|2012f}} Федон от едноименния диалог изброява посетителите на Сократ в затвора през неговия последен ден, отбелязвайки, че Платон отсъства, тъй като е болен.{{hrf|Plato|2012 g}} В своите диалози Платон никога не говори от свое име и не е сигурно доколко образът на Сократ в тях отразява действителните възгледи на реалния Сократ. Неговите съвременници [[Ксенофонт]] и [[Аристофан]] представят Сократ по различен начин, а [[Аристотел]] говори за различия във възгледите за идеите на Платон и Сократ.{{hrf|Aristotle|2012b}} Според някои изследователи Платоновият Сократ е просто говорител на автора.{{hrf|Strauss|1964|50 – 1}} === Пътешествия === През следващите години Платон изглежда пътува в [[Италия]], [[Сицилия]], [[Египет]].{{hrf|McEvoy|1984|}} Пребивава известно време в Мегара, където по това време преподава [[Евклид (философ)|Евклид]] (също бивш ученик на Сократ, който не бива да се бърка с прочутия математик).{{hrf|Михайлов|1979|23}} Застоява се по-дълго време в Египет. Следва пътуване в Южна Италия, където се запознава с [[питагор]]ейското учение. За известно време Платон взема дейно участие в политическия живот в големия сицилиански град [[Сиракуза]], където управлява тиранът [[Дионисий I Стари]].{{hrf|Riginos|1976|73}} От това време е и познанството му с [[Дион от Сиракуза|Дион]], тогава към двадесетгодишен, шурей на Дионисий, върху когото оказва силно и трайно влияние. Когато е на четиридесет години Платон е изгонен от Сиракуза и попада в [[робство]], като според някои източници това става по заповед на Дионисий, а според други е заловен от пирати.{{hrf|Михайлов|1979|23}} Отведен в [[Кирена]], която по това време е във война с Атина, той едва не загива, но е откупен от свой почитател и се връща в Атина. === Основаване на Академията === {{основна|Платонова академия}} [[Файл:MANNapoli 124545 plato's academy mosaic.jpg|мини|Платоновата академия, подова мозайка в [[Помпей]], 1 век.]] Четиридесетгодишен, през 387 година пр.н.е. или малко по-късно, Платон купува парцел в местността Академова гора в северозападните покрайнини на Атина, където създава [[Платонова академия|Платоновата академия]], едно от първите известни организирани [[Училище|училища]] в европейската история.{{hrf|Cairns|1961|xiii}} Вероятно идеята за това от Платон получава от общността на питагорейците в Италия. Академията представлява голямо оградено място, принадлежало в миналото на атинянин на име Академ или наречено на митичен герой с това име. В академията Платон започва да дава философско-научни уроци и предразполага учениците си да се занимават с изследвания. Тя се конкурира с школата на [[Исократ]], който малко преди това, през 390 година пр.н.е., основава училище по [[реторика]].{{hrf|Schofield|2008|47 – 51}}{{hrf|Eucken|1983|107ff., 235ff.}} == Последни години == След смъртта на Дионисий Стари през 367 година пр.н.е. Платон е поканен от Дион да се върне в Сиракуза като учител на новия тиран [[Дионисий Младши|Дионисий Млади]], когото трябва да наставлява, така че да стане владетел философ. Дионисий изглежда приема наставленията на Платон, но започва да подозира в нелоялност вуйчо си Дион. Накрая той прогонва Дион от града, а Платон задържа при себе си, въпреки нежеланието му да остане. В крайна сметка Платон се връща в Атина, а през 356 година пр.н.е. Дион завзема за кратко властта в Сиракуза, отстранен от [[Калип]], който също е ученик на Платон. Платон остава до края на живота си в Атина, отдаден изцяло на работата на Академията. Съществуват различни описания на смъртта на Платон. Според един от вариантите, основаващ се на силно повреден ръкопис, Платон умира в леглото си, докато младо тракийско момиче му свири на флейта.{{hrf|Riginos|1976|194}}{{hrf|Schall|1996}} Според друга версия, базирана на Диоген Лаерций, който от своя страна се позовава на изгубен източник от 3 век, Платон умира по време на сватбено празненство.{{hrf|Riginos|1976|195}} Според [[Тертулиан]] той просто умира в съня си.{{hrf|Riginos|1976|195}} Платон умира около [[347 пр.н.е.|347]] година пр.н.е. в Атина. Той е погребан на парцела на Академията или наблизо. == Философия == === Метафизика === В диалозите на Платон, Сократ и неговата група от спорещи имат подробно какво да кажат по много теми, включително няколко аспекта на метафизиката. Те включват религията и науката, човешката природа, любовта и сексуалността. Повече от един диалог противопоставя възприятието и реалността, природата и обичая, тялото и душата. Франсис Корнфорд се позовава на „двойните стълбове на платонизма“ като теория за формите, от една страна, и от друга страна, доктрината за безсмъртието на душата<ref>Francis Cornford, 1941. The Republic of Plato. Oxford: Oxford University Press. pp. xxv</ref>. === Форми === [[Файл:Illustration to Euclid's proof of the Pythagorean theorem.svg|thumb|125px|„Доказателство за вятърната мелница“ в питагоровата теорема, намерено в ''Елементите'' на Евклид]] Платонизмът и неговата теория за формите (или теорията на идеите) отрича реалността на материалния свят, смятайки го само за образ или копие на реалния свят. Теорията на формите е въведена за първи път в диалога ''[[Федон]]'' (известен още като ''За душата''), където Сократ опровергава плурализма на хомеомерите на Анаксагор, дотогава най-популярният отговор на идеите на Хераклит и Парменид, като същевременно дава „противоположния аргумент“ в подкрепа на формите. Според тази теория за формите има поне два свята: привидния свят на конкретните обекти, схванати от сетивата, който непрекъснато се променя, и един непроменяем и невидим свят на формите или абстрактните обекти, схванати от чистия разум (λογική), който основава това, което е очевидно. Може също да се каже, че има три свята, като видимият свят се състои както от света на материалните обекти, така и от менталните образи, а „третото царство“ се състои от формите. Така, въпреки че съществува терминът „платонов идеализъм“, това се отнася до платоновите идеи или формите, а не до някакъв платонов вид идеализъм, възглед от 18-ти век, който разглежда материята като нереална в полза на ума. За Платон, макар и схванати от ума, само формите са наистина реални. По този начин формите на Платон представляват типове неща, както и свойства, модели и отношения, към които се отнасяме като към обекти. Точно както отделните маси, столове и коли се отнасят към предмети в този свят, така идеите за маси, столове и коли, както и например справедливостта, истината и красотата, се отнасят до обекти в един друг свят. Един от най-цитираните примери на Платон за формите са истините на геометрията, такива като Питагоровата теорема. С други думи, формите са универсалии, дадени като решение на проблема за универсалиите, или проблема за „Едното и Многото“, например как един предикат „червено“ може да се приложи към много червени обекти. За Платон това е така, защото има един абстрактен обект, или форма на червеното, червенината сама по себе си, в който тези няколко червени неща „взимат участие“. Тъй като разрешението на този въпрос от Платон е, че универсалиите са форми и че формите са истински, ако нещо е истинско, философията на Платон недвусмислено се нарича платонов реализъм. Според Аристотел най-известният аргумент на Платон в подкрепа на формите е аргументът „един над многото“<ref>Аристотел, ''Метафизика'', Книга I. Оригиналният термин е „ἓν ἐπὶ πολλῶν.“</ref>. Освен че са неизменни, вечни, неизменни и едно над много, Формите също така предоставят дефиниции и стандарта, спрямо който се измерват всички случаи. В диалозите Сократ редовно пита за значението – в смисъла на интенсионални дефиниции – на общ термин (например справедливост, истина, красота) и критикува онези, които вместо това му дават конкретни, екстензивни примери, а не качеството, споделяно от всички примери. Следователно съществува свят от съвършени, вечни и неизменни значения на предикатите, Формите, съществуващи в сферата на Битието извън пространството и времето; и несъвършеният сетивен свят на ставането, субекти някак си в състояние между битието и нищото, което участва в качествата на Формите и е негова инстанция. === Душата === Вижте също: Платоновата теория за душата За Платон, както е характерно за древногръцката философия, душата е тази, която дава живот. Вижте този кратък обмен от Федон: „Какво е това, което, когато присъства в едно тяло, го прави живо? – Душа.“<ref>Phaedo 105</ref> Платон застъпва вярата в безсмъртието на душата и няколко диалога завършват с дълги речи представяйки си задгробния живот. В „Тимей“ Сократ локализира частите на душата в човешкото тяло: Разумът е разположен в главата, духът в горната трета на торса, а апетитът в средната трета на торса, надолу до пъпа.<ref>Plato, Timaeus 44d & 70</ref><ref>Dorter, 2006, 206p.</ref> === Епистемология === Платон също така обсъжда няколко аспекта на епистемологията. Повече от един диалог противопоставя знанието (епистема) и мнението (doxa). Епистемологията на Платон включва Сократ (и други герои, като Тимей), които твърдят, че знанието не е емпирично и че идва от божественото прозрение. Формите също са отговорни както за знанието, така и за сигурността и се схващат от чистия разум. В няколко диалога Сократ обръща интуицията на обикновения човек за това, което е познато и какво е реално. Реалността е недостъпна за онези, които използват сетивата си. Сократ казва, че онзи, който вижда с очите си, е сляп. Докато повечето хора приемат обектите на сетивата си за реални, ако има нещо друго, Сократ презира хората, които смятат, че нещо трябва да се хване в ръцете, за да бъде реално. В Теетет той казва, че такива хора са ''eu amousoi'' (εὖ ἄμουσοι), израз, който означава буквално „щастливо без музите“<ref> Theaetetus 156a</ref>. С други думи, такива хора са доброволно невежи, живеят без божествено вдъхновение. рацион и достъп до по-високи прозрения за реалността. В диалозите на Платон Сократ винаги настоява за своето невежество и смирение, че не знае нищо, така наречената „сократова ирония“. Няколко диалога опровергават поредица от гледни точки, но не предлагат положителна позиция, което води до в [[апория]]. === Припомняне === В няколко от диалозите на Платон Сократ прокламира идеята, че знанието е въпрос на припомняне на състоянието преди раждането, а не на наблюдение или изучаване<ref>Baird, Forrest E.; Kaufmann, Walter, eds. (2008). Philosophic Classics: From Plato to Derrida (Fifth ed.). Upper Saddle River, New Jersey: Pearson Prentice Hall. ISBN 978-0-13-158591-1.</ref>. Придържайки се към темата за признаване на собственото си невежество, Сократ редовно се оплаква от своята забрава. В Менон Сократ използва геометричен пример, за да изложи възгледа на Платон, че знанието в този последен смисъл се придобива чрез припомняне. Сократ извлича факт относно геометрична конструкция от момче роб, което не би могло по друг начин да знае факта (поради липсата на образование на момчето роб). Знанието трябва да присъства, заключава Сократ, във вечна, неопитна форма. В други диалози, ''Софист'', ''Държавник'', ''Република'' и ''Парменид'', самият Платон свързва знанието с разбирането на неизменните Форми и техните взаимоотношения помежду си (които той нарича „експертиза“ в Диалектиката), включително чрез процесите на събиране и разделяне<ref>Taylor, C.C.W. (2011). „Plato's Epistemology“. In Fine, G. (ed.). The Oxford Handbook of Plato. Oxford University Press. pp. 165 – 190.5</ref> По-изрично, самият Платон твърди в Тимей, че знанието винаги е пропорционално на сферата, от която е придобито. С други думи, ако човек извлече своя разказ за нещо чрез опит, тъй като сетивният свят е в движение, възгледите, постигнати в него, ще бъдат просто мнения. А мненията се характеризират с липса на необходимост и стабилност. От друга страна, ако човек извлича своя разказ за нещо чрез не-сетивните форми, тъй като тези форми са неизменни, така и отчетът се извлича от тях. Това разбиране на формите е необходимо за познанието, може да се приеме за съгласуване с теорията на Платон в Теаатет и Менон<ref>Lee, M.-K. (2011). „The Theaetetus“. In Fine, G. (ed.). The Oxford Handbook of Plato. Oxford University Press. pp. 411 – 436. </ref>. Всъщност Разбирането може да бъде в основата на „сметката“, необходима за оправдание, тъй като предлага фундаментално знание, което само по себе си не се нуждае от сметка, като по този начин се избягва безкрайна регресия.<ref>Taylor, C.C.W. (2011). „Plato's Epistemology“. In Fine, G. (ed.). The Oxford Handbook of Plato. Oxford University Press. pp. 165 – 190.</ref> === Kласическата теория на познанието === [[Файл:Classical definition of Kno.svg|thumb|250px|Класическа теория на познанието]] Мнозина тълкуват Платон като заявявайки – дори и първият, написал – че знанието е оправдано истинско вярване, влиятелен възглед, който информира бъдещите развития в епистемологията<ref>Fine, Gail (2003). „Introduction“. Plato on Knowledge and Forms: Selected Essays. Oxford University Press</ref>. Това тълкуване отчасти се основава на прочит на Теетет, където Платон твърди, че знанието се различава от обикновената истинска вяра по това, че знаещият има „сметка“ за обекта на истинската си вяра<ref>Theaetetus 201c–d</ref>. И тази теория може отново да се види в Менон, където се предполага, че истинската вяра може да бъде издигната до нивото на знанието, ако е обвързана с разказ относно въпроса „защо“ обектът на истинската вяра е такъв. Много години по-късно [[Едмънд Гетиер]] демонстрира прочуто проблемите на оправданата истинска вяра за знанието<ref>Meno 97d–98a </ref><ref>McDowell 1973, p. 230</ref>. Че съвременната теория за обоснованото истинско вярване като знание, към която се обръща Гетие е еквивалентна на тази на Платон, се приема от някои учени, но се отхвърля от други<ref>Fine, Gail (July 1979). „Knowledge and Logos in the Theaetetus“. Philosophical Review. 88 (3): 366 – 397. doi:10.2307/2184956. JSTOR 2184956. Reprinted in Fine 2003.</ref> Самият Платон също идентифицира проблеми с дефиницията на обоснованото истинско вярване в Теетет, като заключи, че оправданието ще изисква познаване на разликата, което означава, че определението на знанието е кръгово<ref>Theaetetus 210a–b. </ref><ref>McDowell, J. (1973). Plato: Theaetetus. Oxford University Press.</ref>. === Етика === Няколко диалога обсъждат етиката, включително добродетелта и порока, удоволствието и болката, престъплението и наказанието, справедливостта и медицината. Платон разглежда „Доброто“ като висша Форма, по някакъв начин съществуваща дори „отвъд битието“. Сократ предлага морален интелектуализъм, който твърди, че никой не прави лошо нарочно и да се знае какво е добро води до правенето на добро; че знанието е добродетел. В диалога на Протагор се твърди, че добродетелта е вродена и не може да се научи. Сократ представя известната дилема на Евтифрон в едноименния диалог: „Благочестивият (τὸ ὅσιον) обичан ли е от боговете, защото е набожен, или е благочестив, защото е обичан от боговете?“ (10а) === Справедливост === [[Файл:Temida, Gdansk Court.jpg|thumb|180px|''Какво е справедливостта?'']] Както по-горе, в Републиката Платон задава въпроса „Какво е справедливост?“ С помощта на гръцкия термин dikaiosune – термин за „справедливост“, който улавя както индивидуалната справедливост, така и справедливостта, която информира обществата, Платон е в състояние не само да информира метафизиката, но и етиката и политиката с въпроса: „Каква е основата на морално и социално задължение?" Добре познатият отговор на Платон се основава на основната отговорност да се търси мъдрост, мъдрост, която води до разбиране на Формата на доброто. Платон по-нататък твърди, че подобно разбиране на Формите произвежда и гарантира добрия общ живот, когато е идеално структуриран под царя-философ в общество с три класи (крале-философи, пазители и работници), които точно отразяват неговия триаден възглед за индивидуалната душа (разум, дух и апетит). По този начин справедливостта се постига, когато знанията за това как човек да изпълнява своята морална и политическа функция в обществото се прилага на практика<ref>Република, кн.4</ref>. === Политика === Диалозите също така обсъждат политиката. Някои от най-известните доктрини на Платон се съдържат в Републиката, както и в Законите и Държавника. Тъй като тези мнения не се изказват директно от Платон и варират между диалозите, те не могат да се приемат като представляващи собствените на Платон възгледи. Сократ твърди, че обществата имат тристранна класова структура, съответстваща на структурата на апетит/дух/разум на индивидуалната душа. Апетитът/духът/разумът са аналогични на кастите на обществото<ref>Blössner, Norbert (2007). „The City-Soul Analogy“. In Ferrari, G.R.F. (ed.). The Cambridge Companion to Plato's Republic. Translated by G.R.F. Ferrari. Cambridge University Press.</ref>: *Производствени (работници) – работниците, работниците, дърводелци, водопроводчици, зидари, търговци, фермери, фермери и др. Те отговарят на „апетитната“ част на душата. *Защитници (Войни или Пазители) – тези, които са приключенски настроени, силни и смели; във въоръжените сили. Те съответстват на „духовната“ част на душата. *Управляващи (управители или царе-философи) – тези, които са интелигентни, рационални, самоконтролирани, влюбени в мъдростта, подходящи за вземане на решения за общността. езерце до „разумната“ част на душата и са много малко. Според този модел принципите на атинската демокрация (каквато е съществувала по негово време) са отхвърлени, тъй като само малцина са годни да управляват. Вместо реторика и убеждаване, Сократ казва, че разумът и мъдростта трябва да управляват. Както казва Сократ: „Докато философите управляват като крале или тези, които сега се наричат ​​царе и водещи хора, действително и адекватно философстват, тоест докато политическата власт и философията не съвпаднат напълно, докато многото натури, които понастоящем преследват всеки един от тях, са насилствено възпрепятствани да правят това, градовете няма да имат покой от злините,... нито, мисля, че човешкият род ще бъде“.<ref>Republic 473c–d</ref> Сократ описва тези „царе-философи“ като „тези, които обичат злините“. поглед към истината“<ref>Republic 475c</ref>и подкрепя идеята с аналогията на капитана и неговия кораб или лекар и неговото лекарство. Според него плаването и здравето не са неща, които всеки е квалифициран да практикува по природа. Голяма част от републиката се обръща след това как изд Учебната система трябва да бъде създадена, за да произведе тези царе-философи. Освен това идеалният град се използва като образ за осветяване на състоянието на нечия душа или волята, разума и желанията, комбинирани в човешкото тяло. Сократ се опитва да направи образ на правилно подреден човек, а след това по-късно продължава да описва различните видове хора, които могат да се наблюдават, от тирани до любители на парите в различни видове градове. Идеалният град не се популяризира, а се използва само за увеличаване на различни видове отделни хора и състоянието на тяхната душа. Образът на царя-философ е бил използван от мнозина след Платон, за да оправдаят личните си политически убеждения. Философската душа според Сократ има разум, воля и желания, обединени в добродетелна хармония. Философът има умерената любов към мъдростта и смелостта да действа според мъдростта. Мъдростта е знание за доброто или правилните отношения между всичко съществуващо. Аристокрацията в смисъл на управление (politeia) се застъпва в Платоновата република. Този режим се управлява от философ-цар и по този начин се основава на мъдрост и разум. Аристократичната държава и човекът, чиято природа съответства на нея, са обект на анализите на Платон в голяма част от Републиката, за разлика от другите четири типа държави/мъже, които се обсъждат по-късно в неговата работа. В VIII книга Сократ изброява останалите четири несъвършени общества с описание на структурата и индивидуалния характер на държавата. При тимокрацията управляващата класа се състои предимно от хора с воински характер<ref> Plato, Republic 488О</ref>Олигархията се състои от общество, в което богатството е критерий за заслуги, а богатите го контролират<ref> Republic 554a</ref>. В демокрацията държавата прилича на древна Атина с черти като равенство на политическите възможности и свобода на индивида да прави каквото си иска<ref>Republic 561a–b</ref>. ===Реторика=== Учените по реторика често разглеждат философията на Платон като противоречива с реториката поради критиките му към реториката в Горгии и амбивалентността му към реториката, изразена във Федър. Но други съвременни изследователи оспорват идеята, че Платон е презирал реториката и вместо това разглеждат диалозите му като драматизация на сложни реторически принципи<ref>Kastely, James (2015). The Rhetoric of Plato's Republic. Chicago UP.</ref><ref> Bjork, Collin (2021). "Plato, Xenophon, and the Uneven Temporalities of Ethos in the Trial of Socrates". Philosophy & Rhetoric. 54 (3): 240–262. doi:10.5325/philrhet.54.3.0240. ISSN 0031-8213. JSTOR 10.5325/philrhet.54.3.0240. S2CID 244334227</ref><ref>Bengtson, Erik (2019). The epistemology of rhetoric: Plato, doxa and post-truth. Uppsala.</ref> === Политическа философия === {{раздел-мъниче}} ==История на Платоновите диалози== [[Файл:Timaeus stephanus pages 32 33.jpg|thumb|250px|Том 3, стр. 32–33 от изданието на Платон от Стефан Хенрикус от 1578г., показващ пасаж от ''Тимей'' с латинския превод и бележките на [[Жан дьо Серес]]]] Тридесет и пет диалога и тринадесет писма-послания традиционно се приписват на Платон. Писанията на Платон са публикувани по няколко начина; това е довело до няколко конвенции относно наименуването и препратките от текстовете на Платон. Обичайната система за правене на уникални препратки към части от текста на Платон произлиза от издание от 16-ти век на произведенията на Платон от [[Хенрикус Стефан]], известно като ''пагинация на Стефан''. Една традиция относно подреждането на текстовете на Платон е според тетралогиите. Това схемата е приписана от [[Диоген Лаерций]] на древен учен и придворен астролог на Тиберий на име Трасил. Списъкът включва произведения със съмнителна автентичност (написани в курсив) и включва Писмата. *1-ва тетралогия [[Евтифрон]], [[Апология]], [[Критон]], [[Федон]] *2-ра тетралогия [[Кратил]], [[Театет]] , [[софист]], [[държавник]] *3-та тетралогия [[Парменид]], [[Филеб]], [[симпозиум]], [[Федър]] *4-та тетралогия [[Алкивиад]], [[Алкивиад II]], [[Хипарх]], [[Влюбени]] *5-та тетралогия [[Теаги]], [[Хармиди]], [[Лахес]], [[Лизис]] *6-та тетралогия [[Евтидем]], [[Протагор]], [[Горгий]], [[Менон]] * 7-ма тетралогия [[Голям Хипий]], [[Малък Хипий]], [[Йон]], [[Менексенус]] *8-ма тетралогия [[Клитофон]], [[Република]], [[Тимей]], [[Критий]] *9-та тетралогия [[Минос]], [[Закони]], [[Епиномис]] , [[Писма]] ===Хронология=== Никой не знае точния ред, в който са написани диалозите на Платон, нито степента, до която някои може да са били по-късно преработени и пренаписани. Произведенията обикновено се групират в ''ранен'' (понякога от някои в преходен), ''среден'' и ''късен период''<ref> CDC Reeve (Delta Kappa Epsilon Distinguished Professor of Philosophy, University of North Carolina, Chapel Hill), A Plato Reader: Eight Essential Dialogues (p. vi), Hackett Publishing, 2012 ISBN 1-60384-917-3.</ref><ref>Robin Barrow (Professor of Philosophy of Education at Simon Fraser University, Canada and Fellow of The Royal Society of Canada), Plato: Appendix 2: Notes on the authenticity and Groupings of Plato's works, Bloomsbury Publishing, 2014 ISBN 1-4725-0485</ref>Този избор за групиране хронологично се смята за достоен за критика от някои (''Cooper et al''), <ref> Platonic Writings/Platonic Readings (page x), edited by CL Griswold Jr, Penn State Press, 2010 ISBN 0-271-04481-0</ref> като се има предвид, че се признава, че няма абсолютно съгласие по отношение на истинската хронология, тъй като фактите за времевия ред на писане не са уверено установени<ref> JM Cooper (Stuart Professor of Philosophy, Princeton University, 1997); DS Hutchinson, Complete Works (p. xii) Archived 1 April 2019 at the Wayback Machine, Hackett Publishing, 1997.</ref>. Хронологията не е била съображение в древни времена, тъй като групи от ''това естество'' на практика отсъстват (Тарант) в съществуващите писания на древните платоници<ref>H Tarrant (Professor of Classics at the University of Newcastle, New South Wales), Plato's First Interpreters Archived 24 December 2016 at the Wayback Machine, Cornell University Press, 2000 ISBN 0-8014-3792-X</ref>. Докато тези класификации като „ранни диалози“ често завършват в апории, така наречените „средни диалози“ предоставят по-ясно изразени положителни учения, които често се приписват на Платон, като например теорията за формите. Останалите диалози са класифицирани като „късни“ и като цяло са съгласни да бъдат трудни и предизвикателни части от философията. Това групиране е единственото, доказано чрез стилометричен анализ<ref>Cooper, John M.; Hutchinson, D.S., eds. (1997). Plato: Complete Works. Hackett Publishing.</ref> Сред тези, които класифицират диалозите по периоди на композиция, Сократ фигурира във всички „ранни диалози“ и те се считат за най-верните представяния на историческия Сократ<ref>Dodds, E.R. (2004) [1951]. The Greeks and the Irrational. University of California Press.</ref>. Следното представлява едно относително често срещано разделение<ref>Guthrie, W.K.C. (1986). A History of Greek Philosophy: Volume 4, Plato: The Man and His Dialogues: Earlier Period. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-31101-4; Vlastos 1991; Penner 1992; Kahn 1996; Fine 1999</ref>Трябва обаче да се има предвид, че много от позициите в подредбата все още са силно оспорвани, а също и че самата идея, че диалозите на Платон може или трябва да бъде „подреден“ в никакъв случай не е всеобщо прието. Все по-често в най-новата наука за Платон писателите са скептични към идеята, че редът на писанията на Платон може да бъде установени с някаква прецизност, въпреки че произведенията на Платон все още често се характеризират като попадащи най-малко грубо в три групи<ref>Brickhouse, Thomas; Smith, Nicholas D. Fieser, James; Dowden, Bradley (eds.). "Plato". The Internet Encyclopedia of Philosophy. </ref> *Ранни: Апология, Хармид, Критон, Евтифрон, Горгий, Малък Хипий, Голям Хипий, Йон, Лахес, Лизис , Протагор. *Средни: Кратил, Евтидем, Менон, Парменид, Федон, Федър, Република, Симпозиум, Театет *Късни: Критий, Софист, Държавник, Тимей, Филеб, Закони<ref>Dodds, E.R. (2004) [1951]. The Greeks and the Irrational. University of California Press.</ref> Значително разграничение между ранния Платон и по-късния Платон е предложено от учени като Е. Р. Додс и е обобщено от Харолд Блум в книгата му, озаглавена „Агон“: „Е. Р. Додс е класическият учен, чиито писания най-силно осветляват гръцкия произход в гърците и ирационалното... В неговата глава за Платон и ирационалната душа ... Додс проследява духовната еволюция на Платон от чистия рационалист на протагора до на трансценденталния психолог, повлиян от питагорейците и орфиците, на по-късните произведения, кулминиращ в ''Законите''.<ref>Bloom, Harold (1982). Agon. Oxford: Oxford University Press. </ref>" Луис Кембъл e първият<ref>Burnet, John (1928b). Platonism. University of California Press.</ref>, който използва изчерпателно [[стилометрия]]та, за да докаже голямата вероятност, че ''Критий'', ''Тимей'', ''Законите'', ''Филеб'', ''Софистът'' и ''Държавник'' са групирани заедно като група, докато Парменид, Федър, Републиката и Теетет принадлежат към отделна група, която трябва да е по-ранна (като се има предвид изявлението на Аристотел в неговата ''Политика''<ref> Aristotle, Politics 1264b24-27.</ref>, че Законите са били написани след републиката; срв. Живота на [[Диоген Лаерций]] 3.37) Това, което е забележително в заключенията на Кембъл е, че въпреки всички стилометрични изследвания, които са били проведени от негово време насам, може би единственият хронологичен факт за произведенията на Платон, който сега може да се каже трябва да се докаже чрез стилометрията е фактът, че Критий, Тимей, Законите, Филеб, Софистът и Държавникът са най-новите диалози на Платон, а другите по-ранни<ref>Cooper, John M.; Hutchinson, D.S., eds. (1997). Plato: Complete Works. Hackett Publishing</ref>. Протагор често се смята за един от „ранните диалози“. Три диалога често се считат за „преходни“ или „предсредни“: Евтидем, Горгий и Менон. Привържениците на разделянето на диалозите на периоди често смятат, че Парменид и Теетет идват късно в средния период и са преходни към следващия, тъй като изглежда, че третират теорията за формите критично (Парменид) или само косвено (Теетет)<ref>Brandwood, Leonard (1990). The Chronology of Plato's Dialogues. Cambridge University Press</ref>. . Стилометричният анализ на Ритер поставя ''Федър'' вероятно след Теетет и Парменид<ref>Brandwood, Leonard (1990). The Chronology of Plato's Dialogues. Cambridge University Press</ref>, въпреки че не се отнася по същия начин към теорията на формите. Често се смята, че първата книга на Републиката е написана значително по-рано от останалата част от произведението, въпреки че е възможно да е претърпяла ревизии, когато по-късните книги са били приложени към нея. Въпреки че се очакват „зрелите“ отговори на Платон на въпросите, поставени от по-ранните му произведения, тези отговори са трудни за разпознаване. Някои учени<ref>Dodds, E.R. (2004) [1951]. The Greeks and the Irrational. University of California Press</ref>посочват, че теорията за формите отсъства от късните диалози, тъй като тя е била опровергана в Парменид, но няма пълен консенсус, че Парменид действително опровергава теорията за формите<ref>Meinwald, Constance Chu (1991). Plato's Parmenides. Oxford: Oxford University Press</ref>. Писания със съмнителна автентичност Джоует споменава в своето Приложение към Менексен, че произведения, които носят характера на писател, са приписвани на този писател дори когато действителният автор е неизвестен<ref> B [http://www.gutenberg.org/files/1682/1682-h/1682-h.htm Jowett, Menexenus: Appendix I (1st paragraph)].</ref> За по-долу: (*) ако няма консенсус сред учените относно това дали Платон е авторът и (‡) ако повечето учени са съгласни, че Платон не е авторът на произведението<ref>Степента, в която учените считат диалога за автентичен, е отбелязана в Cooper, John M.; Hutchinson, D.S., eds. (1997). Plato: Complete Works. Hackett Publishing. </ref> * Алкивиад I (*), Алкивиад II (‡), Клитофон (*), Епиномис (‡), Писма (*), Хипарх (‡), Менексен (*), Минос (‡), Любовници (‡), Теаги (‡ ) ===Фалшиви писания=== Следните творби са били предадени под името на Платон, като повечето от тях вече са били смятани за фалшиви в древността и така не са били включени от Трасил в неговата тетралогична подредба. Тези произведения са етикетирани като ''Notheuomenoi'': ("фалшиви") или апокрифи. Аксиох, Дефиниции, Демодок, Епиграми, Ериксиас, Халкион, За справедливостта, За добродетелта, Сизиф. ===История и текстови извори=== [[Файл:Clarke Plato page 1 recto.jpg|thumb|150px|Първа страница на ''Евтифрон'', от Кларк Платон (Codex Oxoniensis Clarkianus 39), 895г. сл. Хр. Текстът е гръцки минускул.]] Около 250 известни ръкописа на Платон са оцелели<ref>Brumbaugh, Robert S.; Wells, Rulon S. (October 1989). "Completing Yale's Microfilm Project". The Yale University Library Gazette. 64 (1/2): 73–75. JSTOR 40858970</ref>. Текстовете на Платон, предадени до днес, очевидно представляват пълната писмена философска работа на Платон и като цяло са добри според стандартите на текстовата критика<ref>Irwin, T.H. (2011). "The Platonic Corpus". In Fine, G. (ed.). The Oxford Handbook of Plato. Oxford University Press.</ref>. Нито едно съвременно издание на Платон на оригиналния гръцки не представлява един източник, а по-скоро е реконструирано от множество източници, които се сравняват помежду си. Тези източници са средновековни ръкописи, написани на пергамент (основно от 9-ти до 13-ти век сл. н. е. Византия), папируси (главно от късната античност в Египет) и от независими свидетелства на други автори, които цитират различни сегменти от произведенията (които идват от различни от източници). Представеният текст обикновено не се различава много от това, което се появява във византийските ръкописи, а папирусите и свидетелствата просто потвърждават ръкописната традиция. В някои издания обаче четенията в папирусите или свидетелствата са предпочитани на някои места от критиката на редактирането на текста. Преглеждайки изданията на папируси за Републиката през 1987г., Слингс предполага, че използването на папируси е затруднено поради някои лоши практики за редактиране<ref>Slings, S.R. (1987). "Remarks on Some Recent Papyri of the Politeia". Mnemosyne. Fourth. 40 (1/2): 27–34. doi:10.1163/156852587x00030.</ref>. През първи век от н. е. [[Трасил от Мендес]] е събрал и публикувал произведенията на Платон на оригиналния гръцки език, както истински, така и фалшиви. Въпреки че не е оцелял до наши дни, всички запазени средновековни гръцки ръкописи се основават на неговото издание<ref>Cooper, John M.; Hutchinson, D.S., eds. (1997). Plato: Complete Works. Hackett Publishing.</ref>. Най-старият оцелял пълен ръкопис за много от диалозите е Кларк Платон (''Codex Oxoniensis Clarkianus 39'' или ''Codex Boleianus MS E.D. Clarke 39''), който е написан в Константинопол през 895г. и придобит от Оксфордския университет през 1809г.<ref> [https://web.archive.org/web/20120302214520/http://www.bodleian.ox.ac.uk/philosophy/collections/manuscripts "Manuscripts – Philosophy Faculty Library"]. 2 March</ref> В съвременните издания на Кларк е даден сиглум B. B съдържа първите шест тетралогии и се описва вътрешно като написана от "Йоан Калиграфа" от името на Арета от Кесария. Изглежда, че е претърпял корекции от самия Арета<ref>Dodds, E.R. (1959). Plato Gorgias. Oxford University Press</ref> За последните две тетралогии и апокрифа, най-старият оцелял пълен ръкопис е ''Codex Parisinus graecus 1807'', обозначен с A, който е написан почти едновременно с B, около 900 г.сл. Хр. А трябва да е копие на изданието, редактирано от патриарха Фотий, учител на Арета<ref> RD McKirahan, Philosophy Before Socrates: An Introduction with Texts and Commentary (2nd ed.), Hackett Publishing, 2011, p. ISBN 1-60384-612-3.</ref><ref> RS Brumbaugh, Plato for the Modern Age (p. 199), University Press of America, 1991 ISBN 0-8191-8356-3</ref><ref>J.Duffy Byzantine Philosophy and Its Ancient Sources: "The lonely mission of Michael Psellos", edited by K Ierodiakonou (Oxford University Press, 2004) ISBN 0-19-926971-8. Фbl</ref> А вероятно е имало първоначален том, съдържащ първите 7 тетралогии, който сега е изгубен, но от който е копие направени, ''Codex Venetus приложение. клас. 4, 1'', който има сиглум T. Най-старият ръкопис за седмата тетралогия е ''Codex Vindobonensis 54. suppl. фил. Гр. 7'', със сиглум W, с предполагаема дата през XII век. Известни са общо петдесет и един такива византийски ръкописа, докато други все още може да бъдат открити<ref>Irwin, T.H. (2011). "The Platonic Corpus". In Fine, G. (ed.). The Oxford Handbook.</ref> ==Теми в диалозите на Платон== ===Съдебния процес срещу Сократ=== [[Файл:David - The Death of Socrates.jpg|thumb|200px|Смъртта на Сократ от Жак-Луи Давид, от 1787]] Съдебния процес срещу Сократ и неговата смъртна присъда е централно, обединяващо събитие в Платоновите диалози. А то е описано в Апология, Критон и Федон. Апологията е защитната реч на Сократ, а Критон и Федон се намират в затвора след присъдата. Апологията е сред най-често четените произведения на Платон. Тя е предадена в диалозите Апология, Критон и Федон. Апологията е защитната реч на Сократ, а Критон и Федон се намират в затвора след присъдата. Апологията е сред най-често четените произведения на Платон. В Апологията Сократ се опитва да отхвърли слуховете, че е софист и се защитава от обвинения в неверие в боговете и поквара на младите. Сократ настоява, че дългогодишната клевета ще бъде истинската причина за смъртта му, и казва, че правните обвинения са по същество неверни. Той казва, че стремежът му да разреши загадката на оракула го е поставил в противоречие с ближния му и че това е причината да бъде смятан за заплаха за града-държава Атина. В „Апология“ Сократ е представен като споменаващ Платон по име като един от онези младежи, достатъчно близки до него, за да бъдат покварени, ако той всъщност е виновен за покварата на младежите, и задаващ въпрос защо техните бащи и братя не са пристъпили напред, за да свидетелстват срещу него, ако той наистина е виновен за такова престъпление<ref> Apology 33d–34a </ref>По-късно Платон се споменава заедно с Критон, Критобол и Аполодор като предлагащи да платят глоба от 30 минути от името на Сократ, вместо смъртното наказание, предложено от Мелет<ref>Apology 38 b </ref>. Във „Федон“ главният герой изброява тези, които са били в затвора в последния ден на Сократ, обяснявайки отсъствието на Платон с думите: „Платон беше болен“<ref>Phaedo 59b </ref>. ====Съдебния процес в другите диалози на Платон==== Ако важните диалози на Платон не се отнасят изрично до екзекуцията на Сократ, то те загатват за нея или използват герои и теми, които играят роля в нея. Пет диалога предвещават процеса: В Теетет и [[Евтифрон]] Сократ казва на хората, че е на път да се изправи пред обвинения в корупция<ref>Theaetetus 210d</ref><ref>Euthyphro 2a-b</ref>. В Менон един от мъжете, които повдигат съдебни обвинения срещу Сократ, Анитус, го предупреждава за неприятностите, в които може да се навлече, ако не спре да критикува важни хора<ref>Meno 94e-95b</ref>. В Горгий Сократ казва, че неговото изпитание ще бъде като лекар, преследван от готвач, който моли жури от деца да избират между горчивото лекарство на лекаря и вкусните лакомства на готвача<ref>Gorgias 521e-522a</ref>. В Републиката Сократ обяснява защо един просветен човек (предполага се самият той) ще се препъне в ситуация в съдебна зала<ref>Republic 7, 517 e</ref>. Подкрепата на Платон за аристокрацията и недоверието към демокрацията също се приемат като частично вкоренени в демокрацията, убила Сократ. В Протагор Сократ е гост в дома на Калиас, син на Хипоник, човек, когото Сократ пренебрегва в Апологията, че е прахосал голяма сума пари за хонорари на софисти. Два други важни диалога, Симпозиумът и Федър са свързани с основната сюжетна линия чрез герои. В Апологията Сократ казва, че Аристофан го е наклеветил в комична пиеса и го обвинява, че е причинил лошата му репутация и в крайна сметка смъртта му,<ref> Apology 19b,c</ref>. В Симпозиума двамата пият заедно с други приятели. Героят Федър е свързан с основната сюжетна линия по характер (Федър също е участник в Симпозиума и Протагор) и по тема (философът като божествен пратеник и т.н.) Протагор също е силно свързан със Симпозиума чрез герои: всички официални говорители на симпозиума (с изключение на Аристофан) присъстват в дома на Калиас в този диалог. Хармид и неговият пазител Критий присъстват на дискусията в Протагора. Примери за преминаване на герои между диалози могат да бъдат допълнително умножени. Протагорът съдържа най-голямото събрание на Сократови сътрудници. В диалозите Платон е най-хвален и възхитен, Сократ е загрижен за човешките и политически добродетели, има отличителна личност и приятели и врагове, които „пътуват“ с него от диалог на диалог. Това не означава, че Сократ е последователен: човек, който му е приятел в един диалог, може да бъде противник или обект на присмех в друг. Например, Сократ възхвалява много пъти мъдростта на Евтифрон в Кратил, но го прави да изглежда като глупак в Евтифрон. Той пренебрегва софистите като цяло и конкретно Продик в Апологията, когото също така лукаво удря в Кратил за това, че е начислил солидната такса от петдесет драхми за курс по език и граматика. Въпреки това Сократ казва на Теетет в неговия едноименен диалог, че се възхищава на Продик и е насочил много ученици към него. Идеите на Сократ също не са последователни в или между или между диалозите. ===Алегории=== ''Mythos'' и ''logos'' са термини, които се развиват в класическата гръцка история. Във времената на [[Омир]] и [[Хезиод]] (т.е. 8 век пр. н. е.) те са били по същество синоними и са съдържали значението на „приказка“ или „история“. По-късно се появяват историци като [[Херодот]] и [[Тукидид]], както и философи като [[Хераклит]] и [[Парменид]] и други пресократици, които въвеждат разграничение между двата термина; ''mythos'' става по-скоро непроверим факт, а ''logos'' - рационален доказателство<ref>Chappel, Timothy. "Mythos and Logos in Plato". Open University. </ref>. Може да изглежда, че Платон, бидейки ученик на Сократ и силен привърженик на философията, основана на логоса, е трябвало да избягва използването на разказване на митове. Вместо това той го използва изобилно. Този факт породи аналитична и интерпретативна работа, за да се изяснят причините и целите за тази употреба. Освен това самият Платон често се колебае между това да нарече едно и също нещо muthos и logos, разкривайки предпочитание към по-ранния възглед, че двата термина са синоними<ref>For instance, Timaeus' speech in the Timaeus is three times called a eikōs muthos (“a plausible story”) (29d2, 59c6, 68d2); it is seven times called an eikōs logos (“a plausible account”) (30b7, 48d2, 53d5–6, 55d5, 56a1, 57d6, 90e8). For discussions of the importance of this, see Campbell 2022 and Brisson 2012. Brisson, Luc “Why is the Timaeus Called an Eikōs Muthos and an Eikōs Logos?” in C. Collobert, P. Destrée, and F. J. Gonzalez (eds.), Plato and Myth: Studies on the Use and Status of Platonic Myths. Leiden: Brill, 2012, 369-391. Campbell, Douglas R. "Plato's Theory of Reincarnation: Eschatology and Natural Philosophy," Review of Metaphysics 75 (4): 643-665. 2022.</ref>. Платон като цяло прави разлика между три вида митове. Първо, имало фалшиви митове, като тези, базирани на истории за богове, подвластни на страсти и страдания, защото разумът учи, че Бог е съвършен. След това идват митовете, основани на истински разсъждения и следователно също верни. И накрая, имало и такива, които не подлежат на проверка, тъй като са извън човешкия разум, но съдържат известна истина в тях. Що се отнася до темите на митовете на Платон, те са от два вида, тези, които се занимават с произхода на вселената, и тези за морала и произхода и съдбата на душата<ref>Edelstein, Ludwig (October 1949). "The Function of the Myth in Plato's Philosophy". Journal of the History of Ideas. X (4): 463–481. doi:10.2307/2707185. JSTOR 2707185.</ref> Общоприето е, че основната цел на Платон при използването на митовете е била дидактическа . Той смяташе, че само няколко души са способни или заинтересовани да следват разумен философски дискурс, но хората като цяло са привлечени от истории и приказки. Следователно той използва мита, за да предаде заключенията на философските разсъждения. Някои от митовете на Платон се основават на традиционни митове, други са техни модификации и накрая той изобретява напълно нови митове<ref> Partenie, Catalin. "Plato's Myths". Stanford Encyclopedia of Philosophy.</ref>. Забележителни примери включват историята за Атлантида, Митът за Ер и Алегорията на пещерата. ====Пещерата==== [[Файл:Platon Cave Sanraedam 1604.jpg|thumb|200px|Картина на Пещерата от Ян Санрендам.]] Теорията за формите е най-известно уловена в неговата Алегория на пещерата и по-ясно в неговата аналогия на слънцето и разделената линия. Алегорията на пещерата е парадоксална аналогия, в която Сократ твърди, че невидимият свят е най-разбираемият (noeton) и че видимият свят ((h)oraton) е най-малко познаваемият и най-неясен. Сократ казва в Републиката, че хората, които приемат осветения от слънцето свят на сетивата за добър и реален, живеят жалко в леговище на зло и невежество. Сократ признава, че малцина излизат от бърлогата или пещерата на невежеството, а тези, които го правят, не само имат ужасна борба за постигане на височините, но когато се върнат долу за посещение или за да помогнат на други хора да се качат, те откриват себе си обекти на презрение и подигравки. Според Сократ физическите обекти и физическите събития са "сенки" на техните идеални или перфектни форми и съществуват само до степента, в която инстанцират перфектните версии на себе си. Точно както сенките са временни, несъществени епифеномени, произведени от физически обекти, самите физически обекти са мимолетни явления, причинени от по-съществени причини, чиито идеали те са просто примери. Например Сократ смята, че съвършената справедливост съществува (макар че не е ясно къде) и собственият му процес би бил нейно евтино копие. Алегорията на пещерата е тясно свързана с неговата политическа идеология, че само хора, които са излезли от пещерата и са хвърлили очи върху видението на доброто, са годни да управляват. Сократ твърди, че просветените мъже на обществото трябва да бъдат принудени да напуснат своето божествено съзерцание и да бъдат принудени да управляват града според своите възвишени прозрения. Така се ражда идеята за „философа цар“, мъдрият човек, който приема властта, която му е наложена от хората, които са достатъчно мъдри, за да изберат добър политик. Това е основната теза на Сократ в Републиката, че най-голямата мъдрост, която масите могат да съберат, е мъдрият избор на владетеля<ref> "Plato's The Allegory of the Cave: Meaning and Interpretation". Bachelor and Master.</ref>. ====Пръстен на Гиг==== Пръстен, който може да направи човек невидим, Пръстенът на Гиг е предложен в Републиката от героя на Главкон и се счита от останалите герои за неговите етични последици, независимо дали човек, който го притежава, би бил най-щастлив да се въздържи или извършване на несправедливост. ====Колесница==== Той също сравнява душата (психиката) с колесница. В тази алегория той въвежда тройна душа, съставена от колесничар и два коня. Колесничарят е символ на интелектуалната и логическата част на душата (logistikon), а двата коня представляват съответно моралните добродетели (thymoeides) и страстните инстинкти (epithymetikon), за да илюстрират конфликта между тях. ===Диалектика=== Сократ използва диалектически метод, който се основава на разпитване. Ролята на диалектиката в мисълта на Платон се оспорва, но има две основни интерпретации: вид разсъждение и метод на интуицията. Саймън Блекбърн възприема първото, като казва, че диалектиката на Платон е „процесът на извличане на истината чрез въпроси, насочени към отваряне на това, което вече е имплицитно известно, или към излагане на противоречията и объркването на позицията на противника.<ref>Blackburn, Simon (1996). The Oxford Dictionary of Philosophy. Oxford University Press.</ref>“ Подобно тълкуване е представено от Луис Харц, който сравнява диалектиката на Платон с тази на Хегел<ref> Hartz, Louis. 1984. A Synthesis of World History. Zurich: Humanity Press</ref>.Според тази гледна точка противоположните аргументи се подобряват един друг и преобладаващото мнение се оформя от синтеза на много противоречиви идеи във времето. Всяка нова идея разкрива недостатък в приетия модел и епистемологичната същност на дебата непрекъснато се доближава до истината. Хартц е телеологична интерпретация в основата си, в която философите в крайна сметка ще изчерпят наличния обем от знания и по този начин ще достигнат до „края на историята“. Карл Попър, от друга страна, твърди, че диалектиката е изкуството на интуицията за "визуализиране на божествените оригинали, формите или идеите, за разкриване на Великата мистерия зад ежедневния свят на външния вид на обикновения човек<ref>Popper, K. (1962). The Open Society and its Enemies. Vol. 1. London: Routledge.</ref>." ====Семейството==== Платон често обсъжда връзката баща-син и въпросът дали интересът на бащата към синовете му има много общо с това колко добри са синовете му. В древна Атина едно момче е било социално локализирано според семейната му идентичност и Платон често се позовава на своите герои по отношение на техните бащински и братски отношения. Сократ не е бил семеен човек и е виждал себе си като син на майка си, която очевидно е била акушерка. Божествен фаталист, Сократ се подиграва на мъже, които харчат прекомерни хонорари за учители и обучители на синовете си, и многократно се осмелява да смята, че добрият характер е дар от небесата. В ''Критон'' Платон припомня на Сократ, че сираците са оставени на произвола на случайността, но Сократ не му обръща внимание. Във „Федон“ учениците на Сократ, към които той проявява повече загриженост, отколкото към биологичните си синове, казват, че ще се почувстват "без баща", когато го няма. Въпреки че Платон се съгласи с Аристотел, че жените са по-слаби от мъжете, в четвъртата книга на Републиката характерът на Сократ казва, че това е само поради nomos или обичай, а не поради природата, и следователно жените се нуждаят от paydia, израстване или образование, за да бъдат равни на мъжете. В „просто вероятната история“ на едноименния герой в Тимей, несправедливите мъже, които живеят покварен живот, ще бъдат превъплътени като жени или различни видове животни. ====Разказ==== Платон никога не се представя като участник в нито един от диалозите и с изключение на Апологиятa. Някои диалози нямат разказвач, но имат чиста „драматична“ форма (примери: Менон, Горгий, Федър, Критон, Евтифрон), някои диалози се разказват от Сократ, където той говори от първо лице (примери: Лизис, Хармид, Република). Диалога ''Протагор'' започва в драматична форма, но бързо преминава към разказа на Сократ за разговор, който е имал преди това със софиста, на когото е кръстен диалогът; този разказ продължава без прекъсване до края на диалога. [[Файл:Anselm Feuerbach - Das Gastmahl. Nach Platon (zweite Fassung) - Google Art Project.jpg|thumb|300px|Сцена от картината ''Платоновият симпозиум'' от Анселм Фойербах.]] Два диалога Федон и Сиюпозиум започват в драматична форма, но след това преминават към почти непрекъснат разказ от последователи на Сократ. Федон, разказ за последния разговор на Сократ и пиенето на бучиниш, е разказан от Федон на Ехекрат в чужд град малко след извършването на екзекуцията Симпозиумът е разказан от Аполодор, Сократов ученик, очевидно на Главкон. Аполодор уверява своя слушател, че разказва историята, която се е случила, когато самият той е бил дете, не от собствената си памет, а както си спомня Аристодем, който му е разказал историята преди години. Теетет е особен случай: диалог в драматична форма, вграден в друг диалог в драматична форма. В началото на Теетет Евклид казва, че е съставил разговора от бележки, които е направил въз основа на това, което Сократ му е казал за разговора му с главния герой<ref>Theaetetus 142c–143b</ref>. Останалата част от Теетет е представена като „книга“, написана в драматична форма и прочетена от един от робите на Евклид<ref>Theaetetus 143c</ref>. Някои учени приемат това като индикация, че Платон към тази дата се е изморил от разказаната форма<ref>Burnet, John (1928a). Greek Philosophy: Part I: Thales to Plato. MacMillan.</ref>. С изключение на Теетет, Платон не дава изрични указания за това как тези устно предавани разговори са били записани. == Наследство == Понеже Платон не е женен и няма деца, неговото наследство се пада на неговия племенник, момчето Адимант, а за свой наследник като ръководител на Академията Платон определя своя племенник [[Спевсип]]. Платоновата академия продължава да функционира и след смъртта на Платон до нейното закриване от римския военачалник [[Луций Корнелий Сула]] през 84 г. пр. Хр. В началото на ІV век е възстановена от [[Неоплатонизъм|неоплатониците]] и е отново закрита от император [[Юстиниан I]] през 529 г. През тези години в нея се обучават много видни интелектуалци, сред които най-известен е училият при самия Платон [[Аристотел]].{{hrf|GradeSaver|2007}} Името на философа носи кратерът [[Платон (кратер)|Платон]] на [[Луна]]та. ===В изкуството=== [[Файл:Sanzio 01 Plato Aristotle.jpg|thumb|220px|Платон (вляво) и Аристотел (вдясно) детайл от [[Атинската школа]], фреска от [[Рафаело]]. Аристотел сочи с ръка към земята, докато държи в ръка копие на своята ''[[Никомахова етика]]''. Платон държи своя ''[[Тимей]]'' и посочва с пръст към рая.]] Мозайката на Академията на Платон е създадена във вилата на Т. Симиний Стефан в Помпей, около 100 г. пр. н. е. до 100 г. сл. н. е. Стенописът на Атинската школа от Рафаел представя Платон също като централна фигура. Нюрнбергската хроника описва Платон и други като анахронични учени. ===Във философията=== Мисълта на Платон често се сравнява с тази на неговия най-известен ученик, Аристотел, чиято репутация през Западното средновековие толкова напълно засенчва тази на Платон, че философите-схоластици наричат ​​Аристотел „Философът“. Въпреки това, изучаването на Платон продължава във Византийската империя, халифатите по време на ислямския Златен век и Испания по време на Златния век на еврейската култура. Единственото произведение на Платон, известно на западната наука било ''Тимей'', докато не били направени преводи и на останалите му творби след падането на Константинопол, което се случва през 1453г. <ref>] C.U. M.Smith – Brain, Mind and Consciousness in the History of Neuroscience (page 1) Springer Science & Business, 1 January 2014, 374 pages, Volume 6 of History, philosophy and theory of the life sciences SpringerLink : Bücher ISBN 94-017-8774-3 </ref>, [[Плитон|Георги Гемистос Плетон]] донася оригиналните писания на Платон от Константинопол през века на падането му. Смята се, че Плетон е дал копие от Диалозите на [[Козимо Медичи|Козимо де Медичи]], когато през 1438 г. Съборът във Ферара, призван да обедини гръцката и латинската църква е бил отложен във Флоренция, където тогава Плетон изнася лекция за връзката и различията между Платон и Аристотел и уволнява Козимо с неговия ентусиазъм<ref>Lackner, D. F. (2001). "The Camaldolese Academy: Ambrogio Traversari, Marsilio Ficino and the Christian Platonic Tradition". In Allen; Rees (eds.). Marsilio Ficino: His Theology, His Philosophy, His Legacy. Brill.</ref> Козимо ще дари [[Марсилио Фичино]] с текста на Платон за превод на латински. По време на ранната ислямска ера персийски, арабски и еврейски учени превеждат голяма част от Платон на арабски и пишат коментари и тълкувания върху творбите на Платон, Аристотел и други платонични философи (виж [[Ал-Кинди]], [[Ал-Фараби]], [[Авицена]], [[Авероес]], [[Хунайн ибн Исхак]]). Платон се споменава и от еврейския философ и талмудист Маймонид в неговото ''Ръководство за обърканите''. Много от тези коментари върху Платон са преведени от арабски на латински и като такива са повлияли на средновековните схоластични философи<ref>Burrell, David (1998). "Platonism in Islamic Philosophy". In Craig, Edward (ed.). Routledge Encyclopedia of Philosophy. Vol. 7. Routledge. </ref><ref>Hasse, Dag Nikolaus (2002). "Plato Arabico-latinus". In Gersh; Hoenen (eds.). The Platonic Tradition in the Middle Ages: A Doxographic Approach. De Gruyter. pp. 33–66. </ref> По време на Ренесанса, с общото възраждане на интереса към класическата цивилизация, познаването на философията на Платон отново ще стане широко разпространено на Запад. Много от най-големите ранни съвременни учени и художници, които скъсали със схоластиката и насърчават разцвета на Ренесанса, с подкрепата на вдъхновения от Платон Лоренцо (внук на Козимо), слагат философията на Платон като основа за прогреса в изкуствата и науките. По-проблематично е мнението на Платон за метемпсихозата, както и неговите етични възгледи (в частност относно полиаморията и евтаназията), които не съвпадат с тези на християнството. Това е становището на ученикът на Плетон, [[Висарион Никейски|Висарион]], който примири Платон с християнската теология, твърдейки, че възгледите на Платон са само идеали, непостижими поради грехопадението на човека<ref> Harris, Jonathan (2002). "Byzantines in Renaissance Italy". ORB: The Online Reference Book for Medieval Studies. College of Staten Island, City University of New York.</ref>Кеймбриджките платоници са влиятелна група, активна през 17-ти век. До 19-ти век репутацията на Платон е възстановена и поне наравно с тази на Аристотел. Известни западни философи продължават да черпят от работата на Платон оттогава. Влиянието на Платон е особено силно в математиката и науките. Възраждането на Платон допълнително вдъхнови някои от най-големите постижения в логиката след Аристотел, главно чрез [[Готлоб Фреге]] и неговите последователи [[Курт Гьодел]], [[Алонсо Чърч]] и [[Алфред Тарски]]. Алберт Айнщайн предполага, че ученият, който приема философията сериозно, ще трябва да избягва систематизирането и да поема много различни роли и евентуално да изглежда като платоник или питагореец, тъй като такъв ще има „гледната точка на логическата простота като незаменим и ефективен инструмент на своите изследвания<ref> Einstein, Albert (1949). "Remarks to the Essays Appearing in this Collective Volume". In Schilpp (ed.). Albert Einstein: Philosopher-Scientist. The Library of Living Philosophers. Vol. 7. MJF Books.</ref>." [[Вернер Хайзенберг]] заявява, че "Моят ум се формира чрез изучаване на философия, Платон и подобни неща"<ref> De Haro, Sebastian (2020). "Science and Philosophy: A Love–Hate Relationship". Foundations of Science. 25 (2): 297–314. arXiv:1307.1244. doi:10.1007/s10699-019-09619-2. S2CID 118408281.</ref> и че "съвременната физика определено е решила в полза на Платон. Всъщност най-малките единици материя не са физически обекти в обикновения смисъл на думата; те са форми, идеи, които могат да бъдат изразени недвусмислено само на математически език"<ref>Wilber, Ken (10 April 2001). Quantum Questions: Mystical Writings of the World's Great Physicists. ISBN 978-0-8348-2283-2. </ref>. [[Самюел Тейлър Колридж]] казва, че: Всеки се ражда или платоник, или аристотелец<ref>William Robert Wians, Aristotle's Philosophical Development: Problems and Prospects, p 1.</ref> [[Файл:Herma of Plato - 0042MC.jpg|thumb|140px|Най-сигурната обща характеристика на европейската философска традиция е, че тя се състои от поредица от бележки под линия към Платон." ([[Алфред Норт Уайтхед]], ''Процес и реалност'', 1929 г.).]] Политическият философ и професор [[Лио Щраус]] е считан от някои за главния мислител, участвал във възстановяването на платоновата мисъл в нейната по-политическа и по-малко метафизична форма. Политическият подход на Щраус е отчасти вдъхновен от присвояването на Платон и Аристотел от средновековните еврейски и ислямски политически философи, особено [[Маймонид]] и Ал-Фараби, за разлика от християнската метафизична традиция, която се развива от неоплатонизма. Дълбоко повлиян от [[Ницше]] и [[Хайдегер]], Щраус все пак отхвърля тяхното осъждане на Платон и търси в диалозите решение на това, което и тримата мислители от последните дни признават за „кризата на Запада“. [[Уилард ван Орман Куайн|У.В.О.Куайн]] нарича проблема с негативното екзистенциали „брадата на Платон”. [[Ноам Чомски]] нарича проблема на познанието проблем на Платон. Друг автор критикува дефинистичната заблуда като Сократовата заблуда<ref>Prior, William J. (1 January 1998). "Plato and the "Socratic Fallacy"". Phronesis. 43 (2): 97–113. doi:10.1163/15685289860511041. JSTOR 4182581</ref>. В по-широк план платонизмът (понякога разграничен от конкретния възглед на Платон с малки букви) се отнася до възгледа, че има много абстрактни обекти. И до ден днешен платониците приемат числата и истините на математиката като най-добра подкрепа в полза на този възглед. Повечето математици смятат, подобно на платониците, че числата и истините на математиката се възприемат от разума, а не от сетивата, но въпреки това съществуват независимо от умовете и хората, тоест те са по-скоро открити, отколкото изобретени. Съвременният платонизъм също е по-отворен към идеята, че има безкрайно много абстрактни обекти, тъй като числата или предложенията могат да се квалифицират като абстрактни обекти, докато древният платонизъм изглежда се съпротивлява на този възглед, вероятно поради необходимостта да се преодолее проблемът за „Едното и многото“. Така д. ж. в диалога на Парменид Платон отрича съществуването на форми за по-обикновени неща като коса и кал. Въпреки това, той многократно подкрепя идеята, че има форми на артефакти, напр. ж. формата на леглото. Съвременният платонизъм също е склонен да разглежда абстрактните обекти като неспособни да причинят нищо, но не е ясно дали древните платонисти са се чувствали по този начин. == Библиография == == Вижте също == * [[Мит за пещерата]] === От Платон === * Платон: Апология, Критон, Евтифрон, Малкият Хипий, Ион, Големият Хипий, Алкивиад, Хармид, Лахет, Лизис, Протагор – в „Диалози“, т. 1, С, 1979 * Платон: Менон, Горгий, Кратил, Пирът, Федон, Федър – в „Диалози“, т. 2, С, 1982 * Платон: Държавата – в „Диалози“, т. 3, С, 1988 * Платон: Парменид, Софистът, Теетет, Държавникът, Филеб, Тимей, Критий в „Диалози“, т. 4, С., 1990 * Платон: Закони, С., ИК СОНМ, 2006 * Платон: Пир, С., ИК Изток-Запад, 2015 * [https://www.amazon.com/Plato-Complete-Works-31-Books-ebook/dp/B016R8AZNK/ref=sr_1_3?ie=UTF8&qid=1484635092&sr=8-3&keywords=Plato Plato: The Complete Works (31 Books)] === За Платон === * Г. В. Фр. [[Хегел]], „История на философията“, т. 2, София 1982, стр. 155-27Х * Ц. Бояджиев, „Неписаното учение“ на Платон, С, 1984. * Лосев, А. Ф.: Бытие, имя, космос, Очерки античного символизма и мифологии, М, 1993 * Лосев, А. Ф.: „История античной эстетики. СофистЫ. Сократ. Платон“, том II М.: „Искусство“, 1969 * Лури, Г. „Въведение в речника на Платон“, С. ИК на НБУ, 2012 == Бележки == <references /> ; Цитирани източници {{дребно| * {{cite book | last = Михайлов | first = Георги | year = 1979 | title = Платон – живот и творчество. // Платон. Диалози, т. 1 | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = 953-12-7261-1 | lang = }} * {{cite web | last = Apvlei | coauthors = Апулей | year = 2012 | url = http://www.thelatinlibrary.com/apuleius/apuleius.dog1.shtml | title = De Dogmate Platonis Liber Primus | work = thelatinlibrary.com | publisher = The Latin Library | accessdate = 18 ноември 2012 | lang = la }} * {{cite web | last = Aristophanes | authorlink = Аристофан | year = 2012 | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Aristoph.+Wasps+97&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0044 | title = Wasps, 97 | work = perseus.tufts.edu | publisher = perseus.tufts.edu | accessdate = 18 ноември 2012 | lang = en }} * {{cite web | last = Aristotle | authorlink = Аристотел | year = 2012a | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Aristot.+Met.+1.987a&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0052 | title = Metaphysics, 1.987a | work = perseus.tufts.edu | publisher = perseus.tufts.edu | accessdate = 18 ноември 2012 | lang = en }} * {{cite web | last = Aristotle | authorlink = Аристотел | year = 2012b | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Aristot.+Met.+1.987b&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0052 | title = Metaphysics, 1.987b | work = perseus.tufts.edu | publisher = perseus.tufts.edu | accessdate = 18 ноември 2012 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Cairns | име-част = Huntington | заглавие-част = Introduction | фамилия = Hamilton | име = Edith | съавтори = Huntington Cairns | заглавие = The Collected Dialogues of Plato, Including the Letters | издател = Princeton University Press | дата = 1961 | isbn = 0-691-09718-6 | език = en}} * {{cite book | publisher = Encyclopaedia Britannica | year = 2002 | title = Encyclopaedia Britannica | lang = en }} * {{cite book | last = Eucken | first = Christoph | year = 1983 | title = Isokrates: Seine Positionen in der Auseinanderstzung mit den zeitgenössischen Philosophen | publisher = Walter de Gruyter | location = Berlin | isbn = 9783110086461 | lang = de }} * {{cite web | publisher = GradeSaver | year = 2007 | url = http://www.gradesaver.com/classicnotes/authors/about_aristotle.html | title = Biography of Aristotle | accessdate = 3 декември 2003 | work = ClassicNote | lang = en }} * {{cite book | last = Guthrie | first = W.K.C | title = A History of Greek Philosophy: Volume 4, Plato: The Man and His Dialogues: Earlier Period | year = 1986 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 0-521-31101-2 | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Irwin | име-част = T. H. | заглавие-част = The Platonic Corpus | фамилия = Fine | име = G. (ed.) | заглавие = The Oxford Handbook of Plato | издател = Oxford University Press | дата = 2010 | език = en}} * {{cite book | last = Kahn | first = Charles H | title = Plato and the socratic dialogue: The Philosophical Use of a Literary Form | year=2004 | publisher = Cambridge University Press | isbn = 0-521-64830-0 | lang = en }} * {{cite journal | last = McEvoy | first = James | year = 1984 | title = Plato and The Wisdom of Egypt | journal = Irish Philosophical Journal | volume = 1 | issue = 2 | publisher = Department of Scholastic Philosophy, Queen's University of Belfast | location = Belfast | url = http://poiesis.nlx.com/display.cfm?clientId=0&advquery=toc.sect.ipj.1.2&infobase=postoc.nfo&softpage=GetClient42&view=browse | issn = 0266 – 9080 | accessdate = 3 декември 2003 | lang = en |archivedate = 2009-02-18 | archive-url = https://web.archive.org/web/20090218000317/http://poiesis.nlx.com/display.cfm?clientId=0&advquery=toc.sect.ipj.1.2&infobase=postoc.nfo&softpage=GetClient42&view=browse }} * {{cite book | last = Nails | first = Debra | title = The People of Plato: A Prosopography of Plato and Other Socratics | year = 2002 | publisher = Hackett Publishing | isbn = 0-87220-564-9 | chapter = Ariston/Perictione | lang = en }} * {{cite journal | last = Notopoulos | first = A | title = The Name of Plato | journal = Classical Philology | volume = 34 | issue = 2 | pages = 135 – 145 | month = April | year = 1939 | publisher = The University of Chicago Press | doi = 10.1086/362227 | lang = en }} * {{cite web | last = Plato | year = 2012a | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Plat.+Rep.+2.368a&redirect=true | title = Republic, 2.368a | work = perseus.tufts.edu | publisher = perseus.tufts.edu | accessdate = 20 октомври 2012 | lang = en }} * {{cite web | last = Plato | year = 2012b | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0176%3Atext%3DCharm.%3Asection%3D158a | title = Charmides, 158a | work = perseus.tufts.edu | publisher = perseus.tufts.edu | accessdate = 18 ноември 2012 | lang = en }} * {{cite web | last = Plato | year = 2012c | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Plat.+Gorg.+481d&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0176 | title = Gorgias, 481d | work = perseus.tufts.edu | publisher = perseus.tufts.edu | accessdate = 18 ноември 2012 | lang = en }} * {{cite web | last = Plato | year = 2012d | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Plat.+Gorg.+513b&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0178 | title = Gorgias, 513b | work = perseus.tufts.edu | publisher = perseus.tufts.edu | accessdate = 18 ноември 2012 | lang = en }} * {{cite web | last = Plato | year = 2012e | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Plat.+Parm.+126b&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0044 | title = Parmenides, 126b | work = perseus.tufts.edu | publisher = perseus.tufts.edu | accessdate = 18 ноември 2012 | lang = en }} * {{cite web | last = Plato | year = 2012f | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Plat.+Apol.+38b&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0170 | title = Apology, 38b | work = perseus.tufts.edu | publisher = perseus.tufts.edu | accessdate = 18 ноември 2012 | lang = en }} * {{cite web | last = Plato | year = 2012 g | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Plat.+Phaedo+59b&fromdoc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0170 | title = Phaedo, 59b | work = perseus.tufts.edu | publisher = perseus.tufts.edu | accessdate = 18 ноември 2012 | lang = en }} * {{cite web | last = Plutarch | authorlink = Плутарх | year = 2012 | url = http://en.wikisource.org/wiki/Lives_%28Dryden_translation%29/Pericles | title = Lives by Plutarch, translated by John Dryden. Pericles | work = wikisource.org | publisher = wikisource.org | accessdate = 18 ноември 2012 | lang = en }} * {{cite book | last = Riginos | first = Alice Swift | year = 1976 | title = Platonica: The Anecdotes Concerning the Life and Writing of Plato | publisher = Brill Archive | isbn = 9789004045651 | lang = en }} * {{cite journal | last = Schall | first = James V | year = 1996 | title = On the Death of Plato. Some Philosophical Thoughts on the Thracian Maidens | journal = The American Scholar | volume = 65 | url = http://www.morec.com/schall/docs/dieplato.htm | lang = en }} * {{cite | фамилия-част = Schofield | име-част = Malcolm | заглавие-част = Plato in His Time and Place | фамилия = Fine | име = Gail (ed.) | заглавие = The Oxford Handbook of Plato | място = Oxford | дата = 2008 | език = en}} * {{cite book | last = Smith | first = William | title = Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology | year = 1870 | url = http://www.ancientlibrary.com/smith-bio/2725.html | chapter = Plato | lang = en }} * {{cite book | last = Strauss | first = Leo | year = 1964 | title = The City and Man | publisher = University of Chicago Press | location = Chicago | lang = en }} * {{cite book | last = Taylor | first = Alfred Edward | title = Plato: The Man and his Work | year = 2001 | publisher = Courier Dover Publications | isbn = 0-486-41605-4 | lang = en }} * {{cite web | publisher = University of St Andrews | year = 1999 | url = http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/Biographies/Plato.html | title = Plato | work = www-history.mcs.st-andrews.ac.uk | accessdate = 23 септември 2012 | lang = en }} * {{cite web | last = Xenophon | year = 2012 | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0208&redirect=true | title = Memorabilia, 3.6.1 | work = perseus.tufts.edu | publisher = perseus.tufts.edu | accessdate = 20 октомври 2012 | lang = en }} * {{cite book | last = Βιλαμόβιτς | first = Ούλριχ Μαίλλεντορφ | title = Πλάτων | year = 2005 | origyear = 1917 | publisher = Κάκτος | isbn = 960-382-664-2 | lang = el }} }} == Външни препратки == {{Уикицитат|Платон}} {{Commonscat|Plato}} * {{икона|el}} [[s:el:Πλάτων|Πλάτων]] в Уикиизточник * {{икона|el}} {{икона|en}} [http://www.ellopos.net/elpenor/greek-texts/ancient-greece/plato/ Съчиненията на Платон] * {{икона|en}} {{Gutenberg author|id=Plato|name=Платон}} * [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/perscoll?.submit=Change&collection=Any&type=text&lang=Any&lookup=Plato Platon], Perseus Project * [http://www.opera-platonis.de/ Dialoge] * {{Моята библиотека автор|platon|Платон}} '''Литература''' * Karl Bormann, [http://www.philosophie-woerterbuch.de/online-woerterbuch/?tx_gbwbphilosophie_main%5Bentry%5D=39&tx_gbwbphilosophie_main%5Baction%5D=show&tx_gbwbphilosophie_main%5Bcontroller%5D=Lexicon&no_cache=1 ''Platon''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121112012916/http://www.philosophie-woerterbuch.de/online-woerterbuch/?tx_gbwbphilosophie_main%5Bentry%5D=39&tx_gbwbphilosophie_main%5Baction%5D=show&tx_gbwbphilosophie_main%5Bcontroller%5D=Lexicon&no_cache=1 |date=2012-11-12 }}, UTB-Online-Wörterbuch Philosophie * Encyclopedia of Philosophy: ** Chris Bobonich: [http://plato.stanford.edu/entries/plato-utopia/ Plato on utopia] ** Timothy Chappell: [http://plato.stanford.edu/entries/plato-theaetetus/ Plato on Knowledge in the Theaetetus] ** Dorothea Frede: [http://plato.stanford.edu/entries/plato-ethics/ Plato’s Ethics: An Overview] ** Charles Griswold: [http://plato.stanford.edu/entries/plato-rhetoric/ Plato on Rhetoric and Poetry] ** Richard Kraut: [http://plato.stanford.edu/entries/plato/ Plato] ** Nickolas Pappas: [http://plato.stanford.edu/entries/plato-aesthetics/ Plato’s Aesthetics] ** C. D. C. Reeve: [http://plato.stanford.edu/entries/plato-friendship/ Plato on Friendship and Eros] ** Allan Silverman: [http://plato.stanford.edu/entries/plato-metaphysics/ Plato’s Middle Period Metaphysics and Epistemology] '''Библиографии''' * Luc Brisson, Frédéric Plin: [http://upr_76.vjf.cnrs.fr/Instruments_travail/Bibliogr_spec/Bibl_plat/BPFrontEngl.html Bibliographien zur Forschungsliteratur aus den Jahren 1992 – 2001] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090323235913/http://upr_76.vjf.cnrs.fr/Instruments_travail/Bibliogr_spec/Bibl_plat/BPFrontEngl.html |date=2009-03-23 }} und [http://www.platosociety.org/newbibliography.html 2001 – 2008] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120722135819/http://www.platosociety.org/newbibliography.html |date=2012-07-22 }} {{Метафизика}} [[Категория:Платон| ]] [[Категория:Вегетарианци]] [[Категория:Теоретици в политологията]] [[Категория:Древногръцки спортисти]] [[Категория:Борци]] rlizoc499rjnwxzythmpmwoohrjd88u 0 23947 11473489 11466904 2022-07-28T18:49:40Z Nqkvo qko ime 289216 Промяна wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Виница|Виница}} {{Селище инфо|България | име = Виница | вид = квартал | област = Област Варна | част-от = [[Варна]] | площ = | население = 29 500 | основаване = | карта3 = България Варна | карта3-текст = Варна }} '''Виница''' е квартал на [[Варна]]. Намира се на 3 km от курорта „[[Св. св. Константин и Елена (курорт)|Св. св. Константин и Елена]]“. Застрояването е предимно с къщи и нови кооперации. Кварталът е част от район [[Приморски (район)|Приморски]]. Виница е отдалечен на около 10 километра от централното ядро на града. == Население и транспорт == Населението на квартал Виница нараства непрекъснато. В момента то е около 29 500 души. В квартала има добра транспортна мрежа, но линиите не са достатъчни за населението: Линия 29: Аладжа манастир - кв. Виница - ЖПГ Линия 31: Виница - ЖП Гара, на интервал 10 – 15 мин Линия 31 А: Виница - Св. Св. Константин и Елена - ЖП Гара, на интервал от 60 мин В квартала има инициатива за създаването на нови автобусни линии, които да свързват квартала със главни спирки в града. == История == Названието на селището е '''Кестрич''' до 1934 г., като според [[Васил Миков]] това е турцизирана форма на средновековния топоним [[Кастрици]].<ref>[[Васил Миков|Василъ Миковъ]], Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр. 101</ref> През 1934 селото е преименувано на '''Царево''', а от 1947 г. носи името Виница.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.moreto.net/novini.php?n=360386|заглавие=Как Кестрич стана Виница|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=2017-09-30|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> В миналото е било населено изключително с [[гагаузи]], говорещи [[гагаузки език]], един от неразвилите се в литературен език тюркски езици. След Освобождението от 100 къщи 12 са били български, останалите – гагаузки. До [[Освобождението]] много жители на тогавашното село Кестрич са говорили само на гагаузки (близък до турския) у дома, а в училище – на гръцки. Причина за това е, че гагаузите са православни християни, но са били под върховенството на вселенския патриарх в Цариград. Покрай това църковните им служби са се водили на гръцки език. Така „официалният“ по онова време черковен език на общността е бил гръцкият, а всекидневният – гагаузкият. Именно заради училището и църквата за гагаузите по онова време е било нормално да се [[Гъркомани|гърчеят]]. Националистките уклони в контакта на гръцките свещеници с простолюдието от гагаузки произход на българска територия води до разбирането у мнозина от тях, че е престижно гагаузинът да се представя като грък, да се черкува в гръцката църква и да говори на турски, когато отиде в града на пазар. Подвеждани от гръцките свещеници, гагаузите от селото организират демонстрация против преминаването на селото към [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и въвеждането на българския език вместо гръцкия в училището. Това продължава за кратко и след Освобождението. По това време село Кестрич заедно с Варна е бил най-силният бастион на гръцкия митрополит Калиник. Тогава немалко семейства от района временно се преселват в Гърция, оплаквайки се от дискриминация и гонения от страна на българските власти. Факт обаче е, че не след дълго се връщат поради по-лошите икономически условия в Гърция по онова време. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 1 човек от с. Кестрич е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|142}}</ref> == Редовни събития == Всяка година на [[2 май|1 май]] има концерт и [[панаир]]. Денят се счита за празник на Виница. Тогава е и празникът на местната църква „[[Свети Атанасий (Виница)|Свети Атанасий]]“. Датата съвпада с тази на "Денят на труда". <!-- == Личности == --> <!-- == Литература == --> == Други == Във Виница има Основно училище „Панайот Волов“, разположено в центъра на квартала. В училището учат деца до 7 клас. Училище със занаятия на гръцки език е съществувало още преди Освобождението, но за начална дата се счита 1881 г., когато започва да се преподава на български език.<ref>[http://www.oupvolov.com/ Основно училище „Панайот Волов“]</ref> Училището на няколко пъти е променяло името си. На изхода на квартала в посока [[Аладжа манастир]] се намира конна база, която особено преди години е била широко използвана, но с течение на времето е доста занемарена. Базата се състои от 3 клуба, а от долната страна на пътя се намират 4 конюшни. Допреди няколко години през Виница минаваше и една от началните, както и последната от скоростните отсечки на известното в Европа, получило впоследствие и коефициент 20 за трудност автомобилно рали „Златни“. В последните години преди да бъде преместено носеше и името „Албена“. Това състезание привличаше целия европейски елит в автомобилния спорт. == Външни препратки == * [http://paper.standartnews.com/archive/2006/03/18/supplement/s4738_7.htm Златни перпери под царския дворец] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091202133444/http://paper.standartnews.com/archive/2006/03/18/supplement/s4738_7.htm |date=2009-12-02 }} * [http://weather.bgtimes.com Времето във Виница в момента] – Данни от метеостанцията във Виница * [https://www.facebook.com/groups/vinitsavarna Квартал Виница във Facebook] – Официална група на квартал Виница, град Варна == Бележки == <references /> {{Квартали на район Приморски}} {{Квартали на Варна}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Квартали на район Приморски]] [[Категория:Гагаузки селища]] [[Категория:Исторически села в област Варна]] nx3r19979gu8arfwbu220jm8btoge9p 0 24559 11473739 11451664 2022-07-29T04:37:45Z Bimbelov 271450 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Равна|Равна}} {{Селище в България | име = Равна | екатте = 61090 | надм-височина = ? | пощ-код = 3473 | тел-код = 09559 | сев-ширина = 43.383 | изт-дължина = 22.950 | площ = 11,307 }} '''Ра̀вна''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Чипровци]], [[област Монтана]]. == География == Село Равна се намира в [[планина|планински]] район. == История == Известно е в османски регистри още от 1530 г. В джизие дефтер на каза Берковица от 1665-66 г. е отбелязано като Равна-и-баля (Горна Равна) с 15 къщи.<ref name ="нбкм1"> НБКМ Ориенталски отдел, фонд 28, арх. ед. 47 </ref> Жители на селото взимат участие в [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]] от 1688 година, а други участват и в борбата против фашизма и печелят медали.<ref name="чолов">{{cite book | last = Чолов | first = Петър | authorlink = Петър Чолов | year = 2008 | title = Чипровското въстание 1688 г. | publisher = Тангра ТанНакРа | location = София | isbn = 978-954-378-041-9 | url = http://promacedonia.com/chipr/index.html | pages = 116}}</ref> == Културни и природни забележителности == В землището на селото се намира [[Равненско градище|защитена местност „Равненско градище“]].<ref>{{cite web | title = Защитена местност „Равненско градище“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=430 | accessdate = 6 юни 2015}}</ref> Село Равна от всякъде е обвито с дъб, габър и бор, с криволичещ път из тясна живописна долина. Неповторима гледка. Малко и чаровно кътче от България. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.predavatel.com/bg/9/rvn.htm Радио и телевизия в Равна] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071015175039/http://predavatel.com/bg/9/rvn.htm |date=2007-10-15 }} {{Община Чипровци}} {{мъниче|селище в България}} [[Категория:Села в област Монтана]] [[Категория:Населени места в община Чипровци]] 9mauioeoesl8asdzh9y4c2ssts54eiz 0 24588 11473866 11165116 2022-07-29T08:15:34Z 79.100.28.0 wikitext text/x-wiki {{Друго значение||другото българско село|Розино (Област Хасково)}} {{Селище в България | име = Розино | картинка= View of Rozino.jpg | картинка-описание = Изглед от Розино | екатте = 62949 | надм-височина = 550 | пощ-код = 4340 | тел-код = 03136 | сев-ширина = 42.700 | изт-дължина = 24.550 | площ = 66,453 |кмет=Али Кючук}} '''Розино''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира на 25 км северозападно от гр. [[Карлово]], на 120 км източно от [[София]], в [[област Пловдив]]. == География == Село Розино е разположено между [[Стара планина]] и [[Средна гора]]. На запад най-близкото населено място е град [[Клисура]], на изток – село [[Кърнаре]], а на югоизток е село [[Слатина (Област Пловдив)|Слатина]]. Розино е най-голямото село в област Пловдив и шесто в България с население 4439 души по настоящ адрес (15 март 2017 г.).<ref>[http://www.grao.bg/tna/t41nm-15-03-2017.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес], ГРАО, 15.03.2017.</ref> == История == Селото е основано през XVIІ век от заселници от Бяла черква (сега гр. [[Сопот]]), родственици на поп Еньо, герой от романа на [[Иван Вазов]] „[[Под игото]]“. След потушаване на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] се заселват и клисурци. Към този момент селото няма име. Съвсем естествено след освобождението селото започва да се нарича '''Рахманларе''' по името на изцяло [[татари|татарското]] село намиращо се на североизток от сегашното с. Розино, на което татарските жители са избягали от страх от възмездие, защото са участвали в опожаряването и разграбването на Клисура. Турското име на селото до 1934 г. е Рахманларе, а след това е '''Божидар''' до 1951 г., след което е променено на днешното Розино. И двата пъти името на селото е дадено от [[Сава Дилинчев]]. Постепенно се заселват жители от други граничещи със селото райони, Троянско ([[Чифлик (Област Ловеч)|Чифлик]], [[Рибарица (Област Ловеч)|Рибарица]], [[Бели Осъм]], [[Калейца]]), [[Копривщица]]. с. [[Петърч]]. През годините в селото се заселват и мюсюлмани. Днес селото е малък интернационал, в който живеят мирно и добросъседски няколко народности. А именно: българи, турци, цигани (4 вида – йерлии, лингури, лаудари и турски цигани), българи от пределите на днешна [[Албания]], [[каракачани]], [[власи]]. В центъра на селото са разположени най-важните институции: кметство, читалище, църква, джамия и училище. Личности Димитър Панчев == Обществени институции == === [[Читалище]] „Звездица“, основано през 1898 г. === Читалището е основано на 19 декември 1898 година нов стил, от учители и дейни жители на селото. Името на читалищете „Звездица“ поставено му от учредителите му и до днес остава същото. Още преди учредяването на читалището е обмислена възможността за театрален живот в същото, за това говори намерения в общинските архиви документ-постановление №25 от 21 декември 1896 година на тогавашния Рахманларски Общински съвет, който решава да отпусне Общинския обор, след известни поправки за „Театрален салон за даване на вечеринки и други събраниния“. В обществения и стопански живот на селото читалището има неоспорван дял. Така например от своите бюджетни средства е помагало за основаването на кооперативната розоварна, през 1919 година купува място за построяване на чилището за 80 000 лв като след това дава 40 000 лв. за неговото построяване. За укрепване на местната кооперация дава 32 000 лв. През 1939 година превръща пустеещите 220 дка. в прекрасни овощни градини. ==== Библиотека при читалище „Звездица“ ==== След 1883, когато е построена сградата на първото училище в Розино, започват да се събират средства за закупуване на книги за училищната библиотека, която по онова време разполага със 76 книги, 24 от които са с научно съдържание. Тази библиотека е била единствената в селото, тъй като новопостроеното през 1898 година читалище няма никаква материална база. Библиотечното обслужване се извършвало от училителите, които са раздавали книгите предимно на ученици. Като организизация читалището има вече каса и започва да набира влог от членски внос, от театрални представления, от трудови прояви и най-вече от дарения, през периода 1930-а 1940-а читалище „Звездица“ е най-богатата обществена организация и оказва финансова подкрепа на много обществени и културни мероприятия. Разраства се и библиотеката, която разполага с над 1000 тома книги, които от 1924 до 1944 година раздава дългогодишният библиотекар Сава Дилинчев. Библиотеката при читалището от 1944 година до 1965 се помещава е частно сгради. В периода 1944 – 1989 г. Библиотеката е субсидирана от държавата, при което в отдел култура Карлово постъпват средства за закупуване на библиотечни документи и средства за подобряване на материално-техническата база на библиотеката. В резултат на това библиотечният фонд нараства, за да достигне близо 15 000 библиотечни единици. === [[Основно училище|ОУ]] „[[Христо Г. Данов]]“ === Още след Коледа 1880 г. в селото се открива българско училище в частна къща, като довеждат от Клисура Лала Рачибенева, която е първата българска учителка. Българите откупуват през 1882 едно дворно място в центъра на селото и започват да строят училище и черква и първата обществена сграда, която е построена през 1883 г. е училището. В новото училище учениците се увеличават до 4-то отделение и 1886 – 1887 г. е имало 25 ученици 18 момичета и 7 момчета. На другата година е имало 2 ученика в 1-ви клас (5 клас). През 1933 г. цялото село е в трудов подем за изграждане на новото училище до покрив, като същото се открива за учебната 1934 – 1935 година. Старото училище(в църковния двор) остава само за професионални курсове и други общоселски мероприятия. === [[Църква (сграда)|Църква]] === Строежът на църквата е започнат през 1882 и завършен през 1884 г. == Религии == Християнство (православие); евангелизъм; Българска божия църква (с пастор Румен Караджов); Свидетели на Йехова; Божия църква в България (с пастор Йордан Стоянов); Адвентисти от седмия ден (с пастор Спас Гендуров); ислям. <gallery class="center" widths="200px" heights="160px"> Rozino town hall.JPG | Поща и кметство Rozino School.JPG | ОУ „Христо Г. Данов“ Rozino village church.jpg | Църква в Розино Rozino Mosque.jpg | Джамията на Розино </gallery> == Забележителности == [[Файл:Bulskiqt kamyk.jpg|мини|Булският камък]] Една от природните забележителности на селото е скалният феномен, наречен „[[Булският камък]]“. Той се намира на пътеката, която отвежда туристите към хижа „[[Козя Стена]]“ под връх [[Юмрука]], от който както казват при ясно време се вижда р. Дунав през две живописни местности - Острова или Паниците. На запад от селото е Черни връх, а на северозапад е връх Вежен, откъдето извират реките [[Стряма]], Въртопа, Бялата вода, а под него местностите Равна и Занога. Местният дял на Стара планина е един от най-богатите на водни ресурси, като почти във всяко дере тече поток или река. Други природни забележителности са „Човечетата“. Това са скали, намиращи се в балкана над селото, които, погледнати отдолу, приличат на малки човечета. Горите са богати на дивеч. В селото има минерален извор и баня. В близост до селото преминава река Стряма. Една от институциите, разположена в селото, е и фабриката за производство на козметика на „Българска роза“, която не функционира. == Редовни събития == Всяка година около 24 май се отбелязва Празникът на [[роза]]та. Хората отбелязват празника с танци и тържества. Всяка неделя в селото става голям пазар, на който се събират много хора и от съседните села и градове. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://rozino.eu/ Официален сайт на село Розино] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170408083001/http://rozino.eu/ |date=2017-04-08 }} * [https://www.youtube.com/watch?v=UpnAdVhfosY/ Розино през 1965 заснето от British Pathé (първата минута)] {{Община Карлово}} [[Категория:Села в област Пловдив]] [[Категория:Населени места в община Карлово]] 8sn7y24x63tg70cksapg38jd2of942b 0 24913 11474014 11437215 2022-07-29T11:55:02Z Пакко 4661 малко уточнение wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Ветрен|Ветрен|тип=населено място}} {{Селище в България | екатте = 10817 | надм-височина = 969 | пощ-код = 2579 | тел-код = 07939 | сев-ширина = 42.050 | изт-дължина = 22.750 | площ = 20,975 }} '''Ветрен''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Невестино]], [[област Кюстендил]]. == География == Село Ветрен се намира в географската област [[Пиянец]], южно от гр. [[Кюстендил]], в полите на планината [[Осогово]] и е единственото село, разделено от границата между Република България и [[Северна Македония]] – част от южните му махали формират село [[Ветрен (Община Делчево)|Ветрен]] в Община [[Делчево (община)|Делчево]] на [[Северна Македония]]. Махалите на село Ветрен на територията на България са: Боровичка, Геренска, Капралска, Новаковска, Смиленска, Агушка, Дамянска, Каровска, Вучка, Търговите и Ризовска. == Население == {|class="wikitable" |- !Година !1866 !1880 !1900 !1926 !1934 !1946 !1956 !1965 !1975 !1978 !1984 !2008 |- ! Жители |451 |461 |522 |687 |722 |768 |540 |388 |178 |161 |115 |15 |} == История == Няма данни за възникването на селото. Северно от Ветрен в естествена [[пещера]] са открити следи от [[Праистория|праисторическо]] селище от [[Каменно-медна епоха|каменно-медната]] и [[Бронзова епоха|бронзовата епоха]]. За първи път селото се споменава в [[Турция|турски]] регистър от [[1576]] г. като ''Ветрене''. През [[1866]] г. селото има 64 домакинства и 451 жители. През [[1893]] г. селото има 7339 [[ар|декара]] землище, от които 4518 [[ар|дка]] ниви, 2518 дка гори и др. и се отглеждат 1929 овце, 724 кози, 242 говеда и 92 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развиват се домашните [[занаят]]и. През [[1900]] г. е открито [[училище]], през [[1913]] г. е построена училищната сграда. [[Църква (сграда)|Църквата]] „Свети Петър и Павел“ е построена през [[1899]] г. През [[1920]] г. е открита пощенска станция, през [[1926]] г. е учредено [[читалище]] „Просвета“. Учредени са кредитна кооперация „Пещера“ ([[1945]]) и читалище „Васил Левски“ ([[1948]]). През 1948 г. започва усилено [[залесяване]] на района около селото с [[бор]]ови гори. През [[1957]] г. е учредено [[ТКЗС]] „Справедливост“, което от [[1962]] г. е в състава на [[Държавно земеделско стопанство|ДЗС]] - [[Кюстендил]], а от [[1979]] г. е включено в състава на [[Аграрно-промишлен комплекс|АПК]] - село [[Невестино (област Кюстендил)|Невестино]]. Селото е електрифицирано през [[1967]] г. и водоснабдено през [[1968]] г. В началото на [[XXI век]] в резултат на [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|промените в страната след 1989 г.]] и засилената [[Миграция (хора)|миграция]] населението намалява. От 11 [[Махала|махали]] най-отдалечената отстои по земен път на около 10 км от центъра на селото. Повечето от тях вече са обезлюдени. == Исторически, културни и природни забележителности == * [[Свети Петър и Павел (Ветрен, област Кюстендил)|Църква „Свети Петър и Павел“]]. Представлява [[Неф|еднокорабна]] [[Апсида|едноапсидна]] постройка. От надпис на перилото на балкона се установява, че е построена през [[1899]] г. от майсторите Петре Стоилов Атанасов, Лазо Ангелов и Мите Тачов, а [[Икона|иконите]] са рисувани от [[Иван Константинов (зограф)|Иван Костадинов]] ([[1850]] – [[1917]]) от [[Петрич]] и Аце Костадинов ([[Атанас Буовски]]) от село [[Буф]], днес в [[Гърция]]. == Религии == Село Ветрен принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], [[архиерей]]ско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]]. == Личности == * Петър поп Димитров, български революционер от ВМОРО * [[Стоян Александров]], родом от [[Илия (село)|село Илия]]. Понастоящем жител на [[София]]. Икономист [[доцент]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Член на [[Българска социалистическа партия|БСП]]. Кандидат за [[кмет]] на София на кметските избори [[2003]] г. == Литература == * [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]] – Сборник за народни умотворения. книга XIV. Пиянец, София, 1949 г.; * Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14; * Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.107-8; * Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт; * Танев, Стоян – Невестино, 2004 г. == Външни препратки == * [https://nevestino.bg/ Официален сайт на Община Невестино] {{Община Невестино}} [[Категория:Села в област Кюстендил]] [[Категория:Населени места в община Невестино]] m8w40yij1p98cke4tkfwt4z4cjyr7lg 0 27474 11473942 11472514 2022-07-29T10:05:02Z Алиса Селезньова 24678 правопис, малки, без излишен получер, без кавички и курсив заедно wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Германия| име = Потсдам | име-местно = Potsdam | вид = град | герб = DEU Potsdam COA.svg | изглед =Havel-Park-Lake-Babelsberg-Downtown-Potsdam-Green.jpg | изглед-описание =Пейзаж на града | гео-ширина = 52.4 | гео-дължина = 13.067 | провинция = Бранденбург | окръг = [[Град без окръжна принадлежност (Германия)|Град без окръжна принадлежност]] | площ = 187,68<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/statistische-grunddaten-zur-landeshauptstadt-potsdam/|заглавие=Statistische Grunddaten zur Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|издател=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=30.05.2022}}</ref> | височина = 35 | население = 189 102<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-einwohner-mit-haupt-und-nebenwohnung-seit-1992|заглавие=Bevölkerung: Einwohner mit Haupt- und Nebenwohnung seit 1992|автор=Landeshauptstadt Potsdam|издател=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=27.07.2022}}</ref> | население-година = 31.12.2021 г. | кмет = Майк Шуберт от [[Германска социалдемократическа партия|ГСДП]] | основаване = 993 г. | град-от = 1345 г. | пощенски-код = 14467 – 14482 | телефонен-код = (+49) 0331, 033208, 033201 | мпс-код = P | сайт =[https://www.potsdam.de/ www.potsdam.de] |Гъстота на населението=1007,57 души на km²|общомедия=Potsdam|единица-2-име=Берлин|знаме=Flag of Potsdam.svg|страна=Германия}}'''Потсдам''' ({{Lang|de|Potsdam}}; {{Lang|dsb|Podstupim}}) е град във [[Германия|Федерална република Германия]] и [[столица]] на [[Федерални провинции на Германия|федералната провинция]] [[Бранденбург]]. Той е [[Град без областна принадлежност (Германия)|град без окръжна принадлежност]] (самостоятелен, не подчинен на областна управа) и със своите 183 401 жители представлява най-гъсто населеният [[:Категория:Градове в Бранденбург|град]] в [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-einwohner-nach-stadtteilen|заглавие=Bevölkerung: Einwohner nach Stadtteilen. Zeitbezug: 31.12.2021|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> Потсдам граничи на югозапад с [[Берлин]] и е бързо разрастващ се център в пределите на берлинската [[агломерация]], която обхваща около 4,6 милиона жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.berlin-brandenburg.de/hauptstadtregion/daten-und-fakten/|заглавие=Daten und Fakten zur Hauptstadtregion|автор=Berlin-Brandenburg.de|издател=Die Regierende Bürgermeisterin von Berlin und Landesregierung Brandenburg|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> През града преминава река [[Хафел]], а в пределите му се намират и множество езера. Градът е известен преди всичко със своето историческо наследство като бивш [[резидентен град]] на [[Списък на владетелите на Бранденбург|владетелите на Бранденбург]], по-късно кралете на [[Кралство Прусия|Прусия]] и императорите на [[Германска империя|Германската империя]], с многобройни и уникални [[Дворец|дворци]] и паркове и монументални [[Буржоазия|буржоазни]] градски вили. Този културен ландшафт е добавен през 1990 г. в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]] и представлява най-големият архитектурен ансамбъл на немското културно наследство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://whc.unesco.org/en/list/532/|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=UNESCO World Heritage Centre|език=en|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> Най-известният дворец е [[Сансуси]], построен от [[Фридрих Велики]], по подобие на [[Версайски дворец|Версайския дворец]], в стил [[фридерицианско рококо]]. Дворецът е сравнително малък, но е с огромен парк и градини, в които се намират 4 други двореца, включително [[Нов дворец (Потсдам)|Новият дворец]] и [[Оранжериен дворец (Потсдам)|Оранжерийният дворец]]. В друг потсдамски дворец – [[Цецилиенхоф]] – през 1945 г. са изготвени [[Потсдамска декларация|Потсдамската декларация]] и [[Потсдамско споразумение|Потсдамското споразумение]] от [[Антифашистка коалиция|Великите сили]] относно прекрояването на следвоенна [[Европа]]. Общо в Потсдам се намират 14 двореца и едно кралско имение,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamtourismus.de/potsdam-entdecken/schloesser-und-gaerten/|заглавие=Schlösser und Gärten|автор=Potsdam Marketing und Service GmbH|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.landtag.brandenburg.de/de/altes_potsdamer_stadtschloss/27760|заглавие=Altes Potsdamer Stadtschloss|автор=Landtag Brandenburg|дата=2022|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> а в района има общо над 30 двореца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-gardens/palaces-and-gardens-overview/|заглавие=Prussian Palaces & Gardens in Berlin, Potsdam and Brandenburg|автор=Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg|дата=2022|език=en|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> Създаденото в Потсдам през 1912 г. първо голямо филмово ателие в света – днес „[[Студио Бабелсберг]]“ – е един от най-модерните центрове за кино- и телевизионно производство в Германия и Европа.<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/en/corporate/about-us/|заглавие=Studio Babelsberg: One of the world’s most attractive sites for film and television production|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Потсдам се развива от средата на XIX век като европейски научен център. Днес в града са се установили три публични висши учебни заведения и над 30 [[научноизследователски институт]]а. През зимния семестър 2020/2021 г. студентите в града наброяват 26 555 и съответстват на 7,07 % от населението.<ref name=":10">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bildung-studierende-hochschulen-seit-2012|заглавие=Bildung: Studierende an Hochschulen seit 2012|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|труд=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=01.07.2021}}</ref> Потсдам е важен промишлен и фестивален център. == География == === Географско положение === [[Файл:Potsdam_Landeshauptstadt_AIP_Landtag_Brandenburg_Hauptbahnhof_Zentrum_links_Foto_Wolfgang_Pehlemann_IMG_0001.jpg|мини|Въздушна снимка на Потсдам: На преден план се вижда възвишението Телеграфенберг с ''Астрофизичния институт'' в Потсдам, ''Потсдамски институт за изследване последиците от климатичните промени'', ''Немския [[Науки за Земята|геоизследователски]] център'' и филиала на ''Института „Алфред Вегнер“'', по средата се намира централната жп гара в Потсдам, а отляво на нея е центърът на града със [[Стар пазар (Потсдам)|стария градски пазар]].|342x342пкс]] Потсдам се намира на югозапад от Берлин, по средното течението на р. [[Хафел]], в местност с гори и езера, формирали се под влиянието на последната ледена епоха. Местността се характеризира с редуването на широки [[низини]] и [[Морена|моренни хълмове]] като например разположената на юг [[Заармундска дъга от крайни морени|Зармундска дъга от крайни морени]]. Най-високата точка на територията на града е възвишението ''Клайнер Равенсберг'' със своите 114,2 m. Най-ниското място е средното водно равнище на водоема ''[[Хафел]]'' с 29 m [[Н.в.|н.в]]. Територията на града днес се състои от около 75 % зелени, водни и селскостопански площи, а 25 % са застроени. Общо в Потсдам се намират над 20 водоема. В центъра на града това са по-специално езерата Хайлигер Зе, Арадозе, Темплинер Зе, Тифер Зе и Грибницзе. В периферните части на града се намират езерата Сакровер Зе, Лениц Зе, Грос Глиникер Зе, Фарландер Зе и Вайсер Зе. Към водните басейни спадат, освен р. Потсдамска Хафел, която свързва много от езерата, също така и Сакров-Парецкият канал, Телтовският канал, р. Нуте и ръкавът на р. Хафел – Вублиц. Река ''Потсдамска Хафел'' минава покрай „Плажна къпалня Бабелсберг“ на 29,4 m надморска височина Наноси от р. Нуте в миналото са довели до образуването на части от „Острова на приятелството“, намиращ се в центъра на Потсдам. На територията на града се намират пет [[Защитени територии в България|природозащитени територии]] (статус: 2021 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mluk.brandenburg.de/cms/media.php/lbm1.a.3310.de/nsg_liste.pdf|заглавие=Naturschutzgebiete in Brandenburg|автор=Ministerium für Landwirtschaft, Umwelt und Klimaschutz Land Brandenburg|дата=12.2021|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> и над 50 [[Природна забележителност|природни забележителности]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/naturdenkmaeler|заглавие=Naturdenkmäler|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> === Регион === Потсдам се намира в пределите на [[агломерация]] [[Берлин]], която наброява около 4,7 млн. жители.<ref name=":5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.statistik-berlin-brandenburg.de/publikationen/stat_berichte/2020/SB_A01-01-00_2019q03_BE.pdf|заглавие=Bevölkerungsentwicklung und Bevölkerungsstand in Berlin 3. Quartal 2019|автор=Amt für Statistik Berlin-Brandenburg|фамилно_име=|първо_име=|дата=01.01.2020|труд=Statistischer Bericht A I 1 – vj 3 / 19 / A II 4 – vj 3 / 19|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.statistik-berlin-brandenburg.de/pms/2020/20-01-16b.pdf|заглавие=Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020|автор=Amt für Statistik Berlin-Brandenburg|фамилно_име=|първо_име=|дата=16.01.2020|труд=Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Градът съответно принадлежи и към европейския [[метрополен регион]] ''Берлин-Бранденбург'', чиято външна граница съвпада с границата на федералната провинция [[Бранденбург]]. Следните градове и [[Общини в Германия|общини]] граничат с Потсдам (изброяване по посока на часовниковата стрелка, като се започне от североизток): [[Берлин]], последван от Щансдорф, Нутетал, Михендорф, Швиловзе (Гелтов, Капут, Ферх) и Вердер на Хафел, спадащи към [[Административно деление на Германия|провинциална област]] Потсдам-Мителмарк, както и Кетцин на Хафел, Вустермарк и Далго-Дьобериц от провинциална област Хафелланд. === Административно деление на града === Град Потсдам се дели на 32 квартала,<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/stadtteileimblick2020.pdf#page=5|заглавие=Landeshauptstadt Potsdam Stadtteile im Blick 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=20.08.2021|труд=Statistischer Informationsdienst 2/2021|архив_дата=|достъп_дата=19.03.2022}}</ref> които се подразделят на 86 статистически окръга<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://opendata.potsdam.de/explore/embed/dataset/statistische-bezirke-in-potsdam/table/?flg=de|заглавие=Statistische Bezirke in Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=15.04.2020|труд=Statistische Bezirke der Landeshauptstadt Potsdam als Flächenlayer|език=de|достъп_дата=19.03.2022}}</ref>. Жителите правят разграничение между т. нар. ''стари части на града'' и ''новите части на града''. Старите части са образувани от територията на стария град и на приобщените селища към него до 1939 г. – това са центърът, западните и северните предградия, Борним, Борнщет, Недлиц, Потсдам-Юг, [[Бабелсберг]], Древиц, Щерн и Кирхщайгфелд. Новите части на града са бивши отделни селища и общини, приобщени след 1990 г., които от 2003 г. се водят като селищни части и съгласно главния указ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/hauptsatzung_2015_aenderungssatzung_5_von_2019.pdf|заглавие=Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam|автор=Stadtverordnetenversammlung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=08.05.2019|труд=Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> на гр. Потсдам тяхното население има право да избира т. нар. селищен съвет и селищен председател, които защитават техните интереси в рамките на общинския съвет на целия град; новите части на града са Айхе, Фарланд, Голм, Грос Глинике, Грубе, Маркварт, Ной Фарланд, Зацкорн и Юц-Парен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/stadtteile|заглавие=Stadtteile|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Новите части на града се намират предимно в северната част. Историческият ход на всички приобщавания на селища към общината са показани в раздела ''Приобщавания и отдавания на населени места''. ''<u>Градско административно деление със статистическа номерация</u>:<ref name=":0" />''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Potsdam%20Stadtteile%20im%20Blick%202010.pdf#page=5|заглавие=Statistischer Informationsdienst 4/2011|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=30.06.2011|труд=Statistischer Informationsdienst 4/2011|архив_дата=30.06.2011|достъп_дата=05.04.2020|забележка=Статистически отчети от по-късни години не назовават имената на кварталите с едноцифрови номера.}}</ref> [[Файл:Административно деление на Потсдам.svg|мини|300x300пкс|Карта на административното деление на Потсдам]] {| class="toptextcells" |1 Потсдам-Север * 11 Борним * 12 Недлиц * 13 Борнщет * 14 Сакров * 15 Айхе * 16 Грубе * 17 Голм |2 Северни предградия * 21 Науенско предградие * 22 Йегерско предградие * 23 Берлинско предградие |3 Западни предградия * 31 Бранденбургско предградие * 32 Потсдам Запад |4 Център * 41 Исторически център * 43 Център Изток и Нутепарк * 44 Централна жп гара и Браухаузберг Север |- |5 [[Бабелсберг]] * 51 Клайн Глинике * 52 Бабелсберг Север * 53 Бабелсберг Юг |6 Потсдам Юг * 61 Темплинско предградие * 62 Телтовско предградие * 63 Шлац * 64 Валдщат I и Индустриална зона * 65 Валдщат II |7 Потсдам Югоизток * 71 Щерн * 72 Древиц * 73 Кирхщайгфелд |8 Северни селищни части * 81 Юц-Парен * 82 Маркварт * 83 Зацкорн * 84 Фарланд * 85 Ной Фарланд * 86 Грос Глинике |} Към Потсдам принадлежат 56 селищни части, общински части и други населени местности. В края на 2019 г. e направена промяна на административното деление на града:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/stadtteileimblick2019.pdf#page=4|заглавие=Stadtteile im Blick 2019. Karte Stadtteile 2019|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=2021|труд=Statistischer Informationsdienst 3/2020|страници=iv [4 от предговора]|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> * Квартал&nbsp;41 e преименуван: преди ''Северен център'', сега ''Исторически център''. * Квартал&nbsp;42 ''(Южен център)'' е разделен на два квартала 43&nbsp;''(Център Изток'' и ''Нутепарк)'' и 44&nbsp;''(Централна жп гара'' и ''Браухаузберг Север)''. По този начин номер 42 отпада изцяло. * Някои много слабо населени квартала вече не са самостоятелни единици: ** Квартал&nbsp;33 ''(Вилдпарк)'' е поместен в квартал&nbsp;32 ''(Потсдам Запад)''. ** Квартал&nbsp;66 ''(Промишлена зона)'' е поместен в квартал&nbsp;64 (някогашния ''Валдщат I''). След това кварталът е преименуван на ''Валдщат I и Индустриална зона''. ** Квартал&nbsp;67 ''(Форст Потсдам Юг)'' е включен в квартал&nbsp;61 ''(Темплинско предградие)''. === Присъединявания към и изключвания на населени места от град Потсдам === Територията на гр. Потсдам до края на XIX век е била сравнително малка. Към гр. Потсдам са спадали освен центъра, само Телтовското, Бранденбургското, Берлинското, Ловджийското и Науенското предградие. Поради нарастването на населението и застрояване многократно се е наложило разширяването на площта на града. Това се е случило на няколко пъти чрез присъединяването на съседни рицарски чифлици или части от тях. Така площта на града се е разраснала от 8930 [[Хектар|ha]] през 1836 г. на 13 500 [[Хектар|ha]] през 1905 година. През 1928 г. към територията на града са приобщени паркът [[Сансуси]] с поместените в негов дворци, както и една голяма част от острова Тарнов (по-късно наречен ''Хермансвердер''), а също така и шест аристократски чифлика, включително възвишенията Браухаузберг и Телеграфенберг. След това площта на града е била 32 060 ha. През 1935 г. са били присъединени населените места Борним, Борнщет, Айхе и Недлиц, през 1939 г. са ги последвали и индустриалният град [[Бабелсберг]] и някои села. През 1952 г. вследствие на териториалната реформа на [[Германска демократична република|ГДР]] повечето от тези общини са станали отново самостоятелни.<ref>{{Цитат книга|last=Statistisches Bundesamt|first=|title=Gemeinden 1994 und ihre Veränderungen seit 01.01.1948 in den neuen Ländern|year=1995|month=|publisher=Metzler-Poeschel Verlag|location=Stuttgart|isbn=3824603217|pages=}}</ref> През октомври 2003 г. територията на града е достигнала своето най-голямо разширение вследствие на два нови присъединителни процеса в рамките на териториалната реформа на окръзите на федерална провинция [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/1990-neuanfang|заглавие=1990 – Neuanfang|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=1990 – Neuanfang|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Така площта на Потсдам се е увеличила с 60 % само чрез приобщаванията от 2003 г., докато обаче населението е нараснало само с 12 %.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071018045428/http://www.potsdam.de/cms/ziel/36010/DE/|заглавие=Potsdam ist größer geworden|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Potsdam ist größer geworden|архив_дата=18.10.2007|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> '''Обзорна таблица''' Забележка: Населени места, които вече не принадлежат към гр. Потсдам, са маркирани в ''курсив''. [[Файл:Brandenburger Str., Potsdam.jpg|мини|305x305px|Бранденбургер щрасе – централна търговска улица в центъра на града и Бранденбургската врата в края ѝ.]] [[Файл:Potsdam Nauener Tor 07-2017.jpg|мини|305x305пкс|Науенската врата]] [[Файл:Krongut Bornstedt mit Gartenanlage.jpg|мини|306x306px|Кралското имение Борнщет]] [[Файл:Schloss Babelsberg - Luftaufnahme-0428.jpg|мини|308x308px|Дворец Бабелсберг]][[Файл:Haus, Kurfürstenstraße 19 in Potsdam.jpg|мини|309x309px|Сграда в центъра на ул. Курфюрстенщрасе № 19]] {| class="wikitable zebra" !Някогашни общини !Дата !Забележка |- |Бабелсберг |1 април 1939 | |- |''Бергхолц-Ребрюке'' |1 април 1939 25 юли 1952 ''26.10.2003'' |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам ''Присъединяване към Нутетал'' |- |Борним |1 август 1935 | |- |Борнщет |1 август 1935 | |- |Древиц |1 април 1939 | |- |Айхе |1 август 1935 25 юли 1952 1 януари 1962 6 декември 1993 |Присъединяване към Потсдам Присъединяване към Айхе-Голм Изключване от Айхе-Голм Присъединяване към Потсдам |- |Фарланд |1 април 1939 25 юли 1952 26. октомври 2003 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Потсдам |- |''Гелтов'' |1 април 1939 25 юли 1952 ''31 декември 2002'' |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам ''Присъединяване към Швиловзе'' |- |Голм |1 април 1939 25 юли 1952 1 януари 1962 26. октомври 2003 |Присъединяване към Потсдам Присъединяване към Айхе-Голм Изключване от Айхе-Голм Присъединяване към Потсдам |- |Грос Глинике |1945 26 октомври 2003 |Изключване и прехвърляне на населеното място към Берлин Присъединяване на останалата част към Потсдам |- |Грубе (заедно с езерото Шленицзе) |1 април 1939 25 юли 1952 25 юли 1952 6 декември 1993 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Натвердер Присъединяване към Потсдам |- |Карцо |14 март 1974 |Присъединяване към Фарланд |- |Крампниц |1 април 1939 25 юли 1952 15 април 1957 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Фарланд |- |Марквард |26 октомври 2003 | |- |Натвердер |1 април 1939 25 юли 1952 25 юли 1952 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Грубе |- |Недлиц |1 август 1935 | |- |Нойбабелсберг (до 1925 Клайн Глинике) |1 април 1938 |Обединение с Новавес под названието Бабелсберг |- |Нойендорф |1 април 1907 |Присъединяване към Новавес |- |Ной Фарланд |1 април 1939 25 юли 1952 26 октомври 2003 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Потсдам |- |Новавес |1 април 1938 |Обединение с Нойбабелсберг под названието Бабелсберг |- |Парен |1 януари 1961 |Обединение с Юц под названието Юц-Парен |- |Плантаженхаус, чифлик |1 април 1926 | |- |Потсдам-Гут, чифлик |1 април 1926 | |- |Сакров |1 април 1939 | |- |Зацкорн |26 октомври 2003 | |- |Торнов, чифлик |1 април 1926 | |- |Юц |1 януари 1961 |Обединение с Парен под названието Юц-Парен |- |Юц-Парен |26 октомври 2003 | |- |''Вилхелмсхорст'' |1 юли 1950 25 юли 1952 ''26 октомври 2003'' |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам ''Присъединяване към Михендорф'' |} === Климат === Потсдам има [[умерен климат]], който се влияе от атлантическия климат на север и запад, а също така и от [[Континентален климат|континенталния климат]] на изток. Екстремни метеорологични явления като бури, силни градушки или обилни снеговалежи са рядкост. [[Температурна амплитуда|Температурните амплитуди]] съответстват приблизително на средните за Германия. Сезонните колебания на температурата са по-малки, отколкото в обичайния континентален климат, но по-високи, отколкото в по-балансирания морски климат на крайбрежните райони. Количеството валежи е сравнително ниско с годишна сума от 590 mm. В Барселона например това също е 590 mm, в Мюнхен обаче е около 1000 mm. От началото на метеорологичните изследвания, на Коледа в Потсдам има сняг приблизително на всеки четири години, а през 2010 г. Коледата е била с най-голямата дотогава снежна покривка от 23 cm.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesschau.de/multimedia/sendung/tt-6449.html|title=Tagesschau.de|last=|first=|date=17.12.2018|work=Tagesthemen 17.12.2018, 22:15 Uhr|accessdate=07.04.2020}}</ref> От началото на XX век средните годишни температури се колебаят между 6,5&nbsp;°C и 11&nbsp;°C.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://data.giss.nasa.gov/gistemp/station_data_v4_globe/|заглавие=GISS Surface Temperature Analysis, Station Data: Potsdam.|автор=National Aeronautics and Space Administration, Goddard Institute for Space Studies (englisch)|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=GISS Surface Temperature Analysis (v4)|архив_дата=|достъп_дата=07.04.2020}}</ref> [[Климатология|Климатични изследвания]] се провеждат в Потсдам още от около 1874 г. на хълма Телеграфенберг. Потсдамският институт за изследване последиците от климатичните промени предвижда като последица от [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] повишаване на средните температури и по-нататъшно намаляване на валежите в региона Бранденбург през следващите десетилетия. {{Климатична таблица|Заглавие=Климатични данни за Потсдам|Ян_друго=1.5|Авг_ср_макс=23.4|Сеп_ср_мин=9.8|Сеп_ср_макс=19.2|Окт_ср_мин=6.0|Окт_ср_макс=13.7|Ное_ср_мин=1.7|Ное_ср_макс=7.1|Дек_ср_мин=-1.7|Дек_ср_макс=3.0|Годишно_ср_мин=4.9|Годишно_ср_макс=13.2|Фев_друго=2.4|Юли_ср_макс=23.6|Мар_друго=4.0|Апр_друго=5.4|Май_друго=7.3|Юни_друго=7.5|Юли_друго=7.5|Авг_друго=7.1|Сеп_друго=5.2|Окт_друго=3.7|Ное_друго=1.7|Дек_друго=1.3|Годишно_друго=4.6|Авг_ср_мин=12.7|Юли_ср_мин=13.0|Източник=[http://wetterkontor.de/de/klima/klima2.asp?land=de&stat=10379 wetterkontor.de]|Дек_ср_валежи=55|Ян_ср_валежи=44|Фев_ср_валежи=38|Мар_ср_валежи=38|Апр_ср_валежи=44|Май_ср_валежи=56|Юни_ср_валежи=69|Юли_ср_валежи=52|Авг_ср_валежи=60|Сеп_ср_валежи=46|Окт_ср_валежи=36|Ное_ср_валежи=47|Годишно_ср_валежи=585|Юни_ср_макс=22.4|Ян_ср_мин=-3.4|Ян_ср_макс=1.7|Фев_ср_мин=-2.7|Фев_ср_макс=3.5|Мар_ср_мин=0.0|Мар_ср_макс=8.1|Апр_ср_мин=3.4|Апр_ср_макс=13.5|Май_ср_мин=8.0|Май_ср_макс=19.1|Юни_ср_мин=11.5|Друго=Слънцегреене (ч./ден)}} == История == === Име и развитие на града през Средновековието === [[Файл:Schenkungsurkunde_Potsdam_993.jpg|мини|Дарителска грамота от 993 г.]] Днешната територия на град Потсдам вероятно е била населен още от [[Ранна бронзова епоха|ранната бронзова епоха]]. След [[Велико преселение на народите|великото преселението на народите]], славянското племе на [[хевели]]те построява замък на р. [[Хафел]] отсреща устието на р. Нуте през VII век. Първото документирано споменаване на населеното място е направено в дарителска грамота на по-късния император [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], която е била отправена към [[абатство]] [[Кведлинбург]], датираща от 307.993 г. и упоменаваща населеното място под името ''Поступими ([[Немски език|нем]]. Poztupimi).''<ref>{{Цитат книга|last=Sickel|first=Theodor|title=Свидетелство № 131 &#91;Urkunde Nr. 131&#93; в: Diplomata 13: Die Urkunden Otto des II. und Otto des III. (Ottonis II. et Ottonis III. Diplomata)|url=https://www.dmgh.de/mgh_dd_o_ii__dd_o_iii/index.htm#page/542/mode/1up|year=1893|month=|publisher=|location=Hannover|isbn=|pages=542 – 543}}</ref> Особено значение региона е придобил поради факта, че е контролирал прехода през р. [[Хафел]]. Името вероятно произлиза от [[Славянски езици|славянските]] думи „под“ и „дубими“ (дъб), които могат да бъдат преведени като ''под дъбовете''.<ref>{{Cite news|url=https://www.welt.de/welt_print/article2185493/Zwischen-Wirbelwasser-Dunkelfurt-und-Wildschweingebirge.html|title=Die Welt|last=Werner|first=Hendrik|date=07.07.2008|work=Zwischen Wirbelwasser, Dunkelfurt und Wildschweingebirge|accessdate=07.04.2020}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Hormes|first=Stephan|last2=Peust|first2=Silke|title=Atlas der Wahren Namen|year=2009|month=|publisher=Carlsen Verlag|location=|isbn=978-3-551-68458-5|pages=}}</ref> На [[Лужишки езици|лужешки]] език (език на славянското малцинство в Бранденбург), градът се нарича „Подступъм“ (Podstupim), което означава „предхождащо ниво“ или „фронтови пост“ (преден пост, аванпост). Това значение на думата е признато на сегашния етап на науката за най-сигурния произход на името на града. През 1157 г. [[Албрехт I фон Бранденбург]] (наричан също Албрехт Мечката) завладява града и основава [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]]. Благодарение на Албрехт части от бившата [[Северна марка]] се приспадат към територията на [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]] и по този начин попадат фактически в пределите на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. До края на XII век Потсдам е бил югоизточният крайъгълен камък на [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]]. На прелезния пункт на р. Хафел е била построена германска каменна крепостна кула. През 1317 г. градът за първи път се споменава като крепост и преди всичко като населено място със статут на град носещ името ''Постамп'' (''Postamp''). Потсдам получава [[Градски права в Ниските земи|градски права]] през 1345 г. и си остава през следващите няколко века един малък пазарен град.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10000074/33981/|заглавие=993 – Von Poztupimi zur Residenzstadt|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=07.04.2020}}</ref> От 1416 г. до края на [[Първа световна война|Първата световна война]] през 1918 г. и свързаното с нея падане на [[монархия]]та в Германия, Потсдам е бил във владение на династията [[Хоенцолерн]]. Опустошителната [[Тридесетгодишна война]] и два големи пожара са разрушили града. === Пруски резидентен град и развитие === [[Файл:EdiktPotsdam.jpg|мини|[[Едикт от Потсдам|Едиктът от Потсдам]] от 1685 г. спомага за увеличаването на населението след [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]].|alt=]] С провеждането на [[Ландтаг Бранденбург|народното събрание]] ([[Немски език|нем]]. ''Landtag'') на [[курфюрст]]во и [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]] през 1653 г., на което Великият [[курфюрст]] [[Фридрих Вилхелм (Бранденбург)|Фридрих Вилхелм]] ограничава властта на поземленото [[Аристокрация|благородничество]], в Бранденбург започва [[Абсолютизъм|абсолютистката епоха]]. Неговото царуване оказва едно от най-силните влияния над историята на Потсдам. Той откупува всички дотогава дадени в залог територии на града обратно и решава да благоустрои Потсдам като своя втора [[Резидентен град|резиденция]] до [[Берлин]]. С разширяването на [[Градски дворец (Потсдам)|градския дворец]] и ''разкрасяването'' на околностите, от 1660 г. градът получава нови импулси за развитие. Благодарение на [[Едикт от Потсдам|Потсдамския едикт за толерантност]] от 1685 г. много краища на страната вече могат се населват поради увеличаващата се имиграция вследствие на толерантността. Преди всичко преследвани протестантски [[хугеноти]] от [[Франция]] получават убежище на територията на [[Бранденбург (Прусия)|Бранденбург]]. Около 20 000 души използват политиката на отворени граници и толерантност и преселвайки се в Бранденбург, спомагат за просперитета на икономиката с техните специализирани познания. При крал [[Фридрих Вилхелм I]] (наричан ''кралят на войниците'') градът става важно [[гарнизон]]но седалище. Това води до силно нарастване на населението и налага изграждането на нови жилищни квартали, обосновавайки първото и второто разширение на града. Той също така разпорежда изграждането на [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]], [[Църква Свети Николай (Потсдам)|църквата „Свети Николай“]] и [[Свети Дух (Потсдам)|църквата „Свети Дух“]], които от там насетне значително определят облика на града. В тогава новосъздаденото военно сиропиталище на ул. „Брайте Щрасе“ (Breite Straße) са били обгрижвани и обучавани децата на военнослужещите. [[Файл:Bundesarchiv Bild 170-120, Potsdam, Garnisonkirche von der Breiten Brücke.jpg|мини|Потсдамската придворна и [[гарнизонна църква]], построена през 1735 г., се смята за едно от основните произведения на пруския [[барок]]. Изглед от около 1900 г.|ляво]] [[Файл:Friedrich Zweite Alt.jpg|мини|[[Просветен абсолютизъм|Просветеният]] монарх [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]] (1712 – 1786 г.) определя значително развитието на резидентния град Потсдам.]] Синът му [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II („Велики“)]] цени силно идеите на [[Просвещение]]то и реформира [[Кралство Прусия|пруската]] държава. Той взима окончателното решение да превърне Потсдам в [[резидентен град]] и съответно разпорежда да се предприемат значителни промени на външния вид на улиците и площадите. Например, площадът на [[Стар пазар (Потсдам)|стария пазар]] е бил изцяло преработен, а градските къщи са получили нови барокови фасади. [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]] също разпорежда преобразуването на по-късния вече парк [[Сансуси]]. От 1745 г. там започва изграждането на неговата лятна резиденция, дворецът [[Сансуси]]. По-късно него последва строежът на [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]]. [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]] и [[Градина за наслада (Потсдам)|Градината за наслада]] в центъра на града са проектирани като негова зимна резиденция, като тук трябва особено да бъде изтъкнато делото на архитекта [[Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф]]. През 1806 г. [[Наполеон I|Наполеон]] и неговите войски достигат град Потсдам. Трайните последици от окупацията довели до реформи в държавното устройство. След края на наполеоновата окупация [[Фридрих Вилхелм III]] развива града от 1815 г. нататък, превръщайки го в административен център. Многобройни правителствени чиновници се установяват в Потсдам. През 1838 г. първата железопътна линия на [[Кралство Прусия|Прусия]] влиза в експлоатация с линията Потсдам-[[Берлин]]. Нарастващото напрежение в [[предмарт]]а избухва под формата на [[Германска революция (1848 – 1849)|Мартенската революция от 1848 г.]] Народът буйства на барикадите в [[Берлин]] за либерална конституция. През март крал [[Фридрих Вилхелм IV]] се премества от Берлин в уж по-спокойния съседен град Потсдам. Когато нелоялни бунтовни войници се събират пред [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]] и се опитват да освободят заловени свои другари, въстанието бързо било потушено от пруските елитни войски.<ref>[http://www.zeitreisen.de/1848/kap2/thema4.htm Militär und Bürgerwehr – Wieviel Ordnung braucht die Revolution?]</ref> След сътресенията на не съвсем напълно успешната революция преобладаващата цел е била възстановяването на стария баланс на силите. Многобройни амбициозни строителни проекти били прокарани на преден план, включително строежа на [[Протестантство|протестантската]] [[Свети Николай (Потсдам)|църква „Св. Николай“]] и [[Католическа църква|католическата]] [[Църква „Св. Петър и Павел“ (Потсдам)|църква „Св. Петър и Павел“]]. От 1911 г. Потсдам е бил снабден също с пристанище за [[Дирижабъл|дирижабли]], изградено на дотогавашното ловно поле за кралското семейство. През 1914 г. последният [[Крал на Прусия|пруски крал]] и [[германски император]] [[Вилхелм II]] подписва в [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]] обявяването на война срещу силите на [[Антанта]]та.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10000071/33981/|заглавие=1871 – 1918. Aufschwung der kaiserlichen Bürgerstadt|фамилно_име=Leicht|първо_име=Johannes|издател=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=23.06.2021}}</ref> След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] приключва с последвалата [[Германска революция (1918 – 1919)|Ноемврийска революция]] и ерата на [[монархия]]та, а през 1918 г. Вилхелм II бяга в изгнание в [[Нидерландия]]. По този начин град Потсдам загубва статута си на резидентен град на крале и императори. === Ваймарската република и националсоциализмът === [[Файл:Einsteinturm 7443.jpg|ляво|мини|Построената през 1921 г. ''[[Айнщайн (кула)|Kула на Айнщайн]]'' е използвана от [[Алберт Айнщайн]] за експериментално потвърждаване на [[Теория на относителността|Теорията на относителността]].]] След [[Първа световна война|Първата световна война]] през 1918 г. по-голямата част от обширното имущество на династията [[Хоенцолерн]] в Потсдам става държавна собственост. Периодът на [[Ваймарска република|Ваймарската република]] е белязан от многобройни конфликти между политическите и паравоенните сили в държавата. Все пак, община Потсдам си остава населено място, подкрепяно от множество заможни граждани. В началото на ерата на [[Германска империя (1933 – 1945)|националсоциализма]], на 21 март 1933 г., се провежда т. нар. „[[Ден на Потсдам]]“. По време на инсценирания държавен акт [[Райхспрезидент (1919 – 1945)|райхспрезидентът]] [[Паул фон Хинденбург]] подава ръка на новия [[райхсканцлер]] [[Адолф Хитлер]] през [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] в Потсдам. Това трябвало да се тълкува като символичен жест за съюза между стария ред и националсоциализма. Учредителното заседание на [[Райхстаг]]а се провежда в [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] без [[Германска социалдемократическа партия|социалдемократите]] и [[Комунистическа партия на Германия|комунистите]], които се укривали или били арестувани по това време. Събитието било излъчено по радиото в цялата страна. Ханс Фридрихс построява множество жилищни комплекси и казарми в Потсдам. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-H26014, Potsdam, Ruine der Nicolaikirche.jpg|мини|Центърът на града, разрушен при [[Бомбардировка на Потсдам|въздушното нападение на Потсдам]] през 1945 г., снимка 1947 г.]] Центърът на Потсдам е силно увреден при [[Бомбардировка на Потсдам|бомбардировките на съюзниците на 14 април 1945 г.]] по време на заключителната фаза на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Особено засегнат е районът между река [[Хафел]], [[Стар пазар (Потсдам)|Стария пазар]] и площад „Басинплац“ ([[Немски език|нем]]. ''Bassinplatz'' – басейнов площад). Централната железопътна гара, [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]], [[Дълга конюшня|Дългата конюшня]] и [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] са напълно опожарени. Сравнително еднакво увредени са и големи части от квартала „Североизточно предградие“ ({{Lang|de|Nördliche Vorstadt}}) в областта на моста Глинике ({{Lang|de|Glienicker Brüke}}), който свързва Потсдам с Берлин; кварталът е известен за множеството си красиви градски тип вили на заможни граждани. Въпреки това районът около Новия пазар, [[Холандски квартал (Потсдам)|Холандския квартал]] и северните части на Стария град остават до голяма степен непокътнати. По време на боевете през последните дни на войната са повредени още сгради, като църквата „[[Свети Дух (Потсдам)|Свети Дух]]“ и [[Старо кметство (Потсдам)|Старото кметство]]. На 27 април 1945 г. Потсдам е превзет от [[Червена армия|Червената армия]]. Потсдам е бил мишена на изключително много бомби, хвърлени над Германия. И до днес новооткритите невзривени бомби се обезвреждат, а населението, живеещо в района, се евакуира в такива случаи.<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/Lokales/Potsdam/Bombenentschaerfungen-in-Potsdam/Die-Nacht-von-Potsdam/Potsdam-Timeline-der-Bombardierung-am-14.04.1945|title=Das Protokoll der Bombennacht in Potsdam|date=10.05.2021|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=30.06.2021|location=Potsdam|language=de}}</ref> === Окупация и германско разделение === [[Файл:L to R, British Prime Minister Winston Churchill, President Harry S. Truman, and Soviet leader Josef Stalin in the... - NARA - 198958.jpg|мини|[[Потсдамска конференция|Потсдамската конференция]] през 1945 г. в двореца [[Цецилиенхоф]] с участието на [[Уинстън Чърчил|Чърчил]], [[Хари С. Труман|Труман]] и [[Йосиф Сталин|Сталин]]]] В двореца [[Цецилиенхоф]] – резиденция на последния германски престолонаследник [[кронпринц]] Вилхелм Пруски – от 17 юли до 2 август 1945 г. се провежда [[Потсдамска конференция|Потсдамската конференция]] на силите победителки във [[Втора световна война|Втората световна война]] – [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Конференцията завършва с [[Потсдамско споразумение|Потсдамското споразумение]], което предвижда [[Окупация на Германия от Съюзниците|разделянето и окупацията на Германия на четири зони]]. В [[Германска демократична република|Германската демократична република]], от 1952 до 1990 г. Потсдам е административен център на новосъздадения „окръг Потсдам“. Социалистическото правителство има смесени чувства спрямо културно-историческото наследството на някогашното кралство [[Прусия]]. От една страна се признават културните и художествените постижения, а от друга, се твърди, че множество от сградите са израз на [[Милитаризъм|милитаризма]], господстващ в кралството. През 1951 г. е основан Педагогическият колеж „[[Карл Либкнехт]]“, който по-късно се превръща в днешния ''Потсдамски университет''. Поради недостига на жилища са построени нови квартали, особено в южната част на града, като ''Шлац'', ''Валдщат II'' и ''Древиц''. [[Файл:2019-06-21-Glienicker Brücke-0454.jpg|мини|Мостът Глинике ({{Lang|de|Glienicker Brüke}}), който свързва Потсдам с [[Берлин]]]] С построяването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] през 1961 г. Потсдам губи пряката си връзка със съседния град Берлин, тъй [[Западен Берлин]], който се намира в непосредствена близост до Потсдам, принадлежи към [[Западна Германия]] и там не може да се ходи току-така, а до [[Източен Берлин]], който също като Потсдам се намира в [[Германска демократична република|Източна Германия]], може да се стигне само по заобиколни пътища, поради което той изглеждал „доста далеч“. По този начин стената прекъсва до голяма степен градския живот и в Потсдам. Малкият берлински [[ексклав]] Щайнстюкен в Потсдамския квартал [[Бабелсберг]] остава изолиран. По време на [[Студена война|Студената война]] мостът „Глинике“ ({{Lang|de|Glienicker Brüke}}), който свързва Потсдам със Западен Берлин е използван за размяна на шпиони. През 1960-те години в Потсдам е изграден районен приемен лагер за бежанци от [[Западна Германия]]. Когато имиграцията в [[Германска демократична република|ГДР]] намалява, приемният център е разрушен. През 1966 г. [[Старо кметство (Потсдам)|Старото кметство]] е преустроено и разширено, след което е преоткрито като ''Дом на културата „Ханс Марквица“'' (на името на работнически поет)''.'' В него са се помещавали зали за събития, лекционни зали, киносалон и ресторант, като по този начин той служи като място за срещи на различни социални сдружения и лица.<ref>{{Цитат книга|last=Klug|first=Helga|editor-last=Jäkel|editor-first=Horst|title=Heimat DDR. Erlebnisse. Betrachtungen. Erkenntnisse. Dokumente|year=2015|publisher=GNN-Verlag|location=Schkeuditz|lang=de|isbn=ISBN 978-3-89819-416-7|pages=215|chapter=Das „Marchwitza“ wird fünfzig}}</ref> === След обединението на Германия === С [[Обединение на Германия (1990)|обединението на Германия]] и преосноваването на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]] през 1990 г. (по време на Германската демократична република провинциите са били разпуснати), Потсдам се превръща в столица на Бранденбург. През 1990 г. голяма част от културния пейзаж на Потсдам е обявен за обект на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното наследство на ЮНЕСКО]]. През 1993 г. градът празнува хилядната си годишнина, а през 2001 г. е домакин на [[Федерално градинско изложение|Федералното градинско изложение]] под мотото „Градинското изкуство между вчера и утре“. По този повод на ул. „Йоркщрасе“ е открит първият 300-метров участък от [[Градски канал (Потсдам)|градския канал]], който е бил засипан през 1960-те години. През 2004 г. градът е награден със златен медал във федералния конкурс „Нашият град процъфтява“. През 1999 г., 2006 г. и 2021 г. се взимат решения, все по-големи части от центъра на Потсдам да бъдат обявени за зона за реконструкция и да се възстанови обликът на града отпреди 1945 г. Решеното през 1999 г. „предпазливо доближаване до характерния, исторически насложен градски пейзаж“<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/wissenschaft/hintergrund-buergerwille-und-spenden/21326252.html|title=Bürgerwille und Spenden|last=Kixmüller|first=Jan|date=23.08.2017|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=27.04.2022|language=de}}</ref> трябва да се осъществи до началото на 2022 г. с реконструкцията на [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]].<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/symbolort-fuer-antidemokraten-ausstellung-in-potsdamer-garnisonkirche-soll-geschichte-aufarbeiten/27003278.html|title=Ausstellung in Potsdamer Garnisonkirche soll Geschichte aufarbeiten|last=Zschieck|first=Marco|date=14.03.2021|work=Der Tagesspiegel|access-date=27.04.2022|language=de}}</ref> По възстановяването на историческите здания в центъра, около [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] на площад „[[Стар пазар (Потсдам)|Стария пазар]]“ ще се работи до 2029 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/neubauten-am-alten-markt-starten-in-der-potsdamer-mitte-gehts-voran/27286572.html|title=Neubauten am Alten Markt starten. In der Potsdamer Mitte geht’s voran|last=Kramer|first=Henri|date=14.06.2021|work=Potsdamer Neuste Nachrichten|access-date=01.07.2021|language=de}}</ref><gallery mode="packed"> Файл:Bundesarchiv Bild 183-H26014, Potsdam, Ruine der Nicolaikirche.jpg|пл. „[[Стар пазар (Потсдам)|Старият пазар]]“ с руини от [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палата Барберини]] и [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] след [[Втора световна война|Втората световна война]], 1947 г. Файл:POTSDAM, Nicolai- - kirche - 1973 102.07.jpg|По времето на ГДР, [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] е частично възстановена, останките от [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палатът Барберини]] са премахнати, а на мястото на някогашния [[Градски дворец (Потсдам)|Градски дворец]] е изграден паркинг за автомобили (1973 г.). Файл:Potsdam Alter Markt Stadtschloss.jpg|След взетото 1990 г. решение, се започва възстановяването на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]]. Файл:Potsdam Stadtschloss Baustelle 2010.JPG|Строителната площадка на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], пред [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] Файл:Bundesarchiv Bild 170-237, Potsdam, Stadtschloss vom Turm der Nikolaikirche.jpg|Историческият лик на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], ок. 1928/1944 г. Файл:Stadtschloss Potsdam.jpg|Възстановяването на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]] е завършено. В него днес се помещава [[Ландтаг Бранденбург|парламента на провинция Бранденбург]]. Файл:Bundesarchiv Bild 170-407, Potsdam, Ruine Palast Barberini.jpg|Останките от [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палата „Барберини“]] след войната. Файл:Le palais Barberini (Potsdam) (37065598495).jpg|Реконструкция на [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палата „Барберини“]], в който днес се помещава [[Музей Барберини (Потсдам)|Музеят Барберини]] за модерно изкуство. Файл:AlterMarktPotsdamAbbruchFachhochschuleL1130356.jpg|Строителни работи по плана за възстановяване на историческия център, 2018 г. </gallery> == Население == === Демографско развитие === [[Файл:Einwohnerentwicklung von Potsdam - ab 1871.svg|мини|Развитието на броя на населението – маркери: краят на [[Първа световна война|Първата световна война]], краят на [[Втора световна война|Втората световна война]], [[Обединение на Германия (1990)|Обединението на Германия 1990 г.]].]] Град Потсдам е бил малък град с малък и относително стабилен брой жители от първото му споменаване през 993 г. до началото на [[Ново време|Новото време]]. Поради опустошенията и глада по време на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] населението намалява до само 700 души през 1660 г. След като Потсдам става [[резидентен град]] (седалище) на [[маркграф]]овете на [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]], а по-късно на кралете на [[Кралство Прусия|Прусия]] и на [[Германски император|императорите на Германската империя]] (вж. [[Списък на владетелите на Бранденбург|Списък на владетелите]]) населението се увеличава значително. С [[индустриализация]]та през XIX в. населението се утроява и до 1900 г. нараства до 60 000 души. На 1 април 1939 г. Потсдам се превръща в „голям град“ след като към него се присъединяват няколко населени места включително гр. [[Бабелсберг]], който имал население от около 30.000 души. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] броят на жителите намалява, но през следващите години отново се увеличава. След [[Обединение на Германия (1990)|обединението на Германия]] населението на Потсдам първоначално намалява с 13 000 души и през 1999 г. наброява 129 000 жители. От 2000 г. насам обаче се наблюдава постоянно нарастване на населението, което се дължи на притока на нови жители и сравнително високата раждаемост. Присъединяванията на множество населени места към гр. Потсдам през 2003 г. също допринасят за нарастването на населението. През 2010-те години ръстът на населението се ускорява още повече. През 2008 г. е преброен 150 000-ият жител, а през 2017 г. – 175 000-ият.<ref>{{Literatur|Hrsg=Stadt Potsdam, Pressestelle|Titel=Potsdam knackt die 175.000 Einwohner-Marke|Sammelwerk=potsdam.de|Datum=2017-11-02|Online=https://www.potsdam.de/755-potsdam-knackt-die-175000-einwohner-marke|Abruf=2021-07-01}} на немски език.</ref> След няколкократни корекции на прогнозите за броя на населението, от 2018 г. насам градската администрация на Потсдам смята, че броят на жителите ще се увеличава безспирно, до около 2035 г. и ще достигне тогава 218.000 жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/614-eckdaten-der-neuen-bevoelkerungsprognose-2020-2040-vorgestellt#:~:text=Im%20Verlauf%20des%20Jahres%202024,fast%20218%20000%20Einwohner%20haben.|заглавие=Pressemitteilung Nr. 614 vom 08.10.2020. Eckdaten der neuen Bevölkerungsprognose 2020 – 2040 vorgestellt|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.10.2020|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> В допълнение към жителите с основно местоживеене в Потсдам, които към 31 декември 2021 г. са 183 401 души, има още 5 701 души, регистрирани с вторично местоживеене.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-einwohner-mit-haupt-und-nebenwohnung-seit-1992|заглавие=Bevölkerung: Einwohner mit Haupt- und Nebenwohnung seit 1992|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|труд=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> В края на 2021 г. в Потсдам живеят 18 730 чужденци, което съответства на 10,21 % от населението.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-auslaender-und-auslaenderanteil-seit-1992|заглавие=Bevölkerung: Ausländer und Ausländeranteil seit 1992|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|труд=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> === Религии === Според „Годишния статистически доклад“ през 2011 г. в столичния град Потсдам 14,5 % от жителите са [[Протестантство|протестанти]], 4,6 % са [[Католическа църква|римокатолици]], а 80,8 % са [[Нерелигиозност|нерелигиозни]], принадлежали са към друга [[Религиозна организация|религиозна общност]] или не са заявили нищо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Statistischer%20Jahresbericht%20der%20Landeshauptstadt%20Potsdam%202011.pdf|заглавие=Einwohner nach Religionszugehörigkeit 2007 bis 2011|автор=Landeshauptstadt Potsdam, Bereich Statistik und Wahlen|дата=31.07.2012|труд=Statistischer Jahresbericht 2011|език=de|формат=PDF|достъп_дата=01.07.2021}}</ref> В края на 2019 г. 12,9 % са протестанти, 4,9 % са католици, а 82,1 % са нерелигиозни, принадлежат към друга религиозна общност или не са дали данни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2019_landeshauptstadt_potsdam.pdf_online_0.pdf|заглавие=Einwohner nach Konfession und Geschlecht 2015 bis 2019|автор=Landeshauptstadt Potsdam, Bereich Statistik und Wahlen|дата=16.09.2020|труд=Statistischer Jahresbericht 2019|страници=43|език=de|формат=PDF|достъп_дата=01.07.2021}}</ref> Историята на [[християнство]]то в град Потсдам се характеризира със съвместно съществуване на различни [[Християнска деноминация|християнски деноминации]] през вековете. Първоначално град Потсдам спада към християнското пробство Шпандау в предела на [[епархия]]та на гр. [[Бранденбург на Хафел]], основана през 949 г. През 1541 г. [[курфюрст]]ът на [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]] въвежда [[Реформация]]та, което превръща Потсдам в град с преобладаващо [[Протестантство|протестантско]] население в продължение на векове. Преобладава [[Лутеранство|лутеранското]] [[вероизповедание]], но от 1613 г. монархът и неговият двор (придворните) принадлежат към [[Реформация|Реформаторската църква]]. От 1723 г. тук има френско-реформаторска общност, която през 1753 г. получава за свой храм [[Френска църква (Потсдам)|Френската църква в Потсдам]]. [[Файл:Nikolaikirche_mit_Tympanon.jpg|link=https://de.wikipedia.org/wiki/Datei:Nikolaikirche_mit_Tympanon.jpg|мини|Евангелската [[Свети Николай (Потсдам)|църква „Св. Николай“]] на площад [[Стар пазар (Потсдам)|Стар пазар]]. Потсдам]] През 1817 г. двете [[Протестантство|протестантски]] [[Християнска деноминация|деноминации]] в [[кралство Прусия]] (това са [[лутеранство]] и [[Реформация|реформаторство]]) се обединяват под името ''[[Евангелска църква на Старопруския съюз|Евангелска църква в Прусия]]''. Началото поставят [[Лутеранство|лутеранската]] и [[Реформация|реформираната]] църковна общност в [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] в Потсдам. Върховен глава ({{Lang|la|summus episcopus}}) на новосъздадената официална държавна църква е бил [[Крал на Прусия|кралят на Прусия]] като суверенен църковен регент. След няколко промени на името през 1846 и 1875 г., поместната църква започва през 1922 г. да се нарича ''[[Евангелска църква на Старопруския съюз]]'', а през 1947 г. нейната [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфска]] църковна провинция, към която спада Потсдам, става независима под званието ''Евангелска църква в [[Берлин]]-[[Бранденбург (Прусия)|Бранденбург]]''. През 2004 г. тази църква се слива с ''Евангелската църква на [[Силезия|силезийска]] [[Горна Лужица]]'', която също е възникнала от старопруска църковна провинция, и образува съществуващата днес (2022 г.) ''Евангелската църква в [[Берлин]]-[[Бранденбург]]-[[Силезия|силезийска]] [[Горна Лужица]]''. Протестантските [[Енория|енории]] в Потсдам спадат към ''Потсдамския църковен окръг'', чието седалище ({{Lang|de|Superintendentur}}) е в гр. Потсдам. От 2010 г. съществува ''юрисдикция Потсдам'' ({{Lang|de|Sprengel}} ''Potsdam''), като по-широка структура, която обхваща северозападната част на поместната църква и има своето седалище в столичния град Потсдам. [[Файл:Kirche_St_Peter_und_Paul_Potsdam.jpg|link=https://de.wikipedia.org/wiki/Datei:Kirche_St_Peter_und_Paul_Potsdam.jpg|ляво|мини|Главната католическа църква на Потсдам – [[Църква „Св. Петър и Павел“ (Потсдам)|църквата „Св. Петър и Павел“]]]] Като реакция от обединението на лутеранската и реформаторската църква в един църковен съюз, противници на съюза създават нова ''Евангелско-лутеранска църква на Прусия'', в която се практикува традицията на някогашната лутеранска църква в Прусия. Тя обаче успява официално да се регистрира като църква едва през 1841 г. след дълъг период на преследване от страна на обединената евангелска църква и пруската държава. Тази енория принадлежи днес към църковния окръг [[Берлин]]-[[Бранденбург]] на ''Независимата евангелско-лутеранска църква''. В допълнение към официалните поместни църковни общини има и множество свободни църкви, като например ''[http://religiology.org/religions/protestantism/prereformation/cheh_brothers Братското единение]''. Тъй като Потсдам е бил гарнизонен град, в него е имало много войници [[Католическа църква|католици]]. През 1868 г. е построена католическата [[Църква „Св. Петър и Павел“ (Потсдам)|църква „Св. Петър и Павел“]]. През 1821 г. е създадена [[Княз-епископ|княз-епископска]] делегация на [[Вроцлавска архиепархия|Бреслауската князе-архиепархия]] като наместничество за [[Бранденбург (Прусия)|Бранденбург]] и [[Померания]]. През 1930 г. е създадена Берлинската [[Епископ|епископия]] като суфраганна епископия на [[Вроцлавска архиепархия|Бреслау]]. След [[Втора световна война|Втората световна война]]<nowiki/>територията на църковната провинция Бреслау е отцепена от [[Германска демократична република|Германия]] и се озовава в пределите на [[Полска народна република|Полша]], а църковно-правно става подчинена на [[Папа|папата]]. В хода на обединението на двете германски държави ([[Германска демократична република|ГДР]] и [[ФРГ]]) Берлинската [[Епископ|епископия]] през 1994 г. е издигната в Берлинска [[архиепископия]], към която принадлежат и двете католически [[Енория|енории]] на Потсдам. [[Файл:Potsdam_Alexandrowka_02-14_img4.jpg|link=https://de.wikipedia.org/wiki/Datei:Potsdam_Alexandrowka_02-14_img4.jpg|мини|[[Храм-паметник „Александър Невски“ (Потсдам)|Руско-православният храм-паметник „Александър Невски“ в Потсдам]]]] [[Руска православна църква|Руско-православна]] [[енория]] е основана в Потсдам през 1716 г., когато руският император [[Петър I (Русия)|Петър Велики]] подарява ''руски великани'' на пруския крал [[Фридрих Вилхелм I]] за неговия любим ''полк на „високите мъжаги“'' ({{Lang|de|Regiment der Langen Kerls}}), известен също като ''Потсдамската великанска гвардия'' ({{Lang|de|Potsdamer Riesengarde}}). През 1734 г. кралят нарежда северната главна постройка на [[Дълга конюшня|Дългата конюшня]] да бъде религиозно осветена като църква (без църковна кула/камбанария), която да обслужва религиозните нужди на гарнизона (гарнизонна църква), който наброявал междувременно 300 миряни. Тя просъществува до 1809 г., когато броят на миряните-войници постепенно се е стопил.<ref>Виж: Andreas Kitschke: ''Die Potsdamer Garnisonkirche. „Nec Soli Cedit“.'' Potsdamer Verlagsbuchhandlung, Potsdam 1991, <nowiki>ISBN 3-910196-00-4</nowiki>, mit Abbildung, стр.&nbsp;16.</ref> Със създаването на [[Александровка (Потсдам)|Руската колония „Александровка“]] в Потсдам се сформира нова [[Руска православна църква|руско-православна]] църковна общност покрай [[Храм-паметник „Александър Невски“ (Потсдам)|храм-паметника „Александър Невски“]].<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://alexandrowka.de/kolonie-alexandrowka/kirche/|заглавие=Kirche|фамилно_име=Kremer|първо_име=Hermann A.|труд=Kolonie Alexandrowka|език=de|достъп_дата=22.04.2022}}</ref> Тя принадлежи към Берлинската епархия на [[Московска патриаршия|Московската патриаршия]] и наброява около 1000 вярващи.<ref name=":1" /> Делът на християните намалява значително по времето на [[Германска демократична република|ГДР]]. През 2014 г. в Потсдам живеят повече от 30 000 християни от различни вероизповедания, което представлява 20 % от населението на града. Около 25 000 от тях принадлежат към 22-те [[Протестантство|протестантски]] църковни общности в града, а около 5000 – към двете [[Католицизъм|католически]] общности. Също така има и различни свободни църковни общности, които наброяват няколко хиляди вярващи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10002054/68694/|заглавие=Christliche Kirchen|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=25.04.2022}}</ref> В Потсдам има две [[Юдаизъм|юдаистки]] общности. Една от тях принадлежи към ''Централния съвет на евреите в Германия'' (най-голямата [[Евреи|еврейска]] организация в [[Германия]]) и през 2010 г. се състои от около 400 члена. Втората общност е независима от ''Централния съвет'' и се нарича ''„Общност на спазващите закона евреи“''. В Потсдам се намира и [[Либерализъм|либералният]] [[колеж]] „''Абрахам Гайгер''“ – единствената досега [[Равин|равинска]] [[семинария]] в следвоенна Германия. ''„Старата [[синагога]]“'' в Потсдам е разграбена по време на [[Кристална нощ|ноемврийските погроми през 1938 г.]] Сградата е окончателно разрушена от бомбардировките по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Оттогава в града е нямало [[синагога]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/neue-synagoge-fuer-potsdam-auf-einmal-sind-sich-alle-einig/25772652.html|title=Neue Synagoge für Potsdam. Auf einmal sind sich alle einig|last=Kluge|first=Christoph|date=25.04.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=25.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.synagoge-potsdam.de/index.php?modul=ModulVerein|заглавие=Der Bauverein|автор=Bauverein Neue Synagoge Potsdam e. V.|език=de|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071012033745/http://www.synagoge-potsdam.de/index.php?modul=ModulVerein|архив_дата=12.10.2007|достъп_дата=25.04.2022}}</ref> Като част от преустройството на центъра на града, през 2018 г. е взето решение за възстановяване на синагогата на ул. Шлосщрасе. Преди това обаче през 2021 г. е открита друга [[синагога]], която е част от ''Европейския център за еврейска [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B5%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F/ ерудиция]'' към [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-potsdam.de/en/pressreleases/detail/2021-08-04-inauguration-of-the-european-center-for-jewish-scholarship-at-the-university-of-potsdam|заглавие=Inauguration of the European Center for Jewish Scholarship at the University of Potsdam|фамилно_име=Horn-Conrad|първо_име=Antje|дата=04.08.2021|труд=UP Press Releases|издател=University of Potsdam|език=en|достъп_дата=25.04.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.zeit.de/news/2021-08/18/potsdam-hat-offiziell-wieder-eine-synagoge|title=Potsdam hat offiziell wieder eine Synagoge|date=18.08.2021|work=ZEIT ONLINE|access-date=25.04.2022|language=de}}</ref> През 2015 г. няма данни за актуалния брой на [[Мюсюлманин|мюсюлманите]], [[Будизъм|будистите]] и представителите на други [[Вероизповедания в Германия|вероизповедания]], живеещи в Потсдам. Мюсюлманска общност съществува от 1998 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10086362/1191938/|заглавие=Pressemitteilung Nr. 577 vom 23.09.2011. Oberbürgermeister Jakobs zu Gast beim Verein der Muslime Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=23.09.2011|език=de|достъп_дата=25.04.2022}}</ref> В миналото [[Прусия]] е била толерантна по отношение на религията. През 1740 г. пруският крал [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]] заявява: „всички религии са равни и добри, ако само хората, които ги изповядват [публично], са честни хора, а ако турци и езичници решат да дойдат и да се заселят, искаме да им построим джамии и църкви“.<ref>{{Цитат книга|last=von Petersdorff|first=Herman|title=Friedrich der Große. Ein Bild seines Lebens und seiner Zeit|edition=3|year=1911|publisher=Gebrüder Paetel|location=Berlin|pages=81}}</ref> Въпреки че по-късно Фридрих не построява [[Джамия|джамии]], баща му [[Фридрих Вилхелм I]] още през 1739 г. преустройва една стая във „[[Голямо военно сиропиталище (Потсдам)|Военното сиропиталище]]“ в молитвена зала за 22 мюсюлмански „високи мъжаги“ (войници), което я превръща в ''първата джамия на германска земя''.<ref>{{Цитат книга|last=Kitschke|first=Andreas|title=Die Potsdamer Garnisonkirche. „Nec Soli Cedit“|year=1991|publisher=Potsdamer Verlagsbuchhandlung|location=Potsdam|lang=de|isbn=3-910196-00-4|pages=14 и последващи}}</ref> За разлика от нея „[[Паромашинна станция за Сансуси|Потсдамската джамия]]“ от XIX век, която се намира само на няколкостотин метра, никога не е била [[Сакрална архитектура|свещена сграда]], а винаги е била [[Секуларност|светска]] [[Парна машина|паромашинна]] сграда с външен вид на [[джамия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-gardens/object/steam-engine-building-mosque/|заглавие=Steam Engine Building (Mosque) - The “Mosque” of Potsdam|автор=Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg|дата=2022|език=en|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> == Политика == === История на администрацията === От 1345 г. градът се ръководил от консул, а от 1450 г. – от [[кмет]]. Има данни за съществуването на [[Градски съвет|градски (общински) съвет]] от 1465 г. През XVI и XVII в. съветът се състои от четирима до петима членове, включително кмета. По-късно съответният държавен владетел (бил той [[курфюрст]], [[крал]] или [[император]]) оказвал силно влияние върху градската администрация, тъй като Потсдам бил [[резидентен град]]. От 1722 г. нататък градът е имал [[магистрат]] за Стария и Новия град, а на чело на целия град е стоял ''градски директор''. През 1809 г. Потсдам става (самостоятелен) [[Град без областна принадлежност (Германия)|град без окръжна принадлежност]], начело на който стои ''главен кмет'' (под негово ръководство са кметове отговорни за отделни политически сфери; например, кмет по социалните въпроси, кмет по финансите и пр.). Градският съвет ({{Lang|de|Stadtverordnetenversammlung}}) e орган, който се избира пряко от населението; активно и пасивно избирателно право имат всички лица над 16-годишна възраст, които са германски граждани и граждани на Европейския съюз с постоянно местожителство в провинция [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bravors.brandenburg.de/gesetze/bbgkwahlg#8|заглавие=§ 8 BbgKWahlG|автор=Land Brandenburg|дата=08.12.2021|труд=Gesetz über die Kommunalwahlen im Land Brandenburg (Brandenburgisches Kommunalwahlgesetz – BbgKWahlG) [Закон за местните избори в провинция Бранденбург]|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> По време на [[Националсоциализъм|националсоциализма]] в Германия, градският съвет е разпуснат, а главния кмет се назначава директно от [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа парти]]<nowiki/>я. След края на [[Втора световна война|Втората световна война]], през 1945 г. [[Съветска окупационна зона|съветската окупационна власт]] възвръща градския съвет и назначава нов главен кмет. Съветът бил избиран от единната листа на ''Националния фронт'' на [[Германска демократична република|Германската демократична република]] (сдружение на всички партии и политически движения), изборите обаче не са били свободни. След [[Обединение на Германия (1990)|обединението на Германия]] през 1990 г. Потсдам става седалище на различни [[Бранденбург|провинциални]] и [[Федерална република|федерални]] органи, сред които Дирекция III на Генералната митническа дирекция, Главната дирекция на Федералната полиция и клон на Федералната сметна палата, както и на множество публични корпорации. === Град Потсдам === [[Файл:Potsdam Rathaus 07-2017.jpg|мини|[[Кметство (Потсдам)|Кметството на гр. Потсдам]]]] От 1990 г. Потсдам е независим град в [[Федерални провинции на Германия|провинция]] [[Бранденбург]]. Градската администрация се намира в [[Кметство (Потсдам)|кметството на Потсдам]] на улица Фридрих-Еберт ({{Lang|de|Friedrich-Ebert-Straße}}). Официалното име на град Потсдам е ''Провинциална столица Потсдам'' (т. е. столица на [[Федерални провинции на Германия|провинция]]). Главният кмет се избира на всеки осем години,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bravors.brandenburg.de/gesetze/bbgkwahlg#74|заглавие=§ 74 BbgKWahlG|автор=Land Brandenburg|дата=08.12.2021|труд=Gesetz über die Kommunalwahlen im Land Brandenburg (Brandenburgisches Kommunalwahlgesetz – BbgKWahlG) [Закон за местните избори в провинция Бранденбург]|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> а [[Кметство (Потсдам)#Градски съвет|градският съвет на Потсдам]] – на всеки пет години чрез местни избори. От 28.11.2018 г. кмет на Потсдам е Майк Шуберт ({{Lang|de|Mike Schubert}}) от [[Германска социалдемократическа партия|Социалдемократическата партия на Германия]]. През 2014 г. финансовият дълг на града е сред най-ниските в Германия.<ref>[https://www.haushaltssteuerung.de/weblog-pro-kopf-verschuldung-der-kreisfreien-staedte-deutschlands.html Pro-Kopf-Verschuldung der kreisfreien Städte Deutschlands], Haushaltssteuerung.de, abgerufen am 12. November 2017.</ref> Към 31.12.2020 г. финансовият дълг на Потсдам възлиза на 60,1 млн. евро, което се равнява на 332 евро на глава от населението.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://download.statistik-berlin-brandenburg.de/7171ac156f650944/10de753d20d8/SB_L03-01-00_2020j01_BB-1.pdf|заглавие=Schulden der öffentlichen Haushalte und der öffentlich bestimmten Fonds, Einrichtungen und wirtschaftlichen Unternehmen im Land Brandenburg am 31.12.2020|автор=Amt für Statistik Berlin-Brandenburg [Статистическа служба Берлин-Бранденбург]|дата=декември 2021 г.|труд=Statistischer Bericht L III 1 – j / 20|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> === Герб и знаме === [[Файл:DEU Potsdam COA.svg|мини|213x213пкс|Герб на град Потсдам|ляво]] [[Хералдика|Хералдическо]] <u>описание на [[Герб|герба]]</u>: {{цитат|На златен фон – червен орел на златни ромбоиди, гледащ наляво, с черни крайници. Горният ръб на [[Щит (хералдика)|щита]] е украсен със сводеста петолъчна червена [[крепостна корона]].|[https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Lesefassung%20Hauptsatzung.pdf ''Основен статут на провинциалната столица Потсдам от 04.03.2009 г.''], посетен на 27.04.2022 г.}} [[Файл:Flag of Potsdam.svg|мини|Знаме на град Потсдам]] <u>Обосновка на [[Герб|герба]]</u>: Гербът на Потсдам изобразява в центъра си стилизиран вариант на [[Бранденбург#/media/Файл:Brandenburg Wappen.svg|бранденбургския орел]] върху златен [[Щит (хералдика)|щит]]. Бранденбургският орел на герба може да се проследи в миналото до XII в.: за първи път се появява през 1170 г. в печата на [[Аскани|асканеца]] [[Ото I (Бранденбург)|Ото I]], син на [[Албрехт I фон Бранденбург|Албрехт Мечката]]. Най-старото запазено изображение на орела като [[Хералдика|хералдическо]] животно на Потсдам датира от 1450 г. върху един печат на града. От 1660 г. насам на Потсдам, в качеството му на [[резидентен град]], е разрешено да използва червения бранденбургски орел, който преди това е бил изобразяван на сребърен фон, а сега на златен. Настоящата цветова схема е известна от 1753 г. насам. В исторически план сегашният дизайн на градския герб с дъгообразната петоъгълна [[Крепостна корона|крепеостна корона]] произхожда от скица на Вернер Нерлих, директор на ''Берлинския университет за приложни науки за реклама и дизайн'' (с филиал в Потсдам), от 1957 г., въпреки че след 1990 г. е леко променен и цветът е конкретизиран: Градският герб на Потсдам е стандартизиран в сегашния си вид от 1994 г. насам.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Lesefassung%20Hauptsatzung.pdf|заглавие=Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam vom 04.03.2009 [Основен статут на провинциалната столица Потсдам от 04.03.2009 г.]|дата=04.03.2009|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> [[Знаме]]то на град Потсдам е „двулентово, червено-жълто, с поместен в средата герб“.<ref name=":2" /> === Побратимени градове === Историята на Потсдам го е превърнала в международен град, което се отразява и в разнообразието на неговите партньорски споразумения с различни [[Побратимен град|побратимени градове]]. Постоянно могат да се видят сходства в историята, архитектурата или значението на побратимените градове. Забележително по него време е било побратимяването през 1988 г. с тогавашната [[Западна Германия|западногерманска]] столица [[Бон]], случило се още по времето на разделението на Германия. Потсдам поддържа побратимявания със следните градове:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/content/die-partnerstaedte-der-landeshauptstadt-potsdam|заглавие=Die Partnerstädte der Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=2017|език=de|достъп_дата=28.04.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/faktenblatt_partnerstaedte_2018.pdf|заглавие=Die Partnerstädte der Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|формат=pdf|архив_дата=November 2017|достъп_дата=28.04.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/Lokales/Potsdam/Potsdam-hat-eine-neue-Liebe|title=Potsdam hat eine neue Liebe|last=Röd|first=Ildiko|date=08.07.2017|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> {| class="toptextcells" | * {{POL|#}}, град [[Ополе]], [[Ополско войводство]] (от 1973 г.) | * {{GER|#}}, град [[Бон]], [[Северен Рейн-Вестфалия]] (от 1988 г.) | * {{CHE|#}}, град Люцерн, [[Люцерн (кантон)|кантон Люцерн]] (от 2002 г.) |- | * {{FRA|#}}, град [[Бобини]], [[Ил дьо Франс]] (от 1974 г.) | * {{ITA|#}}, град [[Перуджа]], [[Умбрия]] (от 1990 г.) | * {{FRA|#}}, град [[Версай]], [[Ил дьо Франс]] (от 2016 г.) |- | * {{FIN|#}}, град [[Ювяскюля]], [[Централна Финландия]] (от 1985 г.) | * {{USA|#}}, град [[Сиукс Фолс]], [[Южна Дакота]] (от 1990 г.) | * {{TZA|#}}, град [[Занзибар (град)|Занзибар]], [[Занзибар|област Занзибар]] (от 2017 г.) |} === Общински въпроси === Градоустройството, особено възстановяването на центъра в историческия му вид преди разрушенията от [[Втора световна война|войната]], е предмет на много всестранни дискусии от 1990 г. насам. През 2014 г. възникват [[Спор|спорове]] относно това, как [[Ареал|ареала]] на [[Градина за наслада (Потсдам)|Градината за наслада]] да бъде ползван в бъдеще, а също така и относно събарянето на различни сгради на територията на града (предимно от [[Германска демократична република|социалистическо време]], които не отговарят на съвременната естетика).<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/Lokales/Potsdam/Kommunalwahl-2019-Ein-Rueckblick-auf-Potsdams-Entwicklung-seit-2014|title=Vor der Wahl: Ein Rückblick auf Potsdams Entwicklung seit 2014|last=Oelschläger|first=Volker|date=20.04.2019|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.deutschlandfunk.de/potsdam-wahl-zwischen-ddr-moderne-oder-disneyland-barock-100.html|title=Potsdam. Wahl zwischen DDR-Moderne oder Disneyland barock|last=Budde|first=Vanja|date=27.09.2015|work=Deutschlandradio|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref name=":3">{{Cite news|url=https://www.sueddeutsche.de/reise/potsdam-ringen-um-die-neue-mitte-1.3326005|title=Potsdam: Ringen um die neue Mitte|last=Schneider|first=Jens|date=23.01.2017|work=Süddeutsche Zeitung|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> От една страна, градът е туристическа дестинация поради множеството дворци и паркове и възстановяването на центъра в историческия му вид се очаква да възвърне части от историята и идентичността на града и да привлече още повече туристи.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/bau-der-garnisonkirche-scharfe-fronten-in-potsdams-dauerkonflikt/25458566.html|title=Bau der Garnisonkirche. Scharfe Fronten in Potsdams Dauerkonflikt|last=Kramer|first=Henri|date=22.01.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|last2=Zschieck|first2=Marco|language=de}}</ref> От друга страна, градът безспирно расте, и то с големи темпове, поради което има недостиг на жилищни сгради; разрушаването на многоетажни панелни блокове от социализма и замяната им с традиционни (малки) къщи по исторически образ, би задълбочило този социален проблем.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/kompromiss-im-streit-um-potsdams-mitte-mercure-soll-bleiben-fachhochschule-und-staudenhof-sollen-fallen/21403310.html|title=Kompromiss im Streit um Potsdams Mitte. Mercure soll bleiben, Fachhochschule und Staudenhof sollen fallen|last=Kramer|first=Henri|date=14.09.2016|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/abriss-debatte-was-wird-aus-dem-staudenhof/24329866.html|title=Abriss-Debatte. Was wird aus dem Staudenhof?|last=Zschieck|first=Marco|date=13.05.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> Друг въпрос е също, дали не трябва да се запазят и свидетелства на социалистическата архитектура, които дори и не до там красиви, все пак също са част от историята на града.<ref name=":3" /> Предмет на остри обществени разногласия е било възстановяването на някогашния [[Градски дворец (Потсдам)|Градски дворец]] в центъра на града (тъй като Германия е [[Федерална република|република]], а не [[монархия]]), който в крайна сметка е изграден наново и днес служи като седалище на [[Ландтаг на Бранденбург|ландтага на Бранденбург]] (парламента на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]]), чиято столица е Потсдам.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/themen/brandenburg/neuer-landtag-mit-dem-stadtschloss-hat-potsdam-sein-herz-wieder/8915312.html|title=Neuer Landtag. Mit dem Stadtschloss hat Potsdam sein Herz wieder|last=Straube|first=Peer|date=10.10.2013|work=Der Tagesspiegel|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> Все още (към 2022 г.) се състои широка обществена дискусия относно възстановяването на [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]], която от една страна е била емблематична сграда за архитектурния пейзаж на града и възстановяването ѝ ще допринесе за синхрона на [[Зрителна ос|зрителните оси]], от друга страна обаче тя е свързана с [[Милитаризъм|милитаризма]] на [[Прусия]], служейки на пруските [[Войник|войници]], а по-късно и с [[Националсоциализъм|националсоциализма]], тъй като в нея се състояла официалната церемония по встъпването в длъжност на [[Адолф Хитлер|Хитлер]] в т. нар. [[Ден на Потсдам|''Ден на Потсдам'']].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.deutschlandfunk.de/rekonstruktion-in-potsdam-der-streit-um-den-wiederaufbau-100.html|заглавие=Rekonstruktion in Potsdam. Der Streit um den Wiederaufbau der Garnisonkirche|фамилно_име=Langels|първо_име=Otto|дата=07.01.2020|труд=Deutschlandradio|език=de|достъп_дата=28.04.2022}}</ref> Към април 2022 г. се дебатира компромис, който предвижда да се възстанови църковната кула с [[камбанария]], но не и основната сграда на самата църква.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/nach-jahrzehntelangem-streit-kompromiss-zum-umgang-mit-potsdamer-garnisonkirche-gefunden/27906454.html|title=Nach jahrzehntelangem Streit. Kompromiss zum Umgang mit Potsdamer Garnisonkirche gefunden|last=Kramer|first=Henri|date=18.12.2021|work=Der Tagesspiegel|access-date=28.04.2022|last2=Calvez|first2=Sandra|language=de|last3=Zempel|first3=Christoph}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/debatte-um-garnisonkirche-angriff-der-barock-fundamentalisten/28243108.html|title=Debatte um Garnisonkirche. Angriff der „Barock-Fundamentalisten“|last=Kramer|first=Henri|date=11.04.2022|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> С цел подобряването на въздуха и здравето, през 2012 г. се въвежда ''„екосъобразен контрол на движението“'', който има за цел да предотврати превишаването на пределно допустимите стойности за [[азотен диоксид]] и [[фини прахови частици]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/fileadmin/user_upload/UVS/umweltorientierte_verkehrssteuerung.pdf|заглавие=Umweltorientierte Verkehrssteuerung. Gesünder, sauberer und mobiler für Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=март 2012|език=de|формат=pdf|достъп_дата=28.04.2022}}</ref> Сред проблемите на [[Икономическа политика|икономическата]] и [[Градоустройство|градоустройствена политика]] на град Потсдам е намаляващият брой разрешителни за строеж, въпреки нарастващото търсене на жилища, и произтичащият от това спад в жилищното строителство (статус: 2018 – 2020 г.).<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/wohnungsbau-in-potsdam-deutlich-weniger-baugenehmigungen-fuer-neue-wohnungen/23616840.html|title=Wohnungsbau in Potsdam. Deutlich weniger Baugenehmigungen für neue Wohnungen|last=Zschieck|first=Marco|date=09.11.2018|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/immobilien-in-potsdam-2020-wohnungsbau-massiv-eingebrochen/27229098.html|title=Immobilien in Potsdam 2020. Wohnungsbau massiv eingebrochen|last=Zschieck|first=Marco|date=06.06.2021|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> Освен това, общинските предприятия за [[Държавен комитет за битови услуги|комунални услуги]] ([[Предприятие|предприятия]], поддържащи [[Инфраструктура|инфраструктурата]] – [[водоснабдяване]], [[газоснабдяване]], [[електроснабдяване]], [[Топлофикация|топлоснабдяване]], сметосъбиране и пр.) се борят с проблеми при набирането на персонал в някои области (например [[Водач (транспорт)|шофьор(к)и]] на [[Градски транспорт|градския транспорт]]).<ref>{{Cite news|url=https://www.kommunal.de/wie-dieser-betrieb-auf-den-nachwuchsmangel-reagiert|title=Wie dieser Betrieb auf den Nachwuchsmangel reagiert|date=27.05.2019|work=KOMMUNAL|access-date=28.04.2022|publisher=Zimper Media|language=de}}</ref> === Провинция Бранденбург === {{Основна|Бранденбург}} {{Няколко картинки}}{{Няколко картинки}}{{multiple image | image1 = Potsdam Stadtschloss 07-2017.jpg | width1 = 260 | caption1 = [[Ландтаг на Бранденбург|Ландтагът на Бранденбург]] в [[Градски дворец (Потсдам)|Потсдамския градски дворец]] | image2 = Staatskanzlei Brandenburg.jpg | width2 = 195 | caption2 = ''[[Държавна канцелария на провинция Бранденбург|Държавната канцелария]]'' – седалище на правителството на [[Бранденбург]] в гр. Потсдам }} Потсдам е столицата на [[Федерални провинции на Германия|провинция]] [[Бранденбург]]. В града се намира [[Ландтаг на Бранденбург|ландтагът на Бранденбург]] (парламентът на провинцията). [[Правителство]]то на провинция Бранденбург и [[Министър-председател|министър-председателят]] се помещават в т. нар. ''[[Държавна канцелария на провинция Бранденбург]]'', която се намира на улица Heinrich-Mann-Allee № 107. Из целия град са разпръснати седалищата на деветте министерства на провинция Бранденбург. Конституционният съд на провинция Бранденбург се намира на улица Jägerallee № 9 – 12. [[Файл:Potsdam Luftbild Landtag Brandenburg Brauhausberg - Foto Wolfgang Pehlemann Wiesbaden Germany 2008 IMG 0028.jpg|мини|234x234пкс|Някогашното „Кралско военно училище“ е било седалище на [[Ландтаг на Бранденбург|ландтага]] от 1990 до 2013 г.|ляво]] След обединението на Германия през 1990 г. и новоосноваването на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]], [[Ландтаг на Бранденбург|парламентът на провинцията]] първоначално се помещавал в сградата на бившето „Кралско военно училище“, намиращо се на хълма „Браухаусберг“. Тъй като сградата вече не отговаряла на изискванията за модерен парламент, парламентът на провинцията решава да построи нова сграда на мястото на бившия [[Градски дворец (Потсдам)|Потсдамски градски дворец]], намиращ се на площад „[[Стар пазар (Потсдам)|Стария пазар]]“. След като през 2002 г. телевизионният водещ Гюнтер Яух прави първата крачка с дарението на 3,5 млн. евро за изграждането на „[[Портал на Фортуна|Портала на Фортуна]]“ (главния портал на градския дворец),<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/eine-stadt-und-ihre-goenner-potsdamer-missfallen/7174408.html|title=Eine Stadt und ihre Gönner. Potsdamer Missfallen|last=Schicketanz|first=Sabine|date=25.09.2012|work=Der Tagesspiegel|access-date=17.05.2022|last2=van Bebber|first2=Werner|language=de}}</ref> през 2005 г. [[Кметство (Потсдам)|Градският съвет на Потсдам]] решава да се започне строеж за възстановяването на двореца, който бил разрушен по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. От 2010 до 2013 г. [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]] се възстановява в оригиналния му външен вид по историческите планове на [[Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф]]. Изграждането на историческата фасада, богата на орнаменти, е дарена изцяло от основателя на [[SAP AG|SAP]] – Хасо Платнер, струвайки 10 млн. евро.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/eine-stadt-und-ihre-goenner-potsdamer-missfallen/7174408.html|title=Eine Stadt und ihre Gönner. Potsdamer Missfallen|last=Schicketanz|first=Sabine|date=25.09.2012|work=Der Tagesspiegel|access-date=17.05.2022|last2=van Bebber|first2=Werner|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.welt.de/regionales/berlin/article1406179/20-Millionen-Spende-fuer-Potsdams-Stadtschloss.html|title=20 Millionen Spende für Potsdams Stadtschloss|first=Die Welt|date=27.11.2007|access-date=17.05.2022|agency=dpa/krei|language=de}}</ref> От вътре сградата е проектирана за модерните нужди на парламента и не отговаря на историческата архитектура. През 2014 г. [[Ландтаг на Бранденбург|парламентът на Бранденбург]] официално открива новата сграда и се нанася в нея.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.landtag.brandenburg.de/de/konzept_und_baugeschichte/25607|заглавие=Konzept und Baugeschichte|автор=Landtag Brandenburg|език=de|достъп_дата=02.05.2022}}</ref> === Органи на сигурността === {{multiple image | image1 = EinsFüKdoBw.svg | width1 = 130 | caption1 = Потсдам е седалище на [[Съвместно командване на силите|Оперативното командване]] на [[Бундесвер]]а (герб на армията)... | image2 = Bundespolizei-Logos.svg | width2 = 155 | caption2 = ... и на ''Главното управление на федералната полиция'' (герб на федералната полиция). }}Потсдам има от края на 17-ти век насам доста многозначно минало като град, в който са разположени военни съоръжения. Главнокомандващите са били доста разнообразни, като се започне от [[Прусия|пруската]] армия, мине се през [[Германска имперска армия|Германската имперска армия]], [[Райхсвер|райхсвера]] и [[Вермахт|вермахта]] на [[Германска империя (1933 – 1945)|Третия райх]] през [[Националсоциализъм|националсоциализма]] в Германия, [[Червена армия|Червената армия]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския Съюз]] по време на разделението на Германия, [[Национална народна армия]] на бившата [[Германска демократична република|Източна Германия]], та се стигне до днешния [[бундесвер]] на [[Германия|Федерална република Германия]]. Като втори [[резидентен град]] на [[Прусия|пруските]] крале (след [[Берлин]]), Потсдам е превърнат в седалище на [[гарнизон]] (''гарнизонен град'') от „краля на войниците“ [[Фридрих Вилхелм I]], а войниците са настанени предимно в представителни сгради в сърцето на града. В определени периоди, войниците са наброявали почти половината от жителите на града.<ref name=":4" /> Дълго време военните съоръжения определят лика на града и [[Демография|демографската]] структура на населението му до такава степен, че през 1854 г. [[Александър фон Хумболт]] описва града като „пуст [[Казарма|казармен]] град“.<ref name=":5" /> Прочути стават „дългите мъжаги“ – пруски [[Кралска гвардия|гвардейци]] с ръст доста над средния тогава от 1-ви гвардейски [[Пехота|пехотен]] полк и 9-ти пехотен полк. Към последния полк спадат много от съучастниците в опита за [[Заговор от 20 юли|покушението на Хитлер на 20.07.1944 г.]].[[Файл:Villa Ingenheim.jpg|мини|Вила „Ингенхайм“ – седалище на ''Центъра за военна история и социални науки на [[Бундесвер]]а'']]През 1945 г. [[Червена армия|Червената армия]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], а по-късно [[Национална народна армия|Националната народна армия]] на [[Германска демократична република|ГДР]], стопанисват по-голямата част от [[Казарма|казармите]]. До 1991 г. в Потсдам се намира и 34-та [[Артилерия|артилерийска]] дивизия на ''Групата на съветски въоръжени сили в Германия''. След обединението на Германия, вече няма нужда от мащабна армия в дотогавашния ѝ обем. Многобройните казарми и военни съоръжения, много от които са исторически и архитектурно значими, оттогава насам затова се използват с друго предназначение като например жилищни сгради за граждани. От 2001 г. насам [[Съвместно командване на силите|оперативното командване]] на [[Бундесвер]]а е базирано непосредствено край парка „Wildpark“ в град Гелтов на ръба на границата с Потсдам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundeswehr.de/de/organisation/weitere-bmvg-dienststellen/einsatzfuehrungskommando-der-bundeswehr|заглавие=Das Einsatzführungs­kommando der ­Bundeswehr|автор=Presse- und Informationszentrum Einsatzführungskommando der Bundeswehr|дата=2019|страници=de|достъп_дата=05.05.2022}}</ref> Там работят около 500 [[Офицер|офицера]] от [[Генерален щаб|генералния щаб]]. От 2013 г. ''Центърът за военна история и социални науки на Бундесвера'' се помещава във вила „Ингенхайм“ на брега на река [[Хафел]] в Потсдам. Тук се провеждат [[Военна история|военноисторически]] изследвания на [[История на Германия|германската история]]; учреждението има около 120 служители. На него е подчинен ''Военноисторическият музей на [[Бундесвер]]а'' в град [[Дрезден]]. От 2008 г. централата на Федералната полиция на Германия се намира в Потсдам. Федералния висш орган е пряко подчинен на Федералното министерство на вътрешните работи и упражнява служебен и технически надзор върху Федералната полиция. == Икономика == === Показатели === [[Файл:ILB-Neubau Mai 2017 Leo Seidel-ILB 2000xppi.jpg|мини|„Инвестиционна банка на провинция Бранденбург“ – подпомага и финансира публични и частни инвестиционни проекти в областта на икономиката, инфраструктурата, жилищното строителство и заетостта. ]] През 2019 г. Потсдам генерира [[брутен вътрешен продукт]] (БВП) от 7,99 милиарда [[евро]] на територията на града, като се нарежда на 57-мо място в класацията на германските градове по икономическа продукция.<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.statistikportal.de/de/veroeffentlichungen/bruttoinlandsprodukt-bruttowertschoepfung-0|заглавие=Bruttoinlandsprodukt, Bruttowertschöpfung in den kreisfreien Städten und Landkreisen der Bundesrepublik Deutschland 1992 und 1994 bis 2019. Reihe 2, Kreisergebnisse Band 1|автор=Statistisches Bundesamt|дата=07.2021|език=de|достъп_дата=05.05.2022}}</ref> През същата година градът заема дял от 10,7 % от икономическата продукция на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]].<ref name=":6" /> Също така през същата година, брутния вътрешен продукт на Потсдам възлиза на 44 596 евро на глава от населението (за Бранденбург: 29 716 евро; за Германия 41 508 евро) и по този начин е над средния за региона и страната.<ref name=":6" /> На едно трудово заето лице се падат 68 344 евро, а броят им е около 116 938.<ref name=":6" /> Поради близостта до [[Берлин]] икономиката се развива много динамично.<ref name=":6" /> През 2019 г. БВП на града нараства номинално с 5,3 % в сравнение с предходната година, а тогава от своя страна ръстът е бил 4,6 %.<ref name=":6" /> Потсдам е част от [[Метрополен регион|метрополния регион]] Берлин-Бранденбург, чийто БВП през 2018 г. възлиза на 217 450 милиарда евро.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://de.statista.com/statistik/daten/studie/603802/umfrage/bruttoinlandsprodukt-in-den-metropolregionen-in-deutschland/|заглавие=Bruttoinlandsprodukt (BIP) in den Metropolregionen* in Deutschland im Jahr 2018|автор=de.statista.com|език=de|достъп_дата=06.05.2022}}</ref> Към 30.06.2020 г. 87 510 жители на Потсдам са имали работа над социално-осигурителния праг (450 евро), което е с 1,6 % повече от предходната година.<ref>{{Цитат книга|title=Statistischer Jahresbericht 2020 [Годишен статистически доклад 2020]|url=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|accessdate=12.05.2022|date=08.09.2021|publisher=Landeshauptstadt Potsdam, Der Oberbürgermeister, Fachbereich Verwaltungsmanagement, Bereich Statistik und Wahlen|location=Potsdam|lang=de|pages=99}}</ref> Към 31.12.2020 г. равнището на безработица в Потсдам е 6,0 %, което е под средното за [[Бранденбург]] (6,1 %) и над средното за [[Германия]] (5,9 %).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://statistik.arbeitsagentur.de/Statistikdaten/Detail/202012/arbeitsmarktberichte/monatsbericht-monatsbericht/monatsbericht-d-0-202012-pdf.pdf?__blob=publicationFile&v=1|заглавие=Monatsbericht zum Arbeits- und Ausbildungsmarkt. Dezember und Jahr 2020|автор=Bundesagentur für Arbeit, Statistik/Arbeitsmarktberichterstattung|дата=12.2020|страници=23|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> Средният нетен доход на частните домакинства през 2019 г. е 1 975 евро (включва всякакъв тип доходи – напр. от работа, имущество или социални помощи).<ref name=":7">{{Цитат книга|title=Statistischer Jahresbericht 2020 [Годишен статистически доклад 2020]|url=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|accessdate=12.05.2022|date=08.09.2021|publisher=Landeshauptstadt Potsdam, Der Oberbürgermeister, Fachbereich Verwaltungsmanagement, Bereich Statistik und Wahlen|location=Potsdam|lang=de|pages=242}}</ref> Първичният брутен доход на частните домакинства (от работа, самозаетост или имущество) през 2018 г. е 4 716 евро.<ref name=":7" /> Средният разполагаем доход на едно домакинство през 2018 г. (първичният доход, минус данъци и осигуровки, плюс социални помощи) в Потсдам е 3 752 евро, което е 3,6 % повече от предходната година; това е доходът на свободно разположение за потребление или спестяване.<ref name=":7" /> Между 2019 и 2021 г. в столицата на провинция Бранденбург са се основали 70 нови предприятия ([[стартъп]]), което се равнява на дял от 38,4 новосъздадени предприятия на 100 000 души от населението, като така Потсдам се нарежда на четвърто място сред всички големи германски градове след [[Берлин]] (53,1), [[Мюнхен]] (44,5) и [[Хайделберг]] (40,3).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ihk-potsdam.de/servicemarken/presse/pressemitteilungen/pms-2020/startupstudie22-5412146|заглавие=Potsdam über Bundes-Niveau|автор=Industrie- und Handelskammer (IHK) Potsdam [Промишлено-търговска камара на Потсдам (IHK)]|дата=03.02.2021|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> === Икономическо профилиране и качество на живот === Положителното развитие на Потсдам от 1990 г. насам се дължи предимно на профилирането му като център на културата, услугите и науката, което му е позволило да се адаптира към изискванията на модерната пазарна икономика с по-високи нива на образование. Градът е едно от 15-те регионални ядра на икономически растеж в провинция Бранденбург и затова бива специално стимулиран. Освен това географското разположение в [[Агломерация|агломерацията]] на Берлин е привлекателно за установяване на фирми в града. Свръзките с инфраструктури като магистрали, железопътни линии, мостове и летище се разрастват непрекъснато.<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/lokales/potsdam/klares-votum-fuer-die-stammbahn-P2K6ZYMGDJTTOXNKFQEGYNI7TY.html|title=Klares Votum für die Stammbahn|last=Laude|first=Stephan|date=18.03.2018|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=12.05.2022|language=de}}</ref> В така наречения „Атлас на бъдещето“ от 2019 г., който показва прогнози на база различни индикатори, град Потсдам заема 92-ро място сред 401 окръзи, [[Община|общини]] и независими градове в Германия, което го прави едно от местата със „сигурни бъдещи перспективи“ и го поставя на първо място в [[Бранденбург]]. В проучване на [[Публично право|публично-правния]] ''[[Цет Де Еф|Втори немски телевизионен канал (ZDF)]]'' относно [[Качество на живот|качеството на живот]] в 401 германски окръга и независими градове Потсдам заема четвърто място през 2018 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.zdf.de/dokumentation/zdfzeit/deutschland-studie-102.html|заглавие=Wo lebt es sich am besten? In drei großen Studien hat das ZDF 2018 und 2019 die Lebensverhältnisse im Land unter die Lupe nehmen lassen.|автор=ZDF|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> === Технологии и малък бизнес === [[Файл:Garde-Ulanen-Kaserne Potsdam.JPG|мини|Някогашната [[казарма]] „Гарде-Уланен“, днес седалище на фирмата медицинска техника „Christoph Miethke“]] През 2020 г. в Потсдам са регистрирани 12 661 малки занаятчийски и търговски предприятия, което е растеж от 51 (1,2 %) в сравнение с 2019 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.09.2021|страници=84|език=de|формат=pdf|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Предприятия, чиято дейност е свързана с научния прогрес, са се установили в Потсдам и околностите поради големия брой научноизследователски институти тук.<ref name=":8">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://potsdam-sciencepark.de/en/the-park/companies/|заглавие=Companies|автор=Potsdam Science Park|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> Регионът е един от водещите в Германия в областта на [[биоикономика]]та <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biooekonomie.de/themen/biooekonomie-in-den-bundeslaendern/brandenburg|заглавие=Bioökonomie in den Bundesländern. Brandenburg|автор=bioökonomie.de|дата=26.10.2017|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> и [[Биотехнология|биотехнологиите]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.healthcapital.de/files/user_upload/HealthCapital_Life_Science_Report_2019_2020.pdf|заглавие=Life Sciences Report 2019 {{!}} 2020. Biotech │ Pharma │ Medtech │ Digital Health in Berlin-Brandenburg|автор=Berlin Partner for Business and Technology; Economic Development Agency Brandenburg (WFBB)|труд=HealthCapital Berlin-Brandenburg|език=en|достъп_дата=12.05.2022}}</ref><ref name=":8" /> В Потсдам се намира международната компания за медицинска техника „''Christoph Miethke''“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.miethke.com/en/about-us/history|заглавие=MIETHKE. Our Company History|автор=Christoph Miethke GmbH & Co. KG|дата=2022|език=en|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> както и „Иновационен център“ на софтуерния гигант [[SAP AG|SAP]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://icn.sap.com/location/potsdam|заглавие=Our locations. Potsdam|автор=SAP Innovation Center Network|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> През 2001 г. компанията [[Оракъл (корпорация)|Oracle]] инвестира в свой клон в града. Тук е изграден и един от трите дизайнерски центъра на [[Volkswagen]] в света. През 2006 г. един от водещите производители на желирани бонбони в Германия – фирмата „Katjes“ – отваря „стъклена фабрика за бонбони“ в квартал Бабелсберг, където посетители могат да гледат приготвянето на изделията.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.katjes.de/erleben/glaeserne-bonbonfrabrik-potsdam|заглавие=Gläserne Bonbonfabrik Potsdam|автор=Katjes Fassin GmbH + Co. KG|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> До средата на 2024 г. в Потсдам ще бъде изграден [[бизнес център]] за [[информационни технологии]].<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/lokales/potsdam/creative-village-baustart-fuer-raw-grossprojekt-bis-mitte-2022-TNRYBBV7X4MXV4XKAXAJDYT734.html|title=„Creative Village“: Baustart für RAW-Großprojekt bis Mitte 2022|last=Degener|first=Peter|date=20.11.2021|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=12.05.2022|language=de}}</ref> Сред най-големите работодатели в Потсдам през 2018 г. са Потсдамският университет, градската администрация, общинските предприятия за [[Държавен комитет за битови услуги|комунални услуги]], частната [[Здравно осигуряване|здравноосигурителна]] каса „AOK Nordost“, ''Среднобранденбургската спестовна каса'', администрацията на провинция Бранденбург и Инвестиционната банка на провинция Бранденбург. === Медии === [[Файл:Filmstudio Babelsberg Eingang.jpg|ляво|мини|[[Студио Бабелсберг]] – едно от най-модерните филмови студия в света]] Основаното през 1911 г. филмово „[[Студио Бабелсберг]]“ в едноименния потсдамкси квартал [[Бабелсберг]] е най-старото мащабно филмово студио в света,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/en/corporate/about-us/|заглавие=Corporate. About us|автор=Studio Babelsberg AG|дата=2022|език=en|достъп_дата=13.05.2022|цитат=With its founding in 1912, Studio Babelsberg has become the oldest large-scale film studio in the world and the cradle of German film. With its comprehensive services for German and international film projects, Studio Babelsberg belongs to the leading locations for the production of motion pictures, TV, streaming and advertising productions in Europe.}}</ref> най-голямото в Германия и едно от най-големите в Европа<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/en/sound-stages/|заглавие=Studio Babelsberg. Sound Stages|автор=Studio Babelsberg AG|дата=2022|език=en|достъп_дата=13.05.2022|цитат=We have one of the largest studio facilities in Europe with a total of 21 sound stages with 300,000 sq ft floor space spread across a 42-acre lot thereby offering optimal production conditions for film, TV and commercial productions.}}</ref> по отношение на площта. От 2022 г. обаче студиото е мажоритарна собственост на американска компания за недвижими имоти.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/unternehmen/presse-news/details/news/tpg-real-estate-erwerb-der-studio-babelsberg-ag/|заглавие=TPG Real Estate schließt Erwerb der Studio Babelsberg AG ab|автор=Studio Babelsberg AG|дата=03.01.2022|език=de|достъп_дата=13.05.2022}}</ref> [[Файл:UFA in Potsdam-Babelsberg.jpg|мини|Седалище на филмовата продуцентска компания „[[УФА|UFA]]“]] Продуцентската компания „[[УФА|UFA]]“, дъщерно предприятие на международната медийна група [[Bertelsmann]], понастоящем е една от германски компании с най-голям оборот в областта на филмовите и телевизионни продукции и е със седалище в Потсдам. В града се намира и ''Бордът на медиите Берлин-Бранденбург'' ({{Lang|de|Medienboard Berlin-Brandenburg}}) – държавно дружество за финансиране/субсидиране на филмовото изкуство в провинциите [[Берлин]] и [[Бранденбург]]. Ежедневниците, които се издават в Потсдам, са „Потсдамере Нойестен Нахрихтен“, „Меркише Алемайне Цайтунг“ с регионален раздел за Потсдам и регионалното издание на „Тагешпигел“'. [[Обществено радио и телевизия|Общественият]] „Радиотелевизионен канал [[Берлин]]-[[Бранденбург]]“ ({{Lang|de|Rundfunk Berlin-Brandenburg}}) излъчва от потсдамския квартал [[Бабелсберг]]. Там се произвеждат и предаванията на радиостанциите „Антен Брандербург“, „Радио фриц“ и „Радио Айнс“, както и телевизионните новинарски предавания „Brandenburg aktuell“ и „zibb“. В Потсдам се излъчва и местната телевизионен канал ''Hauptstadt.TV'', както и местния радио канал „Радио Потсдам“ и детския радио канал „Радио Теди“. От 1997 г. насам се издава месечното списание „Ивентс“, което информира относно мероприятия и дава гастрономически съвети. От 2004 г. излиза месечното списание за цялото семейство „ПоцКидс!“, а от 2010 г. – месечното списание „фридрих“. === Туризъм === [[Файл:Metropolis Foyer Außenansicht.JPG|мини|Зала „Метрополис“ – многофункционална зала във „Филмов парк Бабелсберг“]] [[Туризъм|Туризмът]] е много важен за Потсдам. От 1995 г. до 2019 г. броят на посетителите се увеличава непрекъснато, като след това през 2020 г. намалява във връзка с [[пандемията от COVID-19]].<ref name=":9">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/tourismus_in_der_landeshauptstadt_potsdam_2020.pdf|заглавие=Tourismus in der Landeshauptstadt Potsdam 2020. Statistischer Informationsdienst 1 {{!}} 2021|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=11.10.2021|страници=8|език=de|формат=pdf|достъп_дата=16.05.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/tourismus-in-potsdam-spur-der-verwuestung/26963068.html|title=Tourismus in Potsdam. Spur der Verwüstung|last=Zschieck|first=Marco|date=01.03.2021|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> През 2019 г., над 564 000 души са посетили града, а броят на нощувките възлиза на над 1,33 милиона.<ref name=":9" /> През същата година в Потсдам е имало 59 хотела и къщи за гости с около 6 134 легла.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/tourismus_in_der_landeshauptstadt_potsdam_2020.pdf|заглавие=Tourismus in der Landeshauptstadt Potsdam 2020. Statistischer Informationsdienst 1 {{!}} 2021|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=11.10.2021|страници=6 – 7|език=de|формат=pdf|достъп_дата=16.05.2022}}</ref> В „[[Студио Бабелсберг#„Медийния град Бабелсберг“|Медийния град Бабелсберг]]“ се намира „Филмов парк Бабелсберг“ – тематичен парк, който доближава посетителите до света на киното чрез обиколка из снимачните студия, както и с изложби, каскадьорски представления, филмови кулиси и декори, както и с реквизит от многобройни известни филмови продукции. Филмовият парк отчита около 330 000 посетители през 2016 г., а през 2020 г. едва около 100 хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/neue-attraktionen-fuer-potsdams-freizeitpark-geplant-filmpark-babelsberg-investiert-trotz-coronakrise/26630076.html|title=Neue Attraktionen für Potsdams. Freizeitpark geplant Filmpark Babelsberg investiert trotz Coronakrise|last=Kramer|first=Henri|date=16.11.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> Дворцовият парк „[[Сансуси]]“ е друга голяма атракция в Потсдам, която също привлича около 330 000 посетители годишно, а общия брой на посетителите на всички дворци в Потсдам възлиза 2018 г. на над 887 хиляди души.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/schloesserstiftung-zieht-bilanz-besucherschwund-in-potsdams-schloessern/24090850.html|title=Schlösserstiftung zieht Bilanz. Besucherschwund in Potsdams Schlössern|last=Barsig|first=Valerie|date=12.03.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> Потсдам днес се е превърнал в популярно място за фирмени мероприятия, конгреси и сватбени празненства.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/stadt-als-hochzeitslocation-immer-beliebter-potsdam-sagt-ja/25461676.html|title=Stadt als Hochzeitslocation immer beliebter. Potsdam sagt Ja|last=Zschieck|first=Marco|date=23.01.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> === Сдружения === „Търговско-промишлената камара Потсдам“ е със седалище в град Потсдам и през 2020 г. тя представлява интересите на общо 82.868 фирми-членки на територията на Западен [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ihk-potsdam.de/servicemarken/ueber-uns/wer-wir-sind-3297308|заглавие=Über uns. Wer wir sind und was wir tun|автор=Industrie- und Handelskammer (IHK) Potsdam|труд=Nr. 3297308|език=de|достъп_дата=116.05.2022}}</ref> „''Камара на занаятчиите Потсдам''“ представлява интересите на 17.463 занаятчийски предприятия (към 2020 г.) в района на камарата в Потсдам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hwk-potsdam.de/downloads/handwerk-im-kammerbezirk-potsdam-2020-9,13875.pdf|заглавие=Handwerk 2020. Daten, Zahlen, Fakten|автор=Handwerkskammer Potsdam|език=de|формат=pdf|достъп_дата=16.05.2022}}</ref> == Инфраструктура == [[Файл:Potsdam Jaegerallee 38 40.jpg|мини|Жилищна сграда на ул. Йегералее (''Jägerstraße'')]] След [[Обединение на Германия (1990)|демократичните промени в Германия през 1989/1990 г.]], повечето от съществуващите сгради в Потсдам са санирани през 1990-те години, а от 2010 г. насам е в сила ''Интегрирана генерална концепция за строителство'', според която градът на много места трябва да възвърне предишния си [[Класицизъм|класицистически]] център чрез проекти за реконструкция на исторически сгради, които са били погубени през [[Втора световна война|войната]] или [[Германска демократична република|комунизма]]. Така например, през 2014 г. е възстановен [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.landtag.brandenburg.de/media_fast/6/Schriftenreihe_2_2014.pdf|заглавие=Parlamentarische Feierstunde zur Eröffnung des neuen Landtagsgebäudes. 21. Januar 2014|автор=Landtag Brandenburg, Referat Öffentlichkeitsarbeit|дата=2014|труд=Schriften des Landtages Brandenburg Heft 2/2014|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> през 2016 [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палатът „Барберини“]],<ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.museum-barberini.com/en/museum-barberini/|заглавие=The Barberini Palace: A Royal Idea|автор=Museum Barberini|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=13.04.2020}}</ref> от 2017 г. се реконструира [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://garnisonkirche-potsdam.de/das-projekt/wiederaufbau/|заглавие=Wiederaufbau|автор=Fördergesellschaft für den Wiederaufbau der Garnisonkirche Potsdam e.V.|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=29.06.2020}}</ref> от 2020 г. – западната част на централния [[Стар пазар (Потсдам)|площад „Стар пазар“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamermitte.de/index.php?id=32|заглавие=Integriertes Leitbautenkonzept|автор=Sanierungsträger Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/wiederaufbau-in-potsdams-mitte-ruecken-bald-die-bagger-an/24940120.html|title=Wiederaufbau. In Potsdams Mitte rücken bald die Bagger an|last=Straube|first=Peer|date=25.08.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|language=de}}</ref> В дългосрочен план предстои да бъде разкопан и приведен в експлоатация [[Градски канал (Потсдам)|Градският канал]], който бил засушен през 1960-те години.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/potsdam-schuberts-vision-fuer-einen-neuen-alten-stadtkanal/23915688.html|title=Schuberts Vision für einen neuen alten Stadtkanal|last=Kramer|first=Henri|date=27.01.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=17.05.2022|language=de}}</ref> Към 2022 г. се изграждат два нови квартала – единият е „Шпайхерщат“ (''Speicherstadt''), който някога е бил товаро-разтоварителен индустриален комплекс на речното пристанище до [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], но разрушен по време на войната, а другият е „Крампниц“ (''Krampnitz''), който е бивш [[Казарма|казармен]] комплекс на [[Червена армия|съветската армия]] по време на [[Германска демократична република|ГДР]], а днес сградите се преустройват в модерни жилищни комплекси, които ще имат нулеви [[Емисия (пояснение)|емисии]] на [[въглероден диоксид]] и ще бъдат подслон за над 7000 души. Така се очаква да се понамали напрежението на жилищния пазар, тъй като градът се разраства с много бързи темпова, а жилищната маса е недостатъчна. През 2021 г. в Потсдам е имало 21 413 жилищни сгради, а броят на жилищата в града е 94 109 (+2 504 в сравнение с предходната година).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/wohnen-gebaeude-und-wohnungen-kennzahlen-der-landeshauptstadt-potsdam-seit-1999|заглавие=Wohnen: Gebäude und Wohnungen Kennzahlen in der Landeshauptstadt Potsdam seit 1999|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|дата=2022|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> За прилагането на „''Конвенцията на [[Организация на обединените нации|ООН]] за [[Права на детето|правата на детето]]''“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unicef.org/bulgaria/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%BE|заглавие=Права на детето|автор=УНИЦЕФ България|език=bg|достъп_дата=17.05.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unicef.org/bulgaria/sites/unicef.org.bulgaria/files/2018-09/CRC_bg.pdf|заглавие=Конвенция на ООН за правата на детето|автор=Детски фонд на Организацията на Обединените Нации (УНИЦЕФ)|дата=11.2014|език=bg|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> на местно ниво, градът е отличен със сертификат на [[УНИЦЕФ]] като „Дружелюбна към децата община“ и е носител на това отличие от 2017 г. насам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kinderfreundliche-kommunen.de/english/startseite/kommunen/teilnehmende-kommunen/|заглавие=Participating municipalities|автор=Verein Kinderfreundliche Kommunen e.V.|език=en|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> === Пътна инфраструктура === Потсдам е свързан с федералната магистрална мрежа, а по-точно в западната си и южната си част с берлинската околовръстна магистрала А 10 благодарение на „магистрален възел Потсдам“, а на изток – с магистралата А 115 (известна също като AVUS). През територията на града минават няколко федерални пътя – B 1, B 2 и B 273. Градът се намира на германско-нидерландския ваканционен „Орански маршрут“ – на името на нидерландската династия „Оран-Насау“, тъй като маршрутът започва от [[Амстердам]] и преминава през множество населени места в Германия, свързани с историята на нидерландската династия. През града преминава и провинциалният път L 40, който свързва Потсдам с федералните пътища B 101, B 96 и B 179, както и с южния берлински район „Трептов-Кьопеник“, минавайки през селищата Щансдорф, Телтов, Малов и Шьонефелд. Гъстотата на леките автомобили в града през 2021 г. възлиза средно на 435 автомобила на 1000 души,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/verkehr-kraftfahrzeuge-kennzahlen-der-landeshauptstadt-potsdam-seit-2015|заглавие=Verkehr: Kraftfahrzeuge Kennzahlen in der Landeshauptstadt Potsdam seit 2015|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> което е под средната стойност за Бранденбург от 578 автомобила на 1000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbb.de/fileadmin/user_upload/VBB/Dokumente/Verkehrsverbund/60_wichtigste_VBB-Kennzahlen_2021_01.pdf|заглавие=Die wichtigsten Kennzahlen im Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg|автор=Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg|дата=2021|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> През 2021 г. в Потсдам са регистрирани общо 102 146 моторни превозни средства (+ 16 631 в сравнение с 2011 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Statistischer%20Jahresbericht%20der%20Landeshauptstadt%20Potsdam%202011.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2011|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=31.07.2012|страници=161|език=de}}</ref>.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/statistische-grunddaten-zur-landeshauptstadt-potsdam|заглавие=Statistische Grunddaten zur Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de}}</ref> === Велосипедна инфраструктура === От 2008 г. насам градът работи по концепция за [[Велосипед|велосипедния]] транспорт, която непрекъснато се обновява, а актуално действащата е от 2017 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/fileadmin/user_upload/bicycle/Radverkehrskonzept_03_05_201.pdf|заглавие=Radverkehrskonzept 2017 für die Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=03.05.2017|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> През 2017 г. дванадесет процента от всички пътувания в Потсдам са направени с велосипед (в [[Берлин]]: 15&nbsp;%, в [[Бранденбург]]: 11&nbsp;%, в [[Германия]]: 11&nbsp;%).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mil.brandenburg.de/sixcms/media.php/9/20200703_MiD2017_infas_BerlinBrandenburg_Regionalbericht_MiD5431_20200629_final.pdf|заглавие=Mobilität in Deutschland − Regionalbericht Hauptstadtregion Berlin-Brandenburg|автор=Bundesministeriums für Verkehr und digitale Infrastruktur|дата=06.2020|страници=42|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> Също така през 2017 г. 83&nbsp;% от населението на Потсдам притежават собствен велосипед (в Берлин: 77&nbsp;%, в Бранденбург: 85&nbsp;%, в Германия: 77&nbsp;%).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mil.brandenburg.de/sixcms/media.php/9/20200703_MiD2017_infas_BerlinBrandenburg_Regionalbericht_MiD5431_20200629_final.pdf|заглавие=Mobilität in Deutschland − Regionalbericht Hauptstadtregion Berlin-Brandenburg|автор=Bundesministeriums für Verkehr und digitale Infrastruktur|дата=06.2020|страници=29|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> На територията на града има 177 км [[Велосипедна алея|велосипедни алеи]] и [[Велосипедна лента|велосипедни ленти]] (към 2016 г.).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/fileadmin/user_upload/bicycle/Bericht_zum_Radverkehr_2016.pdf|заглавие=Bericht zum Radverkehr 2016 für die Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=22.10.2017|страници=5|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> На приземния етаж на ''Централната [[железопътна гара]]'' има закрит охраняван паркинг за велосипеди.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://potsdam-per-pedales.de/fahrrad-parkhaus/|заглавие=Fahrrad-Parkhaus|автор=Bahnland GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> В целия град има разпръснати над 30 велосипедни пункта с общо над 300 велосипеда, които саморъчно и денонощно могат да бъдат вземани под наем, като за отключването им са необходими мобилен телефон и кредитна карта.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/de/fahrrad/potsdamrad/|заглавие=Öffentliches Verleihsystem|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> Потсдам е свързан с няколко велосипедни маршрута на дълги разстояния, включително „Европейският велосипеден маршрут R1“ (води от [[Франция]] до [[Русия]]), „Велосипедният маршрут на дълги разстояния [[Амстердам]]-[[Берлин]]“, „''Велосипедният маршрут Хафел''“ (води от извора до устието на река [[Хафел]]), „Велосипедният маршрут „Берлинска стена“ (следва успоредно хода на бившата [[Берлинска стена]], заобикаляла [[Западен Берлин]]), „Велосипедният маршрут „Алтер Фриц“ (кръгова обиколка на забележителностите на града; наречен е на крал [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]], наричан още: „старият Фриц“), както и „Обиколен път на хафелските езера F1“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamtourismus.de/touren/radtouren/|заглавие=Radtouren|автор=Potsdam Marketing und Service GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://media.reiseland-brandenburg.de/ext/14130/netzwerk_radkarteBB-engl_2018.pdf|заглавие=Cycling Map Brandenburg|автор=reiseland-brandenburg.de|дата=2018|език=en|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> === Местен обществен транспорт === [[Файл:2018-08-07 DE Potsdam, Friedrich-Ebert-Straße, Platz der Einheit, Variobahn 425 Linie 94 (49785541402).jpg|мини|Трамвай на спирка „Площад на единството“]] До Потсдам стига линия № 7 на ''Берлинската градска железница'' ({{Lang|de|Berliner Stadtbahn|Berliner S-Bahn}}), която представлява вид надземно метро, което свързва районите на Берлин помежду им и с предградията. Влаковете по тази линия пътуват денонощно; от 5 ч. до 24 ч. на 10-минутен такт, а нощем от 0 ч. до 5 ч. на 20-минутен такт. Така о осигурена непрекъснат денонощен връзка между Потсдам и Берлин. Освен това, общинското „Транспортно предприятие в Потсдам“ ({{Lang|de|Verkehrsbetrieb in Potsdam}}, съкратено: ''ViP'') обслужва 7 трамвайни линии,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.swp-potsdam.de/de/verkehr/fahrplan-und-liniennetz/fahrpl%C3%A4ne-stra%C3%9Fenbahn/|заглавие=Tram-Fahrpläne|автор=Stadtwerke Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> 23 градски автобусни линии,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.swp-potsdam.de/de/verkehr/fahrplan-und-liniennetz/fahrpl%C3%A4ne-bus/|заглавие=Busfahrpläne|автор=Stadtwerke Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> както и една фериботна линия,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.swp-potsdam.de/de/verkehr/fahrplan-und-liniennetz/fahrpl%C3%A4ne-stra%C3%9Fenbahn/|заглавие=Fahrplan Fähre F1 zwischen Auf dem Kiewitt und Hermannswerder|автор=Stadtwerke Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> която свързва полуостров Хермансвердер с жилищните райони на северозападния бряг на река [[Хафел]]. В южната част на Централната железопътна гара на Потсдам се намира автогара, където има връзки за множество градски и регионални автобусни линии. Нощем в Потсдам се движат четири градски автобусни линии, както и няколко междуградски между Потсдам и Берлин. Централният пункт за прекачване в трамвайната мрежа е спирка „Площад на единството“ ({{Lang|de|Platz der Einheit}}), където се кръстосват всички седем трамвайни линии. Всички местни транспортни услуги могат да се ползват по единни тарифи на ''Транспортната асоциация Берлин-Бранденбург'' ({{Lang|de|Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg}}, съкратено: ''VBB''). === Железопътен транспорт === [[Файл:20141214 xl Potsdam Stadtansichten Haupftbahnhof 1781.JPG|мини|Главен вход на Централната железопътна гара в Потсдам]] През града минават няколко железопътни линии, които обслужват общо десет жп гари. Връзките между Потсдам и [[Берлин]] са най-често използваните от ежедневно пътуващите за работа в ''[[Метрополен регион|метрополния регион]] Берлин-Бранденбург''.<ref>{{Cite news|url=https://www.morgenpost.de/berlin/article215872557/Zahl-der-Berufspendler-waechst-weiter.html|title=Immer mehr Menschen pendeln von und nach Berlin|last=Schubert|first=Thomas|date=26.11.2018|work=Berliner Morgenpost|access-date=21.05.2022|language=de}}</ref> Железопътната линия Берлин-Потсдам е първата железопътна линия в [[Прусия]], построена през 1838 г. През 1845 г. тя е удължена до град [[Магдебург]] в днешната провинция [[Саксония-Анхалт]]. На територията на Потсдам има пет железопътни гари, разположени по тази линия и по успоредната линия № 7 на ''Берлинската градска железница''; това са: гара ''Грибницзе'', гара ''Бабелсберг'', ''Централна жп гара Потсдам'', гара ''Шарлотенхоф'' и гара „''Парк Сансуси''“. През 1879 г. е открита също така железопътната линия ''Берлин-Бланкенхайм'', която минава през източната част на Потсдам покрай гара „''Потсдам [[Потсдам#Медиен град Бабелсберг|Медиен град Бабелсберг]]''“ и гара „''Потсдам-Ребрюке''“. По тази линия се намира и важната разпределителна гара Седин южно от Потсдам. Най-източната част на линията минава през гористата местност ''Грюневалд'' и стига до гара „''Берлин-Шарлотенбург''“ в берлинския район [[Шарлотенбург-Вилмерсдорф]], от където може да се прекачи в ''Берлинската градска железница''. През 1874 г. е прокарана крайградската железопътната линия ''Ванзе''. От 1902 г. насам по тази линия може да се стигне до Потсдам с влакове на ''Берлинската градска железница''. През 1928 г. линията е електрифицирана.{{ПК+|Обществен транспорт в Берлин|width=350|alt=|float=right|relief=yes|caption=Карта на железопътната мрежа в Берлин и околията. В цветно са маркирани някои от потсдамските жп гари, а в черно някои берлински гари за ориентир. Вижда се също ''Външния железен околовръстен път на Берлин''.|places={{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин | marksize= 7| mark= Location dot red.svg |label_size= 80 | lat = 52.391667 | long = 13.066667 | region=DE-BB | position = top | wrap = manual | label = <span style="color:red">'''Централна жп гара Потсдам'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot green.svg |label_size= 80 | lat = 52.372778 | long = 13.011111 | region=DE-BB | position = bottom | wrap = manual | label = <span style="color:green">'''Пиршхайде'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot purple.svg |label_size= 80 | lat = 52.4106409 | long = 12.9730176 | region=DE-BB | position = left | wrap = manual | label = <span style="color:purple">'''Голм'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot blue.svg |label_size= 80 | lat = 52.3585809 | long = 13.0985879 | region=DE-BB | position = right | wrap = manual | label = <span style="color:blue">'''Ребрюке'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot orange.svg |label_size= 80 | lat = 52.3948943 | long = 13.1284673 | region=DE-BB | position = right | wrap = manual | label = <span style="color: orange">'''Грибницзе'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot black.svg |label_size= 80 | lat = 52.5250839 | long = 13.369402 | region=DE-BE | position = top | wrap = manual | label = <span style="color:black">'''Централна жп гара Берлин'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot black.svg |label_size= 80 | lat = 52.4213627 | long = 13.1790299 | region=DE-BE | position = rught | wrap = manual | label = <span style="color:black">'''Ванзе'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot black.svg |label_size= 80 | lat = 52.5050174 | long = 13.302653 | region=DE-BE | position = left | wrap = manual | label = <span style="color:black">'''Шарлотенбург'''</span>}}}}Между 1902 и 1908 г. е построена железопътната линия ''[[Ютербог]]-Науен'' в отсечката минаваща през Потсдам. Участъкът северно от потсдамската гара ''Голм'' става по-късно през 1956 г. част от ''Външния железен околовръстен път на Берлин'' ({{Lang|de|Berliner Außenring}}),{{Бележка|За разлика, Вътрешния железен околовръстен път се намира в пределите на обединения Берлин и обикаля през крайните му райони.|1}} който свързвал берлинските предградията намиращи се в [[Германска демократична република|Източна Германия]] с [[Източен Берлин]], заобикаляйки [[Западен Берлин]]. След 1945 г. е построен връзка директно до гара „Потсдам град“ (от 1999 г. насам: „''Централна железопътна гара Потсдам''“; {{Lang|de|Potsdam Hauptbahnhof}}). Участъкът между Потсдам и кръстовището с железопътната линия ''Берлин-Бланкенхайм'' край Седин бил модернизиран по време на разделението на Германия като първокласен железен път, който понякога се използвал за транзитни влакове идващи от южната част на [[Западна Германия]] и пътуващи за [[Западен Берлин]]. През 1956 г. е открит ''Външният железен околовръстен път на Берлин''. На този път се намирала някогашната (1960-1993 г.) ''Централна жп гара Потсдам'' (от 1993 г. насам централната гара е на друго място, а тази гара е преименувана в: „Потсдам Пиршхайде“). Други гари намиращи се по трасето в пределите на Потсдам са гара Голм и гара Маркварт. Железопътните връзки на дълги разстояния от и за Потсдам са рядкост, тъй като от средата на 2000-те години повечето влакове на дълги разстояния се движат по високоскоростната линия ''[[Хановер]]-[[Берлин]]'', която преминава северно от Потсдам. За връзки на дълги разстояния обикновено се налага прекачване в [[Берлин]]. Изключения са три връзки – първата: от [[Котбус]] през [[Берлин]], Потсдам, [[Олденбург]] за [[Норден]]; втора: от [[Берлин]] през Потсдам, [[Магдебург]], [[Вюрцбург]] за [[Мюнхен]]; и третата: от [[Берлин]] през Потсдам, [[Магдебург]], [[Хановер]], [[Дюселдорф]] за [[Кьолн]]. От Потсдам потеглят няколко линии регионални влака ({{Lang|de|Regionalbahn}}, съкратено ''RB'') и бързи регионални влака ({{Lang|de|Regionalexpress}}, съкратено ''RE'') в следните посоки: * От Централна жп гара Потсдам (или частично от жп гара Шарлотенхоф, жп гара Парк Сансуси и жп гара Голм): ** [[Берлин]] (RE 1, RB 21/22) – [[Франкфурт на Одер]] (RE 1) ** Бранденбург на Хафел – [[Магдебург]] (RE 1) ** Голм – Хенигсдорф край Берлин – Ораниенбург (RB 20) ** Голм – Приорт – Вустермарк (RB 21) ** Голм (влакът се разделя/предната композиция е за:) – Летище „Берлин-Бранденбург BER“ – Кьонигс Вустерхаузен (RB 22) ** Капут – Михендорф (RB 23) * От гара Медиен град Бабелсберг и гара Ребрюке: ** Берлин – Летище „Берлин Бранденбург“ (BER) – Вюнсдорф-Валдщат: RE 7 ** Берлин-Ванзе: RE 7, RB 33 ** Бад Белциг – [[Десау]]: RE 7 ** Беелиц град – Ютербог: RB 33 === Корабен транспорт === Потсдам е допирна точка на [[Воден път|водния път]] „Долна [[Хафел]]“. Този път е най-важната връзка от Изток на Запад за вътрешноводното корабоплаване в района между р. [[Одер]], гр. [[Берлин]] и р. [[Елба]]. За корабния превоз на товари се използва Сакро-Парецкия канал, преминаващ от Берлин през Потсдам за Кетцин. Речното пристанище на Потсдам, намиращо се непосредствено пред [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], се използва от немски и чуждестранни европейски корабоплавателни фирми. През плавателния сезон (обикновено от март до септември) има ежедневни редовни линии до берлинските пристанища „Ванзе“, „Шпандау-Линденуфер“ и крайбрежната алея „Гринуич“ в Берлин край езерото Тегел, както и в посока гр. Капут, Ферх и Вердер. По крайбрежната алея „Стария път“ ({{Lang|de|Alte Fahrt}}) в Потсдам, която се намира срещу „Острова на дружбата“, има [[Кей|кейове]] с лодки, [[кану]], водни колела и пр. за развлечение и воден спорт. В Потсдам се движи също „водно такси“, което има твърдо определено разписание и обслужва общо 13 спирки в града, като например [[Кей|кея]] край [[Цецилиенхоф|дворец Цецилиенхоф]], кея край [[Бабелсберг#%D0%94%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86%20%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3|дворец Бабелсберг]], пристанище Потсдам и др.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://schifffahrt-in-potsdam.de/potsdamer-wassertaxi-ais/|заглавие=Potsdamer WASSERTAXI ...die flüssige Verbindung.|автор=WEISSE FLOTTE POTSDAM GmbH|дата=2021|език=de|достъп_дата=23.05.2022}}</ref> На пристанище Потсдам то минава шест пъти дневно. Общо в града има 16 [[Кей|кея]], в това число яхтени пристанища и централното пристанище.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dein-havelland.de/entdecken-erleben/wasserzeit/marinas-und-liegeplaetze|заглавие=Potsdam|автор=Tourismusverband Havelland e.V.|език=de|достъп_дата=23.05.2022}}</ref><gallery mode="packed"> Файл:Hafen Potsdam An der Langen Brücke.JPG|'''Пристанище Потсдам (централно)''' Файл:2018-08-10 DE Potsdam, Havel, Potsdamer Stadtschloss, Charlottenhof 05609390 (49952695592).jpg|Пристанище Потсдам, на заден план се вижда [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]] и [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] Файл:Yachthafen Am Tiefen See.jpg|'''Яхтено пристанище „Ам Тифен зе“''' Файл:Yachthafen Nymphaea.jpg|'''Яхтено пристанище „Нимфеа“''' Файл:Hermannswerder.jpg|'''Яхтено пристанище „Потсдам“''' вляво; в средата: полуостров „Хермансвердер“ и град Потсдам наоколо, а съвсем в далечината се вижда [[Берлин]]. Файл:Potsdamer Wassertaxi - geo.hlipp.de - 29827.jpg|Водно такси </gallery> === Въздушен транспорт === Потсдам е свързан с националния и международния [[Въздушен транспорт|въздушен трафик]] чрез летище „Берлин Бранденбург“ (BER), което се намира на около 40 километра в източна посока. До летище BER може да се стигне с регионален влак RB 22 (за 48 минути) и експресен автобус BER 2 (за 59 минути) или по високоскоростния автомобилен път Потсдам-Шьонефелд.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbb.de/en/driving-information/ber-airport/|заглавие=By bus and train to BER|автор=VBB Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg GmbH|дата=2022|език=en|достъп_дата=23.05.2022}}</ref> == Образование == === Висши училища === [[Файл:HFF Potsdam, 2012 - ELB 00028F49.jpg|мини|Бабелсбергски филмов университетг „Конрад Волф“ – единствената академия за медии в Германия с университетски ранг]] Потсдам е международно реномиран университетски град с три държавни университета.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/wissenschaft/potsdam-uni-potsdam-ist-spitzenhochschule/21323006.html|title=Uni Potsdam ist Spitzenhochschule|last=Kixmüller|first=Jan|date=04.09.2017|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=20.06.2022|language=de}}</ref> През зимния семестър 2020/2021 г. [[студент]]ите в града наброяват 26 555 и съответстват на 7,07 % от населението.<ref name=":10" /> През 2019 г. 26,3% от жителите са имали диплома за висше образование или докторска степен (средно за страната 18,5%).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.09.2021|страници=172|език=de|формат=pdf|достъп_дата=20.0.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.destatis.de/DE/Themen/Gesellschaft-Umwelt/Bildung-Forschung-Kultur/Bildungsstand/Tabellen/bildungsabschluss.html;jsessionid=C95B88DC4D37CE6D983E2A19DDD12918.live741#fussnote-2-104098|заглавие=Bevölkerung im Alter von 15 Jahren und mehr nach allgemeinen und beruflichen Bildungsabschlüssen nach Jahren|автор=Statistisches Bundesamt (Destatis)|дата=25.11.2020|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> [[Файл:Potsdam Sanssouci 07-2017 img2.jpg|ляво|мини|Главният [[кампус]] на [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]] – представителна сграда – някогашните [[Нов дворец (Потсдам)#Комуни|Комуни]] на [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]]]] [[Потсдамски университет|Потсдамският университет]] е основан през 1991 г. като университет на провинция [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-potsdam.de/de/30-jahre-up/chronik|заглавие=30 Jahre Universität Potsdam: eine Chronik|автор=Universität Potsdam|дата=02.06.2021|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Университетът се разпростира на три [[кампус]]а: ''Край [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]]'' ({{Lang|de|Am Neuen Palais}}), ''Голм'' и ''Грибницзе.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-potsdam.de/en/explore-the-up/you-at-up/three-locations|заглавие=Our Locations|автор=University of Potsdam|дата=30.08.2021|език=en|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Към ноември 2021 г. в университета следват общо 22 006 студента.<ref name=":10" /> ''Институтът „Хасо Платнер“'' е единственият в Германия частно финансиран институт, който се помещава в държавен университет ([[Потсдамски университет|Потсдамския университет]]) и съвместно с [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]] образува ''Факултета по цифрово инжинерство'' ({{Lang|de|Digital Engineering Fakultät}}); името си носи от г-н Хасо Платнер – съосновател на [[SAP AG|SAP]] и потсдамски [[меценат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hpi.de/en/the-hpi/overview.html|заглавие=The Hasso Plattner Institute|автор=Hasso-Plattner-Institut|дата=2022|език=en|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Бабелсбергският филмов университет е най-старото и най-голямото висше училище по медии в Германия и от 2014 г. има ранг на университет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.filmuniversitaet.de/filmuni/ueber-uns/geschichte|заглавие=Geschichte. Die Filmuniversität - Zukunft aus Tradition|автор=Filmuniversität Babelsberg KONRAD WOLF|дата=2022|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Основан е през 1954 г. като Германска академия по [[Кинематография|кинематографично]] изкуство, а от 1985 г. се наричал ''Академия за филмово и телевизионно изкуство „Конрад Волф“''. Кампусът на университета е разположен на територията на [[Студио Бабелсберг|Филмовото студио Бабелсберг]] и през зимния семестър 2020/2021 г. обучава 904 студента.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.09.2021|страници=161|език=de|формат=pdf|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> В университета се организира ежегодният международен студентски филмов фестивал ''Sehsüchte'' (в свободен превод: ''страст за окото''). Филмовият университет разполага със собствено „Училище за електронни медии“, което обучава журналисти. Потсдамският университет по приложни науки е младо висше училище, основано през 1991 г. под патронажа на провинция [[Бранденбург]]. В него през зимния семестър 2020/2021 г. се обучават 3645 студента.<ref name=":10" /> Освен държавните университети в града се намират и частният ''Потсдамски университет по приложни науки за спорт и мениджмънт'', евангелско-църковният ''Потсдамски университет по приложни науки „Клара Хофбауер“'' и частният ''Здравен и медицински университет''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/hochschulen-0|заглавие=Hochschulen|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> === Научноизследователски учреждения === [[Файл:AOP-Potsdam.jpg|мини|Потсдамски институт за изследване на въздействието върху климата]] Град Потсдам започва да се утвърждава като предпочитано място за научни изследвания още от средата на 19-ти век. В никой друг град в Германия няма повече изследователски учреждения на глава от насаленето от колкото в Потсдам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/wissen-fuer-alle|заглавие=Wissen für alle|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=22.07.2022|цитат=Potsdam ist Wissensstadt. Mehr als 10.000 der über 170.000 Potsdamerinnen und Potsdamer arbeiten in den wissenschaftlichen Einrichtungen der brandenburgischen Landeshauptstadt. In keiner anderen Stadt Deutschlands gibt es pro Kopf der Bevölkerung mehr Wissenschaftler als in Potsdam.}}</ref> Научният потенциал обхваща повече от 40 [[Научноизследователски институт|изследователски института]] в областта на [[Хуманитарни и социални науки|хуманитарните и социални науки]], [[Науки за Земята|геонауките]] и [[Околна среда|околната среда]], [[Биология|биологията]] и живота, [[Физика|физиката]] и [[Химия|химията]], включително три [[Институти Макс Планк|института „Макс Планк“]] и два [[Дружество Фраунхофер|института „Фраунхофер“]].<ref name=":11">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/forschungseinrichtungen-0|заглавие=Forschung der Spitzenklasse|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=2022-07-22}}</ref> Много от институтите са свързани с [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]]. Сред изследователските институти са и следните международно реномирани:<ref name=":11" /> * Институт за полярни и морски изследвания „Алфред Вегенер“ (изследователско звено Потсдам) * Институт „Фраунхофер“ за приложни изследвания в областта на полимерите (IAP) * Институт „Макс Планк“ за изследване на [[Колоид|колоиди]] и интерфейси * Институт „Макс Планк“ за молекулярна физиология на растенията * Институт „Макс Планк“ за гравитационна физика (Институт „Алберт Айнщайн“) * Център „Хелмхолц“ – Германски изследователски център за геонауки (GFZ) – Потсдам * Институт „Лайбниц“ за астрофизика (AIP) – Потсдам * Центърът за европейско-еврейски изследвания „[[Мозес Менделсон]]“ * Потсдамски институт за изследване на въздействието върху климата * Германски институт за изследване на храненето – Потсдам-Ребрюке * Център „Лайбниц“ за изследване на съвременната история. === Училища === По данни на Федералната статистическа служба в нито един друг голям германски град няма повече ученици от един випуск, които да завършват средно образование, отколкото в Потсдам. През 2017 г. 1244 ученика от общо 1942 във випуска са завършили с диплома за средно образование, което съответства на 58% от всички випусници (за сравнение: средното за страната е 34&nbsp;%).<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/lokales/potsdam/potsdam-hat-die-hoechste-abi-quote-6AMENESICWE7GHV2HVYV3QHVMY.html|title=Potsdam hat die höchste Abi-Quote|last=Degener|first=Peter|date=20.05.2019|work=Märkische Allgemeine Zeitung (MAZ)|access-date=25.07.2022|language=de}}</ref> Oостаналите завършват с диплома за основно образование след 10-ти клас, с която могат да започнат [https://www.eu-gleichbehandlungsstelle.de/eugs-bg/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 дуално професионално образование] ({{Lang|de|Duale Berufsausbildung}}), при което обучаващото се лице (стажант) изучава теоретичните специализирани познания в професионално училище, а в дадено предприятието, с което има сключен трудов договор с възнаграждение, получава практическите познания и способности). == Архитектура == === Световно наследство === {{Основна|Дворци и паркове на Потсдам и Берлин}} Още през 1990 г. дворците и парковете на Потсдам са обявени за обект на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното наследство на ЮНЕСКО]] по съвместна молба на двете тогавашни германски държави ([[Германска демократична република|Източна Германия]] и [[Западна Германия]]).<ref name=":12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamtourismus.de/wp-content/uploads/2015/11/unesco-atlas.pdf|заглавие=Erlebnis Welterbe. UNESCO-Welterbe in der Landeshauptstadt Potsdam im Überblick|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=10.2014|език=de|достъп_дата=26.07.2022|цитат=Das Potsdamer UNESCO-Welterbe ist mit einer Ausdehnung von 2.064 Hektar die drittgrößte Weltkulturerbestätte Deutschlands.}}</ref><ref name=":13">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-and-gardens/unesco-world-heritage/|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg|език=en|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> Оттогава насам, парковете „[[Сансуси]]“, „Новата градина“, „Бабелсберг“, „Глинике“ и „[[Паунов остров|Пауновият остров]]“, заедно с прилежащите към тях дворци, са обекти на световното наследство, а през 1992 г. допълнително в списъка на световното наследство са вписани дворецът „Сакров“ с едноименния му парк и „Църквата на Спасителя“.<ref name=":12" /><ref name=":13" /> През 1999 г. световното културно наследство на Потсдам е разширено с още 14 зони, съдържащи паметници на културата, в това число „двореца и парка Линдщет“, руската колония [[Александровка (Потсдам)|Александровка]], двореца „Белведере на хълм Пфингстберг“, „Императорската жп гара“ и „Oбсерваторията в парка Бабелсберг“.<ref name=":12" /><ref name=":13" /> Общата площ на обектите на световното наследство на Потсдам възлиза на 1&nbsp;337 [[Хектар|хектара]] паркове с прилежащи 150 сгради, датиращи от 1730 г. до 1916 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/content/die-pufferzone-des-unesco-welterbes-potsdam|заглавие=Die Pufferzone des UNESCO-Welterbes in Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> Тази наситеност на обекти на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното наследство на ЮНЕСКО]] превръща ''културния ландшафт'' ''Потсдам-[[Берлин]]'' (обща площ 2&nbsp;064 хектара) в третият по големина културен ансамбъл на ЮНЕСКО сред всички останали в Германия.<ref name=":13" /><ref name=":12" /> Културният ансамбъл отговаря на изискванията на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО#Културни критерии|критерий I, II и IV]] на [[ЮНЕСКО]].<ref name=":14">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://whc.unesco.org/en/list/532/#contentdes_ru|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=UNESCO World Heritage Centre 1992-2022|език=ru|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> На първо място, той е уникално художествено постижение, шедьовър на човешкия творчески гений (критерий I).<ref name=":14" /><ref name=":15">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unesco-bg.org/file_store/nasoki_unesco_ch.pdf|заглавие=Ръководни насоки за прилагане на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (извлечение)|автор=Междуправителствен комитет за опазване на световното културно и природно наследство|издател=Национална комисия за ЮНЕСКО - България|език=bg|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> Той е оказал значително влияние върху развитието на архитектурата, градоустройството и панорамния културен и природен пейзаж (критерий II).<ref name=":14" /><ref name=":15" /> Освен това той е изключителен пример за архитектурни ансамбли или пейзажи, илюстриращи значими периоди от историята на човечеството (критерий IV).<ref name=":14" /><ref name=":15" /> == Известни личности == {{Световно културно и природно наследство|Име=Дворци и паркове <br/> на Потсдам и Берлин|име_ЮНЕСКО=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|Картинка=[[Файл:Sanssouci-Air.JPG|център|300px]]|Картинка_описание=|Място={{DEU}}, <br/> [[Файл:Flag of Potsdam.svg|23x15px|ръб]] гр. [[Потсдам]] и <br/> [[Файл:Flag of Berlin.svg|23x15px|ръб]] гр. [[Берлин]]|Тип=Културно|Критерий=i, ii, iv|ID=532|Справка=https://whc.unesco.org/en/list/532|Регион=[[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа|Европа]] и [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Америка|Северна Америка]]|Координати={{Coord|52.4105021|13.0749515|type=landmark|region=DE-BB}}|Година=1990 г.|Разширение=1992 г. и 1999 г.|Застрашен=|площ=2 064 [[хектар|хектара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-and-gardens/unesco-world-heritage/|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg|издател=Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg|език=en|достъп_дата=27.07.2022}}</ref>|сесия=14|Сесия=14}} ; Родени в Потсдам * [[Вилхелм фон Хумболт]] (1767 – 1835), учен и политик * [[Фридрих Вилхелм III]] (1770 – 1840), крал на Прусия * [[Херман фон Хелмхолц]] (1821 – 1894), физик и физиолог * [[Ернст Хекел]] (1834 – 1919), зоолог ; ; Починали в Потсдам * [[Фридрих Вилхелм I]] (1688 – 1740), крал на Прусия * [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]] (1712 – 1786), крал на Прусия * [[Карл Шварцшилд]] (1873 – 1916), физик * [[Юрген Елерс]] (1929 – 2008), физик {{commons|Babelsberg}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.potsdam.de/ Официален сайт на местната администрация] {{икона|de}} {{Градове в Германия}} {{Превод от|de|Potsdam|199394417}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Потсдам| ]] oyntdx6ijfg4iwiw7x2sj9do5ypzs6z 11473943 11473942 2022-07-29T10:06:39Z Алиса Селезньова 24678 /* Провинция Бранденбург */ правопис wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Германия| име = Потсдам | име-местно = Potsdam | вид = град | герб = DEU Potsdam COA.svg | изглед =Havel-Park-Lake-Babelsberg-Downtown-Potsdam-Green.jpg | изглед-описание =Пейзаж на града | гео-ширина = 52.4 | гео-дължина = 13.067 | провинция = Бранденбург | окръг = [[Град без окръжна принадлежност (Германия)|Град без окръжна принадлежност]] | площ = 187,68<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/statistische-grunddaten-zur-landeshauptstadt-potsdam/|заглавие=Statistische Grunddaten zur Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|издател=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=30.05.2022}}</ref> | височина = 35 | население = 189 102<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-einwohner-mit-haupt-und-nebenwohnung-seit-1992|заглавие=Bevölkerung: Einwohner mit Haupt- und Nebenwohnung seit 1992|автор=Landeshauptstadt Potsdam|издател=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=27.07.2022}}</ref> | население-година = 31.12.2021 г. | кмет = Майк Шуберт от [[Германска социалдемократическа партия|ГСДП]] | основаване = 993 г. | град-от = 1345 г. | пощенски-код = 14467 – 14482 | телефонен-код = (+49) 0331, 033208, 033201 | мпс-код = P | сайт =[https://www.potsdam.de/ www.potsdam.de] |Гъстота на населението=1007,57 души на km²|общомедия=Potsdam|единица-2-име=Берлин|знаме=Flag of Potsdam.svg|страна=Германия}}'''Потсдам''' ({{Lang|de|Potsdam}}; {{Lang|dsb|Podstupim}}) е град във [[Германия|Федерална република Германия]] и [[столица]] на [[Федерални провинции на Германия|федералната провинция]] [[Бранденбург]]. Той е [[Град без областна принадлежност (Германия)|град без окръжна принадлежност]] (самостоятелен, не подчинен на областна управа) и със своите 183 401 жители представлява най-гъсто населеният [[:Категория:Градове в Бранденбург|град]] в [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-einwohner-nach-stadtteilen|заглавие=Bevölkerung: Einwohner nach Stadtteilen. Zeitbezug: 31.12.2021|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> Потсдам граничи на югозапад с [[Берлин]] и е бързо разрастващ се център в пределите на берлинската [[агломерация]], която обхваща около 4,6 милиона жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.berlin-brandenburg.de/hauptstadtregion/daten-und-fakten/|заглавие=Daten und Fakten zur Hauptstadtregion|автор=Berlin-Brandenburg.de|издател=Die Regierende Bürgermeisterin von Berlin und Landesregierung Brandenburg|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> През града преминава река [[Хафел]], а в пределите му се намират и множество езера. Градът е известен преди всичко със своето историческо наследство като бивш [[резидентен град]] на [[Списък на владетелите на Бранденбург|владетелите на Бранденбург]], по-късно кралете на [[Кралство Прусия|Прусия]] и императорите на [[Германска империя|Германската империя]], с многобройни и уникални [[Дворец|дворци]] и паркове и монументални [[Буржоазия|буржоазни]] градски вили. Този културен ландшафт е добавен през 1990 г. в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]] и представлява най-големият архитектурен ансамбъл на немското културно наследство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://whc.unesco.org/en/list/532/|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=UNESCO World Heritage Centre|език=en|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> Най-известният дворец е [[Сансуси]], построен от [[Фридрих Велики]], по подобие на [[Версайски дворец|Версайския дворец]], в стил [[фридерицианско рококо]]. Дворецът е сравнително малък, но е с огромен парк и градини, в които се намират 4 други двореца, включително [[Нов дворец (Потсдам)|Новият дворец]] и [[Оранжериен дворец (Потсдам)|Оранжерийният дворец]]. В друг потсдамски дворец – [[Цецилиенхоф]] – през 1945 г. са изготвени [[Потсдамска декларация|Потсдамската декларация]] и [[Потсдамско споразумение|Потсдамското споразумение]] от [[Антифашистка коалиция|Великите сили]] относно прекрояването на следвоенна [[Европа]]. Общо в Потсдам се намират 14 двореца и едно кралско имение,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamtourismus.de/potsdam-entdecken/schloesser-und-gaerten/|заглавие=Schlösser und Gärten|автор=Potsdam Marketing und Service GmbH|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.landtag.brandenburg.de/de/altes_potsdamer_stadtschloss/27760|заглавие=Altes Potsdamer Stadtschloss|автор=Landtag Brandenburg|дата=2022|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> а в района има общо над 30 двореца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-gardens/palaces-and-gardens-overview/|заглавие=Prussian Palaces & Gardens in Berlin, Potsdam and Brandenburg|автор=Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg|дата=2022|език=en|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> Създаденото в Потсдам през 1912 г. първо голямо филмово ателие в света – днес „[[Студио Бабелсберг]]“ – е един от най-модерните центрове за кино- и телевизионно производство в Германия и Европа.<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/en/corporate/about-us/|заглавие=Studio Babelsberg: One of the world’s most attractive sites for film and television production|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Потсдам се развива от средата на XIX век като европейски научен център. Днес в града са се установили три публични висши учебни заведения и над 30 [[научноизследователски институт]]а. През зимния семестър 2020/2021 г. студентите в града наброяват 26 555 и съответстват на 7,07 % от населението.<ref name=":10">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bildung-studierende-hochschulen-seit-2012|заглавие=Bildung: Studierende an Hochschulen seit 2012|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|труд=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=01.07.2021}}</ref> Потсдам е важен промишлен и фестивален център. == География == === Географско положение === [[Файл:Potsdam_Landeshauptstadt_AIP_Landtag_Brandenburg_Hauptbahnhof_Zentrum_links_Foto_Wolfgang_Pehlemann_IMG_0001.jpg|мини|Въздушна снимка на Потсдам: На преден план се вижда възвишението Телеграфенберг с ''Астрофизичния институт'' в Потсдам, ''Потсдамски институт за изследване последиците от климатичните промени'', ''Немския [[Науки за Земята|геоизследователски]] център'' и филиала на ''Института „Алфред Вегнер“'', по средата се намира централната жп гара в Потсдам, а отляво на нея е центърът на града със [[Стар пазар (Потсдам)|стария градски пазар]].|342x342пкс]] Потсдам се намира на югозапад от Берлин, по средното течението на р. [[Хафел]], в местност с гори и езера, формирали се под влиянието на последната ледена епоха. Местността се характеризира с редуването на широки [[низини]] и [[Морена|моренни хълмове]] като например разположената на юг [[Заармундска дъга от крайни морени|Зармундска дъга от крайни морени]]. Най-високата точка на територията на града е възвишението ''Клайнер Равенсберг'' със своите 114,2 m. Най-ниското място е средното водно равнище на водоема ''[[Хафел]]'' с 29 m [[Н.в.|н.в]]. Територията на града днес се състои от около 75 % зелени, водни и селскостопански площи, а 25 % са застроени. Общо в Потсдам се намират над 20 водоема. В центъра на града това са по-специално езерата Хайлигер Зе, Арадозе, Темплинер Зе, Тифер Зе и Грибницзе. В периферните части на града се намират езерата Сакровер Зе, Лениц Зе, Грос Глиникер Зе, Фарландер Зе и Вайсер Зе. Към водните басейни спадат, освен р. Потсдамска Хафел, която свързва много от езерата, също така и Сакров-Парецкият канал, Телтовският канал, р. Нуте и ръкавът на р. Хафел – Вублиц. Река ''Потсдамска Хафел'' минава покрай „Плажна къпалня Бабелсберг“ на 29,4 m надморска височина Наноси от р. Нуте в миналото са довели до образуването на части от „Острова на приятелството“, намиращ се в центъра на Потсдам. На територията на града се намират пет [[Защитени територии в България|природозащитени територии]] (статус: 2021 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mluk.brandenburg.de/cms/media.php/lbm1.a.3310.de/nsg_liste.pdf|заглавие=Naturschutzgebiete in Brandenburg|автор=Ministerium für Landwirtschaft, Umwelt und Klimaschutz Land Brandenburg|дата=12.2021|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> и над 50 [[Природна забележителност|природни забележителности]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/naturdenkmaeler|заглавие=Naturdenkmäler|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> === Регион === Потсдам се намира в пределите на [[агломерация]] [[Берлин]], която наброява около 4,7 млн. жители.<ref name=":5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.statistik-berlin-brandenburg.de/publikationen/stat_berichte/2020/SB_A01-01-00_2019q03_BE.pdf|заглавие=Bevölkerungsentwicklung und Bevölkerungsstand in Berlin 3. Quartal 2019|автор=Amt für Statistik Berlin-Brandenburg|фамилно_име=|първо_име=|дата=01.01.2020|труд=Statistischer Bericht A I 1 – vj 3 / 19 / A II 4 – vj 3 / 19|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.statistik-berlin-brandenburg.de/pms/2020/20-01-16b.pdf|заглавие=Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020|автор=Amt für Statistik Berlin-Brandenburg|фамилно_име=|първо_име=|дата=16.01.2020|труд=Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Градът съответно принадлежи и към европейския [[метрополен регион]] ''Берлин-Бранденбург'', чиято външна граница съвпада с границата на федералната провинция [[Бранденбург]]. Следните градове и [[Общини в Германия|общини]] граничат с Потсдам (изброяване по посока на часовниковата стрелка, като се започне от североизток): [[Берлин]], последван от Щансдорф, Нутетал, Михендорф, Швиловзе (Гелтов, Капут, Ферх) и Вердер на Хафел, спадащи към [[Административно деление на Германия|провинциална област]] Потсдам-Мителмарк, както и Кетцин на Хафел, Вустермарк и Далго-Дьобериц от провинциална област Хафелланд. === Административно деление на града === Град Потсдам се дели на 32 квартала,<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/stadtteileimblick2020.pdf#page=5|заглавие=Landeshauptstadt Potsdam Stadtteile im Blick 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=20.08.2021|труд=Statistischer Informationsdienst 2/2021|архив_дата=|достъп_дата=19.03.2022}}</ref> които се подразделят на 86 статистически окръга<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://opendata.potsdam.de/explore/embed/dataset/statistische-bezirke-in-potsdam/table/?flg=de|заглавие=Statistische Bezirke in Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=15.04.2020|труд=Statistische Bezirke der Landeshauptstadt Potsdam als Flächenlayer|език=de|достъп_дата=19.03.2022}}</ref>. Жителите правят разграничение между т. нар. ''стари части на града'' и ''новите части на града''. Старите части са образувани от територията на стария град и на приобщените селища към него до 1939 г. – това са центърът, западните и северните предградия, Борним, Борнщет, Недлиц, Потсдам-Юг, [[Бабелсберг]], Древиц, Щерн и Кирхщайгфелд. Новите части на града са бивши отделни селища и общини, приобщени след 1990 г., които от 2003 г. се водят като селищни части и съгласно главния указ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/hauptsatzung_2015_aenderungssatzung_5_von_2019.pdf|заглавие=Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam|автор=Stadtverordnetenversammlung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=08.05.2019|труд=Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> на гр. Потсдам тяхното население има право да избира т. нар. селищен съвет и селищен председател, които защитават техните интереси в рамките на общинския съвет на целия град; новите части на града са Айхе, Фарланд, Голм, Грос Глинике, Грубе, Маркварт, Ной Фарланд, Зацкорн и Юц-Парен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/stadtteile|заглавие=Stadtteile|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Новите части на града се намират предимно в северната част. Историческият ход на всички приобщавания на селища към общината са показани в раздела ''Приобщавания и отдавания на населени места''. ''<u>Градско административно деление със статистическа номерация</u>:<ref name=":0" />''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Potsdam%20Stadtteile%20im%20Blick%202010.pdf#page=5|заглавие=Statistischer Informationsdienst 4/2011|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=30.06.2011|труд=Statistischer Informationsdienst 4/2011|архив_дата=30.06.2011|достъп_дата=05.04.2020|забележка=Статистически отчети от по-късни години не назовават имената на кварталите с едноцифрови номера.}}</ref> [[Файл:Административно деление на Потсдам.svg|мини|300x300пкс|Карта на административното деление на Потсдам]] {| class="toptextcells" |1 Потсдам-Север * 11 Борним * 12 Недлиц * 13 Борнщет * 14 Сакров * 15 Айхе * 16 Грубе * 17 Голм |2 Северни предградия * 21 Науенско предградие * 22 Йегерско предградие * 23 Берлинско предградие |3 Западни предградия * 31 Бранденбургско предградие * 32 Потсдам Запад |4 Център * 41 Исторически център * 43 Център Изток и Нутепарк * 44 Централна жп гара и Браухаузберг Север |- |5 [[Бабелсберг]] * 51 Клайн Глинике * 52 Бабелсберг Север * 53 Бабелсберг Юг |6 Потсдам Юг * 61 Темплинско предградие * 62 Телтовско предградие * 63 Шлац * 64 Валдщат I и Индустриална зона * 65 Валдщат II |7 Потсдам Югоизток * 71 Щерн * 72 Древиц * 73 Кирхщайгфелд |8 Северни селищни части * 81 Юц-Парен * 82 Маркварт * 83 Зацкорн * 84 Фарланд * 85 Ной Фарланд * 86 Грос Глинике |} Към Потсдам принадлежат 56 селищни части, общински части и други населени местности. В края на 2019 г. e направена промяна на административното деление на града:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/stadtteileimblick2019.pdf#page=4|заглавие=Stadtteile im Blick 2019. Karte Stadtteile 2019|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=2021|труд=Statistischer Informationsdienst 3/2020|страници=iv [4 от предговора]|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> * Квартал&nbsp;41 e преименуван: преди ''Северен център'', сега ''Исторически център''. * Квартал&nbsp;42 ''(Южен център)'' е разделен на два квартала 43&nbsp;''(Център Изток'' и ''Нутепарк)'' и 44&nbsp;''(Централна жп гара'' и ''Браухаузберг Север)''. По този начин номер 42 отпада изцяло. * Някои много слабо населени квартала вече не са самостоятелни единици: ** Квартал&nbsp;33 ''(Вилдпарк)'' е поместен в квартал&nbsp;32 ''(Потсдам Запад)''. ** Квартал&nbsp;66 ''(Промишлена зона)'' е поместен в квартал&nbsp;64 (някогашния ''Валдщат I''). След това кварталът е преименуван на ''Валдщат I и Индустриална зона''. ** Квартал&nbsp;67 ''(Форст Потсдам Юг)'' е включен в квартал&nbsp;61 ''(Темплинско предградие)''. === Присъединявания към и изключвания на населени места от град Потсдам === Територията на гр. Потсдам до края на XIX век е била сравнително малка. Към гр. Потсдам са спадали освен центъра, само Телтовското, Бранденбургското, Берлинското, Ловджийското и Науенското предградие. Поради нарастването на населението и застрояване многократно се е наложило разширяването на площта на града. Това се е случило на няколко пъти чрез присъединяването на съседни рицарски чифлици или части от тях. Така площта на града се е разраснала от 8930 [[Хектар|ha]] през 1836 г. на 13 500 [[Хектар|ha]] през 1905 година. През 1928 г. към територията на града са приобщени паркът [[Сансуси]] с поместените в негов дворци, както и една голяма част от острова Тарнов (по-късно наречен ''Хермансвердер''), а също така и шест аристократски чифлика, включително възвишенията Браухаузберг и Телеграфенберг. След това площта на града е била 32 060 ha. През 1935 г. са били присъединени населените места Борним, Борнщет, Айхе и Недлиц, през 1939 г. са ги последвали и индустриалният град [[Бабелсберг]] и някои села. През 1952 г. вследствие на териториалната реформа на [[Германска демократична република|ГДР]] повечето от тези общини са станали отново самостоятелни.<ref>{{Цитат книга|last=Statistisches Bundesamt|first=|title=Gemeinden 1994 und ihre Veränderungen seit 01.01.1948 in den neuen Ländern|year=1995|month=|publisher=Metzler-Poeschel Verlag|location=Stuttgart|isbn=3824603217|pages=}}</ref> През октомври 2003 г. територията на града е достигнала своето най-голямо разширение вследствие на два нови присъединителни процеса в рамките на териториалната реформа на окръзите на федерална провинция [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/1990-neuanfang|заглавие=1990 – Neuanfang|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=1990 – Neuanfang|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Така площта на Потсдам се е увеличила с 60 % само чрез приобщаванията от 2003 г., докато обаче населението е нараснало само с 12 %.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071018045428/http://www.potsdam.de/cms/ziel/36010/DE/|заглавие=Potsdam ist größer geworden|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Potsdam ist größer geworden|архив_дата=18.10.2007|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> '''Обзорна таблица''' Забележка: Населени места, които вече не принадлежат към гр. Потсдам, са маркирани в ''курсив''. [[Файл:Brandenburger Str., Potsdam.jpg|мини|305x305px|Бранденбургер щрасе – централна търговска улица в центъра на града и Бранденбургската врата в края ѝ.]] [[Файл:Potsdam Nauener Tor 07-2017.jpg|мини|305x305пкс|Науенската врата]] [[Файл:Krongut Bornstedt mit Gartenanlage.jpg|мини|306x306px|Кралското имение Борнщет]] [[Файл:Schloss Babelsberg - Luftaufnahme-0428.jpg|мини|308x308px|Дворец Бабелсберг]][[Файл:Haus, Kurfürstenstraße 19 in Potsdam.jpg|мини|309x309px|Сграда в центъра на ул. Курфюрстенщрасе № 19]] {| class="wikitable zebra" !Някогашни общини !Дата !Забележка |- |Бабелсберг |1 април 1939 | |- |''Бергхолц-Ребрюке'' |1 април 1939 25 юли 1952 ''26.10.2003'' |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам ''Присъединяване към Нутетал'' |- |Борним |1 август 1935 | |- |Борнщет |1 август 1935 | |- |Древиц |1 април 1939 | |- |Айхе |1 август 1935 25 юли 1952 1 януари 1962 6 декември 1993 |Присъединяване към Потсдам Присъединяване към Айхе-Голм Изключване от Айхе-Голм Присъединяване към Потсдам |- |Фарланд |1 април 1939 25 юли 1952 26. октомври 2003 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Потсдам |- |''Гелтов'' |1 април 1939 25 юли 1952 ''31 декември 2002'' |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам ''Присъединяване към Швиловзе'' |- |Голм |1 април 1939 25 юли 1952 1 януари 1962 26. октомври 2003 |Присъединяване към Потсдам Присъединяване към Айхе-Голм Изключване от Айхе-Голм Присъединяване към Потсдам |- |Грос Глинике |1945 26 октомври 2003 |Изключване и прехвърляне на населеното място към Берлин Присъединяване на останалата част към Потсдам |- |Грубе (заедно с езерото Шленицзе) |1 април 1939 25 юли 1952 25 юли 1952 6 декември 1993 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Натвердер Присъединяване към Потсдам |- |Карцо |14 март 1974 |Присъединяване към Фарланд |- |Крампниц |1 април 1939 25 юли 1952 15 април 1957 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Фарланд |- |Марквард |26 октомври 2003 | |- |Натвердер |1 април 1939 25 юли 1952 25 юли 1952 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Грубе |- |Недлиц |1 август 1935 | |- |Нойбабелсберг (до 1925 Клайн Глинике) |1 април 1938 |Обединение с Новавес под названието Бабелсберг |- |Нойендорф |1 април 1907 |Присъединяване към Новавес |- |Ной Фарланд |1 април 1939 25 юли 1952 26 октомври 2003 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Потсдам |- |Новавес |1 април 1938 |Обединение с Нойбабелсберг под названието Бабелсберг |- |Парен |1 януари 1961 |Обединение с Юц под названието Юц-Парен |- |Плантаженхаус, чифлик |1 април 1926 | |- |Потсдам-Гут, чифлик |1 април 1926 | |- |Сакров |1 април 1939 | |- |Зацкорн |26 октомври 2003 | |- |Торнов, чифлик |1 април 1926 | |- |Юц |1 януари 1961 |Обединение с Парен под названието Юц-Парен |- |Юц-Парен |26 октомври 2003 | |- |''Вилхелмсхорст'' |1 юли 1950 25 юли 1952 ''26 октомври 2003'' |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам ''Присъединяване към Михендорф'' |} === Климат === Потсдам има [[умерен климат]], който се влияе от атлантическия климат на север и запад, а също така и от [[Континентален климат|континенталния климат]] на изток. Екстремни метеорологични явления като бури, силни градушки или обилни снеговалежи са рядкост. [[Температурна амплитуда|Температурните амплитуди]] съответстват приблизително на средните за Германия. Сезонните колебания на температурата са по-малки, отколкото в обичайния континентален климат, но по-високи, отколкото в по-балансирания морски климат на крайбрежните райони. Количеството валежи е сравнително ниско с годишна сума от 590 mm. В Барселона например това също е 590 mm, в Мюнхен обаче е около 1000 mm. От началото на метеорологичните изследвания, на Коледа в Потсдам има сняг приблизително на всеки четири години, а през 2010 г. Коледата е била с най-голямата дотогава снежна покривка от 23 cm.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesschau.de/multimedia/sendung/tt-6449.html|title=Tagesschau.de|last=|first=|date=17.12.2018|work=Tagesthemen 17.12.2018, 22:15 Uhr|accessdate=07.04.2020}}</ref> От началото на XX век средните годишни температури се колебаят между 6,5&nbsp;°C и 11&nbsp;°C.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://data.giss.nasa.gov/gistemp/station_data_v4_globe/|заглавие=GISS Surface Temperature Analysis, Station Data: Potsdam.|автор=National Aeronautics and Space Administration, Goddard Institute for Space Studies (englisch)|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=GISS Surface Temperature Analysis (v4)|архив_дата=|достъп_дата=07.04.2020}}</ref> [[Климатология|Климатични изследвания]] се провеждат в Потсдам още от около 1874 г. на хълма Телеграфенберг. Потсдамският институт за изследване последиците от климатичните промени предвижда като последица от [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] повишаване на средните температури и по-нататъшно намаляване на валежите в региона Бранденбург през следващите десетилетия. {{Климатична таблица|Заглавие=Климатични данни за Потсдам|Ян_друго=1.5|Авг_ср_макс=23.4|Сеп_ср_мин=9.8|Сеп_ср_макс=19.2|Окт_ср_мин=6.0|Окт_ср_макс=13.7|Ное_ср_мин=1.7|Ное_ср_макс=7.1|Дек_ср_мин=-1.7|Дек_ср_макс=3.0|Годишно_ср_мин=4.9|Годишно_ср_макс=13.2|Фев_друго=2.4|Юли_ср_макс=23.6|Мар_друго=4.0|Апр_друго=5.4|Май_друго=7.3|Юни_друго=7.5|Юли_друго=7.5|Авг_друго=7.1|Сеп_друго=5.2|Окт_друго=3.7|Ное_друго=1.7|Дек_друго=1.3|Годишно_друго=4.6|Авг_ср_мин=12.7|Юли_ср_мин=13.0|Източник=[http://wetterkontor.de/de/klima/klima2.asp?land=de&stat=10379 wetterkontor.de]|Дек_ср_валежи=55|Ян_ср_валежи=44|Фев_ср_валежи=38|Мар_ср_валежи=38|Апр_ср_валежи=44|Май_ср_валежи=56|Юни_ср_валежи=69|Юли_ср_валежи=52|Авг_ср_валежи=60|Сеп_ср_валежи=46|Окт_ср_валежи=36|Ное_ср_валежи=47|Годишно_ср_валежи=585|Юни_ср_макс=22.4|Ян_ср_мин=-3.4|Ян_ср_макс=1.7|Фев_ср_мин=-2.7|Фев_ср_макс=3.5|Мар_ср_мин=0.0|Мар_ср_макс=8.1|Апр_ср_мин=3.4|Апр_ср_макс=13.5|Май_ср_мин=8.0|Май_ср_макс=19.1|Юни_ср_мин=11.5|Друго=Слънцегреене (ч./ден)}} == История == === Име и развитие на града през Средновековието === [[Файл:Schenkungsurkunde_Potsdam_993.jpg|мини|Дарителска грамота от 993 г.]] Днешната територия на град Потсдам вероятно е била населен още от [[Ранна бронзова епоха|ранната бронзова епоха]]. След [[Велико преселение на народите|великото преселението на народите]], славянското племе на [[хевели]]те построява замък на р. [[Хафел]] отсреща устието на р. Нуте през VII век. Първото документирано споменаване на населеното място е направено в дарителска грамота на по-късния император [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], която е била отправена към [[абатство]] [[Кведлинбург]], датираща от 307.993 г. и упоменаваща населеното място под името ''Поступими ([[Немски език|нем]]. Poztupimi).''<ref>{{Цитат книга|last=Sickel|first=Theodor|title=Свидетелство № 131 &#91;Urkunde Nr. 131&#93; в: Diplomata 13: Die Urkunden Otto des II. und Otto des III. (Ottonis II. et Ottonis III. Diplomata)|url=https://www.dmgh.de/mgh_dd_o_ii__dd_o_iii/index.htm#page/542/mode/1up|year=1893|month=|publisher=|location=Hannover|isbn=|pages=542 – 543}}</ref> Особено значение региона е придобил поради факта, че е контролирал прехода през р. [[Хафел]]. Името вероятно произлиза от [[Славянски езици|славянските]] думи „под“ и „дубими“ (дъб), които могат да бъдат преведени като ''под дъбовете''.<ref>{{Cite news|url=https://www.welt.de/welt_print/article2185493/Zwischen-Wirbelwasser-Dunkelfurt-und-Wildschweingebirge.html|title=Die Welt|last=Werner|first=Hendrik|date=07.07.2008|work=Zwischen Wirbelwasser, Dunkelfurt und Wildschweingebirge|accessdate=07.04.2020}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Hormes|first=Stephan|last2=Peust|first2=Silke|title=Atlas der Wahren Namen|year=2009|month=|publisher=Carlsen Verlag|location=|isbn=978-3-551-68458-5|pages=}}</ref> На [[Лужишки езици|лужешки]] език (език на славянското малцинство в Бранденбург), градът се нарича „Подступъм“ (Podstupim), което означава „предхождащо ниво“ или „фронтови пост“ (преден пост, аванпост). Това значение на думата е признато на сегашния етап на науката за най-сигурния произход на името на града. През 1157 г. [[Албрехт I фон Бранденбург]] (наричан също Албрехт Мечката) завладява града и основава [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]]. Благодарение на Албрехт части от бившата [[Северна марка]] се приспадат към територията на [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]] и по този начин попадат фактически в пределите на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. До края на XII век Потсдам е бил югоизточният крайъгълен камък на [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]]. На прелезния пункт на р. Хафел е била построена германска каменна крепостна кула. През 1317 г. градът за първи път се споменава като крепост и преди всичко като населено място със статут на град носещ името ''Постамп'' (''Postamp''). Потсдам получава [[Градски права в Ниските земи|градски права]] през 1345 г. и си остава през следващите няколко века един малък пазарен град.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10000074/33981/|заглавие=993 – Von Poztupimi zur Residenzstadt|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=07.04.2020}}</ref> От 1416 г. до края на [[Първа световна война|Първата световна война]] през 1918 г. и свързаното с нея падане на [[монархия]]та в Германия, Потсдам е бил във владение на династията [[Хоенцолерн]]. Опустошителната [[Тридесетгодишна война]] и два големи пожара са разрушили града. === Пруски резидентен град и развитие === [[Файл:EdiktPotsdam.jpg|мини|[[Едикт от Потсдам|Едиктът от Потсдам]] от 1685 г. спомага за увеличаването на населението след [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]].|alt=]] С провеждането на [[Ландтаг Бранденбург|народното събрание]] ([[Немски език|нем]]. ''Landtag'') на [[курфюрст]]во и [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]] през 1653 г., на което Великият [[курфюрст]] [[Фридрих Вилхелм (Бранденбург)|Фридрих Вилхелм]] ограничава властта на поземленото [[Аристокрация|благородничество]], в Бранденбург започва [[Абсолютизъм|абсолютистката епоха]]. Неговото царуване оказва едно от най-силните влияния над историята на Потсдам. Той откупува всички дотогава дадени в залог територии на града обратно и решава да благоустрои Потсдам като своя втора [[Резидентен град|резиденция]] до [[Берлин]]. С разширяването на [[Градски дворец (Потсдам)|градския дворец]] и ''разкрасяването'' на околностите, от 1660 г. градът получава нови импулси за развитие. Благодарение на [[Едикт от Потсдам|Потсдамския едикт за толерантност]] от 1685 г. много краища на страната вече могат се населват поради увеличаващата се имиграция вследствие на толерантността. Преди всичко преследвани протестантски [[хугеноти]] от [[Франция]] получават убежище на територията на [[Бранденбург (Прусия)|Бранденбург]]. Около 20 000 души използват политиката на отворени граници и толерантност и преселвайки се в Бранденбург, спомагат за просперитета на икономиката с техните специализирани познания. При крал [[Фридрих Вилхелм I]] (наричан ''кралят на войниците'') градът става важно [[гарнизон]]но седалище. Това води до силно нарастване на населението и налага изграждането на нови жилищни квартали, обосновавайки първото и второто разширение на града. Той също така разпорежда изграждането на [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]], [[Църква Свети Николай (Потсдам)|църквата „Свети Николай“]] и [[Свети Дух (Потсдам)|църквата „Свети Дух“]], които от там насетне значително определят облика на града. В тогава новосъздаденото военно сиропиталище на ул. „Брайте Щрасе“ (Breite Straße) са били обгрижвани и обучавани децата на военнослужещите. [[Файл:Bundesarchiv Bild 170-120, Potsdam, Garnisonkirche von der Breiten Brücke.jpg|мини|Потсдамската придворна и [[гарнизонна църква]], построена през 1735 г., се смята за едно от основните произведения на пруския [[барок]]. Изглед от около 1900 г.|ляво]] [[Файл:Friedrich Zweite Alt.jpg|мини|[[Просветен абсолютизъм|Просветеният]] монарх [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]] (1712 – 1786 г.) определя значително развитието на резидентния град Потсдам.]] Синът му [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II („Велики“)]] цени силно идеите на [[Просвещение]]то и реформира [[Кралство Прусия|пруската]] държава. Той взима окончателното решение да превърне Потсдам в [[резидентен град]] и съответно разпорежда да се предприемат значителни промени на външния вид на улиците и площадите. Например, площадът на [[Стар пазар (Потсдам)|стария пазар]] е бил изцяло преработен, а градските къщи са получили нови барокови фасади. [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]] също разпорежда преобразуването на по-късния вече парк [[Сансуси]]. От 1745 г. там започва изграждането на неговата лятна резиденция, дворецът [[Сансуси]]. По-късно него последва строежът на [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]]. [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]] и [[Градина за наслада (Потсдам)|Градината за наслада]] в центъра на града са проектирани като негова зимна резиденция, като тук трябва особено да бъде изтъкнато делото на архитекта [[Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф]]. През 1806 г. [[Наполеон I|Наполеон]] и неговите войски достигат град Потсдам. Трайните последици от окупацията довели до реформи в държавното устройство. След края на наполеоновата окупация [[Фридрих Вилхелм III]] развива града от 1815 г. нататък, превръщайки го в административен център. Многобройни правителствени чиновници се установяват в Потсдам. През 1838 г. първата железопътна линия на [[Кралство Прусия|Прусия]] влиза в експлоатация с линията Потсдам-[[Берлин]]. Нарастващото напрежение в [[предмарт]]а избухва под формата на [[Германска революция (1848 – 1849)|Мартенската революция от 1848 г.]] Народът буйства на барикадите в [[Берлин]] за либерална конституция. През март крал [[Фридрих Вилхелм IV]] се премества от Берлин в уж по-спокойния съседен град Потсдам. Когато нелоялни бунтовни войници се събират пред [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]] и се опитват да освободят заловени свои другари, въстанието бързо било потушено от пруските елитни войски.<ref>[http://www.zeitreisen.de/1848/kap2/thema4.htm Militär und Bürgerwehr – Wieviel Ordnung braucht die Revolution?]</ref> След сътресенията на не съвсем напълно успешната революция преобладаващата цел е била възстановяването на стария баланс на силите. Многобройни амбициозни строителни проекти били прокарани на преден план, включително строежа на [[Протестантство|протестантската]] [[Свети Николай (Потсдам)|църква „Св. Николай“]] и [[Католическа църква|католическата]] [[Църква „Св. Петър и Павел“ (Потсдам)|църква „Св. Петър и Павел“]]. От 1911 г. Потсдам е бил снабден също с пристанище за [[Дирижабъл|дирижабли]], изградено на дотогавашното ловно поле за кралското семейство. През 1914 г. последният [[Крал на Прусия|пруски крал]] и [[германски император]] [[Вилхелм II]] подписва в [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]] обявяването на война срещу силите на [[Антанта]]та.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10000071/33981/|заглавие=1871 – 1918. Aufschwung der kaiserlichen Bürgerstadt|фамилно_име=Leicht|първо_име=Johannes|издател=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=23.06.2021}}</ref> След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] приключва с последвалата [[Германска революция (1918 – 1919)|Ноемврийска революция]] и ерата на [[монархия]]та, а през 1918 г. Вилхелм II бяга в изгнание в [[Нидерландия]]. По този начин град Потсдам загубва статута си на резидентен град на крале и императори. === Ваймарската република и националсоциализмът === [[Файл:Einsteinturm 7443.jpg|ляво|мини|Построената през 1921 г. ''[[Айнщайн (кула)|Kула на Айнщайн]]'' е използвана от [[Алберт Айнщайн]] за експериментално потвърждаване на [[Теория на относителността|Теорията на относителността]].]] След [[Първа световна война|Първата световна война]] през 1918 г. по-голямата част от обширното имущество на династията [[Хоенцолерн]] в Потсдам става държавна собственост. Периодът на [[Ваймарска република|Ваймарската република]] е белязан от многобройни конфликти между политическите и паравоенните сили в държавата. Все пак, община Потсдам си остава населено място, подкрепяно от множество заможни граждани. В началото на ерата на [[Германска империя (1933 – 1945)|националсоциализма]], на 21 март 1933 г., се провежда т. нар. „[[Ден на Потсдам]]“. По време на инсценирания държавен акт [[Райхспрезидент (1919 – 1945)|райхспрезидентът]] [[Паул фон Хинденбург]] подава ръка на новия [[райхсканцлер]] [[Адолф Хитлер]] през [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] в Потсдам. Това трябвало да се тълкува като символичен жест за съюза между стария ред и националсоциализма. Учредителното заседание на [[Райхстаг]]а се провежда в [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] без [[Германска социалдемократическа партия|социалдемократите]] и [[Комунистическа партия на Германия|комунистите]], които се укривали или били арестувани по това време. Събитието било излъчено по радиото в цялата страна. Ханс Фридрихс построява множество жилищни комплекси и казарми в Потсдам. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-H26014, Potsdam, Ruine der Nicolaikirche.jpg|мини|Центърът на града, разрушен при [[Бомбардировка на Потсдам|въздушното нападение на Потсдам]] през 1945 г., снимка 1947 г.]] Центърът на Потсдам е силно увреден при [[Бомбардировка на Потсдам|бомбардировките на съюзниците на 14 април 1945 г.]] по време на заключителната фаза на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Особено засегнат е районът между река [[Хафел]], [[Стар пазар (Потсдам)|Стария пазар]] и площад „Басинплац“ ([[Немски език|нем]]. ''Bassinplatz'' – басейнов площад). Централната железопътна гара, [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]], [[Дълга конюшня|Дългата конюшня]] и [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] са напълно опожарени. Сравнително еднакво увредени са и големи части от квартала „Североизточно предградие“ ({{Lang|de|Nördliche Vorstadt}}) в областта на моста Глинике ({{Lang|de|Glienicker Brüke}}), който свързва Потсдам с Берлин; кварталът е известен за множеството си красиви градски тип вили на заможни граждани. Въпреки това районът около Новия пазар, [[Холандски квартал (Потсдам)|Холандския квартал]] и северните части на Стария град остават до голяма степен непокътнати. По време на боевете през последните дни на войната са повредени още сгради, като църквата „[[Свети Дух (Потсдам)|Свети Дух]]“ и [[Старо кметство (Потсдам)|Старото кметство]]. На 27 април 1945 г. Потсдам е превзет от [[Червена армия|Червената армия]]. Потсдам е бил мишена на изключително много бомби, хвърлени над Германия. И до днес новооткритите невзривени бомби се обезвреждат, а населението, живеещо в района, се евакуира в такива случаи.<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/Lokales/Potsdam/Bombenentschaerfungen-in-Potsdam/Die-Nacht-von-Potsdam/Potsdam-Timeline-der-Bombardierung-am-14.04.1945|title=Das Protokoll der Bombennacht in Potsdam|date=10.05.2021|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=30.06.2021|location=Potsdam|language=de}}</ref> === Окупация и германско разделение === [[Файл:L to R, British Prime Minister Winston Churchill, President Harry S. Truman, and Soviet leader Josef Stalin in the... - NARA - 198958.jpg|мини|[[Потсдамска конференция|Потсдамската конференция]] през 1945 г. в двореца [[Цецилиенхоф]] с участието на [[Уинстън Чърчил|Чърчил]], [[Хари С. Труман|Труман]] и [[Йосиф Сталин|Сталин]]]] В двореца [[Цецилиенхоф]] – резиденция на последния германски престолонаследник [[кронпринц]] Вилхелм Пруски – от 17 юли до 2 август 1945 г. се провежда [[Потсдамска конференция|Потсдамската конференция]] на силите победителки във [[Втора световна война|Втората световна война]] – [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Конференцията завършва с [[Потсдамско споразумение|Потсдамското споразумение]], което предвижда [[Окупация на Германия от Съюзниците|разделянето и окупацията на Германия на четири зони]]. В [[Германска демократична република|Германската демократична република]], от 1952 до 1990 г. Потсдам е административен център на новосъздадения „окръг Потсдам“. Социалистическото правителство има смесени чувства спрямо културно-историческото наследството на някогашното кралство [[Прусия]]. От една страна се признават културните и художествените постижения, а от друга, се твърди, че множество от сградите са израз на [[Милитаризъм|милитаризма]], господстващ в кралството. През 1951 г. е основан Педагогическият колеж „[[Карл Либкнехт]]“, който по-късно се превръща в днешния ''Потсдамски университет''. Поради недостига на жилища са построени нови квартали, особено в южната част на града, като ''Шлац'', ''Валдщат II'' и ''Древиц''. [[Файл:2019-06-21-Glienicker Brücke-0454.jpg|мини|Мостът Глинике ({{Lang|de|Glienicker Brüke}}), който свързва Потсдам с [[Берлин]]]] С построяването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] през 1961 г. Потсдам губи пряката си връзка със съседния град Берлин, тъй [[Западен Берлин]], който се намира в непосредствена близост до Потсдам, принадлежи към [[Западна Германия]] и там не може да се ходи току-така, а до [[Източен Берлин]], който също като Потсдам се намира в [[Германска демократична република|Източна Германия]], може да се стигне само по заобиколни пътища, поради което той изглеждал „доста далеч“. По този начин стената прекъсва до голяма степен градския живот и в Потсдам. Малкият берлински [[ексклав]] Щайнстюкен в Потсдамския квартал [[Бабелсберг]] остава изолиран. По време на [[Студена война|Студената война]] мостът „Глинике“ ({{Lang|de|Glienicker Brüke}}), който свързва Потсдам със Западен Берлин е използван за размяна на шпиони. През 1960-те години в Потсдам е изграден районен приемен лагер за бежанци от [[Западна Германия]]. Когато имиграцията в [[Германска демократична република|ГДР]] намалява, приемният център е разрушен. През 1966 г. [[Старо кметство (Потсдам)|Старото кметство]] е преустроено и разширено, след което е преоткрито като ''Дом на културата „Ханс Марквица“'' (на името на работнически поет)''.'' В него са се помещавали зали за събития, лекционни зали, киносалон и ресторант, като по този начин той служи като място за срещи на различни социални сдружения и лица.<ref>{{Цитат книга|last=Klug|first=Helga|editor-last=Jäkel|editor-first=Horst|title=Heimat DDR. Erlebnisse. Betrachtungen. Erkenntnisse. Dokumente|year=2015|publisher=GNN-Verlag|location=Schkeuditz|lang=de|isbn=ISBN 978-3-89819-416-7|pages=215|chapter=Das „Marchwitza“ wird fünfzig}}</ref> === След обединението на Германия === С [[Обединение на Германия (1990)|обединението на Германия]] и преосноваването на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]] през 1990 г. (по време на Германската демократична република провинциите са били разпуснати), Потсдам се превръща в столица на Бранденбург. През 1990 г. голяма част от културния пейзаж на Потсдам е обявен за обект на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното наследство на ЮНЕСКО]]. През 1993 г. градът празнува хилядната си годишнина, а през 2001 г. е домакин на [[Федерално градинско изложение|Федералното градинско изложение]] под мотото „Градинското изкуство между вчера и утре“. По този повод на ул. „Йоркщрасе“ е открит първият 300-метров участък от [[Градски канал (Потсдам)|градския канал]], който е бил засипан през 1960-те години. През 2004 г. градът е награден със златен медал във федералния конкурс „Нашият град процъфтява“. През 1999 г., 2006 г. и 2021 г. се взимат решения, все по-големи части от центъра на Потсдам да бъдат обявени за зона за реконструкция и да се възстанови обликът на града отпреди 1945 г. Решеното през 1999 г. „предпазливо доближаване до характерния, исторически насложен градски пейзаж“<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/wissenschaft/hintergrund-buergerwille-und-spenden/21326252.html|title=Bürgerwille und Spenden|last=Kixmüller|first=Jan|date=23.08.2017|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=27.04.2022|language=de}}</ref> трябва да се осъществи до началото на 2022 г. с реконструкцията на [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]].<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/symbolort-fuer-antidemokraten-ausstellung-in-potsdamer-garnisonkirche-soll-geschichte-aufarbeiten/27003278.html|title=Ausstellung in Potsdamer Garnisonkirche soll Geschichte aufarbeiten|last=Zschieck|first=Marco|date=14.03.2021|work=Der Tagesspiegel|access-date=27.04.2022|language=de}}</ref> По възстановяването на историческите здания в центъра, около [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] на площад „[[Стар пазар (Потсдам)|Стария пазар]]“ ще се работи до 2029 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/neubauten-am-alten-markt-starten-in-der-potsdamer-mitte-gehts-voran/27286572.html|title=Neubauten am Alten Markt starten. In der Potsdamer Mitte geht’s voran|last=Kramer|first=Henri|date=14.06.2021|work=Potsdamer Neuste Nachrichten|access-date=01.07.2021|language=de}}</ref><gallery mode="packed"> Файл:Bundesarchiv Bild 183-H26014, Potsdam, Ruine der Nicolaikirche.jpg|пл. „[[Стар пазар (Потсдам)|Старият пазар]]“ с руини от [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палата Барберини]] и [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] след [[Втора световна война|Втората световна война]], 1947 г. Файл:POTSDAM, Nicolai- - kirche - 1973 102.07.jpg|По времето на ГДР, [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] е частично възстановена, останките от [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палатът Барберини]] са премахнати, а на мястото на някогашния [[Градски дворец (Потсдам)|Градски дворец]] е изграден паркинг за автомобили (1973 г.). Файл:Potsdam Alter Markt Stadtschloss.jpg|След взетото 1990 г. решение, се започва възстановяването на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]]. Файл:Potsdam Stadtschloss Baustelle 2010.JPG|Строителната площадка на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], пред [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] Файл:Bundesarchiv Bild 170-237, Potsdam, Stadtschloss vom Turm der Nikolaikirche.jpg|Историческият лик на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], ок. 1928/1944 г. Файл:Stadtschloss Potsdam.jpg|Възстановяването на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]] е завършено. В него днес се помещава [[Ландтаг Бранденбург|парламента на провинция Бранденбург]]. Файл:Bundesarchiv Bild 170-407, Potsdam, Ruine Palast Barberini.jpg|Останките от [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палата „Барберини“]] след войната. Файл:Le palais Barberini (Potsdam) (37065598495).jpg|Реконструкция на [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палата „Барберини“]], в който днес се помещава [[Музей Барберини (Потсдам)|Музеят Барберини]] за модерно изкуство. Файл:AlterMarktPotsdamAbbruchFachhochschuleL1130356.jpg|Строителни работи по плана за възстановяване на историческия център, 2018 г. </gallery> == Население == === Демографско развитие === [[Файл:Einwohnerentwicklung von Potsdam - ab 1871.svg|мини|Развитието на броя на населението – маркери: краят на [[Първа световна война|Първата световна война]], краят на [[Втора световна война|Втората световна война]], [[Обединение на Германия (1990)|Обединението на Германия 1990 г.]].]] Град Потсдам е бил малък град с малък и относително стабилен брой жители от първото му споменаване през 993 г. до началото на [[Ново време|Новото време]]. Поради опустошенията и глада по време на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] населението намалява до само 700 души през 1660 г. След като Потсдам става [[резидентен град]] (седалище) на [[маркграф]]овете на [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]], а по-късно на кралете на [[Кралство Прусия|Прусия]] и на [[Германски император|императорите на Германската империя]] (вж. [[Списък на владетелите на Бранденбург|Списък на владетелите]]) населението се увеличава значително. С [[индустриализация]]та през XIX в. населението се утроява и до 1900 г. нараства до 60 000 души. На 1 април 1939 г. Потсдам се превръща в „голям град“ след като към него се присъединяват няколко населени места включително гр. [[Бабелсберг]], който имал население от около 30.000 души. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] броят на жителите намалява, но през следващите години отново се увеличава. След [[Обединение на Германия (1990)|обединението на Германия]] населението на Потсдам първоначално намалява с 13 000 души и през 1999 г. наброява 129 000 жители. От 2000 г. насам обаче се наблюдава постоянно нарастване на населението, което се дължи на притока на нови жители и сравнително високата раждаемост. Присъединяванията на множество населени места към гр. Потсдам през 2003 г. също допринасят за нарастването на населението. През 2010-те години ръстът на населението се ускорява още повече. През 2008 г. е преброен 150 000-ият жител, а през 2017 г. – 175 000-ият.<ref>{{Literatur|Hrsg=Stadt Potsdam, Pressestelle|Titel=Potsdam knackt die 175.000 Einwohner-Marke|Sammelwerk=potsdam.de|Datum=2017-11-02|Online=https://www.potsdam.de/755-potsdam-knackt-die-175000-einwohner-marke|Abruf=2021-07-01}} на немски език.</ref> След няколкократни корекции на прогнозите за броя на населението, от 2018 г. насам градската администрация на Потсдам смята, че броят на жителите ще се увеличава безспирно, до около 2035 г. и ще достигне тогава 218.000 жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/614-eckdaten-der-neuen-bevoelkerungsprognose-2020-2040-vorgestellt#:~:text=Im%20Verlauf%20des%20Jahres%202024,fast%20218%20000%20Einwohner%20haben.|заглавие=Pressemitteilung Nr. 614 vom 08.10.2020. Eckdaten der neuen Bevölkerungsprognose 2020 – 2040 vorgestellt|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.10.2020|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> В допълнение към жителите с основно местоживеене в Потсдам, които към 31 декември 2021 г. са 183 401 души, има още 5 701 души, регистрирани с вторично местоживеене.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-einwohner-mit-haupt-und-nebenwohnung-seit-1992|заглавие=Bevölkerung: Einwohner mit Haupt- und Nebenwohnung seit 1992|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|труд=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> В края на 2021 г. в Потсдам живеят 18 730 чужденци, което съответства на 10,21 % от населението.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-auslaender-und-auslaenderanteil-seit-1992|заглавие=Bevölkerung: Ausländer und Ausländeranteil seit 1992|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|труд=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> === Религии === Според „Годишния статистически доклад“ през 2011 г. в столичния град Потсдам 14,5 % от жителите са [[Протестантство|протестанти]], 4,6 % са [[Католическа църква|римокатолици]], а 80,8 % са [[Нерелигиозност|нерелигиозни]], принадлежали са към друга [[Религиозна организация|религиозна общност]] или не са заявили нищо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Statistischer%20Jahresbericht%20der%20Landeshauptstadt%20Potsdam%202011.pdf|заглавие=Einwohner nach Religionszugehörigkeit 2007 bis 2011|автор=Landeshauptstadt Potsdam, Bereich Statistik und Wahlen|дата=31.07.2012|труд=Statistischer Jahresbericht 2011|език=de|формат=PDF|достъп_дата=01.07.2021}}</ref> В края на 2019 г. 12,9 % са протестанти, 4,9 % са католици, а 82,1 % са нерелигиозни, принадлежат към друга религиозна общност или не са дали данни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2019_landeshauptstadt_potsdam.pdf_online_0.pdf|заглавие=Einwohner nach Konfession und Geschlecht 2015 bis 2019|автор=Landeshauptstadt Potsdam, Bereich Statistik und Wahlen|дата=16.09.2020|труд=Statistischer Jahresbericht 2019|страници=43|език=de|формат=PDF|достъп_дата=01.07.2021}}</ref> Историята на [[християнство]]то в град Потсдам се характеризира със съвместно съществуване на различни [[Християнска деноминация|християнски деноминации]] през вековете. Първоначално град Потсдам спада към християнското пробство Шпандау в предела на [[епархия]]та на гр. [[Бранденбург на Хафел]], основана през 949 г. През 1541 г. [[курфюрст]]ът на [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]] въвежда [[Реформация]]та, което превръща Потсдам в град с преобладаващо [[Протестантство|протестантско]] население в продължение на векове. Преобладава [[Лутеранство|лутеранското]] [[вероизповедание]], но от 1613 г. монархът и неговият двор (придворните) принадлежат към [[Реформация|Реформаторската църква]]. От 1723 г. тук има френско-реформаторска общност, която през 1753 г. получава за свой храм [[Френска църква (Потсдам)|Френската църква в Потсдам]]. [[Файл:Nikolaikirche_mit_Tympanon.jpg|link=https://de.wikipedia.org/wiki/Datei:Nikolaikirche_mit_Tympanon.jpg|мини|Евангелската [[Свети Николай (Потсдам)|църква „Св. Николай“]] на площад [[Стар пазар (Потсдам)|Стар пазар]]. Потсдам]] През 1817 г. двете [[Протестантство|протестантски]] [[Християнска деноминация|деноминации]] в [[кралство Прусия]] (това са [[лутеранство]] и [[Реформация|реформаторство]]) се обединяват под името ''[[Евангелска църква на Старопруския съюз|Евангелска църква в Прусия]]''. Началото поставят [[Лутеранство|лутеранската]] и [[Реформация|реформираната]] църковна общност в [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] в Потсдам. Върховен глава ({{Lang|la|summus episcopus}}) на новосъздадената официална държавна църква е бил [[Крал на Прусия|кралят на Прусия]] като суверенен църковен регент. След няколко промени на името през 1846 и 1875 г., поместната църква започва през 1922 г. да се нарича ''[[Евангелска църква на Старопруския съюз]]'', а през 1947 г. нейната [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфска]] църковна провинция, към която спада Потсдам, става независима под званието ''Евангелска църква в [[Берлин]]-[[Бранденбург (Прусия)|Бранденбург]]''. През 2004 г. тази църква се слива с ''Евангелската църква на [[Силезия|силезийска]] [[Горна Лужица]]'', която също е възникнала от старопруска църковна провинция, и образува съществуващата днес (2022 г.) ''Евангелската църква в [[Берлин]]-[[Бранденбург]]-[[Силезия|силезийска]] [[Горна Лужица]]''. Протестантските [[Енория|енории]] в Потсдам спадат към ''Потсдамския църковен окръг'', чието седалище ({{Lang|de|Superintendentur}}) е в гр. Потсдам. От 2010 г. съществува ''юрисдикция Потсдам'' ({{Lang|de|Sprengel}} ''Potsdam''), като по-широка структура, която обхваща северозападната част на поместната църква и има своето седалище в столичния град Потсдам. [[Файл:Kirche_St_Peter_und_Paul_Potsdam.jpg|link=https://de.wikipedia.org/wiki/Datei:Kirche_St_Peter_und_Paul_Potsdam.jpg|ляво|мини|Главната католическа църква на Потсдам – [[Църква „Св. Петър и Павел“ (Потсдам)|църквата „Св. Петър и Павел“]]]] Като реакция от обединението на лутеранската и реформаторската църква в един църковен съюз, противници на съюза създават нова ''Евангелско-лутеранска църква на Прусия'', в която се практикува традицията на някогашната лутеранска църква в Прусия. Тя обаче успява официално да се регистрира като църква едва през 1841 г. след дълъг период на преследване от страна на обединената евангелска църква и пруската държава. Тази енория принадлежи днес към църковния окръг [[Берлин]]-[[Бранденбург]] на ''Независимата евангелско-лутеранска църква''. В допълнение към официалните поместни църковни общини има и множество свободни църкви, като например ''[http://religiology.org/religions/protestantism/prereformation/cheh_brothers Братското единение]''. Тъй като Потсдам е бил гарнизонен град, в него е имало много войници [[Католическа църква|католици]]. През 1868 г. е построена католическата [[Църква „Св. Петър и Павел“ (Потсдам)|църква „Св. Петър и Павел“]]. През 1821 г. е създадена [[Княз-епископ|княз-епископска]] делегация на [[Вроцлавска архиепархия|Бреслауската князе-архиепархия]] като наместничество за [[Бранденбург (Прусия)|Бранденбург]] и [[Померания]]. През 1930 г. е създадена Берлинската [[Епископ|епископия]] като суфраганна епископия на [[Вроцлавска архиепархия|Бреслау]]. След [[Втора световна война|Втората световна война]]<nowiki/>територията на църковната провинция Бреслау е отцепена от [[Германска демократична република|Германия]] и се озовава в пределите на [[Полска народна република|Полша]], а църковно-правно става подчинена на [[Папа|папата]]. В хода на обединението на двете германски държави ([[Германска демократична република|ГДР]] и [[ФРГ]]) Берлинската [[Епископ|епископия]] през 1994 г. е издигната в Берлинска [[архиепископия]], към която принадлежат и двете католически [[Енория|енории]] на Потсдам. [[Файл:Potsdam_Alexandrowka_02-14_img4.jpg|link=https://de.wikipedia.org/wiki/Datei:Potsdam_Alexandrowka_02-14_img4.jpg|мини|[[Храм-паметник „Александър Невски“ (Потсдам)|Руско-православният храм-паметник „Александър Невски“ в Потсдам]]]] [[Руска православна църква|Руско-православна]] [[енория]] е основана в Потсдам през 1716 г., когато руският император [[Петър I (Русия)|Петър Велики]] подарява ''руски великани'' на пруския крал [[Фридрих Вилхелм I]] за неговия любим ''полк на „високите мъжаги“'' ({{Lang|de|Regiment der Langen Kerls}}), известен също като ''Потсдамската великанска гвардия'' ({{Lang|de|Potsdamer Riesengarde}}). През 1734 г. кралят нарежда северната главна постройка на [[Дълга конюшня|Дългата конюшня]] да бъде религиозно осветена като църква (без църковна кула/камбанария), която да обслужва религиозните нужди на гарнизона (гарнизонна църква), който наброявал междувременно 300 миряни. Тя просъществува до 1809 г., когато броят на миряните-войници постепенно се е стопил.<ref>Виж: Andreas Kitschke: ''Die Potsdamer Garnisonkirche. „Nec Soli Cedit“.'' Potsdamer Verlagsbuchhandlung, Potsdam 1991, <nowiki>ISBN 3-910196-00-4</nowiki>, mit Abbildung, стр.&nbsp;16.</ref> Със създаването на [[Александровка (Потсдам)|Руската колония „Александровка“]] в Потсдам се сформира нова [[Руска православна църква|руско-православна]] църковна общност покрай [[Храм-паметник „Александър Невски“ (Потсдам)|храм-паметника „Александър Невски“]].<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://alexandrowka.de/kolonie-alexandrowka/kirche/|заглавие=Kirche|фамилно_име=Kremer|първо_име=Hermann A.|труд=Kolonie Alexandrowka|език=de|достъп_дата=22.04.2022}}</ref> Тя принадлежи към Берлинската епархия на [[Московска патриаршия|Московската патриаршия]] и наброява около 1000 вярващи.<ref name=":1" /> Делът на християните намалява значително по времето на [[Германска демократична република|ГДР]]. През 2014 г. в Потсдам живеят повече от 30 000 християни от различни вероизповедания, което представлява 20 % от населението на града. Около 25 000 от тях принадлежат към 22-те [[Протестантство|протестантски]] църковни общности в града, а около 5000 – към двете [[Католицизъм|католически]] общности. Също така има и различни свободни църковни общности, които наброяват няколко хиляди вярващи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10002054/68694/|заглавие=Christliche Kirchen|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=25.04.2022}}</ref> В Потсдам има две [[Юдаизъм|юдаистки]] общности. Една от тях принадлежи към ''Централния съвет на евреите в Германия'' (най-голямата [[Евреи|еврейска]] организация в [[Германия]]) и през 2010 г. се състои от около 400 члена. Втората общност е независима от ''Централния съвет'' и се нарича ''„Общност на спазващите закона евреи“''. В Потсдам се намира и [[Либерализъм|либералният]] [[колеж]] „''Абрахам Гайгер''“ – единствената досега [[Равин|равинска]] [[семинария]] в следвоенна Германия. ''„Старата [[синагога]]“'' в Потсдам е разграбена по време на [[Кристална нощ|ноемврийските погроми през 1938 г.]] Сградата е окончателно разрушена от бомбардировките по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Оттогава в града е нямало [[синагога]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/neue-synagoge-fuer-potsdam-auf-einmal-sind-sich-alle-einig/25772652.html|title=Neue Synagoge für Potsdam. Auf einmal sind sich alle einig|last=Kluge|first=Christoph|date=25.04.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=25.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.synagoge-potsdam.de/index.php?modul=ModulVerein|заглавие=Der Bauverein|автор=Bauverein Neue Synagoge Potsdam e. V.|език=de|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071012033745/http://www.synagoge-potsdam.de/index.php?modul=ModulVerein|архив_дата=12.10.2007|достъп_дата=25.04.2022}}</ref> Като част от преустройството на центъра на града, през 2018 г. е взето решение за възстановяване на синагогата на ул. Шлосщрасе. Преди това обаче през 2021 г. е открита друга [[синагога]], която е част от ''Европейския център за еврейска [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B5%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F/ ерудиция]'' към [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-potsdam.de/en/pressreleases/detail/2021-08-04-inauguration-of-the-european-center-for-jewish-scholarship-at-the-university-of-potsdam|заглавие=Inauguration of the European Center for Jewish Scholarship at the University of Potsdam|фамилно_име=Horn-Conrad|първо_име=Antje|дата=04.08.2021|труд=UP Press Releases|издател=University of Potsdam|език=en|достъп_дата=25.04.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.zeit.de/news/2021-08/18/potsdam-hat-offiziell-wieder-eine-synagoge|title=Potsdam hat offiziell wieder eine Synagoge|date=18.08.2021|work=ZEIT ONLINE|access-date=25.04.2022|language=de}}</ref> През 2015 г. няма данни за актуалния брой на [[Мюсюлманин|мюсюлманите]], [[Будизъм|будистите]] и представителите на други [[Вероизповедания в Германия|вероизповедания]], живеещи в Потсдам. Мюсюлманска общност съществува от 1998 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10086362/1191938/|заглавие=Pressemitteilung Nr. 577 vom 23.09.2011. Oberbürgermeister Jakobs zu Gast beim Verein der Muslime Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=23.09.2011|език=de|достъп_дата=25.04.2022}}</ref> В миналото [[Прусия]] е била толерантна по отношение на религията. През 1740 г. пруският крал [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]] заявява: „всички религии са равни и добри, ако само хората, които ги изповядват [публично], са честни хора, а ако турци и езичници решат да дойдат и да се заселят, искаме да им построим джамии и църкви“.<ref>{{Цитат книга|last=von Petersdorff|first=Herman|title=Friedrich der Große. Ein Bild seines Lebens und seiner Zeit|edition=3|year=1911|publisher=Gebrüder Paetel|location=Berlin|pages=81}}</ref> Въпреки че по-късно Фридрих не построява [[Джамия|джамии]], баща му [[Фридрих Вилхелм I]] още през 1739 г. преустройва една стая във „[[Голямо военно сиропиталище (Потсдам)|Военното сиропиталище]]“ в молитвена зала за 22 мюсюлмански „високи мъжаги“ (войници), което я превръща в ''първата джамия на германска земя''.<ref>{{Цитат книга|last=Kitschke|first=Andreas|title=Die Potsdamer Garnisonkirche. „Nec Soli Cedit“|year=1991|publisher=Potsdamer Verlagsbuchhandlung|location=Potsdam|lang=de|isbn=3-910196-00-4|pages=14 и последващи}}</ref> За разлика от нея „[[Паромашинна станция за Сансуси|Потсдамската джамия]]“ от XIX век, която се намира само на няколкостотин метра, никога не е била [[Сакрална архитектура|свещена сграда]], а винаги е била [[Секуларност|светска]] [[Парна машина|паромашинна]] сграда с външен вид на [[джамия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-gardens/object/steam-engine-building-mosque/|заглавие=Steam Engine Building (Mosque) - The “Mosque” of Potsdam|автор=Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg|дата=2022|език=en|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> == Политика == === История на администрацията === От 1345 г. градът се ръководил от консул, а от 1450 г. – от [[кмет]]. Има данни за съществуването на [[Градски съвет|градски (общински) съвет]] от 1465 г. През XVI и XVII в. съветът се състои от четирима до петима членове, включително кмета. По-късно съответният държавен владетел (бил той [[курфюрст]], [[крал]] или [[император]]) оказвал силно влияние върху градската администрация, тъй като Потсдам бил [[резидентен град]]. От 1722 г. нататък градът е имал [[магистрат]] за Стария и Новия град, а на чело на целия град е стоял ''градски директор''. През 1809 г. Потсдам става (самостоятелен) [[Град без областна принадлежност (Германия)|град без окръжна принадлежност]], начело на който стои ''главен кмет'' (под негово ръководство са кметове отговорни за отделни политически сфери; например, кмет по социалните въпроси, кмет по финансите и пр.). Градският съвет ({{Lang|de|Stadtverordnetenversammlung}}) e орган, който се избира пряко от населението; активно и пасивно избирателно право имат всички лица над 16-годишна възраст, които са германски граждани и граждани на Европейския съюз с постоянно местожителство в провинция [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bravors.brandenburg.de/gesetze/bbgkwahlg#8|заглавие=§ 8 BbgKWahlG|автор=Land Brandenburg|дата=08.12.2021|труд=Gesetz über die Kommunalwahlen im Land Brandenburg (Brandenburgisches Kommunalwahlgesetz – BbgKWahlG) [Закон за местните избори в провинция Бранденбург]|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> По време на [[Националсоциализъм|националсоциализма]] в Германия, градският съвет е разпуснат, а главния кмет се назначава директно от [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа парти]]<nowiki/>я. След края на [[Втора световна война|Втората световна война]], през 1945 г. [[Съветска окупационна зона|съветската окупационна власт]] възвръща градския съвет и назначава нов главен кмет. Съветът бил избиран от единната листа на ''Националния фронт'' на [[Германска демократична република|Германската демократична република]] (сдружение на всички партии и политически движения), изборите обаче не са били свободни. След [[Обединение на Германия (1990)|обединението на Германия]] през 1990 г. Потсдам става седалище на различни [[Бранденбург|провинциални]] и [[Федерална република|федерални]] органи, сред които Дирекция III на Генералната митническа дирекция, Главната дирекция на Федералната полиция и клон на Федералната сметна палата, както и на множество публични корпорации. === Град Потсдам === [[Файл:Potsdam Rathaus 07-2017.jpg|мини|[[Кметство (Потсдам)|Кметството на гр. Потсдам]]]] От 1990 г. Потсдам е независим град в [[Федерални провинции на Германия|провинция]] [[Бранденбург]]. Градската администрация се намира в [[Кметство (Потсдам)|кметството на Потсдам]] на улица Фридрих-Еберт ({{Lang|de|Friedrich-Ebert-Straße}}). Официалното име на град Потсдам е ''Провинциална столица Потсдам'' (т. е. столица на [[Федерални провинции на Германия|провинция]]). Главният кмет се избира на всеки осем години,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bravors.brandenburg.de/gesetze/bbgkwahlg#74|заглавие=§ 74 BbgKWahlG|автор=Land Brandenburg|дата=08.12.2021|труд=Gesetz über die Kommunalwahlen im Land Brandenburg (Brandenburgisches Kommunalwahlgesetz – BbgKWahlG) [Закон за местните избори в провинция Бранденбург]|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> а [[Кметство (Потсдам)#Градски съвет|градският съвет на Потсдам]] – на всеки пет години чрез местни избори. От 28.11.2018 г. кмет на Потсдам е Майк Шуберт ({{Lang|de|Mike Schubert}}) от [[Германска социалдемократическа партия|Социалдемократическата партия на Германия]]. През 2014 г. финансовият дълг на града е сред най-ниските в Германия.<ref>[https://www.haushaltssteuerung.de/weblog-pro-kopf-verschuldung-der-kreisfreien-staedte-deutschlands.html Pro-Kopf-Verschuldung der kreisfreien Städte Deutschlands], Haushaltssteuerung.de, abgerufen am 12. November 2017.</ref> Към 31.12.2020 г. финансовият дълг на Потсдам възлиза на 60,1 млн. евро, което се равнява на 332 евро на глава от населението.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://download.statistik-berlin-brandenburg.de/7171ac156f650944/10de753d20d8/SB_L03-01-00_2020j01_BB-1.pdf|заглавие=Schulden der öffentlichen Haushalte und der öffentlich bestimmten Fonds, Einrichtungen und wirtschaftlichen Unternehmen im Land Brandenburg am 31.12.2020|автор=Amt für Statistik Berlin-Brandenburg [Статистическа служба Берлин-Бранденбург]|дата=декември 2021 г.|труд=Statistischer Bericht L III 1 – j / 20|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> === Герб и знаме === [[Файл:DEU Potsdam COA.svg|мини|213x213пкс|Герб на град Потсдам|ляво]] [[Хералдика|Хералдическо]] <u>описание на [[Герб|герба]]</u>: {{цитат|На златен фон – червен орел на златни ромбоиди, гледащ наляво, с черни крайници. Горният ръб на [[Щит (хералдика)|щита]] е украсен със сводеста петолъчна червена [[крепостна корона]].|[https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Lesefassung%20Hauptsatzung.pdf ''Основен статут на провинциалната столица Потсдам от 04.03.2009 г.''], посетен на 27.04.2022 г.}} [[Файл:Flag of Potsdam.svg|мини|Знаме на град Потсдам]] <u>Обосновка на [[Герб|герба]]</u>: Гербът на Потсдам изобразява в центъра си стилизиран вариант на [[Бранденбург#/media/Файл:Brandenburg Wappen.svg|бранденбургския орел]] върху златен [[Щит (хералдика)|щит]]. Бранденбургският орел на герба може да се проследи в миналото до XII в.: за първи път се появява през 1170 г. в печата на [[Аскани|асканеца]] [[Ото I (Бранденбург)|Ото I]], син на [[Албрехт I фон Бранденбург|Албрехт Мечката]]. Най-старото запазено изображение на орела като [[Хералдика|хералдическо]] животно на Потсдам датира от 1450 г. върху един печат на града. От 1660 г. насам на Потсдам, в качеството му на [[резидентен град]], е разрешено да използва червения бранденбургски орел, който преди това е бил изобразяван на сребърен фон, а сега на златен. Настоящата цветова схема е известна от 1753 г. насам. В исторически план сегашният дизайн на градския герб с дъгообразната петоъгълна [[Крепостна корона|крепеостна корона]] произхожда от скица на Вернер Нерлих, директор на ''Берлинския университет за приложни науки за реклама и дизайн'' (с филиал в Потсдам), от 1957 г., въпреки че след 1990 г. е леко променен и цветът е конкретизиран: Градският герб на Потсдам е стандартизиран в сегашния си вид от 1994 г. насам.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Lesefassung%20Hauptsatzung.pdf|заглавие=Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam vom 04.03.2009 [Основен статут на провинциалната столица Потсдам от 04.03.2009 г.]|дата=04.03.2009|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> [[Знаме]]то на град Потсдам е „двулентово, червено-жълто, с поместен в средата герб“.<ref name=":2" /> === Побратимени градове === Историята на Потсдам го е превърнала в международен град, което се отразява и в разнообразието на неговите партньорски споразумения с различни [[Побратимен град|побратимени градове]]. Постоянно могат да се видят сходства в историята, архитектурата или значението на побратимените градове. Забележително по него време е било побратимяването през 1988 г. с тогавашната [[Западна Германия|западногерманска]] столица [[Бон]], случило се още по времето на разделението на Германия. Потсдам поддържа побратимявания със следните градове:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/content/die-partnerstaedte-der-landeshauptstadt-potsdam|заглавие=Die Partnerstädte der Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=2017|език=de|достъп_дата=28.04.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/faktenblatt_partnerstaedte_2018.pdf|заглавие=Die Partnerstädte der Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|формат=pdf|архив_дата=November 2017|достъп_дата=28.04.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/Lokales/Potsdam/Potsdam-hat-eine-neue-Liebe|title=Potsdam hat eine neue Liebe|last=Röd|first=Ildiko|date=08.07.2017|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> {| class="toptextcells" | * {{POL|#}}, град [[Ополе]], [[Ополско войводство]] (от 1973 г.) | * {{GER|#}}, град [[Бон]], [[Северен Рейн-Вестфалия]] (от 1988 г.) | * {{CHE|#}}, град Люцерн, [[Люцерн (кантон)|кантон Люцерн]] (от 2002 г.) |- | * {{FRA|#}}, град [[Бобини]], [[Ил дьо Франс]] (от 1974 г.) | * {{ITA|#}}, град [[Перуджа]], [[Умбрия]] (от 1990 г.) | * {{FRA|#}}, град [[Версай]], [[Ил дьо Франс]] (от 2016 г.) |- | * {{FIN|#}}, град [[Ювяскюля]], [[Централна Финландия]] (от 1985 г.) | * {{USA|#}}, град [[Сиукс Фолс]], [[Южна Дакота]] (от 1990 г.) | * {{TZA|#}}, град [[Занзибар (град)|Занзибар]], [[Занзибар|област Занзибар]] (от 2017 г.) |} === Общински въпроси === Градоустройството, особено възстановяването на центъра в историческия му вид преди разрушенията от [[Втора световна война|войната]], е предмет на много всестранни дискусии от 1990 г. насам. През 2014 г. възникват [[Спор|спорове]] относно това, как [[Ареал|ареала]] на [[Градина за наслада (Потсдам)|Градината за наслада]] да бъде ползван в бъдеще, а също така и относно събарянето на различни сгради на територията на града (предимно от [[Германска демократична република|социалистическо време]], които не отговарят на съвременната естетика).<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/Lokales/Potsdam/Kommunalwahl-2019-Ein-Rueckblick-auf-Potsdams-Entwicklung-seit-2014|title=Vor der Wahl: Ein Rückblick auf Potsdams Entwicklung seit 2014|last=Oelschläger|first=Volker|date=20.04.2019|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.deutschlandfunk.de/potsdam-wahl-zwischen-ddr-moderne-oder-disneyland-barock-100.html|title=Potsdam. Wahl zwischen DDR-Moderne oder Disneyland barock|last=Budde|first=Vanja|date=27.09.2015|work=Deutschlandradio|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref name=":3">{{Cite news|url=https://www.sueddeutsche.de/reise/potsdam-ringen-um-die-neue-mitte-1.3326005|title=Potsdam: Ringen um die neue Mitte|last=Schneider|first=Jens|date=23.01.2017|work=Süddeutsche Zeitung|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> От една страна, градът е туристическа дестинация поради множеството дворци и паркове и възстановяването на центъра в историческия му вид се очаква да възвърне части от историята и идентичността на града и да привлече още повече туристи.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/bau-der-garnisonkirche-scharfe-fronten-in-potsdams-dauerkonflikt/25458566.html|title=Bau der Garnisonkirche. Scharfe Fronten in Potsdams Dauerkonflikt|last=Kramer|first=Henri|date=22.01.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|last2=Zschieck|first2=Marco|language=de}}</ref> От друга страна, градът безспирно расте, и то с големи темпове, поради което има недостиг на жилищни сгради; разрушаването на многоетажни панелни блокове от социализма и замяната им с традиционни (малки) къщи по исторически образ, би задълбочило този социален проблем.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/kompromiss-im-streit-um-potsdams-mitte-mercure-soll-bleiben-fachhochschule-und-staudenhof-sollen-fallen/21403310.html|title=Kompromiss im Streit um Potsdams Mitte. Mercure soll bleiben, Fachhochschule und Staudenhof sollen fallen|last=Kramer|first=Henri|date=14.09.2016|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/abriss-debatte-was-wird-aus-dem-staudenhof/24329866.html|title=Abriss-Debatte. Was wird aus dem Staudenhof?|last=Zschieck|first=Marco|date=13.05.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> Друг въпрос е също, дали не трябва да се запазят и свидетелства на социалистическата архитектура, които дори и не до там красиви, все пак също са част от историята на града.<ref name=":3" /> Предмет на остри обществени разногласия е било възстановяването на някогашния [[Градски дворец (Потсдам)|Градски дворец]] в центъра на града (тъй като Германия е [[Федерална република|република]], а не [[монархия]]), който в крайна сметка е изграден наново и днес служи като седалище на [[Ландтаг на Бранденбург|ландтага на Бранденбург]] (парламента на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]]), чиято столица е Потсдам.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/themen/brandenburg/neuer-landtag-mit-dem-stadtschloss-hat-potsdam-sein-herz-wieder/8915312.html|title=Neuer Landtag. Mit dem Stadtschloss hat Potsdam sein Herz wieder|last=Straube|first=Peer|date=10.10.2013|work=Der Tagesspiegel|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> Все още (към 2022 г.) се състои широка обществена дискусия относно възстановяването на [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]], която от една страна е била емблематична сграда за архитектурния пейзаж на града и възстановяването ѝ ще допринесе за синхрона на [[Зрителна ос|зрителните оси]], от друга страна обаче тя е свързана с [[Милитаризъм|милитаризма]] на [[Прусия]], служейки на пруските [[Войник|войници]], а по-късно и с [[Националсоциализъм|националсоциализма]], тъй като в нея се състояла официалната церемония по встъпването в длъжност на [[Адолф Хитлер|Хитлер]] в т. нар. [[Ден на Потсдам|''Ден на Потсдам'']].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.deutschlandfunk.de/rekonstruktion-in-potsdam-der-streit-um-den-wiederaufbau-100.html|заглавие=Rekonstruktion in Potsdam. Der Streit um den Wiederaufbau der Garnisonkirche|фамилно_име=Langels|първо_име=Otto|дата=07.01.2020|труд=Deutschlandradio|език=de|достъп_дата=28.04.2022}}</ref> Към април 2022 г. се дебатира компромис, който предвижда да се възстанови църковната кула с [[камбанария]], но не и основната сграда на самата църква.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/nach-jahrzehntelangem-streit-kompromiss-zum-umgang-mit-potsdamer-garnisonkirche-gefunden/27906454.html|title=Nach jahrzehntelangem Streit. Kompromiss zum Umgang mit Potsdamer Garnisonkirche gefunden|last=Kramer|first=Henri|date=18.12.2021|work=Der Tagesspiegel|access-date=28.04.2022|last2=Calvez|first2=Sandra|language=de|last3=Zempel|first3=Christoph}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/debatte-um-garnisonkirche-angriff-der-barock-fundamentalisten/28243108.html|title=Debatte um Garnisonkirche. Angriff der „Barock-Fundamentalisten“|last=Kramer|first=Henri|date=11.04.2022|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> С цел подобряването на въздуха и здравето, през 2012 г. се въвежда ''„екосъобразен контрол на движението“'', който има за цел да предотврати превишаването на пределно допустимите стойности за [[азотен диоксид]] и [[фини прахови частици]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/fileadmin/user_upload/UVS/umweltorientierte_verkehrssteuerung.pdf|заглавие=Umweltorientierte Verkehrssteuerung. Gesünder, sauberer und mobiler für Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=март 2012|език=de|формат=pdf|достъп_дата=28.04.2022}}</ref> Сред проблемите на [[Икономическа политика|икономическата]] и [[Градоустройство|градоустройствена политика]] на град Потсдам е намаляващият брой разрешителни за строеж, въпреки нарастващото търсене на жилища, и произтичащият от това спад в жилищното строителство (статус: 2018 – 2020 г.).<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/wohnungsbau-in-potsdam-deutlich-weniger-baugenehmigungen-fuer-neue-wohnungen/23616840.html|title=Wohnungsbau in Potsdam. Deutlich weniger Baugenehmigungen für neue Wohnungen|last=Zschieck|first=Marco|date=09.11.2018|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/immobilien-in-potsdam-2020-wohnungsbau-massiv-eingebrochen/27229098.html|title=Immobilien in Potsdam 2020. Wohnungsbau massiv eingebrochen|last=Zschieck|first=Marco|date=06.06.2021|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> Освен това, общинските предприятия за [[Държавен комитет за битови услуги|комунални услуги]] ([[Предприятие|предприятия]], поддържащи [[Инфраструктура|инфраструктурата]] – [[водоснабдяване]], [[газоснабдяване]], [[електроснабдяване]], [[Топлофикация|топлоснабдяване]], сметосъбиране и пр.) се борят с проблеми при набирането на персонал в някои области (например [[Водач (транспорт)|шофьор(к)и]] на [[Градски транспорт|градския транспорт]]).<ref>{{Cite news|url=https://www.kommunal.de/wie-dieser-betrieb-auf-den-nachwuchsmangel-reagiert|title=Wie dieser Betrieb auf den Nachwuchsmangel reagiert|date=27.05.2019|work=KOMMUNAL|access-date=28.04.2022|publisher=Zimper Media|language=de}}</ref> === Провинция Бранденбург === {{Основна|Бранденбург}} {{Няколко картинки}}{{Няколко картинки}}{{multiple image | image1 = Potsdam Stadtschloss 07-2017.jpg | width1 = 260 | caption1 = [[Ландтаг на Бранденбург|Ландтагът на Бранденбург]] в [[Градски дворец (Потсдам)|Потсдамския градски дворец]] | image2 = Staatskanzlei Brandenburg.jpg | width2 = 195 | caption2 = ''[[Държавна канцелария на провинция Бранденбург|Държавната канцелария]]'' – седалище на правителството на [[Бранденбург]] в гр. Потсдам }} Потсдам е столицата на [[Федерални провинции на Германия|провинция]] [[Бранденбург]]. В града се намира [[Ландтаг на Бранденбург|ландтагът на Бранденбург]] (парламентът на провинцията). [[Правителство]]то на провинция Бранденбург и [[Министър-председател|министър-председателят]] се помещават в т. нар. ''[[Държавна канцелария на провинция Бранденбург]]'', която се намира на улица „хайнрих ман Але“ № 107. Из целия град са разпръснати седалищата на деветте министерства на провинция Бранденбург. Конституционният съд на провинция Бранденбург се намира на улица „Йегерале“ № 9 – 12. [[Файл:Potsdam Luftbild Landtag Brandenburg Brauhausberg - Foto Wolfgang Pehlemann Wiesbaden Germany 2008 IMG 0028.jpg|мини|234x234пкс|Някогашното „Кралско военно училище“ е било седалище на [[Ландтаг на Бранденбург|ландтага]] от 1990 до 2013 г.|ляво]] След обединението на Германия през 1990 г. и новоосноваването на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]], [[Ландтаг на Бранденбург|парламентът на провинцията]] първоначално се помещавал в сградата на бившето „Кралско военно училище“, намиращо се на хълма „Браухаусберг“. Тъй като сградата вече не отговаряла на изискванията за модерен парламент, парламентът на провинцията решава да построи нова сграда на мястото на бившия [[Градски дворец (Потсдам)|Потсдамски градски дворец]], намиращ се на площад „[[Стар пазар (Потсдам)|Стария пазар]]“. След като през 2002 г. телевизионният водещ Гюнтер Яух прави първата крачка с дарението на 3,5 млн. евро за изграждането на „[[Портал на Фортуна|Портала на Фортуна]]“ (главния портал на градския дворец),<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/eine-stadt-und-ihre-goenner-potsdamer-missfallen/7174408.html|title=Eine Stadt und ihre Gönner. Potsdamer Missfallen|last=Schicketanz|first=Sabine|date=25.09.2012|work=Der Tagesspiegel|access-date=17.05.2022|last2=van Bebber|first2=Werner|language=de}}</ref> през 2005 г. [[Кметство (Потсдам)|Градският съвет на Потсдам]] решава да се започне строеж за възстановяването на двореца, който бил разрушен по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. От 2010 до 2013 г. [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]] се възстановява в оригиналния му външен вид по историческите планове на [[Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф]]. Изграждането на историческата фасада, богата на орнаменти, е дарена изцяло от основателя на [[SAP AG|SAP]] – Хасо Платнер, струвайки 10 млн. евро.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/eine-stadt-und-ihre-goenner-potsdamer-missfallen/7174408.html|title=Eine Stadt und ihre Gönner. Potsdamer Missfallen|last=Schicketanz|first=Sabine|date=25.09.2012|work=Der Tagesspiegel|access-date=17.05.2022|last2=van Bebber|first2=Werner|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.welt.de/regionales/berlin/article1406179/20-Millionen-Spende-fuer-Potsdams-Stadtschloss.html|title=20 Millionen Spende für Potsdams Stadtschloss|first=Die Welt|date=27.11.2007|access-date=17.05.2022|agency=dpa/krei|language=de}}</ref> От вътре сградата е проектирана за модерните нужди на парламента и не отговаря на историческата архитектура. През 2014 г. [[Ландтаг на Бранденбург|парламентът на Бранденбург]] официално открива новата сграда и се нанася в нея.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.landtag.brandenburg.de/de/konzept_und_baugeschichte/25607|заглавие=Konzept und Baugeschichte|автор=Landtag Brandenburg|език=de|достъп_дата=02.05.2022}}</ref> === Органи на сигурността === {{multiple image | image1 = EinsFüKdoBw.svg | width1 = 130 | caption1 = Потсдам е седалище на [[Съвместно командване на силите|Оперативното командване]] на [[Бундесвер]]а (герб на армията)... | image2 = Bundespolizei-Logos.svg | width2 = 155 | caption2 = ... и на ''Главното управление на федералната полиция'' (герб на федералната полиция). }}Потсдам има от края на 17-ти век насам доста многозначно минало като град, в който са разположени военни съоръжения. Главнокомандващите са били доста разнообразни, като се започне от [[Прусия|пруската]] армия, мине се през [[Германска имперска армия|Германската имперска армия]], [[Райхсвер|райхсвера]] и [[Вермахт|вермахта]] на [[Германска империя (1933 – 1945)|Третия райх]] през [[Националсоциализъм|националсоциализма]] в Германия, [[Червена армия|Червената армия]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския Съюз]] по време на разделението на Германия, [[Национална народна армия]] на бившата [[Германска демократична република|Източна Германия]], та се стигне до днешния [[бундесвер]] на [[Германия|Федерална република Германия]]. Като втори [[резидентен град]] на [[Прусия|пруските]] крале (след [[Берлин]]), Потсдам е превърнат в седалище на [[гарнизон]] (''гарнизонен град'') от „краля на войниците“ [[Фридрих Вилхелм I]], а войниците са настанени предимно в представителни сгради в сърцето на града. В определени периоди, войниците са наброявали почти половината от жителите на града.<ref name=":4" /> Дълго време военните съоръжения определят лика на града и [[Демография|демографската]] структура на населението му до такава степен, че през 1854 г. [[Александър фон Хумболт]] описва града като „пуст [[Казарма|казармен]] град“.<ref name=":5" /> Прочути стават „дългите мъжаги“ – пруски [[Кралска гвардия|гвардейци]] с ръст доста над средния тогава от 1-ви гвардейски [[Пехота|пехотен]] полк и 9-ти пехотен полк. Към последния полк спадат много от съучастниците в опита за [[Заговор от 20 юли|покушението на Хитлер на 20.07.1944 г.]].[[Файл:Villa Ingenheim.jpg|мини|Вила „Ингенхайм“ – седалище на ''Центъра за военна история и социални науки на [[Бундесвер]]а'']]През 1945 г. [[Червена армия|Червената армия]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], а по-късно [[Национална народна армия|Националната народна армия]] на [[Германска демократична република|ГДР]], стопанисват по-голямата част от [[Казарма|казармите]]. До 1991 г. в Потсдам се намира и 34-та [[Артилерия|артилерийска]] дивизия на ''Групата на съветски въоръжени сили в Германия''. След обединението на Германия, вече няма нужда от мащабна армия в дотогавашния ѝ обем. Многобройните казарми и военни съоръжения, много от които са исторически и архитектурно значими, оттогава насам затова се използват с друго предназначение като например жилищни сгради за граждани. От 2001 г. насам [[Съвместно командване на силите|оперативното командване]] на [[Бундесвер]]а е базирано непосредствено край парка „Wildpark“ в град Гелтов на ръба на границата с Потсдам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundeswehr.de/de/organisation/weitere-bmvg-dienststellen/einsatzfuehrungskommando-der-bundeswehr|заглавие=Das Einsatzführungs­kommando der ­Bundeswehr|автор=Presse- und Informationszentrum Einsatzführungskommando der Bundeswehr|дата=2019|страници=de|достъп_дата=05.05.2022}}</ref> Там работят около 500 [[Офицер|офицера]] от [[Генерален щаб|генералния щаб]]. От 2013 г. ''Центърът за военна история и социални науки на Бундесвера'' се помещава във вила „Ингенхайм“ на брега на река [[Хафел]] в Потсдам. Тук се провеждат [[Военна история|военноисторически]] изследвания на [[История на Германия|германската история]]; учреждението има около 120 служители. На него е подчинен ''Военноисторическият музей на [[Бундесвер]]а'' в град [[Дрезден]]. От 2008 г. централата на Федералната полиция на Германия се намира в Потсдам. Федералния висш орган е пряко подчинен на Федералното министерство на вътрешните работи и упражнява служебен и технически надзор върху Федералната полиция. == Икономика == === Показатели === [[Файл:ILB-Neubau Mai 2017 Leo Seidel-ILB 2000xppi.jpg|мини|„Инвестиционна банка на провинция Бранденбург“ – подпомага и финансира публични и частни инвестиционни проекти в областта на икономиката, инфраструктурата, жилищното строителство и заетостта. ]] През 2019 г. Потсдам генерира [[брутен вътрешен продукт]] (БВП) от 7,99 милиарда [[евро]] на територията на града, като се нарежда на 57-мо място в класацията на германските градове по икономическа продукция.<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.statistikportal.de/de/veroeffentlichungen/bruttoinlandsprodukt-bruttowertschoepfung-0|заглавие=Bruttoinlandsprodukt, Bruttowertschöpfung in den kreisfreien Städten und Landkreisen der Bundesrepublik Deutschland 1992 und 1994 bis 2019. Reihe 2, Kreisergebnisse Band 1|автор=Statistisches Bundesamt|дата=07.2021|език=de|достъп_дата=05.05.2022}}</ref> През същата година градът заема дял от 10,7 % от икономическата продукция на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]].<ref name=":6" /> Също така през същата година, брутния вътрешен продукт на Потсдам възлиза на 44 596 евро на глава от населението (за Бранденбург: 29 716 евро; за Германия 41 508 евро) и по този начин е над средния за региона и страната.<ref name=":6" /> На едно трудово заето лице се падат 68 344 евро, а броят им е около 116 938.<ref name=":6" /> Поради близостта до [[Берлин]] икономиката се развива много динамично.<ref name=":6" /> През 2019 г. БВП на града нараства номинално с 5,3 % в сравнение с предходната година, а тогава от своя страна ръстът е бил 4,6 %.<ref name=":6" /> Потсдам е част от [[Метрополен регион|метрополния регион]] Берлин-Бранденбург, чийто БВП през 2018 г. възлиза на 217 450 милиарда евро.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://de.statista.com/statistik/daten/studie/603802/umfrage/bruttoinlandsprodukt-in-den-metropolregionen-in-deutschland/|заглавие=Bruttoinlandsprodukt (BIP) in den Metropolregionen* in Deutschland im Jahr 2018|автор=de.statista.com|език=de|достъп_дата=06.05.2022}}</ref> Към 30.06.2020 г. 87 510 жители на Потсдам са имали работа над социално-осигурителния праг (450 евро), което е с 1,6 % повече от предходната година.<ref>{{Цитат книга|title=Statistischer Jahresbericht 2020 [Годишен статистически доклад 2020]|url=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|accessdate=12.05.2022|date=08.09.2021|publisher=Landeshauptstadt Potsdam, Der Oberbürgermeister, Fachbereich Verwaltungsmanagement, Bereich Statistik und Wahlen|location=Potsdam|lang=de|pages=99}}</ref> Към 31.12.2020 г. равнището на безработица в Потсдам е 6,0 %, което е под средното за [[Бранденбург]] (6,1 %) и над средното за [[Германия]] (5,9 %).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://statistik.arbeitsagentur.de/Statistikdaten/Detail/202012/arbeitsmarktberichte/monatsbericht-monatsbericht/monatsbericht-d-0-202012-pdf.pdf?__blob=publicationFile&v=1|заглавие=Monatsbericht zum Arbeits- und Ausbildungsmarkt. Dezember und Jahr 2020|автор=Bundesagentur für Arbeit, Statistik/Arbeitsmarktberichterstattung|дата=12.2020|страници=23|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> Средният нетен доход на частните домакинства през 2019 г. е 1 975 евро (включва всякакъв тип доходи – напр. от работа, имущество или социални помощи).<ref name=":7">{{Цитат книга|title=Statistischer Jahresbericht 2020 [Годишен статистически доклад 2020]|url=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|accessdate=12.05.2022|date=08.09.2021|publisher=Landeshauptstadt Potsdam, Der Oberbürgermeister, Fachbereich Verwaltungsmanagement, Bereich Statistik und Wahlen|location=Potsdam|lang=de|pages=242}}</ref> Първичният брутен доход на частните домакинства (от работа, самозаетост или имущество) през 2018 г. е 4 716 евро.<ref name=":7" /> Средният разполагаем доход на едно домакинство през 2018 г. (първичният доход, минус данъци и осигуровки, плюс социални помощи) в Потсдам е 3 752 евро, което е 3,6 % повече от предходната година; това е доходът на свободно разположение за потребление или спестяване.<ref name=":7" /> Между 2019 и 2021 г. в столицата на провинция Бранденбург са се основали 70 нови предприятия ([[стартъп]]), което се равнява на дял от 38,4 новосъздадени предприятия на 100 000 души от населението, като така Потсдам се нарежда на четвърто място сред всички големи германски градове след [[Берлин]] (53,1), [[Мюнхен]] (44,5) и [[Хайделберг]] (40,3).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ihk-potsdam.de/servicemarken/presse/pressemitteilungen/pms-2020/startupstudie22-5412146|заглавие=Potsdam über Bundes-Niveau|автор=Industrie- und Handelskammer (IHK) Potsdam [Промишлено-търговска камара на Потсдам (IHK)]|дата=03.02.2021|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> === Икономическо профилиране и качество на живот === Положителното развитие на Потсдам от 1990 г. насам се дължи предимно на профилирането му като център на културата, услугите и науката, което му е позволило да се адаптира към изискванията на модерната пазарна икономика с по-високи нива на образование. Градът е едно от 15-те регионални ядра на икономически растеж в провинция Бранденбург и затова бива специално стимулиран. Освен това географското разположение в [[Агломерация|агломерацията]] на Берлин е привлекателно за установяване на фирми в града. Свръзките с инфраструктури като магистрали, железопътни линии, мостове и летище се разрастват непрекъснато.<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/lokales/potsdam/klares-votum-fuer-die-stammbahn-P2K6ZYMGDJTTOXNKFQEGYNI7TY.html|title=Klares Votum für die Stammbahn|last=Laude|first=Stephan|date=18.03.2018|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=12.05.2022|language=de}}</ref> В така наречения „Атлас на бъдещето“ от 2019 г., който показва прогнози на база различни индикатори, град Потсдам заема 92-ро място сред 401 окръзи, [[Община|общини]] и независими градове в Германия, което го прави едно от местата със „сигурни бъдещи перспективи“ и го поставя на първо място в [[Бранденбург]]. В проучване на [[Публично право|публично-правния]] ''[[Цет Де Еф|Втори немски телевизионен канал (ZDF)]]'' относно [[Качество на живот|качеството на живот]] в 401 германски окръга и независими градове Потсдам заема четвърто място през 2018 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.zdf.de/dokumentation/zdfzeit/deutschland-studie-102.html|заглавие=Wo lebt es sich am besten? In drei großen Studien hat das ZDF 2018 und 2019 die Lebensverhältnisse im Land unter die Lupe nehmen lassen.|автор=ZDF|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> === Технологии и малък бизнес === [[Файл:Garde-Ulanen-Kaserne Potsdam.JPG|мини|Някогашната [[казарма]] „Гарде-Уланен“, днес седалище на фирмата медицинска техника „Christoph Miethke“]] През 2020 г. в Потсдам са регистрирани 12 661 малки занаятчийски и търговски предприятия, което е растеж от 51 (1,2 %) в сравнение с 2019 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.09.2021|страници=84|език=de|формат=pdf|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Предприятия, чиято дейност е свързана с научния прогрес, са се установили в Потсдам и околностите поради големия брой научноизследователски институти тук.<ref name=":8">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://potsdam-sciencepark.de/en/the-park/companies/|заглавие=Companies|автор=Potsdam Science Park|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> Регионът е един от водещите в Германия в областта на [[биоикономика]]та <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biooekonomie.de/themen/biooekonomie-in-den-bundeslaendern/brandenburg|заглавие=Bioökonomie in den Bundesländern. Brandenburg|автор=bioökonomie.de|дата=26.10.2017|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> и [[Биотехнология|биотехнологиите]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.healthcapital.de/files/user_upload/HealthCapital_Life_Science_Report_2019_2020.pdf|заглавие=Life Sciences Report 2019 {{!}} 2020. Biotech │ Pharma │ Medtech │ Digital Health in Berlin-Brandenburg|автор=Berlin Partner for Business and Technology; Economic Development Agency Brandenburg (WFBB)|труд=HealthCapital Berlin-Brandenburg|език=en|достъп_дата=12.05.2022}}</ref><ref name=":8" /> В Потсдам се намира международната компания за медицинска техника „''Christoph Miethke''“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.miethke.com/en/about-us/history|заглавие=MIETHKE. Our Company History|автор=Christoph Miethke GmbH & Co. KG|дата=2022|език=en|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> както и „Иновационен център“ на софтуерния гигант [[SAP AG|SAP]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://icn.sap.com/location/potsdam|заглавие=Our locations. Potsdam|автор=SAP Innovation Center Network|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> През 2001 г. компанията [[Оракъл (корпорация)|Oracle]] инвестира в свой клон в града. Тук е изграден и един от трите дизайнерски центъра на [[Volkswagen]] в света. През 2006 г. един от водещите производители на желирани бонбони в Германия – фирмата „Katjes“ – отваря „стъклена фабрика за бонбони“ в квартал Бабелсберг, където посетители могат да гледат приготвянето на изделията.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.katjes.de/erleben/glaeserne-bonbonfrabrik-potsdam|заглавие=Gläserne Bonbonfabrik Potsdam|автор=Katjes Fassin GmbH + Co. KG|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> До средата на 2024 г. в Потсдам ще бъде изграден [[бизнес център]] за [[информационни технологии]].<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/lokales/potsdam/creative-village-baustart-fuer-raw-grossprojekt-bis-mitte-2022-TNRYBBV7X4MXV4XKAXAJDYT734.html|title=„Creative Village“: Baustart für RAW-Großprojekt bis Mitte 2022|last=Degener|first=Peter|date=20.11.2021|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=12.05.2022|language=de}}</ref> Сред най-големите работодатели в Потсдам през 2018 г. са Потсдамският университет, градската администрация, общинските предприятия за [[Държавен комитет за битови услуги|комунални услуги]], частната [[Здравно осигуряване|здравноосигурителна]] каса „AOK Nordost“, ''Среднобранденбургската спестовна каса'', администрацията на провинция Бранденбург и Инвестиционната банка на провинция Бранденбург. === Медии === [[Файл:Filmstudio Babelsberg Eingang.jpg|ляво|мини|[[Студио Бабелсберг]] – едно от най-модерните филмови студия в света]] Основаното през 1911 г. филмово „[[Студио Бабелсберг]]“ в едноименния потсдамкси квартал [[Бабелсберг]] е най-старото мащабно филмово студио в света,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/en/corporate/about-us/|заглавие=Corporate. About us|автор=Studio Babelsberg AG|дата=2022|език=en|достъп_дата=13.05.2022|цитат=With its founding in 1912, Studio Babelsberg has become the oldest large-scale film studio in the world and the cradle of German film. With its comprehensive services for German and international film projects, Studio Babelsberg belongs to the leading locations for the production of motion pictures, TV, streaming and advertising productions in Europe.}}</ref> най-голямото в Германия и едно от най-големите в Европа<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/en/sound-stages/|заглавие=Studio Babelsberg. Sound Stages|автор=Studio Babelsberg AG|дата=2022|език=en|достъп_дата=13.05.2022|цитат=We have one of the largest studio facilities in Europe with a total of 21 sound stages with 300,000 sq ft floor space spread across a 42-acre lot thereby offering optimal production conditions for film, TV and commercial productions.}}</ref> по отношение на площта. От 2022 г. обаче студиото е мажоритарна собственост на американска компания за недвижими имоти.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/unternehmen/presse-news/details/news/tpg-real-estate-erwerb-der-studio-babelsberg-ag/|заглавие=TPG Real Estate schließt Erwerb der Studio Babelsberg AG ab|автор=Studio Babelsberg AG|дата=03.01.2022|език=de|достъп_дата=13.05.2022}}</ref> [[Файл:UFA in Potsdam-Babelsberg.jpg|мини|Седалище на филмовата продуцентска компания „[[УФА|UFA]]“]] Продуцентската компания „[[УФА|UFA]]“, дъщерно предприятие на международната медийна група [[Bertelsmann]], понастоящем е една от германски компании с най-голям оборот в областта на филмовите и телевизионни продукции и е със седалище в Потсдам. В града се намира и ''Бордът на медиите Берлин-Бранденбург'' ({{Lang|de|Medienboard Berlin-Brandenburg}}) – държавно дружество за финансиране/субсидиране на филмовото изкуство в провинциите [[Берлин]] и [[Бранденбург]]. Ежедневниците, които се издават в Потсдам, са „Потсдамере Нойестен Нахрихтен“, „Меркише Алемайне Цайтунг“ с регионален раздел за Потсдам и регионалното издание на „Тагешпигел“'. [[Обществено радио и телевизия|Общественият]] „Радиотелевизионен канал [[Берлин]]-[[Бранденбург]]“ ({{Lang|de|Rundfunk Berlin-Brandenburg}}) излъчва от потсдамския квартал [[Бабелсберг]]. Там се произвеждат и предаванията на радиостанциите „Антен Брандербург“, „Радио фриц“ и „Радио Айнс“, както и телевизионните новинарски предавания „Brandenburg aktuell“ и „zibb“. В Потсдам се излъчва и местната телевизионен канал ''Hauptstadt.TV'', както и местния радио канал „Радио Потсдам“ и детския радио канал „Радио Теди“. От 1997 г. насам се издава месечното списание „Ивентс“, което информира относно мероприятия и дава гастрономически съвети. От 2004 г. излиза месечното списание за цялото семейство „ПоцКидс!“, а от 2010 г. – месечното списание „фридрих“. === Туризъм === [[Файл:Metropolis Foyer Außenansicht.JPG|мини|Зала „Метрополис“ – многофункционална зала във „Филмов парк Бабелсберг“]] [[Туризъм|Туризмът]] е много важен за Потсдам. От 1995 г. до 2019 г. броят на посетителите се увеличава непрекъснато, като след това през 2020 г. намалява във връзка с [[пандемията от COVID-19]].<ref name=":9">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/tourismus_in_der_landeshauptstadt_potsdam_2020.pdf|заглавие=Tourismus in der Landeshauptstadt Potsdam 2020. Statistischer Informationsdienst 1 {{!}} 2021|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=11.10.2021|страници=8|език=de|формат=pdf|достъп_дата=16.05.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/tourismus-in-potsdam-spur-der-verwuestung/26963068.html|title=Tourismus in Potsdam. Spur der Verwüstung|last=Zschieck|first=Marco|date=01.03.2021|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> През 2019 г., над 564 000 души са посетили града, а броят на нощувките възлиза на над 1,33 милиона.<ref name=":9" /> През същата година в Потсдам е имало 59 хотела и къщи за гости с около 6 134 легла.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/tourismus_in_der_landeshauptstadt_potsdam_2020.pdf|заглавие=Tourismus in der Landeshauptstadt Potsdam 2020. Statistischer Informationsdienst 1 {{!}} 2021|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=11.10.2021|страници=6 – 7|език=de|формат=pdf|достъп_дата=16.05.2022}}</ref> В „[[Студио Бабелсберг#„Медийния град Бабелсберг“|Медийния град Бабелсберг]]“ се намира „Филмов парк Бабелсберг“ – тематичен парк, който доближава посетителите до света на киното чрез обиколка из снимачните студия, както и с изложби, каскадьорски представления, филмови кулиси и декори, както и с реквизит от многобройни известни филмови продукции. Филмовият парк отчита около 330 000 посетители през 2016 г., а през 2020 г. едва около 100 хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/neue-attraktionen-fuer-potsdams-freizeitpark-geplant-filmpark-babelsberg-investiert-trotz-coronakrise/26630076.html|title=Neue Attraktionen für Potsdams. Freizeitpark geplant Filmpark Babelsberg investiert trotz Coronakrise|last=Kramer|first=Henri|date=16.11.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> Дворцовият парк „[[Сансуси]]“ е друга голяма атракция в Потсдам, която също привлича около 330 000 посетители годишно, а общия брой на посетителите на всички дворци в Потсдам възлиза 2018 г. на над 887 хиляди души.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/schloesserstiftung-zieht-bilanz-besucherschwund-in-potsdams-schloessern/24090850.html|title=Schlösserstiftung zieht Bilanz. Besucherschwund in Potsdams Schlössern|last=Barsig|first=Valerie|date=12.03.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> Потсдам днес се е превърнал в популярно място за фирмени мероприятия, конгреси и сватбени празненства.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/stadt-als-hochzeitslocation-immer-beliebter-potsdam-sagt-ja/25461676.html|title=Stadt als Hochzeitslocation immer beliebter. Potsdam sagt Ja|last=Zschieck|first=Marco|date=23.01.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> === Сдружения === „Търговско-промишлената камара Потсдам“ е със седалище в град Потсдам и през 2020 г. тя представлява интересите на общо 82.868 фирми-членки на територията на Западен [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ihk-potsdam.de/servicemarken/ueber-uns/wer-wir-sind-3297308|заглавие=Über uns. Wer wir sind und was wir tun|автор=Industrie- und Handelskammer (IHK) Potsdam|труд=Nr. 3297308|език=de|достъп_дата=116.05.2022}}</ref> „''Камара на занаятчиите Потсдам''“ представлява интересите на 17.463 занаятчийски предприятия (към 2020 г.) в района на камарата в Потсдам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hwk-potsdam.de/downloads/handwerk-im-kammerbezirk-potsdam-2020-9,13875.pdf|заглавие=Handwerk 2020. Daten, Zahlen, Fakten|автор=Handwerkskammer Potsdam|език=de|формат=pdf|достъп_дата=16.05.2022}}</ref> == Инфраструктура == [[Файл:Potsdam Jaegerallee 38 40.jpg|мини|Жилищна сграда на ул. Йегералее (''Jägerstraße'')]] След [[Обединение на Германия (1990)|демократичните промени в Германия през 1989/1990 г.]], повечето от съществуващите сгради в Потсдам са санирани през 1990-те години, а от 2010 г. насам е в сила ''Интегрирана генерална концепция за строителство'', според която градът на много места трябва да възвърне предишния си [[Класицизъм|класицистически]] център чрез проекти за реконструкция на исторически сгради, които са били погубени през [[Втора световна война|войната]] или [[Германска демократична република|комунизма]]. Така например, през 2014 г. е възстановен [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.landtag.brandenburg.de/media_fast/6/Schriftenreihe_2_2014.pdf|заглавие=Parlamentarische Feierstunde zur Eröffnung des neuen Landtagsgebäudes. 21. Januar 2014|автор=Landtag Brandenburg, Referat Öffentlichkeitsarbeit|дата=2014|труд=Schriften des Landtages Brandenburg Heft 2/2014|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> през 2016 [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палатът „Барберини“]],<ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.museum-barberini.com/en/museum-barberini/|заглавие=The Barberini Palace: A Royal Idea|автор=Museum Barberini|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=13.04.2020}}</ref> от 2017 г. се реконструира [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://garnisonkirche-potsdam.de/das-projekt/wiederaufbau/|заглавие=Wiederaufbau|автор=Fördergesellschaft für den Wiederaufbau der Garnisonkirche Potsdam e.V.|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=29.06.2020}}</ref> от 2020 г. – западната част на централния [[Стар пазар (Потсдам)|площад „Стар пазар“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamermitte.de/index.php?id=32|заглавие=Integriertes Leitbautenkonzept|автор=Sanierungsträger Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/wiederaufbau-in-potsdams-mitte-ruecken-bald-die-bagger-an/24940120.html|title=Wiederaufbau. In Potsdams Mitte rücken bald die Bagger an|last=Straube|first=Peer|date=25.08.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|language=de}}</ref> В дългосрочен план предстои да бъде разкопан и приведен в експлоатация [[Градски канал (Потсдам)|Градският канал]], който бил засушен през 1960-те години.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/potsdam-schuberts-vision-fuer-einen-neuen-alten-stadtkanal/23915688.html|title=Schuberts Vision für einen neuen alten Stadtkanal|last=Kramer|first=Henri|date=27.01.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=17.05.2022|language=de}}</ref> Към 2022 г. се изграждат два нови квартала – единият е „Шпайхерщат“ (''Speicherstadt''), който някога е бил товаро-разтоварителен индустриален комплекс на речното пристанище до [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], но разрушен по време на войната, а другият е „Крампниц“ (''Krampnitz''), който е бивш [[Казарма|казармен]] комплекс на [[Червена армия|съветската армия]] по време на [[Германска демократична република|ГДР]], а днес сградите се преустройват в модерни жилищни комплекси, които ще имат нулеви [[Емисия (пояснение)|емисии]] на [[въглероден диоксид]] и ще бъдат подслон за над 7000 души. Така се очаква да се понамали напрежението на жилищния пазар, тъй като градът се разраства с много бързи темпова, а жилищната маса е недостатъчна. През 2021 г. в Потсдам е имало 21 413 жилищни сгради, а броят на жилищата в града е 94 109 (+2 504 в сравнение с предходната година).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/wohnen-gebaeude-und-wohnungen-kennzahlen-der-landeshauptstadt-potsdam-seit-1999|заглавие=Wohnen: Gebäude und Wohnungen Kennzahlen in der Landeshauptstadt Potsdam seit 1999|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|дата=2022|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> За прилагането на „''Конвенцията на [[Организация на обединените нации|ООН]] за [[Права на детето|правата на детето]]''“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unicef.org/bulgaria/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%BE|заглавие=Права на детето|автор=УНИЦЕФ България|език=bg|достъп_дата=17.05.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unicef.org/bulgaria/sites/unicef.org.bulgaria/files/2018-09/CRC_bg.pdf|заглавие=Конвенция на ООН за правата на детето|автор=Детски фонд на Организацията на Обединените Нации (УНИЦЕФ)|дата=11.2014|език=bg|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> на местно ниво, градът е отличен със сертификат на [[УНИЦЕФ]] като „Дружелюбна към децата община“ и е носител на това отличие от 2017 г. насам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kinderfreundliche-kommunen.de/english/startseite/kommunen/teilnehmende-kommunen/|заглавие=Participating municipalities|автор=Verein Kinderfreundliche Kommunen e.V.|език=en|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> === Пътна инфраструктура === Потсдам е свързан с федералната магистрална мрежа, а по-точно в западната си и южната си част с берлинската околовръстна магистрала А 10 благодарение на „магистрален възел Потсдам“, а на изток – с магистралата А 115 (известна също като AVUS). През територията на града минават няколко федерални пътя – B 1, B 2 и B 273. Градът се намира на германско-нидерландския ваканционен „Орански маршрут“ – на името на нидерландската династия „Оран-Насау“, тъй като маршрутът започва от [[Амстердам]] и преминава през множество населени места в Германия, свързани с историята на нидерландската династия. През града преминава и провинциалният път L 40, който свързва Потсдам с федералните пътища B 101, B 96 и B 179, както и с южния берлински район „Трептов-Кьопеник“, минавайки през селищата Щансдорф, Телтов, Малов и Шьонефелд. Гъстотата на леките автомобили в града през 2021 г. възлиза средно на 435 автомобила на 1000 души,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/verkehr-kraftfahrzeuge-kennzahlen-der-landeshauptstadt-potsdam-seit-2015|заглавие=Verkehr: Kraftfahrzeuge Kennzahlen in der Landeshauptstadt Potsdam seit 2015|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> което е под средната стойност за Бранденбург от 578 автомобила на 1000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbb.de/fileadmin/user_upload/VBB/Dokumente/Verkehrsverbund/60_wichtigste_VBB-Kennzahlen_2021_01.pdf|заглавие=Die wichtigsten Kennzahlen im Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg|автор=Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg|дата=2021|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> През 2021 г. в Потсдам са регистрирани общо 102 146 моторни превозни средства (+ 16 631 в сравнение с 2011 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Statistischer%20Jahresbericht%20der%20Landeshauptstadt%20Potsdam%202011.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2011|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=31.07.2012|страници=161|език=de}}</ref>.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/statistische-grunddaten-zur-landeshauptstadt-potsdam|заглавие=Statistische Grunddaten zur Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de}}</ref> === Велосипедна инфраструктура === От 2008 г. насам градът работи по концепция за [[Велосипед|велосипедния]] транспорт, която непрекъснато се обновява, а актуално действащата е от 2017 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/fileadmin/user_upload/bicycle/Radverkehrskonzept_03_05_201.pdf|заглавие=Radverkehrskonzept 2017 für die Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=03.05.2017|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> През 2017 г. дванадесет процента от всички пътувания в Потсдам са направени с велосипед (в [[Берлин]]: 15&nbsp;%, в [[Бранденбург]]: 11&nbsp;%, в [[Германия]]: 11&nbsp;%).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mil.brandenburg.de/sixcms/media.php/9/20200703_MiD2017_infas_BerlinBrandenburg_Regionalbericht_MiD5431_20200629_final.pdf|заглавие=Mobilität in Deutschland − Regionalbericht Hauptstadtregion Berlin-Brandenburg|автор=Bundesministeriums für Verkehr und digitale Infrastruktur|дата=06.2020|страници=42|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> Също така през 2017 г. 83&nbsp;% от населението на Потсдам притежават собствен велосипед (в Берлин: 77&nbsp;%, в Бранденбург: 85&nbsp;%, в Германия: 77&nbsp;%).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mil.brandenburg.de/sixcms/media.php/9/20200703_MiD2017_infas_BerlinBrandenburg_Regionalbericht_MiD5431_20200629_final.pdf|заглавие=Mobilität in Deutschland − Regionalbericht Hauptstadtregion Berlin-Brandenburg|автор=Bundesministeriums für Verkehr und digitale Infrastruktur|дата=06.2020|страници=29|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> На територията на града има 177 км [[Велосипедна алея|велосипедни алеи]] и [[Велосипедна лента|велосипедни ленти]] (към 2016 г.).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/fileadmin/user_upload/bicycle/Bericht_zum_Radverkehr_2016.pdf|заглавие=Bericht zum Radverkehr 2016 für die Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=22.10.2017|страници=5|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> На приземния етаж на ''Централната [[железопътна гара]]'' има закрит охраняван паркинг за велосипеди.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://potsdam-per-pedales.de/fahrrad-parkhaus/|заглавие=Fahrrad-Parkhaus|автор=Bahnland GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> В целия град има разпръснати над 30 велосипедни пункта с общо над 300 велосипеда, които саморъчно и денонощно могат да бъдат вземани под наем, като за отключването им са необходими мобилен телефон и кредитна карта.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/de/fahrrad/potsdamrad/|заглавие=Öffentliches Verleihsystem|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> Потсдам е свързан с няколко велосипедни маршрута на дълги разстояния, включително „Европейският велосипеден маршрут R1“ (води от [[Франция]] до [[Русия]]), „Велосипедният маршрут на дълги разстояния [[Амстердам]]-[[Берлин]]“, „''Велосипедният маршрут Хафел''“ (води от извора до устието на река [[Хафел]]), „Велосипедният маршрут „Берлинска стена“ (следва успоредно хода на бившата [[Берлинска стена]], заобикаляла [[Западен Берлин]]), „Велосипедният маршрут „Алтер Фриц“ (кръгова обиколка на забележителностите на града; наречен е на крал [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]], наричан още: „старият Фриц“), както и „Обиколен път на хафелските езера F1“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamtourismus.de/touren/radtouren/|заглавие=Radtouren|автор=Potsdam Marketing und Service GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://media.reiseland-brandenburg.de/ext/14130/netzwerk_radkarteBB-engl_2018.pdf|заглавие=Cycling Map Brandenburg|автор=reiseland-brandenburg.de|дата=2018|език=en|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> === Местен обществен транспорт === [[Файл:2018-08-07 DE Potsdam, Friedrich-Ebert-Straße, Platz der Einheit, Variobahn 425 Linie 94 (49785541402).jpg|мини|Трамвай на спирка „Площад на единството“]] До Потсдам стига линия № 7 на ''Берлинската градска железница'' ({{Lang|de|Berliner Stadtbahn|Berliner S-Bahn}}), която представлява вид надземно метро, което свързва районите на Берлин помежду им и с предградията. Влаковете по тази линия пътуват денонощно; от 5 ч. до 24 ч. на 10-минутен такт, а нощем от 0 ч. до 5 ч. на 20-минутен такт. Така о осигурена непрекъснат денонощен връзка между Потсдам и Берлин. Освен това, общинското „Транспортно предприятие в Потсдам“ ({{Lang|de|Verkehrsbetrieb in Potsdam}}, съкратено: ''ViP'') обслужва 7 трамвайни линии,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.swp-potsdam.de/de/verkehr/fahrplan-und-liniennetz/fahrpl%C3%A4ne-stra%C3%9Fenbahn/|заглавие=Tram-Fahrpläne|автор=Stadtwerke Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> 23 градски автобусни линии,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.swp-potsdam.de/de/verkehr/fahrplan-und-liniennetz/fahrpl%C3%A4ne-bus/|заглавие=Busfahrpläne|автор=Stadtwerke Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> както и една фериботна линия,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.swp-potsdam.de/de/verkehr/fahrplan-und-liniennetz/fahrpl%C3%A4ne-stra%C3%9Fenbahn/|заглавие=Fahrplan Fähre F1 zwischen Auf dem Kiewitt und Hermannswerder|автор=Stadtwerke Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> която свързва полуостров Хермансвердер с жилищните райони на северозападния бряг на река [[Хафел]]. В южната част на Централната железопътна гара на Потсдам се намира автогара, където има връзки за множество градски и регионални автобусни линии. Нощем в Потсдам се движат четири градски автобусни линии, както и няколко междуградски между Потсдам и Берлин. Централният пункт за прекачване в трамвайната мрежа е спирка „Площад на единството“ ({{Lang|de|Platz der Einheit}}), където се кръстосват всички седем трамвайни линии. Всички местни транспортни услуги могат да се ползват по единни тарифи на ''Транспортната асоциация Берлин-Бранденбург'' ({{Lang|de|Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg}}, съкратено: ''VBB''). === Железопътен транспорт === [[Файл:20141214 xl Potsdam Stadtansichten Haupftbahnhof 1781.JPG|мини|Главен вход на Централната железопътна гара в Потсдам]] През града минават няколко железопътни линии, които обслужват общо десет жп гари. Връзките между Потсдам и [[Берлин]] са най-често използваните от ежедневно пътуващите за работа в ''[[Метрополен регион|метрополния регион]] Берлин-Бранденбург''.<ref>{{Cite news|url=https://www.morgenpost.de/berlin/article215872557/Zahl-der-Berufspendler-waechst-weiter.html|title=Immer mehr Menschen pendeln von und nach Berlin|last=Schubert|first=Thomas|date=26.11.2018|work=Berliner Morgenpost|access-date=21.05.2022|language=de}}</ref> Железопътната линия Берлин-Потсдам е първата железопътна линия в [[Прусия]], построена през 1838 г. През 1845 г. тя е удължена до град [[Магдебург]] в днешната провинция [[Саксония-Анхалт]]. На територията на Потсдам има пет железопътни гари, разположени по тази линия и по успоредната линия № 7 на ''Берлинската градска железница''; това са: гара ''Грибницзе'', гара ''Бабелсберг'', ''Централна жп гара Потсдам'', гара ''Шарлотенхоф'' и гара „''Парк Сансуси''“. През 1879 г. е открита също така железопътната линия ''Берлин-Бланкенхайм'', която минава през източната част на Потсдам покрай гара „''Потсдам [[Потсдам#Медиен град Бабелсберг|Медиен град Бабелсберг]]''“ и гара „''Потсдам-Ребрюке''“. По тази линия се намира и важната разпределителна гара Седин южно от Потсдам. Най-източната част на линията минава през гористата местност ''Грюневалд'' и стига до гара „''Берлин-Шарлотенбург''“ в берлинския район [[Шарлотенбург-Вилмерсдорф]], от където може да се прекачи в ''Берлинската градска железница''. През 1874 г. е прокарана крайградската железопътната линия ''Ванзе''. От 1902 г. насам по тази линия може да се стигне до Потсдам с влакове на ''Берлинската градска железница''. През 1928 г. линията е електрифицирана.{{ПК+|Обществен транспорт в Берлин|width=350|alt=|float=right|relief=yes|caption=Карта на железопътната мрежа в Берлин и околията. В цветно са маркирани някои от потсдамските жп гари, а в черно някои берлински гари за ориентир. Вижда се също ''Външния железен околовръстен път на Берлин''.|places={{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин | marksize= 7| mark= Location dot red.svg |label_size= 80 | lat = 52.391667 | long = 13.066667 | region=DE-BB | position = top | wrap = manual | label = <span style="color:red">'''Централна жп гара Потсдам'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot green.svg |label_size= 80 | lat = 52.372778 | long = 13.011111 | region=DE-BB | position = bottom | wrap = manual | label = <span style="color:green">'''Пиршхайде'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot purple.svg |label_size= 80 | lat = 52.4106409 | long = 12.9730176 | region=DE-BB | position = left | wrap = manual | label = <span style="color:purple">'''Голм'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot blue.svg |label_size= 80 | lat = 52.3585809 | long = 13.0985879 | region=DE-BB | position = right | wrap = manual | label = <span style="color:blue">'''Ребрюке'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot orange.svg |label_size= 80 | lat = 52.3948943 | long = 13.1284673 | region=DE-BB | position = right | wrap = manual | label = <span style="color: orange">'''Грибницзе'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot black.svg |label_size= 80 | lat = 52.5250839 | long = 13.369402 | region=DE-BE | position = top | wrap = manual | label = <span style="color:black">'''Централна жп гара Берлин'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot black.svg |label_size= 80 | lat = 52.4213627 | long = 13.1790299 | region=DE-BE | position = rught | wrap = manual | label = <span style="color:black">'''Ванзе'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot black.svg |label_size= 80 | lat = 52.5050174 | long = 13.302653 | region=DE-BE | position = left | wrap = manual | label = <span style="color:black">'''Шарлотенбург'''</span>}}}}Между 1902 и 1908 г. е построена железопътната линия ''[[Ютербог]]-Науен'' в отсечката минаваща през Потсдам. Участъкът северно от потсдамската гара ''Голм'' става по-късно през 1956 г. част от ''Външния железен околовръстен път на Берлин'' ({{Lang|de|Berliner Außenring}}),{{Бележка|За разлика, Вътрешния железен околовръстен път се намира в пределите на обединения Берлин и обикаля през крайните му райони.|1}} който свързвал берлинските предградията намиращи се в [[Германска демократична република|Източна Германия]] с [[Източен Берлин]], заобикаляйки [[Западен Берлин]]. След 1945 г. е построен връзка директно до гара „Потсдам град“ (от 1999 г. насам: „''Централна железопътна гара Потсдам''“; {{Lang|de|Potsdam Hauptbahnhof}}). Участъкът между Потсдам и кръстовището с железопътната линия ''Берлин-Бланкенхайм'' край Седин бил модернизиран по време на разделението на Германия като първокласен железен път, който понякога се използвал за транзитни влакове идващи от южната част на [[Западна Германия]] и пътуващи за [[Западен Берлин]]. През 1956 г. е открит ''Външният железен околовръстен път на Берлин''. На този път се намирала някогашната (1960-1993 г.) ''Централна жп гара Потсдам'' (от 1993 г. насам централната гара е на друго място, а тази гара е преименувана в: „Потсдам Пиршхайде“). Други гари намиращи се по трасето в пределите на Потсдам са гара Голм и гара Маркварт. Железопътните връзки на дълги разстояния от и за Потсдам са рядкост, тъй като от средата на 2000-те години повечето влакове на дълги разстояния се движат по високоскоростната линия ''[[Хановер]]-[[Берлин]]'', която преминава северно от Потсдам. За връзки на дълги разстояния обикновено се налага прекачване в [[Берлин]]. Изключения са три връзки – първата: от [[Котбус]] през [[Берлин]], Потсдам, [[Олденбург]] за [[Норден]]; втора: от [[Берлин]] през Потсдам, [[Магдебург]], [[Вюрцбург]] за [[Мюнхен]]; и третата: от [[Берлин]] през Потсдам, [[Магдебург]], [[Хановер]], [[Дюселдорф]] за [[Кьолн]]. От Потсдам потеглят няколко линии регионални влака ({{Lang|de|Regionalbahn}}, съкратено ''RB'') и бързи регионални влака ({{Lang|de|Regionalexpress}}, съкратено ''RE'') в следните посоки: * От Централна жп гара Потсдам (или частично от жп гара Шарлотенхоф, жп гара Парк Сансуси и жп гара Голм): ** [[Берлин]] (RE 1, RB 21/22) – [[Франкфурт на Одер]] (RE 1) ** Бранденбург на Хафел – [[Магдебург]] (RE 1) ** Голм – Хенигсдорф край Берлин – Ораниенбург (RB 20) ** Голм – Приорт – Вустермарк (RB 21) ** Голм (влакът се разделя/предната композиция е за:) – Летище „Берлин-Бранденбург BER“ – Кьонигс Вустерхаузен (RB 22) ** Капут – Михендорф (RB 23) * От гара Медиен град Бабелсберг и гара Ребрюке: ** Берлин – Летище „Берлин Бранденбург“ (BER) – Вюнсдорф-Валдщат: RE 7 ** Берлин-Ванзе: RE 7, RB 33 ** Бад Белциг – [[Десау]]: RE 7 ** Беелиц град – Ютербог: RB 33 === Корабен транспорт === Потсдам е допирна точка на [[Воден път|водния път]] „Долна [[Хафел]]“. Този път е най-важната връзка от Изток на Запад за вътрешноводното корабоплаване в района между р. [[Одер]], гр. [[Берлин]] и р. [[Елба]]. За корабния превоз на товари се използва Сакро-Парецкия канал, преминаващ от Берлин през Потсдам за Кетцин. Речното пристанище на Потсдам, намиращо се непосредствено пред [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], се използва от немски и чуждестранни европейски корабоплавателни фирми. През плавателния сезон (обикновено от март до септември) има ежедневни редовни линии до берлинските пристанища „Ванзе“, „Шпандау-Линденуфер“ и крайбрежната алея „Гринуич“ в Берлин край езерото Тегел, както и в посока гр. Капут, Ферх и Вердер. По крайбрежната алея „Стария път“ ({{Lang|de|Alte Fahrt}}) в Потсдам, която се намира срещу „Острова на дружбата“, има [[Кей|кейове]] с лодки, [[кану]], водни колела и пр. за развлечение и воден спорт. В Потсдам се движи също „водно такси“, което има твърдо определено разписание и обслужва общо 13 спирки в града, като например [[Кей|кея]] край [[Цецилиенхоф|дворец Цецилиенхоф]], кея край [[Бабелсберг#%D0%94%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86%20%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3|дворец Бабелсберг]], пристанище Потсдам и др.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://schifffahrt-in-potsdam.de/potsdamer-wassertaxi-ais/|заглавие=Potsdamer WASSERTAXI ...die flüssige Verbindung.|автор=WEISSE FLOTTE POTSDAM GmbH|дата=2021|език=de|достъп_дата=23.05.2022}}</ref> На пристанище Потсдам то минава шест пъти дневно. Общо в града има 16 [[Кей|кея]], в това число яхтени пристанища и централното пристанище.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dein-havelland.de/entdecken-erleben/wasserzeit/marinas-und-liegeplaetze|заглавие=Potsdam|автор=Tourismusverband Havelland e.V.|език=de|достъп_дата=23.05.2022}}</ref><gallery mode="packed"> Файл:Hafen Potsdam An der Langen Brücke.JPG|'''Пристанище Потсдам (централно)''' Файл:2018-08-10 DE Potsdam, Havel, Potsdamer Stadtschloss, Charlottenhof 05609390 (49952695592).jpg|Пристанище Потсдам, на заден план се вижда [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]] и [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] Файл:Yachthafen Am Tiefen See.jpg|'''Яхтено пристанище „Ам Тифен зе“''' Файл:Yachthafen Nymphaea.jpg|'''Яхтено пристанище „Нимфеа“''' Файл:Hermannswerder.jpg|'''Яхтено пристанище „Потсдам“''' вляво; в средата: полуостров „Хермансвердер“ и град Потсдам наоколо, а съвсем в далечината се вижда [[Берлин]]. Файл:Potsdamer Wassertaxi - geo.hlipp.de - 29827.jpg|Водно такси </gallery> === Въздушен транспорт === Потсдам е свързан с националния и международния [[Въздушен транспорт|въздушен трафик]] чрез летище „Берлин Бранденбург“ (BER), което се намира на около 40 километра в източна посока. До летище BER може да се стигне с регионален влак RB 22 (за 48 минути) и експресен автобус BER 2 (за 59 минути) или по високоскоростния автомобилен път Потсдам-Шьонефелд.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbb.de/en/driving-information/ber-airport/|заглавие=By bus and train to BER|автор=VBB Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg GmbH|дата=2022|език=en|достъп_дата=23.05.2022}}</ref> == Образование == === Висши училища === [[Файл:HFF Potsdam, 2012 - ELB 00028F49.jpg|мини|Бабелсбергски филмов университетг „Конрад Волф“ – единствената академия за медии в Германия с университетски ранг]] Потсдам е международно реномиран университетски град с три държавни университета.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/wissenschaft/potsdam-uni-potsdam-ist-spitzenhochschule/21323006.html|title=Uni Potsdam ist Spitzenhochschule|last=Kixmüller|first=Jan|date=04.09.2017|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=20.06.2022|language=de}}</ref> През зимния семестър 2020/2021 г. [[студент]]ите в града наброяват 26 555 и съответстват на 7,07 % от населението.<ref name=":10" /> През 2019 г. 26,3% от жителите са имали диплома за висше образование или докторска степен (средно за страната 18,5%).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.09.2021|страници=172|език=de|формат=pdf|достъп_дата=20.0.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.destatis.de/DE/Themen/Gesellschaft-Umwelt/Bildung-Forschung-Kultur/Bildungsstand/Tabellen/bildungsabschluss.html;jsessionid=C95B88DC4D37CE6D983E2A19DDD12918.live741#fussnote-2-104098|заглавие=Bevölkerung im Alter von 15 Jahren und mehr nach allgemeinen und beruflichen Bildungsabschlüssen nach Jahren|автор=Statistisches Bundesamt (Destatis)|дата=25.11.2020|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> [[Файл:Potsdam Sanssouci 07-2017 img2.jpg|ляво|мини|Главният [[кампус]] на [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]] – представителна сграда – някогашните [[Нов дворец (Потсдам)#Комуни|Комуни]] на [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]]]] [[Потсдамски университет|Потсдамският университет]] е основан през 1991 г. като университет на провинция [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-potsdam.de/de/30-jahre-up/chronik|заглавие=30 Jahre Universität Potsdam: eine Chronik|автор=Universität Potsdam|дата=02.06.2021|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Университетът се разпростира на три [[кампус]]а: ''Край [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]]'' ({{Lang|de|Am Neuen Palais}}), ''Голм'' и ''Грибницзе.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-potsdam.de/en/explore-the-up/you-at-up/three-locations|заглавие=Our Locations|автор=University of Potsdam|дата=30.08.2021|език=en|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Към ноември 2021 г. в университета следват общо 22 006 студента.<ref name=":10" /> ''Институтът „Хасо Платнер“'' е единственият в Германия частно финансиран институт, който се помещава в държавен университет ([[Потсдамски университет|Потсдамския университет]]) и съвместно с [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]] образува ''Факултета по цифрово инжинерство'' ({{Lang|de|Digital Engineering Fakultät}}); името си носи от г-н Хасо Платнер – съосновател на [[SAP AG|SAP]] и потсдамски [[меценат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hpi.de/en/the-hpi/overview.html|заглавие=The Hasso Plattner Institute|автор=Hasso-Plattner-Institut|дата=2022|език=en|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Бабелсбергският филмов университет е най-старото и най-голямото висше училище по медии в Германия и от 2014 г. има ранг на университет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.filmuniversitaet.de/filmuni/ueber-uns/geschichte|заглавие=Geschichte. Die Filmuniversität - Zukunft aus Tradition|автор=Filmuniversität Babelsberg KONRAD WOLF|дата=2022|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Основан е през 1954 г. като Германска академия по [[Кинематография|кинематографично]] изкуство, а от 1985 г. се наричал ''Академия за филмово и телевизионно изкуство „Конрад Волф“''. Кампусът на университета е разположен на територията на [[Студио Бабелсберг|Филмовото студио Бабелсберг]] и през зимния семестър 2020/2021 г. обучава 904 студента.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.09.2021|страници=161|език=de|формат=pdf|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> В университета се организира ежегодният международен студентски филмов фестивал ''Sehsüchte'' (в свободен превод: ''страст за окото''). Филмовият университет разполага със собствено „Училище за електронни медии“, което обучава журналисти. Потсдамският университет по приложни науки е младо висше училище, основано през 1991 г. под патронажа на провинция [[Бранденбург]]. В него през зимния семестър 2020/2021 г. се обучават 3645 студента.<ref name=":10" /> Освен държавните университети в града се намират и частният ''Потсдамски университет по приложни науки за спорт и мениджмънт'', евангелско-църковният ''Потсдамски университет по приложни науки „Клара Хофбауер“'' и частният ''Здравен и медицински университет''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/hochschulen-0|заглавие=Hochschulen|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> === Научноизследователски учреждения === [[Файл:AOP-Potsdam.jpg|мини|Потсдамски институт за изследване на въздействието върху климата]] Град Потсдам започва да се утвърждава като предпочитано място за научни изследвания още от средата на 19-ти век. В никой друг град в Германия няма повече изследователски учреждения на глава от насаленето от колкото в Потсдам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/wissen-fuer-alle|заглавие=Wissen für alle|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=22.07.2022|цитат=Potsdam ist Wissensstadt. Mehr als 10.000 der über 170.000 Potsdamerinnen und Potsdamer arbeiten in den wissenschaftlichen Einrichtungen der brandenburgischen Landeshauptstadt. In keiner anderen Stadt Deutschlands gibt es pro Kopf der Bevölkerung mehr Wissenschaftler als in Potsdam.}}</ref> Научният потенциал обхваща повече от 40 [[Научноизследователски институт|изследователски института]] в областта на [[Хуманитарни и социални науки|хуманитарните и социални науки]], [[Науки за Земята|геонауките]] и [[Околна среда|околната среда]], [[Биология|биологията]] и живота, [[Физика|физиката]] и [[Химия|химията]], включително три [[Институти Макс Планк|института „Макс Планк“]] и два [[Дружество Фраунхофер|института „Фраунхофер“]].<ref name=":11">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/forschungseinrichtungen-0|заглавие=Forschung der Spitzenklasse|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=2022-07-22}}</ref> Много от институтите са свързани с [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]]. Сред изследователските институти са и следните международно реномирани:<ref name=":11" /> * Институт за полярни и морски изследвания „Алфред Вегенер“ (изследователско звено Потсдам) * Институт „Фраунхофер“ за приложни изследвания в областта на полимерите (IAP) * Институт „Макс Планк“ за изследване на [[Колоид|колоиди]] и интерфейси * Институт „Макс Планк“ за молекулярна физиология на растенията * Институт „Макс Планк“ за гравитационна физика (Институт „Алберт Айнщайн“) * Център „Хелмхолц“ – Германски изследователски център за геонауки (GFZ) – Потсдам * Институт „Лайбниц“ за астрофизика (AIP) – Потсдам * Центърът за европейско-еврейски изследвания „[[Мозес Менделсон]]“ * Потсдамски институт за изследване на въздействието върху климата * Германски институт за изследване на храненето – Потсдам-Ребрюке * Център „Лайбниц“ за изследване на съвременната история. === Училища === По данни на Федералната статистическа служба в нито един друг голям германски град няма повече ученици от един випуск, които да завършват средно образование, отколкото в Потсдам. През 2017 г. 1244 ученика от общо 1942 във випуска са завършили с диплома за средно образование, което съответства на 58% от всички випусници (за сравнение: средното за страната е 34&nbsp;%).<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/lokales/potsdam/potsdam-hat-die-hoechste-abi-quote-6AMENESICWE7GHV2HVYV3QHVMY.html|title=Potsdam hat die höchste Abi-Quote|last=Degener|first=Peter|date=20.05.2019|work=Märkische Allgemeine Zeitung (MAZ)|access-date=25.07.2022|language=de}}</ref> Oостаналите завършват с диплома за основно образование след 10-ти клас, с която могат да започнат [https://www.eu-gleichbehandlungsstelle.de/eugs-bg/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 дуално професионално образование] ({{Lang|de|Duale Berufsausbildung}}), при което обучаващото се лице (стажант) изучава теоретичните специализирани познания в професионално училище, а в дадено предприятието, с което има сключен трудов договор с възнаграждение, получава практическите познания и способности). == Архитектура == === Световно наследство === {{Основна|Дворци и паркове на Потсдам и Берлин}} Още през 1990 г. дворците и парковете на Потсдам са обявени за обект на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното наследство на ЮНЕСКО]] по съвместна молба на двете тогавашни германски държави ([[Германска демократична република|Източна Германия]] и [[Западна Германия]]).<ref name=":12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamtourismus.de/wp-content/uploads/2015/11/unesco-atlas.pdf|заглавие=Erlebnis Welterbe. UNESCO-Welterbe in der Landeshauptstadt Potsdam im Überblick|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=10.2014|език=de|достъп_дата=26.07.2022|цитат=Das Potsdamer UNESCO-Welterbe ist mit einer Ausdehnung von 2.064 Hektar die drittgrößte Weltkulturerbestätte Deutschlands.}}</ref><ref name=":13">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-and-gardens/unesco-world-heritage/|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg|език=en|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> Оттогава насам, парковете „[[Сансуси]]“, „Новата градина“, „Бабелсберг“, „Глинике“ и „[[Паунов остров|Пауновият остров]]“, заедно с прилежащите към тях дворци, са обекти на световното наследство, а през 1992 г. допълнително в списъка на световното наследство са вписани дворецът „Сакров“ с едноименния му парк и „Църквата на Спасителя“.<ref name=":12" /><ref name=":13" /> През 1999 г. световното културно наследство на Потсдам е разширено с още 14 зони, съдържащи паметници на културата, в това число „двореца и парка Линдщет“, руската колония [[Александровка (Потсдам)|Александровка]], двореца „Белведере на хълм Пфингстберг“, „Императорската жп гара“ и „Oбсерваторията в парка Бабелсберг“.<ref name=":12" /><ref name=":13" /> Общата площ на обектите на световното наследство на Потсдам възлиза на 1&nbsp;337 [[Хектар|хектара]] паркове с прилежащи 150 сгради, датиращи от 1730 г. до 1916 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/content/die-pufferzone-des-unesco-welterbes-potsdam|заглавие=Die Pufferzone des UNESCO-Welterbes in Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> Тази наситеност на обекти на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното наследство на ЮНЕСКО]] превръща ''културния ландшафт'' ''Потсдам-[[Берлин]]'' (обща площ 2&nbsp;064 хектара) в третият по големина културен ансамбъл на ЮНЕСКО сред всички останали в Германия.<ref name=":13" /><ref name=":12" /> Културният ансамбъл отговаря на изискванията на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО#Културни критерии|критерий I, II и IV]] на [[ЮНЕСКО]].<ref name=":14">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://whc.unesco.org/en/list/532/#contentdes_ru|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=UNESCO World Heritage Centre 1992-2022|език=ru|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> На първо място, той е уникално художествено постижение, шедьовър на човешкия творчески гений (критерий I).<ref name=":14" /><ref name=":15">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unesco-bg.org/file_store/nasoki_unesco_ch.pdf|заглавие=Ръководни насоки за прилагане на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (извлечение)|автор=Междуправителствен комитет за опазване на световното културно и природно наследство|издател=Национална комисия за ЮНЕСКО - България|език=bg|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> Той е оказал значително влияние върху развитието на архитектурата, градоустройството и панорамния културен и природен пейзаж (критерий II).<ref name=":14" /><ref name=":15" /> Освен това той е изключителен пример за архитектурни ансамбли или пейзажи, илюстриращи значими периоди от историята на човечеството (критерий IV).<ref name=":14" /><ref name=":15" /> == Известни личности == {{Световно културно и природно наследство|Име=Дворци и паркове <br/> на Потсдам и Берлин|име_ЮНЕСКО=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|Картинка=[[Файл:Sanssouci-Air.JPG|център|300px]]|Картинка_описание=|Място={{DEU}}, <br/> [[Файл:Flag of Potsdam.svg|23x15px|ръб]] гр. [[Потсдам]] и <br/> [[Файл:Flag of Berlin.svg|23x15px|ръб]] гр. [[Берлин]]|Тип=Културно|Критерий=i, ii, iv|ID=532|Справка=https://whc.unesco.org/en/list/532|Регион=[[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа|Европа]] и [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Америка|Северна Америка]]|Координати={{Coord|52.4105021|13.0749515|type=landmark|region=DE-BB}}|Година=1990 г.|Разширение=1992 г. и 1999 г.|Застрашен=|площ=2 064 [[хектар|хектара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-and-gardens/unesco-world-heritage/|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg|издател=Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg|език=en|достъп_дата=27.07.2022}}</ref>|сесия=14|Сесия=14}} ; Родени в Потсдам * [[Вилхелм фон Хумболт]] (1767 – 1835), учен и политик * [[Фридрих Вилхелм III]] (1770 – 1840), крал на Прусия * [[Херман фон Хелмхолц]] (1821 – 1894), физик и физиолог * [[Ернст Хекел]] (1834 – 1919), зоолог ; ; Починали в Потсдам * [[Фридрих Вилхелм I]] (1688 – 1740), крал на Прусия * [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]] (1712 – 1786), крал на Прусия * [[Карл Шварцшилд]] (1873 – 1916), физик * [[Юрген Елерс]] (1929 – 2008), физик {{commons|Babelsberg}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.potsdam.de/ Официален сайт на местната администрация] {{икона|de}} {{Градове в Германия}} {{Превод от|de|Potsdam|199394417}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Потсдам| ]] 1pvhp282rl0i3ebaouu2x26r9men5dv 11473944 11473943 2022-07-29T10:07:33Z Алиса Селезньова 24678 /* Сдружения */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Германия| име = Потсдам | име-местно = Potsdam | вид = град | герб = DEU Potsdam COA.svg | изглед =Havel-Park-Lake-Babelsberg-Downtown-Potsdam-Green.jpg | изглед-описание =Пейзаж на града | гео-ширина = 52.4 | гео-дължина = 13.067 | провинция = Бранденбург | окръг = [[Град без окръжна принадлежност (Германия)|Град без окръжна принадлежност]] | площ = 187,68<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/statistische-grunddaten-zur-landeshauptstadt-potsdam/|заглавие=Statistische Grunddaten zur Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|издател=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=30.05.2022}}</ref> | височина = 35 | население = 189 102<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-einwohner-mit-haupt-und-nebenwohnung-seit-1992|заглавие=Bevölkerung: Einwohner mit Haupt- und Nebenwohnung seit 1992|автор=Landeshauptstadt Potsdam|издател=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=27.07.2022}}</ref> | население-година = 31.12.2021 г. | кмет = Майк Шуберт от [[Германска социалдемократическа партия|ГСДП]] | основаване = 993 г. | град-от = 1345 г. | пощенски-код = 14467 – 14482 | телефонен-код = (+49) 0331, 033208, 033201 | мпс-код = P | сайт =[https://www.potsdam.de/ www.potsdam.de] |Гъстота на населението=1007,57 души на km²|общомедия=Potsdam|единица-2-име=Берлин|знаме=Flag of Potsdam.svg|страна=Германия}}'''Потсдам''' ({{Lang|de|Potsdam}}; {{Lang|dsb|Podstupim}}) е град във [[Германия|Федерална република Германия]] и [[столица]] на [[Федерални провинции на Германия|федералната провинция]] [[Бранденбург]]. Той е [[Град без областна принадлежност (Германия)|град без окръжна принадлежност]] (самостоятелен, не подчинен на областна управа) и със своите 183 401 жители представлява най-гъсто населеният [[:Категория:Градове в Бранденбург|град]] в [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-einwohner-nach-stadtteilen|заглавие=Bevölkerung: Einwohner nach Stadtteilen. Zeitbezug: 31.12.2021|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> Потсдам граничи на югозапад с [[Берлин]] и е бързо разрастващ се център в пределите на берлинската [[агломерация]], която обхваща около 4,6 милиона жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.berlin-brandenburg.de/hauptstadtregion/daten-und-fakten/|заглавие=Daten und Fakten zur Hauptstadtregion|автор=Berlin-Brandenburg.de|издател=Die Regierende Bürgermeisterin von Berlin und Landesregierung Brandenburg|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> През града преминава река [[Хафел]], а в пределите му се намират и множество езера. Градът е известен преди всичко със своето историческо наследство като бивш [[резидентен град]] на [[Списък на владетелите на Бранденбург|владетелите на Бранденбург]], по-късно кралете на [[Кралство Прусия|Прусия]] и императорите на [[Германска империя|Германската империя]], с многобройни и уникални [[Дворец|дворци]] и паркове и монументални [[Буржоазия|буржоазни]] градски вили. Този културен ландшафт е добавен през 1990 г. в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]] и представлява най-големият архитектурен ансамбъл на немското културно наследство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://whc.unesco.org/en/list/532/|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=UNESCO World Heritage Centre|език=en|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> Най-известният дворец е [[Сансуси]], построен от [[Фридрих Велики]], по подобие на [[Версайски дворец|Версайския дворец]], в стил [[фридерицианско рококо]]. Дворецът е сравнително малък, но е с огромен парк и градини, в които се намират 4 други двореца, включително [[Нов дворец (Потсдам)|Новият дворец]] и [[Оранжериен дворец (Потсдам)|Оранжерийният дворец]]. В друг потсдамски дворец – [[Цецилиенхоф]] – през 1945 г. са изготвени [[Потсдамска декларация|Потсдамската декларация]] и [[Потсдамско споразумение|Потсдамското споразумение]] от [[Антифашистка коалиция|Великите сили]] относно прекрояването на следвоенна [[Европа]]. Общо в Потсдам се намират 14 двореца и едно кралско имение,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamtourismus.de/potsdam-entdecken/schloesser-und-gaerten/|заглавие=Schlösser und Gärten|автор=Potsdam Marketing und Service GmbH|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.landtag.brandenburg.de/de/altes_potsdamer_stadtschloss/27760|заглавие=Altes Potsdamer Stadtschloss|автор=Landtag Brandenburg|дата=2022|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> а в района има общо над 30 двореца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-gardens/palaces-and-gardens-overview/|заглавие=Prussian Palaces & Gardens in Berlin, Potsdam and Brandenburg|автор=Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg|дата=2022|език=en|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> Създаденото в Потсдам през 1912 г. първо голямо филмово ателие в света – днес „[[Студио Бабелсберг]]“ – е един от най-модерните центрове за кино- и телевизионно производство в Германия и Европа.<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/en/corporate/about-us/|заглавие=Studio Babelsberg: One of the world’s most attractive sites for film and television production|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Потсдам се развива от средата на XIX век като европейски научен център. Днес в града са се установили три публични висши учебни заведения и над 30 [[научноизследователски институт]]а. През зимния семестър 2020/2021 г. студентите в града наброяват 26 555 и съответстват на 7,07 % от населението.<ref name=":10">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bildung-studierende-hochschulen-seit-2012|заглавие=Bildung: Studierende an Hochschulen seit 2012|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|труд=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=01.07.2021}}</ref> Потсдам е важен промишлен и фестивален център. == География == === Географско положение === [[Файл:Potsdam_Landeshauptstadt_AIP_Landtag_Brandenburg_Hauptbahnhof_Zentrum_links_Foto_Wolfgang_Pehlemann_IMG_0001.jpg|мини|Въздушна снимка на Потсдам: На преден план се вижда възвишението Телеграфенберг с ''Астрофизичния институт'' в Потсдам, ''Потсдамски институт за изследване последиците от климатичните промени'', ''Немския [[Науки за Земята|геоизследователски]] център'' и филиала на ''Института „Алфред Вегнер“'', по средата се намира централната жп гара в Потсдам, а отляво на нея е центърът на града със [[Стар пазар (Потсдам)|стария градски пазар]].|342x342пкс]] Потсдам се намира на югозапад от Берлин, по средното течението на р. [[Хафел]], в местност с гори и езера, формирали се под влиянието на последната ледена епоха. Местността се характеризира с редуването на широки [[низини]] и [[Морена|моренни хълмове]] като например разположената на юг [[Заармундска дъга от крайни морени|Зармундска дъга от крайни морени]]. Най-високата точка на територията на града е възвишението ''Клайнер Равенсберг'' със своите 114,2 m. Най-ниското място е средното водно равнище на водоема ''[[Хафел]]'' с 29 m [[Н.в.|н.в]]. Територията на града днес се състои от около 75 % зелени, водни и селскостопански площи, а 25 % са застроени. Общо в Потсдам се намират над 20 водоема. В центъра на града това са по-специално езерата Хайлигер Зе, Арадозе, Темплинер Зе, Тифер Зе и Грибницзе. В периферните части на града се намират езерата Сакровер Зе, Лениц Зе, Грос Глиникер Зе, Фарландер Зе и Вайсер Зе. Към водните басейни спадат, освен р. Потсдамска Хафел, която свързва много от езерата, също така и Сакров-Парецкият канал, Телтовският канал, р. Нуте и ръкавът на р. Хафел – Вублиц. Река ''Потсдамска Хафел'' минава покрай „Плажна къпалня Бабелсберг“ на 29,4 m надморска височина Наноси от р. Нуте в миналото са довели до образуването на части от „Острова на приятелството“, намиращ се в центъра на Потсдам. На територията на града се намират пет [[Защитени територии в България|природозащитени територии]] (статус: 2021 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mluk.brandenburg.de/cms/media.php/lbm1.a.3310.de/nsg_liste.pdf|заглавие=Naturschutzgebiete in Brandenburg|автор=Ministerium für Landwirtschaft, Umwelt und Klimaschutz Land Brandenburg|дата=12.2021|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> и над 50 [[Природна забележителност|природни забележителности]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/naturdenkmaeler|заглавие=Naturdenkmäler|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> === Регион === Потсдам се намира в пределите на [[агломерация]] [[Берлин]], която наброява около 4,7 млн. жители.<ref name=":5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.statistik-berlin-brandenburg.de/publikationen/stat_berichte/2020/SB_A01-01-00_2019q03_BE.pdf|заглавие=Bevölkerungsentwicklung und Bevölkerungsstand in Berlin 3. Quartal 2019|автор=Amt für Statistik Berlin-Brandenburg|фамилно_име=|първо_име=|дата=01.01.2020|труд=Statistischer Bericht A I 1 – vj 3 / 19 / A II 4 – vj 3 / 19|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.statistik-berlin-brandenburg.de/pms/2020/20-01-16b.pdf|заглавие=Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020|автор=Amt für Statistik Berlin-Brandenburg|фамилно_име=|първо_име=|дата=16.01.2020|труд=Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Градът съответно принадлежи и към европейския [[метрополен регион]] ''Берлин-Бранденбург'', чиято външна граница съвпада с границата на федералната провинция [[Бранденбург]]. Следните градове и [[Общини в Германия|общини]] граничат с Потсдам (изброяване по посока на часовниковата стрелка, като се започне от североизток): [[Берлин]], последван от Щансдорф, Нутетал, Михендорф, Швиловзе (Гелтов, Капут, Ферх) и Вердер на Хафел, спадащи към [[Административно деление на Германия|провинциална област]] Потсдам-Мителмарк, както и Кетцин на Хафел, Вустермарк и Далго-Дьобериц от провинциална област Хафелланд. === Административно деление на града === Град Потсдам се дели на 32 квартала,<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/stadtteileimblick2020.pdf#page=5|заглавие=Landeshauptstadt Potsdam Stadtteile im Blick 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=20.08.2021|труд=Statistischer Informationsdienst 2/2021|архив_дата=|достъп_дата=19.03.2022}}</ref> които се подразделят на 86 статистически окръга<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://opendata.potsdam.de/explore/embed/dataset/statistische-bezirke-in-potsdam/table/?flg=de|заглавие=Statistische Bezirke in Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=15.04.2020|труд=Statistische Bezirke der Landeshauptstadt Potsdam als Flächenlayer|език=de|достъп_дата=19.03.2022}}</ref>. Жителите правят разграничение между т. нар. ''стари части на града'' и ''новите части на града''. Старите части са образувани от територията на стария град и на приобщените селища към него до 1939 г. – това са центърът, западните и северните предградия, Борним, Борнщет, Недлиц, Потсдам-Юг, [[Бабелсберг]], Древиц, Щерн и Кирхщайгфелд. Новите части на града са бивши отделни селища и общини, приобщени след 1990 г., които от 2003 г. се водят като селищни части и съгласно главния указ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/hauptsatzung_2015_aenderungssatzung_5_von_2019.pdf|заглавие=Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam|автор=Stadtverordnetenversammlung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=08.05.2019|труд=Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> на гр. Потсдам тяхното население има право да избира т. нар. селищен съвет и селищен председател, които защитават техните интереси в рамките на общинския съвет на целия град; новите части на града са Айхе, Фарланд, Голм, Грос Глинике, Грубе, Маркварт, Ной Фарланд, Зацкорн и Юц-Парен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/stadtteile|заглавие=Stadtteile|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Новите части на града се намират предимно в северната част. Историческият ход на всички приобщавания на селища към общината са показани в раздела ''Приобщавания и отдавания на населени места''. ''<u>Градско административно деление със статистическа номерация</u>:<ref name=":0" />''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Potsdam%20Stadtteile%20im%20Blick%202010.pdf#page=5|заглавие=Statistischer Informationsdienst 4/2011|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=30.06.2011|труд=Statistischer Informationsdienst 4/2011|архив_дата=30.06.2011|достъп_дата=05.04.2020|забележка=Статистически отчети от по-късни години не назовават имената на кварталите с едноцифрови номера.}}</ref> [[Файл:Административно деление на Потсдам.svg|мини|300x300пкс|Карта на административното деление на Потсдам]] {| class="toptextcells" |1 Потсдам-Север * 11 Борним * 12 Недлиц * 13 Борнщет * 14 Сакров * 15 Айхе * 16 Грубе * 17 Голм |2 Северни предградия * 21 Науенско предградие * 22 Йегерско предградие * 23 Берлинско предградие |3 Западни предградия * 31 Бранденбургско предградие * 32 Потсдам Запад |4 Център * 41 Исторически център * 43 Център Изток и Нутепарк * 44 Централна жп гара и Браухаузберг Север |- |5 [[Бабелсберг]] * 51 Клайн Глинике * 52 Бабелсберг Север * 53 Бабелсберг Юг |6 Потсдам Юг * 61 Темплинско предградие * 62 Телтовско предградие * 63 Шлац * 64 Валдщат I и Индустриална зона * 65 Валдщат II |7 Потсдам Югоизток * 71 Щерн * 72 Древиц * 73 Кирхщайгфелд |8 Северни селищни части * 81 Юц-Парен * 82 Маркварт * 83 Зацкорн * 84 Фарланд * 85 Ной Фарланд * 86 Грос Глинике |} Към Потсдам принадлежат 56 селищни части, общински части и други населени местности. В края на 2019 г. e направена промяна на административното деление на града:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/stadtteileimblick2019.pdf#page=4|заглавие=Stadtteile im Blick 2019. Karte Stadtteile 2019|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=2021|труд=Statistischer Informationsdienst 3/2020|страници=iv [4 от предговора]|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> * Квартал&nbsp;41 e преименуван: преди ''Северен център'', сега ''Исторически център''. * Квартал&nbsp;42 ''(Южен център)'' е разделен на два квартала 43&nbsp;''(Център Изток'' и ''Нутепарк)'' и 44&nbsp;''(Централна жп гара'' и ''Браухаузберг Север)''. По този начин номер 42 отпада изцяло. * Някои много слабо населени квартала вече не са самостоятелни единици: ** Квартал&nbsp;33 ''(Вилдпарк)'' е поместен в квартал&nbsp;32 ''(Потсдам Запад)''. ** Квартал&nbsp;66 ''(Промишлена зона)'' е поместен в квартал&nbsp;64 (някогашния ''Валдщат I''). След това кварталът е преименуван на ''Валдщат I и Индустриална зона''. ** Квартал&nbsp;67 ''(Форст Потсдам Юг)'' е включен в квартал&nbsp;61 ''(Темплинско предградие)''. === Присъединявания към и изключвания на населени места от град Потсдам === Територията на гр. Потсдам до края на XIX век е била сравнително малка. Към гр. Потсдам са спадали освен центъра, само Телтовското, Бранденбургското, Берлинското, Ловджийското и Науенското предградие. Поради нарастването на населението и застрояване многократно се е наложило разширяването на площта на града. Това се е случило на няколко пъти чрез присъединяването на съседни рицарски чифлици или части от тях. Така площта на града се е разраснала от 8930 [[Хектар|ha]] през 1836 г. на 13 500 [[Хектар|ha]] през 1905 година. През 1928 г. към територията на града са приобщени паркът [[Сансуси]] с поместените в негов дворци, както и една голяма част от острова Тарнов (по-късно наречен ''Хермансвердер''), а също така и шест аристократски чифлика, включително възвишенията Браухаузберг и Телеграфенберг. След това площта на града е била 32 060 ha. През 1935 г. са били присъединени населените места Борним, Борнщет, Айхе и Недлиц, през 1939 г. са ги последвали и индустриалният град [[Бабелсберг]] и някои села. През 1952 г. вследствие на териториалната реформа на [[Германска демократична република|ГДР]] повечето от тези общини са станали отново самостоятелни.<ref>{{Цитат книга|last=Statistisches Bundesamt|first=|title=Gemeinden 1994 und ihre Veränderungen seit 01.01.1948 in den neuen Ländern|year=1995|month=|publisher=Metzler-Poeschel Verlag|location=Stuttgart|isbn=3824603217|pages=}}</ref> През октомври 2003 г. територията на града е достигнала своето най-голямо разширение вследствие на два нови присъединителни процеса в рамките на териториалната реформа на окръзите на федерална провинция [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/1990-neuanfang|заглавие=1990 – Neuanfang|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=1990 – Neuanfang|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Така площта на Потсдам се е увеличила с 60 % само чрез приобщаванията от 2003 г., докато обаче населението е нараснало само с 12 %.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071018045428/http://www.potsdam.de/cms/ziel/36010/DE/|заглавие=Potsdam ist größer geworden|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Potsdam ist größer geworden|архив_дата=18.10.2007|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> '''Обзорна таблица''' Забележка: Населени места, които вече не принадлежат към гр. Потсдам, са маркирани в ''курсив''. [[Файл:Brandenburger Str., Potsdam.jpg|мини|305x305px|Бранденбургер щрасе – централна търговска улица в центъра на града и Бранденбургската врата в края ѝ.]] [[Файл:Potsdam Nauener Tor 07-2017.jpg|мини|305x305пкс|Науенската врата]] [[Файл:Krongut Bornstedt mit Gartenanlage.jpg|мини|306x306px|Кралското имение Борнщет]] [[Файл:Schloss Babelsberg - Luftaufnahme-0428.jpg|мини|308x308px|Дворец Бабелсберг]][[Файл:Haus, Kurfürstenstraße 19 in Potsdam.jpg|мини|309x309px|Сграда в центъра на ул. Курфюрстенщрасе № 19]] {| class="wikitable zebra" !Някогашни общини !Дата !Забележка |- |Бабелсберг |1 април 1939 | |- |''Бергхолц-Ребрюке'' |1 април 1939 25 юли 1952 ''26.10.2003'' |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам ''Присъединяване към Нутетал'' |- |Борним |1 август 1935 | |- |Борнщет |1 август 1935 | |- |Древиц |1 април 1939 | |- |Айхе |1 август 1935 25 юли 1952 1 януари 1962 6 декември 1993 |Присъединяване към Потсдам Присъединяване към Айхе-Голм Изключване от Айхе-Голм Присъединяване към Потсдам |- |Фарланд |1 април 1939 25 юли 1952 26. октомври 2003 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Потсдам |- |''Гелтов'' |1 април 1939 25 юли 1952 ''31 декември 2002'' |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам ''Присъединяване към Швиловзе'' |- |Голм |1 април 1939 25 юли 1952 1 януари 1962 26. октомври 2003 |Присъединяване към Потсдам Присъединяване към Айхе-Голм Изключване от Айхе-Голм Присъединяване към Потсдам |- |Грос Глинике |1945 26 октомври 2003 |Изключване и прехвърляне на населеното място към Берлин Присъединяване на останалата част към Потсдам |- |Грубе (заедно с езерото Шленицзе) |1 април 1939 25 юли 1952 25 юли 1952 6 декември 1993 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Натвердер Присъединяване към Потсдам |- |Карцо |14 март 1974 |Присъединяване към Фарланд |- |Крампниц |1 април 1939 25 юли 1952 15 април 1957 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Фарланд |- |Марквард |26 октомври 2003 | |- |Натвердер |1 април 1939 25 юли 1952 25 юли 1952 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Грубе |- |Недлиц |1 август 1935 | |- |Нойбабелсберг (до 1925 Клайн Глинике) |1 април 1938 |Обединение с Новавес под названието Бабелсберг |- |Нойендорф |1 април 1907 |Присъединяване към Новавес |- |Ной Фарланд |1 април 1939 25 юли 1952 26 октомври 2003 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Потсдам |- |Новавес |1 април 1938 |Обединение с Нойбабелсберг под названието Бабелсберг |- |Парен |1 януари 1961 |Обединение с Юц под названието Юц-Парен |- |Плантаженхаус, чифлик |1 април 1926 | |- |Потсдам-Гут, чифлик |1 април 1926 | |- |Сакров |1 април 1939 | |- |Зацкорн |26 октомври 2003 | |- |Торнов, чифлик |1 април 1926 | |- |Юц |1 януари 1961 |Обединение с Парен под названието Юц-Парен |- |Юц-Парен |26 октомври 2003 | |- |''Вилхелмсхорст'' |1 юли 1950 25 юли 1952 ''26 октомври 2003'' |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам ''Присъединяване към Михендорф'' |} === Климат === Потсдам има [[умерен климат]], който се влияе от атлантическия климат на север и запад, а също така и от [[Континентален климат|континенталния климат]] на изток. Екстремни метеорологични явления като бури, силни градушки или обилни снеговалежи са рядкост. [[Температурна амплитуда|Температурните амплитуди]] съответстват приблизително на средните за Германия. Сезонните колебания на температурата са по-малки, отколкото в обичайния континентален климат, но по-високи, отколкото в по-балансирания морски климат на крайбрежните райони. Количеството валежи е сравнително ниско с годишна сума от 590 mm. В Барселона например това също е 590 mm, в Мюнхен обаче е около 1000 mm. От началото на метеорологичните изследвания, на Коледа в Потсдам има сняг приблизително на всеки четири години, а през 2010 г. Коледата е била с най-голямата дотогава снежна покривка от 23 cm.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesschau.de/multimedia/sendung/tt-6449.html|title=Tagesschau.de|last=|first=|date=17.12.2018|work=Tagesthemen 17.12.2018, 22:15 Uhr|accessdate=07.04.2020}}</ref> От началото на XX век средните годишни температури се колебаят между 6,5&nbsp;°C и 11&nbsp;°C.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://data.giss.nasa.gov/gistemp/station_data_v4_globe/|заглавие=GISS Surface Temperature Analysis, Station Data: Potsdam.|автор=National Aeronautics and Space Administration, Goddard Institute for Space Studies (englisch)|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=GISS Surface Temperature Analysis (v4)|архив_дата=|достъп_дата=07.04.2020}}</ref> [[Климатология|Климатични изследвания]] се провеждат в Потсдам още от около 1874 г. на хълма Телеграфенберг. Потсдамският институт за изследване последиците от климатичните промени предвижда като последица от [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] повишаване на средните температури и по-нататъшно намаляване на валежите в региона Бранденбург през следващите десетилетия. {{Климатична таблица|Заглавие=Климатични данни за Потсдам|Ян_друго=1.5|Авг_ср_макс=23.4|Сеп_ср_мин=9.8|Сеп_ср_макс=19.2|Окт_ср_мин=6.0|Окт_ср_макс=13.7|Ное_ср_мин=1.7|Ное_ср_макс=7.1|Дек_ср_мин=-1.7|Дек_ср_макс=3.0|Годишно_ср_мин=4.9|Годишно_ср_макс=13.2|Фев_друго=2.4|Юли_ср_макс=23.6|Мар_друго=4.0|Апр_друго=5.4|Май_друго=7.3|Юни_друго=7.5|Юли_друго=7.5|Авг_друго=7.1|Сеп_друго=5.2|Окт_друго=3.7|Ное_друго=1.7|Дек_друго=1.3|Годишно_друго=4.6|Авг_ср_мин=12.7|Юли_ср_мин=13.0|Източник=[http://wetterkontor.de/de/klima/klima2.asp?land=de&stat=10379 wetterkontor.de]|Дек_ср_валежи=55|Ян_ср_валежи=44|Фев_ср_валежи=38|Мар_ср_валежи=38|Апр_ср_валежи=44|Май_ср_валежи=56|Юни_ср_валежи=69|Юли_ср_валежи=52|Авг_ср_валежи=60|Сеп_ср_валежи=46|Окт_ср_валежи=36|Ное_ср_валежи=47|Годишно_ср_валежи=585|Юни_ср_макс=22.4|Ян_ср_мин=-3.4|Ян_ср_макс=1.7|Фев_ср_мин=-2.7|Фев_ср_макс=3.5|Мар_ср_мин=0.0|Мар_ср_макс=8.1|Апр_ср_мин=3.4|Апр_ср_макс=13.5|Май_ср_мин=8.0|Май_ср_макс=19.1|Юни_ср_мин=11.5|Друго=Слънцегреене (ч./ден)}} == История == === Име и развитие на града през Средновековието === [[Файл:Schenkungsurkunde_Potsdam_993.jpg|мини|Дарителска грамота от 993 г.]] Днешната територия на град Потсдам вероятно е била населен още от [[Ранна бронзова епоха|ранната бронзова епоха]]. След [[Велико преселение на народите|великото преселението на народите]], славянското племе на [[хевели]]те построява замък на р. [[Хафел]] отсреща устието на р. Нуте през VII век. Първото документирано споменаване на населеното място е направено в дарителска грамота на по-късния император [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], която е била отправена към [[абатство]] [[Кведлинбург]], датираща от 307.993 г. и упоменаваща населеното място под името ''Поступими ([[Немски език|нем]]. Poztupimi).''<ref>{{Цитат книга|last=Sickel|first=Theodor|title=Свидетелство № 131 &#91;Urkunde Nr. 131&#93; в: Diplomata 13: Die Urkunden Otto des II. und Otto des III. (Ottonis II. et Ottonis III. Diplomata)|url=https://www.dmgh.de/mgh_dd_o_ii__dd_o_iii/index.htm#page/542/mode/1up|year=1893|month=|publisher=|location=Hannover|isbn=|pages=542 – 543}}</ref> Особено значение региона е придобил поради факта, че е контролирал прехода през р. [[Хафел]]. Името вероятно произлиза от [[Славянски езици|славянските]] думи „под“ и „дубими“ (дъб), които могат да бъдат преведени като ''под дъбовете''.<ref>{{Cite news|url=https://www.welt.de/welt_print/article2185493/Zwischen-Wirbelwasser-Dunkelfurt-und-Wildschweingebirge.html|title=Die Welt|last=Werner|first=Hendrik|date=07.07.2008|work=Zwischen Wirbelwasser, Dunkelfurt und Wildschweingebirge|accessdate=07.04.2020}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Hormes|first=Stephan|last2=Peust|first2=Silke|title=Atlas der Wahren Namen|year=2009|month=|publisher=Carlsen Verlag|location=|isbn=978-3-551-68458-5|pages=}}</ref> На [[Лужишки езици|лужешки]] език (език на славянското малцинство в Бранденбург), градът се нарича „Подступъм“ (Podstupim), което означава „предхождащо ниво“ или „фронтови пост“ (преден пост, аванпост). Това значение на думата е признато на сегашния етап на науката за най-сигурния произход на името на града. През 1157 г. [[Албрехт I фон Бранденбург]] (наричан също Албрехт Мечката) завладява града и основава [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]]. Благодарение на Албрехт части от бившата [[Северна марка]] се приспадат към територията на [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]] и по този начин попадат фактически в пределите на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. До края на XII век Потсдам е бил югоизточният крайъгълен камък на [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]]. На прелезния пункт на р. Хафел е била построена германска каменна крепостна кула. През 1317 г. градът за първи път се споменава като крепост и преди всичко като населено място със статут на град носещ името ''Постамп'' (''Postamp''). Потсдам получава [[Градски права в Ниските земи|градски права]] през 1345 г. и си остава през следващите няколко века един малък пазарен град.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10000074/33981/|заглавие=993 – Von Poztupimi zur Residenzstadt|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=07.04.2020}}</ref> От 1416 г. до края на [[Първа световна война|Първата световна война]] през 1918 г. и свързаното с нея падане на [[монархия]]та в Германия, Потсдам е бил във владение на династията [[Хоенцолерн]]. Опустошителната [[Тридесетгодишна война]] и два големи пожара са разрушили града. === Пруски резидентен град и развитие === [[Файл:EdiktPotsdam.jpg|мини|[[Едикт от Потсдам|Едиктът от Потсдам]] от 1685 г. спомага за увеличаването на населението след [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]].|alt=]] С провеждането на [[Ландтаг Бранденбург|народното събрание]] ([[Немски език|нем]]. ''Landtag'') на [[курфюрст]]во и [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]] през 1653 г., на което Великият [[курфюрст]] [[Фридрих Вилхелм (Бранденбург)|Фридрих Вилхелм]] ограничава властта на поземленото [[Аристокрация|благородничество]], в Бранденбург започва [[Абсолютизъм|абсолютистката епоха]]. Неговото царуване оказва едно от най-силните влияния над историята на Потсдам. Той откупува всички дотогава дадени в залог територии на града обратно и решава да благоустрои Потсдам като своя втора [[Резидентен град|резиденция]] до [[Берлин]]. С разширяването на [[Градски дворец (Потсдам)|градския дворец]] и ''разкрасяването'' на околностите, от 1660 г. градът получава нови импулси за развитие. Благодарение на [[Едикт от Потсдам|Потсдамския едикт за толерантност]] от 1685 г. много краища на страната вече могат се населват поради увеличаващата се имиграция вследствие на толерантността. Преди всичко преследвани протестантски [[хугеноти]] от [[Франция]] получават убежище на територията на [[Бранденбург (Прусия)|Бранденбург]]. Около 20 000 души използват политиката на отворени граници и толерантност и преселвайки се в Бранденбург, спомагат за просперитета на икономиката с техните специализирани познания. При крал [[Фридрих Вилхелм I]] (наричан ''кралят на войниците'') градът става важно [[гарнизон]]но седалище. Това води до силно нарастване на населението и налага изграждането на нови жилищни квартали, обосновавайки първото и второто разширение на града. Той също така разпорежда изграждането на [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]], [[Църква Свети Николай (Потсдам)|църквата „Свети Николай“]] и [[Свети Дух (Потсдам)|църквата „Свети Дух“]], които от там насетне значително определят облика на града. В тогава новосъздаденото военно сиропиталище на ул. „Брайте Щрасе“ (Breite Straße) са били обгрижвани и обучавани децата на военнослужещите. [[Файл:Bundesarchiv Bild 170-120, Potsdam, Garnisonkirche von der Breiten Brücke.jpg|мини|Потсдамската придворна и [[гарнизонна църква]], построена през 1735 г., се смята за едно от основните произведения на пруския [[барок]]. Изглед от около 1900 г.|ляво]] [[Файл:Friedrich Zweite Alt.jpg|мини|[[Просветен абсолютизъм|Просветеният]] монарх [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]] (1712 – 1786 г.) определя значително развитието на резидентния град Потсдам.]] Синът му [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II („Велики“)]] цени силно идеите на [[Просвещение]]то и реформира [[Кралство Прусия|пруската]] държава. Той взима окончателното решение да превърне Потсдам в [[резидентен град]] и съответно разпорежда да се предприемат значителни промени на външния вид на улиците и площадите. Например, площадът на [[Стар пазар (Потсдам)|стария пазар]] е бил изцяло преработен, а градските къщи са получили нови барокови фасади. [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]] също разпорежда преобразуването на по-късния вече парк [[Сансуси]]. От 1745 г. там започва изграждането на неговата лятна резиденция, дворецът [[Сансуси]]. По-късно него последва строежът на [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]]. [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]] и [[Градина за наслада (Потсдам)|Градината за наслада]] в центъра на града са проектирани като негова зимна резиденция, като тук трябва особено да бъде изтъкнато делото на архитекта [[Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф]]. През 1806 г. [[Наполеон I|Наполеон]] и неговите войски достигат град Потсдам. Трайните последици от окупацията довели до реформи в държавното устройство. След края на наполеоновата окупация [[Фридрих Вилхелм III]] развива града от 1815 г. нататък, превръщайки го в административен център. Многобройни правителствени чиновници се установяват в Потсдам. През 1838 г. първата железопътна линия на [[Кралство Прусия|Прусия]] влиза в експлоатация с линията Потсдам-[[Берлин]]. Нарастващото напрежение в [[предмарт]]а избухва под формата на [[Германска революция (1848 – 1849)|Мартенската революция от 1848 г.]] Народът буйства на барикадите в [[Берлин]] за либерална конституция. През март крал [[Фридрих Вилхелм IV]] се премества от Берлин в уж по-спокойния съседен град Потсдам. Когато нелоялни бунтовни войници се събират пред [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]] и се опитват да освободят заловени свои другари, въстанието бързо било потушено от пруските елитни войски.<ref>[http://www.zeitreisen.de/1848/kap2/thema4.htm Militär und Bürgerwehr – Wieviel Ordnung braucht die Revolution?]</ref> След сътресенията на не съвсем напълно успешната революция преобладаващата цел е била възстановяването на стария баланс на силите. Многобройни амбициозни строителни проекти били прокарани на преден план, включително строежа на [[Протестантство|протестантската]] [[Свети Николай (Потсдам)|църква „Св. Николай“]] и [[Католическа църква|католическата]] [[Църква „Св. Петър и Павел“ (Потсдам)|църква „Св. Петър и Павел“]]. От 1911 г. Потсдам е бил снабден също с пристанище за [[Дирижабъл|дирижабли]], изградено на дотогавашното ловно поле за кралското семейство. През 1914 г. последният [[Крал на Прусия|пруски крал]] и [[германски император]] [[Вилхелм II]] подписва в [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]] обявяването на война срещу силите на [[Антанта]]та.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10000071/33981/|заглавие=1871 – 1918. Aufschwung der kaiserlichen Bürgerstadt|фамилно_име=Leicht|първо_име=Johannes|издател=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=23.06.2021}}</ref> След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] приключва с последвалата [[Германска революция (1918 – 1919)|Ноемврийска революция]] и ерата на [[монархия]]та, а през 1918 г. Вилхелм II бяга в изгнание в [[Нидерландия]]. По този начин град Потсдам загубва статута си на резидентен град на крале и императори. === Ваймарската република и националсоциализмът === [[Файл:Einsteinturm 7443.jpg|ляво|мини|Построената през 1921 г. ''[[Айнщайн (кула)|Kула на Айнщайн]]'' е използвана от [[Алберт Айнщайн]] за експериментално потвърждаване на [[Теория на относителността|Теорията на относителността]].]] След [[Първа световна война|Първата световна война]] през 1918 г. по-голямата част от обширното имущество на династията [[Хоенцолерн]] в Потсдам става държавна собственост. Периодът на [[Ваймарска република|Ваймарската република]] е белязан от многобройни конфликти между политическите и паравоенните сили в държавата. Все пак, община Потсдам си остава населено място, подкрепяно от множество заможни граждани. В началото на ерата на [[Германска империя (1933 – 1945)|националсоциализма]], на 21 март 1933 г., се провежда т. нар. „[[Ден на Потсдам]]“. По време на инсценирания държавен акт [[Райхспрезидент (1919 – 1945)|райхспрезидентът]] [[Паул фон Хинденбург]] подава ръка на новия [[райхсканцлер]] [[Адолф Хитлер]] през [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] в Потсдам. Това трябвало да се тълкува като символичен жест за съюза между стария ред и националсоциализма. Учредителното заседание на [[Райхстаг]]а се провежда в [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] без [[Германска социалдемократическа партия|социалдемократите]] и [[Комунистическа партия на Германия|комунистите]], които се укривали или били арестувани по това време. Събитието било излъчено по радиото в цялата страна. Ханс Фридрихс построява множество жилищни комплекси и казарми в Потсдам. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-H26014, Potsdam, Ruine der Nicolaikirche.jpg|мини|Центърът на града, разрушен при [[Бомбардировка на Потсдам|въздушното нападение на Потсдам]] през 1945 г., снимка 1947 г.]] Центърът на Потсдам е силно увреден при [[Бомбардировка на Потсдам|бомбардировките на съюзниците на 14 април 1945 г.]] по време на заключителната фаза на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Особено засегнат е районът между река [[Хафел]], [[Стар пазар (Потсдам)|Стария пазар]] и площад „Басинплац“ ([[Немски език|нем]]. ''Bassinplatz'' – басейнов площад). Централната железопътна гара, [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]], [[Дълга конюшня|Дългата конюшня]] и [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] са напълно опожарени. Сравнително еднакво увредени са и големи части от квартала „Североизточно предградие“ ({{Lang|de|Nördliche Vorstadt}}) в областта на моста Глинике ({{Lang|de|Glienicker Brüke}}), който свързва Потсдам с Берлин; кварталът е известен за множеството си красиви градски тип вили на заможни граждани. Въпреки това районът около Новия пазар, [[Холандски квартал (Потсдам)|Холандския квартал]] и северните части на Стария град остават до голяма степен непокътнати. По време на боевете през последните дни на войната са повредени още сгради, като църквата „[[Свети Дух (Потсдам)|Свети Дух]]“ и [[Старо кметство (Потсдам)|Старото кметство]]. На 27 април 1945 г. Потсдам е превзет от [[Червена армия|Червената армия]]. Потсдам е бил мишена на изключително много бомби, хвърлени над Германия. И до днес новооткритите невзривени бомби се обезвреждат, а населението, живеещо в района, се евакуира в такива случаи.<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/Lokales/Potsdam/Bombenentschaerfungen-in-Potsdam/Die-Nacht-von-Potsdam/Potsdam-Timeline-der-Bombardierung-am-14.04.1945|title=Das Protokoll der Bombennacht in Potsdam|date=10.05.2021|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=30.06.2021|location=Potsdam|language=de}}</ref> === Окупация и германско разделение === [[Файл:L to R, British Prime Minister Winston Churchill, President Harry S. Truman, and Soviet leader Josef Stalin in the... - NARA - 198958.jpg|мини|[[Потсдамска конференция|Потсдамската конференция]] през 1945 г. в двореца [[Цецилиенхоф]] с участието на [[Уинстън Чърчил|Чърчил]], [[Хари С. Труман|Труман]] и [[Йосиф Сталин|Сталин]]]] В двореца [[Цецилиенхоф]] – резиденция на последния германски престолонаследник [[кронпринц]] Вилхелм Пруски – от 17 юли до 2 август 1945 г. се провежда [[Потсдамска конференция|Потсдамската конференция]] на силите победителки във [[Втора световна война|Втората световна война]] – [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Конференцията завършва с [[Потсдамско споразумение|Потсдамското споразумение]], което предвижда [[Окупация на Германия от Съюзниците|разделянето и окупацията на Германия на четири зони]]. В [[Германска демократична република|Германската демократична република]], от 1952 до 1990 г. Потсдам е административен център на новосъздадения „окръг Потсдам“. Социалистическото правителство има смесени чувства спрямо културно-историческото наследството на някогашното кралство [[Прусия]]. От една страна се признават културните и художествените постижения, а от друга, се твърди, че множество от сградите са израз на [[Милитаризъм|милитаризма]], господстващ в кралството. През 1951 г. е основан Педагогическият колеж „[[Карл Либкнехт]]“, който по-късно се превръща в днешния ''Потсдамски университет''. Поради недостига на жилища са построени нови квартали, особено в южната част на града, като ''Шлац'', ''Валдщат II'' и ''Древиц''. [[Файл:2019-06-21-Glienicker Brücke-0454.jpg|мини|Мостът Глинике ({{Lang|de|Glienicker Brüke}}), който свързва Потсдам с [[Берлин]]]] С построяването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] през 1961 г. Потсдам губи пряката си връзка със съседния град Берлин, тъй [[Западен Берлин]], който се намира в непосредствена близост до Потсдам, принадлежи към [[Западна Германия]] и там не може да се ходи току-така, а до [[Източен Берлин]], който също като Потсдам се намира в [[Германска демократична република|Източна Германия]], може да се стигне само по заобиколни пътища, поради което той изглеждал „доста далеч“. По този начин стената прекъсва до голяма степен градския живот и в Потсдам. Малкият берлински [[ексклав]] Щайнстюкен в Потсдамския квартал [[Бабелсберг]] остава изолиран. По време на [[Студена война|Студената война]] мостът „Глинике“ ({{Lang|de|Glienicker Brüke}}), който свързва Потсдам със Западен Берлин е използван за размяна на шпиони. През 1960-те години в Потсдам е изграден районен приемен лагер за бежанци от [[Западна Германия]]. Когато имиграцията в [[Германска демократична република|ГДР]] намалява, приемният център е разрушен. През 1966 г. [[Старо кметство (Потсдам)|Старото кметство]] е преустроено и разширено, след което е преоткрито като ''Дом на културата „Ханс Марквица“'' (на името на работнически поет)''.'' В него са се помещавали зали за събития, лекционни зали, киносалон и ресторант, като по този начин той служи като място за срещи на различни социални сдружения и лица.<ref>{{Цитат книга|last=Klug|first=Helga|editor-last=Jäkel|editor-first=Horst|title=Heimat DDR. Erlebnisse. Betrachtungen. Erkenntnisse. Dokumente|year=2015|publisher=GNN-Verlag|location=Schkeuditz|lang=de|isbn=ISBN 978-3-89819-416-7|pages=215|chapter=Das „Marchwitza“ wird fünfzig}}</ref> === След обединението на Германия === С [[Обединение на Германия (1990)|обединението на Германия]] и преосноваването на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]] през 1990 г. (по време на Германската демократична република провинциите са били разпуснати), Потсдам се превръща в столица на Бранденбург. През 1990 г. голяма част от културния пейзаж на Потсдам е обявен за обект на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното наследство на ЮНЕСКО]]. През 1993 г. градът празнува хилядната си годишнина, а през 2001 г. е домакин на [[Федерално градинско изложение|Федералното градинско изложение]] под мотото „Градинското изкуство между вчера и утре“. По този повод на ул. „Йоркщрасе“ е открит първият 300-метров участък от [[Градски канал (Потсдам)|градския канал]], който е бил засипан през 1960-те години. През 2004 г. градът е награден със златен медал във федералния конкурс „Нашият град процъфтява“. През 1999 г., 2006 г. и 2021 г. се взимат решения, все по-големи части от центъра на Потсдам да бъдат обявени за зона за реконструкция и да се възстанови обликът на града отпреди 1945 г. Решеното през 1999 г. „предпазливо доближаване до характерния, исторически насложен градски пейзаж“<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/wissenschaft/hintergrund-buergerwille-und-spenden/21326252.html|title=Bürgerwille und Spenden|last=Kixmüller|first=Jan|date=23.08.2017|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=27.04.2022|language=de}}</ref> трябва да се осъществи до началото на 2022 г. с реконструкцията на [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]].<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/symbolort-fuer-antidemokraten-ausstellung-in-potsdamer-garnisonkirche-soll-geschichte-aufarbeiten/27003278.html|title=Ausstellung in Potsdamer Garnisonkirche soll Geschichte aufarbeiten|last=Zschieck|first=Marco|date=14.03.2021|work=Der Tagesspiegel|access-date=27.04.2022|language=de}}</ref> По възстановяването на историческите здания в центъра, около [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] на площад „[[Стар пазар (Потсдам)|Стария пазар]]“ ще се работи до 2029 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/neubauten-am-alten-markt-starten-in-der-potsdamer-mitte-gehts-voran/27286572.html|title=Neubauten am Alten Markt starten. In der Potsdamer Mitte geht’s voran|last=Kramer|first=Henri|date=14.06.2021|work=Potsdamer Neuste Nachrichten|access-date=01.07.2021|language=de}}</ref><gallery mode="packed"> Файл:Bundesarchiv Bild 183-H26014, Potsdam, Ruine der Nicolaikirche.jpg|пл. „[[Стар пазар (Потсдам)|Старият пазар]]“ с руини от [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палата Барберини]] и [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] след [[Втора световна война|Втората световна война]], 1947 г. Файл:POTSDAM, Nicolai- - kirche - 1973 102.07.jpg|По времето на ГДР, [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] е частично възстановена, останките от [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палатът Барберини]] са премахнати, а на мястото на някогашния [[Градски дворец (Потсдам)|Градски дворец]] е изграден паркинг за автомобили (1973 г.). Файл:Potsdam Alter Markt Stadtschloss.jpg|След взетото 1990 г. решение, се започва възстановяването на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]]. Файл:Potsdam Stadtschloss Baustelle 2010.JPG|Строителната площадка на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], пред [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] Файл:Bundesarchiv Bild 170-237, Potsdam, Stadtschloss vom Turm der Nikolaikirche.jpg|Историческият лик на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], ок. 1928/1944 г. Файл:Stadtschloss Potsdam.jpg|Възстановяването на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]] е завършено. В него днес се помещава [[Ландтаг Бранденбург|парламента на провинция Бранденбург]]. Файл:Bundesarchiv Bild 170-407, Potsdam, Ruine Palast Barberini.jpg|Останките от [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палата „Барберини“]] след войната. Файл:Le palais Barberini (Potsdam) (37065598495).jpg|Реконструкция на [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палата „Барберини“]], в който днес се помещава [[Музей Барберини (Потсдам)|Музеят Барберини]] за модерно изкуство. Файл:AlterMarktPotsdamAbbruchFachhochschuleL1130356.jpg|Строителни работи по плана за възстановяване на историческия център, 2018 г. </gallery> == Население == === Демографско развитие === [[Файл:Einwohnerentwicklung von Potsdam - ab 1871.svg|мини|Развитието на броя на населението – маркери: краят на [[Първа световна война|Първата световна война]], краят на [[Втора световна война|Втората световна война]], [[Обединение на Германия (1990)|Обединението на Германия 1990 г.]].]] Град Потсдам е бил малък град с малък и относително стабилен брой жители от първото му споменаване през 993 г. до началото на [[Ново време|Новото време]]. Поради опустошенията и глада по време на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] населението намалява до само 700 души през 1660 г. След като Потсдам става [[резидентен град]] (седалище) на [[маркграф]]овете на [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]], а по-късно на кралете на [[Кралство Прусия|Прусия]] и на [[Германски император|императорите на Германската империя]] (вж. [[Списък на владетелите на Бранденбург|Списък на владетелите]]) населението се увеличава значително. С [[индустриализация]]та през XIX в. населението се утроява и до 1900 г. нараства до 60 000 души. На 1 април 1939 г. Потсдам се превръща в „голям град“ след като към него се присъединяват няколко населени места включително гр. [[Бабелсберг]], който имал население от около 30.000 души. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] броят на жителите намалява, но през следващите години отново се увеличава. След [[Обединение на Германия (1990)|обединението на Германия]] населението на Потсдам първоначално намалява с 13 000 души и през 1999 г. наброява 129 000 жители. От 2000 г. насам обаче се наблюдава постоянно нарастване на населението, което се дължи на притока на нови жители и сравнително високата раждаемост. Присъединяванията на множество населени места към гр. Потсдам през 2003 г. също допринасят за нарастването на населението. През 2010-те години ръстът на населението се ускорява още повече. През 2008 г. е преброен 150 000-ият жител, а през 2017 г. – 175 000-ият.<ref>{{Literatur|Hrsg=Stadt Potsdam, Pressestelle|Titel=Potsdam knackt die 175.000 Einwohner-Marke|Sammelwerk=potsdam.de|Datum=2017-11-02|Online=https://www.potsdam.de/755-potsdam-knackt-die-175000-einwohner-marke|Abruf=2021-07-01}} на немски език.</ref> След няколкократни корекции на прогнозите за броя на населението, от 2018 г. насам градската администрация на Потсдам смята, че броят на жителите ще се увеличава безспирно, до около 2035 г. и ще достигне тогава 218.000 жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/614-eckdaten-der-neuen-bevoelkerungsprognose-2020-2040-vorgestellt#:~:text=Im%20Verlauf%20des%20Jahres%202024,fast%20218%20000%20Einwohner%20haben.|заглавие=Pressemitteilung Nr. 614 vom 08.10.2020. Eckdaten der neuen Bevölkerungsprognose 2020 – 2040 vorgestellt|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.10.2020|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> В допълнение към жителите с основно местоживеене в Потсдам, които към 31 декември 2021 г. са 183 401 души, има още 5 701 души, регистрирани с вторично местоживеене.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-einwohner-mit-haupt-und-nebenwohnung-seit-1992|заглавие=Bevölkerung: Einwohner mit Haupt- und Nebenwohnung seit 1992|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|труд=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> В края на 2021 г. в Потсдам живеят 18 730 чужденци, което съответства на 10,21 % от населението.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-auslaender-und-auslaenderanteil-seit-1992|заглавие=Bevölkerung: Ausländer und Ausländeranteil seit 1992|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|труд=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> === Религии === Според „Годишния статистически доклад“ през 2011 г. в столичния град Потсдам 14,5 % от жителите са [[Протестантство|протестанти]], 4,6 % са [[Католическа църква|римокатолици]], а 80,8 % са [[Нерелигиозност|нерелигиозни]], принадлежали са към друга [[Религиозна организация|религиозна общност]] или не са заявили нищо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Statistischer%20Jahresbericht%20der%20Landeshauptstadt%20Potsdam%202011.pdf|заглавие=Einwohner nach Religionszugehörigkeit 2007 bis 2011|автор=Landeshauptstadt Potsdam, Bereich Statistik und Wahlen|дата=31.07.2012|труд=Statistischer Jahresbericht 2011|език=de|формат=PDF|достъп_дата=01.07.2021}}</ref> В края на 2019 г. 12,9 % са протестанти, 4,9 % са католици, а 82,1 % са нерелигиозни, принадлежат към друга религиозна общност или не са дали данни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2019_landeshauptstadt_potsdam.pdf_online_0.pdf|заглавие=Einwohner nach Konfession und Geschlecht 2015 bis 2019|автор=Landeshauptstadt Potsdam, Bereich Statistik und Wahlen|дата=16.09.2020|труд=Statistischer Jahresbericht 2019|страници=43|език=de|формат=PDF|достъп_дата=01.07.2021}}</ref> Историята на [[християнство]]то в град Потсдам се характеризира със съвместно съществуване на различни [[Християнска деноминация|християнски деноминации]] през вековете. Първоначално град Потсдам спада към християнското пробство Шпандау в предела на [[епархия]]та на гр. [[Бранденбург на Хафел]], основана през 949 г. През 1541 г. [[курфюрст]]ът на [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]] въвежда [[Реформация]]та, което превръща Потсдам в град с преобладаващо [[Протестантство|протестантско]] население в продължение на векове. Преобладава [[Лутеранство|лутеранското]] [[вероизповедание]], но от 1613 г. монархът и неговият двор (придворните) принадлежат към [[Реформация|Реформаторската църква]]. От 1723 г. тук има френско-реформаторска общност, която през 1753 г. получава за свой храм [[Френска църква (Потсдам)|Френската църква в Потсдам]]. [[Файл:Nikolaikirche_mit_Tympanon.jpg|link=https://de.wikipedia.org/wiki/Datei:Nikolaikirche_mit_Tympanon.jpg|мини|Евангелската [[Свети Николай (Потсдам)|църква „Св. Николай“]] на площад [[Стар пазар (Потсдам)|Стар пазар]]. Потсдам]] През 1817 г. двете [[Протестантство|протестантски]] [[Християнска деноминация|деноминации]] в [[кралство Прусия]] (това са [[лутеранство]] и [[Реформация|реформаторство]]) се обединяват под името ''[[Евангелска църква на Старопруския съюз|Евангелска църква в Прусия]]''. Началото поставят [[Лутеранство|лутеранската]] и [[Реформация|реформираната]] църковна общност в [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] в Потсдам. Върховен глава ({{Lang|la|summus episcopus}}) на новосъздадената официална държавна църква е бил [[Крал на Прусия|кралят на Прусия]] като суверенен църковен регент. След няколко промени на името през 1846 и 1875 г., поместната църква започва през 1922 г. да се нарича ''[[Евангелска църква на Старопруския съюз]]'', а през 1947 г. нейната [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфска]] църковна провинция, към която спада Потсдам, става независима под званието ''Евангелска църква в [[Берлин]]-[[Бранденбург (Прусия)|Бранденбург]]''. През 2004 г. тази църква се слива с ''Евангелската църква на [[Силезия|силезийска]] [[Горна Лужица]]'', която също е възникнала от старопруска църковна провинция, и образува съществуващата днес (2022 г.) ''Евангелската църква в [[Берлин]]-[[Бранденбург]]-[[Силезия|силезийска]] [[Горна Лужица]]''. Протестантските [[Енория|енории]] в Потсдам спадат към ''Потсдамския църковен окръг'', чието седалище ({{Lang|de|Superintendentur}}) е в гр. Потсдам. От 2010 г. съществува ''юрисдикция Потсдам'' ({{Lang|de|Sprengel}} ''Potsdam''), като по-широка структура, която обхваща северозападната част на поместната църква и има своето седалище в столичния град Потсдам. [[Файл:Kirche_St_Peter_und_Paul_Potsdam.jpg|link=https://de.wikipedia.org/wiki/Datei:Kirche_St_Peter_und_Paul_Potsdam.jpg|ляво|мини|Главната католическа църква на Потсдам – [[Църква „Св. Петър и Павел“ (Потсдам)|църквата „Св. Петър и Павел“]]]] Като реакция от обединението на лутеранската и реформаторската църква в един църковен съюз, противници на съюза създават нова ''Евангелско-лутеранска църква на Прусия'', в която се практикува традицията на някогашната лутеранска църква в Прусия. Тя обаче успява официално да се регистрира като църква едва през 1841 г. след дълъг период на преследване от страна на обединената евангелска църква и пруската държава. Тази енория принадлежи днес към църковния окръг [[Берлин]]-[[Бранденбург]] на ''Независимата евангелско-лутеранска църква''. В допълнение към официалните поместни църковни общини има и множество свободни църкви, като например ''[http://religiology.org/religions/protestantism/prereformation/cheh_brothers Братското единение]''. Тъй като Потсдам е бил гарнизонен град, в него е имало много войници [[Католическа църква|католици]]. През 1868 г. е построена католическата [[Църква „Св. Петър и Павел“ (Потсдам)|църква „Св. Петър и Павел“]]. През 1821 г. е създадена [[Княз-епископ|княз-епископска]] делегация на [[Вроцлавска архиепархия|Бреслауската князе-архиепархия]] като наместничество за [[Бранденбург (Прусия)|Бранденбург]] и [[Померания]]. През 1930 г. е създадена Берлинската [[Епископ|епископия]] като суфраганна епископия на [[Вроцлавска архиепархия|Бреслау]]. След [[Втора световна война|Втората световна война]]<nowiki/>територията на църковната провинция Бреслау е отцепена от [[Германска демократична република|Германия]] и се озовава в пределите на [[Полска народна република|Полша]], а църковно-правно става подчинена на [[Папа|папата]]. В хода на обединението на двете германски държави ([[Германска демократична република|ГДР]] и [[ФРГ]]) Берлинската [[Епископ|епископия]] през 1994 г. е издигната в Берлинска [[архиепископия]], към която принадлежат и двете католически [[Енория|енории]] на Потсдам. [[Файл:Potsdam_Alexandrowka_02-14_img4.jpg|link=https://de.wikipedia.org/wiki/Datei:Potsdam_Alexandrowka_02-14_img4.jpg|мини|[[Храм-паметник „Александър Невски“ (Потсдам)|Руско-православният храм-паметник „Александър Невски“ в Потсдам]]]] [[Руска православна църква|Руско-православна]] [[енория]] е основана в Потсдам през 1716 г., когато руският император [[Петър I (Русия)|Петър Велики]] подарява ''руски великани'' на пруския крал [[Фридрих Вилхелм I]] за неговия любим ''полк на „високите мъжаги“'' ({{Lang|de|Regiment der Langen Kerls}}), известен също като ''Потсдамската великанска гвардия'' ({{Lang|de|Potsdamer Riesengarde}}). През 1734 г. кралят нарежда северната главна постройка на [[Дълга конюшня|Дългата конюшня]] да бъде религиозно осветена като църква (без църковна кула/камбанария), която да обслужва религиозните нужди на гарнизона (гарнизонна църква), който наброявал междувременно 300 миряни. Тя просъществува до 1809 г., когато броят на миряните-войници постепенно се е стопил.<ref>Виж: Andreas Kitschke: ''Die Potsdamer Garnisonkirche. „Nec Soli Cedit“.'' Potsdamer Verlagsbuchhandlung, Potsdam 1991, <nowiki>ISBN 3-910196-00-4</nowiki>, mit Abbildung, стр.&nbsp;16.</ref> Със създаването на [[Александровка (Потсдам)|Руската колония „Александровка“]] в Потсдам се сформира нова [[Руска православна църква|руско-православна]] църковна общност покрай [[Храм-паметник „Александър Невски“ (Потсдам)|храм-паметника „Александър Невски“]].<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://alexandrowka.de/kolonie-alexandrowka/kirche/|заглавие=Kirche|фамилно_име=Kremer|първо_име=Hermann A.|труд=Kolonie Alexandrowka|език=de|достъп_дата=22.04.2022}}</ref> Тя принадлежи към Берлинската епархия на [[Московска патриаршия|Московската патриаршия]] и наброява около 1000 вярващи.<ref name=":1" /> Делът на християните намалява значително по времето на [[Германска демократична република|ГДР]]. През 2014 г. в Потсдам живеят повече от 30 000 християни от различни вероизповедания, което представлява 20 % от населението на града. Около 25 000 от тях принадлежат към 22-те [[Протестантство|протестантски]] църковни общности в града, а около 5000 – към двете [[Католицизъм|католически]] общности. Също така има и различни свободни църковни общности, които наброяват няколко хиляди вярващи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10002054/68694/|заглавие=Christliche Kirchen|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=25.04.2022}}</ref> В Потсдам има две [[Юдаизъм|юдаистки]] общности. Една от тях принадлежи към ''Централния съвет на евреите в Германия'' (най-голямата [[Евреи|еврейска]] организация в [[Германия]]) и през 2010 г. се състои от около 400 члена. Втората общност е независима от ''Централния съвет'' и се нарича ''„Общност на спазващите закона евреи“''. В Потсдам се намира и [[Либерализъм|либералният]] [[колеж]] „''Абрахам Гайгер''“ – единствената досега [[Равин|равинска]] [[семинария]] в следвоенна Германия. ''„Старата [[синагога]]“'' в Потсдам е разграбена по време на [[Кристална нощ|ноемврийските погроми през 1938 г.]] Сградата е окончателно разрушена от бомбардировките по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Оттогава в града е нямало [[синагога]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/neue-synagoge-fuer-potsdam-auf-einmal-sind-sich-alle-einig/25772652.html|title=Neue Synagoge für Potsdam. Auf einmal sind sich alle einig|last=Kluge|first=Christoph|date=25.04.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=25.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.synagoge-potsdam.de/index.php?modul=ModulVerein|заглавие=Der Bauverein|автор=Bauverein Neue Synagoge Potsdam e. V.|език=de|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071012033745/http://www.synagoge-potsdam.de/index.php?modul=ModulVerein|архив_дата=12.10.2007|достъп_дата=25.04.2022}}</ref> Като част от преустройството на центъра на града, през 2018 г. е взето решение за възстановяване на синагогата на ул. Шлосщрасе. Преди това обаче през 2021 г. е открита друга [[синагога]], която е част от ''Европейския център за еврейска [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B5%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F/ ерудиция]'' към [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-potsdam.de/en/pressreleases/detail/2021-08-04-inauguration-of-the-european-center-for-jewish-scholarship-at-the-university-of-potsdam|заглавие=Inauguration of the European Center for Jewish Scholarship at the University of Potsdam|фамилно_име=Horn-Conrad|първо_име=Antje|дата=04.08.2021|труд=UP Press Releases|издател=University of Potsdam|език=en|достъп_дата=25.04.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.zeit.de/news/2021-08/18/potsdam-hat-offiziell-wieder-eine-synagoge|title=Potsdam hat offiziell wieder eine Synagoge|date=18.08.2021|work=ZEIT ONLINE|access-date=25.04.2022|language=de}}</ref> През 2015 г. няма данни за актуалния брой на [[Мюсюлманин|мюсюлманите]], [[Будизъм|будистите]] и представителите на други [[Вероизповедания в Германия|вероизповедания]], живеещи в Потсдам. Мюсюлманска общност съществува от 1998 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10086362/1191938/|заглавие=Pressemitteilung Nr. 577 vom 23.09.2011. Oberbürgermeister Jakobs zu Gast beim Verein der Muslime Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=23.09.2011|език=de|достъп_дата=25.04.2022}}</ref> В миналото [[Прусия]] е била толерантна по отношение на религията. През 1740 г. пруският крал [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]] заявява: „всички религии са равни и добри, ако само хората, които ги изповядват [публично], са честни хора, а ако турци и езичници решат да дойдат и да се заселят, искаме да им построим джамии и църкви“.<ref>{{Цитат книга|last=von Petersdorff|first=Herman|title=Friedrich der Große. Ein Bild seines Lebens und seiner Zeit|edition=3|year=1911|publisher=Gebrüder Paetel|location=Berlin|pages=81}}</ref> Въпреки че по-късно Фридрих не построява [[Джамия|джамии]], баща му [[Фридрих Вилхелм I]] още през 1739 г. преустройва една стая във „[[Голямо военно сиропиталище (Потсдам)|Военното сиропиталище]]“ в молитвена зала за 22 мюсюлмански „високи мъжаги“ (войници), което я превръща в ''първата джамия на германска земя''.<ref>{{Цитат книга|last=Kitschke|first=Andreas|title=Die Potsdamer Garnisonkirche. „Nec Soli Cedit“|year=1991|publisher=Potsdamer Verlagsbuchhandlung|location=Potsdam|lang=de|isbn=3-910196-00-4|pages=14 и последващи}}</ref> За разлика от нея „[[Паромашинна станция за Сансуси|Потсдамската джамия]]“ от XIX век, която се намира само на няколкостотин метра, никога не е била [[Сакрална архитектура|свещена сграда]], а винаги е била [[Секуларност|светска]] [[Парна машина|паромашинна]] сграда с външен вид на [[джамия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-gardens/object/steam-engine-building-mosque/|заглавие=Steam Engine Building (Mosque) - The “Mosque” of Potsdam|автор=Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg|дата=2022|език=en|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> == Политика == === История на администрацията === От 1345 г. градът се ръководил от консул, а от 1450 г. – от [[кмет]]. Има данни за съществуването на [[Градски съвет|градски (общински) съвет]] от 1465 г. През XVI и XVII в. съветът се състои от четирима до петима членове, включително кмета. По-късно съответният държавен владетел (бил той [[курфюрст]], [[крал]] или [[император]]) оказвал силно влияние върху градската администрация, тъй като Потсдам бил [[резидентен град]]. От 1722 г. нататък градът е имал [[магистрат]] за Стария и Новия град, а на чело на целия град е стоял ''градски директор''. През 1809 г. Потсдам става (самостоятелен) [[Град без областна принадлежност (Германия)|град без окръжна принадлежност]], начело на който стои ''главен кмет'' (под негово ръководство са кметове отговорни за отделни политически сфери; например, кмет по социалните въпроси, кмет по финансите и пр.). Градският съвет ({{Lang|de|Stadtverordnetenversammlung}}) e орган, който се избира пряко от населението; активно и пасивно избирателно право имат всички лица над 16-годишна възраст, които са германски граждани и граждани на Европейския съюз с постоянно местожителство в провинция [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bravors.brandenburg.de/gesetze/bbgkwahlg#8|заглавие=§ 8 BbgKWahlG|автор=Land Brandenburg|дата=08.12.2021|труд=Gesetz über die Kommunalwahlen im Land Brandenburg (Brandenburgisches Kommunalwahlgesetz – BbgKWahlG) [Закон за местните избори в провинция Бранденбург]|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> По време на [[Националсоциализъм|националсоциализма]] в Германия, градският съвет е разпуснат, а главния кмет се назначава директно от [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа парти]]<nowiki/>я. След края на [[Втора световна война|Втората световна война]], през 1945 г. [[Съветска окупационна зона|съветската окупационна власт]] възвръща градския съвет и назначава нов главен кмет. Съветът бил избиран от единната листа на ''Националния фронт'' на [[Германска демократична република|Германската демократична република]] (сдружение на всички партии и политически движения), изборите обаче не са били свободни. След [[Обединение на Германия (1990)|обединението на Германия]] през 1990 г. Потсдам става седалище на различни [[Бранденбург|провинциални]] и [[Федерална република|федерални]] органи, сред които Дирекция III на Генералната митническа дирекция, Главната дирекция на Федералната полиция и клон на Федералната сметна палата, както и на множество публични корпорации. === Град Потсдам === [[Файл:Potsdam Rathaus 07-2017.jpg|мини|[[Кметство (Потсдам)|Кметството на гр. Потсдам]]]] От 1990 г. Потсдам е независим град в [[Федерални провинции на Германия|провинция]] [[Бранденбург]]. Градската администрация се намира в [[Кметство (Потсдам)|кметството на Потсдам]] на улица Фридрих-Еберт ({{Lang|de|Friedrich-Ebert-Straße}}). Официалното име на град Потсдам е ''Провинциална столица Потсдам'' (т. е. столица на [[Федерални провинции на Германия|провинция]]). Главният кмет се избира на всеки осем години,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bravors.brandenburg.de/gesetze/bbgkwahlg#74|заглавие=§ 74 BbgKWahlG|автор=Land Brandenburg|дата=08.12.2021|труд=Gesetz über die Kommunalwahlen im Land Brandenburg (Brandenburgisches Kommunalwahlgesetz – BbgKWahlG) [Закон за местните избори в провинция Бранденбург]|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> а [[Кметство (Потсдам)#Градски съвет|градският съвет на Потсдам]] – на всеки пет години чрез местни избори. От 28.11.2018 г. кмет на Потсдам е Майк Шуберт ({{Lang|de|Mike Schubert}}) от [[Германска социалдемократическа партия|Социалдемократическата партия на Германия]]. През 2014 г. финансовият дълг на града е сред най-ниските в Германия.<ref>[https://www.haushaltssteuerung.de/weblog-pro-kopf-verschuldung-der-kreisfreien-staedte-deutschlands.html Pro-Kopf-Verschuldung der kreisfreien Städte Deutschlands], Haushaltssteuerung.de, abgerufen am 12. November 2017.</ref> Към 31.12.2020 г. финансовият дълг на Потсдам възлиза на 60,1 млн. евро, което се равнява на 332 евро на глава от населението.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://download.statistik-berlin-brandenburg.de/7171ac156f650944/10de753d20d8/SB_L03-01-00_2020j01_BB-1.pdf|заглавие=Schulden der öffentlichen Haushalte und der öffentlich bestimmten Fonds, Einrichtungen und wirtschaftlichen Unternehmen im Land Brandenburg am 31.12.2020|автор=Amt für Statistik Berlin-Brandenburg [Статистическа служба Берлин-Бранденбург]|дата=декември 2021 г.|труд=Statistischer Bericht L III 1 – j / 20|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> === Герб и знаме === [[Файл:DEU Potsdam COA.svg|мини|213x213пкс|Герб на град Потсдам|ляво]] [[Хералдика|Хералдическо]] <u>описание на [[Герб|герба]]</u>: {{цитат|На златен фон – червен орел на златни ромбоиди, гледащ наляво, с черни крайници. Горният ръб на [[Щит (хералдика)|щита]] е украсен със сводеста петолъчна червена [[крепостна корона]].|[https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Lesefassung%20Hauptsatzung.pdf ''Основен статут на провинциалната столица Потсдам от 04.03.2009 г.''], посетен на 27.04.2022 г.}} [[Файл:Flag of Potsdam.svg|мини|Знаме на град Потсдам]] <u>Обосновка на [[Герб|герба]]</u>: Гербът на Потсдам изобразява в центъра си стилизиран вариант на [[Бранденбург#/media/Файл:Brandenburg Wappen.svg|бранденбургския орел]] върху златен [[Щит (хералдика)|щит]]. Бранденбургският орел на герба може да се проследи в миналото до XII в.: за първи път се появява през 1170 г. в печата на [[Аскани|асканеца]] [[Ото I (Бранденбург)|Ото I]], син на [[Албрехт I фон Бранденбург|Албрехт Мечката]]. Най-старото запазено изображение на орела като [[Хералдика|хералдическо]] животно на Потсдам датира от 1450 г. върху един печат на града. От 1660 г. насам на Потсдам, в качеството му на [[резидентен град]], е разрешено да използва червения бранденбургски орел, който преди това е бил изобразяван на сребърен фон, а сега на златен. Настоящата цветова схема е известна от 1753 г. насам. В исторически план сегашният дизайн на градския герб с дъгообразната петоъгълна [[Крепостна корона|крепеостна корона]] произхожда от скица на Вернер Нерлих, директор на ''Берлинския университет за приложни науки за реклама и дизайн'' (с филиал в Потсдам), от 1957 г., въпреки че след 1990 г. е леко променен и цветът е конкретизиран: Градският герб на Потсдам е стандартизиран в сегашния си вид от 1994 г. насам.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Lesefassung%20Hauptsatzung.pdf|заглавие=Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam vom 04.03.2009 [Основен статут на провинциалната столица Потсдам от 04.03.2009 г.]|дата=04.03.2009|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> [[Знаме]]то на град Потсдам е „двулентово, червено-жълто, с поместен в средата герб“.<ref name=":2" /> === Побратимени градове === Историята на Потсдам го е превърнала в международен град, което се отразява и в разнообразието на неговите партньорски споразумения с различни [[Побратимен град|побратимени градове]]. Постоянно могат да се видят сходства в историята, архитектурата или значението на побратимените градове. Забележително по него време е било побратимяването през 1988 г. с тогавашната [[Западна Германия|западногерманска]] столица [[Бон]], случило се още по времето на разделението на Германия. Потсдам поддържа побратимявания със следните градове:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/content/die-partnerstaedte-der-landeshauptstadt-potsdam|заглавие=Die Partnerstädte der Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=2017|език=de|достъп_дата=28.04.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/faktenblatt_partnerstaedte_2018.pdf|заглавие=Die Partnerstädte der Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|формат=pdf|архив_дата=November 2017|достъп_дата=28.04.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/Lokales/Potsdam/Potsdam-hat-eine-neue-Liebe|title=Potsdam hat eine neue Liebe|last=Röd|first=Ildiko|date=08.07.2017|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> {| class="toptextcells" | * {{POL|#}}, град [[Ополе]], [[Ополско войводство]] (от 1973 г.) | * {{GER|#}}, град [[Бон]], [[Северен Рейн-Вестфалия]] (от 1988 г.) | * {{CHE|#}}, град Люцерн, [[Люцерн (кантон)|кантон Люцерн]] (от 2002 г.) |- | * {{FRA|#}}, град [[Бобини]], [[Ил дьо Франс]] (от 1974 г.) | * {{ITA|#}}, град [[Перуджа]], [[Умбрия]] (от 1990 г.) | * {{FRA|#}}, град [[Версай]], [[Ил дьо Франс]] (от 2016 г.) |- | * {{FIN|#}}, град [[Ювяскюля]], [[Централна Финландия]] (от 1985 г.) | * {{USA|#}}, град [[Сиукс Фолс]], [[Южна Дакота]] (от 1990 г.) | * {{TZA|#}}, град [[Занзибар (град)|Занзибар]], [[Занзибар|област Занзибар]] (от 2017 г.) |} === Общински въпроси === Градоустройството, особено възстановяването на центъра в историческия му вид преди разрушенията от [[Втора световна война|войната]], е предмет на много всестранни дискусии от 1990 г. насам. През 2014 г. възникват [[Спор|спорове]] относно това, как [[Ареал|ареала]] на [[Градина за наслада (Потсдам)|Градината за наслада]] да бъде ползван в бъдеще, а също така и относно събарянето на различни сгради на територията на града (предимно от [[Германска демократична република|социалистическо време]], които не отговарят на съвременната естетика).<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/Lokales/Potsdam/Kommunalwahl-2019-Ein-Rueckblick-auf-Potsdams-Entwicklung-seit-2014|title=Vor der Wahl: Ein Rückblick auf Potsdams Entwicklung seit 2014|last=Oelschläger|first=Volker|date=20.04.2019|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.deutschlandfunk.de/potsdam-wahl-zwischen-ddr-moderne-oder-disneyland-barock-100.html|title=Potsdam. Wahl zwischen DDR-Moderne oder Disneyland barock|last=Budde|first=Vanja|date=27.09.2015|work=Deutschlandradio|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref name=":3">{{Cite news|url=https://www.sueddeutsche.de/reise/potsdam-ringen-um-die-neue-mitte-1.3326005|title=Potsdam: Ringen um die neue Mitte|last=Schneider|first=Jens|date=23.01.2017|work=Süddeutsche Zeitung|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> От една страна, градът е туристическа дестинация поради множеството дворци и паркове и възстановяването на центъра в историческия му вид се очаква да възвърне части от историята и идентичността на града и да привлече още повече туристи.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/bau-der-garnisonkirche-scharfe-fronten-in-potsdams-dauerkonflikt/25458566.html|title=Bau der Garnisonkirche. Scharfe Fronten in Potsdams Dauerkonflikt|last=Kramer|first=Henri|date=22.01.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|last2=Zschieck|first2=Marco|language=de}}</ref> От друга страна, градът безспирно расте, и то с големи темпове, поради което има недостиг на жилищни сгради; разрушаването на многоетажни панелни блокове от социализма и замяната им с традиционни (малки) къщи по исторически образ, би задълбочило този социален проблем.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/kompromiss-im-streit-um-potsdams-mitte-mercure-soll-bleiben-fachhochschule-und-staudenhof-sollen-fallen/21403310.html|title=Kompromiss im Streit um Potsdams Mitte. Mercure soll bleiben, Fachhochschule und Staudenhof sollen fallen|last=Kramer|first=Henri|date=14.09.2016|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/abriss-debatte-was-wird-aus-dem-staudenhof/24329866.html|title=Abriss-Debatte. Was wird aus dem Staudenhof?|last=Zschieck|first=Marco|date=13.05.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> Друг въпрос е също, дали не трябва да се запазят и свидетелства на социалистическата архитектура, които дори и не до там красиви, все пак също са част от историята на града.<ref name=":3" /> Предмет на остри обществени разногласия е било възстановяването на някогашния [[Градски дворец (Потсдам)|Градски дворец]] в центъра на града (тъй като Германия е [[Федерална република|република]], а не [[монархия]]), който в крайна сметка е изграден наново и днес служи като седалище на [[Ландтаг на Бранденбург|ландтага на Бранденбург]] (парламента на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]]), чиято столица е Потсдам.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/themen/brandenburg/neuer-landtag-mit-dem-stadtschloss-hat-potsdam-sein-herz-wieder/8915312.html|title=Neuer Landtag. Mit dem Stadtschloss hat Potsdam sein Herz wieder|last=Straube|first=Peer|date=10.10.2013|work=Der Tagesspiegel|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> Все още (към 2022 г.) се състои широка обществена дискусия относно възстановяването на [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]], която от една страна е била емблематична сграда за архитектурния пейзаж на града и възстановяването ѝ ще допринесе за синхрона на [[Зрителна ос|зрителните оси]], от друга страна обаче тя е свързана с [[Милитаризъм|милитаризма]] на [[Прусия]], служейки на пруските [[Войник|войници]], а по-късно и с [[Националсоциализъм|националсоциализма]], тъй като в нея се състояла официалната церемония по встъпването в длъжност на [[Адолф Хитлер|Хитлер]] в т. нар. [[Ден на Потсдам|''Ден на Потсдам'']].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.deutschlandfunk.de/rekonstruktion-in-potsdam-der-streit-um-den-wiederaufbau-100.html|заглавие=Rekonstruktion in Potsdam. Der Streit um den Wiederaufbau der Garnisonkirche|фамилно_име=Langels|първо_име=Otto|дата=07.01.2020|труд=Deutschlandradio|език=de|достъп_дата=28.04.2022}}</ref> Към април 2022 г. се дебатира компромис, който предвижда да се възстанови църковната кула с [[камбанария]], но не и основната сграда на самата църква.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/nach-jahrzehntelangem-streit-kompromiss-zum-umgang-mit-potsdamer-garnisonkirche-gefunden/27906454.html|title=Nach jahrzehntelangem Streit. Kompromiss zum Umgang mit Potsdamer Garnisonkirche gefunden|last=Kramer|first=Henri|date=18.12.2021|work=Der Tagesspiegel|access-date=28.04.2022|last2=Calvez|first2=Sandra|language=de|last3=Zempel|first3=Christoph}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/debatte-um-garnisonkirche-angriff-der-barock-fundamentalisten/28243108.html|title=Debatte um Garnisonkirche. Angriff der „Barock-Fundamentalisten“|last=Kramer|first=Henri|date=11.04.2022|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> С цел подобряването на въздуха и здравето, през 2012 г. се въвежда ''„екосъобразен контрол на движението“'', който има за цел да предотврати превишаването на пределно допустимите стойности за [[азотен диоксид]] и [[фини прахови частици]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/fileadmin/user_upload/UVS/umweltorientierte_verkehrssteuerung.pdf|заглавие=Umweltorientierte Verkehrssteuerung. Gesünder, sauberer und mobiler für Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=март 2012|език=de|формат=pdf|достъп_дата=28.04.2022}}</ref> Сред проблемите на [[Икономическа политика|икономическата]] и [[Градоустройство|градоустройствена политика]] на град Потсдам е намаляващият брой разрешителни за строеж, въпреки нарастващото търсене на жилища, и произтичащият от това спад в жилищното строителство (статус: 2018 – 2020 г.).<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/wohnungsbau-in-potsdam-deutlich-weniger-baugenehmigungen-fuer-neue-wohnungen/23616840.html|title=Wohnungsbau in Potsdam. Deutlich weniger Baugenehmigungen für neue Wohnungen|last=Zschieck|first=Marco|date=09.11.2018|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/immobilien-in-potsdam-2020-wohnungsbau-massiv-eingebrochen/27229098.html|title=Immobilien in Potsdam 2020. Wohnungsbau massiv eingebrochen|last=Zschieck|first=Marco|date=06.06.2021|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> Освен това, общинските предприятия за [[Държавен комитет за битови услуги|комунални услуги]] ([[Предприятие|предприятия]], поддържащи [[Инфраструктура|инфраструктурата]] – [[водоснабдяване]], [[газоснабдяване]], [[електроснабдяване]], [[Топлофикация|топлоснабдяване]], сметосъбиране и пр.) се борят с проблеми при набирането на персонал в някои области (например [[Водач (транспорт)|шофьор(к)и]] на [[Градски транспорт|градския транспорт]]).<ref>{{Cite news|url=https://www.kommunal.de/wie-dieser-betrieb-auf-den-nachwuchsmangel-reagiert|title=Wie dieser Betrieb auf den Nachwuchsmangel reagiert|date=27.05.2019|work=KOMMUNAL|access-date=28.04.2022|publisher=Zimper Media|language=de}}</ref> === Провинция Бранденбург === {{Основна|Бранденбург}} {{Няколко картинки}}{{Няколко картинки}}{{multiple image | image1 = Potsdam Stadtschloss 07-2017.jpg | width1 = 260 | caption1 = [[Ландтаг на Бранденбург|Ландтагът на Бранденбург]] в [[Градски дворец (Потсдам)|Потсдамския градски дворец]] | image2 = Staatskanzlei Brandenburg.jpg | width2 = 195 | caption2 = ''[[Държавна канцелария на провинция Бранденбург|Държавната канцелария]]'' – седалище на правителството на [[Бранденбург]] в гр. Потсдам }} Потсдам е столицата на [[Федерални провинции на Германия|провинция]] [[Бранденбург]]. В града се намира [[Ландтаг на Бранденбург|ландтагът на Бранденбург]] (парламентът на провинцията). [[Правителство]]то на провинция Бранденбург и [[Министър-председател|министър-председателят]] се помещават в т. нар. ''[[Държавна канцелария на провинция Бранденбург]]'', която се намира на улица „хайнрих ман Але“ № 107. Из целия град са разпръснати седалищата на деветте министерства на провинция Бранденбург. Конституционният съд на провинция Бранденбург се намира на улица „Йегерале“ № 9 – 12. [[Файл:Potsdam Luftbild Landtag Brandenburg Brauhausberg - Foto Wolfgang Pehlemann Wiesbaden Germany 2008 IMG 0028.jpg|мини|234x234пкс|Някогашното „Кралско военно училище“ е било седалище на [[Ландтаг на Бранденбург|ландтага]] от 1990 до 2013 г.|ляво]] След обединението на Германия през 1990 г. и новоосноваването на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]], [[Ландтаг на Бранденбург|парламентът на провинцията]] първоначално се помещавал в сградата на бившето „Кралско военно училище“, намиращо се на хълма „Браухаусберг“. Тъй като сградата вече не отговаряла на изискванията за модерен парламент, парламентът на провинцията решава да построи нова сграда на мястото на бившия [[Градски дворец (Потсдам)|Потсдамски градски дворец]], намиращ се на площад „[[Стар пазар (Потсдам)|Стария пазар]]“. След като през 2002 г. телевизионният водещ Гюнтер Яух прави първата крачка с дарението на 3,5 млн. евро за изграждането на „[[Портал на Фортуна|Портала на Фортуна]]“ (главния портал на градския дворец),<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/eine-stadt-und-ihre-goenner-potsdamer-missfallen/7174408.html|title=Eine Stadt und ihre Gönner. Potsdamer Missfallen|last=Schicketanz|first=Sabine|date=25.09.2012|work=Der Tagesspiegel|access-date=17.05.2022|last2=van Bebber|first2=Werner|language=de}}</ref> през 2005 г. [[Кметство (Потсдам)|Градският съвет на Потсдам]] решава да се започне строеж за възстановяването на двореца, който бил разрушен по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. От 2010 до 2013 г. [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]] се възстановява в оригиналния му външен вид по историческите планове на [[Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф]]. Изграждането на историческата фасада, богата на орнаменти, е дарена изцяло от основателя на [[SAP AG|SAP]] – Хасо Платнер, струвайки 10 млн. евро.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/eine-stadt-und-ihre-goenner-potsdamer-missfallen/7174408.html|title=Eine Stadt und ihre Gönner. Potsdamer Missfallen|last=Schicketanz|first=Sabine|date=25.09.2012|work=Der Tagesspiegel|access-date=17.05.2022|last2=van Bebber|first2=Werner|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.welt.de/regionales/berlin/article1406179/20-Millionen-Spende-fuer-Potsdams-Stadtschloss.html|title=20 Millionen Spende für Potsdams Stadtschloss|first=Die Welt|date=27.11.2007|access-date=17.05.2022|agency=dpa/krei|language=de}}</ref> От вътре сградата е проектирана за модерните нужди на парламента и не отговаря на историческата архитектура. През 2014 г. [[Ландтаг на Бранденбург|парламентът на Бранденбург]] официално открива новата сграда и се нанася в нея.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.landtag.brandenburg.de/de/konzept_und_baugeschichte/25607|заглавие=Konzept und Baugeschichte|автор=Landtag Brandenburg|език=de|достъп_дата=02.05.2022}}</ref> === Органи на сигурността === {{multiple image | image1 = EinsFüKdoBw.svg | width1 = 130 | caption1 = Потсдам е седалище на [[Съвместно командване на силите|Оперативното командване]] на [[Бундесвер]]а (герб на армията)... | image2 = Bundespolizei-Logos.svg | width2 = 155 | caption2 = ... и на ''Главното управление на федералната полиция'' (герб на федералната полиция). }}Потсдам има от края на 17-ти век насам доста многозначно минало като град, в който са разположени военни съоръжения. Главнокомандващите са били доста разнообразни, като се започне от [[Прусия|пруската]] армия, мине се през [[Германска имперска армия|Германската имперска армия]], [[Райхсвер|райхсвера]] и [[Вермахт|вермахта]] на [[Германска империя (1933 – 1945)|Третия райх]] през [[Националсоциализъм|националсоциализма]] в Германия, [[Червена армия|Червената армия]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския Съюз]] по време на разделението на Германия, [[Национална народна армия]] на бившата [[Германска демократична република|Източна Германия]], та се стигне до днешния [[бундесвер]] на [[Германия|Федерална република Германия]]. Като втори [[резидентен град]] на [[Прусия|пруските]] крале (след [[Берлин]]), Потсдам е превърнат в седалище на [[гарнизон]] (''гарнизонен град'') от „краля на войниците“ [[Фридрих Вилхелм I]], а войниците са настанени предимно в представителни сгради в сърцето на града. В определени периоди, войниците са наброявали почти половината от жителите на града.<ref name=":4" /> Дълго време военните съоръжения определят лика на града и [[Демография|демографската]] структура на населението му до такава степен, че през 1854 г. [[Александър фон Хумболт]] описва града като „пуст [[Казарма|казармен]] град“.<ref name=":5" /> Прочути стават „дългите мъжаги“ – пруски [[Кралска гвардия|гвардейци]] с ръст доста над средния тогава от 1-ви гвардейски [[Пехота|пехотен]] полк и 9-ти пехотен полк. Към последния полк спадат много от съучастниците в опита за [[Заговор от 20 юли|покушението на Хитлер на 20.07.1944 г.]].[[Файл:Villa Ingenheim.jpg|мини|Вила „Ингенхайм“ – седалище на ''Центъра за военна история и социални науки на [[Бундесвер]]а'']]През 1945 г. [[Червена армия|Червената армия]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], а по-късно [[Национална народна армия|Националната народна армия]] на [[Германска демократична република|ГДР]], стопанисват по-голямата част от [[Казарма|казармите]]. До 1991 г. в Потсдам се намира и 34-та [[Артилерия|артилерийска]] дивизия на ''Групата на съветски въоръжени сили в Германия''. След обединението на Германия, вече няма нужда от мащабна армия в дотогавашния ѝ обем. Многобройните казарми и военни съоръжения, много от които са исторически и архитектурно значими, оттогава насам затова се използват с друго предназначение като например жилищни сгради за граждани. От 2001 г. насам [[Съвместно командване на силите|оперативното командване]] на [[Бундесвер]]а е базирано непосредствено край парка „Wildpark“ в град Гелтов на ръба на границата с Потсдам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundeswehr.de/de/organisation/weitere-bmvg-dienststellen/einsatzfuehrungskommando-der-bundeswehr|заглавие=Das Einsatzführungs­kommando der ­Bundeswehr|автор=Presse- und Informationszentrum Einsatzführungskommando der Bundeswehr|дата=2019|страници=de|достъп_дата=05.05.2022}}</ref> Там работят около 500 [[Офицер|офицера]] от [[Генерален щаб|генералния щаб]]. От 2013 г. ''Центърът за военна история и социални науки на Бундесвера'' се помещава във вила „Ингенхайм“ на брега на река [[Хафел]] в Потсдам. Тук се провеждат [[Военна история|военноисторически]] изследвания на [[История на Германия|германската история]]; учреждението има около 120 служители. На него е подчинен ''Военноисторическият музей на [[Бундесвер]]а'' в град [[Дрезден]]. От 2008 г. централата на Федералната полиция на Германия се намира в Потсдам. Федералния висш орган е пряко подчинен на Федералното министерство на вътрешните работи и упражнява служебен и технически надзор върху Федералната полиция. == Икономика == === Показатели === [[Файл:ILB-Neubau Mai 2017 Leo Seidel-ILB 2000xppi.jpg|мини|„Инвестиционна банка на провинция Бранденбург“ – подпомага и финансира публични и частни инвестиционни проекти в областта на икономиката, инфраструктурата, жилищното строителство и заетостта. ]] През 2019 г. Потсдам генерира [[брутен вътрешен продукт]] (БВП) от 7,99 милиарда [[евро]] на територията на града, като се нарежда на 57-мо място в класацията на германските градове по икономическа продукция.<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.statistikportal.de/de/veroeffentlichungen/bruttoinlandsprodukt-bruttowertschoepfung-0|заглавие=Bruttoinlandsprodukt, Bruttowertschöpfung in den kreisfreien Städten und Landkreisen der Bundesrepublik Deutschland 1992 und 1994 bis 2019. Reihe 2, Kreisergebnisse Band 1|автор=Statistisches Bundesamt|дата=07.2021|език=de|достъп_дата=05.05.2022}}</ref> През същата година градът заема дял от 10,7 % от икономическата продукция на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]].<ref name=":6" /> Също така през същата година, брутния вътрешен продукт на Потсдам възлиза на 44 596 евро на глава от населението (за Бранденбург: 29 716 евро; за Германия 41 508 евро) и по този начин е над средния за региона и страната.<ref name=":6" /> На едно трудово заето лице се падат 68 344 евро, а броят им е около 116 938.<ref name=":6" /> Поради близостта до [[Берлин]] икономиката се развива много динамично.<ref name=":6" /> През 2019 г. БВП на града нараства номинално с 5,3 % в сравнение с предходната година, а тогава от своя страна ръстът е бил 4,6 %.<ref name=":6" /> Потсдам е част от [[Метрополен регион|метрополния регион]] Берлин-Бранденбург, чийто БВП през 2018 г. възлиза на 217 450 милиарда евро.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://de.statista.com/statistik/daten/studie/603802/umfrage/bruttoinlandsprodukt-in-den-metropolregionen-in-deutschland/|заглавие=Bruttoinlandsprodukt (BIP) in den Metropolregionen* in Deutschland im Jahr 2018|автор=de.statista.com|език=de|достъп_дата=06.05.2022}}</ref> Към 30.06.2020 г. 87 510 жители на Потсдам са имали работа над социално-осигурителния праг (450 евро), което е с 1,6 % повече от предходната година.<ref>{{Цитат книга|title=Statistischer Jahresbericht 2020 [Годишен статистически доклад 2020]|url=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|accessdate=12.05.2022|date=08.09.2021|publisher=Landeshauptstadt Potsdam, Der Oberbürgermeister, Fachbereich Verwaltungsmanagement, Bereich Statistik und Wahlen|location=Potsdam|lang=de|pages=99}}</ref> Към 31.12.2020 г. равнището на безработица в Потсдам е 6,0 %, което е под средното за [[Бранденбург]] (6,1 %) и над средното за [[Германия]] (5,9 %).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://statistik.arbeitsagentur.de/Statistikdaten/Detail/202012/arbeitsmarktberichte/monatsbericht-monatsbericht/monatsbericht-d-0-202012-pdf.pdf?__blob=publicationFile&v=1|заглавие=Monatsbericht zum Arbeits- und Ausbildungsmarkt. Dezember und Jahr 2020|автор=Bundesagentur für Arbeit, Statistik/Arbeitsmarktberichterstattung|дата=12.2020|страници=23|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> Средният нетен доход на частните домакинства през 2019 г. е 1 975 евро (включва всякакъв тип доходи – напр. от работа, имущество или социални помощи).<ref name=":7">{{Цитат книга|title=Statistischer Jahresbericht 2020 [Годишен статистически доклад 2020]|url=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|accessdate=12.05.2022|date=08.09.2021|publisher=Landeshauptstadt Potsdam, Der Oberbürgermeister, Fachbereich Verwaltungsmanagement, Bereich Statistik und Wahlen|location=Potsdam|lang=de|pages=242}}</ref> Първичният брутен доход на частните домакинства (от работа, самозаетост или имущество) през 2018 г. е 4 716 евро.<ref name=":7" /> Средният разполагаем доход на едно домакинство през 2018 г. (първичният доход, минус данъци и осигуровки, плюс социални помощи) в Потсдам е 3 752 евро, което е 3,6 % повече от предходната година; това е доходът на свободно разположение за потребление или спестяване.<ref name=":7" /> Между 2019 и 2021 г. в столицата на провинция Бранденбург са се основали 70 нови предприятия ([[стартъп]]), което се равнява на дял от 38,4 новосъздадени предприятия на 100 000 души от населението, като така Потсдам се нарежда на четвърто място сред всички големи германски градове след [[Берлин]] (53,1), [[Мюнхен]] (44,5) и [[Хайделберг]] (40,3).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ihk-potsdam.de/servicemarken/presse/pressemitteilungen/pms-2020/startupstudie22-5412146|заглавие=Potsdam über Bundes-Niveau|автор=Industrie- und Handelskammer (IHK) Potsdam [Промишлено-търговска камара на Потсдам (IHK)]|дата=03.02.2021|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> === Икономическо профилиране и качество на живот === Положителното развитие на Потсдам от 1990 г. насам се дължи предимно на профилирането му като център на културата, услугите и науката, което му е позволило да се адаптира към изискванията на модерната пазарна икономика с по-високи нива на образование. Градът е едно от 15-те регионални ядра на икономически растеж в провинция Бранденбург и затова бива специално стимулиран. Освен това географското разположение в [[Агломерация|агломерацията]] на Берлин е привлекателно за установяване на фирми в града. Свръзките с инфраструктури като магистрали, железопътни линии, мостове и летище се разрастват непрекъснато.<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/lokales/potsdam/klares-votum-fuer-die-stammbahn-P2K6ZYMGDJTTOXNKFQEGYNI7TY.html|title=Klares Votum für die Stammbahn|last=Laude|first=Stephan|date=18.03.2018|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=12.05.2022|language=de}}</ref> В така наречения „Атлас на бъдещето“ от 2019 г., който показва прогнози на база различни индикатори, град Потсдам заема 92-ро място сред 401 окръзи, [[Община|общини]] и независими градове в Германия, което го прави едно от местата със „сигурни бъдещи перспективи“ и го поставя на първо място в [[Бранденбург]]. В проучване на [[Публично право|публично-правния]] ''[[Цет Де Еф|Втори немски телевизионен канал (ZDF)]]'' относно [[Качество на живот|качеството на живот]] в 401 германски окръга и независими градове Потсдам заема четвърто място през 2018 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.zdf.de/dokumentation/zdfzeit/deutschland-studie-102.html|заглавие=Wo lebt es sich am besten? In drei großen Studien hat das ZDF 2018 und 2019 die Lebensverhältnisse im Land unter die Lupe nehmen lassen.|автор=ZDF|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> === Технологии и малък бизнес === [[Файл:Garde-Ulanen-Kaserne Potsdam.JPG|мини|Някогашната [[казарма]] „Гарде-Уланен“, днес седалище на фирмата медицинска техника „Christoph Miethke“]] През 2020 г. в Потсдам са регистрирани 12 661 малки занаятчийски и търговски предприятия, което е растеж от 51 (1,2 %) в сравнение с 2019 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.09.2021|страници=84|език=de|формат=pdf|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Предприятия, чиято дейност е свързана с научния прогрес, са се установили в Потсдам и околностите поради големия брой научноизследователски институти тук.<ref name=":8">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://potsdam-sciencepark.de/en/the-park/companies/|заглавие=Companies|автор=Potsdam Science Park|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> Регионът е един от водещите в Германия в областта на [[биоикономика]]та <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biooekonomie.de/themen/biooekonomie-in-den-bundeslaendern/brandenburg|заглавие=Bioökonomie in den Bundesländern. Brandenburg|автор=bioökonomie.de|дата=26.10.2017|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> и [[Биотехнология|биотехнологиите]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.healthcapital.de/files/user_upload/HealthCapital_Life_Science_Report_2019_2020.pdf|заглавие=Life Sciences Report 2019 {{!}} 2020. Biotech │ Pharma │ Medtech │ Digital Health in Berlin-Brandenburg|автор=Berlin Partner for Business and Technology; Economic Development Agency Brandenburg (WFBB)|труд=HealthCapital Berlin-Brandenburg|език=en|достъп_дата=12.05.2022}}</ref><ref name=":8" /> В Потсдам се намира международната компания за медицинска техника „''Christoph Miethke''“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.miethke.com/en/about-us/history|заглавие=MIETHKE. Our Company History|автор=Christoph Miethke GmbH & Co. KG|дата=2022|език=en|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> както и „Иновационен център“ на софтуерния гигант [[SAP AG|SAP]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://icn.sap.com/location/potsdam|заглавие=Our locations. Potsdam|автор=SAP Innovation Center Network|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> През 2001 г. компанията [[Оракъл (корпорация)|Oracle]] инвестира в свой клон в града. Тук е изграден и един от трите дизайнерски центъра на [[Volkswagen]] в света. През 2006 г. един от водещите производители на желирани бонбони в Германия – фирмата „Katjes“ – отваря „стъклена фабрика за бонбони“ в квартал Бабелсберг, където посетители могат да гледат приготвянето на изделията.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.katjes.de/erleben/glaeserne-bonbonfrabrik-potsdam|заглавие=Gläserne Bonbonfabrik Potsdam|автор=Katjes Fassin GmbH + Co. KG|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> До средата на 2024 г. в Потсдам ще бъде изграден [[бизнес център]] за [[информационни технологии]].<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/lokales/potsdam/creative-village-baustart-fuer-raw-grossprojekt-bis-mitte-2022-TNRYBBV7X4MXV4XKAXAJDYT734.html|title=„Creative Village“: Baustart für RAW-Großprojekt bis Mitte 2022|last=Degener|first=Peter|date=20.11.2021|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=12.05.2022|language=de}}</ref> Сред най-големите работодатели в Потсдам през 2018 г. са Потсдамският университет, градската администрация, общинските предприятия за [[Държавен комитет за битови услуги|комунални услуги]], частната [[Здравно осигуряване|здравноосигурителна]] каса „AOK Nordost“, ''Среднобранденбургската спестовна каса'', администрацията на провинция Бранденбург и Инвестиционната банка на провинция Бранденбург. === Медии === [[Файл:Filmstudio Babelsberg Eingang.jpg|ляво|мини|[[Студио Бабелсберг]] – едно от най-модерните филмови студия в света]] Основаното през 1911 г. филмово „[[Студио Бабелсберг]]“ в едноименния потсдамкси квартал [[Бабелсберг]] е най-старото мащабно филмово студио в света,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/en/corporate/about-us/|заглавие=Corporate. About us|автор=Studio Babelsberg AG|дата=2022|език=en|достъп_дата=13.05.2022|цитат=With its founding in 1912, Studio Babelsberg has become the oldest large-scale film studio in the world and the cradle of German film. With its comprehensive services for German and international film projects, Studio Babelsberg belongs to the leading locations for the production of motion pictures, TV, streaming and advertising productions in Europe.}}</ref> най-голямото в Германия и едно от най-големите в Европа<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/en/sound-stages/|заглавие=Studio Babelsberg. Sound Stages|автор=Studio Babelsberg AG|дата=2022|език=en|достъп_дата=13.05.2022|цитат=We have one of the largest studio facilities in Europe with a total of 21 sound stages with 300,000 sq ft floor space spread across a 42-acre lot thereby offering optimal production conditions for film, TV and commercial productions.}}</ref> по отношение на площта. От 2022 г. обаче студиото е мажоритарна собственост на американска компания за недвижими имоти.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/unternehmen/presse-news/details/news/tpg-real-estate-erwerb-der-studio-babelsberg-ag/|заглавие=TPG Real Estate schließt Erwerb der Studio Babelsberg AG ab|автор=Studio Babelsberg AG|дата=03.01.2022|език=de|достъп_дата=13.05.2022}}</ref> [[Файл:UFA in Potsdam-Babelsberg.jpg|мини|Седалище на филмовата продуцентска компания „[[УФА|UFA]]“]] Продуцентската компания „[[УФА|UFA]]“, дъщерно предприятие на международната медийна група [[Bertelsmann]], понастоящем е една от германски компании с най-голям оборот в областта на филмовите и телевизионни продукции и е със седалище в Потсдам. В града се намира и ''Бордът на медиите Берлин-Бранденбург'' ({{Lang|de|Medienboard Berlin-Brandenburg}}) – държавно дружество за финансиране/субсидиране на филмовото изкуство в провинциите [[Берлин]] и [[Бранденбург]]. Ежедневниците, които се издават в Потсдам, са „Потсдамере Нойестен Нахрихтен“, „Меркише Алемайне Цайтунг“ с регионален раздел за Потсдам и регионалното издание на „Тагешпигел“'. [[Обществено радио и телевизия|Общественият]] „Радиотелевизионен канал [[Берлин]]-[[Бранденбург]]“ ({{Lang|de|Rundfunk Berlin-Brandenburg}}) излъчва от потсдамския квартал [[Бабелсберг]]. Там се произвеждат и предаванията на радиостанциите „Антен Брандербург“, „Радио фриц“ и „Радио Айнс“, както и телевизионните новинарски предавания „Brandenburg aktuell“ и „zibb“. В Потсдам се излъчва и местната телевизионен канал ''Hauptstadt.TV'', както и местния радио канал „Радио Потсдам“ и детския радио канал „Радио Теди“. От 1997 г. насам се издава месечното списание „Ивентс“, което информира относно мероприятия и дава гастрономически съвети. От 2004 г. излиза месечното списание за цялото семейство „ПоцКидс!“, а от 2010 г. – месечното списание „фридрих“. === Туризъм === [[Файл:Metropolis Foyer Außenansicht.JPG|мини|Зала „Метрополис“ – многофункционална зала във „Филмов парк Бабелсберг“]] [[Туризъм|Туризмът]] е много важен за Потсдам. От 1995 г. до 2019 г. броят на посетителите се увеличава непрекъснато, като след това през 2020 г. намалява във връзка с [[пандемията от COVID-19]].<ref name=":9">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/tourismus_in_der_landeshauptstadt_potsdam_2020.pdf|заглавие=Tourismus in der Landeshauptstadt Potsdam 2020. Statistischer Informationsdienst 1 {{!}} 2021|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=11.10.2021|страници=8|език=de|формат=pdf|достъп_дата=16.05.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/tourismus-in-potsdam-spur-der-verwuestung/26963068.html|title=Tourismus in Potsdam. Spur der Verwüstung|last=Zschieck|first=Marco|date=01.03.2021|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> През 2019 г., над 564 000 души са посетили града, а броят на нощувките възлиза на над 1,33 милиона.<ref name=":9" /> През същата година в Потсдам е имало 59 хотела и къщи за гости с около 6 134 легла.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/tourismus_in_der_landeshauptstadt_potsdam_2020.pdf|заглавие=Tourismus in der Landeshauptstadt Potsdam 2020. Statistischer Informationsdienst 1 {{!}} 2021|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=11.10.2021|страници=6 – 7|език=de|формат=pdf|достъп_дата=16.05.2022}}</ref> В „[[Студио Бабелсберг#„Медийния град Бабелсберг“|Медийния град Бабелсберг]]“ се намира „Филмов парк Бабелсберг“ – тематичен парк, който доближава посетителите до света на киното чрез обиколка из снимачните студия, както и с изложби, каскадьорски представления, филмови кулиси и декори, както и с реквизит от многобройни известни филмови продукции. Филмовият парк отчита около 330 000 посетители през 2016 г., а през 2020 г. едва около 100 хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/neue-attraktionen-fuer-potsdams-freizeitpark-geplant-filmpark-babelsberg-investiert-trotz-coronakrise/26630076.html|title=Neue Attraktionen für Potsdams. Freizeitpark geplant Filmpark Babelsberg investiert trotz Coronakrise|last=Kramer|first=Henri|date=16.11.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> Дворцовият парк „[[Сансуси]]“ е друга голяма атракция в Потсдам, която също привлича около 330 000 посетители годишно, а общия брой на посетителите на всички дворци в Потсдам възлиза 2018 г. на над 887 хиляди души.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/schloesserstiftung-zieht-bilanz-besucherschwund-in-potsdams-schloessern/24090850.html|title=Schlösserstiftung zieht Bilanz. Besucherschwund in Potsdams Schlössern|last=Barsig|first=Valerie|date=12.03.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> Потсдам днес се е превърнал в популярно място за фирмени мероприятия, конгреси и сватбени празненства.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/stadt-als-hochzeitslocation-immer-beliebter-potsdam-sagt-ja/25461676.html|title=Stadt als Hochzeitslocation immer beliebter. Potsdam sagt Ja|last=Zschieck|first=Marco|date=23.01.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> === Сдружения === „Търговско-промишлената камара Потсдам“ е със седалище в град Потсдам и през 2020 г. тя представлява интересите на общо 82.868 фирми-членки на територията на Западен [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ihk-potsdam.de/servicemarken/ueber-uns/wer-wir-sind-3297308|заглавие=Über uns. Wer wir sind und was wir tun|автор=Industrie- und Handelskammer (IHK) Potsdam|труд=Nr. 3297308|език=de|достъп_дата=116.05.2022}}</ref> „''Камара на занаятчиите Потсдам''“ представлява интересите на 17463 занаятчийски предприятия (към 2020 г.) в района на камарата в Потсдам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hwk-potsdam.de/downloads/handwerk-im-kammerbezirk-potsdam-2020-9,13875.pdf|заглавие=Handwerk 2020. Daten, Zahlen, Fakten|автор=Handwerkskammer Potsdam|език=de|формат=pdf|достъп_дата=16.05.2022}}</ref> == Инфраструктура == [[Файл:Potsdam Jaegerallee 38 40.jpg|мини|Жилищна сграда на ул. Йегералее (''Jägerstraße'')]] След [[Обединение на Германия (1990)|демократичните промени в Германия през 1989/1990 г.]], повечето от съществуващите сгради в Потсдам са санирани през 1990-те години, а от 2010 г. насам е в сила ''Интегрирана генерална концепция за строителство'', според която градът на много места трябва да възвърне предишния си [[Класицизъм|класицистически]] център чрез проекти за реконструкция на исторически сгради, които са били погубени през [[Втора световна война|войната]] или [[Германска демократична република|комунизма]]. Така например, през 2014 г. е възстановен [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.landtag.brandenburg.de/media_fast/6/Schriftenreihe_2_2014.pdf|заглавие=Parlamentarische Feierstunde zur Eröffnung des neuen Landtagsgebäudes. 21. Januar 2014|автор=Landtag Brandenburg, Referat Öffentlichkeitsarbeit|дата=2014|труд=Schriften des Landtages Brandenburg Heft 2/2014|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> през 2016 [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палатът „Барберини“]],<ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.museum-barberini.com/en/museum-barberini/|заглавие=The Barberini Palace: A Royal Idea|автор=Museum Barberini|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=13.04.2020}}</ref> от 2017 г. се реконструира [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://garnisonkirche-potsdam.de/das-projekt/wiederaufbau/|заглавие=Wiederaufbau|автор=Fördergesellschaft für den Wiederaufbau der Garnisonkirche Potsdam e.V.|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=29.06.2020}}</ref> от 2020 г. – западната част на централния [[Стар пазар (Потсдам)|площад „Стар пазар“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamermitte.de/index.php?id=32|заглавие=Integriertes Leitbautenkonzept|автор=Sanierungsträger Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/wiederaufbau-in-potsdams-mitte-ruecken-bald-die-bagger-an/24940120.html|title=Wiederaufbau. In Potsdams Mitte rücken bald die Bagger an|last=Straube|first=Peer|date=25.08.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|language=de}}</ref> В дългосрочен план предстои да бъде разкопан и приведен в експлоатация [[Градски канал (Потсдам)|Градският канал]], който бил засушен през 1960-те години.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/potsdam-schuberts-vision-fuer-einen-neuen-alten-stadtkanal/23915688.html|title=Schuberts Vision für einen neuen alten Stadtkanal|last=Kramer|first=Henri|date=27.01.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=17.05.2022|language=de}}</ref> Към 2022 г. се изграждат два нови квартала – единият е „Шпайхерщат“ (''Speicherstadt''), който някога е бил товаро-разтоварителен индустриален комплекс на речното пристанище до [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], но разрушен по време на войната, а другият е „Крампниц“ (''Krampnitz''), който е бивш [[Казарма|казармен]] комплекс на [[Червена армия|съветската армия]] по време на [[Германска демократична република|ГДР]], а днес сградите се преустройват в модерни жилищни комплекси, които ще имат нулеви [[Емисия (пояснение)|емисии]] на [[въглероден диоксид]] и ще бъдат подслон за над 7000 души. Така се очаква да се понамали напрежението на жилищния пазар, тъй като градът се разраства с много бързи темпова, а жилищната маса е недостатъчна. През 2021 г. в Потсдам е имало 21 413 жилищни сгради, а броят на жилищата в града е 94 109 (+2 504 в сравнение с предходната година).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/wohnen-gebaeude-und-wohnungen-kennzahlen-der-landeshauptstadt-potsdam-seit-1999|заглавие=Wohnen: Gebäude und Wohnungen Kennzahlen in der Landeshauptstadt Potsdam seit 1999|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|дата=2022|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> За прилагането на „''Конвенцията на [[Организация на обединените нации|ООН]] за [[Права на детето|правата на детето]]''“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unicef.org/bulgaria/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%BE|заглавие=Права на детето|автор=УНИЦЕФ България|език=bg|достъп_дата=17.05.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unicef.org/bulgaria/sites/unicef.org.bulgaria/files/2018-09/CRC_bg.pdf|заглавие=Конвенция на ООН за правата на детето|автор=Детски фонд на Организацията на Обединените Нации (УНИЦЕФ)|дата=11.2014|език=bg|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> на местно ниво, градът е отличен със сертификат на [[УНИЦЕФ]] като „Дружелюбна към децата община“ и е носител на това отличие от 2017 г. насам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kinderfreundliche-kommunen.de/english/startseite/kommunen/teilnehmende-kommunen/|заглавие=Participating municipalities|автор=Verein Kinderfreundliche Kommunen e.V.|език=en|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> === Пътна инфраструктура === Потсдам е свързан с федералната магистрална мрежа, а по-точно в западната си и южната си част с берлинската околовръстна магистрала А 10 благодарение на „магистрален възел Потсдам“, а на изток – с магистралата А 115 (известна също като AVUS). През територията на града минават няколко федерални пътя – B 1, B 2 и B 273. Градът се намира на германско-нидерландския ваканционен „Орански маршрут“ – на името на нидерландската династия „Оран-Насау“, тъй като маршрутът започва от [[Амстердам]] и преминава през множество населени места в Германия, свързани с историята на нидерландската династия. През града преминава и провинциалният път L 40, който свързва Потсдам с федералните пътища B 101, B 96 и B 179, както и с южния берлински район „Трептов-Кьопеник“, минавайки през селищата Щансдорф, Телтов, Малов и Шьонефелд. Гъстотата на леките автомобили в града през 2021 г. възлиза средно на 435 автомобила на 1000 души,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/verkehr-kraftfahrzeuge-kennzahlen-der-landeshauptstadt-potsdam-seit-2015|заглавие=Verkehr: Kraftfahrzeuge Kennzahlen in der Landeshauptstadt Potsdam seit 2015|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> което е под средната стойност за Бранденбург от 578 автомобила на 1000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbb.de/fileadmin/user_upload/VBB/Dokumente/Verkehrsverbund/60_wichtigste_VBB-Kennzahlen_2021_01.pdf|заглавие=Die wichtigsten Kennzahlen im Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg|автор=Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg|дата=2021|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> През 2021 г. в Потсдам са регистрирани общо 102 146 моторни превозни средства (+ 16 631 в сравнение с 2011 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Statistischer%20Jahresbericht%20der%20Landeshauptstadt%20Potsdam%202011.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2011|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=31.07.2012|страници=161|език=de}}</ref>.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/statistische-grunddaten-zur-landeshauptstadt-potsdam|заглавие=Statistische Grunddaten zur Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de}}</ref> === Велосипедна инфраструктура === От 2008 г. насам градът работи по концепция за [[Велосипед|велосипедния]] транспорт, която непрекъснато се обновява, а актуално действащата е от 2017 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/fileadmin/user_upload/bicycle/Radverkehrskonzept_03_05_201.pdf|заглавие=Radverkehrskonzept 2017 für die Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=03.05.2017|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> През 2017 г. дванадесет процента от всички пътувания в Потсдам са направени с велосипед (в [[Берлин]]: 15&nbsp;%, в [[Бранденбург]]: 11&nbsp;%, в [[Германия]]: 11&nbsp;%).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mil.brandenburg.de/sixcms/media.php/9/20200703_MiD2017_infas_BerlinBrandenburg_Regionalbericht_MiD5431_20200629_final.pdf|заглавие=Mobilität in Deutschland − Regionalbericht Hauptstadtregion Berlin-Brandenburg|автор=Bundesministeriums für Verkehr und digitale Infrastruktur|дата=06.2020|страници=42|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> Също така през 2017 г. 83&nbsp;% от населението на Потсдам притежават собствен велосипед (в Берлин: 77&nbsp;%, в Бранденбург: 85&nbsp;%, в Германия: 77&nbsp;%).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mil.brandenburg.de/sixcms/media.php/9/20200703_MiD2017_infas_BerlinBrandenburg_Regionalbericht_MiD5431_20200629_final.pdf|заглавие=Mobilität in Deutschland − Regionalbericht Hauptstadtregion Berlin-Brandenburg|автор=Bundesministeriums für Verkehr und digitale Infrastruktur|дата=06.2020|страници=29|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> На територията на града има 177 км [[Велосипедна алея|велосипедни алеи]] и [[Велосипедна лента|велосипедни ленти]] (към 2016 г.).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/fileadmin/user_upload/bicycle/Bericht_zum_Radverkehr_2016.pdf|заглавие=Bericht zum Radverkehr 2016 für die Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=22.10.2017|страници=5|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> На приземния етаж на ''Централната [[железопътна гара]]'' има закрит охраняван паркинг за велосипеди.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://potsdam-per-pedales.de/fahrrad-parkhaus/|заглавие=Fahrrad-Parkhaus|автор=Bahnland GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> В целия град има разпръснати над 30 велосипедни пункта с общо над 300 велосипеда, които саморъчно и денонощно могат да бъдат вземани под наем, като за отключването им са необходими мобилен телефон и кредитна карта.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/de/fahrrad/potsdamrad/|заглавие=Öffentliches Verleihsystem|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> Потсдам е свързан с няколко велосипедни маршрута на дълги разстояния, включително „Европейският велосипеден маршрут R1“ (води от [[Франция]] до [[Русия]]), „Велосипедният маршрут на дълги разстояния [[Амстердам]]-[[Берлин]]“, „''Велосипедният маршрут Хафел''“ (води от извора до устието на река [[Хафел]]), „Велосипедният маршрут „Берлинска стена“ (следва успоредно хода на бившата [[Берлинска стена]], заобикаляла [[Западен Берлин]]), „Велосипедният маршрут „Алтер Фриц“ (кръгова обиколка на забележителностите на града; наречен е на крал [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]], наричан още: „старият Фриц“), както и „Обиколен път на хафелските езера F1“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamtourismus.de/touren/radtouren/|заглавие=Radtouren|автор=Potsdam Marketing und Service GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://media.reiseland-brandenburg.de/ext/14130/netzwerk_radkarteBB-engl_2018.pdf|заглавие=Cycling Map Brandenburg|автор=reiseland-brandenburg.de|дата=2018|език=en|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> === Местен обществен транспорт === [[Файл:2018-08-07 DE Potsdam, Friedrich-Ebert-Straße, Platz der Einheit, Variobahn 425 Linie 94 (49785541402).jpg|мини|Трамвай на спирка „Площад на единството“]] До Потсдам стига линия № 7 на ''Берлинската градска железница'' ({{Lang|de|Berliner Stadtbahn|Berliner S-Bahn}}), която представлява вид надземно метро, което свързва районите на Берлин помежду им и с предградията. Влаковете по тази линия пътуват денонощно; от 5 ч. до 24 ч. на 10-минутен такт, а нощем от 0 ч. до 5 ч. на 20-минутен такт. Така о осигурена непрекъснат денонощен връзка между Потсдам и Берлин. Освен това, общинското „Транспортно предприятие в Потсдам“ ({{Lang|de|Verkehrsbetrieb in Potsdam}}, съкратено: ''ViP'') обслужва 7 трамвайни линии,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.swp-potsdam.de/de/verkehr/fahrplan-und-liniennetz/fahrpl%C3%A4ne-stra%C3%9Fenbahn/|заглавие=Tram-Fahrpläne|автор=Stadtwerke Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> 23 градски автобусни линии,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.swp-potsdam.de/de/verkehr/fahrplan-und-liniennetz/fahrpl%C3%A4ne-bus/|заглавие=Busfahrpläne|автор=Stadtwerke Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> както и една фериботна линия,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.swp-potsdam.de/de/verkehr/fahrplan-und-liniennetz/fahrpl%C3%A4ne-stra%C3%9Fenbahn/|заглавие=Fahrplan Fähre F1 zwischen Auf dem Kiewitt und Hermannswerder|автор=Stadtwerke Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> която свързва полуостров Хермансвердер с жилищните райони на северозападния бряг на река [[Хафел]]. В южната част на Централната железопътна гара на Потсдам се намира автогара, където има връзки за множество градски и регионални автобусни линии. Нощем в Потсдам се движат четири градски автобусни линии, както и няколко междуградски между Потсдам и Берлин. Централният пункт за прекачване в трамвайната мрежа е спирка „Площад на единството“ ({{Lang|de|Platz der Einheit}}), където се кръстосват всички седем трамвайни линии. Всички местни транспортни услуги могат да се ползват по единни тарифи на ''Транспортната асоциация Берлин-Бранденбург'' ({{Lang|de|Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg}}, съкратено: ''VBB''). === Железопътен транспорт === [[Файл:20141214 xl Potsdam Stadtansichten Haupftbahnhof 1781.JPG|мини|Главен вход на Централната железопътна гара в Потсдам]] През града минават няколко железопътни линии, които обслужват общо десет жп гари. Връзките между Потсдам и [[Берлин]] са най-често използваните от ежедневно пътуващите за работа в ''[[Метрополен регион|метрополния регион]] Берлин-Бранденбург''.<ref>{{Cite news|url=https://www.morgenpost.de/berlin/article215872557/Zahl-der-Berufspendler-waechst-weiter.html|title=Immer mehr Menschen pendeln von und nach Berlin|last=Schubert|first=Thomas|date=26.11.2018|work=Berliner Morgenpost|access-date=21.05.2022|language=de}}</ref> Железопътната линия Берлин-Потсдам е първата железопътна линия в [[Прусия]], построена през 1838 г. През 1845 г. тя е удължена до град [[Магдебург]] в днешната провинция [[Саксония-Анхалт]]. На територията на Потсдам има пет железопътни гари, разположени по тази линия и по успоредната линия № 7 на ''Берлинската градска железница''; това са: гара ''Грибницзе'', гара ''Бабелсберг'', ''Централна жп гара Потсдам'', гара ''Шарлотенхоф'' и гара „''Парк Сансуси''“. През 1879 г. е открита също така железопътната линия ''Берлин-Бланкенхайм'', която минава през източната част на Потсдам покрай гара „''Потсдам [[Потсдам#Медиен град Бабелсберг|Медиен град Бабелсберг]]''“ и гара „''Потсдам-Ребрюке''“. По тази линия се намира и важната разпределителна гара Седин южно от Потсдам. Най-източната част на линията минава през гористата местност ''Грюневалд'' и стига до гара „''Берлин-Шарлотенбург''“ в берлинския район [[Шарлотенбург-Вилмерсдорф]], от където може да се прекачи в ''Берлинската градска железница''. През 1874 г. е прокарана крайградската железопътната линия ''Ванзе''. От 1902 г. насам по тази линия може да се стигне до Потсдам с влакове на ''Берлинската градска железница''. През 1928 г. линията е електрифицирана.{{ПК+|Обществен транспорт в Берлин|width=350|alt=|float=right|relief=yes|caption=Карта на железопътната мрежа в Берлин и околията. В цветно са маркирани някои от потсдамските жп гари, а в черно някои берлински гари за ориентир. Вижда се също ''Външния железен околовръстен път на Берлин''.|places={{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин | marksize= 7| mark= Location dot red.svg |label_size= 80 | lat = 52.391667 | long = 13.066667 | region=DE-BB | position = top | wrap = manual | label = <span style="color:red">'''Централна жп гара Потсдам'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot green.svg |label_size= 80 | lat = 52.372778 | long = 13.011111 | region=DE-BB | position = bottom | wrap = manual | label = <span style="color:green">'''Пиршхайде'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot purple.svg |label_size= 80 | lat = 52.4106409 | long = 12.9730176 | region=DE-BB | position = left | wrap = manual | label = <span style="color:purple">'''Голм'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot blue.svg |label_size= 80 | lat = 52.3585809 | long = 13.0985879 | region=DE-BB | position = right | wrap = manual | label = <span style="color:blue">'''Ребрюке'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot orange.svg |label_size= 80 | lat = 52.3948943 | long = 13.1284673 | region=DE-BB | position = right | wrap = manual | label = <span style="color: orange">'''Грибницзе'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot black.svg |label_size= 80 | lat = 52.5250839 | long = 13.369402 | region=DE-BE | position = top | wrap = manual | label = <span style="color:black">'''Централна жп гара Берлин'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot black.svg |label_size= 80 | lat = 52.4213627 | long = 13.1790299 | region=DE-BE | position = rught | wrap = manual | label = <span style="color:black">'''Ванзе'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot black.svg |label_size= 80 | lat = 52.5050174 | long = 13.302653 | region=DE-BE | position = left | wrap = manual | label = <span style="color:black">'''Шарлотенбург'''</span>}}}}Между 1902 и 1908 г. е построена железопътната линия ''[[Ютербог]]-Науен'' в отсечката минаваща през Потсдам. Участъкът северно от потсдамската гара ''Голм'' става по-късно през 1956 г. част от ''Външния железен околовръстен път на Берлин'' ({{Lang|de|Berliner Außenring}}),{{Бележка|За разлика, Вътрешния железен околовръстен път се намира в пределите на обединения Берлин и обикаля през крайните му райони.|1}} който свързвал берлинските предградията намиращи се в [[Германска демократична република|Източна Германия]] с [[Източен Берлин]], заобикаляйки [[Западен Берлин]]. След 1945 г. е построен връзка директно до гара „Потсдам град“ (от 1999 г. насам: „''Централна железопътна гара Потсдам''“; {{Lang|de|Potsdam Hauptbahnhof}}). Участъкът между Потсдам и кръстовището с железопътната линия ''Берлин-Бланкенхайм'' край Седин бил модернизиран по време на разделението на Германия като първокласен железен път, който понякога се използвал за транзитни влакове идващи от южната част на [[Западна Германия]] и пътуващи за [[Западен Берлин]]. През 1956 г. е открит ''Външният железен околовръстен път на Берлин''. На този път се намирала някогашната (1960-1993 г.) ''Централна жп гара Потсдам'' (от 1993 г. насам централната гара е на друго място, а тази гара е преименувана в: „Потсдам Пиршхайде“). Други гари намиращи се по трасето в пределите на Потсдам са гара Голм и гара Маркварт. Железопътните връзки на дълги разстояния от и за Потсдам са рядкост, тъй като от средата на 2000-те години повечето влакове на дълги разстояния се движат по високоскоростната линия ''[[Хановер]]-[[Берлин]]'', която преминава северно от Потсдам. За връзки на дълги разстояния обикновено се налага прекачване в [[Берлин]]. Изключения са три връзки – първата: от [[Котбус]] през [[Берлин]], Потсдам, [[Олденбург]] за [[Норден]]; втора: от [[Берлин]] през Потсдам, [[Магдебург]], [[Вюрцбург]] за [[Мюнхен]]; и третата: от [[Берлин]] през Потсдам, [[Магдебург]], [[Хановер]], [[Дюселдорф]] за [[Кьолн]]. От Потсдам потеглят няколко линии регионални влака ({{Lang|de|Regionalbahn}}, съкратено ''RB'') и бързи регионални влака ({{Lang|de|Regionalexpress}}, съкратено ''RE'') в следните посоки: * От Централна жп гара Потсдам (или частично от жп гара Шарлотенхоф, жп гара Парк Сансуси и жп гара Голм): ** [[Берлин]] (RE 1, RB 21/22) – [[Франкфурт на Одер]] (RE 1) ** Бранденбург на Хафел – [[Магдебург]] (RE 1) ** Голм – Хенигсдорф край Берлин – Ораниенбург (RB 20) ** Голм – Приорт – Вустермарк (RB 21) ** Голм (влакът се разделя/предната композиция е за:) – Летище „Берлин-Бранденбург BER“ – Кьонигс Вустерхаузен (RB 22) ** Капут – Михендорф (RB 23) * От гара Медиен град Бабелсберг и гара Ребрюке: ** Берлин – Летище „Берлин Бранденбург“ (BER) – Вюнсдорф-Валдщат: RE 7 ** Берлин-Ванзе: RE 7, RB 33 ** Бад Белциг – [[Десау]]: RE 7 ** Беелиц град – Ютербог: RB 33 === Корабен транспорт === Потсдам е допирна точка на [[Воден път|водния път]] „Долна [[Хафел]]“. Този път е най-важната връзка от Изток на Запад за вътрешноводното корабоплаване в района между р. [[Одер]], гр. [[Берлин]] и р. [[Елба]]. За корабния превоз на товари се използва Сакро-Парецкия канал, преминаващ от Берлин през Потсдам за Кетцин. Речното пристанище на Потсдам, намиращо се непосредствено пред [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], се използва от немски и чуждестранни европейски корабоплавателни фирми. През плавателния сезон (обикновено от март до септември) има ежедневни редовни линии до берлинските пристанища „Ванзе“, „Шпандау-Линденуфер“ и крайбрежната алея „Гринуич“ в Берлин край езерото Тегел, както и в посока гр. Капут, Ферх и Вердер. По крайбрежната алея „Стария път“ ({{Lang|de|Alte Fahrt}}) в Потсдам, която се намира срещу „Острова на дружбата“, има [[Кей|кейове]] с лодки, [[кану]], водни колела и пр. за развлечение и воден спорт. В Потсдам се движи също „водно такси“, което има твърдо определено разписание и обслужва общо 13 спирки в града, като например [[Кей|кея]] край [[Цецилиенхоф|дворец Цецилиенхоф]], кея край [[Бабелсберг#%D0%94%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86%20%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3|дворец Бабелсберг]], пристанище Потсдам и др.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://schifffahrt-in-potsdam.de/potsdamer-wassertaxi-ais/|заглавие=Potsdamer WASSERTAXI ...die flüssige Verbindung.|автор=WEISSE FLOTTE POTSDAM GmbH|дата=2021|език=de|достъп_дата=23.05.2022}}</ref> На пристанище Потсдам то минава шест пъти дневно. Общо в града има 16 [[Кей|кея]], в това число яхтени пристанища и централното пристанище.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dein-havelland.de/entdecken-erleben/wasserzeit/marinas-und-liegeplaetze|заглавие=Potsdam|автор=Tourismusverband Havelland e.V.|език=de|достъп_дата=23.05.2022}}</ref><gallery mode="packed"> Файл:Hafen Potsdam An der Langen Brücke.JPG|'''Пристанище Потсдам (централно)''' Файл:2018-08-10 DE Potsdam, Havel, Potsdamer Stadtschloss, Charlottenhof 05609390 (49952695592).jpg|Пристанище Потсдам, на заден план се вижда [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]] и [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] Файл:Yachthafen Am Tiefen See.jpg|'''Яхтено пристанище „Ам Тифен зе“''' Файл:Yachthafen Nymphaea.jpg|'''Яхтено пристанище „Нимфеа“''' Файл:Hermannswerder.jpg|'''Яхтено пристанище „Потсдам“''' вляво; в средата: полуостров „Хермансвердер“ и град Потсдам наоколо, а съвсем в далечината се вижда [[Берлин]]. Файл:Potsdamer Wassertaxi - geo.hlipp.de - 29827.jpg|Водно такси </gallery> === Въздушен транспорт === Потсдам е свързан с националния и международния [[Въздушен транспорт|въздушен трафик]] чрез летище „Берлин Бранденбург“ (BER), което се намира на около 40 километра в източна посока. До летище BER може да се стигне с регионален влак RB 22 (за 48 минути) и експресен автобус BER 2 (за 59 минути) или по високоскоростния автомобилен път Потсдам-Шьонефелд.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbb.de/en/driving-information/ber-airport/|заглавие=By bus and train to BER|автор=VBB Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg GmbH|дата=2022|език=en|достъп_дата=23.05.2022}}</ref> == Образование == === Висши училища === [[Файл:HFF Potsdam, 2012 - ELB 00028F49.jpg|мини|Бабелсбергски филмов университетг „Конрад Волф“ – единствената академия за медии в Германия с университетски ранг]] Потсдам е международно реномиран университетски град с три държавни университета.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/wissenschaft/potsdam-uni-potsdam-ist-spitzenhochschule/21323006.html|title=Uni Potsdam ist Spitzenhochschule|last=Kixmüller|first=Jan|date=04.09.2017|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=20.06.2022|language=de}}</ref> През зимния семестър 2020/2021 г. [[студент]]ите в града наброяват 26 555 и съответстват на 7,07 % от населението.<ref name=":10" /> През 2019 г. 26,3% от жителите са имали диплома за висше образование или докторска степен (средно за страната 18,5%).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.09.2021|страници=172|език=de|формат=pdf|достъп_дата=20.0.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.destatis.de/DE/Themen/Gesellschaft-Umwelt/Bildung-Forschung-Kultur/Bildungsstand/Tabellen/bildungsabschluss.html;jsessionid=C95B88DC4D37CE6D983E2A19DDD12918.live741#fussnote-2-104098|заглавие=Bevölkerung im Alter von 15 Jahren und mehr nach allgemeinen und beruflichen Bildungsabschlüssen nach Jahren|автор=Statistisches Bundesamt (Destatis)|дата=25.11.2020|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> [[Файл:Potsdam Sanssouci 07-2017 img2.jpg|ляво|мини|Главният [[кампус]] на [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]] – представителна сграда – някогашните [[Нов дворец (Потсдам)#Комуни|Комуни]] на [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]]]] [[Потсдамски университет|Потсдамският университет]] е основан през 1991 г. като университет на провинция [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-potsdam.de/de/30-jahre-up/chronik|заглавие=30 Jahre Universität Potsdam: eine Chronik|автор=Universität Potsdam|дата=02.06.2021|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Университетът се разпростира на три [[кампус]]а: ''Край [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]]'' ({{Lang|de|Am Neuen Palais}}), ''Голм'' и ''Грибницзе.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-potsdam.de/en/explore-the-up/you-at-up/three-locations|заглавие=Our Locations|автор=University of Potsdam|дата=30.08.2021|език=en|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Към ноември 2021 г. в университета следват общо 22 006 студента.<ref name=":10" /> ''Институтът „Хасо Платнер“'' е единственият в Германия частно финансиран институт, който се помещава в държавен университет ([[Потсдамски университет|Потсдамския университет]]) и съвместно с [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]] образува ''Факултета по цифрово инжинерство'' ({{Lang|de|Digital Engineering Fakultät}}); името си носи от г-н Хасо Платнер – съосновател на [[SAP AG|SAP]] и потсдамски [[меценат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hpi.de/en/the-hpi/overview.html|заглавие=The Hasso Plattner Institute|автор=Hasso-Plattner-Institut|дата=2022|език=en|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Бабелсбергският филмов университет е най-старото и най-голямото висше училище по медии в Германия и от 2014 г. има ранг на университет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.filmuniversitaet.de/filmuni/ueber-uns/geschichte|заглавие=Geschichte. Die Filmuniversität - Zukunft aus Tradition|автор=Filmuniversität Babelsberg KONRAD WOLF|дата=2022|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Основан е през 1954 г. като Германска академия по [[Кинематография|кинематографично]] изкуство, а от 1985 г. се наричал ''Академия за филмово и телевизионно изкуство „Конрад Волф“''. Кампусът на университета е разположен на територията на [[Студио Бабелсберг|Филмовото студио Бабелсберг]] и през зимния семестър 2020/2021 г. обучава 904 студента.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.09.2021|страници=161|език=de|формат=pdf|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> В университета се организира ежегодният международен студентски филмов фестивал ''Sehsüchte'' (в свободен превод: ''страст за окото''). Филмовият университет разполага със собствено „Училище за електронни медии“, което обучава журналисти. Потсдамският университет по приложни науки е младо висше училище, основано през 1991 г. под патронажа на провинция [[Бранденбург]]. В него през зимния семестър 2020/2021 г. се обучават 3645 студента.<ref name=":10" /> Освен държавните университети в града се намират и частният ''Потсдамски университет по приложни науки за спорт и мениджмънт'', евангелско-църковният ''Потсдамски университет по приложни науки „Клара Хофбауер“'' и частният ''Здравен и медицински университет''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/hochschulen-0|заглавие=Hochschulen|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> === Научноизследователски учреждения === [[Файл:AOP-Potsdam.jpg|мини|Потсдамски институт за изследване на въздействието върху климата]] Град Потсдам започва да се утвърждава като предпочитано място за научни изследвания още от средата на 19-ти век. В никой друг град в Германия няма повече изследователски учреждения на глава от насаленето от колкото в Потсдам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/wissen-fuer-alle|заглавие=Wissen für alle|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=22.07.2022|цитат=Potsdam ist Wissensstadt. Mehr als 10.000 der über 170.000 Potsdamerinnen und Potsdamer arbeiten in den wissenschaftlichen Einrichtungen der brandenburgischen Landeshauptstadt. In keiner anderen Stadt Deutschlands gibt es pro Kopf der Bevölkerung mehr Wissenschaftler als in Potsdam.}}</ref> Научният потенциал обхваща повече от 40 [[Научноизследователски институт|изследователски института]] в областта на [[Хуманитарни и социални науки|хуманитарните и социални науки]], [[Науки за Земята|геонауките]] и [[Околна среда|околната среда]], [[Биология|биологията]] и живота, [[Физика|физиката]] и [[Химия|химията]], включително три [[Институти Макс Планк|института „Макс Планк“]] и два [[Дружество Фраунхофер|института „Фраунхофер“]].<ref name=":11">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/forschungseinrichtungen-0|заглавие=Forschung der Spitzenklasse|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=2022-07-22}}</ref> Много от институтите са свързани с [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]]. Сред изследователските институти са и следните международно реномирани:<ref name=":11" /> * Институт за полярни и морски изследвания „Алфред Вегенер“ (изследователско звено Потсдам) * Институт „Фраунхофер“ за приложни изследвания в областта на полимерите (IAP) * Институт „Макс Планк“ за изследване на [[Колоид|колоиди]] и интерфейси * Институт „Макс Планк“ за молекулярна физиология на растенията * Институт „Макс Планк“ за гравитационна физика (Институт „Алберт Айнщайн“) * Център „Хелмхолц“ – Германски изследователски център за геонауки (GFZ) – Потсдам * Институт „Лайбниц“ за астрофизика (AIP) – Потсдам * Центърът за европейско-еврейски изследвания „[[Мозес Менделсон]]“ * Потсдамски институт за изследване на въздействието върху климата * Германски институт за изследване на храненето – Потсдам-Ребрюке * Център „Лайбниц“ за изследване на съвременната история. === Училища === По данни на Федералната статистическа служба в нито един друг голям германски град няма повече ученици от един випуск, които да завършват средно образование, отколкото в Потсдам. През 2017 г. 1244 ученика от общо 1942 във випуска са завършили с диплома за средно образование, което съответства на 58% от всички випусници (за сравнение: средното за страната е 34&nbsp;%).<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/lokales/potsdam/potsdam-hat-die-hoechste-abi-quote-6AMENESICWE7GHV2HVYV3QHVMY.html|title=Potsdam hat die höchste Abi-Quote|last=Degener|first=Peter|date=20.05.2019|work=Märkische Allgemeine Zeitung (MAZ)|access-date=25.07.2022|language=de}}</ref> Oостаналите завършват с диплома за основно образование след 10-ти клас, с която могат да започнат [https://www.eu-gleichbehandlungsstelle.de/eugs-bg/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 дуално професионално образование] ({{Lang|de|Duale Berufsausbildung}}), при което обучаващото се лице (стажант) изучава теоретичните специализирани познания в професионално училище, а в дадено предприятието, с което има сключен трудов договор с възнаграждение, получава практическите познания и способности). == Архитектура == === Световно наследство === {{Основна|Дворци и паркове на Потсдам и Берлин}} Още през 1990 г. дворците и парковете на Потсдам са обявени за обект на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното наследство на ЮНЕСКО]] по съвместна молба на двете тогавашни германски държави ([[Германска демократична република|Източна Германия]] и [[Западна Германия]]).<ref name=":12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamtourismus.de/wp-content/uploads/2015/11/unesco-atlas.pdf|заглавие=Erlebnis Welterbe. UNESCO-Welterbe in der Landeshauptstadt Potsdam im Überblick|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=10.2014|език=de|достъп_дата=26.07.2022|цитат=Das Potsdamer UNESCO-Welterbe ist mit einer Ausdehnung von 2.064 Hektar die drittgrößte Weltkulturerbestätte Deutschlands.}}</ref><ref name=":13">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-and-gardens/unesco-world-heritage/|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg|език=en|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> Оттогава насам, парковете „[[Сансуси]]“, „Новата градина“, „Бабелсберг“, „Глинике“ и „[[Паунов остров|Пауновият остров]]“, заедно с прилежащите към тях дворци, са обекти на световното наследство, а през 1992 г. допълнително в списъка на световното наследство са вписани дворецът „Сакров“ с едноименния му парк и „Църквата на Спасителя“.<ref name=":12" /><ref name=":13" /> През 1999 г. световното културно наследство на Потсдам е разширено с още 14 зони, съдържащи паметници на културата, в това число „двореца и парка Линдщет“, руската колония [[Александровка (Потсдам)|Александровка]], двореца „Белведере на хълм Пфингстберг“, „Императорската жп гара“ и „Oбсерваторията в парка Бабелсберг“.<ref name=":12" /><ref name=":13" /> Общата площ на обектите на световното наследство на Потсдам възлиза на 1&nbsp;337 [[Хектар|хектара]] паркове с прилежащи 150 сгради, датиращи от 1730 г. до 1916 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/content/die-pufferzone-des-unesco-welterbes-potsdam|заглавие=Die Pufferzone des UNESCO-Welterbes in Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> Тази наситеност на обекти на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното наследство на ЮНЕСКО]] превръща ''културния ландшафт'' ''Потсдам-[[Берлин]]'' (обща площ 2&nbsp;064 хектара) в третият по големина културен ансамбъл на ЮНЕСКО сред всички останали в Германия.<ref name=":13" /><ref name=":12" /> Културният ансамбъл отговаря на изискванията на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО#Културни критерии|критерий I, II и IV]] на [[ЮНЕСКО]].<ref name=":14">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://whc.unesco.org/en/list/532/#contentdes_ru|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=UNESCO World Heritage Centre 1992-2022|език=ru|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> На първо място, той е уникално художествено постижение, шедьовър на човешкия творчески гений (критерий I).<ref name=":14" /><ref name=":15">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unesco-bg.org/file_store/nasoki_unesco_ch.pdf|заглавие=Ръководни насоки за прилагане на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (извлечение)|автор=Междуправителствен комитет за опазване на световното културно и природно наследство|издател=Национална комисия за ЮНЕСКО - България|език=bg|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> Той е оказал значително влияние върху развитието на архитектурата, градоустройството и панорамния културен и природен пейзаж (критерий II).<ref name=":14" /><ref name=":15" /> Освен това той е изключителен пример за архитектурни ансамбли или пейзажи, илюстриращи значими периоди от историята на човечеството (критерий IV).<ref name=":14" /><ref name=":15" /> == Известни личности == {{Световно културно и природно наследство|Име=Дворци и паркове <br/> на Потсдам и Берлин|име_ЮНЕСКО=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|Картинка=[[Файл:Sanssouci-Air.JPG|център|300px]]|Картинка_описание=|Място={{DEU}}, <br/> [[Файл:Flag of Potsdam.svg|23x15px|ръб]] гр. [[Потсдам]] и <br/> [[Файл:Flag of Berlin.svg|23x15px|ръб]] гр. [[Берлин]]|Тип=Културно|Критерий=i, ii, iv|ID=532|Справка=https://whc.unesco.org/en/list/532|Регион=[[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа|Европа]] и [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Америка|Северна Америка]]|Координати={{Coord|52.4105021|13.0749515|type=landmark|region=DE-BB}}|Година=1990 г.|Разширение=1992 г. и 1999 г.|Застрашен=|площ=2 064 [[хектар|хектара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-and-gardens/unesco-world-heritage/|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg|издател=Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg|език=en|достъп_дата=27.07.2022}}</ref>|сесия=14|Сесия=14}} ; Родени в Потсдам * [[Вилхелм фон Хумболт]] (1767 – 1835), учен и политик * [[Фридрих Вилхелм III]] (1770 – 1840), крал на Прусия * [[Херман фон Хелмхолц]] (1821 – 1894), физик и физиолог * [[Ернст Хекел]] (1834 – 1919), зоолог ; ; Починали в Потсдам * [[Фридрих Вилхелм I]] (1688 – 1740), крал на Прусия * [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]] (1712 – 1786), крал на Прусия * [[Карл Шварцшилд]] (1873 – 1916), физик * [[Юрген Елерс]] (1929 – 2008), физик {{commons|Babelsberg}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.potsdam.de/ Официален сайт на местната администрация] {{икона|de}} {{Градове в Германия}} {{Превод от|de|Potsdam|199394417}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Потсдам| ]] tc5imcliupzemdvg492htft4sbbvolo 11473946 11473944 2022-07-29T10:11:42Z Алиса Селезньова 24678 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Германия| име = Потсдам | име-местно = Potsdam | вид = град | герб = DEU Potsdam COA.svg | изглед =Havel-Park-Lake-Babelsberg-Downtown-Potsdam-Green.jpg | изглед-описание =Пейзаж на града | гео-ширина = 52.4 | гео-дължина = 13.067 | провинция = Бранденбург | окръг = [[Град без окръжна принадлежност (Германия)|Град без окръжна принадлежност]] | площ = 187,68<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/statistische-grunddaten-zur-landeshauptstadt-potsdam/|заглавие=Statistische Grunddaten zur Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|издател=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=30.05.2022}}</ref> | височина = 35 | население = 189 102<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-einwohner-mit-haupt-und-nebenwohnung-seit-1992|заглавие=Bevölkerung: Einwohner mit Haupt- und Nebenwohnung seit 1992|автор=Landeshauptstadt Potsdam|издател=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=27.07.2022}}</ref> | население-година = 31.12.2021 г. | кмет = Майк Шуберт от [[Германска социалдемократическа партия|ГСДП]] | основаване = 993 г. | град-от = 1345 г. | пощенски-код = 14467 – 14482 | телефонен-код = (+49) 0331, 033208, 033201 | мпс-код = P | сайт =[https://www.potsdam.de/ www.potsdam.de] |Гъстота на населението=1007,57 души на km²|общомедия=Potsdam|единица-2-име=Берлин|знаме=Flag of Potsdam.svg|страна=Германия}}'''Потсдам''' ({{Lang|de|Potsdam}}; {{Lang|dsb|Podstupim}}) е град във [[Германия|Федерална република Германия]] и [[столица]] на [[Федерални провинции на Германия|федералната провинция]] [[Бранденбург]]. Той е [[Град без областна принадлежност (Германия)|град без окръжна принадлежност]] (самостоятелен, не подчинен на областна управа) и със своите 183 401 жители представлява най-гъсто населеният [[:Категория:Градове в Бранденбург|град]] в [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-einwohner-nach-stadtteilen|заглавие=Bevölkerung: Einwohner nach Stadtteilen. Zeitbezug: 31.12.2021|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> Потсдам граничи на югозапад с [[Берлин]] и е бързо разрастващ се център в пределите на берлинската [[агломерация]], която обхваща около 4,6 милиона жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.berlin-brandenburg.de/hauptstadtregion/daten-und-fakten/|заглавие=Daten und Fakten zur Hauptstadtregion|автор=Berlin-Brandenburg.de|издател=Die Regierende Bürgermeisterin von Berlin und Landesregierung Brandenburg|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> През града преминава река [[Хафел]], а в пределите му се намират и множество езера. Градът е известен преди всичко със своето историческо наследство като бивш [[резидентен град]] на [[Списък на владетелите на Бранденбург|владетелите на Бранденбург]], по-късно кралете на [[Кралство Прусия|Прусия]] и императорите на [[Германска империя|Германската империя]], с многобройни и уникални [[Дворец|дворци]] и паркове и монументални [[Буржоазия|буржоазни]] градски вили. Този културен ландшафт е добавен през 1990 г. в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]] и представлява най-големият архитектурен ансамбъл на немското културно наследство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://whc.unesco.org/en/list/532/|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=UNESCO World Heritage Centre|език=en|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> Най-известният дворец е [[Сансуси]], построен от [[Фридрих Велики]], по подобие на [[Версайски дворец|Версайския дворец]], в стил [[фридерицианско рококо]]. Дворецът е сравнително малък, но е с огромен парк и градини, в които се намират 4 други двореца, включително [[Нов дворец (Потсдам)|Новият дворец]] и [[Оранжериен дворец (Потсдам)|Оранжерийният дворец]]. В друг потсдамски дворец – [[Цецилиенхоф]] – през 1945 г. са изготвени [[Потсдамска декларация|Потсдамската декларация]] и [[Потсдамско споразумение|Потсдамското споразумение]] от [[Антифашистка коалиция|Великите сили]] относно прекрояването на следвоенна [[Европа]]. Общо в Потсдам се намират 14 двореца и едно кралско имение,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamtourismus.de/potsdam-entdecken/schloesser-und-gaerten/|заглавие=Schlösser und Gärten|автор=Potsdam Marketing und Service GmbH|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.landtag.brandenburg.de/de/altes_potsdamer_stadtschloss/27760|заглавие=Altes Potsdamer Stadtschloss|автор=Landtag Brandenburg|дата=2022|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> а в района има общо над 30 двореца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-gardens/palaces-and-gardens-overview/|заглавие=Prussian Palaces & Gardens in Berlin, Potsdam and Brandenburg|автор=Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg|дата=2022|език=en|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> Създаденото в Потсдам през 1912 г. първо голямо филмово ателие в света – днес „[[Студио Бабелсберг]]“ – е един от най-модерните центрове за кино- и телевизионно производство в Германия и Европа.<ref name=":4">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/en/corporate/about-us/|заглавие=Studio Babelsberg: One of the world’s most attractive sites for film and television production|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Потсдам се развива от средата на XIX век като европейски научен център. Днес в града са се установили три публични висши учебни заведения и над 30 [[научноизследователски институт]]а. През зимния семестър 2020/2021 г. студентите в града наброяват 26 555 и съответстват на 7,07 % от населението.<ref name=":10">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bildung-studierende-hochschulen-seit-2012|заглавие=Bildung: Studierende an Hochschulen seit 2012|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|труд=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=01.07.2021}}</ref> Потсдам е важен промишлен и фестивален център. == География == === Географско положение === [[Файл:Potsdam_Landeshauptstadt_AIP_Landtag_Brandenburg_Hauptbahnhof_Zentrum_links_Foto_Wolfgang_Pehlemann_IMG_0001.jpg|мини|Въздушна снимка на Потсдам: На преден план се вижда възвишението Телеграфенберг с ''Астрофизичния институт'' в Потсдам, ''Потсдамски институт за изследване последиците от климатичните промени'', ''Немския [[Науки за Земята|геоизследователски]] център'' и филиала на ''Института „Алфред Вегнер“'', по средата се намира централната жп гара в Потсдам, а отляво на нея е центърът на града със [[Стар пазар (Потсдам)|стария градски пазар]].|342x342пкс]] Потсдам се намира на югозапад от Берлин, по средното течението на р. [[Хафел]], в местност с гори и езера, формирали се под влиянието на последната ледена епоха. Местността се характеризира с редуването на широки [[низини]] и [[Морена|моренни хълмове]] като например разположената на юг [[Заармундска дъга от крайни морени|Зармундска дъга от крайни морени]]. Най-високата точка на територията на града е възвишението ''Клайнер Равенсберг'' със своите 114,2 m. Най-ниското място е средното водно равнище на водоема ''[[Хафел]]'' с 29 m [[Н.в.|н.в]]. Територията на града днес се състои от около 75 % зелени, водни и селскостопански площи, а 25 % са застроени. Общо в Потсдам се намират над 20 водоема. В центъра на града това са по-специално езерата Хайлигер Зе, Арадозе, Темплинер Зе, Тифер Зе и Грибницзе. В периферните части на града се намират езерата Сакровер Зе, Лениц Зе, Грос Глиникер Зе, Фарландер Зе и Вайсер Зе. Към водните басейни спадат, освен р. Потсдамска Хафел, която свързва много от езерата, също така и Сакров-Парецкият канал, Телтовският канал, р. Нуте и ръкавът на р. Хафел – Вублиц. Река ''Потсдамска Хафел'' минава покрай „Плажна къпалня Бабелсберг“ на 29,4 m надморска височина Наноси от р. Нуте в миналото са довели до образуването на части от „Острова на приятелството“, намиращ се в центъра на Потсдам. На територията на града се намират пет [[Защитени територии в България|природозащитени територии]] (статус: 2021 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mluk.brandenburg.de/cms/media.php/lbm1.a.3310.de/nsg_liste.pdf|заглавие=Naturschutzgebiete in Brandenburg|автор=Ministerium für Landwirtschaft, Umwelt und Klimaschutz Land Brandenburg|дата=12.2021|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> и над 50 [[Природна забележителност|природни забележителности]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/naturdenkmaeler|заглавие=Naturdenkmäler|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=20.05.2022}}</ref> === Регион === Потсдам се намира в пределите на [[агломерация]] [[Берлин]], която наброява около 4,7 млн. жители.<ref name=":5">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.statistik-berlin-brandenburg.de/publikationen/stat_berichte/2020/SB_A01-01-00_2019q03_BE.pdf|заглавие=Bevölkerungsentwicklung und Bevölkerungsstand in Berlin 3. Quartal 2019|автор=Amt für Statistik Berlin-Brandenburg|фамилно_име=|първо_име=|дата=01.01.2020|труд=Statistischer Bericht A I 1 – vj 3 / 19 / A II 4 – vj 3 / 19|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.statistik-berlin-brandenburg.de/pms/2020/20-01-16b.pdf|заглавие=Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020|автор=Amt für Statistik Berlin-Brandenburg|фамилно_име=|първо_име=|дата=16.01.2020|труд=Pressemitteilung Nr. 7 vom 16. Januar 2020|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Градът съответно принадлежи и към европейския [[метрополен регион]] ''Берлин-Бранденбург'', чиято външна граница съвпада с границата на федералната провинция [[Бранденбург]]. Следните градове и [[Общини в Германия|общини]] граничат с Потсдам (изброяване по посока на часовниковата стрелка, като се започне от североизток): [[Берлин]], последван от Щансдорф, Нутетал, Михендорф, Швиловзе (Гелтов, Капут, Ферх) и Вердер на Хафел, спадащи към [[Административно деление на Германия|провинциална област]] Потсдам-Мителмарк, както и Кетцин на Хафел, Вустермарк и Далго-Дьобериц от провинциална област Хафелланд. === Административно деление на града === Град Потсдам се дели на 32 квартала,<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/stadtteileimblick2020.pdf#page=5|заглавие=Landeshauptstadt Potsdam Stadtteile im Blick 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=20.08.2021|труд=Statistischer Informationsdienst 2/2021|архив_дата=|достъп_дата=19.03.2022}}</ref> които се подразделят на 86 статистически окръга<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://opendata.potsdam.de/explore/embed/dataset/statistische-bezirke-in-potsdam/table/?flg=de|заглавие=Statistische Bezirke in Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=15.04.2020|труд=Statistische Bezirke der Landeshauptstadt Potsdam als Flächenlayer|език=de|достъп_дата=19.03.2022}}</ref>. Жителите правят разграничение между т. нар. ''стари части на града'' и ''новите части на града''. Старите части са образувани от територията на стария град и на приобщените селища към него до 1939 г. – това са центърът, западните и северните предградия, Борним, Борнщет, Недлиц, Потсдам-Юг, [[Бабелсберг]], Древиц, Щерн и Кирхщайгфелд. Новите части на града са бивши отделни селища и общини, приобщени след 1990 г., които от 2003 г. се водят като селищни части и съгласно главния указ<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/hauptsatzung_2015_aenderungssatzung_5_von_2019.pdf|заглавие=Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam|автор=Stadtverordnetenversammlung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=08.05.2019|труд=Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> на гр. Потсдам тяхното население има право да избира т. нар. селищен съвет и селищен председател, които защитават техните интереси в рамките на общинския съвет на целия град; новите части на града са Айхе, Фарланд, Голм, Грос Глинике, Грубе, Маркварт, Ной Фарланд, Зацкорн и Юц-Парен.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/stadtteile|заглавие=Stadtteile|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Новите части на града се намират предимно в северната част. Историческият ход на всички приобщавания на селища към общината са показани в раздела ''Приобщавания и отдавания на населени места''. ''<u>Градско административно деление със статистическа номерация</u>:<ref name=":0" />''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Potsdam%20Stadtteile%20im%20Blick%202010.pdf#page=5|заглавие=Statistischer Informationsdienst 4/2011|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=30.06.2011|труд=Statistischer Informationsdienst 4/2011|архив_дата=30.06.2011|достъп_дата=05.04.2020|забележка=Статистически отчети от по-късни години не назовават имената на кварталите с едноцифрови номера.}}</ref> [[Файл:Административно деление на Потсдам.svg|мини|300x300пкс|Карта на административното деление на Потсдам]] {| class="toptextcells" |1 Потсдам-Север * 11 Борним * 12 Недлиц * 13 Борнщет * 14 Сакров * 15 Айхе * 16 Грубе * 17 Голм |2 Северни предградия * 21 Науенско предградие * 22 Йегерско предградие * 23 Берлинско предградие |3 Западни предградия * 31 Бранденбургско предградие * 32 Потсдам Запад |4 Център * 41 Исторически център * 43 Център Изток и Нутепарк * 44 Централна жп гара и Браухаузберг Север |- |5 [[Бабелсберг]] * 51 Клайн Глинике * 52 Бабелсберг Север * 53 Бабелсберг Юг |6 Потсдам Юг * 61 Темплинско предградие * 62 Телтовско предградие * 63 Шлац * 64 Валдщат I и Индустриална зона * 65 Валдщат II |7 Потсдам Югоизток * 71 Щерн * 72 Древиц * 73 Кирхщайгфелд |8 Северни селищни части * 81 Юц-Парен * 82 Маркварт * 83 Зацкорн * 84 Фарланд * 85 Ной Фарланд * 86 Грос Глинике |} Към Потсдам принадлежат 56 селищни части, общински части и други населени местности. В края на 2019 г. e направена промяна на административното деление на града:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/stadtteileimblick2019.pdf#page=4|заглавие=Stadtteile im Blick 2019. Karte Stadtteile 2019|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=2021|труд=Statistischer Informationsdienst 3/2020|страници=iv [4 от предговора]|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> * Квартал&nbsp;41 e преименуван: преди ''Северен център'', сега ''Исторически център''. * Квартал&nbsp;42 ''(Южен център)'' е разделен на два квартала 43&nbsp;''(Център Изток'' и ''Нутепарк)'' и 44&nbsp;''(Централна жп гара'' и ''Браухаузберг Север)''. По този начин номер 42 отпада изцяло. * Някои много слабо населени квартала вече не са самостоятелни единици: ** Квартал&nbsp;33 ''(Вилдпарк)'' е поместен в квартал&nbsp;32 ''(Потсдам Запад)''. ** Квартал&nbsp;66 ''(Промишлена зона)'' е поместен в квартал&nbsp;64 (някогашния ''Валдщат I''). След това кварталът е преименуван на ''Валдщат I и Индустриална зона''. ** Квартал&nbsp;67 ''(Форст Потсдам Юг)'' е включен в квартал&nbsp;61 ''(Темплинско предградие)''. === Присъединявания към и изключвания на населени места от град Потсдам === Територията на гр. Потсдам до края на XIX век е била сравнително малка. Към гр. Потсдам са спадали освен центъра, само Телтовското, Бранденбургското, Берлинското, Ловджийското и Науенското предградие. Поради нарастването на населението и застрояване многократно се е наложило разширяването на площта на града. Това се е случило на няколко пъти чрез присъединяването на съседни рицарски чифлици или части от тях. Така площта на града се е разраснала от 8930 [[Хектар|ha]] през 1836 г. на 13 500 [[Хектар|ha]] през 1905 година. През 1928 г. към територията на града са приобщени паркът [[Сансуси]] с поместените в негов дворци, както и една голяма част от острова Тарнов (по-късно наречен ''Хермансвердер''), а също така и шест аристократски чифлика, включително възвишенията Браухаузберг и Телеграфенберг. След това площта на града е била 32 060 ha. През 1935 г. са били присъединени населените места Борним, Борнщет, Айхе и Недлиц, през 1939 г. са ги последвали и индустриалният град [[Бабелсберг]] и някои села. През 1952 г. вследствие на териториалната реформа на [[Германска демократична република|ГДР]] повечето от тези общини са станали отново самостоятелни.<ref>{{Цитат книга|last=Statistisches Bundesamt|first=|title=Gemeinden 1994 und ihre Veränderungen seit 01.01.1948 in den neuen Ländern|year=1995|month=|publisher=Metzler-Poeschel Verlag|location=Stuttgart|isbn=3824603217|pages=}}</ref> През октомври 2003 г. територията на града е достигнала своето най-голямо разширение вследствие на два нови присъединителни процеса в рамките на териториалната реформа на окръзите на федерална провинция [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/1990-neuanfang|заглавие=1990 – Neuanfang|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=1990 – Neuanfang|архив_дата=|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> Така площта на Потсдам се е увеличила с 60 % само чрез приобщаванията от 2003 г., докато обаче населението е нараснало само с 12 %.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071018045428/http://www.potsdam.de/cms/ziel/36010/DE/|заглавие=Potsdam ist größer geworden|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=Potsdam ist größer geworden|архив_дата=18.10.2007|достъп_дата=05.04.2020}}</ref> '''Обзорна таблица''' Забележка: Населени места, които вече не принадлежат към гр. Потсдам, са маркирани в ''курсив''. [[Файл:Brandenburger Str., Potsdam.jpg|мини|305x305px|Бранденбургер щрасе – централна търговска улица в центъра на града и Бранденбургската врата в края ѝ.]] [[Файл:Potsdam Nauener Tor 07-2017.jpg|мини|305x305пкс|Науенската врата]] [[Файл:Krongut Bornstedt mit Gartenanlage.jpg|мини|306x306px|Кралското имение Борнщет]] [[Файл:Schloss Babelsberg - Luftaufnahme-0428.jpg|мини|308x308px|Дворец Бабелсберг]][[Файл:Haus, Kurfürstenstraße 19 in Potsdam.jpg|мини|309x309px|Сграда в центъра на ул. Курфюрстенщрасе № 19]] {| class="wikitable zebra" !Някогашни общини !Дата !Забележка |- |Бабелсберг |1 април 1939 | |- |''Бергхолц-Ребрюке'' |1 април 1939 25 юли 1952 ''26.10.2003'' |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам ''Присъединяване към Нутетал'' |- |Борним |1 август 1935 | |- |Борнщет |1 август 1935 | |- |Древиц |1 април 1939 | |- |Айхе |1 август 1935 25 юли 1952 1 януари 1962 6 декември 1993 |Присъединяване към Потсдам Присъединяване към Айхе-Голм Изключване от Айхе-Голм Присъединяване към Потсдам |- |Фарланд |1 април 1939 25 юли 1952 26. октомври 2003 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Потсдам |- |''Гелтов'' |1 април 1939 25 юли 1952 ''31 декември 2002'' |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам ''Присъединяване към Швиловзе'' |- |Голм |1 април 1939 25 юли 1952 1 януари 1962 26. октомври 2003 |Присъединяване към Потсдам Присъединяване към Айхе-Голм Изключване от Айхе-Голм Присъединяване към Потсдам |- |Грос Глинике |1945 26 октомври 2003 |Изключване и прехвърляне на населеното място към Берлин Присъединяване на останалата част към Потсдам |- |Грубе (заедно с езерото Шленицзе) |1 април 1939 25 юли 1952 25 юли 1952 6 декември 1993 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Натвердер Присъединяване към Потсдам |- |Карцо |14 март 1974 |Присъединяване към Фарланд |- |Крампниц |1 април 1939 25 юли 1952 15 април 1957 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Фарланд |- |Марквард |26 октомври 2003 | |- |Натвердер |1 април 1939 25 юли 1952 25 юли 1952 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Грубе |- |Недлиц |1 август 1935 | |- |Нойбабелсберг (до 1925 Клайн Глинике) |1 април 1938 |Обединение с Новавес под названието Бабелсберг |- |Нойендорф |1 април 1907 |Присъединяване към Новавес |- |Ной Фарланд |1 април 1939 25 юли 1952 26 октомври 2003 |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам Присъединяване към Потсдам |- |Новавес |1 април 1938 |Обединение с Нойбабелсберг под названието Бабелсберг |- |Парен |1 януари 1961 |Обединение с Юц под названието Юц-Парен |- |Плантаженхаус, чифлик |1 април 1926 | |- |Потсдам-Гут, чифлик |1 април 1926 | |- |Сакров |1 април 1939 | |- |Зацкорн |26 октомври 2003 | |- |Торнов, чифлик |1 април 1926 | |- |Юц |1 януари 1961 |Обединение с Парен под названието Юц-Парен |- |Юц-Парен |26 октомври 2003 | |- |''Вилхелмсхорст'' |1 юли 1950 25 юли 1952 ''26 октомври 2003'' |Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам ''Присъединяване към Михендорф'' |} === Климат === Потсдам има [[умерен климат]], който се влияе от атлантическия климат на север и запад, а също така и от [[Континентален климат|континенталния климат]] на изток. Екстремни метеорологични явления като бури, силни градушки или обилни снеговалежи са рядкост. [[Температурна амплитуда|Температурните амплитуди]] съответстват приблизително на средните за Германия. Сезонните колебания на температурата са по-малки, отколкото в обичайния континентален климат, но по-високи, отколкото в по-балансирания морски климат на крайбрежните райони. Количеството валежи е сравнително ниско с годишна сума от 590 mm. В Барселона например това също е 590 mm, в Мюнхен обаче е около 1000 mm. От началото на метеорологичните изследвания, на Коледа в Потсдам има сняг приблизително на всеки четири години, а през 2010 г. Коледата е била с най-голямата дотогава снежна покривка от 23 cm.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesschau.de/multimedia/sendung/tt-6449.html|title=Tagesschau.de|last=|first=|date=17.12.2018|work=Tagesthemen 17.12.2018, 22:15 Uhr|accessdate=07.04.2020}}</ref> От началото на XX век средните годишни температури се колебаят между 6,5&nbsp;°C и 11&nbsp;°C.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://data.giss.nasa.gov/gistemp/station_data_v4_globe/|заглавие=GISS Surface Temperature Analysis, Station Data: Potsdam.|автор=National Aeronautics and Space Administration, Goddard Institute for Space Studies (englisch)|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=GISS Surface Temperature Analysis (v4)|архив_дата=|достъп_дата=07.04.2020}}</ref> [[Климатология|Климатични изследвания]] се провеждат в Потсдам още от около 1874 г. на хълма Телеграфенберг. Потсдамският институт за изследване последиците от климатичните промени предвижда като последица от [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] повишаване на средните температури и по-нататъшно намаляване на валежите в региона Бранденбург през следващите десетилетия. {{Климатична таблица|Заглавие=Климатични данни за Потсдам|Ян_друго=1.5|Авг_ср_макс=23.4|Сеп_ср_мин=9.8|Сеп_ср_макс=19.2|Окт_ср_мин=6.0|Окт_ср_макс=13.7|Ное_ср_мин=1.7|Ное_ср_макс=7.1|Дек_ср_мин=-1.7|Дек_ср_макс=3.0|Годишно_ср_мин=4.9|Годишно_ср_макс=13.2|Фев_друго=2.4|Юли_ср_макс=23.6|Мар_друго=4.0|Апр_друго=5.4|Май_друго=7.3|Юни_друго=7.5|Юли_друго=7.5|Авг_друго=7.1|Сеп_друго=5.2|Окт_друго=3.7|Ное_друго=1.7|Дек_друго=1.3|Годишно_друго=4.6|Авг_ср_мин=12.7|Юли_ср_мин=13.0|Източник=[http://wetterkontor.de/de/klima/klima2.asp?land=de&stat=10379 wetterkontor.de]|Дек_ср_валежи=55|Ян_ср_валежи=44|Фев_ср_валежи=38|Мар_ср_валежи=38|Апр_ср_валежи=44|Май_ср_валежи=56|Юни_ср_валежи=69|Юли_ср_валежи=52|Авг_ср_валежи=60|Сеп_ср_валежи=46|Окт_ср_валежи=36|Ное_ср_валежи=47|Годишно_ср_валежи=585|Юни_ср_макс=22.4|Ян_ср_мин=-3.4|Ян_ср_макс=1.7|Фев_ср_мин=-2.7|Фев_ср_макс=3.5|Мар_ср_мин=0.0|Мар_ср_макс=8.1|Апр_ср_мин=3.4|Апр_ср_макс=13.5|Май_ср_мин=8.0|Май_ср_макс=19.1|Юни_ср_мин=11.5|Друго=Слънцегреене (ч./ден)}} == История == === Име и развитие на града през Средновековието === [[Файл:Schenkungsurkunde_Potsdam_993.jpg|мини|Дарителска грамота от 993 г.]] Днешната територия на град Потсдам вероятно е била населен още от [[Ранна бронзова епоха|ранната бронзова епоха]]. След [[Велико преселение на народите|великото преселението на народите]], славянското племе на [[хевели]]те построява замък на р. [[Хафел]] отсреща устието на р. Нуте през VII век. Първото документирано споменаване на населеното място е направено в дарителска грамота на по-късния император [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], която е била отправена към [[абатство]] [[Кведлинбург]], датираща от 307.993 г. и упоменаваща населеното място под името ''Поступими ([[Немски език|нем]]. Poztupimi).''<ref>{{Цитат книга|last=Sickel|first=Theodor|title=Свидетелство № 131 &#91;Urkunde Nr. 131&#93; в: Diplomata 13: Die Urkunden Otto des II. und Otto des III. (Ottonis II. et Ottonis III. Diplomata)|url=https://www.dmgh.de/mgh_dd_o_ii__dd_o_iii/index.htm#page/542/mode/1up|year=1893|month=|publisher=|location=Hannover|isbn=|pages=542 – 543}}</ref> Особено значение региона е придобил поради факта, че е контролирал прехода през р. [[Хафел]]. Името вероятно произлиза от [[Славянски езици|славянските]] думи „под“ и „дубими“ (дъб), които могат да бъдат преведени като ''под дъбовете''.<ref>{{Cite news|url=https://www.welt.de/welt_print/article2185493/Zwischen-Wirbelwasser-Dunkelfurt-und-Wildschweingebirge.html|title=Die Welt|last=Werner|first=Hendrik|date=07.07.2008|work=Zwischen Wirbelwasser, Dunkelfurt und Wildschweingebirge|accessdate=07.04.2020}}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Hormes|first=Stephan|last2=Peust|first2=Silke|title=Atlas der Wahren Namen|year=2009|month=|publisher=Carlsen Verlag|location=|isbn=978-3-551-68458-5|pages=}}</ref> На [[Лужишки езици|лужешки]] език (език на славянското малцинство в Бранденбург), градът се нарича „Подступъм“ (Podstupim), което означава „предхождащо ниво“ или „фронтови пост“ (преден пост, аванпост). Това значение на думата е признато на сегашния етап на науката за най-сигурния произход на името на града. През 1157 г. [[Албрехт I фон Бранденбург]] (наричан също Албрехт Мечката) завладява града и основава [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]]. Благодарение на Албрехт части от бившата [[Северна марка]] се приспадат към територията на [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]] и по този начин попадат фактически в пределите на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. До края на XII век Потсдам е бил югоизточният крайъгълен камък на [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]]. На прелезния пункт на р. Хафел е била построена германска каменна крепостна кула. През 1317 г. градът за първи път се споменава като крепост и преди всичко като населено място със статут на град носещ името ''Постамп'' (''Postamp''). Потсдам получава [[Градски права в Ниските земи|градски права]] през 1345 г. и си остава през следващите няколко века един малък пазарен град.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10000074/33981/|заглавие=993 – Von Poztupimi zur Residenzstadt|автор=Stadtverwaltung der Landeshauptstadt Potsdam|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=07.04.2020}}</ref> От 1416 г. до края на [[Първа световна война|Първата световна война]] през 1918 г. и свързаното с нея падане на [[монархия]]та в Германия, Потсдам е бил във владение на династията [[Хоенцолерн]]. Опустошителната [[Тридесетгодишна война]] и два големи пожара са разрушили града. === Пруски резидентен град и развитие === [[Файл:EdiktPotsdam.jpg|мини|[[Едикт от Потсдам|Едиктът от Потсдам]] от 1685 г. спомага за увеличаването на населението след [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]].|alt=]] С провеждането на [[Ландтаг Бранденбург|народното събрание]] ([[Немски език|нем]]. ''Landtag'') на [[курфюрст]]во и [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]] през 1653 г., на което Великият [[курфюрст]] [[Фридрих Вилхелм (Бранденбург)|Фридрих Вилхелм]] ограничава властта на поземленото [[Аристокрация|благородничество]], в Бранденбург започва [[Абсолютизъм|абсолютистката епоха]]. Неговото царуване оказва едно от най-силните влияния над историята на Потсдам. Той откупува всички дотогава дадени в залог територии на града обратно и решава да благоустрои Потсдам като своя втора [[Резидентен град|резиденция]] до [[Берлин]]. С разширяването на [[Градски дворец (Потсдам)|градския дворец]] и ''разкрасяването'' на околностите, от 1660 г. градът получава нови импулси за развитие. Благодарение на [[Едикт от Потсдам|Потсдамския едикт за толерантност]] от 1685 г. много краища на страната вече могат се населват поради увеличаващата се имиграция вследствие на толерантността. Преди всичко преследвани протестантски [[хугеноти]] от [[Франция]] получават убежище на територията на [[Бранденбург (Прусия)|Бранденбург]]. Около 20 000 души използват политиката на отворени граници и толерантност и преселвайки се в Бранденбург, спомагат за просперитета на икономиката с техните специализирани познания. При крал [[Фридрих Вилхелм I]] (наричан ''кралят на войниците'') градът става важно [[гарнизон]]но седалище. Това води до силно нарастване на населението и налага изграждането на нови жилищни квартали, обосновавайки първото и второто разширение на града. Той също така разпорежда изграждането на [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]], [[Църква Свети Николай (Потсдам)|църквата „Свети Николай“]] и [[Свети Дух (Потсдам)|църквата „Свети Дух“]], които от там насетне значително определят облика на града. В тогава новосъздаденото военно сиропиталище на ул. „Брайте Щрасе“ са били обгрижвани и обучавани децата на военнослужещите. [[Файл:Bundesarchiv Bild 170-120, Potsdam, Garnisonkirche von der Breiten Brücke.jpg|мини|Потсдамската придворна и [[гарнизонна църква]], построена през 1735 г., се смята за едно от основните произведения на пруския [[барок]]. Изглед от около 1900 г.|ляво]] [[Файл:Friedrich Zweite Alt.jpg|мини|[[Просветен абсолютизъм|Просветеният]] монарх [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]] (1712 – 1786 г.) определя значително развитието на резидентния град Потсдам.]] Синът му [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II („Велики“)]] цени силно идеите на [[Просвещение]]то и реформира [[Кралство Прусия|пруската]] държава. Той взима окончателното решение да превърне Потсдам в [[резидентен град]] и съответно разпорежда да се предприемат значителни промени на външния вид на улиците и площадите. Например, площадът на [[Стар пазар (Потсдам)|стария пазар]] е бил изцяло преработен, а градските къщи са получили нови барокови фасади. [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]] също разпорежда преобразуването на по-късния вече парк [[Сансуси]]. От 1745 г. там започва изграждането на неговата лятна резиденция, дворецът [[Сансуси]]. По-късно него последва строежът на [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]]. [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]] и [[Градина за наслада (Потсдам)|Градината за наслада]] в центъра на града са проектирани като негова зимна резиденция, като тук трябва особено да бъде изтъкнато делото на архитекта [[Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф]]. През 1806 г. [[Наполеон I|Наполеон]] и неговите войски достигат град Потсдам. Трайните последици от окупацията довели до реформи в държавното устройство. След края на наполеоновата окупация [[Фридрих Вилхелм III]] развива града от 1815 г. нататък, превръщайки го в административен център. Многобройни правителствени чиновници се установяват в Потсдам. През 1838 г. първата железопътна линия на [[Кралство Прусия|Прусия]] влиза в експлоатация с линията Потсдам-[[Берлин]]. Нарастващото напрежение в [[предмарт]]а избухва под формата на [[Германска революция (1848 – 1849)|Мартенската революция от 1848 г.]] Народът буйства на барикадите в [[Берлин]] за либерална конституция. През март крал [[Фридрих Вилхелм IV]] се премества от Берлин в уж по-спокойния съседен град Потсдам. Когато нелоялни бунтовни войници се събират пред [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]] и се опитват да освободят заловени свои другари, въстанието бързо било потушено от пруските елитни войски.<ref>[http://www.zeitreisen.de/1848/kap2/thema4.htm Militär und Bürgerwehr – Wieviel Ordnung braucht die Revolution?]</ref> След сътресенията на не съвсем напълно успешната революция преобладаващата цел е била възстановяването на стария баланс на силите. Многобройни амбициозни строителни проекти били прокарани на преден план, включително строежа на [[Протестантство|протестантската]] [[Свети Николай (Потсдам)|църква „Св. Николай“]] и [[Католическа църква|католическата]] [[Църква „Св. Петър и Павел“ (Потсдам)|църква „Св. Петър и Павел“]]. От 1911 г. Потсдам е бил снабден също с пристанище за [[Дирижабъл|дирижабли]], изградено на дотогавашното ловно поле за кралското семейство. През 1914 г. последният [[Крал на Прусия|пруски крал]] и [[германски император]] [[Вилхелм II]] подписва в [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]] обявяването на война срещу силите на [[Антанта]]та.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10000071/33981/|заглавие=1871 – 1918. Aufschwung der kaiserlichen Bürgerstadt|фамилно_име=Leicht|първо_име=Johannes|издател=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=23.06.2021}}</ref> След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] приключва с последвалата [[Германска революция (1918 – 1919)|Ноемврийска революция]] и ерата на [[монархия]]та, а през 1918 г. Вилхелм II бяга в изгнание в [[Нидерландия]]. По този начин град Потсдам загубва статута си на резидентен град на крале и императори. === Ваймарската република и националсоциализмът === [[Файл:Einsteinturm 7443.jpg|ляво|мини|Построената през 1921 г. ''[[Айнщайн (кула)|Kула на Айнщайн]]'' е използвана от [[Алберт Айнщайн]] за експериментално потвърждаване на [[Теория на относителността|Теорията на относителността]].]] След [[Първа световна война|Първата световна война]] през 1918 г. по-голямата част от обширното имущество на династията [[Хоенцолерн]] в Потсдам става държавна собственост. Периодът на [[Ваймарска република|Ваймарската република]] е белязан от многобройни конфликти между политическите и паравоенните сили в държавата. Все пак, община Потсдам си остава населено място, подкрепяно от множество заможни граждани. В началото на ерата на [[Германска империя (1933 – 1945)|националсоциализма]], на 21 март 1933 г., се провежда т. нар. „[[Ден на Потсдам]]“. По време на инсценирания държавен акт [[Райхспрезидент (1919 – 1945)|райхспрезидентът]] [[Паул фон Хинденбург]] подава ръка на новия [[райхсканцлер]] [[Адолф Хитлер]] през [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] в Потсдам. Това трябвало да се тълкува като символичен жест за съюза между стария ред и националсоциализма. Учредителното заседание на [[Райхстаг]]а се провежда в [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] без [[Германска социалдемократическа партия|социалдемократите]] и [[Комунистическа партия на Германия|комунистите]], които се укривали или били арестувани по това време. Събитието било излъчено по радиото в цялата страна. Ханс Фридрихс построява множество жилищни комплекси и казарми в Потсдам. [[Файл:Bundesarchiv Bild 183-H26014, Potsdam, Ruine der Nicolaikirche.jpg|мини|Центърът на града, разрушен при [[Бомбардировка на Потсдам|въздушното нападение на Потсдам]] през 1945 г., снимка 1947 г.]] Центърът на Потсдам е силно увреден при [[Бомбардировка на Потсдам|бомбардировките на съюзниците на 14 април 1945 г.]] по време на заключителната фаза на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Особено засегнат е районът между река [[Хафел]], [[Стар пазар (Потсдам)|Стария пазар]] и площад „Басинплац“ ([[Немски език|нем]]. ''Bassinplatz'' – басейнов площад). Централната железопътна гара, [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]], [[Дълга конюшня|Дългата конюшня]] и [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] са напълно опожарени. Сравнително еднакво увредени са и големи части от квартала „Североизточно предградие“ ({{Lang|de|Nördliche Vorstadt}}) в областта на моста Глинике ({{Lang|de|Glienicker Brüke}}), който свързва Потсдам с Берлин; кварталът е известен за множеството си красиви градски тип вили на заможни граждани. Въпреки това районът около Новия пазар, [[Холандски квартал (Потсдам)|Холандския квартал]] и северните части на Стария град остават до голяма степен непокътнати. По време на боевете през последните дни на войната са повредени още сгради, като църквата „[[Свети Дух (Потсдам)|Свети Дух]]“ и [[Старо кметство (Потсдам)|Старото кметство]]. На 27 април 1945 г. Потсдам е превзет от [[Червена армия|Червената армия]]. Потсдам е бил мишена на изключително много бомби, хвърлени над Германия. И до днес новооткритите невзривени бомби се обезвреждат, а населението, живеещо в района, се евакуира в такива случаи.<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/Lokales/Potsdam/Bombenentschaerfungen-in-Potsdam/Die-Nacht-von-Potsdam/Potsdam-Timeline-der-Bombardierung-am-14.04.1945|title=Das Protokoll der Bombennacht in Potsdam|date=10.05.2021|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=30.06.2021|location=Potsdam|language=de}}</ref> === Окупация и германско разделение === [[Файл:L to R, British Prime Minister Winston Churchill, President Harry S. Truman, and Soviet leader Josef Stalin in the... - NARA - 198958.jpg|мини|[[Потсдамска конференция|Потсдамската конференция]] през 1945 г. в двореца [[Цецилиенхоф]] с участието на [[Уинстън Чърчил|Чърчил]], [[Хари С. Труман|Труман]] и [[Йосиф Сталин|Сталин]]]] В двореца [[Цецилиенхоф]] – резиденция на последния германски престолонаследник [[кронпринц]] Вилхелм Пруски – от 17 юли до 2 август 1945 г. се провежда [[Потсдамска конференция|Потсдамската конференция]] на силите победителки във [[Втора световна война|Втората световна война]] – [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Конференцията завършва с [[Потсдамско споразумение|Потсдамското споразумение]], което предвижда [[Окупация на Германия от Съюзниците|разделянето и окупацията на Германия на четири зони]]. В [[Германска демократична република|Германската демократична република]], от 1952 до 1990 г. Потсдам е административен център на новосъздадения „окръг Потсдам“. Социалистическото правителство има смесени чувства спрямо културно-историческото наследството на някогашното кралство [[Прусия]]. От една страна се признават културните и художествените постижения, а от друга, се твърди, че множество от сградите са израз на [[Милитаризъм|милитаризма]], господстващ в кралството. През 1951 г. е основан Педагогическият колеж „[[Карл Либкнехт]]“, който по-късно се превръща в днешния ''Потсдамски университет''. Поради недостига на жилища са построени нови квартали, особено в южната част на града, като ''Шлац'', ''Валдщат II'' и ''Древиц''. [[Файл:2019-06-21-Glienicker Brücke-0454.jpg|мини|Мостът Глинике ({{Lang|de|Glienicker Brüke}}), който свързва Потсдам с [[Берлин]]]] С построяването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] през 1961 г. Потсдам губи пряката си връзка със съседния град Берлин, тъй [[Западен Берлин]], който се намира в непосредствена близост до Потсдам, принадлежи към [[Западна Германия]] и там не може да се ходи току-така, а до [[Източен Берлин]], който също като Потсдам се намира в [[Германска демократична република|Източна Германия]], може да се стигне само по заобиколни пътища, поради което той изглеждал „доста далеч“. По този начин стената прекъсва до голяма степен градския живот и в Потсдам. Малкият берлински [[ексклав]] Щайнстюкен в Потсдамския квартал [[Бабелсберг]] остава изолиран. По време на [[Студена война|Студената война]] мостът „Глинике“ ({{Lang|de|Glienicker Brüke}}), който свързва Потсдам със Западен Берлин е използван за размяна на шпиони. През 1960-те години в Потсдам е изграден районен приемен лагер за бежанци от [[Западна Германия]]. Когато имиграцията в [[Германска демократична република|ГДР]] намалява, приемният център е разрушен. През 1966 г. [[Старо кметство (Потсдам)|Старото кметство]] е преустроено и разширено, след което е преоткрито като ''Дом на културата „Ханс Марквица“'' (на името на работнически поет)''.'' В него са се помещавали зали за събития, лекционни зали, киносалон и ресторант, като по този начин той служи като място за срещи на различни социални сдружения и лица.<ref>{{Цитат книга|last=Klug|first=Helga|editor-last=Jäkel|editor-first=Horst|title=Heimat DDR. Erlebnisse. Betrachtungen. Erkenntnisse. Dokumente|year=2015|publisher=GNN-Verlag|location=Schkeuditz|lang=de|isbn=ISBN 978-3-89819-416-7|pages=215|chapter=Das „Marchwitza“ wird fünfzig}}</ref> === След обединението на Германия === С [[Обединение на Германия (1990)|обединението на Германия]] и преосноваването на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]] през 1990 г. (по време на Германската демократична република провинциите са били разпуснати), Потсдам се превръща в столица на Бранденбург. През 1990 г. голяма част от културния пейзаж на Потсдам е обявен за обект на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното наследство на ЮНЕСКО]]. През 1993 г. градът празнува хилядната си годишнина, а през 2001 г. е домакин на [[Федерално градинско изложение|Федералното градинско изложение]] под мотото „Градинското изкуство между вчера и утре“. По този повод на ул. „Йоркщрасе“ е открит първият 300-метров участък от [[Градски канал (Потсдам)|градския канал]], който е бил засипан през 1960-те години. През 2004 г. градът е награден със златен медал във федералния конкурс „Нашият град процъфтява“. През 1999 г., 2006 г. и 2021 г. се взимат решения, все по-големи части от центъра на Потсдам да бъдат обявени за зона за реконструкция и да се възстанови обликът на града отпреди 1945 г. Решеното през 1999 г. „предпазливо доближаване до характерния, исторически насложен градски пейзаж“<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/wissenschaft/hintergrund-buergerwille-und-spenden/21326252.html|title=Bürgerwille und Spenden|last=Kixmüller|first=Jan|date=23.08.2017|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=27.04.2022|language=de}}</ref> трябва да се осъществи до началото на 2022 г. с реконструкцията на [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]].<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/symbolort-fuer-antidemokraten-ausstellung-in-potsdamer-garnisonkirche-soll-geschichte-aufarbeiten/27003278.html|title=Ausstellung in Potsdamer Garnisonkirche soll Geschichte aufarbeiten|last=Zschieck|first=Marco|date=14.03.2021|work=Der Tagesspiegel|access-date=27.04.2022|language=de}}</ref> По възстановяването на историческите здания в центъра, около [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] на площад „[[Стар пазар (Потсдам)|Стария пазар]]“ ще се работи до 2029 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/neubauten-am-alten-markt-starten-in-der-potsdamer-mitte-gehts-voran/27286572.html|title=Neubauten am Alten Markt starten. In der Potsdamer Mitte geht’s voran|last=Kramer|first=Henri|date=14.06.2021|work=Potsdamer Neuste Nachrichten|access-date=01.07.2021|language=de}}</ref><gallery mode="packed"> Файл:Bundesarchiv Bild 183-H26014, Potsdam, Ruine der Nicolaikirche.jpg|пл. „[[Стар пазар (Потсдам)|Старият пазар]]“ с руини от [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палата Барберини]] и [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] след [[Втора световна война|Втората световна война]], 1947 г. Файл:POTSDAM, Nicolai- - kirche - 1973 102.07.jpg|По времето на ГДР, [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] е частично възстановена, останките от [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палатът Барберини]] са премахнати, а на мястото на някогашния [[Градски дворец (Потсдам)|Градски дворец]] е изграден паркинг за автомобили (1973 г.). Файл:Potsdam Alter Markt Stadtschloss.jpg|След взетото 1990 г. решение, се започва възстановяването на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]]. Файл:Potsdam Stadtschloss Baustelle 2010.JPG|Строителната площадка на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], пред [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] Файл:Bundesarchiv Bild 170-237, Potsdam, Stadtschloss vom Turm der Nikolaikirche.jpg|Историческият лик на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], ок. 1928/1944 г. Файл:Stadtschloss Potsdam.jpg|Възстановяването на [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]] е завършено. В него днес се помещава [[Ландтаг Бранденбург|парламента на провинция Бранденбург]]. Файл:Bundesarchiv Bild 170-407, Potsdam, Ruine Palast Barberini.jpg|Останките от [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палата „Барберини“]] след войната. Файл:Le palais Barberini (Potsdam) (37065598495).jpg|Реконструкция на [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палата „Барберини“]], в който днес се помещава [[Музей Барберини (Потсдам)|Музеят Барберини]] за модерно изкуство. Файл:AlterMarktPotsdamAbbruchFachhochschuleL1130356.jpg|Строителни работи по плана за възстановяване на историческия център, 2018 г. </gallery> == Население == === Демографско развитие === [[Файл:Einwohnerentwicklung von Potsdam - ab 1871.svg|мини|Развитието на броя на населението – маркери: краят на [[Първа световна война|Първата световна война]], краят на [[Втора световна война|Втората световна война]], [[Обединение на Германия (1990)|Обединението на Германия 1990 г.]].]] Град Потсдам е бил малък град с малък и относително стабилен брой жители от първото му споменаване през 993 г. до началото на [[Ново време|Новото време]]. Поради опустошенията и глада по време на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] населението намалява до само 700 души през 1660 г. След като Потсдам става [[резидентен град]] (седалище) на [[маркграф]]овете на [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]], а по-късно на кралете на [[Кралство Прусия|Прусия]] и на [[Германски император|императорите на Германската империя]] (вж. [[Списък на владетелите на Бранденбург|Списък на владетелите]]) населението се увеличава значително. С [[индустриализация]]та през XIX в. населението се утроява и до 1900 г. нараства до 60 000 души. На 1 април 1939 г. Потсдам се превръща в „голям град“ след като към него се присъединяват няколко населени места включително гр. [[Бабелсберг]], който имал население от около 30.000 души. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] броят на жителите намалява, но през следващите години отново се увеличава. След [[Обединение на Германия (1990)|обединението на Германия]] населението на Потсдам първоначално намалява с 13 000 души и през 1999 г. наброява 129 000 жители. От 2000 г. насам обаче се наблюдава постоянно нарастване на населението, което се дължи на притока на нови жители и сравнително високата раждаемост. Присъединяванията на множество населени места към гр. Потсдам през 2003 г. също допринасят за нарастването на населението. През 2010-те години ръстът на населението се ускорява още повече. През 2008 г. е преброен 150 000-ият жител, а през 2017 г. – 175 000-ият.<ref>{{Literatur|Hrsg=Stadt Potsdam, Pressestelle|Titel=Potsdam knackt die 175.000 Einwohner-Marke|Sammelwerk=potsdam.de|Datum=2017-11-02|Online=https://www.potsdam.de/755-potsdam-knackt-die-175000-einwohner-marke|Abruf=2021-07-01}} на немски език.</ref> След няколкократни корекции на прогнозите за броя на населението, от 2018 г. насам градската администрация на Потсдам смята, че броят на жителите ще се увеличава безспирно, до около 2035 г. и ще достигне тогава 218.000 жители.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/614-eckdaten-der-neuen-bevoelkerungsprognose-2020-2040-vorgestellt#:~:text=Im%20Verlauf%20des%20Jahres%202024,fast%20218%20000%20Einwohner%20haben.|заглавие=Pressemitteilung Nr. 614 vom 08.10.2020. Eckdaten der neuen Bevölkerungsprognose 2020 – 2040 vorgestellt|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.10.2020|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> В допълнение към жителите с основно местоживеене в Потсдам, които към 31 декември 2021 г. са 183 401 души, има още 5 701 души, регистрирани с вторично местоживеене.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-einwohner-mit-haupt-und-nebenwohnung-seit-1992|заглавие=Bevölkerung: Einwohner mit Haupt- und Nebenwohnung seit 1992|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|труд=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> В края на 2021 г. в Потсдам живеят 18 730 чужденци, което съответства на 10,21 % от населението.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/bevoelkerung-auslaender-und-auslaenderanteil-seit-1992|заглавие=Bevölkerung: Ausländer und Ausländeranteil seit 1992|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|труд=Potsdam.de|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> === Религии === Според „Годишния статистически доклад“ през 2011 г. в столичния град Потсдам 14,5 % от жителите са [[Протестантство|протестанти]], 4,6 % са [[Католическа църква|римокатолици]], а 80,8 % са [[Нерелигиозност|нерелигиозни]], принадлежали са към друга [[Религиозна организация|религиозна общност]] или не са заявили нищо.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Statistischer%20Jahresbericht%20der%20Landeshauptstadt%20Potsdam%202011.pdf|заглавие=Einwohner nach Religionszugehörigkeit 2007 bis 2011|автор=Landeshauptstadt Potsdam, Bereich Statistik und Wahlen|дата=31.07.2012|труд=Statistischer Jahresbericht 2011|език=de|формат=PDF|достъп_дата=01.07.2021}}</ref> В края на 2019 г. 12,9 % са протестанти, 4,9 % са католици, а 82,1 % са нерелигиозни, принадлежат към друга религиозна общност или не са дали данни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2019_landeshauptstadt_potsdam.pdf_online_0.pdf|заглавие=Einwohner nach Konfession und Geschlecht 2015 bis 2019|автор=Landeshauptstadt Potsdam, Bereich Statistik und Wahlen|дата=16.09.2020|труд=Statistischer Jahresbericht 2019|страници=43|език=de|формат=PDF|достъп_дата=01.07.2021}}</ref> Историята на [[християнство]]то в град Потсдам се характеризира със съвместно съществуване на различни [[Християнска деноминация|християнски деноминации]] през вековете. Първоначално град Потсдам спада към християнското пробство Шпандау в предела на [[епархия]]та на гр. [[Бранденбург на Хафел]], основана през 949 г. През 1541 г. [[курфюрст]]ът на [[Бранденбург (маркграфство)|Бранденбург]] въвежда [[Реформация]]та, което превръща Потсдам в град с преобладаващо [[Протестантство|протестантско]] население в продължение на векове. Преобладава [[Лутеранство|лутеранското]] [[вероизповедание]], но от 1613 г. монархът и неговият двор (придворните) принадлежат към [[Реформация|Реформаторската църква]]. От 1723 г. тук има френско-реформаторска общност, която през 1753 г. получава за свой храм [[Френска църква (Потсдам)|Френската църква в Потсдам]]. [[Файл:Nikolaikirche_mit_Tympanon.jpg|link=https://de.wikipedia.org/wiki/Datei:Nikolaikirche_mit_Tympanon.jpg|мини|Евангелската [[Свети Николай (Потсдам)|църква „Св. Николай“]] на площад [[Стар пазар (Потсдам)|Стар пазар]]. Потсдам]] През 1817 г. двете [[Протестантство|протестантски]] [[Християнска деноминация|деноминации]] в [[кралство Прусия]] (това са [[лутеранство]] и [[Реформация|реформаторство]]) се обединяват под името ''[[Евангелска църква на Старопруския съюз|Евангелска църква в Прусия]]''. Началото поставят [[Лутеранство|лутеранската]] и [[Реформация|реформираната]] църковна общност в [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]] в Потсдам. Върховен глава ({{Lang|la|summus episcopus}}) на новосъздадената официална държавна църква е бил [[Крал на Прусия|кралят на Прусия]] като суверенен църковен регент. След няколко промени на името през 1846 и 1875 г., поместната църква започва през 1922 г. да се нарича ''[[Евангелска църква на Старопруския съюз]]'', а през 1947 г. нейната [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфска]] църковна провинция, към която спада Потсдам, става независима под званието ''Евангелска църква в [[Берлин]]-[[Бранденбург (Прусия)|Бранденбург]]''. През 2004 г. тази църква се слива с ''Евангелската църква на [[Силезия|силезийска]] [[Горна Лужица]]'', която също е възникнала от старопруска църковна провинция, и образува съществуващата днес (2022 г.) ''Евангелската църква в [[Берлин]]-[[Бранденбург]]-[[Силезия|силезийска]] [[Горна Лужица]]''. Протестантските [[Енория|енории]] в Потсдам спадат към ''Потсдамския църковен окръг'', чието седалище ({{Lang|de|Superintendentur}}) е в гр. Потсдам. От 2010 г. съществува ''юрисдикция Потсдам'' ({{Lang|de|Sprengel}} ''Potsdam''), като по-широка структура, която обхваща северозападната част на поместната църква и има своето седалище в столичния град Потсдам. [[Файл:Kirche_St_Peter_und_Paul_Potsdam.jpg|link=https://de.wikipedia.org/wiki/Datei:Kirche_St_Peter_und_Paul_Potsdam.jpg|ляво|мини|Главната католическа църква на Потсдам – [[Църква „Св. Петър и Павел“ (Потсдам)|църквата „Св. Петър и Павел“]]]] Като реакция от обединението на лутеранската и реформаторската църква в един църковен съюз, противници на съюза създават нова ''Евангелско-лутеранска църква на Прусия'', в която се практикува традицията на някогашната лутеранска църква в Прусия. Тя обаче успява официално да се регистрира като църква едва през 1841 г. след дълъг период на преследване от страна на обединената евангелска църква и пруската държава. Тази енория принадлежи днес към църковния окръг [[Берлин]]-[[Бранденбург]] на ''Независимата евангелско-лутеранска църква''. В допълнение към официалните поместни църковни общини има и множество свободни църкви, като например ''[http://religiology.org/religions/protestantism/prereformation/cheh_brothers Братското единение]''. Тъй като Потсдам е бил гарнизонен град, в него е имало много войници [[Католическа църква|католици]]. През 1868 г. е построена католическата [[Църква „Св. Петър и Павел“ (Потсдам)|църква „Св. Петър и Павел“]]. През 1821 г. е създадена [[Княз-епископ|княз-епископска]] делегация на [[Вроцлавска архиепархия|Бреслауската князе-архиепархия]] като наместничество за [[Бранденбург (Прусия)|Бранденбург]] и [[Померания]]. През 1930 г. е създадена Берлинската [[Епископ|епископия]] като суфраганна епископия на [[Вроцлавска архиепархия|Бреслау]]. След [[Втора световна война|Втората световна война]]<nowiki/>територията на църковната провинция Бреслау е отцепена от [[Германска демократична република|Германия]] и се озовава в пределите на [[Полска народна република|Полша]], а църковно-правно става подчинена на [[Папа|папата]]. В хода на обединението на двете германски държави ([[Германска демократична република|ГДР]] и [[ФРГ]]) Берлинската [[Епископ|епископия]] през 1994 г. е издигната в Берлинска [[архиепископия]], към която принадлежат и двете католически [[Енория|енории]] на Потсдам. [[Файл:Potsdam_Alexandrowka_02-14_img4.jpg|link=https://de.wikipedia.org/wiki/Datei:Potsdam_Alexandrowka_02-14_img4.jpg|мини|[[Храм-паметник „Александър Невски“ (Потсдам)|Руско-православният храм-паметник „Александър Невски“ в Потсдам]]]] [[Руска православна църква|Руско-православна]] [[енория]] е основана в Потсдам през 1716 г., когато руският император [[Петър I (Русия)|Петър Велики]] подарява ''руски великани'' на пруския крал [[Фридрих Вилхелм I]] за неговия любим ''полк на „високите мъжаги“'' ({{Lang|de|Regiment der Langen Kerls}}), известен също като ''Потсдамската великанска гвардия'' ({{Lang|de|Potsdamer Riesengarde}}). През 1734 г. кралят нарежда северната главна постройка на [[Дълга конюшня|Дългата конюшня]] да бъде религиозно осветена като църква (без църковна кула/камбанария), която да обслужва религиозните нужди на гарнизона (гарнизонна църква), който наброявал междувременно 300 миряни. Тя просъществува до 1809 г., когато броят на миряните-войници постепенно се е стопил.<ref>Виж: Andreas Kitschke: ''Die Potsdamer Garnisonkirche. „Nec Soli Cedit“.'' Potsdamer Verlagsbuchhandlung, Potsdam 1991, <nowiki>ISBN 3-910196-00-4</nowiki>, mit Abbildung, стр.&nbsp;16.</ref> Със създаването на [[Александровка (Потсдам)|Руската колония „Александровка“]] в Потсдам се сформира нова [[Руска православна църква|руско-православна]] църковна общност покрай [[Храм-паметник „Александър Невски“ (Потсдам)|храм-паметника „Александър Невски“]].<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://alexandrowka.de/kolonie-alexandrowka/kirche/|заглавие=Kirche|фамилно_име=Kremer|първо_име=Hermann A.|труд=Kolonie Alexandrowka|език=de|достъп_дата=22.04.2022}}</ref> Тя принадлежи към Берлинската епархия на [[Московска патриаршия|Московската патриаршия]] и наброява около 1000 вярващи.<ref name=":1" /> Делът на християните намалява значително по времето на [[Германска демократична република|ГДР]]. През 2014 г. в Потсдам живеят повече от 30 000 християни от различни вероизповедания, което представлява 20 % от населението на града. Около 25 000 от тях принадлежат към 22-те [[Протестантство|протестантски]] църковни общности в града, а около 5000 – към двете [[Католицизъм|католически]] общности. Също така има и различни свободни църковни общности, които наброяват няколко хиляди вярващи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10002054/68694/|заглавие=Christliche Kirchen|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=25.04.2022}}</ref> В Потсдам има две [[Юдаизъм|юдаистки]] общности. Една от тях принадлежи към ''Централния съвет на евреите в Германия'' (най-голямата [[Евреи|еврейска]] организация в [[Германия]]) и през 2010 г. се състои от около 400 члена. Втората общност е независима от ''Централния съвет'' и се нарича ''„Общност на спазващите закона евреи“''. В Потсдам се намира и [[Либерализъм|либералният]] [[колеж]] „''Абрахам Гайгер''“ – единствената досега [[Равин|равинска]] [[семинария]] в следвоенна Германия. ''„Старата [[синагога]]“'' в Потсдам е разграбена по време на [[Кристална нощ|ноемврийските погроми през 1938 г.]] Сградата е окончателно разрушена от бомбардировките по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Оттогава в града е нямало [[синагога]].<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/neue-synagoge-fuer-potsdam-auf-einmal-sind-sich-alle-einig/25772652.html|title=Neue Synagoge für Potsdam. Auf einmal sind sich alle einig|last=Kluge|first=Christoph|date=25.04.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=25.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.synagoge-potsdam.de/index.php?modul=ModulVerein|заглавие=Der Bauverein|автор=Bauverein Neue Synagoge Potsdam e. V.|език=de|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20071012033745/http://www.synagoge-potsdam.de/index.php?modul=ModulVerein|архив_дата=12.10.2007|достъп_дата=25.04.2022}}</ref> Като част от преустройството на центъра на града, през 2018 г. е взето решение за възстановяване на синагогата на ул. Шлосщрасе. Преди това обаче през 2021 г. е открита друга [[синагога]], която е част от ''Европейския център за еврейска [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B5%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F/ ерудиция]'' към [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-potsdam.de/en/pressreleases/detail/2021-08-04-inauguration-of-the-european-center-for-jewish-scholarship-at-the-university-of-potsdam|заглавие=Inauguration of the European Center for Jewish Scholarship at the University of Potsdam|фамилно_име=Horn-Conrad|първо_име=Antje|дата=04.08.2021|труд=UP Press Releases|издател=University of Potsdam|език=en|достъп_дата=25.04.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.zeit.de/news/2021-08/18/potsdam-hat-offiziell-wieder-eine-synagoge|title=Potsdam hat offiziell wieder eine Synagoge|date=18.08.2021|work=ZEIT ONLINE|access-date=25.04.2022|language=de}}</ref> През 2015 г. няма данни за актуалния брой на [[Мюсюлманин|мюсюлманите]], [[Будизъм|будистите]] и представителите на други [[Вероизповедания в Германия|вероизповедания]], живеещи в Потсдам. Мюсюлманска общност съществува от 1998 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/cms/beitrag/10086362/1191938/|заглавие=Pressemitteilung Nr. 577 vom 23.09.2011. Oberbürgermeister Jakobs zu Gast beim Verein der Muslime Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=23.09.2011|език=de|достъп_дата=25.04.2022}}</ref> В миналото [[Прусия]] е била толерантна по отношение на религията. През 1740 г. пруският крал [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]] заявява: „всички религии са равни и добри, ако само хората, които ги изповядват [публично], са честни хора, а ако турци и езичници решат да дойдат и да се заселят, искаме да им построим джамии и църкви“.<ref>{{Цитат книга|last=von Petersdorff|first=Herman|title=Friedrich der Große. Ein Bild seines Lebens und seiner Zeit|edition=3|year=1911|publisher=Gebrüder Paetel|location=Berlin|pages=81}}</ref> Въпреки че по-късно Фридрих не построява [[Джамия|джамии]], баща му [[Фридрих Вилхелм I]] още през 1739 г. преустройва една стая във „[[Голямо военно сиропиталище (Потсдам)|Военното сиропиталище]]“ в молитвена зала за 22 мюсюлмански „високи мъжаги“ (войници), което я превръща в ''първата джамия на германска земя''.<ref>{{Цитат книга|last=Kitschke|first=Andreas|title=Die Potsdamer Garnisonkirche. „Nec Soli Cedit“|year=1991|publisher=Potsdamer Verlagsbuchhandlung|location=Potsdam|lang=de|isbn=3-910196-00-4|pages=14 и последващи}}</ref> За разлика от нея „[[Паромашинна станция за Сансуси|Потсдамската джамия]]“ от XIX век, която се намира само на няколкостотин метра, никога не е била [[Сакрална архитектура|свещена сграда]], а винаги е била [[Секуларност|светска]] [[Парна машина|паромашинна]] сграда с външен вид на [[джамия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-gardens/object/steam-engine-building-mosque/|заглавие=Steam Engine Building (Mosque) - The “Mosque” of Potsdam|автор=Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg|дата=2022|език=en|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> == Политика == === История на администрацията === От 1345 г. градът се ръководил от консул, а от 1450 г. – от [[кмет]]. Има данни за съществуването на [[Градски съвет|градски (общински) съвет]] от 1465 г. През XVI и XVII в. съветът се състои от четирима до петима членове, включително кмета. По-късно съответният държавен владетел (бил той [[курфюрст]], [[крал]] или [[император]]) оказвал силно влияние върху градската администрация, тъй като Потсдам бил [[резидентен град]]. От 1722 г. нататък градът е имал [[магистрат]] за Стария и Новия град, а на чело на целия град е стоял ''градски директор''. През 1809 г. Потсдам става (самостоятелен) [[Град без областна принадлежност (Германия)|град без окръжна принадлежност]], начело на който стои ''главен кмет'' (под негово ръководство са кметове отговорни за отделни политически сфери; например, кмет по социалните въпроси, кмет по финансите и пр.). Градският съвет ({{Lang|de|Stadtverordnetenversammlung}}) e орган, който се избира пряко от населението; активно и пасивно избирателно право имат всички лица над 16-годишна възраст, които са германски граждани и граждани на Европейския съюз с постоянно местожителство в провинция [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bravors.brandenburg.de/gesetze/bbgkwahlg#8|заглавие=§ 8 BbgKWahlG|автор=Land Brandenburg|дата=08.12.2021|труд=Gesetz über die Kommunalwahlen im Land Brandenburg (Brandenburgisches Kommunalwahlgesetz – BbgKWahlG) [Закон за местните избори в провинция Бранденбург]|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> По време на [[Националсоциализъм|националсоциализма]] в Германия, градският съвет е разпуснат, а главния кмет се назначава директно от [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа парти]]<nowiki/>я. След края на [[Втора световна война|Втората световна война]], през 1945 г. [[Съветска окупационна зона|съветската окупационна власт]] възвръща градския съвет и назначава нов главен кмет. Съветът бил избиран от единната листа на ''Националния фронт'' на [[Германска демократична република|Германската демократична република]] (сдружение на всички партии и политически движения), изборите обаче не са били свободни. След [[Обединение на Германия (1990)|обединението на Германия]] през 1990 г. Потсдам става седалище на различни [[Бранденбург|провинциални]] и [[Федерална република|федерални]] органи, сред които Дирекция III на Генералната митническа дирекция, Главната дирекция на Федералната полиция и клон на Федералната сметна палата, както и на множество публични корпорации. === Град Потсдам === [[Файл:Potsdam Rathaus 07-2017.jpg|мини|[[Кметство (Потсдам)|Кметството на гр. Потсдам]]]] От 1990 г. Потсдам е независим град в [[Федерални провинции на Германия|провинция]] [[Бранденбург]]. Градската администрация се намира в [[Кметство (Потсдам)|кметството на Потсдам]] на улица „Фридрих-Еберт“. Официалното име на град Потсдам е ''Провинциална столица Потсдам'' (т. е. столица на [[Федерални провинции на Германия|провинция]]). Главният кмет се избира на всеки осем години,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bravors.brandenburg.de/gesetze/bbgkwahlg#74|заглавие=§ 74 BbgKWahlG|автор=Land Brandenburg|дата=08.12.2021|труд=Gesetz über die Kommunalwahlen im Land Brandenburg (Brandenburgisches Kommunalwahlgesetz – BbgKWahlG) [Закон за местните избори в провинция Бранденбург]|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> а [[Кметство (Потсдам)#Градски съвет|градският съвет на Потсдам]] – на всеки пет години чрез местни избори. От 28.11.2018 г. кмет на Потсдам е Майк Шуберт ({{Lang|de|Mike Schubert}}) от [[Германска социалдемократическа партия|Социалдемократическата партия на Германия]]. През 2014 г. финансовият дълг на града е сред най-ниските в Германия.<ref>[https://www.haushaltssteuerung.de/weblog-pro-kopf-verschuldung-der-kreisfreien-staedte-deutschlands.html Pro-Kopf-Verschuldung der kreisfreien Städte Deutschlands], Haushaltssteuerung.de, abgerufen am 12. November 2017.</ref> Към 31.12.2020 г. финансовият дълг на Потсдам възлиза на 60,1 млн. евро, което се равнява на 332 евро на глава от населението.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://download.statistik-berlin-brandenburg.de/7171ac156f650944/10de753d20d8/SB_L03-01-00_2020j01_BB-1.pdf|заглавие=Schulden der öffentlichen Haushalte und der öffentlich bestimmten Fonds, Einrichtungen und wirtschaftlichen Unternehmen im Land Brandenburg am 31.12.2020|автор=Amt für Statistik Berlin-Brandenburg [Статистическа служба Берлин-Бранденбург]|дата=декември 2021 г.|труд=Statistischer Bericht L III 1 – j / 20|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> === Герб и знаме === [[Файл:DEU Potsdam COA.svg|мини|213x213пкс|Герб на град Потсдам|ляво]] [[Хералдика|Хералдическо]] <u>описание на [[Герб|герба]]</u>: {{цитат|На златен фон – червен орел на златни ромбоиди, гледащ наляво, с черни крайници. Горният ръб на [[Щит (хералдика)|щита]] е украсен със сводеста петолъчна червена [[крепостна корона]].|[https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Lesefassung%20Hauptsatzung.pdf ''Основен статут на провинциалната столица Потсдам от 04.03.2009 г.''], посетен на 27.04.2022 г.}} [[Файл:Flag of Potsdam.svg|мини|Знаме на град Потсдам]] <u>Обосновка на [[Герб|герба]]</u>: Гербът на Потсдам изобразява в центъра си стилизиран вариант на [[Бранденбург#/media/Файл:Brandenburg Wappen.svg|бранденбургския орел]] върху златен [[Щит (хералдика)|щит]]. Бранденбургският орел на герба може да се проследи в миналото до XII в.: за първи път се появява през 1170 г. в печата на [[Аскани|асканеца]] [[Ото I (Бранденбург)|Ото I]], син на [[Албрехт I фон Бранденбург|Албрехт Мечката]]. Най-старото запазено изображение на орела като [[Хералдика|хералдическо]] животно на Потсдам датира от 1450 г. върху един печат на града. От 1660 г. насам на Потсдам, в качеството му на [[резидентен град]], е разрешено да използва червения бранденбургски орел, който преди това е бил изобразяван на сребърен фон, а сега на златен. Настоящата цветова схема е известна от 1753 г. насам. В исторически план сегашният дизайн на градския герб с дъгообразната петоъгълна [[Крепостна корона|крепеостна корона]] произхожда от скица на Вернер Нерлих, директор на ''Берлинския университет за приложни науки за реклама и дизайн'' (с филиал в Потсдам), от 1957 г., въпреки че след 1990 г. е леко променен и цветът е конкретизиран: Градският герб на Потсдам е стандартизиран в сегашния си вид от 1994 г. насам.<ref name=":2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Lesefassung%20Hauptsatzung.pdf|заглавие=Hauptsatzung der Landeshauptstadt Potsdam vom 04.03.2009 [Основен статут на провинциалната столица Потсдам от 04.03.2009 г.]|дата=04.03.2009|език=de|достъп_дата=27.04.2022}}</ref> [[Знаме]]то на град Потсдам е „двулентово, червено-жълто, с поместен в средата герб“.<ref name=":2" /> === Побратимени градове === Историята на Потсдам го е превърнала в международен град, което се отразява и в разнообразието на неговите партньорски споразумения с различни [[Побратимен град|побратимени градове]]. Постоянно могат да се видят сходства в историята, архитектурата или значението на побратимените градове. Забележително по него време е било побратимяването през 1988 г. с тогавашната [[Западна Германия|западногерманска]] столица [[Бон]], случило се още по времето на разделението на Германия. Потсдам поддържа побратимявания със следните градове:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/content/die-partnerstaedte-der-landeshauptstadt-potsdam|заглавие=Die Partnerstädte der Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=2017|език=de|достъп_дата=28.04.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/faktenblatt_partnerstaedte_2018.pdf|заглавие=Die Partnerstädte der Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|формат=pdf|архив_дата=November 2017|достъп_дата=28.04.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/Lokales/Potsdam/Potsdam-hat-eine-neue-Liebe|title=Potsdam hat eine neue Liebe|last=Röd|first=Ildiko|date=08.07.2017|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> {| class="toptextcells" | * {{POL|#}}, град [[Ополе]], [[Ополско войводство]] (от 1973 г.) | * {{GER|#}}, град [[Бон]], [[Северен Рейн-Вестфалия]] (от 1988 г.) | * {{CHE|#}}, град Люцерн, [[Люцерн (кантон)|кантон Люцерн]] (от 2002 г.) |- | * {{FRA|#}}, град [[Бобини]], [[Ил дьо Франс]] (от 1974 г.) | * {{ITA|#}}, град [[Перуджа]], [[Умбрия]] (от 1990 г.) | * {{FRA|#}}, град [[Версай]], [[Ил дьо Франс]] (от 2016 г.) |- | * {{FIN|#}}, град [[Ювяскюля]], [[Централна Финландия]] (от 1985 г.) | * {{USA|#}}, град [[Сиукс Фолс]], [[Южна Дакота]] (от 1990 г.) | * {{TZA|#}}, град [[Занзибар (град)|Занзибар]], [[Занзибар|област Занзибар]] (от 2017 г.) |} === Общински въпроси === Градоустройството, особено възстановяването на центъра в историческия му вид преди разрушенията от [[Втора световна война|войната]], е предмет на много всестранни дискусии от 1990 г. насам. През 2014 г. възникват [[Спор|спорове]] относно това, как [[Ареал|ареала]] на [[Градина за наслада (Потсдам)|Градината за наслада]] да бъде ползван в бъдеще, а също така и относно събарянето на различни сгради на територията на града (предимно от [[Германска демократична република|социалистическо време]], които не отговарят на съвременната естетика).<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/Lokales/Potsdam/Kommunalwahl-2019-Ein-Rueckblick-auf-Potsdams-Entwicklung-seit-2014|title=Vor der Wahl: Ein Rückblick auf Potsdams Entwicklung seit 2014|last=Oelschläger|first=Volker|date=20.04.2019|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.deutschlandfunk.de/potsdam-wahl-zwischen-ddr-moderne-oder-disneyland-barock-100.html|title=Potsdam. Wahl zwischen DDR-Moderne oder Disneyland barock|last=Budde|first=Vanja|date=27.09.2015|work=Deutschlandradio|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref name=":3">{{Cite news|url=https://www.sueddeutsche.de/reise/potsdam-ringen-um-die-neue-mitte-1.3326005|title=Potsdam: Ringen um die neue Mitte|last=Schneider|first=Jens|date=23.01.2017|work=Süddeutsche Zeitung|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> От една страна, градът е туристическа дестинация поради множеството дворци и паркове и възстановяването на центъра в историческия му вид се очаква да възвърне части от историята и идентичността на града и да привлече още повече туристи.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/bau-der-garnisonkirche-scharfe-fronten-in-potsdams-dauerkonflikt/25458566.html|title=Bau der Garnisonkirche. Scharfe Fronten in Potsdams Dauerkonflikt|last=Kramer|first=Henri|date=22.01.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|last2=Zschieck|first2=Marco|language=de}}</ref> От друга страна, градът безспирно расте, и то с големи темпове, поради което има недостиг на жилищни сгради; разрушаването на многоетажни панелни блокове от социализма и замяната им с традиционни (малки) къщи по исторически образ, би задълбочило този социален проблем.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/kompromiss-im-streit-um-potsdams-mitte-mercure-soll-bleiben-fachhochschule-und-staudenhof-sollen-fallen/21403310.html|title=Kompromiss im Streit um Potsdams Mitte. Mercure soll bleiben, Fachhochschule und Staudenhof sollen fallen|last=Kramer|first=Henri|date=14.09.2016|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/abriss-debatte-was-wird-aus-dem-staudenhof/24329866.html|title=Abriss-Debatte. Was wird aus dem Staudenhof?|last=Zschieck|first=Marco|date=13.05.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> Друг въпрос е също, дали не трябва да се запазят и свидетелства на социалистическата архитектура, които дори и не до там красиви, все пак също са част от историята на града.<ref name=":3" /> Предмет на остри обществени разногласия е било възстановяването на някогашния [[Градски дворец (Потсдам)|Градски дворец]] в центъра на града (тъй като Германия е [[Федерална република|република]], а не [[монархия]]), който в крайна сметка е изграден наново и днес служи като седалище на [[Ландтаг на Бранденбург|ландтага на Бранденбург]] (парламента на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]]), чиято столица е Потсдам.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/themen/brandenburg/neuer-landtag-mit-dem-stadtschloss-hat-potsdam-sein-herz-wieder/8915312.html|title=Neuer Landtag. Mit dem Stadtschloss hat Potsdam sein Herz wieder|last=Straube|first=Peer|date=10.10.2013|work=Der Tagesspiegel|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> Все още (към 2022 г.) се състои широка обществена дискусия относно възстановяването на [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]], която от една страна е била емблематична сграда за архитектурния пейзаж на града и възстановяването ѝ ще допринесе за синхрона на [[Зрителна ос|зрителните оси]], от друга страна обаче тя е свързана с [[Милитаризъм|милитаризма]] на [[Прусия]], служейки на пруските [[Войник|войници]], а по-късно и с [[Националсоциализъм|националсоциализма]], тъй като в нея се състояла официалната церемония по встъпването в длъжност на [[Адолф Хитлер|Хитлер]] в т. нар. [[Ден на Потсдам|''Ден на Потсдам'']].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.deutschlandfunk.de/rekonstruktion-in-potsdam-der-streit-um-den-wiederaufbau-100.html|заглавие=Rekonstruktion in Potsdam. Der Streit um den Wiederaufbau der Garnisonkirche|фамилно_име=Langels|първо_име=Otto|дата=07.01.2020|труд=Deutschlandradio|език=de|достъп_дата=28.04.2022}}</ref> Към април 2022 г. се дебатира компромис, който предвижда да се възстанови църковната кула с [[камбанария]], но не и основната сграда на самата църква.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/nach-jahrzehntelangem-streit-kompromiss-zum-umgang-mit-potsdamer-garnisonkirche-gefunden/27906454.html|title=Nach jahrzehntelangem Streit. Kompromiss zum Umgang mit Potsdamer Garnisonkirche gefunden|last=Kramer|first=Henri|date=18.12.2021|work=Der Tagesspiegel|access-date=28.04.2022|last2=Calvez|first2=Sandra|language=de|last3=Zempel|first3=Christoph}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/debatte-um-garnisonkirche-angriff-der-barock-fundamentalisten/28243108.html|title=Debatte um Garnisonkirche. Angriff der „Barock-Fundamentalisten“|last=Kramer|first=Henri|date=11.04.2022|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> С цел подобряването на въздуха и здравето, през 2012 г. се въвежда ''„екосъобразен контрол на движението“'', който има за цел да предотврати превишаването на пределно допустимите стойности за [[азотен диоксид]] и [[фини прахови частици]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/fileadmin/user_upload/UVS/umweltorientierte_verkehrssteuerung.pdf|заглавие=Umweltorientierte Verkehrssteuerung. Gesünder, sauberer und mobiler für Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=март 2012|език=de|формат=pdf|достъп_дата=28.04.2022}}</ref> Сред проблемите на [[Икономическа политика|икономическата]] и [[Градоустройство|градоустройствена политика]] на град Потсдам е намаляващият брой разрешителни за строеж, въпреки нарастващото търсене на жилища, и произтичащият от това спад в жилищното строителство (статус: 2018 – 2020 г.).<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/wohnungsbau-in-potsdam-deutlich-weniger-baugenehmigungen-fuer-neue-wohnungen/23616840.html|title=Wohnungsbau in Potsdam. Deutlich weniger Baugenehmigungen für neue Wohnungen|last=Zschieck|first=Marco|date=09.11.2018|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/immobilien-in-potsdam-2020-wohnungsbau-massiv-eingebrochen/27229098.html|title=Immobilien in Potsdam 2020. Wohnungsbau massiv eingebrochen|last=Zschieck|first=Marco|date=06.06.2021|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=28.04.2022|language=de}}</ref> Освен това, общинските предприятия за [[Държавен комитет за битови услуги|комунални услуги]] ([[Предприятие|предприятия]], поддържащи [[Инфраструктура|инфраструктурата]] – [[водоснабдяване]], [[газоснабдяване]], [[електроснабдяване]], [[Топлофикация|топлоснабдяване]], сметосъбиране и пр.) се борят с проблеми при набирането на персонал в някои области (например [[Водач (транспорт)|шофьор(к)и]] на [[Градски транспорт|градския транспорт]]).<ref>{{Cite news|url=https://www.kommunal.de/wie-dieser-betrieb-auf-den-nachwuchsmangel-reagiert|title=Wie dieser Betrieb auf den Nachwuchsmangel reagiert|date=27.05.2019|work=KOMMUNAL|access-date=28.04.2022|publisher=Zimper Media|language=de}}</ref> === Провинция Бранденбург === {{Основна|Бранденбург}} {{Няколко картинки}}{{Няколко картинки}}{{multiple image | image1 = Potsdam Stadtschloss 07-2017.jpg | width1 = 260 | caption1 = [[Ландтаг на Бранденбург|Ландтагът на Бранденбург]] в [[Градски дворец (Потсдам)|Потсдамския градски дворец]] | image2 = Staatskanzlei Brandenburg.jpg | width2 = 195 | caption2 = ''[[Държавна канцелария на провинция Бранденбург|Държавната канцелария]]'' – седалище на правителството на [[Бранденбург]] в гр. Потсдам }} Потсдам е столицата на [[Федерални провинции на Германия|провинция]] [[Бранденбург]]. В града се намира [[Ландтаг на Бранденбург|ландтагът на Бранденбург]] (парламентът на провинцията). [[Правителство]]то на провинция Бранденбург и [[Министър-председател|министър-председателят]] се помещават в т. нар. ''[[Държавна канцелария на провинция Бранденбург]]'', която се намира на улица „Хайнрих ман Але“ № 107. Из целия град са разпръснати седалищата на деветте министерства на провинция Бранденбург. Конституционният съд на провинция Бранденбург се намира на улица „Йегерале“ № 9 – 12. [[Файл:Potsdam Luftbild Landtag Brandenburg Brauhausberg - Foto Wolfgang Pehlemann Wiesbaden Germany 2008 IMG 0028.jpg|мини|234x234пкс|Някогашното „Кралско военно училище“ е било седалище на [[Ландтаг на Бранденбург|ландтага]] от 1990 до 2013 г.|ляво]] След обединението на Германия през 1990 г. и новоосноваването на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]], [[Ландтаг на Бранденбург|парламентът на провинцията]] първоначално се помещавал в сградата на бившето „Кралско военно училище“, намиращо се на хълма „Браухаусберг“. Тъй като сградата вече не отговаряла на изискванията за модерен парламент, парламентът на провинцията решава да построи нова сграда на мястото на бившия [[Градски дворец (Потсдам)|Потсдамски градски дворец]], намиращ се на площад „[[Стар пазар (Потсдам)|Стария пазар]]“. След като през 2002 г. телевизионният водещ Гюнтер Яух прави първата крачка с дарението на 3,5 млн. евро за изграждането на „[[Портал на Фортуна|Портала на Фортуна]]“ (главния портал на градския дворец),<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/eine-stadt-und-ihre-goenner-potsdamer-missfallen/7174408.html|title=Eine Stadt und ihre Gönner. Potsdamer Missfallen|last=Schicketanz|first=Sabine|date=25.09.2012|work=Der Tagesspiegel|access-date=17.05.2022|last2=van Bebber|first2=Werner|language=de}}</ref> през 2005 г. [[Кметство (Потсдам)|Градският съвет на Потсдам]] решава да се започне строеж за възстановяването на двореца, който бил разрушен по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. От 2010 до 2013 г. [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]] се възстановява в оригиналния му външен вид по историческите планове на [[Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф]]. Изграждането на историческата фасада, богата на орнаменти, е дарена изцяло от основателя на [[SAP AG|SAP]] – Хасо Платнер, струвайки 10 млн. евро.<ref>{{Cite news|url=https://www.tagesspiegel.de/berlin/eine-stadt-und-ihre-goenner-potsdamer-missfallen/7174408.html|title=Eine Stadt und ihre Gönner. Potsdamer Missfallen|last=Schicketanz|first=Sabine|date=25.09.2012|work=Der Tagesspiegel|access-date=17.05.2022|last2=van Bebber|first2=Werner|language=de}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.welt.de/regionales/berlin/article1406179/20-Millionen-Spende-fuer-Potsdams-Stadtschloss.html|title=20 Millionen Spende für Potsdams Stadtschloss|first=Die Welt|date=27.11.2007|access-date=17.05.2022|agency=dpa/krei|language=de}}</ref> От вътре сградата е проектирана за модерните нужди на парламента и не отговаря на историческата архитектура. През 2014 г. [[Ландтаг на Бранденбург|парламентът на Бранденбург]] официално открива новата сграда и се нанася в нея.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.landtag.brandenburg.de/de/konzept_und_baugeschichte/25607|заглавие=Konzept und Baugeschichte|автор=Landtag Brandenburg|език=de|достъп_дата=02.05.2022}}</ref> === Органи на сигурността === {{multiple image | image1 = EinsFüKdoBw.svg | width1 = 130 | caption1 = Потсдам е седалище на [[Съвместно командване на силите|Оперативното командване]] на [[Бундесвер]]а (герб на армията)... | image2 = Bundespolizei-Logos.svg | width2 = 155 | caption2 = ... и на ''Главното управление на федералната полиция'' (герб на федералната полиция). }}Потсдам има от края на 17-ти век насам доста многозначно минало като град, в който са разположени военни съоръжения. Главнокомандващите са били доста разнообразни, като се започне от [[Прусия|пруската]] армия, мине се през [[Германска имперска армия|Германската имперска армия]], [[Райхсвер|райхсвера]] и [[Вермахт|вермахта]] на [[Германска империя (1933 – 1945)|Третия райх]] през [[Националсоциализъм|националсоциализма]] в Германия, [[Червена армия|Червената армия]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския Съюз]] по време на разделението на Германия, [[Национална народна армия]] на бившата [[Германска демократична република|Източна Германия]], та се стигне до днешния [[бундесвер]] на [[Германия|Федерална република Германия]]. Като втори [[резидентен град]] на [[Прусия|пруските]] крале (след [[Берлин]]), Потсдам е превърнат в седалище на [[гарнизон]] (''гарнизонен град'') от „краля на войниците“ [[Фридрих Вилхелм I]], а войниците са настанени предимно в представителни сгради в сърцето на града. В определени периоди, войниците са наброявали почти половината от жителите на града.<ref name=":4" /> Дълго време военните съоръжения определят лика на града и [[Демография|демографската]] структура на населението му до такава степен, че през 1854 г. [[Александър фон Хумболт]] описва града като „пуст [[Казарма|казармен]] град“.<ref name=":5" /> Прочути стават „дългите мъжаги“ – пруски [[Кралска гвардия|гвардейци]] с ръст доста над средния тогава от 1-ви гвардейски [[Пехота|пехотен]] полк и 9-ти пехотен полк. Към последния полк спадат много от съучастниците в опита за [[Заговор от 20 юли|покушението на Хитлер на 20.07.1944 г.]].[[Файл:Villa Ingenheim.jpg|мини|Вила „Ингенхайм“ – седалище на ''Центъра за военна история и социални науки на [[Бундесвер]]а'']]През 1945 г. [[Червена армия|Червената армия]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], а по-късно [[Национална народна армия|Националната народна армия]] на [[Германска демократична република|ГДР]], стопанисват по-голямата част от [[Казарма|казармите]]. До 1991 г. в Потсдам се намира и 34-та [[Артилерия|артилерийска]] дивизия на ''Групата на съветски въоръжени сили в Германия''. След обединението на Германия, вече няма нужда от мащабна армия в дотогавашния ѝ обем. Многобройните казарми и военни съоръжения, много от които са исторически и архитектурно значими, оттогава насам затова се използват с друго предназначение като например жилищни сгради за граждани. От 2001 г. насам [[Съвместно командване на силите|оперативното командване]] на [[Бундесвер]]а е базирано непосредствено край парка „Wildpark“ в град Гелтов на ръба на границата с Потсдам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundeswehr.de/de/organisation/weitere-bmvg-dienststellen/einsatzfuehrungskommando-der-bundeswehr|заглавие=Das Einsatzführungs­kommando der ­Bundeswehr|автор=Presse- und Informationszentrum Einsatzführungskommando der Bundeswehr|дата=2019|страници=de|достъп_дата=05.05.2022}}</ref> Там работят около 500 [[Офицер|офицера]] от [[Генерален щаб|генералния щаб]]. От 2013 г. ''Центърът за военна история и социални науки на Бундесвера'' се помещава във вила „Ингенхайм“ на брега на река [[Хафел]] в Потсдам. Тук се провеждат [[Военна история|военноисторически]] изследвания на [[История на Германия|германската история]]; учреждението има около 120 служители. На него е подчинен ''Военноисторическият музей на [[Бундесвер]]а'' в град [[Дрезден]]. От 2008 г. централата на Федералната полиция на Германия се намира в Потсдам. Федералния висш орган е пряко подчинен на Федералното министерство на вътрешните работи и упражнява служебен и технически надзор върху Федералната полиция. == Икономика == === Показатели === [[Файл:ILB-Neubau Mai 2017 Leo Seidel-ILB 2000xppi.jpg|мини|„Инвестиционна банка на провинция Бранденбург“ – подпомага и финансира публични и частни инвестиционни проекти в областта на икономиката, инфраструктурата, жилищното строителство и заетостта. ]] През 2019 г. Потсдам генерира [[брутен вътрешен продукт]] (БВП) от 7,99 милиарда [[евро]] на територията на града, като се нарежда на 57-мо място в класацията на германските градове по икономическа продукция.<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.statistikportal.de/de/veroeffentlichungen/bruttoinlandsprodukt-bruttowertschoepfung-0|заглавие=Bruttoinlandsprodukt, Bruttowertschöpfung in den kreisfreien Städten und Landkreisen der Bundesrepublik Deutschland 1992 und 1994 bis 2019. Reihe 2, Kreisergebnisse Band 1|автор=Statistisches Bundesamt|дата=07.2021|език=de|достъп_дата=05.05.2022}}</ref> През същата година градът заема дял от 10,7 % от икономическата продукция на [[Бранденбург|провинция Бранденбург]].<ref name=":6" /> Също така през същата година, брутния вътрешен продукт на Потсдам възлиза на 44 596 евро на глава от населението (за Бранденбург: 29 716 евро; за Германия 41 508 евро) и по този начин е над средния за региона и страната.<ref name=":6" /> На едно трудово заето лице се падат 68 344 евро, а броят им е около 116 938.<ref name=":6" /> Поради близостта до [[Берлин]] икономиката се развива много динамично.<ref name=":6" /> През 2019 г. БВП на града нараства номинално с 5,3 % в сравнение с предходната година, а тогава от своя страна ръстът е бил 4,6 %.<ref name=":6" /> Потсдам е част от [[Метрополен регион|метрополния регион]] Берлин-Бранденбург, чийто БВП през 2018 г. възлиза на 217 450 милиарда евро.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://de.statista.com/statistik/daten/studie/603802/umfrage/bruttoinlandsprodukt-in-den-metropolregionen-in-deutschland/|заглавие=Bruttoinlandsprodukt (BIP) in den Metropolregionen* in Deutschland im Jahr 2018|автор=de.statista.com|език=de|достъп_дата=06.05.2022}}</ref> Към 30.06.2020 г. 87 510 жители на Потсдам са имали работа над социално-осигурителния праг (450 евро), което е с 1,6 % повече от предходната година.<ref>{{Цитат книга|title=Statistischer Jahresbericht 2020 [Годишен статистически доклад 2020]|url=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|accessdate=12.05.2022|date=08.09.2021|publisher=Landeshauptstadt Potsdam, Der Oberbürgermeister, Fachbereich Verwaltungsmanagement, Bereich Statistik und Wahlen|location=Potsdam|lang=de|pages=99}}</ref> Към 31.12.2020 г. равнището на безработица в Потсдам е 6,0 %, което е под средното за [[Бранденбург]] (6,1 %) и над средното за [[Германия]] (5,9 %).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://statistik.arbeitsagentur.de/Statistikdaten/Detail/202012/arbeitsmarktberichte/monatsbericht-monatsbericht/monatsbericht-d-0-202012-pdf.pdf?__blob=publicationFile&v=1|заглавие=Monatsbericht zum Arbeits- und Ausbildungsmarkt. Dezember und Jahr 2020|автор=Bundesagentur für Arbeit, Statistik/Arbeitsmarktberichterstattung|дата=12.2020|страници=23|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> Средният нетен доход на частните домакинства през 2019 г. е 1 975 евро (включва всякакъв тип доходи – напр. от работа, имущество или социални помощи).<ref name=":7">{{Цитат книга|title=Statistischer Jahresbericht 2020 [Годишен статистически доклад 2020]|url=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|accessdate=12.05.2022|date=08.09.2021|publisher=Landeshauptstadt Potsdam, Der Oberbürgermeister, Fachbereich Verwaltungsmanagement, Bereich Statistik und Wahlen|location=Potsdam|lang=de|pages=242}}</ref> Първичният брутен доход на частните домакинства (от работа, самозаетост или имущество) през 2018 г. е 4 716 евро.<ref name=":7" /> Средният разполагаем доход на едно домакинство през 2018 г. (първичният доход, минус данъци и осигуровки, плюс социални помощи) в Потсдам е 3 752 евро, което е 3,6 % повече от предходната година; това е доходът на свободно разположение за потребление или спестяване.<ref name=":7" /> Между 2019 и 2021 г. в столицата на провинция Бранденбург са се основали 70 нови предприятия ([[стартъп]]), което се равнява на дял от 38,4 новосъздадени предприятия на 100 000 души от населението, като така Потсдам се нарежда на четвърто място сред всички големи германски градове след [[Берлин]] (53,1), [[Мюнхен]] (44,5) и [[Хайделберг]] (40,3).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ihk-potsdam.de/servicemarken/presse/pressemitteilungen/pms-2020/startupstudie22-5412146|заглавие=Potsdam über Bundes-Niveau|автор=Industrie- und Handelskammer (IHK) Potsdam [Промишлено-търговска камара на Потсдам (IHK)]|дата=03.02.2021|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> === Икономическо профилиране и качество на живот === Положителното развитие на Потсдам от 1990 г. насам се дължи предимно на профилирането му като център на културата, услугите и науката, което му е позволило да се адаптира към изискванията на модерната пазарна икономика с по-високи нива на образование. Градът е едно от 15-те регионални ядра на икономически растеж в провинция Бранденбург и затова бива специално стимулиран. Освен това географското разположение в [[Агломерация|агломерацията]] на Берлин е привлекателно за установяване на фирми в града. Свръзките с инфраструктури като магистрали, железопътни линии, мостове и летище се разрастват непрекъснато.<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/lokales/potsdam/klares-votum-fuer-die-stammbahn-P2K6ZYMGDJTTOXNKFQEGYNI7TY.html|title=Klares Votum für die Stammbahn|last=Laude|first=Stephan|date=18.03.2018|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=12.05.2022|language=de}}</ref> В така наречения „Атлас на бъдещето“ от 2019 г., който показва прогнози на база различни индикатори, град Потсдам заема 92-ро място сред 401 окръзи, [[Община|общини]] и независими градове в Германия, което го прави едно от местата със „сигурни бъдещи перспективи“ и го поставя на първо място в [[Бранденбург]]. В проучване на [[Публично право|публично-правния]] ''[[Цет Де Еф|Втори немски телевизионен канал (ZDF)]]'' относно [[Качество на живот|качеството на живот]] в 401 германски окръга и независими градове Потсдам заема четвърто място през 2018 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.zdf.de/dokumentation/zdfzeit/deutschland-studie-102.html|заглавие=Wo lebt es sich am besten? In drei großen Studien hat das ZDF 2018 und 2019 die Lebensverhältnisse im Land unter die Lupe nehmen lassen.|автор=ZDF|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> === Технологии и малък бизнес === [[Файл:Garde-Ulanen-Kaserne Potsdam.JPG|мини|Някогашната [[казарма]] „Гарде-Уланен“, днес седалище на фирмата медицинска техника „Christoph Miethke“]] През 2020 г. в Потсдам са регистрирани 12 661 малки занаятчийски и търговски предприятия, което е растеж от 51 (1,2 %) в сравнение с 2019 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.09.2021|страници=84|език=de|формат=pdf|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Предприятия, чиято дейност е свързана с научния прогрес, са се установили в Потсдам и околностите поради големия брой научноизследователски институти тук.<ref name=":8">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://potsdam-sciencepark.de/en/the-park/companies/|заглавие=Companies|автор=Potsdam Science Park|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> Регионът е един от водещите в Германия в областта на [[биоикономика]]та <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://biooekonomie.de/themen/biooekonomie-in-den-bundeslaendern/brandenburg|заглавие=Bioökonomie in den Bundesländern. Brandenburg|автор=bioökonomie.de|дата=26.10.2017|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> и [[Биотехнология|биотехнологиите]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.healthcapital.de/files/user_upload/HealthCapital_Life_Science_Report_2019_2020.pdf|заглавие=Life Sciences Report 2019 {{!}} 2020. Biotech │ Pharma │ Medtech │ Digital Health in Berlin-Brandenburg|автор=Berlin Partner for Business and Technology; Economic Development Agency Brandenburg (WFBB)|труд=HealthCapital Berlin-Brandenburg|език=en|достъп_дата=12.05.2022}}</ref><ref name=":8" /> В Потсдам се намира международната компания за медицинска техника „''Christoph Miethke''“,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.miethke.com/en/about-us/history|заглавие=MIETHKE. Our Company History|автор=Christoph Miethke GmbH & Co. KG|дата=2022|език=en|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> както и „Иновационен център“ на софтуерния гигант [[SAP AG|SAP]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://icn.sap.com/location/potsdam|заглавие=Our locations. Potsdam|автор=SAP Innovation Center Network|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> През 2001 г. компанията [[Оракъл (корпорация)|Oracle]] инвестира в свой клон в града. Тук е изграден и един от трите дизайнерски центъра на [[Volkswagen]] в света. През 2006 г. един от водещите производители на желирани бонбони в Германия – фирмата „Katjes“ – отваря „стъклена фабрика за бонбони“ в квартал Бабелсберг, където посетители могат да гледат приготвянето на изделията.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.katjes.de/erleben/glaeserne-bonbonfrabrik-potsdam|заглавие=Gläserne Bonbonfabrik Potsdam|автор=Katjes Fassin GmbH + Co. KG|език=de|достъп_дата=12.05.2022}}</ref> До средата на 2024 г. в Потсдам ще бъде изграден [[бизнес център]] за [[информационни технологии]].<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/lokales/potsdam/creative-village-baustart-fuer-raw-grossprojekt-bis-mitte-2022-TNRYBBV7X4MXV4XKAXAJDYT734.html|title=„Creative Village“: Baustart für RAW-Großprojekt bis Mitte 2022|last=Degener|first=Peter|date=20.11.2021|work=Märkische Allgemeine Zeitung|access-date=12.05.2022|language=de}}</ref> Сред най-големите работодатели в Потсдам през 2018 г. са Потсдамският университет, градската администрация, общинските предприятия за [[Държавен комитет за битови услуги|комунални услуги]], частната [[Здравно осигуряване|здравноосигурителна]] каса „AOK Nordost“, ''Среднобранденбургската спестовна каса'', администрацията на провинция Бранденбург и Инвестиционната банка на провинция Бранденбург. === Медии === [[Файл:Filmstudio Babelsberg Eingang.jpg|ляво|мини|[[Студио Бабелсберг]] – едно от най-модерните филмови студия в света]] Основаното през 1911 г. филмово „[[Студио Бабелсберг]]“ в едноименния потсдамкси квартал [[Бабелсберг]] е най-старото мащабно филмово студио в света,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/en/corporate/about-us/|заглавие=Corporate. About us|автор=Studio Babelsberg AG|дата=2022|език=en|достъп_дата=13.05.2022|цитат=With its founding in 1912, Studio Babelsberg has become the oldest large-scale film studio in the world and the cradle of German film. With its comprehensive services for German and international film projects, Studio Babelsberg belongs to the leading locations for the production of motion pictures, TV, streaming and advertising productions in Europe.}}</ref> най-голямото в Германия и едно от най-големите в Европа<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/en/sound-stages/|заглавие=Studio Babelsberg. Sound Stages|автор=Studio Babelsberg AG|дата=2022|език=en|достъп_дата=13.05.2022|цитат=We have one of the largest studio facilities in Europe with a total of 21 sound stages with 300,000 sq ft floor space spread across a 42-acre lot thereby offering optimal production conditions for film, TV and commercial productions.}}</ref> по отношение на площта. От 2022 г. обаче студиото е мажоритарна собственост на американска компания за недвижими имоти.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.studiobabelsberg.com/unternehmen/presse-news/details/news/tpg-real-estate-erwerb-der-studio-babelsberg-ag/|заглавие=TPG Real Estate schließt Erwerb der Studio Babelsberg AG ab|автор=Studio Babelsberg AG|дата=03.01.2022|език=de|достъп_дата=13.05.2022}}</ref> [[Файл:UFA in Potsdam-Babelsberg.jpg|мини|Седалище на филмовата продуцентска компания „[[УФА|UFA]]“]] Продуцентската компания „[[УФА|UFA]]“, дъщерно предприятие на международната медийна група [[Bertelsmann]], понастоящем е една от германски компании с най-голям оборот в областта на филмовите и телевизионни продукции и е със седалище в Потсдам. В града се намира и ''Бордът на медиите Берлин-Бранденбург'' ({{Lang|de|Medienboard Berlin-Brandenburg}}) – държавно дружество за финансиране/субсидиране на филмовото изкуство в провинциите [[Берлин]] и [[Бранденбург]]. Ежедневниците, които се издават в Потсдам, са „Потсдамере Нойестен Нахрихтен“, „Меркише Алемайне Цайтунг“ с регионален раздел за Потсдам и регионалното издание на „Тагешпигел“'. [[Обществено радио и телевизия|Общественият]] „Радиотелевизионен канал [[Берлин]]-[[Бранденбург]]“ ({{Lang|de|Rundfunk Berlin-Brandenburg}}) излъчва от потсдамския квартал [[Бабелсберг]]. Там се произвеждат и предаванията на радиостанциите „Антен Брандербург“, „Радио фриц“ и „Радио Айнс“, както и телевизионните новинарски предавания „Brandenburg aktuell“ и „zibb“. В Потсдам се излъчва и местната телевизионен канал ''Hauptstadt.TV'', както и местния радио канал „Радио Потсдам“ и детския радио канал „Радио Теди“. От 1997 г. насам се издава месечното списание „Ивентс“, което информира относно мероприятия и дава гастрономически съвети. От 2004 г. излиза месечното списание за цялото семейство „ПоцКидс!“, а от 2010 г. – месечното списание „фридрих“. === Туризъм === [[Файл:Metropolis Foyer Außenansicht.JPG|мини|Зала „Метрополис“ – многофункционална зала във „Филмов парк Бабелсберг“]] [[Туризъм|Туризмът]] е много важен за Потсдам. От 1995 г. до 2019 г. броят на посетителите се увеличава непрекъснато, като след това през 2020 г. намалява във връзка с [[пандемията от COVID-19]].<ref name=":9">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/tourismus_in_der_landeshauptstadt_potsdam_2020.pdf|заглавие=Tourismus in der Landeshauptstadt Potsdam 2020. Statistischer Informationsdienst 1 {{!}} 2021|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=11.10.2021|страници=8|език=de|формат=pdf|достъп_дата=16.05.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/tourismus-in-potsdam-spur-der-verwuestung/26963068.html|title=Tourismus in Potsdam. Spur der Verwüstung|last=Zschieck|first=Marco|date=01.03.2021|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> През 2019 г., над 564 000 души са посетили града, а броят на нощувките възлиза на над 1,33 милиона.<ref name=":9" /> През същата година в Потсдам е имало 59 хотела и къщи за гости с около 6 134 легла.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/tourismus_in_der_landeshauptstadt_potsdam_2020.pdf|заглавие=Tourismus in der Landeshauptstadt Potsdam 2020. Statistischer Informationsdienst 1 {{!}} 2021|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=11.10.2021|страници=6 – 7|език=de|формат=pdf|достъп_дата=16.05.2022}}</ref> В „[[Студио Бабелсберг#„Медийния град Бабелсберг“|Медийния град Бабелсберг]]“ се намира „Филмов парк Бабелсберг“ – тематичен парк, който доближава посетителите до света на киното чрез обиколка из снимачните студия, както и с изложби, каскадьорски представления, филмови кулиси и декори, както и с реквизит от многобройни известни филмови продукции. Филмовият парк отчита около 330 000 посетители през 2016 г., а през 2020 г. едва около 100 хиляди.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/neue-attraktionen-fuer-potsdams-freizeitpark-geplant-filmpark-babelsberg-investiert-trotz-coronakrise/26630076.html|title=Neue Attraktionen für Potsdams. Freizeitpark geplant Filmpark Babelsberg investiert trotz Coronakrise|last=Kramer|first=Henri|date=16.11.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> Дворцовият парк „[[Сансуси]]“ е друга голяма атракция в Потсдам, която също привлича около 330 000 посетители годишно, а общия брой на посетителите на всички дворци в Потсдам възлиза 2018 г. на над 887 хиляди души.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/schloesserstiftung-zieht-bilanz-besucherschwund-in-potsdams-schloessern/24090850.html|title=Schlösserstiftung zieht Bilanz. Besucherschwund in Potsdams Schlössern|last=Barsig|first=Valerie|date=12.03.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> Потсдам днес се е превърнал в популярно място за фирмени мероприятия, конгреси и сватбени празненства.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/stadt-als-hochzeitslocation-immer-beliebter-potsdam-sagt-ja/25461676.html|title=Stadt als Hochzeitslocation immer beliebter. Potsdam sagt Ja|last=Zschieck|first=Marco|date=23.01.2020|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=16.05.2022|language=de}}</ref> === Сдружения === „Търговско-промишлената камара Потсдам“ е със седалище в град Потсдам и през 2020 г. тя представлява интересите на общо 82.868 фирми-членки на територията на Западен [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ihk-potsdam.de/servicemarken/ueber-uns/wer-wir-sind-3297308|заглавие=Über uns. Wer wir sind und was wir tun|автор=Industrie- und Handelskammer (IHK) Potsdam|труд=Nr. 3297308|език=de|достъп_дата=116.05.2022}}</ref> „''Камара на занаятчиите Потсдам''“ представлява интересите на 17463 занаятчийски предприятия (към 2020 г.) в района на камарата в Потсдам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hwk-potsdam.de/downloads/handwerk-im-kammerbezirk-potsdam-2020-9,13875.pdf|заглавие=Handwerk 2020. Daten, Zahlen, Fakten|автор=Handwerkskammer Potsdam|език=de|формат=pdf|достъп_дата=16.05.2022}}</ref> == Инфраструктура == [[Файл:Potsdam Jaegerallee 38 40.jpg|мини|Жилищна сграда на ул. Йегералее (''Jägerstraße'')]] След [[Обединение на Германия (1990)|демократичните промени в Германия през 1989/1990 г.]], повечето от съществуващите сгради в Потсдам са санирани през 1990-те години, а от 2010 г. насам е в сила ''Интегрирана генерална концепция за строителство'', според която градът на много места трябва да възвърне предишния си [[Класицизъм|класицистически]] център чрез проекти за реконструкция на исторически сгради, които са били погубени през [[Втора световна война|войната]] или [[Германска демократична република|комунизма]]. Така например, през 2014 г. е възстановен [[Градски дворец (Потсдам)|Градският дворец]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.landtag.brandenburg.de/media_fast/6/Schriftenreihe_2_2014.pdf|заглавие=Parlamentarische Feierstunde zur Eröffnung des neuen Landtagsgebäudes. 21. Januar 2014|автор=Landtag Brandenburg, Referat Öffentlichkeitsarbeit|дата=2014|труд=Schriften des Landtages Brandenburg Heft 2/2014|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> през 2016 [[Палат „Барберини“ (Потсдам)|палатът „Барберини“]],<ref name=":02">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.museum-barberini.com/en/museum-barberini/|заглавие=The Barberini Palace: A Royal Idea|автор=Museum Barberini|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=13.04.2020}}</ref> от 2017 г. се реконструира [[Гарнизонна църква (Потсдам)|Гарнизонната църква]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://garnisonkirche-potsdam.de/das-projekt/wiederaufbau/|заглавие=Wiederaufbau|автор=Fördergesellschaft für den Wiederaufbau der Garnisonkirche Potsdam e.V.|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=29.06.2020}}</ref> от 2020 г. – западната част на централния [[Стар пазар (Потсдам)|площад „Стар пазар“]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamermitte.de/index.php?id=32|заглавие=Integriertes Leitbautenkonzept|автор=Sanierungsträger Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/wiederaufbau-in-potsdams-mitte-ruecken-bald-die-bagger-an/24940120.html|title=Wiederaufbau. In Potsdams Mitte rücken bald die Bagger an|last=Straube|first=Peer|date=25.08.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|language=de}}</ref> В дългосрочен план предстои да бъде разкопан и приведен в експлоатация [[Градски канал (Потсдам)|Градският канал]], който бил засушен през 1960-те години.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/potsdam/potsdam-schuberts-vision-fuer-einen-neuen-alten-stadtkanal/23915688.html|title=Schuberts Vision für einen neuen alten Stadtkanal|last=Kramer|first=Henri|date=27.01.2019|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=17.05.2022|language=de}}</ref> Към 2022 г. се изграждат два нови квартала – единият е „Шпайхерщат“ (''Speicherstadt''), който някога е бил товаро-разтоварителен индустриален комплекс на речното пристанище до [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], но разрушен по време на войната, а другият е „Крампниц“ (''Krampnitz''), който е бивш [[Казарма|казармен]] комплекс на [[Червена армия|съветската армия]] по време на [[Германска демократична република|ГДР]], а днес сградите се преустройват в модерни жилищни комплекси, които ще имат нулеви [[Емисия (пояснение)|емисии]] на [[въглероден диоксид]] и ще бъдат подслон за над 7000 души. Така се очаква да се понамали напрежението на жилищния пазар, тъй като градът се разраства с много бързи темпова, а жилищната маса е недостатъчна. През 2021 г. в Потсдам е имало 21 413 жилищни сгради, а броят на жилищата в града е 94 109 (+2 504 в сравнение с предходната година).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/wohnen-gebaeude-und-wohnungen-kennzahlen-der-landeshauptstadt-potsdam-seit-1999|заглавие=Wohnen: Gebäude und Wohnungen Kennzahlen in der Landeshauptstadt Potsdam seit 1999|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|дата=2022|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> За прилагането на „''Конвенцията на [[Организация на обединените нации|ООН]] за [[Права на детето|правата на детето]]''“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unicef.org/bulgaria/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%BE|заглавие=Права на детето|автор=УНИЦЕФ България|език=bg|достъп_дата=17.05.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.unicef.org/bulgaria/sites/unicef.org.bulgaria/files/2018-09/CRC_bg.pdf|заглавие=Конвенция на ООН за правата на детето|автор=Детски фонд на Организацията на Обединените Нации (УНИЦЕФ)|дата=11.2014|език=bg|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> на местно ниво, градът е отличен със сертификат на [[УНИЦЕФ]] като „Дружелюбна към децата община“ и е носител на това отличие от 2017 г. насам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.kinderfreundliche-kommunen.de/english/startseite/kommunen/teilnehmende-kommunen/|заглавие=Participating municipalities|автор=Verein Kinderfreundliche Kommunen e.V.|език=en|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> === Пътна инфраструктура === Потсдам е свързан с федералната магистрална мрежа, а по-точно в западната си и южната си част с берлинската околовръстна магистрала А 10 благодарение на „магистрален възел Потсдам“, а на изток – с магистралата А 115 (известна също като AVUS). През територията на града минават няколко федерални пътя – B 1, B 2 и B 273. Градът се намира на германско-нидерландския ваканционен „Орански маршрут“ – на името на нидерландската династия „Оран-Насау“, тъй като маршрутът започва от [[Амстердам]] и преминава през множество населени места в Германия, свързани с историята на нидерландската династия. През града преминава и провинциалният път L 40, който свързва Потсдам с федералните пътища B 101, B 96 и B 179, както и с южния берлински район „Трептов-Кьопеник“, минавайки през селищата Щансдорф, Телтов, Малов и Шьонефелд. Гъстотата на леките автомобили в града през 2021 г. възлиза средно на 435 автомобила на 1000 души,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/verkehr-kraftfahrzeuge-kennzahlen-der-landeshauptstadt-potsdam-seit-2015|заглавие=Verkehr: Kraftfahrzeuge Kennzahlen in der Landeshauptstadt Potsdam seit 2015|автор=Bereich Statistik und Wahlen der Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> което е под средната стойност за Бранденбург от 578 автомобила на 1000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbb.de/fileadmin/user_upload/VBB/Dokumente/Verkehrsverbund/60_wichtigste_VBB-Kennzahlen_2021_01.pdf|заглавие=Die wichtigsten Kennzahlen im Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg|автор=Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg|дата=2021|език=de|достъп_дата=17.05.2022}}</ref> През 2021 г. в Потсдам са регистрирани общо 102 146 моторни превозни средства (+ 16 631 в сравнение с 2011 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/Statistischer%20Jahresbericht%20der%20Landeshauptstadt%20Potsdam%202011.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2011|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=31.07.2012|страници=161|език=de}}</ref>.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/statistische-grunddaten-zur-landeshauptstadt-potsdam|заглавие=Statistische Grunddaten zur Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de}}</ref> === Велосипедна инфраструктура === От 2008 г. насам градът работи по концепция за [[Велосипед|велосипедния]] транспорт, която непрекъснато се обновява, а актуално действащата е от 2017 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/fileadmin/user_upload/bicycle/Radverkehrskonzept_03_05_201.pdf|заглавие=Radverkehrskonzept 2017 für die Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=03.05.2017|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> През 2017 г. дванадесет процента от всички пътувания в Потсдам са направени с велосипед (в [[Берлин]]: 15&nbsp;%, в [[Бранденбург]]: 11&nbsp;%, в [[Германия]]: 11&nbsp;%).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mil.brandenburg.de/sixcms/media.php/9/20200703_MiD2017_infas_BerlinBrandenburg_Regionalbericht_MiD5431_20200629_final.pdf|заглавие=Mobilität in Deutschland − Regionalbericht Hauptstadtregion Berlin-Brandenburg|автор=Bundesministeriums für Verkehr und digitale Infrastruktur|дата=06.2020|страници=42|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> Също така през 2017 г. 83&nbsp;% от населението на Потсдам притежават собствен велосипед (в Берлин: 77&nbsp;%, в Бранденбург: 85&nbsp;%, в Германия: 77&nbsp;%).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mil.brandenburg.de/sixcms/media.php/9/20200703_MiD2017_infas_BerlinBrandenburg_Regionalbericht_MiD5431_20200629_final.pdf|заглавие=Mobilität in Deutschland − Regionalbericht Hauptstadtregion Berlin-Brandenburg|автор=Bundesministeriums für Verkehr und digitale Infrastruktur|дата=06.2020|страници=29|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> На територията на града има 177 км [[Велосипедна алея|велосипедни алеи]] и [[Велосипедна лента|велосипедни ленти]] (към 2016 г.).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/fileadmin/user_upload/bicycle/Bericht_zum_Radverkehr_2016.pdf|заглавие=Bericht zum Radverkehr 2016 für die Landeshauptstadt Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=22.10.2017|страници=5|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> На приземния етаж на ''Централната [[железопътна гара]]'' има закрит охраняван паркинг за велосипеди.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://potsdam-per-pedales.de/fahrrad-parkhaus/|заглавие=Fahrrad-Parkhaus|автор=Bahnland GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> В целия град има разпръснати над 30 велосипедни пункта с общо над 300 велосипеда, които саморъчно и денонощно могат да бъдат вземани под наем, като за отключването им са необходими мобилен телефон и кредитна карта.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mobil-potsdam.de/de/fahrrad/potsdamrad/|заглавие=Öffentliches Verleihsystem|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> Потсдам е свързан с няколко велосипедни маршрута на дълги разстояния, включително „Европейският велосипеден маршрут R1“ (води от [[Франция]] до [[Русия]]), „Велосипедният маршрут на дълги разстояния [[Амстердам]]-[[Берлин]]“, „''Велосипедният маршрут Хафел''“ (води от извора до устието на река [[Хафел]]), „Велосипедният маршрут „Берлинска стена“ (следва успоредно хода на бившата [[Берлинска стена]], заобикаляла [[Западен Берлин]]), „Велосипедният маршрут „Алтер Фриц“ (кръгова обиколка на забележителностите на града; наречен е на крал [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]], наричан още: „старият Фриц“), както и „Обиколен път на хафелските езера F1“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamtourismus.de/touren/radtouren/|заглавие=Radtouren|автор=Potsdam Marketing und Service GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://media.reiseland-brandenburg.de/ext/14130/netzwerk_radkarteBB-engl_2018.pdf|заглавие=Cycling Map Brandenburg|автор=reiseland-brandenburg.de|дата=2018|език=en|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> === Местен обществен транспорт === [[Файл:2018-08-07 DE Potsdam, Friedrich-Ebert-Straße, Platz der Einheit, Variobahn 425 Linie 94 (49785541402).jpg|мини|Трамвай на спирка „Площад на единството“]] До Потсдам стига линия № 7 на ''Берлинската градска железница'' ({{Lang|de|Berliner Stadtbahn|Berliner S-Bahn}}), която представлява вид надземно метро, което свързва районите на Берлин помежду им и с предградията. Влаковете по тази линия пътуват денонощно; от 5 ч. до 24 ч. на 10-минутен такт, а нощем от 0 ч. до 5 ч. на 20-минутен такт. Така о осигурена непрекъснат денонощен връзка между Потсдам и Берлин. Освен това, общинското „Транспортно предприятие в Потсдам“ ({{Lang|de|Verkehrsbetrieb in Potsdam}}, съкратено: ''ViP'') обслужва 7 трамвайни линии,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.swp-potsdam.de/de/verkehr/fahrplan-und-liniennetz/fahrpl%C3%A4ne-stra%C3%9Fenbahn/|заглавие=Tram-Fahrpläne|автор=Stadtwerke Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> 23 градски автобусни линии,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.swp-potsdam.de/de/verkehr/fahrplan-und-liniennetz/fahrpl%C3%A4ne-bus/|заглавие=Busfahrpläne|автор=Stadtwerke Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> както и една фериботна линия,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.swp-potsdam.de/de/verkehr/fahrplan-und-liniennetz/fahrpl%C3%A4ne-stra%C3%9Fenbahn/|заглавие=Fahrplan Fähre F1 zwischen Auf dem Kiewitt und Hermannswerder|автор=Stadtwerke Potsdam GmbH|език=de|достъп_дата=21.05.2022}}</ref> която свързва полуостров Хермансвердер с жилищните райони на северозападния бряг на река [[Хафел]]. В южната част на Централната железопътна гара на Потсдам се намира автогара, където има връзки за множество градски и регионални автобусни линии. Нощем в Потсдам се движат четири градски автобусни линии, както и няколко междуградски между Потсдам и Берлин. Централният пункт за прекачване в трамвайната мрежа е спирка „Площад на единството“ ({{Lang|de|Platz der Einheit}}), където се кръстосват всички седем трамвайни линии. Всички местни транспортни услуги могат да се ползват по единни тарифи на ''Транспортната асоциация Берлин-Бранденбург'' ({{Lang|de|Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg}}, съкратено: ''VBB''). === Железопътен транспорт === [[Файл:20141214 xl Potsdam Stadtansichten Haupftbahnhof 1781.JPG|мини|Главен вход на Централната железопътна гара в Потсдам]] През града минават няколко железопътни линии, които обслужват общо десет жп гари. Връзките между Потсдам и [[Берлин]] са най-често използваните от ежедневно пътуващите за работа в ''[[Метрополен регион|метрополния регион]] Берлин-Бранденбург''.<ref>{{Cite news|url=https://www.morgenpost.de/berlin/article215872557/Zahl-der-Berufspendler-waechst-weiter.html|title=Immer mehr Menschen pendeln von und nach Berlin|last=Schubert|first=Thomas|date=26.11.2018|work=Berliner Morgenpost|access-date=21.05.2022|language=de}}</ref> Железопътната линия Берлин-Потсдам е първата железопътна линия в [[Прусия]], построена през 1838 г. През 1845 г. тя е удължена до град [[Магдебург]] в днешната провинция [[Саксония-Анхалт]]. На територията на Потсдам има пет железопътни гари, разположени по тази линия и по успоредната линия № 7 на ''Берлинската градска железница''; това са: гара ''Грибницзе'', гара ''Бабелсберг'', ''Централна жп гара Потсдам'', гара ''Шарлотенхоф'' и гара „''Парк Сансуси''“. През 1879 г. е открита също така железопътната линия ''Берлин-Бланкенхайм'', която минава през източната част на Потсдам покрай гара „''Потсдам [[Потсдам#Медиен град Бабелсберг|Медиен град Бабелсберг]]''“ и гара „''Потсдам-Ребрюке''“. По тази линия се намира и важната разпределителна гара Седин южно от Потсдам. Най-източната част на линията минава през гористата местност ''Грюневалд'' и стига до гара „''Берлин-Шарлотенбург''“ в берлинския район [[Шарлотенбург-Вилмерсдорф]], от където може да се прекачи в ''Берлинската градска железница''. През 1874 г. е прокарана крайградската железопътната линия ''Ванзе''. От 1902 г. насам по тази линия може да се стигне до Потсдам с влакове на ''Берлинската градска железница''. През 1928 г. линията е електрифицирана.{{ПК+|Обществен транспорт в Берлин|width=350|alt=|float=right|relief=yes|caption=Карта на железопътната мрежа в Берлин и околията. В цветно са маркирани някои от потсдамските жп гари, а в черно някои берлински гари за ориентир. Вижда се също ''Външния железен околовръстен път на Берлин''.|places={{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин | marksize= 7| mark= Location dot red.svg |label_size= 80 | lat = 52.391667 | long = 13.066667 | region=DE-BB | position = top | wrap = manual | label = <span style="color:red">'''Централна жп гара Потсдам'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot green.svg |label_size= 80 | lat = 52.372778 | long = 13.011111 | region=DE-BB | position = bottom | wrap = manual | label = <span style="color:green">'''Пиршхайде'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot purple.svg |label_size= 80 | lat = 52.4106409 | long = 12.9730176 | region=DE-BB | position = left | wrap = manual | label = <span style="color:purple">'''Голм'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot blue.svg |label_size= 80 | lat = 52.3585809 | long = 13.0985879 | region=DE-BB | position = right | wrap = manual | label = <span style="color:blue">'''Ребрюке'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot orange.svg |label_size= 80 | lat = 52.3948943 | long = 13.1284673 | region=DE-BB | position = right | wrap = manual | label = <span style="color: orange">'''Грибницзе'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot black.svg |label_size= 80 | lat = 52.5250839 | long = 13.369402 | region=DE-BE | position = top | wrap = manual | label = <span style="color:black">'''Централна жп гара Берлин'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot black.svg |label_size= 80 | lat = 52.4213627 | long = 13.1790299 | region=DE-BE | position = rught | wrap = manual | label = <span style="color:black">'''Ванзе'''</span>}} {{ПК точка-v2 |Обществен транспорт в Берлин |Havelkanal | marksize= 7| mark= Location dot black.svg |label_size= 80 | lat = 52.5050174 | long = 13.302653 | region=DE-BE | position = left | wrap = manual | label = <span style="color:black">'''Шарлотенбург'''</span>}}}}Между 1902 и 1908 г. е построена железопътната линия ''[[Ютербог]]-Науен'' в отсечката минаваща през Потсдам. Участъкът северно от потсдамската гара ''Голм'' става по-късно през 1956 г. част от ''Външния железен околовръстен път на Берлин'' ({{Lang|de|Berliner Außenring}}),{{Бележка|За разлика, Вътрешния железен околовръстен път се намира в пределите на обединения Берлин и обикаля през крайните му райони.|1}} който свързвал берлинските предградията намиращи се в [[Германска демократична република|Източна Германия]] с [[Източен Берлин]], заобикаляйки [[Западен Берлин]]. След 1945 г. е построен връзка директно до гара „Потсдам град“ (от 1999 г. насам: „''Централна железопътна гара Потсдам''“; {{Lang|de|Potsdam Hauptbahnhof}}). Участъкът между Потсдам и кръстовището с железопътната линия ''Берлин-Бланкенхайм'' край Седин бил модернизиран по време на разделението на Германия като първокласен железен път, който понякога се използвал за транзитни влакове идващи от южната част на [[Западна Германия]] и пътуващи за [[Западен Берлин]]. През 1956 г. е открит ''Външният железен околовръстен път на Берлин''. На този път се намирала някогашната (1960-1993 г.) ''Централна жп гара Потсдам'' (от 1993 г. насам централната гара е на друго място, а тази гара е преименувана в: „Потсдам Пиршхайде“). Други гари намиращи се по трасето в пределите на Потсдам са гара Голм и гара Маркварт. Железопътните връзки на дълги разстояния от и за Потсдам са рядкост, тъй като от средата на 2000-те години повечето влакове на дълги разстояния се движат по високоскоростната линия ''[[Хановер]]-[[Берлин]]'', която преминава северно от Потсдам. За връзки на дълги разстояния обикновено се налага прекачване в [[Берлин]]. Изключения са три връзки – първата: от [[Котбус]] през [[Берлин]], Потсдам, [[Олденбург]] за [[Норден]]; втора: от [[Берлин]] през Потсдам, [[Магдебург]], [[Вюрцбург]] за [[Мюнхен]]; и третата: от [[Берлин]] през Потсдам, [[Магдебург]], [[Хановер]], [[Дюселдорф]] за [[Кьолн]]. От Потсдам потеглят няколко линии регионални влака ({{Lang|de|Regionalbahn}}, съкратено ''RB'') и бързи регионални влака ({{Lang|de|Regionalexpress}}, съкратено ''RE'') в следните посоки: * От Централна жп гара Потсдам (или частично от жп гара Шарлотенхоф, жп гара Парк Сансуси и жп гара Голм): ** [[Берлин]] (RE 1, RB 21/22) – [[Франкфурт на Одер]] (RE 1) ** Бранденбург на Хафел – [[Магдебург]] (RE 1) ** Голм – Хенигсдорф край Берлин – Ораниенбург (RB 20) ** Голм – Приорт – Вустермарк (RB 21) ** Голм (влакът се разделя/предната композиция е за:) – Летище „Берлин-Бранденбург BER“ – Кьонигс Вустерхаузен (RB 22) ** Капут – Михендорф (RB 23) * От гара Медиен град Бабелсберг и гара Ребрюке: ** Берлин – Летище „Берлин Бранденбург“ (BER) – Вюнсдорф-Валдщат: RE 7 ** Берлин-Ванзе: RE 7, RB 33 ** Бад Белциг – [[Десау]]: RE 7 ** Беелиц град – Ютербог: RB 33 === Корабен транспорт === Потсдам е допирна точка на [[Воден път|водния път]] „Долна [[Хафел]]“. Този път е най-важната връзка от Изток на Запад за вътрешноводното корабоплаване в района между р. [[Одер]], гр. [[Берлин]] и р. [[Елба]]. За корабния превоз на товари се използва Сакро-Парецкия канал, преминаващ от Берлин през Потсдам за Кетцин. Речното пристанище на Потсдам, намиращо се непосредствено пред [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]], се използва от немски и чуждестранни европейски корабоплавателни фирми. През плавателния сезон (обикновено от март до септември) има ежедневни редовни линии до берлинските пристанища „Ванзе“, „Шпандау-Линденуфер“ и крайбрежната алея „Гринуич“ в Берлин край езерото Тегел, както и в посока гр. Капут, Ферх и Вердер. По крайбрежната алея „Стария път“ ({{Lang|de|Alte Fahrt}}) в Потсдам, която се намира срещу „Острова на дружбата“, има [[Кей|кейове]] с лодки, [[кану]], водни колела и пр. за развлечение и воден спорт. В Потсдам се движи също „водно такси“, което има твърдо определено разписание и обслужва общо 13 спирки в града, като например [[Кей|кея]] край [[Цецилиенхоф|дворец Цецилиенхоф]], кея край [[Бабелсберг#%D0%94%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86%20%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3|дворец Бабелсберг]], пристанище Потсдам и др.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://schifffahrt-in-potsdam.de/potsdamer-wassertaxi-ais/|заглавие=Potsdamer WASSERTAXI ...die flüssige Verbindung.|автор=WEISSE FLOTTE POTSDAM GmbH|дата=2021|език=de|достъп_дата=23.05.2022}}</ref> На пристанище Потсдам то минава шест пъти дневно. Общо в града има 16 [[Кей|кея]], в това число яхтени пристанища и централното пристанище.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dein-havelland.de/entdecken-erleben/wasserzeit/marinas-und-liegeplaetze|заглавие=Potsdam|автор=Tourismusverband Havelland e.V.|език=de|достъп_дата=23.05.2022}}</ref><gallery mode="packed"> Файл:Hafen Potsdam An der Langen Brücke.JPG|'''Пристанище Потсдам (централно)''' Файл:2018-08-10 DE Potsdam, Havel, Potsdamer Stadtschloss, Charlottenhof 05609390 (49952695592).jpg|Пристанище Потсдам, на заден план се вижда [[Градски дворец (Потсдам)|Градския дворец]] и [[Свети Николай (Потсдам)|църквата „Св. Николай“]] Файл:Yachthafen Am Tiefen See.jpg|'''Яхтено пристанище „Ам Тифен зе“''' Файл:Yachthafen Nymphaea.jpg|'''Яхтено пристанище „Нимфеа“''' Файл:Hermannswerder.jpg|'''Яхтено пристанище „Потсдам“''' вляво; в средата: полуостров „Хермансвердер“ и град Потсдам наоколо, а съвсем в далечината се вижда [[Берлин]]. Файл:Potsdamer Wassertaxi - geo.hlipp.de - 29827.jpg|Водно такси </gallery> === Въздушен транспорт === Потсдам е свързан с националния и международния [[Въздушен транспорт|въздушен трафик]] чрез летище „Берлин Бранденбург“ (BER), което се намира на около 40 километра в източна посока. До летище BER може да се стигне с регионален влак RB 22 (за 48 минути) и експресен автобус BER 2 (за 59 минути) или по високоскоростния автомобилен път Потсдам-Шьонефелд.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbb.de/en/driving-information/ber-airport/|заглавие=By bus and train to BER|автор=VBB Verkehrsverbund Berlin-Brandenburg GmbH|дата=2022|език=en|достъп_дата=23.05.2022}}</ref> == Образование == === Висши училища === [[Файл:HFF Potsdam, 2012 - ELB 00028F49.jpg|мини|Бабелсбергски филмов университетг „Конрад Волф“ – единствената академия за медии в Германия с университетски ранг]] Потсдам е международно реномиран университетски град с три държавни университета.<ref>{{Cite news|url=https://www.pnn.de/wissenschaft/potsdam-uni-potsdam-ist-spitzenhochschule/21323006.html|title=Uni Potsdam ist Spitzenhochschule|last=Kixmüller|first=Jan|date=04.09.2017|work=Potsdamer Neueste Nachrichten|access-date=20.06.2022|language=de}}</ref> През зимния семестър 2020/2021 г. [[студент]]ите в града наброяват 26 555 и съответстват на 7,07 % от населението.<ref name=":10" /> През 2019 г. 26,3% от жителите са имали диплома за висше образование или докторска степен (средно за страната 18,5%).<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.09.2021|страници=172|език=de|формат=pdf|достъп_дата=20.0.2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.destatis.de/DE/Themen/Gesellschaft-Umwelt/Bildung-Forschung-Kultur/Bildungsstand/Tabellen/bildungsabschluss.html;jsessionid=C95B88DC4D37CE6D983E2A19DDD12918.live741#fussnote-2-104098|заглавие=Bevölkerung im Alter von 15 Jahren und mehr nach allgemeinen und beruflichen Bildungsabschlüssen nach Jahren|автор=Statistisches Bundesamt (Destatis)|дата=25.11.2020|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> [[Файл:Potsdam Sanssouci 07-2017 img2.jpg|ляво|мини|Главният [[кампус]] на [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]] – представителна сграда – някогашните [[Нов дворец (Потсдам)#Комуни|Комуни]] на [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]]]] [[Потсдамски университет|Потсдамският университет]] е основан през 1991 г. като университет на провинция [[Бранденбург]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-potsdam.de/de/30-jahre-up/chronik|заглавие=30 Jahre Universität Potsdam: eine Chronik|автор=Universität Potsdam|дата=02.06.2021|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Университетът се разпростира на три [[кампус]]а: ''Край [[Нов дворец (Потсдам)|Новия дворец]]'' ({{Lang|de|Am Neuen Palais}}), ''Голм'' и ''Грибницзе.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-potsdam.de/en/explore-the-up/you-at-up/three-locations|заглавие=Our Locations|автор=University of Potsdam|дата=30.08.2021|език=en|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Към ноември 2021 г. в университета следват общо 22 006 студента.<ref name=":10" /> ''Институтът „Хасо Платнер“'' е единственият в Германия частно финансиран институт, който се помещава в държавен университет ([[Потсдамски университет|Потсдамския университет]]) и съвместно с [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]] образува ''Факултета по цифрово инжинерство'' ({{Lang|de|Digital Engineering Fakultät}}); името си носи от г-н Хасо Платнер – съосновател на [[SAP AG|SAP]] и потсдамски [[меценат]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hpi.de/en/the-hpi/overview.html|заглавие=The Hasso Plattner Institute|автор=Hasso-Plattner-Institut|дата=2022|език=en|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Бабелсбергският филмов университет е най-старото и най-голямото висше училище по медии в Германия и от 2014 г. има ранг на университет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.filmuniversitaet.de/filmuni/ueber-uns/geschichte|заглавие=Geschichte. Die Filmuniversität - Zukunft aus Tradition|автор=Filmuniversität Babelsberg KONRAD WOLF|дата=2022|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> Основан е през 1954 г. като Германска академия по [[Кинематография|кинематографично]] изкуство, а от 1985 г. се наричал ''Академия за филмово и телевизионно изкуство „Конрад Волф“''. Кампусът на университета е разположен на територията на [[Студио Бабелсберг|Филмовото студио Бабелсберг]] и през зимния семестър 2020/2021 г. обучава 904 студента.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/sites/default/files/documents/statistischer_jahresbericht_2020_landeshauptstadt_potsdam_online.pdf|заглавие=Statistischer Jahresbericht 2020|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=08.09.2021|страници=161|език=de|формат=pdf|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> В университета се организира ежегодният международен студентски филмов фестивал ''Sehsüchte'' (в свободен превод: ''страст за окото''). Филмовият университет разполага със собствено „Училище за електронни медии“, което обучава журналисти. Потсдамският университет по приложни науки е младо висше училище, основано през 1991 г. под патронажа на провинция [[Бранденбург]]. В него през зимния семестър 2020/2021 г. се обучават 3645 студента.<ref name=":10" /> Освен държавните университети в града се намират и частният ''Потсдамски университет по приложни науки за спорт и мениджмънт'', евангелско-църковният ''Потсдамски университет по приложни науки „Клара Хофбауер“'' и частният ''Здравен и медицински университет''.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/hochschulen-0|заглавие=Hochschulen|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=20.06.2022}}</ref> === Научноизследователски учреждения === [[Файл:AOP-Potsdam.jpg|мини|Потсдамски институт за изследване на въздействието върху климата]] Град Потсдам започва да се утвърждава като предпочитано място за научни изследвания още от средата на 19-ти век. В никой друг град в Германия няма повече изследователски учреждения на глава от насаленето от колкото в Потсдам.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/wissen-fuer-alle|заглавие=Wissen für alle|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=22.07.2022|цитат=Potsdam ist Wissensstadt. Mehr als 10.000 der über 170.000 Potsdamerinnen und Potsdamer arbeiten in den wissenschaftlichen Einrichtungen der brandenburgischen Landeshauptstadt. In keiner anderen Stadt Deutschlands gibt es pro Kopf der Bevölkerung mehr Wissenschaftler als in Potsdam.}}</ref> Научният потенциал обхваща повече от 40 [[Научноизследователски институт|изследователски института]] в областта на [[Хуманитарни и социални науки|хуманитарните и социални науки]], [[Науки за Земята|геонауките]] и [[Околна среда|околната среда]], [[Биология|биологията]] и живота, [[Физика|физиката]] и [[Химия|химията]], включително три [[Институти Макс Планк|института „Макс Планк“]] и два [[Дружество Фраунхофер|института „Фраунхофер“]].<ref name=":11">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/kategorie/forschungseinrichtungen-0|заглавие=Forschung der Spitzenklasse|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=2022-07-22}}</ref> Много от институтите са свързани с [[Потсдамски университет|Потсдамския университет]]. Сред изследователските институти са и следните международно реномирани:<ref name=":11" /> * Институт за полярни и морски изследвания „Алфред Вегенер“ (изследователско звено Потсдам) * Институт „Фраунхофер“ за приложни изследвания в областта на полимерите (IAP) * Институт „Макс Планк“ за изследване на [[Колоид|колоиди]] и интерфейси * Институт „Макс Планк“ за молекулярна физиология на растенията * Институт „Макс Планк“ за гравитационна физика (Институт „Алберт Айнщайн“) * Център „Хелмхолц“ – Германски изследователски център за геонауки (GFZ) – Потсдам * Институт „Лайбниц“ за астрофизика (AIP) – Потсдам * Центърът за европейско-еврейски изследвания „[[Мозес Менделсон]]“ * Потсдамски институт за изследване на въздействието върху климата * Германски институт за изследване на храненето – Потсдам-Ребрюке * Център „Лайбниц“ за изследване на съвременната история. === Училища === По данни на Федералната статистическа служба в нито един друг голям германски град няма повече ученици от един випуск, които да завършват средно образование, отколкото в Потсдам. През 2017 г. 1244 ученика от общо 1942 във випуска са завършили с диплома за средно образование, което съответства на 58% от всички випусници (за сравнение: средното за страната е 34&nbsp;%).<ref>{{Cite news|url=https://www.maz-online.de/lokales/potsdam/potsdam-hat-die-hoechste-abi-quote-6AMENESICWE7GHV2HVYV3QHVMY.html|title=Potsdam hat die höchste Abi-Quote|last=Degener|first=Peter|date=20.05.2019|work=Märkische Allgemeine Zeitung (MAZ)|access-date=25.07.2022|language=de}}</ref> Oостаналите завършват с диплома за основно образование след 10-ти клас, с която могат да започнат [https://www.eu-gleichbehandlungsstelle.de/eugs-bg/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 дуално професионално образование] ({{Lang|de|Duale Berufsausbildung}}), при което обучаващото се лице (стажант) изучава теоретичните специализирани познания в професионално училище, а в дадено предприятието, с което има сключен трудов договор с възнаграждение, получава практическите познания и способности). == Архитектура == === Световно наследство === {{Основна|Дворци и паркове на Потсдам и Берлин}} Още през 1990 г. дворците и парковете на Потсдам са обявени за обект на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното наследство на ЮНЕСКО]] по съвместна молба на двете тогавашни германски държави ([[Германска демократична република|Източна Германия]] и [[Западна Германия]]).<ref name=":12">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdamtourismus.de/wp-content/uploads/2015/11/unesco-atlas.pdf|заглавие=Erlebnis Welterbe. UNESCO-Welterbe in der Landeshauptstadt Potsdam im Überblick|автор=Landeshauptstadt Potsdam|дата=10.2014|език=de|достъп_дата=26.07.2022|цитат=Das Potsdamer UNESCO-Welterbe ist mit einer Ausdehnung von 2.064 Hektar die drittgrößte Weltkulturerbestätte Deutschlands.}}</ref><ref name=":13">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-and-gardens/unesco-world-heritage/|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg|език=en|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> Оттогава насам, парковете „[[Сансуси]]“, „Новата градина“, „Бабелсберг“, „Глинике“ и „[[Паунов остров|Пауновият остров]]“, заедно с прилежащите към тях дворци, са обекти на световното наследство, а през 1992 г. допълнително в списъка на световното наследство са вписани дворецът „Сакров“ с едноименния му парк и „Църквата на Спасителя“.<ref name=":12" /><ref name=":13" /> През 1999 г. световното културно наследство на Потсдам е разширено с още 14 зони, съдържащи паметници на културата, в това число „двореца и парка Линдщет“, руската колония [[Александровка (Потсдам)|Александровка]], двореца „Белведере на хълм Пфингстберг“, „Императорската жп гара“ и „Oбсерваторията в парка Бабелсберг“.<ref name=":12" /><ref name=":13" /> Общата площ на обектите на световното наследство на Потсдам възлиза на 1&nbsp;337 [[Хектар|хектара]] паркове с прилежащи 150 сгради, датиращи от 1730 г. до 1916 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.potsdam.de/content/die-pufferzone-des-unesco-welterbes-potsdam|заглавие=Die Pufferzone des UNESCO-Welterbes in Potsdam|автор=Landeshauptstadt Potsdam|език=de|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> Тази наситеност на обекти на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|световното наследство на ЮНЕСКО]] превръща ''културния ландшафт'' ''Потсдам-[[Берлин]]'' (обща площ 2&nbsp;064 хектара) в третият по големина културен ансамбъл на ЮНЕСКО сред всички останали в Германия.<ref name=":13" /><ref name=":12" /> Културният ансамбъл отговаря на изискванията на [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО#Културни критерии|критерий I, II и IV]] на [[ЮНЕСКО]].<ref name=":14">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://whc.unesco.org/en/list/532/#contentdes_ru|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=UNESCO World Heritage Centre 1992-2022|език=ru|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> На първо място, той е уникално художествено постижение, шедьовър на човешкия творчески гений (критерий I).<ref name=":14" /><ref name=":15">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.unesco-bg.org/file_store/nasoki_unesco_ch.pdf|заглавие=Ръководни насоки за прилагане на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (извлечение)|автор=Междуправителствен комитет за опазване на световното културно и природно наследство|издател=Национална комисия за ЮНЕСКО - България|език=bg|достъп_дата=26.07.2022}}</ref> Той е оказал значително влияние върху развитието на архитектурата, градоустройството и панорамния културен и природен пейзаж (критерий II).<ref name=":14" /><ref name=":15" /> Освен това той е изключителен пример за архитектурни ансамбли или пейзажи, илюстриращи значими периоди от историята на човечеството (критерий IV).<ref name=":14" /><ref name=":15" /> == Известни личности == {{Световно културно и природно наследство|Име=Дворци и паркове <br/> на Потсдам и Берлин|име_ЮНЕСКО=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|Картинка=[[Файл:Sanssouci-Air.JPG|център|300px]]|Картинка_описание=|Място={{DEU}}, <br/> [[Файл:Flag of Potsdam.svg|23x15px|ръб]] гр. [[Потсдам]] и <br/> [[Файл:Flag of Berlin.svg|23x15px|ръб]] гр. [[Берлин]]|Тип=Културно|Критерий=i, ii, iv|ID=532|Справка=https://whc.unesco.org/en/list/532|Регион=[[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа|Европа]] и [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Америка|Северна Америка]]|Координати={{Coord|52.4105021|13.0749515|type=landmark|region=DE-BB}}|Година=1990 г.|Разширение=1992 г. и 1999 г.|Застрашен=|площ=2 064 [[хектар|хектара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.spsg.de/en/palaces-and-gardens/unesco-world-heritage/|заглавие=Palaces and Parks of Potsdam and Berlin|автор=Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg|издател=Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg|език=en|достъп_дата=27.07.2022}}</ref>|сесия=14|Сесия=14}} ; Родени в Потсдам * [[Вилхелм фон Хумболт]] (1767 – 1835), учен и политик * [[Фридрих Вилхелм III]] (1770 – 1840), крал на Прусия * [[Херман фон Хелмхолц]] (1821 – 1894), физик и физиолог * [[Ернст Хекел]] (1834 – 1919), зоолог ; ; Починали в Потсдам * [[Фридрих Вилхелм I]] (1688 – 1740), крал на Прусия * [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]] (1712 – 1786), крал на Прусия * [[Карл Шварцшилд]] (1873 – 1916), физик * [[Юрген Елерс]] (1929 – 2008), физик {{commons|Babelsberg}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.potsdam.de/ Официален сайт на местната администрация] {{икона|de}} {{Градове в Германия}} {{Превод от|de|Potsdam|199394417}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Потсдам| ]] modvypkh0yonc4ywnp1weo9h2n5jm8g 0 29018 11473808 11425018 2022-07-29T07:20:44Z Добри 18138 без контекст за сръбско-българската война wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Батенберг|Батенберг}} {{Личност | име = Александър I | категория = монарх | описание = княз на България | име-рождено = Александър Йозеф фон Батенберг | роден-място = [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] | починал-място = [[Грац]], [[Австро-Унгария]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 26 юни 1879 – 26 август 1886 <small>({{времеви интервал|1879|6|26|1886|8|26}})</small> | коронация = 26 юни 1879<ref>[http://istoria.bg/683/knyaz-aleksandar-batemberg Държавници: ''Княз Александър I Батенберг'']</ref> | предшественик = [[Константин II Асен]]<br>(като цар преди падането на [[българските земи под османско владичество]]) | наследник = [[Фердинанд I]] | династия = [[Батенберг (династия)|Батенберг]] }} }} {{стар стил}} '''Алекса̀ндър I Български''' ({{lang|de|Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg}}), известен и като '''Алекса̀ндър Ба̀тенберг''', е [[княз]] на [[Княжество България]] в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година. Избирането му за български владетел става по взаимно съгласие на [[Великите сили]] според [[Берлинския договор]], но водеща роля има Русия. Той е военен, няма никакъв политически опит, но приема задачата да управлява новата държава според [[Търновската конституция]], макар да я намира за твърде либерална. Приема присърце и желанието за обединението на всички българи, но се стреми да спазва международните договори. Първите сформирани правителства постигат ограничени резултати, което го кара през април 1881 г. да извърши [[Преврат в България (1881)|преврат]] и да установи свой едноличен [[режим на пълномощията]] до декември 1883 г. Включва в управлението руски генерали, изпратени от императора с нареждане да му помагат, но различията му с тях по отношение на развитието на България го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. На свой ред руските дипломатически представители в княжеството започват да работят за отстраняването му. По време на [[Съединението]] се обявява за „княз на Северна и Южна България“ и отива в Пловдив, където се старае да успокои различните етноси, като поръчителствува за спокойствието и сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Предприема дипломатически стъпки за признаването на Съединението, но Русия се обявява решително против и отзовава руските офицери от [[българската армия]]. Само дни след това Сърбия нахлува с войските си и започва [[Сръбско-българската война]]. Княз Александър застава начело на младата българска армия и полага усилия да организира командването и снабдяването, да повдига духа на войниците. Принуден е да се съгласи на примирие под натиска на Австро-Унгария, но извоюваната победа изиграва важна роля за укрепване на международния престиж на българската армия и за признаването на Съединението. Този успех окончателно настройва Русия срещу княза и тя започва кампания за отстраняването му, като привлича за целта част от армията. На 9 август 1886 г. е извършен [[деветоавгустовски преврат|военен преврат]] и княз Александър е принуден да абдикира. Завръща се в Германия, след това служи в австрийската армия. Сключва [[морганатичен брак]] и има две деца. Умира през 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в България и се намират в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на София. == Произход и ранни години == Роден е на [[5 април]] [[1857]] г. във [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] (днешна [[Италия]]) като '''принц Александър Йозеф фон Батенберг''' ({{lang|de|Prinz Alexander Joseph von Battenberg}}). Втори син на германския принц [[Александър фон Хесен-Дармщат]] (1823 – 1888) от морганатичния му брак с полската графиня [[Юлия фон Хауке]] (1825 – 1895), руска придворна дама. [[Батенберг (династия)|Потомците]] им приемат фамилията „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото руският цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщат, е бил против неговия морганатичен брак. Младият Александър получава военно образование. Служи като [[младши лейтенант]] в [[драгун|Лейбдрагунски]] Хесенски [[полк]]. На 20-годишна възраст получава разрешение от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] да постъпи в руската армия. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878 г.)]] в състава на Лейбгвардейския [[улан]]ски полк. При преминаването на Дунава с понтон се отличава като храбрец и е награден с „Владимировски кръст“. Държи се достойно по време на похода на [[Преден отряд|Предния отряд]] с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) към Южна България. Награден е с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 юли 1877 г.). Придаден е като офицер за свръзка към румънския [[Карол I|княз Карл]], с когото остават приятели до смъртта му{{hrf|фон Батенберг|1995|49}}. След кратко завръщане в [[Санкт Петербург]], отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната. До възцаряването си служи в гвардейски корпус в [[Берлин]]. [[File:Иллюстрация к статье «Александр Баттенберг». Военная энциклопедия Сытина. Том 1 (СПб., 1911—1915).jpg|мини|ляво|Александър Батенберг през 1877 г. Илюстрация към статията [https://ru.wikisource.org/wiki/ВЭ/ВТ/Александр_Баттенберг „Александр Баттенберг“, Военная энциклопедия Сытина]. Том 1 (СПб., 1911—1915)]] == Княз на България (1879 – 1886 г.) == === Избор === Монархическото устройство на България е заложено в [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Александър Батенберг става първият български княз на двадесет и две години, след като е избран от [[I Велико народно събрание|Първото велико народно събрание]] на [[17 април]] [[1879]] г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. Преди да положи клетва, Батенберг посещава дворовете на [[Великите сили]], султана и руския император в летния му дворец в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]], където се среща с българска депутация, която го приветства като свой княз. Пристига във Варна с руски военен кораб и на [[26 юни]] полага клетва в [[Търново]] Навсякъде по пътя му хората го приветстват с голям ентусиазъм. [[Файл:Royal Monogram of Prince Alexander of Battenberg.svg|мини|ляво|90px|Царският монограм на Александър фон Батенберг]] Младият княз не е обучаван за управник и няма никакъв политически опит, а го изпращат да оглави новосъздадена държава. Избран като предпочитан кандидат на Русия (има родствени връзка с царя и съпругата му), той е добър компромис за Европа. Граф [[Егон Корти]] казва за него:{{hrf|фон Батенберг|1995|50}} {{цитат|Любим племенник на царя, родственик на английския двор, германски принц, син на австрийски генерал, тясно свързан с Русия чрез участието си в похода 1877 – 1878 г. и все пак неруснак... Неговият избор се явяваше едновременно като реверанс към [[Бенджамин Дизраели|лорд Биконсфилд]], като комплимент за [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]], внимание към Австрия и все пак с изгледи да бъде безволева играчка в руските ръце.|Егон Корти, „Александър фон Батенберг“}} Князът пристига в страна със силни демократични и [[русофил]]ски настроения, които влизат в сблъсък с неговите собствени монархически и, общо взето, антируски настроения, придобити от военния му опит. Всъщност Русия се надява той да стане нейна марионетка. В същото време останалите Велики сили считат българския народ за политически незрял и неспособен на самоуправление. Българските политици още не могат да се окопитят от разпокъсването на българите, наложено от Берлинския договор, и спорят помежду си относно „общонародния въпрос“ – обединена България. Двете основни политически партии са [[Либерална партия|Либералната]] и [[Консервативна партия|Консервативната]]. Консервативната партия подкрепя монархизма, но няма голямо влияние, макар и нейни представители да оглавяват първите правителства. Либералната партия, напротив, е за развиване на заложените в конституцията демократични принципи. Поради царящите в България дребнособственически отношения тя изразява интересите на болшинството от народа. Князът от своя страна още в началото на управлението си нарича [[Търновска конституция|Търновската конституция]] „полурепубликанска“ и търси съдействие от Русия за изменението ѝ в посока на увеличение на своите правомощия. Получава съгласие, но при условие изменението да стане по демократичен път и в съгласие с българските политици.<ref>{{cite book | title = Кратка история на България | last = Фол | first = Александър| authorlink = Александър Фол | coauthors = В. Гюзелев, Н. Генчев, К. Косев, И. Димитров, А. Пантев, М. Лалков, К. Николов, Л. Огнянов | editor = Илчо Димитров | editor-link = Илчо Димитров | year = 1983 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 229 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref> [[Файл:Alexander-von-Battemberg.jpg|мини|150px|Александър I Български (1880)]] === Първи правителства === Първото [[правителство на Тодор Бурмов]] е консервативно, назначено с княжески указ и има задача да подготви [[Парламентарни избори в България (1879)|избори]] през 1879 г. Либералната партия ги печели с внушително мнозинство, но избухва политическа криза, предизвикана от отказа на либералите да управляват заедно с консерваторите. През ноември князът разпуска парламента и назначава нов консервативен [[Правителство на Климент 1|кабинет]] начело с епископ Климент ([[Васил Друмев]]). През януари 1880 г. са проведени [[Парламентарни избори в България (1880)|нови парламентарни избори]], които либералите отново печелят убедително. На 24 март 1880 г., притиснат от либералното мнозинство във [[II Обикновено народно събрание|Второто обикновено народно събрание]], князът е принуден, след едно продължително посещение в [[Петербург]], да назначи [[Правителство на Драган Цанков (1880)|либерално правителство]] начело с [[Драган Цанков]].{{hrf|Цураков|2010|22 – 23}} През ноември 1880 г. правителството на Цанков е заменено с [[Правителство на Петко Каравелов 1|кабинет начело с Петко Каравелов]]. Гласуваните от парламента извънредни правомощия на Каравелов съсредоточават в ръцете му значителна власт. Въпреки това положението в страната е нестабилно, необходимо е разрешаването на редица стопански проблеми. Конфликтът между консерваторите и либералите относно управлението и прилагането на „Основния закон“ се задълбочава. Избухват остри политически пререкания и цари междуличностна конфронтация. Нарастват противоречията вътре в самата Либерална партия за практиката на управление. Поради това в нея се обособяват две либерални течения – умерено и крайно, а влиянието на партията на политическата сцена отслабва. В международен план правителството на Каравелов изпада в изолация поради опитите му да провежда независима политика. През март 1881 г. при [[атентат]], организиран от „[[Народна воля (организация)|Народна воля]]“, руският император Александър II загива. Княз Батенберг присъства на погребението му и се представя на новия руски император [[Александър III (Русия)|Александър III]], който за разлика от либералния си баща е настроен много по-консервативно. Князът успява да го убеди, че е необходима промяна на българската конституция в посока на усилване на правомощията му. Руското правителство разглежда възможностите за промяна на формата на управление на България и евентуално въвеждане на [[абсолютна монархия]], но в крайна сметка се произнася в полза на временно преустановяване на действието на Търновската конституция, но от надлежно свикано за целта [[Велико народно събрание]]. Съгласие за действия в тази посока князът получава и от руските съюзници [[Германска империя|Германия]] и [[Австро-Унгария]]. === Преврат от 1881 === {{основна|Преврат в България (1881)}} На 27 април 1881 г. Александър издава прокламация, с която суспендира конституцията и парламента, уволнява правителството, назначава нов кабинет начело с военния министър [[Казимир Ернрот]] и определя дата за нови избори през юни. Прокламацията е посрещната благосклонно от Великите сили, [[Османска империя|Османската империя]] и съседните на България държави и първоначално не предизвиква силни реакции в българското общество, като дори крайните либерали заемат изчаквателна позиция. Каравелов, членовете на правителството и техни привърженици са принудени да напуснат пределите на княжеството и се установяват в съседните страни{{hrf|Цачевски|2013|270 – 276}}. В деня на прокламацията княз Александър издава указ, който разделя страната на 5 области, начело с „чрезвичайни комисари“. Комисарите поемат задачата да организират провеждане на [[Парламентарни избори в България (1881)|избори за Велико народно събрание]]. Самите избори на 14 и 21 юни протичат в условията на извънредно положение в цялата страна, масови фалшификации, беззакония и насилие и при масиран натиск от правителството в полза на княза. Организират се военни съдилища и започва полицейски терор и нарушение на избирателните права.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, София, 1983 стр. 219 – 220</ref> През юли в Свищов е свикано новоизбраното [[II Велико народно събрание|Второ велико народно събрание]] и князът поставя ултиматум: или да увеличи правомощията му, или да приеме [[абдикация]]та му. Делегатите се подчиняват и дават изключителни права на Батенберг да управлява чрез [[указ]]и в продължение на 7 години: от 1881 до 1888 г. – т.нар. [[режим на пълномощията]]. На практика този извънреден режим продължава много по-малко, от юли 1881 до декември 1883 година. През това време България няма [[министър-председател]], Народното събрание не работи, а реално управлява княз Александър I. === Режим на пълномощията === {{основна|Режим на пълномощията}} Веднага след като режимът на пълномощията става факт Ернрот подава оставка и си заминава. Сред започналото глухо брожение в обществото срещу преврата князът осъзнава колко е несигурна позицията му и включва в правителството руски генерали, изпратени от императора с нареждането да му помагат. [[Правителство на България (1881–1882)|Първият кабинет]] няма министър-председател, но с водеща роля на руския полковник [[Арнолд Ремлинген]], оглавил министерството на вътрешните работи{{hrf|Стателова|1999|29 – 30}}. Князът се стреми да създаде нов тип администрация и постепенно се отклонява от непопулярната руска система. Идеите му срещат съпротивата на генералния руски консул [[Михаил Хитрово]]<ref name="Кох">{{cite book | title = Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му | last = Кох | first = Адолф | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = Българска история | location = София | isbn = 978-619-7496-10-9 | doi = | pages = 134| url = https://bulgarianhistory.shop/product/knyaz-aleksandar-batenberg-istinata-za-tsaruvaneto-mu/4/165 }}</ref>. Все пак, с помощта на Хитрово е изготвен уставът на [[Държавен съвет на Княжество България|Държавен съвет]] от 12 членове, който да изготвя законопроекти, да контролира финансите и да действа като висша инстанция. Макар и избирани от народа според определен ценз, крайните назначения на членовете зависи от княза. Този съвет изготвя нов избирателен закон, предназначен да осигури мнозинство на консерваторите. През юни 1882 г. князът назначава ново [[правителство на Леонид Соболев]], с военен министър генерал [[Александър Каулбарс]], а останалите министри са български консерватори. Продължавайки репресивните мерки на Ернрот, двете последователни правителства на руски генерали задушават опозицията{{hrf|Димитров|1972|107 – 109}}, но полагат усилия за подобряване на държавното управление. Правителството на Соболев възстановява дейността на Народното събрание и премахва [[цензура]]та върху печата. Във външната политика приоритет се дава на развитието на [[Отношения между България и Русия|българо-руските отношения]]. Вижданията на генералите съвпадат до голяма степен с програмата на консерваторите от правителството, но по-късно разногласията между тях нарастват. Най-голямото неразбирателство възниква по „[[Режим на пълномощията#Железопътен въпрос|железопътния въпрос]]“, който е на дневен ред още от есента на 1881 г. и стои нерешен. В тази област Соболев и Каулбарс търсят подкрепата на либералите, като междувременно концентрират цялата политическа власт в свои ръце. Батенберг решава да издейства от Русия смяна на Соболев, но без успех. На свой ред, Соболев успява да настрои ръководителите на руското външно министерство срещу княза, представяйки го като проводник на австрийското политическо и икономическо влияние в България.{{hrf|Димитров|1972|162 – 168}}{{hrf|Радев|1990|366 – 369}} Постепенно настъпва разрив между консерваторите от правителството и руските генерали. Князът е принуден да освободи министрите на консерваторите през март 1883 г. През август 1883 г. либералите печелят изборите за попълване на парламента и намаляват мнозинството на консерваторите в [[III Обикновено народно събрание|Третото обикновено народно събрание]]. Българските консерватори и умерените либерали осъзнават, че имат обща цел – възстановяване на конституционния ред. Те постигат споразумение в този дух, което води до значителна промяна във вътрешнополитическата обстановка. Окуражен от това и настроен решително срещу руските генерали, на 6 септември 1883 г. князът най-неочаквано обявява с манифест възстановяването на Търновската конституция, придружено с предложения за изменението ѝ в посока на засилване на княжеската власт. Генералите Соболев и Каулбарс подават оставка и напускат България. Образувано е първото българско [[Правителство на Драган Цанков 2|коалиционно правителство]] начело с [[Драган Цанков]]. Отзоваването в Русия на още някои офицери, към които князът е благоразположен, го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. Разчитайки на широка подкрепа, той издава заповед за уволнение на всички руски офицери на българска служба, която потенциално би могла да доведе до пълен разрив с Русия. Разтревоженото правителство командирова в Петербург [[Марко Балабанов]], с чиито усилия е изготвена [[Българо-руска военна конвенция (1883)|конвенция]], регулираща условията и срока на службата на руските офицери. Те остават в България, но им е забранено всякакво участие в политиката. Руското правителство също вече не крие недоверието си към Батенберг и консерваторите и се надява Либералната партия да попречи на антируските настроения. Отношенията на княз Александър с цар Александър III остават трайно обтегнати.{{hrf|Димитров|1972|192}}{{hrf|Блек|1996|239}} Пряката намеса на Русия във вътрешнополитическите борби през 1881 – 1883 води до зараждането на русофобска тенденция в княжеството{{hrf|Димитров|1972|146}}, чиито представители поддържат княза в конфронтацията му с Петербург. Непосредствено след като приключва работата на Народното събрание, Цанков се разделя с непопулярните консерватори и съставя [[Правителство на Драган Цанков 3|нов кабинет изцяло от либерали]], който иска да утвърди изцяло конституционно управление. Князът се въздържа за известно време от намеса в работата на правителството, което трябва да се бори със завърналите се от емиграция (след възстановяването на конституцията) либерали начело с Каравелов, който след преврата от 1881 г. става един от най-последователните критици на княза и оглавява опозицията. Окончателното прекратяване на режима на пълномощията става факт в края на 1883 г., след като Народното събрание гласува изменения в конституцията, които увеличават влиянието на княза в управлението. Условието е те да бъдат одобрени от Велико народно събрание, но последвалите събития във вътрешен и международен план са такива, че такова не се свиква и предложените изменения никога не влизат в сила. === 1884 – 1885 === [[Парламентарни избори в България (1884)|Изборите за Народно събрание]] през май 1884 г., при които правителството се отказва да влияе върху избирателите, са спечелени с голяма преднина от опозицията, начело с крайните либерали. Князът натоварва отново Каравелов да състави правителство и той предлага по-млади членове на своята партия, сред които голямо влияние придобива новият председател на Народното събрание [[Стефан Стамболов]]. Това правителство работи усилено за развитието на образованието и военното дело. Чувствително нараства военният бюджет, военната служба е увеличена на три години. Възстановен е „Законът за народното опълчение“. Учредени са [[Българската народна банка]] и [[Пощенска спестовна каса|Пощенската спестовна каса]]. Приет е „Закон за обществените и частните училища“, който утвърждава демократичните тенденции в българското образователно дело. На 31 януари 1885 г. е гласуван и „Закон за железниците“, с който държавата получава пълни права върху строежа на железниците. Приема се „Закон за построяване на линията Цариброд–Вакарел“. Малко по-късно започват преговори за откупуване от Княжеството на [[Железопътна линия 9 (България)|Русенско-варненската железница]]. Исканата сума е значително завишена, но целта на правителството е да придобие собствеността и да се подобрят българо-английските отношения {{hrf|Цураков|2010|38 – 42}}. През зимата на 1885 г. е обявен годежът на брата на Александър принц [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]] (Лико) за принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]], най-малката дъщеря на кралица [[Виктория]] и [[принц Алберт]]. Кралицата приема да разреши този брак само при условие, че младоженците се установят в Англия. Това заздравява връзките между рода Батенберг и английското кралско семейство, тъй като другият брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] малко преди това се е оженил за братовчедка си, принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]], внучка на кралица Виктория. В същото време се задълбочава отчуждението от Русия, започнало поради личната неприязън между руския цар и княз Александър. Руските дипломатически представители в княжеството имат инструкции да провеждат политика против княз Александър, като [[Александър Кояндер]] дори прави няколко опита да издейства детронирането му чрез въздействие върху лидерите на политическите партии. През февруари 1885 г. в [[Пловдив]], където се разраства съединисткото движение, е основан [[Български таен централен революционен комитет]] (БТЦРК), който активно пропагандира обединението на Княжество България с [[Източна Румелия]] чрез публикации в пресата и демонстрации. Князът подкрепя движението още от [[Съединистка акция (1880)|акцията през 1880 г.]], която се проваля поради неодобрението на Англия и Русия. При пътуването си до Англия за сватбата на Хайнрих и през цялото лято на 1885 г. княз Александър прави дипломатически сондажи относно евентуално обединение, като изтъква, че такъв акт ще отстрани руското влияние в българските земи. Сега отношението на Англия е различно: нейни представители посещават Източна Румелия като частни лица, а след това се срещат с правителството в София. Те са на мнение, че това е вътрешен български въпрос, но предупреждават, че евентуално съединение ще засили процеса на отчуждение с Русия. Князът започва все по-често да дискутира положението на българските офицери, чиято военна кариера е възпрепятствана от руските, като се старае да ги предразположи. === Съединението === {{основна|Съединение на Източна Румелия с Княжество България}} [[Файл:BASA-1599K-1-811-4-Manifesto of proclaiming the unification of the Principality of Bulgaria with Eastern Rumelia.jpg|мини|Манифест на княз Александър І Батенберг към българския народ за провъзгласяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Източник: [[ДА „Архиви“]]]] На 29 август представителите на [[БТЦРК]] [[Сава Муткуров]] и [[Димитър Ризов]] пристигат в [[Шумен]], където се провеждат учения на княжеските войски. Княз Александър ги уверява в подкрепата си,{{hrf|Радев|1990|490 – 491}} но министър-председателят [[Петко Каравелов]] смята начинанието за несвоевременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той възнамерява да осуети поредната съединистка акция, но е изпреварен от събитията.{{hrf|Радев|1990|522}} През нощта срещу [[6 септември]] войски, командвани от [[Данаил Николаев|майор Николаев]], установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива, свалят правителството и [[Гаврил Кръстевич|Кръстевич]].{{hrf|Радев|1990|510 – 516}} Временно правителство начело с [[Георги Странски]], в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии, обявява обща [[мобилизация]] на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър да подкрепи Съединението.{{hrf|Радев|1990|516 – 517}} Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава [[Комисарство в Южна България|трима комисари]] на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. На 9 септември Великите сили получават телеграфическа нота от княз Александър{{hrf|Радев|1990|546}}: {{цитат|Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме прогласи за свой княз. Жителите на българското княжество поискаха от мене единодушно да приема това назначение; като взех предвид моя свещен дълг спрямо моя народ, аз приех чрез прокламация към българския народ. Стигнал в Пловдив и взел в ръцете си управлението, заявявам по най-тържествен начин, че съединението на двете Българии стана без всяка враждебна цел спрямо отоманското императорско правителство, на което признавам суверенните права. Поръчителствувам за спокойствието на двете страни и за сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Отправям се (към респективните правителства на Силите) с молба да признаете това ново положение и моля да ходатайствувате пред негово величество султана да санкционира съединението за избягване на ненужни кръвопролития, защото народът е решен с кръвта си да защищава свършения факт.|}} Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.{{hrf|Радев|1990|523 – 527}} [[IV Обикновено народно събрание|Народното събрание]], което се събира извънредно на 11 септември, утвърждава тези мерки, като гласува кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 67}}</ref> Реакциите не закъсняват. Русия се обявява решително против Съединението, а негативното ѝ отношение към Александър намира израз в неговото отчисляване от руската армия и в отзоваването на всички руски офицери от [[българската армия]] на 22 септември 1885 г.{{hrf|Радев|1990|529 – 530}} Отзован е и военният министър [[Михаил Кантакузин|Кантакузин]], а неговото място за първи път заема българин – [[Константин Никифоров]]. Турция е най-пряко засегната и османското правителство веднага струпва войски по границата с Източна Румелия и окупира [[Кърджали]] и [[Тъмръшка република|Тъмръш]]. Султан [[Абдул Хамид II]] обаче се въздържа от военна намеса, не на последно място поради натиска от страна на посланиците на Великите сили.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ | publisher = Анубис | location = София | pages = 66 – 68 | isbn = 954-426-206-7}}</ref> На провелата се в края на октомври конференция на посланиците на Великите сили в [[Цариград]] британският посланик и френският му колега възпрепятстват изпращането на турски комисар в Източна Румелия. Посланическата конференция не успява да стигне до единодушно становище относно Съединението, което дава повод на сръбския крал [[Милан Обренович|Милан]] да нападне България. === Сръбско-българска война === {{основна|Българска криза|Сръбско-българска война}} [[File:Alexander I of Bulgaria at the battlefield of Serbo-Bulgarian war (1885).jpg|мини|ляво|Княз Александър на бойното поле]] [[Файл:Manifest-serbo-bulgarian-war.jpg|мини|Манифестът на княз Александър I за [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]]] Първоначално князът храни илюзии, че войната може да се избегне, като прави постъпки пред Великите сили, които да повлияят върху Сърбия. Когато войната започва, той все още се държи неуверено, защото не е сигурен в качествата на българската армия. Наистина, в първите дни малочислените български дружини оказват съпротива, но отстъпват до [[Драгоман]] и [[Брезник]], който на 5 ноември е завладян от сърбите, а Видинската крепост е обкръжена. На 3 ноември Александър свиква тронен съвет, на който предлага отстъпление, изоставяне на София и даване на решителна битка при Ихтиманските възвишения. Предложението му е отхвърлено, като е решено, че българските сили ще се съсредоточат в [[Сливница]], където да дадат решителен отпор на сърбите и да ги забавят до пристигането на румелийските войски. На 7 ноември Александър дори отива до София, за да убеди правителството в тезата си. След [[Сливнишка битка|победата при Сливница]] обаче проявява лична смелост по време на бойните действия<ref name="Илчо">{{cite book | title = Епоха 1885 | last = Димитров | first = Илчо | authorlink = Илчо Димитров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Тилиа | location = София | isbn = 954-8706-24-5 | doi = | pages = 307 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Отзиви за княза по време на войната дава Кох{{hrf|фон Батенберг|1995|126}}:„...По време на цялата война той беше там, където опасността бе най-голяма. След всяко сражение обикаляше на кон частите, за да възпламени смелостта им и да ги изпълни с увереност в победата. През нощта, докато войниците спяха, той обикаляше и работеше за следващия ден. Делеше глад и студ със своите бойци и като тях спеше на голата земя. При това князът полагаше усилия да организира работата на въобще несъществуващото дотогава интендантство, така че войниците ежедневно да получават храната си въпреки непрестанните сражения.“ Решителните сражения от Сливнишката битка са на 5, 6 и 7 ноември и завършват с българска победа, която осъществява прелом в хода на войната. След поражението сърбите започват да отстъпват към границата и навътре в Сърбия, а българите започват да ги преследват. Княз Александър I е решен да изтласка всички вражески войски от територията на България, да навлезе в Сърбия и чак тогава да води мирни преговори. На 10 ноември е спечелен [[Бой при Драгоман (10 ноември 1885)|боят при Драгоман]], а на другия ден е обявено всеобщо нападение срещу сръбската войска. Няколко дни по-късно българската армия влиза в Цариброд и Пирот, като пътят за Ниш вече е свободен. Този неочакван развой на войната кара Великите сили да реагират. На 16 ноември в главната квартира на българската армия в Пирот пристига [[Австро-Унгария|австро-унгарският]] пълномощен министър в [[Белград]], граф [[Рудолф фон Кевенхюлер-Меч|Кевенхюлер]], и настоява пред Александър I да прекрати по-нататъшното настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта и с евентуална руска намеса.<ref>Куманов, Милен и Колинка Исова. Историческа енциклопедия България, София 2003, стр. 295</ref> Българският владетел е принуден да започне преговори за примирие, които завършват с [[Пиротско споразумение (1885)|Пиротското споразумение]] от 9 декември, според което България и Сърбия се отказват от продължаване на бойните действия и изтеглят войските си зад довоенните си граници. Няколко месеца по-късно в [[Букурещ]] е подписан [[Букурещки договор (1886)|мирният договор]]. Победата изиграва важна роля за укрепване на международното положение на България и създава нова обстановка, в която въпросът за признаване на Съединението ще се реши окончателно в полза на България. === Потвърждаване на Съединението === Турската дипломация не спира усилията си да възстанови стария статут на Източна Румелия чрез колективен натиск от страна на Великите сили върху България, но среща съпротивата на Великобритания. <ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=75 – 76}}</ref> Опитът за изпращане на султански комисар в [[Пловдив]] в края на ноември 1885 г. среща енергичната съпротива на местните власти и демонстрации на населението и се проваля. През януари 1886 г. османското и българското правителство сключват [[Българо-турска спогодба (1886)|спогодба]], с която обединението на Северна и Южна България се допуска в замяна на военно-политическо обвързване на Княжеството с Турция.<ref name="stat81-84">{{Харв|Стателова|1999|loc=81 – 84}}</ref> Според спогодбата княз Александър застава начело на Източна Румелия за пет години като [[генерал-губернатор]]. Само след два месеца обаче под руски натиск е приет [[Топханенски акт|Топханенският акт]], който ревизира спогодбата, като премахва клаузата за военна взаимопомощ и преформулира някои клаузи. По настояване на Русия, която е решително срещу Александър Батенберг, в клаузите не се споменава изрично името му, а териториалните отстъпки в полза на Османската империя в Източните и Средните [[Родопи]] са с формулировка „''докато управлението на Източна Румелия и това на Княжеството ще бъдат в ръцете на една и съща личност''“. В замяна на това османското правителство се отказва от правото си да въвежда войски в България в случай на вътрешни размирици. Актът постановява [[Органически устав на Източна Румелия|Органическият устав на Източна Румелия]] да бъде изменен в 4-месечен срок от специална българо-турска комисия със санкция от посланиците на Великите сили в Цариград.<ref>Матанов, Христо и др. Текстове и документи по история на България. София, „Булвест 2000“, 1993. ISBN 954-8112-90-6, стр. 356 – 357</ref><ref name="stat85">Стателова, Елена, Стойчо Грънчаров. История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ. София, Издателство „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7, стр. 85 – 86</ref> Българското правителство приема официално Топханенския акт в края на март. На 5 април 1886 княз Александър е провъзгласен за османски управител на Източна Румелия{{hrf|фон Батенберг|1995|144}}<ref name="stat85"/>{{hrf|Радев|1990|708 – 709}}. Условията, при които Съединението е потвърдено в международен план, обаче водят до вътрешнополитическа дестабилизация в княжеството през пролетта и лятото на 1886 година. Русофилската опозиция и част от националистите (начело с [[Васил Радославов]]) остро критикуват правителството и особено П. Каравелов за териториалните отстъпки и непроменения статут на Източна Румелия, както и дори само за това, че България ще участва със свои официални представители в работата на комисията за ревизия на източнорумелийския устав. В края на юли 1886 г. тази комисия се събира в София, за да уточни прехвърлянето на правомощията на [[Османски султан|султана]] върху княза и поемането на [[Източнорумелийски данък|финансовите задължения]] на Източна Румелия от княжеството. С настъпването на 9 август и последвалите събития по прогонването на княза комисията прекъсва своята работа (и никога не я подновява). Прекъсването прави турската страна под предлога, че нямат насреща си легитимни български представители.<ref>Проданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: [http://www.historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170610211859/http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf |date=2017-06-10 }}. Пловдив 2010, с. 179 – 184. Посетен на 07 април 2022.</ref> === Преврат, контрапреврат и абдикация === {{основна|Деветоавгустовски преврат}} Веднага след Съединението [[Русия]] започва кампания за отстраняването на княза. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват [[Преврат в България (1886)|военен преврат]]<ref>A.F. Golovin: ''Fürst Alexander I. von Bulgarien (1879 – 1886)'', изд. C. Fromme, 1896 г., с. 390.</ref><ref>Hanswilhelm Haefs: ''Das goldene Reich der Pamir-bulgaren an Donau und Wardar'', BoD – Books on Demand, 2009 г., с. 20.</ref><ref>Leo Trotzki: ''Die Balkankriege 1912 – 13'', Mehring, 1996 г., с. 536.</ref><ref>[[Симеон Радев]]: ''Строителите на съвременна България. Том 1'', [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4484&Level=3 Книга шеста. III. Примирието и мирът]</ref><ref>Съединението 1885 г., С., 1985 г., с. 43</ref>, като князът принудително е изпратен извън България по Дунава с яхтата „[[Александър I (кораб)|Александър I]]“<ref name="вълканов">{{cite book|last = Вълканов|first = Вълкан|year = 2000|title = Морска история на България|publisher = „Албатрос“|location = София|pages = 102|isbn = 954-751-008-8}}</ref>. Пристига в гр. Рени, Бесарабия, където е посрещнат от руските власти. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине за [[Лемберг]] (днес Лвов), в Австро-Унгария. Междувременно в България [[Стефан Стамболов]] с помощта на [[Сава Муткуров]] и верни на княза войски извършва контрапреврат, обявява детронирането за държавно престъпление и кани с телеграма княза да се завърне. Александър Батенберг е посрещнат триумфално в България три дни по-късно, но управлението му трае още само 9 дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да [[абдикация|абдикира]] на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена. Властта е поета от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентство]], начело със Стамболов. == Последни години == В предприетата в края на 1886 и началото на 1887 г. кампания за търсене на нов български княз Александър съвсем не е отписан, но решително отказва неколкократните опити да бъде убеден да се завърне. Сред кандидатите фигурира и баща му, но и той отказва. Личният му живот също е обект на външен натиск, тъй като Бисмарк буквално го подлага на гонения заради брачните му планове с Виктория Пруска<ref name="Стоя">{{Cite book |last=Стоянович |first=Петър |title=Междуцарствието, кризата и битката за българския трон (1886 – 1887) |year=2017 |publisher=Захарий Стоянов |location=София |isbn=978-954-09-1161-8 |pages=167 – 8}}</ref>. Две години по-късно Александър Батенберг получава от Виена правото да приеме графска титла и фамилното име Хартенау – малко семейно имение в Хесен. Постъпва на военна служба под новото си име Александър граф фон Хартенау и се установява в Грац.. Достига до чин генерал-майор в австроунгарската армия и командва 11-та пехотна бригада. През 1889 г. сключва морганатичен брак с Йохана Лойзингер, с която имат две деца<ref name="Стоя"/>. През 1890 г. майор [[Коста Паница]] предлага на Александър I да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в [[Македония (област)|Македония]] и Княжеството, насочено срещу [[Абдул Хамид II]] и [[Фердинанд I]]. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.<ref name="марков">{{cite book|last = Марков|first = Георги|authorlink = Георги Марков (историк)|year = 2003 г.|title = „Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947“|publisher = Военно издателство|location = София|pages = 29|isbn = 954-509-239-4}}</ref> Александър умира на 23 октомври 1893 година в Грац. Тленните му останки са положени в църквата „[[Свети Георги (базилика в София)|Свети Георги]]“ в София,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / бр. 16, 13 ноември 1896 год, стр. 3]</ref> където остават до преместването им в построения за него [[Мавзолей на Александър I Батенберг|мавзолей]] през 1898 година. == Семейство == [[Файл:Alexander I of Bulgaria's family.jpg|мини|Портрет на Александър Батенберг фон Хартенау със съпругата му Йохана Лойзингер и сина им Крум-Асен, Грац, Австрия, преиздадена в София от Димитър Карастоянов, 1891]] Семейството на Александър Батенберг има тесни роднински връзки с [[Британско кралско семейство|английското кралско семейство]] и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица [[Мария Александровна]] (сестра на баща му), първи братовчед е на император [[Александър III (Русия)|Александър III]] и е чичо на последната руска императрица – [[Александра Фьодоровна (Алиса)|Александра]], която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски. Братът на Александър Батенберг, [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]], се жени за най-малката дъщеря на [[кралица Виктория]] – принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]]. Другият му брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] се жени за внучка на британската кралица – принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]]. Княз Александър е чичо на испанската кралица [[Виктория Евгения Батенберг|Виктория Евгения]], на шведската кралица [[Луиза Маунтбатън|Луиза]] и на [[Филип, херцог на Единбург]], чиято майка принцеса [[Алис Батенберг]] е племенница на княза. Третият му брат [[Франц Йосиф фон Батенберг|Франц Йосиф]] пристига в България точно преди Съединението на гости, но остава по-дълго и през най-бурните събития – Съединението и Сръбско-българската война – е редом с брат си. Придружава го и по време на деветоавгустовския преврат и прогонването му от България. По-късно се жени за дъщерята на черногорския крал [[Никола I]] от династията [[Петрович-Негош]] Ана Петрович-Негошина. През 1882 г. възниква идея за брак между княз Александър и пруската [[Виктория Пруска|принцеса Виктория]]. Бащата и майката на принцесата одобряват, и дори е извършен годеж, но през май 1884 г. на среща с канцлера [[Бисмарк]] и император [[Вилхелм I]] князът получава решителен и окончателен отказ. За отказа играе роля и отрицателното отношение към брака на руския император. Въпреки че Александър не се отказва, включително и след абдикацията си, поради политически натиск годежът е анулиран „поради държавни причини“. През 1889 г. Александър сключва [[морганатичен брак]] с актрисата от Дармщатския театър [[Йохана Лойзингер]] (* 18 април 1865; † 20 юли 1951). Поради това е принуден да приеме по-ниската титла ''граф Хартенау''. Александър и Йохана имат син и дъщеря:<ref>[http://www.thepeerage.com/p10114.htm#i101133 ''Alexander Joseph Prinz von Battenberg''], thepeerage.com</ref> * [[Асен фон Хартенау|Крум-Асен, граф Хартенау]] (1890 – 1965) * [[Цветана фон Хартенау|Вера-Цветана]] (1893 – 1935) [[Константин Стоилов]] е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което последният започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау. Княз Александър умира в [[Грац]], [[Австрия]], на [[23 октомври]] [[1893]] г. след неуспешна операция на [[апендицит]]. Според желанието му{{hrf|фон Батенберг|1995|172}} останките му са пренесени в [[София]] на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на столицата. [[Национален военноисторически музей|Националният военноисторически музей]] разполага с най-много ордени на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау. == Генеалогия == {{скриване|Родословие на Александър I Батенберг|{{Familytree2 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=1 |boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |boxstyle_5=background-color: #9fe; |1= '''Александър I Батенберг'''<ref>[http://www.geni.com/people/Александър/6000000003243840415 Alexander Joseph von Battenberg, I] – www.geni.com</ref> |2= [[Александър фон Хесен-Дармщат]] |3= [[Юлия фон Хауке]] |4= [[Лудвиг II фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг II]] |5= [[Вилхелмина от Баден]] |6= [[Хайнрих Мориц фон Хауке]] |7= [[София Лафонтен]] |8= [[Лудвиг I фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг I]] |9= [[Луиза фон Хесен-Дармщат|Принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат]] |10=[[Карл Лудвиг фон Баден|Принц Карл Лудвиг фон Баден]] |11=[[Амалия фон Хесен-Дармщат|Принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат]] |12=[[Фридрих Карл фон Хауке]] |13=[[Мария Саломе Швепенхойзер]] |14= [[Леополд Лафонтен|Д-р Леополд Лафонтен]] |15=[[Мария Терезия Корнелия]] |16=[[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |17=[[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Цвайбрюкен]] |18=[[Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат|Принц Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат]] |19=[[Луиза фон Лайнинген-Хайдешайм]] |20= [[Карл Фридрих фон Баден|Великият Херцог Карл Фридрих фон Баден]] |21= [[Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат]] |22= [[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат (ландграф)|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |23= [[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен]] }}}} == Галерия == <gallery class="center"> Alexander I of Bulgaria.jpg Депутати от I ВНС.jpg|<small>Делегацията от депутати от I ВНС, която на 4 май 1879 г. връчва на Ал. Батенберг в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]]/Ялта (Крим) решението за избора му за княз. Седнали от ляво надясно: главният мюфтия хаджи Мюедзин, [[Тодор Бурмов]], Варненският митрополит [[Симеон Варненски и Преславски|Симеон]] и д-р [[Васил Караконовски]]. Прави от ляво надясно: [[Младен Цеков]], [[Константин Стоилов]], неизвестен депутат и [[Драган Цанков]]. Експонат на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]], София</small> Alexander I of Bulgaria color.jpg|Портрет от 1882 г., [[Ермитаж]], хромолитография Telegram-unificationBG.jpg Boegbeeld Alexander I.JPG Battenberg-mausoleum-coa.jpg </gallery> == Награди и отличия == * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия * Орден „Света Анна“, Русия * „Георгиевски кръст“, Русия * „[[Орден на банята]]“, Обединеното кралство * Хълм Батенберг на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], [[Южни Шетландски острови]] е наименуван на Александър Батенберг.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136854 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Battenberg Hill.</ref> * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия {{Уикицитат|Александър Батенберг}} == Литература == * Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, „В. История на българската дипломация 1879 – 1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г. * Haralampi G. Oroschakoff: ''Die Battenberg-Affäre: Leben und Abenteuer des Gawril Oroschakoff oder Eine russisch-europäische Geschichte''. Berlin-Verlag, Berlin 2007, ISBN 3-8270-0705-4. == Външни препратки == * [http://www.biographien.ac.at/oebl_1/14.pdf ''Alexander Prinz von Battenberg'']. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 1, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1957, S. 14. * Egon Cäsar Conte Corti: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118653520.html#ndbcontent ''Alexander von Battenberg'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 191 f. ([http://daten.digitale-sammlungen.de/0001/bsb00016233/images/index.html?seite=209 Digitalisat]). * Wilhelm Diehl: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Alexander_von_Battenberg ''Alexander von Battenberg'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 751 – 756. * {{Цитат уеб | заглавие = За княз Батенберг 110 години след смъртта му | автор = Борислав Гърдев | труд = LiterNet | дата = 26 октомври 2003 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/abatenberg.htm | език = | цитат = }}. * [https://bnt1.bnt.bg/bg/a/proshtalniya-den-na-knyaz-aleksanda-r-v-istoriya-bg-8-12-2014 „Александър Батенберг – първият, младият, прогоненият“], [[БНТ]], История.bg, 8 декември 2014 * {{Цитат уеб | заглавие = 160 години от рождението на Александър Батенберг – | автор = | труд = История.bg, [[Българска национална телевизия]] | дата = 5 юни 2017 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://bnt.bg/bg/a/160-godini-ot-rozhdenieto-na-aleksandr-batenberg-05062017 | цитат = }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=9C1VuqQAMxA | заглавие = "Историята оживява" – Александър I Батенберг (епизод 18) | достъп_дата = 20 април 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 12 октомври 2016 | труд = | издател = сдружение „Българска история“ и телевизия [[BiT]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} == Вижте също == * [[Мавзолей на Александър Батенберг]] * [[Портрет на Александър Батенберг]] == Бележки == {{reflist}} === Цитирана литература === * {{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София |url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 18 април 2015 г}} * {{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6}} * {{cite book |title= Управляващите политически партии в България (1879 – 2010) |last=Цураков |first=Ангел |authorlink= |coauthors= |year= 2010 |publisher=изд. „Изток-Запад“|location=София | pages= | isbn=978-954-321-752-6 |url= |accessdate=}} * {{cite book | title = Спомени за едно смутно време | last = фон Батенберг | first = Принцеса Мария | authorlink = Мария фон Батенберг | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995| edition = | publisher = изд. Пейо Яворов | location = София| isbn = | doi = | pages = 188 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |name = [[княз на България]] |before = – |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[29 април]] [[1879]] – [[9 септември]] [[1886]]) }} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = |name = [[Главен управител на Източна Румелия]] |before = [[Гаврил Кръстевич]] |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[1885]] – [[1886]]) }} {{Предшественик край}} {{Български владетели}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|България|Италия|Германия|Австрия}} [[Категория:Родени през 1857 година]] [[Категория:Починали през 1893 година]] [[Категория:Монарси на България]] [[Категория:Княжество България]] [[Категория:Български князе]] [[Категория:Главни управители на Източна Румелия]] [[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Български генерали от пехотата]] [[Категория:Германски военни дейци]] [[Категория:Руски офицери]] [[Категория:Батенберги]] [[Категория:Австрийски масони]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Родени във Верона]] [[Категория:Починали в Грац]] omvr1cbxcpvrsairtos24wx1bge05a8 11473815 11473808 2022-07-29T07:29:04Z Добри 18138 писмо до Милан в опит дда предотврати войната wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Батенберг|Батенберг}} {{Личност | име = Александър I | категория = монарх | описание = княз на България | име-рождено = Александър Йозеф фон Батенберг | роден-място = [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] | починал-място = [[Грац]], [[Австро-Унгария]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 26 юни 1879 – 26 август 1886 <small>({{времеви интервал|1879|6|26|1886|8|26}})</small> | коронация = 26 юни 1879<ref>[http://istoria.bg/683/knyaz-aleksandar-batemberg Държавници: ''Княз Александър I Батенберг'']</ref> | предшественик = [[Константин II Асен]]<br>(като цар преди падането на [[българските земи под османско владичество]]) | наследник = [[Фердинанд I]] | династия = [[Батенберг (династия)|Батенберг]] }} }} {{стар стил}} '''Алекса̀ндър I Български''' ({{lang|de|Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg}}), известен и като '''Алекса̀ндър Ба̀тенберг''', е [[княз]] на [[Княжество България]] в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година. Избирането му за български владетел става по взаимно съгласие на [[Великите сили]] според [[Берлинския договор]], но водеща роля има Русия. Той е военен, няма никакъв политически опит, но приема задачата да управлява новата държава според [[Търновската конституция]], макар да я намира за твърде либерална. Приема присърце и желанието за обединението на всички българи, но се стреми да спазва международните договори. Първите сформирани правителства постигат ограничени резултати, което го кара през април 1881 г. да извърши [[Преврат в България (1881)|преврат]] и да установи свой едноличен [[режим на пълномощията]] до декември 1883 г. Включва в управлението руски генерали, изпратени от императора с нареждане да му помагат, но различията му с тях по отношение на развитието на България го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. На свой ред руските дипломатически представители в княжеството започват да работят за отстраняването му. По време на [[Съединението]] се обявява за „княз на Северна и Южна България“ и отива в Пловдив, където се старае да успокои различните етноси, като поръчителствува за спокойствието и сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Предприема дипломатически стъпки за признаването на Съединението, но Русия се обявява решително против и отзовава руските офицери от [[българската армия]]. Само дни след това Сърбия нахлува с войските си и започва [[Сръбско-българската война]]. Княз Александър застава начело на младата българска армия и полага усилия да организира командването и снабдяването, да повдига духа на войниците. Принуден е да се съгласи на примирие под натиска на Австро-Унгария, но извоюваната победа изиграва важна роля за укрепване на международния престиж на българската армия и за признаването на Съединението. Този успех окончателно настройва Русия срещу княза и тя започва кампания за отстраняването му, като привлича за целта част от армията. На 9 август 1886 г. е извършен [[деветоавгустовски преврат|военен преврат]] и княз Александър е принуден да абдикира. Завръща се в Германия, след това служи в австрийската армия. Сключва [[морганатичен брак]] и има две деца. Умира през 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в България и се намират в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на София. == Произход и ранни години == Роден е на [[5 април]] [[1857]] г. във [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] (днешна [[Италия]]) като '''принц Александър Йозеф фон Батенберг''' ({{lang|de|Prinz Alexander Joseph von Battenberg}}). Втори син на германския принц [[Александър фон Хесен-Дармщат]] (1823 – 1888) от морганатичния му брак с полската графиня [[Юлия фон Хауке]] (1825 – 1895), руска придворна дама. [[Батенберг (династия)|Потомците]] им приемат фамилията „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото руският цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщат, е бил против неговия морганатичен брак. Младият Александър получава военно образование. Служи като [[младши лейтенант]] в [[драгун|Лейбдрагунски]] Хесенски [[полк]]. На 20-годишна възраст получава разрешение от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] да постъпи в руската армия. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878 г.)]] в състава на Лейбгвардейския [[улан]]ски полк. При преминаването на Дунава с понтон се отличава като храбрец и е награден с „Владимировски кръст“. Държи се достойно по време на похода на [[Преден отряд|Предния отряд]] с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) към Южна България. Награден е с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 юли 1877 г.). Придаден е като офицер за свръзка към румънския [[Карол I|княз Карл]], с когото остават приятели до смъртта му{{hrf|фон Батенберг|1995|49}}. След кратко завръщане в [[Санкт Петербург]], отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната. До възцаряването си служи в гвардейски корпус в [[Берлин]]. [[File:Иллюстрация к статье «Александр Баттенберг». Военная энциклопедия Сытина. Том 1 (СПб., 1911—1915).jpg|мини|ляво|Александър Батенберг през 1877 г. Илюстрация към статията [https://ru.wikisource.org/wiki/ВЭ/ВТ/Александр_Баттенберг „Александр Баттенберг“, Военная энциклопедия Сытина]. Том 1 (СПб., 1911—1915)]] == Княз на България (1879 – 1886 г.) == === Избор === Монархическото устройство на България е заложено в [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Александър Батенберг става първият български княз на двадесет и две години, след като е избран от [[I Велико народно събрание|Първото велико народно събрание]] на [[17 април]] [[1879]] г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. Преди да положи клетва, Батенберг посещава дворовете на [[Великите сили]], султана и руския император в летния му дворец в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]], където се среща с българска депутация, която го приветства като свой княз. Пристига във Варна с руски военен кораб и на [[26 юни]] полага клетва в [[Търново]] Навсякъде по пътя му хората го приветстват с голям ентусиазъм. [[Файл:Royal Monogram of Prince Alexander of Battenberg.svg|мини|ляво|90px|Царският монограм на Александър фон Батенберг]] Младият княз не е обучаван за управник и няма никакъв политически опит, а го изпращат да оглави новосъздадена държава. Избран като предпочитан кандидат на Русия (има родствени връзка с царя и съпругата му), той е добър компромис за Европа. Граф [[Егон Корти]] казва за него:{{hrf|фон Батенберг|1995|50}} {{цитат|Любим племенник на царя, родственик на английския двор, германски принц, син на австрийски генерал, тясно свързан с Русия чрез участието си в похода 1877 – 1878 г. и все пак неруснак... Неговият избор се явяваше едновременно като реверанс към [[Бенджамин Дизраели|лорд Биконсфилд]], като комплимент за [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]], внимание към Австрия и все пак с изгледи да бъде безволева играчка в руските ръце.|Егон Корти, „Александър фон Батенберг“}} Князът пристига в страна със силни демократични и [[русофил]]ски настроения, които влизат в сблъсък с неговите собствени монархически и, общо взето, антируски настроения, придобити от военния му опит. Всъщност Русия се надява той да стане нейна марионетка. В същото време останалите Велики сили считат българския народ за политически незрял и неспособен на самоуправление. Българските политици още не могат да се окопитят от разпокъсването на българите, наложено от Берлинския договор, и спорят помежду си относно „общонародния въпрос“ – обединена България. Двете основни политически партии са [[Либерална партия|Либералната]] и [[Консервативна партия|Консервативната]]. Консервативната партия подкрепя монархизма, но няма голямо влияние, макар и нейни представители да оглавяват първите правителства. Либералната партия, напротив, е за развиване на заложените в конституцията демократични принципи. Поради царящите в България дребнособственически отношения тя изразява интересите на болшинството от народа. Князът от своя страна още в началото на управлението си нарича [[Търновска конституция|Търновската конституция]] „полурепубликанска“ и търси съдействие от Русия за изменението ѝ в посока на увеличение на своите правомощия. Получава съгласие, но при условие изменението да стане по демократичен път и в съгласие с българските политици.<ref>{{cite book | title = Кратка история на България | last = Фол | first = Александър| authorlink = Александър Фол | coauthors = В. Гюзелев, Н. Генчев, К. Косев, И. Димитров, А. Пантев, М. Лалков, К. Николов, Л. Огнянов | editor = Илчо Димитров | editor-link = Илчо Димитров | year = 1983 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 229 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref> [[Файл:Alexander-von-Battemberg.jpg|мини|150px|Александър I Български (1880)]] === Първи правителства === Първото [[правителство на Тодор Бурмов]] е консервативно, назначено с княжески указ и има задача да подготви [[Парламентарни избори в България (1879)|избори]] през 1879 г. Либералната партия ги печели с внушително мнозинство, но избухва политическа криза, предизвикана от отказа на либералите да управляват заедно с консерваторите. През ноември князът разпуска парламента и назначава нов консервативен [[Правителство на Климент 1|кабинет]] начело с епископ Климент ([[Васил Друмев]]). През януари 1880 г. са проведени [[Парламентарни избори в България (1880)|нови парламентарни избори]], които либералите отново печелят убедително. На 24 март 1880 г., притиснат от либералното мнозинство във [[II Обикновено народно събрание|Второто обикновено народно събрание]], князът е принуден, след едно продължително посещение в [[Петербург]], да назначи [[Правителство на Драган Цанков (1880)|либерално правителство]] начело с [[Драган Цанков]].{{hrf|Цураков|2010|22 – 23}} През ноември 1880 г. правителството на Цанков е заменено с [[Правителство на Петко Каравелов 1|кабинет начело с Петко Каравелов]]. Гласуваните от парламента извънредни правомощия на Каравелов съсредоточават в ръцете му значителна власт. Въпреки това положението в страната е нестабилно, необходимо е разрешаването на редица стопански проблеми. Конфликтът между консерваторите и либералите относно управлението и прилагането на „Основния закон“ се задълбочава. Избухват остри политически пререкания и цари междуличностна конфронтация. Нарастват противоречията вътре в самата Либерална партия за практиката на управление. Поради това в нея се обособяват две либерални течения – умерено и крайно, а влиянието на партията на политическата сцена отслабва. В международен план правителството на Каравелов изпада в изолация поради опитите му да провежда независима политика. През март 1881 г. при [[атентат]], организиран от „[[Народна воля (организация)|Народна воля]]“, руският император Александър II загива. Княз Батенберг присъства на погребението му и се представя на новия руски император [[Александър III (Русия)|Александър III]], който за разлика от либералния си баща е настроен много по-консервативно. Князът успява да го убеди, че е необходима промяна на българската конституция в посока на усилване на правомощията му. Руското правителство разглежда възможностите за промяна на формата на управление на България и евентуално въвеждане на [[абсолютна монархия]], но в крайна сметка се произнася в полза на временно преустановяване на действието на Търновската конституция, но от надлежно свикано за целта [[Велико народно събрание]]. Съгласие за действия в тази посока князът получава и от руските съюзници [[Германска империя|Германия]] и [[Австро-Унгария]]. === Преврат от 1881 === {{основна|Преврат в България (1881)}} На 27 април 1881 г. Александър издава прокламация, с която суспендира конституцията и парламента, уволнява правителството, назначава нов кабинет начело с военния министър [[Казимир Ернрот]] и определя дата за нови избори през юни. Прокламацията е посрещната благосклонно от Великите сили, [[Османска империя|Османската империя]] и съседните на България държави и първоначално не предизвиква силни реакции в българското общество, като дори крайните либерали заемат изчаквателна позиция. Каравелов, членовете на правителството и техни привърженици са принудени да напуснат пределите на княжеството и се установяват в съседните страни{{hrf|Цачевски|2013|270 – 276}}. В деня на прокламацията княз Александър издава указ, който разделя страната на 5 области, начело с „чрезвичайни комисари“. Комисарите поемат задачата да организират провеждане на [[Парламентарни избори в България (1881)|избори за Велико народно събрание]]. Самите избори на 14 и 21 юни протичат в условията на извънредно положение в цялата страна, масови фалшификации, беззакония и насилие и при масиран натиск от правителството в полза на княза. Организират се военни съдилища и започва полицейски терор и нарушение на избирателните права.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, София, 1983 стр. 219 – 220</ref> През юли в Свищов е свикано новоизбраното [[II Велико народно събрание|Второ велико народно събрание]] и князът поставя ултиматум: или да увеличи правомощията му, или да приеме [[абдикация]]та му. Делегатите се подчиняват и дават изключителни права на Батенберг да управлява чрез [[указ]]и в продължение на 7 години: от 1881 до 1888 г. – т.нар. [[режим на пълномощията]]. На практика този извънреден режим продължава много по-малко, от юли 1881 до декември 1883 година. През това време България няма [[министър-председател]], Народното събрание не работи, а реално управлява княз Александър I. === Режим на пълномощията === {{основна|Режим на пълномощията}} Веднага след като режимът на пълномощията става факт Ернрот подава оставка и си заминава. Сред започналото глухо брожение в обществото срещу преврата князът осъзнава колко е несигурна позицията му и включва в правителството руски генерали, изпратени от императора с нареждането да му помагат. [[Правителство на България (1881–1882)|Първият кабинет]] няма министър-председател, но с водеща роля на руския полковник [[Арнолд Ремлинген]], оглавил министерството на вътрешните работи{{hrf|Стателова|1999|29 – 30}}. Князът се стреми да създаде нов тип администрация и постепенно се отклонява от непопулярната руска система. Идеите му срещат съпротивата на генералния руски консул [[Михаил Хитрово]]<ref name="Кох">{{cite book | title = Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му | last = Кох | first = Адолф | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = Българска история | location = София | isbn = 978-619-7496-10-9 | doi = | pages = 134| url = https://bulgarianhistory.shop/product/knyaz-aleksandar-batenberg-istinata-za-tsaruvaneto-mu/4/165 }}</ref>. Все пак, с помощта на Хитрово е изготвен уставът на [[Държавен съвет на Княжество България|Държавен съвет]] от 12 членове, който да изготвя законопроекти, да контролира финансите и да действа като висша инстанция. Макар и избирани от народа според определен ценз, крайните назначения на членовете зависи от княза. Този съвет изготвя нов избирателен закон, предназначен да осигури мнозинство на консерваторите. През юни 1882 г. князът назначава ново [[правителство на Леонид Соболев]], с военен министър генерал [[Александър Каулбарс]], а останалите министри са български консерватори. Продължавайки репресивните мерки на Ернрот, двете последователни правителства на руски генерали задушават опозицията{{hrf|Димитров|1972|107 – 109}}, но полагат усилия за подобряване на държавното управление. Правителството на Соболев възстановява дейността на Народното събрание и премахва [[цензура]]та върху печата. Във външната политика приоритет се дава на развитието на [[Отношения между България и Русия|българо-руските отношения]]. Вижданията на генералите съвпадат до голяма степен с програмата на консерваторите от правителството, но по-късно разногласията между тях нарастват. Най-голямото неразбирателство възниква по „[[Режим на пълномощията#Железопътен въпрос|железопътния въпрос]]“, който е на дневен ред още от есента на 1881 г. и стои нерешен. В тази област Соболев и Каулбарс търсят подкрепата на либералите, като междувременно концентрират цялата политическа власт в свои ръце. Батенберг решава да издейства от Русия смяна на Соболев, но без успех. На свой ред, Соболев успява да настрои ръководителите на руското външно министерство срещу княза, представяйки го като проводник на австрийското политическо и икономическо влияние в България.{{hrf|Димитров|1972|162 – 168}}{{hrf|Радев|1990|366 – 369}} Постепенно настъпва разрив между консерваторите от правителството и руските генерали. Князът е принуден да освободи министрите на консерваторите през март 1883 г. През август 1883 г. либералите печелят изборите за попълване на парламента и намаляват мнозинството на консерваторите в [[III Обикновено народно събрание|Третото обикновено народно събрание]]. Българските консерватори и умерените либерали осъзнават, че имат обща цел – възстановяване на конституционния ред. Те постигат споразумение в този дух, което води до значителна промяна във вътрешнополитическата обстановка. Окуражен от това и настроен решително срещу руските генерали, на 6 септември 1883 г. князът най-неочаквано обявява с манифест възстановяването на Търновската конституция, придружено с предложения за изменението ѝ в посока на засилване на княжеската власт. Генералите Соболев и Каулбарс подават оставка и напускат България. Образувано е първото българско [[Правителство на Драган Цанков 2|коалиционно правителство]] начело с [[Драган Цанков]]. Отзоваването в Русия на още някои офицери, към които князът е благоразположен, го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. Разчитайки на широка подкрепа, той издава заповед за уволнение на всички руски офицери на българска служба, която потенциално би могла да доведе до пълен разрив с Русия. Разтревоженото правителство командирова в Петербург [[Марко Балабанов]], с чиито усилия е изготвена [[Българо-руска военна конвенция (1883)|конвенция]], регулираща условията и срока на службата на руските офицери. Те остават в България, но им е забранено всякакво участие в политиката. Руското правителство също вече не крие недоверието си към Батенберг и консерваторите и се надява Либералната партия да попречи на антируските настроения. Отношенията на княз Александър с цар Александър III остават трайно обтегнати.{{hrf|Димитров|1972|192}}{{hrf|Блек|1996|239}} Пряката намеса на Русия във вътрешнополитическите борби през 1881 – 1883 води до зараждането на русофобска тенденция в княжеството{{hrf|Димитров|1972|146}}, чиито представители поддържат княза в конфронтацията му с Петербург. Непосредствено след като приключва работата на Народното събрание, Цанков се разделя с непопулярните консерватори и съставя [[Правителство на Драган Цанков 3|нов кабинет изцяло от либерали]], който иска да утвърди изцяло конституционно управление. Князът се въздържа за известно време от намеса в работата на правителството, което трябва да се бори със завърналите се от емиграция (след възстановяването на конституцията) либерали начело с Каравелов, който след преврата от 1881 г. става един от най-последователните критици на княза и оглавява опозицията. Окончателното прекратяване на режима на пълномощията става факт в края на 1883 г., след като Народното събрание гласува изменения в конституцията, които увеличават влиянието на княза в управлението. Условието е те да бъдат одобрени от Велико народно събрание, но последвалите събития във вътрешен и международен план са такива, че такова не се свиква и предложените изменения никога не влизат в сила. === 1884 – 1885 === [[Парламентарни избори в България (1884)|Изборите за Народно събрание]] през май 1884 г., при които правителството се отказва да влияе върху избирателите, са спечелени с голяма преднина от опозицията, начело с крайните либерали. Князът натоварва отново Каравелов да състави правителство и той предлага по-млади членове на своята партия, сред които голямо влияние придобива новият председател на Народното събрание [[Стефан Стамболов]]. Това правителство работи усилено за развитието на образованието и военното дело. Чувствително нараства военният бюджет, военната служба е увеличена на три години. Възстановен е „Законът за народното опълчение“. Учредени са [[Българската народна банка]] и [[Пощенска спестовна каса|Пощенската спестовна каса]]. Приет е „Закон за обществените и частните училища“, който утвърждава демократичните тенденции в българското образователно дело. На 31 януари 1885 г. е гласуван и „Закон за железниците“, с който държавата получава пълни права върху строежа на железниците. Приема се „Закон за построяване на линията Цариброд–Вакарел“. Малко по-късно започват преговори за откупуване от Княжеството на [[Железопътна линия 9 (България)|Русенско-варненската железница]]. Исканата сума е значително завишена, но целта на правителството е да придобие собствеността и да се подобрят българо-английските отношения {{hrf|Цураков|2010|38 – 42}}. През зимата на 1885 г. е обявен годежът на брата на Александър принц [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]] (Лико) за принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]], най-малката дъщеря на кралица [[Виктория]] и [[принц Алберт]]. Кралицата приема да разреши този брак само при условие, че младоженците се установят в Англия. Това заздравява връзките между рода Батенберг и английското кралско семейство, тъй като другият брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] малко преди това се е оженил за братовчедка си, принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]], внучка на кралица Виктория. В същото време се задълбочава отчуждението от Русия, започнало поради личната неприязън между руския цар и княз Александър. Руските дипломатически представители в княжеството имат инструкции да провеждат политика против княз Александър, като [[Александър Кояндер]] дори прави няколко опита да издейства детронирането му чрез въздействие върху лидерите на политическите партии. През февруари 1885 г. в [[Пловдив]], където се разраства съединисткото движение, е основан [[Български таен централен революционен комитет]] (БТЦРК), който активно пропагандира обединението на Княжество България с [[Източна Румелия]] чрез публикации в пресата и демонстрации. Князът подкрепя движението още от [[Съединистка акция (1880)|акцията през 1880 г.]], която се проваля поради неодобрението на Англия и Русия. При пътуването си до Англия за сватбата на Хайнрих и през цялото лято на 1885 г. княз Александър прави дипломатически сондажи относно евентуално обединение, като изтъква, че такъв акт ще отстрани руското влияние в българските земи. Сега отношението на Англия е различно: нейни представители посещават Източна Румелия като частни лица, а след това се срещат с правителството в София. Те са на мнение, че това е вътрешен български въпрос, но предупреждават, че евентуално съединение ще засили процеса на отчуждение с Русия. Князът започва все по-често да дискутира положението на българските офицери, чиято военна кариера е възпрепятствана от руските, като се старае да ги предразположи. === Съединението === {{основна|Съединение на Източна Румелия с Княжество България}} [[Файл:BASA-1599K-1-811-4-Manifesto of proclaiming the unification of the Principality of Bulgaria with Eastern Rumelia.jpg|мини|Манифест на княз Александър І Батенберг към българския народ за провъзгласяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Източник: [[ДА „Архиви“]]]] На 29 август представителите на [[БТЦРК]] [[Сава Муткуров]] и [[Димитър Ризов]] пристигат в [[Шумен]], където се провеждат учения на княжеските войски. Княз Александър ги уверява в подкрепата си,{{hrf|Радев|1990|490 – 491}} но министър-председателят [[Петко Каравелов]] смята начинанието за несвоевременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той възнамерява да осуети поредната съединистка акция, но е изпреварен от събитията.{{hrf|Радев|1990|522}} През нощта срещу [[6 септември]] войски, командвани от [[Данаил Николаев|майор Николаев]], установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива, свалят правителството и [[Гаврил Кръстевич|Кръстевич]].{{hrf|Радев|1990|510 – 516}} Временно правителство начело с [[Георги Странски]], в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии, обявява обща [[мобилизация]] на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър да подкрепи Съединението.{{hrf|Радев|1990|516 – 517}} Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава [[Комисарство в Южна България|трима комисари]] на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. На 9 септември Великите сили получават телеграфическа нота от княз Александър{{hrf|Радев|1990|546}}: {{цитат|Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме прогласи за свой княз. Жителите на българското княжество поискаха от мене единодушно да приема това назначение; като взех предвид моя свещен дълг спрямо моя народ, аз приех чрез прокламация към българския народ. Стигнал в Пловдив и взел в ръцете си управлението, заявявам по най-тържествен начин, че съединението на двете Българии стана без всяка враждебна цел спрямо отоманското императорско правителство, на което признавам суверенните права. Поръчителствувам за спокойствието на двете страни и за сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Отправям се (към респективните правителства на Силите) с молба да признаете това ново положение и моля да ходатайствувате пред негово величество султана да санкционира съединението за избягване на ненужни кръвопролития, защото народът е решен с кръвта си да защищава свършения факт.|}} Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.{{hrf|Радев|1990|523 – 527}} [[IV Обикновено народно събрание|Народното събрание]], което се събира извънредно на 11 септември, утвърждава тези мерки, като гласува кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 67}}</ref> Реакциите не закъсняват. Русия се обявява решително против Съединението, а негативното ѝ отношение към Александър намира израз в неговото отчисляване от руската армия и в отзоваването на всички руски офицери от [[българската армия]] на 22 септември 1885 г.{{hrf|Радев|1990|529 – 530}} Отзован е и военният министър [[Михаил Кантакузин|Кантакузин]], а неговото място за първи път заема българин – [[Константин Никифоров]]. Турция е най-пряко засегната и османското правителство веднага струпва войски по границата с Източна Румелия и окупира [[Кърджали]] и [[Тъмръшка република|Тъмръш]]. Султан [[Абдул Хамид II]] обаче се въздържа от военна намеса, не на последно място поради натиска от страна на посланиците на Великите сили.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ | publisher = Анубис | location = София | pages = 66 – 68 | isbn = 954-426-206-7}}</ref> На провелата се в края на октомври конференция на посланиците на Великите сили в [[Цариград]] британският посланик и френският му колега възпрепятстват изпращането на турски комисар в Източна Румелия. Посланическата конференция не успява да стигне до единодушно становище относно Съединението, което дава повод на сръбския крал [[Милан Обренович|Милан]] да нападне България. === Сръбско-българска война === {{основна|Българска криза|Сръбско-българска война}} [[File:Alexander I of Bulgaria at the battlefield of Serbo-Bulgarian war (1885).jpg|мини|ляво|Княз Александър на бойното поле]] [[Файл:Manifest-serbo-bulgarian-war.jpg|мини|Манифестът на княз Александър I за [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]]] Изправен пред застрашителната реакция на Сърбия, която струпва войски в близост до българските граници, княз Александър се опитва да предотврати нападението, като залага на приятелските си отношения{{Кох|2019|216}} с Милан Обренович. [[Димитър Греков]], доверено лице на княза и бивш министър, е изпратен при сръбския крал в началото на октомври с писмени уверения, че съединена България не храни агресивни намерения към Белград.{{Кох|2019|216}} Писмото не съдържа и намек за териториални компенсации за Сърбия, поради което Милан дава отрицателен отговор на писмото на княза.{{Радев|1990|565-566}} Първоначално князът храни илюзии, че войната може да се избегне, като прави постъпки пред Великите сили, които да повлияят върху Сърбия. Когато войната започва, той все още се държи неуверено, защото не е сигурен в качествата на българската армия. Наистина, в първите дни малочислените български дружини оказват съпротива, но отстъпват до [[Драгоман]] и [[Брезник]], който на 5 ноември е завладян от сърбите, а Видинската крепост е обкръжена. На 3 ноември Александър свиква тронен съвет, на който предлага отстъпление, изоставяне на София и даване на решителна битка при Ихтиманските възвишения. Предложението му е отхвърлено, като е решено, че българските сили ще се съсредоточат в [[Сливница]], където да дадат решителен отпор на сърбите и да ги забавят до пристигането на румелийските войски. На 7 ноември Александър дори отива до София, за да убеди правителството в тезата си. След [[Сливнишка битка|победата при Сливница]] обаче проявява лична смелост по време на бойните действия<ref name="Илчо">{{cite book | title = Епоха 1885 | last = Димитров | first = Илчо | authorlink = Илчо Димитров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Тилиа | location = София | isbn = 954-8706-24-5 | doi = | pages = 307 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Отзиви за княза по време на войната дава Кох{{hrf|фон Батенберг|1995|126}}:„...По време на цялата война той беше там, където опасността бе най-голяма. След всяко сражение обикаляше на кон частите, за да възпламени смелостта им и да ги изпълни с увереност в победата. През нощта, докато войниците спяха, той обикаляше и работеше за следващия ден. Делеше глад и студ със своите бойци и като тях спеше на голата земя. При това князът полагаше усилия да организира работата на въобще несъществуващото дотогава интендантство, така че войниците ежедневно да получават храната си въпреки непрестанните сражения.“ Решителните сражения от Сливнишката битка са на 5, 6 и 7 ноември и завършват с българска победа, която осъществява прелом в хода на войната. След поражението сърбите започват да отстъпват към границата и навътре в Сърбия, а българите започват да ги преследват. Княз Александър I е решен да изтласка всички вражески войски от територията на България, да навлезе в Сърбия и чак тогава да води мирни преговори. На 10 ноември е спечелен [[Бой при Драгоман (10 ноември 1885)|боят при Драгоман]], а на другия ден е обявено всеобщо нападение срещу сръбската войска. Няколко дни по-късно българската армия влиза в Цариброд и Пирот, като пътят за Ниш вече е свободен. Този неочакван развой на войната кара Великите сили да реагират. На 16 ноември в главната квартира на българската армия в Пирот пристига [[Австро-Унгария|австро-унгарският]] пълномощен министър в [[Белград]], граф [[Рудолф фон Кевенхюлер-Меч|Кевенхюлер]], и настоява пред Александър I да прекрати по-нататъшното настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта и с евентуална руска намеса.<ref>Куманов, Милен и Колинка Исова. Историческа енциклопедия България, София 2003, стр. 295</ref> Българският владетел е принуден да започне преговори за примирие, които завършват с [[Пиротско споразумение (1885)|Пиротското споразумение]] от 9 декември, според което България и Сърбия се отказват от продължаване на бойните действия и изтеглят войските си зад довоенните си граници. Няколко месеца по-късно в [[Букурещ]] е подписан [[Букурещки договор (1886)|мирният договор]]. Победата изиграва важна роля за укрепване на международното положение на България и създава нова обстановка, в която въпросът за признаване на Съединението ще се реши окончателно в полза на България. === Потвърждаване на Съединението === Турската дипломация не спира усилията си да възстанови стария статут на Източна Румелия чрез колективен натиск от страна на Великите сили върху България, но среща съпротивата на Великобритания. <ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=75 – 76}}</ref> Опитът за изпращане на султански комисар в [[Пловдив]] в края на ноември 1885 г. среща енергичната съпротива на местните власти и демонстрации на населението и се проваля. През януари 1886 г. османското и българското правителство сключват [[Българо-турска спогодба (1886)|спогодба]], с която обединението на Северна и Южна България се допуска в замяна на военно-политическо обвързване на Княжеството с Турция.<ref name="stat81-84">{{Харв|Стателова|1999|loc=81 – 84}}</ref> Според спогодбата княз Александър застава начело на Източна Румелия за пет години като [[генерал-губернатор]]. Само след два месеца обаче под руски натиск е приет [[Топханенски акт|Топханенският акт]], който ревизира спогодбата, като премахва клаузата за военна взаимопомощ и преформулира някои клаузи. По настояване на Русия, която е решително срещу Александър Батенберг, в клаузите не се споменава изрично името му, а териториалните отстъпки в полза на Османската империя в Източните и Средните [[Родопи]] са с формулировка „''докато управлението на Източна Румелия и това на Княжеството ще бъдат в ръцете на една и съща личност''“. В замяна на това османското правителство се отказва от правото си да въвежда войски в България в случай на вътрешни размирици. Актът постановява [[Органически устав на Източна Румелия|Органическият устав на Източна Румелия]] да бъде изменен в 4-месечен срок от специална българо-турска комисия със санкция от посланиците на Великите сили в Цариград.<ref>Матанов, Христо и др. Текстове и документи по история на България. София, „Булвест 2000“, 1993. ISBN 954-8112-90-6, стр. 356 – 357</ref><ref name="stat85">Стателова, Елена, Стойчо Грънчаров. История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ. София, Издателство „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7, стр. 85 – 86</ref> Българското правителство приема официално Топханенския акт в края на март. На 5 април 1886 княз Александър е провъзгласен за османски управител на Източна Румелия{{hrf|фон Батенберг|1995|144}}<ref name="stat85"/>{{hrf|Радев|1990|708 – 709}}. Условията, при които Съединението е потвърдено в международен план, обаче водят до вътрешнополитическа дестабилизация в княжеството през пролетта и лятото на 1886 година. Русофилската опозиция и част от националистите (начело с [[Васил Радославов]]) остро критикуват правителството и особено П. Каравелов за териториалните отстъпки и непроменения статут на Източна Румелия, както и дори само за това, че България ще участва със свои официални представители в работата на комисията за ревизия на източнорумелийския устав. В края на юли 1886 г. тази комисия се събира в София, за да уточни прехвърлянето на правомощията на [[Османски султан|султана]] върху княза и поемането на [[Източнорумелийски данък|финансовите задължения]] на Източна Румелия от княжеството. С настъпването на 9 август и последвалите събития по прогонването на княза комисията прекъсва своята работа (и никога не я подновява). Прекъсването прави турската страна под предлога, че нямат насреща си легитимни български представители.<ref>Проданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: [http://www.historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170610211859/http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf |date=2017-06-10 }}. Пловдив 2010, с. 179 – 184. Посетен на 07 април 2022.</ref> === Преврат, контрапреврат и абдикация === {{основна|Деветоавгустовски преврат}} Веднага след Съединението [[Русия]] започва кампания за отстраняването на княза. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват [[Преврат в България (1886)|военен преврат]]<ref>A.F. Golovin: ''Fürst Alexander I. von Bulgarien (1879 – 1886)'', изд. C. Fromme, 1896 г., с. 390.</ref><ref>Hanswilhelm Haefs: ''Das goldene Reich der Pamir-bulgaren an Donau und Wardar'', BoD – Books on Demand, 2009 г., с. 20.</ref><ref>Leo Trotzki: ''Die Balkankriege 1912 – 13'', Mehring, 1996 г., с. 536.</ref><ref>[[Симеон Радев]]: ''Строителите на съвременна България. Том 1'', [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4484&Level=3 Книга шеста. III. Примирието и мирът]</ref><ref>Съединението 1885 г., С., 1985 г., с. 43</ref>, като князът принудително е изпратен извън България по Дунава с яхтата „[[Александър I (кораб)|Александър I]]“<ref name="вълканов">{{cite book|last = Вълканов|first = Вълкан|year = 2000|title = Морска история на България|publisher = „Албатрос“|location = София|pages = 102|isbn = 954-751-008-8}}</ref>. Пристига в гр. Рени, Бесарабия, където е посрещнат от руските власти. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине за [[Лемберг]] (днес Лвов), в Австро-Унгария. Междувременно в България [[Стефан Стамболов]] с помощта на [[Сава Муткуров]] и верни на княза войски извършва контрапреврат, обявява детронирането за държавно престъпление и кани с телеграма княза да се завърне. Александър Батенберг е посрещнат триумфално в България три дни по-късно, но управлението му трае още само 9 дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да [[абдикация|абдикира]] на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена. Властта е поета от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентство]], начело със Стамболов. == Последни години == В предприетата в края на 1886 и началото на 1887 г. кампания за търсене на нов български княз Александър съвсем не е отписан, но решително отказва неколкократните опити да бъде убеден да се завърне. Сред кандидатите фигурира и баща му, но и той отказва. Личният му живот също е обект на външен натиск, тъй като Бисмарк буквално го подлага на гонения заради брачните му планове с Виктория Пруска<ref name="Стоя">{{Cite book |last=Стоянович |first=Петър |title=Междуцарствието, кризата и битката за българския трон (1886 – 1887) |year=2017 |publisher=Захарий Стоянов |location=София |isbn=978-954-09-1161-8 |pages=167 – 8}}</ref>. Две години по-късно Александър Батенберг получава от Виена правото да приеме графска титла и фамилното име Хартенау – малко семейно имение в Хесен. Постъпва на военна служба под новото си име Александър граф фон Хартенау и се установява в Грац.. Достига до чин генерал-майор в австроунгарската армия и командва 11-та пехотна бригада. През 1889 г. сключва морганатичен брак с Йохана Лойзингер, с която имат две деца<ref name="Стоя"/>. През 1890 г. майор [[Коста Паница]] предлага на Александър I да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в [[Македония (област)|Македония]] и Княжеството, насочено срещу [[Абдул Хамид II]] и [[Фердинанд I]]. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.<ref name="марков">{{cite book|last = Марков|first = Георги|authorlink = Георги Марков (историк)|year = 2003 г.|title = „Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947“|publisher = Военно издателство|location = София|pages = 29|isbn = 954-509-239-4}}</ref> Александър умира на 23 октомври 1893 година в Грац. Тленните му останки са положени в църквата „[[Свети Георги (базилика в София)|Свети Георги]]“ в София,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / бр. 16, 13 ноември 1896 год, стр. 3]</ref> където остават до преместването им в построения за него [[Мавзолей на Александър I Батенберг|мавзолей]] през 1898 година. == Семейство == [[Файл:Alexander I of Bulgaria's family.jpg|мини|Портрет на Александър Батенберг фон Хартенау със съпругата му Йохана Лойзингер и сина им Крум-Асен, Грац, Австрия, преиздадена в София от Димитър Карастоянов, 1891]] Семейството на Александър Батенберг има тесни роднински връзки с [[Британско кралско семейство|английското кралско семейство]] и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица [[Мария Александровна]] (сестра на баща му), първи братовчед е на император [[Александър III (Русия)|Александър III]] и е чичо на последната руска императрица – [[Александра Фьодоровна (Алиса)|Александра]], която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски. Братът на Александър Батенберг, [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]], се жени за най-малката дъщеря на [[кралица Виктория]] – принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]]. Другият му брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] се жени за внучка на британската кралица – принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]]. Княз Александър е чичо на испанската кралица [[Виктория Евгения Батенберг|Виктория Евгения]], на шведската кралица [[Луиза Маунтбатън|Луиза]] и на [[Филип, херцог на Единбург]], чиято майка принцеса [[Алис Батенберг]] е племенница на княза. Третият му брат [[Франц Йосиф фон Батенберг|Франц Йосиф]] пристига в България точно преди Съединението на гости, но остава по-дълго и през най-бурните събития – Съединението и Сръбско-българската война – е редом с брат си. Придружава го и по време на деветоавгустовския преврат и прогонването му от България. По-късно се жени за дъщерята на черногорския крал [[Никола I]] от династията [[Петрович-Негош]] Ана Петрович-Негошина. През 1882 г. възниква идея за брак между княз Александър и пруската [[Виктория Пруска|принцеса Виктория]]. Бащата и майката на принцесата одобряват, и дори е извършен годеж, но през май 1884 г. на среща с канцлера [[Бисмарк]] и император [[Вилхелм I]] князът получава решителен и окончателен отказ. За отказа играе роля и отрицателното отношение към брака на руския император. Въпреки че Александър не се отказва, включително и след абдикацията си, поради политически натиск годежът е анулиран „поради държавни причини“. През 1889 г. Александър сключва [[морганатичен брак]] с актрисата от Дармщатския театър [[Йохана Лойзингер]] (* 18 април 1865; † 20 юли 1951). Поради това е принуден да приеме по-ниската титла ''граф Хартенау''. Александър и Йохана имат син и дъщеря:<ref>[http://www.thepeerage.com/p10114.htm#i101133 ''Alexander Joseph Prinz von Battenberg''], thepeerage.com</ref> * [[Асен фон Хартенау|Крум-Асен, граф Хартенау]] (1890 – 1965) * [[Цветана фон Хартенау|Вера-Цветана]] (1893 – 1935) [[Константин Стоилов]] е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което последният започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау. Княз Александър умира в [[Грац]], [[Австрия]], на [[23 октомври]] [[1893]] г. след неуспешна операция на [[апендицит]]. Според желанието му{{hrf|фон Батенберг|1995|172}} останките му са пренесени в [[София]] на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на столицата. [[Национален военноисторически музей|Националният военноисторически музей]] разполага с най-много ордени на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау. == Генеалогия == {{скриване|Родословие на Александър I Батенберг|{{Familytree2 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=1 |boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |boxstyle_5=background-color: #9fe; |1= '''Александър I Батенберг'''<ref>[http://www.geni.com/people/Александър/6000000003243840415 Alexander Joseph von Battenberg, I] – www.geni.com</ref> |2= [[Александър фон Хесен-Дармщат]] |3= [[Юлия фон Хауке]] |4= [[Лудвиг II фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг II]] |5= [[Вилхелмина от Баден]] |6= [[Хайнрих Мориц фон Хауке]] |7= [[София Лафонтен]] |8= [[Лудвиг I фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг I]] |9= [[Луиза фон Хесен-Дармщат|Принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат]] |10=[[Карл Лудвиг фон Баден|Принц Карл Лудвиг фон Баден]] |11=[[Амалия фон Хесен-Дармщат|Принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат]] |12=[[Фридрих Карл фон Хауке]] |13=[[Мария Саломе Швепенхойзер]] |14= [[Леополд Лафонтен|Д-р Леополд Лафонтен]] |15=[[Мария Терезия Корнелия]] |16=[[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |17=[[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Цвайбрюкен]] |18=[[Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат|Принц Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат]] |19=[[Луиза фон Лайнинген-Хайдешайм]] |20= [[Карл Фридрих фон Баден|Великият Херцог Карл Фридрих фон Баден]] |21= [[Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат]] |22= [[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат (ландграф)|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |23= [[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен]] }}}} == Галерия == <gallery class="center"> Alexander I of Bulgaria.jpg Депутати от I ВНС.jpg|<small>Делегацията от депутати от I ВНС, която на 4 май 1879 г. връчва на Ал. Батенберг в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]]/Ялта (Крим) решението за избора му за княз. Седнали от ляво надясно: главният мюфтия хаджи Мюедзин, [[Тодор Бурмов]], Варненският митрополит [[Симеон Варненски и Преславски|Симеон]] и д-р [[Васил Караконовски]]. Прави от ляво надясно: [[Младен Цеков]], [[Константин Стоилов]], неизвестен депутат и [[Драган Цанков]]. Експонат на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]], София</small> Alexander I of Bulgaria color.jpg|Портрет от 1882 г., [[Ермитаж]], хромолитография Telegram-unificationBG.jpg Boegbeeld Alexander I.JPG Battenberg-mausoleum-coa.jpg </gallery> == Награди и отличия == * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия * Орден „Света Анна“, Русия * „Георгиевски кръст“, Русия * „[[Орден на банята]]“, Обединеното кралство * Хълм Батенберг на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], [[Южни Шетландски острови]] е наименуван на Александър Батенберг.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136854 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Battenberg Hill.</ref> * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия {{Уикицитат|Александър Батенберг}} == Литература == * Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, „В. История на българската дипломация 1879 – 1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г. * Haralampi G. Oroschakoff: ''Die Battenberg-Affäre: Leben und Abenteuer des Gawril Oroschakoff oder Eine russisch-europäische Geschichte''. Berlin-Verlag, Berlin 2007, ISBN 3-8270-0705-4. == Външни препратки == * [http://www.biographien.ac.at/oebl_1/14.pdf ''Alexander Prinz von Battenberg'']. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 1, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1957, S. 14. * Egon Cäsar Conte Corti: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118653520.html#ndbcontent ''Alexander von Battenberg'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 191 f. ([http://daten.digitale-sammlungen.de/0001/bsb00016233/images/index.html?seite=209 Digitalisat]). * Wilhelm Diehl: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Alexander_von_Battenberg ''Alexander von Battenberg'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 751 – 756. * {{Цитат уеб | заглавие = За княз Батенберг 110 години след смъртта му | автор = Борислав Гърдев | труд = LiterNet | дата = 26 октомври 2003 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/abatenberg.htm | език = | цитат = }}. * [https://bnt1.bnt.bg/bg/a/proshtalniya-den-na-knyaz-aleksanda-r-v-istoriya-bg-8-12-2014 „Александър Батенберг – първият, младият, прогоненият“], [[БНТ]], История.bg, 8 декември 2014 * {{Цитат уеб | заглавие = 160 години от рождението на Александър Батенберг – | автор = | труд = История.bg, [[Българска национална телевизия]] | дата = 5 юни 2017 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://bnt.bg/bg/a/160-godini-ot-rozhdenieto-na-aleksandr-batenberg-05062017 | цитат = }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=9C1VuqQAMxA | заглавие = "Историята оживява" – Александър I Батенберг (епизод 18) | достъп_дата = 20 април 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 12 октомври 2016 | труд = | издател = сдружение „Българска история“ и телевизия [[BiT]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} == Вижте също == * [[Мавзолей на Александър Батенберг]] * [[Портрет на Александър Батенберг]] == Бележки == {{reflist}} === Цитирана литература === * {{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София |url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 18 април 2015 г}} * {{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6}} * {{cite book |title= Управляващите политически партии в България (1879 – 2010) |last=Цураков |first=Ангел |authorlink= |coauthors= |year= 2010 |publisher=изд. „Изток-Запад“|location=София | pages= | isbn=978-954-321-752-6 |url= |accessdate=}} * {{cite book | title = Спомени за едно смутно време | last = фон Батенберг | first = Принцеса Мария | authorlink = Мария фон Батенберг | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995| edition = | publisher = изд. Пейо Яворов | location = София| isbn = | doi = | pages = 188 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |name = [[княз на България]] |before = – |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[29 април]] [[1879]] – [[9 септември]] [[1886]]) }} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = |name = [[Главен управител на Източна Румелия]] |before = [[Гаврил Кръстевич]] |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[1885]] – [[1886]]) }} {{Предшественик край}} {{Български владетели}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|България|Италия|Германия|Австрия}} [[Категория:Родени през 1857 година]] [[Категория:Починали през 1893 година]] [[Категория:Монарси на България]] [[Категория:Княжество България]] [[Категория:Български князе]] [[Категория:Главни управители на Източна Румелия]] [[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Български генерали от пехотата]] [[Категория:Германски военни дейци]] [[Категория:Руски офицери]] [[Категория:Батенберги]] [[Категория:Австрийски масони]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Родени във Верона]] [[Категория:Починали в Грац]] j9xbw86s0m8s4somxmw44j65m5c4edw 11473847 11473815 2022-07-29T08:00:01Z Добри 18138 за коронния съвет на 3 ноември и плана за отстъпление от Сливница wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Батенберг|Батенберг}} {{Личност | име = Александър I | категория = монарх | описание = княз на България | име-рождено = Александър Йозеф фон Батенберг | роден-място = [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] | починал-място = [[Грац]], [[Австро-Унгария]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 26 юни 1879 – 26 август 1886 <small>({{времеви интервал|1879|6|26|1886|8|26}})</small> | коронация = 26 юни 1879<ref>[http://istoria.bg/683/knyaz-aleksandar-batemberg Държавници: ''Княз Александър I Батенберг'']</ref> | предшественик = [[Константин II Асен]]<br>(като цар преди падането на [[българските земи под османско владичество]]) | наследник = [[Фердинанд I]] | династия = [[Батенберг (династия)|Батенберг]] }} }} {{стар стил}} '''Алекса̀ндър I Български''' ({{lang|de|Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg}}), известен и като '''Алекса̀ндър Ба̀тенберг''', е [[княз]] на [[Княжество България]] в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година. Избирането му за български владетел става по взаимно съгласие на [[Великите сили]] според [[Берлинския договор]], но водеща роля има Русия. Той е военен, няма никакъв политически опит, но приема задачата да управлява новата държава според [[Търновската конституция]], макар да я намира за твърде либерална. Приема присърце и желанието за обединението на всички българи, но се стреми да спазва международните договори. Първите сформирани правителства постигат ограничени резултати, което го кара през април 1881 г. да извърши [[Преврат в България (1881)|преврат]] и да установи свой едноличен [[режим на пълномощията]] до декември 1883 г. Включва в управлението руски генерали, изпратени от императора с нареждане да му помагат, но различията му с тях по отношение на развитието на България го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. На свой ред руските дипломатически представители в княжеството започват да работят за отстраняването му. По време на [[Съединението]] се обявява за „княз на Северна и Южна България“ и отива в Пловдив, където се старае да успокои различните етноси, като поръчителствува за спокойствието и сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Предприема дипломатически стъпки за признаването на Съединението, но Русия се обявява решително против и отзовава руските офицери от [[българската армия]]. Само дни след това Сърбия нахлува с войските си и започва [[Сръбско-българската война]]. Княз Александър застава начело на младата българска армия и полага усилия да организира командването и снабдяването, да повдига духа на войниците. Принуден е да се съгласи на примирие под натиска на Австро-Унгария, но извоюваната победа изиграва важна роля за укрепване на международния престиж на българската армия и за признаването на Съединението. Този успех окончателно настройва Русия срещу княза и тя започва кампания за отстраняването му, като привлича за целта част от армията. На 9 август 1886 г. е извършен [[деветоавгустовски преврат|военен преврат]] и княз Александър е принуден да абдикира. Завръща се в Германия, след това служи в австрийската армия. Сключва [[морганатичен брак]] и има две деца. Умира през 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в България и се намират в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на София. == Произход и ранни години == Роден е на [[5 април]] [[1857]] г. във [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] (днешна [[Италия]]) като '''принц Александър Йозеф фон Батенберг''' ({{lang|de|Prinz Alexander Joseph von Battenberg}}). Втори син на германския принц [[Александър фон Хесен-Дармщат]] (1823 – 1888) от морганатичния му брак с полската графиня [[Юлия фон Хауке]] (1825 – 1895), руска придворна дама. [[Батенберг (династия)|Потомците]] им приемат фамилията „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото руският цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщат, е бил против неговия морганатичен брак. Младият Александър получава военно образование. Служи като [[младши лейтенант]] в [[драгун|Лейбдрагунски]] Хесенски [[полк]]. На 20-годишна възраст получава разрешение от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] да постъпи в руската армия. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878 г.)]] в състава на Лейбгвардейския [[улан]]ски полк. При преминаването на Дунава с понтон се отличава като храбрец и е награден с „Владимировски кръст“. Държи се достойно по време на похода на [[Преден отряд|Предния отряд]] с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) към Южна България. Награден е с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 юли 1877 г.). Придаден е като офицер за свръзка към румънския [[Карол I|княз Карл]], с когото остават приятели до смъртта му{{hrf|фон Батенберг|1995|49}}. След кратко завръщане в [[Санкт Петербург]], отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната. До възцаряването си служи в гвардейски корпус в [[Берлин]]. [[File:Иллюстрация к статье «Александр Баттенберг». Военная энциклопедия Сытина. Том 1 (СПб., 1911—1915).jpg|мини|ляво|Александър Батенберг през 1877 г. Илюстрация към статията [https://ru.wikisource.org/wiki/ВЭ/ВТ/Александр_Баттенберг „Александр Баттенберг“, Военная энциклопедия Сытина]. Том 1 (СПб., 1911—1915)]] == Княз на България (1879 – 1886 г.) == === Избор === Монархическото устройство на България е заложено в [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Александър Батенберг става първият български княз на двадесет и две години, след като е избран от [[I Велико народно събрание|Първото велико народно събрание]] на [[17 април]] [[1879]] г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. Преди да положи клетва, Батенберг посещава дворовете на [[Великите сили]], султана и руския император в летния му дворец в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]], където се среща с българска депутация, която го приветства като свой княз. Пристига във Варна с руски военен кораб и на [[26 юни]] полага клетва в [[Търново]] Навсякъде по пътя му хората го приветстват с голям ентусиазъм. [[Файл:Royal Monogram of Prince Alexander of Battenberg.svg|мини|ляво|90px|Царският монограм на Александър фон Батенберг]] Младият княз не е обучаван за управник и няма никакъв политически опит, а го изпращат да оглави новосъздадена държава. Избран като предпочитан кандидат на Русия (има родствени връзка с царя и съпругата му), той е добър компромис за Европа. Граф [[Егон Корти]] казва за него:{{hrf|фон Батенберг|1995|50}} {{цитат|Любим племенник на царя, родственик на английския двор, германски принц, син на австрийски генерал, тясно свързан с Русия чрез участието си в похода 1877 – 1878 г. и все пак неруснак... Неговият избор се явяваше едновременно като реверанс към [[Бенджамин Дизраели|лорд Биконсфилд]], като комплимент за [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]], внимание към Австрия и все пак с изгледи да бъде безволева играчка в руските ръце.|Егон Корти, „Александър фон Батенберг“}} Князът пристига в страна със силни демократични и [[русофил]]ски настроения, които влизат в сблъсък с неговите собствени монархически и, общо взето, антируски настроения, придобити от военния му опит. Всъщност Русия се надява той да стане нейна марионетка. В същото време останалите Велики сили считат българския народ за политически незрял и неспособен на самоуправление. Българските политици още не могат да се окопитят от разпокъсването на българите, наложено от Берлинския договор, и спорят помежду си относно „общонародния въпрос“ – обединена България. Двете основни политически партии са [[Либерална партия|Либералната]] и [[Консервативна партия|Консервативната]]. Консервативната партия подкрепя монархизма, но няма голямо влияние, макар и нейни представители да оглавяват първите правителства. Либералната партия, напротив, е за развиване на заложените в конституцията демократични принципи. Поради царящите в България дребнособственически отношения тя изразява интересите на болшинството от народа. Князът от своя страна още в началото на управлението си нарича [[Търновска конституция|Търновската конституция]] „полурепубликанска“ и търси съдействие от Русия за изменението ѝ в посока на увеличение на своите правомощия. Получава съгласие, но при условие изменението да стане по демократичен път и в съгласие с българските политици.<ref>{{cite book | title = Кратка история на България | last = Фол | first = Александър| authorlink = Александър Фол | coauthors = В. Гюзелев, Н. Генчев, К. Косев, И. Димитров, А. Пантев, М. Лалков, К. Николов, Л. Огнянов | editor = Илчо Димитров | editor-link = Илчо Димитров | year = 1983 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 229 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref> [[Файл:Alexander-von-Battemberg.jpg|мини|150px|Александър I Български (1880)]] === Първи правителства === Първото [[правителство на Тодор Бурмов]] е консервативно, назначено с княжески указ и има задача да подготви [[Парламентарни избори в България (1879)|избори]] през 1879 г. Либералната партия ги печели с внушително мнозинство, но избухва политическа криза, предизвикана от отказа на либералите да управляват заедно с консерваторите. През ноември князът разпуска парламента и назначава нов консервативен [[Правителство на Климент 1|кабинет]] начело с епископ Климент ([[Васил Друмев]]). През януари 1880 г. са проведени [[Парламентарни избори в България (1880)|нови парламентарни избори]], които либералите отново печелят убедително. На 24 март 1880 г., притиснат от либералното мнозинство във [[II Обикновено народно събрание|Второто обикновено народно събрание]], князът е принуден, след едно продължително посещение в [[Петербург]], да назначи [[Правителство на Драган Цанков (1880)|либерално правителство]] начело с [[Драган Цанков]].{{hrf|Цураков|2010|22 – 23}} През ноември 1880 г. правителството на Цанков е заменено с [[Правителство на Петко Каравелов 1|кабинет начело с Петко Каравелов]]. Гласуваните от парламента извънредни правомощия на Каравелов съсредоточават в ръцете му значителна власт. Въпреки това положението в страната е нестабилно, необходимо е разрешаването на редица стопански проблеми. Конфликтът между консерваторите и либералите относно управлението и прилагането на „Основния закон“ се задълбочава. Избухват остри политически пререкания и цари междуличностна конфронтация. Нарастват противоречията вътре в самата Либерална партия за практиката на управление. Поради това в нея се обособяват две либерални течения – умерено и крайно, а влиянието на партията на политическата сцена отслабва. В международен план правителството на Каравелов изпада в изолация поради опитите му да провежда независима политика. През март 1881 г. при [[атентат]], организиран от „[[Народна воля (организация)|Народна воля]]“, руският император Александър II загива. Княз Батенберг присъства на погребението му и се представя на новия руски император [[Александър III (Русия)|Александър III]], който за разлика от либералния си баща е настроен много по-консервативно. Князът успява да го убеди, че е необходима промяна на българската конституция в посока на усилване на правомощията му. Руското правителство разглежда възможностите за промяна на формата на управление на България и евентуално въвеждане на [[абсолютна монархия]], но в крайна сметка се произнася в полза на временно преустановяване на действието на Търновската конституция, но от надлежно свикано за целта [[Велико народно събрание]]. Съгласие за действия в тази посока князът получава и от руските съюзници [[Германска империя|Германия]] и [[Австро-Унгария]]. === Преврат от 1881 === {{основна|Преврат в България (1881)}} На 27 април 1881 г. Александър издава прокламация, с която суспендира конституцията и парламента, уволнява правителството, назначава нов кабинет начело с военния министър [[Казимир Ернрот]] и определя дата за нови избори през юни. Прокламацията е посрещната благосклонно от Великите сили, [[Османска империя|Османската империя]] и съседните на България държави и първоначално не предизвиква силни реакции в българското общество, като дори крайните либерали заемат изчаквателна позиция. Каравелов, членовете на правителството и техни привърженици са принудени да напуснат пределите на княжеството и се установяват в съседните страни{{hrf|Цачевски|2013|270 – 276}}. В деня на прокламацията княз Александър издава указ, който разделя страната на 5 области, начело с „чрезвичайни комисари“. Комисарите поемат задачата да организират провеждане на [[Парламентарни избори в България (1881)|избори за Велико народно събрание]]. Самите избори на 14 и 21 юни протичат в условията на извънредно положение в цялата страна, масови фалшификации, беззакония и насилие и при масиран натиск от правителството в полза на княза. Организират се военни съдилища и започва полицейски терор и нарушение на избирателните права.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, София, 1983 стр. 219 – 220</ref> През юли в Свищов е свикано новоизбраното [[II Велико народно събрание|Второ велико народно събрание]] и князът поставя ултиматум: или да увеличи правомощията му, или да приеме [[абдикация]]та му. Делегатите се подчиняват и дават изключителни права на Батенберг да управлява чрез [[указ]]и в продължение на 7 години: от 1881 до 1888 г. – т.нар. [[режим на пълномощията]]. На практика този извънреден режим продължава много по-малко, от юли 1881 до декември 1883 година. През това време България няма [[министър-председател]], Народното събрание не работи, а реално управлява княз Александър I. === Режим на пълномощията === {{основна|Режим на пълномощията}} Веднага след като режимът на пълномощията става факт Ернрот подава оставка и си заминава. Сред започналото глухо брожение в обществото срещу преврата князът осъзнава колко е несигурна позицията му и включва в правителството руски генерали, изпратени от императора с нареждането да му помагат. [[Правителство на България (1881–1882)|Първият кабинет]] няма министър-председател, но с водеща роля на руския полковник [[Арнолд Ремлинген]], оглавил министерството на вътрешните работи{{hrf|Стателова|1999|29 – 30}}. Князът се стреми да създаде нов тип администрация и постепенно се отклонява от непопулярната руска система. Идеите му срещат съпротивата на генералния руски консул [[Михаил Хитрово]]<ref name="Кох">{{cite book | title = Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му | last = Кох | first = Адолф | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = Българска история | location = София | isbn = 978-619-7496-10-9 | doi = | pages = 134| url = https://bulgarianhistory.shop/product/knyaz-aleksandar-batenberg-istinata-za-tsaruvaneto-mu/4/165 }}</ref>. Все пак, с помощта на Хитрово е изготвен уставът на [[Държавен съвет на Княжество България|Държавен съвет]] от 12 членове, който да изготвя законопроекти, да контролира финансите и да действа като висша инстанция. Макар и избирани от народа според определен ценз, крайните назначения на членовете зависи от княза. Този съвет изготвя нов избирателен закон, предназначен да осигури мнозинство на консерваторите. През юни 1882 г. князът назначава ново [[правителство на Леонид Соболев]], с военен министър генерал [[Александър Каулбарс]], а останалите министри са български консерватори. Продължавайки репресивните мерки на Ернрот, двете последователни правителства на руски генерали задушават опозицията{{hrf|Димитров|1972|107 – 109}}, но полагат усилия за подобряване на държавното управление. Правителството на Соболев възстановява дейността на Народното събрание и премахва [[цензура]]та върху печата. Във външната политика приоритет се дава на развитието на [[Отношения между България и Русия|българо-руските отношения]]. Вижданията на генералите съвпадат до голяма степен с програмата на консерваторите от правителството, но по-късно разногласията между тях нарастват. Най-голямото неразбирателство възниква по „[[Режим на пълномощията#Железопътен въпрос|железопътния въпрос]]“, който е на дневен ред още от есента на 1881 г. и стои нерешен. В тази област Соболев и Каулбарс търсят подкрепата на либералите, като междувременно концентрират цялата политическа власт в свои ръце. Батенберг решава да издейства от Русия смяна на Соболев, но без успех. На свой ред, Соболев успява да настрои ръководителите на руското външно министерство срещу княза, представяйки го като проводник на австрийското политическо и икономическо влияние в България.{{hrf|Димитров|1972|162 – 168}}{{hrf|Радев|1990|366 – 369}} Постепенно настъпва разрив между консерваторите от правителството и руските генерали. Князът е принуден да освободи министрите на консерваторите през март 1883 г. През август 1883 г. либералите печелят изборите за попълване на парламента и намаляват мнозинството на консерваторите в [[III Обикновено народно събрание|Третото обикновено народно събрание]]. Българските консерватори и умерените либерали осъзнават, че имат обща цел – възстановяване на конституционния ред. Те постигат споразумение в този дух, което води до значителна промяна във вътрешнополитическата обстановка. Окуражен от това и настроен решително срещу руските генерали, на 6 септември 1883 г. князът най-неочаквано обявява с манифест възстановяването на Търновската конституция, придружено с предложения за изменението ѝ в посока на засилване на княжеската власт. Генералите Соболев и Каулбарс подават оставка и напускат България. Образувано е първото българско [[Правителство на Драган Цанков 2|коалиционно правителство]] начело с [[Драган Цанков]]. Отзоваването в Русия на още някои офицери, към които князът е благоразположен, го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. Разчитайки на широка подкрепа, той издава заповед за уволнение на всички руски офицери на българска служба, която потенциално би могла да доведе до пълен разрив с Русия. Разтревоженото правителство командирова в Петербург [[Марко Балабанов]], с чиито усилия е изготвена [[Българо-руска военна конвенция (1883)|конвенция]], регулираща условията и срока на службата на руските офицери. Те остават в България, но им е забранено всякакво участие в политиката. Руското правителство също вече не крие недоверието си към Батенберг и консерваторите и се надява Либералната партия да попречи на антируските настроения. Отношенията на княз Александър с цар Александър III остават трайно обтегнати.{{hrf|Димитров|1972|192}}{{hrf|Блек|1996|239}} Пряката намеса на Русия във вътрешнополитическите борби през 1881 – 1883 води до зараждането на русофобска тенденция в княжеството{{hrf|Димитров|1972|146}}, чиито представители поддържат княза в конфронтацията му с Петербург. Непосредствено след като приключва работата на Народното събрание, Цанков се разделя с непопулярните консерватори и съставя [[Правителство на Драган Цанков 3|нов кабинет изцяло от либерали]], който иска да утвърди изцяло конституционно управление. Князът се въздържа за известно време от намеса в работата на правителството, което трябва да се бори със завърналите се от емиграция (след възстановяването на конституцията) либерали начело с Каравелов, който след преврата от 1881 г. става един от най-последователните критици на княза и оглавява опозицията. Окончателното прекратяване на режима на пълномощията става факт в края на 1883 г., след като Народното събрание гласува изменения в конституцията, които увеличават влиянието на княза в управлението. Условието е те да бъдат одобрени от Велико народно събрание, но последвалите събития във вътрешен и международен план са такива, че такова не се свиква и предложените изменения никога не влизат в сила. === 1884 – 1885 === [[Парламентарни избори в България (1884)|Изборите за Народно събрание]] през май 1884 г., при които правителството се отказва да влияе върху избирателите, са спечелени с голяма преднина от опозицията, начело с крайните либерали. Князът натоварва отново Каравелов да състави правителство и той предлага по-млади членове на своята партия, сред които голямо влияние придобива новият председател на Народното събрание [[Стефан Стамболов]]. Това правителство работи усилено за развитието на образованието и военното дело. Чувствително нараства военният бюджет, военната служба е увеличена на три години. Възстановен е „Законът за народното опълчение“. Учредени са [[Българската народна банка]] и [[Пощенска спестовна каса|Пощенската спестовна каса]]. Приет е „Закон за обществените и частните училища“, който утвърждава демократичните тенденции в българското образователно дело. На 31 януари 1885 г. е гласуван и „Закон за железниците“, с който държавата получава пълни права върху строежа на железниците. Приема се „Закон за построяване на линията Цариброд–Вакарел“. Малко по-късно започват преговори за откупуване от Княжеството на [[Железопътна линия 9 (България)|Русенско-варненската железница]]. Исканата сума е значително завишена, но целта на правителството е да придобие собствеността и да се подобрят българо-английските отношения {{hrf|Цураков|2010|38 – 42}}. През зимата на 1885 г. е обявен годежът на брата на Александър принц [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]] (Лико) за принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]], най-малката дъщеря на кралица [[Виктория]] и [[принц Алберт]]. Кралицата приема да разреши този брак само при условие, че младоженците се установят в Англия. Това заздравява връзките между рода Батенберг и английското кралско семейство, тъй като другият брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] малко преди това се е оженил за братовчедка си, принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]], внучка на кралица Виктория. В същото време се задълбочава отчуждението от Русия, започнало поради личната неприязън между руския цар и княз Александър. Руските дипломатически представители в княжеството имат инструкции да провеждат политика против княз Александър, като [[Александър Кояндер]] дори прави няколко опита да издейства детронирането му чрез въздействие върху лидерите на политическите партии. През февруари 1885 г. в [[Пловдив]], където се разраства съединисткото движение, е основан [[Български таен централен революционен комитет]] (БТЦРК), който активно пропагандира обединението на Княжество България с [[Източна Румелия]] чрез публикации в пресата и демонстрации. Князът подкрепя движението още от [[Съединистка акция (1880)|акцията през 1880 г.]], която се проваля поради неодобрението на Англия и Русия. При пътуването си до Англия за сватбата на Хайнрих и през цялото лято на 1885 г. княз Александър прави дипломатически сондажи относно евентуално обединение, като изтъква, че такъв акт ще отстрани руското влияние в българските земи. Сега отношението на Англия е различно: нейни представители посещават Източна Румелия като частни лица, а след това се срещат с правителството в София. Те са на мнение, че това е вътрешен български въпрос, но предупреждават, че евентуално съединение ще засили процеса на отчуждение с Русия. Князът започва все по-често да дискутира положението на българските офицери, чиято военна кариера е възпрепятствана от руските, като се старае да ги предразположи. === Съединението === {{основна|Съединение на Източна Румелия с Княжество България}} [[Файл:BASA-1599K-1-811-4-Manifesto of proclaiming the unification of the Principality of Bulgaria with Eastern Rumelia.jpg|мини|Манифест на княз Александър І Батенберг към българския народ за провъзгласяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Източник: [[ДА „Архиви“]]]] На 29 август представителите на [[БТЦРК]] [[Сава Муткуров]] и [[Димитър Ризов]] пристигат в [[Шумен]], където се провеждат учения на княжеските войски. Княз Александър ги уверява в подкрепата си,{{hrf|Радев|1990|490 – 491}} но министър-председателят [[Петко Каравелов]] смята начинанието за несвоевременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той възнамерява да осуети поредната съединистка акция, но е изпреварен от събитията.{{hrf|Радев|1990|522}} През нощта срещу [[6 септември]] войски, командвани от [[Данаил Николаев|майор Николаев]], установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива, свалят правителството и [[Гаврил Кръстевич|Кръстевич]].{{hrf|Радев|1990|510 – 516}} Временно правителство начело с [[Георги Странски]], в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии, обявява обща [[мобилизация]] на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър да подкрепи Съединението.{{hrf|Радев|1990|516 – 517}} Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава [[Комисарство в Южна България|трима комисари]] на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. На 9 септември Великите сили получават телеграфическа нота от княз Александър{{hrf|Радев|1990|546}}: {{цитат|Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме прогласи за свой княз. Жителите на българското княжество поискаха от мене единодушно да приема това назначение; като взех предвид моя свещен дълг спрямо моя народ, аз приех чрез прокламация към българския народ. Стигнал в Пловдив и взел в ръцете си управлението, заявявам по най-тържествен начин, че съединението на двете Българии стана без всяка враждебна цел спрямо отоманското императорско правителство, на което признавам суверенните права. Поръчителствувам за спокойствието на двете страни и за сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Отправям се (към респективните правителства на Силите) с молба да признаете това ново положение и моля да ходатайствувате пред негово величество султана да санкционира съединението за избягване на ненужни кръвопролития, защото народът е решен с кръвта си да защищава свършения факт.|}} Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.{{hrf|Радев|1990|523 – 527}} [[IV Обикновено народно събрание|Народното събрание]], което се събира извънредно на 11 септември, утвърждава тези мерки, като гласува кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 67}}</ref> Реакциите не закъсняват. Русия се обявява решително против Съединението, а негативното ѝ отношение към Александър намира израз в неговото отчисляване от руската армия и в отзоваването на всички руски офицери от [[българската армия]] на 22 септември 1885 г.{{hrf|Радев|1990|529 – 530}} Отзован е и военният министър [[Михаил Кантакузин|Кантакузин]], а неговото място за първи път заема българин – [[Константин Никифоров]]. Турция е най-пряко засегната и османското правителство веднага струпва войски по границата с Източна Румелия и окупира [[Кърджали]] и [[Тъмръшка република|Тъмръш]]. Султан [[Абдул Хамид II]] обаче се въздържа от военна намеса, не на последно място поради натиска от страна на посланиците на Великите сили.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ | publisher = Анубис | location = София | pages = 66 – 68 | isbn = 954-426-206-7}}</ref> На провелата се в края на октомври конференция на посланиците на Великите сили в [[Цариград]] британският посланик и френският му колега възпрепятстват изпращането на турски комисар в Източна Румелия. Посланическата конференция не успява да стигне до единодушно становище относно Съединението, което дава повод на сръбския крал [[Милан Обренович|Милан]] да нападне България. === Сръбско-българска война === {{основна|Българска криза|Сръбско-българска война}} [[File:Alexander I of Bulgaria at the battlefield of Serbo-Bulgarian war (1885).jpg|мини|ляво|Княз Александър на бойното поле]] [[Файл:Manifest-serbo-bulgarian-war.jpg|мини|Манифестът на княз Александър I за [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]]] Изправен пред застрашителната реакция на Сърбия, която струпва войски в близост до българските граници, княз Александър се опитва да предотврати нападението, като залага на приятелските си отношения{{hrf|Кох|2019|216}} с Милан Обренович. [[Димитър Греков]], доверено лице на княза и бивш министър, е изпратен при сръбския крал в началото на октомври с писмени уверения, че съединена България не храни агресивни намерения към Белград.{{hrf|Кох|2019|216}} Писмото не съдържа и намек за териториални компенсации за Сърбия, поради което Милан дава отрицателен отговор на писмото на княза.{{hrf|Радев|1990|565-566}} На 2 ноември, когато Милан обявява война на България, княз Александър е в Пловдив. На следващия ден е вече в София и в качеството си на главнокомандващ провежда коронен съвет с участието на министри и висши военни, който трябва да одобри план за бойните действия. На съвета е взето решение, въпреки значителното числено превъзходство на сръбската армия, силите на [[Западен корпус|Западния корпус]] да дадат битка на Сливнишката позиция до пристигането на главните сили от Южна България.<ref>{{cite book | last = Паприков | first = Стефан | title = Сръбско-българската война 1885 (съставители Иван Иванов, Милена Тодоракова) | year = 2011 | publisher = Община Пирдоп, Държавна агенция „Архиви“ | isbn = 978-954-9800-90-6 | pages = 339-340 | url = http://archives.bg/wars/books/sb/Stefan_Paprikov_SBW.pdf | accessdate = 29.07.2022}}</ref> Този риск е предпочетен пред първоначалния план на Александър за отстъпление от София и решителна битка при Ихтиманските възвишения.<ref name="Илчо">{{cite book | title = Епоха 1885 | last = Димитров | first = Илчо | authorlink = Илчо Димитров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Тилиа | location = София | isbn = 954-8706-24-5 | doi = | pages = 307 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Отстъпление от Сливница се обсъжда и в края на първия ден от [[битка при Сливница|битката]], но на военния съъвет се налага мнението, че задържането на София е от първостепенно значение по политически и психологически причини.{{hrf|Паприков|2011|430-431}} Все пак князът нарежда на военачалниците да са готови за отстъпление, а на правителството в София – да изпрати държавната хазна на сигурно място в провинцията, а дворцовия архив в германската легация.{{hrf|Радев|1990|608-609}} Отзиви за княза по време на войната дава Кох{{hrf|фон Батенберг|1995|126}}:„...По време на цялата война той беше там, където опасността бе най-голяма. След всяко сражение обикаляше на кон частите, за да възпламени смелостта им и да ги изпълни с увереност в победата. През нощта, докато войниците спяха, той обикаляше и работеше за следващия ден. Делеше глад и студ със своите бойци и като тях спеше на голата земя. При това князът полагаше усилия да организира работата на въобще несъществуващото дотогава интендантство, така че войниците ежедневно да получават храната си въпреки непрестанните сражения.“ Решителните сражения от Сливнишката битка са на 5, 6 и 7 ноември и завършват с българска победа, която осъществява прелом в хода на войната. След поражението сърбите започват да отстъпват към границата и навътре в Сърбия, а българите започват да ги преследват. Княз Александър I е решен да изтласка всички вражески войски от територията на България, да навлезе в Сърбия и чак тогава да води мирни преговори. На 10 ноември е спечелен [[Бой при Драгоман (10 ноември 1885)|боят при Драгоман]], а на другия ден е обявено всеобщо нападение срещу сръбската войска. Няколко дни по-късно българската армия влиза в Цариброд и Пирот, като пътят за Ниш вече е свободен. Този неочакван развой на войната кара Великите сили да реагират. На 16 ноември в главната квартира на българската армия в Пирот пристига [[Австро-Унгария|австро-унгарският]] пълномощен министър в [[Белград]], граф [[Рудолф фон Кевенхюлер-Меч|Кевенхюлер]], и настоява пред Александър I да прекрати по-нататъшното настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта и с евентуална руска намеса.<ref>Куманов, Милен и Колинка Исова. Историческа енциклопедия България, София 2003, стр. 295</ref> Българският владетел е принуден да започне преговори за примирие, които завършват с [[Пиротско споразумение (1885)|Пиротското споразумение]] от 9 декември, според което България и Сърбия се отказват от продължаване на бойните действия и изтеглят войските си зад довоенните си граници. Няколко месеца по-късно в [[Букурещ]] е подписан [[Букурещки договор (1886)|мирният договор]]. Победата изиграва важна роля за укрепване на международното положение на България и създава нова обстановка, в която въпросът за признаване на Съединението ще се реши окончателно в полза на България. === Потвърждаване на Съединението === Турската дипломация не спира усилията си да възстанови стария статут на Източна Румелия чрез колективен натиск от страна на Великите сили върху България, но среща съпротивата на Великобритания. <ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=75 – 76}}</ref> Опитът за изпращане на султански комисар в [[Пловдив]] в края на ноември 1885 г. среща енергичната съпротива на местните власти и демонстрации на населението и се проваля. През януари 1886 г. османското и българското правителство сключват [[Българо-турска спогодба (1886)|спогодба]], с която обединението на Северна и Южна България се допуска в замяна на военно-политическо обвързване на Княжеството с Турция.<ref name="stat81-84">{{Харв|Стателова|1999|loc=81 – 84}}</ref> Според спогодбата княз Александър застава начело на Източна Румелия за пет години като [[генерал-губернатор]]. Само след два месеца обаче под руски натиск е приет [[Топханенски акт|Топханенският акт]], който ревизира спогодбата, като премахва клаузата за военна взаимопомощ и преформулира някои клаузи. По настояване на Русия, която е решително срещу Александър Батенберг, в клаузите не се споменава изрично името му, а териториалните отстъпки в полза на Османската империя в Източните и Средните [[Родопи]] са с формулировка „''докато управлението на Източна Румелия и това на Княжеството ще бъдат в ръцете на една и съща личност''“. В замяна на това османското правителство се отказва от правото си да въвежда войски в България в случай на вътрешни размирици. Актът постановява [[Органически устав на Източна Румелия|Органическият устав на Източна Румелия]] да бъде изменен в 4-месечен срок от специална българо-турска комисия със санкция от посланиците на Великите сили в Цариград.<ref>Матанов, Христо и др. Текстове и документи по история на България. София, „Булвест 2000“, 1993. ISBN 954-8112-90-6, стр. 356 – 357</ref><ref name="stat85">Стателова, Елена, Стойчо Грънчаров. История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ. София, Издателство „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7, стр. 85 – 86</ref> Българското правителство приема официално Топханенския акт в края на март. На 5 април 1886 княз Александър е провъзгласен за османски управител на Източна Румелия{{hrf|фон Батенберг|1995|144}}<ref name="stat85"/>{{hrf|Радев|1990|708 – 709}}. Условията, при които Съединението е потвърдено в международен план, обаче водят до вътрешнополитическа дестабилизация в княжеството през пролетта и лятото на 1886 година. Русофилската опозиция и част от националистите (начело с [[Васил Радославов]]) остро критикуват правителството и особено П. Каравелов за териториалните отстъпки и непроменения статут на Източна Румелия, както и дори само за това, че България ще участва със свои официални представители в работата на комисията за ревизия на източнорумелийския устав. В края на юли 1886 г. тази комисия се събира в София, за да уточни прехвърлянето на правомощията на [[Османски султан|султана]] върху княза и поемането на [[Източнорумелийски данък|финансовите задължения]] на Източна Румелия от княжеството. С настъпването на 9 август и последвалите събития по прогонването на княза комисията прекъсва своята работа (и никога не я подновява). Прекъсването прави турската страна под предлога, че нямат насреща си легитимни български представители.<ref>Проданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: [http://www.historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170610211859/http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf |date=2017-06-10 }}. Пловдив 2010, с. 179 – 184. Посетен на 07 април 2022.</ref> === Преврат, контрапреврат и абдикация === {{основна|Деветоавгустовски преврат}} Веднага след Съединението [[Русия]] започва кампания за отстраняването на княза. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват [[Преврат в България (1886)|военен преврат]]<ref>A.F. Golovin: ''Fürst Alexander I. von Bulgarien (1879 – 1886)'', изд. C. Fromme, 1896 г., с. 390.</ref><ref>Hanswilhelm Haefs: ''Das goldene Reich der Pamir-bulgaren an Donau und Wardar'', BoD – Books on Demand, 2009 г., с. 20.</ref><ref>Leo Trotzki: ''Die Balkankriege 1912 – 13'', Mehring, 1996 г., с. 536.</ref><ref>[[Симеон Радев]]: ''Строителите на съвременна България. Том 1'', [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4484&Level=3 Книга шеста. III. Примирието и мирът]</ref><ref>Съединението 1885 г., С., 1985 г., с. 43</ref>, като князът принудително е изпратен извън България по Дунава с яхтата „[[Александър I (кораб)|Александър I]]“<ref name="вълканов">{{cite book|last = Вълканов|first = Вълкан|year = 2000|title = Морска история на България|publisher = „Албатрос“|location = София|pages = 102|isbn = 954-751-008-8}}</ref>. Пристига в гр. Рени, Бесарабия, където е посрещнат от руските власти. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине за [[Лемберг]] (днес Лвов), в Австро-Унгария. Междувременно в България [[Стефан Стамболов]] с помощта на [[Сава Муткуров]] и верни на княза войски извършва контрапреврат, обявява детронирането за държавно престъпление и кани с телеграма княза да се завърне. Александър Батенберг е посрещнат триумфално в България три дни по-късно, но управлението му трае още само 9 дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да [[абдикация|абдикира]] на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена. Властта е поета от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентство]], начело със Стамболов. == Последни години == В предприетата в края на 1886 и началото на 1887 г. кампания за търсене на нов български княз Александър съвсем не е отписан, но решително отказва неколкократните опити да бъде убеден да се завърне. Сред кандидатите фигурира и баща му, но и той отказва. Личният му живот също е обект на външен натиск, тъй като Бисмарк буквално го подлага на гонения заради брачните му планове с Виктория Пруска<ref name="Стоя">{{Cite book |last=Стоянович |first=Петър |title=Междуцарствието, кризата и битката за българския трон (1886 – 1887) |year=2017 |publisher=Захарий Стоянов |location=София |isbn=978-954-09-1161-8 |pages=167 – 8}}</ref>. Две години по-късно Александър Батенберг получава от Виена правото да приеме графска титла и фамилното име Хартенау – малко семейно имение в Хесен. Постъпва на военна служба под новото си име Александър граф фон Хартенау и се установява в Грац.. Достига до чин генерал-майор в австроунгарската армия и командва 11-та пехотна бригада. През 1889 г. сключва морганатичен брак с Йохана Лойзингер, с която имат две деца<ref name="Стоя"/>. През 1890 г. майор [[Коста Паница]] предлага на Александър I да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в [[Македония (област)|Македония]] и Княжеството, насочено срещу [[Абдул Хамид II]] и [[Фердинанд I]]. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.<ref name="марков">{{cite book|last = Марков|first = Георги|authorlink = Георги Марков (историк)|year = 2003 г.|title = „Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947“|publisher = Военно издателство|location = София|pages = 29|isbn = 954-509-239-4}}</ref> Александър умира на 23 октомври 1893 година в Грац. Тленните му останки са положени в църквата „[[Свети Георги (базилика в София)|Свети Георги]]“ в София,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / бр. 16, 13 ноември 1896 год, стр. 3]</ref> където остават до преместването им в построения за него [[Мавзолей на Александър I Батенберг|мавзолей]] през 1898 година. == Семейство == [[Файл:Alexander I of Bulgaria's family.jpg|мини|Портрет на Александър Батенберг фон Хартенау със съпругата му Йохана Лойзингер и сина им Крум-Асен, Грац, Австрия, преиздадена в София от Димитър Карастоянов, 1891]] Семейството на Александър Батенберг има тесни роднински връзки с [[Британско кралско семейство|английското кралско семейство]] и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица [[Мария Александровна]] (сестра на баща му), първи братовчед е на император [[Александър III (Русия)|Александър III]] и е чичо на последната руска императрица – [[Александра Фьодоровна (Алиса)|Александра]], която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски. Братът на Александър Батенберг, [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]], се жени за най-малката дъщеря на [[кралица Виктория]] – принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]]. Другият му брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] се жени за внучка на британската кралица – принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]]. Княз Александър е чичо на испанската кралица [[Виктория Евгения Батенберг|Виктория Евгения]], на шведската кралица [[Луиза Маунтбатън|Луиза]] и на [[Филип, херцог на Единбург]], чиято майка принцеса [[Алис Батенберг]] е племенница на княза. Третият му брат [[Франц Йосиф фон Батенберг|Франц Йосиф]] пристига в България точно преди Съединението на гости, но остава по-дълго и през най-бурните събития – Съединението и Сръбско-българската война – е редом с брат си. Придружава го и по време на деветоавгустовския преврат и прогонването му от България. По-късно се жени за дъщерята на черногорския крал [[Никола I]] от династията [[Петрович-Негош]] Ана Петрович-Негошина. През 1882 г. възниква идея за брак между княз Александър и пруската [[Виктория Пруска|принцеса Виктория]]. Бащата и майката на принцесата одобряват, и дори е извършен годеж, но през май 1884 г. на среща с канцлера [[Бисмарк]] и император [[Вилхелм I]] князът получава решителен и окончателен отказ. За отказа играе роля и отрицателното отношение към брака на руския император. Въпреки че Александър не се отказва, включително и след абдикацията си, поради политически натиск годежът е анулиран „поради държавни причини“. През 1889 г. Александър сключва [[морганатичен брак]] с актрисата от Дармщатския театър [[Йохана Лойзингер]] (* 18 април 1865; † 20 юли 1951). Поради това е принуден да приеме по-ниската титла ''граф Хартенау''. Александър и Йохана имат син и дъщеря:<ref>[http://www.thepeerage.com/p10114.htm#i101133 ''Alexander Joseph Prinz von Battenberg''], thepeerage.com</ref> * [[Асен фон Хартенау|Крум-Асен, граф Хартенау]] (1890 – 1965) * [[Цветана фон Хартенау|Вера-Цветана]] (1893 – 1935) [[Константин Стоилов]] е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което последният започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау. Княз Александър умира в [[Грац]], [[Австрия]], на [[23 октомври]] [[1893]] г. след неуспешна операция на [[апендицит]]. Според желанието му{{hrf|фон Батенберг|1995|172}} останките му са пренесени в [[София]] на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на столицата. [[Национален военноисторически музей|Националният военноисторически музей]] разполага с най-много ордени на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау. == Генеалогия == {{скриване|Родословие на Александър I Батенберг|{{Familytree2 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=1 |boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |boxstyle_5=background-color: #9fe; |1= '''Александър I Батенберг'''<ref>[http://www.geni.com/people/Александър/6000000003243840415 Alexander Joseph von Battenberg, I] – www.geni.com</ref> |2= [[Александър фон Хесен-Дармщат]] |3= [[Юлия фон Хауке]] |4= [[Лудвиг II фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг II]] |5= [[Вилхелмина от Баден]] |6= [[Хайнрих Мориц фон Хауке]] |7= [[София Лафонтен]] |8= [[Лудвиг I фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг I]] |9= [[Луиза фон Хесен-Дармщат|Принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат]] |10=[[Карл Лудвиг фон Баден|Принц Карл Лудвиг фон Баден]] |11=[[Амалия фон Хесен-Дармщат|Принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат]] |12=[[Фридрих Карл фон Хауке]] |13=[[Мария Саломе Швепенхойзер]] |14= [[Леополд Лафонтен|Д-р Леополд Лафонтен]] |15=[[Мария Терезия Корнелия]] |16=[[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |17=[[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Цвайбрюкен]] |18=[[Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат|Принц Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат]] |19=[[Луиза фон Лайнинген-Хайдешайм]] |20= [[Карл Фридрих фон Баден|Великият Херцог Карл Фридрих фон Баден]] |21= [[Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат]] |22= [[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат (ландграф)|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |23= [[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен]] }}}} == Галерия == <gallery class="center"> Alexander I of Bulgaria.jpg Депутати от I ВНС.jpg|<small>Делегацията от депутати от I ВНС, която на 4 май 1879 г. връчва на Ал. Батенберг в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]]/Ялта (Крим) решението за избора му за княз. Седнали от ляво надясно: главният мюфтия хаджи Мюедзин, [[Тодор Бурмов]], Варненският митрополит [[Симеон Варненски и Преславски|Симеон]] и д-р [[Васил Караконовски]]. Прави от ляво надясно: [[Младен Цеков]], [[Константин Стоилов]], неизвестен депутат и [[Драган Цанков]]. Експонат на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]], София</small> Alexander I of Bulgaria color.jpg|Портрет от 1882 г., [[Ермитаж]], хромолитография Telegram-unificationBG.jpg Boegbeeld Alexander I.JPG Battenberg-mausoleum-coa.jpg </gallery> == Награди и отличия == * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия * Орден „Света Анна“, Русия * „Георгиевски кръст“, Русия * „[[Орден на банята]]“, Обединеното кралство * Хълм Батенберг на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], [[Южни Шетландски острови]] е наименуван на Александър Батенберг.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136854 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Battenberg Hill.</ref> * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия {{Уикицитат|Александър Батенберг}} == Литература == * Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, „В. История на българската дипломация 1879 – 1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г. * Haralampi G. Oroschakoff: ''Die Battenberg-Affäre: Leben und Abenteuer des Gawril Oroschakoff oder Eine russisch-europäische Geschichte''. Berlin-Verlag, Berlin 2007, ISBN 3-8270-0705-4. == Външни препратки == * [http://www.biographien.ac.at/oebl_1/14.pdf ''Alexander Prinz von Battenberg'']. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 1, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1957, S. 14. * Egon Cäsar Conte Corti: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118653520.html#ndbcontent ''Alexander von Battenberg'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 191 f. ([http://daten.digitale-sammlungen.de/0001/bsb00016233/images/index.html?seite=209 Digitalisat]). * Wilhelm Diehl: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Alexander_von_Battenberg ''Alexander von Battenberg'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 751 – 756. * {{Цитат уеб | заглавие = За княз Батенберг 110 години след смъртта му | автор = Борислав Гърдев | труд = LiterNet | дата = 26 октомври 2003 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/abatenberg.htm | език = | цитат = }}. * [https://bnt1.bnt.bg/bg/a/proshtalniya-den-na-knyaz-aleksanda-r-v-istoriya-bg-8-12-2014 „Александър Батенберг – първият, младият, прогоненият“], [[БНТ]], История.bg, 8 декември 2014 * {{Цитат уеб | заглавие = 160 години от рождението на Александър Батенберг – | автор = | труд = История.bg, [[Българска национална телевизия]] | дата = 5 юни 2017 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://bnt.bg/bg/a/160-godini-ot-rozhdenieto-na-aleksandr-batenberg-05062017 | цитат = }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=9C1VuqQAMxA | заглавие = "Историята оживява" – Александър I Батенберг (епизод 18) | достъп_дата = 20 април 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 12 октомври 2016 | труд = | издател = сдружение „Българска история“ и телевизия [[BiT]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} == Вижте също == * [[Мавзолей на Александър Батенберг]] * [[Портрет на Александър Батенберг]] == Бележки == {{reflist}} === Цитирана литература === * {{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София |url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 18 април 2015 г}} * {{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6}} * {{cite book |title= Управляващите политически партии в България (1879 – 2010) |last=Цураков |first=Ангел |authorlink= |coauthors= |year= 2010 |publisher=изд. „Изток-Запад“|location=София | pages= | isbn=978-954-321-752-6 |url= |accessdate=}} * {{cite book | title = Спомени за едно смутно време | last = фон Батенберг | first = Принцеса Мария | authorlink = Мария фон Батенберг | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995| edition = | publisher = изд. Пейо Яворов | location = София| isbn = | doi = | pages = 188 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |name = [[княз на България]] |before = – |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[29 април]] [[1879]] – [[9 септември]] [[1886]]) }} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = |name = [[Главен управител на Източна Румелия]] |before = [[Гаврил Кръстевич]] |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[1885]] – [[1886]]) }} {{Предшественик край}} {{Български владетели}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|България|Италия|Германия|Австрия}} [[Категория:Родени през 1857 година]] [[Категория:Починали през 1893 година]] [[Категория:Монарси на България]] [[Категория:Княжество България]] [[Категория:Български князе]] [[Категория:Главни управители на Източна Румелия]] [[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Български генерали от пехотата]] [[Категория:Германски военни дейци]] [[Категория:Руски офицери]] [[Категория:Батенберги]] [[Категория:Австрийски масони]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Родени във Верона]] [[Категория:Починали в Грац]] orwf8dnlcb5w15kw2g6jz4tuds2hvsu 11473881 11473847 2022-07-29T08:29:46Z Добри 18138 за храбростта му - по-кратък Кох, отзиви на Хун и Паприков wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Батенберг|Батенберг}} {{Личност | име = Александър I | категория = монарх | описание = княз на България | име-рождено = Александър Йозеф фон Батенберг | роден-място = [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] | починал-място = [[Грац]], [[Австро-Унгария]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 26 юни 1879 – 26 август 1886 <small>({{времеви интервал|1879|6|26|1886|8|26}})</small> | коронация = 26 юни 1879<ref>[http://istoria.bg/683/knyaz-aleksandar-batemberg Държавници: ''Княз Александър I Батенберг'']</ref> | предшественик = [[Константин II Асен]]<br>(като цар преди падането на [[българските земи под османско владичество]]) | наследник = [[Фердинанд I]] | династия = [[Батенберг (династия)|Батенберг]] }} }} {{стар стил}} '''Алекса̀ндър I Български''' ({{lang|de|Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg}}), известен и като '''Алекса̀ндър Ба̀тенберг''', е [[княз]] на [[Княжество България]] в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година. Избирането му за български владетел става по взаимно съгласие на [[Великите сили]] според [[Берлинския договор]], но водеща роля има Русия. Той е военен, няма никакъв политически опит, но приема задачата да управлява новата държава според [[Търновската конституция]], макар да я намира за твърде либерална. Приема присърце и желанието за обединението на всички българи, но се стреми да спазва международните договори. Първите сформирани правителства постигат ограничени резултати, което го кара през април 1881 г. да извърши [[Преврат в България (1881)|преврат]] и да установи свой едноличен [[режим на пълномощията]] до декември 1883 г. Включва в управлението руски генерали, изпратени от императора с нареждане да му помагат, но различията му с тях по отношение на развитието на България го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. На свой ред руските дипломатически представители в княжеството започват да работят за отстраняването му. По време на [[Съединението]] се обявява за „княз на Северна и Южна България“ и отива в Пловдив, където се старае да успокои различните етноси, като поръчителствува за спокойствието и сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Предприема дипломатически стъпки за признаването на Съединението, но Русия се обявява решително против и отзовава руските офицери от [[българската армия]]. Само дни след това Сърбия нахлува с войските си и започва [[Сръбско-българската война]]. Княз Александър застава начело на младата българска армия и полага усилия да организира командването и снабдяването, да повдига духа на войниците. Принуден е да се съгласи на примирие под натиска на Австро-Унгария, но извоюваната победа изиграва важна роля за укрепване на международния престиж на българската армия и за признаването на Съединението. Този успех окончателно настройва Русия срещу княза и тя започва кампания за отстраняването му, като привлича за целта част от армията. На 9 август 1886 г. е извършен [[деветоавгустовски преврат|военен преврат]] и княз Александър е принуден да абдикира. Завръща се в Германия, след това служи в австрийската армия. Сключва [[морганатичен брак]] и има две деца. Умира през 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в България и се намират в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на София. == Произход и ранни години == Роден е на [[5 април]] [[1857]] г. във [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] (днешна [[Италия]]) като '''принц Александър Йозеф фон Батенберг''' ({{lang|de|Prinz Alexander Joseph von Battenberg}}). Втори син на германския принц [[Александър фон Хесен-Дармщат]] (1823 – 1888) от морганатичния му брак с полската графиня [[Юлия фон Хауке]] (1825 – 1895), руска придворна дама. [[Батенберг (династия)|Потомците]] им приемат фамилията „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото руският цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщат, е бил против неговия морганатичен брак. Младият Александър получава военно образование. Служи като [[младши лейтенант]] в [[драгун|Лейбдрагунски]] Хесенски [[полк]]. На 20-годишна възраст получава разрешение от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] да постъпи в руската армия. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878 г.)]] в състава на Лейбгвардейския [[улан]]ски полк. При преминаването на Дунава с понтон се отличава като храбрец и е награден с „Владимировски кръст“. Държи се достойно по време на похода на [[Преден отряд|Предния отряд]] с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) към Южна България. Награден е с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 юли 1877 г.). Придаден е като офицер за свръзка към румънския [[Карол I|княз Карл]], с когото остават приятели до смъртта му{{hrf|фон Батенберг|1995|49}}. След кратко завръщане в [[Санкт Петербург]], отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната. До възцаряването си служи в гвардейски корпус в [[Берлин]]. [[File:Иллюстрация к статье «Александр Баттенберг». Военная энциклопедия Сытина. Том 1 (СПб., 1911—1915).jpg|мини|ляво|Александър Батенберг през 1877 г. Илюстрация към статията [https://ru.wikisource.org/wiki/ВЭ/ВТ/Александр_Баттенберг „Александр Баттенберг“, Военная энциклопедия Сытина]. Том 1 (СПб., 1911—1915)]] == Княз на България (1879 – 1886 г.) == === Избор === Монархическото устройство на България е заложено в [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Александър Батенберг става първият български княз на двадесет и две години, след като е избран от [[I Велико народно събрание|Първото велико народно събрание]] на [[17 април]] [[1879]] г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. Преди да положи клетва, Батенберг посещава дворовете на [[Великите сили]], султана и руския император в летния му дворец в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]], където се среща с българска депутация, която го приветства като свой княз. Пристига във Варна с руски военен кораб и на [[26 юни]] полага клетва в [[Търново]] Навсякъде по пътя му хората го приветстват с голям ентусиазъм. [[Файл:Royal Monogram of Prince Alexander of Battenberg.svg|мини|ляво|90px|Царският монограм на Александър фон Батенберг]] Младият княз не е обучаван за управник и няма никакъв политически опит, а го изпращат да оглави новосъздадена държава. Избран като предпочитан кандидат на Русия (има родствени връзка с царя и съпругата му), той е добър компромис за Европа. Граф [[Егон Корти]] казва за него:{{hrf|фон Батенберг|1995|50}} {{цитат|Любим племенник на царя, родственик на английския двор, германски принц, син на австрийски генерал, тясно свързан с Русия чрез участието си в похода 1877 – 1878 г. и все пак неруснак... Неговият избор се явяваше едновременно като реверанс към [[Бенджамин Дизраели|лорд Биконсфилд]], като комплимент за [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]], внимание към Австрия и все пак с изгледи да бъде безволева играчка в руските ръце.|Егон Корти, „Александър фон Батенберг“}} Князът пристига в страна със силни демократични и [[русофил]]ски настроения, които влизат в сблъсък с неговите собствени монархически и, общо взето, антируски настроения, придобити от военния му опит. Всъщност Русия се надява той да стане нейна марионетка. В същото време останалите Велики сили считат българския народ за политически незрял и неспособен на самоуправление. Българските политици още не могат да се окопитят от разпокъсването на българите, наложено от Берлинския договор, и спорят помежду си относно „общонародния въпрос“ – обединена България. Двете основни политически партии са [[Либерална партия|Либералната]] и [[Консервативна партия|Консервативната]]. Консервативната партия подкрепя монархизма, но няма голямо влияние, макар и нейни представители да оглавяват първите правителства. Либералната партия, напротив, е за развиване на заложените в конституцията демократични принципи. Поради царящите в България дребнособственически отношения тя изразява интересите на болшинството от народа. Князът от своя страна още в началото на управлението си нарича [[Търновска конституция|Търновската конституция]] „полурепубликанска“ и търси съдействие от Русия за изменението ѝ в посока на увеличение на своите правомощия. Получава съгласие, но при условие изменението да стане по демократичен път и в съгласие с българските политици.<ref>{{cite book | title = Кратка история на България | last = Фол | first = Александър| authorlink = Александър Фол | coauthors = В. Гюзелев, Н. Генчев, К. Косев, И. Димитров, А. Пантев, М. Лалков, К. Николов, Л. Огнянов | editor = Илчо Димитров | editor-link = Илчо Димитров | year = 1983 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 229 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref> [[Файл:Alexander-von-Battemberg.jpg|мини|150px|Александър I Български (1880)]] === Първи правителства === Първото [[правителство на Тодор Бурмов]] е консервативно, назначено с княжески указ и има задача да подготви [[Парламентарни избори в България (1879)|избори]] през 1879 г. Либералната партия ги печели с внушително мнозинство, но избухва политическа криза, предизвикана от отказа на либералите да управляват заедно с консерваторите. През ноември князът разпуска парламента и назначава нов консервативен [[Правителство на Климент 1|кабинет]] начело с епископ Климент ([[Васил Друмев]]). През януари 1880 г. са проведени [[Парламентарни избори в България (1880)|нови парламентарни избори]], които либералите отново печелят убедително. На 24 март 1880 г., притиснат от либералното мнозинство във [[II Обикновено народно събрание|Второто обикновено народно събрание]], князът е принуден, след едно продължително посещение в [[Петербург]], да назначи [[Правителство на Драган Цанков (1880)|либерално правителство]] начело с [[Драган Цанков]].{{hrf|Цураков|2010|22 – 23}} През ноември 1880 г. правителството на Цанков е заменено с [[Правителство на Петко Каравелов 1|кабинет начело с Петко Каравелов]]. Гласуваните от парламента извънредни правомощия на Каравелов съсредоточават в ръцете му значителна власт. Въпреки това положението в страната е нестабилно, необходимо е разрешаването на редица стопански проблеми. Конфликтът между консерваторите и либералите относно управлението и прилагането на „Основния закон“ се задълбочава. Избухват остри политически пререкания и цари междуличностна конфронтация. Нарастват противоречията вътре в самата Либерална партия за практиката на управление. Поради това в нея се обособяват две либерални течения – умерено и крайно, а влиянието на партията на политическата сцена отслабва. В международен план правителството на Каравелов изпада в изолация поради опитите му да провежда независима политика. През март 1881 г. при [[атентат]], организиран от „[[Народна воля (организация)|Народна воля]]“, руският император Александър II загива. Княз Батенберг присъства на погребението му и се представя на новия руски император [[Александър III (Русия)|Александър III]], който за разлика от либералния си баща е настроен много по-консервативно. Князът успява да го убеди, че е необходима промяна на българската конституция в посока на усилване на правомощията му. Руското правителство разглежда възможностите за промяна на формата на управление на България и евентуално въвеждане на [[абсолютна монархия]], но в крайна сметка се произнася в полза на временно преустановяване на действието на Търновската конституция, но от надлежно свикано за целта [[Велико народно събрание]]. Съгласие за действия в тази посока князът получава и от руските съюзници [[Германска империя|Германия]] и [[Австро-Унгария]]. === Преврат от 1881 === {{основна|Преврат в България (1881)}} На 27 април 1881 г. Александър издава прокламация, с която суспендира конституцията и парламента, уволнява правителството, назначава нов кабинет начело с военния министър [[Казимир Ернрот]] и определя дата за нови избори през юни. Прокламацията е посрещната благосклонно от Великите сили, [[Османска империя|Османската империя]] и съседните на България държави и първоначално не предизвиква силни реакции в българското общество, като дори крайните либерали заемат изчаквателна позиция. Каравелов, членовете на правителството и техни привърженици са принудени да напуснат пределите на княжеството и се установяват в съседните страни{{hrf|Цачевски|2013|270 – 276}}. В деня на прокламацията княз Александър издава указ, който разделя страната на 5 области, начело с „чрезвичайни комисари“. Комисарите поемат задачата да организират провеждане на [[Парламентарни избори в България (1881)|избори за Велико народно събрание]]. Самите избори на 14 и 21 юни протичат в условията на извънредно положение в цялата страна, масови фалшификации, беззакония и насилие и при масиран натиск от правителството в полза на княза. Организират се военни съдилища и започва полицейски терор и нарушение на избирателните права.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, София, 1983 стр. 219 – 220</ref> През юли в Свищов е свикано новоизбраното [[II Велико народно събрание|Второ велико народно събрание]] и князът поставя ултиматум: или да увеличи правомощията му, или да приеме [[абдикация]]та му. Делегатите се подчиняват и дават изключителни права на Батенберг да управлява чрез [[указ]]и в продължение на 7 години: от 1881 до 1888 г. – т.нар. [[режим на пълномощията]]. На практика този извънреден режим продължава много по-малко, от юли 1881 до декември 1883 година. През това време България няма [[министър-председател]], Народното събрание не работи, а реално управлява княз Александър I. === Режим на пълномощията === {{основна|Режим на пълномощията}} Веднага след като режимът на пълномощията става факт Ернрот подава оставка и си заминава. Сред започналото глухо брожение в обществото срещу преврата князът осъзнава колко е несигурна позицията му и включва в правителството руски генерали, изпратени от императора с нареждането да му помагат. [[Правителство на България (1881–1882)|Първият кабинет]] няма министър-председател, но с водеща роля на руския полковник [[Арнолд Ремлинген]], оглавил министерството на вътрешните работи{{hrf|Стателова|1999|29 – 30}}. Князът се стреми да създаде нов тип администрация и постепенно се отклонява от непопулярната руска система. Идеите му срещат съпротивата на генералния руски консул [[Михаил Хитрово]]<ref name="Кох">{{cite book | title = Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му | last = Кох | first = Адолф | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = Българска история | location = София | isbn = 978-619-7496-10-9 | doi = | pages = 134| url = https://bulgarianhistory.shop/product/knyaz-aleksandar-batenberg-istinata-za-tsaruvaneto-mu/4/165 }}</ref>. Все пак, с помощта на Хитрово е изготвен уставът на [[Държавен съвет на Княжество България|Държавен съвет]] от 12 членове, който да изготвя законопроекти, да контролира финансите и да действа като висша инстанция. Макар и избирани от народа според определен ценз, крайните назначения на членовете зависи от княза. Този съвет изготвя нов избирателен закон, предназначен да осигури мнозинство на консерваторите. През юни 1882 г. князът назначава ново [[правителство на Леонид Соболев]], с военен министър генерал [[Александър Каулбарс]], а останалите министри са български консерватори. Продължавайки репресивните мерки на Ернрот, двете последователни правителства на руски генерали задушават опозицията{{hrf|Димитров|1972|107 – 109}}, но полагат усилия за подобряване на държавното управление. Правителството на Соболев възстановява дейността на Народното събрание и премахва [[цензура]]та върху печата. Във външната политика приоритет се дава на развитието на [[Отношения между България и Русия|българо-руските отношения]]. Вижданията на генералите съвпадат до голяма степен с програмата на консерваторите от правителството, но по-късно разногласията между тях нарастват. Най-голямото неразбирателство възниква по „[[Режим на пълномощията#Железопътен въпрос|железопътния въпрос]]“, който е на дневен ред още от есента на 1881 г. и стои нерешен. В тази област Соболев и Каулбарс търсят подкрепата на либералите, като междувременно концентрират цялата политическа власт в свои ръце. Батенберг решава да издейства от Русия смяна на Соболев, но без успех. На свой ред, Соболев успява да настрои ръководителите на руското външно министерство срещу княза, представяйки го като проводник на австрийското политическо и икономическо влияние в България.{{hrf|Димитров|1972|162 – 168}}{{hrf|Радев|1990|366 – 369}} Постепенно настъпва разрив между консерваторите от правителството и руските генерали. Князът е принуден да освободи министрите на консерваторите през март 1883 г. През август 1883 г. либералите печелят изборите за попълване на парламента и намаляват мнозинството на консерваторите в [[III Обикновено народно събрание|Третото обикновено народно събрание]]. Българските консерватори и умерените либерали осъзнават, че имат обща цел – възстановяване на конституционния ред. Те постигат споразумение в този дух, което води до значителна промяна във вътрешнополитическата обстановка. Окуражен от това и настроен решително срещу руските генерали, на 6 септември 1883 г. князът най-неочаквано обявява с манифест възстановяването на Търновската конституция, придружено с предложения за изменението ѝ в посока на засилване на княжеската власт. Генералите Соболев и Каулбарс подават оставка и напускат България. Образувано е първото българско [[Правителство на Драган Цанков 2|коалиционно правителство]] начело с [[Драган Цанков]]. Отзоваването в Русия на още някои офицери, към които князът е благоразположен, го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. Разчитайки на широка подкрепа, той издава заповед за уволнение на всички руски офицери на българска служба, която потенциално би могла да доведе до пълен разрив с Русия. Разтревоженото правителство командирова в Петербург [[Марко Балабанов]], с чиито усилия е изготвена [[Българо-руска военна конвенция (1883)|конвенция]], регулираща условията и срока на службата на руските офицери. Те остават в България, но им е забранено всякакво участие в политиката. Руското правителство също вече не крие недоверието си към Батенберг и консерваторите и се надява Либералната партия да попречи на антируските настроения. Отношенията на княз Александър с цар Александър III остават трайно обтегнати.{{hrf|Димитров|1972|192}}{{hrf|Блек|1996|239}} Пряката намеса на Русия във вътрешнополитическите борби през 1881 – 1883 води до зараждането на русофобска тенденция в княжеството{{hrf|Димитров|1972|146}}, чиито представители поддържат княза в конфронтацията му с Петербург. Непосредствено след като приключва работата на Народното събрание, Цанков се разделя с непопулярните консерватори и съставя [[Правителство на Драган Цанков 3|нов кабинет изцяло от либерали]], който иска да утвърди изцяло конституционно управление. Князът се въздържа за известно време от намеса в работата на правителството, което трябва да се бори със завърналите се от емиграция (след възстановяването на конституцията) либерали начело с Каравелов, който след преврата от 1881 г. става един от най-последователните критици на княза и оглавява опозицията. Окончателното прекратяване на режима на пълномощията става факт в края на 1883 г., след като Народното събрание гласува изменения в конституцията, които увеличават влиянието на княза в управлението. Условието е те да бъдат одобрени от Велико народно събрание, но последвалите събития във вътрешен и международен план са такива, че такова не се свиква и предложените изменения никога не влизат в сила. === 1884 – 1885 === [[Парламентарни избори в България (1884)|Изборите за Народно събрание]] през май 1884 г., при които правителството се отказва да влияе върху избирателите, са спечелени с голяма преднина от опозицията, начело с крайните либерали. Князът натоварва отново Каравелов да състави правителство и той предлага по-млади членове на своята партия, сред които голямо влияние придобива новият председател на Народното събрание [[Стефан Стамболов]]. Това правителство работи усилено за развитието на образованието и военното дело. Чувствително нараства военният бюджет, военната служба е увеличена на три години. Възстановен е „Законът за народното опълчение“. Учредени са [[Българската народна банка]] и [[Пощенска спестовна каса|Пощенската спестовна каса]]. Приет е „Закон за обществените и частните училища“, който утвърждава демократичните тенденции в българското образователно дело. На 31 януари 1885 г. е гласуван и „Закон за железниците“, с който държавата получава пълни права върху строежа на железниците. Приема се „Закон за построяване на линията Цариброд–Вакарел“. Малко по-късно започват преговори за откупуване от Княжеството на [[Железопътна линия 9 (България)|Русенско-варненската железница]]. Исканата сума е значително завишена, но целта на правителството е да придобие собствеността и да се подобрят българо-английските отношения {{hrf|Цураков|2010|38 – 42}}. През зимата на 1885 г. е обявен годежът на брата на Александър принц [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]] (Лико) за принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]], най-малката дъщеря на кралица [[Виктория]] и [[принц Алберт]]. Кралицата приема да разреши този брак само при условие, че младоженците се установят в Англия. Това заздравява връзките между рода Батенберг и английското кралско семейство, тъй като другият брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] малко преди това се е оженил за братовчедка си, принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]], внучка на кралица Виктория. В същото време се задълбочава отчуждението от Русия, започнало поради личната неприязън между руския цар и княз Александър. Руските дипломатически представители в княжеството имат инструкции да провеждат политика против княз Александър, като [[Александър Кояндер]] дори прави няколко опита да издейства детронирането му чрез въздействие върху лидерите на политическите партии. През февруари 1885 г. в [[Пловдив]], където се разраства съединисткото движение, е основан [[Български таен централен революционен комитет]] (БТЦРК), който активно пропагандира обединението на Княжество България с [[Източна Румелия]] чрез публикации в пресата и демонстрации. Князът подкрепя движението още от [[Съединистка акция (1880)|акцията през 1880 г.]], която се проваля поради неодобрението на Англия и Русия. При пътуването си до Англия за сватбата на Хайнрих и през цялото лято на 1885 г. княз Александър прави дипломатически сондажи относно евентуално обединение, като изтъква, че такъв акт ще отстрани руското влияние в българските земи. Сега отношението на Англия е различно: нейни представители посещават Източна Румелия като частни лица, а след това се срещат с правителството в София. Те са на мнение, че това е вътрешен български въпрос, но предупреждават, че евентуално съединение ще засили процеса на отчуждение с Русия. Князът започва все по-често да дискутира положението на българските офицери, чиято военна кариера е възпрепятствана от руските, като се старае да ги предразположи. === Съединението === {{основна|Съединение на Източна Румелия с Княжество България}} [[Файл:BASA-1599K-1-811-4-Manifesto of proclaiming the unification of the Principality of Bulgaria with Eastern Rumelia.jpg|мини|Манифест на княз Александър І Батенберг към българския народ за провъзгласяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Източник: [[ДА „Архиви“]]]] На 29 август представителите на [[БТЦРК]] [[Сава Муткуров]] и [[Димитър Ризов]] пристигат в [[Шумен]], където се провеждат учения на княжеските войски. Княз Александър ги уверява в подкрепата си,{{hrf|Радев|1990|490 – 491}} но министър-председателят [[Петко Каравелов]] смята начинанието за несвоевременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той възнамерява да осуети поредната съединистка акция, но е изпреварен от събитията.{{hrf|Радев|1990|522}} През нощта срещу [[6 септември]] войски, командвани от [[Данаил Николаев|майор Николаев]], установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива, свалят правителството и [[Гаврил Кръстевич|Кръстевич]].{{hrf|Радев|1990|510 – 516}} Временно правителство начело с [[Георги Странски]], в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии, обявява обща [[мобилизация]] на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър да подкрепи Съединението.{{hrf|Радев|1990|516 – 517}} Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава [[Комисарство в Южна България|трима комисари]] на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. На 9 септември Великите сили получават телеграфическа нота от княз Александър{{hrf|Радев|1990|546}}: {{цитат|Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме прогласи за свой княз. Жителите на българското княжество поискаха от мене единодушно да приема това назначение; като взех предвид моя свещен дълг спрямо моя народ, аз приех чрез прокламация към българския народ. Стигнал в Пловдив и взел в ръцете си управлението, заявявам по най-тържествен начин, че съединението на двете Българии стана без всяка враждебна цел спрямо отоманското императорско правителство, на което признавам суверенните права. Поръчителствувам за спокойствието на двете страни и за сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Отправям се (към респективните правителства на Силите) с молба да признаете това ново положение и моля да ходатайствувате пред негово величество султана да санкционира съединението за избягване на ненужни кръвопролития, защото народът е решен с кръвта си да защищава свършения факт.|}} Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.{{hrf|Радев|1990|523 – 527}} [[IV Обикновено народно събрание|Народното събрание]], което се събира извънредно на 11 септември, утвърждава тези мерки, като гласува кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 67}}</ref> Реакциите не закъсняват. Русия се обявява решително против Съединението, а негативното ѝ отношение към Александър намира израз в неговото отчисляване от руската армия и в отзоваването на всички руски офицери от [[българската армия]] на 22 септември 1885 г.{{hrf|Радев|1990|529 – 530}} Отзован е и военният министър [[Михаил Кантакузин|Кантакузин]], а неговото място за първи път заема българин – [[Константин Никифоров]]. Турция е най-пряко засегната и османското правителство веднага струпва войски по границата с Източна Румелия и окупира [[Кърджали]] и [[Тъмръшка република|Тъмръш]]. Султан [[Абдул Хамид II]] обаче се въздържа от военна намеса, не на последно място поради натиска от страна на посланиците на Великите сили.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ | publisher = Анубис | location = София | pages = 66 – 68 | isbn = 954-426-206-7}}</ref> На провелата се в края на октомври конференция на посланиците на Великите сили в [[Цариград]] британският посланик и френският му колега възпрепятстват изпращането на турски комисар в Източна Румелия. Посланическата конференция не успява да стигне до единодушно становище относно Съединението, което дава повод на сръбския крал [[Милан Обренович|Милан]] да нападне България. === Сръбско-българска война === {{основна|Българска криза|Сръбско-българска война}} [[File:Alexander I of Bulgaria at the battlefield of Serbo-Bulgarian war (1885).jpg|мини|ляво|Княз Александър на бойното поле]] [[Файл:Manifest-serbo-bulgarian-war.jpg|мини|Манифестът на княз Александър I за [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]]] Изправен пред застрашителната реакция на Сърбия, която струпва войски в близост до българските граници, княз Александър се опитва да предотврати нападението, като залага на приятелските си отношения{{hrf|Кох|2019|216}} с Милан Обренович. [[Димитър Греков]], доверено лице на княза и бивш министър, е изпратен при сръбския крал в началото на октомври с писмени уверения, че съединена България не храни агресивни намерения към Белград.{{hrf|Кох|2019|216}} Писмото не съдържа и намек за териториални компенсации за Сърбия, поради което Милан дава отрицателен отговор на писмото на княза.{{hrf|Радев|1990|565-566}} На 2 ноември, когато Милан обявява война на България, княз Александър е в Пловдив. На следващия ден е вече в София и в качеството си на главнокомандващ провежда коронен съвет с участието на министри и висши военни, които трябва да одобрят план за бойните действия. На съвета е взето решение, въпреки значителното числено превъзходство на сръбската [[Нишавска армия]], силите на [[Западен корпус|Западния корпус]] да дадат битка на [[Сливница|Сливнишката позиция]] до пристигането на главните сили от Южна България.<ref>{{cite book | last = Паприков | first = Стефан | title = Сръбско-българската война 1885 (съставители Иван Иванов, Милена Тодоракова) | year = 2011 | publisher = Община Пирдоп, Държавна агенция „Архиви“ | isbn = 978-954-9800-90-6 | pages = 339-340 | url = http://archives.bg/wars/books/sb/Stefan_Paprikov_SBW.pdf | accessdate = 29.07.2022}}</ref> Този риск е предпочетен пред първоначалния план на Александър за отстъпление от София и решителна битка при [[Ихтиманска Средна гора|Ихтиманските възвишения]].<ref name="Илчо">{{cite book | title = Епоха 1885 | last = Димитров | first = Илчо | authorlink = Илчо Димитров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Тилиа | location = София | isbn = 954-8706-24-5 | doi = | pages = 307 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Отстъпление от Сливница се обсъжда и в края на първия ден от [[битка при Сливница|битката]], 5 ноември, но на военния съвет се налага мнението, че задържането на София е от първостепенно значение по политически и психологически причини.{{hrf|Паприков|2011|430-431}} Все пак князът нарежда на военачалниците да са готови за отстъпление, а на правителството в София – да изпрати държавната хазна на сигурно място в провинцията, а дворцовия архив в германската легация.{{hrf|Радев|1990|608-609}} Отзиви за княза по време на войната дава близкият му съветник и придворен пастор [[Адолф Кох]]{{hrf|фон Батенберг|1995|126}}: „''По време на цялата война той беше там, където опасността бе най-голяма. След всяко сражение обикаляше на кон частите, за да възпламени смелостта им и да ги изпълни с увереност в победата.''“ В описанието си на [[битката при Сливница]] кореспондентът на вестник [[Кьолнише Цайтунг|„Кьолнише Цайтунг“]] [[Артур фон Хун]] отбелязва как в един момент от боевете на десния фланг, при [[Мека Црев]], когато българските войски отстъпват, се създава реална опасност князът да бъде пленен или убит.<ref>{{cite book | last = Хун | first = Артур фон | title = Борбата на българите за Съединението си. Политическо военна история на българо-румелийските събития в 1885 година | year = 2013 | publisher = Трето преработено издание. Фондация „Балкански културен форум“ | location = Пловдив | isbn = 978-954-92912-3-0 | pages = 63 }}</ref> Генерал [[Стефан Паприков]], през 1885 г. капитан и началник на щаба на Западния корпус, отбелязва в спомените си храбростта на Александър, но и го укорява, че, бидейки държавен глава, подлага живота си на риск.{{hrf|Паприков|2011|398}} Решителните сражения от Сливнишката битка са на 5, 6 и 7 ноември и завършват с българска победа, която осъществява прелом в хода на войната. След поражението сърбите започват да отстъпват към границата и навътре в Сърбия, а българите започват да ги преследват. Княз Александър I е решен да изтласка всички вражески войски от територията на България, да навлезе в Сърбия и чак тогава да води мирни преговори. На 10 ноември е спечелен [[Бой при Драгоман (10 ноември 1885)|боят при Драгоман]], а на другия ден е обявено всеобщо нападение срещу сръбската войска. Няколко дни по-късно българската армия влиза в Цариброд и Пирот, като пътят за Ниш вече е свободен. Този неочакван развой на войната кара Великите сили да реагират. На 16 ноември в главната квартира на българската армия в Пирот пристига [[Австро-Унгария|австро-унгарският]] пълномощен министър в [[Белград]], граф [[Рудолф фон Кевенхюлер-Меч|Кевенхюлер]], и настоява пред Александър I да прекрати по-нататъшното настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта и с евентуална руска намеса.<ref>Куманов, Милен и Колинка Исова. Историческа енциклопедия България, София 2003, стр. 295</ref> Българският владетел е принуден да започне преговори за примирие, които завършват с [[Пиротско споразумение (1885)|Пиротското споразумение]] от 9 декември, според което България и Сърбия се отказват от продължаване на бойните действия и изтеглят войските си зад довоенните си граници. Няколко месеца по-късно в [[Букурещ]] е подписан [[Букурещки договор (1886)|мирният договор]]. Победата изиграва важна роля за укрепване на международното положение на България и създава нова обстановка, в която въпросът за признаване на Съединението ще се реши окончателно в полза на България. === Потвърждаване на Съединението === Турската дипломация не спира усилията си да възстанови стария статут на Източна Румелия чрез колективен натиск от страна на Великите сили върху България, но среща съпротивата на Великобритания. <ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=75 – 76}}</ref> Опитът за изпращане на султански комисар в [[Пловдив]] в края на ноември 1885 г. среща енергичната съпротива на местните власти и демонстрации на населението и се проваля. През януари 1886 г. османското и българското правителство сключват [[Българо-турска спогодба (1886)|спогодба]], с която обединението на Северна и Южна България се допуска в замяна на военно-политическо обвързване на Княжеството с Турция.<ref name="stat81-84">{{Харв|Стателова|1999|loc=81 – 84}}</ref> Според спогодбата княз Александър застава начело на Източна Румелия за пет години като [[генерал-губернатор]]. Само след два месеца обаче под руски натиск е приет [[Топханенски акт|Топханенският акт]], който ревизира спогодбата, като премахва клаузата за военна взаимопомощ и преформулира някои клаузи. По настояване на Русия, която е решително срещу Александър Батенберг, в клаузите не се споменава изрично името му, а териториалните отстъпки в полза на Османската империя в Източните и Средните [[Родопи]] са с формулировка „''докато управлението на Източна Румелия и това на Княжеството ще бъдат в ръцете на една и съща личност''“. В замяна на това османското правителство се отказва от правото си да въвежда войски в България в случай на вътрешни размирици. Актът постановява [[Органически устав на Източна Румелия|Органическият устав на Източна Румелия]] да бъде изменен в 4-месечен срок от специална българо-турска комисия със санкция от посланиците на Великите сили в Цариград.<ref>Матанов, Христо и др. Текстове и документи по история на България. София, „Булвест 2000“, 1993. ISBN 954-8112-90-6, стр. 356 – 357</ref><ref name="stat85">Стателова, Елена, Стойчо Грънчаров. История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ. София, Издателство „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7, стр. 85 – 86</ref> Българското правителство приема официално Топханенския акт в края на март. На 5 април 1886 княз Александър е провъзгласен за османски управител на Източна Румелия{{hrf|фон Батенберг|1995|144}}<ref name="stat85"/>{{hrf|Радев|1990|708 – 709}}. Условията, при които Съединението е потвърдено в международен план, обаче водят до вътрешнополитическа дестабилизация в княжеството през пролетта и лятото на 1886 година. Русофилската опозиция и част от националистите (начело с [[Васил Радославов]]) остро критикуват правителството и особено П. Каравелов за териториалните отстъпки и непроменения статут на Източна Румелия, както и дори само за това, че България ще участва със свои официални представители в работата на комисията за ревизия на източнорумелийския устав. В края на юли 1886 г. тази комисия се събира в София, за да уточни прехвърлянето на правомощията на [[Османски султан|султана]] върху княза и поемането на [[Източнорумелийски данък|финансовите задължения]] на Източна Румелия от княжеството. С настъпването на 9 август и последвалите събития по прогонването на княза комисията прекъсва своята работа (и никога не я подновява). Прекъсването прави турската страна под предлога, че нямат насреща си легитимни български представители.<ref>Проданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: [http://www.historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170610211859/http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf |date=2017-06-10 }}. Пловдив 2010, с. 179 – 184. Посетен на 07 април 2022.</ref> === Преврат, контрапреврат и абдикация === {{основна|Деветоавгустовски преврат}} Веднага след Съединението [[Русия]] започва кампания за отстраняването на княза. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват [[Преврат в България (1886)|военен преврат]]<ref>A.F. Golovin: ''Fürst Alexander I. von Bulgarien (1879 – 1886)'', изд. C. Fromme, 1896 г., с. 390.</ref><ref>Hanswilhelm Haefs: ''Das goldene Reich der Pamir-bulgaren an Donau und Wardar'', BoD – Books on Demand, 2009 г., с. 20.</ref><ref>Leo Trotzki: ''Die Balkankriege 1912 – 13'', Mehring, 1996 г., с. 536.</ref><ref>[[Симеон Радев]]: ''Строителите на съвременна България. Том 1'', [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4484&Level=3 Книга шеста. III. Примирието и мирът]</ref><ref>Съединението 1885 г., С., 1985 г., с. 43</ref>, като князът принудително е изпратен извън България по Дунава с яхтата „[[Александър I (кораб)|Александър I]]“<ref name="вълканов">{{cite book|last = Вълканов|first = Вълкан|year = 2000|title = Морска история на България|publisher = „Албатрос“|location = София|pages = 102|isbn = 954-751-008-8}}</ref>. Пристига в гр. Рени, Бесарабия, където е посрещнат от руските власти. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине за [[Лемберг]] (днес Лвов), в Австро-Унгария. Междувременно в България [[Стефан Стамболов]] с помощта на [[Сава Муткуров]] и верни на княза войски извършва контрапреврат, обявява детронирането за държавно престъпление и кани с телеграма княза да се завърне. Александър Батенберг е посрещнат триумфално в България три дни по-късно, но управлението му трае още само 9 дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да [[абдикация|абдикира]] на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена. Властта е поета от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентство]], начело със Стамболов. == Последни години == В предприетата в края на 1886 и началото на 1887 г. кампания за търсене на нов български княз Александър съвсем не е отписан, но решително отказва неколкократните опити да бъде убеден да се завърне. Сред кандидатите фигурира и баща му, но и той отказва. Личният му живот също е обект на външен натиск, тъй като Бисмарк буквално го подлага на гонения заради брачните му планове с Виктория Пруска<ref name="Стоя">{{Cite book |last=Стоянович |first=Петър |title=Междуцарствието, кризата и битката за българския трон (1886 – 1887) |year=2017 |publisher=Захарий Стоянов |location=София |isbn=978-954-09-1161-8 |pages=167 – 8}}</ref>. Две години по-късно Александър Батенберг получава от Виена правото да приеме графска титла и фамилното име Хартенау – малко семейно имение в Хесен. Постъпва на военна служба под новото си име Александър граф фон Хартенау и се установява в Грац.. Достига до чин генерал-майор в австроунгарската армия и командва 11-та пехотна бригада. През 1889 г. сключва морганатичен брак с Йохана Лойзингер, с която имат две деца<ref name="Стоя"/>. През 1890 г. майор [[Коста Паница]] предлага на Александър I да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в [[Македония (област)|Македония]] и Княжеството, насочено срещу [[Абдул Хамид II]] и [[Фердинанд I]]. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.<ref name="марков">{{cite book|last = Марков|first = Георги|authorlink = Георги Марков (историк)|year = 2003 г.|title = „Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947“|publisher = Военно издателство|location = София|pages = 29|isbn = 954-509-239-4}}</ref> Александър умира на 23 октомври 1893 година в Грац. Тленните му останки са положени в църквата „[[Свети Георги (базилика в София)|Свети Георги]]“ в София,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / бр. 16, 13 ноември 1896 год, стр. 3]</ref> където остават до преместването им в построения за него [[Мавзолей на Александър I Батенберг|мавзолей]] през 1898 година. == Семейство == [[Файл:Alexander I of Bulgaria's family.jpg|мини|Портрет на Александър Батенберг фон Хартенау със съпругата му Йохана Лойзингер и сина им Крум-Асен, Грац, Австрия, преиздадена в София от Димитър Карастоянов, 1891]] Семейството на Александър Батенберг има тесни роднински връзки с [[Британско кралско семейство|английското кралско семейство]] и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица [[Мария Александровна]] (сестра на баща му), първи братовчед е на император [[Александър III (Русия)|Александър III]] и е чичо на последната руска императрица – [[Александра Фьодоровна (Алиса)|Александра]], която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски. Братът на Александър Батенберг, [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]], се жени за най-малката дъщеря на [[кралица Виктория]] – принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]]. Другият му брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] се жени за внучка на британската кралица – принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]]. Княз Александър е чичо на испанската кралица [[Виктория Евгения Батенберг|Виктория Евгения]], на шведската кралица [[Луиза Маунтбатън|Луиза]] и на [[Филип, херцог на Единбург]], чиято майка принцеса [[Алис Батенберг]] е племенница на княза. Третият му брат [[Франц Йосиф фон Батенберг|Франц Йосиф]] пристига в България точно преди Съединението на гости, но остава по-дълго и през най-бурните събития – Съединението и Сръбско-българската война – е редом с брат си. Придружава го и по време на деветоавгустовския преврат и прогонването му от България. По-късно се жени за дъщерята на черногорския крал [[Никола I]] от династията [[Петрович-Негош]] Ана Петрович-Негошина. През 1882 г. възниква идея за брак между княз Александър и пруската [[Виктория Пруска|принцеса Виктория]]. Бащата и майката на принцесата одобряват, и дори е извършен годеж, но през май 1884 г. на среща с канцлера [[Бисмарк]] и император [[Вилхелм I]] князът получава решителен и окончателен отказ. За отказа играе роля и отрицателното отношение към брака на руския император. Въпреки че Александър не се отказва, включително и след абдикацията си, поради политически натиск годежът е анулиран „поради държавни причини“. През 1889 г. Александър сключва [[морганатичен брак]] с актрисата от Дармщатския театър [[Йохана Лойзингер]] (* 18 април 1865; † 20 юли 1951). Поради това е принуден да приеме по-ниската титла ''граф Хартенау''. Александър и Йохана имат син и дъщеря:<ref>[http://www.thepeerage.com/p10114.htm#i101133 ''Alexander Joseph Prinz von Battenberg''], thepeerage.com</ref> * [[Асен фон Хартенау|Крум-Асен, граф Хартенау]] (1890 – 1965) * [[Цветана фон Хартенау|Вера-Цветана]] (1893 – 1935) [[Константин Стоилов]] е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което последният започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау. Княз Александър умира в [[Грац]], [[Австрия]], на [[23 октомври]] [[1893]] г. след неуспешна операция на [[апендицит]]. Според желанието му{{hrf|фон Батенберг|1995|172}} останките му са пренесени в [[София]] на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на столицата. [[Национален военноисторически музей|Националният военноисторически музей]] разполага с най-много ордени на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау. == Генеалогия == {{скриване|Родословие на Александър I Батенберг|{{Familytree2 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=1 |boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |boxstyle_5=background-color: #9fe; |1= '''Александър I Батенберг'''<ref>[http://www.geni.com/people/Александър/6000000003243840415 Alexander Joseph von Battenberg, I] – www.geni.com</ref> |2= [[Александър фон Хесен-Дармщат]] |3= [[Юлия фон Хауке]] |4= [[Лудвиг II фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг II]] |5= [[Вилхелмина от Баден]] |6= [[Хайнрих Мориц фон Хауке]] |7= [[София Лафонтен]] |8= [[Лудвиг I фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг I]] |9= [[Луиза фон Хесен-Дармщат|Принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат]] |10=[[Карл Лудвиг фон Баден|Принц Карл Лудвиг фон Баден]] |11=[[Амалия фон Хесен-Дармщат|Принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат]] |12=[[Фридрих Карл фон Хауке]] |13=[[Мария Саломе Швепенхойзер]] |14= [[Леополд Лафонтен|Д-р Леополд Лафонтен]] |15=[[Мария Терезия Корнелия]] |16=[[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |17=[[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Цвайбрюкен]] |18=[[Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат|Принц Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат]] |19=[[Луиза фон Лайнинген-Хайдешайм]] |20= [[Карл Фридрих фон Баден|Великият Херцог Карл Фридрих фон Баден]] |21= [[Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат]] |22= [[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат (ландграф)|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |23= [[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен]] }}}} == Галерия == <gallery class="center"> Alexander I of Bulgaria.jpg Депутати от I ВНС.jpg|<small>Делегацията от депутати от I ВНС, която на 4 май 1879 г. връчва на Ал. Батенберг в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]]/Ялта (Крим) решението за избора му за княз. Седнали от ляво надясно: главният мюфтия хаджи Мюедзин, [[Тодор Бурмов]], Варненският митрополит [[Симеон Варненски и Преславски|Симеон]] и д-р [[Васил Караконовски]]. Прави от ляво надясно: [[Младен Цеков]], [[Константин Стоилов]], неизвестен депутат и [[Драган Цанков]]. Експонат на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]], София</small> Alexander I of Bulgaria color.jpg|Портрет от 1882 г., [[Ермитаж]], хромолитография Telegram-unificationBG.jpg Boegbeeld Alexander I.JPG Battenberg-mausoleum-coa.jpg </gallery> == Награди и отличия == * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия * Орден „Света Анна“, Русия * „Георгиевски кръст“, Русия * „[[Орден на банята]]“, Обединеното кралство * Хълм Батенберг на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], [[Южни Шетландски острови]] е наименуван на Александър Батенберг.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136854 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Battenberg Hill.</ref> * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия {{Уикицитат|Александър Батенберг}} == Литература == * Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, „В. История на българската дипломация 1879 – 1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г. * Haralampi G. Oroschakoff: ''Die Battenberg-Affäre: Leben und Abenteuer des Gawril Oroschakoff oder Eine russisch-europäische Geschichte''. Berlin-Verlag, Berlin 2007, ISBN 3-8270-0705-4. == Външни препратки == * [http://www.biographien.ac.at/oebl_1/14.pdf ''Alexander Prinz von Battenberg'']. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 1, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1957, S. 14. * Egon Cäsar Conte Corti: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118653520.html#ndbcontent ''Alexander von Battenberg'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 191 f. ([http://daten.digitale-sammlungen.de/0001/bsb00016233/images/index.html?seite=209 Digitalisat]). * Wilhelm Diehl: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Alexander_von_Battenberg ''Alexander von Battenberg'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 751 – 756. * {{Цитат уеб | заглавие = За княз Батенберг 110 години след смъртта му | автор = Борислав Гърдев | труд = LiterNet | дата = 26 октомври 2003 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/abatenberg.htm | език = | цитат = }}. * [https://bnt1.bnt.bg/bg/a/proshtalniya-den-na-knyaz-aleksanda-r-v-istoriya-bg-8-12-2014 „Александър Батенберг – първият, младият, прогоненият“], [[БНТ]], История.bg, 8 декември 2014 * {{Цитат уеб | заглавие = 160 години от рождението на Александър Батенберг – | автор = | труд = История.bg, [[Българска национална телевизия]] | дата = 5 юни 2017 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://bnt.bg/bg/a/160-godini-ot-rozhdenieto-na-aleksandr-batenberg-05062017 | цитат = }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=9C1VuqQAMxA | заглавие = "Историята оживява" – Александър I Батенберг (епизод 18) | достъп_дата = 20 април 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 12 октомври 2016 | труд = | издател = сдружение „Българска история“ и телевизия [[BiT]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} == Вижте също == * [[Мавзолей на Александър Батенберг]] * [[Портрет на Александър Батенберг]] == Бележки == {{reflist}} === Цитирана литература === * {{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София |url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 18 април 2015 г}} * {{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6}} * {{cite book |title= Управляващите политически партии в България (1879 – 2010) |last=Цураков |first=Ангел |authorlink= |coauthors= |year= 2010 |publisher=изд. „Изток-Запад“|location=София | pages= | isbn=978-954-321-752-6 |url= |accessdate=}} * {{cite book | title = Спомени за едно смутно време | last = фон Батенберг | first = Принцеса Мария | authorlink = Мария фон Батенберг | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995| edition = | publisher = изд. Пейо Яворов | location = София| isbn = | doi = | pages = 188 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |name = [[княз на България]] |before = – |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[29 април]] [[1879]] – [[9 септември]] [[1886]]) }} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = |name = [[Главен управител на Източна Румелия]] |before = [[Гаврил Кръстевич]] |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[1885]] – [[1886]]) }} {{Предшественик край}} {{Български владетели}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|България|Италия|Германия|Австрия}} [[Категория:Родени през 1857 година]] [[Категория:Починали през 1893 година]] [[Категория:Монарси на България]] [[Категория:Княжество България]] [[Категория:Български князе]] [[Категория:Главни управители на Източна Румелия]] [[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Български генерали от пехотата]] [[Категория:Германски военни дейци]] [[Категория:Руски офицери]] [[Категория:Батенберги]] [[Категория:Австрийски масони]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Родени във Верона]] [[Категория:Починали в Грац]] 0os8ji1c1y8420ovmkxjj7yq341oh2s 11473890 11473881 2022-07-29T08:44:09Z Добри 18138 напуска Сливница преди решителната битка wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Батенберг|Батенберг}} {{Личност | име = Александър I | категория = монарх | описание = княз на България | име-рождено = Александър Йозеф фон Батенберг | роден-място = [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] | починал-място = [[Грац]], [[Австро-Унгария]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 26 юни 1879 – 26 август 1886 <small>({{времеви интервал|1879|6|26|1886|8|26}})</small> | коронация = 26 юни 1879<ref>[http://istoria.bg/683/knyaz-aleksandar-batemberg Държавници: ''Княз Александър I Батенберг'']</ref> | предшественик = [[Константин II Асен]]<br>(като цар преди падането на [[българските земи под османско владичество]]) | наследник = [[Фердинанд I]] | династия = [[Батенберг (династия)|Батенберг]] }} }} {{стар стил}} '''Алекса̀ндър I Български''' ({{lang|de|Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg}}), известен и като '''Алекса̀ндър Ба̀тенберг''', е [[княз]] на [[Княжество България]] в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година. Избирането му за български владетел става по взаимно съгласие на [[Великите сили]] според [[Берлинския договор]], но водеща роля има Русия. Той е военен, няма никакъв политически опит, но приема задачата да управлява новата държава според [[Търновската конституция]], макар да я намира за твърде либерална. Приема присърце и желанието за обединението на всички българи, но се стреми да спазва международните договори. Първите сформирани правителства постигат ограничени резултати, което го кара през април 1881 г. да извърши [[Преврат в България (1881)|преврат]] и да установи свой едноличен [[режим на пълномощията]] до декември 1883 г. Включва в управлението руски генерали, изпратени от императора с нареждане да му помагат, но различията му с тях по отношение на развитието на България го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. На свой ред руските дипломатически представители в княжеството започват да работят за отстраняването му. По време на [[Съединението]] се обявява за „княз на Северна и Южна България“ и отива в Пловдив, където се старае да успокои различните етноси, като поръчителствува за спокойствието и сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Предприема дипломатически стъпки за признаването на Съединението, но Русия се обявява решително против и отзовава руските офицери от [[българската армия]]. Само дни след това Сърбия нахлува с войските си и започва [[Сръбско-българската война]]. Княз Александър застава начело на младата българска армия и полага усилия да организира командването и снабдяването, да повдига духа на войниците. Принуден е да се съгласи на примирие под натиска на Австро-Унгария, но извоюваната победа изиграва важна роля за укрепване на международния престиж на българската армия и за признаването на Съединението. Този успех окончателно настройва Русия срещу княза и тя започва кампания за отстраняването му, като привлича за целта част от армията. На 9 август 1886 г. е извършен [[деветоавгустовски преврат|военен преврат]] и княз Александър е принуден да абдикира. Завръща се в Германия, след това служи в австрийската армия. Сключва [[морганатичен брак]] и има две деца. Умира през 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в България и се намират в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на София. == Произход и ранни години == Роден е на [[5 април]] [[1857]] г. във [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] (днешна [[Италия]]) като '''принц Александър Йозеф фон Батенберг''' ({{lang|de|Prinz Alexander Joseph von Battenberg}}). Втори син на германския принц [[Александър фон Хесен-Дармщат]] (1823 – 1888) от морганатичния му брак с полската графиня [[Юлия фон Хауке]] (1825 – 1895), руска придворна дама. [[Батенберг (династия)|Потомците]] им приемат фамилията „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото руският цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщат, е бил против неговия морганатичен брак. Младият Александър получава военно образование. Служи като [[младши лейтенант]] в [[драгун|Лейбдрагунски]] Хесенски [[полк]]. На 20-годишна възраст получава разрешение от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] да постъпи в руската армия. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878 г.)]] в състава на Лейбгвардейския [[улан]]ски полк. При преминаването на Дунава с понтон се отличава като храбрец и е награден с „Владимировски кръст“. Държи се достойно по време на похода на [[Преден отряд|Предния отряд]] с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) към Южна България. Награден е с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 юли 1877 г.). Придаден е като офицер за свръзка към румънския [[Карол I|княз Карл]], с когото остават приятели до смъртта му{{hrf|фон Батенберг|1995|49}}. След кратко завръщане в [[Санкт Петербург]], отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната. До възцаряването си служи в гвардейски корпус в [[Берлин]]. [[File:Иллюстрация к статье «Александр Баттенберг». Военная энциклопедия Сытина. Том 1 (СПб., 1911—1915).jpg|мини|ляво|Александър Батенберг през 1877 г. Илюстрация към статията [https://ru.wikisource.org/wiki/ВЭ/ВТ/Александр_Баттенберг „Александр Баттенберг“, Военная энциклопедия Сытина]. Том 1 (СПб., 1911—1915)]] == Княз на България (1879 – 1886 г.) == === Избор === Монархическото устройство на България е заложено в [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Александър Батенберг става първият български княз на двадесет и две години, след като е избран от [[I Велико народно събрание|Първото велико народно събрание]] на [[17 април]] [[1879]] г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. Преди да положи клетва, Батенберг посещава дворовете на [[Великите сили]], султана и руския император в летния му дворец в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]], където се среща с българска депутация, която го приветства като свой княз. Пристига във Варна с руски военен кораб и на [[26 юни]] полага клетва в [[Търново]] Навсякъде по пътя му хората го приветстват с голям ентусиазъм. [[Файл:Royal Monogram of Prince Alexander of Battenberg.svg|мини|ляво|90px|Царският монограм на Александър фон Батенберг]] Младият княз не е обучаван за управник и няма никакъв политически опит, а го изпращат да оглави новосъздадена държава. Избран като предпочитан кандидат на Русия (има родствени връзка с царя и съпругата му), той е добър компромис за Европа. Граф [[Егон Корти]] казва за него:{{hrf|фон Батенберг|1995|50}} {{цитат|Любим племенник на царя, родственик на английския двор, германски принц, син на австрийски генерал, тясно свързан с Русия чрез участието си в похода 1877 – 1878 г. и все пак неруснак... Неговият избор се явяваше едновременно като реверанс към [[Бенджамин Дизраели|лорд Биконсфилд]], като комплимент за [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]], внимание към Австрия и все пак с изгледи да бъде безволева играчка в руските ръце.|Егон Корти, „Александър фон Батенберг“}} Князът пристига в страна със силни демократични и [[русофил]]ски настроения, които влизат в сблъсък с неговите собствени монархически и, общо взето, антируски настроения, придобити от военния му опит. Всъщност Русия се надява той да стане нейна марионетка. В същото време останалите Велики сили считат българския народ за политически незрял и неспособен на самоуправление. Българските политици още не могат да се окопитят от разпокъсването на българите, наложено от Берлинския договор, и спорят помежду си относно „общонародния въпрос“ – обединена България. Двете основни политически партии са [[Либерална партия|Либералната]] и [[Консервативна партия|Консервативната]]. Консервативната партия подкрепя монархизма, но няма голямо влияние, макар и нейни представители да оглавяват първите правителства. Либералната партия, напротив, е за развиване на заложените в конституцията демократични принципи. Поради царящите в България дребнособственически отношения тя изразява интересите на болшинството от народа. Князът от своя страна още в началото на управлението си нарича [[Търновска конституция|Търновската конституция]] „полурепубликанска“ и търси съдействие от Русия за изменението ѝ в посока на увеличение на своите правомощия. Получава съгласие, но при условие изменението да стане по демократичен път и в съгласие с българските политици.<ref>{{cite book | title = Кратка история на България | last = Фол | first = Александър| authorlink = Александър Фол | coauthors = В. Гюзелев, Н. Генчев, К. Косев, И. Димитров, А. Пантев, М. Лалков, К. Николов, Л. Огнянов | editor = Илчо Димитров | editor-link = Илчо Димитров | year = 1983 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 229 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref> [[Файл:Alexander-von-Battemberg.jpg|мини|150px|Александър I Български (1880)]] === Първи правителства === Първото [[правителство на Тодор Бурмов]] е консервативно, назначено с княжески указ и има задача да подготви [[Парламентарни избори в България (1879)|избори]] през 1879 г. Либералната партия ги печели с внушително мнозинство, но избухва политическа криза, предизвикана от отказа на либералите да управляват заедно с консерваторите. През ноември князът разпуска парламента и назначава нов консервативен [[Правителство на Климент 1|кабинет]] начело с епископ Климент ([[Васил Друмев]]). През януари 1880 г. са проведени [[Парламентарни избори в България (1880)|нови парламентарни избори]], които либералите отново печелят убедително. На 24 март 1880 г., притиснат от либералното мнозинство във [[II Обикновено народно събрание|Второто обикновено народно събрание]], князът е принуден, след едно продължително посещение в [[Петербург]], да назначи [[Правителство на Драган Цанков (1880)|либерално правителство]] начело с [[Драган Цанков]].{{hrf|Цураков|2010|22 – 23}} През ноември 1880 г. правителството на Цанков е заменено с [[Правителство на Петко Каравелов 1|кабинет начело с Петко Каравелов]]. Гласуваните от парламента извънредни правомощия на Каравелов съсредоточават в ръцете му значителна власт. Въпреки това положението в страната е нестабилно, необходимо е разрешаването на редица стопански проблеми. Конфликтът между консерваторите и либералите относно управлението и прилагането на „Основния закон“ се задълбочава. Избухват остри политически пререкания и цари междуличностна конфронтация. Нарастват противоречията вътре в самата Либерална партия за практиката на управление. Поради това в нея се обособяват две либерални течения – умерено и крайно, а влиянието на партията на политическата сцена отслабва. В международен план правителството на Каравелов изпада в изолация поради опитите му да провежда независима политика. През март 1881 г. при [[атентат]], организиран от „[[Народна воля (организация)|Народна воля]]“, руският император Александър II загива. Княз Батенберг присъства на погребението му и се представя на новия руски император [[Александър III (Русия)|Александър III]], който за разлика от либералния си баща е настроен много по-консервативно. Князът успява да го убеди, че е необходима промяна на българската конституция в посока на усилване на правомощията му. Руското правителство разглежда възможностите за промяна на формата на управление на България и евентуално въвеждане на [[абсолютна монархия]], но в крайна сметка се произнася в полза на временно преустановяване на действието на Търновската конституция, но от надлежно свикано за целта [[Велико народно събрание]]. Съгласие за действия в тази посока князът получава и от руските съюзници [[Германска империя|Германия]] и [[Австро-Унгария]]. === Преврат от 1881 === {{основна|Преврат в България (1881)}} На 27 април 1881 г. Александър издава прокламация, с която суспендира конституцията и парламента, уволнява правителството, назначава нов кабинет начело с военния министър [[Казимир Ернрот]] и определя дата за нови избори през юни. Прокламацията е посрещната благосклонно от Великите сили, [[Османска империя|Османската империя]] и съседните на България държави и първоначално не предизвиква силни реакции в българското общество, като дори крайните либерали заемат изчаквателна позиция. Каравелов, членовете на правителството и техни привърженици са принудени да напуснат пределите на княжеството и се установяват в съседните страни{{hrf|Цачевски|2013|270 – 276}}. В деня на прокламацията княз Александър издава указ, който разделя страната на 5 области, начело с „чрезвичайни комисари“. Комисарите поемат задачата да организират провеждане на [[Парламентарни избори в България (1881)|избори за Велико народно събрание]]. Самите избори на 14 и 21 юни протичат в условията на извънредно положение в цялата страна, масови фалшификации, беззакония и насилие и при масиран натиск от правителството в полза на княза. Организират се военни съдилища и започва полицейски терор и нарушение на избирателните права.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, София, 1983 стр. 219 – 220</ref> През юли в Свищов е свикано новоизбраното [[II Велико народно събрание|Второ велико народно събрание]] и князът поставя ултиматум: или да увеличи правомощията му, или да приеме [[абдикация]]та му. Делегатите се подчиняват и дават изключителни права на Батенберг да управлява чрез [[указ]]и в продължение на 7 години: от 1881 до 1888 г. – т.нар. [[режим на пълномощията]]. На практика този извънреден режим продължава много по-малко, от юли 1881 до декември 1883 година. През това време България няма [[министър-председател]], Народното събрание не работи, а реално управлява княз Александър I. === Режим на пълномощията === {{основна|Режим на пълномощията}} Веднага след като режимът на пълномощията става факт Ернрот подава оставка и си заминава. Сред започналото глухо брожение в обществото срещу преврата князът осъзнава колко е несигурна позицията му и включва в правителството руски генерали, изпратени от императора с нареждането да му помагат. [[Правителство на България (1881–1882)|Първият кабинет]] няма министър-председател, но с водеща роля на руския полковник [[Арнолд Ремлинген]], оглавил министерството на вътрешните работи{{hrf|Стателова|1999|29 – 30}}. Князът се стреми да създаде нов тип администрация и постепенно се отклонява от непопулярната руска система. Идеите му срещат съпротивата на генералния руски консул [[Михаил Хитрово]]<ref name="Кох">{{cite book | title = Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му | last = Кох | first = Адолф | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = Българска история | location = София | isbn = 978-619-7496-10-9 | doi = | pages = 134| url = https://bulgarianhistory.shop/product/knyaz-aleksandar-batenberg-istinata-za-tsaruvaneto-mu/4/165 }}</ref>. Все пак, с помощта на Хитрово е изготвен уставът на [[Държавен съвет на Княжество България|Държавен съвет]] от 12 членове, който да изготвя законопроекти, да контролира финансите и да действа като висша инстанция. Макар и избирани от народа според определен ценз, крайните назначения на членовете зависи от княза. Този съвет изготвя нов избирателен закон, предназначен да осигури мнозинство на консерваторите. През юни 1882 г. князът назначава ново [[правителство на Леонид Соболев]], с военен министър генерал [[Александър Каулбарс]], а останалите министри са български консерватори. Продължавайки репресивните мерки на Ернрот, двете последователни правителства на руски генерали задушават опозицията{{hrf|Димитров|1972|107 – 109}}, но полагат усилия за подобряване на държавното управление. Правителството на Соболев възстановява дейността на Народното събрание и премахва [[цензура]]та върху печата. Във външната политика приоритет се дава на развитието на [[Отношения между България и Русия|българо-руските отношения]]. Вижданията на генералите съвпадат до голяма степен с програмата на консерваторите от правителството, но по-късно разногласията между тях нарастват. Най-голямото неразбирателство възниква по „[[Режим на пълномощията#Железопътен въпрос|железопътния въпрос]]“, който е на дневен ред още от есента на 1881 г. и стои нерешен. В тази област Соболев и Каулбарс търсят подкрепата на либералите, като междувременно концентрират цялата политическа власт в свои ръце. Батенберг решава да издейства от Русия смяна на Соболев, но без успех. На свой ред, Соболев успява да настрои ръководителите на руското външно министерство срещу княза, представяйки го като проводник на австрийското политическо и икономическо влияние в България.{{hrf|Димитров|1972|162 – 168}}{{hrf|Радев|1990|366 – 369}} Постепенно настъпва разрив между консерваторите от правителството и руските генерали. Князът е принуден да освободи министрите на консерваторите през март 1883 г. През август 1883 г. либералите печелят изборите за попълване на парламента и намаляват мнозинството на консерваторите в [[III Обикновено народно събрание|Третото обикновено народно събрание]]. Българските консерватори и умерените либерали осъзнават, че имат обща цел – възстановяване на конституционния ред. Те постигат споразумение в този дух, което води до значителна промяна във вътрешнополитическата обстановка. Окуражен от това и настроен решително срещу руските генерали, на 6 септември 1883 г. князът най-неочаквано обявява с манифест възстановяването на Търновската конституция, придружено с предложения за изменението ѝ в посока на засилване на княжеската власт. Генералите Соболев и Каулбарс подават оставка и напускат България. Образувано е първото българско [[Правителство на Драган Цанков 2|коалиционно правителство]] начело с [[Драган Цанков]]. Отзоваването в Русия на още някои офицери, към които князът е благоразположен, го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. Разчитайки на широка подкрепа, той издава заповед за уволнение на всички руски офицери на българска служба, която потенциално би могла да доведе до пълен разрив с Русия. Разтревоженото правителство командирова в Петербург [[Марко Балабанов]], с чиито усилия е изготвена [[Българо-руска военна конвенция (1883)|конвенция]], регулираща условията и срока на службата на руските офицери. Те остават в България, но им е забранено всякакво участие в политиката. Руското правителство също вече не крие недоверието си към Батенберг и консерваторите и се надява Либералната партия да попречи на антируските настроения. Отношенията на княз Александър с цар Александър III остават трайно обтегнати.{{hrf|Димитров|1972|192}}{{hrf|Блек|1996|239}} Пряката намеса на Русия във вътрешнополитическите борби през 1881 – 1883 води до зараждането на русофобска тенденция в княжеството{{hrf|Димитров|1972|146}}, чиито представители поддържат княза в конфронтацията му с Петербург. Непосредствено след като приключва работата на Народното събрание, Цанков се разделя с непопулярните консерватори и съставя [[Правителство на Драган Цанков 3|нов кабинет изцяло от либерали]], който иска да утвърди изцяло конституционно управление. Князът се въздържа за известно време от намеса в работата на правителството, което трябва да се бори със завърналите се от емиграция (след възстановяването на конституцията) либерали начело с Каравелов, който след преврата от 1881 г. става един от най-последователните критици на княза и оглавява опозицията. Окончателното прекратяване на режима на пълномощията става факт в края на 1883 г., след като Народното събрание гласува изменения в конституцията, които увеличават влиянието на княза в управлението. Условието е те да бъдат одобрени от Велико народно събрание, но последвалите събития във вътрешен и международен план са такива, че такова не се свиква и предложените изменения никога не влизат в сила. === 1884 – 1885 === [[Парламентарни избори в България (1884)|Изборите за Народно събрание]] през май 1884 г., при които правителството се отказва да влияе върху избирателите, са спечелени с голяма преднина от опозицията, начело с крайните либерали. Князът натоварва отново Каравелов да състави правителство и той предлага по-млади членове на своята партия, сред които голямо влияние придобива новият председател на Народното събрание [[Стефан Стамболов]]. Това правителство работи усилено за развитието на образованието и военното дело. Чувствително нараства военният бюджет, военната служба е увеличена на три години. Възстановен е „Законът за народното опълчение“. Учредени са [[Българската народна банка]] и [[Пощенска спестовна каса|Пощенската спестовна каса]]. Приет е „Закон за обществените и частните училища“, който утвърждава демократичните тенденции в българското образователно дело. На 31 януари 1885 г. е гласуван и „Закон за железниците“, с който държавата получава пълни права върху строежа на железниците. Приема се „Закон за построяване на линията Цариброд–Вакарел“. Малко по-късно започват преговори за откупуване от Княжеството на [[Железопътна линия 9 (България)|Русенско-варненската железница]]. Исканата сума е значително завишена, но целта на правителството е да придобие собствеността и да се подобрят българо-английските отношения {{hrf|Цураков|2010|38 – 42}}. През зимата на 1885 г. е обявен годежът на брата на Александър принц [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]] (Лико) за принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]], най-малката дъщеря на кралица [[Виктория]] и [[принц Алберт]]. Кралицата приема да разреши този брак само при условие, че младоженците се установят в Англия. Това заздравява връзките между рода Батенберг и английското кралско семейство, тъй като другият брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] малко преди това се е оженил за братовчедка си, принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]], внучка на кралица Виктория. В същото време се задълбочава отчуждението от Русия, започнало поради личната неприязън между руския цар и княз Александър. Руските дипломатически представители в княжеството имат инструкции да провеждат политика против княз Александър, като [[Александър Кояндер]] дори прави няколко опита да издейства детронирането му чрез въздействие върху лидерите на политическите партии. През февруари 1885 г. в [[Пловдив]], където се разраства съединисткото движение, е основан [[Български таен централен революционен комитет]] (БТЦРК), който активно пропагандира обединението на Княжество България с [[Източна Румелия]] чрез публикации в пресата и демонстрации. Князът подкрепя движението още от [[Съединистка акция (1880)|акцията през 1880 г.]], която се проваля поради неодобрението на Англия и Русия. При пътуването си до Англия за сватбата на Хайнрих и през цялото лято на 1885 г. княз Александър прави дипломатически сондажи относно евентуално обединение, като изтъква, че такъв акт ще отстрани руското влияние в българските земи. Сега отношението на Англия е различно: нейни представители посещават Източна Румелия като частни лица, а след това се срещат с правителството в София. Те са на мнение, че това е вътрешен български въпрос, но предупреждават, че евентуално съединение ще засили процеса на отчуждение с Русия. Князът започва все по-често да дискутира положението на българските офицери, чиято военна кариера е възпрепятствана от руските, като се старае да ги предразположи. === Съединението === {{основна|Съединение на Източна Румелия с Княжество България}} [[Файл:BASA-1599K-1-811-4-Manifesto of proclaiming the unification of the Principality of Bulgaria with Eastern Rumelia.jpg|мини|Манифест на княз Александър І Батенберг към българския народ за провъзгласяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Източник: [[ДА „Архиви“]]]] На 29 август представителите на [[БТЦРК]] [[Сава Муткуров]] и [[Димитър Ризов]] пристигат в [[Шумен]], където се провеждат учения на княжеските войски. Княз Александър ги уверява в подкрепата си,{{hrf|Радев|1990|490 – 491}} но министър-председателят [[Петко Каравелов]] смята начинанието за несвоевременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той възнамерява да осуети поредната съединистка акция, но е изпреварен от събитията.{{hrf|Радев|1990|522}} През нощта срещу [[6 септември]] войски, командвани от [[Данаил Николаев|майор Николаев]], установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива, свалят правителството и [[Гаврил Кръстевич|Кръстевич]].{{hrf|Радев|1990|510 – 516}} Временно правителство начело с [[Георги Странски]], в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии, обявява обща [[мобилизация]] на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър да подкрепи Съединението.{{hrf|Радев|1990|516 – 517}} Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава [[Комисарство в Южна България|трима комисари]] на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. На 9 септември Великите сили получават телеграфическа нота от княз Александър{{hrf|Радев|1990|546}}: {{цитат|Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме прогласи за свой княз. Жителите на българското княжество поискаха от мене единодушно да приема това назначение; като взех предвид моя свещен дълг спрямо моя народ, аз приех чрез прокламация към българския народ. Стигнал в Пловдив и взел в ръцете си управлението, заявявам по най-тържествен начин, че съединението на двете Българии стана без всяка враждебна цел спрямо отоманското императорско правителство, на което признавам суверенните права. Поръчителствувам за спокойствието на двете страни и за сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Отправям се (към респективните правителства на Силите) с молба да признаете това ново положение и моля да ходатайствувате пред негово величество султана да санкционира съединението за избягване на ненужни кръвопролития, защото народът е решен с кръвта си да защищава свършения факт.|}} Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.{{hrf|Радев|1990|523 – 527}} [[IV Обикновено народно събрание|Народното събрание]], което се събира извънредно на 11 септември, утвърждава тези мерки, като гласува кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 67}}</ref> Реакциите не закъсняват. Русия се обявява решително против Съединението, а негативното ѝ отношение към Александър намира израз в неговото отчисляване от руската армия и в отзоваването на всички руски офицери от [[българската армия]] на 22 септември 1885 г.{{hrf|Радев|1990|529 – 530}} Отзован е и военният министър [[Михаил Кантакузин|Кантакузин]], а неговото място за първи път заема българин – [[Константин Никифоров]]. Турция е най-пряко засегната и османското правителство веднага струпва войски по границата с Източна Румелия и окупира [[Кърджали]] и [[Тъмръшка република|Тъмръш]]. Султан [[Абдул Хамид II]] обаче се въздържа от военна намеса, не на последно място поради натиска от страна на посланиците на Великите сили.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ | publisher = Анубис | location = София | pages = 66 – 68 | isbn = 954-426-206-7}}</ref> На провелата се в края на октомври конференция на посланиците на Великите сили в [[Цариград]] британският посланик и френският му колега възпрепятстват изпращането на турски комисар в Източна Румелия. Посланическата конференция не успява да стигне до единодушно становище относно Съединението, което дава повод на сръбския крал [[Милан Обренович|Милан]] да нападне България. === Сръбско-българска война === {{основна|Българска криза|Сръбско-българска война}} [[File:Alexander I of Bulgaria at the battlefield of Serbo-Bulgarian war (1885).jpg|мини|ляво|Княз Александър на бойното поле]] [[Файл:Manifest-serbo-bulgarian-war.jpg|мини|Манифестът на княз Александър I за [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]]] Изправен пред застрашителната реакция на Сърбия, която струпва войски в близост до българските граници, княз Александър се опитва да предотврати нападението, като залага на приятелските си отношения{{hrf|Кох|2019|216}} с Милан Обренович. [[Димитър Греков]], доверено лице на княза и бивш министър, е изпратен при сръбския крал в началото на октомври с писмени уверения, че съединена България не храни агресивни намерения към Белград.{{hrf|Кох|2019|216}} Писмото не съдържа и намек за териториални компенсации за Сърбия, поради което Милан дава отрицателен отговор на писмото на княза.{{hrf|Радев|1990|565-566}} На 2 ноември, когато Милан обявява война на България, княз Александър е в Пловдив. На следващия ден е вече в София и в качеството си на главнокомандващ провежда коронен съвет с участието на министри и висши военни, които трябва да одобрят план за бойните действия. На съвета е взето решение, въпреки значителното числено превъзходство на сръбската [[Нишавска армия]], силите на [[Западен корпус|Западния корпус]] да дадат битка на [[Сливница|Сливнишката позиция]] до пристигането на главните сили от Южна България.<ref>{{cite book | last = Паприков | first = Стефан | title = Сръбско-българската война 1885 (съставители Иван Иванов, Милена Тодоракова) | year = 2011 | publisher = Община Пирдоп, Държавна агенция „Архиви“ | isbn = 978-954-9800-90-6 | pages = 339-340 | url = http://archives.bg/wars/books/sb/Stefan_Paprikov_SBW.pdf | accessdate = 29.07.2022}}</ref> Този риск е предпочетен пред първоначалния план на Александър за отстъпление от София и решителна битка при [[Ихтиманска Средна гора|Ихтиманските възвишения]].<ref name="Илчо">{{cite book | title = Епоха 1885 | last = Димитров | first = Илчо | authorlink = Илчо Димитров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Тилиа | location = София | isbn = 954-8706-24-5 | doi = | pages = 307 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Отстъпление от Сливница се обсъжда и в края на първия ден от [[битка при Сливница|битката]], 5 ноември, но на военния съвет се налага мнението, че задържането на София е от първостепенно значение по политически и психологически причини.{{hrf|Паприков|2011|430-431}} Все пак князът нарежда на военачалниците да са готови за отстъпление, а на правителството в София – да изпрати държавната хазна на сигурно място в провинцията, а дворцовия архив в германската легация.{{hrf|Радев|1990|608-609}} Отзиви за княза по време на войната дава близкият му съветник и придворен пастор [[Адолф Кох]]{{hrf|фон Батенберг|1995|126}}: „''По време на цялата война той беше там, където опасността бе най-голяма. След всяко сражение обикаляше на кон частите, за да възпламени смелостта им и да ги изпълни с увереност в победата.''“ В описанието си на [[битката при Сливница]] кореспондентът на вестник [[Кьолнише Цайтунг|„Кьолнише Цайтунг“]] [[Артур фон Хун]] свидетелства как в един момент от боевете на десния фланг, при [[Мека Црев]], когато българските войски отстъпват, се създава реална опасност князът да бъде пленен или убит.<ref>{{cite book | last = Хун | first = Артур фон | title = Борбата на българите за Съединението си. Политическо военна история на българо-румелийските събития в 1885 година | year = 2013 | publisher = Трето преработено издание. Фондация „Балкански културен форум“ | location = Пловдив | isbn = 978-954-92912-3-0 | pages = 63 }}</ref> Генерал [[Стефан Паприков]], през 1885 г. капитан и началник на щаба на Западния корпус, отбелязва в спомените си храбростта на Александър, но и го укорява, че, бидейки държавен глава, подлага живота си на риск.{{hrf|Паприков|2011|398}} Поражението в [[бой при Брезник|Брезнишкия бой]], последвано от непотвърдени слухове, че сърбите напредват към София през [[Владая]] и заплашват българската армия с обкръжение, подтикват Александър да напусне Сливница и да се завърне в столицата рано сутринта на 7 ноември.{{hrf|Радев|1990|616-618}} Тази постъпка има деморализиращ ефект върху населението. Не е изяснено дали е продиктувана от желание на княза да организира отбраната на София или от опасения да не попадне в плен, ако остане на Сливница.{{hrf|Радев|1990|618-619}} В крайна сметка битката е спечелена същия ден, благодарение на самоотвержеността на българските войници и инициативата на младите им командири [[Олимпий Панов]], [[Стефан Тошев]], [[Анастас Бендерев]], [[Христо Попов (подполковник)|Христо Попов]].{{hrf|Радев|1990|621-627}} Решителните сражения от Сливнишката битка са на 5, 6 и 7 ноември и завършват с българска победа, която осъществява прелом в хода на войната. След поражението сърбите започват да отстъпват към границата и навътре в Сърбия, а българите започват да ги преследват. Княз Александър I е решен да изтласка всички вражески войски от територията на България, да навлезе в Сърбия и чак тогава да води мирни преговори. На 10 ноември е спечелен [[Бой при Драгоман (10 ноември 1885)|боят при Драгоман]], а на другия ден е обявено всеобщо нападение срещу сръбската войска. Няколко дни по-късно българската армия влиза в Цариброд и Пирот, като пътят за Ниш вече е свободен. Този неочакван развой на войната кара Великите сили да реагират. На 16 ноември в главната квартира на българската армия в Пирот пристига [[Австро-Унгария|австро-унгарският]] пълномощен министър в [[Белград]], граф [[Рудолф фон Кевенхюлер-Меч|Кевенхюлер]], и настоява пред Александър I да прекрати по-нататъшното настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта и с евентуална руска намеса.<ref>Куманов, Милен и Колинка Исова. Историческа енциклопедия България, София 2003, стр. 295</ref> Българският владетел е принуден да започне преговори за примирие, които завършват с [[Пиротско споразумение (1885)|Пиротското споразумение]] от 9 декември, според което България и Сърбия се отказват от продължаване на бойните действия и изтеглят войските си зад довоенните си граници. Няколко месеца по-късно в [[Букурещ]] е подписан [[Букурещки договор (1886)|мирният договор]]. Победата изиграва важна роля за укрепване на международното положение на България и създава нова обстановка, в която въпросът за признаване на Съединението ще се реши окончателно в полза на България. === Потвърждаване на Съединението === Турската дипломация не спира усилията си да възстанови стария статут на Източна Румелия чрез колективен натиск от страна на Великите сили върху България, но среща съпротивата на Великобритания. <ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=75 – 76}}</ref> Опитът за изпращане на султански комисар в [[Пловдив]] в края на ноември 1885 г. среща енергичната съпротива на местните власти и демонстрации на населението и се проваля. През януари 1886 г. османското и българското правителство сключват [[Българо-турска спогодба (1886)|спогодба]], с която обединението на Северна и Южна България се допуска в замяна на военно-политическо обвързване на Княжеството с Турция.<ref name="stat81-84">{{Харв|Стателова|1999|loc=81 – 84}}</ref> Според спогодбата княз Александър застава начело на Източна Румелия за пет години като [[генерал-губернатор]]. Само след два месеца обаче под руски натиск е приет [[Топханенски акт|Топханенският акт]], който ревизира спогодбата, като премахва клаузата за военна взаимопомощ и преформулира някои клаузи. По настояване на Русия, която е решително срещу Александър Батенберг, в клаузите не се споменава изрично името му, а териториалните отстъпки в полза на Османската империя в Източните и Средните [[Родопи]] са с формулировка „''докато управлението на Източна Румелия и това на Княжеството ще бъдат в ръцете на една и съща личност''“. В замяна на това османското правителство се отказва от правото си да въвежда войски в България в случай на вътрешни размирици. Актът постановява [[Органически устав на Източна Румелия|Органическият устав на Източна Румелия]] да бъде изменен в 4-месечен срок от специална българо-турска комисия със санкция от посланиците на Великите сили в Цариград.<ref>Матанов, Христо и др. Текстове и документи по история на България. София, „Булвест 2000“, 1993. ISBN 954-8112-90-6, стр. 356 – 357</ref><ref name="stat85">Стателова, Елена, Стойчо Грънчаров. История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ. София, Издателство „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7, стр. 85 – 86</ref> Българското правителство приема официално Топханенския акт в края на март. На 5 април 1886 княз Александър е провъзгласен за османски управител на Източна Румелия{{hrf|фон Батенберг|1995|144}}<ref name="stat85"/>{{hrf|Радев|1990|708 – 709}}. Условията, при които Съединението е потвърдено в международен план, обаче водят до вътрешнополитическа дестабилизация в княжеството през пролетта и лятото на 1886 година. Русофилската опозиция и част от националистите (начело с [[Васил Радославов]]) остро критикуват правителството и особено П. Каравелов за териториалните отстъпки и непроменения статут на Източна Румелия, както и дори само за това, че България ще участва със свои официални представители в работата на комисията за ревизия на източнорумелийския устав. В края на юли 1886 г. тази комисия се събира в София, за да уточни прехвърлянето на правомощията на [[Османски султан|султана]] върху княза и поемането на [[Източнорумелийски данък|финансовите задължения]] на Източна Румелия от княжеството. С настъпването на 9 август и последвалите събития по прогонването на княза комисията прекъсва своята работа (и никога не я подновява). Прекъсването прави турската страна под предлога, че нямат насреща си легитимни български представители.<ref>Проданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: [http://www.historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170610211859/http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf |date=2017-06-10 }}. Пловдив 2010, с. 179 – 184. Посетен на 07 април 2022.</ref> === Преврат, контрапреврат и абдикация === {{основна|Деветоавгустовски преврат}} Веднага след Съединението [[Русия]] започва кампания за отстраняването на княза. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват [[Преврат в България (1886)|военен преврат]]<ref>A.F. Golovin: ''Fürst Alexander I. von Bulgarien (1879 – 1886)'', изд. C. Fromme, 1896 г., с. 390.</ref><ref>Hanswilhelm Haefs: ''Das goldene Reich der Pamir-bulgaren an Donau und Wardar'', BoD – Books on Demand, 2009 г., с. 20.</ref><ref>Leo Trotzki: ''Die Balkankriege 1912 – 13'', Mehring, 1996 г., с. 536.</ref><ref>[[Симеон Радев]]: ''Строителите на съвременна България. Том 1'', [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4484&Level=3 Книга шеста. III. Примирието и мирът]</ref><ref>Съединението 1885 г., С., 1985 г., с. 43</ref>, като князът принудително е изпратен извън България по Дунава с яхтата „[[Александър I (кораб)|Александър I]]“<ref name="вълканов">{{cite book|last = Вълканов|first = Вълкан|year = 2000|title = Морска история на България|publisher = „Албатрос“|location = София|pages = 102|isbn = 954-751-008-8}}</ref>. Пристига в гр. Рени, Бесарабия, където е посрещнат от руските власти. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине за [[Лемберг]] (днес Лвов), в Австро-Унгария. Междувременно в България [[Стефан Стамболов]] с помощта на [[Сава Муткуров]] и верни на княза войски извършва контрапреврат, обявява детронирането за държавно престъпление и кани с телеграма княза да се завърне. Александър Батенберг е посрещнат триумфално в България три дни по-късно, но управлението му трае още само 9 дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да [[абдикация|абдикира]] на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена. Властта е поета от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентство]], начело със Стамболов. == Последни години == В предприетата в края на 1886 и началото на 1887 г. кампания за търсене на нов български княз Александър съвсем не е отписан, но решително отказва неколкократните опити да бъде убеден да се завърне. Сред кандидатите фигурира и баща му, но и той отказва. Личният му живот също е обект на външен натиск, тъй като Бисмарк буквално го подлага на гонения заради брачните му планове с Виктория Пруска<ref name="Стоя">{{Cite book |last=Стоянович |first=Петър |title=Междуцарствието, кризата и битката за българския трон (1886 – 1887) |year=2017 |publisher=Захарий Стоянов |location=София |isbn=978-954-09-1161-8 |pages=167 – 8}}</ref>. Две години по-късно Александър Батенберг получава от Виена правото да приеме графска титла и фамилното име Хартенау – малко семейно имение в Хесен. Постъпва на военна служба под новото си име Александър граф фон Хартенау и се установява в Грац.. Достига до чин генерал-майор в австроунгарската армия и командва 11-та пехотна бригада. През 1889 г. сключва морганатичен брак с Йохана Лойзингер, с която имат две деца<ref name="Стоя"/>. През 1890 г. майор [[Коста Паница]] предлага на Александър I да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в [[Македония (област)|Македония]] и Княжеството, насочено срещу [[Абдул Хамид II]] и [[Фердинанд I]]. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.<ref name="марков">{{cite book|last = Марков|first = Георги|authorlink = Георги Марков (историк)|year = 2003 г.|title = „Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947“|publisher = Военно издателство|location = София|pages = 29|isbn = 954-509-239-4}}</ref> Александър умира на 23 октомври 1893 година в Грац. Тленните му останки са положени в църквата „[[Свети Георги (базилика в София)|Свети Георги]]“ в София,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / бр. 16, 13 ноември 1896 год, стр. 3]</ref> където остават до преместването им в построения за него [[Мавзолей на Александър I Батенберг|мавзолей]] през 1898 година. == Семейство == [[Файл:Alexander I of Bulgaria's family.jpg|мини|Портрет на Александър Батенберг фон Хартенау със съпругата му Йохана Лойзингер и сина им Крум-Асен, Грац, Австрия, преиздадена в София от Димитър Карастоянов, 1891]] Семейството на Александър Батенберг има тесни роднински връзки с [[Британско кралско семейство|английското кралско семейство]] и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица [[Мария Александровна]] (сестра на баща му), първи братовчед е на император [[Александър III (Русия)|Александър III]] и е чичо на последната руска императрица – [[Александра Фьодоровна (Алиса)|Александра]], която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски. Братът на Александър Батенберг, [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]], се жени за най-малката дъщеря на [[кралица Виктория]] – принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]]. Другият му брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] се жени за внучка на британската кралица – принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]]. Княз Александър е чичо на испанската кралица [[Виктория Евгения Батенберг|Виктория Евгения]], на шведската кралица [[Луиза Маунтбатън|Луиза]] и на [[Филип, херцог на Единбург]], чиято майка принцеса [[Алис Батенберг]] е племенница на княза. Третият му брат [[Франц Йосиф фон Батенберг|Франц Йосиф]] пристига в България точно преди Съединението на гости, но остава по-дълго и през най-бурните събития – Съединението и Сръбско-българската война – е редом с брат си. Придружава го и по време на деветоавгустовския преврат и прогонването му от България. По-късно се жени за дъщерята на черногорския крал [[Никола I]] от династията [[Петрович-Негош]] Ана Петрович-Негошина. През 1882 г. възниква идея за брак между княз Александър и пруската [[Виктория Пруска|принцеса Виктория]]. Бащата и майката на принцесата одобряват, и дори е извършен годеж, но през май 1884 г. на среща с канцлера [[Бисмарк]] и император [[Вилхелм I]] князът получава решителен и окончателен отказ. За отказа играе роля и отрицателното отношение към брака на руския император. Въпреки че Александър не се отказва, включително и след абдикацията си, поради политически натиск годежът е анулиран „поради държавни причини“. През 1889 г. Александър сключва [[морганатичен брак]] с актрисата от Дармщатския театър [[Йохана Лойзингер]] (* 18 април 1865; † 20 юли 1951). Поради това е принуден да приеме по-ниската титла ''граф Хартенау''. Александър и Йохана имат син и дъщеря:<ref>[http://www.thepeerage.com/p10114.htm#i101133 ''Alexander Joseph Prinz von Battenberg''], thepeerage.com</ref> * [[Асен фон Хартенау|Крум-Асен, граф Хартенау]] (1890 – 1965) * [[Цветана фон Хартенау|Вера-Цветана]] (1893 – 1935) [[Константин Стоилов]] е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което последният започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау. Княз Александър умира в [[Грац]], [[Австрия]], на [[23 октомври]] [[1893]] г. след неуспешна операция на [[апендицит]]. Според желанието му{{hrf|фон Батенберг|1995|172}} останките му са пренесени в [[София]] на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на столицата. [[Национален военноисторически музей|Националният военноисторически музей]] разполага с най-много ордени на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау. == Генеалогия == {{скриване|Родословие на Александър I Батенберг|{{Familytree2 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=1 |boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |boxstyle_5=background-color: #9fe; |1= '''Александър I Батенберг'''<ref>[http://www.geni.com/people/Александър/6000000003243840415 Alexander Joseph von Battenberg, I] – www.geni.com</ref> |2= [[Александър фон Хесен-Дармщат]] |3= [[Юлия фон Хауке]] |4= [[Лудвиг II фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг II]] |5= [[Вилхелмина от Баден]] |6= [[Хайнрих Мориц фон Хауке]] |7= [[София Лафонтен]] |8= [[Лудвиг I фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг I]] |9= [[Луиза фон Хесен-Дармщат|Принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат]] |10=[[Карл Лудвиг фон Баден|Принц Карл Лудвиг фон Баден]] |11=[[Амалия фон Хесен-Дармщат|Принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат]] |12=[[Фридрих Карл фон Хауке]] |13=[[Мария Саломе Швепенхойзер]] |14= [[Леополд Лафонтен|Д-р Леополд Лафонтен]] |15=[[Мария Терезия Корнелия]] |16=[[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |17=[[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Цвайбрюкен]] |18=[[Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат|Принц Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат]] |19=[[Луиза фон Лайнинген-Хайдешайм]] |20= [[Карл Фридрих фон Баден|Великият Херцог Карл Фридрих фон Баден]] |21= [[Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат]] |22= [[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат (ландграф)|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |23= [[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен]] }}}} == Галерия == <gallery class="center"> Alexander I of Bulgaria.jpg Депутати от I ВНС.jpg|<small>Делегацията от депутати от I ВНС, която на 4 май 1879 г. връчва на Ал. Батенберг в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]]/Ялта (Крим) решението за избора му за княз. Седнали от ляво надясно: главният мюфтия хаджи Мюедзин, [[Тодор Бурмов]], Варненският митрополит [[Симеон Варненски и Преславски|Симеон]] и д-р [[Васил Караконовски]]. Прави от ляво надясно: [[Младен Цеков]], [[Константин Стоилов]], неизвестен депутат и [[Драган Цанков]]. Експонат на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]], София</small> Alexander I of Bulgaria color.jpg|Портрет от 1882 г., [[Ермитаж]], хромолитография Telegram-unificationBG.jpg Boegbeeld Alexander I.JPG Battenberg-mausoleum-coa.jpg </gallery> == Награди и отличия == * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия * Орден „Света Анна“, Русия * „Георгиевски кръст“, Русия * „[[Орден на банята]]“, Обединеното кралство * Хълм Батенберг на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], [[Южни Шетландски острови]] е наименуван на Александър Батенберг.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136854 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Battenberg Hill.</ref> * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия {{Уикицитат|Александър Батенберг}} == Литература == * Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, „В. История на българската дипломация 1879 – 1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г. * Haralampi G. Oroschakoff: ''Die Battenberg-Affäre: Leben und Abenteuer des Gawril Oroschakoff oder Eine russisch-europäische Geschichte''. Berlin-Verlag, Berlin 2007, ISBN 3-8270-0705-4. == Външни препратки == * [http://www.biographien.ac.at/oebl_1/14.pdf ''Alexander Prinz von Battenberg'']. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 1, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1957, S. 14. * Egon Cäsar Conte Corti: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118653520.html#ndbcontent ''Alexander von Battenberg'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 191 f. ([http://daten.digitale-sammlungen.de/0001/bsb00016233/images/index.html?seite=209 Digitalisat]). * Wilhelm Diehl: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Alexander_von_Battenberg ''Alexander von Battenberg'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 751 – 756. * {{Цитат уеб | заглавие = За княз Батенберг 110 години след смъртта му | автор = Борислав Гърдев | труд = LiterNet | дата = 26 октомври 2003 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/abatenberg.htm | език = | цитат = }}. * [https://bnt1.bnt.bg/bg/a/proshtalniya-den-na-knyaz-aleksanda-r-v-istoriya-bg-8-12-2014 „Александър Батенберг – първият, младият, прогоненият“], [[БНТ]], История.bg, 8 декември 2014 * {{Цитат уеб | заглавие = 160 години от рождението на Александър Батенберг – | автор = | труд = История.bg, [[Българска национална телевизия]] | дата = 5 юни 2017 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://bnt.bg/bg/a/160-godini-ot-rozhdenieto-na-aleksandr-batenberg-05062017 | цитат = }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=9C1VuqQAMxA | заглавие = "Историята оживява" – Александър I Батенберг (епизод 18) | достъп_дата = 20 април 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 12 октомври 2016 | труд = | издател = сдружение „Българска история“ и телевизия [[BiT]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} == Вижте също == * [[Мавзолей на Александър Батенберг]] * [[Портрет на Александър Батенберг]] == Бележки == {{reflist}} === Цитирана литература === * {{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София |url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 18 април 2015 г}} * {{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6}} * {{cite book |title= Управляващите политически партии в България (1879 – 2010) |last=Цураков |first=Ангел |authorlink= |coauthors= |year= 2010 |publisher=изд. „Изток-Запад“|location=София | pages= | isbn=978-954-321-752-6 |url= |accessdate=}} * {{cite book | title = Спомени за едно смутно време | last = фон Батенберг | first = Принцеса Мария | authorlink = Мария фон Батенберг | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995| edition = | publisher = изд. Пейо Яворов | location = София| isbn = | doi = | pages = 188 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |name = [[княз на България]] |before = – |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[29 април]] [[1879]] – [[9 септември]] [[1886]]) }} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = |name = [[Главен управител на Източна Румелия]] |before = [[Гаврил Кръстевич]] |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[1885]] – [[1886]]) }} {{Предшественик край}} {{Български владетели}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|България|Италия|Германия|Австрия}} [[Категория:Родени през 1857 година]] [[Категория:Починали през 1893 година]] [[Категория:Монарси на България]] [[Категория:Княжество България]] [[Категория:Български князе]] [[Категория:Главни управители на Източна Румелия]] [[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Български генерали от пехотата]] [[Категория:Германски военни дейци]] [[Категория:Руски офицери]] [[Категория:Батенберги]] [[Категория:Австрийски масони]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Родени във Верона]] [[Категория:Починали в Грац]] o8r7g5gp10v778937mexk6xsx2m0h3c 11473916 11473890 2022-07-29T09:10:44Z Добри 18138 военна дипломация, разговорът с Кевенхюлер wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Батенберг|Батенберг}} {{Личност | име = Александър I | категория = монарх | описание = княз на България | име-рождено = Александър Йозеф фон Батенберг | роден-място = [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] | починал-място = [[Грац]], [[Австро-Унгария]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 26 юни 1879 – 26 август 1886 <small>({{времеви интервал|1879|6|26|1886|8|26}})</small> | коронация = 26 юни 1879<ref>[http://istoria.bg/683/knyaz-aleksandar-batemberg Държавници: ''Княз Александър I Батенберг'']</ref> | предшественик = [[Константин II Асен]]<br>(като цар преди падането на [[българските земи под османско владичество]]) | наследник = [[Фердинанд I]] | династия = [[Батенберг (династия)|Батенберг]] }} }} {{стар стил}} '''Алекса̀ндър I Български''' ({{lang|de|Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg}}), известен и като '''Алекса̀ндър Ба̀тенберг''', е [[княз]] на [[Княжество България]] в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година. Избирането му за български владетел става по взаимно съгласие на [[Великите сили]] според [[Берлинския договор]], но водеща роля има Русия. Той е военен, няма никакъв политически опит, но приема задачата да управлява новата държава според [[Търновската конституция]], макар да я намира за твърде либерална. Приема присърце и желанието за обединението на всички българи, но се стреми да спазва международните договори. Първите сформирани правителства постигат ограничени резултати, което го кара през април 1881 г. да извърши [[Преврат в България (1881)|преврат]] и да установи свой едноличен [[режим на пълномощията]] до декември 1883 г. Включва в управлението руски генерали, изпратени от императора с нареждане да му помагат, но различията му с тях по отношение на развитието на България го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. На свой ред руските дипломатически представители в княжеството започват да работят за отстраняването му. По време на [[Съединението]] се обявява за „княз на Северна и Южна България“ и отива в Пловдив, където се старае да успокои различните етноси, като поръчителствува за спокойствието и сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Предприема дипломатически стъпки за признаването на Съединението, но Русия се обявява решително против и отзовава руските офицери от [[българската армия]]. Само дни след това Сърбия нахлува с войските си и започва [[Сръбско-българската война]]. Княз Александър застава начело на младата българска армия и полага усилия да организира командването и снабдяването, да повдига духа на войниците. Принуден е да се съгласи на примирие под натиска на Австро-Унгария, но извоюваната победа изиграва важна роля за укрепване на международния престиж на българската армия и за признаването на Съединението. Този успех окончателно настройва Русия срещу княза и тя започва кампания за отстраняването му, като привлича за целта част от армията. На 9 август 1886 г. е извършен [[деветоавгустовски преврат|военен преврат]] и княз Александър е принуден да абдикира. Завръща се в Германия, след това служи в австрийската армия. Сключва [[морганатичен брак]] и има две деца. Умира през 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в България и се намират в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на София. == Произход и ранни години == Роден е на [[5 април]] [[1857]] г. във [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] (днешна [[Италия]]) като '''принц Александър Йозеф фон Батенберг''' ({{lang|de|Prinz Alexander Joseph von Battenberg}}). Втори син на германския принц [[Александър фон Хесен-Дармщат]] (1823 – 1888) от морганатичния му брак с полската графиня [[Юлия фон Хауке]] (1825 – 1895), руска придворна дама. [[Батенберг (династия)|Потомците]] им приемат фамилията „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото руският цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщат, е бил против неговия морганатичен брак. Младият Александър получава военно образование. Служи като [[младши лейтенант]] в [[драгун|Лейбдрагунски]] Хесенски [[полк]]. На 20-годишна възраст получава разрешение от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] да постъпи в руската армия. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878 г.)]] в състава на Лейбгвардейския [[улан]]ски полк. При преминаването на Дунава с понтон се отличава като храбрец и е награден с „Владимировски кръст“. Държи се достойно по време на похода на [[Преден отряд|Предния отряд]] с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) към Южна България. Награден е с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 юли 1877 г.). Придаден е като офицер за свръзка към румънския [[Карол I|княз Карл]], с когото остават приятели до смъртта му{{hrf|фон Батенберг|1995|49}}. След кратко завръщане в [[Санкт Петербург]], отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната. До възцаряването си служи в гвардейски корпус в [[Берлин]]. [[File:Иллюстрация к статье «Александр Баттенберг». Военная энциклопедия Сытина. Том 1 (СПб., 1911—1915).jpg|мини|ляво|Александър Батенберг през 1877 г. Илюстрация към статията [https://ru.wikisource.org/wiki/ВЭ/ВТ/Александр_Баттенберг „Александр Баттенберг“, Военная энциклопедия Сытина]. Том 1 (СПб., 1911—1915)]] == Княз на България (1879 – 1886 г.) == === Избор === Монархическото устройство на България е заложено в [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Александър Батенберг става първият български княз на двадесет и две години, след като е избран от [[I Велико народно събрание|Първото велико народно събрание]] на [[17 април]] [[1879]] г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. Преди да положи клетва, Батенберг посещава дворовете на [[Великите сили]], султана и руския император в летния му дворец в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]], където се среща с българска депутация, която го приветства като свой княз. Пристига във Варна с руски военен кораб и на [[26 юни]] полага клетва в [[Търново]] Навсякъде по пътя му хората го приветстват с голям ентусиазъм. [[Файл:Royal Monogram of Prince Alexander of Battenberg.svg|мини|ляво|90px|Царският монограм на Александър фон Батенберг]] Младият княз не е обучаван за управник и няма никакъв политически опит, а го изпращат да оглави новосъздадена държава. Избран като предпочитан кандидат на Русия (има родствени връзка с царя и съпругата му), той е добър компромис за Европа. Граф [[Егон Корти]] казва за него:{{hrf|фон Батенберг|1995|50}} {{цитат|Любим племенник на царя, родственик на английския двор, германски принц, син на австрийски генерал, тясно свързан с Русия чрез участието си в похода 1877 – 1878 г. и все пак неруснак... Неговият избор се явяваше едновременно като реверанс към [[Бенджамин Дизраели|лорд Биконсфилд]], като комплимент за [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]], внимание към Австрия и все пак с изгледи да бъде безволева играчка в руските ръце.|Егон Корти, „Александър фон Батенберг“}} Князът пристига в страна със силни демократични и [[русофил]]ски настроения, които влизат в сблъсък с неговите собствени монархически и, общо взето, антируски настроения, придобити от военния му опит. Всъщност Русия се надява той да стане нейна марионетка. В същото време останалите Велики сили считат българския народ за политически незрял и неспособен на самоуправление. Българските политици още не могат да се окопитят от разпокъсването на българите, наложено от Берлинския договор, и спорят помежду си относно „общонародния въпрос“ – обединена България. Двете основни политически партии са [[Либерална партия|Либералната]] и [[Консервативна партия|Консервативната]]. Консервативната партия подкрепя монархизма, но няма голямо влияние, макар и нейни представители да оглавяват първите правителства. Либералната партия, напротив, е за развиване на заложените в конституцията демократични принципи. Поради царящите в България дребнособственически отношения тя изразява интересите на болшинството от народа. Князът от своя страна още в началото на управлението си нарича [[Търновска конституция|Търновската конституция]] „полурепубликанска“ и търси съдействие от Русия за изменението ѝ в посока на увеличение на своите правомощия. Получава съгласие, но при условие изменението да стане по демократичен път и в съгласие с българските политици.<ref>{{cite book | title = Кратка история на България | last = Фол | first = Александър| authorlink = Александър Фол | coauthors = В. Гюзелев, Н. Генчев, К. Косев, И. Димитров, А. Пантев, М. Лалков, К. Николов, Л. Огнянов | editor = Илчо Димитров | editor-link = Илчо Димитров | year = 1983 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 229 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref> [[Файл:Alexander-von-Battemberg.jpg|мини|150px|Александър I Български (1880)]] === Първи правителства === Първото [[правителство на Тодор Бурмов]] е консервативно, назначено с княжески указ и има задача да подготви [[Парламентарни избори в България (1879)|избори]] през 1879 г. Либералната партия ги печели с внушително мнозинство, но избухва политическа криза, предизвикана от отказа на либералите да управляват заедно с консерваторите. През ноември князът разпуска парламента и назначава нов консервативен [[Правителство на Климент 1|кабинет]] начело с епископ Климент ([[Васил Друмев]]). През януари 1880 г. са проведени [[Парламентарни избори в България (1880)|нови парламентарни избори]], които либералите отново печелят убедително. На 24 март 1880 г., притиснат от либералното мнозинство във [[II Обикновено народно събрание|Второто обикновено народно събрание]], князът е принуден, след едно продължително посещение в [[Петербург]], да назначи [[Правителство на Драган Цанков (1880)|либерално правителство]] начело с [[Драган Цанков]].{{hrf|Цураков|2010|22 – 23}} През ноември 1880 г. правителството на Цанков е заменено с [[Правителство на Петко Каравелов 1|кабинет начело с Петко Каравелов]]. Гласуваните от парламента извънредни правомощия на Каравелов съсредоточават в ръцете му значителна власт. Въпреки това положението в страната е нестабилно, необходимо е разрешаването на редица стопански проблеми. Конфликтът между консерваторите и либералите относно управлението и прилагането на „Основния закон“ се задълбочава. Избухват остри политически пререкания и цари междуличностна конфронтация. Нарастват противоречията вътре в самата Либерална партия за практиката на управление. Поради това в нея се обособяват две либерални течения – умерено и крайно, а влиянието на партията на политическата сцена отслабва. В международен план правителството на Каравелов изпада в изолация поради опитите му да провежда независима политика. През март 1881 г. при [[атентат]], организиран от „[[Народна воля (организация)|Народна воля]]“, руският император Александър II загива. Княз Батенберг присъства на погребението му и се представя на новия руски император [[Александър III (Русия)|Александър III]], който за разлика от либералния си баща е настроен много по-консервативно. Князът успява да го убеди, че е необходима промяна на българската конституция в посока на усилване на правомощията му. Руското правителство разглежда възможностите за промяна на формата на управление на България и евентуално въвеждане на [[абсолютна монархия]], но в крайна сметка се произнася в полза на временно преустановяване на действието на Търновската конституция, но от надлежно свикано за целта [[Велико народно събрание]]. Съгласие за действия в тази посока князът получава и от руските съюзници [[Германска империя|Германия]] и [[Австро-Унгария]]. === Преврат от 1881 === {{основна|Преврат в България (1881)}} На 27 април 1881 г. Александър издава прокламация, с която суспендира конституцията и парламента, уволнява правителството, назначава нов кабинет начело с военния министър [[Казимир Ернрот]] и определя дата за нови избори през юни. Прокламацията е посрещната благосклонно от Великите сили, [[Османска империя|Османската империя]] и съседните на България държави и първоначално не предизвиква силни реакции в българското общество, като дори крайните либерали заемат изчаквателна позиция. Каравелов, членовете на правителството и техни привърженици са принудени да напуснат пределите на княжеството и се установяват в съседните страни{{hrf|Цачевски|2013|270 – 276}}. В деня на прокламацията княз Александър издава указ, който разделя страната на 5 области, начело с „чрезвичайни комисари“. Комисарите поемат задачата да организират провеждане на [[Парламентарни избори в България (1881)|избори за Велико народно събрание]]. Самите избори на 14 и 21 юни протичат в условията на извънредно положение в цялата страна, масови фалшификации, беззакония и насилие и при масиран натиск от правителството в полза на княза. Организират се военни съдилища и започва полицейски терор и нарушение на избирателните права.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, София, 1983 стр. 219 – 220</ref> През юли в Свищов е свикано новоизбраното [[II Велико народно събрание|Второ велико народно събрание]] и князът поставя ултиматум: или да увеличи правомощията му, или да приеме [[абдикация]]та му. Делегатите се подчиняват и дават изключителни права на Батенберг да управлява чрез [[указ]]и в продължение на 7 години: от 1881 до 1888 г. – т.нар. [[режим на пълномощията]]. На практика този извънреден режим продължава много по-малко, от юли 1881 до декември 1883 година. През това време България няма [[министър-председател]], Народното събрание не работи, а реално управлява княз Александър I. === Режим на пълномощията === {{основна|Режим на пълномощията}} Веднага след като режимът на пълномощията става факт Ернрот подава оставка и си заминава. Сред започналото глухо брожение в обществото срещу преврата князът осъзнава колко е несигурна позицията му и включва в правителството руски генерали, изпратени от императора с нареждането да му помагат. [[Правителство на България (1881–1882)|Първият кабинет]] няма министър-председател, но с водеща роля на руския полковник [[Арнолд Ремлинген]], оглавил министерството на вътрешните работи{{hrf|Стателова|1999|29 – 30}}. Князът се стреми да създаде нов тип администрация и постепенно се отклонява от непопулярната руска система. Идеите му срещат съпротивата на генералния руски консул [[Михаил Хитрово]]<ref name="Кох">{{cite book | title = Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му | last = Кох | first = Адолф | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = Българска история | location = София | isbn = 978-619-7496-10-9 | doi = | pages = 134| url = https://bulgarianhistory.shop/product/knyaz-aleksandar-batenberg-istinata-za-tsaruvaneto-mu/4/165 }}</ref>. Все пак, с помощта на Хитрово е изготвен уставът на [[Държавен съвет на Княжество България|Държавен съвет]] от 12 членове, който да изготвя законопроекти, да контролира финансите и да действа като висша инстанция. Макар и избирани от народа според определен ценз, крайните назначения на членовете зависи от княза. Този съвет изготвя нов избирателен закон, предназначен да осигури мнозинство на консерваторите. През юни 1882 г. князът назначава ново [[правителство на Леонид Соболев]], с военен министър генерал [[Александър Каулбарс]], а останалите министри са български консерватори. Продължавайки репресивните мерки на Ернрот, двете последователни правителства на руски генерали задушават опозицията{{hrf|Димитров|1972|107 – 109}}, но полагат усилия за подобряване на държавното управление. Правителството на Соболев възстановява дейността на Народното събрание и премахва [[цензура]]та върху печата. Във външната политика приоритет се дава на развитието на [[Отношения между България и Русия|българо-руските отношения]]. Вижданията на генералите съвпадат до голяма степен с програмата на консерваторите от правителството, но по-късно разногласията между тях нарастват. Най-голямото неразбирателство възниква по „[[Режим на пълномощията#Железопътен въпрос|железопътния въпрос]]“, който е на дневен ред още от есента на 1881 г. и стои нерешен. В тази област Соболев и Каулбарс търсят подкрепата на либералите, като междувременно концентрират цялата политическа власт в свои ръце. Батенберг решава да издейства от Русия смяна на Соболев, но без успех. На свой ред, Соболев успява да настрои ръководителите на руското външно министерство срещу княза, представяйки го като проводник на австрийското политическо и икономическо влияние в България.{{hrf|Димитров|1972|162 – 168}}{{hrf|Радев|1990|366 – 369}} Постепенно настъпва разрив между консерваторите от правителството и руските генерали. Князът е принуден да освободи министрите на консерваторите през март 1883 г. През август 1883 г. либералите печелят изборите за попълване на парламента и намаляват мнозинството на консерваторите в [[III Обикновено народно събрание|Третото обикновено народно събрание]]. Българските консерватори и умерените либерали осъзнават, че имат обща цел – възстановяване на конституционния ред. Те постигат споразумение в този дух, което води до значителна промяна във вътрешнополитическата обстановка. Окуражен от това и настроен решително срещу руските генерали, на 6 септември 1883 г. князът най-неочаквано обявява с манифест възстановяването на Търновската конституция, придружено с предложения за изменението ѝ в посока на засилване на княжеската власт. Генералите Соболев и Каулбарс подават оставка и напускат България. Образувано е първото българско [[Правителство на Драган Цанков 2|коалиционно правителство]] начело с [[Драган Цанков]]. Отзоваването в Русия на още някои офицери, към които князът е благоразположен, го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. Разчитайки на широка подкрепа, той издава заповед за уволнение на всички руски офицери на българска служба, която потенциално би могла да доведе до пълен разрив с Русия. Разтревоженото правителство командирова в Петербург [[Марко Балабанов]], с чиито усилия е изготвена [[Българо-руска военна конвенция (1883)|конвенция]], регулираща условията и срока на службата на руските офицери. Те остават в България, но им е забранено всякакво участие в политиката. Руското правителство също вече не крие недоверието си към Батенберг и консерваторите и се надява Либералната партия да попречи на антируските настроения. Отношенията на княз Александър с цар Александър III остават трайно обтегнати.{{hrf|Димитров|1972|192}}{{hrf|Блек|1996|239}} Пряката намеса на Русия във вътрешнополитическите борби през 1881 – 1883 води до зараждането на русофобска тенденция в княжеството{{hrf|Димитров|1972|146}}, чиито представители поддържат княза в конфронтацията му с Петербург. Непосредствено след като приключва работата на Народното събрание, Цанков се разделя с непопулярните консерватори и съставя [[Правителство на Драган Цанков 3|нов кабинет изцяло от либерали]], който иска да утвърди изцяло конституционно управление. Князът се въздържа за известно време от намеса в работата на правителството, което трябва да се бори със завърналите се от емиграция (след възстановяването на конституцията) либерали начело с Каравелов, който след преврата от 1881 г. става един от най-последователните критици на княза и оглавява опозицията. Окончателното прекратяване на режима на пълномощията става факт в края на 1883 г., след като Народното събрание гласува изменения в конституцията, които увеличават влиянието на княза в управлението. Условието е те да бъдат одобрени от Велико народно събрание, но последвалите събития във вътрешен и международен план са такива, че такова не се свиква и предложените изменения никога не влизат в сила. === 1884 – 1885 === [[Парламентарни избори в България (1884)|Изборите за Народно събрание]] през май 1884 г., при които правителството се отказва да влияе върху избирателите, са спечелени с голяма преднина от опозицията, начело с крайните либерали. Князът натоварва отново Каравелов да състави правителство и той предлага по-млади членове на своята партия, сред които голямо влияние придобива новият председател на Народното събрание [[Стефан Стамболов]]. Това правителство работи усилено за развитието на образованието и военното дело. Чувствително нараства военният бюджет, военната служба е увеличена на три години. Възстановен е „Законът за народното опълчение“. Учредени са [[Българската народна банка]] и [[Пощенска спестовна каса|Пощенската спестовна каса]]. Приет е „Закон за обществените и частните училища“, който утвърждава демократичните тенденции в българското образователно дело. На 31 януари 1885 г. е гласуван и „Закон за железниците“, с който държавата получава пълни права върху строежа на железниците. Приема се „Закон за построяване на линията Цариброд–Вакарел“. Малко по-късно започват преговори за откупуване от Княжеството на [[Железопътна линия 9 (България)|Русенско-варненската железница]]. Исканата сума е значително завишена, но целта на правителството е да придобие собствеността и да се подобрят българо-английските отношения {{hrf|Цураков|2010|38 – 42}}. През зимата на 1885 г. е обявен годежът на брата на Александър принц [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]] (Лико) за принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]], най-малката дъщеря на кралица [[Виктория]] и [[принц Алберт]]. Кралицата приема да разреши този брак само при условие, че младоженците се установят в Англия. Това заздравява връзките между рода Батенберг и английското кралско семейство, тъй като другият брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] малко преди това се е оженил за братовчедка си, принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]], внучка на кралица Виктория. В същото време се задълбочава отчуждението от Русия, започнало поради личната неприязън между руския цар и княз Александър. Руските дипломатически представители в княжеството имат инструкции да провеждат политика против княз Александър, като [[Александър Кояндер]] дори прави няколко опита да издейства детронирането му чрез въздействие върху лидерите на политическите партии. През февруари 1885 г. в [[Пловдив]], където се разраства съединисткото движение, е основан [[Български таен централен революционен комитет]] (БТЦРК), който активно пропагандира обединението на Княжество България с [[Източна Румелия]] чрез публикации в пресата и демонстрации. Князът подкрепя движението още от [[Съединистка акция (1880)|акцията през 1880 г.]], която се проваля поради неодобрението на Англия и Русия. При пътуването си до Англия за сватбата на Хайнрих и през цялото лято на 1885 г. княз Александър прави дипломатически сондажи относно евентуално обединение, като изтъква, че такъв акт ще отстрани руското влияние в българските земи. Сега отношението на Англия е различно: нейни представители посещават Източна Румелия като частни лица, а след това се срещат с правителството в София. Те са на мнение, че това е вътрешен български въпрос, но предупреждават, че евентуално съединение ще засили процеса на отчуждение с Русия. Князът започва все по-често да дискутира положението на българските офицери, чиято военна кариера е възпрепятствана от руските, като се старае да ги предразположи. === Съединението === {{основна|Съединение на Източна Румелия с Княжество България}} [[Файл:BASA-1599K-1-811-4-Manifesto of proclaiming the unification of the Principality of Bulgaria with Eastern Rumelia.jpg|мини|Манифест на княз Александър І Батенберг към българския народ за провъзгласяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Източник: [[ДА „Архиви“]]]] На 29 август представителите на [[БТЦРК]] [[Сава Муткуров]] и [[Димитър Ризов]] пристигат в [[Шумен]], където се провеждат учения на княжеските войски. Княз Александър ги уверява в подкрепата си,{{hrf|Радев|1990|490 – 491}} но министър-председателят [[Петко Каравелов]] смята начинанието за несвоевременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той възнамерява да осуети поредната съединистка акция, но е изпреварен от събитията.{{hrf|Радев|1990|522}} През нощта срещу [[6 септември]] войски, командвани от [[Данаил Николаев|майор Николаев]], установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива, свалят правителството и [[Гаврил Кръстевич|Кръстевич]].{{hrf|Радев|1990|510 – 516}} Временно правителство начело с [[Георги Странски]], в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии, обявява обща [[мобилизация]] на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър да подкрепи Съединението.{{hrf|Радев|1990|516 – 517}} Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава [[Комисарство в Южна България|трима комисари]] на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. На 9 септември Великите сили получават телеграфическа нота от княз Александър{{hrf|Радев|1990|546}}: {{цитат|Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме прогласи за свой княз. Жителите на българското княжество поискаха от мене единодушно да приема това назначение; като взех предвид моя свещен дълг спрямо моя народ, аз приех чрез прокламация към българския народ. Стигнал в Пловдив и взел в ръцете си управлението, заявявам по най-тържествен начин, че съединението на двете Българии стана без всяка враждебна цел спрямо отоманското императорско правителство, на което признавам суверенните права. Поръчителствувам за спокойствието на двете страни и за сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Отправям се (към респективните правителства на Силите) с молба да признаете това ново положение и моля да ходатайствувате пред негово величество султана да санкционира съединението за избягване на ненужни кръвопролития, защото народът е решен с кръвта си да защищава свършения факт.|}} Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.{{hrf|Радев|1990|523 – 527}} [[IV Обикновено народно събрание|Народното събрание]], което се събира извънредно на 11 септември, утвърждава тези мерки, като гласува кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 67}}</ref> Реакциите не закъсняват. Русия се обявява решително против Съединението, а негативното ѝ отношение към Александър намира израз в неговото отчисляване от руската армия и в отзоваването на всички руски офицери от [[българската армия]] на 22 септември 1885 г.{{hrf|Радев|1990|529 – 530}} Отзован е и военният министър [[Михаил Кантакузин|Кантакузин]], а неговото място за първи път заема българин – [[Константин Никифоров]]. Турция е най-пряко засегната и османското правителство веднага струпва войски по границата с Източна Румелия и окупира [[Кърджали]] и [[Тъмръшка република|Тъмръш]]. Султан [[Абдул Хамид II]] обаче се въздържа от военна намеса, не на последно място поради натиска от страна на посланиците на Великите сили.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ | publisher = Анубис | location = София | pages = 66 – 68 | isbn = 954-426-206-7}}</ref> На провелата се в края на октомври конференция на посланиците на Великите сили в [[Цариград]] британският посланик и френският му колега възпрепятстват изпращането на турски комисар в Източна Румелия. Посланическата конференция не успява да стигне до единодушно становище относно Съединението, което дава повод на сръбския крал [[Милан Обренович|Милан]] да нападне България. === Сръбско-българска война === {{основна|Българска криза|Сръбско-българска война}} [[File:Alexander I of Bulgaria at the battlefield of Serbo-Bulgarian war (1885).jpg|мини|ляво|Княз Александър на бойното поле]] [[Файл:Manifest-serbo-bulgarian-war.jpg|мини|Манифестът на княз Александър I за [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]]] Изправен пред застрашителната реакция на Сърбия, която струпва войски в близост до българските граници, княз Александър се опитва да предотврати нападението, като залага на приятелските си отношения{{hrf|Кох|2019|216}} с Милан Обренович. [[Димитър Греков]], доверено лице на княза и бивш министър, е изпратен при сръбския крал в началото на октомври с писмени уверения, че съединена България не храни агресивни намерения към Белград.{{hrf|Кох|2019|216}} Писмото не съдържа и намек за териториални компенсации за Сърбия, поради което Милан дава отрицателен отговор на писмото на княза.{{hrf|Радев|1990|565-566}} На 2 ноември, когато Милан обявява война на България, княз Александър е в Пловдив. На следващия ден е вече в София и в качеството си на главнокомандващ провежда коронен съвет с участието на министри и висши военни, които трябва да одобрят план за бойните действия. На съвета е взето решение, въпреки значителното числено превъзходство на сръбската [[Нишавска армия]], силите на [[Западен корпус|Западния корпус]] да дадат битка на [[Сливница|Сливнишката позиция]] до пристигането на главните сили от Южна България.<ref>{{cite book | last = Паприков | first = Стефан | title = Сръбско-българската война 1885 (съставители Иван Иванов, Милена Тодоракова) | year = 2011 | publisher = Община Пирдоп, Държавна агенция „Архиви“ | isbn = 978-954-9800-90-6 | pages = 339-340 | url = http://archives.bg/wars/books/sb/Stefan_Paprikov_SBW.pdf | accessdate = 29.07.2022}}</ref> Този риск е предпочетен пред първоначалния план на Александър за отстъпление от София и решителна битка при [[Ихтиманска Средна гора|Ихтиманските възвишения]].<ref name="Илчо">{{cite book | title = Епоха 1885 | last = Димитров | first = Илчо | authorlink = Илчо Димитров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Тилиа | location = София | isbn = 954-8706-24-5 | doi = | pages = 307 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Отстъпление от Сливница се обсъжда и в края на първия ден от [[битка при Сливница|битката]], 5 ноември, но на военния съвет се налага мнението, че задържането на София е от първостепенно значение по политически и психологически причини.{{hrf|Паприков|2011|430-431}} Все пак князът нарежда на военачалниците да са готови за отстъпление, а на правителството в София – да изпрати държавната хазна на сигурно място в провинцията, а дворцовия архив в германската легация.{{hrf|Радев|1990|608-609}} Отзиви за княза по време на войната дава близкият му съветник и придворен пастор [[Адолф Кох]]{{hrf|фон Батенберг|1995|126}}: „''По време на цялата война той беше там, където опасността бе най-голяма. След всяко сражение обикаляше на кон частите, за да възпламени смелостта им и да ги изпълни с увереност в победата.''“ В описанието си на [[битката при Сливница]] кореспондентът на вестник [[Кьолнише Цайтунг|„Кьолнише Цайтунг“]] [[Артур фон Хун]] свидетелства как в един момент от боевете на десния фланг, при [[Мека Црев]], когато българските войски отстъпват, се създава реална опасност князът да бъде пленен или убит.<ref>{{cite book | last = Хун | first = Артур фон | title = Борбата на българите за Съединението си. Политическо военна история на българо-румелийските събития в 1885 година | year = 2013 | publisher = Трето преработено издание. Фондация „Балкански културен форум“ | location = Пловдив | isbn = 978-954-92912-3-0 | pages = 63 }}</ref> Генерал [[Стефан Паприков]], през 1885 г. капитан и началник на щаба на Западния корпус, отбелязва в спомените си храбростта на Александър, но и го укорява, че, бидейки държавен глава, подлага живота си на риск.{{hrf|Паприков|2011|398}} Поражението в [[бой при Брезник|Брезнишкия бой]], последвано от непотвърдени слухове, че сърбите напредват към София през [[Владая]] и заплашват българската армия с обкръжение, подтикват Александър да напусне Сливница и да се завърне в столицата рано сутринта на 7 ноември.{{hrf|Радев|1990|616-618}} Тази постъпка има деморализиращ ефект върху населението. Не е изяснено дали е продиктувана от желание на княза да организира отбраната на София или от опасения да не попадне в плен, ако остане на Сливница.{{hrf|Радев|1990|618-619}} В крайна сметка битката е спечелена същия ден, благодарение на самоотвержеността на българските войници и инициативата на младите им командири [[Олимпий Панов]], [[Стефан Тошев]], [[Анастас Бендерев]], [[Христо Попов (подполковник)|Христо Попов]].{{hrf|Радев|1990|621-627}} Сливнишката битка води до прелом във войната и наред с това до активизиране на турската и европейската дипломация. Османското праввителство се опитва да използва ангажираността на българските войски, за да възстанови управлението си в Пловдив чрез императорски комисар. Княз Александър отхвърля това искане на великия везир, също както и предложението му да посредничи за примирие с Милан. Решението на княза е да води войната, докато сръбският крал има свои войски на българска земя<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена, и Пантев, Андрей | title = Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година | publisher = Издателство „Просвета“ | location = София | year = 1995 | isbn = 954-01-0672-9 | pages = 148 | url = http://lib.sudigital.org/record/18947/files/SUDGTL-BOOK-2012-047.pdf | accessdate = 29.07=2022}}</ref> и, съответно, предимство в бъдещите преговори за мирен договор. Парламентьорите, изпратени от сръбското командване след българските [[Бой при Драгоман (10 ноември 1885)|победи в Драгоманския проход]] и [[Бой при Цариброд (11-12 ноември 1885)|на Нешков връх]], също са върнати с празни ръце.{{hrf|Стателова|1995|150}} Едва на 16 ноември – ден след като българите [[Пиротско сражение|овладяват Пирот]] и нанасят решително поражение на Нишавската армия – князът скланя на прекратяване на огъня. Решението не е съгласувано с [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|правителството на Каравелов]] и предизвиква недоволството на някои министри, тъй като пътят на българите към [[Ниш]] е открит, а същевременно сръбската [[Тимошка армия]] все още окупира Видинско (без самия [[Видин]], който [[Обсада на Видин (1885)|е обсаден]]). Князът обаче е убеден да спре бойните действия от граф [[Рудолф фон Кевенхюлер-Меч|Кевенхюлер]], австро-унгарския пълномощен министър в Сърбия, който посещава лично Батенберг в българската щаб-квартира и го заплашва, че ако българите продължат настъплението си ще срещнат армията на [[Австро-Унгария]].{{hrf|Радев|1990|674-676}} Българският владетел е принуден да започне преговори за примирие, които завършват с [[Пиротско споразумение (1885)|Пиротското споразумение]] от 9 декември, според което България и Сърбия се отказват от продължаване на бойните действия и изтеглят войските си зад довоенните си граници. Няколко месеца по-късно в [[Букурещ]] е подписан [[Букурещки договор (1886)|мирният договор]]. Победата изиграва важна роля за укрепване на международното положение на България и създава нова обстановка, в която въпросът за признаване на Съединението ще се реши окончателно в полза на България. === Потвърждаване на Съединението === Турската дипломация не спира усилията си да възстанови стария статут на Източна Румелия чрез колективен натиск от страна на Великите сили върху България, но среща съпротивата на Великобритания. <ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=75 – 76}}</ref> Опитът за изпращане на султански комисар в [[Пловдив]] в края на ноември 1885 г. среща енергичната съпротива на местните власти и демонстрации на населението и се проваля. През януари 1886 г. османското и българското правителство сключват [[Българо-турска спогодба (1886)|спогодба]], с която обединението на Северна и Южна България се допуска в замяна на военно-политическо обвързване на Княжеството с Турция.<ref name="stat81-84">{{Харв|Стателова|1999|loc=81 – 84}}</ref> Според спогодбата княз Александър застава начело на Източна Румелия за пет години като [[генерал-губернатор]]. Само след два месеца обаче под руски натиск е приет [[Топханенски акт|Топханенският акт]], който ревизира спогодбата, като премахва клаузата за военна взаимопомощ и преформулира някои клаузи. По настояване на Русия, която е решително срещу Александър Батенберг, в клаузите не се споменава изрично името му, а териториалните отстъпки в полза на Османската империя в Източните и Средните [[Родопи]] са с формулировка „''докато управлението на Източна Румелия и това на Княжеството ще бъдат в ръцете на една и съща личност''“. В замяна на това османското правителство се отказва от правото си да въвежда войски в България в случай на вътрешни размирици. Актът постановява [[Органически устав на Източна Румелия|Органическият устав на Източна Румелия]] да бъде изменен в 4-месечен срок от специална българо-турска комисия със санкция от посланиците на Великите сили в Цариград.<ref>Матанов, Христо и др. Текстове и документи по история на България. София, „Булвест 2000“, 1993. ISBN 954-8112-90-6, стр. 356 – 357</ref><ref name="stat85">Стателова, Елена, Стойчо Грънчаров. История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ. София, Издателство „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7, стр. 85 – 86</ref> Българското правителство приема официално Топханенския акт в края на март. На 5 април 1886 княз Александър е провъзгласен за османски управител на Източна Румелия{{hrf|фон Батенберг|1995|144}}<ref name="stat85"/>{{hrf|Радев|1990|708 – 709}}. Условията, при които Съединението е потвърдено в международен план, обаче водят до вътрешнополитическа дестабилизация в княжеството през пролетта и лятото на 1886 година. Русофилската опозиция и част от националистите (начело с [[Васил Радославов]]) остро критикуват правителството и особено П. Каравелов за териториалните отстъпки и непроменения статут на Източна Румелия, както и дори само за това, че България ще участва със свои официални представители в работата на комисията за ревизия на източнорумелийския устав. В края на юли 1886 г. тази комисия се събира в София, за да уточни прехвърлянето на правомощията на [[Османски султан|султана]] върху княза и поемането на [[Източнорумелийски данък|финансовите задължения]] на Източна Румелия от княжеството. С настъпването на 9 август и последвалите събития по прогонването на княза комисията прекъсва своята работа (и никога не я подновява). Прекъсването прави турската страна под предлога, че нямат насреща си легитимни български представители.<ref>Проданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: [http://www.historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170610211859/http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf |date=2017-06-10 }}. Пловдив 2010, с. 179 – 184. Посетен на 07 април 2022.</ref> === Преврат, контрапреврат и абдикация === {{основна|Деветоавгустовски преврат}} Веднага след Съединението [[Русия]] започва кампания за отстраняването на княза. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват [[Преврат в България (1886)|военен преврат]]<ref>A.F. Golovin: ''Fürst Alexander I. von Bulgarien (1879 – 1886)'', изд. C. Fromme, 1896 г., с. 390.</ref><ref>Hanswilhelm Haefs: ''Das goldene Reich der Pamir-bulgaren an Donau und Wardar'', BoD – Books on Demand, 2009 г., с. 20.</ref><ref>Leo Trotzki: ''Die Balkankriege 1912 – 13'', Mehring, 1996 г., с. 536.</ref><ref>[[Симеон Радев]]: ''Строителите на съвременна България. Том 1'', [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4484&Level=3 Книга шеста. III. Примирието и мирът]</ref><ref>Съединението 1885 г., С., 1985 г., с. 43</ref>, като князът принудително е изпратен извън България по Дунава с яхтата „[[Александър I (кораб)|Александър I]]“<ref name="вълканов">{{cite book|last = Вълканов|first = Вълкан|year = 2000|title = Морска история на България|publisher = „Албатрос“|location = София|pages = 102|isbn = 954-751-008-8}}</ref>. Пристига в гр. Рени, Бесарабия, където е посрещнат от руските власти. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине за [[Лемберг]] (днес Лвов), в Австро-Унгария. Междувременно в България [[Стефан Стамболов]] с помощта на [[Сава Муткуров]] и верни на княза войски извършва контрапреврат, обявява детронирането за държавно престъпление и кани с телеграма княза да се завърне. Александър Батенберг е посрещнат триумфално в България три дни по-късно, но управлението му трае още само 9 дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да [[абдикация|абдикира]] на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена. Властта е поета от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентство]], начело със Стамболов. == Последни години == В предприетата в края на 1886 и началото на 1887 г. кампания за търсене на нов български княз Александър съвсем не е отписан, но решително отказва неколкократните опити да бъде убеден да се завърне. Сред кандидатите фигурира и баща му, но и той отказва. Личният му живот също е обект на външен натиск, тъй като Бисмарк буквално го подлага на гонения заради брачните му планове с Виктория Пруска<ref name="Стоя">{{Cite book |last=Стоянович |first=Петър |title=Междуцарствието, кризата и битката за българския трон (1886 – 1887) |year=2017 |publisher=Захарий Стоянов |location=София |isbn=978-954-09-1161-8 |pages=167 – 8}}</ref>. Две години по-късно Александър Батенберг получава от Виена правото да приеме графска титла и фамилното име Хартенау – малко семейно имение в Хесен. Постъпва на военна служба под новото си име Александър граф фон Хартенау и се установява в Грац.. Достига до чин генерал-майор в австроунгарската армия и командва 11-та пехотна бригада. През 1889 г. сключва морганатичен брак с Йохана Лойзингер, с която имат две деца<ref name="Стоя"/>. През 1890 г. майор [[Коста Паница]] предлага на Александър I да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в [[Македония (област)|Македония]] и Княжеството, насочено срещу [[Абдул Хамид II]] и [[Фердинанд I]]. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.<ref name="марков">{{cite book|last = Марков|first = Георги|authorlink = Георги Марков (историк)|year = 2003 г.|title = „Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947“|publisher = Военно издателство|location = София|pages = 29|isbn = 954-509-239-4}}</ref> Александър умира на 23 октомври 1893 година в Грац. Тленните му останки са положени в църквата „[[Свети Георги (базилика в София)|Свети Георги]]“ в София,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / бр. 16, 13 ноември 1896 год, стр. 3]</ref> където остават до преместването им в построения за него [[Мавзолей на Александър I Батенберг|мавзолей]] през 1898 година. == Семейство == [[Файл:Alexander I of Bulgaria's family.jpg|мини|Портрет на Александър Батенберг фон Хартенау със съпругата му Йохана Лойзингер и сина им Крум-Асен, Грац, Австрия, преиздадена в София от Димитър Карастоянов, 1891]] Семейството на Александър Батенберг има тесни роднински връзки с [[Британско кралско семейство|английското кралско семейство]] и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица [[Мария Александровна]] (сестра на баща му), първи братовчед е на император [[Александър III (Русия)|Александър III]] и е чичо на последната руска императрица – [[Александра Фьодоровна (Алиса)|Александра]], която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски. Братът на Александър Батенберг, [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]], се жени за най-малката дъщеря на [[кралица Виктория]] – принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]]. Другият му брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] се жени за внучка на британската кралица – принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]]. Княз Александър е чичо на испанската кралица [[Виктория Евгения Батенберг|Виктория Евгения]], на шведската кралица [[Луиза Маунтбатън|Луиза]] и на [[Филип, херцог на Единбург]], чиято майка принцеса [[Алис Батенберг]] е племенница на княза. Третият му брат [[Франц Йосиф фон Батенберг|Франц Йосиф]] пристига в България точно преди Съединението на гости, но остава по-дълго и през най-бурните събития – Съединението и Сръбско-българската война – е редом с брат си. Придружава го и по време на деветоавгустовския преврат и прогонването му от България. По-късно се жени за дъщерята на черногорския крал [[Никола I]] от династията [[Петрович-Негош]] Ана Петрович-Негошина. През 1882 г. възниква идея за брак между княз Александър и пруската [[Виктория Пруска|принцеса Виктория]]. Бащата и майката на принцесата одобряват, и дори е извършен годеж, но през май 1884 г. на среща с канцлера [[Бисмарк]] и император [[Вилхелм I]] князът получава решителен и окончателен отказ. За отказа играе роля и отрицателното отношение към брака на руския император. Въпреки че Александър не се отказва, включително и след абдикацията си, поради политически натиск годежът е анулиран „поради държавни причини“. През 1889 г. Александър сключва [[морганатичен брак]] с актрисата от Дармщатския театър [[Йохана Лойзингер]] (* 18 април 1865; † 20 юли 1951). Поради това е принуден да приеме по-ниската титла ''граф Хартенау''. Александър и Йохана имат син и дъщеря:<ref>[http://www.thepeerage.com/p10114.htm#i101133 ''Alexander Joseph Prinz von Battenberg''], thepeerage.com</ref> * [[Асен фон Хартенау|Крум-Асен, граф Хартенау]] (1890 – 1965) * [[Цветана фон Хартенау|Вера-Цветана]] (1893 – 1935) [[Константин Стоилов]] е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което последният започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау. Княз Александър умира в [[Грац]], [[Австрия]], на [[23 октомври]] [[1893]] г. след неуспешна операция на [[апендицит]]. Според желанието му{{hrf|фон Батенберг|1995|172}} останките му са пренесени в [[София]] на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на столицата. [[Национален военноисторически музей|Националният военноисторически музей]] разполага с най-много ордени на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау. == Генеалогия == {{скриване|Родословие на Александър I Батенберг|{{Familytree2 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=1 |boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |boxstyle_5=background-color: #9fe; |1= '''Александър I Батенберг'''<ref>[http://www.geni.com/people/Александър/6000000003243840415 Alexander Joseph von Battenberg, I] – www.geni.com</ref> |2= [[Александър фон Хесен-Дармщат]] |3= [[Юлия фон Хауке]] |4= [[Лудвиг II фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг II]] |5= [[Вилхелмина от Баден]] |6= [[Хайнрих Мориц фон Хауке]] |7= [[София Лафонтен]] |8= [[Лудвиг I фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг I]] |9= [[Луиза фон Хесен-Дармщат|Принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат]] |10=[[Карл Лудвиг фон Баден|Принц Карл Лудвиг фон Баден]] |11=[[Амалия фон Хесен-Дармщат|Принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат]] |12=[[Фридрих Карл фон Хауке]] |13=[[Мария Саломе Швепенхойзер]] |14= [[Леополд Лафонтен|Д-р Леополд Лафонтен]] |15=[[Мария Терезия Корнелия]] |16=[[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |17=[[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Цвайбрюкен]] |18=[[Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат|Принц Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат]] |19=[[Луиза фон Лайнинген-Хайдешайм]] |20= [[Карл Фридрих фон Баден|Великият Херцог Карл Фридрих фон Баден]] |21= [[Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат]] |22= [[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат (ландграф)|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |23= [[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен]] }}}} == Галерия == <gallery class="center"> Alexander I of Bulgaria.jpg Депутати от I ВНС.jpg|<small>Делегацията от депутати от I ВНС, която на 4 май 1879 г. връчва на Ал. Батенберг в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]]/Ялта (Крим) решението за избора му за княз. Седнали от ляво надясно: главният мюфтия хаджи Мюедзин, [[Тодор Бурмов]], Варненският митрополит [[Симеон Варненски и Преславски|Симеон]] и д-р [[Васил Караконовски]]. Прави от ляво надясно: [[Младен Цеков]], [[Константин Стоилов]], неизвестен депутат и [[Драган Цанков]]. Експонат на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]], София</small> Alexander I of Bulgaria color.jpg|Портрет от 1882 г., [[Ермитаж]], хромолитография Telegram-unificationBG.jpg Boegbeeld Alexander I.JPG Battenberg-mausoleum-coa.jpg </gallery> == Награди и отличия == * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия * Орден „Света Анна“, Русия * „Георгиевски кръст“, Русия * „[[Орден на банята]]“, Обединеното кралство * Хълм Батенберг на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], [[Южни Шетландски острови]] е наименуван на Александър Батенберг.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136854 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Battenberg Hill.</ref> * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия {{Уикицитат|Александър Батенберг}} == Литература == * Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, „В. История на българската дипломация 1879 – 1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г. * Haralampi G. Oroschakoff: ''Die Battenberg-Affäre: Leben und Abenteuer des Gawril Oroschakoff oder Eine russisch-europäische Geschichte''. Berlin-Verlag, Berlin 2007, ISBN 3-8270-0705-4. == Външни препратки == * [http://www.biographien.ac.at/oebl_1/14.pdf ''Alexander Prinz von Battenberg'']. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 1, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1957, S. 14. * Egon Cäsar Conte Corti: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118653520.html#ndbcontent ''Alexander von Battenberg'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 191 f. ([http://daten.digitale-sammlungen.de/0001/bsb00016233/images/index.html?seite=209 Digitalisat]). * Wilhelm Diehl: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Alexander_von_Battenberg ''Alexander von Battenberg'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 751 – 756. * {{Цитат уеб | заглавие = За княз Батенберг 110 години след смъртта му | автор = Борислав Гърдев | труд = LiterNet | дата = 26 октомври 2003 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/abatenberg.htm | език = | цитат = }}. * [https://bnt1.bnt.bg/bg/a/proshtalniya-den-na-knyaz-aleksanda-r-v-istoriya-bg-8-12-2014 „Александър Батенберг – първият, младият, прогоненият“], [[БНТ]], История.bg, 8 декември 2014 * {{Цитат уеб | заглавие = 160 години от рождението на Александър Батенберг – | автор = | труд = История.bg, [[Българска национална телевизия]] | дата = 5 юни 2017 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://bnt.bg/bg/a/160-godini-ot-rozhdenieto-na-aleksandr-batenberg-05062017 | цитат = }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=9C1VuqQAMxA | заглавие = "Историята оживява" – Александър I Батенберг (епизод 18) | достъп_дата = 20 април 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 12 октомври 2016 | труд = | издател = сдружение „Българска история“ и телевизия [[BiT]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} == Вижте също == * [[Мавзолей на Александър Батенберг]] * [[Портрет на Александър Батенберг]] == Бележки == {{reflist}} === Цитирана литература === * {{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София |url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 18 април 2015 г}} * {{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6}} * {{cite book |title= Управляващите политически партии в България (1879 – 2010) |last=Цураков |first=Ангел |authorlink= |coauthors= |year= 2010 |publisher=изд. „Изток-Запад“|location=София | pages= | isbn=978-954-321-752-6 |url= |accessdate=}} * {{cite book | title = Спомени за едно смутно време | last = фон Батенберг | first = Принцеса Мария | authorlink = Мария фон Батенберг | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995| edition = | publisher = изд. Пейо Яворов | location = София| isbn = | doi = | pages = 188 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |name = [[княз на България]] |before = – |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[29 април]] [[1879]] – [[9 септември]] [[1886]]) }} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = |name = [[Главен управител на Източна Румелия]] |before = [[Гаврил Кръстевич]] |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[1885]] – [[1886]]) }} {{Предшественик край}} {{Български владетели}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|България|Италия|Германия|Австрия}} [[Категория:Родени през 1857 година]] [[Категория:Починали през 1893 година]] [[Категория:Монарси на България]] [[Категория:Княжество България]] [[Категория:Български князе]] [[Категория:Главни управители на Източна Румелия]] [[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Български генерали от пехотата]] [[Категория:Германски военни дейци]] [[Категория:Руски офицери]] [[Категория:Батенберги]] [[Категория:Австрийски масони]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Родени във Верона]] [[Категория:Починали в Грац]] 24e43xgtwniad1vz36oo1jku2f376uy 11473919 11473916 2022-07-29T09:20:49Z Добри 18138 Букурещкият договор накратко wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Батенберг|Батенберг}} {{Личност | име = Александър I | категория = монарх | описание = княз на България | име-рождено = Александър Йозеф фон Батенберг | роден-място = [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] | починал-място = [[Грац]], [[Австро-Унгария]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 26 юни 1879 – 26 август 1886 <small>({{времеви интервал|1879|6|26|1886|8|26}})</small> | коронация = 26 юни 1879<ref>[http://istoria.bg/683/knyaz-aleksandar-batemberg Държавници: ''Княз Александър I Батенберг'']</ref> | предшественик = [[Константин II Асен]]<br>(като цар преди падането на [[българските земи под османско владичество]]) | наследник = [[Фердинанд I]] | династия = [[Батенберг (династия)|Батенберг]] }} }} {{стар стил}} '''Алекса̀ндър I Български''' ({{lang|de|Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg}}), известен и като '''Алекса̀ндър Ба̀тенберг''', е [[княз]] на [[Княжество България]] в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година. Избирането му за български владетел става по взаимно съгласие на [[Великите сили]] според [[Берлинския договор]], но водеща роля има Русия. Той е военен, няма никакъв политически опит, но приема задачата да управлява новата държава според [[Търновската конституция]], макар да я намира за твърде либерална. Приема присърце и желанието за обединението на всички българи, но се стреми да спазва международните договори. Първите сформирани правителства постигат ограничени резултати, което го кара през април 1881 г. да извърши [[Преврат в България (1881)|преврат]] и да установи свой едноличен [[режим на пълномощията]] до декември 1883 г. Включва в управлението руски генерали, изпратени от императора с нареждане да му помагат, но различията му с тях по отношение на развитието на България го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. На свой ред руските дипломатически представители в княжеството започват да работят за отстраняването му. По време на [[Съединението]] се обявява за „княз на Северна и Южна България“ и отива в Пловдив, където се старае да успокои различните етноси, като поръчителствува за спокойствието и сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Предприема дипломатически стъпки за признаването на Съединението, но Русия се обявява решително против и отзовава руските офицери от [[българската армия]]. Само дни след това Сърбия нахлува с войските си и започва [[Сръбско-българската война]]. Княз Александър застава начело на младата българска армия и полага усилия да организира командването и снабдяването, да повдига духа на войниците. Принуден е да се съгласи на примирие под натиска на Австро-Унгария, но извоюваната победа изиграва важна роля за укрепване на международния престиж на българската армия и за признаването на Съединението. Този успех окончателно настройва Русия срещу княза и тя започва кампания за отстраняването му, като привлича за целта част от армията. На 9 август 1886 г. е извършен [[деветоавгустовски преврат|военен преврат]] и княз Александър е принуден да абдикира. Завръща се в Германия, след това служи в австрийската армия. Сключва [[морганатичен брак]] и има две деца. Умира през 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в България и се намират в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на София. == Произход и ранни години == Роден е на [[5 април]] [[1857]] г. във [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] (днешна [[Италия]]) като '''принц Александър Йозеф фон Батенберг''' ({{lang|de|Prinz Alexander Joseph von Battenberg}}). Втори син на германския принц [[Александър фон Хесен-Дармщат]] (1823 – 1888) от морганатичния му брак с полската графиня [[Юлия фон Хауке]] (1825 – 1895), руска придворна дама. [[Батенберг (династия)|Потомците]] им приемат фамилията „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото руският цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщат, е бил против неговия морганатичен брак. Младият Александър получава военно образование. Служи като [[младши лейтенант]] в [[драгун|Лейбдрагунски]] Хесенски [[полк]]. На 20-годишна възраст получава разрешение от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] да постъпи в руската армия. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878 г.)]] в състава на Лейбгвардейския [[улан]]ски полк. При преминаването на Дунава с понтон се отличава като храбрец и е награден с „Владимировски кръст“. Държи се достойно по време на похода на [[Преден отряд|Предния отряд]] с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) към Южна България. Награден е с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 юли 1877 г.). Придаден е като офицер за свръзка към румънския [[Карол I|княз Карл]], с когото остават приятели до смъртта му{{hrf|фон Батенберг|1995|49}}. След кратко завръщане в [[Санкт Петербург]], отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната. До възцаряването си служи в гвардейски корпус в [[Берлин]]. [[File:Иллюстрация к статье «Александр Баттенберг». Военная энциклопедия Сытина. Том 1 (СПб., 1911—1915).jpg|мини|ляво|Александър Батенберг през 1877 г. Илюстрация към статията [https://ru.wikisource.org/wiki/ВЭ/ВТ/Александр_Баттенберг „Александр Баттенберг“, Военная энциклопедия Сытина]. Том 1 (СПб., 1911—1915)]] == Княз на България (1879 – 1886 г.) == === Избор === Монархическото устройство на България е заложено в [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Александър Батенберг става първият български княз на двадесет и две години, след като е избран от [[I Велико народно събрание|Първото велико народно събрание]] на [[17 април]] [[1879]] г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. Преди да положи клетва, Батенберг посещава дворовете на [[Великите сили]], султана и руския император в летния му дворец в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]], където се среща с българска депутация, която го приветства като свой княз. Пристига във Варна с руски военен кораб и на [[26 юни]] полага клетва в [[Търново]] Навсякъде по пътя му хората го приветстват с голям ентусиазъм. [[Файл:Royal Monogram of Prince Alexander of Battenberg.svg|мини|ляво|90px|Царският монограм на Александър фон Батенберг]] Младият княз не е обучаван за управник и няма никакъв политически опит, а го изпращат да оглави новосъздадена държава. Избран като предпочитан кандидат на Русия (има родствени връзка с царя и съпругата му), той е добър компромис за Европа. Граф [[Егон Корти]] казва за него:{{hrf|фон Батенберг|1995|50}} {{цитат|Любим племенник на царя, родственик на английския двор, германски принц, син на австрийски генерал, тясно свързан с Русия чрез участието си в похода 1877 – 1878 г. и все пак неруснак... Неговият избор се явяваше едновременно като реверанс към [[Бенджамин Дизраели|лорд Биконсфилд]], като комплимент за [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]], внимание към Австрия и все пак с изгледи да бъде безволева играчка в руските ръце.|Егон Корти, „Александър фон Батенберг“}} Князът пристига в страна със силни демократични и [[русофил]]ски настроения, които влизат в сблъсък с неговите собствени монархически и, общо взето, антируски настроения, придобити от военния му опит. Всъщност Русия се надява той да стане нейна марионетка. В същото време останалите Велики сили считат българския народ за политически незрял и неспособен на самоуправление. Българските политици още не могат да се окопитят от разпокъсването на българите, наложено от Берлинския договор, и спорят помежду си относно „общонародния въпрос“ – обединена България. Двете основни политически партии са [[Либерална партия|Либералната]] и [[Консервативна партия|Консервативната]]. Консервативната партия подкрепя монархизма, но няма голямо влияние, макар и нейни представители да оглавяват първите правителства. Либералната партия, напротив, е за развиване на заложените в конституцията демократични принципи. Поради царящите в България дребнособственически отношения тя изразява интересите на болшинството от народа. Князът от своя страна още в началото на управлението си нарича [[Търновска конституция|Търновската конституция]] „полурепубликанска“ и търси съдействие от Русия за изменението ѝ в посока на увеличение на своите правомощия. Получава съгласие, но при условие изменението да стане по демократичен път и в съгласие с българските политици.<ref>{{cite book | title = Кратка история на България | last = Фол | first = Александър| authorlink = Александър Фол | coauthors = В. Гюзелев, Н. Генчев, К. Косев, И. Димитров, А. Пантев, М. Лалков, К. Николов, Л. Огнянов | editor = Илчо Димитров | editor-link = Илчо Димитров | year = 1983 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 229 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref> [[Файл:Alexander-von-Battemberg.jpg|мини|150px|Александър I Български (1880)]] === Първи правителства === Първото [[правителство на Тодор Бурмов]] е консервативно, назначено с княжески указ и има задача да подготви [[Парламентарни избори в България (1879)|избори]] през 1879 г. Либералната партия ги печели с внушително мнозинство, но избухва политическа криза, предизвикана от отказа на либералите да управляват заедно с консерваторите. През ноември князът разпуска парламента и назначава нов консервативен [[Правителство на Климент 1|кабинет]] начело с епископ Климент ([[Васил Друмев]]). През януари 1880 г. са проведени [[Парламентарни избори в България (1880)|нови парламентарни избори]], които либералите отново печелят убедително. На 24 март 1880 г., притиснат от либералното мнозинство във [[II Обикновено народно събрание|Второто обикновено народно събрание]], князът е принуден, след едно продължително посещение в [[Петербург]], да назначи [[Правителство на Драган Цанков (1880)|либерално правителство]] начело с [[Драган Цанков]].{{hrf|Цураков|2010|22 – 23}} През ноември 1880 г. правителството на Цанков е заменено с [[Правителство на Петко Каравелов 1|кабинет начело с Петко Каравелов]]. Гласуваните от парламента извънредни правомощия на Каравелов съсредоточават в ръцете му значителна власт. Въпреки това положението в страната е нестабилно, необходимо е разрешаването на редица стопански проблеми. Конфликтът между консерваторите и либералите относно управлението и прилагането на „Основния закон“ се задълбочава. Избухват остри политически пререкания и цари междуличностна конфронтация. Нарастват противоречията вътре в самата Либерална партия за практиката на управление. Поради това в нея се обособяват две либерални течения – умерено и крайно, а влиянието на партията на политическата сцена отслабва. В международен план правителството на Каравелов изпада в изолация поради опитите му да провежда независима политика. През март 1881 г. при [[атентат]], организиран от „[[Народна воля (организация)|Народна воля]]“, руският император Александър II загива. Княз Батенберг присъства на погребението му и се представя на новия руски император [[Александър III (Русия)|Александър III]], който за разлика от либералния си баща е настроен много по-консервативно. Князът успява да го убеди, че е необходима промяна на българската конституция в посока на усилване на правомощията му. Руското правителство разглежда възможностите за промяна на формата на управление на България и евентуално въвеждане на [[абсолютна монархия]], но в крайна сметка се произнася в полза на временно преустановяване на действието на Търновската конституция, но от надлежно свикано за целта [[Велико народно събрание]]. Съгласие за действия в тази посока князът получава и от руските съюзници [[Германска империя|Германия]] и [[Австро-Унгария]]. === Преврат от 1881 === {{основна|Преврат в България (1881)}} На 27 април 1881 г. Александър издава прокламация, с която суспендира конституцията и парламента, уволнява правителството, назначава нов кабинет начело с военния министър [[Казимир Ернрот]] и определя дата за нови избори през юни. Прокламацията е посрещната благосклонно от Великите сили, [[Османска империя|Османската империя]] и съседните на България държави и първоначално не предизвиква силни реакции в българското общество, като дори крайните либерали заемат изчаквателна позиция. Каравелов, членовете на правителството и техни привърженици са принудени да напуснат пределите на княжеството и се установяват в съседните страни{{hrf|Цачевски|2013|270 – 276}}. В деня на прокламацията княз Александър издава указ, който разделя страната на 5 области, начело с „чрезвичайни комисари“. Комисарите поемат задачата да организират провеждане на [[Парламентарни избори в България (1881)|избори за Велико народно събрание]]. Самите избори на 14 и 21 юни протичат в условията на извънредно положение в цялата страна, масови фалшификации, беззакония и насилие и при масиран натиск от правителството в полза на княза. Организират се военни съдилища и започва полицейски терор и нарушение на избирателните права.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, София, 1983 стр. 219 – 220</ref> През юли в Свищов е свикано новоизбраното [[II Велико народно събрание|Второ велико народно събрание]] и князът поставя ултиматум: или да увеличи правомощията му, или да приеме [[абдикация]]та му. Делегатите се подчиняват и дават изключителни права на Батенберг да управлява чрез [[указ]]и в продължение на 7 години: от 1881 до 1888 г. – т.нар. [[режим на пълномощията]]. На практика този извънреден режим продължава много по-малко, от юли 1881 до декември 1883 година. През това време България няма [[министър-председател]], Народното събрание не работи, а реално управлява княз Александър I. === Режим на пълномощията === {{основна|Режим на пълномощията}} Веднага след като режимът на пълномощията става факт Ернрот подава оставка и си заминава. Сред започналото глухо брожение в обществото срещу преврата князът осъзнава колко е несигурна позицията му и включва в правителството руски генерали, изпратени от императора с нареждането да му помагат. [[Правителство на България (1881–1882)|Първият кабинет]] няма министър-председател, но с водеща роля на руския полковник [[Арнолд Ремлинген]], оглавил министерството на вътрешните работи{{hrf|Стателова|1999|29 – 30}}. Князът се стреми да създаде нов тип администрация и постепенно се отклонява от непопулярната руска система. Идеите му срещат съпротивата на генералния руски консул [[Михаил Хитрово]]<ref name="Кох">{{cite book | title = Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му | last = Кох | first = Адолф | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = Българска история | location = София | isbn = 978-619-7496-10-9 | doi = | pages = 134| url = https://bulgarianhistory.shop/product/knyaz-aleksandar-batenberg-istinata-za-tsaruvaneto-mu/4/165 }}</ref>. Все пак, с помощта на Хитрово е изготвен уставът на [[Държавен съвет на Княжество България|Държавен съвет]] от 12 членове, който да изготвя законопроекти, да контролира финансите и да действа като висша инстанция. Макар и избирани от народа според определен ценз, крайните назначения на членовете зависи от княза. Този съвет изготвя нов избирателен закон, предназначен да осигури мнозинство на консерваторите. През юни 1882 г. князът назначава ново [[правителство на Леонид Соболев]], с военен министър генерал [[Александър Каулбарс]], а останалите министри са български консерватори. Продължавайки репресивните мерки на Ернрот, двете последователни правителства на руски генерали задушават опозицията{{hrf|Димитров|1972|107 – 109}}, но полагат усилия за подобряване на държавното управление. Правителството на Соболев възстановява дейността на Народното събрание и премахва [[цензура]]та върху печата. Във външната политика приоритет се дава на развитието на [[Отношения между България и Русия|българо-руските отношения]]. Вижданията на генералите съвпадат до голяма степен с програмата на консерваторите от правителството, но по-късно разногласията между тях нарастват. Най-голямото неразбирателство възниква по „[[Режим на пълномощията#Железопътен въпрос|железопътния въпрос]]“, който е на дневен ред още от есента на 1881 г. и стои нерешен. В тази област Соболев и Каулбарс търсят подкрепата на либералите, като междувременно концентрират цялата политическа власт в свои ръце. Батенберг решава да издейства от Русия смяна на Соболев, но без успех. На свой ред, Соболев успява да настрои ръководителите на руското външно министерство срещу княза, представяйки го като проводник на австрийското политическо и икономическо влияние в България.{{hrf|Димитров|1972|162 – 168}}{{hrf|Радев|1990|366 – 369}} Постепенно настъпва разрив между консерваторите от правителството и руските генерали. Князът е принуден да освободи министрите на консерваторите през март 1883 г. През август 1883 г. либералите печелят изборите за попълване на парламента и намаляват мнозинството на консерваторите в [[III Обикновено народно събрание|Третото обикновено народно събрание]]. Българските консерватори и умерените либерали осъзнават, че имат обща цел – възстановяване на конституционния ред. Те постигат споразумение в този дух, което води до значителна промяна във вътрешнополитическата обстановка. Окуражен от това и настроен решително срещу руските генерали, на 6 септември 1883 г. князът най-неочаквано обявява с манифест възстановяването на Търновската конституция, придружено с предложения за изменението ѝ в посока на засилване на княжеската власт. Генералите Соболев и Каулбарс подават оставка и напускат България. Образувано е първото българско [[Правителство на Драган Цанков 2|коалиционно правителство]] начело с [[Драган Цанков]]. Отзоваването в Русия на още някои офицери, към които князът е благоразположен, го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. Разчитайки на широка подкрепа, той издава заповед за уволнение на всички руски офицери на българска служба, която потенциално би могла да доведе до пълен разрив с Русия. Разтревоженото правителство командирова в Петербург [[Марко Балабанов]], с чиито усилия е изготвена [[Българо-руска военна конвенция (1883)|конвенция]], регулираща условията и срока на службата на руските офицери. Те остават в България, но им е забранено всякакво участие в политиката. Руското правителство също вече не крие недоверието си към Батенберг и консерваторите и се надява Либералната партия да попречи на антируските настроения. Отношенията на княз Александър с цар Александър III остават трайно обтегнати.{{hrf|Димитров|1972|192}}{{hrf|Блек|1996|239}} Пряката намеса на Русия във вътрешнополитическите борби през 1881 – 1883 води до зараждането на русофобска тенденция в княжеството{{hrf|Димитров|1972|146}}, чиито представители поддържат княза в конфронтацията му с Петербург. Непосредствено след като приключва работата на Народното събрание, Цанков се разделя с непопулярните консерватори и съставя [[Правителство на Драган Цанков 3|нов кабинет изцяло от либерали]], който иска да утвърди изцяло конституционно управление. Князът се въздържа за известно време от намеса в работата на правителството, което трябва да се бори със завърналите се от емиграция (след възстановяването на конституцията) либерали начело с Каравелов, който след преврата от 1881 г. става един от най-последователните критици на княза и оглавява опозицията. Окончателното прекратяване на режима на пълномощията става факт в края на 1883 г., след като Народното събрание гласува изменения в конституцията, които увеличават влиянието на княза в управлението. Условието е те да бъдат одобрени от Велико народно събрание, но последвалите събития във вътрешен и международен план са такива, че такова не се свиква и предложените изменения никога не влизат в сила. === 1884 – 1885 === [[Парламентарни избори в България (1884)|Изборите за Народно събрание]] през май 1884 г., при които правителството се отказва да влияе върху избирателите, са спечелени с голяма преднина от опозицията, начело с крайните либерали. Князът натоварва отново Каравелов да състави правителство и той предлага по-млади членове на своята партия, сред които голямо влияние придобива новият председател на Народното събрание [[Стефан Стамболов]]. Това правителство работи усилено за развитието на образованието и военното дело. Чувствително нараства военният бюджет, военната служба е увеличена на три години. Възстановен е „Законът за народното опълчение“. Учредени са [[Българската народна банка]] и [[Пощенска спестовна каса|Пощенската спестовна каса]]. Приет е „Закон за обществените и частните училища“, който утвърждава демократичните тенденции в българското образователно дело. На 31 януари 1885 г. е гласуван и „Закон за железниците“, с който държавата получава пълни права върху строежа на железниците. Приема се „Закон за построяване на линията Цариброд–Вакарел“. Малко по-късно започват преговори за откупуване от Княжеството на [[Железопътна линия 9 (България)|Русенско-варненската железница]]. Исканата сума е значително завишена, но целта на правителството е да придобие собствеността и да се подобрят българо-английските отношения {{hrf|Цураков|2010|38 – 42}}. През зимата на 1885 г. е обявен годежът на брата на Александър принц [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]] (Лико) за принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]], най-малката дъщеря на кралица [[Виктория]] и [[принц Алберт]]. Кралицата приема да разреши този брак само при условие, че младоженците се установят в Англия. Това заздравява връзките между рода Батенберг и английското кралско семейство, тъй като другият брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] малко преди това се е оженил за братовчедка си, принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]], внучка на кралица Виктория. В същото време се задълбочава отчуждението от Русия, започнало поради личната неприязън между руския цар и княз Александър. Руските дипломатически представители в княжеството имат инструкции да провеждат политика против княз Александър, като [[Александър Кояндер]] дори прави няколко опита да издейства детронирането му чрез въздействие върху лидерите на политическите партии. През февруари 1885 г. в [[Пловдив]], където се разраства съединисткото движение, е основан [[Български таен централен революционен комитет]] (БТЦРК), който активно пропагандира обединението на Княжество България с [[Източна Румелия]] чрез публикации в пресата и демонстрации. Князът подкрепя движението още от [[Съединистка акция (1880)|акцията през 1880 г.]], която се проваля поради неодобрението на Англия и Русия. При пътуването си до Англия за сватбата на Хайнрих и през цялото лято на 1885 г. княз Александър прави дипломатически сондажи относно евентуално обединение, като изтъква, че такъв акт ще отстрани руското влияние в българските земи. Сега отношението на Англия е различно: нейни представители посещават Източна Румелия като частни лица, а след това се срещат с правителството в София. Те са на мнение, че това е вътрешен български въпрос, но предупреждават, че евентуално съединение ще засили процеса на отчуждение с Русия. Князът започва все по-често да дискутира положението на българските офицери, чиято военна кариера е възпрепятствана от руските, като се старае да ги предразположи. === Съединението === {{основна|Съединение на Източна Румелия с Княжество България}} [[Файл:BASA-1599K-1-811-4-Manifesto of proclaiming the unification of the Principality of Bulgaria with Eastern Rumelia.jpg|мини|Манифест на княз Александър І Батенберг към българския народ за провъзгласяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Източник: [[ДА „Архиви“]]]] На 29 август представителите на [[БТЦРК]] [[Сава Муткуров]] и [[Димитър Ризов]] пристигат в [[Шумен]], където се провеждат учения на княжеските войски. Княз Александър ги уверява в подкрепата си,{{hrf|Радев|1990|490 – 491}} но министър-председателят [[Петко Каравелов]] смята начинанието за несвоевременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той възнамерява да осуети поредната съединистка акция, но е изпреварен от събитията.{{hrf|Радев|1990|522}} През нощта срещу [[6 септември]] войски, командвани от [[Данаил Николаев|майор Николаев]], установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива, свалят правителството и [[Гаврил Кръстевич|Кръстевич]].{{hrf|Радев|1990|510 – 516}} Временно правителство начело с [[Георги Странски]], в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии, обявява обща [[мобилизация]] на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър да подкрепи Съединението.{{hrf|Радев|1990|516 – 517}} Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава [[Комисарство в Южна България|трима комисари]] на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. На 9 септември Великите сили получават телеграфическа нота от княз Александър{{hrf|Радев|1990|546}}: {{цитат|Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме прогласи за свой княз. Жителите на българското княжество поискаха от мене единодушно да приема това назначение; като взех предвид моя свещен дълг спрямо моя народ, аз приех чрез прокламация към българския народ. Стигнал в Пловдив и взел в ръцете си управлението, заявявам по най-тържествен начин, че съединението на двете Българии стана без всяка враждебна цел спрямо отоманското императорско правителство, на което признавам суверенните права. Поръчителствувам за спокойствието на двете страни и за сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Отправям се (към респективните правителства на Силите) с молба да признаете това ново положение и моля да ходатайствувате пред негово величество султана да санкционира съединението за избягване на ненужни кръвопролития, защото народът е решен с кръвта си да защищава свършения факт.|}} Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.{{hrf|Радев|1990|523 – 527}} [[IV Обикновено народно събрание|Народното събрание]], което се събира извънредно на 11 септември, утвърждава тези мерки, като гласува кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 67}}</ref> Реакциите не закъсняват. Русия се обявява решително против Съединението, а негативното ѝ отношение към Александър намира израз в неговото отчисляване от руската армия и в отзоваването на всички руски офицери от [[българската армия]] на 22 септември 1885 г.{{hrf|Радев|1990|529 – 530}} Отзован е и военният министър [[Михаил Кантакузин|Кантакузин]], а неговото място за първи път заема българин – [[Константин Никифоров]]. Турция е най-пряко засегната и османското правителство веднага струпва войски по границата с Източна Румелия и окупира [[Кърджали]] и [[Тъмръшка република|Тъмръш]]. Султан [[Абдул Хамид II]] обаче се въздържа от военна намеса, не на последно място поради натиска от страна на посланиците на Великите сили.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ | publisher = Анубис | location = София | pages = 66 – 68 | isbn = 954-426-206-7}}</ref> На провелата се в края на октомври конференция на посланиците на Великите сили в [[Цариград]] британският посланик и френският му колега възпрепятстват изпращането на турски комисар в Източна Румелия. Посланическата конференция не успява да стигне до единодушно становище относно Съединението, което дава повод на сръбския крал [[Милан Обренович|Милан]] да нападне България. === Сръбско-българска война === {{основна|Българска криза|Сръбско-българска война}} [[File:Alexander I of Bulgaria at the battlefield of Serbo-Bulgarian war (1885).jpg|мини|ляво|Княз Александър на бойното поле]] [[Файл:Manifest-serbo-bulgarian-war.jpg|мини|Манифестът на княз Александър I за [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]]] Изправен пред застрашителната реакция на Сърбия, която струпва войски в близост до българските граници, княз Александър се опитва да предотврати нападението, като залага на приятелските си отношения{{hrf|Кох|2019|216}} с Милан Обренович. [[Димитър Греков]], доверено лице на княза и бивш министър, е изпратен при сръбския крал в началото на октомври с писмени уверения, че съединена България не храни агресивни намерения към Белград.{{hrf|Кох|2019|216}} Писмото не съдържа и намек за териториални компенсации за Сърбия, поради което Милан дава отрицателен отговор на писмото на княза.{{hrf|Радев|1990|565-566}} На 2 ноември, когато Милан обявява война на България, княз Александър е в Пловдив. На следващия ден е вече в София и в качеството си на главнокомандващ провежда коронен съвет с участието на министри и висши военни, които трябва да одобрят план за бойните действия. На съвета е взето решение, въпреки значителното числено превъзходство на сръбската [[Нишавска армия]], силите на [[Западен корпус|Западния корпус]] да дадат битка на [[Сливница|Сливнишката позиция]] до пристигането на главните сили от Южна България.<ref>{{cite book | last = Паприков | first = Стефан | title = Сръбско-българската война 1885 (съставители Иван Иванов, Милена Тодоракова) | year = 2011 | publisher = Община Пирдоп, Държавна агенция „Архиви“ | isbn = 978-954-9800-90-6 | pages = 339-340 | url = http://archives.bg/wars/books/sb/Stefan_Paprikov_SBW.pdf | accessdate = 29.07.2022}}</ref> Този риск е предпочетен пред първоначалния план на Александър за отстъпление от София и решителна битка при [[Ихтиманска Средна гора|Ихтиманските възвишения]].<ref name="Илчо">{{cite book | title = Епоха 1885 | last = Димитров | first = Илчо | authorlink = Илчо Димитров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Тилиа | location = София | isbn = 954-8706-24-5 | doi = | pages = 307 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Отстъпление от Сливница се обсъжда и в края на първия ден от [[битка при Сливница|битката]], 5 ноември, но на военния съвет се налага мнението, че задържането на София е от първостепенно значение по политически и психологически причини.{{hrf|Паприков|2011|430-431}} Все пак князът нарежда на военачалниците да са готови за отстъпление, а на правителството в София – да изпрати държавната хазна на сигурно място в провинцията, а дворцовия архив в германската легация.{{hrf|Радев|1990|608-609}} Отзиви за княза по време на войната дава близкият му съветник и придворен пастор [[Адолф Кох]]{{hrf|фон Батенберг|1995|126}}: „''По време на цялата война той беше там, където опасността бе най-голяма. След всяко сражение обикаляше на кон частите, за да възпламени смелостта им и да ги изпълни с увереност в победата.''“ В описанието си на [[битката при Сливница]] кореспондентът на вестник [[Кьолнише Цайтунг|„Кьолнише Цайтунг“]] [[Артур фон Хун]] свидетелства как в един момент от боевете на десния фланг, при [[Мека Црев]], когато българските войски отстъпват, се създава реална опасност князът да бъде пленен или убит.<ref>{{cite book | last = Хун | first = Артур фон | title = Борбата на българите за Съединението си. Политическо военна история на българо-румелийските събития в 1885 година | year = 2013 | publisher = Трето преработено издание. Фондация „Балкански културен форум“ | location = Пловдив | isbn = 978-954-92912-3-0 | pages = 63 }}</ref> Генерал [[Стефан Паприков]], през 1885 г. капитан и началник на щаба на Западния корпус, отбелязва в спомените си храбростта на Александър, но и го укорява, че, бидейки държавен глава, подлага живота си на риск.{{hrf|Паприков|2011|398}} Поражението в [[бой при Брезник|Брезнишкия бой]], последвано от непотвърдени слухове, че сърбите напредват към София през [[Владая]] и заплашват българската армия с обкръжение, подтикват Александър да напусне Сливница и да се завърне в столицата рано сутринта на 7 ноември.{{hrf|Радев|1990|616-618}} Тази постъпка има деморализиращ ефект върху населението. Не е изяснено дали е продиктувана от желание на княза да организира отбраната на София или от опасения да не попадне в плен, ако остане на Сливница.{{hrf|Радев|1990|618-619}} В крайна сметка битката е спечелена същия ден, благодарение на самоотвержеността на българските войници и инициативата на младите им командири [[Олимпий Панов]], [[Стефан Тошев]], [[Анастас Бендерев]], [[Христо Попов (подполковник)|Христо Попов]].{{hrf|Радев|1990|621-627}} Сливнишката битка води до прелом във войната и наред с това до активизиране на турската и европейската дипломация. Османското праввителство се опитва да използва ангажираността на българските войски, за да възстанови управлението си в Пловдив чрез императорски комисар. Княз Александър отхвърля това искане на великия везир, също както и предложението му да посредничи за примирие с Милан. Решението на княза е да води войната, докато сръбският крал има свои войски на българска земя<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена, и Пантев, Андрей | title = Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година | publisher = Издателство „Просвета“ | location = София | year = 1995 | isbn = 954-01-0672-9 | pages = 148 | url = http://lib.sudigital.org/record/18947/files/SUDGTL-BOOK-2012-047.pdf | accessdate = 29.07=2022}}</ref> и, съответно, предимство в бъдещите преговори за мирен договор. Парламентьорите, изпратени от сръбското командване след българските [[Бой при Драгоман (10 ноември 1885)|победи в Драгоманския проход]] и [[Бой при Цариброд (11-12 ноември 1885)|на Нешков връх]], също са върнати с празни ръце.{{hrf|Стателова|1995|150}} Едва на 16 ноември – ден след като българите [[Пиротско сражение|овладяват Пирот]] и нанасят решително поражение на Нишавската армия – князът скланя на прекратяване на огъня. Решението не е съгласувано с [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|правителството на Каравелов]] и предизвиква недоволството на министрите, тъй като пътят на българските войски към [[Ниш]] е открит, а сръбската [[Тимошка армия]] все още окупира Видинско (без самия [[Видин]], който [[Обсада на Видин (1885)|е обсаден]]). Князът обаче е убеден да спре бойните действия от граф [[Рудолф фон Кевенхюлер-Меч|Кевенхюлер]], австро-унгарския пълномощен министър в Сърбия, който посещава лично Батенберг в българската щаб-квартира и го заплашва, че ако българите продължат настъплението си ще срещнат армията на [[Австро-Унгария]], а навлизането на австро-унгарски войски в Сърбия ще бъде последвано от руска окупация на България.{{hrf|Радев|1990|674-676}} С [[Букурещки договор (1886)|Букурещкия мирен договор]] (февруари 1886) Бъллгария е принудена да приеме довоенното териториално статукво без всякакви финансови компенсации за сръбското нападение, но Съединението с Източна Румелия е утвърдено. === Потвърждаване на Съединението === Турската дипломация не спира усилията си да възстанови стария статут на Източна Румелия чрез колективен натиск от страна на Великите сили върху България, но среща съпротивата на Великобритания. <ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=75 – 76}}</ref> Опитът за изпращане на султански комисар в [[Пловдив]] в края на ноември 1885 г. среща енергичната съпротива на местните власти и демонстрации на населението и се проваля. През януари 1886 г. османското и българското правителство сключват [[Българо-турска спогодба (1886)|спогодба]], с която обединението на Северна и Южна България се допуска в замяна на военно-политическо обвързване на Княжеството с Турция.<ref name="stat81-84">{{Харв|Стателова|1999|loc=81 – 84}}</ref> Според спогодбата княз Александър застава начело на Източна Румелия за пет години като [[генерал-губернатор]]. Само след два месеца обаче под руски натиск е приет [[Топханенски акт|Топханенският акт]], който ревизира спогодбата, като премахва клаузата за военна взаимопомощ и преформулира някои клаузи. По настояване на Русия, която е решително срещу Александър Батенберг, в клаузите не се споменава изрично името му, а териториалните отстъпки в полза на Османската империя в Източните и Средните [[Родопи]] са с формулировка „''докато управлението на Източна Румелия и това на Княжеството ще бъдат в ръцете на една и съща личност''“. В замяна на това османското правителство се отказва от правото си да въвежда войски в България в случай на вътрешни размирици. Актът постановява [[Органически устав на Източна Румелия|Органическият устав на Източна Румелия]] да бъде изменен в 4-месечен срок от специална българо-турска комисия със санкция от посланиците на Великите сили в Цариград.<ref>Матанов, Христо и др. Текстове и документи по история на България. София, „Булвест 2000“, 1993. ISBN 954-8112-90-6, стр. 356 – 357</ref><ref name="stat85">Стателова, Елена, Стойчо Грънчаров. История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ. София, Издателство „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7, стр. 85 – 86</ref> Българското правителство приема официално Топханенския акт в края на март. На 5 април 1886 княз Александър е провъзгласен за османски управител на Източна Румелия{{hrf|фон Батенберг|1995|144}}<ref name="stat85"/>{{hrf|Радев|1990|708 – 709}}. Условията, при които Съединението е потвърдено в международен план, обаче водят до вътрешнополитическа дестабилизация в княжеството през пролетта и лятото на 1886 година. Русофилската опозиция и част от националистите (начело с [[Васил Радославов]]) остро критикуват правителството и особено П. Каравелов за териториалните отстъпки и непроменения статут на Източна Румелия, както и дори само за това, че България ще участва със свои официални представители в работата на комисията за ревизия на източнорумелийския устав. В края на юли 1886 г. тази комисия се събира в София, за да уточни прехвърлянето на правомощията на [[Османски султан|султана]] върху княза и поемането на [[Източнорумелийски данък|финансовите задължения]] на Източна Румелия от княжеството. С настъпването на 9 август и последвалите събития по прогонването на княза комисията прекъсва своята работа (и никога не я подновява). Прекъсването прави турската страна под предлога, че нямат насреща си легитимни български представители.<ref>Проданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: [http://www.historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170610211859/http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf |date=2017-06-10 }}. Пловдив 2010, с. 179 – 184. Посетен на 07 април 2022.</ref> === Преврат, контрапреврат и абдикация === {{основна|Деветоавгустовски преврат}} Веднага след Съединението [[Русия]] започва кампания за отстраняването на княза. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват [[Преврат в България (1886)|военен преврат]]<ref>A.F. Golovin: ''Fürst Alexander I. von Bulgarien (1879 – 1886)'', изд. C. Fromme, 1896 г., с. 390.</ref><ref>Hanswilhelm Haefs: ''Das goldene Reich der Pamir-bulgaren an Donau und Wardar'', BoD – Books on Demand, 2009 г., с. 20.</ref><ref>Leo Trotzki: ''Die Balkankriege 1912 – 13'', Mehring, 1996 г., с. 536.</ref><ref>[[Симеон Радев]]: ''Строителите на съвременна България. Том 1'', [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4484&Level=3 Книга шеста. III. Примирието и мирът]</ref><ref>Съединението 1885 г., С., 1985 г., с. 43</ref>, като князът принудително е изпратен извън България по Дунава с яхтата „[[Александър I (кораб)|Александър I]]“<ref name="вълканов">{{cite book|last = Вълканов|first = Вълкан|year = 2000|title = Морска история на България|publisher = „Албатрос“|location = София|pages = 102|isbn = 954-751-008-8}}</ref>. Пристига в гр. Рени, Бесарабия, където е посрещнат от руските власти. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине за [[Лемберг]] (днес Лвов), в Австро-Унгария. Междувременно в България [[Стефан Стамболов]] с помощта на [[Сава Муткуров]] и верни на княза войски извършва контрапреврат, обявява детронирането за държавно престъпление и кани с телеграма княза да се завърне. Александър Батенберг е посрещнат триумфално в България три дни по-късно, но управлението му трае още само 9 дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да [[абдикация|абдикира]] на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена. Властта е поета от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентство]], начело със Стамболов. == Последни години == В предприетата в края на 1886 и началото на 1887 г. кампания за търсене на нов български княз Александър съвсем не е отписан, но решително отказва неколкократните опити да бъде убеден да се завърне. Сред кандидатите фигурира и баща му, но и той отказва. Личният му живот също е обект на външен натиск, тъй като Бисмарк буквално го подлага на гонения заради брачните му планове с Виктория Пруска<ref name="Стоя">{{Cite book |last=Стоянович |first=Петър |title=Междуцарствието, кризата и битката за българския трон (1886 – 1887) |year=2017 |publisher=Захарий Стоянов |location=София |isbn=978-954-09-1161-8 |pages=167 – 8}}</ref>. Две години по-късно Александър Батенберг получава от Виена правото да приеме графска титла и фамилното име Хартенау – малко семейно имение в Хесен. Постъпва на военна служба под новото си име Александър граф фон Хартенау и се установява в Грац.. Достига до чин генерал-майор в австроунгарската армия и командва 11-та пехотна бригада. През 1889 г. сключва морганатичен брак с Йохана Лойзингер, с която имат две деца<ref name="Стоя"/>. През 1890 г. майор [[Коста Паница]] предлага на Александър I да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в [[Македония (област)|Македония]] и Княжеството, насочено срещу [[Абдул Хамид II]] и [[Фердинанд I]]. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.<ref name="марков">{{cite book|last = Марков|first = Георги|authorlink = Георги Марков (историк)|year = 2003 г.|title = „Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947“|publisher = Военно издателство|location = София|pages = 29|isbn = 954-509-239-4}}</ref> Александър умира на 23 октомври 1893 година в Грац. Тленните му останки са положени в църквата „[[Свети Георги (базилика в София)|Свети Георги]]“ в София,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / бр. 16, 13 ноември 1896 год, стр. 3]</ref> където остават до преместването им в построения за него [[Мавзолей на Александър I Батенберг|мавзолей]] през 1898 година. == Семейство == [[Файл:Alexander I of Bulgaria's family.jpg|мини|Портрет на Александър Батенберг фон Хартенау със съпругата му Йохана Лойзингер и сина им Крум-Асен, Грац, Австрия, преиздадена в София от Димитър Карастоянов, 1891]] Семейството на Александър Батенберг има тесни роднински връзки с [[Британско кралско семейство|английското кралско семейство]] и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица [[Мария Александровна]] (сестра на баща му), първи братовчед е на император [[Александър III (Русия)|Александър III]] и е чичо на последната руска императрица – [[Александра Фьодоровна (Алиса)|Александра]], която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски. Братът на Александър Батенберг, [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]], се жени за най-малката дъщеря на [[кралица Виктория]] – принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]]. Другият му брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] се жени за внучка на британската кралица – принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]]. Княз Александър е чичо на испанската кралица [[Виктория Евгения Батенберг|Виктория Евгения]], на шведската кралица [[Луиза Маунтбатън|Луиза]] и на [[Филип, херцог на Единбург]], чиято майка принцеса [[Алис Батенберг]] е племенница на княза. Третият му брат [[Франц Йосиф фон Батенберг|Франц Йосиф]] пристига в България точно преди Съединението на гости, но остава по-дълго и през най-бурните събития – Съединението и Сръбско-българската война – е редом с брат си. Придружава го и по време на деветоавгустовския преврат и прогонването му от България. По-късно се жени за дъщерята на черногорския крал [[Никола I]] от династията [[Петрович-Негош]] Ана Петрович-Негошина. През 1882 г. възниква идея за брак между княз Александър и пруската [[Виктория Пруска|принцеса Виктория]]. Бащата и майката на принцесата одобряват, и дори е извършен годеж, но през май 1884 г. на среща с канцлера [[Бисмарк]] и император [[Вилхелм I]] князът получава решителен и окончателен отказ. За отказа играе роля и отрицателното отношение към брака на руския император. Въпреки че Александър не се отказва, включително и след абдикацията си, поради политически натиск годежът е анулиран „поради държавни причини“. През 1889 г. Александър сключва [[морганатичен брак]] с актрисата от Дармщатския театър [[Йохана Лойзингер]] (* 18 април 1865; † 20 юли 1951). Поради това е принуден да приеме по-ниската титла ''граф Хартенау''. Александър и Йохана имат син и дъщеря:<ref>[http://www.thepeerage.com/p10114.htm#i101133 ''Alexander Joseph Prinz von Battenberg''], thepeerage.com</ref> * [[Асен фон Хартенау|Крум-Асен, граф Хартенау]] (1890 – 1965) * [[Цветана фон Хартенау|Вера-Цветана]] (1893 – 1935) [[Константин Стоилов]] е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което последният започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау. Княз Александър умира в [[Грац]], [[Австрия]], на [[23 октомври]] [[1893]] г. след неуспешна операция на [[апендицит]]. Според желанието му{{hrf|фон Батенберг|1995|172}} останките му са пренесени в [[София]] на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на столицата. [[Национален военноисторически музей|Националният военноисторически музей]] разполага с най-много ордени на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау. == Генеалогия == {{скриване|Родословие на Александър I Батенберг|{{Familytree2 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=1 |boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |boxstyle_5=background-color: #9fe; |1= '''Александър I Батенберг'''<ref>[http://www.geni.com/people/Александър/6000000003243840415 Alexander Joseph von Battenberg, I] – www.geni.com</ref> |2= [[Александър фон Хесен-Дармщат]] |3= [[Юлия фон Хауке]] |4= [[Лудвиг II фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг II]] |5= [[Вилхелмина от Баден]] |6= [[Хайнрих Мориц фон Хауке]] |7= [[София Лафонтен]] |8= [[Лудвиг I фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг I]] |9= [[Луиза фон Хесен-Дармщат|Принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат]] |10=[[Карл Лудвиг фон Баден|Принц Карл Лудвиг фон Баден]] |11=[[Амалия фон Хесен-Дармщат|Принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат]] |12=[[Фридрих Карл фон Хауке]] |13=[[Мария Саломе Швепенхойзер]] |14= [[Леополд Лафонтен|Д-р Леополд Лафонтен]] |15=[[Мария Терезия Корнелия]] |16=[[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |17=[[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Цвайбрюкен]] |18=[[Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат|Принц Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат]] |19=[[Луиза фон Лайнинген-Хайдешайм]] |20= [[Карл Фридрих фон Баден|Великият Херцог Карл Фридрих фон Баден]] |21= [[Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат]] |22= [[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат (ландграф)|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |23= [[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен]] }}}} == Галерия == <gallery class="center"> Alexander I of Bulgaria.jpg Депутати от I ВНС.jpg|<small>Делегацията от депутати от I ВНС, която на 4 май 1879 г. връчва на Ал. Батенберг в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]]/Ялта (Крим) решението за избора му за княз. Седнали от ляво надясно: главният мюфтия хаджи Мюедзин, [[Тодор Бурмов]], Варненският митрополит [[Симеон Варненски и Преславски|Симеон]] и д-р [[Васил Караконовски]]. Прави от ляво надясно: [[Младен Цеков]], [[Константин Стоилов]], неизвестен депутат и [[Драган Цанков]]. Експонат на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]], София</small> Alexander I of Bulgaria color.jpg|Портрет от 1882 г., [[Ермитаж]], хромолитография Telegram-unificationBG.jpg Boegbeeld Alexander I.JPG Battenberg-mausoleum-coa.jpg </gallery> == Награди и отличия == * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия * Орден „Света Анна“, Русия * „Георгиевски кръст“, Русия * „[[Орден на банята]]“, Обединеното кралство * Хълм Батенберг на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], [[Южни Шетландски острови]] е наименуван на Александър Батенберг.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136854 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Battenberg Hill.</ref> * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия {{Уикицитат|Александър Батенберг}} == Литература == * Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, „В. История на българската дипломация 1879 – 1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г. * Haralampi G. Oroschakoff: ''Die Battenberg-Affäre: Leben und Abenteuer des Gawril Oroschakoff oder Eine russisch-europäische Geschichte''. Berlin-Verlag, Berlin 2007, ISBN 3-8270-0705-4. == Външни препратки == * [http://www.biographien.ac.at/oebl_1/14.pdf ''Alexander Prinz von Battenberg'']. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 1, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1957, S. 14. * Egon Cäsar Conte Corti: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118653520.html#ndbcontent ''Alexander von Battenberg'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 191 f. ([http://daten.digitale-sammlungen.de/0001/bsb00016233/images/index.html?seite=209 Digitalisat]). * Wilhelm Diehl: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Alexander_von_Battenberg ''Alexander von Battenberg'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 751 – 756. * {{Цитат уеб | заглавие = За княз Батенберг 110 години след смъртта му | автор = Борислав Гърдев | труд = LiterNet | дата = 26 октомври 2003 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/abatenberg.htm | език = | цитат = }}. * [https://bnt1.bnt.bg/bg/a/proshtalniya-den-na-knyaz-aleksanda-r-v-istoriya-bg-8-12-2014 „Александър Батенберг – първият, младият, прогоненият“], [[БНТ]], История.bg, 8 декември 2014 * {{Цитат уеб | заглавие = 160 години от рождението на Александър Батенберг – | автор = | труд = История.bg, [[Българска национална телевизия]] | дата = 5 юни 2017 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://bnt.bg/bg/a/160-godini-ot-rozhdenieto-na-aleksandr-batenberg-05062017 | цитат = }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=9C1VuqQAMxA | заглавие = "Историята оживява" – Александър I Батенберг (епизод 18) | достъп_дата = 20 април 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 12 октомври 2016 | труд = | издател = сдружение „Българска история“ и телевизия [[BiT]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} == Вижте също == * [[Мавзолей на Александър Батенберг]] * [[Портрет на Александър Батенберг]] == Бележки == {{reflist}} === Цитирана литература === * {{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София |url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 18 април 2015 г}} * {{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6}} * {{cite book |title= Управляващите политически партии в България (1879 – 2010) |last=Цураков |first=Ангел |authorlink= |coauthors= |year= 2010 |publisher=изд. „Изток-Запад“|location=София | pages= | isbn=978-954-321-752-6 |url= |accessdate=}} * {{cite book | title = Спомени за едно смутно време | last = фон Батенберг | first = Принцеса Мария | authorlink = Мария фон Батенберг | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995| edition = | publisher = изд. Пейо Яворов | location = София| isbn = | doi = | pages = 188 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |name = [[княз на България]] |before = – |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[29 април]] [[1879]] – [[9 септември]] [[1886]]) }} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = |name = [[Главен управител на Източна Румелия]] |before = [[Гаврил Кръстевич]] |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[1885]] – [[1886]]) }} {{Предшественик край}} {{Български владетели}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|България|Италия|Германия|Австрия}} [[Категория:Родени през 1857 година]] [[Категория:Починали през 1893 година]] [[Категория:Монарси на България]] [[Категория:Княжество България]] [[Категория:Български князе]] [[Категория:Главни управители на Източна Румелия]] [[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Български генерали от пехотата]] [[Категория:Германски военни дейци]] [[Категория:Руски офицери]] [[Категория:Батенберги]] [[Категория:Австрийски масони]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Родени във Верона]] [[Категория:Починали в Грац]] k6xym4ppmhbiccje5iydxiwk3zkcoqv 11473921 11473919 2022-07-29T09:24:10Z Добри 18138 /* Сръбско-българска война */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Батенберг|Батенберг}} {{Личност | име = Александър I | категория = монарх | описание = княз на България | име-рождено = Александър Йозеф фон Батенберг | роден-място = [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] | починал-място = [[Грац]], [[Австро-Унгария]] | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = 26 юни 1879 – 26 август 1886 <small>({{времеви интервал|1879|6|26|1886|8|26}})</small> | коронация = 26 юни 1879<ref>[http://istoria.bg/683/knyaz-aleksandar-batemberg Държавници: ''Княз Александър I Батенберг'']</ref> | предшественик = [[Константин II Асен]]<br>(като цар преди падането на [[българските земи под османско владичество]]) | наследник = [[Фердинанд I]] | династия = [[Батенберг (династия)|Батенберг]] }} }} {{стар стил}} '''Алекса̀ндър I Български''' ({{lang|de|Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg}}), известен и като '''Алекса̀ндър Ба̀тенберг''', е [[княз]] на [[Княжество България]] в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година. Избирането му за български владетел става по взаимно съгласие на [[Великите сили]] според [[Берлинския договор]], но водеща роля има Русия. Той е военен, няма никакъв политически опит, но приема задачата да управлява новата държава според [[Търновската конституция]], макар да я намира за твърде либерална. Приема присърце и желанието за обединението на всички българи, но се стреми да спазва международните договори. Първите сформирани правителства постигат ограничени резултати, което го кара през април 1881 г. да извърши [[Преврат в България (1881)|преврат]] и да установи свой едноличен [[режим на пълномощията]] до декември 1883 г. Включва в управлението руски генерали, изпратени от императора с нареждане да му помагат, но различията му с тях по отношение на развитието на България го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. На свой ред руските дипломатически представители в княжеството започват да работят за отстраняването му. По време на [[Съединението]] се обявява за „княз на Северна и Южна България“ и отива в Пловдив, където се старае да успокои различните етноси, като поръчителствува за спокойствието и сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Предприема дипломатически стъпки за признаването на Съединението, но Русия се обявява решително против и отзовава руските офицери от [[българската армия]]. Само дни след това Сърбия нахлува с войските си и започва [[Сръбско-българската война]]. Княз Александър застава начело на младата българска армия и полага усилия да организира командването и снабдяването, да повдига духа на войниците. Принуден е да се съгласи на примирие под натиска на Австро-Унгария, но извоюваната победа изиграва важна роля за укрепване на международния престиж на българската армия и за признаването на Съединението. Този успех окончателно настройва Русия срещу княза и тя започва кампания за отстраняването му, като привлича за целта част от армията. На 9 август 1886 г. е извършен [[деветоавгустовски преврат|военен преврат]] и княз Александър е принуден да абдикира. Завръща се в Германия, след това служи в австрийската армия. Сключва [[морганатичен брак]] и има две деца. Умира през 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в България и се намират в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на София. == Произход и ранни години == Роден е на [[5 април]] [[1857]] г. във [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] (днешна [[Италия]]) като '''принц Александър Йозеф фон Батенберг''' ({{lang|de|Prinz Alexander Joseph von Battenberg}}). Втори син на германския принц [[Александър фон Хесен-Дармщат]] (1823 – 1888) от морганатичния му брак с полската графиня [[Юлия фон Хауке]] (1825 – 1895), руска придворна дама. [[Батенберг (династия)|Потомците]] им приемат фамилията „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото руският цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщат, е бил против неговия морганатичен брак. Младият Александър получава военно образование. Служи като [[младши лейтенант]] в [[драгун|Лейбдрагунски]] Хесенски [[полк]]. На 20-годишна възраст получава разрешение от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] да постъпи в руската армия. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878 г.)]] в състава на Лейбгвардейския [[улан]]ски полк. При преминаването на Дунава с понтон се отличава като храбрец и е награден с „Владимировски кръст“. Държи се достойно по време на похода на [[Преден отряд|Предния отряд]] с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) към Южна България. Награден е с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 юли 1877 г.). Придаден е като офицер за свръзка към румънския [[Карол I|княз Карл]], с когото остават приятели до смъртта му{{hrf|фон Батенберг|1995|49}}. След кратко завръщане в [[Санкт Петербург]], отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната. До възцаряването си служи в гвардейски корпус в [[Берлин]]. [[File:Иллюстрация к статье «Александр Баттенберг». Военная энциклопедия Сытина. Том 1 (СПб., 1911—1915).jpg|мини|ляво|Александър Батенберг през 1877 г. Илюстрация към статията [https://ru.wikisource.org/wiki/ВЭ/ВТ/Александр_Баттенберг „Александр Баттенберг“, Военная энциклопедия Сытина]. Том 1 (СПб., 1911—1915)]] == Княз на България (1879 – 1886 г.) == === Избор === Монархическото устройство на България е заложено в [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Александър Батенберг става първият български княз на двадесет и две години, след като е избран от [[I Велико народно събрание|Първото велико народно събрание]] на [[17 април]] [[1879]] г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. Преди да положи клетва, Батенберг посещава дворовете на [[Великите сили]], султана и руския император в летния му дворец в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]], където се среща с българска депутация, която го приветства като свой княз. Пристига във Варна с руски военен кораб и на [[26 юни]] полага клетва в [[Търново]] Навсякъде по пътя му хората го приветстват с голям ентусиазъм. [[Файл:Royal Monogram of Prince Alexander of Battenberg.svg|мини|ляво|90px|Царският монограм на Александър фон Батенберг]] Младият княз не е обучаван за управник и няма никакъв политически опит, а го изпращат да оглави новосъздадена държава. Избран като предпочитан кандидат на Русия (има родствени връзка с царя и съпругата му), той е добър компромис за Европа. Граф [[Егон Корти]] казва за него:{{hrf|фон Батенберг|1995|50}} {{цитат|Любим племенник на царя, родственик на английския двор, германски принц, син на австрийски генерал, тясно свързан с Русия чрез участието си в похода 1877 – 1878 г. и все пак неруснак... Неговият избор се явяваше едновременно като реверанс към [[Бенджамин Дизраели|лорд Биконсфилд]], като комплимент за [[Ото фон Бисмарк|Бисмарк]], внимание към Австрия и все пак с изгледи да бъде безволева играчка в руските ръце.|Егон Корти, „Александър фон Батенберг“}} Князът пристига в страна със силни демократични и [[русофил]]ски настроения, които влизат в сблъсък с неговите собствени монархически и, общо взето, антируски настроения, придобити от военния му опит. Всъщност Русия се надява той да стане нейна марионетка. В същото време останалите Велики сили считат българския народ за политически незрял и неспособен на самоуправление. Българските политици още не могат да се окопитят от разпокъсването на българите, наложено от Берлинския договор, и спорят помежду си относно „общонародния въпрос“ – обединена България. Двете основни политически партии са [[Либерална партия|Либералната]] и [[Консервативна партия|Консервативната]]. Консервативната партия подкрепя монархизма, но няма голямо влияние, макар и нейни представители да оглавяват първите правителства. Либералната партия, напротив, е за развиване на заложените в конституцията демократични принципи. Поради царящите в България дребнособственически отношения тя изразява интересите на болшинството от народа. Князът от своя страна още в началото на управлението си нарича [[Търновска конституция|Търновската конституция]] „полурепубликанска“ и търси съдействие от Русия за изменението ѝ в посока на увеличение на своите правомощия. Получава съгласие, но при условие изменението да стане по демократичен път и в съгласие с българските политици.<ref>{{cite book | title = Кратка история на България | last = Фол | first = Александър| authorlink = Александър Фол | coauthors = В. Гюзелев, Н. Генчев, К. Косев, И. Димитров, А. Пантев, М. Лалков, К. Николов, Л. Огнянов | editor = Илчо Димитров | editor-link = Илчо Димитров | year = 1983 | edition = | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages = 229 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref> [[Файл:Alexander-von-Battemberg.jpg|мини|150px|Александър I Български (1880)]] === Първи правителства === Първото [[правителство на Тодор Бурмов]] е консервативно, назначено с княжески указ и има задача да подготви [[Парламентарни избори в България (1879)|избори]] през 1879 г. Либералната партия ги печели с внушително мнозинство, но избухва политическа криза, предизвикана от отказа на либералите да управляват заедно с консерваторите. През ноември князът разпуска парламента и назначава нов консервативен [[Правителство на Климент 1|кабинет]] начело с епископ Климент ([[Васил Друмев]]). През януари 1880 г. са проведени [[Парламентарни избори в България (1880)|нови парламентарни избори]], които либералите отново печелят убедително. На 24 март 1880 г., притиснат от либералното мнозинство във [[II Обикновено народно събрание|Второто обикновено народно събрание]], князът е принуден, след едно продължително посещение в [[Петербург]], да назначи [[Правителство на Драган Цанков (1880)|либерално правителство]] начело с [[Драган Цанков]].{{hrf|Цураков|2010|22 – 23}} През ноември 1880 г. правителството на Цанков е заменено с [[Правителство на Петко Каравелов 1|кабинет начело с Петко Каравелов]]. Гласуваните от парламента извънредни правомощия на Каравелов съсредоточават в ръцете му значителна власт. Въпреки това положението в страната е нестабилно, необходимо е разрешаването на редица стопански проблеми. Конфликтът между консерваторите и либералите относно управлението и прилагането на „Основния закон“ се задълбочава. Избухват остри политически пререкания и цари междуличностна конфронтация. Нарастват противоречията вътре в самата Либерална партия за практиката на управление. Поради това в нея се обособяват две либерални течения – умерено и крайно, а влиянието на партията на политическата сцена отслабва. В международен план правителството на Каравелов изпада в изолация поради опитите му да провежда независима политика. През март 1881 г. при [[атентат]], организиран от „[[Народна воля (организация)|Народна воля]]“, руският император Александър II загива. Княз Батенберг присъства на погребението му и се представя на новия руски император [[Александър III (Русия)|Александър III]], който за разлика от либералния си баща е настроен много по-консервативно. Князът успява да го убеди, че е необходима промяна на българската конституция в посока на усилване на правомощията му. Руското правителство разглежда възможностите за промяна на формата на управление на България и евентуално въвеждане на [[абсолютна монархия]], но в крайна сметка се произнася в полза на временно преустановяване на действието на Търновската конституция, но от надлежно свикано за целта [[Велико народно събрание]]. Съгласие за действия в тази посока князът получава и от руските съюзници [[Германска империя|Германия]] и [[Австро-Унгария]]. === Преврат от 1881 === {{основна|Преврат в България (1881)}} На 27 април 1881 г. Александър издава прокламация, с която суспендира конституцията и парламента, уволнява правителството, назначава нов кабинет начело с военния министър [[Казимир Ернрот]] и определя дата за нови избори през юни. Прокламацията е посрещната благосклонно от Великите сили, [[Османска империя|Османската империя]] и съседните на България държави и първоначално не предизвиква силни реакции в българското общество, като дори крайните либерали заемат изчаквателна позиция. Каравелов, членовете на правителството и техни привърженици са принудени да напуснат пределите на княжеството и се установяват в съседните страни{{hrf|Цачевски|2013|270 – 276}}. В деня на прокламацията княз Александър издава указ, който разделя страната на 5 области, начело с „чрезвичайни комисари“. Комисарите поемат задачата да организират провеждане на [[Парламентарни избори в България (1881)|избори за Велико народно събрание]]. Самите избори на 14 и 21 юни протичат в условията на извънредно положение в цялата страна, масови фалшификации, беззакония и насилие и при масиран натиск от правителството в полза на княза. Организират се военни съдилища и започва полицейски терор и нарушение на избирателните права.<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, София, 1983 стр. 219 – 220</ref> През юли в Свищов е свикано новоизбраното [[II Велико народно събрание|Второ велико народно събрание]] и князът поставя ултиматум: или да увеличи правомощията му, или да приеме [[абдикация]]та му. Делегатите се подчиняват и дават изключителни права на Батенберг да управлява чрез [[указ]]и в продължение на 7 години: от 1881 до 1888 г. – т.нар. [[режим на пълномощията]]. На практика този извънреден режим продължава много по-малко, от юли 1881 до декември 1883 година. През това време България няма [[министър-председател]], Народното събрание не работи, а реално управлява княз Александър I. === Режим на пълномощията === {{основна|Режим на пълномощията}} Веднага след като режимът на пълномощията става факт Ернрот подава оставка и си заминава. Сред започналото глухо брожение в обществото срещу преврата князът осъзнава колко е несигурна позицията му и включва в правителството руски генерали, изпратени от императора с нареждането да му помагат. [[Правителство на България (1881–1882)|Първият кабинет]] няма министър-председател, но с водеща роля на руския полковник [[Арнолд Ремлинген]], оглавил министерството на вътрешните работи{{hrf|Стателова|1999|29 – 30}}. Князът се стреми да създаде нов тип администрация и постепенно се отклонява от непопулярната руска система. Идеите му срещат съпротивата на генералния руски консул [[Михаил Хитрово]]<ref name="Кох">{{cite book | title = Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му | last = Кох | first = Адолф | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2019 | edition = | publisher = Българска история | location = София | isbn = 978-619-7496-10-9 | doi = | pages = 134| url = https://bulgarianhistory.shop/product/knyaz-aleksandar-batenberg-istinata-za-tsaruvaneto-mu/4/165 }}</ref>. Все пак, с помощта на Хитрово е изготвен уставът на [[Държавен съвет на Княжество България|Държавен съвет]] от 12 членове, който да изготвя законопроекти, да контролира финансите и да действа като висша инстанция. Макар и избирани от народа според определен ценз, крайните назначения на членовете зависи от княза. Този съвет изготвя нов избирателен закон, предназначен да осигури мнозинство на консерваторите. През юни 1882 г. князът назначава ново [[правителство на Леонид Соболев]], с военен министър генерал [[Александър Каулбарс]], а останалите министри са български консерватори. Продължавайки репресивните мерки на Ернрот, двете последователни правителства на руски генерали задушават опозицията{{hrf|Димитров|1972|107 – 109}}, но полагат усилия за подобряване на държавното управление. Правителството на Соболев възстановява дейността на Народното събрание и премахва [[цензура]]та върху печата. Във външната политика приоритет се дава на развитието на [[Отношения между България и Русия|българо-руските отношения]]. Вижданията на генералите съвпадат до голяма степен с програмата на консерваторите от правителството, но по-късно разногласията между тях нарастват. Най-голямото неразбирателство възниква по „[[Режим на пълномощията#Железопътен въпрос|железопътния въпрос]]“, който е на дневен ред още от есента на 1881 г. и стои нерешен. В тази област Соболев и Каулбарс търсят подкрепата на либералите, като междувременно концентрират цялата политическа власт в свои ръце. Батенберг решава да издейства от Русия смяна на Соболев, но без успех. На свой ред, Соболев успява да настрои ръководителите на руското външно министерство срещу княза, представяйки го като проводник на австрийското политическо и икономическо влияние в България.{{hrf|Димитров|1972|162 – 168}}{{hrf|Радев|1990|366 – 369}} Постепенно настъпва разрив между консерваторите от правителството и руските генерали. Князът е принуден да освободи министрите на консерваторите през март 1883 г. През август 1883 г. либералите печелят изборите за попълване на парламента и намаляват мнозинството на консерваторите в [[III Обикновено народно събрание|Третото обикновено народно събрание]]. Българските консерватори и умерените либерали осъзнават, че имат обща цел – възстановяване на конституционния ред. Те постигат споразумение в този дух, което води до значителна промяна във вътрешнополитическата обстановка. Окуражен от това и настроен решително срещу руските генерали, на 6 септември 1883 г. князът най-неочаквано обявява с манифест възстановяването на Търновската конституция, придружено с предложения за изменението ѝ в посока на засилване на княжеската власт. Генералите Соболев и Каулбарс подават оставка и напускат България. Образувано е първото българско [[Правителство на Драган Цанков 2|коалиционно правителство]] начело с [[Драган Цанков]]. Отзоваването в Русия на още някои офицери, към които князът е благоразположен, го подтиква към все по-решителни стъпки за намаляване на руското влияние. Разчитайки на широка подкрепа, той издава заповед за уволнение на всички руски офицери на българска служба, която потенциално би могла да доведе до пълен разрив с Русия. Разтревоженото правителство командирова в Петербург [[Марко Балабанов]], с чиито усилия е изготвена [[Българо-руска военна конвенция (1883)|конвенция]], регулираща условията и срока на службата на руските офицери. Те остават в България, но им е забранено всякакво участие в политиката. Руското правителство също вече не крие недоверието си към Батенберг и консерваторите и се надява Либералната партия да попречи на антируските настроения. Отношенията на княз Александър с цар Александър III остават трайно обтегнати.{{hrf|Димитров|1972|192}}{{hrf|Блек|1996|239}} Пряката намеса на Русия във вътрешнополитическите борби през 1881 – 1883 води до зараждането на русофобска тенденция в княжеството{{hrf|Димитров|1972|146}}, чиито представители поддържат княза в конфронтацията му с Петербург. Непосредствено след като приключва работата на Народното събрание, Цанков се разделя с непопулярните консерватори и съставя [[Правителство на Драган Цанков 3|нов кабинет изцяло от либерали]], който иска да утвърди изцяло конституционно управление. Князът се въздържа за известно време от намеса в работата на правителството, което трябва да се бори със завърналите се от емиграция (след възстановяването на конституцията) либерали начело с Каравелов, който след преврата от 1881 г. става един от най-последователните критици на княза и оглавява опозицията. Окончателното прекратяване на режима на пълномощията става факт в края на 1883 г., след като Народното събрание гласува изменения в конституцията, които увеличават влиянието на княза в управлението. Условието е те да бъдат одобрени от Велико народно събрание, но последвалите събития във вътрешен и международен план са такива, че такова не се свиква и предложените изменения никога не влизат в сила. === 1884 – 1885 === [[Парламентарни избори в България (1884)|Изборите за Народно събрание]] през май 1884 г., при които правителството се отказва да влияе върху избирателите, са спечелени с голяма преднина от опозицията, начело с крайните либерали. Князът натоварва отново Каравелов да състави правителство и той предлага по-млади членове на своята партия, сред които голямо влияние придобива новият председател на Народното събрание [[Стефан Стамболов]]. Това правителство работи усилено за развитието на образованието и военното дело. Чувствително нараства военният бюджет, военната служба е увеличена на три години. Възстановен е „Законът за народното опълчение“. Учредени са [[Българската народна банка]] и [[Пощенска спестовна каса|Пощенската спестовна каса]]. Приет е „Закон за обществените и частните училища“, който утвърждава демократичните тенденции в българското образователно дело. На 31 януари 1885 г. е гласуван и „Закон за железниците“, с който държавата получава пълни права върху строежа на железниците. Приема се „Закон за построяване на линията Цариброд–Вакарел“. Малко по-късно започват преговори за откупуване от Княжеството на [[Железопътна линия 9 (България)|Русенско-варненската железница]]. Исканата сума е значително завишена, но целта на правителството е да придобие собствеността и да се подобрят българо-английските отношения {{hrf|Цураков|2010|38 – 42}}. През зимата на 1885 г. е обявен годежът на брата на Александър принц [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]] (Лико) за принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]], най-малката дъщеря на кралица [[Виктория]] и [[принц Алберт]]. Кралицата приема да разреши този брак само при условие, че младоженците се установят в Англия. Това заздравява връзките между рода Батенберг и английското кралско семейство, тъй като другият брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] малко преди това се е оженил за братовчедка си, принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]], внучка на кралица Виктория. В същото време се задълбочава отчуждението от Русия, започнало поради личната неприязън между руския цар и княз Александър. Руските дипломатически представители в княжеството имат инструкции да провеждат политика против княз Александър, като [[Александър Кояндер]] дори прави няколко опита да издейства детронирането му чрез въздействие върху лидерите на политическите партии. През февруари 1885 г. в [[Пловдив]], където се разраства съединисткото движение, е основан [[Български таен централен революционен комитет]] (БТЦРК), който активно пропагандира обединението на Княжество България с [[Източна Румелия]] чрез публикации в пресата и демонстрации. Князът подкрепя движението още от [[Съединистка акция (1880)|акцията през 1880 г.]], която се проваля поради неодобрението на Англия и Русия. При пътуването си до Англия за сватбата на Хайнрих и през цялото лято на 1885 г. княз Александър прави дипломатически сондажи относно евентуално обединение, като изтъква, че такъв акт ще отстрани руското влияние в българските земи. Сега отношението на Англия е различно: нейни представители посещават Източна Румелия като частни лица, а след това се срещат с правителството в София. Те са на мнение, че това е вътрешен български въпрос, но предупреждават, че евентуално съединение ще засили процеса на отчуждение с Русия. Князът започва все по-често да дискутира положението на българските офицери, чиято военна кариера е възпрепятствана от руските, като се старае да ги предразположи. === Съединението === {{основна|Съединение на Източна Румелия с Княжество България}} [[Файл:BASA-1599K-1-811-4-Manifesto of proclaiming the unification of the Principality of Bulgaria with Eastern Rumelia.jpg|мини|Манифест на княз Александър І Батенберг към българския народ за провъзгласяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Източник: [[ДА „Архиви“]]]] На 29 август представителите на [[БТЦРК]] [[Сава Муткуров]] и [[Димитър Ризов]] пристигат в [[Шумен]], където се провеждат учения на княжеските войски. Княз Александър ги уверява в подкрепата си,{{hrf|Радев|1990|490 – 491}} но министър-председателят [[Петко Каравелов]] смята начинанието за несвоевременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той възнамерява да осуети поредната съединистка акция, но е изпреварен от събитията.{{hrf|Радев|1990|522}} През нощта срещу [[6 септември]] войски, командвани от [[Данаил Николаев|майор Николаев]], установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива, свалят правителството и [[Гаврил Кръстевич|Кръстевич]].{{hrf|Радев|1990|510 – 516}} Временно правителство начело с [[Георги Странски]], в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии, обявява обща [[мобилизация]] на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър да подкрепи Съединението.{{hrf|Радев|1990|516 – 517}} Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава [[Комисарство в Южна България|трима комисари]] на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. На 9 септември Великите сили получават телеграфическа нота от княз Александър{{hrf|Радев|1990|546}}: {{цитат|Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме прогласи за свой княз. Жителите на българското княжество поискаха от мене единодушно да приема това назначение; като взех предвид моя свещен дълг спрямо моя народ, аз приех чрез прокламация към българския народ. Стигнал в Пловдив и взел в ръцете си управлението, заявявам по най-тържествен начин, че съединението на двете Българии стана без всяка враждебна цел спрямо отоманското императорско правителство, на което признавам суверенните права. Поръчителствувам за спокойствието на двете страни и за сигурността на жителите без разлика на раса и на вероизповедание. Отправям се (към респективните правителства на Силите) с молба да признаете това ново положение и моля да ходатайствувате пред негово величество султана да санкционира съединението за избягване на ненужни кръвопролития, защото народът е решен с кръвта си да защищава свършения факт.|}} Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България.{{hrf|Радев|1990|523 – 527}} [[IV Обикновено народно събрание|Народното събрание]], което се събира извънредно на 11 септември, утвърждава тези мерки, като гласува кредит от 5 милиона лева за покриване на военните разходи.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 67}}</ref> Реакциите не закъсняват. Русия се обявява решително против Съединението, а негативното ѝ отношение към Александър намира израз в неговото отчисляване от руската армия и в отзоваването на всички руски офицери от [[българската армия]] на 22 септември 1885 г.{{hrf|Радев|1990|529 – 530}} Отзован е и военният министър [[Михаил Кантакузин|Кантакузин]], а неговото място за първи път заема българин – [[Константин Никифоров]]. Турция е най-пряко засегната и османското правителство веднага струпва войски по границата с Източна Румелия и окупира [[Кърджали]] и [[Тъмръшка република|Тъмръш]]. Султан [[Абдул Хамид II]] обаче се въздържа от военна намеса, не на последно място поради натиска от страна на посланиците на Великите сили.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ | publisher = Анубис | location = София | pages = 66 – 68 | isbn = 954-426-206-7}}</ref> На провелата се в края на октомври конференция на посланиците на Великите сили в [[Цариград]] британският посланик и френският му колега възпрепятстват изпращането на турски комисар в Източна Румелия. Посланическата конференция не успява да стигне до единодушно становище относно Съединението, което дава повод на сръбския крал [[Милан Обренович|Милан]] да нападне България. === Сръбско-българска война === {{основна|Българска криза|Сръбско-българска война}} [[File:Alexander I of Bulgaria at the battlefield of Serbo-Bulgarian war (1885).jpg|мини|ляво|Княз Александър на бойното поле]] [[Файл:Manifest-serbo-bulgarian-war.jpg|мини|Манифестът на княз Александър I за [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]]] Изправен пред застрашителната реакция на Сърбия, която струпва войски в близост до българските граници, княз Александър се опитва да предотврати нападението, като залага на приятелските си отношения{{hrf|Кох|2019|216}} с Милан Обренович. [[Димитър Греков]], доверено лице на княза и бивш министър, е изпратен при сръбския крал в началото на октомври с писмени уверения, че съединена България не храни агресивни намерения към Белград.{{hrf|Кох|2019|216}} Писмото не съдържа и намек за териториални компенсации за Сърбия, поради което Милан дава отрицателен отговор на писмото на княза.{{hrf|Радев|1990|565-566}} На 2 ноември, когато Милан обявява война на България, княз Александър е в Пловдив. На следващия ден е вече в София и в качеството си на главнокомандващ провежда коронен съвет с участието на министри и висши военни, които трябва да одобрят план за бойните действия. На съвета е взето решение, въпреки значителното числено превъзходство на сръбската [[Нишавска армия]], силите на [[Западен корпус|Западния корпус]] да дадат битка на [[Сливница|Сливнишката позиция]] до пристигането на главните сили от Южна България.<ref>{{cite book | last = Паприков | first = Стефан | title = Сръбско-българската война 1885 (съставители Иван Иванов, Милена Тодоракова) | year = 2011 | publisher = Община Пирдоп, Държавна агенция „Архиви“ | isbn = 978-954-9800-90-6 | pages = 339-340 | url = http://archives.bg/wars/books/sb/Stefan_Paprikov_SBW.pdf | accessdate = 29.07.2022}}</ref> Този риск е предпочетен пред първоначалния план на Александър за отстъпление от София и решителна битка при [[Ихтиманска Средна гора|Ихтиманските възвишения]].<ref name="Илчо">{{cite book | title = Епоха 1885 | last = Димитров | first = Илчо | authorlink = Илчо Димитров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995 | edition = | publisher = Тилиа | location = София | isbn = 954-8706-24-5 | doi = | pages = 307 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Отстъпление от Сливница се обсъжда и в края на първия ден от [[битка при Сливница|битката]], 5 ноември, но на военния съвет се налага мнението, че задържането на София е от първостепенно значение по политически и психологически причини.{{hrf|Паприков|2011|430-431}} Все пак князът нарежда на военачалниците да са готови за отстъпление, а на правителството в София – да изпрати държавната хазна на сигурно място в провинцията, а дворцовия архив в германската легация.{{hrf|Радев|1990|608-609}} Отзиви за княза по време на войната дава близкият му съветник и придворен пастор [[Адолф Кох]]{{hrf|фон Батенберг|1995|126}}: „''По време на цялата война той беше там, където опасността бе най-голяма. След всяко сражение обикаляше на кон частите, за да възпламени смелостта им и да ги изпълни с увереност в победата.''“ В описанието си на [[битката при Сливница]] кореспондентът на вестник [[Кьолнише Цайтунг|„Кьолнише Цайтунг“]] [[Артур фон Хун]] свидетелства как в един момент от боевете на десния фланг, при [[Мека Црев]], когато българските войски отстъпват, се създава реална опасност князът да бъде пленен или убит.<ref>{{cite book | last = Хун | first = Артур фон | title = Борбата на българите за Съединението си. Политическо военна история на българо-румелийските събития в 1885 година | year = 2013 | publisher = Трето преработено издание. Фондация „Балкански културен форум“ | location = Пловдив | isbn = 978-954-92912-3-0 | pages = 63 }}</ref> Генерал [[Стефан Паприков]], през 1885 г. капитан и началник на щаба на Западния корпус, отбелязва в спомените си храбростта на Александър, но и го укорява, че, бидейки държавен глава, подлага живота си на риск.{{hrf|Паприков|2011|398}} Поражението в [[бой при Брезник|Брезнишкия бой]], последвано от непотвърдени слухове, че сърбите напредват към София през [[Владая]] и заплашват българската армия с обкръжение, подтикват Александър да напусне Сливница и да се завърне в столицата рано сутринта на 7 ноември.{{hrf|Радев|1990|616-618}} Тази постъпка има деморализиращ ефект върху населението. Не е изяснено дали е продиктувана от желание на княза да организира отбраната на София или от опасения да не попадне в плен, ако остане на Сливница.{{hrf|Радев|1990|618-619}} В крайна сметка битката е спечелена същия ден, благодарение на самоотвержеността на българските войници и инициативата на младите им командири [[Олимпий Панов]], [[Стефан Тошев]], [[Анастас Бендерев]], [[Христо Попов (подполковник)|Христо Попов]].{{hrf|Радев|1990|621-627}} Сливнишката битка води до прелом във войната и наред с това до активизиране на турската и европейската дипломация. Османското праввителство се опитва да използва ангажираността на българските войски, за да възстанови управлението си в Пловдив чрез императорски комисар. Княз Александър отхвърля това искане на великия везир, също както и предложението му да посредничи за примирие с Милан. Решението на княза е да води войната, докато сръбският крал има свои войски на българска земя<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена, и Пантев, Андрей | title = Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година | publisher = Издателство „Просвета“ | location = София | year = 1995 | isbn = 954-01-0672-9 | pages = 148 | url = http://lib.sudigital.org/record/18947/files/SUDGTL-BOOK-2012-047.pdf | accessdate = 29.07=2022}}</ref> и, съответно, предимство в бъдещите преговори за мирен договор. Парламентьорите, изпратени от сръбското командване след българските [[Бой при Драгоман (10 ноември 1885)|победи в Драгоманския проход]] и [[Бой при Цариброд (11-12 ноември 1885)|на Нешков връх]], също са върнати с празни ръце.{{hrf|Стателова|1995|150}} Едва на 16 ноември – ден след като българите [[Пиротско сражение|овладяват Пирот]] и нанасят решително поражение на Нишавската армия – князът скланя на прекратяване на огъня. Решението не е съгласувано с [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|правителството на Каравелов]] и предизвиква недоволството на министрите, тъй като пътят на българските войски към [[Ниш]] е открит, а сръбската [[Тимошка армия]] все още окупира Видинско (без самия [[Видин]], който [[Обсада на Видин (1885)|е обсаден]]). Князът обаче е убеден да спре бойните действия от граф [[Рудолф фон Кевенхюлер-Меч|Кевенхюлер]], австро-унгарския пълномощен министър в Сърбия, който посещава лично Батенберг в българската щаб-квартира и го заплашва, че ако българите продължат настъплението си ще срещнат армията на [[Австро-Унгария]], а навлизането на австро-унгарски войски в Сърбия ще бъде последвано от руска окупация на България.{{hrf|Радев|1990|674-676}} С [[Букурещки договор (1886)|Букурещкия мирен договор]] (февруари 1886) България е принудена да приеме довоенното териториално статукво без всякакви финансови компенсации за сръбското нападение, но Съединението с Източна Румелия е утвърдено. === Потвърждаване на Съединението === Турската дипломация не спира усилията си да възстанови стария статут на Източна Румелия чрез колективен натиск от страна на Великите сили върху България, но среща съпротивата на Великобритания. <ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=75 – 76}}</ref> Опитът за изпращане на султански комисар в [[Пловдив]] в края на ноември 1885 г. среща енергичната съпротива на местните власти и демонстрации на населението и се проваля. През януари 1886 г. османското и българското правителство сключват [[Българо-турска спогодба (1886)|спогодба]], с която обединението на Северна и Южна България се допуска в замяна на военно-политическо обвързване на Княжеството с Турция.<ref name="stat81-84">{{Харв|Стателова|1999|loc=81 – 84}}</ref> Според спогодбата княз Александър застава начело на Източна Румелия за пет години като [[генерал-губернатор]]. Само след два месеца обаче под руски натиск е приет [[Топханенски акт|Топханенският акт]], който ревизира спогодбата, като премахва клаузата за военна взаимопомощ и преформулира някои клаузи. По настояване на Русия, която е решително срещу Александър Батенберг, в клаузите не се споменава изрично името му, а териториалните отстъпки в полза на Османската империя в Източните и Средните [[Родопи]] са с формулировка „''докато управлението на Източна Румелия и това на Княжеството ще бъдат в ръцете на една и съща личност''“. В замяна на това османското правителство се отказва от правото си да въвежда войски в България в случай на вътрешни размирици. Актът постановява [[Органически устав на Източна Румелия|Органическият устав на Източна Румелия]] да бъде изменен в 4-месечен срок от специална българо-турска комисия със санкция от посланиците на Великите сили в Цариград.<ref>Матанов, Христо и др. Текстове и документи по история на България. София, „Булвест 2000“, 1993. ISBN 954-8112-90-6, стр. 356 – 357</ref><ref name="stat85">Стателова, Елена, Стойчо Грънчаров. История на нова България 1878 – 1944. Том ІІІ. София, Издателство „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7, стр. 85 – 86</ref> Българското правителство приема официално Топханенския акт в края на март. На 5 април 1886 княз Александър е провъзгласен за османски управител на Източна Румелия{{hrf|фон Батенберг|1995|144}}<ref name="stat85"/>{{hrf|Радев|1990|708 – 709}}. Условията, при които Съединението е потвърдено в международен план, обаче водят до вътрешнополитическа дестабилизация в княжеството през пролетта и лятото на 1886 година. Русофилската опозиция и част от националистите (начело с [[Васил Радославов]]) остро критикуват правителството и особено П. Каравелов за териториалните отстъпки и непроменения статут на Източна Румелия, както и дори само за това, че България ще участва със свои официални представители в работата на комисията за ревизия на източнорумелийския устав. В края на юли 1886 г. тази комисия се събира в София, за да уточни прехвърлянето на правомощията на [[Османски султан|султана]] върху княза и поемането на [[Източнорумелийски данък|финансовите задължения]] на Източна Румелия от княжеството. С настъпването на 9 август и последвалите събития по прогонването на княза комисията прекъсва своята работа (и никога не я подновява). Прекъсването прави турската страна под предлога, че нямат насреща си легитимни български представители.<ref>Проданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: [http://www.historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170610211859/http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf |date=2017-06-10 }}. Пловдив 2010, с. 179 – 184. Посетен на 07 април 2022.</ref> === Преврат, контрапреврат и абдикация === {{основна|Деветоавгустовски преврат}} Веднага след Съединението [[Русия]] започва кампания за отстраняването на княза. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват [[Преврат в България (1886)|военен преврат]]<ref>A.F. Golovin: ''Fürst Alexander I. von Bulgarien (1879 – 1886)'', изд. C. Fromme, 1896 г., с. 390.</ref><ref>Hanswilhelm Haefs: ''Das goldene Reich der Pamir-bulgaren an Donau und Wardar'', BoD – Books on Demand, 2009 г., с. 20.</ref><ref>Leo Trotzki: ''Die Balkankriege 1912 – 13'', Mehring, 1996 г., с. 536.</ref><ref>[[Симеон Радев]]: ''Строителите на съвременна България. Том 1'', [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4484&Level=3 Книга шеста. III. Примирието и мирът]</ref><ref>Съединението 1885 г., С., 1985 г., с. 43</ref>, като князът принудително е изпратен извън България по Дунава с яхтата „[[Александър I (кораб)|Александър I]]“<ref name="вълканов">{{cite book|last = Вълканов|first = Вълкан|year = 2000|title = Морска история на България|publisher = „Албатрос“|location = София|pages = 102|isbn = 954-751-008-8}}</ref>. Пристига в гр. Рени, Бесарабия, където е посрещнат от руските власти. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине за [[Лемберг]] (днес Лвов), в Австро-Унгария. Междувременно в България [[Стефан Стамболов]] с помощта на [[Сава Муткуров]] и верни на княза войски извършва контрапреврат, обявява детронирането за държавно престъпление и кани с телеграма княза да се завърне. Александър Батенберг е посрещнат триумфално в България три дни по-късно, но управлението му трае още само 9 дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да [[абдикация|абдикира]] на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена. Властта е поета от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентство]], начело със Стамболов. == Последни години == В предприетата в края на 1886 и началото на 1887 г. кампания за търсене на нов български княз Александър съвсем не е отписан, но решително отказва неколкократните опити да бъде убеден да се завърне. Сред кандидатите фигурира и баща му, но и той отказва. Личният му живот също е обект на външен натиск, тъй като Бисмарк буквално го подлага на гонения заради брачните му планове с Виктория Пруска<ref name="Стоя">{{Cite book |last=Стоянович |first=Петър |title=Междуцарствието, кризата и битката за българския трон (1886 – 1887) |year=2017 |publisher=Захарий Стоянов |location=София |isbn=978-954-09-1161-8 |pages=167 – 8}}</ref>. Две години по-късно Александър Батенберг получава от Виена правото да приеме графска титла и фамилното име Хартенау – малко семейно имение в Хесен. Постъпва на военна служба под новото си име Александър граф фон Хартенау и се установява в Грац.. Достига до чин генерал-майор в австроунгарската армия и командва 11-та пехотна бригада. През 1889 г. сключва морганатичен брак с Йохана Лойзингер, с която имат две деца<ref name="Стоя"/>. През 1890 г. майор [[Коста Паница]] предлага на Александър I да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в [[Македония (област)|Македония]] и Княжеството, насочено срещу [[Абдул Хамид II]] и [[Фердинанд I]]. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.<ref name="марков">{{cite book|last = Марков|first = Георги|authorlink = Георги Марков (историк)|year = 2003 г.|title = „Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947“|publisher = Военно издателство|location = София|pages = 29|isbn = 954-509-239-4}}</ref> Александър умира на 23 октомври 1893 година в Грац. Тленните му останки са положени в църквата „[[Свети Георги (базилика в София)|Свети Георги]]“ в София,<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / бр. 16, 13 ноември 1896 год, стр. 3]</ref> където остават до преместването им в построения за него [[Мавзолей на Александър I Батенберг|мавзолей]] през 1898 година. == Семейство == [[Файл:Alexander I of Bulgaria's family.jpg|мини|Портрет на Александър Батенберг фон Хартенау със съпругата му Йохана Лойзингер и сина им Крум-Асен, Грац, Австрия, преиздадена в София от Димитър Карастоянов, 1891]] Семейството на Александър Батенберг има тесни роднински връзки с [[Британско кралско семейство|английското кралско семейство]] и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица [[Мария Александровна]] (сестра на баща му), първи братовчед е на император [[Александър III (Русия)|Александър III]] и е чичо на последната руска императрица – [[Александра Фьодоровна (Алиса)|Александра]], която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски. Братът на Александър Батенберг, [[Хайнрих фон Батенберг|Хайнрих]], се жени за най-малката дъщеря на [[кралица Виктория]] – принцеса [[Беатрис Батенберг|Беатрис]]. Другият му брат [[Лудвиг Александър фон Батенберг|Лудвиг]] се жени за внучка на британската кралица – принцеса [[Виктория фон Хесен-Дармщат|Виктория Хесенска]]. Княз Александър е чичо на испанската кралица [[Виктория Евгения Батенберг|Виктория Евгения]], на шведската кралица [[Луиза Маунтбатън|Луиза]] и на [[Филип, херцог на Единбург]], чиято майка принцеса [[Алис Батенберг]] е племенница на княза. Третият му брат [[Франц Йосиф фон Батенберг|Франц Йосиф]] пристига в България точно преди Съединението на гости, но остава по-дълго и през най-бурните събития – Съединението и Сръбско-българската война – е редом с брат си. Придружава го и по време на деветоавгустовския преврат и прогонването му от България. По-късно се жени за дъщерята на черногорския крал [[Никола I]] от династията [[Петрович-Негош]] Ана Петрович-Негошина. През 1882 г. възниква идея за брак между княз Александър и пруската [[Виктория Пруска|принцеса Виктория]]. Бащата и майката на принцесата одобряват, и дори е извършен годеж, но през май 1884 г. на среща с канцлера [[Бисмарк]] и император [[Вилхелм I]] князът получава решителен и окончателен отказ. За отказа играе роля и отрицателното отношение към брака на руския император. Въпреки че Александър не се отказва, включително и след абдикацията си, поради политически натиск годежът е анулиран „поради държавни причини“. През 1889 г. Александър сключва [[морганатичен брак]] с актрисата от Дармщатския театър [[Йохана Лойзингер]] (* 18 април 1865; † 20 юли 1951). Поради това е принуден да приеме по-ниската титла ''граф Хартенау''. Александър и Йохана имат син и дъщеря:<ref>[http://www.thepeerage.com/p10114.htm#i101133 ''Alexander Joseph Prinz von Battenberg''], thepeerage.com</ref> * [[Асен фон Хартенау|Крум-Асен, граф Хартенау]] (1890 – 1965) * [[Цветана фон Хартенау|Вера-Цветана]] (1893 – 1935) [[Константин Стоилов]] е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което последният започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау. Княз Александър умира в [[Грац]], [[Австрия]], на [[23 октомври]] [[1893]] г. след неуспешна операция на [[апендицит]]. Според желанието му{{hrf|фон Батенберг|1995|172}} останките му са пренесени в [[София]] на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на столицата. [[Национален военноисторически музей|Националният военноисторически музей]] разполага с най-много ордени на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау. == Генеалогия == {{скриване|Родословие на Александър I Батенберг|{{Familytree2 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=1 |boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |boxstyle_5=background-color: #9fe; |1= '''Александър I Батенберг'''<ref>[http://www.geni.com/people/Александър/6000000003243840415 Alexander Joseph von Battenberg, I] – www.geni.com</ref> |2= [[Александър фон Хесен-Дармщат]] |3= [[Юлия фон Хауке]] |4= [[Лудвиг II фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг II]] |5= [[Вилхелмина от Баден]] |6= [[Хайнрих Мориц фон Хауке]] |7= [[София Лафонтен]] |8= [[Лудвиг I фон Хесен-Дармщат|Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг I]] |9= [[Луиза фон Хесен-Дармщат|Принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат]] |10=[[Карл Лудвиг фон Баден|Принц Карл Лудвиг фон Баден]] |11=[[Амалия фон Хесен-Дармщат|Принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат]] |12=[[Фридрих Карл фон Хауке]] |13=[[Мария Саломе Швепенхойзер]] |14= [[Леополд Лафонтен|Д-р Леополд Лафонтен]] |15=[[Мария Терезия Корнелия]] |16=[[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |17=[[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Цвайбрюкен]] |18=[[Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат|Принц Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат]] |19=[[Луиза фон Лайнинген-Хайдешайм]] |20= [[Карл Фридрих фон Баден|Великият Херцог Карл Фридрих фон Баден]] |21= [[Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат]] |22= [[Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат (ландграф)|Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат]] |23= [[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Ландграфиня Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен]] }}}} == Галерия == <gallery class="center"> Alexander I of Bulgaria.jpg Депутати от I ВНС.jpg|<small>Делегацията от депутати от I ВНС, която на 4 май 1879 г. връчва на Ал. Батенберг в [[Ливадия (Крим)|Ливадия]]/Ялта (Крим) решението за избора му за княз. Седнали от ляво надясно: главният мюфтия хаджи Мюедзин, [[Тодор Бурмов]], Варненският митрополит [[Симеон Варненски и Преславски|Симеон]] и д-р [[Васил Караконовски]]. Прави от ляво надясно: [[Младен Цеков]], [[Константин Стоилов]], неизвестен депутат и [[Драган Цанков]]. Експонат на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]], София</small> Alexander I of Bulgaria color.jpg|Портрет от 1882 г., [[Ермитаж]], хромолитография Telegram-unificationBG.jpg Boegbeeld Alexander I.JPG Battenberg-mausoleum-coa.jpg </gallery> == Награди и отличия == * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия * Орден „Света Анна“, Русия * „Георгиевски кръст“, Русия * „[[Орден на банята]]“, Обединеното кралство * Хълм Батенберг на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], [[Южни Шетландски острови]] е наименуван на Александър Батенберг.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136854 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Battenberg Hill.</ref> * Кавалер на орден „[[За храброст]]“ I степен, България * Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“, България * Орден „Свети [[Александър Невски]]“, Русия {{Уикицитат|Александър Батенберг}} == Литература == * Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, „В. История на българската дипломация 1879 – 1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г. * Haralampi G. Oroschakoff: ''Die Battenberg-Affäre: Leben und Abenteuer des Gawril Oroschakoff oder Eine russisch-europäische Geschichte''. Berlin-Verlag, Berlin 2007, ISBN 3-8270-0705-4. == Външни препратки == * [http://www.biographien.ac.at/oebl_1/14.pdf ''Alexander Prinz von Battenberg'']. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 1, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1957, S. 14. * Egon Cäsar Conte Corti: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118653520.html#ndbcontent ''Alexander von Battenberg'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 191 f. ([http://daten.digitale-sammlungen.de/0001/bsb00016233/images/index.html?seite=209 Digitalisat]). * Wilhelm Diehl: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Alexander_von_Battenberg ''Alexander von Battenberg'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 751 – 756. * {{Цитат уеб | заглавие = За княз Батенберг 110 години след смъртта му | автор = Борислав Гърдев | труд = LiterNet | дата = 26 октомври 2003 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/abatenberg.htm | език = | цитат = }}. * [https://bnt1.bnt.bg/bg/a/proshtalniya-den-na-knyaz-aleksanda-r-v-istoriya-bg-8-12-2014 „Александър Батенберг – първият, младият, прогоненият“], [[БНТ]], История.bg, 8 декември 2014 * {{Цитат уеб | заглавие = 160 години от рождението на Александър Батенберг – | автор = | труд = История.bg, [[Българска национална телевизия]] | дата = 5 юни 2017 | достъп_дата = 12 април 2022 | уеб_адрес = https://bnt.bg/bg/a/160-godini-ot-rozhdenieto-na-aleksandr-batenberg-05062017 | цитат = }} * {{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=9C1VuqQAMxA | заглавие = "Историята оживява" – Александър I Батенберг (епизод 18) | достъп_дата = 20 април 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 12 октомври 2016 | труд = | издател = сдружение „Българска история“ и телевизия [[BiT]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }} == Вижте също == * [[Мавзолей на Александър Батенберг]] * [[Портрет на Александър Батенберг]] == Бележки == {{reflist}} === Цитирана литература === * {{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София |url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 18 април 2015 г}} * {{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6}} * {{cite book |title= Управляващите политически партии в България (1879 – 2010) |last=Цураков |first=Ангел |authorlink= |coauthors= |year= 2010 |publisher=изд. „Изток-Запад“|location=София | pages= | isbn=978-954-321-752-6 |url= |accessdate=}} * {{cite book | title = Спомени за едно смутно време | last = фон Батенберг | first = Принцеса Мария | authorlink = Мария фон Батенберг | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1995| edition = | publisher = изд. Пейо Яворов | location = София| isbn = | doi = | pages = 188 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} {{Предшественик/Наследник}} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |name = [[княз на България]] |before = – |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[29 април]] [[1879]] – [[9 септември]] [[1886]]) }} {{Предшественик начало |color2 = #EED5D2 |icon = |name = [[Главен управител на Източна Румелия]] |before = [[Гаврил Кръстевич]] |after = [[Фердинанд I]] |period = ([[1885]] – [[1886]]) }} {{Предшественик край}} {{Български владетели}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|България|Италия|Германия|Австрия}} [[Категория:Родени през 1857 година]] [[Категория:Починали през 1893 година]] [[Категория:Монарси на България]] [[Категория:Княжество България]] [[Категория:Български князе]] [[Категория:Главни управители на Източна Румелия]] [[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Български генерали от пехотата]] [[Категория:Германски военни дейци]] [[Категория:Руски офицери]] [[Категория:Батенберги]] [[Категория:Австрийски масони]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен]] [[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]] [[Категория:Родени във Верона]] [[Категория:Починали в Грац]] 4k8n4pl0kx9kvb0swbijk2xz252opfa 0 50295 11473262 11164296 2022-07-28T13:01:32Z Svawt95 240800 /* Семейство */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Надежда|Надежда (пояснение)}} {{Личност | име = Надежда | категория = княгиня | описание = българска княгиня | портрет = BASA-52K-3-82-1-Princess Nadezhda of Bulgaria.jpeg | портрет-описание = | роден-място = [[София]], [[Княжество България]] | починал-място = [[Щутгарт]], [[Федерална република Германия]] | националност = {{BUL}} | вложки = | баща = | майка = | брак = | деца = }} '''Княгиня Надежда Българска, херцогиня Саксонска''' (''Надежда Клементина Мария Пия Мажелла'') ([[30 януари]] [[1899]] – [[15 февруари]] [[1958]]) е последното дете на княз (цар) [[Фердинанд I]] и княгиня [[Мария Луиза Бурбон-Пармска|Мария-Луиза]], която починала при раждането ѝ. Сестра на цар [[Борис III]], княз [[Кирил Преславски|Кирил]] и княгиня [[Евдокия (княгиня)|Евдокия]]. Тя е от рода [[Сакскобургготски]], дом [[Ветин]]. Не се занимава с политическа дейност. Вероятно на нейното име и в нейна чест е кръстено столичното село Надежда, днес един от големите жилищни комплекси в София. Последното ѝ посещение в България е по време на траурната церемония и погребението на брат ѝ – цар [[Борис III]] през септември 1943 г. == Семейство == На [[24 януари]] [[1924]] се омъжва за херцог [[Албрехт-Ойген Вюртембергски]]. Имат 5 деца: * [[Фердинанд фон Вюртемберг|Фердинанд Ойген Албрехт Мария Йозеф Иван Рилски Филип Аугуст Клеменс Карл Роберт Лудвиг Борис Кирил Франц де Паула]] (1925 – 2020) * [[Маргарита-Луиза фон Вюртемберг|Маргарита-Луиза Евдокия Надежда фон Вюртемберг]] (1928 – 2017) * [[Ойген фон Вюртемберг|Ойген Иван Рилски фон Вюртемберг]] (1930 – 2022) * [[Александър фон Вюртемберг|Александър Ойген Фердинанд Иван Рилски фон Вюртемберг]] (р. 1933) * [[София фон Вюртемберг|София Евдокия Луиза фон Вюртемберг]] (р. 1937) == Генеалогия == {{Ahnentafel top|Родословие на княгиня Надежда|width=100%}}{{Familytree2 |style=font-size: 90%; line-height: 110%; |border=1 |boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |boxstyle_1=background-color: #fcc; |boxstyle_2=background-color: #fb9; |boxstyle_3=background-color: #ffc; |boxstyle_4=background-color: #bfc; |boxstyle_5=background-color: #9fe; |1= Надежда |2= [[Фердинанд I]] |3= [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска|Мария Луиза Бурбон-Пармска]] |4= [[Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота|Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота, принц Кохари]] |5= [[Клементина Бурбон-Орлеанска|Принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска]] |6= [[Роберто I Бурбон-Пармски|Роберто I, херцог на Парма]] |7= [[Мария Пия Бурбонска|Принцеса Мария Пия от Двете Сицилии]] |8= [[Фердинанд Сакс-Кобург-Гота|Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, принц Кохари]] |9= Мария Антония Габриела фон Кохари |10= [[Луи-Филип|Луи Филип, крал на Франция]] |11= [[Мария-Амалия от Двете Сицилии|Принцеса Мария Амалия от Двете Сицилии]] |12= [[Карл III Пармски|Карл III, херцог на Парма]] |13= [[Луиза Мария Тереза Френска|Принцеса Лиза Мария Тереза Френска]] |14= [[Фердинанд II от Двете Сицилии|Фердинанд I, крал на Двете Сицилии]] |15= [[Мария-Тереза Австрийска (1816-1867)|Ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска]] |16= [[Франц Фердинанд Сакс-Кобург-Заалфелд|Херцог Франц Фердинанд Сакс-Кобург-Заалфелд]] |17= [[Августа Ройс-Еберсдорф|Принцеса Августа Ройс-Еберсдорф]] |18= [[Ференц Йосиф фон Кохари|Принц Ференц Йосиф фон Кохари]] |19= [[Мария Антония фон Валдщайн цу Вартенберг]] |20= [[Луи Филип, херцог на Орлеан]] |21= [[Луиза Мария Аделаида де Бурбон]] |22= [[Фердинанд I от Двете Сицилии|Фердинанд I, крал на Двете Сицилии]] |23= [[Мария Каролина Авсрийска|Ерцхерцогиня Мария Каролина Австрийска]] |24= [[Карл II Пармски|Карл II, херцог на Парма]] |25= [[Мария Терезия Савойска|Принцеса Мария Тереза Савойска]] |26= [[Карл Фердинанд дьо Артоа|Карл Фердинанд, херцог на Бари]] |27= [[Мария-Каролина от Двете Сицилии|Принцеса Мария-Каролина от Двете Сицилии]] |28= [[Франческо I Генаро|Франческо I, крал на Двете Сицилии]] |29= [[Мария Изабела Испанска|Инфанта Мария Изабела Испанска]] |30= [[Карл фон Тешен|Ерцхерцог Карл Австрийски]] |31= [[Хенриета фон Насау-Вайлбург|Принцеса Хенриета фон Насау-Вайлбург]] }} {{Ahnentafel bottom}} {{Династия Сакскобургготски}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Български княгини|Надежда]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Починали в Щутгарт]] ai50qe1qn9kh9vlaaab5xqfdhe832z3 0 50580 11473728 11463598 2022-07-29T04:02:14Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{друго значение|литературния герой|музиканта|Гандалф (музикант)}} {{Литературен герой | автор = Дж. Р. Р. Толкин | поредица = Властелинът на пръстените | картинка = GANDALF.jpg | пояснение = | име = Гандалф | описание = магьосник, маяр | прякор =[[Олорин]], [[Митрандир]], [[Таркун]], [[Инканус]] | дата на раждане = | място на раждане = [[Аман (Средна земя)|Аман]] | дата на смърт =безсмъртен | място на смърт = | принадлежност = [[Задругата на пръстена]] | обитава = | родители = | съпруг(а) = | деца = | роднини = | първа поява = | още в = | бележки = | общомедия = }} '''Гандалф''' или '''Гандалф Сивия''' (в оригинал: Gandalf the Grey) е персонаж и главен герой в романите на [[Дж. Р. Р. Толкин]] „[[Хобитът|Хобит]]“ и „[[Властелинът на пръстените]]“. Той е вълшебник и заедно със [[Саруман|Саруман Белия]], [[Радагаст|Радагаст Кафявия]] и [[Сини Вълшебници|Сините Вълшебници]] е един от петимата ''истари'', изпратени да се противопоставят на Мрачния владетел Саурон в битката за Средната земя. Гандалф е и водач (за известно време) на Задругата на пръстена. Етимологията на името Гандалф е обяснена от самия автор като директна заемка на често срещаното име в нордическите саги на персона или цар на име „Gandraelf“. Образа на „посивял старец“ автора обяснил с това че е искал да „извади“ този герой от действието на сюжета още в Силмармилион и за това така да се каже го е „състарил“. Случило се обаче че Гандалф, е заел важна роля в „Хобит“ и се превърнал в основен пресонаж във „Властелинът на пръстените“. Допуска се че името на Гандалф, е заето от автора английския автор [[Уилям Морис]], в чиято книга „[[The Well at the World's End]]“ то се среща като „Гандолф“.<ref>Манфред Цимерман, „Произходът на Гандалф и Йозеф Madlener“, Mythlore 34 (1983)</ref> == История и произход (според творчеството на Толкин) == Много често в творчеството на Толкин посветено на Средната земя се срещат няколко думи или имена, определящи едно и също нещо или един и същи персонаж. Това възниква съвсем естествено поради многообразието от раси и култури в разказите за на автора за Валинор и Средната земя – валари, елфи, хора, джуджета, орки и други. Тези раси си имат собствени езици, а някои дори повече от един. Думите „магьосник“ и „вълшебник“ са прозвища, дадени от хората на маярите (какъвто е Гандалф), тъй като повечето от тях не знаят нищо за произхода им. Според „Айнулиндале“, маярите са помощници и слуги на валарите в създаването на Арда. Тук думата „слуга“ никога не носи негативен смисъл, какъвто носи в българския език. Единствената по-близка дума до английската servant може би е „служител“, но тя би била още по-неподходяща в този жанр. Поради липса на по-подходяща дума, преводачът на български [[Любомир Николов (писател, р. 1950)|Любомир Николов]] е използвал „слуга“, а евентуалният негативен заряд бързо се разсейва в хода на произведението. {{сюжет}} === Валинор === Истинското име на Гандалф във Валинор е Олорин и там той е бил маяр на Манве и Варда, но Толкин свързва името му с още двама Валари – Ирмо, в чиито градини е живял, и Ниена, покровителка на милостта, която му е дала опека. Смятан е за един от най-мъдрите маяри във Валинор, а подробностите около съществуването му във Валинор и неговите дела там са много малко. Толкин описва етимологията на името Олорин като произход от куенийската дума ''olori'' – мечта. Маярите, както и Валарите са същества – духове, които бихме могли да сравним с ангелите в християнството. Като такива, те могат сами да избират физическата си форма с която да се явят във видимия свят и да общуват един с друг. Когато нямат физическа форма, маярите остават невидими за всички раси, освен Валарите. Тези две особености – етимологията на името на Олорин и способността на маярите да бродят без физическа фолма, Толкин свързва в едно: извор на вдъхновение за обитателите на Аман. Това е описано в един кратък пасаж в “Силмарилион“: <blockquote>''Най-мъдър сред Маярите бил Олорин. Той също живеел в Лориен, ала пътят му често го водел към дома на Ниена, от която се учел на милост и търпеливост.'' ''За Мелиан е разказано повече в „Куента Силмарилион“, ала за Олорин там не се споменава, защото макар да обичал елфите, той бродел сред тях невидим или под форма близка до тяхната, тъй че не знаели те откъде идват прелестните видения и мъдрите мисли, що сам Олорин влагал в сърцата им. В по-сетнешни той станал приятел с всички Чеда на Илуватар, жалел за техните скърби и който го слушал, мигом забравял покрусата и пропъждал виденията на мрака.''</blockquote> Тази черта от характера на Олорин остава непроменена във всички произведения, в които се появява. Дори и в Средната земя, където получава много имена, сред които Гандалф, той предпочита да помага със съвет и насока и никога със сила. === Средната земя === В сборника “Недовършени предания“ (Unfinished Tales) става ясно, че Гандалф, както и другите четирима вълшебници, е дошъл в Средната земя около 1000 г. от Третата епоха. Пристигането им се свързва с „пробуждането“ на Саурон и желанието на валарите да помогнат на всички народи в борбата срещу надигащото се зло. На съвет, свикан от Манве по този въпрос той призовава всеки валар да назове свой помощник, когото да изпрати в Средната земя. Така всеки маяр, със своите знания и мъдрост в определена област натрупани в стотици години труд, да помогне на хора, джуджета и елфи в тежката борба срещу Саурон. Като пратеници на Валинор обаче, те трябвало да надянат човешки облик и да приемат всички трудности и предизвикателства, включително изкушенията да се отклонят от мисията си заради лични цели. Дори и в такъв облик тяхната „ангелска“ същност е достатъчно условие за силата и уменията им далеч над тези на хора и елфи. Въпреки това те нямали право да използват тези сили и да налагат волята си със сила или заплаха, а само със съвети и насоки. Поставени в човешки тела и изпратени в Средната земя променя до голяма степен способностите им както и възприятието им за света. Толкин пояснява, че в този си облик те нямат ясен спомен за произхода си и Валинор е далечна земя, копнежът по която остава в умовете и сърцата им. В този образ те е трябвало да изучат всичко за Средната земя, за нейните народи – техните силни и слаби страни, география, природа.<blockquote>''За пръв път се появили в Средната земя около 1000 година на Третата епоха, ала дълго скитали в скромни одеяния като престарели, но крепки люде, скиталци и пътешественици, що сбирали знания за Средната земя и всички нейни обитатели, без да разкриват никому своите сили и замисли. Но когато сянката на Саурон почнала пак да се разраства и придобива форма, те станали по-активни, като непрестанно се мъчели да възпрат растежа на Сянката и да обяснят на елфи и люде каква заплаха ги дебне. Тогава сред човешкия род плъзнала на длъж и шир мълва за техните странствия и намесата им в редица дела; и проумели най-сетне хората, че те не умират, а си остават все същите (само малко по-състарени на вид) докато дедите и синовете човешки идвали и отминавали. Затуй, макар и да ги обичали, взели да се боят от тях, та сметнали, че ще да са от народа на елфите (с които наистина твърде често общували).'' „Недовършени предания“, глава „Истарите“</blockquote>Макар и същества с по-нисък ранг, маярите притежават идентични характеристики с тези на валарите. Като жители на Валинор те са безсмъртни и могат свободно да избират формата си при определени условия. Тъй като валарите (ж.р. валиери) са различни в уменията и знанията си, към всеки от тях има по един или няколко слуги и помощници – маяри. Например, Саруман е маяр на Ауле и поради това притежава умения в създаването на машини и механизми. Като маяр на Манве, Олорин е посочен лично от него като един от пратениците, макар да се съгласява с неохота подчертавайки страха си от Саурон. Олорин пристига сам в Средната земя малко по-късно от останалите вълшебници облечен в сиви одежди. Още със стъпването си в Средната земя пазителят на заливите – Кирдан Мореплавателя усеща силата на духа му. Срещата е описана в допълненията към „Властелинът на пръстените“ и малко по-различно в „Недовършени предания“. На нея Кирдан дава огнения пръстен Нария (който е съхранявал да момента) на Гандалф. Като един от всевластните пръстени, заедно с Нения и Вилия, Нария дава на Гандалф допълнителна сила, от която той не се възползва по време на мисията си, освен в критични моменти. Името „Гандалф“ – елфът с жезъла, получава от хората в средната земя, които не знаели нищо за неговия произход и погрешно го определят като елф. Другите народи също му дават имена, като най-често сред тях се среща Митрандир (сивият странник). Във „Властелинът на пръстените“ Фарамир разказва на хобитите за сивия странник и какво му е казал той, запитан как е името му: <blockquote>''Много са имената ми в разни страни – Митрандир сред елфите, Таркун за джуджетата; Олорин бях на младини в забравения Запад, на Юг — Инканус, на Север — Гандалф; на Изток не ходя.''</blockquote> ==== Белият съвет ==== Раздвижването в Дол Гулдур и съмненията за появата на един от назгулите е главна причина за неспокойствието на Гандалф. Предприетото от него пътуване дотам разкрива това, което той е усещал вътрешно – че не назгул, а Саурон се е завърнал в Средната земя. На този етап Саурон е твърде слаб и се оттегля, но не след дълго се завъръща много по-силен. В тъмниците под крепостта Гандалф открива умиращо джудже, което му дава карта и ключ и споменава, че е притежавал всевластен пръстен. Гандалф съхранява тези предмети дълги години, предполагайки, че това е бил Траин II. Посещението на Гандалф в Дол Гулдур и разкриването на истинския му обитател водят до създаването на Белия съвет, защото става ясно, че само обединени усилия могат да се противопоставят на Саурон. По това време се заражда личният интерес на Саруман да открие Единствения пръстен и много от решенията му като най-високопставеният в Белия съвет са следствие на този му стремеж. След редица събития Белия съвет успява да изгони (но не и унищожи) Саурон от Дол Гулдур. След разкриването на козните на Саруман, Гандалф заема мястото му (вече) като Гандалф белия. ==== Походът към Еребор ==== Предхождащ хронологически и допълващ „Хобит“, „Походът към Еребор“ е кратка история публикувана в сборника „Недовършени предания“ . Той разказва за случайна среща между Гандалф и Торин Дъбощит, в странноприемницата „Скачащото пони“ в Брее. Гандалф отдавна предчувства предстоящата война със Саурон и наличието на жив дракон някъде в Средната земя е още по-тревожно. Сами по себе си драконите не служат никому и дори Саурон не би могъл да ги задължи да правят каквото и да било. Въпреки това те са зли и омразата им към всичко живо и особено към джуджетата биха били от голяма полза на Саурон по косвен начин. Цялата северна област би могла да бъде опостушена от Смог и Гандалф грабва случайността от срещата си с Торин. Торин, от своя страна, копнее да си възвърне завзетите от Смог земи и Еребор и отново да бъде крал под планината. В природата на Гандалф е никога да не разкрива намеренията си, донякъде поради причината, че голяма част от тях са интуитивни и произлизащи от маярската му същност. [[Файл:Emblema Gandalf.svg|мини|190x190пкс|Кирт No19 – Г, използвана от Гандалф като личен знак и печат.]] ==== „Хобит“ или „Дотам и обратно“ ==== Съвсем кратка информация за това защо Гандалф се спира на хобитите и по-специално на Билбо се открива в „Приложения“ към „Властелинът на пръстените“. Гандалф е един от малцината, проявящи интерес към хобитите. Той проучва в големи подробности историята им, техните умения, а най-голямо впечатление му прави издържливостта им и способността им да се придвижват безшумно. От тях усвоява и пушенето на билката пушилист. Без да каже нищо на Билбо, Гандалф успява да убеди Торин, че без помощта на хобит няма да могат да се справят с дракона Смог. Торин събира компания от дванадесет джуджета, които да поемат към Еребор и да убият Смог. Компанията пристига в дома на Билбо в Торбодън за изненада на Билбо, който не знае нищо за тези дела. Малко по-късно същата вечер се присъединява и Гандалф, разкривайки всички подробности около предстоящия поход към Еребор, предоставя картата и ключа, попаднали у него при посещението му в Дол Гулдур. По време на похода се натъкват на много премеждия, включително с три трола, в чиято пещара намират голямо съкровище натрупано от тях. В Тези съкровища Гандалф намира меча Гламдринг принадлежал преди това на Тургон – краля на древния град Гондолин, Торин намира и взима Оркрист, а Билбо малък кинжал, на когото след битката с големите паяци в Мраколес дава име – Жилото. Мечът остава в негово притежание до края на дните му в Средната земя. Дълбоко под пещерите на орките пък Билбо се натъква на Ам-гъл и намира Единствения пръстен. Гандалф напуска компанията, за да се отправи към Дол Гулдур и с помощта на Белия съвет да изгонят завърналият се Саурон. Докато Гандалф е на мисия се случват много неща, които довеждат до смъртта на Смог и битката на петте армии, в която загива Торин Дъбощит. === Властелинът на пръстените === ==== Гандалф сивия ==== В „Задругата на пръстена“, Гандалф разкрива, че прекарва доста години пътувайки в Средната земя в търсене на информация за въздигането на Саурон и мистериозния пръстен на Билбо. Още като чува историята за намирането на пръстена разказана от самия Билбо, в него се пораждат съмнения относно достоверността ѝ. Билбо упорства, че го е спечелили честно в игра на гатанки от Ам-гъл и Гандалф не успява да изкопчи истината. През този период Гандалф се сприятелява с Арагорн и за пръв път открива странности в постъпките на Саруман, който отдавна е предприел собствен поход за намиране на Единствения пръстен. Гандалф прекарва известно време в Графството, засилвайки приятелството си с Билбо и Фродо – осиротелият племенник на Билбо и осиновен негов наследник, после отпътува. След дълго отсъствие Гандалф се завръща в Графството за 111-ия рожден ден на Билбо. В деня преди празненството двамата разговарят и Билбо разкрива на Гандалф своя план да напусне Графството след празненството за рождения си ден. Всъщност Билбо прави това насред празненството като шега към гостите си – произнася реч, сбогува се и слага Пръстена, който го прави невидим. Малко по-късно същата вечер двамата се срещат в дома на Билбо. Там, макар и трудно, Гандалф успява да убеди Билбо да остави Пръстена и да замине без него. Възниква кратък конфликт, в който Билбо разбира, че Пръстенът има много силна власт над него и че трябва да го остави. Това е един от моментите, в които хобитите показват волята и издържливостта си, заради които Гандалф дълбоко ги уважава. През следващите 17 години Гандалф пътува много, търсейки допълнително знание и отговори за Пръстена. Намира някои от тях в свитъка на Исилдур, в архивите на Минас Тирит и съмненията му стават все по-силни, че пръстена на Билбо е Единствения пръстен. Гандалф разбира, че трябва да открие и разпита Ам-гъл, за да попълни липсващата информация. С много трудности Арагорн успява да го залови и доведе пред Гандалф. По време на изключително труден и дълъг разпит става ясно, че Ам-гъл е бил заловен и отведен в Барад Дур и подложен на жестоки мъчения, където е разкрил името на Билбо и “Графството“. Дълбокият интерес на от страна на властелина на Барад Дур към Ам-гъл и пръстена засилват още повече подозрението на Гандалф, че пръстенът на Билбо е Единствения всевластен пръстен, отсечен от ръката на Саурон. Гандалф се връща в Графството, за да потвърди подозренията си. След дълъг разговор с Фродо, Гандалф приканва Фородо да хвърли пръстена в огъня, което се оказва нелека задача за самия Фродо, който дори и да го е притежавал само за кратко едва устоява на силата на пръстена. След като е хвърлен в огъня древните надписи се разкриват и няма съмнение, че това е Единствения пръстен. Гандалф настоява Фродо да го занесе в Ломидол, защото само там, според него, може да се вземе решение за съдбата му. Към Фродо се присъединяват Самознай Майтапер - негов верен слуга, Мериадок Брендифук и Перегрин Тук – неразведлни приятели. Междувременно, слугите на Саурон, които имат следа за това къде може да се намира пръстена претърсват цялото Графство за Билбо. Първоначалният план на Гандалф да придружи Фродо до Ломидол се проваля, когато отива за съвет при Саруман, който го пленява в кулата Ортанк. На тази среща Гандалф разбира за предателството на Саруман, който вече не е облечен в бяло, а в непрекъснато меняща цветовете си роба и се назовава Саруман многоцветния. Саруман се опитва да склони Гандалф да му помогне да открие пръстена и двамата да победят Саурон и да властват над Средната земя, но Гандалф твърдо отказва. Така Фродо, заедно със Сам, Мери и Пипин тръгват към Ломидол преследвани от съгледвачи и назгули. След Брее към тях се присъединява и Арагорн. Малко преди да достигнат до крайната си цел ги застигат назгулите, заедно с предводителя им. Гандалф е освободен от кулата Ортанк от краля на орлите Гуаихир и също се отправя към Ломидол по следите на хобитите. Малко преди Ломидол хобитите са застигнати от назгулите и Елронд (с помощ от Гандалф) успява да ги прогони. В Ломидол се състои съвет на който присъстват представители на всички народи – хора, елфи, джуджета и хобити. На този съвет Гандалф разкрива предателството на Саруман и че без съмнение пръстенът у Фродо е не кой да е от всевластните пръстени, а Единствения пръстен на Саурон. Взима се решение пръстенът да бъде унищожен в Пукнатините на съдбата в Мордор. Фродо предлага доброволно да го занесе дотам – решение, както много други, вдъхновено от маярската същност на Гандалф. Той подчертава, че единствения шанс е не с армия, а с мъдрост и потайност да победят врага. С Фродо тръгват по един представител на всеки народ (и Гандалф) общо деветима спътници – „Задругата на пръстена“. Арагорн и Гандалф са предводители на отряда. След неуспешен опит да прекосят Мъгливите планини през прохода Карадрас, задругата е принудена да мине през Мория. На това място групата среща балрог – проклятието на Дурин, събудено от джуджутета докато копаели митрил дълбоко под планината. Това е мястото в което Гандалф използва цялата си сила като маяр, все пак доста ограничена заради смъртно тяло което обитава. Битката между двамата на моста на Хазад-дум завършва с пропадането на балрога в бездната. Докато пропада, един от камшиците му успява да се увие около Гандалф, вече много слаб, и да го повлече надолу. Преди да падне, Гандалф успява да извика към останалите да бягат с всички сили. По-късно става ясно, че Гандалф и балрог са пропадали дълго до дълбоко езеро в подземния свят на Мория. Преследването на балрога и спорадични битки из тунелите на Мория продължава осем дни. От дълбините на планината се изкачват до върха Зиракзигил, където два дни и две нощи Гандалф се бие срещу балрога и в крайна сметка успява да го победи, но сам той също умира. Тялото му остава да лежи на върха, а духът му пътува „извън мисълта и времето“. ==== Гандалф белия ==== След смъртта на тленното си тяло Гандалф е „върнат обратно“ за да довърши мисията си макар и в по-различен облик. Гуаихир, владетелят на орлите, го отвежда в Лотлориен, където е излекуван от нараняванията си и преоблечен в бели дрехи от Галадриел. След това тръгва по следите на розпадналата се задруга и открива Арагорн, Гимли и Леголас в гората Ветроклин. Изначално те го мислят за Саруман защото е облечен в бяло, но той спира атаките им и се разкрива. Заедно те тръгват към  Рохан, където разбират, че кралят на Рохиримите – Теоден е допълнително отслабен от влиянието на Грима Змийския език. Гандалф успява да премахне хватката на Змийския език и убеждава краля да се включи в битката срещу Саурон. През това време Саруман подготвя мащабно нападение срещу Рохан и всичките му жители бягат към крепостта Шлемово усое. Въпреки, че успяват да устоят на атаката в началото, силите на Саруман успяват да проникнат и само появата на Гандалф и армията на Еомер спасяват хората и крепостта. След победата над Сарумановата армия, Гандалф, Теоден, Еомер, Гимли и още няколко се отправят към Исенгард, който междувременно е завзет от ентите. Останал в плен в кулата Ортанк и без изгледи за бягство Саруман излиза на един от балконите и използва силата на гласа си в отчаян опит да промени статуквото. Гандалф използва силата си и пречупва жезъла на Саруман от разстояние и го изключва от ордена на вълшебниците и от Белия съвет. Грима прави опит да убие Гандалф или Саруман, хвърляйки палантира на Ортанк по втория, но пропуска и камъка пада на земята, където е намерен от Пипин, но бързо му е отнет от Гандалф, увит в плат и предаден на Арагорн. Групата напуска Исенгард с инструкция към Ентите да пуснат Саруман да върви накъдето пожелае без да го спират. Късно през една нощ и незнаейки за силата на палантирите, любопитният Пипин измъква камъка от спящия Гандалф и поглежда в него изправяйки се лице в лице със Саурон. Това създава известно напрежение и Гандалф взима хобита със себе си и двамата тръгват към Минас Тирит. Там Гандалф помага в организиране на защитата на града срещу предстоящото нападение от Сауроновите войски. Наместникът на града – Денетор, не приема добре и Гандалф и полуръста, твърдейки че Гандалф иска да завземе властта над цялата Средна земя. Когато синът на Денетор – Фарамир е тежко ранен в битка, Денетор потъва в отчаяние и лудост в която замисля да изгори и себе си, и Фарамир. Останали без наместник, Гандалф заедно с принц Имрахил ръководи защитниците по време на обсадата на града. Когато силите на Мордор разбиват главната порта, Гандалф се изправя срещу предводителя на назгулите – Черният капитан, Кралят-чародей от Ангмар. В този момент пристигат рохирите, принуждавайки назгулите да се оттеглят. Гандалф се втурва да спаси Фарамир от Денетор – вече на клада с горяща факла в ръка. Фарамир е спасен, но Денетор загива. Арагорн и Гандалф водят последната кампания срещу силите на Саурон при Черната порта, в опит да отвлекат вниманието на Саурон от Фродо и Сам, които в този момент напредват към Съдбовния връх, за да унищожат Единствения пръстен. Пръстенът е унищожен и Гандалф изпраща орлите да спасят Фродо и Сам от изригващата планина. След войната Гандалф коронясва Арагорн като крал Елесар и му помага да намери фиданка на Бялото дърво на Гондор, което отново засаждат в Минас Тирит. След това придружава хобитите до границите на Графството, преди да се отклони към владенията на Том Бомбадил. Две години по-късно Гандалф напуска Средната земя завинаги заедно с носителите на пръстена – Билбо и Фродо. Корабът отплава от Сивите заливи през морето към Безсмъртните земи, и на него са и Галадриел, и Елронд, както и конят му Сенкогрив. == Вижте също == * [[Саруман]] * [[Маяри]] == Източници == <references /> {{Властелинът на пръстените}} {{Айнури от Средната земя}} {{Властелинът на пръстените-портал}} [[Категория:Маяри от Средната земя]] [[Категория:Персонажи от Властелинът на пръстените]] azcqn6woo45gtjp8xs4wogbxxt9q1pc 0 50665 11473826 11261632 2022-07-29T07:49:28Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{Infobox награди | име = Нобелова награда за литература | категория = author | картинка = Nobel2008Literature news conference1.jpg | алтернативно = | обяснение_към_картинка = Представяне на наградите през 2008 г. | описание = За значими приноси към литературата. | представящ = [[Шведска академия|Шведската академия]] | домакин = | място = | държава = {{Швеция}} | възнаграждение = | година = 1901 | година2 = | носител = | уебсайт = [http://nobelprize.org nobelprize.org] | мрежа = | предаване = | рейтинги = }} '''Нобеловата награда за литература''' е шведска награда за литература, която се присъжда ежегодно от 1901г. насам на автор от всяка страна, който, според завещанието на шведския индустриалец Алфред Нобел, има „в областта на литературата създаде най-забележителното труд с висши идеали“ (оригинал на шведски: ''den som inom litteraturen har producerat det utmärktaste i idealisk rigtning'').[3][4] Въпреки че отделни произведения понякога се цитират като особено забележителни, наградата се основава на цялостната работа на автора. [[Шведска академия|Шведската академия]] решава кой, ако има такъв, да получи наградата. Академията обявява името на лауреата в началото на октомври. Това е една от петте Нобелови награди, учредени със завещанието на Алфред Нобел през 1895г. Литературата традиционно е последната награда, връчвана на церемонията по връчването на Нобеловата награда. В някои случаи наградата е била отлагана за следващата година, последно през 2018 г. от май 2022 г. [5] [6] [7]. Носител на Нобелова награда за литература е роденият в [[Русе]] немскоезичен писател [[Елиас Канети]]. == 1901 – 1909 == {{колони|2| * [[1901]] [[Рене Сюли Прюдом]] ([[Франция]]) * [[1902]] [[Теодор Момзен]] ([[Германия]]) * [[1903]] [[Бьорнстерн Бьорнсон]] ([[Норвегия]]) * [[1904]] [[Фредерик Мистрал]] (Франция) и [[Хосе Ечегарай]] ([[Испания]]) * [[1905]] [[Хенрик Сенкевич]] ([[Полша]]) * [[1906]] [[Джозуе Кардучи]] ([[Италия]]) * [[1907]] [[Ръдиард Киплинг]] ([[Великобритания]]) * [[1908]] [[Рудолф Ойкен]] (Германия) * [[1909]] [[Селма Лагерльоф]] ([[Швеция]]) }} == 1910 – 1919 == {{колони|2| * [[1910]] [[Паул фон Хайзе]] (Германия) * [[1911]] [[Морис Метерлинк]] ([[Белгия]]) * [[1912]] [[Герхарт Хауптман]] (Германия) * [[1913]] [[Рабиндранат Тагор]] ([[Индия]]) * [[1914]] не се връчва – [[Ерик Аксел Карлфелт]] (Швеция) я отказва * [[1915]] [[Ромен Ролан]] (Франция) * [[1916]] [[Вернер фон Хейденстам]] (Швеция) * [[1917]] [[Карл Гелеруп]] ([[Дания]]) и [[Хенрик Понтопидан]] (Дания) * [[1918]] неприсъждана * [[1919]] [[Карл Спителер]] ([[Швейцария]]) }} == 1920 – 1929 == {{колони|2| * [[1920]] [[Кнут Хамсун]] (Норвегия) * [[1921]] [[Анатол Франс]] (Франция) * [[1922]] [[Хасинто Бенавенте]] (Испания) * [[1923]] [[Уилям Бътлър Йейтс]] ([[Ирландия]]) * [[1924]] [[Владислав Реймонт]] (Полша) * [[1925]] [[Джордж Бърнард Шоу]] (Великобритания) * [[1926]] [[Грация Деледа]] (Италия) * [[1927]] [[Анри Бергсон]] (Франция) * [[1928]] [[Сигрид Унсет]] (Норвегия) * [[1929]] [[Томас Ман]] (Германия) }} == 1930 – 1939 == {{колони|2| * [[1930]] [[Синклер Луис]] ([[САЩ]]) * [[1931]] [[Ерик Аксел Карлфелт]] (Швеция), ''посмъртно'' * [[1932]] [[Джон Голсуърти]] (Великобритания) * [[1933]] [[Иван Бунин]] ([[Русия]]) * [[1934]] [[Луиджи Пирандело]] (Италия) * [[1935]] неприсъждана * [[1936]] [[Юджийн О'Нийл]] (САЩ) * [[1937]] [[Роже Мартен дю Гар]] (Франция) * [[1938]] [[Пърл Бък]] (САЩ) * [[1939]] [[Франс Емил Силанпя]] (Финландия) }} == 1940 – 1949 == {{колони|2| * [[1940]] неприсъждана * [[1941]] неприсъждана * [[1942]] неприсъждана * [[1943]] неприсъждана * [[1944]] [[Йоханес Йенсен]] (Дания) * [[1945]] [[Габриела Мистрал]] ([[Чили]]) * [[1946]] [[Херман Хесе]] (Швейцария) * [[1947]] [[Андре Жид]] (Франция) * [[1948]] [[Т. С. Елиът]] (Великобритания) * [[1949]] [[Уилям Фокнър]] (САЩ) }} == 1950 – 1959 == {{колони|2| * [[1950]] [[Бъртранд Ръсел]] (Великобритания) * [[1951]] [[Пер Лагерквист]] (Швеция) * [[1952]] [[Франсоа Мориак]] (Франция) * [[1953]] [[Уинстън Чърчил]] (Великобритания) * [[1954]] [[Ърнест Хемингуей]] (САЩ) * [[1955]] [[Халдоур Лакснес]] ([[Исландия]]) * [[1956]] [[Хуан Рамон Хименес]] (Испания) * [[1957]] [[Албер Камю]] (Франция) * [[1958]] [[Борис Пастернак]] (Русия) (заставен от СССР да върне наградата)<ref name="Скандалът">[http://www.webcafe.bg/webcafe/svyat/id_463591292_Skandalat_Nobelovi_nagradi Скандалът „Нобелови награди“], Webcafe.bg, по Vox 05.10.2015.</ref> * [[1959]] [[Салваторе Куазимодо]] (Италия) }} == 1960 – 1969 == {{колони|2| * [[1960]] [[Сен-Джон Перс]] (Франция) * [[1961]] [[Иво Андрич]] ([[Югославия]]) * [[1962]] [[Джон Стайнбек]] (САЩ) * [[1963]] [[Георгиос Сеферис]] ([[Гърция]]) * [[1964]] [[Жан-Пол Сартър]] (Франция) (отказал) * [[1965]] [[Михаил Шолохов]] (Русия) * [[1966]] [[Шмуел Агнон]] ([[Израел]]) и [[Нели Закс]] (Швеция){{#tag:ref|Бел. 1: Нели Закс е родена в Германия, но емигрира от страната през 1940 г., тъй като е преследвана, заради еврейския си произход. По времето, когато получава Нобелова награда тя е гражданин на Швеция.|group="бел."}} * [[1967]] [[Мигел Анхел Астуриас]] ([[Гватемала]]) * [[1968]] [[Ясунари Кавабата]] ([[Япония]]) * [[1969]] [[Самюел Бекет]] (Ирландия) }} == 1970 – 1979 == {{колони|2| * [[1970]] [[Александър Солженицин]] (Русия) * [[1971]] [[Пабло Неруда]] (Чили) * [[1972]] [[Хайнрих Бьол]] (Германия) * [[1973]] [[Патрик Уайт]] ([[Австралия]]) * [[1974]] [[Хари Мартинсон]] (Швеция) и [[Ейвинд Юнсон]] (Швеция) * [[1975]] [[Еудженио Монтале]] (Италия) * [[1976]] [[Сол Белоу]] (САЩ) * [[1977]] [[Висенте Алейксандре]] (Испания) * [[1978]] [[Исаак Башевис Сингер]] (САЩ) * [[1979]] [[Одисеас Елитис]] (Гърция) }} == 1980 – 1989 == {{колони|2| * [[1980]] [[Чеслав Милош]] (Полша) * [[1981]] [[Елиас Канети]] ([[Австрия]], роден в България) * [[1982]] [[Габриел Гарсия Маркес]] ([[Колумбия]]) * [[1983]] [[Уилям Голдинг]] (Великобритания) * [[1984]] [[Ярослав Сейферт]] ([[Чехословакия]]) * [[1985]] [[Клод Симон]] (Франция) * [[1986]] [[Уоле Шоинка]] ([[Нигерия]]) * [[1987]] [[Йосиф Бродски]] (Русия) * [[1988]] [[Наджиб Махфуз]] ([[Египет]]) * [[1989]] [[Камило Хосе Села]] (Испания) }} == 1990 – 1999 == {{колони|2| * [[1990]] [[Октавио Пас]] ([[Мексико]]) * [[1991]] [[Надин Гордимър]] ([[РЮА]]) * [[1992]] [[Дерек Уолкот]] ([[Тринидад и Тобаго]]) * [[1993]] [[Тони Морисън]] (САЩ) * [[1994]] [[Кендзабуро Ое]] (Япония) * [[1995]] [[Шеймъс Хийни]] (Ирландия) * [[1996]] [[Вислава Шимборска]] (Полша) * [[1997]] [[Дарио Фо]] (Италия) * [[1998]] [[Жузе Сарамагу]] ([[Португалия]]) * [[1999]] [[Гюнтер Грас]] (Германия) }} == 2000 – 2009 == {{колони|2| * [[2000]] [[Гао Синцзян]] ([[Китай]]) * [[2001]] [[Видиядхар Сураджпрасад Найпол]] ([[Тринидад и Тобаго]]) * [[2002]] [[Имре Кертес]] ([[Унгария]]) * [[2003]] [[Джон Максуел Кутси]] ([[РЮА]]) * [[2004]] [[Елфриде Йелинек]] ([[Австрия]]) * [[2005]] [[Харолд Пинтър]] ([[Обединеното кралство]]) * [[2006]] [[Орхан Памук]] ([[Турция]]) * [[2007]] [[Дорис Лесинг]] (Обединеното кралство) * [[2008]] [[Жан-Мари Гюстав Льо Клезио]] (Франция) * [[2009]] [[Херта Мюлер]] (Германия) }} == 2010 – 2019 == {{колони|2| * 2010 [[Марио Варгас Льоса]] ([[Перу]]) * 2011 [[Тумас Транстрьомер]] (Швеция) * 2012 [[Мо Йен]] ([[Китай]]) * 2013 [[Алис Мънро]] ([[Канада]]) * 2014 [[Патрик Модиано]] (Франция) * 2015 [[Светлана Алексиевич]] ([[Беларус]]) * 2016 [[Боб Дилън]] ([[САЩ]]) * 2017 [[Казуо Ишигуро]] ([[Великобритания]]) * 2018 [[Олга Токарчук]] ([[Полша]]) * 2019 [[Петер Хандке]] ([[Австрия]]) }} == 2020 – 2021 == * 2020 [[Луиз Глик]] ([[САЩ]]) * 2021 [[Абдулразак Гурна]] ([[Танзания]]) == Любопитно == * Най-старият човек, получил Нобелова награда за литература, е [[Дорис Лесинг]], която е на 88 години, когато получава наградата през 2007. Най-младият е [[Ръдиард Киплинг]], който я получава на 42 години през 1907. * Момзен също е най-отдавна роденият Нобелов лауреат ([[30 ноември]] [[1817]]). Той е роден почти 138 години преди най-скоро родения лауреат, [[Мо Йен]] (17 февруари 1955). * Най-дълго живелият Нобелов лауреат за литература е [[Бъртран Ръсел]], който умира на 97 години. Най-старият жив към август 2021 лауреат е Алис Мънро, която е родена на 10 юли 1931. Най-кратко живелият лауреат е [[Албер Камю]], който умира в автомобилна катастрофа на 46-годишна възраст, три години след като получава наградата. * Наградата не е присъждана 6 пъти – 1918, 1935, 1940 – 1943 г. * Трима лауреати отказват да получат наградата: председателят на Нобеловия комитет [[Ерик Аксел Карлфелт]] (Швеция) през 1914 г. (затова когато умира през 1931 г., му я присъждат отново – единственият случай на посмъртно присъдена награда и на двукратно присъдена награда), [[Борис Пастернак]] (Русия) през 1958 г. и [[Жан-Пол Сартър]] (Франция) – 1964 г. * Седем пъти швед е печелил отличието, което се счита за един от основните дефекти на комисията, обвинявана често в национални пристрастия. <ref name="Скандалите за Нобел">Исак Гозес, [https://web.archive.org/web/20170922002348/http://www.standartnews.com/kultura-literatura/skandalite_za_nobel-257521.html Скандалите за Нобел], в-к „Стандарт“, 11 октомври 2014.</ref> == Българи, номинирани за Нобелова награда по литература == България е единствената страна на Балканския полуостров без нобелов лауреат, но е редовен кандидат за Нобелова награда по литература, като кандидатите започват с Вазов от Възраждането и стигат до Блага Димитрова. Единствен Димитър Димов отказва да участва за Нобел по литература, оставяйки така свободно широко поле за изява на българските автори в областта на медицинската литература. Тъй като официалната информацията за номинациите, както и обсъжданията на кандидатурите, се пази в тайна в продължение на 50 години след обявяването на крайните резултати<ref name="nobel">{{Цитат уеб | заглавие = Nomination and selection of Literature Laureates | автор = | труд = NobelPrize.org | дата = | достъп_дата = 27 март 2019 | уеб_адрес = https://www.nobelprize.org/nomination/literature/ | цитат = The statutes of the Nobel Foundation restrict disclosure of information about the nominations, whether publicly or privately, for 50 years. The restriction concerns the nominees and nominators, as well as investigations and opinions related to the award of a prize. | език = en }}</ref>, информацията за номинации, направени в този период няма как да се провери. От България кандидати за Нобелова награда за литература са били [[Пенчо Славейков]], [[Иван Вазов]], [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], [[Елисавета Багряна]]<ref name="nobe_Nomi">{{Цитат уеб | заглавие = Nomination Archive | автор = | труд = NobelPrize.org | дата = | достъп_дата = 27 март 2019 | уеб_адрес = https://www.nobelprize.org/nomination/redirector/?redir=archive/ | цитат = | език = en }}</ref> До днес обаче нито един българин не е печелил престижния приз, макар че [[Елиас Канети]] е роден в [[България]]. Той пише на немски и не говори български. Като австрийски писател става нобелов лауреат за литература за 1981 г. „за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила“. „Спасеният език. Историята на една младост“ е първият том на неговата автобиографична поредица, която довежда до номинирането на писателя.<ref name="Скандалите за Нобел"/> За други номинации като [[Йордан Йовков]], [[Емилиян Станев]], [[Любомир Левчев]], [[Блага Димитрова]], [[Йордан Радичков]], [[Антон Дончев]], [[Валери Петров]], [[Иван Бързаков]] има само информация в пресата.<ref>Кирил Момчилов, [http://www.duma.bg/node/23176 Защо България няма Нобелов лауреат], в-к „Дума“, бр. 265, 19 ноември 2011 г.</ref>, <ref>Константин Събчев, [https://web.archive.org/web/20180829072143/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=199615 Смъртта лишава Пенчо Славейков от приза], в-к „Стандарт“, 13.8.2007.</ref>, <ref>Ира Антонова, [https://web.archive.org/web/20140821082525/http://mdl.bg/culture/2013/1/30/742-pencho-slaveikov-pechalno-nepostignatata-nobelova-nagrada Пенчо Славейков – печално непостигнатата Нобелова награда], Култура, 30 януари 2013.</ref>, <ref>[http://www.svet.bg/нобеловите-награди-поглед-отвътре/ Нобеловите награди – поглед отвътре], svet.bg, 25.10.2012.</ref>, <ref>[http://www.obekti.bg/chovek/20-septemvri-1916-g-ivan-vazov-e-nominiran-za-nobelova-nagrada 20 септември 1916 г.: Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда], 20 септември 2015 г., 04:50 ч.</ref>, <ref>[http://nauka.bg/forum/topic/12186-за-нобеловите-награди-и-българина/ За Нобеловите награди и българина], nauka.bg, 10.09.2011.</ref>, <ref>Силвия Димитрова, [http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=755 За Пенчо Славейков и митичната Нобелова награда], grosnipelikani.net.</ref> == Бележки == <references group="бел."/> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Nobel Prize in Literature winners}} * {{икона|en}} [http://www.nobelprizes.com/nobel/literature Нобелова награда за литература] * [https://nobel.litclub.bg/ Произведения на носители на Нобелова награда за литература], Литклуб {{нобел литература}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Нобелова награда|Литература]] [[Категория:Литературни награди]] [[Категория:Литературни награди на Швеция]] [[Категория:Шведска литература]] [[Категория:Стокхолм]] iajpifqcm92ghsu6vay4b67sl06f465 11473834 11473826 2022-07-29T07:52:37Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{Infobox награди | име = Нобелова награда за литература | категория = author | картинка = Nobel2008Literature news conference1.jpg | алтернативно = | обяснение_към_картинка = Представяне на наградите през 2008 г. | описание = За значими приноси към литературата. | представящ = [[Шведска академия|Шведската академия]] | домакин = | място = | държава = {{Швеция}} | възнаграждение = | година = 1901 | година2 = | носител = | уебсайт = [http://nobelprize.org nobelprize.org] | мрежа = | предаване = | рейтинги = }} '''Нобеловата награда за литература''' е шведска награда за литература, която се присъжда ежегодно от 1901г. насам на автор от всяка страна, който, според завещанието на шведския индустриалец Алфред Нобел, има „в областта на литературата създаде най-забележителното труд с висши идеали“ (оригинал на шведски: ''den som inom litteraturen har producerat det utmärktaste i idealisk rigtning'')<ref> "Alfred Nobel will". nobelprize.org.</ref> <ref>John Sutherland (13 October 2007). "Ink and Spit". Guardian Unlimited Books. The Guardian.</ref>. Въпреки че отделни произведения понякога се цитират като особено забележителни, наградата се основава на цялостната работа на автора. [[Шведска академия|Шведската академия]] решава кой, ако има такъв, да получи наградата. Академията обявява името на лауреата в началото на октомври. Това е една от петте Нобелови награди, учредени със завещанието на Алфред Нобел през 1895г. Литературата традиционно е последната награда, връчвана на церемонията по връчването на Нобеловата награда. В някои случаи наградата е била отлагана за следващата година, последно през 2018 г. от май 2022 г. [5] [6] [7]. Носител на Нобелова награда за литература е роденият в [[Русе]] немскоезичен писател [[Елиас Канети]]. == 1901 – 1909 == {{колони|2| * [[1901]] [[Рене Сюли Прюдом]] ([[Франция]]) * [[1902]] [[Теодор Момзен]] ([[Германия]]) * [[1903]] [[Бьорнстерн Бьорнсон]] ([[Норвегия]]) * [[1904]] [[Фредерик Мистрал]] (Франция) и [[Хосе Ечегарай]] ([[Испания]]) * [[1905]] [[Хенрик Сенкевич]] ([[Полша]]) * [[1906]] [[Джозуе Кардучи]] ([[Италия]]) * [[1907]] [[Ръдиард Киплинг]] ([[Великобритания]]) * [[1908]] [[Рудолф Ойкен]] (Германия) * [[1909]] [[Селма Лагерльоф]] ([[Швеция]]) }} == 1910 – 1919 == {{колони|2| * [[1910]] [[Паул фон Хайзе]] (Германия) * [[1911]] [[Морис Метерлинк]] ([[Белгия]]) * [[1912]] [[Герхарт Хауптман]] (Германия) * [[1913]] [[Рабиндранат Тагор]] ([[Индия]]) * [[1914]] не се връчва – [[Ерик Аксел Карлфелт]] (Швеция) я отказва * [[1915]] [[Ромен Ролан]] (Франция) * [[1916]] [[Вернер фон Хейденстам]] (Швеция) * [[1917]] [[Карл Гелеруп]] ([[Дания]]) и [[Хенрик Понтопидан]] (Дания) * [[1918]] неприсъждана * [[1919]] [[Карл Спителер]] ([[Швейцария]]) }} == 1920 – 1929 == {{колони|2| * [[1920]] [[Кнут Хамсун]] (Норвегия) * [[1921]] [[Анатол Франс]] (Франция) * [[1922]] [[Хасинто Бенавенте]] (Испания) * [[1923]] [[Уилям Бътлър Йейтс]] ([[Ирландия]]) * [[1924]] [[Владислав Реймонт]] (Полша) * [[1925]] [[Джордж Бърнард Шоу]] (Великобритания) * [[1926]] [[Грация Деледа]] (Италия) * [[1927]] [[Анри Бергсон]] (Франция) * [[1928]] [[Сигрид Унсет]] (Норвегия) * [[1929]] [[Томас Ман]] (Германия) }} == 1930 – 1939 == {{колони|2| * [[1930]] [[Синклер Луис]] ([[САЩ]]) * [[1931]] [[Ерик Аксел Карлфелт]] (Швеция), ''посмъртно'' * [[1932]] [[Джон Голсуърти]] (Великобритания) * [[1933]] [[Иван Бунин]] ([[Русия]]) * [[1934]] [[Луиджи Пирандело]] (Италия) * [[1935]] неприсъждана * [[1936]] [[Юджийн О'Нийл]] (САЩ) * [[1937]] [[Роже Мартен дю Гар]] (Франция) * [[1938]] [[Пърл Бък]] (САЩ) * [[1939]] [[Франс Емил Силанпя]] (Финландия) }} == 1940 – 1949 == {{колони|2| * [[1940]] неприсъждана * [[1941]] неприсъждана * [[1942]] неприсъждана * [[1943]] неприсъждана * [[1944]] [[Йоханес Йенсен]] (Дания) * [[1945]] [[Габриела Мистрал]] ([[Чили]]) * [[1946]] [[Херман Хесе]] (Швейцария) * [[1947]] [[Андре Жид]] (Франция) * [[1948]] [[Т. С. Елиът]] (Великобритания) * [[1949]] [[Уилям Фокнър]] (САЩ) }} == 1950 – 1959 == {{колони|2| * [[1950]] [[Бъртранд Ръсел]] (Великобритания) * [[1951]] [[Пер Лагерквист]] (Швеция) * [[1952]] [[Франсоа Мориак]] (Франция) * [[1953]] [[Уинстън Чърчил]] (Великобритания) * [[1954]] [[Ърнест Хемингуей]] (САЩ) * [[1955]] [[Халдоур Лакснес]] ([[Исландия]]) * [[1956]] [[Хуан Рамон Хименес]] (Испания) * [[1957]] [[Албер Камю]] (Франция) * [[1958]] [[Борис Пастернак]] (Русия) (заставен от СССР да върне наградата)<ref name="Скандалът">[http://www.webcafe.bg/webcafe/svyat/id_463591292_Skandalat_Nobelovi_nagradi Скандалът „Нобелови награди“], Webcafe.bg, по Vox 05.10.2015.</ref> * [[1959]] [[Салваторе Куазимодо]] (Италия) }} == 1960 – 1969 == {{колони|2| * [[1960]] [[Сен-Джон Перс]] (Франция) * [[1961]] [[Иво Андрич]] ([[Югославия]]) * [[1962]] [[Джон Стайнбек]] (САЩ) * [[1963]] [[Георгиос Сеферис]] ([[Гърция]]) * [[1964]] [[Жан-Пол Сартър]] (Франция) (отказал) * [[1965]] [[Михаил Шолохов]] (Русия) * [[1966]] [[Шмуел Агнон]] ([[Израел]]) и [[Нели Закс]] (Швеция){{#tag:ref|Бел. 1: Нели Закс е родена в Германия, но емигрира от страната през 1940 г., тъй като е преследвана, заради еврейския си произход. По времето, когато получава Нобелова награда тя е гражданин на Швеция.|group="бел."}} * [[1967]] [[Мигел Анхел Астуриас]] ([[Гватемала]]) * [[1968]] [[Ясунари Кавабата]] ([[Япония]]) * [[1969]] [[Самюел Бекет]] (Ирландия) }} == 1970 – 1979 == {{колони|2| * [[1970]] [[Александър Солженицин]] (Русия) * [[1971]] [[Пабло Неруда]] (Чили) * [[1972]] [[Хайнрих Бьол]] (Германия) * [[1973]] [[Патрик Уайт]] ([[Австралия]]) * [[1974]] [[Хари Мартинсон]] (Швеция) и [[Ейвинд Юнсон]] (Швеция) * [[1975]] [[Еудженио Монтале]] (Италия) * [[1976]] [[Сол Белоу]] (САЩ) * [[1977]] [[Висенте Алейксандре]] (Испания) * [[1978]] [[Исаак Башевис Сингер]] (САЩ) * [[1979]] [[Одисеас Елитис]] (Гърция) }} == 1980 – 1989 == {{колони|2| * [[1980]] [[Чеслав Милош]] (Полша) * [[1981]] [[Елиас Канети]] ([[Австрия]], роден в България) * [[1982]] [[Габриел Гарсия Маркес]] ([[Колумбия]]) * [[1983]] [[Уилям Голдинг]] (Великобритания) * [[1984]] [[Ярослав Сейферт]] ([[Чехословакия]]) * [[1985]] [[Клод Симон]] (Франция) * [[1986]] [[Уоле Шоинка]] ([[Нигерия]]) * [[1987]] [[Йосиф Бродски]] (Русия) * [[1988]] [[Наджиб Махфуз]] ([[Египет]]) * [[1989]] [[Камило Хосе Села]] (Испания) }} == 1990 – 1999 == {{колони|2| * [[1990]] [[Октавио Пас]] ([[Мексико]]) * [[1991]] [[Надин Гордимър]] ([[РЮА]]) * [[1992]] [[Дерек Уолкот]] ([[Тринидад и Тобаго]]) * [[1993]] [[Тони Морисън]] (САЩ) * [[1994]] [[Кендзабуро Ое]] (Япония) * [[1995]] [[Шеймъс Хийни]] (Ирландия) * [[1996]] [[Вислава Шимборска]] (Полша) * [[1997]] [[Дарио Фо]] (Италия) * [[1998]] [[Жузе Сарамагу]] ([[Португалия]]) * [[1999]] [[Гюнтер Грас]] (Германия) }} == 2000 – 2009 == {{колони|2| * [[2000]] [[Гао Синцзян]] ([[Китай]]) * [[2001]] [[Видиядхар Сураджпрасад Найпол]] ([[Тринидад и Тобаго]]) * [[2002]] [[Имре Кертес]] ([[Унгария]]) * [[2003]] [[Джон Максуел Кутси]] ([[РЮА]]) * [[2004]] [[Елфриде Йелинек]] ([[Австрия]]) * [[2005]] [[Харолд Пинтър]] ([[Обединеното кралство]]) * [[2006]] [[Орхан Памук]] ([[Турция]]) * [[2007]] [[Дорис Лесинг]] (Обединеното кралство) * [[2008]] [[Жан-Мари Гюстав Льо Клезио]] (Франция) * [[2009]] [[Херта Мюлер]] (Германия) }} == 2010 – 2019 == {{колони|2| * 2010 [[Марио Варгас Льоса]] ([[Перу]]) * 2011 [[Тумас Транстрьомер]] (Швеция) * 2012 [[Мо Йен]] ([[Китай]]) * 2013 [[Алис Мънро]] ([[Канада]]) * 2014 [[Патрик Модиано]] (Франция) * 2015 [[Светлана Алексиевич]] ([[Беларус]]) * 2016 [[Боб Дилън]] ([[САЩ]]) * 2017 [[Казуо Ишигуро]] ([[Великобритания]]) * 2018 [[Олга Токарчук]] ([[Полша]]) * 2019 [[Петер Хандке]] ([[Австрия]]) }} == 2020 – 2021 == * 2020 [[Луиз Глик]] ([[САЩ]]) * 2021 [[Абдулразак Гурна]] ([[Танзания]]) == Любопитно == * Най-старият човек, получил Нобелова награда за литература, е [[Дорис Лесинг]], която е на 88 години, когато получава наградата през 2007. Най-младият е [[Ръдиард Киплинг]], който я получава на 42 години през 1907. * Момзен също е най-отдавна роденият Нобелов лауреат ([[30 ноември]] [[1817]]). Той е роден почти 138 години преди най-скоро родения лауреат, [[Мо Йен]] (17 февруари 1955). * Най-дълго живелият Нобелов лауреат за литература е [[Бъртран Ръсел]], който умира на 97 години. Най-старият жив към август 2021 лауреат е Алис Мънро, която е родена на 10 юли 1931. Най-кратко живелият лауреат е [[Албер Камю]], който умира в автомобилна катастрофа на 46-годишна възраст, три години след като получава наградата. * Наградата не е присъждана 6 пъти – 1918, 1935, 1940 – 1943 г. * Трима лауреати отказват да получат наградата: председателят на Нобеловия комитет [[Ерик Аксел Карлфелт]] (Швеция) през 1914 г. (затова когато умира през 1931 г., му я присъждат отново – единственият случай на посмъртно присъдена награда и на двукратно присъдена награда), [[Борис Пастернак]] (Русия) през 1958 г. и [[Жан-Пол Сартър]] (Франция) – 1964 г. * Седем пъти швед е печелил отличието, което се счита за един от основните дефекти на комисията, обвинявана често в национални пристрастия. <ref name="Скандалите за Нобел">Исак Гозес, [https://web.archive.org/web/20170922002348/http://www.standartnews.com/kultura-literatura/skandalite_za_nobel-257521.html Скандалите за Нобел], в-к „Стандарт“, 11 октомври 2014.</ref> == Българи, номинирани за Нобелова награда по литература == България е единствената страна на Балканския полуостров без нобелов лауреат, но е редовен кандидат за Нобелова награда по литература, като кандидатите започват с Вазов от Възраждането и стигат до Блага Димитрова. Единствен Димитър Димов отказва да участва за Нобел по литература, оставяйки така свободно широко поле за изява на българските автори в областта на медицинската литература. Тъй като официалната информацията за номинациите, както и обсъжданията на кандидатурите, се пази в тайна в продължение на 50 години след обявяването на крайните резултати<ref name="nobel">{{Цитат уеб | заглавие = Nomination and selection of Literature Laureates | автор = | труд = NobelPrize.org | дата = | достъп_дата = 27 март 2019 | уеб_адрес = https://www.nobelprize.org/nomination/literature/ | цитат = The statutes of the Nobel Foundation restrict disclosure of information about the nominations, whether publicly or privately, for 50 years. The restriction concerns the nominees and nominators, as well as investigations and opinions related to the award of a prize. | език = en }}</ref>, информацията за номинации, направени в този период няма как да се провери. От България кандидати за Нобелова награда за литература са били [[Пенчо Славейков]], [[Иван Вазов]], [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], [[Елисавета Багряна]]<ref name="nobe_Nomi">{{Цитат уеб | заглавие = Nomination Archive | автор = | труд = NobelPrize.org | дата = | достъп_дата = 27 март 2019 | уеб_адрес = https://www.nobelprize.org/nomination/redirector/?redir=archive/ | цитат = | език = en }}</ref> До днес обаче нито един българин не е печелил престижния приз, макар че [[Елиас Канети]] е роден в [[България]]. Той пише на немски и не говори български. Като австрийски писател става нобелов лауреат за литература за 1981 г. „за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила“. „Спасеният език. Историята на една младост“ е първият том на неговата автобиографична поредица, която довежда до номинирането на писателя.<ref name="Скандалите за Нобел"/> За други номинации като [[Йордан Йовков]], [[Емилиян Станев]], [[Любомир Левчев]], [[Блага Димитрова]], [[Йордан Радичков]], [[Антон Дончев]], [[Валери Петров]], [[Иван Бързаков]] има само информация в пресата.<ref>Кирил Момчилов, [http://www.duma.bg/node/23176 Защо България няма Нобелов лауреат], в-к „Дума“, бр. 265, 19 ноември 2011 г.</ref>, <ref>Константин Събчев, [https://web.archive.org/web/20180829072143/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=199615 Смъртта лишава Пенчо Славейков от приза], в-к „Стандарт“, 13.8.2007.</ref>, <ref>Ира Антонова, [https://web.archive.org/web/20140821082525/http://mdl.bg/culture/2013/1/30/742-pencho-slaveikov-pechalno-nepostignatata-nobelova-nagrada Пенчо Славейков – печално непостигнатата Нобелова награда], Култура, 30 януари 2013.</ref>, <ref>[http://www.svet.bg/нобеловите-награди-поглед-отвътре/ Нобеловите награди – поглед отвътре], svet.bg, 25.10.2012.</ref>, <ref>[http://www.obekti.bg/chovek/20-septemvri-1916-g-ivan-vazov-e-nominiran-za-nobelova-nagrada 20 септември 1916 г.: Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда], 20 септември 2015 г., 04:50 ч.</ref>, <ref>[http://nauka.bg/forum/topic/12186-за-нобеловите-награди-и-българина/ За Нобеловите награди и българина], nauka.bg, 10.09.2011.</ref>, <ref>Силвия Димитрова, [http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=755 За Пенчо Славейков и митичната Нобелова награда], grosnipelikani.net.</ref> == Бележки == <references group="бел."/> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Nobel Prize in Literature winners}} * {{икона|en}} [http://www.nobelprizes.com/nobel/literature Нобелова награда за литература] * [https://nobel.litclub.bg/ Произведения на носители на Нобелова награда за литература], Литклуб {{нобел литература}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Нобелова награда|Литература]] [[Категория:Литературни награди]] [[Категория:Литературни награди на Швеция]] [[Категория:Шведска литература]] [[Категория:Стокхолм]] iia789v17nhgtff23qb6w2oda7c9wos 11473835 11473834 2022-07-29T07:53:55Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{Infobox награди | име = Нобелова награда за литература | категория = author | картинка = Nobel2008Literature news conference1.jpg | алтернативно = | обяснение_към_картинка = Представяне на наградите през 2008 г. | описание = За значими приноси към литературата. | представящ = [[Шведска академия|Шведската академия]] | домакин = | място = | държава = {{Швеция}} | възнаграждение = | година = 1901 | година2 = | носител = | уебсайт = [http://nobelprize.org nobelprize.org] | мрежа = | предаване = | рейтинги = }} '''Нобеловата награда за литература''' е шведска награда за литература, която се присъжда ежегодно от 1901г. насам на автор от всяка страна, който, според завещанието на шведския индустриалец Алфред Нобел, „в областта на литературата създаде най-забележителния труд с висши идеали“ (оригинал на шведски: ''den som inom litteraturen har producerat det utmärktaste i idealisk rigtning'')<ref> "Alfred Nobel will". nobelprize.org.</ref> <ref>John Sutherland (13 October 2007). "Ink and Spit". Guardian Unlimited Books. The Guardian.</ref>. Въпреки че отделни произведения понякога се цитират като особено забележителни, наградата се основава на цялостната работа на автора. [[Шведска академия|Шведската академия]] решава кой, ако има такъв, да получи наградата. Академията обявява името на лауреата в началото на октомври. Това е една от петте Нобелови награди, учредени със завещанието на Алфред Нобел през 1895г. Литературата традиционно е последната награда, връчвана на церемонията по връчването на Нобеловата награда. В някои случаи наградата е била отлагана за следващата година, последно през 2018 г. от май 2022 г. [5] [6] [7]. Носител на Нобелова награда за литература е роденият в [[Русе]] немскоезичен писател [[Елиас Канети]]. == 1901 – 1909 == {{колони|2| * [[1901]] [[Рене Сюли Прюдом]] ([[Франция]]) * [[1902]] [[Теодор Момзен]] ([[Германия]]) * [[1903]] [[Бьорнстерн Бьорнсон]] ([[Норвегия]]) * [[1904]] [[Фредерик Мистрал]] (Франция) и [[Хосе Ечегарай]] ([[Испания]]) * [[1905]] [[Хенрик Сенкевич]] ([[Полша]]) * [[1906]] [[Джозуе Кардучи]] ([[Италия]]) * [[1907]] [[Ръдиард Киплинг]] ([[Великобритания]]) * [[1908]] [[Рудолф Ойкен]] (Германия) * [[1909]] [[Селма Лагерльоф]] ([[Швеция]]) }} == 1910 – 1919 == {{колони|2| * [[1910]] [[Паул фон Хайзе]] (Германия) * [[1911]] [[Морис Метерлинк]] ([[Белгия]]) * [[1912]] [[Герхарт Хауптман]] (Германия) * [[1913]] [[Рабиндранат Тагор]] ([[Индия]]) * [[1914]] не се връчва – [[Ерик Аксел Карлфелт]] (Швеция) я отказва * [[1915]] [[Ромен Ролан]] (Франция) * [[1916]] [[Вернер фон Хейденстам]] (Швеция) * [[1917]] [[Карл Гелеруп]] ([[Дания]]) и [[Хенрик Понтопидан]] (Дания) * [[1918]] неприсъждана * [[1919]] [[Карл Спителер]] ([[Швейцария]]) }} == 1920 – 1929 == {{колони|2| * [[1920]] [[Кнут Хамсун]] (Норвегия) * [[1921]] [[Анатол Франс]] (Франция) * [[1922]] [[Хасинто Бенавенте]] (Испания) * [[1923]] [[Уилям Бътлър Йейтс]] ([[Ирландия]]) * [[1924]] [[Владислав Реймонт]] (Полша) * [[1925]] [[Джордж Бърнард Шоу]] (Великобритания) * [[1926]] [[Грация Деледа]] (Италия) * [[1927]] [[Анри Бергсон]] (Франция) * [[1928]] [[Сигрид Унсет]] (Норвегия) * [[1929]] [[Томас Ман]] (Германия) }} == 1930 – 1939 == {{колони|2| * [[1930]] [[Синклер Луис]] ([[САЩ]]) * [[1931]] [[Ерик Аксел Карлфелт]] (Швеция), ''посмъртно'' * [[1932]] [[Джон Голсуърти]] (Великобритания) * [[1933]] [[Иван Бунин]] ([[Русия]]) * [[1934]] [[Луиджи Пирандело]] (Италия) * [[1935]] неприсъждана * [[1936]] [[Юджийн О'Нийл]] (САЩ) * [[1937]] [[Роже Мартен дю Гар]] (Франция) * [[1938]] [[Пърл Бък]] (САЩ) * [[1939]] [[Франс Емил Силанпя]] (Финландия) }} == 1940 – 1949 == {{колони|2| * [[1940]] неприсъждана * [[1941]] неприсъждана * [[1942]] неприсъждана * [[1943]] неприсъждана * [[1944]] [[Йоханес Йенсен]] (Дания) * [[1945]] [[Габриела Мистрал]] ([[Чили]]) * [[1946]] [[Херман Хесе]] (Швейцария) * [[1947]] [[Андре Жид]] (Франция) * [[1948]] [[Т. С. Елиът]] (Великобритания) * [[1949]] [[Уилям Фокнър]] (САЩ) }} == 1950 – 1959 == {{колони|2| * [[1950]] [[Бъртранд Ръсел]] (Великобритания) * [[1951]] [[Пер Лагерквист]] (Швеция) * [[1952]] [[Франсоа Мориак]] (Франция) * [[1953]] [[Уинстън Чърчил]] (Великобритания) * [[1954]] [[Ърнест Хемингуей]] (САЩ) * [[1955]] [[Халдоур Лакснес]] ([[Исландия]]) * [[1956]] [[Хуан Рамон Хименес]] (Испания) * [[1957]] [[Албер Камю]] (Франция) * [[1958]] [[Борис Пастернак]] (Русия) (заставен от СССР да върне наградата)<ref name="Скандалът">[http://www.webcafe.bg/webcafe/svyat/id_463591292_Skandalat_Nobelovi_nagradi Скандалът „Нобелови награди“], Webcafe.bg, по Vox 05.10.2015.</ref> * [[1959]] [[Салваторе Куазимодо]] (Италия) }} == 1960 – 1969 == {{колони|2| * [[1960]] [[Сен-Джон Перс]] (Франция) * [[1961]] [[Иво Андрич]] ([[Югославия]]) * [[1962]] [[Джон Стайнбек]] (САЩ) * [[1963]] [[Георгиос Сеферис]] ([[Гърция]]) * [[1964]] [[Жан-Пол Сартър]] (Франция) (отказал) * [[1965]] [[Михаил Шолохов]] (Русия) * [[1966]] [[Шмуел Агнон]] ([[Израел]]) и [[Нели Закс]] (Швеция){{#tag:ref|Бел. 1: Нели Закс е родена в Германия, но емигрира от страната през 1940 г., тъй като е преследвана, заради еврейския си произход. По времето, когато получава Нобелова награда тя е гражданин на Швеция.|group="бел."}} * [[1967]] [[Мигел Анхел Астуриас]] ([[Гватемала]]) * [[1968]] [[Ясунари Кавабата]] ([[Япония]]) * [[1969]] [[Самюел Бекет]] (Ирландия) }} == 1970 – 1979 == {{колони|2| * [[1970]] [[Александър Солженицин]] (Русия) * [[1971]] [[Пабло Неруда]] (Чили) * [[1972]] [[Хайнрих Бьол]] (Германия) * [[1973]] [[Патрик Уайт]] ([[Австралия]]) * [[1974]] [[Хари Мартинсон]] (Швеция) и [[Ейвинд Юнсон]] (Швеция) * [[1975]] [[Еудженио Монтале]] (Италия) * [[1976]] [[Сол Белоу]] (САЩ) * [[1977]] [[Висенте Алейксандре]] (Испания) * [[1978]] [[Исаак Башевис Сингер]] (САЩ) * [[1979]] [[Одисеас Елитис]] (Гърция) }} == 1980 – 1989 == {{колони|2| * [[1980]] [[Чеслав Милош]] (Полша) * [[1981]] [[Елиас Канети]] ([[Австрия]], роден в България) * [[1982]] [[Габриел Гарсия Маркес]] ([[Колумбия]]) * [[1983]] [[Уилям Голдинг]] (Великобритания) * [[1984]] [[Ярослав Сейферт]] ([[Чехословакия]]) * [[1985]] [[Клод Симон]] (Франция) * [[1986]] [[Уоле Шоинка]] ([[Нигерия]]) * [[1987]] [[Йосиф Бродски]] (Русия) * [[1988]] [[Наджиб Махфуз]] ([[Египет]]) * [[1989]] [[Камило Хосе Села]] (Испания) }} == 1990 – 1999 == {{колони|2| * [[1990]] [[Октавио Пас]] ([[Мексико]]) * [[1991]] [[Надин Гордимър]] ([[РЮА]]) * [[1992]] [[Дерек Уолкот]] ([[Тринидад и Тобаго]]) * [[1993]] [[Тони Морисън]] (САЩ) * [[1994]] [[Кендзабуро Ое]] (Япония) * [[1995]] [[Шеймъс Хийни]] (Ирландия) * [[1996]] [[Вислава Шимборска]] (Полша) * [[1997]] [[Дарио Фо]] (Италия) * [[1998]] [[Жузе Сарамагу]] ([[Португалия]]) * [[1999]] [[Гюнтер Грас]] (Германия) }} == 2000 – 2009 == {{колони|2| * [[2000]] [[Гао Синцзян]] ([[Китай]]) * [[2001]] [[Видиядхар Сураджпрасад Найпол]] ([[Тринидад и Тобаго]]) * [[2002]] [[Имре Кертес]] ([[Унгария]]) * [[2003]] [[Джон Максуел Кутси]] ([[РЮА]]) * [[2004]] [[Елфриде Йелинек]] ([[Австрия]]) * [[2005]] [[Харолд Пинтър]] ([[Обединеното кралство]]) * [[2006]] [[Орхан Памук]] ([[Турция]]) * [[2007]] [[Дорис Лесинг]] (Обединеното кралство) * [[2008]] [[Жан-Мари Гюстав Льо Клезио]] (Франция) * [[2009]] [[Херта Мюлер]] (Германия) }} == 2010 – 2019 == {{колони|2| * 2010 [[Марио Варгас Льоса]] ([[Перу]]) * 2011 [[Тумас Транстрьомер]] (Швеция) * 2012 [[Мо Йен]] ([[Китай]]) * 2013 [[Алис Мънро]] ([[Канада]]) * 2014 [[Патрик Модиано]] (Франция) * 2015 [[Светлана Алексиевич]] ([[Беларус]]) * 2016 [[Боб Дилън]] ([[САЩ]]) * 2017 [[Казуо Ишигуро]] ([[Великобритания]]) * 2018 [[Олга Токарчук]] ([[Полша]]) * 2019 [[Петер Хандке]] ([[Австрия]]) }} == 2020 – 2021 == * 2020 [[Луиз Глик]] ([[САЩ]]) * 2021 [[Абдулразак Гурна]] ([[Танзания]]) == Любопитно == * Най-старият човек, получил Нобелова награда за литература, е [[Дорис Лесинг]], която е на 88 години, когато получава наградата през 2007. Най-младият е [[Ръдиард Киплинг]], който я получава на 42 години през 1907. * Момзен също е най-отдавна роденият Нобелов лауреат ([[30 ноември]] [[1817]]). Той е роден почти 138 години преди най-скоро родения лауреат, [[Мо Йен]] (17 февруари 1955). * Най-дълго живелият Нобелов лауреат за литература е [[Бъртран Ръсел]], който умира на 97 години. Най-старият жив към август 2021 лауреат е Алис Мънро, която е родена на 10 юли 1931. Най-кратко живелият лауреат е [[Албер Камю]], който умира в автомобилна катастрофа на 46-годишна възраст, три години след като получава наградата. * Наградата не е присъждана 6 пъти – 1918, 1935, 1940 – 1943 г. * Трима лауреати отказват да получат наградата: председателят на Нобеловия комитет [[Ерик Аксел Карлфелт]] (Швеция) през 1914 г. (затова когато умира през 1931 г., му я присъждат отново – единственият случай на посмъртно присъдена награда и на двукратно присъдена награда), [[Борис Пастернак]] (Русия) през 1958 г. и [[Жан-Пол Сартър]] (Франция) – 1964 г. * Седем пъти швед е печелил отличието, което се счита за един от основните дефекти на комисията, обвинявана често в национални пристрастия. <ref name="Скандалите за Нобел">Исак Гозес, [https://web.archive.org/web/20170922002348/http://www.standartnews.com/kultura-literatura/skandalite_za_nobel-257521.html Скандалите за Нобел], в-к „Стандарт“, 11 октомври 2014.</ref> == Българи, номинирани за Нобелова награда по литература == България е единствената страна на Балканския полуостров без нобелов лауреат, но е редовен кандидат за Нобелова награда по литература, като кандидатите започват с Вазов от Възраждането и стигат до Блага Димитрова. Единствен Димитър Димов отказва да участва за Нобел по литература, оставяйки така свободно широко поле за изява на българските автори в областта на медицинската литература. Тъй като официалната информацията за номинациите, както и обсъжданията на кандидатурите, се пази в тайна в продължение на 50 години след обявяването на крайните резултати<ref name="nobel">{{Цитат уеб | заглавие = Nomination and selection of Literature Laureates | автор = | труд = NobelPrize.org | дата = | достъп_дата = 27 март 2019 | уеб_адрес = https://www.nobelprize.org/nomination/literature/ | цитат = The statutes of the Nobel Foundation restrict disclosure of information about the nominations, whether publicly or privately, for 50 years. The restriction concerns the nominees and nominators, as well as investigations and opinions related to the award of a prize. | език = en }}</ref>, информацията за номинации, направени в този период няма как да се провери. От България кандидати за Нобелова награда за литература са били [[Пенчо Славейков]], [[Иван Вазов]], [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], [[Елисавета Багряна]]<ref name="nobe_Nomi">{{Цитат уеб | заглавие = Nomination Archive | автор = | труд = NobelPrize.org | дата = | достъп_дата = 27 март 2019 | уеб_адрес = https://www.nobelprize.org/nomination/redirector/?redir=archive/ | цитат = | език = en }}</ref> До днес обаче нито един българин не е печелил престижния приз, макар че [[Елиас Канети]] е роден в [[България]]. Той пише на немски и не говори български. Като австрийски писател става нобелов лауреат за литература за 1981 г. „за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила“. „Спасеният език. Историята на една младост“ е първият том на неговата автобиографична поредица, която довежда до номинирането на писателя.<ref name="Скандалите за Нобел"/> За други номинации като [[Йордан Йовков]], [[Емилиян Станев]], [[Любомир Левчев]], [[Блага Димитрова]], [[Йордан Радичков]], [[Антон Дончев]], [[Валери Петров]], [[Иван Бързаков]] има само информация в пресата.<ref>Кирил Момчилов, [http://www.duma.bg/node/23176 Защо България няма Нобелов лауреат], в-к „Дума“, бр. 265, 19 ноември 2011 г.</ref>, <ref>Константин Събчев, [https://web.archive.org/web/20180829072143/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=199615 Смъртта лишава Пенчо Славейков от приза], в-к „Стандарт“, 13.8.2007.</ref>, <ref>Ира Антонова, [https://web.archive.org/web/20140821082525/http://mdl.bg/culture/2013/1/30/742-pencho-slaveikov-pechalno-nepostignatata-nobelova-nagrada Пенчо Славейков – печално непостигнатата Нобелова награда], Култура, 30 януари 2013.</ref>, <ref>[http://www.svet.bg/нобеловите-награди-поглед-отвътре/ Нобеловите награди – поглед отвътре], svet.bg, 25.10.2012.</ref>, <ref>[http://www.obekti.bg/chovek/20-septemvri-1916-g-ivan-vazov-e-nominiran-za-nobelova-nagrada 20 септември 1916 г.: Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда], 20 септември 2015 г., 04:50 ч.</ref>, <ref>[http://nauka.bg/forum/topic/12186-за-нобеловите-награди-и-българина/ За Нобеловите награди и българина], nauka.bg, 10.09.2011.</ref>, <ref>Силвия Димитрова, [http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=755 За Пенчо Славейков и митичната Нобелова награда], grosnipelikani.net.</ref> == Бележки == <references group="бел."/> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Nobel Prize in Literature winners}} * {{икона|en}} [http://www.nobelprizes.com/nobel/literature Нобелова награда за литература] * [https://nobel.litclub.bg/ Произведения на носители на Нобелова награда за литература], Литклуб {{нобел литература}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Нобелова награда|Литература]] [[Категория:Литературни награди]] [[Категория:Литературни награди на Швеция]] [[Категория:Шведска литература]] [[Категория:Стокхолм]] pzk6r0fq2cqo0d4hamgr13x8jmfk253 11473836 11473835 2022-07-29T07:54:26Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{Infobox награди | име = Нобелова награда за литература | категория = author | картинка = Nobel2008Literature news conference1.jpg | алтернативно = | обяснение_към_картинка = Представяне на наградите през 2008 г. | описание = За значими приноси към литературата. | представящ = [[Шведска академия|Шведската академия]] | домакин = | място = | държава = {{Швеция}} | възнаграждение = | година = 1901 | година2 = | носител = | уебсайт = [http://nobelprize.org nobelprize.org] | мрежа = | предаване = | рейтинги = }} '''Нобеловата награда за литература''' е шведска награда за литература, която се присъжда ежегодно от 1901г. насам на автор от всяка страна, който, според завещанието на шведския индустриалец [[Алфред Нобел]], „в областта на литературата създаде най-забележителния труд с висши идеали“ (оригинал на шведски: ''den som inom litteraturen har producerat det utmärktaste i idealisk rigtning'')<ref> "Alfred Nobel will". nobelprize.org.</ref> <ref>John Sutherland (13 October 2007). "Ink and Spit". Guardian Unlimited Books. The Guardian.</ref>. Въпреки че отделни произведения понякога се цитират като особено забележителни, наградата се основава на цялостната работа на автора. [[Шведска академия|Шведската академия]] решава кой, ако има такъв, да получи наградата. Академията обявява името на лауреата в началото на октомври. Това е една от петте Нобелови награди, учредени със завещанието на Алфред Нобел през 1895г. Литературата традиционно е последната награда, връчвана на церемонията по връчването на Нобеловата награда. В някои случаи наградата е била отлагана за следващата година, последно през 2018 г. от май 2022 г. [5] [6] [7]. Носител на Нобелова награда за литература е роденият в [[Русе]] немскоезичен писател [[Елиас Канети]]. == 1901 – 1909 == {{колони|2| * [[1901]] [[Рене Сюли Прюдом]] ([[Франция]]) * [[1902]] [[Теодор Момзен]] ([[Германия]]) * [[1903]] [[Бьорнстерн Бьорнсон]] ([[Норвегия]]) * [[1904]] [[Фредерик Мистрал]] (Франция) и [[Хосе Ечегарай]] ([[Испания]]) * [[1905]] [[Хенрик Сенкевич]] ([[Полша]]) * [[1906]] [[Джозуе Кардучи]] ([[Италия]]) * [[1907]] [[Ръдиард Киплинг]] ([[Великобритания]]) * [[1908]] [[Рудолф Ойкен]] (Германия) * [[1909]] [[Селма Лагерльоф]] ([[Швеция]]) }} == 1910 – 1919 == {{колони|2| * [[1910]] [[Паул фон Хайзе]] (Германия) * [[1911]] [[Морис Метерлинк]] ([[Белгия]]) * [[1912]] [[Герхарт Хауптман]] (Германия) * [[1913]] [[Рабиндранат Тагор]] ([[Индия]]) * [[1914]] не се връчва – [[Ерик Аксел Карлфелт]] (Швеция) я отказва * [[1915]] [[Ромен Ролан]] (Франция) * [[1916]] [[Вернер фон Хейденстам]] (Швеция) * [[1917]] [[Карл Гелеруп]] ([[Дания]]) и [[Хенрик Понтопидан]] (Дания) * [[1918]] неприсъждана * [[1919]] [[Карл Спителер]] ([[Швейцария]]) }} == 1920 – 1929 == {{колони|2| * [[1920]] [[Кнут Хамсун]] (Норвегия) * [[1921]] [[Анатол Франс]] (Франция) * [[1922]] [[Хасинто Бенавенте]] (Испания) * [[1923]] [[Уилям Бътлър Йейтс]] ([[Ирландия]]) * [[1924]] [[Владислав Реймонт]] (Полша) * [[1925]] [[Джордж Бърнард Шоу]] (Великобритания) * [[1926]] [[Грация Деледа]] (Италия) * [[1927]] [[Анри Бергсон]] (Франция) * [[1928]] [[Сигрид Унсет]] (Норвегия) * [[1929]] [[Томас Ман]] (Германия) }} == 1930 – 1939 == {{колони|2| * [[1930]] [[Синклер Луис]] ([[САЩ]]) * [[1931]] [[Ерик Аксел Карлфелт]] (Швеция), ''посмъртно'' * [[1932]] [[Джон Голсуърти]] (Великобритания) * [[1933]] [[Иван Бунин]] ([[Русия]]) * [[1934]] [[Луиджи Пирандело]] (Италия) * [[1935]] неприсъждана * [[1936]] [[Юджийн О'Нийл]] (САЩ) * [[1937]] [[Роже Мартен дю Гар]] (Франция) * [[1938]] [[Пърл Бък]] (САЩ) * [[1939]] [[Франс Емил Силанпя]] (Финландия) }} == 1940 – 1949 == {{колони|2| * [[1940]] неприсъждана * [[1941]] неприсъждана * [[1942]] неприсъждана * [[1943]] неприсъждана * [[1944]] [[Йоханес Йенсен]] (Дания) * [[1945]] [[Габриела Мистрал]] ([[Чили]]) * [[1946]] [[Херман Хесе]] (Швейцария) * [[1947]] [[Андре Жид]] (Франция) * [[1948]] [[Т. С. Елиът]] (Великобритания) * [[1949]] [[Уилям Фокнър]] (САЩ) }} == 1950 – 1959 == {{колони|2| * [[1950]] [[Бъртранд Ръсел]] (Великобритания) * [[1951]] [[Пер Лагерквист]] (Швеция) * [[1952]] [[Франсоа Мориак]] (Франция) * [[1953]] [[Уинстън Чърчил]] (Великобритания) * [[1954]] [[Ърнест Хемингуей]] (САЩ) * [[1955]] [[Халдоур Лакснес]] ([[Исландия]]) * [[1956]] [[Хуан Рамон Хименес]] (Испания) * [[1957]] [[Албер Камю]] (Франция) * [[1958]] [[Борис Пастернак]] (Русия) (заставен от СССР да върне наградата)<ref name="Скандалът">[http://www.webcafe.bg/webcafe/svyat/id_463591292_Skandalat_Nobelovi_nagradi Скандалът „Нобелови награди“], Webcafe.bg, по Vox 05.10.2015.</ref> * [[1959]] [[Салваторе Куазимодо]] (Италия) }} == 1960 – 1969 == {{колони|2| * [[1960]] [[Сен-Джон Перс]] (Франция) * [[1961]] [[Иво Андрич]] ([[Югославия]]) * [[1962]] [[Джон Стайнбек]] (САЩ) * [[1963]] [[Георгиос Сеферис]] ([[Гърция]]) * [[1964]] [[Жан-Пол Сартър]] (Франция) (отказал) * [[1965]] [[Михаил Шолохов]] (Русия) * [[1966]] [[Шмуел Агнон]] ([[Израел]]) и [[Нели Закс]] (Швеция){{#tag:ref|Бел. 1: Нели Закс е родена в Германия, но емигрира от страната през 1940 г., тъй като е преследвана, заради еврейския си произход. По времето, когато получава Нобелова награда тя е гражданин на Швеция.|group="бел."}} * [[1967]] [[Мигел Анхел Астуриас]] ([[Гватемала]]) * [[1968]] [[Ясунари Кавабата]] ([[Япония]]) * [[1969]] [[Самюел Бекет]] (Ирландия) }} == 1970 – 1979 == {{колони|2| * [[1970]] [[Александър Солженицин]] (Русия) * [[1971]] [[Пабло Неруда]] (Чили) * [[1972]] [[Хайнрих Бьол]] (Германия) * [[1973]] [[Патрик Уайт]] ([[Австралия]]) * [[1974]] [[Хари Мартинсон]] (Швеция) и [[Ейвинд Юнсон]] (Швеция) * [[1975]] [[Еудженио Монтале]] (Италия) * [[1976]] [[Сол Белоу]] (САЩ) * [[1977]] [[Висенте Алейксандре]] (Испания) * [[1978]] [[Исаак Башевис Сингер]] (САЩ) * [[1979]] [[Одисеас Елитис]] (Гърция) }} == 1980 – 1989 == {{колони|2| * [[1980]] [[Чеслав Милош]] (Полша) * [[1981]] [[Елиас Канети]] ([[Австрия]], роден в България) * [[1982]] [[Габриел Гарсия Маркес]] ([[Колумбия]]) * [[1983]] [[Уилям Голдинг]] (Великобритания) * [[1984]] [[Ярослав Сейферт]] ([[Чехословакия]]) * [[1985]] [[Клод Симон]] (Франция) * [[1986]] [[Уоле Шоинка]] ([[Нигерия]]) * [[1987]] [[Йосиф Бродски]] (Русия) * [[1988]] [[Наджиб Махфуз]] ([[Египет]]) * [[1989]] [[Камило Хосе Села]] (Испания) }} == 1990 – 1999 == {{колони|2| * [[1990]] [[Октавио Пас]] ([[Мексико]]) * [[1991]] [[Надин Гордимър]] ([[РЮА]]) * [[1992]] [[Дерек Уолкот]] ([[Тринидад и Тобаго]]) * [[1993]] [[Тони Морисън]] (САЩ) * [[1994]] [[Кендзабуро Ое]] (Япония) * [[1995]] [[Шеймъс Хийни]] (Ирландия) * [[1996]] [[Вислава Шимборска]] (Полша) * [[1997]] [[Дарио Фо]] (Италия) * [[1998]] [[Жузе Сарамагу]] ([[Португалия]]) * [[1999]] [[Гюнтер Грас]] (Германия) }} == 2000 – 2009 == {{колони|2| * [[2000]] [[Гао Синцзян]] ([[Китай]]) * [[2001]] [[Видиядхар Сураджпрасад Найпол]] ([[Тринидад и Тобаго]]) * [[2002]] [[Имре Кертес]] ([[Унгария]]) * [[2003]] [[Джон Максуел Кутси]] ([[РЮА]]) * [[2004]] [[Елфриде Йелинек]] ([[Австрия]]) * [[2005]] [[Харолд Пинтър]] ([[Обединеното кралство]]) * [[2006]] [[Орхан Памук]] ([[Турция]]) * [[2007]] [[Дорис Лесинг]] (Обединеното кралство) * [[2008]] [[Жан-Мари Гюстав Льо Клезио]] (Франция) * [[2009]] [[Херта Мюлер]] (Германия) }} == 2010 – 2019 == {{колони|2| * 2010 [[Марио Варгас Льоса]] ([[Перу]]) * 2011 [[Тумас Транстрьомер]] (Швеция) * 2012 [[Мо Йен]] ([[Китай]]) * 2013 [[Алис Мънро]] ([[Канада]]) * 2014 [[Патрик Модиано]] (Франция) * 2015 [[Светлана Алексиевич]] ([[Беларус]]) * 2016 [[Боб Дилън]] ([[САЩ]]) * 2017 [[Казуо Ишигуро]] ([[Великобритания]]) * 2018 [[Олга Токарчук]] ([[Полша]]) * 2019 [[Петер Хандке]] ([[Австрия]]) }} == 2020 – 2021 == * 2020 [[Луиз Глик]] ([[САЩ]]) * 2021 [[Абдулразак Гурна]] ([[Танзания]]) == Любопитно == * Най-старият човек, получил Нобелова награда за литература, е [[Дорис Лесинг]], която е на 88 години, когато получава наградата през 2007. Най-младият е [[Ръдиард Киплинг]], който я получава на 42 години през 1907. * Момзен също е най-отдавна роденият Нобелов лауреат ([[30 ноември]] [[1817]]). Той е роден почти 138 години преди най-скоро родения лауреат, [[Мо Йен]] (17 февруари 1955). * Най-дълго живелият Нобелов лауреат за литература е [[Бъртран Ръсел]], който умира на 97 години. Най-старият жив към август 2021 лауреат е Алис Мънро, която е родена на 10 юли 1931. Най-кратко живелият лауреат е [[Албер Камю]], който умира в автомобилна катастрофа на 46-годишна възраст, три години след като получава наградата. * Наградата не е присъждана 6 пъти – 1918, 1935, 1940 – 1943 г. * Трима лауреати отказват да получат наградата: председателят на Нобеловия комитет [[Ерик Аксел Карлфелт]] (Швеция) през 1914 г. (затова когато умира през 1931 г., му я присъждат отново – единственият случай на посмъртно присъдена награда и на двукратно присъдена награда), [[Борис Пастернак]] (Русия) през 1958 г. и [[Жан-Пол Сартър]] (Франция) – 1964 г. * Седем пъти швед е печелил отличието, което се счита за един от основните дефекти на комисията, обвинявана често в национални пристрастия. <ref name="Скандалите за Нобел">Исак Гозес, [https://web.archive.org/web/20170922002348/http://www.standartnews.com/kultura-literatura/skandalite_za_nobel-257521.html Скандалите за Нобел], в-к „Стандарт“, 11 октомври 2014.</ref> == Българи, номинирани за Нобелова награда по литература == България е единствената страна на Балканския полуостров без нобелов лауреат, но е редовен кандидат за Нобелова награда по литература, като кандидатите започват с Вазов от Възраждането и стигат до Блага Димитрова. Единствен Димитър Димов отказва да участва за Нобел по литература, оставяйки така свободно широко поле за изява на българските автори в областта на медицинската литература. Тъй като официалната информацията за номинациите, както и обсъжданията на кандидатурите, се пази в тайна в продължение на 50 години след обявяването на крайните резултати<ref name="nobel">{{Цитат уеб | заглавие = Nomination and selection of Literature Laureates | автор = | труд = NobelPrize.org | дата = | достъп_дата = 27 март 2019 | уеб_адрес = https://www.nobelprize.org/nomination/literature/ | цитат = The statutes of the Nobel Foundation restrict disclosure of information about the nominations, whether publicly or privately, for 50 years. The restriction concerns the nominees and nominators, as well as investigations and opinions related to the award of a prize. | език = en }}</ref>, информацията за номинации, направени в този период няма как да се провери. От България кандидати за Нобелова награда за литература са били [[Пенчо Славейков]], [[Иван Вазов]], [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], [[Елисавета Багряна]]<ref name="nobe_Nomi">{{Цитат уеб | заглавие = Nomination Archive | автор = | труд = NobelPrize.org | дата = | достъп_дата = 27 март 2019 | уеб_адрес = https://www.nobelprize.org/nomination/redirector/?redir=archive/ | цитат = | език = en }}</ref> До днес обаче нито един българин не е печелил престижния приз, макар че [[Елиас Канети]] е роден в [[България]]. Той пише на немски и не говори български. Като австрийски писател става нобелов лауреат за литература за 1981 г. „за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила“. „Спасеният език. Историята на една младост“ е първият том на неговата автобиографична поредица, която довежда до номинирането на писателя.<ref name="Скандалите за Нобел"/> За други номинации като [[Йордан Йовков]], [[Емилиян Станев]], [[Любомир Левчев]], [[Блага Димитрова]], [[Йордан Радичков]], [[Антон Дончев]], [[Валери Петров]], [[Иван Бързаков]] има само информация в пресата.<ref>Кирил Момчилов, [http://www.duma.bg/node/23176 Защо България няма Нобелов лауреат], в-к „Дума“, бр. 265, 19 ноември 2011 г.</ref>, <ref>Константин Събчев, [https://web.archive.org/web/20180829072143/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=199615 Смъртта лишава Пенчо Славейков от приза], в-к „Стандарт“, 13.8.2007.</ref>, <ref>Ира Антонова, [https://web.archive.org/web/20140821082525/http://mdl.bg/culture/2013/1/30/742-pencho-slaveikov-pechalno-nepostignatata-nobelova-nagrada Пенчо Славейков – печално непостигнатата Нобелова награда], Култура, 30 януари 2013.</ref>, <ref>[http://www.svet.bg/нобеловите-награди-поглед-отвътре/ Нобеловите награди – поглед отвътре], svet.bg, 25.10.2012.</ref>, <ref>[http://www.obekti.bg/chovek/20-septemvri-1916-g-ivan-vazov-e-nominiran-za-nobelova-nagrada 20 септември 1916 г.: Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда], 20 септември 2015 г., 04:50 ч.</ref>, <ref>[http://nauka.bg/forum/topic/12186-за-нобеловите-награди-и-българина/ За Нобеловите награди и българина], nauka.bg, 10.09.2011.</ref>, <ref>Силвия Димитрова, [http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=755 За Пенчо Славейков и митичната Нобелова награда], grosnipelikani.net.</ref> == Бележки == <references group="бел."/> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Nobel Prize in Literature winners}} * {{икона|en}} [http://www.nobelprizes.com/nobel/literature Нобелова награда за литература] * [https://nobel.litclub.bg/ Произведения на носители на Нобелова награда за литература], Литклуб {{нобел литература}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Нобелова награда|Литература]] [[Категория:Литературни награди]] [[Категория:Литературни награди на Швеция]] [[Категория:Шведска литература]] [[Категория:Стокхолм]] kr4tos4n4c4puua9o9o0qeushwmtnoa 11473848 11473836 2022-07-29T08:00:01Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{Infobox награди | име = Нобелова награда за литература | категория = author | картинка = Nobel2008Literature news conference1.jpg | алтернативно = | обяснение_към_картинка = Представяне на наградите през 2008 г. | описание = За значими приноси към литературата. | представящ = [[Шведска академия|Шведската академия]] | домакин = | място = | държава = {{Швеция}} | възнаграждение = | година = 1901 | година2 = | носител = | уебсайт = [http://nobelprize.org nobelprize.org] | мрежа = | предаване = | рейтинги = }} '''Нобеловата награда за литература''' е шведска награда за литература, която се присъжда ежегодно от 1901г. насам на автор от всяка страна, който, според завещанието на шведския индустриалец [[Алфред Нобел]], „в областта на литературата създаде най-забележителния труд с висши идеали“ (оригинал на шведски: ''den som inom litteraturen har producerat det utmärktaste i idealisk rigtning'')<ref> "Alfred Nobel will". nobelprize.org.</ref> <ref>John Sutherland (13 October 2007). "Ink and Spit". Guardian Unlimited Books. The Guardian.</ref>. Въпреки че отделни произведения понякога се цитират като особено забележителни, наградата се основава на цялостната работа на автора. [[Шведска академия|Шведската академия]] решава кой, ако има такъв, да получи наградата. Академията обявява името на лауреата в началото на октомври. Това е една от петте Нобелови награди, учредени със завещанието на Алфред Нобел през 1895г. Литературата традиционно е последната награда, връчвана на церемонията по връчването на Нобеловата награда. В някои случаи наградата е била отлагана за следващата година, последно през 2018 г. от май 2022 г.<ref> "Nobel Prize for Literature postponed amid Swedish Academy turmoil". BBC. 4 May 2018. </ref><ref>Press release. "Svenska Akademien skjuter upp 2018 års Nobelpris i litteratur". Svenska Akademin. Swedish Academy</ref><ref>Wixe, Susanne (10 April 2018). "Detta har hänt: Krisen i Svenska Akademien – på 3 minuter" [Previously: The crisis in the Swedish Academy in 3 minutes]. Aftonbladet.</ref> Носител на Нобелова награда за литература е роденият в [[Русе]] немскоезичен писател [[Елиас Канети]]. == 1901 – 1909 == {{колони|2| * [[1901]] [[Рене Сюли Прюдом]] ([[Франция]]) * [[1902]] [[Теодор Момзен]] ([[Германия]]) * [[1903]] [[Бьорнстерн Бьорнсон]] ([[Норвегия]]) * [[1904]] [[Фредерик Мистрал]] (Франция) и [[Хосе Ечегарай]] ([[Испания]]) * [[1905]] [[Хенрик Сенкевич]] ([[Полша]]) * [[1906]] [[Джозуе Кардучи]] ([[Италия]]) * [[1907]] [[Ръдиард Киплинг]] ([[Великобритания]]) * [[1908]] [[Рудолф Ойкен]] (Германия) * [[1909]] [[Селма Лагерльоф]] ([[Швеция]]) }} == 1910 – 1919 == {{колони|2| * [[1910]] [[Паул фон Хайзе]] (Германия) * [[1911]] [[Морис Метерлинк]] ([[Белгия]]) * [[1912]] [[Герхарт Хауптман]] (Германия) * [[1913]] [[Рабиндранат Тагор]] ([[Индия]]) * [[1914]] не се връчва – [[Ерик Аксел Карлфелт]] (Швеция) я отказва * [[1915]] [[Ромен Ролан]] (Франция) * [[1916]] [[Вернер фон Хейденстам]] (Швеция) * [[1917]] [[Карл Гелеруп]] ([[Дания]]) и [[Хенрик Понтопидан]] (Дания) * [[1918]] неприсъждана * [[1919]] [[Карл Спителер]] ([[Швейцария]]) }} == 1920 – 1929 == {{колони|2| * [[1920]] [[Кнут Хамсун]] (Норвегия) * [[1921]] [[Анатол Франс]] (Франция) * [[1922]] [[Хасинто Бенавенте]] (Испания) * [[1923]] [[Уилям Бътлър Йейтс]] ([[Ирландия]]) * [[1924]] [[Владислав Реймонт]] (Полша) * [[1925]] [[Джордж Бърнард Шоу]] (Великобритания) * [[1926]] [[Грация Деледа]] (Италия) * [[1927]] [[Анри Бергсон]] (Франция) * [[1928]] [[Сигрид Унсет]] (Норвегия) * [[1929]] [[Томас Ман]] (Германия) }} == 1930 – 1939 == {{колони|2| * [[1930]] [[Синклер Луис]] ([[САЩ]]) * [[1931]] [[Ерик Аксел Карлфелт]] (Швеция), ''посмъртно'' * [[1932]] [[Джон Голсуърти]] (Великобритания) * [[1933]] [[Иван Бунин]] ([[Русия]]) * [[1934]] [[Луиджи Пирандело]] (Италия) * [[1935]] неприсъждана * [[1936]] [[Юджийн О'Нийл]] (САЩ) * [[1937]] [[Роже Мартен дю Гар]] (Франция) * [[1938]] [[Пърл Бък]] (САЩ) * [[1939]] [[Франс Емил Силанпя]] (Финландия) }} == 1940 – 1949 == {{колони|2| * [[1940]] неприсъждана * [[1941]] неприсъждана * [[1942]] неприсъждана * [[1943]] неприсъждана * [[1944]] [[Йоханес Йенсен]] (Дания) * [[1945]] [[Габриела Мистрал]] ([[Чили]]) * [[1946]] [[Херман Хесе]] (Швейцария) * [[1947]] [[Андре Жид]] (Франция) * [[1948]] [[Т. С. Елиът]] (Великобритания) * [[1949]] [[Уилям Фокнър]] (САЩ) }} == 1950 – 1959 == {{колони|2| * [[1950]] [[Бъртранд Ръсел]] (Великобритания) * [[1951]] [[Пер Лагерквист]] (Швеция) * [[1952]] [[Франсоа Мориак]] (Франция) * [[1953]] [[Уинстън Чърчил]] (Великобритания) * [[1954]] [[Ърнест Хемингуей]] (САЩ) * [[1955]] [[Халдоур Лакснес]] ([[Исландия]]) * [[1956]] [[Хуан Рамон Хименес]] (Испания) * [[1957]] [[Албер Камю]] (Франция) * [[1958]] [[Борис Пастернак]] (Русия) (заставен от СССР да върне наградата)<ref name="Скандалът">[http://www.webcafe.bg/webcafe/svyat/id_463591292_Skandalat_Nobelovi_nagradi Скандалът „Нобелови награди“], Webcafe.bg, по Vox 05.10.2015.</ref> * [[1959]] [[Салваторе Куазимодо]] (Италия) }} == 1960 – 1969 == {{колони|2| * [[1960]] [[Сен-Джон Перс]] (Франция) * [[1961]] [[Иво Андрич]] ([[Югославия]]) * [[1962]] [[Джон Стайнбек]] (САЩ) * [[1963]] [[Георгиос Сеферис]] ([[Гърция]]) * [[1964]] [[Жан-Пол Сартър]] (Франция) (отказал) * [[1965]] [[Михаил Шолохов]] (Русия) * [[1966]] [[Шмуел Агнон]] ([[Израел]]) и [[Нели Закс]] (Швеция){{#tag:ref|Бел. 1: Нели Закс е родена в Германия, но емигрира от страната през 1940 г., тъй като е преследвана, заради еврейския си произход. По времето, когато получава Нобелова награда тя е гражданин на Швеция.|group="бел."}} * [[1967]] [[Мигел Анхел Астуриас]] ([[Гватемала]]) * [[1968]] [[Ясунари Кавабата]] ([[Япония]]) * [[1969]] [[Самюел Бекет]] (Ирландия) }} == 1970 – 1979 == {{колони|2| * [[1970]] [[Александър Солженицин]] (Русия) * [[1971]] [[Пабло Неруда]] (Чили) * [[1972]] [[Хайнрих Бьол]] (Германия) * [[1973]] [[Патрик Уайт]] ([[Австралия]]) * [[1974]] [[Хари Мартинсон]] (Швеция) и [[Ейвинд Юнсон]] (Швеция) * [[1975]] [[Еудженио Монтале]] (Италия) * [[1976]] [[Сол Белоу]] (САЩ) * [[1977]] [[Висенте Алейксандре]] (Испания) * [[1978]] [[Исаак Башевис Сингер]] (САЩ) * [[1979]] [[Одисеас Елитис]] (Гърция) }} == 1980 – 1989 == {{колони|2| * [[1980]] [[Чеслав Милош]] (Полша) * [[1981]] [[Елиас Канети]] ([[Австрия]], роден в България) * [[1982]] [[Габриел Гарсия Маркес]] ([[Колумбия]]) * [[1983]] [[Уилям Голдинг]] (Великобритания) * [[1984]] [[Ярослав Сейферт]] ([[Чехословакия]]) * [[1985]] [[Клод Симон]] (Франция) * [[1986]] [[Уоле Шоинка]] ([[Нигерия]]) * [[1987]] [[Йосиф Бродски]] (Русия) * [[1988]] [[Наджиб Махфуз]] ([[Египет]]) * [[1989]] [[Камило Хосе Села]] (Испания) }} == 1990 – 1999 == {{колони|2| * [[1990]] [[Октавио Пас]] ([[Мексико]]) * [[1991]] [[Надин Гордимър]] ([[РЮА]]) * [[1992]] [[Дерек Уолкот]] ([[Тринидад и Тобаго]]) * [[1993]] [[Тони Морисън]] (САЩ) * [[1994]] [[Кендзабуро Ое]] (Япония) * [[1995]] [[Шеймъс Хийни]] (Ирландия) * [[1996]] [[Вислава Шимборска]] (Полша) * [[1997]] [[Дарио Фо]] (Италия) * [[1998]] [[Жузе Сарамагу]] ([[Португалия]]) * [[1999]] [[Гюнтер Грас]] (Германия) }} == 2000 – 2009 == {{колони|2| * [[2000]] [[Гао Синцзян]] ([[Китай]]) * [[2001]] [[Видиядхар Сураджпрасад Найпол]] ([[Тринидад и Тобаго]]) * [[2002]] [[Имре Кертес]] ([[Унгария]]) * [[2003]] [[Джон Максуел Кутси]] ([[РЮА]]) * [[2004]] [[Елфриде Йелинек]] ([[Австрия]]) * [[2005]] [[Харолд Пинтър]] ([[Обединеното кралство]]) * [[2006]] [[Орхан Памук]] ([[Турция]]) * [[2007]] [[Дорис Лесинг]] (Обединеното кралство) * [[2008]] [[Жан-Мари Гюстав Льо Клезио]] (Франция) * [[2009]] [[Херта Мюлер]] (Германия) }} == 2010 – 2019 == {{колони|2| * 2010 [[Марио Варгас Льоса]] ([[Перу]]) * 2011 [[Тумас Транстрьомер]] (Швеция) * 2012 [[Мо Йен]] ([[Китай]]) * 2013 [[Алис Мънро]] ([[Канада]]) * 2014 [[Патрик Модиано]] (Франция) * 2015 [[Светлана Алексиевич]] ([[Беларус]]) * 2016 [[Боб Дилън]] ([[САЩ]]) * 2017 [[Казуо Ишигуро]] ([[Великобритания]]) * 2018 [[Олга Токарчук]] ([[Полша]]) * 2019 [[Петер Хандке]] ([[Австрия]]) }} == 2020 – 2021 == * 2020 [[Луиз Глик]] ([[САЩ]]) * 2021 [[Абдулразак Гурна]] ([[Танзания]]) == Любопитно == * Най-старият човек, получил Нобелова награда за литература, е [[Дорис Лесинг]], която е на 88 години, когато получава наградата през 2007. Най-младият е [[Ръдиард Киплинг]], който я получава на 42 години през 1907. * Момзен също е най-отдавна роденият Нобелов лауреат ([[30 ноември]] [[1817]]). Той е роден почти 138 години преди най-скоро родения лауреат, [[Мо Йен]] (17 февруари 1955). * Най-дълго живелият Нобелов лауреат за литература е [[Бъртран Ръсел]], който умира на 97 години. Най-старият жив към август 2021 лауреат е Алис Мънро, която е родена на 10 юли 1931. Най-кратко живелият лауреат е [[Албер Камю]], който умира в автомобилна катастрофа на 46-годишна възраст, три години след като получава наградата. * Наградата не е присъждана 6 пъти – 1918, 1935, 1940 – 1943 г. * Трима лауреати отказват да получат наградата: председателят на Нобеловия комитет [[Ерик Аксел Карлфелт]] (Швеция) през 1914 г. (затова когато умира през 1931 г., му я присъждат отново – единственият случай на посмъртно присъдена награда и на двукратно присъдена награда), [[Борис Пастернак]] (Русия) през 1958 г. и [[Жан-Пол Сартър]] (Франция) – 1964 г. * Седем пъти швед е печелил отличието, което се счита за един от основните дефекти на комисията, обвинявана често в национални пристрастия. <ref name="Скандалите за Нобел">Исак Гозес, [https://web.archive.org/web/20170922002348/http://www.standartnews.com/kultura-literatura/skandalite_za_nobel-257521.html Скандалите за Нобел], в-к „Стандарт“, 11 октомври 2014.</ref> == Българи, номинирани за Нобелова награда по литература == България е единствената страна на Балканския полуостров без нобелов лауреат, но е редовен кандидат за Нобелова награда по литература, като кандидатите започват с Вазов от Възраждането и стигат до Блага Димитрова. Единствен Димитър Димов отказва да участва за Нобел по литература, оставяйки така свободно широко поле за изява на българските автори в областта на медицинската литература. Тъй като официалната информацията за номинациите, както и обсъжданията на кандидатурите, се пази в тайна в продължение на 50 години след обявяването на крайните резултати<ref name="nobel">{{Цитат уеб | заглавие = Nomination and selection of Literature Laureates | автор = | труд = NobelPrize.org | дата = | достъп_дата = 27 март 2019 | уеб_адрес = https://www.nobelprize.org/nomination/literature/ | цитат = The statutes of the Nobel Foundation restrict disclosure of information about the nominations, whether publicly or privately, for 50 years. The restriction concerns the nominees and nominators, as well as investigations and opinions related to the award of a prize. | език = en }}</ref>, информацията за номинации, направени в този период няма как да се провери. От България кандидати за Нобелова награда за литература са били [[Пенчо Славейков]], [[Иван Вазов]], [[Иван Грозев (писател)|Иван Грозев]], [[Елисавета Багряна]]<ref name="nobe_Nomi">{{Цитат уеб | заглавие = Nomination Archive | автор = | труд = NobelPrize.org | дата = | достъп_дата = 27 март 2019 | уеб_адрес = https://www.nobelprize.org/nomination/redirector/?redir=archive/ | цитат = | език = en }}</ref> До днес обаче нито един българин не е печелил престижния приз, макар че [[Елиас Канети]] е роден в [[България]]. Той пише на немски и не говори български. Като австрийски писател става нобелов лауреат за литература за 1981 г. „за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила“. „Спасеният език. Историята на една младост“ е първият том на неговата автобиографична поредица, която довежда до номинирането на писателя.<ref name="Скандалите за Нобел"/> За други номинации като [[Йордан Йовков]], [[Емилиян Станев]], [[Любомир Левчев]], [[Блага Димитрова]], [[Йордан Радичков]], [[Антон Дончев]], [[Валери Петров]], [[Иван Бързаков]] има само информация в пресата.<ref>Кирил Момчилов, [http://www.duma.bg/node/23176 Защо България няма Нобелов лауреат], в-к „Дума“, бр. 265, 19 ноември 2011 г.</ref>, <ref>Константин Събчев, [https://web.archive.org/web/20180829072143/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=199615 Смъртта лишава Пенчо Славейков от приза], в-к „Стандарт“, 13.8.2007.</ref>, <ref>Ира Антонова, [https://web.archive.org/web/20140821082525/http://mdl.bg/culture/2013/1/30/742-pencho-slaveikov-pechalno-nepostignatata-nobelova-nagrada Пенчо Славейков – печално непостигнатата Нобелова награда], Култура, 30 януари 2013.</ref>, <ref>[http://www.svet.bg/нобеловите-награди-поглед-отвътре/ Нобеловите награди – поглед отвътре], svet.bg, 25.10.2012.</ref>, <ref>[http://www.obekti.bg/chovek/20-septemvri-1916-g-ivan-vazov-e-nominiran-za-nobelova-nagrada 20 септември 1916 г.: Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда], 20 септември 2015 г., 04:50 ч.</ref>, <ref>[http://nauka.bg/forum/topic/12186-за-нобеловите-награди-и-българина/ За Нобеловите награди и българина], nauka.bg, 10.09.2011.</ref>, <ref>Силвия Димитрова, [http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=755 За Пенчо Славейков и митичната Нобелова награда], grosnipelikani.net.</ref> == Бележки == <references group="бел."/> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat|Nobel Prize in Literature winners}} * {{икона|en}} [http://www.nobelprizes.com/nobel/literature Нобелова награда за литература] * [https://nobel.litclub.bg/ Произведения на носители на Нобелова награда за литература], Литклуб {{нобел литература}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Нобелова награда|Литература]] [[Категория:Литературни награди]] [[Категория:Литературни награди на Швеция]] [[Категория:Шведска литература]] [[Категория:Стокхолм]] 9ubs6nkl8pzot00z15cwlokkqqfvgsp 0 51644 11473934 11448722 2022-07-29T09:54:49Z Carbonaro. 221440 форматиране: 2x тире-числа (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Сърбия | име = Крагуевац | име-местно = Крагујевац | вид = град | изглед = Kragujevac kolaž.jpg | окръг = [[Шумадийски окръг]] | площ = 835 | височина = 173 | население = 179 417 | население-година = 2011 | кмет = Никола Дашич }} '''Крагуевац'''<ref>В Крагуевац е направен първия учебник по география на български език [http://www.europeana.eu/portal/bg/record/9200215/BibliographicResource_3000096073079.html Краткое политическое землеописание за обучение на болгарското младенчество] и там градът се споменава като КРАГꙊЄВЦѢ</ref> ({{lang|sr|Крагујевац|Kragujevac}}) е [[град]] в [[Централна Сърбия]], един от центровете на историко-географската област [[Шумадия]]. Крагуевац е административен център на [[Шумадийски окръг]]. Разположен е на река [[Лепеница (река в Сърбия)|Лепеница]]. Градът е известен със заводите „[[Застава (холдинг)|Застава]]“. Населението на град Крагуевац е 180 252 души ([[2002]]). == История == {{Основна|История на Крагуевац}} == Население == === Етнически състав === {| class="wikitable" !width="100px"|Етнически групи !width="80px"|[[Население]] !width="80px"|Процент |- |[[сърби]]||139 990||95,63% |- |[[цигани]]||1102||0,75% |- |[[черногорци]]||1038||0,70% |- |[[югославяни]]||382||0,26% |- |[[македонци]]||311||0,21% |- |[[хървати]]||194||0,13% |- |[[мюсюлмани]]||149||0,10% |- |[[горани]]||99||0,06% |- |[[словенци]]||59||0,04% |- |[[унгарци]]||44||0,03% |- |[[българи]]||44||0,03% |- |'''Общо'''||'''180 252'''||'''100%''' |} === Личности === ;Родени в Крагуевац * {{флагче|Сърбия}} [[Борко Пащрович]] (1875 – 1912), сръбски офицер и революционер * {{флагче|Сърбия}} [[Василия Радойчич]] (1936 – 2011), знаменита сръбска певица * {{флагче|Сърбия}} [[Миливое Динич]], сръбски революционер == Побратимени градове == Крагуевац е приятелски град с:<ref>{{Citation |title=Градове приятели |url=http://www.kragujevac.org.yu/uprava/gradovi_prijatelji.htm |accessdate=2008-12-06 |archivedate=2008-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081218202226/http://www.kragujevac.org.yu/uprava/gradovi_prijatelji.htm }}</ref> * {{флагче|Румъния}} [[Питещ]] ([[Румъния]]) * {{флагче|Италия}} [[Реджо нел'Емилия]] ([[Италия]]) * {{флагче|Франция}} [[Сюрен]] ([[Франция]]) * {{флагче|Македония}} [[Охрид]] ([[Северна Македония]]) * {{флагче|Полша}} [[Бидгошч]] ([[Полша]]) * {{флагче|Полша}} [[Белско Бяла]] (Полша) * {{флагче|САЩ}} [[Спрингфийлд (Охайо)|Спрингфийлд]] ([[САЩ]]) * {{флагче|Хърватия}} [[Карловац]] ([[Хърватия]]) * {{флагче|Беларус}} [[Могилев]] ([[Беларус]]) * {{флагче|Словакия}} [[Тренчин]] ([[Словакия]]) * {{флагче|Италия}} [[Карара]] ([[Италия]]) * {{флагче|Израел}} [[Бат Ям]] ([[Израел]]) * {{флагче|Гърция}} [[Драма (Гърция)|Драма]] ([[Гърция]]) * {{флагче|Германия}} [[Хановер]] ([[Германия]]) * {{флагче|Германия}} [[Инголщат]] (Германия) * {{флагче|Босна}} [[Мостар]] ([[Босна и Херцеговина]]) * {{флагче|Босна}} [[Фоча]] (Босна и Херцеговина) * {{флагче|Полша}} [[Ополе (град)|Ополе]] ([[Полша]]) * {{флагче|Северна Корея}} [[Синчхон]] ([[Северна Корея]]) == Бележки == <references /> == Топографски карти == * {{карта-ГЩ-СССР|L-34-XXXIII}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-III}} == Външни препратки == * [http://www.kragujevac.org.yu/ Официална страница на града] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090224053723/http://www.kragujevac.org.yu/ |date=2009-02-24 }} {{икона|sr}} [[Категория:Крагуевац| ]] laszgm3bnt0as55ldozszd5m5ta7180 11473935 11473934 2022-07-29T09:55:12Z Carbonaro. 221440 граматична грешка wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Сърбия | име = Крагуевац | име-местно = Крагујевац | вид = град | изглед = Kragujevac kolaž.jpg | окръг = [[Шумадийски окръг]] | площ = 835 | височина = 173 | население = 179 417 | население-година = 2011 | кмет = Никола Дашич }} '''Крагуевац'''<ref>В Крагуевац е направен първия учебник по география на български език [http://www.europeana.eu/portal/bg/record/9200215/BibliographicResource_3000096073079.html Краткое политическое землеописание за обучение на болгарското младенчество] и там градът се споменава като КРАГꙊЄВЦѢ</ref> ({{lang|sr|Крагујевац|Kragujevac}}) е [[град]] в [[Централна Сърбия]], един от центровете на историко-географската област [[Шумадия]]. Крагуевац е административен център на [[Шумадийски окръг|Шумадийския окръг]]. Разположен е на река [[Лепеница (река в Сърбия)|Лепеница]]. Градът е известен със заводите „[[Застава (холдинг)|Застава]]“. Населението на град Крагуевац е 180 252 души ([[2002]]). == История == {{Основна|История на Крагуевац}} == Население == === Етнически състав === {| class="wikitable" !width="100px"|Етнически групи !width="80px"|[[Население]] !width="80px"|Процент |- |[[сърби]]||139 990||95,63% |- |[[цигани]]||1102||0,75% |- |[[черногорци]]||1038||0,70% |- |[[югославяни]]||382||0,26% |- |[[македонци]]||311||0,21% |- |[[хървати]]||194||0,13% |- |[[мюсюлмани]]||149||0,10% |- |[[горани]]||99||0,06% |- |[[словенци]]||59||0,04% |- |[[унгарци]]||44||0,03% |- |[[българи]]||44||0,03% |- |'''Общо'''||'''180 252'''||'''100%''' |} === Личности === ;Родени в Крагуевац * {{флагче|Сърбия}} [[Борко Пащрович]] (1875 – 1912), сръбски офицер и революционер * {{флагче|Сърбия}} [[Василия Радойчич]] (1936 – 2011), знаменита сръбска певица * {{флагче|Сърбия}} [[Миливое Динич]], сръбски революционер == Побратимени градове == Крагуевац е приятелски град с:<ref>{{Citation |title=Градове приятели |url=http://www.kragujevac.org.yu/uprava/gradovi_prijatelji.htm |accessdate=2008-12-06 |archivedate=2008-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081218202226/http://www.kragujevac.org.yu/uprava/gradovi_prijatelji.htm }}</ref> * {{флагче|Румъния}} [[Питещ]] ([[Румъния]]) * {{флагче|Италия}} [[Реджо нел'Емилия]] ([[Италия]]) * {{флагче|Франция}} [[Сюрен]] ([[Франция]]) * {{флагче|Македония}} [[Охрид]] ([[Северна Македония]]) * {{флагче|Полша}} [[Бидгошч]] ([[Полша]]) * {{флагче|Полша}} [[Белско Бяла]] (Полша) * {{флагче|САЩ}} [[Спрингфийлд (Охайо)|Спрингфийлд]] ([[САЩ]]) * {{флагче|Хърватия}} [[Карловац]] ([[Хърватия]]) * {{флагче|Беларус}} [[Могилев]] ([[Беларус]]) * {{флагче|Словакия}} [[Тренчин]] ([[Словакия]]) * {{флагче|Италия}} [[Карара]] ([[Италия]]) * {{флагче|Израел}} [[Бат Ям]] ([[Израел]]) * {{флагче|Гърция}} [[Драма (Гърция)|Драма]] ([[Гърция]]) * {{флагче|Германия}} [[Хановер]] ([[Германия]]) * {{флагче|Германия}} [[Инголщат]] (Германия) * {{флагче|Босна}} [[Мостар]] ([[Босна и Херцеговина]]) * {{флагче|Босна}} [[Фоча]] (Босна и Херцеговина) * {{флагче|Полша}} [[Ополе (град)|Ополе]] ([[Полша]]) * {{флагче|Северна Корея}} [[Синчхон]] ([[Северна Корея]]) == Бележки == <references /> == Топографски карти == * {{карта-ГЩ-СССР|L-34-XXXIII}} * {{карта-ГЩ-СССР|K-34-III}} == Външни препратки == * [http://www.kragujevac.org.yu/ Официална страница на града] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090224053723/http://www.kragujevac.org.yu/ |date=2009-02-24 }} {{икона|sr}} [[Категория:Крагуевац| ]] lfyy5nrp861q6ibvxs1kk5jxtllxdum 0 51929 11473278 11472900 2022-07-28T13:17:53Z 149.62.206.46 wikitext text/x-wiki {{паун}} {{Личност|политик | националност = {{флагче с име|СССР}} (1952 – 1991)<br>{{флагче с име|Русия}} (1991 – ) | вложки = {{Личност/Политик | професия = [[разузнавач]], [[юрист]], [[чиновник]], [[политик]] | партия = [[КПСС]] (1975 – 1991)<br/>[[Наш дом – Русия]] (1995 – 1999)<br/>[[Единство]] (1999 – 2001)<br/>[[Единна Русия]] (2008 – ) | постове1 = 2-ри и 4-ти [[президент на Русия]] | години1 = 31 декември 1999 – 7 май 2008<br>7 май 2012 – | постове2 = 39-и [[министър-председател на Русия]] | години2 = 8 май 2008 – 7 май 2012 | постове3 = 2-и председател на Единна Русия | години3 = 7 май 2008 — 26 май 2012 | постове4 = 5-и председател на ФСБ | години4 = 25 юли 1998 — 9 август 1999 }}{{Личност/Военен | категория = политик | звание = [[полковник]] | години на служба = 1975 – 1991 | преданост = [[СССР]], [[Русия]] | въоръжени сили = [[КГБ]], [[Федерална служба за сигурност|ФСБ]],<br>[[Въоръжени сили на Руската федерация|Въоръжени сили на Русия]] | битки = [[Втора чеченска война]]<br>[[Руско-грузинска война]]<br>[[Руско-украинска война]]<br>[[Руска военна интервенция в Сирия|Гражданска война в Сирия]] }} | брак = [[Людмила Путина]] (1983 – 2014) | майка = Мария Ивановна Путина | баща = Владимир Спиридонович Путин | деца = Мария Путина (р.1985 г.)<br>Катерина Путина (р.1986 г.) }} '''Владимир Владимирович Путин''' ({{lang|ru|{{звук|Ru-Vladimir_Vladimirovich_Putin.ogg|Влади́мир Влади́мирович Пу́тин}}}}) е руски държавник и политически деец и фашист. Настоящ президент на Руската федерация, председател на Държавния съвет на Руската федерация и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация от 7 май 2012 г. Преди това е бил президент от 7 май 2000 г. до 7 май 2008 г., а през 1999 – 2000 г. и 2008 – 2012 г. е бил министър-председател на Русия. Полковник от запаса (1999). Действащ държавен съветник на Руската федерация, 1 клас (1997). Доктор по икономически науки (1997). Вследствие на водената от него държавна политика се пораждат термините ''[[рашизъм]]'' и ''[[путинизъм]]''. Завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет (ЛГУ). От 1977 г. работи в следствения отдел на Дирекцията на КГБ на СССР за Ленинград и Ленинградска област. От 1985 до 1990 г. служи в резидентурата на съветското външно разузнаване в ГДР. След завръщането си в Ленинград работи като помощник на ректора на Ленинградския държавен университет, а след това като съветник на Анатолий Собчак, председател на Ленинградския градски съвет. След като подава оставка от КГБ на 20 август 1991 г., той продължава да работи в кметството на Санкт Петербург. След поражението на Собчак на губернаторските избори през 1996 г., той се премества в Москва, където е назначен за заместник-ръководител на делата на президента на Руската федерация. След кратък мандат начело на Федералната служба за сигурност на Руската федерация и като секретар на Съвета за сигурност, през август 1999 г. оглавява Руското правителство. Той става първият човек в държавата на 31 декември 1999 г., когато след оставката на руския президент [[Борис Елцин]] е назначен за временно изпълняващ длъжността. За първи път е избран за президент на Русия на 26 март 2000 г., а след това е преизбиран през 2004 г. През 2008 г. е сменен от [[Дмитрий Медведев]] на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 г. президентският мандат в страната е удължен от 4 на 6 години. През 2012 г. отново печели президентските избори. През 2018 г. е преизбран за четвърти мандат. След приемането на промените в Конституцията на Руската федерация (през 2020 г.), той получава правото да се кандидатира на президентските избори през 2024 г. Прeз последните 20 години разделът на конституцията на Руската федерация, ограничаващ продължителността и броя на мандатите на президента и неговите правомощия, е променян неколкократно, като в тази връзка с искане за тълкуването му е сезиран и Руския конституционен съд. Началото на неговото управление през 1999 г. е белязано от т. нар. [[Втора чеченска война]], срещу самопровъзгласилата се [[Чеченска република Ичкерия]], която заглъхва през 2009 г. През 2008 година в Грузия е проведен референдум за членство на кавказката република в НАТО. В резултат избухва кратка [[Руско-грузинска война]]. След нея Русия признава сепаратистките [[Абхазия]] и [[Южна Осетия|Южна Осетия]] за независими държави. В началото на 2014 г., след идването на власт на прозападни сили в Украйна, Русия анексира с военна намеса Крим и започва да подклажда [[Война в Донбас|сепаратистки настроения в Донбас]]. Този акт не е признат от по-голямата част от международната общност и довежда до налагането на санкции срещу Русия от Запада. В резултат Украйна трайно се ориентира към членство в НАТО, но през февруари 2022 г. Путин подписва указ за признаване на сепаратистките [[Донецка народна република|Донецка]] и [[Луганска народна република|Луганска]] ''[[народна република|"народни републики"]]'' за независими държави. След това Русия напада Украйна, като Путин заявява в обръщение, че украинският народ и държава нямат право да съществуват в този си вид. Нахлуването е осъдено от Общото събрание на ООН. [[Руско нападение над Украйна|Нападението над Украйна]] води до безпрецедентни икономически санкции и политическа изолация на Русия.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.actualno.com/europe/edin-mesec-vojna-v-ukrajna-kakvo-se-sluchi-do-momenta-video-news_1729472.html |заглавие=Един месец война в Украйна: Какво се случи до момента? (ВИДЕО) |дата=2022-03-24 |труд=www.actualno.com |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> Путин е определян като [[Автокрация|автократ]], следващ [[Антидемократизъм|антидемократични]], [[Етнически национализъм|националистически]], а според някои анализатори и [[Фашизъм|фашистки]] идеи.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://theconversation.com/yes-putin-and-russia-are-fascist-a-political-scientist-shows-how-they-meet-the-textbook-definition-179063 |заглавие=Yes, Putin and Russia are fascist – a political scientist shows how they meet the textbook definition |фамилно_име=Motyl |първо_име=Alexander |дата=2022-03-30 |труд=The Conversation |език=en |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://archive.transatlanticrelations.org/publication/putins-russia-moderate-fascist-state-vladislav-inozemtsev/ |заглавие=Putin’s Russia: A Moderate Fascist State by Vladislav Inozemtsev |фамилно_име=Inozemtsev |първо_име=Vladislav |дата=2022-04-04 |труд=Center for Transatlantic Relations |език=en-US |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.newsweek.com/putins-russia-grip-fascism-312513 |заглавие=Putin's Russia Is in the Grip of Fascism |дата=2015-03-09 |труд=Newsweek |език=en |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.scotsman.com/news/opinion/columnists/it-was-clear-putin-was-a-fascist-dictator-before-ukraine-war-scotsman-says-3597914 |заглавие=Before Russia invaded Ukraine, Putin had already shown himself to be a racist, fascist dictator – Scotsman comment |дата=2022-03-05 |труд=www.scotsman.com |език=en |достъп_дата=2022-04-03}}</ref> Той си поставя за цел възобновяването на [[Империализъм|имперската политика]] на Русия и евентуалното възстановяване под някаква форма на [[СССР]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B2-%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B7%D0%B8/a-61034217 |заглавие=Русия на Путин: в плен на антилиберални, автократични демагози | DW | 06.03.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2022-03-06 |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/a-60839589 |заглавие=Русия и (не)устоимият чар на автокрацията | DW | 19.02.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2022-02-19 |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> Управлението му се характеризира с повсеместна [[корупция]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://e-vestnik.bg/24882/ivan-krastev-v-nyu-york-tayms-za-putin-koruptsiyata-e-nachin-na-zhivot/ |заглавие=Иван Кръстев в "Ню Йорк таймс" : За Путин корупцията е начин на живот |дата=2016-05-16 |труд=e-vestnik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-putin-veliki-varhovniyat-samozvanets |заглавие=Путин Велики: Върховният самозванец |дата=2019-11-30 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> [[Политическа репресия|репресии]] срещу [[Опозиция (политика)|опозицията]], независимите [[Средство за масова информация|медии]] и въобще инакомислещите.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/krayat-na-memorial---predvestnik-na-oshte-po-golemi-represii-v-rusiya-news330574.html |заглавие=Краят на "Мемориал" - предвестник на още по-големи репресии в Русия |дата=2021-12-29 |труд=Mediapool.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://e-vestnik.bg/35507/zashto-mu-e-na-putin-voyna/ |заглавие=Защо му е на Путин война? |дата=2022-02-24 |труд=e-vestnik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> След 2008 година в страната настъпва икономическа [[стагнация]], която води до неспособност на икономиката да се модернизира и продължаващ [[Демография|демографски]] упадък.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-2003/a-51857127 |заглавие=В началото Путин беше друг. Обратът започва след 2003. | DW | 02.01.2020 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2020-01-02 |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.investor.bg/analizi/91/a/wsj-putin-napomnia-za-provala-na-musolini-347827/ |заглавие=WSJ: Путин напомня за провала на Мусолини |дата=2022-03-13 |труд=Investor.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> Според някои анализатори руският президент притежава активи в рамките на 100-160 млрд. долара, и е най-богатият човек в света.<ref>Путин има лично богатство до $160 млрд., твърди нова книга. [https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/05/14/3905316_putin_ima_lichno_bogatstvo_do_160_mlrd_tvurdi_nova/ 14 май 2019 г. в-к Дневник.]</ref> Путин също е сочен като отговорен за извършените от руските войски [[военни престъпления]], а известни личности и подписки с милиони участници призовават за изправянето му пред международен [[трибунал]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2022/03/15/4323819_moje_li_putin_da_bude_presledvan_za_voenni/ |заглавие=Може ли Путин да бъде преследван за военни престъпления в Украйна |фамилно_име=Capital.bg |дата=2022-03-15 |труд=www.capital.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/mozhe-li-putin-da-bade-saden-za-voenni-prestapleniya.html |заглавие=Може ли Путин да бъде съден за военни престъпления? |фамилно_име=news.bg |дата=2022-03-15 |труд=News.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://novini.bg/sviat/rusia/710558 |заглавие=Възможно ли е Путин да бъде осъден за военни престъпления в Украйна? - Русия - Новини Бг |дата=2022-03-22 |труд=Novini.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/gordan-braun-iska-nyurnberski-tribunal-za-putin.html |заглавие=Гордън Браун иска Нюрнберски трибунал за Путин |фамилно_име=news.bg |дата=2022-03-19 |труд=News.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/petitsiya-za-tribunal-sreshtu-putin |заглавие=Над 1.2 млн. подписа събра петиция за трибунал над Путин заради агресията срещу Украйна |дата=2022-03-21 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> == Произход == Според собствения му отговор по време на преброяването, той е руснак по националност. Баща – Владимир Спиридонович Путин (23 февруари 1911 г. – 2 август 1999 г.), е роден в село Поминово, Тверска губерния, служи в подводния флот през 1933 – 1934 г., участник във Великата отечествена война, съставен от Петерхофски военен комисариат на Ленинградска област. В Червената армия – от юни 1941 г., боец ​​от 330-ти пехотен полк на 86-та дивизия на Червената армия, ранен е тежко от шрапнел в левия пищял и крак на 17 ноември 1941 г. Награден е с медали: „За военни заслуги“, „За отбраната на Ленинград“, „За победата над Германия“. Член на ВКП (б) от 1941 г. След войната е майстор в завода ,,Егоров". През 1985 г. е награден с орден „Отечествена война“ I степен. Майка – Мария Ивановна Путина (по рождение Шеломова) (17 октомври 1911 г. – 6 юли 1998 г.), произхожда от село Заречие, Тверска губерния, където се среща с Владимир Спиридонович, също работи във фабрика, оцелява след блокадата на Ленинград. Тя е наградена с медал „За отбраната на Ленинград“ от щаба на КБФ. [[Файл:Vladimir Putin with his mother.jpg|мини|ляво|250п|Путин с майка си Мария Ивановна през юли 1958 г.]] Дядо – Спиридон Иванович Путин (19 декември 1879 – 8 март 1965), произхожда от село Поминово, Тверска губерния. Работи като готвач в Горки, готви за Надежда Крупская, Мария и Дмитрий Улянов до смъртта им. През 1940 г. той става главен готвач на пансиона на Московския градски комитет на партията ,,Иличевски" в село Илинское. Там той храни министрите, първите секретари на Московския градски партиен комитет, Никита Хрушчов, работи до осемдесетгодишна възраст. Предците на Путин по бащина и майчина линия (Путини, Шеломови, Чурсанови, Буянови, Фомини и други) са били селяни в Тверския окръг поне 300 години. [[Файл:Vladimir Spiridonovich Putin.jpg|мини|200px|Баща – Владимир Спиридонович Путин]] [[Файл:Maria Ivanovna Shelomova.jpg|мини|200px|Майка – Мария Ивановна Путина]] [[Файл:Spiridon Putin.jpg|мини|200px|Дядо – Спиридон Иванович Путин]] == Биография == Владимир Путин е роден в Ленинград (дн. [[Санкт Петербург]]). Малко е известно за ранното му детството. Той е късно дете в семейството. Двама негови братя са умрели в началото на 1940-те. Според официалната теза родителите на Путин – Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина (Шаломова) са от руско потекло. Съществува и версия, че майка му е с еврейски корени.<ref>[https://newslenta.com/biographies/kto-po-nacionalnosti-vladimir-putin-ego-nastoyashhaya-familiya Кто по национальности Владимир Путин: его настоящая фамилия.]</ref> Според друга версия той е късно осиновен.<ref>[https://www.clubz.bg/19485-di_cajt_putin_bil_roden_v_gruziq_i_posle_osinoven"Ди Цайт": Путин бил роден в Грузия и после осиновен.]</ref> Завършва „[[Право]]“ в Ленинградския държавен университет през 1975 г., след което постъпва на работа в Комитета за държавна сигурност ([[КГБ]]). От 1985 г. работи за КГБ в [[ГДР]]. След завръщането си в Русия през 1990 г. работи в родния си град като служител в университет (1990 – 1991), съветник по чуждестранните инвестиции на кмета [[Анатолий Собчак]] (1991 – 1994) и заместник-кмет (1994 – 1996). Официално напуска КГБ след [[Августовски пуч в СССР (1991)|опита за преврат]] през август 1991 г. [[Файл:RIAN archive 100306 Vladimir Putin, Federal Security Service Director.jpg|мини|Директорът на ФСБ Владимир Путин през 1998 г.]] След 1996 г. се премества в Москва и заема второстепенни постове в администрацията на Борис Елцин. През 1997 г. става заместник-директор на администрацията на президента. През [[1998]] г. е назначен за директор на [[Федерална служба за сигурност|Федералната служба за сигурност]] на Русия. През март [[1999]] г. става секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август – министър-председател на Русия. От декември същата година изпълнява длъжността президент на Русия. През 2000 г. е избран за държавен глава, а през 2004 г. е преизбран за втори мандат. Владимир Путин изявява интерес към работа в разузнавателните служби на Съветския съюз от ранна ученическа възраст. Дълбоко повлиян от романтичния образ на разведчика в литературата, който самоотвержено отдава труда, а при необходимост – и живота си за доброто на родината и неутрализирането на враговете – вътрешни и външни, като същевременно остава неизвестен с дейността и успехите си за обществото, защото не търси слава, а стига му тая награда – да знае, че е полезен! С мечта за такава кариера 16-годишният Владимир Путин по свой почин отива в приемната на централата на КГБ-Ленинград, и заявява желанието си да се влее в редиците на „бойците на тихия фронт“. Служителят, който го изслушва, в отговор му заявява, че нещата стоят по друг начин – не кандидатът търси службата, а КГБ намира човека, когото иска да привлече. Путин не губи надежда и все пак иска да знае какво е препоръчително да изучава, за да има най-голям шанс да бъде привлечен за сътрудник. Отговарят му, че е подходящо или да отслужи в армията, или да наблегне на правото и чуждите езици. Путин прилежно изпълнява втория получен съвет – веднага започва подготовка за кандидатстване в Юридическия факултет на Ленинградския университет, приемат го, дипломира се и впоследствие наистина е потърсен от страна на КГБ за привличане като щатен служител, по-късно и офицер. [[Файл:Putin in Su-27-1.jpg|мини|300px|Путин се приземява в [[Грозни]] с изтребител [[Су-27]], 20 март 2000 г.]] == Президентство == [[Файл:2018 inauguration of Vladimir Putin 24.jpg|мини|дясно|250px|Кортежът на Владимир Путин на 5 юли 2018 година при встъпването му за четвърти мандат в длъжност като президент на Русия (новата президентска кола е Aurus Senat, с екстериор напомнящ на Rolls Royce)]] [[Файл:Putin and Erdogan.JPG|мини|дясно|250px|Путин с турския министър-председател Ердоган, 2004 г.]] [[Файл:Vladimir Putin and Recep Tayyip Erdogan (2020-01-19) 01.jpg|мини|дясно|250px|Путин с турския президент Ердоган, 2020 г.]] Президентството на Владимир Путин през първия му непрекъснат срок продължава от декември 1999 г. до май 2008 г. Вследствие от политиката на Путин се извършват размествания в руската олигархия. Шефът на НК „ЮКОС“ [[Михаил Ходорковски]], арестуван на 25 октомври 2003 г. по обвинение в нарушения, допуснати в приватизацията на ЗАО „Апатит“. [[Борис Березовски]] намира убежище в Англия. Същевременно останалите лоялни на Путин олигарси продължават да развиват своя бизнес, без да получават същото ''внимание'' от страна на прокуратурата. Създадени са популистки младежки организации, основните от които са образуваната през 2005 г. „Наши“ и „Млада гвардия“. По повод даването на британско политическо убежище на бившия руски офицер от сигурността [[Александър Литвиненко]], който според руски проправителствени издания е свързан с чеченски терористи, Путин заявява, че след като британските власти ''„са позволили да се съберат на тяхна територия значително количество мошеници, негодници и терористи, те са създали условия, в рамките на които се подлага на опасност животът и здравето на самите поданици на Британия“''. „И цялата отговорност за това е на британската страна“, подчертава бившият президент на Русия.<ref>[http://www.lenta.ru/news/2007/06/04/lugovoi/ Путин назвал „глупостью“ попытку добиться экстрадиции Андрея Лугового (Изявлението по-обстойно)], 4 юни 2007.</ref><br> Искането от Британия за екстрадиране на Андрей Луговой, който е гражданин на Русия, Путин нарича „глупаво“ и заявява: „Ако тези люде, които са ни предявили искане за предаването на Луговой, не знаят това (б.ред.: ''забраната от конституцията за екстрадиране на руски граждани''), то под въпрос се поставя нивото на тяхната компетентност, ако са знаели, значи това е просто политически ход с цел пиар“<ref>там же, ibidem</ref>. Искането от британска страна за промяна на конституцията Владимир Путин нарича „рудимент от колониалното мислене“ и отбелязва, че всъщност на тях им трябва да сменят мозъците, а не конституцията<ref>[https://web.archive.org/web/20160809094225/http://www.russian.xinhuanet.com/russian/2007-07/25/content_463046.htm В.Путин называет предложение Лондона поменять конституцию России рудиментом колониального мышления (Изказването на Путин в агенция Синхуа)], 25 юли 2007.</ref>. В международните отношения Путин прави все по-критични публични изявления по отношение на САЩ и други западни страни. През февруари 2007 г., по време на годишната Мюнхенска конференция по политика на сигурност, той критикува това, което той самия нарича монополно господство на [[САЩ]] в световните отношения, и подчерта, че САЩ показват „почти несъдържателно хипер използване на сила в международните отношения“. Путин каза, че резултатът от това е, че {{цитат|''Никой не се чувства в безопасност! Защото никой не може да смята, че международното право е като каменна стена, която ще ги защитава. Разбира се, такава политика стимулира [[надпревара във въоръжаването]]''.}} Путин предложи някои инициативи като например създаване на международни центрове за обогатяване на уран и предотвратяването на разполагане на оръжия в космическото пространство. През месец януари 2007 г. в интервю Путин заяви, че Русия е за един демократичен многополюсен свят и за укрепване на системата на международното право. Докато Путин често е характеризиран като автократ от западните медии и някои политици, отношенията му с президента на САЩ [[Джордж Уокър Буш]], президента на [[Бразилия]] – [[Луис Инасио Лула да Силва]], президента на [[Венецуела]] – [[Уго Чавес]], бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, бившия френски президент Жак Ширак и италианския премиер [[Силвио Берлускони]] е докладвано, че е лично приятелско. Отношенията на Путин с новия канцлер на [[Германия]] – [[Ангела Меркел]], е съобщено, че е „по-хладно“ и „по-делово“ от партньорството му с [[Герхард Шрьодер]]. В резултат от [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атаките от 11 септември]] срещу Съединените щати той се съгласи със създаването на коалиция военни бази в Централна Азия преди и по време на водената от САЩ [[Война в Афганистан (2001–2014)|инвазия в Афганистан]]. Руски националисти се противопоставиха на създаването на американско военно присъствие на територията на бившия Съветски съюз и очакваха Путин да пази САЩ от републиките от [[Централна Азия]], или най-малкото да постигне задължение [[Вашингтон]] да се оттегли от тези бази веднага след като незабавната военна необходимост е преминала. По време на разоръжаването през иракската криза през 2002 – 2003 г. Путин се противопоставя на хода на Вашингтон [[война в Ирак (2003)|да нападне Ирак]] без наличието на резолюция за изрично разрешение за използване на военна сила от Съвета за сигурност на [[ООН]]. След официалния край на войната е обявено, че американският президент Джордж Буш е поискал от ООН да вдигне санкциите срещу Ирак. Путин подкрепя вдигането на санкциите, своевременно,{{неясно}} като твърди, че първо трябва да бъде даден шанс на комисията на ООН да завърши работата си върху търсенето на оръжия за масово унищожение в Ирак. През 2005 г. Путин и бившият германски канцлер [[Герхард Шрьодер]] се договарят за строителство на голям газопровод през Балтийско море, само между Русия и Германия. Също така Шрьодер присъства на 53-тия рожден ден на Путин в [[Санкт Петербург]] през същата година. Общността на независимите държави (ОНД), разглеждана в Москва като традиционна сфера на влияние, се превръща в един от приоритетите на външната политика по времето на Путин, тъй като [[ЕС]] и [[НАТО]] са се разширили, за да обхванат голяма част от [[Централна Европа]], а и балтийските държави. Путин два пъти посещава [[Украйна]] преди президентските избори в страната през 2004 г., за да покаже подкрепата си за премиера [[Виктор Янукович]], който се възприема от мнозина като прокремълски кандидат, и да го поздрави за предвижданата победа, преди резултатите от изборите да са официално обявени. Личната подкрепа на Путин за Янукович е критикувана като неоправдана намеса в делата на суверенна държава. Кризите се отразяват и на отношенията на [[Русия]] с [[Грузия]] и [[Молдова]], като и двете бивши съветски републики обвиняват Москва за подкрепа на сепаратистки лица на техните територии. Отношенията на Русия с балтийските страни също остават напрегнати. През 2007 г. руско-естонските отношения се влошават още повече в резултат от противоречията за Бронзовия войник. Путин взима активно лично участие при насърчаване на Акта за каноническа общност с Московската патриаршия, подписан на 17 май 2007 г., който възстанови отношенията между базираната в Москва Руска православна църква и Руската православна църква извън Русия, след 80-годишната схизма. За трети път встъпва в длъжност на 7 май 2012 г. В деня на встъпването си в длъжност той подписва серия от програмни укази (така наречените майски укази). На следващия ден предлага на Държавната дума кандидатурата на [[Дмитрий Медведев]] за поста на министър-председател, а след като Медведев заема длъжността, Путин го задължава да състави ново правителство. През 2013 г. Путин заема първото място в ежегодната класация „най-влиятелни хора в света“ на списание [[Форбс]], на второ място остава [[Барак Обама]]. По мнение на съставителите на класацията, Путин е заслужил първото място, защото през 2013 г. той се е показал като „самодържавник, активно демонстриращ сила в собствената си страна и на международната арена“. През 2014 г., след присъединяването на Крим и началото на въоръжения конфликт в Източна Украйна, резултатът се повтаря. През 2016 година Путин за четвърти път е избран от Форбс за „най-влиятелен човек в света“. „Руският президент разшири влиянието на своята страна почти на всеки ъгъл на земното кълбо. И в родината си, и в Сирия, и на президентските избори в САЩ Путин получава това, което желае. Не се ограничава от установените световни норми, той успя да увеличи влиянието си през последните години“, – отбелязва списанието. През февруари 2014 г. в Сочи са проведени ХХII зимни олимпийски игри. На 18 март 2018 г. Путин е избран за четвърти път за президент на Русия, като получава рекордните 76,69 % от гласовете. На 7 май същата година Путин встъпва в длъжност за четвърти път, на следващия ден е внесена кандидатурата на [[Дмитрий Медведев]] за премиерския пост. В същия ден, след като Медведев заема длъжността, Путин му предлага да сформира ново правителство. Указите за състава на новото правителство са подписани на 18 май. На 25 май 2018 година Путин обявява, че няма да се кандидатира за президент през 2024 г., заради изискванията на конституцията. През лятото на 2018 година е проведено [[Световно първенство по футбол|Световно първенство по футбол Русия]]. На 15 януари 2020 г. в своето годишно обръщение към Федералното събрание Путин предлага да се внесат мащабни поправки в конституцията и обявява за комплекс от социално-икономически мерки, призвани да повишат нивото на благосъстояние на руските граждани и да способстват за решението на демографския проблем. След изявлението на Путин правителството подава оставка. На 16 януари 2020 г. правителството е оглавено от [[Михаил Мишустин]]. === Изменение на конституцията === На 15 януари 2020 г. в своето обръщение към Федералното събрание Путин предлага да се внесат в конституцията редица поправки и да се проведе гласуване по целия предполагаем пакет, който, по думите на Путин, трябва да предвиждат следните изменения: * установяване на приоритет на руската конституция пред международното право * разширение на правата на Държавната дума: Думата трябва да получи правото да утвърждава кандидатурата на премиера, на вицепремиерите и федералните министри * ожесточаване на ограниченията за лица, които заемат „важни за обезпечението на безопасността на страната“ длъжности (депутати, сенатори, министри, съдии, ръководители на региони), – те са длъжни да нямат чуждо гражданство или вид жителство в други страни * държавните служители да не разполагат със сметки в чужди държави и да съхраняват ценности извън Русия * ожесточаване на ограниченията за лица, които желаят да се кандидатират за поста президент: кандидатите са длъжни да са живели в Русия не по-малко от 25 години и да нямат чуждо гражданство * разширения на пълномощията на Съвета на федерацията по отношение на федералните съдии, съдиите в Конституционния и Върховния съд. * записване в конституцията, че бракът е съюз между мъж и жена * децата да бъдат възпитавани в патриотизъм и уважение към по-възрастните * въвеждане на термина „традиционни семейни ценности“, за които да отговаря правителството * назначаване от президента на ръководителите на силовите ведомства със съгласуване със Съвета на федерацията * закрепване в конституцията норми за това, че МРОТ (минималният размер на заплащане на труда) не може да бъде по-ниско от минимума на оцеляване * закрепване в конституцията на регулярна индексация на пенсиите * усилване на ролята на губернаторите и Държавния съвет * усилване на ролята на Конституционния съд По първоначално оценка на западните медии, предложеното преразпределение на пълномощията на държавните органи ще позволи на Путин да остане на власт и след 2024 година, като заеме премиерския пост или стане ръководител на Държавния съвет. В хода на обсъжданията на поправката бившия помощник на Путин – Владислав Сурков и членът на висшия съвет на „Единна Русия“ – [[Валентина Терешкова]] предлагат да се започне зануляване на президентските мандати на Путин след приемането на пакета, да се отменят конституционните ограничения по бройката на президентските мандати или да се позволи на Путин повторно да се избира на поста президент. На 10 март Путин, говорейки в Държавната дума, поддържа възможността за „зануляване“ на своите президентски мандати. На 14 март Путин подписва закон за поправките в конституцията. Националното гласуване на поправките е назначено за 22 април, но във връзка с пандемията от коронавирус е отложено. Във връзка с ограничаването на масовите мероприятия, въведени за борба с вируса, на опозицията е отказано да провежда митинги против поправките. На 21 юни Путин отбелязва, че в случай на приемане на поправката ще се кандидатира отново за президент. На 1 юли по разпореждане на Путин на всяко дете до 16-годишна възраст е отпусната еднократна помощ в размер на 10 000 рубли (141 долара). На 1 юли 2020 г. е официалния вот, на който в подкрепа на поправките гласуват 77,9 % от гласувалите, малко над 21,2 % са против. Според Централната избирателна комисия активността е била 65 %. По този начин на Путин се предоставя възможност да се кандидатира за президент за още два мандата по шест години. Това му позволява да ръководи страната до 2036 година. === Ваксина срещу коронавирус === На 11 август 2020 г. Путин обявява за регистрацията в Русия, на първата ваксина в света срещу [[COVID-19]]. През септември в Руската федерация започва кампания за доброволна ваксинация. === Русия и глобалното затопляне === През 2016 г. Русия подписва Парижкото споразумение за климата, което има за цел да се бори с глобалното затопляне и регулира емисиите на въглероден диоксид в атмосферата. В същото време, Александър Бедрицки, специален пратеник на руския президент по въпросите на климата, на 22-ра конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата в Маракеш, заяви, че Русия не разглежда отказването от въглеводороди като начин за намаляване на емисиите на парникови газове. На въпрос на Bloomberg дали президентът Путин е съгласен с причините за глобалното затопляне, посочени в Парижкото споразумение, неговият прессекретар Дмитрий Песков отговоря недвусмислено: „Не“. През септември 2019 г. Парижкото споразумение е ратифицирано с указ на руското правителство. Предполага се, че позицията на президента Путин се е променила благодарение на лобистките усилия на лидерите на Франция и Германия. === Външна политика === По оценка на Bloomberg, Русия за 20 годишното управление на Путин е успяла частично да възстанови геополитическото влияние на Съветския съюз, при това разполагайки със скромни финансови средства. В частност, Путин укрепва отношенията с КНР, присъединява Крим, изменя хода на войната в Сирия и прави Русия ключов фактор в Близкия изток, успява да продаде С-400 на натовската Турция, а също така сключва крупни оръжейни и нефтени договори с ключовият американски съюзник – Саудитска Арабия. Русия също така за първи път от 20 години започна да разширява своето влияние в Африка. === Отношения Русия – НАТО === [[Файл:Vladimir Putin - 2012.jpg|мини|250px|Путин през 2012 г.]] В годишното си обръщение към Федералното събрание на 26 април 2007 г., Путин сподели плановете си да обяви мораториум върху спазването на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа от Русия, докато членовете на НАТО го ратифицират и започнат спазването на неговите разпоредби, тъй като Русия е правила това на едностранна основа. Путин твърди, че като нови членове на НАТО дори не са подписали договора, един дисбаланс в присъствието на НАТО и руските въоръжени сили в Европа създава реална заплаха и непридвидима ситуация за Русия. Членовете на НАТО заявяват, че ще откажат да ратифицират договора, докато Русия не спази ангажиментите, поети в Истанбул през 1999 г., според които Русия трябва да изтегли войниците и военното си оборудване от Молдова и Грузия. Руският външен министър Сергей Лавров, цитиран в отговор, че „Русия отдавна е изпълнила всичките си задължения, свързани с Истанбул, отнасящи се до конвенционалните сили в Европа“. Русия е преустановила участието си в ДОВСЕ в полунощ Московско време на 11 декември 2007 г. На 12 декември 2007 г. САЩ официално заявиха, че дълбоко съжаляват за решението на Руската федерация да „спре“ изпълнението на задължението си по Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ).“ Говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак в писмено изявление добави, че „конвенционалните сили на Русия са най-големите на европейския континент, и нейното едностранно действие вреди на този успешен контрол над въоръжените сили“. Първостепенна грижа на НАТО, произтичащи от спирането на Русия е, че Москва вече може да ускори военното си присъствие в региона на [[Северен Кавказ]]. Месеците след Мюнхенската реч на Путин бяха белязани с напрежение и скок в риториката и от двете страни на Атлантическия океан. Владимир Путин заяви по време на годишнината на Деня на победата: „Тези заплахи не намаляват, а само трансформират и променят външния си вид.“ „Тези нови заплахи, както по времето на Третия райх, показват същото презрение към човешкия живот и същия стремеж към изключително диктуване на целия свят.“ Това се тълкува от някои руски и западни коментатори като сравняване на САЩ с нацистка Германия. В навечерието на 33-тата среща на върха на Г-8 в Хайлигендам американската журналистка [[Ан Епълбаум]], която е омъжена за полски политик, пише, че „Независимо дали чрез водене на кибервойна с Естония, заплашване на доставките на газ на Литва или бойкотиране на грузинско вино и полско месо, той (Путин) възнамерява през следващите няколко години да затвърди руското влияние в бившите комунистически държави в Европа, независимо дали тези държави искат руското влияние или не. В същото време той пояснява, че вече не гледа на западните държави само като на доброкачествени търговски партньори, а като заплахи в стил Студената война.“ Британският историк Макс Хейстингс описва Путин като „духовен наследник на Сталин“ в статията си „Ще трябва ли да се борим с Русия този век?“. Британският учен Норман Стоун в своята статия „Не се чудят като Путин“ го сравнява с генерал [[Шарл дьо Гол]]. Ади Игнатий твърди, че „Путин... не е [[Сталин]]. Няма масови чистки в Русия днес, няма широка атмосфера на терор. Но Путин отново създава силна държава и всеки, който стои на пътя му, ще си плати за това.“ В същата статия Хейстингс продължава, че въпреки че „връщането на пряката военна конфронтация от времето на Студената война е малко вероятно“, „идеята за западно приятелство с Русия е само на хартия. И руските, и американските представители винаги са отричали идеята за нова Студена война. Така че американският военен министър [[Робърт Гейтс]] каза още на Мюнхенската конференция: „Всички сме изправени пред много общи проблеми и предизвикателства, които трябва да бъдат разгледани в партньорство с други страни, включително Русия... Една Студена война беше напълно достатъчна.“ Владимир Путин заяви на 33-тата среща на Г-8 на 4 юни: „Ние не искаме конфронтация, искаме да се ангажираме в диалог. Обаче искаме диалог, който признава равенството на интересите и на двете страни.“ По отношение на противоракетния щит на САЩ в Европа Путин представи на президента Джордж Буш публично контрапредложение на 7 юни 2007 г. за споделяне на използването на радарната система от съветската епоха в Азербейджан, а не изграждане на нова система в Полша и Чешката република. Путин изрази готовност за модернизиране на радарната станция Габала, която е в експлоатация от 1986 г. насам. Путин предлага, че няма да е необходимо да се разполагат ракети в Полша след това, но прехващачи могат да бъдат поставени в съставни части на НАТО в Турция или Ирак. Путин предложи също равно участие на заинтересованите страни в проекта. На 4 юни 2007, в интервю за журналисти от страните от Г-8, при отговора на въпроса дали руските ядрени сили могат да бъдат насочени към европейски цели в случай, че „САЩ продължават изграждането на стратегически щит в Полша и Чешката република“, Путин призна, че „ако част от ядрения потенциал на САЩ се намира в Европа и нашите военни експерти считат, че те представляват потенциална заплаха, след това ние ще трябва да предприемем необходимите ответни стъпки. Какви стъпки? Разбира се, ние трябва да имаме нови цели в Европа.“ === Отношения Русия – Великобритания === Краят на 2006 г. довежда до обтягане на отношенията между Русия и Великобритания по повод на смъртта на бивш офицер от ФСБ в Лондон от отравяне. На 20 юли 2007 г. британският премиер Гордън Браун експулсира „четири руски пратеници заради отказа на Путин да екстрадира бившия агент на КГБ Андрей Луговой, издирван във Великобритания за убийството на приятеля си и бивш шпионин Александър Литвиненко в Лондон“. Руската конституция забранява екстрадирането на руски граждани в трети страни. Британският външен министър Дейвид Милибанд заявява, че „тази ситуация не е уникална, и други страни са изменили своите конституции, например за прилагане на Европейската заповед за арест“. Изявлението на Милибанд е широко представяно от руските медии като британско предложение за промяна на Конституцията. Според VCIOM 62% от руснаците са против промяна на Конституцията в това отношение. Британският посланик в Москва Тони Брентън заявява, че Великобритания не иска Русия да подкопае своята Конституция, а по-скоро го тълкува по такъв начин, че ще направи екстрадирането на Луговой възможно. В отговор Путин съветва британските власти да „определят главите си“, а не да предлагат промяна на руската конституция, и заяви, че британските предложения са „отживелица от начина на мислене през колониалната епоха“. Когато Литвиненко умира от лъчева болест, той твърдо обвинява Путин за насочване на убийството в декларация, която е пусната малко след смъртта му от неговия приятел Алекс Голдфарб. Критиците се съмняват, че Литвиненко е истинският автор на разпространеното изявление. Запитан за обвиненията на Литвиненко, Путин заявява, че „изявление, разпространено след смъртта на своя автор, естествено не заслужава коментар". Експулсирането е разглеждано като „най-големия разрив откакто страните експулсираха взаимно дипломатите си през 1996 г. след шпионски спор.“ В отговор на ситуацията Путин заявява: „Мисля, че ще преодолеем тази миникриза. Руско-британските отношения ще се развиват нормално. И руската, и британската страна сме заинтересовани от развитието на тези отношения.“ Въпреки това на посланика на Великобритания Тони Брентън е съобщено от руското външно министерство, че на британските дипломати ще бъдат дадени 10 дни, преди да бъдат експулсирани в отговор. Руското правителство обявява също, че ще спре издаването на визи на длъжностни лица от Великобритания и замразява сътрудничеството в областта на борбата с тероризма в отговор на Великобритания и спира контактите си с Федералната служба за сигурност. Александър Шокин, президент на руския съюз на индустриалците и предприемачите, предупреждава, че британските инвеститори в Русия "ще са изложени на засилен контрол от данъчните и регулаторните органи и те биха могли да загубят в държавни търгове. Някои виждат кризата като резултат от решението на Великобритания да предостави на бившия покровител на Путин, руския милиардер Борис Березовски, политическо убежище през 2003 г. По-рано, през 2007 г., Березовски призовава за свалянето на Путин от власт. На 10 декември 2007 г. Русия нарежда на Британския съвет да спре работата на регионалните си офиси в това, което се гледа като последния кръг на спор във връзка с убийството на Александър Литвиненко; Великобритания заявява, че решението на Русия е незаконно. Следвайки мирната мисия през 2007 г. военни учения съвместно с държавите членки на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Путин обявява на 17 август 2007 г. възобновяване на постоянна база за патрулиране на стратегически бомбардировачи на полети на дълги разстояния на Русия, които са спрени през 1992 г. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Шон Маккормак, цитиран в отговор, че „ако Русия иска да вземе някои от тези стари самолети и ги накара отново да летят, това си е тяхно решение.“ Първото по рода си в историята съобщение, направено по време на срещата на върха в ШОС (която се проведе на руска територия) в светлината на съвместните руско-китайски военни учения, кара някои да вярват, че Путин е склонен да създаде блок анти-НАТО или азиатски вариант на ОПЕК. Когато представя предположението, че „западните наблюдатели вече оприличават ШОС на военна организация, която ще застане в опозиция на НАТО“, Путин отговаря, че „това сравнение е неподходящо по форма и съдържание.“ Руският началник на Генералния щаб Юрий Балюевски е цитиран да казва, че „не трябва да се говори за създаване на военен или политически съюз, или съюз от всякакъв вид, тъй като това ще противоречи на основополагащите принципи на ШОС". Възобновяването на полетите на дълги разстояния на стратегическите бомбардировачи на Русия е последвано от обявяването на руския министър на отбраната Анатолий Сердюков по време на срещата си с Путин, на 5 декември 2007 г., че 11 кораба, включително самолетоносачът „Кузнецов“, ще вземат участие в първата голяма флотска експедиция в Средиземно море от времето на Съветския съюз. Излитането за сражение трябва да акомпанира 47 самолета, включително стратегически бомбардировачи. Според Сердюков, това е опит да се подновят редовните руски военни патрули на океаните в света, изглежда, че се подкрепя и от руските медии. Военният анализатор от „Новая газета“ Павел Фелгенхауер смята, че заради аварията си Кузнецов не е напълно боеспособен и е по-скоро заплаха за екипажа си, отколкото за всеки предполагаем враг. През септември 2007 г. Путин посещава Индонезия и по този начин става първият руски лидер, посетил страната през последните 50 години. През същия месец Путин присъства и на срещата на АПЕК, проведена в Сидни, Австралия, където се срещна с австралийския премиер Джон Хауърд и подписа договор за търговия с уран. Това е първото посещение на руски президент в Австралия. На 16 октомври 2007 г. Путин посещава Техеран, за да участва Иран във Втората Каспийска среща на върха. Там той се среща с иранския лидер Махмуд Ахмадинеджад. Други участници са лидерите на Азербайджан, Казахстан и Туркменистан. Това е първата визита на лидер на Кремъл в Иран от участието на Йосиф Сталин в конференцията в Техеран през 1943 г. На пресконференция след срещата на върха Путин заявява, че „всички наши (Каспийски) държави имат правото да развиват мирна ядрена програма, без никакви ограничения“. По време на срещата е договорено, че нейните участници в никакъв случай не биха позволили на която и да е трета страна да използва тяхната територия като база за агресия или военни действия срещу всички останали участници. На 26 октомври 2007 г., по време на конференция, следвайки 20-ата среща на равнище Русия-ЕС в Португалия, Путин предлага да се създаде руско-европейски Институт за свобода и демокрация със седалище или в Брюксел или в някоя от европейските столици и добави, че „ние сме готови да предоставим средства за неговото финансиране, така както Европа покрива разходите за проекти в Русия.“ Тази новопредложена институция се очаква да наблюдава нарушенията на човешките права в Европа и да допринася за развитието на европейската демокрация. Робърт Каган, разсъждавайки върху това, което стои в основата на разрива между Русия и ЕС, пише през февруари 2008 г.: „кошмарите на Европа са 1990-те години. Европа вижда отговора на своите проблеми в извисяването над национална държава и власт. За руснаците решението е в пълното им възстановяване. И така, какво се случва, когато едно предприятие на 21 век се изправи пред предизвикателството на властта от 19 век? Очертанията на конфликта вече се утвърждават – в дипломатическа готовност за компромиси по отношение на Косово, Украйна, Грузия и Естония; в конфликти за газо- и нефтопроводи, в неприятен дипломатически обмен между Русия и Великобритания, както и до възстановяване на руските военни учения, които по вид не са виждани от Студената война. Европейците са загрижени, с добра причина.“ === Отношения Путин – Буш младши === Руският президент Владимир Путин и президентът на САЩ Джордж У. Буш не успяват да разрешат различията си по плановете на САЩ за планираната система за противоракетна отбрана в Полша и Чешката република, на срещата им в руския черноморския курорт Сочи на 6 април 2008. Путин уточнява, че не е съгласен с решението за създаване на обекти в страните от Източна Европа, но казва, че са се споразумели за „стратегическа рамка“ за насочване на бъдещите американско-руски отношения, в които Русия и САЩ заявяват, че признават, че ерата, в която са гледали една на друга като „стратегическа заплаха или враг“, вече е свършила. Путин изразява предпазлив оптимизъм, че може да се намери начин двете страни да си сътрудничат за противоракетна отбрана и описа неговата осемгодишна връзка с Буш като „най-вече положителна“. Срещата на върха е последната среща между Буш и Путин като президенти и следва присъствие на двамата лидери „на срещата на НАТО в Румъния на 2 – 4 април 2008 г.“ Тази среща също така подчертава различията между Вашингтон и Москва за подкрепяното от САЩ предложение за разширяване на военния съюз да се включи в бившите съветски републики Украйна и Грузия. Русия се противопоставя на предложеното разширяване, страхувайки се, че ще намали собственото си влияние над своите съседи. Фарид Закария споменава, че през 2008 г. войната Южна Осетия се превръща в дипломатическо бедствие за Русия. Той навежда на мисълта, че това е важна стратегическа грешка, превръщайки съседни държави като Украйна, за да обхванат повече САЩ и други западни държави. Джордж Фридман, основател и главен изпълнителен директор на частна разузнавателна агенция Стратфор, заема противоположното мнение, твърдейки, че и войната, и руската външна политика Русия са успехи в разширяването на влиянието си. === Предаване на длъжността === Церемонията по предаване на длъжността се провежда в Кремъл, след салют от Кремълския президентски полк. Президентският кортеж преминава през отваряните само в изключително редки случаи Спаски врати. В своята заключителна реч при отстъпването на длъжността на [[Дмитрий Медведев]] на 7 май 2008 г. в присъствието и на руския патриарх [[Алексий II]] Владимир Владимирович заявява, че не е нарушил приетото заедно с президентството задължение да служи открито и честно на народа си, че задължението да брани Русия за него е висш граждански дълг, който той ще изпълнява целия си живот и че у управляващия нравствеността е не по-маловажно качество от професионализма и опита.<ref>Первый канал, „Время“, 21:00(MSK)</ref> == Премиерство == [[Файл:2014 Winter Olympics opening ceremony (2014-02-07) 03.jpeg|мини|275px|Владимир Путин на откриването на [[Зимни олимпийски игри 2014|XXII зимни Олимпийски игри]] в [[Сочи]] през 2014 г.]] Още същия ден [[Дмитрий Медведев]] внася в Държавната дума указ с предложение за назначаване на Владимир Путин за премиер-министър. Предходният премиер-министър [[Виктор Зубков]] подава оставка заедно с Владимир Путин на 7 май съобразно конституцията. Три от четирите фракции ([[Единна Русия]], Либералдемократическата партия и Справедлива Русия) заявяват, че ще го подкрепят след негова среща с ръководителите на партиите.<ref>Первый канал, „Время“, 7 май 2008, 21:00(MSK)</ref> Гласуването и встъпването в длъжност се осъществява на 8 май с безпрецедентно мнозинство от 392 гласа „за“ от общо 450. В проекта си за бъдещата икономическа политика на правителството Владимир Владимирович заявява, че ще задели 30 млрд. рубли в Селхозбанк, за да бъдат регулирани цените на зърното и осуетено самоволното рязко нарастване на цените, което е световно явление. Ще се продължи и политиката на високи мита при експорта на селскостопанска продукция. Във външната политика Владимир Путин на въпроса от депутат от ЛДПР как ще се противопостави на следното явление: призивите на Запада за свободна конкуренция в Русия от една страна и „двойния стандарт“ и забравянето на израза „свободна конкуренция“ от същия този Запад, веднага щом става дума за руски инвестиции там, отговаря, че това не е въпрос, а политическа позиция, която той изцяло споделя. Опасенията на Запада от руски инвестиции той окачествява като безпочвени, поради простата причина, че чуждите инвестиции в Русия са 10 пъти повече от руските в чужбина. <ref>Первый канал, „Время“, 8 май 2008, 21:00(MSK)</ref> На [[29 май]] [[2008]] г. Путин пристига на работно посещение във [[Франция]]. Отношенията между него и [[Никола Саркози]] са близки и един от признаците за това е, че Саркози изпрати поздравления на [[Дмитрий Медведев]] веднага след оповестяването на резултата от президентските избори, докато много други западни държави изразяваха загриженост за изборния процес. Това е първото чуждестранно посещение на Путин като (втори път) премиер. За 5 години икономическият обмен между двете страни се е утроил, тази насока трябва да продължава, заявяват той и френският премиер-министър [[Франсоа Фийон]]. Запитан за човешките права в Русия, Путин заявява, че това вече не е част от компетенциите му. По-късно на 29 май Путин прекарва тържествена вечеря в [[Елисейски дворец|Елисейския дворец]], чест, която се оказва само на президенти. В петък също така е предвидена среща на бившия руски президент с бившия френски президент [[Жак Ширак]], <ref>[http://rfi.fr/actufr/articles/101/article_66873.asp Poutine à Paris, un Premier ministre très présidentiel]</ref> който през месец май 2008 г. става лауреат на почетната държавна премия на [[Русия|Руската Федерация]]. Путин, който владее свободно [[немски език]], само за кратко общува с френския президент без преводач.<ref>[http://www.1tv.ru/owa/win/ort6_main.main?p_news_title_id=122343&p_news_razdel_id=2 Информация на Первый канал]</ref> == Политика за околната среда == Владимир Путин лично надзирава програми за защита на редки и застрашени видове в Русия: * Програма за [[Амурски тигър|Амурския тигър]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/tiger/ THE AMUR TIGER PROGRAMME] premier.gov.ru {{wayback|url=http://premier.gov.ru/patron/en/tiger/ |date=20120718064135 |df=y }}</ref> * Програма за кита [[белуга]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/beluha/ THE WHITE WHALE PROGRAMME] premier.gov.ru {{wayback|url=http://premier.gov.ru/patron/en/beluha/ |date=20120613063658 |df=y }}</ref> * Програма за [[полярна мечка|полярната мечка]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/bear/ THE POLAR BEAR PROGRAMME] premier.gov.ru {{wayback|url=http://premier.gov.ru/patron/en/bear/ |date=20120613064004 |df=y }}</ref> * Програма за [[снежен леопард|снежния леопард]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/leopard/ THE SNOW LEOPARD PROGRAMME] premier.gov.ru {{wayback|url=http://premier.gov.ru/patron/en/leopard/ |date=20120613063809 |df=y }}</ref> == Лично богатство == Официалните данни, публикувани по време на законодателните избори през 2007 г. , показват, че богатството на Путин възлиза на приблизително 3,7 милиона рубли (280 000 щатски долара)(510 944 български лева ) в банкови сметки, частен апартамент от 77,4 квадратни метра в Санкт Петербург и различни други активи.  Отчетените приходи на Путин за 2006 г. възлизат на 2 милиона рубли (приблизително 152 000 долара). През 2012 г. Путин има отчетен доход от 3,6 милиона рубли (270 000 долара).  Путин е сниман да носи редица скъпи ръчни часовници, общо оценени на 700 000 долара, което е почти шест пъти годишната му заплата. Известно е, че Путин понякога подарява часовници на стойност хиляди долари, например часовник, идентифициран като Blancpain на момче от Сибир, което среща по време на ваканция си през 2009 г., и друг подобен часовник на заводски работник същата година. Според руски опозиционни политици и журналисти  Путин тайно притежава състояние от няколко милиарда долари чрез последователно притежаване на дялове в редица руски компании.  Според една редакционна статия във ''The Washington Post'' , „Путин може технически да не притежава тези 43 самолета, но като единствена политическа сила в Русия, той може да се държи така, сякаш са негови“.  Тези противоречиви твърдения са анализирани от Polygraph.info ,  който разглеждат редица доклади на Western ( Anders Åslundоценка от 100-160 милиарда долара) и руски ( Станислав Белковски оценява на 40 милиарда долара) анализатори, ЦРУ (оценка от 40 милиарда долара през 2007 г.), както и контрааргументи на руски медии. Полиграф заключва:"Има несигурност относно точната сума на богатството на Путин, а оценката на директора на Националното разузнаване на САЩ очевидно все още не е завършена. Въпреки това, с купчината доказателства и документи в Панамските документи и в ръцете на независими следователи като тези, цитирани от Dawisha, Polygraph.info установява, че твърдението на Данилов, че западните разузнавателни агенции не са успели да намерят доказателства за богатството на Путин, е подвеждащо" През април 2016 г. 11 милиона документа, принадлежащи на панамската адвокатска кантора Mossack Fonseca , изтичат в германския вестник ''Süddeutsche Zeitung'' и базирания във Вашингтон Международен консорциум на разследващите журналисти . Името на Путин не фигурира в нито един от записите, а Путин отрича участието си в компанията.  Различни медии обаче съобщават за трима от сътрудниците на Путин в списъка.  Според изтичането на документите от Панама , близки доверени сътрудници на Путин притежават офшорни компании на обща стойност 2 милиарда долара.  Германският вестник ''Süddeutsche Zeitung''счита за правдоподобна възможността семейството на Путин да печели от тези пари. Според вестника 2 милиарда щатски долара са били "тайно прехвърлени през банки и компании в сянка, свързани със сътрудниците на Путин", като строителните милиардери Аркадий и Борис Ротенберг и Банка "Россия ", по-рано идентифицирана от Държавния департамент на САЩ като третирана от Путин тъй като личната му банкова сметка е била централна за улесняването на това. В него се заключава, че „Путин показа, че е готов да предприеме агресивни стъпки, за да запази секретността и да защити [такива] общински активи“. Значителна част от следата на парите води до най-добрия приятел на Путин Сергей Ролдугин . Въпреки ,че е музикант и по собствените му думи, не е бизнесмен, изглежда, че е натрупал активи на стойност 100 милиона долара, а вероятно и повече.  Има спекулации, че Путин всъщност притежава средствата,  а Ролдугин просто е действал като пълномощник.  Гари Каспаров каза, че „Путин контролира достатъчно пари, вероятно повече от всеки друг индивид в историята на човешката раса“.<ref>Парите на Путин: колко богат е руският президент? [https://www.dw.com/bg/парите-на-путин-колко-богат-е-руският-президент/a-61048465 08.03.2022 г. Дойче веле.]</ref> == Критика == Според мнение на Михаил Горбачов, изразено през ноември 2014 г., Путин започва да се разболява от същата болест, от която според признанието е страдал и самият бивш президент на СССР - самоувереност: „Той смята себе си за заместител на Бог, аз наистина не знам обаче..." Пресата по света отбелязва характерното закъснение на Путин за насрочени срещи с държавни, правителствени, кралски особи и римския папа. === Обвинения за участие в убийството на Александър Литвиненко === През ноември 2006 г. в Обединеното кралство умира Александър Литвиненко, бивш служител на ФСБ, който получава политическо убежище на Острова, след като бяга от Русия и работи за британското разузнаване MI6. Причината за смъртта е отравяне с полоний-210. Отравянето на Литвиненко и разследването, започнато от британските власти, довеждат до влошаване на руско-британските отношения. Британският съд заключава, че Литвиненко е убит в резултат на специална операция на ФСБ, очевидно одобрена лично от директора на ФСБ Николай Патрушев и руския президент Путин. Констатациите на Върховния съд са отхвърлени от говорителите на Путин като недоказани и основани на спекулации. === Отравянето на Сергей и Юлия Скрипал === През март 2018 г. в Солсбъри (Великобритания) бившият офицер от ГРУ Сергей Скрипал, който е работил за британските специални служби, и дъщеря му са отровени. Британски експерти от секретната химическа лаборатория Портон Даун установяват, че при отравянето е използван боен химически агент от клас ,,Новичок". По-късно заключенията на британските експерти са потвърдени от Организацията за забрана на химическите оръжия. Правителството на Обединеното кралство обвинява Русия в съучастие в опита за убийство и в нарушение на Конвенцията за химическите оръжия. Русия категорично отхвърля тези обвинения и заявява, че отравянето е провокация, която може да е организирано от специалните служби на Великобритания или от САЩ. Великобритания експулсира 23 руски дипломати в отговор на отравянето. Повечето страни от ЕС, както и САЩ, Канада, Австралия и редица други страни предприемат подобни стъпки от солидарност. Русия отговоря на това с реципрочни мерки. През септември 2018 г. британската полиция пуска снимки на двама руски граждани, заподозрени в отравянето на Скрипал. Според британските разузнавателни служби те са офицери на ГРУ, които са пристигнали в Обединеното кралство под фалшиви имена. Британският премиер Тереза ​​Мей заявява, че отравянето е санкционирано от руското ръководство, а британският министър на сигурността Бен Уолъс обвинява лично Владимир Путин за отравянето. Русия за пореден път отрича всички обвинения. === Отравянето на Алексей Навални === През август 2020 г. руският опозиционер Алексей Навални, ръководител на Фондация за борба с корупцията (ФБК), е отровен. На 2 септември изследвания, проведени от специалната лаборатория на Бундесвера, показват, че Навални е бил отровен с военен нервнопаралитичен агент от групата ,,Новичок". По-късно Франция и Швеция потвърждават отравянето с Новичок, като се позовават на резултатите от собствените си изследвания в лаборатории, сертифицирани от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). ОЗХО провежда собствено изследване на биологичните проби на Навални и потвърждава заключенията на германски, френски и шведски лаборатории за наличието на следи от вещество от семейство Новичок в анализите. Навални и неговият екип заявяват, че лично Владимир Путин стои зад опита за убийство. На 14 декември 2020 г. в интернет са публикувани резултатите от съвместно разследване на The Insider, Bellingcat и CNN с участието на Der Spiegel, съдържащи по-специално доказателства, че опитът за убийство срещу Навални е извършен от оперативна група на ФСБ, действащи под прикритието на Института по криминалистика на ФСБ. Владимир Путин определя разследването като ,,легализация на материали от американското разузнаване" и казва, че ако руските разузнавателни служби са искали да отровят Навални, те са щели да го направят докрай. === Разследване на ,,Двореца на Путин" край Геленджик === За първи път за резиденцията край Геленджик, за която се твърди, че е построена за Владимир Путин, става широко известна през 2010 г., когато бизнесменът Сергей Колесников в отворено писмо до Дмитрий Медведев говори подробно за строителството и разкрива схеми за неговото финансиране. Според журналистически разследвания финансирането на съоръжението е извършено чрез корупционни схеми и за сметка на държавните компании Транснефт и Роснефт. През януари 2021 г. Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални публикува подробно разследване „Дворец за Путин. Историята на най-големия подкуп”, представяща заснемане на територията от квадрокоптер, видеореконструкция и етажен план на съоръжението. Фонда оценява разходите за изграждане на дворцовия комплекс на 100 милиарда рубли (1,1 милиарда евро). Разследването посочва Владимир Путин като краен бенефициент на двореца. През януари 2021 г. Путин заявява, че дворецът никога не е принадлежал на него или на близките му роднини. В същото време Аркадий Ротенберг, предприемач и приятел на Путин, се обявява за собственик на двореца. По думите му той е купил тази резиденция ,,преди няколко години" и възнамерява да я превърне в апарт-хотел. === Нападение над независима Украйна === {{основна|Руско нападение срещу Украйна}} В ранните часове на 24 февруари 2022 г. [[Русия]] извършва пълномащабно военно нападение над своя югозападен съсед [[Украйна]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31719771.html |заглавие=Войната започна. Русия нападна Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0/a-60894862 |заглавие=Експлозии, разрушения и жертви: Русия нападна Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/rusia/2022/02/24/rusiia-napadna-ukraina-voiskite-i-preminaha-severnata-granica-desanti-na-iug.521449 |заглавие=Русия нападна Украйна, войските й преминаха северната граница, десанти на юг | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://novini.bg/video/33223 |заглавие=Русия нападна Украйна. Киев: Всеки, който може да държи оръжие - да минава във войските - Свят - Новини Бг |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Обявено от Путин като „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да „демилитаризира и денацифицира“ Украйна, то представлява най-драматичната ескалация на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]], започнала с [[Евромайдан]]а – масови протести и гражданско неподчинение в Украйна срещу [[корупция]]та и отказа на тогавашните власти от [[Паневропейска идентичност|проевропейски път]] на страната<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2022/02/21/v-ukraina-bie-otdadiena-pochit-na-zaghinalitie-po-vriemie-na-ievromaidana-1781844 |заглавие=В Украйна бе отдадена почит на загиналите по време на Евромайдана... | TRT Български |труд=www.trt.net.tr |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/a-18077871 |заглавие=Украинската "Революция на достойнството" | DW | 21.11.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> – и кулминирала до този момент с незаконното [[Република Крим|анексиране на Крим]] от Русия през 2014 година и паралелната [[Война в Донбас|война в Донбас]], довела до смъртта на хиляди и оставила десетки хиляди ранени или осакатени. Определяно като най-сериозната военна обстановка в [[Европа]] след края на [[Втората световна война]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> то следва няколкомесечно струпване на значителни руски военни части около границите на Украйна и последвалото признаване за независими на сепаратистките [[Донецка народна република]] и [[Луганска народна република]] от страна на Русия. Нападението е осъдено остро от българските власти,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE-%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2-%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0/a-60895296 |заглавие="Абсолютно недопустимо": Румен Радев остро осъди нападението на Русия над Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605922/izvanredna-sreshta-pri-prezidenta-zaradi-ruskata-operacia-v-ukraina |заглавие=България осъжда военните действия в Украйна, няма пряка заплаха за страната |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2022/02/24/358460/%D0%BD%D1%81-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/ |заглавие=НС категорично осъди военната интервенция срещу Украйна (ДЕКЛАРАЦИЯ) |фамилно_име=Недкова |първо_име=Ванина |дата=2022-02-24 |труд=NOVA |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> институциите и лидерите на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], от [[Великобритания]], [[САЩ]], [[Канада]], [[Япония]], [[Израел]], [[Грузия]], [[Турция]] и други,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31720776.html |заглавие=Светът осъди нападението на Русия срещу Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2-%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0/a-60895225 |заглавие="Путин избра проливането на кръв": реакции след руското нападение срещу Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bta.bg/bg/news/world/226007-izrael-osadi-ruskoto-napadenie-sreshtu-ukrayna |заглавие=Израел осъди руското нападение срещу Украйна |труд=bta.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20220224IPR24001/iziavlenie-na-liderite-na-evropeyskiia-parlament-otnosno-ukrayna |заглавие=Изявление на лидерите на Европейския парламент относно Украйна | Новини | Европейски парламент |дата=2022-02-24 |труд=www.europarl.europa.eu |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605913/zapadat-osadi-nahluvaneto-v-ukraina |заглавие=Западът осъди нахлуването в Украйна |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://darik.bg/svetat-ostro-osadi-napadenieto-srestu-ukraina-obzor- |заглавие=Светът остро осъди нападението срещу Украйна (обзор) - Войната в Украйна - darik.bg |труд=darik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> като виновен за последвалото насилие и човешки трагедии е посочен лично Владимир Путин, избрал преднамерено пътя на войната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> {{цитат|Невинни мъже, жени и деца умират или се боят за живота си. Ние осъждаме тази варварска атака и циничните аргументи, с които се оправдава. Президентът Путин връща обратно войната в Европа. В тези мрачни часове, ЕС и неговите хора стоят зад Украйна и нейния народ. Изправени сме пред безпрецедентен акт на агресия от ръководството на Русия срещу суверенна и независима страна.|[[Урсула фон дер Лайен]], председател на [[Европейската комисия]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605957/vladimir-putin-v-sankcionen-spisak-na-es |заглавие=Владимир Путин в санкционен списък на ЕС |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-26}}</ref>}} {{цитат|Избирайки войната, президентът Путин не просто атакува Украйна. Той реши да извърши най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия насам.|[[Еманюел Макрон]], президент на [[Франция]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/makron-ruskata-agresiia-sreshtu-ukrajna-e-naj-serioznata-ataka-sreshtu-mira-v-evropa-2301631 |заглавие=Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа - Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref>}} == Личен живот == [[Файл:Передняя подножка (Путин).jpg|мини|260п|Путин демонстрира техника за хвърляне от [[джудо]], 2012]] Владимир Владимирович Путин е син на Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Шелонова. [[Файл:PutinKabaeva.jpg|мини|260п|Путин с [[Алина Кабаева]]]] Има съпруга Людмила, две дъщери – Мария (р. 1985 г.) и Екатерина (р. 1986 г.),<ref>{{cite web|title=Lyudmila Putina Once Called Her Husband a Vampire |url=http://www.themoscowtimes.com/news/article/lyudmila-putina-once-called-her-husband-a-vampire/481294.html |accessdate=13 януари 2020 |publisher=The Moscow Times |date=7 юни 2013 |archivedate=7 юни 2013 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130607024843/http://www.themoscowtimes.com/news/article/lyudmila-putina-once-called-her-husband-a-vampire/481294.html |lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://abcnews.go.com/International/inside-personal-life-russian-president-vladimir-putin/story?id=23161867 |title=5 Things You Didn't Know About Vladimir Putin's Personal Life |date=2 април 2014 |publisher=ABC News |accessdate=13 януари 2020|lang=en}}</ref> три кучета: лабрадор [[Кони Полгрейв|Кони]], подарена му от министъра на извънредните ситуации Сергей Кожугетович Шойгу през 2000 г., пудел [[Тося]] със син [[Родео]]; коза [[Спаска]], подарък от кмета на Москва [[Юрий Лужков|Юрий Михайлович Лужков]]. На 13 ноември 2010 година, при посещение в България, министър-председателят Бойко Борисов му подарява [[Българско овчарско куче|каракачанско куче]]. Майстор на спорта по [[самбо]] (1973) и по [[джудо]] (1975). == Вижте също == * [[Путлер]] * [[Руска военна интервенция в Сирия]] == Бележки == <references/> == Доълнителна литература == * {{cite book |last= Политковская |first= Анна |authorlink= Анна Политковская |title= Русия на Путин |year= 2007 |publisher= Бард |isbn= 978-954-585-798-0 }} * {{cite book |last= Медведев |first= Рой |title= Времето на Путин |year= 2003 |publisher= Бул Корени |isbn= 978-954-798-005-1 }} * {{cite book |last= Блан |first= Елен |title= Връзката КГБ: Системата Путин |year= 2005 |publisher= Сиела |isbn= 978-954-649-866-3 }} * {{cite book |last= Рар |first= Александър |title= Владимир Путин: Немецът в Кремъл |year= 2002 |publisher= Слънце |isbn= 978-954-742-049-6 }} == Външни препратки == {{уикицитат|Владимир Путин}} {{Commonscat|Vladimir Putin}} * [http://putin.kremlin.ru/ Личен сайт на Владимир Путин] * {{икона|ru}} {{икона|en}} [http://www.kremlin.ru/ Официален сайт на президента на Русия] * {{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/415124.stm „Vladimir Putin: Spy turned politician“], статия на BBC, 1 януари 2000 * {{икона|en}} [http://www.fightingarts.com/content01/putin.html Путин и дейността му като джудист] * [http://www.de-zorata.de/viewtopic.php?p=102&sid=6d1749cf8b7b6484efe507abbce59488#102 Откъси]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} от книгата „[[Историите на една кремълска къртица (книга)|Историите на една кремълска къртица]]“ на [[Елена Трегубова]] {{пост начало}} {{пост|[[министър-председател на Русия]]|[[8 август]] [[1999]]|[[7 май]] [[2000]]|[[Сергей Степашин]]|[[Михаил Касянов]]}} {{пост|[[министър-председател на Русия]]|[[8 май]] [[2008]]|[[7 май]] [[2012]]|[[Виктор Зубков|Виктор Алексеевич Зубков]]|[[Дмитрий Медведев]]}} {{пост|[[президент на Русия]]|[[31 декември]] [[1999]]|[[7 май]] [[2008]]|[[Борис Елцин]]|[[Дмитрий Медведев]]}} {{пост|[[президент на Русия]]|[[7 май]] [[2012]]||[[Дмитрий Медведев]]|}} {{пост край}} {{Руски владетели}} {{Личности на годината на Тайм|01-наст}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Русия}} {{СОРТКАТ:Путин, Владимир}} [[Категория:Президенти на Русия]] [[Категория:Министър-председатели на Русия]] [[Категория:Вицепремиери на Русия]] [[Категория:Членове на Единна Русия]] [[Категория:Членове на КПСС]] [[Категория:Руски политици]] [[Категория:Офицери на КГБ]] [[Категория:Руски самбисти]] [[Категория:Съветски самбисти]] [[Категория:Руски джудисти]] [[Категория:Съветски джудисти]] [[Категория:Възпитаници на Санктпетербургския университет]] [[Категория:Почетни доктори в Русия]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет]] [[Категория:Военнопрестъпници]] [[Категория:Почетни граждани на Казан]] [[Категория:Почетни граждани на Санкт Петербург]] [[Категория:Почетни граждани в Сърбия]] [[Категория:Носители на Ордена на Свети Сава]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Родени в Санкт Петербург]] [[Категория:Почетни граждани на Севастопол]] ns5996tibgs8h0mr00kwp8awf7il2da 11473393 11473278 2022-07-28T15:38:35Z Velo Vrbata 22937 Премахнати [[Special:Contributions/149.62.206.46|редакции на 149.62.206.46]] ([[User talk:149.62.206.46|б]].), към версия на Молли wikitext text/x-wiki {{паун}} {{Личност|политик | националност = {{флагче с име|СССР}} (1952 – 1991)<br>{{флагче с име|Русия}} (1991 – ) | вложки = {{Личност/Политик | професия = [[разузнавач]], [[юрист]], [[чиновник]], [[политик]] | партия = [[КПСС]] (1975 – 1991)<br/>[[Наш дом – Русия]] (1995 – 1999)<br/>[[Единство]] (1999 – 2001)<br/>[[Единна Русия]] (2008 – ) | постове1 = 2-ри и 4-ти [[президент на Русия]] | години1 = 31 декември 1999 – 7 май 2008<br>7 май 2012 – | постове2 = 39-и [[министър-председател на Русия]] | години2 = 8 май 2008 – 7 май 2012 | постове3 = 2-и председател на Единна Русия | години3 = 7 май 2008 — 26 май 2012 | постове4 = 5-и председател на ФСБ | години4 = 25 юли 1998 — 9 август 1999 }}{{Личност/Военен | категория = политик | звание = [[полковник]] | години на служба = 1975 – 1991 | преданост = [[СССР]], [[Русия]] | въоръжени сили = [[КГБ]], [[Федерална служба за сигурност|ФСБ]],<br>[[Въоръжени сили на Руската федерация|Въоръжени сили на Русия]] | битки = [[Втора чеченска война]]<br>[[Руско-грузинска война]]<br>[[Руско-украинска война]]<br>[[Руска военна интервенция в Сирия|Гражданска война в Сирия]] }} | брак = [[Людмила Путина]] (1983 – 2014) | майка = Мария Ивановна Путина | баща = Владимир Спиридонович Путин | деца = Мария Путина (р.1985 г.)<br>Катерина Путина (р.1986 г.) }} '''Владимир Владимирович Путин''' ({{lang|ru|{{звук|Ru-Vladimir_Vladimirovich_Putin.ogg|Влади́мир Влади́мирович Пу́тин}}}}) е руски държавник и политически деец. Настоящ президент на Руската федерация, председател на Държавния съвет на Руската федерация и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Руската федерация от 7 май 2012 г. Преди това е бил президент от 7 май 2000 г. до 7 май 2008 г., а през 1999 – 2000 г. и 2008 – 2012 г. е бил министър-председател на Русия. Полковник от запаса (1999). Действащ държавен съветник на Руската федерация, 1 клас (1997). Доктор по икономически науки (1997). Вследствие на водената от него държавна политика се пораждат термините ''[[рашизъм]]'' и ''[[путинизъм]]''. Завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет (ЛГУ). От 1977 г. работи в следствения отдел на Дирекцията на КГБ на СССР за Ленинград и Ленинградска област. От 1985 до 1990 г. служи в резидентурата на съветското външно разузнаване в ГДР. След завръщането си в Ленинград работи като помощник на ректора на Ленинградския държавен университет, а след това като съветник на Анатолий Собчак, председател на Ленинградския градски съвет. След като подава оставка от КГБ на 20 август 1991 г., той продължава да работи в кметството на Санкт Петербург. След поражението на Собчак на губернаторските избори през 1996 г., той се премества в Москва, където е назначен за заместник-ръководител на делата на президента на Руската федерация. След кратък мандат начело на Федералната служба за сигурност на Руската федерация и като секретар на Съвета за сигурност, през август 1999 г. оглавява Руското правителство. Той става първият човек в държавата на 31 декември 1999 г., когато след оставката на руския президент [[Борис Елцин]] е назначен за временно изпълняващ длъжността. За първи път е избран за президент на Русия на 26 март 2000 г., а след това е преизбиран през 2004 г. През 2008 г. е сменен от [[Дмитрий Медведев]] на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 г. президентският мандат в страната е удължен от 4 на 6 години. През 2012 г. отново печели президентските избори. През 2018 г. е преизбран за четвърти мандат. След приемането на промените в Конституцията на Руската федерация (през 2020 г.), той получава правото да се кандидатира на президентските избори през 2024 г. Прeз последните 20 години разделът на конституцията на Руската федерация, ограничаващ продължителността и броя на мандатите на президента и неговите правомощия, е променян неколкократно, като в тази връзка с искане за тълкуването му е сезиран и Руския конституционен съд. Началото на неговото управление през 1999 г. е белязано от т. нар. [[Втора чеченска война]], срещу самопровъзгласилата се [[Чеченска република Ичкерия]], която заглъхва през 2009 г. През 2008 година в Грузия е проведен референдум за членство на кавказката република в НАТО. В резултат избухва кратка [[Руско-грузинска война]]. След нея Русия признава сепаратистките [[Абхазия]] и [[Южна Осетия|Южна Осетия]] за независими държави. В началото на 2014 г., след идването на власт на прозападни сили в Украйна, Русия анексира с военна намеса Крим и започва да подклажда [[Война в Донбас|сепаратистки настроения в Донбас]]. Този акт не е признат от по-голямата част от международната общност и довежда до налагането на санкции срещу Русия от Запада. В резултат Украйна трайно се ориентира към членство в НАТО, но през февруари 2022 г. Путин подписва указ за признаване на сепаратистките [[Донецка народна република|Донецка]] и [[Луганска народна република|Луганска]] ''[[народна република|"народни републики"]]'' за независими държави. След това Русия напада Украйна, като Путин заявява в обръщение, че украинският народ и държава нямат право да съществуват в този си вид. Нахлуването е осъдено от Общото събрание на ООН. [[Руско нападение над Украйна|Нападението над Украйна]] води до безпрецедентни икономически санкции и политическа изолация на Русия.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.actualno.com/europe/edin-mesec-vojna-v-ukrajna-kakvo-se-sluchi-do-momenta-video-news_1729472.html |заглавие=Един месец война в Украйна: Какво се случи до момента? (ВИДЕО) |дата=2022-03-24 |труд=www.actualno.com |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> Путин е определян като [[Автокрация|автократ]], следващ [[Антидемократизъм|антидемократични]], [[Етнически национализъм|националистически]], а според някои анализатори и [[Фашизъм|фашистки]] идеи.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://theconversation.com/yes-putin-and-russia-are-fascist-a-political-scientist-shows-how-they-meet-the-textbook-definition-179063 |заглавие=Yes, Putin and Russia are fascist – a political scientist shows how they meet the textbook definition |фамилно_име=Motyl |първо_име=Alexander |дата=2022-03-30 |труд=The Conversation |език=en |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://archive.transatlanticrelations.org/publication/putins-russia-moderate-fascist-state-vladislav-inozemtsev/ |заглавие=Putin’s Russia: A Moderate Fascist State by Vladislav Inozemtsev |фамилно_име=Inozemtsev |първо_име=Vladislav |дата=2022-04-04 |труд=Center for Transatlantic Relations |език=en-US |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.newsweek.com/putins-russia-grip-fascism-312513 |заглавие=Putin's Russia Is in the Grip of Fascism |дата=2015-03-09 |труд=Newsweek |език=en |достъп_дата=2022-04-03}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.scotsman.com/news/opinion/columnists/it-was-clear-putin-was-a-fascist-dictator-before-ukraine-war-scotsman-says-3597914 |заглавие=Before Russia invaded Ukraine, Putin had already shown himself to be a racist, fascist dictator – Scotsman comment |дата=2022-03-05 |труд=www.scotsman.com |език=en |достъп_дата=2022-04-03}}</ref> Той си поставя за цел възобновяването на [[Империализъм|имперската политика]] на Русия и евентуалното възстановяване под някаква форма на [[СССР]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B2-%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B7%D0%B8/a-61034217 |заглавие=Русия на Путин: в плен на антилиберални, автократични демагози | DW | 06.03.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2022-03-06 |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/a-60839589 |заглавие=Русия и (не)устоимият чар на автокрацията | DW | 19.02.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2022-02-19 |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> Управлението му се характеризира с повсеместна [[корупция]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://e-vestnik.bg/24882/ivan-krastev-v-nyu-york-tayms-za-putin-koruptsiyata-e-nachin-na-zhivot/ |заглавие=Иван Кръстев в "Ню Йорк таймс" : За Путин корупцията е начин на живот |дата=2016-05-16 |труд=e-vestnik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-putin-veliki-varhovniyat-samozvanets |заглавие=Путин Велики: Върховният самозванец |дата=2019-11-30 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> [[Политическа репресия|репресии]] срещу [[Опозиция (политика)|опозицията]], независимите [[Средство за масова информация|медии]] и въобще инакомислещите.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/krayat-na-memorial---predvestnik-na-oshte-po-golemi-represii-v-rusiya-news330574.html |заглавие=Краят на "Мемориал" - предвестник на още по-големи репресии в Русия |дата=2021-12-29 |труд=Mediapool.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://e-vestnik.bg/35507/zashto-mu-e-na-putin-voyna/ |заглавие=Защо му е на Путин война? |дата=2022-02-24 |труд=e-vestnik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> След 2008 година в страната настъпва икономическа [[стагнация]], която води до неспособност на икономиката да се модернизира и продължаващ [[Демография|демографски]] упадък.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-2003/a-51857127 |заглавие=В началото Путин беше друг. Обратът започва след 2003. | DW | 02.01.2020 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2020-01-02 |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.investor.bg/analizi/91/a/wsj-putin-napomnia-za-provala-na-musolini-347827/ |заглавие=WSJ: Путин напомня за провала на Мусолини |дата=2022-03-13 |труд=Investor.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> Според някои анализатори руският президент притежава активи в рамките на 100-160 млрд. долара, и е най-богатият човек в света.<ref>Путин има лично богатство до $160 млрд., твърди нова книга. [https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/05/14/3905316_putin_ima_lichno_bogatstvo_do_160_mlrd_tvurdi_nova/ 14 май 2019 г. в-к Дневник.]</ref> Путин също е сочен като отговорен за извършените от руските войски [[военни престъпления]], а известни личности и подписки с милиони участници призовават за изправянето му пред международен [[трибунал]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2022/03/15/4323819_moje_li_putin_da_bude_presledvan_za_voenni/ |заглавие=Може ли Путин да бъде преследван за военни престъпления в Украйна |фамилно_име=Capital.bg |дата=2022-03-15 |труд=www.capital.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/mozhe-li-putin-da-bade-saden-za-voenni-prestapleniya.html |заглавие=Може ли Путин да бъде съден за военни престъпления? |фамилно_име=news.bg |дата=2022-03-15 |труд=News.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://novini.bg/sviat/rusia/710558 |заглавие=Възможно ли е Путин да бъде осъден за военни престъпления в Украйна? - Русия - Новини Бг |дата=2022-03-22 |труд=Novini.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/gordan-braun-iska-nyurnberski-tribunal-za-putin.html |заглавие=Гордън Браун иска Нюрнберски трибунал за Путин |фамилно_име=news.bg |дата=2022-03-19 |труд=News.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-29}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://faktor.bg/bg/articles/petitsiya-za-tribunal-sreshtu-putin |заглавие=Над 1.2 млн. подписа събра петиция за трибунал над Путин заради агресията срещу Украйна |дата=2022-03-21 |труд=Фактор |достъп_дата=2022-03-29}}</ref> == Произход == Според собствения му отговор по време на преброяването, той е руснак по националност. Баща – Владимир Спиридонович Путин (23 февруари 1911 г. – 2 август 1999 г.), е роден в село Поминово, Тверска губерния, служи в подводния флот през 1933 – 1934 г., участник във Великата отечествена война, съставен от Петерхофски военен комисариат на Ленинградска област. В Червената армия – от юни 1941 г., боец ​​от 330-ти пехотен полк на 86-та дивизия на Червената армия, ранен е тежко от шрапнел в левия пищял и крак на 17 ноември 1941 г. Награден е с медали: „За военни заслуги“, „За отбраната на Ленинград“, „За победата над Германия“. Член на ВКП (б) от 1941 г. След войната е майстор в завода ,,Егоров". През 1985 г. е награден с орден „Отечествена война“ I степен. Майка – Мария Ивановна Путина (по рождение Шеломова) (17 октомври 1911 г. – 6 юли 1998 г.), произхожда от село Заречие, Тверска губерния, където се среща с Владимир Спиридонович, също работи във фабрика, оцелява след блокадата на Ленинград. Тя е наградена с медал „За отбраната на Ленинград“ от щаба на КБФ. [[Файл:Vladimir Putin with his mother.jpg|мини|ляво|250п|Путин с майка си Мария Ивановна през юли 1958 г.]] Дядо – Спиридон Иванович Путин (19 декември 1879 – 8 март 1965), произхожда от село Поминово, Тверска губерния. Работи като готвач в Горки, готви за Надежда Крупская, Мария и Дмитрий Улянов до смъртта им. През 1940 г. той става главен готвач на пансиона на Московския градски комитет на партията ,,Иличевски" в село Илинское. Там той храни министрите, първите секретари на Московския градски партиен комитет, Никита Хрушчов, работи до осемдесетгодишна възраст. Предците на Путин по бащина и майчина линия (Путини, Шеломови, Чурсанови, Буянови, Фомини и други) са били селяни в Тверския окръг поне 300 години. [[Файл:Vladimir Spiridonovich Putin.jpg|мини|200px|Баща – Владимир Спиридонович Путин]] [[Файл:Maria Ivanovna Shelomova.jpg|мини|200px|Майка – Мария Ивановна Путина]] [[Файл:Spiridon Putin.jpg|мини|200px|Дядо – Спиридон Иванович Путин]] == Биография == Владимир Путин е роден в Ленинград (дн. [[Санкт Петербург]]). Малко е известно за ранното му детството. Той е късно дете в семейството. Двама негови братя са умрели в началото на 1940-те. Според официалната теза родителите на Путин – Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина (Шаломова) са от руско потекло. Съществува и версия, че майка му е с еврейски корени.<ref>[https://newslenta.com/biographies/kto-po-nacionalnosti-vladimir-putin-ego-nastoyashhaya-familiya Кто по национальности Владимир Путин: его настоящая фамилия.]</ref> Според друга версия той е късно осиновен.<ref>[https://www.clubz.bg/19485-di_cajt_putin_bil_roden_v_gruziq_i_posle_osinoven"Ди Цайт": Путин бил роден в Грузия и после осиновен.]</ref> Завършва „[[Право]]“ в Ленинградския държавен университет през 1975 г., след което постъпва на работа в Комитета за държавна сигурност ([[КГБ]]). От 1985 г. работи за КГБ в [[ГДР]]. След завръщането си в Русия през 1990 г. работи в родния си град като служител в университет (1990 – 1991), съветник по чуждестранните инвестиции на кмета [[Анатолий Собчак]] (1991 – 1994) и заместник-кмет (1994 – 1996). Официално напуска КГБ след [[Августовски пуч в СССР (1991)|опита за преврат]] през август 1991 г. [[Файл:RIAN archive 100306 Vladimir Putin, Federal Security Service Director.jpg|мини|Директорът на ФСБ Владимир Путин през 1998 г.]] След 1996 г. се премества в Москва и заема второстепенни постове в администрацията на Борис Елцин. През 1997 г. става заместник-директор на администрацията на президента. През [[1998]] г. е назначен за директор на [[Федерална служба за сигурност|Федералната служба за сигурност]] на Русия. През март [[1999]] г. става секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август – министър-председател на Русия. От декември същата година изпълнява длъжността президент на Русия. През 2000 г. е избран за държавен глава, а през 2004 г. е преизбран за втори мандат. Владимир Путин изявява интерес към работа в разузнавателните служби на Съветския съюз от ранна ученическа възраст. Дълбоко повлиян от романтичния образ на разведчика в литературата, който самоотвержено отдава труда, а при необходимост – и живота си за доброто на родината и неутрализирането на враговете – вътрешни и външни, като същевременно остава неизвестен с дейността и успехите си за обществото, защото не търси слава, а стига му тая награда – да знае, че е полезен! С мечта за такава кариера 16-годишният Владимир Путин по свой почин отива в приемната на централата на КГБ-Ленинград, и заявява желанието си да се влее в редиците на „бойците на тихия фронт“. Служителят, който го изслушва, в отговор му заявява, че нещата стоят по друг начин – не кандидатът търси службата, а КГБ намира човека, когото иска да привлече. Путин не губи надежда и все пак иска да знае какво е препоръчително да изучава, за да има най-голям шанс да бъде привлечен за сътрудник. Отговарят му, че е подходящо или да отслужи в армията, или да наблегне на правото и чуждите езици. Путин прилежно изпълнява втория получен съвет – веднага започва подготовка за кандидатстване в Юридическия факултет на Ленинградския университет, приемат го, дипломира се и впоследствие наистина е потърсен от страна на КГБ за привличане като щатен служител, по-късно и офицер. [[Файл:Putin in Su-27-1.jpg|мини|300px|Путин се приземява в [[Грозни]] с изтребител [[Су-27]], 20 март 2000 г.]] == Президентство == [[Файл:2018 inauguration of Vladimir Putin 24.jpg|мини|дясно|250px|Кортежът на Владимир Путин на 5 юли 2018 година при встъпването му за четвърти мандат в длъжност като президент на Русия (новата президентска кола е Aurus Senat, с екстериор напомнящ на Rolls Royce)]] [[Файл:Putin and Erdogan.JPG|мини|дясно|250px|Путин с турския министър-председател Ердоган, 2004 г.]] [[Файл:Vladimir Putin and Recep Tayyip Erdogan (2020-01-19) 01.jpg|мини|дясно|250px|Путин с турския президент Ердоган, 2020 г.]] Президентството на Владимир Путин през първия му непрекъснат срок продължава от декември 1999 г. до май 2008 г. Вследствие от политиката на Путин се извършват размествания в руската олигархия. Шефът на НК „ЮКОС“ [[Михаил Ходорковски]], арестуван на 25 октомври 2003 г. по обвинение в нарушения, допуснати в приватизацията на ЗАО „Апатит“. [[Борис Березовски]] намира убежище в Англия. Същевременно останалите лоялни на Путин олигарси продължават да развиват своя бизнес, без да получават същото ''внимание'' от страна на прокуратурата. Създадени са популистки младежки организации, основните от които са образуваната през 2005 г. „Наши“ и „Млада гвардия“. По повод даването на британско политическо убежище на бившия руски офицер от сигурността [[Александър Литвиненко]], който според руски проправителствени издания е свързан с чеченски терористи, Путин заявява, че след като британските власти ''„са позволили да се съберат на тяхна територия значително количество мошеници, негодници и терористи, те са създали условия, в рамките на които се подлага на опасност животът и здравето на самите поданици на Британия“''. „И цялата отговорност за това е на британската страна“, подчертава бившият президент на Русия.<ref>[http://www.lenta.ru/news/2007/06/04/lugovoi/ Путин назвал „глупостью“ попытку добиться экстрадиции Андрея Лугового (Изявлението по-обстойно)], 4 юни 2007.</ref><br> Искането от Британия за екстрадиране на Андрей Луговой, който е гражданин на Русия, Путин нарича „глупаво“ и заявява: „Ако тези люде, които са ни предявили искане за предаването на Луговой, не знаят това (б.ред.: ''забраната от конституцията за екстрадиране на руски граждани''), то под въпрос се поставя нивото на тяхната компетентност, ако са знаели, значи това е просто политически ход с цел пиар“<ref>там же, ibidem</ref>. Искането от британска страна за промяна на конституцията Владимир Путин нарича „рудимент от колониалното мислене“ и отбелязва, че всъщност на тях им трябва да сменят мозъците, а не конституцията<ref>[https://web.archive.org/web/20160809094225/http://www.russian.xinhuanet.com/russian/2007-07/25/content_463046.htm В.Путин называет предложение Лондона поменять конституцию России рудиментом колониального мышления (Изказването на Путин в агенция Синхуа)], 25 юли 2007.</ref>. В международните отношения Путин прави все по-критични публични изявления по отношение на САЩ и други западни страни. През февруари 2007 г., по време на годишната Мюнхенска конференция по политика на сигурност, той критикува това, което той самия нарича монополно господство на [[САЩ]] в световните отношения, и подчерта, че САЩ показват „почти несъдържателно хипер използване на сила в международните отношения“. Путин каза, че резултатът от това е, че {{цитат|''Никой не се чувства в безопасност! Защото никой не може да смята, че международното право е като каменна стена, която ще ги защитава. Разбира се, такава политика стимулира [[надпревара във въоръжаването]]''.}} Путин предложи някои инициативи като например създаване на международни центрове за обогатяване на уран и предотвратяването на разполагане на оръжия в космическото пространство. През месец януари 2007 г. в интервю Путин заяви, че Русия е за един демократичен многополюсен свят и за укрепване на системата на международното право. Докато Путин често е характеризиран като автократ от западните медии и някои политици, отношенията му с президента на САЩ [[Джордж Уокър Буш]], президента на [[Бразилия]] – [[Луис Инасио Лула да Силва]], президента на [[Венецуела]] – [[Уго Чавес]], бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, бившия френски президент Жак Ширак и италианския премиер [[Силвио Берлускони]] е докладвано, че е лично приятелско. Отношенията на Путин с новия канцлер на [[Германия]] – [[Ангела Меркел]], е съобщено, че е „по-хладно“ и „по-делово“ от партньорството му с [[Герхард Шрьодер]]. В резултат от [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атаките от 11 септември]] срещу Съединените щати той се съгласи със създаването на коалиция военни бази в Централна Азия преди и по време на водената от САЩ [[Война в Афганистан (2001–2014)|инвазия в Афганистан]]. Руски националисти се противопоставиха на създаването на американско военно присъствие на територията на бившия Съветски съюз и очакваха Путин да пази САЩ от републиките от [[Централна Азия]], или най-малкото да постигне задължение [[Вашингтон]] да се оттегли от тези бази веднага след като незабавната военна необходимост е преминала. По време на разоръжаването през иракската криза през 2002 – 2003 г. Путин се противопоставя на хода на Вашингтон [[война в Ирак (2003)|да нападне Ирак]] без наличието на резолюция за изрично разрешение за използване на военна сила от Съвета за сигурност на [[ООН]]. След официалния край на войната е обявено, че американският президент Джордж Буш е поискал от ООН да вдигне санкциите срещу Ирак. Путин подкрепя вдигането на санкциите, своевременно,{{неясно}} като твърди, че първо трябва да бъде даден шанс на комисията на ООН да завърши работата си върху търсенето на оръжия за масово унищожение в Ирак. През 2005 г. Путин и бившият германски канцлер [[Герхард Шрьодер]] се договарят за строителство на голям газопровод през Балтийско море, само между Русия и Германия. Също така Шрьодер присъства на 53-тия рожден ден на Путин в [[Санкт Петербург]] през същата година. Общността на независимите държави (ОНД), разглеждана в Москва като традиционна сфера на влияние, се превръща в един от приоритетите на външната политика по времето на Путин, тъй като [[ЕС]] и [[НАТО]] са се разширили, за да обхванат голяма част от [[Централна Европа]], а и балтийските държави. Путин два пъти посещава [[Украйна]] преди президентските избори в страната през 2004 г., за да покаже подкрепата си за премиера [[Виктор Янукович]], който се възприема от мнозина като прокремълски кандидат, и да го поздрави за предвижданата победа, преди резултатите от изборите да са официално обявени. Личната подкрепа на Путин за Янукович е критикувана като неоправдана намеса в делата на суверенна държава. Кризите се отразяват и на отношенията на [[Русия]] с [[Грузия]] и [[Молдова]], като и двете бивши съветски републики обвиняват Москва за подкрепа на сепаратистки лица на техните територии. Отношенията на Русия с балтийските страни също остават напрегнати. През 2007 г. руско-естонските отношения се влошават още повече в резултат от противоречията за Бронзовия войник. Путин взима активно лично участие при насърчаване на Акта за каноническа общност с Московската патриаршия, подписан на 17 май 2007 г., който възстанови отношенията между базираната в Москва Руска православна църква и Руската православна църква извън Русия, след 80-годишната схизма. За трети път встъпва в длъжност на 7 май 2012 г. В деня на встъпването си в длъжност той подписва серия от програмни укази (така наречените майски укази). На следващия ден предлага на Държавната дума кандидатурата на [[Дмитрий Медведев]] за поста на министър-председател, а след като Медведев заема длъжността, Путин го задължава да състави ново правителство. През 2013 г. Путин заема първото място в ежегодната класация „най-влиятелни хора в света“ на списание [[Форбс]], на второ място остава [[Барак Обама]]. По мнение на съставителите на класацията, Путин е заслужил първото място, защото през 2013 г. той се е показал като „самодържавник, активно демонстриращ сила в собствената си страна и на международната арена“. През 2014 г., след присъединяването на Крим и началото на въоръжения конфликт в Източна Украйна, резултатът се повтаря. През 2016 година Путин за четвърти път е избран от Форбс за „най-влиятелен човек в света“. „Руският президент разшири влиянието на своята страна почти на всеки ъгъл на земното кълбо. И в родината си, и в Сирия, и на президентските избори в САЩ Путин получава това, което желае. Не се ограничава от установените световни норми, той успя да увеличи влиянието си през последните години“, – отбелязва списанието. През февруари 2014 г. в Сочи са проведени ХХII зимни олимпийски игри. На 18 март 2018 г. Путин е избран за четвърти път за президент на Русия, като получава рекордните 76,69 % от гласовете. На 7 май същата година Путин встъпва в длъжност за четвърти път, на следващия ден е внесена кандидатурата на [[Дмитрий Медведев]] за премиерския пост. В същия ден, след като Медведев заема длъжността, Путин му предлага да сформира ново правителство. Указите за състава на новото правителство са подписани на 18 май. На 25 май 2018 година Путин обявява, че няма да се кандидатира за президент през 2024 г., заради изискванията на конституцията. През лятото на 2018 година е проведено [[Световно първенство по футбол|Световно първенство по футбол Русия]]. На 15 януари 2020 г. в своето годишно обръщение към Федералното събрание Путин предлага да се внесат мащабни поправки в конституцията и обявява за комплекс от социално-икономически мерки, призвани да повишат нивото на благосъстояние на руските граждани и да способстват за решението на демографския проблем. След изявлението на Путин правителството подава оставка. На 16 януари 2020 г. правителството е оглавено от [[Михаил Мишустин]]. === Изменение на конституцията === На 15 януари 2020 г. в своето обръщение към Федералното събрание Путин предлага да се внесат в конституцията редица поправки и да се проведе гласуване по целия предполагаем пакет, който, по думите на Путин, трябва да предвиждат следните изменения: * установяване на приоритет на руската конституция пред международното право * разширение на правата на Държавната дума: Думата трябва да получи правото да утвърждава кандидатурата на премиера, на вицепремиерите и федералните министри * ожесточаване на ограниченията за лица, които заемат „важни за обезпечението на безопасността на страната“ длъжности (депутати, сенатори, министри, съдии, ръководители на региони), – те са длъжни да нямат чуждо гражданство или вид жителство в други страни * държавните служители да не разполагат със сметки в чужди държави и да съхраняват ценности извън Русия * ожесточаване на ограниченията за лица, които желаят да се кандидатират за поста президент: кандидатите са длъжни да са живели в Русия не по-малко от 25 години и да нямат чуждо гражданство * разширения на пълномощията на Съвета на федерацията по отношение на федералните съдии, съдиите в Конституционния и Върховния съд. * записване в конституцията, че бракът е съюз между мъж и жена * децата да бъдат възпитавани в патриотизъм и уважение към по-възрастните * въвеждане на термина „традиционни семейни ценности“, за които да отговаря правителството * назначаване от президента на ръководителите на силовите ведомства със съгласуване със Съвета на федерацията * закрепване в конституцията норми за това, че МРОТ (минималният размер на заплащане на труда) не може да бъде по-ниско от минимума на оцеляване * закрепване в конституцията на регулярна индексация на пенсиите * усилване на ролята на губернаторите и Държавния съвет * усилване на ролята на Конституционния съд По първоначално оценка на западните медии, предложеното преразпределение на пълномощията на държавните органи ще позволи на Путин да остане на власт и след 2024 година, като заеме премиерския пост или стане ръководител на Държавния съвет. В хода на обсъжданията на поправката бившия помощник на Путин – Владислав Сурков и членът на висшия съвет на „Единна Русия“ – [[Валентина Терешкова]] предлагат да се започне зануляване на президентските мандати на Путин след приемането на пакета, да се отменят конституционните ограничения по бройката на президентските мандати или да се позволи на Путин повторно да се избира на поста президент. На 10 март Путин, говорейки в Държавната дума, поддържа възможността за „зануляване“ на своите президентски мандати. На 14 март Путин подписва закон за поправките в конституцията. Националното гласуване на поправките е назначено за 22 април, но във връзка с пандемията от коронавирус е отложено. Във връзка с ограничаването на масовите мероприятия, въведени за борба с вируса, на опозицията е отказано да провежда митинги против поправките. На 21 юни Путин отбелязва, че в случай на приемане на поправката ще се кандидатира отново за президент. На 1 юли по разпореждане на Путин на всяко дете до 16-годишна възраст е отпусната еднократна помощ в размер на 10 000 рубли (141 долара). На 1 юли 2020 г. е официалния вот, на който в подкрепа на поправките гласуват 77,9 % от гласувалите, малко над 21,2 % са против. Според Централната избирателна комисия активността е била 65 %. По този начин на Путин се предоставя възможност да се кандидатира за президент за още два мандата по шест години. Това му позволява да ръководи страната до 2036 година. === Ваксина срещу коронавирус === На 11 август 2020 г. Путин обявява за регистрацията в Русия, на първата ваксина в света срещу [[COVID-19]]. През септември в Руската федерация започва кампания за доброволна ваксинация. === Русия и глобалното затопляне === През 2016 г. Русия подписва Парижкото споразумение за климата, което има за цел да се бори с глобалното затопляне и регулира емисиите на въглероден диоксид в атмосферата. В същото време, Александър Бедрицки, специален пратеник на руския президент по въпросите на климата, на 22-ра конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата в Маракеш, заяви, че Русия не разглежда отказването от въглеводороди като начин за намаляване на емисиите на парникови газове. На въпрос на Bloomberg дали президентът Путин е съгласен с причините за глобалното затопляне, посочени в Парижкото споразумение, неговият прессекретар Дмитрий Песков отговоря недвусмислено: „Не“. През септември 2019 г. Парижкото споразумение е ратифицирано с указ на руското правителство. Предполага се, че позицията на президента Путин се е променила благодарение на лобистките усилия на лидерите на Франция и Германия. === Външна политика === По оценка на Bloomberg, Русия за 20 годишното управление на Путин е успяла частично да възстанови геополитическото влияние на Съветския съюз, при това разполагайки със скромни финансови средства. В частност, Путин укрепва отношенията с КНР, присъединява Крим, изменя хода на войната в Сирия и прави Русия ключов фактор в Близкия изток, успява да продаде С-400 на натовската Турция, а също така сключва крупни оръжейни и нефтени договори с ключовият американски съюзник – Саудитска Арабия. Русия също така за първи път от 20 години започна да разширява своето влияние в Африка. === Отношения Русия – НАТО === [[Файл:Vladimir Putin - 2012.jpg|мини|250px|Путин през 2012 г.]] В годишното си обръщение към Федералното събрание на 26 април 2007 г., Путин сподели плановете си да обяви мораториум върху спазването на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа от Русия, докато членовете на НАТО го ратифицират и започнат спазването на неговите разпоредби, тъй като Русия е правила това на едностранна основа. Путин твърди, че като нови членове на НАТО дори не са подписали договора, един дисбаланс в присъствието на НАТО и руските въоръжени сили в Европа създава реална заплаха и непридвидима ситуация за Русия. Членовете на НАТО заявяват, че ще откажат да ратифицират договора, докато Русия не спази ангажиментите, поети в Истанбул през 1999 г., според които Русия трябва да изтегли войниците и военното си оборудване от Молдова и Грузия. Руският външен министър Сергей Лавров, цитиран в отговор, че „Русия отдавна е изпълнила всичките си задължения, свързани с Истанбул, отнасящи се до конвенционалните сили в Европа“. Русия е преустановила участието си в ДОВСЕ в полунощ Московско време на 11 декември 2007 г. На 12 декември 2007 г. САЩ официално заявиха, че дълбоко съжаляват за решението на Руската федерация да „спре“ изпълнението на задължението си по Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ).“ Говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак в писмено изявление добави, че „конвенционалните сили на Русия са най-големите на европейския континент, и нейното едностранно действие вреди на този успешен контрол над въоръжените сили“. Първостепенна грижа на НАТО, произтичащи от спирането на Русия е, че Москва вече може да ускори военното си присъствие в региона на [[Северен Кавказ]]. Месеците след Мюнхенската реч на Путин бяха белязани с напрежение и скок в риториката и от двете страни на Атлантическия океан. Владимир Путин заяви по време на годишнината на Деня на победата: „Тези заплахи не намаляват, а само трансформират и променят външния си вид.“ „Тези нови заплахи, както по времето на Третия райх, показват същото презрение към човешкия живот и същия стремеж към изключително диктуване на целия свят.“ Това се тълкува от някои руски и западни коментатори като сравняване на САЩ с нацистка Германия. В навечерието на 33-тата среща на върха на Г-8 в Хайлигендам американската журналистка [[Ан Епълбаум]], която е омъжена за полски политик, пише, че „Независимо дали чрез водене на кибервойна с Естония, заплашване на доставките на газ на Литва или бойкотиране на грузинско вино и полско месо, той (Путин) възнамерява през следващите няколко години да затвърди руското влияние в бившите комунистически държави в Европа, независимо дали тези държави искат руското влияние или не. В същото време той пояснява, че вече не гледа на западните държави само като на доброкачествени търговски партньори, а като заплахи в стил Студената война.“ Британският историк Макс Хейстингс описва Путин като „духовен наследник на Сталин“ в статията си „Ще трябва ли да се борим с Русия този век?“. Британският учен Норман Стоун в своята статия „Не се чудят като Путин“ го сравнява с генерал [[Шарл дьо Гол]]. Ади Игнатий твърди, че „Путин... не е [[Сталин]]. Няма масови чистки в Русия днес, няма широка атмосфера на терор. Но Путин отново създава силна държава и всеки, който стои на пътя му, ще си плати за това.“ В същата статия Хейстингс продължава, че въпреки че „връщането на пряката военна конфронтация от времето на Студената война е малко вероятно“, „идеята за западно приятелство с Русия е само на хартия. И руските, и американските представители винаги са отричали идеята за нова Студена война. Така че американският военен министър [[Робърт Гейтс]] каза още на Мюнхенската конференция: „Всички сме изправени пред много общи проблеми и предизвикателства, които трябва да бъдат разгледани в партньорство с други страни, включително Русия... Една Студена война беше напълно достатъчна.“ Владимир Путин заяви на 33-тата среща на Г-8 на 4 юни: „Ние не искаме конфронтация, искаме да се ангажираме в диалог. Обаче искаме диалог, който признава равенството на интересите и на двете страни.“ По отношение на противоракетния щит на САЩ в Европа Путин представи на президента Джордж Буш публично контрапредложение на 7 юни 2007 г. за споделяне на използването на радарната система от съветската епоха в Азербейджан, а не изграждане на нова система в Полша и Чешката република. Путин изрази готовност за модернизиране на радарната станция Габала, която е в експлоатация от 1986 г. насам. Путин предлага, че няма да е необходимо да се разполагат ракети в Полша след това, но прехващачи могат да бъдат поставени в съставни части на НАТО в Турция или Ирак. Путин предложи също равно участие на заинтересованите страни в проекта. На 4 юни 2007, в интервю за журналисти от страните от Г-8, при отговора на въпроса дали руските ядрени сили могат да бъдат насочени към европейски цели в случай, че „САЩ продължават изграждането на стратегически щит в Полша и Чешката република“, Путин призна, че „ако част от ядрения потенциал на САЩ се намира в Европа и нашите военни експерти считат, че те представляват потенциална заплаха, след това ние ще трябва да предприемем необходимите ответни стъпки. Какви стъпки? Разбира се, ние трябва да имаме нови цели в Европа.“ === Отношения Русия – Великобритания === Краят на 2006 г. довежда до обтягане на отношенията между Русия и Великобритания по повод на смъртта на бивш офицер от ФСБ в Лондон от отравяне. На 20 юли 2007 г. британският премиер Гордън Браун експулсира „четири руски пратеници заради отказа на Путин да екстрадира бившия агент на КГБ Андрей Луговой, издирван във Великобритания за убийството на приятеля си и бивш шпионин Александър Литвиненко в Лондон“. Руската конституция забранява екстрадирането на руски граждани в трети страни. Британският външен министър Дейвид Милибанд заявява, че „тази ситуация не е уникална, и други страни са изменили своите конституции, например за прилагане на Европейската заповед за арест“. Изявлението на Милибанд е широко представяно от руските медии като британско предложение за промяна на Конституцията. Според VCIOM 62% от руснаците са против промяна на Конституцията в това отношение. Британският посланик в Москва Тони Брентън заявява, че Великобритания не иска Русия да подкопае своята Конституция, а по-скоро го тълкува по такъв начин, че ще направи екстрадирането на Луговой възможно. В отговор Путин съветва британските власти да „определят главите си“, а не да предлагат промяна на руската конституция, и заяви, че британските предложения са „отживелица от начина на мислене през колониалната епоха“. Когато Литвиненко умира от лъчева болест, той твърдо обвинява Путин за насочване на убийството в декларация, която е пусната малко след смъртта му от неговия приятел Алекс Голдфарб. Критиците се съмняват, че Литвиненко е истинският автор на разпространеното изявление. Запитан за обвиненията на Литвиненко, Путин заявява, че „изявление, разпространено след смъртта на своя автор, естествено не заслужава коментар". Експулсирането е разглеждано като „най-големия разрив откакто страните експулсираха взаимно дипломатите си през 1996 г. след шпионски спор.“ В отговор на ситуацията Путин заявява: „Мисля, че ще преодолеем тази миникриза. Руско-британските отношения ще се развиват нормално. И руската, и британската страна сме заинтересовани от развитието на тези отношения.“ Въпреки това на посланика на Великобритания Тони Брентън е съобщено от руското външно министерство, че на британските дипломати ще бъдат дадени 10 дни, преди да бъдат експулсирани в отговор. Руското правителство обявява също, че ще спре издаването на визи на длъжностни лица от Великобритания и замразява сътрудничеството в областта на борбата с тероризма в отговор на Великобритания и спира контактите си с Федералната служба за сигурност. Александър Шокин, президент на руския съюз на индустриалците и предприемачите, предупреждава, че британските инвеститори в Русия "ще са изложени на засилен контрол от данъчните и регулаторните органи и те биха могли да загубят в държавни търгове. Някои виждат кризата като резултат от решението на Великобритания да предостави на бившия покровител на Путин, руския милиардер Борис Березовски, политическо убежище през 2003 г. По-рано, през 2007 г., Березовски призовава за свалянето на Путин от власт. На 10 декември 2007 г. Русия нарежда на Британския съвет да спре работата на регионалните си офиси в това, което се гледа като последния кръг на спор във връзка с убийството на Александър Литвиненко; Великобритания заявява, че решението на Русия е незаконно. Следвайки мирната мисия през 2007 г. военни учения съвместно с държавите членки на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Путин обявява на 17 август 2007 г. възобновяване на постоянна база за патрулиране на стратегически бомбардировачи на полети на дълги разстояния на Русия, които са спрени през 1992 г. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Шон Маккормак, цитиран в отговор, че „ако Русия иска да вземе някои от тези стари самолети и ги накара отново да летят, това си е тяхно решение.“ Първото по рода си в историята съобщение, направено по време на срещата на върха в ШОС (която се проведе на руска територия) в светлината на съвместните руско-китайски военни учения, кара някои да вярват, че Путин е склонен да създаде блок анти-НАТО или азиатски вариант на ОПЕК. Когато представя предположението, че „западните наблюдатели вече оприличават ШОС на военна организация, която ще застане в опозиция на НАТО“, Путин отговаря, че „това сравнение е неподходящо по форма и съдържание.“ Руският началник на Генералния щаб Юрий Балюевски е цитиран да казва, че „не трябва да се говори за създаване на военен или политически съюз, или съюз от всякакъв вид, тъй като това ще противоречи на основополагащите принципи на ШОС". Възобновяването на полетите на дълги разстояния на стратегическите бомбардировачи на Русия е последвано от обявяването на руския министър на отбраната Анатолий Сердюков по време на срещата си с Путин, на 5 декември 2007 г., че 11 кораба, включително самолетоносачът „Кузнецов“, ще вземат участие в първата голяма флотска експедиция в Средиземно море от времето на Съветския съюз. Излитането за сражение трябва да акомпанира 47 самолета, включително стратегически бомбардировачи. Според Сердюков, това е опит да се подновят редовните руски военни патрули на океаните в света, изглежда, че се подкрепя и от руските медии. Военният анализатор от „Новая газета“ Павел Фелгенхауер смята, че заради аварията си Кузнецов не е напълно боеспособен и е по-скоро заплаха за екипажа си, отколкото за всеки предполагаем враг. През септември 2007 г. Путин посещава Индонезия и по този начин става първият руски лидер, посетил страната през последните 50 години. През същия месец Путин присъства и на срещата на АПЕК, проведена в Сидни, Австралия, където се срещна с австралийския премиер Джон Хауърд и подписа договор за търговия с уран. Това е първото посещение на руски президент в Австралия. На 16 октомври 2007 г. Путин посещава Техеран, за да участва Иран във Втората Каспийска среща на върха. Там той се среща с иранския лидер Махмуд Ахмадинеджад. Други участници са лидерите на Азербайджан, Казахстан и Туркменистан. Това е първата визита на лидер на Кремъл в Иран от участието на Йосиф Сталин в конференцията в Техеран през 1943 г. На пресконференция след срещата на върха Путин заявява, че „всички наши (Каспийски) държави имат правото да развиват мирна ядрена програма, без никакви ограничения“. По време на срещата е договорено, че нейните участници в никакъв случай не биха позволили на която и да е трета страна да използва тяхната територия като база за агресия или военни действия срещу всички останали участници. На 26 октомври 2007 г., по време на конференция, следвайки 20-ата среща на равнище Русия-ЕС в Португалия, Путин предлага да се създаде руско-европейски Институт за свобода и демокрация със седалище или в Брюксел или в някоя от европейските столици и добави, че „ние сме готови да предоставим средства за неговото финансиране, така както Европа покрива разходите за проекти в Русия.“ Тази новопредложена институция се очаква да наблюдава нарушенията на човешките права в Европа и да допринася за развитието на европейската демокрация. Робърт Каган, разсъждавайки върху това, което стои в основата на разрива между Русия и ЕС, пише през февруари 2008 г.: „кошмарите на Европа са 1990-те години. Европа вижда отговора на своите проблеми в извисяването над национална държава и власт. За руснаците решението е в пълното им възстановяване. И така, какво се случва, когато едно предприятие на 21 век се изправи пред предизвикателството на властта от 19 век? Очертанията на конфликта вече се утвърждават – в дипломатическа готовност за компромиси по отношение на Косово, Украйна, Грузия и Естония; в конфликти за газо- и нефтопроводи, в неприятен дипломатически обмен между Русия и Великобритания, както и до възстановяване на руските военни учения, които по вид не са виждани от Студената война. Европейците са загрижени, с добра причина.“ === Отношения Путин – Буш младши === Руският президент Владимир Путин и президентът на САЩ Джордж У. Буш не успяват да разрешат различията си по плановете на САЩ за планираната система за противоракетна отбрана в Полша и Чешката република, на срещата им в руския черноморския курорт Сочи на 6 април 2008. Путин уточнява, че не е съгласен с решението за създаване на обекти в страните от Източна Европа, но казва, че са се споразумели за „стратегическа рамка“ за насочване на бъдещите американско-руски отношения, в които Русия и САЩ заявяват, че признават, че ерата, в която са гледали една на друга като „стратегическа заплаха или враг“, вече е свършила. Путин изразява предпазлив оптимизъм, че може да се намери начин двете страни да си сътрудничат за противоракетна отбрана и описа неговата осемгодишна връзка с Буш като „най-вече положителна“. Срещата на върха е последната среща между Буш и Путин като президенти и следва присъствие на двамата лидери „на срещата на НАТО в Румъния на 2 – 4 април 2008 г.“ Тази среща също така подчертава различията между Вашингтон и Москва за подкрепяното от САЩ предложение за разширяване на военния съюз да се включи в бившите съветски републики Украйна и Грузия. Русия се противопоставя на предложеното разширяване, страхувайки се, че ще намали собственото си влияние над своите съседи. Фарид Закария споменава, че през 2008 г. войната Южна Осетия се превръща в дипломатическо бедствие за Русия. Той навежда на мисълта, че това е важна стратегическа грешка, превръщайки съседни държави като Украйна, за да обхванат повече САЩ и други западни държави. Джордж Фридман, основател и главен изпълнителен директор на частна разузнавателна агенция Стратфор, заема противоположното мнение, твърдейки, че и войната, и руската външна политика Русия са успехи в разширяването на влиянието си. === Предаване на длъжността === Церемонията по предаване на длъжността се провежда в Кремъл, след салют от Кремълския президентски полк. Президентският кортеж преминава през отваряните само в изключително редки случаи Спаски врати. В своята заключителна реч при отстъпването на длъжността на [[Дмитрий Медведев]] на 7 май 2008 г. в присъствието и на руския патриарх [[Алексий II]] Владимир Владимирович заявява, че не е нарушил приетото заедно с президентството задължение да служи открито и честно на народа си, че задължението да брани Русия за него е висш граждански дълг, който той ще изпълнява целия си живот и че у управляващия нравствеността е не по-маловажно качество от професионализма и опита.<ref>Первый канал, „Время“, 21:00(MSK)</ref> == Премиерство == [[Файл:2014 Winter Olympics opening ceremony (2014-02-07) 03.jpeg|мини|275px|Владимир Путин на откриването на [[Зимни олимпийски игри 2014|XXII зимни Олимпийски игри]] в [[Сочи]] през 2014 г.]] Още същия ден [[Дмитрий Медведев]] внася в Държавната дума указ с предложение за назначаване на Владимир Путин за премиер-министър. Предходният премиер-министър [[Виктор Зубков]] подава оставка заедно с Владимир Путин на 7 май съобразно конституцията. Три от четирите фракции ([[Единна Русия]], Либералдемократическата партия и Справедлива Русия) заявяват, че ще го подкрепят след негова среща с ръководителите на партиите.<ref>Первый канал, „Время“, 7 май 2008, 21:00(MSK)</ref> Гласуването и встъпването в длъжност се осъществява на 8 май с безпрецедентно мнозинство от 392 гласа „за“ от общо 450. В проекта си за бъдещата икономическа политика на правителството Владимир Владимирович заявява, че ще задели 30 млрд. рубли в Селхозбанк, за да бъдат регулирани цените на зърното и осуетено самоволното рязко нарастване на цените, което е световно явление. Ще се продължи и политиката на високи мита при експорта на селскостопанска продукция. Във външната политика Владимир Путин на въпроса от депутат от ЛДПР как ще се противопостави на следното явление: призивите на Запада за свободна конкуренция в Русия от една страна и „двойния стандарт“ и забравянето на израза „свободна конкуренция“ от същия този Запад, веднага щом става дума за руски инвестиции там, отговаря, че това не е въпрос, а политическа позиция, която той изцяло споделя. Опасенията на Запада от руски инвестиции той окачествява като безпочвени, поради простата причина, че чуждите инвестиции в Русия са 10 пъти повече от руските в чужбина. <ref>Первый канал, „Время“, 8 май 2008, 21:00(MSK)</ref> На [[29 май]] [[2008]] г. Путин пристига на работно посещение във [[Франция]]. Отношенията между него и [[Никола Саркози]] са близки и един от признаците за това е, че Саркози изпрати поздравления на [[Дмитрий Медведев]] веднага след оповестяването на резултата от президентските избори, докато много други западни държави изразяваха загриженост за изборния процес. Това е първото чуждестранно посещение на Путин като (втори път) премиер. За 5 години икономическият обмен между двете страни се е утроил, тази насока трябва да продължава, заявяват той и френският премиер-министър [[Франсоа Фийон]]. Запитан за човешките права в Русия, Путин заявява, че това вече не е част от компетенциите му. По-късно на 29 май Путин прекарва тържествена вечеря в [[Елисейски дворец|Елисейския дворец]], чест, която се оказва само на президенти. В петък също така е предвидена среща на бившия руски президент с бившия френски президент [[Жак Ширак]], <ref>[http://rfi.fr/actufr/articles/101/article_66873.asp Poutine à Paris, un Premier ministre très présidentiel]</ref> който през месец май 2008 г. става лауреат на почетната държавна премия на [[Русия|Руската Федерация]]. Путин, който владее свободно [[немски език]], само за кратко общува с френския президент без преводач.<ref>[http://www.1tv.ru/owa/win/ort6_main.main?p_news_title_id=122343&p_news_razdel_id=2 Информация на Первый канал]</ref> == Политика за околната среда == Владимир Путин лично надзирава програми за защита на редки и застрашени видове в Русия: * Програма за [[Амурски тигър|Амурския тигър]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/tiger/ THE AMUR TIGER PROGRAMME] premier.gov.ru {{wayback|url=http://premier.gov.ru/patron/en/tiger/ |date=20120718064135 |df=y }}</ref> * Програма за кита [[белуга]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/beluha/ THE WHITE WHALE PROGRAMME] premier.gov.ru {{wayback|url=http://premier.gov.ru/patron/en/beluha/ |date=20120613063658 |df=y }}</ref> * Програма за [[полярна мечка|полярната мечка]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/bear/ THE POLAR BEAR PROGRAMME] premier.gov.ru {{wayback|url=http://premier.gov.ru/patron/en/bear/ |date=20120613064004 |df=y }}</ref> * Програма за [[снежен леопард|снежния леопард]]<ref>[http://premier.gov.ru/patron/en/leopard/ THE SNOW LEOPARD PROGRAMME] premier.gov.ru {{wayback|url=http://premier.gov.ru/patron/en/leopard/ |date=20120613063809 |df=y }}</ref> == Лично богатство == Официалните данни, публикувани по време на законодателните избори през 2007 г. , показват, че богатството на Путин възлиза на приблизително 3,7 милиона рубли (280 000 щатски долара)(510 944 български лева ) в банкови сметки, частен апартамент от 77,4 квадратни метра в Санкт Петербург и различни други активи.  Отчетените приходи на Путин за 2006 г. възлизат на 2 милиона рубли (приблизително 152 000 долара). През 2012 г. Путин има отчетен доход от 3,6 милиона рубли (270 000 долара).  Путин е сниман да носи редица скъпи ръчни часовници, общо оценени на 700 000 долара, което е почти шест пъти годишната му заплата. Известно е, че Путин понякога подарява часовници на стойност хиляди долари, например часовник, идентифициран като Blancpain на момче от Сибир, което среща по време на ваканция си през 2009 г., и друг подобен часовник на заводски работник същата година. Според руски опозиционни политици и журналисти  Путин тайно притежава състояние от няколко милиарда долари чрез последователно притежаване на дялове в редица руски компании.  Според една редакционна статия във ''The Washington Post'' , „Путин може технически да не притежава тези 43 самолета, но като единствена политическа сила в Русия, той може да се държи така, сякаш са негови“.  Тези противоречиви твърдения са анализирани от Polygraph.info ,  който разглеждат редица доклади на Western ( Anders Åslundоценка от 100-160 милиарда долара) и руски ( Станислав Белковски оценява на 40 милиарда долара) анализатори, ЦРУ (оценка от 40 милиарда долара през 2007 г.), както и контрааргументи на руски медии. Полиграф заключва:"Има несигурност относно точната сума на богатството на Путин, а оценката на директора на Националното разузнаване на САЩ очевидно все още не е завършена. Въпреки това, с купчината доказателства и документи в Панамските документи и в ръцете на независими следователи като тези, цитирани от Dawisha, Polygraph.info установява, че твърдението на Данилов, че западните разузнавателни агенции не са успели да намерят доказателства за богатството на Путин, е подвеждащо" През април 2016 г. 11 милиона документа, принадлежащи на панамската адвокатска кантора Mossack Fonseca , изтичат в германския вестник ''Süddeutsche Zeitung'' и базирания във Вашингтон Международен консорциум на разследващите журналисти . Името на Путин не фигурира в нито един от записите, а Путин отрича участието си в компанията.  Различни медии обаче съобщават за трима от сътрудниците на Путин в списъка.  Според изтичането на документите от Панама , близки доверени сътрудници на Путин притежават офшорни компании на обща стойност 2 милиарда долара.  Германският вестник ''Süddeutsche Zeitung''счита за правдоподобна възможността семейството на Путин да печели от тези пари. Според вестника 2 милиарда щатски долара са били "тайно прехвърлени през банки и компании в сянка, свързани със сътрудниците на Путин", като строителните милиардери Аркадий и Борис Ротенберг и Банка "Россия ", по-рано идентифицирана от Държавния департамент на САЩ като третирана от Путин тъй като личната му банкова сметка е била централна за улесняването на това. В него се заключава, че „Путин показа, че е готов да предприеме агресивни стъпки, за да запази секретността и да защити [такива] общински активи“. Значителна част от следата на парите води до най-добрия приятел на Путин Сергей Ролдугин . Въпреки ,че е музикант и по собствените му думи, не е бизнесмен, изглежда, че е натрупал активи на стойност 100 милиона долара, а вероятно и повече.  Има спекулации, че Путин всъщност притежава средствата,  а Ролдугин просто е действал като пълномощник.  Гари Каспаров каза, че „Путин контролира достатъчно пари, вероятно повече от всеки друг индивид в историята на човешката раса“.<ref>Парите на Путин: колко богат е руският президент? [https://www.dw.com/bg/парите-на-путин-колко-богат-е-руският-президент/a-61048465 08.03.2022 г. Дойче веле.]</ref> == Критика == Според мнение на Михаил Горбачов, изразено през ноември 2014 г., Путин започва да се разболява от същата болест, от която според признанието е страдал и самият бивш президент на СССР - самоувереност: „Той смята себе си за заместител на Бог, аз наистина не знам обаче..." Пресата по света отбелязва характерното закъснение на Путин за насрочени срещи с държавни, правителствени, кралски особи и римския папа. === Обвинения за участие в убийството на Александър Литвиненко === През ноември 2006 г. в Обединеното кралство умира Александър Литвиненко, бивш служител на ФСБ, който получава политическо убежище на Острова, след като бяга от Русия и работи за британското разузнаване MI6. Причината за смъртта е отравяне с полоний-210. Отравянето на Литвиненко и разследването, започнато от британските власти, довеждат до влошаване на руско-британските отношения. Британският съд заключава, че Литвиненко е убит в резултат на специална операция на ФСБ, очевидно одобрена лично от директора на ФСБ Николай Патрушев и руския президент Путин. Констатациите на Върховния съд са отхвърлени от говорителите на Путин като недоказани и основани на спекулации. === Отравянето на Сергей и Юлия Скрипал === През март 2018 г. в Солсбъри (Великобритания) бившият офицер от ГРУ Сергей Скрипал, който е работил за британските специални служби, и дъщеря му са отровени. Британски експерти от секретната химическа лаборатория Портон Даун установяват, че при отравянето е използван боен химически агент от клас ,,Новичок". По-късно заключенията на британските експерти са потвърдени от Организацията за забрана на химическите оръжия. Правителството на Обединеното кралство обвинява Русия в съучастие в опита за убийство и в нарушение на Конвенцията за химическите оръжия. Русия категорично отхвърля тези обвинения и заявява, че отравянето е провокация, която може да е организирано от специалните служби на Великобритания или от САЩ. Великобритания експулсира 23 руски дипломати в отговор на отравянето. Повечето страни от ЕС, както и САЩ, Канада, Австралия и редица други страни предприемат подобни стъпки от солидарност. Русия отговоря на това с реципрочни мерки. През септември 2018 г. британската полиция пуска снимки на двама руски граждани, заподозрени в отравянето на Скрипал. Според британските разузнавателни служби те са офицери на ГРУ, които са пристигнали в Обединеното кралство под фалшиви имена. Британският премиер Тереза ​​Мей заявява, че отравянето е санкционирано от руското ръководство, а британският министър на сигурността Бен Уолъс обвинява лично Владимир Путин за отравянето. Русия за пореден път отрича всички обвинения. === Отравянето на Алексей Навални === През август 2020 г. руският опозиционер Алексей Навални, ръководител на Фондация за борба с корупцията (ФБК), е отровен. На 2 септември изследвания, проведени от специалната лаборатория на Бундесвера, показват, че Навални е бил отровен с военен нервнопаралитичен агент от групата ,,Новичок". По-късно Франция и Швеция потвърждават отравянето с Новичок, като се позовават на резултатите от собствените си изследвания в лаборатории, сертифицирани от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). ОЗХО провежда собствено изследване на биологичните проби на Навални и потвърждава заключенията на германски, френски и шведски лаборатории за наличието на следи от вещество от семейство Новичок в анализите. Навални и неговият екип заявяват, че лично Владимир Путин стои зад опита за убийство. На 14 декември 2020 г. в интернет са публикувани резултатите от съвместно разследване на The Insider, Bellingcat и CNN с участието на Der Spiegel, съдържащи по-специално доказателства, че опитът за убийство срещу Навални е извършен от оперативна група на ФСБ, действащи под прикритието на Института по криминалистика на ФСБ. Владимир Путин определя разследването като ,,легализация на материали от американското разузнаване" и казва, че ако руските разузнавателни служби са искали да отровят Навални, те са щели да го направят докрай. === Разследване на ,,Двореца на Путин" край Геленджик === За първи път за резиденцията край Геленджик, за която се твърди, че е построена за Владимир Путин, става широко известна през 2010 г., когато бизнесменът Сергей Колесников в отворено писмо до Дмитрий Медведев говори подробно за строителството и разкрива схеми за неговото финансиране. Според журналистически разследвания финансирането на съоръжението е извършено чрез корупционни схеми и за сметка на държавните компании Транснефт и Роснефт. През януари 2021 г. Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални публикува подробно разследване „Дворец за Путин. Историята на най-големия подкуп”, представяща заснемане на територията от квадрокоптер, видеореконструкция и етажен план на съоръжението. Фонда оценява разходите за изграждане на дворцовия комплекс на 100 милиарда рубли (1,1 милиарда евро). Разследването посочва Владимир Путин като краен бенефициент на двореца. През януари 2021 г. Путин заявява, че дворецът никога не е принадлежал на него или на близките му роднини. В същото време Аркадий Ротенберг, предприемач и приятел на Путин, се обявява за собственик на двореца. По думите му той е купил тази резиденция ,,преди няколко години" и възнамерява да я превърне в апарт-хотел. === Нападение над независима Украйна === {{основна|Руско нападение срещу Украйна}} В ранните часове на 24 февруари 2022 г. [[Русия]] извършва пълномащабно военно нападение над своя югозападен съсед [[Украйна]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31719771.html |заглавие=Войната започна. Русия нападна Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0/a-60894862 |заглавие=Експлозии, разрушения и жертви: Русия нападна Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/rusia/2022/02/24/rusiia-napadna-ukraina-voiskite-i-preminaha-severnata-granica-desanti-na-iug.521449 |заглавие=Русия нападна Украйна, войските й преминаха северната граница, десанти на юг | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://novini.bg/video/33223 |заглавие=Русия нападна Украйна. Киев: Всеки, който може да държи оръжие - да минава във войските - Свят - Новини Бг |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Обявено от Путин като „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да „демилитаризира и денацифицира“ Украйна, то представлява най-драматичната ескалация на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]], започнала с [[Евромайдан]]а – масови протести и гражданско неподчинение в Украйна срещу [[корупция]]та и отказа на тогавашните власти от [[Паневропейска идентичност|проевропейски път]] на страната<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2022/02/21/v-ukraina-bie-otdadiena-pochit-na-zaghinalitie-po-vriemie-na-ievromaidana-1781844 |заглавие=В Украйна бе отдадена почит на загиналите по време на Евромайдана... | TRT Български |труд=www.trt.net.tr |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/a-18077871 |заглавие=Украинската "Революция на достойнството" | DW | 21.11.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> – и кулминирала до този момент с незаконното [[Република Крим|анексиране на Крим]] от Русия през 2014 година и паралелната [[Война в Донбас|война в Донбас]], довела до смъртта на хиляди и оставила десетки хиляди ранени или осакатени. Определяно като най-сериозната военна обстановка в [[Европа]] след края на [[Втората световна война]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> то следва няколкомесечно струпване на значителни руски военни части около границите на Украйна и последвалото признаване за независими на сепаратистките [[Донецка народна република]] и [[Луганска народна република]] от страна на Русия. Нападението е осъдено остро от българските власти,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE-%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2-%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0/a-60895296 |заглавие="Абсолютно недопустимо": Румен Радев остро осъди нападението на Русия над Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605922/izvanredna-sreshta-pri-prezidenta-zaradi-ruskata-operacia-v-ukraina |заглавие=България осъжда военните действия в Украйна, няма пряка заплаха за страната |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2022/02/24/358460/%D0%BD%D1%81-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/ |заглавие=НС категорично осъди военната интервенция срещу Украйна (ДЕКЛАРАЦИЯ) |фамилно_име=Недкова |първо_име=Ванина |дата=2022-02-24 |труд=NOVA |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> институциите и лидерите на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], от [[Великобритания]], [[САЩ]], [[Канада]], [[Япония]], [[Израел]], [[Грузия]], [[Турция]] и други,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31720776.html |заглавие=Светът осъди нападението на Русия срещу Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2-%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0/a-60895225 |заглавие="Путин избра проливането на кръв": реакции след руското нападение срещу Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bta.bg/bg/news/world/226007-izrael-osadi-ruskoto-napadenie-sreshtu-ukrayna |заглавие=Израел осъди руското нападение срещу Украйна |труд=bta.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20220224IPR24001/iziavlenie-na-liderite-na-evropeyskiia-parlament-otnosno-ukrayna |заглавие=Изявление на лидерите на Европейския парламент относно Украйна | Новини | Европейски парламент |дата=2022-02-24 |труд=www.europarl.europa.eu |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605913/zapadat-osadi-nahluvaneto-v-ukraina |заглавие=Западът осъди нахлуването в Украйна |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://darik.bg/svetat-ostro-osadi-napadenieto-srestu-ukraina-obzor- |заглавие=Светът остро осъди нападението срещу Украйна (обзор) - Войната в Украйна - darik.bg |труд=darik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> като виновен за последвалото насилие и човешки трагедии е посочен лично Владимир Путин, избрал преднамерено пътя на войната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> {{цитат|Невинни мъже, жени и деца умират или се боят за живота си. Ние осъждаме тази варварска атака и циничните аргументи, с които се оправдава. Президентът Путин връща обратно войната в Европа. В тези мрачни часове, ЕС и неговите хора стоят зад Украйна и нейния народ. Изправени сме пред безпрецедентен акт на агресия от ръководството на Русия срещу суверенна и независима страна.|[[Урсула фон дер Лайен]], председател на [[Европейската комисия]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605957/vladimir-putin-v-sankcionen-spisak-na-es |заглавие=Владимир Путин в санкционен списък на ЕС |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-26}}</ref>}} {{цитат|Избирайки войната, президентът Путин не просто атакува Украйна. Той реши да извърши най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия насам.|[[Еманюел Макрон]], президент на [[Франция]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/makron-ruskata-agresiia-sreshtu-ukrajna-e-naj-serioznata-ataka-sreshtu-mira-v-evropa-2301631 |заглавие=Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа - Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref>}} == Личен живот == [[Файл:Передняя подножка (Путин).jpg|мини|260п|Путин демонстрира техника за хвърляне от [[джудо]], 2012]] Владимир Владимирович Путин е син на Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Шелонова. [[Файл:PutinKabaeva.jpg|мини|260п|Путин с [[Алина Кабаева]]]] Има съпруга Людмила, две дъщери – Мария (р. 1985 г.) и Екатерина (р. 1986 г.),<ref>{{cite web|title=Lyudmila Putina Once Called Her Husband a Vampire |url=http://www.themoscowtimes.com/news/article/lyudmila-putina-once-called-her-husband-a-vampire/481294.html |accessdate=13 януари 2020 |publisher=The Moscow Times |date=7 юни 2013 |archivedate=7 юни 2013 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130607024843/http://www.themoscowtimes.com/news/article/lyudmila-putina-once-called-her-husband-a-vampire/481294.html |lang=en}}</ref><ref>{{cite web|url=https://abcnews.go.com/International/inside-personal-life-russian-president-vladimir-putin/story?id=23161867 |title=5 Things You Didn't Know About Vladimir Putin's Personal Life |date=2 април 2014 |publisher=ABC News |accessdate=13 януари 2020|lang=en}}</ref> три кучета: лабрадор [[Кони Полгрейв|Кони]], подарена му от министъра на извънредните ситуации Сергей Кожугетович Шойгу през 2000 г., пудел [[Тося]] със син [[Родео]]; коза [[Спаска]], подарък от кмета на Москва [[Юрий Лужков|Юрий Михайлович Лужков]]. На 13 ноември 2010 година, при посещение в България, министър-председателят Бойко Борисов му подарява [[Българско овчарско куче|каракачанско куче]]. Майстор на спорта по [[самбо]] (1973) и по [[джудо]] (1975). == Вижте също == * [[Путлер]] * [[Руска военна интервенция в Сирия]] == Бележки == <references/> == Доълнителна литература == * {{cite book |last= Политковская |first= Анна |authorlink= Анна Политковская |title= Русия на Путин |year= 2007 |publisher= Бард |isbn= 978-954-585-798-0 }} * {{cite book |last= Медведев |first= Рой |title= Времето на Путин |year= 2003 |publisher= Бул Корени |isbn= 978-954-798-005-1 }} * {{cite book |last= Блан |first= Елен |title= Връзката КГБ: Системата Путин |year= 2005 |publisher= Сиела |isbn= 978-954-649-866-3 }} * {{cite book |last= Рар |first= Александър |title= Владимир Путин: Немецът в Кремъл |year= 2002 |publisher= Слънце |isbn= 978-954-742-049-6 }} == Външни препратки == {{уикицитат|Владимир Путин}} {{Commonscat|Vladimir Putin}} * [http://putin.kremlin.ru/ Личен сайт на Владимир Путин] * {{икона|ru}} {{икона|en}} [http://www.kremlin.ru/ Официален сайт на президента на Русия] * {{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/415124.stm „Vladimir Putin: Spy turned politician“], статия на BBC, 1 януари 2000 * {{икона|en}} [http://www.fightingarts.com/content01/putin.html Путин и дейността му като джудист] * [http://www.de-zorata.de/viewtopic.php?p=102&sid=6d1749cf8b7b6484efe507abbce59488#102 Откъси]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} от книгата „[[Историите на една кремълска къртица (книга)|Историите на една кремълска къртица]]“ на [[Елена Трегубова]] {{пост начало}} {{пост|[[министър-председател на Русия]]|[[8 август]] [[1999]]|[[7 май]] [[2000]]|[[Сергей Степашин]]|[[Михаил Касянов]]}} {{пост|[[министър-председател на Русия]]|[[8 май]] [[2008]]|[[7 май]] [[2012]]|[[Виктор Зубков|Виктор Алексеевич Зубков]]|[[Дмитрий Медведев]]}} {{пост|[[президент на Русия]]|[[31 декември]] [[1999]]|[[7 май]] [[2008]]|[[Борис Елцин]]|[[Дмитрий Медведев]]}} {{пост|[[президент на Русия]]|[[7 май]] [[2012]]||[[Дмитрий Медведев]]|}} {{пост край}} {{Руски владетели}} {{Личности на годината на Тайм|01-наст}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Русия}} {{СОРТКАТ:Путин, Владимир}} [[Категория:Президенти на Русия]] [[Категория:Министър-председатели на Русия]] [[Категория:Вицепремиери на Русия]] [[Категория:Членове на Единна Русия]] [[Категория:Членове на КПСС]] [[Категория:Руски политици]] [[Категория:Офицери на КГБ]] [[Категория:Руски самбисти]] [[Категория:Съветски самбисти]] [[Категория:Руски джудисти]] [[Категория:Съветски джудисти]] [[Категория:Възпитаници на Санктпетербургския университет]] [[Категория:Почетни доктори в Русия]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет]] [[Категория:Военнопрестъпници]] [[Категория:Почетни граждани на Казан]] [[Категория:Почетни граждани на Санкт Петербург]] [[Категория:Почетни граждани в Сърбия]] [[Категория:Носители на Ордена на Свети Сава]] [[Категория:Носители на ордена на Почетния легион]] [[Категория:Родени в Санкт Петербург]] [[Категория:Почетни граждани на Севастопол]] 1o4xha0zx6p9u6rs4bgt545eos37l0p 1 54488 11473208 11473182 2022-07-28T12:18:45Z Okalinov 38475 /* Редакторска война: Vol. 1000 */ Отговор wikitext text/x-wiki {{архиви|{{колони|2|[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Архив 1|Архив]]<br />[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Работна|Работна]]}} }} {{текущо посредничество}} == 2016 == 100 години Черно море [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 28 април 2016 (UTC) Емблемата с година 1913. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#imgrc=aZsTFtCjkHI7XM%3A] Не е измислена от мен. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 28 април 2016 (UTC) : Хаха. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#tbm=isch&q=%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86+1945 Ето ви] емблема, на която пише 1945 г. Нали не твърдите, че Лудогорец е създаден тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:51, 29 април 2016 (UTC) Обърнете внимание на снимката от varnautre. Георги Илиев, Тодор Марев, Божил Колев и Илиян Илев на фона на 100 години Черно море с големи букви и специална емблема за случаят. Това зрителна измама, ли е според вас? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 28 април 2016 (UTC) : Ахаа, специална емблема значи. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Ама защо ни правите на будали не мога да разбера само? С големи букви пишело. Те и македонците са си изтипосали ГОЛЕМИ статуи на Александър Македонски и Тодор Александров, но какво от това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 29 април 2016 (UTC) "100 години футбол с Черно море" е името на статията. Не съм я писал аз. Може и СК да са празнували също. Тук става въпрос за футбол само . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:07, 28 април 2016 (UTC) След като доказахме с безспорни факти, че ФК Черно море е основан през 1913 г, а не 1945, се надявам се с това да е приключила играта на триене и връщане на валиден материял, който би бил само от полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:37, 29 април 2016 (UTC)С приятелски поздрав към всички потребители.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:46, 29 април 2016 (UTC) Що се отнася до 100 годишнината на клуба, във Варна се е празнувало всяко десетилетие, а не само това от 2013. 2003 - 90 години, 1993 - 80 години. .... .Това не зависи от никой от нас тук и също не може да се промени . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:23, 30 април 2016 (UTC) : Това е точно така. Но вие се опитвате да пуснете нова партида футболна история от вашата зелено-бяла фабрика, което меко казано не е коректно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:54, 30 април 2016 (UTC) :: Отлично, значи за 100 годишнината на футболният клуб се разбрахме. Тогава за какво спорим още? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 30 април 2016 (UTC) ::: 100-годишнината е на всичко друго, но не и на ПФК Черно море. Поне до доказване на противното.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 30 април 2016 (UTC) :::: Значи , 100 години футбол с "Черно море", трябва да се докаже, че е 100 години футбол с "Черно море", [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) ::::: „Черно море” – наследник на „Тича” и „Владислав”. Този раздел казва всичко. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) Какво "всичко" ви казва? Че не е за футбол, а за други спортове, така ли? :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:31, 30 април 2016 (UTC) == Две мнения == Според мен трябва датата на основаване да си остане 1945 г. (тогава е създаден Черно Море като отбор, нищо че е чрез сливане на други отбори). Трябва, обаче, и да се вметне историята на съставящите го отбори преди 1945 г. Така се съставя по-пълна картина на историята на отбора и не е нужно читателя да подрежда сам пъзела на съставящите отбори. Поправете ме ако греша. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 18:27, 30 април 2016 (UTC) : Историята на [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]] я има в съответните им статии. Аз нямам проблем с това да се добавят още няколко изречения и тук, но без демагогия и приписване на чужди успехи. Да видим дали може да го направи Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 1 май 2016 (UTC) Според мен едно добро компромисно решение поне за резюмето е: Черно Море, основан през 1945 г. под името Тича-Владислав-45 в резултат на сливането на двата отбора. Като техен пряк наследник е четирикратен шампион на България - през 1925, 26 и т.н, носител на националната купа и т.н. Във всеки случай изречение във вида "Черно море е създаден през 1913 г." не е коректно, защото това име тогава просто още не е съществувало. От друга страна обаче, както казва и ShockD е задължително да се подчертае връзката с предшестващите го отбори. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 00:00, 1 май 2016 (UTC) : Дино, точно това и пише в статията, която се триe. Обединението е описано подробно, както и предисторията. Трябва също и да се каже от къде започва всичко. Но, rebelhearteous иска да пише нова история, режейки посредата, защото така му харесва. Както виждаш и аргументите му куцат от всякъде. Задава един въпрос по няколко пъти, въпреки, че е получил отговор, говори за реките в България и за Алексадър Македонски, представя футболни статии за нефутболни, опитва се да манипулира и провокира, за да ни издейства наказания. Явно това е начинът му на на работa. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 май 2016 (UTC) : Дино, първото изречение е ОК. Останалите ще е добре да се преработят още малко. Чужди купи и успехи не могат да се числят към историята на Черно море. Не можеш да си наследник на два отбора едновременно, така както ЦСКА не е наследник [[Септември при ЦДВ|нито на Септември, нито на ЦДВ]]. Историята на ЦСКА започва с обединението през 1948 г., а не през 1923 или някоя друга предходна година. Абсолютно същият е случаят с Черно море. Но както казах и на ShockD, аз съм ОК да се отредактира създаването. Така че предлагам направо да добавите изречения вътре в статията, а аз ще коментирам тук, ако има трески за дялане.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:48, 1 май 2016 (UTC) :: Не, не са чужди купи и успехи Rebelheartous! Може да се направи пряка връзка с общата история - след Съединението през 1885 г. между Княжество България и Източна Румелия не е създадена нова държава - останало си е старото зависимо от Високата порта княжество със всички вече сключени договори, задължения, дългове и т.н. Така, че логика, която е общоприета в историята не виждам по какви причини не трябва да важи за футболната история, която е неин частен случай. Има някои случаи, в които историята на един футболен клуб, резултат на обединение започва "на чисто", но това са само някои случаи - правилото изобщо не е универсално. Мога да се обзаложа на каквото искате, че ако питате някой футболен фен от Заарбрюкен ще ви каже, че като гражданин на сегашната Германия се счита за четирикратен световен футболен шампион, а не за трикратен. А в действителност, в квалификациите за СП'54 Заарската област - тогава протекторат, а не част от Западна Германия е имала отделна федерация, даже са се опитали да "пречат" на съгражданите си, защото са били в една квалификационна група. Да не говорим, че проблема със наследството на Тича и Владислав явно се е появил съвсем наскоро, след като десетилетия наред никой не го поставяше под съмнение. В случаи, когато трябва революционно да се сменя виждането по даден въпрос са необходими безспорни аргументи за това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 16:31, 1 май 2016 (UTC) ::: Очаквам цитата, който предложихте по-горе, да се обработи и да се вкара в статията. Да вършим някаква работа, стига вече лакърдии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:00, 1 май 2016 (UTC) == Нютън Хийт и Мадрид ФК == Това за името , е малко странен критерий, десетки отбори са създадени с други имена- справка -''Нютън хийт'' или ''Мадрид'' фк... Отделно в цялата беседа е описано подробно всичко,,,-1963,1973,1983,1993,2003,2013 се е празнували кръглите годишнини, на клуба..никога 1945 не е била като година на основаване.Има откровенна тенденция. : Я да видим в статията за [[en:Manchester United FC|Нютън Хийт]] дали не е отбелязано първоначалното име. Познахте, отбелязано е. Я да видим сега [[en:Real Madrid C.F.|Мадрид ФК]]. Опаа, и там е отбелязано. Ти да видиш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 1 май 2016 (UTC) :: Ами добре, пиши както при Нютън хийт тогава. Каото гледам при Ман. Юнайтед има 2 дати. Аналога при Черно море е 1913 и 1945 обединение. Никой не е го е отричал. Пише го и в статията. Като искаш сложи го и в шаблона. Не е ясно защо триеш предисторията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:43, 1 май 2016 (UTC)А за двата клуба се дадох пример вече. Адмира-Вакер (за 4ти път)[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:46, 1 май 2016 (UTC) ::: Не, не, оставям на вас. Аз статията я бях редактирал основно от-до много преди вие да започнете да фабрикувате на килограм. Вие сте фенът, вие сте този, който твърди доста спорни неща. Същото, което казах по-горе. Добавете с няколко изречения „предисторията“, както я наричате. Но с НЯКОЛКО. Информацията, която е за статиите на Тича и Владислав, там. И не сменяйте годината на създаване, не размествайте раздели след моята намеса, не трийте валидни категории. Хайде да видим дали може да се справите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:57, 1 май 2016 (UTC) В тази статия не съм писал повече от няколко изречения, които са всеизвестен факт и никога не съм "започвал" нещо, за да говорим за килограми. Предисторията също не е толкова дълга, за да бъде изтриванана изцяло. Няма нито едно "копи-пейст" изречение от голямата статия за Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:32, 2 май 2016 (UTC) Voila, речено-сторено. И хайде да не се делим на фенове и анти-фенове. Защото аз ако съм от първите, вие сте два пъти повече от вторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:01, 2 май 2016 (UTC) : Направили сте точно това, което ви казах да не правите. Не ми оставяте друг избор освен да възстановя старата версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:58, 2 май 2016 (UTC) == Предистория с няколко изречения == Тогава трябва да започнем с годината 1913. Сега е време вие да разберете, че както Левски и Ботев "все още съществуват" въпреки около 10 разформирования и чужд лиценз (взети заедно) , така и Черно море е от 1913 г. и е правприемник на титлите на Тича и Владислав. (Владислав от Вълчи дол, не може да бъде правоприемник, въпреки че носи името ). [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:21, 2 май 2016 (UTC) : Чакам да добавите няколко изречения за Тича и Владислав под раздела Първи стъпки на обединения тим (1945 – 1960). И местя на другата беседа. Тук приключихме за момента.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:30, 2 май 2016 (UTC) :: Вие не ме разбрахте. Не съм оторизиран да променям историята на клуба. Създаден е на 3 март 1913г. 1945 никога не е считана като година на основаване и даже когато се е появявала в някой справочник,( както и 1968 също, но Левски-Спартак в същият справочник е от 1969 г. ) 4те титли винаги са били писани на Черно море. Кой съм аз да променям това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:07, 2 май 2016 (UTC) :: Тогава, и вие трябва да разберете, че както Левски и Ботев "все още ги има" , въпреки около 10 разформирования и един чужд лиценз (заедно), така и Черно море е създаден през 1913 и е правоприемник на титлите на Тича и Владислав, както се отразява във всички футболни справочници до сега. (Черно море- 4 титли). Нито съм го измислил аз, нито съм го започнал, не мога и да го променя. Всеки друг отбор на име Владислав, не може да е правоприемник дори и да съществува, въпреки, че носи името. Не съм оторизирам да променям историята, написана в десетки книги, които са все още по рафтовете ми. Както видяхте , нямах нищо против да се вмъкне датата на обединението в шаблона. То си го пише във всяка статия.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:53, 2 май 2016 (UTC) ::: Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни. ::: Аз не ви карам да променяте историята. Предложих ви да добавите един абзац с „предистория“. Вие сам я наричате предистория, т.е. сте наясно, че това се е случило преди обединението, което поставя началото на Тича-Владислав или Черно море. Но щом като сте толкова затруднен да го направите, аз ще помогна, а вие може да коригирате, ако нещо не ви харесва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:36, 3 май 2016 (UTC) Ще копирам направо нещо, което писах и в дискусията за Владислав: "ето какво пише в един футболен алманах, който предполагам все още може да се намери, ако не в Интернет, то поне в библиотеките. Става въпрос за "България на футболния глобус" - автор - Димитър Попдимитров, изд. "Медицина и физкултура", София 1982 г. На стр. 13: ''"Първа част: Първенства и турнири в страната. С шампионската титла: 20 ЦСКА "С. знаме" ... 14 Левски-Спартак ... 6 Славия Сф ... 4 Локомотив Сф ... Черно Море (1925, 1926, 1934, 1938) 3 Тракия Пд ... 1 ЖСК-Спартак Вн (1932)"'' Веднага след това: ''"Колона на първенците 1924 - 1944 г. 1. 1924 Първенството не завършва 2 1925 Владислав (Вн) 3. 1926 Владислав (Вн)"'' и т.н. Т.е - прави се абсолютно пряка връзка между титлите на Владислав, Тича и респективно Шипченски сокол, описани по-долу, с тези на Черно Море и тогавашния ЖСК-Спартак в началото. Да добавя още нещо, което касае както обикновено се казва "духа на епохата". По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това. И въпреки това - дори и по това време никой не се наема да я оспорва." Rebelheartous, това е книга от 285 страници, издадена в тираж от 31 115 броя и със сигурност не може да се нарече фенска, най-малкото е издадена в София, а не във Варна. Освен това по онова време никой не отпечатваше нещо преди да мине през поне няколко контроли. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 10:47, 3 май 2016 (UTC) : Бладодаря, Дино. Аз пък ще копирам нещо директно от изданието на ЦС на БФС (Централен съвет на Българският футболен съюз) "Футбол 87": -- Черно море ...... най-големи успехи: шампион като "Владислав" през 1925 г. (първи), 1926 и 1934 и като "Тича" 1938; вицешампион: като "Владислав" 1928,1930,1938 и като "Тича" (1935 и 1936)--. В този дух са написани всички годишници на БФС от 1972 г. и продължават да се пишат по този начин и до ден днешен. 44 години, във всички издания без изключение. Г-н "Rebelhearteous" знае отлично каква е разликата между официално издание на БФС и фенски писаници. Също му е ясно, че не аз съм този, който фабрикува небивалици на килограм. Тези всички книги, ще ги изгаряме, ли? Че те талибаните не са изгорили толкова книги. Сайтът бг.клъбс подкрепя тази идея, за това ни се дава за референция. Явно зад сайта стоят определени хора с талибански амбиции, . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:44, 3 май 2016 (UTC) :: Да кажа нещо и за "пълната аналогия" със случаят ЦСКА-АС , която ни са дава. Не само, че не е пълна, а я няма никаква. :: 1. Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал. :: 2. Rebelhearteous не обича да гледа емблеми, аз пък обичам. ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. При Черно море 1913 се появява за 50 годишнината през 1963. :: 3. 13 футболиста от Владислав играят в Тича-Владислав. Не съм сигурен колко от АС са играли в ЦСКА, но съм чел някъде, че имало 1 (един). Аналогия - никаква. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:57, 3 май 2016 (UTC) :: Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:08, 3 май 2016 (UTC) :: <code>„Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни“</code> :: Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:52, 3 май 2016 (UTC) :::: Добре Rebelhearteous, написал си го в статията сега да го сложим в раздела "успехи". Аз като статистик, мога да оспорвам приемствеността при Славия (само като пример), но не го пиша в статиите им. По-добре да го махнем това [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 3 май 2016 (UTC) :::: При това положение можем да си стиснем ръцете. Ще прибавя мачът срещу Аякс и турнето в Англия, когато имам повече време. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 3 май 2016 (UTC) ::::: Ама научете се да пишете с отстъпи и двамата, защото много трудно се чете така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:36, 4 май 2016 (UTC) ::::: Значи първо, в увода няма място за годината на създаване. Говоря за статиите на всички отбори в Уикипедия, не само Черно море. Ако видите в някоя статия да се споменава година още в началото, това е за раздел История. Така че аз ще добавя към абзаца с предисторията каквото е различно. ::::: Второ, постоянно цитирате някакви прашасали алманаси със статистика. Само че годината е 2016 г., а въпросните, повечето от времената на комунизма, вече не са актуални и са написани по тогавашните разбирания. Така че, '''Dino''', системата преди 89-а може да е действала безогледно, но след 89-а започнаха да изскачат един по един клубове, желаещи да се изкарат по-древни от древните гърци. Всяко ФК си приписваше успехи и да посочва година на създаване годината на най-стария клуб в съответния град. И така стигаме до 2016 г., когато се появяват хора, обясняващи, че това са всеизвестни факти, неизменна част от историята на отбора. ::::: '''Okalinov''', за пореден път ви питам: Нали казахте, че няма да коментирате историята на други отбори? Казахте, че не сте запознат с ничия друга, освен на Черно море? Ако искате да сравняваме с чужди истории, върнете се най в началото, когато ви зададох въпрос за актуалната емблема на Лудогорец и дали цифрите върху нея отговарят на действителната истина? ::::: {{цб|Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал.}} ::::: От време на време обаче удряте бинго. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прав сте и от този цитат следва простичкия факт, че АС-23, Тича и Владислав са бивши клубове, прекратили съществуването си. ::::: {{цб|ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. }} ::::: И след хубавото впечатление отново се връщате към мътните разсъждения. Да разбирам, че вие приемате за истина това, което пише на емблемата, а не са сухите факти? Лудогорец нещо, а-у? ::::: {{цб|Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.}} ::::: Ами аз точно към това ви приканвам от известно време. Вие обаче правите коренно различни редакции. Така че аз сега, както казах по-горе и обясних защо, ще премахна от увода всичко, а вие добавете в първия абзац от История още ваше. '''Не сменяйте''' обаче името на раздела и годината на създаване в шаблона. ::::: {{цб|Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ?}} ::::: За други отбори вече ще отговарям само след като коментирате емблемата на Лудогорец.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:19, 4 май 2016 (UTC) Значи през 2016 г., изгаряме "прашасалите алманаси" и започваме да пишем нова история , без да се съобразяваме с тях. И тази история ще я пишете само Вие с двамата слависти от бг.клъбс.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всъщност, наново ще се напише само историята на Черно море [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не разбирам също какво толкова искате да ви казвам за този "Лудогорец" . Каква е връзката с Черно море? Берое от 1916, ли е? Локомотив от 1926 , ли е? Ботев от 1912, ли е? ..... Годината на създаване 1945 е ваше изобретение, след селективно прилагане на неприложим принцип в българската футболна история. Не ви , ли се струва, че се опитвате да създадете прецедент с опасни последици? След 10 или 20 години , може да се пoяви друг нео-"историк" , който да захвърли вашите разбирания като "прашасали" и да си измисли някаква негова теория . Не, г-н Rebelhearteous. Прашасалите алманаси са там да се четат и са референция за историческите събития. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) : Защо да се съобразяваме с един такъв алманах, след като заявихте, че „По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това.“ Т.е. сам казвате какви са били прийомите на властта, а в следващия момент давате справка от времената на същата тази власт. Постоянно си противоречите, не забелязвате ли? : Отговорете ми за емблемата на Лудогорец и след това задавайте въпроси. Всъщност колкото повече забавяте отговора си, толкова по-ясно става, че не ви е удобно да се говори за това. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Но най-вече давайте по същество. Има ли още нещо, което искате да добавяте в първия абзац от История? Ако да, действайте да видим какво е то.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 4 май 2016 (UTC) :: Въпросът е там, че не е просто един алманах. Книги, алманаси (последният от 2015) в продължение на 44 години срещу един сайт на двама човека. Не виждам везните да се накланят към Пазарджиклията и Силистренеца. Всеки може да си направи сайт и да си напише каквото иска. Вчера четох някъде колко полезно било пушенето. Да го давам, ли за референция в здравните списания? Вие отричате хиляди страници написани от десетки автори, за да пробутате някаква "истина" от новоизлюпен сайт. Много интересна позиция [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Абзацът история беше завършен снощи. Аз само прибавих няколко думи и премахнах няколко. Даже ви предложих да си стиснем ръцете. След това, вие отново изтрихте всичкo. Значи сме отново на "квадрат 1". Толкова думи изписани за нищо. За Лудогорец ще прочета всички версии преди да давам отговор. Не съм наясно с историята им. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:32, 4 май 2016 (UTC) ::: Сайтът изобщо не е новоизлюпен, а и аз лично не се сещам за по-реномиран източник на информация за български клубове. Поправете ме, ако има такъв. ::: Относно последната ви редакция: ::: # В увода няма място годината на създаване. Мястото ѝ е в абзаца, добавен от мен. Очаквам от вас до го разширите с още вярно съдържание, спазвайки неутралната гледна точка и без фенски пристрастия. ::: # В раздела отличия място има само за отличията, спечелени от Черно море. Отличията на Тича отиват в статията на Тича, отличията на Владислав – в статията Владислав. Те и в момента присъстват там де, т.е. няма нужда да се намесваме. ::: # Годината на създаване в главния шаблон трябва да е 1945 г., годината на обединение на Тича и Владислав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:49, 4 май 2016 (UTC) :::: Може и да е реномиран , но не е достоверен и селективно злонамерен към историята на Черно море. Двоен стандарт. Годината е 1913 и титлите са 4, както са писани във всички други източници. Никой сайт няма право да променя официална история на клуб.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) ::::: Вие сте фен на Черно море и затова ви се струва зловреден. Лудогорец е с правилната година, Спартак, Берое, сигурно и други, тези поне проверих.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:23, 4 май 2016 (UTC) == Предистория? == Искам да обърна и внимание на думата [[Праистория|предистория]], която използвах в дискусията: '''предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността'''. Не мисля, че е удачно да се използва са събития от 1913 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:56, 4 май 2016 (UTC) : Предложете друг термин?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:21, 4 май 2016 (UTC) :: Идеите на слависта от Силистра Димитър Попов лансирана от Rebelheartous,сега под друга форма.Четя и се чудя що за двоен аршин.Защо след като се използва абзаца''оспорван от някои историци'', не се напише в статиите за едица други отбори.Не може човек от Силистра да решава кой кой е.Същият Попов е фен на Славия и е разбираемо защо така яростно се мъчи да налага нова история ::: Нямам представа кой е Димитър Попов. Не ме вкарвайте в махленски сплетни. И най-важното не връщайте редакции, променяйте само върху последната версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) :::: Веднага ти отговарям кой е.Това което пишеш за ''някои историци'' е всъщност е лицето от Силистра Димитър Попов,и сега най-интересното това лице е всъщност списвача на сайта БГ-КЛУБС.Това са ''някои'' историци и това ,което написа за ''новите стандарти''.Крайно некоректно. Пределно ти е ясно,че всички подиграват отбор от Пловдив заради Сопотските му корени,но ти не пишеш,за това нещо. ::::: ОК, махам го тогава. Нищо по-лесно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:11, 4 май 2016 (UTC) :::::: Ако искаш нормален диалог,мога ти кажа,за всеки бг клуб,кога е закриван,слят и т.н. за всеки клуб да повторя,но като гледам там ни вопъл, ни стон.Пореден пример днешният клуб Берое е основан 1957 от обединението на Локомотив и още един отбор,защо за тях не е проблем да е 1916 ::::::: Ама вие някаква финална инстанция ли сте, че ще се произнасяте по всеки клуб? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Произнесете се по емблемата на Лудогорец – това, което питах и Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 4 май 2016 (UTC) :::::::: Не, въпроса за финална инстанция в пъти повече се отнася за вас, за емблемата на Лудогорец е според мен некоректна,защото днешния клуб няма пряка връзка с традиционния клуб носещ това име. За 2 години 2001-03 и днешния клуб и стария съществуват заедно.А сега отговорете за Берое защо не е проблем да е 1916 ::::::::: Ама няма според мен или вас. Коректна ли е или не е коректна? Фактите са си факти. Да не мислите, че от някаква моя позиция твърдя всичко дотук за Черно море? И ако не сте забелязали, в последните 2-3 дни не връщаме старите версии на статията, а се опитваме да добавим предисторията. Същото съветвам и вас – добавете в първия абзац от История каквото още смятате за необходимо и ще го обсъдим. Друго за момета не пипайте, вкл. увода да си стои както е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:40, 4 май 2016 (UTC) :::::::::: Аз отговорих ,щом няма пряка връзка с 1945,значи не е коректна.Бихте ли отговорили на въпроса за Берое,клуб слят 1957 ,но 1916 защо ::::::::::: Ами не е много коректна датата на Берое, да. Между другото това ще е една от следващите статии, които смятам да подобря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::: След това очаквам да започнете подобренията по статията на Ботев Пловдив, защото когато се вземе чужд лиценз, вижте [[Зулте Варегем|каквостава]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:13, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::: Успокоява ли ви това, че има фенове и на други отбори, които твърдят измишльотини? Мен ме амбицира.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:16, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::::: Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::::: Ами поправете го, де. Всичко аз ли трябва да правя? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 4 май 2016 (UTC) Това са страни с ясни принципи. В Белгия си имат номера и регистър. Изчезне , ли номерът, изчезва и клубът с историята. Кратко и ясно. В България обаче не е така. Да разбирам, ли че ще променяте всички клубни истории по Западни принципи? Защото там аргумент като "Ами тяхното име го има" няма да мине [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За какво да го поправям? Кой гледа Zulte-Waregem на български. Пише си го където трябва.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:27, 4 май 2016 (UTC) : Хаха, аман от хора като вас, които ни надуват главите какво нямало в България в сравнение с останалия свят само за да движат по ръба на закона и да прокарват съмнителните си и спорни идеи. С всяко следващо изречение компрометирате тотално твърденията си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:49, 4 май 2016 (UTC) Спорът ви е любопитен, защото има принципен момент в него. Аз лично немам никакво мнение, понеже не познавам материята, но може би ако го изнесете - сбито и смислено - на Разговори, ще се получи плодотворна дискусия. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 4 май 2016 (UTC) Да ви предупредя също, че обединението Левски-Спартак също няма да издържи теста,колкото и да се "един и същ" отбор за вас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:41, 4 май 2016 (UTC) Значи докато не видя с очите си как и в другите статии се прилагат принципи-например Ботев да пише 2010 г., или Берое 1957 ще смятам, че сте предубеден спрямо историята на Черно море.Напишете и за 1985-Средец и Витоша,,,имате ли сили г-н-Rebelheartous : {{цб|И накрая : Не отговарям на въпроси за история на отбори, които не ме интересуват . Или ако настоявате за отговор, той е: Не знам, не ме инересува. Okalinov (беседа) 18:55, 28 април 2016 (UTC)}} : От беседата за Владислав. Какво се случва няколко дни по-късно... колелото се завъртя.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:03, 4 май 2016 (UTC) : {{цб|Ами честно казано доста прочетох за този и други клубове в последните седмици. Аз също достигам до извода, че източниците на г-н Димитров са доста несигурни, а при опитите ми да поискам конкретна информация ми бе пускана мъгла, вероятно в опит да забравя. От това, което аз прочетох за клуба смятам, че г-н Димитров прави опити да изопачи историята. Мисля си че е редно да се отключи статията и отмени версията на г-н Димитров. Ако г-н Димитров продължи с редакторската война и продължава да не представя коректни източници и манипулира информацията смятам да го блокирам дългосрочно - и потребителската му сметка и IP-адреса през който по-често редактира. --Izvora (беседа) 15:10, 12 август 2013 (UTC)}} : Това спомняте ли си го, Vtd? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:07, 4 май 2016 (UTC) == Слят отбор без предполагаеми титли == Впрочем на мен ще ми е интересно да видя пример за отбор (не само в България), който е резултат на сливане на отбори станали шампиони и който да се е отказал от титлите на предшествениците си. Аз поне не знам такъв. Всички отбори, които след сливане са предпочели (думата не е случайна, защото общоприет стандарт по този въпрос няма) да пишат историята си наново са такива, които няма с какво да се похвалят преди това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:09, 3 май 2016 (UTC) : [[ФК Копенхаген|Този отбор]] как ви звучи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:23, 4 май 2016 (UTC) :: [[ФК Адмира Вакер Мьодлинг|А този]] как ви звучи? Не 2 а цели 3. С титли , купи, години на основаване. ВСИЧКО. Въпрос на интерпретации. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) ::: Еми не е старият отбор, съжалявам. Статията трябва да се поправи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) [[en:AFC Wimbledon]], [[en:Chester F.C.]], [[en:F.C. Halifax Town]] Ето така се прави. И хората нямат грам претенции.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 4 май 2016 (UTC) Ще поправяте историята и на австрийските отбори.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Така, ли да ви разбирам? Примери има всякакви. В България примерите показват, че след сливане не се образува нов отбор, особено през 1945. Да почвам, ли да ги изброявам пак? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:09, 4 май 2016 (UTC) : Аз винаги правя това в Уикипедия – поправям неверните неща. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:11, 4 май 2016 (UTC) :: Хората нямат претенции, защото имат принципи , които важат за ВСИЧКИ. Вие прилагате принципите си СЕЛЕКТИВНО за няколко клуба по ваш избор. Това е разликата.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 4 май 2016 (UTC) ::: А вие нямате принципи и затова имате претенции. Следствието от вашия извод мое. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Защо не пробвате да убедите феновете на АФК Уимбълдън и Копенхаген, че отборите им са древни и имат да наследяват титли и купи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:46, 4 май 2016 (UTC) :::: Значи сега аз съм безпринципният.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз пък пак ще повторя , че прилагате някакви принципи селективно, което е още по-голяма безпринципност. 100 годишнината беше празнувана преди 3 години. 90 годишнина от първата титла, миналата година. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::::: Голяма грешка. Трябвало е 200-годишнина да празнувате. Първа титла, боже мой. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:18, 4 май 2016 (UTC) Приложете правилото: обединение на 2 отбора = нов отбор за всички , за да видим истинска принципност, а не да ни обяснявате как Левски-Спартак не било обединение, а Тича-Владислав било. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] 200 годиншнината ще дойде през 2113 и ще я празнуват без нас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] : Септември и ЦДВ => [[Септември при ЦДВ]]. Годината е 1948 г. Нещо неясно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 4 май 2016 (UTC) :: Браво, сега остават останалите около 128.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) ::: Това е най-успешният отбор. Щом при него нещата могат да са наред, не виждам проблем и при останалите да се получи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Какво стана с Копенхаген? Започнахте ли да убеждавате феновете им, че са създадени преди 1992 г. А със Зюлте-Варегем? Лакърдии, лакърдии и накрая не ви стиска да направите някакви промени.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:43, 4 май 2016 (UTC) ::Ще го кажа с други думи. Вие не можете да създавате правила, да ги прилагате по ваш вкус и да ги раздавате на клубовете като бисквити. Никой няма да ги приеме , освен тесният ви кръг от съмишленици. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Кога съм казал, че ще правя промени? Вие сте бореца срещу неправдата, не аз [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) == Историята mot-a-mot == Историята на клубовете трябва да се представя mot-a-mot. Нищо повече, нищо по-малко. Фенските гледни точки не са на почит тук. Моята работа е единствено да изчиствам недоразуменията във всички статии, които ми хване окото. А правилата и законите ги пишат други.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Историята, предадена мот-а-мот е Черно море 1913 с 4 титли, като си го пише в "прашлясялите алманаси " , които не искате да отваряте. Не виждате, ли че сте сам тук. Всеки друг, който се появи и има футболно мнение, не мисли като вас. Казах вече, един сайт не може да промени нищо. Никой във Варна не знае годината 1945 да представлява нещо. Така и ще си остане, повярвайте ми. Колко живота смятате да прекарате тук, за да пазите вашата "истина", която засяга само Черно море ? Сайтове се появяват и изчезват. Затова ги има прашасалите алманаси. Те ще останат, и там може да ми вярвате , че винаги ще се четат. Освен това, по-лесно ще е да промените историята на измисленият ДСО Ударник 1951(напълно нов отбор), отколкото тази на Адмира-Вакер. Готов, ли сте вече с новата й версия? Друг слят отбор без предполагаеми титли. Харесва ми това "предполагаеми". [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 4 май 2016 (UTC) :: Една лъжа, повторена 100 пъти, не става истина. Ще продължавам да ви го припомням, докато ме заливате с обичайния бълвоч. Да попитаме ли феновете не Спартак какво мислят за историята на Черно море? Всъщност какво значение има какво някой мисли във Варна? А, да, забравих, че само варненци и само феновете на Морето са ''оторизирани'', да пускат поточната линия с новата продукция. ::: "Новата" продукция е хиляди страници от десетки автори, писани върху период от половин век, които за вас са прашасали (т.е. невалидни). Искате да ги "изтриете" с някакъв сайт, в който 2-3 анонимници се събрали и мъдро решили, че са последна инстанция и всеки трябва да се съобразява с пристрастното им мнение. Вица на деня. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 6 май 2016 (UTC) :::: Сигурен бях във възможностите на фабриката. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:12, 6 май 2016 (UTC) Имам и аз 3-4 от тези „алманаси“. Нищо особено не са, някои от тях са пълни с фактически грешки, а и са спрели във времето. Сайтът bgclubs.eu постоянно ъпдейтва информацията си. Не знам защо се опирате на тях, след като са отпечатани по времето на социалистическата власт, която беше враг на варненския футбол, нали? : Титлите са предполагаеми за Черно море, но съвсем реално спечелени от Тича, и от Владислав. Искате да си откраднете няколко килограма история както тук: : {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:41, 4 май 2016 (UTC) Rebelheartous, поне трима дущи от една седмица насам даваме примери, че има такива както за едното, така и за другото. ЕДИНЕН СТАНДАРТ НЯМА! Поради това всяко налагане на виждане, че отбор (и то точно Черно море), след сливането е станал нов е субективно и съответно пристрастно. Най-много на страницата може да се посочи, че има различни мнения по въпроса и толкова. Което аз бях направил. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:35, 4 май 2016 (UTC) ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане."'' Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:49, 4 май 2016 (UTC) : Не знаете кой е най-големият БГ отбор. Какво правите във футболна дискусия тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Кои са тези примери извън няколкото български, претендиращи за архаичност? В световната практика се постъпва както в случаите на Копенхаген, АФК Уимбълдън (нищо общо със старата „луда“ банда), [[ФК Вакер (Инсбрук)]], Самп и т.н. : Грешката е, че изхождате от частното към общото. Всъщност трябва да е обратното. Не да се опитвате да се измъквате с може би сходни ситуации в други футболни истории, а да се водите от примера на горните клубове.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:18, 4 май 2016 (UTC) :: Бих ви разбрал ако приложите вашите примери от световната футболна практика върху историята на Левски , Ботев , Славия. .. За там , тя не важи ли , или не не ви стиска да правите промени? Много сте тих по този въпрос. Къде е вашата "истина" там? Когато го направите , ще се убедя в истинcката ви принципност. До тогава, сте просто един заядлив тълкувател. О, боже. Сега видях. Поправили сте историята на [[ФК Бенковски 2006|Бенковски от село Црънча]], за да ми докажете колко сте безпристрастен. Железен сте. Знаех си, че в село Црънча се крие цялата неправда в българската футболна история. Продължавайте в същият дух и ми се обедете, когато приключите с Левски, Ботев и Славия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:07, 5 май 2016 (UTC) ::: Няма да ме разберете по простата причина, че тези три отбора са си същите от момента на основаването досега. Никакви сливания и вливания не са им попречили да прекратят съществуването си. Най-малкото са създадени с днешните си имена. Знам, че искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими от Черно море. Същият Черно море, чието име никога преди 1945 г. не е споменавано. А въпросните са устоявали на превратностите на времето. Нали знаете случая с Нефтохимик след сливането с [[ФК Мастер (Бургас)|Мастер]]? Ето това се е случило с Левски, Славия и Ботев. Има обединение, при което единият субект губи идентичността си и умира, а другият продължава напред. В случая с Черно море кой губи идентичност – Тича? Владислав? И защо точно годината на създаване на Тича, а не 1921 г. на Владислав? Как така наследява и на двата отбора успехите? Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори? Това е съществената разлика, но знам, че ви е трудно да я приемете.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:05, 5 май 2016 (UTC) :::: '''че тези три отбора са си същите'''. Не, не са. Защото според вас , когато 2 отбора се слeят, се образува нов. И трите са били разформировани в смисъла на шаблона в статията. ::::: Не ми слагайте думи в устата. Обясних, че има 2 варианта при сливане – образуване на нов клуб или поглъщане на по-малкия субект. Мисля, че сам ще се ориентирате оттук нататък. :::::: Кой ги определя "вариантите"? Вие? :::: '''днешните си имена'''. Имената се променят и не доказват връзка, наследственост, правоприемство. Вече ви дадох пример с "Владислав" Вълчи дол. ::::: Е да де. И аз това казвам. :::: '''искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими'''. Това даже не заслужава коментар. Когато въвеждате правило, то важи както за Бенковски от село Црънча, така и за Левски София. Понятието "по-значим" няма никакво място тук. Което е по-значимо за вас, изобщо не е значимо за мен. За времето си Тича и Владислав са по-значими от Ботев и Левски, или поне еднакви по значимост. ::::: Самият факт, че се хванете за думата „значим“, показва, че правилно съм диагностицирал болежката – по-малката значимост на Черно море. Кое време? 2016-а сме, господине. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: О не, няма никаква болежка. Диагнозата е разделяне на "досегаеми" и "недосегаеми" , което показва липса на всякакъв принцип. За едни може, за други, не . Както казват хората. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::: '''В случая с Черно море кой губи идентичност'''. Никой, и двата се запазват. Пример Адмира-Вакер (ако още не сте им променили историята)[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Адмира Вакер Мьодлинг е създаден 1997 г. Няма връзка със стария клуб. Кой е примерът сега? :::::: Отново ме разсмяхте, а вие имате нужда от по-добри очила. Аз все още виждам годината 1905 навсякъде. Или и тук си мислите , че каквото кажете вие, е така, независимо какво показват всички източници и какво мислят всички останали. (Пример: тази беседа). [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: ''' И защо точно годината на създаване на Тича'''. И аз това се питам. Би трябвало да е 1909 на Спортист. Пример , Хамбургер Шпортферайн . 4 клуба вземат датата на най-стария. Ще промените, ли тяхната история. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Да, а може да е 1921 г. на Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: '''Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори'''. Според българската действителност, напълно да. И трите "най-значими" са играли с повече от един отбор в "А" група. Не са били 1ви и 2ри, но това не променя факта. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:52, 5 май 2016 (UTC) ::::: Няма българска действителност, приятелю. Нещата се гледат в световен мащаб. Съжалявам, че сте живели в други времена зад желязната завеса, когато е било възможно подобно говорене. Things will never be the same again.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 5 май 2016 (UTC) :::::: Живял съм зад всякакви завеси, приятелю. Мен не ме мислете. Дадени ви бяха примери. Не ги одобрявате. Книги, не одобрявате. Какво одобрявате? Вашият сайт [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. Съжалявам, но не може да се приеме като безпристрастен. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:01, 5 май 2016 (UTC) ::::::: Давайте пример със Септември при ЦДВ и Копенхаген, какъвто е случаят Тича-Владислав'45. Ако книги са няколко прашасали справочници от комунистическо време (където са застопорени разсъжденията ви), представям си как наричате стойностната литература. Мой сайт нямам. Ползвам единствено актуални източници като bgclubs.eu.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:56, 5 май 2016 (UTC) :::: ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане." Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно?'' Мисля беше очевидно, че се хващам за определението, което аз не бих нарекъл енциклопедично. Най-титулован - да (все още). Иначе кой критерий се взима за "най-голям"? Като финансови активи - в момента е в процедура по обявяване на фалит. Kато недвижима собственост - не мисля. Като фенска маса - има достатъчно проучвания от последните години, че най-популярният клуб в България е един друг. Като дългове е на първо място - мисля за това няма спор. А иначе по уместния въпрос Rebelheartous, който впрочем и аз си задавам е защо продължавам да си губя времето с тази дискусия. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 11:27, 5 май 2016 (UTC) : Значи наистина не знаете кой е най-големият БГ футболен отбор. Ами язък за цялото ви пънене да се доказвате. Напразно ще да е било.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:56, 5 май 2016 (UTC) За сметка на това наскоро чух една "новоизсечена" поговорка - "Прекаленото самочувствие във футбола водело до В-група" [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 23:53, 10 май 2016 (UTC) == Налагането на принцип селективно е пълна безпринципност == Моля за извинение. Тук говорим за прилагане на принцип, а не за кой отбор бил "по-значим". 1. Приемник на Славия- 45 е Строител. През 1951 се създава ново ДСО Ударник. През 1953 в [[„А“ група 1953]] и двата отбора участват. Митът за това, как "не можело 2 отбора в една група" е прострелян с първата съчма. Има и други куршуми и даже снаряди. През 1957 "Славия" се обявява за ПРИЕМНИК на Ударник. (стр. 133 "Един век в бяло" - фенска книга). Оригиналната Славия (Строител) умира безславно някъде през 1954 г. Статиите им в уикипедия са пълни с неточности, но това не изглежда да тревожи г-н Rebelhearteous 2. Ботев Пловдив, създаден като Дружество на трезвеници през 1912 г. (както до скоро сами си го пишеха официално) , изиграва първият си мач през 1919 г. срещу Бенковски Пазарджик. През 1945 е обединен в Шипка-Ботев и от 1969 е още един път обединен със Спартак и Академик под името Тракия. Тракия съществува до 1990. Като чуя как Ботев играл срещу Барселона и Байерн се замислям. 3. Левски обединен с ПСК Кирил , като ПСК Левски - 45. През 1969 се слива със Спартак, през 1985 е офидиално РАЗФОРМИРОВАН. Новообразуваният ФК Витоша се обявява за ПРАВОПРИЕМНИК. Къде ви са принципите г-н Rebelhearteous? Аргументацията ви куца ОТВСЯКЪДЕ. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:45, 5 май 2016 (UTC) : Говорите така сякаш аз съм авторът и основен редактор в статиите им. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Какво по-точно ви притеснява за Славия, Ботев и Левски? Изброявате някакви общоизвестни факти, че чак и страници цитирате. Това са обединения тип „Мастер“, в които по-незначителен отбор е погълнат от голямото име поради различни причини и престава да съществува. По-горе обясних, но вие обичате да ви се повтаря. В случая минусите са за изброените субекти. Да, Спартак се слива с Левски. Историята му не се затрива. Никой не твърди, че Левски е наследник на Спартак, още по-малко да си добавя успехи (Спартак има Купа на България, примерно). Тракия е име на Ботев. Знаете го отлично. Историята на Ботев не може да спре до промените. Едно е фенове на Ботев да твърдят, че са играли срещу Барселона. Съвсем друго е фенове на Спартак (пд) и Академик да го твърдят (за последното да са ви известни такива индивиди?). И пак въпрос: Ботев кога са искали като наследство титлата от 1962/63? Няма митове и за Славия. През 1953 г. само единият субект е Славия макар и под друго име. Принципно няма нищо нередно в смяната на имената. Виждам проблем, когато се получава заграбване на чужда история и чужди наименования. Разбирате ли, въпросните 3 отбора не претендират за нещо, което не тяхно. Преди и след нареждането отгоре те си остават оригиналът, основата в новото формирование. А кое би било предполагаемо основата в Тича-Владислав'45? Тича? Или Владислав? Защо едното, а не другото?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:00, 5 май 2016 (UTC) :: Кое е "чуждото" от Тича и Владислав в Тича-Владислав ? Тирето? Че чак, заграбили историята на Тича и Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Говорим за принцип, а не кой бил "значим", "по-значим" и "по-незначим" . 2 отбора са си 2 отбора, независимо от "значимостта" си. Не ме притеснява нищо и при никой. Давам ви примери, за безпринципно налагане на правила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Въпросът е кое е общото. Защото общото между Левски и Спартак е Левски, между Славия, Ударник и Строител – Славия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:38, 5 май 2016 (UTC) :::: Общото между Тича и Владислав е Черно море. "Присвоени титли". Ето, че ме размяхте.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Присвоени от кого? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:04, 5 май 2016 (UTC) ::::: Именно. Става дума за три различни един от друг субекта.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:59, 5 май 2016 (UTC) :: Ето, направих още подобрения. В резюмето няма дати. Точно както искахте. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:18, 5 май 2016 (UTC) [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::: Не съм съгласен с тези промени, оправете още.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 5 май 2016 (UTC) == Колко значим е Черно море? == След 3 години най-накрая камъчето беше изплюто,Черно море е незначим клуб,а другите значими.Няма източници,няма еднакъв критерий.Има само мнението на един човек,нови теории,зачеркване на 100 години история и традиция.Крайно пристрастно и некоректно,нали Уикипедия има други правила,а не пристрастността. Истината обаче е различна,именно историята преди 1945г,нанася трайни рани на '''значимите''' отбори,там е корена на всичката '''принципност''',ако се признае историята,значи се признават тези исторически язви причинени от незначимия отбор на Черно море,затова е цялата тази '''принципност''' : Ами не е достатъчно значим отбор. А значимост не се кове с присвояване на чужди купи и честване на мними годишнини. Правилният път е постигнатото миналия сезон – спечелването на Купата. Така се гради истинска и нормална история.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:47, 5 май 2016 (UTC) :: Омразата ви към незначимия отбор наистина прозира отдалече,мнини годишнини...приказките на човек родом от Силистра.Вашето присъствие тук говори всъщност точно обратното. ::: {{прочетено|--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:20, 5 май 2016 (UTC)}} От кого са присвоени "чуждите купи"? От Тича-Владислав? Не чувам точният ви отговор. Защо да са чужди, на кой трябва да са? Разбирам, че искате да ги погребете, но това не зависи нито от вас , нито от мен. Историята е написана, не можете да я промените с никакъв сайт. Така e било в предишните времена, в сегашните, ще остане и в бъдещето, когато нас двамата няма да ни има. И ще е добре да ми дадете списък със "значимите" отбори , за да знам за кого вървят правилата и за кого, не. Не мисля, че субективните ви оценки и категоризиране на "незначими", за които важат едни правила и "значими ", за които тези правила не важат са от някаква съществена полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:17, 5 май 2016 (UTC) : От Тича и от Владислав. А можеше да има и трети отбор и да бъде открадната тройна доза история. Те са си оставили името в историята, както и Спартак (сф) и куп други. Имат статии тук, отбелязана е дата, в която прекратяват дейност. Всичко точно. :: Отново сте във фаза на динайъл . Датата , на която Левски-Спартак прекратява дейност (разбирайте беше разформирован) е 16 юни 1985 г. Никога няма да се изморя да ви го повтарям. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:41, 5 май 2016 (UTC) ::: Хаха, правилата важат за всички. Точно това продължавате да не проумявате и затова се затруднявате да навържете нишката. А че Черно море не е по-значим от Ботев, Левски и Славия е общоизвестен факт. Поне към 2016 г. И затова търсите под вола теле, опитвайки се да принизите тричките към нивото на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 5 май 2016 (UTC) :::: А вие, все не можете да схванете, че "нивото" няма никакво значение тук и продължавате да бъркате картофите с ябълки. Между другото, Черно море има 4 титли, Ботев 2. Със Софийски отбори не можем да се мерим. Те си имаха всяка необходима подкрепа и абонамент за първите места в класирането. Не знам на колко сте години, но аз помня много добре тези времена. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:13, 5 май 2016 (UTC) ::::: Разбирам, да. Единствено комунистическата номенклатура и един редактор в Уикипедия стоят на пътя на Черно море към заслужен галактически триумф. Нечувана неправда.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:39, 6 май 2016 (UTC) Така значи, цяла Варна празнува 100 годишнината на футболният тим, вие първо се опитвате да доказвате, че не било за футбол , а за някакви други спортове. Сега , като не мина, решихте че юбилеите били фалшиви.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Искате, ли да ви изпратя една фланелка-реплика на Владислав с Царската купа на гърдите? Истински хит между феновете е. За вас ше е безплатна. Ще ви хареса, сигурен съм.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:26, 5 май 2016 (UTC) : Не, искам всеки път да се сещате за емблемата на Лудогорец и как правилно казахте, че 1945 не отговаря на историята на Домусчиевия отбор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:08, 5 май 2016 (UTC) :: Не съм чел още за Лудогорец, и не съм ви казвал нищо, но е възможно на емблемата на Черно море да изникне 1909. Тогава, какво правим? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Писахте, ли на Домусчиев да си смени емблемата? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Ама мен не ме притеснява емблемата на Лудогорец, нито коя да е емблема. Всеки сам за себе си решава каква глупост да нарисува на нея. Тук в Уикипедия няма как да светне 1945 срещу Лудогорец. Ако иска Домуса може да смени с нещо с 18xx. Но прочетете. Ще научите нещо ново, защото аз лично от тази беседа се чувствам се изпразнен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:30, 5 май 2016 (UTC) :::: На мен пък взе да ми става забавно. Няма какво да "понауча" от човек, които отрича всякакви писмени източници и е фиксиран само върху сайта си, убеден че той е единствената правилна референция. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:03, 5 май 2016 (UTC) Така, както обещах, прочетох за Лудогорец. Това, че са имали 2 отбора, не ги отличава по нищо от вашите "трички". Този въпрос вече беше покрит обстойно, Другото, за което се чудя е, къде стоят те във вашата класация на "значимите", за които вашите "правила", наложени на "незначимите" не важат. Лудогорец е НАЙ- значимият отбор в последните 5 години. По-значим е и от Левски. Скоро ще минат по титли Славия и имат в пъти повече публика. Кое е по-значимото на Славия? Кое е по-значимото и на Ботев? Какво повече са постигнали Ботев от Лудогорец? Отново прилагате двоен стандарт и (анти)фенски тълкувания, което води до нови грешки. Щом Ботев, Славия и Левски могат да са от 1912,13 и 14, нищо не пречи на Лудогорец да си държат на 1945. И да кажа пак, в случай че сте забравили. Черно море е от 1913 и има 4 титли .[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:21, 6 май 2016 (UTC) : Да, по-значим е. И какво?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:13, 6 май 2016 (UTC) :: Как какво? Получава се ефекта на плюене срещу вятъра. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:01, 6 май 2016 (UTC) ::: Ами не плюйте по Ботев, Левски и Славия тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:25, 6 май 2016 (UTC) :::: Да сте ме видяли да ровя из статиите им и да плюя?[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 6 май 2016 (UTC) ::::: Достатъчно е това, което прочетох от вас в тази беседа, като например, че Ботев не бил играл с Барселона, а Левски е създаден 1969 г...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:23, 7 май 2016 (UTC) Ами не е. Тракия Пловдив игра. Тогава отбор с име Ботев Пловдив нямаше [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Левски - Спартак е създаден 1969 и закрит 1985. Такива са фактите. Сега кажете пак, че съм ги измислил аз. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:49, 9 май 2016 (UTC) == Още едно предложение == Още едно предложение, надявам се да ви хареса. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:12, 6 май 2016 (UTC) : Няма особена разлика, освен че сте махнали две изречения от увода. Надолу е същото барабар с раздел Успехи, който няколко пъти обясних, че стои под История. За всички отбори. Без изключение. : По принцип съм против т.нар. „предистория“, но нека има няколко изречения преди 1945 г. Само че без цели абзаци или да променяте наименованията им. И също текстът да започва с „Историята на Черно море може да се проследи до...“. Шампионският състав на Тича е за статията Тича. Шампионският състав на Владислав е за статията Владислав. Как и с кого се е обединил Тича е за статията Тича. Как завършват първите официални срещи на Тича – отново в статията Тича. Ще трябва да се понапрегнете доста по-сериозно, за да свършите работа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:34, 6 май 2016 (UTC) :: Ах, вие. Пак сте ми изтрили редакцията.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Веднага почвам работа по следващата. И нали ви казаха да не трите статиите без да имате аргументи. Единственият ваш аргумент досега е , че някои отбори са "значими" и им е позволено всичко, а "незначимите" се трият от картата. Този, който определя това сте вие и някакъв сайт, писан от фенове на Славия. Всички писани източници в продължение на половин век са невалидни ("прашасали" е вашата дума) и вие сте този , който ще напише историята на ненавижданият от вас ПФК "Черно море" . Извинявайте, но вашият аргумент е обида за човешката мисъл. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 6 май 2016 (UTC) ::Оставих само ред и половина, никакви състави, нищо излишно. Мисля, че ще ви хареса. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:32, 6 май 2016 (UTC) ::: Да, по-добре е, когато не виждам информация, отнасяща се за статиите на Тича и Владислав. Но годината, имената и купите на Тича също трябва да се преместят, както и купите на Владислав. Не може да ги има на две места. Хем в техните статии, хем и тук. След като имаме три отделни статии, историята трябва плавно да се разпредели. ::: И сте развалили форматирането на текста, но аз ще го оправя още веднъж.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 7 май 2016 (UTC) ::: Да не говорим колко пъти ви казах да редактирате '''от текущата версия'''. Вие това, което правите (предполагам), е да вкарвате съхранена в друг файл ваша версия на статията. Не е правилно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:42, 7 май 2016 (UTC) :::: Годината е 1913 и титлите трябва да се виждат в статията на Черно море, защото това е правоприемника им. Това не е моя прищявка а общоизвестен факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:54, 7 май 2016 (UTC) :::::Случайно погледнах и статията на Ботев. 1905,1906 , Св Августин? Какво общо има това с Ботев и не влиза, ли в раздел "Футбол в Пловдив". Обединението Жск Славия каквъв "тип" от вашaтата класация е? "Мастър" или "Командир" . 2 равностойни отбора, обединени в 3ти. Или пак правилата ще важат за едни, и не за други. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] По същият начин не виждам защо да не се даде вече използваната информация, от предишна версия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:04, 7 май 2016 (UTC) :::::: Мен ли ме питате за Ботев? А защо? :::::: Ще редактирате само от текущата версия. Предишната версия е като предишните прашасали алманаси. Информацията трябва да се ъпдейтва постоянно с променящите се събития. Така е в Уикипедия. :::::: Прочетете и за [[ФК Мастер (Бургас)]]. Това е отбор, вие какво си помислихте? С него се е получило същото претопяване, както и със Спартак (сф). Нерадостната съдба на някои малки отбори. :::::: Годината е 1913 и титлите са 3, но са за статията Тича. Както и годината 1916 се намира в статията Владислав. В тази енциклопедия не може да има дублиране на информацията. В друга енциклопедия може и да е позволено.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:47, 7 май 2016 (UTC) ::::::: Историята няма каk да се промени. 4 цифри не могат да претрупат статията. Точно на място са си. 100 години през 2013, нали не сте забравили? [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] Това, че за вас и вашият сайт юбилеят бил "фалшив" си е ваш проблем. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::::::: Тези четири цифри са за статията на Тича. 100 години на спортния клуб, не на футболния.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:00, 7 май 2016 (UTC) :::::::: Хаха, много малко трая „новата“ ви версия. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:02, 7 май 2016 (UTC) ::::::::: Грешка. Ето още по-нова. Прочетете линка. 100 години футбол.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:19, 7 май 2016 (UTC) :::::::::: Нали не смятате сериозно, че някой ще ви се хване за дума от заглавието? Не ни имайте за чак толкова наивни. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:40, 7 май 2016 (UTC) ::::::::::: Нали не смятате сериозно, че на снимките са баскетболните отбори на Тича и Владислав.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И нали не смятате сериозно, че хората не могар да четат. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more][[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:46, 7 май 2016 (UTC) :::::::::::: На това разчитам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:10, 8 май 2016 (UTC) == Потребителското ми име == Обръщам внимание на {{Пинг|Iliev}}, че потребителското ми име продължава да се пише по грешен начин. Пределно ясно ми е, че това не се прави неволно. Въпросът ми е докога ще продължава безнаказано?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:30, 4 май 2016 (UTC) И престанете да ми просите наказания. Не съм ви обиждал никъде,а вие просто нямате валидни аргументи. Вие сте този, който ме нарече "нагъл" в страницата на Изворa . Това е повече като обида, не мислите, ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:17, 5 май 2016 (UTC) == Престанете == Дотегна ми да гледам в последни промени редакторската война, която продължава от години. Предполагам всички сте дърти мъже, на които изобщо не им отива подобно поведение, независимо от коя страна сте. Вземете се разберете най-накрая и обсъдете предложенията си. Не виждам нищо лошо версиите и на двамата да стоят в статията. Нека четящият прецени дали това бил най-дъртия футболен клуб, отбор или каквото и да било или пък не бил. Честно казано на мен не ми пука, но ми пука за поведевнието на двете страни в Уикипедия. И моля ви не ми пишете в беседата да се оплаквате един от друг! Срамота е!!! --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:00, 7 май 2016 (UTC) : И на мен ми дотегна много отдавна тази „дискусия“, но предните пъти (и години) ми писваше в някакъв момент и се отказвах. Този път няма да допусна тази грешка. Особено след като вече е предупреден в en wiki, а другият Vtd – баннат. Не знам вие защо не се намесвате. Не е нужно да следиш футбол, за да се види отвратителната им промивка на мозъци. Това са хора, които отказват да прочетат правилата и какво значи неутрална гледна точка. Фенбойчета, налазили Уикипедия, за да разпространяват лъжите си. Само ще кажа, Изворе, че направих бърз check на Okalinov и се оказа, че от края на миналата година е започнал да променя историята на отбора в още няколко Уикипедии. [https://pl.wikipedia.org/w/index.php?title=Specjalna%3AZarz%C4%85dzanie+kontem+uniwersalnym&target=Okalinov Погледни сам] за какво иде реч. Не е ли очевидно, че е тук само с една-единствена цел? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:26, 8 май 2016 (UTC) :: Самото поведение на автоматична отмяна на редакции дразни този, който я е добавил и едва ли този начи на реакция би имал успех тук. Само би въвлякъл теб и останалите потребители в спиралата на непрекъснато конфронтиране. А от това губи само статията. Точно това имах предвич, че мен изобщо не ме интересува самата статия. Сигурно и 99% от ползващите Уикипедия потребители също. Мислs, че всяка от страните трябва да напише своята информация с цената на известни компромиси. Четящият ще прецени коя е истината. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:50, 8 май 2016 (UTC) ::: Тя редакцията му е една и съща и е вандализираща. Разбирам да ъпдейтва някаква информация или да разширява историята. Той добавя спорни години и предистория, която никъде не е потвърдена. Ама то пък да бяха само феновете на Черно море. Пълно е със заслепени фенове. Трудно се чисти целия раздел футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:02, 8 май 2016 (UTC) :::: Rebelheartous не приемай забележката само към себе си. Това го казвам и за останалите хубостници, с един от които съм се опитвал да изляза на глава, но не ми се получи. Нищо не ми пречи (1 час път) да дойда до Варна да им издърпам ушите, но не е това начина за разрешаване на конфликти. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:05, 8 май 2016 (UTC) ::::: Абе ще ти стане неудобно предвид, че и двамата са на достолепна възраст. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:17, 8 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, не съм писал никога на стената Ви и съм нямал намерение да го правя. Казвам се Огнян Калинов, работя като анестезиолог в Белгия от 20 години. Не съм нито "фенче", нито "бойче". Можете да ме проверите на google. Скоро ще стана на 55 години и нямам пъпки, даже големият ми син отдавна няма. Отразявам историята на ФК Черно море Варна, такава каквато е. Това е официалната версия, друга няма. Промивката на мозъци идва от другата страна. Ако сте проследили беседата, всякакви източници са обявени за "прашасали алманаси" и като абсолютна истина се сервира някакъв сайт, писан от фенове на други отбори. Статиите тук се писани от мен и други хора, не сме ние които променяме съдържанието им редовно, това може да се провери лесно. Ние пишем в беседата и представяме нашите аргументи, които даже не се прочитат и се минава направо към триене. Стигнахме до куриоз, в който статията отразяваща 100 годишнината на клуба се отхвърли като ..... "нефутболна" [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more]. Разбирам, че rebelhearteous се ползва с уважението и закрилата Ви, което сигурно безспорно заслужава, но тук няма никакво право да променя официалната история на клуба. Освен това непрестанно да иска блокирането ми, въпреки че той е този, който ме нарича "отвратителен" и "нагъл". Аз съм в редовна връзка с футболни историци и статистици, повечето от които вече в напреднала възраст. Цялата информация , дадена от мен е от тези стари хора и "прашасалите алманаси". Историята може и да е прашасала, но никой няма право да я променя. С уважение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 8 май 2016 (UTC) : Така и не се научихте да изписвате потребителското ми име. Какво остава за други неща.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:44, 8 май 2016 (UTC) :: Без лични нападки! На улицата, ако искате, се сбийте като последните гамени, въпреки, че и това е срамно. Но в Уикипедия ще си давате сметка и ще се съобразявате с това, че вашето поведение създава облика на енциклопедията. Това е последно предупреждение. Следващият, който и да е той, който си позволи да отправи каквито и да е обидни или пренебрежителни думи към друг редактор, ще получи достатъчно дълго блокиране, за да има възможност да прочете много внимателно и да вникне в смисъла на страницата [[Уикипедия:Цивилизованост]]. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:35, 8 май 2016 (UTC) ::: Срамно е в статията от години да тече редакторска война. Отдавна казвам, че нищо не пречи информацията и на двете страни да стои в статията, но отмяната на редакции, след всяка една такава е просто първична реакция, която само вреди. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 03:08, 9 май 2016 (UTC) :::: Аз нямам страна, Изворе. Единственото, което ме интересува, е да виждам фактологията такава, каквато е, а не това, което ограничен кръг хора смятат по дадена тема. Реакцията ми нямам как да не е емоционална, след като виждам преди очите си как се изопачава история. Човек, който си е поставил за цел от няколко месеца насам да пренапише всички статии за Черно море във всички Уикипедии. Какви дискусии е водил той във fr wiki или nl wiki и с кого? Абсолютно своеволно действа, разчитайки че няма да има кой да замете след него и ще остане без последствия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:12, 9 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, информацията на ответната страна си стои непокътната в нашата версия. Тук не се отричат фактите на другият, освен годината на основаване на клуба и титлите му спечелени преди 1945. Както е известно, и за което беше дадено линк, във Варна се празнува 100 годишнината на създаването на футболния клуб през 2013 г. , на която присъстваха кмета и други видни варненци и спортисти. Тържествата обхванаха цяла Варна. Според нашият опонент обаче , такива тържества е нямало или ако имало са били "фалшиви" и "не се отнасяли за футбол", след като е очевидно че става въпрос точно за футбол. Налага ни се нова дата на създаване (1945 г.) от него (!?), когато е станало сливане на 2 клуба. Сливането е отразено във всяка наша версия , но никога не е било считано за начало на клуба. Освен това, сливания през 1945 г. е имало в цяла България, но никой от водещите клубове не ги смята за ново начало. Предложих му, да напише в шаблона "основан 1913 и отдолу обединен 1945", което ,би било добър компромис, но той отказа това предложение. Надявам се с тези няколко изречения да съм дал малко светлина върху естеството на проблема. С уважение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:43, 9 май 2016 (UTC) : Престанете да пропагандирате вашите скалъпени идеи. Престанете да обхождате всички останали Уикипедии, за да „прибавяте“ история на вашия отбор. Обясних ви вече, че по този начин '''НЕ СЕ''' постига значимост. Отбори като Славия, Левски и Ботев са постигнали сами успехите си и никой не ги оспорва за разлика от това, което се опитвате да направите вие. Колкото и страници да изпишете, в колкото и Уикипедии да разпространявате тези лъжи, истината няма как да бъде променена. Защо преди вашата „намеса“ във френската, немската, нидерландската, гръцката, македонската и не знам още колко уикита, в тях стоеше датата 1945 г.? Защо за Тича и Владислав се четеше като за отделни отбори, а след вашите агресивни редакции изведнъж всичко стана едно цяло? Сякаш тези двата не са съществували и не са печелили купи. Защо в най-авторитетния български сайт за футболни отбори bgclubs.eu (за разлика от вашите фенски книги) стои като дата 1945 г.? '''Искам да отговорите не тези въпроси пред всички тук.''' Знам, че много искате да припишете всичко на Черно море, но няма как да заблудите маса народ извън вашия тесен кръг. И престанете да прилагате стила тип „лична кореспонденция“ с тези изкуствени обръщения като „уважаеми“. Намирате се в Уикипедия, където редакторите са равни и няма анестезиолози, зъболекари и терапевти. Възрастта е без значение, местоживеенето също. Единственото, което има значение, са фактите, енциклопедичната информация и цитирането на '''достоверни и неутрални''' източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 9 май 2016 (UTC) {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}} Ето това иска господина да се случи и с Черно море. Да крадне историята на два вече несъществуващи отбори и да ги пришие към Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:19, 9 май 2016 (UTC) : КВ Варегем е създаден през 1925 г, отбор с история и традиции, с полуфинал за Купата на УЕФА 1985/86,отстранил Хайдук Сплит и AС Милан . Зулте е малък отбор, създаден 1950 г., никога не играл в 1ва дивизия. След като Варегем загуби регистрацията си и взе лиценза на Зулте, взе и историята му. (открадна я , ако искате[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]). Това се случва в Белгия, и ако този принцип се приложи тук, колко български отбора ще запазят историята си, мислите? [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За това споменах този случай. Разбрахте , ли сега или да рисувам картинки? Първата картинка е Ботев открадва историята на Металик Сопот. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :: [http://www.essevee.be/historiek Линк]. И тази ви лъжа не мина. Довиждане и лека нощ, както се казва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:01, 9 май 2016 (UTC) ::: Започвам да се убеждавам, че изобщо не четете линковете си.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прочетете недерландската уикипедия, нали говорим за уикипедия тук. [https://nl.wikipedia.org/wiki/SV_Zulte_Waregem] КВ Варегем фалира и изчезва, Зулте не е фалирал и историята му остава (тя пък една история, ама остава). Никой от Тича и Владислав не е фалирал, сляти са по заповед "отгоре". Историята им остава. Много неприятно. Кое не сте разбрали още ? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:21, 9 май 2016 (UTC) :::: Вие ли го казвате? Който след десетки напомняния, вкл. от Лъчезар така и не успяхте да прочетете правилно потребителското ми име. Пфу!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 9 май 2016 (UTC) Да обърна внимание на Извора и Лъчо, че като дата на създаване същият този юзър под IP-то 87.246.52.249 първоначално лансираше две други версии – [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5827608 тук] е 1959 г., а [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5771691 тук] 1909 г. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не знам, ако на вас не ви е смешно, то на мен ми е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:32, 9 май 2016 (UTC) : Съветът ми към двете страни е да се оттеглите от спорните теми за известно време. Очевидно всеки от вас в момента е „подгрял“ значително и това е нормално и очаквано. За съжаление, в подобна атмосфера трудно може да се търси консенсус – ако приемем, че такъв е постижим (дори факти биха могли да бъдат тълкувани различно от различни хора). Ако действително имате желание да се постигне някакво разумно решение, предлагам ви да се разберете за някакъв срок, в който никой от вас няма да пипа конфликтните статии. Може и да ги защитим, ако смятате, че е нужно (но това също не е непременно желателно). През това време най-добре първо не мислете въобще за спора ви, а след това, когато ви поразмине натрупаният „хъс“, се опитайте отново и по-безпристрастно да обмислите всичко. Когато срокът изтече, предлагам ви да си направим едно полезно упражение: известно време да спорите „наобратно“ – всеки да се опита максимално добросъвестно да защити позицията на ''другата'' страна. Тази техника е доказано работеща, защото – но само ако сте наистина добросъвестни и старателни в прилагането ѝ – позволява по-добре да разберете и въобще да вникнете в чуждите аргументи. Това не означава непременно да се съгласите с тях, но практически сигурно ще спомогне за постигането на по-добър диалог, защото вече ще разбирате какво вижда другата страна и защо съответно поддържа определена позиция. Дори в крайна сметка отново да не намерите начин да съвместите позициите си, пак ще бъде по-добре ако поне запазите цивилизовано и уважително отношение един към друг. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:06, 9 май 2016 (UTC) :: Ами аз ще дам моят пример. Вие разсъдете. Бях в редакторска война с потребител в [[Ехинококоза]]. Това ме амбицира обаче да събера източници и доста да прочета. Та статията днес е избрана. Благодаря на противника си, че успях да науча доста неща, а и успях да ги предложа на потребителите. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:09, 9 май 2016 (UTC) ::: {{like}} <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:42, 9 май 2016 (UTC) Прочетох статията и беседата. Наистина много изчерпателни. Поздравления за авторите. Де да имаше толкова информация , когато аз бях студент. Трябва да кажа в скоби, че не съм голям фен на медицинските статии в уикипедия. Хората ще вземат да се научат как да си слагат сами упойки и ще остана без работа. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 23:23, 9 май 2016 (UTC) Съжалявам, че трябва да повтарям отново. Историята е написана много преди аз да се родя. Не зависи от мен, за да я променям. Ако искате обадете са на Минстира на спорта. Сигурен съм, че и той има мнение по въпроса. Не съм аз юзъра от IPто, което представяте. Не разбрахте, ли най накрая, че не съм един човек с много регистрации. Въобще не разбирам за какво говорите даже. Не сте разбрали за какво става дума и в случаят Зулте-Варегем. Обяснил съм системата в Белгия, която е доста по различна от българската. Да разбирам, ли че ми забранявате да пиша в чуждоезични уикипедии? Тича и Владислав са част от историята на Черно море. Не съм го измислил аз. Пише го във всички "прашасяли алманаси" в последните 50 години, които толкова много не пасват на вашата теория, за да ги отречете като източници. Сайтът бг.клъбс е писан от фенове с определени идеи. Не е достоверен за историята на ФК Черно море. Можете да блокирате статията ако искате, но не разбирам защо трябва да е на страната на опонента без аргументи. Поздрави на всички тук. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:48, 9 май 2016 (UTC) : Историята не се пише – тя се случва! Отразяват я обаче доста често хора, пречупвайки я през своя призма за постигане на определени цели. Само че вече не сме по времето на комунизма, когато партията слагаше годината 1944 редом до 681 на банкнотите. Тогава беше лесно да си със силните на деня и да си добавяш история. Сега няма как с едно щракване на пръстите да смениш емблемата и да се превърнеш в древен клуб, съжалявам. :: Точно. Вие искате да пречупите историята на Черно море през своята призма. В действителност се случва това. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:19, 9 май 2016 (UTC) ::: В действителност така и не отговорихте на въпроса защо преди вашите намеси във n на брой Уикипедии, вкл. и тук, в тях стоеше датата 1945 г. Специално ви го болднах. Е, слушаме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) Що за въпрос? Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе). т.е. не става въпрос за "общоприет феномен", колкото и да ви се иска да изглежда така. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:13, 9 май 2016 (UTC) : И недейте обяснява как нещата в Белгия били ама много по-различни. Ама нищо общо нямало с България. Напротив, правилата са еднакви за България, Белгия или Джибути. Ако си мислите, че в Уикипедия нивото е първобитно и на никой не му дреме кой какво драскуца, много се заблуждавате. Всъщност вече се уверихте, че не е така. :: '''Абсолютно грешно твърдение'''. Правилата се различни във всякак държава,(ако изобщо има такива) защото клубовете си решават сами. Вече дадохме примери от Дания, Белгия, Германия и Австрия. '''Всички различни'''. И защо ви е толкова страх, че пиша тук?[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) :: А вие защо давате примери от Дания тогава? Стандарт няма. Клубовете си определят сами. Предупреждението в en wiki, беше изпросено от вас, защото познавате модератори и ги манипулирате. По същият начин, по който упорито искате да ме баннат тук, за да не пиша. Не съм ви обидил с нищо и не съм нарушил никакви правила. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 9 май 2016 (UTC) ::: '''Историята се случва.''' Тя не се скалъпва от разни писарушки в затънтени канцеларии или от анестезиолози с огромно свободно време. Нито един клуб по света няма морално право да сглобява кръпки в угодна нему история, която да го представя като значим отбор. ::: Цялото ви виждане за света е като „игра на тронове“, за което мога само да ви съжалявам. Вие не искате да спазвате правилата в Уикипедия, упорито отказвате да наричате потребителите с правилните им имена (да не забравяме, че се обръщахте към мен с „лицето“ до преди 1-2 седмици) и когато ви потърсят отговорност, заявявате, че има кампания срещу вас. В en wiki обаче има админи с ресор Спорт, които не търпят подобни измишльотини и бързо се разправят с хора като вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 9 май 2016 (UTC) "лицето" не е обида. "отваратителен" и "нагъл" е.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:02, 9 май 2016 (UTC) ::: Хаха, да, на хранилка съм в en wiki, за да гоня феновете на Черно море от Белгия. Не ви е срам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:49, 9 май 2016 (UTC) Писахте лично на Giant snow man, мислите ли че не виждам? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Вие сaм си признахте, че имате няколко от алманасите, на които основавам твърденията си, но не ги признавате защото били "прашасали". Значи знаете добре, че тези твърдения не идват от мен. Тогава защо продължавате да повтаряте, ча аз измислям история? Вие сaм се опровергавате. Измисляте вие и вашият сайт. Няма друг източник, който да тълкува историята на клуба по този начин. Прилагате някакъв принцип селективно за един клуб само, защото не искате той да има неудобната за вас история на първи шампион нa България. Прав, ли съм? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И за какво толкова ме заплашвате. Страх, ли ви е че пиша и мислите, ли че ако спра да пиша, ще успеете да промените всичко. Аз се предcтавих вече. Ще бъде учтиво ако и вие се представите [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:55, 9 май 2016 (UTC) : Явно наистина трябва да получите предупреждения не само в en wiki, но и в останалите, за да ви бъде официално забранено. Вие, [[Потребител:Vtd]] и всичките ви IP-адреси, за които се правите, че не съществуват. Изпълнения тип д-р Джекил и мистър Хайд може да ги прилагате някъде другаде. Аз лично ще обърна внимание на админите във всяка една Уикипедия, в която редактирате, за какво става потъпкване на историята иде реч.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:58, 9 май 2016 (UTC) До сега не успяхте да докажете нито едно от обвиненията си. Пак повтарям, не съм аз въпросното IP. Какво повече искате да ви кажа? Даже не знаех, че годината 1959 е стояла като година на основаване на клуба. Последно коя е между другото , според вас? 1945, 1959, 1968, 1990? Аз залагам само на 1913. Официалната [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:20, 9 май 2016 (UTC) : Имате ли представа колко грозно изглежда вашата „дискусия“, която много повече прилича на махаленски скандал от ниско ниво. Срам ме е да ви чета. И двамата. Ако не престанете да работите по този начин, обещавам ви да защитя статията поне за месец, независимо на кого е последната редакция. Нито ме интересува футболът, нито „Черно море“, обаче вие си позволявате да превръщате администраторите в стражари, а читателите - в идиоти. Погледнете колко много сте изписали, без да достигнете до някакво разбирателство. Това тук не може да продължава повече по същия начин. Приемете това като последно предупреждение. '''И двамата'''. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:53, 10 май 2016 (UTC) Нямах намерение да пиша,защото не виждам смисъл, но за пореден и последен път ще напиша, версията на Rebelheartous е версията на фенския сайт за, който той явно работи.При дадени десетки източника, при традиция на повече от 100 години, при множество официални чествания,за какъв спор иде реч,когато спортен министър,кметове,БОК,БФС изпращат поздравителни телеграми, когато футболисти са обявявани за Почетни граждани на Варна,значи ли,че и и това е подмяна на история.Не аз или Калинов подменяме фактите.С морски поздрав-Велико Димитров : Г-н Димитров, бях ви казал, че поздравителните адреси, цветята и писмата от министъра не са достатъчни в подкрепа на твърдението. Това е политически пост със съветници. Били сте свидетел на приветствието от от друга политическа личност в новогодишната нощ на фона на "Българските" колорадски планини. Е, както тогава разбрахме пак съветници взели уж от туристически сайт красивия фон без да се съобразяват дали е български. Ето защо и версията на статията за отбора в Уикипедия може също да се окаже подлъгмваща за някой добре платен съветник. Та след цялото това нещо иде реч за източниците. Нужни са те за да стане статията достоверна. Относно това дали са "прашасали", смятам за тъпо. Източникът си е източник. Важното е да се представи по подходящ начин в статията. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 10 май 2016 (UTC) Г-н Извора, алманасите с подобна информация излизат от 1971 до 2015 години (последният даже още не е хванал прах). Издание са на ЦС на БФС до 1990 и на БФС след това. По никакъв начин не могат да се нарекат фенски драсканици. Не съм сигурен дали тези годишници са излизали през 1990те. Скенирах оспорваните точки в тази беседа както от най-старият, така и от най-новият от тях. . Тези оспорвани точки тук са две : 1. Черно море наследява 4те титли на предшествениците си Тича и Владислав. 2. Черно море е създаден през 1913, както всички други клубове, които си слагат дати отпреди 1945 . В алманаха от 2015, в листа на шампионите на България , името на ФК Черно море е ясно изписано в скоби, след това на предшествениците му шампиони Тича и Владислав през 1925,1926,1934,1938. Тилите са написани във визитката на отбора във всеки един от тези годишни издания (от 1971 до 2015). Годините на основаване на клубовете Левски, Славия, Ботев, Черно море, написани в алманасите до 1990 г. са 1968 или 1969 г. (след последната реорганизация), но навсякъде се споменават и на кого са наследници с годините нa основаване на предшествениците. При Черно море, това е Тича (1913). Предвоенните години на основаване се появиха официално след 1990, когато всеки клуб реши да сложи тази на предшественик. Нашата позиция е, че не приемаме двойният стандарт , налаган от сайта bg.clubs (както и от други интерпретатори), който се явява пристрастен, защото е администриран от фенове на други отбори. Не знам как да кача скенираните страници тук. Ако ми дадете някакъв мейл, ще ги получите за минута. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 10 май 2016 (UTC) : Т.е. вие сте си „сложили“ тази година, не че е фактическа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:06, 11 май 2016 (UTC) :: Интересно ми е да науча И ОТ ДВАМАТА какъв е този сайт bg.clubs? Има ли регистрирани от вас т.е. от двете спорещи тук страни и води ли се и там някаква словесна престрелка момежду ви или като цяло между двете страни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Информационен портал за българските футболни отбори с кратка история, емблеми и съоръжения, които се използват от тях. Може да се каже, че е единственият сайт, в който се намира достоверна и неутрална информация за клубовете. Не бих казал, че е особено подробен и задълбочен, но от това, което представя като факти, не мога да се оплача. Двамата господа единствено тук съм ги засичал (поне под тези им никнеймове). Аз лично не знам сайта да предлага регистрация под някаква форма.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:57, 11 май 2016 (UTC) Пак не рзбирам "обвинението". Можем да представим фотокопие от съдебната регистрация на Тича от 3 март 1913г. Между другото Тича и Славия са единствените с такъв официален юридически документ. (Жск София и AС 23 също имат). За всички останали основаването е по разкази и преразкази (в общи линии hearsay) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:29, 11 май 2016 (UTC) : Моля, говорете в 1 л. ед. ч. Представете такъв документ със същата дата за Черно море и дебатът приключва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:17, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] за всички български отбари ли сте искал „такъв документ“, че да виждаме из статиите съответната година на основаване или там източниците са били достатъчни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Okalinov визираше конкретно три отбора – Ботев, Славия и Левски, тъй като годините им на създаване са съответно 12, 13 и 14, т.е. около годината на Тича. Той обаче пропуска съществения факт, че трите са създадени под тези имена и през годините въпреки различни ръководни и партийни решения са оставали едно цяло, вкл. и до днес. Пробвай да потърсиш из интернет дали някой оспорва тези години (освен Okalinov, разбира се). ::: Докато обединението на Тича и Владислав ги превръща в един нов общ отбор. И двата прекратяват съществуването си и целостта им е разбита. Да, това става под партиен натиск и никой го не оспорва. По подобен начин приключват Септември и ЦДВ и стават [[Септември при ЦДВ]] – това е настоящия най-голям отбор в България ЦСКА (и датата му е датата на обединение на двата – 1948 г.), на двата копенхагенски гранда в нов [https://en.wikipedia.org/wiki/F.C._Copenhagen Копенхаген] с дата на създаване 1992 г. и вмъкната секция с предистория (както направих с Черно море), на два отбора от Генуа в новата [https://en.wikipedia.org/wiki/U.C._Sampdoria Сампдория] с дата на създаване 1946 г. и вмъкната подробна предистория и други, които съм изброил нагоре. ::: Пак казвам нямам нищо против да покаже документа, но на него ще пише [[ФК Тича]]. Несъществуващ отбор с отделна статии и успехи. Представи си пък да ме опровергае и да пише Черно море. Шоу за моя сметка ще е тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:25, 11 май 2016 (UTC) :::: Добре де. Левски се обединява със Спартак, става Левс-Спартак. Има период когато е Витоша и днес е пак Левски. Значи ли това, че ако Черно море приемат името Тича ти ще приемеш и годината 1913 за тази на основаването защото името съвпада? Погледни статията за [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]. Там защо не коригираш? Приемлив за двете страни ли е варианта 1913 / 1945 да стои в година за основаване при положение, че клубът е правоприемник на Тича и никой не го отрича това? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:55, 11 май 2016 (UTC) ::::: Клубът не получава никакви права, облаги или купи от обединението. Само празен лист хартия, на който да започне да пише история. Запитай се защо Okalinov приема за начална година 1913, а не примерно 1916 г. – годината на Владислав. На каква база става този избор? Кой му дава право да окачи нови цифри? Това, което предлагаш, означава да оставим и в статията ЦСКА като години 1923/1948, за Сампдория 1891/1946, за Копенхаген 1876/1992. Особено за двата западни примера хората там нямат обремененост да положат ново начало. Истинска мегаломания е да създадеш нещо, но да твърдиш, че всъщност си древен и велик. По същата логика, ако искаш да излезем от спортната сфера, е в статията [[България]] да стоят две дати на създаване – 632/681. ОК, има корени, предистория и те са описани, но е смехотворно да се посочва дата, нямаща нищо общо с реалното начало. ::::: Левски само си е сменял имената. Целостта се запазва, на това наблегнах. Няма прибавяне на години, успехи, купи и твърдения в стил югозападната ни съседка и в случая Okalinov. Аз ти предложих да гугълнеш дали се водят спорове за Левски, Ботев и Славия евентуално. А Черно море могат да се нарекат и [[ФК Отбора от древността]], но това нищо няма да промени. Знаеш за вълка и козината. То така ако ставаше с едно щукване. ::::: Да, статията [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] си плаче за редакция. Въобще целият раздел футбол е под всякаква критика. Аз правя каквото мога.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:36, 11 май 2016 (UTC) Аз не окачвам никакви цифри. Те са окачени преди да се родя. По тази логика, всички статии плачат за подобрение, ама от 4 години се занимавате само с Черно море (и малко с Лудогорец и Бенковски село Црънча ) Има , ли някаква особена причина [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] А споровете тук се водят единствено от вас, никой друг. Който влезе в беседата, даде мнение че 4те титли са на Черно море, както си ги пише навсякъде . ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 11 май 2016 (UTC) : Хаха, няма такава логика. Точно обратното, това е логическа грешка, която се казва [[Non sequitur|non sequitur]], по-точно [https://en.wikipedia.org/wiki/Denying_the_antecedent тази ѝ разновидност]. С други думи вие грешно смятате, че щом е пълно със статии с бакии, значи и статията на Черно море може да стои a complete mess и никой да не ви пречи да пишете на воля. Уви, не е така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:46, 11 май 2016 (UTC) : Да, и аз от известно време се опитвам да си обясня това внимание към този отбор, а не съм Спартак (където попаднах чисто случайно), който си е същия. Вероятно защото нямат купи, не се води спор във футболен сайт за този отбор или има нещо друго? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:10, 11 май 2016 (UTC) Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе) Копие от документа има г-н Димитров ( отново, това е съвсем друг човек , не съм аз). Той ще може да го постне на емайл, когато погледне в беседата и получи някакъв адрес . Тук не става. Аз мога да изпратя , това за което говорих по-горе. т.е. , че Черно море винаги през годините се е считал за правоприемник на Тича и Владислав. (както днешният Левски на Витоша и Левски-Спартак, Славия на Строител и Ударник, Ботев на Тракия и т.н.). Който документ важи за Тича, важи и за Черно море. Тук спорът отдавна е приключил. Останаха само заяждания. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:23, 11 май 2016 (UTC) : Със „сложена“ година и „взета“ история ще ви бъде трудно да докажете каквото да било..--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:34, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], а за посочените по-горе отбори годините не са ли „сложени“ и „взети“?--[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Ами нямат откраднати титли, които да се оспорват и до днес. Успехите им са така както са посочени в [[„А“ футболна група]] и [[Национална купа на България по футбол]]. През 2012, 2013 и 2014 не празнуваха обширно понятие от типа 100 години софийски футбол или съответно пловдивски футбол, снимайки се пред новоизлюпена емблема за целта. Празнуваха точно и ясно годишнините на клубовете си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 11 май 2016 (UTC) :::: Откраднати от кого са тези титли? От Тича и Владислав за Тича-Владислав? Откраднати от левия джоб и поставени в десният. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 11 май 2016 (UTC) ::::: От левия вадите на Тича, от десния на Владислав и ги пришивате на новото тяло на масата. Нали ви казах, д-р Джекил и мистър Хайд. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:19, 11 май 2016 (UTC) :::: Аз пък си мисля, че точно това е трън в задника на противниците и причина за целия този спор. Следвайки тази логика Левски трябва да се отрече от отличията си като Левски-Спартак и Витоша. Не мисля ли правилно? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:08, 11 май 2016 (UTC) ::::: Ама той пак е Левски. Вливането на Спартак не променя нищо. За [[Спартак (София)|Спартак]] са само пасивите, защото той престава да съществува за известно време. Левски никога не е претендирал за [[Купа на Съветската армия 1967/68|Купата на България на Спартак]], която си стои на името на Спартак. За разлика от Черно море, които искат да си „вземат“ чужди купи и да сменят притежателя им.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 11 май 2016 (UTC) :::::: Левски не е претендирал, ама купата му е писана в алманасите . Пък и какво е една КСА на фона на 20. И да , нищо не са взели, само 7 титуляра и Боян Радев за спортист на столетието, без да е играл една схватка за Левски или Левски-Спартак. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:23, 11 май 2016 (UTC) ::::::: „Алманасите“ ви не струват пет пари, ако пише това. Не че не стана ясно, де. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не само прашасали, но и неверни. Купите са [[Национална купа на България по футбол|тук]], не ги търсете другаде. Левски не претендира за тази купа, но „алманасите“ му я приписвали, хаха. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: Да, не претендира само защото след това Спартак е възстановен. Ако не беше се случило това дали точно така щеше да бъде? Кой може да каже? Говорим за аналогични сливания на отбори. Не е ли логично да се приемат пасивите и активите от правоприемника? Това едва ли аз или някой от спорещите може да го каже, защото задълбаваме в тема, която дори би объркала юрист работещ в подобна сфера. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:58, 11 май 2016 (UTC) ::::::: Аз го казвам това с днешна дата, нали това бистрим. Левски не си търси тази купа, Ботев не придърпва чужди успехи, Славия също. Ами не е аналогично, защото Левски, Ботев и Славия и преди, и след тези сливания си остават същите отбори. Целостта се запазва. Черно море кой е бил преди 1945 г. Тича? Владислав? И двата наведнъж? Защо 1913, а не 1916 г.? Ето това искам да обясни Калинов. Ако може.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 11 май 2016 (UTC) Отново прах в очите. 100 години "варненски" футбол никой не е празнувал. 100 години футбол с Черно море, да.[http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] "Новоизлюпената емблема" с 1913 е е с голяма вероятност по-стара от вас, rebelheartous. Нямам никакво намерение да оспорвам титли на когото и да е. Титлите на Черно море също не бяха оспорвани докато се появи вашият сайт с новата му визия върху обединенията от 1945 г. И пак давате за пример статии писани от вас и Араиз 13. Трябва да приемем виждането ви безусловно, разбирам [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 11 май 2016 (UTC) : Нека да запазим хладнокръвие. По тази логика аз като възпитаник на [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|най-старата известна гимнация в България]] трябва да вляза в словесен спор с някой от [[Априловска гимназия|Априловската]]. Училището ми не е признато за ПЪРВАТА гимназия само защото е започнало като девическо, не като светско. Та примери много. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:39, 11 май 2016 (UTC) : „Спортното дружество Черно море чества 100-годишния си рожден ден тази година.“ Четем и под заглавието, Okalinov. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 11 май 2016 (UTC) Вие само едно изречение , ли четете или мислите, че футболът не влиза към спортовете в Черно море? И в двата случая, нямате аргумент.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:08, 11 май 2016 (UTC) : Мисля, че има разлика между спортно дружество/спортен клуб и футболно дружество/футболен клуб. И мисля, че и на авторите на статията им е ясно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Ако не беше така, нямаше да се посвенят да напишат „'''Футболното дружество''' Черно море чества 100-годишния си рожден ден.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:55, 11 май 2016 (UTC) Всички дружества празнуват, вкл. футбол. Кое не ви е ясно с 5 футболиста на снимката? Пак търсите теле под вола [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] И защо Левски открадна Олимпийското злато на спартаковеца Боян Радев ? Как спортист на Спартак може да бъде спортист на века на Левски? Обяснете пак как Левски не е взел нищо от Спартак. Нали знаете, че всеки път когато го кажете, се самообявявате за лъжец и манипулатор. Още работа за вас, в английската уикипедия е писан като спортист на Левски-Спартак, въпреки, че приключва кариерата си една година преди обединението, т.е. преди Левски-Спартак да е съществувал. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] А вие продължавате да се занимавате със сложният казус, дали футболът може да се счита за спорт. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:36, 12 май 2016 (UTC) : Разводняването на темата не ви помага да докажете тезата си. За футбол ли говорим или за спорт като цяло? Създаването на едно спортно дружество '''НЕ''' създава автоматично футболна, хандбална, волейболна или каквато и да е друга секция към него и то със същата година. Нещо като работодател го играете щом разпределяте кой какво да върши. Вие също може да променяте страници, но няма да го направите, тъй като сте тук с една-единствена цел и то си личи от редакциите ви. А и нали уточних по-горе, че това, че в други статии има грешки, не значи, че и тази на Черно море ще остане в такъв вид. Отваряйте по-често статията [[Национална купа на България по футбол]] вместо прашасалия алманах с изкривена информация. Левски не си търси купата на Спартак, Зулте-Варегем държи на годината 2001, Копенхаген на 1992, Самп – 1946 и те не се смятат за древни клубове. Черно море не е по-различен от тях. Спрете да приписвате успехи, които никой не си търси. Историята вече се е случила и трябва само да се отрази с независими източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:01, 12 май 2016 (UTC) Всичко неизгодно е "разводняване на тема".[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Най-независимият източник сте вие и вашият сайт.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всички клубове, които сте изброили са си избрали сами кои са и какви са. Недоволни няма. Тук се налага виждането на един човек (и сайт), което не отговаря на официалната 103 годишна история на клуба. Това може да задоволява тесният ви кръг от ново- историци, но не и който и да е от "зелена Варна". 1945 г. няма да се приеме и вие не можете да я натрапите със 70 годишно закъснение, защото така ви харесвало повече. Прашасалите алманаси са там, за да се четат. Такава е историята, прашасала.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:22, 12 май 2016 (UTC) : „''В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.''“ [[Дени Дидро]] : Та такава и вашата работа. Вие с всеки следващ пост се излагате още повече и доказвате, че цялата работа с 1913 е просто приумица. След като споделихте за „взетата“ история и „сложената“ емблема какво още да очаквам? „Зелена Варна“ имала свое виждане, значи останалия свят трябва да се съобрази с нея. Okalinov и Vtd са избрали годината на създаване, значи няма друга. Фактологията да върви по дяволите. И уикипедианците с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:35, 12 май 2016 (UTC) Вие отричате всички източници от последните 50 години като прашасали, за да лансирате версията на един сайт, с който явно сте свързан. Кажете това на г-н Дидро.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Не мислите , ли че превръщате тази страница в реклама на вашият сайт, от което читателите на уикипедия едва ли имат полза. Говорите за "значими" и "незначими", които са подчинени на отделни правила, за "запазване на идентитет" дори ако е "запазен" от спортист, който никога не се е състезавал за клуба , чийто идеидентитет "запазва". С други думи, кой сте вие да пишете нова история на клуб, върху който от 4 години тук изливате помия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:58, 12 май 2016 (UTC) : Вие и вашето неразбиране каква е тази енциклопедия и на кого „служи“ сте обида за Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 12 май 2016 (UTC) Мисля, че вашият спор е обида за Уикипедия, статията и нас, останалите потребители. Ако продължавате с подобен тон ще предложа и двама ви за блокиране. Мисля скоро да дам своето заключение с предложение какво да съдържа статията, независимо, че и на двамата няма да се хареса, но честно казано не ми пука. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 10:30, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, все тая какво ми харесва или не на мен. На фактологията няма да ѝ хареса, мен ме остави. Аз следвам достоверните източници, не фенски книги, написани от бивши футболисти на Черно море или хора, свързани с клуба. Това е конфликт на интереси. Не е ли ясно? Човекът е в Уикипедия само и единствено за да добавя към историята на Черно море. История, която преди намесата му преди 3 години изглеждаше във заключения вид от момента. Аз не съм имал нито един редакция в статията към онзи момент. Източникът от bgclubs не беше добавен. Годината обаче си стоеше 1945. Чудно как.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:43, 12 май 2016 (UTC) Кои са тези достоверни източници, които следвате? Не представихте нито един. (а да, бг.клъбс и статиите писани от вас в уикипедия). Какво съм добавил към историята на Черно море, което не е вярно, също е неясно. Коя история и на кого е писана от източници и хора далечни на клуба или за каквото там става въпрос? Хайде да не питам повече. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:09, 12 май 2016 (UTC) == Моето мнение (Izvora) == След като предната вечер целенасочено пропуснах скайп срещата (и със сигурност щеше да ми е по-приятно), след като видях написаното от двете страни, след като получих сканирани източници от [[Потребител:Okalinov|Okalinov]], след като се допитах до мои познати запалени футболни запалянковци, след като се допитах и до правно запознат и след като помислих, смятам за правилно и предлагам следното разрешение на продължаващата вече четвърта година редакторска война: * [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ми представи три източника: ** Сканирано копие на алманах от 1971 г. на българските футболни отбори. Цитирам какво пише за Черно море: Обединено дружество във Варна, създадено на 19.02.1969 от сливането на Черно море (обединено в 1945 от Тича - 1913 и Владислав под името ТВ-45, после Ботев, ВМС) и Академик като флотско студентско физкултурно дружество. Следват цветове на фланелки, стадиони, .... и забележете: Шампиони: през 1925, 1926, 1935 и 1938 и вицешампиони през 1928, 1930, 1935, 1936. Изданието е ценна библиографска рядкост и изобщо не е прашасал източник! ** Копие на страница от вестник [[Меридиан мач]], отново алманах. В него е представена класацията на шампионите на България. Там срещу отборите Тича и Владислав в скоби се мъдри Черно море. За пример в скобите до Шипченски сокол стои Спартак Варна, след Ударник е Славия, а до ЖСК Сф е Локо СФ. ** Сканирана страница от съдебния регистър, с което е вписан спортен клуб Тича, гр. Варна. Вписан е под номер 109 от 3.3.1913 г. В колона Средства е записано, че за постигане на горните цели клубът ще ги постига и с футбол. * В разговора ни по-горе от спорещите страни разбрах, че проблемът е основно в това, че Черно море няма свои купи (под това си име) и „присвоява“ тези на Тича и Владислав. Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице. Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:15, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, това, което си направил коректно ли ти се струва? Комуникирал си си с Okalinov в мое отсъствие и сега идваш и изказваш мнение по темата? Първо това искам да те попитам, след това ще коментирам казаното от теб.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:18, 12 май 2016 (UTC) :: От Okalinov получих сканираните файлове, които цитирах. Същият сам пожела да ми изпрати. Затова коректно цитирах какво съм получил. Мога да ВИ изпратя имейлите. От Вас не получих отговори от вчера на поне две мои питания. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:23, 12 май 2016 (UTC) ::: Адски некоректно е това. Все едно си оторизиран от Уикипедия да получаваш файлове и документи от някакъв юзър. Има си Commons, да прочете и да се научи как сам да си катери файлове. Пък след това ще ги коментираме какви са. ::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297343&oldid=7297339 Това] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297290&oldid=7297243 тук вторият пост] ли не съм отговорил?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 12 май 2016 (UTC) :::: Ако Сте запознат с Комънс там не може да се качи всичко, което ни хрумне. Да, копието от регистъра, в който е вписана Тича може да се качи и смятам да го направя. Да, никой не ме е оторизирал да получавам файлове от някого. Никой не ме е оторизирал да давам и своето мнение за водещата се война. Никой не може да потвърди мои симпатии към вас, Okalinov, Vtd и изобщо към футбола. Да, това са въпросите плюс този, който ви запитах за това ако Черно море промени името си на Тича бихте ли приел и „присвояването“ на купите. Вижте, разсъжденията ми изобщо не са фенски или симпатизирам на някого. Не симпатизирам на войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:50, 12 май 2016 (UTC) : На мен ми звучи логично - подобни проблеми има и с други организации (примерно [[БСП]]). Просто трябва да се опишат всички сливания. Във всички случаи не виждам с какво 1945 е по-особена от 1969. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:43, 13 май 2016 (UTC) == Редакциите на Okalinov == Направих си труда да погледна подробно какво е редактирал досега. Всички негови редакции са свързани по някакъв начин с Тича, Владислав и Черно море. Извън тази тема няма и едничка редакция, което е леко странно предвид претенциите, които предявява по отношение на други статии и тяхната недостоверност. Отварям статията [[Егон Терцета]], италианец, играл за Тича, а след това за Владислав. Единственото изречение, в което се говори за Черно море е следното: ''„Терцета е първият футболист, вдигнал Царската купа и капитан на отбор-шампион в историята на българския футбол, за което е на почит сред феновете на ПФК Черно море (Варна).“'' Без източник, без нищо. Защо е на почит в Черно море за успехи, свързани с друг отбор не е ясно. Кои са тези фенове, също. Може би са Okalinov и Vtd, нямам представа. Друга статия е за [[Кръстьо Петров]], играл за Владислав и шампион два пъти с него. Дотук нищо нередно, напротив това са си факти, които никой не оспорва. Проблемът е, че в статията нито веднъж не се споменава Черно море. Нещо повече, в тези две статии – Егон Терцета и Кръстьо Петров има препратки към [[ФК Славия|Славия]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]]. Чията история Okalinov на няколко пъти в тази беседа се опита да оспори и промени (по същия начин, по който прави с Черно море). Не знам на вас какво ви говори това, но на мен ми казва, че той е напълно наясно с историята на Славия и Левски и въпреки че в нея няма нищо нередно, той говори напълно противоположни неща, защото това не е изгодно за Черно море. Пак казвам, това са мои разсъждения, не сте длъжни да се съгласявате. Следваща статия – [[Стефан Янев]]. Този е главният източник на спорната информация, която лансира Okalinov. Бивш футболист, играл за '''Черно море''' от 59-а до 69-а. Да, точно така, това е обединеният нов отбор, когато Тича и Владислав вече не са съществували. Има издадени 10+ книги. Няма лошо, всеки може да пише и издава. Въпросът е доколко тези книги са благонадеждни източници. Дреболия е това, че в статията са обявени за „алманаси“, част от реториката на Okalinov. Една от тези книги е за Владислав и в текста пише: „През февруари 2016 г., Янев и съавторите му издадоха книга-албум, посветена на 100 годишнината на ФК Владислав“ Оставяме настрана факта, че Владислав е несъществуващ отбор, на който де факто не може да се чества нищо. Но според Okalinov Черно море чества няколко пъти годишнини. Веднъж през 2013 г. на Тича, втори път през 2016 г. на Владислав. Нормално е всеки да се запита няма ли нещо ненормално в това. Друга книга на Стефан Янев се казва „120 години битки за футболна Варна“ и издадена през 2014 година. Повтарям, 120 години! Да ви напомня за статията [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more 100 години футбол с Черно море]? Връщаме се назад 120 години и годината би трябвало да е 1894 г., ако владея проста аритметика. Нямам представа какво се е случило тогава, но със сигурност не е нещо, касаещо варненския футбол и по-конкретно Черно море. Защото първият варненски отбор е [[ФК Спортист (Варна)]], създаден 1909 г. Цели 15 години по-късно. Та нека всеки прецени каква е дозата истина и каква е красивата измислица. '''Като нямате представа какво се е случило, е добре да прочетете книгата'''. Нищо, аз ще ви обясня. Както личи от заглавието, '''книгата е за Варненският футбол''', не в частност за ФК "Черно море" На '''14 май 1894 г.''' се донася първата топка от швейцарският учител във Варненската мъжка гимназия, '''Жорж де Режибюс''' и се изиграва първият футболен мач. Това е '''началото на Българският футбол''' , започнал в двора на гимназията във '''Варна'''. Участие в мача е взел и [[Васил Коларов]]. Случката е описвана няколкократно и в други книги. Алманаха "50 години български футбол" на авторите Oлянов и Аврамов, излязъл през 1960 г. я отразява подробно. Авторите са от София и нямат връзка с ФК "Черно море". Между другото случката също няма нищо общо с клуба, и книгата е за Варненския футбол като цяло. Отново ще ви поправя, първият клуб във Варна (и България ) е [[ФК Атлас]] 1907. Спортист 1909 е първият клуб свързан с Черно море, след като се обединява с Тича на 24 май 1914 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:15, 13 май 2016 (UTC) Припомням и казаното за въпросния Янев от Vtd: ''„Не знам, дали знаещ кой е Стефан Янев,но понеже съм приятел и с него , той също е на мнение за 1909 година, ако се поразровиш в гугъл, ще намериш мнението му.“'' И от Okalinov: „Мога да ви свържа с господин Янев, за да да го питате дали и защо неговите книги са "фабрикуване на измислици". Ако това не е конфликт на интереси, не знам какво е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:14, 12 май 2016 (UTC) Не виждам какво доказва горното. Пиша за Владислав и Черно море, защото мога да дам информация, която е нямаше и която би била полезна за всеки заинтересуван. Грешна информация не съм давал. Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон. Събитията са от началото на 20 век и няма линкове. Да се засрамя, ли ? Познавам Стефан Янев. Който следи футбол и е гледал мачове, го е чувал многократно от 4 Световни първенства. Той е референция за много неща. Написах му и статията, с подробности от живота му, които само той може да каже. Същото направих и със Стефан Богомилов и Тодор Марев. Недко Недев познавах лично. Израстнал съм в двора на Иван Моканов. Ето, засрамих се. Знам много за починалите и имам постоянна връзка с все още живите. Кой друг може да напише по-информативна статия. Вие, ли rebelheartous? . Ами заповядайте, пишете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 12 май 2016 (UTC) : {{цб|Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон.}} : {{цб|Да се засрамя, ли}} : {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Сетих се за един скорошен раздел в Разговори – „Това ли е "нашата" Уикипедия?“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:48, 12 май 2016 (UTC) rebelheartous, какво не ви харесва в тази статия и какво искате да оспорите в нея [[Кръстьо Петров]], ? Или в тази [[Стефан Янев]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:13, 12 май 2016 (UTC) Какви препратки искате за някой починал през 1964 г? Информацията е от внуците му. Имат снимки, спомени, какво друго ви трябва? Важен е за феновете на Черно море, да. Първият капитан, вдигнал първата купа на България. Празнуваме му и гола и купата. И книга-албум излезе и фланелки реплики с името му. Празнуваме поводи, за които имаме основание. Може да е всеки месец, може да е всяка година. Защо ви дразни това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:36, 12 май 2016 (UTC) == Мнение == Искам да споделя [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 мнението на Arise13], също запален футболен фен и при това напълно известен на Общността, който обаче не пожела да се включи в дискусията.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:22, 12 май 2016 (UTC) Значи мнението на "зелена Варна" няма никакво значение , а на футболният фен Аrise13 има [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:38, 12 май 2016 (UTC) == J. Hobart == [https://en.wikipedia.org/wiki/User:J._Hobart Този юзър] днес го докладвах за вандализиране на страницата Черно море в en wiki и беше блокиран. Абсолютно никакви асоциации няма да правя, оставям на уикипедианците. Само ще покажа какви са [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Contributions/J._Hobart приносите] му. А ето какво написа на беседата на Черно море там: {{цб|Apparently the '''<big>rebel-hearted</big>''' logic only applies to Cherno more Varna, as the majority of the other Bulgarian clubs claim to be established at some point before WWII, but they were also subjected to mergers with other clubs after 9/9/1944. Examples continue as late as 1969 (Levski Sofia and Spartak Sofia; Slavia Sofia and Lokomotiv Sofia), 2001 (Lokomotiv Plovdiv and Velbazhd Kyustendil), 2010 (Botev Plovdiv and Metalik Sopot) and many others. Please refrain from further 'editing' the page as the only thing you achieve is delete other contributors' work. '''<big>Feel free to write a separate article about the fabricated history of Bulgarian football clubs.</big>''' — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 08:14, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|Also, Rebelheartous' claim that the 2013 celebrations concerned Varna long football history, not PFC Cherno More in particular. paints hims as rather clueless, which can be easily confirmed with a google search.}} {{цб|http://www.novsport.com/news502871_1.html http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/681-fenove_na_cherno_more_napraviha_shestvie_na_100_godishnia_yubiley/9701 http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/675-unikalna_horeografia_na_ticha/9556 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1145010 http://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/100-godini-cherno-more-snimki_165823.html J. Hobart (talk) 08:38, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|User:Rebelheartous - Please stop your disruptive editing. If you continue to blank out or remove portions of page content, templates, or other materials from Wikipedia, you may be blocked from editing. Thank you. — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 10:12, 12 May 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:30, 12 май 2016 (UTC) == Блокиране и защита == Вие и двамата не разбирате от дума, за последен път ви приканвам да се спретеǃ Това тук преминава всякакви граници на търпимостǃ Ако който и да е от вас, продължи да спори тук, ще бъде блокиран минимум за един ден. Ако и това не помогне, ще предложа защита на беседата, въпреки че такава практика в Уикипедия няма. Но с поведението си вие предизвиквате необходимостта от нетрадиционни мерки. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 13 май 2016 (UTC) == Източници == Здравейте, Моли. Тук изпращам 20 линка, които се надявам да помогнат за разрешаването на спора. За да се улесни преглеждането им, посочвам страниците с информация към всеки източник, на която се основава изтритата в момента страница в уикипедия: стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf], стр.51 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_72.pdf], стр.47 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_74.pdf], стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_75.pdf], стр.48 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_76.pdf], стр.58 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_77.pdf], стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf], стр.46 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_79.pdf], стр.43 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_80.pdf], стр.6 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_81.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_82.pdf], стр.5 и стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_83.pdf], стр.6 и стр.44 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_85.pdf], стр.9 и стр.70 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_86.pdf], стр.4 и стр.60 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_87.pdf], стр.7 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf]; стр.33 и стр.61 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf], стр.32 и стр.97 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf], стр.174 и стр.239 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_91.pdf], стр.13 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/blgariya_na_futbolniya_globus_2.pdf]. Както виждате, това са официални издания на най-висшите управляващи органи на бълграския спорт и в частност футболa : Централният съвет на Българският Съюз за Физкултура и Спорт (ЦС на БСФС) и Българският Футболен Съюз (БФС), със седалища в София. Може би е излишно да казвам, че това не са фенски организации на ФК "Черно море" Варна и още по малко, че написаното в източниците им са мои измислици и фенски драсканици. Това са източници, написани от десетки автори върху хиляди страници в период от 45 години до днешна дата. Не ми е известно някой от авторите да е от Варна или още по-малко, фен на "Черно море". Лошият [[Стефан Янев|Янев]] не е между тях. Спорните точки в статията са две. 1. ФК "Черно море" Варна има/няма 4 титли, спечелени от предшествениците му, на които е правоприемник. 2. ФК "Черно море" е основан като "Тича" на 3 март 1913 година Относно 1 ва точка, на всяка от посочените страници ще видите, че ФК "Черно море" има 4 шампионски титли. 3 пъти като "Владислав" (1925,1926 и 1934) и един път като "Тича" (1938). По тази точка, спорът би трябвало да приключи тук. Относно точка 2, навсякъде където е представена визитката на ФК "Черно море", е обяснено че отборът е правоприемник на "Тича" (1913), Владислав, Приморец, ВМС,..... т.е. както при всички останали български отбори (по-горе се дадоха примери и от други държави), клубът наследява традиции, активи и пасиви на предшествениците си. Датата му на основаване, в случаят, остава тази на най-старият от тях. На няколко места ще видите "Тича" (1912). Това не е грешка, а годината, когато в същност е основан клубът. От 3 март 1913 г. датира официалната му съдебна регистрация, което е прието за официалната му рождена дата. Документът, съдържащ тази първа по рода си съдебна регистрация на футболен клуб в България, може да бъде представен в сканирана форма на всеки желаещ да го прочете. Какво имаме насреща? Нито един източник, освен сайтът бг. клъбс, който е администриран от служителя в НСИ Митко от Силистра и безработния Сашко от Пазарджик. И двамата неприкрити фенове на "Славия". Това са хора, пишещи нова история на клуб , който ненавиждат. Опазил Господ. Целта е ясна. 4 титли, които боцкат нелицеприятните части на завистливи и дребни хора, самоопределили се като най-висока инстанция историци. Всички други футболни статии са пълни с неточности и недомлъвки, но ние тук се занимаваме вече 4 та година с обсесията на дребните и завистливи души, да променят историята на клуба, защото ....... вече сме били в 2016 и "прашасали" източници не трябвало да се гледат и “things will never be the same again”. (?!) Вярвам , че уикипедия е място където се гледат източниците, а те показват вече половин век винаги и само едно. Черно море е основан като "Тича" на 3 март 1913 година и има 4 титли (1925,1926,1934,1938). Положението, в което е заключена статията в момента не представя вярно историята на клуба. С приятелски поздрав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 26 май 2016 (UTC) : Господин Калинов, чудесно е, че сте намерил толкова много източници в подкрепа на тезата си. Но моля, не ме приемайте като арбитър, аз нито разбирам от футбол, нито се интересувам от него.Още по-малко - от юридическите спорове и въртележки по темата. Не мога да взема обосновано участие в спора, а само да се постарая статията да не е подложена на поредица от едни и същи промени. Надявам се феновете на футбола да вземат по-сериозно отношение и да прочетат посочените от Вас източници. Надявам се най-после да се стигне до някакъв консенсус. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:57, 28 май 2016 (UTC) :: Аз се радвам, че източниците са видими онлайн. Моля да си напишете подходящ текст подкрепен с източниците и да ги цитирате. Мисля, че достоверните източници са едно от решенията за изхода от войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:42, 29 май 2016 (UTC) Великолепно е, че някой си е направил труда да сканира "прашасалите" справочници (надявам се, че някой няма да взриви сървъра, на който се намират файловете). Комплименти, г-н Kалинов, личи се имате нерви на анестезиолог! :-) [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:58, 12 септември 2016 (UTC) == retro-football.bg == Какъв е този сайт и кой го създава? Защо материалите на Okalinov са качени именно в този сайт? Правилно ли се досещам, че самият той списва сайта? Как е възможно личен сайт да служи като 90% от източниците за статията Черно море? {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:19, 21 септември 2016 (UTC) : Вероятно правилно предположение относно собствеността, предвид информацията от whois. Другото не коментирам. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:04, 22 септември 2016 (UTC) Кое е по-същественото - кой списва сайта или дали документите публикувани на него са автентични? В случая не става въпрос за цитиране на мнения, публикувани на сайта, а за сканирани документи, чийто произход е извъм съмнение. Изданията на БФС са издания на БФС, независимо дали от преди 2 или 20 години. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:51, 21 септември 2016 (UTC) : Първосигнално и моят въпрос бе като на Дино. Помолих господина да сканира и качи в пространството източниците си за да са видими от критиците. Нима сайта или съдържанието в сканираните източници те притеснява? Ако е сайта да помислим къде да ги качим тогава? Ако е съдържанието в сканираното да коментираме него. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:18, 22 септември 2016 (UTC) :Между другото не е задължително източниците да са видими онлайн. Достатъчно е да бъдат правилно цитирани. Молбата бе моя, господина с охота ги качи. Не съм конкретизирал как и къде да ги качи. Единственото условие е хора като теб да прочетат източниците и да коментират тях. НО този ЖАЛЪК опит за възобновяване на войната само буди смях и горчива болка. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:30, 22 септември 2016 (UTC) == История не се купува == Тази лъжа с датата на създаване на ПФК Черно море трябва веднъж завинаги да спре да се разпространява. Този господин, на който единствените редакции са свързани само с Черно море, трябва ако не да му бъде ограничено присъствието тук, то поне да има една постоянно редакторска намеса. Наистина продължава да ме изумява как уважавани от мен хора като {{пинг|Izvora}} позволиха господина да пробутва собственото си сайтче като източник за проверка. Докато в същото време авторитетни сайтове казват точно обратното – а именно това, което представих в [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 ето тази] версия на статията преди да започне редакторската война. Призовавам за ревизия на случилото се и позволяване фактите да властват, а не евтини фабрикации на история. {{Пинг|Iliev}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:57, 16 юли 2017 (UTC) : Не следя развитието на статията из основи, но прословутият господин има редакция от преди месеци и то с линк към качен файл в Общомедия. Държа да подчертая, че ми бяха сканирани източници, които той самия цитира. Не ми е показвал линкове от СИГУРНИ САЙТЧЕТА. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:21, 16 юли 2017 (UTC) :: Да, той не цели да допринася в Уикипедия и присъствието му е скромно. Неговата цел е да „увеличи“ историята на любимия си отбор. Документът, който е качил, се отнася за [[ФК Тича|тази статия]] ('''написано е ясно Тича в документа'''), а не за Черно море. Двата субекта НЕ СА едно и също нещо. Ако иска, да добави пресниманата регистрация там. За настоящата статия трябва да се ползва [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) следния линк], който бях посочил във версията от 1 май 2016 г. Моля, за връщане към тази версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:05, 17 юли 2017 (UTC) : {{Пинг|Rebelheartous}} Любезно Ви моля да не започвате нова редакторска война в английската версия. Няма нужда от две отделни дискусии за едно и също нещо. Ако желаете да възобновите дебата, това е Ваше право. -- [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:26, 17 юли 2017 (UTC) :: Нямате право да ме молите да не изобличавам откровените измишльотини. В en wiki въпросът беше вече изяснен, юзърът [[en:User_talk:Vtd]] блокиран, а [[en:User_talk:Okalinov#April_2016]] предупреден от администраторa GiantSnowman. (Те според мен принадлежат на един и същи човек, но това е отделна тема.) Проверете ги внимателно. Всяка Уикипедия е сама за себе си, така че считам въпросът за приключен в английската версия. Припомням и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 едно мнение] от Arise13, което само показва, че хората, които наистина разбират от материята, просто нямат желание да дебатират до безкрай, а вместо това в бг уики си имам работа с админстратори на мили разстояние от футбола.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:21, 17 юли 2017 (UTC) ::: Знам, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Да разбирам ли, че настоявате да повторим дебата там, на английски език? Ако трябва буквално да следваме процедурата, сигурно ще се наложи. Още нещо. Как може да посочвате bgclubs.eu за достоверен източник, при положение, че в страницата им за ЦСКА няма нито една думичка за събитията от 2016 и "новото начало"? Не се сещам за по-голяма измама с историята на който и да е клуб. --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:41, 17 юли 2017 (UTC) :::: Нещо не разбрах какво общо има ЦСКА с Черно море? bgclubs.eu съм го посочвал като източник [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&oldid=5828538 още 2013 г.]. Да, това е възможно най-достоверният източник на футболна история към настоящия момент. За разлика от личните сайтчета на някакви юзъри, което е конфликт на интереси може би?? :::: Проверихте ли беседите на двамата юзъри в en wiki? А за коментарът на Arise13 да имате нещо да кажете?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:10, 17 юли 2017 (UTC ::::: По принцип ЦСКА и Черно море нямат нищо общо, но bgclubs.eu не отразява адекватно историята на двата клуба. За трансформациите на Черно море има официални документи, за "възраждането на ЦСКА" също. Сайтът, който посочвате като достоверен източник, не прилага единен стандарт. Относно потребителите -- да, видях, че са били блокирани, и то с право. Не приемам поведение като тяхното тогава или Вашето сега за нормално, все пак сме цивилизовани хора. Текстът на статията в en wiki преди последната Ви редакция не може да се счита за "unsourced material". --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:02, 17 юли 2017 (UTC) :::::: Бихте ли пояснили последното изречение. :::::: Черно море води началото си от обединението на два самостоятелни клуба – [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]], всеки от които със собствена история и успехи. И като цяло е един от малкото клубове, които може да се похвали с липса на сливания, преливания и т.н., каквито е имало при ЦСКА, например. "Документът" вече го коментирах – той се отнася към статията на Тича.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 17 юли 2017 (UTC) Неточно написано. Сливания има до 1969 г. Темата беше вече обстойно дискутирана [[Специални:Приноси/2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453|2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453]] 12:28, 17 юли 2017 (UTC) Ако се отнася до мен, никога не съм бил блокиран от нито една уикипедия. Историята, която продавам е официалната версия на на ЦС на БСФС и на БФФ, за което са дадени източници. Окалинов <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Специални:Contributions/Okalinov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:06, 17 юли 2017‎ (UTC)</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::: Датата на основаване обезателно е ''18 февруари 1945 г.'' Щом двата клуба са се обединили, насилствено или не, те са обединени в един нов клуб – ТВ 45. Ето цитати от bgclubs.eu – „на 18 февруари 1945 г. - '''Владислав преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Тича (1914 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ ; „на 18 февруари 1945 г. - '''Тича преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Владислав (1921 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ И защо настоявате годината да бъде 1913? Защото Тича е основан тогава, а Владислав е по-късно, през 1921 г.? Ами ако беше обратното? Щеше да казвате може би, Владислав. Разбира се като всички фенове в България искате вашият отбор да бъде най-стар на света. Само, че тук е енциклопедия и фактите са на първо място, а не личните пристрастия за добро или зло. Би могло да бъде 1913 г., ако Владислав се беше влял в Тича, или Тича да изкупи Владислав, а не и двата отбора да бъдат закрити. Още един въпрос - как така Черно море (Варна), уж, е едновременно вицешампион и бронзов медалист през сезон [[Първенство на България по футбол 1939|1939]]? Вие, г-не като сте наследник на вашите родители да не би да приемате годината на раждане на вашият по-възрастен родител за начало? Или почвате от 0? ::::::: Пример с друг [[футболен клуб]] – [[АЕК Ларнака]] от [[Кипър]]. Създаден е на 18 юли 1994 г. (даже днес имат рожден ден [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]) след обединението на [[ЕПА Ларнака]] (1930–1994) и [[Пезопорикос]] (1927–1994), два отбора, които имат общо 5 титли на Кипър, 6 купи и 1 суперкупа. АЕК не взима техните успехи и по-стара година 1927, а започва от 1994 г. и си има 1 спечелена купа до днес. Примери със сигурност има още много. --[[Потребител:Arise13|Arise13]] ([[Потребител беседа:Arise13|беседа]]) 18:37, 18 юли 2017 (UTC) :::::::: Примери има всякакви. Разликата е, че нито в Кипър, нито в Англия, нито в която там държава си изберете да ми дадете за пример е нямало сливане на клубове по решение на политическата власт. В страни, където е имало намеса, историята е съвсем друга. В Румъния е даже още по-объркано от у нас. В случаят с "Черно море" можем да приемем, че управляващите спортни органи изкупват вината си чрез обявяването на "Черно море" за правоприемник на историята и успехите на двата обединени клуба, както е записано в препратките. Некоректно и неуместно е да се опитвате да променяте решения на висши държавни спортни органи, защото не ви харесват. Всичко е описано в статията и препратките. Дискусията беше прекалено дълга и обстойна. Сигурен съм, че за всеки въпрос, който имате, ще намерите отговор по-горе. И накрая, докато ми давате примери от близо и далеч, аз ще ви дам няколко от България. "Ботев" Пловдив е всъщност "Металик" Сопот, "Левски-Спартак" и ЦСКА отдавна не съществуват, ЦСКА беше ликвидиран още един път миналата година,.... списъка е много дълъг. Вижте колко много пресни казуса имате за разрешаване, преди да се захващате с "Тича" и "Владислав" ;) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 03:11, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::: Чак всякакви примери няма, а тези, които сте посочили естествено нямат нищо общо с този на Arise13. Ние не ядем доматите с колците, нали се сещате. ::::::::: Иначе отново отсъстват каквито и да било доводи у вас. Директно сте пропуснали всичко, което Arise13 е изложил като факти и продължавате с вашите лакърдии за наивници. Да, след като променихте съдържанието на статията, историята вече изглежда другояче. Изопачена. Много добре сте описали как ви се иска да звучи тя. Само че това може да се случи само в някоя друга вселена, не и в настоящата. ::::::::: Радвам се все пак, че посочвате решението на тогавашната власт. Точно то е отправната точка за приключване на тази дискусия. Дали това решение е било съгласувано или не със спортната общественост може да се допълни в статията. Но именно то довежда до създаването на Черно море, а не нещо друго. Не виждам как може да променим този факт.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::: Има примери и в двете посоки. При [[АЕК Ларнака]] може да е така, както е посочил колегата, но при [[Хамбургер ШФ]] и [[Адмира Вакер Мьодлинг]] не е. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Хамбургер е създаден 1919 г., а Адмира 1905 г. Което е общото с Черно море тук? В Адмира са се '''вливали''' клубове и той винаги е оставал Адмира, докато за да се създаде Черно море два отделни клуба е трябвало да се '''обединят'''.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:08, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Да, създаден е през 1919, защото преди малко собственоръчно сте променили историята в Уикипедия... Адмира е създаден през 1905 чрез обединение на два клуба, нито един от които не е Адмира. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:26, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::: E именно де. Същия случай като Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::::: Разбира се, оправям всички неточности, за които ми сигнализират. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:29, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::::: Да, същия случай, което показва, че казусът с Черно море не е някакъв изолиран прецедент. Но дори и да е такъв, това е напълно възможно предвид обстоятелствата около насилственото обединение. Защо не пробвате да "оправите неточността" относно историята на Хамбургер в en wiki, да видим какво ще се случи? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::::: Мисля, че не ме разбрахте добре. Случаите са подобни, защото и при Адмира имаме "SK Admira Vienna was formed in the Vienna district of Jedlesee as a merger between two football clubs named Burschenschaft Einigkeit and Sportklub Vindobona in 1905". Т.е. Адмира „не взима“ годината на създаване на някой от двата си съставни елемента. ::::::::::::::: Ако искате, мога „да пробвам“ да оправя бакиите във всички Уикипедии само и само да не оставате с впечатлението, че действам във вреда на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:39, 20 юли 2017 (UTC) :::::::::::::::: Пробвайте да "оправите" само Хамбургер в en wiki и de wiki, да видим дали ще Ви благодарят. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:26, 20 юли 2017 (UTC) Трябва ли да повтаряме цялата беседа отново ? Четете тук [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg] Кое е трудно за разбиране? Сега, извадете вие един официален документ, който да подкрпя вашата теза. (N.B. Сайтовете, в които списвате не са официален документ) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:20, 19 юли 2017 (UTC) : Какво има да потваряме? Вие сам вече си признахте, че е имало „сливане на клубове по решение на политическата власт“. Благодаря ви, същото твърдя и аз. : Аз не виждам да сте извадили досега и един официален документ, узаконяващ по-ранна дата. Засега сме с валиден източник 1945 г. Дайте нещо на нивото на bgclubs.eu. Плакети, грамоти и календари всеки може да напечата в наши дни и да маркира с най-древните дати.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:00, 19 юли 2017 (UTC) :: И какво е "нивото" на bgclubs.eu? Този сайт съдържа фактологически грешки, не знам дали поради някакво специално отношение на администраторите му или поради липса на време/ресурси да се отразяват бурните напоследък "трансформации" в българския футбол. Надявам се да е второто. Ако алманаси, плакети, грамоти и календари всеки може да напечата, какво да кажем за съдържанието на един уебсайт в днешно време, когато дори децата имат уменията да ги обновяват/редактират? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:19, 19 юли 2017 (UTC) ::: bgclubs.eu e цитиран в редица статии на най-различни футболни отбори, докато грамотата на Моканов служи единствено за измяна на истинската история нан Черно море. Пак ви казвам, ако не откриете достоверен независим източник, удостоверяващ, че Черно море е правоприемник на Тича, няма смисъл повече да дискутираме.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:32, 19 юли 2017 (UTC) :::: Цитиран е, не отричам въобще това. Няма друг подобен сайт с агрегирана информация за български футболни клубове. Това не го прави официална инстанция и извор на неизменна истина. Грамотата е официален документ, издаден от официална институция, при това не случайна институция по отношение на футбола у нас. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::: Да, но тази диплома на удостоверява датата на създаване, а отличава спортист за успехите му. И разбира се, посочената годишнина е грешка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:44, 20 юли 2017 (UTC) :::::: Така е, стриктно погледнато, тази диплома не е сертификат за рождената дата на Черно море. Държа да отбележа, че текстът в bgclubs.eu също не е. Дипломата и алманасите са далеч по-достоверен източник от един сайт. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:28, 20 юли 2017 (UTC) : Никакви сайтове не списвам. Продължавате да си служите с лъжи и манипулации. Тук единственият сайт, разработен за доказване на тезата за Черно море 1913 е retrofootball.bg.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:04, 19 юли 2017 (UTC) == Връщане на версия == {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:07, 20 юли 2017 (UTC) :: Проявявате невероятна арогантност. Молите за промени по статията и в същото време най-безцеремонно я променяте, без дори да изчакате коментар на някой от администраторите. Какво Ви кара да мислите, че е постигнат консенсус? Или пък Вашите аргументи имат по-голяма тежест? Демонстрирах Ви сериозен пропуск във Вашия източник bgclubs.eu. Как може един сайт, съдържащ безспорни фактологически грешки, да е по-достоверен от официални писмени източници с призната автентичност и ~50 години публикувана история? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:25, 20 юли 2017 (UTC) ::: Статията не е редактирана от 12 юли, а последната редакция на Rebelheartous по нея е от 8 май 2016‎. Само отбелязвам, защото изглежда става някакво недоразумение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:44, 20 юли 2017 (UTC) :::: Говоря за промените по статията в en wiki и паралелната дискусия в [[:en:Wikipedia_talk:WikiProject Football#Dispute regarding Cherno More's history|WT:FOOTY]]. Нелепо е да водим един и същи спор на два различни езика и две различни места, защото всяко wiki си е само за себе си... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:52, 20 юли 2017 (UTC) ::: Както ви обясних, всяка Уикипедия си е сама за себе си. Не разбирам защо постоянно намесвате други Уикипедии и други статии. ::: Къде е пропускът по-точно? В статията [[ПФК ЦСКА (София)]] имаме за дата 5 май 1948 г. И в bgclubs.eu датата е 5 май 1948 г. Няма разлика между уики статията и портала.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:06, 23 юли 2017 (UTC) :::: Истинско безумие е да очаквате да водим този спор във всички Уикипедии. Пропускът не е в датата на създаване на ЦСКА, а че клубът, който е окупирал страницата в Уикипедия и е представен в bgclubs.eu, не е този ЦСКА от 1948 г. Сайтът bgclubs.eu или участва в масовата медийна измама за подмяната на ЦСКА с Литекс/ЦСКА-София, или администраторите не са го обновили в съответствие с последните събития преди началото на сезон 2016/17. Причината не е важна, важното е, че има съществена грешка в този сайт, и то по отношение на най-успешния и може би най-известния клуб в България. Съвсем нормално е при това положение да се допуснат грешки и при далеч по-скромни клубове като Черно море. Моля да не ме разбирате погрешно -- bgclubs.eu е много полезен ресурс, но не може да се счита за официален и авторитетен източник по отношение на историята на клубовете. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:03, 23 юли 2017 (UTC) ::::: Вижте, явно имате проблем с историята на много отбори. Само че всяка конкретна статия за отбор си има и беседа, на която може да повдигнете въпросите си. Опитвате се да размиете нещата и да изглежда, че всичко е пълна каша, но нека ви уверя, че това няма как да се случи. Поне не и в Уикипедия. Както ви обясних и в en wiki, не можете да правите [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинални изследвания]] на база на ваши собствени разбирания. Всяко едно твърдение подлежи на доказване и ако някой поиска източник за него, следва да се добави. В противен случай редакторите минават и изтриват съмнителни редакции. Така и с вашето твърдение, че годината на създаване на Черно море. След като твърдите, че е 1913 г., то представете валиден източник за това. Източник на който пише '''Черно море''' и '''1913''' едновременно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:24, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Има достатъчно източници. Изложени са в статията. И един риторичен въпрос. Дали е възможно, главен редактор на сайт да твърди, че няма нищо общо със сайта си и същевременно да се опитва да пробутва "продукцията" си http://www.bgfootball.com/new.php?id=62551 [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:27, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Само информативно да ви "светна" че bgclubs.eu е сайт на bulgarian-football.com и цялата информация вътре следва политиката на bulgarian-football.com и е съгласувана с екипа който списва сайта вече 25 години. Същата политика се прилага в случаите Ботев, Лотомотив, Берое, Нефтохимик, Локомотив Сф, Локо Мездра и др. --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 10:02, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Вярно е, че двата сайта са с един и същи собственик. Но не е вярно, че прилагат една и съща политика спрямо всички клубове. Ето само някои разминавания и неточности по отношение на клубовете, които сте изброили: :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Botev(Plovdiv) Ботев (Пловдив)] е представен като наследник на автентичния клуб, а настоящият клуб няма никаква връзка с него. Все пак, поне е пояснен случаят с Металик. :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) Локомотив (Пловдив)] прекратява съществуването си през 2001, като се влива във Велбъжд (Кюстендил). Приемащото дружество се запазва и си променя името, така че на практика настоящият клуб е Велбъжд (вж. ДВ, бр.102 от 27.11.2001). От друга страна, автентичния Велбъжд (традиционния участник в А група) няма статия, вместо това има две на новосъздадените клубове ([http://bgclubs.eu/teams/VelbazhdKyustendil(Kyustendil) Велбъжд Кюстендил (Кюстендил)] и [http://bgclubs.eu/teams/Velbazhd(Kyustendil) Велбъжд (Кюстендил)]). :::::: * При [http://bgclubs.eu/teams/Neftohimik1962(Burgas) Нефтохимик] не е отразено последното сливане с ФК Мастер, както и факта, че настоящият клуб е доста по-нов от 1964. :::::: * Локомотив (София) имат две страници -- [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv(Sofia) Локомотив (София)], който е автентичния клуб и понастоящем не развива дейност, и [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1929(Sofia) Локомотив 1929 (София)], който се състезава във Втора лига и де юре не е наследник на автентичния. Тук всичко е наред, само липсва текст за новия клуб. :::::: * Има цели 4 страници за Локомотив (Мездра). На практика при всеки фалит е правена нова страница. Етър също имат 3 страници, колкото са и били клубовете с това име. Само един от тях е бил шампион през 1991. :::::: Стигаме до [http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) ЦСКА (София)], който според сайта е създаден през 1948 и се състезава в Първа лига. Всъщност истината е, че от 2016 е в несъстоятелност и е прекратил дейност. Клубът, който се подвизава в нашия елит, е ЦСКА-София (няма статия в bgclubs.eu) и не е създаден през 1948. По веригата, [http://bgclubs.eu/teams/Liteks(Lovech) Литекс (Ловеч)] съдържа некоректна информация, както и [http://bgclubs.eu/teams/Chavdar(Etropole) Чавдар (Етрополе)]. Правец и Ботев (Луковит) нямат текст, но имат някакви предходни сезони, което не е вярно. Сайтът bulgarian-football.com е доста пунктуален по отношение наименованията на клубовете, но продължава да изписва ЦСКА-София (София) като ЦСКА (София) ([https://bulgarian-football.com/parva-liga.html Първа лига 2017/18]). Сайтът bgclubs.eu демонстрира странни критерии и не може да се нарече нито последователен, нито акуратен, още по-малко достоверен или някакъв официален извор на исторически факти. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:15, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Благодаря за просветлението, скроч . От няколкото прочита, които му направих, разбрах че сайта bulgarian-football с главен редактор някой си Йордан Циреов е решил, че може да определя историята на всички клубове в България, без да се съобразява с никакви източници. Те сами си правят източниците, което довежда до умопомрачителни интерпретации и плоски лъжи. Те се събирали и си решавали какво да пишат за кой клуб и накрая целият този буламач ни е сервиран като цитати от Светата Библия. За такива хора си има диагноза и лечение в специализирани болници. Не мога да се съглася само с 25те години за които говориш , защото всички тези професори са на видима възраст между 35 и 40 години. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:54, 25 юли 2017 (UTC) ::::::: Ако продължавате така ще ви предложа за наказание, моля прочетете [[У:НЛН]] и [[У:СПОКО]] и се въздържайте от нападки. Екипа на сайта се състои от 10-ина човека. Сайтът е създаден през 1992 г. и е първият български футболен сайт създаден е от Юлиан Дончев и Йордан Циров, който е сегашният главен редактор. Този сайт все още е най-достоверният източник за статистика на тема футбол и ВСИЧКИ други преписват от него. Мерете си приказките като не знаете за какво става дума --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 08:04, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: По отношение на статистиката (мачове, класиране, стартови състави, смени, голове, чисти мрежи и подобни), наистина bulgarian-football.com е най-стария сайт и се използва като първоизточник за други глобални сайтове за футболна статистика като [http://soccerway.com Soccerway]. Оттам и от bgclubs.eu Soccerway черпи останалата информация за клубовете -- стадиони, емблеми, контакти и т.н. Статистическите данни в bulgarian-football.com не ги коментирам, по моите наблюдения са доста точни, с много малки изключения като изписването на ЦСКА-София. Но bgclubs.eu съдържа редица неточности, а именно за този източник Rebelheartous претендира, че е най-достоверния. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:28, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: Не е важно кога и от кого е създаден сайта, а грешките и неточностите в него. Малка част от тях беше изложена по-горе. Важна е и липсата на критериѝ при представянето на отборите. Годината 1992 също е неточна. Тук [[https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_websites_founded_before_1995]] има списък с всички сайтове до 1995. Не виждам вашият между тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:26, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Сериозно ли ще се заяждаме на тема кога е създаден определен сайт? Сайтът не беше на същия домейн, но ако погледнеш на самия сайт ще видиш че пише 1992-2017 --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 17:10, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Не. Заяждаме се за съвсем друго. Прочетете пак предишния ми пост, не само последното изречение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:18, 25 юли 2017 (UTC) Риторичен въпрос - чия информация би трябвало да е по достоверна - тази на един от сайтовете в интернет, с каквото и уважение да се ползва или тази на официално печатно издание на Българския футболен съшз, където както още в няколко десетки издадени в периода 1945 - 95 година, Черно море е недвусмислено представен като наследник на Тича и Владислав. БФС е все още най-висшата инстанция в българския футбол или аз бъркам нещо? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 19:43, 25 юли 2017 (UTC) :::::::::: Ай стига с тоя Гриша Ганчев и личното ви мнение за него моля ви се, не виждам кое е общото между ЦСКА и Черно море в момента. Няма такова нещо като име на отбор "ЦСКА-София", името на отбора е ЦСКА, просто отбора оперира с различна търговска регистрация, която е тази - "ПФК ЦСКА-София ЕАД". Това се е правило от много и различни футболни клубове, просто като ЦСКА го направи някой медии вдигнаха такава патардия, затвърждавайки на какво ниво сме тука в България. Литекс си е Литекс и си играе във Втора лига и си има статия. bgclubs.eu и bulgarian-football.com са отлична база данни за историята на българския футбол, не твърдя че са пълна база данни или няма неточности и непълни материали в тях, но са добра отправна точка като за начало.--'''[[Потребител:The Wiki Boy|The Wiki Boy]]''' ([[Потребител беседа:The Wiki Boy|беседа]]&nbsp;-&nbsp;[[Специални:Приноси/The Wiki Boy|приноси]]) 14:20, 28 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Не виждам някой изобщо да е изразявал каквото и да е мнение за Гриша Ганчев? Общо между Черно море и ЦСКА няма, има двойни стандарти при представянето на историческите данни в bgclubs.eu; това е предмета на дискусията. Твърдението Ви, че ЦСКА-София е просто оператор и ЦСКА си е "сменил търговската регистрация", е крайно несериозно. Това е [http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4fBA4TunVkU%3D решението на съда] за обявяването на ЦСКА в несъстоятелност. Клуб в несъстоятелност няма право да участва в турнирите на БФС и няма как да бъде опериран, по никакъв начин. В Търговския регистър е видно какво представлява ПФК "ЦСКА-София" ЕАД и как се е появил в правния мир. [http://bfunion.bg/uploads/%20%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90%20-%20%D0%A1%D0%9E%D0%A4%D0%98%D0%AF%202016-2017.pdf Професионалният лиценз] на ЦСКА-София също е видно на кой клуб е издаден първоначално и как е променен (неправомерно, но това е друг въпрос). Според БФС, УЕФА и Спортния арбитражен съд ЦСКА-София е клуб, даже последните го изписват като "новосъздадения футболен клуб ПФК ЦСКА-София ЕАД" ([http://www.tas-cas.org/fileadmin/user_upload/Media_Release_5177__rev_final_.pdf комюнике на решение от 16.06.2017]). Това е последната инстанция по отношение на съдебни спорове в областта на спорта и да се твърди, че са некомпетентни и това им е нивото, е абсурдно. Относно настоящия Литекс, това е преместен и преименуван Ботев (Луковит) и този факт не само беше [http://www.mediapool.bg/botev-lukovit-se-premesti-v-lovech-i-stana-liteks-news253054.html отразен] в медиите, ами и в bulgarian-football.com ([https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/severozapadna-treta-liga.html Северозападна Трета лига 2016/17]). Последно, не отричам, че тези два сайта са полезни и представляват добра база. Особено bulgarian-football.com съдържа доста прецизни статистически данни. Оспорвам достоверността на bgclubs.eu като източник по отношение на историята на българските клубове, в частност историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:23, 29 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Продължавате да отклонявате вниманието към странични теми и статии, както и други Уикипедии, но тази тактика е изцяло погрешна и непродуктивна. Имате ли наистина солидна документация, в която се говори за Черно море с дата 1913 или не? Това е простичкият въпрос.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:11, 9 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Тези странични теми и статии само показват (и доказват), че Вашия източник не е благонадежден. Тактика нямам, моето желание е Уикипедия да съдържа добри статии, базирани на достоверни факти. В един идеален свят всяка статия би трябвало да е колкото се може по-добре написана и да е достъпна на всички езици. Не на български да се твърди едно, на английски друго, а на френски трето. И хиляда Уикипедии да има, истината е една и би трябвало статията акуратно да я отразява. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 01:53, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::: Вие самият потвърдихте, че източникът е широко използван и уважаван „полезен ресурс“. Така сте го нарекли, проверете си. Ако се намери същият адекватен ресурс с противоположно виждане по темата с историята на Черно море, тогава можем отново да дискутираме. За момента темата е изчерпана.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:53, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::: Публикации на официална институция в продължение на десетилетия имат повече тежест от който и да е сайт, списван от малък редакторски екип. Нарекох го полезен, защото няма аналог и за някои клубове информацията в bgclubs.eu е единствената, налична в Интернет. Това не го прави източник на достоверни исторически факти, моля да не злоупотребявате с думите ми. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:46, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::::: Противоречите си в последните 2 изречения. Бих ви препоръчал да прочетете някои базисни неща по [[Логика]], защото взаимовръзките, които правите, са абсурдни.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:02, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Изобщо не си противореча; един източник може да е полезен ресурс без непременно това да означава, че е 100% достоверен. Самата Уикипедия (всичките ѝ варианти) е показателен пример в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:20, 10 август 2017 (UTC) == Дискусия в en wiki == Само информативно, опитах се да инициирам дискусия в [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|английската беседа]]. Поканил съм Rebelheartous, Okalinov, Vtd и Dino Rediferro (потребителите, които са редактирали спорните моменти в статията). Всеки, който може да допринесе или иска да добави мнение, е добре дошъл (независимо дали подкрепя някой от двата "лагера" или има съвсем различна позиция). Благодаря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 02:00, 10 август 2017 (UTC) : Защо не предизвикате дискусия и в китайската. Някои потребители може да не могат да се обосновят достатъчно добре на английски. Тук трябва да се води дискусията --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 06:42, 10 август 2017 (UTC) :: Именно аз настоявах да има само една дискусия, тази тук. Мислех си, че така е най-удачно, тъй като спорещите страни са българи и става въпрос за български клуб. Но Rebelheartous като опитен потребител използва процедурни хватки и започна редакторска война в en wiki, настоявайки, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Как предлагате да се реши спора там? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:39, 10 август 2017 (UTC) ::: Тук дискусията се изчерпа. Предъвкваме едни и същи въпроси и отговори. Очаквам желаещите да участват на английската страница, след като дискусиите се предизвикват от един юзър само. Триене и заобикаляне на дискусията там също ли спада към "процедурните хватки"? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:06, 10 август 2017 (UTC) ::: То спорещи страни няма. Има няколко фена на Черно море, които се опитват да направят отбора си древен. Но без източници няма да стане номерът. Нито в тази Уикипедия, нито в en wiki, нито дори в китайската. Да, знам, че за вас предвизвиква голямо учудване факта, че различните Уикипедия са независими една от друга. Доволно ме разсмяхте, че аз държа на това. В [[Уикипедия:Превод]] ясно се казва, че: ::: {{цб|Различните езикови версии на статиите, посветени на един и същ обект, могат да бъдат редактирани независимо една от друга; като няма изискване те да бъдат преводни и да следват единна форма, стил или съдържание.}} ::: Така че това, което наричате процедурни хватки, е вашето непознаване на уики правилата. В еднаква степен важи и за тримата, ако изобщо сте различни хора, а не различни регистрации на един и същи човек.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:28, 10 август 2017 (UTC) :::: Да, правилата са точно такива, но от време на време не е лошо да се проявява и малко [[здрав разум]]. Просто обяснявах на Скроч защо се налага да следвам формалния протокол. И аз съм на неговото мнение, че това е абсурдно в нашия случай. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:42, 10 август 2017 (UTC) ::: Празните закани и обвинения са контрапродуктивни. Не знам дали даже са позволени. Не успяхте да докажете, че сме един и същ човек и от няколко инстанции ви казаха, че не сме. Очакваме ви на английската беседа, ако изобщо има какво да кажете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:58, 10 август 2017 (UTC) :::: О, даже се изказвате от името на трите регистрации. Funny.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 10 август 2017 (UTC) ::::: За сега сме само 2 регистрации писали там. От тяхно име, да. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:17, 10 август 2017 (UTC) == Ашколсун == Алоо, редакторите? Да не сте в отпуск? Четете ли какви глупости се пишат в тази страница? " Успехи: Шампион на България 1925, 1926, 1934 (като "Владислав")[30][31], 1938 (като "Тича")[32][33] "?? Днешният Черно море е приемник на историята, успехите и традициите на Тича. И стадионът им се казва "Тича" и запалянковците им скандират "Тича"! Откъде-накъде са присвоени успехите на "Владислав" ? Това е съвсем друг клуб.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:01, 16 август 2017 (UTC) :За да укрепим още по-яко историческата истина, си позволих и аз да допълня внушителния списък от успехи на този славен клуб, който, в определени периоди, е печелил по 2 отличия в едно първенство. Респект! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:49, 16 август 2017 (UTC) ::Уникално, неповторимо! Няма друг отбор в Българската история, който в едно първенство да е бил и шампион и вицешампион, а следващата година - и втори и трети! Този подвиг, за който са достойни само варненци, показва колко сме жалки всички останали. Ние може да сме подвластни на времето и пространството, но те не! Респект и от мен!![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 18 август 2017 (UTC) ::: Ха хааа..Добре казано! От мен ще добавя, че ТИМ-аджиите не са се сетили да добавят към 4-те звезди от абсурдната им емблема още 6 по-малки, а под тях още 4 , още по-малки, та да заприличат на знамето на една голяма задокеанска държава. Ама не е късно! Дано прочетат това![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:15, 19 август 2017 (UTC)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:10, 24 август 2017 (UTC) Много слаби познания , господа. Много отбори, са били на по няколко места в класирането. Например, Тракия Пловдив е на 1во и 2ро място през 1963 г. След като този отбор вече не съществува, това вече не се пише, разбира се. Отборът създаден през 2010 г. "приемал" историята ???? А, какво се скандира по стадионите е особено важно. Чудя се ако се скандира Реал или Барса, дали ще стане наистина така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:44, 21 август 2017 (UTC) : [[„А“ група 1962/63|Лесно проверимо е]], че за пореден път пробвате да фабрикувате футболна история. Вече разбрахме, че вие имате собствен прочит на историите на различните клубове, но ви моля да си ги запазите за вас. Още по-малко да редактирате съдържание в Уикипедия. : Още веднъж се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., подкрепена с два благонадеждни източника. Стана повече от ясно, че освен юзърите в червено Okalinov, Vtd и Yavorescu, чиито единствени редакции са свързани с Черно море и нямат за цел да допринасят конструктивно, всички останали, които се включиха в беседата, опровергават твърденията им. Не е изключено тези юзъри да са един и същи човек, след като станахме свидетели на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8009186&oldid=8009180 подобни признания]. Аз продължавам да нямам редакции по статията; само администраторска намеса може да спре въпросните трима от вандализми. Погледнете и раздела Връщане на версия, където в началото съм направил кратка обосновка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:13, 21 август 2017 (UTC) :: Вашият източник е всичко друго, но не и благонадежден. Демонстрирал съм няколко неточности и проява на двоен аршин при отразяването на историята на клубовете в bgclubs.eu, мога да посоча и още. Soccerway просто се позовава на bgclubs.eu, като даже и там няма пълно съответствие (посочена е титлата на Тича). Относно "червения" цвят, това не ме прави втора категория потребител. Нямам никакво намерение да създавам и редактирам страница за моята особа, така че ще си остане в червено. Имам достатъчно приноси в друга Уикипедия. Една шепа хора поддържаме страниците на български клубове, футболисти, първенства, трансферни списъци и за добро или лошо, аз съм сред тях. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:23, 21 август 2017 (UTC) "Моят собствен прочит" са десетки препратки към официални източници на БФС. За това , че сме един и същ човек също ви отговориха, че не сме . Само вие си знаете защо продължавате да го повтаряте. Другият ми "собствен прочит" за Ботев Пловдив е взет от вашият сайт. Клубът е създаден през 2010 г. така го пишете и вие. Кое е мое собствено тук? Само остава да обясните как Металик Сопот взема историята на Ботев Пловдив. За това , че Тракия Пловдив е 1ви и 2ри през 1963 г., също не чувам да възразявате. Значи случаят с Черно море е далеч от уникалното и неповторимото, което търсите.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:23, 21 август 2017 (UTC) :{{нлн|Окалинов, нищо лично, ама ти скоро бил ли си на лекар?}} През 1963 1-ви и 2-ри са Спартак Пд и Ботев Пд, каква Тракия?? Кой и кога е пишел такава глупост? Май само в твоята глава...За Ботев Пд, ще дообогатя силните ти познания. Отборът НЕ Е създаден през 2010. През 2010, старото Сдружението с нестопанска цел „Ботев“,създадено през 1999 на основата на дотогавашния и автентичен ФК Ботев (и което никога не е било закривано!),откупи акциите на закъсалия финансово Металик Сопот от ЮИ В група и Металик ПРЕСТАНА ДА СЪЩЕСТВУВА! Единствената цел на тази покупка бе да не се започва от А Окръжна, да се спести една година. Акционерното дружество на Христолов „Ботев 1912“,чрез което той ръководеше отбора е закрито. {{нлн|Молко е сложно за , иначе пълната ти с познания глава,}} но кой знае, може и да го разбереш...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:09, 21 август 2017 (UTC) :: През 1999 всички професионални клубове се пререгистрираха заради Закона за спорта, като всеизвестен факт е, че няма пълна приемственост между ЮЛНЦ и АД (по смисъла на ТЗ). Обаче за БФС има и всички нови дружества са правоприемници на старите. БФС осигурява приемственост, като прехвърля членските права от старите сдружения на новите търговски дружества. Затова и позициите на клубовете в дивизиите се запазват, никой не започва от нулата да се катери по футболната пирамида. Ако БФС не считаше "новите" клубове за правоприемници, бихме били свидетели на абсурдна ситуация, при която всички професионални клубове са закрити през 1999 и историята им започва наново чрез новите дружества. Сдружение "Ботев" може да е (съ)собственик на много дружества/сдружения, но само едно е член на БФС и именно то е футболния клуб "Ботев". През 2010 това е Христоловия "Ботев 1912", който не получава професионален лиценз и има право да се състезава в ЮИ В група. Поглъщането на Металик от старото сдружение се осъществява единствено, за да се прескочат 2 нива (А и Б ОФГ), напълно вярно. Но го поглъща сдружение, където Сдружение "Ботев" е собственик, не футболния клуб. Ако то е автентичния Ботев, значи между 1999 и 2010 е нямало Ботев, което е нелепо твърдение. Освен това, натъртването на липсата на приемственост между ЮЛНЦ и АД не е особено здравословно, понеже сегашния Ботев е АД, регистрирано през 2011 (преди новия клуб да спечели промоция за Б група). Ако наистина няма приемственост, то сегашния Ботев няма нищо общо с това ЮЛНЦ, в което се е влял Металик през 2010. Членството в БФС (правото на участие) е това нещо, което осигурява приемственост. Така много клубове по света, създадени още през XIX век, са запазили своята идентичност -- дружествата се преименуват, пререгистрират се по нови закони и т.н., но членството в местната футболната федерация се запазва. Сегашният Ботев ползва членството на Металик, тъй както сегашният Локомотив (Пловдив) ползва членството на Велбъжд (Кюстендил), тъй както сегашният Етър ползва членството на Ботев (Дебелец), тъй както ЦСКА-София ползва членството на Литекс (Ловеч). Ако през 2010 новия Ботев не беше придобил Металик, щеше да започне от Б ОФГ Пловдив, но пак нямаше да е автентичния клуб -- щеше да е нов член на БФС. Но поне нямаше да има нищо общо с Металик, което не е малко. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:04, 21 август 2017 (UTC) :Никой ничия история не може да вземе, ти си единственият, който прави нелепи и смешни опити за такова нещо! А, какво се скандира по стадионите, не просто е особено важно. То е НАЙ-ВАЖНОТО! Защото отборът е там, където са сърцата на привържениците![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:14, 21 август 2017 (UTC) :През 2001 Велбъжд Кюстендил се премести с целия си отбор, школа и администрация в Пловдив. Смени си името на Локо Пд, а хилядите привърженици на разформированото по-рано Локо, си ги приеха за тяхното Локо. Скандират си името на любимия отбор и до днес и, повярвай ми, ТОВА е най-важното! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:19, 21 август 2017 (UTC) :::Ботев + Спартак = Тракия . Глупост е да се отрича това. Новосъздаденият Ботев през 2010 г. откупи лиценза на Металик Сопот. Глупост е да се отрича и това. Вие го знаете, аз го знам, всеки го знае. И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна? Нали се присмивахте на 4те звезди в емблемата? Те какво означават? И нея ли измислих аз? Интересното тук е , че вие казвате, че Черно море е Тича, което само по себе си е грешно , но е стъпка напред, в сравнение с мнението на колегата ви.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:10, 21 август 2017 (UTC) ::::{{нлн|Момче, ти верно не си у ред.}} Кой отрича, че през 1967 Ботев и Спартак бяха обединени в Тракия? '''Никой''', обаче, '''никога''' не си е присвоявал успехите на Спартак Пд! Нито преди 1982, когато Спартак беше възстановен, нито след това. Както вече ти писах, Ботев не е "новосъздаден" през 2010 и не е откупувал ничий лиценз. {{нлн|И тука си зелен, като росно ливаде,}} щом не знаеш, че във "В" група лицензи '''няма'''. Виж, с добро чувство {{нлн|ти казвам, не пиши повече по теми, по които не си подготвен, не толкова е смешно, колкото тъжно.}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:12, 21 август 2017 (UTC) :::: " И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна?" Напротив! Точно това казваме! Тича са дълбоко в сърцата, но не и Владислав. Аз не съм чул нито веднъж да се скандира "Владислав", но "Тича" се скандира всеки мач! Което, какво доказва?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:20, 21 август 2017 (UTC) ::::: Тракия Пловдив има 3 титли, 2 от Ботев и 1 от Спартак. Има си източници сверете си познанията. Официални източници има само БСФС и БФФ. Това е така, до отделянето на Спартак. Да се говори сега, кой какво признавал тогава е безсмислено. Какво викат хората по улици и стадиони, също е крайно несериозно да се взема за референция. Различни хора викат различни неща. Ако от утре започнат да скандират още няколко срички, ще ги приемете ли за референция? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:30, 21 август 2017 (UTC :::::: Тракия не е отбор, а бивше име на [[ПФК Ботев (Пловдив)]]! {{нлн|Вие сте най-нелепият потребител, който може да се срещне в Уикипедия.}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:37, 21 август 2017 (UTC) ::::::: "Тракия" може и да е ансанбъл за народни песни и танци, но от 1967 до 1990 си е и футболен отбор. И никакво "бивше име" не е, а обединение на "Ботев", "Спартак" и "Академик" Пловдив. Чудно как човек, който иска да ревизира всички футболни статии в уикипедия не знае този факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:42, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Може и духов оркестър да е било. Но статия за [[ФК Тракия|отбор с такова име]] не съществува, г-н анестезиолог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:55, 22 август 2017 (UTC) ::::::::: Щом няма статия в уикипедия, значи не е съществувал. Чудна логика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Шампион на България, както мнимо твърдите, пък няма статия и никой не се е сетил да направи за него. Гръм и мълнии!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:27, 22 август 2017 (UTC) ::::: Даже 4, не 3, Окалинов! Според твоите "официални източници", през периода 1985-1990, Тракия Пловдив е 4-кратен шампион на България. Напълно си прав само в едно - да се говори сега, кой какво признавал тогава, е безсмислено. Много точен твой коментар, в който, за съжаление, сам не можеш да вникнеш. Цитираш някакви алманаси, някакви справочници, изготвени от полуграмотни партийни чиновници, нямащи нищо общо с футбола(!), изготвени във времена, в които думата на Партията беше Закон! Ами ти знаеш ли, че по онова време, във всички учебници, христоматии, научни студии и т.н. пишеше, че на 09.09.1944. било избухнало Всенародно въстание, което прераснало в Социалистическа революция! Що не вземеш да се позовеш на тия референции и да коригираш статията за 09.09.1944. ? Нали и те са от "официални източници", тогавашната Българска държава! Ти верно си {{нлн|най-нелепият потребител}}, който съм срещал в Уикипедия...Недоумявам само, защо продължават да ти търпят глупостите.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:23, 21 август 2017 (UTC) :::::: Полуграмотни партийни чиновници казвате. Димитър Попдимитров, Силвестър Милчев, Спас Тодоров..... са все неграмотни хора, а вие {{нлн|сте академици}}. Не знам дали разбирате какво пишете. Статията е написана въз основа на източници, които са цитирани. Може да не ви харесват, но са източници. А вие нямате и това. Казвам, че не може с днешна дата да се променят факти и събития от миналото. Това не сте го разбрали. Официалните източници са едни. Не са "мои" и "твои". Тракия няма 4 титли, защото в момента когато "печели" 4тата Спартак вече се е отделил. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:35, 21 август 2017 (UTC) ::::::: Пресвета Дево! {{опулен}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 21 август 2017 (UTC) :::::: Не, не съм академик. Ботевист съм, на 52, ходя по мачове от 1971, когато ти, вероятно, не си бил роден. Мога да те уверя, че'''никога''', на '''никой'''мач не се е скандирало Тракия. Ситуацията беше толкова деликатна, да не кажа конфузна, че тогавашният режим, в края на 70-те , излезе с гневна статия във в-к "Отечествен фронт", в която се громеше тази "порочна практика", критикуваше се лошата идейно-възпитателна дейност сред младежта от страна на регионалните и национални партийни и комсомолски организации, даваха се конкретни насоки за прекратяване на това "грозно явление" и се сочеха примери от братските социалистически страни, как такива преименувания били приети от населението. Такива статии се пишеха(по-точно се '''възлагаха''') на хора , като тия тримата, дето си ни ги посочил за пример...Нищо чудно, да е била написана и от някой от тях...Да ти има човек "референциите"...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:42, 21 август 2017 (UTC) ::::::: А вероятно съм по-възрастен от вас и ходя по-дълго на мачове, ако това изобщо доказва нещо. Ами сaм го казвате. Тича и Владислав също са обединени по този начин. Никога не са били закривани и продължават съществуването си до ден днешен. Тук май се разбрахме. Не ме виждате да идвам да пиша по статиите на Ботев, не знам какво правите вие тук. За референциите нямам какво повече да кажа. Те са такива каквито са. Други няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:32, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Във вашия случай ще ви трябват двойно повече годинки, за да вденете ситуацията на любимия ви отбор. Тича и Владислав са обединени, а не Черно море и Владислав. Разбирате ли? А в случая на Ботев си е имало Ботев с негови фенове, докато се казва Тракия феновете се запазват и остават и след като отново става самостоятелен. Сетихте ли се колко глупави примери давате? :::::::: И за разлика от вас повечето юзъри редактират статии по всякакви тематики, а не само '''една''' и то с користна цел (вашият случай). Така че недейте казва кой къде може да ходи да пише и не.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:48, 22 август 2017 (UTC) :::::::::Отново се налага да ви коригирам. Тича и Владислав се обединяват в Тича-Владислав. Името Черно море се появява едва през 1959 г. Сегашният Ботев е създаден през 2010 г. и няма нищо общо с предишния. По-горе ви е обяснено защо. Тракия е пример, че има и други отбори, които са били 1ви и 2ри. Даже има още примери, но са от Б група. Какво имат феновете "в сърцата си" не може да е референция. Всеки футболист може да е "в сърцето си " Роналдо, но в действителност не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Не сте концентриран (не знам дали е от годините) – не съм казвал в '''какво''' се обединяват, а '''кои''' са обединяващите се. Сред тях '''НЕ''' личи името на Черно море. Повтарям ви, дано този път не се разфокусирате. Докато при съвсем различния случай на Ботев имаме Ботев, който се обединява с други отбори и сменя името си. Впоследствие го възвръща, но през цялото време си '''Е''' Ботев. А Черно море съществува едва от 45-та година, като чак през 59-та, както държите да подчертаете сякаш не бях аз човекът, който основно редактира статията, започва да се нарича по този начин. :::::::::: За Ботев получихте заслужен присмех и от фена им Tormon245t, след като се опитахте да пренапишете за пореден път футболна история, твърдейки, че Ботев има 4 титли вместо реалните 2. Какво повече да кажа? Само във фантазиите ви има други отбори, които са едновременно на две позиции в шампионат. В тази вселена всеки нормален човек знае, че това не е възможно. Тотално некоректен пример, показващ, че се затруднявате да правите съпоставки. Липсват ви часове по логика преведено на по-ясен език.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:25, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Отново корекция. Никъде не съм твърдял, че Ботев има 4 титли. И отново фалшиви обвинения, квалификации и лични нападки. Проверете кой а 1ви и 2ри през 1963 г. Самият фен на Ботев ви каза, че Ботев и Спартак се обединяват в Тракия ако вие не знаете това. В какво и кого се мъчите да убеждавате тук. Всеки, който следи футбол знае тези факти. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:32, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Първи е Спартак (Пловдив), а[[„А“ група 1962/63| втори е търсеният от вас тим]], казвал се за кратко Тракия, но винаги съществувал като Ботев. Никой мним пророк не може да промени това или истинската история на Черно море, започнала през 1945 г. Гледайте си пациентите и старините и не се занимавайте с Уикипедия. Вие футбол не следите; поне не сте направили впечатление като такъв, както е видно от приносите ви тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За кратък период от 23 години. Между другото, фенът не Ботев ви каза, че Черно море е Тича, Имаше проблем само с 1вото и 2то място през 1938 г., докато се досети, че Тракия е също 1ва и 2ра през 1963 г.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: Че Черно море е наследник на Тича( а не на Владислав!), го знаят всички. Но това, с досещането, ще те помоля да ми го покажеш, кога и къде. А, ако си се объркал, още по-настоятелно ще помоля да си изтриеш некоректния коментар. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:59, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::От вас е достатъчно да чуем, че Черно море е наследник на Тича и това , че го знаят всички, освен Rebelheartous. За това, че е наследник и на Владислав съм дал източници. За 1вото и 2 рото място на Спартак и Ботев Пловдив и за обединението им в Тракия го пише във всеки справочник. Тези, които отказвате да четете. А това, че днешният Ботев няма нищо общо с тогавашния е обяснено по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:15, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::Ама Вие може да се пишете, че сте наследници и на Рокфелер. Това не Ви прави шампиони в сезон, в който сте били и вицешампиони! А онова, което наричаш "всеки справочник", са годишни брошури, издавани от служба "Спортни имоти и прояви"!?! в годините на т.н. "народна власт" от трима, ще се повторя, полуграмотни чиновници, които, освен да следват стриктно Партийната линия на обединение, едва ли са имали други интереси в живота си...Чакам отговор на въпроса ми от вчера, кога и къде съм се "досетил" за нещо, за което не се сещам. И пак приканвам, ако си се объркал, бъди така коректен да си изтриеш коментара.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:49, 24 август 2017 (UTC) :::::::::::: Скъпи д-р Калинов, тук вече сам се оплетохте в собствените си фантазии. Прочетох какво ви е написал Tormon245t (ако става въпрос за него).Та той през цялото време Ви иронизира и никъде не се е "досещал" за споменатата от Вас небивалица. Даже много ясно Ви е написал, че никой и никога от Ботев Пд не си е присвоявал успехите на Спартак Пд. Стегнете се! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:13, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf Тук] стр. 42. Тракия Пловдив с 2 присвоени титли от Ботев и една от Спартак (1963г.). 2+1=3. Сега очаквам да ми пуснете запис как сте викали на стадиона "Не искаме титлата на Спартак" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:26, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Драги д-р Калинов, като как заключихте, че '''Тракия Пд''' (?!) са си "присвоили" чужда титла? Прочетете последната страница на това алманахче. Издава: Управление“Спортни имоти и прояви“ при ЦС на БСФС – София. Леле мале... '''Най-вещите''' по футболната ни история... Какво общо е имало АФД Тракия с това изданийце? И що за референция е това?? Ама Вие наистина сте се оплели в собствените си фикс-идеи. От своя страна аз също се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., която е подкрепена с '''благонадеждни''' източници. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 06:26, 24 август 2017 (UTC) ::::::::::::: То си пише в статията кой е първи и втори. Вие си разправяйте небивалиците колкото щете... но на друго място. В анестезиокабинета ви, например.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:13, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Знаете ли всичките, дето пишете тук, как изглежда спора ви отстрани? Моля ви да спрете за известно време. Ако не го сторите, боя се, че ще съм принуден да заключа беседата за редактиране. Ако пък продължите със свадата на друго място, и особено ако продължите с обидните квалификации едни срещу други, тоя път компромиси с блокиранията няма да има.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:29, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За тези господа това е идеален вариант – статията остава в настоящия си вид с фалшива история и никой не редактира по нея. Те това й целят от самото начало. Благодаря ти, ако това е решението ти.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:34, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::::: А просто да спорите единствено върху фактите и твърденията по статията, без епитетите, не е ли възможно? Rebelheartous, в един спор по-хладнокръвната страна почти винаги изглежда по-убедително или най-малкото предизвиква повече симпатия. И това е логично: хора, които изразяват твърде много емоции, изглежда сякаш разчитат именно на емоциите да постигнат ефекта на убеждение – дори иначе да имат съвсем сериозни рационални аргументи. И не по-малко важно: почти никой няма да иска да се рови в тонове лични обиди и кавгаджийски подмятания, за да отсее наистина разумното. Замислял ли си се защо практически никой друг не пожелава да вземе отношение по тоя спор тук? Не си мисли, че не мога да те разбера: угнетяващо и едновременно вбесяващо е да се чувстваш принуден сам или почти сам да отстояваш една позиция, която си абсолютно убеден, че е правилна, срещу цяла група, която в един момент може да ти изглежда, че се нахвърля като глутница срещу теб. Аз самият съм бил в подобни ситуации именно тук, в Уикипедия. Но за да ти се притекат и други хора на помощ, е нужно да предизвикаш нещо повече от разбиране – нужна е съпричастност. Обаче е малко трудно да си съпричастен с някого, който сам не си мери особено приказките в спора, но и най-вече който се държи грубо дори с тези, от които очаква да му помогнат. А истината, в крайна сметка е, че тук никой никому не е длъжен за нищо. Единствената причина да си помагаме действително е човешката съпричастност – и общата цел, която преследваме. Сигурно ги има и в тоя спор, но сред твърде многото агресия за съжаление се губят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:12, 22 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto">Колеги, по футболни форуми, на трибуните, в кръчми и на улицата можете да говорите както искате, но '''тук е Уикипедия''', и затова Ви моля да се съобразявате с нейните правила, едно от най-важните от които е [[У:НЛН|да не се преминава към лични нападки срещу други редактори]], което включва всякакви обидни квалификации и въобще груб език и тон. Не познавам никого от Вас лично, но вярвам, че независимо от възрастта си, всички можете да се държите цивилизовано като зрели и уравновесени хора. Покажете на читателите, че уважавате енциклопедията и нейната мисия. Благодаря на всички Ви за разбирането и за съзнателното отношение, което съм сигурен, че ще проявите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:47, 21 август 2017 (UTC)</div> == Включване на Vodnokon4e == Не съм в течение на беседата и развитие на статията, нито пък на историята на отбора, затова засега бих се въздържал от някакви адм. действия, освен ако няма многократни ненужни връщания. Поставих и няколко шаблона {{нлн}} на беседата и бих помолил потребителите да се въздържат от лични нападки. Беседата е място за обсъждане на мнения и постигане на общоприемливо становище с цитирани проверими източници, а не форум на спортен вестник. Кажете мненията си, предложете текст и поработете върху него. Администраторите също са редактори и потребители, а не някаква сила свише за решаване на спорове и налагане на мнение. Единствената разлика е, че те могат да спрат спор, когато стане много разгорещен, но не им е в презумцията да го решават. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:29, 21 август 2017 (UTC) : Един вид не е достатъчно разгорещено в момента и има нужда от ново разпалване на огъня ли? Пингнал съм ви именно за да влезете в ролята си на администратори-редактори (не просто администратори) и да възстановите старата версия на статията. Достатъчно е човек да знае колко прави 2+2, не е нужно да разбира от футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 21 август 2017 (UTC) :: Горещите се единствено вие с непрестанните опити за подновяване на войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:48, 21 август 2017 (UTC) ::: И аз да попитам. Защо само Rebelheartous разпалва войната? Не виждам някой сляпо да ходи подир него като кученце да го подкрепя. Защо? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:58, 23 август 2017 (UTC) ::: Ами, изглежда, защото само него го боли, когато се фалшифицира историята. Аз съм едно от споменатите кученца и заставам изцяло зад него! Подозирам, обаче, че всички сте се съюзили срещу него, не знам защо,и не ме интересува, но е доста грозно. Подозрително е как всички мислите еднакво...А, когато всички мислят еднакво, нали знаете? Или не мислят достатъчно, или просто не желаят... [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 24 август 2017 (UTC) :::: Никой срещу никого не се е съюзявал. Но защо ли един път поне пред последните 2 дни не видях разумно предложение: "Аз предлагам да напишем .... - ето и източника" или пък "Оспореният брой титли можем да оформим като следният пасаж - според този статистик отборът има ..., но според друга статистика -- еди какво-си, понеже има разминаване в ..." Един път не видях поне наченка на конструктивен диалог, само епитети кой какъв бил и призиви към администраторите "да си свършат работата??." Администраторите не могат да решат спора ви - те не са съдии, за да решат кавгата на улицата. Единственото, което могат да направят е да прекратят спора насила, с административни средства, като заключат беседата и статията за редактиране - тоест по-скоро като полицаи, които биха прекратили кавгата на улицата със сила. Това обаче никога не помага - винаги има недоволни от текущата ситуация и версията, към която е върнато и после всички са сърдити на администраторите . Отново повтарям - решението и вариантите са във вашите ръце. Ако не желаете да потърсите такова - не прехвърляйте отговорността за намирането му на администраторите. Или поне после не се сърдете за решението, което имат администраторите - най-лесното е с 2-3 кликвания да заключа статията и беседата и да приключа спора ви. Истината обаче ще остане недискутирана и неразкрита - и вината за това няма да е на едминистраторите, а на липсата на желание сред дискутиращите и очакванията някой друг да им свърши работата. Ако желаете заключване на беседата и статията - просто кажете, ако сте се уморили да превъртате от пусто в празно. Ще ги заключа за един месец и ако пасле има желаещи да дискутират - да заповядат.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:20, 24 август 2017 (UTC) ::::: Ама тя вече беше заключвана статията няколко пъти. {{D}} Направи си труда да поразгледаш предните версии. И другото: година и 4 месеца след [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази редакция] си стои във версията с фалшифицирана история. Година и 4 месеца. Та мислиш, че нещо повече от това може да ни уплаши? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:35, 24 август 2017 (UTC) :::::: Направи си труда??? А защо трябва да полагам някакъв извънреден труд заради един спор, в който спорещите само викат "Абе няма ли някой друг да помогне и да намери решение??" Искаш да изчета архивите на беседата и да прегледам всички версии години назад? Това ли смяташ, че ми е "работата"? Благодаря, но не. Не ми "влиза в задълженията", имам и други неща за правене в Уикипедия, които намирам за по-важни в настоящия момент. Има един администраторски инструмент, който е Защита на статията - това е по-лесно. Колкото за плашенето - не бих искал да се плашите, не ми е това целта и се извинявам, ако репликата ми е прозвучала нападателно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:52, 24 август 2017 (UTC) :::::: Отлична идея! Ето какво предлагам: Аз предлагам, всички да се обединим около безспорния принцип (или правило, или закон) че '''е невъзможно''' в един и същи момент, да бъдеш на две места едновременно. В други пространствено-времеви измерения, може и да е възможно, но не и в нашия свят. И на тази основа, вече, да разсъждаваме конструктивно.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:06, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Абсолютно. По по-трудното вече имаме съгласие. Остава по-лесното - спорещите да кажат с кое точно твърдение и изречение (пасаж) в настоящата версия не са съгласни; да посочат своя вариант, подкрепен с източници; и да обсъдят евентуалните промени по настоящия текст с отсрещната страна. Конкретни предложения? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:37, 24 август 2017 (UTC) :::::::: Няма за какво да се извиняваш. Въпросът ми беше реторичен. Единствено може да се извиняваш, ако не помогнеш за оправянето на бакиите в статията. {{)}} Аз държа да се възстанови [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 версията ми от 1 май 2016 г.], когато направих основна редакция на цялата статия. За съжаление няма много източници, а за спорното твърдение съм приложил благонадежден източник (виж го във версията) от независим сайт, който описва историите на различните футболни клубове в страната.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:58, 24 август 2017 (UTC) ::::::::: Това добре. Ще изчакам какви са възраженията и източниците на другата страна към тази версия и ако няма такива до ден-два - бих я върнал. N.B. В случая извинението ми е разбрано погрешно - то не е израз на нежелание и незаинтересованост, или пък на някаква прекалена толерантност към страните в спора. По-скоро е последното причастие за нападателни и арогантни редактори, които не се стремят към поддържането на добър тон в Уикипедия. При добро желание всеки спор може да се реши.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Ето още [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7979644&oldid=7978063 1], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7281153&oldid=7278886 2], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5619682&oldid=4867648 3], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5791743&oldid=5791733 4] мнения на други потребители (някои от тях са от 2013 г.). Само пропускай обидите, защото те са си част от футболния фолклор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:31, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Горещо подкрепям предложението на [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]], направено по-рано днес! И да се преброим. Засега само доктора се е обявил за противник на този закон, който е не само философски, но, най-вече, физически. И ако почитаемите активни редактори също го споделят, тогава да се върне версията от 2016. При нея такива противоречия няма.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Този потребител, д-р Калинов, е вандализирал статията не само на български, но и на испански, немски, френски, португалски, италиански, холандски, руски, чешки, румънски, сръбски и май, на всички езици...Гледам, че са го отсвирили, обаче, на английски и на полски, може би и другаде. Активността му в Уикипедия, ах, защо ли, е само за...тази статия...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:29, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Малко късно се включвам в спора, но да, аз си направих труда да изчета всичко преди време в този безкрайно тъп спор за мен. Идеята е че прословутото Черно море наследява няколко титли от предшествениците си, които след ред процедурни обединения и сливания се трупат на неговата сметка. Това не се харесва на някои обаче и ето ти войната. Към този период се консултирах дори с юрист и на базата на предоставените ми източници се оказа, че Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913. Потребител OOkalinov ми предостави сканирани копия от източници, които подкрепяха твърденията. Потребител Rebelheartous единствено ме засипа с куп празни слова БЕЗ източници и твърдеше, че тези на противника му са прашасали. В момента не следя спора, защото вече ми писна от простотии, но ако Rebelheartous продължава и днес с празните приказки и ако на този етап притежавах админ права бих го блокирал дългосрочно. -[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:49, 25 август 2017 (UTC) :::::::: Би ме блокирал безсрочно, сериозно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:45, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Изворе, и аз съм юрист! Но не си се консултирал с мен... И на базата на предоставените ми източници, аз пък твърдя '''точно обратното'''. Като твърдиш, че "Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913", що не ни обясниш, като как се явява и наследник на своя тогавашен противник?!? Ако Армен Назарян се беше борил срещу Българин на финала на Олимпиадата през 1996, сега щяхме ли да имаме и златен и сребърен медал от Атланта?? Някой, изобщо, опитва ли се да разсъждава? Ами я си представи(то, разбира се , е немислимо, но все пак , си го представи!), че утре, ЦСКА и Левски, вземат, та ги обединят! Това, означава ли, че новият отбор ще има 57 титли??????????? Опомнете се, бе, хора! Стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:57, 25 август 2017 (UTC) Статията в английската уикипедия е вандализирана от Rebelheartous, и ако той продължава да бяга от дискусията , която сам пожела, скоро ще бъде върната в нормалният й вид. Що се отнася до статията тук, десетки препратки са представени за прочит, които потвърждават достоверността й. Всички са от източници на ЦС на БСФС и БФФ. От другата страна имаме като референция сайт, писан от фенове с несериозни доводи и интерпретации, отнасящи се до много отбори. Част от тях бяха вече споменати по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:16, 24 август 2017 (UTC) : Окалинов, Вие, наистина, сте тежък случай. Бог да пази пациентите ви...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:23, 24 август 2017 (UTC) :: Въпреки всички предупреждения тук, личните нападки продължават. Tormon245t говори, че Черно море и Тича, т.е. създаден през 1913 г. и приемник на историята на Тича. Rebelheartous твърди, че Черно море не е наследник на нищо и създаден през 1945 г. Те самите не знаят какво точно искат, което доказва слабата им аргументация. Статията в този си вид има достатъчно източници да потвърди това, което е написано в нея. И когато аргументите от другата страна свършат (ако изобщо имат такива), ставам "тежък случай" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 24 август 2017 (UTC) ::: Ето ви още едно мнение: "Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице.Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --Izvora (беседа) 17:15, 12 май 2016 (UTC)" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 24 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto"> За втори път тук цитирам откъси от специализирани енциклопедии. Дано да помогна за достигнете до някакъв консенсус. :::: ''Според „Футболна енциклопедия“ от преди 1989 (не се чете годината):'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Наследник на „Тича“ (1912) и „Владислав“ (1921), които се обединяват през 1945 г. в „ТВ 45“ и по-късно към тях се присъединява „Приморец“ под името „ТВП 45“. В различни години носи името ВМС, ДНА, СКНА и отново „Черно море“. В „А“ РФГ има има 894 мача - 300 победи, 249 равни, 345 загуби и голова разлика 1053 - 1133, финалист на КСА (1985). :::: ''Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г:'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, 1938), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, 1938), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:14, 24 август 2017 (UTC)</div> : Първият откъс е некоректен. Казва се: „Черно море, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Т.е. вече е имало Черно море в тази 1959 година, как може да е основан тогава? ::През 1957 г. Корабостроител и Локомотив се обединяват под името Черно море и играе в Б група. През 1959 г. този отбор се обединява с Ботев Варна от А група и отборът приема името Черно море. Пише го и в статията. До тук нищо некоректно [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:02, 24 август 2017 (UTC) ::: Некоректното е, че се дава дата на създаване 1959 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:10, 25 август 2017 (UTC) : Вторият указва датата на създаване на [[ФК Тича|Тича]], отбор със самостоятелна статия, история и успехи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:53, 24 август 2017 (UTC) ::Това е ваша лична интерпретация. Даже приятеля ви Tormon245t не я споделя. Това е източник. Вашето лично мнение не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:06, 24 август 2017 (UTC) ::: Престанете да набърквате всякакви хора, когато се обръщате към мен. Да, това е източник, но за статията [[ФК Тича]].--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:15, 25 август 2017 (UTC) Не че аргументите на „другата страна“ свършват, Огняне, просто на хората не им се занимава да водят години наред спорове с радиоточката. А както се вижда и на повечето администратори, които са в правото си просто да наблюдават отстрани. Затова ценни хора като [[Потребител:Arise13]] се разписаха веднъж-дваж, но дотам. А вие цитирате мнение на Izvora, който по принцип не редактира футбол. Умело се възползвате от този минус, че в БГ уики няма администратор, свързан и разбиращ из основи спорта и футбола в частност. Само че аз няма да се откажа този път, както миналата година, защото съм абсолютно и дълбоко убеден, че фалшифицирате история и присвоявате чужди успехи. В Уикипедия сте с една-едничка цел – да редактирате по статии, свързани с Черно море и да изменяте в полза на угодната вам дата на създаване. Всъщност и това не е много ясно – преди година-две се подвизаваше [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=6526307 годината 1909], та изяснихте ли се колко древен клуб всъщност е Черно море? :Искате да негирам всички източници и да приема вашето лично мнение. Не, благодаря. Годината 1909 също е обяснена в статията. Никой от нас не е използвал определението "най-древен". Тази година има място в историята на Черно море. Прочетете защо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:24, 24 август 2017 (UTC) :: ''„Това е причината много от днешните почитатели на ФК "Черно море" да смятат, че началото на техният клуб е поставено през 1909 г., а не през официално приетата 1913.“'' Очаквайте скоро – дата на създаване през XIX век!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:23, 25 август 2017 (UTC) Tormon245t правилно е проследил следите ви из други Уикипедии. Започнали сте да променяте фактите там точно преди година и нещо, когато се водеше дебата тук. Никакви други редакции, само и единствено Черно море. По това време създадохте сайта retro-football.bg, в който да качите т.нар. от вас „десетки официални източници“, които разбира се не са десетки, а само един – годишен обзор на държавното първенство, издаван след края на всеки сезон. И в този обзор, разбира се, няма нищо официално, защото е най-обикновен футболен сборник, каквито прикачват като подлистници в спортните ежедневници. А това, че са издадени от БФС е напълно нормално, след като в онези времена друго средство за публикация на спортни материали не е съществувало. И аз имам няколко от тези сборници – симпатични са, с романтичен стил на писане, но нищо повече. Неслучайно не съм тръгнал да ги цитирам не само тук, но в която и да е статия за БГ клуб, защото все пак редактирам малко повече от само статията за Черно море и за разлика от вас, многоуважаеми, безкористно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:43, 24 август 2017 (UTC) ::Фалшифициране, угодно на мен? Статия се пише въз основа на източници (симпатични или не), или греша?. Кое точно съм фалшифицирал? Бъдете по-конкретен. Горе имате откъс от специализирана футболна енциклопедия. И нея ли фалшифицирах? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:56, 24 август 2017 (UTC) ::: А как иначе ще обясните нароилите се ваши приноси в останалите Уикипедии точно преди 1 година? И това, че създадохте сайта по това време?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:26, 25 август 2017 (UTC) :::: Чакам да ми покажете моите фалшификации [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:50, 25 август 2017 (UTC) :::: Недобросъвестното използване на '''неблагонадеждни''' източници и на тяхна основа - '''вандализирането''' на почти всички страници на тази статия, е '''вашата''' фалшификация.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:48, 25 август 2017 (UTC) :::Колеги потребители и редактори. Вчера направих предложение да се обединим около един безспорен императив и оттам нататък да стигнем до конструктивно решение. Засега подкрепа са заявили [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]], [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] и, доколкото разбирам, [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]]. Очаквам повече активност. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:02, 25 август 2017 (UTC) <div style="background-color: orange; padding: 1em>Следващи обидни реплики към редактори, без значение от кого и към кого са, ще бъдат санкционирани с едномесечно блокиране. Опитващите да заобиколят блокирането ще бъдат блокирани завинаги.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:08, 21 август 2017 (UTC)</div> Доколкото разбирам, първата спорна точка между страните е годината на основаване? Коя година да се впише в Уикипедия като начална за отбора, така ли? Ако наистина няма добри и благонадеждни източници и достоверността им се поставя под съмнение - тогава не е ли по-добре да се опише в един кратък абзац: "Годината на основаване на клуба е спорна. Накои източници дават ...., докато други посочват .... Причината за това разминаване е ... През годините клубът е преминал през няколко сливания, което затруднява продследяването на историята му. Оригинални документи (почти) не са запазени". Или поне нещо в този смисъл, което обяснява различните мнения и дати в източниците. Ако пък има надежден и неоспорим източник, за който всички са съгласни - то той се посочва в статията. Не виждам да е толкова трудно. Ако един човек инатливо оспорва надежден източник, без да посочи също толкова добър източник за собственото си твърдение - то тогава проблемът очевидно не е в източника. Моли посочи два източника, с които някои не са съгласни. На мен поне ми изглеждат добри. Има ли подобни за обратното мнение? И всъщност какви са мненията - коя година е правилната? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:42, 25 август 2017 (UTC) : Да, това е спорната точка, а може да се каже и единствената. Пак обръщам внимание, че дори самият Калинов не е наясно дали иска да посочи 1913 или 1909 г. (само да вметна, че ако годината наистина беше 1909 г., щяхме да говорим за най-стария български клуб – звучи отлично, стига да не е [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинално изследване]]) И това е абсолютна кражба, защото се дълбае назад и назад в миналото, като през цялото време се твърди, че става дума за Черно море. Имаме [[ФК Тича]] и имаме [[ФК Владислав]] (виж Историята – нито аз съм създавал статиите, нито съм работил по тях, с изключение на момента, в който Калинов се появи). Два самостоятелни субекти, нямащи нищо общо помежду си. Общото се случва през 1945 г., когато биват насилствено обединение под една шапка. Тази година се приема за начална за Черно море. В основната редакция на статията, която направих, бях посочил [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 следния независим източник]. Това е най-цитираният портал във футболни статии в Уикипедия bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. Не, не съм го цитирал аз. Хората го знаят и го използват, защото е нефенски благонадежден източник. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:51, 25 август 2017 (UTC) : Искам да помоля {{Пинг|Arise13}} и {{Пинг|ShockD}} понеже вече ги цитирах да се включат в беседата още веднъж. Наистина се остава с впечатление, че има едва ли не 2 лагера, когато истината е само една.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:57, 25 август 2017 (UTC) :Не, Rebelheartous, Ще ти възразя решително! Няма '''никакво''' значение кога е основана Тича! Дали 1909 или 1913. Главният проблем е : Защо '''днес''' се позволява да се фалшифицира историята! Я си представете, някой, през 1938,след края на първенството, да беше събрал в един ресторант във Варна, отборите на Тича и Владислав, и да им беше казал, че след 80 г., и двата отбора ще бъдат обявени за шампиони в исторически справочник!?!(Какъвто, все пак, е Уикипедия)...Какво ли биха му сторили на такъв... А, между другото, вижте какви сведения има за друг клуб: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB_(%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:24, 25 август 2017 (UTC) :: О, пълно е с грешки и спорни твърдения в различни футболни статии. Но една по една трябва да се изчистят. То нали това е една от опорните точки на Доктора – че щом имало неточности в други статии, нямало проблем и в тази на Черно море да има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:39, 25 август 2017 (UTC) ::: Ако някой беше казал на Германците преди 80 години, че през 2017 в страната им ще живеят 1 милион афганистанци и пакистанци, сигурно щяха да се предадат на руснаците преди да е започнала войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 25 август 2017 (UTC) ::: А този ви коментар, е поредното убедително доказателство, че изобщо не разбирате за какво става въпрос! Аз говоря за '''подмяна(фалшифициране) на историческа истина''', а вие пишете за днешна действителност, която няма '''никаква''' връзка с миналото. Дано някой от {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} да ви прочете шедьовъра, пък, може и да вземе някакво отношение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:31, 25 август 2017 (UTC) :::: Коя истина е подменена? За всяко твърдение в статията си има източник. Вие не искате да ги четете, защото били писани от "неграмотни партийни скретари", а не предлагате никакъв друг източник освен лични интерпретации. Между другото тези неграмотните са написали и издали десетки книги в много хилядни тиражи. Вие какво сте издали? Коментарът ми за германците е в отговор на вашето предположение какво щяло било да стане в някакъв ресторант преди 80 години, ако ...... [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: "Десетки книги", "в много хилядни тиражи" ?!? Моля, напишете поне една десетка от всички десетки и аз ще съм първият, който ще обявя тия тримата капацитети за корифеите на Българската футболна история! Чакам с нетърпение! A, какво аз съм издал, вас едва ли ви засяга. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:05, 25 август 2017 (UTC) :Не, Водноконче, не това е първата спорна точка. Първата ( и главна!) спорна точка е : '''Може ли един днешен клуб, в един и същи сезон, да е заемал ПОВЕЧЕ от една позиция'''? И, ако се намери друг, освен д-р Калинов, който да твърди подобно нещо, аз наистина ще си бия сам шута от Уикипедия и повече няма да припаря...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:07, 25 август 2017 (UTC) ::Днешен, вчерашен. Спартак и Ботев (Тракия) Пловдив през 1963 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:47, 25 август 2017 (UTC) ::: Калинов, после да не ме попитате пак къде сте фалшифицирал истори'''и''' на клуб'''ове'''...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:28, 25 август 2017 (UTC) :::: Кое е фалшифицирано във факта, че Спартак и Ботев са 1ви и 2ри през 1963 г и през 1967 се обединяват в Тракия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 25 август 2017 (UTC) ::::: Това, че Ботев не си приписва тази титла, а според вас тя му принадлежи. Пълен смях.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 25 август 2017 (UTC) :::::: Ботев, не . Тракия , да. Не забравяйте , че от 1967 до 1990 отбор с име Ботев Пловдив няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Няма такъв отбор Тракия. Има отбор Ботев, който в известен период се е казвал Тракия, но никога не си е приписвал титли. Приемете фактите и спрете да си измисляте.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:01, 25 август 2017 (UTC) ::Уважаеми активните администратори, а именно:{{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}}, моля Ви, най-настоятелно, прочетете горния коментар на доктора-редактор и, ако искате, направете си някакви изводи... '''Моля Ви''' [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:15, 25 август 2017 (UTC) ::: Добре, четем го, Ботев Пловдив е на 7 години, няма как да е бил на няколко места в класирането, но много по-стари отбори са били. Тракия Пловдив например. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:27, 25 август 2017 (UTC) ::: Един гениален поет, публицист и революционер, преди повече от 140 г., беше написал: "У нас , свестните смятат за луди, а лудите, за свестни"...Четете Ботев, д-р Калинов! Там е истината![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: Поредната скапана манипулация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:35, 25 август 2017 (UTC) Първата спорна точка е година на основаване , за която е дадена референция от специализирана спортна енциклопедия по-горе (1913 г.). и копие от '''запазен''' оригинален съдебен документ, какъвто няма нито един друг клуб в България. Датата e 3 март 1913 г. Водноконче, ако предложите такъв абзац тук , то такъв трябва да се приложи за всеки отбор в България, защото всички са преминали през множество обединения. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 25 август 2017 (UTC) : Оригинален съдебен документ, в който се говори за [[ФК Тича|Тича]]. Няма един път споменато Черно море. Нито пък оставен завет: след години прехвърлете безвъзмездно успехите на Тича към тези на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:38, 25 август 2017 (UTC) :: И както прочетохте в източника по-горе (специализиранa Спортна енциклопедия) , Черно море е наследник на Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 25 август 2017 (UTC) ::: В този източник пише година на основаване 1959 г. Да я оставим нея тогава, а?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:52, 25 август 2017 (UTC) :::: Четете до края, наследник на Тича 1912 и Владислав 1921. В България всички са наследници. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:57, 25 август 2017 (UTC) ::::: Иска ви се, за да ви върже „теорията“. ЦСКА защо не е наследник на АС-23?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) == Референция и още как! == Почитаеми д-р Калинов! Ето ви убийствена референция, че Земята е плоска! Използвайте я! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 25 август 2017 (UTC) == Защита == Толкова сте се увлекли в своя спор, че дори не забелязвате вандализмите, които се правят по страницата. За мен това е очевидна демонстрация, че въобще не ви пука за Уикипедия. Беседата и статията са защитени за един месец.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:11, 25 август 2017 (UTC) == Връщане на версия (отново) == Ще си повторя молбата от 20 юли, тъй като никакви промени не са настъпили междувременно, докато статията беше заключена, а и от юли насам като цяло: Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 28 септември 2017 (UTC) * Всичко което съм си "признал" е написано в статията * Нито един отбор в България не е бил с едно и също име от основаването си до сега. Промените в имената са описани в статията. * Представени са десетки източници, върху които е съставена статията. Всеки заинтересуван може да ги прочете. Те включват официалните годишници на ЦС на БСФС и БФФ. По-горе в дискусията има извадки от две издания на специализирана спортна енциклопедия, едното от преди 1990 г. и другото от 1996 г., които също подкрепят съдържанието на статията. * бгклъбс е сайт, писан от фенове и не може да бъде сочен като безпристрастен източник. Този сайт съдържа множество неточности и ПФК "Черно море" е само една от тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:14, 29 септември 2017 (UTC) ::Окалинов, '''единственият''', който нарича тези източници "официални", сте вие. Какво значи "официални", като тогава нямаше други!!! Нямаше нищо "неофициално". Тези тримата бездарници, авторите на подлистниците, които вие наричате годишници, можеха и да напишат, че сме посетили Луната преди американците! И това '''не можеше ''' да бъде оспорено от никого! Мога да ви засипя с десетки, както ги наричате "официални" източници оттогава, по най-различни теми, от които човек може да умре от смях! Обаче, тогава, нямаше други! Но, това, че бяха единствени, не ги прави в днешно време "официални" източници за истината...Ето това не можете да разберете нито вие, нито редакторите...Впрочем , обръщам се настоятелно към последните с въпрос: Има ли такова нещо , като Арбитраж в Уикипедия? Това би сложило край на целия този абсурд, който се разиграва 18 месеца .[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:20, 29 септември 2017 (UTC)) :::Разбирам, че статията тук е написана въз основа на единствените налични източници. Не съм твърдял друго. А на арбитраж може да минем абсурда Тракия Пловдив / Металик Сопот.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 29 септември 2017 (UTC) :::: Докторе, давам ви една седмица, за да предоставите '''независим и достоверен източник''' (не от официални или неофициални сайтове на Черно море, не от имейли на ръководството на Черно море, не от ваши собствени сайтове и не от подлистници за джобна употреба), че между единствения БГ клуб, завършвал първенство на 2 позиции едновременно, и Тича и Владислав има взаимовръзка. Повече не смятам да дискутирам каквото и да било с пристрастен и необективен морски фен от Белгия, чиито единствени редакции са разрушаване на настоящата статия. Така че след 1 седмица, ако не предоставите източника, ще върна версията до последната читава, лично проверена и редактирана от мен. Поздрави.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:36, 29 септември 2017 (UTC) ::::: Ултиматум ли поставяте? Вашият източник съдържа немалко съществени грешки в страниците и на други клубове. По никакъв начин не може да се счита за достоверен, аз оспорвам неговата достоверност. А тези "подлистници за джобна употреба" са официални издания на институциите, които са администрирали футболните първенства и турнири у нас в продължение на години. Официалният сайт на БФС води ли се "независим и достоверен източник" или и него ще подложите на съмнение, защото се разминава с вашия източник? В [http://www.bfunion.bg/about/history/champions списъка с шампиони на България] пише най-долу, че Черно море е наследник на Тича и Владислав и има 4 титли (3 на Владислав и 1 на Тича). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:01, 29 септември 2017 (UTC) :::::: Явореску, ама този "официален сайт", като го гледам, не е пипан от повече от 8 години! Сякаш времето е спряло в 2009. Да не е падала бомба в БФС, или сте го възкресили от небитието? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Вярно е, че не са обновявали отдавна точно тази страница. Но това не прави сайта по-малко официален. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:34, 30 септември 2017 (UTC) ::: Арбитражен комитет в българската Уикипедия няма, като и във почти всички малки Уикипедии. Такива има само в големите. Повдигали сме въпроса на 2-3 пъти през годините, но желаещи да бъдат арбитри няма (бих подкрепил всеки редактор с поне малко опит и чувство за справедливост). Всеки може да повдигне въпроса и да напише една страница с правила. Това би отменило една голяма част от претенциите към администраторите, чиято задача не е да разрешават спорове. А за 18-месечния абсурд според мен вина имат и двете спорещи страни. Аз опитах да навляза в дискусията, но така и не разбрах къде точно е проблема и дали е само един. Видях само прехвърчащи сарказми, реплики и връщания. За мен, като практичен човек, опитът за разрешаване би бил загуба на време. Предпочитам да работя с нещо конкретно - „това е проблема, предлагам това решение... не се приема в тази част, защото не е надежден източник...добре, предлагам преработка на това с допълване на нов ред защо се е получило така и източник...“, тоест проблем, стъпки към решаването му. Ако липсват надеждни, „стопроцентови“ източници или са взаимноотричащи се и противоречиви, на 18-та минута бих излязъл с предложение за неутрален параграф "Според този източник е така, но според другия е иначе. Затова има противоречиви мнения за еди-какво си, като различните гледни точки са (и бих изредил възможностите според тежестта им)" и т.н. в този смисъл, за да може Уикипедия да отрази наистина реалното положение за противоречивост на спорното твърдение, а не желанието на един или друг. Не на 18-ия месец. За толкова време и децата порастват и започват да се държат като възрастни. Успех в дискусията (и не предприемайте нищо необмислено, което би позволило на администраторите да блокират потребител или да заключат статията за една година. Дори и с най-абсурдните и комични твърдения вътре - просто има админи, които не се интересуват от обектите на статиите или от твърденията, а от спазването на приетите правила.)--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:16, 29 септември 2017 (UTC) :::: Спорът е за историята на Черно море. Едната страна (Rebelheartous) твърди, че клубът е създаден през 1945 чрез обединението на Тича и Владислав, като именно тази година е начална за историята на клуба. Другата страна (Okalinov) твърди, че Черно море е наследник на двата клуба, като за година на основаване се приема 1913 (годината, през която е създаден Тича). Спорът за титлите е просто следствие от главния спор. За мен спора може да се редуцира до достоверността на източниците. За мен е логично да възприемам като по-достоверни тези на официални институции като БФФ и БФС. Може би било добре да се напише кратко резюме на спора като [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|това тук]] на български език и оттам да започнем наново. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:47, 29 септември 2017 (UTC) :::: Vodnokon4e, защо според Вас спорът да не може да се разреши както в [[Беседа:ПФК Локомотив (Пловдив)]]? Там също е бил замесен Rebelheartous (може би защото в [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) неговия източник пише друго за Локомотив]), като Вие и още двама администратори (ако не се лъжа) сте действали почти като арбитри. Предоставените от Realsteel007 източници са подобни, даже при Локо има известно разминаване с енциклопедията на Молли. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:44, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Не помня как разрешихме спора там - през клавиатурата ми са минали десетки спорове. Може би тогава просто съм имал времето и желанието да помогна. Време, което сега нямам. Ако има други желаещи - моля. Надявам се да сме го решили по-най-добрия начин, но не помня наистина, а нямам време да чета беседата там - имам други неща за правене. Ако смятате, че начинът е подходящ, просто го предложете на другата страна. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 22:28, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Доколкото успях да разбера, администраторите са прегледали източниците, като са преценили тяхната достоверност и благонадеждност. Отчетена е и позицията на клуба по въпроса, както и тази на БФС. Нещо подобно направи и Izvora в тази беседа. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:38, 1 октомври 2017 (UTC) ::::: Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията. През 1953 г. Ударник и Строител са 5ти и 13ти, а през 1957 г. Славия е обявена за правоприемник на двата отбора. Да не говорим за случаят "Жск Славия" , където и Славия и Локомотив си припсват (и може би с право) активите на обединения отбор. През 1963 Спартак Пловдив и Ботев Пловдив са 1ви и 2ри и през 1967 г. се обединяват в Тракия. Колкото и да ни се повтаря, че Тракия е "старото име на Ботев", това не е истина. През 1969 г. Левски и Спартак са 2ри и 7ми преди да се обединят в Левски-Спартак. По времето на ДСО през 1950те има обединения на по няколко отбора. В Благоевград се обединяват 5 от тях и играят под името "Сборен отбор". През 1959 г. 5тия и 14 тия в Северната "Б" група Локомотив Г. Оряховица и Никола Петров се обединяват. През 1971 г. Сливен и Текстилец се обединяват, докато играят в Южната "Б" група...... Примери много, но не се набиват на очи, защото на никой не му се спори, където няма намесени титли. Очевидно е, че Черно море изобщо не е eдинственият отбор заемал 2 места в класирането. Проблема тук са титлите на Владислав, които будят завист все още. Отборът на Тича-Владислав при обединението през 1945 г. е съставен от 13 футболисти на Владислав и 8 на Тича. Той е колкото Владислав, толкова и Тича и така е представян през годините от всички източници на ръководните спортни органи в България. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 01:28, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Първото ви твърдение от горния абзац, е убедително доказателство, че при вас има някакъв личностен проблем. Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността. Що се отнася до следващите ви примери, вие просто сте изброили някои от многото сливания, но не сте привели '''нито едно''' доказателство, че новите клубове, след сливанията, са кумулирали успехите и на двата предишни клуба (защото няма такива).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Убедителното доказателство за това колко не сте прав е тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf стр.46] Отборът на Тракия кумулира успехите на Ботев и Спартак. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Аха. И, това, дето го пишете, КОЙ го е кумулирал? "Тракия" ли (както се наричахме тогава), или тримата идиоти, автори на въпросната брошурка, които са ни го ПРИПИСАЛИ?? Както гласи популярната мъдрост, да тръгне слух, че сестра ти била лека жена, пък върви доказвай, че нямаш сестра... {{нлн|Жалък сте, Окалинов}}...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:20, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::"Тракия" е обединеният отбор на Ботев, Спартак и Академик, т.е. не сте само "вие" и официалният източник на най-висшият ръководен орган на Българският спорт кумулира успехите, които включват 1во и 2ро място през 1963 г. Не виждам за какво спорите. Покажете поне един източник, че не е така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Е , така, де, нали вече ви написах, че тия серсеми, можеха да напишат, каквото си поискат, и никой '''не можеше да възрази''' на написаното...Тогава '''нямаше''' алтернативни източници! Преди месец ви предложих, да коригирате статията за 09.09.1944. в Уикипедия, като се позовете на '''единствените''' от епохата на комунизма "източници", че е било '''всенародна социалистическа революция''', а не военен преврат, както е било всъщност... Нали? Няма кой да ви покаже "поне един източник" оттогава, че не е било такa, защото такива '''няма'''...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Значи нямате източници. Благодаря за отговора [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:07, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::Ето ви източник, Окалинов! Вижте колко титли има Ботев Пловдив! http://a-pfg.com/отбор/ботев-пловдив/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:36, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::А ето ви от същия, пребройте титлите на любимото ви Черно море! http://a-pfg.com/отбор/черно-море/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:40, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::: Източника на вашият източник е уикипедия, а вие го представяте тук в уикипедия като източник. Това е като случката на барон Мюнхаузен, които се хванал за косата и се издърпал от блатото. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Това, за източника, как го разбрахте? По кой начин го установихте? Или имате някакво вътрешно убеждение? Ако твърдението ви е вярно, тогава, съобразно информацията от статията в Уикипедия, срещу любимото ви Черно море, в моя източник, нямаше да има празна клетка в графата "титли", а трябваше да присъства числото 4. Пак се оплетохте, май...За кой път ви се случва, броите ли ги?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:47, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::: Пише отдолу : източник уикипедия. Оставям настрана факта, че източника е цитиран грешно. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:47, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Последно: Уикипедия ли е, според вас, или не е? Или и двете едновременно? А пък, ако все още си мислите, че не е(макар, по-горе да писахте, че е...), тогава, онова, за Мюнхаузен и косата, няма да се отнася за мен...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:22, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Кое да е уикипедия? Източника на текста, който ми давате е уикипедия. Самият текст очевидно не е. А този сайт е пълен с грешки отгоре до долу. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:46, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Ами нали аз вас това ви питам! Давам ви източник, а вие казвате, ту, че е от Уикипедия, ту, че не е...Преодолейте, най-накрая , вътрешните си противоречия, и дайте '''ЯСНО''' мнение! Лекар сте, все пак, стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:52, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::: Този сайт ползва за източник Уикипедия, поне така пише. Не може в Уикипедия да се позовавате на източник, чийто източник е Уикипедия. Получава се порочен кръг, това е абсурдна ситуация. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:02, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::Съгласен съм. Но нали самият Окалинов(имам усещането, че сте едно и също лице) заяви, че "Оставял настрана факта, че източника(Уикипедия), бил цитиран грешно"... т.е., че НЕ Е Уикипедия! Айде, разберете се, най-после, дали вярвате на онова, което са писали като източник. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:25, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Уикипедия е цитирана погрешно в този текст , а е дадена като източник. С други думи текста не отговаря на източника. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:16, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Така. Следователно, източникът на моя източник, не е Уикипедия.(Макар и да е цитирана като източник).В това отношение, няма противоречие. Остава да разберем, дали не е някой подлистник, от дружески фенски колектив, качен на нарочно направен за целта сайт...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:00, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: За да структурираме проблема и го направи по-разбираем, предлагам той да се раздели на 2 казуса. *казус 1: Когато се обединят 2 отбора, обединеният отбор приема ли се като нов? Ако отговора е "да", започваме да търсим последното обединение на всеки отбор и поставяме там датата на основаването му. Не е приемливо подобен принцип да се прилага само за един отбор, докато всички други са обединявани по същият начин. Ако отговора е "не", забравяме за годината 1945 и преминаваме към *казус 2: Кой какво наследява от предшествениците си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:38, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Аз съм първият, който взема отношение към предложените за решение казуси и, признавам си, приятно съм изненадан от конструктивността ви. По казус 1: Според мен , има 2 варианта. Първи вариант - обединеният отбор се приема като нов. Тук всичко е ясно, мисля, няма за какво да се спори, историята на новия клуб започва от датата на обединението, а успехите на двата предишни клуба си остават техни успехи в историята. Втори вариант - обединеният отбор наследява историята, успехите и традициите '''на единия''' от предишните два отбора, няма как и на двата, не може да се променя история! По казус 2: Вече се произнесох по-горе. Ако има наследник, то той наследява успехите, историята и традициите на отбора, за чийто наследник ще се счита. А ето, на вниманието на всички, '''абсолютно идентичен пример на обединение''' : През 1990, ФРГ и ГДР се обединиха в единна Германия. Някой, задал ли си е въпроса, какво стана с неизброимите отличия на ГДР по всички спортове и, в частност, във '''футбола'''? Може би си мислите, че са присъединени към тези на Германия? Да, ама не! А те, на всичко отгоре, са и един народ! На световното по футбол през 1974, играха и ФРГ и ГДР, даже бяха в една предварителна група. В крайното класиране, ФРГ бяха 1-ви, а ГДР 6-ти. Във вечната класация на ФИФА, Германия има 4 златни, 4 сребърни, 4 бронзови, 1 четвърто, 1 пето и 1 шесто място. Това шесто място, обаче, не е онова на ГДР, ако си мислите... То е от 1978 на ФРГ. ГДР си фигурират в класацията със СВОЕТО шесто място от 1974, на 48-ма позиция! Ето и линк за вечната класация на ФИФА. Вижте кой е на 2-ро и кой на 48-о място: https://en.wikipedia.org/wiki/All-time_table_of_the_FIFA_World_Cup. Още по-убедителна е вечната класация на МОК за футболните турнири на Олимпийски игри: Ето и тука линк : Вижте таблицата '''Performances by countries for men:''' Кой е на 10-то с 1 златен, 1 сребърен и 2 бронзови и кой е на 21-о с 1 сребърен, 1 бронзов , 1 четвърто и 1 пето. https://en.wikipedia.org/wiki/Football_at_the_Summer_Olympics. Подчертавам, че в продължение на 40 г. двата отбора се състезаваха в едни и същи турнири.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Остава да се разберем на кой вариант от казус 1 се спирате. Ако се спрем на "не нов отбор", което е по-практично, имайки впредвид всички обединения на всички отбори в България, то има и примери [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling тук] в които отбора кумулира успехите и на двата и Ч. море е нито първият, нито единственият [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Остава да прочета коментара ви за вечните класации на ФИФА и на МОК. Ама, много сте пасивен, нещо...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:26, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::А, на кой вариант се спирам аз, е въпрос, '''абсолютно БЕЗСМИСЛЕН''', защото моето мнение няма никакво отношение към дадено конкретно обединение и решенията на конкретните длъжностни лица, които го осъществяват. Ето защо, твърдя, че си нямате и хабер, за онова, което пиша.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:01, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Твърдите, че Ч. море единственият отбор кумулирал успехи. Не чувам коментара ви за [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling това][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Именно, няма никакво значение какво мислим по въпроса и кое според нас е правилно. Нормално е хората да са на различно мнение. Но Уикипедия би трябвало да отразява факти и статиите максимално да се придържат към тях. А фактите сочат, че Черно море е наследник (правоприемник) на Тича и Владислав. Това се потвърждава и от официалния сайт на БФС, който със сигурност не е поддържан от "тримата идиоти", както неуважително ги наричате. Как и защо се е случило обединението, защо така е решено да бъде, защо не е само Тича или само Владислав, защо не е чисто нов клуб, няма голямо значение в случая. Така се води от футболната централа и от предшествениците ѝ, така е записано във футболните справочници и енциклопедии, затова считам за напълно нередно да се опитваме да го променяме. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:02, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Ето го коментарът ми: Поредната ви вандалщина! А КЪДЕ е вашият коментар, за който попитах???[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::::: Тази "вандалщина" я има на [http://flyeralarmadmira.at/erfolge-der-admira/ официалния сайт] на клуба и очевидно е одобрена от австрийската федерация, защото присъства навсякъде в списъците с носители на техните местни отличия. Няма как "вандалщината" да е наша. Както казах, в случая не е важно какво мислите вие или ние и кое е правилно или не. Важно е какво се счита за признато от официалните институции по този въпрос. А то е било признато както тогава ("когато е нямало други източници"), така и сега. Относно другия въпрос за ГДР/ФРГ, важно е какво се счита от институциите и това трябва да пише в Уикипедия. Аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове не може да се прави, така или иначе. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::: Ясно, принципите на институцията "Адмира-Вакер", са ни по-удобни, а не принципите на институциите ФИФА и МОК. А защо "така или иначе", не можело да се прави аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове? Обединяването на ФРГ и ГДР предизвика обединение на всичките им институции, вкл. на футболните им съюзи и на представителните им футболни отбори! Вие за какъв се имате, че правите такива самодейни изводи? Възможно е да сте по-умен от администрациите на ФИФА и МОК, но ще трябва да го докажете. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Изобщо не съм казал, че принципите на Адмира-Вакер са по-удобни. Каквото са решили ФИФА и МОК по отношение на ФРГ и ГДР, това е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Каквото е решено за Адмира от клуба и местната федерация, то е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Същото искам и за Черно море, нищо по-различно. Не може да правите аналогия между двата казуса, това са различни субекти и различни казуси. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:53, 1 октомври 2017 (UTC ::::::::::::::: Нито са различни субекти, нито са различни казуси. И в единия и в другия случай субектите са футболни отбори (едните клубни, другите - национални). И казусите са еднакви - обединение на субектите. Не се правете на разсеян и не ни баламосвайте. Ясно е , че става въпрос за различни принципи. Адмира-Вакер си имат едни, удобни за Окалинов и Явореску, а Световните спортни централи - други, неудобни. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:37, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Няма удобно и неудобно в случая. Каквото се е случило с ГДР, това трябва да е отразено в Уикипедия. По същия начин трябва да е отразено с Черно море и останалите клубове, които са претърпели трансформации вследствие на обединения, вливания и отделяния. Доколкото ми е известно, само според британското законодателство съществува неизменната практика при обединение на два клуба резултатът да е нов клуб с нова история. За останалите държави съществуват примери и в двете посоки, така че няма еднозначно правило, което да се приложи. Има факти, които следва да се отразят, а в източниците на официалните институции няма никакво разминаване по въпроса. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:54, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Добре, тогава! С вашите камъни, по вашата глава! Щом твърдите, че "имало факти, които следвало да се отразят, а в източниците на официалните институции нямало никакво разминаване по въпроса", позовете се, тогава, и на глупостите за Ботев Пд, писани в подлистниците на тримата глупаци, които за вас, с Окалинов, са "източниците на официалните институции". Позовете се смело и добавете към успехите на Ботев и Купата на България от 1958, сребърните медали от 1962 и титлата от 1963! Нали така пише във вашите "източници"? Щом може за Черно море, защо да не може и за Ботев? Смях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Имам чувството, че говорим на различни езици. Аргументът за Тракия беше, че по времето на съществуването на този клуб, футболната централа е кумулирала отличията на клубовете-участници в това обединение. Ако не се лъжа, и с Левски-Спартак се е процедирало по подобен начин. Идеята на този аргумент не е да Ви уязви по някакъв начин като фен на Ботев, а че Черно море не е някакъв прецедент в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:44, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::Това е първото ви вярно чувство, засега...Ние наистина говорим на различни езици. Няма клуб "Тракия", Яворчо! "Тракия", беше името на Ботев Пд от 1967 до 1989.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:04, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::: Дори според [http://www.canary4ever.com/history.php вашите (ботевистки) източници] Тракия е обединение между Ботев, Спартак и Академик. През 1982 Спартак се отделя и става отново самостоятелен клуб. Как и защо е станало това обединение и дали ръководствата/феновете на Ботев и останалите клубове са го желаели, не е толкова важно. Факт е, че този клуб е обединение между три клуба и съществува през този период, като през това време се води носител на отличията на Ботев и Спартак. (Ролята на Академик е несъществена, тъй като по време на обединението е само дружество без футболен отбор.) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:53, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Смях…'''Първо''', вие, двамата , с приятеля ви Окалинов, четете източниците , както дявола-Евангелието. Вадите от контекст точно определени думи и изрази и ги цитирате в подкрепа на точно обратното на онова, което се казва. Ето целият текст от цитирания от вас източник: „Съвсем произволно, в нарушение на дългогодишните традиции, са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик". Във футболно отношение се получава така, че отборът на "Ботев" '''се запазва цялостно''', като към него се присъединяват само двама футболиста от "Спартак" - Христо Дишков и Тобия Момин, а на практика '''се ликвидира''' отборът на "Спартак" - бивш шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия.” Това, защо не сте го цитирали, драги ми Яворе? Защото изцяло опровергава твърденията ви, затова.'''Второ''', как така, Спартак Пд „се бил отделил” ? Това да не е клетъчно делене, или развод след брак по сметка, с подялба на имуществото?!? Отделя се нещо, което '''го има''', драги! От 1967 до 1982, Спартак Пд '''не съществува''' и следователно няма от къде да '''се отдели'''! На 02.12.1982., на територията на Район Южен в Пловдив, '''се новосъздаде''', '''се възстанови''', по-точно, спортно дружество Спартак(респ. и ФК). Поредната ви нелепа манипулация, която няма да излъже никого.'''Трето''', вие двамата, с приятеля ви Окалинов, сте единствените, които твърдят, че АФД Тракия Пд бил клуб, '''различен''' от Ботев Пд. Аз се скъсах да търся статия в Уикипедия за [[ФК Тракия Пд|такъв клуб]], но не намерих. Вие, обаче, разполагате с надежден източник, нали? Източник, на който сте се позовали и когато сте вандализирали статията за Черно море. Имам конкретно , конструктивно предложение. Позовете се отново на надеждния си източник и създайте статия за [[ФК Тракия Пд|този клуб]], като зафиксирате и твърденията си, че в периода 1967 -1989, той е 3 (или 4?) – кратен шампион на България, 3-кратен вицешампион и 3-кратен носител на Купата. Ако успеете, това ще е с един куршум-два заека. От една страна, ще докажете, че АФД Тракия '''не е ''' предишното име на Ботев Пд, а, от друга, ще легитимирате окончателно и безспорно източника си и така ще се сложи край на този безкраен спор![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::Сам сте го написали още във второто изречение на този дълъг пост :.....''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''....Обстоятелствата при които са обединени не се различават съществено от обединението на Тича и Владислав. Друго не сме коментирали. А Спартак Пловдив си съществуваха до скоро (до миналата година ако не се лъжа) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Okalinov не ми е приятел, просто сме на една и съща позиция в този спор. Наскоро четох друг спор за включването на градове в наименованията на клубовете, там съм на позицията на Rebelheartous. Заемам позицията, която считам за правилна и не се влияя от участниците в дадена дискусия. Обстоятелствата по обединението изобщо не съм коментирал, а само факта, че такова обединение има и за времето на съществуването му, БФС води Тракия като носител на отличията на Ботев и Спартак, сумарно. Естествено, че след обединението отбора е само един, не може един клуб да участва в първенствата с два отбора под различно име. Правете разлика между клуб и отбор. А концепцията за отделяне на клуб съществува дори и сега и е застъпена в нормативната база на БФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:19, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Ама не си губете времето с вашия приятел да повтаряте като латерна едни и същи глупости! Тормон245Т ви е направил доста уместно и умно предложение. Онова, което по-горе сте написали за АФД Тракия, просто го систематизирайте и обогатете Уикипедия със статия за този клуб, дето бил различен от Ботев Пд. Часовникът тиктака, остават ви 4 дни щастие...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:16, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::: Има кратка статия за [[АФД Тракия]], без посочени източници. Когато Спартак се отделя като самостоятелен клуб през 1982, БФС продължава да го води като шампион на България от 1963, както е преди обединението, а не като чисто нов клуб без история и трофеи. Тогава и титлите на Тракия се редуцират с една и остават точно тези на Ботев. За БФС Спартак е с непрекъсваема история от 1947 до 2016, иначе няма как титлата да изникне от нищото и да им се "прикачи". По същия начин се процедира и с купата на Спартак (София), докато е част от обединението Левски-Спартак. И не знам за какъв часовник говорите. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:03, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::'''"Футболният клуб към дружеството е обявен за наследник и продължител на традициите на първия градски футболен отбор „Ботев Пловдив“ и приема цветовете му."''' Това, как ще го коментирате, драги Яворе?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:58, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::: На практика се получава така, че далеч по-големия клуб във всяко едно отношение асимилира по-малкия. Същото се случва и при Левски-Спартак. На теория, и по документи, новоучреденото дружество Тракия е пряк наследник на Ботев, Спартак и Академик, както и носител на успехите им. Решението е публикувано във в."Отечествен глас", за съжаление не разполагам с него. Всички действия на БФС са съобразно това решение и няма нищо нелогично или абсурдно както при казуса с Тракия, така и при този с Черно море. А междувременно Rebelheartous е маркирал [[АФД Тракия]] за бързо изтриване, сякаш по този начин ще се изтрие и историята... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:33, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::На практика, продължавате да бълвате фантасмагории. Каква "теория" и къде са тези "документи", които прехвърлят отличия, спечелени от един клуб, на друг! А, междувременно, отлично знаете, че Rebelheartous е пуснал статията за бързо изтриване заради липса на източници. Иначе, всички знаем(и най-вече вие двамата, с Окалинчо), че всичко в нея е самата истина. А, кой се мъчи да промени историята, стана ясно отдавна , на всички...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:12, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::: Някои от тези "фантасмагории" ги има в [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 държавните архиви]. Въпрос на усилия е да се издирят документите, вкл. и тези на БФС, ако обстоятелствата около Тракия и участието на Спартак се подлагат на съмнение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:59, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::Понеже, продължавате да се правите на ударен, ще повторя въпроса си отново: '''По силата на каква "теория" и въз основа на какви "документи", отличия, спечелени от един клуб,са прехвърлени на друг!''' Това твърдите вие! И не ни баламосвайте с информация от Държавния архив, която е известна на всички, която никой не оспорва, и която няма никакво отношение към въпроса! Все едно ви питам "къде работите", а вие си поглеждате часовника и ми отговаряте "вторник"...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::: Според чл.15(1) от [http://www.bfunion.bg/uploads/2015-08-06/PSFK_2015.pdf актуалния ПСФК] "при вливане или сливане приемащият или новият ФК поема правата и задълженията на преобразуващите се ФК". Предполагам, че подобен текст е имало и в тогавашните нормативни документи. Очевидно според БФС отличията са вид нематериален актив, затова централата кумулира отличията на клубовете, които образуват Тракия. Разбира се, само за периода до 1982, когато Спартак е част от Тракия. Това е видно от официалните издания на БФС по това време, няма как да е фантасмагория. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:21, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::{{D}} Фантасмагория ел гранде! Вие, изобщо, правите ли разлика между права и задължения от една страна и, нематериални активи, от друга? "Очевидно" ?!?... "Спартак - част (!?) от Тракия"???...Позовавате се на актуалния ПСФК(в който ИЗОБЩО не се коментира казус за УНАСЛЕДЯВАНЕ на отличия), за да легитимирате абсурдите на трима идиоти, от служба "Спортни прояви и имоти" от някогашния БСФС! Които, дори не са били на работа в тогавашната БФФ! Тези подлистници '''не са''' официални издания на тогавашната БФФ, а на друга спортна организация и , по-специално, на служба от нея, нямаща '''нищо общо''' с футбола! Следователно '''нямат''' никакъв характер на официални издания! Абсурди, с които недобросъвестно сте си послужили, за да вандализирате страница! Поредният ви гювеч от фантасмагории...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:44, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::: Продължавате да твърдите, че издание на чиято първа страница пише " Издава [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Български Футболе Съюз София] не е издание на БФС. Покажате ни тогава едно издание, което да подкрепи вашата теория. На БФС по възможност. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:09, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::::Ами, това, може и да е, но първите 13 '''не са'''! Факт! Та, чак до 1985! [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанско обединение "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт] А това, колкото и да ни баламосвате, '''не е ''' Българската федерация по футбол![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:58, 3 октомври 2017 (UTC) : БФФ беше федерация към БСФС, едва през 1985 се учредява като самостоятелен и независим орган. Твърде вероятно е всички издания дотогава да са били под шапката на БСФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:22, 3 октомври 2017 (UTC) :: А проверихте ли какво пише на стр. 61 за Ч. море в това, което "може и да е" ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:27, 3 октомври 2017 (UTC) :::{{D}}Ха ха! Да! Познатите трима кретени, + още двама, Ценко Симов и Стоя Ку-ку-ванов...Удивително е, че , в днешно време, имат последователи, във ваше лице...Но, като се замисля, с оглед коментарите ви, не е толкова удивително.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:30, 3 октомври 2017 (UTC) :::: „Беше“, Yavorescu? Нима сте бил роден тогава?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 4 октомври 2017 (UTC) ::::: Да, употребата на това глаголно време е правилна. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:23, 4 октомври 2017 (UTC) :::::: Чудесно. А как върви търсенето на източника, който изисках?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:18, 4 октомври 2017 (UTC) ::::::: Има достатъчно благонадеждни източници в подкрепа на твърдението, че Черно море е наследник/правоприемник на Тича и Владислав. А ако Вашата теза, че обединение на клубове '''задължително''' води до нов клуб с нова история, защо тогава [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] се води шампион на България от 1932? Титлата е спечелена от Шипченски сокол, а Спартак е създаден през 1945 след обединение между Шипченски сокол, Левски и Радецки. Защо шестте титли на [[ПФК Славия (София)|Славия]], спечелени до 1945, не изчезват след основаването на обединения клуб през 1945 (Славия + България + Бежанец)? През годините, БФС и предходните организации са били напълно последователни при сумирането или редуцирането на отличия след обединяване или отделяне на клубове. Недоумявам на какво основание не признавате източник на БФС, а в същото време настоявате статията да се позовава на източник, който съдържа фактологически грешки и редица несъответствия за немалко клубове. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:09, 4 октомври 2017 (UTC) :::::::: Няма нито един източник какъвто на мен ми е нужен и затова продължаваме да си разтягаме локуми толкова дълго време. Обясних ви вече, че БФС не е финална инстанция относно историята на клубовете. Това е причината да търсим други независими и достоверни източници. Вижте обаче следващия раздел, който ще напиша.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:58, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Кой е финалната инстанция и кой изтпчник е независим и достоверен, щом тези от БФС не са? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:02, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Футболните федерации имат думата при историята на клубовете, особено що се касае до това дали един клуб е правоприемник на друг или не. Когато компанията Ред Бул придобива Залцбург, новите собственици се опитват да "съкратят" историята на клуба, претендирайки, че това вече е нов клуб и историята му започва от нулата. Но федерацията ги принуждава да възстановят автентичната история на официалния сайт на клуба. Наскоро и FA разреши Дарлингтън да възвърне автентичното си име и да се позовава на историята си, вижте дискусиите в [[en:WP:FOOTY]]. Дори да приемем, че БФС не е финална инстанция по отношение на историята, то може да твърдим със сигурност, че те са компетентния орган, който разпределя отличията по футбол. Нали е така? В края на всеки шампионат именно БФС присъжда титли, медали и т.н. БФС реши титлата през 1985 да се отсъди на Тракия (по това време 100% Ботев) и им я отне 5 години по-късно. БФС все още счита Спартак (Варна) за шампион и Черно море за четирикратен шампион. БФС е считал Тракия за трикратен шампион за периода 1967-1982, до възстановяването на Спартак (Пловдив), който пък е обявен официално за пряк наследник на автентичния Спартак, който се влива в Тракия през 1967. Как е възможно БФС да счита един клуб за носител на трофей, ако той не е съществувал тогава и историята му започва през 1945? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:28, 5 октомври 2017 (UTC) == Забележка == {{коментар}} Tormon245t, надявам се че се ограничите малко в определенията си за другата дискутираща страна. Не забравяйте, че това не е футболен форум. Тук са нужни източници, а не викане и обиди.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:33, 30 септември 2017 (UTC) : Водноконче, стоически се опитвам да запазя добрия тон, но, не знам дали забелязваш, имаме си работа с изключително опасни и, безскрупулни манипулатори, които, заради собствените си фенски амбиции, не се поколебават да фалшифицират исторически факти, дори когато вандализмите им '''очевидно''' противоречат на нормалната човешка логика...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 2 октомври 2017 (UTC) ::Какво има да се манипулира във факта, че на 25 юни 1967 г. ...''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''...Пише го в сайта ви, написахте го и вие.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията." Okalinov (беседа) 01:28, 30 септември 2017 (UT)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността."[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC); Водноконче, ти какво мислиш днес? Преди месец,споделяше моята позиция. Сега? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::Дадох ви примери. В България всички отбори са били на повече от едно място. Всички са правоприемници (наследници) на повече от един отбор, включително Шипка-Ботев45 и Тракия Пловдив[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:32, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: Абсолютна лъжа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое? Че няма статия за [[АФД Тракия]] ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:08, 3 октомври 2017 (UTC) == en wiki == Погледнете коя година на създаване са си сложили в en wiki. {{DDD}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 29 септември 2017 (UTC) : Да! И то, като "Тича-Владислав"! Което, пък, изобщо не е вярно! Това , наистина, минава всякакви граници и е възмутително! Още по-възмутително е бездействието на т.н. '''"отговорни"''' редактори...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:33, 29 септември 2017 (UTC) ::Не знам кой е писал в ен.уики и какво точно са целите му, но с това Софийско ай.пи ми мирише на доста плоска провокация. Аз лично чакам дискусията в беседата, на която Rebelheartous е поканен от няколко месеца, но не желае да се яви. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 29 септември 2017 (UTC) ::: Оставаше и да знаете, Докторе. {{)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:29, 29 септември 2017 (UTC) == Как да започва статията? == Ето един приемлив за мен вариант, който сглобих на база на версията на Доктора и моята стара версия от миналата година: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Известен брой привърженици на Черно море обаче смятат датата на създаване на единия от съставните елементи за официална рожденна дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“ Всичко това подкрепено с нужните източници, разбира се. Може да се направят още корекции и да се добавят и премахнат изречения, но предлагам това да е рамката, по която се движим.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:12, 5 октомври 2017 (UTC) : Аз не виждам твърдение без източник и сега. Рамката за текст е приемлива. Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC) : Първото изречение от втория абзац не е съвсем коректно. Все едно да кажем, че известен брой привърженици на Локомотив (Пловдив) считат 1926 за година на основаването на клуба. Дали са "известен брой", "почти всички" или "всички"? По-скоро е третото. Същото е и с Черно море, за привържениците 1945 е годината на обединението и никой не счита, че историята на клуба започва оттогава. Естествено, няма как да се направи допитване, за да се установи точния брой, така че подобни твърдения винаги са обречени да увиснат във въздуха, независимо как са формулирани. За мен е важна позицията на клуба, както и тази на БФС. Това е изтъкнато и при дискусията за Локомотив (Пловдив), не мнението на привържениците. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 5 октомври 2017 (UTC) : Като цяло текстът е добро начало за постигане на консенсус. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:06, 5 октомври 2017 (UTC) : Текстът е добра отправна точка. "Известен брой" може да се замени, ако според някоя от страните не представлява точно твърдението. "Голяма част", "по-голямата-част“, "според привържениците на". А ако е официално становище на клуба за този вариант - "Официалната история на клуба", "Официалното становище на клуба", но тогава трябва да се добави и другото мнение - "но според .... " или "но поради еди-какви си обстоятелства" има и друга възприето становище/ мнение.... От този род, за да може Уикипедия достоверно да представи гледните точки, щом има повече от една. Това е моето мнение за консесусното решение. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 11:17, 5 октомври 2017 (UTC) :: Водноконче, ти поддържаш ли още становището си, че е невъзможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на 2 различни места в пространството? Извинявай, че те питам за трети път, но ти не ми отговори, когато те попитах за втори.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:14, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Във физиката това е невъзможно. Ако питате конкретно за отбора и класирането му - това си е доста интересно наистина и почти не се среща, но личното ми мнение е, че е най-добре това да се обясни с 2-3 изречения защо се е получило така. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Нали не си мислиш, че крайните подреждания се правят по закони, различни от тези на физиката? Всяко едно крайно класиране е моментна снимка(фиксиране) на нахождението на 16 '''различни''' обекта в конкретен времеви момент. Освен, ако не допуснем, че в 1938, са важали други закони на физиката(теза, горещо застъпена от д-р Калинов)...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:15, 5 октомври 2017 (UTC) :::: И, прощавай, но какво, казваш, се било "получило"? И кога?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:44, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: Доколкото си спомням, във физиката има и синтез. Ако сме имали 2 различни обекта тогава, не виждам нещо което да пречи тези обекти да се слеят след време. Въпросът е доколко новият обект е носител на историята на единия от старите 2 (или и на двата). Ако Черно море поддържа, че е носител на историята на единия или и на двата и всички независими организации и източници са съгласни - това трябва да се отрази. Ако има и друго мнение, поддържани от други независими организации и източници - това също. Уикипедия не трябва да създава нови неща, тя трябва само да отразява общоприетите мнения в енциклопедичен вид. Ако бяхме в Античността или Средновековието, в Уикипедия трябваше да пише, че съгласно общоприетото мнение Земята е плоска, но съществуват и хипотези, че Земята е кръгла или че се крепи на четири слона или пет костенурки - всяка хипотеза според тежестта си. Уикипедия трябва да отразява, не да променя или създава. Когато някой факт или теория се променят в обществото, тогава трябва да се променят и в Уикипедия. Това което се е получило, е че отборът е наследник на 2 отделно и едновременно съществували отбори - затова в една година има посочени 2 различни места в класирането. Което трябва да се обясни в статията.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 16:48, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: {{D}} Синтезът, '''също''' е в '''конкретно''' исторически момент, миличък...Ако някакъв синтез е станал в 1945, то, той, '''не може да е станал и в 1938'''...Обикновени, прости, физични закони, непонятни за някои участници в дискусията{{D}}. Ако искаш, махни си коментара, защото не ти подхожда... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Tormon245t, моля не ме милосвайте, нито се познаваме, нито държа. И не ме въвличайте във футболни форуми. Споделих мнение, хубаво, лошо, толкова. Ако ще допринасяте по някакъв начин към Уикипедия - допринасяйте. Ако не - недейте. Ваша воля. Разбирателството с другите участници в дискусията е във Вашите ръце. Ако искате напишете, че е шампион през 1658 г. Само поставете източник. Ако смятате да водите дълга дискусия - добре е да се архивира отвреме-навреме, отварянето на беседата ще стане трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 17:26, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::Повече няма да видите милост от мен{{D}}. Вярно, не се познаваме, навярно няма и да се случи. Колкото до "въвличането", ами вие сам сте се въвлекли, какво се оправдавате с мен? А що се отнася до мнението ви, хубаво, лошо, или толкова, аз бях ясен. Най-добре го махнете, защото не ви подхожда. Просто ви сваля до нивото на варненския анестезиолог...А, все си мисля, че не сте от неговата порода...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:11, 5 октомври 2017 (UTC) Я да напиша и аз едно мнение, което да ме свали до нивото на анестезиолога. Отново ви цитирам:<br> Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, '''1938'''), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, '''1938'''), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. Май футболната енциклопедия също не е запозната със законите на физиката. Защото според нея Черно море е едновременно шампион и вицешампион през 1938 г. Вземете се разберете най-накрая, че това тук отново става една фенска говорилня. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:01, 6 октомври 2017 (UTC) :Мнението Ви е съвсем точно и логично, Молли. А изводът Ви - безупречен! Няма как да паднете до неговото ниво. В дадения пример е интересно да разберем кои са авторите(съставителите) на цитираната глупост.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:07, 6 октомври 2017 (UTC) :: Автори - Анатоли Петров, Петко Павлов, консултант - Николай Райков. За енциклопедията се използвани 13 източника. Ако държите, ще Ви ги цитирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:52, 6 октомври 2017 (UTC) :::Няма да е зле. Инак, авторите са световно известни...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:23, 6 октомври 2017 (UTC) Използвана литература: * Цанев Д. - „Арбитрите на световните първенства“, изд. 1992 * „Малка футболна енциклопедия“, изд. 1971 * „Футбол. Състезателни правила“, изд. 1984 * Симеонов Кл. - „Футболът в България“, изд. 1984 * Попдимитров Д. - „История на футбола“, изд. 1987 * „От Уругвай'30 до Мексико'86“, изд. 1989 * „Европейският футбол'88“, изд. 1989 * „Футбол. Енциклопедичен справочник“, изд. 1985 * „Годишен справочник „Футбол““, издания 1979 - 1991 * Попдимитров Д. - „България на футболния глобус“, изд. 1982 * „Все о футболе“, изд. 1972 * „Lexicon Fussball“, изд. 1987, Лайпциг * Използвани са и материали от периодичния печат за 1992 и 1003 г. - в. „Меридиан спринт“, „Меридиан мач“, „Старт“, „Албион“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:45, 6 октомври 2017 (UTC) : Сърдечно Ви благодаря, Молли! Сега, наистина, нещата се поизясниха. На 5-о и 10-о място са реферирани източници от автор, който е единият от тримата глупаци-съставители на нелепите и абсурдни брошурки, които Окалинов размахва като "официални източници" на БФС...За Ваше сведение, макар, да не Ви засяга, въпросният "автор" е първият изобретател на шизофренията, че Черно море е бил на две места '''едновременно'''. Искрено се надявам, здравият разум най-после да надделее и да се убедите, че това е просто '''абсурд'''.Отделно , както вече беше писано, брошурките на Окалинов '''не са''' официални източници на БФС, а на Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" към Българския съюз за физическа култура и спорт. А това, съвсем не е тогавашната Българска федерация по футбол.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 6 октомври 2017 (UTC) : Ето, уважаема Молли, сама се убедете, вижте последната страница: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт].[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:25, 6 октомври 2017 (UTC) :: Четирите титли на Черно море ги има и в изданието на БФС. Опитах се да намеря каквито и да е издания на БФФ, но не можах. Всички решения в българския футбол преди създаването на БФС са на ЦС на БСФС и съответните ОС на БСФС (на регионално ниво), което ме кара да мисля, че и предните издания са също толкова официални. По онова време беше напълно нормално към организациите да има прикачени СО, които на практика са част от същото ведомство и цялата им дейност е съгласувана с него. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:09, 6 октомври 2017 (UTC) :::Aйде, бе! Всички ли? Ти, откога стана толкова компетентен? '''На 9 февруари 1985 г. излиза решението на Политбюро на ЦК на БКП „За решително издигане равнището на българския футбол". Последва го решение на Секретариата на ЦК на БКП, с което се ликвидира ведомствеността на отборите и те са поставени при равни условия.''' И, с какво самочувствие, моля, пишеш за "онова време", щом си нямаш и хабер за него?!? Вие, двамцата, с Окалинчо, едно, че сте голяма атракция, да ви чете глупостите човек, но сте и много опасни, понеже успяхте да зарибите толкова голям кръг редактори... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:06, 6 октомври 2017 (UTC) :::: Говоря за решенията, свързани с присъждане на трофеи и обеднения на клубове, това ни вълнува в тази дискусия. Например, решението за обединението в Тракия е на ОС на БСФС, не на БФФ. Кардиналните реформи във всяка една сфера са били дело на БКП, за това не споря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:37, 6 октомври 2017 (UTC) :::Уважаема Молли, тук се обръщам директно към Вас, а не към Яворчо, той няма да разбере нищо...Ето Ви откъс от встъпителния текст от брошурката на тримата тенори за 1984, написан от същия Попдимитров Д. : '''"През настоящата 1984, ще честВУваме славен юбилей – 40-годишнината от Социалистическата революция(?!?) у нас, която разтвори дверите широко на всестранния възход на нашата родина. …И, несъмнено е, че Рейгън и неговите налудничави сподвижници, които се стремят към разпалване на ядрена война, ще срещнат все по-решителен и спонтанен отпор на всички здрави и миролюбиви сили в света, начело с Великия Съветски Съюз."''' Че има нещо налудничаво, има, но, оставям на Вас да прецените какво е то...Ще повторя: Ако на тия тримата кретени им бяха разпоредили да напишат, че сме посетили Луната преди американците, вЕрвайте ми, щеше да бъде написано и ДОКАЗАНО![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:32, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ще стигнем и до това. Нека преди това уточним историята, че да се приключи поне с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:21, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: Само да направя леко включване, че последните 2 изречения са според „известния брой привърженици“, както съм пояснил в предложените абзаци. А футболна България не се състои само от тези привърженици.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:56, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Tormon245t, обяснението е просто -- Тича и Владислав са били самостоятелни клубове в периода, когато са спечелили тези титли. Както виждате, това не е някакъв наш български абсурд, има го и в "бели държави" като Австрия. Примерите в Европа са малко, защото сливането на клубове с трофеи е рядкост, а в страната с най-много клубове (Англия), сливането води до нов клуб. Примерите в България за обединения и всякакви такива трансформации са страшно много, но твърде малко клубове са печелили отличия, затова и не се набиват на очи. БФС е третирал всички обединения по еднакъв начин, като официално признатия правоприемник се води и носител на отличията на предшествениците си. Ако Черно море беше някакво изключение, и аз бих се чудил защо е така. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:28, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Яворчо, ти самият си едно просто обяснение. И съвсем не си някакъв български абсурд, а си типичен пример на какво е заприличала Европа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:21, 5 октомври 2017 (UTC) :: Написал съм „известен брой привърженици“, защото ако напиша „всички“, пак ще е нужен достоверен независим източник и пак няма да има и пак ще изпаднем в едно безвремие. И това се връзва с това, което казва Yavorescu, че е трудно да се установи техния брой и численост. Аз обаче нямам нищо против той да посочи друг израз по негов избор, за да го заменим. Хайде, очаквам, и след това най-накрая да поправим текста. Годината на създаване в шаблона и отличията ще ти обсъдим допълнително. Нека първо да приключим с историята.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:00, 5 октомври 2017 (UTC) :::"Известен брой" или "някои" можем да напишем за 1909 г., когато се създава "Спортист". Това не е официалната версия приета от клуба, макар че някои мислят че трябва да бъде. 3 март 1913 г. е официалната версия и трябва да се отрази, независимо какво мислят "известен брой" или "някои". Инакомислещи винаги ще има и не можем да отразяваме мислите на всеки от тях. Физиката няма място в Българския футбол. Всички до един са минали през същите процеси. Закономерностите трябва да са еднакви при всички.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Не разбрах кой израз да използваме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:49, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: .......(абзац 2) За официална рожденна дата на клуба се счита 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г., което дава основание на част от феновете да считат, че началото на техния клуб е поставено тогава.........[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: „Официална рождена дата“ или „официално становище на клуба/ръководството“? Има известна разлика между двете. Ако е първото, ще ви поискам източник, който вие няма да намерите. Така че дайте да се спрем на второто, което поне може да се цитира от официалния сайт?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Кой определя официална рождена дата тогава и какъв източник имате за тази на Ботев Пловдив, например? Със сигурност нямата нито един, защото никой на този свят не е видял такъв. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::: Разбрахме , вече, че не си от този свят, не е нужно да го натякваш. Сложи си очилата и гледай, пpишълецо от K-pax: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2_(%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)#/media/File:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:47, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Не знам какво доказва този източник. Нещо за някакъв паметник и нещо за някаква глоба. По темата : Най-официалните рождени дати на всички клубове без изключение са от създаването на АД, което е през 1998(или 1999). Тук говорим за правоприемство, а то се определя от БФС. Източници за това, какво е определил БФС като правоприемство в случаят тук, дадохме достатъчно. Черно море е правоприемник на Тича и Владислав и за рождена дата се определя тази на Тича, за което има представен документ [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:58, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::Понеже знам, че няма да знаеш, затова изрично написах да си сложиш очилата. В протоколната книга, има, там, един положен печат, най-вероятно е фалшификат...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:13, 6 октомври 2017 (UTC)) :::::::::::Най-вероятно! Както и тези 2 източника, кой от кой по-фалшиви... http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/193-20-godini-bpfc. http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/194--1937-1938[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:31, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Как разбираме от този печат, че датата на основаване е 12 март 1912? Няма документ, който да показва, че на тази дата е основаван някакъв клуб. Тя е символична (разбирай измислена от фенове) и сложена като официална. Между другото има печат "Спортист 1909". Може и да сложим една дата , да кажем 19 май и готово. Това е какво сте направили вие[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: Това, че не си го виждал, не значи, че няма, докторе...Продължаваш да ставаш за смях, а не се усещаш.Символична(разбирай измислена), май, е само твоята компетентност.Слагай очилата и чети: Най-дясната колона, 10-и ред, отгоре: http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925. Аз, лично, ти позволявам, да приемеш и 31-о число на м.март.Даже, като съобразим, че е било по стар стил, може и 13.април. Но не по-късно. Сега ще мирясаш ли?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:13, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Ами точно това е – че няма такава институция, която да се произнася за историята на клубовете. Затова си служим с благонадеждни източници. Не разбрах, и „официално становище на клуба/ръководството“ ли не ви се нрави?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:00, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Тогава трябва да се напише на всички клубове , че датите са неофициални или според клубните ръководства и фенове. Защо само на Черно море. И ми покажете един документ как се стига до датата 12 март 1912 в случая "Ботев" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:14, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::{{нлн}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:23, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Aма, моля ви се! Що за лична нападка да е това, като самият Окалинов го заяви: '''"...защото никой на този свят не е видял такъв.''' Okalinov (беседа) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC)".[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:17, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не ми отговорихте задоволява ли ви изразът или не? И съответно ако не, дайте друг вариант, който да звучи приемливо и за мен, и за вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:38, 6 октомври 2017 (UTC) ....... ''За рождена дата на клуба, БФС и ръководството приемат тази на по-старият от тях, Тича, 3 март 1913 г''.....[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) : Хайде да не изнагляваме. БФС няма да ги месим поне докато официално не заявят че има взаимовръзка между Тича и Черно море. Ето ги абзаците отново: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Ръководството на Черно море обаче приема датата на създаване на единия от обединените отбори за своя официална рождена дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:35, 6 октомври 2017 (UTC) А всъщност дори и това не е най-коректното представяне на историята. 3 март 1913 г. е рождената дата на Река Тича. Тича е създаден на 24 май 1914 г. Т.е. за да сме най-близо до истиността по-скоро първото изречение би трябвало да го преоформим като: „Историята на Черно море може да се проследи до Река Тича и Тича и Владислав – едни от първите шампиони на България.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:45, 6 октомври 2017 (UTC) : В официалния сайт на БФС пише, че Черно море е наследник на Тича и Владислав. Това не е ли взаимовръзка между тези два клуба и Черно море? Или смятате, че и това е грешка, както грамотата на [[Иван Моканов]]? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 05:55, 7 октомври 2017 (UTC) :: Няма да се съглася с такова изсмукано от пръстите твърдение, така че се концентрирайте върху рамката, за която казахте че е „добро начало за постигане на консенсус“. Харесва ли ви този вариант или какво още да се отредактира?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:27, 7 октомври 2017 (UTC) :::Rebelheartous, губиш си времето. Ти не разбра ли, че тия двамата, просто ни будалкат и изобщо не им пука как щяла да започва статията. '''"Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба." Okalinov (беседа) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC)"'''[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:44, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Спокойно, Tormon. За истината никога не се губи време. А аз съм доста далеч това да се откажа, така че ще доведа нещата до правилен и завършен вид.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:21, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Кое е изсмукано от пръстите? Имаме доказателство за позицията на БФС и за това на клубното ръководство, както го предлагам в текста. Вие нямате нито един източник за вашите твърдения и единственият ви аргумент е , че всички източници са писани от "идиоти". Освен това, делението на Тича на Река и не Река е ваше нововъвъдение. Думата "дори" при "дори тогава" е излишна [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:57, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: Не всички са писани от идиоти. Само онези, в които се твърди, че сте били на 2 места '''едновременно'''. Впрочем, всички те, са производни от фундаменталната идиотия на Попдимитров Д., той е пионерът и всички се позовават именно на него като "източник".[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:44, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: За БФС ще си приказваме по-нататък. Да не се отклоняваме от темата. ОК, махам думата „дори“ и ако това е последното, което ви притеснява по текста, следващият път като вляза, ще го публикувам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:19, 7 октомври 2017 (UTC) :::::: Защо по-нататък? Така написано, първото изречение от втория абзац изглежда като твърдение единствено на клуба, a това съвсем не е така. Пак опираме до "тежестта" на източниците. Защо официалния сайт на БФС, издания на БФС и издадена енциклопедия не са благонадеждни източници, а съкратения вид на историята в bgclubs.eu е? Защо във Вашия източник някои клубове се обединяват и претърпяват всякакви трансформации, като запазват историята си, а за други се прилагат съвършено различни критерии? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:05, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ами просто представете нещата както са. Поставете и във втория абзац според кого, освен Черно море. - "''Ръководството на Черно море, както и БФС'' (или който там още приема това и според Вас е вожно да се спомене) ''обаче приема датата ...'', за да е представена гледната точка и според кого. С една дума, офирмете 2 отделни твърдения, представящи отделните страни в спора и ги съчетайте в един параграф, като се започне от по-официалната позиция (или теорията с по-голяма тежест). Не е толкова трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:18, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не виждам нищо нередно в този [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg|този източник]. Номер, печат, подпис, име на президент. Колко по-официален може да бъде един документ? Останалото е аритметика за 2ри клас. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:02, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::::Аз не коментирам източника, а начина на оформление на оспореното твърдение.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:20, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици. ::::::::БФС и ръководството на Черно море приемат датата на създаване на единия от обединените отбори за официална рождена дата на клуба – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Футболистично дружество Спортист е създадено през 1909 г. и това дава основание на част от феновете да приемат тази година за начална в историята на клуба. ::::::::По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934). ::::::::Според източниците на БФС, Черно море е наследник и правоприемник на историята и успехите на Тича и Владислав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:28, 7 октомври 2017 (UTC) Нищо подобно не е заявено никъде от БФС, както вече съм пояснявал многократно, последно [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8145409&oldid=8145160 само преди 3 дни]. Така че поне докато няма официално изявление до медиите от страна на БФС, подчертаващо връзката между Тича и Черно море, няма да оставяме в текста спорни твърдения. Имайте предвид, че аз направих отстъпки да включа в историята на клуба части от историята на други два клуба, които нямат нищо общо с Черно море. През цялото време не бях съгласен, все още не съм и продължавам да смятам, че не е правилно. Направил съм го единствено, за да се постигне консенсус и да спрем да дъвчем едно и също. Очаквам и от ваша страна наглостта да не надделява и да търсите компромисни варианти. Имаме да обсъдим секция Успехи, както и датата в шаблона, така че ви призовавам поне с История да приключим спора. Все пак неколкократно заявихте, че рамката е приемлива.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:37, 10 октомври 2017 (UTC) :: Рамката е приемлива, текста е изцяло ваш, с 2 корекции от моя страна. БФС не издава информация по молби на частни лица и не е издавал това, което искате за нито един клуб. Това, което издава БФС са посочената грамота, която ясно показва позицията му по този въпрос и поздравителни телеграми. [http://www.bfunion.bg/about/history/champions Тук] имате информация от официалния сайт на БФС, в който Черно море е представен кат пряк наследник на Тича и Владислав. [http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0 Тук] имате още няколко поздравителни телеграми от БОК, АФД "Тракия" и ЦСКА "Септ. знаме" по случай 70 годишнината на клуба през 1983 г. Според мен,с това покриваме изискването към независимите източници. Да не говорим, че за Ботев ви е достатъчен хвърчащ лист от тетрадка с печат без дата да потвърдите точната дата на създаване. Нека да не говорим и за наглост [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:22, 10 октомври 2017 (UTC) :::Окалинов, няма да е зле, да се отнасяте малко по-сериозно, не само към вашите източници, но и към чуждите. Няма да е зле, и някой да ви обясни, че прономерована страница от протоколна книга,с ненарушена цялост, не е "хвърчащ лист от тетрадка ". А, никак няма да е зле, от време-навреме, да четете онова, което ви показват други редактори, за да не ставате толкова често за смях и подигравки. Това ви е показано на 07.октомври, в 10:13 (UTC): http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925 [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:49, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Не съм сигурен, че четете това, което ми изпращате, за това ще ви го резюмирам. През 1911 започват да се създават клубове, които вашият автор нарича "еднодневни". През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това. Поради война, но го прекратява. Нито дума за спортна дейност, да не говорим за футбол. През 1914 г. (не разбрах кога точно) се сформира друго дружество със същото име , което пак е закрито поради война. Чак през 1919 се виждат знаци на някаква организирана спортна дейност. Това е според този автор, написал патриотична спортна статия в някакъв вестник, и аз трябва да вярвам , че днешният ПФК Ботев след всичките му закривания, обединения и трансформации, без да смятам фалита и Сопотската афера е създаден на 12? март 1912 г. Не го вярвам, но не ви преча на вас да си го вярвате, както ви казах още в началото, когато влязохте в тази дискусия като герой на Алеко Константинов. Тук разликата със Спортист, Тича и Владислав е тази, че Варненските клубове не са прекратявали спортната си дейност, нито са били закривани. Играли са деца, юноши и старци, но е имало непрекъсната дейност и футбол се е играл още от 1909 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:56, 12 октомври 2017 (UTC) ::::: Точно така. Някъде през '''март'''. '''1912!'''. Най-напред , надувахте тръбата, че "никой на този свят не бил виждал източник, че Ботев е създаден през 1912". Само ,защото вие не бяхте виждали... След като ви бяха показани няколко източника, изревахте, че не било през март!...Сега кандисахте и на март, но къде пишело, че е 12...Вижте какво, Окалинов, да приемем, че е март, 1912 и да затворим спора по '''този въпрос''', а? Що се отнася до прекъсването между 1912 - 1918, твърде недостойно е да се твърди, че когато моите дядовци са мрели по фронтовете на войните за национално обединение, вашите са развивали физкултурна дейност и са цъкали мачле!...А в Пловдив не е имало "деца, юноши и старци"...Дори не се усещате, как отново ставате за смях. И съжаление...Патриотичната спортна статия в "някакъв вестник", е много, ама много по-достоверен източник от откровената шизофрения на някой си Попдимитров Д., тиражирана в хвърчащи подлистници...Както твърдите самият вие, обект на обединения и трансформации, е бил не само Ботев, затова недоумявам, какво точно искате да внушите? А в какво трябвало да вярвате, си е ваш, личен избор. Вече забелязах, че вярвате в противоестествени твърдения и закони (аз също не ви преча). Но, иначе, поласкан съм, че ме сравнихте с д-р Константин Иречек, нямаше нужда. Точно от вас, такива комплименти, са ми малко излишни. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:26, 12 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое му е достоверното на това и кое ви дава право да раздавате диагнози? Не виждам връзка между този Ботев и сегашният. Всички други били еднодневки, този може да е бил двудневка. Закрита двудневка, преустановила съществуването си още тогава. След 2 години друга двудневка. Вашият Ботев до последния фалит е от 1919 г. Това разбирам от източника ви. Мачлетата са цъкани от деца, юноши и възрастни. Защо на са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война? Там дядовци не са ли умирали? Това вече са функциониращи клубове, винаги е имало ученици да допълнят бройката. Да не говорим , че този Ботев от 1912 г. е създаден от ученици. Къде са отишли да воюват 2 дена след като уж били създали клуб, го оставям на вас като тема за размисъл [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:43, 12 октомври 2017 ::::::: А кое му е недостоверното? И диагнозата си я е поставил самият автор, когато е прозрял, че Черно море се е раздвоил в пространството, за да се намира на две места във времето...Какви връзки '''вие''' виждате, изобщо не е интересно, защото никой вече не ви взема насериозно, разберете го. Щом не правите и разлика между принудително преустановяване на дейност и закриване( сякаш са ходили до Окръжния съд, да го закриват...). А глупавия ви въпрос "Защо не са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война?" , оставям като поредната атракция за участниците в беседата. Нека ви се полюбуват още малко на познанията по история...Вие наистина ли не сте чували, че по време на Втората световна война, България не е изпратила нито един войник, на нито един фронт!? Единствените бойни действия, които сме водили, са били срещу англо-американските агресори, и то на наша въздушна територия. Най-дружелюбно ви предлагам, спрете се за известно време, излагате се![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не могат да отидат до никакъв съд да го закриват, защото никой не го е откривал. Такъв документ за откриване никой не е видял. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::'''"През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това.Поради война, но го прекратява." :Okalinov|беседа 08:56, 12 октомври 2017 (UTC)''' Докторе, сега, да не проплачите, че пак някой ви поставя диагноза, спрете се , за Бога...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:03, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Сега ли прочетохте източника си за първи път ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:17, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Не. Сега установих, за кой ли път, че при вас има някакво тревожно вътрешно противоречие. Твърдите нещо в 08:56, а в 11:44 - точно обратното. Знаете как се нарича това, лекар сте. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:42, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: A, бе, колко е лекар, никой не знае(той така казва). Обаче, че не е сам, това се вижда и от космоса. Изобилие от доказателства.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:39, 12 октомври 2017 (UTC) ::: Ето че сам стигнахте до извода: „БФС не е издавал това, което искате за нито един клуб.“ Значи БФС не твърди нищо. Остава си изречението „според ръководството на клуба“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:56, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Защо настоявате за експлицитно "официално изявление до медиите", след като БФС нямат такава практика? За Локомотив (Пловдив) също няма такова, там не сте оспорвали годината на основаване с това невъзможно за изпълнение изискване. (Да не говорим, че основния им източник е книга на Ангел Ангелов, който е пловдивски спортен историк, привърженик на Локомотив.) Може текста да се преработи и да отпаднат "според БФС" / "според ръководството"; да е нещо по-неутрално както при повечето статии за останалите клубове. Ако наистина съществува теория, че Черно море е нов клуб от 1945, то следва да се представят някакви по-съществени доказателства за нея от текста в bgclubs.eu. Защото аз не виждам разлика между "Славия 45", създаден през 1945 чрез обединение, и "Тича-Владислав 45", създаден през 1945 чрез обединение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:52, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: БФС не е арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа. П.П. А споменатият от вас автор не е никакъв "спортен историк", а писател-фантаст, като вас двамата.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:32, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: Някакви други забележки към 3-те абзаца или са готови за публикуване?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:12, 11 октомври 2017 (UTC) :::::: Не, не са готови за публикуване. Забележките са дадени, източниците са дадени. Остава въпроса, кой е арбитъра в тези спорове и какви са вашите източници. По вашата логика на всеки клуб трябва да се напише "според ръководството". [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:49, 11 октомври 2017 (UTC) ::::::: Не, това е вашата логика. Само за да изглежда историята на Черно море по правдоподобна. Арбитър са благонадеждните източници. И тъй като вие не можете да предоставите източник, че БФС е заявил, че има връзка между Тича и Черно море, защо продължавате да упорствате?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Източника за връзката и позицията на БФС са [http://www.bfunion.bg/about/history/champions тук]. Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:32, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е хубаво човек да е твърдоглав и да се съобразява единствено със себе си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:21, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е...Когато някой е умрял, той не страда, страдат само близките. Същото е и когато някой е тъп. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не виждам кой от представените източници е писан от мен. Разликата с бг.клъбс е, че там всичко е писано от фенове, и в този случай противно на всички източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:36, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:08, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:12, 13 октомври 2017 (UTC) ==Как да започва статията? 2== {{ping|Okalinov|p=}}, какво става? Измислихте ли си началния абзац за статията, такъв че и аз да го одобря? Имахте повече от месец липса на мои включвания тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:03, 22 ноември 2017 (UTC) :Мисленето, почитаеми [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] , е сложен, физиологичен процес. А не съвсем там е силата на {{ping|Okalinov|p=}}. Ти му даде достатъчно РАЗУМЕН срок да се обоснове, след който му даде още ЦЯЛ МЕСЕЦ толеранс, но той така и не разбра за какво става въпрос...Ако прецениш, дай му сега и година. Може пък и да успее. Чували сме, че в Турция, от векове насам, се опитват да открият алтернативен способ за репродукция. Засега, безуспешно. Но, опитите, продължават! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:46, 24 ноември 2017 (UTC) :: Статията е подкрепена с множество източници, които посочват годината 1913 като начало на клуба. Не мога да намеря нито един източник с годината 1945, за да напиша текст, който да "одобрите". Виждам, че също търсите вече следващата война в статията за [[ФК Тича]], сменяйки годината на 1914, въпреки че имате [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)#/media/File:SC_Ticha_registration.jpg|съдебен документ], посочващ точната дата на създаване. Тук обаче се натъкнах на много интересен факт. Смяната на годината от 1913 на 1914 се извърши почти едновременно и в използваният от вас [http://bgclubs.eu/teams/Ticha%28Varna%29 сайт] за референции. Този факт има само две логични обяснения. 1. Води се от вашите писания в уикипедия (с доста съмнителна бързина), т.е. не може да бъде приет сериозно като източник или по-логичното 2. Вие по пряк или непряк начин влияете върху написаното във вашият сайт за референции, създавайки порочен кръг от дезинформация, за което искам да привлека вниманието на администраторите. Отнася се не само за тази статия. И накрая в по-конструктивен тон, предлагам статиите за СК Тича (СК, не ФК както е написано сега), СК Владислав (ФК е също грешно) да бъдат сляти в едно, защото очевидно става въпрос за една и съща спортна организация.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:40, 25 ноември 2017 (UTC) ::: Тези ваши „разкрития“ си ги лансирайте в някоя жълта/кафява медия. Там може да се оплачeте колко лоша е Уикипедия и как изисква източник за всяко едно спорно твърдение, като това, че БФС посочвало 1913 за година на създаване. ::: Иначе предложението ви е смехотворно. Даже напротив, смятам да се създадат статии на Тича и Владислав в en wiki и други уикита. Само това е единственият начин да се борят умели манипулатори като вас. {{ping|Iliev|p=}} {{ping|Vodnokon4e|p=}}, двата абзаца от горния раздел ще ги поставя като начало на статията до намирането на нов вариант (Okalinov няма ново предложение така или иначе). Другите две спорни твърдения – годината на създаване и титлите на Тича и Владислав ще ги премахна като в шаблон Футболен отбор полето за годината остава празно, а раздел Успехи и статията като цяло ще изглежда така както когато я редактирах основно през май 2016 г. Ако има нещо друго, аз съм насреща за дискусия стига тя да е колегиална и ползотворна. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:50, 27 ноември 2017 (UTC) : Вашата "ползотворна и колегиална дискусия" е да изтриете историята на Черно море, която е подкрепена с множество източници, и да напишете годината 1945 без успехи, както пише във вашият сайт. "Насреща" предлагате некоректно поведение, което е против всякакви норми и правила на уикипедия. Какво следва от тук? Аз да сменя статията, която си има достатъчно достоверни източници и да възобновим редакторската война? Въпросът ми е към администраторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:26, 27 ноември 2017 (UTC) :: Ами то няма какво да сменяте, тъй като година, както се вижда, не присъства изобщо в шаблона в момента. Кое не ви харесва? Нали одобрихте началните абзаци? Сайтове ви обясних неколкократно, че нямам – ползвам източници, каквито са именно нормите и правилата на Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:45, 27 ноември 2017 (UTC) ::: Аз също ползвам източници, които не са от сайт написан от фенове , а от управленческите органи на Българския спорт плюс две спортни енциклопедии плюс официалният сайт на БФС. Освен това, не съм одобрил абзац писан от вас, а вие ме обвинихте в "наглост", когато вмъкнах две изречения . Имах въпрос към администраторите. С какво право сменяте статия , която е снабдена с всички необходими и достоверни източници, започвайки нова редакторска война ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:08, 27 ноември 2017 (UTC) :::: Попитах кое не ви харесва, вие не ми отговаряте. Значи да считам, че сте съгласен с тази моя версия, която съм правил много преди вие да се включите?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:22, 27 ноември 2017 (UTC) ::::: Няма значение кой кога е включил. Клубът е създаден на 3 март 1913 като "Тича" , както показваше съдебната регистрация, която изтривате и има 4 шампионски титли , както показват всички източници в статията. Това не харесвам във вашата версия и не съм съгласен с нея. Нямате право да триeте моята. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:05, 27 ноември 2017 (UTC) :::::: О, да, и е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство... На какъв език да ви обясня, че тези „факти“ са неприемливи и нямат място в сериозна енциклопедия? Давайте други варианти, нещо, което да излезе от вас самия като текст.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:57, 27 ноември 2017 (UTC) ::::::: На този въпрос ви беше отговорено многократно. Всеки отбор в България е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство, освен създадените през последните години. Бяха дадени и примери. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид. Не може да натрапвате вашите идеи, написани в сайт пълен с грешки и да триете информация, защото не ви харесва. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:14, 27 ноември 2017 (UTC) :::::::: Шизофренични отбори, които завършват на две различни позиции, няма никъде по света. Точка. Казвате какво не ви харесва, давате предложение и решаваме кое да остане и кое не. С ултиматуми нито една от страните няма да постигне нищо.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:33, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::: Тук не става въпрос за това какво ни харесва, а какво пише в източниците. Не сме на пазар. Шизофренията не ходи по отборите, а по хората. Особено тези, които пишат от една регистрация и си отговарят от ip-то си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 28 ноември 2017 (UTC) :::::::::: Отново никаква конкретика. Просто си търсите човек за лаф.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:28, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::::: Конкретиката е, че триете текст, позоваващ се на официални източници на Висши спортни органи с оправданието че са писани от "шизофреници". Замествате го с текст, позоваващ се на сайт без източници. Освен това, нямаше никакъв консенсус, за да триете статията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 29 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::Простете, че се намесвам, но по какви критерии решавате кои източници са официални и кои не? Забелязал съм, д-ре, че в цялата досегашна дискусия, за вас официални са само онези, които реферират шизофренната ви редакция. Другите не са. А можем ли, например, да не приемем за официален, източник от Висша международна организация? Вижте това, вече ви беше показвано по-рано: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:29, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::: Шизофренично е само ГМО-то, което лансирате и което може едновременно да е на 2 и 3 място, а не органите. Това ГМО няма нищо общо нито с Морето, още по-малко с Тича и Владислав. Плюс това вие самият одобрихте началото на статията, а сега се дърпате. Останалата част от статията е по начина, по който я бях редактирал основно. Вие бяхте човекът, който изневиделица връхлетя и започна да изменя съдържанието ѝ. Така че давайте я по-кротко, без заплахи, ултиматуми и тем подобни. Ако искате нещо да променим, казвайте конкретно с изречения и абзаци.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::: Нищо конкретно не е одобрявано, и като твърдите това покажете кое съм одобрил, защото иначе ще излезе че лъжете. Всички източници, освен вашият сайт който не се позовава на никакви източници подкрепят текста, който изтрихте. Ако ТВ-45 е ГМО, такива са всички отбори след 1945 г. , да не говорим за Литекс от Етрополе с ново име в центъра на София или за Металик Сопот, който позира като "Ботев" Пловдив. Това са ГМО-та, във Варна такова няма. Покажете и къде точно съм ви заплашвал, защото за втори път ще излезе че лъжете.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::: Не дотам уважаеми д-р Калинов! Когато пишете за ГМО-та, не бъдете толкоз сигурен, че във Варна такива няма! А, що се касае за Ботев Пловдив, вие останахте ЕДИНСТВЕНИЯТ жалък манипулатор, който твърди, че Металик се е "прекръствал на Ботев"...НИКОГА, такова нещо не се е случвало!Отлично го знаят всички, отлично е известно и на вас, но, обладан от фенските си пристрастия, вие продължавате с жалките си опити да заблудите някого ( кого ли...). През 2010, СТАРОТО Сдружение БотевЪ Пловдив се ОБЕДИНИ с Ф А Л И Р А Л И Я Металик и Металик П Р Е С Т А Н А да съществува! БОТЕВ НИКОГА НE Е изчезвал и НИКОЙ КЛУБ не се е ПРЕКРЪСТВАЛ на БОТЕВ! Това, можете ли да го проумеете, г-н анестезиолог, или, се нуждаете от помощ?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: Напротив, Металик се прекръсти на Ботев Коматево. 17:20, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::::Кой си? И от кои галактики черпиш информация, която до днес не е била известна? Дай нещо повече! Да не си, обаче, някой, {{нлн|малко по-грамотен жител на кв. Столипиново, който, се представя за познавач, ама е обикновен цигански цървул.}} <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:{{{1}}}|{{{1}}}]] ([[Специални:Contributions/{{{1}}}|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:{{{1}}}|беседа]]) </small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::::::::::::::: Си тиииииииииии. Обикновено, който обижда е такъв. [[Северен (район на Пловдив)|Район Северен ]] да ти говори нещо? [[Специални:Приноси/85.118.79.206|85.118.79.206]] 18:14, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: И какво да ми говори Район Северен, освен, че живея там?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:25, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Че аз съм оттам, а не в изгрев. [[Специални:Приноси/85.118.76.142|85.118.76.142]] 16:28, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::::Хубаво. Обаче, разсъждаваш като един от тях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:34, 1 декември 2017 (UTC) :::::::::::::: Добре, че ни мъчите само в една-едничка статия, че представям си иначе какво щеше да стане с вашето неумение да водите конструктивен диалог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:57, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::: А какъв е вашият "конструктивен диалог"? Да излъжете, че съм се съгласил и да смените текста с вашия? Чакам да покажете за кой текст съм се бил съгласил, както и къде съм ви заплашвал. Две лъжи в един пост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:24, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8158859&oldid=8158047 Ето тук]. Забравихте ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:38, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Аз не виждам никакъв консенсус в това, което показвате. Вмъкнах 2 изречения във вашия текст и вие ги отхвърлихте. Продължавате да лъжете. Не съм се съгласявал с никакъв текст, предложен от вас и не съм заплашвал и поставял ултиматуми. Последното го правите вие. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид , както си беше подкрепена с всички необходими източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:55, 1 декември 2017 (UTC) {{od}} Това е отговор на Okalinov на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8158047&oldid=8146999 Ваш коментар], с който Вие отхвърляте [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8146999&oldid=8146992 неговото предложение]. Не виждам да има съгласуван текст между двете страни, но Вие прекрасно знаете това. (Ако имаше нещо съгласувано, щеше да редактирате статията още тогава, преди месец.) А с ултиматуми си служите [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8136601&oldid=8136592 именно Вие]. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:17, 1 декември 2017 (UTC) : Добро утро, Колумб. Ще си дъвчем едни и същи глупости до безкрай. Изречението с БФС няма как да остане, след като от федерацията няма нищо официално. И това е наистина последният път, в който го казвам. Повече няма да се поддавам на дребните провокацийки и на двамата. Вие какво? Разпределили сте се – единия ме гони в en wiki, а другият тук. {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:59, 1 декември 2017 (UTC) :: Толкова е официално становището на федерацията, колкото и за останалите клубове. Има го в 1) официалните печатни издания на БФС; 2) официалния сайт на БФС; 3) почетната грамота на [[Иван Моканов]], която е официален документ и е подписана от действащия президент на БФС. Досега не съм виждал специално изявление на БФС по отношение на историята на който и да е клуб. Защо настоявате за такова точно за Черно море? Сигурно искате и да съдържа "На вниманието на Rebelheartous"? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:00, 1 декември 2017 (UTC) ::: БФС '''не е и не може да бъде''' арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, те не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:22, 1 декември 2017 (UTC) ::: Преди месец и половина, медиите съобщиха, че варненската комедийна банда "Тутурутка" се завръща на ТВ екран след 10-годишно отсъствие. Неволно се присетих за вас, Яворчо и Огнянчо. Вие, двамата, сте своеобразна Тутурутка -2 . Истинска атракция е човек да ви чете коментарите, доводите и изводите, на които само вие двамата си вярвате...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:30, 1 декември 2017 (UTC) :::: Кой може да е арбитъра според вас? Със сигурност не може да е сайт писан от фенове и без нито една референция. По въпроса за Ботев Сопот. Всеки знае, че Ботев фалира и беше изтрит от регистъра на БФС. Новосъздадения Ботев взе регистрацията на Металик Сопот, за да избегне най-долното ниво, където трябваше да започне като новорегистриран отбор. Металик Сопот никога не са били във фалит, те сега носят името Ботев Пловдив. Просто и ясно, г-н "юрист". Това е само един пример за ГМО, няма защо да го приемате лично. Другият пример са Ловешките Етрополци. Сега вие ми обяснете по какъв начин Черно море е ГМО, защото от това, което е написал Rebelheartous за Гмо-та не се разбира нито дума. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 1 декември 2017 (UTC) ::::: Аз казвам кой '''не може''' да бъде арбитър. Субект, който вие упорито сочите като такъв. По моето скромно мнение, становище по въпроса може да даде всеки, който не е освидетелстван и който е наясно с основните закони на физиката, един от които гласи, че '''не е възможно''', един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Така мисля аз, вие - не. Но, не казвам, че трябва да ви освидетелстват. Всеки е свободен да мисли и да вярва, в каквото си иска! По въпроса за "Ботев Сопот". Няма такъв отбор. И не помня някога да е имало.Много са жалки опитите ви да оригиналничите. Никой не отрича, че христоловия "Ботев" фалира и беше заличен от БФС. Но старото Сдружение "Ботев", от 1999 г., създадено на основата на '''стария клуб''', никога не е било заличавано. Именно на основата на това Сдружение с нестопанска цел, се възстанови "Ботевъ 1912". Металик Сопот , през 2010, беше във фактически фалит. Вярно, необявен, по надлежния, както при ЦСКА, ред, но фалит! Официалното определение за отбора беше "финансово закъсал". Не забравяйте, че "В" група, и тогава, и сега, е аматьорска, там няма лицензи и финансовата състоятелност не е задължителна. След обединението на двата клуба, единият '''престана да съществува'''. Ето защо, твърдението ви, че, престанал да съществува през 2010 клуб, сега носел името Ботев Пловдив, е най-меко казано, некомпетентно. А инак, правилно сте заключили, че тази "хватка" с обединението, се направи само и единствено да се спести една година, не да се '''промени чужда идентичност''', г-н анестезиолог! Докато при Ловешките Етрополци, а по-рано и при Кюстендилските ВиС -аджии, си беше 100% -ова генна модификация. Един отбор, с цялата си администрация, състезатели и треньори си сменя името и седалището. При нас, такова нещо не се е случвало! А от вас, драги д-ре, нищо лично не мога да приема, защото демагогията никога не ме е трогвала. За Черно море: Нали на 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“? Нали по-късно, хибридът се нарича ТВП (1947), Ботев-ДНВ(ДНА)(Варна) (1948 – 1949), ВМС-Христо Ботев (1949 – 1951), ВМС (1951 – 1956), СКНА (1956 – 1958), АСК Ботев (Варна) (1958 – 1959), докато, най-сетне, от 1959, получи и днешното си име Черно море. Това, обаче, според вас, не е ГМО. Щом се отнася за любимото Черно море...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:56, 2 декември 2017 (UTC) :::::: Пак напълнихте пространството с празни думи. Хибрида ТВ 45 не се отличава по нищо от хибрида Шипка-Ботев 45, да не започваме и за хибрида Тракия Пловдив. С други думи, описвате като ГМО, процеси които са се случили на всеки отбор. Аз също мога да кажа, че сайт писан от фенове не може да бъде арбитър и източниците на БФС имат много по-голяма тежест от свободните ви съчинения. Тук няма физика, има Български футбол и правила на уикипедия, които са нарушени. Изтрива се текст подкрепен с източници. Надявам се, че правилата тук важат за всички. Оставям настрана факта, че и при вас "закона на физиката" е нарушен. Излиза, че през 1999 е имало 2 отбора Ботев. Христоловия и оня другия, дето уж никога не бил закрит. Признавам, че по една точка сме на едно мнение. Сега остава да обясним на Rebelheartous, че Ловешките Етрополци са ГМО.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:10, 2 декември 2017 (UTC) :::::::Нищо не сте разбрали, д-ре. Сдружението с нестопанска цел, създадено през 1999, '''не е било футболен отбор''' и не е имало 2 отбора Ботев. И не "уж", а съвсем наистина никога не е било закривано. През 2010, беше използвано юридическото лице, за да се възстанови "Ботевъ 1912". Разбирам, че ви е трудно да се справяте с материя, която ви е чужда, затова е хубаво, да се доверявате, отвреме-навреме, на хора, които са по-наясно. Аз, например, не разбирам нищо от упойки, и затова не пълня пространството с празни думи на тази тема.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:33, 2 декември 2017 (UTC) :::::::: Сдружение с нестопанска цел, което няма нищо общо с футбола, но в същото време е и футболен отбор. Или по-ясно казано, този Ботев, няма нищо общо с Христоловия, който си беше оригинала и даже трябваше да си смени емблемата. Не разбрах и по кой начин Черно море е ГМО, а нито едно от другите обединения през 1945 г. не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:00, 2 декември 2017 (UTC) ::::::::: Не хранете. [[Специални:Приноси/85.118.76.228|85.118.76.228]] 21:04, 2 декември 2017 (UTC) {{od}} И двамата грешите за Ботев. Сдружението е създадено през 1990, не 1999. През 1999, съгласно новия Закон за спорта, всички професионални клубове се пререгистрират по ТЗ като АД, като БФС прехвърля членските права от старите сдружения към новите АД-та. Това се случва с всички професионални клубове без изключение и е съгласувано с УЕФА; всички отбори запазват позициите си в класирането и класиралите се за ЕКТ отбори си играят в турнирите. Нито един клуб не се води като "новосъздаден" през 1999, всички са преки наследници на старите. Тогава ФК "Ботев" (сдружението) престава да бъде футболен клуб, тъй като членството в БФС е прехвърлено на Христоловото АД (ПФК Ботев 1912-Пловдив АД) и оттогава нататък Христоловия Ботев е футболния клуб Ботев. Но това сдружение не е закрито и не е обявено в несъстоятелност (няма и защо, тъй като няма задължения). През 2010 година, след практическия фалит на (Христоловия) Ботев, старото сдружение възобновява дейност и служи като основа за "възраждането" на Ботев, след изключването му от А група. Тъй като не е член на БФС, има 3 варианта: 1) Да играе в "Каменица Фенкупа" или в някой друг турнир, който не е под егидата на БФС; 2) Да започне от най-ниското ниво като нов член (Б ОФГ Пловив, т.е. пето ниво на футболната ни пирамида); 3) да придобие правото на участие на друг клуб. Понеже правото на участие не се продава и не се преотстъпва, единствения начин за придобиването му е сливане с юридическия субект, комуто принадлежи. Именно това се случва -- Металик Сопот се влива с прекратяване в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група. (Същата операция правят и Локомотив през 2001, но тогава те са в ролята на Металик -- вливат се във Велбъжд и дружеството им се заличава.) Единствената причина за това упражнение е новия Ботев да "прескочи" 2 дивизии (най-долните нива), при това напълно законно (защото сливането става на ниво аматьорски футбол между субекти от една и съща административна област). (Новия) Ботев съвсем правомерно участва в Европа, защото тогава е точно на 3 години и тригодишното правило на УЕФА е спазено. С две думи: Ботев е с юридическата подложка на автентичния Ботев, но с членските права на Металик. Твърдението, че е запазил автентичността си, не е вярно, защото нямаше как Ботев да продължи да бъде член на БФС (освен ако не бяха не бяха поели ангажимент да платят дълговете). Юридическата форма може да се мени през годините, членството е връзката. <small>В ретроспекция, по-евтино щеше да бъде Цветан Василев да придобие контролния пакет акции от Христолов и да разсрочи дълговете, отколкото да се хвърлят толкова пари за скъпи чужденци по времето на Станимир Стоилов. Дълговете на Ботев не бяха чак толкова страховити, поне доколкото си спомням.</small> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:58, 2 декември 2017 (UTC) : Ами , аз не намирам никаква разлика между моя и твоя коментар, Яворе. С изключение на датата на създаване на Сдружението, която наистина е 1990, прав си. И спестените години. Ти твърдиш, че са 2, аз , че е 1. Преди 2 г., новосъздаденият Локо Сф не започна от Б ОФГ София, а от А ОФГ, т.е. не от 5-тото ниво, а от 4-тото. Мисля, че и с нас щеше да е тъй, ако не беше обединението с Металик, но това, в края на краищата,не е важно. Важното е приятелят ти анестезиолог най-сетне да проумее, че "Металик Сопот се влива '''с прекратяване''' в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група", а не да бълва глупости от рода на "Ботев Сопот", "Металик носел името Ботев", "през 1999 имало 2 футболни отбора Ботев". Тактично и деликатно го посъветвах, да не се произнася по материя, която не разбира, той си знае неговото. Абе, "Луд умора няма", както се казва...Но! По отношение на автентичността. Питам всички ви. Има ли, дори един-единствен, автентичен футболен клуб днес?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:14, 3 декември 2017 (UTC) :: На последния въпрос: Не, няма нито един автентичен футболен клуб днес. Тогава защо твърдите, че Ботев Пловдив е автентичен от 1912, а Черно море е "ГМО" от 1945 г., когато всички отбори се обединяват? Не важи ли закона на физиката и за Шипка-Ботев 45? Бърза справка показва, че в Пловдивското първенство през 1943/44 Ботев са на 2ро, а Шипка на 8мо място, а на 28/12/1944 г Шипка и Ботев се обединяват в Шипка-Ботев45. Какво би казал Айнщайн тук? Защо ви пречи, че Черно море е наследник на 2 отбора играли в едно първенство, а не ви пречи, че и при Ботев е така? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Не, бе, Окалинчо, нищо не пречи едно обединение. Целият проблем е в това, че не съм чул, или чел (досега), ДА СМЕ БИЛИ ХЕМ НА 2-РО, ХЕМ НА 8-МО МЯСТО в Пловдивското първенство 1943/44. Това го твърдиш само ти, не Айнщайн...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:13, 3 декември 2017 (UTC) :::: Сега чу. През 1942/43 сте 2ри и 7ми. Можеш да ги провериш сам година по година. Не го твърдя аз, пише го по вестниците. И те ли са шизофреници или Шипка-Ботев45, (в последствие, ДНВ, Ботев при ДНВ, Тракия след обединение със Спартак и т.н.) е шизофренен отбор. Кое от двете? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 3 декември 2017 (UTC) ::::: Затова такива вестници и изобщо издания ги смятаме за неблагонадеждни източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::Окалинчо, я дай линк! Съмнявам се, че тази твоя поредна глупост изобщо я пише някъде. Дай, дай ! Не бъди стеснителен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) ::::::: Кое да е глупост? Че Шипка и Ботев са играли в едно първенство или че се обединяват в Шипка-Ботев 45 на 28/12/1944 г.? Второто го пише даже в статията ви в уикипедия (и аз трябва да дам линк за тази "глупост"). Отново е странно защо се разглежда по различен начин от обединението на Тича е Владислав. Провери Алманаха на Никола Христов. Там има всички първенства и класирния. Не всичко което не си чел или не знаеш е глупост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::::Абе, не се прави на ударен! Дай линк, че сме били '''и на второ и на седмо място едновременно'''! Държиш се като ученичка от прогимназията, а си човек на възраст...Лекар! Засрами се! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:06, 4 декември 2017 (UTC) :::::::: Ботев на 2 ро, Шипка на 8 мо 1943/44 г. и Ботев на 2ро Шипка на 7мо 1942/43 г. По-нататък не съм гледал. Прочети си Пловдивските вестници от тези години, казах ти къде ги има и всички резултати и класирания. Голямо момче си, намери си ги. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:52, 4 декември 2017 (UTC) :::::::::Ясно! Повече въпроси нямам! Ти дори не четеш, какво те питам! ...А, на снимката, изглеждаш съвсем нормален човек, даже съм респектиран,(сериозно!), че говориш холандски, английски и френски.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:03, 5 декември 2017 (UTC) :: Tormon245t, новосъздаденият Локо Сф започна от А ОФГ София (столица), защото това е най-ниското ниво в тази област. Само някои области имат областни групи на две нива (4 и 5 дивизия), повечето са само с А ОФГ. Даже от две години Смолян и Кърджали споделят една обединена ОФГ. В област Пловдив има най-много регистрирани футболни клубове и почти винаги е имало три аматьорски нива -- Б и А ОФГ + В група (сега Трета лига). Това е изрично записано в Правилника за статута на футболните клубове, чл.15(3): ''"Новосъздаден футболен клуб, включително чрез отделяне или разделяне, участва в областното първенство на БФС – „Б” областна група, по местонахождение на седалището си. Когато в структурата на областното първенство няма „Б” областна група, участието е в „А” областна група."'' [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Благодаря за пояснението. Не знаех това. Значи сме спестили 2 години, а не 1.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) == Нов източник == '''<big>Български футбол 2004</big>''' (годишник в 252 страници) * Издател "Български футбол" ЕООД * Главен редактор Радко Димитров * Екип: инж.Антон Йовчев, Владислав Лазаров, Димитър Винаров, Димитър Попов, Ивайло Русев, Йордан Циров, Недко Кючюков * {{ISSN|1312-4943}} * http://yearbook.bulgarian-football.com (този URL е посочен в изданието) Стр.42, '''Шампиони на България''' * '''4 пъти''' – Черно море (Варна) – 1925, 1926, 1934 ''(като Владислав)'', 1939 ''(като Тича)'' и Локомотив (София) – 1940 ''(като ЖСК)'', 1945, 1964, 1978 ''(като Локомотив)''. Стр.45, '''Обяснения за имената на отборите''' * Черно море (Варна) – Владислав, Тича, ВМС. Стр.136–7, '''Професионален футболен клуб ЧЕРНО МОРЕ Варна''' * '''Начало:''' Черно море съществува под това име от 1957 г. * '''Хроника:''' на 3 март 1913 г. във Варна се основава туристическо дружество Галата, преименувано няколко месеца по-късно на Река Тича, на 24 май 1914 г. към него се присъединява Спортист (1909 г.), след което в новия спортен клуб, който на 21 януари 1919 г. приема името Тича, се сформира и футболен тим. През 1919 г. се създава друг легендарен варненски клуб - Гранит (от 1 май 1921 г. Владислав). През 1945 г. двете спортни организации се обединяват под названието ТВ-45 (Тича-Владислав 45), но поредица от реформи през следващите години довеждат до честа смяна на клубното име: ТВП (през 1947 г. - след обединение с Приморец), Ботев (през 1948 г.), Ботев при ВМС (през 1949 г.), ВМС (Военноморски сили) - от 1950 до 1955 г., СКНА (Спортен клуб на народната армия) - през 1956 г., отново Ботев (от 1957 до 1959 г.). През 1957 г. във Варна е основано физкултурно дружество Черно море. На 26 януари 1959 г. наследникът на Тича и Владислав - Ботев, се присъединява към Черно море и то се преобразува в армейска спортна организация, а след като с „моряците“ се слива и Академик (на 19 февруари 1969 г.) пълното наименование на „зелено-белите“ се трансформира във флотско-студентско физкултурно дружество Черно море. През 1985 г. на негова основа се обособява едноименният футболен клуб, който започва да се развива самостоятелно. <small>(Пропускам '''Основен екип''', '''Резервен екип''', '''Спонсор''', '''Прозвище''', '''Стадион''', '''Официален сайт''', '''Интернет връзка''', '''e-mail''', '''Адрес''', '''Телефон''', '''Ръководство''', '''Треньорски щаб''')</small> '''Топ класиране'''<br /> ''В България:'' * Черно море е на седмо място във вечната ранглиста на „А“ група (от 2000 до 2003 г. - Висша професионална футболна лига). * четири пъти шампион на България – 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). * трето място в „А“ група – 1953 г. (като ВМС). * полуфиналист в турнира за Купата на България – 1964, 1970 г. * финалист за Купата на Съветската армия (второстепенен турнир) – 1985 и 1988 г. '''<big>Клубна витрина</big>''' * '''Шампион на България:''' 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). '''Статистика''' * '''като Тича:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 24 || 16 || 14 || 61–59 |} * '''като Владислав:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 20 || 15 || 19 || 82–66 |} * като Черно море (в т.ч. като Ботев, ВМС и СКНА) {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | „А“ група || 40 || 1134 || 373 || 302 || 459 || 1339–1539 |- | „Б“ група || 15 || 498 || 258 || 92 || 148 || 758–512 |} <small>(Пропускам '''Най-голяма победа в „А“ група“''', '''Най-голяма загуба в „А“ група''', '''С най-много срещи за клуба в „А“ група''', '''С най-много голове за клуба в „А“ група''', '''Състав''')</small> :: Защо успехите са разделени на успехи на Тича, успехи на Владислав и успехи на Черно море, но е и на успехи на Ботев, успехи на СКНА и т.н.? Защо Черно море печели титлите си като друг отбор, а не като себе си? Защо се изброяват финали в турнир, който не е бил официален? Защо Тича е създаден през 1913 г., а не през 1914 г. или 1909 г.? Защо Владислав е създаден 1921 г., а не 1919 г.?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:23, 5 декември 2017 (UTC) :::Ако искате може и да не ги разделяте. Всички са успехи на днешния клуб "Черно море", спечелени от предшествениците му (разбрахме се, че автентични клубове няма, има предшественици и правоприемници). Ако толкова ви притесняват различните имена, може и да разделите успехите на ЦДНА, Цска"Ч.Знаме","Септ. знаме", Средец и т.н., но в крайна сметка са на един и същ клуб. Тича е създаден на 3 март 1913, защото така показва документа, който толкова много не обичате. Владислав е създаден 1919 и е клон на Тича до 1921. След това е самостоятелен до 1945 , когато се обединява с Тича. Сега, вие отговорете, защо триете информация снабдена с достатъчно източници и я заменяте с такава от сайт без източници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) :::: Д-ре! Май ТЕБ те притесняват различните имена! Нали упорито твърдиш, че [[Тракия Пд]] '''не е предишното име на Ботев Пд''', а футболен клуб, различен от Ботев Пд? Но, както правилно си забелязал, "в крайна сметка, успехите са на един и същ клуб". Е! Реши, най-сетне, кой принцип изповядваш, защото, в последните месеци, те намирам като една интересна, но сложна и объркана личност, която настойчиво търси своята реализация, а тя, все убягва...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:36, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Ами да добавим към успехите на ЦСКА и тези на АС-23 тогава? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:15, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Да ги добавям ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:14, 6 декември 2017 (UTC) :::::: За ЦСКА си добавяйте каквото искате, никога не ме е интересувало какво пише там. Но понеже поставяте въпроса тук, всеки отбор решава за себе си. Колегата Нанев написа книга за Дунав Русе, които изглежда имат пълното право да са правоприемници на Левски Русе. Оказа се, че хората в Русе не искат това. Не може да им се наложи история, която не искат, дори и да имат право върху нея. Същото е и с Нефтохимик Бургас, които всъщност са Локомотив Бургас, но не искат да бъдат срързани с тях. По случаят ЦСКА се допитах до хора, които са съвременници на основаването на ЦСКА. Оказа се, че връзката с АС 23 никога не е била на дневен ред. Тук не става въпрос за някаква историческа "справедливост" , а просто липса на интерес към асоциирането с предвоенни клубове. Можели са даже да си припишат и успехите на "Спортклуб" ако са искали и никой не е можел да ги спре, но не са го пожелали сами. Съвсем обратно е положението при "Черно море". Връзката с Тича и Владислав винаги е била съхранявана. Показват го източниците. Тук няма нищо, което съм измислил аз. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: Хаха, странно е, че не ви интересува, след като историята удивително напомня на тази на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз до хора не се допитвам, доверявам се на източниците. Освен това няма никакво значение (поне за Уикипедия) какво твърди дадена група от хора, ако твърдението им не е стъпило на солидна основа. А и самият факт, че заявявате, че история се пише само с едно „пожелаване“ (много тъжно наистина) показва как гледате на проекта като цяло, с каква цел сте тук и защо допринасяте в една-единствена статия – тази на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:26, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Гледате само един сайт, който сам по себе си не се позовава на никакви източници. Това отгоре също е източник и е от същите автори. Представиха ви се още десетина, подкрепящи текста който изтрихте. Моите приноси нямат нищо общо с това, че вие нарушавате правилата и използвате измама, за да налагате личното си мнение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:01, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Много е различна историята на Черно море и ЦСКА. Чиста спекулация от моя страна, но според мен е било малко неудобно клуба на Народната армия да е пряко свързан с висши офицери, клели се на Фердинанд и/или Борис и подкрепяли фашистки правителства. По принцип клубовете с имена "Атлетик" са зачеркнати в историята след 1945, напълно целенасочено и умишлено. Но това е само мое мнение, нищо повече. Няма източник, според който ЦСКА да е признат за пряк наследник на АС-23 и това е важното. Защо е така е въпрос на задълбочено изследване. Не може да ползвате техния казус като образец, който да наложите на останалите клубове, защото няма унифициран начин, по който се наследява история и спортни успехи. Черно море винаги се е считал за наследник на Тича и Владислав (самото име през 1945 свидетелства за това), като има многобройни източници, подкрепящи твърдението. Включително и Вашия любим, който незнайно защо сменя позицията си, без да се позовава на някакво ново доказателство, проведено изследване, новооткрит първоизточник, архивни документи, интервюта с живи свидетели на процесите и т.н. Когато говорите за Уикипедия и източници, много моля да не го правите от високата камбанария, защото и за прохождащия уикипедианец е ясно какъв е Вашия източник и кой източник в този спор "тежи" повече. А това колко допринася някой за даден проект няма нищо общо с това каква е истината и какво следва да се отрази в статията. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 22:52, 8 декември 2017 (UTC) ::::::::: Абсолютно 1:1 е създаването на Черно море и ЦСКА. Странно как не го забелязвате. Изобщо не ми дреме за Фердинанд, Колумб или Аристотел. Източници за това, че ЦСКА произлиза от АС-23 има бол и дори има хора, които реално вярват на тази версия и са си пожелали, да използвам тази толкова ключова ваша дума, по-древната история. Само че трудно бръщолевенията на тези червени фенове ще хванат дикиш, за да ги приема някой насериозно. Както и тези на морски фенове със синьо-зелени очила. Разбира се, че има значение, че допринасяте само в една статия, защото ясно се вижда, че правите всичко тенденциозно. Не ви интересуват другите отбори и истории, а само и единствено да си нагодите древна история за Черно море. Съжалявам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:31, 14 декември 2017 (UTC) :::::::::: Разбира се, има източници, че ЦСКА произлиза от АС-23. Но няма нито един, според който ЦСКА да е правоприемник/наследник на АС-23. Същото е и със Септември (Сф) -- произлиза от Спортклуб (Сф), но не е обявен за негов наследник. Но има редица други клубове, при които не е така (Славия 45, Шипка-Ботев, Спартак Варна, Тича-Владислав 45 са само някои от тях). За всички тях има източници и не може Вашият сайт да съкращава историята на някои, при това без основание и на абсолютно случаен принцип. Не съществува правило, според което при сливане задължително се образува нов клуб. Но дори да съществуваше, Вашият сайт го прилага избирателно и тенденциозно. Особено съмнително е как коренно си променя позицията -- през 2004 се придържа към останалите източници, но после изведнъж прави някакво откритие и хоп, почва да се пише съвсем друго, което незнайно защо трябва да приемем за по-достоверно. Цялата история на българския футбол е съпътствана от сливания и всякакви други трансформации -- в някои случаи са се образували нови клубове, при други е точно обратното. Относно последния Ви коментар, много моля да посочите правилото в Уикипедия, според което редактор, редактиращ само една статия, е тенденциозен. Също ще помоля да посочите мои редакции, които не са безпристрастни, за да мога да ги коригирам веднага. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:39, 14 декември 2017 (UTC) ::::::::::: Много се радвам, че се сетихте и за Септември. Значи имаме 3 клуба, които споделят един и същи начин на формиране. Чудесно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::: btw, „вашият“ (също „вас“) не се пишат с главна буква освен ако не е в официални покани за събития или документи. И това не знаехте, нали? А сайтът bgclubs.eu е колкото мой, толкова и ваш. ::::::::::: Я кажете при актуалния шампион [[ПФК Лудогорец 1945]] какви сливания и преливания има?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 15 декември 2017 (UTC) ==Коментари== Любопитното е, че издател е същата организация, която списва bgclubs.eu. Визитката на клуба в това издание като текст, статистика и спечелени отличия се различава съществено от тaзи на сайта, като единственото логично обяснение за [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) кастрирания вариант на историята] е: * От 2004 г. насам авторите/редакторския екип са направили някакви съществени разкрития, които чрез архивни документи или други неоспорими източници доказват, че Черно море няма нищо общо с Тича и Владислав и не е техен правоприемник. На сайта липсва информация по този въпрос -- няма дневник на промените, използвани източници или какъвто и да е доказателствен материал. * Този издател целенасочено и тенденциозно се опитва да „съкрати“ историята на Черно море, или по-точно на варненския футбол. Спартак е сполетян от същата изненадваща съдба, като наскоро Rebelheartous „оправи“ и статията [[ФК Спартак (Варна)|в Уикипедия]]. * Изключвам възможността за неволна грешка (в печатното издание или в сайта), тъй като разликите са драстични и не може да става въпрос за грешка по невнимание. Печатно издание се подготвя и оформя с повишена доза внимание, тъй като грешките са непоправими и в някои случаи могат да навредят на имиджа на автора/издателя. А статията в сайта стои в този си вид достатъчно дълго време, за да се говори за неумишлен пропуск на редакторите. За мен няма никакво съмнение кой се опитва да фалшифицира историята, при това по безкрайно нагъл и безочлив начин. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 23:27, 4 декември 2017 (UTC) :Яворе, излишни са ти емоциите. Никой нищо не е "кастрирал", или "съкратил".Няма нищо "нагло и безочливо". Всичко си е на мястото, но не знаеш къде да го намериш.Чети : http://bgclubs.eu/teams/Vladislav(Varna). http://bgclubs.eu/teams/Ticha(Varna). [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:18, 5 декември 2017 (UTC) :: Нищо не е на мястото си. Както виждате по-горе "Български футбол" издава съвсем друга информация. Не виждам там името на Попдимитров, но има доста интересни имена, като Димитър Попов и Йордан Циров (сегашният [http://bgclubs.eu/team екип] на вашият източник), които сега се скъсват да ни убедят в нещо, противоположно на това, което са сложили в печатното издание. Тях ще ги наречете ли шизофреници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) ::: Д-ре, аз, признавам си, не съм компетентен в областта на психиатрията или психоанализа, но , възможно е пък и да са се опомнили, защо не! Надявам се и при вас да настъпи такъв повратен момент на мирогледен катарзис и да изоставите веднъж завинаги раздвоената си представа за миналото. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:46, 5 декември 2017 (UTC) :: Кое си е на мястото? Защо "Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо "Шипка-Ботев", създаден през 1944 като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, посочени източници или представено реално извършено изследване? Защо има двоен аршин и историята на някои клубове е отразена правилно, като съвпада с всички останали източници, а за други клубове въпросният "портал" представя собствена интерпретация? Как така източник, който сам си противоречи, би могъл да се нарече благонадежден и да служи като основа на статия в Уикипедия, при наличието на достатъчно други, далеч по-авторитетни и по-последователни източници? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:18, 5 декември 2017 (UTC) :::Яворе, тук вече ме разочарова."Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Старата Славия, от пролетта на 1913! "Шипка-Ботев", създаден през 1945, (а не през 1944), като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Стария Ботев от 1912. А защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, ами, попитай го! Както беше писано по-горе, възможно е да се е опомнил.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:16, 5 декември 2017 (UTC) :::: Тошко, това че няма какво да се наследи от предшествениците не значи, че няма обединение на 3 клуба. Вие искате да направите нов клуб от обединение. Ами направете го и за Ботев и за Славия и за Левски, тогава. Защото така излиза, че правите всичко от злоба и завист към Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::: 10 пъти ти чета коментара и 10 пъти не мога да разбера какво точно искаш да кажеш.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::: Изобщо не съм съгласен, просто само един от предшествениците има отличия, това е единствената разлика. Левски-Спартак е носител на трофеите на Левски *и* Спартак (Сф) до отделянето на Спартак (Сф), Тракия е носител на успехите на Ботев *и* Спартак (Пд) до отделянето на Спартак (Пд). Изобщо, при всички случаи на обединения и отделяния през годините БФС са били напълно последователни. Но дори и в интерес на спора да приемем, че сте прав, защо тогава Спартак (Вн) не е наследник на Шипченски сокол? А "Шипка-Ботев" е създаден през 1944 според източниците, с които разполагам (не, че има някакво значение). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:38, 5 декември 2017 (UTC) :::::Яворе (и Огняне) ! Няма '''отделяне''', бе, момчета! Това не са били "акционерни дружества", от които някой да се"отделя" с дела си, разпределен в акции! И Спартак Пд, и Спартак Сф '''се ВЪЗСТАНОВЯВАТ''', т.е. се '''новоучредяват'''! Защо се правите, че не го разбирате? След обединенията, те са '''престанали да съществуват'''. А това, че , по време на тяхното НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ, някой кретен е приписал успехите им на друг клуб, '''НЕ МОЖЕ ''' да бъде референция на твърденията ви. Срамота![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::::: Клуб се отделя, след като се регистрира наново и му се прехвърлят активи и евентуално пасиви. Няма никакво значение дали става въпрос за АД или сдружение по ЗЮЛНЦ/ЗЛС. Прав сте, че отделения клуб се учредява наново. Бях Ви дал връзка към фонда на [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 Спартак (Пд) в държавните архиви], обърнете внимание какво пише в графата „История на фондообразувателя“, а и в горната графа. Дали през 1982 от Тракия наистина са прехвърлени някакви активи към новоучредения Спартак, нямам представа. Но е факт, че отделения Спартак се води официално за пряк наследник на този Спартак, който се е влял в Тракия през 1967. Именно заради това се кичи с титлата си, иначе няма как да им бъде спусната отнякъде. <s>А тези „кретени“, които пишат визитките на клубовете в изданията на БФС, се позовават на решения на „кретените“ от БФС, които от своя страна се съобразяват с решенията на „кретените“ от съответния съд, където е извършена трансформацията. А „кретените“ от Държавния архив описват и съхраняват някои от тези документи. Много кретени станаха....</s> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:41, 5 декември 2017 (UTC) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 20:24, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Тракия е просто име на Ботев от този период. Спартак (пд) не съществува, докато не е повторно възстановен. А Спартак (сф) завинаги престава да съществува след обединението. Затова има закачки между феновете, че Левски „убива“ едва ли не голям столичен отбор като Спартак. Същото е с вземането на лиценз от последните години. Случаи като Ботев-Металик (Сопот), Нефтохимик-ФК Бургас, ЦСКА-Литекс и много други. При тях има преливане на кръв, за да се запази стар и голям отбор за сметка на невзрачен провинциален тим. Знам как звучи всичко това, но на практика това е истината и това се случва след едно подобно „кръвосмешение“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::::Rebelheartous, както си забелязал, в много отношения те подкрепям, но в този случай , решително ще ти възразя! За разлика от трансформациите Хебър Пз - в Беласица Петрич, Олимпик (Галата-Тетевен) - в Берое СтЗ., Велбъжд Кн - в Локо Пд, Литекс (Етрополе-Ловеч) - в ЦСКА ТИРЕ СОФИЯ, при които ЕДИН ПРОФЕСИОНАЛЕН ЛИЦЕНЗ на един клуб се ПРИДОБИВА ОТ ДРУГ КЛУБ, при обединението на Ботев и Металик Сопот, такова нещо няма! Във "В" група лицензи '''няма''' и няма какво да се придобива, а, в конкретния случай, няма и никакво кръвосмешение, а '''преливане на един клуб в друг, с прекратяване'''. Както вече беше коментирано, тази "хватка" се извърши, не за да '''се промени идентичността''' на даден клуб, а, за да се спестят 2 години до завръщането в "А" група. Съгласен ли си? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:03, 5 декември 2017 (UTC) ::::::: Бъркате. Велбъжд-Локо няма, Металик-ботев има. [[Специални:Приноси/85.118.81.64|85.118.81.64]] 20:01, 5 декември 2017 (UTC) ::::::::{{D}}{{D}} Kак да няма, бе, момче? Ти да не си излязал от гората? Подозирам, че си много малък, не си бил роден преди 2001, затова, чети : "Дни по-късно собственикът на клуба (Велбъжд), Георги Илиев, закупува акциите на Локомотив (Пловдив). На 23 юли 2001 г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за '''заличаване на регистрацията на Локомотив''' и за '''преименуване на Велбъжд в Локомотив'''. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с '''новото''' регистрирано '''име''' заема мястото на Велбъжд в „А“ група. '''Седалището''' на клуба '''е преместено''' от Кюстендил в Пловдив. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D0%B6%D0%B4_(%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: {{ping|Tormon245t|p=}}, еми то горе-долу е едно и също за мен това.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:20, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::Аааа, не е то тъй. Хич даже не е! През 2010, Металик Сопот се влива '''с прекратяване ''' в Сдружение Ботев и престава да съществува като клуб. Ботев, нито си е сменял името, нито си е сменял седалището! А горните 4 примера, които ти посочих, са класически, чистопробни '''преименувания'''. Един отбор си сменя името, '''без да се слива с друг'''! Сменя си и регистрацията, и седалището ( от един град - в друг!). Премества се на новото място , с цялата си администрация, школа и състезатели! Разликата е основна![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::: Ще ви помоля да си водите "междусъюзническата война" другаде. Тук темата е "Черно море" и изтриването на информация, добре снабдена с източници под лъжлив предтекст за консенсус, което е против правилата на уикипедия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 6 декември 2017 (UTC) == Липса на прогрес в постигане на консенсус == Поради липса на прогрес в дискусията тук, поставих молба за помощ от безпристрастни редактори в [[Уикипедия:Разговори#Помощ за решаване на спор относно съдържание]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:05, 14 декември 2017 (UTC) : Чудесно, имаме нужда от редактори за статията, които да не са от Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:48, 15 декември 2017 (UTC) == в. Народно дело == Във в.„Народно дело“, бр. 272 (5986) от 14 ноември 1963 г. има цяла страница, озаглавена '''50 години АСК „Черно море“'''. Ето кратки откъси от поместените новини и статии: * АСК „Черно море“ – носител на „Народен орден на труда“ – сребърен Президиумът на Народното събрание е издал указ за награждаване на Армейския спортен клуб „Черно море“ - гр.Варна, с „Народен орден на труда“ – сребърен, по случай 50 години от създаването му и за неговата активна дейност в областта на физическата култура и спорта. * '''Решение на Бюрото на ЦС на БСФС''' Във връзка с 50-годишнината от създаването на АСК „Черно море“ Бюрото на ЦС на БСФС удостоява: със званието „Заслужил деятел на физкултурата“ МИЛАН СТАТЕВ КИРОВ, НИКОЛА ДЕМИРЕВ, СТЕФАН ТОНЧЕВ ВИТАНОВ (посмъртно); със званието „Заслужил треньор“ ИВАН ГЕОРГИЕВ МОКАНОВ; със званието „Заслужил майстор на спорта“ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ НИКОЛОВ. * '''Славен юбилей''' (статия от Атанас Боев, заместник-председател на АСК „Черно море“) Днес АСК „Черно море“ – Варна, чествува петдесетгодишната си спортна дейност. Половин век вече клубът развива славните традиции на народното физкултурно движение. На 3 март (16 март н.с.) 1913 година група младежи от Варненската мъжка гимназия … <small>(пропускам няколко абзаца)</small> … Незабравима в спомените на варненци ще остане датата 31 юли 1938 година, когато на Колодрума във Варна се провежда финалната футболна среща на Първата национална дивизия между варненските „Тича“ и „Владислав“. Държавен първенец става „Тича“, а „Владислав“ заема второ място. Деветосептемврийското народно антифашистко въстание откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“. … <small>(пропускам нататък)</small> … [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:51, 31 декември 2017 (UTC) ===Коментари=== Чак се разплаках от умиление...'''''Деветосептемврийското народно антифашистко въстание''''' откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – '''''приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“'''''. … Колкото е вярно първото, толкова и второто...Яворчо, ти, да си чувал за благонадеждни източници? Защо не използваш първата дефиниция и да редактираш решително статията за 09.09.1944 г.? Щом ти е читав източникът...А и така, ще ни убедите, че усилията ви с Окалинов не са насочени само в една посока (както си мислим повечето).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:07, 31 декември 2017 (UTC) : Човекът определено не прави разлика между АСК (армейски спортен клуб) и ПФК (професионален футболен клуб). За него това явно е едно и също.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:28, 31 декември 2017 (UTC) :: Досега съм останал с впечатлението, че не оспорвате историята на клуба от 1945 насам? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) :: В ония времена, наистина нямаше самостоятелни футболни клубове. Футболът беше като секция във физкултурното дружество. Но, не това е най-важното. По-важно е що за благонадежден източник е тази покъртителна статия?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:42, 31 декември 2017 (UTC) ::: Специално тази статия доказва, че и тогавашното ръководство е считало клуба за наследник на Тича и Владислав, а не е някаква съвременна приумица с цел изкуствено да се „състари“ клуба. Относно стила, почти всичко в онези години е писано по този начин. Дори в строго техническа литература може да се намерят подобни високопарни думи, но това не ги прави неблагонадеждни източници. С годините съм се научил да ги филтрирам и отсявам същественото. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) ::::Яворе, ама те считаха и много други работи. Tова НЕ ОЗНАЧАВА, че са били прави. Считаха, че, по план, комунизмът ще настъпи най-късно до 1980. И, когато за всички стана ясно, че това няма как да се случи, продължаваха да ни убеждават(без дори самите те да си вярват)! За разлика от тях, вие двамата с Окалинов '''си вярвате''' на абсурдните твърдения. Хубаво филтрирате всичко и отсявате същественото...Пак ти предлагам, позови се на този благонадежден източник и коригирай статията за 09.09.1944. Ако ти не го направиш, ще го направя аз, не за друго, а за да ти покажа колко светкавично ще бъде премахната редакцията.Но ти си отсявай, няма лошо.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:54, 31 декември 2017 (UTC) ::::: Не разбирам какво общо има 9 септември 1944? Авторът изрично представя Черно море като наследник на Тича и Владислав; никъде не пише, че историята на клуба започва след 9 септември. Точно обратното, историята на предшествениците е представена като част от историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:20, 31 декември 2017 (UTC) ::::::Не разбираш. Там е работата, де. Това, че авторът определя преврата от 09.09.1944 като "народно антифашистко въстание" е толкова вярно, колкото и онова, че АСК Черно море бил наследник и на Тича и на Владислав. И първото и второто твърдения са рецидиви '''именно''' от случилото се след 09.09.1944. Впрочем, авторът сам заявява,че "истинският възход на АСК „Черно море“", бил започнал '''след''' сакралната дата, не преди нея. Пак си отсял само онова, дето ти харесва.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:08, 31 декември 2017 (UTC) == Последно развитие == През последните дни се е провела комуникация между пресслужбата на ПФК "Черно море" и главния редактор на bgclubs.eu, г-н Циров. Целият текст може да се проследи [https://bulgarian-football.com/articles/2018-01-05-korespondentsia-mezhdu-pressluzhbata-na-cherno-more-varna-i-bulgarianfootballcom тук]. В резултат, запазвайки правото си на лично и неангажиращо мнение, редакторите на сайта са публикували визитката на ПФК "Черно море", записвайки и официалната позиция на клуба [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) тук]. При така създалата се ситуация ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", подкрепена с множество източници и документи от Висши държавни организации като ЦС на БСФС, БФФ, БФС, БОК, Народното събрание на НРБ и др. ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка С това смятам, че дискусията тук е приключила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 6 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}} Ако беше добър в сметките, щеше да станеш счетоводител, но не си. Дискусията, наистина , отдавна е приключила.Огромното мнозинство от редакторите : ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка, но все пак, за клубни върхове на ПФК "Черно море", '''не считат''' онези на Владислав и Тича, видно от визитката ;* От трета страна имаме позицията на огромното мнозинство от редакторите(впрочем, всички, без Окалинов и Явореску), че посочените от вас "източници", са ненадеждни и '''не следва''' да бъдат кредитирани, по редица, изтъкнати вече причини. Параноята, с която си побързал да вандализираш статията(а продължаваш и в момента , на други езици), е убедително доказателство, че нямаш нищо общо с духа и принципите в Уикипедия, а си просто един фен с болезнена фикс-идея. Порадвай се на няколко минути щастие...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:34, 7 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}}'''''"Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо."''''' Okalinov (беседа) '''08:32, 12 октомври 2017''' (UTC) {{D}}[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:03, 7 януари 2018 (UTC) ::Ммм да...Поредното превъплъщение на доктора...Странно, как преди два месеца плюе по сайта, като каруцар, твърди, че не можел да се нарече източник и даже нарича главния редактор доста оскърбително, а сега вече се позовава на него...Впрочем, какво се е променило в източника, освен добавката каква била позицията на клуба? Датата на основаване и клубните върхове са си същите! Защо позволявате поредната вандализация от този човек, нима не разбрахте какви са му истинските подбуди? [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:49, 8 януари 2018 (UTC) == Редакторска война: Vol. 1000 == {{ping|Okalinov|Rebelheartous}} Моля, преустановете връщанията и започнете поредния опит за достигане на консенсус, колкото и невъзможно да изглежда, за да не се стига до отнемане на правото и на двама ви да редактирате статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:46, 15 юли 2022 (UTC) {{ping|Ted Masters|Rebelheartous}} '''Предложение на Okalinov за неутрално представяне на частта "Успехи", което да отразява двете позиции на спорещите страни.''' '''Успехи''' ; [[Държавно първенство по футбол|Шампион на България]] * [[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] (като „Владислав“),[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf Източник] [[Първенство на България по футбол 1938|1938]] (като „Тича“) [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf Източник] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Носител''' на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] * '''Финалист''' за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител''' на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] – [[Суперкупа на България 2015|2015]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Финалист''' за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] * Според сайта bgclubs.eu, клубът не притежава отличия преди 9.9.1944 г.[http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 Източник], bgclubs.eu,<br> : В какъв смисъл е „неутрално“, след като е едно към едно с версията на статията от преди намесата на Ted Masters?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:29, 24 юли 2022 (UTC) ::Не е едно към едно, а е добавена и вашата версия, както и при годините на основаване [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:59, 25 юли 2022 (UTC) ::: Според мен е най-добре да се формулира като ''Според позиция на отбора, както и на БФС, „Черно море“ се счита за наследник на „Тича“ и „Владислав“, наследявайки титлите/успехите на двата бивши отбора'', след което да се изброят като списъчни елементи – първо за единия бивш клуб, после и за другия. Съответно да се посочат и необходимите източници. Това е идеята, която ми идва след първото четене. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:50, 26 юли 2022 (UTC) :::: Ted Masters, по този начин навлизаме във фенски битки, където едни фенове признават едно, а други – друго. За едни Черно море е най-велик, за други – Лудогорец, за трети – някой друг. Това са фенщини, ние цитираме фактите. Трофеите се печелят от конкретни отбори и не подлежат на тълкуване. В спорта няма такова нещо като за едни световен шампион да е Бразилия, а за други – България. Има си статии [[ФК Владислав]] и [[ФК Тича]], където са споменати съответните трофеи. Владислав и Тича не са предишни имена на Черно море, а съвсем отделни отбори. И няма как една титла да е спечелена едновременно от Владислав, Тича и Черно море. :::: Okalinov, тяхната версия, искате да кажете. И датата не е 9 септември 1944 г., а 18 февруари 1945 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:22, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Всичко е обяснено тук http://retro-football.bg/?q=bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51 във вестниците "Народно дело" и "Народен спорт" и се прилага за всички клубове. Всички без изключение преминават през обединения. Обединеният отбор наследява традициите и успехите на обединилите се. Не се правят изключения за никой. "Тича-Владислав" притежава успехите и историята на "Тича" и "Владислав". След няколко промени на имена, както беше описано в статията, клубът сега се казва "Черно море". С други думи, титлите и историята на "Тича" и "Владислав" принадлежат на "Черно море". Това е смисълът на обединенията. Описан е както във варненския, така и в софийския вестник, в източниците на БФС и така е прието от клуба, който вече е празнувал 50-годишнината си през 1963 г. и 100-годишнина през 2013 г. Тук няма нищо фенско. По-скоро, фенско е мнението на администраторите от bg.clubs, които сами заявяват, че представят лично мнение, с което не ангажират никой. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:33, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Идеята на Ted Masters ми изглежда добра. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Личният ви сайт няма да го отварям. Уикипедия се основава на благонадеждни източници, така че предоставете такъв. Нищо вярно няма от останалите ви голи и неподплатени твърдения, но вие имате пълно право да си вярвате.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Re--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:35, 27 юли 2022 (UTC)belheartous|беседа]]) 19:30, 26 юли 2022 (UTC) :::::::Източниците са в. "Народно дело" и в. "Народен спорт". Може да ги намерите и в библиотеката. Както и цял набор от 20 броя годишници, издадени от БФС и два от bulgarian football/bgclubs, които потвърждават това, което съм написал. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 26 юли 2022 (UTC) :::::::: Вие трябва да ги предоставите. Топката е във вашето поле.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:55, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::Здравейте, :::::::::Казвам съм Александър Алексиев и съм собственик и президент на сайта bulgarian-football.com и bgclubs.eu. За първи и последен път се включвам в тази беседа, с чиито съдържание се запознах току що. Това, че Уикипедия ни ползва като източник не означава, че ние носим последствията за съдържанието. Нашият сайт е независим и самостоятелен и отразява мнението на всички в екипа ни, но не сме нито последна инстанция, нито се изживяваме като институция или искаме да бъдем над БФС или който и да е клуб. Нямаме лично отношение към Черно море и уважаваме тяхната позиция да имат мнение различно от нашето и да бъдат ползвани като източник в този или друг сайт. Нашето мнение е обяснено на сайта ни и то касае само него и хората в екипа. Всеки е свободен да се съгласи или да не се съгласи с него. Не носим отговорност, когато трети лица или сайтове ни ползват като източник. [[Специални:Приноси/84.242.183.178|84.242.183.178]] 08:37, 27 юли 2022 (UTC) ::::::::::Благодаря на г-н Алексиев за изказаната позиция. Това, което сподели извън тази беседа, но е пропуснал да напише тук е, че неговият сайт не е уикипедия и '''не ползва източници''', т.е. група младежи с определени фенски пристрастия се събират и написват историята на други клубове, както решат. Имало десетки визитки, на които предстоят поправки. Това е достоверният сайт (без източници), който се използва тук като източник. Така възниква въпроса, какво ще стане ако друг сайт (също без източници) излезе с друга информация, относно дати на основаване и успехи. И тях ли ще включваме в статията? Г-н Rebelheartous, би било излишно да се разкарвате до варненската или софийската библиотеки, за да прочетете това, което може да се прочете тук с два клика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:56, 27 юли 2022 (UTC) ::::::::::: И аз му благодаря. Това, което Okalinov мъчи от години да промени – да пренапише историята на Черно море в BG Clubs, очевидно и този път няма да се случи. И няма нужда да ми се превеждат коментарите на други хора – разбирам български достатъчно добре. ::::::::::: По-важното е, че все така няма източник, че не Тича е създаден 1913 г., но се продължава да се развява като лозунг. Очаквам източник, защото на нищо, което сте предоставяли през годините, не се говори за Черно море, а за други два несъществуващи български отбори, чиито отличия се опитвате да си присвоите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:35, 27 юли 2022 (UTC) ::::: Rebelheartous, редно да се отразят и двете гледни точки, макар че това може да не се харесва едновременно и на двете страни. След като самият сайт bgclubs.eu (който между другото ти намираш за изключително благонадежден) отразява гледната точка на „Черно море“, смятам, че е редно тук да се направи същото. Иначе наистина си излиза пристрастно. А сега познай от чия страна... Толкова за годината на създаване. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:27, 28 юли 2022 (UTC) ::::: Сега за отличията. Когато се обединят два отбора (в един, с ново име?), спечелените от тях трофеи могат да бъдат наследени от новата формация, а могат и да се изпарят в пространството (точно като отборите). Става ясно едно – казусът с „Черно море“ очевидно не от най-ясните, затова следва да се отразят възможните гледни точки, като, разбира се, информацията бъде подплатена с необходимите източници. Всичко останало ще е вече изговорени, празни приказки. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:27, 28 юли 2022 (UTC) ::::::"Черно море" е "Тича-Владислав". С това до тук никой няма проблем. За година на създаване е приета датата на "Тича", която е ясно изписана в съдебен документ тук долу http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0. Самият документ се намира в архива на съда във Варна. "Владислав" е част от "Тича" до отделянето си в самостоятелен клуб през 1921 г. и през 1945 г. е обединен с "Тича". С това също никой няма проблем до 2005 г., когато излиза и последният годишник на bulgarian football/bg.clubs, след което те променят личното си мнение просто така, без източници и решават помежду си, че годината трябва да е 1945, което не е съгласувано с никой друг. Погрешно е твърдението, че двата клуба са "закрити и вече несъществуващи". Те са обединени и обединеният клуб носи традициите и успехите на обединилите се, описано тук http://retro-football.bg/?q=bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51. Разликата между "закрити и вече несъществуващи" и "стъпили здраво на крака в обединение" е описана тук на стр. 315 http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/kalinov-kniga_a4-2222.pdf с факсимилета от в. "Народен спорт". Най-отговорно заявявам, че през 1945 г. не съм бил роден и нямам нищо общо с никой от източниците, нито съм заемал длъжност в БФС или които и да е спортен клуб, за да бъда обвиняван в кражба и присвояване на история. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:05, 28 юли 2022 (UTC) ::::::: Ted Masters, по-горе ти обясних, че във футбола няма трофей, който да се поделя. Винаги купата се печели от един, а другият е победен. Та така и тук. Ако наистина „Черно море“ съществуваще преди 1945 г. титлите му нямаше да се изписват '''в скобки и с уточнения''', а щяха да са изброени черно на бяло. '''Както е при останалите отбори с предишни имена'''. Само че „Тича“ и „Владислав“ не са просто някакви имена, а са били смъртни врагове във Варна. Нито феновете на единия са знаели, че ще бъдат обединени, нито на другия отбор. Уикипедия отразява реалната ситуация, а не пишем оригинално изследване относно корените на „Черно море“ и какво всъщност означавало обединението от комунистите. Тълкуванията ги оставяме за спортните журналисти и специалисти, както и за феновете. В сайта BG Clubs пише, че клубният връх е 3 място, постигнато на два пъти, и именно това е отразено в Уики статията. Неприятното за Okalinov е, че въпреки че няколко пъти влиза в контакт със сайта – чрез мейли, във Фейсбук и тук, не успява да прокара гледната си точка и датата си стои. ::::::: {{цб|Става ясно едно – казусът с „Черно море“ очевидно не от най-ясните}} ::::::: Не виждам нищо неясно. Питай, ако нещо ти се струва съмнително. За разлика от Okalinov аз редактирам статии и на други футболни отбори и не съм в Уикипедия само за да сменя една година и 4 купи и да кажа „чао“. Той няма никакъв друг интерес от Уикипедия. Не прави никакви ъпдейти по съвременната история на клуба. Вкопчил се е единствено в миналото. Впрочем, сайтът на Черно море, който си оставил като източник за 1913 г., не е благонадежден източник. Избягваме да ползваме официални сайтове, защото те обичат да си разкрасяват историята. Това между другото важи и за чуждестранни отбори, не само за български. А понеже си писал за „изпаряване“, трофеите си присъстват в статиите „Тича“ и „Владислав“. Не са се загубили по никакъв начин. ::::::: Okalinov, линковете няма как да ги отворя, тъй като нямам работа във вашен личен фенски сайт. Съжалявам, дайте други източници. ::::::: {{цб|"Черно море" е "Тича-Владислав".}} ::::::: Да, но не е [[ФК Тича]] и [[ФК Владислав]]. Това, че когато е създаден от комунистите 1945 г., му е поставено името „Тича-Владислав“, по никакъв начин не го ангажира с историята на другите два. Както [[ЦСКА 1948]] няма общо с оригиналния ЦСКА, въпреки че носи името му.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:13, 28 юли 2022 (UTC) {{ping|Ted Masters}} Погледни [https://bulgarian-football.com/files/documents/%D0%9E%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82.pdf?fbclid=IwAR1pD6J1ZxKKLdB3z-Hl6iny3FOYXkY8Nx30NWVKnCr898CPiRkkuP5NSSQ този линк], точка 2.1.2. Това е обосновката на сайта как се процедира при обединения – кога е просто вливане на по-малък субект във вече същестуващ и кога се образува изцяло нов клуб.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:25, 28 юли 2022 (UTC) :Сайтът bg.clubs не поставя клубовете в еднаква позиция при обединенията им. Всички клубове преминават през обединения, наложени от новата власт през 1945 г. Тогава са решили кой какъв е, а не след 2005 г. Не виждам защо да питат вас, след като имате доста грешни редакции. Например, продължавате да налагате нова дата за създаване на Тича - 24.5.1914, след като имате съдебен документ, че датата е 3.3.1913. Няма ФК Владислав, нито ФК Тича, това са спортни клубове (СК), развиващи и други спортове. Футболни клубове има след 1985 г. Грешки от самото заглавие. Дали го правите от незнание или за да налагате личното си мнение, не е толкова важно. Не съм писал никога до bg.clubs, нито съм ги карал да си променят личното мнение. Не знам от къде имате тази информация. Г-н Алексиев ме потърси, не аз него. За сайта чухме и разбрахме вече, че не използва източници, а се базира на лично мнение. Нека да видим как е наложен тук в уикипедия като водещ. PR акция на потребителят VenciN, който работи за bg.clubs. Факт, който може да се докаже лесно. Не е ли това конфликт на интереси? За определяне историята и успехите на клуба по-важни са позициите на клуба и на БФС/БСФС като орган, регулиращ спорта в България. Също, по-голяма тежест имат печатните източници. Информацията в сайта bg.clubs се различава драстично от това, което са отпечатали в книжното си издание. Информацията в сайта може да се сменя ежеминутно. Освен това, издания като "Народен спорт" и "Народно дело" традиционно се считат за сериозни, не само от мен (периодичен печат, официална преса на национално и регионално ниво). [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:04, 28 юли 2022 (UTC) :: Тези издания от десетилетия не съществуват, а реалностите в медиите са, че те вече са повече онлайн, отколкото печатни. Освен това във футбола не е като в археологията – колкото по-актуален е източникът, толкова по-вероятно е да е най-достоверен. За датата на създаване на „Тича“ е същото като датата на създаване на „Черно море“ – давате благонадежден източник и актуализираме информацията. :: {{цб|Не съм писал никога до bg.clubs, нито съм ги карал да си променят личното мнение.}} :: Да, неточно се изразих, бяхте подкукуросали администрацията на „Черно море“ да пише до BG Clubs. И, както обобщих, безрезултатно. :: {{цб|Нека да видим как е наложен тук в уикипедия като водещ. PR акция на потребителят VenciN, който работи за bg.clubs. Факт, който може да се докаже лесно. Не е ли това конфликт на интереси?}} :: Можем да тагнем {{ping|Vencin|p=}}, ако има желание да се включи с коментар. Като цяло вие продължавате да плюете потребители и източници, без да извършите главното, което се очаква – да предоставите източник, че „Черно море“ не е създаден 1945 г. и че притежава въпросните трофеи '''без скобки'''. :: {{цб|За определяне историята и успехите на клуба по-важни са позициите на клуба и на БФС/БСФС като орган, регулиращ спорта в България.}} :: БФС изобщо не се произнася по такива теми. Това е най-голямата заблуда, която се опитвате да прокарате. Нито е последна инстанция по някакви дати и години. Клубът също няма как да определи сам себе си. За целта е нужно да се използват независими портали/сайтове/енциклопедии, но се съмнявам, че разбирате думичката „независим“. :: {{цб|Няма ФК Владислав, нито ФК Тича}} :: Има, има. Има и солидни източници за това. :: {{цб|Дали го правите от незнание или за да налагате личното си мнение, не е толкова важно.}} :: Правя го на базата на благонадежден източник. А вие защо сте в Уикипедия? Имате ли друга цел тук освен да смените датата на „Черно море“?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:52, 28 юли 2022 (UTC) :::По всяка точка вече ви е отговорено. Покажете ми този източник, където се пише за ФК, а не за СК. Няма такъв. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:18, 28 юли 2022 (UTC) iafe81z07xohhrujj85l3qxpjr7v7h0 11473233 11473208 2022-07-28T12:47:32Z Rebelheartous 22483 /* Редакторска война: Vol. 1000 */ wikitext text/x-wiki {{архиви|{{колони|2|[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Архив 1|Архив]]<br />[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Работна|Работна]]}} }} {{текущо посредничество}} == 2016 == 100 години Черно море [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 28 април 2016 (UTC) Емблемата с година 1913. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#imgrc=aZsTFtCjkHI7XM%3A] Не е измислена от мен. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 28 април 2016 (UTC) : Хаха. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#tbm=isch&q=%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86+1945 Ето ви] емблема, на която пише 1945 г. Нали не твърдите, че Лудогорец е създаден тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:51, 29 април 2016 (UTC) Обърнете внимание на снимката от varnautre. Георги Илиев, Тодор Марев, Божил Колев и Илиян Илев на фона на 100 години Черно море с големи букви и специална емблема за случаят. Това зрителна измама, ли е според вас? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 28 април 2016 (UTC) : Ахаа, специална емблема значи. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Ама защо ни правите на будали не мога да разбера само? С големи букви пишело. Те и македонците са си изтипосали ГОЛЕМИ статуи на Александър Македонски и Тодор Александров, но какво от това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 29 април 2016 (UTC) "100 години футбол с Черно море" е името на статията. Не съм я писал аз. Може и СК да са празнували също. Тук става въпрос за футбол само . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:07, 28 април 2016 (UTC) След като доказахме с безспорни факти, че ФК Черно море е основан през 1913 г, а не 1945, се надявам се с това да е приключила играта на триене и връщане на валиден материял, който би бил само от полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:37, 29 април 2016 (UTC)С приятелски поздрав към всички потребители.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:46, 29 април 2016 (UTC) Що се отнася до 100 годишнината на клуба, във Варна се е празнувало всяко десетилетие, а не само това от 2013. 2003 - 90 години, 1993 - 80 години. .... .Това не зависи от никой от нас тук и също не може да се промени . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:23, 30 април 2016 (UTC) : Това е точно така. Но вие се опитвате да пуснете нова партида футболна история от вашата зелено-бяла фабрика, което меко казано не е коректно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:54, 30 април 2016 (UTC) :: Отлично, значи за 100 годишнината на футболният клуб се разбрахме. Тогава за какво спорим още? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 30 април 2016 (UTC) ::: 100-годишнината е на всичко друго, но не и на ПФК Черно море. Поне до доказване на противното.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 30 април 2016 (UTC) :::: Значи , 100 години футбол с "Черно море", трябва да се докаже, че е 100 години футбол с "Черно море", [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) ::::: „Черно море” – наследник на „Тича” и „Владислав”. Този раздел казва всичко. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) Какво "всичко" ви казва? Че не е за футбол, а за други спортове, така ли? :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:31, 30 април 2016 (UTC) == Две мнения == Според мен трябва датата на основаване да си остане 1945 г. (тогава е създаден Черно Море като отбор, нищо че е чрез сливане на други отбори). Трябва, обаче, и да се вметне историята на съставящите го отбори преди 1945 г. Така се съставя по-пълна картина на историята на отбора и не е нужно читателя да подрежда сам пъзела на съставящите отбори. Поправете ме ако греша. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 18:27, 30 април 2016 (UTC) : Историята на [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]] я има в съответните им статии. Аз нямам проблем с това да се добавят още няколко изречения и тук, но без демагогия и приписване на чужди успехи. Да видим дали може да го направи Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 1 май 2016 (UTC) Според мен едно добро компромисно решение поне за резюмето е: Черно Море, основан през 1945 г. под името Тича-Владислав-45 в резултат на сливането на двата отбора. Като техен пряк наследник е четирикратен шампион на България - през 1925, 26 и т.н, носител на националната купа и т.н. Във всеки случай изречение във вида "Черно море е създаден през 1913 г." не е коректно, защото това име тогава просто още не е съществувало. От друга страна обаче, както казва и ShockD е задължително да се подчертае връзката с предшестващите го отбори. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 00:00, 1 май 2016 (UTC) : Дино, точно това и пише в статията, която се триe. Обединението е описано подробно, както и предисторията. Трябва също и да се каже от къде започва всичко. Но, rebelhearteous иска да пише нова история, режейки посредата, защото така му харесва. Както виждаш и аргументите му куцат от всякъде. Задава един въпрос по няколко пъти, въпреки, че е получил отговор, говори за реките в България и за Алексадър Македонски, представя футболни статии за нефутболни, опитва се да манипулира и провокира, за да ни издейства наказания. Явно това е начинът му на на работa. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 май 2016 (UTC) : Дино, първото изречение е ОК. Останалите ще е добре да се преработят още малко. Чужди купи и успехи не могат да се числят към историята на Черно море. Не можеш да си наследник на два отбора едновременно, така както ЦСКА не е наследник [[Септември при ЦДВ|нито на Септември, нито на ЦДВ]]. Историята на ЦСКА започва с обединението през 1948 г., а не през 1923 или някоя друга предходна година. Абсолютно същият е случаят с Черно море. Но както казах и на ShockD, аз съм ОК да се отредактира създаването. Така че предлагам направо да добавите изречения вътре в статията, а аз ще коментирам тук, ако има трески за дялане.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:48, 1 май 2016 (UTC) :: Не, не са чужди купи и успехи Rebelheartous! Може да се направи пряка връзка с общата история - след Съединението през 1885 г. между Княжество България и Източна Румелия не е създадена нова държава - останало си е старото зависимо от Високата порта княжество със всички вече сключени договори, задължения, дългове и т.н. Така, че логика, която е общоприета в историята не виждам по какви причини не трябва да важи за футболната история, която е неин частен случай. Има някои случаи, в които историята на един футболен клуб, резултат на обединение започва "на чисто", но това са само някои случаи - правилото изобщо не е универсално. Мога да се обзаложа на каквото искате, че ако питате някой футболен фен от Заарбрюкен ще ви каже, че като гражданин на сегашната Германия се счита за четирикратен световен футболен шампион, а не за трикратен. А в действителност, в квалификациите за СП'54 Заарската област - тогава протекторат, а не част от Западна Германия е имала отделна федерация, даже са се опитали да "пречат" на съгражданите си, защото са били в една квалификационна група. Да не говорим, че проблема със наследството на Тича и Владислав явно се е появил съвсем наскоро, след като десетилетия наред никой не го поставяше под съмнение. В случаи, когато трябва революционно да се сменя виждането по даден въпрос са необходими безспорни аргументи за това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 16:31, 1 май 2016 (UTC) ::: Очаквам цитата, който предложихте по-горе, да се обработи и да се вкара в статията. Да вършим някаква работа, стига вече лакърдии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:00, 1 май 2016 (UTC) == Нютън Хийт и Мадрид ФК == Това за името , е малко странен критерий, десетки отбори са създадени с други имена- справка -''Нютън хийт'' или ''Мадрид'' фк... Отделно в цялата беседа е описано подробно всичко,,,-1963,1973,1983,1993,2003,2013 се е празнували кръглите годишнини, на клуба..никога 1945 не е била като година на основаване.Има откровенна тенденция. : Я да видим в статията за [[en:Manchester United FC|Нютън Хийт]] дали не е отбелязано първоначалното име. Познахте, отбелязано е. Я да видим сега [[en:Real Madrid C.F.|Мадрид ФК]]. Опаа, и там е отбелязано. Ти да видиш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 1 май 2016 (UTC) :: Ами добре, пиши както при Нютън хийт тогава. Каото гледам при Ман. Юнайтед има 2 дати. Аналога при Черно море е 1913 и 1945 обединение. Никой не е го е отричал. Пише го и в статията. Като искаш сложи го и в шаблона. Не е ясно защо триеш предисторията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:43, 1 май 2016 (UTC)А за двата клуба се дадох пример вече. Адмира-Вакер (за 4ти път)[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:46, 1 май 2016 (UTC) ::: Не, не, оставям на вас. Аз статията я бях редактирал основно от-до много преди вие да започнете да фабрикувате на килограм. Вие сте фенът, вие сте този, който твърди доста спорни неща. Същото, което казах по-горе. Добавете с няколко изречения „предисторията“, както я наричате. Но с НЯКОЛКО. Информацията, която е за статиите на Тича и Владислав, там. И не сменяйте годината на създаване, не размествайте раздели след моята намеса, не трийте валидни категории. Хайде да видим дали може да се справите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:57, 1 май 2016 (UTC) В тази статия не съм писал повече от няколко изречения, които са всеизвестен факт и никога не съм "започвал" нещо, за да говорим за килограми. Предисторията също не е толкова дълга, за да бъде изтриванана изцяло. Няма нито едно "копи-пейст" изречение от голямата статия за Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:32, 2 май 2016 (UTC) Voila, речено-сторено. И хайде да не се делим на фенове и анти-фенове. Защото аз ако съм от първите, вие сте два пъти повече от вторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:01, 2 май 2016 (UTC) : Направили сте точно това, което ви казах да не правите. Не ми оставяте друг избор освен да възстановя старата версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:58, 2 май 2016 (UTC) == Предистория с няколко изречения == Тогава трябва да започнем с годината 1913. Сега е време вие да разберете, че както Левски и Ботев "все още съществуват" въпреки около 10 разформирования и чужд лиценз (взети заедно) , така и Черно море е от 1913 г. и е правприемник на титлите на Тича и Владислав. (Владислав от Вълчи дол, не може да бъде правоприемник, въпреки че носи името ). [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:21, 2 май 2016 (UTC) : Чакам да добавите няколко изречения за Тича и Владислав под раздела Първи стъпки на обединения тим (1945 – 1960). И местя на другата беседа. Тук приключихме за момента.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:30, 2 май 2016 (UTC) :: Вие не ме разбрахте. Не съм оторизиран да променям историята на клуба. Създаден е на 3 март 1913г. 1945 никога не е считана като година на основаване и даже когато се е появявала в някой справочник,( както и 1968 също, но Левски-Спартак в същият справочник е от 1969 г. ) 4те титли винаги са били писани на Черно море. Кой съм аз да променям това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:07, 2 май 2016 (UTC) :: Тогава, и вие трябва да разберете, че както Левски и Ботев "все още ги има" , въпреки около 10 разформирования и един чужд лиценз (заедно), така и Черно море е създаден през 1913 и е правоприемник на титлите на Тича и Владислав, както се отразява във всички футболни справочници до сега. (Черно море- 4 титли). Нито съм го измислил аз, нито съм го започнал, не мога и да го променя. Всеки друг отбор на име Владислав, не може да е правоприемник дори и да съществува, въпреки, че носи името. Не съм оторизирам да променям историята, написана в десетки книги, които са все още по рафтовете ми. Както видяхте , нямах нищо против да се вмъкне датата на обединението в шаблона. То си го пише във всяка статия.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:53, 2 май 2016 (UTC) ::: Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни. ::: Аз не ви карам да променяте историята. Предложих ви да добавите един абзац с „предистория“. Вие сам я наричате предистория, т.е. сте наясно, че това се е случило преди обединението, което поставя началото на Тича-Владислав или Черно море. Но щом като сте толкова затруднен да го направите, аз ще помогна, а вие може да коригирате, ако нещо не ви харесва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:36, 3 май 2016 (UTC) Ще копирам направо нещо, което писах и в дискусията за Владислав: "ето какво пише в един футболен алманах, който предполагам все още може да се намери, ако не в Интернет, то поне в библиотеките. Става въпрос за "България на футболния глобус" - автор - Димитър Попдимитров, изд. "Медицина и физкултура", София 1982 г. На стр. 13: ''"Първа част: Първенства и турнири в страната. С шампионската титла: 20 ЦСКА "С. знаме" ... 14 Левски-Спартак ... 6 Славия Сф ... 4 Локомотив Сф ... Черно Море (1925, 1926, 1934, 1938) 3 Тракия Пд ... 1 ЖСК-Спартак Вн (1932)"'' Веднага след това: ''"Колона на първенците 1924 - 1944 г. 1. 1924 Първенството не завършва 2 1925 Владислав (Вн) 3. 1926 Владислав (Вн)"'' и т.н. Т.е - прави се абсолютно пряка връзка между титлите на Владислав, Тича и респективно Шипченски сокол, описани по-долу, с тези на Черно Море и тогавашния ЖСК-Спартак в началото. Да добавя още нещо, което касае както обикновено се казва "духа на епохата". По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това. И въпреки това - дори и по това време никой не се наема да я оспорва." Rebelheartous, това е книга от 285 страници, издадена в тираж от 31 115 броя и със сигурност не може да се нарече фенска, най-малкото е издадена в София, а не във Варна. Освен това по онова време никой не отпечатваше нещо преди да мине през поне няколко контроли. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 10:47, 3 май 2016 (UTC) : Бладодаря, Дино. Аз пък ще копирам нещо директно от изданието на ЦС на БФС (Централен съвет на Българският футболен съюз) "Футбол 87": -- Черно море ...... най-големи успехи: шампион като "Владислав" през 1925 г. (първи), 1926 и 1934 и като "Тича" 1938; вицешампион: като "Владислав" 1928,1930,1938 и като "Тича" (1935 и 1936)--. В този дух са написани всички годишници на БФС от 1972 г. и продължават да се пишат по този начин и до ден днешен. 44 години, във всички издания без изключение. Г-н "Rebelhearteous" знае отлично каква е разликата между официално издание на БФС и фенски писаници. Също му е ясно, че не аз съм този, който фабрикува небивалици на килограм. Тези всички книги, ще ги изгаряме, ли? Че те талибаните не са изгорили толкова книги. Сайтът бг.клъбс подкрепя тази идея, за това ни се дава за референция. Явно зад сайта стоят определени хора с талибански амбиции, . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:44, 3 май 2016 (UTC) :: Да кажа нещо и за "пълната аналогия" със случаят ЦСКА-АС , която ни са дава. Не само, че не е пълна, а я няма никаква. :: 1. Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал. :: 2. Rebelhearteous не обича да гледа емблеми, аз пък обичам. ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. При Черно море 1913 се появява за 50 годишнината през 1963. :: 3. 13 футболиста от Владислав играят в Тича-Владислав. Не съм сигурен колко от АС са играли в ЦСКА, но съм чел някъде, че имало 1 (един). Аналогия - никаква. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:57, 3 май 2016 (UTC) :: Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:08, 3 май 2016 (UTC) :: <code>„Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни“</code> :: Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:52, 3 май 2016 (UTC) :::: Добре Rebelhearteous, написал си го в статията сега да го сложим в раздела "успехи". Аз като статистик, мога да оспорвам приемствеността при Славия (само като пример), но не го пиша в статиите им. По-добре да го махнем това [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 3 май 2016 (UTC) :::: При това положение можем да си стиснем ръцете. Ще прибавя мачът срещу Аякс и турнето в Англия, когато имам повече време. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 3 май 2016 (UTC) ::::: Ама научете се да пишете с отстъпи и двамата, защото много трудно се чете така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:36, 4 май 2016 (UTC) ::::: Значи първо, в увода няма място за годината на създаване. Говоря за статиите на всички отбори в Уикипедия, не само Черно море. Ако видите в някоя статия да се споменава година още в началото, това е за раздел История. Така че аз ще добавя към абзаца с предисторията каквото е различно. ::::: Второ, постоянно цитирате някакви прашасали алманаси със статистика. Само че годината е 2016 г., а въпросните, повечето от времената на комунизма, вече не са актуални и са написани по тогавашните разбирания. Така че, '''Dino''', системата преди 89-а може да е действала безогледно, но след 89-а започнаха да изскачат един по един клубове, желаещи да се изкарат по-древни от древните гърци. Всяко ФК си приписваше успехи и да посочва година на създаване годината на най-стария клуб в съответния град. И така стигаме до 2016 г., когато се появяват хора, обясняващи, че това са всеизвестни факти, неизменна част от историята на отбора. ::::: '''Okalinov''', за пореден път ви питам: Нали казахте, че няма да коментирате историята на други отбори? Казахте, че не сте запознат с ничия друга, освен на Черно море? Ако искате да сравняваме с чужди истории, върнете се най в началото, когато ви зададох въпрос за актуалната емблема на Лудогорец и дали цифрите върху нея отговарят на действителната истина? ::::: {{цб|Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал.}} ::::: От време на време обаче удряте бинго. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прав сте и от този цитат следва простичкия факт, че АС-23, Тича и Владислав са бивши клубове, прекратили съществуването си. ::::: {{цб|ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. }} ::::: И след хубавото впечатление отново се връщате към мътните разсъждения. Да разбирам, че вие приемате за истина това, което пише на емблемата, а не са сухите факти? Лудогорец нещо, а-у? ::::: {{цб|Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.}} ::::: Ами аз точно към това ви приканвам от известно време. Вие обаче правите коренно различни редакции. Така че аз сега, както казах по-горе и обясних защо, ще премахна от увода всичко, а вие добавете в първия абзац от История още ваше. '''Не сменяйте''' обаче името на раздела и годината на създаване в шаблона. ::::: {{цб|Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ?}} ::::: За други отбори вече ще отговарям само след като коментирате емблемата на Лудогорец.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:19, 4 май 2016 (UTC) Значи през 2016 г., изгаряме "прашасалите алманаси" и започваме да пишем нова история , без да се съобразяваме с тях. И тази история ще я пишете само Вие с двамата слависти от бг.клъбс.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всъщност, наново ще се напише само историята на Черно море [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не разбирам също какво толкова искате да ви казвам за този "Лудогорец" . Каква е връзката с Черно море? Берое от 1916, ли е? Локомотив от 1926 , ли е? Ботев от 1912, ли е? ..... Годината на създаване 1945 е ваше изобретение, след селективно прилагане на неприложим принцип в българската футболна история. Не ви , ли се струва, че се опитвате да създадете прецедент с опасни последици? След 10 или 20 години , може да се пoяви друг нео-"историк" , който да захвърли вашите разбирания като "прашасали" и да си измисли някаква негова теория . Не, г-н Rebelhearteous. Прашасалите алманаси са там да се четат и са референция за историческите събития. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) : Защо да се съобразяваме с един такъв алманах, след като заявихте, че „По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това.“ Т.е. сам казвате какви са били прийомите на властта, а в следващия момент давате справка от времената на същата тази власт. Постоянно си противоречите, не забелязвате ли? : Отговорете ми за емблемата на Лудогорец и след това задавайте въпроси. Всъщност колкото повече забавяте отговора си, толкова по-ясно става, че не ви е удобно да се говори за това. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Но най-вече давайте по същество. Има ли още нещо, което искате да добавяте в първия абзац от История? Ако да, действайте да видим какво е то.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 4 май 2016 (UTC) :: Въпросът е там, че не е просто един алманах. Книги, алманаси (последният от 2015) в продължение на 44 години срещу един сайт на двама човека. Не виждам везните да се накланят към Пазарджиклията и Силистренеца. Всеки може да си направи сайт и да си напише каквото иска. Вчера четох някъде колко полезно било пушенето. Да го давам, ли за референция в здравните списания? Вие отричате хиляди страници написани от десетки автори, за да пробутате някаква "истина" от новоизлюпен сайт. Много интересна позиция [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Абзацът история беше завършен снощи. Аз само прибавих няколко думи и премахнах няколко. Даже ви предложих да си стиснем ръцете. След това, вие отново изтрихте всичкo. Значи сме отново на "квадрат 1". Толкова думи изписани за нищо. За Лудогорец ще прочета всички версии преди да давам отговор. Не съм наясно с историята им. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:32, 4 май 2016 (UTC) ::: Сайтът изобщо не е новоизлюпен, а и аз лично не се сещам за по-реномиран източник на информация за български клубове. Поправете ме, ако има такъв. ::: Относно последната ви редакция: ::: # В увода няма място годината на създаване. Мястото ѝ е в абзаца, добавен от мен. Очаквам от вас до го разширите с още вярно съдържание, спазвайки неутралната гледна точка и без фенски пристрастия. ::: # В раздела отличия място има само за отличията, спечелени от Черно море. Отличията на Тича отиват в статията на Тича, отличията на Владислав – в статията Владислав. Те и в момента присъстват там де, т.е. няма нужда да се намесваме. ::: # Годината на създаване в главния шаблон трябва да е 1945 г., годината на обединение на Тича и Владислав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:49, 4 май 2016 (UTC) :::: Може и да е реномиран , но не е достоверен и селективно злонамерен към историята на Черно море. Двоен стандарт. Годината е 1913 и титлите са 4, както са писани във всички други източници. Никой сайт няма право да променя официална история на клуб.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) ::::: Вие сте фен на Черно море и затова ви се струва зловреден. Лудогорец е с правилната година, Спартак, Берое, сигурно и други, тези поне проверих.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:23, 4 май 2016 (UTC) == Предистория? == Искам да обърна и внимание на думата [[Праистория|предистория]], която използвах в дискусията: '''предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността'''. Не мисля, че е удачно да се използва са събития от 1913 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:56, 4 май 2016 (UTC) : Предложете друг термин?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:21, 4 май 2016 (UTC) :: Идеите на слависта от Силистра Димитър Попов лансирана от Rebelheartous,сега под друга форма.Четя и се чудя що за двоен аршин.Защо след като се използва абзаца''оспорван от някои историци'', не се напише в статиите за едица други отбори.Не може човек от Силистра да решава кой кой е.Същият Попов е фен на Славия и е разбираемо защо така яростно се мъчи да налага нова история ::: Нямам представа кой е Димитър Попов. Не ме вкарвайте в махленски сплетни. И най-важното не връщайте редакции, променяйте само върху последната версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) :::: Веднага ти отговарям кой е.Това което пишеш за ''някои историци'' е всъщност е лицето от Силистра Димитър Попов,и сега най-интересното това лице е всъщност списвача на сайта БГ-КЛУБС.Това са ''някои'' историци и това ,което написа за ''новите стандарти''.Крайно некоректно. Пределно ти е ясно,че всички подиграват отбор от Пловдив заради Сопотските му корени,но ти не пишеш,за това нещо. ::::: ОК, махам го тогава. Нищо по-лесно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:11, 4 май 2016 (UTC) :::::: Ако искаш нормален диалог,мога ти кажа,за всеки бг клуб,кога е закриван,слят и т.н. за всеки клуб да повторя,но като гледам там ни вопъл, ни стон.Пореден пример днешният клуб Берое е основан 1957 от обединението на Локомотив и още един отбор,защо за тях не е проблем да е 1916 ::::::: Ама вие някаква финална инстанция ли сте, че ще се произнасяте по всеки клуб? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Произнесете се по емблемата на Лудогорец – това, което питах и Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 4 май 2016 (UTC) :::::::: Не, въпроса за финална инстанция в пъти повече се отнася за вас, за емблемата на Лудогорец е според мен некоректна,защото днешния клуб няма пряка връзка с традиционния клуб носещ това име. За 2 години 2001-03 и днешния клуб и стария съществуват заедно.А сега отговорете за Берое защо не е проблем да е 1916 ::::::::: Ама няма според мен или вас. Коректна ли е или не е коректна? Фактите са си факти. Да не мислите, че от някаква моя позиция твърдя всичко дотук за Черно море? И ако не сте забелязали, в последните 2-3 дни не връщаме старите версии на статията, а се опитваме да добавим предисторията. Същото съветвам и вас – добавете в първия абзац от История каквото още смятате за необходимо и ще го обсъдим. Друго за момета не пипайте, вкл. увода да си стои както е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:40, 4 май 2016 (UTC) :::::::::: Аз отговорих ,щом няма пряка връзка с 1945,значи не е коректна.Бихте ли отговорили на въпроса за Берое,клуб слят 1957 ,но 1916 защо ::::::::::: Ами не е много коректна датата на Берое, да. Между другото това ще е една от следващите статии, които смятам да подобря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::: След това очаквам да започнете подобренията по статията на Ботев Пловдив, защото когато се вземе чужд лиценз, вижте [[Зулте Варегем|каквостава]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:13, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::: Успокоява ли ви това, че има фенове и на други отбори, които твърдят измишльотини? Мен ме амбицира.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:16, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::::: Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::::: Ами поправете го, де. Всичко аз ли трябва да правя? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 4 май 2016 (UTC) Това са страни с ясни принципи. В Белгия си имат номера и регистър. Изчезне , ли номерът, изчезва и клубът с историята. Кратко и ясно. В България обаче не е така. Да разбирам, ли че ще променяте всички клубни истории по Западни принципи? Защото там аргумент като "Ами тяхното име го има" няма да мине [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За какво да го поправям? Кой гледа Zulte-Waregem на български. Пише си го където трябва.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:27, 4 май 2016 (UTC) : Хаха, аман от хора като вас, които ни надуват главите какво нямало в България в сравнение с останалия свят само за да движат по ръба на закона и да прокарват съмнителните си и спорни идеи. С всяко следващо изречение компрометирате тотално твърденията си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:49, 4 май 2016 (UTC) Спорът ви е любопитен, защото има принципен момент в него. Аз лично немам никакво мнение, понеже не познавам материята, но може би ако го изнесете - сбито и смислено - на Разговори, ще се получи плодотворна дискусия. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 4 май 2016 (UTC) Да ви предупредя също, че обединението Левски-Спартак също няма да издържи теста,колкото и да се "един и същ" отбор за вас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:41, 4 май 2016 (UTC) Значи докато не видя с очите си как и в другите статии се прилагат принципи-например Ботев да пише 2010 г., или Берое 1957 ще смятам, че сте предубеден спрямо историята на Черно море.Напишете и за 1985-Средец и Витоша,,,имате ли сили г-н-Rebelheartous : {{цб|И накрая : Не отговарям на въпроси за история на отбори, които не ме интересуват . Или ако настоявате за отговор, той е: Не знам, не ме инересува. Okalinov (беседа) 18:55, 28 април 2016 (UTC)}} : От беседата за Владислав. Какво се случва няколко дни по-късно... колелото се завъртя.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:03, 4 май 2016 (UTC) : {{цб|Ами честно казано доста прочетох за този и други клубове в последните седмици. Аз също достигам до извода, че източниците на г-н Димитров са доста несигурни, а при опитите ми да поискам конкретна информация ми бе пускана мъгла, вероятно в опит да забравя. От това, което аз прочетох за клуба смятам, че г-н Димитров прави опити да изопачи историята. Мисля си че е редно да се отключи статията и отмени версията на г-н Димитров. Ако г-н Димитров продължи с редакторската война и продължава да не представя коректни източници и манипулира информацията смятам да го блокирам дългосрочно - и потребителската му сметка и IP-адреса през който по-често редактира. --Izvora (беседа) 15:10, 12 август 2013 (UTC)}} : Това спомняте ли си го, Vtd? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:07, 4 май 2016 (UTC) == Слят отбор без предполагаеми титли == Впрочем на мен ще ми е интересно да видя пример за отбор (не само в България), който е резултат на сливане на отбори станали шампиони и който да се е отказал от титлите на предшествениците си. Аз поне не знам такъв. Всички отбори, които след сливане са предпочели (думата не е случайна, защото общоприет стандарт по този въпрос няма) да пишат историята си наново са такива, които няма с какво да се похвалят преди това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:09, 3 май 2016 (UTC) : [[ФК Копенхаген|Този отбор]] как ви звучи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:23, 4 май 2016 (UTC) :: [[ФК Адмира Вакер Мьодлинг|А този]] как ви звучи? Не 2 а цели 3. С титли , купи, години на основаване. ВСИЧКО. Въпрос на интерпретации. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) ::: Еми не е старият отбор, съжалявам. Статията трябва да се поправи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) [[en:AFC Wimbledon]], [[en:Chester F.C.]], [[en:F.C. Halifax Town]] Ето така се прави. И хората нямат грам претенции.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 4 май 2016 (UTC) Ще поправяте историята и на австрийските отбори.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Така, ли да ви разбирам? Примери има всякакви. В България примерите показват, че след сливане не се образува нов отбор, особено през 1945. Да почвам, ли да ги изброявам пак? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:09, 4 май 2016 (UTC) : Аз винаги правя това в Уикипедия – поправям неверните неща. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:11, 4 май 2016 (UTC) :: Хората нямат претенции, защото имат принципи , които важат за ВСИЧКИ. Вие прилагате принципите си СЕЛЕКТИВНО за няколко клуба по ваш избор. Това е разликата.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 4 май 2016 (UTC) ::: А вие нямате принципи и затова имате претенции. Следствието от вашия извод мое. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Защо не пробвате да убедите феновете на АФК Уимбълдън и Копенхаген, че отборите им са древни и имат да наследяват титли и купи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:46, 4 май 2016 (UTC) :::: Значи сега аз съм безпринципният.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз пък пак ще повторя , че прилагате някакви принципи селективно, което е още по-голяма безпринципност. 100 годишнината беше празнувана преди 3 години. 90 годишнина от първата титла, миналата година. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::::: Голяма грешка. Трябвало е 200-годишнина да празнувате. Първа титла, боже мой. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:18, 4 май 2016 (UTC) Приложете правилото: обединение на 2 отбора = нов отбор за всички , за да видим истинска принципност, а не да ни обяснявате как Левски-Спартак не било обединение, а Тича-Владислав било. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] 200 годиншнината ще дойде през 2113 и ще я празнуват без нас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] : Септември и ЦДВ => [[Септември при ЦДВ]]. Годината е 1948 г. Нещо неясно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 4 май 2016 (UTC) :: Браво, сега остават останалите около 128.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) ::: Това е най-успешният отбор. Щом при него нещата могат да са наред, не виждам проблем и при останалите да се получи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Какво стана с Копенхаген? Започнахте ли да убеждавате феновете им, че са създадени преди 1992 г. А със Зюлте-Варегем? Лакърдии, лакърдии и накрая не ви стиска да направите някакви промени.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:43, 4 май 2016 (UTC) ::Ще го кажа с други думи. Вие не можете да създавате правила, да ги прилагате по ваш вкус и да ги раздавате на клубовете като бисквити. Никой няма да ги приеме , освен тесният ви кръг от съмишленици. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Кога съм казал, че ще правя промени? Вие сте бореца срещу неправдата, не аз [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) == Историята mot-a-mot == Историята на клубовете трябва да се представя mot-a-mot. Нищо повече, нищо по-малко. Фенските гледни точки не са на почит тук. Моята работа е единствено да изчиствам недоразуменията във всички статии, които ми хване окото. А правилата и законите ги пишат други.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Историята, предадена мот-а-мот е Черно море 1913 с 4 титли, като си го пише в "прашлясялите алманаси " , които не искате да отваряте. Не виждате, ли че сте сам тук. Всеки друг, който се появи и има футболно мнение, не мисли като вас. Казах вече, един сайт не може да промени нищо. Никой във Варна не знае годината 1945 да представлява нещо. Така и ще си остане, повярвайте ми. Колко живота смятате да прекарате тук, за да пазите вашата "истина", която засяга само Черно море ? Сайтове се появяват и изчезват. Затова ги има прашасалите алманаси. Те ще останат, и там може да ми вярвате , че винаги ще се четат. Освен това, по-лесно ще е да промените историята на измисленият ДСО Ударник 1951(напълно нов отбор), отколкото тази на Адмира-Вакер. Готов, ли сте вече с новата й версия? Друг слят отбор без предполагаеми титли. Харесва ми това "предполагаеми". [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 4 май 2016 (UTC) :: Една лъжа, повторена 100 пъти, не става истина. Ще продължавам да ви го припомням, докато ме заливате с обичайния бълвоч. Да попитаме ли феновете не Спартак какво мислят за историята на Черно море? Всъщност какво значение има какво някой мисли във Варна? А, да, забравих, че само варненци и само феновете на Морето са ''оторизирани'', да пускат поточната линия с новата продукция. ::: "Новата" продукция е хиляди страници от десетки автори, писани върху период от половин век, които за вас са прашасали (т.е. невалидни). Искате да ги "изтриете" с някакъв сайт, в който 2-3 анонимници се събрали и мъдро решили, че са последна инстанция и всеки трябва да се съобразява с пристрастното им мнение. Вица на деня. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 6 май 2016 (UTC) :::: Сигурен бях във възможностите на фабриката. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:12, 6 май 2016 (UTC) Имам и аз 3-4 от тези „алманаси“. Нищо особено не са, някои от тях са пълни с фактически грешки, а и са спрели във времето. Сайтът bgclubs.eu постоянно ъпдейтва информацията си. Не знам защо се опирате на тях, след като са отпечатани по времето на социалистическата власт, която беше враг на варненския футбол, нали? : Титлите са предполагаеми за Черно море, но съвсем реално спечелени от Тича, и от Владислав. Искате да си откраднете няколко килограма история както тук: : {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:41, 4 май 2016 (UTC) Rebelheartous, поне трима дущи от една седмица насам даваме примери, че има такива както за едното, така и за другото. ЕДИНЕН СТАНДАРТ НЯМА! Поради това всяко налагане на виждане, че отбор (и то точно Черно море), след сливането е станал нов е субективно и съответно пристрастно. Най-много на страницата може да се посочи, че има различни мнения по въпроса и толкова. Което аз бях направил. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:35, 4 май 2016 (UTC) ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане."'' Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:49, 4 май 2016 (UTC) : Не знаете кой е най-големият БГ отбор. Какво правите във футболна дискусия тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Кои са тези примери извън няколкото български, претендиращи за архаичност? В световната практика се постъпва както в случаите на Копенхаген, АФК Уимбълдън (нищо общо със старата „луда“ банда), [[ФК Вакер (Инсбрук)]], Самп и т.н. : Грешката е, че изхождате от частното към общото. Всъщност трябва да е обратното. Не да се опитвате да се измъквате с може би сходни ситуации в други футболни истории, а да се водите от примера на горните клубове.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:18, 4 май 2016 (UTC) :: Бих ви разбрал ако приложите вашите примери от световната футболна практика върху историята на Левски , Ботев , Славия. .. За там , тя не важи ли , или не не ви стиска да правите промени? Много сте тих по този въпрос. Къде е вашата "истина" там? Когато го направите , ще се убедя в истинcката ви принципност. До тогава, сте просто един заядлив тълкувател. О, боже. Сега видях. Поправили сте историята на [[ФК Бенковски 2006|Бенковски от село Црънча]], за да ми докажете колко сте безпристрастен. Железен сте. Знаех си, че в село Црънча се крие цялата неправда в българската футболна история. Продължавайте в същият дух и ми се обедете, когато приключите с Левски, Ботев и Славия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:07, 5 май 2016 (UTC) ::: Няма да ме разберете по простата причина, че тези три отбора са си същите от момента на основаването досега. Никакви сливания и вливания не са им попречили да прекратят съществуването си. Най-малкото са създадени с днешните си имена. Знам, че искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими от Черно море. Същият Черно море, чието име никога преди 1945 г. не е споменавано. А въпросните са устоявали на превратностите на времето. Нали знаете случая с Нефтохимик след сливането с [[ФК Мастер (Бургас)|Мастер]]? Ето това се е случило с Левски, Славия и Ботев. Има обединение, при което единият субект губи идентичността си и умира, а другият продължава напред. В случая с Черно море кой губи идентичност – Тича? Владислав? И защо точно годината на създаване на Тича, а не 1921 г. на Владислав? Как така наследява и на двата отбора успехите? Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори? Това е съществената разлика, но знам, че ви е трудно да я приемете.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:05, 5 май 2016 (UTC) :::: '''че тези три отбора са си същите'''. Не, не са. Защото според вас , когато 2 отбора се слeят, се образува нов. И трите са били разформировани в смисъла на шаблона в статията. ::::: Не ми слагайте думи в устата. Обясних, че има 2 варианта при сливане – образуване на нов клуб или поглъщане на по-малкия субект. Мисля, че сам ще се ориентирате оттук нататък. :::::: Кой ги определя "вариантите"? Вие? :::: '''днешните си имена'''. Имената се променят и не доказват връзка, наследственост, правоприемство. Вече ви дадох пример с "Владислав" Вълчи дол. ::::: Е да де. И аз това казвам. :::: '''искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими'''. Това даже не заслужава коментар. Когато въвеждате правило, то важи както за Бенковски от село Црънча, така и за Левски София. Понятието "по-значим" няма никакво място тук. Което е по-значимо за вас, изобщо не е значимо за мен. За времето си Тича и Владислав са по-значими от Ботев и Левски, или поне еднакви по значимост. ::::: Самият факт, че се хванете за думата „значим“, показва, че правилно съм диагностицирал болежката – по-малката значимост на Черно море. Кое време? 2016-а сме, господине. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: О не, няма никаква болежка. Диагнозата е разделяне на "досегаеми" и "недосегаеми" , което показва липса на всякакъв принцип. За едни може, за други, не . Както казват хората. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::: '''В случая с Черно море кой губи идентичност'''. Никой, и двата се запазват. Пример Адмира-Вакер (ако още не сте им променили историята)[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Адмира Вакер Мьодлинг е създаден 1997 г. Няма връзка със стария клуб. Кой е примерът сега? :::::: Отново ме разсмяхте, а вие имате нужда от по-добри очила. Аз все още виждам годината 1905 навсякъде. Или и тук си мислите , че каквото кажете вие, е така, независимо какво показват всички източници и какво мислят всички останали. (Пример: тази беседа). [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: ''' И защо точно годината на създаване на Тича'''. И аз това се питам. Би трябвало да е 1909 на Спортист. Пример , Хамбургер Шпортферайн . 4 клуба вземат датата на най-стария. Ще промените, ли тяхната история. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Да, а може да е 1921 г. на Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: '''Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори'''. Според българската действителност, напълно да. И трите "най-значими" са играли с повече от един отбор в "А" група. Не са били 1ви и 2ри, но това не променя факта. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:52, 5 май 2016 (UTC) ::::: Няма българска действителност, приятелю. Нещата се гледат в световен мащаб. Съжалявам, че сте живели в други времена зад желязната завеса, когато е било възможно подобно говорене. Things will never be the same again.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 5 май 2016 (UTC) :::::: Живял съм зад всякакви завеси, приятелю. Мен не ме мислете. Дадени ви бяха примери. Не ги одобрявате. Книги, не одобрявате. Какво одобрявате? Вашият сайт [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. Съжалявам, но не може да се приеме като безпристрастен. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:01, 5 май 2016 (UTC) ::::::: Давайте пример със Септември при ЦДВ и Копенхаген, какъвто е случаят Тича-Владислав'45. Ако книги са няколко прашасали справочници от комунистическо време (където са застопорени разсъжденията ви), представям си как наричате стойностната литература. Мой сайт нямам. Ползвам единствено актуални източници като bgclubs.eu.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:56, 5 май 2016 (UTC) :::: ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане." Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно?'' Мисля беше очевидно, че се хващам за определението, което аз не бих нарекъл енциклопедично. Най-титулован - да (все още). Иначе кой критерий се взима за "най-голям"? Като финансови активи - в момента е в процедура по обявяване на фалит. Kато недвижима собственост - не мисля. Като фенска маса - има достатъчно проучвания от последните години, че най-популярният клуб в България е един друг. Като дългове е на първо място - мисля за това няма спор. А иначе по уместния въпрос Rebelheartous, който впрочем и аз си задавам е защо продължавам да си губя времето с тази дискусия. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 11:27, 5 май 2016 (UTC) : Значи наистина не знаете кой е най-големият БГ футболен отбор. Ами язък за цялото ви пънене да се доказвате. Напразно ще да е било.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:56, 5 май 2016 (UTC) За сметка на това наскоро чух една "новоизсечена" поговорка - "Прекаленото самочувствие във футбола водело до В-група" [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 23:53, 10 май 2016 (UTC) == Налагането на принцип селективно е пълна безпринципност == Моля за извинение. Тук говорим за прилагане на принцип, а не за кой отбор бил "по-значим". 1. Приемник на Славия- 45 е Строител. През 1951 се създава ново ДСО Ударник. През 1953 в [[„А“ група 1953]] и двата отбора участват. Митът за това, как "не можело 2 отбора в една група" е прострелян с първата съчма. Има и други куршуми и даже снаряди. През 1957 "Славия" се обявява за ПРИЕМНИК на Ударник. (стр. 133 "Един век в бяло" - фенска книга). Оригиналната Славия (Строител) умира безславно някъде през 1954 г. Статиите им в уикипедия са пълни с неточности, но това не изглежда да тревожи г-н Rebelhearteous 2. Ботев Пловдив, създаден като Дружество на трезвеници през 1912 г. (както до скоро сами си го пишеха официално) , изиграва първият си мач през 1919 г. срещу Бенковски Пазарджик. През 1945 е обединен в Шипка-Ботев и от 1969 е още един път обединен със Спартак и Академик под името Тракия. Тракия съществува до 1990. Като чуя как Ботев играл срещу Барселона и Байерн се замислям. 3. Левски обединен с ПСК Кирил , като ПСК Левски - 45. През 1969 се слива със Спартак, през 1985 е офидиално РАЗФОРМИРОВАН. Новообразуваният ФК Витоша се обявява за ПРАВОПРИЕМНИК. Къде ви са принципите г-н Rebelhearteous? Аргументацията ви куца ОТВСЯКЪДЕ. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:45, 5 май 2016 (UTC) : Говорите така сякаш аз съм авторът и основен редактор в статиите им. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Какво по-точно ви притеснява за Славия, Ботев и Левски? Изброявате някакви общоизвестни факти, че чак и страници цитирате. Това са обединения тип „Мастер“, в които по-незначителен отбор е погълнат от голямото име поради различни причини и престава да съществува. По-горе обясних, но вие обичате да ви се повтаря. В случая минусите са за изброените субекти. Да, Спартак се слива с Левски. Историята му не се затрива. Никой не твърди, че Левски е наследник на Спартак, още по-малко да си добавя успехи (Спартак има Купа на България, примерно). Тракия е име на Ботев. Знаете го отлично. Историята на Ботев не може да спре до промените. Едно е фенове на Ботев да твърдят, че са играли срещу Барселона. Съвсем друго е фенове на Спартак (пд) и Академик да го твърдят (за последното да са ви известни такива индивиди?). И пак въпрос: Ботев кога са искали като наследство титлата от 1962/63? Няма митове и за Славия. През 1953 г. само единият субект е Славия макар и под друго име. Принципно няма нищо нередно в смяната на имената. Виждам проблем, когато се получава заграбване на чужда история и чужди наименования. Разбирате ли, въпросните 3 отбора не претендират за нещо, което не тяхно. Преди и след нареждането отгоре те си остават оригиналът, основата в новото формирование. А кое би било предполагаемо основата в Тича-Владислав'45? Тича? Или Владислав? Защо едното, а не другото?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:00, 5 май 2016 (UTC) :: Кое е "чуждото" от Тича и Владислав в Тича-Владислав ? Тирето? Че чак, заграбили историята на Тича и Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Говорим за принцип, а не кой бил "значим", "по-значим" и "по-незначим" . 2 отбора са си 2 отбора, независимо от "значимостта" си. Не ме притеснява нищо и при никой. Давам ви примери, за безпринципно налагане на правила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Въпросът е кое е общото. Защото общото между Левски и Спартак е Левски, между Славия, Ударник и Строител – Славия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:38, 5 май 2016 (UTC) :::: Общото между Тича и Владислав е Черно море. "Присвоени титли". Ето, че ме размяхте.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Присвоени от кого? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:04, 5 май 2016 (UTC) ::::: Именно. Става дума за три различни един от друг субекта.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:59, 5 май 2016 (UTC) :: Ето, направих още подобрения. В резюмето няма дати. Точно както искахте. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:18, 5 май 2016 (UTC) [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::: Не съм съгласен с тези промени, оправете още.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 5 май 2016 (UTC) == Колко значим е Черно море? == След 3 години най-накрая камъчето беше изплюто,Черно море е незначим клуб,а другите значими.Няма източници,няма еднакъв критерий.Има само мнението на един човек,нови теории,зачеркване на 100 години история и традиция.Крайно пристрастно и некоректно,нали Уикипедия има други правила,а не пристрастността. Истината обаче е различна,именно историята преди 1945г,нанася трайни рани на '''значимите''' отбори,там е корена на всичката '''принципност''',ако се признае историята,значи се признават тези исторически язви причинени от незначимия отбор на Черно море,затова е цялата тази '''принципност''' : Ами не е достатъчно значим отбор. А значимост не се кове с присвояване на чужди купи и честване на мними годишнини. Правилният път е постигнатото миналия сезон – спечелването на Купата. Така се гради истинска и нормална история.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:47, 5 май 2016 (UTC) :: Омразата ви към незначимия отбор наистина прозира отдалече,мнини годишнини...приказките на човек родом от Силистра.Вашето присъствие тук говори всъщност точно обратното. ::: {{прочетено|--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:20, 5 май 2016 (UTC)}} От кого са присвоени "чуждите купи"? От Тича-Владислав? Не чувам точният ви отговор. Защо да са чужди, на кой трябва да са? Разбирам, че искате да ги погребете, но това не зависи нито от вас , нито от мен. Историята е написана, не можете да я промените с никакъв сайт. Така e било в предишните времена, в сегашните, ще остане и в бъдещето, когато нас двамата няма да ни има. И ще е добре да ми дадете списък със "значимите" отбори , за да знам за кого вървят правилата и за кого, не. Не мисля, че субективните ви оценки и категоризиране на "незначими", за които важат едни правила и "значими ", за които тези правила не важат са от някаква съществена полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:17, 5 май 2016 (UTC) : От Тича и от Владислав. А можеше да има и трети отбор и да бъде открадната тройна доза история. Те са си оставили името в историята, както и Спартак (сф) и куп други. Имат статии тук, отбелязана е дата, в която прекратяват дейност. Всичко точно. :: Отново сте във фаза на динайъл . Датата , на която Левски-Спартак прекратява дейност (разбирайте беше разформирован) е 16 юни 1985 г. Никога няма да се изморя да ви го повтарям. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:41, 5 май 2016 (UTC) ::: Хаха, правилата важат за всички. Точно това продължавате да не проумявате и затова се затруднявате да навържете нишката. А че Черно море не е по-значим от Ботев, Левски и Славия е общоизвестен факт. Поне към 2016 г. И затова търсите под вола теле, опитвайки се да принизите тричките към нивото на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 5 май 2016 (UTC) :::: А вие, все не можете да схванете, че "нивото" няма никакво значение тук и продължавате да бъркате картофите с ябълки. Между другото, Черно море има 4 титли, Ботев 2. Със Софийски отбори не можем да се мерим. Те си имаха всяка необходима подкрепа и абонамент за първите места в класирането. Не знам на колко сте години, но аз помня много добре тези времена. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:13, 5 май 2016 (UTC) ::::: Разбирам, да. Единствено комунистическата номенклатура и един редактор в Уикипедия стоят на пътя на Черно море към заслужен галактически триумф. Нечувана неправда.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:39, 6 май 2016 (UTC) Така значи, цяла Варна празнува 100 годишнината на футболният тим, вие първо се опитвате да доказвате, че не било за футбол , а за някакви други спортове. Сега , като не мина, решихте че юбилеите били фалшиви.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Искате, ли да ви изпратя една фланелка-реплика на Владислав с Царската купа на гърдите? Истински хит между феновете е. За вас ше е безплатна. Ще ви хареса, сигурен съм.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:26, 5 май 2016 (UTC) : Не, искам всеки път да се сещате за емблемата на Лудогорец и как правилно казахте, че 1945 не отговаря на историята на Домусчиевия отбор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:08, 5 май 2016 (UTC) :: Не съм чел още за Лудогорец, и не съм ви казвал нищо, но е възможно на емблемата на Черно море да изникне 1909. Тогава, какво правим? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Писахте, ли на Домусчиев да си смени емблемата? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Ама мен не ме притеснява емблемата на Лудогорец, нито коя да е емблема. Всеки сам за себе си решава каква глупост да нарисува на нея. Тук в Уикипедия няма как да светне 1945 срещу Лудогорец. Ако иска Домуса може да смени с нещо с 18xx. Но прочетете. Ще научите нещо ново, защото аз лично от тази беседа се чувствам се изпразнен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:30, 5 май 2016 (UTC) :::: На мен пък взе да ми става забавно. Няма какво да "понауча" от човек, които отрича всякакви писмени източници и е фиксиран само върху сайта си, убеден че той е единствената правилна референция. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:03, 5 май 2016 (UTC) Така, както обещах, прочетох за Лудогорец. Това, че са имали 2 отбора, не ги отличава по нищо от вашите "трички". Този въпрос вече беше покрит обстойно, Другото, за което се чудя е, къде стоят те във вашата класация на "значимите", за които вашите "правила", наложени на "незначимите" не важат. Лудогорец е НАЙ- значимият отбор в последните 5 години. По-значим е и от Левски. Скоро ще минат по титли Славия и имат в пъти повече публика. Кое е по-значимото на Славия? Кое е по-значимото и на Ботев? Какво повече са постигнали Ботев от Лудогорец? Отново прилагате двоен стандарт и (анти)фенски тълкувания, което води до нови грешки. Щом Ботев, Славия и Левски могат да са от 1912,13 и 14, нищо не пречи на Лудогорец да си държат на 1945. И да кажа пак, в случай че сте забравили. Черно море е от 1913 и има 4 титли .[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:21, 6 май 2016 (UTC) : Да, по-значим е. И какво?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:13, 6 май 2016 (UTC) :: Как какво? Получава се ефекта на плюене срещу вятъра. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:01, 6 май 2016 (UTC) ::: Ами не плюйте по Ботев, Левски и Славия тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:25, 6 май 2016 (UTC) :::: Да сте ме видяли да ровя из статиите им и да плюя?[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 6 май 2016 (UTC) ::::: Достатъчно е това, което прочетох от вас в тази беседа, като например, че Ботев не бил играл с Барселона, а Левски е създаден 1969 г...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:23, 7 май 2016 (UTC) Ами не е. Тракия Пловдив игра. Тогава отбор с име Ботев Пловдив нямаше [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Левски - Спартак е създаден 1969 и закрит 1985. Такива са фактите. Сега кажете пак, че съм ги измислил аз. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:49, 9 май 2016 (UTC) == Още едно предложение == Още едно предложение, надявам се да ви хареса. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:12, 6 май 2016 (UTC) : Няма особена разлика, освен че сте махнали две изречения от увода. Надолу е същото барабар с раздел Успехи, който няколко пъти обясних, че стои под История. За всички отбори. Без изключение. : По принцип съм против т.нар. „предистория“, но нека има няколко изречения преди 1945 г. Само че без цели абзаци или да променяте наименованията им. И също текстът да започва с „Историята на Черно море може да се проследи до...“. Шампионският състав на Тича е за статията Тича. Шампионският състав на Владислав е за статията Владислав. Как и с кого се е обединил Тича е за статията Тича. Как завършват първите официални срещи на Тича – отново в статията Тича. Ще трябва да се понапрегнете доста по-сериозно, за да свършите работа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:34, 6 май 2016 (UTC) :: Ах, вие. Пак сте ми изтрили редакцията.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Веднага почвам работа по следващата. И нали ви казаха да не трите статиите без да имате аргументи. Единственият ваш аргумент досега е , че някои отбори са "значими" и им е позволено всичко, а "незначимите" се трият от картата. Този, който определя това сте вие и някакъв сайт, писан от фенове на Славия. Всички писани източници в продължение на половин век са невалидни ("прашасали" е вашата дума) и вие сте този , който ще напише историята на ненавижданият от вас ПФК "Черно море" . Извинявайте, но вашият аргумент е обида за човешката мисъл. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 6 май 2016 (UTC) ::Оставих само ред и половина, никакви състави, нищо излишно. Мисля, че ще ви хареса. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:32, 6 май 2016 (UTC) ::: Да, по-добре е, когато не виждам информация, отнасяща се за статиите на Тича и Владислав. Но годината, имената и купите на Тича също трябва да се преместят, както и купите на Владислав. Не може да ги има на две места. Хем в техните статии, хем и тук. След като имаме три отделни статии, историята трябва плавно да се разпредели. ::: И сте развалили форматирането на текста, но аз ще го оправя още веднъж.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 7 май 2016 (UTC) ::: Да не говорим колко пъти ви казах да редактирате '''от текущата версия'''. Вие това, което правите (предполагам), е да вкарвате съхранена в друг файл ваша версия на статията. Не е правилно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:42, 7 май 2016 (UTC) :::: Годината е 1913 и титлите трябва да се виждат в статията на Черно море, защото това е правоприемника им. Това не е моя прищявка а общоизвестен факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:54, 7 май 2016 (UTC) :::::Случайно погледнах и статията на Ботев. 1905,1906 , Св Августин? Какво общо има това с Ботев и не влиза, ли в раздел "Футбол в Пловдив". Обединението Жск Славия каквъв "тип" от вашaтата класация е? "Мастър" или "Командир" . 2 равностойни отбора, обединени в 3ти. Или пак правилата ще важат за едни, и не за други. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] По същият начин не виждам защо да не се даде вече използваната информация, от предишна версия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:04, 7 май 2016 (UTC) :::::: Мен ли ме питате за Ботев? А защо? :::::: Ще редактирате само от текущата версия. Предишната версия е като предишните прашасали алманаси. Информацията трябва да се ъпдейтва постоянно с променящите се събития. Така е в Уикипедия. :::::: Прочетете и за [[ФК Мастер (Бургас)]]. Това е отбор, вие какво си помислихте? С него се е получило същото претопяване, както и със Спартак (сф). Нерадостната съдба на някои малки отбори. :::::: Годината е 1913 и титлите са 3, но са за статията Тича. Както и годината 1916 се намира в статията Владислав. В тази енциклопедия не може да има дублиране на информацията. В друга енциклопедия може и да е позволено.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:47, 7 май 2016 (UTC) ::::::: Историята няма каk да се промени. 4 цифри не могат да претрупат статията. Точно на място са си. 100 години през 2013, нали не сте забравили? [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] Това, че за вас и вашият сайт юбилеят бил "фалшив" си е ваш проблем. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::::::: Тези четири цифри са за статията на Тича. 100 години на спортния клуб, не на футболния.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:00, 7 май 2016 (UTC) :::::::: Хаха, много малко трая „новата“ ви версия. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:02, 7 май 2016 (UTC) ::::::::: Грешка. Ето още по-нова. Прочетете линка. 100 години футбол.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:19, 7 май 2016 (UTC) :::::::::: Нали не смятате сериозно, че някой ще ви се хване за дума от заглавието? Не ни имайте за чак толкова наивни. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:40, 7 май 2016 (UTC) ::::::::::: Нали не смятате сериозно, че на снимките са баскетболните отбори на Тича и Владислав.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И нали не смятате сериозно, че хората не могар да четат. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more][[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:46, 7 май 2016 (UTC) :::::::::::: На това разчитам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:10, 8 май 2016 (UTC) == Потребителското ми име == Обръщам внимание на {{Пинг|Iliev}}, че потребителското ми име продължава да се пише по грешен начин. Пределно ясно ми е, че това не се прави неволно. Въпросът ми е докога ще продължава безнаказано?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:30, 4 май 2016 (UTC) И престанете да ми просите наказания. Не съм ви обиждал никъде,а вие просто нямате валидни аргументи. Вие сте този, който ме нарече "нагъл" в страницата на Изворa . Това е повече като обида, не мислите, ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:17, 5 май 2016 (UTC) == Престанете == Дотегна ми да гледам в последни промени редакторската война, която продължава от години. Предполагам всички сте дърти мъже, на които изобщо не им отива подобно поведение, независимо от коя страна сте. Вземете се разберете най-накрая и обсъдете предложенията си. Не виждам нищо лошо версиите и на двамата да стоят в статията. Нека четящият прецени дали това бил най-дъртия футболен клуб, отбор или каквото и да било или пък не бил. Честно казано на мен не ми пука, но ми пука за поведевнието на двете страни в Уикипедия. И моля ви не ми пишете в беседата да се оплаквате един от друг! Срамота е!!! --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:00, 7 май 2016 (UTC) : И на мен ми дотегна много отдавна тази „дискусия“, но предните пъти (и години) ми писваше в някакъв момент и се отказвах. Този път няма да допусна тази грешка. Особено след като вече е предупреден в en wiki, а другият Vtd – баннат. Не знам вие защо не се намесвате. Не е нужно да следиш футбол, за да се види отвратителната им промивка на мозъци. Това са хора, които отказват да прочетат правилата и какво значи неутрална гледна точка. Фенбойчета, налазили Уикипедия, за да разпространяват лъжите си. Само ще кажа, Изворе, че направих бърз check на Okalinov и се оказа, че от края на миналата година е започнал да променя историята на отбора в още няколко Уикипедии. [https://pl.wikipedia.org/w/index.php?title=Specjalna%3AZarz%C4%85dzanie+kontem+uniwersalnym&target=Okalinov Погледни сам] за какво иде реч. Не е ли очевидно, че е тук само с една-единствена цел? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:26, 8 май 2016 (UTC) :: Самото поведение на автоматична отмяна на редакции дразни този, който я е добавил и едва ли този начи на реакция би имал успех тук. Само би въвлякъл теб и останалите потребители в спиралата на непрекъснато конфронтиране. А от това губи само статията. Точно това имах предвич, че мен изобщо не ме интересува самата статия. Сигурно и 99% от ползващите Уикипедия потребители също. Мислs, че всяка от страните трябва да напише своята информация с цената на известни компромиси. Четящият ще прецени коя е истината. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:50, 8 май 2016 (UTC) ::: Тя редакцията му е една и съща и е вандализираща. Разбирам да ъпдейтва някаква информация или да разширява историята. Той добавя спорни години и предистория, която никъде не е потвърдена. Ама то пък да бяха само феновете на Черно море. Пълно е със заслепени фенове. Трудно се чисти целия раздел футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:02, 8 май 2016 (UTC) :::: Rebelheartous не приемай забележката само към себе си. Това го казвам и за останалите хубостници, с един от които съм се опитвал да изляза на глава, но не ми се получи. Нищо не ми пречи (1 час път) да дойда до Варна да им издърпам ушите, но не е това начина за разрешаване на конфликти. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:05, 8 май 2016 (UTC) ::::: Абе ще ти стане неудобно предвид, че и двамата са на достолепна възраст. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:17, 8 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, не съм писал никога на стената Ви и съм нямал намерение да го правя. Казвам се Огнян Калинов, работя като анестезиолог в Белгия от 20 години. Не съм нито "фенче", нито "бойче". Можете да ме проверите на google. Скоро ще стана на 55 години и нямам пъпки, даже големият ми син отдавна няма. Отразявам историята на ФК Черно море Варна, такава каквато е. Това е официалната версия, друга няма. Промивката на мозъци идва от другата страна. Ако сте проследили беседата, всякакви източници са обявени за "прашасали алманаси" и като абсолютна истина се сервира някакъв сайт, писан от фенове на други отбори. Статиите тук се писани от мен и други хора, не сме ние които променяме съдържанието им редовно, това може да се провери лесно. Ние пишем в беседата и представяме нашите аргументи, които даже не се прочитат и се минава направо към триене. Стигнахме до куриоз, в който статията отразяваща 100 годишнината на клуба се отхвърли като ..... "нефутболна" [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more]. Разбирам, че rebelhearteous се ползва с уважението и закрилата Ви, което сигурно безспорно заслужава, но тук няма никакво право да променя официалната история на клуба. Освен това непрестанно да иска блокирането ми, въпреки че той е този, който ме нарича "отвратителен" и "нагъл". Аз съм в редовна връзка с футболни историци и статистици, повечето от които вече в напреднала възраст. Цялата информация , дадена от мен е от тези стари хора и "прашасалите алманаси". Историята може и да е прашасала, но никой няма право да я променя. С уважение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 8 май 2016 (UTC) : Така и не се научихте да изписвате потребителското ми име. Какво остава за други неща.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:44, 8 май 2016 (UTC) :: Без лични нападки! На улицата, ако искате, се сбийте като последните гамени, въпреки, че и това е срамно. Но в Уикипедия ще си давате сметка и ще се съобразявате с това, че вашето поведение създава облика на енциклопедията. Това е последно предупреждение. Следващият, който и да е той, който си позволи да отправи каквито и да е обидни или пренебрежителни думи към друг редактор, ще получи достатъчно дълго блокиране, за да има възможност да прочете много внимателно и да вникне в смисъла на страницата [[Уикипедия:Цивилизованост]]. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:35, 8 май 2016 (UTC) ::: Срамно е в статията от години да тече редакторска война. Отдавна казвам, че нищо не пречи информацията и на двете страни да стои в статията, но отмяната на редакции, след всяка една такава е просто първична реакция, която само вреди. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 03:08, 9 май 2016 (UTC) :::: Аз нямам страна, Изворе. Единственото, което ме интересува, е да виждам фактологията такава, каквато е, а не това, което ограничен кръг хора смятат по дадена тема. Реакцията ми нямам как да не е емоционална, след като виждам преди очите си как се изопачава история. Човек, който си е поставил за цел от няколко месеца насам да пренапише всички статии за Черно море във всички Уикипедии. Какви дискусии е водил той във fr wiki или nl wiki и с кого? Абсолютно своеволно действа, разчитайки че няма да има кой да замете след него и ще остане без последствия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:12, 9 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, информацията на ответната страна си стои непокътната в нашата версия. Тук не се отричат фактите на другият, освен годината на основаване на клуба и титлите му спечелени преди 1945. Както е известно, и за което беше дадено линк, във Варна се празнува 100 годишнината на създаването на футболния клуб през 2013 г. , на която присъстваха кмета и други видни варненци и спортисти. Тържествата обхванаха цяла Варна. Според нашият опонент обаче , такива тържества е нямало или ако имало са били "фалшиви" и "не се отнасяли за футбол", след като е очевидно че става въпрос точно за футбол. Налага ни се нова дата на създаване (1945 г.) от него (!?), когато е станало сливане на 2 клуба. Сливането е отразено във всяка наша версия , но никога не е било считано за начало на клуба. Освен това, сливания през 1945 г. е имало в цяла България, но никой от водещите клубове не ги смята за ново начало. Предложих му, да напише в шаблона "основан 1913 и отдолу обединен 1945", което ,би било добър компромис, но той отказа това предложение. Надявам се с тези няколко изречения да съм дал малко светлина върху естеството на проблема. С уважение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:43, 9 май 2016 (UTC) : Престанете да пропагандирате вашите скалъпени идеи. Престанете да обхождате всички останали Уикипедии, за да „прибавяте“ история на вашия отбор. Обясних ви вече, че по този начин '''НЕ СЕ''' постига значимост. Отбори като Славия, Левски и Ботев са постигнали сами успехите си и никой не ги оспорва за разлика от това, което се опитвате да направите вие. Колкото и страници да изпишете, в колкото и Уикипедии да разпространявате тези лъжи, истината няма как да бъде променена. Защо преди вашата „намеса“ във френската, немската, нидерландската, гръцката, македонската и не знам още колко уикита, в тях стоеше датата 1945 г.? Защо за Тича и Владислав се четеше като за отделни отбори, а след вашите агресивни редакции изведнъж всичко стана едно цяло? Сякаш тези двата не са съществували и не са печелили купи. Защо в най-авторитетния български сайт за футболни отбори bgclubs.eu (за разлика от вашите фенски книги) стои като дата 1945 г.? '''Искам да отговорите не тези въпроси пред всички тук.''' Знам, че много искате да припишете всичко на Черно море, но няма как да заблудите маса народ извън вашия тесен кръг. И престанете да прилагате стила тип „лична кореспонденция“ с тези изкуствени обръщения като „уважаеми“. Намирате се в Уикипедия, където редакторите са равни и няма анестезиолози, зъболекари и терапевти. Възрастта е без значение, местоживеенето също. Единственото, което има значение, са фактите, енциклопедичната информация и цитирането на '''достоверни и неутрални''' източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 9 май 2016 (UTC) {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}} Ето това иска господина да се случи и с Черно море. Да крадне историята на два вече несъществуващи отбори и да ги пришие към Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:19, 9 май 2016 (UTC) : КВ Варегем е създаден през 1925 г, отбор с история и традиции, с полуфинал за Купата на УЕФА 1985/86,отстранил Хайдук Сплит и AС Милан . Зулте е малък отбор, създаден 1950 г., никога не играл в 1ва дивизия. След като Варегем загуби регистрацията си и взе лиценза на Зулте, взе и историята му. (открадна я , ако искате[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]). Това се случва в Белгия, и ако този принцип се приложи тук, колко български отбора ще запазят историята си, мислите? [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За това споменах този случай. Разбрахте , ли сега или да рисувам картинки? Първата картинка е Ботев открадва историята на Металик Сопот. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :: [http://www.essevee.be/historiek Линк]. И тази ви лъжа не мина. Довиждане и лека нощ, както се казва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:01, 9 май 2016 (UTC) ::: Започвам да се убеждавам, че изобщо не четете линковете си.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прочетете недерландската уикипедия, нали говорим за уикипедия тук. [https://nl.wikipedia.org/wiki/SV_Zulte_Waregem] КВ Варегем фалира и изчезва, Зулте не е фалирал и историята му остава (тя пък една история, ама остава). Никой от Тича и Владислав не е фалирал, сляти са по заповед "отгоре". Историята им остава. Много неприятно. Кое не сте разбрали още ? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:21, 9 май 2016 (UTC) :::: Вие ли го казвате? Който след десетки напомняния, вкл. от Лъчезар така и не успяхте да прочетете правилно потребителското ми име. Пфу!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 9 май 2016 (UTC) Да обърна внимание на Извора и Лъчо, че като дата на създаване същият този юзър под IP-то 87.246.52.249 първоначално лансираше две други версии – [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5827608 тук] е 1959 г., а [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5771691 тук] 1909 г. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не знам, ако на вас не ви е смешно, то на мен ми е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:32, 9 май 2016 (UTC) : Съветът ми към двете страни е да се оттеглите от спорните теми за известно време. Очевидно всеки от вас в момента е „подгрял“ значително и това е нормално и очаквано. За съжаление, в подобна атмосфера трудно може да се търси консенсус – ако приемем, че такъв е постижим (дори факти биха могли да бъдат тълкувани различно от различни хора). Ако действително имате желание да се постигне някакво разумно решение, предлагам ви да се разберете за някакъв срок, в който никой от вас няма да пипа конфликтните статии. Може и да ги защитим, ако смятате, че е нужно (но това също не е непременно желателно). През това време най-добре първо не мислете въобще за спора ви, а след това, когато ви поразмине натрупаният „хъс“, се опитайте отново и по-безпристрастно да обмислите всичко. Когато срокът изтече, предлагам ви да си направим едно полезно упражение: известно време да спорите „наобратно“ – всеки да се опита максимално добросъвестно да защити позицията на ''другата'' страна. Тази техника е доказано работеща, защото – но само ако сте наистина добросъвестни и старателни в прилагането ѝ – позволява по-добре да разберете и въобще да вникнете в чуждите аргументи. Това не означава непременно да се съгласите с тях, но практически сигурно ще спомогне за постигането на по-добър диалог, защото вече ще разбирате какво вижда другата страна и защо съответно поддържа определена позиция. Дори в крайна сметка отново да не намерите начин да съвместите позициите си, пак ще бъде по-добре ако поне запазите цивилизовано и уважително отношение един към друг. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:06, 9 май 2016 (UTC) :: Ами аз ще дам моят пример. Вие разсъдете. Бях в редакторска война с потребител в [[Ехинококоза]]. Това ме амбицира обаче да събера източници и доста да прочета. Та статията днес е избрана. Благодаря на противника си, че успях да науча доста неща, а и успях да ги предложа на потребителите. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:09, 9 май 2016 (UTC) ::: {{like}} <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:42, 9 май 2016 (UTC) Прочетох статията и беседата. Наистина много изчерпателни. Поздравления за авторите. Де да имаше толкова информация , когато аз бях студент. Трябва да кажа в скоби, че не съм голям фен на медицинските статии в уикипедия. Хората ще вземат да се научат как да си слагат сами упойки и ще остана без работа. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 23:23, 9 май 2016 (UTC) Съжалявам, че трябва да повтарям отново. Историята е написана много преди аз да се родя. Не зависи от мен, за да я променям. Ако искате обадете са на Минстира на спорта. Сигурен съм, че и той има мнение по въпроса. Не съм аз юзъра от IPто, което представяте. Не разбрахте, ли най накрая, че не съм един човек с много регистрации. Въобще не разбирам за какво говорите даже. Не сте разбрали за какво става дума и в случаят Зулте-Варегем. Обяснил съм системата в Белгия, която е доста по различна от българската. Да разбирам, ли че ми забранявате да пиша в чуждоезични уикипедии? Тича и Владислав са част от историята на Черно море. Не съм го измислил аз. Пише го във всички "прашасяли алманаси" в последните 50 години, които толкова много не пасват на вашата теория, за да ги отречете като източници. Сайтът бг.клъбс е писан от фенове с определени идеи. Не е достоверен за историята на ФК Черно море. Можете да блокирате статията ако искате, но не разбирам защо трябва да е на страната на опонента без аргументи. Поздрави на всички тук. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:48, 9 май 2016 (UTC) : Историята не се пише – тя се случва! Отразяват я обаче доста често хора, пречупвайки я през своя призма за постигане на определени цели. Само че вече не сме по времето на комунизма, когато партията слагаше годината 1944 редом до 681 на банкнотите. Тогава беше лесно да си със силните на деня и да си добавяш история. Сега няма как с едно щракване на пръстите да смениш емблемата и да се превърнеш в древен клуб, съжалявам. :: Точно. Вие искате да пречупите историята на Черно море през своята призма. В действителност се случва това. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:19, 9 май 2016 (UTC) ::: В действителност така и не отговорихте на въпроса защо преди вашите намеси във n на брой Уикипедии, вкл. и тук, в тях стоеше датата 1945 г. Специално ви го болднах. Е, слушаме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) Що за въпрос? Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе). т.е. не става въпрос за "общоприет феномен", колкото и да ви се иска да изглежда така. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:13, 9 май 2016 (UTC) : И недейте обяснява как нещата в Белгия били ама много по-различни. Ама нищо общо нямало с България. Напротив, правилата са еднакви за България, Белгия или Джибути. Ако си мислите, че в Уикипедия нивото е първобитно и на никой не му дреме кой какво драскуца, много се заблуждавате. Всъщност вече се уверихте, че не е така. :: '''Абсолютно грешно твърдение'''. Правилата се различни във всякак държава,(ако изобщо има такива) защото клубовете си решават сами. Вече дадохме примери от Дания, Белгия, Германия и Австрия. '''Всички различни'''. И защо ви е толкова страх, че пиша тук?[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) :: А вие защо давате примери от Дания тогава? Стандарт няма. Клубовете си определят сами. Предупреждението в en wiki, беше изпросено от вас, защото познавате модератори и ги манипулирате. По същият начин, по който упорито искате да ме баннат тук, за да не пиша. Не съм ви обидил с нищо и не съм нарушил никакви правила. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 9 май 2016 (UTC) ::: '''Историята се случва.''' Тя не се скалъпва от разни писарушки в затънтени канцеларии или от анестезиолози с огромно свободно време. Нито един клуб по света няма морално право да сглобява кръпки в угодна нему история, която да го представя като значим отбор. ::: Цялото ви виждане за света е като „игра на тронове“, за което мога само да ви съжалявам. Вие не искате да спазвате правилата в Уикипедия, упорито отказвате да наричате потребителите с правилните им имена (да не забравяме, че се обръщахте към мен с „лицето“ до преди 1-2 седмици) и когато ви потърсят отговорност, заявявате, че има кампания срещу вас. В en wiki обаче има админи с ресор Спорт, които не търпят подобни измишльотини и бързо се разправят с хора като вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 9 май 2016 (UTC) "лицето" не е обида. "отваратителен" и "нагъл" е.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:02, 9 май 2016 (UTC) ::: Хаха, да, на хранилка съм в en wiki, за да гоня феновете на Черно море от Белгия. Не ви е срам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:49, 9 май 2016 (UTC) Писахте лично на Giant snow man, мислите ли че не виждам? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Вие сaм си признахте, че имате няколко от алманасите, на които основавам твърденията си, но не ги признавате защото били "прашасали". Значи знаете добре, че тези твърдения не идват от мен. Тогава защо продължавате да повтаряте, ча аз измислям история? Вие сaм се опровергавате. Измисляте вие и вашият сайт. Няма друг източник, който да тълкува историята на клуба по този начин. Прилагате някакъв принцип селективно за един клуб само, защото не искате той да има неудобната за вас история на първи шампион нa България. Прав, ли съм? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И за какво толкова ме заплашвате. Страх, ли ви е че пиша и мислите, ли че ако спра да пиша, ще успеете да промените всичко. Аз се предcтавих вече. Ще бъде учтиво ако и вие се представите [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:55, 9 май 2016 (UTC) : Явно наистина трябва да получите предупреждения не само в en wiki, но и в останалите, за да ви бъде официално забранено. Вие, [[Потребител:Vtd]] и всичките ви IP-адреси, за които се правите, че не съществуват. Изпълнения тип д-р Джекил и мистър Хайд може да ги прилагате някъде другаде. Аз лично ще обърна внимание на админите във всяка една Уикипедия, в която редактирате, за какво става потъпкване на историята иде реч.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:58, 9 май 2016 (UTC) До сега не успяхте да докажете нито едно от обвиненията си. Пак повтарям, не съм аз въпросното IP. Какво повече искате да ви кажа? Даже не знаех, че годината 1959 е стояла като година на основаване на клуба. Последно коя е между другото , според вас? 1945, 1959, 1968, 1990? Аз залагам само на 1913. Официалната [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:20, 9 май 2016 (UTC) : Имате ли представа колко грозно изглежда вашата „дискусия“, която много повече прилича на махаленски скандал от ниско ниво. Срам ме е да ви чета. И двамата. Ако не престанете да работите по този начин, обещавам ви да защитя статията поне за месец, независимо на кого е последната редакция. Нито ме интересува футболът, нито „Черно море“, обаче вие си позволявате да превръщате администраторите в стражари, а читателите - в идиоти. Погледнете колко много сте изписали, без да достигнете до някакво разбирателство. Това тук не може да продължава повече по същия начин. Приемете това като последно предупреждение. '''И двамата'''. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:53, 10 май 2016 (UTC) Нямах намерение да пиша,защото не виждам смисъл, но за пореден и последен път ще напиша, версията на Rebelheartous е версията на фенския сайт за, който той явно работи.При дадени десетки източника, при традиция на повече от 100 години, при множество официални чествания,за какъв спор иде реч,когато спортен министър,кметове,БОК,БФС изпращат поздравителни телеграми, когато футболисти са обявявани за Почетни граждани на Варна,значи ли,че и и това е подмяна на история.Не аз или Калинов подменяме фактите.С морски поздрав-Велико Димитров : Г-н Димитров, бях ви казал, че поздравителните адреси, цветята и писмата от министъра не са достатъчни в подкрепа на твърдението. Това е политически пост със съветници. Били сте свидетел на приветствието от от друга политическа личност в новогодишната нощ на фона на "Българските" колорадски планини. Е, както тогава разбрахме пак съветници взели уж от туристически сайт красивия фон без да се съобразяват дали е български. Ето защо и версията на статията за отбора в Уикипедия може също да се окаже подлъгмваща за някой добре платен съветник. Та след цялото това нещо иде реч за източниците. Нужни са те за да стане статията достоверна. Относно това дали са "прашасали", смятам за тъпо. Източникът си е източник. Важното е да се представи по подходящ начин в статията. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 10 май 2016 (UTC) Г-н Извора, алманасите с подобна информация излизат от 1971 до 2015 години (последният даже още не е хванал прах). Издание са на ЦС на БФС до 1990 и на БФС след това. По никакъв начин не могат да се нарекат фенски драсканици. Не съм сигурен дали тези годишници са излизали през 1990те. Скенирах оспорваните точки в тази беседа както от най-старият, така и от най-новият от тях. . Тези оспорвани точки тук са две : 1. Черно море наследява 4те титли на предшествениците си Тича и Владислав. 2. Черно море е създаден през 1913, както всички други клубове, които си слагат дати отпреди 1945 . В алманаха от 2015, в листа на шампионите на България , името на ФК Черно море е ясно изписано в скоби, след това на предшествениците му шампиони Тича и Владислав през 1925,1926,1934,1938. Тилите са написани във визитката на отбора във всеки един от тези годишни издания (от 1971 до 2015). Годините на основаване на клубовете Левски, Славия, Ботев, Черно море, написани в алманасите до 1990 г. са 1968 или 1969 г. (след последната реорганизация), но навсякъде се споменават и на кого са наследници с годините нa основаване на предшествениците. При Черно море, това е Тича (1913). Предвоенните години на основаване се появиха официално след 1990, когато всеки клуб реши да сложи тази на предшественик. Нашата позиция е, че не приемаме двойният стандарт , налаган от сайта bg.clubs (както и от други интерпретатори), който се явява пристрастен, защото е администриран от фенове на други отбори. Не знам как да кача скенираните страници тук. Ако ми дадете някакъв мейл, ще ги получите за минута. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 10 май 2016 (UTC) : Т.е. вие сте си „сложили“ тази година, не че е фактическа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:06, 11 май 2016 (UTC) :: Интересно ми е да науча И ОТ ДВАМАТА какъв е този сайт bg.clubs? Има ли регистрирани от вас т.е. от двете спорещи тук страни и води ли се и там някаква словесна престрелка момежду ви или като цяло между двете страни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Информационен портал за българските футболни отбори с кратка история, емблеми и съоръжения, които се използват от тях. Може да се каже, че е единственият сайт, в който се намира достоверна и неутрална информация за клубовете. Не бих казал, че е особено подробен и задълбочен, но от това, което представя като факти, не мога да се оплача. Двамата господа единствено тук съм ги засичал (поне под тези им никнеймове). Аз лично не знам сайта да предлага регистрация под някаква форма.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:57, 11 май 2016 (UTC) Пак не рзбирам "обвинението". Можем да представим фотокопие от съдебната регистрация на Тича от 3 март 1913г. Между другото Тича и Славия са единствените с такъв официален юридически документ. (Жск София и AС 23 също имат). За всички останали основаването е по разкази и преразкази (в общи линии hearsay) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:29, 11 май 2016 (UTC) : Моля, говорете в 1 л. ед. ч. Представете такъв документ със същата дата за Черно море и дебатът приключва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:17, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] за всички български отбари ли сте искал „такъв документ“, че да виждаме из статиите съответната година на основаване или там източниците са били достатъчни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Okalinov визираше конкретно три отбора – Ботев, Славия и Левски, тъй като годините им на създаване са съответно 12, 13 и 14, т.е. около годината на Тича. Той обаче пропуска съществения факт, че трите са създадени под тези имена и през годините въпреки различни ръководни и партийни решения са оставали едно цяло, вкл. и до днес. Пробвай да потърсиш из интернет дали някой оспорва тези години (освен Okalinov, разбира се). ::: Докато обединението на Тича и Владислав ги превръща в един нов общ отбор. И двата прекратяват съществуването си и целостта им е разбита. Да, това става под партиен натиск и никой го не оспорва. По подобен начин приключват Септември и ЦДВ и стават [[Септември при ЦДВ]] – това е настоящия най-голям отбор в България ЦСКА (и датата му е датата на обединение на двата – 1948 г.), на двата копенхагенски гранда в нов [https://en.wikipedia.org/wiki/F.C._Copenhagen Копенхаген] с дата на създаване 1992 г. и вмъкната секция с предистория (както направих с Черно море), на два отбора от Генуа в новата [https://en.wikipedia.org/wiki/U.C._Sampdoria Сампдория] с дата на създаване 1946 г. и вмъкната подробна предистория и други, които съм изброил нагоре. ::: Пак казвам нямам нищо против да покаже документа, но на него ще пише [[ФК Тича]]. Несъществуващ отбор с отделна статии и успехи. Представи си пък да ме опровергае и да пише Черно море. Шоу за моя сметка ще е тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:25, 11 май 2016 (UTC) :::: Добре де. Левски се обединява със Спартак, става Левс-Спартак. Има период когато е Витоша и днес е пак Левски. Значи ли това, че ако Черно море приемат името Тича ти ще приемеш и годината 1913 за тази на основаването защото името съвпада? Погледни статията за [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]. Там защо не коригираш? Приемлив за двете страни ли е варианта 1913 / 1945 да стои в година за основаване при положение, че клубът е правоприемник на Тича и никой не го отрича това? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:55, 11 май 2016 (UTC) ::::: Клубът не получава никакви права, облаги или купи от обединението. Само празен лист хартия, на който да започне да пише история. Запитай се защо Okalinov приема за начална година 1913, а не примерно 1916 г. – годината на Владислав. На каква база става този избор? Кой му дава право да окачи нови цифри? Това, което предлагаш, означава да оставим и в статията ЦСКА като години 1923/1948, за Сампдория 1891/1946, за Копенхаген 1876/1992. Особено за двата западни примера хората там нямат обремененост да положат ново начало. Истинска мегаломания е да създадеш нещо, но да твърдиш, че всъщност си древен и велик. По същата логика, ако искаш да излезем от спортната сфера, е в статията [[България]] да стоят две дати на създаване – 632/681. ОК, има корени, предистория и те са описани, но е смехотворно да се посочва дата, нямаща нищо общо с реалното начало. ::::: Левски само си е сменял имената. Целостта се запазва, на това наблегнах. Няма прибавяне на години, успехи, купи и твърдения в стил югозападната ни съседка и в случая Okalinov. Аз ти предложих да гугълнеш дали се водят спорове за Левски, Ботев и Славия евентуално. А Черно море могат да се нарекат и [[ФК Отбора от древността]], но това нищо няма да промени. Знаеш за вълка и козината. То така ако ставаше с едно щукване. ::::: Да, статията [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] си плаче за редакция. Въобще целият раздел футбол е под всякаква критика. Аз правя каквото мога.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:36, 11 май 2016 (UTC) Аз не окачвам никакви цифри. Те са окачени преди да се родя. По тази логика, всички статии плачат за подобрение, ама от 4 години се занимавате само с Черно море (и малко с Лудогорец и Бенковски село Црънча ) Има , ли някаква особена причина [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] А споровете тук се водят единствено от вас, никой друг. Който влезе в беседата, даде мнение че 4те титли са на Черно море, както си ги пише навсякъде . ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 11 май 2016 (UTC) : Хаха, няма такава логика. Точно обратното, това е логическа грешка, която се казва [[Non sequitur|non sequitur]], по-точно [https://en.wikipedia.org/wiki/Denying_the_antecedent тази ѝ разновидност]. С други думи вие грешно смятате, че щом е пълно със статии с бакии, значи и статията на Черно море може да стои a complete mess и никой да не ви пречи да пишете на воля. Уви, не е така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:46, 11 май 2016 (UTC) : Да, и аз от известно време се опитвам да си обясня това внимание към този отбор, а не съм Спартак (където попаднах чисто случайно), който си е същия. Вероятно защото нямат купи, не се води спор във футболен сайт за този отбор или има нещо друго? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:10, 11 май 2016 (UTC) Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе) Копие от документа има г-н Димитров ( отново, това е съвсем друг човек , не съм аз). Той ще може да го постне на емайл, когато погледне в беседата и получи някакъв адрес . Тук не става. Аз мога да изпратя , това за което говорих по-горе. т.е. , че Черно море винаги през годините се е считал за правоприемник на Тича и Владислав. (както днешният Левски на Витоша и Левски-Спартак, Славия на Строител и Ударник, Ботев на Тракия и т.н.). Който документ важи за Тича, важи и за Черно море. Тук спорът отдавна е приключил. Останаха само заяждания. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:23, 11 май 2016 (UTC) : Със „сложена“ година и „взета“ история ще ви бъде трудно да докажете каквото да било..--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:34, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], а за посочените по-горе отбори годините не са ли „сложени“ и „взети“?--[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Ами нямат откраднати титли, които да се оспорват и до днес. Успехите им са така както са посочени в [[„А“ футболна група]] и [[Национална купа на България по футбол]]. През 2012, 2013 и 2014 не празнуваха обширно понятие от типа 100 години софийски футбол или съответно пловдивски футбол, снимайки се пред новоизлюпена емблема за целта. Празнуваха точно и ясно годишнините на клубовете си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 11 май 2016 (UTC) :::: Откраднати от кого са тези титли? От Тича и Владислав за Тича-Владислав? Откраднати от левия джоб и поставени в десният. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 11 май 2016 (UTC) ::::: От левия вадите на Тича, от десния на Владислав и ги пришивате на новото тяло на масата. Нали ви казах, д-р Джекил и мистър Хайд. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:19, 11 май 2016 (UTC) :::: Аз пък си мисля, че точно това е трън в задника на противниците и причина за целия този спор. Следвайки тази логика Левски трябва да се отрече от отличията си като Левски-Спартак и Витоша. Не мисля ли правилно? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:08, 11 май 2016 (UTC) ::::: Ама той пак е Левски. Вливането на Спартак не променя нищо. За [[Спартак (София)|Спартак]] са само пасивите, защото той престава да съществува за известно време. Левски никога не е претендирал за [[Купа на Съветската армия 1967/68|Купата на България на Спартак]], която си стои на името на Спартак. За разлика от Черно море, които искат да си „вземат“ чужди купи и да сменят притежателя им.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 11 май 2016 (UTC) :::::: Левски не е претендирал, ама купата му е писана в алманасите . Пък и какво е една КСА на фона на 20. И да , нищо не са взели, само 7 титуляра и Боян Радев за спортист на столетието, без да е играл една схватка за Левски или Левски-Спартак. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:23, 11 май 2016 (UTC) ::::::: „Алманасите“ ви не струват пет пари, ако пише това. Не че не стана ясно, де. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не само прашасали, но и неверни. Купите са [[Национална купа на България по футбол|тук]], не ги търсете другаде. Левски не претендира за тази купа, но „алманасите“ му я приписвали, хаха. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: Да, не претендира само защото след това Спартак е възстановен. Ако не беше се случило това дали точно така щеше да бъде? Кой може да каже? Говорим за аналогични сливания на отбори. Не е ли логично да се приемат пасивите и активите от правоприемника? Това едва ли аз или някой от спорещите може да го каже, защото задълбаваме в тема, която дори би объркала юрист работещ в подобна сфера. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:58, 11 май 2016 (UTC) ::::::: Аз го казвам това с днешна дата, нали това бистрим. Левски не си търси тази купа, Ботев не придърпва чужди успехи, Славия също. Ами не е аналогично, защото Левски, Ботев и Славия и преди, и след тези сливания си остават същите отбори. Целостта се запазва. Черно море кой е бил преди 1945 г. Тича? Владислав? И двата наведнъж? Защо 1913, а не 1916 г.? Ето това искам да обясни Калинов. Ако може.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 11 май 2016 (UTC) Отново прах в очите. 100 години "варненски" футбол никой не е празнувал. 100 години футбол с Черно море, да.[http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] "Новоизлюпената емблема" с 1913 е е с голяма вероятност по-стара от вас, rebelheartous. Нямам никакво намерение да оспорвам титли на когото и да е. Титлите на Черно море също не бяха оспорвани докато се появи вашият сайт с новата му визия върху обединенията от 1945 г. И пак давате за пример статии писани от вас и Араиз 13. Трябва да приемем виждането ви безусловно, разбирам [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 11 май 2016 (UTC) : Нека да запазим хладнокръвие. По тази логика аз като възпитаник на [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|най-старата известна гимнация в България]] трябва да вляза в словесен спор с някой от [[Априловска гимназия|Априловската]]. Училището ми не е признато за ПЪРВАТА гимназия само защото е започнало като девическо, не като светско. Та примери много. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:39, 11 май 2016 (UTC) : „Спортното дружество Черно море чества 100-годишния си рожден ден тази година.“ Четем и под заглавието, Okalinov. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 11 май 2016 (UTC) Вие само едно изречение , ли четете или мислите, че футболът не влиза към спортовете в Черно море? И в двата случая, нямате аргумент.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:08, 11 май 2016 (UTC) : Мисля, че има разлика между спортно дружество/спортен клуб и футболно дружество/футболен клуб. И мисля, че и на авторите на статията им е ясно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Ако не беше така, нямаше да се посвенят да напишат „'''Футболното дружество''' Черно море чества 100-годишния си рожден ден.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:55, 11 май 2016 (UTC) Всички дружества празнуват, вкл. футбол. Кое не ви е ясно с 5 футболиста на снимката? Пак търсите теле под вола [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] И защо Левски открадна Олимпийското злато на спартаковеца Боян Радев ? Как спортист на Спартак може да бъде спортист на века на Левски? Обяснете пак как Левски не е взел нищо от Спартак. Нали знаете, че всеки път когато го кажете, се самообявявате за лъжец и манипулатор. Още работа за вас, в английската уикипедия е писан като спортист на Левски-Спартак, въпреки, че приключва кариерата си една година преди обединението, т.е. преди Левски-Спартак да е съществувал. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] А вие продължавате да се занимавате със сложният казус, дали футболът може да се счита за спорт. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:36, 12 май 2016 (UTC) : Разводняването на темата не ви помага да докажете тезата си. За футбол ли говорим или за спорт като цяло? Създаването на едно спортно дружество '''НЕ''' създава автоматично футболна, хандбална, волейболна или каквато и да е друга секция към него и то със същата година. Нещо като работодател го играете щом разпределяте кой какво да върши. Вие също може да променяте страници, но няма да го направите, тъй като сте тук с една-единствена цел и то си личи от редакциите ви. А и нали уточних по-горе, че това, че в други статии има грешки, не значи, че и тази на Черно море ще остане в такъв вид. Отваряйте по-често статията [[Национална купа на България по футбол]] вместо прашасалия алманах с изкривена информация. Левски не си търси купата на Спартак, Зулте-Варегем държи на годината 2001, Копенхаген на 1992, Самп – 1946 и те не се смятат за древни клубове. Черно море не е по-различен от тях. Спрете да приписвате успехи, които никой не си търси. Историята вече се е случила и трябва само да се отрази с независими източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:01, 12 май 2016 (UTC) Всичко неизгодно е "разводняване на тема".[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Най-независимият източник сте вие и вашият сайт.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всички клубове, които сте изброили са си избрали сами кои са и какви са. Недоволни няма. Тук се налага виждането на един човек (и сайт), което не отговаря на официалната 103 годишна история на клуба. Това може да задоволява тесният ви кръг от ново- историци, но не и който и да е от "зелена Варна". 1945 г. няма да се приеме и вие не можете да я натрапите със 70 годишно закъснение, защото така ви харесвало повече. Прашасалите алманаси са там, за да се четат. Такава е историята, прашасала.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:22, 12 май 2016 (UTC) : „''В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.''“ [[Дени Дидро]] : Та такава и вашата работа. Вие с всеки следващ пост се излагате още повече и доказвате, че цялата работа с 1913 е просто приумица. След като споделихте за „взетата“ история и „сложената“ емблема какво още да очаквам? „Зелена Варна“ имала свое виждане, значи останалия свят трябва да се съобрази с нея. Okalinov и Vtd са избрали годината на създаване, значи няма друга. Фактологията да върви по дяволите. И уикипедианците с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:35, 12 май 2016 (UTC) Вие отричате всички източници от последните 50 години като прашасали, за да лансирате версията на един сайт, с който явно сте свързан. Кажете това на г-н Дидро.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Не мислите , ли че превръщате тази страница в реклама на вашият сайт, от което читателите на уикипедия едва ли имат полза. Говорите за "значими" и "незначими", които са подчинени на отделни правила, за "запазване на идентитет" дори ако е "запазен" от спортист, който никога не се е състезавал за клуба , чийто идеидентитет "запазва". С други думи, кой сте вие да пишете нова история на клуб, върху който от 4 години тук изливате помия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:58, 12 май 2016 (UTC) : Вие и вашето неразбиране каква е тази енциклопедия и на кого „служи“ сте обида за Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 12 май 2016 (UTC) Мисля, че вашият спор е обида за Уикипедия, статията и нас, останалите потребители. Ако продължавате с подобен тон ще предложа и двама ви за блокиране. Мисля скоро да дам своето заключение с предложение какво да съдържа статията, независимо, че и на двамата няма да се хареса, но честно казано не ми пука. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 10:30, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, все тая какво ми харесва или не на мен. На фактологията няма да ѝ хареса, мен ме остави. Аз следвам достоверните източници, не фенски книги, написани от бивши футболисти на Черно море или хора, свързани с клуба. Това е конфликт на интереси. Не е ли ясно? Човекът е в Уикипедия само и единствено за да добавя към историята на Черно море. История, която преди намесата му преди 3 години изглеждаше във заключения вид от момента. Аз не съм имал нито един редакция в статията към онзи момент. Източникът от bgclubs не беше добавен. Годината обаче си стоеше 1945. Чудно как.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:43, 12 май 2016 (UTC) Кои са тези достоверни източници, които следвате? Не представихте нито един. (а да, бг.клъбс и статиите писани от вас в уикипедия). Какво съм добавил към историята на Черно море, което не е вярно, също е неясно. Коя история и на кого е писана от източници и хора далечни на клуба или за каквото там става въпрос? Хайде да не питам повече. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:09, 12 май 2016 (UTC) == Моето мнение (Izvora) == След като предната вечер целенасочено пропуснах скайп срещата (и със сигурност щеше да ми е по-приятно), след като видях написаното от двете страни, след като получих сканирани източници от [[Потребител:Okalinov|Okalinov]], след като се допитах до мои познати запалени футболни запалянковци, след като се допитах и до правно запознат и след като помислих, смятам за правилно и предлагам следното разрешение на продължаващата вече четвърта година редакторска война: * [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ми представи три източника: ** Сканирано копие на алманах от 1971 г. на българските футболни отбори. Цитирам какво пише за Черно море: Обединено дружество във Варна, създадено на 19.02.1969 от сливането на Черно море (обединено в 1945 от Тича - 1913 и Владислав под името ТВ-45, после Ботев, ВМС) и Академик като флотско студентско физкултурно дружество. Следват цветове на фланелки, стадиони, .... и забележете: Шампиони: през 1925, 1926, 1935 и 1938 и вицешампиони през 1928, 1930, 1935, 1936. Изданието е ценна библиографска рядкост и изобщо не е прашасал източник! ** Копие на страница от вестник [[Меридиан мач]], отново алманах. В него е представена класацията на шампионите на България. Там срещу отборите Тича и Владислав в скоби се мъдри Черно море. За пример в скобите до Шипченски сокол стои Спартак Варна, след Ударник е Славия, а до ЖСК Сф е Локо СФ. ** Сканирана страница от съдебния регистър, с което е вписан спортен клуб Тича, гр. Варна. Вписан е под номер 109 от 3.3.1913 г. В колона Средства е записано, че за постигане на горните цели клубът ще ги постига и с футбол. * В разговора ни по-горе от спорещите страни разбрах, че проблемът е основно в това, че Черно море няма свои купи (под това си име) и „присвоява“ тези на Тича и Владислав. Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице. Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:15, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, това, което си направил коректно ли ти се струва? Комуникирал си си с Okalinov в мое отсъствие и сега идваш и изказваш мнение по темата? Първо това искам да те попитам, след това ще коментирам казаното от теб.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:18, 12 май 2016 (UTC) :: От Okalinov получих сканираните файлове, които цитирах. Същият сам пожела да ми изпрати. Затова коректно цитирах какво съм получил. Мога да ВИ изпратя имейлите. От Вас не получих отговори от вчера на поне две мои питания. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:23, 12 май 2016 (UTC) ::: Адски некоректно е това. Все едно си оторизиран от Уикипедия да получаваш файлове и документи от някакъв юзър. Има си Commons, да прочете и да се научи как сам да си катери файлове. Пък след това ще ги коментираме какви са. ::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297343&oldid=7297339 Това] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297290&oldid=7297243 тук вторият пост] ли не съм отговорил?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 12 май 2016 (UTC) :::: Ако Сте запознат с Комънс там не може да се качи всичко, което ни хрумне. Да, копието от регистъра, в който е вписана Тича може да се качи и смятам да го направя. Да, никой не ме е оторизирал да получавам файлове от някого. Никой не ме е оторизирал да давам и своето мнение за водещата се война. Никой не може да потвърди мои симпатии към вас, Okalinov, Vtd и изобщо към футбола. Да, това са въпросите плюс този, който ви запитах за това ако Черно море промени името си на Тича бихте ли приел и „присвояването“ на купите. Вижте, разсъжденията ми изобщо не са фенски или симпатизирам на някого. Не симпатизирам на войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:50, 12 май 2016 (UTC) : На мен ми звучи логично - подобни проблеми има и с други организации (примерно [[БСП]]). Просто трябва да се опишат всички сливания. Във всички случаи не виждам с какво 1945 е по-особена от 1969. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:43, 13 май 2016 (UTC) == Редакциите на Okalinov == Направих си труда да погледна подробно какво е редактирал досега. Всички негови редакции са свързани по някакъв начин с Тича, Владислав и Черно море. Извън тази тема няма и едничка редакция, което е леко странно предвид претенциите, които предявява по отношение на други статии и тяхната недостоверност. Отварям статията [[Егон Терцета]], италианец, играл за Тича, а след това за Владислав. Единственото изречение, в което се говори за Черно море е следното: ''„Терцета е първият футболист, вдигнал Царската купа и капитан на отбор-шампион в историята на българския футбол, за което е на почит сред феновете на ПФК Черно море (Варна).“'' Без източник, без нищо. Защо е на почит в Черно море за успехи, свързани с друг отбор не е ясно. Кои са тези фенове, също. Може би са Okalinov и Vtd, нямам представа. Друга статия е за [[Кръстьо Петров]], играл за Владислав и шампион два пъти с него. Дотук нищо нередно, напротив това са си факти, които никой не оспорва. Проблемът е, че в статията нито веднъж не се споменава Черно море. Нещо повече, в тези две статии – Егон Терцета и Кръстьо Петров има препратки към [[ФК Славия|Славия]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]]. Чията история Okalinov на няколко пъти в тази беседа се опита да оспори и промени (по същия начин, по който прави с Черно море). Не знам на вас какво ви говори това, но на мен ми казва, че той е напълно наясно с историята на Славия и Левски и въпреки че в нея няма нищо нередно, той говори напълно противоположни неща, защото това не е изгодно за Черно море. Пак казвам, това са мои разсъждения, не сте длъжни да се съгласявате. Следваща статия – [[Стефан Янев]]. Този е главният източник на спорната информация, която лансира Okalinov. Бивш футболист, играл за '''Черно море''' от 59-а до 69-а. Да, точно така, това е обединеният нов отбор, когато Тича и Владислав вече не са съществували. Има издадени 10+ книги. Няма лошо, всеки може да пише и издава. Въпросът е доколко тези книги са благонадеждни източници. Дреболия е това, че в статията са обявени за „алманаси“, част от реториката на Okalinov. Една от тези книги е за Владислав и в текста пише: „През февруари 2016 г., Янев и съавторите му издадоха книга-албум, посветена на 100 годишнината на ФК Владислав“ Оставяме настрана факта, че Владислав е несъществуващ отбор, на който де факто не може да се чества нищо. Но според Okalinov Черно море чества няколко пъти годишнини. Веднъж през 2013 г. на Тича, втори път през 2016 г. на Владислав. Нормално е всеки да се запита няма ли нещо ненормално в това. Друга книга на Стефан Янев се казва „120 години битки за футболна Варна“ и издадена през 2014 година. Повтарям, 120 години! Да ви напомня за статията [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more 100 години футбол с Черно море]? Връщаме се назад 120 години и годината би трябвало да е 1894 г., ако владея проста аритметика. Нямам представа какво се е случило тогава, но със сигурност не е нещо, касаещо варненския футбол и по-конкретно Черно море. Защото първият варненски отбор е [[ФК Спортист (Варна)]], създаден 1909 г. Цели 15 години по-късно. Та нека всеки прецени каква е дозата истина и каква е красивата измислица. '''Като нямате представа какво се е случило, е добре да прочетете книгата'''. Нищо, аз ще ви обясня. Както личи от заглавието, '''книгата е за Варненският футбол''', не в частност за ФК "Черно море" На '''14 май 1894 г.''' се донася първата топка от швейцарският учител във Варненската мъжка гимназия, '''Жорж де Режибюс''' и се изиграва първият футболен мач. Това е '''началото на Българският футбол''' , започнал в двора на гимназията във '''Варна'''. Участие в мача е взел и [[Васил Коларов]]. Случката е описвана няколкократно и в други книги. Алманаха "50 години български футбол" на авторите Oлянов и Аврамов, излязъл през 1960 г. я отразява подробно. Авторите са от София и нямат връзка с ФК "Черно море". Между другото случката също няма нищо общо с клуба, и книгата е за Варненския футбол като цяло. Отново ще ви поправя, първият клуб във Варна (и България ) е [[ФК Атлас]] 1907. Спортист 1909 е първият клуб свързан с Черно море, след като се обединява с Тича на 24 май 1914 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:15, 13 май 2016 (UTC) Припомням и казаното за въпросния Янев от Vtd: ''„Не знам, дали знаещ кой е Стефан Янев,но понеже съм приятел и с него , той също е на мнение за 1909 година, ако се поразровиш в гугъл, ще намериш мнението му.“'' И от Okalinov: „Мога да ви свържа с господин Янев, за да да го питате дали и защо неговите книги са "фабрикуване на измислици". Ако това не е конфликт на интереси, не знам какво е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:14, 12 май 2016 (UTC) Не виждам какво доказва горното. Пиша за Владислав и Черно море, защото мога да дам информация, която е нямаше и която би била полезна за всеки заинтересуван. Грешна информация не съм давал. Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон. Събитията са от началото на 20 век и няма линкове. Да се засрамя, ли ? Познавам Стефан Янев. Който следи футбол и е гледал мачове, го е чувал многократно от 4 Световни първенства. Той е референция за много неща. Написах му и статията, с подробности от живота му, които само той може да каже. Същото направих и със Стефан Богомилов и Тодор Марев. Недко Недев познавах лично. Израстнал съм в двора на Иван Моканов. Ето, засрамих се. Знам много за починалите и имам постоянна връзка с все още живите. Кой друг може да напише по-информативна статия. Вие, ли rebelheartous? . Ами заповядайте, пишете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 12 май 2016 (UTC) : {{цб|Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон.}} : {{цб|Да се засрамя, ли}} : {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Сетих се за един скорошен раздел в Разговори – „Това ли е "нашата" Уикипедия?“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:48, 12 май 2016 (UTC) rebelheartous, какво не ви харесва в тази статия и какво искате да оспорите в нея [[Кръстьо Петров]], ? Или в тази [[Стефан Янев]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:13, 12 май 2016 (UTC) Какви препратки искате за някой починал през 1964 г? Информацията е от внуците му. Имат снимки, спомени, какво друго ви трябва? Важен е за феновете на Черно море, да. Първият капитан, вдигнал първата купа на България. Празнуваме му и гола и купата. И книга-албум излезе и фланелки реплики с името му. Празнуваме поводи, за които имаме основание. Може да е всеки месец, може да е всяка година. Защо ви дразни това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:36, 12 май 2016 (UTC) == Мнение == Искам да споделя [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 мнението на Arise13], също запален футболен фен и при това напълно известен на Общността, който обаче не пожела да се включи в дискусията.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:22, 12 май 2016 (UTC) Значи мнението на "зелена Варна" няма никакво значение , а на футболният фен Аrise13 има [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:38, 12 май 2016 (UTC) == J. Hobart == [https://en.wikipedia.org/wiki/User:J._Hobart Този юзър] днес го докладвах за вандализиране на страницата Черно море в en wiki и беше блокиран. Абсолютно никакви асоциации няма да правя, оставям на уикипедианците. Само ще покажа какви са [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Contributions/J._Hobart приносите] му. А ето какво написа на беседата на Черно море там: {{цб|Apparently the '''<big>rebel-hearted</big>''' logic only applies to Cherno more Varna, as the majority of the other Bulgarian clubs claim to be established at some point before WWII, but they were also subjected to mergers with other clubs after 9/9/1944. Examples continue as late as 1969 (Levski Sofia and Spartak Sofia; Slavia Sofia and Lokomotiv Sofia), 2001 (Lokomotiv Plovdiv and Velbazhd Kyustendil), 2010 (Botev Plovdiv and Metalik Sopot) and many others. Please refrain from further 'editing' the page as the only thing you achieve is delete other contributors' work. '''<big>Feel free to write a separate article about the fabricated history of Bulgarian football clubs.</big>''' — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 08:14, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|Also, Rebelheartous' claim that the 2013 celebrations concerned Varna long football history, not PFC Cherno More in particular. paints hims as rather clueless, which can be easily confirmed with a google search.}} {{цб|http://www.novsport.com/news502871_1.html http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/681-fenove_na_cherno_more_napraviha_shestvie_na_100_godishnia_yubiley/9701 http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/675-unikalna_horeografia_na_ticha/9556 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1145010 http://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/100-godini-cherno-more-snimki_165823.html J. Hobart (talk) 08:38, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|User:Rebelheartous - Please stop your disruptive editing. If you continue to blank out or remove portions of page content, templates, or other materials from Wikipedia, you may be blocked from editing. Thank you. — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 10:12, 12 May 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:30, 12 май 2016 (UTC) == Блокиране и защита == Вие и двамата не разбирате от дума, за последен път ви приканвам да се спретеǃ Това тук преминава всякакви граници на търпимостǃ Ако който и да е от вас, продължи да спори тук, ще бъде блокиран минимум за един ден. Ако и това не помогне, ще предложа защита на беседата, въпреки че такава практика в Уикипедия няма. Но с поведението си вие предизвиквате необходимостта от нетрадиционни мерки. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 13 май 2016 (UTC) == Източници == Здравейте, Моли. Тук изпращам 20 линка, които се надявам да помогнат за разрешаването на спора. За да се улесни преглеждането им, посочвам страниците с информация към всеки източник, на която се основава изтритата в момента страница в уикипедия: стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf], стр.51 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_72.pdf], стр.47 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_74.pdf], стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_75.pdf], стр.48 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_76.pdf], стр.58 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_77.pdf], стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf], стр.46 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_79.pdf], стр.43 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_80.pdf], стр.6 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_81.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_82.pdf], стр.5 и стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_83.pdf], стр.6 и стр.44 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_85.pdf], стр.9 и стр.70 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_86.pdf], стр.4 и стр.60 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_87.pdf], стр.7 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf]; стр.33 и стр.61 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf], стр.32 и стр.97 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf], стр.174 и стр.239 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_91.pdf], стр.13 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/blgariya_na_futbolniya_globus_2.pdf]. Както виждате, това са официални издания на най-висшите управляващи органи на бълграския спорт и в частност футболa : Централният съвет на Българският Съюз за Физкултура и Спорт (ЦС на БСФС) и Българският Футболен Съюз (БФС), със седалища в София. Може би е излишно да казвам, че това не са фенски организации на ФК "Черно море" Варна и още по малко, че написаното в източниците им са мои измислици и фенски драсканици. Това са източници, написани от десетки автори върху хиляди страници в период от 45 години до днешна дата. Не ми е известно някой от авторите да е от Варна или още по-малко, фен на "Черно море". Лошият [[Стефан Янев|Янев]] не е между тях. Спорните точки в статията са две. 1. ФК "Черно море" Варна има/няма 4 титли, спечелени от предшествениците му, на които е правоприемник. 2. ФК "Черно море" е основан като "Тича" на 3 март 1913 година Относно 1 ва точка, на всяка от посочените страници ще видите, че ФК "Черно море" има 4 шампионски титли. 3 пъти като "Владислав" (1925,1926 и 1934) и един път като "Тича" (1938). По тази точка, спорът би трябвало да приключи тук. Относно точка 2, навсякъде където е представена визитката на ФК "Черно море", е обяснено че отборът е правоприемник на "Тича" (1913), Владислав, Приморец, ВМС,..... т.е. както при всички останали български отбори (по-горе се дадоха примери и от други държави), клубът наследява традиции, активи и пасиви на предшествениците си. Датата му на основаване, в случаят, остава тази на най-старият от тях. На няколко места ще видите "Тича" (1912). Това не е грешка, а годината, когато в същност е основан клубът. От 3 март 1913 г. датира официалната му съдебна регистрация, което е прието за официалната му рождена дата. Документът, съдържащ тази първа по рода си съдебна регистрация на футболен клуб в България, може да бъде представен в сканирана форма на всеки желаещ да го прочете. Какво имаме насреща? Нито един източник, освен сайтът бг. клъбс, който е администриран от служителя в НСИ Митко от Силистра и безработния Сашко от Пазарджик. И двамата неприкрити фенове на "Славия". Това са хора, пишещи нова история на клуб , който ненавиждат. Опазил Господ. Целта е ясна. 4 титли, които боцкат нелицеприятните части на завистливи и дребни хора, самоопределили се като най-висока инстанция историци. Всички други футболни статии са пълни с неточности и недомлъвки, но ние тук се занимаваме вече 4 та година с обсесията на дребните и завистливи души, да променят историята на клуба, защото ....... вече сме били в 2016 и "прашасали" източници не трябвало да се гледат и “things will never be the same again”. (?!) Вярвам , че уикипедия е място където се гледат източниците, а те показват вече половин век винаги и само едно. Черно море е основан като "Тича" на 3 март 1913 година и има 4 титли (1925,1926,1934,1938). Положението, в което е заключена статията в момента не представя вярно историята на клуба. С приятелски поздрав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 26 май 2016 (UTC) : Господин Калинов, чудесно е, че сте намерил толкова много източници в подкрепа на тезата си. Но моля, не ме приемайте като арбитър, аз нито разбирам от футбол, нито се интересувам от него.Още по-малко - от юридическите спорове и въртележки по темата. Не мога да взема обосновано участие в спора, а само да се постарая статията да не е подложена на поредица от едни и същи промени. Надявам се феновете на футбола да вземат по-сериозно отношение и да прочетат посочените от Вас източници. Надявам се най-после да се стигне до някакъв консенсус. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:57, 28 май 2016 (UTC) :: Аз се радвам, че източниците са видими онлайн. Моля да си напишете подходящ текст подкрепен с източниците и да ги цитирате. Мисля, че достоверните източници са едно от решенията за изхода от войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:42, 29 май 2016 (UTC) Великолепно е, че някой си е направил труда да сканира "прашасалите" справочници (надявам се, че някой няма да взриви сървъра, на който се намират файловете). Комплименти, г-н Kалинов, личи се имате нерви на анестезиолог! :-) [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:58, 12 септември 2016 (UTC) == retro-football.bg == Какъв е този сайт и кой го създава? Защо материалите на Okalinov са качени именно в този сайт? Правилно ли се досещам, че самият той списва сайта? Как е възможно личен сайт да служи като 90% от източниците за статията Черно море? {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:19, 21 септември 2016 (UTC) : Вероятно правилно предположение относно собствеността, предвид информацията от whois. Другото не коментирам. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:04, 22 септември 2016 (UTC) Кое е по-същественото - кой списва сайта или дали документите публикувани на него са автентични? В случая не става въпрос за цитиране на мнения, публикувани на сайта, а за сканирани документи, чийто произход е извъм съмнение. Изданията на БФС са издания на БФС, независимо дали от преди 2 или 20 години. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:51, 21 септември 2016 (UTC) : Първосигнално и моят въпрос бе като на Дино. Помолих господина да сканира и качи в пространството източниците си за да са видими от критиците. Нима сайта или съдържанието в сканираните източници те притеснява? Ако е сайта да помислим къде да ги качим тогава? Ако е съдържанието в сканираното да коментираме него. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:18, 22 септември 2016 (UTC) :Между другото не е задължително източниците да са видими онлайн. Достатъчно е да бъдат правилно цитирани. Молбата бе моя, господина с охота ги качи. Не съм конкретизирал как и къде да ги качи. Единственото условие е хора като теб да прочетат източниците и да коментират тях. НО този ЖАЛЪК опит за възобновяване на войната само буди смях и горчива болка. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:30, 22 септември 2016 (UTC) == История не се купува == Тази лъжа с датата на създаване на ПФК Черно море трябва веднъж завинаги да спре да се разпространява. Този господин, на който единствените редакции са свързани само с Черно море, трябва ако не да му бъде ограничено присъствието тук, то поне да има една постоянно редакторска намеса. Наистина продължава да ме изумява как уважавани от мен хора като {{пинг|Izvora}} позволиха господина да пробутва собственото си сайтче като източник за проверка. Докато в същото време авторитетни сайтове казват точно обратното – а именно това, което представих в [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 ето тази] версия на статията преди да започне редакторската война. Призовавам за ревизия на случилото се и позволяване фактите да властват, а не евтини фабрикации на история. {{Пинг|Iliev}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:57, 16 юли 2017 (UTC) : Не следя развитието на статията из основи, но прословутият господин има редакция от преди месеци и то с линк към качен файл в Общомедия. Държа да подчертая, че ми бяха сканирани източници, които той самия цитира. Не ми е показвал линкове от СИГУРНИ САЙТЧЕТА. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:21, 16 юли 2017 (UTC) :: Да, той не цели да допринася в Уикипедия и присъствието му е скромно. Неговата цел е да „увеличи“ историята на любимия си отбор. Документът, който е качил, се отнася за [[ФК Тича|тази статия]] ('''написано е ясно Тича в документа'''), а не за Черно море. Двата субекта НЕ СА едно и също нещо. Ако иска, да добави пресниманата регистрация там. За настоящата статия трябва да се ползва [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) следния линк], който бях посочил във версията от 1 май 2016 г. Моля, за връщане към тази версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:05, 17 юли 2017 (UTC) : {{Пинг|Rebelheartous}} Любезно Ви моля да не започвате нова редакторска война в английската версия. Няма нужда от две отделни дискусии за едно и също нещо. Ако желаете да възобновите дебата, това е Ваше право. -- [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:26, 17 юли 2017 (UTC) :: Нямате право да ме молите да не изобличавам откровените измишльотини. В en wiki въпросът беше вече изяснен, юзърът [[en:User_talk:Vtd]] блокиран, а [[en:User_talk:Okalinov#April_2016]] предупреден от администраторa GiantSnowman. (Те според мен принадлежат на един и същи човек, но това е отделна тема.) Проверете ги внимателно. Всяка Уикипедия е сама за себе си, така че считам въпросът за приключен в английската версия. Припомням и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 едно мнение] от Arise13, което само показва, че хората, които наистина разбират от материята, просто нямат желание да дебатират до безкрай, а вместо това в бг уики си имам работа с админстратори на мили разстояние от футбола.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:21, 17 юли 2017 (UTC) ::: Знам, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Да разбирам ли, че настоявате да повторим дебата там, на английски език? Ако трябва буквално да следваме процедурата, сигурно ще се наложи. Още нещо. Как може да посочвате bgclubs.eu за достоверен източник, при положение, че в страницата им за ЦСКА няма нито една думичка за събитията от 2016 и "новото начало"? Не се сещам за по-голяма измама с историята на който и да е клуб. --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:41, 17 юли 2017 (UTC) :::: Нещо не разбрах какво общо има ЦСКА с Черно море? bgclubs.eu съм го посочвал като източник [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&oldid=5828538 още 2013 г.]. Да, това е възможно най-достоверният източник на футболна история към настоящия момент. За разлика от личните сайтчета на някакви юзъри, което е конфликт на интереси може би?? :::: Проверихте ли беседите на двамата юзъри в en wiki? А за коментарът на Arise13 да имате нещо да кажете?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:10, 17 юли 2017 (UTC ::::: По принцип ЦСКА и Черно море нямат нищо общо, но bgclubs.eu не отразява адекватно историята на двата клуба. За трансформациите на Черно море има официални документи, за "възраждането на ЦСКА" също. Сайтът, който посочвате като достоверен източник, не прилага единен стандарт. Относно потребителите -- да, видях, че са били блокирани, и то с право. Не приемам поведение като тяхното тогава или Вашето сега за нормално, все пак сме цивилизовани хора. Текстът на статията в en wiki преди последната Ви редакция не може да се счита за "unsourced material". --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:02, 17 юли 2017 (UTC) :::::: Бихте ли пояснили последното изречение. :::::: Черно море води началото си от обединението на два самостоятелни клуба – [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]], всеки от които със собствена история и успехи. И като цяло е един от малкото клубове, които може да се похвали с липса на сливания, преливания и т.н., каквито е имало при ЦСКА, например. "Документът" вече го коментирах – той се отнася към статията на Тича.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 17 юли 2017 (UTC) Неточно написано. Сливания има до 1969 г. Темата беше вече обстойно дискутирана [[Специални:Приноси/2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453|2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453]] 12:28, 17 юли 2017 (UTC) Ако се отнася до мен, никога не съм бил блокиран от нито една уикипедия. Историята, която продавам е официалната версия на на ЦС на БСФС и на БФФ, за което са дадени източници. Окалинов <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Специални:Contributions/Okalinov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:06, 17 юли 2017‎ (UTC)</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::: Датата на основаване обезателно е ''18 февруари 1945 г.'' Щом двата клуба са се обединили, насилствено или не, те са обединени в един нов клуб – ТВ 45. Ето цитати от bgclubs.eu – „на 18 февруари 1945 г. - '''Владислав преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Тича (1914 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ ; „на 18 февруари 1945 г. - '''Тича преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Владислав (1921 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ И защо настоявате годината да бъде 1913? Защото Тича е основан тогава, а Владислав е по-късно, през 1921 г.? Ами ако беше обратното? Щеше да казвате може би, Владислав. Разбира се като всички фенове в България искате вашият отбор да бъде най-стар на света. Само, че тук е енциклопедия и фактите са на първо място, а не личните пристрастия за добро или зло. Би могло да бъде 1913 г., ако Владислав се беше влял в Тича, или Тича да изкупи Владислав, а не и двата отбора да бъдат закрити. Още един въпрос - как така Черно море (Варна), уж, е едновременно вицешампион и бронзов медалист през сезон [[Първенство на България по футбол 1939|1939]]? Вие, г-не като сте наследник на вашите родители да не би да приемате годината на раждане на вашият по-възрастен родител за начало? Или почвате от 0? ::::::: Пример с друг [[футболен клуб]] – [[АЕК Ларнака]] от [[Кипър]]. Създаден е на 18 юли 1994 г. (даже днес имат рожден ден [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]) след обединението на [[ЕПА Ларнака]] (1930–1994) и [[Пезопорикос]] (1927–1994), два отбора, които имат общо 5 титли на Кипър, 6 купи и 1 суперкупа. АЕК не взима техните успехи и по-стара година 1927, а започва от 1994 г. и си има 1 спечелена купа до днес. Примери със сигурност има още много. --[[Потребител:Arise13|Arise13]] ([[Потребител беседа:Arise13|беседа]]) 18:37, 18 юли 2017 (UTC) :::::::: Примери има всякакви. Разликата е, че нито в Кипър, нито в Англия, нито в която там държава си изберете да ми дадете за пример е нямало сливане на клубове по решение на политическата власт. В страни, където е имало намеса, историята е съвсем друга. В Румъния е даже още по-объркано от у нас. В случаят с "Черно море" можем да приемем, че управляващите спортни органи изкупват вината си чрез обявяването на "Черно море" за правоприемник на историята и успехите на двата обединени клуба, както е записано в препратките. Некоректно и неуместно е да се опитвате да променяте решения на висши държавни спортни органи, защото не ви харесват. Всичко е описано в статията и препратките. Дискусията беше прекалено дълга и обстойна. Сигурен съм, че за всеки въпрос, който имате, ще намерите отговор по-горе. И накрая, докато ми давате примери от близо и далеч, аз ще ви дам няколко от България. "Ботев" Пловдив е всъщност "Металик" Сопот, "Левски-Спартак" и ЦСКА отдавна не съществуват, ЦСКА беше ликвидиран още един път миналата година,.... списъка е много дълъг. Вижте колко много пресни казуса имате за разрешаване, преди да се захващате с "Тича" и "Владислав" ;) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 03:11, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::: Чак всякакви примери няма, а тези, които сте посочили естествено нямат нищо общо с този на Arise13. Ние не ядем доматите с колците, нали се сещате. ::::::::: Иначе отново отсъстват каквито и да било доводи у вас. Директно сте пропуснали всичко, което Arise13 е изложил като факти и продължавате с вашите лакърдии за наивници. Да, след като променихте съдържанието на статията, историята вече изглежда другояче. Изопачена. Много добре сте описали как ви се иска да звучи тя. Само че това може да се случи само в някоя друга вселена, не и в настоящата. ::::::::: Радвам се все пак, че посочвате решението на тогавашната власт. Точно то е отправната точка за приключване на тази дискусия. Дали това решение е било съгласувано или не със спортната общественост може да се допълни в статията. Но именно то довежда до създаването на Черно море, а не нещо друго. Не виждам как може да променим този факт.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::: Има примери и в двете посоки. При [[АЕК Ларнака]] може да е така, както е посочил колегата, но при [[Хамбургер ШФ]] и [[Адмира Вакер Мьодлинг]] не е. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Хамбургер е създаден 1919 г., а Адмира 1905 г. Което е общото с Черно море тук? В Адмира са се '''вливали''' клубове и той винаги е оставал Адмира, докато за да се създаде Черно море два отделни клуба е трябвало да се '''обединят'''.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:08, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Да, създаден е през 1919, защото преди малко собственоръчно сте променили историята в Уикипедия... Адмира е създаден през 1905 чрез обединение на два клуба, нито един от които не е Адмира. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:26, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::: E именно де. Същия случай като Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::::: Разбира се, оправям всички неточности, за които ми сигнализират. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:29, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::::: Да, същия случай, което показва, че казусът с Черно море не е някакъв изолиран прецедент. Но дори и да е такъв, това е напълно възможно предвид обстоятелствата около насилственото обединение. Защо не пробвате да "оправите неточността" относно историята на Хамбургер в en wiki, да видим какво ще се случи? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::::: Мисля, че не ме разбрахте добре. Случаите са подобни, защото и при Адмира имаме "SK Admira Vienna was formed in the Vienna district of Jedlesee as a merger between two football clubs named Burschenschaft Einigkeit and Sportklub Vindobona in 1905". Т.е. Адмира „не взима“ годината на създаване на някой от двата си съставни елемента. ::::::::::::::: Ако искате, мога „да пробвам“ да оправя бакиите във всички Уикипедии само и само да не оставате с впечатлението, че действам във вреда на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:39, 20 юли 2017 (UTC) :::::::::::::::: Пробвайте да "оправите" само Хамбургер в en wiki и de wiki, да видим дали ще Ви благодарят. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:26, 20 юли 2017 (UTC) Трябва ли да повтаряме цялата беседа отново ? Четете тук [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg] Кое е трудно за разбиране? Сега, извадете вие един официален документ, който да подкрпя вашата теза. (N.B. Сайтовете, в които списвате не са официален документ) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:20, 19 юли 2017 (UTC) : Какво има да потваряме? Вие сам вече си признахте, че е имало „сливане на клубове по решение на политическата власт“. Благодаря ви, същото твърдя и аз. : Аз не виждам да сте извадили досега и един официален документ, узаконяващ по-ранна дата. Засега сме с валиден източник 1945 г. Дайте нещо на нивото на bgclubs.eu. Плакети, грамоти и календари всеки може да напечата в наши дни и да маркира с най-древните дати.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:00, 19 юли 2017 (UTC) :: И какво е "нивото" на bgclubs.eu? Този сайт съдържа фактологически грешки, не знам дали поради някакво специално отношение на администраторите му или поради липса на време/ресурси да се отразяват бурните напоследък "трансформации" в българския футбол. Надявам се да е второто. Ако алманаси, плакети, грамоти и календари всеки може да напечата, какво да кажем за съдържанието на един уебсайт в днешно време, когато дори децата имат уменията да ги обновяват/редактират? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:19, 19 юли 2017 (UTC) ::: bgclubs.eu e цитиран в редица статии на най-различни футболни отбори, докато грамотата на Моканов служи единствено за измяна на истинската история нан Черно море. Пак ви казвам, ако не откриете достоверен независим източник, удостоверяващ, че Черно море е правоприемник на Тича, няма смисъл повече да дискутираме.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:32, 19 юли 2017 (UTC) :::: Цитиран е, не отричам въобще това. Няма друг подобен сайт с агрегирана информация за български футболни клубове. Това не го прави официална инстанция и извор на неизменна истина. Грамотата е официален документ, издаден от официална институция, при това не случайна институция по отношение на футбола у нас. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::: Да, но тази диплома на удостоверява датата на създаване, а отличава спортист за успехите му. И разбира се, посочената годишнина е грешка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:44, 20 юли 2017 (UTC) :::::: Така е, стриктно погледнато, тази диплома не е сертификат за рождената дата на Черно море. Държа да отбележа, че текстът в bgclubs.eu също не е. Дипломата и алманасите са далеч по-достоверен източник от един сайт. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:28, 20 юли 2017 (UTC) : Никакви сайтове не списвам. Продължавате да си служите с лъжи и манипулации. Тук единственият сайт, разработен за доказване на тезата за Черно море 1913 е retrofootball.bg.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:04, 19 юли 2017 (UTC) == Връщане на версия == {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:07, 20 юли 2017 (UTC) :: Проявявате невероятна арогантност. Молите за промени по статията и в същото време най-безцеремонно я променяте, без дори да изчакате коментар на някой от администраторите. Какво Ви кара да мислите, че е постигнат консенсус? Или пък Вашите аргументи имат по-голяма тежест? Демонстрирах Ви сериозен пропуск във Вашия източник bgclubs.eu. Как може един сайт, съдържащ безспорни фактологически грешки, да е по-достоверен от официални писмени източници с призната автентичност и ~50 години публикувана история? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:25, 20 юли 2017 (UTC) ::: Статията не е редактирана от 12 юли, а последната редакция на Rebelheartous по нея е от 8 май 2016‎. Само отбелязвам, защото изглежда става някакво недоразумение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:44, 20 юли 2017 (UTC) :::: Говоря за промените по статията в en wiki и паралелната дискусия в [[:en:Wikipedia_talk:WikiProject Football#Dispute regarding Cherno More's history|WT:FOOTY]]. Нелепо е да водим един и същи спор на два различни езика и две различни места, защото всяко wiki си е само за себе си... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:52, 20 юли 2017 (UTC) ::: Както ви обясних, всяка Уикипедия си е сама за себе си. Не разбирам защо постоянно намесвате други Уикипедии и други статии. ::: Къде е пропускът по-точно? В статията [[ПФК ЦСКА (София)]] имаме за дата 5 май 1948 г. И в bgclubs.eu датата е 5 май 1948 г. Няма разлика между уики статията и портала.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:06, 23 юли 2017 (UTC) :::: Истинско безумие е да очаквате да водим този спор във всички Уикипедии. Пропускът не е в датата на създаване на ЦСКА, а че клубът, който е окупирал страницата в Уикипедия и е представен в bgclubs.eu, не е този ЦСКА от 1948 г. Сайтът bgclubs.eu или участва в масовата медийна измама за подмяната на ЦСКА с Литекс/ЦСКА-София, или администраторите не са го обновили в съответствие с последните събития преди началото на сезон 2016/17. Причината не е важна, важното е, че има съществена грешка в този сайт, и то по отношение на най-успешния и може би най-известния клуб в България. Съвсем нормално е при това положение да се допуснат грешки и при далеч по-скромни клубове като Черно море. Моля да не ме разбирате погрешно -- bgclubs.eu е много полезен ресурс, но не може да се счита за официален и авторитетен източник по отношение на историята на клубовете. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:03, 23 юли 2017 (UTC) ::::: Вижте, явно имате проблем с историята на много отбори. Само че всяка конкретна статия за отбор си има и беседа, на която може да повдигнете въпросите си. Опитвате се да размиете нещата и да изглежда, че всичко е пълна каша, но нека ви уверя, че това няма как да се случи. Поне не и в Уикипедия. Както ви обясних и в en wiki, не можете да правите [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинални изследвания]] на база на ваши собствени разбирания. Всяко едно твърдение подлежи на доказване и ако някой поиска източник за него, следва да се добави. В противен случай редакторите минават и изтриват съмнителни редакции. Така и с вашето твърдение, че годината на създаване на Черно море. След като твърдите, че е 1913 г., то представете валиден източник за това. Източник на който пише '''Черно море''' и '''1913''' едновременно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:24, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Има достатъчно източници. Изложени са в статията. И един риторичен въпрос. Дали е възможно, главен редактор на сайт да твърди, че няма нищо общо със сайта си и същевременно да се опитва да пробутва "продукцията" си http://www.bgfootball.com/new.php?id=62551 [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:27, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Само информативно да ви "светна" че bgclubs.eu е сайт на bulgarian-football.com и цялата информация вътре следва политиката на bulgarian-football.com и е съгласувана с екипа който списва сайта вече 25 години. Същата политика се прилага в случаите Ботев, Лотомотив, Берое, Нефтохимик, Локомотив Сф, Локо Мездра и др. --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 10:02, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Вярно е, че двата сайта са с един и същи собственик. Но не е вярно, че прилагат една и съща политика спрямо всички клубове. Ето само някои разминавания и неточности по отношение на клубовете, които сте изброили: :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Botev(Plovdiv) Ботев (Пловдив)] е представен като наследник на автентичния клуб, а настоящият клуб няма никаква връзка с него. Все пак, поне е пояснен случаят с Металик. :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) Локомотив (Пловдив)] прекратява съществуването си през 2001, като се влива във Велбъжд (Кюстендил). Приемащото дружество се запазва и си променя името, така че на практика настоящият клуб е Велбъжд (вж. ДВ, бр.102 от 27.11.2001). От друга страна, автентичния Велбъжд (традиционния участник в А група) няма статия, вместо това има две на новосъздадените клубове ([http://bgclubs.eu/teams/VelbazhdKyustendil(Kyustendil) Велбъжд Кюстендил (Кюстендил)] и [http://bgclubs.eu/teams/Velbazhd(Kyustendil) Велбъжд (Кюстендил)]). :::::: * При [http://bgclubs.eu/teams/Neftohimik1962(Burgas) Нефтохимик] не е отразено последното сливане с ФК Мастер, както и факта, че настоящият клуб е доста по-нов от 1964. :::::: * Локомотив (София) имат две страници -- [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv(Sofia) Локомотив (София)], който е автентичния клуб и понастоящем не развива дейност, и [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1929(Sofia) Локомотив 1929 (София)], който се състезава във Втора лига и де юре не е наследник на автентичния. Тук всичко е наред, само липсва текст за новия клуб. :::::: * Има цели 4 страници за Локомотив (Мездра). На практика при всеки фалит е правена нова страница. Етър също имат 3 страници, колкото са и били клубовете с това име. Само един от тях е бил шампион през 1991. :::::: Стигаме до [http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) ЦСКА (София)], който според сайта е създаден през 1948 и се състезава в Първа лига. Всъщност истината е, че от 2016 е в несъстоятелност и е прекратил дейност. Клубът, който се подвизава в нашия елит, е ЦСКА-София (няма статия в bgclubs.eu) и не е създаден през 1948. По веригата, [http://bgclubs.eu/teams/Liteks(Lovech) Литекс (Ловеч)] съдържа некоректна информация, както и [http://bgclubs.eu/teams/Chavdar(Etropole) Чавдар (Етрополе)]. Правец и Ботев (Луковит) нямат текст, но имат някакви предходни сезони, което не е вярно. Сайтът bulgarian-football.com е доста пунктуален по отношение наименованията на клубовете, но продължава да изписва ЦСКА-София (София) като ЦСКА (София) ([https://bulgarian-football.com/parva-liga.html Първа лига 2017/18]). Сайтът bgclubs.eu демонстрира странни критерии и не може да се нарече нито последователен, нито акуратен, още по-малко достоверен или някакъв официален извор на исторически факти. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:15, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Благодаря за просветлението, скроч . От няколкото прочита, които му направих, разбрах че сайта bulgarian-football с главен редактор някой си Йордан Циреов е решил, че може да определя историята на всички клубове в България, без да се съобразява с никакви източници. Те сами си правят източниците, което довежда до умопомрачителни интерпретации и плоски лъжи. Те се събирали и си решавали какво да пишат за кой клуб и накрая целият този буламач ни е сервиран като цитати от Светата Библия. За такива хора си има диагноза и лечение в специализирани болници. Не мога да се съглася само с 25те години за които говориш , защото всички тези професори са на видима възраст между 35 и 40 години. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:54, 25 юли 2017 (UTC) ::::::: Ако продължавате така ще ви предложа за наказание, моля прочетете [[У:НЛН]] и [[У:СПОКО]] и се въздържайте от нападки. Екипа на сайта се състои от 10-ина човека. Сайтът е създаден през 1992 г. и е първият български футболен сайт създаден е от Юлиан Дончев и Йордан Циров, който е сегашният главен редактор. Този сайт все още е най-достоверният източник за статистика на тема футбол и ВСИЧКИ други преписват от него. Мерете си приказките като не знаете за какво става дума --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 08:04, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: По отношение на статистиката (мачове, класиране, стартови състави, смени, голове, чисти мрежи и подобни), наистина bulgarian-football.com е най-стария сайт и се използва като първоизточник за други глобални сайтове за футболна статистика като [http://soccerway.com Soccerway]. Оттам и от bgclubs.eu Soccerway черпи останалата информация за клубовете -- стадиони, емблеми, контакти и т.н. Статистическите данни в bulgarian-football.com не ги коментирам, по моите наблюдения са доста точни, с много малки изключения като изписването на ЦСКА-София. Но bgclubs.eu съдържа редица неточности, а именно за този източник Rebelheartous претендира, че е най-достоверния. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:28, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: Не е важно кога и от кого е създаден сайта, а грешките и неточностите в него. Малка част от тях беше изложена по-горе. Важна е и липсата на критериѝ при представянето на отборите. Годината 1992 също е неточна. Тук [[https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_websites_founded_before_1995]] има списък с всички сайтове до 1995. Не виждам вашият между тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:26, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Сериозно ли ще се заяждаме на тема кога е създаден определен сайт? Сайтът не беше на същия домейн, но ако погледнеш на самия сайт ще видиш че пише 1992-2017 --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 17:10, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Не. Заяждаме се за съвсем друго. Прочетете пак предишния ми пост, не само последното изречение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:18, 25 юли 2017 (UTC) Риторичен въпрос - чия информация би трябвало да е по достоверна - тази на един от сайтовете в интернет, с каквото и уважение да се ползва или тази на официално печатно издание на Българския футболен съшз, където както още в няколко десетки издадени в периода 1945 - 95 година, Черно море е недвусмислено представен като наследник на Тича и Владислав. БФС е все още най-висшата инстанция в българския футбол или аз бъркам нещо? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 19:43, 25 юли 2017 (UTC) :::::::::: Ай стига с тоя Гриша Ганчев и личното ви мнение за него моля ви се, не виждам кое е общото между ЦСКА и Черно море в момента. Няма такова нещо като име на отбор "ЦСКА-София", името на отбора е ЦСКА, просто отбора оперира с различна търговска регистрация, която е тази - "ПФК ЦСКА-София ЕАД". Това се е правило от много и различни футболни клубове, просто като ЦСКА го направи някой медии вдигнаха такава патардия, затвърждавайки на какво ниво сме тука в България. Литекс си е Литекс и си играе във Втора лига и си има статия. bgclubs.eu и bulgarian-football.com са отлична база данни за историята на българския футбол, не твърдя че са пълна база данни или няма неточности и непълни материали в тях, но са добра отправна точка като за начало.--'''[[Потребител:The Wiki Boy|The Wiki Boy]]''' ([[Потребител беседа:The Wiki Boy|беседа]]&nbsp;-&nbsp;[[Специални:Приноси/The Wiki Boy|приноси]]) 14:20, 28 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Не виждам някой изобщо да е изразявал каквото и да е мнение за Гриша Ганчев? Общо между Черно море и ЦСКА няма, има двойни стандарти при представянето на историческите данни в bgclubs.eu; това е предмета на дискусията. Твърдението Ви, че ЦСКА-София е просто оператор и ЦСКА си е "сменил търговската регистрация", е крайно несериозно. Това е [http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4fBA4TunVkU%3D решението на съда] за обявяването на ЦСКА в несъстоятелност. Клуб в несъстоятелност няма право да участва в турнирите на БФС и няма как да бъде опериран, по никакъв начин. В Търговския регистър е видно какво представлява ПФК "ЦСКА-София" ЕАД и как се е появил в правния мир. [http://bfunion.bg/uploads/%20%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90%20-%20%D0%A1%D0%9E%D0%A4%D0%98%D0%AF%202016-2017.pdf Професионалният лиценз] на ЦСКА-София също е видно на кой клуб е издаден първоначално и как е променен (неправомерно, но това е друг въпрос). Според БФС, УЕФА и Спортния арбитражен съд ЦСКА-София е клуб, даже последните го изписват като "новосъздадения футболен клуб ПФК ЦСКА-София ЕАД" ([http://www.tas-cas.org/fileadmin/user_upload/Media_Release_5177__rev_final_.pdf комюнике на решение от 16.06.2017]). Това е последната инстанция по отношение на съдебни спорове в областта на спорта и да се твърди, че са некомпетентни и това им е нивото, е абсурдно. Относно настоящия Литекс, това е преместен и преименуван Ботев (Луковит) и този факт не само беше [http://www.mediapool.bg/botev-lukovit-se-premesti-v-lovech-i-stana-liteks-news253054.html отразен] в медиите, ами и в bulgarian-football.com ([https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/severozapadna-treta-liga.html Северозападна Трета лига 2016/17]). Последно, не отричам, че тези два сайта са полезни и представляват добра база. Особено bulgarian-football.com съдържа доста прецизни статистически данни. Оспорвам достоверността на bgclubs.eu като източник по отношение на историята на българските клубове, в частност историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:23, 29 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Продължавате да отклонявате вниманието към странични теми и статии, както и други Уикипедии, но тази тактика е изцяло погрешна и непродуктивна. Имате ли наистина солидна документация, в която се говори за Черно море с дата 1913 или не? Това е простичкият въпрос.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:11, 9 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Тези странични теми и статии само показват (и доказват), че Вашия източник не е благонадежден. Тактика нямам, моето желание е Уикипедия да съдържа добри статии, базирани на достоверни факти. В един идеален свят всяка статия би трябвало да е колкото се може по-добре написана и да е достъпна на всички езици. Не на български да се твърди едно, на английски друго, а на френски трето. И хиляда Уикипедии да има, истината е една и би трябвало статията акуратно да я отразява. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 01:53, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::: Вие самият потвърдихте, че източникът е широко използван и уважаван „полезен ресурс“. Така сте го нарекли, проверете си. Ако се намери същият адекватен ресурс с противоположно виждане по темата с историята на Черно море, тогава можем отново да дискутираме. За момента темата е изчерпана.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:53, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::: Публикации на официална институция в продължение на десетилетия имат повече тежест от който и да е сайт, списван от малък редакторски екип. Нарекох го полезен, защото няма аналог и за някои клубове информацията в bgclubs.eu е единствената, налична в Интернет. Това не го прави източник на достоверни исторически факти, моля да не злоупотребявате с думите ми. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:46, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::::: Противоречите си в последните 2 изречения. Бих ви препоръчал да прочетете някои базисни неща по [[Логика]], защото взаимовръзките, които правите, са абсурдни.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:02, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Изобщо не си противореча; един източник може да е полезен ресурс без непременно това да означава, че е 100% достоверен. Самата Уикипедия (всичките ѝ варианти) е показателен пример в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:20, 10 август 2017 (UTC) == Дискусия в en wiki == Само информативно, опитах се да инициирам дискусия в [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|английската беседа]]. Поканил съм Rebelheartous, Okalinov, Vtd и Dino Rediferro (потребителите, които са редактирали спорните моменти в статията). Всеки, който може да допринесе или иска да добави мнение, е добре дошъл (независимо дали подкрепя някой от двата "лагера" или има съвсем различна позиция). Благодаря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 02:00, 10 август 2017 (UTC) : Защо не предизвикате дискусия и в китайската. Някои потребители може да не могат да се обосновят достатъчно добре на английски. Тук трябва да се води дискусията --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 06:42, 10 август 2017 (UTC) :: Именно аз настоявах да има само една дискусия, тази тук. Мислех си, че така е най-удачно, тъй като спорещите страни са българи и става въпрос за български клуб. Но Rebelheartous като опитен потребител използва процедурни хватки и започна редакторска война в en wiki, настоявайки, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Как предлагате да се реши спора там? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:39, 10 август 2017 (UTC) ::: Тук дискусията се изчерпа. Предъвкваме едни и същи въпроси и отговори. Очаквам желаещите да участват на английската страница, след като дискусиите се предизвикват от един юзър само. Триене и заобикаляне на дискусията там също ли спада към "процедурните хватки"? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:06, 10 август 2017 (UTC) ::: То спорещи страни няма. Има няколко фена на Черно море, които се опитват да направят отбора си древен. Но без източници няма да стане номерът. Нито в тази Уикипедия, нито в en wiki, нито дори в китайската. Да, знам, че за вас предвизвиква голямо учудване факта, че различните Уикипедия са независими една от друга. Доволно ме разсмяхте, че аз държа на това. В [[Уикипедия:Превод]] ясно се казва, че: ::: {{цб|Различните езикови версии на статиите, посветени на един и същ обект, могат да бъдат редактирани независимо една от друга; като няма изискване те да бъдат преводни и да следват единна форма, стил или съдържание.}} ::: Така че това, което наричате процедурни хватки, е вашето непознаване на уики правилата. В еднаква степен важи и за тримата, ако изобщо сте различни хора, а не различни регистрации на един и същи човек.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:28, 10 август 2017 (UTC) :::: Да, правилата са точно такива, но от време на време не е лошо да се проявява и малко [[здрав разум]]. Просто обяснявах на Скроч защо се налага да следвам формалния протокол. И аз съм на неговото мнение, че това е абсурдно в нашия случай. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:42, 10 август 2017 (UTC) ::: Празните закани и обвинения са контрапродуктивни. Не знам дали даже са позволени. Не успяхте да докажете, че сме един и същ човек и от няколко инстанции ви казаха, че не сме. Очакваме ви на английската беседа, ако изобщо има какво да кажете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:58, 10 август 2017 (UTC) :::: О, даже се изказвате от името на трите регистрации. Funny.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 10 август 2017 (UTC) ::::: За сега сме само 2 регистрации писали там. От тяхно име, да. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:17, 10 август 2017 (UTC) == Ашколсун == Алоо, редакторите? Да не сте в отпуск? Четете ли какви глупости се пишат в тази страница? " Успехи: Шампион на България 1925, 1926, 1934 (като "Владислав")[30][31], 1938 (като "Тича")[32][33] "?? Днешният Черно море е приемник на историята, успехите и традициите на Тича. И стадионът им се казва "Тича" и запалянковците им скандират "Тича"! Откъде-накъде са присвоени успехите на "Владислав" ? Това е съвсем друг клуб.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:01, 16 август 2017 (UTC) :За да укрепим още по-яко историческата истина, си позволих и аз да допълня внушителния списък от успехи на този славен клуб, който, в определени периоди, е печелил по 2 отличия в едно първенство. Респект! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:49, 16 август 2017 (UTC) ::Уникално, неповторимо! Няма друг отбор в Българската история, който в едно първенство да е бил и шампион и вицешампион, а следващата година - и втори и трети! Този подвиг, за който са достойни само варненци, показва колко сме жалки всички останали. Ние може да сме подвластни на времето и пространството, но те не! Респект и от мен!![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 18 август 2017 (UTC) ::: Ха хааа..Добре казано! От мен ще добавя, че ТИМ-аджиите не са се сетили да добавят към 4-те звезди от абсурдната им емблема още 6 по-малки, а под тях още 4 , още по-малки, та да заприличат на знамето на една голяма задокеанска държава. Ама не е късно! Дано прочетат това![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:15, 19 август 2017 (UTC)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:10, 24 август 2017 (UTC) Много слаби познания , господа. Много отбори, са били на по няколко места в класирането. Например, Тракия Пловдив е на 1во и 2ро място през 1963 г. След като този отбор вече не съществува, това вече не се пише, разбира се. Отборът създаден през 2010 г. "приемал" историята ???? А, какво се скандира по стадионите е особено важно. Чудя се ако се скандира Реал или Барса, дали ще стане наистина така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:44, 21 август 2017 (UTC) : [[„А“ група 1962/63|Лесно проверимо е]], че за пореден път пробвате да фабрикувате футболна история. Вече разбрахме, че вие имате собствен прочит на историите на различните клубове, но ви моля да си ги запазите за вас. Още по-малко да редактирате съдържание в Уикипедия. : Още веднъж се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., подкрепена с два благонадеждни източника. Стана повече от ясно, че освен юзърите в червено Okalinov, Vtd и Yavorescu, чиито единствени редакции са свързани с Черно море и нямат за цел да допринасят конструктивно, всички останали, които се включиха в беседата, опровергават твърденията им. Не е изключено тези юзъри да са един и същи човек, след като станахме свидетели на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8009186&oldid=8009180 подобни признания]. Аз продължавам да нямам редакции по статията; само администраторска намеса може да спре въпросните трима от вандализми. Погледнете и раздела Връщане на версия, където в началото съм направил кратка обосновка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:13, 21 август 2017 (UTC) :: Вашият източник е всичко друго, но не и благонадежден. Демонстрирал съм няколко неточности и проява на двоен аршин при отразяването на историята на клубовете в bgclubs.eu, мога да посоча и още. Soccerway просто се позовава на bgclubs.eu, като даже и там няма пълно съответствие (посочена е титлата на Тича). Относно "червения" цвят, това не ме прави втора категория потребител. Нямам никакво намерение да създавам и редактирам страница за моята особа, така че ще си остане в червено. Имам достатъчно приноси в друга Уикипедия. Една шепа хора поддържаме страниците на български клубове, футболисти, първенства, трансферни списъци и за добро или лошо, аз съм сред тях. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:23, 21 август 2017 (UTC) "Моят собствен прочит" са десетки препратки към официални източници на БФС. За това , че сме един и същ човек също ви отговориха, че не сме . Само вие си знаете защо продължавате да го повтаряте. Другият ми "собствен прочит" за Ботев Пловдив е взет от вашият сайт. Клубът е създаден през 2010 г. така го пишете и вие. Кое е мое собствено тук? Само остава да обясните как Металик Сопот взема историята на Ботев Пловдив. За това , че Тракия Пловдив е 1ви и 2ри през 1963 г., също не чувам да възразявате. Значи случаят с Черно море е далеч от уникалното и неповторимото, което търсите.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:23, 21 август 2017 (UTC) :{{нлн|Окалинов, нищо лично, ама ти скоро бил ли си на лекар?}} През 1963 1-ви и 2-ри са Спартак Пд и Ботев Пд, каква Тракия?? Кой и кога е пишел такава глупост? Май само в твоята глава...За Ботев Пд, ще дообогатя силните ти познания. Отборът НЕ Е създаден през 2010. През 2010, старото Сдружението с нестопанска цел „Ботев“,създадено през 1999 на основата на дотогавашния и автентичен ФК Ботев (и което никога не е било закривано!),откупи акциите на закъсалия финансово Металик Сопот от ЮИ В група и Металик ПРЕСТАНА ДА СЪЩЕСТВУВА! Единствената цел на тази покупка бе да не се започва от А Окръжна, да се спести една година. Акционерното дружество на Христолов „Ботев 1912“,чрез което той ръководеше отбора е закрито. {{нлн|Молко е сложно за , иначе пълната ти с познания глава,}} но кой знае, може и да го разбереш...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:09, 21 август 2017 (UTC) :: През 1999 всички професионални клубове се пререгистрираха заради Закона за спорта, като всеизвестен факт е, че няма пълна приемственост между ЮЛНЦ и АД (по смисъла на ТЗ). Обаче за БФС има и всички нови дружества са правоприемници на старите. БФС осигурява приемственост, като прехвърля членските права от старите сдружения на новите търговски дружества. Затова и позициите на клубовете в дивизиите се запазват, никой не започва от нулата да се катери по футболната пирамида. Ако БФС не считаше "новите" клубове за правоприемници, бихме били свидетели на абсурдна ситуация, при която всички професионални клубове са закрити през 1999 и историята им започва наново чрез новите дружества. Сдружение "Ботев" може да е (съ)собственик на много дружества/сдружения, но само едно е член на БФС и именно то е футболния клуб "Ботев". През 2010 това е Христоловия "Ботев 1912", който не получава професионален лиценз и има право да се състезава в ЮИ В група. Поглъщането на Металик от старото сдружение се осъществява единствено, за да се прескочат 2 нива (А и Б ОФГ), напълно вярно. Но го поглъща сдружение, където Сдружение "Ботев" е собственик, не футболния клуб. Ако то е автентичния Ботев, значи между 1999 и 2010 е нямало Ботев, което е нелепо твърдение. Освен това, натъртването на липсата на приемственост между ЮЛНЦ и АД не е особено здравословно, понеже сегашния Ботев е АД, регистрирано през 2011 (преди новия клуб да спечели промоция за Б група). Ако наистина няма приемственост, то сегашния Ботев няма нищо общо с това ЮЛНЦ, в което се е влял Металик през 2010. Членството в БФС (правото на участие) е това нещо, което осигурява приемственост. Така много клубове по света, създадени още през XIX век, са запазили своята идентичност -- дружествата се преименуват, пререгистрират се по нови закони и т.н., но членството в местната футболната федерация се запазва. Сегашният Ботев ползва членството на Металик, тъй както сегашният Локомотив (Пловдив) ползва членството на Велбъжд (Кюстендил), тъй както сегашният Етър ползва членството на Ботев (Дебелец), тъй както ЦСКА-София ползва членството на Литекс (Ловеч). Ако през 2010 новия Ботев не беше придобил Металик, щеше да започне от Б ОФГ Пловдив, но пак нямаше да е автентичния клуб -- щеше да е нов член на БФС. Но поне нямаше да има нищо общо с Металик, което не е малко. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:04, 21 август 2017 (UTC) :Никой ничия история не може да вземе, ти си единственият, който прави нелепи и смешни опити за такова нещо! А, какво се скандира по стадионите, не просто е особено важно. То е НАЙ-ВАЖНОТО! Защото отборът е там, където са сърцата на привържениците![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:14, 21 август 2017 (UTC) :През 2001 Велбъжд Кюстендил се премести с целия си отбор, школа и администрация в Пловдив. Смени си името на Локо Пд, а хилядите привърженици на разформированото по-рано Локо, си ги приеха за тяхното Локо. Скандират си името на любимия отбор и до днес и, повярвай ми, ТОВА е най-важното! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:19, 21 август 2017 (UTC) :::Ботев + Спартак = Тракия . Глупост е да се отрича това. Новосъздаденият Ботев през 2010 г. откупи лиценза на Металик Сопот. Глупост е да се отрича и това. Вие го знаете, аз го знам, всеки го знае. И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна? Нали се присмивахте на 4те звезди в емблемата? Те какво означават? И нея ли измислих аз? Интересното тук е , че вие казвате, че Черно море е Тича, което само по себе си е грешно , но е стъпка напред, в сравнение с мнението на колегата ви.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:10, 21 август 2017 (UTC) ::::{{нлн|Момче, ти верно не си у ред.}} Кой отрича, че през 1967 Ботев и Спартак бяха обединени в Тракия? '''Никой''', обаче, '''никога''' не си е присвоявал успехите на Спартак Пд! Нито преди 1982, когато Спартак беше възстановен, нито след това. Както вече ти писах, Ботев не е "новосъздаден" през 2010 и не е откупувал ничий лиценз. {{нлн|И тука си зелен, като росно ливаде,}} щом не знаеш, че във "В" група лицензи '''няма'''. Виж, с добро чувство {{нлн|ти казвам, не пиши повече по теми, по които не си подготвен, не толкова е смешно, колкото тъжно.}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:12, 21 август 2017 (UTC) :::: " И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна?" Напротив! Точно това казваме! Тича са дълбоко в сърцата, но не и Владислав. Аз не съм чул нито веднъж да се скандира "Владислав", но "Тича" се скандира всеки мач! Което, какво доказва?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:20, 21 август 2017 (UTC) ::::: Тракия Пловдив има 3 титли, 2 от Ботев и 1 от Спартак. Има си източници сверете си познанията. Официални източници има само БСФС и БФФ. Това е така, до отделянето на Спартак. Да се говори сега, кой какво признавал тогава е безсмислено. Какво викат хората по улици и стадиони, също е крайно несериозно да се взема за референция. Различни хора викат различни неща. Ако от утре започнат да скандират още няколко срички, ще ги приемете ли за референция? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:30, 21 август 2017 (UTC :::::: Тракия не е отбор, а бивше име на [[ПФК Ботев (Пловдив)]]! {{нлн|Вие сте най-нелепият потребител, който може да се срещне в Уикипедия.}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:37, 21 август 2017 (UTC) ::::::: "Тракия" може и да е ансанбъл за народни песни и танци, но от 1967 до 1990 си е и футболен отбор. И никакво "бивше име" не е, а обединение на "Ботев", "Спартак" и "Академик" Пловдив. Чудно как човек, който иска да ревизира всички футболни статии в уикипедия не знае този факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:42, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Може и духов оркестър да е било. Но статия за [[ФК Тракия|отбор с такова име]] не съществува, г-н анестезиолог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:55, 22 август 2017 (UTC) ::::::::: Щом няма статия в уикипедия, значи не е съществувал. Чудна логика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Шампион на България, както мнимо твърдите, пък няма статия и никой не се е сетил да направи за него. Гръм и мълнии!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:27, 22 август 2017 (UTC) ::::: Даже 4, не 3, Окалинов! Според твоите "официални източници", през периода 1985-1990, Тракия Пловдив е 4-кратен шампион на България. Напълно си прав само в едно - да се говори сега, кой какво признавал тогава, е безсмислено. Много точен твой коментар, в който, за съжаление, сам не можеш да вникнеш. Цитираш някакви алманаси, някакви справочници, изготвени от полуграмотни партийни чиновници, нямащи нищо общо с футбола(!), изготвени във времена, в които думата на Партията беше Закон! Ами ти знаеш ли, че по онова време, във всички учебници, христоматии, научни студии и т.н. пишеше, че на 09.09.1944. било избухнало Всенародно въстание, което прераснало в Социалистическа революция! Що не вземеш да се позовеш на тия референции и да коригираш статията за 09.09.1944. ? Нали и те са от "официални източници", тогавашната Българска държава! Ти верно си {{нлн|най-нелепият потребител}}, който съм срещал в Уикипедия...Недоумявам само, защо продължават да ти търпят глупостите.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:23, 21 август 2017 (UTC) :::::: Полуграмотни партийни чиновници казвате. Димитър Попдимитров, Силвестър Милчев, Спас Тодоров..... са все неграмотни хора, а вие {{нлн|сте академици}}. Не знам дали разбирате какво пишете. Статията е написана въз основа на източници, които са цитирани. Може да не ви харесват, но са източници. А вие нямате и това. Казвам, че не може с днешна дата да се променят факти и събития от миналото. Това не сте го разбрали. Официалните източници са едни. Не са "мои" и "твои". Тракия няма 4 титли, защото в момента когато "печели" 4тата Спартак вече се е отделил. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:35, 21 август 2017 (UTC) ::::::: Пресвета Дево! {{опулен}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 21 август 2017 (UTC) :::::: Не, не съм академик. Ботевист съм, на 52, ходя по мачове от 1971, когато ти, вероятно, не си бил роден. Мога да те уверя, че'''никога''', на '''никой'''мач не се е скандирало Тракия. Ситуацията беше толкова деликатна, да не кажа конфузна, че тогавашният режим, в края на 70-те , излезе с гневна статия във в-к "Отечествен фронт", в която се громеше тази "порочна практика", критикуваше се лошата идейно-възпитателна дейност сред младежта от страна на регионалните и национални партийни и комсомолски организации, даваха се конкретни насоки за прекратяване на това "грозно явление" и се сочеха примери от братските социалистически страни, как такива преименувания били приети от населението. Такива статии се пишеха(по-точно се '''възлагаха''') на хора , като тия тримата, дето си ни ги посочил за пример...Нищо чудно, да е била написана и от някой от тях...Да ти има човек "референциите"...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:42, 21 август 2017 (UTC) ::::::: А вероятно съм по-възрастен от вас и ходя по-дълго на мачове, ако това изобщо доказва нещо. Ами сaм го казвате. Тича и Владислав също са обединени по този начин. Никога не са били закривани и продължават съществуването си до ден днешен. Тук май се разбрахме. Не ме виждате да идвам да пиша по статиите на Ботев, не знам какво правите вие тук. За референциите нямам какво повече да кажа. Те са такива каквито са. Други няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:32, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Във вашия случай ще ви трябват двойно повече годинки, за да вденете ситуацията на любимия ви отбор. Тича и Владислав са обединени, а не Черно море и Владислав. Разбирате ли? А в случая на Ботев си е имало Ботев с негови фенове, докато се казва Тракия феновете се запазват и остават и след като отново става самостоятелен. Сетихте ли се колко глупави примери давате? :::::::: И за разлика от вас повечето юзъри редактират статии по всякакви тематики, а не само '''една''' и то с користна цел (вашият случай). Така че недейте казва кой къде може да ходи да пише и не.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:48, 22 август 2017 (UTC) :::::::::Отново се налага да ви коригирам. Тича и Владислав се обединяват в Тича-Владислав. Името Черно море се появява едва през 1959 г. Сегашният Ботев е създаден през 2010 г. и няма нищо общо с предишния. По-горе ви е обяснено защо. Тракия е пример, че има и други отбори, които са били 1ви и 2ри. Даже има още примери, но са от Б група. Какво имат феновете "в сърцата си" не може да е референция. Всеки футболист може да е "в сърцето си " Роналдо, но в действителност не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Не сте концентриран (не знам дали е от годините) – не съм казвал в '''какво''' се обединяват, а '''кои''' са обединяващите се. Сред тях '''НЕ''' личи името на Черно море. Повтарям ви, дано този път не се разфокусирате. Докато при съвсем различния случай на Ботев имаме Ботев, който се обединява с други отбори и сменя името си. Впоследствие го възвръща, но през цялото време си '''Е''' Ботев. А Черно море съществува едва от 45-та година, като чак през 59-та, както държите да подчертаете сякаш не бях аз човекът, който основно редактира статията, започва да се нарича по този начин. :::::::::: За Ботев получихте заслужен присмех и от фена им Tormon245t, след като се опитахте да пренапишете за пореден път футболна история, твърдейки, че Ботев има 4 титли вместо реалните 2. Какво повече да кажа? Само във фантазиите ви има други отбори, които са едновременно на две позиции в шампионат. В тази вселена всеки нормален човек знае, че това не е възможно. Тотално некоректен пример, показващ, че се затруднявате да правите съпоставки. Липсват ви часове по логика преведено на по-ясен език.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:25, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Отново корекция. Никъде не съм твърдял, че Ботев има 4 титли. И отново фалшиви обвинения, квалификации и лични нападки. Проверете кой а 1ви и 2ри през 1963 г. Самият фен на Ботев ви каза, че Ботев и Спартак се обединяват в Тракия ако вие не знаете това. В какво и кого се мъчите да убеждавате тук. Всеки, който следи футбол знае тези факти. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:32, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Първи е Спартак (Пловдив), а[[„А“ група 1962/63| втори е търсеният от вас тим]], казвал се за кратко Тракия, но винаги съществувал като Ботев. Никой мним пророк не може да промени това или истинската история на Черно море, започнала през 1945 г. Гледайте си пациентите и старините и не се занимавайте с Уикипедия. Вие футбол не следите; поне не сте направили впечатление като такъв, както е видно от приносите ви тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За кратък период от 23 години. Между другото, фенът не Ботев ви каза, че Черно море е Тича, Имаше проблем само с 1вото и 2то място през 1938 г., докато се досети, че Тракия е също 1ва и 2ра през 1963 г.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: Че Черно море е наследник на Тича( а не на Владислав!), го знаят всички. Но това, с досещането, ще те помоля да ми го покажеш, кога и къде. А, ако си се объркал, още по-настоятелно ще помоля да си изтриеш некоректния коментар. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:59, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::От вас е достатъчно да чуем, че Черно море е наследник на Тича и това , че го знаят всички, освен Rebelheartous. За това, че е наследник и на Владислав съм дал източници. За 1вото и 2 рото място на Спартак и Ботев Пловдив и за обединението им в Тракия го пише във всеки справочник. Тези, които отказвате да четете. А това, че днешният Ботев няма нищо общо с тогавашния е обяснено по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:15, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::Ама Вие може да се пишете, че сте наследници и на Рокфелер. Това не Ви прави шампиони в сезон, в който сте били и вицешампиони! А онова, което наричаш "всеки справочник", са годишни брошури, издавани от служба "Спортни имоти и прояви"!?! в годините на т.н. "народна власт" от трима, ще се повторя, полуграмотни чиновници, които, освен да следват стриктно Партийната линия на обединение, едва ли са имали други интереси в живота си...Чакам отговор на въпроса ми от вчера, кога и къде съм се "досетил" за нещо, за което не се сещам. И пак приканвам, ако си се объркал, бъди така коректен да си изтриеш коментара.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:49, 24 август 2017 (UTC) :::::::::::: Скъпи д-р Калинов, тук вече сам се оплетохте в собствените си фантазии. Прочетох какво ви е написал Tormon245t (ако става въпрос за него).Та той през цялото време Ви иронизира и никъде не се е "досещал" за споменатата от Вас небивалица. Даже много ясно Ви е написал, че никой и никога от Ботев Пд не си е присвоявал успехите на Спартак Пд. Стегнете се! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:13, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf Тук] стр. 42. Тракия Пловдив с 2 присвоени титли от Ботев и една от Спартак (1963г.). 2+1=3. Сега очаквам да ми пуснете запис как сте викали на стадиона "Не искаме титлата на Спартак" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:26, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Драги д-р Калинов, като как заключихте, че '''Тракия Пд''' (?!) са си "присвоили" чужда титла? Прочетете последната страница на това алманахче. Издава: Управление“Спортни имоти и прояви“ при ЦС на БСФС – София. Леле мале... '''Най-вещите''' по футболната ни история... Какво общо е имало АФД Тракия с това изданийце? И що за референция е това?? Ама Вие наистина сте се оплели в собствените си фикс-идеи. От своя страна аз също се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., която е подкрепена с '''благонадеждни''' източници. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 06:26, 24 август 2017 (UTC) ::::::::::::: То си пише в статията кой е първи и втори. Вие си разправяйте небивалиците колкото щете... но на друго място. В анестезиокабинета ви, например.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:13, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Знаете ли всичките, дето пишете тук, как изглежда спора ви отстрани? Моля ви да спрете за известно време. Ако не го сторите, боя се, че ще съм принуден да заключа беседата за редактиране. Ако пък продължите със свадата на друго място, и особено ако продължите с обидните квалификации едни срещу други, тоя път компромиси с блокиранията няма да има.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:29, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За тези господа това е идеален вариант – статията остава в настоящия си вид с фалшива история и никой не редактира по нея. Те това й целят от самото начало. Благодаря ти, ако това е решението ти.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:34, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::::: А просто да спорите единствено върху фактите и твърденията по статията, без епитетите, не е ли възможно? Rebelheartous, в един спор по-хладнокръвната страна почти винаги изглежда по-убедително или най-малкото предизвиква повече симпатия. И това е логично: хора, които изразяват твърде много емоции, изглежда сякаш разчитат именно на емоциите да постигнат ефекта на убеждение – дори иначе да имат съвсем сериозни рационални аргументи. И не по-малко важно: почти никой няма да иска да се рови в тонове лични обиди и кавгаджийски подмятания, за да отсее наистина разумното. Замислял ли си се защо практически никой друг не пожелава да вземе отношение по тоя спор тук? Не си мисли, че не мога да те разбера: угнетяващо и едновременно вбесяващо е да се чувстваш принуден сам или почти сам да отстояваш една позиция, която си абсолютно убеден, че е правилна, срещу цяла група, която в един момент може да ти изглежда, че се нахвърля като глутница срещу теб. Аз самият съм бил в подобни ситуации именно тук, в Уикипедия. Но за да ти се притекат и други хора на помощ, е нужно да предизвикаш нещо повече от разбиране – нужна е съпричастност. Обаче е малко трудно да си съпричастен с някого, който сам не си мери особено приказките в спора, но и най-вече който се държи грубо дори с тези, от които очаква да му помогнат. А истината, в крайна сметка е, че тук никой никому не е длъжен за нищо. Единствената причина да си помагаме действително е човешката съпричастност – и общата цел, която преследваме. Сигурно ги има и в тоя спор, но сред твърде многото агресия за съжаление се губят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:12, 22 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto">Колеги, по футболни форуми, на трибуните, в кръчми и на улицата можете да говорите както искате, но '''тук е Уикипедия''', и затова Ви моля да се съобразявате с нейните правила, едно от най-важните от които е [[У:НЛН|да не се преминава към лични нападки срещу други редактори]], което включва всякакви обидни квалификации и въобще груб език и тон. Не познавам никого от Вас лично, но вярвам, че независимо от възрастта си, всички можете да се държите цивилизовано като зрели и уравновесени хора. Покажете на читателите, че уважавате енциклопедията и нейната мисия. Благодаря на всички Ви за разбирането и за съзнателното отношение, което съм сигурен, че ще проявите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:47, 21 август 2017 (UTC)</div> == Включване на Vodnokon4e == Не съм в течение на беседата и развитие на статията, нито пък на историята на отбора, затова засега бих се въздържал от някакви адм. действия, освен ако няма многократни ненужни връщания. Поставих и няколко шаблона {{нлн}} на беседата и бих помолил потребителите да се въздържат от лични нападки. Беседата е място за обсъждане на мнения и постигане на общоприемливо становище с цитирани проверими източници, а не форум на спортен вестник. Кажете мненията си, предложете текст и поработете върху него. Администраторите също са редактори и потребители, а не някаква сила свише за решаване на спорове и налагане на мнение. Единствената разлика е, че те могат да спрат спор, когато стане много разгорещен, но не им е в презумцията да го решават. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:29, 21 август 2017 (UTC) : Един вид не е достатъчно разгорещено в момента и има нужда от ново разпалване на огъня ли? Пингнал съм ви именно за да влезете в ролята си на администратори-редактори (не просто администратори) и да възстановите старата версия на статията. Достатъчно е човек да знае колко прави 2+2, не е нужно да разбира от футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 21 август 2017 (UTC) :: Горещите се единствено вие с непрестанните опити за подновяване на войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:48, 21 август 2017 (UTC) ::: И аз да попитам. Защо само Rebelheartous разпалва войната? Не виждам някой сляпо да ходи подир него като кученце да го подкрепя. Защо? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:58, 23 август 2017 (UTC) ::: Ами, изглежда, защото само него го боли, когато се фалшифицира историята. Аз съм едно от споменатите кученца и заставам изцяло зад него! Подозирам, обаче, че всички сте се съюзили срещу него, не знам защо,и не ме интересува, но е доста грозно. Подозрително е как всички мислите еднакво...А, когато всички мислят еднакво, нали знаете? Или не мислят достатъчно, или просто не желаят... [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 24 август 2017 (UTC) :::: Никой срещу никого не се е съюзявал. Но защо ли един път поне пред последните 2 дни не видях разумно предложение: "Аз предлагам да напишем .... - ето и източника" или пък "Оспореният брой титли можем да оформим като следният пасаж - според този статистик отборът има ..., но според друга статистика -- еди какво-си, понеже има разминаване в ..." Един път не видях поне наченка на конструктивен диалог, само епитети кой какъв бил и призиви към администраторите "да си свършат работата??." Администраторите не могат да решат спора ви - те не са съдии, за да решат кавгата на улицата. Единственото, което могат да направят е да прекратят спора насила, с административни средства, като заключат беседата и статията за редактиране - тоест по-скоро като полицаи, които биха прекратили кавгата на улицата със сила. Това обаче никога не помага - винаги има недоволни от текущата ситуация и версията, към която е върнато и после всички са сърдити на администраторите . Отново повтарям - решението и вариантите са във вашите ръце. Ако не желаете да потърсите такова - не прехвърляйте отговорността за намирането му на администраторите. Или поне после не се сърдете за решението, което имат администраторите - най-лесното е с 2-3 кликвания да заключа статията и беседата и да приключа спора ви. Истината обаче ще остане недискутирана и неразкрита - и вината за това няма да е на едминистраторите, а на липсата на желание сред дискутиращите и очакванията някой друг да им свърши работата. Ако желаете заключване на беседата и статията - просто кажете, ако сте се уморили да превъртате от пусто в празно. Ще ги заключа за един месец и ако пасле има желаещи да дискутират - да заповядат.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:20, 24 август 2017 (UTC) ::::: Ама тя вече беше заключвана статията няколко пъти. {{D}} Направи си труда да поразгледаш предните версии. И другото: година и 4 месеца след [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази редакция] си стои във версията с фалшифицирана история. Година и 4 месеца. Та мислиш, че нещо повече от това може да ни уплаши? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:35, 24 август 2017 (UTC) :::::: Направи си труда??? А защо трябва да полагам някакъв извънреден труд заради един спор, в който спорещите само викат "Абе няма ли някой друг да помогне и да намери решение??" Искаш да изчета архивите на беседата и да прегледам всички версии години назад? Това ли смяташ, че ми е "работата"? Благодаря, но не. Не ми "влиза в задълженията", имам и други неща за правене в Уикипедия, които намирам за по-важни в настоящия момент. Има един администраторски инструмент, който е Защита на статията - това е по-лесно. Колкото за плашенето - не бих искал да се плашите, не ми е това целта и се извинявам, ако репликата ми е прозвучала нападателно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:52, 24 август 2017 (UTC) :::::: Отлична идея! Ето какво предлагам: Аз предлагам, всички да се обединим около безспорния принцип (или правило, или закон) че '''е невъзможно''' в един и същи момент, да бъдеш на две места едновременно. В други пространствено-времеви измерения, може и да е възможно, но не и в нашия свят. И на тази основа, вече, да разсъждаваме конструктивно.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:06, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Абсолютно. По по-трудното вече имаме съгласие. Остава по-лесното - спорещите да кажат с кое точно твърдение и изречение (пасаж) в настоящата версия не са съгласни; да посочат своя вариант, подкрепен с източници; и да обсъдят евентуалните промени по настоящия текст с отсрещната страна. Конкретни предложения? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:37, 24 август 2017 (UTC) :::::::: Няма за какво да се извиняваш. Въпросът ми беше реторичен. Единствено може да се извиняваш, ако не помогнеш за оправянето на бакиите в статията. {{)}} Аз държа да се възстанови [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 версията ми от 1 май 2016 г.], когато направих основна редакция на цялата статия. За съжаление няма много източници, а за спорното твърдение съм приложил благонадежден източник (виж го във версията) от независим сайт, който описва историите на различните футболни клубове в страната.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:58, 24 август 2017 (UTC) ::::::::: Това добре. Ще изчакам какви са възраженията и източниците на другата страна към тази версия и ако няма такива до ден-два - бих я върнал. N.B. В случая извинението ми е разбрано погрешно - то не е израз на нежелание и незаинтересованост, или пък на някаква прекалена толерантност към страните в спора. По-скоро е последното причастие за нападателни и арогантни редактори, които не се стремят към поддържането на добър тон в Уикипедия. При добро желание всеки спор може да се реши.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Ето още [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7979644&oldid=7978063 1], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7281153&oldid=7278886 2], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5619682&oldid=4867648 3], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5791743&oldid=5791733 4] мнения на други потребители (някои от тях са от 2013 г.). Само пропускай обидите, защото те са си част от футболния фолклор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:31, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Горещо подкрепям предложението на [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]], направено по-рано днес! И да се преброим. Засега само доктора се е обявил за противник на този закон, който е не само философски, но, най-вече, физически. И ако почитаемите активни редактори също го споделят, тогава да се върне версията от 2016. При нея такива противоречия няма.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Този потребител, д-р Калинов, е вандализирал статията не само на български, но и на испански, немски, френски, португалски, италиански, холандски, руски, чешки, румънски, сръбски и май, на всички езици...Гледам, че са го отсвирили, обаче, на английски и на полски, може би и другаде. Активността му в Уикипедия, ах, защо ли, е само за...тази статия...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:29, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Малко късно се включвам в спора, но да, аз си направих труда да изчета всичко преди време в този безкрайно тъп спор за мен. Идеята е че прословутото Черно море наследява няколко титли от предшествениците си, които след ред процедурни обединения и сливания се трупат на неговата сметка. Това не се харесва на някои обаче и ето ти войната. Към този период се консултирах дори с юрист и на базата на предоставените ми източници се оказа, че Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913. Потребител OOkalinov ми предостави сканирани копия от източници, които подкрепяха твърденията. Потребител Rebelheartous единствено ме засипа с куп празни слова БЕЗ източници и твърдеше, че тези на противника му са прашасали. В момента не следя спора, защото вече ми писна от простотии, но ако Rebelheartous продължава и днес с празните приказки и ако на този етап притежавах админ права бих го блокирал дългосрочно. -[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:49, 25 август 2017 (UTC) :::::::: Би ме блокирал безсрочно, сериозно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:45, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Изворе, и аз съм юрист! Но не си се консултирал с мен... И на базата на предоставените ми източници, аз пък твърдя '''точно обратното'''. Като твърдиш, че "Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913", що не ни обясниш, като как се явява и наследник на своя тогавашен противник?!? Ако Армен Назарян се беше борил срещу Българин на финала на Олимпиадата през 1996, сега щяхме ли да имаме и златен и сребърен медал от Атланта?? Някой, изобщо, опитва ли се да разсъждава? Ами я си представи(то, разбира се , е немислимо, но все пак , си го представи!), че утре, ЦСКА и Левски, вземат, та ги обединят! Това, означава ли, че новият отбор ще има 57 титли??????????? Опомнете се, бе, хора! Стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:57, 25 август 2017 (UTC) Статията в английската уикипедия е вандализирана от Rebelheartous, и ако той продължава да бяга от дискусията , която сам пожела, скоро ще бъде върната в нормалният й вид. Що се отнася до статията тук, десетки препратки са представени за прочит, които потвърждават достоверността й. Всички са от източници на ЦС на БСФС и БФФ. От другата страна имаме като референция сайт, писан от фенове с несериозни доводи и интерпретации, отнасящи се до много отбори. Част от тях бяха вече споменати по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:16, 24 август 2017 (UTC) : Окалинов, Вие, наистина, сте тежък случай. Бог да пази пациентите ви...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:23, 24 август 2017 (UTC) :: Въпреки всички предупреждения тук, личните нападки продължават. Tormon245t говори, че Черно море и Тича, т.е. създаден през 1913 г. и приемник на историята на Тича. Rebelheartous твърди, че Черно море не е наследник на нищо и създаден през 1945 г. Те самите не знаят какво точно искат, което доказва слабата им аргументация. Статията в този си вид има достатъчно източници да потвърди това, което е написано в нея. И когато аргументите от другата страна свършат (ако изобщо имат такива), ставам "тежък случай" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 24 август 2017 (UTC) ::: Ето ви още едно мнение: "Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице.Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --Izvora (беседа) 17:15, 12 май 2016 (UTC)" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 24 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto"> За втори път тук цитирам откъси от специализирани енциклопедии. Дано да помогна за достигнете до някакъв консенсус. :::: ''Според „Футболна енциклопедия“ от преди 1989 (не се чете годината):'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Наследник на „Тича“ (1912) и „Владислав“ (1921), които се обединяват през 1945 г. в „ТВ 45“ и по-късно към тях се присъединява „Приморец“ под името „ТВП 45“. В различни години носи името ВМС, ДНА, СКНА и отново „Черно море“. В „А“ РФГ има има 894 мача - 300 победи, 249 равни, 345 загуби и голова разлика 1053 - 1133, финалист на КСА (1985). :::: ''Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г:'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, 1938), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, 1938), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:14, 24 август 2017 (UTC)</div> : Първият откъс е некоректен. Казва се: „Черно море, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Т.е. вече е имало Черно море в тази 1959 година, как може да е основан тогава? ::През 1957 г. Корабостроител и Локомотив се обединяват под името Черно море и играе в Б група. През 1959 г. този отбор се обединява с Ботев Варна от А група и отборът приема името Черно море. Пише го и в статията. До тук нищо некоректно [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:02, 24 август 2017 (UTC) ::: Некоректното е, че се дава дата на създаване 1959 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:10, 25 август 2017 (UTC) : Вторият указва датата на създаване на [[ФК Тича|Тича]], отбор със самостоятелна статия, история и успехи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:53, 24 август 2017 (UTC) ::Това е ваша лична интерпретация. Даже приятеля ви Tormon245t не я споделя. Това е източник. Вашето лично мнение не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:06, 24 август 2017 (UTC) ::: Престанете да набърквате всякакви хора, когато се обръщате към мен. Да, това е източник, но за статията [[ФК Тича]].--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:15, 25 август 2017 (UTC) Не че аргументите на „другата страна“ свършват, Огняне, просто на хората не им се занимава да водят години наред спорове с радиоточката. А както се вижда и на повечето администратори, които са в правото си просто да наблюдават отстрани. Затова ценни хора като [[Потребител:Arise13]] се разписаха веднъж-дваж, но дотам. А вие цитирате мнение на Izvora, който по принцип не редактира футбол. Умело се възползвате от този минус, че в БГ уики няма администратор, свързан и разбиращ из основи спорта и футбола в частност. Само че аз няма да се откажа този път, както миналата година, защото съм абсолютно и дълбоко убеден, че фалшифицирате история и присвоявате чужди успехи. В Уикипедия сте с една-едничка цел – да редактирате по статии, свързани с Черно море и да изменяте в полза на угодната вам дата на създаване. Всъщност и това не е много ясно – преди година-две се подвизаваше [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=6526307 годината 1909], та изяснихте ли се колко древен клуб всъщност е Черно море? :Искате да негирам всички източници и да приема вашето лично мнение. Не, благодаря. Годината 1909 също е обяснена в статията. Никой от нас не е използвал определението "най-древен". Тази година има място в историята на Черно море. Прочетете защо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:24, 24 август 2017 (UTC) :: ''„Това е причината много от днешните почитатели на ФК "Черно море" да смятат, че началото на техният клуб е поставено през 1909 г., а не през официално приетата 1913.“'' Очаквайте скоро – дата на създаване през XIX век!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:23, 25 август 2017 (UTC) Tormon245t правилно е проследил следите ви из други Уикипедии. Започнали сте да променяте фактите там точно преди година и нещо, когато се водеше дебата тук. Никакви други редакции, само и единствено Черно море. По това време създадохте сайта retro-football.bg, в който да качите т.нар. от вас „десетки официални източници“, които разбира се не са десетки, а само един – годишен обзор на държавното първенство, издаван след края на всеки сезон. И в този обзор, разбира се, няма нищо официално, защото е най-обикновен футболен сборник, каквито прикачват като подлистници в спортните ежедневници. А това, че са издадени от БФС е напълно нормално, след като в онези времена друго средство за публикация на спортни материали не е съществувало. И аз имам няколко от тези сборници – симпатични са, с романтичен стил на писане, но нищо повече. Неслучайно не съм тръгнал да ги цитирам не само тук, но в която и да е статия за БГ клуб, защото все пак редактирам малко повече от само статията за Черно море и за разлика от вас, многоуважаеми, безкористно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:43, 24 август 2017 (UTC) ::Фалшифициране, угодно на мен? Статия се пише въз основа на източници (симпатични или не), или греша?. Кое точно съм фалшифицирал? Бъдете по-конкретен. Горе имате откъс от специализирана футболна енциклопедия. И нея ли фалшифицирах? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:56, 24 август 2017 (UTC) ::: А как иначе ще обясните нароилите се ваши приноси в останалите Уикипедии точно преди 1 година? И това, че създадохте сайта по това време?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:26, 25 август 2017 (UTC) :::: Чакам да ми покажете моите фалшификации [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:50, 25 август 2017 (UTC) :::: Недобросъвестното използване на '''неблагонадеждни''' източници и на тяхна основа - '''вандализирането''' на почти всички страници на тази статия, е '''вашата''' фалшификация.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:48, 25 август 2017 (UTC) :::Колеги потребители и редактори. Вчера направих предложение да се обединим около един безспорен императив и оттам нататък да стигнем до конструктивно решение. Засега подкрепа са заявили [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]], [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] и, доколкото разбирам, [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]]. Очаквам повече активност. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:02, 25 август 2017 (UTC) <div style="background-color: orange; padding: 1em>Следващи обидни реплики към редактори, без значение от кого и към кого са, ще бъдат санкционирани с едномесечно блокиране. Опитващите да заобиколят блокирането ще бъдат блокирани завинаги.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:08, 21 август 2017 (UTC)</div> Доколкото разбирам, първата спорна точка между страните е годината на основаване? Коя година да се впише в Уикипедия като начална за отбора, така ли? Ако наистина няма добри и благонадеждни източници и достоверността им се поставя под съмнение - тогава не е ли по-добре да се опише в един кратък абзац: "Годината на основаване на клуба е спорна. Накои източници дават ...., докато други посочват .... Причината за това разминаване е ... През годините клубът е преминал през няколко сливания, което затруднява продследяването на историята му. Оригинални документи (почти) не са запазени". Или поне нещо в този смисъл, което обяснява различните мнения и дати в източниците. Ако пък има надежден и неоспорим източник, за който всички са съгласни - то той се посочва в статията. Не виждам да е толкова трудно. Ако един човек инатливо оспорва надежден източник, без да посочи също толкова добър източник за собственото си твърдение - то тогава проблемът очевидно не е в източника. Моли посочи два източника, с които някои не са съгласни. На мен поне ми изглеждат добри. Има ли подобни за обратното мнение? И всъщност какви са мненията - коя година е правилната? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:42, 25 август 2017 (UTC) : Да, това е спорната точка, а може да се каже и единствената. Пак обръщам внимание, че дори самият Калинов не е наясно дали иска да посочи 1913 или 1909 г. (само да вметна, че ако годината наистина беше 1909 г., щяхме да говорим за най-стария български клуб – звучи отлично, стига да не е [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинално изследване]]) И това е абсолютна кражба, защото се дълбае назад и назад в миналото, като през цялото време се твърди, че става дума за Черно море. Имаме [[ФК Тича]] и имаме [[ФК Владислав]] (виж Историята – нито аз съм създавал статиите, нито съм работил по тях, с изключение на момента, в който Калинов се появи). Два самостоятелни субекти, нямащи нищо общо помежду си. Общото се случва през 1945 г., когато биват насилствено обединение под една шапка. Тази година се приема за начална за Черно море. В основната редакция на статията, която направих, бях посочил [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 следния независим източник]. Това е най-цитираният портал във футболни статии в Уикипедия bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. Не, не съм го цитирал аз. Хората го знаят и го използват, защото е нефенски благонадежден източник. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:51, 25 август 2017 (UTC) : Искам да помоля {{Пинг|Arise13}} и {{Пинг|ShockD}} понеже вече ги цитирах да се включат в беседата още веднъж. Наистина се остава с впечатление, че има едва ли не 2 лагера, когато истината е само една.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:57, 25 август 2017 (UTC) :Не, Rebelheartous, Ще ти възразя решително! Няма '''никакво''' значение кога е основана Тича! Дали 1909 или 1913. Главният проблем е : Защо '''днес''' се позволява да се фалшифицира историята! Я си представете, някой, през 1938,след края на първенството, да беше събрал в един ресторант във Варна, отборите на Тича и Владислав, и да им беше казал, че след 80 г., и двата отбора ще бъдат обявени за шампиони в исторически справочник!?!(Какъвто, все пак, е Уикипедия)...Какво ли биха му сторили на такъв... А, между другото, вижте какви сведения има за друг клуб: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB_(%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:24, 25 август 2017 (UTC) :: О, пълно е с грешки и спорни твърдения в различни футболни статии. Но една по една трябва да се изчистят. То нали това е една от опорните точки на Доктора – че щом имало неточности в други статии, нямало проблем и в тази на Черно море да има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:39, 25 август 2017 (UTC) ::: Ако някой беше казал на Германците преди 80 години, че през 2017 в страната им ще живеят 1 милион афганистанци и пакистанци, сигурно щяха да се предадат на руснаците преди да е започнала войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 25 август 2017 (UTC) ::: А този ви коментар, е поредното убедително доказателство, че изобщо не разбирате за какво става въпрос! Аз говоря за '''подмяна(фалшифициране) на историческа истина''', а вие пишете за днешна действителност, която няма '''никаква''' връзка с миналото. Дано някой от {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} да ви прочете шедьовъра, пък, може и да вземе някакво отношение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:31, 25 август 2017 (UTC) :::: Коя истина е подменена? За всяко твърдение в статията си има източник. Вие не искате да ги четете, защото били писани от "неграмотни партийни скретари", а не предлагате никакъв друг източник освен лични интерпретации. Между другото тези неграмотните са написали и издали десетки книги в много хилядни тиражи. Вие какво сте издали? Коментарът ми за германците е в отговор на вашето предположение какво щяло било да стане в някакъв ресторант преди 80 години, ако ...... [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: "Десетки книги", "в много хилядни тиражи" ?!? Моля, напишете поне една десетка от всички десетки и аз ще съм първият, който ще обявя тия тримата капацитети за корифеите на Българската футболна история! Чакам с нетърпение! A, какво аз съм издал, вас едва ли ви засяга. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:05, 25 август 2017 (UTC) :Не, Водноконче, не това е първата спорна точка. Първата ( и главна!) спорна точка е : '''Може ли един днешен клуб, в един и същи сезон, да е заемал ПОВЕЧЕ от една позиция'''? И, ако се намери друг, освен д-р Калинов, който да твърди подобно нещо, аз наистина ще си бия сам шута от Уикипедия и повече няма да припаря...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:07, 25 август 2017 (UTC) ::Днешен, вчерашен. Спартак и Ботев (Тракия) Пловдив през 1963 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:47, 25 август 2017 (UTC) ::: Калинов, после да не ме попитате пак къде сте фалшифицирал истори'''и''' на клуб'''ове'''...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:28, 25 август 2017 (UTC) :::: Кое е фалшифицирано във факта, че Спартак и Ботев са 1ви и 2ри през 1963 г и през 1967 се обединяват в Тракия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 25 август 2017 (UTC) ::::: Това, че Ботев не си приписва тази титла, а според вас тя му принадлежи. Пълен смях.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 25 август 2017 (UTC) :::::: Ботев, не . Тракия , да. Не забравяйте , че от 1967 до 1990 отбор с име Ботев Пловдив няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Няма такъв отбор Тракия. Има отбор Ботев, който в известен период се е казвал Тракия, но никога не си е приписвал титли. Приемете фактите и спрете да си измисляте.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:01, 25 август 2017 (UTC) ::Уважаеми активните администратори, а именно:{{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}}, моля Ви, най-настоятелно, прочетете горния коментар на доктора-редактор и, ако искате, направете си някакви изводи... '''Моля Ви''' [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:15, 25 август 2017 (UTC) ::: Добре, четем го, Ботев Пловдив е на 7 години, няма как да е бил на няколко места в класирането, но много по-стари отбори са били. Тракия Пловдив например. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:27, 25 август 2017 (UTC) ::: Един гениален поет, публицист и революционер, преди повече от 140 г., беше написал: "У нас , свестните смятат за луди, а лудите, за свестни"...Четете Ботев, д-р Калинов! Там е истината![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: Поредната скапана манипулация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:35, 25 август 2017 (UTC) Първата спорна точка е година на основаване , за която е дадена референция от специализирана спортна енциклопедия по-горе (1913 г.). и копие от '''запазен''' оригинален съдебен документ, какъвто няма нито един друг клуб в България. Датата e 3 март 1913 г. Водноконче, ако предложите такъв абзац тук , то такъв трябва да се приложи за всеки отбор в България, защото всички са преминали през множество обединения. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 25 август 2017 (UTC) : Оригинален съдебен документ, в който се говори за [[ФК Тича|Тича]]. Няма един път споменато Черно море. Нито пък оставен завет: след години прехвърлете безвъзмездно успехите на Тича към тези на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:38, 25 август 2017 (UTC) :: И както прочетохте в източника по-горе (специализиранa Спортна енциклопедия) , Черно море е наследник на Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 25 август 2017 (UTC) ::: В този източник пише година на основаване 1959 г. Да я оставим нея тогава, а?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:52, 25 август 2017 (UTC) :::: Четете до края, наследник на Тича 1912 и Владислав 1921. В България всички са наследници. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:57, 25 август 2017 (UTC) ::::: Иска ви се, за да ви върже „теорията“. ЦСКА защо не е наследник на АС-23?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) == Референция и още как! == Почитаеми д-р Калинов! Ето ви убийствена референция, че Земята е плоска! Използвайте я! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 25 август 2017 (UTC) == Защита == Толкова сте се увлекли в своя спор, че дори не забелязвате вандализмите, които се правят по страницата. За мен това е очевидна демонстрация, че въобще не ви пука за Уикипедия. Беседата и статията са защитени за един месец.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:11, 25 август 2017 (UTC) == Връщане на версия (отново) == Ще си повторя молбата от 20 юли, тъй като никакви промени не са настъпили междувременно, докато статията беше заключена, а и от юли насам като цяло: Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 28 септември 2017 (UTC) * Всичко което съм си "признал" е написано в статията * Нито един отбор в България не е бил с едно и също име от основаването си до сега. Промените в имената са описани в статията. * Представени са десетки източници, върху които е съставена статията. Всеки заинтересуван може да ги прочете. Те включват официалните годишници на ЦС на БСФС и БФФ. По-горе в дискусията има извадки от две издания на специализирана спортна енциклопедия, едното от преди 1990 г. и другото от 1996 г., които също подкрепят съдържанието на статията. * бгклъбс е сайт, писан от фенове и не може да бъде сочен като безпристрастен източник. Този сайт съдържа множество неточности и ПФК "Черно море" е само една от тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:14, 29 септември 2017 (UTC) ::Окалинов, '''единственият''', който нарича тези източници "официални", сте вие. Какво значи "официални", като тогава нямаше други!!! Нямаше нищо "неофициално". Тези тримата бездарници, авторите на подлистниците, които вие наричате годишници, можеха и да напишат, че сме посетили Луната преди американците! И това '''не можеше ''' да бъде оспорено от никого! Мога да ви засипя с десетки, както ги наричате "официални" източници оттогава, по най-различни теми, от които човек може да умре от смях! Обаче, тогава, нямаше други! Но, това, че бяха единствени, не ги прави в днешно време "официални" източници за истината...Ето това не можете да разберете нито вие, нито редакторите...Впрочем , обръщам се настоятелно към последните с въпрос: Има ли такова нещо , като Арбитраж в Уикипедия? Това би сложило край на целия този абсурд, който се разиграва 18 месеца .[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:20, 29 септември 2017 (UTC)) :::Разбирам, че статията тук е написана въз основа на единствените налични източници. Не съм твърдял друго. А на арбитраж може да минем абсурда Тракия Пловдив / Металик Сопот.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 29 септември 2017 (UTC) :::: Докторе, давам ви една седмица, за да предоставите '''независим и достоверен източник''' (не от официални или неофициални сайтове на Черно море, не от имейли на ръководството на Черно море, не от ваши собствени сайтове и не от подлистници за джобна употреба), че между единствения БГ клуб, завършвал първенство на 2 позиции едновременно, и Тича и Владислав има взаимовръзка. Повече не смятам да дискутирам каквото и да било с пристрастен и необективен морски фен от Белгия, чиито единствени редакции са разрушаване на настоящата статия. Така че след 1 седмица, ако не предоставите източника, ще върна версията до последната читава, лично проверена и редактирана от мен. Поздрави.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:36, 29 септември 2017 (UTC) ::::: Ултиматум ли поставяте? Вашият източник съдържа немалко съществени грешки в страниците и на други клубове. По никакъв начин не може да се счита за достоверен, аз оспорвам неговата достоверност. А тези "подлистници за джобна употреба" са официални издания на институциите, които са администрирали футболните първенства и турнири у нас в продължение на години. Официалният сайт на БФС води ли се "независим и достоверен източник" или и него ще подложите на съмнение, защото се разминава с вашия източник? В [http://www.bfunion.bg/about/history/champions списъка с шампиони на България] пише най-долу, че Черно море е наследник на Тича и Владислав и има 4 титли (3 на Владислав и 1 на Тича). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:01, 29 септември 2017 (UTC) :::::: Явореску, ама този "официален сайт", като го гледам, не е пипан от повече от 8 години! Сякаш времето е спряло в 2009. Да не е падала бомба в БФС, или сте го възкресили от небитието? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Вярно е, че не са обновявали отдавна точно тази страница. Но това не прави сайта по-малко официален. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:34, 30 септември 2017 (UTC) ::: Арбитражен комитет в българската Уикипедия няма, като и във почти всички малки Уикипедии. Такива има само в големите. Повдигали сме въпроса на 2-3 пъти през годините, но желаещи да бъдат арбитри няма (бих подкрепил всеки редактор с поне малко опит и чувство за справедливост). Всеки може да повдигне въпроса и да напише една страница с правила. Това би отменило една голяма част от претенциите към администраторите, чиято задача не е да разрешават спорове. А за 18-месечния абсурд според мен вина имат и двете спорещи страни. Аз опитах да навляза в дискусията, но така и не разбрах къде точно е проблема и дали е само един. Видях само прехвърчащи сарказми, реплики и връщания. За мен, като практичен човек, опитът за разрешаване би бил загуба на време. Предпочитам да работя с нещо конкретно - „това е проблема, предлагам това решение... не се приема в тази част, защото не е надежден източник...добре, предлагам преработка на това с допълване на нов ред защо се е получило така и източник...“, тоест проблем, стъпки към решаването му. Ако липсват надеждни, „стопроцентови“ източници или са взаимноотричащи се и противоречиви, на 18-та минута бих излязъл с предложение за неутрален параграф "Според този източник е така, но според другия е иначе. Затова има противоречиви мнения за еди-какво си, като различните гледни точки са (и бих изредил възможностите според тежестта им)" и т.н. в този смисъл, за да може Уикипедия да отрази наистина реалното положение за противоречивост на спорното твърдение, а не желанието на един или друг. Не на 18-ия месец. За толкова време и децата порастват и започват да се държат като възрастни. Успех в дискусията (и не предприемайте нищо необмислено, което би позволило на администраторите да блокират потребител или да заключат статията за една година. Дори и с най-абсурдните и комични твърдения вътре - просто има админи, които не се интересуват от обектите на статиите или от твърденията, а от спазването на приетите правила.)--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:16, 29 септември 2017 (UTC) :::: Спорът е за историята на Черно море. Едната страна (Rebelheartous) твърди, че клубът е създаден през 1945 чрез обединението на Тича и Владислав, като именно тази година е начална за историята на клуба. Другата страна (Okalinov) твърди, че Черно море е наследник на двата клуба, като за година на основаване се приема 1913 (годината, през която е създаден Тича). Спорът за титлите е просто следствие от главния спор. За мен спора може да се редуцира до достоверността на източниците. За мен е логично да възприемам като по-достоверни тези на официални институции като БФФ и БФС. Може би било добре да се напише кратко резюме на спора като [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|това тук]] на български език и оттам да започнем наново. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:47, 29 септември 2017 (UTC) :::: Vodnokon4e, защо според Вас спорът да не може да се разреши както в [[Беседа:ПФК Локомотив (Пловдив)]]? Там също е бил замесен Rebelheartous (може би защото в [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) неговия източник пише друго за Локомотив]), като Вие и още двама администратори (ако не се лъжа) сте действали почти като арбитри. Предоставените от Realsteel007 източници са подобни, даже при Локо има известно разминаване с енциклопедията на Молли. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:44, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Не помня как разрешихме спора там - през клавиатурата ми са минали десетки спорове. Може би тогава просто съм имал времето и желанието да помогна. Време, което сега нямам. Ако има други желаещи - моля. Надявам се да сме го решили по-най-добрия начин, но не помня наистина, а нямам време да чета беседата там - имам други неща за правене. Ако смятате, че начинът е подходящ, просто го предложете на другата страна. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 22:28, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Доколкото успях да разбера, администраторите са прегледали източниците, като са преценили тяхната достоверност и благонадеждност. Отчетена е и позицията на клуба по въпроса, както и тази на БФС. Нещо подобно направи и Izvora в тази беседа. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:38, 1 октомври 2017 (UTC) ::::: Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията. През 1953 г. Ударник и Строител са 5ти и 13ти, а през 1957 г. Славия е обявена за правоприемник на двата отбора. Да не говорим за случаят "Жск Славия" , където и Славия и Локомотив си припсват (и може би с право) активите на обединения отбор. През 1963 Спартак Пловдив и Ботев Пловдив са 1ви и 2ри и през 1967 г. се обединяват в Тракия. Колкото и да ни се повтаря, че Тракия е "старото име на Ботев", това не е истина. През 1969 г. Левски и Спартак са 2ри и 7ми преди да се обединят в Левски-Спартак. По времето на ДСО през 1950те има обединения на по няколко отбора. В Благоевград се обединяват 5 от тях и играят под името "Сборен отбор". През 1959 г. 5тия и 14 тия в Северната "Б" група Локомотив Г. Оряховица и Никола Петров се обединяват. През 1971 г. Сливен и Текстилец се обединяват, докато играят в Южната "Б" група...... Примери много, но не се набиват на очи, защото на никой не му се спори, където няма намесени титли. Очевидно е, че Черно море изобщо не е eдинственият отбор заемал 2 места в класирането. Проблема тук са титлите на Владислав, които будят завист все още. Отборът на Тича-Владислав при обединението през 1945 г. е съставен от 13 футболисти на Владислав и 8 на Тича. Той е колкото Владислав, толкова и Тича и така е представян през годините от всички източници на ръководните спортни органи в България. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 01:28, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Първото ви твърдение от горния абзац, е убедително доказателство, че при вас има някакъв личностен проблем. Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността. Що се отнася до следващите ви примери, вие просто сте изброили някои от многото сливания, но не сте привели '''нито едно''' доказателство, че новите клубове, след сливанията, са кумулирали успехите и на двата предишни клуба (защото няма такива).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Убедителното доказателство за това колко не сте прав е тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf стр.46] Отборът на Тракия кумулира успехите на Ботев и Спартак. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Аха. И, това, дето го пишете, КОЙ го е кумулирал? "Тракия" ли (както се наричахме тогава), или тримата идиоти, автори на въпросната брошурка, които са ни го ПРИПИСАЛИ?? Както гласи популярната мъдрост, да тръгне слух, че сестра ти била лека жена, пък върви доказвай, че нямаш сестра... {{нлн|Жалък сте, Окалинов}}...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:20, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::"Тракия" е обединеният отбор на Ботев, Спартак и Академик, т.е. не сте само "вие" и официалният източник на най-висшият ръководен орган на Българският спорт кумулира успехите, които включват 1во и 2ро място през 1963 г. Не виждам за какво спорите. Покажете поне един източник, че не е така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Е , така, де, нали вече ви написах, че тия серсеми, можеха да напишат, каквото си поискат, и никой '''не можеше да възрази''' на написаното...Тогава '''нямаше''' алтернативни източници! Преди месец ви предложих, да коригирате статията за 09.09.1944. в Уикипедия, като се позовете на '''единствените''' от епохата на комунизма "източници", че е било '''всенародна социалистическа революция''', а не военен преврат, както е било всъщност... Нали? Няма кой да ви покаже "поне един източник" оттогава, че не е било такa, защото такива '''няма'''...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Значи нямате източници. Благодаря за отговора [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:07, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::Ето ви източник, Окалинов! Вижте колко титли има Ботев Пловдив! http://a-pfg.com/отбор/ботев-пловдив/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:36, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::А ето ви от същия, пребройте титлите на любимото ви Черно море! http://a-pfg.com/отбор/черно-море/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:40, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::: Източника на вашият източник е уикипедия, а вие го представяте тук в уикипедия като източник. Това е като случката на барон Мюнхаузен, които се хванал за косата и се издърпал от блатото. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Това, за източника, как го разбрахте? По кой начин го установихте? Или имате някакво вътрешно убеждение? Ако твърдението ви е вярно, тогава, съобразно информацията от статията в Уикипедия, срещу любимото ви Черно море, в моя източник, нямаше да има празна клетка в графата "титли", а трябваше да присъства числото 4. Пак се оплетохте, май...За кой път ви се случва, броите ли ги?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:47, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::: Пише отдолу : източник уикипедия. Оставям настрана факта, че източника е цитиран грешно. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:47, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Последно: Уикипедия ли е, според вас, или не е? Или и двете едновременно? А пък, ако все още си мислите, че не е(макар, по-горе да писахте, че е...), тогава, онова, за Мюнхаузен и косата, няма да се отнася за мен...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:22, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Кое да е уикипедия? Източника на текста, който ми давате е уикипедия. Самият текст очевидно не е. А този сайт е пълен с грешки отгоре до долу. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:46, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Ами нали аз вас това ви питам! Давам ви източник, а вие казвате, ту, че е от Уикипедия, ту, че не е...Преодолейте, най-накрая , вътрешните си противоречия, и дайте '''ЯСНО''' мнение! Лекар сте, все пак, стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:52, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::: Този сайт ползва за източник Уикипедия, поне така пише. Не може в Уикипедия да се позовавате на източник, чийто източник е Уикипедия. Получава се порочен кръг, това е абсурдна ситуация. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:02, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::Съгласен съм. Но нали самият Окалинов(имам усещането, че сте едно и също лице) заяви, че "Оставял настрана факта, че източника(Уикипедия), бил цитиран грешно"... т.е., че НЕ Е Уикипедия! Айде, разберете се, най-после, дали вярвате на онова, което са писали като източник. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:25, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Уикипедия е цитирана погрешно в този текст , а е дадена като източник. С други думи текста не отговаря на източника. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:16, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Така. Следователно, източникът на моя източник, не е Уикипедия.(Макар и да е цитирана като източник).В това отношение, няма противоречие. Остава да разберем, дали не е някой подлистник, от дружески фенски колектив, качен на нарочно направен за целта сайт...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:00, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: За да структурираме проблема и го направи по-разбираем, предлагам той да се раздели на 2 казуса. *казус 1: Когато се обединят 2 отбора, обединеният отбор приема ли се като нов? Ако отговора е "да", започваме да търсим последното обединение на всеки отбор и поставяме там датата на основаването му. Не е приемливо подобен принцип да се прилага само за един отбор, докато всички други са обединявани по същият начин. Ако отговора е "не", забравяме за годината 1945 и преминаваме към *казус 2: Кой какво наследява от предшествениците си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:38, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Аз съм първият, който взема отношение към предложените за решение казуси и, признавам си, приятно съм изненадан от конструктивността ви. По казус 1: Според мен , има 2 варианта. Първи вариант - обединеният отбор се приема като нов. Тук всичко е ясно, мисля, няма за какво да се спори, историята на новия клуб започва от датата на обединението, а успехите на двата предишни клуба си остават техни успехи в историята. Втори вариант - обединеният отбор наследява историята, успехите и традициите '''на единия''' от предишните два отбора, няма как и на двата, не може да се променя история! По казус 2: Вече се произнесох по-горе. Ако има наследник, то той наследява успехите, историята и традициите на отбора, за чийто наследник ще се счита. А ето, на вниманието на всички, '''абсолютно идентичен пример на обединение''' : През 1990, ФРГ и ГДР се обединиха в единна Германия. Някой, задал ли си е въпроса, какво стана с неизброимите отличия на ГДР по всички спортове и, в частност, във '''футбола'''? Може би си мислите, че са присъединени към тези на Германия? Да, ама не! А те, на всичко отгоре, са и един народ! На световното по футбол през 1974, играха и ФРГ и ГДР, даже бяха в една предварителна група. В крайното класиране, ФРГ бяха 1-ви, а ГДР 6-ти. Във вечната класация на ФИФА, Германия има 4 златни, 4 сребърни, 4 бронзови, 1 четвърто, 1 пето и 1 шесто място. Това шесто място, обаче, не е онова на ГДР, ако си мислите... То е от 1978 на ФРГ. ГДР си фигурират в класацията със СВОЕТО шесто място от 1974, на 48-ма позиция! Ето и линк за вечната класация на ФИФА. Вижте кой е на 2-ро и кой на 48-о място: https://en.wikipedia.org/wiki/All-time_table_of_the_FIFA_World_Cup. Още по-убедителна е вечната класация на МОК за футболните турнири на Олимпийски игри: Ето и тука линк : Вижте таблицата '''Performances by countries for men:''' Кой е на 10-то с 1 златен, 1 сребърен и 2 бронзови и кой е на 21-о с 1 сребърен, 1 бронзов , 1 четвърто и 1 пето. https://en.wikipedia.org/wiki/Football_at_the_Summer_Olympics. Подчертавам, че в продължение на 40 г. двата отбора се състезаваха в едни и същи турнири.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Остава да се разберем на кой вариант от казус 1 се спирате. Ако се спрем на "не нов отбор", което е по-практично, имайки впредвид всички обединения на всички отбори в България, то има и примери [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling тук] в които отбора кумулира успехите и на двата и Ч. море е нито първият, нито единственият [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Остава да прочета коментара ви за вечните класации на ФИФА и на МОК. Ама, много сте пасивен, нещо...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:26, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::А, на кой вариант се спирам аз, е въпрос, '''абсолютно БЕЗСМИСЛЕН''', защото моето мнение няма никакво отношение към дадено конкретно обединение и решенията на конкретните длъжностни лица, които го осъществяват. Ето защо, твърдя, че си нямате и хабер, за онова, което пиша.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:01, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Твърдите, че Ч. море единственият отбор кумулирал успехи. Не чувам коментара ви за [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling това][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Именно, няма никакво значение какво мислим по въпроса и кое според нас е правилно. Нормално е хората да са на различно мнение. Но Уикипедия би трябвало да отразява факти и статиите максимално да се придържат към тях. А фактите сочат, че Черно море е наследник (правоприемник) на Тича и Владислав. Това се потвърждава и от официалния сайт на БФС, който със сигурност не е поддържан от "тримата идиоти", както неуважително ги наричате. Как и защо се е случило обединението, защо така е решено да бъде, защо не е само Тича или само Владислав, защо не е чисто нов клуб, няма голямо значение в случая. Така се води от футболната централа и от предшествениците ѝ, така е записано във футболните справочници и енциклопедии, затова считам за напълно нередно да се опитваме да го променяме. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:02, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Ето го коментарът ми: Поредната ви вандалщина! А КЪДЕ е вашият коментар, за който попитах???[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::::: Тази "вандалщина" я има на [http://flyeralarmadmira.at/erfolge-der-admira/ официалния сайт] на клуба и очевидно е одобрена от австрийската федерация, защото присъства навсякъде в списъците с носители на техните местни отличия. Няма как "вандалщината" да е наша. Както казах, в случая не е важно какво мислите вие или ние и кое е правилно или не. Важно е какво се счита за признато от официалните институции по този въпрос. А то е било признато както тогава ("когато е нямало други източници"), така и сега. Относно другия въпрос за ГДР/ФРГ, важно е какво се счита от институциите и това трябва да пише в Уикипедия. Аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове не може да се прави, така или иначе. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::: Ясно, принципите на институцията "Адмира-Вакер", са ни по-удобни, а не принципите на институциите ФИФА и МОК. А защо "така или иначе", не можело да се прави аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове? Обединяването на ФРГ и ГДР предизвика обединение на всичките им институции, вкл. на футболните им съюзи и на представителните им футболни отбори! Вие за какъв се имате, че правите такива самодейни изводи? Възможно е да сте по-умен от администрациите на ФИФА и МОК, но ще трябва да го докажете. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Изобщо не съм казал, че принципите на Адмира-Вакер са по-удобни. Каквото са решили ФИФА и МОК по отношение на ФРГ и ГДР, това е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Каквото е решено за Адмира от клуба и местната федерация, то е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Същото искам и за Черно море, нищо по-различно. Не може да правите аналогия между двата казуса, това са различни субекти и различни казуси. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:53, 1 октомври 2017 (UTC ::::::::::::::: Нито са различни субекти, нито са различни казуси. И в единия и в другия случай субектите са футболни отбори (едните клубни, другите - национални). И казусите са еднакви - обединение на субектите. Не се правете на разсеян и не ни баламосвайте. Ясно е , че става въпрос за различни принципи. Адмира-Вакер си имат едни, удобни за Окалинов и Явореску, а Световните спортни централи - други, неудобни. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:37, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Няма удобно и неудобно в случая. Каквото се е случило с ГДР, това трябва да е отразено в Уикипедия. По същия начин трябва да е отразено с Черно море и останалите клубове, които са претърпели трансформации вследствие на обединения, вливания и отделяния. Доколкото ми е известно, само според британското законодателство съществува неизменната практика при обединение на два клуба резултатът да е нов клуб с нова история. За останалите държави съществуват примери и в двете посоки, така че няма еднозначно правило, което да се приложи. Има факти, които следва да се отразят, а в източниците на официалните институции няма никакво разминаване по въпроса. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:54, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Добре, тогава! С вашите камъни, по вашата глава! Щом твърдите, че "имало факти, които следвало да се отразят, а в източниците на официалните институции нямало никакво разминаване по въпроса", позовете се, тогава, и на глупостите за Ботев Пд, писани в подлистниците на тримата глупаци, които за вас, с Окалинов, са "източниците на официалните институции". Позовете се смело и добавете към успехите на Ботев и Купата на България от 1958, сребърните медали от 1962 и титлата от 1963! Нали така пише във вашите "източници"? Щом може за Черно море, защо да не може и за Ботев? Смях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Имам чувството, че говорим на различни езици. Аргументът за Тракия беше, че по времето на съществуването на този клуб, футболната централа е кумулирала отличията на клубовете-участници в това обединение. Ако не се лъжа, и с Левски-Спартак се е процедирало по подобен начин. Идеята на този аргумент не е да Ви уязви по някакъв начин като фен на Ботев, а че Черно море не е някакъв прецедент в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:44, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::Това е първото ви вярно чувство, засега...Ние наистина говорим на различни езици. Няма клуб "Тракия", Яворчо! "Тракия", беше името на Ботев Пд от 1967 до 1989.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:04, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::: Дори според [http://www.canary4ever.com/history.php вашите (ботевистки) източници] Тракия е обединение между Ботев, Спартак и Академик. През 1982 Спартак се отделя и става отново самостоятелен клуб. Как и защо е станало това обединение и дали ръководствата/феновете на Ботев и останалите клубове са го желаели, не е толкова важно. Факт е, че този клуб е обединение между три клуба и съществува през този период, като през това време се води носител на отличията на Ботев и Спартак. (Ролята на Академик е несъществена, тъй като по време на обединението е само дружество без футболен отбор.) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:53, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Смях…'''Първо''', вие, двамата , с приятеля ви Окалинов, четете източниците , както дявола-Евангелието. Вадите от контекст точно определени думи и изрази и ги цитирате в подкрепа на точно обратното на онова, което се казва. Ето целият текст от цитирания от вас източник: „Съвсем произволно, в нарушение на дългогодишните традиции, са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик". Във футболно отношение се получава така, че отборът на "Ботев" '''се запазва цялостно''', като към него се присъединяват само двама футболиста от "Спартак" - Христо Дишков и Тобия Момин, а на практика '''се ликвидира''' отборът на "Спартак" - бивш шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия.” Това, защо не сте го цитирали, драги ми Яворе? Защото изцяло опровергава твърденията ви, затова.'''Второ''', как така, Спартак Пд „се бил отделил” ? Това да не е клетъчно делене, или развод след брак по сметка, с подялба на имуществото?!? Отделя се нещо, което '''го има''', драги! От 1967 до 1982, Спартак Пд '''не съществува''' и следователно няма от къде да '''се отдели'''! На 02.12.1982., на територията на Район Южен в Пловдив, '''се новосъздаде''', '''се възстанови''', по-точно, спортно дружество Спартак(респ. и ФК). Поредната ви нелепа манипулация, която няма да излъже никого.'''Трето''', вие двамата, с приятеля ви Окалинов, сте единствените, които твърдят, че АФД Тракия Пд бил клуб, '''различен''' от Ботев Пд. Аз се скъсах да търся статия в Уикипедия за [[ФК Тракия Пд|такъв клуб]], но не намерих. Вие, обаче, разполагате с надежден източник, нали? Източник, на който сте се позовали и когато сте вандализирали статията за Черно море. Имам конкретно , конструктивно предложение. Позовете се отново на надеждния си източник и създайте статия за [[ФК Тракия Пд|този клуб]], като зафиксирате и твърденията си, че в периода 1967 -1989, той е 3 (или 4?) – кратен шампион на България, 3-кратен вицешампион и 3-кратен носител на Купата. Ако успеете, това ще е с един куршум-два заека. От една страна, ще докажете, че АФД Тракия '''не е ''' предишното име на Ботев Пд, а, от друга, ще легитимирате окончателно и безспорно източника си и така ще се сложи край на този безкраен спор![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::Сам сте го написали още във второто изречение на този дълъг пост :.....''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''....Обстоятелствата при които са обединени не се различават съществено от обединението на Тича и Владислав. Друго не сме коментирали. А Спартак Пловдив си съществуваха до скоро (до миналата година ако не се лъжа) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Okalinov не ми е приятел, просто сме на една и съща позиция в този спор. Наскоро четох друг спор за включването на градове в наименованията на клубовете, там съм на позицията на Rebelheartous. Заемам позицията, която считам за правилна и не се влияя от участниците в дадена дискусия. Обстоятелствата по обединението изобщо не съм коментирал, а само факта, че такова обединение има и за времето на съществуването му, БФС води Тракия като носител на отличията на Ботев и Спартак, сумарно. Естествено, че след обединението отбора е само един, не може един клуб да участва в първенствата с два отбора под различно име. Правете разлика между клуб и отбор. А концепцията за отделяне на клуб съществува дори и сега и е застъпена в нормативната база на БФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:19, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Ама не си губете времето с вашия приятел да повтаряте като латерна едни и същи глупости! Тормон245Т ви е направил доста уместно и умно предложение. Онова, което по-горе сте написали за АФД Тракия, просто го систематизирайте и обогатете Уикипедия със статия за този клуб, дето бил различен от Ботев Пд. Часовникът тиктака, остават ви 4 дни щастие...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:16, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::: Има кратка статия за [[АФД Тракия]], без посочени източници. Когато Спартак се отделя като самостоятелен клуб през 1982, БФС продължава да го води като шампион на България от 1963, както е преди обединението, а не като чисто нов клуб без история и трофеи. Тогава и титлите на Тракия се редуцират с една и остават точно тези на Ботев. За БФС Спартак е с непрекъсваема история от 1947 до 2016, иначе няма как титлата да изникне от нищото и да им се "прикачи". По същия начин се процедира и с купата на Спартак (София), докато е част от обединението Левски-Спартак. И не знам за какъв часовник говорите. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:03, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::'''"Футболният клуб към дружеството е обявен за наследник и продължител на традициите на първия градски футболен отбор „Ботев Пловдив“ и приема цветовете му."''' Това, как ще го коментирате, драги Яворе?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:58, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::: На практика се получава така, че далеч по-големия клуб във всяко едно отношение асимилира по-малкия. Същото се случва и при Левски-Спартак. На теория, и по документи, новоучреденото дружество Тракия е пряк наследник на Ботев, Спартак и Академик, както и носител на успехите им. Решението е публикувано във в."Отечествен глас", за съжаление не разполагам с него. Всички действия на БФС са съобразно това решение и няма нищо нелогично или абсурдно както при казуса с Тракия, така и при този с Черно море. А междувременно Rebelheartous е маркирал [[АФД Тракия]] за бързо изтриване, сякаш по този начин ще се изтрие и историята... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:33, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::На практика, продължавате да бълвате фантасмагории. Каква "теория" и къде са тези "документи", които прехвърлят отличия, спечелени от един клуб, на друг! А, междувременно, отлично знаете, че Rebelheartous е пуснал статията за бързо изтриване заради липса на източници. Иначе, всички знаем(и най-вече вие двамата, с Окалинчо), че всичко в нея е самата истина. А, кой се мъчи да промени историята, стана ясно отдавна , на всички...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:12, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::: Някои от тези "фантасмагории" ги има в [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 държавните архиви]. Въпрос на усилия е да се издирят документите, вкл. и тези на БФС, ако обстоятелствата около Тракия и участието на Спартак се подлагат на съмнение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:59, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::Понеже, продължавате да се правите на ударен, ще повторя въпроса си отново: '''По силата на каква "теория" и въз основа на какви "документи", отличия, спечелени от един клуб,са прехвърлени на друг!''' Това твърдите вие! И не ни баламосвайте с информация от Държавния архив, която е известна на всички, която никой не оспорва, и която няма никакво отношение към въпроса! Все едно ви питам "къде работите", а вие си поглеждате часовника и ми отговаряте "вторник"...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::: Според чл.15(1) от [http://www.bfunion.bg/uploads/2015-08-06/PSFK_2015.pdf актуалния ПСФК] "при вливане или сливане приемащият или новият ФК поема правата и задълженията на преобразуващите се ФК". Предполагам, че подобен текст е имало и в тогавашните нормативни документи. Очевидно според БФС отличията са вид нематериален актив, затова централата кумулира отличията на клубовете, които образуват Тракия. Разбира се, само за периода до 1982, когато Спартак е част от Тракия. Това е видно от официалните издания на БФС по това време, няма как да е фантасмагория. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:21, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::{{D}} Фантасмагория ел гранде! Вие, изобщо, правите ли разлика между права и задължения от една страна и, нематериални активи, от друга? "Очевидно" ?!?... "Спартак - част (!?) от Тракия"???...Позовавате се на актуалния ПСФК(в който ИЗОБЩО не се коментира казус за УНАСЛЕДЯВАНЕ на отличия), за да легитимирате абсурдите на трима идиоти, от служба "Спортни прояви и имоти" от някогашния БСФС! Които, дори не са били на работа в тогавашната БФФ! Тези подлистници '''не са''' официални издания на тогавашната БФФ, а на друга спортна организация и , по-специално, на служба от нея, нямаща '''нищо общо''' с футбола! Следователно '''нямат''' никакъв характер на официални издания! Абсурди, с които недобросъвестно сте си послужили, за да вандализирате страница! Поредният ви гювеч от фантасмагории...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:44, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::: Продължавате да твърдите, че издание на чиято първа страница пише " Издава [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Български Футболе Съюз София] не е издание на БФС. Покажате ни тогава едно издание, което да подкрепи вашата теория. На БФС по възможност. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:09, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::::Ами, това, може и да е, но първите 13 '''не са'''! Факт! Та, чак до 1985! [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанско обединение "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт] А това, колкото и да ни баламосвате, '''не е ''' Българската федерация по футбол![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:58, 3 октомври 2017 (UTC) : БФФ беше федерация към БСФС, едва през 1985 се учредява като самостоятелен и независим орган. Твърде вероятно е всички издания дотогава да са били под шапката на БСФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:22, 3 октомври 2017 (UTC) :: А проверихте ли какво пише на стр. 61 за Ч. море в това, което "може и да е" ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:27, 3 октомври 2017 (UTC) :::{{D}}Ха ха! Да! Познатите трима кретени, + още двама, Ценко Симов и Стоя Ку-ку-ванов...Удивително е, че , в днешно време, имат последователи, във ваше лице...Но, като се замисля, с оглед коментарите ви, не е толкова удивително.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:30, 3 октомври 2017 (UTC) :::: „Беше“, Yavorescu? Нима сте бил роден тогава?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 4 октомври 2017 (UTC) ::::: Да, употребата на това глаголно време е правилна. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:23, 4 октомври 2017 (UTC) :::::: Чудесно. А как върви търсенето на източника, който изисках?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:18, 4 октомври 2017 (UTC) ::::::: Има достатъчно благонадеждни източници в подкрепа на твърдението, че Черно море е наследник/правоприемник на Тича и Владислав. А ако Вашата теза, че обединение на клубове '''задължително''' води до нов клуб с нова история, защо тогава [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] се води шампион на България от 1932? Титлата е спечелена от Шипченски сокол, а Спартак е създаден през 1945 след обединение между Шипченски сокол, Левски и Радецки. Защо шестте титли на [[ПФК Славия (София)|Славия]], спечелени до 1945, не изчезват след основаването на обединения клуб през 1945 (Славия + България + Бежанец)? През годините, БФС и предходните организации са били напълно последователни при сумирането или редуцирането на отличия след обединяване или отделяне на клубове. Недоумявам на какво основание не признавате източник на БФС, а в същото време настоявате статията да се позовава на източник, който съдържа фактологически грешки и редица несъответствия за немалко клубове. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:09, 4 октомври 2017 (UTC) :::::::: Няма нито един източник какъвто на мен ми е нужен и затова продължаваме да си разтягаме локуми толкова дълго време. Обясних ви вече, че БФС не е финална инстанция относно историята на клубовете. Това е причината да търсим други независими и достоверни източници. Вижте обаче следващия раздел, който ще напиша.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:58, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Кой е финалната инстанция и кой изтпчник е независим и достоверен, щом тези от БФС не са? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:02, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Футболните федерации имат думата при историята на клубовете, особено що се касае до това дали един клуб е правоприемник на друг или не. Когато компанията Ред Бул придобива Залцбург, новите собственици се опитват да "съкратят" историята на клуба, претендирайки, че това вече е нов клуб и историята му започва от нулата. Но федерацията ги принуждава да възстановят автентичната история на официалния сайт на клуба. Наскоро и FA разреши Дарлингтън да възвърне автентичното си име и да се позовава на историята си, вижте дискусиите в [[en:WP:FOOTY]]. Дори да приемем, че БФС не е финална инстанция по отношение на историята, то може да твърдим със сигурност, че те са компетентния орган, който разпределя отличията по футбол. Нали е така? В края на всеки шампионат именно БФС присъжда титли, медали и т.н. БФС реши титлата през 1985 да се отсъди на Тракия (по това време 100% Ботев) и им я отне 5 години по-късно. БФС все още счита Спартак (Варна) за шампион и Черно море за четирикратен шампион. БФС е считал Тракия за трикратен шампион за периода 1967-1982, до възстановяването на Спартак (Пловдив), който пък е обявен официално за пряк наследник на автентичния Спартак, който се влива в Тракия през 1967. Как е възможно БФС да счита един клуб за носител на трофей, ако той не е съществувал тогава и историята му започва през 1945? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:28, 5 октомври 2017 (UTC) == Забележка == {{коментар}} Tormon245t, надявам се че се ограничите малко в определенията си за другата дискутираща страна. Не забравяйте, че това не е футболен форум. Тук са нужни източници, а не викане и обиди.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:33, 30 септември 2017 (UTC) : Водноконче, стоически се опитвам да запазя добрия тон, но, не знам дали забелязваш, имаме си работа с изключително опасни и, безскрупулни манипулатори, които, заради собствените си фенски амбиции, не се поколебават да фалшифицират исторически факти, дори когато вандализмите им '''очевидно''' противоречат на нормалната човешка логика...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 2 октомври 2017 (UTC) ::Какво има да се манипулира във факта, че на 25 юни 1967 г. ...''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''...Пише го в сайта ви, написахте го и вие.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията." Okalinov (беседа) 01:28, 30 септември 2017 (UT)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността."[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC); Водноконче, ти какво мислиш днес? Преди месец,споделяше моята позиция. Сега? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::Дадох ви примери. В България всички отбори са били на повече от едно място. Всички са правоприемници (наследници) на повече от един отбор, включително Шипка-Ботев45 и Тракия Пловдив[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:32, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: Абсолютна лъжа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое? Че няма статия за [[АФД Тракия]] ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:08, 3 октомври 2017 (UTC) == en wiki == Погледнете коя година на създаване са си сложили в en wiki. {{DDD}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 29 септември 2017 (UTC) : Да! И то, като "Тича-Владислав"! Което, пък, изобщо не е вярно! Това , наистина, минава всякакви граници и е възмутително! Още по-възмутително е бездействието на т.н. '''"отговорни"''' редактори...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:33, 29 септември 2017 (UTC) ::Не знам кой е писал в ен.уики и какво точно са целите му, но с това Софийско ай.пи ми мирише на доста плоска провокация. Аз лично чакам дискусията в беседата, на която Rebelheartous е поканен от няколко месеца, но не желае да се яви. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 29 септември 2017 (UTC) ::: Оставаше и да знаете, Докторе. {{)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:29, 29 септември 2017 (UTC) == Как да започва статията? == Ето един приемлив за мен вариант, който сглобих на база на версията на Доктора и моята стара версия от миналата година: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Известен брой привърженици на Черно море обаче смятат датата на създаване на единия от съставните елементи за официална рожденна дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“ Всичко това подкрепено с нужните източници, разбира се. Може да се направят още корекции и да се добавят и премахнат изречения, но предлагам това да е рамката, по която се движим.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:12, 5 октомври 2017 (UTC) : Аз не виждам твърдение без източник и сега. Рамката за текст е приемлива. Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC) : Първото изречение от втория абзац не е съвсем коректно. Все едно да кажем, че известен брой привърженици на Локомотив (Пловдив) считат 1926 за година на основаването на клуба. Дали са "известен брой", "почти всички" или "всички"? По-скоро е третото. Същото е и с Черно море, за привържениците 1945 е годината на обединението и никой не счита, че историята на клуба започва оттогава. Естествено, няма как да се направи допитване, за да се установи точния брой, така че подобни твърдения винаги са обречени да увиснат във въздуха, независимо как са формулирани. За мен е важна позицията на клуба, както и тази на БФС. Това е изтъкнато и при дискусията за Локомотив (Пловдив), не мнението на привържениците. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 5 октомври 2017 (UTC) : Като цяло текстът е добро начало за постигане на консенсус. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:06, 5 октомври 2017 (UTC) : Текстът е добра отправна точка. "Известен брой" може да се замени, ако според някоя от страните не представлява точно твърдението. "Голяма част", "по-голямата-част“, "според привържениците на". А ако е официално становище на клуба за този вариант - "Официалната история на клуба", "Официалното становище на клуба", но тогава трябва да се добави и другото мнение - "но според .... " или "но поради еди-какви си обстоятелства" има и друга възприето становище/ мнение.... От този род, за да може Уикипедия достоверно да представи гледните точки, щом има повече от една. Това е моето мнение за консесусното решение. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 11:17, 5 октомври 2017 (UTC) :: Водноконче, ти поддържаш ли още становището си, че е невъзможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на 2 различни места в пространството? Извинявай, че те питам за трети път, но ти не ми отговори, когато те попитах за втори.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:14, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Във физиката това е невъзможно. Ако питате конкретно за отбора и класирането му - това си е доста интересно наистина и почти не се среща, но личното ми мнение е, че е най-добре това да се обясни с 2-3 изречения защо се е получило така. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Нали не си мислиш, че крайните подреждания се правят по закони, различни от тези на физиката? Всяко едно крайно класиране е моментна снимка(фиксиране) на нахождението на 16 '''различни''' обекта в конкретен времеви момент. Освен, ако не допуснем, че в 1938, са важали други закони на физиката(теза, горещо застъпена от д-р Калинов)...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:15, 5 октомври 2017 (UTC) :::: И, прощавай, но какво, казваш, се било "получило"? И кога?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:44, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: Доколкото си спомням, във физиката има и синтез. Ако сме имали 2 различни обекта тогава, не виждам нещо което да пречи тези обекти да се слеят след време. Въпросът е доколко новият обект е носител на историята на единия от старите 2 (или и на двата). Ако Черно море поддържа, че е носител на историята на единия или и на двата и всички независими организации и източници са съгласни - това трябва да се отрази. Ако има и друго мнение, поддържани от други независими организации и източници - това също. Уикипедия не трябва да създава нови неща, тя трябва само да отразява общоприетите мнения в енциклопедичен вид. Ако бяхме в Античността или Средновековието, в Уикипедия трябваше да пише, че съгласно общоприетото мнение Земята е плоска, но съществуват и хипотези, че Земята е кръгла или че се крепи на четири слона или пет костенурки - всяка хипотеза според тежестта си. Уикипедия трябва да отразява, не да променя или създава. Когато някой факт или теория се променят в обществото, тогава трябва да се променят и в Уикипедия. Това което се е получило, е че отборът е наследник на 2 отделно и едновременно съществували отбори - затова в една година има посочени 2 различни места в класирането. Което трябва да се обясни в статията.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 16:48, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: {{D}} Синтезът, '''също''' е в '''конкретно''' исторически момент, миличък...Ако някакъв синтез е станал в 1945, то, той, '''не може да е станал и в 1938'''...Обикновени, прости, физични закони, непонятни за някои участници в дискусията{{D}}. Ако искаш, махни си коментара, защото не ти подхожда... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Tormon245t, моля не ме милосвайте, нито се познаваме, нито държа. И не ме въвличайте във футболни форуми. Споделих мнение, хубаво, лошо, толкова. Ако ще допринасяте по някакъв начин към Уикипедия - допринасяйте. Ако не - недейте. Ваша воля. Разбирателството с другите участници в дискусията е във Вашите ръце. Ако искате напишете, че е шампион през 1658 г. Само поставете източник. Ако смятате да водите дълга дискусия - добре е да се архивира отвреме-навреме, отварянето на беседата ще стане трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 17:26, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::Повече няма да видите милост от мен{{D}}. Вярно, не се познаваме, навярно няма и да се случи. Колкото до "въвличането", ами вие сам сте се въвлекли, какво се оправдавате с мен? А що се отнася до мнението ви, хубаво, лошо, или толкова, аз бях ясен. Най-добре го махнете, защото не ви подхожда. Просто ви сваля до нивото на варненския анестезиолог...А, все си мисля, че не сте от неговата порода...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:11, 5 октомври 2017 (UTC) Я да напиша и аз едно мнение, което да ме свали до нивото на анестезиолога. Отново ви цитирам:<br> Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, '''1938'''), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, '''1938'''), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. Май футболната енциклопедия също не е запозната със законите на физиката. Защото според нея Черно море е едновременно шампион и вицешампион през 1938 г. Вземете се разберете най-накрая, че това тук отново става една фенска говорилня. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:01, 6 октомври 2017 (UTC) :Мнението Ви е съвсем точно и логично, Молли. А изводът Ви - безупречен! Няма как да паднете до неговото ниво. В дадения пример е интересно да разберем кои са авторите(съставителите) на цитираната глупост.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:07, 6 октомври 2017 (UTC) :: Автори - Анатоли Петров, Петко Павлов, консултант - Николай Райков. За енциклопедията се използвани 13 източника. Ако държите, ще Ви ги цитирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:52, 6 октомври 2017 (UTC) :::Няма да е зле. Инак, авторите са световно известни...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:23, 6 октомври 2017 (UTC) Използвана литература: * Цанев Д. - „Арбитрите на световните първенства“, изд. 1992 * „Малка футболна енциклопедия“, изд. 1971 * „Футбол. Състезателни правила“, изд. 1984 * Симеонов Кл. - „Футболът в България“, изд. 1984 * Попдимитров Д. - „История на футбола“, изд. 1987 * „От Уругвай'30 до Мексико'86“, изд. 1989 * „Европейският футбол'88“, изд. 1989 * „Футбол. Енциклопедичен справочник“, изд. 1985 * „Годишен справочник „Футбол““, издания 1979 - 1991 * Попдимитров Д. - „България на футболния глобус“, изд. 1982 * „Все о футболе“, изд. 1972 * „Lexicon Fussball“, изд. 1987, Лайпциг * Използвани са и материали от периодичния печат за 1992 и 1003 г. - в. „Меридиан спринт“, „Меридиан мач“, „Старт“, „Албион“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:45, 6 октомври 2017 (UTC) : Сърдечно Ви благодаря, Молли! Сега, наистина, нещата се поизясниха. На 5-о и 10-о място са реферирани източници от автор, който е единият от тримата глупаци-съставители на нелепите и абсурдни брошурки, които Окалинов размахва като "официални източници" на БФС...За Ваше сведение, макар, да не Ви засяга, въпросният "автор" е първият изобретател на шизофренията, че Черно море е бил на две места '''едновременно'''. Искрено се надявам, здравият разум най-после да надделее и да се убедите, че това е просто '''абсурд'''.Отделно , както вече беше писано, брошурките на Окалинов '''не са''' официални източници на БФС, а на Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" към Българския съюз за физическа култура и спорт. А това, съвсем не е тогавашната Българска федерация по футбол.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 6 октомври 2017 (UTC) : Ето, уважаема Молли, сама се убедете, вижте последната страница: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт].[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:25, 6 октомври 2017 (UTC) :: Четирите титли на Черно море ги има и в изданието на БФС. Опитах се да намеря каквито и да е издания на БФФ, но не можах. Всички решения в българския футбол преди създаването на БФС са на ЦС на БСФС и съответните ОС на БСФС (на регионално ниво), което ме кара да мисля, че и предните издания са също толкова официални. По онова време беше напълно нормално към организациите да има прикачени СО, които на практика са част от същото ведомство и цялата им дейност е съгласувана с него. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:09, 6 октомври 2017 (UTC) :::Aйде, бе! Всички ли? Ти, откога стана толкова компетентен? '''На 9 февруари 1985 г. излиза решението на Политбюро на ЦК на БКП „За решително издигане равнището на българския футбол". Последва го решение на Секретариата на ЦК на БКП, с което се ликвидира ведомствеността на отборите и те са поставени при равни условия.''' И, с какво самочувствие, моля, пишеш за "онова време", щом си нямаш и хабер за него?!? Вие, двамцата, с Окалинчо, едно, че сте голяма атракция, да ви чете глупостите човек, но сте и много опасни, понеже успяхте да зарибите толкова голям кръг редактори... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:06, 6 октомври 2017 (UTC) :::: Говоря за решенията, свързани с присъждане на трофеи и обеднения на клубове, това ни вълнува в тази дискусия. Например, решението за обединението в Тракия е на ОС на БСФС, не на БФФ. Кардиналните реформи във всяка една сфера са били дело на БКП, за това не споря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:37, 6 октомври 2017 (UTC) :::Уважаема Молли, тук се обръщам директно към Вас, а не към Яворчо, той няма да разбере нищо...Ето Ви откъс от встъпителния текст от брошурката на тримата тенори за 1984, написан от същия Попдимитров Д. : '''"През настоящата 1984, ще честВУваме славен юбилей – 40-годишнината от Социалистическата революция(?!?) у нас, която разтвори дверите широко на всестранния възход на нашата родина. …И, несъмнено е, че Рейгън и неговите налудничави сподвижници, които се стремят към разпалване на ядрена война, ще срещнат все по-решителен и спонтанен отпор на всички здрави и миролюбиви сили в света, начело с Великия Съветски Съюз."''' Че има нещо налудничаво, има, но, оставям на Вас да прецените какво е то...Ще повторя: Ако на тия тримата кретени им бяха разпоредили да напишат, че сме посетили Луната преди американците, вЕрвайте ми, щеше да бъде написано и ДОКАЗАНО![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:32, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ще стигнем и до това. Нека преди това уточним историята, че да се приключи поне с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:21, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: Само да направя леко включване, че последните 2 изречения са според „известния брой привърженици“, както съм пояснил в предложените абзаци. А футболна България не се състои само от тези привърженици.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:56, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Tormon245t, обяснението е просто -- Тича и Владислав са били самостоятелни клубове в периода, когато са спечелили тези титли. Както виждате, това не е някакъв наш български абсурд, има го и в "бели държави" като Австрия. Примерите в Европа са малко, защото сливането на клубове с трофеи е рядкост, а в страната с най-много клубове (Англия), сливането води до нов клуб. Примерите в България за обединения и всякакви такива трансформации са страшно много, но твърде малко клубове са печелили отличия, затова и не се набиват на очи. БФС е третирал всички обединения по еднакъв начин, като официално признатия правоприемник се води и носител на отличията на предшествениците си. Ако Черно море беше някакво изключение, и аз бих се чудил защо е така. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:28, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Яворчо, ти самият си едно просто обяснение. И съвсем не си някакъв български абсурд, а си типичен пример на какво е заприличала Европа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:21, 5 октомври 2017 (UTC) :: Написал съм „известен брой привърженици“, защото ако напиша „всички“, пак ще е нужен достоверен независим източник и пак няма да има и пак ще изпаднем в едно безвремие. И това се връзва с това, което казва Yavorescu, че е трудно да се установи техния брой и численост. Аз обаче нямам нищо против той да посочи друг израз по негов избор, за да го заменим. Хайде, очаквам, и след това най-накрая да поправим текста. Годината на създаване в шаблона и отличията ще ти обсъдим допълнително. Нека първо да приключим с историята.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:00, 5 октомври 2017 (UTC) :::"Известен брой" или "някои" можем да напишем за 1909 г., когато се създава "Спортист". Това не е официалната версия приета от клуба, макар че някои мислят че трябва да бъде. 3 март 1913 г. е официалната версия и трябва да се отрази, независимо какво мислят "известен брой" или "някои". Инакомислещи винаги ще има и не можем да отразяваме мислите на всеки от тях. Физиката няма място в Българския футбол. Всички до един са минали през същите процеси. Закономерностите трябва да са еднакви при всички.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Не разбрах кой израз да използваме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:49, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: .......(абзац 2) За официална рожденна дата на клуба се счита 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г., което дава основание на част от феновете да считат, че началото на техния клуб е поставено тогава.........[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: „Официална рождена дата“ или „официално становище на клуба/ръководството“? Има известна разлика между двете. Ако е първото, ще ви поискам източник, който вие няма да намерите. Така че дайте да се спрем на второто, което поне може да се цитира от официалния сайт?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Кой определя официална рождена дата тогава и какъв източник имате за тази на Ботев Пловдив, например? Със сигурност нямата нито един, защото никой на този свят не е видял такъв. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::: Разбрахме , вече, че не си от този свят, не е нужно да го натякваш. Сложи си очилата и гледай, пpишълецо от K-pax: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2_(%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)#/media/File:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:47, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Не знам какво доказва този източник. Нещо за някакъв паметник и нещо за някаква глоба. По темата : Най-официалните рождени дати на всички клубове без изключение са от създаването на АД, което е през 1998(или 1999). Тук говорим за правоприемство, а то се определя от БФС. Източници за това, какво е определил БФС като правоприемство в случаят тук, дадохме достатъчно. Черно море е правоприемник на Тича и Владислав и за рождена дата се определя тази на Тича, за което има представен документ [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:58, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::Понеже знам, че няма да знаеш, затова изрично написах да си сложиш очилата. В протоколната книга, има, там, един положен печат, най-вероятно е фалшификат...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:13, 6 октомври 2017 (UTC)) :::::::::::Най-вероятно! Както и тези 2 източника, кой от кой по-фалшиви... http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/193-20-godini-bpfc. http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/194--1937-1938[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:31, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Как разбираме от този печат, че датата на основаване е 12 март 1912? Няма документ, който да показва, че на тази дата е основаван някакъв клуб. Тя е символична (разбирай измислена от фенове) и сложена като официална. Между другото има печат "Спортист 1909". Може и да сложим една дата , да кажем 19 май и готово. Това е какво сте направили вие[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: Това, че не си го виждал, не значи, че няма, докторе...Продължаваш да ставаш за смях, а не се усещаш.Символична(разбирай измислена), май, е само твоята компетентност.Слагай очилата и чети: Най-дясната колона, 10-и ред, отгоре: http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925. Аз, лично, ти позволявам, да приемеш и 31-о число на м.март.Даже, като съобразим, че е било по стар стил, може и 13.април. Но не по-късно. Сега ще мирясаш ли?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:13, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Ами точно това е – че няма такава институция, която да се произнася за историята на клубовете. Затова си служим с благонадеждни източници. Не разбрах, и „официално становище на клуба/ръководството“ ли не ви се нрави?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:00, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Тогава трябва да се напише на всички клубове , че датите са неофициални или според клубните ръководства и фенове. Защо само на Черно море. И ми покажете един документ как се стига до датата 12 март 1912 в случая "Ботев" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:14, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::{{нлн}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:23, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Aма, моля ви се! Що за лична нападка да е това, като самият Окалинов го заяви: '''"...защото никой на този свят не е видял такъв.''' Okalinov (беседа) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC)".[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:17, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не ми отговорихте задоволява ли ви изразът или не? И съответно ако не, дайте друг вариант, който да звучи приемливо и за мен, и за вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:38, 6 октомври 2017 (UTC) ....... ''За рождена дата на клуба, БФС и ръководството приемат тази на по-старият от тях, Тича, 3 март 1913 г''.....[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) : Хайде да не изнагляваме. БФС няма да ги месим поне докато официално не заявят че има взаимовръзка между Тича и Черно море. Ето ги абзаците отново: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Ръководството на Черно море обаче приема датата на създаване на единия от обединените отбори за своя официална рождена дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:35, 6 октомври 2017 (UTC) А всъщност дори и това не е най-коректното представяне на историята. 3 март 1913 г. е рождената дата на Река Тича. Тича е създаден на 24 май 1914 г. Т.е. за да сме най-близо до истиността по-скоро първото изречение би трябвало да го преоформим като: „Историята на Черно море може да се проследи до Река Тича и Тича и Владислав – едни от първите шампиони на България.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:45, 6 октомври 2017 (UTC) : В официалния сайт на БФС пише, че Черно море е наследник на Тича и Владислав. Това не е ли взаимовръзка между тези два клуба и Черно море? Или смятате, че и това е грешка, както грамотата на [[Иван Моканов]]? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 05:55, 7 октомври 2017 (UTC) :: Няма да се съглася с такова изсмукано от пръстите твърдение, така че се концентрирайте върху рамката, за която казахте че е „добро начало за постигане на консенсус“. Харесва ли ви този вариант или какво още да се отредактира?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:27, 7 октомври 2017 (UTC) :::Rebelheartous, губиш си времето. Ти не разбра ли, че тия двамата, просто ни будалкат и изобщо не им пука как щяла да започва статията. '''"Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба." Okalinov (беседа) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC)"'''[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:44, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Спокойно, Tormon. За истината никога не се губи време. А аз съм доста далеч това да се откажа, така че ще доведа нещата до правилен и завършен вид.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:21, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Кое е изсмукано от пръстите? Имаме доказателство за позицията на БФС и за това на клубното ръководство, както го предлагам в текста. Вие нямате нито един източник за вашите твърдения и единственият ви аргумент е , че всички източници са писани от "идиоти". Освен това, делението на Тича на Река и не Река е ваше нововъвъдение. Думата "дори" при "дори тогава" е излишна [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:57, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: Не всички са писани от идиоти. Само онези, в които се твърди, че сте били на 2 места '''едновременно'''. Впрочем, всички те, са производни от фундаменталната идиотия на Попдимитров Д., той е пионерът и всички се позовават именно на него като "източник".[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:44, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: За БФС ще си приказваме по-нататък. Да не се отклоняваме от темата. ОК, махам думата „дори“ и ако това е последното, което ви притеснява по текста, следващият път като вляза, ще го публикувам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:19, 7 октомври 2017 (UTC) :::::: Защо по-нататък? Така написано, първото изречение от втория абзац изглежда като твърдение единствено на клуба, a това съвсем не е така. Пак опираме до "тежестта" на източниците. Защо официалния сайт на БФС, издания на БФС и издадена енциклопедия не са благонадеждни източници, а съкратения вид на историята в bgclubs.eu е? Защо във Вашия източник някои клубове се обединяват и претърпяват всякакви трансформации, като запазват историята си, а за други се прилагат съвършено различни критерии? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:05, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ами просто представете нещата както са. Поставете и във втория абзац според кого, освен Черно море. - "''Ръководството на Черно море, както и БФС'' (или който там още приема това и според Вас е вожно да се спомене) ''обаче приема датата ...'', за да е представена гледната точка и според кого. С една дума, офирмете 2 отделни твърдения, представящи отделните страни в спора и ги съчетайте в един параграф, като се започне от по-официалната позиция (или теорията с по-голяма тежест). Не е толкова трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:18, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не виждам нищо нередно в този [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg|този източник]. Номер, печат, подпис, име на президент. Колко по-официален може да бъде един документ? Останалото е аритметика за 2ри клас. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:02, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::::Аз не коментирам източника, а начина на оформление на оспореното твърдение.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:20, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици. ::::::::БФС и ръководството на Черно море приемат датата на създаване на единия от обединените отбори за официална рождена дата на клуба – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Футболистично дружество Спортист е създадено през 1909 г. и това дава основание на част от феновете да приемат тази година за начална в историята на клуба. ::::::::По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934). ::::::::Според източниците на БФС, Черно море е наследник и правоприемник на историята и успехите на Тича и Владислав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:28, 7 октомври 2017 (UTC) Нищо подобно не е заявено никъде от БФС, както вече съм пояснявал многократно, последно [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8145409&oldid=8145160 само преди 3 дни]. Така че поне докато няма официално изявление до медиите от страна на БФС, подчертаващо връзката между Тича и Черно море, няма да оставяме в текста спорни твърдения. Имайте предвид, че аз направих отстъпки да включа в историята на клуба части от историята на други два клуба, които нямат нищо общо с Черно море. През цялото време не бях съгласен, все още не съм и продължавам да смятам, че не е правилно. Направил съм го единствено, за да се постигне консенсус и да спрем да дъвчем едно и също. Очаквам и от ваша страна наглостта да не надделява и да търсите компромисни варианти. Имаме да обсъдим секция Успехи, както и датата в шаблона, така че ви призовавам поне с История да приключим спора. Все пак неколкократно заявихте, че рамката е приемлива.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:37, 10 октомври 2017 (UTC) :: Рамката е приемлива, текста е изцяло ваш, с 2 корекции от моя страна. БФС не издава информация по молби на частни лица и не е издавал това, което искате за нито един клуб. Това, което издава БФС са посочената грамота, която ясно показва позицията му по този въпрос и поздравителни телеграми. [http://www.bfunion.bg/about/history/champions Тук] имате информация от официалния сайт на БФС, в който Черно море е представен кат пряк наследник на Тича и Владислав. [http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0 Тук] имате още няколко поздравителни телеграми от БОК, АФД "Тракия" и ЦСКА "Септ. знаме" по случай 70 годишнината на клуба през 1983 г. Според мен,с това покриваме изискването към независимите източници. Да не говорим, че за Ботев ви е достатъчен хвърчащ лист от тетрадка с печат без дата да потвърдите точната дата на създаване. Нека да не говорим и за наглост [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:22, 10 октомври 2017 (UTC) :::Окалинов, няма да е зле, да се отнасяте малко по-сериозно, не само към вашите източници, но и към чуждите. Няма да е зле, и някой да ви обясни, че прономерована страница от протоколна книга,с ненарушена цялост, не е "хвърчащ лист от тетрадка ". А, никак няма да е зле, от време-навреме, да четете онова, което ви показват други редактори, за да не ставате толкова често за смях и подигравки. Това ви е показано на 07.октомври, в 10:13 (UTC): http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925 [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:49, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Не съм сигурен, че четете това, което ми изпращате, за това ще ви го резюмирам. През 1911 започват да се създават клубове, които вашият автор нарича "еднодневни". През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това. Поради война, но го прекратява. Нито дума за спортна дейност, да не говорим за футбол. През 1914 г. (не разбрах кога точно) се сформира друго дружество със същото име , което пак е закрито поради война. Чак през 1919 се виждат знаци на някаква организирана спортна дейност. Това е според този автор, написал патриотична спортна статия в някакъв вестник, и аз трябва да вярвам , че днешният ПФК Ботев след всичките му закривания, обединения и трансформации, без да смятам фалита и Сопотската афера е създаден на 12? март 1912 г. Не го вярвам, но не ви преча на вас да си го вярвате, както ви казах още в началото, когато влязохте в тази дискусия като герой на Алеко Константинов. Тук разликата със Спортист, Тича и Владислав е тази, че Варненските клубове не са прекратявали спортната си дейност, нито са били закривани. Играли са деца, юноши и старци, но е имало непрекъсната дейност и футбол се е играл още от 1909 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:56, 12 октомври 2017 (UTC) ::::: Точно така. Някъде през '''март'''. '''1912!'''. Най-напред , надувахте тръбата, че "никой на този свят не бил виждал източник, че Ботев е създаден през 1912". Само ,защото вие не бяхте виждали... След като ви бяха показани няколко източника, изревахте, че не било през март!...Сега кандисахте и на март, но къде пишело, че е 12...Вижте какво, Окалинов, да приемем, че е март, 1912 и да затворим спора по '''този въпрос''', а? Що се отнася до прекъсването между 1912 - 1918, твърде недостойно е да се твърди, че когато моите дядовци са мрели по фронтовете на войните за национално обединение, вашите са развивали физкултурна дейност и са цъкали мачле!...А в Пловдив не е имало "деца, юноши и старци"...Дори не се усещате, как отново ставате за смях. И съжаление...Патриотичната спортна статия в "някакъв вестник", е много, ама много по-достоверен източник от откровената шизофрения на някой си Попдимитров Д., тиражирана в хвърчащи подлистници...Както твърдите самият вие, обект на обединения и трансформации, е бил не само Ботев, затова недоумявам, какво точно искате да внушите? А в какво трябвало да вярвате, си е ваш, личен избор. Вече забелязах, че вярвате в противоестествени твърдения и закони (аз също не ви преча). Но, иначе, поласкан съм, че ме сравнихте с д-р Константин Иречек, нямаше нужда. Точно от вас, такива комплименти, са ми малко излишни. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:26, 12 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое му е достоверното на това и кое ви дава право да раздавате диагнози? Не виждам връзка между този Ботев и сегашният. Всички други били еднодневки, този може да е бил двудневка. Закрита двудневка, преустановила съществуването си още тогава. След 2 години друга двудневка. Вашият Ботев до последния фалит е от 1919 г. Това разбирам от източника ви. Мачлетата са цъкани от деца, юноши и възрастни. Защо на са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война? Там дядовци не са ли умирали? Това вече са функциониращи клубове, винаги е имало ученици да допълнят бройката. Да не говорим , че този Ботев от 1912 г. е създаден от ученици. Къде са отишли да воюват 2 дена след като уж били създали клуб, го оставям на вас като тема за размисъл [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:43, 12 октомври 2017 ::::::: А кое му е недостоверното? И диагнозата си я е поставил самият автор, когато е прозрял, че Черно море се е раздвоил в пространството, за да се намира на две места във времето...Какви връзки '''вие''' виждате, изобщо не е интересно, защото никой вече не ви взема насериозно, разберете го. Щом не правите и разлика между принудително преустановяване на дейност и закриване( сякаш са ходили до Окръжния съд, да го закриват...). А глупавия ви въпрос "Защо не са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война?" , оставям като поредната атракция за участниците в беседата. Нека ви се полюбуват още малко на познанията по история...Вие наистина ли не сте чували, че по време на Втората световна война, България не е изпратила нито един войник, на нито един фронт!? Единствените бойни действия, които сме водили, са били срещу англо-американските агресори, и то на наша въздушна територия. Най-дружелюбно ви предлагам, спрете се за известно време, излагате се![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не могат да отидат до никакъв съд да го закриват, защото никой не го е откривал. Такъв документ за откриване никой не е видял. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::'''"През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това.Поради война, но го прекратява." :Okalinov|беседа 08:56, 12 октомври 2017 (UTC)''' Докторе, сега, да не проплачите, че пак някой ви поставя диагноза, спрете се , за Бога...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:03, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Сега ли прочетохте източника си за първи път ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:17, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Не. Сега установих, за кой ли път, че при вас има някакво тревожно вътрешно противоречие. Твърдите нещо в 08:56, а в 11:44 - точно обратното. Знаете как се нарича това, лекар сте. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:42, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: A, бе, колко е лекар, никой не знае(той така казва). Обаче, че не е сам, това се вижда и от космоса. Изобилие от доказателства.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:39, 12 октомври 2017 (UTC) ::: Ето че сам стигнахте до извода: „БФС не е издавал това, което искате за нито един клуб.“ Значи БФС не твърди нищо. Остава си изречението „според ръководството на клуба“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:56, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Защо настоявате за експлицитно "официално изявление до медиите", след като БФС нямат такава практика? За Локомотив (Пловдив) също няма такова, там не сте оспорвали годината на основаване с това невъзможно за изпълнение изискване. (Да не говорим, че основния им източник е книга на Ангел Ангелов, който е пловдивски спортен историк, привърженик на Локомотив.) Може текста да се преработи и да отпаднат "според БФС" / "според ръководството"; да е нещо по-неутрално както при повечето статии за останалите клубове. Ако наистина съществува теория, че Черно море е нов клуб от 1945, то следва да се представят някакви по-съществени доказателства за нея от текста в bgclubs.eu. Защото аз не виждам разлика между "Славия 45", създаден през 1945 чрез обединение, и "Тича-Владислав 45", създаден през 1945 чрез обединение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:52, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: БФС не е арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа. П.П. А споменатият от вас автор не е никакъв "спортен историк", а писател-фантаст, като вас двамата.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:32, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: Някакви други забележки към 3-те абзаца или са готови за публикуване?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:12, 11 октомври 2017 (UTC) :::::: Не, не са готови за публикуване. Забележките са дадени, източниците са дадени. Остава въпроса, кой е арбитъра в тези спорове и какви са вашите източници. По вашата логика на всеки клуб трябва да се напише "според ръководството". [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:49, 11 октомври 2017 (UTC) ::::::: Не, това е вашата логика. Само за да изглежда историята на Черно море по правдоподобна. Арбитър са благонадеждните източници. И тъй като вие не можете да предоставите източник, че БФС е заявил, че има връзка между Тича и Черно море, защо продължавате да упорствате?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Източника за връзката и позицията на БФС са [http://www.bfunion.bg/about/history/champions тук]. Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:32, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е хубаво човек да е твърдоглав и да се съобразява единствено със себе си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:21, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е...Когато някой е умрял, той не страда, страдат само близките. Същото е и когато някой е тъп. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не виждам кой от представените източници е писан от мен. Разликата с бг.клъбс е, че там всичко е писано от фенове, и в този случай противно на всички източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:36, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:08, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:12, 13 октомври 2017 (UTC) ==Как да започва статията? 2== {{ping|Okalinov|p=}}, какво става? Измислихте ли си началния абзац за статията, такъв че и аз да го одобря? Имахте повече от месец липса на мои включвания тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:03, 22 ноември 2017 (UTC) :Мисленето, почитаеми [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] , е сложен, физиологичен процес. А не съвсем там е силата на {{ping|Okalinov|p=}}. Ти му даде достатъчно РАЗУМЕН срок да се обоснове, след който му даде още ЦЯЛ МЕСЕЦ толеранс, но той така и не разбра за какво става въпрос...Ако прецениш, дай му сега и година. Може пък и да успее. Чували сме, че в Турция, от векове насам, се опитват да открият алтернативен способ за репродукция. Засега, безуспешно. Но, опитите, продължават! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:46, 24 ноември 2017 (UTC) :: Статията е подкрепена с множество източници, които посочват годината 1913 като начало на клуба. Не мога да намеря нито един източник с годината 1945, за да напиша текст, който да "одобрите". Виждам, че също търсите вече следващата война в статията за [[ФК Тича]], сменяйки годината на 1914, въпреки че имате [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)#/media/File:SC_Ticha_registration.jpg|съдебен документ], посочващ точната дата на създаване. Тук обаче се натъкнах на много интересен факт. Смяната на годината от 1913 на 1914 се извърши почти едновременно и в използваният от вас [http://bgclubs.eu/teams/Ticha%28Varna%29 сайт] за референции. Този факт има само две логични обяснения. 1. Води се от вашите писания в уикипедия (с доста съмнителна бързина), т.е. не може да бъде приет сериозно като източник или по-логичното 2. Вие по пряк или непряк начин влияете върху написаното във вашият сайт за референции, създавайки порочен кръг от дезинформация, за което искам да привлека вниманието на администраторите. Отнася се не само за тази статия. И накрая в по-конструктивен тон, предлагам статиите за СК Тича (СК, не ФК както е написано сега), СК Владислав (ФК е също грешно) да бъдат сляти в едно, защото очевидно става въпрос за една и съща спортна организация.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:40, 25 ноември 2017 (UTC) ::: Тези ваши „разкрития“ си ги лансирайте в някоя жълта/кафява медия. Там може да се оплачeте колко лоша е Уикипедия и как изисква източник за всяко едно спорно твърдение, като това, че БФС посочвало 1913 за година на създаване. ::: Иначе предложението ви е смехотворно. Даже напротив, смятам да се създадат статии на Тича и Владислав в en wiki и други уикита. Само това е единственият начин да се борят умели манипулатори като вас. {{ping|Iliev|p=}} {{ping|Vodnokon4e|p=}}, двата абзаца от горния раздел ще ги поставя като начало на статията до намирането на нов вариант (Okalinov няма ново предложение така или иначе). Другите две спорни твърдения – годината на създаване и титлите на Тича и Владислав ще ги премахна като в шаблон Футболен отбор полето за годината остава празно, а раздел Успехи и статията като цяло ще изглежда така както когато я редактирах основно през май 2016 г. Ако има нещо друго, аз съм насреща за дискусия стига тя да е колегиална и ползотворна. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:50, 27 ноември 2017 (UTC) : Вашата "ползотворна и колегиална дискусия" е да изтриете историята на Черно море, която е подкрепена с множество източници, и да напишете годината 1945 без успехи, както пише във вашият сайт. "Насреща" предлагате некоректно поведение, което е против всякакви норми и правила на уикипедия. Какво следва от тук? Аз да сменя статията, която си има достатъчно достоверни източници и да възобновим редакторската война? Въпросът ми е към администраторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:26, 27 ноември 2017 (UTC) :: Ами то няма какво да сменяте, тъй като година, както се вижда, не присъства изобщо в шаблона в момента. Кое не ви харесва? Нали одобрихте началните абзаци? Сайтове ви обясних неколкократно, че нямам – ползвам източници, каквито са именно нормите и правилата на Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:45, 27 ноември 2017 (UTC) ::: Аз също ползвам източници, които не са от сайт написан от фенове , а от управленческите органи на Българския спорт плюс две спортни енциклопедии плюс официалният сайт на БФС. Освен това, не съм одобрил абзац писан от вас, а вие ме обвинихте в "наглост", когато вмъкнах две изречения . Имах въпрос към администраторите. С какво право сменяте статия , която е снабдена с всички необходими и достоверни източници, започвайки нова редакторска война ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:08, 27 ноември 2017 (UTC) :::: Попитах кое не ви харесва, вие не ми отговаряте. Значи да считам, че сте съгласен с тази моя версия, която съм правил много преди вие да се включите?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:22, 27 ноември 2017 (UTC) ::::: Няма значение кой кога е включил. Клубът е създаден на 3 март 1913 като "Тича" , както показваше съдебната регистрация, която изтривате и има 4 шампионски титли , както показват всички източници в статията. Това не харесвам във вашата версия и не съм съгласен с нея. Нямате право да триeте моята. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:05, 27 ноември 2017 (UTC) :::::: О, да, и е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство... На какъв език да ви обясня, че тези „факти“ са неприемливи и нямат място в сериозна енциклопедия? Давайте други варианти, нещо, което да излезе от вас самия като текст.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:57, 27 ноември 2017 (UTC) ::::::: На този въпрос ви беше отговорено многократно. Всеки отбор в България е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство, освен създадените през последните години. Бяха дадени и примери. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид. Не може да натрапвате вашите идеи, написани в сайт пълен с грешки и да триете информация, защото не ви харесва. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:14, 27 ноември 2017 (UTC) :::::::: Шизофренични отбори, които завършват на две различни позиции, няма никъде по света. Точка. Казвате какво не ви харесва, давате предложение и решаваме кое да остане и кое не. С ултиматуми нито една от страните няма да постигне нищо.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:33, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::: Тук не става въпрос за това какво ни харесва, а какво пише в източниците. Не сме на пазар. Шизофренията не ходи по отборите, а по хората. Особено тези, които пишат от една регистрация и си отговарят от ip-то си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 28 ноември 2017 (UTC) :::::::::: Отново никаква конкретика. Просто си търсите човек за лаф.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:28, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::::: Конкретиката е, че триете текст, позоваващ се на официални източници на Висши спортни органи с оправданието че са писани от "шизофреници". Замествате го с текст, позоваващ се на сайт без източници. Освен това, нямаше никакъв консенсус, за да триете статията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 29 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::Простете, че се намесвам, но по какви критерии решавате кои източници са официални и кои не? Забелязал съм, д-ре, че в цялата досегашна дискусия, за вас официални са само онези, които реферират шизофренната ви редакция. Другите не са. А можем ли, например, да не приемем за официален, източник от Висша международна организация? Вижте това, вече ви беше показвано по-рано: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:29, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::: Шизофренично е само ГМО-то, което лансирате и което може едновременно да е на 2 и 3 място, а не органите. Това ГМО няма нищо общо нито с Морето, още по-малко с Тича и Владислав. Плюс това вие самият одобрихте началото на статията, а сега се дърпате. Останалата част от статията е по начина, по който я бях редактирал основно. Вие бяхте човекът, който изневиделица връхлетя и започна да изменя съдържанието ѝ. Така че давайте я по-кротко, без заплахи, ултиматуми и тем подобни. Ако искате нещо да променим, казвайте конкретно с изречения и абзаци.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::: Нищо конкретно не е одобрявано, и като твърдите това покажете кое съм одобрил, защото иначе ще излезе че лъжете. Всички източници, освен вашият сайт който не се позовава на никакви източници подкрепят текста, който изтрихте. Ако ТВ-45 е ГМО, такива са всички отбори след 1945 г. , да не говорим за Литекс от Етрополе с ново име в центъра на София или за Металик Сопот, който позира като "Ботев" Пловдив. Това са ГМО-та, във Варна такова няма. Покажете и къде точно съм ви заплашвал, защото за втори път ще излезе че лъжете.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::: Не дотам уважаеми д-р Калинов! Когато пишете за ГМО-та, не бъдете толкоз сигурен, че във Варна такива няма! А, що се касае за Ботев Пловдив, вие останахте ЕДИНСТВЕНИЯТ жалък манипулатор, който твърди, че Металик се е "прекръствал на Ботев"...НИКОГА, такова нещо не се е случвало!Отлично го знаят всички, отлично е известно и на вас, но, обладан от фенските си пристрастия, вие продължавате с жалките си опити да заблудите някого ( кого ли...). През 2010, СТАРОТО Сдружение БотевЪ Пловдив се ОБЕДИНИ с Ф А Л И Р А Л И Я Металик и Металик П Р Е С Т А Н А да съществува! БОТЕВ НИКОГА НE Е изчезвал и НИКОЙ КЛУБ не се е ПРЕКРЪСТВАЛ на БОТЕВ! Това, можете ли да го проумеете, г-н анестезиолог, или, се нуждаете от помощ?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: Напротив, Металик се прекръсти на Ботев Коматево. 17:20, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::::Кой си? И от кои галактики черпиш информация, която до днес не е била известна? Дай нещо повече! Да не си, обаче, някой, {{нлн|малко по-грамотен жител на кв. Столипиново, който, се представя за познавач, ама е обикновен цигански цървул.}} <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:{{{1}}}|{{{1}}}]] ([[Специални:Contributions/{{{1}}}|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:{{{1}}}|беседа]]) </small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::::::::::::::: Си тиииииииииии. Обикновено, който обижда е такъв. [[Северен (район на Пловдив)|Район Северен ]] да ти говори нещо? [[Специални:Приноси/85.118.79.206|85.118.79.206]] 18:14, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: И какво да ми говори Район Северен, освен, че живея там?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:25, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Че аз съм оттам, а не в изгрев. [[Специални:Приноси/85.118.76.142|85.118.76.142]] 16:28, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::::Хубаво. Обаче, разсъждаваш като един от тях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:34, 1 декември 2017 (UTC) :::::::::::::: Добре, че ни мъчите само в една-едничка статия, че представям си иначе какво щеше да стане с вашето неумение да водите конструктивен диалог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:57, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::: А какъв е вашият "конструктивен диалог"? Да излъжете, че съм се съгласил и да смените текста с вашия? Чакам да покажете за кой текст съм се бил съгласил, както и къде съм ви заплашвал. Две лъжи в един пост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:24, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8158859&oldid=8158047 Ето тук]. Забравихте ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:38, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Аз не виждам никакъв консенсус в това, което показвате. Вмъкнах 2 изречения във вашия текст и вие ги отхвърлихте. Продължавате да лъжете. Не съм се съгласявал с никакъв текст, предложен от вас и не съм заплашвал и поставял ултиматуми. Последното го правите вие. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид , както си беше подкрепена с всички необходими източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:55, 1 декември 2017 (UTC) {{od}} Това е отговор на Okalinov на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8158047&oldid=8146999 Ваш коментар], с който Вие отхвърляте [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8146999&oldid=8146992 неговото предложение]. Не виждам да има съгласуван текст между двете страни, но Вие прекрасно знаете това. (Ако имаше нещо съгласувано, щеше да редактирате статията още тогава, преди месец.) А с ултиматуми си служите [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8136601&oldid=8136592 именно Вие]. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:17, 1 декември 2017 (UTC) : Добро утро, Колумб. Ще си дъвчем едни и същи глупости до безкрай. Изречението с БФС няма как да остане, след като от федерацията няма нищо официално. И това е наистина последният път, в който го казвам. Повече няма да се поддавам на дребните провокацийки и на двамата. Вие какво? Разпределили сте се – единия ме гони в en wiki, а другият тук. {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:59, 1 декември 2017 (UTC) :: Толкова е официално становището на федерацията, колкото и за останалите клубове. Има го в 1) официалните печатни издания на БФС; 2) официалния сайт на БФС; 3) почетната грамота на [[Иван Моканов]], която е официален документ и е подписана от действащия президент на БФС. Досега не съм виждал специално изявление на БФС по отношение на историята на който и да е клуб. Защо настоявате за такова точно за Черно море? Сигурно искате и да съдържа "На вниманието на Rebelheartous"? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:00, 1 декември 2017 (UTC) ::: БФС '''не е и не може да бъде''' арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, те не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:22, 1 декември 2017 (UTC) ::: Преди месец и половина, медиите съобщиха, че варненската комедийна банда "Тутурутка" се завръща на ТВ екран след 10-годишно отсъствие. Неволно се присетих за вас, Яворчо и Огнянчо. Вие, двамата, сте своеобразна Тутурутка -2 . Истинска атракция е човек да ви чете коментарите, доводите и изводите, на които само вие двамата си вярвате...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:30, 1 декември 2017 (UTC) :::: Кой може да е арбитъра според вас? Със сигурност не може да е сайт писан от фенове и без нито една референция. По въпроса за Ботев Сопот. Всеки знае, че Ботев фалира и беше изтрит от регистъра на БФС. Новосъздадения Ботев взе регистрацията на Металик Сопот, за да избегне най-долното ниво, където трябваше да започне като новорегистриран отбор. Металик Сопот никога не са били във фалит, те сега носят името Ботев Пловдив. Просто и ясно, г-н "юрист". Това е само един пример за ГМО, няма защо да го приемате лично. Другият пример са Ловешките Етрополци. Сега вие ми обяснете по какъв начин Черно море е ГМО, защото от това, което е написал Rebelheartous за Гмо-та не се разбира нито дума. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 1 декември 2017 (UTC) ::::: Аз казвам кой '''не може''' да бъде арбитър. Субект, който вие упорито сочите като такъв. По моето скромно мнение, становище по въпроса може да даде всеки, който не е освидетелстван и който е наясно с основните закони на физиката, един от които гласи, че '''не е възможно''', един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Така мисля аз, вие - не. Но, не казвам, че трябва да ви освидетелстват. Всеки е свободен да мисли и да вярва, в каквото си иска! По въпроса за "Ботев Сопот". Няма такъв отбор. И не помня някога да е имало.Много са жалки опитите ви да оригиналничите. Никой не отрича, че христоловия "Ботев" фалира и беше заличен от БФС. Но старото Сдружение "Ботев", от 1999 г., създадено на основата на '''стария клуб''', никога не е било заличавано. Именно на основата на това Сдружение с нестопанска цел, се възстанови "Ботевъ 1912". Металик Сопот , през 2010, беше във фактически фалит. Вярно, необявен, по надлежния, както при ЦСКА, ред, но фалит! Официалното определение за отбора беше "финансово закъсал". Не забравяйте, че "В" група, и тогава, и сега, е аматьорска, там няма лицензи и финансовата състоятелност не е задължителна. След обединението на двата клуба, единият '''престана да съществува'''. Ето защо, твърдението ви, че, престанал да съществува през 2010 клуб, сега носел името Ботев Пловдив, е най-меко казано, некомпетентно. А инак, правилно сте заключили, че тази "хватка" с обединението, се направи само и единствено да се спести една година, не да се '''промени чужда идентичност''', г-н анестезиолог! Докато при Ловешките Етрополци, а по-рано и при Кюстендилските ВиС -аджии, си беше 100% -ова генна модификация. Един отбор, с цялата си администрация, състезатели и треньори си сменя името и седалището. При нас, такова нещо не се е случвало! А от вас, драги д-ре, нищо лично не мога да приема, защото демагогията никога не ме е трогвала. За Черно море: Нали на 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“? Нали по-късно, хибридът се нарича ТВП (1947), Ботев-ДНВ(ДНА)(Варна) (1948 – 1949), ВМС-Христо Ботев (1949 – 1951), ВМС (1951 – 1956), СКНА (1956 – 1958), АСК Ботев (Варна) (1958 – 1959), докато, най-сетне, от 1959, получи и днешното си име Черно море. Това, обаче, според вас, не е ГМО. Щом се отнася за любимото Черно море...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:56, 2 декември 2017 (UTC) :::::: Пак напълнихте пространството с празни думи. Хибрида ТВ 45 не се отличава по нищо от хибрида Шипка-Ботев 45, да не започваме и за хибрида Тракия Пловдив. С други думи, описвате като ГМО, процеси които са се случили на всеки отбор. Аз също мога да кажа, че сайт писан от фенове не може да бъде арбитър и източниците на БФС имат много по-голяма тежест от свободните ви съчинения. Тук няма физика, има Български футбол и правила на уикипедия, които са нарушени. Изтрива се текст подкрепен с източници. Надявам се, че правилата тук важат за всички. Оставям настрана факта, че и при вас "закона на физиката" е нарушен. Излиза, че през 1999 е имало 2 отбора Ботев. Христоловия и оня другия, дето уж никога не бил закрит. Признавам, че по една точка сме на едно мнение. Сега остава да обясним на Rebelheartous, че Ловешките Етрополци са ГМО.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:10, 2 декември 2017 (UTC) :::::::Нищо не сте разбрали, д-ре. Сдружението с нестопанска цел, създадено през 1999, '''не е било футболен отбор''' и не е имало 2 отбора Ботев. И не "уж", а съвсем наистина никога не е било закривано. През 2010, беше използвано юридическото лице, за да се възстанови "Ботевъ 1912". Разбирам, че ви е трудно да се справяте с материя, която ви е чужда, затова е хубаво, да се доверявате, отвреме-навреме, на хора, които са по-наясно. Аз, например, не разбирам нищо от упойки, и затова не пълня пространството с празни думи на тази тема.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:33, 2 декември 2017 (UTC) :::::::: Сдружение с нестопанска цел, което няма нищо общо с футбола, но в същото време е и футболен отбор. Или по-ясно казано, този Ботев, няма нищо общо с Христоловия, който си беше оригинала и даже трябваше да си смени емблемата. Не разбрах и по кой начин Черно море е ГМО, а нито едно от другите обединения през 1945 г. не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:00, 2 декември 2017 (UTC) ::::::::: Не хранете. [[Специални:Приноси/85.118.76.228|85.118.76.228]] 21:04, 2 декември 2017 (UTC) {{od}} И двамата грешите за Ботев. Сдружението е създадено през 1990, не 1999. През 1999, съгласно новия Закон за спорта, всички професионални клубове се пререгистрират по ТЗ като АД, като БФС прехвърля членските права от старите сдружения към новите АД-та. Това се случва с всички професионални клубове без изключение и е съгласувано с УЕФА; всички отбори запазват позициите си в класирането и класиралите се за ЕКТ отбори си играят в турнирите. Нито един клуб не се води като "новосъздаден" през 1999, всички са преки наследници на старите. Тогава ФК "Ботев" (сдружението) престава да бъде футболен клуб, тъй като членството в БФС е прехвърлено на Христоловото АД (ПФК Ботев 1912-Пловдив АД) и оттогава нататък Христоловия Ботев е футболния клуб Ботев. Но това сдружение не е закрито и не е обявено в несъстоятелност (няма и защо, тъй като няма задължения). През 2010 година, след практическия фалит на (Христоловия) Ботев, старото сдружение възобновява дейност и служи като основа за "възраждането" на Ботев, след изключването му от А група. Тъй като не е член на БФС, има 3 варианта: 1) Да играе в "Каменица Фенкупа" или в някой друг турнир, който не е под егидата на БФС; 2) Да започне от най-ниското ниво като нов член (Б ОФГ Пловив, т.е. пето ниво на футболната ни пирамида); 3) да придобие правото на участие на друг клуб. Понеже правото на участие не се продава и не се преотстъпва, единствения начин за придобиването му е сливане с юридическия субект, комуто принадлежи. Именно това се случва -- Металик Сопот се влива с прекратяване в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група. (Същата операция правят и Локомотив през 2001, но тогава те са в ролята на Металик -- вливат се във Велбъжд и дружеството им се заличава.) Единствената причина за това упражнение е новия Ботев да "прескочи" 2 дивизии (най-долните нива), при това напълно законно (защото сливането става на ниво аматьорски футбол между субекти от една и съща административна област). (Новия) Ботев съвсем правомерно участва в Европа, защото тогава е точно на 3 години и тригодишното правило на УЕФА е спазено. С две думи: Ботев е с юридическата подложка на автентичния Ботев, но с членските права на Металик. Твърдението, че е запазил автентичността си, не е вярно, защото нямаше как Ботев да продължи да бъде член на БФС (освен ако не бяха не бяха поели ангажимент да платят дълговете). Юридическата форма може да се мени през годините, членството е връзката. <small>В ретроспекция, по-евтино щеше да бъде Цветан Василев да придобие контролния пакет акции от Христолов и да разсрочи дълговете, отколкото да се хвърлят толкова пари за скъпи чужденци по времето на Станимир Стоилов. Дълговете на Ботев не бяха чак толкова страховити, поне доколкото си спомням.</small> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:58, 2 декември 2017 (UTC) : Ами , аз не намирам никаква разлика между моя и твоя коментар, Яворе. С изключение на датата на създаване на Сдружението, която наистина е 1990, прав си. И спестените години. Ти твърдиш, че са 2, аз , че е 1. Преди 2 г., новосъздаденият Локо Сф не започна от Б ОФГ София, а от А ОФГ, т.е. не от 5-тото ниво, а от 4-тото. Мисля, че и с нас щеше да е тъй, ако не беше обединението с Металик, но това, в края на краищата,не е важно. Важното е приятелят ти анестезиолог най-сетне да проумее, че "Металик Сопот се влива '''с прекратяване''' в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група", а не да бълва глупости от рода на "Ботев Сопот", "Металик носел името Ботев", "през 1999 имало 2 футболни отбора Ботев". Тактично и деликатно го посъветвах, да не се произнася по материя, която не разбира, той си знае неговото. Абе, "Луд умора няма", както се казва...Но! По отношение на автентичността. Питам всички ви. Има ли, дори един-единствен, автентичен футболен клуб днес?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:14, 3 декември 2017 (UTC) :: На последния въпрос: Не, няма нито един автентичен футболен клуб днес. Тогава защо твърдите, че Ботев Пловдив е автентичен от 1912, а Черно море е "ГМО" от 1945 г., когато всички отбори се обединяват? Не важи ли закона на физиката и за Шипка-Ботев 45? Бърза справка показва, че в Пловдивското първенство през 1943/44 Ботев са на 2ро, а Шипка на 8мо място, а на 28/12/1944 г Шипка и Ботев се обединяват в Шипка-Ботев45. Какво би казал Айнщайн тук? Защо ви пречи, че Черно море е наследник на 2 отбора играли в едно първенство, а не ви пречи, че и при Ботев е така? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Не, бе, Окалинчо, нищо не пречи едно обединение. Целият проблем е в това, че не съм чул, или чел (досега), ДА СМЕ БИЛИ ХЕМ НА 2-РО, ХЕМ НА 8-МО МЯСТО в Пловдивското първенство 1943/44. Това го твърдиш само ти, не Айнщайн...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:13, 3 декември 2017 (UTC) :::: Сега чу. През 1942/43 сте 2ри и 7ми. Можеш да ги провериш сам година по година. Не го твърдя аз, пише го по вестниците. И те ли са шизофреници или Шипка-Ботев45, (в последствие, ДНВ, Ботев при ДНВ, Тракия след обединение със Спартак и т.н.) е шизофренен отбор. Кое от двете? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 3 декември 2017 (UTC) ::::: Затова такива вестници и изобщо издания ги смятаме за неблагонадеждни източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::Окалинчо, я дай линк! Съмнявам се, че тази твоя поредна глупост изобщо я пише някъде. Дай, дай ! Не бъди стеснителен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) ::::::: Кое да е глупост? Че Шипка и Ботев са играли в едно първенство или че се обединяват в Шипка-Ботев 45 на 28/12/1944 г.? Второто го пише даже в статията ви в уикипедия (и аз трябва да дам линк за тази "глупост"). Отново е странно защо се разглежда по различен начин от обединението на Тича е Владислав. Провери Алманаха на Никола Христов. Там има всички първенства и класирния. Не всичко което не си чел или не знаеш е глупост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::::Абе, не се прави на ударен! Дай линк, че сме били '''и на второ и на седмо място едновременно'''! Държиш се като ученичка от прогимназията, а си човек на възраст...Лекар! Засрами се! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:06, 4 декември 2017 (UTC) :::::::: Ботев на 2 ро, Шипка на 8 мо 1943/44 г. и Ботев на 2ро Шипка на 7мо 1942/43 г. По-нататък не съм гледал. Прочети си Пловдивските вестници от тези години, казах ти къде ги има и всички резултати и класирания. Голямо момче си, намери си ги. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:52, 4 декември 2017 (UTC) :::::::::Ясно! Повече въпроси нямам! Ти дори не четеш, какво те питам! ...А, на снимката, изглеждаш съвсем нормален човек, даже съм респектиран,(сериозно!), че говориш холандски, английски и френски.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:03, 5 декември 2017 (UTC) :: Tormon245t, новосъздаденият Локо Сф започна от А ОФГ София (столица), защото това е най-ниското ниво в тази област. Само някои области имат областни групи на две нива (4 и 5 дивизия), повечето са само с А ОФГ. Даже от две години Смолян и Кърджали споделят една обединена ОФГ. В област Пловдив има най-много регистрирани футболни клубове и почти винаги е имало три аматьорски нива -- Б и А ОФГ + В група (сега Трета лига). Това е изрично записано в Правилника за статута на футболните клубове, чл.15(3): ''"Новосъздаден футболен клуб, включително чрез отделяне или разделяне, участва в областното първенство на БФС – „Б” областна група, по местонахождение на седалището си. Когато в структурата на областното първенство няма „Б” областна група, участието е в „А” областна група."'' [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Благодаря за пояснението. Не знаех това. Значи сме спестили 2 години, а не 1.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) == Нов източник == '''<big>Български футбол 2004</big>''' (годишник в 252 страници) * Издател "Български футбол" ЕООД * Главен редактор Радко Димитров * Екип: инж.Антон Йовчев, Владислав Лазаров, Димитър Винаров, Димитър Попов, Ивайло Русев, Йордан Циров, Недко Кючюков * {{ISSN|1312-4943}} * http://yearbook.bulgarian-football.com (този URL е посочен в изданието) Стр.42, '''Шампиони на България''' * '''4 пъти''' – Черно море (Варна) – 1925, 1926, 1934 ''(като Владислав)'', 1939 ''(като Тича)'' и Локомотив (София) – 1940 ''(като ЖСК)'', 1945, 1964, 1978 ''(като Локомотив)''. Стр.45, '''Обяснения за имената на отборите''' * Черно море (Варна) – Владислав, Тича, ВМС. Стр.136–7, '''Професионален футболен клуб ЧЕРНО МОРЕ Варна''' * '''Начало:''' Черно море съществува под това име от 1957 г. * '''Хроника:''' на 3 март 1913 г. във Варна се основава туристическо дружество Галата, преименувано няколко месеца по-късно на Река Тича, на 24 май 1914 г. към него се присъединява Спортист (1909 г.), след което в новия спортен клуб, който на 21 януари 1919 г. приема името Тича, се сформира и футболен тим. През 1919 г. се създава друг легендарен варненски клуб - Гранит (от 1 май 1921 г. Владислав). През 1945 г. двете спортни организации се обединяват под названието ТВ-45 (Тича-Владислав 45), но поредица от реформи през следващите години довеждат до честа смяна на клубното име: ТВП (през 1947 г. - след обединение с Приморец), Ботев (през 1948 г.), Ботев при ВМС (през 1949 г.), ВМС (Военноморски сили) - от 1950 до 1955 г., СКНА (Спортен клуб на народната армия) - през 1956 г., отново Ботев (от 1957 до 1959 г.). През 1957 г. във Варна е основано физкултурно дружество Черно море. На 26 януари 1959 г. наследникът на Тича и Владислав - Ботев, се присъединява към Черно море и то се преобразува в армейска спортна организация, а след като с „моряците“ се слива и Академик (на 19 февруари 1969 г.) пълното наименование на „зелено-белите“ се трансформира във флотско-студентско физкултурно дружество Черно море. През 1985 г. на негова основа се обособява едноименният футболен клуб, който започва да се развива самостоятелно. <small>(Пропускам '''Основен екип''', '''Резервен екип''', '''Спонсор''', '''Прозвище''', '''Стадион''', '''Официален сайт''', '''Интернет връзка''', '''e-mail''', '''Адрес''', '''Телефон''', '''Ръководство''', '''Треньорски щаб''')</small> '''Топ класиране'''<br /> ''В България:'' * Черно море е на седмо място във вечната ранглиста на „А“ група (от 2000 до 2003 г. - Висша професионална футболна лига). * четири пъти шампион на България – 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). * трето място в „А“ група – 1953 г. (като ВМС). * полуфиналист в турнира за Купата на България – 1964, 1970 г. * финалист за Купата на Съветската армия (второстепенен турнир) – 1985 и 1988 г. '''<big>Клубна витрина</big>''' * '''Шампион на България:''' 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). '''Статистика''' * '''като Тича:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 24 || 16 || 14 || 61–59 |} * '''като Владислав:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 20 || 15 || 19 || 82–66 |} * като Черно море (в т.ч. като Ботев, ВМС и СКНА) {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | „А“ група || 40 || 1134 || 373 || 302 || 459 || 1339–1539 |- | „Б“ група || 15 || 498 || 258 || 92 || 148 || 758–512 |} <small>(Пропускам '''Най-голяма победа в „А“ група“''', '''Най-голяма загуба в „А“ група''', '''С най-много срещи за клуба в „А“ група''', '''С най-много голове за клуба в „А“ група''', '''Състав''')</small> :: Защо успехите са разделени на успехи на Тича, успехи на Владислав и успехи на Черно море, но е и на успехи на Ботев, успехи на СКНА и т.н.? Защо Черно море печели титлите си като друг отбор, а не като себе си? Защо се изброяват финали в турнир, който не е бил официален? Защо Тича е създаден през 1913 г., а не през 1914 г. или 1909 г.? Защо Владислав е създаден 1921 г., а не 1919 г.?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:23, 5 декември 2017 (UTC) :::Ако искате може и да не ги разделяте. Всички са успехи на днешния клуб "Черно море", спечелени от предшествениците му (разбрахме се, че автентични клубове няма, има предшественици и правоприемници). Ако толкова ви притесняват различните имена, може и да разделите успехите на ЦДНА, Цска"Ч.Знаме","Септ. знаме", Средец и т.н., но в крайна сметка са на един и същ клуб. Тича е създаден на 3 март 1913, защото така показва документа, който толкова много не обичате. Владислав е създаден 1919 и е клон на Тича до 1921. След това е самостоятелен до 1945 , когато се обединява с Тича. Сега, вие отговорете, защо триете информация снабдена с достатъчно източници и я заменяте с такава от сайт без източници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) :::: Д-ре! Май ТЕБ те притесняват различните имена! Нали упорито твърдиш, че [[Тракия Пд]] '''не е предишното име на Ботев Пд''', а футболен клуб, различен от Ботев Пд? Но, както правилно си забелязал, "в крайна сметка, успехите са на един и същ клуб". Е! Реши, най-сетне, кой принцип изповядваш, защото, в последните месеци, те намирам като една интересна, но сложна и объркана личност, която настойчиво търси своята реализация, а тя, все убягва...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:36, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Ами да добавим към успехите на ЦСКА и тези на АС-23 тогава? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:15, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Да ги добавям ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:14, 6 декември 2017 (UTC) :::::: За ЦСКА си добавяйте каквото искате, никога не ме е интересувало какво пише там. Но понеже поставяте въпроса тук, всеки отбор решава за себе си. Колегата Нанев написа книга за Дунав Русе, които изглежда имат пълното право да са правоприемници на Левски Русе. Оказа се, че хората в Русе не искат това. Не може да им се наложи история, която не искат, дори и да имат право върху нея. Същото е и с Нефтохимик Бургас, които всъщност са Локомотив Бургас, но не искат да бъдат срързани с тях. По случаят ЦСКА се допитах до хора, които са съвременници на основаването на ЦСКА. Оказа се, че връзката с АС 23 никога не е била на дневен ред. Тук не става въпрос за някаква историческа "справедливост" , а просто липса на интерес към асоциирането с предвоенни клубове. Можели са даже да си припишат и успехите на "Спортклуб" ако са искали и никой не е можел да ги спре, но не са го пожелали сами. Съвсем обратно е положението при "Черно море". Връзката с Тича и Владислав винаги е била съхранявана. Показват го източниците. Тук няма нищо, което съм измислил аз. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: Хаха, странно е, че не ви интересува, след като историята удивително напомня на тази на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз до хора не се допитвам, доверявам се на източниците. Освен това няма никакво значение (поне за Уикипедия) какво твърди дадена група от хора, ако твърдението им не е стъпило на солидна основа. А и самият факт, че заявявате, че история се пише само с едно „пожелаване“ (много тъжно наистина) показва как гледате на проекта като цяло, с каква цел сте тук и защо допринасяте в една-единствена статия – тази на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:26, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Гледате само един сайт, който сам по себе си не се позовава на никакви източници. Това отгоре също е източник и е от същите автори. Представиха ви се още десетина, подкрепящи текста който изтрихте. Моите приноси нямат нищо общо с това, че вие нарушавате правилата и използвате измама, за да налагате личното си мнение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:01, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Много е различна историята на Черно море и ЦСКА. Чиста спекулация от моя страна, но според мен е било малко неудобно клуба на Народната армия да е пряко свързан с висши офицери, клели се на Фердинанд и/или Борис и подкрепяли фашистки правителства. По принцип клубовете с имена "Атлетик" са зачеркнати в историята след 1945, напълно целенасочено и умишлено. Но това е само мое мнение, нищо повече. Няма източник, според който ЦСКА да е признат за пряк наследник на АС-23 и това е важното. Защо е така е въпрос на задълбочено изследване. Не може да ползвате техния казус като образец, който да наложите на останалите клубове, защото няма унифициран начин, по който се наследява история и спортни успехи. Черно море винаги се е считал за наследник на Тича и Владислав (самото име през 1945 свидетелства за това), като има многобройни източници, подкрепящи твърдението. Включително и Вашия любим, който незнайно защо сменя позицията си, без да се позовава на някакво ново доказателство, проведено изследване, новооткрит първоизточник, архивни документи, интервюта с живи свидетели на процесите и т.н. Когато говорите за Уикипедия и източници, много моля да не го правите от високата камбанария, защото и за прохождащия уикипедианец е ясно какъв е Вашия източник и кой източник в този спор "тежи" повече. А това колко допринася някой за даден проект няма нищо общо с това каква е истината и какво следва да се отрази в статията. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 22:52, 8 декември 2017 (UTC) ::::::::: Абсолютно 1:1 е създаването на Черно море и ЦСКА. Странно как не го забелязвате. Изобщо не ми дреме за Фердинанд, Колумб или Аристотел. Източници за това, че ЦСКА произлиза от АС-23 има бол и дори има хора, които реално вярват на тази версия и са си пожелали, да използвам тази толкова ключова ваша дума, по-древната история. Само че трудно бръщолевенията на тези червени фенове ще хванат дикиш, за да ги приема някой насериозно. Както и тези на морски фенове със синьо-зелени очила. Разбира се, че има значение, че допринасяте само в една статия, защото ясно се вижда, че правите всичко тенденциозно. Не ви интересуват другите отбори и истории, а само и единствено да си нагодите древна история за Черно море. Съжалявам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:31, 14 декември 2017 (UTC) :::::::::: Разбира се, има източници, че ЦСКА произлиза от АС-23. Но няма нито един, според който ЦСКА да е правоприемник/наследник на АС-23. Същото е и със Септември (Сф) -- произлиза от Спортклуб (Сф), но не е обявен за негов наследник. Но има редица други клубове, при които не е така (Славия 45, Шипка-Ботев, Спартак Варна, Тича-Владислав 45 са само някои от тях). За всички тях има източници и не може Вашият сайт да съкращава историята на някои, при това без основание и на абсолютно случаен принцип. Не съществува правило, според което при сливане задължително се образува нов клуб. Но дори да съществуваше, Вашият сайт го прилага избирателно и тенденциозно. Особено съмнително е как коренно си променя позицията -- през 2004 се придържа към останалите източници, но после изведнъж прави някакво откритие и хоп, почва да се пише съвсем друго, което незнайно защо трябва да приемем за по-достоверно. Цялата история на българския футбол е съпътствана от сливания и всякакви други трансформации -- в някои случаи са се образували нови клубове, при други е точно обратното. Относно последния Ви коментар, много моля да посочите правилото в Уикипедия, според което редактор, редактиращ само една статия, е тенденциозен. Също ще помоля да посочите мои редакции, които не са безпристрастни, за да мога да ги коригирам веднага. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:39, 14 декември 2017 (UTC) ::::::::::: Много се радвам, че се сетихте и за Септември. Значи имаме 3 клуба, които споделят един и същи начин на формиране. Чудесно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::: btw, „вашият“ (също „вас“) не се пишат с главна буква освен ако не е в официални покани за събития или документи. И това не знаехте, нали? А сайтът bgclubs.eu е колкото мой, толкова и ваш. ::::::::::: Я кажете при актуалния шампион [[ПФК Лудогорец 1945]] какви сливания и преливания има?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 15 декември 2017 (UTC) ==Коментари== Любопитното е, че издател е същата организация, която списва bgclubs.eu. Визитката на клуба в това издание като текст, статистика и спечелени отличия се различава съществено от тaзи на сайта, като единственото логично обяснение за [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) кастрирания вариант на историята] е: * От 2004 г. насам авторите/редакторския екип са направили някакви съществени разкрития, които чрез архивни документи или други неоспорими източници доказват, че Черно море няма нищо общо с Тича и Владислав и не е техен правоприемник. На сайта липсва информация по този въпрос -- няма дневник на промените, използвани източници или какъвто и да е доказателствен материал. * Този издател целенасочено и тенденциозно се опитва да „съкрати“ историята на Черно море, или по-точно на варненския футбол. Спартак е сполетян от същата изненадваща съдба, като наскоро Rebelheartous „оправи“ и статията [[ФК Спартак (Варна)|в Уикипедия]]. * Изключвам възможността за неволна грешка (в печатното издание или в сайта), тъй като разликите са драстични и не може да става въпрос за грешка по невнимание. Печатно издание се подготвя и оформя с повишена доза внимание, тъй като грешките са непоправими и в някои случаи могат да навредят на имиджа на автора/издателя. А статията в сайта стои в този си вид достатъчно дълго време, за да се говори за неумишлен пропуск на редакторите. За мен няма никакво съмнение кой се опитва да фалшифицира историята, при това по безкрайно нагъл и безочлив начин. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 23:27, 4 декември 2017 (UTC) :Яворе, излишни са ти емоциите. Никой нищо не е "кастрирал", или "съкратил".Няма нищо "нагло и безочливо". Всичко си е на мястото, но не знаеш къде да го намериш.Чети : http://bgclubs.eu/teams/Vladislav(Varna). http://bgclubs.eu/teams/Ticha(Varna). [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:18, 5 декември 2017 (UTC) :: Нищо не е на мястото си. Както виждате по-горе "Български футбол" издава съвсем друга информация. Не виждам там името на Попдимитров, но има доста интересни имена, като Димитър Попов и Йордан Циров (сегашният [http://bgclubs.eu/team екип] на вашият източник), които сега се скъсват да ни убедят в нещо, противоположно на това, което са сложили в печатното издание. Тях ще ги наречете ли шизофреници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) ::: Д-ре, аз, признавам си, не съм компетентен в областта на психиатрията или психоанализа, но , възможно е пък и да са се опомнили, защо не! Надявам се и при вас да настъпи такъв повратен момент на мирогледен катарзис и да изоставите веднъж завинаги раздвоената си представа за миналото. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:46, 5 декември 2017 (UTC) :: Кое си е на мястото? Защо "Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо "Шипка-Ботев", създаден през 1944 като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, посочени източници или представено реално извършено изследване? Защо има двоен аршин и историята на някои клубове е отразена правилно, като съвпада с всички останали източници, а за други клубове въпросният "портал" представя собствена интерпретация? Как така източник, който сам си противоречи, би могъл да се нарече благонадежден и да служи като основа на статия в Уикипедия, при наличието на достатъчно други, далеч по-авторитетни и по-последователни източници? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:18, 5 декември 2017 (UTC) :::Яворе, тук вече ме разочарова."Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Старата Славия, от пролетта на 1913! "Шипка-Ботев", създаден през 1945, (а не през 1944), като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Стария Ботев от 1912. А защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, ами, попитай го! Както беше писано по-горе, възможно е да се е опомнил.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:16, 5 декември 2017 (UTC) :::: Тошко, това че няма какво да се наследи от предшествениците не значи, че няма обединение на 3 клуба. Вие искате да направите нов клуб от обединение. Ами направете го и за Ботев и за Славия и за Левски, тогава. Защото така излиза, че правите всичко от злоба и завист към Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::: 10 пъти ти чета коментара и 10 пъти не мога да разбера какво точно искаш да кажеш.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::: Изобщо не съм съгласен, просто само един от предшествениците има отличия, това е единствената разлика. Левски-Спартак е носител на трофеите на Левски *и* Спартак (Сф) до отделянето на Спартак (Сф), Тракия е носител на успехите на Ботев *и* Спартак (Пд) до отделянето на Спартак (Пд). Изобщо, при всички случаи на обединения и отделяния през годините БФС са били напълно последователни. Но дори и в интерес на спора да приемем, че сте прав, защо тогава Спартак (Вн) не е наследник на Шипченски сокол? А "Шипка-Ботев" е създаден през 1944 според източниците, с които разполагам (не, че има някакво значение). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:38, 5 декември 2017 (UTC) :::::Яворе (и Огняне) ! Няма '''отделяне''', бе, момчета! Това не са били "акционерни дружества", от които някой да се"отделя" с дела си, разпределен в акции! И Спартак Пд, и Спартак Сф '''се ВЪЗСТАНОВЯВАТ''', т.е. се '''новоучредяват'''! Защо се правите, че не го разбирате? След обединенията, те са '''престанали да съществуват'''. А това, че , по време на тяхното НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ, някой кретен е приписал успехите им на друг клуб, '''НЕ МОЖЕ ''' да бъде референция на твърденията ви. Срамота![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::::: Клуб се отделя, след като се регистрира наново и му се прехвърлят активи и евентуално пасиви. Няма никакво значение дали става въпрос за АД или сдружение по ЗЮЛНЦ/ЗЛС. Прав сте, че отделения клуб се учредява наново. Бях Ви дал връзка към фонда на [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 Спартак (Пд) в държавните архиви], обърнете внимание какво пише в графата „История на фондообразувателя“, а и в горната графа. Дали през 1982 от Тракия наистина са прехвърлени някакви активи към новоучредения Спартак, нямам представа. Но е факт, че отделения Спартак се води официално за пряк наследник на този Спартак, който се е влял в Тракия през 1967. Именно заради това се кичи с титлата си, иначе няма как да им бъде спусната отнякъде. <s>А тези „кретени“, които пишат визитките на клубовете в изданията на БФС, се позовават на решения на „кретените“ от БФС, които от своя страна се съобразяват с решенията на „кретените“ от съответния съд, където е извършена трансформацията. А „кретените“ от Държавния архив описват и съхраняват някои от тези документи. Много кретени станаха....</s> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:41, 5 декември 2017 (UTC) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 20:24, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Тракия е просто име на Ботев от този период. Спартак (пд) не съществува, докато не е повторно възстановен. А Спартак (сф) завинаги престава да съществува след обединението. Затова има закачки между феновете, че Левски „убива“ едва ли не голям столичен отбор като Спартак. Същото е с вземането на лиценз от последните години. Случаи като Ботев-Металик (Сопот), Нефтохимик-ФК Бургас, ЦСКА-Литекс и много други. При тях има преливане на кръв, за да се запази стар и голям отбор за сметка на невзрачен провинциален тим. Знам как звучи всичко това, но на практика това е истината и това се случва след едно подобно „кръвосмешение“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::::Rebelheartous, както си забелязал, в много отношения те подкрепям, но в този случай , решително ще ти възразя! За разлика от трансформациите Хебър Пз - в Беласица Петрич, Олимпик (Галата-Тетевен) - в Берое СтЗ., Велбъжд Кн - в Локо Пд, Литекс (Етрополе-Ловеч) - в ЦСКА ТИРЕ СОФИЯ, при които ЕДИН ПРОФЕСИОНАЛЕН ЛИЦЕНЗ на един клуб се ПРИДОБИВА ОТ ДРУГ КЛУБ, при обединението на Ботев и Металик Сопот, такова нещо няма! Във "В" група лицензи '''няма''' и няма какво да се придобива, а, в конкретния случай, няма и никакво кръвосмешение, а '''преливане на един клуб в друг, с прекратяване'''. Както вече беше коментирано, тази "хватка" се извърши, не за да '''се промени идентичността''' на даден клуб, а, за да се спестят 2 години до завръщането в "А" група. Съгласен ли си? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:03, 5 декември 2017 (UTC) ::::::: Бъркате. Велбъжд-Локо няма, Металик-ботев има. [[Специални:Приноси/85.118.81.64|85.118.81.64]] 20:01, 5 декември 2017 (UTC) ::::::::{{D}}{{D}} Kак да няма, бе, момче? Ти да не си излязал от гората? Подозирам, че си много малък, не си бил роден преди 2001, затова, чети : "Дни по-късно собственикът на клуба (Велбъжд), Георги Илиев, закупува акциите на Локомотив (Пловдив). На 23 юли 2001 г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за '''заличаване на регистрацията на Локомотив''' и за '''преименуване на Велбъжд в Локомотив'''. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с '''новото''' регистрирано '''име''' заема мястото на Велбъжд в „А“ група. '''Седалището''' на клуба '''е преместено''' от Кюстендил в Пловдив. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D0%B6%D0%B4_(%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: {{ping|Tormon245t|p=}}, еми то горе-долу е едно и също за мен това.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:20, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::Аааа, не е то тъй. Хич даже не е! През 2010, Металик Сопот се влива '''с прекратяване ''' в Сдружение Ботев и престава да съществува като клуб. Ботев, нито си е сменял името, нито си е сменял седалището! А горните 4 примера, които ти посочих, са класически, чистопробни '''преименувания'''. Един отбор си сменя името, '''без да се слива с друг'''! Сменя си и регистрацията, и седалището ( от един град - в друг!). Премества се на новото място , с цялата си администрация, школа и състезатели! Разликата е основна![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::: Ще ви помоля да си водите "междусъюзническата война" другаде. Тук темата е "Черно море" и изтриването на информация, добре снабдена с източници под лъжлив предтекст за консенсус, което е против правилата на уикипедия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 6 декември 2017 (UTC) == Липса на прогрес в постигане на консенсус == Поради липса на прогрес в дискусията тук, поставих молба за помощ от безпристрастни редактори в [[Уикипедия:Разговори#Помощ за решаване на спор относно съдържание]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:05, 14 декември 2017 (UTC) : Чудесно, имаме нужда от редактори за статията, които да не са от Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:48, 15 декември 2017 (UTC) == в. Народно дело == Във в.„Народно дело“, бр. 272 (5986) от 14 ноември 1963 г. има цяла страница, озаглавена '''50 години АСК „Черно море“'''. Ето кратки откъси от поместените новини и статии: * АСК „Черно море“ – носител на „Народен орден на труда“ – сребърен Президиумът на Народното събрание е издал указ за награждаване на Армейския спортен клуб „Черно море“ - гр.Варна, с „Народен орден на труда“ – сребърен, по случай 50 години от създаването му и за неговата активна дейност в областта на физическата култура и спорта. * '''Решение на Бюрото на ЦС на БСФС''' Във връзка с 50-годишнината от създаването на АСК „Черно море“ Бюрото на ЦС на БСФС удостоява: със званието „Заслужил деятел на физкултурата“ МИЛАН СТАТЕВ КИРОВ, НИКОЛА ДЕМИРЕВ, СТЕФАН ТОНЧЕВ ВИТАНОВ (посмъртно); със званието „Заслужил треньор“ ИВАН ГЕОРГИЕВ МОКАНОВ; със званието „Заслужил майстор на спорта“ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ НИКОЛОВ. * '''Славен юбилей''' (статия от Атанас Боев, заместник-председател на АСК „Черно море“) Днес АСК „Черно море“ – Варна, чествува петдесетгодишната си спортна дейност. Половин век вече клубът развива славните традиции на народното физкултурно движение. На 3 март (16 март н.с.) 1913 година група младежи от Варненската мъжка гимназия … <small>(пропускам няколко абзаца)</small> … Незабравима в спомените на варненци ще остане датата 31 юли 1938 година, когато на Колодрума във Варна се провежда финалната футболна среща на Първата национална дивизия между варненските „Тича“ и „Владислав“. Държавен първенец става „Тича“, а „Владислав“ заема второ място. Деветосептемврийското народно антифашистко въстание откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“. … <small>(пропускам нататък)</small> … [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:51, 31 декември 2017 (UTC) ===Коментари=== Чак се разплаках от умиление...'''''Деветосептемврийското народно антифашистко въстание''''' откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – '''''приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“'''''. … Колкото е вярно първото, толкова и второто...Яворчо, ти, да си чувал за благонадеждни източници? Защо не използваш първата дефиниция и да редактираш решително статията за 09.09.1944 г.? Щом ти е читав източникът...А и така, ще ни убедите, че усилията ви с Окалинов не са насочени само в една посока (както си мислим повечето).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:07, 31 декември 2017 (UTC) : Човекът определено не прави разлика между АСК (армейски спортен клуб) и ПФК (професионален футболен клуб). За него това явно е едно и също.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:28, 31 декември 2017 (UTC) :: Досега съм останал с впечатлението, че не оспорвате историята на клуба от 1945 насам? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) :: В ония времена, наистина нямаше самостоятелни футболни клубове. Футболът беше като секция във физкултурното дружество. Но, не това е най-важното. По-важно е що за благонадежден източник е тази покъртителна статия?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:42, 31 декември 2017 (UTC) ::: Специално тази статия доказва, че и тогавашното ръководство е считало клуба за наследник на Тича и Владислав, а не е някаква съвременна приумица с цел изкуствено да се „състари“ клуба. Относно стила, почти всичко в онези години е писано по този начин. Дори в строго техническа литература може да се намерят подобни високопарни думи, но това не ги прави неблагонадеждни източници. С годините съм се научил да ги филтрирам и отсявам същественото. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) ::::Яворе, ама те считаха и много други работи. Tова НЕ ОЗНАЧАВА, че са били прави. Считаха, че, по план, комунизмът ще настъпи най-късно до 1980. И, когато за всички стана ясно, че това няма как да се случи, продължаваха да ни убеждават(без дори самите те да си вярват)! За разлика от тях, вие двамата с Окалинов '''си вярвате''' на абсурдните твърдения. Хубаво филтрирате всичко и отсявате същественото...Пак ти предлагам, позови се на този благонадежден източник и коригирай статията за 09.09.1944. Ако ти не го направиш, ще го направя аз, не за друго, а за да ти покажа колко светкавично ще бъде премахната редакцията.Но ти си отсявай, няма лошо.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:54, 31 декември 2017 (UTC) ::::: Не разбирам какво общо има 9 септември 1944? Авторът изрично представя Черно море като наследник на Тича и Владислав; никъде не пише, че историята на клуба започва след 9 септември. Точно обратното, историята на предшествениците е представена като част от историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:20, 31 декември 2017 (UTC) ::::::Не разбираш. Там е работата, де. Това, че авторът определя преврата от 09.09.1944 като "народно антифашистко въстание" е толкова вярно, колкото и онова, че АСК Черно море бил наследник и на Тича и на Владислав. И първото и второто твърдения са рецидиви '''именно''' от случилото се след 09.09.1944. Впрочем, авторът сам заявява,че "истинският възход на АСК „Черно море“", бил започнал '''след''' сакралната дата, не преди нея. Пак си отсял само онова, дето ти харесва.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:08, 31 декември 2017 (UTC) == Последно развитие == През последните дни се е провела комуникация между пресслужбата на ПФК "Черно море" и главния редактор на bgclubs.eu, г-н Циров. Целият текст може да се проследи [https://bulgarian-football.com/articles/2018-01-05-korespondentsia-mezhdu-pressluzhbata-na-cherno-more-varna-i-bulgarianfootballcom тук]. В резултат, запазвайки правото си на лично и неангажиращо мнение, редакторите на сайта са публикували визитката на ПФК "Черно море", записвайки и официалната позиция на клуба [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) тук]. При така създалата се ситуация ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", подкрепена с множество източници и документи от Висши държавни организации като ЦС на БСФС, БФФ, БФС, БОК, Народното събрание на НРБ и др. ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка С това смятам, че дискусията тук е приключила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 6 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}} Ако беше добър в сметките, щеше да станеш счетоводител, но не си. Дискусията, наистина , отдавна е приключила.Огромното мнозинство от редакторите : ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка, но все пак, за клубни върхове на ПФК "Черно море", '''не считат''' онези на Владислав и Тича, видно от визитката ;* От трета страна имаме позицията на огромното мнозинство от редакторите(впрочем, всички, без Окалинов и Явореску), че посочените от вас "източници", са ненадеждни и '''не следва''' да бъдат кредитирани, по редица, изтъкнати вече причини. Параноята, с която си побързал да вандализираш статията(а продължаваш и в момента , на други езици), е убедително доказателство, че нямаш нищо общо с духа и принципите в Уикипедия, а си просто един фен с болезнена фикс-идея. Порадвай се на няколко минути щастие...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:34, 7 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}}'''''"Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо."''''' Okalinov (беседа) '''08:32, 12 октомври 2017''' (UTC) {{D}}[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:03, 7 януари 2018 (UTC) ::Ммм да...Поредното превъплъщение на доктора...Странно, как преди два месеца плюе по сайта, като каруцар, твърди, че не можел да се нарече източник и даже нарича главния редактор доста оскърбително, а сега вече се позовава на него...Впрочем, какво се е променило в източника, освен добавката каква била позицията на клуба? Датата на основаване и клубните върхове са си същите! Защо позволявате поредната вандализация от този човек, нима не разбрахте какви са му истинските подбуди? [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:49, 8 януари 2018 (UTC) == Редакторска война: Vol. 1000 == {{ping|Okalinov|Rebelheartous}} Моля, преустановете връщанията и започнете поредния опит за достигане на консенсус, колкото и невъзможно да изглежда, за да не се стига до отнемане на правото и на двама ви да редактирате статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:46, 15 юли 2022 (UTC) {{ping|Ted Masters|Rebelheartous}} '''Предложение на Okalinov за неутрално представяне на частта "Успехи", което да отразява двете позиции на спорещите страни.''' '''Успехи''' ; [[Държавно първенство по футбол|Шампион на България]] * [[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] (като „Владислав“),[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf Източник] [[Първенство на България по футбол 1938|1938]] (като „Тича“) [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf Източник] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Носител''' на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] * '''Финалист''' за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител''' на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] – [[Суперкупа на България 2015|2015]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Финалист''' за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] * Според сайта bgclubs.eu, клубът не притежава отличия преди 9.9.1944 г.[http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 Източник], bgclubs.eu,<br> : В какъв смисъл е „неутрално“, след като е едно към едно с версията на статията от преди намесата на Ted Masters?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:29, 24 юли 2022 (UTC) ::Не е едно към едно, а е добавена и вашата версия, както и при годините на основаване [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:59, 25 юли 2022 (UTC) ::: Според мен е най-добре да се формулира като ''Според позиция на отбора, както и на БФС, „Черно море“ се счита за наследник на „Тича“ и „Владислав“, наследявайки титлите/успехите на двата бивши отбора'', след което да се изброят като списъчни елементи – първо за единия бивш клуб, после и за другия. Съответно да се посочат и необходимите източници. Това е идеята, която ми идва след първото четене. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:50, 26 юли 2022 (UTC) :::: Ted Masters, по този начин навлизаме във фенски битки, където едни фенове признават едно, а други – друго. За едни Черно море е най-велик, за други – Лудогорец, за трети – някой друг. Това са фенщини, ние цитираме фактите. Трофеите се печелят от конкретни отбори и не подлежат на тълкуване. В спорта няма такова нещо като за едни световен шампион да е Бразилия, а за други – България. Има си статии [[ФК Владислав]] и [[ФК Тича]], където са споменати съответните трофеи. Владислав и Тича не са предишни имена на Черно море, а съвсем отделни отбори. И няма как една титла да е спечелена едновременно от Владислав, Тича и Черно море. :::: Okalinov, тяхната версия, искате да кажете. И датата не е 9 септември 1944 г., а 18 февруари 1945 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:22, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Всичко е обяснено тук http://retro-football.bg/?q=bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51 във вестниците "Народно дело" и "Народен спорт" и се прилага за всички клубове. Всички без изключение преминават през обединения. Обединеният отбор наследява традициите и успехите на обединилите се. Не се правят изключения за никой. "Тича-Владислав" притежава успехите и историята на "Тича" и "Владислав". След няколко промени на имена, както беше описано в статията, клубът сега се казва "Черно море". С други думи, титлите и историята на "Тича" и "Владислав" принадлежат на "Черно море". Това е смисълът на обединенията. Описан е както във варненския, така и в софийския вестник, в източниците на БФС и така е прието от клуба, който вече е празнувал 50-годишнината си през 1963 г. и 100-годишнина през 2013 г. Тук няма нищо фенско. По-скоро, фенско е мнението на администраторите от bg.clubs, които сами заявяват, че представят лично мнение, с което не ангажират никой. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:33, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Идеята на Ted Masters ми изглежда добра. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Личният ви сайт няма да го отварям. Уикипедия се основава на благонадеждни източници, така че предоставете такъв. Нищо вярно няма от останалите ви голи и неподплатени твърдения, но вие имате пълно право да си вярвате.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Re--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:35, 27 юли 2022 (UTC)belheartous|беседа]]) 19:30, 26 юли 2022 (UTC) :::::::Източниците са в. "Народно дело" и в. "Народен спорт". Може да ги намерите и в библиотеката. Както и цял набор от 20 броя годишници, издадени от БФС и два от bulgarian football/bgclubs, които потвърждават това, което съм написал. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 26 юли 2022 (UTC) :::::::: Вие трябва да ги предоставите. Топката е във вашето поле.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:55, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::Здравейте, :::::::::Казвам съм Александър Алексиев и съм собственик и президент на сайта bulgarian-football.com и bgclubs.eu. За първи и последен път се включвам в тази беседа, с чиито съдържание се запознах току що. Това, че Уикипедия ни ползва като източник не означава, че ние носим последствията за съдържанието. Нашият сайт е независим и самостоятелен и отразява мнението на всички в екипа ни, но не сме нито последна инстанция, нито се изживяваме като институция или искаме да бъдем над БФС или който и да е клуб. Нямаме лично отношение към Черно море и уважаваме тяхната позиция да имат мнение различно от нашето и да бъдат ползвани като източник в този или друг сайт. Нашето мнение е обяснено на сайта ни и то касае само него и хората в екипа. Всеки е свободен да се съгласи или да не се съгласи с него. Не носим отговорност, когато трети лица или сайтове ни ползват като източник. [[Специални:Приноси/84.242.183.178|84.242.183.178]] 08:37, 27 юли 2022 (UTC) ::::::::::Благодаря на г-н Алексиев за изказаната позиция. Това, което сподели извън тази беседа, но е пропуснал да напише тук е, че неговият сайт не е уикипедия и '''не ползва източници''', т.е. група младежи с определени фенски пристрастия се събират и написват историята на други клубове, както решат. Имало десетки визитки, на които предстоят поправки. Това е достоверният сайт (без източници), който се използва тук като източник. Така възниква въпроса, какво ще стане ако друг сайт (също без източници) излезе с друга информация, относно дати на основаване и успехи. И тях ли ще включваме в статията? Г-н Rebelheartous, би било излишно да се разкарвате до варненската или софийската библиотеки, за да прочетете това, което може да се прочете тук с два клика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:56, 27 юли 2022 (UTC) ::::::::::: И аз му благодаря. Това, което Okalinov мъчи от години да промени – да пренапише историята на Черно море в BG Clubs, очевидно и този път няма да се случи. И няма нужда да ми се превеждат коментарите на други хора – разбирам български достатъчно добре. ::::::::::: По-важното е, че все така няма източник, че не Тича е създаден 1913 г., но се продължава да се развява като лозунг. Очаквам източник, защото на нищо, което сте предоставяли през годините, не се говори за Черно море, а за други два несъществуващи български отбори, чиито отличия се опитвате да си присвоите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:35, 27 юли 2022 (UTC) ::::: Rebelheartous, редно да се отразят и двете гледни точки, макар че това може да не се харесва едновременно и на двете страни. След като самият сайт bgclubs.eu (който между другото ти намираш за изключително благонадежден) отразява гледната точка на „Черно море“, смятам, че е редно тук да се направи същото. Иначе наистина си излиза пристрастно. А сега познай от чия страна... Толкова за годината на създаване. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:27, 28 юли 2022 (UTC) ::::: Сега за отличията. Когато се обединят два отбора (в един, с ново име?), спечелените от тях трофеи могат да бъдат наследени от новата формация, а могат и да се изпарят в пространството (точно като отборите). Става ясно едно – казусът с „Черно море“ очевидно не от най-ясните, затова следва да се отразят възможните гледни точки, като, разбира се, информацията бъде подплатена с необходимите източници. Всичко останало ще е вече изговорени, празни приказки. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:27, 28 юли 2022 (UTC) ::::::"Черно море" е "Тича-Владислав". С това до тук никой няма проблем. За година на създаване е приета датата на "Тича", която е ясно изписана в съдебен документ тук долу http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0. Самият документ се намира в архива на съда във Варна. "Владислав" е част от "Тича" до отделянето си в самостоятелен клуб през 1921 г. и през 1945 г. е обединен с "Тича". С това също никой няма проблем до 2005 г., когато излиза и последният годишник на bulgarian football/bg.clubs, след което те променят личното си мнение просто така, без източници и решават помежду си, че годината трябва да е 1945, което не е съгласувано с никой друг. Погрешно е твърдението, че двата клуба са "закрити и вече несъществуващи". Те са обединени и обединеният клуб носи традициите и успехите на обединилите се, описано тук http://retro-football.bg/?q=bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51. Разликата между "закрити и вече несъществуващи" и "стъпили здраво на крака в обединение" е описана тук на стр. 315 http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/kalinov-kniga_a4-2222.pdf с факсимилета от в. "Народен спорт". Най-отговорно заявявам, че през 1945 г. не съм бил роден и нямам нищо общо с никой от източниците, нито съм заемал длъжност в БФС или които и да е спортен клуб, за да бъда обвиняван в кражба и присвояване на история. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:05, 28 юли 2022 (UTC) ::::::: Ted Masters, по-горе ти обясних, че във футбола няма трофей, който да се поделя. Винаги купата се печели от един, а другият е победен. Та така и тук. Ако наистина „Черно море“ съществуваще преди 1945 г. титлите му нямаше да се изписват '''в скобки и с уточнения''', а щяха да са изброени черно на бяло. '''Както е при останалите отбори с предишни имена'''. Само че „Тича“ и „Владислав“ не са просто някакви имена, а са били смъртни врагове във Варна. Нито феновете на единия са знаели, че ще бъдат обединени, нито на другия отбор. Уикипедия отразява реалната ситуация, а не пишем оригинално изследване относно корените на „Черно море“ и какво всъщност означавало обединението от комунистите. Тълкуванията ги оставяме за спортните журналисти и специалисти, както и за феновете. В сайта BG Clubs пише, че клубният връх е 3 място, постигнато на два пъти, и именно това е отразено в Уики статията. Неприятното за Okalinov е, че въпреки че няколко пъти влиза в контакт със сайта – чрез мейли, във Фейсбук и тук, не успява да прокара гледната си точка и датата си стои. ::::::: {{цб|Става ясно едно – казусът с „Черно море“ очевидно не от най-ясните}} ::::::: Не виждам нищо неясно. Питай, ако нещо ти се струва съмнително. За разлика от Okalinov аз редактирам статии и на други футболни отбори и не съм в Уикипедия само за да сменя една година и 4 купи и да кажа „чао“. Той няма никакъв друг интерес от Уикипедия. Не прави никакви ъпдейти по съвременната история на клуба. Вкопчил се е единствено в миналото. Впрочем, сайтът на Черно море, който си оставил като източник за 1913 г., не е благонадежден източник. Избягваме да ползваме официални сайтове, защото те обичат да си разкрасяват историята. Това между другото важи и за чуждестранни отбори, не само за български. А понеже си писал за „изпаряване“, трофеите си присъстват в статиите „Тича“ и „Владислав“. Не са се загубили по никакъв начин. ::::::: Okalinov, линковете няма как да ги отворя, тъй като нямам работа във вашен личен фенски сайт. Съжалявам, дайте други източници. ::::::: {{цб|"Черно море" е "Тича-Владислав".}} ::::::: Да, но не е [[ФК Тича]] и [[ФК Владислав]]. Това, че когато е създаден от комунистите 1945 г., му е поставено името „Тича-Владислав“, по никакъв начин не го ангажира с историята на другите два. Както [[ЦСКА 1948]] няма общо с оригиналния ЦСКА, въпреки че носи името му.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:13, 28 юли 2022 (UTC) {{ping|Ted Masters}} Погледни [https://bulgarian-football.com/files/documents/%D0%9E%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82.pdf?fbclid=IwAR1pD6J1ZxKKLdB3z-Hl6iny3FOYXkY8Nx30NWVKnCr898CPiRkkuP5NSSQ този линк], точка 2.1.2. Това е обосновката на сайта как се процедира при обединения – кога е просто вливане на по-малък субект във вече същестуващ и кога се образува изцяло нов клуб.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:25, 28 юли 2022 (UTC) :Сайтът bg.clubs не поставя клубовете в еднаква позиция при обединенията им. Всички клубове преминават през обединения, наложени от новата власт през 1945 г. Тогава са решили кой какъв е, а не след 2005 г. Не виждам защо да питат вас, след като имате доста грешни редакции. Например, продължавате да налагате нова дата за създаване на Тича - 24.5.1914, след като имате съдебен документ, че датата е 3.3.1913. Няма ФК Владислав, нито ФК Тича, това са спортни клубове (СК), развиващи и други спортове. Футболни клубове има след 1985 г. Грешки от самото заглавие. Дали го правите от незнание или за да налагате личното си мнение, не е толкова важно. Не съм писал никога до bg.clubs, нито съм ги карал да си променят личното мнение. Не знам от къде имате тази информация. Г-н Алексиев ме потърси, не аз него. За сайта чухме и разбрахме вече, че не използва източници, а се базира на лично мнение. Нека да видим как е наложен тук в уикипедия като водещ. PR акция на потребителят VenciN, който работи за bg.clubs. Факт, който може да се докаже лесно. Не е ли това конфликт на интереси? За определяне историята и успехите на клуба по-важни са позициите на клуба и на БФС/БСФС като орган, регулиращ спорта в България. Също, по-голяма тежест имат печатните източници. Информацията в сайта bg.clubs се различава драстично от това, което са отпечатали в книжното си издание. Информацията в сайта може да се сменя ежеминутно. Освен това, издания като "Народен спорт" и "Народно дело" традиционно се считат за сериозни, не само от мен (периодичен печат, официална преса на национално и регионално ниво). [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:04, 28 юли 2022 (UTC) :: Тези издания от десетилетия не съществуват, а реалностите в медиите са, че те вече са повече онлайн, отколкото печатни. Освен това във футбола не е като в археологията – колкото по-актуален е източникът, толкова по-вероятно е да е най-достоверен. За датата на създаване на „Тича“ е същото като датата на създаване на „Черно море“ – давате благонадежден източник и актуализираме информацията. :: {{цб|Не съм писал никога до bg.clubs, нито съм ги карал да си променят личното мнение.}} :: Да, неточно се изразих, бяхте подкукуросали администрацията на „Черно море“ да пише до BG Clubs. И, както обобщих, безрезултатно. :: {{цб|Нека да видим как е наложен тук в уикипедия като водещ. PR акция на потребителят VenciN, който работи за bg.clubs. Факт, който може да се докаже лесно. Не е ли това конфликт на интереси?}} :: Можем да тагнем {{ping|Vencin|p=}}, ако има желание да се включи с коментар. Като цяло вие продължавате да плюете потребители и източници, без да извършите главното, което се очаква – да предоставите източник, че „Черно море“ не е създаден 1945 г. и че притежава въпросните трофеи '''без скобки'''. :: {{цб|За определяне историята и успехите на клуба по-важни са позициите на клуба и на БФС/БСФС като орган, регулиращ спорта в България.}} :: БФС изобщо не се произнася по такива теми. Това е най-голямата заблуда, която се опитвате да прокарате. Нито е последна инстанция по някакви дати и години. Клубът също няма как да определи сам себе си. За целта е нужно да се използват независими портали/сайтове/енциклопедии, но се съмнявам, че разбирате думичката „независим“. :: {{цб|Няма ФК Владислав, нито ФК Тича}} :: Има, има. Има и солидни източници за това. :: {{цб|Дали го правите от незнание или за да налагате личното си мнение, не е толкова важно.}} :: Правя го на базата на благонадежден източник. А вие защо сте в Уикипедия? Имате ли друга цел тук освен да смените датата на „Черно море“?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:52, 28 юли 2022 (UTC) :::По всяка точка вече ви е отговорено. Покажете ми този източник, където се пише за ФК, а не за СК. Няма такъв. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:18, 28 юли 2022 (UTC) :::: Не ми отговорихте каква е целта ви в Уикипедия?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:47, 28 юли 2022 (UTC) fg2e7uwa4w69fu2nsrvec7w030eqoi0 11473552 11473233 2022-07-28T20:31:44Z Okalinov 38475 /* Редакторска война: Vol. 1000 */ Отговор wikitext text/x-wiki {{архиви|{{колони|2|[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Архив 1|Архив]]<br />[[Беседа:ПФК Черно море (Варна)/Работна|Работна]]}} }} {{текущо посредничество}} == 2016 == 100 години Черно море [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 28 април 2016 (UTC) Емблемата с година 1913. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#imgrc=aZsTFtCjkHI7XM%3A] Не е измислена от мен. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 28 април 2016 (UTC) : Хаха. [https://www.google.be/search?q=cherno+more+varna+emblemi&biw=1024&bih=695&tbm=isch&imgil=aZsTFtCjkHI7XM%253A%253B_aILTD67iMVBkM%253Bhttps%25253A%25252F%25252Fworldvectorlogo.com%25252Flogo%25252Ffk-cherno-more-varna&source=iu&pf=m&fir=aZsTFtCjkHI7XM%253A%252C_aILTD67iMVBkM%252C_&usg=__khTxq1Zy8j_HqAROAojn9qSaowY%3D&ved=0ahUKEwjss8DKhrLMAhUGeT4KHd9UB-AQyjcIKg&ei=W2IiV6yaHIby-QHfqZ2ADg#tbm=isch&q=%D0%BB%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86+1945 Ето ви] емблема, на която пише 1945 г. Нали не твърдите, че Лудогорец е създаден тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:51, 29 април 2016 (UTC) Обърнете внимание на снимката от varnautre. Георги Илиев, Тодор Марев, Божил Колев и Илиян Илев на фона на 100 години Черно море с големи букви и специална емблема за случаят. Това зрителна измама, ли е според вас? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 28 април 2016 (UTC) : Ахаа, специална емблема значи. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Ама защо ни правите на будали не мога да разбера само? С големи букви пишело. Те и македонците са си изтипосали ГОЛЕМИ статуи на Александър Македонски и Тодор Александров, но какво от това?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 29 април 2016 (UTC) "100 години футбол с Черно море" е името на статията. Не съм я писал аз. Може и СК да са празнували също. Тук става въпрос за футбол само . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:07, 28 април 2016 (UTC) След като доказахме с безспорни факти, че ФК Черно море е основан през 1913 г, а не 1945, се надявам се с това да е приключила играта на триене и връщане на валиден материял, който би бил само от полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:37, 29 април 2016 (UTC)С приятелски поздрав към всички потребители.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 04:46, 29 април 2016 (UTC) Що се отнася до 100 годишнината на клуба, във Варна се е празнувало всяко десетилетие, а не само това от 2013. 2003 - 90 години, 1993 - 80 години. .... .Това не зависи от никой от нас тук и също не може да се промени . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:23, 30 април 2016 (UTC) : Това е точно така. Но вие се опитвате да пуснете нова партида футболна история от вашата зелено-бяла фабрика, което меко казано не е коректно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:54, 30 април 2016 (UTC) :: Отлично, значи за 100 годишнината на футболният клуб се разбрахме. Тогава за какво спорим още? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 30 април 2016 (UTC) ::: 100-годишнината е на всичко друго, но не и на ПФК Черно море. Поне до доказване на противното.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:10, 30 април 2016 (UTC) :::: Значи , 100 години футбол с "Черно море", трябва да се докаже, че е 100 години футбол с "Черно море", [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) ::::: „Черно море” – наследник на „Тича” и „Владислав”. Този раздел казва всичко. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:22, 30 април 2016 (UTC) Какво "всичко" ви казва? Че не е за футбол, а за други спортове, така ли? :) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:31, 30 април 2016 (UTC) == Две мнения == Според мен трябва датата на основаване да си остане 1945 г. (тогава е създаден Черно Море като отбор, нищо че е чрез сливане на други отбори). Трябва, обаче, и да се вметне историята на съставящите го отбори преди 1945 г. Така се съставя по-пълна картина на историята на отбора и не е нужно читателя да подрежда сам пъзела на съставящите отбори. Поправете ме ако греша. --[[Потребител:ShockD|ShockD]] ([[Потребител беседа:ShockD|беседа]]) 18:27, 30 април 2016 (UTC) : Историята на [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]] я има в съответните им статии. Аз нямам проблем с това да се добавят още няколко изречения и тук, но без демагогия и приписване на чужди успехи. Да видим дали може да го направи Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 1 май 2016 (UTC) Според мен едно добро компромисно решение поне за резюмето е: Черно Море, основан през 1945 г. под името Тича-Владислав-45 в резултат на сливането на двата отбора. Като техен пряк наследник е четирикратен шампион на България - през 1925, 26 и т.н, носител на националната купа и т.н. Във всеки случай изречение във вида "Черно море е създаден през 1913 г." не е коректно, защото това име тогава просто още не е съществувало. От друга страна обаче, както казва и ShockD е задължително да се подчертае връзката с предшестващите го отбори. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 00:00, 1 май 2016 (UTC) : Дино, точно това и пише в статията, която се триe. Обединението е описано подробно, както и предисторията. Трябва също и да се каже от къде започва всичко. Но, rebelhearteous иска да пише нова история, режейки посредата, защото така му харесва. Както виждаш и аргументите му куцат от всякъде. Задава един въпрос по няколко пъти, въпреки, че е получил отговор, говори за реките в България и за Алексадър Македонски, представя футболни статии за нефутболни, опитва се да манипулира и провокира, за да ни издейства наказания. Явно това е начинът му на на работa. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 май 2016 (UTC) : Дино, първото изречение е ОК. Останалите ще е добре да се преработят още малко. Чужди купи и успехи не могат да се числят към историята на Черно море. Не можеш да си наследник на два отбора едновременно, така както ЦСКА не е наследник [[Септември при ЦДВ|нито на Септември, нито на ЦДВ]]. Историята на ЦСКА започва с обединението през 1948 г., а не през 1923 или някоя друга предходна година. Абсолютно същият е случаят с Черно море. Но както казах и на ShockD, аз съм ОК да се отредактира създаването. Така че предлагам направо да добавите изречения вътре в статията, а аз ще коментирам тук, ако има трески за дялане.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:48, 1 май 2016 (UTC) :: Не, не са чужди купи и успехи Rebelheartous! Може да се направи пряка връзка с общата история - след Съединението през 1885 г. между Княжество България и Източна Румелия не е създадена нова държава - останало си е старото зависимо от Високата порта княжество със всички вече сключени договори, задължения, дългове и т.н. Така, че логика, която е общоприета в историята не виждам по какви причини не трябва да важи за футболната история, която е неин частен случай. Има някои случаи, в които историята на един футболен клуб, резултат на обединение започва "на чисто", но това са само някои случаи - правилото изобщо не е универсално. Мога да се обзаложа на каквото искате, че ако питате някой футболен фен от Заарбрюкен ще ви каже, че като гражданин на сегашната Германия се счита за четирикратен световен футболен шампион, а не за трикратен. А в действителност, в квалификациите за СП'54 Заарската област - тогава протекторат, а не част от Западна Германия е имала отделна федерация, даже са се опитали да "пречат" на съгражданите си, защото са били в една квалификационна група. Да не говорим, че проблема със наследството на Тича и Владислав явно се е появил съвсем наскоро, след като десетилетия наред никой не го поставяше под съмнение. В случаи, когато трябва революционно да се сменя виждането по даден въпрос са необходими безспорни аргументи за това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 16:31, 1 май 2016 (UTC) ::: Очаквам цитата, който предложихте по-горе, да се обработи и да се вкара в статията. Да вършим някаква работа, стига вече лакърдии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:00, 1 май 2016 (UTC) == Нютън Хийт и Мадрид ФК == Това за името , е малко странен критерий, десетки отбори са създадени с други имена- справка -''Нютън хийт'' или ''Мадрид'' фк... Отделно в цялата беседа е описано подробно всичко,,,-1963,1973,1983,1993,2003,2013 се е празнували кръглите годишнини, на клуба..никога 1945 не е била като година на основаване.Има откровенна тенденция. : Я да видим в статията за [[en:Manchester United FC|Нютън Хийт]] дали не е отбелязано първоначалното име. Познахте, отбелязано е. Я да видим сега [[en:Real Madrid C.F.|Мадрид ФК]]. Опаа, и там е отбелязано. Ти да видиш.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:37, 1 май 2016 (UTC) :: Ами добре, пиши както при Нютън хийт тогава. Каото гледам при Ман. Юнайтед има 2 дати. Аналога при Черно море е 1913 и 1945 обединение. Никой не е го е отричал. Пише го и в статията. Като искаш сложи го и в шаблона. Не е ясно защо триеш предисторията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:43, 1 май 2016 (UTC)А за двата клуба се дадох пример вече. Адмира-Вакер (за 4ти път)[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:46, 1 май 2016 (UTC) ::: Не, не, оставям на вас. Аз статията я бях редактирал основно от-до много преди вие да започнете да фабрикувате на килограм. Вие сте фенът, вие сте този, който твърди доста спорни неща. Същото, което казах по-горе. Добавете с няколко изречения „предисторията“, както я наричате. Но с НЯКОЛКО. Информацията, която е за статиите на Тича и Владислав, там. И не сменяйте годината на създаване, не размествайте раздели след моята намеса, не трийте валидни категории. Хайде да видим дали може да се справите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:57, 1 май 2016 (UTC) В тази статия не съм писал повече от няколко изречения, които са всеизвестен факт и никога не съм "започвал" нещо, за да говорим за килограми. Предисторията също не е толкова дълга, за да бъде изтриванана изцяло. Няма нито едно "копи-пейст" изречение от голямата статия за Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:32, 2 май 2016 (UTC) Voila, речено-сторено. И хайде да не се делим на фенове и анти-фенове. Защото аз ако съм от първите, вие сте два пъти повече от вторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:01, 2 май 2016 (UTC) : Направили сте точно това, което ви казах да не правите. Не ми оставяте друг избор освен да възстановя старата версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:58, 2 май 2016 (UTC) == Предистория с няколко изречения == Тогава трябва да започнем с годината 1913. Сега е време вие да разберете, че както Левски и Ботев "все още съществуват" въпреки около 10 разформирования и чужд лиценз (взети заедно) , така и Черно море е от 1913 г. и е правприемник на титлите на Тича и Владислав. (Владислав от Вълчи дол, не може да бъде правоприемник, въпреки че носи името ). [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:21, 2 май 2016 (UTC) : Чакам да добавите няколко изречения за Тича и Владислав под раздела Първи стъпки на обединения тим (1945 – 1960). И местя на другата беседа. Тук приключихме за момента.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:30, 2 май 2016 (UTC) :: Вие не ме разбрахте. Не съм оторизиран да променям историята на клуба. Създаден е на 3 март 1913г. 1945 никога не е считана като година на основаване и даже когато се е появявала в някой справочник,( както и 1968 също, но Левски-Спартак в същият справочник е от 1969 г. ) 4те титли винаги са били писани на Черно море. Кой съм аз да променям това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:07, 2 май 2016 (UTC) :: Тогава, и вие трябва да разберете, че както Левски и Ботев "все още ги има" , въпреки около 10 разформирования и един чужд лиценз (заедно), така и Черно море е създаден през 1913 и е правоприемник на титлите на Тича и Владислав, както се отразява във всички футболни справочници до сега. (Черно море- 4 титли). Нито съм го измислил аз, нито съм го започнал, не мога и да го променя. Всеки друг отбор на име Владислав, не може да е правоприемник дори и да съществува, въпреки, че носи името. Не съм оторизирам да променям историята, написана в десетки книги, които са все още по рафтовете ми. Както видяхте , нямах нищо против да се вмъкне датата на обединението в шаблона. То си го пише във всяка статия.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:53, 2 май 2016 (UTC) ::: Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни. ::: Аз не ви карам да променяте историята. Предложих ви да добавите един абзац с „предистория“. Вие сам я наричате предистория, т.е. сте наясно, че това се е случило преди обединението, което поставя началото на Тича-Владислав или Черно море. Но щом като сте толкова затруднен да го направите, аз ще помогна, а вие може да коригирате, ако нещо не ви харесва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:36, 3 май 2016 (UTC) Ще копирам направо нещо, което писах и в дискусията за Владислав: "ето какво пише в един футболен алманах, който предполагам все още може да се намери, ако не в Интернет, то поне в библиотеките. Става въпрос за "България на футболния глобус" - автор - Димитър Попдимитров, изд. "Медицина и физкултура", София 1982 г. На стр. 13: ''"Първа част: Първенства и турнири в страната. С шампионската титла: 20 ЦСКА "С. знаме" ... 14 Левски-Спартак ... 6 Славия Сф ... 4 Локомотив Сф ... Черно Море (1925, 1926, 1934, 1938) 3 Тракия Пд ... 1 ЖСК-Спартак Вн (1932)"'' Веднага след това: ''"Колона на първенците 1924 - 1944 г. 1. 1924 Първенството не завършва 2 1925 Владислав (Вн) 3. 1926 Владислав (Вн)"'' и т.н. Т.е - прави се абсолютно пряка връзка между титлите на Владислав, Тича и респективно Шипченски сокол, описани по-долу, с тези на Черно Море и тогавашния ЖСК-Спартак в началото. Да добавя още нещо, което касае както обикновено се казва "духа на епохата". По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това. И въпреки това - дори и по това време никой не се наема да я оспорва." Rebelheartous, това е книга от 285 страници, издадена в тираж от 31 115 броя и със сигурност не може да се нарече фенска, най-малкото е издадена в София, а не във Варна. Освен това по онова време никой не отпечатваше нещо преди да мине през поне няколко контроли. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 10:47, 3 май 2016 (UTC) : Бладодаря, Дино. Аз пък ще копирам нещо директно от изданието на ЦС на БФС (Централен съвет на Българският футболен съюз) "Футбол 87": -- Черно море ...... най-големи успехи: шампион като "Владислав" през 1925 г. (първи), 1926 и 1934 и като "Тича" 1938; вицешампион: като "Владислав" 1928,1930,1938 и като "Тича" (1935 и 1936)--. В този дух са написани всички годишници на БФС от 1972 г. и продължават да се пишат по този начин и до ден днешен. 44 години, във всички издания без изключение. Г-н "Rebelhearteous" знае отлично каква е разликата между официално издание на БФС и фенски писаници. Също му е ясно, че не аз съм този, който фабрикува небивалици на килограм. Тези всички книги, ще ги изгаряме, ли? Че те талибаните не са изгорили толкова книги. Сайтът бг.клъбс подкрепя тази идея, за това ни се дава за референция. Явно зад сайта стоят определени хора с талибански амбиции, . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:44, 3 май 2016 (UTC) :: Да кажа нещо и за "пълната аналогия" със случаят ЦСКА-АС , която ни са дава. Не само, че не е пълна, а я няма никаква. :: 1. Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал. :: 2. Rebelhearteous не обича да гледа емблеми, аз пък обичам. ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. При Черно море 1913 се появява за 50 годишнината през 1963. :: 3. 13 футболиста от Владислав играят в Тича-Владислав. Не съм сигурен колко от АС са играли в ЦСКА, но съм чел някъде, че имало 1 (един). Аналогия - никаква. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:57, 3 май 2016 (UTC) :: Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:08, 3 май 2016 (UTC) :: <code>„Вижте, сигурно не усещате, но във всеки пост не пропускате да повторите „Тича“, „1913“ и „наследник“. Но имайте предвид, че една лъжа повторена 100 пъти, НЕ се превръща в истина. Във фенските книги за Черно море, писани от хора, свързани и близки до клуба, може да се казва едно, но общоприетите факти са малко по-различни“</code> :: Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:52, 3 май 2016 (UTC) :::: Добре Rebelhearteous, написал си го в статията сега да го сложим в раздела "успехи". Аз като статистик, мога да оспорвам приемствеността при Славия (само като пример), но не го пиша в статиите им. По-добре да го махнем това [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 3 май 2016 (UTC) :::: При това положение можем да си стиснем ръцете. Ще прибавя мачът срещу Аякс и турнето в Англия, когато имам повече време. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 3 май 2016 (UTC) ::::: Ама научете се да пишете с отстъпи и двамата, защото много трудно се чете така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:36, 4 май 2016 (UTC) ::::: Значи първо, в увода няма място за годината на създаване. Говоря за статиите на всички отбори в Уикипедия, не само Черно море. Ако видите в някоя статия да се споменава година още в началото, това е за раздел История. Така че аз ще добавя към абзаца с предисторията каквото е различно. ::::: Второ, постоянно цитирате някакви прашасали алманаси със статистика. Само че годината е 2016 г., а въпросните, повечето от времената на комунизма, вече не са актуални и са написани по тогавашните разбирания. Така че, '''Dino''', системата преди 89-а може да е действала безогледно, но след 89-а започнаха да изскачат един по един клубове, желаещи да се изкарат по-древни от древните гърци. Всяко ФК си приписваше успехи и да посочва година на създаване годината на най-стария клуб в съответния град. И така стигаме до 2016 г., когато се появяват хора, обясняващи, че това са всеизвестни факти, неизменна част от историята на отбора. ::::: '''Okalinov''', за пореден път ви питам: Нали казахте, че няма да коментирате историята на други отбори? Казахте, че не сте запознат с ничия друга, освен на Черно море? Ако искате да сравняваме с чужди истории, върнете се най в началото, когато ви зададох въпрос за актуалната емблема на Лудогорец и дали цифрите върху нея отговарят на действителната истина? ::::: {{цб|Тича-Владислав е Чeрно море. Точка. ЦСКА-АС 23 никога не е съществувал.}} ::::: От време на време обаче удряте бинго. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прав сте и от този цитат следва простичкия факт, че АС-23, Тича и Владислав са бивши клубове, прекратили съществуването си. ::::: {{цб|ЦСКА е нямал никога на емблемата си друга година освен 1948. }} ::::: И след хубавото впечатление отново се връщате към мътните разсъждения. Да разбирам, че вие приемате за истина това, което пише на емблемата, а не са сухите факти? Лудогорец нещо, а-у? ::::: {{цб|Мога да направя няколко изречения в абзац "начало". Не се хващайте за буквите. Няма да пишем за първобитните хорa, за да го наричаме "предистория". Освен това трябва да сме наясно, за приемствеността от Тича и Владислав и годината на основаване 1913. Ако сте съгласни, да започвам. Иначе няма смисъл.}} ::::: Ами аз точно към това ви приканвам от известно време. Вие обаче правите коренно различни редакции. Така че аз сега, както казах по-горе и обясних защо, ще премахна от увода всичко, а вие добавете в първия абзац от История още ваше. '''Не сменяйте''' обаче името на раздела и годината на създаване в шаблона. ::::: {{цб|Всички отбори след 1945 са "наследници" и "правоприемници" в изданията на БФС. ВСИЧКИ. Отворете "Бялата библия" на Сезон 1951 г. да прочетете как "Славия" е обявена за правоприемник на "Ударниk". И това е даже фенска книга. Защо проблемът е само в Черно море и кои са тези "общоприети факти"? На двама слависта от бг.клъбс ?}} ::::: За други отбори вече ще отговарям само след като коментирате емблемата на Лудогорец.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:19, 4 май 2016 (UTC) Значи през 2016 г., изгаряме "прашасалите алманаси" и започваме да пишем нова история , без да се съобразяваме с тях. И тази история ще я пишете само Вие с двамата слависти от бг.клъбс.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всъщност, наново ще се напише само историята на Черно море [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не разбирам също какво толкова искате да ви казвам за този "Лудогорец" . Каква е връзката с Черно море? Берое от 1916, ли е? Локомотив от 1926 , ли е? Ботев от 1912, ли е? ..... Годината на създаване 1945 е ваше изобретение, след селективно прилагане на неприложим принцип в българската футболна история. Не ви , ли се струва, че се опитвате да създадете прецедент с опасни последици? След 10 или 20 години , може да се пoяви друг нео-"историк" , който да захвърли вашите разбирания като "прашасали" и да си измисли някаква негова теория . Не, г-н Rebelhearteous. Прашасалите алманаси са там да се четат и са референция за историческите събития. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) : Защо да се съобразяваме с един такъв алманах, след като заявихте, че „По разбираеми причини системата от преди 1989 г. определено не умираше от желание да търси приемственост между отборите от преди 9-ти септември 1944 г. и тези след това.“ Т.е. сам казвате какви са били прийомите на властта, а в следващия момент давате справка от времената на същата тази власт. Постоянно си противоречите, не забелязвате ли? : Отговорете ми за емблемата на Лудогорец и след това задавайте въпроси. Всъщност колкото повече забавяте отговора си, толкова по-ясно става, че не ви е удобно да се говори за това. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Но най-вече давайте по същество. Има ли още нещо, което искате да добавяте в първия абзац от История? Ако да, действайте да видим какво е то.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 4 май 2016 (UTC) :: Въпросът е там, че не е просто един алманах. Книги, алманаси (последният от 2015) в продължение на 44 години срещу един сайт на двама човека. Не виждам везните да се накланят към Пазарджиклията и Силистренеца. Всеки може да си направи сайт и да си напише каквото иска. Вчера четох някъде колко полезно било пушенето. Да го давам, ли за референция в здравните списания? Вие отричате хиляди страници написани от десетки автори, за да пробутате някаква "истина" от новоизлюпен сайт. Много интересна позиция [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Абзацът история беше завършен снощи. Аз само прибавих няколко думи и премахнах няколко. Даже ви предложих да си стиснем ръцете. След това, вие отново изтрихте всичкo. Значи сме отново на "квадрат 1". Толкова думи изписани за нищо. За Лудогорец ще прочета всички версии преди да давам отговор. Не съм наясно с историята им. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:32, 4 май 2016 (UTC) ::: Сайтът изобщо не е новоизлюпен, а и аз лично не се сещам за по-реномиран източник на информация за български клубове. Поправете ме, ако има такъв. ::: Относно последната ви редакция: ::: # В увода няма място годината на създаване. Мястото ѝ е в абзаца, добавен от мен. Очаквам от вас до го разширите с още вярно съдържание, спазвайки неутралната гледна точка и без фенски пристрастия. ::: # В раздела отличия място има само за отличията, спечелени от Черно море. Отличията на Тича отиват в статията на Тича, отличията на Владислав – в статията Владислав. Те и в момента присъстват там де, т.е. няма нужда да се намесваме. ::: # Годината на създаване в главния шаблон трябва да е 1945 г., годината на обединение на Тича и Владислав.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:49, 4 май 2016 (UTC) :::: Може и да е реномиран , но не е достоверен и селективно злонамерен към историята на Черно море. Двоен стандарт. Годината е 1913 и титлите са 4, както са писани във всички други източници. Никой сайт няма право да променя официална история на клуб.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) ::::: Вие сте фен на Черно море и затова ви се струва зловреден. Лудогорец е с правилната година, Спартак, Берое, сигурно и други, тези поне проверих.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:23, 4 май 2016 (UTC) == Предистория? == Искам да обърна и внимание на думата [[Праистория|предистория]], която използвах в дискусията: '''предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността'''. Не мисля, че е удачно да се използва са събития от 1913 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:56, 4 май 2016 (UTC) : Предложете друг термин?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:21, 4 май 2016 (UTC) :: Идеите на слависта от Силистра Димитър Попов лансирана от Rebelheartous,сега под друга форма.Четя и се чудя що за двоен аршин.Защо след като се използва абзаца''оспорван от някои историци'', не се напише в статиите за едица други отбори.Не може човек от Силистра да решава кой кой е.Същият Попов е фен на Славия и е разбираемо защо така яростно се мъчи да налага нова история ::: Нямам представа кой е Димитър Попов. Не ме вкарвайте в махленски сплетни. И най-важното не връщайте редакции, променяйте само върху последната версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:54, 4 май 2016 (UTC) :::: Веднага ти отговарям кой е.Това което пишеш за ''някои историци'' е всъщност е лицето от Силистра Димитър Попов,и сега най-интересното това лице е всъщност списвача на сайта БГ-КЛУБС.Това са ''някои'' историци и това ,което написа за ''новите стандарти''.Крайно некоректно. Пределно ти е ясно,че всички подиграват отбор от Пловдив заради Сопотските му корени,но ти не пишеш,за това нещо. ::::: ОК, махам го тогава. Нищо по-лесно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:11, 4 май 2016 (UTC) :::::: Ако искаш нормален диалог,мога ти кажа,за всеки бг клуб,кога е закриван,слят и т.н. за всеки клуб да повторя,но като гледам там ни вопъл, ни стон.Пореден пример днешният клуб Берое е основан 1957 от обединението на Локомотив и още един отбор,защо за тях не е проблем да е 1916 ::::::: Ама вие някаква финална инстанция ли сте, че ще се произнасяте по всеки клуб? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Произнесете се по емблемата на Лудогорец – това, което питах и Okalinov.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 4 май 2016 (UTC) :::::::: Не, въпроса за финална инстанция в пъти повече се отнася за вас, за емблемата на Лудогорец е според мен некоректна,защото днешния клуб няма пряка връзка с традиционния клуб носещ това име. За 2 години 2001-03 и днешния клуб и стария съществуват заедно.А сега отговорете за Берое защо не е проблем да е 1916 ::::::::: Ама няма според мен или вас. Коректна ли е или не е коректна? Фактите са си факти. Да не мислите, че от някаква моя позиция твърдя всичко дотук за Черно море? И ако не сте забелязали, в последните 2-3 дни не връщаме старите версии на статията, а се опитваме да добавим предисторията. Същото съветвам и вас – добавете в първия абзац от История каквото още смятате за необходимо и ще го обсъдим. Друго за момета не пипайте, вкл. увода да си стои както е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:40, 4 май 2016 (UTC) :::::::::: Аз отговорих ,щом няма пряка връзка с 1945,значи не е коректна.Бихте ли отговорили на въпроса за Берое,клуб слят 1957 ,но 1916 защо ::::::::::: Ами не е много коректна датата на Берое, да. Между другото това ще е една от следващите статии, които смятам да подобря.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::: След това очаквам да започнете подобренията по статията на Ботев Пловдив, защото когато се вземе чужд лиценз, вижте [[Зулте Варегем|каквостава]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:13, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::: Успокоява ли ви това, че има фенове и на други отбори, които твърдят измишльотини? Мен ме амбицира.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:16, 4 май 2016 (UTC) :::::::::::::: Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 4 май 2016 (UTC) ::::::::::::::: Ами поправете го, де. Всичко аз ли трябва да правя? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 4 май 2016 (UTC) Това са страни с ясни принципи. В Белгия си имат номера и регистър. Изчезне , ли номерът, изчезва и клубът с историята. Кратко и ясно. В България обаче не е така. Да разбирам, ли че ще променяте всички клубни истории по Западни принципи? Защото там аргумент като "Ами тяхното име го има" няма да мине [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За какво да го поправям? Кой гледа Zulte-Waregem на български. Пише си го където трябва.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:27, 4 май 2016 (UTC) : Хаха, аман от хора като вас, които ни надуват главите какво нямало в България в сравнение с останалия свят само за да движат по ръба на закона и да прокарват съмнителните си и спорни идеи. С всяко следващо изречение компрометирате тотално твърденията си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:49, 4 май 2016 (UTC) Спорът ви е любопитен, защото има принципен момент в него. Аз лично немам никакво мнение, понеже не познавам материята, но може би ако го изнесете - сбито и смислено - на Разговори, ще се получи плодотворна дискусия. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:30, 4 май 2016 (UTC) Да ви предупредя също, че обединението Левски-Спартак също няма да издържи теста,колкото и да се "един и същ" отбор за вас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:41, 4 май 2016 (UTC) Значи докато не видя с очите си как и в другите статии се прилагат принципи-например Ботев да пише 2010 г., или Берое 1957 ще смятам, че сте предубеден спрямо историята на Черно море.Напишете и за 1985-Средец и Витоша,,,имате ли сили г-н-Rebelheartous : {{цб|И накрая : Не отговарям на въпроси за история на отбори, които не ме интересуват . Или ако настоявате за отговор, той е: Не знам, не ме инересува. Okalinov (беседа) 18:55, 28 април 2016 (UTC)}} : От беседата за Владислав. Какво се случва няколко дни по-късно... колелото се завъртя.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:03, 4 май 2016 (UTC) : {{цб|Ами честно казано доста прочетох за този и други клубове в последните седмици. Аз също достигам до извода, че източниците на г-н Димитров са доста несигурни, а при опитите ми да поискам конкретна информация ми бе пускана мъгла, вероятно в опит да забравя. От това, което аз прочетох за клуба смятам, че г-н Димитров прави опити да изопачи историята. Мисля си че е редно да се отключи статията и отмени версията на г-н Димитров. Ако г-н Димитров продължи с редакторската война и продължава да не представя коректни източници и манипулира информацията смятам да го блокирам дългосрочно - и потребителската му сметка и IP-адреса през който по-често редактира. --Izvora (беседа) 15:10, 12 август 2013 (UTC)}} : Това спомняте ли си го, Vtd? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:07, 4 май 2016 (UTC) == Слят отбор без предполагаеми титли == Впрочем на мен ще ми е интересно да видя пример за отбор (не само в България), който е резултат на сливане на отбори станали шампиони и който да се е отказал от титлите на предшествениците си. Аз поне не знам такъв. Всички отбори, които след сливане са предпочели (думата не е случайна, защото общоприет стандарт по този въпрос няма) да пишат историята си наново са такива, които няма с какво да се похвалят преди това. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:09, 3 май 2016 (UTC) : [[ФК Копенхаген|Този отбор]] как ви звучи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:23, 4 май 2016 (UTC) :: [[ФК Адмира Вакер Мьодлинг|А този]] как ви звучи? Не 2 а цели 3. С титли , купи, години на основаване. ВСИЧКО. Въпрос на интерпретации. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:53, 4 май 2016 (UTC) ::: Еми не е старият отбор, съжалявам. Статията трябва да се поправи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:00, 4 май 2016 (UTC) [[en:AFC Wimbledon]], [[en:Chester F.C.]], [[en:F.C. Halifax Town]] Ето така се прави. И хората нямат грам претенции.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 4 май 2016 (UTC) Ще поправяте историята и на австрийските отбори.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Така, ли да ви разбирам? Примери има всякакви. В България примерите показват, че след сливане не се образува нов отбор, особено през 1945. Да почвам, ли да ги изброявам пак? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:09, 4 май 2016 (UTC) : Аз винаги правя това в Уикипедия – поправям неверните неща. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:11, 4 май 2016 (UTC) :: Хората нямат претенции, защото имат принципи , които важат за ВСИЧКИ. Вие прилагате принципите си СЕЛЕКТИВНО за няколко клуба по ваш избор. Това е разликата.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 4 май 2016 (UTC) ::: А вие нямате принципи и затова имате претенции. Следствието от вашия извод мое. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Защо не пробвате да убедите феновете на АФК Уимбълдън и Копенхаген, че отборите им са древни и имат да наследяват титли и купи?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:46, 4 май 2016 (UTC) :::: Значи сега аз съм безпринципният.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз пък пак ще повторя , че прилагате някакви принципи селективно, което е още по-голяма безпринципност. 100 годишнината беше празнувана преди 3 години. 90 годишнина от първата титла, миналата година. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::::: Голяма грешка. Трябвало е 200-годишнина да празнувате. Първа титла, боже мой. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:18, 4 май 2016 (UTC) Приложете правилото: обединение на 2 отбора = нов отбор за всички , за да видим истинска принципност, а не да ни обяснявате как Левски-Спартак не било обединение, а Тича-Владислав било. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] 200 годиншнината ще дойде през 2113 и ще я празнуват без нас. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] : Септември и ЦДВ => [[Септември при ЦДВ]]. Годината е 1948 г. Нещо неясно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 4 май 2016 (UTC) :: Браво, сега остават останалите около 128.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) ::: Това е най-успешният отбор. Щом при него нещата могат да са наред, не виждам проблем и при останалите да се получи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Какво стана с Копенхаген? Започнахте ли да убеждавате феновете им, че са създадени преди 1992 г. А със Зюлте-Варегем? Лакърдии, лакърдии и накрая не ви стиска да направите някакви промени.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:43, 4 май 2016 (UTC) ::Ще го кажа с други думи. Вие не можете да създавате правила, да ги прилагате по ваш вкус и да ги раздавате на клубовете като бисквити. Никой няма да ги приеме , освен тесният ви кръг от съмишленици. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Кога съм казал, че ще правя промени? Вие сте бореца срещу неправдата, не аз [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:52, 4 май 2016 (UTC) == Историята mot-a-mot == Историята на клубовете трябва да се представя mot-a-mot. Нищо повече, нищо по-малко. Фенските гледни точки не са на почит тук. Моята работа е единствено да изчиствам недоразуменията във всички статии, които ми хване окото. А правилата и законите ги пишат други.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:36, 4 май 2016 (UTC) : Историята, предадена мот-а-мот е Черно море 1913 с 4 титли, като си го пише в "прашлясялите алманаси " , които не искате да отваряте. Не виждате, ли че сте сам тук. Всеки друг, който се появи и има футболно мнение, не мисли като вас. Казах вече, един сайт не може да промени нищо. Никой във Варна не знае годината 1945 да представлява нещо. Така и ще си остане, повярвайте ми. Колко живота смятате да прекарате тук, за да пазите вашата "истина", която засяга само Черно море ? Сайтове се появяват и изчезват. Затова ги има прашасалите алманаси. Те ще останат, и там може да ми вярвате , че винаги ще се четат. Освен това, по-лесно ще е да промените историята на измисленият ДСО Ударник 1951(напълно нов отбор), отколкото тази на Адмира-Вакер. Готов, ли сте вече с новата й версия? Друг слят отбор без предполагаеми титли. Харесва ми това "предполагаеми". [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 4 май 2016 (UTC) :: Една лъжа, повторена 100 пъти, не става истина. Ще продължавам да ви го припомням, докато ме заливате с обичайния бълвоч. Да попитаме ли феновете не Спартак какво мислят за историята на Черно море? Всъщност какво значение има какво някой мисли във Варна? А, да, забравих, че само варненци и само феновете на Морето са ''оторизирани'', да пускат поточната линия с новата продукция. ::: "Новата" продукция е хиляди страници от десетки автори, писани върху период от половин век, които за вас са прашасали (т.е. невалидни). Искате да ги "изтриете" с някакъв сайт, в който 2-3 анонимници се събрали и мъдро решили, че са последна инстанция и всеки трябва да се съобразява с пристрастното им мнение. Вица на деня. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:40, 6 май 2016 (UTC) :::: Сигурен бях във възможностите на фабриката. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:12, 6 май 2016 (UTC) Имам и аз 3-4 от тези „алманаси“. Нищо особено не са, някои от тях са пълни с фактически грешки, а и са спрели във времето. Сайтът bgclubs.eu постоянно ъпдейтва информацията си. Не знам защо се опирате на тях, след като са отпечатани по времето на социалистическата власт, която беше враг на варненския футбол, нали? : Титлите са предполагаеми за Черно море, но съвсем реално спечелени от Тича, и от Владислав. Искате да си откраднете няколко килограма история както тук: : {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:41, 4 май 2016 (UTC) Rebelheartous, поне трима дущи от една седмица насам даваме примери, че има такива както за едното, така и за другото. ЕДИНЕН СТАНДАРТ НЯМА! Поради това всяко налагане на виждане, че отбор (и то точно Черно море), след сливането е станал нов е субективно и съответно пристрастно. Най-много на страницата може да се посочи, че има различни мнения по въпроса и толкова. Което аз бях направил. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:35, 4 май 2016 (UTC) ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане."'' Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:49, 4 май 2016 (UTC) : Не знаете кой е най-големият БГ отбор. Какво правите във футболна дискусия тогава? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Кои са тези примери извън няколкото български, претендиращи за архаичност? В световната практика се постъпва както в случаите на Копенхаген, АФК Уимбълдън (нищо общо със старата „луда“ банда), [[ФК Вакер (Инсбрук)]], Самп и т.н. : Грешката е, че изхождате от частното към общото. Всъщност трябва да е обратното. Не да се опитвате да се измъквате с може би сходни ситуации в други футболни истории, а да се водите от примера на горните клубове.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:18, 4 май 2016 (UTC) :: Бих ви разбрал ако приложите вашите примери от световната футболна практика върху историята на Левски , Ботев , Славия. .. За там , тя не важи ли , или не не ви стиска да правите промени? Много сте тих по този въпрос. Къде е вашата "истина" там? Когато го направите , ще се убедя в истинcката ви принципност. До тогава, сте просто един заядлив тълкувател. О, боже. Сега видях. Поправили сте историята на [[ФК Бенковски 2006|Бенковски от село Црънча]], за да ми докажете колко сте безпристрастен. Железен сте. Знаех си, че в село Црънча се крие цялата неправда в българската футболна история. Продължавайте в същият дух и ми се обедете, когато приключите с Левски, Ботев и Славия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:07, 5 май 2016 (UTC) ::: Няма да ме разберете по простата причина, че тези три отбора са си същите от момента на основаването досега. Никакви сливания и вливания не са им попречили да прекратят съществуването си. Най-малкото са създадени с днешните си имена. Знам, че искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими от Черно море. Същият Черно море, чието име никога преди 1945 г. не е споменавано. А въпросните са устоявали на превратностите на времето. Нали знаете случая с Нефтохимик след сливането с [[ФК Мастер (Бургас)|Мастер]]? Ето това се е случило с Левски, Славия и Ботев. Има обединение, при което единият субект губи идентичността си и умира, а другият продължава напред. В случая с Черно море кой губи идентичност – Тича? Владислав? И защо точно годината на създаване на Тича, а не 1921 г. на Владислав? Как така наследява и на двата отбора успехите? Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори? Това е съществената разлика, но знам, че ви е трудно да я приемете.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:05, 5 май 2016 (UTC) :::: '''че тези три отбора са си същите'''. Не, не са. Защото според вас , когато 2 отбора се слeят, се образува нов. И трите са били разформировани в смисъла на шаблона в статията. ::::: Не ми слагайте думи в устата. Обясних, че има 2 варианта при сливане – образуване на нов клуб или поглъщане на по-малкия субект. Мисля, че сам ще се ориентирате оттук нататък. :::::: Кой ги определя "вариантите"? Вие? :::: '''днешните си имена'''. Имената се променят и не доказват връзка, наследственост, правоприемство. Вече ви дадох пример с "Владислав" Вълчи дол. ::::: Е да де. И аз това казвам. :::: '''искате да се сравнявате с тях, но те са далеч по-титулувани и исторически значими'''. Това даже не заслужава коментар. Когато въвеждате правило, то важи както за Бенковски от село Црънча, така и за Левски София. Понятието "по-значим" няма никакво място тук. Което е по-значимо за вас, изобщо не е значимо за мен. За времето си Тича и Владислав са по-значими от Ботев и Левски, или поне еднакви по значимост. ::::: Самият факт, че се хванете за думата „значим“, показва, че правилно съм диагностицирал болежката – по-малката значимост на Черно море. Кое време? 2016-а сме, господине. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: О не, няма никаква болежка. Диагнозата е разделяне на "досегаеми" и "недосегаеми" , което показва липса на всякакъв принцип. За едни може, за други, не . Както казват хората. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::: '''В случая с Черно море кой губи идентичност'''. Никой, и двата се запазват. Пример Адмира-Вакер (ако още не сте им променили историята)[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Адмира Вакер Мьодлинг е създаден 1997 г. Няма връзка със стария клуб. Кой е примерът сега? :::::: Отново ме разсмяхте, а вие имате нужда от по-добри очила. Аз все още виждам годината 1905 навсякъде. Или и тук си мислите , че каквото кажете вие, е така, независимо какво показват всички източници и какво мислят всички останали. (Пример: тази беседа). [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: ''' И защо точно годината на създаване на Тича'''. И аз това се питам. Би трябвало да е 1909 на Спортист. Пример , Хамбургер Шпортферайн . 4 клуба вземат датата на най-стария. Ще промените, ли тяхната история. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::: Да, а може да е 1921 г. на Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::: '''Възможно ли е в един сезон да си едновременно първи и втори'''. Според българската действителност, напълно да. И трите "най-значими" са играли с повече от един отбор в "А" група. Не са били 1ви и 2ри, но това не променя факта. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:52, 5 май 2016 (UTC) ::::: Няма българска действителност, приятелю. Нещата се гледат в световен мащаб. Съжалявам, че сте живели в други времена зад желязната завеса, когато е било възможно подобно говорене. Things will never be the same again.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 5 май 2016 (UTC) :::::: Живял съм зад всякакви завеси, приятелю. Мен не ме мислете. Дадени ви бяха примери. Не ги одобрявате. Книги, не одобрявате. Какво одобрявате? Вашият сайт [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]. Съжалявам, но не може да се приеме като безпристрастен. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:01, 5 май 2016 (UTC) ::::::: Давайте пример със Септември при ЦДВ и Копенхаген, какъвто е случаят Тича-Владислав'45. Ако книги са няколко прашасали справочници от комунистическо време (където са застопорени разсъжденията ви), представям си как наричате стойностната литература. Мой сайт нямам. Ползвам единствено актуални източници като bgclubs.eu.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:56, 5 май 2016 (UTC) :::: ''"Напротив, най-големият БГ отбор е образуван след сливане." Впрочем кой е този "най-голям" отбор, че не съм сигурен, че разбрах правилно?'' Мисля беше очевидно, че се хващам за определението, което аз не бих нарекъл енциклопедично. Най-титулован - да (все още). Иначе кой критерий се взима за "най-голям"? Като финансови активи - в момента е в процедура по обявяване на фалит. Kато недвижима собственост - не мисля. Като фенска маса - има достатъчно проучвания от последните години, че най-популярният клуб в България е един друг. Като дългове е на първо място - мисля за това няма спор. А иначе по уместния въпрос Rebelheartous, който впрочем и аз си задавам е защо продължавам да си губя времето с тази дискусия. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 11:27, 5 май 2016 (UTC) : Значи наистина не знаете кой е най-големият БГ футболен отбор. Ами язък за цялото ви пънене да се доказвате. Напразно ще да е било.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:56, 5 май 2016 (UTC) За сметка на това наскоро чух една "новоизсечена" поговорка - "Прекаленото самочувствие във футбола водело до В-група" [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 23:53, 10 май 2016 (UTC) == Налагането на принцип селективно е пълна безпринципност == Моля за извинение. Тук говорим за прилагане на принцип, а не за кой отбор бил "по-значим". 1. Приемник на Славия- 45 е Строител. През 1951 се създава ново ДСО Ударник. През 1953 в [[„А“ група 1953]] и двата отбора участват. Митът за това, как "не можело 2 отбора в една група" е прострелян с първата съчма. Има и други куршуми и даже снаряди. През 1957 "Славия" се обявява за ПРИЕМНИК на Ударник. (стр. 133 "Един век в бяло" - фенска книга). Оригиналната Славия (Строител) умира безславно някъде през 1954 г. Статиите им в уикипедия са пълни с неточности, но това не изглежда да тревожи г-н Rebelhearteous 2. Ботев Пловдив, създаден като Дружество на трезвеници през 1912 г. (както до скоро сами си го пишеха официално) , изиграва първият си мач през 1919 г. срещу Бенковски Пазарджик. През 1945 е обединен в Шипка-Ботев и от 1969 е още един път обединен със Спартак и Академик под името Тракия. Тракия съществува до 1990. Като чуя как Ботев играл срещу Барселона и Байерн се замислям. 3. Левски обединен с ПСК Кирил , като ПСК Левски - 45. През 1969 се слива със Спартак, през 1985 е офидиално РАЗФОРМИРОВАН. Новообразуваният ФК Витоша се обявява за ПРАВОПРИЕМНИК. Къде ви са принципите г-н Rebelhearteous? Аргументацията ви куца ОТВСЯКЪДЕ. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:45, 5 май 2016 (UTC) : Говорите така сякаш аз съм авторът и основен редактор в статиите им. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] : Какво по-точно ви притеснява за Славия, Ботев и Левски? Изброявате някакви общоизвестни факти, че чак и страници цитирате. Това са обединения тип „Мастер“, в които по-незначителен отбор е погълнат от голямото име поради различни причини и престава да съществува. По-горе обясних, но вие обичате да ви се повтаря. В случая минусите са за изброените субекти. Да, Спартак се слива с Левски. Историята му не се затрива. Никой не твърди, че Левски е наследник на Спартак, още по-малко да си добавя успехи (Спартак има Купа на България, примерно). Тракия е име на Ботев. Знаете го отлично. Историята на Ботев не може да спре до промените. Едно е фенове на Ботев да твърдят, че са играли срещу Барселона. Съвсем друго е фенове на Спартак (пд) и Академик да го твърдят (за последното да са ви известни такива индивиди?). И пак въпрос: Ботев кога са искали като наследство титлата от 1962/63? Няма митове и за Славия. През 1953 г. само единият субект е Славия макар и под друго име. Принципно няма нищо нередно в смяната на имената. Виждам проблем, когато се получава заграбване на чужда история и чужди наименования. Разбирате ли, въпросните 3 отбора не претендират за нещо, което не тяхно. Преди и след нареждането отгоре те си остават оригиналът, основата в новото формирование. А кое би било предполагаемо основата в Тича-Владислав'45? Тича? Или Владислав? Защо едното, а не другото?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:00, 5 май 2016 (UTC) :: Кое е "чуждото" от Тича и Владислав в Тича-Владислав ? Тирето? Че чак, заграбили историята на Тича и Владислав. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Говорим за принцип, а не кой бил "значим", "по-значим" и "по-незначим" . 2 отбора са си 2 отбора, независимо от "значимостта" си. Не ме притеснява нищо и при никой. Давам ви примери, за безпринципно налагане на правила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Въпросът е кое е общото. Защото общото между Левски и Спартак е Левски, между Славия, Ударник и Строител – Славия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:38, 5 май 2016 (UTC) :::: Общото между Тича и Владислав е Черно море. "Присвоени титли". Ето, че ме размяхте.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Присвоени от кого? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:04, 5 май 2016 (UTC) ::::: Именно. Става дума за три различни един от друг субекта.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:59, 5 май 2016 (UTC) :: Ето, направих още подобрения. В резюмето няма дати. Точно както искахте. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:18, 5 май 2016 (UTC) [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] ::: Не съм съгласен с тези промени, оправете още.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:42, 5 май 2016 (UTC) == Колко значим е Черно море? == След 3 години най-накрая камъчето беше изплюто,Черно море е незначим клуб,а другите значими.Няма източници,няма еднакъв критерий.Има само мнението на един човек,нови теории,зачеркване на 100 години история и традиция.Крайно пристрастно и некоректно,нали Уикипедия има други правила,а не пристрастността. Истината обаче е различна,именно историята преди 1945г,нанася трайни рани на '''значимите''' отбори,там е корена на всичката '''принципност''',ако се признае историята,значи се признават тези исторически язви причинени от незначимия отбор на Черно море,затова е цялата тази '''принципност''' : Ами не е достатъчно значим отбор. А значимост не се кове с присвояване на чужди купи и честване на мними годишнини. Правилният път е постигнатото миналия сезон – спечелването на Купата. Така се гради истинска и нормална история.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:47, 5 май 2016 (UTC) :: Омразата ви към незначимия отбор наистина прозира отдалече,мнини годишнини...приказките на човек родом от Силистра.Вашето присъствие тук говори всъщност точно обратното. ::: {{прочетено|--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:20, 5 май 2016 (UTC)}} От кого са присвоени "чуждите купи"? От Тича-Владислав? Не чувам точният ви отговор. Защо да са чужди, на кой трябва да са? Разбирам, че искате да ги погребете, но това не зависи нито от вас , нито от мен. Историята е написана, не можете да я промените с никакъв сайт. Така e било в предишните времена, в сегашните, ще остане и в бъдещето, когато нас двамата няма да ни има. И ще е добре да ми дадете списък със "значимите" отбори , за да знам за кого вървят правилата и за кого, не. Не мисля, че субективните ви оценки и категоризиране на "незначими", за които важат едни правила и "значими ", за които тези правила не важат са от някаква съществена полза за читателите на уикипедия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:17, 5 май 2016 (UTC) : От Тича и от Владислав. А можеше да има и трети отбор и да бъде открадната тройна доза история. Те са си оставили името в историята, както и Спартак (сф) и куп други. Имат статии тук, отбелязана е дата, в която прекратяват дейност. Всичко точно. :: Отново сте във фаза на динайъл . Датата , на която Левски-Спартак прекратява дейност (разбирайте беше разформирован) е 16 юни 1985 г. Никога няма да се изморя да ви го повтарям. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:41, 5 май 2016 (UTC) ::: Хаха, правилата важат за всички. Точно това продължавате да не проумявате и затова се затруднявате да навържете нишката. А че Черно море не е по-значим от Ботев, Левски и Славия е общоизвестен факт. Поне към 2016 г. И затова търсите под вола теле, опитвайки се да принизите тричките към нивото на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 5 май 2016 (UTC) :::: А вие, все не можете да схванете, че "нивото" няма никакво значение тук и продължавате да бъркате картофите с ябълки. Между другото, Черно море има 4 титли, Ботев 2. Със Софийски отбори не можем да се мерим. Те си имаха всяка необходима подкрепа и абонамент за първите места в класирането. Не знам на колко сте години, но аз помня много добре тези времена. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:13, 5 май 2016 (UTC) ::::: Разбирам, да. Единствено комунистическата номенклатура и един редактор в Уикипедия стоят на пътя на Черно море към заслужен галактически триумф. Нечувана неправда.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:39, 6 май 2016 (UTC) Така значи, цяла Варна празнува 100 годишнината на футболният тим, вие първо се опитвате да доказвате, че не било за футбол , а за някакви други спортове. Сега , като не мина, решихте че юбилеите били фалшиви.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Искате, ли да ви изпратя една фланелка-реплика на Владислав с Царската купа на гърдите? Истински хит между феновете е. За вас ше е безплатна. Ще ви хареса, сигурен съм.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:26, 5 май 2016 (UTC) : Не, искам всеки път да се сещате за емблемата на Лудогорец и как правилно казахте, че 1945 не отговаря на историята на Домусчиевия отбор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:08, 5 май 2016 (UTC) :: Не съм чел още за Лудогорец, и не съм ви казвал нищо, но е възможно на емблемата на Черно море да изникне 1909. Тогава, какво правим? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Писахте, ли на Домусчиев да си смени емблемата? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:25, 5 май 2016 (UTC) ::: Ама мен не ме притеснява емблемата на Лудогорец, нито коя да е емблема. Всеки сам за себе си решава каква глупост да нарисува на нея. Тук в Уикипедия няма как да светне 1945 срещу Лудогорец. Ако иска Домуса може да смени с нещо с 18xx. Но прочетете. Ще научите нещо ново, защото аз лично от тази беседа се чувствам се изпразнен.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:30, 5 май 2016 (UTC) :::: На мен пък взе да ми става забавно. Няма какво да "понауча" от човек, които отрича всякакви писмени източници и е фиксиран само върху сайта си, убеден че той е единствената правилна референция. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:03, 5 май 2016 (UTC) Така, както обещах, прочетох за Лудогорец. Това, че са имали 2 отбора, не ги отличава по нищо от вашите "трички". Този въпрос вече беше покрит обстойно, Другото, за което се чудя е, къде стоят те във вашата класация на "значимите", за които вашите "правила", наложени на "незначимите" не важат. Лудогорец е НАЙ- значимият отбор в последните 5 години. По-значим е и от Левски. Скоро ще минат по титли Славия и имат в пъти повече публика. Кое е по-значимото на Славия? Кое е по-значимото и на Ботев? Какво повече са постигнали Ботев от Лудогорец? Отново прилагате двоен стандарт и (анти)фенски тълкувания, което води до нови грешки. Щом Ботев, Славия и Левски могат да са от 1912,13 и 14, нищо не пречи на Лудогорец да си държат на 1945. И да кажа пак, в случай че сте забравили. Черно море е от 1913 и има 4 титли .[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:21, 6 май 2016 (UTC) : Да, по-значим е. И какво?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:13, 6 май 2016 (UTC) :: Как какво? Получава се ефекта на плюене срещу вятъра. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:01, 6 май 2016 (UTC) ::: Ами не плюйте по Ботев, Левски и Славия тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:25, 6 май 2016 (UTC) :::: Да сте ме видяли да ровя из статиите им и да плюя?[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 6 май 2016 (UTC) ::::: Достатъчно е това, което прочетох от вас в тази беседа, като например, че Ботев не бил играл с Барселона, а Левски е създаден 1969 г...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:23, 7 май 2016 (UTC) Ами не е. Тракия Пловдив игра. Тогава отбор с име Ботев Пловдив нямаше [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Левски - Спартак е създаден 1969 и закрит 1985. Такива са фактите. Сега кажете пак, че съм ги измислил аз. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:49, 9 май 2016 (UTC) == Още едно предложение == Още едно предложение, надявам се да ви хареса. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:12, 6 май 2016 (UTC) : Няма особена разлика, освен че сте махнали две изречения от увода. Надолу е същото барабар с раздел Успехи, който няколко пъти обясних, че стои под История. За всички отбори. Без изключение. : По принцип съм против т.нар. „предистория“, но нека има няколко изречения преди 1945 г. Само че без цели абзаци или да променяте наименованията им. И също текстът да започва с „Историята на Черно море може да се проследи до...“. Шампионският състав на Тича е за статията Тича. Шампионският състав на Владислав е за статията Владислав. Как и с кого се е обединил Тича е за статията Тича. Как завършват първите официални срещи на Тича – отново в статията Тича. Ще трябва да се понапрегнете доста по-сериозно, за да свършите работа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:34, 6 май 2016 (UTC) :: Ах, вие. Пак сте ми изтрили редакцията.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Веднага почвам работа по следващата. И нали ви казаха да не трите статиите без да имате аргументи. Единственият ваш аргумент досега е , че някои отбори са "значими" и им е позволено всичко, а "незначимите" се трият от картата. Този, който определя това сте вие и някакъв сайт, писан от фенове на Славия. Всички писани източници в продължение на половин век са невалидни ("прашасали" е вашата дума) и вие сте този , който ще напише историята на ненавижданият от вас ПФК "Черно море" . Извинявайте, но вашият аргумент е обида за човешката мисъл. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 6 май 2016 (UTC) ::Оставих само ред и половина, никакви състави, нищо излишно. Мисля, че ще ви хареса. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:32, 6 май 2016 (UTC) ::: Да, по-добре е, когато не виждам информация, отнасяща се за статиите на Тича и Владислав. Но годината, имената и купите на Тича също трябва да се преместят, както и купите на Владислав. Не може да ги има на две места. Хем в техните статии, хем и тук. След като имаме три отделни статии, историята трябва плавно да се разпредели. ::: И сте развалили форматирането на текста, но аз ще го оправя още веднъж.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 7 май 2016 (UTC) ::: Да не говорим колко пъти ви казах да редактирате '''от текущата версия'''. Вие това, което правите (предполагам), е да вкарвате съхранена в друг файл ваша версия на статията. Не е правилно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:42, 7 май 2016 (UTC) :::: Годината е 1913 и титлите трябва да се виждат в статията на Черно море, защото това е правоприемника им. Това не е моя прищявка а общоизвестен факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:54, 7 май 2016 (UTC) :::::Случайно погледнах и статията на Ботев. 1905,1906 , Св Августин? Какво общо има това с Ботев и не влиза, ли в раздел "Футбол в Пловдив". Обединението Жск Славия каквъв "тип" от вашaтата класация е? "Мастър" или "Командир" . 2 равностойни отбора, обединени в 3ти. Или пак правилата ще важат за едни, и не за други. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] По същият начин не виждам защо да не се даде вече използваната информация, от предишна версия. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:04, 7 май 2016 (UTC) :::::: Мен ли ме питате за Ботев? А защо? :::::: Ще редактирате само от текущата версия. Предишната версия е като предишните прашасали алманаси. Информацията трябва да се ъпдейтва постоянно с променящите се събития. Така е в Уикипедия. :::::: Прочетете и за [[ФК Мастер (Бургас)]]. Това е отбор, вие какво си помислихте? С него се е получило същото претопяване, както и със Спартак (сф). Нерадостната съдба на някои малки отбори. :::::: Годината е 1913 и титлите са 3, но са за статията Тича. Както и годината 1916 се намира в статията Владислав. В тази енциклопедия не може да има дублиране на информацията. В друга енциклопедия може и да е позволено.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:47, 7 май 2016 (UTC) ::::::: Историята няма каk да се промени. 4 цифри не могат да претрупат статията. Точно на място са си. 100 години през 2013, нали не сте забравили? [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] Това, че за вас и вашият сайт юбилеят бил "фалшив" си е ваш проблем. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] :::::::: Тези четири цифри са за статията на Тича. 100 години на спортния клуб, не на футболния.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:00, 7 май 2016 (UTC) :::::::: Хаха, много малко трая „новата“ ви версия. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:02, 7 май 2016 (UTC) ::::::::: Грешка. Ето още по-нова. Прочетете линка. 100 години футбол.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:19, 7 май 2016 (UTC) :::::::::: Нали не смятате сериозно, че някой ще ви се хване за дума от заглавието? Не ни имайте за чак толкова наивни. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:40, 7 май 2016 (UTC) ::::::::::: Нали не смятате сериозно, че на снимките са баскетболните отбори на Тича и Владислав.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И нали не смятате сериозно, че хората не могар да четат. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more][[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:46, 7 май 2016 (UTC) :::::::::::: На това разчитам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:10, 8 май 2016 (UTC) == Потребителското ми име == Обръщам внимание на {{Пинг|Iliev}}, че потребителското ми име продължава да се пише по грешен начин. Пределно ясно ми е, че това не се прави неволно. Въпросът ми е докога ще продължава безнаказано?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:30, 4 май 2016 (UTC) И престанете да ми просите наказания. Не съм ви обиждал никъде,а вие просто нямате валидни аргументи. Вие сте този, който ме нарече "нагъл" в страницата на Изворa . Това е повече като обида, не мислите, ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:17, 5 май 2016 (UTC) == Престанете == Дотегна ми да гледам в последни промени редакторската война, която продължава от години. Предполагам всички сте дърти мъже, на които изобщо не им отива подобно поведение, независимо от коя страна сте. Вземете се разберете най-накрая и обсъдете предложенията си. Не виждам нищо лошо версиите и на двамата да стоят в статията. Нека четящият прецени дали това бил най-дъртия футболен клуб, отбор или каквото и да било или пък не бил. Честно казано на мен не ми пука, но ми пука за поведевнието на двете страни в Уикипедия. И моля ви не ми пишете в беседата да се оплаквате един от друг! Срамота е!!! --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:00, 7 май 2016 (UTC) : И на мен ми дотегна много отдавна тази „дискусия“, но предните пъти (и години) ми писваше в някакъв момент и се отказвах. Този път няма да допусна тази грешка. Особено след като вече е предупреден в en wiki, а другият Vtd – баннат. Не знам вие защо не се намесвате. Не е нужно да следиш футбол, за да се види отвратителната им промивка на мозъци. Това са хора, които отказват да прочетат правилата и какво значи неутрална гледна точка. Фенбойчета, налазили Уикипедия, за да разпространяват лъжите си. Само ще кажа, Изворе, че направих бърз check на Okalinov и се оказа, че от края на миналата година е започнал да променя историята на отбора в още няколко Уикипедии. [https://pl.wikipedia.org/w/index.php?title=Specjalna%3AZarz%C4%85dzanie+kontem+uniwersalnym&target=Okalinov Погледни сам] за какво иде реч. Не е ли очевидно, че е тук само с една-единствена цел? --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:26, 8 май 2016 (UTC) :: Самото поведение на автоматична отмяна на редакции дразни този, който я е добавил и едва ли този начи на реакция би имал успех тук. Само би въвлякъл теб и останалите потребители в спиралата на непрекъснато конфронтиране. А от това губи само статията. Точно това имах предвич, че мен изобщо не ме интересува самата статия. Сигурно и 99% от ползващите Уикипедия потребители също. Мислs, че всяка от страните трябва да напише своята информация с цената на известни компромиси. Четящият ще прецени коя е истината. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:50, 8 май 2016 (UTC) ::: Тя редакцията му е една и съща и е вандализираща. Разбирам да ъпдейтва някаква информация или да разширява историята. Той добавя спорни години и предистория, която никъде не е потвърдена. Ама то пък да бяха само феновете на Черно море. Пълно е със заслепени фенове. Трудно се чисти целия раздел футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:02, 8 май 2016 (UTC) :::: Rebelheartous не приемай забележката само към себе си. Това го казвам и за останалите хубостници, с един от които съм се опитвал да изляза на глава, но не ми се получи. Нищо не ми пречи (1 час път) да дойда до Варна да им издърпам ушите, но не е това начина за разрешаване на конфликти. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:05, 8 май 2016 (UTC) ::::: Абе ще ти стане неудобно предвид, че и двамата са на достолепна възраст. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:17, 8 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, не съм писал никога на стената Ви и съм нямал намерение да го правя. Казвам се Огнян Калинов, работя като анестезиолог в Белгия от 20 години. Не съм нито "фенче", нито "бойче". Можете да ме проверите на google. Скоро ще стана на 55 години и нямам пъпки, даже големият ми син отдавна няма. Отразявам историята на ФК Черно море Варна, такава каквато е. Това е официалната версия, друга няма. Промивката на мозъци идва от другата страна. Ако сте проследили беседата, всякакви източници са обявени за "прашасали алманаси" и като абсолютна истина се сервира някакъв сайт, писан от фенове на други отбори. Статиите тук се писани от мен и други хора, не сме ние които променяме съдържанието им редовно, това може да се провери лесно. Ние пишем в беседата и представяме нашите аргументи, които даже не се прочитат и се минава направо към триене. Стигнахме до куриоз, в който статията отразяваща 100 годишнината на клуба се отхвърли като ..... "нефутболна" [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more]. Разбирам, че rebelhearteous се ползва с уважението и закрилата Ви, което сигурно безспорно заслужава, но тук няма никакво право да променя официалната история на клуба. Освен това непрестанно да иска блокирането ми, въпреки че той е този, който ме нарича "отвратителен" и "нагъл". Аз съм в редовна връзка с футболни историци и статистици, повечето от които вече в напреднала възраст. Цялата информация , дадена от мен е от тези стари хора и "прашасалите алманаси". Историята може и да е прашасала, но никой няма право да я променя. С уважение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 8 май 2016 (UTC) : Така и не се научихте да изписвате потребителското ми име. Какво остава за други неща.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:44, 8 май 2016 (UTC) :: Без лични нападки! На улицата, ако искате, се сбийте като последните гамени, въпреки, че и това е срамно. Но в Уикипедия ще си давате сметка и ще се съобразявате с това, че вашето поведение създава облика на енциклопедията. Това е последно предупреждение. Следващият, който и да е той, който си позволи да отправи каквито и да е обидни или пренебрежителни думи към друг редактор, ще получи достатъчно дълго блокиране, за да има възможност да прочете много внимателно и да вникне в смисъла на страницата [[Уикипедия:Цивилизованост]]. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:35, 8 май 2016 (UTC) ::: Срамно е в статията от години да тече редакторска война. Отдавна казвам, че нищо не пречи информацията и на двете страни да стои в статията, но отмяната на редакции, след всяка една такава е просто първична реакция, която само вреди. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 03:08, 9 май 2016 (UTC) :::: Аз нямам страна, Изворе. Единственото, което ме интересува, е да виждам фактологията такава, каквато е, а не това, което ограничен кръг хора смятат по дадена тема. Реакцията ми нямам как да не е емоционална, след като виждам преди очите си как се изопачава история. Човек, който си е поставил за цел от няколко месеца насам да пренапише всички статии за Черно море във всички Уикипедии. Какви дискусии е водил той във fr wiki или nl wiki и с кого? Абсолютно своеволно действа, разчитайки че няма да има кой да замете след него и ще остане без последствия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:12, 9 май 2016 (UTC) Уважаеми Извора, информацията на ответната страна си стои непокътната в нашата версия. Тук не се отричат фактите на другият, освен годината на основаване на клуба и титлите му спечелени преди 1945. Както е известно, и за което беше дадено линк, във Варна се празнува 100 годишнината на създаването на футболния клуб през 2013 г. , на която присъстваха кмета и други видни варненци и спортисти. Тържествата обхванаха цяла Варна. Според нашият опонент обаче , такива тържества е нямало или ако имало са били "фалшиви" и "не се отнасяли за футбол", след като е очевидно че става въпрос точно за футбол. Налага ни се нова дата на създаване (1945 г.) от него (!?), когато е станало сливане на 2 клуба. Сливането е отразено във всяка наша версия , но никога не е било считано за начало на клуба. Освен това, сливания през 1945 г. е имало в цяла България, но никой от водещите клубове не ги смята за ново начало. Предложих му, да напише в шаблона "основан 1913 и отдолу обединен 1945", което ,би било добър компромис, но той отказа това предложение. Надявам се с тези няколко изречения да съм дал малко светлина върху естеството на проблема. С уважение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:43, 9 май 2016 (UTC) : Престанете да пропагандирате вашите скалъпени идеи. Престанете да обхождате всички останали Уикипедии, за да „прибавяте“ история на вашия отбор. Обясних ви вече, че по този начин '''НЕ СЕ''' постига значимост. Отбори като Славия, Левски и Ботев са постигнали сами успехите си и никой не ги оспорва за разлика от това, което се опитвате да направите вие. Колкото и страници да изпишете, в колкото и Уикипедии да разпространявате тези лъжи, истината няма как да бъде променена. Защо преди вашата „намеса“ във френската, немската, нидерландската, гръцката, македонската и не знам още колко уикита, в тях стоеше датата 1945 г.? Защо за Тича и Владислав се четеше като за отделни отбори, а след вашите агресивни редакции изведнъж всичко стана едно цяло? Сякаш тези двата не са съществували и не са печелили купи. Защо в най-авторитетния български сайт за футболни отбори bgclubs.eu (за разлика от вашите фенски книги) стои като дата 1945 г.? '''Искам да отговорите не тези въпроси пред всички тук.''' Знам, че много искате да припишете всичко на Черно море, но няма как да заблудите маса народ извън вашия тесен кръг. И престанете да прилагате стила тип „лична кореспонденция“ с тези изкуствени обръщения като „уважаеми“. Намирате се в Уикипедия, където редакторите са равни и няма анестезиолози, зъболекари и терапевти. Възрастта е без значение, местоживеенето също. Единственото, което има значение, са фактите, енциклопедичната информация и цитирането на '''достоверни и неутрални''' източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:05, 9 май 2016 (UTC) {{цб|Варегем взе лиценза на Зулте и му взе историята. Не е много ясно в българската версия Okalinov (беседа) 10:17, 4 май 2016 (UTC)}} Ето това иска господина да се случи и с Черно море. Да крадне историята на два вече несъществуващи отбори и да ги пришие към Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:19, 9 май 2016 (UTC) : КВ Варегем е създаден през 1925 г, отбор с история и традиции, с полуфинал за Купата на УЕФА 1985/86,отстранил Хайдук Сплит и AС Милан . Зулте е малък отбор, създаден 1950 г., никога не играл в 1ва дивизия. След като Варегем загуби регистрацията си и взе лиценза на Зулте, взе и историята му. (открадна я , ако искате[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]). Това се случва в Белгия, и ако този принцип се приложи тук, колко български отбора ще запазят историята си, мислите? [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] За това споменах този случай. Разбрахте , ли сега или да рисувам картинки? Първата картинка е Ботев открадва историята на Металик Сопот. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :: [http://www.essevee.be/historiek Линк]. И тази ви лъжа не мина. Довиждане и лека нощ, както се казва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:01, 9 май 2016 (UTC) ::: Започвам да се убеждавам, че изобщо не четете линковете си.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Прочетете недерландската уикипедия, нали говорим за уикипедия тук. [https://nl.wikipedia.org/wiki/SV_Zulte_Waregem] КВ Варегем фалира и изчезва, Зулте не е фалирал и историята му остава (тя пък една история, ама остава). Никой от Тича и Владислав не е фалирал, сляти са по заповед "отгоре". Историята им остава. Много неприятно. Кое не сте разбрали още ? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:21, 9 май 2016 (UTC) :::: Вие ли го казвате? Който след десетки напомняния, вкл. от Лъчезар така и не успяхте да прочетете правилно потребителското ми име. Пфу!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:30, 9 май 2016 (UTC) Да обърна внимание на Извора и Лъчо, че като дата на създаване същият този юзър под IP-то 87.246.52.249 първоначално лансираше две други версии – [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5827608 тук] е 1959 г., а [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=5771691 тук] 1909 г. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не знам, ако на вас не ви е смешно, то на мен ми е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:32, 9 май 2016 (UTC) : Съветът ми към двете страни е да се оттеглите от спорните теми за известно време. Очевидно всеки от вас в момента е „подгрял“ значително и това е нормално и очаквано. За съжаление, в подобна атмосфера трудно може да се търси консенсус – ако приемем, че такъв е постижим (дори факти биха могли да бъдат тълкувани различно от различни хора). Ако действително имате желание да се постигне някакво разумно решение, предлагам ви да се разберете за някакъв срок, в който никой от вас няма да пипа конфликтните статии. Може и да ги защитим, ако смятате, че е нужно (но това също не е непременно желателно). През това време най-добре първо не мислете въобще за спора ви, а след това, когато ви поразмине натрупаният „хъс“, се опитайте отново и по-безпристрастно да обмислите всичко. Когато срокът изтече, предлагам ви да си направим едно полезно упражение: известно време да спорите „наобратно“ – всеки да се опита максимално добросъвестно да защити позицията на ''другата'' страна. Тази техника е доказано работеща, защото – но само ако сте наистина добросъвестни и старателни в прилагането ѝ – позволява по-добре да разберете и въобще да вникнете в чуждите аргументи. Това не означава непременно да се съгласите с тях, но практически сигурно ще спомогне за постигането на по-добър диалог, защото вече ще разбирате какво вижда другата страна и защо съответно поддържа определена позиция. Дори в крайна сметка отново да не намерите начин да съвместите позициите си, пак ще бъде по-добре ако поне запазите цивилизовано и уважително отношение един към друг. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:06, 9 май 2016 (UTC) :: Ами аз ще дам моят пример. Вие разсъдете. Бях в редакторска война с потребител в [[Ехинококоза]]. Това ме амбицира обаче да събера източници и доста да прочета. Та статията днес е избрана. Благодаря на противника си, че успях да науча доста неща, а и успях да ги предложа на потребителите. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:09, 9 май 2016 (UTC) ::: {{like}} <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:42, 9 май 2016 (UTC) Прочетох статията и беседата. Наистина много изчерпателни. Поздравления за авторите. Де да имаше толкова информация , когато аз бях студент. Трябва да кажа в скоби, че не съм голям фен на медицинските статии в уикипедия. Хората ще вземат да се научат как да си слагат сами упойки и ще остана без работа. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 23:23, 9 май 2016 (UTC) Съжалявам, че трябва да повтарям отново. Историята е написана много преди аз да се родя. Не зависи от мен, за да я променям. Ако искате обадете са на Минстира на спорта. Сигурен съм, че и той има мнение по въпроса. Не съм аз юзъра от IPто, което представяте. Не разбрахте, ли най накрая, че не съм един човек с много регистрации. Въобще не разбирам за какво говорите даже. Не сте разбрали за какво става дума и в случаят Зулте-Варегем. Обяснил съм системата в Белгия, която е доста по различна от българската. Да разбирам, ли че ми забранявате да пиша в чуждоезични уикипедии? Тича и Владислав са част от историята на Черно море. Не съм го измислил аз. Пише го във всички "прашасяли алманаси" в последните 50 години, които толкова много не пасват на вашата теория, за да ги отречете като източници. Сайтът бг.клъбс е писан от фенове с определени идеи. Не е достоверен за историята на ФК Черно море. Можете да блокирате статията ако искате, но не разбирам защо трябва да е на страната на опонента без аргументи. Поздрави на всички тук. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:48, 9 май 2016 (UTC) : Историята не се пише – тя се случва! Отразяват я обаче доста често хора, пречупвайки я през своя призма за постигане на определени цели. Само че вече не сме по времето на комунизма, когато партията слагаше годината 1944 редом до 681 на банкнотите. Тогава беше лесно да си със силните на деня и да си добавяш история. Сега няма как с едно щракване на пръстите да смениш емблемата и да се превърнеш в древен клуб, съжалявам. :: Точно. Вие искате да пречупите историята на Черно море през своята призма. В действителност се случва това. [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:19, 9 май 2016 (UTC) ::: В действителност така и не отговорихте на въпроса защо преди вашите намеси във n на брой Уикипедии, вкл. и тук, в тях стоеше датата 1945 г. Специално ви го болднах. Е, слушаме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) Що за въпрос? Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе). т.е. не става въпрос за "общоприет феномен", колкото и да ви се иска да изглежда така. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:13, 9 май 2016 (UTC) : И недейте обяснява как нещата в Белгия били ама много по-различни. Ама нищо общо нямало с България. Напротив, правилата са еднакви за България, Белгия или Джибути. Ако си мислите, че в Уикипедия нивото е първобитно и на никой не му дреме кой какво драскуца, много се заблуждавате. Всъщност вече се уверихте, че не е така. :: '''Абсолютно грешно твърдение'''. Правилата се различни във всякак държава,(ако изобщо има такива) защото клубовете си решават сами. Вече дадохме примери от Дания, Белгия, Германия и Австрия. '''Всички различни'''. И защо ви е толкова страх, че пиша тук?[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 9 май 2016 (UTC) :: А вие защо давате примери от Дания тогава? Стандарт няма. Клубовете си определят сами. Предупреждението в en wiki, беше изпросено от вас, защото познавате модератори и ги манипулирате. По същият начин, по който упорито искате да ме баннат тук, за да не пиша. Не съм ви обидил с нищо и не съм нарушил никакви правила. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 9 май 2016 (UTC) ::: '''Историята се случва.''' Тя не се скалъпва от разни писарушки в затънтени канцеларии или от анестезиолози с огромно свободно време. Нито един клуб по света няма морално право да сглобява кръпки в угодна нему история, която да го представя като значим отбор. ::: Цялото ви виждане за света е като „игра на тронове“, за което мога само да ви съжалявам. Вие не искате да спазвате правилата в Уикипедия, упорито отказвате да наричате потребителите с правилните им имена (да не забравяме, че се обръщахте към мен с „лицето“ до преди 1-2 седмици) и когато ви потърсят отговорност, заявявате, че има кампания срещу вас. В en wiki обаче има админи с ресор Спорт, които не търпят подобни измишльотини и бързо се разправят с хора като вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 9 май 2016 (UTC) "лицето" не е обида. "отваратителен" и "нагъл" е.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:02, 9 май 2016 (UTC) ::: Хаха, да, на хранилка съм в en wiki, за да гоня феновете на Черно море от Белгия. Не ви е срам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:49, 9 май 2016 (UTC) Писахте лично на Giant snow man, мислите ли че не виждам? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Вие сaм си признахте, че имате няколко от алманасите, на които основавам твърденията си, но не ги признавате защото били "прашасали". Значи знаете добре, че тези твърдения не идват от мен. Тогава защо продължавате да повтаряте, ча аз измислям история? Вие сaм се опровергавате. Измисляте вие и вашият сайт. Няма друг източник, който да тълкува историята на клуба по този начин. Прилагате някакъв принцип селективно за един клуб само, защото не искате той да има неудобната за вас история на първи шампион нa България. Прав, ли съм? [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] И за какво толкова ме заплашвате. Страх, ли ви е че пиша и мислите, ли че ако спра да пиша, ще успеете да промените всичко. Аз се предcтавих вече. Ще бъде учтиво ако и вие се представите [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:55, 9 май 2016 (UTC) : Явно наистина трябва да получите предупреждения не само в en wiki, но и в останалите, за да ви бъде официално забранено. Вие, [[Потребител:Vtd]] и всичките ви IP-адреси, за които се правите, че не съществуват. Изпълнения тип д-р Джекил и мистър Хайд може да ги прилагате някъде другаде. Аз лично ще обърна внимание на админите във всяка една Уикипедия, в която редактирате, за какво става потъпкване на историята иде реч.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:58, 9 май 2016 (UTC) До сега не успяхте да докажете нито едно от обвиненията си. Пак повтарям, не съм аз въпросното IP. Какво повече искате да ви кажа? Даже не знаех, че годината 1959 е стояла като година на основаване на клуба. Последно коя е между другото , според вас? 1945, 1959, 1968, 1990? Аз залагам само на 1913. Официалната [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:20, 9 май 2016 (UTC) : Имате ли представа колко грозно изглежда вашата „дискусия“, която много повече прилича на махаленски скандал от ниско ниво. Срам ме е да ви чета. И двамата. Ако не престанете да работите по този начин, обещавам ви да защитя статията поне за месец, независимо на кого е последната редакция. Нито ме интересува футболът, нито „Черно море“, обаче вие си позволявате да превръщате администраторите в стражари, а читателите - в идиоти. Погледнете колко много сте изписали, без да достигнете до някакво разбирателство. Това тук не може да продължава повече по същия начин. Приемете това като последно предупреждение. '''И двамата'''. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:53, 10 май 2016 (UTC) Нямах намерение да пиша,защото не виждам смисъл, но за пореден и последен път ще напиша, версията на Rebelheartous е версията на фенския сайт за, който той явно работи.При дадени десетки източника, при традиция на повече от 100 години, при множество официални чествания,за какъв спор иде реч,когато спортен министър,кметове,БОК,БФС изпращат поздравителни телеграми, когато футболисти са обявявани за Почетни граждани на Варна,значи ли,че и и това е подмяна на история.Не аз или Калинов подменяме фактите.С морски поздрав-Велико Димитров : Г-н Димитров, бях ви казал, че поздравителните адреси, цветята и писмата от министъра не са достатъчни в подкрепа на твърдението. Това е политически пост със съветници. Били сте свидетел на приветствието от от друга политическа личност в новогодишната нощ на фона на "Българските" колорадски планини. Е, както тогава разбрахме пак съветници взели уж от туристически сайт красивия фон без да се съобразяват дали е български. Ето защо и версията на статията за отбора в Уикипедия може също да се окаже подлъгмваща за някой добре платен съветник. Та след цялото това нещо иде реч за източниците. Нужни са те за да стане статията достоверна. Относно това дали са "прашасали", смятам за тъпо. Източникът си е източник. Важното е да се представи по подходящ начин в статията. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 10 май 2016 (UTC) Г-н Извора, алманасите с подобна информация излизат от 1971 до 2015 години (последният даже още не е хванал прах). Издание са на ЦС на БФС до 1990 и на БФС след това. По никакъв начин не могат да се нарекат фенски драсканици. Не съм сигурен дали тези годишници са излизали през 1990те. Скенирах оспорваните точки в тази беседа както от най-старият, така и от най-новият от тях. . Тези оспорвани точки тук са две : 1. Черно море наследява 4те титли на предшествениците си Тича и Владислав. 2. Черно море е създаден през 1913, както всички други клубове, които си слагат дати отпреди 1945 . В алманаха от 2015, в листа на шампионите на България , името на ФК Черно море е ясно изписано в скоби, след това на предшествениците му шампиони Тича и Владислав през 1925,1926,1934,1938. Тилите са написани във визитката на отбора във всеки един от тези годишни издания (от 1971 до 2015). Годините на основаване на клубовете Левски, Славия, Ботев, Черно море, написани в алманасите до 1990 г. са 1968 или 1969 г. (след последната реорганизация), но навсякъде се споменават и на кого са наследници с годините нa основаване на предшествениците. При Черно море, това е Тича (1913). Предвоенните години на основаване се появиха официално след 1990, когато всеки клуб реши да сложи тази на предшественик. Нашата позиция е, че не приемаме двойният стандарт , налаган от сайта bg.clubs (както и от други интерпретатори), който се явява пристрастен, защото е администриран от фенове на други отбори. Не знам как да кача скенираните страници тук. Ако ми дадете някакъв мейл, ще ги получите за минута. Поздрав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:06, 10 май 2016 (UTC) : Т.е. вие сте си „сложили“ тази година, не че е фактическа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:06, 11 май 2016 (UTC) :: Интересно ми е да науча И ОТ ДВАМАТА какъв е този сайт bg.clubs? Има ли регистрирани от вас т.е. от двете спорещи тук страни и води ли се и там някаква словесна престрелка момежду ви или като цяло между двете страни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Информационен портал за българските футболни отбори с кратка история, емблеми и съоръжения, които се използват от тях. Може да се каже, че е единственият сайт, в който се намира достоверна и неутрална информация за клубовете. Не бих казал, че е особено подробен и задълбочен, но от това, което представя като факти, не мога да се оплача. Двамата господа единствено тук съм ги засичал (поне под тези им никнеймове). Аз лично не знам сайта да предлага регистрация под някаква форма.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:57, 11 май 2016 (UTC) Пак не рзбирам "обвинението". Можем да представим фотокопие от съдебната регистрация на Тича от 3 март 1913г. Между другото Тича и Славия са единствените с такъв официален юридически документ. (Жск София и AС 23 също имат). За всички останали основаването е по разкази и преразкази (в общи линии hearsay) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:29, 11 май 2016 (UTC) : Моля, говорете в 1 л. ед. ч. Представете такъв документ със същата дата за Черно море и дебатът приключва.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:17, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] за всички български отбари ли сте искал „такъв документ“, че да виждаме из статиите съответната година на основаване или там източниците са били достатъчни? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Okalinov визираше конкретно три отбора – Ботев, Славия и Левски, тъй като годините им на създаване са съответно 12, 13 и 14, т.е. около годината на Тича. Той обаче пропуска съществения факт, че трите са създадени под тези имена и през годините въпреки различни ръководни и партийни решения са оставали едно цяло, вкл. и до днес. Пробвай да потърсиш из интернет дали някой оспорва тези години (освен Okalinov, разбира се). ::: Докато обединението на Тича и Владислав ги превръща в един нов общ отбор. И двата прекратяват съществуването си и целостта им е разбита. Да, това става под партиен натиск и никой го не оспорва. По подобен начин приключват Септември и ЦДВ и стават [[Септември при ЦДВ]] – това е настоящия най-голям отбор в България ЦСКА (и датата му е датата на обединение на двата – 1948 г.), на двата копенхагенски гранда в нов [https://en.wikipedia.org/wiki/F.C._Copenhagen Копенхаген] с дата на създаване 1992 г. и вмъкната секция с предистория (както направих с Черно море), на два отбора от Генуа в новата [https://en.wikipedia.org/wiki/U.C._Sampdoria Сампдория] с дата на създаване 1946 г. и вмъкната подробна предистория и други, които съм изброил нагоре. ::: Пак казвам нямам нищо против да покаже документа, но на него ще пише [[ФК Тича]]. Несъществуващ отбор с отделна статии и успехи. Представи си пък да ме опровергае и да пише Черно море. Шоу за моя сметка ще е тогава.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:25, 11 май 2016 (UTC) :::: Добре де. Левски се обединява със Спартак, става Левс-Спартак. Има период когато е Витоша и днес е пак Левски. Значи ли това, че ако Черно море приемат името Тича ти ще приемеш и годината 1913 за тази на основаването защото името съвпада? Погледни статията за [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]]. Там защо не коригираш? Приемлив за двете страни ли е варианта 1913 / 1945 да стои в година за основаване при положение, че клубът е правоприемник на Тича и никой не го отрича това? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:55, 11 май 2016 (UTC) ::::: Клубът не получава никакви права, облаги или купи от обединението. Само празен лист хартия, на който да започне да пише история. Запитай се защо Okalinov приема за начална година 1913, а не примерно 1916 г. – годината на Владислав. На каква база става този избор? Кой му дава право да окачи нови цифри? Това, което предлагаш, означава да оставим и в статията ЦСКА като години 1923/1948, за Сампдория 1891/1946, за Копенхаген 1876/1992. Особено за двата западни примера хората там нямат обремененост да положат ново начало. Истинска мегаломания е да създадеш нещо, но да твърдиш, че всъщност си древен и велик. По същата логика, ако искаш да излезем от спортната сфера, е в статията [[България]] да стоят две дати на създаване – 632/681. ОК, има корени, предистория и те са описани, но е смехотворно да се посочва дата, нямаща нищо общо с реалното начало. ::::: Левски само си е сменял имената. Целостта се запазва, на това наблегнах. Няма прибавяне на години, успехи, купи и твърдения в стил югозападната ни съседка и в случая Okalinov. Аз ти предложих да гугълнеш дали се водят спорове за Левски, Ботев и Славия евентуално. А Черно море могат да се нарекат и [[ФК Отбора от древността]], но това нищо няма да промени. Знаеш за вълка и козината. То така ако ставаше с едно щукване. ::::: Да, статията [[ПФК Спартак (Варна)|Спартак Варна]] си плаче за редакция. Въобще целият раздел футбол е под всякаква критика. Аз правя каквото мога.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:36, 11 май 2016 (UTC) Аз не окачвам никакви цифри. Те са окачени преди да се родя. По тази логика, всички статии плачат за подобрение, ама от 4 години се занимавате само с Черно море (и малко с Лудогорец и Бенковски село Црънча ) Има , ли някаква особена причина [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] А споровете тук се водят единствено от вас, никой друг. Който влезе в беседата, даде мнение че 4те титли са на Черно море, както си ги пише навсякъде . ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 11 май 2016 (UTC) : Хаха, няма такава логика. Точно обратното, това е логическа грешка, която се казва [[Non sequitur|non sequitur]], по-точно [https://en.wikipedia.org/wiki/Denying_the_antecedent тази ѝ разновидност]. С други думи вие грешно смятате, че щом е пълно със статии с бакии, значи и статията на Черно море може да стои a complete mess и никой да не ви пречи да пишете на воля. Уви, не е така.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:46, 11 май 2016 (UTC) : Да, и аз от известно време се опитвам да си обясня това внимание към този отбор, а не съм Спартак (където попаднах чисто случайно), който си е същия. Вероятно защото нямат купи, не се води спор във футболен сайт за този отбор или има нещо друго? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 20:10, 11 май 2016 (UTC) Не отговаряха на историята на клуба. Освен това е видно от историята на статиите, че в огромнатa си част са писани от един човек. (аризе) Копие от документа има г-н Димитров ( отново, това е съвсем друг човек , не съм аз). Той ще може да го постне на емайл, когато погледне в беседата и получи някакъв адрес . Тук не става. Аз мога да изпратя , това за което говорих по-горе. т.е. , че Черно море винаги през годините се е считал за правоприемник на Тича и Владислав. (както днешният Левски на Витоша и Левски-Спартак, Славия на Строител и Ударник, Ботев на Тракия и т.н.). Който документ важи за Тича, важи и за Черно море. Тук спорът отдавна е приключил. Останаха само заяждания. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:23, 11 май 2016 (UTC) : Със „сложена“ година и „взета“ история ще ви бъде трудно да докажете каквото да било..--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:34, 11 май 2016 (UTC) :: @[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]], а за посочените по-горе отбори годините не са ли „сложени“ и „взети“?--[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 16:39, 11 май 2016 (UTC) ::: Ами нямат откраднати титли, които да се оспорват и до днес. Успехите им са така както са посочени в [[„А“ футболна група]] и [[Национална купа на България по футбол]]. През 2012, 2013 и 2014 не празнуваха обширно понятие от типа 100 години софийски футбол или съответно пловдивски футбол, снимайки се пред новоизлюпена емблема за целта. Празнуваха точно и ясно годишнините на клубовете си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 11 май 2016 (UTC) :::: Откраднати от кого са тези титли? От Тича и Владислав за Тича-Владислав? Откраднати от левия джоб и поставени в десният. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 11 май 2016 (UTC) ::::: От левия вадите на Тича, от десния на Владислав и ги пришивате на новото тяло на масата. Нали ви казах, д-р Джекил и мистър Хайд. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:19, 11 май 2016 (UTC) :::: Аз пък си мисля, че точно това е трън в задника на противниците и причина за целия този спор. Следвайки тази логика Левски трябва да се отрече от отличията си като Левски-Спартак и Витоша. Не мисля ли правилно? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:08, 11 май 2016 (UTC) ::::: Ама той пак е Левски. Вливането на Спартак не променя нищо. За [[Спартак (София)|Спартак]] са само пасивите, защото той престава да съществува за известно време. Левски никога не е претендирал за [[Купа на Съветската армия 1967/68|Купата на България на Спартак]], която си стои на името на Спартак. За разлика от Черно море, които искат да си „вземат“ чужди купи и да сменят притежателя им.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:47, 11 май 2016 (UTC) :::::: Левски не е претендирал, ама купата му е писана в алманасите . Пък и какво е една КСА на фона на 20. И да , нищо не са взели, само 7 титуляра и Боян Радев за спортист на столетието, без да е играл една схватка за Левски или Левски-Спартак. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]][[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:23, 11 май 2016 (UTC) ::::::: „Алманасите“ ви не струват пет пари, ако пише това. Не че не стана ясно, де. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Не само прашасали, но и неверни. Купите са [[Национална купа на България по футбол|тук]], не ги търсете другаде. Левски не претендира за тази купа, но „алманасите“ му я приписвали, хаха. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] :::::: Да, не претендира само защото след това Спартак е възстановен. Ако не беше се случило това дали точно така щеше да бъде? Кой може да каже? Говорим за аналогични сливания на отбори. Не е ли логично да се приемат пасивите и активите от правоприемника? Това едва ли аз или някой от спорещите може да го каже, защото задълбаваме в тема, която дори би объркала юрист работещ в подобна сфера. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:58, 11 май 2016 (UTC) ::::::: Аз го казвам това с днешна дата, нали това бистрим. Левски не си търси тази купа, Ботев не придърпва чужди успехи, Славия също. Ами не е аналогично, защото Левски, Ботев и Славия и преди, и след тези сливания си остават същите отбори. Целостта се запазва. Черно море кой е бил преди 1945 г. Тича? Владислав? И двата наведнъж? Защо 1913, а не 1916 г.? Ето това искам да обясни Калинов. Ако може.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:04, 11 май 2016 (UTC) Отново прах в очите. 100 години "варненски" футбол никой не е празнувал. 100 години футбол с Черно море, да.[http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more] "Новоизлюпената емблема" с 1913 е е с голяма вероятност по-стара от вас, rebelheartous. Нямам никакво намерение да оспорвам титли на когото и да е. Титлите на Черно море също не бяха оспорвани докато се появи вашият сайт с новата му визия върху обединенията от 1945 г. И пак давате за пример статии писани от вас и Араиз 13. Трябва да приемем виждането ви безусловно, разбирам [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 11 май 2016 (UTC) : Нека да запазим хладнокръвие. По тази логика аз като възпитаник на [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|най-старата известна гимнация в България]] трябва да вляза в словесен спор с някой от [[Априловска гимназия|Априловската]]. Училището ми не е признато за ПЪРВАТА гимназия само защото е започнало като девическо, не като светско. Та примери много. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:39, 11 май 2016 (UTC) : „Спортното дружество Черно море чества 100-годишния си рожден ден тази година.“ Четем и под заглавието, Okalinov. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 11 май 2016 (UTC) Вие само едно изречение , ли четете или мислите, че футболът не влиза към спортовете в Черно море? И в двата случая, нямате аргумент.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:08, 11 май 2016 (UTC) : Мисля, че има разлика между спортно дружество/спортен клуб и футболно дружество/футболен клуб. И мисля, че и на авторите на статията им е ясно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]Ако не беше така, нямаше да се посвенят да напишат „'''Футболното дружество''' Черно море чества 100-годишния си рожден ден.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:55, 11 май 2016 (UTC) Всички дружества празнуват, вкл. футбол. Кое не ви е ясно с 5 футболиста на снимката? Пак търсите теле под вола [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] И защо Левски открадна Олимпийското злато на спартаковеца Боян Радев ? Как спортист на Спартак може да бъде спортист на века на Левски? Обяснете пак как Левски не е взел нищо от Спартак. Нали знаете, че всеки път когато го кажете, се самообявявате за лъжец и манипулатор. Още работа за вас, в английската уикипедия е писан като спортист на Левски-Спартак, въпреки, че приключва кариерата си една година преди обединението, т.е. преди Левски-Спартак да е съществувал. [[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] А вие продължавате да се занимавате със сложният казус, дали футболът може да се счита за спорт. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:36, 12 май 2016 (UTC) : Разводняването на темата не ви помага да докажете тезата си. За футбол ли говорим или за спорт като цяло? Създаването на едно спортно дружество '''НЕ''' създава автоматично футболна, хандбална, волейболна или каквато и да е друга секция към него и то със същата година. Нещо като работодател го играете щом разпределяте кой какво да върши. Вие също може да променяте страници, но няма да го направите, тъй като сте тук с една-единствена цел и то си личи от редакциите ви. А и нали уточних по-горе, че това, че в други статии има грешки, не значи, че и тази на Черно море ще остане в такъв вид. Отваряйте по-често статията [[Национална купа на България по футбол]] вместо прашасалия алманах с изкривена информация. Левски не си търси купата на Спартак, Зулте-Варегем държи на годината 2001, Копенхаген на 1992, Самп – 1946 и те не се смятат за древни клубове. Черно море не е по-различен от тях. Спрете да приписвате успехи, които никой не си търси. Историята вече се е случила и трябва само да се отрази с независими източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:01, 12 май 2016 (UTC) Всичко неизгодно е "разводняване на тема".[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Най-независимият източник сте вие и вашият сайт.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Всички клубове, които сте изброили са си избрали сами кои са и какви са. Недоволни няма. Тук се налага виждането на един човек (и сайт), което не отговаря на официалната 103 годишна история на клуба. Това може да задоволява тесният ви кръг от ново- историци, но не и който и да е от "зелена Варна". 1945 г. няма да се приеме и вие не можете да я натрапите със 70 годишно закъснение, защото така ви харесвало повече. Прашасалите алманаси са там, за да се четат. Такава е историята, прашасала.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:22, 12 май 2016 (UTC) : „''В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.''“ [[Дени Дидро]] : Та такава и вашата работа. Вие с всеки следващ пост се излагате още повече и доказвате, че цялата работа с 1913 е просто приумица. След като споделихте за „взетата“ история и „сложената“ емблема какво още да очаквам? „Зелена Варна“ имала свое виждане, значи останалия свят трябва да се съобрази с нея. Okalinov и Vtd са избрали годината на създаване, значи няма друга. Фактологията да върви по дяволите. И уикипедианците с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:35, 12 май 2016 (UTC) Вие отричате всички източници от последните 50 години като прашасали, за да лансирате версията на един сайт, с който явно сте свързан. Кажете това на г-н Дидро.[[Картинка:Namiga.png|Намигам|link=]] Не мислите , ли че превръщате тази страница в реклама на вашият сайт, от което читателите на уикипедия едва ли имат полза. Говорите за "значими" и "незначими", които са подчинени на отделни правила, за "запазване на идентитет" дори ако е "запазен" от спортист, който никога не се е състезавал за клуба , чийто идеидентитет "запазва". С други думи, кой сте вие да пишете нова история на клуб, върху който от 4 години тук изливате помия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:58, 12 май 2016 (UTC) : Вие и вашето неразбиране каква е тази енциклопедия и на кого „служи“ сте обида за Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:19, 12 май 2016 (UTC) Мисля, че вашият спор е обида за Уикипедия, статията и нас, останалите потребители. Ако продължавате с подобен тон ще предложа и двама ви за блокиране. Мисля скоро да дам своето заключение с предложение какво да съдържа статията, независимо, че и на двамата няма да се хареса, но честно казано не ми пука. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 10:30, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, все тая какво ми харесва или не на мен. На фактологията няма да ѝ хареса, мен ме остави. Аз следвам достоверните източници, не фенски книги, написани от бивши футболисти на Черно море или хора, свързани с клуба. Това е конфликт на интереси. Не е ли ясно? Човекът е в Уикипедия само и единствено за да добавя към историята на Черно море. История, която преди намесата му преди 3 години изглеждаше във заключения вид от момента. Аз не съм имал нито един редакция в статията към онзи момент. Източникът от bgclubs не беше добавен. Годината обаче си стоеше 1945. Чудно как.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:43, 12 май 2016 (UTC) Кои са тези достоверни източници, които следвате? Не представихте нито един. (а да, бг.клъбс и статиите писани от вас в уикипедия). Какво съм добавил към историята на Черно море, което не е вярно, също е неясно. Коя история и на кого е писана от източници и хора далечни на клуба или за каквото там става въпрос? Хайде да не питам повече. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:09, 12 май 2016 (UTC) == Моето мнение (Izvora) == След като предната вечер целенасочено пропуснах скайп срещата (и със сигурност щеше да ми е по-приятно), след като видях написаното от двете страни, след като получих сканирани източници от [[Потребител:Okalinov|Okalinov]], след като се допитах до мои познати запалени футболни запалянковци, след като се допитах и до правно запознат и след като помислих, смятам за правилно и предлагам следното разрешение на продължаващата вече четвърта година редакторска война: * [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ми представи три източника: ** Сканирано копие на алманах от 1971 г. на българските футболни отбори. Цитирам какво пише за Черно море: Обединено дружество във Варна, създадено на 19.02.1969 от сливането на Черно море (обединено в 1945 от Тича - 1913 и Владислав под името ТВ-45, после Ботев, ВМС) и Академик като флотско студентско физкултурно дружество. Следват цветове на фланелки, стадиони, .... и забележете: Шампиони: през 1925, 1926, 1935 и 1938 и вицешампиони през 1928, 1930, 1935, 1936. Изданието е ценна библиографска рядкост и изобщо не е прашасал източник! ** Копие на страница от вестник [[Меридиан мач]], отново алманах. В него е представена класацията на шампионите на България. Там срещу отборите Тича и Владислав в скоби се мъдри Черно море. За пример в скобите до Шипченски сокол стои Спартак Варна, след Ударник е Славия, а до ЖСК Сф е Локо СФ. ** Сканирана страница от съдебния регистър, с което е вписан спортен клуб Тича, гр. Варна. Вписан е под номер 109 от 3.3.1913 г. В колона Средства е записано, че за постигане на горните цели клубът ще ги постига и с футбол. * В разговора ни по-горе от спорещите страни разбрах, че проблемът е основно в това, че Черно море няма свои купи (под това си име) и „присвоява“ тези на Тича и Владислав. Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице. Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:15, 12 май 2016 (UTC) : Изворе, това, което си направил коректно ли ти се струва? Комуникирал си си с Okalinov в мое отсъствие и сега идваш и изказваш мнение по темата? Първо това искам да те попитам, след това ще коментирам казаното от теб.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:18, 12 май 2016 (UTC) :: От Okalinov получих сканираните файлове, които цитирах. Същият сам пожела да ми изпрати. Затова коректно цитирах какво съм получил. Мога да ВИ изпратя имейлите. От Вас не получих отговори от вчера на поне две мои питания. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:23, 12 май 2016 (UTC) ::: Адски некоректно е това. Все едно си оторизиран от Уикипедия да получаваш файлове и документи от някакъв юзър. Има си Commons, да прочете и да се научи как сам да си катери файлове. Пък след това ще ги коментираме какви са. ::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297343&oldid=7297339 Това] и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7297290&oldid=7297243 тук вторият пост] ли не съм отговорил?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:41, 12 май 2016 (UTC) :::: Ако Сте запознат с Комънс там не може да се качи всичко, което ни хрумне. Да, копието от регистъра, в който е вписана Тича може да се качи и смятам да го направя. Да, никой не ме е оторизирал да получавам файлове от някого. Никой не ме е оторизирал да давам и своето мнение за водещата се война. Никой не може да потвърди мои симпатии към вас, Okalinov, Vtd и изобщо към футбола. Да, това са въпросите плюс този, който ви запитах за това ако Черно море промени името си на Тича бихте ли приел и „присвояването“ на купите. Вижте, разсъжденията ми изобщо не са фенски или симпатизирам на някого. Не симпатизирам на войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:50, 12 май 2016 (UTC) : На мен ми звучи логично - подобни проблеми има и с други организации (примерно [[БСП]]). Просто трябва да се опишат всички сливания. Във всички случаи не виждам с какво 1945 е по-особена от 1969. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:43, 13 май 2016 (UTC) == Редакциите на Okalinov == Направих си труда да погледна подробно какво е редактирал досега. Всички негови редакции са свързани по някакъв начин с Тича, Владислав и Черно море. Извън тази тема няма и едничка редакция, което е леко странно предвид претенциите, които предявява по отношение на други статии и тяхната недостоверност. Отварям статията [[Егон Терцета]], италианец, играл за Тича, а след това за Владислав. Единственото изречение, в което се говори за Черно море е следното: ''„Терцета е първият футболист, вдигнал Царската купа и капитан на отбор-шампион в историята на българския футбол, за което е на почит сред феновете на ПФК Черно море (Варна).“'' Без източник, без нищо. Защо е на почит в Черно море за успехи, свързани с друг отбор не е ясно. Кои са тези фенове, също. Може би са Okalinov и Vtd, нямам представа. Друга статия е за [[Кръстьо Петров]], играл за Владислав и шампион два пъти с него. Дотук нищо нередно, напротив това са си факти, които никой не оспорва. Проблемът е, че в статията нито веднъж не се споменава Черно море. Нещо повече, в тези две статии – Егон Терцета и Кръстьо Петров има препратки към [[ФК Славия|Славия]] и [[ПФК Левски (София)|Левски]]. Чията история Okalinov на няколко пъти в тази беседа се опита да оспори и промени (по същия начин, по който прави с Черно море). Не знам на вас какво ви говори това, но на мен ми казва, че той е напълно наясно с историята на Славия и Левски и въпреки че в нея няма нищо нередно, той говори напълно противоположни неща, защото това не е изгодно за Черно море. Пак казвам, това са мои разсъждения, не сте длъжни да се съгласявате. Следваща статия – [[Стефан Янев]]. Този е главният източник на спорната информация, която лансира Okalinov. Бивш футболист, играл за '''Черно море''' от 59-а до 69-а. Да, точно така, това е обединеният нов отбор, когато Тича и Владислав вече не са съществували. Има издадени 10+ книги. Няма лошо, всеки може да пише и издава. Въпросът е доколко тези книги са благонадеждни източници. Дреболия е това, че в статията са обявени за „алманаси“, част от реториката на Okalinov. Една от тези книги е за Владислав и в текста пише: „През февруари 2016 г., Янев и съавторите му издадоха книга-албум, посветена на 100 годишнината на ФК Владислав“ Оставяме настрана факта, че Владислав е несъществуващ отбор, на който де факто не може да се чества нищо. Но според Okalinov Черно море чества няколко пъти годишнини. Веднъж през 2013 г. на Тича, втори път през 2016 г. на Владислав. Нормално е всеки да се запита няма ли нещо ненормално в това. Друга книга на Стефан Янев се казва „120 години битки за футболна Варна“ и издадена през 2014 година. Повтарям, 120 години! Да ви напомня за статията [http://www.varna.utre.bg/2013/09/19/186311-100_godini_futbol_s_cherno_more 100 години футбол с Черно море]? Връщаме се назад 120 години и годината би трябвало да е 1894 г., ако владея проста аритметика. Нямам представа какво се е случило тогава, но със сигурност не е нещо, касаещо варненския футбол и по-конкретно Черно море. Защото първият варненски отбор е [[ФК Спортист (Варна)]], създаден 1909 г. Цели 15 години по-късно. Та нека всеки прецени каква е дозата истина и каква е красивата измислица. '''Като нямате представа какво се е случило, е добре да прочетете книгата'''. Нищо, аз ще ви обясня. Както личи от заглавието, '''книгата е за Варненският футбол''', не в частност за ФК "Черно море" На '''14 май 1894 г.''' се донася първата топка от швейцарският учител във Варненската мъжка гимназия, '''Жорж де Режибюс''' и се изиграва първият футболен мач. Това е '''началото на Българският футбол''' , започнал в двора на гимназията във '''Варна'''. Участие в мача е взел и [[Васил Коларов]]. Случката е описвана няколкократно и в други книги. Алманаха "50 години български футбол" на авторите Oлянов и Аврамов, излязъл през 1960 г. я отразява подробно. Авторите са от София и нямат връзка с ФК "Черно море". Между другото случката също няма нищо общо с клуба, и книгата е за Варненския футбол като цяло. Отново ще ви поправя, първият клуб във Варна (и България ) е [[ФК Атлас]] 1907. Спортист 1909 е първият клуб свързан с Черно море, след като се обединява с Тича на 24 май 1914 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:15, 13 май 2016 (UTC) Припомням и казаното за въпросния Янев от Vtd: ''„Не знам, дали знаещ кой е Стефан Янев,но понеже съм приятел и с него , той също е на мнение за 1909 година, ако се поразровиш в гугъл, ще намериш мнението му.“'' И от Okalinov: „Мога да ви свържа с господин Янев, за да да го питате дали и защо неговите книги са "фабрикуване на измислици". Ако това не е конфликт на интереси, не знам какво е.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:14, 12 май 2016 (UTC) Не виждам какво доказва горното. Пиша за Владислав и Черно море, защото мога да дам информация, която е нямаше и която би била полезна за всеки заинтересуван. Грешна информация не съм давал. Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон. Събитията са от началото на 20 век и няма линкове. Да се засрамя, ли ? Познавам Стефан Янев. Който следи футбол и е гледал мачове, го е чувал многократно от 4 Световни първенства. Той е референция за много неща. Написах му и статията, с подробности от живота му, които само той може да каже. Същото направих и със Стефан Богомилов и Тодор Марев. Недко Недев познавах лично. Израстнал съм в двора на Иван Моканов. Ето, засрамих се. Знам много за починалите и имам постоянна връзка с все още живите. Кой друг може да напише по-информативна статия. Вие, ли rebelheartous? . Ами заповядайте, пишете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 12 май 2016 (UTC) : {{цб|Тя е първа ръка от сина на Кръстио и внуците на Егон.}} : {{цб|Да се засрамя, ли}} : {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Сетих се за един скорошен раздел в Разговори – „Това ли е "нашата" Уикипедия?“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:48, 12 май 2016 (UTC) rebelheartous, какво не ви харесва в тази статия и какво искате да оспорите в нея [[Кръстьо Петров]], ? Или в тази [[Стефан Янев]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:13, 12 май 2016 (UTC) Какви препратки искате за някой починал през 1964 г? Информацията е от внуците му. Имат снимки, спомени, какво друго ви трябва? Важен е за феновете на Черно море, да. Първият капитан, вдигнал първата купа на България. Празнуваме му и гола и купата. И книга-албум излезе и фланелки реплики с името му. Празнуваме поводи, за които имаме основание. Може да е всеки месец, може да е всяка година. Защо ви дразни това? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:36, 12 май 2016 (UTC) == Мнение == Искам да споделя [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 мнението на Arise13], също запален футболен фен и при това напълно известен на Общността, който обаче не пожела да се включи в дискусията.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:22, 12 май 2016 (UTC) Значи мнението на "зелена Варна" няма никакво значение , а на футболният фен Аrise13 има [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:38, 12 май 2016 (UTC) == J. Hobart == [https://en.wikipedia.org/wiki/User:J._Hobart Този юзър] днес го докладвах за вандализиране на страницата Черно море в en wiki и беше блокиран. Абсолютно никакви асоциации няма да правя, оставям на уикипедианците. Само ще покажа какви са [https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Contributions/J._Hobart приносите] му. А ето какво написа на беседата на Черно море там: {{цб|Apparently the '''<big>rebel-hearted</big>''' logic only applies to Cherno more Varna, as the majority of the other Bulgarian clubs claim to be established at some point before WWII, but they were also subjected to mergers with other clubs after 9/9/1944. Examples continue as late as 1969 (Levski Sofia and Spartak Sofia; Slavia Sofia and Lokomotiv Sofia), 2001 (Lokomotiv Plovdiv and Velbazhd Kyustendil), 2010 (Botev Plovdiv and Metalik Sopot) and many others. Please refrain from further 'editing' the page as the only thing you achieve is delete other contributors' work. '''<big>Feel free to write a separate article about the fabricated history of Bulgarian football clubs.</big>''' — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 08:14, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|Also, Rebelheartous' claim that the 2013 celebrations concerned Varna long football history, not PFC Cherno More in particular. paints hims as rather clueless, which can be easily confirmed with a google search.}} {{цб|http://www.novsport.com/news502871_1.html http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/681-fenove_na_cherno_more_napraviha_shestvie_na_100_godishnia_yubiley/9701 http://www.varna.utre.bg/gallery/2013/03/02/675-unikalna_horeografia_na_ticha/9556 http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1145010 http://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/100-godini-cherno-more-snimki_165823.html J. Hobart (talk) 08:38, 12 May 2016 (UTC)}} {{цб|User:Rebelheartous - Please stop your disruptive editing. If you continue to blank out or remove portions of page content, templates, or other materials from Wikipedia, you may be blocked from editing. Thank you. — Preceding unsigned comment added by J. Hobart (talk • contribs) 10:12, 12 May 2016 (UTC)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:30, 12 май 2016 (UTC) == Блокиране и защита == Вие и двамата не разбирате от дума, за последен път ви приканвам да се спретеǃ Това тук преминава всякакви граници на търпимостǃ Ако който и да е от вас, продължи да спори тук, ще бъде блокиран минимум за един ден. Ако и това не помогне, ще предложа защита на беседата, въпреки че такава практика в Уикипедия няма. Но с поведението си вие предизвиквате необходимостта от нетрадиционни мерки. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 13 май 2016 (UTC) == Източници == Здравейте, Моли. Тук изпращам 20 линка, които се надявам да помогнат за разрешаването на спора. За да се улесни преглеждането им, посочвам страниците с информация към всеки източник, на която се основава изтритата в момента страница в уикипедия: стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf], стр.51 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_72.pdf], стр.47 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_74.pdf], стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_75.pdf], стр.48 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_76.pdf], стр.58 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_77.pdf], стр.49 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf], стр.46 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_79.pdf], стр.43 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_80.pdf], стр.6 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_81.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_82.pdf], стр.5 и стр.35 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_83.pdf], стр.6 и стр.44 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf], стр.6 и стр.39 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_85.pdf], стр.9 и стр.70 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_86.pdf], стр.4 и стр.60 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_87.pdf], стр.7 и стр.42 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf]; стр.33 и стр.61 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf], стр.32 и стр.97 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf], стр.174 и стр.239 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_91.pdf], стр.13 тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/blgariya_na_futbolniya_globus_2.pdf]. Както виждате, това са официални издания на най-висшите управляващи органи на бълграския спорт и в частност футболa : Централният съвет на Българският Съюз за Физкултура и Спорт (ЦС на БСФС) и Българският Футболен Съюз (БФС), със седалища в София. Може би е излишно да казвам, че това не са фенски организации на ФК "Черно море" Варна и още по малко, че написаното в източниците им са мои измислици и фенски драсканици. Това са източници, написани от десетки автори върху хиляди страници в период от 45 години до днешна дата. Не ми е известно някой от авторите да е от Варна или още по-малко, фен на "Черно море". Лошият [[Стефан Янев|Янев]] не е между тях. Спорните точки в статията са две. 1. ФК "Черно море" Варна има/няма 4 титли, спечелени от предшествениците му, на които е правоприемник. 2. ФК "Черно море" е основан като "Тича" на 3 март 1913 година Относно 1 ва точка, на всяка от посочените страници ще видите, че ФК "Черно море" има 4 шампионски титли. 3 пъти като "Владислав" (1925,1926 и 1934) и един път като "Тича" (1938). По тази точка, спорът би трябвало да приключи тук. Относно точка 2, навсякъде където е представена визитката на ФК "Черно море", е обяснено че отборът е правоприемник на "Тича" (1913), Владислав, Приморец, ВМС,..... т.е. както при всички останали български отбори (по-горе се дадоха примери и от други държави), клубът наследява традиции, активи и пасиви на предшествениците си. Датата му на основаване, в случаят, остава тази на най-старият от тях. На няколко места ще видите "Тича" (1912). Това не е грешка, а годината, когато в същност е основан клубът. От 3 март 1913 г. датира официалната му съдебна регистрация, което е прието за официалната му рождена дата. Документът, съдържащ тази първа по рода си съдебна регистрация на футболен клуб в България, може да бъде представен в сканирана форма на всеки желаещ да го прочете. Какво имаме насреща? Нито един източник, освен сайтът бг. клъбс, който е администриран от служителя в НСИ Митко от Силистра и безработния Сашко от Пазарджик. И двамата неприкрити фенове на "Славия". Това са хора, пишещи нова история на клуб , който ненавиждат. Опазил Господ. Целта е ясна. 4 титли, които боцкат нелицеприятните части на завистливи и дребни хора, самоопределили се като най-висока инстанция историци. Всички други футболни статии са пълни с неточности и недомлъвки, но ние тук се занимаваме вече 4 та година с обсесията на дребните и завистливи души, да променят историята на клуба, защото ....... вече сме били в 2016 и "прашасали" източници не трябвало да се гледат и “things will never be the same again”. (?!) Вярвам , че уикипедия е място където се гледат източниците, а те показват вече половин век винаги и само едно. Черно море е основан като "Тича" на 3 март 1913 година и има 4 титли (1925,1926,1934,1938). Положението, в което е заключена статията в момента не представя вярно историята на клуба. С приятелски поздрав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 26 май 2016 (UTC) : Господин Калинов, чудесно е, че сте намерил толкова много източници в подкрепа на тезата си. Но моля, не ме приемайте като арбитър, аз нито разбирам от футбол, нито се интересувам от него.Още по-малко - от юридическите спорове и въртележки по темата. Не мога да взема обосновано участие в спора, а само да се постарая статията да не е подложена на поредица от едни и същи промени. Надявам се феновете на футбола да вземат по-сериозно отношение и да прочетат посочените от Вас източници. Надявам се най-после да се стигне до някакъв консенсус. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:57, 28 май 2016 (UTC) :: Аз се радвам, че източниците са видими онлайн. Моля да си напишете подходящ текст подкрепен с източниците и да ги цитирате. Мисля, че достоверните източници са едно от решенията за изхода от войната. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 19:42, 29 май 2016 (UTC) Великолепно е, че някой си е направил труда да сканира "прашасалите" справочници (надявам се, че някой няма да взриви сървъра, на който се намират файловете). Комплименти, г-н Kалинов, личи се имате нерви на анестезиолог! :-) [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 18:58, 12 септември 2016 (UTC) == retro-football.bg == Какъв е този сайт и кой го създава? Защо материалите на Okalinov са качени именно в този сайт? Правилно ли се досещам, че самият той списва сайта? Как е възможно личен сайт да служи като 90% от източниците за статията Черно море? {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:19, 21 септември 2016 (UTC) : Вероятно правилно предположение относно собствеността, предвид информацията от whois. Другото не коментирам. <span style="font-family:'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver;">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 19:04, 22 септември 2016 (UTC) Кое е по-същественото - кой списва сайта или дали документите публикувани на него са автентични? В случая не става въпрос за цитиране на мнения, публикувани на сайта, а за сканирани документи, чийто произход е извъм съмнение. Изданията на БФС са издания на БФС, независимо дали от преди 2 или 20 години. [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 21:51, 21 септември 2016 (UTC) : Първосигнално и моят въпрос бе като на Дино. Помолих господина да сканира и качи в пространството източниците си за да са видими от критиците. Нима сайта или съдържанието в сканираните източници те притеснява? Ако е сайта да помислим къде да ги качим тогава? Ако е съдържанието в сканираното да коментираме него. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:18, 22 септември 2016 (UTC) :Между другото не е задължително източниците да са видими онлайн. Достатъчно е да бъдат правилно цитирани. Молбата бе моя, господина с охота ги качи. Не съм конкретизирал как и къде да ги качи. Единственото условие е хора като теб да прочетат източниците и да коментират тях. НО този ЖАЛЪК опит за възобновяване на войната само буди смях и горчива болка. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:30, 22 септември 2016 (UTC) == История не се купува == Тази лъжа с датата на създаване на ПФК Черно море трябва веднъж завинаги да спре да се разпространява. Този господин, на който единствените редакции са свързани само с Черно море, трябва ако не да му бъде ограничено присъствието тук, то поне да има една постоянно редакторска намеса. Наистина продължава да ме изумява как уважавани от мен хора като {{пинг|Izvora}} позволиха господина да пробутва собственото си сайтче като източник за проверка. Докато в същото време авторитетни сайтове казват точно обратното – а именно това, което представих в [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 ето тази] версия на статията преди да започне редакторската война. Призовавам за ревизия на случилото се и позволяване фактите да властват, а не евтини фабрикации на история. {{Пинг|Iliev}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:57, 16 юли 2017 (UTC) : Не следя развитието на статията из основи, но прословутият господин има редакция от преди месеци и то с линк към качен файл в Общомедия. Държа да подчертая, че ми бяха сканирани източници, които той самия цитира. Не ми е показвал линкове от СИГУРНИ САЙТЧЕТА. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:21, 16 юли 2017 (UTC) :: Да, той не цели да допринася в Уикипедия и присъствието му е скромно. Неговата цел е да „увеличи“ историята на любимия си отбор. Документът, който е качил, се отнася за [[ФК Тича|тази статия]] ('''написано е ясно Тича в документа'''), а не за Черно море. Двата субекта НЕ СА едно и също нещо. Ако иска, да добави пресниманата регистрация там. За настоящата статия трябва да се ползва [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) следния линк], който бях посочил във версията от 1 май 2016 г. Моля, за връщане към тази версия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:05, 17 юли 2017 (UTC) : {{Пинг|Rebelheartous}} Любезно Ви моля да не започвате нова редакторска война в английската версия. Няма нужда от две отделни дискусии за едно и също нещо. Ако желаете да възобновите дебата, това е Ваше право. -- [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:26, 17 юли 2017 (UTC) :: Нямате право да ме молите да не изобличавам откровените измишльотини. В en wiki въпросът беше вече изяснен, юзърът [[en:User_talk:Vtd]] блокиран, а [[en:User_talk:Okalinov#April_2016]] предупреден от администраторa GiantSnowman. (Те според мен принадлежат на един и същи човек, но това е отделна тема.) Проверете ги внимателно. Всяка Уикипедия е сама за себе си, така че считам въпросът за приключен в английската версия. Припомням и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Arise13&diff=next&oldid=7297995 едно мнение] от Arise13, което само показва, че хората, които наистина разбират от материята, просто нямат желание да дебатират до безкрай, а вместо това в бг уики си имам работа с админстратори на мили разстояние от футбола.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:21, 17 юли 2017 (UTC) ::: Знам, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Да разбирам ли, че настоявате да повторим дебата там, на английски език? Ако трябва буквално да следваме процедурата, сигурно ще се наложи. Още нещо. Как може да посочвате bgclubs.eu за достоверен източник, при положение, че в страницата им за ЦСКА няма нито една думичка за събитията от 2016 и "новото начало"? Не се сещам за по-голяма измама с историята на който и да е клуб. --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:41, 17 юли 2017 (UTC) :::: Нещо не разбрах какво общо има ЦСКА с Черно море? bgclubs.eu съм го посочвал като източник [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&oldid=5828538 още 2013 г.]. Да, това е възможно най-достоверният източник на футболна история към настоящия момент. За разлика от личните сайтчета на някакви юзъри, което е конфликт на интереси може би?? :::: Проверихте ли беседите на двамата юзъри в en wiki? А за коментарът на Arise13 да имате нещо да кажете?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:10, 17 юли 2017 (UTC ::::: По принцип ЦСКА и Черно море нямат нищо общо, но bgclubs.eu не отразява адекватно историята на двата клуба. За трансформациите на Черно море има официални документи, за "възраждането на ЦСКА" също. Сайтът, който посочвате като достоверен източник, не прилага единен стандарт. Относно потребителите -- да, видях, че са били блокирани, и то с право. Не приемам поведение като тяхното тогава или Вашето сега за нормално, все пак сме цивилизовани хора. Текстът на статията в en wiki преди последната Ви редакция не може да се счита за "unsourced material". --[[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:02, 17 юли 2017 (UTC) :::::: Бихте ли пояснили последното изречение. :::::: Черно море води началото си от обединението на два самостоятелни клуба – [[ФК Тича|Тича]] и [[ФК Владислав|Владислав]], всеки от които със собствена история и успехи. И като цяло е един от малкото клубове, които може да се похвали с липса на сливания, преливания и т.н., каквито е имало при ЦСКА, например. "Документът" вече го коментирах – той се отнася към статията на Тича.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 17 юли 2017 (UTC) Неточно написано. Сливания има до 1969 г. Темата беше вече обстойно дискутирана [[Специални:Приноси/2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453|2601:14D:8001:FB6B:9062:7926:80F3:1453]] 12:28, 17 юли 2017 (UTC) Ако се отнася до мен, никога не съм бил блокиран от нито една уикипедия. Историята, която продавам е официалната версия на на ЦС на БСФС и на БФФ, за което са дадени източници. Окалинов <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Специални:Contributions/Okalinov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:06, 17 юли 2017‎ (UTC)</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::: Датата на основаване обезателно е ''18 февруари 1945 г.'' Щом двата клуба са се обединили, насилствено или не, те са обединени в един нов клуб – ТВ 45. Ето цитати от bgclubs.eu – „на 18 февруари 1945 г. - '''Владислав преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Тича (1914 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ ; „на 18 февруари 1945 г. - '''Тича преустановява своето съществуване''', след като е '''обединен''' със съгражданите си от Владислав (1921 г.) и на тяхната основа '''се създава нов спортен клуб''' - ТВ 45 (Тича-Владислав 45), чийто '''наследник днес''' е варненският '''Черно море'''.“ И защо настоявате годината да бъде 1913? Защото Тича е основан тогава, а Владислав е по-късно, през 1921 г.? Ами ако беше обратното? Щеше да казвате може би, Владислав. Разбира се като всички фенове в България искате вашият отбор да бъде най-стар на света. Само, че тук е енциклопедия и фактите са на първо място, а не личните пристрастия за добро или зло. Би могло да бъде 1913 г., ако Владислав се беше влял в Тича, или Тича да изкупи Владислав, а не и двата отбора да бъдат закрити. Още един въпрос - как така Черно море (Варна), уж, е едновременно вицешампион и бронзов медалист през сезон [[Първенство на България по футбол 1939|1939]]? Вие, г-не като сте наследник на вашите родители да не би да приемате годината на раждане на вашият по-възрастен родител за начало? Или почвате от 0? ::::::: Пример с друг [[футболен клуб]] – [[АЕК Ларнака]] от [[Кипър]]. Създаден е на 18 юли 1994 г. (даже днес имат рожден ден [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]) след обединението на [[ЕПА Ларнака]] (1930–1994) и [[Пезопорикос]] (1927–1994), два отбора, които имат общо 5 титли на Кипър, 6 купи и 1 суперкупа. АЕК не взима техните успехи и по-стара година 1927, а започва от 1994 г. и си има 1 спечелена купа до днес. Примери със сигурност има още много. --[[Потребител:Arise13|Arise13]] ([[Потребител беседа:Arise13|беседа]]) 18:37, 18 юли 2017 (UTC) :::::::: Примери има всякакви. Разликата е, че нито в Кипър, нито в Англия, нито в която там държава си изберете да ми дадете за пример е нямало сливане на клубове по решение на политическата власт. В страни, където е имало намеса, историята е съвсем друга. В Румъния е даже още по-объркано от у нас. В случаят с "Черно море" можем да приемем, че управляващите спортни органи изкупват вината си чрез обявяването на "Черно море" за правоприемник на историята и успехите на двата обединени клуба, както е записано в препратките. Некоректно и неуместно е да се опитвате да променяте решения на висши държавни спортни органи, защото не ви харесват. Всичко е описано в статията и препратките. Дискусията беше прекалено дълга и обстойна. Сигурен съм, че за всеки въпрос, който имате, ще намерите отговор по-горе. И накрая, докато ми давате примери от близо и далеч, аз ще ви дам няколко от България. "Ботев" Пловдив е всъщност "Металик" Сопот, "Левски-Спартак" и ЦСКА отдавна не съществуват, ЦСКА беше ликвидиран още един път миналата година,.... списъка е много дълъг. Вижте колко много пресни казуса имате за разрешаване, преди да се захващате с "Тича" и "Владислав" ;) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 03:11, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::: Чак всякакви примери няма, а тези, които сте посочили естествено нямат нищо общо с този на Arise13. Ние не ядем доматите с колците, нали се сещате. ::::::::: Иначе отново отсъстват каквито и да било доводи у вас. Директно сте пропуснали всичко, което Arise13 е изложил като факти и продължавате с вашите лакърдии за наивници. Да, след като променихте съдържанието на статията, историята вече изглежда другояче. Изопачена. Много добре сте описали как ви се иска да звучи тя. Само че това може да се случи само в някоя друга вселена, не и в настоящата. ::::::::: Радвам се все пак, че посочвате решението на тогавашната власт. Точно то е отправната точка за приключване на тази дискусия. Дали това решение е било съгласувано или не със спортната общественост може да се допълни в статията. Но именно то довежда до създаването на Черно море, а не нещо друго. Не виждам как може да променим този факт.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:31, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::: Има примери и в двете посоки. При [[АЕК Ларнака]] може да е така, както е посочил колегата, но при [[Хамбургер ШФ]] и [[Адмира Вакер Мьодлинг]] не е. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Хамбургер е създаден 1919 г., а Адмира 1905 г. Което е общото с Черно море тук? В Адмира са се '''вливали''' клубове и той винаги е оставал Адмира, докато за да се създаде Черно море два отделни клуба е трябвало да се '''обединят'''.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:08, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Да, създаден е през 1919, защото преди малко собственоръчно сте променили историята в Уикипедия... Адмира е създаден през 1905 чрез обединение на два клуба, нито един от които не е Адмира. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:26, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::: E именно де. Същия случай като Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::::: Разбира се, оправям всички неточности, за които ми сигнализират. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:29, 19 юли 2017 (UTC) :::::::::::::: Да, същия случай, което показва, че казусът с Черно море не е някакъв изолиран прецедент. Но дори и да е такъв, това е напълно възможно предвид обстоятелствата около насилственото обединение. Защо не пробвате да "оправите неточността" относно историята на Хамбургер в en wiki, да видим какво ще се случи? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::::::::::::: Мисля, че не ме разбрахте добре. Случаите са подобни, защото и при Адмира имаме "SK Admira Vienna was formed in the Vienna district of Jedlesee as a merger between two football clubs named Burschenschaft Einigkeit and Sportklub Vindobona in 1905". Т.е. Адмира „не взима“ годината на създаване на някой от двата си съставни елемента. ::::::::::::::: Ако искате, мога „да пробвам“ да оправя бакиите във всички Уикипедии само и само да не оставате с впечатлението, че действам във вреда на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:39, 20 юли 2017 (UTC) :::::::::::::::: Пробвайте да "оправите" само Хамбургер в en wiki и de wiki, да видим дали ще Ви благодарят. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:26, 20 юли 2017 (UTC) Трябва ли да повтаряме цялата беседа отново ? Четете тук [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg] Кое е трудно за разбиране? Сега, извадете вие един официален документ, който да подкрпя вашата теза. (N.B. Сайтовете, в които списвате не са официален документ) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:20, 19 юли 2017 (UTC) : Какво има да потваряме? Вие сам вече си признахте, че е имало „сливане на клубове по решение на политическата власт“. Благодаря ви, същото твърдя и аз. : Аз не виждам да сте извадили досега и един официален документ, узаконяващ по-ранна дата. Засега сме с валиден източник 1945 г. Дайте нещо на нивото на bgclubs.eu. Плакети, грамоти и календари всеки може да напечата в наши дни и да маркира с най-древните дати.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:00, 19 юли 2017 (UTC) :: И какво е "нивото" на bgclubs.eu? Този сайт съдържа фактологически грешки, не знам дали поради някакво специално отношение на администраторите му или поради липса на време/ресурси да се отразяват бурните напоследък "трансформации" в българския футбол. Надявам се да е второто. Ако алманаси, плакети, грамоти и календари всеки може да напечата, какво да кажем за съдържанието на един уебсайт в днешно време, когато дори децата имат уменията да ги обновяват/редактират? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:19, 19 юли 2017 (UTC) ::: bgclubs.eu e цитиран в редица статии на най-различни футболни отбори, докато грамотата на Моканов служи единствено за измяна на истинската история нан Черно море. Пак ви казвам, ако не откриете достоверен независим източник, удостоверяващ, че Черно море е правоприемник на Тича, няма смисъл повече да дискутираме.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:32, 19 юли 2017 (UTC) :::: Цитиран е, не отричам въобще това. Няма друг подобен сайт с агрегирана информация за български футболни клубове. Това не го прави официална инстанция и извор на неизменна истина. Грамотата е официален документ, издаден от официална институция, при това не случайна институция по отношение на футбола у нас. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:54, 19 юли 2017 (UTC) ::::: Да, но тази диплома на удостоверява датата на създаване, а отличава спортист за успехите му. И разбира се, посочената годишнина е грешка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:44, 20 юли 2017 (UTC) :::::: Така е, стриктно погледнато, тази диплома не е сертификат за рождената дата на Черно море. Държа да отбележа, че текстът в bgclubs.eu също не е. Дипломата и алманасите са далеч по-достоверен източник от един сайт. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:28, 20 юли 2017 (UTC) : Никакви сайтове не списвам. Продължавате да си служите с лъжи и манипулации. Тук единственият сайт, разработен за доказване на тезата за Черно море 1913 е retrofootball.bg.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:04, 19 юли 2017 (UTC) == Връщане на версия == {{Пинг|Izvora}} {{Пинг|Iliev}} {{Пинг|Молли}} Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:07, 20 юли 2017 (UTC) :: Проявявате невероятна арогантност. Молите за промени по статията и в същото време най-безцеремонно я променяте, без дори да изчакате коментар на някой от администраторите. Какво Ви кара да мислите, че е постигнат консенсус? Или пък Вашите аргументи имат по-голяма тежест? Демонстрирах Ви сериозен пропуск във Вашия източник bgclubs.eu. Как може един сайт, съдържащ безспорни фактологически грешки, да е по-достоверен от официални писмени източници с призната автентичност и ~50 години публикувана история? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:25, 20 юли 2017 (UTC) ::: Статията не е редактирана от 12 юли, а последната редакция на Rebelheartous по нея е от 8 май 2016‎. Само отбелязвам, защото изглежда става някакво недоразумение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 21:44, 20 юли 2017 (UTC) :::: Говоря за промените по статията в en wiki и паралелната дискусия в [[:en:Wikipedia_talk:WikiProject Football#Dispute regarding Cherno More's history|WT:FOOTY]]. Нелепо е да водим един и същи спор на два различни езика и две различни места, защото всяко wiki си е само за себе си... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:52, 20 юли 2017 (UTC) ::: Както ви обясних, всяка Уикипедия си е сама за себе си. Не разбирам защо постоянно намесвате други Уикипедии и други статии. ::: Къде е пропускът по-точно? В статията [[ПФК ЦСКА (София)]] имаме за дата 5 май 1948 г. И в bgclubs.eu датата е 5 май 1948 г. Няма разлика между уики статията и портала.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:06, 23 юли 2017 (UTC) :::: Истинско безумие е да очаквате да водим този спор във всички Уикипедии. Пропускът не е в датата на създаване на ЦСКА, а че клубът, който е окупирал страницата в Уикипедия и е представен в bgclubs.eu, не е този ЦСКА от 1948 г. Сайтът bgclubs.eu или участва в масовата медийна измама за подмяната на ЦСКА с Литекс/ЦСКА-София, или администраторите не са го обновили в съответствие с последните събития преди началото на сезон 2016/17. Причината не е важна, важното е, че има съществена грешка в този сайт, и то по отношение на най-успешния и може би най-известния клуб в България. Съвсем нормално е при това положение да се допуснат грешки и при далеч по-скромни клубове като Черно море. Моля да не ме разбирате погрешно -- bgclubs.eu е много полезен ресурс, но не може да се счита за официален и авторитетен източник по отношение на историята на клубовете. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:03, 23 юли 2017 (UTC) ::::: Вижте, явно имате проблем с историята на много отбори. Само че всяка конкретна статия за отбор си има и беседа, на която може да повдигнете въпросите си. Опитвате се да размиете нещата и да изглежда, че всичко е пълна каша, но нека ви уверя, че това няма как да се случи. Поне не и в Уикипедия. Както ви обясних и в en wiki, не можете да правите [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинални изследвания]] на база на ваши собствени разбирания. Всяко едно твърдение подлежи на доказване и ако някой поиска източник за него, следва да се добави. В противен случай редакторите минават и изтриват съмнителни редакции. Така и с вашето твърдение, че годината на създаване на Черно море. След като твърдите, че е 1913 г., то представете валиден източник за това. Източник на който пише '''Черно море''' и '''1913''' едновременно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:24, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Има достатъчно източници. Изложени са в статията. И един риторичен въпрос. Дали е възможно, главен редактор на сайт да твърди, че няма нищо общо със сайта си и същевременно да се опитва да пробутва "продукцията" си http://www.bgfootball.com/new.php?id=62551 [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:27, 24 юли 2017 (UTC) ::::: Само информативно да ви "светна" че bgclubs.eu е сайт на bulgarian-football.com и цялата информация вътре следва политиката на bulgarian-football.com и е съгласувана с екипа който списва сайта вече 25 години. Същата политика се прилага в случаите Ботев, Лотомотив, Берое, Нефтохимик, Локомотив Сф, Локо Мездра и др. --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 10:02, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Вярно е, че двата сайта са с един и същи собственик. Но не е вярно, че прилагат една и съща политика спрямо всички клубове. Ето само някои разминавания и неточности по отношение на клубовете, които сте изброили: :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Botev(Plovdiv) Ботев (Пловдив)] е представен като наследник на автентичния клуб, а настоящият клуб няма никаква връзка с него. Все пак, поне е пояснен случаят с Металик. :::::: * [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) Локомотив (Пловдив)] прекратява съществуването си през 2001, като се влива във Велбъжд (Кюстендил). Приемащото дружество се запазва и си променя името, така че на практика настоящият клуб е Велбъжд (вж. ДВ, бр.102 от 27.11.2001). От друга страна, автентичния Велбъжд (традиционния участник в А група) няма статия, вместо това има две на новосъздадените клубове ([http://bgclubs.eu/teams/VelbazhdKyustendil(Kyustendil) Велбъжд Кюстендил (Кюстендил)] и [http://bgclubs.eu/teams/Velbazhd(Kyustendil) Велбъжд (Кюстендил)]). :::::: * При [http://bgclubs.eu/teams/Neftohimik1962(Burgas) Нефтохимик] не е отразено последното сливане с ФК Мастер, както и факта, че настоящият клуб е доста по-нов от 1964. :::::: * Локомотив (София) имат две страници -- [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv(Sofia) Локомотив (София)], който е автентичния клуб и понастоящем не развива дейност, и [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1929(Sofia) Локомотив 1929 (София)], който се състезава във Втора лига и де юре не е наследник на автентичния. Тук всичко е наред, само липсва текст за новия клуб. :::::: * Има цели 4 страници за Локомотив (Мездра). На практика при всеки фалит е правена нова страница. Етър също имат 3 страници, колкото са и били клубовете с това име. Само един от тях е бил шампион през 1991. :::::: Стигаме до [http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) ЦСКА (София)], който според сайта е създаден през 1948 и се състезава в Първа лига. Всъщност истината е, че от 2016 е в несъстоятелност и е прекратил дейност. Клубът, който се подвизава в нашия елит, е ЦСКА-София (няма статия в bgclubs.eu) и не е създаден през 1948. По веригата, [http://bgclubs.eu/teams/Liteks(Lovech) Литекс (Ловеч)] съдържа некоректна информация, както и [http://bgclubs.eu/teams/Chavdar(Etropole) Чавдар (Етрополе)]. Правец и Ботев (Луковит) нямат текст, но имат някакви предходни сезони, което не е вярно. Сайтът bulgarian-football.com е доста пунктуален по отношение наименованията на клубовете, но продължава да изписва ЦСКА-София (София) като ЦСКА (София) ([https://bulgarian-football.com/parva-liga.html Първа лига 2017/18]). Сайтът bgclubs.eu демонстрира странни критерии и не може да се нарече нито последователен, нито акуратен, още по-малко достоверен или някакъв официален извор на исторически факти. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:15, 24 юли 2017 (UTC) :::::: Благодаря за просветлението, скроч . От няколкото прочита, които му направих, разбрах че сайта bulgarian-football с главен редактор някой си Йордан Циреов е решил, че може да определя историята на всички клубове в България, без да се съобразява с никакви източници. Те сами си правят източниците, което довежда до умопомрачителни интерпретации и плоски лъжи. Те се събирали и си решавали какво да пишат за кой клуб и накрая целият този буламач ни е сервиран като цитати от Светата Библия. За такива хора си има диагноза и лечение в специализирани болници. Не мога да се съглася само с 25те години за които говориш , защото всички тези професори са на видима възраст между 35 и 40 години. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:54, 25 юли 2017 (UTC) ::::::: Ако продължавате така ще ви предложа за наказание, моля прочетете [[У:НЛН]] и [[У:СПОКО]] и се въздържайте от нападки. Екипа на сайта се състои от 10-ина човека. Сайтът е създаден през 1992 г. и е първият български футболен сайт създаден е от Юлиан Дончев и Йордан Циров, който е сегашният главен редактор. Този сайт все още е най-достоверният източник за статистика на тема футбол и ВСИЧКИ други преписват от него. Мерете си приказките като не знаете за какво става дума --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 08:04, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: По отношение на статистиката (мачове, класиране, стартови състави, смени, голове, чисти мрежи и подобни), наистина bulgarian-football.com е най-стария сайт и се използва като първоизточник за други глобални сайтове за футболна статистика като [http://soccerway.com Soccerway]. Оттам и от bgclubs.eu Soccerway черпи останалата информация за клубовете -- стадиони, емблеми, контакти и т.н. Статистическите данни в bulgarian-football.com не ги коментирам, по моите наблюдения са доста точни, с много малки изключения като изписването на ЦСКА-София. Но bgclubs.eu съдържа редица неточности, а именно за този източник Rebelheartous претендира, че е най-достоверния. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:28, 25 юли 2017 (UTC) :::::::: Не е важно кога и от кого е създаден сайта, а грешките и неточностите в него. Малка част от тях беше изложена по-горе. Важна е и липсата на критериѝ при представянето на отборите. Годината 1992 също е неточна. Тук [[https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_websites_founded_before_1995]] има списък с всички сайтове до 1995. Не виждам вашият между тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:26, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Сериозно ли ще се заяждаме на тема кога е създаден определен сайт? Сайтът не беше на същия домейн, но ако погледнеш на самия сайт ще видиш че пише 1992-2017 --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 17:10, 25 юли 2017 (UTC) ::::::::: Не. Заяждаме се за съвсем друго. Прочетете пак предишния ми пост, не само последното изречение [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:18, 25 юли 2017 (UTC) Риторичен въпрос - чия информация би трябвало да е по достоверна - тази на един от сайтовете в интернет, с каквото и уважение да се ползва или тази на официално печатно издание на Българския футболен съшз, където както още в няколко десетки издадени в периода 1945 - 95 година, Черно море е недвусмислено представен като наследник на Тича и Владислав. БФС е все още най-висшата инстанция в българския футбол или аз бъркам нещо? [[Потребител:Dino Rediferro|Dino Rediferro]] ([[Потребител беседа:Dino Rediferro|беседа]]) 19:43, 25 юли 2017 (UTC) :::::::::: Ай стига с тоя Гриша Ганчев и личното ви мнение за него моля ви се, не виждам кое е общото между ЦСКА и Черно море в момента. Няма такова нещо като име на отбор "ЦСКА-София", името на отбора е ЦСКА, просто отбора оперира с различна търговска регистрация, която е тази - "ПФК ЦСКА-София ЕАД". Това се е правило от много и различни футболни клубове, просто като ЦСКА го направи някой медии вдигнаха такава патардия, затвърждавайки на какво ниво сме тука в България. Литекс си е Литекс и си играе във Втора лига и си има статия. bgclubs.eu и bulgarian-football.com са отлична база данни за историята на българския футбол, не твърдя че са пълна база данни или няма неточности и непълни материали в тях, но са добра отправна точка като за начало.--'''[[Потребител:The Wiki Boy|The Wiki Boy]]''' ([[Потребител беседа:The Wiki Boy|беседа]]&nbsp;-&nbsp;[[Специални:Приноси/The Wiki Boy|приноси]]) 14:20, 28 юли 2017 (UTC) ::::::::::: Не виждам някой изобщо да е изразявал каквото и да е мнение за Гриша Ганчев? Общо между Черно море и ЦСКА няма, има двойни стандарти при представянето на историческите данни в bgclubs.eu; това е предмета на дискусията. Твърдението Ви, че ЦСКА-София е просто оператор и ЦСКА си е "сменил търговската регистрация", е крайно несериозно. Това е [http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4fBA4TunVkU%3D решението на съда] за обявяването на ЦСКА в несъстоятелност. Клуб в несъстоятелност няма право да участва в турнирите на БФС и няма как да бъде опериран, по никакъв начин. В Търговския регистър е видно какво представлява ПФК "ЦСКА-София" ЕАД и как се е появил в правния мир. [http://bfunion.bg/uploads/%20%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90%20-%20%D0%A1%D0%9E%D0%A4%D0%98%D0%AF%202016-2017.pdf Професионалният лиценз] на ЦСКА-София също е видно на кой клуб е издаден първоначално и как е променен (неправомерно, но това е друг въпрос). Според БФС, УЕФА и Спортния арбитражен съд ЦСКА-София е клуб, даже последните го изписват като "новосъздадения футболен клуб ПФК ЦСКА-София ЕАД" ([http://www.tas-cas.org/fileadmin/user_upload/Media_Release_5177__rev_final_.pdf комюнике на решение от 16.06.2017]). Това е последната инстанция по отношение на съдебни спорове в областта на спорта и да се твърди, че са некомпетентни и това им е нивото, е абсурдно. Относно настоящия Литекс, това е преместен и преименуван Ботев (Луковит) и този факт не само беше [http://www.mediapool.bg/botev-lukovit-se-premesti-v-lovech-i-stana-liteks-news253054.html отразен] в медиите, ами и в bulgarian-football.com ([https://bulgarian-football.com/archive/2016-2017/severozapadna-treta-liga.html Северозападна Трета лига 2016/17]). Последно, не отричам, че тези два сайта са полезни и представляват добра база. Особено bulgarian-football.com съдържа доста прецизни статистически данни. Оспорвам достоверността на bgclubs.eu като източник по отношение на историята на българските клубове, в частност историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:23, 29 юли 2017 (UTC) :::::::::::: Продължавате да отклонявате вниманието към странични теми и статии, както и други Уикипедии, но тази тактика е изцяло погрешна и непродуктивна. Имате ли наистина солидна документация, в която се говори за Черно море с дата 1913 или не? Това е простичкият въпрос.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:11, 9 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Тези странични теми и статии само показват (и доказват), че Вашия източник не е благонадежден. Тактика нямам, моето желание е Уикипедия да съдържа добри статии, базирани на достоверни факти. В един идеален свят всяка статия би трябвало да е колкото се може по-добре написана и да е достъпна на всички езици. Не на български да се твърди едно, на английски друго, а на френски трето. И хиляда Уикипедии да има, истината е една и би трябвало статията акуратно да я отразява. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 01:53, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::: Вие самият потвърдихте, че източникът е широко използван и уважаван „полезен ресурс“. Така сте го нарекли, проверете си. Ако се намери същият адекватен ресурс с противоположно виждане по темата с историята на Черно море, тогава можем отново да дискутираме. За момента темата е изчерпана.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:53, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::: Публикации на официална институция в продължение на десетилетия имат повече тежест от който и да е сайт, списван от малък редакторски екип. Нарекох го полезен, защото няма аналог и за някои клубове информацията в bgclubs.eu е единствената, налична в Интернет. Това не го прави източник на достоверни исторически факти, моля да не злоупотребявате с думите ми. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:46, 10 август 2017 (UTC) :::::::::::::::: Противоречите си в последните 2 изречения. Бих ви препоръчал да прочетете някои базисни неща по [[Логика]], защото взаимовръзките, които правите, са абсурдни.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:02, 10 август 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Изобщо не си противореча; един източник може да е полезен ресурс без непременно това да означава, че е 100% достоверен. Самата Уикипедия (всичките ѝ варианти) е показателен пример в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:20, 10 август 2017 (UTC) == Дискусия в en wiki == Само информативно, опитах се да инициирам дискусия в [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|английската беседа]]. Поканил съм Rebelheartous, Okalinov, Vtd и Dino Rediferro (потребителите, които са редактирали спорните моменти в статията). Всеки, който може да допринесе или иска да добави мнение, е добре дошъл (независимо дали подкрепя някой от двата "лагера" или има съвсем различна позиция). Благодаря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 02:00, 10 август 2017 (UTC) : Защо не предизвикате дискусия и в китайската. Някои потребители може да не могат да се обосновят достатъчно добре на английски. Тук трябва да се води дискусията --<b style="font:small-caps 900 12px Verdana;text-decoration:none;">[[User:Scroch|<span style="color:#183;">Скроч</span>]] [[Потребител беседа:Scroch|<span style="color:#B12;">б.</span>]] [[Специални:Приноси/Scroch|<span style="color:#B12;">п.</span>]]</b> 06:42, 10 август 2017 (UTC) :: Именно аз настоявах да има само една дискусия, тази тук. Мислех си, че така е най-удачно, тъй като спорещите страни са българи и става въпрос за български клуб. Но Rebelheartous като опитен потребител използва процедурни хватки и започна редакторска война в en wiki, настоявайки, че всяка Уикипедия е сама за себе си. Как предлагате да се реши спора там? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:39, 10 август 2017 (UTC) ::: Тук дискусията се изчерпа. Предъвкваме едни и същи въпроси и отговори. Очаквам желаещите да участват на английската страница, след като дискусиите се предизвикват от един юзър само. Триене и заобикаляне на дискусията там също ли спада към "процедурните хватки"? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:06, 10 август 2017 (UTC) ::: То спорещи страни няма. Има няколко фена на Черно море, които се опитват да направят отбора си древен. Но без източници няма да стане номерът. Нито в тази Уикипедия, нито в en wiki, нито дори в китайската. Да, знам, че за вас предвизвиква голямо учудване факта, че различните Уикипедия са независими една от друга. Доволно ме разсмяхте, че аз държа на това. В [[Уикипедия:Превод]] ясно се казва, че: ::: {{цб|Различните езикови версии на статиите, посветени на един и същ обект, могат да бъдат редактирани независимо една от друга; като няма изискване те да бъдат преводни и да следват единна форма, стил или съдържание.}} ::: Така че това, което наричате процедурни хватки, е вашето непознаване на уики правилата. В еднаква степен важи и за тримата, ако изобщо сте различни хора, а не различни регистрации на един и същи човек.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:28, 10 август 2017 (UTC) :::: Да, правилата са точно такива, но от време на време не е лошо да се проявява и малко [[здрав разум]]. Просто обяснявах на Скроч защо се налага да следвам формалния протокол. И аз съм на неговото мнение, че това е абсурдно в нашия случай. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:42, 10 август 2017 (UTC) ::: Празните закани и обвинения са контрапродуктивни. Не знам дали даже са позволени. Не успяхте да докажете, че сме един и същ човек и от няколко инстанции ви казаха, че не сме. Очакваме ви на английската беседа, ако изобщо има какво да кажете. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:58, 10 август 2017 (UTC) :::: О, даже се изказвате от името на трите регистрации. Funny.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 10 август 2017 (UTC) ::::: За сега сме само 2 регистрации писали там. От тяхно име, да. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:17, 10 август 2017 (UTC) == Ашколсун == Алоо, редакторите? Да не сте в отпуск? Четете ли какви глупости се пишат в тази страница? " Успехи: Шампион на България 1925, 1926, 1934 (като "Владислав")[30][31], 1938 (като "Тича")[32][33] "?? Днешният Черно море е приемник на историята, успехите и традициите на Тича. И стадионът им се казва "Тича" и запалянковците им скандират "Тича"! Откъде-накъде са присвоени успехите на "Владислав" ? Това е съвсем друг клуб.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:01, 16 август 2017 (UTC) :За да укрепим още по-яко историческата истина, си позволих и аз да допълня внушителния списък от успехи на този славен клуб, който, в определени периоди, е печелил по 2 отличия в едно първенство. Респект! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:49, 16 август 2017 (UTC) ::Уникално, неповторимо! Няма друг отбор в Българската история, който в едно първенство да е бил и шампион и вицешампион, а следващата година - и втори и трети! Този подвиг, за който са достойни само варненци, показва колко сме жалки всички останали. Ние може да сме подвластни на времето и пространството, но те не! Респект и от мен!![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 18 август 2017 (UTC) ::: Ха хааа..Добре казано! От мен ще добавя, че ТИМ-аджиите не са се сетили да добавят към 4-те звезди от абсурдната им емблема още 6 по-малки, а под тях още 4 , още по-малки, та да заприличат на знамето на една голяма задокеанска държава. Ама не е късно! Дано прочетат това![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:15, 19 август 2017 (UTC)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:10, 24 август 2017 (UTC) Много слаби познания , господа. Много отбори, са били на по няколко места в класирането. Например, Тракия Пловдив е на 1во и 2ро място през 1963 г. След като този отбор вече не съществува, това вече не се пише, разбира се. Отборът създаден през 2010 г. "приемал" историята ???? А, какво се скандира по стадионите е особено важно. Чудя се ако се скандира Реал или Барса, дали ще стане наистина така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:44, 21 август 2017 (UTC) : [[„А“ група 1962/63|Лесно проверимо е]], че за пореден път пробвате да фабрикувате футболна история. Вече разбрахме, че вие имате собствен прочит на историите на различните клубове, но ви моля да си ги запазите за вас. Още по-малко да редактирате съдържание в Уикипедия. : Още веднъж се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., подкрепена с два благонадеждни източника. Стана повече от ясно, че освен юзърите в червено Okalinov, Vtd и Yavorescu, чиито единствени редакции са свързани с Черно море и нямат за цел да допринасят конструктивно, всички останали, които се включиха в беседата, опровергават твърденията им. Не е изключено тези юзъри да са един и същи човек, след като станахме свидетели на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8009186&oldid=8009180 подобни признания]. Аз продължавам да нямам редакции по статията; само администраторска намеса може да спре въпросните трима от вандализми. Погледнете и раздела Връщане на версия, където в началото съм направил кратка обосновка.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:13, 21 август 2017 (UTC) :: Вашият източник е всичко друго, но не и благонадежден. Демонстрирал съм няколко неточности и проява на двоен аршин при отразяването на историята на клубовете в bgclubs.eu, мога да посоча и още. Soccerway просто се позовава на bgclubs.eu, като даже и там няма пълно съответствие (посочена е титлата на Тича). Относно "червения" цвят, това не ме прави втора категория потребител. Нямам никакво намерение да създавам и редактирам страница за моята особа, така че ще си остане в червено. Имам достатъчно приноси в друга Уикипедия. Една шепа хора поддържаме страниците на български клубове, футболисти, първенства, трансферни списъци и за добро или лошо, аз съм сред тях. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:23, 21 август 2017 (UTC) "Моят собствен прочит" са десетки препратки към официални източници на БФС. За това , че сме един и същ човек също ви отговориха, че не сме . Само вие си знаете защо продължавате да го повтаряте. Другият ми "собствен прочит" за Ботев Пловдив е взет от вашият сайт. Клубът е създаден през 2010 г. така го пишете и вие. Кое е мое собствено тук? Само остава да обясните как Металик Сопот взема историята на Ботев Пловдив. За това , че Тракия Пловдив е 1ви и 2ри през 1963 г., също не чувам да възразявате. Значи случаят с Черно море е далеч от уникалното и неповторимото, което търсите.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:23, 21 август 2017 (UTC) :{{нлн|Окалинов, нищо лично, ама ти скоро бил ли си на лекар?}} През 1963 1-ви и 2-ри са Спартак Пд и Ботев Пд, каква Тракия?? Кой и кога е пишел такава глупост? Май само в твоята глава...За Ботев Пд, ще дообогатя силните ти познания. Отборът НЕ Е създаден през 2010. През 2010, старото Сдружението с нестопанска цел „Ботев“,създадено през 1999 на основата на дотогавашния и автентичен ФК Ботев (и което никога не е било закривано!),откупи акциите на закъсалия финансово Металик Сопот от ЮИ В група и Металик ПРЕСТАНА ДА СЪЩЕСТВУВА! Единствената цел на тази покупка бе да не се започва от А Окръжна, да се спести една година. Акционерното дружество на Христолов „Ботев 1912“,чрез което той ръководеше отбора е закрито. {{нлн|Молко е сложно за , иначе пълната ти с познания глава,}} но кой знае, може и да го разбереш...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:09, 21 август 2017 (UTC) :: През 1999 всички професионални клубове се пререгистрираха заради Закона за спорта, като всеизвестен факт е, че няма пълна приемственост между ЮЛНЦ и АД (по смисъла на ТЗ). Обаче за БФС има и всички нови дружества са правоприемници на старите. БФС осигурява приемственост, като прехвърля членските права от старите сдружения на новите търговски дружества. Затова и позициите на клубовете в дивизиите се запазват, никой не започва от нулата да се катери по футболната пирамида. Ако БФС не считаше "новите" клубове за правоприемници, бихме били свидетели на абсурдна ситуация, при която всички професионални клубове са закрити през 1999 и историята им започва наново чрез новите дружества. Сдружение "Ботев" може да е (съ)собственик на много дружества/сдружения, но само едно е член на БФС и именно то е футболния клуб "Ботев". През 2010 това е Христоловия "Ботев 1912", който не получава професионален лиценз и има право да се състезава в ЮИ В група. Поглъщането на Металик от старото сдружение се осъществява единствено, за да се прескочат 2 нива (А и Б ОФГ), напълно вярно. Но го поглъща сдружение, където Сдружение "Ботев" е собственик, не футболния клуб. Ако то е автентичния Ботев, значи между 1999 и 2010 е нямало Ботев, което е нелепо твърдение. Освен това, натъртването на липсата на приемственост между ЮЛНЦ и АД не е особено здравословно, понеже сегашния Ботев е АД, регистрирано през 2011 (преди новия клуб да спечели промоция за Б група). Ако наистина няма приемственост, то сегашния Ботев няма нищо общо с това ЮЛНЦ, в което се е влял Металик през 2010. Членството в БФС (правото на участие) е това нещо, което осигурява приемственост. Така много клубове по света, създадени още през XIX век, са запазили своята идентичност -- дружествата се преименуват, пререгистрират се по нови закони и т.н., но членството в местната футболната федерация се запазва. Сегашният Ботев ползва членството на Металик, тъй както сегашният Локомотив (Пловдив) ползва членството на Велбъжд (Кюстендил), тъй както сегашният Етър ползва членството на Ботев (Дебелец), тъй както ЦСКА-София ползва членството на Литекс (Ловеч). Ако през 2010 новия Ботев не беше придобил Металик, щеше да започне от Б ОФГ Пловдив, но пак нямаше да е автентичния клуб -- щеше да е нов член на БФС. Но поне нямаше да има нищо общо с Металик, което не е малко. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:04, 21 август 2017 (UTC) :Никой ничия история не може да вземе, ти си единственият, който прави нелепи и смешни опити за такова нещо! А, какво се скандира по стадионите, не просто е особено важно. То е НАЙ-ВАЖНОТО! Защото отборът е там, където са сърцата на привържениците![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:14, 21 август 2017 (UTC) :През 2001 Велбъжд Кюстендил се премести с целия си отбор, школа и администрация в Пловдив. Смени си името на Локо Пд, а хилядите привърженици на разформированото по-рано Локо, си ги приеха за тяхното Локо. Скандират си името на любимия отбор и до днес и, повярвай ми, ТОВА е най-важното! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:19, 21 август 2017 (UTC) :::Ботев + Спартак = Тракия . Глупост е да се отрича това. Новосъздаденият Ботев през 2010 г. откупи лиценза на Металик Сопот. Глупост е да се отрича и това. Вие го знаете, аз го знам, всеки го знае. И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна? Нали се присмивахте на 4те звезди в емблемата? Те какво означават? И нея ли измислих аз? Интересното тук е , че вие казвате, че Черно море е Тича, което само по себе си е грешно , но е стъпка напред, в сравнение с мнението на колегата ви.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:10, 21 август 2017 (UTC) ::::{{нлн|Момче, ти верно не си у ред.}} Кой отрича, че през 1967 Ботев и Спартак бяха обединени в Тракия? '''Никой''', обаче, '''никога''' не си е присвоявал успехите на Спартак Пд! Нито преди 1982, когато Спартак беше възстановен, нито след това. Както вече ти писах, Ботев не е "новосъздаден" през 2010 и не е откупувал ничий лиценз. {{нлн|И тука си зелен, като росно ливаде,}} щом не знаеш, че във "В" група лицензи '''няма'''. Виж, с добро чувство {{нлн|ти казвам, не пиши повече по теми, по които не си подготвен, не толкова е смешно, колкото тъжно.}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:12, 21 август 2017 (UTC) :::: " И като говорим за сърца и фенове, кой ви каза че Тича и Владислав не са в сърцата на феновете от Варна?" Напротив! Точно това казваме! Тича са дълбоко в сърцата, но не и Владислав. Аз не съм чул нито веднъж да се скандира "Владислав", но "Тича" се скандира всеки мач! Което, какво доказва?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:20, 21 август 2017 (UTC) ::::: Тракия Пловдив има 3 титли, 2 от Ботев и 1 от Спартак. Има си източници сверете си познанията. Официални източници има само БСФС и БФФ. Това е така, до отделянето на Спартак. Да се говори сега, кой какво признавал тогава е безсмислено. Какво викат хората по улици и стадиони, също е крайно несериозно да се взема за референция. Различни хора викат различни неща. Ако от утре започнат да скандират още няколко срички, ще ги приемете ли за референция? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:30, 21 август 2017 (UTC :::::: Тракия не е отбор, а бивше име на [[ПФК Ботев (Пловдив)]]! {{нлн|Вие сте най-нелепият потребител, който може да се срещне в Уикипедия.}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:37, 21 август 2017 (UTC) ::::::: "Тракия" може и да е ансанбъл за народни песни и танци, но от 1967 до 1990 си е и футболен отбор. И никакво "бивше име" не е, а обединение на "Ботев", "Спартак" и "Академик" Пловдив. Чудно как човек, който иска да ревизира всички футболни статии в уикипедия не знае този факт. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:42, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Може и духов оркестър да е било. Но статия за [[ФК Тракия|отбор с такова име]] не съществува, г-н анестезиолог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:55, 22 август 2017 (UTC) ::::::::: Щом няма статия в уикипедия, значи не е съществувал. Чудна логика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:17, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Шампион на България, както мнимо твърдите, пък няма статия и никой не се е сетил да направи за него. Гръм и мълнии!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:27, 22 август 2017 (UTC) ::::: Даже 4, не 3, Окалинов! Според твоите "официални източници", през периода 1985-1990, Тракия Пловдив е 4-кратен шампион на България. Напълно си прав само в едно - да се говори сега, кой какво признавал тогава, е безсмислено. Много точен твой коментар, в който, за съжаление, сам не можеш да вникнеш. Цитираш някакви алманаси, някакви справочници, изготвени от полуграмотни партийни чиновници, нямащи нищо общо с футбола(!), изготвени във времена, в които думата на Партията беше Закон! Ами ти знаеш ли, че по онова време, във всички учебници, христоматии, научни студии и т.н. пишеше, че на 09.09.1944. било избухнало Всенародно въстание, което прераснало в Социалистическа революция! Що не вземеш да се позовеш на тия референции и да коригираш статията за 09.09.1944. ? Нали и те са от "официални източници", тогавашната Българска държава! Ти верно си {{нлн|най-нелепият потребител}}, който съм срещал в Уикипедия...Недоумявам само, защо продължават да ти търпят глупостите.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:23, 21 август 2017 (UTC) :::::: Полуграмотни партийни чиновници казвате. Димитър Попдимитров, Силвестър Милчев, Спас Тодоров..... са все неграмотни хора, а вие {{нлн|сте академици}}. Не знам дали разбирате какво пишете. Статията е написана въз основа на източници, които са цитирани. Може да не ви харесват, но са източници. А вие нямате и това. Казвам, че не може с днешна дата да се променят факти и събития от миналото. Това не сте го разбрали. Официалните източници са едни. Не са "мои" и "твои". Тракия няма 4 титли, защото в момента когато "печели" 4тата Спартак вече се е отделил. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:35, 21 август 2017 (UTC) ::::::: Пресвета Дево! {{опулен}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 21 август 2017 (UTC) :::::: Не, не съм академик. Ботевист съм, на 52, ходя по мачове от 1971, когато ти, вероятно, не си бил роден. Мога да те уверя, че'''никога''', на '''никой'''мач не се е скандирало Тракия. Ситуацията беше толкова деликатна, да не кажа конфузна, че тогавашният режим, в края на 70-те , излезе с гневна статия във в-к "Отечествен фронт", в която се громеше тази "порочна практика", критикуваше се лошата идейно-възпитателна дейност сред младежта от страна на регионалните и национални партийни и комсомолски организации, даваха се конкретни насоки за прекратяване на това "грозно явление" и се сочеха примери от братските социалистически страни, как такива преименувания били приети от населението. Такива статии се пишеха(по-точно се '''възлагаха''') на хора , като тия тримата, дето си ни ги посочил за пример...Нищо чудно, да е била написана и от някой от тях...Да ти има човек "референциите"...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:42, 21 август 2017 (UTC) ::::::: А вероятно съм по-възрастен от вас и ходя по-дълго на мачове, ако това изобщо доказва нещо. Ами сaм го казвате. Тича и Владислав също са обединени по този начин. Никога не са били закривани и продължават съществуването си до ден днешен. Тук май се разбрахме. Не ме виждате да идвам да пиша по статиите на Ботев, не знам какво правите вие тук. За референциите нямам какво повече да кажа. Те са такива каквито са. Други няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:32, 21 август 2017 (UTC) :::::::: Във вашия случай ще ви трябват двойно повече годинки, за да вденете ситуацията на любимия ви отбор. Тича и Владислав са обединени, а не Черно море и Владислав. Разбирате ли? А в случая на Ботев си е имало Ботев с негови фенове, докато се казва Тракия феновете се запазват и остават и след като отново става самостоятелен. Сетихте ли се колко глупави примери давате? :::::::: И за разлика от вас повечето юзъри редактират статии по всякакви тематики, а не само '''една''' и то с користна цел (вашият случай). Така че недейте казва кой къде може да ходи да пише и не.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:48, 22 август 2017 (UTC) :::::::::Отново се налага да ви коригирам. Тича и Владислав се обединяват в Тича-Владислав. Името Черно море се появява едва през 1959 г. Сегашният Ботев е създаден през 2010 г. и няма нищо общо с предишния. По-горе ви е обяснено защо. Тракия е пример, че има и други отбори, които са били 1ви и 2ри. Даже има още примери, но са от Б група. Какво имат феновете "в сърцата си" не може да е референция. Всеки футболист може да е "в сърцето си " Роналдо, но в действителност не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Не сте концентриран (не знам дали е от годините) – не съм казвал в '''какво''' се обединяват, а '''кои''' са обединяващите се. Сред тях '''НЕ''' личи името на Черно море. Повтарям ви, дано този път не се разфокусирате. Докато при съвсем различния случай на Ботев имаме Ботев, който се обединява с други отбори и сменя името си. Впоследствие го възвръща, но през цялото време си '''Е''' Ботев. А Черно море съществува едва от 45-та година, като чак през 59-та, както държите да подчертаете сякаш не бях аз човекът, който основно редактира статията, започва да се нарича по този начин. :::::::::: За Ботев получихте заслужен присмех и от фена им Tormon245t, след като се опитахте да пренапишете за пореден път футболна история, твърдейки, че Ботев има 4 титли вместо реалните 2. Какво повече да кажа? Само във фантазиите ви има други отбори, които са едновременно на две позиции в шампионат. В тази вселена всеки нормален човек знае, че това не е възможно. Тотално некоректен пример, показващ, че се затруднявате да правите съпоставки. Липсват ви часове по логика преведено на по-ясен език.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:25, 22 август 2017 (UTC) :::::::::: Отново корекция. Никъде не съм твърдял, че Ботев има 4 титли. И отново фалшиви обвинения, квалификации и лични нападки. Проверете кой а 1ви и 2ри през 1963 г. Самият фен на Ботев ви каза, че Ботев и Спартак се обединяват в Тракия ако вие не знаете това. В какво и кого се мъчите да убеждавате тук. Всеки, който следи футбол знае тези факти. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:32, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Първи е Спартак (Пловдив), а[[„А“ група 1962/63| втори е търсеният от вас тим]], казвал се за кратко Тракия, но винаги съществувал като Ботев. Никой мним пророк не може да промени това или истинската история на Черно море, започнала през 1945 г. Гледайте си пациентите и старините и не се занимавайте с Уикипедия. Вие футбол не следите; поне не сте направили впечатление като такъв, както е видно от приносите ви тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:11, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За кратък период от 23 години. Между другото, фенът не Ботев ви каза, че Черно море е Тича, Имаше проблем само с 1вото и 2то място през 1938 г., докато се досети, че Тракия е също 1ва и 2ра през 1963 г.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:00, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: Че Черно море е наследник на Тича( а не на Владислав!), го знаят всички. Но това, с досещането, ще те помоля да ми го покажеш, кога и къде. А, ако си се объркал, още по-настоятелно ще помоля да си изтриеш некоректния коментар. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:59, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::От вас е достатъчно да чуем, че Черно море е наследник на Тича и това , че го знаят всички, освен Rebelheartous. За това, че е наследник и на Владислав съм дал източници. За 1вото и 2 рото място на Спартак и Ботев Пловдив и за обединението им в Тракия го пише във всеки справочник. Тези, които отказвате да четете. А това, че днешният Ботев няма нищо общо с тогавашния е обяснено по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:15, 23 август 2017 (UTC) :::::::::::::Ама Вие може да се пишете, че сте наследници и на Рокфелер. Това не Ви прави шампиони в сезон, в който сте били и вицешампиони! А онова, което наричаш "всеки справочник", са годишни брошури, издавани от служба "Спортни имоти и прояви"!?! в годините на т.н. "народна власт" от трима, ще се повторя, полуграмотни чиновници, които, освен да следват стриктно Партийната линия на обединение, едва ли са имали други интереси в живота си...Чакам отговор на въпроса ми от вчера, кога и къде съм се "досетил" за нещо, за което не се сещам. И пак приканвам, ако си се объркал, бъди така коректен да си изтриеш коментара.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:49, 24 август 2017 (UTC) :::::::::::: Скъпи д-р Калинов, тук вече сам се оплетохте в собствените си фантазии. Прочетох какво ви е написал Tormon245t (ако става въпрос за него).Та той през цялото време Ви иронизира и никъде не се е "досещал" за споменатата от Вас небивалица. Даже много ясно Ви е написал, че никой и никога от Ботев Пд не си е присвоявал успехите на Спартак Пд. Стегнете се! [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:13, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf Тук] стр. 42. Тракия Пловдив с 2 присвоени титли от Ботев и една от Спартак (1963г.). 2+1=3. Сега очаквам да ми пуснете запис как сте викали на стадиона "Не искаме титлата на Спартак" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:26, 23 август 2017 (UTC) ::::::::::::: Драги д-р Калинов, като как заключихте, че '''Тракия Пд''' (?!) са си "присвоили" чужда титла? Прочетете последната страница на това алманахче. Издава: Управление“Спортни имоти и прояви“ при ЦС на БСФС – София. Леле мале... '''Най-вещите''' по футболната ни история... Какво общо е имало АФД Тракия с това изданийце? И що за референция е това?? Ама Вие наистина сте се оплели в собствените си фикс-идеи. От своя страна аз също се обръщам към активните администратори като {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} за тяхната намеса и възстановяване на предишната коректна версия на статията от 2016 г., която е подкрепена с '''благонадеждни''' източници. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 06:26, 24 август 2017 (UTC) ::::::::::::: То си пише в статията кой е първи и втори. Вие си разправяйте небивалиците колкото щете... но на друго място. В анестезиокабинета ви, например.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 22:13, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::: Знаете ли всичките, дето пишете тук, как изглежда спора ви отстрани? Моля ви да спрете за известно време. Ако не го сторите, боя се, че ще съм принуден да заключа беседата за редактиране. Ако пък продължите със свадата на друго място, и особено ако продължите с обидните квалификации едни срещу други, тоя път компромиси с блокиранията няма да има.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:29, 22 август 2017 (UTC) :::::::::::: За тези господа това е идеален вариант – статията остава в настоящия си вид с фалшива история и никой не редактира по нея. Те това й целят от самото начало. Благодаря ти, ако това е решението ти.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:34, 22 август 2017 (UTC) ::::::::::::: А просто да спорите единствено върху фактите и твърденията по статията, без епитетите, не е ли възможно? Rebelheartous, в един спор по-хладнокръвната страна почти винаги изглежда по-убедително или най-малкото предизвиква повече симпатия. И това е логично: хора, които изразяват твърде много емоции, изглежда сякаш разчитат именно на емоциите да постигнат ефекта на убеждение – дори иначе да имат съвсем сериозни рационални аргументи. И не по-малко важно: почти никой няма да иска да се рови в тонове лични обиди и кавгаджийски подмятания, за да отсее наистина разумното. Замислял ли си се защо практически никой друг не пожелава да вземе отношение по тоя спор тук? Не си мисли, че не мога да те разбера: угнетяващо и едновременно вбесяващо е да се чувстваш принуден сам или почти сам да отстояваш една позиция, която си абсолютно убеден, че е правилна, срещу цяла група, която в един момент може да ти изглежда, че се нахвърля като глутница срещу теб. Аз самият съм бил в подобни ситуации именно тук, в Уикипедия. Но за да ти се притекат и други хора на помощ, е нужно да предизвикаш нещо повече от разбиране – нужна е съпричастност. Обаче е малко трудно да си съпричастен с някого, който сам не си мери особено приказките в спора, но и най-вече който се държи грубо дори с тези, от които очаква да му помогнат. А истината, в крайна сметка е, че тук никой никому не е длъжен за нищо. Единствената причина да си помагаме действително е човешката съпричастност – и общата цел, която преследваме. Сигурно ги има и в тоя спор, но сред твърде многото агресия за съжаление се губят.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:12, 22 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto">Колеги, по футболни форуми, на трибуните, в кръчми и на улицата можете да говорите както искате, но '''тук е Уикипедия''', и затова Ви моля да се съобразявате с нейните правила, едно от най-важните от които е [[У:НЛН|да не се преминава към лични нападки срещу други редактори]], което включва всякакви обидни квалификации и въобще груб език и тон. Не познавам никого от Вас лично, но вярвам, че независимо от възрастта си, всички можете да се държите цивилизовано като зрели и уравновесени хора. Покажете на читателите, че уважавате енциклопедията и нейната мисия. Благодаря на всички Ви за разбирането и за съзнателното отношение, което съм сигурен, че ще проявите.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:47, 21 август 2017 (UTC)</div> == Включване на Vodnokon4e == Не съм в течение на беседата и развитие на статията, нито пък на историята на отбора, затова засега бих се въздържал от някакви адм. действия, освен ако няма многократни ненужни връщания. Поставих и няколко шаблона {{нлн}} на беседата и бих помолил потребителите да се въздържат от лични нападки. Беседата е място за обсъждане на мнения и постигане на общоприемливо становище с цитирани проверими източници, а не форум на спортен вестник. Кажете мненията си, предложете текст и поработете върху него. Администраторите също са редактори и потребители, а не някаква сила свише за решаване на спорове и налагане на мнение. Единствената разлика е, че те могат да спрат спор, когато стане много разгорещен, но не им е в презумцията да го решават. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:29, 21 август 2017 (UTC) : Един вид не е достатъчно разгорещено в момента и има нужда от ново разпалване на огъня ли? Пингнал съм ви именно за да влезете в ролята си на администратори-редактори (не просто администратори) и да възстановите старата версия на статията. Достатъчно е човек да знае колко прави 2+2, не е нужно да разбира от футбол.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:41, 21 август 2017 (UTC) :: Горещите се единствено вие с непрестанните опити за подновяване на войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:48, 21 август 2017 (UTC) ::: И аз да попитам. Защо само Rebelheartous разпалва войната? Не виждам някой сляпо да ходи подир него като кученце да го подкрепя. Защо? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:58, 23 август 2017 (UTC) ::: Ами, изглежда, защото само него го боли, когато се фалшифицира историята. Аз съм едно от споменатите кученца и заставам изцяло зад него! Подозирам, обаче, че всички сте се съюзили срещу него, не знам защо,и не ме интересува, но е доста грозно. Подозрително е как всички мислите еднакво...А, когато всички мислят еднакво, нали знаете? Или не мислят достатъчно, или просто не желаят... [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:05, 24 август 2017 (UTC) :::: Никой срещу никого не се е съюзявал. Но защо ли един път поне пред последните 2 дни не видях разумно предложение: "Аз предлагам да напишем .... - ето и източника" или пък "Оспореният брой титли можем да оформим като следният пасаж - според този статистик отборът има ..., но според друга статистика -- еди какво-си, понеже има разминаване в ..." Един път не видях поне наченка на конструктивен диалог, само епитети кой какъв бил и призиви към администраторите "да си свършат работата??." Администраторите не могат да решат спора ви - те не са съдии, за да решат кавгата на улицата. Единственото, което могат да направят е да прекратят спора насила, с административни средства, като заключат беседата и статията за редактиране - тоест по-скоро като полицаи, които биха прекратили кавгата на улицата със сила. Това обаче никога не помага - винаги има недоволни от текущата ситуация и версията, към която е върнато и после всички са сърдити на администраторите . Отново повтарям - решението и вариантите са във вашите ръце. Ако не желаете да потърсите такова - не прехвърляйте отговорността за намирането му на администраторите. Или поне после не се сърдете за решението, което имат администраторите - най-лесното е с 2-3 кликвания да заключа статията и беседата и да приключа спора ви. Истината обаче ще остане недискутирана и неразкрита - и вината за това няма да е на едминистраторите, а на липсата на желание сред дискутиращите и очакванията някой друг да им свърши работата. Ако желаете заключване на беседата и статията - просто кажете, ако сте се уморили да превъртате от пусто в празно. Ще ги заключа за един месец и ако пасле има желаещи да дискутират - да заповядат.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:20, 24 август 2017 (UTC) ::::: Ама тя вече беше заключвана статията няколко пъти. {{D}} Направи си труда да поразгледаш предните версии. И другото: година и 4 месеца след [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази редакция] си стои във версията с фалшифицирана история. Година и 4 месеца. Та мислиш, че нещо повече от това може да ни уплаши? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:35, 24 август 2017 (UTC) :::::: Направи си труда??? А защо трябва да полагам някакъв извънреден труд заради един спор, в който спорещите само викат "Абе няма ли някой друг да помогне и да намери решение??" Искаш да изчета архивите на беседата и да прегледам всички версии години назад? Това ли смяташ, че ми е "работата"? Благодаря, но не. Не ми "влиза в задълженията", имам и други неща за правене в Уикипедия, които намирам за по-важни в настоящия момент. Има един администраторски инструмент, който е Защита на статията - това е по-лесно. Колкото за плашенето - не бих искал да се плашите, не ми е това целта и се извинявам, ако репликата ми е прозвучала нападателно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 12:52, 24 август 2017 (UTC) :::::: Отлична идея! Ето какво предлагам: Аз предлагам, всички да се обединим около безспорния принцип (или правило, или закон) че '''е невъзможно''' в един и същи момент, да бъдеш на две места едновременно. В други пространствено-времеви измерения, може и да е възможно, но не и в нашия свят. И на тази основа, вече, да разсъждаваме конструктивно.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:06, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Абсолютно. По по-трудното вече имаме съгласие. Остава по-лесното - спорещите да кажат с кое точно твърдение и изречение (пасаж) в настоящата версия не са съгласни; да посочат своя вариант, подкрепен с източници; и да обсъдят евентуалните промени по настоящия текст с отсрещната страна. Конкретни предложения? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:37, 24 август 2017 (UTC) :::::::: Няма за какво да се извиняваш. Въпросът ми беше реторичен. Единствено може да се извиняваш, ако не помогнеш за оправянето на бакиите в статията. {{)}} Аз държа да се възстанови [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 версията ми от 1 май 2016 г.], когато направих основна редакция на цялата статия. За съжаление няма много източници, а за спорното твърдение съм приложил благонадежден източник (виж го във версията) от независим сайт, който описва историите на различните футболни клубове в страната.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:58, 24 август 2017 (UTC) ::::::::: Това добре. Ще изчакам какви са възраженията и източниците на другата страна към тази версия и ако няма такива до ден-два - бих я върнал. N.B. В случая извинението ми е разбрано погрешно - то не е израз на нежелание и незаинтересованост, или пък на някаква прекалена толерантност към страните в спора. По-скоро е последното причастие за нападателни и арогантни редактори, които не се стремят към поддържането на добър тон в Уикипедия. При добро желание всеки спор може да се реши.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 14:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Ето още [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7979644&oldid=7978063 1], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=7281153&oldid=7278886 2], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5619682&oldid=4867648 3], [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=5791743&oldid=5791733 4] мнения на други потребители (някои от тях са от 2013 г.). Само пропускай обидите, защото те са си част от футболния фолклор.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:31, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Горещо подкрепям предложението на [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]], направено по-рано днес! И да се преброим. Засега само доктора се е обявил за противник на този закон, който е не само философски, но, най-вече, физически. И ако почитаемите активни редактори също го споделят, тогава да се върне версията от 2016. При нея такива противоречия няма.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:08, 24 август 2017 (UTC) :::::::::: Този потребител, д-р Калинов, е вандализирал статията не само на български, но и на испански, немски, френски, португалски, италиански, холандски, руски, чешки, румънски, сръбски и май, на всички езици...Гледам, че са го отсвирили, обаче, на английски и на полски, може би и другаде. Активността му в Уикипедия, ах, защо ли, е само за...тази статия...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:29, 24 август 2017 (UTC) ::::::: Малко късно се включвам в спора, но да, аз си направих труда да изчета всичко преди време в този безкрайно тъп спор за мен. Идеята е че прословутото Черно море наследява няколко титли от предшествениците си, които след ред процедурни обединения и сливания се трупат на неговата сметка. Това не се харесва на някои обаче и ето ти войната. Към този период се консултирах дори с юрист и на базата на предоставените ми източници се оказа, че Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913. Потребител OOkalinov ми предостави сканирани копия от източници, които подкрепяха твърденията. Потребител Rebelheartous единствено ме засипа с куп празни слова БЕЗ източници и твърдеше, че тези на противника му са прашасали. В момента не следя спора, защото вече ми писна от простотии, но ако Rebelheartous продължава и днес с празните приказки и ако на този етап притежавах админ права бих го блокирал дългосрочно. -[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:49, 25 август 2017 (UTC) :::::::: Би ме блокирал безсрочно, сериозно?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:45, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Изворе, и аз съм юрист! Но не си се консултирал с мен... И на базата на предоставените ми източници, аз пък твърдя '''точно обратното'''. Като твърдиш, че "Черно море е наследник на наградите и е практически наследник на отбора от 1913", що не ни обясниш, като как се явява и наследник на своя тогавашен противник?!? Ако Армен Назарян се беше борил срещу Българин на финала на Олимпиадата през 1996, сега щяхме ли да имаме и златен и сребърен медал от Атланта?? Някой, изобщо, опитва ли се да разсъждава? Ами я си представи(то, разбира се , е немислимо, но все пак , си го представи!), че утре, ЦСКА и Левски, вземат, та ги обединят! Това, означава ли, че новият отбор ще има 57 титли??????????? Опомнете се, бе, хора! Стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 18:57, 25 август 2017 (UTC) Статията в английската уикипедия е вандализирана от Rebelheartous, и ако той продължава да бяга от дискусията , която сам пожела, скоро ще бъде върната в нормалният й вид. Що се отнася до статията тук, десетки препратки са представени за прочит, които потвърждават достоверността й. Всички са от източници на ЦС на БСФС и БФФ. От другата страна имаме като референция сайт, писан от фенове с несериозни доводи и интерпретации, отнасящи се до много отбори. Част от тях бяха вече споменати по-горе. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:16, 24 август 2017 (UTC) : Окалинов, Вие, наистина, сте тежък случай. Бог да пази пациентите ви...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:23, 24 август 2017 (UTC) :: Въпреки всички предупреждения тук, личните нападки продължават. Tormon245t говори, че Черно море и Тича, т.е. създаден през 1913 г. и приемник на историята на Тича. Rebelheartous твърди, че Черно море не е наследник на нищо и създаден през 1945 г. Те самите не знаят какво точно искат, което доказва слабата им аргументация. Статията в този си вид има достатъчно източници да потвърди това, което е написано в нея. И когато аргументите от другата страна свършат (ако изобщо имат такива), ставам "тежък случай" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:01, 24 август 2017 (UTC) ::: Ето ви още едно мнение: "Смятам, че датата на основаване на клуба е 3.3.1913 г. При положение, че настоящият клуб е резултат от редица слели се и обединени клубове сред които е и Тича, то е нужно да се приеме датата на основаване на този клуб (т.е. най-рано основания клуб). Фактът, че е основан като спортен клуб е просто правно-организационна форма. Фактът, че клубът е резултат от обединения и сливане на други би следвало да приема всички пасиви и активи на тези, които са го образували. Името на едно сдружение би могло да бъде променяно по всяко едно време без да се променя юридическото лице.Смятам, че трябва в историята и шаблона на статията да се посочат всички факти от 3.3.1913 до днес. Нужно е същите да се посочат безпристрастно, фактологически точно и подкрепени със съответните източници. Всякаква друга намеса във фактологията и промяна в датата на основаване на клуба бих приел за вандализъм. --Izvora (беседа) 17:15, 12 май 2016 (UTC)" [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:36, 24 август 2017 (UTC) <div class="hilite" style="width: 95%; margin: auto"> За втори път тук цитирам откъси от специализирани енциклопедии. Дано да помогна за достигнете до някакъв консенсус. :::: ''Според „Футболна енциклопедия“ от преди 1989 (не се чете годината):'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Наследник на „Тича“ (1912) и „Владислав“ (1921), които се обединяват през 1945 г. в „ТВ 45“ и по-късно към тях се присъединява „Приморец“ под името „ТВП 45“. В различни години носи името ВМС, ДНА, СКНА и отново „Черно море“. В „А“ РФГ има има 894 мача - 300 победи, 249 равни, 345 загуби и голова разлика 1053 - 1133, финалист на КСА (1985). :::: ''Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г:'' :::: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, 1938), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, 1938), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 21:14, 24 август 2017 (UTC)</div> : Първият откъс е некоректен. Казва се: „Черно море, основан през 1959 г. след обединяването на „Черно море“, „Ботев“ и „Академик“. Т.е. вече е имало Черно море в тази 1959 година, как може да е основан тогава? ::През 1957 г. Корабостроител и Локомотив се обединяват под името Черно море и играе в Б група. През 1959 г. този отбор се обединява с Ботев Варна от А група и отборът приема името Черно море. Пише го и в статията. До тук нищо некоректно [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:02, 24 август 2017 (UTC) ::: Некоректното е, че се дава дата на създаване 1959 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:10, 25 август 2017 (UTC) : Вторият указва датата на създаване на [[ФК Тича|Тича]], отбор със самостоятелна статия, история и успехи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:53, 24 август 2017 (UTC) ::Това е ваша лична интерпретация. Даже приятеля ви Tormon245t не я споделя. Това е източник. Вашето лично мнение не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:06, 24 август 2017 (UTC) ::: Престанете да набърквате всякакви хора, когато се обръщате към мен. Да, това е източник, но за статията [[ФК Тича]].--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:15, 25 август 2017 (UTC) Не че аргументите на „другата страна“ свършват, Огняне, просто на хората не им се занимава да водят години наред спорове с радиоточката. А както се вижда и на повечето администратори, които са в правото си просто да наблюдават отстрани. Затова ценни хора като [[Потребител:Arise13]] се разписаха веднъж-дваж, но дотам. А вие цитирате мнение на Izvora, който по принцип не редактира футбол. Умело се възползвате от този минус, че в БГ уики няма администратор, свързан и разбиращ из основи спорта и футбола в частност. Само че аз няма да се откажа този път, както миналата година, защото съм абсолютно и дълбоко убеден, че фалшифицирате история и присвоявате чужди успехи. В Уикипедия сте с една-едничка цел – да редактирате по статии, свързани с Черно море и да изменяте в полза на угодната вам дата на създаване. Всъщност и това не е много ясно – преди година-две се подвизаваше [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=6526307 годината 1909], та изяснихте ли се колко древен клуб всъщност е Черно море? :Искате да негирам всички източници и да приема вашето лично мнение. Не, благодаря. Годината 1909 също е обяснена в статията. Никой от нас не е използвал определението "най-древен". Тази година има място в историята на Черно море. Прочетете защо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:24, 24 август 2017 (UTC) :: ''„Това е причината много от днешните почитатели на ФК "Черно море" да смятат, че началото на техният клуб е поставено през 1909 г., а не през официално приетата 1913.“'' Очаквайте скоро – дата на създаване през XIX век!--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:23, 25 август 2017 (UTC) Tormon245t правилно е проследил следите ви из други Уикипедии. Започнали сте да променяте фактите там точно преди година и нещо, когато се водеше дебата тук. Никакви други редакции, само и единствено Черно море. По това време създадохте сайта retro-football.bg, в който да качите т.нар. от вас „десетки официални източници“, които разбира се не са десетки, а само един – годишен обзор на държавното първенство, издаван след края на всеки сезон. И в този обзор, разбира се, няма нищо официално, защото е най-обикновен футболен сборник, каквито прикачват като подлистници в спортните ежедневници. А това, че са издадени от БФС е напълно нормално, след като в онези времена друго средство за публикация на спортни материали не е съществувало. И аз имам няколко от тези сборници – симпатични са, с романтичен стил на писане, но нищо повече. Неслучайно не съм тръгнал да ги цитирам не само тук, но в която и да е статия за БГ клуб, защото все пак редактирам малко повече от само статията за Черно море и за разлика от вас, многоуважаеми, безкористно.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:43, 24 август 2017 (UTC) ::Фалшифициране, угодно на мен? Статия се пише въз основа на източници (симпатични или не), или греша?. Кое точно съм фалшифицирал? Бъдете по-конкретен. Горе имате откъс от специализирана футболна енциклопедия. И нея ли фалшифицирах? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:56, 24 август 2017 (UTC) ::: А как иначе ще обясните нароилите се ваши приноси в останалите Уикипедии точно преди 1 година? И това, че създадохте сайта по това време?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:26, 25 август 2017 (UTC) :::: Чакам да ми покажете моите фалшификации [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:50, 25 август 2017 (UTC) :::: Недобросъвестното използване на '''неблагонадеждни''' източници и на тяхна основа - '''вандализирането''' на почти всички страници на тази статия, е '''вашата''' фалшификация.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:48, 25 август 2017 (UTC) :::Колеги потребители и редактори. Вчера направих предложение да се обединим около един безспорен императив и оттам нататък да стигнем до конструктивно решение. Засега подкрепа са заявили [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]], [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] и, доколкото разбирам, [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]]. Очаквам повече активност. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:02, 25 август 2017 (UTC) <div style="background-color: orange; padding: 1em>Следващи обидни реплики към редактори, без значение от кого и към кого са, ще бъдат санкционирани с едномесечно блокиране. Опитващите да заобиколят блокирането ще бъдат блокирани завинаги.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:08, 21 август 2017 (UTC)</div> Доколкото разбирам, първата спорна точка между страните е годината на основаване? Коя година да се впише в Уикипедия като начална за отбора, така ли? Ако наистина няма добри и благонадеждни източници и достоверността им се поставя под съмнение - тогава не е ли по-добре да се опише в един кратък абзац: "Годината на основаване на клуба е спорна. Накои източници дават ...., докато други посочват .... Причината за това разминаване е ... През годините клубът е преминал през няколко сливания, което затруднява продследяването на историята му. Оригинални документи (почти) не са запазени". Или поне нещо в този смисъл, което обяснява различните мнения и дати в източниците. Ако пък има надежден и неоспорим източник, за който всички са съгласни - то той се посочва в статията. Не виждам да е толкова трудно. Ако един човек инатливо оспорва надежден източник, без да посочи също толкова добър източник за собственото си твърдение - то тогава проблемът очевидно не е в източника. Моли посочи два източника, с които някои не са съгласни. На мен поне ми изглеждат добри. Има ли подобни за обратното мнение? И всъщност какви са мненията - коя година е правилната? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:42, 25 август 2017 (UTC) : Да, това е спорната точка, а може да се каже и единствената. Пак обръщам внимание, че дори самият Калинов не е наясно дали иска да посочи 1913 или 1909 г. (само да вметна, че ако годината наистина беше 1909 г., щяхме да говорим за най-стария български клуб – звучи отлично, стига да не е [[Уикипедия:Оригинално изследване|оригинално изследване]]) И това е абсолютна кражба, защото се дълбае назад и назад в миналото, като през цялото време се твърди, че става дума за Черно море. Имаме [[ФК Тича]] и имаме [[ФК Владислав]] (виж Историята – нито аз съм създавал статиите, нито съм работил по тях, с изключение на момента, в който Калинов се появи). Два самостоятелни субекти, нямащи нищо общо помежду си. Общото се случва през 1945 г., когато биват насилствено обединение под една шапка. Тази година се приема за начална за Черно море. В основната редакция на статията, която направих, бях посочил [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 следния независим източник]. Това е най-цитираният портал във футболни статии в Уикипедия bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. Не, не съм го цитирал аз. Хората го знаят и го използват, защото е нефенски благонадежден източник. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:51, 25 август 2017 (UTC) : Искам да помоля {{Пинг|Arise13}} и {{Пинг|ShockD}} понеже вече ги цитирах да се включат в беседата още веднъж. Наистина се остава с впечатление, че има едва ли не 2 лагера, когато истината е само една.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:57, 25 август 2017 (UTC) :Не, Rebelheartous, Ще ти възразя решително! Няма '''никакво''' значение кога е основана Тича! Дали 1909 или 1913. Главният проблем е : Защо '''днес''' се позволява да се фалшифицира историята! Я си представете, някой, през 1938,след края на първенството, да беше събрал в един ресторант във Варна, отборите на Тича и Владислав, и да им беше казал, че след 80 г., и двата отбора ще бъдат обявени за шампиони в исторически справочник!?!(Какъвто, все пак, е Уикипедия)...Какво ли биха му сторили на такъв... А, между другото, вижте какви сведения има за друг клуб: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB_(%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:24, 25 август 2017 (UTC) :: О, пълно е с грешки и спорни твърдения в различни футболни статии. Но една по една трябва да се изчистят. То нали това е една от опорните точки на Доктора – че щом имало неточности в други статии, нямало проблем и в тази на Черно море да има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:39, 25 август 2017 (UTC) ::: Ако някой беше казал на Германците преди 80 години, че през 2017 в страната им ще живеят 1 милион афганистанци и пакистанци, сигурно щяха да се предадат на руснаците преди да е започнала войната. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:10, 25 август 2017 (UTC) ::: А този ви коментар, е поредното убедително доказателство, че изобщо не разбирате за какво става въпрос! Аз говоря за '''подмяна(фалшифициране) на историческа истина''', а вие пишете за днешна действителност, която няма '''никаква''' връзка с миналото. Дано някой от {{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}} да ви прочете шедьовъра, пък, може и да вземе някакво отношение.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:31, 25 август 2017 (UTC) :::: Коя истина е подменена? За всяко твърдение в статията си има източник. Вие не искате да ги четете, защото били писани от "неграмотни партийни скретари", а не предлагате никакъв друг източник освен лични интерпретации. Между другото тези неграмотните са написали и издали десетки книги в много хилядни тиражи. Вие какво сте издали? Коментарът ми за германците е в отговор на вашето предположение какво щяло било да стане в някакъв ресторант преди 80 години, ако ...... [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: "Десетки книги", "в много хилядни тиражи" ?!? Моля, напишете поне една десетка от всички десетки и аз ще съм първият, който ще обявя тия тримата капацитети за корифеите на Българската футболна история! Чакам с нетърпение! A, какво аз съм издал, вас едва ли ви засяга. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:05, 25 август 2017 (UTC) :Не, Водноконче, не това е първата спорна точка. Първата ( и главна!) спорна точка е : '''Може ли един днешен клуб, в един и същи сезон, да е заемал ПОВЕЧЕ от една позиция'''? И, ако се намери друг, освен д-р Калинов, който да твърди подобно нещо, аз наистина ще си бия сам шута от Уикипедия и повече няма да припаря...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:07, 25 август 2017 (UTC) ::Днешен, вчерашен. Спартак и Ботев (Тракия) Пловдив през 1963 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:47, 25 август 2017 (UTC) ::: Калинов, после да не ме попитате пак къде сте фалшифицирал истори'''и''' на клуб'''ове'''...--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:28, 25 август 2017 (UTC) :::: Кое е фалшифицирано във факта, че Спартак и Ботев са 1ви и 2ри през 1963 г и през 1967 се обединяват в Тракия? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 25 август 2017 (UTC) ::::: Това, че Ботев не си приписва тази титла, а според вас тя му принадлежи. Пълен смях.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:51, 25 август 2017 (UTC) :::::: Ботев, не . Тракия , да. Не забравяйте , че от 1967 до 1990 отбор с име Ботев Пловдив няма. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) ::::::: Няма такъв отбор Тракия. Има отбор Ботев, който в известен период се е казвал Тракия, но никога не си е приписвал титли. Приемете фактите и спрете да си измисляте.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:01, 25 август 2017 (UTC) ::Уважаеми активните администратори, а именно:{{Пинг|Iliev|Молли|Termininja|Vodnokon4e|Nk|ShockD|Спасимир|Elkost|Rebelheartous|V111P|StanProg|Uroboros|Panzer|Tourbillon|p=}}, моля Ви, най-настоятелно, прочетете горния коментар на доктора-редактор и, ако искате, направете си някакви изводи... '''Моля Ви''' [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:15, 25 август 2017 (UTC) ::: Добре, четем го, Ботев Пловдив е на 7 години, няма как да е бил на няколко места в класирането, но много по-стари отбори са били. Тракия Пловдив например. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:27, 25 август 2017 (UTC) ::: Един гениален поет, публицист и революционер, преди повече от 140 г., беше написал: "У нас , свестните смятат за луди, а лудите, за свестни"...Четете Ботев, д-р Калинов! Там е истината![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:48, 25 август 2017 (UTC) :::: Поредната скапана манипулация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:35, 25 август 2017 (UTC) Първата спорна точка е година на основаване , за която е дадена референция от специализирана спортна енциклопедия по-горе (1913 г.). и копие от '''запазен''' оригинален съдебен документ, какъвто няма нито един друг клуб в България. Датата e 3 март 1913 г. Водноконче, ако предложите такъв абзац тук , то такъв трябва да се приложи за всеки отбор в България, защото всички са преминали през множество обединения. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:35, 25 август 2017 (UTC) : Оригинален съдебен документ, в който се говори за [[ФК Тича|Тича]]. Няма един път споменато Черно море. Нито пък оставен завет: след години прехвърлете безвъзмездно успехите на Тича към тези на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:38, 25 август 2017 (UTC) :: И както прочетохте в източника по-горе (специализиранa Спортна енциклопедия) , Черно море е наследник на Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 25 август 2017 (UTC) ::: В този източник пише година на основаване 1959 г. Да я оставим нея тогава, а?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:52, 25 август 2017 (UTC) :::: Четете до края, наследник на Тича 1912 и Владислав 1921. В България всички са наследници. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:57, 25 август 2017 (UTC) ::::: Иска ви се, за да ви върже „теорията“. ЦСКА защо не е наследник на АС-23?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:59, 25 август 2017 (UTC) == Референция и още как! == Почитаеми д-р Калинов! Ето ви убийствена референция, че Земята е плоска! Използвайте я! https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 25 август 2017 (UTC) == Защита == Толкова сте се увлекли в своя спор, че дори не забелязвате вандализмите, които се правят по страницата. За мен това е очевидна демонстрация, че въобще не ви пука за Уикипедия. Беседата и статията са защитени за един месец.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:11, 25 август 2017 (UTC) == Връщане на версия (отново) == Ще си повторя молбата от 20 юли, тъй като никакви промени не са настъпили междувременно, докато статията беше заключена, а и от юли насам като цяло: Моля, за връщане на статията до версията от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&oldid=7285044 тази дата] предвид следните факти: * Yavorescu и Okalinov си признаха в предния раздел за обединителната година на създаване (с уточнението, че било насилствено обединение от комунистическата власт, което е 100% вярно, но не променя фактите) * На нито едно място в качения в Общомедия файл, споменат от Izvora в предния раздел, не се говори за Черно море, а обекът на настоящата беседа е именно Черно море. Поради което документът неправилно е рефериран тук, а трябва да се реферира към статията [[ФК Тича]]. * Въпреки че и двамата юзъри казват, че твърденията им са подкрепени от солидни факти и документи, до момента не са предоставили нито един. За сравение: за година на създаване 1945 г. имаме линк към най-цитираният портал bgclubs.eu с [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?search=bgclubs.eu&title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=advanced&fulltext=1&ns0=1&ns1=1&ns2=1&ns3=1&ns4=1&ns5=1&ns6=1&ns7=1&ns8=1&ns9=1&ns10=1&ns11=1&ns12=1&ns13=1&ns14=1&ns15=1&ns100=1&ns101=1&ns828=1&ns829=1&ns2300=1&ns2301=1&ns2302=1&ns2303=1&searchToken=940w3uum9h7345myefq72nvp5 63 статии] с препратки към него. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:06, 28 септември 2017 (UTC) * Всичко което съм си "признал" е написано в статията * Нито един отбор в България не е бил с едно и също име от основаването си до сега. Промените в имената са описани в статията. * Представени са десетки източници, върху които е съставена статията. Всеки заинтересуван може да ги прочете. Те включват официалните годишници на ЦС на БСФС и БФФ. По-горе в дискусията има извадки от две издания на специализирана спортна енциклопедия, едното от преди 1990 г. и другото от 1996 г., които също подкрепят съдържанието на статията. * бгклъбс е сайт, писан от фенове и не може да бъде сочен като безпристрастен източник. Този сайт съдържа множество неточности и ПФК "Черно море" е само една от тях. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:14, 29 септември 2017 (UTC) ::Окалинов, '''единственият''', който нарича тези източници "официални", сте вие. Какво значи "официални", като тогава нямаше други!!! Нямаше нищо "неофициално". Тези тримата бездарници, авторите на подлистниците, които вие наричате годишници, можеха и да напишат, че сме посетили Луната преди американците! И това '''не можеше ''' да бъде оспорено от никого! Мога да ви засипя с десетки, както ги наричате "официални" източници оттогава, по най-различни теми, от които човек може да умре от смях! Обаче, тогава, нямаше други! Но, това, че бяха единствени, не ги прави в днешно време "официални" източници за истината...Ето това не можете да разберете нито вие, нито редакторите...Впрочем , обръщам се настоятелно към последните с въпрос: Има ли такова нещо , като Арбитраж в Уикипедия? Това би сложило край на целия този абсурд, който се разиграва 18 месеца .[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:20, 29 септември 2017 (UTC)) :::Разбирам, че статията тук е написана въз основа на единствените налични източници. Не съм твърдял друго. А на арбитраж може да минем абсурда Тракия Пловдив / Металик Сопот.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:59, 29 септември 2017 (UTC) :::: Докторе, давам ви една седмица, за да предоставите '''независим и достоверен източник''' (не от официални или неофициални сайтове на Черно море, не от имейли на ръководството на Черно море, не от ваши собствени сайтове и не от подлистници за джобна употреба), че между единствения БГ клуб, завършвал първенство на 2 позиции едновременно, и Тича и Владислав има взаимовръзка. Повече не смятам да дискутирам каквото и да било с пристрастен и необективен морски фен от Белгия, чиито единствени редакции са разрушаване на настоящата статия. Така че след 1 седмица, ако не предоставите източника, ще върна версията до последната читава, лично проверена и редактирана от мен. Поздрави.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:36, 29 септември 2017 (UTC) ::::: Ултиматум ли поставяте? Вашият източник съдържа немалко съществени грешки в страниците и на други клубове. По никакъв начин не може да се счита за достоверен, аз оспорвам неговата достоверност. А тези "подлистници за джобна употреба" са официални издания на институциите, които са администрирали футболните първенства и турнири у нас в продължение на години. Официалният сайт на БФС води ли се "независим и достоверен източник" или и него ще подложите на съмнение, защото се разминава с вашия източник? В [http://www.bfunion.bg/about/history/champions списъка с шампиони на България] пише най-долу, че Черно море е наследник на Тича и Владислав и има 4 титли (3 на Владислав и 1 на Тича). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:01, 29 септември 2017 (UTC) :::::: Явореску, ама този "официален сайт", като го гледам, не е пипан от повече от 8 години! Сякаш времето е спряло в 2009. Да не е падала бомба в БФС, или сте го възкресили от небитието? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Вярно е, че не са обновявали отдавна точно тази страница. Но това не прави сайта по-малко официален. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:34, 30 септември 2017 (UTC) ::: Арбитражен комитет в българската Уикипедия няма, като и във почти всички малки Уикипедии. Такива има само в големите. Повдигали сме въпроса на 2-3 пъти през годините, но желаещи да бъдат арбитри няма (бих подкрепил всеки редактор с поне малко опит и чувство за справедливост). Всеки може да повдигне въпроса и да напише една страница с правила. Това би отменило една голяма част от претенциите към администраторите, чиято задача не е да разрешават спорове. А за 18-месечния абсурд според мен вина имат и двете спорещи страни. Аз опитах да навляза в дискусията, но така и не разбрах къде точно е проблема и дали е само един. Видях само прехвърчащи сарказми, реплики и връщания. За мен, като практичен човек, опитът за разрешаване би бил загуба на време. Предпочитам да работя с нещо конкретно - „това е проблема, предлагам това решение... не се приема в тази част, защото не е надежден източник...добре, предлагам преработка на това с допълване на нов ред защо се е получило така и източник...“, тоест проблем, стъпки към решаването му. Ако липсват надеждни, „стопроцентови“ източници или са взаимноотричащи се и противоречиви, на 18-та минута бих излязъл с предложение за неутрален параграф "Според този източник е така, но според другия е иначе. Затова има противоречиви мнения за еди-какво си, като различните гледни точки са (и бих изредил възможностите според тежестта им)" и т.н. в този смисъл, за да може Уикипедия да отрази наистина реалното положение за противоречивост на спорното твърдение, а не желанието на един или друг. Не на 18-ия месец. За толкова време и децата порастват и започват да се държат като възрастни. Успех в дискусията (и не предприемайте нищо необмислено, което би позволило на администраторите да блокират потребител или да заключат статията за една година. Дори и с най-абсурдните и комични твърдения вътре - просто има админи, които не се интересуват от обектите на статиите или от твърденията, а от спазването на приетите правила.)--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:16, 29 септември 2017 (UTC) :::: Спорът е за историята на Черно море. Едната страна (Rebelheartous) твърди, че клубът е създаден през 1945 чрез обединението на Тича и Владислав, като именно тази година е начална за историята на клуба. Другата страна (Okalinov) твърди, че Черно море е наследник на двата клуба, като за година на основаване се приема 1913 (годината, през която е създаден Тича). Спорът за титлите е просто следствие от главния спор. За мен спора може да се редуцира до достоверността на източниците. За мен е логично да възприемам като по-достоверни тези на официални институции като БФФ и БФС. Може би било добре да се напише кратко резюме на спора като [[:en:Talk:PFC Cherno More Varna#Dispute for the club's history|това тук]] на български език и оттам да започнем наново. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:47, 29 септември 2017 (UTC) :::: Vodnokon4e, защо според Вас спорът да не може да се разреши както в [[Беседа:ПФК Локомотив (Пловдив)]]? Там също е бил замесен Rebelheartous (може би защото в [http://bgclubs.eu/teams/Lokomotiv1926(Plovdiv) неговия източник пише друго за Локомотив]), като Вие и още двама администратори (ако не се лъжа) сте действали почти като арбитри. Предоставените от Realsteel007 източници са подобни, даже при Локо има известно разминаване с енциклопедията на Молли. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:44, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Не помня как разрешихме спора там - през клавиатурата ми са минали десетки спорове. Може би тогава просто съм имал времето и желанието да помогна. Време, което сега нямам. Ако има други желаещи - моля. Надявам се да сме го решили по-най-добрия начин, но не помня наистина, а нямам време да чета беседата там - имам други неща за правене. Ако смятате, че начинът е подходящ, просто го предложете на другата страна. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 22:28, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Доколкото успях да разбера, администраторите са прегледали източниците, като са преценили тяхната достоверност и благонадеждност. Отчетена е и позицията на клуба по въпроса, както и тази на БФС. Нещо подобно направи и Izvora в тази беседа. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:38, 1 октомври 2017 (UTC) ::::: Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията. През 1953 г. Ударник и Строител са 5ти и 13ти, а през 1957 г. Славия е обявена за правоприемник на двата отбора. Да не говорим за случаят "Жск Славия" , където и Славия и Локомотив си припсват (и може би с право) активите на обединения отбор. През 1963 Спартак Пловдив и Ботев Пловдив са 1ви и 2ри и през 1967 г. се обединяват в Тракия. Колкото и да ни се повтаря, че Тракия е "старото име на Ботев", това не е истина. През 1969 г. Левски и Спартак са 2ри и 7ми преди да се обединят в Левски-Спартак. По времето на ДСО през 1950те има обединения на по няколко отбора. В Благоевград се обединяват 5 от тях и играят под името "Сборен отбор". През 1959 г. 5тия и 14 тия в Северната "Б" група Локомотив Г. Оряховица и Никола Петров се обединяват. През 1971 г. Сливен и Текстилец се обединяват, докато играят в Южната "Б" група...... Примери много, но не се набиват на очи, защото на никой не му се спори, където няма намесени титли. Очевидно е, че Черно море изобщо не е eдинственият отбор заемал 2 места в класирането. Проблема тук са титлите на Владислав, които будят завист все още. Отборът на Тича-Владислав при обединението през 1945 г. е съставен от 13 футболисти на Владислав и 8 на Тича. Той е колкото Владислав, толкова и Тича и така е представян през годините от всички източници на ръководните спортни органи в България. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 01:28, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Първото ви твърдение от горния абзац, е убедително доказателство, че при вас има някакъв личностен проблем. Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността. Що се отнася до следващите ви примери, вие просто сте изброили някои от многото сливания, но не сте привели '''нито едно''' доказателство, че новите клубове, след сливанията, са кумулирали успехите и на двата предишни клуба (защото няма такива).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Убедителното доказателство за това колко не сте прав е тук [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_78.pdf стр.46] Отборът на Тракия кумулира успехите на Ботев и Спартак. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Аха. И, това, дето го пишете, КОЙ го е кумулирал? "Тракия" ли (както се наричахме тогава), или тримата идиоти, автори на въпросната брошурка, които са ни го ПРИПИСАЛИ?? Както гласи популярната мъдрост, да тръгне слух, че сестра ти била лека жена, пък върви доказвай, че нямаш сестра... {{нлн|Жалък сте, Окалинов}}...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:20, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::"Тракия" е обединеният отбор на Ботев, Спартак и Академик, т.е. не сте само "вие" и официалният източник на най-висшият ръководен орган на Българският спорт кумулира успехите, които включват 1во и 2ро място през 1963 г. Не виждам за какво спорите. Покажете поне един източник, че не е така. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Е , така, де, нали вече ви написах, че тия серсеми, можеха да напишат, каквото си поискат, и никой '''не можеше да възрази''' на написаното...Тогава '''нямаше''' алтернативни източници! Преди месец ви предложих, да коригирате статията за 09.09.1944. в Уикипедия, като се позовете на '''единствените''' от епохата на комунизма "източници", че е било '''всенародна социалистическа революция''', а не военен преврат, както е било всъщност... Нали? Няма кой да ви покаже "поне един източник" оттогава, че не е било такa, защото такива '''няма'''...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Значи нямате източници. Благодаря за отговора [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:07, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::Ето ви източник, Окалинов! Вижте колко титли има Ботев Пловдив! http://a-pfg.com/отбор/ботев-пловдив/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:36, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::А ето ви от същия, пребройте титлите на любимото ви Черно море! http://a-pfg.com/отбор/черно-море/. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:40, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::: Източника на вашият източник е уикипедия, а вие го представяте тук в уикипедия като източник. Това е като случката на барон Мюнхаузен, които се хванал за косата и се издърпал от блатото. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:48, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Това, за източника, как го разбрахте? По кой начин го установихте? Или имате някакво вътрешно убеждение? Ако твърдението ви е вярно, тогава, съобразно информацията от статията в Уикипедия, срещу любимото ви Черно море, в моя източник, нямаше да има празна клетка в графата "титли", а трябваше да присъства числото 4. Пак се оплетохте, май...За кой път ви се случва, броите ли ги?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:47, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::: Пише отдолу : източник уикипедия. Оставям настрана факта, че източника е цитиран грешно. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:47, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Последно: Уикипедия ли е, според вас, или не е? Или и двете едновременно? А пък, ако все още си мислите, че не е(макар, по-горе да писахте, че е...), тогава, онова, за Мюнхаузен и косата, няма да се отнася за мен...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:22, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Кое да е уикипедия? Източника на текста, който ми давате е уикипедия. Самият текст очевидно не е. А този сайт е пълен с грешки отгоре до долу. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:46, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Ами нали аз вас това ви питам! Давам ви източник, а вие казвате, ту, че е от Уикипедия, ту, че не е...Преодолейте, най-накрая , вътрешните си противоречия, и дайте '''ЯСНО''' мнение! Лекар сте, все пак, стегнете се![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:52, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::: Този сайт ползва за източник Уикипедия, поне така пише. Не може в Уикипедия да се позовавате на източник, чийто източник е Уикипедия. Получава се порочен кръг, това е абсурдна ситуация. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:02, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::Съгласен съм. Но нали самият Окалинов(имам усещането, че сте едно и също лице) заяви, че "Оставял настрана факта, че източника(Уикипедия), бил цитиран грешно"... т.е., че НЕ Е Уикипедия! Айде, разберете се, най-после, дали вярвате на онова, което са писали като източник. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:25, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Уикипедия е цитирана погрешно в този текст , а е дадена като източник. С други думи текста не отговаря на източника. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:16, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Така. Следователно, източникът на моя източник, не е Уикипедия.(Макар и да е цитирана като източник).В това отношение, няма противоречие. Остава да разберем, дали не е някой подлистник, от дружески фенски колектив, качен на нарочно направен за целта сайт...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:00, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: За да структурираме проблема и го направи по-разбираем, предлагам той да се раздели на 2 казуса. *казус 1: Когато се обединят 2 отбора, обединеният отбор приема ли се като нов? Ако отговора е "да", започваме да търсим последното обединение на всеки отбор и поставяме там датата на основаването му. Не е приемливо подобен принцип да се прилага само за един отбор, докато всички други са обединявани по същият начин. Ако отговора е "не", забравяме за годината 1945 и преминаваме към *казус 2: Кой какво наследява от предшествениците си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:38, 30 септември 2017 (UTC) :::::: Аз съм първият, който взема отношение към предложените за решение казуси и, признавам си, приятно съм изненадан от конструктивността ви. По казус 1: Според мен , има 2 варианта. Първи вариант - обединеният отбор се приема като нов. Тук всичко е ясно, мисля, няма за какво да се спори, историята на новия клуб започва от датата на обединението, а успехите на двата предишни клуба си остават техни успехи в историята. Втори вариант - обединеният отбор наследява историята, успехите и традициите '''на единия''' от предишните два отбора, няма как и на двата, не може да се променя история! По казус 2: Вече се произнесох по-горе. Ако има наследник, то той наследява успехите, историята и традициите на отбора, за чийто наследник ще се счита. А ето, на вниманието на всички, '''абсолютно идентичен пример на обединение''' : През 1990, ФРГ и ГДР се обединиха в единна Германия. Някой, задал ли си е въпроса, какво стана с неизброимите отличия на ГДР по всички спортове и, в частност, във '''футбола'''? Може би си мислите, че са присъединени към тези на Германия? Да, ама не! А те, на всичко отгоре, са и един народ! На световното по футбол през 1974, играха и ФРГ и ГДР, даже бяха в една предварителна група. В крайното класиране, ФРГ бяха 1-ви, а ГДР 6-ти. Във вечната класация на ФИФА, Германия има 4 златни, 4 сребърни, 4 бронзови, 1 четвърто, 1 пето и 1 шесто място. Това шесто място, обаче, не е онова на ГДР, ако си мислите... То е от 1978 на ФРГ. ГДР си фигурират в класацията със СВОЕТО шесто място от 1974, на 48-ма позиция! Ето и линк за вечната класация на ФИФА. Вижте кой е на 2-ро и кой на 48-о място: https://en.wikipedia.org/wiki/All-time_table_of_the_FIFA_World_Cup. Още по-убедителна е вечната класация на МОК за футболните турнири на Олимпийски игри: Ето и тука линк : Вижте таблицата '''Performances by countries for men:''' Кой е на 10-то с 1 златен, 1 сребърен и 2 бронзови и кой е на 21-о с 1 сребърен, 1 бронзов , 1 четвърто и 1 пето. https://en.wikipedia.org/wiki/Football_at_the_Summer_Olympics. Подчертавам, че в продължение на 40 г. двата отбора се състезаваха в едни и същи турнири.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::: Остава да се разберем на кой вариант от казус 1 се спирате. Ако се спрем на "не нов отбор", което е по-практично, имайки впредвид всички обединения на всички отбори в България, то има и примери [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling тук] в които отбора кумулира успехите и на двата и Ч. море е нито първият, нито единственият [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:45, 30 септември 2017 (UTC) :::::::: Остава да прочета коментара ви за вечните класации на ФИФА и на МОК. Ама, много сте пасивен, нещо...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:26, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::А, на кой вариант се спирам аз, е въпрос, '''абсолютно БЕЗСМИСЛЕН''', защото моето мнение няма никакво отношение към дадено конкретно обединение и решенията на конкретните длъжностни лица, които го осъществяват. Ето защо, твърдя, че си нямате и хабер, за онова, което пиша.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:01, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Твърдите, че Ч. море единственият отбор кумулирал успехи. Не чувам коментара ви за [https://en.wikipedia.org/wiki/FC_Admira_Wacker_M%C3%B6dling това][[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::: Именно, няма никакво значение какво мислим по въпроса и кое според нас е правилно. Нормално е хората да са на различно мнение. Но Уикипедия би трябвало да отразява факти и статиите максимално да се придържат към тях. А фактите сочат, че Черно море е наследник (правоприемник) на Тича и Владислав. Това се потвърждава и от официалния сайт на БФС, който със сигурност не е поддържан от "тримата идиоти", както неуважително ги наричате. Как и защо се е случило обединението, защо така е решено да бъде, защо не е само Тича или само Владислав, защо не е чисто нов клуб, няма голямо значение в случая. Така се води от футболната централа и от предшествениците ѝ, така е записано във футболните справочници и енциклопедии, затова считам за напълно нередно да се опитваме да го променяме. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:02, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::: Ето го коментарът ми: Поредната ви вандалщина! А КЪДЕ е вашият коментар, за който попитах???[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:57, 30 септември 2017 (UTC) :::::::::::: Тази "вандалщина" я има на [http://flyeralarmadmira.at/erfolge-der-admira/ официалния сайт] на клуба и очевидно е одобрена от австрийската федерация, защото присъства навсякъде в списъците с носители на техните местни отличия. Няма как "вандалщината" да е наша. Както казах, в случая не е важно какво мислите вие или ние и кое е правилно или не. Важно е какво се счита за признато от официалните институции по този въпрос. А то е било признато както тогава ("когато е нямало други източници"), така и сега. Относно другия въпрос за ГДР/ФРГ, важно е какво се счита от институциите и това трябва да пише в Уикипедия. Аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове не може да се прави, така или иначе. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:03, 30 септември 2017 (UTC) ::::::::::::: Ясно, принципите на институцията "Адмира-Вакер", са ни по-удобни, а не принципите на институциите ФИФА и МОК. А защо "така или иначе", не можело да се прави аналогия между обединяване на държави и обединяване на спортни клубове? Обединяването на ФРГ и ГДР предизвика обединение на всичките им институции, вкл. на футболните им съюзи и на представителните им футболни отбори! Вие за какъв се имате, че правите такива самодейни изводи? Възможно е да сте по-умен от администрациите на ФИФА и МОК, но ще трябва да го докажете. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 08:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::: Изобщо не съм казал, че принципите на Адмира-Вакер са по-удобни. Каквото са решили ФИФА и МОК по отношение на ФРГ и ГДР, това е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Каквото е решено за Адмира от клуба и местната федерация, то е меродавно и това трябва да отразява Уикипедия. Същото искам и за Черно море, нищо по-различно. Не може да правите аналогия между двата казуса, това са различни субекти и различни казуси. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:53, 1 октомври 2017 (UTC ::::::::::::::: Нито са различни субекти, нито са различни казуси. И в единия и в другия случай субектите са футболни отбори (едните клубни, другите - национални). И казусите са еднакви - обединение на субектите. Не се правете на разсеян и не ни баламосвайте. Ясно е , че става въпрос за различни принципи. Адмира-Вакер си имат едни, удобни за Окалинов и Явореску, а Световните спортни централи - други, неудобни. [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:37, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::: Няма удобно и неудобно в случая. Каквото се е случило с ГДР, това трябва да е отразено в Уикипедия. По същия начин трябва да е отразено с Черно море и останалите клубове, които са претърпели трансформации вследствие на обединения, вливания и отделяния. Доколкото ми е известно, само според британското законодателство съществува неизменната практика при обединение на два клуба резултатът да е нов клуб с нова история. За останалите държави съществуват примери и в двете посоки, така че няма еднозначно правило, което да се приложи. Има факти, които следва да се отразят, а в източниците на официалните институции няма никакво разминаване по въпроса. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:54, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Добре, тогава! С вашите камъни, по вашата глава! Щом твърдите, че "имало факти, които следвало да се отразят, а в източниците на официалните институции нямало никакво разминаване по въпроса", позовете се, тогава, и на глупостите за Ботев Пд, писани в подлистниците на тримата глупаци, които за вас, с Окалинов, са "източниците на официалните институции". Позовете се смело и добавете към успехите на Ботев и Купата на България от 1958, сребърните медали от 1962 и титлата от 1963! Нали така пише във вашите "източници"? Щом може за Черно море, защо да не може и за Ботев? Смях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:12, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::: Имам чувството, че говорим на различни езици. Аргументът за Тракия беше, че по времето на съществуването на този клуб, футболната централа е кумулирала отличията на клубовете-участници в това обединение. Ако не се лъжа, и с Левски-Спартак се е процедирало по подобен начин. Идеята на този аргумент не е да Ви уязви по някакъв начин като фен на Ботев, а че Черно море не е някакъв прецедент в това отношение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:44, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::Това е първото ви вярно чувство, засега...Ние наистина говорим на различни езици. Няма клуб "Тракия", Яворчо! "Тракия", беше името на Ботев Пд от 1967 до 1989.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:04, 1 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::: Дори според [http://www.canary4ever.com/history.php вашите (ботевистки) източници] Тракия е обединение между Ботев, Спартак и Академик. През 1982 Спартак се отделя и става отново самостоятелен клуб. Как и защо е станало това обединение и дали ръководствата/феновете на Ботев и останалите клубове са го желаели, не е толкова важно. Факт е, че този клуб е обединение между три клуба и съществува през този период, като през това време се води носител на отличията на Ботев и Спартак. (Ролята на Академик е несъществена, тъй като по време на обединението е само дружество без футболен отбор.) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:53, 1 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: Смях…'''Първо''', вие, двамата , с приятеля ви Окалинов, четете източниците , както дявола-Евангелието. Вадите от контекст точно определени думи и изрази и ги цитирате в подкрепа на точно обратното на онова, което се казва. Ето целият текст от цитирания от вас източник: „Съвсем произволно, в нарушение на дългогодишните традиции, са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик". Във футболно отношение се получава така, че отборът на "Ботев" '''се запазва цялостно''', като към него се присъединяват само двама футболиста от "Спартак" - Христо Дишков и Тобия Момин, а на практика '''се ликвидира''' отборът на "Спартак" - бивш шампион на страната и носител на Купата на Съветската армия.” Това, защо не сте го цитирали, драги ми Яворе? Защото изцяло опровергава твърденията ви, затова.'''Второ''', как така, Спартак Пд „се бил отделил” ? Това да не е клетъчно делене, или развод след брак по сметка, с подялба на имуществото?!? Отделя се нещо, което '''го има''', драги! От 1967 до 1982, Спартак Пд '''не съществува''' и следователно няма от къде да '''се отдели'''! На 02.12.1982., на територията на Район Южен в Пловдив, '''се новосъздаде''', '''се възстанови''', по-точно, спортно дружество Спартак(респ. и ФК). Поредната ви нелепа манипулация, която няма да излъже никого.'''Трето''', вие двамата, с приятеля ви Окалинов, сте единствените, които твърдят, че АФД Тракия Пд бил клуб, '''различен''' от Ботев Пд. Аз се скъсах да търся статия в Уикипедия за [[ФК Тракия Пд|такъв клуб]], но не намерих. Вие, обаче, разполагате с надежден източник, нали? Източник, на който сте се позовали и когато сте вандализирали статията за Черно море. Имам конкретно , конструктивно предложение. Позовете се отново на надеждния си източник и създайте статия за [[ФК Тракия Пд|този клуб]], като зафиксирате и твърденията си, че в периода 1967 -1989, той е 3 (или 4?) – кратен шампион на България, 3-кратен вицешампион и 3-кратен носител на Купата. Ако успеете, това ще е с един куршум-два заека. От една страна, ще докажете, че АФД Тракия '''не е ''' предишното име на Ботев Пд, а, от друга, ще легитимирате окончателно и безспорно източника си и така ще се сложи край на този безкраен спор![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::Сам сте го написали още във второто изречение на този дълъг пост :.....''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''....Обстоятелствата при които са обединени не се различават съществено от обединението на Тича и Владислав. Друго не сме коментирали. А Спартак Пловдив си съществуваха до скоро (до миналата година ако не се лъжа) [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::: Okalinov не ми е приятел, просто сме на една и съща позиция в този спор. Наскоро четох друг спор за включването на градове в наименованията на клубовете, там съм на позицията на Rebelheartous. Заемам позицията, която считам за правилна и не се влияя от участниците в дадена дискусия. Обстоятелствата по обединението изобщо не съм коментирал, а само факта, че такова обединение има и за времето на съществуването му, БФС води Тракия като носител на отличията на Ботев и Спартак, сумарно. Естествено, че след обединението отбора е само един, не може един клуб да участва в първенствата с два отбора под различно име. Правете разлика между клуб и отбор. А концепцията за отделяне на клуб съществува дори и сега и е застъпена в нормативната база на БФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:19, 2 октомври 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Ама не си губете времето с вашия приятел да повтаряте като латерна едни и същи глупости! Тормон245Т ви е направил доста уместно и умно предложение. Онова, което по-горе сте написали за АФД Тракия, просто го систематизирайте и обогатете Уикипедия със статия за този клуб, дето бил различен от Ботев Пд. Часовникът тиктака, остават ви 4 дни щастие...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:16, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::: Има кратка статия за [[АФД Тракия]], без посочени източници. Когато Спартак се отделя като самостоятелен клуб през 1982, БФС продължава да го води като шампион на България от 1963, както е преди обединението, а не като чисто нов клуб без история и трофеи. Тогава и титлите на Тракия се редуцират с една и остават точно тези на Ботев. За БФС Спартак е с непрекъсваема история от 1947 до 2016, иначе няма как титлата да изникне от нищото и да им се "прикачи". По същия начин се процедира и с купата на Спартак (София), докато е част от обединението Левски-Спартак. И не знам за какъв часовник говорите. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 08:03, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::'''"Футболният клуб към дружеството е обявен за наследник и продължител на традициите на първия градски футболен отбор „Ботев Пловдив“ и приема цветовете му."''' Това, как ще го коментирате, драги Яворе?[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:58, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::: На практика се получава така, че далеч по-големия клуб във всяко едно отношение асимилира по-малкия. Същото се случва и при Левски-Спартак. На теория, и по документи, новоучреденото дружество Тракия е пряк наследник на Ботев, Спартак и Академик, както и носител на успехите им. Решението е публикувано във в."Отечествен глас", за съжаление не разполагам с него. Всички действия на БФС са съобразно това решение и няма нищо нелогично или абсурдно както при казуса с Тракия, така и при този с Черно море. А междувременно Rebelheartous е маркирал [[АФД Тракия]] за бързо изтриване, сякаш по този начин ще се изтрие и историята... [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:33, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::На практика, продължавате да бълвате фантасмагории. Каква "теория" и къде са тези "документи", които прехвърлят отличия, спечелени от един клуб, на друг! А, междувременно, отлично знаете, че Rebelheartous е пуснал статията за бързо изтриване заради липса на източници. Иначе, всички знаем(и най-вече вие двамата, с Окалинчо), че всичко в нея е самата истина. А, кой се мъчи да промени историята, стана ясно отдавна , на всички...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:12, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::: Някои от тези "фантасмагории" ги има в [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 държавните архиви]. Въпрос на усилия е да се издирят документите, вкл. и тези на БФС, ако обстоятелствата около Тракия и участието на Спартак се подлагат на съмнение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:59, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::Понеже, продължавате да се правите на ударен, ще повторя въпроса си отново: '''По силата на каква "теория" и въз основа на какви "документи", отличия, спечелени от един клуб,са прехвърлени на друг!''' Това твърдите вие! И не ни баламосвайте с информация от Държавния архив, която е известна на всички, която никой не оспорва, и която няма никакво отношение към въпроса! Все едно ви питам "къде работите", а вие си поглеждате часовника и ми отговаряте "вторник"...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::: Според чл.15(1) от [http://www.bfunion.bg/uploads/2015-08-06/PSFK_2015.pdf актуалния ПСФК] "при вливане или сливане приемащият или новият ФК поема правата и задълженията на преобразуващите се ФК". Предполагам, че подобен текст е имало и в тогавашните нормативни документи. Очевидно според БФС отличията са вид нематериален актив, затова централата кумулира отличията на клубовете, които образуват Тракия. Разбира се, само за периода до 1982, когато Спартак е част от Тракия. Това е видно от официалните издания на БФС по това време, няма как да е фантасмагория. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:21, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::{{D}} Фантасмагория ел гранде! Вие, изобщо, правите ли разлика между права и задължения от една страна и, нематериални активи, от друга? "Очевидно" ?!?... "Спартак - част (!?) от Тракия"???...Позовавате се на актуалния ПСФК(в който ИЗОБЩО не се коментира казус за УНАСЛЕДЯВАНЕ на отличия), за да легитимирате абсурдите на трима идиоти, от служба "Спортни прояви и имоти" от някогашния БСФС! Които, дори не са били на работа в тогавашната БФФ! Тези подлистници '''не са''' официални издания на тогавашната БФФ, а на друга спортна организация и , по-специално, на служба от нея, нямаща '''нищо общо''' с футбола! Следователно '''нямат''' никакъв характер на официални издания! Абсурди, с които недобросъвестно сте си послужили, за да вандализирате страница! Поредният ви гювеч от фантасмагории...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:44, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::: Продължавате да твърдите, че издание на чиято първа страница пише " Издава [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Български Футболе Съюз София] не е издание на БФС. Покажате ни тогава едно издание, което да подкрепи вашата теория. На БФС по възможност. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:09, 3 октомври 2017 (UTC) :::::::::::::::::::::::::::::::::Ами, това, може и да е, но първите 13 '''не са'''! Факт! Та, чак до 1985! [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанско обединение "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт] А това, колкото и да ни баламосвате, '''не е ''' Българската федерация по футбол![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:58, 3 октомври 2017 (UTC) : БФФ беше федерация към БСФС, едва през 1985 се учредява като самостоятелен и независим орган. Твърде вероятно е всички издания дотогава да са били под шапката на БСФС. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:22, 3 октомври 2017 (UTC) :: А проверихте ли какво пише на стр. 61 за Ч. море в това, което "може и да е" ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:27, 3 октомври 2017 (UTC) :::{{D}}Ха ха! Да! Познатите трима кретени, + още двама, Ценко Симов и Стоя Ку-ку-ванов...Удивително е, че , в днешно време, имат последователи, във ваше лице...Но, като се замисля, с оглед коментарите ви, не е толкова удивително.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:30, 3 октомври 2017 (UTC) :::: „Беше“, Yavorescu? Нима сте бил роден тогава?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 4 октомври 2017 (UTC) ::::: Да, употребата на това глаголно време е правилна. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 07:23, 4 октомври 2017 (UTC) :::::: Чудесно. А как върви търсенето на източника, който изисках?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:18, 4 октомври 2017 (UTC) ::::::: Има достатъчно благонадеждни източници в подкрепа на твърдението, че Черно море е наследник/правоприемник на Тича и Владислав. А ако Вашата теза, че обединение на клубове '''задължително''' води до нов клуб с нова история, защо тогава [[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] се води шампион на България от 1932? Титлата е спечелена от Шипченски сокол, а Спартак е създаден през 1945 след обединение между Шипченски сокол, Левски и Радецки. Защо шестте титли на [[ПФК Славия (София)|Славия]], спечелени до 1945, не изчезват след основаването на обединения клуб през 1945 (Славия + България + Бежанец)? През годините, БФС и предходните организации са били напълно последователни при сумирането или редуцирането на отличия след обединяване или отделяне на клубове. Недоумявам на какво основание не признавате източник на БФС, а в същото време настоявате статията да се позовава на източник, който съдържа фактологически грешки и редица несъответствия за немалко клубове. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:09, 4 октомври 2017 (UTC) :::::::: Няма нито един източник какъвто на мен ми е нужен и затова продължаваме да си разтягаме локуми толкова дълго време. Обясних ви вече, че БФС не е финална инстанция относно историята на клубовете. Това е причината да търсим други независими и достоверни източници. Вижте обаче следващия раздел, който ще напиша.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:58, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Кой е финалната инстанция и кой изтпчник е независим и достоверен, щом тези от БФС не са? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:02, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Футболните федерации имат думата при историята на клубовете, особено що се касае до това дали един клуб е правоприемник на друг или не. Когато компанията Ред Бул придобива Залцбург, новите собственици се опитват да "съкратят" историята на клуба, претендирайки, че това вече е нов клуб и историята му започва от нулата. Но федерацията ги принуждава да възстановят автентичната история на официалния сайт на клуба. Наскоро и FA разреши Дарлингтън да възвърне автентичното си име и да се позовава на историята си, вижте дискусиите в [[en:WP:FOOTY]]. Дори да приемем, че БФС не е финална инстанция по отношение на историята, то може да твърдим със сигурност, че те са компетентния орган, който разпределя отличията по футбол. Нали е така? В края на всеки шампионат именно БФС присъжда титли, медали и т.н. БФС реши титлата през 1985 да се отсъди на Тракия (по това време 100% Ботев) и им я отне 5 години по-късно. БФС все още счита Спартак (Варна) за шампион и Черно море за четирикратен шампион. БФС е считал Тракия за трикратен шампион за периода 1967-1982, до възстановяването на Спартак (Пловдив), който пък е обявен официално за пряк наследник на автентичния Спартак, който се влива в Тракия през 1967. Как е възможно БФС да счита един клуб за носител на трофей, ако той не е съществувал тогава и историята му започва през 1945? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 09:28, 5 октомври 2017 (UTC) == Забележка == {{коментар}} Tormon245t, надявам се че се ограничите малко в определенията си за другата дискутираща страна. Не забравяйте, че това не е футболен форум. Тук са нужни източници, а не викане и обиди.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 21:33, 30 септември 2017 (UTC) : Водноконче, стоически се опитвам да запазя добрия тон, но, не знам дали забелязваш, имаме си работа с изключително опасни и, безскрупулни манипулатори, които, заради собствените си фенски амбиции, не се поколебават да фалшифицират исторически факти, дори когато вандализмите им '''очевидно''' противоречат на нормалната човешка логика...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:41, 2 октомври 2017 (UTC) ::Какво има да се манипулира във факта, че на 25 юни 1967 г. ...''са обединени в едно дружество под името "Тракия" три пловдивски дружества - "Ботев", "Спартак" и "Академик"''...Пише го в сайта ви, написахте го и вие.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:17, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Няма нищо абсурдно в това, че един отбор е заемал няколко места в класиранията." Okalinov (беседа) 01:28, 30 септември 2017 (UT)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) :::"Вие(засега), сте единственият от тази дискусия, който вярва, че е възможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Тази хипотеза, за пръв път е формулирана(но само като хипотеза) от А.Айнщайн, при разработката на частната Теория на относителността."[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:25, 30 септември 2017 (UTC); Водноконче, ти какво мислиш днес? Преди месец,споделяше моята позиция. Сега? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:47, 2 октомври 2017 (UTC) ::::Дадох ви примери. В България всички отбори са били на повече от едно място. Всички са правоприемници (наследници) на повече от един отбор, включително Шипка-Ботев45 и Тракия Пловдив[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:32, 2 октомври 2017 (UTC) ::::: Абсолютна лъжа.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 06:54, 3 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое? Че няма статия за [[АФД Тракия]] ли? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 14:08, 3 октомври 2017 (UTC) == en wiki == Погледнете коя година на създаване са си сложили в en wiki. {{DDD}} --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 29 септември 2017 (UTC) : Да! И то, като "Тича-Владислав"! Което, пък, изобщо не е вярно! Това , наистина, минава всякакви граници и е възмутително! Още по-възмутително е бездействието на т.н. '''"отговорни"''' редактори...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:33, 29 септември 2017 (UTC) ::Не знам кой е писал в ен.уики и какво точно са целите му, но с това Софийско ай.пи ми мирише на доста плоска провокация. Аз лично чакам дискусията в беседата, на която Rebelheartous е поканен от няколко месеца, но не желае да се яви. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:39, 29 септември 2017 (UTC) ::: Оставаше и да знаете, Докторе. {{)}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:29, 29 септември 2017 (UTC) == Как да започва статията? == Ето един приемлив за мен вариант, който сглобих на база на версията на Доктора и моята стара версия от миналата година: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Известен брой привърженици на Черно море обаче смятат датата на създаване на единия от съставните елементи за официална рожденна дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“ Всичко това подкрепено с нужните източници, разбира се. Може да се направят още корекции и да се добавят и премахнат изречения, но предлагам това да е рамката, по която се движим.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:12, 5 октомври 2017 (UTC) : Аз не виждам твърдение без източник и сега. Рамката за текст е приемлива. Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC) : Първото изречение от втория абзац не е съвсем коректно. Все едно да кажем, че известен брой привърженици на Локомотив (Пловдив) считат 1926 за година на основаването на клуба. Дали са "известен брой", "почти всички" или "всички"? По-скоро е третото. Същото е и с Черно море, за привържениците 1945 е годината на обединението и никой не счита, че историята на клуба започва оттогава. Естествено, няма как да се направи допитване, за да се установи точния брой, така че подобни твърдения винаги са обречени да увиснат във въздуха, независимо как са формулирани. За мен е важна позицията на клуба, както и тази на БФС. Това е изтъкнато и при дискусията за Локомотив (Пловдив), не мнението на привържениците. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:00, 5 октомври 2017 (UTC) : Като цяло текстът е добро начало за постигане на консенсус. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 10:06, 5 октомври 2017 (UTC) : Текстът е добра отправна точка. "Известен брой" може да се замени, ако според някоя от страните не представлява точно твърдението. "Голяма част", "по-голямата-част“, "според привържениците на". А ако е официално становище на клуба за този вариант - "Официалната история на клуба", "Официалното становище на клуба", но тогава трябва да се добави и другото мнение - "но според .... " или "но поради еди-какви си обстоятелства" има и друга възприето становище/ мнение.... От този род, за да може Уикипедия достоверно да представи гледните точки, щом има повече от една. Това е моето мнение за консесусното решение. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 11:17, 5 октомври 2017 (UTC) :: Водноконче, ти поддържаш ли още становището си, че е невъзможно един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на 2 различни места в пространството? Извинявай, че те питам за трети път, но ти не ми отговори, когато те попитах за втори.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:14, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Във физиката това е невъзможно. Ако питате конкретно за отбора и класирането му - това си е доста интересно наистина и почти не се среща, но личното ми мнение е, че е най-добре това да се обясни с 2-3 изречения защо се е получило така. --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 15:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Нали не си мислиш, че крайните подреждания се правят по закони, различни от тези на физиката? Всяко едно крайно класиране е моментна снимка(фиксиране) на нахождението на 16 '''различни''' обекта в конкретен времеви момент. Освен, ако не допуснем, че в 1938, са важали други закони на физиката(теза, горещо застъпена от д-р Калинов)...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:15, 5 октомври 2017 (UTC) :::: И, прощавай, но какво, казваш, се било "получило"? И кога?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:44, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: Доколкото си спомням, във физиката има и синтез. Ако сме имали 2 различни обекта тогава, не виждам нещо което да пречи тези обекти да се слеят след време. Въпросът е доколко новият обект е носител на историята на единия от старите 2 (или и на двата). Ако Черно море поддържа, че е носител на историята на единия или и на двата и всички независими организации и източници са съгласни - това трябва да се отрази. Ако има и друго мнение, поддържани от други независими организации и източници - това също. Уикипедия не трябва да създава нови неща, тя трябва само да отразява общоприетите мнения в енциклопедичен вид. Ако бяхме в Античността или Средновековието, в Уикипедия трябваше да пише, че съгласно общоприетото мнение Земята е плоска, но съществуват и хипотези, че Земята е кръгла или че се крепи на четири слона или пет костенурки - всяка хипотеза според тежестта си. Уикипедия трябва да отразява, не да променя или създава. Когато някой факт или теория се променят в обществото, тогава трябва да се променят и в Уикипедия. Това което се е получило, е че отборът е наследник на 2 отделно и едновременно съществували отбори - затова в една година има посочени 2 различни места в класирането. Което трябва да се обясни в статията.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 16:48, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: {{D}} Синтезът, '''също''' е в '''конкретно''' исторически момент, миличък...Ако някакъв синтез е станал в 1945, то, той, '''не може да е станал и в 1938'''...Обикновени, прости, физични закони, непонятни за някои участници в дискусията{{D}}. Ако искаш, махни си коментара, защото не ти подхожда... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Tormon245t, моля не ме милосвайте, нито се познаваме, нито държа. И не ме въвличайте във футболни форуми. Споделих мнение, хубаво, лошо, толкова. Ако ще допринасяте по някакъв начин към Уикипедия - допринасяйте. Ако не - недейте. Ваша воля. Разбирателството с другите участници в дискусията е във Вашите ръце. Ако искате напишете, че е шампион през 1658 г. Само поставете източник. Ако смятате да водите дълга дискусия - добре е да се архивира отвреме-навреме, отварянето на беседата ще стане трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 17:26, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::::Повече няма да видите милост от мен{{D}}. Вярно, не се познаваме, навярно няма и да се случи. Колкото до "въвличането", ами вие сам сте се въвлекли, какво се оправдавате с мен? А що се отнася до мнението ви, хубаво, лошо, или толкова, аз бях ясен. Най-добре го махнете, защото не ви подхожда. Просто ви сваля до нивото на варненския анестезиолог...А, все си мисля, че не сте от неговата порода...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:11, 5 октомври 2017 (UTC) Я да напиша и аз едно мнение, което да ме свали до нивото на анестезиолога. Отново ви цитирам:<br> Според „Футболна енциклопедия“, том ІІ от 1994 г: * „Черно море“ - Варна, основан през 1913 г. Названия през годините: „Тича“, „Владислав“, „Приморец“, „ТВ 45“, „ТБП“, „Ботев“, „ВМС“, „ДНА“, „СКНА“, „Черно море“. Шампиони на България (1925, 1926, 1934, '''1938'''), вицешампион (1928, 1930, 1935, 1936, '''1938'''), бронзов медалист (1953). Финалист за купата на България (1985, 1988)..... „Черно море“ е първият щампион на страната по футбол (1925) под името „Владислав“. Май футболната енциклопедия също не е запозната със законите на физиката. Защото според нея Черно море е едновременно шампион и вицешампион през 1938 г. Вземете се разберете най-накрая, че това тук отново става една фенска говорилня. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:01, 6 октомври 2017 (UTC) :Мнението Ви е съвсем точно и логично, Молли. А изводът Ви - безупречен! Няма как да паднете до неговото ниво. В дадения пример е интересно да разберем кои са авторите(съставителите) на цитираната глупост.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:07, 6 октомври 2017 (UTC) :: Автори - Анатоли Петров, Петко Павлов, консултант - Николай Райков. За енциклопедията се използвани 13 източника. Ако държите, ще Ви ги цитирам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:52, 6 октомври 2017 (UTC) :::Няма да е зле. Инак, авторите са световно известни...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:23, 6 октомври 2017 (UTC) Използвана литература: * Цанев Д. - „Арбитрите на световните първенства“, изд. 1992 * „Малка футболна енциклопедия“, изд. 1971 * „Футбол. Състезателни правила“, изд. 1984 * Симеонов Кл. - „Футболът в България“, изд. 1984 * Попдимитров Д. - „История на футбола“, изд. 1987 * „От Уругвай'30 до Мексико'86“, изд. 1989 * „Европейският футбол'88“, изд. 1989 * „Футбол. Енциклопедичен справочник“, изд. 1985 * „Годишен справочник „Футбол““, издания 1979 - 1991 * Попдимитров Д. - „България на футболния глобус“, изд. 1982 * „Все о футболе“, изд. 1972 * „Lexicon Fussball“, изд. 1987, Лайпциг * Използвани са и материали от периодичния печат за 1992 и 1003 г. - в. „Меридиан спринт“, „Меридиан мач“, „Старт“, „Албион“. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:45, 6 октомври 2017 (UTC) : Сърдечно Ви благодаря, Молли! Сега, наистина, нещата се поизясниха. На 5-о и 10-о място са реферирани източници от автор, който е единият от тримата глупаци-съставители на нелепите и абсурдни брошурки, които Окалинов размахва като "официални източници" на БФС...За Ваше сведение, макар, да не Ви засяга, въпросният "автор" е първият изобретател на шизофренията, че Черно море е бил на две места '''едновременно'''. Искрено се надявам, здравият разум най-после да надделее и да се убедите, че това е просто '''абсурд'''.Отделно , както вече беше писано, брошурките на Окалинов '''не са''' официални източници на БФС, а на Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" към Българския съюз за физическа култура и спорт. А това, съвсем не е тогавашната Българска федерация по футбол.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 6 октомври 2017 (UTC) : Ето, уважаема Молли, сама се убедете, вижте последната страница: [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_84.pdf Издава Стопанска организация "Спортни имоти и прояви" при Български съюз за физическа кулура и спорт].[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:25, 6 октомври 2017 (UTC) :: Четирите титли на Черно море ги има и в изданието на БФС. Опитах се да намеря каквито и да е издания на БФФ, но не можах. Всички решения в българския футбол преди създаването на БФС са на ЦС на БСФС и съответните ОС на БСФС (на регионално ниво), което ме кара да мисля, че и предните издания са също толкова официални. По онова време беше напълно нормално към организациите да има прикачени СО, които на практика са част от същото ведомство и цялата им дейност е съгласувана с него. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:09, 6 октомври 2017 (UTC) :::Aйде, бе! Всички ли? Ти, откога стана толкова компетентен? '''На 9 февруари 1985 г. излиза решението на Политбюро на ЦК на БКП „За решително издигане равнището на българския футбол". Последва го решение на Секретариата на ЦК на БКП, с което се ликвидира ведомствеността на отборите и те са поставени при равни условия.''' И, с какво самочувствие, моля, пишеш за "онова време", щом си нямаш и хабер за него?!? Вие, двамцата, с Окалинчо, едно, че сте голяма атракция, да ви чете глупостите човек, но сте и много опасни, понеже успяхте да зарибите толкова голям кръг редактори... [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:06, 6 октомври 2017 (UTC) :::: Говоря за решенията, свързани с присъждане на трофеи и обеднения на клубове, това ни вълнува в тази дискусия. Например, решението за обединението в Тракия е на ОС на БСФС, не на БФФ. Кардиналните реформи във всяка една сфера са били дело на БКП, за това не споря. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:37, 6 октомври 2017 (UTC) :::Уважаема Молли, тук се обръщам директно към Вас, а не към Яворчо, той няма да разбере нищо...Ето Ви откъс от встъпителния текст от брошурката на тримата тенори за 1984, написан от същия Попдимитров Д. : '''"През настоящата 1984, ще честВУваме славен юбилей – 40-годишнината от Социалистическата революция(?!?) у нас, която разтвори дверите широко на всестранния възход на нашата родина. …И, несъмнено е, че Рейгън и неговите налудничави сподвижници, които се стремят към разпалване на ядрена война, ще срещнат все по-решителен и спонтанен отпор на всички здрави и миролюбиви сили в света, начело с Великия Съветски Съюз."''' Че има нещо налудничаво, има, но, оставям на Вас да прецените какво е то...Ще повторя: Ако на тия тримата кретени им бяха разпоредили да напишат, че сме посетили Луната преди американците, вЕрвайте ми, щеше да бъде написано и ДОКАЗАНО![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:32, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ще стигнем и до това. Нека преди това уточним историята, че да се приключи поне с нея.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:21, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: Само да направя леко включване, че последните 2 изречения са според „известния брой привърженици“, както съм пояснил в предложените абзаци. А футболна България не се състои само от тези привърженици.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:56, 5 октомври 2017 (UTC) ::: Tormon245t, обяснението е просто -- Тича и Владислав са били самостоятелни клубове в периода, когато са спечелили тези титли. Както виждате, това не е някакъв наш български абсурд, има го и в "бели държави" като Австрия. Примерите в Европа са малко, защото сливането на клубове с трофеи е рядкост, а в страната с най-много клубове (Англия), сливането води до нов клуб. Примерите в България за обединения и всякакви такива трансформации са страшно много, но твърде малко клубове са печелили отличия, затова и не се набиват на очи. БФС е третирал всички обединения по еднакъв начин, като официално признатия правоприемник се води и носител на отличията на предшествениците си. Ако Черно море беше някакво изключение, и аз бих се чудил защо е така. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 18:28, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Яворчо, ти самият си едно просто обяснение. И съвсем не си някакъв български абсурд, а си типичен пример на какво е заприличала Европа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:21, 5 октомври 2017 (UTC) :: Написал съм „известен брой привърженици“, защото ако напиша „всички“, пак ще е нужен достоверен независим източник и пак няма да има и пак ще изпаднем в едно безвремие. И това се връзва с това, което казва Yavorescu, че е трудно да се установи техния брой и численост. Аз обаче нямам нищо против той да посочи друг израз по негов избор, за да го заменим. Хайде, очаквам, и след това най-накрая да поправим текста. Годината на създаване в шаблона и отличията ще ти обсъдим допълнително. Нека първо да приключим с историята.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:00, 5 октомври 2017 (UTC) :::"Известен брой" или "някои" можем да напишем за 1909 г., когато се създава "Спортист". Това не е официалната версия приета от клуба, макар че някои мислят че трябва да бъде. 3 март 1913 г. е официалната версия и трябва да се отрази, независимо какво мислят "известен брой" или "някои". Инакомислещи винаги ще има и не можем да отразяваме мислите на всеки от тях. Физиката няма място в Българския футбол. Всички до един са минали през същите процеси. Закономерностите трябва да са еднакви при всички.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:30, 5 октомври 2017 (UTC) :::: Не разбрах кой израз да използваме?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:49, 5 октомври 2017 (UTC) ::::: .......(абзац 2) За официална рожденна дата на клуба се счита 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г., което дава основание на част от феновете да считат, че началото на техния клуб е поставено тогава.........[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:51, 5 октомври 2017 (UTC) :::::: „Официална рождена дата“ или „официално становище на клуба/ръководството“? Има известна разлика между двете. Ако е първото, ще ви поискам източник, който вие няма да намерите. Така че дайте да се спрем на второто, което поне може да се цитира от официалния сайт?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:28, 5 октомври 2017 (UTC) ::::::: Кой определя официална рождена дата тогава и какъв източник имате за тази на Ботев Пловдив, например? Със сигурност нямата нито един, защото никой на този свят не е видял такъв. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::: Разбрахме , вече, че не си от този свят, не е нужно да го натякваш. Сложи си очилата и гледай, пpишълецо от K-pax: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2_(%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)#/media/File:Page35BotevPlovdivProtocolbook.JPG. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:47, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Не знам какво доказва този източник. Нещо за някакъв паметник и нещо за някаква глоба. По темата : Най-официалните рождени дати на всички клубове без изключение са от създаването на АД, което е през 1998(или 1999). Тук говорим за правоприемство, а то се определя от БФС. Източници за това, какво е определил БФС като правоприемство в случаят тук, дадохме достатъчно. Черно море е правоприемник на Тича и Владислав и за рождена дата се определя тази на Тича, за което има представен документ [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:58, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::Понеже знам, че няма да знаеш, затова изрично написах да си сложиш очилата. В протоколната книга, има, там, един положен печат, най-вероятно е фалшификат...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:13, 6 октомври 2017 (UTC)) :::::::::::Най-вероятно! Както и тези 2 източника, кой от кой по-фалшиви... http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/193-20-godini-bpfc. http://bultras.com/novini-za-botev/dokumenti-na-botev/194--1937-1938[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:31, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Как разбираме от този печат, че датата на основаване е 12 март 1912? Няма документ, който да показва, че на тази дата е основаван някакъв клуб. Тя е символична (разбирай измислена от фенове) и сложена като официална. Между другото има печат "Спортист 1909". Може и да сложим една дата , да кажем 19 май и готово. Това е какво сте направили вие[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: Това, че не си го виждал, не значи, че няма, докторе...Продължаваш да ставаш за смях, а не се усещаш.Символична(разбирай измислена), май, е само твоята компетентност.Слагай очилата и чети: Най-дясната колона, 10-и ред, отгоре: http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925. Аз, лично, ти позволявам, да приемеш и 31-о число на м.март.Даже, като съобразим, че е било по стар стил, може и 13.април. Но не по-късно. Сега ще мирясаш ли?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:13, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Ами точно това е – че няма такава институция, която да се произнася за историята на клубовете. Затова си служим с благонадеждни източници. Не разбрах, и „официално становище на клуба/ръководството“ ли не ви се нрави?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:00, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::Тогава трябва да се напише на всички клубове , че датите са неофициални или според клубните ръководства и фенове. Защо само на Черно море. И ми покажете един документ как се стига до датата 12 март 1912 в случая "Ботев" . [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:14, 6 октомври 2017 (UTC) ::::::::::{{нлн}} [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:23, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Aма, моля ви се! Що за лична нападка да е това, като самият Окалинов го заяви: '''"...защото никой на този свят не е видял такъв.''' Okalinov (беседа) 06:50, 6 октомври 2017 (UTC)".[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 09:17, 6 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не ми отговорихте задоволява ли ви изразът или не? И съответно ако не, дайте друг вариант, който да звучи приемливо и за мен, и за вас.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:38, 6 октомври 2017 (UTC) ....... ''За рождена дата на клуба, БФС и ръководството приемат тази на по-старият от тях, Тича, 3 март 1913 г''.....[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:40, 6 октомври 2017 (UTC) : Хайде да не изнагляваме. БФС няма да ги месим поне докато официално не заявят че има взаимовръзка между Тича и Черно море. Ето ги абзаците отново: „''Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици.'' ''Ръководството на Черно море обаче приема датата на създаване на единия от обединените отбори за своя официална рождена дата – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Спортист е създадено през 1909 г. и това кара други фенове да твърдят, че началото на техния клуб е поставено дори тогава.'' ''По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934).''“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:35, 6 октомври 2017 (UTC) А всъщност дори и това не е най-коректното представяне на историята. 3 март 1913 г. е рождената дата на Река Тича. Тича е създаден на 24 май 1914 г. Т.е. за да сме най-близо до истиността по-скоро първото изречение би трябвало да го преоформим като: „Историята на Черно море може да се проследи до Река Тича и Тича и Владислав – едни от първите шампиони на България.“--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:45, 6 октомври 2017 (UTC) : В официалния сайт на БФС пише, че Черно море е наследник на Тича и Владислав. Това не е ли взаимовръзка между тези два клуба и Черно море? Или смятате, че и това е грешка, както грамотата на [[Иван Моканов]]? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 05:55, 7 октомври 2017 (UTC) :: Няма да се съглася с такова изсмукано от пръстите твърдение, така че се концентрирайте върху рамката, за която казахте че е „добро начало за постигане на консенсус“. Харесва ли ви този вариант или какво още да се отредактира?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:27, 7 октомври 2017 (UTC) :::Rebelheartous, губиш си времето. Ти не разбра ли, че тия двамата, просто ни будалкат и изобщо не им пука как щяла да започва статията. '''"Важно е в шаблона да пише датата на основаване 3 март 1913 г. и 4 те титли към успехите на клуба." Okalinov (беседа) 09:04, 5 октомври 2017 (UTC)"'''[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:44, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Спокойно, Tormon. За истината никога не се губи време. А аз съм доста далеч това да се откажа, така че ще доведа нещата до правилен и завършен вид.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:21, 7 октомври 2017 (UTC) :::: Кое е изсмукано от пръстите? Имаме доказателство за позицията на БФС и за това на клубното ръководство, както го предлагам в текста. Вие нямате нито един източник за вашите твърдения и единственият ви аргумент е , че всички източници са писани от "идиоти". Освен това, делението на Тича на Река и не Река е ваше нововъвъдение. Думата "дори" при "дори тогава" е излишна [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:57, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: Не всички са писани от идиоти. Само онези, в които се твърди, че сте били на 2 места '''едновременно'''. Впрочем, всички те, са производни от фундаменталната идиотия на Попдимитров Д., той е пионерът и всички се позовават именно на него като "източник".[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 13:44, 7 октомври 2017 (UTC) ::::: За БФС ще си приказваме по-нататък. Да не се отклоняваме от темата. ОК, махам думата „дори“ и ако това е последното, което ви притеснява по текста, следващият път като вляза, ще го публикувам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:19, 7 октомври 2017 (UTC) :::::: Защо по-нататък? Така написано, първото изречение от втория абзац изглежда като твърдение единствено на клуба, a това съвсем не е така. Пак опираме до "тежестта" на източниците. Защо официалния сайт на БФС, издания на БФС и издадена енциклопедия не са благонадеждни източници, а съкратения вид на историята в bgclubs.eu е? Защо във Вашия източник някои клубове се обединяват и претърпяват всякакви трансформации, като запазват историята си, а за други се прилагат съвършено различни критерии? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 15:05, 7 октомври 2017 (UTC) ::::::: Ами просто представете нещата както са. Поставете и във втория абзац според кого, освен Черно море. - "''Ръководството на Черно море, както и БФС'' (или който там още приема това и според Вас е вожно да се спомене) ''обаче приема датата ...'', за да е представена гледната точка и според кого. С една дума, офирмете 2 отделни твърдения, представящи отделните страни в спора и ги съчетайте в един параграф, като се започне от по-официалната позиция (или теорията с по-голяма тежест). Не е толкова трудно.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:18, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не виждам нищо нередно в този [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2#/media/File:Ivan_Mokanov_Honorary_Diploma.jpg|този източник]. Номер, печат, подпис, име на президент. Колко по-официален може да бъде един документ? Останалото е аритметика за 2ри клас. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:02, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::::Аз не коментирам източника, а начина на оформление на оспореното твърдение.--[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 18:20, 7 октомври 2017 (UTC) :::::::: Историята на Черно море може да се проследи до Тича и Владислав, едни от първите шампиони на България. През 1945 г., с настъпването на новата власт, започват и промени във футбола. В голяма част от страната физкултурните органи на правителството на Отечествения фронт извършват окрупняване на клубовете. На 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“. Причина за обединението е желанието на властта да намали броя на клубовете в града, аргументирайки се с това, че те са твърде много. В същото време и двата отбора са без финансови и спортно-технически неуредици. ::::::::БФС и ръководството на Черно море приемат датата на създаване на единия от обединените отбори за официална рождена дата на клуба – 3 март 1913 г. Тогава туристическо дружество Галата се регистрира официално в съда под името Река Тича. На следващата година то се обединява със Спортист в Тича – шампионът на България за 1938 г. Футболистично дружество Спортист е създадено през 1909 г. и това дава основание на част от феновете да приемат тази година за начална в историята на клуба. ::::::::По време на годишно-отчетно събрание на Тича през април 1921 г. настъпва спор относно разпределението на финансите. В резултат на това част от членовете на клуба се отделят и на 1 май създават Владислав. Той се превръща в един от най-успешните български отбори преди Втората световна война, след като става първи шампион на България (1925) и след това спечелва още 2 титли (1926 и 1934). ::::::::Според източниците на БФС, Черно море е наследник и правоприемник на историята и успехите на Тича и Владислав [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:28, 7 октомври 2017 (UTC) Нищо подобно не е заявено никъде от БФС, както вече съм пояснявал многократно, последно [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8145409&oldid=8145160 само преди 3 дни]. Така че поне докато няма официално изявление до медиите от страна на БФС, подчертаващо връзката между Тича и Черно море, няма да оставяме в текста спорни твърдения. Имайте предвид, че аз направих отстъпки да включа в историята на клуба части от историята на други два клуба, които нямат нищо общо с Черно море. През цялото време не бях съгласен, все още не съм и продължавам да смятам, че не е правилно. Направил съм го единствено, за да се постигне консенсус и да спрем да дъвчем едно и също. Очаквам и от ваша страна наглостта да не надделява и да търсите компромисни варианти. Имаме да обсъдим секция Успехи, както и датата в шаблона, така че ви призовавам поне с История да приключим спора. Все пак неколкократно заявихте, че рамката е приемлива.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:37, 10 октомври 2017 (UTC) :: Рамката е приемлива, текста е изцяло ваш, с 2 корекции от моя страна. БФС не издава информация по молби на частни лица и не е издавал това, което искате за нито един клуб. Това, което издава БФС са посочената грамота, която ясно показва позицията му по този въпрос и поздравителни телеграми. [http://www.bfunion.bg/about/history/champions Тук] имате информация от официалния сайт на БФС, в който Черно море е представен кат пряк наследник на Тича и Владислав. [http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0 Тук] имате още няколко поздравителни телеграми от БОК, АФД "Тракия" и ЦСКА "Септ. знаме" по случай 70 годишнината на клуба през 1983 г. Според мен,с това покриваме изискването към независимите източници. Да не говорим, че за Ботев ви е достатъчен хвърчащ лист от тетрадка с печат без дата да потвърдите точната дата на създаване. Нека да не говорим и за наглост [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:22, 10 октомври 2017 (UTC) :::Окалинов, няма да е зле, да се отнасяте малко по-сериозно, не само към вашите източници, но и към чуждите. Няма да е зле, и някой да ви обясни, че прономерована страница от протоколна книга,с ненарушена цялост, не е "хвърчащ лист от тетрадка ". А, никак няма да е зле, от време-навреме, да четете онова, което ви показват други редактори, за да не ставате толкова често за смях и подигравки. Това ви е показано на 07.октомври, в 10:13 (UTC): http://bultras.com/novini-za-botev/историята-на-Ботев-Пловдив/1912-1925 [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 07:49, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Не съм сигурен, че четете това, което ми изпращате, за това ще ви го резюмирам. През 1911 започват да се създават клубове, които вашият автор нарича "еднодневни". През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това. Поради война, но го прекратява. Нито дума за спортна дейност, да не говорим за футбол. През 1914 г. (не разбрах кога точно) се сформира друго дружество със същото име , което пак е закрито поради война. Чак през 1919 се виждат знаци на някаква организирана спортна дейност. Това е според този автор, написал патриотична спортна статия в някакъв вестник, и аз трябва да вярвам , че днешният ПФК Ботев след всичките му закривания, обединения и трансформации, без да смятам фалита и Сопотската афера е създаден на 12? март 1912 г. Не го вярвам, но не ви преча на вас да си го вярвате, както ви казах още в началото, когато влязохте в тази дискусия като герой на Алеко Константинов. Тук разликата със Спортист, Тича и Владислав е тази, че Варненските клубове не са прекратявали спортната си дейност, нито са били закривани. Играли са деца, юноши и старци, но е имало непрекъсната дейност и футбол се е играл още от 1909 г. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:56, 12 октомври 2017 (UTC) ::::: Точно така. Някъде през '''март'''. '''1912!'''. Най-напред , надувахте тръбата, че "никой на този свят не бил виждал източник, че Ботев е създаден през 1912". Само ,защото вие не бяхте виждали... След като ви бяха показани няколко източника, изревахте, че не било през март!...Сега кандисахте и на март, но къде пишело, че е 12...Вижте какво, Окалинов, да приемем, че е март, 1912 и да затворим спора по '''този въпрос''', а? Що се отнася до прекъсването между 1912 - 1918, твърде недостойно е да се твърди, че когато моите дядовци са мрели по фронтовете на войните за национално обединение, вашите са развивали физкултурна дейност и са цъкали мачле!...А в Пловдив не е имало "деца, юноши и старци"...Дори не се усещате, как отново ставате за смях. И съжаление...Патриотичната спортна статия в "някакъв вестник", е много, ама много по-достоверен източник от откровената шизофрения на някой си Попдимитров Д., тиражирана в хвърчащи подлистници...Както твърдите самият вие, обект на обединения и трансформации, е бил не само Ботев, затова недоумявам, какво точно искате да внушите? А в какво трябвало да вярвате, си е ваш, личен избор. Вече забелязах, че вярвате в противоестествени твърдения и закони (аз също не ви преча). Но, иначе, поласкан съм, че ме сравнихте с д-р Константин Иречек, нямаше нужда. Точно от вас, такива комплименти, са ми малко излишни. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:26, 12 октомври 2017 (UTC) :::::: Кое му е достоверното на това и кое ви дава право да раздавате диагнози? Не виждам връзка между този Ботев и сегашният. Всички други били еднодневки, този може да е бил двудневка. Закрита двудневка, преустановила съществуването си още тогава. След 2 години друга двудневка. Вашият Ботев до последния фалит е от 1919 г. Това разбирам от източника ви. Мачлетата са цъкани от деца, юноши и възрастни. Защо на са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война? Там дядовци не са ли умирали? Това вече са функциониращи клубове, винаги е имало ученици да допълнят бройката. Да не говорим , че този Ботев от 1912 г. е създаден от ученици. Къде са отишли да воюват 2 дена след като уж били създали клуб, го оставям на вас като тема за размисъл [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:43, 12 октомври 2017 ::::::: А кое му е недостоверното? И диагнозата си я е поставил самият автор, когато е прозрял, че Черно море се е раздвоил в пространството, за да се намира на две места във времето...Какви връзки '''вие''' виждате, изобщо не е интересно, защото никой вече не ви взема насериозно, разберете го. Щом не правите и разлика между принудително преустановяване на дейност и закриване( сякаш са ходили до Окръжния съд, да го закриват...). А глупавия ви въпрос "Защо не са закрили Ботев или който и да е от другите през 2 та Световна война?" , оставям като поредната атракция за участниците в беседата. Нека ви се полюбуват още малко на познанията по история...Вие наистина ли не сте чували, че по време на Втората световна война, България не е изпратила нито един войник, на нито един фронт!? Единствените бойни действия, които сме водили, са били срещу англо-американските агресори, и то на наша въздушна територия. Най-дружелюбно ви предлагам, спрете се за известно време, излагате се![[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Не могат да отидат до никакъв съд да го закриват, защото никой не го е откривал. Такъв документ за откриване никой не е видял. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::'''"През 1912 г, някъде през март се създава СК Ботев, който прекратява съществуването си скоро след това.Поради война, но го прекратява." :Okalinov|беседа 08:56, 12 октомври 2017 (UTC)''' Докторе, сега, да не проплачите, че пак някой ви поставя диагноза, спрете се , за Бога...[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:03, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Сега ли прочетохте източника си за първи път ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:17, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: Не. Сега установих, за кой ли път, че при вас има някакво тревожно вътрешно противоречие. Твърдите нещо в 08:56, а в 11:44 - точно обратното. Знаете как се нарича това, лекар сте. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 12:42, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::::: A, бе, колко е лекар, никой не знае(той така казва). Обаче, че не е сам, това се вижда и от космоса. Изобилие от доказателства.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:39, 12 октомври 2017 (UTC) ::: Ето че сам стигнахте до извода: „БФС не е издавал това, което искате за нито един клуб.“ Значи БФС не твърди нищо. Остава си изречението „според ръководството на клуба“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:56, 11 октомври 2017 (UTC) :::: Защо настоявате за експлицитно "официално изявление до медиите", след като БФС нямат такава практика? За Локомотив (Пловдив) също няма такова, там не сте оспорвали годината на основаване с това невъзможно за изпълнение изискване. (Да не говорим, че основния им източник е книга на Ангел Ангелов, който е пловдивски спортен историк, привърженик на Локомотив.) Може текста да се преработи и да отпаднат "според БФС" / "според ръководството"; да е нещо по-неутрално както при повечето статии за останалите клубове. Ако наистина съществува теория, че Черно море е нов клуб от 1945, то следва да се представят някакви по-съществени доказателства за нея от текста в bgclubs.eu. Защото аз не виждам разлика между "Славия 45", създаден през 1945 чрез обединение, и "Тича-Владислав 45", създаден през 1945 чрез обединение. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:52, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: БФС не е арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа. П.П. А споменатият от вас автор не е никакъв "спортен историк", а писател-фантаст, като вас двамата.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:32, 11 октомври 2017 (UTC) ::::: Някакви други забележки към 3-те абзаца или са готови за публикуване?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:12, 11 октомври 2017 (UTC) :::::: Не, не са готови за публикуване. Забележките са дадени, източниците са дадени. Остава въпроса, кой е арбитъра в тези спорове и какви са вашите източници. По вашата логика на всеки клуб трябва да се напише "според ръководството". [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:49, 11 октомври 2017 (UTC) ::::::: Не, това е вашата логика. Само за да изглежда историята на Черно море по правдоподобна. Арбитър са благонадеждните източници. И тъй като вие не можете да предоставите източник, че БФС е заявил, че има връзка между Тича и Черно море, защо продължавате да упорствате?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:18, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::: Източника за връзката и позицията на БФС са [http://www.bfunion.bg/about/history/champions тук]. Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 08:32, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е хубаво човек да е твърдоглав и да се съобразява единствено със себе си.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:21, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::: Не е...Когато някой е умрял, той не страда, страдат само близките. Същото е и когато някой е тъп. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 10:44, 12 октомври 2017 (UTC) :::::::::: Не виждам кой от представените източници е писан от мен. Разликата с бг.клъбс е, че там всичко е писано от фенове, и в този случай противно на всички източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:36, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:08, 12 октомври 2017 (UTC) ::::::::::: {{ping|Vodnokon4e|p=}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:12, 13 октомври 2017 (UTC) ==Как да започва статията? 2== {{ping|Okalinov|p=}}, какво става? Измислихте ли си началния абзац за статията, такъв че и аз да го одобря? Имахте повече от месец липса на мои включвания тук.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 18:03, 22 ноември 2017 (UTC) :Мисленето, почитаеми [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] , е сложен, физиологичен процес. А не съвсем там е силата на {{ping|Okalinov|p=}}. Ти му даде достатъчно РАЗУМЕН срок да се обоснове, след който му даде още ЦЯЛ МЕСЕЦ толеранс, но той така и не разбра за какво става въпрос...Ако прецениш, дай му сега и година. Може пък и да успее. Чували сме, че в Турция, от векове насам, се опитват да открият алтернативен способ за репродукция. Засега, безуспешно. Но, опитите, продължават! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:46, 24 ноември 2017 (UTC) :: Статията е подкрепена с множество източници, които посочват годината 1913 като начало на клуба. Не мога да намеря нито един източник с годината 1945, за да напиша текст, който да "одобрите". Виждам, че също търсите вече следващата война в статията за [[ФК Тича]], сменяйки годината на 1914, въпреки че имате [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)#/media/File:SC_Ticha_registration.jpg|съдебен документ], посочващ точната дата на създаване. Тук обаче се натъкнах на много интересен факт. Смяната на годината от 1913 на 1914 се извърши почти едновременно и в използваният от вас [http://bgclubs.eu/teams/Ticha%28Varna%29 сайт] за референции. Този факт има само две логични обяснения. 1. Води се от вашите писания в уикипедия (с доста съмнителна бързина), т.е. не може да бъде приет сериозно като източник или по-логичното 2. Вие по пряк или непряк начин влияете върху написаното във вашият сайт за референции, създавайки порочен кръг от дезинформация, за което искам да привлека вниманието на администраторите. Отнася се не само за тази статия. И накрая в по-конструктивен тон, предлагам статиите за СК Тича (СК, не ФК както е написано сега), СК Владислав (ФК е също грешно) да бъдат сляти в едно, защото очевидно става въпрос за една и съща спортна организация.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:40, 25 ноември 2017 (UTC) ::: Тези ваши „разкрития“ си ги лансирайте в някоя жълта/кафява медия. Там може да се оплачeте колко лоша е Уикипедия и как изисква източник за всяко едно спорно твърдение, като това, че БФС посочвало 1913 за година на създаване. ::: Иначе предложението ви е смехотворно. Даже напротив, смятам да се създадат статии на Тича и Владислав в en wiki и други уикита. Само това е единственият начин да се борят умели манипулатори като вас. {{ping|Iliev|p=}} {{ping|Vodnokon4e|p=}}, двата абзаца от горния раздел ще ги поставя като начало на статията до намирането на нов вариант (Okalinov няма ново предложение така или иначе). Другите две спорни твърдения – годината на създаване и титлите на Тича и Владислав ще ги премахна като в шаблон Футболен отбор полето за годината остава празно, а раздел Успехи и статията като цяло ще изглежда така както когато я редактирах основно през май 2016 г. Ако има нещо друго, аз съм насреща за дискусия стига тя да е колегиална и ползотворна. --[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:50, 27 ноември 2017 (UTC) : Вашата "ползотворна и колегиална дискусия" е да изтриете историята на Черно море, която е подкрепена с множество източници, и да напишете годината 1945 без успехи, както пише във вашият сайт. "Насреща" предлагате некоректно поведение, което е против всякакви норми и правила на уикипедия. Какво следва от тук? Аз да сменя статията, която си има достатъчно достоверни източници и да възобновим редакторската война? Въпросът ми е към администраторите. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:26, 27 ноември 2017 (UTC) :: Ами то няма какво да сменяте, тъй като година, както се вижда, не присъства изобщо в шаблона в момента. Кое не ви харесва? Нали одобрихте началните абзаци? Сайтове ви обясних неколкократно, че нямам – ползвам източници, каквито са именно нормите и правилата на Уикипедия.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 15:45, 27 ноември 2017 (UTC) ::: Аз също ползвам източници, които не са от сайт написан от фенове , а от управленческите органи на Българския спорт плюс две спортни енциклопедии плюс официалният сайт на БФС. Освен това, не съм одобрил абзац писан от вас, а вие ме обвинихте в "наглост", когато вмъкнах две изречения . Имах въпрос към администраторите. С какво право сменяте статия , която е снабдена с всички необходими и достоверни източници, започвайки нова редакторска война ? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:08, 27 ноември 2017 (UTC) :::: Попитах кое не ви харесва, вие не ми отговаряте. Значи да считам, че сте съгласен с тази моя версия, която съм правил много преди вие да се включите?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:22, 27 ноември 2017 (UTC) ::::: Няма значение кой кога е включил. Клубът е създаден на 3 март 1913 като "Тича" , както показваше съдебната регистрация, която изтривате и има 4 шампионски титли , както показват всички източници в статията. Това не харесвам във вашата версия и не съм съгласен с нея. Нямате право да триeте моята. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:05, 27 ноември 2017 (UTC) :::::: О, да, и е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство... На какъв език да ви обясня, че тези „факти“ са неприемливи и нямат място в сериозна енциклопедия? Давайте други варианти, нещо, което да излезе от вас самия като текст.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:57, 27 ноември 2017 (UTC) ::::::: На този въпрос ви беше отговорено многократно. Всеки отбор в България е завършвал на две различни позиции в рамките на едно и също първенство, освен създадените през последните години. Бяха дадени и примери. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид. Не може да натрапвате вашите идеи, написани в сайт пълен с грешки и да триете информация, защото не ви харесва. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 22:14, 27 ноември 2017 (UTC) :::::::: Шизофренични отбори, които завършват на две различни позиции, няма никъде по света. Точка. Казвате какво не ви харесва, давате предложение и решаваме кое да остане и кое не. С ултиматуми нито една от страните няма да постигне нищо.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:33, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::: Тук не става въпрос за това какво ни харесва, а какво пише в източниците. Не сме на пазар. Шизофренията не ходи по отборите, а по хората. Особено тези, които пишат от една регистрация и си отговарят от ip-то си.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:57, 28 ноември 2017 (UTC) :::::::::: Отново никаква конкретика. Просто си търсите човек за лаф.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:28, 28 ноември 2017 (UTC) ::::::::::: Конкретиката е, че триете текст, позоваващ се на официални източници на Висши спортни органи с оправданието че са писани от "шизофреници". Замествате го с текст, позоваващ се на сайт без източници. Освен това, нямаше никакъв консенсус, за да триете статията. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:43, 29 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::Простете, че се намесвам, но по какви критерии решавате кои източници са официални и кои не? Забелязал съм, д-ре, че в цялата досегашна дискусия, за вас официални са само онези, които реферират шизофренната ви редакция. Другите не са. А можем ли, например, да не приемем за официален, източник от Висша международна организация? Вижте това, вече ви беше показвано по-рано: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F#/media/File:Emblem_of_the_United_Nations.svg.[[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:29, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::: Шизофренично е само ГМО-то, което лансирате и което може едновременно да е на 2 и 3 място, а не органите. Това ГМО няма нищо общо нито с Морето, още по-малко с Тича и Владислав. Плюс това вие самият одобрихте началото на статията, а сега се дърпате. Останалата част от статията е по начина, по който я бях редактирал основно. Вие бяхте човекът, който изневиделица връхлетя и започна да изменя съдържанието ѝ. Така че давайте я по-кротко, без заплахи, ултиматуми и тем подобни. Ако искате нещо да променим, казвайте конкретно с изречения и абзаци.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:54, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::: Нищо конкретно не е одобрявано, и като твърдите това покажете кое съм одобрил, защото иначе ще излезе че лъжете. Всички източници, освен вашият сайт който не се позовава на никакви източници подкрепят текста, който изтрихте. Ако ТВ-45 е ГМО, такива са всички отбори след 1945 г. , да не говорим за Литекс от Етрополе с ново име в центъра на София или за Металик Сопот, който позира като "Ботев" Пловдив. Това са ГМО-та, във Варна такова няма. Покажете и къде точно съм ви заплашвал, защото за втори път ще излезе че лъжете.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::: Не дотам уважаеми д-р Калинов! Когато пишете за ГМО-та, не бъдете толкоз сигурен, че във Варна такива няма! А, що се касае за Ботев Пловдив, вие останахте ЕДИНСТВЕНИЯТ жалък манипулатор, който твърди, че Металик се е "прекръствал на Ботев"...НИКОГА, такова нещо не се е случвало!Отлично го знаят всички, отлично е известно и на вас, но, обладан от фенските си пристрастия, вие продължавате с жалките си опити да заблудите някого ( кого ли...). През 2010, СТАРОТО Сдружение БотевЪ Пловдив се ОБЕДИНИ с Ф А Л И Р А Л И Я Металик и Металик П Р Е С Т А Н А да съществува! БОТЕВ НИКОГА НE Е изчезвал и НИКОЙ КЛУБ не се е ПРЕКРЪСТВАЛ на БОТЕВ! Това, можете ли да го проумеете, г-н анестезиолог, или, се нуждаете от помощ?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 17:15, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: Напротив, Металик се прекръсти на Ботев Коматево. 17:20, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::::Кой си? И от кои галактики черпиш информация, която до днес не е била известна? Дай нещо повече! Да не си, обаче, някой, {{нлн|малко по-грамотен жител на кв. Столипиново, който, се представя за познавач, ама е обикновен цигански цървул.}} <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:{{{1}}}|{{{1}}}]] ([[Специални:Contributions/{{{1}}}|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:{{{1}}}|беседа]]) </small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::::::::::::::::::: Си тиииииииииии. Обикновено, който обижда е такъв. [[Северен (район на Пловдив)|Район Северен ]] да ти говори нещо? [[Специални:Приноси/85.118.79.206|85.118.79.206]] 18:14, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::: И какво да ми говори Район Северен, освен, че живея там?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:25, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::: Че аз съм оттам, а не в изгрев. [[Специални:Приноси/85.118.76.142|85.118.76.142]] 16:28, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::::::::::Хубаво. Обаче, разсъждаваш като един от тях...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:34, 1 декември 2017 (UTC) :::::::::::::: Добре, че ни мъчите само в една-едничка статия, че представям си иначе какво щеше да стане с вашето неумение да водите конструктивен диалог.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:57, 30 ноември 2017 (UTC) ::::::::::::::: А какъв е вашият "конструктивен диалог"? Да излъжете, че съм се съгласил и да смените текста с вашия? Чакам да покажете за кой текст съм се бил съгласил, както и къде съм ви заплашвал. Две лъжи в един пост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:24, 30 ноември 2017 (UTC) :::::::::::::::: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%28%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%29&type=revision&diff=8158859&oldid=8158047 Ето тук]. Забравихте ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 07:38, 1 декември 2017 (UTC) ::::::::::::::::: Аз не виждам никакъв консенсус в това, което показвате. Вмъкнах 2 изречения във вашия текст и вие ги отхвърлихте. Продължавате да лъжете. Не съм се съгласявал с никакъв текст, предложен от вас и не съм заплашвал и поставял ултиматуми. Последното го правите вие. Очаквам да върнете статията в нормалния ѝ вид , както си беше подкрепена с всички необходими източници [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:55, 1 декември 2017 (UTC) {{od}} Това е отговор на Okalinov на [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8158047&oldid=8146999 Ваш коментар], с който Вие отхвърляте [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8146999&oldid=8146992 неговото предложение]. Не виждам да има съгласуван текст между двете страни, но Вие прекрасно знаете това. (Ако имаше нещо съгласувано, щеше да редактирате статията още тогава, преди месец.) А с ултиматуми си служите [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0)&diff=8136601&oldid=8136592 именно Вие]. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 11:17, 1 декември 2017 (UTC) : Добро утро, Колумб. Ще си дъвчем едни и същи глупости до безкрай. Изречението с БФС няма как да остане, след като от федерацията няма нищо официално. И това е наистина последният път, в който го казвам. Повече няма да се поддавам на дребните провокацийки и на двамата. Вие какво? Разпределили сте се – единия ме гони в en wiki, а другият тук. {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:59, 1 декември 2017 (UTC) :: Толкова е официално становището на федерацията, колкото и за останалите клубове. Има го в 1) официалните печатни издания на БФС; 2) официалния сайт на БФС; 3) почетната грамота на [[Иван Моканов]], която е официален документ и е подписана от действащия президент на БФС. Досега не съм виждал специално изявление на БФС по отношение на историята на който и да е клуб. Защо настоявате за такова точно за Черно море? Сигурно искате и да съдържа "На вниманието на Rebelheartous"? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:00, 1 декември 2017 (UTC) ::: БФС '''не е и не може да бъде''' арбитър между спорове от такъв характер. БФС решава административно-управленски, спортно-технически и дисциплинарни въпроси. Ето защо, те не се намесиха, когато нашите черно-бели съгражданки решиха да си изместят годината на създаване с 10 г. по-назад и добавиха "1926" към името си. Те и 1906 да си бяха добавили, пак нямаше да се намесят, защото това не е тяхна работа.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:22, 1 декември 2017 (UTC) ::: Преди месец и половина, медиите съобщиха, че варненската комедийна банда "Тутурутка" се завръща на ТВ екран след 10-годишно отсъствие. Неволно се присетих за вас, Яворчо и Огнянчо. Вие, двамата, сте своеобразна Тутурутка -2 . Истинска атракция е човек да ви чете коментарите, доводите и изводите, на които само вие двамата си вярвате...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:30, 1 декември 2017 (UTC) :::: Кой може да е арбитъра според вас? Със сигурност не може да е сайт писан от фенове и без нито една референция. По въпроса за Ботев Сопот. Всеки знае, че Ботев фалира и беше изтрит от регистъра на БФС. Новосъздадения Ботев взе регистрацията на Металик Сопот, за да избегне най-долното ниво, където трябваше да започне като новорегистриран отбор. Металик Сопот никога не са били във фалит, те сега носят името Ботев Пловдив. Просто и ясно, г-н "юрист". Това е само един пример за ГМО, няма защо да го приемате лично. Другият пример са Ловешките Етрополци. Сега вие ми обяснете по какъв начин Черно море е ГМО, защото от това, което е написал Rebelheartous за Гмо-та не се разбира нито дума. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 1 декември 2017 (UTC) ::::: Аз казвам кой '''не може''' да бъде арбитър. Субект, който вие упорито сочите като такъв. По моето скромно мнение, становище по въпроса може да даде всеки, който не е освидетелстван и който е наясно с основните закони на физиката, един от които гласи, че '''не е възможно''', един и същи обект, в един и същи момент от времето, да се намира на повече от едно място в пространството. Така мисля аз, вие - не. Но, не казвам, че трябва да ви освидетелстват. Всеки е свободен да мисли и да вярва, в каквото си иска! По въпроса за "Ботев Сопот". Няма такъв отбор. И не помня някога да е имало.Много са жалки опитите ви да оригиналничите. Никой не отрича, че христоловия "Ботев" фалира и беше заличен от БФС. Но старото Сдружение "Ботев", от 1999 г., създадено на основата на '''стария клуб''', никога не е било заличавано. Именно на основата на това Сдружение с нестопанска цел, се възстанови "Ботевъ 1912". Металик Сопот , през 2010, беше във фактически фалит. Вярно, необявен, по надлежния, както при ЦСКА, ред, но фалит! Официалното определение за отбора беше "финансово закъсал". Не забравяйте, че "В" група, и тогава, и сега, е аматьорска, там няма лицензи и финансовата състоятелност не е задължителна. След обединението на двата клуба, единият '''престана да съществува'''. Ето защо, твърдението ви, че, престанал да съществува през 2010 клуб, сега носел името Ботев Пловдив, е най-меко казано, некомпетентно. А инак, правилно сте заключили, че тази "хватка" с обединението, се направи само и единствено да се спести една година, не да се '''промени чужда идентичност''', г-н анестезиолог! Докато при Ловешките Етрополци, а по-рано и при Кюстендилските ВиС -аджии, си беше 100% -ова генна модификация. Един отбор, с цялата си администрация, състезатели и треньори си сменя името и седалището. При нас, такова нещо не се е случвало! А от вас, драги д-ре, нищо лично не мога да приема, защото демагогията никога не ме е трогвала. За Черно море: Нали на 18 февруари 1945 г. Тича и Владислав се обединяват под името „Тича-Владислав'45“? Нали по-късно, хибридът се нарича ТВП (1947), Ботев-ДНВ(ДНА)(Варна) (1948 – 1949), ВМС-Христо Ботев (1949 – 1951), ВМС (1951 – 1956), СКНА (1956 – 1958), АСК Ботев (Варна) (1958 – 1959), докато, най-сетне, от 1959, получи и днешното си име Черно море. Това, обаче, според вас, не е ГМО. Щом се отнася за любимото Черно море...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 09:56, 2 декември 2017 (UTC) :::::: Пак напълнихте пространството с празни думи. Хибрида ТВ 45 не се отличава по нищо от хибрида Шипка-Ботев 45, да не започваме и за хибрида Тракия Пловдив. С други думи, описвате като ГМО, процеси които са се случили на всеки отбор. Аз също мога да кажа, че сайт писан от фенове не може да бъде арбитър и източниците на БФС имат много по-голяма тежест от свободните ви съчинения. Тук няма физика, има Български футбол и правила на уикипедия, които са нарушени. Изтрива се текст подкрепен с източници. Надявам се, че правилата тук важат за всички. Оставям настрана факта, че и при вас "закона на физиката" е нарушен. Излиза, че през 1999 е имало 2 отбора Ботев. Христоловия и оня другия, дето уж никога не бил закрит. Признавам, че по една точка сме на едно мнение. Сега остава да обясним на Rebelheartous, че Ловешките Етрополци са ГМО.[[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:10, 2 декември 2017 (UTC) :::::::Нищо не сте разбрали, д-ре. Сдружението с нестопанска цел, създадено през 1999, '''не е било футболен отбор''' и не е имало 2 отбора Ботев. И не "уж", а съвсем наистина никога не е било закривано. През 2010, беше използвано юридическото лице, за да се възстанови "Ботевъ 1912". Разбирам, че ви е трудно да се справяте с материя, която ви е чужда, затова е хубаво, да се доверявате, отвреме-навреме, на хора, които са по-наясно. Аз, например, не разбирам нищо от упойки, и затова не пълня пространството с празни думи на тази тема.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:33, 2 декември 2017 (UTC) :::::::: Сдружение с нестопанска цел, което няма нищо общо с футбола, но в същото време е и футболен отбор. Или по-ясно казано, този Ботев, няма нищо общо с Христоловия, който си беше оригинала и даже трябваше да си смени емблемата. Не разбрах и по кой начин Черно море е ГМО, а нито едно от другите обединения през 1945 г. не е. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:00, 2 декември 2017 (UTC) ::::::::: Не хранете. [[Специални:Приноси/85.118.76.228|85.118.76.228]] 21:04, 2 декември 2017 (UTC) {{od}} И двамата грешите за Ботев. Сдружението е създадено през 1990, не 1999. През 1999, съгласно новия Закон за спорта, всички професионални клубове се пререгистрират по ТЗ като АД, като БФС прехвърля членските права от старите сдружения към новите АД-та. Това се случва с всички професионални клубове без изключение и е съгласувано с УЕФА; всички отбори запазват позициите си в класирането и класиралите се за ЕКТ отбори си играят в турнирите. Нито един клуб не се води като "новосъздаден" през 1999, всички са преки наследници на старите. Тогава ФК "Ботев" (сдружението) престава да бъде футболен клуб, тъй като членството в БФС е прехвърлено на Христоловото АД (ПФК Ботев 1912-Пловдив АД) и оттогава нататък Христоловия Ботев е футболния клуб Ботев. Но това сдружение не е закрито и не е обявено в несъстоятелност (няма и защо, тъй като няма задължения). През 2010 година, след практическия фалит на (Христоловия) Ботев, старото сдружение възобновява дейност и служи като основа за "възраждането" на Ботев, след изключването му от А група. Тъй като не е член на БФС, има 3 варианта: 1) Да играе в "Каменица Фенкупа" или в някой друг турнир, който не е под егидата на БФС; 2) Да започне от най-ниското ниво като нов член (Б ОФГ Пловив, т.е. пето ниво на футболната ни пирамида); 3) да придобие правото на участие на друг клуб. Понеже правото на участие не се продава и не се преотстъпва, единствения начин за придобиването му е сливане с юридическия субект, комуто принадлежи. Именно това се случва -- Металик Сопот се влива с прекратяване в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група. (Същата операция правят и Локомотив през 2001, но тогава те са в ролята на Металик -- вливат се във Велбъжд и дружеството им се заличава.) Единствената причина за това упражнение е новия Ботев да "прескочи" 2 дивизии (най-долните нива), при това напълно законно (защото сливането става на ниво аматьорски футбол между субекти от една и съща административна област). (Новия) Ботев съвсем правомерно участва в Европа, защото тогава е точно на 3 години и тригодишното правило на УЕФА е спазено. С две думи: Ботев е с юридическата подложка на автентичния Ботев, но с членските права на Металик. Твърдението, че е запазил автентичността си, не е вярно, защото нямаше как Ботев да продължи да бъде член на БФС (освен ако не бяха не бяха поели ангажимент да платят дълговете). Юридическата форма може да се мени през годините, членството е връзката. <small>В ретроспекция, по-евтино щеше да бъде Цветан Василев да придобие контролния пакет акции от Христолов и да разсрочи дълговете, отколкото да се хвърлят толкова пари за скъпи чужденци по времето на Станимир Стоилов. Дълговете на Ботев не бяха чак толкова страховити, поне доколкото си спомням.</small> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:58, 2 декември 2017 (UTC) : Ами , аз не намирам никаква разлика между моя и твоя коментар, Яворе. С изключение на датата на създаване на Сдружението, която наистина е 1990, прав си. И спестените години. Ти твърдиш, че са 2, аз , че е 1. Преди 2 г., новосъздаденият Локо Сф не започна от Б ОФГ София, а от А ОФГ, т.е. не от 5-тото ниво, а от 4-тото. Мисля, че и с нас щеше да е тъй, ако не беше обединението с Металик, но това, в края на краищата,не е важно. Важното е приятелят ти анестезиолог най-сетне да проумее, че "Металик Сопот се влива '''с прекратяване''' в Сдружение Ботев и така Ботев се сдобива с правото да участва в ЮЗ В група", а не да бълва глупости от рода на "Ботев Сопот", "Металик носел името Ботев", "през 1999 имало 2 футболни отбора Ботев". Тактично и деликатно го посъветвах, да не се произнася по материя, която не разбира, той си знае неговото. Абе, "Луд умора няма", както се казва...Но! По отношение на автентичността. Питам всички ви. Има ли, дори един-единствен, автентичен футболен клуб днес?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:14, 3 декември 2017 (UTC) :: На последния въпрос: Не, няма нито един автентичен футболен клуб днес. Тогава защо твърдите, че Ботев Пловдив е автентичен от 1912, а Черно море е "ГМО" от 1945 г., когато всички отбори се обединяват? Не важи ли закона на физиката и за Шипка-Ботев 45? Бърза справка показва, че в Пловдивското първенство през 1943/44 Ботев са на 2ро, а Шипка на 8мо място, а на 28/12/1944 г Шипка и Ботев се обединяват в Шипка-Ботев45. Какво би казал Айнщайн тук? Защо ви пречи, че Черно море е наследник на 2 отбора играли в едно първенство, а не ви пречи, че и при Ботев е така? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 10:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Не, бе, Окалинчо, нищо не пречи едно обединение. Целият проблем е в това, че не съм чул, или чел (досега), ДА СМЕ БИЛИ ХЕМ НА 2-РО, ХЕМ НА 8-МО МЯСТО в Пловдивското първенство 1943/44. Това го твърдиш само ти, не Айнщайн...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:13, 3 декември 2017 (UTC) :::: Сега чу. През 1942/43 сте 2ри и 7ми. Можеш да ги провериш сам година по година. Не го твърдя аз, пише го по вестниците. И те ли са шизофреници или Шипка-Ботев45, (в последствие, ДНВ, Ботев при ДНВ, Тракия след обединение със Спартак и т.н.) е шизофренен отбор. Кое от двете? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:39, 3 декември 2017 (UTC) ::::: Затова такива вестници и изобщо издания ги смятаме за неблагонадеждни източници.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::Окалинчо, я дай линк! Съмнявам се, че тази твоя поредна глупост изобщо я пише някъде. Дай, дай ! Не бъди стеснителен.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) ::::::: Кое да е глупост? Че Шипка и Ботев са играли в едно първенство или че се обединяват в Шипка-Ботев 45 на 28/12/1944 г.? Второто го пише даже в статията ви в уикипедия (и аз трябва да дам линк за тази "глупост"). Отново е странно защо се разглежда по различен начин от обединението на Тича е Владислав. Провери Алманаха на Никола Христов. Там има всички първенства и класирния. Не всичко което не си чел или не знаеш е глупост. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 17:05, 4 декември 2017 (UTC) ::::::::Абе, не се прави на ударен! Дай линк, че сме били '''и на второ и на седмо място едновременно'''! Държиш се като ученичка от прогимназията, а си човек на възраст...Лекар! Засрами се! [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 20:06, 4 декември 2017 (UTC) :::::::: Ботев на 2 ро, Шипка на 8 мо 1943/44 г. и Ботев на 2ро Шипка на 7мо 1942/43 г. По-нататък не съм гледал. Прочети си Пловдивските вестници от тези години, казах ти къде ги има и всички резултати и класирания. Голямо момче си, намери си ги. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:52, 4 декември 2017 (UTC) :::::::::Ясно! Повече въпроси нямам! Ти дори не четеш, какво те питам! ...А, на снимката, изглеждаш съвсем нормален човек, даже съм респектиран,(сериозно!), че говориш холандски, английски и френски.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:03, 5 декември 2017 (UTC) :: Tormon245t, новосъздаденият Локо Сф започна от А ОФГ София (столица), защото това е най-ниското ниво в тази област. Само някои области имат областни групи на две нива (4 и 5 дивизия), повечето са само с А ОФГ. Даже от две години Смолян и Кърджали споделят една обединена ОФГ. В област Пловдив има най-много регистрирани футболни клубове и почти винаги е имало три аматьорски нива -- Б и А ОФГ + В група (сега Трета лига). Това е изрично записано в Правилника за статута на футболните клубове, чл.15(3): ''"Новосъздаден футболен клуб, включително чрез отделяне или разделяне, участва в областното първенство на БФС – „Б” областна група, по местонахождение на седалището си. Когато в структурата на областното първенство няма „Б” областна група, участието е в „А” областна група."'' [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 19:31, 3 декември 2017 (UTC) ::: Благодаря за пояснението. Не знаех това. Значи сме спестили 2 години, а не 1.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:41, 4 декември 2017 (UTC) == Нов източник == '''<big>Български футбол 2004</big>''' (годишник в 252 страници) * Издател "Български футбол" ЕООД * Главен редактор Радко Димитров * Екип: инж.Антон Йовчев, Владислав Лазаров, Димитър Винаров, Димитър Попов, Ивайло Русев, Йордан Циров, Недко Кючюков * {{ISSN|1312-4943}} * http://yearbook.bulgarian-football.com (този URL е посочен в изданието) Стр.42, '''Шампиони на България''' * '''4 пъти''' – Черно море (Варна) – 1925, 1926, 1934 ''(като Владислав)'', 1939 ''(като Тича)'' и Локомотив (София) – 1940 ''(като ЖСК)'', 1945, 1964, 1978 ''(като Локомотив)''. Стр.45, '''Обяснения за имената на отборите''' * Черно море (Варна) – Владислав, Тича, ВМС. Стр.136–7, '''Професионален футболен клуб ЧЕРНО МОРЕ Варна''' * '''Начало:''' Черно море съществува под това име от 1957 г. * '''Хроника:''' на 3 март 1913 г. във Варна се основава туристическо дружество Галата, преименувано няколко месеца по-късно на Река Тича, на 24 май 1914 г. към него се присъединява Спортист (1909 г.), след което в новия спортен клуб, който на 21 януари 1919 г. приема името Тича, се сформира и футболен тим. През 1919 г. се създава друг легендарен варненски клуб - Гранит (от 1 май 1921 г. Владислав). През 1945 г. двете спортни организации се обединяват под названието ТВ-45 (Тича-Владислав 45), но поредица от реформи през следващите години довеждат до честа смяна на клубното име: ТВП (през 1947 г. - след обединение с Приморец), Ботев (през 1948 г.), Ботев при ВМС (през 1949 г.), ВМС (Военноморски сили) - от 1950 до 1955 г., СКНА (Спортен клуб на народната армия) - през 1956 г., отново Ботев (от 1957 до 1959 г.). През 1957 г. във Варна е основано физкултурно дружество Черно море. На 26 януари 1959 г. наследникът на Тича и Владислав - Ботев, се присъединява към Черно море и то се преобразува в армейска спортна организация, а след като с „моряците“ се слива и Академик (на 19 февруари 1969 г.) пълното наименование на „зелено-белите“ се трансформира във флотско-студентско физкултурно дружество Черно море. През 1985 г. на негова основа се обособява едноименният футболен клуб, който започва да се развива самостоятелно. <small>(Пропускам '''Основен екип''', '''Резервен екип''', '''Спонсор''', '''Прозвище''', '''Стадион''', '''Официален сайт''', '''Интернет връзка''', '''e-mail''', '''Адрес''', '''Телефон''', '''Ръководство''', '''Треньорски щаб''')</small> '''Топ класиране'''<br /> ''В България:'' * Черно море е на седмо място във вечната ранглиста на „А“ група (от 2000 до 2003 г. - Висша професионална футболна лига). * четири пъти шампион на България – 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). * трето място в „А“ група – 1953 г. (като ВМС). * полуфиналист в турнира за Купата на България – 1964, 1970 г. * финалист за Купата на Съветската армия (второстепенен турнир) – 1985 и 1988 г. '''<big>Клубна витрина</big>''' * '''Шампион на България:''' 1925, 1926, 1934 г. (като Владислав) и 1939 г. (като Тича). '''Статистика''' * '''като Тича:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 24 || 16 || 14 || 61–59 |} * '''като Владислав:''' {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | Национална дивизия || 3 || 54 || 20 || 15 || 19 || 82–66 |} * като Черно море (в т.ч. като Ботев, ВМС и СКНА) {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Участия в: !! Сезони !! Мачове !! Победи !! Равенства !! Загуби !! Голова разлика |- | „А“ група || 40 || 1134 || 373 || 302 || 459 || 1339–1539 |- | „Б“ група || 15 || 498 || 258 || 92 || 148 || 758–512 |} <small>(Пропускам '''Най-голяма победа в „А“ група“''', '''Най-голяма загуба в „А“ група''', '''С най-много срещи за клуба в „А“ група''', '''С най-много голове за клуба в „А“ група''', '''Състав''')</small> :: Защо успехите са разделени на успехи на Тича, успехи на Владислав и успехи на Черно море, но е и на успехи на Ботев, успехи на СКНА и т.н.? Защо Черно море печели титлите си като друг отбор, а не като себе си? Защо се изброяват финали в турнир, който не е бил официален? Защо Тича е създаден през 1913 г., а не през 1914 г. или 1909 г.? Защо Владислав е създаден 1921 г., а не 1919 г.?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:23, 5 декември 2017 (UTC) :::Ако искате може и да не ги разделяте. Всички са успехи на днешния клуб "Черно море", спечелени от предшествениците му (разбрахме се, че автентични клубове няма, има предшественици и правоприемници). Ако толкова ви притесняват различните имена, може и да разделите успехите на ЦДНА, Цска"Ч.Знаме","Септ. знаме", Средец и т.н., но в крайна сметка са на един и същ клуб. Тича е създаден на 3 март 1913, защото така показва документа, който толкова много не обичате. Владислав е създаден 1919 и е клон на Тича до 1921. След това е самостоятелен до 1945 , когато се обединява с Тича. Сега, вие отговорете, защо триете информация снабдена с достатъчно източници и я заменяте с такава от сайт без източници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) :::: Д-ре! Май ТЕБ те притесняват различните имена! Нали упорито твърдиш, че [[Тракия Пд]] '''не е предишното име на Ботев Пд''', а футболен клуб, различен от Ботев Пд? Но, както правилно си забелязал, "в крайна сметка, успехите са на един и същ клуб". Е! Реши, най-сетне, кой принцип изповядваш, защото, в последните месеци, те намирам като една интересна, но сложна и объркана личност, която настойчиво търси своята реализация, а тя, все убягва...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:36, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Ами да добавим към успехите на ЦСКА и тези на АС-23 тогава? {{D}}--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:15, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Да ги добавям ли?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:14, 6 декември 2017 (UTC) :::::: За ЦСКА си добавяйте каквото искате, никога не ме е интересувало какво пише там. Но понеже поставяте въпроса тук, всеки отбор решава за себе си. Колегата Нанев написа книга за Дунав Русе, които изглежда имат пълното право да са правоприемници на Левски Русе. Оказа се, че хората в Русе не искат това. Не може да им се наложи история, която не искат, дори и да имат право върху нея. Същото е и с Нефтохимик Бургас, които всъщност са Локомотив Бургас, но не искат да бъдат срързани с тях. По случаят ЦСКА се допитах до хора, които са съвременници на основаването на ЦСКА. Оказа се, че връзката с АС 23 никога не е била на дневен ред. Тук не става въпрос за някаква историческа "справедливост" , а просто липса на интерес към асоциирането с предвоенни клубове. Можели са даже да си припишат и успехите на "Спортклуб" ако са искали и никой не е можел да ги спре, но не са го пожелали сами. Съвсем обратно е положението при "Черно море". Връзката с Тича и Владислав винаги е била съхранявана. Показват го източниците. Тук няма нищо, което съм измислил аз. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:25, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: Хаха, странно е, че не ви интересува, след като историята удивително напомня на тази на Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] Аз до хора не се допитвам, доверявам се на източниците. Освен това няма никакво значение (поне за Уикипедия) какво твърди дадена група от хора, ако твърдението им не е стъпило на солидна основа. А и самият факт, че заявявате, че история се пише само с едно „пожелаване“ (много тъжно наистина) показва как гледате на проекта като цяло, с каква цел сте тук и защо допринасяте в една-единствена статия – тази на Черно море.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:26, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Гледате само един сайт, който сам по себе си не се позовава на никакви източници. Това отгоре също е източник и е от същите автори. Представиха ви се още десетина, подкрепящи текста който изтрихте. Моите приноси нямат нищо общо с това, че вие нарушавате правилата и използвате измама, за да налагате личното си мнение. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 15:01, 8 декември 2017 (UTC) :::::::: Много е различна историята на Черно море и ЦСКА. Чиста спекулация от моя страна, но според мен е било малко неудобно клуба на Народната армия да е пряко свързан с висши офицери, клели се на Фердинанд и/или Борис и подкрепяли фашистки правителства. По принцип клубовете с имена "Атлетик" са зачеркнати в историята след 1945, напълно целенасочено и умишлено. Но това е само мое мнение, нищо повече. Няма източник, според който ЦСКА да е признат за пряк наследник на АС-23 и това е важното. Защо е така е въпрос на задълбочено изследване. Не може да ползвате техния казус като образец, който да наложите на останалите клубове, защото няма унифициран начин, по който се наследява история и спортни успехи. Черно море винаги се е считал за наследник на Тича и Владислав (самото име през 1945 свидетелства за това), като има многобройни източници, подкрепящи твърдението. Включително и Вашия любим, който незнайно защо сменя позицията си, без да се позовава на някакво ново доказателство, проведено изследване, новооткрит първоизточник, архивни документи, интервюта с живи свидетели на процесите и т.н. Когато говорите за Уикипедия и източници, много моля да не го правите от високата камбанария, защото и за прохождащия уикипедианец е ясно какъв е Вашия източник и кой източник в този спор "тежи" повече. А това колко допринася някой за даден проект няма нищо общо с това каква е истината и какво следва да се отрази в статията. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 22:52, 8 декември 2017 (UTC) ::::::::: Абсолютно 1:1 е създаването на Черно море и ЦСКА. Странно как не го забелязвате. Изобщо не ми дреме за Фердинанд, Колумб или Аристотел. Източници за това, че ЦСКА произлиза от АС-23 има бол и дори има хора, които реално вярват на тази версия и са си пожелали, да използвам тази толкова ключова ваша дума, по-древната история. Само че трудно бръщолевенията на тези червени фенове ще хванат дикиш, за да ги приема някой насериозно. Както и тези на морски фенове със синьо-зелени очила. Разбира се, че има значение, че допринасяте само в една статия, защото ясно се вижда, че правите всичко тенденциозно. Не ви интересуват другите отбори и истории, а само и единствено да си нагодите древна история за Черно море. Съжалявам.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:31, 14 декември 2017 (UTC) :::::::::: Разбира се, има източници, че ЦСКА произлиза от АС-23. Но няма нито един, според който ЦСКА да е правоприемник/наследник на АС-23. Същото е и със Септември (Сф) -- произлиза от Спортклуб (Сф), но не е обявен за негов наследник. Но има редица други клубове, при които не е така (Славия 45, Шипка-Ботев, Спартак Варна, Тича-Владислав 45 са само някои от тях). За всички тях има източници и не може Вашият сайт да съкращава историята на някои, при това без основание и на абсолютно случаен принцип. Не съществува правило, според което при сливане задължително се образува нов клуб. Но дори да съществуваше, Вашият сайт го прилага избирателно и тенденциозно. Особено съмнително е как коренно си променя позицията -- през 2004 се придържа към останалите източници, но после изведнъж прави някакво откритие и хоп, почва да се пише съвсем друго, което незнайно защо трябва да приемем за по-достоверно. Цялата история на българския футбол е съпътствана от сливания и всякакви други трансформации -- в някои случаи са се образували нови клубове, при други е точно обратното. Относно последния Ви коментар, много моля да посочите правилото в Уикипедия, според което редактор, редактиращ само една статия, е тенденциозен. Също ще помоля да посочите мои редакции, които не са безпристрастни, за да мога да ги коригирам веднага. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 21:39, 14 декември 2017 (UTC) ::::::::::: Много се радвам, че се сетихте и за Септември. Значи имаме 3 клуба, които споделят един и същи начин на формиране. Чудесно. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]] ::::::::::: btw, „вашият“ (също „вас“) не се пишат с главна буква освен ако не е в официални покани за събития или документи. И това не знаехте, нали? А сайтът bgclubs.eu е колкото мой, толкова и ваш. ::::::::::: Я кажете при актуалния шампион [[ПФК Лудогорец 1945]] какви сливания и преливания има?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:56, 15 декември 2017 (UTC) ==Коментари== Любопитното е, че издател е същата организация, която списва bgclubs.eu. Визитката на клуба в това издание като текст, статистика и спечелени отличия се различава съществено от тaзи на сайта, като единственото логично обяснение за [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) кастрирания вариант на историята] е: * От 2004 г. насам авторите/редакторския екип са направили някакви съществени разкрития, които чрез архивни документи или други неоспорими източници доказват, че Черно море няма нищо общо с Тича и Владислав и не е техен правоприемник. На сайта липсва информация по този въпрос -- няма дневник на промените, използвани източници или какъвто и да е доказателствен материал. * Този издател целенасочено и тенденциозно се опитва да „съкрати“ историята на Черно море, или по-точно на варненския футбол. Спартак е сполетян от същата изненадваща съдба, като наскоро Rebelheartous „оправи“ и статията [[ФК Спартак (Варна)|в Уикипедия]]. * Изключвам възможността за неволна грешка (в печатното издание или в сайта), тъй като разликите са драстични и не може да става въпрос за грешка по невнимание. Печатно издание се подготвя и оформя с повишена доза внимание, тъй като грешките са непоправими и в някои случаи могат да навредят на имиджа на автора/издателя. А статията в сайта стои в този си вид достатъчно дълго време, за да се говори за неумишлен пропуск на редакторите. За мен няма никакво съмнение кой се опитва да фалшифицира историята, при това по безкрайно нагъл и безочлив начин. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 23:27, 4 декември 2017 (UTC) :Яворе, излишни са ти емоциите. Никой нищо не е "кастрирал", или "съкратил".Няма нищо "нагло и безочливо". Всичко си е на мястото, но не знаеш къде да го намериш.Чети : http://bgclubs.eu/teams/Vladislav(Varna). http://bgclubs.eu/teams/Ticha(Varna). [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 08:18, 5 декември 2017 (UTC) :: Нищо не е на мястото си. Както виждате по-горе "Български футбол" издава съвсем друга информация. Не виждам там името на Попдимитров, но има доста интересни имена, като Димитър Попов и Йордан Циров (сегашният [http://bgclubs.eu/team екип] на вашият източник), които сега се скъсват да ни убедят в нещо, противоположно на това, което са сложили в печатното издание. Тях ще ги наречете ли шизофреници? [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 13:12, 5 декември 2017 (UTC) ::: Д-ре, аз, признавам си, не съм компетентен в областта на психиатрията или психоанализа, но , възможно е пък и да са се опомнили, защо не! Надявам се и при вас да настъпи такъв повратен момент на мирогледен катарзис и да изоставите веднъж завинаги раздвоената си представа за миналото. [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 13:46, 5 декември 2017 (UTC) :: Кое си е на мястото? Защо "Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо "Шипка-Ботев", създаден през 1944 като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите на предшествениците си, а за "Тича-Владислав 45" това не важи? Защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, посочени източници или представено реално извършено изследване? Защо има двоен аршин и историята на някои клубове е отразена правилно, като съвпада с всички останали източници, а за други клубове въпросният "портал" представя собствена интерпретация? Как така източник, който сам си противоречи, би могъл да се нарече благонадежден и да служи като основа на статия в Уикипедия, при наличието на достатъчно други, далеч по-авторитетни и по-последователни източници? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 14:18, 5 декември 2017 (UTC) :::Яворе, тук вече ме разочарова."Славия 45", създаден през 1945 като обединение между 3 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Старата Славия, от пролетта на 1913! "Шипка-Ботев", създаден през 1945, (а не през 1944), като обединение между 2 клуба, наследява историята и успехите '''не на предшествениците си,(всичките)''', а на Стария Ботев от 1912. А защо един издател променя радикално становището си за даден клуб без никакво обяснение, ами, попитай го! Както беше писано по-горе, възможно е да се е опомнил.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:16, 5 декември 2017 (UTC) :::: Тошко, това че няма какво да се наследи от предшествениците не значи, че няма обединение на 3 клуба. Вие искате да направите нов клуб от обединение. Ами направете го и за Ботев и за Славия и за Левски, тогава. Защото така излиза, че правите всичко от злоба и завист към Тича и Владислав. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 16:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::: 10 пъти ти чета коментара и 10 пъти не мога да разбера какво точно искаш да кажеш.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::: Изобщо не съм съгласен, просто само един от предшествениците има отличия, това е единствената разлика. Левски-Спартак е носител на трофеите на Левски *и* Спартак (Сф) до отделянето на Спартак (Сф), Тракия е носител на успехите на Ботев *и* Спартак (Пд) до отделянето на Спартак (Пд). Изобщо, при всички случаи на обединения и отделяния през годините БФС са били напълно последователни. Но дори и в интерес на спора да приемем, че сте прав, защо тогава Спартак (Вн) не е наследник на Шипченски сокол? А "Шипка-Ботев" е създаден през 1944 според източниците, с които разполагам (не, че има някакво значение). [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 16:38, 5 декември 2017 (UTC) :::::Яворе (и Огняне) ! Няма '''отделяне''', бе, момчета! Това не са били "акционерни дружества", от които някой да се"отделя" с дела си, разпределен в акции! И Спартак Пд, и Спартак Сф '''се ВЪЗСТАНОВЯВАТ''', т.е. се '''новоучредяват'''! Защо се правите, че не го разбирате? След обединенията, те са '''престанали да съществуват'''. А това, че , по време на тяхното НЕСЪЩЕСТВУВАНЕ, някой кретен е приписал успехите им на друг клуб, '''НЕ МОЖЕ ''' да бъде референция на твърденията ви. Срамота![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 16:51, 5 декември 2017 (UTC) :::::: Клуб се отделя, след като се регистрира наново и му се прехвърлят активи и евентуално пасиви. Няма никакво значение дали става въпрос за АД или сдружение по ЗЮЛНЦ/ЗЛС. Прав сте, че отделения клуб се учредява наново. Бях Ви дал връзка към фонда на [http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=28&flgid=17457 Спартак (Пд) в държавните архиви], обърнете внимание какво пише в графата „История на фондообразувателя“, а и в горната графа. Дали през 1982 от Тракия наистина са прехвърлени някакви активи към новоучредения Спартак, нямам представа. Но е факт, че отделения Спартак се води официално за пряк наследник на този Спартак, който се е влял в Тракия през 1967. Именно заради това се кичи с титлата си, иначе няма как да им бъде спусната отнякъде. <s>А тези „кретени“, които пишат визитките на клубовете в изданията на БФС, се позовават на решения на „кретените“ от БФС, които от своя страна се съобразяват с решенията на „кретените“ от съответния съд, където е извършена трансформацията. А „кретените“ от Държавния архив описват и съхраняват някои от тези документи. Много кретени станаха....</s> [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 17:41, 5 декември 2017 (UTC) [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 20:24, 5 декември 2017 (UTC) ::::: Тракия е просто име на Ботев от този период. Спартак (пд) не съществува, докато не е повторно възстановен. А Спартак (сф) завинаги престава да съществува след обединението. Затова има закачки между феновете, че Левски „убива“ едва ли не голям столичен отбор като Спартак. Същото е с вземането на лиценз от последните години. Случаи като Ботев-Металик (Сопот), Нефтохимик-ФК Бургас, ЦСКА-Литекс и много други. При тях има преливане на кръв, за да се запази стар и голям отбор за сметка на невзрачен провинциален тим. Знам как звучи всичко това, но на практика това е истината и това се случва след едно подобно „кръвосмешение“.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 17:28, 5 декември 2017 (UTC) ::::::Rebelheartous, както си забелязал, в много отношения те подкрепям, но в този случай , решително ще ти възразя! За разлика от трансформациите Хебър Пз - в Беласица Петрич, Олимпик (Галата-Тетевен) - в Берое СтЗ., Велбъжд Кн - в Локо Пд, Литекс (Етрополе-Ловеч) - в ЦСКА ТИРЕ СОФИЯ, при които ЕДИН ПРОФЕСИОНАЛЕН ЛИЦЕНЗ на един клуб се ПРИДОБИВА ОТ ДРУГ КЛУБ, при обединението на Ботев и Металик Сопот, такова нещо няма! Във "В" група лицензи '''няма''' и няма какво да се придобива, а, в конкретния случай, няма и никакво кръвосмешение, а '''преливане на един клуб в друг, с прекратяване'''. Както вече беше коментирано, тази "хватка" се извърши, не за да '''се промени идентичността''' на даден клуб, а, за да се спестят 2 години до завръщането в "А" група. Съгласен ли си? [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 19:03, 5 декември 2017 (UTC) ::::::: Бъркате. Велбъжд-Локо няма, Металик-ботев има. [[Специални:Приноси/85.118.81.64|85.118.81.64]] 20:01, 5 декември 2017 (UTC) ::::::::{{D}}{{D}} Kак да няма, бе, момче? Ти да не си излязал от гората? Подозирам, че си много малък, не си бил роден преди 2001, затова, чети : "Дни по-късно собственикът на клуба (Велбъжд), Георги Илиев, закупува акциите на Локомотив (Пловдив). На 23 юли 2001 г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за '''заличаване на регистрацията на Локомотив''' и за '''преименуване на Велбъжд в Локомотив'''. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с '''новото''' регистрирано '''име''' заема мястото на Велбъжд в „А“ група. '''Седалището''' на клуба '''е преместено''' от Кюстендил в Пловдив. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D0%B6%D0%B4_(%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB)[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::: {{ping|Tormon245t|p=}}, еми то горе-долу е едно и също за мен това.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:20, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::Аааа, не е то тъй. Хич даже не е! През 2010, Металик Сопот се влива '''с прекратяване ''' в Сдружение Ботев и престава да съществува като клуб. Ботев, нито си е сменял името, нито си е сменял седалището! А горните 4 примера, които ти посочих, са класически, чистопробни '''преименувания'''. Един отбор си сменя името, '''без да се слива с друг'''! Сменя си и регистрацията, и седалището ( от един град - в друг!). Премества се на новото място , с цялата си администрация, школа и състезатели! Разликата е основна![[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 15:21, 6 декември 2017 (UTC) ::::::::: Ще ви помоля да си водите "междусъюзническата война" другаде. Тук темата е "Черно море" и изтриването на информация, добре снабдена с източници под лъжлив предтекст за консенсус, което е против правилата на уикипедия [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:33, 6 декември 2017 (UTC) == Липса на прогрес в постигане на консенсус == Поради липса на прогрес в дискусията тук, поставих молба за помощ от безпристрастни редактори в [[Уикипедия:Разговори#Помощ за решаване на спор относно съдържание]] [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 21:05, 14 декември 2017 (UTC) : Чудесно, имаме нужда от редактори за статията, които да не са от Черно море. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:48, 15 декември 2017 (UTC) == в. Народно дело == Във в.„Народно дело“, бр. 272 (5986) от 14 ноември 1963 г. има цяла страница, озаглавена '''50 години АСК „Черно море“'''. Ето кратки откъси от поместените новини и статии: * АСК „Черно море“ – носител на „Народен орден на труда“ – сребърен Президиумът на Народното събрание е издал указ за награждаване на Армейския спортен клуб „Черно море“ - гр.Варна, с „Народен орден на труда“ – сребърен, по случай 50 години от създаването му и за неговата активна дейност в областта на физическата култура и спорта. * '''Решение на Бюрото на ЦС на БСФС''' Във връзка с 50-годишнината от създаването на АСК „Черно море“ Бюрото на ЦС на БСФС удостоява: със званието „Заслужил деятел на физкултурата“ МИЛАН СТАТЕВ КИРОВ, НИКОЛА ДЕМИРЕВ, СТЕФАН ТОНЧЕВ ВИТАНОВ (посмъртно); със званието „Заслужил треньор“ ИВАН ГЕОРГИЕВ МОКАНОВ; със званието „Заслужил майстор на спорта“ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ НИКОЛОВ. * '''Славен юбилей''' (статия от Атанас Боев, заместник-председател на АСК „Черно море“) Днес АСК „Черно море“ – Варна, чествува петдесетгодишната си спортна дейност. Половин век вече клубът развива славните традиции на народното физкултурно движение. На 3 март (16 март н.с.) 1913 година група младежи от Варненската мъжка гимназия … <small>(пропускам няколко абзаца)</small> … Незабравима в спомените на варненци ще остане датата 31 юли 1938 година, когато на Колодрума във Варна се провежда финалната футболна среща на Първата национална дивизия между варненските „Тича“ и „Владислав“. Държавен първенец става „Тича“, а „Владислав“ заема второ място. Деветосептемврийското народно антифашистко въстание откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“. … <small>(пропускам нататък)</small> … [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 06:51, 31 декември 2017 (UTC) ===Коментари=== Чак се разплаках от умиление...'''''Деветосептемврийското народно антифашистко въстание''''' откри нова страница в историята на българското физкултурно движение. Започна истинският възход на АСК „Черно море“ – '''''приемник и продължител на традициите на „Тича“ и „Владислав“'''''. … Колкото е вярно първото, толкова и второто...Яворчо, ти, да си чувал за благонадеждни източници? Защо не използваш първата дефиниция и да редактираш решително статията за 09.09.1944 г.? Щом ти е читав източникът...А и така, ще ни убедите, че усилията ви с Окалинов не са насочени само в една посока (както си мислим повечето).[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:07, 31 декември 2017 (UTC) : Човекът определено не прави разлика между АСК (армейски спортен клуб) и ПФК (професионален футболен клуб). За него това явно е едно и също.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:28, 31 декември 2017 (UTC) :: Досега съм останал с впечатлението, че не оспорвате историята на клуба от 1945 насам? [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) :: В ония времена, наистина нямаше самостоятелни футболни клубове. Футболът беше като секция във физкултурното дружество. Но, не това е най-важното. По-важно е що за благонадежден източник е тази покъртителна статия?[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 10:42, 31 декември 2017 (UTC) ::: Специално тази статия доказва, че и тогавашното ръководство е считало клуба за наследник на Тича и Владислав, а не е някаква съвременна приумица с цел изкуствено да се „състари“ клуба. Относно стила, почти всичко в онези години е писано по този начин. Дори в строго техническа литература може да се намерят подобни високопарни думи, но това не ги прави неблагонадеждни източници. С годините съм се научил да ги филтрирам и отсявам същественото. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 12:17, 31 декември 2017 (UTC) ::::Яворе, ама те считаха и много други работи. Tова НЕ ОЗНАЧАВА, че са били прави. Считаха, че, по план, комунизмът ще настъпи най-късно до 1980. И, когато за всички стана ясно, че това няма как да се случи, продължаваха да ни убеждават(без дори самите те да си вярват)! За разлика от тях, вие двамата с Окалинов '''си вярвате''' на абсурдните твърдения. Хубаво филтрирате всичко и отсявате същественото...Пак ти предлагам, позови се на този благонадежден източник и коригирай статията за 09.09.1944. Ако ти не го направиш, ще го направя аз, не за друго, а за да ти покажа колко светкавично ще бъде премахната редакцията.Но ти си отсявай, няма лошо.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:54, 31 декември 2017 (UTC) ::::: Не разбирам какво общо има 9 септември 1944? Авторът изрично представя Черно море като наследник на Тича и Владислав; никъде не пише, че историята на клуба започва след 9 септември. Точно обратното, историята на предшествениците е представена като част от историята на Черно море. [[Потребител:Yavorescu|Yavorescu]] ([[Потребител беседа:Yavorescu|беседа]]) 13:20, 31 декември 2017 (UTC) ::::::Не разбираш. Там е работата, де. Това, че авторът определя преврата от 09.09.1944 като "народно антифашистко въстание" е толкова вярно, колкото и онова, че АСК Черно море бил наследник и на Тича и на Владислав. И първото и второто твърдения са рецидиви '''именно''' от случилото се след 09.09.1944. Впрочем, авторът сам заявява,че "истинският възход на АСК „Черно море“", бил започнал '''след''' сакралната дата, не преди нея. Пак си отсял само онова, дето ти харесва.[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 14:08, 31 декември 2017 (UTC) == Последно развитие == През последните дни се е провела комуникация между пресслужбата на ПФК "Черно море" и главния редактор на bgclubs.eu, г-н Циров. Целият текст може да се проследи [https://bulgarian-football.com/articles/2018-01-05-korespondentsia-mezhdu-pressluzhbata-na-cherno-more-varna-i-bulgarianfootballcom тук]. В резултат, запазвайки правото си на лично и неангажиращо мнение, редакторите на сайта са публикували визитката на ПФК "Черно море", записвайки и официалната позиция на клуба [http://bgclubs.eu/teams/Chernomore(Varna) тук]. При така създалата се ситуация ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", подкрепена с множество източници и документи от Висши държавни организации като ЦС на БСФС, БФФ, БФС, БОК, Народното събрание на НРБ и др. ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка С това смятам, че дискусията тук е приключила. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:41, 6 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}} Ако беше добър в сметките, щеше да станеш счетоводител, но не си. Дискусията, наистина , отдавна е приключила.Огромното мнозинство от редакторите : ;* От една страна имаме официалната позиция на ПФК "Черно море", ;* От друга страна имаме личното и неангажиращо мнение на група редактори от определен сайт, чийто главен редактор подчертава, че няма за цел да налага своята трактовка, но все пак, за клубни върхове на ПФК "Черно море", '''не считат''' онези на Владислав и Тича, видно от визитката ;* От трета страна имаме позицията на огромното мнозинство от редакторите(впрочем, всички, без Окалинов и Явореску), че посочените от вас "източници", са ненадеждни и '''не следва''' да бъдат кредитирани, по редица, изтъкнати вече причини. Параноята, с която си побързал да вандализираш статията(а продължаваш и в момента , на други езици), е убедително доказателство, че нямаш нищо общо с духа и принципите в Уикипедия, а си просто един фен с болезнена фикс-идея. Порадвай се на няколко минути щастие...[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 11:34, 7 януари 2018 (UTC) :{{D}}{{D}}{{D}}'''''"Сега, кажете ми вие, с какво сайта бг.клъбс е благонадежден източник? От къде черпи информацията си и източниците си. Свободните съчинения на някой си Йордан Цирейов в този сайт не могат да се нарекат източник изобщо."''''' Okalinov (беседа) '''08:32, 12 октомври 2017''' (UTC) {{D}}[[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] ([[Потребител беседа:Tormon245t|беседа]]) 12:03, 7 януари 2018 (UTC) ::Ммм да...Поредното превъплъщение на доктора...Странно, как преди два месеца плюе по сайта, като каруцар, твърди, че не можел да се нарече източник и даже нарича главния редактор доста оскърбително, а сега вече се позовава на него...Впрочем, какво се е променило в източника, освен добавката каква била позицията на клуба? Датата на основаване и клубните върхове са си същите! Защо позволявате поредната вандализация от този човек, нима не разбрахте какви са му истинските подбуди? [[Специални:Приноси/78.130.150.123|78.130.150.123]] 11:49, 8 януари 2018 (UTC) == Редакторска война: Vol. 1000 == {{ping|Okalinov|Rebelheartous}} Моля, преустановете връщанията и започнете поредния опит за достигане на консенсус, колкото и невъзможно да изглежда, за да не се стига до отнемане на правото и на двама ви да редактирате статията. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:46, 15 юли 2022 (UTC) {{ping|Ted Masters|Rebelheartous}} '''Предложение на Okalinov за неутрално представяне на частта "Успехи", което да отразява двете позиции на спорещите страни.''' '''Успехи''' ; [[Държавно първенство по футбол|Шампион на България]] * [[Първенство на България по футбол 1925|1925]], [[Първенство на България по футбол 1926|1926]], [[Първенство на България по футбол 1934|1934]] (като „Владислав“),[http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_71.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_88.pdf Източник] [[Първенство на България по футбол 1938|1938]] (като „Тича“) [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_89.pdf Източник] [http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/futbol_90.pdf Източник] ; [[Национална купа на България|Купа на България]] * '''Носител''' на [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2014/15|2014/15]] * '''Финалист''' за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] – [[Купа на България по футбол 2005/06|2005/06]], [[Купа на България по футбол 2007/08|2007/08]] ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител''' на [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]] – [[Суперкупа на България 2015|2015]] ; [[Купа на Съветската армия]] * '''Финалист''' за [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] – [[Купа на Съветската армия 1984/85|1984/85]], [[Купа на Съветската армия 1987/88|1987/88]] * Според сайта bgclubs.eu, клубът не притежава отличия преди 9.9.1944 г.[http://bgclubs.eu/teams/Chernomore%28Varna%29 Източник], bgclubs.eu,<br> : В какъв смисъл е „неутрално“, след като е едно към едно с версията на статията от преди намесата на Ted Masters?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:29, 24 юли 2022 (UTC) ::Не е едно към едно, а е добавена и вашата версия, както и при годините на основаване [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 06:59, 25 юли 2022 (UTC) ::: Според мен е най-добре да се формулира като ''Според позиция на отбора, както и на БФС, „Черно море“ се счита за наследник на „Тича“ и „Владислав“, наследявайки титлите/успехите на двата бивши отбора'', след което да се изброят като списъчни елементи – първо за единия бивш клуб, после и за другия. Съответно да се посочат и необходимите източници. Това е идеята, която ми идва след първото четене. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:50, 26 юли 2022 (UTC) :::: Ted Masters, по този начин навлизаме във фенски битки, където едни фенове признават едно, а други – друго. За едни Черно море е най-велик, за други – Лудогорец, за трети – някой друг. Това са фенщини, ние цитираме фактите. Трофеите се печелят от конкретни отбори и не подлежат на тълкуване. В спорта няма такова нещо като за едни световен шампион да е Бразилия, а за други – България. Има си статии [[ФК Владислав]] и [[ФК Тича]], където са споменати съответните трофеи. Владислав и Тича не са предишни имена на Черно море, а съвсем отделни отбори. И няма как една титла да е спечелена едновременно от Владислав, Тича и Черно море. :::: Okalinov, тяхната версия, искате да кажете. И датата не е 9 септември 1944 г., а 18 февруари 1945 г.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:22, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Всичко е обяснено тук http://retro-football.bg/?q=bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51 във вестниците "Народно дело" и "Народен спорт" и се прилага за всички клубове. Всички без изключение преминават през обединения. Обединеният отбор наследява традициите и успехите на обединилите се. Не се правят изключения за никой. "Тича-Владислав" притежава успехите и историята на "Тича" и "Владислав". След няколко промени на имена, както беше описано в статията, клубът сега се казва "Черно море". С други думи, титлите и историята на "Тича" и "Владислав" принадлежат на "Черно море". Това е смисълът на обединенията. Описан е както във варненския, така и в софийския вестник, в източниците на БФС и така е прието от клуба, който вече е празнувал 50-годишнината си през 1963 г. и 100-годишнина през 2013 г. Тук няма нищо фенско. По-скоро, фенско е мнението на администраторите от bg.clubs, които сами заявяват, че представят лично мнение, с което не ангажират никой. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 18:33, 26 юли 2022 (UTC) ::::: Идеята на Ted Masters ми изглежда добра. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:02, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Личният ви сайт няма да го отварям. Уикипедия се основава на благонадеждни източници, така че предоставете такъв. Нищо вярно няма от останалите ви голи и неподплатени твърдения, но вие имате пълно право да си вярвате.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Re--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:35, 27 юли 2022 (UTC)belheartous|беседа]]) 19:30, 26 юли 2022 (UTC) :::::::Източниците са в. "Народно дело" и в. "Народен спорт". Може да ги намерите и в библиотеката. Както и цял набор от 20 броя годишници, издадени от БФС и два от bulgarian football/bgclubs, които потвърждават това, което съм написал. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 19:45, 26 юли 2022 (UTC) :::::::: Вие трябва да ги предоставите. Топката е във вашето поле.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:55, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::Здравейте, :::::::::Казвам съм Александър Алексиев и съм собственик и президент на сайта bulgarian-football.com и bgclubs.eu. За първи и последен път се включвам в тази беседа, с чиито съдържание се запознах току що. Това, че Уикипедия ни ползва като източник не означава, че ние носим последствията за съдържанието. Нашият сайт е независим и самостоятелен и отразява мнението на всички в екипа ни, но не сме нито последна инстанция, нито се изживяваме като институция или искаме да бъдем над БФС или който и да е клуб. Нямаме лично отношение към Черно море и уважаваме тяхната позиция да имат мнение различно от нашето и да бъдат ползвани като източник в този или друг сайт. Нашето мнение е обяснено на сайта ни и то касае само него и хората в екипа. Всеки е свободен да се съгласи или да не се съгласи с него. Не носим отговорност, когато трети лица или сайтове ни ползват като източник. [[Специални:Приноси/84.242.183.178|84.242.183.178]] 08:37, 27 юли 2022 (UTC) ::::::::::Благодаря на г-н Алексиев за изказаната позиция. Това, което сподели извън тази беседа, но е пропуснал да напише тук е, че неговият сайт не е уикипедия и '''не ползва източници''', т.е. група младежи с определени фенски пристрастия се събират и написват историята на други клубове, както решат. Имало десетки визитки, на които предстоят поправки. Това е достоверният сайт (без източници), който се използва тук като източник. Така възниква въпроса, какво ще стане ако друг сайт (също без източници) излезе с друга информация, относно дати на основаване и успехи. И тях ли ще включваме в статията? Г-н Rebelheartous, би било излишно да се разкарвате до варненската или софийската библиотеки, за да прочетете това, което може да се прочете тук с два клика. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 09:56, 27 юли 2022 (UTC) ::::::::::: И аз му благодаря. Това, което Okalinov мъчи от години да промени – да пренапише историята на Черно море в BG Clubs, очевидно и този път няма да се случи. И няма нужда да ми се превеждат коментарите на други хора – разбирам български достатъчно добре. ::::::::::: По-важното е, че все така няма източник, че не Тича е създаден 1913 г., но се продължава да се развява като лозунг. Очаквам източник, защото на нищо, което сте предоставяли през годините, не се говори за Черно море, а за други два несъществуващи български отбори, чиито отличия се опитвате да си присвоите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:35, 27 юли 2022 (UTC) ::::: Rebelheartous, редно да се отразят и двете гледни точки, макар че това може да не се харесва едновременно и на двете страни. След като самият сайт bgclubs.eu (който между другото ти намираш за изключително благонадежден) отразява гледната точка на „Черно море“, смятам, че е редно тук да се направи същото. Иначе наистина си излиза пристрастно. А сега познай от чия страна... Толкова за годината на създаване. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:27, 28 юли 2022 (UTC) ::::: Сега за отличията. Когато се обединят два отбора (в един, с ново име?), спечелените от тях трофеи могат да бъдат наследени от новата формация, а могат и да се изпарят в пространството (точно като отборите). Става ясно едно – казусът с „Черно море“ очевидно не от най-ясните, затова следва да се отразят възможните гледни точки, като, разбира се, информацията бъде подплатена с необходимите източници. Всичко останало ще е вече изговорени, празни приказки. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:27, 28 юли 2022 (UTC) ::::::"Черно море" е "Тича-Владислав". С това до тук никой няма проблем. За година на създаване е приета датата на "Тича", която е ясно изписана в съдебен документ тук долу http://www.retro-football.bg/?q=bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0. Самият документ се намира в архива на съда във Варна. "Владислав" е част от "Тича" до отделянето си в самостоятелен клуб през 1921 г. и през 1945 г. е обединен с "Тича". С това също никой няма проблем до 2005 г., когато излиза и последният годишник на bulgarian football/bg.clubs, след което те променят личното си мнение просто така, без източници и решават помежду си, че годината трябва да е 1945, което не е съгласувано с никой друг. Погрешно е твърдението, че двата клуба са "закрити и вече несъществуващи". Те са обединени и обединеният клуб носи традициите и успехите на обединилите се, описано тук http://retro-football.bg/?q=bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B51. Разликата между "закрити и вече несъществуващи" и "стъпили здраво на крака в обединение" е описана тук на стр. 315 http://www.retro-football.bg/sites/default/files/books/kalinov-kniga_a4-2222.pdf с факсимилета от в. "Народен спорт". Най-отговорно заявявам, че през 1945 г. не съм бил роден и нямам нищо общо с никой от източниците, нито съм заемал длъжност в БФС или които и да е спортен клуб, за да бъда обвиняван в кражба и присвояване на история. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 07:05, 28 юли 2022 (UTC) ::::::: Ted Masters, по-горе ти обясних, че във футбола няма трофей, който да се поделя. Винаги купата се печели от един, а другият е победен. Та така и тук. Ако наистина „Черно море“ съществуваще преди 1945 г. титлите му нямаше да се изписват '''в скобки и с уточнения''', а щяха да са изброени черно на бяло. '''Както е при останалите отбори с предишни имена'''. Само че „Тича“ и „Владислав“ не са просто някакви имена, а са били смъртни врагове във Варна. Нито феновете на единия са знаели, че ще бъдат обединени, нито на другия отбор. Уикипедия отразява реалната ситуация, а не пишем оригинално изследване относно корените на „Черно море“ и какво всъщност означавало обединението от комунистите. Тълкуванията ги оставяме за спортните журналисти и специалисти, както и за феновете. В сайта BG Clubs пише, че клубният връх е 3 място, постигнато на два пъти, и именно това е отразено в Уики статията. Неприятното за Okalinov е, че въпреки че няколко пъти влиза в контакт със сайта – чрез мейли, във Фейсбук и тук, не успява да прокара гледната си точка и датата си стои. ::::::: {{цб|Става ясно едно – казусът с „Черно море“ очевидно не от най-ясните}} ::::::: Не виждам нищо неясно. Питай, ако нещо ти се струва съмнително. За разлика от Okalinov аз редактирам статии и на други футболни отбори и не съм в Уикипедия само за да сменя една година и 4 купи и да кажа „чао“. Той няма никакъв друг интерес от Уикипедия. Не прави никакви ъпдейти по съвременната история на клуба. Вкопчил се е единствено в миналото. Впрочем, сайтът на Черно море, който си оставил като източник за 1913 г., не е благонадежден източник. Избягваме да ползваме официални сайтове, защото те обичат да си разкрасяват историята. Това между другото важи и за чуждестранни отбори, не само за български. А понеже си писал за „изпаряване“, трофеите си присъстват в статиите „Тича“ и „Владислав“. Не са се загубили по никакъв начин. ::::::: Okalinov, линковете няма как да ги отворя, тъй като нямам работа във вашен личен фенски сайт. Съжалявам, дайте други източници. ::::::: {{цб|"Черно море" е "Тича-Владислав".}} ::::::: Да, но не е [[ФК Тича]] и [[ФК Владислав]]. Това, че когато е създаден от комунистите 1945 г., му е поставено името „Тича-Владислав“, по никакъв начин не го ангажира с историята на другите два. Както [[ЦСКА 1948]] няма общо с оригиналния ЦСКА, въпреки че носи името му.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:13, 28 юли 2022 (UTC) {{ping|Ted Masters}} Погледни [https://bulgarian-football.com/files/documents/%D0%9E%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82.pdf?fbclid=IwAR1pD6J1ZxKKLdB3z-Hl6iny3FOYXkY8Nx30NWVKnCr898CPiRkkuP5NSSQ този линк], точка 2.1.2. Това е обосновката на сайта как се процедира при обединения – кога е просто вливане на по-малък субект във вече същестуващ и кога се образува изцяло нов клуб.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:25, 28 юли 2022 (UTC) :Сайтът bg.clubs не поставя клубовете в еднаква позиция при обединенията им. Всички клубове преминават през обединения, наложени от новата власт през 1945 г. Тогава са решили кой какъв е, а не след 2005 г. Не виждам защо да питат вас, след като имате доста грешни редакции. Например, продължавате да налагате нова дата за създаване на Тича - 24.5.1914, след като имате съдебен документ, че датата е 3.3.1913. Няма ФК Владислав, нито ФК Тича, това са спортни клубове (СК), развиващи и други спортове. Футболни клубове има след 1985 г. Грешки от самото заглавие. Дали го правите от незнание или за да налагате личното си мнение, не е толкова важно. Не съм писал никога до bg.clubs, нито съм ги карал да си променят личното мнение. Не знам от къде имате тази информация. Г-н Алексиев ме потърси, не аз него. За сайта чухме и разбрахме вече, че не използва източници, а се базира на лично мнение. Нека да видим как е наложен тук в уикипедия като водещ. PR акция на потребителят VenciN, който работи за bg.clubs. Факт, който може да се докаже лесно. Не е ли това конфликт на интереси? За определяне историята и успехите на клуба по-важни са позициите на клуба и на БФС/БСФС като орган, регулиращ спорта в България. Също, по-голяма тежест имат печатните източници. Информацията в сайта bg.clubs се различава драстично от това, което са отпечатали в книжното си издание. Информацията в сайта може да се сменя ежеминутно. Освен това, издания като "Народен спорт" и "Народно дело" традиционно се считат за сериозни, не само от мен (периодичен печат, официална преса на национално и регионално ниво). [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 11:04, 28 юли 2022 (UTC) :: Тези издания от десетилетия не съществуват, а реалностите в медиите са, че те вече са повече онлайн, отколкото печатни. Освен това във футбола не е като в археологията – колкото по-актуален е източникът, толкова по-вероятно е да е най-достоверен. За датата на създаване на „Тича“ е същото като датата на създаване на „Черно море“ – давате благонадежден източник и актуализираме информацията. :: {{цб|Не съм писал никога до bg.clubs, нито съм ги карал да си променят личното мнение.}} :: Да, неточно се изразих, бяхте подкукуросали администрацията на „Черно море“ да пише до BG Clubs. И, както обобщих, безрезултатно. :: {{цб|Нека да видим как е наложен тук в уикипедия като водещ. PR акция на потребителят VenciN, който работи за bg.clubs. Факт, който може да се докаже лесно. Не е ли това конфликт на интереси?}} :: Можем да тагнем {{ping|Vencin|p=}}, ако има желание да се включи с коментар. Като цяло вие продължавате да плюете потребители и източници, без да извършите главното, което се очаква – да предоставите източник, че „Черно море“ не е създаден 1945 г. и че притежава въпросните трофеи '''без скобки'''. :: {{цб|За определяне историята и успехите на клуба по-важни са позициите на клуба и на БФС/БСФС като орган, регулиращ спорта в България.}} :: БФС изобщо не се произнася по такива теми. Това е най-голямата заблуда, която се опитвате да прокарате. Нито е последна инстанция по някакви дати и години. Клубът също няма как да определи сам себе си. За целта е нужно да се използват независими портали/сайтове/енциклопедии, но се съмнявам, че разбирате думичката „независим“. :: {{цб|Няма ФК Владислав, нито ФК Тича}} :: Има, има. Има и солидни източници за това. :: {{цб|Дали го правите от незнание или за да налагате личното си мнение, не е толкова важно.}} :: Правя го на базата на благонадежден източник. А вие защо сте в Уикипедия? Имате ли друга цел тук освен да смените датата на „Черно море“?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:52, 28 юли 2022 (UTC) :::По всяка точка вече ви е отговорено. Покажете ми този източник, където се пише за ФК, а не за СК. Няма такъв. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 12:18, 28 юли 2022 (UTC) :::: Не ми отговорихте каква е целта ви в Уикипедия?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:47, 28 юли 2022 (UTC) :::::Целта ми е същата, както и на другите участващи: Да се напише статия със съответните източници. Парадокса е, че аз мога да използвам книжния вариант на вашия източник, а вие електронния и това води до дългогодишна редакторска война. Не ми се мисли ако утре отново сменят електронната си версия с някоя друга дата. Отбягвате въпроса и за спортните клубове, които описвате като футболни. Така се получава, когато изполвате сайт без източници, защото това просто не е вярно. Другият парадокс е, че собственика и президент на сайта няма никакви претенции да е достоверен, а вие имате. [[Потребител:Okalinov|Okalinov]] ([[Потребител беседа:Okalinov|беседа]]) 20:31, 28 юли 2022 (UTC) py32iv8yq0suer1f4fjawqtuxpjt12z 0 55746 11473289 11317754 2022-07-28T13:26:53Z Alisdoncheva 238714 Добавяне на биографичните справки за народния представител Асен Агов на сайтовете на 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Асен Агов}} {{Личност|политик | портрет=AssenAgov.jpg | още= {{Депутат-България|37н=1|38н=1|39н=1|40н=1|41н=1|}} }} {{Уикицитат|Асен Агов}} '''Асен Йорданов Агов''' е [[България|български]] [[политика|политик]] от [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]], по-късно от [[Демократи за силна България]]. == Биография == === Произход === Роден е в [[София]] на 8 ноември 1948 година. Кръстен е на дядо си, авиатор и ляв активист – [[Асен Агов (авиатор)|Асен Йорданов Агов]] (1890 – 1925). Баща му Йордан пред Деветосемпемврийския преврат е офицер, кавалерист с чин майор, а по времето на държавния социализъм е главен юрисконсулт в „Нефтохим“. === Журналистическа кариера === ; Работа в БТА и като военен кореспондент През 1971 година Асен Агов завършва външна търговия. От 1971 до 1985 година работи като журналист в [[Българска телеграфна агенция]]. От април 1985 до април 1987 година работи като редактор на новините в [[Българското национално радио|Българското радио]]. Успоредно с журналистическата си кариера, за няколко години, работи като манекен за списание „Лада“.<ref>[http://blife.bg/article-3923 Най-големите манекенски превъплъщения], blife.bg, 28 юли 2010 г.</ref> През 1987 година Асен Агов става специален кореспондент (военен кореспондент) на [[Българската национална телевизия|Българската телевизия]], като обикаля [[Африка]] и [[Близкия изток]]. В тази длъжност той е автор на много документални филми по актуалните войни в Африка, [[Ливан]], [[Израел]] (Палестинската интифада) и войната за независимост в [[Намибия]]. ; Водещ на новините по БТ През 1990 година Асен Агов става главен редактор и водещ на новините на Българската телевизия. Стремежът му да установи независимост в репортажа на новините и изобщо в българската журналистика. Година по-късно той става директор на новините. ; Главен директор на Националната телевизия През април 1992 година, след като [[Съюз на демократичните сили|Съюзът на демократичните сили]] печели изборите в България, Народното събрание избира Асен Агов за главен директор на [[Българска национална телевизия|Националната телевизия]] – Канал 1 и [[Ефир 2]], двата държавни и поначало единствени телевизионни канали. През март 1993 година, малко след като правителството на [[Филип Димитров]] е свалено с несполучлив парламентарен вот на доверие, Агов е уволнен от телевизията. === Политическа кариера === Асен Агов е народен представител в [[37 Народно събрание|37-о]], [[38 Народно събрание|38-о]], [[39 Народно събрание|39-о]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/287 Биографична справка за народния представител Асен Агов на сайта на 39-то Народно събрание]</ref>, [[40 Народно събрание|40-о]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/232 Биографична справка за народния представител Асен Агов на сайта на 40-то Народно събрание]</ref> и [[41 Народно събрание|41-вото]] [[Народно събрание]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/883 Биографична справка за народния представител Асен Агов на сайта на 41-то Народно събрание]</ref>. Председател е на парламентарната комисия по външните работи в 38-о Народно събрание, като действа активно с правителството, за да установи благоприятни за България връзки с Европейския съюз и НАТО, с крайна цел членство в тези организации. Той е заместник-председател на 39-о Народно събрание. В 40-о Народно събрание е заместник-председател на парламентарната комисия по отбрана. В 41-вото Народно събрание той е член на парламентарната комисия по европейските въпроси. През политическата си кариера Агов е активен поддръжник на европейската интеграция, свободното развитие на [[Капитализъм|капитализма]] и капиталовите пазари, върховенството на закона, суверенните права на населението на дадена държава, човешките права и либералните морални принципи. == Личен живот == Асен Агов има петгодишен брак с актрисата [[Северина Тенева]] до смъртта ѝ през 1983 година. От 1985 година е женен за Румяна Агова, от която има две деца – Мария и Йордан. == Библиография == * „Добър вечер, дами и господа! Бягството на България към свободния свят“,<ref>[https://ciela.com/asen-agov-dobyr-vecher-dami-i-gospoda-biagstvoto-na-bulgaria-kum-svobodniat-sviat.html „Добър вечер, дами и господа! Бягството на България към свободния свят“], ciela.com.</ref> Сиела, 2020, ISBN 978-954-28-3115-0 == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Агов, Асен}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български военни кореспонденти]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Българска национална телевизия]] [[Категория:Директори на БНТ]] [[Категория:Модели от България]] [[Категория:Възпитаници на УНСС]] [[Категория:Родени в София]] cex0qaplx2bubln4peuvfj34c86n9o8 3 60109 11473282 11471099 2022-07-28T13:20:49Z Molinesia 298595 /* Джон Атанасов */ Отговор wikitext text/x-wiki <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> {{Архиви|[[/2008/]]&bull;&nbsp;[[/2009/]]&bull;&nbsp;[[/2010/]]&bull;&nbsp;[[/2011/]]&bull;&nbsp;[[/2012/]]&bull;&nbsp;[[/2013/]]&bull;&nbsp;[[/2014/]]<br>[[/2015/]]&bull;&nbsp;[[/2016/]]&bull;&nbsp;[[/2017/]]&bull;&nbsp;[[/2018/]]&bull;&nbsp;[[/2019/]]&bull;&nbsp;[[/2020/]]&bull;&nbsp;[[/2021/]]&bull;&nbsp;}} {{Уикипочивка|работа|Ket|а|}} == Уикипедия:Инкубатор/Статии/Шанклин == Честита Нова година, Ket! Виждам, че си оставила съобщение на редактора, който е създал статията, че статията му се намира в инкубатора, но после си махнала съобщението. Оставих статията в инкубатора, понеже смятам, че има още малко работа, преди статията да бъде върната в ОИП. Тези в ОИП ги изтрих като дублиращи (с по-нова история, съответно ненужни) – Shanklin и Град Шанклин. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:58, 5 януари 2022 (UTC) Добре си направил, аз впоследствие видях, че има повече от една статия, затова изтрих изречението, като мислех, че Град Шанклин става (другата даже не съм я видяла) [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 06:24, 5 януари 2022 (UTC) == Молба за помощ == Здравей! Извинявам се, че пиша тук, но още не съм много наясно с каналите за комуникация в уикипедия. Имам въпрос относно проблем, който срещам напоследък при превода на статии и не ми позволява да публикувам завършените преводи. Ще съм ти изключително благодарен ако можеш да ми помогнеш или да ме насочиш! Наскоро преведох няколко статии на тема "Украйна" и ситуацията там през последните 8-10 години. Когато приключа с превода и искам да го публикувам получавам следното съобщение за грешка: "Филтрите срещу злоупотреби са идентифицирали проблемно съдържание в превода. Задействан филтър: Филтър за източници за непатрулирани" Доколкото разбрах от информацията за този филтър тук - той се задейства, когато сред източниците има недостоверни такива. За съжаление, имайки предвид хибридната война по тази тема в мрежите, ми е много трудно да ги определя и коригирам. Дори премахвайки източниците - отново получавам тази грешка, сякаш проблемът произлиза от оригиналните статии на английски. Благодаря ти предварително!<small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител: Dimitrovw| Dimitrovw]] ([[Специални:Contributions/ Dimitrovw|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа: Dimitrovw|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;"> 00:06, 10 март 2022‎ (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Здравей, не е необходимо да се извиняваш, това е точният начин за комуникация. Ще разгледам приносите ти и ще се опитам да намеря кое представлява проблем. Ще пиша на [[Потребител беседа: Dimitrovw|твоята беседа]], за да не разводняваме нещата--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 12:43, 10 март 2022 (UTC) == Шаблони == За работата по [[Чернова:Инфраструктурно-базирано програмиране]], ако в една корпорация (не университет, сори) всички работят по един проект, независимо на кой език е написано, съдържанието ще е едно и също. Става дума за [[Чернова:Инфраструктурно-базирано програмиране]] и its corporate speak. --[[Потребител:Studyingon2|Studyingon2]] ([[Потребител беседа:Studyingon2|беседа]]) 11:20, 16 март 2022 (UTC) :Моля посочете източник на [[български език]] за точно този термин [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 12:56, 16 март 2022 (UTC) ==Джон Атанасов== Кети, съгласен съм, че статията за Атанасоф е многословна и има нужда от подобрение. Благодаря ти, че стигна до този извод. Проблемът обаче е, че става въпрос за 50 годишен политически мит. Опитах се да кажа истината ... може би не но най-добрия начин, но тежко е да се гледат индуктринирани хората. Тази истина беше много болезнено обидна за мен, предполатам и за други. Но тя трябва да се каже ясно, защото няма нужда от фалшиви ценности. Всички факти говорят срещу Атанасоф и в решенията на съда няма нищо в негова полза. Според мен, всичко за майки, бащи, братя, сестри, съпруги трябва да се махне. Как сменил крушката и колко обичал математиката също. Историята с Илинойс е доказана лъжа. Решаването на диферензиални уравнения е представено много изкривено. Компютърно решаване на диференциални уравнение се дискутира 70 години преди Атанасоф (1874 г.). 10 години преди него IBM проектира диференциален табулатор и офис мрежа (1932 г.), по поръчка на Колумбийския Университет, специално за решаване на диференциални уравнения в астрономията. АВС компютърът е финансиран с 90 хиляди долара, а не с 5 хиляди. 70 хиляди от тези 90 са дадени от Уорън Уивър, 15 хиляди като помощ от фирмите. Атанасоф крие този факт. Просто информацията в България на тази тема е много, ама много изкривена. Не мисля, че казах фактите добре, но те са там в показанията, интервютата и мемоарите. От 11 претенции за принос в мемоарите на Атанасоф само една, две са негови - електронния суматор, но схемата е на Шанон. Оказа се, че динамичната памет е на Дикинсон ... идеята му е фантастична, прави 10-битов регистър с един релаксационен осцилатор ... кондензатор в обратната връзка. След толкова четене, моето мнение е, че Атанасоф е разменен т.е. ако съдията осъди Моукли за лъжа на патентния офис и за това лежи ефективно, то Sperry повдига обвинение на Атанасоф за лъжесвидетелстване под клетва и влиза и той да си правят компания. Иначе точка 3.1.19 няма логика. Там пише, че показанията на Атанасоф за гостуването на Моукри са достоверни. А останалите показания ... хванат е поне 5 пъти (IBM, тестването, Илинойс, патентоването, адвокат Етиен) в лъжа. Има още нещо, което в България не се знае ... Байрон Мобли установява, че Берри е участвал в разграбването на АВС компютъра като е насочвал студентите какво да вземат от компютъра за дипломните си работи (Байрон Мобли стр. 202 свидетелство на Хари Свек, почетен професор по химия) ... по това време е правел доктората си при Сам Легволд. Мобли го пише в забележка с малък шрифт. И като погледнеш тривиална студентска работа. Как тези студентщини са постижение? Този мит е много политически мотивиран и трябва да се махне, но как не знам. Успех Още нещо, което може да ти бъде интересно ... намерих документа с директивата за начало на практиката на копиране "Директиви на 23 конгрес на КПСС" 1967 г. стр.62 прочетени от Косигин. Там пише, СССР ще заеме подобаващо масто в международната търговия с интелектуални права като се реализира икономия на интелентуален труд. Как става тая работа с "лицензи" върху КОКОМ продукти всички разбрахме, но някои не искат да си спомнят днес.~<small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/ 158.140.193.90| 158.140.193.90]]</samp> ([[Потребител беседа: 158.140.193.90|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;"> 02:43, 18 април 2022‎ (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::{{прочетено|[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 14:01, 18 април 2022 (UTC)}} :@[[Потребител:Ket|Ket]], привет отново, съкратих някои детайли от съдържанието на статията и ще съм благодарна да бъде погледната отново, за да разбера дали нанесените промени са подходящи и трябва ли още . :Благодаря за поддръжката и редакторската намеса по оформлението. :Поздрави :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 13:20, 28 юли 2022 (UTC) == Батенберг == Здрасти, Кет! Прегледах въпросните раздели от статията. Наистина са доста пространни. Но това не е основният проблем според мен. Накратко: контекстът е повече от същината. Описани са нашироко неща като действията на БТЦРК, мотивите на Милан да нападне България, каква е сръбската и каква е българската армия, Топханенският акт и т.н. Покрай всичкото това ролята на Батенберг, неговите действия в онези времена, се губи. Тези подробности, макар и интересни, бих оставил в статиите за тези събития - за Съединението, за Сръбско-българската война, за Топханенския акт и т.н. Тук контекст трябва да има, но далеч по-кратък. Имам забележка и за цитата на Кох (в раздела за войната със Сърбия). Кох е пристрастен, най-меко казано. Не казвам, че цитатът трябва да се трие, но трябва да се балансира с други мнения. За раздела за абдикацията ще кажа обратното на това за предишните раздели - този раздел е незаслужено малък за един ключов момент в българската история, в който най-много проличава характерът на Батенберг. Бих разширил този раздел, но трябва да попрочета разни неща, за да мога да обобщя фактите и оценките най-сбито. Поздрави!--[[Потребител:Добри|Добри]] ([[Потребител беседа:Добри|беседа]]) 10:06, 7 май 2022 (UTC) : Упс, натиснах отмяна без да искам. Благодаря ти, напълно съм съгласна с теб. Посочените обяснителни ремарки действително трябва да се съкратят значително, а за абдикацията да се поразшири. Тъй като беше нова област за мен, обясненията ми помагаха. Да, Кох е пристрастен, но за мен книгата му беше откритие. Не съм свършила изцяло със статията, но е по-лесно да се съкрати, когато има какво и си добре дошъл да се намесиш както счетеш за добре.--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:20, 7 май 2022 (UTC) :: На мен като на читател, който не познава задълбочено този период, даденият контекст много ми помага за разбирането. Естествено разширението на „същината“ ще дойде много добре [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:03, 7 май 2022 (UTC) ky9yeatwitg3hpj78mvd8k3y8vimuvl 11473314 11473282 2022-07-28T13:46:39Z Ket 2798 /* Джон Атанасов */ премествам към правилната беседа wikitext text/x-wiki <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> {{Архиви|[[/2008/]]&bull;&nbsp;[[/2009/]]&bull;&nbsp;[[/2010/]]&bull;&nbsp;[[/2011/]]&bull;&nbsp;[[/2012/]]&bull;&nbsp;[[/2013/]]&bull;&nbsp;[[/2014/]]<br>[[/2015/]]&bull;&nbsp;[[/2016/]]&bull;&nbsp;[[/2017/]]&bull;&nbsp;[[/2018/]]&bull;&nbsp;[[/2019/]]&bull;&nbsp;[[/2020/]]&bull;&nbsp;[[/2021/]]&bull;&nbsp;}} {{Уикипочивка|работа|Ket|а|}} == Уикипедия:Инкубатор/Статии/Шанклин == Честита Нова година, Ket! Виждам, че си оставила съобщение на редактора, който е създал статията, че статията му се намира в инкубатора, но после си махнала съобщението. Оставих статията в инкубатора, понеже смятам, че има още малко работа, преди статията да бъде върната в ОИП. Тези в ОИП ги изтрих като дублиращи (с по-нова история, съответно ненужни) – Shanklin и Град Шанклин. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:58, 5 януари 2022 (UTC) Добре си направил, аз впоследствие видях, че има повече от една статия, затова изтрих изречението, като мислех, че Град Шанклин става (другата даже не съм я видяла) [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 06:24, 5 януари 2022 (UTC) == Молба за помощ == Здравей! Извинявам се, че пиша тук, но още не съм много наясно с каналите за комуникация в уикипедия. Имам въпрос относно проблем, който срещам напоследък при превода на статии и не ми позволява да публикувам завършените преводи. Ще съм ти изключително благодарен ако можеш да ми помогнеш или да ме насочиш! Наскоро преведох няколко статии на тема "Украйна" и ситуацията там през последните 8-10 години. Когато приключа с превода и искам да го публикувам получавам следното съобщение за грешка: "Филтрите срещу злоупотреби са идентифицирали проблемно съдържание в превода. Задействан филтър: Филтър за източници за непатрулирани" Доколкото разбрах от информацията за този филтър тук - той се задейства, когато сред източниците има недостоверни такива. За съжаление, имайки предвид хибридната война по тази тема в мрежите, ми е много трудно да ги определя и коригирам. Дори премахвайки източниците - отново получавам тази грешка, сякаш проблемът произлиза от оригиналните статии на английски. Благодаря ти предварително!<small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител: Dimitrovw| Dimitrovw]] ([[Специални:Contributions/ Dimitrovw|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа: Dimitrovw|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;"> 00:06, 10 март 2022‎ (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Здравей, не е необходимо да се извиняваш, това е точният начин за комуникация. Ще разгледам приносите ти и ще се опитам да намеря кое представлява проблем. Ще пиша на [[Потребител беседа: Dimitrovw|твоята беседа]], за да не разводняваме нещата--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 12:43, 10 март 2022 (UTC) == Шаблони == За работата по [[Чернова:Инфраструктурно-базирано програмиране]], ако в една корпорация (не университет, сори) всички работят по един проект, независимо на кой език е написано, съдържанието ще е едно и също. Става дума за [[Чернова:Инфраструктурно-базирано програмиране]] и its corporate speak. --[[Потребител:Studyingon2|Studyingon2]] ([[Потребител беседа:Studyingon2|беседа]]) 11:20, 16 март 2022 (UTC) :Моля посочете източник на [[български език]] за точно този термин [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 12:56, 16 март 2022 (UTC) ==Джон Атанасов== Кети, съгласен съм, че статията за Атанасоф е многословна и има нужда от подобрение. Благодаря ти, че стигна до този извод. Проблемът обаче е, че става въпрос за 50 годишен политически мит. Опитах се да кажа истината ... може би не но най-добрия начин, но тежко е да се гледат индуктринирани хората. Тази истина беше много болезнено обидна за мен, предполатам и за други. Но тя трябва да се каже ясно, защото няма нужда от фалшиви ценности. Всички факти говорят срещу Атанасоф и в решенията на съда няма нищо в негова полза. Според мен, всичко за майки, бащи, братя, сестри, съпруги трябва да се махне. Как сменил крушката и колко обичал математиката също. Историята с Илинойс е доказана лъжа. Решаването на диферензиални уравнения е представено много изкривено. Компютърно решаване на диференциални уравнение се дискутира 70 години преди Атанасоф (1874 г.). 10 години преди него IBM проектира диференциален табулатор и офис мрежа (1932 г.), по поръчка на Колумбийския Университет, специално за решаване на диференциални уравнения в астрономията. АВС компютърът е финансиран с 90 хиляди долара, а не с 5 хиляди. 70 хиляди от тези 90 са дадени от Уорън Уивър, 15 хиляди като помощ от фирмите. Атанасоф крие този факт. Просто информацията в България на тази тема е много, ама много изкривена. Не мисля, че казах фактите добре, но те са там в показанията, интервютата и мемоарите. От 11 претенции за принос в мемоарите на Атанасоф само една, две са негови - електронния суматор, но схемата е на Шанон. Оказа се, че динамичната памет е на Дикинсон ... идеята му е фантастична, прави 10-битов регистър с един релаксационен осцилатор ... кондензатор в обратната връзка. След толкова четене, моето мнение е, че Атанасоф е разменен т.е. ако съдията осъди Моукли за лъжа на патентния офис и за това лежи ефективно, то Sperry повдига обвинение на Атанасоф за лъжесвидетелстване под клетва и влиза и той да си правят компания. Иначе точка 3.1.19 няма логика. Там пише, че показанията на Атанасоф за гостуването на Моукри са достоверни. А останалите показания ... хванат е поне 5 пъти (IBM, тестването, Илинойс, патентоването, адвокат Етиен) в лъжа. Има още нещо, което в България не се знае ... Байрон Мобли установява, че Берри е участвал в разграбването на АВС компютъра като е насочвал студентите какво да вземат от компютъра за дипломните си работи (Байрон Мобли стр. 202 свидетелство на Хари Свек, почетен професор по химия) ... по това време е правел доктората си при Сам Легволд. Мобли го пише в забележка с малък шрифт. И като погледнеш тривиална студентска работа. Как тези студентщини са постижение? Този мит е много политически мотивиран и трябва да се махне, но как не знам. Успех Още нещо, което може да ти бъде интересно ... намерих документа с директивата за начало на практиката на копиране "Директиви на 23 конгрес на КПСС" 1967 г. стр.62 прочетени от Косигин. Там пише, СССР ще заеме подобаващо масто в международната търговия с интелектуални права като се реализира икономия на интелентуален труд. Как става тая работа с "лицензи" върху КОКОМ продукти всички разбрахме, но някои не искат да си спомнят днес.~<small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/ 158.140.193.90| 158.140.193.90]]</samp> ([[Потребител беседа: 158.140.193.90|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;"> 02:43, 18 април 2022‎ (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::{{прочетено|[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 14:01, 18 април 2022 (UTC)}} == Батенберг == Здрасти, Кет! Прегледах въпросните раздели от статията. Наистина са доста пространни. Но това не е основният проблем според мен. Накратко: контекстът е повече от същината. Описани са нашироко неща като действията на БТЦРК, мотивите на Милан да нападне България, каква е сръбската и каква е българската армия, Топханенският акт и т.н. Покрай всичкото това ролята на Батенберг, неговите действия в онези времена, се губи. Тези подробности, макар и интересни, бих оставил в статиите за тези събития - за Съединението, за Сръбско-българската война, за Топханенския акт и т.н. Тук контекст трябва да има, но далеч по-кратък. Имам забележка и за цитата на Кох (в раздела за войната със Сърбия). Кох е пристрастен, най-меко казано. Не казвам, че цитатът трябва да се трие, но трябва да се балансира с други мнения. За раздела за абдикацията ще кажа обратното на това за предишните раздели - този раздел е незаслужено малък за един ключов момент в българската история, в който най-много проличава характерът на Батенберг. Бих разширил този раздел, но трябва да попрочета разни неща, за да мога да обобщя фактите и оценките най-сбито. Поздрави!--[[Потребител:Добри|Добри]] ([[Потребител беседа:Добри|беседа]]) 10:06, 7 май 2022 (UTC) : Упс, натиснах отмяна без да искам. Благодаря ти, напълно съм съгласна с теб. Посочените обяснителни ремарки действително трябва да се съкратят значително, а за абдикацията да се поразшири. Тъй като беше нова област за мен, обясненията ми помагаха. Да, Кох е пристрастен, но за мен книгата му беше откритие. Не съм свършила изцяло със статията, но е по-лесно да се съкрати, когато има какво и си добре дошъл да се намесиш както счетеш за добре.--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:20, 7 май 2022 (UTC) :: На мен като на читател, който не познава задълбочено този период, даденият контекст много ми помага за разбирането. Естествено разширението на „същината“ ще дойде много добре [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:03, 7 май 2022 (UTC) k4vfv2rzn6pqnoobt3e3d71d5i4cxc5 11473925 11473314 2022-07-29T09:40:16Z Добри 18138 /* Батенберг */ wikitext text/x-wiki <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> {{Архиви|[[/2008/]]&bull;&nbsp;[[/2009/]]&bull;&nbsp;[[/2010/]]&bull;&nbsp;[[/2011/]]&bull;&nbsp;[[/2012/]]&bull;&nbsp;[[/2013/]]&bull;&nbsp;[[/2014/]]<br>[[/2015/]]&bull;&nbsp;[[/2016/]]&bull;&nbsp;[[/2017/]]&bull;&nbsp;[[/2018/]]&bull;&nbsp;[[/2019/]]&bull;&nbsp;[[/2020/]]&bull;&nbsp;[[/2021/]]&bull;&nbsp;}} {{Уикипочивка|работа|Ket|а|}} == Уикипедия:Инкубатор/Статии/Шанклин == Честита Нова година, Ket! Виждам, че си оставила съобщение на редактора, който е създал статията, че статията му се намира в инкубатора, но после си махнала съобщението. Оставих статията в инкубатора, понеже смятам, че има още малко работа, преди статията да бъде върната в ОИП. Тези в ОИП ги изтрих като дублиращи (с по-нова история, съответно ненужни) – Shanklin и Град Шанклин. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:58, 5 януари 2022 (UTC) Добре си направил, аз впоследствие видях, че има повече от една статия, затова изтрих изречението, като мислех, че Град Шанклин става (другата даже не съм я видяла) [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 06:24, 5 януари 2022 (UTC) == Молба за помощ == Здравей! Извинявам се, че пиша тук, но още не съм много наясно с каналите за комуникация в уикипедия. Имам въпрос относно проблем, който срещам напоследък при превода на статии и не ми позволява да публикувам завършените преводи. Ще съм ти изключително благодарен ако можеш да ми помогнеш или да ме насочиш! Наскоро преведох няколко статии на тема "Украйна" и ситуацията там през последните 8-10 години. Когато приключа с превода и искам да го публикувам получавам следното съобщение за грешка: "Филтрите срещу злоупотреби са идентифицирали проблемно съдържание в превода. Задействан филтър: Филтър за източници за непатрулирани" Доколкото разбрах от информацията за този филтър тук - той се задейства, когато сред източниците има недостоверни такива. За съжаление, имайки предвид хибридната война по тази тема в мрежите, ми е много трудно да ги определя и коригирам. Дори премахвайки източниците - отново получавам тази грешка, сякаш проблемът произлиза от оригиналните статии на английски. Благодаря ти предварително!<small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител: Dimitrovw| Dimitrovw]] ([[Специални:Contributions/ Dimitrovw|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа: Dimitrovw|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;"> 00:06, 10 март 2022‎ (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Здравей, не е необходимо да се извиняваш, това е точният начин за комуникация. Ще разгледам приносите ти и ще се опитам да намеря кое представлява проблем. Ще пиша на [[Потребител беседа: Dimitrovw|твоята беседа]], за да не разводняваме нещата--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 12:43, 10 март 2022 (UTC) == Шаблони == За работата по [[Чернова:Инфраструктурно-базирано програмиране]], ако в една корпорация (не университет, сори) всички работят по един проект, независимо на кой език е написано, съдържанието ще е едно и също. Става дума за [[Чернова:Инфраструктурно-базирано програмиране]] и its corporate speak. --[[Потребител:Studyingon2|Studyingon2]] ([[Потребител беседа:Studyingon2|беседа]]) 11:20, 16 март 2022 (UTC) :Моля посочете източник на [[български език]] за точно този термин [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 12:56, 16 март 2022 (UTC) ==Джон Атанасов== Кети, съгласен съм, че статията за Атанасоф е многословна и има нужда от подобрение. Благодаря ти, че стигна до този извод. Проблемът обаче е, че става въпрос за 50 годишен политически мит. Опитах се да кажа истината ... може би не но най-добрия начин, но тежко е да се гледат индуктринирани хората. Тази истина беше много болезнено обидна за мен, предполатам и за други. Но тя трябва да се каже ясно, защото няма нужда от фалшиви ценности. Всички факти говорят срещу Атанасоф и в решенията на съда няма нищо в негова полза. Според мен, всичко за майки, бащи, братя, сестри, съпруги трябва да се махне. Как сменил крушката и колко обичал математиката също. Историята с Илинойс е доказана лъжа. Решаването на диферензиални уравнения е представено много изкривено. Компютърно решаване на диференциални уравнение се дискутира 70 години преди Атанасоф (1874 г.). 10 години преди него IBM проектира диференциален табулатор и офис мрежа (1932 г.), по поръчка на Колумбийския Университет, специално за решаване на диференциални уравнения в астрономията. АВС компютърът е финансиран с 90 хиляди долара, а не с 5 хиляди. 70 хиляди от тези 90 са дадени от Уорън Уивър, 15 хиляди като помощ от фирмите. Атанасоф крие този факт. Просто информацията в България на тази тема е много, ама много изкривена. Не мисля, че казах фактите добре, но те са там в показанията, интервютата и мемоарите. От 11 претенции за принос в мемоарите на Атанасоф само една, две са негови - електронния суматор, но схемата е на Шанон. Оказа се, че динамичната памет е на Дикинсон ... идеята му е фантастична, прави 10-битов регистър с един релаксационен осцилатор ... кондензатор в обратната връзка. След толкова четене, моето мнение е, че Атанасоф е разменен т.е. ако съдията осъди Моукли за лъжа на патентния офис и за това лежи ефективно, то Sperry повдига обвинение на Атанасоф за лъжесвидетелстване под клетва и влиза и той да си правят компания. Иначе точка 3.1.19 няма логика. Там пише, че показанията на Атанасоф за гостуването на Моукри са достоверни. А останалите показания ... хванат е поне 5 пъти (IBM, тестването, Илинойс, патентоването, адвокат Етиен) в лъжа. Има още нещо, което в България не се знае ... Байрон Мобли установява, че Берри е участвал в разграбването на АВС компютъра като е насочвал студентите какво да вземат от компютъра за дипломните си работи (Байрон Мобли стр. 202 свидетелство на Хари Свек, почетен професор по химия) ... по това време е правел доктората си при Сам Легволд. Мобли го пише в забележка с малък шрифт. И като погледнеш тривиална студентска работа. Как тези студентщини са постижение? Този мит е много политически мотивиран и трябва да се махне, но как не знам. Успех Още нещо, което може да ти бъде интересно ... намерих документа с директивата за начало на практиката на копиране "Директиви на 23 конгрес на КПСС" 1967 г. стр.62 прочетени от Косигин. Там пише, СССР ще заеме подобаващо масто в международната търговия с интелектуални права като се реализира икономия на интелентуален труд. Как става тая работа с "лицензи" върху КОКОМ продукти всички разбрахме, но някои не искат да си спомнят днес.~<small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/ 158.140.193.90| 158.140.193.90]]</samp> ([[Потребител беседа: 158.140.193.90|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;"> 02:43, 18 април 2022‎ (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::{{прочетено|[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 14:01, 18 април 2022 (UTC)}} == Батенберг == Здрасти, Кет! Прегледах въпросните раздели от статията. Наистина са доста пространни. Но това не е основният проблем според мен. Накратко: контекстът е повече от същината. Описани са нашироко неща като действията на БТЦРК, мотивите на Милан да нападне България, каква е сръбската и каква е българската армия, Топханенският акт и т.н. Покрай всичкото това ролята на Батенберг, неговите действия в онези времена, се губи. Тези подробности, макар и интересни, бих оставил в статиите за тези събития - за Съединението, за Сръбско-българската война, за Топханенския акт и т.н. Тук контекст трябва да има, но далеч по-кратък. Имам забележка и за цитата на Кох (в раздела за войната със Сърбия). Кох е пристрастен, най-меко казано. Не казвам, че цитатът трябва да се трие, но трябва да се балансира с други мнения. За раздела за абдикацията ще кажа обратното на това за предишните раздели - този раздел е незаслужено малък за един ключов момент в българската история, в който най-много проличава характерът на Батенберг. Бих разширил този раздел, но трябва да попрочета разни неща, за да мога да обобщя фактите и оценките най-сбито. Поздрави!--[[Потребител:Добри|Добри]] ([[Потребител беседа:Добри|беседа]]) 10:06, 7 май 2022 (UTC) : Упс, натиснах отмяна без да искам. Благодаря ти, напълно съм съгласна с теб. Посочените обяснителни ремарки действително трябва да се съкратят значително, а за абдикацията да се поразшири. Тъй като беше нова област за мен, обясненията ми помагаха. Да, Кох е пристрастен, но за мен книгата му беше откритие. Не съм свършила изцяло със статията, но е по-лесно да се съкрати, когато има какво и си добре дошъл да се намесиш както счетеш за добре.--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:20, 7 май 2022 (UTC) :: На мен като на читател, който не познава задълбочено този период, даденият контекст много ми помага за разбирането. Естествено разширението на „същината“ ще дойде много добре [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:03, 7 май 2022 (UTC) Здрасти! [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_I_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8&type=revision&diff=11473921&oldid=11425018 Така] горе-долу, според мен, би трябвало да изглежда, разделът за войната със Сърбия. Акцентът е не върху самата война, а върху действията на Батенберг, които са от значение за хода на войната. Контекст само туктаме в едно-две изречения. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_I_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8&type=revision&diff=11473808&oldid=11425018 Изрязах] един доста добър пасаж за предпоставките към войната. Може да помислим как да се впише в статията [[Сръбско-българска война]]. Поздрави!--[[Потребител:Добри|Добри]] ([[Потребител беседа:Добри|беседа]]) 09:40, 29 юли 2022 (UTC) 6ciyp5iw3axnf2po5tadn5gtvibthag 11473965 11473925 2022-07-29T10:29:33Z Ket 2798 /* Батенберг */ wikitext text/x-wiki <!-- МОЛЯ, НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД! БЛАГОДАРИМ ВИ! --> {{Архиви|[[/2008/]]&bull;&nbsp;[[/2009/]]&bull;&nbsp;[[/2010/]]&bull;&nbsp;[[/2011/]]&bull;&nbsp;[[/2012/]]&bull;&nbsp;[[/2013/]]&bull;&nbsp;[[/2014/]]<br>[[/2015/]]&bull;&nbsp;[[/2016/]]&bull;&nbsp;[[/2017/]]&bull;&nbsp;[[/2018/]]&bull;&nbsp;[[/2019/]]&bull;&nbsp;[[/2020/]]&bull;&nbsp;[[/2021/]]&bull;&nbsp;}} {{Уикипочивка|работа|Ket|а|}} == Уикипедия:Инкубатор/Статии/Шанклин == Честита Нова година, Ket! Виждам, че си оставила съобщение на редактора, който е създал статията, че статията му се намира в инкубатора, но после си махнала съобщението. Оставих статията в инкубатора, понеже смятам, че има още малко работа, преди статията да бъде върната в ОИП. Тези в ОИП ги изтрих като дублиращи (с по-нова история, съответно ненужни) – Shanklin и Град Шанклин. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:58, 5 януари 2022 (UTC) Добре си направил, аз впоследствие видях, че има повече от една статия, затова изтрих изречението, като мислех, че Град Шанклин става (другата даже не съм я видяла) [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 06:24, 5 януари 2022 (UTC) == Молба за помощ == Здравей! Извинявам се, че пиша тук, но още не съм много наясно с каналите за комуникация в уикипедия. Имам въпрос относно проблем, който срещам напоследък при превода на статии и не ми позволява да публикувам завършените преводи. Ще съм ти изключително благодарен ако можеш да ми помогнеш или да ме насочиш! Наскоро преведох няколко статии на тема "Украйна" и ситуацията там през последните 8-10 години. Когато приключа с превода и искам да го публикувам получавам следното съобщение за грешка: "Филтрите срещу злоупотреби са идентифицирали проблемно съдържание в превода. Задействан филтър: Филтър за източници за непатрулирани" Доколкото разбрах от информацията за този филтър тук - той се задейства, когато сред източниците има недостоверни такива. За съжаление, имайки предвид хибридната война по тази тема в мрежите, ми е много трудно да ги определя и коригирам. Дори премахвайки източниците - отново получавам тази грешка, сякаш проблемът произлиза от оригиналните статии на английски. Благодаря ти предварително!<small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител: Dimitrovw| Dimitrovw]] ([[Специални:Contributions/ Dimitrovw|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа: Dimitrovw|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;"> 00:06, 10 март 2022‎ (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Здравей, не е необходимо да се извиняваш, това е точният начин за комуникация. Ще разгледам приносите ти и ще се опитам да намеря кое представлява проблем. Ще пиша на [[Потребител беседа: Dimitrovw|твоята беседа]], за да не разводняваме нещата--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 12:43, 10 март 2022 (UTC) == Шаблони == За работата по [[Чернова:Инфраструктурно-базирано програмиране]], ако в една корпорация (не университет, сори) всички работят по един проект, независимо на кой език е написано, съдържанието ще е едно и също. Става дума за [[Чернова:Инфраструктурно-базирано програмиране]] и its corporate speak. --[[Потребител:Studyingon2|Studyingon2]] ([[Потребител беседа:Studyingon2|беседа]]) 11:20, 16 март 2022 (UTC) :Моля посочете източник на [[български език]] за точно този термин [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 12:56, 16 март 2022 (UTC) ==Джон Атанасов== Кети, съгласен съм, че статията за Атанасоф е многословна и има нужда от подобрение. Благодаря ти, че стигна до този извод. Проблемът обаче е, че става въпрос за 50 годишен политически мит. Опитах се да кажа истината ... може би не но най-добрия начин, но тежко е да се гледат индуктринирани хората. Тази истина беше много болезнено обидна за мен, предполатам и за други. Но тя трябва да се каже ясно, защото няма нужда от фалшиви ценности. Всички факти говорят срещу Атанасоф и в решенията на съда няма нищо в негова полза. Според мен, всичко за майки, бащи, братя, сестри, съпруги трябва да се махне. Как сменил крушката и колко обичал математиката също. Историята с Илинойс е доказана лъжа. Решаването на диферензиални уравнения е представено много изкривено. Компютърно решаване на диференциални уравнение се дискутира 70 години преди Атанасоф (1874 г.). 10 години преди него IBM проектира диференциален табулатор и офис мрежа (1932 г.), по поръчка на Колумбийския Университет, специално за решаване на диференциални уравнения в астрономията. АВС компютърът е финансиран с 90 хиляди долара, а не с 5 хиляди. 70 хиляди от тези 90 са дадени от Уорън Уивър, 15 хиляди като помощ от фирмите. Атанасоф крие този факт. Просто информацията в България на тази тема е много, ама много изкривена. Не мисля, че казах фактите добре, но те са там в показанията, интервютата и мемоарите. От 11 претенции за принос в мемоарите на Атанасоф само една, две са негови - електронния суматор, но схемата е на Шанон. Оказа се, че динамичната памет е на Дикинсон ... идеята му е фантастична, прави 10-битов регистър с един релаксационен осцилатор ... кондензатор в обратната връзка. След толкова четене, моето мнение е, че Атанасоф е разменен т.е. ако съдията осъди Моукли за лъжа на патентния офис и за това лежи ефективно, то Sperry повдига обвинение на Атанасоф за лъжесвидетелстване под клетва и влиза и той да си правят компания. Иначе точка 3.1.19 няма логика. Там пише, че показанията на Атанасоф за гостуването на Моукри са достоверни. А останалите показания ... хванат е поне 5 пъти (IBM, тестването, Илинойс, патентоването, адвокат Етиен) в лъжа. Има още нещо, което в България не се знае ... Байрон Мобли установява, че Берри е участвал в разграбването на АВС компютъра като е насочвал студентите какво да вземат от компютъра за дипломните си работи (Байрон Мобли стр. 202 свидетелство на Хари Свек, почетен професор по химия) ... по това време е правел доктората си при Сам Легволд. Мобли го пише в забележка с малък шрифт. И като погледнеш тривиална студентска работа. Как тези студентщини са постижение? Този мит е много политически мотивиран и трябва да се махне, но как не знам. Успех Още нещо, което може да ти бъде интересно ... намерих документа с директивата за начало на практиката на копиране "Директиви на 23 конгрес на КПСС" 1967 г. стр.62 прочетени от Косигин. Там пише, СССР ще заеме подобаващо масто в международната търговия с интелектуални права като се реализира икономия на интелентуален труд. Как става тая работа с "лицензи" върху КОКОМ продукти всички разбрахме, но някои не искат да си спомнят днес.~<small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/ 158.140.193.90| 158.140.193.90]]</samp> ([[Потребител беседа: 158.140.193.90|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;"> 02:43, 18 април 2022‎ (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::{{прочетено|[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 14:01, 18 април 2022 (UTC)}} == Батенберг == Здрасти, Кет! Прегледах въпросните раздели от статията. Наистина са доста пространни. Но това не е основният проблем според мен. Накратко: контекстът е повече от същината. Описани са нашироко неща като действията на БТЦРК, мотивите на Милан да нападне България, каква е сръбската и каква е българската армия, Топханенският акт и т.н. Покрай всичкото това ролята на Батенберг, неговите действия в онези времена, се губи. Тези подробности, макар и интересни, бих оставил в статиите за тези събития - за Съединението, за Сръбско-българската война, за Топханенския акт и т.н. Тук контекст трябва да има, но далеч по-кратък. Имам забележка и за цитата на Кох (в раздела за войната със Сърбия). Кох е пристрастен, най-меко казано. Не казвам, че цитатът трябва да се трие, но трябва да се балансира с други мнения. За раздела за абдикацията ще кажа обратното на това за предишните раздели - този раздел е незаслужено малък за един ключов момент в българската история, в който най-много проличава характерът на Батенберг. Бих разширил този раздел, но трябва да попрочета разни неща, за да мога да обобщя фактите и оценките най-сбито. Поздрави!--[[Потребител:Добри|Добри]] ([[Потребител беседа:Добри|беседа]]) 10:06, 7 май 2022 (UTC) : Упс, натиснах отмяна без да искам. Благодаря ти, напълно съм съгласна с теб. Посочените обяснителни ремарки действително трябва да се съкратят значително, а за абдикацията да се поразшири. Тъй като беше нова област за мен, обясненията ми помагаха. Да, Кох е пристрастен, но за мен книгата му беше откритие. Не съм свършила изцяло със статията, но е по-лесно да се съкрати, когато има какво и си добре дошъл да се намесиш както счетеш за добре.--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:20, 7 май 2022 (UTC) :: На мен като на читател, който не познава задълбочено този период, даденият контекст много ми помага за разбирането. Естествено разширението на „същината“ ще дойде много добре [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 18:03, 7 май 2022 (UTC) Здрасти! [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_I_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8&type=revision&diff=11473921&oldid=11425018 Така] горе-долу, според мен, би трябвало да изглежда, разделът за войната със Сърбия. Акцентът е не върху самата война, а върху действията на Батенберг, които са от значение за хода на войната. Контекст само туктаме в едно-две изречения. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_I_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8&type=revision&diff=11473808&oldid=11425018 Изрязах] един доста добър пасаж за предпоставките към войната. Може да помислим как да се впише в статията [[Сръбско-българска война]]. Поздрави!--[[Потребител:Добри|Добри]] ([[Потребител беседа:Добри|беседа]]) 09:40, 29 юли 2022 (UTC) ::Много ти благодаря! Ще се повторя: друго си е Добри да пипне.Сега остана само разделът за абдикацията да се поразшири--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 10:29, 29 юли 2022 (UTC) teskdtjxqoc25flurszc5n8giscf75n 0 61517 11473464 11368944 2022-07-28T18:07:43Z Neli Valev 289061 /* Изследвания */ wikitext text/x-wiki {{Фараон |Name=Тутанкамон |Image=Mask of Tutankhamun 2003-12-07.jpg |Caption=Погребалната маска на Тутанкамон |Reign=1333 – 1324 пр. Хр. |Dynasty=[[Осемнадесета династия на Древен Египет|18-а династия]] |Predecessor=[[Сменхкаре]] или [[Нефернефруатон]] |Successor= [[Ай (фараон)|Ай]] |Spouse=[[Анхесенамон]] |Notes=виж [[Тутанкамон#Имена]] |Children= вероятно 2 момичета, неизвестни имена |Father=[[Ехнатон]]<ref name=assoc>[https://web.archive.org/web/20100219031204/http://news.yahoo.com/s/ap/ml_egypt_king_tut Frail boy-king Tut died from malaria, broken leg] by Paul Schemm, Associated Press. 16 февруари 2010.</ref> |Mother=неидентифицирана мумия, „Младата дама“ |Born=1341 пр.н.е. |Died=1323 пр.н.е. |Burial=[[KV62]] |Monuments= |Alt=Tutankhamen, Tutankhaten, Tutankhamon<ref>Peter A. Clayton, „Chronicle of the Pharaohs: The Reign-by-Reign Record of the Rulers and Dynasties of Ancient Egypt“, стр.128</ref> вероятно Nibhurrereya (както е отбелязан в [[Писмата от Амарна]]) |}} '''Небхеперура Тутанкамон''' или '''Тутанкамон''' (както е известен на широката публика), познат и като '''Тутанхамун''' (този прочит е приет за правилен в египтологията<ref>Сергей Игнатов, Египет на фараоните, ИК „Изток-Запад“, София, 2004. ISBN 954-321-037-3 </ref> – Тут-Анх-Амун), наречен при раждането си '''Тутанкатен''', е [[Древен Египет|египетски]] [[фараон]] от [[Осемнадесета фараонска династия|Осемнадесетата фараонска династия]], управлявал около 1332 – 1323 г. пр.н.е. Умира още като юноша и е последен наследник на могъща фамилия, управлявала Египет векове наред. [[Мумия]]та му е положена в четири позлатени ковчега, поставени един в друг, три саркофага, всички положени в ковчег от червен [[кварцит]]. [[Гробница на Тутанкамон|Гробницата на Тутанкамон]] е първата открита [[гробница]], почти незасегната от грабителите на гробници. Тя е открита в [[Долината на царете]] през [[1922]] г. от английския археолог [[Хауърд Картър]]. Гробът на Тутанкамон е единственото открито непокътнато царско погребение от [[Древен Египет]]. == История == Тутанкамон се възкачва на престола на осемгодишна възраст и умира на 19 години. Според повечето изследователи смъртта му е причинена от силен удар по тила. Някои по-нови изследвания сочат като по-вероятна причина [[гангрена]] на левия крак (инфекция след счупване на крака), съчетана с усложнения от [[малария]]. Доктор [[Ричард Бойер]] от Главния детски медицински център в [[Солт Лейк Сити]] изследва рентгенови снимки на мумията на Тутанкамон, правени през [[1968]] г. Учените установяват, че тялото има странна извивка на гръбначния стълб и връзката в горната част на гръбнака. Това са симптоми, сходни със [[синдром на Клипел-Файл|синдрома на Клипел-Файл]]. При болния се откриват сплитания на прешлените, т.е. той не може да движи нормално главата си. При завъртане такъв човек трябва да извърта цялото си тяло. След откриването на гробницата му младият фараон става едва ли не най-известният владетел на Древен Египет, макар че не е оставил забележима следа в своето управление. Популярността му се дължи както на уникалността на разкритието (до този момент всички известни царски погребения, а и не само царски, са разграбени от иманяри), така и на т.нар. „проклятие на фараона“. Слухът за него се разпространява след смъртта на [[Джордж Хърбърт Карнарвън|лорд Карнарвън]], финансирал експедицията. Според слуховете „смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона“. [[Файл:Egypt.KV62.01.jpg|мини|Гробницата на Тутанкамон|259x259пкс]] В [[Музей в Кайро|Музея в Кайро]] са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многобройните експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син [[лазурит]]. Тутанкамон е син на [[Аменхотеп IV]] от негова сестра с неизвестно име (открита е мумията ѝ, условно наречена [[KV35YL]]). Първата жена на фараона [[Нефертити]] родила пет дъщери, една от които – [[Анхесенамон]] – след възкачването си на престола се жени за Тутанкамон, така че съпругата му е била негова полусестра. По време на брака си те губпт две дъщери, едната на 5-6 месеца от бременността, а другата малко след раждането. Младият фараон не заема престола веднага след смъртта на баща си. Между тях царува фараонът [[Сменхкара]]. Някои теории сочат, че Сменхкара е Нефертити, която след смъртта на съпруга си приема мъжко име и в продължение на няколко години управлява еднолично като фараон, след което отстъпва престола на Тутанкамон. === Имена === {{Титулатура |HorusHiero= <hiero>E1:D40-t-G43-t-F31-s-t-G43-Z3</hiero> |Horus= ''Канахт Тутмесут'' <br /> Силният бик, харесван по рождение |NebtiHiero= <hiero>nfr-O4:p-G43-M40-Z3-s-W11:r-V28-D36:N17:N17-N21:N21 </hiero><br /><hiero>wr-aH-pr-Z1-i-mn:n nb:r-Dr:r-A41</hiero> |Nebti= ''Неферхепусегерехтауи Уер-Ах-Амун Неб-р-Джер''<br /> Който издава най-добрите закони и умиротворява двете земи; Великият дворец на Амон; Владетел на всичко<ref>{{cite web |url= http://www.digitalegypt.ucl.ac.uk/chronology/tutankhamun.html |title= Digital Egypt for Universities: Tutankhamun |accessdate= 5 август 2006 |date=[[June 22]], [[2003]] |publisher=University College London }}</ref> |GoldenHiero=<hiero>U39-N28:Z2-O34-R4:t*p-R8A-HqA-q:Y1-mAat-s</hiero><br /><hiero>Htp:t*p-R8A w-T:z-U39-xa:Z2-i-t:f</hiero><br/><hiero>A41:f-C2-U39-xa:Z2-Tz:z-tA:tA-m</hiero> |Golden=''Уетжесхаусехетепнетжеру Хека-маат-сехетеп-нетжеру Уетжес-хау-итеф-Ре Уетжес-хау-Тжесрауи-Им''<br /> Който носи короните и е харесван от боговете; Владетел на Истината, който се харесва на боговете; Който носи короните на баща си, Ра; Който носи короните и обединява двете земи |PrenomenHiero=<hiero>N5-L1-Z2:nb</hiero> |Prenomen= ''Небхеперуре'' <br /> Владетел на образите на Ра |NomenHiero=<hiero>i-mn:n-t-G43-t-S34 HqA-iwn-Sma</hiero> |Nomen=''Тутанхамун Хекайунушема'' <br /> Живият образ на Амун, владетел на Горен Хелиополис }} == Причина за смъртта == Дълго време се е спекулирало, че Тутанкамон е станал жертва на убийство, тъй като след дерматологичните експертизи в черепа на младия фараон е липсвала част от кост. Има и друга версия за смъртта му. От направена рентгенова снимка се откриват следи от удар по тила. Открива се, че всъщност Тутанкамон е паднал при битка от своята колесница и колелото е минало през лявата му страна с голяма сила. По този начин при откриването на мумията се вижда обгорено тяло и липса на няколко ребра, част от таза и че няма сърце. Щом няма сърце значи младият фараон не е могъл да премине в задгробния живот. А причината за обгореното тяло е, че по време на мумифициране са го намазали с олио и не са изчакали това олио да изсъхне и веднага са го бинтовали по този начин се е получило смесица от въглерод и олиото. == Разкрития през 2007 == На 24 септември 2007 г. става ясно, че група египетски археолози, ръководени от [[Захи Хауас]], са открили осем кошници с палмови плодове на 3000 години в съкровищницата от гробницата. Тези плодове традиционно се предлагат на погребения. Открити са и двадесет глинени гърнета, запечатани с официалния печат на Тутанкамон. Според доктор Захи Хауас съдовете вероятно съдържат провизии, предназначени за пътуването на фараона към задгробния свят. Той твърди, че контейнерите ще бъдат отворени скоро. Тези предмети са открити първоначално от [[Хауърд Картър]], но не са отваряни или изваждани от гробницата. На [[4 ноември]] [[2007]], за първи път мумията на Тутанкамон е изложена без саркофаг в неговата гробница край Луксор. В началото на януари 2005 г. египетски учени изследват мумията на фараона Тутанкамон и публикуват резултатите от своите изследвания. Специалистите единодушно достигат до извод, който разтърсва научните среди – младият фараон е починал от естествена смърт, а не е бил убит от приближените си, както се е считало дотогава. Напълно е изключена вероятността Тутанкамон да е умрял от нанесен му по главата фатален удар – черепът няма следи от характерните поражения. Окончателните резултати относно причината за смъртта на фараона е трябвало да бъдат публикувани до края на 2005 г. Процедурата по изследване на мумията на Тутанкамон е предшествана от ожесточени спорове и „битки“ между учените и общественото мнение – изследователите държат да изнесат мумията от гробницата и да я изследват в Кайро, което обаче предизвиква бурни протести сред египетското население. Първоначално учените се отказват от плановете си за мумията, но след това достигат до компромисен вариант, удовлетворяващ и двете страни – изучаването на мумифицираните останки на Тутанкамон да се извърши в самата гробница. Оказва се, че мумията се намира в изключително лошо състояние. Английският египтолог Хауърд Картър, който открива гробницата на Тутанкамон през 1922 г., използва нагорещени метални пръти за отварянето на саркофага и за снемането на златната траурна маска – „варварска технология“, според съвременните разбирания. В онези години обаче този метод няма конкуренция сред научната общественост. След отварянето на саркофага мумията повече от година е изложена на въздействието на въздуха и слънчевите лъчи, което води до сериозното ѝ повреждане – останките се разпадат на 13 отделни части. Именно поради тази причина египетските граждани не позволяват на учените да пренесат мумията в Кайро. Подобно пътешествие би се оказало фатално за останките на фараона. == Изследвания == * Брайър, Боб. Убийството на Тутанкамон. Истинска история. С., Жар-Жанет Аргирова, 2002. * Джералд О'Фаръл. Измамата „Тутанкамон“. С., Бард, 2005. * https://www.youtube.com/watch?v=Yy_PyeIYzoA&list=PLCWnauaDh6FgQpyKenrfRUeUXXIaytH_X == Бележки == <references /> [[Категория:Фараони от осемнадесета династия]] gmgsb4yf3dik4jev3wbop6bjftf5yr2 0 62052 11473354 11473139 2022-07-28T14:32:22Z Arise13 47978 Премахната редакция 11473139 на [[Special:Contributions/95.43.15.7|95.43.15.7]] ([[User talk:95.43.15.7|б.]]) wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = Розова долина| оригинално име = Футболен клуб<br/>Розова долина (Казанлък)| прозвище = ''Розите''| основан = [[1948]] | стадион = „Севтополис“| капацитет = 10 000 | президент = Георги Мермеклиев | старши треньор = [[Атанас Апостолов]] | първенство = [[Трета аматьорска футболна лига|Югоизточна Трета лига]] | сезон = 2019/20| място = Югоизточна Трета лига,<br/>7-о | екипировка = [[Legea]]| pattern_la1=_whiteborder|pattern_b1=_collarwhite|pattern_ra1=_whiteborder| leftarm1=FF2020|body1=FF2020|rightarm1=FF2020|shorts1=FFFFFF|socks1=FF2020| pattern_la2=|pattern_b2=|pattern_ra2=| leftarm2=FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=FFFFFF|socks2=FFFFFF| }} '''Розова долина''' е [[футбол]]ен клуб от град [[Казанлък]], който участва в [[Трета аматьорска футболна лига|Югоизточната Трета лига]]. Играе домакинските си мачове на стадион „Севтополис“, който е с капацитет 10 000 места. == Успехи == * 11 място в [[Държавно първенство|Държавното първенство]] през [[1935]] г. * 15 място в [[„А“ ПФГ|„А“ група]] през [[1983]] г. * 1/8-финали за [[Национална купа на България|Купата на България]] през [[1939]], [[1965]], [[1982]], [[1986]] (неофициалния турнир за [[Купа на Съветската армия|КСА]]), 1987, [[1992]] г. * [[Купа на Аматьорската футболна лига|Купата на АФЛ]] през [[2021]] г. == История == Розова долина се води наследник на ДВФ (Държавна военна фабрика). Отборът съществува от 1928 до 1947 г. От 1947 до 1949 г. отборът играе с името „Розова долина“. От 1949 до 1957 г. играе с името „Торпедо“ и от 1957 г. е с името „Розова долина“. Всичко това е проучено от архивни документи и описано в книгата „История на футбола в Казанлък“ с автори Петър Сотиров и Георги Стоянов. == Състав 2016/2017 == {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF2020"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- | ||{{Флагче|България}} [[Цветан Тодоров (футболист)|Цветан Тодоров]] |- |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF2020" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- | ||{{Флагче|България}} [[Димитър Вакавлиев]] |- | ||{{Флагче|България}} [[Петко Георгиев]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF2020" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- | ||{{Флагче|България}} [[Емил Рачев]] |- | ||{{Флагче|България}} [[Владислав Калайджиев]] |- | ||{{Флагче|България}} [[Ахмед Сюнетчиев]] |- | ||{{Флагче|България}} [[Григор Георгиев (футболист)|Григор Георгиев]] |- | ||{{Флагче|България}} [[Михаил Лалев]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF2020" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- | ||{{Флагче|България}} [[Атанас Апостолов]] |- | ||{{Флагче|България}} [[Кристиан Петров]] |- | ||{{Флагче|България}} [[Камен Петков (футболист)|Камен Петков]] |- |} <br clear=all> == Известни футболисти == * Атанас Заров (1960) * [[Спиро Дебърски]] (р. 1933) * [[Йордан Филипов]] (1946 – 1996) * [[Тодор Атанасов (футболист)|Тодор Атанасов]] – Барона (р. 1954) * [[Илия Величков]] * [[Христо Попов (футболист)|Христо Попов]] – рекордьор с 336 мача * [[Кънчо Кашеров]] (р. 1956) * [[Кънчо Кънев]] – Дупката (р. 1958) * [[Ради Радев (футболист)|Ради Радев]] (р. 1966) * [[Димитър Сивов]] (р. 1969) * [[Димитър Иванов (футболист)|Димитър Иванов]] (р. 1970) * [[Йонко Неделчев]] (р. 1974) * [[Даниел Христов]] (р. 1975) * [[Антон Спасов]] (р. 1975) * [[Тодор Янчев]] (р. 1976) * [[Георги Димитров]] (р.1960) * [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] * Николай Николов * [[Иво Иванов (футболист, защитник)|Иво Иванов]] (р.1985) * [[Станимир Димитров]] (р.1972) * [[Александър Стоянов]]. (р.1974) * [[Христо Янев]] == Външни препратки == * (Bulgarian) [http://fcrozovadolina.com Fan site – FC Rozova dolina (Kazanlak)] * (Bulgarian) [https://www.facebook.com/RozovaDolina Facebook Fan site – FC Rozova dolina (Kazanlak)] * (Bulgarian) [http://www.bulgarian-football.com/bg/yiv.html Югоизточна „В“ А] * [http://rozovadolinakz.com/ История на футбола в Казанлък] {{мъниче|футболен отбор|българия}} {{нормативен контрол}} {{fb старт}} {{Югоизточна В Група}} {{fb край}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Спорт в Казанлък]] [[Категория:Български футболни отбори|Розова долина]] [[Категория:Български армейски футболни клубове|Розова долина]] [[Категория:Основани в България през 1948 година]] fb9c7ppn79sasnc96o320zgqu61xzo9 0 64630 11473599 11249577 2022-07-28T22:03:54Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Риалити телевизия''' ({{lang|en|reality television}}) e вид телевизионна продукция, която обикновено е без [[сценарий]] и показва „обикновени“ хора, а не професионални [[актьор]]и. Въпреки че този жанр съществува още от зората на [[телевизия]]та, настоящото рязко покачване на популярността му датира от около [[2000]] г. (главно заради предавания като „[[Биг Брадър]]“ и „[[Сървайвър]]“, излъчвани и в България). Критиците на жанра твърдят, че названието му е погрешно, тъй като много от предаванията поставят участниците на екзотични места и/или в ненормални ситуации и по този начин не създават чувство за реалност. Според [[Нилсен Медиа Рисърч]] този тип предавания са 56% от всички американски телевизионни предавания (по кабелна телевизия и ефир) и до 69% от телевизионните предавания по света (по кабелна телевизия и ефир). == Начало == Въпреки че има предавания по [[радио]]то и [[телевизия]]та, първото истинско риалити предаване в съвременния смисъл на термина е телевизионният сериал на американския канал PBS „An American Family“ (букв. превод – „американско семейство“). Дванайсетте части са излъчени в [[САЩ]] през [[1973]]. Сериите са за съпруг и съпруга, техните деца и развода, който претърпява семейството. Предаването е скандално и критикувано безпощадно най-вече от вестник „[[Ню Йорк Таймс]]“, като основен критикуван е членът на семейството Ланс Лауд. Шоуто е пародирано в първия филм на Албърт Бруукс „Риъл Лайф“ („Real Life“ букв. превод „истински живот“). Посрещнатият с акламации [[сатира|сатиричен]] „Нетуърк“ („Network“ букв. превод „мрежа“) също включва ТВ сериите като един от главните сюжети. Предаването, което е предизвикало развитието на този телевизионен жанр, е „Ченгета“ (COPS). За първи път е показано през март [[1989]]. По-късно музикалният канал [[Ем Ти Ви]] излъчва свое риалити шоу „The Real World“, което все още съществува в различни вариации. Каналът „Фокс“ определя формàта на подобен тип предавания, най-вече с „Ченгета“ и „America's Most Wanted“ (букв. превод „най-търсените в Америка“). През [[2000]] година игри като „[[Биг Брадър]]“ в [[Европа]] и „Сървайвър“ (Survivor) в САЩ заливат телевизионния ефир. Спорен е въпросът дали подобен тип „състезания“ са безвкусни или не. В [[България]] за първи път подобно предаване е показано по [[Нова телевизия]], следват [[Би Ти Ви]] със „[[Сървайвър БГ]]“, [[GTV]] и изцяло излъчващата риалити продукции [[Reality TV]]. == Видове == Съществуват няколко подкатегории на този жанр. В някои зрителите и камерите са „пасивни“ наблюдатели, следящи хора, извършващи своите обичайни лични и професионални дейности. В английския професионален жаргон този стил на снимане често се нарича „флай он дъ уол“ („fly on the wall“, букв. „муха на стената“), а във френския – „cinéma vérité“. Типичен пример за такова предаване е „Ченгета“. Други предавания поставят участниците в състезателни игри или в изкуствена среда за живот. Пример тук е „Сървайвър“. Често „сюжетите“ се изграждат чрез монтаж или планирани ситуации и резултатите наподобяват сапунените сериали. === Знаменитости или обикновени хора на живо === Учените предполагат, че популярността на този жанр се дължи на способността му да слага обикновени хора в изключителни ситуации. Например в шоуто на АВС „''The Bachelor''“ („Ергенът“) мъж се среща с дузина жени едновременно на различни екзотични места. Подобно е шоуто, излъчвано по БТВ, „Джо Милионера“. На противоположния край са сравнително скоро появилите се предавания, в които изключителни хора (знаменитости) се показват в обикновени обстоятелства. Примери тук е предаването „Дъ Озбърнс“ („The Osbournes“ буквално „Семейство Осбърн“). Друг виден пример е риалити шоуто "[[Keeping Up With The Kardashians|Keeping Up with the Kardashians]]", който показва ежедневието на известното семейство Кардашиян-Дженър. === Скрити камери === Друга подкатегория включва скрити камери, следящи главно случайни минувачи в нагласени ситуации. Може да са смешни реакциите на „жертвите“, но те разкриват също така и истини за обществото. Алън Фънт, американски пионер в подобен тип продукции, води до развитието им. Той създава „Кендид Майкръфоун“ („Candid Microphone“ букв. „скрит микрофон“) и предаването с международен успех „Скрита камера“ („Candid Camera“), започнало излъчването си през [[1953]]. В България откъси от него са излъчвани по сутрешната продукция „Добро утро“. През [[1970]] продуцира филма "What Do You Say to a Naked Lady?" (букв. „какво казваме на гола дама“), който е изследване чрез скрита камера на тогавашните сексуалност и нрави. Съвременни предавания, като например британски такива, показват актьори в животински костюми, преструващи се, че се съвкупляват на многолюден булевард. Съществуват предавания от типа на „Punk'd“ на [[Аштън Къчър]], където жертва на скритата камера стават известни личности. === Игри === Този тип предавания включва главно участници, заснимани на практика непрестанно в изолирани пространства, докато се съревновават за някаква награда. Това, което различава този тип игри от останалите, е участието на зрителите. Те могат да решат крайния резултат, като това става под формата на телефонни обаждания или кратки съобщения към мобилни оператори. Има два типа гласувания – за изключването на даден участник или за избирането на победител. Най-явен пример тук е предаването Биг Брадър, излъчвано по целия свят. То е базирано на книгата на [[Джордж Оруел]] „1984“. В първия сезон излъчван в САЩ зрителите определят отпадането на участници (както е в българската версия), а в следващите – самите участници се самоизключват. Други предавания, които могат да бъдат посочени, са „[[Стар Академи]]“ (''Академия за звезди'') и „Страх“ („Fear Factor“). Под въпрос е дали предавания от типа на „Стани богат“ спадат към този жанр. === Предавания за запознанства === В този подтип спадат предавания като „Джо Милионера“, където главният участник избира подходящ за него (или нея) кандидат. Началото е поставено от „Дъ Дейтинг Гейм“ („The Dating Game“ букв. „игра за срещи“) през шейсетте години на 20 век. === Спортни предавания === Този тип предавания наема спортисти, които участват в дадено спортно състезания по време на шоуто. Въпросният спорт е по-скоро индивидуален, отколкото групов, като целта е победителят (или победителите, ако има разделение, като при борбата например) да е един в края на сезона. Пример тук е „Универсален боец“ („The Ultimate Fighter“). [[Категория:Реалити телевизия| ]] dm83pucbr76fmonov8vddp1874j6cvz 0 64815 11473406 11387690 2022-07-28T15:57:15Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 371 498 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}) е главният град на [[Северна Италия]] и вторият по големина в страната, разположен в близост до [[река]] [[По]] в равнините на [[Ломбардия]], най-населеният и развит италиански регион и един от най-развитите в Европа. Самият град има население от 1,3 милиона души, но заедно с обграждащите го предградия той се равнява на около 4 милиона – най-гъсто населената област в Италия. Милано е столицата на областта и се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на италианската борса и тук се провежда ежегоден панаир, най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == История == === Етимология === Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. === Римска епоха === Около [[400 г. пр.н.е.]] келтите [[инсубри]] обитават Милано и заобикалящия район. През [[222 г. пр.н.е.]] римляните превземат това селище, което е получило името Медиоланум. След няколко века на римско управление, Милано е обявен за столица на Западната Римска империя с император [[Диоклециан]] през [[293]] г. Диоклециан избира да остане в Източната Римска империя (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната Империя. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), [[Thermae Erculee]], голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. В указ на Милано от [[313]] г., император [[Константин I]] гарантира свобода на религията за християните. Градът е обсаден от [[вестготи]]те през [[402]] г., и императорската резиденция е преместена в Равена. Петдесет години по-късно (през [[452]] г.) хуните превземат града. През [[539]] г. [[остготи]]те превземат и разрушават Милано в хода на така наречената „готска война“ срещу византийския император Юстиниан I. През лятото на [[569]] г. ломбардите (от които произтича името на италианския регион [[Ломбардия]]) превземат Милано, превъзхождащи малката византийска армия. Някои римски структури остават в употреба в Милано по нареждане на ломбардите. Милано се предава на [[франки]]те през [[774]] г. и [[Карл Велики]] приема титлата „Крал на ломбардите“. Впоследствие Милано е част от Свещената Римска империя. === Средновековие === През 1277 година архиепископ [[Отоне Висконти]] удържа окончателна победа над своите врагове. Републиканската форма на управление е заменена с монархическа. Родът Висконти продължава да управлява Милано до 1450 година, след това е сменена от династия [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на копринарството и обстоятелството, че „черната смърт“ заобиколя [[Ломбардия]]. При блестящия двор на Сфорца работят такива творци, като [[Леонардо да Винчи]] и [[Донато Браманте]]. На границата между XV и XVI век Миланското херцогство става ябълката на раздора между френската династия [[Валоа]] и испанските [[Хабсбург]]и. През тези години Милано задълго се намира под управлението на французите. == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{commons|Milano}} * [[Медиолански едикт]] == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] hdro0xi5x13knad3hviiad4wx5c4pih 11473437 11473406 2022-07-28T16:39:47Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] [[Ломбардия|регион Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона, [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.|590 г.]] [[590 г. пр.н.е.|пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]] С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] (1259 г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги|Хабсбургите]] Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[Мода|модата]]. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Милано е столицата на областта и се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == История == === Етимология === Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. === Римска епоха === Около [[400 г. пр.н.е.]] келтите [[инсубри]] обитават Милано и заобикалящия район. През [[222 г. пр.н.е.]] римляните превземат това селище, което е получило името Медиоланум. След няколко века на римско управление, Милано е обявен за столица на Западната Римска империя с император [[Диоклециан]] през [[293]] г. Диоклециан избира да остане в Източната Римска империя (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната Империя. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), [[Thermae Erculee]], голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. В указ на Милано от [[313]] г., император [[Константин I]] гарантира свобода на религията за християните. Градът е обсаден от [[вестготи]]те през [[402]] г., и императорската резиденция е преместена в Равена. Петдесет години по-късно (през [[452]] г.) хуните превземат града. През [[539]] г. [[остготи]]те превземат и разрушават Милано в хода на така наречената „готска война“ срещу византийския император Юстиниан I. През лятото на [[569]] г. ломбардите (от които произтича името на италианския регион [[Ломбардия]]) превземат Милано, превъзхождащи малката византийска армия. Някои римски структури остават в употреба в Милано по нареждане на ломбардите. Милано се предава на [[франки]]те през [[774]] г. и [[Карл Велики]] приема титлата „Крал на ломбардите“. Впоследствие Милано е част от Свещената Римска империя. === Средновековие === През 1277 година архиепископ [[Отоне Висконти]] удържа окончателна победа над своите врагове. Републиканската форма на управление е заменена с монархическа. Родът Висконти продължава да управлява Милано до 1450 година, след това е сменена от династия [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на копринарството и обстоятелството, че „черната смърт“ заобиколя [[Ломбардия]]. При блестящия двор на Сфорца работят такива творци, като [[Леонардо да Винчи]] и [[Донато Браманте]]. На границата между XV и XVI век Миланското херцогство става ябълката на раздора между френската династия [[Валоа]] и испанските [[Хабсбург]]и. През тези години Милано задълго се намира под управлението на французите. == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] f7aqxozezfors7y2tbzgbg4rcpcogn3 11473487 11473437 2022-07-28T18:48:16Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] [[Ломбардия|регион Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.|590 г.]] [[590 г. пр.н.е.|пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]] С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] (1259 г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги|Хабсбургите]] Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[Мода|модата]]. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == История == === Етимология === Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. === Римска епоха === Около [[400 г. пр.н.е.]] келтите [[инсубри]] обитават Милано и заобикалящия район. През [[222 г. пр.н.е.]] римляните превземат това селище, което е получило името Медиоланум. След няколко века на римско управление, Милано е обявен за столица на Западната Римска империя с император [[Диоклециан]] през [[293]] г. Диоклециан избира да остане в Източната Римска империя (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната Империя. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), [[Thermae Erculee]], голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. В указ на Милано от [[313]] г., император [[Константин I]] гарантира свобода на религията за християните. Градът е обсаден от [[вестготи]]те през [[402]] г., и императорската резиденция е преместена в Равена. Петдесет години по-късно (през [[452]] г.) хуните превземат града. През [[539]] г. [[остготи]]те превземат и разрушават Милано в хода на така наречената „готска война“ срещу византийския император Юстиниан I. През лятото на [[569]] г. ломбардите (от които произтича името на италианския регион [[Ломбардия]]) превземат Милано, превъзхождащи малката византийска армия. Някои римски структури остават в употреба в Милано по нареждане на ломбардите. Милано се предава на [[франки]]те през [[774]] г. и [[Карл Велики]] приема титлата „Крал на ломбардите“. Впоследствие Милано е част от Свещената Римска империя. === Средновековие === През 1277 година архиепископ [[Отоне Висконти]] удържа окончателна победа над своите врагове. Републиканската форма на управление е заменена с монархическа. Родът Висконти продължава да управлява Милано до 1450 година, след това е сменена от династия [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на копринарството и обстоятелството, че „черната смърт“ заобиколя [[Ломбардия]]. При блестящия двор на Сфорца работят такива творци, като [[Леонардо да Винчи]] и [[Донато Браманте]]. На границата между XV и XVI век Миланското херцогство става ябълката на раздора между френската династия [[Валоа]] и испанските [[Хабсбург]]и. През тези години Милано задълго се намира под управлението на французите. == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 1dzsik2ruvvcisv5saq3r4ijy7dk398 11473517 11473487 2022-07-28T19:35:59Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] [[Ломбардия|регион Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.|590 г.]] [[590 г. пр.н.е.|пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]] С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] (1259 г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги|Хабсбургите]] Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[Мода|модата]]. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[Калциев карбонат|карбонатен]] цимент, общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карсифицира]]. Тази скала е покрита от [[Кватернер|кватернерни]] речни седименти и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (скала)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² западно от Ломбардия, разположен eна 25 км източно от [[Тичино|река Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от [[По|река По]] и 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карствовите извори]]“, където се срещат в подпочвата геоложки слоеве с различна [[пропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини, като се има предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на антропогенни водни течения, което започва през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[Канал|канали]] и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[Акведукт|акведукти]] в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район,]] са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], [[Боценте|потоците Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навилио дела Мартезана]], [[Навилио Гранде]], [[Навилио Павезе]], [[Навилио ди Берегуардо]], [[Навилио ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Redefossi|Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Док (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == История == === Етимология === Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. === Римска епоха === Около [[400 г. пр.н.е.]] келтите [[инсубри]] обитават Милано и заобикалящия район. През [[222 г. пр.н.е.]] римляните превземат това селище, което е получило името Медиоланум. След няколко века на римско управление, Милано е обявен за столица на Западната Римска империя с император [[Диоклециан]] през [[293]] г. Диоклециан избира да остане в Източната Римска империя (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната Империя. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), [[Thermae Erculee]], голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. В указ на Милано от [[313]] г., император [[Константин I]] гарантира свобода на религията за християните. Градът е обсаден от [[вестготи]]те през [[402]] г., и императорската резиденция е преместена в Равена. Петдесет години по-късно (през [[452]] г.) хуните превземат града. През [[539]] г. [[остготи]]те превземат и разрушават Милано в хода на така наречената „готска война“ срещу византийския император Юстиниан I. През лятото на [[569]] г. ломбардите (от които произтича името на италианския регион [[Ломбардия]]) превземат Милано, превъзхождащи малката византийска армия. Някои римски структури остават в употреба в Милано по нареждане на ломбардите. Милано се предава на [[франки]]те през [[774]] г. и [[Карл Велики]] приема титлата „Крал на ломбардите“. Впоследствие Милано е част от Свещената Римска империя. === Средновековие === През 1277 година архиепископ [[Отоне Висконти]] удържа окончателна победа над своите врагове. Републиканската форма на управление е заменена с монархическа. Родът Висконти продължава да управлява Милано до 1450 година, след това е сменена от династия [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на копринарството и обстоятелството, че „черната смърт“ заобиколя [[Ломбардия]]. При блестящия двор на Сфорца работят такива творци, като [[Леонардо да Винчи]] и [[Донато Браманте]]. На границата между XV и XVI век Миланското херцогство става ябълката на раздора между френската династия [[Валоа]] и испанските [[Хабсбург]]и. През тези години Милано задълго се намира под управлението на французите. == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 4wa3gtdzkwb4s611n1v6xyxuwamhuia 11473531 11473517 2022-07-28T19:57:51Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] [[Ломбардия|регион Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.|590 г.]] [[590 г. пр.н.е.|пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]] С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] (1259 г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги|Хабсбургите]] Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[Мода|модата]]. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[Кватернер|кватернерни]] речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (скала)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² западно от Ломбардия, разположен e на 25 км източно от [[Тичино|река Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от [[По|река По]] и 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат в подпочвата геоложки слоеве с различна [[пропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[Канал|канали]] и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[Акведукт|акведукти]] в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район,]] са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], [[Боценте|потоците Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Redefossi|Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи|Алпите]]. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[Валеж|валежите]] в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на [[Есен|есента]] и [[Пролет|пролетта]]. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[Антициклон|антициклоните]], които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == История == === Етимология === Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. === Римска епоха === Около [[400 г. пр.н.е.]] келтите [[инсубри]] обитават Милано и заобикалящия район. През [[222 г. пр.н.е.]] римляните превземат това селище, което е получило името Медиоланум. След няколко века на римско управление, Милано е обявен за столица на Западната Римска империя с император [[Диоклециан]] през [[293]] г. Диоклециан избира да остане в Източната Римска империя (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната Империя. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), [[Thermae Erculee]], голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. В указ на Милано от [[313]] г., император [[Константин I]] гарантира свобода на религията за християните. Градът е обсаден от [[вестготи]]те през [[402]] г., и императорската резиденция е преместена в Равена. Петдесет години по-късно (през [[452]] г.) хуните превземат града. През [[539]] г. [[остготи]]те превземат и разрушават Милано в хода на така наречената „готска война“ срещу византийския император Юстиниан I. През лятото на [[569]] г. ломбардите (от които произтича името на италианския регион [[Ломбардия]]) превземат Милано, превъзхождащи малката византийска армия. Някои римски структури остават в употреба в Милано по нареждане на ломбардите. Милано се предава на [[франки]]те през [[774]] г. и [[Карл Велики]] приема титлата „Крал на ломбардите“. Впоследствие Милано е част от Свещената Римска империя. === Средновековие === През 1277 година архиепископ [[Отоне Висконти]] удържа окончателна победа над своите врагове. Републиканската форма на управление е заменена с монархическа. Родът Висконти продължава да управлява Милано до 1450 година, след това е сменена от династия [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на копринарството и обстоятелството, че „черната смърт“ заобиколя [[Ломбардия]]. При блестящия двор на Сфорца работят такива творци, като [[Леонардо да Винчи]] и [[Донато Браманте]]. На границата между XV и XVI век Миланското херцогство става ябълката на раздора между френската династия [[Валоа]] и испанските [[Хабсбург]]и. През тези години Милано задълго се намира под управлението на французите. == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] sc2pw6t9mo767ico9z5hk6kua19unfm 11473540 11473531 2022-07-28T20:08:24Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] [[Ломбардия|регион Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.|590 г.]] [[590 г. пр.н.е.|пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]] С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] (1259 г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги|Хабсбургите]] Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[Мода|модата]]. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[Кватернер|кватернерни]] речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (скала)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² западно от Ломбардия, разположен e на 25 км източно от [[Тичино|река Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от [[По|река По]] и 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат в подпочвата геоложки слоеве с различна [[пропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[Канал|канали]] и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[Акведукт|акведукти]] в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район,]] са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], [[Боценте|потоците Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Redefossi|Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи|Алпите]]. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[Валеж|валежите]] в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на [[Есен|есента]] и [[Пролет|пролетта]]. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[Антициклон|антициклоните]], които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топонимия == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; una riproduzione dell'iscrizione con trascrizione si può vedere online nei materiali che David Stifter ha presentato al convegno ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 maggio 2012): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] p. 33-56 (p. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], освен факта, че същият този знак [[ᛞ]] в рунически има точно стойността на /d/ <ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', което е „в средата на равнината" или „средна равнина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli [[Insubri]] a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', in Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, p.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan,''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> който би имал значение на „в средата на равнината“, като се има предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“, като се има предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на сложната дума към ''lanon'' = „светилище“) или това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli [[Insubri]] a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', in Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, p.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (само в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' при реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществува ли са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като Монмелиан), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == История == === Етимология === Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. === Римска епоха === Около [[400 г. пр.н.е.]] келтите [[инсубри]] обитават Милано и заобикалящия район. През [[222 г. пр.н.е.]] римляните превземат това селище, което е получило името Медиоланум. След няколко века на римско управление, Милано е обявен за столица на Западната Римска империя с император [[Диоклециан]] през [[293]] г. Диоклециан избира да остане в Източната Римска империя (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната Империя. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), [[Thermae Erculee]], голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. В указ на Милано от [[313]] г., император [[Константин I]] гарантира свобода на религията за християните. Градът е обсаден от [[вестготи]]те през [[402]] г., и императорската резиденция е преместена в Равена. Петдесет години по-късно (през [[452]] г.) хуните превземат града. През [[539]] г. [[остготи]]те превземат и разрушават Милано в хода на така наречената „готска война“ срещу византийския император Юстиниан I. През лятото на [[569]] г. ломбардите (от които произтича името на италианския регион [[Ломбардия]]) превземат Милано, превъзхождащи малката византийска армия. Някои римски структури остават в употреба в Милано по нареждане на ломбардите. Милано се предава на [[франки]]те през [[774]] г. и [[Карл Велики]] приема титлата „Крал на ломбардите“. Впоследствие Милано е част от Свещената Римска империя. === Средновековие === През 1277 година архиепископ [[Отоне Висконти]] удържа окончателна победа над своите врагове. Републиканската форма на управление е заменена с монархическа. Родът Висконти продължава да управлява Милано до 1450 година, след това е сменена от династия [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на копринарството и обстоятелството, че „черната смърт“ заобиколя [[Ломбардия]]. При блестящия двор на Сфорца работят такива творци, като [[Леонардо да Винчи]] и [[Донато Браманте]]. На границата между XV и XVI век Миланското херцогство става ябълката на раздора между френската династия [[Валоа]] и испанските [[Хабсбург]]и. През тези години Милано задълго се намира под управлението на французите. == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] cjbmjyjfsirnenu7pebwhg0f32mzvi4 11473542 11473540 2022-07-28T20:12:52Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] [[Ломбардия|регион Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.|590 г.]] [[590 г. пр.н.е.|пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]] С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] (1259 г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги|Хабсбургите]] Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[Мода|модата]]. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[Кватернер|кватернерни]] речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (скала)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² западно от Ломбардия, разположен e на 25 км източно от [[Тичино|река Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от [[По|река По]] и 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат в подпочвата геоложки слоеве с различна [[пропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[Канал|канали]] и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[Акведукт|акведукти]] в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район,]] са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], [[Боценте|потоците Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Redefossi|Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи|Алпите]]. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[Валеж|валежите]] в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на [[Есен|есента]] и [[Пролет|пролетта]]. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[Антициклон|антициклоните]], които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топонимия == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; una riproduzione dell'iscrizione con trascrizione si può vedere online nei materiali che David Stifter ha presentato al convegno ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 maggio 2012): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] p. 33-56 (p. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli [[Insubri]] a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', in Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, p.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli [[Insubri]] a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', in Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, p.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == История == === Етимология === Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. === Римска епоха === Около [[400 г. пр.н.е.]] келтите [[инсубри]] обитават Милано и заобикалящия район. През [[222 г. пр.н.е.]] римляните превземат това селище, което е получило името Медиоланум. След няколко века на римско управление, Милано е обявен за столица на Западната Римска империя с император [[Диоклециан]] през [[293]] г. Диоклециан избира да остане в Източната Римска империя (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната Империя. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), [[Thermae Erculee]], голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. В указ на Милано от [[313]] г., император [[Константин I]] гарантира свобода на религията за християните. Градът е обсаден от [[вестготи]]те през [[402]] г., и императорската резиденция е преместена в Равена. Петдесет години по-късно (през [[452]] г.) хуните превземат града. През [[539]] г. [[остготи]]те превземат и разрушават Милано в хода на така наречената „готска война“ срещу византийския император Юстиниан I. През лятото на [[569]] г. ломбардите (от които произтича името на италианския регион [[Ломбардия]]) превземат Милано, превъзхождащи малката византийска армия. Някои римски структури остават в употреба в Милано по нареждане на ломбардите. Милано се предава на [[франки]]те през [[774]] г. и [[Карл Велики]] приема титлата „Крал на ломбардите“. Впоследствие Милано е част от Свещената Римска империя. === Средновековие === През 1277 година архиепископ [[Отоне Висконти]] удържа окончателна победа над своите врагове. Републиканската форма на управление е заменена с монархическа. Родът Висконти продължава да управлява Милано до 1450 година, след това е сменена от династия [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на копринарството и обстоятелството, че „черната смърт“ заобиколя [[Ломбардия]]. При блестящия двор на Сфорца работят такива творци, като [[Леонардо да Винчи]] и [[Донато Браманте]]. На границата между XV и XVI век Миланското херцогство става ябълката на раздора между френската династия [[Валоа]] и испанските [[Хабсбург]]и. През тези години Милано задълго се намира под управлението на французите. == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] l3fun5c3qux0ot0b11emx7plo7qo794 11473548 11473542 2022-07-28T20:21:51Z Молли 74611 /* Територия */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] [[Ломбардия|регион Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.|590 г.]] [[590 г. пр.н.е.|пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]] С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] (1259 г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги|Хабсбургите]] Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[Мода|модата]]. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[Кватернер|кватернерни]] речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² западно от Ломбардия, разположен e на 25 км източно от [[Тичино|река Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от [[По|река По]] и 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[Канал|канали]] и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[Акведукт|акведукти]] в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район,]] са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], [[Боценте|потоците Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Redefossi|Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи|Алпите]]. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[Валеж|валежите]] в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на [[Есен|есента]] и [[Пролет|пролетта]]. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[Антициклон|антициклоните]], които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топонимия == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; una riproduzione dell'iscrizione con trascrizione si può vedere online nei materiali che David Stifter ha presentato al convegno ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 maggio 2012): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] p. 33-56 (p. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli [[Insubri]] a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', in Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, p.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli [[Insubri]] a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', in Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, p.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == История == === Етимология === Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. === Римска епоха === Около [[400 г. пр.н.е.]] келтите [[инсубри]] обитават Милано и заобикалящия район. През [[222 г. пр.н.е.]] римляните превземат това селище, което е получило името Медиоланум. След няколко века на римско управление, Милано е обявен за столица на Западната Римска империя с император [[Диоклециан]] през [[293]] г. Диоклециан избира да остане в Източната Римска империя (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната Империя. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), [[Thermae Erculee]], голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. В указ на Милано от [[313]] г., император [[Константин I]] гарантира свобода на религията за християните. Градът е обсаден от [[вестготи]]те през [[402]] г., и императорската резиденция е преместена в Равена. Петдесет години по-късно (през [[452]] г.) хуните превземат града. През [[539]] г. [[остготи]]те превземат и разрушават Милано в хода на така наречената „готска война“ срещу византийския император Юстиниан I. През лятото на [[569]] г. ломбардите (от които произтича името на италианския регион [[Ломбардия]]) превземат Милано, превъзхождащи малката византийска армия. Някои римски структури остават в употреба в Милано по нареждане на ломбардите. Милано се предава на [[франки]]те през [[774]] г. и [[Карл Велики]] приема титлата „Крал на ломбардите“. Впоследствие Милано е част от Свещената Римска империя. === Средновековие === През 1277 година архиепископ [[Отоне Висконти]] удържа окончателна победа над своите врагове. Републиканската форма на управление е заменена с монархическа. Родът Висконти продължава да управлява Милано до 1450 година, след това е сменена от династия [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на копринарството и обстоятелството, че „черната смърт“ заобиколя [[Ломбардия]]. При блестящия двор на Сфорца работят такива творци, като [[Леонардо да Винчи]] и [[Донато Браманте]]. На границата между XV и XVI век Миланското херцогство става ябълката на раздора между френската династия [[Валоа]] и испанските [[Хабсбург]]и. През тези години Милано задълго се намира под управлението на французите. == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 44y1x5vgpu446lpf70u9l762h03zn5t 11473572 11473548 2022-07-28T21:13:05Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² западно от Ломбардия, разположен e на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи|Алпите]]. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[Валеж|валежите]] в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на [[Есен|есента]] и [[Пролет|пролетта]]. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[Антициклон|антициклоните]], които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топонимия == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; una riproduzione dell'iscrizione con trascrizione si può vedere online nei materiali che David Stifter ha presentato al convegno ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 maggio 2012): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] p. 33-56 (p. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli [[Insubri]] a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', in Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, p.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli [[Insubri]] a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', in Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, p.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == История == === Етимология === Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. === Римска епоха === Около [[400 г. пр.н.е.]] келтите [[инсубри]] обитават Милано и заобикалящия район. През [[222 г. пр.н.е.]] римляните превземат това селище, което е получило името Медиоланум. След няколко века на римско управление, Милано е обявен за столица на Западната Римска империя с император [[Диоклециан]] през [[293]] г. Диоклециан избира да остане в Източната Римска империя (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната Империя. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), [[Thermae Erculee]], голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. В указ на Милано от [[313]] г., император [[Константин I]] гарантира свобода на религията за християните. Градът е обсаден от [[вестготи]]те през [[402]] г., и императорската резиденция е преместена в Равена. Петдесет години по-късно (през [[452]] г.) хуните превземат града. През [[539]] г. [[остготи]]те превземат и разрушават Милано в хода на така наречената „готска война“ срещу византийския император Юстиниан I. През лятото на [[569]] г. ломбардите (от които произтича името на италианския регион [[Ломбардия]]) превземат Милано, превъзхождащи малката византийска армия. Някои римски структури остават в употреба в Милано по нареждане на ломбардите. Милано се предава на [[франки]]те през [[774]] г. и [[Карл Велики]] приема титлата „Крал на ломбардите“. Впоследствие Милано е част от Свещената Римска империя. === Средновековие === През 1277 година архиепископ [[Отоне Висконти]] удържа окончателна победа над своите врагове. Републиканската форма на управление е заменена с монархическа. Родът Висконти продължава да управлява Милано до 1450 година, след това е сменена от династия [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на копринарството и обстоятелството, че „черната смърт“ заобиколя [[Ломбардия]]. При блестящия двор на Сфорца работят такива творци, като [[Леонардо да Винчи]] и [[Донато Браманте]]. На границата между XV и XVI век Миланското херцогство става ябълката на раздора между френската династия [[Валоа]] и испанските [[Хабсбург]]и. През тези години Милано задълго се намира под управлението на французите. == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] afr8ns5s3lqn5tmdd8gzk79g71g8nox 11473574 11473572 2022-07-28T21:24:46Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История == === Келтска епоха === Милано е основано около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]],<ref>Nel ''De Magnalibus urbi Mediolani''.</ref> основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града, дело на [[Келти|келтското]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с никона неоткрити градски защитни съоръжения, вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === Около [[400 г. пр.н.е.]] келтите [[инсубри]] обитават Милано и заобикалящия район. През [[222 г. пр.н.е.]] римляните превземат това селище, което е получило името Медиоланум. След няколко века на римско управление, Милано е обявен за столица на Западната Римска империя с император [[Диоклециан]] през [[293]] г. Диоклециан избира да остане в Източната Римска империя (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната Империя. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), [[Thermae Erculee]], голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. В указ на Милано от [[313]] г., император [[Константин I]] гарантира свобода на религията за християните. Градът е обсаден от [[вестготи]]те през [[402]] г., и императорската резиденция е преместена в Равена. Петдесет години по-късно (през [[452]] г.) хуните превземат града. През [[539]] г. [[остготи]]те превземат и разрушават Милано в хода на така наречената „готска война“ срещу византийския император Юстиниан I. През лятото на [[569]] г. ломбардите (от които произтича името на италианския регион [[Ломбардия]]) превземат Милано, превъзхождащи малката византийска армия. Някои римски структури остават в употреба в Милано по нареждане на ломбардите. Милано се предава на [[франки]]те през [[774]] г. и [[Карл Велики]] приема титлата „Крал на ломбардите“. Впоследствие Милано е част от Свещената Римска империя. === Средновековие === През 1277 година архиепископ [[Отоне Висконти]] удържа окончателна победа над своите врагове. Републиканската форма на управление е заменена с монархическа. Родът Висконти продължава да управлява Милано до 1450 година, след това е сменена от династия [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на копринарството и обстоятелството, че „черната смърт“ заобиколя [[Ломбардия]]. При блестящия двор на Сфорца работят такива творци, като [[Леонардо да Винчи]] и [[Донато Браманте]]. На границата между XV и XVI век Миланското херцогство става ябълката на раздора между френската династия [[Валоа]] и испанските [[Хабсбург]]и. През тези години Милано задълго се намира под управлението на французите. == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] eenikemxxqv2h3rlhquguanlchoq4ut 11473577 11473574 2022-07-28T21:36:56Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История == === Келтска епоха === Милано е основано около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]],<ref>Nel ''De Magnalibus urbi Mediolani''.</ref> основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града, дело на [[Келти|келтското]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с никона неоткрити градски защитни съоръжения, вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] Милано е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.|49 г. пр.н.е..]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано става заедно с [[Трир]] столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и християни, свободата да почитат своите божества. Той обнародване [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' от [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (тук [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Градът е обсаден от [[вестготи]]те през [[402]] г., и императорската резиденция е преместена в [[Равена]]. През [[452]] г. хуните превземат града. През [[539]] г. [[остготи]]те превземат и разрушават Милано в хода на т. нар. „[[Готска война (535-554)|Готска война]]“ срещу византийския император [[Юстиниан I]]. През лятото на [[569]] г. [[Лангобарди|лангобардите]] (от които произтича името на италианския регион [[Ломбардия]]) превземат Милано, превъзхождайки малката византийска армия. Някои римски структури остават в употреба в Милано по нареждането им. Милано се предава на [[франки]]те през [[774]] г. и [[Карл Велики]] приема титлата „Крал на лангобардите“. Впоследствие Милано е част от Свещената Римска империя. Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === През 1277 година архиепископ [[Отоне Висконти]] удържа окончателна победа над своите врагове. Републиканската форма на управление е заменена с монархическа. Родът Висконти продължава да управлява Милано до 1450 година, след това е сменена от династия [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на копринарството и обстоятелството, че „черната смърт“ заобиколя [[Ломбардия]]. При блестящия двор на Сфорца работят такива творци, като [[Леонардо да Винчи]] и [[Донато Браманте]]. На границата между XV и XVI век Миланското херцогство става ябълката на раздора между френската династия [[Валоа]] и испанските [[Хабсбург]]и. През тези години Милано задълго се намира под управлението на французите. == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] pfprfsdf0b6bp5e5dlh934xf1629ik0 11473587 11473577 2022-07-28T21:51:59Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История == === Келтска епоха === Милано е основано около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]],<ref>Nel ''De Magnalibus urbi Mediolani''.</ref> основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града, дело на [[Келти|келтското]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с никона неоткрити градски защитни съоръжения, вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] Милано е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.|49 г. пр.н.е..]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано става заедно с [[Трир]] столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и християни, свободата да почитат своите божества. Той обнародване [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' от [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (тук [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === [[Средновековие]] === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], командвани от крал [[Аларих I|Аларик]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики|Теодорих]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г. Милано, поради разногласия между двамата пълководци, се озовава на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] завършва през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]], който превръща последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му в затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото значение и независимост водят до неизбежния сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], той е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това, също поради вътрешни разногласия, между края на 12и началото на 13 век, той премина към режима на [[Подест|подеста]], който е номиниран от други градове ([[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], [[Форли]]) с надеждата, че са неутрални.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът, следователно, покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През 1277 г. архиепископ [[Отоне Висконти]] удържа окончателна победа над своите врагове. Републиканската форма на управление е заменена с монархическа. Родът Висконти продължава да управлява Милано до 1450 година, след това е сменена от династия [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на копринарството и обстоятелството, че „черната смърт“ заобиколя [[Ломбардия]]. При блестящия двор на Сфорца работят такива творци, като [[Леонардо да Винчи]] и [[Донато Браманте]]. На границата между XV и XVI век Миланското херцогство става ябълката на раздора между френската династия [[Валоа]] и испанските [[Хабсбург]]и. През тези години Милано задълго се намира под управлението на французите. == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 1n6maoe4f249ay2ng4l5fqltffdzgqd 11473598 11473587 2022-07-28T22:02:28Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История == === Келтска епоха === Милано е основано около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]],<ref>Nel ''De Magnalibus urbi Mediolani''.</ref> основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града, дело на [[Келти|келтското]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с никона неоткрити градски защитни съоръжения, вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] Милано е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.|49 г. пр.н.е..]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано става заедно с [[Трир]] столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и християни, свободата да почитат своите божества. Той обнародване [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' от [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (тук [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], командвани от крал [[Аларих I|Аларик]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики|Теодорих]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г. Милано, поради разногласия между двамата пълководци, се озовава на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] завършва през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]], който превръща последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му в затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това, също поради вътрешни разногласия, между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[Подест|подеста]] (кмет), който е номиниран от други градове ([[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], [[Форли]]) с надеждата, че са неутрални.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът на кмета, следователно, покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г.: годината на създаване на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Родът Висконти управлява Милано до 1450 г., в зората на [[Ренесанс|Ренесанса]],<ref group="N">[[Francesco Sforza]] sposò nel [[1441]] [[Bianca Maria Visconti]], figlia naturale legittimata di [[Filippo Maria Visconti]].</ref>, когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на копринарството и обстоятелството, че „черната смърт“ заобиколя [[Ломбардия]]. При блестящия двор на Сфорца работят такива творци, като [[Леонардо да Винчи]] и [[Донато Браманте]]. На границата между XV и XVI век Миланското херцогство става ябълката на раздора между френската династия [[Валоа]] и испанските [[Хабсбург]]и. През тези години Милано задълго се намира под управлението на французите. == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 1gg8fzn4sodxi4pe48ij0l28wo5j11d 11473605 11473598 2022-07-28T22:12:05Z Ambra75 259141 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основано около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]],<ref>Nel ''De Magnalibus urbi Mediolani''.</ref> основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града, дело на [[Келти|келтското]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с никона неоткрити градски защитни съоръжения, вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] Милано е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.|49 г. пр.н.е..]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано става заедно с [[Трир]] столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и християни, свободата да почитат своите божества. Той обнародване [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' от [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (тук [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], командвани от крал [[Аларих I|Аларик]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики|Теодорих]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г. Милано, поради разногласия между двамата пълководци, се озовава на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] завършва през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]], който превръща последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му в затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това, също поради вътрешни разногласия, между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[Подест|подеста]] (кмет), който е номиниран от други градове ([[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], [[Форли]]) с надеждата, че са неутрални.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът на кмета, следователно, покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, [[Занаят|занаятчийството]] е в разцвет, особено [[Металообработка|металообработката]]<ref group="N">La testimonianza di questa abilità nel lavorare i metalli e forgiare armi è oggi testimoniata dal nome delle vie del centro storico; via Spadari e via Speronari, che indicano le specialità delle botteghe artigianali milanesi del tempo ivi ubicate.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]] процъфтяват. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до 1450 г. – зората на [[Ренесанс|Ренесанса]],<ref group="N">[[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на копринарството и обстоятелството, че чумата заобикаля [[Ломбардия]]. За да се покаже гордост от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]] (вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца). Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis.'' Изградена и Голямата болница ''(Ospedale Maggiore)''. Сфорца също така успяват да привлекат личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява хидравликата на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте|Браманте]], който работи върху [[Църквата Санта Мария в Сан Сатиро|църквата „Санта Мария ин Сан Сатиро“]], [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === На границата между XV и XVI век Миланското херцогство става ябълката на раздора между френската династия [[Валоа]] и испанските [[Хабсбург]]и. През тези години Милано задълго се намира под управлението на французите. == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] je85e5b19cgim3m1qvtbbki6asui78n 11473610 11473605 2022-07-28T22:46:41Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основано около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]],<ref>Nel ''De Magnalibus urbi Mediolani''.</ref> основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града, дело на [[Келти|келтското]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с никона неоткрити градски защитни съоръжения, вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] Милано е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.|49 г. пр.н.е..]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано става заедно с [[Трир]] столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и християни, свободата да почитат своите божества. Той обнародване [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' от [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (тук [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], командвани от крал [[Аларих I|Аларик]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики|Теодорих]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г. Милано, поради разногласия между двамата пълководци, се озовава на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] завършва през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]], който превръща последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му в затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това, също поради вътрешни разногласия, между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[Подест|подеста]] (кмет), който е номиниран от други градове ([[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], [[Форли]]) с надеждата, че са неутрални.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът на кмета, следователно, покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, [[Занаят|занаятчийството]] е в разцвет, особено [[Металообработка|металообработката]]<ref group="N">La testimonianza di questa abilità nel lavorare i metalli e forgiare armi è oggi testimoniata dal nome delle vie del centro storico; via Spadari e via Speronari, che indicano le specialità delle botteghe artigianali milanesi del tempo ivi ubicate.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]] процъфтяват. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до 1450 г. – зората на [[Ренесанс|Ренесанса]],<ref group="N">[[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордост от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]] (вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца). Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis.'' Изградена и Голямата болница ''(Ospedale Maggiore)''. Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[Хидравлика|хидравликата]] на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте|Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Един негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V|Карл V Хабсбургски]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански за]] херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия|Фридрих I Хабсбургски]], император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535|1535-1620]] [[1620|г.]]). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление, като единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-добро събиране на данъци, но реално предизвика съпротива на [[Духовенство|духовенството]] и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони|Алесандро Мандзони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]]<nowiki/>през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града.), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Francesco Maria Richini|Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Док (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до [[Наполеоновата епоха|епохата на Наполеон]], с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато градът е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги|Хабсбургите]] Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 0gv6e8qxt9t8dxoqk4tus36ft533z6c 11473611 11473610 2022-07-28T22:52:45Z Ambra75 259141 /* Модерна епоха */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основано около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]],<ref>Nel ''De Magnalibus urbi Mediolani''.</ref> основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града, дело на [[Келти|келтското]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с никона неоткрити градски защитни съоръжения, вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] Милано е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.|49 г. пр.н.е..]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано става заедно с [[Трир]] столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и християни, свободата да почитат своите божества. Той обнародване [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' от [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (тук [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], командвани от крал [[Аларих I|Аларик]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики|Теодорих]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г. Милано, поради разногласия между двамата пълководци, се озовава на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] завършва през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]], който превръща последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му в затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това, също поради вътрешни разногласия, между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[Подест|подеста]] (кмет), който е номиниран от други градове ([[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], [[Форли]]) с надеждата, че са неутрални.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът на кмета, следователно, покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, [[Занаят|занаятчийството]] е в разцвет, особено [[Металообработка|металообработката]]<ref group="N">La testimonianza di questa abilità nel lavorare i metalli e forgiare armi è oggi testimoniata dal nome delle vie del centro storico; via Spadari e via Speronari, che indicano le specialità delle botteghe artigianali milanesi del tempo ivi ubicate.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]] процъфтяват. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до 1450 г. – зората на [[Ренесанс|Ренесанса]],<ref group="N">[[Франческо I Сфорца|Франческо Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордост от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]] (вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца). Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis.'' Изградена и Голямата болница ''(Ospedale Maggiore)''. Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[Хидравлика|хидравликата]] на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте|Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Един негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V|Карл V Хабсбургски]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански за]] херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия|Фридрих I Хабсбургски]], император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535|1535-1620]] [[1620|г.]]). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление, като единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-добро събиране на данъци, но реално предизвика съпротива на [[Духовенство|духовенството]] и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони|Алесандро Мандзони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Francesco Maria Richini|Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Док (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до [[Наполеоновата епоха|епохата на Наполеон]], с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато градът е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги|Хабсбургите]] Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II|Карлос II Испански]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. [[Евгений Савойски|Евгений Савоски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор, принцът на [[Водемон]], набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), който по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран в [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинството и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат политическа [[Политическа репресия|репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] g1cr3lggr4su9nzc1bsbuhk42ya6942 11473616 11473611 2022-07-28T23:21:07Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основано около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]],<ref>Nel ''De Magnalibus urbi Mediolani''.</ref> основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града, дело на [[Келти|келтското]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с никона неоткрити градски защитни съоръжения, вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] Милано е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.|49 г. пр.н.е..]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано става заедно с [[Трир]] столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и християни, свободата да почитат своите божества. Той обнародване [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' от [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (тук [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], командвани от крал [[Аларих I|Аларик]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики|Теодорих]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г. Милано, поради разногласия между двамата пълководци, се озовава на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] завършва през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]], който превръща последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му в затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това, също поради вътрешни разногласия, между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[Подест|подеста]] (кмет), който е номиниран от други градове ([[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], [[Форли]]) с надеждата, че са неутрални.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът на кмета, следователно, покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, [[занаят]]чийството е в разцвет, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]] процъфтяват. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до 1450 г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордост от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]] (вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца). Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-добро събиране на данъци, но реално предизвика съпротива на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Док (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до [[Наполеоновата епоха|епохата на Наполеон]], с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато градът е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II|Карлос II Испански]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. [[Евгений Савойски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор, принцът на [[Водемон]], набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), който по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран в [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: Петте дена на Милано. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Римски плебисцит (1870)|След анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“; според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони.<ref group="N">Този епитет вече не се използва или се използва предимно за иронични цели; по-специално, препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Танджентополи]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита електроцентралата Санта Радегонда – първата [[Електрическа централа|електроцентрала]] в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Сбветовното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (и не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намери нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] o6ijcdnathdtz4gqbcrma6iy416i8xj 11473619 11473616 2022-07-28T23:33:35Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основано около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]],<ref>Nel ''De Magnalibus urbi Mediolani''.</ref> основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града, дело на [[Келти|келтското]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с никона неоткрити градски защитни съоръжения, вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] Милано е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.|49 г. пр.н.е..]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано става заедно с [[Трир]] столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и християни, свободата да почитат своите божества. Той обнародване [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' от [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (тук [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], командвани от крал [[Аларих I|Аларик]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики|Теодорих]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г. Милано, поради разногласия между двамата пълководци, се озовава на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] завършва през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]], който превръща последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му в затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това, също поради вътрешни разногласия, между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[Подест|подеста]] (кмет), който е номиниран от други градове ([[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], [[Форли]]) с надеждата, че са неутрални.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът на кмета, следователно, покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, [[занаят]]чийството е в разцвет, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]] процъфтяват. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до 1450 г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордост от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]] (вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца). Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-добро събиране на данъци, но реално предизвика съпротива на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II|Карлос II Испански]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор, принцът на [[Водемон]], набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), който по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран в [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: Петте дена на Милано. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Римски плебисцит (1870)|След анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“; според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони.<ref group="N">Този епитет вече не се използва или се използва предимно за иронични цели; по-специално, препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Танджентополи]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита електроцентралата Санта Радегонда – първата [[Електрическа централа|електроцентрала]] в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Сбветовното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (и не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намери нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. централата на партийния ѝ орган – всекидневникът ''[[Аванти|Аванти!]]'' е в града, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914|1914 г.]] и [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия [[Червен двугодишен период в Италия|червен двугодишен]] период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919|1919 г.]] в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Partito Nazionale Fascista|Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняем защитен ров на средновековните стени на Милано, като така коренно променя облика на много градски пейзажи в града. == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 295mro0d733vzc0jojeo6iexc1smef5 11473621 11473619 2022-07-28T23:37:34Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основано около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]],<ref>Nel ''De Magnalibus urbi Mediolani''.</ref> основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града, дело на [[Келти|келтското]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с никона неоткрити градски защитни съоръжения, вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] Милано е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.|49 г. пр.н.е..]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано става заедно с [[Трир]] столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и християни, свободата да почитат своите божества. Той обнародване [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' от [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (тук [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], командвани от крал [[Аларих I|Аларик]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики|Теодорих]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г. Милано, поради разногласия между двамата пълководци, се озовава на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] завършва през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]], който превръща последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му в затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това, също поради вътрешни разногласия, между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[Подест|подеста]] (кмет), който е номиниран от други градове ([[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]], [[Форли]]) с надеждата, че са неутрални.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът на кмета, следователно, покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, [[занаят]]чийството е в разцвет, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]] процъфтяват. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до 1450 г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордост от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]] (вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца). Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-добро събиране на данъци, но реално предизвика съпротива на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II|Карлос II Испански]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор, принцът на [[Водемон]], набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), който по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран в [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: Петте дена на Милано. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Римски плебисцит (1870)|След анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“; според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони.<ref group="N">Този епитет вече не се използва или се използва предимно за иронични цели; по-специално, препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Танджентополи]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита електроцентралата Санта Радегонда – първата [[Електрическа централа|електроцентрала]] в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Сбветовното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (и не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намери нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. централата на партийния ѝ орган – всекидневникът ''[[Аванти|Аванти!]]'' е в града, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914|1914 г.]] и [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия [[Червен двугодишен период в Италия|червен двугодишен]] период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919|1919 г.]] в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Partito Nazionale Fascista|Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняем защитен ров на средновековните стени на Милано, като така коренно променя облика на много градски пейзажи в града. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943|1943 г.]], в рамките на една седмица, той претърпя множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50 % от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Марино Палас|Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са тежко бомбардирани, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата Санта Мария деле Грацие]], [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели . == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] scj8cn78200qf62hwumagh8ws11g6j3 11473627 11473621 2022-07-28T23:54:58Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[Подест|подеста]]. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът на подеста следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род Висконти довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]]. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Римски плебисцит (1870)|След анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“; според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони.<ref group="N">Този епитет вече не се използва или се използва предимно за иронични цели; по-специално, препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Танджентополи]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита електроцентралата Санта Радегонда – първата [[Електрическа централа|електроцентрала]] в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Сбветовното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът ''[[Аванти|Аванти!]]'', а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914|1914 г.]] и [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919|1919 г.]] в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Partito Nazionale Fascista|Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняем защитен ров на средновековните стени на Милано, като така коренно променя облика на много градски пейзажи в града. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943|1943 г.]], в рамките на една седмица, той претърпя множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50 % от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Марино Палас|Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Клане в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху районите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]] . Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Уолтър Аудизио|Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата, покривайки ги с плюнки, и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани труповете са отнети от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 98zan0bd9qhe9e1hndvyhbx9pzge7lm 11473629 11473627 2022-07-29T00:07:43Z Ambra75 259141 /* Съвременна епоха */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[Подест|подеста]]. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът на подеста следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род Висконти довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]]. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Римски плебисцит (1870)|След анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“; според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони.<ref group="N">Този епитет вече не се използва или се използва предимно за иронични цели; по-специално, препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Танджентополи]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита електроцентралата Санта Радегонда – първата [[Електрическа централа|електроцентрала]] в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Сбветовното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът ''[[Аванти|Аванти!]]'', а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914|1914 г.]] и [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919|1919 г.]] в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Partito Nazionale Fascista|Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняем защитен ров на средновековните стени на Милано, като така коренно променя облика на много градски пейзажи в града. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943|1943 г.]], в рамките на една седмица, той претърпя множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Марино Палас|Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Клане в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху районите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Уолтър Аудизио|Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата, покривайки ги с плюнки, и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани труповете са отнети от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945|1945 г.]], довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946|1946 г.]]), той е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969|1969 г.]], при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милан за пиене|Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането до управлението на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (журналистическото име, дадено на поредица от съдебни разследвания, проведени в Италия през първата половина на 90-те години на 20 век от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">Chiusa questa fase, "l'auspicata connessione fra [[etica]] e sviluppo è rimasta incompiuta e si è generata, nello spazio politico culturale che si era aperto, un sistema "tattico" di sopravvivenza, secondo Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Vi si sostiene anche che Milano è "invecchiata" prigioniera nel suo stereotipo di città dinamica e di efficienza. L'ultima grande occasione è stata proprio generata dal contesto storico di [[Mani Pulite]]: a Milano poteva concretizzarsi l'idea che il Paese sarebbe "ripartito" attraverso questa opera di "purificazione". La "[[Milano da bere]]" passava attraverso una prova decisiva che avrebbe riportato slancio nella forma di politiche moderne e trasparenti, ma anche questo passaggio è andato completamente a vuoto".</ref> след това отново с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] i6uo3wwejy6w80myga3gtfdwo14ywhe 11473630 11473629 2022-07-29T00:13:01Z Ambra75 259141 /* Съвременна епоха */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[Подест|подеста]]. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът на подеста следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род Висконти довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]]. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Римски плебисцит (1870)|След анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“; според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони.<ref group="N">Този епитет вече не се използва или се използва предимно за иронични цели; по-специално, препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Танджентополи]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита електроцентралата Санта Радегонда – първата [[Електрическа централа|електроцентрала]] в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Сбветовното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914|1914 г.]] и [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919|1919 г.]] в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Partito Nazionale Fascista|Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно променя обликът на много градски пейзажи. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943|1943 г.]], в рамките на една седмица, той претърпя множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Марино Палас|Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Клане в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Уолтър Аудизио|Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата, покривайки ги с плюнки, и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са отнети от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945|1945 г.]], довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946|1946 г.]]), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969|1969 г.]], при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милан за пиене|Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">Chiusa questa fase, "l'auspicata connessione fra [[etica]] e sviluppo è rimasta incompiuta e si è generata, nello spazio politico culturale che si era aperto, un sistema "tattico" di sopravvivenza, secondo Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Vi si sostiene anche che Milano è "invecchiata" prigioniera nel suo stereotipo di città dinamica e di efficienza. L'ultima grande occasione è stata proprio generata dal contesto storico di [[Mani Pulite]]: a Milano poteva concretizzarsi l'idea che il Paese sarebbe "ripartito" attraverso questa opera di "purificazione". La "[[Milano da bere]]" passava attraverso una prova decisiva che avrebbe riportato slancio nella forma di politiche moderne e trasparenti, ma anche questo passaggio è andato completamente a vuoto".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] ergkebjjqejd36r5uv7ffhemo5eb2pt 11473631 11473630 2022-07-29T00:14:15Z Ambra75 259141 /* Съвременна епоха */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[Подест|подеста]]. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът на подеста следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род Висконти довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]]. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Римски плебисцит (1870)|След анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“; според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони.<ref group="N">Този епитет вече не се използва или се използва предимно за иронични цели; по-специално, препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Танджентополи]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита електроцентралата Санта Радегонда – първата [[Електрическа централа|електроцентрала]] в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Сбветовното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914|1914 г.]] и [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919|1919 г.]] в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Partito Nazionale Fascista|Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно променя обликът на много градски пейзажи. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943|1943 г.]], в рамките на една седмица, той претърпя множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Марино Палас|Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Клане в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Уолтър Аудизио|Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата, покривайки ги с плюнки, и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са отнети от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945|1945 г.]], довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946|1946 г.]]), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969|1969 г.]], при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милан за пиене|Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">Chiusa questa fase, "l'auspicata connessione fra [[etica]] e sviluppo è rimasta incompiuta e si è generata, nello spazio politico culturale che si era aperto, un sistema "tattico" di sopravvivenza, secondo Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Vi si sostiene anche che Milano è "invecchiata" prigioniera nel suo stereotipo di città dinamica e di efficienza. L'ultima grande occasione è stata proprio generata dal contesto storico di [[Mani Pulite]]: a Milano poteva concretizzarsi l'idea che il Paese sarebbe "ripartito" attraverso questa opera di "purificazione". La "[[Milano da bere]]" passava attraverso una prova decisiva che avrebbe riportato slancio nella forma di politiche moderne e trasparenti, ma anche questo passaggio è andato completamente a vuoto".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичен сектор]], [[финанси]], [[мода]], [[Издателска дейност|издателство]] и [[Промишленост|индустрия]]. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основна атракция за административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Миланският панари (Fiera di Milano) – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] ijdpw9hi3nbt8zf7dc2hspbwz0t3as1 11473632 11473631 2022-07-29T00:16:31Z Ambra75 259141 /* Съвременна епоха */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], и център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и е един от двадесетте най-населени градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в [[Кралство Италия|савойското Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата Милано е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това градът е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[Подест|подеста]]. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът на подеста следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род Висконти довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]]. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Римски плебисцит (1870)|След анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“; според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони.<ref group="N">Този епитет вече не се използва или се използва предимно за иронични цели; по-специално, препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Танджентополи]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Сбветовното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914|1914 г.]] и [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919|1919 г.]] в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Partito Nazionale Fascista|Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно променя обликът на много градски пейзажи. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943|1943 г.]], в рамките на една седмица, той претърпя множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Марино Палас|Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Клане в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Уолтър Аудизио|Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата, покривайки ги с плюнки, и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са отнети от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945|1945 г.]], довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946|1946 г.]]), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969|1969 г.]], при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милан за пиене|Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">Chiusa questa fase, "l'auspicata connessione fra [[etica]] e sviluppo è rimasta incompiuta e si è generata, nello spazio politico culturale che si era aperto, un sistema "tattico" di sopravvivenza, secondo Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Vi si sostiene anche che Milano è "invecchiata" prigioniera nel suo stereotipo di città dinamica e di efficienza. L'ultima grande occasione è stata proprio generata dal contesto storico di [[Mani Pulite]]: a Milano poteva concretizzarsi l'idea che il Paese sarebbe "ripartito" attraverso questa opera di "purificazione". La "[[Milano da bere]]" passava attraverso una prova decisiva che avrebbe riportato slancio nella forma di politiche moderne e trasparenti, ma anche questo passaggio è andato completamente a vuoto".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичен сектор]], [[финанси]], [[мода]], [[Издателска дейност|издателство]] и [[Промишленост|индустрия]]. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основна атракция за административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008|2008 г.]], от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като ''зараждащ се глобален град'' заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] pnqt1xn0tsz8xe2x2lqoo1j3mc0sfmn 11473635 11473632 2022-07-29T00:32:30Z Ambra75 259141 Поправена правописна грешка wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в савойското [[Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпроси, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало в Милано|Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да достигат крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[Подест|подеста]]. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът на подеста следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род Висконти довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]]. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Римски плебисцит (1870)|След анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“; според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони.<ref group="N">Този епитет вече не се използва или се използва предимно за иронични цели; по-специално, препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Танджентополи]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Сбветовното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914|1914 г.]] и [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919|1919 г.]] в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Partito Nazionale Fascista|Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно променя обликът на много градски пейзажи. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943|1943 г.]], в рамките на една седмица, той претърпя множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Марино Палас|Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Клане в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Уолтър Аудизио|Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата, покривайки ги с плюнки, и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са отнети от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945|1945 г.]], довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946|1946 г.]]), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969|1969 г.]], при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милан за пиене|Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">Chiusa questa fase, "l'auspicata connessione fra [[etica]] e sviluppo è rimasta incompiuta e si è generata, nello spazio politico culturale che si era aperto, un sistema "tattico" di sopravvivenza, secondo Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Vi si sostiene anche che Milano è "invecchiata" prigioniera nel suo stereotipo di città dinamica e di efficienza. L'ultima grande occasione è stata proprio generata dal contesto storico di [[Mani Pulite]]: a Milano poteva concretizzarsi l'idea che il Paese sarebbe "ripartito" attraverso questa opera di "purificazione". La "[[Milano da bere]]" passava attraverso una prova decisiva che avrebbe riportato slancio nella forma di politiche moderne e trasparenti, ma anche questo passaggio è andato completamente a vuoto".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичен сектор]], [[финанси]], [[мода]], [[Издателска дейност|издателство]] и [[Промишленост|индустрия]]. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основна атракция за административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008|2008 г.]], от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като ''зараждащ се глобален град'' заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] i8g6f9ajzqml6fvns8mqkkao0rkickd 11473636 11473635 2022-07-29T00:35:43Z Ambra75 259141 /* Физическа география */ Поправена правописна грешка wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в савойското [[Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 (l'iscrizione è a p. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, коеот е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref> <ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка за втория термин на състания термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> <ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref> <ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref> <ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref> <ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di [[Renato Martinoni]]), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – [[Медиоланум]]. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[Подест|подеста]]. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът на подеста следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род Висконти довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]]. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Римски плебисцит (1870)|След анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“; според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони.<ref group="N">Този епитет вече не се използва или се използва предимно за иронични цели; по-специално, препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Танджентополи]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Сбветовното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914|1914 г.]] и [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919|1919 г.]] в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Partito Nazionale Fascista|Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно променя обликът на много градски пейзажи. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943|1943 г.]], в рамките на една седмица, той претърпя множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Марино Палас|Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Клане в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Уолтър Аудизио|Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата, покривайки ги с плюнки, и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са отнети от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945|1945 г.]], довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946|1946 г.]]), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969|1969 г.]], при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милан за пиене|Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">Chiusa questa fase, "l'auspicata connessione fra [[etica]] e sviluppo è rimasta incompiuta e si è generata, nello spazio politico culturale che si era aperto, un sistema "tattico" di sopravvivenza, secondo Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Vi si sostiene anche che Milano è "invecchiata" prigioniera nel suo stereotipo di città dinamica e di efficienza. L'ultima grande occasione è stata proprio generata dal contesto storico di [[Mani Pulite]]: a Milano poteva concretizzarsi l'idea che il Paese sarebbe "ripartito" attraverso questa opera di "purificazione". La "[[Milano da bere]]" passava attraverso una prova decisiva che avrebbe riportato slancio nella forma di politiche moderne e trasparenti, ma anche questo passaggio è andato completamente a vuoto".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичен сектор]], [[финанси]], [[мода]], [[Издателска дейност|издателство]] и [[Промишленост|индустрия]]. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основна атракция за административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008|2008 г.]], от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като ''зараждащ се глобален град'' заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 6xvdhth8o1j1a5bdb84lh2yhg5olb0x 11473637 11473636 2022-07-29T00:39:10Z Ambra75 259141 /* Топоним */ Поправена правописна грешка wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в савойското [[Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка на втория термин от съставния термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – Медиоланум. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.|590 г.сл.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[Инсубри|инсубрите]] и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">[[Polibio]], ''[[Storie (Polibio)|Storie]]'', II, 34.10-15; [[Cassio Dione Cocceiano]], ''[[Storia romana (Cassio Dione)|Storia romana]]'', XII, 51-52; [[Zonara]], ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref>[[Tito Livio]] (''Historiae'', 5,34).</ref> <ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[Легенда|легендарната]] традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие|Средновековието]] от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.|5 век]] пр.н.е.) е заемало площ от около 12 [[Хектар|хектара]] близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[Келти|келтите]] инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.|50 г. пр.н.е]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]]''.''<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>La conquista avverrà nel [[43|43 d.C.]] a opera dell'imperatore [[Claudio]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Миланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний|Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[Християнство|християнството]] за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[Вестготи|вестготите]], начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] взима решение да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[Херули|херулите]] на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[Готи|готите]], начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул|Ромул Август]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад|Теодахат]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[Лангобарди|лангобардите]] в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния [[Дезидерий|крал Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800|800 г,]] е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] като първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[Подест|подеста]]. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът на подеста следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род Висконти довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]]. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Римски плебисцит (1870)|След анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“; според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони.<ref group="N">Този епитет вече не се използва или се използва предимно за иронични цели; по-специално, препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Танджентополи]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Сбветовното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914|1914 г.]] и [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919|1919 г.]] в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Partito Nazionale Fascista|Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно променя обликът на много градски пейзажи. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943|1943 г.]], в рамките на една седмица, той претърпя множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Марино Палас|Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Клане в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Уолтър Аудизио|Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата, покривайки ги с плюнки, и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са отнети от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945|1945 г.]], довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946|1946 г.]]), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969|1969 г.]], при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милан за пиене|Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">Chiusa questa fase, "l'auspicata connessione fra [[etica]] e sviluppo è rimasta incompiuta e si è generata, nello spazio politico culturale che si era aperto, un sistema "tattico" di sopravvivenza, secondo Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Vi si sostiene anche che Milano è "invecchiata" prigioniera nel suo stereotipo di città dinamica e di efficienza. L'ultima grande occasione è stata proprio generata dal contesto storico di [[Mani Pulite]]: a Milano poteva concretizzarsi l'idea che il Paese sarebbe "ripartito" attraverso questa opera di "purificazione". La "[[Milano da bere]]" passava attraverso una prova decisiva che avrebbe riportato slancio nella forma di politiche moderne e trasparenti, ma anche questo passaggio è andato completamente a vuoto".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичен сектор]], [[финанси]], [[мода]], [[Издателска дейност|издателство]] и [[Промишленост|индустрия]]. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основна атракция за административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008|2008 г.]], от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като ''зараждащ се глобален град'' заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] rwx64ve5s2za1qeoolfak6pb2z3tva3 11473643 11473637 2022-07-29T00:53:28Z Ambra75 259141 /* История на Милано */ Поправена правописна грешка wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 жители (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Миланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до влизането му в савойското [[Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие, установявайки т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния[[Метрополен район Милано]]. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална верига благодарение на оперния сезон на [[Ла Скала|Театър „Ла Скала“]] и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Милано се смята за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка на втория термин от съставния термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – Медиоланум. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те, начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]]. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Римски плебисцит (1870)|След анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“; според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони.<ref group="N">Този епитет вече не се използва или се използва предимно за иронични цели; по-специално, препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Танджентополи]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Сбветовното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914|1914 г.]] и [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919|1919 г.]] в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Partito Nazionale Fascista|Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно променя обликът на много градски пейзажи. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943|1943 г.]], в рамките на една седмица, той претърпя множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Марино Палас|Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Клане в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Уолтър Аудизио|Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата, покривайки ги с плюнки, и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са отнети от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945|1945 г.]], довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946|1946 г.]]), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969|1969 г.]], при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милан за пиене|Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">Chiusa questa fase, "l'auspicata connessione fra [[etica]] e sviluppo è rimasta incompiuta e si è generata, nello spazio politico culturale che si era aperto, un sistema "tattico" di sopravvivenza, secondo Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Vi si sostiene anche che Milano è "invecchiata" prigioniera nel suo stereotipo di città dinamica e di efficienza. L'ultima grande occasione è stata proprio generata dal contesto storico di [[Mani Pulite]]: a Milano poteva concretizzarsi l'idea che il Paese sarebbe "ripartito" attraverso questa opera di "purificazione". La "[[Milano da bere]]" passava attraverso una prova decisiva che avrebbe riportato slancio nella forma di politiche moderne e trasparenti, ma anche questo passaggio è andato completamente a vuoto".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичен сектор]], [[финанси]], [[мода]], [[Издателска дейност|издателство]] и [[Промишленост|индустрия]]. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основна атракция за административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008|2008 г.]], от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като ''зараждащ се глобален град'' заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 5gi01jz37gy1bfgk83g0j3gz2sl6uw1 11473772 11473643 2022-07-29T06:07:26Z Ambra75 259141 Поправена правописна грешка wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]], което води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускане, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка на втория термин от съставния термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – Медиоланум. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те, начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]]. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Римски плебисцит (1870)|След анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“; според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони.<ref group="N">Този епитет вече не се използва или се използва предимно за иронични цели; по-специално, препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Танджентополи]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Сбветовното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914|1914 г.]] и [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919|1919 г.]] в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Partito Nazionale Fascista|Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно променя обликът на много градски пейзажи. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943|1943 г.]], в рамките на една седмица, той претърпя множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Марино Палас|Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Клане в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Уолтър Аудизио|Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата, покривайки ги с плюнки, и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са отнети от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945|1945 г.]], довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946|1946 г.]]), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969|1969 г.]], при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милан за пиене|Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">Chiusa questa fase, "l'auspicata connessione fra [[etica]] e sviluppo è rimasta incompiuta e si è generata, nello spazio politico culturale che si era aperto, un sistema "tattico" di sopravvivenza, secondo Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Vi si sostiene anche che Milano è "invecchiata" prigioniera nel suo stereotipo di città dinamica e di efficienza. L'ultima grande occasione è stata proprio generata dal contesto storico di [[Mani Pulite]]: a Milano poteva concretizzarsi l'idea che il Paese sarebbe "ripartito" attraverso questa opera di "purificazione". La "[[Milano da bere]]" passava attraverso una prova decisiva che avrebbe riportato slancio nella forma di politiche moderne e trasparenti, ma anche questo passaggio è andato completamente a vuoto".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичен сектор]], [[финанси]], [[мода]], [[Издателска дейност|издателство]] и [[Промишленост|индустрия]]. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основна атракция за административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008|2008 г.]], от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като ''зараждащ се глобален град'' заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 85yomv8ma7ab9je0ywuaawih7wbqudi 11473776 11473772 2022-07-29T06:10:41Z Ambra75 259141 /* Физическа география */ Поправена правописна грешка wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano,''<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, pp. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o''), както в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски топоним ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (с препратка на втория термин от съставния термин към ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – Медиоланум. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те, начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]]. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Римски плебисцит (1870)|След анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“; според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони.<ref group="N">Този епитет вече не се използва или се използва предимно за иронични цели; по-специално, препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Танджентополи]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Сбветовното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914|1914 г.]] и [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919|1919 г.]] в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Partito Nazionale Fascista|Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно променя обликът на много градски пейзажи. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943|1943 г.]], в рамките на една седмица, той претърпя множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Марино Палас|Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Клане в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Уолтър Аудизио|Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата, покривайки ги с плюнки, и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са отнети от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945|1945 г.]], довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946|1946 г.]]), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969|1969 г.]], при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милан за пиене|Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">Chiusa questa fase, "l'auspicata connessione fra [[etica]] e sviluppo è rimasta incompiuta e si è generata, nello spazio politico culturale che si era aperto, un sistema "tattico" di sopravvivenza, secondo Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Vi si sostiene anche che Milano è "invecchiata" prigioniera nel suo stereotipo di città dinamica e di efficienza. L'ultima grande occasione è stata proprio generata dal contesto storico di [[Mani Pulite]]: a Milano poteva concretizzarsi l'idea che il Paese sarebbe "ripartito" attraverso questa opera di "purificazione". La "[[Milano da bere]]" passava attraverso una prova decisiva che avrebbe riportato slancio nella forma di politiche moderne e trasparenti, ma anche questo passaggio è andato completamente a vuoto".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичен сектор]], [[финанси]], [[мода]], [[Издателска дейност|издателство]] и [[Промишленост|индустрия]]. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основна атракция за административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008|2008 г.]], от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като ''зараждащ се глобален град'' заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] tebqrb8tt2bt76zz4e9yih29krjz5zj 11473779 11473776 2022-07-29T06:14:44Z Ambra75 259141 /* Топоним */ Поправена правописна грешка wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – Медиоланум. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref> <ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис във формата ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е бил защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те, начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готският крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto [Giustino II].»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Nota 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. [[Обсада на Милано (1162)|Почти напълно разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той премина към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и [[Животновъдство|земеделието]]. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Замъкът се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]], повлияли върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред портите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно е унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Римски плебисцит (1870)|След анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“; според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони.<ref group="N">Този епитет вече не се използва или се използва предимно за иронични цели; по-специално, препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Танджентополи]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Сбветовното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914|1914 г.]] и [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919|1919 г.]] в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Partito Nazionale Fascista|Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно променя обликът на много градски пейзажи. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943|1943 г.]], в рамките на една седмица, той претърпя множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Марино Палас|Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Клане в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Уолтър Аудизио|Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата, покривайки ги с плюнки, и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са отнети от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945|1945 г.]], довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946|1946 г.]]), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969|1969 г.]], при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милан за пиене|Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">Chiusa questa fase, "l'auspicata connessione fra [[etica]] e sviluppo è rimasta incompiuta e si è generata, nello spazio politico culturale che si era aperto, un sistema "tattico" di sopravvivenza, secondo Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Vi si sostiene anche che Milano è "invecchiata" prigioniera nel suo stereotipo di città dinamica e di efficienza. L'ultima grande occasione è stata proprio generata dal contesto storico di [[Mani Pulite]]: a Milano poteva concretizzarsi l'idea che il Paese sarebbe "ripartito" attraverso questa opera di "purificazione". La "[[Milano da bere]]" passava attraverso una prova decisiva che avrebbe riportato slancio nella forma di politiche moderne e trasparenti, ma anche questo passaggio è andato completamente a vuoto".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичен сектор]], [[финанси]], [[мода]], [[Издателска дейност|издателство]] и [[Промишленост|индустрия]]. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основна атракция за административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008|2008 г.]], от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като ''зараждащ се глобален град'' заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] ahy6n3r5a3ljmp464u8osjtn82bmsgi 11473802 11473779 2022-07-29T07:10:25Z Ambra75 259141 /* История на Милано */ Поправена правописна грешка wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Думата Милано произлиза от древнолатинското име на града – Медиоланум. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция, като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == === Келтска епоха === Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref><ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис под формата на ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готския крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto Giustino II.»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Бел. 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Почти напълно [[Обсада на Милано (1162)|разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той преминава към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и земеделието. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Той се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]]; двамата повлияват върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред вратите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. След [[Римски плебисцит (1870)|анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“. Според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони. Този епитет не се използва в днешно време или се използва предимно за иронични цели. <ref group="N">По-специално препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Чисти ръце]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от инж. [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и развитие на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Световното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914]] г. и лекарят [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919]] г. в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно се променя обликът на много градски пейзажи. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943]] г., в рамките на една седмица, той претърпява множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Избиване в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са спасени от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945]] г., довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946]] г.), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969]] г., при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">След като тази фаза приключва, "желаната връзка между [[етика]] и развитие остава незавършена и се създава в отвореното се политическо-културнот пространство "тактическа" система за оцеляване според Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Там се твърди и, че Милано е "застарял", затворник на своя стереотип за ефективен и динамичен град. Последната голяма възможност е именно породена от историческия контекст на [[Чисти ръце]]: в Милано би могло да се конкретизира идеята, че Италия би тръгнала отново чрез това дело на "прочистване". "[[Милано за пиене]]" минава през рещително изпитание, което би довело до възход на формата на модерни политики, но и този пасаж е безуспешен".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], [[финанси]]те, [[мода]]та, [[Издателска дейност|издателската дейност]] и [[Промишленост|индустрия]]та. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основно място на административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008]] г., от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като ''зараждащ се глобален град'' заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 3gtyibp3ar2jehksg0dskdfvf39tzjr 11473818 11473802 2022-07-29T07:34:50Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = MailaenderDom.jpg | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] }} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Названието „Милано“ произлиза от древнолатинското име на града – Медиоланум. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == {{Main|История на Милано}} === Келтска епоха === Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref><ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис под формата на ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. [[Файл:Scrofa semilanuta.jpg|мини|Барелеф с Полувълнистата свиня на стените на Регионалната палата.]] Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> [[Файл:Colonne di san lorenzo 01.jpg|мини|240x240пкс|Древноримски руини в Милано: [[Колони на Сан Лоренцо|Колоните на Сан Лоренцо]]]] След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} [[Файл:4194 - Milano - Ruderi dell'Arena romana - Foto Giovanni Dall'Orto 14-July.2007.jpg|мини|Руини от римския амфитеатър в днешния Археологически парк „Милански антиквариум“.]] В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готския крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto Giustino II.»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Бел. 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. [[Файл:Milano, antica porta ticinese, 01.jpg|мини|227x227пкс|Средновековната [[Порта Тичинезе]] (1100 г.) е една от трите средновековни порти на града, които все още съществуват в Милано.]] Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Почти напълно [[Обсада на Милано (1162)|разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той преминава към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. [[Файл:IMG 3734 - Milano - Stemma visconteo- sull'Arcivescovado - Foto di Giovanni Dall'Orto - 15-jan-2007.jpg|ляво|мини|203x203пкс|Герб на Висконти: змията, поглъщаща дете.]] През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и земеделието. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Той се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]]; двамата повлияват върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> [[Файл:Melchiorre Gherardini, Piazza di S. Babila durante la peste del 1630.jpg|ляво|мини|238x238пкс|Милано по време на чумата през 1630 г.: каруци пренасят трупове на починалите.]] Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. [[Файл:Braun Milano HAAB.jpg|мини|241x241пкс|Карта на Милано от края на 16 век, включен в Испанските стени.]] Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред вратите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== [[Файл:Cinque giornate di Milano.jpg|мини|231x231пкс|Картина, изобразяваща Петте дена на Милано.]] При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. След [[Римски плебисцит (1870)|анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“. Според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони. Този епитет не се използва в днешно време или се използва предимно за иронични цели. <ref group="N">По-специално препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Чисти ръце]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от инж. [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и развитие на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Световното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914]] г. и лекарят [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919]] г. в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно се променя обликът на много градски пейзажи. [[Файл:Milano, Galleria Vittorio Emanuele II (bombardata) 02.jpg|мини|226x226пкс|Галерия „Виктор Емануил“ след бомбардировките през 1943 г.]] По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943]] г., в рамките на една седмица, той претърпява множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Избиване в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са спасени от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945]] г., довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946]] г.), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969]] г., при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">След като тази фаза приключва, "желаната връзка между [[етика]] и развитие остава незавършена и се създава в отвореното се политическо-културнот пространство "тактическа" система за оцеляване според Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Там се твърди и, че Милано е "застарял", затворник на своя стереотип за ефективен и динамичен град. Последната голяма възможност е именно породена от историческия контекст на [[Чисти ръце]]: в Милано би могло да се конкретизира идеята, че Италия би тръгнала отново чрез това дело на "прочистване". "[[Милано за пиене]]" минава през рещително изпитание, което би довело до възход на формата на модерни политики, но и този пасаж е безуспешен".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], [[финанси]]те, [[мода]]та, [[Издателска дейност|издателската дейност]] и [[Промишленост|индустрия]]та. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основно място на административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> [[Файл:EXPO 2015 - Milano - Piazza Castello, Expo Gate.JPG|мини|240x240пкс|Площад „Кастело“ по време на Експо 2015.]] След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008]] г., от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като ''зараждащ се глобален град'' заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] my6v60t2aug9uv11fucm5rcpkhx8a8y 11473823 11473818 2022-07-29T07:46:24Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = Milan.Proper.Wikipedia.Image.png | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] |изглед-описание=От ляво надясно: [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]], [[Замък на Сфорците]], [[Ла Скала]], [[Галерия Виктор Емануил II]]; [[Централна ЖП гара (Милано)|Централна ЖП гара]], [[Порта Семпионе|Арката на мира]], [[Миланска катедрала]].}} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Названието „Милано“ произлиза от древнолатинското име на града – Медиоланум. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == {{Main|История на Милано}} === Келтска епоха === Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref><ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис под формата на ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. [[Файл:Scrofa semilanuta.jpg|мини|Барелеф с Полувълнистата свиня на стените на Регионалната палата.|213x213пкс]] Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> [[Файл:Colonne di san lorenzo 01.jpg|мини|235x235px|Древноримски руини в Милано: [[Колони на Сан Лоренцо|Колоните на Сан Лоренцо]]]] След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} [[Файл:4194 - Milano - Ruderi dell'Arena romana - Foto Giovanni Dall'Orto 14-July.2007.jpg|мини|Руини от римския амфитеатър в днешния Археологически парк „Милански антиквариум“.]] В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готския крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto Giustino II.»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Бел. 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. [[Файл:Milano, antica porta ticinese, 01.jpg|мини|227x227пкс|Средновековната [[Порта Тичинезе]] (1100 г.) е една от трите средновековни порти на града, които все още съществуват в Милано.]] Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Почти напълно [[Обсада на Милано (1162)|разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той преминава към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. [[Файл:IMG 3734 - Milano - Stemma visconteo- sull'Arcivescovado - Foto di Giovanni Dall'Orto - 15-jan-2007.jpg|ляво|мини|203x203пкс|Герб на Висконти: змията, поглъщаща дете.]] През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и земеделието. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Той се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]]; двамата повлияват върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> [[Файл:Melchiorre Gherardini, Piazza di S. Babila durante la peste del 1630.jpg|ляво|мини|238x238пкс|Милано по време на чумата през 1630 г.: каруци пренасят трупове на починалите.]] Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. [[Файл:Braun Milano HAAB.jpg|мини|241x241пкс|Карта на Милано от края на 16 век, включен в Испанските стени.]] Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред вратите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== [[Файл:Cinque giornate di Milano.jpg|мини|231x231пкс|Картина, изобразяваща Петте дена на Милано.]] При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. След [[Римски плебисцит (1870)|анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“. Според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони. Този епитет не се използва в днешно време или се използва предимно за иронични цели. <ref group="N">По-специално препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Чисти ръце]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от инж. [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и развитие на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Световното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914]] г. и лекарят [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919]] г. в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно се променя обликът на много градски пейзажи. [[Файл:Milano, Galleria Vittorio Emanuele II (bombardata) 02.jpg|мини|226x226пкс|Галерия „Виктор Емануил“ след бомбардировките през 1943 г.]] По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943]] г., в рамките на една седмица, той претърпява множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Витория Емануеле“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Избиване в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са спасени от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945]] г., довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946]] г.), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969]] г., при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">След като тази фаза приключва, "желаната връзка между [[етика]] и развитие остава незавършена и се създава в отвореното се политическо-културнот пространство "тактическа" система за оцеляване според Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Там се твърди и, че Милано е "застарял", затворник на своя стереотип за ефективен и динамичен град. Последната голяма възможност е именно породена от историческия контекст на [[Чисти ръце]]: в Милано би могло да се конкретизира идеята, че Италия би тръгнала отново чрез това дело на "прочистване". "[[Милано за пиене]]" минава през рещително изпитание, което би довело до възход на формата на модерни политики, но и този пасаж е безуспешен".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], [[финанси]]те, [[мода]]та, [[Издателска дейност|издателската дейност]] и [[Промишленост|индустрия]]та. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основно място на административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> [[Файл:EXPO 2015 - Milano - Piazza Castello, Expo Gate.JPG|мини|240x240пкс|Площад „Кастело“ по време на Експо 2015.]] След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008]] г., от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като ''зараждащ се глобален град'' заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] qw6swxqim0bd6pdoj8911stpjyxlb70 11473854 11473823 2022-07-29T08:02:32Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = Milan.Proper.Wikipedia.Image.png | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] |изглед-описание=От ляво надясно: [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]], [[Замък на Сфорците]], [[Ла Скала]], [[Галерия Виктор Емануил II]]; [[Централна ЖП гара (Милано)|Централна ЖП гара]], [[Порта Семпионе|Арката на мира]], [[Миланска катедрала]].}} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде]] [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Названието „Милано“ произлиза от древнолатинското име на града – Медиоланум. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == {{Main|История на Милано}} === Келтска епоха === [[Файл:9754 - Museo archeologico di Milano - Olletta celtica (sec. II-I a.C.) - Foto Giovanni Dall'Orto, 13-mar-2012.jpg|мини|Келтски съд от периода преди Римското завоевание (3 - 2 век пр.н.е.).]] Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref><ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис под формата на ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. [[Файл:Scrofa semilanuta.jpg|мини|Барелеф с Полувълнистата свиня на стените на Регионалната палата.|213x213пкс|ляво]] Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === [[Файл:A model in wood of imperial era Mediolanum, Civico museo archeologico di Milano (8441760743).jpg|мини|Дървен модел на имперския Медионалум.]] След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> [[Файл:Colonne di san lorenzo 01.jpg|мини|235x235px|Древноримски руини в Милано: [[Колони на Сан Лоренцо|Колоните на Сан Лоренцо]]|ляво]] След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} [[Файл:4194 - Milano - Ruderi dell'Arena romana - Foto Giovanni Dall'Orto 14-July.2007.jpg|мини|Руини от римския амфитеатър от кр. на 1 век от н.е. в днешния Археологически парк „Милански антиквариум“. Бил е третият по големина в Римска Италия след Колизеума и Амфитеатъра в Капуа.<ref>''[http://www.serenoeditore.com/milano/archeo/anfiteatro.htm L'anfiteatro]'', su serenoeditore.com. <small>URL посетен на 6 юни 2018</small>.</ref>]] В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готския крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto Giustino II.»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Бел. 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> [[Файл:La battaglia di Legnano di Amos Cassoli.jpg|ляво|мини|269x269пкс|Изображение от 19 век на [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] – важна военна битка за възраждането на града, върху картина на [[Амос Касиоли]]]] През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. [[Файл:Milano, antica porta ticinese, 01.jpg|мини|227x227пкс|Средновековната [[Порта Тичинезе]] (1100 г.) е една от трите средновековни порти на града, които все още съществуват в Милано.]] Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Почти напълно [[Обсада на Милано (1162)|разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той преминава към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. [[Файл:IMG 3734 - Milano - Stemma visconteo- sull'Arcivescovado - Foto di Giovanni Dall'Orto - 15-jan-2007.jpg|ляво|мини|203x203пкс|Герб на Висконти: змията, поглъщаща дете.]] През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. [[Файл:Massima espansione Viscontea.png|мини|257x257пкс|[[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и владенията на [[Висконти]] (маркирани в яркозелено) в началото на 15 век на върха на своята мощ по време на управлението на херцог [[Джан Галеацо Висконти]]]] Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и земеделието. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Той се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]]; двамата повлияват върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> [[Файл:Melchiorre Gherardini, Piazza di S. Babila durante la peste del 1630.jpg|ляво|мини|238x238пкс|Милано по време на чумата през 1630 г.: каруци пренасят трупове на починалите.]] Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. [[Файл:Braun Milano HAAB.jpg|мини|241x241пкс|Карта на Милано от края на 16 век, включен в Испанските стени.]] Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред вратите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== [[Файл:Cinque giornate di Milano.jpg|мини|231x231пкс|Картина, изобразяваща Петте дена на Милано.]] При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Файл:A.P., Façade de la Cathedrale de Milan (pre 1866) dett..jpg|ляво|мини|219x219пкс|[[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] около 1860 г. Отляво се вижда Coperto dei Figini, разрушен през 1864 г., за да се разшири площадът.]] След [[Римски плебисцит (1870)|анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“. Според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони. Този епитет не се използва в днешно време или се използва предимно за иронични цели. <ref group="N">По-специално препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Чисти ръце]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от инж. [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и развитие на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Световното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914]] г. и лекарят [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> [[Файл:Piazza san sepolcro 1919.jpg|ляво|мини|236x236пкс|Мусолини основава Италианския съюз на борбата.]] Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919]] г. в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно се променя обликът на много градски пейзажи. [[Файл:Milano, Galleria Vittorio Emanuele II (bombardata) 02.jpg|мини|232x232px|Галерия „Виктор Емануил II“ след бомбардировките през 1943 г.]] По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943]] г., в рамките на една седмица, той претърпява множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Избиване в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са спасени от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945]] г., довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946]] г.), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969]] г., при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">След като тази фаза приключва, "желаната връзка между [[етика]] и развитие остава незавършена и се създава в отвореното се политическо-културнот пространство "тактическа" система за оцеляване според Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Там се твърди и, че Милано е "застарял", затворник на своя стереотип за ефективен и динамичен град. Последната голяма възможност е именно породена от историческия контекст на [[Чисти ръце]]: в Милано би могло да се конкретизира идеята, че Италия би тръгнала отново чрез това дело на "прочистване". "[[Милано за пиене]]" минава през рещително изпитание, което би довело до възход на формата на модерни политики, но и този пасаж е безуспешен".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], [[финанси]]те, [[мода]]та, [[Издателска дейност|издателската дейност]] и [[Промишленост|индустрия]]та. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основно място на административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> [[Файл:EXPO 2015 - Milano - Piazza Castello, Expo Gate.JPG|мини|240x240пкс|Площад „Кастело“ по време на Експо 2015.]] След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008]] г., от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като ''зараждащ се глобален град'' заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 0zw0vqiraos4lu2cevzvrknhq6cnudz 11473860 11473854 2022-07-29T08:07:47Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = Milan.Proper.Wikipedia.Image.png | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] |изглед-описание=От ляво надясно: [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]], [[Замък на Сфорците]], [[Ла Скала]], [[Галерия Виктор Емануил II]]; [[Централна ЖП гара (Милано)|Централна ЖП гара]], [[Порта Семпионе|Арката на мира]], [[Миланска катедрала]].}} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Считан е за една от световните столици на [[мода]]та. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света (втори в [[Италия]] след [[Рим]] и пети в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]). Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Градът се определя като икономическото сърце на Италия. Тук е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref>[[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде|ляво]]Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Названието „Милано“ произлиза от древнолатинското име на града – Медиоланум. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == {{Main|История на Милано}} === Келтска епоха === [[Файл:9754 - Museo archeologico di Milano - Olletta celtica (sec. II-I a.C.) - Foto Giovanni Dall'Orto, 13-mar-2012.jpg|мини|Келтски съд от периода преди Римското завоевание (3 - 2 век пр.н.е.).]] Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref><ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис под формата на ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. [[Файл:Scrofa semilanuta.jpg|мини|Барелеф с Полувълнистата свиня на стените на Регионалната палата.|213x213пкс|ляво]] Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === [[Файл:A model in wood of imperial era Mediolanum, Civico museo archeologico di Milano (8441760743).jpg|мини|Дървен модел на имперския Медионалум.]] След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> [[Файл:Colonne di san lorenzo 01.jpg|мини|235x235px|Древноримски руини в Милано: [[Колони на Сан Лоренцо|Колоните на Сан Лоренцо]]|ляво]] След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} [[Файл:4194 - Milano - Ruderi dell'Arena romana - Foto Giovanni Dall'Orto 14-July.2007.jpg|мини|Руини от римския амфитеатър от кр. на 1 век от н.е. в днешния Археологически парк „Милански антиквариум“. Бил е третият по големина в Римска Италия след Колизеума и Амфитеатъра в Капуа.<ref>''[http://www.serenoeditore.com/milano/archeo/anfiteatro.htm L'anfiteatro]'', su serenoeditore.com. <small>URL посетен на 6 юни 2018</small>.</ref>]] В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готския крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto Giustino II.»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Бел. 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> [[Файл:La battaglia di Legnano di Amos Cassoli.jpg|ляво|мини|269x269пкс|Изображение от 19 век на [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] – важна военна битка за възраждането на града, върху картина на [[Амос Касиоли]]]] През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. [[Файл:Milano, antica porta ticinese, 01.jpg|мини|227x227пкс|Средновековната [[Порта Тичинезе]] (1100 г.) е една от трите средновековни порти на града, които все още съществуват в Милано.]] Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Почти напълно [[Обсада на Милано (1162)|разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той преминава към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. [[Файл:IMG 3734 - Milano - Stemma visconteo- sull'Arcivescovado - Foto di Giovanni Dall'Orto - 15-jan-2007.jpg|ляво|мини|203x203пкс|Герб на Висконти: змията, поглъщаща дете.]] През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. [[Файл:Massima espansione Viscontea.png|мини|257x257пкс|[[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и владенията на [[Висконти]] (маркирани в яркозелено) в началото на 15 век на върха на своята мощ по време на управлението на херцог [[Джан Галеацо Висконти]]]] Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и земеделието. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Той се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]]; двамата повлияват върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> [[Файл:Melchiorre Gherardini, Piazza di S. Babila durante la peste del 1630.jpg|ляво|мини|238x238пкс|Милано по време на чумата през 1630 г.: каруци пренасят трупове на починалите.]] Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. [[Файл:Braun Milano HAAB.jpg|мини|241x241пкс|Карта на Милано от края на 16 век, включен в Испанските стени.]] Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред вратите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== [[Файл:Cinque giornate di Milano.jpg|мини|231x231пкс|Картина, изобразяваща Петте дена на Милано.]] При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Файл:A.P., Façade de la Cathedrale de Milan (pre 1866) dett..jpg|ляво|мини|219x219пкс|[[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] около 1860 г. Отляво се вижда Coperto dei Figini, разрушен през 1864 г., за да се разшири площадът.]] След [[Римски плебисцит (1870)|анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“. Според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони. Този епитет не се използва в днешно време или се използва предимно за иронични цели. <ref group="N">По-специално препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Чисти ръце]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от инж. [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и развитие на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Световното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914]] г. и лекарят [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> [[Файл:Piazza san sepolcro 1919.jpg|ляво|мини|236x236пкс|Мусолини основава Италианския съюз на борбата.]] Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919]] г. в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно се променя обликът на много градски пейзажи. [[Файл:Milano, Galleria Vittorio Emanuele II (bombardata) 02.jpg|мини|232x232px|Галерия „Виктор Емануил II“ след бомбардировките през 1943 г.]] По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943]] г., в рамките на една седмица, той претърпява множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Избиване в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са спасени от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945]] г., довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946]] г.), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969]] г., при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">След като тази фаза приключва, "желаната връзка между [[етика]] и развитие остава незавършена и се създава в отвореното се политическо-културнот пространство "тактическа" система за оцеляване според Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Там се твърди и, че Милано е "застарял", затворник на своя стереотип за ефективен и динамичен град. Последната голяма възможност е именно породена от историческия контекст на [[Чисти ръце]]: в Милано би могло да се конкретизира идеята, че Италия би тръгнала отново чрез това дело на "прочистване". "[[Милано за пиене]]" минава през рещително изпитание, което би довело до възход на формата на модерни политики, но и този пасаж е безуспешен".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], [[финанси]]те, [[мода]]та, [[Издателска дейност|издателската дейност]] и [[Промишленост|индустрия]]та. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основно място на административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> [[Файл:EXPO 2015 - Milano - Piazza Castello, Expo Gate.JPG|мини|240x240пкс|Площад „Кастело“ по време на Експо 2015.]] След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008]] г., от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като ''зараждащ се глобален град'' заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] hgm4sjaxf83mojxluuue1cfujqgo73b 11473894 11473860 2022-07-29T08:51:06Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = Milan.Proper.Wikipedia.Image.png | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] |изглед-описание=От ляво надясно: [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]], [[Замък на Сфорците]], [[Ла Скала]], [[Галерия Виктор Емануил II]]; [[Централна ЖП гара (Милано)|Централна ЖП гара]], [[Порта Семпионе|Арката на мира]], [[Миланска катедрала]].}} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|втората по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|Италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Основен икономически и финансов център на Италианската република, Милано ръководи нейното индустриално развитие: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В Милано е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. Градът е домакин на множество културни институции, академии и университети. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Милано е признат за една от четирите световни [[Модна столица|столици на модата]] (заедно с [[Лондон]], [[Ню Йорк]] и [[Париж]])<ref>{{Cite news|url=http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|title=Milan, the 'world's design capital', takes steps to attract visitors year-round|last=Shaw|first=Catherine|date=17 July 2016|work=[[South China Morning Post]]|access-date=15 October 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171016015230/http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|archive-date=16 October 2017|language=en}}</ref> благодарение на няколко международни събития и панаири, включително Седмицата на [[Седмица на модата (Милано)|модата]] в Милано и Панаира на мебелите в Милано, които са сред най-големият в света по отношение на приходи, посетители и растеж.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.languagemonitor.com/fashion/|заглавие=Fashion|издател=The Global Language Monitor|достъп_дата=1 June 2011}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.frogdesign.com/studio/milan|заглавие=Milan, Italy &#124; frog|издател=Frogdesign.com|достъп_дата=1 June 2011}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.monocle.com/sections/design/Web-Articles/Milan-2009/|заглавие=Milan Furniture Fair|издател=Monocle.com|достъп_дата=10 July 2012}}</ref> В него се провежда [[Световно изложение|Универсалното изложение]] през [[Световно изложение в Милано (1906)|1906 г.]] и през [[Експо 2015|2015]] г. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света и втори в [[Италия]] след [[Рим]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.donnaglamour.it/citta-piu-visitate-al-mondo/lifestyle/|заглавие=Città più visitate al mondo, da Istanbul a Bangkok: il turismo non mente|дата=2022-3-4|достъп_дата=2022-7-29}}</ref>. Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Милано има 10 милиона посетители през 2018 г., като най-много чуждестранни посетители идват от Китай, САЩ, Франция и Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/economia/dati-turismo-2018.html|заглавие=Milano sempre più meta turistica, anche nel 2018 sono cresciuti i visitatori: il 16% è cinese|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/dati-presenze-turisti-2018.html|заглавие=Milano, inarrestabile boom di turisti: nel 2018 sfiorano il tetto dei 10 milioni|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref> Туристите са привлечени от музеите и художествените галерии на Милано, които включват някои от най-важните колекции в света, включително големи произведения на [[Леонардо да Винчи]]. Градът се обслужва от много луксозни хотели и е петият по звезди в света според [[Мишлен (кулинарен справочник)|Мишлен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.luxgallery.it/guida-michelin-2016-ristoranti-stellati-in-lombardia-64338.php|заглавие=Guida Michelin 2016: ristoranti stellati in Lombardia|достъп_дата=7 May 2016}}</ref> Милано също е дом на два от най-успешните футболни отбори в Европа: [[АК Милан|Милан]] и [[ФК „Интер“|Интер]], и на един от основните европейски баскетболни отбори – [[Олимпия Милано]]. Градът ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2026|Зимните олимпийски]] и [[Зимни параолимпийски игри 2026|параолимпийски]] игри за първи път през 2026 г., заедно с [[Кортина д'Ампецо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/lausanne-to-host-vote-for-winning-2026-winter-olympic-bid-instead-of-milan-after-italy-enters-race/|заглавие=Lausanne To Host Vote For Winning 2026 Winter Olympic Bid Instead of Milan After Italy Enters Race|издател=GamesBids}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/ioc-to-move-up-2026-olympic-bid-vote-three-months-now-june-2019/|заглавие=IOC To Move Up 2026 Olympic Bid Vote Three Months, Now June 2019|издател=GamesBids}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/sport/winter-olympics/48748380|заглавие=Winter Olympics: Italy's Milan-Cortina bid chosen as host for the 2026 Games|издател=BBC}}</ref> == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref>[[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде|ляво]]Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Названието „Милано“ произлиза от древнолатинското име на града – Медиоланум. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == {{Main|История на Милано}} === Келтска епоха === [[Файл:9754 - Museo archeologico di Milano - Olletta celtica (sec. II-I a.C.) - Foto Giovanni Dall'Orto, 13-mar-2012.jpg|мини|Келтски съд от периода преди Римското завоевание (3 - 2 век пр.н.е.).]] Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref><ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис под формата на ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. [[Файл:Scrofa semilanuta.jpg|мини|Барелеф с Полувълнистата свиня на стените на Регионалната палата.|213x213пкс|ляво]] Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === [[Файл:A model in wood of imperial era Mediolanum, Civico museo archeologico di Milano (8441760743).jpg|мини|Дървен модел на имперския Медионалум.]] След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> [[Файл:Colonne di san lorenzo 01.jpg|мини|235x235px|Древноримски руини в Милано: [[Колони на Сан Лоренцо|Колоните на Сан Лоренцо]]|ляво]] След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} [[Файл:4194 - Milano - Ruderi dell'Arena romana - Foto Giovanni Dall'Orto 14-July.2007.jpg|мини|Руини от римския амфитеатър от кр. на 1 век от н.е. в днешния Археологически парк „Милански антиквариум“. Бил е третият по големина в Римска Италия след Колизеума и Амфитеатъра в Капуа.<ref>''[http://www.serenoeditore.com/milano/archeo/anfiteatro.htm L'anfiteatro]'', su serenoeditore.com. <small>URL посетен на 6 юни 2018</small>.</ref>]] В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готския крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto Giustino II.»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Бел. 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> [[Файл:La battaglia di Legnano di Amos Cassoli.jpg|ляво|мини|269x269пкс|Изображение от 19 век на [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] – важна военна битка за възраждането на града, върху картина на [[Амос Касиоли]]]] През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. [[Файл:Milano, antica porta ticinese, 01.jpg|мини|227x227пкс|Средновековната [[Порта Тичинезе]] (1100 г.) е една от трите средновековни порти на града, които все още съществуват в Милано.]] Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Почти напълно [[Обсада на Милано (1162)|разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той преминава към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. [[Файл:IMG 3734 - Milano - Stemma visconteo- sull'Arcivescovado - Foto di Giovanni Dall'Orto - 15-jan-2007.jpg|ляво|мини|203x203пкс|Герб на Висконти: змията, поглъщаща дете.]] През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. [[Файл:Massima espansione Viscontea.png|мини|257x257пкс|[[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и владенията на [[Висконти]] (маркирани в яркозелено) в началото на 15 век на върха на своята мощ по време на управлението на херцог [[Джан Галеацо Висконти]]]] [[Файл:Ambrosino 1310.jpg|ляво|мини|222x222пкс|Амброзин - миланска монета от 14 век. Днес Милано награждава залсужилите си граждани с Амброджини.]] Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и земеделието. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Той се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]]; двамата повлияват върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> [[Файл:Melchiorre Gherardini, Piazza di S. Babila durante la peste del 1630.jpg|ляво|мини|238x238пкс|Милано по време на чумата през 1630 г.: каруци пренасят трупове на починалите.]] Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. [[Файл:Braun Milano HAAB.jpg|мини|241x241пкс|Карта на Милано от края на 16 век, включен в Испанските стени.]] Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред вратите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== [[Файл:Cinque giornate di Milano.jpg|мини|231x231пкс|Картина, изобразяваща Петте дена на Милано.]] При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Файл:A.P., Façade de la Cathedrale de Milan (pre 1866) dett..jpg|ляво|мини|219x219пкс|[[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] около 1860 г. Отляво се вижда Coperto dei Figini, разрушен през 1864 г., за да се разшири площадът.]] След [[Римски плебисцит (1870)|анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“. Според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони. Този епитет не се използва в днешно време или се използва предимно за иронични цели. <ref group="N">По-специално препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Чисти ръце]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от инж. [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и развитие на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Световното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914]] г. и лекарят [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Мецо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> [[Файл:Piazza san sepolcro 1919.jpg|ляво|мини|236x236пкс|Мусолини основава Италианския съюз на борбата.]] Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919]] г. в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно се променя обликът на много градски пейзажи. [[Файл:Milano, Galleria Vittorio Emanuele II (bombardata) 02.jpg|мини|232x232px|Галерия „Виктор Емануил II“ след бомбардировките през 1943 г.]] По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943]] г., в рамките на една седмица, той претърпява множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 000 души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Избиване в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са спасени от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945]] г., довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946]] г.), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969]] г., при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">След като тази фаза приключва, "желаната връзка между [[етика]] и развитие остава незавършена и се създава в отвореното се политическо-културнот пространство "тактическа" система за оцеляване според Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Там се твърди и, че Милано е "застарял", затворник на своя стереотип за ефективен и динамичен град. Последната голяма възможност е именно породена от историческия контекст на [[Чисти ръце]]: в Милано би могло да се конкретизира идеята, че Италия би тръгнала отново чрез това дело на "прочистване". "[[Милано за пиене]]" минава през рещително изпитание, което би довело до възход на формата на модерни политики, но и този пасаж е безуспешен".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], [[финанси]]те, [[мода]]та, [[Издателска дейност|издателската дейност]] и [[Промишленост|индустрия]]та. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основно място на административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> [[Файл:EXPO 2015 - Milano - Piazza Castello, Expo Gate.JPG|мини|240x240пкс|Площад „Кастело“ по време на Експо 2015.]] След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008]] г., от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като ''зараждащ се глобален град'' заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 5q3a90q2hz41yga66h29xzem6qiix28 11473905 11473894 2022-07-29T09:00:38Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = Milan.Proper.Wikipedia.Image.png | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] |изглед-описание=От ляво надясно: [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]], [[Замък на Сфорците]], [[Ла Скала]], [[Галерия Виктор Емануил II]]; [[Централна ЖП гара (Милано)|Централна ЖП гара]], [[Порта Семпионе|Арката на мира]], [[Миланска катедрала]].}} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|вторият по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум (както се нарича тогава) увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|Италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Въпреки загубата на голяма част от своето политическо и културно значение в ранния модерен период, градът възвръща статута си на основен икономически и политически център, като днес се счита за индустриална и финансова столица на Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.italianbusinesstips.com/milan-story/|заглавие=Milan - story of a business capital of Europe|труд=Italian Business Tips|език=en-US|достъп_дата=2021-10-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Milan-Italy|заглавие=Milan {{!}} History, Population, Climate, & Facts|труд=Encyclopedia Britannica|език=en|достъп_дата=2021-10-27}}</ref> Милано ръководи индустриалното развитие на Италианската република: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В Милано е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. Градът е домакин на множество културни институции, академии и университети. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Милано е признат за една от четирите световни [[Модна столица|столици на модата]] (заедно с [[Лондон]], [[Ню Йорк]] и [[Париж]])<ref>{{Cite news|url=http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|title=Milan, the 'world's design capital', takes steps to attract visitors year-round|last=Shaw|first=Catherine|date=17 July 2016|work=[[South China Morning Post]]|access-date=15 October 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171016015230/http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|archive-date=16 October 2017|language=en}}</ref> благодарение на няколко международни събития и панаири, включително Седмицата на [[Седмица на модата (Милано)|модата]] в Милано и Панаира на мебелите в Милано, които са сред най-големият в света по отношение на приходи, посетители и растеж.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.languagemonitor.com/fashion/|заглавие=Fashion|издател=The Global Language Monitor|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.frogdesign.com/studio/milan|заглавие=Milan, Italy &#124; frog|издател=Frogdesign.com|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.monocle.com/sections/design/Web-Articles/Milan-2009/|заглавие=Milan Furniture Fair|издател=Monocle.com|достъп_дата=10 July 2012}}</ref> В него се провежда [[Световно изложение|Универсалното изложение]] през [[Световно изложение в Милано (1906)|1906 г.]] и през [[Експо 2015|2015]] г. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света и втори в [[Италия]] след [[Рим]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.donnaglamour.it/citta-piu-visitate-al-mondo/lifestyle/|заглавие=Città più visitate al mondo, da Istanbul a Bangkok: il turismo non mente|дата=2022-3-4|достъп_дата=2022-7-29}}</ref>. Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Милано има 10 милиона посетители през 2018 г., като най-много чуждестранни посетители идват от Китай, САЩ, Франция и Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/economia/dati-turismo-2018.html|заглавие=Milano sempre più meta turistica, anche nel 2018 sono cresciuti i visitatori: il 16% è cinese|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/dati-presenze-turisti-2018.html|заглавие=Milano, inarrestabile boom di turisti: nel 2018 sfiorano il tetto dei 10 milioni|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref> Туристите са привлечени от музеите и художествените галерии на Милано, които включват някои от най-важните колекции в света, включително големи произведения на [[Леонардо да Винчи]]. Градът се обслужва от много луксозни хотели и към 2016 г. е петият по звезди в света според [[Мишлен (кулинарен справочник)|Мишлен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.luxgallery.it/guida-michelin-2016-ristoranti-stellati-in-lombardia-64338.php|заглавие=Guida Michelin 2016: ristoranti stellati in Lombardia|достъп_дата=7 May 2016}}</ref> Милано също е дом на два от най-успешните футболни отбори в Европа: [[АК Милан|АК „Милан“]] и [[ФК „Интер“]], и на един от основните европейски баскетболни отбори – [[Олимпия Милано]]. Градът ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2026|Зимните олимпийски]] и [[Зимни параолимпийски игри 2026|параолимпийски]] игри за първи път през 2026 г., заедно с [[Кортина д'Ампецо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/lausanne-to-host-vote-for-winning-2026-winter-olympic-bid-instead-of-milan-after-italy-enters-race/|заглавие=Lausanne To Host Vote For Winning 2026 Winter Olympic Bid Instead of Milan After Italy Enters Race|издател=GamesBids}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/ioc-to-move-up-2026-olympic-bid-vote-three-months-now-june-2019/|заглавие=IOC To Move Up 2026 Olympic Bid Vote Three Months, Now June 2019|издател=GamesBids}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/sport/winter-olympics/48748380|заглавие=Winter Olympics: Italy's Milan-Cortina bid chosen as host for the 2026 Games|издател=BBC}}</ref> == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref>[[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде|ляво]]Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина", като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> Съществували са десетки ''Mediólanon'' в цяла келтска Европа, особено във [[Франция]] (като [[Монмелиан]]), всички споделящи една и съща [[етимология]].<ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Названието „Милано“ произлиза от древнолатинското име на града – Медиоланум. Това име е доста често срещано сред галоримските градове във Франция като например [[Медиоланум Сантонум]] и [[Медиоланум Авлеркорум]] и изглежда, че съдържа келтския корен „-lan“, означаващ заграждение или маркиране на територия (превод от уелски „llan“ – светилище или църква). Следователно ''Mediolanum'' е централен град или светилище на конкретното келтско племе. == История на Милано == {{Main|История на Милано}} === Келтска епоха === [[Файл:9754 - Museo archeologico di Milano - Olletta celtica (sec. II-I a.C.) - Foto Giovanni Dall'Orto, 13-mar-2012.jpg|мини|Келтски съд от периода преди Римското завоевание (3 - 2 век пр.н.е.).]] Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref><ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис под формата на ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. [[Файл:Scrofa semilanuta.jpg|мини|Барелеф с Полувълнистата свиня на стените на Регионалната палата.|213x213пкс|ляво]] Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловес]], което побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === [[Файл:A model in wood of imperial era Mediolanum, Civico museo archeologico di Milano (8441760743).jpg|мини|Дървен модел на имперския Медионалум.]] След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на [[Цизалпийска Галия]] и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'', до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> [[Файл:Colonne di san lorenzo 01.jpg|мини|235x235px|Древноримски руини в Милано: [[Колони на Сан Лоренцо|Колоните на Сан Лоренцо]]|ляво]] След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото му признание е придружено от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага построява няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 m), термите на Херкулес ([[Thermae Erculee]]), голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. През [[313]] г. [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за ''Медиоланум'' през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} [[Файл:4194 - Milano - Ruderi dell'Arena romana - Foto Giovanni Dall'Orto 14-July.2007.jpg|мини|Руини от римския амфитеатър от кр. на 1 век от н.е. в днешния Археологически парк „Милански антиквариум“. Бил е третият по големина в Римска Италия след Колизеума и Амфитеатъра в Капуа.<ref>''[http://www.serenoeditore.com/milano/archeo/anfiteatro.htm L'anfiteatro]'', su serenoeditore.com. <small>URL посетен на 6 юни 2018</small>.</ref>]] В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният ''Медиоланум'' е защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готския крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урай]], които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» («In quest'anno Narsete ex proposito e patrizio, dopo aver abbattuto tanti tiranni [...] e ricostruite lodevolmente Milano e le città rimaste, che i Goti avevano distrutto, fu destituito dal governo dell'Italia dal suddetto Augusto Giustino II.»)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския диоцез (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Бел. 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> [[Файл:La battaglia di Legnano di Amos Cassoli.jpg|ляво|мини|269x269пкс|Изображение от 19 век на [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] – важна военна битка за възраждането на града, върху картина на [[Амос Касиоли]]]] През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за ''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. [[Файл:Milano, antica porta ticinese, 01.jpg|мини|227x227пкс|Средновековната [[Порта Тичинезе]] (1100 г.) е една от трите средновековни порти на града, които все още съществуват в Милано.]] Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Почти напълно [[Обсада на Милано (1162)|разрушен през април 1162 г.]] от [[Фридрих I Барбароса]], Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той преминава към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния нетралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. [[Файл:IMG 3734 - Milano - Stemma visconteo- sull'Arcivescovado - Foto di Giovanni Dall'Orto - 15-jan-2007.jpg|ляво|мини|203x203пкс|Герб на Висконти: змията, поглъщаща дете.]] През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Висконти успешно провеждат експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. [[Джан Галеацо Висконти]] иска катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. [[Файл:Massima espansione Viscontea.png|мини|257x257пкс|[[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и владенията на [[Висконти]] (маркирани в яркозелено) в началото на 15 век на върха на своята мощ по време на управлението на херцог [[Джан Галеацо Висконти]]]] [[Файл:Ambrosino 1310.jpg|ляво|мини|222x222пкс|Амброзин - миланска монета от 14 век. Днес Милано награждава залсужилите си граждани с Амброджини.]] Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 000 жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та<ref group="N">Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците на историческия център; ул. Спадари и ул. Сперонари, които показват специалитетите на миланските занаятчийски магазини от онова време, разположени там.</ref> и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и земеделието. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а,<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> когато е заменен от рода [[Сфорца]]. В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Той се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлекат в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува ''[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]'', и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]]; двамата повлияват върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> [[Файл:Melchiorre Gherardini, Piazza di S. Babila durante la peste del 1630.jpg|ляво|мини|238x238пкс|Милано по време на чумата през 1630 г.: каруци пренасят трупове на починалите.]] Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. [[Файл:Braun Milano HAAB.jpg|мини|241x241пкс|Карта на Милано от края на 16 век, включен в Испанските стени.]] Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред вратите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== [[Файл:Cinque giornate di Milano.jpg|мини|231x231пкс|Картина, изобразяваща Петте дена на Милано.]] При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Файл:A.P., Façade de la Cathedrale de Milan (pre 1866) dett..jpg|ляво|мини|219x219пкс|[[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] около 1860 г. Отляво се вижда Coperto dei Figini, разрушен през 1864 г., за да се разшири площадът.]] След [[Римски плебисцит (1870)|анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“. Според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони. Този епитет не се използва в днешно време или се използва предимно за иронични цели. <ref group="N">По-специално препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Чисти ръце]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от инж. [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и развитие на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Световното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914]] г. и лекарят [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Медзо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> [[Файл:Piazza san sepolcro 1919.jpg|ляво|мини|236x236пкс|Мусолини основава Италианския съюз на борбата.]] Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919]] г. в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно се променя обликът на много от градския пейзаж. [[Файл:Milano, Galleria Vittorio Emanuele II (bombardata) 02.jpg|мини|232x232px|Галерия „Виктор Емануил II“ след бомбардировките през 1943 г.]] По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943]] г., в рамките на една седмица, той претърпява множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 хил. души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Избиване в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са спасени от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945]] г., довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946]] г.), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969]] г., при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">След като тази фаза приключва, „желаната връзка между [[етика]] и развитие остава незавършена и се създава в отвореното се политическо-културнот пространство „тактическа" система за оцеляване според Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Там се твърди и, че Милано е застарял, затворник на своя стереотип за ефективен и динамичен град. Последната голяма възможност е именно породена от историческия контекст на [[Чисти ръце]]: в Милано би могло да се конкретизира идеята, че Италия би тръгнала отново чрез това дело на „прочистване“. „[[Милано за пиене]]“ минава през рещително изпитание, което би довело до възход на формата на модерни политики, но и този пасаж е безуспешен".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], [[финанси]]те, [[мода]]та, [[Издателска дейност|издателската дейност]] и [[промишленост]]та. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основно място на административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> [[Файл:EXPO 2015 - Milano - Piazza Castello, Expo Gate.JPG|мини|240x240пкс|Площад „Кастело“ по време на Експо 2015.]] След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008]] г., от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като „зараждащ се глобален град“ заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] s5bny5u4p0cydr8u379xad46w13smu1 11473945 11473905 2022-07-29T10:11:17Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = Milan.Proper.Wikipedia.Image.png | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] |изглед-описание=От ляво надясно: [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]], [[Замък на Сфорците]], [[Ла Скала]], [[Галерия Виктор Емануил II]]; [[Централна ЖП гара (Милано)|Централна ЖП гара]], [[Порта Семпионе|Арката на мира]], [[Миланска катедрала]].}} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|вторият по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум (както се нарича тогава) увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|Италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Въпреки загубата на голяма част от своето политическо и културно значение в ранния модерен период, градът възвръща статута си на основен икономически и политически център, като днес се счита за индустриална и финансова столица на Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.italianbusinesstips.com/milan-story/|заглавие=Milan - story of a business capital of Europe|труд=Italian Business Tips|език=en-US|достъп_дата=2021-10-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Milan-Italy|заглавие=Milan {{!}} History, Population, Climate, & Facts|труд=Encyclopedia Britannica|език=en|достъп_дата=2021-10-27}}</ref> Милано ръководи индустриалното развитие на Италианската република: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В Милано е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. Градът е домакин на множество културни институции, академии и университети. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Милано е признат за една от четирите световни [[Модна столица|столици на модата]] (заедно с [[Лондон]], [[Ню Йорк]] и [[Париж]])<ref>{{Cite news|url=http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|title=Milan, the 'world's design capital', takes steps to attract visitors year-round|last=Shaw|first=Catherine|date=17 July 2016|work=[[South China Morning Post]]|access-date=15 October 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171016015230/http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|archive-date=16 October 2017|language=en}}</ref> благодарение на няколко международни събития и панаири, включително Седмицата на [[Седмица на модата (Милано)|модата]] в Милано и Панаира на мебелите в Милано, които са сред най-големият в света по отношение на приходи, посетители и растеж.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.languagemonitor.com/fashion/|заглавие=Fashion|издател=The Global Language Monitor|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.frogdesign.com/studio/milan|заглавие=Milan, Italy &#124; frog|издател=Frogdesign.com|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.monocle.com/sections/design/Web-Articles/Milan-2009/|заглавие=Milan Furniture Fair|издател=Monocle.com|достъп_дата=10 July 2012}}</ref> В него се провежда [[Световно изложение|Универсалното изложение]] през [[Световно изложение в Милано (1906)|1906 г.]] и през [[Експо 2015|2015]] г. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света и втори в [[Италия]] след [[Рим]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.donnaglamour.it/citta-piu-visitate-al-mondo/lifestyle/|заглавие=Città più visitate al mondo, da Istanbul a Bangkok: il turismo non mente|дата=2022-3-4|достъп_дата=2022-7-29}}</ref>. Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Милано има 10 милиона посетители през 2018 г., като най-много чуждестранни посетители идват от Китай, САЩ, Франция и Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/economia/dati-turismo-2018.html|заглавие=Milano sempre più meta turistica, anche nel 2018 sono cresciuti i visitatori: il 16% è cinese|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/dati-presenze-turisti-2018.html|заглавие=Milano, inarrestabile boom di turisti: nel 2018 sfiorano il tetto dei 10 milioni|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref> Туристите са привлечени от музеите и художествените галерии на Милано, които включват някои от най-важните колекции в света, включително големи произведения на [[Леонардо да Винчи]]. Градът се обслужва от много луксозни хотели и към 2016 г. е петият по звезди в света според [[Мишлен (кулинарен справочник)|Мишлен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.luxgallery.it/guida-michelin-2016-ristoranti-stellati-in-lombardia-64338.php|заглавие=Guida Michelin 2016: ristoranti stellati in Lombardia|достъп_дата=7 May 2016}}</ref> Милано също е дом на два от най-успешните футболни отбори в Европа: [[АК Милан|АК „Милан“]] и [[ФК „Интер“]], и на един от основните европейски баскетболни отбори – [[Олимпия Милано]]. Градът ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2026|Зимните олимпийски]] и [[Зимни параолимпийски игри 2026|параолимпийски]] игри за първи път през 2026 г., заедно с [[Кортина д'Ампецо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/lausanne-to-host-vote-for-winning-2026-winter-olympic-bid-instead-of-milan-after-italy-enters-race/|заглавие=Lausanne To Host Vote For Winning 2026 Winter Olympic Bid Instead of Milan After Italy Enters Race|издател=GamesBids}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/ioc-to-move-up-2026-olympic-bid-vote-three-months-now-june-2019/|заглавие=IOC To Move Up 2026 Olympic Bid Vote Three Months, Now June 2019|издател=GamesBids}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/sport/winter-olympics/48748380|заглавие=Winter Olympics: Italy's Milan-Cortina bid chosen as host for the 2026 Games|издател=BBC}}</ref> == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref>[[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде|ляво]]Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> Съществуват различни хипотези за произхода на името. В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина",<ref>{{Cite book|last=Ambrogio|first=Renzo|title=Nomi d'Italia : origine e significato dei nomi geografici e di tutti i comuni|year=2009|publisher=Istituto geografico De Agostini|location=Novara|isbn=978-88-511-1412-1|page=385}}</ref> като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. Някои учени смятат, че ''lanum'' идва от [[Келтски езици|келтския]] корен ''lan'', което означава оградено пространство или демаркирана територия (източник на [[Уелски език|уелската]] дума ''llan'', което означава „светилище“ или „църква“, в крайна сметка родствено на английска/ [[Немски език|немска]]та дума ''land''), в която келтските общности са се строят светилища.<ref>{{Cite book|last=Wise|first=Hilary|title=The vocabulary of modern French origins, structure and function|year=1997|publisher=Routledge|location=London|isbn=0-203-42979-6|page=39}}</ref> Следователно ''Mediolanum'' може да означава централен град или светилище на келтско племе. Всъщност около 60 гало-римски обекта във Франция носят името „Mediolanum“, например [[Сент]] (''Mediolanum Santonum'') и [[Еврьо]] (''Mediolanum Aulercorum'').<ref>{{Cite book|last=Michell|first=John|title=The sacred center: the ancient art of locating sanctuaries|year=2009|publisher=Inner Traditions|location=Rochester, Vt.|isbn=978-1-59477-284-9|page=32}}</ref><ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Друга теория свързва името с [[Дива свиня|дивата свиня]] (''Scrofa semilanuta -'' „полувълниста свиня“) – древната [[емблема]] на града, описана в ''Emblemata'' на [[Андреа Алчато]] през 1584 г, под дърворезба на първото издигане на градските стени, където се вижда глиган, изваден от разкопките, и етимологията на ''Mediolanum'', дадена като „полувълнинста“,<ref>''medius'' + ''lanum''; Alciato's "etymology" is intentionally far-fetched.</ref> обяснена на латински и на [[Френски език|френски]]. Според тази теория основаването на Милано се приписва на два [[Келти|келтски народа]] – [[Битуриги|битури]] и [[едуи]], имащи за свои емблеми овен и глиган.<ref>''Bituricis vervex, Heduis dat sucula signum.''</ref> Следователно символът на града е глиган, носещ вълна, животно с двойна форма, ту с остра четина, ту с гладка вълна.<ref>''Laniger huic signum sus est, animálque biforme, Acribus hinc setis, lanitio inde levi.''</ref> Алчато кредитира [[Амвросий Медиолански]] за разказа си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.emblems.arts.gla.ac.uk/french/emblem.php?id=FALc002|заглавие=Alciato, ''Emblemata'', Emblema II|издател=Emblems.arts.gla.ac.uk|достъп_дата=13 March 2009}}</ref> На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> == История на Милано == {{Main|История на Милано}} === Келтска епоха === [[Файл:9754 - Museo archeologico di Milano - Olletta celtica (sec. II-I a.C.) - Foto Giovanni Dall'Orto, 13-mar-2012.jpg|мини|Келтски съд от периода преди Римското завоевание (3 - 2 век пр.н.е.).|209x209пкс]] Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref><ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис под формата на ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. [[Файл:Scrofa semilanuta.jpg|мини|Барелеф с Полувълнистата свиня на стените на Регионалната палата.|213x213пкс|ляво]] Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловез]] – племенник на галския крал Амикат, изпратен от него в Северна Италия начело на група, съставена от различни галски племенаю Тя побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Твърди се, че Беловез основава селището по време на управлението на [[Тарквиний Приск]]. Според Тит Ливий Тарквиний управлява от 616 до 579 г. пр.н.е.<ref>Livius, ''[[Ab Urbe condita]]'' 5.34–35.3.</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === [[Файл:A model in wood of imperial era Mediolanum, Civico museo archeologico di Milano (8441760743).jpg|мини|Дървен модел на имперския Медионалум.]] След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> В крайна сметка римляните завладяват целия регион, наричайки новата [[Римска провинция|провинция]] „[[Цизалпийска Галия]]“ (от [[Латински език|лат]]. „Галия от тази страна на Алпите“) и може би дават на града неговото [[Латинизация на имената|латинизирано]] име ''Mediolanum'': на [[галски език|галски]] ''*medio-'' означава „среда, център“ и елементът на името ''-lanon'' е келтският еквивалент на латинското ''-planum'' „равнина ", така че ''*Mediolanon'' (латинизирано като ''Mediolānum'' ) означава "(селище) в средата на равнината".<ref>{{Cite book|last=Delamarre|first=Xavier|title=Dictionnaire de la langue gauloise|url=https://archive.org/details/dictionnairedela00dela_348|edition=2nd|year=2003|publisher=Errance|location=Paris|isbn=2-87772-237-6|pages=[https://archive.org/details/dictionnairedela00dela_348/page/n219 221]–222}}</ref> <ref>Compare G. Quintela and V. Marco '"Celtic Elements in Northwestern Spain in Pre-Roman times" ''e-Keltoi: Journal of Interdisciplinary Celtic Studies,'' 2005, referring to "a toponym, clearly in the second part of the composite Medio-lanum (=Milan), meaning 'plain' or flat area.</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на Цизалпийска Галия и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'' (даващ [[римско гражданство]] на транспаданците от Цизалпийска Галия), до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> [[Файл:Colonne di san lorenzo 01.jpg|мини|235x235px|Древноримски руини в Милано: [[Колони на Сан Лоренцо|Колоните на Сан Лоренцо]]|ляво]] След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото признание на града е съпътствано от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага кара да построят няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 м), Термите на Херкулес, голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. Той увеличава площта на града до 375 акра, като го огражда с нова, по-голяма каменна стена (около 4,5 км) с множество 24-странни кули. Монументалната зона има кули близнаци и тази, включена по-късно в строежа на манастира [[Сан Маурицио ал Монастеро Маджоре|Сан Маурицио Маджоре]], остава висока 16,6 м. През [[313]] г. император [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Константин е в Медиоланум, за да отпразнува сватбата на сестра си с Лициний. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за Медиоланум през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} [[Файл:4194 - Milano - Ruderi dell'Arena romana - Foto Giovanni Dall'Orto 14-July.2007.jpg|мини|Руини от римския амфитеатър от кр. на 1 век от н.е. в днешния Археологически парк „Милански антиквариум“. Бил е третият по големина в Римска Италия след Колизеума и Амфитеатъра в Капуа.<ref>''[http://www.serenoeditore.com/milano/archeo/anfiteatro.htm L'anfiteatro]'', su serenoeditore.com. <small>URL посетен на 6 юни 2018</small>.</ref>]] В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният Медиоланум е защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. Започва епоха на упадък, която се влошава, когато [[Атила]], кралят на [[Хуни|хуните]], плячкосва и опустошава града през 452 г. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готския крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урая]] (племенник на [[Витигис]] – бивш крал на [[Остготско кралство|италианските остготи]]), които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» („В тази година Нарсес бивш proposito и патриций, след като победи много тирани [...] и възстанови похвално Милано и останалите градове, които готите бяха разрушили, бе свален от управлението на Италия от гореспоменатия Август [[Юстиниан II]].“)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския [[диоцез]] (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Бел. 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за „Крал на франките и лангобардите с Божията помощ“ (''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum)'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. [[Файл:Milano, antica porta ticinese, 01.jpg|мини|227x227пкс|Средновековната [[Порта Тичинезе]] (1100 г.) е една от трите средновековни порти на града, които все още съществуват в Милано.]] [[Файл:La battaglia di Legnano di Amos Cassoli.jpg|ляво|мини|269x269пкс|Изображение от 19 век на [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] – важна военна битка за възраждането на града, върху картина на [[Амос Касиоли]]]] Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). През 11 век се наблюдава реакция срещу контрола на [[Император на Свещената Римска империя|императорите на Свещената Римска империя]]. В Северна Италия възникват градове-държави, израз на новата политическа сила на градовете и тяхната воля да се борят срещу всички феодални власти. Милано не е изключение. По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Не след дълго обаче италианските градове-държави започват да се бият помежду си, за да се опитат да ограничат съседните сили <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/en/arteecultura/storia|заглавие=Milan: a history of greatness, from its origins to the twentieth century|труд=Portale per il Turismo del Comune di Milano|език=en|достъп_дата=15 May 2017}}</ref> Миланците унищожават [[Лоди]] и непрекъснато воюват с [[Павия]], [[Кремона]] и [[Коморски острови|Комо]], които молят [[Фридрих I Барбароса]] за помощ. Те залавят [[Беатрис Бургундска|императрица Беатрис]] и я принуждават да язди магаре назад през града, докато не излезе. Това води до почти пълното [[Обсада на Милано (1162)|разрушение на града през април 1162 г.]] от Фридрих I Барбароса. Впоследствие Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той преминава към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния неутралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. [[Файл:IMG 3734 - Milano - Stemma visconteo- sull'Arcivescovado - Foto di Giovanni Dall'Orto - 15-jan-2007.jpg|ляво|мини|194x194px|Герб на Висконти: змията, поглъщаща дете.]] През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Тогава [[Джан Галеацо Висконти]] става първият [[Списък на владетелите на Милано|херцог на Милано]], след като получава титлата от [[Вацлав IV|Венцеслав, крал на римляните]]. Висконти успешно провежда експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. Той желае катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. [[Файл:Massima espansione Viscontea.png|мини|257x257пкс|[[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и владенията на [[Висконти]] (маркирани в яркозелено) в началото на 15 век на върха на своята мощ по време на управлението на херцог [[Джан Галеацо Висконти]]]] [[Файл:Ambrosino 1310.jpg|ляво|мини|222x222пкс|Амброзин - миланска монета от 14 век. Днес Милано награждава залсужилите си граждани с Амброджини.]] Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 хил. жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и земеделието. Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците в историческия център като напр. ул. Спадари (мечопроизводители) и ул. Сперонари (шпоропроизводители), които показват специалитетите на миланските занаятчийски дюкяни от онова време, разположени там. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а<nowiki/>ю<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> През 1447 г. [[Филипо Мария Висконти]], херцог на Милано, умира без мъжки наследник. След края на линията на Висконти е създадена [[Амброзия (република)|Амброзианската република]]. Тя носи името си от Св. [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] – покровителят на града.<ref name="lucas:268">Henry S. Lucas, ''The Renaissance and the Reformation'' p. 268.</ref> Фракциите на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите и гибелините]] работят заедно за създаването ѝ. Независимо от това републиката се разпада, когато през [[1450]] г. Милано е завладян от [[Франческо I Сфорца|Франческо I]] от [[Сфорца|Дом Сфорца]], което прави Милано един от водещите градове на италианския [[Ренесанс]].<ref name="lucas:268" /> <ref name="InternationalStudent">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://internationalrelations.unicatt.it/it/international_student/the_history_of_milan|заглавие=The History of Milan – Relazioni Internazionali – Università Cattolica del Sacro Cuore|издател=internationalrelations.unicatt.it|достъп_дата=14 January 2010}}</ref> В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Той се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлече в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува „[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]“, и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]]; двамата повлияват върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === През [[1499]] г. Франция предявява претенции върху правата за наследяване на Миланското херцогство с крал [[Луи XII]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> Луи нахлува в херцогството и прогонва херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]]. [[Карл V]], като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1566 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref> [[Файл:Melchiorre Gherardini, Piazza di S. Babila durante la peste del 1630.jpg|ляво|мини|238x238пкс|Милано по време на чумата през 1630 г.: каруци пренасят трупове на починалите.]] Опустошителната [[чума]] от 1630 г. дълбоко белязва града и неговата култура. Това е до такава степен, че по-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. [[Файл:Braun Milano HAAB.jpg|мини|241x241пкс|Карта на Милано от края на 16 век, включен в Испанските стени.]] Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред вратите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно унищожен от пожар. Австрийската империя доминира в Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== [[Файл:Cinque giornate di Milano.jpg|мини|231x231пкс|Картина, изобразяваща Петте дена на Милано.]] При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Файл:A.P., Façade de la Cathedrale de Milan (pre 1866) dett..jpg|ляво|мини|219x219пкс|[[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] около 1860 г. Отляво се вижда Coperto dei Figini, разрушен през 1864 г., за да се разшири площадът.]] След [[Римски плебисцит (1870)|анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“. Според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони. Този епитет не се използва в днешно време или се използва предимно за иронични цели. <ref group="N">По-специално препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Чисти ръце]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от инж. [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и развитие на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Световното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914]] г. и лекарят [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Медзо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> [[Файл:Piazza san sepolcro 1919.jpg|ляво|мини|236x236пкс|Мусолини основава Италианския съюз на борбата.]] Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919]] г. в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно се променя обликът на много от градския пейзаж. [[Файл:Milano, Galleria Vittorio Emanuele II (bombardata) 02.jpg|мини|208x208px|Галерия „Виктор Емануил II“ след бомбардировките през 1943 г.]] По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943]] г., в рамките на една седмица, той претърпява множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 хил. души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Избиване в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са спасени от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945]] г., довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946]] г.), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969]] г., при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">След като тази фаза приключва, „желаната връзка между [[етика]] и развитие остава незавършена и се създава в отвореното се политическо-културнот пространство „тактическа" система за оцеляване според Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Там се твърди и, че Милано е застарял, затворник на своя стереотип за ефективен и динамичен град. Последната голяма възможност е именно породена от историческия контекст на [[Чисти ръце]]: в Милано би могло да се конкретизира идеята, че Италия би тръгнала отново чрез това дело на „прочистване“. „[[Милано за пиене]]“ минава през рещително изпитание, което би довело до възход на формата на модерни политики, но и този пасаж е безуспешен".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], [[финанси]]те, [[мода]]та, [[Издателска дейност|издателската дейност]] и [[промишленост]]та. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основно място на административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> [[Файл:EXPO 2015 - Milano - Piazza Castello, Expo Gate.JPG|мини|240x240пкс|Площад „Кастело“ по време на Експо 2015.]] След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008]] г., от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като „зараждащ се глобален град“ заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] jui2txxixuvizc122psvqrfmegoeh0c 11473963 11473945 2022-07-29T10:27:56Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = Milan.Proper.Wikipedia.Image.png | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] |изглед-описание=От ляво надясно: [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]], [[Замък на Сфорците]], [[Ла Скала]], [[Галерия Виктор Емануил II]]; [[Централна ЖП гара (Милано)|Централна ЖП гара]], [[Порта Семпионе|Арката на мира]], [[Миланска катедрала]].}} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|вторият по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум (както се нарича тогава) увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|Италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Въпреки загубата на голяма част от своето политическо и културно значение в ранния модерен период, градът възвръща статута си на основен икономически и политически център, като днес се счита за индустриална и финансова столица на Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.italianbusinesstips.com/milan-story/|заглавие=Milan - story of a business capital of Europe|труд=Italian Business Tips|език=en-US|достъп_дата=2021-10-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Milan-Italy|заглавие=Milan {{!}} History, Population, Climate, & Facts|труд=Encyclopedia Britannica|език=en|достъп_дата=2021-10-27}}</ref> Милано ръководи индустриалното развитие на Италианската република: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В Милано е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. Градът е домакин на множество културни институции, академии и университети. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Милано е признат за една от четирите световни [[Модна столица|столици на модата]] (заедно с [[Лондон]], [[Ню Йорк]] и [[Париж]])<ref>{{Cite news|url=http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|title=Milan, the 'world's design capital', takes steps to attract visitors year-round|last=Shaw|first=Catherine|date=17 July 2016|work=[[South China Morning Post]]|access-date=15 October 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171016015230/http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|archive-date=16 October 2017|language=en}}</ref> благодарение на няколко международни събития и панаири, включително Седмицата на [[Седмица на модата (Милано)|модата]] в Милано и Панаира на мебелите в Милано, които са сред най-големият в света по отношение на приходи, посетители и растеж.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.languagemonitor.com/fashion/|заглавие=Fashion|издател=The Global Language Monitor|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.frogdesign.com/studio/milan|заглавие=Milan, Italy &#124; frog|издател=Frogdesign.com|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.monocle.com/sections/design/Web-Articles/Milan-2009/|заглавие=Milan Furniture Fair|издател=Monocle.com|достъп_дата=10 July 2012}}</ref> В него се провежда [[Световно изложение|Универсалното изложение]] през [[Световно изложение в Милано (1906)|1906 г.]] и през [[Експо 2015|2015]] г. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света и втори в [[Италия]] след [[Рим]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.donnaglamour.it/citta-piu-visitate-al-mondo/lifestyle/|заглавие=Città più visitate al mondo, da Istanbul a Bangkok: il turismo non mente|дата=2022-3-4|достъп_дата=2022-7-29}}</ref>. Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Милано има 10 милиона посетители през 2018 г., като най-много чуждестранни посетители идват от Китай, САЩ, Франция и Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/economia/dati-turismo-2018.html|заглавие=Milano sempre più meta turistica, anche nel 2018 sono cresciuti i visitatori: il 16% è cinese|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/dati-presenze-turisti-2018.html|заглавие=Milano, inarrestabile boom di turisti: nel 2018 sfiorano il tetto dei 10 milioni|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref> Туристите са привлечени от музеите и художествените галерии на Милано, които включват някои от най-важните колекции в света, включително големи произведения на [[Леонардо да Винчи]]. Градът се обслужва от много луксозни хотели и към 2016 г. е петият по звезди в света според [[Мишлен (кулинарен справочник)|Мишлен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.luxgallery.it/guida-michelin-2016-ristoranti-stellati-in-lombardia-64338.php|заглавие=Guida Michelin 2016: ristoranti stellati in Lombardia|достъп_дата=7 May 2016}}</ref> Милано също е дом на два от най-успешните футболни отбори в Европа: [[АК Милан|АК „Милан“]] и [[ФК „Интер“]], и на един от основните европейски баскетболни отбори – [[Олимпия Милано]]. Градът ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2026|Зимните олимпийски]] и [[Зимни параолимпийски игри 2026|параолимпийски]] игри за първи път през 2026 г., заедно с [[Кортина д'Ампецо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/lausanne-to-host-vote-for-winning-2026-winter-olympic-bid-instead-of-milan-after-italy-enters-race/|заглавие=Lausanne To Host Vote For Winning 2026 Winter Olympic Bid Instead of Milan After Italy Enters Race|издател=GamesBids}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/ioc-to-move-up-2026-olympic-bid-vote-three-months-now-june-2019/|заглавие=IOC To Move Up 2026 Olympic Bid Vote Three Months, Now June 2019|издател=GamesBids}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/sport/winter-olympics/48748380|заглавие=Winter Olympics: Italy's Milan-Cortina bid chosen as host for the 2026 Games|издател=BBC}}</ref> == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref>[[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде|ляво]]Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> Съществуват различни хипотези за произхода на името. В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина",<ref>{{Cite book|last=Ambrogio|first=Renzo|title=Nomi d'Italia : origine e significato dei nomi geografici e di tutti i comuni|year=2009|publisher=Istituto geografico De Agostini|location=Novara|isbn=978-88-511-1412-1|page=385}}</ref> като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. Някои учени смятат, че ''lanum'' идва от [[Келтски езици|келтския]] корен ''lan'', което означава оградено пространство или демаркирана територия (източник на [[Уелски език|уелската]] дума ''llan'', което означава „светилище“ или „църква“, в крайна сметка родствено на английска/ [[Немски език|немска]]та дума ''land''), в която келтските общности са се строят светилища.<ref>{{Cite book|last=Wise|first=Hilary|title=The vocabulary of modern French origins, structure and function|year=1997|publisher=Routledge|location=London|isbn=0-203-42979-6|page=39}}</ref> Следователно ''Mediolanum'' може да означава централен град или светилище на келтско племе. Всъщност около 60 гало-римски обекта във Франция носят името „Mediolanum“, например [[Сент]] (''Mediolanum Santonum'') и [[Еврьо]] (''Mediolanum Aulercorum'').<ref>{{Cite book|last=Michell|first=John|title=The sacred center: the ancient art of locating sanctuaries|year=2009|publisher=Inner Traditions|location=Rochester, Vt.|isbn=978-1-59477-284-9|page=32}}</ref><ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Друга теория свързва името с [[Дива свиня|дивата свиня]] (''Scrofa semilanuta -'' „полувълниста свиня“) – древната [[емблема]] на града, описана в ''Emblemata'' на [[Андреа Алчато]] през 1584 г, под дърворезба на първото издигане на градските стени, където се вижда глиган, изваден от разкопките, и етимологията на ''Mediolanum'', дадена като „полувълнинста“,<ref>''medius'' + ''lanum''; Alciato's "etymology" is intentionally far-fetched.</ref> обяснена на латински и на [[Френски език|френски]]. Според тази теория основаването на Милано се приписва на два [[Келти|келтски народа]] – [[Битуриги|битури]] и [[едуи]], имащи за свои емблеми овен и глиган.<ref>''Bituricis vervex, Heduis dat sucula signum.''</ref> Следователно символът на града е глиган, носещ вълна, животно с двойна форма, ту с остра четина, ту с гладка вълна.<ref>''Laniger huic signum sus est, animálque biforme, Acribus hinc setis, lanitio inde levi.''</ref> Алчато кредитира [[Амвросий Медиолански]] за разказа си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.emblems.arts.gla.ac.uk/french/emblem.php?id=FALc002|заглавие=Alciato, ''Emblemata'', Emblema II|издател=Emblems.arts.gla.ac.uk|достъп_дата=13 March 2009}}</ref> На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> == История на Милано == {{Main|История на Милано}} === Келтска епоха === [[Файл:9754 - Museo archeologico di Milano - Olletta celtica (sec. II-I a.C.) - Foto Giovanni Dall'Orto, 13-mar-2012.jpg|мини|Келтски съд от периода преди Римското завоевание (3 - 2 век пр.н.е.).|209x209пкс]] Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref><ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис под формата на ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. [[Файл:Scrofa semilanuta.jpg|мини|Барелеф с Полувълнистата свиня на стените на Регионалната палата.|213x213пкс|ляво]] Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловез]] – племенник на галския крал Амикат, изпратен от него в Северна Италия начело на група, съставена от различни галски племенаю Тя побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Твърди се, че Беловез основава селището по време на управлението на [[Тарквиний Приск]]. Според Тит Ливий Тарквиний управлява от 616 до 579 г. пр.н.е.<ref>Livius, ''[[Ab Urbe condita]]'' 5.34–35.3.</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === [[Файл:A model in wood of imperial era Mediolanum, Civico museo archeologico di Milano (8441760743).jpg|мини|Дървен модел на имперския Медионалум.]] След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> В крайна сметка римляните завладяват целия регион, наричайки новата [[Римска провинция|провинция]] „[[Цизалпийска Галия]]“ (от [[Латински език|лат]]. „Галия от тази страна на Алпите“) и може би дават на града неговото [[Латинизация на имената|латинизирано]] име ''Mediolanum'': на [[галски език|галски]] ''*medio-'' означава „среда, център“ и елементът на името ''-lanon'' е келтският еквивалент на латинското ''-planum'' „равнина ", така че ''*Mediolanon'' (латинизирано като ''Mediolānum'' ) означава "(селище) в средата на равнината".<ref>{{Cite book|last=Delamarre|first=Xavier|title=Dictionnaire de la langue gauloise|url=https://archive.org/details/dictionnairedela00dela_348|edition=2nd|year=2003|publisher=Errance|location=Paris|isbn=2-87772-237-6|pages=[https://archive.org/details/dictionnairedela00dela_348/page/n219 221]–222}}</ref> <ref>Compare G. Quintela and V. Marco '"Celtic Elements in Northwestern Spain in Pre-Roman times" ''e-Keltoi: Journal of Interdisciplinary Celtic Studies,'' 2005, referring to "a toponym, clearly in the second part of the composite Medio-lanum (=Milan), meaning 'plain' or flat area.</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на Цизалпийска Галия и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'' (даващ [[римско гражданство]] на транспаданците от Цизалпийска Галия), до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> [[Файл:Colonne di san lorenzo 01.jpg|мини|235x235px|Древноримски руини в Милано: [[Колони на Сан Лоренцо|Колоните на Сан Лоренцо]]|ляво]] След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото признание на града е съпътствано от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага кара да построят няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 м), Термите на Херкулес, голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. Той увеличава площта на града до 375 акра, като го огражда с нова, по-голяма каменна стена (около 4,5 км) с множество 24-странни кули. Монументалната зона има кули близнаци и тази, включена по-късно в строежа на манастира [[Сан Маурицио ал Монастеро Маджоре|Сан Маурицио Маджоре]], остава висока 16,6 м. През [[313]] г. император [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Константин е в Медиоланум, за да отпразнува сватбата на сестра си с Лициний. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за Медиоланум през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} [[Файл:4194 - Milano - Ruderi dell'Arena romana - Foto Giovanni Dall'Orto 14-July.2007.jpg|мини|Руини от римския амфитеатър от кр. на 1 век от н.е. в днешния Археологически парк „Милански антиквариум“. Бил е третият по големина в Римска Италия след Колизеума и Амфитеатъра в Капуа.<ref>''[http://www.serenoeditore.com/milano/archeo/anfiteatro.htm L'anfiteatro]'', su serenoeditore.com. <small>URL посетен на 6 юни 2018</small>.</ref>]] В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният Медиоланум е защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. Започва епоха на упадък, която се влошава, когато [[Атила]], кралят на [[Хуни|хуните]], плячкосва и опустошава града през 452 г. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готския крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урая]] (племенник на [[Витигис]] – бивш крал на [[Остготско кралство|италианските остготи]]), които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» („В тази година Нарсес бивш proposito и патриций, след като победи много тирани [...] и възстанови похвално Милано и останалите градове, които готите бяха разрушили, бе свален от управлението на Италия от гореспоменатия Август [[Юстиниан II]].“)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския [[диоцез]] (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Бел. 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за „Крал на франките и лангобардите с Божията помощ“ (''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum)'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. [[Файл:Milano, antica porta ticinese, 01.jpg|мини|227x227пкс|Средновековната [[Порта Тичинезе]] (1100 г.) е една от трите средновековни порти на града, които все още съществуват в Милано.]] [[Файл:La battaglia di Legnano di Amos Cassoli.jpg|ляво|мини|269x269пкс|Изображение от 19 век на [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] – важна военна битка за възраждането на града, върху картина на [[Амос Касиоли]]]] Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). През 11 век се наблюдава реакция срещу контрола на [[Император на Свещената Римска империя|императорите на Свещената Римска империя]]. В Северна Италия възникват градове-държави, израз на новата политическа сила на градовете и тяхната воля да се борят срещу всички феодални власти. Милано не е изключение. По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Не след дълго обаче италианските градове-държави започват да се бият помежду си, за да се опитат да ограничат съседните сили <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/en/arteecultura/storia|заглавие=Milan: a history of greatness, from its origins to the twentieth century|труд=Portale per il Turismo del Comune di Milano|език=en|достъп_дата=15 May 2017}}</ref> Миланците унищожават [[Лоди]] и непрекъснато воюват с [[Павия]], [[Кремона]] и [[Коморски острови|Комо]], които молят [[Фридрих I Барбароса]] за помощ. Те залавят [[Беатрис Бургундска|императрица Беатрис]] и я принуждават да язди магаре назад през града, докато не излезе. Това води до почти пълното [[Обсада на Милано (1162)|разрушение на града през април 1162 г.]] от Фридрих I Барбароса. Впоследствие Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той преминава към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния неутралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. [[Файл:IMG 3734 - Milano - Stemma visconteo- sull'Arcivescovado - Foto di Giovanni Dall'Orto - 15-jan-2007.jpg|ляво|мини|194x194px|Герб на Висконти: змията, поглъщаща дете.]] През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Тогава [[Джан Галеацо Висконти]] става първият [[Списък на владетелите на Милано|херцог на Милано]], след като получава титлата от [[Вацлав IV|Венцеслав, крал на римляните]]. Висконти успешно провежда експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. Той желае катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. [[Файл:Massima espansione Viscontea.png|мини|257x257пкс|[[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и владенията на [[Висконти]] (маркирани в яркозелено) в началото на 15 век на върха на своята мощ по време на управлението на херцог [[Джан Галеацо Висконти]]]] [[Файл:Ambrosino 1310.jpg|ляво|мини|222x222пкс|Амброзин - миланска монета от 14 век. Днес Милано награждава залсужилите си граждани с Амброджини.]] Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 хил. жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и земеделието. Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците в историческия център като напр. ул. Спадари (мечопроизводители) и ул. Сперонари (шпоропроизводители), които показват специалитетите на миланските занаятчийски дюкяни от онова време, разположени там. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а<nowiki/>ю<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref> През 1447 г. [[Филипо Мария Висконти]], херцог на Милано, умира без мъжки наследник. След края на линията на Висконти е създадена [[Амброзия (република)|Амброзианската република]]. Тя носи името си от Св. [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] – покровителят на града.<ref name="lucas:268">Henry S. Lucas, ''The Renaissance and the Reformation'' p. 268.</ref> Фракциите на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите и гибелините]] работят заедно за създаването ѝ. Независимо от това републиката се разпада, когато през [[1450]] г. Милано е завладян от [[Франческо I Сфорца|Франческо I]] от [[Сфорца|Дом Сфорца]], което прави Милано един от водещите градове на италианския [[Ренесанс]].<ref name="lucas:268" /> <ref name="InternationalStudent">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://internationalrelations.unicatt.it/it/international_student/the_history_of_milan|заглавие=The History of Milan – Relazioni Internazionali – Università Cattolica del Sacro Cuore|издател=internationalrelations.unicatt.it|достъп_дата=14 January 2010}}</ref> В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Той се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлече в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува „[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]“, и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]]; двамата повлияват върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === Последният независим владетел на Милано [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] поисква помощта на [[Шарл VIII|Шарл VIII от Франция]] срещу другите [[Стари италиански държави|италиански държави]], като в крайна сметка отприщва [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианските войни]]. Братовчедът на краля [[Луи XII]] участва в експедицията и осъзнава, че по-голямата част от Италия е практически беззащитна. Това го кара да се върне няколко години по-късно през 1500 г. и да поиска Миланското херцогство за себе си, тъй като баба му е била член на управляващото семейство [[Висконти]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> По това време Милано е защитаван от [[швейцарски наемници]]. След победата на наследника на Луи – френският крал [[Франсоа I]] над швейцарците в [[Битка при Мариняно|битката при Мариняно]] през 1515 г. херцогството му е обещано. Когато испанският хабсбургски император [[Карл V]] побеждава Франсоа I в [[Битка при Павия (1525)|битката при Павия]] през 1525 г., [[Северна Италия]], включително Милано, преминава към [[Хабсбургска Испания]].<ref>John Lothrop Motley, ''The Rise of the Dutch Republic'' Vol.</ref> Карл V, като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1556 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Всъщност през 1556 г. Карл V абдикира в полза на сина си Филип II и брат си [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I.]] Италианските владения на Карл, включително Милано, преминават към Филип II и остават при испанската линия на Хабсбургите, докато австрийската линия на Фердинанд от Хабсбургите управлява Свещената Римска империя. Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref>[[Файл:Melchiorre Gherardini, Piazza di S. Babila durante la peste del 1630.jpg|ляво|мини|250x250px|Милано по време на чумата през 1630 г.: каруци пренасят трупове на починалите.]] Опустошителната [[чума|чумна]] епидемия от 1629 - 1631 г., която отнема живота на около 60 хил. души от население от 130 хил., причинява безпрецедентно опустошение в града и дълбоко белязва неговата култура. По-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Чумната епидемия е възприета от мнозина като символ на лошото испанско управление и упадък и се смята за едно от последните огнища на вековната [[пандемия]] от чума, започнала с [[Черната смърт]].<ref>Cipolla, Carlo M. ''Fighting the Plague in Seventeenth Century Italy''.</ref> [[Файл:Braun Milano HAAB.jpg|мини|241x241пкс|Карта на Милано от края на 16 век, включен в Испанските стени.]] Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред вратите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно унищожен от пожар. [[Файл:Napoleon I of France by Andrea Appiani.jpg|мини|239x239пкс|Наполеон Бонапарт]] През 1713–1714 г. договорите от [[Утрехтски мирен договор|Утрехт]] и [[Ращатски мирен договор|Ращат]] официално потвърждават австрийския суверенитет над повечето италиански владения на Хабсбургска Испания, включително [[Ломбардия]] и нейната столица Милано. Австрийската империя властва над Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== [[Файл:Cinque giornate di Milano.jpg|мини|231x231пкс|Картина, изобразяваща Петте дена на Милано.]] При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. [[Файл:A.P., Façade de la Cathedrale de Milan (pre 1866) dett..jpg|ляво|мини|219x219пкс|[[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] около 1860 г. Отляво се вижда Coperto dei Figini, разрушен през 1864 г., за да се разшири площадът.]] След [[Римски плебисцит (1870)|анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“. Според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони. Този епитет не се използва в днешно време или се използва предимно за иронични цели. <ref group="N">По-специално препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Чисти ръце]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от инж. [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и развитие на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Световното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Семпион. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914]] г. и лекарят [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Медзо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> [[Файл:Piazza san sepolcro 1919.jpg|ляво|мини|236x236пкс|Мусолини основава Италианския съюз на борбата.]] Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919]] г. в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно се променя обликът на много от градския пейзаж. [[Файл:Milano, Galleria Vittorio Emanuele II (bombardata) 02.jpg|мини|208x208px|Галерия „Виктор Емануил II“ след бомбардировките през 1943 г.]] По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943]] г., в рамките на една седмица, той претърпява множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 хил. души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Избиване в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> На 29 април [[1945]] г. телата на 18 фашистки водачи, включително и на самия Мусолини, са изложени на [[Пиацале Лорето|площад Лорето]]. Те са застреляни от група партизани, командвани от [[Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са спасени от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945]] г., довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946]] г.), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969]] г., при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">След като тази фаза приключва, „желаната връзка между [[етика]] и развитие остава незавършена и се създава в отвореното се политическо-културнот пространство „тактическа" система за оцеляване според Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Там се твърди и, че Милано е застарял, затворник на своя стереотип за ефективен и динамичен град. Последната голяма възможност е именно породена от историческия контекст на [[Чисти ръце]]: в Милано би могло да се конкретизира идеята, че Италия би тръгнала отново чрез това дело на „прочистване“. „[[Милано за пиене]]“ минава през рещително изпитание, което би довело до възход на формата на модерни политики, но и този пасаж е безуспешен".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], [[финанси]]те, [[мода]]та, [[Издателска дейност|издателската дейност]] и [[промишленост]]та. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основно място на административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> [[Файл:EXPO 2015 - Milano - Piazza Castello, Expo Gate.JPG|мини|240x240пкс|Площад „Кастело“ по време на Експо 2015.]] След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008]] г., от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като „зараждащ се глобален град“ заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] b6txvldwgdmbyeirgrjfvclnhyxnuo2 11473981 11473963 2022-07-29T10:56:27Z Ambra75 259141 /* Съвременна епоха */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = Milan.Proper.Wikipedia.Image.png | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] |изглед-описание=От ляво надясно: [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]], [[Замък на Сфорците]], [[Ла Скала]], [[Галерия Виктор Емануил II]]; [[Централна ЖП гара (Милано)|Централна ЖП гара]], [[Порта Семпионе|Арката на мира]], [[Миланска катедрала]].}} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|вторият по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум (както се нарича тогава) увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|Италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Въпреки загубата на голяма част от своето политическо и културно значение в ранния модерен период, градът възвръща статута си на основен икономически и политически център, като днес се счита за индустриална и финансова столица на Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.italianbusinesstips.com/milan-story/|заглавие=Milan - story of a business capital of Europe|труд=Italian Business Tips|език=en-US|достъп_дата=2021-10-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Milan-Italy|заглавие=Milan {{!}} History, Population, Climate, & Facts|труд=Encyclopedia Britannica|език=en|достъп_дата=2021-10-27}}</ref> Милано ръководи индустриалното развитие на Италианската република: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В Милано е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. Градът е домакин на множество културни институции, академии и университети. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Милано е признат за една от четирите световни [[Модна столица|столици на модата]] (заедно с [[Лондон]], [[Ню Йорк]] и [[Париж]])<ref>{{Cite news|url=http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|title=Milan, the 'world's design capital', takes steps to attract visitors year-round|last=Shaw|first=Catherine|date=17 July 2016|work=[[South China Morning Post]]|access-date=15 October 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171016015230/http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|archive-date=16 October 2017|language=en}}</ref> благодарение на няколко международни събития и панаири, включително Седмицата на [[Седмица на модата (Милано)|модата]] в Милано и Панаира на мебелите в Милано, които са сред най-големият в света по отношение на приходи, посетители и растеж.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.languagemonitor.com/fashion/|заглавие=Fashion|издател=The Global Language Monitor|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.frogdesign.com/studio/milan|заглавие=Milan, Italy &#124; frog|издател=Frogdesign.com|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.monocle.com/sections/design/Web-Articles/Milan-2009/|заглавие=Milan Furniture Fair|издател=Monocle.com|достъп_дата=10 July 2012}}</ref> В него се провежда [[Световно изложение|Универсалното изложение]] през [[Световно изложение в Милано (1906)|1906 г.]] и през [[Експо 2015|2015]] г. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света и втори в [[Италия]] след [[Рим]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.donnaglamour.it/citta-piu-visitate-al-mondo/lifestyle/|заглавие=Città più visitate al mondo, da Istanbul a Bangkok: il turismo non mente|дата=2022-3-4|достъп_дата=2022-7-29}}</ref>. Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Милано има 10 милиона посетители през 2018 г., като най-много чуждестранни посетители идват от Китай, САЩ, Франция и Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/economia/dati-turismo-2018.html|заглавие=Milano sempre più meta turistica, anche nel 2018 sono cresciuti i visitatori: il 16% è cinese|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/dati-presenze-turisti-2018.html|заглавие=Milano, inarrestabile boom di turisti: nel 2018 sfiorano il tetto dei 10 milioni|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref> Туристите са привлечени от музеите и художествените галерии на Милано, които включват някои от най-важните колекции в света, включително големи произведения на [[Леонардо да Винчи]]. Градът се обслужва от много луксозни хотели и към 2016 г. е петият по звезди в света според [[Мишлен (кулинарен справочник)|Мишлен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.luxgallery.it/guida-michelin-2016-ristoranti-stellati-in-lombardia-64338.php|заглавие=Guida Michelin 2016: ristoranti stellati in Lombardia|достъп_дата=7 May 2016}}</ref> Милано също е дом на два от най-успешните футболни отбори в Европа: [[АК Милан|АК „Милан“]] и [[ФК „Интер“]], и на един от основните европейски баскетболни отбори – [[Олимпия Милано]]. Градът ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2026|Зимните олимпийски]] и [[Зимни параолимпийски игри 2026|параолимпийски]] игри за първи път през 2026 г., заедно с [[Кортина д'Ампецо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/lausanne-to-host-vote-for-winning-2026-winter-olympic-bid-instead-of-milan-after-italy-enters-race/|заглавие=Lausanne To Host Vote For Winning 2026 Winter Olympic Bid Instead of Milan After Italy Enters Race|издател=GamesBids}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/ioc-to-move-up-2026-olympic-bid-vote-three-months-now-june-2019/|заглавие=IOC To Move Up 2026 Olympic Bid Vote Three Months, Now June 2019|издател=GamesBids}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/sport/winter-olympics/48748380|заглавие=Winter Olympics: Italy's Milan-Cortina bid chosen as host for the 2026 Games|издател=BBC}}</ref> == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref>[[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде|ляво]]Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> Съществуват различни хипотези за произхода на името. В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина",<ref>{{Cite book|last=Ambrogio|first=Renzo|title=Nomi d'Italia : origine e significato dei nomi geografici e di tutti i comuni|year=2009|publisher=Istituto geografico De Agostini|location=Novara|isbn=978-88-511-1412-1|page=385}}</ref> като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. Някои учени смятат, че ''lanum'' идва от [[Келтски езици|келтския]] корен ''lan'', което означава оградено пространство или демаркирана територия (източник на [[Уелски език|уелската]] дума ''llan'', което означава „светилище“ или „църква“, в крайна сметка родствено на английска/ [[Немски език|немска]]та дума ''land''), в която келтските общности са се строят светилища.<ref>{{Cite book|last=Wise|first=Hilary|title=The vocabulary of modern French origins, structure and function|year=1997|publisher=Routledge|location=London|isbn=0-203-42979-6|page=39}}</ref> Следователно ''Mediolanum'' може да означава централен град или светилище на келтско племе. Всъщност около 60 гало-римски обекта във Франция носят името „Mediolanum“, например [[Сент]] (''Mediolanum Santonum'') и [[Еврьо]] (''Mediolanum Aulercorum'').<ref>{{Cite book|last=Michell|first=John|title=The sacred center: the ancient art of locating sanctuaries|year=2009|publisher=Inner Traditions|location=Rochester, Vt.|isbn=978-1-59477-284-9|page=32}}</ref><ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Друга теория свързва името с [[Дива свиня|дивата свиня]] (''Scrofa semilanuta -'' „полувълниста свиня“) – древната [[емблема]] на града, описана в ''Emblemata'' на [[Андреа Алчато]] през 1584 г, под дърворезба на първото издигане на градските стени, където се вижда глиган, изваден от разкопките, и етимологията на ''Mediolanum'', дадена като „полувълнинста“,<ref>''medius'' + ''lanum''; Alciato's "etymology" is intentionally far-fetched.</ref> обяснена на латински и на [[Френски език|френски]]. Според тази теория основаването на Милано се приписва на два [[Келти|келтски народа]] – [[Битуриги|битури]] и [[едуи]], имащи за свои емблеми овен и глиган.<ref>''Bituricis vervex, Heduis dat sucula signum.''</ref> Следователно символът на града е глиган, носещ вълна, животно с двойна форма, ту с остра четина, ту с гладка вълна.<ref>''Laniger huic signum sus est, animálque biforme, Acribus hinc setis, lanitio inde levi.''</ref> Алчато кредитира [[Амвросий Медиолански]] за разказа си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.emblems.arts.gla.ac.uk/french/emblem.php?id=FALc002|заглавие=Alciato, ''Emblemata'', Emblema II|издател=Emblems.arts.gla.ac.uk|достъп_дата=13 March 2009}}</ref> На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> == История на Милано == {{Main|История на Милано}} === Келтска епоха === [[Файл:9754 - Museo archeologico di Milano - Olletta celtica (sec. II-I a.C.) - Foto Giovanni Dall'Orto, 13-mar-2012.jpg|мини|Келтски съд от периода преди Римското завоевание (3 - 2 век пр.н.е.).|209x209пкс]] Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref><ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис под формата на ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. [[Файл:Scrofa semilanuta.jpg|мини|Барелеф с Полувълнистата свиня на стените на Регионалната палата.|213x213пкс|ляво]] Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловез]] – племенник на галския крал Амикат, изпратен от него в Северна Италия начело на група, съставена от различни галски племенаю Тя побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Твърди се, че Беловез основава селището по време на управлението на [[Тарквиний Приск]]. Според Тит Ливий Тарквиний управлява от 616 до 579 г. пр.н.е.<ref>Livius, ''[[Ab Urbe condita]]'' 5.34–35.3.</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === [[Файл:A model in wood of imperial era Mediolanum, Civico museo archeologico di Milano (8441760743).jpg|мини|Дървен модел на имперския Медионалум.]] След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> В крайна сметка римляните завладяват целия регион, наричайки новата [[Римска провинция|провинция]] „[[Цизалпийска Галия]]“ (от [[Латински език|лат]]. „Галия от тази страна на Алпите“) и може би дават на града неговото [[Латинизация на имената|латинизирано]] име ''Mediolanum'': на [[галски език|галски]] ''*medio-'' означава „среда, център“ и елементът на името ''-lanon'' е келтският еквивалент на латинското ''-planum'' „равнина ", така че ''*Mediolanon'' (латинизирано като ''Mediolānum'' ) означава "(селище) в средата на равнината".<ref>{{Cite book|last=Delamarre|first=Xavier|title=Dictionnaire de la langue gauloise|url=https://archive.org/details/dictionnairedela00dela_348|edition=2nd|year=2003|publisher=Errance|location=Paris|isbn=2-87772-237-6|pages=[https://archive.org/details/dictionnairedela00dela_348/page/n219 221]–222}}</ref> <ref>Compare G. Quintela and V. Marco '"Celtic Elements in Northwestern Spain in Pre-Roman times" ''e-Keltoi: Journal of Interdisciplinary Celtic Studies,'' 2005, referring to "a toponym, clearly in the second part of the composite Medio-lanum (=Milan), meaning 'plain' or flat area.</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на Цизалпийска Галия и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'' (даващ [[римско гражданство]] на транспаданците от Цизалпийска Галия), до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> [[Файл:Colonne di san lorenzo 01.jpg|мини|235x235px|Древноримски руини в Милано: [[Колони на Сан Лоренцо|Колоните на Сан Лоренцо]]|ляво]] След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото признание на града е съпътствано от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага кара да построят няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 м), Термите на Херкулес, голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. Той увеличава площта на града до 375 акра, като го огражда с нова, по-голяма каменна стена (около 4,5 км) с множество 24-странни кули. Монументалната зона има кули близнаци и тази, включена по-късно в строежа на манастира [[Сан Маурицио ал Монастеро Маджоре|Сан Маурицио Маджоре]], остава висока 16,6 м. През [[313]] г. император [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Константин е в Медиоланум, за да отпразнува сватбата на сестра си с Лициний. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за Медиоланум през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} [[Файл:4194 - Milano - Ruderi dell'Arena romana - Foto Giovanni Dall'Orto 14-July.2007.jpg|мини|Руини от римския амфитеатър от кр. на 1 век от н.е. в днешния Археологически парк „Милански антиквариум“. Бил е третият по големина в Римска Италия след Колизеума и Амфитеатъра в Капуа.<ref>''[http://www.serenoeditore.com/milano/archeo/anfiteatro.htm L'anfiteatro]'', su serenoeditore.com. <small>URL посетен на 6 юни 2018</small>.</ref>]] В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният Медиоланум е защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. Започва епоха на упадък, която се влошава, когато [[Атила]], кралят на [[Хуни|хуните]], плячкосва и опустошава града през 452 г. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готския крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урая]] (племенник на [[Витигис]] – бивш крал на [[Остготско кралство|италианските остготи]]), които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» („В тази година Нарсес бивш proposito и патриций, след като победи много тирани [...] и възстанови похвално Милано и останалите градове, които готите бяха разрушили, бе свален от управлението на Италия от гореспоменатия Август [[Юстиниан II]].“)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския [[диоцез]] (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Бел. 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за „Крал на франките и лангобардите с Божията помощ“ (''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum)'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. [[Файл:Milano, antica porta ticinese, 01.jpg|мини|227x227пкс|Средновековната [[Порта Тичинезе]] (1100 г.) е една от трите средновековни порти на града, които все още съществуват в Милано.]] [[Файл:La battaglia di Legnano di Amos Cassoli.jpg|ляво|мини|269x269пкс|Изображение от 19 век на [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] – важна военна битка за възраждането на града, върху картина на [[Амос Касиоли]]]] Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). През 11 век се наблюдава реакция срещу контрола на [[Император на Свещената Римска империя|императорите на Свещената Римска империя]]. В Северна Италия възникват градове-държави, израз на новата политическа сила на градовете и тяхната воля да се борят срещу всички феодални власти. Милано не е изключение. По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Не след дълго обаче италианските градове-държави започват да се бият помежду си, за да се опитат да ограничат съседните сили <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/en/arteecultura/storia|заглавие=Milan: a history of greatness, from its origins to the twentieth century|труд=Portale per il Turismo del Comune di Milano|език=en|достъп_дата=15 May 2017}}</ref> Миланците унищожават [[Лоди]] и непрекъснато воюват с [[Павия]], [[Кремона]] и [[Коморски острови|Комо]], които молят [[Фридрих I Барбароса]] за помощ. Те залавят [[Беатрис Бургундска|императрица Беатрис]] и я принуждават да язди магаре назад през града, докато не излезе. Това води до почти пълното [[Обсада на Милано (1162)|разрушение на града през април 1162 г.]] от Фридрих I Барбароса. Впоследствие Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той преминава към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния неутралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. [[Файл:IMG 3734 - Milano - Stemma visconteo- sull'Arcivescovado - Foto di Giovanni Dall'Orto - 15-jan-2007.jpg|ляво|мини|194x194px|Герб на Висконти: змията, поглъщаща дете.]] През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Тогава [[Джан Галеацо Висконти]] става първият [[Списък на владетелите на Милано|херцог на Милано]], след като получава титлата от [[Вацлав IV|Венцеслав, крал на римляните]]. Висконти успешно провежда експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. Той желае катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. [[Файл:Massima espansione Viscontea.png|мини|257x257пкс|[[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и владенията на [[Висконти]] (маркирани в яркозелено) в началото на 15 век на върха на своята мощ по време на управлението на херцог [[Джан Галеацо Висконти]]]] [[Файл:Ambrosino 1310.jpg|ляво|мини|222x222пкс|Амброзин - миланска монета от 14 век. Днес Милано награждава залсужилите си граждани с Амброджини.]] Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 хил. жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и земеделието. Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците в историческия център като напр. ул. Спадари (мечопроизводители) и ул. Сперонари (шпоропроизводители), които показват специалитетите на миланските занаятчийски дюкяни от онова време, разположени там. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. [[Файл:20110725 Castello Sforzesco Milan 5557.jpg|ляво|мини|266x266пкс|Замъкът на Сфорците]] Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref>. През 1447 г. [[Филипо Мария Висконти]], херцог на Милано, умира без мъжки наследник. След края на линията на Висконти е създадена [[Амброзия (република)|Амброзианската република]]. Тя носи името си от Св. [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] – покровителят на града.<ref name="lucas:268">Henry S. Lucas, ''The Renaissance and the Reformation'' p. 268.</ref> Фракциите на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите и гибелините]] работят заедно за създаването ѝ. Независимо от това републиката се разпада, когато през [[1450]] г. Милано е завладян от [[Франческо I Сфорца|Франческо I]] от [[Сфорца|Дом Сфорца]], което прави Милано един от водещите градове на италианския [[Ренесанс]].<ref name="lucas:268" /> <ref name="InternationalStudent">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://internationalrelations.unicatt.it/it/international_student/the_history_of_milan|заглавие=The History of Milan – Relazioni Internazionali – Università Cattolica del Sacro Cuore|издател=internationalrelations.unicatt.it|достъп_дата=14 January 2010}}</ref> В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Той се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлече в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува „[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]“, и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]]; двамата повлияват върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === Последният независим владетел на Милано [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] поисква помощта на [[Шарл VIII|Шарл VIII от Франция]] срещу другите [[Стари италиански държави|италиански държави]], като в крайна сметка отприщва [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианските войни]]. Братовчедът на краля [[Луи XII]] участва в експедицията и осъзнава, че по-голямата част от Италия е практически беззащитна. Това го кара да се върне няколко години по-късно през 1500 г. и да поиска Миланското херцогство за себе си, тъй като баба му е била член на управляващото семейство [[Висконти]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> По това време Милано е защитаван от [[швейцарски наемници]]. След победата на наследника на Луи – френският крал [[Франсоа I]] над швейцарците в [[Битка при Мариняно|битката при Мариняно]] през 1515 г. херцогството му е обещано. Когато испанският хабсбургски император [[Карл V]] побеждава Франсоа I в [[Битка при Павия (1525)|битката при Павия]] през 1525 г., [[Северна Италия]], включително Милано, преминава към [[Хабсбургска Испания]].<ref>John Lothrop Motley, ''The Rise of the Dutch Republic'' Vol.</ref> Карл V, като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1556 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Всъщност през 1556 г. Карл V абдикира в полза на сина си Филип II и брат си [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I.]] Италианските владения на Карл, включително Милано, преминават към Филип II и остават при испанската линия на Хабсбургите, докато австрийската линия на Фердинанд от Хабсбургите управлява Свещената Римска империя. Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref>[[Файл:Melchiorre Gherardini, Piazza di S. Babila durante la peste del 1630.jpg|ляво|мини|250x250px|Милано по време на чумата през 1630 г.: каруци пренасят трупове на починалите.]] Опустошителната [[чума|чумна]] епидемия от 1629 - 1631 г., която отнема живота на около 60 хил. души от население от 130 хил., причинява безпрецедентно опустошение в града и дълбоко белязва неговата култура. По-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Чумната епидемия е възприета от мнозина като символ на лошото испанско управление и упадък и се смята за едно от последните огнища на вековната [[пандемия]] от чума, започнала с [[Черната смърт]].<ref>Cipolla, Carlo M. ''Fighting the Plague in Seventeenth Century Italy''.</ref> [[Файл:Braun Milano HAAB.jpg|мини|241x241пкс|Карта на Милано от края на 16 век, включен в Испанските стени.]] Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|Италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред вратите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно унищожен от пожар. [[Файл:Napoleon I of France by Andrea Appiani.jpg|мини|239x239пкс|Наполеон Бонапарт]] През 1713–1714 г. договорите от [[Утрехтски мирен договор|Утрехт]] и [[Ращатски мирен договор|Ращат]] официално потвърждават австрийския суверенитет над повечето италиански владения на Хабсбургска Испания, включително [[Ломбардия]] и нейната столица Милано. Австрийската империя властва над Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. [[Файл:Suvorov in Milan.jpg|ляво|мини|237x237пкс|Церемониално посрещане на ген. [[Александър Суворов]] в Милано през април 1799 г.]] Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. [[Файл:Cinque giornate di Milano.jpg|мини|237x237px|Картина, изобразяваща Петте дена на Милано.]] През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. То принуждава фелдмаршал [[Йозеф Радецки|Радецки]] временно да се оттегли от града. Граничното кралство [[Сардинско кралство|Пиемонт-Сардиния]] изпраща войски, за да защити въстаниците и да организира [[Референдум|плебисцит]], който ратифицира с огромно мнозинство обединението на Ломбардия с Пиемонт-Сардиния. Но само няколко месеца по-късно австрийците успяват да изпратят нови сили, които разбиват пиемонтската армия в [[Битка при Кустоца (1848)|битката при Кустоца]] на 24 юли 1848 г. и да възстановят австрийския контрол над Северна Италия. Около десет години по-късно обаче италиански националистически политици, офицери и интелектуалци като [[Камило Бенсо ди Кавур|Кавур]], [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] и [[Джузепе Мацини|Мацини]] успяват да съберат огромен консенсус и да притиснат монархията да сключи съюз с новата [[Втора френска империя|Френска империя]] на [[Наполеон III]], за да победи Австрия и да създаде голяма италианска държава в региона. В [[Битка при Солферино|битката при Солферино]] през 1859 г. френските и италианските войски нанасят тежко поражение на австрийците, които отстъпват под [[Квадрилатерато]] (защитна система на австрийците от четири крепости, разположени между Ломбардия и Венеция).<ref name="Solferino">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.battlefieldanomalies.com/solferino/08_the_battle.htm|заглавие=Solferino|автор=Graham J. Morris|достъп_дата=9 June 2009}}</ref> След тази битка Милано и останалата част от Ломбардия са включени в Пиемонт-Сардиния, която след това продължи да анексира всички останали италиански градове и провъзгласява раждането на [[Кралство Италия]] на 17 март 1861 г. [[Файл:A.P., Façade de la Cathedrale de Milan (pre 1866) dett..jpg|ляво|мини|219x219пкс|[[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] около 1860 г. Отляво се вижда Coperto dei Figini, разрушен през 1864 г., за да се разшири площадът.]] След [[Римски плебисцит (1870)|анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“. Според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони. Този епитет не се използва в днешно време или се използва предимно за иронични цели.<ref group="N">По-специално препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Чисти ръце]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от инж. [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и развитие на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Световното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Симплон. [[Рисорджименто|Политическото обединение на Италия]] засилва икономическото господство на Милано над Северна Италия. Гъста железопътна мрежа, чието изграждане е започнато под патронажа на Австрия, е завършена за кратко време, превръщайки Милано в железопътен център на Северна Италия и с откриването на железопътните тунели [[Железопътен тунел Готард|Готард]] (1882) и [[Симплонски тунел|Симплон]] (1906) в главния южен Европейски железопътен център за превоз на стоки и пътници. Всъщност Милано и Венеция са сред основните спирки на [[Ориент Експрес]], който започва да работи от 1919 г. Изобилните водноелектрически ресурси позволяват развитието на силен стоманен и текстилен сектор и тъй като миланските банки доминират във финансовата сфера на Италия, градът се превръща във водещ финансов център на страната. [[Файл:Illustrazione popolare 1898 - Artiglieria in Piazza Duomo.jpg|мини|252x252пкс|Артилерия на площад „Дуомо“]] Много бързата индустриализация през последните две десетилетия на 1800 г. води до раждането на масивна работническа класа, както и до остри социални конфликти. От 6 до 9 май 1898 г. Милано е разтърсен от репресиите на ген. [[Фиоренцо Бава Бекарис]] поради [[Милански бунтове|Бунтовете в Милано]] (''Moti di Milano''). Това са бунтове на част от населението на града срещу правителството. Сблъсъците се състоят след демонстрации на работници, които излизат на улицата срещу полицията и войниците, за да протестират срещу условията на труд и поскъпването на хляба през предходните месеци, както се случва и в други италиански градове през същия период. Генералът действа твърдо от самото начало, за да задуши всяка възможна форма на протест; безразборното използване на огнестрелни оръжия и по-специално на оръдия в града води до желания резултат, но също така и до множество жертви, често просто странични наблюдатели. „Оръдията на Бава Бекарис“ остават в историята като символ на безсмислени и кървави репресии. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914]] г. и лекарят [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Медзо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> [[Файл:Piazza san sepolcro 1919.jpg|ляво|мини|236x236пкс|Мусолини основава Италианския съюз на борбата.]] Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919]] г. в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> В Милано бъдещият [[Фашизъм|фашистки]] диктатор стартира своя [[поход към Рим]] на 28 октомври 1922 г. На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно се променя обликът на много от градския пейзаж. [[Файл:Milano, Galleria Vittorio Emanuele II (bombardata) 02.jpg|мини|208x208px|Галерия „Виктор Емануил II“ след бомбардировките през 1943 г.]] По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943]] г., в рамките на една седмица, той претърпява множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 хил. души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Избиване в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> Когато Италия [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|капитулира]] през 1943 г., германските сили окупират и разграбват по-голямата част от Северна Италия, подхранвайки раждането на масивно [[Италианска съпротива|съпротивително]] партизанско движение.<ref name="Cooke">{{Cite book|last=Cooke|first=Philip|title=Italian resistance writing: an anthology|year=1997|publisher=Manchester University Press|location=Manchester|isbn=0-7190-5172-X|page=20}}</ref> [[Файл:Mussolini e Petacci a Piazzale Loreto, 1945.jpg|мини|231x231пкс|Телата на Пиацале „Лорето“]] На 29 април 1945 г. американската Първа бронирана дивизия настъпва към Милано, но преди да пристигне, италианската съпротива завзема контрола над града и [[Смърт на Бенито Мусолини|екзекутира Мусолини]] заедно с любовницата му и няколко офицери от режима, които по-късно са обесени и изложени на [[Пиацале Лорето|Пиацале „Лорето“]], където една година преди това са екзекутирани някои членове на съпротивата. Фашистите са застреляни от група партизани, начело с [[Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са спасени от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945]] г., довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] ([[1946]] г.), градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. В Милано са и някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969]] г., при който загиват 17 души, а други 88 са ранени. От края на [[1980-те]] г. градът започва да се споменава като „[[Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на една епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> През последния четвърт век градът е в центъра на италианската политика: с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление, след това със скандала „[[Чисти ръце]]“ (поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес),<ref group="N">След като тази фаза приключва, „желаната връзка между [[етика]] и развитие остава незавършена и се създава в отвореното се политическо-културнот пространство „тактическа" система за оцеляване според Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Там се твърди и, че Милано е застарял, затворник на своя стереотип за ефективен и динамичен град. Последната голяма възможност е именно породена от историческия контекст на [[Чисти ръце]]: в Милано би могло да се конкретизира идеята, че Италия би тръгнала отново чрез това дело на „прочистване“. „[[Милано за пиене]]“ минава през рещително изпитание, което би довело до възход на формата на модерни политики, но и този пасаж е безуспешен".</ref> след това с възхода на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]], ръководещ дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], [[финанси]]те, [[мода]]та, [[Издателска дейност|издателската дейност]] и [[промишленост]]та. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основно място на административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> [[Файл:EXPO 2015 - Milano - Piazza Castello, Expo Gate.JPG|мини|240x240пкс|Площад „Кастело“ по време на Експо 2015.]] След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008]] г., от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като „зараждащ се глобален град“ заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 7qy9j4p0v9whvw8uce2kkcehnjpozdv 11473983 11473981 2022-07-29T11:11:36Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = Milan.Proper.Wikipedia.Image.png | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] |изглед-описание=От ляво надясно: [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]], [[Замък на Сфорците]], [[Ла Скала]], [[Галерия Виктор Емануил II]]; [[Централна ЖП гара (Милано)|Централна ЖП гара]], [[Порта Семпионе|Арката на мира]], [[Миланска катедрала]].}} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|вторият по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум (както се нарича тогава) увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|Италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Въпреки загубата на голяма част от своето политическо и културно значение в ранния модерен период, градът възвръща статута си на основен икономически и политически център, като днес се счита за индустриална и финансова столица на Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.italianbusinesstips.com/milan-story/|заглавие=Milan - story of a business capital of Europe|труд=Italian Business Tips|език=en-US|достъп_дата=2021-10-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Milan-Italy|заглавие=Milan {{!}} History, Population, Climate, & Facts|труд=Encyclopedia Britannica|език=en|достъп_дата=2021-10-27}}</ref> Милано ръководи индустриалното развитие на Италианската република: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В Милано е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. Градът е домакин на множество културни институции, академии и университети. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Милано е признат за една от четирите световни [[Модна столица|столици на модата]] (заедно с [[Лондон]], [[Ню Йорк]] и [[Париж]])<ref>{{Cite news|url=http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|title=Milan, the 'world's design capital', takes steps to attract visitors year-round|last=Shaw|first=Catherine|date=17 July 2016|work=[[South China Morning Post]]|access-date=15 October 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171016015230/http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|archive-date=16 October 2017|language=en}}</ref> благодарение на няколко международни събития и панаири, включително Седмицата на [[Седмица на модата (Милано)|модата]] в Милано и Панаира на мебелите в Милано, които са сред най-големият в света по отношение на приходи, посетители и растеж.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.languagemonitor.com/fashion/|заглавие=Fashion|издател=The Global Language Monitor|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.frogdesign.com/studio/milan|заглавие=Milan, Italy &#124; frog|издател=Frogdesign.com|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.monocle.com/sections/design/Web-Articles/Milan-2009/|заглавие=Milan Furniture Fair|издател=Monocle.com|достъп_дата=10 July 2012}}</ref> В него се провежда [[Световно изложение|Универсалното изложение]] през [[Световно изложение в Милано (1906)|1906 г.]] и през [[Експо 2015|2015]] г. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света и втори в [[Италия]] след [[Рим]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.donnaglamour.it/citta-piu-visitate-al-mondo/lifestyle/|заглавие=Città più visitate al mondo, da Istanbul a Bangkok: il turismo non mente|дата=2022-3-4|достъп_дата=2022-7-29}}</ref>. Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Милано има 10 милиона посетители през 2018 г., като най-много чуждестранни посетители идват от Китай, САЩ, Франция и Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/economia/dati-turismo-2018.html|заглавие=Milano sempre più meta turistica, anche nel 2018 sono cresciuti i visitatori: il 16% è cinese|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/dati-presenze-turisti-2018.html|заглавие=Milano, inarrestabile boom di turisti: nel 2018 sfiorano il tetto dei 10 milioni|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref> Туристите са привлечени от музеите и художествените галерии на Милано, които включват някои от най-важните колекции в света, включително големи произведения на [[Леонардо да Винчи]]. Градът се обслужва от много луксозни хотели и към 2016 г. е петият по звезди в света според [[Мишлен (кулинарен справочник)|Мишлен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.luxgallery.it/guida-michelin-2016-ristoranti-stellati-in-lombardia-64338.php|заглавие=Guida Michelin 2016: ristoranti stellati in Lombardia|достъп_дата=7 May 2016}}</ref> Милано също е дом на два от най-успешните футболни отбори в Европа: [[АК Милан|АК „Милан“]] и [[ФК „Интер“]], и на един от основните европейски баскетболни отбори – [[Олимпия Милано]]. Градът ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2026|Зимните олимпийски]] и [[Зимни параолимпийски игри 2026|параолимпийски]] игри за първи път през 2026 г., заедно с [[Кортина д'Ампецо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/lausanne-to-host-vote-for-winning-2026-winter-olympic-bid-instead-of-milan-after-italy-enters-race/|заглавие=Lausanne To Host Vote For Winning 2026 Winter Olympic Bid Instead of Milan After Italy Enters Race|издател=GamesBids}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/ioc-to-move-up-2026-olympic-bid-vote-three-months-now-june-2019/|заглавие=IOC To Move Up 2026 Olympic Bid Vote Three Months, Now June 2019|издател=GamesBids}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/sport/winter-olympics/48748380|заглавие=Winter Olympics: Italy's Milan-Cortina bid chosen as host for the 2026 Games|издател=BBC}}</ref> == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref>[[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде|ляво]]Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> Съществуват различни хипотези за произхода на името. В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина",<ref>{{Cite book|last=Ambrogio|first=Renzo|title=Nomi d'Italia : origine e significato dei nomi geografici e di tutti i comuni|year=2009|publisher=Istituto geografico De Agostini|location=Novara|isbn=978-88-511-1412-1|page=385}}</ref> като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. Някои учени смятат, че ''lanum'' идва от [[Келтски езици|келтския]] корен ''lan'', което означава оградено пространство или демаркирана територия (източник на [[Уелски език|уелската]] дума ''llan'', което означава „светилище“ или „църква“, в крайна сметка родствено на английска/ [[Немски език|немска]]та дума ''land''), в която келтските общности са се строят светилища.<ref>{{Cite book|last=Wise|first=Hilary|title=The vocabulary of modern French origins, structure and function|year=1997|publisher=Routledge|location=London|isbn=0-203-42979-6|page=39}}</ref> Следователно ''Mediolanum'' може да означава централен град или светилище на келтско племе. Всъщност около 60 гало-римски обекта във Франция носят името „Mediolanum“, например [[Сент]] (''Mediolanum Santonum'') и [[Еврьо]] (''Mediolanum Aulercorum'').<ref>{{Cite book|last=Michell|first=John|title=The sacred center: the ancient art of locating sanctuaries|year=2009|publisher=Inner Traditions|location=Rochester, Vt.|isbn=978-1-59477-284-9|page=32}}</ref><ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Друга теория свързва името с [[Дива свиня|дивата свиня]] (''Scrofa semilanuta -'' „полувълниста свиня“) – древната [[емблема]] на града, описана в ''Emblemata'' на [[Андреа Алчато]] през 1584 г, под дърворезба на първото издигане на градските стени, където се вижда глиган, изваден от разкопките, и етимологията на ''Mediolanum'', дадена като „полувълнинста“,<ref>''medius'' + ''lanum''; Alciato's "etymology" is intentionally far-fetched.</ref> обяснена на латински и на [[Френски език|френски]]. Според тази теория основаването на Милано се приписва на два [[Келти|келтски народа]] – [[Битуриги|битури]] и [[едуи]], имащи за свои емблеми овен и глиган.<ref>''Bituricis vervex, Heduis dat sucula signum.''</ref> Следователно символът на града е глиган, носещ вълна, животно с двойна форма, ту с остра четина, ту с гладка вълна.<ref>''Laniger huic signum sus est, animálque biforme, Acribus hinc setis, lanitio inde levi.''</ref> Алчато кредитира [[Амвросий Медиолански]] за разказа си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.emblems.arts.gla.ac.uk/french/emblem.php?id=FALc002|заглавие=Alciato, ''Emblemata'', Emblema II|издател=Emblems.arts.gla.ac.uk|достъп_дата=13 March 2009}}</ref> На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> == История на Милано == {{Main|История на Милано}} === Келтска епоха === [[Файл:9754 - Museo archeologico di Milano - Olletta celtica (sec. II-I a.C.) - Foto Giovanni Dall'Orto, 13-mar-2012.jpg|мини|Келтски съд от периода преди Римското завоевание (3 - 2 век пр.н.е.).|209x209пкс]] Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref><ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис под формата на ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. [[Файл:Scrofa semilanuta.jpg|мини|Барелеф с Полувълнистата свиня на стените на Регионалната палата.|213x213пкс|ляво]] Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловез]] – племенник на галския крал Амикат, изпратен от него в Северна Италия начело на група, съставена от различни галски племенаю Тя побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Твърди се, че Беловез основава селището по време на управлението на [[Тарквиний Приск]]. Според Тит Ливий Тарквиний управлява от 616 до 579 г. пр.н.е.<ref>Livius, ''[[Ab Urbe condita]]'' 5.34–35.3.</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === [[Файл:A model in wood of imperial era Mediolanum, Civico museo archeologico di Milano (8441760743).jpg|мини|Дървен модел на имперския Медионалум.]] След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> В крайна сметка римляните завладяват целия регион, наричайки новата [[Римска провинция|провинция]] „[[Цизалпийска Галия]]“ (от [[Латински език|лат]]. „Галия от тази страна на Алпите“) и може би дават на града неговото [[Латинизация на имената|латинизирано]] име ''Mediolanum'': на [[галски език|галски]] ''*medio-'' означава „среда, център“ и елементът на името ''-lanon'' е келтският еквивалент на латинското ''-planum'' „равнина ", така че ''*Mediolanon'' (латинизирано като ''Mediolānum'' ) означава "(селище) в средата на равнината".<ref>{{Cite book|last=Delamarre|first=Xavier|title=Dictionnaire de la langue gauloise|url=https://archive.org/details/dictionnairedela00dela_348|edition=2nd|year=2003|publisher=Errance|location=Paris|isbn=2-87772-237-6|pages=[https://archive.org/details/dictionnairedela00dela_348/page/n219 221]–222}}</ref> <ref>Compare G. Quintela and V. Marco '"Celtic Elements in Northwestern Spain in Pre-Roman times" ''e-Keltoi: Journal of Interdisciplinary Celtic Studies,'' 2005, referring to "a toponym, clearly in the second part of the composite Medio-lanum (=Milan), meaning 'plain' or flat area.</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на Цизалпийска Галия и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'' (даващ [[римско гражданство]] на транспаданците от Цизалпийска Галия), до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> [[Файл:Colonne di san lorenzo 01.jpg|мини|235x235px|Древноримски руини в Милано: [[Колони на Сан Лоренцо|Колоните на Сан Лоренцо]]|ляво]] След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото признание на града е съпътствано от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага кара да построят няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 м), Термите на Херкулес, голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. Той увеличава площта на града до 375 акра, като го огражда с нова, по-голяма каменна стена (около 4,5 км) с множество 24-странни кули. Монументалната зона има кули близнаци и тази, включена по-късно в строежа на манастира [[Сан Маурицио ал Монастеро Маджоре|Сан Маурицио Маджоре]], остава висока 16,6 м. През [[313]] г. император [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Константин е в Медиоланум, за да отпразнува сватбата на сестра си с Лициний. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за Медиоланум през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} [[Файл:4194 - Milano - Ruderi dell'Arena romana - Foto Giovanni Dall'Orto 14-July.2007.jpg|мини|Руини от римския амфитеатър от кр. на 1 век от н.е. в днешния Археологически парк „Милански антиквариум“. Бил е третият по големина в Римска Италия след Колизеума и Амфитеатъра в Капуа.<ref>''[http://www.serenoeditore.com/milano/archeo/anfiteatro.htm L'anfiteatro]'', su serenoeditore.com. <small>URL посетен на 6 юни 2018</small>.</ref>]] В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният Медиоланум е защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. Започва епоха на упадък, която се влошава, когато [[Атила]], кралят на [[Хуни|хуните]], плячкосва и опустошава града през 452 г. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готския крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урая]] (племенник на [[Витигис]] – бивш крал на [[Остготско кралство|италианските остготи]]), които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» („В тази година Нарсес бивш proposito и патриций, след като победи много тирани [...] и възстанови похвално Милано и останалите градове, които готите бяха разрушили, бе свален от управлението на Италия от гореспоменатия Август [[Юстиниан II]].“)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския [[диоцез]] (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Бел. 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за „Крал на франките и лангобардите с Божията помощ“ (''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum)'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. [[Файл:Milano, antica porta ticinese, 01.jpg|мини|227x227пкс|Средновековната [[Порта Тичинезе]] (1100 г.) е една от трите средновековни порти на града, които все още съществуват в Милано.]] [[Файл:La battaglia di Legnano di Amos Cassoli.jpg|ляво|мини|269x269пкс|Изображение от 19 век на [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] – важна военна битка за възраждането на града, върху картина на [[Амос Касиоли]]]] Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). През 11 век се наблюдава реакция срещу контрола на [[Император на Свещената Римска империя|императорите на Свещената Римска империя]]. В Северна Италия възникват градове-държави, израз на новата политическа сила на градовете и тяхната воля да се борят срещу всички феодални власти. Милано не е изключение. По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Не след дълго обаче италианските градове-държави започват да се бият помежду си, за да се опитат да ограничат съседните сили <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/en/arteecultura/storia|заглавие=Milan: a history of greatness, from its origins to the twentieth century|труд=Portale per il Turismo del Comune di Milano|език=en|достъп_дата=15 May 2017}}</ref> Миланците унищожават [[Лоди]] и непрекъснато воюват с [[Павия]], [[Кремона]] и [[Коморски острови|Комо]], които молят [[Фридрих I Барбароса]] за помощ. Те залавят [[Беатрис Бургундска|императрица Беатрис]] и я принуждават да язди магаре назад през града, докато не излезе. Това води до почти пълното [[Обсада на Милано (1162)|разрушение на града през април 1162 г.]] от Фридрих I Барбароса. Впоследствие Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той преминава към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния неутралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. [[Файл:IMG 3734 - Milano - Stemma visconteo- sull'Arcivescovado - Foto di Giovanni Dall'Orto - 15-jan-2007.jpg|ляво|мини|194x194px|Герб на Висконти: змията, поглъщаща дете.]] През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Тогава [[Джан Галеацо Висконти]] става първият [[Списък на владетелите на Милано|херцог на Милано]], след като получава титлата от [[Вацлав IV|Венцеслав, крал на римляните]]. Висконти успешно провежда експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. Той желае катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. [[Файл:Massima espansione Viscontea.png|мини|257x257пкс|[[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и владенията на [[Висконти]] (маркирани в яркозелено) в началото на 15 век на върха на своята мощ по време на управлението на херцог [[Джан Галеацо Висконти]]]] [[Файл:Ambrosino 1310.jpg|ляво|мини|222x222пкс|Амброзин - миланска монета от 14 век. Днес Милано награждава залсужилите си граждани с Амброджини.]] Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 хил. жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и земеделието. Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците в историческия център като напр. ул. Спадари (мечопроизводители) и ул. Сперонари (шпоропроизводители), които показват специалитетите на миланските занаятчийски дюкяни от онова време, разположени там. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. [[Файл:20110725 Castello Sforzesco Milan 5557.jpg|ляво|мини|266x266пкс|Замъкът на Сфорците]] Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref>. През 1447 г. [[Филипо Мария Висконти]], херцог на Милано, умира без мъжки наследник. След края на линията на Висконти е създадена [[Амброзия (република)|Амброзианската република]]. Тя носи името си от Св. [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] – покровителят на града.<ref name="lucas:268">Henry S. Lucas, ''The Renaissance and the Reformation'' p. 268.</ref> Фракциите на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите и гибелините]] работят заедно за създаването ѝ. Независимо от това републиката се разпада, когато през [[1450]] г. Милано е завладян от [[Франческо I Сфорца|Франческо I]] от [[Сфорца|Дом Сфорца]], което прави Милано един от водещите градове на италианския [[Ренесанс]].<ref name="lucas:268" /> <ref name="InternationalStudent">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://internationalrelations.unicatt.it/it/international_student/the_history_of_milan|заглавие=The History of Milan – Relazioni Internazionali – Università Cattolica del Sacro Cuore|издател=internationalrelations.unicatt.it|достъп_дата=14 January 2010}}</ref> В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Той се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлече в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува „[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]“, и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]]; двамата повлияват върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === Последният независим владетел на Милано [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] поисква помощта на [[Шарл VIII|Шарл VIII от Франция]] срещу другите [[Стари италиански държави|италиански държави]], като в крайна сметка отприщва [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианските войни]]. Братовчедът на краля [[Луи XII]] участва в експедицията и осъзнава, че по-голямата част от Италия е практически беззащитна. Това го кара да се върне няколко години по-късно през 1500 г. и да поиска Миланското херцогство за себе си, тъй като баба му е била член на управляващото семейство [[Висконти]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> По това време Милано е защитаван от [[швейцарски наемници]]. След победата на наследника на Луи – френският крал [[Франсоа I]] над швейцарците в [[Битка при Мариняно|битката при Мариняно]] през 1515 г. херцогството му е обещано. Когато испанският хабсбургски император [[Карл V]] побеждава Франсоа I в [[Битка при Павия (1525)|битката при Павия]] през 1525 г., [[Северна Италия]], включително Милано, преминава към [[Хабсбургска Испания]].<ref>John Lothrop Motley, ''The Rise of the Dutch Republic'' Vol.</ref> Карл V, като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1556 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Всъщност през 1556 г. Карл V абдикира в полза на сина си Филип II и брат си [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I.]] Италианските владения на Карл, включително Милано, преминават към Филип II и остават при испанската линия на Хабсбургите, докато австрийската линия на Фердинанд от Хабсбургите управлява Свещената Римска империя. Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref>[[Файл:Melchiorre Gherardini, Piazza di S. Babila durante la peste del 1630.jpg|ляво|мини|250x250px|Милано по време на чумата през 1630 г.: каруци пренасят трупове на починалите.]] Опустошителната [[чума|чумна]] епидемия от 1629 - 1631 г., която отнема живота на около 60 хил. души от население от 130 хил., причинява безпрецедентно опустошение в града и дълбоко белязва неговата култура. По-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Чумната епидемия е възприета от мнозина като символ на лошото испанско управление и упадък и се смята за едно от последните огнища на вековната [[пандемия]] от чума, започнала с [[Черната смърт]].<ref>Cipolla, Carlo M. ''Fighting the Plague in Seventeenth Century Italy''.</ref> [[Файл:Braun Milano HAAB.jpg|мини|241x241пкс|Карта на Милано от края на 16 век, включен в Испанските стени.]] Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|Италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред вратите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно унищожен от пожар. [[Файл:Napoleon I of France by Andrea Appiani.jpg|мини|239x239пкс|Наполеон Бонапарт]] През 1713–1714 г. договорите от [[Утрехтски мирен договор|Утрехт]] и [[Ращатски мирен договор|Ращат]] официално потвърждават австрийския суверенитет над повечето италиански владения на Хабсбургска Испания, включително [[Ломбардия]] и нейната столица Милано. Австрийската империя властва над Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. [[Файл:Suvorov in Milan.jpg|ляво|мини|237x237пкс|Церемониално посрещане на ген. [[Александър Суворов]] в Милано през април 1799 г.]] Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. [[Файл:Cinque giornate di Milano.jpg|мини|237x237px|Картина, изобразяваща Петте дена на Милано.]] През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. То принуждава фелдмаршал [[Йозеф Радецки|Радецки]] временно да се оттегли от града. Граничното кралство [[Сардинско кралство|Пиемонт-Сардиния]] изпраща войски, за да защити въстаниците и да организира [[Референдум|плебисцит]], който ратифицира с огромно мнозинство обединението на Ломбардия с Пиемонт-Сардиния. Но само няколко месеца по-късно австрийците успяват да изпратят нови сили, които разбиват пиемонтската армия в [[Битка при Кустоца (1848)|битката при Кустоца]] на 24 юли 1848 г. и да възстановят австрийския контрол над Северна Италия. Около десет години по-късно обаче италиански националистически политици, офицери и интелектуалци като [[Камило Бенсо ди Кавур|Кавур]], [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] и [[Джузепе Мацини|Мацини]] успяват да съберат огромен консенсус и да притиснат монархията да сключи съюз с новата [[Втора френска империя|Френска империя]] на [[Наполеон III]], за да победи Австрия и да създаде голяма италианска държава в региона. В [[Битка при Солферино|битката при Солферино]] през 1859 г. френските и италианските войски нанасят тежко поражение на австрийците, които отстъпват под [[Квадрилатерато]] (защитна система на австрийците от четири крепости, разположени между Ломбардия и Венеция).<ref name="Solferino">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.battlefieldanomalies.com/solferino/08_the_battle.htm|заглавие=Solferino|автор=Graham J. Morris|достъп_дата=9 June 2009}}</ref> След тази битка Милано и останалата част от Ломбардия са включени в Пиемонт-Сардиния, която след това продължи да анексира всички останали италиански градове и провъзгласява раждането на [[Кралство Италия]] на 17 март 1861 г. [[Файл:A.P., Façade de la Cathedrale de Milan (pre 1866) dett..jpg|ляво|мини|219x219пкс|[[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] около 1860 г. Отляво се вижда Coperto dei Figini, разрушен през 1864 г., за да се разшири площадът.]] След [[Римски плебисцит (1870)|анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“. Според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони. Този епитет не се използва в днешно време или се използва предимно за иронични цели.<ref group="N">По-специално препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Чисти ръце]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от инж. [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и развитие на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Световното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Симплон. [[Рисорджименто|Политическото обединение на Италия]] засилва икономическото господство на Милано над Северна Италия. Гъста железопътна мрежа, чието изграждане е започнато под патронажа на Австрия, е завършена за кратко време, превръщайки Милано в железопътен център на Северна Италия и с откриването на железопътните тунели [[Железопътен тунел Готард|Готард]] (1882) и [[Симплонски тунел|Симплон]] (1906) в главния южен Европейски железопътен център за превоз на стоки и пътници. Всъщност Милано и Венеция са сред основните спирки на [[Ориент Експрес]], който започва да работи от 1919 г. Изобилните водноелектрически ресурси позволяват развитието на силен стоманен и текстилен сектор и тъй като миланските банки доминират във финансовата сфера на Италия, градът се превръща във водещ финансов център на страната. [[Файл:Illustrazione popolare 1898 - Artiglieria in Piazza Duomo.jpg|мини|252x252пкс|Артилерия на площад „Дуомо“]] Много бързата индустриализация през последните две десетилетия на 1800 г. води до раждането на масивна работническа класа, както и до остри социални конфликти. От 6 до 9 май 1898 г. Милано е разтърсен от репресиите на ген. [[Фиоренцо Бава Бекарис]] поради [[Милански бунтове|Бунтовете в Милано]] (''Moti di Milano''). Това са бунтове на част от населението на града срещу правителството. Сблъсъците се състоят след демонстрации на работници, които излизат на улицата срещу полицията и войниците, за да протестират срещу условията на труд и поскъпването на хляба през предходните месеци, както се случва и в други италиански градове през същия период. Генералът действа твърдо от самото начало, за да задуши всяка възможна форма на протест; безразборното използване на огнестрелни оръжия и по-специално на оръдия в града води до желания резултат, но също така и до множество жертви, често просто странични наблюдатели. „Оръдията на Бава Бекарис“ остават в историята като символ на безсмислени и кървави репресии. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914]] г. и лекарят [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Медзо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> [[Файл:Piazza san sepolcro 1919.jpg|ляво|мини|236x236пкс|Мусолини основава Италианския съюз на борбата.]] Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919]] г. в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> В Милано бъдещият [[Фашизъм|фашистки]] диктатор стартира своя [[поход към Рим]] на 28 октомври 1922 г. На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно се променя обликът на много от градския пейзаж. [[Файл:Milano, Galleria Vittorio Emanuele II (bombardata) 02.jpg|мини|208x208px|Галерия „Виктор Емануил II“ след бомбардировките през 1943 г.]] По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943]] г., в рамките на една седмица, той претърпява множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 хил. души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Избиване в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> Когато Италия [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|капитулира]] през 1943 г., германските сили окупират и разграбват по-голямата част от Северна Италия, подхранвайки раждането на масивно [[Италианска съпротива|съпротивително]] партизанско движение.<ref name="Cooke">{{Cite book|last=Cooke|first=Philip|title=Italian resistance writing: an anthology|year=1997|publisher=Manchester University Press|location=Manchester|isbn=0-7190-5172-X|page=20}}</ref> [[Файл:Mussolini e Petacci a Piazzale Loreto, 1945.jpg|мини|231x231пкс|Телата на Пиацале „Лорето“]] На 29 април 1945 г. американската Първа бронирана дивизия настъпва към Милано, но преди да пристигне, италианската съпротива завзема контрола над града и [[Смърт на Бенито Мусолини|екзекутира Мусолини]] заедно с любовницата му и няколко офицери от режима, които по-късно са обесени и изложени на [[Пиацале Лорето|Пиацале „Лорето“]], където една година преди това са екзекутирани някои членове на съпротивата. Фашистите са застреляни от група партизани, начело с [[Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са спасени от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945]] г., довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] на [[Празник на Италианската република|2 юни]] [[1946]] г., градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. [[Файл:Mi-Milano-1959-Grattacielo-Pirelli-01.jpg|ляво|мини|235x235пкс|Кулата на Пирели]] По време на следвоенния икономически бум усилията за възстановяване и т. нар. „италианско икономическо чудо“ привличат голяма вълна от вътрешна миграция (особено от селските райони на [[Южна Италия]]) към Милано. Населението нараства от 1,3 милиона през 1951 г. до 1,7 милиона през 1967 г.<ref name="Ginsborg">{{Cite book|last=Ginsborg|first=Paul|title=A history of contemporary Italy: society and politics, 1943 – 1988|year=2003|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=1-4039-6153-0|page=220}}</ref> През този период Милано бързо се възстановява с изграждането на няколко иновативни и модернистични [[Небостъргач|небостъргачи]] като [[Торе Веласка]] и [[Пирели Тауър]], които скоро се превръщат в символи на тази нова ера на просперитет.<ref name="Foot">{{Cite book|last=John Foot|title=Milan since the miracle: city, culture, and identity|year=2001|publisher=Berg|location=New York|isbn=1-85973-545-2|page=119}}</ref> Икономическият просперитет обаче е засенчен в края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век по време на т. нар. „[[Оловни години]]“, когато Милано става свидетел на безпрецедентна вълна от улично насилие, [[Стачка|работнически стачки]] и [[Тероризъм|политически тероризъм]]. В Милано са някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969]] г., когато избухва бомба в Националната аграрна банка на Пиаца „Фонтана“, убивайки 17 и ранявайки 88 души. През 80-те години на 20 век, с международния успех на миланските модни къщи като [[Армани]], [[Версаче]] и [[Долче & Габана]], Милано се превърна в една от световните модни столици. Градът отбелязва също значително нарастване на [[Международен туризъм|международния туризъм]], особено от Америка и Япония, докато фондовата борса увеличава пазарната си капитализация повече от пет пъти.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.borsaitaliana.it/borsaitaliana/ufficio-stampa/dati-storici/principaliindicatori2012_pdf.htm|заглавие=Italian Stock Exchange – Main indicators 1975–2012|достъп_дата=16 October 2012}}</ref> От края на [[1980-те]] г. градът започва да е наричан от медиите „[[Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lastampa.it/redazione/cmsSezioni/cultura/200804articoli/31497girata.asp|заглавие=L'uomo che inventò la Milano da bere|издател=Lastampa.It|достъп_дата=25 March 2010}}</ref> През последната четвъртина на 20 век градът е в центъра на италианската политика. Процесът започва с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление. През 90-те години на 20 век в Милано се разразява скандалът „[[Чисти ръце]]“ или „Танджентòполи“ – поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес,<ref group="N">След като тази фаза приключва, „желаната връзка между [[етика]] и развитие остава незавършена и се създава в отвореното се политическо-културнот пространство „тактическа" система за оцеляване според Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Там се твърди и, че Милано е застарял, затворник на своя стереотип за ефективен и динамичен град. Последната голяма възможност е именно породена от историческия контекст на [[Чисти ръце]]: в Милано би могло да се конкретизира идеята, че Италия би тръгнала отново чрез това дело на „прочистване“. „[[Милано за пиене]]“ минава през рещително изпитание, което би довело до възход на формата на модерни политики, но и този пасаж е безуспешен".</ref> В този политически скандал много политици и бизнесмени са съдени за корупция. Градът също е засегнат от тежка финансова криза и постоянен спад в производството на текстил, автомобили и стомана.<ref name="Foot2">{{Cite book|last=John Foot|title=Milan since the miracle: city, culture, and identity|year=2001|publisher=Berg|location=New York|isbn=1-85973-545-2|page=119}}</ref> Проектите „Милано 2“ и „Милано 3“ на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]] са най-важните жилищни проекти от 80-те и 90-те години на 20 век в Милано и донасят на града нова икономическа и социална енергия. Възходът на Берлускони води до ръководството му на дясноцентристка коалиция. Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], [[финанси]]те, [[мода]]та, [[Издателска дейност|издателската дейност]] и [[промишленост]]та. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (на пл. Афари), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основно място на административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Тук се намира и Фиера ди Милано – изложбен център с най-голямата изложбена площ в Европа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> [[Файл:EXPO 2015 - Milano - Piazza Castello, Expo Gate.JPG|мини|240x240пкс|Площад „Кастело“ по време на Експо 2015.]] След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008]] г., от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема храна. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като „зараждащ се глобален град“ заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] 7meug5k24vrnb0jeq5ayj2xdujsb2rb 11473990 11473983 2022-07-29T11:22:13Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = Milan.Proper.Wikipedia.Image.png | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] |изглед-описание=От ляво надясно: [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]], [[Замък на Сфорците]], [[Ла Скала]], [[Галерия Виктор Емануил II]]; [[Централна ЖП гара (Милано)|Централна ЖП гара]], [[Порта Семпионе|Арката на мира]], [[Миланска катедрала]].}} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|вторият по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум (както се нарича тогава) увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|Италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Въпреки загубата на голяма част от своето политическо и културно значение в ранния модерен период, градът възвръща статута си на основен икономически и политически център, като днес се счита за индустриална и финансова столица на Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.italianbusinesstips.com/milan-story/|заглавие=Milan - story of a business capital of Europe|труд=Italian Business Tips|език=en-US|достъп_дата=2021-10-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Milan-Italy|заглавие=Milan {{!}} History, Population, Climate, & Facts|труд=Encyclopedia Britannica|език=en|достъп_дата=2021-10-27}}</ref> Милано ръководи индустриалното развитие на Италианската република: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В Милано е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. Градът е домакин на множество културни институции, академии и университети. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Милано е признат за една от четирите световни [[Модна столица|столици на модата]] (заедно с [[Лондон]], [[Ню Йорк]] и [[Париж]])<ref>{{Cite news|url=http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|title=Milan, the 'world's design capital', takes steps to attract visitors year-round|last=Shaw|first=Catherine|date=17 July 2016|work=[[South China Morning Post]]|access-date=15 October 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171016015230/http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|archive-date=16 October 2017|language=en}}</ref> благодарение на няколко международни събития и панаири, включително Седмицата на [[Седмица на модата (Милано)|модата]] в Милано и Панаира на мебелите в Милано, които са сред най-големият в света по отношение на приходи, посетители и растеж.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.languagemonitor.com/fashion/|заглавие=Fashion|издател=The Global Language Monitor|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.frogdesign.com/studio/milan|заглавие=Milan, Italy &#124; frog|издател=Frogdesign.com|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.monocle.com/sections/design/Web-Articles/Milan-2009/|заглавие=Milan Furniture Fair|издател=Monocle.com|достъп_дата=10 July 2012}}</ref> В него се провежда [[Световно изложение|Универсалното изложение]] през [[Световно изложение в Милано (1906)|1906 г.]] и през [[Експо 2015|2015]] г. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света и втори в [[Италия]] след [[Рим]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.donnaglamour.it/citta-piu-visitate-al-mondo/lifestyle/|заглавие=Città più visitate al mondo, da Istanbul a Bangkok: il turismo non mente|дата=2022-3-4|достъп_дата=2022-7-29}}</ref>. Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Милано има 10 милиона посетители през 2018 г., като най-много чуждестранни посетители идват от Китай, САЩ, Франция и Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/economia/dati-turismo-2018.html|заглавие=Milano sempre più meta turistica, anche nel 2018 sono cresciuti i visitatori: il 16% è cinese|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/dati-presenze-turisti-2018.html|заглавие=Milano, inarrestabile boom di turisti: nel 2018 sfiorano il tetto dei 10 milioni|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref> Туристите са привлечени от музеите и художествените галерии на Милано, които включват някои от най-важните колекции в света, включително големи произведения на [[Леонардо да Винчи]]. Градът се обслужва от много луксозни хотели и към 2016 г. е петият по звезди в света според [[Мишлен (кулинарен справочник)|Мишлен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.luxgallery.it/guida-michelin-2016-ristoranti-stellati-in-lombardia-64338.php|заглавие=Guida Michelin 2016: ristoranti stellati in Lombardia|достъп_дата=7 May 2016}}</ref> Милано също е дом на два от най-успешните футболни отбори в Европа: [[АК Милан|АК „Милан“]] и [[ФК „Интер“]], и на един от основните европейски баскетболни отбори – [[Олимпия Милано]]. Градът ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2026|Зимните олимпийски]] и [[Зимни параолимпийски игри 2026|параолимпийски]] игри за първи път през 2026 г., заедно с [[Кортина д'Ампецо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/lausanne-to-host-vote-for-winning-2026-winter-olympic-bid-instead-of-milan-after-italy-enters-race/|заглавие=Lausanne To Host Vote For Winning 2026 Winter Olympic Bid Instead of Milan After Italy Enters Race|издател=GamesBids}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/ioc-to-move-up-2026-olympic-bid-vote-three-months-now-june-2019/|заглавие=IOC To Move Up 2026 Olympic Bid Vote Three Months, Now June 2019|издател=GamesBids}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/sport/winter-olympics/48748380|заглавие=Winter Olympics: Italy's Milan-Cortina bid chosen as host for the 2026 Games|издател=BBC}}</ref> == Физическа география == === Територия === Милано лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]], на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref> [[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref>[[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде|ляво]]Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> Съществуват различни хипотези за произхода на името. В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина",<ref>{{Cite book|last=Ambrogio|first=Renzo|title=Nomi d'Italia : origine e significato dei nomi geografici e di tutti i comuni|year=2009|publisher=Istituto geografico De Agostini|location=Novara|isbn=978-88-511-1412-1|page=385}}</ref> като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. Някои учени смятат, че ''lanum'' идва от [[Келтски езици|келтския]] корен ''lan'', което означава оградено пространство или демаркирана територия (източник на [[Уелски език|уелската]] дума ''llan'', което означава „светилище“ или „църква“, в крайна сметка родствено на английска/ [[Немски език|немска]]та дума ''land''), в която келтските общности са се строят светилища.<ref>{{Cite book|last=Wise|first=Hilary|title=The vocabulary of modern French origins, structure and function|year=1997|publisher=Routledge|location=London|isbn=0-203-42979-6|page=39}}</ref> Следователно ''Mediolanum'' може да означава централен град или светилище на келтско племе. Всъщност около 60 гало-римски обекта във Франция носят името „Mediolanum“, например [[Сент]] (''Mediolanum Santonum'') и [[Еврьо]] (''Mediolanum Aulercorum'').<ref>{{Cite book|last=Michell|first=John|title=The sacred center: the ancient art of locating sanctuaries|year=2009|publisher=Inner Traditions|location=Rochester, Vt.|isbn=978-1-59477-284-9|page=32}}</ref><ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Друга теория свързва името с [[Дива свиня|дивата свиня]] (''Scrofa semilanuta -'' „полувълниста свиня“) – древната [[емблема]] на града, описана в ''Emblemata'' на [[Андреа Алчато]] през 1584 г, под дърворезба на първото издигане на градските стени, където се вижда глиган, изваден от разкопките, и етимологията на ''Mediolanum'', дадена като „полувълнинста“,<ref>''medius'' + ''lanum''; Alciato's "etymology" is intentionally far-fetched.</ref> обяснена на латински и на [[Френски език|френски]]. Според тази теория основаването на Милано се приписва на два [[Келти|келтски народа]] – [[Битуриги|битури]] и [[едуи]], имащи за свои емблеми овен и глиган.<ref>''Bituricis vervex, Heduis dat sucula signum.''</ref> Следователно символът на града е глиган, носещ вълна, животно с двойна форма, ту с остра четина, ту с гладка вълна.<ref>''Laniger huic signum sus est, animálque biforme, Acribus hinc setis, lanitio inde levi.''</ref> Алчато кредитира [[Амвросий Медиолански]] за разказа си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.emblems.arts.gla.ac.uk/french/emblem.php?id=FALc002|заглавие=Alciato, ''Emblemata'', Emblema II|издател=Emblems.arts.gla.ac.uk|достъп_дата=13 March 2009}}</ref> На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> == История на Милано == {{Main|История на Милано}} === Келтска епоха === [[Файл:9754 - Museo archeologico di Milano - Olletta celtica (sec. II-I a.C.) - Foto Giovanni Dall'Orto, 13-mar-2012.jpg|мини|Келтски съд от периода преди Римското завоевание (3 - 2 век пр.н.е.).|209x209пкс]] Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref><ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис под формата на ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. [[Файл:Scrofa semilanuta.jpg|мини|Барелеф с Полувълнистата свиня на стените на Регионалната палата.|213x213пкс|ляво]] Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловез]] – племенник на галския крал Амикат, изпратен от него в Северна Италия начело на група, съставена от различни галски племенаю Тя побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Твърди се, че Беловез основава селището по време на управлението на [[Тарквиний Приск]]. Според Тит Ливий Тарквиний управлява от 616 до 579 г. пр.н.е.<ref>Livius, ''[[Ab Urbe condita]]'' 5.34–35.3.</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === [[Файл:A model in wood of imperial era Mediolanum, Civico museo archeologico di Milano (8441760743).jpg|мини|Дървен модел на имперския Медионалум.]] След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> В крайна сметка римляните завладяват целия регион, наричайки новата [[Римска провинция|провинция]] „[[Цизалпийска Галия]]“ (от [[Латински език|лат]]. „Галия от тази страна на Алпите“) и може би дават на града неговото [[Латинизация на имената|латинизирано]] име ''Mediolanum'': на [[галски език|галски]] ''*medio-'' означава „среда, център“ и елементът на името ''-lanon'' е келтският еквивалент на латинското ''-planum'' „равнина ", така че ''*Mediolanon'' (латинизирано като ''Mediolānum'' ) означава "(селище) в средата на равнината".<ref>{{Cite book|last=Delamarre|first=Xavier|title=Dictionnaire de la langue gauloise|url=https://archive.org/details/dictionnairedela00dela_348|edition=2nd|year=2003|publisher=Errance|location=Paris|isbn=2-87772-237-6|pages=[https://archive.org/details/dictionnairedela00dela_348/page/n219 221]–222}}</ref> <ref>Compare G. Quintela and V. Marco '"Celtic Elements in Northwestern Spain in Pre-Roman times" ''e-Keltoi: Journal of Interdisciplinary Celtic Studies,'' 2005, referring to "a toponym, clearly in the second part of the composite Medio-lanum (=Milan), meaning 'plain' or flat area.</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на Цизалпийска Галия и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'' (даващ [[римско гражданство]] на транспаданците от Цизалпийска Галия), до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> [[Файл:Colonne di san lorenzo 01.jpg|мини|235x235px|Древноримски руини в Милано: [[Колони на Сан Лоренцо|Колоните на Сан Лоренцо]]|ляво]] След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото признание на града е съпътствано от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага кара да построят няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 м), Термите на Херкулес, голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. Той увеличава площта на града до 375 акра, като го огражда с нова, по-голяма каменна стена (около 4,5 км) с множество 24-странни кули. Монументалната зона има кули близнаци и тази, включена по-късно в строежа на манастира [[Сан Маурицио ал Монастеро Маджоре|Сан Маурицио Маджоре]], остава висока 16,6 м. През [[313]] г. император [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Константин е в Медиоланум, за да отпразнува сватбата на сестра си с Лициний. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за Медиоланум през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} [[Файл:4194 - Milano - Ruderi dell'Arena romana - Foto Giovanni Dall'Orto 14-July.2007.jpg|мини|Руини от римския амфитеатър от кр. на 1 век от н.е. в днешния Археологически парк „Милански антиквариум“. Бил е третият по големина в Римска Италия след Колизеума и Амфитеатъра в Капуа.<ref>''[http://www.serenoeditore.com/milano/archeo/anfiteatro.htm L'anfiteatro]'', su serenoeditore.com. <small>URL посетен на 6 юни 2018</small>.</ref>]] В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният Медиоланум е защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. Започва епоха на упадък, която се влошава, когато [[Атила]], кралят на [[Хуни|хуните]], плячкосва и опустошава града през 452 г. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готския крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урая]] (племенник на [[Витигис]] – бивш крал на [[Остготско кралство|италианските остготи]]), които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» („В тази година Нарсес бивш proposito и патриций, след като победи много тирани [...] и възстанови похвално Милано и останалите градове, които готите бяха разрушили, бе свален от управлението на Италия от гореспоменатия Август [[Юстиниан II]].“)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския [[диоцез]] (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Бел. 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за „Крал на франките и лангобардите с Божията помощ“ (''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum)'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. [[Файл:Milano, antica porta ticinese, 01.jpg|мини|227x227пкс|Средновековната [[Порта Тичинезе]] (1100 г.) е една от трите средновековни порти на града, които все още съществуват в Милано.]] [[Файл:La battaglia di Legnano di Amos Cassoli.jpg|ляво|мини|269x269пкс|Изображение от 19 век на [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] – важна военна битка за възраждането на града, върху картина на [[Амос Касиоли]]]] Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). През 11 век се наблюдава реакция срещу контрола на [[Император на Свещената Римска империя|императорите на Свещената Римска империя]]. В Северна Италия възникват градове-държави, израз на новата политическа сила на градовете и тяхната воля да се борят срещу всички феодални власти. Милано не е изключение. По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Не след дълго обаче италианските градове-държави започват да се бият помежду си, за да се опитат да ограничат съседните сили <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/en/arteecultura/storia|заглавие=Milan: a history of greatness, from its origins to the twentieth century|труд=Portale per il Turismo del Comune di Milano|език=en|достъп_дата=15 May 2017}}</ref> Миланците унищожават [[Лоди]] и непрекъснато воюват с [[Павия]], [[Кремона]] и [[Коморски острови|Комо]], които молят [[Фридрих I Барбароса]] за помощ. Те залавят [[Беатрис Бургундска|императрица Беатрис]] и я принуждават да язди магаре назад през града, докато не излезе. Това води до почти пълното [[Обсада на Милано (1162)|разрушение на града през април 1162 г.]] от Фридрих I Барбароса. Впоследствие Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той преминава към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния неутралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. [[Файл:IMG 3734 - Milano - Stemma visconteo- sull'Arcivescovado - Foto di Giovanni Dall'Orto - 15-jan-2007.jpg|ляво|мини|194x194px|Герб на Висконти: змията, поглъщаща дете.]] През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Тогава [[Джан Галеацо Висконти]] става първият [[Списък на владетелите на Милано|херцог на Милано]], след като получава титлата от [[Вацлав IV|Венцеслав, крал на римляните]]. Висконти успешно провежда експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. Той желае катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. [[Файл:Massima espansione Viscontea.png|мини|257x257пкс|[[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и владенията на [[Висконти]] (маркирани в яркозелено) в началото на 15 век на върха на своята мощ по време на управлението на херцог [[Джан Галеацо Висконти]]]] [[Файл:Ambrosino 1310.jpg|ляво|мини|204x204px|Амброзин - миланска монета от 14 век. Днес Милано награждава залсужилите си граждани с Амброджини.]] Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 хил. жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и земеделието. Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците в историческия център като напр. ул. Спадари (мечопроизводители) и ул. Сперонари (шпоропроизводители), които показват специалитетите на миланските занаятчийски дюкяни от онова време, разположени там. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. [[Файл:20110725 Castello Sforzesco Milan 5557.jpg|ляво|мини|266x266пкс|Замъкът на Сфорците]] Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref>. През 1447 г. [[Филипо Мария Висконти]], херцог на Милано, умира без мъжки наследник. След края на линията на Висконти е създадена [[Амброзия (република)|Амброзианската република]]. Тя носи името си от Св. [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] – покровителят на града.<ref name="lucas:268">Henry S. Lucas, ''The Renaissance and the Reformation'' p. 268.</ref> Фракциите на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите и гибелините]] работят заедно за създаването ѝ. Независимо от това републиката се разпада, когато през [[1450]] г. Милано е завладян от [[Франческо I Сфорца|Франческо I]] от [[Сфорца|Дом Сфорца]], което прави Милано един от водещите градове на италианския [[Ренесанс]].<ref name="lucas:268" /> <ref name="InternationalStudent">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://internationalrelations.unicatt.it/it/international_student/the_history_of_milan|заглавие=The History of Milan – Relazioni Internazionali – Università Cattolica del Sacro Cuore|издател=internationalrelations.unicatt.it|достъп_дата=14 January 2010}}</ref> В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Той се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлече в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува „[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]“, и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]]; двамата повлияват върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === Последният независим владетел на Милано [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] поисква помощта на [[Шарл VIII|Шарл VIII от Франция]] срещу другите [[Стари италиански държави|италиански държави]], като в крайна сметка отприщва [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианските войни]]. Братовчедът на краля [[Луи XII]] участва в експедицията и осъзнава, че по-голямата част от Италия е практически беззащитна. Това го кара да се върне няколко години по-късно през 1500 г. и да поиска Миланското херцогство за себе си, тъй като баба му е била член на управляващото семейство [[Висконти]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> По това време Милано е защитаван от [[швейцарски наемници]]. След победата на наследника на Луи – френският крал [[Франсоа I]] над швейцарците в [[Битка при Мариняно|битката при Мариняно]] през 1515 г. херцогството му е обещано. Когато испанският хабсбургски император [[Карл V]] побеждава Франсоа I в [[Битка при Павия (1525)|битката при Павия]] през 1525 г., [[Северна Италия]], включително Милано, преминава към [[Хабсбургска Испания]].<ref>John Lothrop Motley, ''The Rise of the Dutch Republic'' Vol.</ref> Карл V, като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1556 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Всъщност през 1556 г. Карл V абдикира в полза на сина си Филип II и брат си [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I.]] Италианските владения на Карл, включително Милано, преминават към Филип II и остават при испанската линия на Хабсбургите, докато австрийската линия на Фердинанд от Хабсбургите управлява Свещената Римска империя. Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref>[[Файл:Melchiorre Gherardini, Piazza di S. Babila durante la peste del 1630.jpg|ляво|мини|250x250px|Милано по време на чумата през 1630 г.: каруци пренасят трупове на починалите.]] Опустошителната [[чума|чумна]] епидемия от 1629 - 1631 г., която отнема живота на около 60 хил. души от население от 130 хил., причинява безпрецедентно опустошение в града и дълбоко белязва неговата култура. По-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Чумната епидемия е възприета от мнозина като символ на лошото испанско управление и упадък и се смята за едно от последните огнища на вековната [[пандемия]] от чума, започнала с [[Черната смърт]].<ref>Cipolla, Carlo M. ''Fighting the Plague in Seventeenth Century Italy''.</ref> [[Файл:Braun Milano HAAB.jpg|мини|241x241пкс|Карта на Милано от края на 16 век, включен в Испанските стени.]] Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|Италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред вратите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно унищожен от пожар. [[Файл:Napoleon I of France by Andrea Appiani.jpg|мини|239x239пкс|Наполеон Бонапарт]] През 1713–1714 г. договорите от [[Утрехтски мирен договор|Утрехт]] и [[Ращатски мирен договор|Ращат]] официално потвърждават австрийския суверенитет над повечето италиански владения на Хабсбургска Испания, включително [[Ломбардия]] и нейната столица Милано. Австрийската империя властва над Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. [[Файл:Suvorov in Milan.jpg|ляво|мини|237x237пкс|Церемониално посрещане на ген. [[Александър Суворов]] в Милано през април 1799 г.]] Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. [[Файл:Cinque giornate di Milano.jpg|мини|237x237px|Картина, изобразяваща Петте дена на Милано.]] През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. То принуждава фелдмаршал [[Йозеф Радецки|Радецки]] временно да се оттегли от града. Граничното кралство [[Сардинско кралство|Пиемонт-Сардиния]] изпраща войски, за да защити въстаниците и да организира [[Референдум|плебисцит]], който ратифицира с огромно мнозинство обединението на Ломбардия с Пиемонт-Сардиния. Но само няколко месеца по-късно австрийците успяват да изпратят нови сили, които разбиват пиемонтската армия в [[Битка при Кустоца (1848)|битката при Кустоца]] на 24 юли 1848 г. и да възстановят австрийския контрол над Северна Италия. Около десет години по-късно обаче италиански националистически политици, офицери и интелектуалци като [[Камило Бенсо ди Кавур|Кавур]], [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] и [[Джузепе Мацини|Мацини]] успяват да съберат огромен консенсус и да притиснат монархията да сключи съюз с новата [[Втора френска империя|Френска империя]] на [[Наполеон III]], за да победи Австрия и да създаде голяма италианска държава в региона. В [[Битка при Солферино|битката при Солферино]] през 1859 г. френските и италианските войски нанасят тежко поражение на австрийците, които отстъпват под [[Квадрилатерато]] (защитна система на австрийците от четири крепости, разположени между Ломбардия и Венеция).<ref name="Solferino">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.battlefieldanomalies.com/solferino/08_the_battle.htm|заглавие=Solferino|автор=Graham J. Morris|достъп_дата=9 June 2009}}</ref> След тази битка Милано и останалата част от Ломбардия са включени в Пиемонт-Сардиния, която след това продължи да анексира всички останали италиански градове и провъзгласява раждането на [[Кралство Италия]] на 17 март 1861 г. [[Файл:A.P., Façade de la Cathedrale de Milan (pre 1866) dett..jpg|ляво|мини|219x219пкс|[[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] около 1860 г. Отляво се вижда Coperto dei Figini, разрушен през 1864 г., за да се разшири площадът.]] След [[Римски плебисцит (1870)|анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“. Според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони. Този епитет не се използва в днешно време или се използва предимно за иронични цели.<ref group="N">По-специално препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Чисти ръце]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от инж. [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и развитие на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Световното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Симплон. [[Рисорджименто|Политическото обединение на Италия]] засилва икономическото господство на Милано над Северна Италия. Гъста железопътна мрежа, чието изграждане е започнато под патронажа на Австрия, е завършена за кратко време, превръщайки Милано в железопътен център на Северна Италия и с откриването на железопътните тунели [[Железопътен тунел Готард|Готард]] (1882) и [[Симплонски тунел|Симплон]] (1906) в главния южен Европейски железопътен център за превоз на стоки и пътници. Всъщност Милано и Венеция са сред основните спирки на [[Ориент Експрес]], който започва да работи от 1919 г. Изобилните водноелектрически ресурси позволяват развитието на силен стоманен и текстилен сектор и тъй като миланските банки доминират във финансовата сфера на Италия, градът се превръща във водещ финансов център на страната. [[Файл:Illustrazione popolare 1898 - Artiglieria in Piazza Duomo.jpg|мини|252x252пкс|Артилерия на площад „Дуомо“]] Много бързата индустриализация през последните две десетилетия на 1800 г. води до раждането на масивна работническа класа, както и до остри социални конфликти. От 6 до 9 май 1898 г. Милано е разтърсен от репресиите на ген. [[Фиоренцо Бава Бекарис]] поради [[Милански бунтове|Бунтовете в Милано]] (''Moti di Milano''). Това са бунтове на част от населението на града срещу правителството. Сблъсъците се състоят след демонстрации на работници, които излизат на улицата срещу полицията и войниците, за да протестират срещу условията на труд и поскъпването на хляба през предходните месеци, както се случва и в други италиански градове през същия период. Генералът действа твърдо от самото начало, за да задуши всяка възможна форма на протест; безразборното използване на огнестрелни оръжия и по-специално на оръдия в града води до желания резултат, но също така и до множество жертви, често просто странични наблюдатели. „Оръдията на Бава Бекарис“ остават в историята като символ на безсмислени и кървави репресии. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914]] г. и лекарят [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Медзо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> [[Файл:Piazza san sepolcro 1919.jpg|ляво|мини|236x236пкс|Мусолини основава Италианския съюз на борбата.]] Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919]] г. в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> В Милано бъдещият [[Фашизъм|фашистки]] диктатор стартира своя [[поход към Рим]] на 28 октомври 1922 г. На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно се променя обликът на много от градския пейзаж. [[Файл:Milano, Galleria Vittorio Emanuele II (bombardata) 02.jpg|мини|208x208px|Галерия „Виктор Емануил II“ след бомбардировките през 1943 г.]] По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943]] г., в рамките на една седмица, той претърпява множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 хил. души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Избиване в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> Когато Италия [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|капитулира]] през 1943 г., германските сили окупират и разграбват по-голямата част от Северна Италия, подхранвайки раждането на масивно [[Италианска съпротива|съпротивително]] партизанско движение.<ref name="Cooke">{{Cite book|last=Cooke|first=Philip|title=Italian resistance writing: an anthology|year=1997|publisher=Manchester University Press|location=Manchester|isbn=0-7190-5172-X|page=20}}</ref> [[Файл:Mussolini e Petacci a Piazzale Loreto, 1945.jpg|мини|231x231пкс|Телата на Пиацале „Лорето“]] На 29 април 1945 г. американската Първа бронирана дивизия настъпва към Милано, но преди да пристигне, италианската съпротива завзема контрола над града и [[Смърт на Бенито Мусолини|екзекутира Мусолини]] заедно с любовницата му и няколко офицери от режима, които по-късно са обесени и изложени на [[Пиацале Лорето|Пиацале „Лорето“]], където една година преди това са екзекутирани някои членове на съпротивата. Фашистите са застреляни от група партизани, начело с [[Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са спасени от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945]] г., довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] на [[Празник на Италианската република|2 юни]] [[1946]] г., градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. [[Файл:Mi-Milano-1959-Grattacielo-Pirelli-01.jpg|ляво|мини|235x235пкс|Кулата на Пирели]] По време на следвоенния икономически бум усилията за възстановяване и т. нар. „италианско икономическо чудо“ привличат голяма вълна от вътрешна миграция (особено от селските райони на [[Южна Италия]]) към Милано. Населението нараства от 1,3 милиона през 1951 г. до 1,7 милиона през 1967 г.<ref name="Ginsborg">{{Cite book|last=Ginsborg|first=Paul|title=A history of contemporary Italy: society and politics, 1943 – 1988|year=2003|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=1-4039-6153-0|page=220}}</ref> През този период Милано бързо се възстановява с изграждането на няколко иновативни и модернистични [[Небостъргач|небостъргачи]] като [[Торе Веласка]] и [[Пирели Тауър]], които скоро се превръщат в символи на тази нова ера на просперитет.<ref name="Foot">{{Cite book|last=John Foot|title=Milan since the miracle: city, culture, and identity|year=2001|publisher=Berg|location=New York|isbn=1-85973-545-2|page=119}}</ref> Икономическият просперитет обаче е засенчен в края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век по време на т. нар. „[[Оловни години]]“, когато Милано става свидетел на безпрецедентна вълна от улично насилие, [[Стачка|работнически стачки]] и [[Тероризъм|политически тероризъм]]. В Милано са някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969]] г., когато избухва бомба в Националната аграрна банка на Пиаца „Фонтана“, убивайки 17 и ранявайки 88 души. През 80-те години на 20 век, с международния успех на миланските модни къщи като [[Армани]], [[Версаче]] и [[Долче & Габана]], Милано се превърна в една от световните модни столици. Градът отбелязва също значително нарастване на [[Международен туризъм|международния туризъм]], особено от Америка и Япония, докато фондовата борса увеличава пазарната си капитализация повече от пет пъти.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.borsaitaliana.it/borsaitaliana/ufficio-stampa/dati-storici/principaliindicatori2012_pdf.htm|заглавие=Italian Stock Exchange – Main indicators 1975–2012|достъп_дата=16 October 2012}}</ref> От края на [[1980-те]] г. градът започва да е наричан от медиите „[[Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lastampa.it/redazione/cmsSezioni/cultura/200804articoli/31497girata.asp|заглавие=L'uomo che inventò la Milano da bere|издател=Lastampa.It|достъп_дата=25 March 2010}}</ref> [[Файл:Silvio Berlusconi datisenato.jpg|мини|171x171пкс|Силвио Берлускони]] През последната четвъртина на 20 век градът е в центъра на италианската политика. Процесът започва с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление. През 90-те години на 20 век в Милано се разразява скандалът „[[Чисти ръце]]“ или „Танджентòполи“ – поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес,<ref group="N">След като тази фаза приключва, „желаната връзка между [[етика]] и развитие остава незавършена и се създава в отвореното се политическо-културнот пространство „тактическа" система за оцеляване според Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Там се твърди и, че Милано е застарял, затворник на своя стереотип за ефективен и динамичен град. Последната голяма възможност е именно породена от историческия контекст на [[Чисти ръце]]: в Милано би могло да се конкретизира идеята, че Италия би тръгнала отново чрез това дело на „прочистване“. „[[Милано за пиене]]“ минава през рещително изпитание, което би довело до възход на формата на модерни политики, но и този пасаж е безуспешен".</ref> В този политически скандал много политици и бизнесмени са съдени за корупция. Градът също е засегнат от тежка финансова криза и постоянен спад в производството на текстил, автомобили и стомана.<ref name="Foot2">{{Cite book|last=John Foot|title=Milan since the miracle: city, culture, and identity|year=2001|publisher=Berg|location=New York|isbn=1-85973-545-2|page=119}}</ref> Проектите „Милано 2“ и „Милано 3“ на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]] са най-важните жилищни проекти от 80-те и 90-те години на 20 век в Милано и донасят на града нова икономическа и социална енергия. Възходът на предприемача води до ръководството му на дясноцентристка коалиция. [[Файл:Milan skyline with Unicredit Tower and Bosco Verticale.jpg|мини|222x222пкс|Кулата на Уникредит и жил. сграда „Вертикална гора“ – част от проекта „Порта Нуова“.]] [[Файл:Veduta delle tre torri del quartiere Citylife a Milano.jpg|ляво|мини|Квартал CityLife ]] В началото на 21 век Милано претърпява серия от широкообхватни реконструкции върху огромни бивши индустриални зони.<ref>{{Cite book|last=Mieg|first=Harald A/|last2=Overmann|first2=Heike|title=Industrial heritage sites in transformation : clash of discourses|publisher=[[Routledge|Rutledge]]|location=New York and London|isbn=978-1-315-79799-1|page=72}}</ref> Два нови бизнес района - [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]] и [[CityLife (Милано)|CityLife]] са построени в рамките на десетилетие, променяйки радикално силуета на града. Неговият изложбен център се премества в много по-голям обект в град [[Ро (Ломбардия)|Ро]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nuovosistemafieramilano.it/JumpCh.asp?idLang=ENG&idUser=0&idChannel=12|заглавие=New Milan Exhibition System official website|достъп_дата=29 October 2012}}</ref> Дългият упадък в традиционното производство е засенчен от голямото разрастване на издателската дейност, финансите, банкирането, модния дизайн, информационните технологии, логистиката и туризма.<ref>{{Cite book|last=Ni|first=Pengfei|title=The global urban competitiveness report 2011|year=2012|publisher=Edward Elgar|location=Cheltenham|isbn=978-0-85793-421-5|page=127}}</ref> Продължителният десетилетия спад на населението на града изглежда частично преодолян през последните години. Успешното ребрандиране на града като глобална столица на иновациите допринася за успешните му кандидатури за домакинство на големи международни събития като [[Експо 2015|Expo 2015]] и [[Зимни олимпийски игри 2026]]. [[Файл:EXPO 2015 - Milano - Piazza Castello, Expo Gate.JPG|мини|240x240пкс|Площад „Кастело“ по време на Експо 2015.]]Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], [[финанси]]те, [[мода]]та, [[Издателска дейност|издателската дейност]] и [[промишленост]]та. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (разположена на пл. „Афари“), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основно място на административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Неговият изложбен център Фиера ди Милано с най-голямата изложбена площ в Европа<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> се премества в много по-голям обект в близкия град [[Ро (Ломбардия)|Ро]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nuovosistemafieramilano.it/JumpCh.asp?idLang=ENG&idUser=0&idChannel=12|заглавие=New Milan Exhibition System official website|достъп_дата=29 October 2012}}</ref> Дългият упадък в традиционното производство е засенчен от голямото разрастване на издателската дейност, финансите, банкирането, модния дизайн, информационните технологии, логистиката и туризма.<ref>{{Cite book|last=Ni|first=Pengfei|title=The global urban competitiveness report 2011|year=2012|publisher=Edward Elgar|location=Cheltenham|isbn=978-0-85793-421-5|page=127}}</ref> След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008]] г., от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема „Храни“. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като „зараждащ се глобален град“ заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] c2jvpv4k68n7t962nr65mkz6sqznp3u 11474004 11473990 2022-07-29T11:44:11Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Италия | име-местно = Milano | герб = CoA Città di Milano.svg | изглед = Milan.Proper.Wikipedia.Image.png | гео-ширина = 45.467 | гео-дължина = 9.183 | регион = Ломбардия | провинция = [[Метрополен град Милано]] | площ = 181,67 | височина = 120 | население = 1 374 582 | население-година = 2021 | кмет = Джузепе Сала (Зелена партия) от 21 юни 2016 г. | основаване = | пощенски-код = 20100 | телефонен-код = 02 | сайт = [http://www.comune.milano.it/ comune.milano.it] |изглед-описание=От ляво надясно: [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]], [[Замък на Сфорците]], [[Ла Скала]], [[Галерия Виктор Емануил II]]; [[Централна ЖП гара (Милано)|Централна ЖП гара]], [[Порта Семпионе|Арката на мира]], [[Миланска катедрала]].}} '''Милано''' ({{lang|it|Milano}}, на милански диалект: ''Milan'') е [[Италия|италиански]] град, столица на [[Северна Италия|северноиталианския]] регион [[Ломбардия]] и на едноименния [[Метрополен град Милано|метрополен град]], център на една от най-населените метрополни области на [[Европа]]. С население от 1 374 582 души (към 1 януари 2021 г.<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=eng|заглавие=Resident population on 1st January 2021 by sex, age and marital status (n) Municipality: Milano|достъп_дата=2022-7-28}}</ref>) той е най-населеният град в региона,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.tuttitalia.it/lombardia/|заглавие=Regione Lombardia|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> [[Списък на градовете в Италия|вторият по население община в Италия]] след [[Рим]] и един от най-населените градове в Европа. Основан около [[590 г. пр.н.е.]] от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]], той е завладян от древните римляни през [[222 г. пр.н.е.]]. С течение на вековете Медиоланум (както се нарича тогава) увеличава значението си, докато става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. В този период е обнародван [[Медиолански едикт|Медиоланският едикт]], който предоставя на всички граждани, вкл. и на [[Християнство|християните]], свободата на вероизповедание. В челните редици на борбата срещу [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] в [[Средновековна комуна|епохата на комуните]], той първо става [[Синьория Милано|синьория]] ([[1259]] г.), а в края на 14 век е издигнат в [[Миланско херцогство|херцогство]], оставайки в центъра на политическия и културен живот на [[Италиански ренесанс|ренесансова]] Италия. В началото на [[16 век]] губи независимостта си в полза на [[Испанска империя|Испанската империя]]. Почти два века по-късно преминава към [[Австрийска империя|австрийската корона]]: благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|Италианското просвещение]]. [[Столица]] на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]], след Реставрацията на [[Савойска династия|Савоя]] е един от най-активните центрове на [[Рисорджименто]] до включването му в савойското [[Кралство Италия]]. Въпреки загубата на голяма част от своето политическо и културно значение в ранния модерен период, градът възвръща статута си на основен икономически и политически център, като днес се счита за индустриална и финансова столица на Италия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.italianbusinesstips.com/milan-story/|заглавие=Milan - story of a business capital of Europe|труд=Italian Business Tips|език=en-US|достъп_дата=2021-10-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Milan-Italy|заглавие=Milan {{!}} History, Population, Climate, & Facts|труд=Encyclopedia Britannica|език=en|достъп_дата=2021-10-27}}</ref> Милано ръководи индустриалното развитие на Италианската република: той установява т. нар. „[[Индустриален триъгълник]]“ с градовете [[Торино]] и [[Генуа]], особено през годините на [[Италианско икономическо чудо|Икономическия бум]], когато индустриалният и градският растеж включва и съседни градове, създавайки огромния [[Метрополен район Милано]]. В Милано е седалището на Италианската борса и се провежда ежегоден панаир – най-големият в Италия и един от най-големите в Европа. Градът е домакин на множество културни институции, академии и университети. [[Миланска политехника|Миланската политехника]] е най-големият технически университет в Италия и водеща школа по архитектура, инженерни науки и индустриален дизайн. В областта на културата градът е основният италиански [[Издателска дейност|издателски]] център. Той е на върха на световната музикална мрежа благодарение на оперния сезон на Театър „[[Ла Скала]]“ и на неговата дълга оперна традиция. Освен това е сред основните европейски търговски панаирни града и сред основните центрове за [[индустриален дизайн]]. Милано е признат за една от четирите световни [[Модна столица|столици на модата]] (заедно с [[Лондон]], [[Ню Йорк]] и [[Париж]])<ref>{{Cite news|url=http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|title=Milan, the 'world's design capital', takes steps to attract visitors year-round|last=Shaw|first=Catherine|date=17 July 2016|work=[[South China Morning Post]]|access-date=15 October 2017|archive-url=https://web.archive.org/web/20171016015230/http://www.scmp.com/lifestyle/article/1990270/milan-worlds-design-capital-takes-steps-attract-visitors-year-round|archive-date=16 October 2017|language=en}}</ref> благодарение на няколко международни събития и панаири, включително Седмицата на [[Седмица на модата (Милано)|модата]] в Милано и Панаира на мебелите в Милано, които са сред най-големият в света по отношение на приходи, посетители и растеж.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.languagemonitor.com/fashion/|заглавие=Fashion|издател=The Global Language Monitor|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.frogdesign.com/studio/milan|заглавие=Milan, Italy &#124; frog|издател=Frogdesign.com|достъп_дата=1 June 2011}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.monocle.com/sections/design/Web-Articles/Milan-2009/|заглавие=Milan Furniture Fair|издател=Monocle.com|достъп_дата=10 July 2012}}</ref> В него се провежда [[Световно изложение|Универсалното изложение]] през [[Световно изложение в Милано (1906)|1906 г.]] и през [[Експо 2015|2015]] г. Милано е една от дестинациите на международния [[туризъм]]: той е сред 40-те най-посещавани града в света и втори в [[Италия]] след [[Рим]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.donnaglamour.it/citta-piu-visitate-al-mondo/lifestyle/|заглавие=Città più visitate al mondo, da Istanbul a Bangkok: il turismo non mente|дата=2022-3-4|достъп_дата=2022-7-29}}</ref>. Считан е за [[глобален град]], единственият италиански град в групата на Световните градове Алфа.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lborolondon.ac.uk/news-events/news/2020/london-connected-city/|заглавие=London and New York are the most connected cities in the world – new data shows|достъп_дата=2022-4-10}}</ref> Милано има 10 милиона посетители през 2018 г., като най-много чуждестранни посетители идват от Китай, САЩ, Франция и Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/economia/dati-turismo-2018.html|заглавие=Milano sempre più meta turistica, anche nel 2018 sono cresciuti i visitatori: il 16% è cinese|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/dati-presenze-turisti-2018.html|заглавие=Milano, inarrestabile boom di turisti: nel 2018 sfiorano il tetto dei 10 milioni|труд=MilanoToday|език=it|достъп_дата=2021-04-23}}</ref> Туристите са привлечени от музеите и художествените галерии на Милано, които включват някои от най-важните колекции в света, включително големи произведения на [[Леонардо да Винчи]]. Градът се обслужва от много луксозни хотели и към 2016 г. е петият по звезди в света според [[Мишлен (кулинарен справочник)|Мишлен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.luxgallery.it/guida-michelin-2016-ristoranti-stellati-in-lombardia-64338.php|заглавие=Guida Michelin 2016: ristoranti stellati in Lombardia|достъп_дата=7 May 2016}}</ref> Милано също е дом на два от най-успешните футболни отбори в Европа: [[АК Милан|АК „Милан“]] и [[ФК „Интер“]], и на един от основните европейски баскетболни отбори – [[Олимпия Милано]]. Градът ще бъде домакин на [[Зимни олимпийски игри 2026|Зимните олимпийски]] и [[Зимни параолимпийски игри 2026|параолимпийски]] игри за първи път през 2026 г., заедно с [[Кортина д'Ампецо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/lausanne-to-host-vote-for-winning-2026-winter-olympic-bid-instead-of-milan-after-italy-enters-race/|заглавие=Lausanne To Host Vote For Winning 2026 Winter Olympic Bid Instead of Milan After Italy Enters Race|издател=GamesBids}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://gamesbids.com/eng/winter-olympic-bids/2026-olympic-bid-news/ioc-to-move-up-2026-olympic-bid-vote-three-months-now-june-2019/|заглавие=IOC To Move Up 2026 Olympic Bid Vote Three Months, Now June 2019|издател=GamesBids}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bbc.com/sport/winter-olympics/48748380|заглавие=Winter Olympics: Italy's Milan-Cortina bid chosen as host for the 2026 Games|издател=BBC}}</ref> == География == === Територия === Милано се намира в северозападната част на [[Паданска низина|Паданската низина]], приблизително по средата между река [[По]] на юг и подножието на [[Алпи|Алпите]] с големите езера ([[Лаго ди Комо|езерото Комо]], [[Лаго Маджоре|езерото Маджоре]], [[Лугано (езеро)|езерото Лугано]]) на север, река [[Тичино]] на запад и река [[Ада (река)|Ада]] на изток. Земята на града е равнинна, като най-високата точка е на 120 м [[Надморска височина|надморското равнище]]. Градът лежи върху почва от [[Река|речно]]-[[Заледяване|ледников]] произход с [[калциев карбонат]], общ за цялата [[Паданска низина]]. Основната му характеристика е, че лесно се [[Карст|карстифицира]]. Тази скала е покрита от [[кватернер]]ни речни [[Седиментни скали|седименти]] и се вижда покрай главните потоци, които минават през нея, образувайки скалисти [[Конгломерат (геология)|конгломерати]], които в [[Ломбардия]] са известни като „щамове“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.gruppogrottemilano.it/index.php?option=com_content&task=view&id=33&Itemid=69}}</ref> Милано заема площ от 181,68 km² в Западна [[Ломбардия]] и е разположен на 25 км източно от река [[Тичино]], на 25 км западно от [[Ада (река)|река Ада]], на 35 км северно от река [[По]] и на 50 км южно от [[Лаго ди Комо|езерото Комо]], по протежение на т. нар. „пояс на [[Карстов извор|карстовите извори]]“, където се срещат геоложки слоеве с различна [[водопропускливост]] – аспект, който позволява на дълбоките води да излязат отново на повърхността.<ref>{{Cite book|title=Storia di Milano|volume=I|publisher=Fondazione Treccani degli Alfieri|location=Milano}}</ref>[[Файл:The Naviglio Grande in Milan - 01 - during fiera NavigaMi boat Show - salone nautico NavigaMi.JPG|мини|Навильо Гранде|ляво|241x241пкс]][[Хидрография на Милано|Хидрографията на Милано]] и на района на съседните общини е особено сложна, както по естествени причини предвид очевидното присъствие на [[Река|реки]], [[Поток|потоци]] и [[Карстов извор|извори]], които образуват истинска плетеница от вода, така и предвид въпросите, свързани с работата на канализациите и отклоняване на изкуствени водни течения, започнало през [[римска история|римския период]]. Това води до изграждането на множество [[канал]]и и [[Изкуствено езеро|изкуствени езера]]. Тъй като водата е в изобилие и е лесно достъпна, [[Древен Рим|древните римляни]] никога не са строили [[акведукт]]и в Милано.<ref>Felice Poggi, ''Idrografia nei dintorni di Milano nell'era romana'', Milano, 1911.</ref> Най-важните водни пътища, които засягат съвременния Милано и [[Метрополен район Милано|неговия столичен район]], са реките [[Ламбро]], [[Олона]] и [[Севезо (река)|Севезо]], потоците [[Боценте]], [[Гарбоджера]], [[Лура (река)|Лура]], [[Мерията]] и [[Пудига]], [[Навили (Милано)|плавателните канали]] [[Навильо дела Мартезана]], [[Навильо Гранде]], [[Навильо Павезе]], [[Навильо ди Берегуардо]], [[Навильо ди Падерно]] и [[Ветабия]], и изкуствените водни пътища [[Канал Тичинело]], [[Канал Ветра]], [[Каво Редефоси]], [[Каво Тичинело]] и [[Южно Ламбро]]. В Милано има и два важни изкуствени водни басейна: [[Дарсена (Милано)|Дарсена ди Порта Тичинезе]] и [[Идроскало ди Милано]]. === Административно деление и население === Административната община обхваща площ от 181,68 <abbr>km² и</abbr> към 1 януари 2021 г. е с население от 1 374 582 души,<ref name=":0" /> от които 276 776 чужди граждани,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/strasa2021/index.html|заглавие=Popolazione straniera residente al 1 Gennaio 2021 per età e sesso post censimento Comune: Milano|достъп_дата=2022-7-29}}</ref> сред които и български. Концентричното оформление на центъра на града отразява [[Навили|Навили ''(Navigli)'']] – древна система от плавателни и взаимосвързани канали, сега предимно покрити.<ref>{{Cite book|last=Raffaele Pugliese, Marco Lucchini|title=Milano città d'acqua: nuovi paesaggi urbani per la tutela dei navigli|year=2009|publisher=Alinea|location=Florence|isbn=978-88-6055-469-7|page=32}}</ref> Предградията на града са се разширили главно на север, поглъщайки много общини по пътищата към [[Варезе]], [[Комо (град)|Комо]], [[Леко (град)|Леко]] и [[Бергамо]].<ref>{{Cite book|last=King|first=Russell|title=The industrial geography of Italy|year=1985|publisher=Croom Helm|location=London|isbn=0-7099-1501-2|pages=250–254}}</ref> === Климат === Милано се намира на запад от [[Паданска низина|Паданската низина]] и се характеризира с [[влажен умерен климат]] със значителен годишен [[температурен диапазон]] (горещо [[лято]] и студена [[зима]]),<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.centrometeoitaliano.it/notizie-meteo/il-clima-dell-italia/}}</ref> ''Cfa'' според [[Климатична класификация на Кьопен|климатичната класификация на Кьопен]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/present.htm}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.meteogiornale.it/notizia/5898-1-classificazione-dei-climi-della}}</ref> Милано, подобно на голяма част от Паданзката низина, страда от лоша вентилация, която благоприятства стагнацията на [[мъгла]] и [[Замърсяване на въздуха|замърсяването на въздуха]], също и поради високата гъстота на населението.<ref>{{Cite magazine}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/inquinamento-milano-legambiente.html}}</ref> Поради това зимите в града са по-студени от тези в крайбрежните градове, без обаче да стигат до крайностите, типични за [[Централна Европа]], благодарение на по-южната си географска ширина и защитата, осигурена от [[Алпи]]те. Лятото, от друга страна, е горещо и задушно. Като цяло [[валеж]]ите в района на Милано са добре разпределени през цялата година, въпреки че зимният сезон регистрира относително дълги периоди без валежи, с минимум около 40 мм през февруари. Междинните сезони са дъждовни, особено средата на есента и пролетта. Валежите в южната периферия са малко по-оскъдни и повече в североизточната. Термичните екстремни стойности на Милано от 1763 г. до 2003 г. са −17,3° C през 1855 г. и 39,8° C през 2003 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mherrera.org/temp.htm}}</ref> Температурният диапазон в слънчев ден е около 10-13 градуса. [[Влажност на въздуха|Влажността на въздуха]] е статистически налична през цялата година, особено през зимните месеци и през нощта. Мъглите са благоприятствани от ясното небе, което позволява охлаждане от лъченизпускането, от повърхностно влажната почва, от лошата вентилация на Западната Паданска низина и от специфичните зимни [[Атмосферно налягане|барични конфигурации]] като например [[антициклон]]ите, които през този период от годината са склонни да се появяват с определена честота.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.climieviaggi.it/Clima/Italia}}</ref> == Топоним == Древното име на Милано е засвидетелствано като ''Mediolanum'' в древни латински писмени източници и като ''Mediólanon'' в гръцките източници. Има и епиграфско свидетелство за името на Милано на местния келтски език, присъстващо в надпис, открит върху участък от [[Римски стени на Милано|римските стени на Милано]],<ref name="romanoimpero">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/07/mediolanum-milano-lombardia.html}}</ref> където се чете ''Meśiolano'',<ref>Maria Grazia Tibiletti Bruno, "Nuove iscrizioni epicoriche a Milano", in: ''Scritti in ricordo di Graziella Massari Gaballo e di Umberto Tocchetti Pollini'', Milano 1986, с. 99-109 надписът е на стp. 100); {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.univie.ac.at/lexlep/wiki/File:Tibiletti_Bruno_1986_100.jpg}}; възпроизвеждане на надписа с транскрипция може да се види онлайн в материалите, които David Stifter представя на конференцията ''Celtic Spring in Copenhagen'' (23-25 май 2012 г.): {{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rootsofeurope.ku.dk/kalender/arkiv_2012/celtic_spring/Lepontisch_WS_2010.pdf/}}</ref> изписано със северна етруска азбука (с ''o'') като в общите галски надписи.<ref>Vittore Pisani, ''Le lingue dell'Italia antica oltre il latino'', Torino, Rosenberg & Sellier 1964, p. 331</ref> Транскрибираният символ ''ś'' се използва тук за представяне на етимологично /d/,<ref name="Stifter">David Stifter, "Keltische Schriftsysteme", ''Historische Sprachforschung'' 128, X–XX, 2015 [2016] с. 33-56 (с. 50)</ref> както е показано от други употреби на този символ в [[Келтски езици|келтския език]], в допълнение към факта, че същият този знак [[ᛞ]] на рунически има точно стойността на /d/.<ref name="Stifter" /> Съществуват различни хипотези за произхода на името. В ''Mediolanum'' лингвистите традиционно разпознават съставен термин, образуван от думите ''medio'' и ''(p)lanum'', тоест „в средата на низината" или „средна низина",<ref>{{Cite book|last=Ambrogio|first=Renzo|title=Nomi d'Italia : origine e significato dei nomi geografici e di tutti i comuni|year=2009|publisher=Istituto geografico De Agostini|location=Novara|isbn=978-88-511-1412-1|page=385}}</ref> като *''planum'' е станало ''lanum'' с отпадането на ''-p'' в началото на думата, което е характерно за келтските езици.<ref name="CraccoRuggini17">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref> Някои теории, широко разпространени в неспециализирани писания, които пренебрегват съществуването на сигурно свидетелство за келтското име, предложено от гореспоменатите надписи, се отнасят до хипотетичния келтски [[топоним]] ''Medhelan''<ref name="ambrosiana">{{Cite book|title=Studia ambrosiana. Annali dell'Accademia di Sant'Ambrogio|url=https://books.google.de/books?id=CSZPAQAAIAAJ&q=Medhelan+milano|publisher=Bulzoni}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Porta_Romana/insubri.htm}}</ref><ref name="urbanfile">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://blog.urbanfile.org/2014/01/11/zona-centro-storico-il-cerchio-celtico/}}</ref> със значение на „в средата на низината“, предвид централното му положение в [[Паданска низина|Паданската низина]], или „място между водни течения“ предвид наличието на реките [[Олона]], [[Ламбро]], [[Севезо (река)|Севезо]] и потоците [[Нироне (поток)|Нироне]] и [[Пудига]]. Други хипотези идентифицират значението с „централно светилище" (вторият термин от съставния термин е свързван с ''lanon'' = „светилище“) или с това на „плодородна земя“ (на келтски ''med'' = „плодороден“; ''land'' или ''lan'' = „земя“).<ref name="CraccoRuggini172">L. Cracco Ruggini, ''Milano da "metropoli" degli Insubri a capitale d'Impero: una vicenda di mille anni'', в Catalogo della Mostra "''Milano capitale dell'Impero romani (286-402 d.C.)''", a cura di Gemma Sena Chiesa, Milano 1990, с.17.</ref><ref>{{Cite book|title=Le 10 epoche della storia d'Italia antica e moderna|url=https://books.google.it/books?id=8OFMAAAAcAAJ&pg=PA350&lpg=PA350|volume=1|publisher=Rusconi}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/Miti_e_leggende/medhelanon.htm}}</ref> Въпреки известното разпространение на тази теория (единствено в скорошни италиански писания, предимно неспециализирани), терминът ''Medhelan'' е дело на субективна реконструкция и не е засвидетелстван в нито един древен, епиграфски или литературен източник. Звукът ''dh'', присъстващ в реконструкцията на [[Индоевропейски праезик|индоевропейския]], представлява аспириран медиал, а аспирираните медиали на келтски се връщат обратно в медиалите,<ref>{{Cite book|title=La langue gauloise: grammaire, textes et glossaire|publisher=Klincksieck|location=Paris}}</ref><ref>{{Cite book|title=Introduzione alla linguistica indeuropea|publisher=Unicopli|location=Milano}}</ref> така че не е изненадващо да се намери звукът ''d'' в ''Mediolanum'', докато не е ясно каква стойност ще има ''dh'' в реконструкцията * ''Medhelan''. Някои учени смятат, че ''lanum'' идва от [[Келтски езици|келтския]] корен ''lan'', което означава оградено пространство или демаркирана територия (източник на [[Уелски език|уелската]] дума ''llan'', което означава „светилище“ или „църква“, в крайна сметка родствено на английска/ [[Немски език|немска]]та дума ''land''), в която келтските общности са се строят светилища.<ref>{{Cite book|last=Wise|first=Hilary|title=The vocabulary of modern French origins, structure and function|year=1997|publisher=Routledge|location=London|isbn=0-203-42979-6|page=39}}</ref> Следователно ''Mediolanum'' може да означава централен град или светилище на келтско племе. Всъщност около 60 гало-римски обекта във Франция носят името „Mediolanum“, например [[Сент]] (''Mediolanum Santonum'') и [[Еврьо]] (''Mediolanum Aulercorum'').<ref>{{Cite book|last=Michell|first=John|title=The sacred center: the ancient art of locating sanctuaries|year=2009|publisher=Inner Traditions|location=Rochester, Vt.|isbn=978-1-59477-284-9|page=32}}</ref><ref>Charles Rostaing, ''Les Noms de lieux'', PUF, coll. ''Que sais-je?'', Parigi, 1969.</ref> Друга теория свързва името с [[Дива свиня|дивата свиня]] (''Scrofa semilanuta -'' „полувълниста свиня“) – древната [[емблема]] на града, описана в ''Emblemata'' на [[Андреа Алчато]] през 1584 г, под дърворезба на първото издигане на градските стени, където се вижда глиган, изваден от разкопките, и етимологията на ''Mediolanum'', дадена като „полувълнинста“,<ref>''medius'' + ''lanum''; Alciato's "etymology" is intentionally far-fetched.</ref> обяснена на латински и на [[Френски език|френски]]. Според тази теория основаването на Милано се приписва на два [[Келти|келтски народа]] – [[Битуриги|битури]] и [[едуи]], имащи за свои емблеми овен и глиган.<ref>''Bituricis vervex, Heduis dat sucula signum.''</ref> Следователно символът на града е глиган, носещ вълна, животно с двойна форма, ту с остра четина, ту с гладка вълна.<ref>''Laniger huic signum sus est, animálque biforme, Acribus hinc setis, lanitio inde levi.''</ref> Алчато кредитира [[Амвросий Медиолански]] за разказа си.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.emblems.arts.gla.ac.uk/french/emblem.php?id=FALc002|заглавие=Alciato, ''Emblemata'', Emblema II|издател=Emblems.arts.gla.ac.uk|достъп_дата=13 March 2009}}</ref> На миланския диалект най-старото документирано име е ''Miran.''<ref>Claudio Beretta, ''Letteratura dialettale milanese: itinerario antologico-critico'', Milano, Hoepli, 2003</ref><ref>Carlo Maria Maggi, ''Le Rime Milanesi'' (a cura di Dante Isella), Milano, Garzanti, 2006.</ref><ref>Carlo Antonio Tanzi, ''Rime Milanesi'' (a cura di Renato Martinoni), Modena, Ugo Guanda Editore, 2016.</ref> == История на Милано == {{Main|История на Милано}} === Келтска епоха === [[Файл:9754 - Museo archeologico di Milano - Olletta celtica (sec. II-I a.C.) - Foto Giovanni Dall'Orto, 13-mar-2012.jpg|мини|Келтски съд от периода преди Римското завоевание (3 - 2 век пр.н.е.).|209x209пкс]] Милано е основан около [[590 г. пр.н.е.]]<ref name="Gualdoni|p. 10">{{Harv|Gualdoni|p. 10}}.</ref><ref name="cronologia">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/cron/finoal150.htm}}</ref> от [[Келти|келтско]] племе, принадлежащо към групата на [[инсубри]]те и към [[Култура Голасека|културата Голасека]]. Оригиналното име, предадено от латински автори като ''Mediolanum'' ([[Публий Корнелий Тацит|Тацит]], [[Плиний Стари]]) или ''Mediolanium'' ([[Тит Ливий]]) и от гръцките като ''Μεδιόλανον'' ([[Полибий]], [[Плутарх]], [[Дион Касий]]) или ''Μεδιολάνιον'' ([[Страбон]])<ref name="Mediolanum">Polibio, ''Storie'', II, 34.10-15; Cassio Dione Cocceiano, ''Storia romana'', XII, 51-52; Zonara, ''L'epitome delle storie'', VIII, 20.</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref>Tito Livio (''Historiae'', 5,34).</ref><ref name="treccani.it">{{Treccani|milano|Milano|accesso=21 giugno 2018}}</ref>, се появява в древен келтски надпис под формата на ''Meśiolano'' (където ''ś'' най-вероятно прави звука /d/). След това римският град постепенно се наслагва и заменя със средновековния. Следователно градският център на Милано непрекъснато се разраства като горски пожар до съвременните времена около първото келтско ядро. [[Файл:Scrofa semilanuta.jpg|мини|Барелеф с Полувълнистата свиня на стените на Регионалната палата.|213x213пкс|ляво]] Според [[легенда]]рната традиция, съобщена от [[Тит Ливий]] и възродена през [[Средновековие]]то от [[Бонвесин де ла Рива]] (в ''De Magnalibus urbi Mediolani''), основаването на Милано е през [[6 век пр.н.е.]] на мястото, където е намерена полувълнистата свиня (''scrofa semilanuta'') – древният символ на града. Свинята е дело на [[Келти|келтско]] племе, водено от [[Беловез]] – племенник на галския крал Амикат, изпратен от него в Северна Италия начело на група, съставена от различни галски племенаю Тя побеждава [[Етруски|етруските]],<ref>Tito Livio, ''Ab Urbe condita'', V, XXXIV; la traduzione delle citazioni testuali è in Tito Livio, ''Storia di Roma'' (a cura di Guido Vitali e Carlo Vitali), Milano, Mondadori, 2007, vol. I, p. 769</ref> дотогава доминирали района, в [[Битката при река Тичино|битката при Тичино]] през 600 г. пр.н.е.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.academia.edu/40135291/Nascita_dellInsubria_2017_}}</ref> Твърди се, че Беловез основава селището по време на управлението на [[Тарквиний Приск]]. Според Тит Ливий Тарквиний управлява от 616 до 579 г. пр.н.е.<ref>Livius, ''[[Ab Urbe condita]]'' 5.34–35.3.</ref> Според археологическите находки келтският [[опидум]] трябва да имал същото местоположение и разширение като селището на Голасека, което е било по-старо, но с градски защитни съоръжения (никога неоткрити), вероятно изградени от дърво и пръст – събитие, което обяснява приписването на определението за „селище“ от [[Полибий]] и [[Страбон]]. Картата на разпространението на находките от ранната [[желязна епоха]] показва, че това селище ([[5 век пр.н.е.]]) е заемало площ от около 12 [[хектар]]а близо до съвременния милански площад Сан Сеполкро.<ref>Soprintendenza di Milano ''L'anfiteatro di Milano e il suo quartiere'' ed. Skira</ref> === Римска епоха === [[Файл:A model in wood of imperial era Mediolanum, Civico museo archeologico di Milano (8441760743).jpg|мини|Дървен модел на имперския Медионалум.]] След като е бил най-важният град на [[келти]]те инсубри, Милано е [[Римско завладяване на Цизалпийска Галия|завладян от римляните]] през [[222 г. пр.н.е.]] след [[Обсада на Милано (222 г. пр.н.е.)|тежка обсада]] от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Корнелий Сципион Калв]] и [[Марк Клавдий Марцел (консул 222 пр.н.е.)|Марк Клавдий Марцел]]. Завоеванието се противопоставя на идването на [[Ханибал Барка|Ханибал]], с когото келтското население се съюзява.<ref>{{Treccani|scipione-calvo-gneo-cornelio|Scipióne Calvo, Gneo Cornelio|accesso=6 giugno 2018}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.difesaonline.it/news-forze-armate/storia/marzo-222-ac-nella-battaglia-di-clastidium-la-prima-unit%C3%A0-ditalia-sotto-il}}</ref> Едва в началото на [[2 век пр.н.е.]] инсубрите и [[Бои (народност)|боите]] окончателно се подчиняват на римското господство.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www00.unibg.it/dati/corsi/3064/29318-09-Celti.pdf}}</ref> В крайна сметка римляните завладяват целия регион, наричайки новата [[Римска провинция|провинция]] „[[Цизалпийска Галия]]“ (от [[Латински език|лат]]. „Галия от тази страна на Алпите“) и може би дават на града неговото [[Латинизация на имената|латинизирано]] име ''Mediolanum'': на [[галски език|галски]] ''*medio-'' означава „среда, център“ и елементът на името ''-lanon'' е келтският еквивалент на латинското ''-planum'' „равнина ", така че ''*Mediolanon'' (латинизирано като ''Mediolānum'' ) означава "(селище) в средата на равнината".<ref>{{Cite book|last=Delamarre|first=Xavier|title=Dictionnaire de la langue gauloise|url=https://archive.org/details/dictionnairedela00dela_348|edition=2nd|year=2003|publisher=Errance|location=Paris|isbn=2-87772-237-6|pages=[https://archive.org/details/dictionnairedela00dela_348/page/n219 221]–222}}</ref> <ref>Compare G. Quintela and V. Marco '"Celtic Elements in Northwestern Spain in Pre-Roman times" ''e-Keltoi: Journal of Interdisciplinary Celtic Studies,'' 2005, referring to "a toponym, clearly in the second part of the composite Medio-lanum (=Milan), meaning 'plain' or flat area.</ref> Поради благоприятната си тилова позиция Милано е от стратегическо значение за кампаниите на [[Юлий Цезар|Цезар]] по време на [[Галски войни|завладяването на Галия]]. От [[58 г. пр.н.е.|58]] до [[50 г. пр.н.е.]] той е най-важният център на Цизалпийска Галия и в хода на икономическото си развитие през [[49 г. пр.н.е.]] е издигнат от Цезар, в рамките на ''[[Lex Roscia]]'' (даващ [[римско гражданство]] на транспаданците от Цизалпийска Галия), до [[муниципиум]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.romanoimpero.com/2010/05/le-colonie-romane.html}}</ref> [[Файл:Colonne di san lorenzo 01.jpg|мини|235x235px|Древноримски руини в Милано: [[Колони на Сан Лоренцо|Колоните на Сан Лоренцо]]|ляво]] След като Юлий Цезар с медиолански войници [[Походи на Юлий Цезар в Британия|отваря Британия за римската търговия и влияние]],<ref>Завоеванието е през 43 г. сл.н.е. и е дело та император [[Клавдий]].</ref> политическото признание на града е съпътствано от нарастване на военното му значение. По време на разделянето на [[Римска империя|Римската империя]] от [[Диоклециан]] през [[286]] г. Милано заедно с [[Трир]] става столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]]. Диоклециан избира да остане в [[Византийска империя|Източната Римска империя]] (със столица [[Никомедия]]), а неговият съимператор [[Максимиан]] – в Западната. Максимиан веднага кара да построят няколко гигантски паметници, както и голям цирк (470 х 85 м), Термите на Херкулес, голям комплекс от императорски дворци и няколко други сгради. Той увеличава площта на града до 375 акра, като го огражда с нова, по-голяма каменна стена (около 4,5 км) с множество 24-странни кули. Монументалната зона има кули близнаци и тази, включена по-късно в строежа на манастира [[Сан Маурицио ал Монастеро Маджоре|Сан Маурицио Маджоре]], остава висока 16,6 м. През [[313]] г. император [[Константин I]] се споразумява в Милано с [[Лициний]] да позволи на всички граждани, вкл. и на християните, свободата да почитат своите божества. Той обнародва [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]] (наричан още „Константинов едикт“). Скоро след това започват да се строят множество [[Раннохристиянски базилики в Милано|базилики]]. Константин е в Медиоланум, за да отпразнува сватбата на сестра си с Лициний. Ето какво разказва [[Децим Магн Авзоний]] за Медиоланум през [[380]] - [[390]] г.: {{Цитат|В Медиоланум всичко е достойно за възхищение, има големи богатства и има много благороднически къщи. Населението е с големи способности, красноречие и приветливо. Градът се разраства и е заобиколен от двоен кръг от стени. Тук са циркът, където хората се наслаждават на представленията, театърът с клиновидни стъпала, храмовете, крепостта на императорския дворец, монетният двор, кварталът, който носи името си от Херкулесовите терми. Дворовете с колонади са украсени с мраморни статуи, стените са заобиколени от стена от укрепени насипи. Конструкциите му са една от друга по-внушителни, като че ли са съперници, а размерът им не е намален дори от сравнението им с Рим.}} [[Файл:4194 - Milano - Ruderi dell'Arena romana - Foto Giovanni Dall'Orto 14-July.2007.jpg|мини|Руини от римския амфитеатър от кр. на 1 век от н.е. в днешния Археологически парк „Милански антиквариум“. Бил е третият по големина в Римска Италия след Колизеума и Амфитеатъра в Капуа.<ref>''[http://www.serenoeditore.com/milano/archeo/anfiteatro.htm L'anfiteatro]'', su serenoeditore.com. <small>URL посетен на 6 юни 2018</small>.</ref>]] В периода на [[епископ]] [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] (4 век) и император [[Теодосий I]], който обявява [[християнство]]то за единствената религия на империята със [[Солунски едикт|Солунския едикт]], Милано е най-влиятелният център на Западната църква<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/it/arteecultura/storia/Le_Origini_Celtiche_Romani_e_Impero}}</ref> (в него [[Августин Блажени|Свети Августин]] приема християнството през [[386]] г. и получава [[кръщение]] на следващата година). Древният Медиоланум е защитен от стена с кули и [[Римски каструми в Милано|четири укрепления]]: ''Castrum Vetus'', ''Castrum Portae Novae, Arx Romana'' и ''Castrum Portae Jovis.''<ref name="Margheriti">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=1k1FCgAAQBAJ&pg=PT120}}</ref> [[Римски стени на Милано|Римските стени на Милано]] и съответните градски порти са разрушени по време на [[Обсада на Милано (1162)|обсадата на Милано през 1162]] г. от [[Фридрих I Барбароса]] и по-късно са заменени от [[Средновековни стени на Милано|средновековните стени на Милано]]. === Средновековие === Милано следва събитията на упадъка на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[402]] г., [[Обсада на Милано (402)|след дълга обсада]], градът успява да отблъсне [[вестготи]]те начело с крал [[Аларих I]]: след тези факти император [[Хонорий (император)|Хонорий]] решава да премести седалището на столицата на империята от Милано в [[Равена]].<ref name="storiamed">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> Колапсът на [[Късна античност|късноантичното общество]] и последвалото [[падане на Западната Римска империя]] са компенсирани от първото заселване в Милано на германско племе: това на [[херули]]те на [[Одоакър]]. Започва епоха на упадък, която се влошава, когато [[Атила]], кралят на [[Хуни|хуните]], плячкосва и опустошава града през 452 г. През [[493]] г. [[готи]]те, начело с [[Теодорих Велики]], побеждават Одоакър,<ref name="storiamed2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/poc?urile=wcm%3Apath%3ATUR_IT_ContentLibrary/sitecontent/arteecultura/storia/Storia_Le_invasioni_barbariche_e_il_Medioevo}}</ref> който малко преди това е свалил последния западен римски император [[Ромул Августул]], слагайки край на историята на [[Древен Рим|римската цивилизация]] в тази част на Европа. Все по-несигурната политическа и военна ситуация обаче нанася на града различни рани и Милано преживява [[Обсада на Милано (538-539)|първото си разрушение]] през [[539]] г.: [[Император на Византия|римският император на Византия]] [[Юстиниан I]], решен да завладее отново имперските територии на запад, атакува готския крал [[Теодахад]]: той изпраща генералите [[Велизарий]] и [[Нарсес]] в Италия под командването на неговите войски, започвайки това, което ще се превърне в дългата [[Готска война (535-554)|Готска война]]. През 539 г., поради разногласия между двамата пълководци, Милано е оставен на милостта на остготите на пълководеца [[Урая]] (племенник на [[Витигис]] – бивш крал на [[Остготско кралство|италианските остготи]]), които го опожаряват, избивайки населението. Това събитие е отговорно за унищожаването на мрамора и големите сгради на римско Милано: граждански сгради, езически храмове, големи и богати патрициански вили, които са разграбени и изгорени заедно с целия град. През 559 г. Милано е превзет от Нарсес, който го възстановява.<ref group="N">{{Cite book|title=Chronica|url=http://www.dmgh.de/de/fs1/object/display/bsb00000823_00245.html?sortIndex=010%3A010%3A0011%3A010%3A00%3A00&zoom=0.75}}: «Hoc anno Narses ex praeposito et patricio post tantos prostratos tyrannos, [...] Mediolanum vel reliquas civitates, quas Goti destruxerant, laudabiliter reparatas, de ipsa Italia a supra scripto Augusto remotus est.» („В тази година Нарсес бивш proposito и патриций, след като победи много тирани [...] и възстанови похвално Милано и останалите градове, които готите бяха разрушили, бе свален от управлението на Италия от гореспоменатия Август [[Юстиниан II]].“)</ref> В краткия [[Византийска империя|византийски]] период вероятно е издигнат до столица на италианския [[диоцез]] (Северна Италия), въпреки че няма сигурни документални доказателства за този факт.<ref>JB Bury, ''History of the Later Roman Empire'', [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/19D*.html capitolo 19], Бел. 123: «As to the meagre evidence for the vicarius Italiae residing at Milan and the vicarius urbis Romae see Diehl, op. cit. p161. ». Ravegnani, ''I Bizantini in Italia'', p. 62 « [...] probabilmente venne restaurato il vicariato che [...] aveva retto la diocesi italiana»</ref> През [[6 век]], със слизането на [[лангобарди]]те в [[Паданска низина|Паданската низина]], Милано е подложен на грабежи, продължили няколко десетилетия, <ref>Paolo Diacono, Libro II</ref> което е последвано от първи импулс на възраждане. Столицата на лангобардското владение е близо до [[Павия]], но Милано заема тази функция за кратък период от време при управлението на [[Агилулф]] и [[Теодолинда]] и техния син [[Адалоалд]] – от около [[604]] до около [[626]] г. [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]] достига своя край през [[774]] г. със завладяването на Павия от [[Карл Велики]]. Той прави последния крал [[Дезидерий]] и съпругата му затворници, провъзгласява се за „Крал на франките и лангобардите с Божията помощ“ (''Gratia Dei rex Francorum et Longobardorum)'' и през [[800]] г. е коронясан в [[Рим]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] за първи [[император на Свещената Римска империя]]. [[Файл:Milano, antica porta ticinese, 01.jpg|мини|227x227пкс|Средновековната [[Порта Тичинезе]] (1100 г.) е една от трите средновековни порти на града, които все още съществуват в Милано.]] [[Файл:La battaglia di Legnano di Amos Cassoli.jpg|ляво|мини|269x269пкс|Изображение от 19 век на [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] – важна военна битка за възраждането на града, върху картина на [[Амос Касиоли]]]] Значението на Милано е потвърдено като седалище на императорски граф и на [[епископ]]. Със свалянето на [[Карл III]] през [[887]] г. властта на централното правителство престава и графовете и епископите упражняват местната власт: градът се развива в [[Средновековна комуна|свободна комуна]], която постепенно разширява влиянието си върху голяма част от Ломбардия ([[11 век|9 век]]). През 11 век се наблюдава реакция срещу контрола на [[Император на Свещената Римска империя|императорите на Свещената Римска империя]]. В Северна Италия възникват градове-държави, израз на новата политическа сила на градовете и тяхната воля да се борят срещу всички феодални власти. Милано не е изключение. По-специално създаването на съвременната комуна Милано е през [[1117]] г.: през тази година е засвидетелствана за първи път дейността на [[Консули на Милано|консулите на Милано]]. Нарасналото му значение и независимост водят до неизбежен сблъсък със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Не след дълго обаче италианските градове-държави започват да се бият помежду си, за да се опитат да ограничат съседните сили <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.turismo.milano.it/wps/portal/tur/en/arteecultura/storia|заглавие=Milan: a history of greatness, from its origins to the twentieth century|труд=Portale per il Turismo del Comune di Milano|език=en|достъп_дата=15 May 2017}}</ref> Миланците унищожават [[Лоди]] и непрекъснато воюват с [[Павия]], [[Кремона]] и [[Коморски острови|Комо]], които молят [[Фридрих I Барбароса]] за помощ. Те залавят [[Беатрис Бургундска|императрица Беатрис]] и я принуждават да язди магаре назад през града, докато не излезе. Това води до почти пълното [[Обсада на Милано (1162)|разрушение на града през април 1162 г.]] от Фридрих I Барбароса. Впоследствие Милано е възроден след победата на [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] в [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] на 29 май [[1176]] г. Междувременно, както вече бе споменато, Милано избира да бъде управляван чрез консули. Въпреки това и също поради вътрешни разногласия между края на 12 и началото на 13 век той преминава към режима на [[подест]]а. Този средновековен кмет е номиниран от други градове: [[Бреша]], [[Лоди]], [[Пиаченца]], [[Болоня]], [[Комо (град)|Комо]], [[Верчели]], [[Бергамо]], [[Мантуа]], [[Генуа]], [[Парма]], [[Венеция]], [[Модена]], [[Кремона]], [[Павия]], [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]] и [[Форли]] с надеждата за техния неутралитет.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=01.04#01.04.12}}</ref> Произходът му следователно покрива голяма част от [[Северна Италия]], докато най-отдалеченият град, от който е номиниран подест на Милано, изглежда е Форли. [[Файл:IMG 3734 - Milano - Stemma visconteo- sull'Arcivescovado - Foto di Giovanni Dall'Orto - 15-jan-2007.jpg|ляво|мини|194x194px|Герб на Висконти: змията, поглъщаща дете.]] През [[Късно средновековие|Късното средновековие]] Милано е свидетел на борбата на фамилиите [[Дела Торе]] (наричани още „Ториани“) и [[Висконти]] за владението на града. През май [[1259]] г. е създадена [[Синьория Милано]] след избирането на [[Мартино дела Торе]] за [[Списък на владетелите на Милано|господар на Милано]]. От [[1259]] до [[1277]] г. Милано е управлявана от [[Гвелфи и гибелини|гвелфския]] род Дела Торе, а след [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] ([[21 януари]] [[1277]] г.) [[Наполеоне дела Торе]] е принуден да предаде длъжността на архиепископ [[Отоне Висконти]]. Господството на [[Гвелфи и гибелини|гибелинския]] род [[Висконти]] довежда до поредица от завоевания, които допринасят за това родът да получи херцогската титла през [[1395]] г., когато е създадено [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. Тогава [[Джан Галеацо Висконти]] става първият [[Списък на владетелите на Милано|херцог на Милано]], след като получава титлата от [[Вацлав IV|Венцеслав, крал на римляните]]. Висконти успешно провежда експанзионистична политика и градът става столица на обширна, мощна и богата държава, която също се нуждае от символи, за да санкционира своята хегемонна роля. Той желае катедрала за своя град, която да съперничи на големите катедрали в Европа: това е [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]], чието строителство започва през 1386 г. [[Файл:Massima espansione Viscontea.png|мини|257x257пкс|[[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и владенията на [[Висконти]] (маркирани в яркозелено) в началото на 15 век на върха на своята мощ по време на управлението на херцог [[Джан Галеацо Висконти]]]] [[Файл:Ambrosino 1310.jpg|ляво|мини|204x204px|Амброзин - миланска монета от 14 век. Днес Милано награждава залсужилите си граждани с Амброджини.]] Икономиката на града се разраства: през [[13 век]] Милано е един от малкото европейски градове с повече от 100 хил. жители, процъфтяват [[занаят]]чийството, особено [[металообработка]]та и производството и търговията на [[Тъкане|тъкани]], както и [[Селско стопанство|селското стопанство]] и земеделието. Свидетелството за тази способност за обработката на метали и коване на оръжия днес се доказва от името на улиците в историческия център като напр. ул. Спадари (мечопроизводители) и ул. Сперонари (шпоропроизводители), които показват специалитетите на миланските занаятчийски дюкяни от онова време, разположени там. Търговският трафик е интензивен и благодарение на изграждането на канала [[Навильо Гранде]], който благоприятства търговията и разумно напоява провинцията. [[Файл:20110725 Castello Sforzesco Milan 5557.jpg|ляво|мини|266x266пкс|Замъкът на Сфорците]] Родът Висконти управлява Милано до [[1450]] г. – зората на [[Ренесанс]]а<ref group="N">[[Франческо I Сфорца]] се жени през [[1441]] г. за [[Бианка Мария Висконти]] – извънбрачна дъщеря на [[Филипо Мария Висконти]].</ref>. През 1447 г. [[Филипо Мария Висконти]], херцог на Милано, умира без мъжки наследник. След края на линията на Висконти е създадена [[Амброзия (република)|Амброзианската република]]. Тя носи името си от Св. [[Амвросий Медиолански|Амвросий]] – покровителят на града.<ref name="lucas:268">Henry S. Lucas, ''The Renaissance and the Reformation'' p. 268.</ref> Фракциите на [[Гвелфи и гибелини|гвелфите и гибелините]] работят заедно за създаването ѝ. Независимо от това републиката се разпада, когато през [[1450]] г. Милано е завладян от [[Франческо I Сфорца|Франческо I]] от [[Сфорца|Дом Сфорца]], което прави Милано един от водещите градове на италианския [[Ренесанс]].<ref name="lucas:268" /> <ref name="InternationalStudent">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://internationalrelations.unicatt.it/it/international_student/the_history_of_milan|заглавие=The History of Milan – Relazioni Internazionali – Università Cattolica del Sacro Cuore|издател=internationalrelations.unicatt.it|достъп_дата=14 January 2010}}</ref> В тези години Милано става един от първите центрове на капитализма. Допълнителен импулс на местната икономика придава развитието на бубарството. За да се покаже гордостта от този растеж, е завършен [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], вече съществуващ в епохата на Висконти с името „Замък при Порта Джовия“, но пригоден, разширен и завършен от Сфорца. Той се издига на юг на същото място като римският ''Castrum Portae Jovis''. Изградена и Голямата болница (''Ospedale Maggiore''). Сфорца също така успяват да привлече в двора си личности като [[Леонардо да Винчи]], който препроектира и подобрява [[хидравлика]]та на [[Навили (Милано)|каналите]] и рисува „[[Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)|Тайната вечеря]]“, и [[Донато Браманте]], който работи върху църквата „[[Санта Мария пресо Сан Сатиро]]“, [[Свети Амвросий (Милано)|базиликата „Сант Амброджо“]] и [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие“]]; двамата повлияват върху развитието на [[Ломбардски ренесанс|Ломбардския ренесанс]]. === Модерна епоха === Последният независим владетел на Милано [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] поисква помощта на [[Шарл VIII|Шарл VIII от Франция]] срещу другите [[Стари италиански държави|италиански държави]], като в крайна сметка отприщва [[Войни между Хабсбурги и Валоа|Италианските войни]]. Братовчедът на краля [[Луи XII]] участва в експедицията и осъзнава, че по-голямата част от Италия е практически беззащитна. Това го кара да се върне няколко години по-късно през 1500 г. и да поиска Миланското херцогство за себе си, тъй като баба му е била член на управляващото семейство [[Висконти]].<ref group="N">Негов предшественик – [[Луи Орлеански]] се жени през [[1389]] г. за [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)|Валентина Висконти]] – дъщеря на първия херцог на Милано [[Джан Галеацо Висконти]].</ref> По това време Милано е защитаван от [[швейцарски наемници]]. След победата на наследника на Луи – френският крал [[Франсоа I]] над швейцарците в [[Битка при Мариняно|битката при Мариняно]] през 1515 г. херцогството му е обещано. Когато испанският хабсбургски император [[Карл V]] побеждава Франсоа I в [[Битка при Павия (1525)|битката при Павия]] през 1525 г., [[Северна Италия]], включително Милано, преминава към [[Хабсбургска Испания]].<ref>John Lothrop Motley, ''The Rise of the Dutch Republic'' Vol.</ref> Карл V, като [[император на Свещената Римска империя]], поставя на трона [[Франческо II Сфорца]], който умира без наследници през [[1535]] г., след което с императорска грамота той номинира сина си [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]] за херцог.<ref group="N">Той поема длъжността през 1556 г., след като се заклева във вярност към чичо си [[Фридрих Красивия]] – император след абдикацията на [[Карл V]].</ref> Всъщност през 1556 г. Карл V абдикира в полза на сина си Филип II и брат си [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I.]] Италианските владения на Карл, включително Милано, преминават към Филип II и остават при испанската линия на Хабсбургите, докато австрийската линия на Фердинанд от Хабсбургите управлява Свещената Римска империя. Правата на [[Испанска империя|Испанската империя]] върху Миланското херцогство са окончателно признати с [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)|Мира от Като-Камбрези]] през [[1559]] г. Испанското господство започва с дълъг период на мир ([[1535]] - [[1620]] г.). Карл V издава ''Costitutiones Mediolanensis Dominii'', които оставят на херцогството широка автономия на управление; единственото ограничение е лоялността към суверена,<ref group="N">Става въпрос за ''Nuove Costituzioni'', върху които са сложили ръка [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Мавъра]] и [[Франческо II Сфорца]].</ref> но това създава вреден дуализъм с кралските служби, който никога няма да бъде напълно преодолян. Карл V също кара да изготвят оценката на херцогството, която е завършена през 1560 г. Тази оценка трябва да позволи по-доброто събиране на данъци, но реално предизвиква съпротивата на [[духовенство]]то и на [[Олигархия|олигархиите]], които контролират града и херцогското управление: те не желаят да се откажат от привилегии и имунитети. Така започва фискалното затягане, което не спира до [[1706]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lombardiabeniculturali.it/istituzioni/storia/?unita=03.05}}</ref>[[Файл:Melchiorre Gherardini, Piazza di S. Babila durante la peste del 1630.jpg|ляво|мини|250x250px|Милано по време на чумата през 1630 г.: каруци пренасят трупове на починалите.]] Опустошителната [[чума|чумна]] епидемия от 1629 - 1631 г., която отнема живота на около 60 хил. души от население от 130 хил., причинява безпрецедентно опустошение в града и дълбоко белязва неговата култура. По-късно темата за чумата е възприета от [[Алесандро Манцони]] както в романа му „Годениците“, така и в историческия му очерк „Историята на позорната колона“. „Историята“ е писание с висока историческа и социална стойност, през което авторът предлага на задълбочено размишление грешките, допуснати от съдиите, които злоупотребяват с властта си, за да осъдят двама души, считани за разпространители на заразата. Чумната епидемия е възприета от мнозина като символ на лошото испанско управление и упадък и се смята за едно от последните огнища на вековната [[пандемия]] от чума, започнала с [[Черната смърт]].<ref>Cipolla, Carlo M. ''Fighting the Plague in Seventeenth Century Italy''.</ref> [[Файл:Braun Milano HAAB.jpg|мини|241x241пкс|Карта на Милано от края на 16 век, включен в Испанските стени.]] Малко са очевидните признаци, останали в Милано от испанското господство: [[Испански стени на Милано|испанските стени]], разрушени между края на 19 и началото на 20 век (построени по нареждане на губернатор [[Феранте I Гонзага|Феранте I Гондзага]] през [[1549]], те са построени за 11 г. и чертежът им продължава моноцентричното разширение на града), [[Сан Джузепе (Милано)|бароковата църква „Сан Джузепе]]“, [[Сенатски дворец (Милано)|Collegio Elvetico]] на ул. Сенато (днешно седалище на Държавния архив) – и двете дело на [[Франческо Мария Ричини]] (1584-1658), и [[Дарсена ди Порта Тичинезе]], разкопан от испанския губернатор [[Педро Енрикес де Асеведо]], граф на [[Фуентес де Валдеперо|Фуентес]]. През 18 век Милано преминава от испанско към [[Австрийска империя|австрийско]] господство, което продължава до епохата на Наполеон, с изключение на [[1733]] - [[1736]] г., когато е под контрола на [[Сардинско кралство|Кралство Сардиния]]. Това е период на културно възраждане, който преживява работата на интелектуалци като [[Пиетро Вери]], [[Чезаре Бекария]] и [[Паоло Фризи]]. Благодарение на политиката на [[Хабсбурги]]те Милано се превръща в един от основните центрове на [[Просвещението в Италия|Италианското просвещение]].<ref>Alberto Casadei, Marco Santagata ''Manuale di letteratura italiana medievale e moderna'', Laterza, 2007.</ref> Със смъртта на [[Карлос II]] се разраства [[Война за испанското наследство|голямата война за неговото наследство]]. На 24 септември [[1706]] г. принц [[Евгений Савойски]] е пред вратите на Милано и испанският губернатор – принцът на [[Водмон]] набързо напусна града, оставяйки го на милостта на новото австрийско господство. Той е последван от губернатора [[Максимилиан Карл (Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор)|Максимилиан Карл Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор]], който е запомнен с това, че възстановява Кралския херцогски театър (''Teatro Regio Ducale''), по-късно унищожен от пожар. [[Файл:Napoleon I of France by Andrea Appiani.jpg|мини|239x239пкс|Наполеон Бонапарт]] През 1713–1714 г. договорите от [[Утрехтски мирен договор|Утрехт]] и [[Ращатски мирен договор|Ращат]] официално потвърждават австрийския суверенитет над повечето италиански владения на Хабсбургска Испания, включително [[Ломбардия]] и нейната столица Милано. Австрийската империя властва над Милано до 9 май [[1796]] г., когато ерцхерцог [[Фердинанд Карл (Австрия-Есте)|Фердинанд Карл Хабсбург-Есте]] напуска града поради пристигането на [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], ангажиран с [[Италианска кампания (1796 – 1797)|италианската кампания]]. От 1796 до 1797 г. Милано е столица на [[Транспаданска република|Транспаданската република]]. От 1797 до 1802 г. е седалище на правителството на [[Цизалпийска република|Цизалпийската република]]. От 1802 до 1805 г. е столица на [[Италианска република (1802-1805)|Наполеоновата италианска република]] и от 1805 до 1814 г. е седалище на правителството на [[Кралство Италия (1805-1814)|наполеоновото Кралство Италия]]. [[Файл:Suvorov in Milan.jpg|ляво|мини|237x237пкс|Церемониално посрещане на ген. [[Александър Суворов]] в Милано през април 1799 г.]] Пристигането на Наполеон Бонапарт събужда вълна от ентусиазъм у миланците, които виждат в него възможността да реализира новите [[Френска революция|френски революционни]] идеали, дългоочаквани през [[Консерватизъм|консервативния]] период на управление на австрийците. Френската армия влиза в Милано на 15 май и след около година бунтове, вдъхновени от [[Якобинизъм|якобинците]], следва конституцията на Цизалпийската република през [[1797]] г. Въпреки това тя няма лесен живот, защото след напускането на Наполеон Милано отново изпада в якобинство и не е в състояние да се противопостави на каквато и да е съпротива срещу завръщането на австрийците през [[1799]] г., които предприемат [[политическа репресия]]. След назначаването на Наполеон за [[Френски консулат|първи консул]], благодарение на победата в [[Битка при Маренго|битката при Маренго]], градът става столица на наполеоновото Кралство Италия. === Съвременна епоха === ==== От епохата на Наполеон до Втората световна война ==== При падането на Наполеон Бонапарт, с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] (1815 г.) Милано се завръща под австрийско управление, вече не като херцогство, а като столица на новороденото [[Кралство Ломбардия-Венеция|Ломбардско-венецианско кралство]]. Това положение остава до [[1859]] г., когато по време на [[Австрийско-италианско-френска война|Втората война за независимост]] Милано става част от [[Кралство Сардиния (1720-1861)|Кралство Сардиния]], превърнало се през 1861 г. в [[Кралство Италия]]. [[Файл:Cinque giornate di Milano.jpg|мини|237x237px|Картина, изобразяваща Петте дена на Милано.]] През 1848 г. Милано е място на едно от най-значимите събития на италианското [[Рисорджименто]]: [[Петте дена на Милано]]. Това е антиавстрийското въстание, започнало на 18 март 1848 г. и продължило до 22 март, достигайки до временно освобождаване на територията от австрийска власт. Те съответстват на периода на Първата италианска война за независимост. То принуждава фелдмаршал [[Йозеф Радецки|Радецки]] временно да се оттегли от града. Граничното кралство [[Сардинско кралство|Пиемонт-Сардиния]] изпраща войски, за да защити въстаниците и да организира [[Референдум|плебисцит]], който ратифицира с огромно мнозинство обединението на Ломбардия с Пиемонт-Сардиния. Но само няколко месеца по-късно австрийците успяват да изпратят нови сили, които разбиват пиемонтската армия в [[Битка при Кустоца (1848)|битката при Кустоца]] на 24 юли 1848 г. и да възстановят австрийския контрол над Северна Италия. Около десет години по-късно обаче италиански националистически политици, офицери и интелектуалци като [[Камило Бенсо ди Кавур|Кавур]], [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] и [[Джузепе Мацини|Мацини]] успяват да съберат огромен консенсус и да притиснат монархията да сключи съюз с новата [[Втора френска империя|Френска империя]] на [[Наполеон III]], за да победи Австрия и да създаде голяма италианска държава в региона. В [[Битка при Солферино|битката при Солферино]] през 1859 г. френските и италианските войски нанасят тежко поражение на австрийците, които отстъпват под [[Квадрилатерато]] (защитна система на австрийците от четири крепости, разположени между Ломбардия и Венеция).<ref name="Solferino">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.battlefieldanomalies.com/solferino/08_the_battle.htm|заглавие=Solferino|автор=Graham J. Morris|достъп_дата=9 June 2009}}</ref> След тази битка Милано и останалата част от Ломбардия са включени в Пиемонт-Сардиния, която след това продължи да анексира всички останали италиански градове и провъзгласява раждането на [[Кралство Италия]] на 17 март 1861 г. [[Файл:A.P., Façade de la Cathedrale de Milan (pre 1866) dett..jpg|ляво|мини|219x219пкс|[[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] около 1860 г. Отляво се вижда Coperto dei Figini, разрушен през 1864 г., за да се разшири площадът.]] След [[Римски плебисцит (1870)|анексирането на Рим към италианската държава]] (1870 г.) и превръщането му в столица, известно време Милано е квалифициран с титлата „Морална столица“. Според [[Руджеро Бонги]] определението е [[крилата фраза]], въведена в годините, в които той режисира ''La Perseveranza,''<ref>{{Cite book|title=Parole d'autore: (onomaturgia)|publisher=Sansoni|location=Firenze}}</ref> и тя става популярна след успеха на индустриалния панаир през [[1881]] г.<ref>{{Harv|Rosa}}.</ref> <ref>{{Harv|Pavoni}}.</ref> Той намеква за миланския характер на епохата, благодарение на който е осъществена [[индустриализация]]та на града и околните райони. Този епитет не се използва в днешно време или се използва предимно за иронични цели.<ref group="N">По-специално препратките към "морал" са особено обект на ирония след някои скандали, като този с Duomo Connection или този с [[Чисти ръце]]. Вж. напр. Colaprico. Още в края на 19 век епитетът е оспорван, например в Barilli.</ref> През [[1883]] г.<ref>{{Cite book|title=Energia a Milano|publisher=Aem|location=Milano}}</ref> в Милано е открита [[Електрическа централа|електроцентралата]] Санта Радегонда – първата електроцентрала в [[Европа]]<ref>{{Cite book|title=Storia dei trasporti italiani, vol1: dall'Omnibus alla metropolitana|location=Milano|pages=88}}</ref> <ref group="N">Електроцентрала е открита в Лондон година по-рано, за да освети виадукта Холборн, но тя няма дистрибуторска мрежа.</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/milanotecnica/elettricita/radegonda0.htm}}</ref> и втората в света след тази в [[Ню Йорк]].<ref group="N">Закупена в Париж от инж. Джузепе Коломбо на Индустриалното изложение, където е донесена от [[Томас Едисън]] с демонстративна цел, докато той строи оперативна такава в Ню Йорк.</ref> Строителството, ръководено от инж. [[Джузепе Коломбо (инженер)|Джузепе Коломбо]], е запомнено върху колона на едноименната улица от плоча, поставена по-късно от [[Луиджи Дада]]. В началото на [[19 век|19]] и [[20 век]] Милано преживява изключително индустриално развитие и развитие на [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], което го поставя в центъра на икономическите събития в Италия. Той е седалището на [[Световно изложение в Милано (1906)|Световното изложение през 1906 г.]],<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.expo1906.it/}}</ref> което отпразнува откриването на тунела Симплон. [[Рисорджименто|Политическото обединение на Италия]] засилва икономическото господство на Милано над Северна Италия. Гъста железопътна мрежа, чието изграждане е започнато под патронажа на Австрия, е завършена за кратко време, превръщайки Милано в железопътен център на Северна Италия и с откриването на железопътните тунели [[Железопътен тунел Готард|Готард]] (1882) и [[Симплонски тунел|Симплон]] (1906) в главния южен Европейски железопътен център за превоз на стоки и пътници. Всъщност Милано и Венеция са сред основните спирки на [[Ориент Експрес]], който започва да работи от 1919 г. Изобилните водноелектрически ресурси позволяват развитието на силен стоманен и текстилен сектор и тъй като миланските банки доминират във финансовата сфера на Италия, градът се превръща във водещ финансов център на страната. [[Файл:Illustrazione popolare 1898 - Artiglieria in Piazza Duomo.jpg|мини|252x252пкс|Артилерия на площад „Дуомо“]] Много бързата индустриализация през последните две десетилетия на 1800 г. води до раждането на масивна работническа класа, както и до остри социални конфликти. От 6 до 9 май 1898 г. Милано е разтърсен от репресиите на ген. [[Фиоренцо Бава Бекарис]] поради [[Милански бунтове|Бунтовете в Милано]] (''Moti di Milano''). Това са бунтове на част от населението на града срещу правителството. Сблъсъците се състоят след демонстрации на работници, които излизат на улицата срещу полицията и войниците, за да протестират срещу условията на труд и поскъпването на хляба през предходните месеци, както се случва и в други италиански градове през същия период. Генералът действа твърдо от самото начало, за да задуши всяка възможна форма на протест; безразборното използване на огнестрелни оръжия и по-специално на оръдия в града води до желания резултат, но също така и до множество жертви, често просто странични наблюдатели. „Оръдията на Бава Бекарис“ остават в историята като символ на безсмислени и кървави репресии. Военните усилия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] водят до силно развитие на промишлеността (не само на тежката) с последващи трудности при последвалото следвоенно преобразуване; това е съчетано с разочарованието от многобройните очаквания за по-голямо благополучие и демокрация, генерирани не само в Италия от пропагандата за военна служба: първоначално социалното напрежение води до това, което историците наричат [[Червен двугодишен период в Италия|червения двугодишен]] период, в отговор на който намира нов живот [[Фашизъм|фашизмът]]. В началото на 20 век Милано е град със силна [[Социализъм|социалистическа]] конотация поради своя социален състав: [[Филипо Турати]] (избиран многократно в Италианския парламент именно благодарение на Милано) основа Миланската социалистическа лига през 1889 г. и е един от основателите през [[1892|1892 г.]] на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]]. От 1911 г. в греда е разположена централата на партийния ѝ орган – всекидневникът „[[Аванти|Аванти!]]“, а [[Бенито Мусолини]] е един от директорите ѝ (1913-1914 г.). Социалисти са и последните двама демократично избрани [[кметове на Милано]]: [[Емилио Калдара]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.ilsocialista.com/interno.php?link=storie_interno&id_storie=84&indice=}}</ref> през [[1914]] г. и лекарят [[Анджело Филипети]]<ref>Milano, 1866-1936, medico. Fu estromesso dalla carica "per motivi di ordine pubblico" il 2 agosto 1922. Da ''Le vie di Milano'', Hoepli, Milano, 2004</ref> през 1920 г. На 14 февруари 1916 г., в средата на Първата световна война, Милано претърпява първата въздушна бомбардировка в своята история: два военни бомбардировача на Австро-унгарските имперско-кралски военновъздушни сили хвърлят много бомби в районите [[Порта Романа (Милано)|Порта Романа]] и [[Порта Витория (Милано)|Порта Витория]], причинявайки 16 загинали и около 40 ранени. Двата бомбардировача се оттеглят необезпокоявани в [[Гардоло ди Медзо|авиобазата Гардоло]] (в [[Тренто (провинция)|Трентино]], тогава част от [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската империя]]), откъдето са излетели.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lavoce.be/index.php/aeronautica/6918-milano-14-febbraio-1916-il-primo-bombardamento-nella-storia-della-citta}}</ref> [[Файл:Piazza san sepolcro 1919.jpg|ляво|мини|236x236пкс|Мусолини основава Италианския съюз на борбата.]] Годините непосредствено след Първата световна война са пълни със социално напрежение, кулминирало в гореспоменатия червен двугодишен период с кървави сблъсъци между [[Анархия|анархистки]], работнически и [[Комунизъм|комунистически]] движения и зараждащото се [[Фашизъм|фашистко движение]]. Люлката на фашизма е именно Милано, където на 23 март [[1919]] г. в залата на Индустриалния съюз на [[Сансеполкризмо|площад Сан Сеполкро]] се ражда [[Италиански съюз на борбата|Италианският съюз на борбата]].<ref group="N">Става [[Национална фашистка патия]] в Рим през ноември 1921 г. на конгреса, който определя сливането с Италианската националсоциалистическа партия.</ref> В Милано бъдещият [[Фашизъм|фашистки]] диктатор стартира своя [[поход към Рим]] на 28 октомври 1922 г. На 12 април 1928 г. градът е разтърсен от сериозната атака срещу крал [[Виктор Емануил III]], при която 20 души са убити от експлозия на взривно устройство, докато чакат да присъстват на преминаването на краля по случай церемонията по откриването на 8-то издание на Търговския панаир. През 1929 - 1930 г. е покрит Кръгът на Навили (''Cerchia dei Navigli'') – наводняемият защитен ров на средновековните стени на Милано. По този начин коренно се променя обликът на много от градския пейзаж. [[Файл:Milano, Galleria Vittorio Emanuele II (bombardata) 02.jpg|мини|208x208px|Галерия „Виктор Емануил II“ след бомбардировките през 1943 г.]] По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Милано регистрира най-сериозните въздушни бомбардировки, понасяни някога от голям италиански град. През август [[1943]] г., в рамките на една седмица, той претърпява множество въздушни нападения, които унищожaват 1/3 от застроената площ и удрят 50% от сградите, оставяйки 150 хил. души без дом.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=BIVzVZoh8moC&lpg=PA4&hl=it&pg=PA157#v=onepage&q&f=false}}</ref> Самолетите пускат бомбите от много голяма надморска височина, удряйки на случаен принцип сградите в историческия център. [[Ла Скала]], [[Палацо Марино]], универсалният магазин „Ла Ринашенте“, централата на в. [[Кориере дела Сера]], фабриките на [[Пирели]], [[Алфа Ромео]] и Бреда са подложени на тежък обстрел, а [[Галерия Виктор Емануил II|Галерия „Виктор Емануил II“]] остава без покрив. [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е пощадена въпреки срутването на десетки статуи. Засегнати са също така [[Замък на Сфорците|Замъкът на Сфорците]], [[Санта Мария деле Грацие|църквата „Санта Мария деле Грацие]]“, [[Кралски дворец в Милано|Кралският дворец]], [[Картинна галерия „Амброзиана“|картинната галерия „Амброзиана“]] и болницата Фатебенефратели. Трагично е [[Избиване в Горла|избиването на 184 деца]] от началното училище в Горла на 20 октомври [[1944]] г. Седемнадесет самолета от 451-ва бомбардировъчна група на [[Военновъздушни сили на САЩ|Американската авиация]], пропуснали целта (заводите в Бреда), защото се отклоняват от курса, хвърлят 170 200-килограмови бомби върху кварталите Горла, Прекото и Туро. Един от тях се удря стълбите на училището, докато деца, учители и персонал се опитват да стигнат до укритията: има 614 жертви.<ref>{{Cite book|title=La traversata di Milano|publisher=Mondadori|location=Milano|pages=75-76}}</ref> Когато Италия [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|капитулира]] през 1943 г., германските сили окупират и разграбват по-голямата част от Северна Италия, подхранвайки раждането на масивно [[Италианска съпротива|съпротивително]] партизанско движение.<ref name="Cooke">{{Cite book|last=Cooke|first=Philip|title=Italian resistance writing: an anthology|year=1997|publisher=Manchester University Press|location=Manchester|isbn=0-7190-5172-X|page=20}}</ref> [[Файл:Mussolini e Petacci a Piazzale Loreto, 1945.jpg|мини|231x231пкс|Телата на Пиацале „Лорето“]] На 29 април 1945 г. американската Първа бронирана дивизия настъпва към Милано, но преди да пристигне, италианската съпротива завзема контрола над града и [[Смърт на Бенито Мусолини|екзекутира Мусолини]] заедно с любовницата му и няколко офицери от режима, които по-късно са обесени и изложени на [[Пиацале Лорето|Пиацале „Лорето“]], където една година преди това са екзекутирани някои членове на съпротивата. Фашистите са застреляни от група партизани, начело с [[Валтер Аудизио]] на 28 април следобед. Тълпата започва да тъпче и удря телата и само благодарение на намесата на пожарникарите и на някои партизани те са спасени от гнева ѝ и са окачени с главата надолу върху сенника на бензоностанцията на площада.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.infoaut.org/storia-di-classe/29-aprile-1945-piazzale-loreto}}</ref> ==== От края на Втората световна война до 21 век ==== Милано е град - емблема на [[Италианска съпротива|Съпротивата]]: 25 април, денят на освобождение на Италия от фашизма, е в чест на общото партизанско въстание на 25 април [[1945]] г., довело до освобождението на Милано. След Втората световна война, след [[Раждане на Италианската република|раждането на Италианската република]] на [[Празник на Италианската република|2 юни]] [[1946]] г., градът е и един от двигателите на индустриалното и културно възстановяване на следвоенна Италия. [[Файл:Mi-Milano-1959-Grattacielo-Pirelli-01.jpg|ляво|мини|235x235пкс|Кулата на Пирели]] По време на следвоенния икономически бум усилията за възстановяване и т. нар. „италианско икономическо чудо“ привличат голяма вълна от вътрешна миграция (особено от селските райони на [[Южна Италия]]) към Милано. Населението нараства от 1,3 милиона през 1951 г. до 1,7 милиона през 1967 г.<ref name="Ginsborg">{{Cite book|last=Ginsborg|first=Paul|title=A history of contemporary Italy: society and politics, 1943 – 1988|year=2003|publisher=Palgrave Macmillan|location=New York|isbn=1-4039-6153-0|page=220}}</ref> През този период Милано бързо се възстановява с изграждането на няколко иновативни и модернистични [[Небостъргач|небостъргачи]] като [[Торе Веласка]] и [[Пирели Тауър]], които скоро се превръщат в символи на тази нова ера на просперитет.<ref name="Foot">{{Cite book|last=John Foot|title=Milan since the miracle: city, culture, and identity|year=2001|publisher=Berg|location=New York|isbn=1-85973-545-2|page=119}}</ref> Икономическият просперитет обаче е засенчен в края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век по време на т. нар. „[[Оловни години]]“, когато Милано става свидетел на безпрецедентна вълна от улично насилие, [[Стачка|работнически стачки]] и [[Тероризъм|политически тероризъм]]. В Милано са някои от най-големите сблъсъци на Италия през [[Социални движения в 1968 година|1968 г.]] Тук е първият епизод от т. нар. „[[Стратегия на напрежение|Стратегия на напрежението]]“: [[Атентат на Пиаца Фонтана|атентатът на Пиаца Фонтана]] на 12 декември [[1969]] г., когато избухва бомба в Националната аграрна банка на Пиаца „Фонтана“, убивайки 17 и ранявайки 88 души. През 80-те години на 20 век, с международния успех на миланските модни къщи като [[Армани]], [[Версаче]] и [[Долче & Габана]], Милано се превърна в една от световните модни столици. Градът отбелязва също значително нарастване на [[Международен туризъм|международния туризъм]], особено от Америка и Япония, докато фондовата борса увеличава пазарната си капитализация повече от пет пъти.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.borsaitaliana.it/borsaitaliana/ufficio-stampa/dati-storici/principaliindicatori2012_pdf.htm|заглавие=Italian Stock Exchange – Main indicators 1975–2012|достъп_дата=16 October 2012}}</ref> От края на [[1980-те]] г. градът започва да е наричан от медиите „[[Милано за пиене]]“ (''Milano da bere''). Това е име, произлизащо от рекламен [[Девиз|слоган]], който се превръща в символ на епоха, в която Милано и цялата нация могат да се радват на широк просперитет.<ref>{{Cite news|url=http://www.lastampa.it/2008/04/01/societa/luomo-che-invent-la-milano-da-bere-LtMcyvulHw12QQAxFMYwwO/pagina.html|title=L'uomo che inventò la Milano da bere|date=1º aprile 2008}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.lastampa.it/redazione/cmsSezioni/cultura/200804articoli/31497girata.asp|заглавие=L'uomo che inventò la Milano da bere|издател=Lastampa.It|достъп_дата=25 March 2010}}</ref> [[Файл:Silvio Berlusconi datisenato.jpg|мини|171x171пкс|Силвио Берлускони]] През последната четвъртина на 20 век градът е в центъра на италианската политика. Процесът започва с издигането на миланската управляваща класа на [[Италианска социалистическа партия|Италианската социалистическа партия]] начело с [[Бетино Кракси]] до националното управление. През 90-те години на 20 век в Милано се разразява скандалът „[[Чисти ръце]]“ или „Танджентòполи“ – поредица съдебни разследвания в Италия през първата половина на 1990-те г. от различни съдебни прокурори, които разкриват измамна и корумпирана система, обвързала италианската политика и бизнес,<ref group="N">След като тази фаза приключва, „желаната връзка между [[етика]] и развитие остава незавършена и се създава в отвореното се политическо-културнот пространство „тактическа" система за оцеляване според Mario Abis, ''Milano nella competizione internazionale'', Rivista italiana di comunicazione pubblica, Fascicolo 36, 2008, p. 123 (Milano: Franco Angeli, 2008). Там се твърди и, че Милано е застарял, затворник на своя стереотип за ефективен и динамичен град. Последната голяма възможност е именно породена от историческия контекст на [[Чисти ръце]]: в Милано би могло да се конкретизира идеята, че Италия би тръгнала отново чрез това дело на „прочистване“. „[[Милано за пиене]]“ минава през рещително изпитание, което би довело до възход на формата на модерни политики, но и този пасаж е безуспешен".</ref> В този политически скандал много политици и бизнесмени са съдени за корупция. Градът също е засегнат от тежка финансова криза и постоянен спад в производството на текстил, автомобили и стомана.<ref name="Foot2">{{Cite book|last=John Foot|title=Milan since the miracle: city, culture, and identity|year=2001|publisher=Berg|location=New York|isbn=1-85973-545-2|page=119}}</ref> Проектите „Милано 2“ и „Милано 3“ на миланския предприемач [[Силвио Берлускони]] са най-важните жилищни проекти от 80-те и 90-те години на 20 век в Милано и донасят на града нова икономическа и социална енергия. Възходът на предприемача води до ръководството му на дясноцентристка коалиция. [[Файл:Milan skyline with Unicredit Tower and Bosco Verticale.jpg|мини|222x222пкс|Кулата на Уникредит и жил. сграда „Вертикална гора“ – част от проекта „Порта Нуова“.]] [[Файл:Veduta delle tre torri del quartiere Citylife a Milano.jpg|ляво|мини|Квартал CityLife ]] В началото на 21 век Милано претърпява серия от широкообхватни реконструкции върху огромни бивши индустриални зони.<ref>{{Cite book|last=Mieg|first=Harald A/|last2=Overmann|first2=Heike|title=Industrial heritage sites in transformation : clash of discourses|publisher=[[Routledge|Rutledge]]|location=New York and London|isbn=978-1-315-79799-1|page=72}}</ref> Два нови бизнес района - [[Порта Нуова (Милано)|Порта Нуова]] и [[CityLife (Милано)|CityLife]] са построени в рамките на десетилетие, променяйки радикално силуета на града. Неговият изложбен център се премества в много по-голям обект в град [[Ро (Ломбардия)|Ро]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nuovosistemafieramilano.it/JumpCh.asp?idLang=ENG&idUser=0&idChannel=12|заглавие=New Milan Exhibition System official website|достъп_дата=29 October 2012}}</ref> Дългият упадък в традиционното производство е засенчен от голямото разрастване на издателската дейност, финансите, банкирането, модния дизайн, информационните технологии, логистиката и туризма.<ref>{{Cite book|last=Ni|first=Pengfei|title=The global urban competitiveness report 2011|year=2012|publisher=Edward Elgar|location=Cheltenham|isbn=978-0-85793-421-5|page=127}}</ref> Продължителният десетилетия спад на населението на града изглежда частично преодолян през последните години. Успешното ребрандиране на града като глобална столица на иновациите допринася за успешните му кандидатури за домакинство на големи международни събития като [[Експо 2015|Expo 2015]] и [[Зимни олимпийски игри 2026]]. [[Файл:EXPO 2015 - Milano - Piazza Castello, Expo Gate.JPG|мини|240x240пкс|Площад „Кастело“ по време на Експо 2015.]]Днес Милано е важен търговски и индустриален център, както в рамките на [[Европейски съюз|Европейския съюз]], така и в международен план, както и основен италиански център за услуги и [[Третичен икономически сектор|третичния сектор]], [[финанси]]те, [[мода]]та, [[Издателска дейност|издателската дейност]] и [[промишленост]]та. Също така е седалище на [[Италианска фондова борса|Италианската фондова борса]] (разположена на пл. „Афари“), един от най-важните финансови центрове в [[Европа]], и е основно място на административните офиси на десетки [[Транснационална корпорация|мултинационални компании]].<ref name="OECD_Milan_2006">{{Cite magazine}}</ref> Милано е един от големите университетски, издателски и телевизионни центрове в Европа. Неговият изложбен център Фиера ди Милано с най-голямата изложбена площ в Европа<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.urbanfile.it/index.asp?ID=3&SID=194}}</ref> се премества в много по-голям обект в близкия град [[Ро (Ломбардия)|Ро]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nuovosistemafieramilano.it/JumpCh.asp?idLang=ENG&idUser=0&idChannel=12|заглавие=New Milan Exhibition System official website|достъп_дата=29 October 2012}}</ref> Дългият упадък в традиционното производство е засенчен от голямото разрастване на издателската дейност, финансите, банкирането, модния дизайн, информационните технологии, логистиката и туризма.<ref>{{Cite book|last=Ni|first=Pengfei|title=The global urban competitiveness report 2011|year=2012|publisher=Edward Elgar|location=Cheltenham|isbn=978-0-85793-421-5|page=127}}</ref> След официалното връчване от [[Международно бюро за изложби|Международното бюро по изложения]] на 31 март [[2008]] г., от 1 май до 31 октомври 2015 г. градът е домакин на [[Експо 2015]] на тема „Храни“. Милано присъства в публикациите на Групата за изследване на глобализацията и световните градове на университета в Лафбъроу, където през [[2004]] г. е класифициран като „зараждащ се глобален град“ заедно с [[Амстердам]], [[Бостън]], [[Чикаго]], [[Мадрид]], [[Москва]] и [[Торонто]].<ref>{{Cite magazine}}</ref> През 2016 г. той печели [[Европейска награда за достъпни градове|Европейската награда за достъпни градове]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ec.europa.eu/italy/node/3702_it}}</ref> == Забележителности == * Градът е известен с модните си къщи, с автомобилните заводи [[Alfa Romeo]] и двата [[футбол]]ни гранда [[АК Милан]] и [[ФК Интер]], с традиционния коледен козунак, наречен ''Panettone''. * Сърцето на града е огромната катедрала в неоготически стил – „[[Миланска катедрала|Дуомо]]“, станала известна от филма на [[Виторио Де Сика]] „Чудото в Милано“. Строежът ѝ започва през [[1386]] г. и е продължил до [[1820]] г., висока е 108 m и 158 m дълга. * В непосредствена близост до „Дуомо“ на същия площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] е и прочутата покрита [[галерия на Виктор Емануил]] във форма на кръст с остъклени тавани, където се намират най-известните магазини и заведения. * От другата им страна е разположена [[Ла Скала]] – един от най-престижните световни [[опера|оперни театри]]. * Забележителност на Милано е и [[Сфорцеско (крепост)|замъкът Сфорцеско]], построен през 1368 г., за да защитава града. В замъка има галерия на изкуството. * Освен това, в църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано се намира и „[[Тайната вечеря (Леонардо)|Тайната вечеря]]“ на [[Леонардо да Винчи]]. * Не е за пренебрегване и прочутата улица „Монтенаполеоне“ и нейните разклонения за търговия на дребно с най-модните стоки. Тя е с площ около 4 декара. Пазаруването в този изключителен „златен триъгълник“ на осеяни с разкошни витрини улици е рай за хора с дълбоки джобове. Неуморните занимания на [[град]]а с мода, вътрешен дизайн, [[архитектура]] и храна са изложени на показ в този шикозен квартал – от лъскави бутици до забележителни салони за [[чай]] от [[19 век]] и бутици за деликатеси. Изложеното по витрините или е ултраекстравагантно, или самата простота – в духа на [[дзен]]. Така е и вътре в магазините – всичко е последен писък на модата в този град, който определя тенденции и проправя пътища. <gallery class="center"> Milano scala piazza.jpg|Площад дела Скала La Scala interior.jpg|Театър [[Ла Скала]] Galleria Vittorio Emanuele II - evening.jpg|Галерията на [[Виктор Емануил II]] Milanoambrogio0002.jpg|Базилика на св.[[Амвросий Медиолански]] ParcoSempioneMilano.jpg|Парк Семпионе </gallery> == Административно деление == {{основна|Общини на Милано}} == Известни личности == ; Родени в Милано * [[Адриана Асти]] (р. 1936), актриса * [[Малика Аян]] (р. 1984), певица * [[Силвио Берлускони]] (р. 1936), политик * [[Джовани Берше]] (1783 – 1851), поет * [[Лучия Бозе]] (1931- 2020), актриса * [[Кристиан Броки]] (р. 1976), футболист * [[Карло Емилио Гада]] (1893 – 1973), писател * [[Паоло Малдини]] (р. 1968), футболист * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Маурицио Полини]] (р. 1942), пианист * [[Руслан Райчев]] (1919 – 2006), български диригент * [[Сандро Салвадоре]] (1939 – 2007), футболист * [[Матео Салвини]] (р. 1973), политик * [[Чезаре Сиепи]] (1923 – 2010), оперен певец ; Починали в Милано * [[Карло Боромео]] (1538 – 1584), духовник * [[Руджер Йосип Бошкович]] (1711 – 1787), учен * [[Джузепе Верди]] (1813 – 1901), композитор * [[Гена Димитрова]] (1941 – 2005), българска певица * [[Джузепе Молтени]] (1800 – 1867), художник * [[Еудженио Монтале]] (1896 – 1981), поет * [[Йозеф Радецки]] (1766 – 1858), австрийски офицер * [[Теодосий I]] (347 – 395), император * [[Джачинто Факети]] (1942 – 2006), футболист * [[Джовани Ферари]] (1907 – 1982), футболист и треньор * [[Франческо Хайес]] (1791 – 1882), художник ; Други личности, свързани с Милано * [[Марко ван Бастен]] (р. 1964), нидерландски футболист, работи в града през 1987 – 1993 * [[Вергилий]] (70 пр.н.е.-19), поет, учи в града през 55 пр.н.е.-51 пр.н.е. * [[Леонардо да Винчи]] (1452 – 1519), учен и художник, живее в града през 1482 – 1499 и 1506 – 1513 * [[Константин Йосифов]] (1893 – 1977), български инженер, следва и се дипломира в града през 1919 – 1925 == Фестивали == * ''Milano Jazz Festival'' – джаз музиката е изключително популярна в Италия още от Първата световна война. Много градове в Италия имат свои джазклубове, които представят изпълненията на живо в годишния джаз фестивал. Джаз фестивалът в Милано обикновено се провежда в началото на ноември и може да продължи почти един месец. * ''Festa del Naviglio'' – този фестивал се провежда в Милано всяка година през първите десет дни на юни. Той възниква около каналите Naviglio на Милано, откъдето получава името си. Има много улични сергии, където търговците предлагат своите стоки, най-вече храна или сладко. Фестивалът предвижда развлечения като улични изпълнители и артисти, които показват изкуството си пред обществеността. Фестивалът има музика на живо и завършва с парад. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Медиолански едикт]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Бележки == <references /> == Обяснителни бележки == <references group=N/> == Външни препратки == * [http://www.comune.milano.it Официален сайт на град Милано] {{Столици на италиански провинции}} {{Най-големите градове в ЕС}} {{Провинция Милано}} [[Категория:Милано| ]] gvc77f9omphspejmxrf988rp3951dly 0 65939 11473639 9775303 2022-07-29T00:48:28Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{Окръг на Румъния инфо | име = Дъмбовица | име-местно = Județul Dâmbovița | герб = Stema Dambovita.svg | карта-файл = Dambovita in Romania.svg | регион = [[Южен регион за развитие|Южен]] | център = [[Търговище (Румъния)|Търговище]] | площ = 4054 | население = 518 745 | население-година = 2011 | председател = | телефонен-код = +40 x45 | пощенски-код = 13wxyz | мпс-код = DB | сайт = [http://www.cjd.ro/ cjd.ro] }} '''Дъмбовица''' e [[Окръзи в Румъния|окръг]] в регион [[Влахия]] в [[Румъния]], с административен център гр. [[Търговище (Румъния)|Търговище]]. == Списък на градовете в окръг Дъмбовица == * [[Търговище (Румъния)|Търговище]] * [[Морени]] * [[Гаещи]] * [[Пучиоаса]] * [[Титу]] * [[Фиени]] == Население == === Преброявания на населението === Численост на [[Етническа група|етническите групи]] според преброяванията на населението през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/romania-ethnic1930.htm | заглавие = Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 1930 г., по окръзи | достъп_дата = 19 февруари 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/romania-ethnic1956.htm | заглавие = Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 1956 г., по окръзи | достъп_дата = 19 февруари 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/romania-ethnic1966.htm | заглавие = Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 1966 г., по окръзи | достъп_дата = 19 февруари 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/romania-ethnic1977.htm | заглавие = Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 1977 г., по окръзи | достъп_дата = 19 февруари 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/romania-ethnic1992.htm | заглавие = Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 1992 г., по окръзи | достъп_дата = 19 февруари 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/romania-ethnic2002.htm | заглавие = Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 2002 г., по окръзи | достъп_дата = 19 февруари 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/romania-ethnic2011.htm | заглавие = Етнически състав на населението в Румъния според преброяването на населението през 2011 г., по окръзи | достъп_дата = 19 февруари 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |- bgcolor="#ececec" valign=top ! !! {{Vert header|stp=1|Общо}} !! {{Vert header|stp=1|[[Румънци в Румъния|Румънци]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Цигани в Румъния|Цигани]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Българи в Румъния|Българи]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Унгарци в Румъния|Унгарци]]<br>([[секеи]])}} !! {{Vert header|stp=1|[[Украинци в Румъния|Украинци]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Германци в Румъния|Германци]]<br>(саши, шваби)}} !! {{Vert header|stp=1|[[Турци в Румъния|Турци]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Руснаци в Румъния|Руснаци]]<br>(липовени)}} !! {{Vert header|stp=1|[[Татари в Румъния|Татари]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Сърби в Румъния|Сърби]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Хървати в Румъния|Хървати]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Словенци в Румъния|Словенци]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Словаци в Румъния|Словаци]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Чехи в Румъния|Чехи]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Поляци в Румъния|Поляци]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Гърци в Румъния|Гърци]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Евреи в Румъния|Евреи]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Италианци в Румъния|Италианци]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Китайци в Румъния|Китайци]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Чанго (етническа група)|Чанго]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Арменци в Румъния|Арменци]]}} !! {{Vert header|stp=1|[[Македонци в Румъния|Македонци]]}} !! {{Vert header|stp=1|Други}} !! {{Vert header|stp=1|Неопределени}} |- |align="center" bgcolor="#F5F5F5"|[[1930]] || bgcolor="#F5F5F5"|''354 471'' ||341 824 || 8161 || 173 || 991 || 50 || 728 || 32 || 270 || – || colspan="3"|517 || colspan="2"|98 || 113 || 218 || 850 || || || || 12 || || 412 || 22 |- |align="center" bgcolor="#F5F5F5"|[[1956]] || bgcolor="#F5F5F5"|''438 985'' ||436 390 || 1152 || 35 || 196 || 7 || 161 || 9 || 54 || 9 || colspan="3"|38 || 2 || 15 || 30 || 90 || 67 || || || || 16 || || 664 || 50 |- |align="center" bgcolor="#F5F5F5"|[[1966]] || bgcolor="#F5F5F5"|''453 241'' ||452 163 || 604 || 25 || 145 || 3 || 58 || 8 || 57 || 1 || colspan="3"|39 || 9 || 7 || 13 || 33 || 21 || || || || 3 || || 27 || 25 |- |align="center" bgcolor="#F5F5F5"|[[1977]] || bgcolor="#F5F5F5"|''527 620'' ||518 278 || 8424 || 14 || 295 || 15 || 90 || 2 || 119 || 20 || colspan="3"|265 || 1 || 6 || 13 || 24 || 15 || || || || 2 || || 33 || 4 |- |align="center" bgcolor="#F5F5F5"|[[1992]] || bgcolor="#F5F5F5"|''562 041'' || 549 079 || 11 315 || 809 || 380 || 18 || 95 || 33 || 33 || 2 || colspan="3"|208 || 4 || 2 || 7 || 21 || 6 || || || || 1 || || 24 || 4 |- |align="center" bgcolor="#F5F5F5"|[[2002]] || bgcolor="#F5F5F5"|''541 763'' || 523 980 || 16 534 || 658 || 248 || 20 || 82 || 28 || 25 || 4 || colspan="3"|33 || 2 || 3 || 14 || 47 || 7 || || || || 4 || || 71 || 3 |- |align="center" bgcolor="#F5F5F5"|[[2011]] || bgcolor="#F5F5F5"|''518 745'' || 470 136 || 27 355 || 1586|| 156 || 20 || 43 || 63 || 21 || * || 466 || * || * || – || * || 3 || 32 || 6 || 51 || 3 || 8 || 3 || * || 135 || 18 653 |} == Източници == <references/> {{Окръзи в Румъния}} [[Категория:Окръг Дъмбовица| ]] o3tlv9mj9bwxhwzsulo5g29yy7vo5il 0 66204 11473494 11421580 2022-07-28T18:58:11Z Bichoes78 258843 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Калоян|Калоян (пояснение)}} {{Личност|владетел | име= Калоян | портрет=Kalojan desislava.jpg | описание= български севастократор | роден-място= | починал-място= }} '''Севастокра̀тор Калоя̀н''' е [[България|български]] [[севастократор]], вероятно управител на [[София|Средец]] и областта в средата на XIII век. == Биография == Единственото пряко сведение за севастократор Калоян е неговия портрет и ктиторски надпис в [[Боянска църква|Боянската църква]], датиран към 1258/59 година: : ''Въздигна се от земята и се съгради пречист храм на светия йерарх Христов Никола и светия и великославен мъченик Христов Пантелеймон със залягането, труда и голямата любов на севастократор Калоян, братовчед царев, внук на [[Стефан Първовенчани|свети Стефан, краля сръбски]]. Написа се пък при българското царство, при благоверния и благочестив и христолюбив цар [[Константин Асен]], индикт 7, в лето 6767.''<ref name="данчева-василева">{{cite book | last = Данчева-Василева | first = Ани | year = 2017 | title = История на средновековна София IV-XIV век | publisher = Издателство „Захарий Стоянов“ | location = София | pages = 182 – 187 | isbn = 978-954-09-1110-6}}</ref> Днес преобладава мнението, че под „братовчед царев“ следва да се разбира братовчед на цар Константин Асен.<ref>Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография., София 1995, Изд. на БАН, с. 114, бел. 13</ref><ref name="данчева-василева"/> Според друга хипотеза, поддържана от [[Васил Златарски]], следващ [[Иларион Руварац]], Калоян е братовчед на [[Михаил II Асен]], идентичен с управлявалия за кратко цар [[Калиман II Асен]], а изписването на църквата е извършено след неговата смърт, при цар Констанитн Асен.<ref name="данчева-василева"/> Калоян е смятан за внук на първия сръбски крал Стефан Първовенчани и [[Анна Дандоло]] ,<ref name="данчева-василева" /> и син на неговата дъщеря с неизвестно име, сестра на крал [[Стефан Урош I]]. Основната част на [[Боянска църква|Боянската църква]] „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е построена и изписана в 1259 г. по поръчка на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, като храм към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част. Портретите на Калоян и неговата съпруга Десислава са достигнали до нас изписани в криптата на църквата. Те са сред единиците съхранили се автентични образи на български боляри и владетели. Творбата илюстрира високото майсторство на българските живописци от [[второ българско царство|втората българска държава]] и се счита за първа проява на [[Палеологов ренесанс|палеологовия ренесанс]] и върхово постижение на европейската средновековна живопис, наричано от някои учени предшественик на Европейския Ренесанс.<ref>{{Цитат книга|last=Попконстантинов|first=Казимир|title=„Зограф Василие“ и Боянската църква след 750 години|year=2009|location=София|pages=5 (уводен коментар на Божидар Димитров)}}</ref>. На стенописа в Боянската църква е изобразено как севастократор Калоян поднася храм на св. [[Николай Мирликийски]]. == Бележки == <references /> == Изследвания == * [https://www.academia.edu/6556739/The_Boyana_Church_Portraits._Contribution_to_the_Prosopography_of_Sebastokrator_Kaloyan Srdjan Pirivatric. The Boyana Church Portraits. A Contribution to the Prosopography of Sebastocrator Kaloyan. – В: Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. Ред. и съст. Бисерка Пенкова. С., НИМ, 2011, с. 13 – 34.] {{нормативен контрол}} {{Династия Неманичи}} [[Категория:Българска аристокрация]] [[Категория:История на София]] 1brlzc7b8u7gwhk8k99dm15ts1rpze1 11473528 11473494 2022-07-28T19:52:50Z Nk 399 Премахнати [[Special:Contributions/Bichoes78|редакции на Bichoes78]] ([[User talk:Bichoes78|б]].), към версия на Молли wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Калоян|Калоян (пояснение)}} {{Личност|владетел | име= Калоян | портрет=Kalojan desislava.jpg | описание= български севастократор | роден-място= | починал-място= }} '''Севастокра̀тор Калоя̀н''' е [[България|български]] [[севастократор]], вероятно управител на [[София|Средец]] и областта в средата на XIII век. == Биография == Единственото пряко сведение за севастократор Калоян е неговия портрет и ктиторски надпис в [[Боянска църква|Боянската църква]], датиран към 1258/59 година: : ''Въздигна се от земята и се съгради пречист храм на светия йерарх Христов Никола и светия и великославен мъченик Христов Пантелеймон със залягането, труда и голямата любов на севастократор Калоян, братовчед царев, внук на [[Стефан Първовенчани|свети Стефан, краля сръбски]]. Написа се пък при българското царство, при благоверния и благочестив и христолюбив цар [[Константин Асен]], индикт 7, в лето 6767.''<ref name="данчева-василева">{{cite book | last = Данчева-Василева | first = Ани | year = 2017 | title = История на средновековна София IV-XIV век | publisher = Издателство „Захарий Стоянов“ | location = София | pages = 182 – 187 | isbn = 978-954-09-1110-6}}</ref> Днес преобладава мнението, че под „братовчед царев“ следва да се разбира братовчед на цар Константин Асен.<ref>Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография., София 1995, Изд. на БАН, с. 114, бел. 13</ref><ref name="данчева-василева"/> Според друга хипотеза, поддържана от [[Васил Златарски]], следващ [[Иларион Руварац]], Калоян е братовчед на [[Михаил II Асен]], идентичен с управлявалия за кратко цар [[Калиман II Асен]], а изписването на църквата е извършено след неговата смърт, при цар Констанитн Асен.<ref name="данчева-василева"/> Калоян е смятан за внук на първия крал [[Стефан Първовенчани]],<ref name="данчева-василева"/> като според някои автори е син на неговата дъщеря с неизвестно име от [[Анна Дандоло]], сестра на крал [[Стефан Урош I]]. Основната част на [[Боянска църква|Боянската църква]] „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е построена и изписана в 1259 г. по поръчка на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, като храм към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част. Портретите на Калоян и неговата съпруга Десислава са достигнали до нас изписани в криптата на църквата. Те са сред единиците съхранили се автентични образи на български боляри и владетели. Творбата илюстрира високото майсторство на българските живописци от [[второ българско царство|втората българска държава]] и се счита за първа проява на [[Палеологов ренесанс|палеологовия ренесанс]] и върхово постижение на европейската средновековна живопис, наричано от някои учени предшественик на Европейския Ренесанс.<ref>{{Цитат книга|last=Попконстантинов|first=Казимир|title=„Зограф Василие“ и Боянската църква след 750 години|year=2009|location=София|pages=5 (уводен коментар на Божидар Димитров)}}</ref>. На стенописа в Боянската църква е изобразено как севастократор Калоян поднася храм на св. [[Николай Мирликийски]]. == Бележки == <references /> == Изследвания == * [https://www.academia.edu/6556739/The_Boyana_Church_Portraits._Contribution_to_the_Prosopography_of_Sebastokrator_Kaloyan Srdjan Pirivatric. The Boyana Church Portraits. A Contribution to the Prosopography of Sebastocrator Kaloyan. – В: Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. Ред. и съст. Бисерка Пенкова. С., НИМ, 2011, с. 13 – 34.] {{нормативен контрол}} {{Династия Неманичи}} [[Категория:Българска аристокрация]] [[Категория:История на София]] fkvtj6tjlesva1pl8f7s6glajy89fnz 11473537 11473528 2022-07-28T20:07:14Z Nk 399 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Калоян|Калоян (пояснение)}} {{Личност|владетел | име= Калоян | портрет=Kalojan desislava.jpg | описание= български севастократор | роден-място= | починал-място= }} '''Севастокра̀тор Калоя̀н''' е [[България|български]] [[севастократор]], вероятно управител на [[София|Средец]] и областта в средата на XIII век. == Биография == Единственото пряко сведение за севастократор Калоян е неговия портрет и ктиторски надпис в [[Боянска църква|Боянската църква]], датиран към 1258/59 година: : ''Въздигна се от земята и се съгради пречист храм на светия йерарх Христов Никола и светия и великославен мъченик Христов Пантелеймон със залягането, труда и голямата любов на севастократор Калоян, братовчед царев, внук на [[Стефан Първовенчани|свети Стефан, краля сръбски]]. Написа се пък при българското царство, при благоверния и благочестив и христолюбив цар [[Константин Асен]], индикт 7, в лето 6767.''<ref name="данчева-василева">{{cite book | last = Данчева-Василева | first = Ани | year = 2017 | title = История на средновековна София IV-XIV век | publisher = Издателство „Захарий Стоянов“ | location = София | pages = 182 – 187 | isbn = 978-954-09-1110-6}}</ref> Днес преобладава мнението, че под „братовчед царев“ следва да се разбира братовчед на цар Константин Асен.<ref>Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография., София 1995, Изд. на БАН, с. 114, бел. 13</ref><ref name="данчева-василева"/> Според друга хипотеза, поддържана от [[Васил Златарски]], следващ [[Иларион Руварац]], Калоян е братовчед на [[Михаил II Асен]], идентичен с управлявалия за кратко цар [[Калиман II Асен]], а изписването на църквата е извършено след неговата смърт, при цар Констанитн Асен.<ref name="данчева-василева"/> Калоян е смятан за внук на първия сръбски крал [[Стефан Първовенчани]],<ref name="данчева-василева"/> като според някои автори е син на неговата дъщеря с неизвестно име от [[Анна Дандоло]], сестра на крал [[Стефан Урош I]]. Основната част на [[Боянска църква|Боянската църква]] „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е построена и изписана в 1259 г. по поръчка на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, като храм към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част. Портретите на Калоян и неговата съпруга Десислава са достигнали до нас изписани в криптата на църквата. Те са сред единиците съхранили се автентични образи на български боляри и владетели. Творбата илюстрира високото майсторство на българските живописци от [[второ българско царство|втората българска държава]] и се счита за първа проява на [[Палеологов ренесанс|палеологовия ренесанс]] и върхово постижение на европейската средновековна живопис, наричано от някои учени предшественик на Европейския Ренесанс.<ref>{{Цитат книга|last=Попконстантинов|first=Казимир|title=„Зограф Василие“ и Боянската църква след 750 години|year=2009|location=София|pages=5 (уводен коментар на Божидар Димитров)}}</ref>. На стенописа в Боянската църква е изобразено как севастократор Калоян поднася храм на св. [[Николай Мирликийски]]. == Бележки == <references /> == Изследвания == * [https://www.academia.edu/6556739/The_Boyana_Church_Portraits._Contribution_to_the_Prosopography_of_Sebastokrator_Kaloyan Srdjan Pirivatric. The Boyana Church Portraits. A Contribution to the Prosopography of Sebastocrator Kaloyan. – В: Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. Ред. и съст. Бисерка Пенкова. С., НИМ, 2011, с. 13 – 34.] {{нормативен контрол}} {{Династия Неманичи}} [[Категория:Българска аристокрация]] [[Категория:История на София]] 7o6lu9w1dmji30twaknd4zlg1ui07s8 0 66295 11473297 11471766 2022-07-28T13:33:08Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* История */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в Шумер, някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в Константинопол и Александрия. Фатимидите (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът Ибн Аби Тайи описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 60n8kic2jyavk8ibse4eo6pdu31j35b 11473298 11473297 2022-07-28T13:34:59Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* История */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в [[Шумер]], някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на класическия период, големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в [[Константинопол]] и [[Александрия]]. [[Фатимиди]]те (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът [[Ибн Аби Тайи]] описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] giv8ws3z0se1pz0e8bzm82i85t6q5lx 11473304 11473298 2022-07-28T13:39:08Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* История */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в [[Шумер]], някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на [[Античност|Класическия период]], големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в [[Константинопол]] и [[Александрия]]. [[Фатимиди]]те (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът [[Ибн Аби Тайи]] описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на Web 2.0 към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] lcx5bi77n9v7owkwa2jkja56rdmggm0 11473316 11473304 2022-07-28T13:46:58Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Видове библиотеки */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в [[Шумер]], някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на [[Античност|Класическия период]], големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в [[Константинопол]] и [[Александрия]]. [[Фатимиди]]те (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът [[Ибн Аби Тайи]] описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Lamba (2019) подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на [[Web 2.0]] към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 9lywf1w1vl2luc9ecsrkve0rlmq56uk 11473318 11473316 2022-07-28T13:50:52Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в [[Шумер]], някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на [[Античност|Класическия период]], големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в [[Константинопол]] и [[Александрия]]. [[Фатимиди]]те (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът [[Ибн Аби Тайи]] описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Моника Ламба подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на [[Web 2.0]] към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на Open E-book Forum установи, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите казаха, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. Три четвърти казаха, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания Distec изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като GoLibrary, който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 70zy4k2j5qygxux0tonqplqeyenhiaw 11473326 11473318 2022-07-28T13:59:08Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Дигитални библиотеки */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в [[Шумер]], някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на [[Античност|Класическия период]], големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в [[Константинопол]] и [[Александрия]]. [[Фатимиди]]те (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът [[Ибн Аби Тайи]] описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Моника Ламба подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на [[Web 2.0]] към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на ''Open E-book Forum'' установява, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите споделят, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. А три четвърти посочват, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания [[Distec]] изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като [[GoLibrary]], който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 2slxp48pxm56p2o30re78pqhlfoxw6c 11473331 11473326 2022-07-28T14:04:30Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Дигитални библиотеки */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в [[Шумер]], някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на [[Античност|Класическия период]], големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в [[Константинопол]] и [[Александрия]]. [[Фатимиди]]те (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът [[Ибн Аби Тайи]] описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Моника Ламба подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на [[Web 2.0]] към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на ''Open E-book Forum'' установява, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос“]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите споделят, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. А три четвърти посочват, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания [[Distec]] изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като [[GoLibrary]], който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Някои известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] tnnd980u4cw66s1dy8sthnkorgaawtz 11473333 11473331 2022-07-28T14:06:45Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Известни библиотеки */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в [[Шумер]], някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на [[Античност|Класическия период]], големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в [[Константинопол]] и [[Александрия]]. [[Фатимиди]]те (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът [[Ибн Аби Тайи]] описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Моника Ламба подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на [[Web 2.0]] към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на ''Open E-book Forum'' установява, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос“]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите споделят, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. А три четвърти посочват, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания [[Distec]] изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като [[GoLibrary]], който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други по-малко известни библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 4jhd9ucpmufft7gyco8351wq0uys3n9 11473336 11473333 2022-07-28T14:11:06Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Етимология и други думи */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в [[Шумер]], някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на [[Античност|Класическия период]], големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в [[Константинопол]] и [[Александрия]]. [[Фатимиди]]те (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът [[Ибн Аби Тайи]] описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Моника Ламба подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на [[Web 2.0]] към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на ''Open E-book Forum'' установява, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос“]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите споделят, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. А три четвърти посочват, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания [[Distec]] изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като [[GoLibrary]], който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други по-малко известни библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] ==Библиография== *Barnard, T.D.F. (ed.) (1967). Library Buildings: design and fulfilment; papers read at the Week-end Conference of the London and Home Counties Branch of the Library Association, held at Hastings, 21–23 April 1967. London: Library Association (London and Home Counties Branch) *Belanger, Terry. Lunacy & the Arrangement of Books, New Castle, Del.: Oak Knoll Books, 1983; 3rd ptg 2003, ISBN 978-1-58456-099-9 *Bieri, Susanne & Fuchs, Walther (2001). Bibliotheken bauen: Tradition und Vision = Building for Books: traditions and visions. Basel: Birkhäuser ISBN 3-7643-6429-7 *Copeland, Andrea J. (2015) Libraries, International Encyclopedia of the Social & Behavioral Sciences (Second Edition). ISBN 978-0-08097-086-8 *Ellsworth, Ralph E. (1973). Academic Library Buildings: a guide to architectural issues and solutions. 530 pp. Boulder: Associated University Press *Fraley, Ruth A. & Anderson, Carol Lee (1985). Library Space Planning: how to assess, allocate, and reorganize collections, resources, and physical facilities. New York: Neal-Schuman Publishers ISBN 0-918212-44-8 *Herrera-Viedma, E.; Lopez-Gijon, J. (2013). "Libraries' Social Role in the Information Age". Science. 339 (6126): 1382. Bibcode:2013Sci...339.1382H. doi:10.1126/science.339.6126.1382-a. PMID 23520092. Irwin, Raymond (1947). The National Library Service [of the United Kingdom]. London: Grafton & Co. x, 96 p. Lewanski, Richard C. (1967). Library Directories [and] Library Science Dictionaries, in Bibliography and Reference Series, no. 4. 1967 ed. Santa Barbara, Calif.: Clio Press. N.B.: Publisher also named as the "American Bibliographical Center". Robert K. Logan with Marshall McLuhan. The Future of the Library: From Electric Media to Digital Media. New York: Peter Lang Publishing. Mason, Ellsworth (1980). Mason on Library Buildings. Metuchen, NJ: Scarecrow Press ISBN 0-8108-1291-6 Monypenny, Phillip, and Guy Garrison (1966). The Library Functions of the States [i.e. the US]: Commentary on the Survey of Library Functions of the States, [under the auspices of the] Survey and Standard Committee [of the] American Association of State Libraries. Chicago: American Library Association. xiii, 178 p. Murray, Suart A.P. (2009). The Library an Illustrated History. New York: Skyhorse Publishing. ISBN 978-0-8389-0991-1. Orr, J.M. (1975). Designing Library Buildings for Activity; 2nd ed. London: Andre Deutsch ISBN 0-233-96622-6 Pettegree, Andrew; der Weduwen, Arthur (2021). The Library: A Fragile History. London: Profile Books. ISBN 9781788163422. Thompson, Godfrey (1973). Planning and Design of Library Buildings. London: Architectural Press ISBN 0-85139-526-0 == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] cs2rj7xu8mwoqb9xuhjr2xayd2udybm 11473340 11473336 2022-07-28T14:13:20Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Библиография */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в [[Шумер]], някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на [[Античност|Класическия период]], големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в [[Константинопол]] и [[Александрия]]. [[Фатимиди]]те (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът [[Ибн Аби Тайи]] описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Моника Ламба подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на [[Web 2.0]] към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на ''Open E-book Forum'' установява, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос“]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите споделят, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. А три четвърти посочват, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания [[Distec]] изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като [[GoLibrary]], който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други по-малко известни библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] ==Библиография== *Barnard, T.D.F. (ed.) (1967). Library Buildings: design and fulfilment; papers read at the Week-end Conference of the London and Home Counties Branch of the Library Association, held at Hastings, 21–23 April 1967. London: Library Association (London and Home Counties Branch) *Belanger, Terry. Lunacy & the Arrangement of Books, New Castle, Del.: Oak Knoll Books, 1983; 3rd ptg 2003, ISBN 978-1-58456-099-9 *Bieri, Susanne & Fuchs, Walther (2001). Bibliotheken bauen: Tradition und Vision = Building for Books: traditions and visions. Basel: Birkhäuser ISBN 3-7643-6429-7 *Copeland, Andrea J. (2015) Libraries, International Encyclopedia of the Social & Behavioral Sciences (Second Edition). ISBN 978-0-08097-086-8 *Ellsworth, Ralph E. (1973). Academic Library Buildings: a guide to architectural issues and solutions. 530 pp. Boulder: Associated University Press *Fraley, Ruth A. & Anderson, Carol Lee (1985). Library Space Planning: how to assess, allocate, and reorganize collections, resources, and physical facilities. New York: Neal-Schuman Publishers ISBN 0-918212-44-8 *Herrera-Viedma, E.; Lopez-Gijon, J. (2013). "Libraries' Social Role in the Information Age". Science. 339 (6126): 1382. Bibcode:2013Sci...339.1382H. doi:10.1126/science.339.6126.1382-a. PMID 23520092. *Irwin, Raymond (1947). The National Library Service [of the United Kingdom]. London: Grafton & Co. x, 96 p. *Lewanski, Richard C. (1967). Library Directories [and] Library Science Dictionaries, in Bibliography and Reference Series, no. 4. 1967 ed. Santa Barbara, Calif.: Clio Press. N.B.: Publisher also named as the "American Bibliographical Center". *Robert K. Logan with Marshall McLuhan. The Future of the Library: From Electric Media to Digital Media. New York: Peter Lang Publishing. *Mason, Ellsworth (1980). Mason on Library Buildings. Metuchen, NJ: Scarecrow Press ISBN 0-8108-1291-6 *Monypenny, Phillip, and Guy Garrison (1966). The Library Functions of the States [i.e. the US]: Commentary on the Survey of Library Functions of the States, [under the auspices of the] Survey and Standard Committee [of the] American Association of State Libraries. Chicago: American Library Association. xiii, 178 p. *Murray, Suart A.P. (2009). The Library an Illustrated History. New York: Skyhorse Publishing. ISBN 978-0-8389-0991-1. *Orr, J.M. (1975). Designing Library Buildings for Activity; 2nd ed. London: Andre Deutsch ISBN 0-233-96622-6 *Pettegree, Andrew; der Weduwen, Arthur (2021). The Library: A Fragile History. London: Profile Books. ISBN 9781788163422. *Thompson, Godfrey (1973). Planning and Design of Library Buildings. London: Architectural Press ISBN 0-85139-526-0 == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 3savf90916jl5rg7xz7daf42bqde2bn 11473343 11473340 2022-07-28T14:17:41Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Етимология */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==Етимология== Терминът библиотека се основава на латинското ''liber'' за „книга“ или „документ“, съдържащо се в латинското ''librariа'' „колекция от книги“ и ''librarium'' „контейнер за книги“. Други съвременни езици използват производни от старогръцки ''βιβλιοθήκη'' (bibliothēkē), първоначално означаващ „контейнер за книги“, чрез латински ''bibliotheca'' (срв. френски ''bibliothèque': или немски ''Bibliothek'').[4] ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в [[Шумер]], някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на [[Античност|Класическия период]], големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в [[Константинопол]] и [[Александрия]]. [[Фатимиди]]те (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът [[Ибн Аби Тайи]] описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Моника Ламба подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на [[Web 2.0]] към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на ''Open E-book Forum'' установява, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос“]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите споделят, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. А три четвърти посочват, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания [[Distec]] изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като [[GoLibrary]], който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други по-малко известни библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. == Етимология и други думи == * библиогно̀зия (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώσις 'познание') – Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума „'''книгознание'''“. * библиогно̀ст (по библио + [[гръцки|гр.]] γνώστης 'познавач') – Познавач на книгите. Българската дума е „'''книговед'''“. * библиогра̀ф – Специалист по [[библиография|библиогра̀фия]] * библиола̀трия (по библио + [[гръцки|гр.]] λαϑρεια 'почитане, обожаване') – Прекалено почитане на книгите. Българската дума е „'''книголюбие'''“. * библиолѝти (по библио+ [[гръцки|гр.]] λιϑος 'камък'): ** Вкаменели листа ** Отпечатъци на листа върху скали * библиоло̀г – Специалист по библиология * библиоло̀гия (по библио + [[гръцки|гр.]] λογος 'наука') – Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение * библиома̀н ([[Немски език|нем.]] bibliomanie по библио + [[гръцки|гр.]] μανία 'лудост') – Страстен любител и колекционер на книги * библиома̀ния – Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания * библиома̀нтия (по библио + [[гръцки|гр.]] μαντεία 'предсказване') – Гадаене по книга, отворена на случайна страница * библиота̀ф (по библио + [[гръцки|гр.]] τάφος 'гроб') – Гробар на книги (за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите) * библиотѐка: ** Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване ** Организирана сбирка от книги в учреждение ** Място за пазене на книги; книгохранилище ** Поредица от книги с близка тематика * библиотека̀р ({{lang|ru|библиотекарь}}; {{lang|pl|bibliotekarz}}; {{lang|la|bibliothekarius}}): ** Книгопазител ** Специално подготвен служител в библиотеката * библиотека̀рство – Специалност и занятие на библиотекар. * библиотековѐдение({{lang|ru|библиотековедение}}) – Библиотекознание * библиофѝл ({{lang|ru|библиофил}}, [[Немски език|немски]]: bibliophil, {{lang|fr|bibliophile}} по бибилио + [[гръцки|гр.]] φιλος 'приятел') – Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания * библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') – (остаряло) Библиофилство * библиофѝлство – Любов към книгите и тяхното събиране (колекциониране) * библѝст ({{lang|fr|bibliste}}) – Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание * библѝстика ({{lang|fr|biblistique}}) – Познаване на различните издания на библията * [[Библия|Бѝблия]] ==Библиография== *Barnard, T.D.F. (ed.) (1967). Library Buildings: design and fulfilment; papers read at the Week-end Conference of the London and Home Counties Branch of the Library Association, held at Hastings, 21–23 April 1967. London: Library Association (London and Home Counties Branch) *Belanger, Terry. Lunacy & the Arrangement of Books, New Castle, Del.: Oak Knoll Books, 1983; 3rd ptg 2003, ISBN 978-1-58456-099-9 *Bieri, Susanne & Fuchs, Walther (2001). Bibliotheken bauen: Tradition und Vision = Building for Books: traditions and visions. Basel: Birkhäuser ISBN 3-7643-6429-7 *Copeland, Andrea J. (2015) Libraries, International Encyclopedia of the Social & Behavioral Sciences (Second Edition). ISBN 978-0-08097-086-8 *Ellsworth, Ralph E. (1973). Academic Library Buildings: a guide to architectural issues and solutions. 530 pp. Boulder: Associated University Press *Fraley, Ruth A. & Anderson, Carol Lee (1985). Library Space Planning: how to assess, allocate, and reorganize collections, resources, and physical facilities. New York: Neal-Schuman Publishers ISBN 0-918212-44-8 *Herrera-Viedma, E.; Lopez-Gijon, J. (2013). "Libraries' Social Role in the Information Age". Science. 339 (6126): 1382. Bibcode:2013Sci...339.1382H. doi:10.1126/science.339.6126.1382-a. PMID 23520092. *Irwin, Raymond (1947). The National Library Service [of the United Kingdom]. London: Grafton & Co. x, 96 p. *Lewanski, Richard C. (1967). Library Directories [and] Library Science Dictionaries, in Bibliography and Reference Series, no. 4. 1967 ed. Santa Barbara, Calif.: Clio Press. N.B.: Publisher also named as the "American Bibliographical Center". *Robert K. Logan with Marshall McLuhan. The Future of the Library: From Electric Media to Digital Media. New York: Peter Lang Publishing. *Mason, Ellsworth (1980). Mason on Library Buildings. Metuchen, NJ: Scarecrow Press ISBN 0-8108-1291-6 *Monypenny, Phillip, and Guy Garrison (1966). The Library Functions of the States [i.e. the US]: Commentary on the Survey of Library Functions of the States, [under the auspices of the] Survey and Standard Committee [of the] American Association of State Libraries. Chicago: American Library Association. xiii, 178 p. *Murray, Suart A.P. (2009). The Library an Illustrated History. New York: Skyhorse Publishing. ISBN 978-0-8389-0991-1. *Orr, J.M. (1975). Designing Library Buildings for Activity; 2nd ed. London: Andre Deutsch ISBN 0-233-96622-6 *Pettegree, Andrew; der Weduwen, Arthur (2021). The Library: A Fragile History. London: Profile Books. ISBN 9781788163422. *Thompson, Godfrey (1973). Planning and Design of Library Buildings. London: Architectural Press ISBN 0-85139-526-0 == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] h6jmodju6i63wjb49ndj9gimzdyxfil 11473346 11473343 2022-07-28T14:21:54Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==Етимология== Терминът библиотека се основава на латинското ''liber'' за „книга“ или „документ“, съдържащо се в латинското ''librariа'' „колекция от книги“ и ''librarium'' „контейнер за книги“. Други съвременни езици използват производни от старогръцки ''βιβλιοθήκη'' (bibliothēkē), първоначално означаващ „контейнер за книги“, чрез латински ''bibliotheca'' (срв. френски ''bibliothèque': или немски ''Bibliothek'').[4] ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в [[Шумер]], някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на [[Античност|Класическия период]], големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в [[Константинопол]] и [[Александрия]]. [[Фатимиди]]те (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът [[Ибн Аби Тайи]] описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Моника Ламба подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на [[Web 2.0]] към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на ''Open E-book Forum'' установява, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос“]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите споделят, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. А три четвърти посочват, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания [[Distec]] изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като [[GoLibrary]], който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други по-малко известни библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. ==Библиография== *Barnard, T.D.F. (ed.) (1967). Library Buildings: design and fulfilment; papers read at the Week-end Conference of the London and Home Counties Branch of the Library Association, held at Hastings, 21–23 April 1967. London: Library Association (London and Home Counties Branch) *Belanger, Terry. Lunacy & the Arrangement of Books, New Castle, Del.: Oak Knoll Books, 1983; 3rd ptg 2003, ISBN 978-1-58456-099-9 *Bieri, Susanne & Fuchs, Walther (2001). Bibliotheken bauen: Tradition und Vision = Building for Books: traditions and visions. Basel: Birkhäuser ISBN 3-7643-6429-7 *Copeland, Andrea J. (2015) Libraries, International Encyclopedia of the Social & Behavioral Sciences (Second Edition). ISBN 978-0-08097-086-8 *Ellsworth, Ralph E. (1973). Academic Library Buildings: a guide to architectural issues and solutions. 530 pp. Boulder: Associated University Press *Fraley, Ruth A. & Anderson, Carol Lee (1985). Library Space Planning: how to assess, allocate, and reorganize collections, resources, and physical facilities. New York: Neal-Schuman Publishers ISBN 0-918212-44-8 *Herrera-Viedma, E.; Lopez-Gijon, J. (2013). "Libraries' Social Role in the Information Age". Science. 339 (6126): 1382. Bibcode:2013Sci...339.1382H. doi:10.1126/science.339.6126.1382-a. PMID 23520092. *Irwin, Raymond (1947). The National Library Service [of the United Kingdom]. London: Grafton & Co. x, 96 p. *Lewanski, Richard C. (1967). Library Directories [and] Library Science Dictionaries, in Bibliography and Reference Series, no. 4. 1967 ed. Santa Barbara, Calif.: Clio Press. N.B.: Publisher also named as the "American Bibliographical Center". *Robert K. Logan with Marshall McLuhan. The Future of the Library: From Electric Media to Digital Media. New York: Peter Lang Publishing. *Mason, Ellsworth (1980). Mason on Library Buildings. Metuchen, NJ: Scarecrow Press ISBN 0-8108-1291-6 *Monypenny, Phillip, and Guy Garrison (1966). The Library Functions of the States [i.e. the US]: Commentary on the Survey of Library Functions of the States, [under the auspices of the] Survey and Standard Committee [of the] American Association of State Libraries. Chicago: American Library Association. xiii, 178 p. *Murray, Suart A.P. (2009). The Library an Illustrated History. New York: Skyhorse Publishing. ISBN 978-0-8389-0991-1. *Orr, J.M. (1975). Designing Library Buildings for Activity; 2nd ed. London: Andre Deutsch ISBN 0-233-96622-6 *Pettegree, Andrew; der Weduwen, Arthur (2021). The Library: A Fragile History. London: Profile Books. ISBN 9781788163422. *Thompson, Godfrey (1973). Planning and Design of Library Buildings. London: Architectural Press ISBN 0-85139-526-0 == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 0yuzruuc5clg4sn0u6tqlu35phj6g1s 11473348 11473346 2022-07-28T14:24:05Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 /* Етимология */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==Етимология== Терминът библиотека се основава на латинското ''liber'' за „книга“ или „документ“, съдържащо се в латинското ''librariа'' „колекция от книги“ и ''librarium'' „контейнер за книги“. Други съвременни езици използват производни от старогръцки ''βιβλιοθήκη'' (bibliothēkē), първоначално означаващ „контейнер за книги“, чрез латински ''bibliotheca'' (срв. френски ''bibliothèque': или немски ''Bibliothek'')<ref> Pfeifer, Wolfgang (1989). Etymologisches Wörterbuch des Deutschen. A-G. Berlin: Akademie-Verlag. p. 166. ISBN 3-05-000641-2.</ref>. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в [[Шумер]], някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на [[Античност|Класическия период]], големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в [[Константинопол]] и [[Александрия]]. [[Фатимиди]]те (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът [[Ибн Аби Тайи]] описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Моника Ламба подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на [[Web 2.0]] към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190ox| Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на ''Open E-book Forum'' установява, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос“]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите споделят, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. А три четвърти посочват, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания [[Distec]] изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като [[GoLibrary]], който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други по-малко известни библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. ==Библиография== *Barnard, T.D.F. (ed.) (1967). Library Buildings: design and fulfilment; papers read at the Week-end Conference of the London and Home Counties Branch of the Library Association, held at Hastings, 21–23 April 1967. London: Library Association (London and Home Counties Branch) *Belanger, Terry. Lunacy & the Arrangement of Books, New Castle, Del.: Oak Knoll Books, 1983; 3rd ptg 2003, ISBN 978-1-58456-099-9 *Bieri, Susanne & Fuchs, Walther (2001). Bibliotheken bauen: Tradition und Vision = Building for Books: traditions and visions. Basel: Birkhäuser ISBN 3-7643-6429-7 *Copeland, Andrea J. (2015) Libraries, International Encyclopedia of the Social & Behavioral Sciences (Second Edition). ISBN 978-0-08097-086-8 *Ellsworth, Ralph E. (1973). Academic Library Buildings: a guide to architectural issues and solutions. 530 pp. Boulder: Associated University Press *Fraley, Ruth A. & Anderson, Carol Lee (1985). Library Space Planning: how to assess, allocate, and reorganize collections, resources, and physical facilities. New York: Neal-Schuman Publishers ISBN 0-918212-44-8 *Herrera-Viedma, E.; Lopez-Gijon, J. (2013). "Libraries' Social Role in the Information Age". Science. 339 (6126): 1382. Bibcode:2013Sci...339.1382H. doi:10.1126/science.339.6126.1382-a. PMID 23520092. *Irwin, Raymond (1947). The National Library Service [of the United Kingdom]. London: Grafton & Co. x, 96 p. *Lewanski, Richard C. (1967). Library Directories [and] Library Science Dictionaries, in Bibliography and Reference Series, no. 4. 1967 ed. Santa Barbara, Calif.: Clio Press. N.B.: Publisher also named as the "American Bibliographical Center". *Robert K. Logan with Marshall McLuhan. The Future of the Library: From Electric Media to Digital Media. New York: Peter Lang Publishing. *Mason, Ellsworth (1980). Mason on Library Buildings. Metuchen, NJ: Scarecrow Press ISBN 0-8108-1291-6 *Monypenny, Phillip, and Guy Garrison (1966). The Library Functions of the States [i.e. the US]: Commentary on the Survey of Library Functions of the States, [under the auspices of the] Survey and Standard Committee [of the] American Association of State Libraries. Chicago: American Library Association. xiii, 178 p. *Murray, Suart A.P. (2009). The Library an Illustrated History. New York: Skyhorse Publishing. ISBN 978-0-8389-0991-1. *Orr, J.M. (1975). Designing Library Buildings for Activity; 2nd ed. London: Andre Deutsch ISBN 0-233-96622-6 *Pettegree, Andrew; der Weduwen, Arthur (2021). The Library: A Fragile History. London: Profile Books. ISBN 9781788163422. *Thompson, Godfrey (1973). Planning and Design of Library Buildings. London: Architectural Press ISBN 0-85139-526-0 == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] lgybfsz2l4pcj7h00iamyo1o24et5jk 11473705 11473348 2022-07-29T03:33:14Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==Етимология== Терминът библиотека се основава на латинското ''liber'' за „книга“ или „документ“, съдържащо се в латинското ''librariа'' „колекция от книги“ и ''librarium'' „контейнер за книги“. Други съвременни езици използват производни от старогръцки ''βιβλιοθήκη'' (bibliothēkē), първоначално означаващ „контейнер за книги“, чрез латински ''bibliotheca'' (срв. френски ''bibliothèque': или немски ''Bibliothek'')<ref> Pfeifer, Wolfgang (1989). Etymologisches Wörterbuch des Deutschen. A-G. Berlin: Akademie-Verlag. p. 166. ISBN 3-05-000641-2.</ref>. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в [[Шумер]], някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на [[Античност|Класическия период]], големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в [[Константинопол]] и [[Александрия]]. [[Фатимиди]]те (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът [[Ибн Аби Тайи]] описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Моника Ламба подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на [[Web 2.0]] към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190px|Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на ''Open E-book Forum'' установява, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос“]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите споделят, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. А три четвърти посочват, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания [[Distec]] изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като [[GoLibrary]], който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други по-малко известни библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. ==Библиография== *Barnard, T.D.F. (ed.) (1967). Library Buildings: design and fulfilment; papers read at the Week-end Conference of the London and Home Counties Branch of the Library Association, held at Hastings, 21–23 April 1967. London: Library Association (London and Home Counties Branch) *Belanger, Terry. Lunacy & the Arrangement of Books, New Castle, Del.: Oak Knoll Books, 1983; 3rd ptg 2003, ISBN 978-1-58456-099-9 *Bieri, Susanne & Fuchs, Walther (2001). Bibliotheken bauen: Tradition und Vision = Building for Books: traditions and visions. Basel: Birkhäuser ISBN 3-7643-6429-7 *Copeland, Andrea J. (2015) Libraries, International Encyclopedia of the Social & Behavioral Sciences (Second Edition). ISBN 978-0-08097-086-8 *Ellsworth, Ralph E. (1973). Academic Library Buildings: a guide to architectural issues and solutions. 530 pp. Boulder: Associated University Press *Fraley, Ruth A. & Anderson, Carol Lee (1985). Library Space Planning: how to assess, allocate, and reorganize collections, resources, and physical facilities. New York: Neal-Schuman Publishers ISBN 0-918212-44-8 *Herrera-Viedma, E.; Lopez-Gijon, J. (2013). "Libraries' Social Role in the Information Age". Science. 339 (6126): 1382. Bibcode:2013Sci...339.1382H. doi:10.1126/science.339.6126.1382-a. PMID 23520092. *Irwin, Raymond (1947). The National Library Service [of the United Kingdom]. London: Grafton & Co. x, 96 p. *Lewanski, Richard C. (1967). Library Directories [and] Library Science Dictionaries, in Bibliography and Reference Series, no. 4. 1967 ed. Santa Barbara, Calif.: Clio Press. N.B.: Publisher also named as the "American Bibliographical Center". *Robert K. Logan with Marshall McLuhan. The Future of the Library: From Electric Media to Digital Media. New York: Peter Lang Publishing. *Mason, Ellsworth (1980). Mason on Library Buildings. Metuchen, NJ: Scarecrow Press ISBN 0-8108-1291-6 *Monypenny, Phillip, and Guy Garrison (1966). The Library Functions of the States [i.e. the US]: Commentary on the Survey of Library Functions of the States, [under the auspices of the] Survey and Standard Committee [of the] American Association of State Libraries. Chicago: American Library Association. xiii, 178 p. *Murray, Suart A.P. (2009). The Library an Illustrated History. New York: Skyhorse Publishing. ISBN 978-0-8389-0991-1. *Orr, J.M. (1975). Designing Library Buildings for Activity; 2nd ed. London: Andre Deutsch ISBN 0-233-96622-6 *Pettegree, Andrew; der Weduwen, Arthur (2021). The Library: A Fragile History. London: Profile Books. ISBN 9781788163422. *Thompson, Godfrey (1973). Planning and Design of Library Buildings. London: Architectural Press ISBN 0-85139-526-0 == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] hkgapqbex8k4za7mjxabw6bjhezkhbb 11473716 11473705 2022-07-29T03:41:19Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Библиотека}} '''Библиотека''' (от [[гръцки език|гр.]] βιβλιοθήκη, от βιβλίον – книга, и θήκη – място за съхранение) е учреждение, където се събират, обработват и пазят книги и други видове печатни издания за обществено използване<ref>[http://rechnik.info/библиотека тълковен речник]</ref>. Библиотеката осигурява книги в хартиен и цифров формат както и физически или виртуален достъп, или и двете. Колекцията на библиотеката може да включва печатни материали и други физически ресурси в много формати като DVD, CD и касети, както и достъп до информация, музика или друго съдържание, съхранявано в библиографски бази данни. [[Файл: Bibliothèque de l'Assemblée Nationale (Lunon).jpg|thumb|250px|Библиотеката на двореца Бурбон в Париж.]] [[Файл:Duke Humfrey's Library Interior 6, Bodleian Library, Oxford, UK - Diliff.jpg|thumb|250px|Библиотеката на херцог Хъмфри, Оксфорд, Англия]] [[Файл:Malmö City Library, Ljusets kalender.jpg|340px|мини|Градската библиотека в Малмьо, Швеция]] Библиотека, която може да варира значително по размер, може да бъде организирана за използване и поддържана от публичен орган като държавното правителство, училище, музей, частна фирма и лице. В допълнение към предоставянето на материали, библиотеките също така предоставят услугите на библиотекари, които са обучени и експерти в намирането, подбора, разпространението и организирането на информация и в тълкуването на информационните нужди, навигирането и анализирането на много големи количества информация с различни ресурси. Сградите на библиотеките често осигуряват тихи зони за учене, както и общи зони за групово учене и сътрудничество и могат да предоставят обществени съоръжения за достъп до техните електронни ресурси; например: компютри и достъп до интернет. Читателите на библиотеката и следователно предлаганите услуги варират в зависимост от нейния тип: например потребителите на обществена библиотека имат различни нужди от тези на специална библиотека. Библиотеките също могат да бъдат центрове на общността, където се предоставят програми и хората участват в учене през целия живот. Съвременните библиотеки разширяват услугите си отвъд физическите стени на сграда, като предоставят материали, достъпни по електронен път, включително от вкъщи чрез Интернет. Услугите, които библиотеката предлага се описват по различен начин като библиотечни услуги, информационни услуги или комбинацията „библиотечни и информационни услуги“, въпреки че различните институции и източници дефинират тази терминология по различен начин. ==Етимология== Терминът библиотека се основава на латинското ''liber'' за „книга“ или „документ“, съдържащо се в латинското ''librariа'' „колекция от книги“ и ''librarium'' „контейнер за книги“. Други съвременни езици използват производни от старогръцки ''βιβλιοθήκη'' (bibliothēkē), първоначално означаващ „контейнер за книги“, чрез латински ''bibliotheca'' (срв. френски ''bibliothèque'' или немски ''Bibliothek'')<ref> Pfeifer, Wolfgang (1989). Etymologisches Wörterbuch des Deutschen. A-G. Berlin: Akademie-Verlag. p. 166. ISBN 3-05-000641-2.</ref>. ==История== [[Файл:The Sistine Hall of the Vatican Library (2994335291).jpg|thumb|250px|Сикстинската зала във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]]]] Историята на библиотеките започва с първите опити за организиране на колекции от документи<ref> "The history of libraries". Britannica </ref>. Първите библиотеки се състоят от архиви на най-ранната форма на писменост - глинените плочки с клинописно писмо, открити в [[Шумер]], някои датиращи от 2600 г. пр.н.е. Частни или лични библиотеки, съставени от писмени книги, се появяват в класическа Гърция през 5 век пр.н.е. През 6 век, в самия край на [[Античност|Класическия период]], големите библиотеки на средиземноморския свят остават тези в [[Константинопол]] и [[Александрия]]. [[Фатимиди]]те (909-1171 г.) също притежават много големи библиотеки в своите владения. Историкът [[Ибн Аби Тайи]] описва тяхната дворцова библиотека, която вероятно съдържа най-голямата колекция от литература на земята по това време, като „чудо на света“. През цялата история, заедно с кървавите кланета, унищожаването на библиотеките е било критично за завоевателите, които искат да унищожат всяка следа от записаната памет на победената общност. Ярък пример за това може да се намери в монголското клане на низариите при Аламут през 1256 г. и подпалването на тяхната библиотека, „чиято слава“, както се хвали завоевателят Джувейни, „се е разпространила по целия свят<ref>Virani, Shafique N. (1 April 2007). The Ismailis in the Middle Ages. Oxford University Press. doi:10.1093/acprof:oso/9780195311730.001.0001. ISBN 978-0-19-531173-0 </ref>. Библиотеките на Тимбукту са създадени през четиринадесети век и привличат учени от цял ​​свят<ref>Singleton, Brent D. (2004). "African Bibliophiles: Books and Libraries in Medieval Timbuktu". Libraries & Culture. 39 (1): 1–12. doi:10.1353/lac.2004.0019. JSTOR 25549150. S2CID 161645561</ref>. ==Библиотекари/информационни специалисти== Библиотеките обикновено се обслужват от комбинация от професионално обучени библиотекари, парапрофесионален персонал, понякога наричан библиотечни техници, и помощен персонал. Някои теми, свързани с образованието на библиотекарите и свързания с тях персонал, включват достъпност на колекцията, придобиване на материали, инструменти за подреждане и намиране, търговия с книги, влияние на физическите свойства на различните материали за писане, езиково разпространение, роля в образованието, проценти на грамотност, бюджети, персонал, библиотеки за специално насочени аудитории, архитектурни достойнства, модели на използване, ролята на библиотеките в културното наследство на нацията и ролята на правителството, църквата или частното спонсорство. От 60-те години на миналия век възникват някои проблеми с компютъризацията и цифровизацията<ref>"The history of libraries". Britannica.</ref> == Видове библиотеки == [[Файл:Geisel library.jpg|мини|325px|Гизелската библиотека на [[Калифорнийски университет - Сан Диего]], с нейната уникална [[архитектура]] е забележителност на [[Сан Диего]].]] Много институции правят разграничение между циркулираща или заемаща библиотека, където материалите се очакват и са предназначени да бъдат заемани на посетители, институции или други библиотеки, и справочна библиотека, където материалите не се заемат. Пътуващите библиотеки, като ранните конни библиотеки в източен Кентъки<ref>"[https://archiveproject.com/the-horseback-librarians-of-eastern-kentucky-10-photos The Amazing Story of Kentucky's Horseback Librarians (10 Photos)". Archive Project.]</ref> и книжарниците, обикновено са от типа за заемане. Съвременните библиотеки често са смесица от двете, съдържащи обща колекция за разпространение и справочна колекция, която е ограничена до помещенията на библиотеката. Също така все повече дигиталните колекции позволяват по-широк достъп до материали, които може да не се разпространяват в печат, и позволяват на библиотеките да разширяват колекциите си дори без да изграждат по-голямо съоръжение. Моника Ламба подсили тази идея, като отбеляза, че „днешните библиотеки стават все по-мултидисциплинарни, съвместни и мрежови“ и че прилагането на инструменти на [[Web 2.0]] към библиотеките „не само ще свърже потребителите с тяхната общност и ще подобри комуникацията, но също така ще помогне на библиотекарите да популяризират дейностите, услугите и продуктите на своите библиотеки, за да се насочат както към действителните, така и към потенциалните им потребители“<ref>] Lamba, Manika (2019). "Marketing of academic health libraries 2.0: a case study". Library Management. 40 (3/4): 155–177. doi:10.1108/LM-03-2018-0013. S2CID 70170037</ref> ===Академични=== [[Файл:Cmglee London Maughan Library reading room.jpg|thumb|190px| Кръглата читалня на ''Maughan Library'', главната университетска библиотека на Кингс Колидж, Лондон, Англия.]] Академичните библиотеки обикновено се намират в колежи и университетски кампуси и служат основно на студентите и преподавателите на тази и други академични институции. Някои академични библиотеки, особено тези в публични институции, са достъпни за широката публика изцяло или частично. Библиотечните услуги понякога се предоставят на широката публика срещу заплащане, някои академични библиотеки създават такива услуги, за да повишат нивата на грамотност в своите общности. [[Файл:Egyetemi Könyvtár4.JPG|thumb|200px|Университетската библиотека в университета Етвес Лоранд, Будапеща, Унгария]] Академичните библиотеки са библиотеки, които се хостват в образователни институции след средното образование, като например колежи и университети. Техните основни функции са да предоставят подкрепа за научни изследвания, консултации и връзка с ресурси за студенти и преподаватели на образователната институция. Академичните библиотеки съдържат актуални, надеждни и подходящи информационни ресурси, разпространени във всички дисциплини, които служат за задоволяване на информационните изисквания на студентите и преподавателите. В случаите, когато не се съхраняват всички книги, някои библиотеки разполагат с електронни ресурси, където се абонират за дадена институция, която обслужват, за да предоставят резервни копия и допълнителна информация, която не е практично да бъде налична на хартиен носител. Освен това повечето библиотеки си сътрудничат с други библиотеки при обмен на книги. Конкретни ресурси, свързани с курса, обикновено се предоставят от библиотеката, като например копия на учебници и статии за четене, съхранявани в „резерв“ (което означава, че се заемат само за краткосрочна основа, обикновено за няколко часа). Някои академични библиотеки предоставят ресурси, които обикновено не са свързани с библиотеките, като например възможността за проверка на преносими компютри, уеб камери или научни калкулатори. Академичните библиотеки предлагат семинари и курсове извън формалната, оценявана курсова работа, които имат за цел да предоставят на студентите инструментите, необходими за успех в техните програми<ref>[https://main.library.utoronto.ca/workshops/ "St. George Library Workshops". utoronto.ca]</ref> Тези семинари могат да включват помощ с цитати, ефективни техники за търсене, бази данни на списания и софтуер за електронни цитати. Тези семинари предоставят на учениците умения, които могат да им помогнат да постигнат успех в академичната си кариера (и често в бъдещите си професии), които може да не научат в класната стая. [[Файл:Robartslibrary.jpg|thumb|150px| Библиотеката Робъртс в Университета на Торонто, Канада]] Академичната библиотека осигурява тихо учебно пространство за студентите в кампуса; може също така да осигури пространство за групово обучение, като заседателни зали. В Северна Америка, Европа и други части на света академичните библиотеки стават все по-дигитално ориентирани. Библиотеката предоставя „шлюз“ за студенти и изследователи за достъп до различни ресурси, както печатни/физически, така и цифрови<ref>Dowler, Lawrence (1997). Gateways to knowledge: the role of academic libraries in teaching, learning, and research. ISBN 0-262-04159-6</ref>. Академичните институции се абонират за бази данни с електронни списания, предоставят софтуер за изследвания и писане на научни изследвания и обикновено предоставят компютърни работни станции или компютърни лаборатории за студентите за достъп до списания, бази данни и портали за търсене в библиотеки, институционални електронни ресурси, достъп до Интернет и свързани с курсове или задачи софтуер (т.е. софтуер за текстообработка и електронни таблици). Някои академични библиотеки поемат нови роли, като например действат като електронно хранилище за институционални научни изследвания и академични знания, като например събиране и поддържане на дигитални копия на дипломни работи и дисертации на студенти<ref> ["The Role of Academic Libraries in Universal Access to Print and Electronic Resources in the Developing Countries, Chinwe V. Anunobi, Ifeyinwa B. Okoye". Unllib.unl.edu. https://web.archive.org/web/20120430131918/https://unllib.unl.edu/LPP/anunobi-okoye.htm]</ref><ref> TSpace". utoronto.ca</ref> Нещо повече, академичните библиотеки все повече действат като издатели сами по себе си на основа с нестопанска цел, особено под формата на институционални издатели с напълно отворен достъп<ref>[https://web.archive.org/web/20200809233647/https://www.lepublikateur.de/2018/05/21/library-publishing/ "Library Publishing, or How to Make Use of Your Opportunities". LePublikateur]</ref> ===Детски библиотеки=== [[Файл:Children. Children's Library in N.D.G BAnQ Vieux-Montréal P48S1P08742.jpg|thumb|190px|Детска библиотека в Монреал, Квебек, Канада през 1943 г.]] Детските библиотеки са специални колекции от книги, предназначени за непълнолетни читатели и обикновено се съхраняват в отделни стаи на общи обществени библиотеки<ref>Lars Aarsgaard, John Dunne, Kathy East, Leikny Haga Indergaard, Susanne Kruger, Ulga Maeots, Rita Schmitt, and Ivanka Stricevic. (2003). "The background text to the Guidelines for Children's library services" (PDF). IFLA.</ref>. Някои детски библиотеки имат цели етажи или крила, посветени на тях в по-големите библиотеки, докато по-малките могат да имат отделна стая или зона за деца. Те са образователна агенция, която се стреми да запознае младите със световната литература и да възпита любов към четенето. Тяхната работа допълва тази на държавните училища<ref> This article incorporates text from a publication now in the public domain: Modell, David A. (1920). "Children's Libraries" . In Rines, George Edwin (ed.). Encyclopedia Americana</ref><ref>L.O., Aina (2004). Library and Information Science Text for Africa. Ibadan, Nigeria: Third World Information Services Ltd. p. 31. ISBN 9783283618</ref> Услугите, които обикновено се предоставят от обществените библиотеки, могат да включват сесии за разказване на истории за бебета, малки деца, деца в предучилищна възраст или програми след училище, всички с намерение за развиване на умения за ранна грамотност и любов към книгите. Една от най-популярните програми, предлагани в обществените библиотеки, са летните програми за четене за деца, семейства и възрастни<ref>Udomisor, I., Udomisor, E., & Smith, E. (2013). Management of Communication Crisis in a Library and Its Influence on Productivity. In Information and Knowledge Management (Vol. 3, No. 8, pp. 13–21)</ref>. Друга популярна програма за четене за деца е PAWS TO READ или подобни програми, където децата могат да четат на сертифицирани терапевтични кучета. Тъй като животните имат успокояващо влияние и няма осъждане, децата се учат на увереност и любов към четенето. Много щати имат този тип програми: родителите трябва просто да помолят своя библиотекар да види дали е налично в тяхната местна библиотека<ref>[[Paws to read" https://www.pawsandthink.org/programs/therapy-dog-programs/paws-to-read/]]. Archived</ref> По същност: * Частни * Корпоративни (фирмени, на организации) * Правителствени * Училищни * Регионални (градски и читалищни) * Национални * Университетски (академични) ===Национални=== [[Файл:Helsinki University Libtrary interior A Marit Henriksson.jpg|thumb|190px|Интериор на Националната библиотека на Финландия в Хелзинки, Финландия]] [[Файл:National Library of Wales.jpg|thumb|170px| Национална библиотека на Уелс, Аберистуит]] ''Националната библиотека'' е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва ''система за задължителен екземпляр''. [[България|Българската]] национална библиотека е [[Народна библиотека Свети Свети Кирил и Методий|Народната библиотека Св. св. Кирил и Методий]]. ''Регионалните библиотеки'' изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж [[Регионални библиотеки в България]]. ''[[Обществена библиотека|Обществените библиотеки]]'' са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания. ''Специализираните библиотеки'' събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се осигури работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело. ''Университетските, институционалните, училищните библиотеки'' имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат облекчения за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство. Първите национални библиотеки водят началото си от кралските колекции на суверена или на друг върховен държавен орган. Много национални библиотеки си сътрудничат в рамките на Секцията за национални библиотеки на Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA), за да обсъждат общите си задачи, да определят и насърчават общи стандарти и да изпълняват проекти, които им помагат да изпълняват задълженията си. Националните библиотеки на Европа участват в The European Library, която е служба на Конференцията на европейските национални библиотекари (CENL)<ref> [[https://www.cenl.org/about-cenl/ "About CENL"]]. The Conference of European National Librarians (CENL).</ref>. ===Обществени заемни библиотеки=== Обществената библиотека предоставя услуги на широката публика. Ако библиотеката е част от библиотечна система в целия окръг, гражданите с активна библиотечна карта от целия окръг могат да използват библиотечните клонове, свързани с библиотечната система. Библиотеката обаче може да обслужва само своя град, ако не е член на системата на публичната библиотека на окръга. Голяма част от материалите, намиращи се в публичната библиотека, са достъпни за заемане. Персоналът на библиотеката взема решение относно броя на елементите, които посетителите могат да заемат, както и подробностите за определеното време за заемане. Обикновено библиотеките издават библиотечни карти на членове на общността, които желаят да заемат книги. Често посетителите на даден град могат да получат карта за обществена библиотека. [[Файл:ET Amhara asv2018-02 img120 Awra Amba.jpg|thumb|190px| Обществена библиотека в Етиопия]] Много обществени библиотеки също служат като обществени организации, които предоставят безплатни услуги и събития за обществеността, като групи за четене и време за приказки за малки деца. За много общности библиотеката е източник на връзка с огромен свят, достъпни знания и разбиране и забавление. Според проучване на Библиотечната асоциация на Пенсилвания услугите на обществените библиотеки играят основна роля в борбата с нарастващата неграмотност сред младите хора.<ref>Celano, D., & Neumann, S.B. (2001). The role of public libraries in children's literacy development: An evaluation report. Pennsylvania, PA: Pennsylvania Library Association.</ref> . Обществените библиотеки са защитени и финансирани от обществото, на което служат. [[Файл:Bates Hall - Boston Public Library.jpg|thumb|250px| ''Бейтс Хал'', главната читалня на Бостънската обществена библиотека, Бостън, Масачузетс, Съединени щати]] Тъй като броят на книгите в библиотеките постоянно се увеличава от самото им създаване, необходимостта от компактно съхранение и достъп с подходящо осветление нараства. Стековата система включва съхраняване на колекцията от книги на библиотеката в пространство, отделно от читалнята. Тази подредба възниква през 19 век. Купчините книги бързо се превърнаха в сравнително стандартна форма, в която чугунените и стоманени рамки, поддържащи рафтовете за книги, поддържаха и подовете, които често бяха изградени от полупрозрачни блокове, за да позволят преминаването на светлина (но не бяха прозрачни, поради скромност). Въвеждането на електрическо осветление оказа огромно влияние върху осветлението в библиотеките. Използването на стъклени подове беше до голяма степен преустановено, въпреки че подовете все още често бяха съставени от метална решетка, за да позволи на въздуха да циркулира в многоетажни стекове. Тъй като беше необходимо повече пространство, беше въведен метод за преместване на рафтове по релси (компактни рафтове), за да се намали иначе губещото се пространство на пътеката. Библиотека 2.0, термин, въведен през 2005 г., е отговорът на библиотеката на предизвикателството на Google и опит да се отговори на променящите се нужди на потребителите чрез използване на технологията Web 2.0. Някои от аспектите на Library 2.0 включват коментиране, маркиране, отметки, дискусии, използване на онлайн социални мрежи от библиотеки, плъгини и уиджети<ref>Cohen, L.B. (2007). "A Manifesto for our time". American Libraries. 38: 47–49.</ref> Вдъхновен от Web 2.0, той е опит да се направи библиотеката институция, ориентирана повече към потребителите. Въпреки значението, което се приписва на обществените библиотеки, техните бюджети често се съкращават от законодателните органи. В някои случаи финансирането е намаляло толкова много, че библиотеките са били принудени да съкратят работното си време и да освободят служители<ref>Jaeger, Paul T.; Bertot, John Carol; Gorham, Ursula (January 2013). "Wake Up the Nation: Public Libraries, Policy Making, and Political Discourse". The Library Quarterly: Information, Community, Policy. 83 (1): 61–72. doi:10.1086/668582. JSTOR 10.1086/668582. S2CID 145670348</ref>. ===Справочни библиотеки=== [[Файл:Main Reading Room of the New York City Public Library on 5th Avenue ca, 1910-1920.jpg|thumb|240px| Главната читалня на обществената библиотека в Ню Йорк на 5-то авеню ок.1910–1920г.]] Справочна библиотека не дава книги и други предмети; вместо това те могат да бъдат прочетени само в самата библиотека. Обикновено такива библиотеки се използват за изследователски цели, например в университет. Някои елементи в референтните библиотеки може да са исторически и дори уникални. Много библиотеки за заемане съдържат "справочна секция", която съдържа книги, като например речници, които са обичайни справочници и следователно не се дават назаем<ref>Ehrenhaft, George; Howard Armstrong, William; Lampe, M. Willard (August 2004). Barron's pocket guide to study tips. Barron's Educational Series. p. 263. ISBN 978-0-7641-2693-2</ref>. Такива справочни секции могат да се наричат ​​„читални“, които могат да включват също вестници и периодични издания<ref>Champneys, Amian L. (2007). Public Libraries. Jeremy Mills Publishing. p. 93. ISBN 978-1-905217-84-7</ref>. Пример за читалня е читалнята на Хейзъл Х. Рансъм в Центъра за Хари Рансъм на Тексаския университет в Остин, която поддържа документите на литературния агент Одри Ууд<ref> "Audrey Wood: An Inventory of Her Collection at the Harry Ransom Humanities Research Center". Harry Ransom Center: The University of Texas at Austin</ref>. ===Изследователски библиотеки=== [[Файл:Quaid-e-Azam Library in Jinnah Garden.jpg|thumb|190px|Изследователска библиотека Quaid-e-Azam в Bagh-e-Jinnah, Лахор, Пакистан.]] Научната библиотека е колекция от материали по една или повече теми<ref>Young, Heartsill (1983). ALA Glossary of Library and Information Science. Chicago: American Library Association. p. 188. ISBN 978-0-8389-0371-1. OCLC 8907224</ref> Изследователската библиотека поддържа научни или научни изследвания и обикновено включва първични, както и вторични източници; ще поддържа постоянни колекции и ще се опитва да осигури достъп до всички необходими материали. Изследователската библиотека най-често е академична или национална библиотека, но голяма специална библиотека може да има изследователска библиотека в своята специална област, а много малко от най-големите публични библиотеки също служат като изследователски библиотеки. Голяма университетска библиотека може да се счита за изследователска библиотека; а в Северна Америка такива библиотеки могат да принадлежат към Асоциацията на изследователските библиотеки<ref>[https://web.archive.org/web/20120419012722/https://www.arl.org/arl/membership/members.shtml "Association of Research Libraries (ARL) :: Member Libraries". arl.org]</ref>. В Обединеното кралство те могат да бъдат членове на Research Libraries UK (RLUK)<ref> "RLUK: Research Libraries UK". RLUK</ref> ===Научна библиотека=== Научната библиотека може да бъде или справочна библиотека, която не заема своите фондове, или библиотека за заемане, която заема всички или част от своите фондове. Някои изключително големи или традиционни изследователски библиотеки са изцяло референтни в този смисъл, като не заемат никакви свои материали; повечето академични изследователски библиотеки, поне в САЩ и Обединеното кралство, сега заемат книги, но не и периодични издания или други материали. Много научни библиотеки са прикрепени към родителска организация и обслужват само членове на тази организация. Примери за изследователски библиотеки включват Британската библиотека, Бодлианската библиотека в Оксфордския университет и главния клон на обществената библиотека в Ню Йорк на 42-ра улица в Манхатън, Държавната обществена научно-технологична библиотека на Сибирския клон на Руската академия на науките<ref>"SPSTL SB RAS". www.spsl.nsc.ru.</ref><ref>[https://www.nypl.org/help/about-nypl About The New York Public Library]</ref>. ===Цифрови библиотеки=== Цифровите библиотеки са библиотеки, които съхраняват цифрови ресурси. Те се определят като организация, а не като услуга, която предоставя достъп до цифрови произведения, има отговорност за запазване, за да осигури бъдещ достъп до материали, и предоставя тези елементи лесно и достъпно<ref>Chowdhury, G.G.; Foo, C. (2012). Digital Libraries and Information Access: research perspectives. Chicago: Neal-Schuman. pp. 2–3. ISBN 978-1-55570-914-3. OCLC 869282690.</ref>. Определението за цифрова библиотека предполага, че „цифровата библиотека използва разнообразен софтуер, мрежови технологии и стандарти, за да улесни достъпа до цифрово съдържание и данни на определена потребителска общност.“ <ref>Chowdhury & Foo (2012), pp. 3–4.</ref> Достъпът до цифрови библиотеки може да бъде повлиян от няколко фактора , поотделно или заедно. Най-често срещаните фактори, които влияят на достъпа, са: съдържанието на библиотеката, характеристиките и информационните нужди на целевите потребители, цифровият интерфейс на библиотеката, целите и задачите на организационната структура на библиотеката и стандартите и разпоредбите, които управляват използването на библиотеката<ref>^ Chowdhury & Foo (2012), p. 49</ref>. Достъпът ще зависи от способността на потребителите да откриват и извличат документи, които ги интересуват и от които се нуждаят, което от своя страна е въпрос на опазване. Цифровите обекти не могат да се съхраняват пасивно, те трябва да бъдат подготвени от дигитални библиотеки, за да се гарантира доверието и целостта на цифровите обекти<ref>Borgman, Christine L. (2007). Scholarship in the digital age: information, infrastructure, and the Internet. Cambridge: MIT Press. p. 88. ISBN 978-0-262-02619-2. OCLC 181028448.</ref>. Едно от най-големите съображения за дигиталните библиотекари е необходимостта да осигурят дългосрочен достъп до техните ресурси; за да направите това, има два проблема, които изискват внимание: повреда на носителя и остаряване на формата. При повреда на носителя конкретен цифров елемент е неизползваем поради някаква грешка или проблем. Един надраскан CD-ROM, например, няма да покаже правилно съдържанието си, но друг, ненадраскан диск няма да има този проблем. Остаряването на формата е, когато цифровият формат е заменен от по-нова технология и така елементите в стария формат са нечетими и неизползваеми. Справянето с провала на медиите е реактивен процес, защото нещо се прави само когато се появи проблем. Обратно, остаряването на формата е подготвително, защото се очакват промени и се търсят решения, преди да има проблем. Бъдещите тенденции в дигиталното съхранение включват: Прозрачни корпоративни модели за цифрово съхранение, стартиране на самосъхраняващи се обекти, повишена гъвкавост в архитектурите за цифрово съхранение, ясно дефинирани показатели за сравняване на инструменти за съхранение и оперативна съвместимост на терминологията и стандартите в реално време<ref>Chowdhury & Foo (2012), p. 211.</ref>. ===Специални библиотеки=== [[Файл:Bookshelf at Yale.jpg|thumb|190px| Рафт с книги в библиотеката [[Бейнеке]] за редки книги и ръкописи. Най-горният етаж съдържа 180 000 тома книги. От 1977г. всички нови придобивания се замразяват при −33 °F (−36 °C), за да се предотврати разпространението на насекоми и болести.]] Много частни фирми и обществени организации, включително болници, църкви, музеи, изследователски лаборатории, адвокатски кантори и много правителствени отдели и агенции, поддържат свои собствени библиотеки за използване от техните служители при извършване на специализирани изследвания, свързани с тяхната работа. В зависимост от конкретната институция, специалните библиотеки могат или не да бъдат достъпни за широката общественост или елементи от нея. В по-специализирани институции като адвокатски кантори и изследователски лаборатории, библиотекарите, наети в специални библиотеки, обикновено са специалисти в областта на институцията, а не общообучени библиотекари и често не се изискват да имат висши степени в специално свързана с библиотеката област поради специализираното съдържание и клиентела на библиотеката .Специалните библиотеки могат също да включват женски библиотеки или LGBTQ библиотеки, които обслужват нуждите на жените и LGBTQ общността. Библиотеките и LGBTQ общността имат богата история и в момента има много библиотеки, архиви и специални колекции, посветени на запазването и подпомагането LGBTQ общността. Женските библиотеки, като например Женската библиотека във Ванкувър или Женската библиотека @LSE, са примери за женски библиотеки, които предлагат услуги на жени и момичета и се фокусират върху историята на жените. [[Файл:Long Room Interior, Trinity College Dublin, Ireland - Diliff.jpg|thumb|190px| Дългата стая на библиотеката на Тринити Колидж в Тринити Колидж, Дъблин , Ирландия. Това е задължителен депозит или „библиотека с авторски права“ и има право да получи копие от всички книги, публикувани в Обединеното кралство.]] Някои специални библиотеки, като правителствени правни библиотеки, болнични библиотеки и библиотеки на военни бази, обикновено са отворени за обществеността посетители на въпросната институция. В зависимост от конкретната библиотека и клиентелата, която обслужва, специалните библиотеки могат да предлагат услуги, подобни на изследователски, реф. обществени, академични или детски библиотеки, често с ограничения като заемане на книги само на пациенти в болница или ограничаване на обществеността до части от военна колекция. Като се има предвид силно индивидуалният характер на специалните библиотеки, посетителите на специална библиотека често се съветват за да проверите какви услуги и ограничения се прилагат в тази конкретна библиотека. Специалните библиотеки се разграничават от специални колекции, които са клонове или части от библиотека, предназначени за редки книги, ръкописи и други специални материали, въпреки че някои специални библиотеки имат свои собствени колекции , обикновено свързани със специализираната предметна област на библиотеката. За повече информация относно конкретни видове специални библиотеки вижте юридически библиотеки, медицински библиотеки, музикални библиотеки или транспортни библиотеки. == Библиотечен организационен ред == [[Файл:HK Wan Chai Library Inside Bookcase a.jpg|thumb|190px| Библиотечните рафтове в Хонг Конг, с номера на класификационната схема, за да помогнат на читателите да намерят произведения в този раздел.]] Повечето библиотеки разполагат с материали, подредени в определен ред според система за библиотечна класификация, така че елементите да могат да бъдат намирани бързо и колекциите да могат да бъдат преглеждани ефективно<ref> "Library classification". britannica.com. Encyclopædia Britannica.</ref>Някои библиотеки имат допълнителни галерии извън публичните, където се съхраняват референтни материали. Тези референтни хранилища може да са отворени за избрани членове на обществеността. Други изискват от покровителите да подадат „заявка за хранилище“, която е заявка за асистент за извличане на материала от затворените хранилища. По-големите библиотеки често са разделени на отдели, обслужвани както от парапрофесионалисти, така и от професионални библиотекари. "Циркулация (или услуги за достъп) – Обслужва потребителски акаунти и заемане/връщане и рафтове на материали<ref>Morris, V. & Bullard, J. (2009). Circulation Services. In Encyclopedia of Library and Information Sciences (3rd ed.).</ref> *Развитие на колекция – Поръчва материали и поддържа бюджети за материали. *Справка – Персонал на реф. референтно бюро, което отговаря на въпроси от потребители (използвайки интервюта със структурирани справочници), инструктира потребители и разработва библиотечно програмиране. Справочниците могат да бъдат допълнително разбити по потребителски групи или материали; обичайните колекции са детска литература, литература за юноши и генеалогични материали. *Технически услуги – Работи зад кулисите, каталогизирайки и обработвайки нови материали и отстранявайки плевени материали. *Поддръжка на книгохранилищата – поставя отново материали, които са били върнати в библиотеката след използване от ползвателя, и съхранява на рафтове материали, които са обработени от техническите услуги. Поддръжката на хранилищата също чете материала в хранилище, за да гарантира че е в правилния ред на библиотечната класификация. [[Файл:Library card.jpg|thumb|190px| Карта, използвана от потребител за отписване на книга.]] Основните задачи в управлението на библиотеката включват планиране на набавянето (кои материали библиотеката трябва да придобие, чрез закупуване или по друг начин), библиотечна класификация на придобитите материали, запазване на материали (особено редки и крехки архивни материали като ръкописи), отписване на материали, заемане на материали от читатели и разработване и администриране на библиотечни компютърни системи<ref>] Stueart, Robert; Moran, Barbara B.; Morner, Claudia J. (2013). Library and information center management (Eighth ed.). Santa Barbara: Libraries Unlimited. ISBN 978-1-59884-988-2. OCLC 780481202.</ref>По-дългосрочните проблеми включват планирането на изграждането на нови библиотеки или разширенията на съществуващите, както и разработването и внедряването услуги за обхват и услуги за подобряване на четенето (като ограмотяване на възрастни и програмиране за деца). Библиотечните материали като книги, списания, периодични издания, компактдискове и т.н. се управляват от теорията за десетичната класификация на Дюи, а модифицираната теория за десетичната класификация на Дюи е по-практична надеждна система за управление на библиотечни материали<ref>Bhattacharjee, Pijush Kanti (2010). "Modified Dewey Decimal Classification Theory for Library Materials Management". International Journal of Innovation, Management and Technology. 1 (3): 292–94.</ref>. Международната организация по стандартизация (ISO) публикува няколко стандарта относно управлението на библиотеки чрез своя Технически комитет 46 (TC 46),<ref>[https://www.iso.org/committee/48750.html "ISO – Technical committees – TC 46 – Information and documentation"] ISO.org</ref> който се фокусира върху „библиотеки, центрове за документация и информация, издателска дейност, архиви, управление на записи, музейна документация, услуги за индексиране и рефериране и информация Следва частичен списък на някои от тях:<ref>[https://www.iso.org/committee/48750/x/catalogue/ ISO – ISO Standards – TC 46 – Information and documentation"]. ISO.org. </ref> *ISO 2789:2006 Информация и документация — Международна библиотечна статистика *ISO 11620:1998 Информация и документация — Индикатори за ефективност на библиотеките *ISO 11799:2003 Информация и документация — Съхранение на документи изисквания за архивни и библиотечни материали *ISO 14416:2003 Информация и документация — Изисквания за подвързване на книги, периодични издания, периодични издания и други документи на хартиен носител за използване в архиви и библиотеки — Методи и материали *ISO/TR 20983:2003 Информация и документация — Индикатори за ефективност за електронни библиотечни услуги. [[Файл:Butler Library Columbia University.jpg| thumb|190px|Библиотеката Бътлър в Колумбийския университет, основана през 1759г.]] [[Файл:National Library, Calcutta 2007.jpg|thumb|190px| Националната библиотека на Индия, Калкута, основана през 1836 г.]] == Читалня == [[Файл:2009 3962573662 card catalog.jpg|thumb|190px| До появата на цифровите каталози картовите каталози били традиционният метод за организиране на списъка с ресурси и тяхното местоположение в голяма библиотека.]] [[Файл:Statsbiblioteket læsesalen-2.jpg|thumb|190px| Читалня в Държавната и университетска библиотека, националната библиотека на Дания.]] [[Файл:Dynix-Main-Menu-via-Telnet.jpg|thumb|190px| Dynix бе ранен, но дълготраен и популярен дигитален каталог.]] Някои посетители може да не знаят как да използват пълноценно ресурсите на библиотеката. Това може да се дължи на неудобството на хората да се доближат до член на персонала. Начините, по които съдържанието на библиотеката се показва или осъществява достъп, може да имат най-голямо влияние върху употребата. Остаряла или тромава система за търсене или персонал, който не желае или не е обучен да ангажира своите клиенти, ще ограничат полезността на библиотеката. В обществените библиотеки на Съединените щати, започвайки през 19 век, тези проблеми доведоха до появата на движението за библиотечно обучение, което се застъпваше за обучение на библиотечните потребители<ref>https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dynix_(software)</ref>. Един от ранните лидери беше Джон Котън Дана<ref>Mattson, K. (2000). "The librarian as secular minister to democracy: The life and ideas of John Cotton Dana". Libraries & Culture. 35 (4): 514–34.</ref> Основната форма на библиотечно обучение понякога е известна като информационна грамотност<ref>Robinson, T.E. (2006). "Information literacy: Adapting to the media age". Alki. 22 (1): 10–12.</ref>. Библиотеките трябва да информират своите потребители какви материали има в техните колекции и как да получат достъп до тази информация. Преди ерата на компютрите това се постигаше от каталога с карти - шкаф (или множество шкафове), съдържащ много чекмеджета, пълни с индексни карти, които идентифицираха книги и други материали. В голяма библиотека картотечният каталог често запълваше голяма стая. Появата на Интернет обаче доведе до приемането на електронни каталозни бази данни (често наричани „уеб котки“ или като онлайн каталози за публичен достъп, OPACs), които позволяват на потребителите да търсят в фондовете на библиотеката от всяко място с достъп до Интернет<ref> Sloan, B; White, M.S.B. (1992). "Online public access catalogs". Academic and Library Computing. 9 (2): 9–13. doi:10.1108/EUM0000000003734.</ref> Този стил на поддръжка на каталог е съвместим с нови типове библиотеки, като дигитални библиотеки и разпределени библиотеки, както и с по-стари библиотеки, които са модернизирани. Големите библиотеки могат да бъдат разпръснати в множество сгради в града, всяка от които има няколко етажа, с множество стаи, в които се помещават техните ресурси в поредица от рафтове, наречени заливи. След като потребителят намери ресурс в каталога, той трябва да използва навигационни указания, за да извлече ресурса физически, процес, който може да бъде подпомогнат чрез знаци, карти, GPS системи или RFID маркиране. Финландия има най-висок брой регистрирани заематели на книги на глава от населението в света. Над половината от населението на Финландия са регистрирани кредитополучатели<ref>Pantzar, Katja. [https://finland.fi/life-society/the-humble-number-one-finland/ "The humble Number One: Finland". This is Finland].</ref>. В САЩ потребителите на обществени библиотеки са заемали средно приблизително 15 книги на потребител на година от 1856 до 1978 г. От 1978 до 2004 г. тиражът на книги на потребител е намалял с приблизително 50%. Ръстът на аудиовизуалните тиражи, оценен на 25% от общия тираж през 2004 г., представлява около половината от този спад<ref>Galbi, Douglas (29 July 2007). "Book Circulation Per U.S. Public Library Iser Since 1856". GALB. </ref> ===Дигитални библиотеки=== [[Файл:Bibliotheca Alexandrina interior - 2008-07-17.JPG|thumb|200px| Интериор на [[Библиотека Александрина]] в Александрия, Египет, показващ както книги, така и компютърни терминали.]] През 21-ви век има нарастващо използване на Интернет за събиране и извличане на данни. Преминаването към цифрови библиотеки силно повлиява на начина, по който хората използват физическите библиотеки. Между 2002г. и 2004г. средната американска академична библиотека е отбелязала спад на общия брой транзакции с приблизително 2,2<ref>Applegate, Rachel (2008). "Whose Decline? Which Academic Libraries are "Deserted" in Terms of Reference Transactions?". Reference & User Services Quarterly. 48 (2): 176–89. doi:10.5860/rusq.48n2.176. JSTOR 20865037</ref>. Библиотеките се опитват да бъдат в крак с дигиталния свят и новото поколение студенти, които са свикнали да имат информация само на един клик. Например библиотечната система на Университета на Калифорния отбелязва 54% спад в тиража между 1991г. и 2001г. от 8 377 000 книги до 3 832 000<ref>["University of California Library Statistics" https://web.archive.org/web/20100702182256/https://www.slp.ucop.edu/stats/00-01.pdf (PDF).] July 2001</ref>. Тези факти може да са следствие от повишената наличност на електронни ресурси. През 1999–2000г. 105 университетски библиотеки на ARL са похарчили почти 100 милиона долара за електронни ресурси, което е увеличение с близо 23 милиона долара спрямо предходната година<ref> Blixrud, Julia C (2002). "Measures for Electronic Use: The ARL E-Metrics Project" (PDF). p. 74. </ref>Доклад от 2003 г. на ''Open E-book Forum'' установява, че през 2002г. са продадени близо един милион електронни книги, генерирайки близо 8 милиона долара приход<ref>] Striphas, Ted (2009). The Late Age of Print: Everyday Book Culture From Consumerism to Control. Columbia University Press.</ref>. Друг пример за преминаване към дигитални библиотеки може да се види в решението на Cushing Academy да се откаже от библиотеката си от печатни книги – общо над 20 000 тома – и да премине изцяло към цифрови медийни ресурси<ref> "Books: "An Outdated Technology?"". The Late Age of Print. 4 September 2009</ref> [[Файл:Vista de la Biblioteca Vasconcelos.jpg|thumb|190px|Книжни секции в [[Библиотека „Васконселос“]] в Мексико Сити, Мексико.]] Дискусионен документ от 2001 г., изследващ променящото се използване на библиотеките, съобщава за намалено използване на библиотека от студенти, които са свикнали повече да извличат информация от Интернет, отколкото от традиционната библиотека. Намирането на информация чрез просто търсене в Интернет се смята за по-лесно и по-бързо от четенето на цяла книга. В проучване, проведено от NetLibrary, 93% от студентите споделят, че намирането на информация онлайн има по-голям смисъл за тях, отколкото ходенето до библиотеката. А три четвърти посочват, че не разполагат с достатъчно време да отидат до библиотеката. Въпреки че извличането на информация от интернет може да е ефикасно и спестяващо време от посещението на традиционна библиотека, изследването показва, че студентите най-вероятно търсят само 0,03% от цялата мрежа<ref>Troll, Denise A. (9 January 2001). "How and Why are Libraries Changing?". Digital Library Federation</ref> В средата на 2000-те години шведската компания [[Distec]] изобрети автомат за продажба на библиотечни книги, известен като [[GoLibrary]], който предлага библиотечни книги на хора, където няма клонове, ограничено работно време или места с голям трафик, като El Cerrito del Norte BART station в Калифорния<ref>"Library-a-Go-Go comes to El Cerrito del Norte BART Station | bart.gov". www.bart.gov.</ref> ===Интернет в библиотеката=== [[Файл:British Museum Reading Room Panorama Feb 2006.jpg|thumb|left|upright=1.3|Читалня в Британския музей.]] Библиотеката може да използва Интернет по различни начини, от създаване на собствен библиотечен уебсайт до правене на онлайн търсене в съдържанието на нейните каталози. Някои специализирани търсачки като Google Scholar предлагат начин за улесняване на търсенето на академични ресурси като статии в списания и научни статии. Центърът за онлайн компютърни библиотеки позволява на всеки да търси в най-голямото хранилище на библиотечни записи в света чрез своята онлайн база данни WorldCat. Уебсайтове като LibraryThing и Amazon предоставят резюмета, рецензии и препоръки за книги<ref>Grossman, Wendy M. (21 January 2009). "Why you can't find a library book in your search engine". The Guardian</ref>. Библиотеките предоставят компютри и достъп до Интернет, за да позволят на хората да търсят информация онлайн.Онлайн достъпът до информация е особено привлекателен за по-младите библиотечни потребители<ref>Corradin, Elena (November 2006). "Teenagers analyse their public library". New Library World. 107 (11): 481–498. doi:10.1108/03074800610713307. Retrieved 7 May 2022.</ref><ref> ^ "Youth Matters" (PDF). The National Archives. July 2005. Archived from the original (PDF)</ref><ref>Nippold, M.A.; Duthie, J.K. & Larsen, J. (2005). "Literacy as a Leisure Activity: Free-time preferences of Older Children and Young Adolescents". Language, Speech, and Hearing Services in Schools. 36 (2): 93–102. doi:10.1044/0161-1461(2005/009). PMID 15981705.</ref><ref> ^ Snowball, Clare (February 2008). "Enticing Teenagers into the Library". Library Review. Emerald Group Publishing. 57 (1): 25–35. doi:10.1108/00242530810845035. hdl:20.500.11937/6057.</ref><ref> ^ Museums, Libraries and Archives, Department of Culture, Media and Sport & Laser Foundation (June 2006). A Research Study of 14–35-year olds for the Future Development of Public Libraries (PDF) (Report). MLA.</ref> Дигитализацията на книги, особено тези, които са изчерпани, в проекти като Google Books осигурява ресурси за библиотечни и други онлайн потребители. Благодарение на притежанията си от ценни материали, някои библиотеки са важни партньори за търсачките като Google при реализирането на потенциала на такива проекти и са получили реципрочни ползи в случаите, когато са преговаряли ефективно<ref> Darnton, Robert (12 February 2009). "Google & the Future of Books". New York Review of Books. Vol. 56, no. 2.</ref>. С нарастването на известността и разчитането на Интернет, библиотечните услуги преместиха акцента от основно предоставяне на печатни ресурси към предоставяне на повече компютри и повече достъп до Интернет<ref> Garrod, Penny (30 April 2004). "Public Libraries: the changing face of the public library". Ariadne (39).</ref> Библиотеките са изправени пред редица предизвикателства при адаптирането към нови начини за търсене на информация, които могат да наблегнат на удобството пред качеството<ref> Abram, Stephen; Luther, Judy (1 May 2004). "Born with the Chip: the next generation will profoundly impact both library service and the culture within the profession". Library Journal.</ref>, намалявайки приоритета на уменията за информационна грамотност<ref>] Bell, S. (15 May 2005). "Backtalk: don't surrender library values". Library Journal.</ref>. Потенциалният спад в използването на библиотеките, особено справочните услуг<ref>Novotny, Eric (September 2002). "Reference service statistics and assessment" (PDF). Pennsylvania State University. </ref>, поставя под съмнение необходимостта от тези услуги. Библиотечните учени са признали, че библиотеките трябва да обърнат внимание на начините, по които предлагат на пазара своите услуги, ако искат да се конкурират с Интернет и да намалят риска от загуба на потребители<ref>Vrana, R., and Barbaric, A. (2007). "Improving visibility of public libraries in the local community: a study of five public libraries in Zagreb, Croatia". New Library World; 108 (9/10), pp. 435–44.</ref>. Това включва насърчаване на обучението по умения за информационна грамотност, считано за жизненоважно в цялата библиотечна професия<ref>CILIP (2010). "An introduction to information literacy". CILIP.</ref><ref>Kenney, B. (15 December 2004). "Googlizers vs. Resistors: library leaders debate our relationship with search engines". Library Journal. </ref> Много базирани в САЩ библиотечни изследователи разчитат на рамката на ACRL за информационна грамотност, за да насочват студентите и преподавателите в изследваният<ref>DMUELLER (9 February 2015). "Framework for Information Literacy for Higher Education". Association of College & Research Libraries (ACRL)</ref>. Въпреки това маркетингът на услугите трябва да бъде адекватно финансово подкрепен, за да бъде успешен. Това може да бъде проблематично за библиотечните услуги, които са публично финансирани и за които е трудно да оправдаят отклоняването на ограничените средства към очевидно периферни области като брандиране и маркетинг<ref>Hood, David; Henderson, Kay (2005). "Branding in the United Kingdom Public Library Service". New Library World. 106 (1): 16–28. doi:10.1108/03074800510575320.</ref> Аспектът на поверителността на използването на библиотеката в ерата на Интернет е въпрос на нарастваща загриженост и застъпничество; семинари за поверителност се провеждат от Library Freedom Project, които обучават библиотекарите на дигитални инструменти (като мрежата Tor) за осуетяване на масово наблюдение<ref>"Libraries, Tor, Freedom and Resistance". Library Freedom Project at Kilton Library. </ref><ref>Macrina, Alison (2015). "Accidental Technologist: The Tor Browser and Intellectual Freedom in the Digital Age". Reference & User Services Quarterly. 54 (4): 17. doi:10.5860/rusq.54n4.17.</ref>. ==Библиотечни организации== Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е водещата международна асоциация на библиотечните организации. Това е глобалният глас на библиотечната и информационната професия и неговата годишна конференция предоставя място за библиотекарите да се учат един от друг<ref>"International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA)". ifla.org. 2012. </ref>. Библиотечните асоциации в Азия включват Индийската библиотечна асоциация (ILA),<ref>Welcome to Indian Library Association". Ilaindia.net.</ref> Индийската асоциация на специалните библиотеки и информационни центрове (IASLIC),<ref> "Welcome to Indian Association of Special Libraries and Information Centers". Iaslic1955.org.in. 3 September 1955.</ref>Бенгалската библиотечна асоциация (BLA), Колката, <ref>Pakistan Library Association". Pla.org.pk. </ref>Пакистанската библиотечна асоциация, Пакистанската организация за благосъстояние на библиотекарите<ref>"Pakistan Librarians Welfare Organization". Librarianswelfare.org</ref>, Асоциацията на библиотекарите, информационните учени и документалистите в Бангладеш, Библиотечната асоциация на Бангладеш и Библиотечната асоциация на Шри Ланка (основана 1960 г.). Националните асоциации на англоезичния свят включват Американската библиотечна асоциация, Австралийската библиотечна и информационна асоциация, Канадската библиотечна асоциация, Библиотечната и информационна асоциация на Нова Зеландия Аотеароа и Изследователските библиотеки на Обединеното кралство (обединение от 30 университетски и различни изследователи библиотеки в Обединеното кралство). Библиотечни органи като CILIP (бившата Библиотечна асоциация, основана през 1877 г.) могат да подкрепят ролята, която библиотеките и библиотекарите могат да играят в съвременната интернет среда и в преподаването на умения за информационна грамотност<ref> Rowlands, Ian; Nicholas, David; Williams, Peter; Huntington, Paul; Fieldhouse, Maggie; Gunter, Barrie; Withey, Richard; Jamali, Hamid R.; Dobrowolski, Tom; Tenopir, Carol (2008). "The Google generation: the information behaviour of the researcher of the future". ASLIB Proceedings. 60 (4): 290–310. doi:10.1108/00012530810887953.</ref>. Нигерийската библиотечна асоциация е признатата група за библиотекари, работещи в Нигерия. Създадена е през 1962 г. в Ибадан. Застъпничеството на обществените библиотеки е подкрепа, предоставена на публична библиотека за нейните финансови и философски цели или нужди. Най-често това е под формата на парични или материални дарения или кампании към институциите, които контролират библиотеката, понякога от групи за застъпничество като приятели на библиотеките и членове на общността. Първоначално застъпничеството на библиотеката беше съсредоточено върху самата библиотека, но настоящите тенденции показват, че библиотеките се позиционират, за да демонстрират, че предоставят „икономическа стойност на общността“ по начини, които не са пряко свързани с изкупуването на книги и други медии<ref> Miller, Ellen G. (2009). "Hard Times = A New Brand of Advocacy". Georgia Library Quarterly. 46 (1).</ref>. ==Международна защита на библиотеките по Земята== Библиотеките са важна част от културното наследство и са една от основните цели в много военни държавни и вътрешни конфликти, и така са изложени на риск от унищожаване и разграбване. Финансирането на тези военни често се осъществява чрез ограбване на ценни библиотечни единици. Националната и международната координация по отношение на военните и гражданските структури за защита на библиотеките се управлява от '''[[Син щит Интернешънъл]]''' и [[ЮНЕСКО]]. От международна гледна точка, въпреки частичното разпадане на държавните структури и много неясните ситуации на сигурността в резултат на войните и вълненията, се предприемат сериозни действия за защита на библиотеките. Неразделна част от това е и създаването на „забранителни списъци“, в които да са запазени координатите на важни паметници на културата като библиотеките<ref> Isabelle-Constance von Opalinski: Schüsse auf die Zivilisation. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung., (German), 20 August 2014.</ref><ref>Peter Stone: Monuments Men: protecting cultural heritage in war zones. In: Apollo – The International Art Magazine. 2 Februar 2015.</ref><ref>Corine Wegener, Marjan Otter: Cultural Property at War: Protecting Heritage during Armed Conflict. In: The Getty Conservation Institute, Newsletter. 23.1, Spring 2008.</ref><ref> Stiffman: Cultural Preservation in Disasters, War Zones. Presents Big Challenges. In: The Chronicle of Philanthropy</ref>. == Известни библиотеки == [[Файл:Chambery interieur mediatheque 600px.jpg|200px|мини|Модернистична библиотека в [[Шамбери]]]] Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Нюйоркската обществена библиотека в Ню Йорк, Руската национална библиотека в Санкт Петербург, Британската библиотека в Лондон, Френската национална библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон. * [[Египет]]ска древна [[Александрийска библиотека]] и модерната [[Александрийска библиотека#Новата библиотека на Александрия|Александрийска библиотека]] * Амброзийска библиотека в [[Милано]] * [http://www.juit.ac.in/library_facilities.html Учебен ресурсен център, Университет по информационни технологии Джейпии], [[Солан]], [[Индия]] * Ашурбанипалска библиотека на Нинвех * Френска национална библиотека, [[Париж]] * Библиотеката Бодлейън, [[Оксфорд]] * Британска библиотека, [[Лондон]] * Британска библиотека по политически и икономически науки, Лондон * Библиотека Бътлър, Колумбийски университет * Кеймбриджка университетска библиотека * Библиотека Карнеги, [[Питсбърг]] * Каролина Редивива, Университет Упсала * Кралска библиотека на Нидерландия, [[Хага]] * Библиотека Фишер, Университет в Сидни * Обществена библиотека Франклин, Франклин, [[Масачузетс]] (първата обществена библиотека в САЩ) * Свободна филаделфийска библиотека, [[Филаделфия]] * Библиотека Гарисън, [[Гибралтар]] * Библиотека Харолд Б. Лий в университета Бригам Йънг, една от най-големите университетски библиотеки, които представляват една-единствена сграда – 665 000 кв. фута * Библиотека на Камарата на Общините, [[Уестминстър]], [[Лондон]] * Юридическа библиотека Дженкинс, [[Филаделфия]] * Библиотека Джон Рейнолдс, [[Манчестър]] * Лайдънска университетска библиотека към Лайдънския университет, Лайдън * Библиотека на Конгреса, [[Вашингтон]] * Библиотека Сър Томас Браун * Мичълска библиотека, [[Глазгоу]] (най-голямата обществена справочна библиотека) * Национална австралийска библиотека, [[Канбера]], [[Австралия]] * Национлана ирландска библиотека, [[Дъблин]] * Нюйоркска обществена библиотека, [[Ню Йорк]] * Библиотека Ослър по история на медицината, Университет МакГил, [[Монреал]], [[Канада]] * Персийска древна [[Библиотека на Гндишапур]] * Руска държавна библиотека, [[Москва]] * Кралска библиотека, [[Копенхаген]] * Сиатълска централна библиотека * Щаатсбиблиотек, [[Берлин]] * Библиотека на щата Виктория, [[Мелбърн]] * Мемориална библиотека Стерлинг, [[Университетът Уейл]] * [[Ватиканска библиотека]], [[Ватикана]] * Уайдънска библиотека, [[Харвардски университет]], вероятно най-голямата академична сбирка [[Файл:Library of Congress.jpg|мини|300px|Библиотека на Конгреса]] === Други по-малко известни библиотеки === * Църковна енорийска епископска библиотека Сейнт, създадена през [[1698]] в Чарлстън, Южна Каролина. Била първата обществена заемна библиотека в Американските колонии. * Обществена свободна библиотека Бенджамин Франклин, [[Пенсилвания]]. * Бостънска обществена библиотека, стара обществена заемна библиотека в Америка, създадена през [[1848]] г. * Свободна библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“. * Сейнт Мерис Чърч, Райгейт, [[Съри]] помещава първата обществена заемна библиотека в [[Англия]], отворена на [[14 март]] [[1701]] г.<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The Cranston Library, Reigate | автор = | труд = The Cranston Library, Reigate | дата = | достъп_дата = 23 юли 2022 | уеб_адрес = https://cranstonlibraryreigate.com/ | език = en | цитат = }}</ref> * Обществена библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в [[Канада]]. ==Библиография== *Barnard, T.D.F. (ed.) (1967). Library Buildings: design and fulfilment; papers read at the Week-end Conference of the London and Home Counties Branch of the Library Association, held at Hastings, 21–23 April 1967. London: Library Association (London and Home Counties Branch) *Belanger, Terry. Lunacy & the Arrangement of Books, New Castle, Del.: Oak Knoll Books, 1983; 3rd ptg 2003, ISBN 978-1-58456-099-9 *Bieri, Susanne & Fuchs, Walther (2001). Bibliotheken bauen: Tradition und Vision = Building for Books: traditions and visions. Basel: Birkhäuser ISBN 3-7643-6429-7 *Copeland, Andrea J. (2015) Libraries, International Encyclopedia of the Social & Behavioral Sciences (Second Edition). ISBN 978-0-08097-086-8 *Ellsworth, Ralph E. (1973). Academic Library Buildings: a guide to architectural issues and solutions. 530 pp. Boulder: Associated University Press *Fraley, Ruth A. & Anderson, Carol Lee (1985). Library Space Planning: how to assess, allocate, and reorganize collections, resources, and physical facilities. New York: Neal-Schuman Publishers ISBN 0-918212-44-8 *Herrera-Viedma, E.; Lopez-Gijon, J. (2013). "Libraries' Social Role in the Information Age". Science. 339 (6126): 1382. Bibcode:2013Sci...339.1382H. doi:10.1126/science.339.6126.1382-a. PMID 23520092. *Irwin, Raymond (1947). The National Library Service [of the United Kingdom]. London: Grafton & Co. x, 96 p. *Lewanski, Richard C. (1967). Library Directories [and] Library Science Dictionaries, in Bibliography and Reference Series, no. 4. 1967 ed. Santa Barbara, Calif.: Clio Press. N.B.: Publisher also named as the "American Bibliographical Center". *Robert K. Logan with Marshall McLuhan. The Future of the Library: From Electric Media to Digital Media. New York: Peter Lang Publishing. *Mason, Ellsworth (1980). Mason on Library Buildings. Metuchen, NJ: Scarecrow Press ISBN 0-8108-1291-6 *Monypenny, Phillip, and Guy Garrison (1966). The Library Functions of the States [i.e. the US]: Commentary on the Survey of Library Functions of the States, [under the auspices of the] Survey and Standard Committee [of the] American Association of State Libraries. Chicago: American Library Association. xiii, 178 p. *Murray, Suart A.P. (2009). The Library an Illustrated History. New York: Skyhorse Publishing. ISBN 978-0-8389-0991-1. *Orr, J.M. (1975). Designing Library Buildings for Activity; 2nd ed. London: Andre Deutsch ISBN 0-233-96622-6 *Pettegree, Andrew; der Weduwen, Arthur (2021). The Library: A Fragile History. London: Profile Books. ISBN 9781788163422. *Thompson, Godfrey (1973). Planning and Design of Library Buildings. London: Architectural Press ISBN 0-85139-526-0 == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Общомедия|Library}} * [http://www.unesco.org/webworld/portal_bib/ Портал за библиотеките] на [[ЮНЕСКО]] * [http://curiousexpeditions.org/?p=78 Много снимки от библиотеки по света] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090728130908/http://curiousexpeditions.org/?p=78 |date=2009-07-28 }} * [http://bg.wikibooks.org/wiki/Начална_страница Уикикниги на български] * [http://bg.wikisource.org/wiki/Начална_страница Уикиизточник на български] {{Помещения и архитектурни пространства}} [[Категория:Библиотеки| ]] 3jv977unc4jbs8tuljrl217c8oih2y2 0 71249 11473989 11407545 2022-07-29T11:21:56Z Carbonaro. 221440 подобряване на стила и редактиране на грешки wikitext text/x-wiki {{други значения|острова|държавата|Папуа Нова Гвинея|бившето владение|Нова Гвинея (територия)}} {{Остров | Име = Нова Гвинея | Име на местен език = Niugini / Niu Gini | Карта = LocationNewGuinea.svg | Разположение = Западен Тихи океан | Страна = Индонезия | Страна2 = {{флагче с име|Папуа Нова Гвинея}} | UTC = | Акватория = [[Тихи океан]] | Позиционна карта = Океания | Площ = 786 000 | Площ на заливите = | Най-висока точка = 4884 | Население = 9500000 | Година = 2010 | Снимка = New Guinea Topography.png | Коментар към снимката = Топографска карта на острова | Забележки = }} [[Файл:New guinea blank.svg|мини|Карта на Нова Гвинея]] '''Нова Гвинея''' ({{lang|en|New Guinea}}; {{lang|tpi|Niugini}}; {{lang|id|Papua}}) е вторият по големина [[остров]] на Земята след [[Гренландия]] с площ от 785 000 km². Разположен е между [[Тихия океан]] на запад ([[Серам (море)|море Серам]]), на север, североизток ([[Новогвинейско море]]), на изток [[Соломоново море]] и на югоизток ([[Коралово море]]) и [[Индийския океан]] ([[Арафурско море]]) на югозапад. На запад и северозапад система от протоци го отделя от [[Малайския архипелаг]], на североизток е разположен архипелага [[Бисмарк (архипелаг)|Бисмарк]], а на юг широкия 150 km [[Торесов проток]] го отделя от континента [[Австралия]].<ref>[https://www.britannica.com/place/New-Guinea www.britannica.com]</ref> Западната част на острова принадлежи на [[Индонезия]], а в източната е разположена държавата [[Папуа Нова Гвинея]]. Населението към 2010 г. е около 9 500 000 души.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article082064.html «Большая Советская Энциклопедия» – Новая Гвинея, т. 18, стр. 43 – 45]</ref> == География == === Брегове === Бреговете на острова са силно разчленени особено на запад и изток, с дълбоко врязани в сушата заливи (Серера, Берау, Юон, [[Папуа (залив)|Папуа]]). Южното крайбрежие е плоско, пясъчно, а северното е високо, на места стръмно, без по-съществени заливи.<ref name="bse"/> === Релеф === Големи части от острова са заети от планини. През средата му от запад на изток се простира високата планинска верига [[Маоке]] (Снежни планини), състояща се от редица отделни хребети с височина 3000 – 4000 m. Максималната височина е връх '''[[Джая]]''' (4884 m), в масива Судирман, в индонезийската част на острова, а на територията на [[Папуа - Нова Гвинея]] най-висок връх е Вилхелм (4500 m). За високите части са характерни алпийските форми на релефа, а на височина над 4000 m има вечни снегове и малки ледници с обща площ 14,5 km². Покрай северното крайбрежие са разположени средновисоките (1000 – 2000 m) брегови планини, на места (брега Миклухо-Маклай) спускащи се стръмно към морето. Тук има и множество активни вулкани. Южната част представлява обширна низина, на места нахълмена , пресечена от многочислени реки, а на югозапад силно заблатена. Много силно развити са ерозионните процеси, играещи важна роля за формирането на релефа.<ref name="bse"/> === Геоложки строеж, полезни изкопаеми === В южната част на Нова Гвинея се проследяват докамбрийските и палеозойските платформени структури на Австралия. Нагънатият фундамент е изграден от палеозойски метаморфни формации на югозапад и горнопалеозойски пластове, пронизани от гранитоиди на югоизток. Платформеният чехъл е образуван от палеозойски, мезозойски и кайнозойски морски наслаги. В планината Оуен Стенли се проявява Главния офиолитов пояс от кредата и палеогена. На север от него е разположена кайнозойска геосинклинална зона, изградена от палеогенови базалти, андезити и техните туфи и морски седименти. Покрай северното крайбрежие се простира предмиоценски офиолитов пояс и зона от съвременни геосинклинални пластове. На юг, в горнокредните наслаги има находища на нефт и газ, в главния офиолитов пояс – на хром и никел, а в планината Оуен Стенли – медносулфатни руди, като един от най-големите [[Мед (елемент)|медно]]–[[злато|златни]] рудници на планетата е „Грасберг“, разположен в индонезийската част на острова.<ref name="bse"/> === Климат === Климатът в северната половина на Нова Гвинея е екваториален, а в южната – субекваториален. В равнините средномесечните температури на въздуха са от 25 до 28°С. В планините с увеличаването на височината климатът се изменя от планински тропичен до нивален. Дъждовете падат през всички сезони, но най-голямото им количество е в периода на северозападния летен мусон – над 4000 mm, а в планините – над 6500 mm. Често явление са тайфуните. Изключение правят югоизточните и отчасти южните райони на острова, намиращи се под влияние на зимния австралийски мусон. Столицата на [[Папуа Нова Гвинея]] град [[Порт Морсби]] е „най-сухото“ място на острова с около 1000 mm годишна сума на валежите.<ref name="bse"/> === Води === Най-големите реки на острова [[Флай]], [[Мамберамо]], [[Дигул]], Сепик, Раму са с дължина над 500 km, водят началото си от планинската верига [[Маоке]], а при изхода им в крайбрежните равнини долините им се разширяват, скоростта на течението им се забавя и повечето от тях са плавателни.<ref name="bse"/> === Почви, растителност, животински свят === [[Файл:Lesser Bird of Paradise.jpg|300px|мини|ляво|[[Райска птица]]]] В низините са развити червено-жълти латеритни почви, на височина около 1000 m сменящи се с планински латеритни, оподзолени почви. На височина 2000 – 3000 m се появяват жълтоземни, червеноземни и жълто-кафяви почви. По най-високите части са развити планинско-ливадни почви. Унищожаването на горската растителност, разораването на обезлесените райони (често в подножието на склоновете), силните ветрове, поройните дъждове и тайфуните предизвикват силна ерозия на почвите.<ref name="bse"/> Нова Гвинея е [[тропици|тропически]] остров и затова разполага с доста голямо разнообразие от растителни видове. Равнините и склоновете на планините на височина до 500 – 1000 m са покрити с влажни вечнозелени гори с участъци от палми, бамбук, дървовидни папрати, пандануси и др. Над 1000 – 2000 m растат влажни планински тропични гори с араукария, южен бук и др., а по най-високите части – високопланински пасища и горички от храсталащи. В южните части на Нова Гвинея са развити тропически блатни гори и гори съставени предимно от евкалипти и акации в съчетание със саванна растителност. На острова виреят над 6800 вида [[растения]], от които 85% са ендемични. Нова Гвинея влиза в състава на Папуаската подобласт на Австралийската зоогеографска област, включваща около 700 уникални вида [[птици]] (казуари, беседкови, [[райски птици]], папагали и др.), повече от 480 вида [[земноводни]], 7500 вида [[пеперуди]] и около 100 известни вида [[млекопитаещи]]. Нова Гвинея е и дом на уникални представители на [[фауна]]та, като най – известни са [[Райски птици|райските птици]], които са обект на особена почит от страна на местното население.<ref name="bse"/> == „Изгубен свят“ == През 2005 година група американски изследователи открива в тропическите гори на планинския район на Нова Гвинея място, наречено от тях „Изгубен свят“. Този район, с площ около 300 хиляди [[хектар]]а, разположен на склоновете на планината „Фоджа“ в западната част на Нова Гвинея, се оказва изолиран от въздействието на околния свят. Учените откриват в изгубения свят повече от 20 неизвестни вида [[жаби]], четири нови вида пеперуди, пет неизвестни на науката вида палми и множество растения. Открити са няколко вида редки [[двуутробни]] – дървесно кенгуру, а също така и [[Паротия на Берлепш|шестоперата райска птица на Берлепш]], по-рано считана за изчезнала. == История == === Ранна история === Човекът се заселва на острова някъде около 45 хиляди години преди новата ера от Азия. Впоследствие от тези преселници произлизат племената на папуасите. Отсъствието на големи и пригодни за опитомяване животни на острова пречи на развитието на [[земеделие]]то и прави невъзможно [[животновъдство]]то. Това обстоятелство способства за съхраняването на [[праистория|първобитно-общинен строй]] чак до днешни времена. Изолираността на хората заради сложния релеф и отсъствието на технически средства за обмен на информация и култура способства за възникването на много езици и племена, изолирани едно от друго. === След откриването от европейците === Първите откриватели на Нова Гвинея са испанските и португалските мореплаватели в началото на [[XVI век]]. През [[1526]] година на брега на острова акостира португалецът Жоржи ди Минезиш. Според легендата той дава на острова името Папу'а, което на индонезийски език означава къдрав. През [[1545]] година покрай острова минава испанецът [[Иниго Ортис де Ретес]] и го нарича „Нова Гвинея“, понеже крайбрежието му напомняло бреговете на африканската [[Гвинея]]. По-късно испанските търговци започват да изнасят [[злато]], [[сребро]], [[кокосов орех|кокос]], [[каучук]] и ценна дървесина. За изследването на Нова Гвинея значително допринася и руският учен и пътешественик [[Николай Миклухо-Маклай]]. == Вижте също == [[Хронологична таблица за откриване и изследване на остров Нова Гвинея]] == Бележки == <references/> [[Категория:Острови на Папуа Нова Гвинея]] [[Категория:Острови на Индонезия]] [[Категория:Острови в Тихия океан]] [[Категория:Поделени региони]] llsosotob67zr0k64031jd73yla7hvk 4 71594 11473883 11472807 2022-07-29T08:35:23Z Алиса Селезньова 24678 /* Предложение за стил за собствени имена II */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) :: [[Special:Diff/10934117|Изглежда като „поправка“ от „Адвайзъра“]]. Преместване, пренасочване? Сигурно и други счупени има по този начин… --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 04:10, 28 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.^[a] Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) :Споделям много от изказаните мнения, напр. за по-голяма свобода на избора на редактора, за зачитане на първия автор и без изискване за уеднаквяване в една статия (ако правилно съм разбрала Алиса) - мисля, че то би било естествено, всеки си има предпочитания и със сигурност ще пише уеднаквено според тях. Аз лично съм за традиционните кавички за заглавия на кирилица и не виждам защо трябва да спомагаме чрез Уикипедия това да се промени. Схващам курсива при тях като подходящ при по-особени случаи (афиши и под.), както беше първоначално допуснато, или когато е изключително дразнещо при смесване на заглавия (кир. и лат.). Признавам, че не мога да възприема нелепото (меко казано според мен) отпадане на кавичките за заглавия на латиница, и че нямам никакво желание да го популяризирам. От това започна спорът и за съжаление при сегашните правила остава измъкването чрез курсив. Та разбирам Румен, за мен е лесно - не пиша за книги :). Съгласна съм с предложението на Моли, само не бих изключила на лат. варианта без кавички и без курсив. И да се каже какво препоръчваме. Не мисля, че можем да регламентираме всичко, но наистина е хубаво, че заговорихме и за препратките, и за списъците и т.н. За съжаление комптърът ми се скапа и пиша от чужд, и не мога много да се съсредоточа, та спирам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:27, 26 юли 2022 (UTC) Аз си мисля, че може да въведем два варианта – имената да се пишат или изцяло в курсив (вече казах, че на мен ми е странен този начин на изписване, но „на вкус и цвет товарищей нет“), или изцяло с кавички в рамките на една статия. И това да е по избор на редактора. Вторият вариант е много по-удобен в статии със смесена употреба на заглавия на кирилица, латиница и други, каквито аз например най-често редактирам. Не ми се струва удачно да оставяме изречения като: „Актьорът участва във „Филм 1“ и Film 2.“ Списъците по същия начин, а за линковете нямам предпочитания, каквото прецени общността.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:27, 26 юли 2022 (UTC) :Проблемът с тези варианти е, че 1. Популяризират неспазване на Правописния речник (кавички за латиница) 2. Ограничават стандартни, нормирани и традиционни практики (кавички за кирилица). Не виждам никаква нужда да се забранява в една статия да има и курсив, и кавички - дадох пример с напълно нормално изречение, което използва и двете, не нарушава правописни правила и изглежда нормално и не виждам защо тепърва да преправяме всичко, което си работи прекрасно при кирилицата.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:07, 27 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Не виждам причина защо зорлем да си създаваме проблеми. Ако ние, българите, сме около 6,8 милиона, на ден приблизително 9000 отварят Wikipedia. {{;}} Знаем, че за жалост, огромна част от читателите по подразбиране нямат доверие на сайта („А бе, не гледай Wikipedia, там пише глупости“). Да пишем кавички където не трябва, е не само нарушение на пунктуационните правила, но и на моралните ценности. Защото едни кавички може и да не играят толкова важна роля, но малко по малко, оттук-оттам се насъбират подобни малки, незначителни пропуски и накрая резултът е [https://bnt.bg/bg/a/negramotnite-studenti това]. Силно вярвам, че силата да наложим правилния български, е в нашите ръце. Това е енциклопедия и да си позволяваме да заблуждаваме хората по този груб начин, е цинично. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:59, 27 юли 2022 (UTC) :: В такъв случай не съм съгласен да се използва курсив.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:48, 27 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена II === В продължение на дискусията по [[#Предложение за стил за собствени имена]], предлагам следните актуализирани текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.^[a] Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Курсив може да се използва за визуално открояване на собствени имена, включително като заместител на кавичките за имена на кирилица (едновременна употреба на курсив и кавички за един и същи текст е неправилна). Курсивът може да е особено полезен при собствени имена с некирилска графика, за които правописните правила предписват да не се използват кавички. Това се отнася преди всичко за латиницата, при която може да няма достатъчно визуално открояване от заобикалящия името текст. За други писмени системи трябва да се преценява по-внимателно дали употребата на курсив не би влошила четимостта и дали въобще би допринесла за по-добро визуално открояване на името. Когато курсивен текст съвпада с препратка, с кода за курсив следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>''[[Армагедон (филм)|Армагедон]]''</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|''Армагедон'']]</nowiki></code>. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). Едновременна употреба на кавички и курсив за един и същи текст е неправилна. Когато текст в кавички съвпада с препратка, с кавички следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>„[[Армагедон (филм)|Армагедон]]“</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|„Армагедон“]]</nowiki></code>. </div> Основната разлика е отпадането на изискването за единен стил в статиите (такова изискване според мен трябва да има, но очевидно може да се мисли в бъдеще и в по-общ мащаб). Текстът за спорове между редактори беше излишен, тъй като още в увода на [[У:СТИЛ]] пише същото (виж сивия текст). Добавих и уточнение за използването на кода за курсив и кавички при препратки, тъй като по този въпрос е имало дискусии и преди (предложеният начин е този, който де факто използва визуалният редактор – иначе бихме поставили „извън закона“ всички, които ползват този редактор). Добавих и уточнения, че едновременната употреба на кавички и курсив е неправилна (по това също се е случвало да се водят разговори, макар да се предполага, че е очевидно). Новите „правила“ на практика предоставят максимална свобода на редакторите да използват какъвто искат стил, стига да е в съответствие с правописните правила, като единствено дават някои насоки, без да ги правят задължителни (именно затова „правила“ е в кавички). Макар и малка стъпка, може би е добра стъпка и на този етап достатъчна. Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous|Станислав Николаев}}. Извинявам се, ако някого неволно съм пропуснал.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:10, 27 юли 2022 (UTC) : Като цяло ми се вижда ОК. Единствено имам забележка към термина „предписват“. В „Правопис и пунктуация...“ пише, че изданието има „нормативен характер“ и че, „правилата, формулирани в него, са задължителни в писменото общуване в публичната сфера“. Може би „указват“ е малко по-подходящ термин. По отношение на особените случаи, като таблици, списъци и.т.н. може по-късно да се добави подходящ текст. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:34, 27 юли 2022 (UTC) :: {{цб|Курсив може да се използва за визуално открояване на собствени имена, включително като заместител на кавичките за имена на кирилица}} :: Това по кое правило е? Не виждам нищо такова в правописния речник и не смятам, че българските имена могат да се изписват по друг начин освен с кавички.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:50, 27 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] {{цитат| 104. Кавички се употребяват в следните случаи: (...)<br> 104.3. При собствени имена (...)<br> 105. Кавички не се употребяват в следните случаи: (...)<br> 105.4. В случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил. | {{cite book | title = Официален правописен речник на българския език | last = Мурдаров | first = Владко | authorlink = Владко Мурдаров | coauthors = Александрова, Татяна, Станчева, Руска и др. | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2701-9 | doi = | pages = 96 – 98 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} }} ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:12, 27 юли 2022 (UTC) :: {{цб|Единствено имам забележка към термина „предписват“. (...) Може би „указват“ е малко по-подходящ термин.}} :: Струва ми се, че са синоними – [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/ предписание]: „1. Разпоредба, указание, изискване със задължителен характер в закон, устав, правилник, наредба2 и под; прескрипция.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:21, 27 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Iliev|Лъчо]], @[[Потребител:StanProg|Стан]], не са синоними. Предписанието е задължително. Указанието не е. Според речника указание е „Съвет, наставление как да се постъпи.“ [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:36, 27 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:27, 27 юли 2022 (UTC) Съгласна съм, звучи добре.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:35, 29 юли 2022 (UTC) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) 8kx0u0c9ey6tkwu22vxnpm3awkd3dyq 11473884 11473883 2022-07-29T08:35:49Z Алиса Селезньова 24678 /* Предложение за стил за собствени имена II */ wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Разговори/Архив/%(year)d/%(monthname)s |algo = old(15d) |counter = 24 |archiveheader = {{архив уикипедия разговори2}} |minthreadsleft = 1 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Начало}} <!-- НЕ РЕДАКТИРАЙТЕ ПРЕДИ ТОЗИ РЕД / DO NOT EDIT ABOVE THIS LINE. --> == Защо Уикипедия не е енциклопедия == Ще поставя казусът за втори път и отсега заявявам, че няма да участвам в мнима дискусия, защото тук не се допуска свободата на изразяване, това е лично мое мнение и опит от години. Първият ми въпрос е защо признатият в България от 5 години за най-добър дует беше изтрит, защо бе гласувано да бъде премахната статията, която написах, защо не беше преразгледана, както съм заявил с шаблон, а в момента неграмотно е писана наново от друг автор? Питам защо не е изтрита и не продължава практиката за най-добрата група в България да се намира информация само в чуждоезичните Уикипедии? Вторият ми въпрос е какво по [[дявол]]ите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg С подвъпрос, защо когато публикувам статия за директор на елитно българско училище, завоювал най-високото отличие в българската образователна система (МОН), му се лепва дамгата, че е маловажен с въпроси от рода „къде му е значимостта“ на фона на 1831, повтаря хиляда осемстотин тридесет и една страници, посветени на български футболисти? Ако някой не е разбрал въпроса ми, питам го колко златни, сребърни или бронзови медали са завоювали български футболисти на световната сцена? Общо ми ги кажете, за последните 10 години, или за последните 20 години. Общият брой е все същата нула. И колко медали са донесли българските ученици на България на състезания и олимпиади и защо по света българите са известни в науката, докато са в тази възраст и все още в България? До кога обществото трябва да търпи този информационен геноцид, който възпитава, че чалга изпълнителите и треторазрядни футболисти имат място в Уикипедия, а интелектуалците и тези, на които се разчита да образоват и възпитат нацията и са доказани професионалисти с отличия (изобщо не говоря за длъжност, а за признати ерудити) са някакви мижитурки, които трябва да разчитат на нечие благоразположение за да има информация за тях, ама с уговорката, че тяхната значимост за Уикипедия от гледна точка на българските администратори, е под въпрос, условна, съмнителна или изобщо по погрешка търпяна? Един от властимащите тук имаше наглостта да ми заяви, че такъв род въпрос от мен щял да бъде адекватен преди години. Уважаеми енциклопедианти, аз имам морал и ценностна система, които и днес са в сила и ако някой ги няма това не отнема правото ми на добър вкус, на реална представа и разлика между ценно и пошлост. Желая ви здрав разум и съвест. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:08, 7 юли 2022 (UTC) : Питам, вика, и отговор не искам. Ами хайде със здраве! --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:26, 7 юли 2022 (UTC) Желая ви просветление и спокойствие. -- Поздрави, [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:54, 7 юли 2022 (UTC). : За почти 4 години така и не сте се научили да не сравнявате значимост на различни обекти. Като малки ни учеха да не гледаме в чуждата паничка, а да си гледаме своята. Във всяка езикова версия на Уикипедия има статии за по-незначими обекти, а липсват за много по значими. Хубаво е да се дискутират проблемите по същество. Ако имате претенции към определен обект, дискутирайте го, аргументирайте се, покажете източници. Има теми, които са от по-голям обществен интерес и/или редактори, които работят по тези теми съответно има повече информация. Има повече редактори, които пишат за футболисти отколкото за директори на училища, също така е вярно, че читателите се интересуват повече от футболисти отколкото от директори. Ако директор има голяма награда, е добре първо да се направи статия за тази голяма награда, за да се знае колко е голяма, колко наградени има с нея, за какво се дава и т.н. Ако директор на училище има дадена награда, може да се добави в списък на наградените в самата статия на наградата, освен ако няма нещо друго съществено, подкрепено от източници. И дядо ми е бил директор, и той има награди, и вероятно има повече заслуги от известна част от футболистите в категорията, имайки предвид, че цял живот е учител, но нито ще направя статия за него, нито ще държа тя да остане на всяка цена. Ако ще работите по дадена тема е добре да я изграждате отгоре на долу, напр: Министерство > Награда > Носител на наградата. Накратко: работете по темите, развивайте ги, аргументирайте се, търсете надеждни източници, приоритизирайте и не дръжте непременно да сте винаги прав. Нещата не стават за един ден, нужно е постоянство и добра воля. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 8 юли 2022 (UTC) ::@[[Потребител:StanProg|Стан]], съвсем малка и може би несъществена корекция. Не са почти 4 а почти 8 години. Този потребител е марионетка на друг [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|блокиран потребител]] и чисто формално би могло да бъде блокиран заради това по т. 1.3 от [[У:ЗСМ]] като държа да подчертая че никога не е искано блокирането му по тази точка. За съжаление през всичките тези години въпреки многобройните опити за конструктивен диалог от страна на немалко други участници потребителят нерядко се отнася в подобни на горното изказвания. Примери има доста на многобройни беседи напр. [[Беседа:Съпруга]]. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 10:25, 8 юли 2022 (UTC) ::: {{нлн|Ето, че един от троловете на Уикипедия пак успя да привлече от вниманието ми за да се нахрани с него.}} Желая @[[Потребител:Сале|Сале]] да бъде санкциониран за клевета по мой адрес. Епитетите "марионетка" също може да си сложи някъде другаде. Първо, аз наистина имах санкция да не пиша и през този период не съм писал в Уикипедия. Покойният... много забравям имена, сетихте се, ми помогна изяснявайки ми как мога да пиша, т.к. не помнех старите си данни за вход. От същия потребител исках двата профила да се слеят, но научих, че това не е възможно. Дори помня думите му "за добро или не". Намеци, че съм писал, докато имам забрана, че съм се крил, представял за трети и нам си какво са клевета. А повода да не пиша е същото за което пиша и днес - липсата на разбиране и социална инвалидност сред администрацията на БГ Уикипедия. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Уикипедия не е точно енциклопедия, а популярен енциклопедичен справочник. Идеята е събрано всичко на едно място, вкл. от енциклопедии, без копиране. Същевременно е уики, значи всеки си пише и събира, каквото му е на сърце. Това, при естествено ограничен брой доброволци, малка езикова общност, води до неравномерно създаване на статии по тема, вид, и пр. Затова на някои им се струва, че за дадена тема има малко, за друга много, и изявяват претенциите си за значимост. В уики среда това е пагубно. Но те не го разбират.<br>Уикипедия не е нито научен институт, нито санаториум за наранени души, нито наказателна колония. Тя е като доброволен трудов лагер, в който всеки работи за познанието в света. Желанието на някои да го играят надзиратели е извратено желание за власт и доминация, причинено от умора, лични характеристики, и пр.<br>Ако искате да имате самочувствие, ако искате да сте част от уики общността - Пишете статии! Само така ще Ви уважават. Който не пише статии не му е мястото тук. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:55, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Тактиката, която се прилага върху потребителите, които имат смелостта да задават неудобни въпроси, е техните статии да се омаловажават и трият. Не случайно дадох и конкретни примери тук - за статии, които имат място в чуждоезиковите Уикипедии, и то не случайно, а защото са за хора признати като най-добрите в България, а тук са изтрити, само защото аз съм техен автор. Следвах процедурата за тяхното възстановяване - без резултат. Напише ги друг потребител и... няма проблем. Гласувани за изтриване статии си съществуват без шаблони, че са маловажни за БГ Уикипедия, стига да не са писани от мен. Да не говорим за друг потребител, ако правилно помня, нямам право да го посочвам, който обиколи статиите ми и поиска източник за всяко твърдение поотделно, когато в посочените от мен източници имаше информация за всичко написано. Това беше и последния повод да ме отврати от Уикипедия и да не пиша с месеци. Най-умното, което беше измислено е крадеца да извика "дръжте крадеца" и четенето на правилата като Библията от Дявола. Сега отново повдигам този въпрос, отново следват подигравки и заплахи. Никой не поглежда обективно и не признава, че всъщност аз съм прав, защото следвам принципи на Уикипедия. Това просто няма значение. Егото е по-важно за някои потребители. :::::: Rumensz, аз винаги съм уважавал Вашето мнение, защото Вие сте от малкото, които не сте подлизурковци в тази фалшива общност от изживяващи се като богове потребители и имате собствено мнение, често по-трезво от това на мнозинството. Много сте ми помагали, когато съм грешал. И други са го правили, за което им благодаря, включвам тук и хората, които и днес се правят, че не съществувам и че не съм прав. Спасимир Пилев също бе пример за това как се администрира общност. Може би пък тук гнева към мен е тъкмо следствие на това, че аз писах, че съм администрирал много по-големи общности и е дошъл реда да ми се покаже как стават нещата. Но да си администратор е голяма отговорност и трябва да си голям човек, а не просто да ограничаваш права за писане, за да заслужаваш гласуваното ти доверие. Съжалявам, но в отношението, което съм получавал от Спасимир и това, което получавам от администраторите на Уикипедия днес аз допирни точки не откривам. Вие сте за пример, но за лош пример. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 08:08, 24 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]], Уикипедия пази историята на всички промени. От тях ясно се вижда че на 7 април 2018 [[Потребител_беседа:Илиев2013/Архиви/2018|Потребител:Илиев2013]] (бивш [[Потребител_беседа:Илиев2013|Потребител Animsaj]]) е блокиран за период от една година от [[Потребител:Iliev|Luchesar]] а малко по-късно на 27 септември 2018 започват приносите на [[Потребител:Илиев2010|Потребител Илиев2010]] като в случая приликата в имената е най-малкият признак за подобие. [[Уикипедия:Марионетка#Заобикаляне_на_блокиране]] ясно посочва че блокирани потребители: „нямат право да използват марионетки или да редактират анонимно, за да избегнат санкцията. Избягването на забрана по този начин става причина таймерът ѝ (както и този на всички блокирани по същата причина IP адреси) да започне да отброява отначало, а самите марионетки да бъдат блокирани безсрочно.“ т.е. формално би трябвало [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] да бъде блокиран безсрочно а блокирането на Илиев2013 да бъде удължено с една година от днешна дата до 24 юли 2023. Би трябвало да се засрамите за обвиненията в клевета. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 23:03, 23 юли 2022 (UTC) ::::: Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява. Може и да не съм знаел какво е "марионетка", нито да съм информиран, че има такъв срок, ако е имало. Във всеки случай станалото е било със знанието на администратор на Уикипедия. Ако имахте и малко достойнство щяхте да посочите и причината за моето блокиране - аз изисках, в съответствие с принципите на Уикипедия, да бъде приведен източник за популярен мит. А правотата застана зад властимащите, не зад принципите, на които е базирана Уикипедия. Ако някой смята, че нещо не съм си "изплатил", милостиня не искам, блокирвайте, и без друго толкова си можете. Аз нямам от какво да се срамувам, нито съм пристъпил принципи на Уикипедия, като изключим да назова тролове като тролове и глупостите глупости. Всеки на мое място би бил далеч по-рязък заради обидите, които избирателно се толерират тук, преследване и тормоз на определени потребители и двойния стандарт при прилагане на правилата към решилите да допринасят за проекта.[[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:49, 24 юли 2022 (UTC) :::::: {{цб|Не мога да се сетя толкова назад и изобщо не ми се проверява.}} :::::: Това описва цялата ситуация.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 09:27, 26 юли 2022 (UTC) :::: Както също би трябвало да знаете, че [[У:НЛН|не трябва да използвате епитети по адрес на останалите потребители]], независимо колко се/не се разбирате с тях и ги/не ги харесвате. Това го считайте като последен призив. Следващ няма да има. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 01:32, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Влакови шаблони == Некой може ли да ми помогне да се ориентирам как се изработва шаблон за маршрут на влак. Ето тука например [[:de:Karatzova-Decauville-Bahn]] това най-отдолу от шаблона вдесно да го пренесем при нас. [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 15 юли 2022 (UTC) : Принципно [[Потребител:Nikos745]], иначе си запознат с процедурата: [[Железопътна линия 1 (България)]] :). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 15 юли 2022 (UTC) ::Мисълта ми беше, че в немската има некакви стегнати шаблончета, които (поне за мене) са маааалко по-разбираеми от това чудо в Железопътна линия едно. Но да... явно е некаква драма. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:24, 15 юли 2022 (UTC) : Разгледах останалите проекти и изглежда, че препоръката е да се ползва [[:en:Template:Routemap|шаблона Routemap]], който се базира на [[:en:Module:Routemap|модула Routemap]]. [[:ru:Модуль:Routemap|Оригиналния вариант на този модул]] е дошъл от рускоезичната Уикипедия, но ми се струва, че междувременно англоезичната версия е по-развита, затова предлагам тя да се ползва като основа при пренасянето му тук. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 11:23, 17 юли 2022 (UTC) == Шаблон:Личност == Някой с права да оправи шаблона: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{работил|}}}</nowiki> трябва да е: <nowiki>| label18 = Псевдоним | data18 = {{#if:{{{псевдоним|}}}|{{{псевдоним|}}}</nowiki> [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:36, 19 юли 2022 (UTC) : Готово е, благодаря. Изглежда аз съм го счупил: [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=prev&oldid=11275481&diffonly=1]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 18:01, 19 юли 2022 (UTC) :: А какво ще кажеш да махнем "в"-то от "Работил в", защото повечето са професии и изглежда така "Работил в писател"?[[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 12:10, 20 юли 2022 (UTC) ::: Проблемът е, че този параметър е използван за две различни неща - занятие и работодател (това, което чете в момента от Уикиданни е {{p|108}}). Би трябвало да се раздели на два отделни, но е много работа и трудна за автоматизиране. (Иначе не съм против да сменим етикета, така или иначе ще е неточно в част от случаите.) --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 17:13, 20 юли 2022 (UTC) :::: А какво ще кажеш за нещо като Дейност? [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 08:44, 21 юли 2022 (UTC) ::::: Става като че ли. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 09:00, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Nk}}Виж червените шаблони на края на [[Ото фон Бисмарк]] моля. [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 15:48, 25 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Xunonotyk}} Ами някой трябва да създаде [[Шаблон:Пост списък/Министър-председател на Прусия (1701 – 1935)]], форматът може да се види в [[Шаблон:Пост списък/Германски канцлери (1871-)]]. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:52, 25 юли 2022 (UTC) :: [[Special:Diff/10934117|Изглежда като „поправка“ от „Адвайзъра“]]. Преместване, пренасочване? Сигурно и други счупени има по този начин… --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 04:10, 28 юли 2022 (UTC) == Чернова:Петър Тодоров == Здравейте, написах следната статия: [[Чернова:Петър Тодоров]] Сравнявах със статиите на други архитекти и не виждам грешката си, поради която статията все още не е одобрена. Цитирал съм различни издания като книги, енциклопедия, специализирани архитектурни издания, БНР и т.н. Можете ли да ми дадете информация къде греша? Благодаря Ви предварително! Поздрави Никола Петков [[Потребител:Nikolapetkov1984|Nikolapetkov1984]] ([[Потребител беседа:Nikolapetkov1984|беседа]]) 06:27, 21 юли 2022 (UTC) :Прекрасна статия, съвсем компетентно построена, даже донякъде прекалено подробна - сравнено с други значителни архитекти накратко. (Без да гледам с микроскоп, все пак! Звучи доста като реклама...) Никакви въпросителни относно ЗНАЧИМОСТ не са справедливи на фона на стотиците чалга-певици, футболисти, футболистки с техните футболистчета. Хвала! <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от анонимен потребител с адрес'' <samp>[[Специални:Contributions/72.90.255.57|72.90.255.57]]</samp> ([[Потребител беседа:72.90.255.57|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">19:23, 23 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11468235/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> ::40 статии щом сте сравнили виждате колко мъдро сте посъветван да се съобразите за РАЗМЕРА и детайлирането. ::Български НАРодни (не само ЗАСЛ. арх.) има отразени 4 четирима от които единствено Георги Стоилов най-новият има размер около 12,000, докато Никола Николов е към 5,000, а Сашо Баров има 6,000 размер. ::За Тодоров (?!?) световно неизвестен особено в БГ няма причини да тежи с 14,000. ::РЕЖИ НАПОЛВИНА (поне)! ::Само в скоби: под снимката му вдясно многословието е ИЗЛИШНО понеже никаква обстановка в "ателието му на Бродуей" няма показана. Име / дата =ПРЕдостатъчно, не ли? ::А снимката му е катастрофална, нека си щракне друго СЕЛФИ милият! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 13:06, 25 юли 2022 (UTC) :В какво се изразява енциклопедичната значимост на г-н Тодоров? В момента статията има по-скоро рекламен характер, което я прави несъответстваща на изискванията на Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 13:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::Г-ца Зденка Подкапова = https://bg.wikipedia.org/wiki/Зденка_Подкапова = има енциклопедична значимост 3,600 стеснително изразяваща се в ...именно. ::::Я малко по-сериозно с високомерието, моля Болярите и Болярките! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 18:53, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Към анонимния: Само с мърморене не става. И действия трябват... [[Файл:Namiga.png|alt=намигане|link=]] След като имате съмнение относно значимостта на [[Зденка Подкапова]], можете да поставите шаблон {{ш2|значимост}}. Ако значимост не бъде показана/доказана, можете да пристъпите към следващата стъпка – предлагане за [[У:ИОГ|изтриване с обсъждане и гласуване]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:12, 26 юли 2022 (UTC) == Писатели == По препоръка на [[Потребител:Мико|Мико]] поставям въпроса тук за генерално обсъждане. Както мнозина от вас знаят, в последно време имаме известни премеждия с потребител [[Потребител:Rumensz|Rumensz]]. В статиите за писатели, чийто автор е самият той, не се допуска да бъдат извършвани промени. Конкретно: редакции, при които имената на литературни произведения, уебсайтове и др., изписани в текста '''грешно''', са поправени, биват връщани моментално без никаква обосновка, а когато такава има, тя е, че ''правилото не важало''. Освен всичко останало аз държа да цитирам [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни източници]], които обаче не се вземат под внимание. Моля казусът да бъде уточнен и редакторската война да приключи възможно най-скоро. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 12:41, 21 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], надявам се разбирате че редакторската война трябва да я приключат участниците в нея. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:42, 21 юли 2022 (UTC) : Не виждам ясно изложени двете страни на спора. Моля, не се оплаквайте, а обяснете. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 15:30, 21 юли 2022 (UTC) ::Това не е [[У:ЗА]], за да се оплакваме. Пиша тук, за да достигне въпросът до по-широк кръг от хора, да бъде обсъден и да се реши кой вариант да остане. ::{| border="1" cellpadding="4" style="border-collapse:collapse;padding:4px;" |- ! style="background-color:#0645ad;" | <span style="color:#fff;">Rumensz</span> !! style="background-color:#ba0000;" | <span style="color:#fff;">Carbonaro.</span> |- | Биография и библиография в „Goodreads“ || Биография и библиография в Goodreads |- | Първият му трилър „Venom“ е публикуван през 1989 г. || Първият му трилър Venom е публикуван през 1989 г. |- | Биография в „Livelib.ru“ || Биография в Livelib.ru |- | който предоставя литературни забавления в „Comedy Theatre“ в Амстердам || който предоставя литературни забавления в Comedy Theatre в Амстердам |} ::<big>Източници:</big> ::{| class="wikitable" |- ! Carbonaro. !! Rumensz |- | <ul><li>'''Официален правописен речник на българския език'''. София: Просвета, 2012, с. 96 – 99.</li><li>„Езикови справки“ към ИБЕ.</li></ul> | <ul><li>„когато не са с некирилска графика, демек италик, но когато не са в италик, или друга графична визия, се ограждат с кавички“</li><li>„няма да се съглася на измишльотини“</li><li>„няма да приема "френското" предложение“.</li></ul> |} ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:04, 22 юли 2022 (UTC) : Това, което намерих по въпроса в '''Официален правописен речник на българския език''' е: * 105. Кавички не се употребяват при следните случаи * 105.5. При собствени имена, изписани с латинска азбука или друга некирилска графика: шоколад Milka, масло President, раница Eastpack, камион Volvo, бира Velkopopovický Kozel, застрахователна компания Allianz, фирма Cannon Group, група μ, Театър 199, международен път E79 : Въпросът е: Goodreads, Venom и Livelib.ru собствени имена ли са? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:30, 22 юли 2022 (UTC) ::Ами разбира се. '''Goodreads''' е име на уебсайт, '''Venom''' е име на книга, '''Livelib.ru''' си е баш интернет адрес. Неведнъж съм подсказвал, че при съмнения може да се пита служител в ИБЕ. {{)}} [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:37, 22 юли 2022 (UTC) ::: Тогава нещата са ясни. Има една държавна институция, която отговаря за тези въпроси и единственото логично нещо, което можем да направим е да се съобразим. Иначе (за протокола), това по-горе, което цитирах беше от „Правопис и пунктуация...“, в Официалния речник е 105.6 с козметична разлика. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:11, 22 юли 2022 (UTC) ::: Аз също не виждам място за алтернативна трактовка. Лично слагам чуждата графика в курсив. Странично - много хора, използвайки Адвайзър, слагат български кавички на чуждите цитати в цитиранията, когато е редно да се употребяват чуждите кавички - горни или странични, тъй като е текст '''изцяло''' на чужд език. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:15, 22 юли 2022 (UTC) :::Напълно съм съгласна - цитирано е безспорно правило в нормативен документ.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:21, 22 юли 2022 (UTC) : Според мен, когато имаме добър ''собствен'' консенсус по някакъв въпрос, може да пишем нещата както сме преценили, дори ако те не съответстват на препоръките на ИБЕ (авторитети не трябва да бъдат следвани сляпо). Но когато нямаме собствен консенсус (което са вероятно 99% от случаите), тогава е добре да следваме препоръките на ИБЕ, независимо, че на някои от нас може да не ни харесват (както се случи с правилата за изписване на народни събрания). Това е възможност да се обединим около едно неутрално (дори да не е идеално) мнение на институция, която може да се приеме за „последна инстанция“ в своята област. Съвсем странично, само да отбележа, че на български наричаме наклонения шрифт ''[[курсив]]'' (https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/курсив/).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 09:07, 22 юли 2022 (UTC) :: +1 --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:13, 22 юли 2022 (UTC) :::Трябва да допълня, че когато забележа чуждо име с две или повече думи, предпочитам да го изпиша с наклонен шрифт. Някак си е по-естетично, разграничава се от останалия текст, а пък и не е в противоречие с правилата. :::Сравни: :::* Първият му роман What We Did on Our Holiday е издаден през 2000 г. :::* Първият му роман ''What We Did on Our Holiday'' е издаден през 2000 г. :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:21, 22 юли 2022 (UTC) ::::[[Потребител:Мико|Мико]] е абсолютно прав. В чуждите текстове кавичките не трябва да се променят. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 22 юли 2022 (UTC) ::::: Правите ли разлика между собствено име, наименование и заглавие? Освен това има и българска литературна традиция. Кой от Вас е филолог? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:33, 22 юли 2022 (UTC) ::::::Аз. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:41, 22 юли 2022 (UTC) :::::: https://ibl.bas.bg/ezikovispravki/vaprosi/grafichni-varianti-i-shriftova-zamyana-na-kavichkite-1/1426 :::::: <blockquote>Въпрос:<br>Ограждат ли се в кавички имената на списания, когато са изписани на латиница: Vouge и Harper's Bazaar?<br><br>Отговор:<br>Собствените имена, изписани с некирилска графика, не се ограждат в кавички, тъй като графично се отличават от останалия текст, изписан на кирилица: Vouge, Harper's Bazaar.</blockquote><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:23, 22 юли 2022 (UTC) :::::::: Да, сега правилното е без кавички, въпреки че и според мен е нелепо (което изпъква, когато напр. се цитират три заглавия, две от които на кирилица и едно на латиница, грубо казано) (и което е ясно дори на онези в ИБЕ). Обаче това е положението и, харесва ли ни или не, би трябвало да го спазваме – малко по-горе [[User:Iliev|Luchesar]] добре го е написал. И без всякаква ирония бих посъветвала [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] да им пише и да изложи своите мотиви, най-малкото да имат обратна връзка за общественото мнение. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 12:31, 22 юли 2022 (UTC) ::::::::: Да, решението на ИБЕ има недостатъци. Възможен компромисен вариант, който да позволи да се избегне различно стилово оформление на имена, заглавия и т.н. на кирилица и на латиница, може би е във всички случаи да се използва курсив. Точка 105.4 в правописния речник допуска да не се използват кавички „[в] случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил.“ Цитираните точки включват всичката употреба на кавички без „необичайна за контекста употреба на думи и изрази“. Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 12:48, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::: Мисля, че е добър компромис. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 13:09, 22 юли 2022 (UTC) :::::::::::Не съм съгласна - който иска да ползва кавички в български текст, нека, защото това си е съвсем в реда на нещата. Да се съсредоточим в съществуващия проблем - употребата на кавички, където е в разрез с Правописния речник и да не създаваме нови, като неупотребата на кавички, където е в унисон с Правописния речник и с книжовната традиция.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:56, 23 юли 2022 (UTC) : Това за курсива съм му го казал в самото начало на РВ. Ама потр.C го установи едва след оплакването. И към филолога - Ако заглавието на български го слагаме в кавички, защо на друг език да не е? Визирам не само латиница или фарси, а и кирилските азбуки. Това е българската традиция. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:55, 22 юли 2022 (UTC) ::Тоя въпрос към ИБЕ, защо към мене? Логиката им, както аз я разбирам, е че кавичките '''са част''' от текста на другия език и съответно '''не могат''' да са български препинателни знаци. Възможно е и да греша. Така или иначе това е абсолютно безсмислено чесане на езиците. Имаме регулация съвсем ясна, няма какво да философстваме. Аз както казах ги отделям с курсив, което не е забранено, и което върши същата работа в нашия език. Гледам и Рандона е на това мнение. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:08, 22 юли 2022 (UTC) ::: Логиката им е по-скоро: кавичките служат, за да отделят визуално заглавието от останалия текст, а чуждата писменост си е визуално обособена, затова кавичките са излишни. Което не е вярно за повечето компютърни шрифтове, в които много букви на кирилица и латиница съвпадат (вероятно целенасочено). --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 16:19, 22 юли 2022 (UTC) :::: Точно така го обясняват. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:32, 22 юли 2022 (UTC) ::::: След като има официално правило, просто го изпълняваме, дори да не ни се струва логично. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:43, 23 юли 2022 (UTC) :::: Да. Това е по-логично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::: Именно затова бихме могли и за кирилица, и за латиница да използваме курсив без кавички – както също е предвидено в правилата. Така няма да ни смущава липса на логика, нито пък ще се притесняваме дали шрифтовете са достатъчно различни, та да се отличава името достатъчно, но ще трябва да си променим леко навиците, заменяйки кавичките при имена на кирилица с курсив.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 07:57, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: Приемам предложението за съвсем разумно. А и с курсив текстът се отличава повече, отколкото с кавички. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:39, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1 за латиницата. Аз както казах така правя. За кирилицата кавички отсекъде. Изобщо защо я намесваме кирилицата - тя си е и традиционно нормирана и сичко. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:43, 23 юли 2022 (UTC) ::::::: +1. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 11:43, 23 юли 2022 (UTC) :::::::За курсива за латиница съм напълно съгласна, но кавичките в български текст са си съвсем нормални и не знам какво смущение предизвикват.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 12:41, 23 юли 2022 (UTC) :::::::: Ако е прието това да се прави и за кирилицата, мисля, че е добре да се прилага. Аз поне съм го правила, обикновено по отношение на имената на картини и композиции. И по този начин те много по-лесно се забелязват и намират в текста. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 13:50, 23 юли 2022 (UTC) {{od|::::::::}}Аз също съм на мнение, че не трябва в българските текстове да премахваме кавичките и да слагаме курсив. Където има правилно поставени кавички, да не се бута изобщо. Ако има собствено име с латински букви, то да е с курсив. Изглежда по-добре особено ако името се състои от повече от една дума. Това го казах и малко по-горе. Но какво правим, когато имаме: <span style="color:grey;">Продуцентът на филма ''Die Jungs aus Australien'' даде интервю за „Дойче Веле“</span>? Двете ли да са с курсив, или чуждото име да е с курсив, а името, предадено с кирилски букви, да е в кавички? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 14:09, 23 юли 2022 (UTC) :Според мен тези отделни случаи може да се оставят на преценката на редактора - който иска да ползва курсив за двете, който иска - само за латиницата, но не виждам защо трябва да се вземе едно решение по въпроса, при положение, че и двете са правилни според речника. Ако някой иска да ползва курсив за кирилицата като Молли, нека го ползва, а ако някой иска да ползва кавички за кирилицата, нека също да си ги ползва. Както написах по-горе, нека да се съсредоточим върху реалния проблем - неправилната употреба на кавичките за латиница, а не върху правилната им за кирилица. Като гледам обаче се оформя консенсус да се следва Правописния речник (малко безумно звучи [[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]).-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 15:41, 23 юли 2022 (UTC) {{цб|Бихме писали „Трилърът му ''Venom'' е публикуван и на български под името ''Злъч'' през 1992 година.“ вместо „Трилърът му Venom е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“}} Ще цитирам тук това мнение на Лъчезар, за да не се губи нагоре. Според мен освен варианта в курсив и варианта според правописния речник, спокойно може да ползваме и третия вариант: „Трилърът му „Venom“ е публикуван и на български под името „Злъч“ през 1992 година.“ Логиката е, че за един пишещ според българските правописни норми, това би било съвсем естествен начин за изписване на съществителни собствени без значение от писмеността. От това, което изчетох, останах с впечатление, че повечето смятат правилото да се изписва Venom именно така без кавички като неособено добре обоснавано и само защото е посочено като норма, го спазваме. Според мен можем да стигнем до консенсус всеки да използва най-коректния за него вариант от трите посочени, без да има опасения, че някой би вървял след него и изправял редакциите. Т.е. да е нещо като устната ни договорка за Източници/Бележки, редакторът да действа по свое усмотрение.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:03, 23 юли 2022 (UTC) :Ами не - за Източници/Бележки няма правило в Правописния речник, няма и консенсус. Тук има изрично правило и се оформя консенсус, че въпреки, чя някой не харесва или разбира правилото, то е нормиращо за българския книжовен език и тъй като ние пишем на такъв, трябва да се спазва.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:22, 23 юли 2022 (UTC) ::Определено без кавички при имена с латински букви. Та това е предметът на целия разговор. Склонен съм да вярвам, че „за един пишещ според българските правописни норми“ ще е важно имената да са изписани правилно. Така че в случая клоня по-скоро към предложението на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:35, 23 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена === Предлагам следните текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.^[a] Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Препоръчителна е употребата на курсив за собствени имена, изписани с латиница, за които случаи правописните правила на книжовния български език предвиждат да не се ограждат с кавички поради използването на некирилска графика, особено когато в конкретния случай липсата на кавички съгласно правилата би затруднила отграничаването на името от останалата част на текста. Курсив е допустим и за имена с друга некирилска графика, когато използването му би подобрило четимостта. Курсив също може да бъде използван и като заместител на кавичките при собствени имени, изписани с кирилица, когато правилата изискват употребата на кавички. Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил. При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). </div> <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:29, 25 юли 2022 (UTC) : Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous}}.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 16:34, 25 юли 2022 (UTC) ::Чудесно е с уточнението, че съм против да се добавя частта „Във всички тези случаи за всяка група собствени имена в рамките на една статия – на кирилица, на латиница, с други некирилски графики – следва да се спазва единен стил“. Това би означавало, че и една дума да има в курсив на латиница в текста, кавички не трябва да се използват дори за кирилицата, където би трябвало да е приемливо по принцип. Ако се получат разногласия, те биха били разрешени от следващото „При спорове между редактори, приоритет има вече използван стил в съществуваща статия“. Според мен това трябва да го оставим на преценката на редактора. На мен изречението „Отборът носи прякора „кожухарите“ (''γουναράδες'', ''гунарадес'').“ ми изглежда безкрайно добре и не виждам защо да го обявяваме „извън закона“.[[Файл:Usmivka.png|alt=усмивка|link=]]-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:04, 25 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса]], добра забележка! Смисълът, който бях опитал да вложа в този текст беше, че всяка отделна група трябва да има единен стил за себе си: за собствени имена на кирилица да се използват само кавички или само курсив в една статия, за такива на латиница – само курсив или само „без кавички (и без курсив)“, и по същия начин за всеки друг отделен вид „некирилска графика“. Мисълта ми беше, че за китайска писменост може да се ползва изписване без курсив (и без кавички, както е по правилата), но за грузински примерно да се използва курсив. Обаче още докато го пишех си давах сметка, че не звучи много ясно и ще предизвиква объркване. ::: ОК, нека го променим така: „Във всички тези случаи за всеки отделен вид графична система, използвана за собствени имена в рамките на една статия, следва да се спазва единен стил. Например собствени имена на кирилица следва да са изписани по еднакъв начин в цялата статия, докато собствени имена на грузинска писменост може да са изписани по друг начин, но отново еднакъв за всички грузински имена в същата статия. Изключение от единния стил може да бъде направено за визуално обособени части от статията (описания на илюстрации, таблици, преводи и пояснения на думи в текста в скоби и т.н.), но за всеки такъв тип обособена информация също трябва да бъде използван единен стил в цялата статия за конкретната графична система (например всички собствени имена, исписани с грузинска писменост в описанията под илюстрациите трябва да имат еднакъв стил в рамките на една статия). При спорове между редактори, приоритет има вече използваният стил в съществуваща статия за конкретния вид графична система в съответните елементи от статията: текст, описания на илюстрации и т.н.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:32, 25 юли 2022 (UTC) ::::Разбирам те сега, но продължавам да смятам, че е твърде подробно, за да е нормирано - има дълги статии, където стилът е по-добър ако в първия абзац се ползват кавички например за кирилично изписване, но след няколко абзаца при изреждане на кирилични имена и след това латиничните им съответстия, добре е ако се ползва курсив и за кирилицата (даже в примера ми има кирилица в кавички и след това кирилица в курсив). Според мен това наистина е до лично усещане и е добре да го оставим извън правилото - спорове по тази тема биха се решили от приоритета на вече използвания стил.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:40, 25 юли 2022 (UTC) : Накратко, понеже в момента нямам много време: Написано е леко увъртяно. Хубаво е да се напише малко по-простичко и по-директно, за да не се налага да цитираме отново и отново едни и същи правила, даже си мисля, че е добре да се добавят и примери, за да улесним редакторите. “Отграничаване -> открояване. ''„Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.“'' - изобщо не е приемливо да се води редакторска война по отношение на каквото и да е било. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:27, 25 юли 2022 (UTC) ::::: Проблемът с личните усещания е, че на вкус и цвет товарищей нет. Това е една от важните цели на стандартизацията: не само статиите да имат единен, професионален вид, но и редакторите да нямат излишни поводи да влизат в спорове помежду си, базирани на лични предпочитания. Аз съм окей с каквото реши – или не реши – общността, но използвам случая да напомня, че администраторите не са арбитри и споровете трябва да си се решават между редакторите (а администраторите могат да се намесват само когато има достатъчно категорични и безспорни нарушения на съществуващи правила).<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 18:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::: За мен най-добре е всеки да си избере стила на писане, като се подчинява на следното: 1. Латиница - курсив без кавички. 2. Кирилица - кавички или курсив, по желание на създателя на статията. З. Други писмености - курсив без кавички. Може би трябва да обърнем специално внимание на йероглифите, които и без курсив се отличават съвсем ясно. При тях не мога да преценя, може би все пак курсив, за да се подчиняват на едно и също правило с останалите писмености. При допълване или промяна в статиите редакторът да се подчинява с избрания до този момент стил. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:07, 25 юли 2022 (UTC) :::::::[[Потребител:Молли|Молли]], много добро попадение за йероглифите като според мен е добре да го разширим за всички писмености в които няма ясно отделени букви. Тъй като курсивът променя начертанието е напълно възможно да промени и смисъла на написаното напр. един йероглиф в курсив всъщност да се изобразява като друг. Това би могло да е проблем и за други писмености като дори е възможно текстът да става нечетим в курсив. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:18, 25 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Iliev|Iliev]], с риск да налея допълнително масло в огъня какво трябва да е правилото когато става въпрос за вътрешна препратка? Досега винаги съм считал, че вътрешни препратки нямат нужда нито от кавички нито от курсив, но сега си давам сметка че съм грешал. Та как трябва да пишем? [[The Dark Side of the Moon]], ''[[The Dark Side of the Moon]]'', „[[The Dark Side of the Moon]]“, ''„[[The Dark Side of the Moon]]“'', или нещо друго? На мен всичко освен първото ми изглежда претрупано. Ако смисълът е в това да се открои различната писменост вътрешната препратка независимо дали е синя или червена е повече от достатъчна за прост инженер като мен. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:26, 25 юли 2022 (UTC) ::Първо бих искал да благодаря на всички, които взеха насериозно проблема и отделиха от времето си! ::[[Потребител:Iliev|Iliev]], страхотна работа с това да се обобщят правилата, браво за усилията. Мога да посоча, че до голяма степен мотивите ми съвпадат с тези на [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]]. ::[[Потребител:Молли|Молли]], [[Потребител:Сале|Сале]], това за йероглифите е наистина чудесно напомняне! Скромното ми мнение е, че те така или иначе се отличават от останалия текст и можем съвсем спокойно да ги оставим. А пък и както каза Сале, възможно и е значението да се променя, знам ли... Относно препратките това е много добър въпрос. Истината е, че... '''не е необходимо да са в кавички''' поне според правилата. Кавички не се поставят и когато собственото име е удебелено. Като цяло, кавички не се поставят, когато името се откроява по някакъв начин от останалия текст. За тези, които не разполагат с речника – [https://kaksepishe.com/kavichki-firmi-kompanii/ цък]. ::Обаче предлагам, за да не усложняваме допълнително нещата, препратките да не ги зачитаме като такива. Тоест, ако името е с кирилски букви, да е с кавички. Защото представете си какво объркване би станало. Например в някаква статия в началото имаме препратка към [[Скорпиънс]]. Да кажем, че не пишем кавички. По-надолу препратки към същата статия няма. Името не се откроява от останалия текст и хоп – трябва да е с кавички. ::Така че смятам за излишно да се ангажираме и с препратките, тъй като ще объркаме както другите редактори, така и милионите читатели. Ако името е с латински букви, както каза Сале, може да се изписва и по двата начина – без кавички или с курсив. Но в никакъв случай с кавички, тъй като това е грубо нарушение. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 20:49, 25 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], неслучайно дадох този албум като пример въпреки че не е собствено име. В статията [[Пинк Флойд]] препратките към този а и другите албуми са изписани по най-претрупания начин ''„[[The Dark Side of the Moon]]“''. По-нататък в статията където вече не са препратки е ''„The Dark Side of the Moon“''. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:59, 25 юли 2022 (UTC) ::::За протокола: собствено име е. Аз също съм се чудел, но от ИБЕ са категорични. Да, за жалост, така са изписани. Общо взето, когато забележим нещо, го оправяме. ::::А точно за да не се получава този проблем, предлагам следните допустими варианти: ::::* Групата „[[Скорпиънс]]“ е създадена в Германия. ::::* Групата „Скорпиънс“ е известна в целия свят. ::::* Групата [[Scorpions]] има издадени десет албума. ::::* Групата Scorpions записва песните си в немско студио. ::::Правя уточнението, че е напълно вярно и използването на курсив, но тогава кавичките трябва да се премахнат. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:11, 25 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]], да разбирам ли че само „''[[Скорпиънс]]''“, и „''Скорпиънс''“ са недопустими докато [[Скорпиънс]], „[[Скорпиънс]]“, ''[[Скорпиънс]]'', „Скорпиънс“ и ''Скорпиънс'' са не само допустими ами и равнозначни? Ако това е така не се ли връщаме към положението което предизвика вашия спор с Румен? [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 21:21, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Спорът ни с Румен беше породен от това дали да се ограждат имена с '''некирилски букви''' в кавички. ::::::<span style="color:green;">„Скорпиънс“</span> е правилно. ::::::<span style="color:red;">„Scorpions“</span> е грешно. ::::::Припомни си таблицата най-отгоре. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:28, 25 юли 2022 (UTC) : Мисля, че статиите за „Скорпиънс“, „[[Лед Зепелин]]“ и ''[[Led Zeppelin IV]]'', представляват добър пример как да изписваме подобни имена, избощо в статиите. Последно съм ровичкал основно по тези статии, по правилата упоменати от {{@|Carbonaro.}}, като статията за ''[[Led Zeppelin IV]]'' наскоро бе и избрана, като една от най-добрите.--<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:01, 26 юли 2022 (UTC) :: Аз продължавам да смятам че в случай на вътрешна препратка трябва да имаме специфично за Уикипедия правило. Първо защото препратките са една от главните отличителни особености на Уикипедия в сравнение с печатен текст и второ защото препратките отлично отделят името от останалия текст дори много по-добре от курсива и кавичките. Та бих настоявал че е само [[Скорпиънс]] е подходящо докато когато не е препратка ще е „Скорпиънс“. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 09:10, 26 юли 2022 (UTC) :::За това, че е вярно, си абсолютно прав. Но върви обяснявай защо веднъж е с кавички, веднъж не е. Мисля, че тук трябва да се измисли компромисен вариант, за да е, както каза Лъчезар, професионално изглеждащо, уеднаквено и стандартизирано. За теб като инженер разликата е очевидна. Но за обикновения потребител (30-годишен барабанист, 18-годишен зрелостник, 14-годишен ученик, 65-годишен психолог) би било объркващо, тъй като, четейки текста, едва ли би си ангажирал мисълта с това кое е препратка, кое не е, защо е изписано така и др. Но това са само моите наблюдения и не налагам нищо. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:18, 26 юли 2022 (UTC) :::: Мешате позициите. Заглавия на книги, филми, песни, изобщо не са собствени имена. Не може да се изписват без кавички, дори и да се допуска изписване с курсив. И какво значи кирилски - руски е малко различен, сръбски, македонски, украински, монголски - те какво са - полукирилски. Заради машинните преводи масово взеха да се изписват заглавия без кавички. Новоизмислените правила не са добра политика. Освен това трябва да се има предвид дали едно наименование е вътре в текста или в списък. Неприемливо е само защото тук е вътрешна препратка да няма кавички. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:20, 26 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Rumensz|Rumensz]], собствени имена са и не го казвам за първи път. Както спомена [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]], това е ясно и на специалистите от ИБЕ, но към момента има ясно установени правила. Книги, филми и песни, когато са изписани с латински букви, не се ограждат с кавички. Допустимо е да използваме курсив, за да ги разграничаваме от текста, тъй като това не е в противоречие с правилата. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 09:28, 26 юли 2022 (UTC) :::::: Това си е Ваше лично тълкувание. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 26 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен с предложението с уточнението на Алиса и последвалото на Лъчо. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:42, 26 юли 2022 (UTC) : Доста добри предложения се направиха, добре е да ги систематизираме, за да не изпуснем нещо. Интересно ми е при препратките, ако има кавички те влизат ли в препратката или не, понеже съм виждал и двата варианта? Тезата на [[Потребител:Сале|Сале]] за необходимостта от кавички, ако става въпрос за препратка също е интересна, но не бива да забравяме, че статиите могат и да се отпечатват на хартия и тогава няма да има открояване. Забележката на [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ми се вижда също интересна т.е. дали са нужни кавички при таблични данни и списъци, ако говорим само за собствено име? Примерно при списък на наименования на филми в табличен, като: [[Списък с филмите на „Уолт Дисни Пикчърс“]]. Тук кавичките биха претрупали излишно нещата, а курсива би намалил леко читаемостта. По отношения на единен стил, би било добре ако в даден проект е решено статиите, които се поддържат от проекта да ползват конкретен стил (който не противоречи на правилата на Уикипедия и на българския език) да имат възможност да направят това, за да не се получи така, че подобни статии имат различен стил. По отношение на стила е добре да знаем какво е допустимо и от там, да преценим кое е удачно за една онлайн енциклопедия, без да забравяме, че статиите може да се отпечатват на хартия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:17, 26 юли 2022 (UTC) Значи аз не съм фен на курсива, но нямам нищо против да се използва. Моят проблем в случая е, че смятам, че всички собствени имена трябва да се изписват с кавички без значение от писмеността. Именно кавичките помагат за разграничаването при четене, а не различната писмена система. А и в крайна сметка ние следваме правописните правила на българския език, но не е нужно да е сляпо. Самият факт, че няколко потребители изявяват желание да пишат имена на латиница в курсив показва, че правилото за непоставяне на кавички при тези имена НЕ работи.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:02, 26 юли 2022 (UTC) :Да се ограждат в кавички имена с чужда писменост, според мен е недопустимо. Припомням, че Wikipedia се чете от всякакви хора. Желателно е статиите да са в приличен вид, доколкото е възможно. Разбирам правилото да не е нормирано, за да „решим“ ние, но в случая ми се струва, че търсим под вола теле. [[Потребител:StanProg|Стан]] напълно аргументирано засегна въпроса с отпечатването – нещо, което си мислих и аз, но реших да не споменавам. Наистина трябва да изчистим въпроса със списъците. Последно, относно думите „би било добре ако в даден проект е решено статиите“ считам, че е безполезно да налагаме единен стил за цял проект („[[Уикипедия:Психология|Психология]]“, „[[Уикипедия:Македония|Македония]]“), защото по една статия работят много потребители, дори и нерегистрирани. Едва ли всички те ще са се запознали с изискванията. А ако една статия в момента е написана правилно, защо да я променяме към ''другото правилно''? Няма ли да стане прекалено сложно? [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:53, 26 юли 2022 (UTC) ::А дали да влизат кавичките в препратката: ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в [[Туитър|„Туитър“]]</nowiki></span> – 51 байта. ::<span style="font-family:monospace;"><nowiki>Профил в „[[Туитър]]“</nowiki></span> – 38 байта. ::[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 10:59, 26 юли 2022 (UTC) ::: Я, към всички - Откога личен сайт (https://kaksepishe.com/about/) се взема за официален източник? В него пише - „''Не е взето предвид съдържанието на Официален правописен речник на българския език. Глаголи С., БАН, Просвета, 2016 поради принципното несъгласие на авторката на сайта с езиковата политика на кодификатора и затрудняването на достъпа до неговите издания.''“. Благодаря! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 11:40, 26 юли 2022 (UTC) ::::Уважаеми уикипедианецо, върни се към всички статии, в които си връщал мои редакции, върни се към началото на тази дискусия и провери къде и кога съм се позовавал на сайта {{URL|https://kaksepishe.com/}}. Лъчезар го обобщи много добре: ::::<div class="hilite>Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на Института за български език към БАН, както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института.</div> ::::Всякакви лични сайтове, блогове, форуми са ненадежден източник, що се касае до правилата в българския книжовен език. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 11:56, 26 юли 2022 (UTC) ::::А ако говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AРазговори&type=revision&diff=11470556&oldid=11470549 това], то беше предвидено '''за тези, които не разполагат с речника''', и беше използвано с цел доказване на мотива, че '''когато е с шрифт, различен от основния, името не се огражда с кавички'''. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) :Споделям много от изказаните мнения, напр. за по-голяма свобода на избора на редактора, за зачитане на първия автор и без изискване за уеднаквяване в една статия (ако правилно съм разбрала Алиса) - мисля, че то би било естествено, всеки си има предпочитания и със сигурност ще пише уеднаквено според тях. Аз лично съм за традиционните кавички за заглавия на кирилица и не виждам защо трябва да спомагаме чрез Уикипедия това да се промени. Схващам курсива при тях като подходящ при по-особени случаи (афиши и под.), както беше първоначално допуснато, или когато е изключително дразнещо при смесване на заглавия (кир. и лат.). Признавам, че не мога да възприема нелепото (меко казано според мен) отпадане на кавичките за заглавия на латиница, и че нямам никакво желание да го популяризирам. От това започна спорът и за съжаление при сегашните правила остава измъкването чрез курсив. Та разбирам Румен, за мен е лесно - не пиша за книги :). Съгласна съм с предложението на Моли, само не бих изключила на лат. варианта без кавички и без курсив. И да се каже какво препоръчваме. Не мисля, че можем да регламентираме всичко, но наистина е хубаво, че заговорихме и за препратките, и за списъците и т.н. За съжаление комптърът ми се скапа и пиша от чужд, и не мога много да се съсредоточа, та спирам. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 16:27, 26 юли 2022 (UTC) Аз си мисля, че може да въведем два варианта – имената да се пишат или изцяло в курсив (вече казах, че на мен ми е странен този начин на изписване, но „на вкус и цвет товарищей нет“), или изцяло с кавички в рамките на една статия. И това да е по избор на редактора. Вторият вариант е много по-удобен в статии със смесена употреба на заглавия на кирилица, латиница и други, каквито аз например най-често редактирам. Не ми се струва удачно да оставяме изречения като: „Актьорът участва във „Филм 1“ и Film 2.“ Списъците по същия начин, а за линковете нямам предпочитания, каквото прецени общността.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 20:27, 26 юли 2022 (UTC) :Проблемът с тези варианти е, че 1. Популяризират неспазване на Правописния речник (кавички за латиница) 2. Ограничават стандартни, нормирани и традиционни практики (кавички за кирилица). Не виждам никаква нужда да се забранява в една статия да има и курсив, и кавички - дадох пример с напълно нормално изречение, което използва и двете, не нарушава правописни правила и изглежда нормално и не виждам защо тепърва да преправяме всичко, което си работи прекрасно при кирилицата.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:07, 27 юли 2022 (UTC) :{{За}}. Не виждам причина защо зорлем да си създаваме проблеми. Ако ние, българите, сме около 6,8 милиона, на ден приблизително 9000 отварят Wikipedia. {{;}} Знаем, че за жалост, огромна част от читателите по подразбиране нямат доверие на сайта („А бе, не гледай Wikipedia, там пише глупости“). Да пишем кавички където не трябва, е не само нарушение на пунктуационните правила, но и на моралните ценности. Защото едни кавички може и да не играят толкова важна роля, но малко по малко, оттук-оттам се насъбират подобни малки, незначителни пропуски и накрая резултът е [https://bnt.bg/bg/a/negramotnite-studenti това]. Силно вярвам, че силата да наложим правилния български, е в нашите ръце. Това е енциклопедия и да си позволяваме да заблуждаваме хората по този груб начин, е цинично. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 08:59, 27 юли 2022 (UTC) :: В такъв случай не съм съгласен да се използва курсив.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:48, 27 юли 2022 (UTC) === Предложение за стил за собствени имена II === В продължение на дискусията по [[#Предложение за стил за собствени имена]], предлагам следните актуализирани текстове като възможен консенсус: : за [[Уикипедия:Стил]] в уводните изречения се допълва (съществуващият текст е в сиво): <div class="hilite"> <span style="color: gray;">Не е приемливо да се води редакторска война по отношение на стилове.^[a] Ако чрез дискусия не може да се определи какъв стил да се използва в статията, трябва да се остави стила, използван от първия значително допринесъл сътрудник. Ако дебатът по отношение на стила става безплоден, вижте дали пренаписването няма да реши проблема.</span> Във всички случаи безспорен и най-висок приоритет имат правилата на книжовния български език, изложени в официалните правописни речници на [[Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“|Института за български език към БАН]], както и в публикациите на служба „Езикови справки и консултации“ към института. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Удебеляване и курсив]] <div class="hilite"> Курсив може да се използва за визуално открояване на собствени имена, включително като заместител на кавичките за имена на кирилица (едновременна употреба на курсив и кавички за един и същи текст е неправилна). Курсивът може да е особено полезен при собствени имена с некирилска графика, за които правописните правила предписват да не се използват кавички. Това се отнася преди всичко за латиницата, при която може да няма достатъчно визуално открояване от заобикалящия името текст. За други писмени системи трябва да се преценява по-внимателно дали употребата на курсив не би влошила четимостта и дали въобще би допринесла за по-добро визуално открояване на името. Когато курсивен текст съвпада с препратка, с кода за курсив следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>''[[Армагедон (филм)|Армагедон]]''</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|''Армагедон'']]</nowiki></code>. </div> : за [[Уикипедия:Стил#Кавички]] <div class="hilite"> Кавички може да се използват за собствени имена съгласно правописните правила на книжовния български език. В случаите, когато правописните правила предписват за собствени имена да не се използват кавички – например когато те са изписани с некирилска графика – може да се използва вместо тях курсив (за повече информация вижте [[#Удебеляване и курсив]]). Едновременна употреба на кавички и курсив за един и същи текст е неправилна. Когато текст в кавички съвпада с препратка, с кавички следва да се огради цялата препратка: <code><nowiki>„[[Армагедон (филм)|Армагедон]]“</nowiki></code>, не <code><nowiki>[[Армагедон (филм)|„Армагедон“]]</nowiki></code>. </div> Основната разлика е отпадането на изискването за единен стил в статиите (такова изискване според мен трябва да има, но очевидно може да се мисли в бъдеще и в по-общ мащаб). Текстът за спорове между редактори беше излишен, тъй като още в увода на [[У:СТИЛ]] пише същото (виж сивия текст). Добавих и уточнение за използването на кода за курсив и кавички при препратки, тъй като по този въпрос е имало дискусии и преди (предложеният начин е този, който де факто използва визуалният редактор – иначе бихме поставили „извън закона“ всички, които ползват този редактор). Добавих и уточнения, че едновременната употреба на кавички и курсив е неправилна (по това също се е случвало да се водят разговори, макар да се предполага, че е очевидно). Новите „правила“ на практика предоставят максимална свобода на редакторите да използват какъвто искат стил, стига да е в съответствие с правописните правила, като единствено дават някои насоки, без да ги правят задължителни (именно затова „правила“ е в кавички). Макар и малка стъпка, може би е добра стъпка и на този етап достатъчна. Колегиален пинг {{@|Carbonaro.|Сале|Молли|StanProg|Мико|Алиса Селезньова|Rumensz|Randona.bg|Nk|Rebelheartous|Станислав Николаев}}. Извинявам се, ако някого неволно съм пропуснал.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 10:10, 27 юли 2022 (UTC) : Като цяло ми се вижда ОК. Единствено имам забележка към термина „предписват“. В „Правопис и пунктуация...“ пише, че изданието има „нормативен характер“ и че, „правилата, формулирани в него, са задължителни в писменото общуване в публичната сфера“. Може би „указват“ е малко по-подходящ термин. По отношение на особените случаи, като таблици, списъци и.т.н. може по-късно да се добави подходящ текст. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:34, 27 юли 2022 (UTC) :: {{цб|Курсив може да се използва за визуално открояване на собствени имена, включително като заместител на кавичките за имена на кирилица}} :: Това по кое правило е? Не виждам нищо такова в правописния речник и не смятам, че българските имена могат да се изписват по друг начин освен с кавички.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:50, 27 юли 2022 (UTC) ::: [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] {{цитат| 104. Кавички се употребяват в следните случаи: (...)<br> 104.3. При собствени имена (...)<br> 105. Кавички не се употребяват в следните случаи: (...)<br> 105.4. В случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато думата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил. | {{cite book | title = Официален правописен речник на българския език | last = Мурдаров | first = Владко | authorlink = Владко Мурдаров | coauthors = Александрова, Татяна, Станчева, Руска и др. | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2701-9 | doi = | pages = 96 – 98 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} }} ::: <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:12, 27 юли 2022 (UTC) :: {{цб|Единствено имам забележка към термина „предписват“. (...) Може би „указват“ е малко по-подходящ термин.}} :: Струва ми се, че са синоними – [https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/ предписание]: „1. Разпоредба, указание, изискване със задължителен характер в закон, устав, правилник, наредба2 и под; прескрипция.“<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 11:21, 27 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Iliev|Лъчо]], @[[Потребител:StanProg|Стан]], не са синоними. Предписанието е задължително. Указанието не е. Според речника указание е „Съвет, наставление как да се постъпи.“ [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 12:36, 27 юли 2022 (UTC) Аз съм съгласен. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:27, 27 юли 2022 (UTC) И аз съм съгласна, звучат добре добавките.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:35, 29 юли 2022 (UTC) == Надкатегории == Не открих никъде описано, затова имам питане. Имаме ли някъде разписано правило, че в статия със съществуваща категория на името на същата статия, не се поставят други надкатегории освен „персоналната“. Примери: [[Ариана Гранде]], [[Васил Левски]]. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:08, 23 юли 2022 (UTC) :Правилото е разписано в [[У:КАТ]] - слага се само най-дълбоката категория („Когато причислявате страница към категория, изберете подходящата, която се намира най-дълбоко в йерархията на категориите, и то само нея“). Тези, така наречени персонални, се категоризират с категориите, подходящи за обекта на статията и съответно така се избягва натрупване на много категории в самата статия.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 16:17, 23 юли 2022 (UTC) {{ping|Борислав|p=}}, [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F%3A%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&type=revision&diff=71619&oldid=41797 тази добавка] обсъждана ли е някъде и на какво се основава? Имало ли е консенсус за нея?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:53, 23 юли 2022 (UTC) : Не помня дали е обсъждано, но според мене статията „[[Ариана Гранде]]“ не би трябвало да е част от [[:Категория:Ариана Гранде]]. Вместо това бих я включил в категориите, към които в момента е причислена [[:Категория:Ариана Гранде]]. : Виждам, че и на други езици има такива „персонални“ категории, но се чудя защо въобще са въведени. Единственото, което ми хрумва, е че биха улеснили достъпа до конкретната крайна информация, ако човек се движи по категориите. — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:39, 24 юли 2022 (UTC) :: Мога ли да те помоля да се обосновеш защо според теб не би трябвало да е така, тъй като има потребители, които смятат другояче? И още една молба, да отредактираш като автор правилото, по-точно курсивната част „само нея“, за да не звучи сякаш е задължително да присъстват само персонални категории, когато ги има.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 21:37, 24 юли 2022 (UTC) :::А, не - правилата се редактират след обсъждане и нямат автори с изключителни права. Нямам нищо против да се изтрие Категорията:Ариана Гранде и статията да се включи във всичките други категории, след като тя се изтрие. Както казва Борислав, идеята е да се улесни търсенето в категорийното дърво и да се избегне натрупване на категории, но ако се смята за излишна, може да се изтрие. Да се променя еднолично правило, което е обсъдено, прието и прилагано с много години и да започнем да слагаме наред надкатегории без обсъждане и консенсус, не съм съгласна.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 17:49, 25 юли 2022 (UTC) :::: Да отбележа, че по критериите на [[:en:WP:OCEPON]] [[:Категория:Ариана Гранде]] изобщо не трябва да съществува. Наясно съм, че тук има хора, които са склонни да създават полупразни категории за хора, но аз лично съм съгласен с логиката на това правило в ен:. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:47, 25 юли 2022 (UTC) :::::Нямам нищо против да се изтрие.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 19:51, 25 юли 2022 (UTC) :::::: Ако трябва да го гласуваме това [[:en:WP:OCEPON]]. Звучи много логично точно за такъв пример като с [[:Категория:Ариана Гранде]]. И аз съм за изтриване на такива категории. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 20:02, 25 юли 2022 (UTC) :::::::Доста разумно е обърнато внимание на това в английската Wikipedia. Подобни категории не трябва да се създават и според мен. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 21:00, 25 юли 2022 (UTC) :::::::: Аз дадох само за пример въпросната категория. Нито съм я създавал аз, нито държа да съществува. Генерално обаче не ми е ясно защо е написано като правило в [[У:КАТ]] и дали наистина е дискутирано. Алиса може да линкне, ако знае за такава дискусия. Очаквам и Борислав да се включи отново. Но освен, че промени в правилата би следвало да се извършват след обсъждане, същото важи и при вкарването на цели абзаци като цитирания от мен по-горе.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:10, 26 юли 2022 (UTC) :::::::::В 2004 година Уикипедия е работила някак, сега - инак. Общността също значително се е развила. Избрани статии от този период, днес не биха били избрани. Аз в 2004 година доскусии не съм следила, но сега следя и знам, че дълги години се е спазвало правилото без надкатегории и ако на някого не му харесва изведнъж, не може да се променя еднолично.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:44, 26 юли 2022 (UTC) :: И на мен тези категории ми бодат очите и мисля, че повече пречат, отколкото помагат. Според мен, самата статия „Ариана Гранде“ трябва да бъде категоризирана както с категория Ариана Гранда, така и с надкатегориите ѝ (както е в английската). Смятам, че това е по-добре, защото иначе, ако човек търси подобни обекти, трябва първо да щракне категория Ариана Гранде, след което от там да види коя категория би го заинтересувала. Съгласен съм, че само с една категория е възможно най-изчистено, но съм още по-съгласен, че категориите са там, за да помагат не четящия да навигира и достъпа до тях е добре да е с минимални щраквания. Разбира се, претрупването с категории също не е добре, защото затруднява откриването на подходящата. Иначе, еднолични решения не може да има. Хубаво е да се чуят повече мнения, за да можем да стигнем до оптимален вариант. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:28, 26 юли 2022 (UTC) Като пуснем топчето по склона, оно нема да спре на средата. Абсолютно съм против появата на надкатегории - регулацията е невъзможна и ще настъпи хаос според мене. Принципът сега си работи добре. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:33, 26 юли 2022 (UTC) == Критерии на значимост в българската Уикипедия == Защо в българската Уикипедия, подчертавам, че трябва да се отчете и че е българската, многократен републикански шампион по културизъм получава шаблон за съмнителна енциклопедична значимост? https://bg.wikipedia.org/wiki/Станимир_Етов Хайде вземете се вече в ръце и слезте малко на земята. Ненормално е за българи да се намира информация в чуждоезичните енциклопедии, а в българската разни субекти да ги трият. Ненормално е на фона на това, за което говорих, а примерите далеч не са един или сто. Цитирам се: „Вторият ми въпрос е какво по дяволите е това?? https://lh3.googleusercontent.com/-YkP6OJDicR4/YsccEwtqYFI/AAAAAAAACs8/N9QoGoeQngUCE1hGYiUE3Em-OjSK9ZWXwCNcBGAsYHQ/h300/Clipboard01.jpg“. И преди пак някой да скочи да си пази егото, замислете се искате ли някакъв коректив или сте си самодостатъчни, защото във втория случай изтрийте тези „Разговори“ като бутафорни и излишни. [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 16:51, 23 юли 2022 (UTC) : Уикипедия официално ли е [[ФК_Барселона_през_сезон_2015/16|футболен справочник]]? <br> : Виждам, че на създадените от мен въпроси в „Защо Уикипедия не е енциклопедия“ няма отговори, освен клевета и заплахи, че трябва да бъда блокиран, въпреки, че аргумента лесно се проверява, че е лъжлив. Освен Ad hominem някой ще направи ли нещо за редакторите в българската Уикипедия или продължава по старому върхушката изживяващи се като собственици на проекта? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 18:47, 23 юли 2022 (UTC) :: Ще попитам за последен път. Досега с "оригинални" заяждания все скачаше някой, а когато трябва да се свърши работа - мълчание. Питам, след като тук ми бе заявено, че да си играл в А група в България е достатъчно условие статия за футболист да бъде енциклопедично значима, то какво трябва да направи многократен български шампион в друг спорт, че статията да не бъде изтрита? Може би да е обличал в кариерата си тениска на ОФК "Пирин"? [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] ([[Потребител беседа:Илиев2010|беседа]]) 07:52, 24 юли 2022 (UTC) : За протокола: [[Уикипедия:Заявки_към_администраторите#Блокиране_на_Илиев2010]].<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 15:05, 24 юли 2022 (UTC) == Konkov (Конков), etymology == Dear Bulgarian Wikipedia!<nowiki><br /></nowiki> I need your help! I am looking for the etymology of the surname Konkov (Конков). [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 18:03, 23 юли 2022 (UTC) :In [https://archive.org/details/20210429_20210429_2251 Речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев] there is no surname Konkov, but Konkyov which comes from Konkyo which in turn comes from Kono which is short form of Konstantin or Nikola. I hope this helps in some way.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:05, 23 юли 2022 (UTC) ::Yes. Thank you very much! [[Потребител:Doncsecz~slwiki|Doncsecz~slwiki]] ([[Потребител беседа:Doncsecz~slwiki|беседа]]) 09:46, 24 юли 2022 (UTC) k4z1t4vibscpoodk5hynhr3n6r05owx 0 73054 11473787 10943824 2022-07-29T06:34:53Z NBUPolSci PBulanov 135619 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = филолог | описание = български филолог | портрет = Alexandar Balan.jpg | портрет-описание = Балан в 1910 г. Фото [[Иван Карастоянов]] | роден-място = [[Кубей]], [[Бесарабия]] | брак = Юлия Гресо | деца = [[Милко Балан|Милко]], [[Владимир Балан|Владимир]] и [[Станислав Балан|Станислав]] | вложки = {{Личност/Учен | област = [[Филология]], [[библиография]] | учил-при = | работил-в = [[Софийски университет]],<br>[[Българска екзархия]],<br>[[БАН]] | студенти = | публикации = | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Александър Стоянов Теодоров-Балан''' е [[България|български]] [[езиковед]], литературен [[историк]] и [[библиограф]], действителен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Той е първият ректор на [[Софийския университет]]. [[Файл:Balan_Family.jpg|мини|265px|Братята Балан: (седнали) акад. Александър Теодоров-Балан и ген. Георги Тодоров, (прави) Мартин Тодоров, проф. Атанас Теодоров и инж. Михаил Балански]] == Биография == === Произход === Балан е роден на [[27 октомври]] [[1859]] г. в село [[Кубей]], [[Бесарабия]], днес в [[Украйна]], в семейството на българи преселници от Сливенския край по време на [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война от 1828 – 1829 г.]], които първоначално живеят в [[Болград]], а по-късно – и в Кубей. Неговият баща, Стоян Мартинов Балан, е от голям род, занимавал се с манифактурна търговия, като фамилията „Балан“ дошла от прякора „бял“ по плът, ставайки Балан. Майка му Мария Балан, по рождение Грекова, е сестра на политика [[Димитър Греков]].<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2020/06/Biblioteka_br_6_2019.pdf|заглавие=Академик Александър Теодоров-Балан. 160 години от рождението, 60 години от смъртта му и 110 години от публикуването на монументалния му труд „Български книгопис за сто години 1806–1905“|автор=|фамилно_име=Правдомирова|първо_име=Донка|дата=|година=2019|труд=сп. Библиотека, 2019, бр. 6|страници=49|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Братята на Александър Балан стават също видни личности, участвали в изграждането на следосвобожденска България: генерал [[Георги Тодоров]], юриста и кмет на София [[Мартин Тодоров|Мартин Т(е)одоров]], проф. [[Атанас Теодоров]] и инж. [[Михаил Балански]].<ref name=":0" /> === Научна кариера === След завършването на [[Болградската гимназия]] Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва [[славянска филология]] в [[Прага]] с [[доктор]]ат за труда „За звука ь в новобългарския език“. През [[1884]] г. се установява в [[София]] и 4 години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска [[етнография]], [[диалектология]] и [[история на българския език]] във Висшето педагогическо училище (днешния [[Софийски университет|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]]). От [[1893]] г. е [[професор]] и ръководител на [[Катедра (университет)|катедрата]] по българска и [[славянска литература]] и катедрата по [[българска литература]]. Балан дава отговор на тезата, публикувана в книгата на [[Кръсте Мисирков]] от 1903 г. „[[За македонцките работи]]“. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания, акад. Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков.<ref>Александър Теодоров-Балан и македонизмът на Кръстю Мисирков, Вениамин Терзиев.</ref> Проф. Балан е първият [[ректор]] на университета, избран на [[29 януари]] [[1889]] г. и няколко пъти след това преизбиран на същия пост (1896 – 1897, 1902 – 1903), а също така и за [[Декан (длъжност)|декан]] на Историко-филологическия [[факултет]] (1899 – 1900, 1904 – 1905). В края на [[19 век|XIX век]] и началото на [[20 век|XX век]] Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките]]). От 1939 г. е [[почетен доктор]] на Софийския университет и действителен член на БАН. От [[1907]] г. до [[1910]] г. е главен секретар на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. [[Файл:Alexandar Balan home with memorial plaque, Sv. Kliment Ohridski Str. Sofia.jpg|мини|200п|Домът на Александър Теодоров-Балан в София.]] [[Файл:Alexandar Balan memorial plaque, Sv. Kliment Ohridski Str. Sofia.jpg|мини|200п|Паметна плоча върху дома на Александър Теодоров-Балан в София.]] През 1909 г. Балан е инициатор за основаването на организацията [[Българска матица]] в Цариград, делегат е на нейния Пръв събор и е редактор на органа ѝ „[[Летоструй (1909 - 1912)|Летоструй]]“.<ref name="Караманджуков.13">{{cite book |title= Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902 – 1903, том 1 |last= Караманджуков|first= Христо|authorlink= Христо Караманджуков|year= 1996|publisher= Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|location= София|pages= 13}}</ref> Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на [[Българско туристическо дружество|Българското туристическо дружество]] и редактор на сп. „Български турист“. === Личен живот === Личният живот на Александър Балан често е драматичен. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Неслучайно, когато завистливи колеги го принуждават да напусне Висшето училище, а на съпругата му – французойката Юлия (Жули) Гресо, отнемат учителското място, Балан не търси помощ от свои влиятелни познати. [[Велик майстор]] във Великата българска [[масонска ложа]]<ref>Донка Правдомирова, [http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0106/files/20_br-5-6_2011.PDF „Лични книгопис“ на акад. Балан“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160414172436/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0106/files/20_br-5-6_2011.PDF |date=2016-04-14 }}. – сп. ''Библиотека'', 2011, кн. 5 – 6, с.106.</ref><ref>[http://www.glsr.bg/history.pdf „Великата ложа на България – 1917 – 1941 година“], сайт на Великата ложа на стария и приет шотландски ритуал в България.</ref>, той лекува с малката си заплата болната си от [[туберкулоза]] жена, а след това погребва и трите си дъщери от общо седем деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната улица „Св. Климент Охридски“ 4 в София. Каквото и да се случи, денят му е строго разпределен. Балан не обича компаниите, а приятелите [[Елин Пелин]] и др. го виждат само за малко на университетски празници. Синовете му – [[Милко Балан|Милко]], [[Владимир Балан|Владимир]] и [[Станислав Балан|Станислав]], имат тежка, но достойна съдба. Милко е професор по [[рентгенология]] и [[анатомия]]. [[Владимир Балан]] е летец и [[авиоинженер]], директор на „[[Луфтханза]]“ за България. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] е мобилизиран в [[Скопие]], а след [[9 септември 1944]] г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Третият му син, Станислав Балан, юрист, секретар на цар [[Борис III]], е съден от [[Първи върховен състав на Народния съд|Първи върховен състав]] на т.нар. [[Народен съд]] по делото срещу регентите, министрите и царските съветници.<ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH?defendant=46&court=I Протокол от 27-о заседание на Първи състав на Народния съд в София]</ref> Бащата се обръща с молба към [[Трайчо Костов]], за чийто живот Станислав е ходатайствал пред царя през 1942 г. ([[процес срещу ЦК на БРП|процес срещу ЦК на БРП)]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=501&Level=2|заглавие=Доколкото си спомням|автор=|фамилно_име=Данаилов|първо_име=Георги|дата=|труд=Словото slovo.bg|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name=":1" /> Станислав Балан е осъден не на смърт, а на доживотен строг тъмничен затвор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://narodensud.archives.bg/19-I_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D0%B4_%D0%B2_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F#|заглавие=Присъда, постановена от Първи състав на Народния съд в София, на регентите, на бившите съветници на цар Борис III и на бившите министри от кабинетите, съставени по време на Втората световна война. ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а.е. 1, л. 14–15|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=narodensud.archives.bg|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> След като излежава част от наказанието е освободен и остава до смъртта на академика негов секретар, подготвяйки трудовете му за печат.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://desebg.com/razsledvanee/1577--4-|заглавие=Операция „КОРОНА“. Част 4: Тайните в царския архив, които ДС не успя да открадне|автор=|фамилно_име=Христов|първо_име=Христо|дата=|труд=desebg.com|архив_дата=30 ноември 2013|достъп_дата=}}{{Dead link|date=април 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Внучката на Александър Теодоров-Балан, дъщеря на сина му Владимир – Маргарита Балан, с юридическо образование, е лишена от правото да упражнява професията си и става „домакин“ в Института по езикознание при БАН.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2020/06/Biblioteka_br_6_2019.pdf|заглавие=Академик Александър Теодоров-Балан. 160 години от рождението, 60 години от смъртта му и 110 години от публикуването на монументалния му труд „Български книгопис за сто години 1806–1905“|автор=|фамилно_име=Правдомирова|първо_име=Донка|дата=|година=2019|труд=сп. Библиотека, 2019, бр. 6|страници=51–52|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на [[12 февруари]] [[1959]] г. в София. == Научно наследство == Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с [[чуждица|чуждиците]], обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история. === Избрани трудове === * [[Паисий Хилендарски]]. ''История славянобългарская (1762)'', Пловдив 1898 * [[Софроний Врачански]]..., С. 1906 * [[Кирил и Методий]]. ''Жития...'', С. 1920 * ''Нова българска граматика'', С. 1940 * ''Борба за съвременен правопис (1921 – 1923 г.)'', С. 1924 * ''Нова българска граматика за всякого'', С. 1958 * ''Избрани произведения'', С. 1987 * ''Книга за мене си'', С. 1988 == Бележки == <references/> == Източници == * [[Русин Русинов]], ''Теодоров-Балан, Александър Стоянов'' // {{КМЕ4}}, стр. 44 – 47 * Биографична справка в Университетска библиотека: [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Balan.html Библиотека Славика] * [[Петър Динеков]]: ''Академик Александър Теодоров-Балан и българската литература'' в ''Сборник в чест на академик Александър Теодоров-Балан'', София, БАН, 1955, стр. 31 – 37, [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/ZaBalanLit.html Онлайн версия] * Веселинов, Д., А. Ангелова, Ст. Пинтев. ''Александър Теодоров-Балан. Книжевни залиси. Книгопис (лична библиография). Хроноложки показалец на статии, бележки, вести, оценки и книги''. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011, 228 с. ISBN 978-954-07-3005-9 == Външни препратки == * Александър Теодоров-Балан, [http://ia700201.us.archive.org/0/items/sofronivrachans00balgoog/sofronivrachans00balgoog.pdf ''Софроний Врачански. За стогодишницата на новата българска печатна книга (1806 – 1906)''] * Александър Теодоров-Балан, [http://www.scribd.com/doc/84992379?secret_password=1ovtu9bexcr2y4i6s597 ''Една македонска теория''. София, 1905 г.] == Вижте също == * [[Милко Балан]] * [[Владимир Балан]] * [[Станислав Балан]] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Балан, Александър}} [[Категория:Български учени от Бесарабия]] [[Категория:Български слависти]] [[Категория:Български езиковеди]] [[Категория:Български балканисти]] [[Категория:Български библиографи]] [[Категория:Български диалектолози]] [[Категория:Възпитаници на Карловия университет]] [[Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет]] [[Категория:Възпитаници на Болградската гимназия]] [[Категория:Ректори на Софийския университет]] [[Категория:Академици на БАН]] [[Категория:Доктор хонорис кауза на Софийския университет]] [[Категория:Членове на Българското географско дружество]] [[Категория:Членове на Съюза на българските конституционни клубове]] [[Категория:Главни секретари на Българската екзархия]] [[Категория:Дейци на Българската матица]] [[Категория:Български масони]] [[Категория:Хора от Болградски район]] [[Категория:Болградчани]] [[Категория:Починали в София]] sv94vt8m29v3tupbih4w7jkoc3mhtj2 0 73617 11473414 10919053 2022-07-28T16:05:44Z PowerBUL 202075 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Търговище|Търговище (пояснение)}} {{Селище инфо|Румъния | име = Търговище | име-местно = Târgoviște | вид = [[град]] | знаме = <!-- Файл със знаме --> | герб = ROU DB Targoviste CoA.jpg | девиз = <!-- Девиз --> | покровител = <!-- Покровител на селището --> | изглед = Biserica Domnească Adormirea Maicii Domnului (3).jpg | изглед-описание = Изглед от крепостта, символ на града през 2012 г. | гео-ширина = <!-- Географска ширина --> | гео-дължина = <!-- Географска дължина --> | окръг = [[Дъмбовица (окръг)|Дъмбовица]] | община = <!-- Име на следващата единица --> | част-от = <!-- За части от селища - име на селището, от което са част --> | площ = <!-- Площ, в km² --> | височина = над 260 | население = 79 610 | население-година = [[Преброяване на населението в Румъния (2011)|2011]] | агломерация = <!-- Население на агломерацията --> | подразделения1-вид = <!-- Вид на подразделенията от най-високо ниво --> | подразделения1-име = <!-- Имена или брой на подразделенията от най-високо ниво --> | подразделения2-вид = <!-- Вид на подразделенията от второ ниво --> | подразделения2-име = <!-- Имена или брой на подразделенията от второ ниво --> | управител-вид = <!-- Вид на правителствения ръководител, например "Кмет" --> | управител-име = <!-- Име на правителствения ръководител --> | основаване = <!-- Дата на основаване --> | град-от = <!-- Дата на обявяване за град --> | закриване = <!-- За закрити селища: Дата на закриване --> | код1-име = <!-- Наименование на специфичен за страната код --> | код1 = <!-- Стойност на специфичен за страната код --> | пощенски-код = 130002–130169 | телефонен-код = <!-- Телефонен код --> | мпс-код = DB | часова-зона = [[Източноевропейско време|EET]] ([[UTC+2]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+3]]) | сайт = {{URL|pmtgv.ro}} }} '''Търговище''' ({{lang|ro|Târgoviște}}) е [[град]] и административен център в [[Окръзи в Румъния|окръг]] [[Окръг Дъмбовица|Дъмбовица]], [[Румъния]]. Градът е резиденция на владетеля на страната и [[столица]] между [[1396]] и [[1714]] г. В продължение на три века Търговище е най-важният [[икономика|икономически]], [[политика|политико]]-военен и [[култура|културен]] център на Влашкото княжество. В града има значително [[Българи във Влашко|българско малцинство]], занимаващо се основно със зеленчукопроизводство, като продукцията се продава най-вече в [[Букурещ]]. == География == Градът е разположен на десния бряг на река [[Яломица]], на плато с надморска височина от 260 м, на хълмистата граница на [[Карпати|Подкарпатието]] и Северната [[Дунав]]ска равнина. Градът е на 80 км северозападно от [[Букурещ]], 80 км източно от [[Питещ]] и 50 км западно от [[Плоещ]]. == История == За първи път градът е упоменат документално през [[1396]] г. от немския пътешественик [[Йохан Шилтбергер]] в неговия автобиографичен пътепис, в който Търговище е описан като една от двете столици на княжество Влахия наред с [[Куртя де Арджеш]].<ref>Karl Friedrich Neumann (Hrsg.): Reisen des Johannes Schiltberger aus München in Europa, Asia und Afrika von 1394 bis 1427, München 1859</ref><ref name="Rădvan, Laurenţiu 2010">Rădvan, Laurenţiu (2010). At Europe's Borders: Medieval Towns in the Romanian Principalities, р.298. BRILL. ISBN 978-90-04-18010-9.</ref> Докато [[Мирчо Стари]] предпочита да управлява от Куртя де Арджеш, неговият син [[Михаил I (Влахия)|Михаил]] живее в Търговище. Последният владетел, който има за столица Куртя де Арджеш, е [[Дан II]]. Впоследствие [[Александру I Алдя]] окончателно премества столицата в Търговище през 1431 г.<ref name="Rădvan, Laurenţiu 2010"/> Така до 1659 г. Търговище е столица на Влашко, а до [[1714]] г. все още е княжеска резиденция. През [[1456]] година тук е коронясан прочутият [[Влад III Цепеш|Влад III Дракула с прозвище Цепеш]]. Той построява и [[Киндия (кула)|кулата Киндия]], която до днес е символ на града. През [[1499]] г. влашкият княз [[Раду IV Велики]] възстановява църквата „Св. Николае“, а през [[1514]] г. при владичеството на княз [[Нягое I Басараб]] църквата е разширена и сега е известна като Манастира Дялу (''Mănăstirea Dealu''). През есента на 1595 г. под стените на града [[Михай Витязул]] разбива османците. Княз [[Матей I Басараб]] ([[1632]]-[[1654]]) възстановява градската стена, обновява старите църкви и изгражда нови храмове. Други по-значителни събития в историята на града са обсадата през 1395 г. и опожаряването му от султан [[Баязид I]], и наказанието, което налага през 1459 г. на болярите от града Влад Цепеш заради това, че убиват баща му [[Влад II Дракул]] и брат му [[Мирчо II]] - по-възрастните първенци са набити на кол, а останалите са принудени да изминат пеш 80-километровия път до град Поенари без спиране и да строят крепост до р. Арджеш.<ref>Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.74-77. The Center of Romanian Studies. ISBN 978-973-98392-2-8</ref> През XV и XVI век Търговище е голям търговски център (както показва и името му), особено оживено се търгува с [[Полша]], [[Брашов]] и [[Сибиу]].<ref>Rădvan, Laurenţiu (2010). At Europe's Borders: Medieval Towns in the Romanian Principalities, р.299-300. BRILL. ISBN 978-90-04-18010-9.</ref> След това градът губи важното си значение като политически и социален център на страната. Днес той все още пази очарованието на бивша княжеска столица. На [[25 декември]] [[1989]] г., след набързо и против всякакви правни принципи произнесена присъда на военен съд, тук са осъдени и разстреляни [[Комунизъм|комунистическият]] [[диктатор]] [[Николае Чаушеску]] и съпругата му [[Елена Чаушеску]]. == Население == Населението на града през 2011 година е 79 610 души докато през 2002 г. то е 89 930 жители.<ref>[http://www.citypopulation.de/php/romania-dambovita_d.php Статистическо преброяване в Румъния за 2002 и 2011 г.]</ref> <div style="float:right;margin:0 0.5em 1em;" class="toccolours"> <timeline> Colors= id:lightgrey value:gray(0.9) id:darkgrey value:gray(0.7) id:canvas value:rgb(1,1,1) id:barra value:rgb(0.3,0.7,0.8) ImageSize = width:auto height:250 barincrement:30 PlotArea = left:50 bottom:50 top:20 right:20 DateFormat = x.y Period = from:0 till:100 TimeAxis = orientation:vertical AlignBars = late BackgroundColors = canvas:canvas ScaleMajor = gridcolor:darkgrey increment:10 start:0 ScaleMinor = gridcolor:lightgrey increment:10 start:0 BarData= bar:1900 text:1900 bar:1912 text:1912 bar:1930 text:1930 bar:1948 text:1948 bar:1956 text:1956 bar:1966 text:1970 bar:1977 text:1977 bar:1992 text:1992 bar:2002 text:2002 bar:2011 text:2011 PlotData= color:barra width:20 align:left bar:1900 from:0 till:9.400 bar:1912 from:0 till:13.041 bar:1930 from:0 till:22.298 bar:1948 from:0 till:26.038 bar:1956 from:0 till:24.360 bar:1966 from:0 till:29.763 bar:1977 from:0 till:61.254 bar:1992 from:0 till:98.117 bar:2002 from:0 till:89.930 bar:2011 from:0 till:79.610 TextData= fontsize:S pos:(30,30) text:Численост на населението според преброяванията през годините. (в хил. души) </timeline> </div> == Забележителности == * Княжеският дворец Куртя Домняска, днес превърнат в национален музей; * [[Киндия (кула)|Кулата Киндия]], (XV век), символ на Търговище; * Църквата Св. Димитър (1639); * Църквата Св. Николае (1527) == Спорт == * FCM Търговище (футболен клуб) * Livas (баскетбол) == Побратимени градове == * {{флагче|България}} [[Казанлък]] ([[България]]) * {{флагче|Испания}} [[Кастельон де ла Плана]] ([[Испания]]) * {{флагче|Италия}} [[Корбета]] ([[Италия]]) * {{флагче|САЩ}} [[Маями]] ([[САЩ]]) * {{флагче|Франция}} [[Орво]] ([[Франция]]) * {{флагче|Португалия}} [[Сантарем]] ([[Португалия]]) * {{флагче|Литва}} [[Тракай]] ([[Литва]]) * {{флагче|България}} [[Търговище]] ([[България]]) == Галерия == <gallery class="center"> Cetatea Domneasca - panoramio.jpg | Средновековни руини в Търговище TurnulChindiei.jpg | [[Киндия (кула)|Кулата Киндия]] Targoviste30092006.jpg | Изглед от града Muzeul de istorie Dâmbovița.JPG | Историческият музей Parcul Chindiei 3.JPG|Паркът Киндия </gallery> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Târgoviște|Търговище}} * [http://www.etargoviste.ro Targoviste] * [http://www.pmtgv.ro Официален сайт на кметството] * [http://www.pmtgv.ro/harta.html Карта на града] * [http://www.trooper.ro Официален сайт на местната рок-група Trooper] {{Градове в Румъния}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|География|Румъния}} [[Категория:Търговище (Румъния)| ]] rhiybnlyqnlirrsej20mfc8g1tmnoa9 0 74419 11473216 11438096 2022-07-28T12:27:30Z Alisdoncheva 238714 Добавяне на информация за утвърждаването му като член на УС на БНР. wikitext text/x-wiki {{Личност|инструменталист}} '''Теодосий Спасов Йорданов''' е [[Българи|български]] музикант, виртуозен изпълнител на [[кавал]]. Той първи започва да свири [[джаз]] на кавал, а смесването на [[българска народна музика|народна музика]] с елементи от джаз и [[класическа музика|класика]] са в основата на почти всичките му авторски пиеси. == Биография == Теодосий Спасов е роден на 4 март 1961 година в [[Исперих]]<ref>{{cite web | last = Азиз | first = Мехмед | year = 2008 | url = http://www.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=858&Itemid=30 | title = Теодосий Спасов изнесе концерт в родния Исперих | work = ekip7.bg | publisher = ekip7.bg | accessdate = 6 юли 2012 г}}</ref> и израства в близкото село [[Белица (област Силистра)|Белица]], където баща му е секретар на читалището.{{hrf|Пейчева|2008|458}} Деветгодишен започва да свири на кавал, обучаван от местния самоук музикант Димитър Йовчев.{{hrf|Пейчева|2008|458}} След това семейството му се премества в [[Панагюрски колонии]], където той свири на [[акордеон]].{{hrf|Пейчева|2008|458}} През 1975 година Спасов постъпва в [[Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“|Средното музикално училище]] в [[Котел]], където първо го обучава кавалджията [[Румен Мутафчиев]]. Наред с официалната учебна програма, той е повлиян от местните цигански музиканти и от набиращата популярност по това време [[сватбарска музика]]. След като завършва училището през 1980 година служи в армията в [[Балчик]], като свири на [[кларинет]] във военен оркестър.{{hrf|Пейчева|2008|458 – 460}} След военната си служба Теодосий Спасов отива да учи в [[Академия за музикално и танцово изкуство|Академията за музикално и танцово изкуство]] в [[Пловдив]] със специалности „Ръководство на народни състави“ и „Кавал“. Наред с обучението си той започва да свири с професионални музиканти от различни жанрове, което поставя началото на характерното за кариерата му съчетаване на разнопосочни влияния. През 1983 година прави първите си записи в [[Радио Пловдив|Радио „Пловдив“]], работи с фолклорни ансамбли и танцови състави, свири по сватби с някои от водещите имена в преживяващата своя разцвет сватбарска музика, като [[Георги Янев (фолклорен музикант)|Георги Янев]], [[Петър Ралчев]], [[Конушенска група|Конушенската група]], [[Оркестър „Канарите“]]. По това време започва да свири и [[джаз]] с групата „[[Джаз линия]]“ на [[Веселин Койчев]] и [[Дочо Панов]], по-късно и с [[Йълдъз Ибрахимова]].{{hrf|Пейчева|2008|460 – 462}} Теодосий Спасов разработва свой собствен, уникален стил на свирене. Неговите изпълнения са необикновен синтез между традиционен фолклор, джаз, класическа музика. В последните години пише музика за [[симфоничен оркестър]] и кавал. Свири с фолклорни състави, с именити български и чужди музиканти, между които [[Димитър Лавчев]], [[Милчо Левиев]], [[Йълдъз Ибрахимова]], [[Симеон Щерев (музикант)|Симеон Щерев]], [[Анатолий Вапиров]], [[Петър Ралчев]], [[Стоян Янкулов|Стоян Янкулов-Стунджи]], Ангел Димитров, [[Румен Тосков]], [[Христо Йоцов]], [[Пейо Пеев (барабанист)|Пейо Пеев]], проекта Балкански, групата на индийския перкусионист [[Трилок Гурту]], [[Раби-Абу Халил]], Г. Велес, Д. Лийбман, Енвер Измаилов, Арканхел, формацията Балкански Коне, Мирослав Тадич, [[Влатко Стефановски]]. През 1995 г. списание „[[Нюзуик]]“ го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа. В рубриката „най-доброто от Изтока“ е отбелязано: ''„Спасов създава нов музикален жанр.“'' Освен концертните си изяви, участва в записи за филми, театрални спектакли. Носител на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в [[Париж]] (1996), „Музикант на годината“ (1997) и (2002), Статуетката на Аполон Токсофорос, за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001). Има издадени над 20 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални формации. През 1994 година името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон. Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България ''(2014 година)''.<ref>[http://mc.government.bg/files/2417_zapovedi%20Obshestven%20suvet.pdf Заповед РД 09 – 748/08.09.2014], сайт на Министерство на културата на РБ.</ref> На [[28 юли]] [[2022]] г. е утвърден за член на управителния съвет на [[Българско национално радио|Българско национална радио]] ''(БНР)'' от [[Съвет за електронни медии|Съвета за електронни медии]], по предложение на генералния директор [[Милен Митев]], с 3 ''(председател [[Соня Момчилова]] и членове [[Габриела Наплатанова]] и [[Галина Георгиева]])'' на 2 гласа ''(членове [[Пролет Велкова]] и Симона Велева)''.<ref name="bnr.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101683015/sem-utvardi-novia-sastav-na-us-na-bnr|заглавие=СЕМ утвърди новия състав на УС на БНР|труд=www.bnr.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> == Личен живот == От 90-те години е женен за актрисата [[Бойка Велкова]].<ref>{{cite news|url=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6119416|title=Бойка Велкова: С Теодосий сме любовен ураган |publisher=[[24 часа (вестник)|24 часа]]|date=17 март 2017|accessdate=21 май 2018}}</ref> Двамата имат един син. == Дискография == {{обработка|оригинални заглавия и премахване на повторенията}} [[Файл:Theodosii-Spasov-1.jpg|мини|На представянето на книгата „Между Селото и Вселената“ с автор [[Лозанка Пейчева]]; 2008 г.]] [[Файл:Theodosii Spasov.jpg|мини|]] * Теодосий Спасов и Небесни струни – Авторски албум, 2010 * Отворено настроение – Авторски албум, 2010 * Black Sea Fire – Съвместен проект, 2010 * Personification – Авторски албум, 2009 * Bace Quartet – Съвместен проект, 2006 * V''ЯRA'' – Авторски албум, 2006 * Gambit – Съвместен проект, 2004 * TRETA MAJKA – Съвместен проект, 2004 * Titla – Авторски албум, 2004 * Во Живо Одъ Охридъ – [[Лот Лориен]] & Теодосий Спасов – Съвместен проект, 2003 * Echotopia – Съвместен проект, 2003 * Theodosii Spassov Trio Live in London – Авторски албум, 2003 * Non – Standard Standards – Авторски албум, 2003 * Encounters on The Road – Авторски албум, 2001 * Labyrinth – Съвместен проект, 2001 * The Spirit Of Bulgaria – Авторски албум, 2001 * Ultramarin – Авторски албум, 2001 * Silhouettes – Съвместен проект, 2001 * The fish are praying for rain – Авторски албум, 2000 * Na Trapeza – Авторски албум, 2000 * Fairy Tale Trio – Авторски албум, 1998 * Bulgarian Folk Dances – Авторски албум, 1998 * Bratimene – Авторски албум, 1998 * The Glimpse – Съвместен проект, 1997 * Everest Concert – Съвместен проект, 1996 * Beyond The Frontiers – Авторски албум, 1995 * „Уелкя“ – Авторски албум, 1993 * Karen Young – Съвместен проект, 1992 * Gurbet Mohabet – Съвместен проект, 1990 * The Sand Girl – Авторски албум, 1989 * The Long Road – Авторски албум, 1986 === Самостоятелни албуми === * Теодосий Спасов и Небесни струни – Авторски албум, 2010 * Отворено настроение – Авторски албум, 2010 * Black Sea Fire – Съвместен проект, 2010 * ''„Вяра“'' – '2006' * ''„Титла“'' – '2003' * ''„Нестандартни стандарти“'' – 2003 * ''„Срещнато по пътя“'' – 2001 * ''„Духа на България“'' – 2001 * ''„Ултрамарин“'' – 2001 – Концертен запис с участието на Стоян Янкулов-Стунджи, Енвер Измаилов и Анатолий Вапиров * ''„Рибите се молят за дъжд“'' – 2000 – Театрална музика към едноименното представление * ''„На трапеза“'' – 2000 * ''„Приказно трио“'' – 1998 * ''„Братимене“'' – 1998 * ''„Отвъд границите“'' – 1995 * ''„Уелкя“'' – 1993<ref>[https://soundcloud.com/bozhidarbozhkov/welkia-teodosiy_spasov_i_boyka_velkova''„Уелкя“ - заглавната песен от едноименния албум на Теодосий Спасов, женският глас е на Бойка Велкова'']</ref> * ''„Пясъчното момиче“'' – 1989 * ''„Дългият път“'' – 1986 === Други === * ''„Гурбет мохабет“'' – 1990 (с [[Милчо Левиев]] на пиано) „Магията на Мадара“, съвместно с оркестъра за народна музика на БНР с диригент Христофор Раданов и известни български изпълнители на народни песни – издател и продуцент БНР – 2010 година. Уникалният запис е направен в Голямата Мадарска пещера и е издаден в аудио и видео формат, с надписи на български и на английски език. Дисковете са разпространени във всички културни центрове на България по целия свят. Уникалният запис е единствен по рода си с акустичната си характеристика и възможността едни от най-известните певци и инструменталисти на България да бъдат записани едновременно в най-големия храм по нашите земи – Голямата Мадарска пещера-светилище на 8 хиляди години, сакрално място за траки, прабългари и християни. == Участия == * 47-ото издание на [[Международен фестивал на камерната музика|Международния фестивал на камерната музика]], [[Пловдив]] – 2011 г. Концерт на Теодосий Спасов – кавал и вокал, съвместно с камерния ансамбъл „Небесни струни“<ref>[https://chamberfestivalplovdiv.com/47-ми-международен-фестивал-на-камерна-4/ 47-и Международен фестивал на камерната музика, 2011 г. – Теодосий Спасов – кавал и вокал съвместно с камерния ансамбъл „Небесни струни“]</ref> в състав Доротея Димитрова и Ана Иванова – цигулка, Михаела Павлова – виола, Йоланта Делибозова – виолончело и Смила Стоева – ударни инструменти<ref>[https://chamberfestivalplovdiv.com/47-ми-международен-фестивал-на-камерна-2/ 47-и Международен фестивал на камерната музика, 2011 г. – Теодосий Спасов – кавал и вокал съвместно с Доротея Димитрова и Ана Иванова – цигулка, Михаела Павлова – виола, Йоланта Делибозова – виолончело и Смила Стоева – ударни инструменти]</ref>. == Отличия == * На [[8 юни]] [[2011]] г. е [[Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“|удостоен]] с орден „[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Св. св. Кирил и Методий]]“ с огърлие „за особено значимите му заслуги в областта на културата“.<ref>Указ № 132 от 8 юни 2011 г. Обн. ДВ. бр.46 от 17 юни 2011 г.</ref> * На 22 май 2014 г. Теодосий Спасов получава награда за принос към българската култура и изкуство „[[Златно перо]]“.<ref>[https://classicfm.bg/bg/news/view/1829/kulturni_dejci_poluchiha_nagrada_zlatno_pero_ot_classic_fm_radio_i_galeriq_makta Културни дейци получиха награда „Златно перо“ от Classic FM радио и галерия „Макта“], Classic FM, 22.05.2014. Последен достъп: 17.05.2022</ref> * На [[16 септември]] [[2016]] г. е награден с наградата „Артист на мира“ на ЮНЕСКО. Тя е „признание на неговия талант, иновациите му в създаването на уникален стил музика и виртуозното му изпълнение, неговия ангажимент да повиши обществената осведоменост за музиката като сила за подобряване на диалога между хората, културите и общностите, както и дълбоката си съпричастност към идеалите и целите на организацията“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.unesco.org/new/en/goodwill-ambassadors/artists-for-peace/theodosii-spassov/ | заглавие=Theodosii Spassov |достъп_дата =28 септември 2016 г |издател=unesco.org |език=en }}</ref> == Литература == * [[Владимир Гаджев (журналист)|Владимир Гаджев]], ''Теодосий Спасов. Преследващият звуци''. София, „Изток-Запад“, 2012, 216 с. (ISBN 978-619-152-109-8)<ref>Владимир Гаджев, [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Teodosij_Spasov.pdf Откъс от ''Теодосий Спасов. Преследващият звуци''], сайт на издателство „Изток-Запад“.</ref><ref>Петко Тодоров, [https://e-vestnik.bg/16414/za-polzata-ot-cheteneto-na-vladimir-gadzhev/ „За ползата от четенето на Владимир Гаджев“], e-vestnik.bg, 18 декември 2012 г.</ref> == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Пейчева | first = Лозанка | authorlink = Лозанка Пейчева | year = 2008 | title = Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | isbn = 978-954-322-257-5}} == Външни препратки == * [http://theodosiispassov.com/bg Официален сайт] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Спасов, Теодосий}} [[Категория:Български кавалджии]] [[Категория:Български композитори]] [[Категория:Български джаз музиканти]] [[Категория:Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“]] [[Категория:Възпитаници на АМТИИ]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в Исперих]] 6giubtkr1y62iesatq8f73jf3uweu2x 11473217 11473216 2022-07-28T12:29:10Z Alisdoncheva 238714 Добавяне на информация за продължителността на мандата му като член на УС на БНР. wikitext text/x-wiki {{Личност|инструменталист}} '''Теодосий Спасов Йорданов''' е [[Българи|български]] музикант, виртуозен изпълнител на [[кавал]]. Той първи започва да свири [[джаз]] на кавал, а смесването на [[българска народна музика|народна музика]] с елементи от джаз и [[класическа музика|класика]] са в основата на почти всичките му авторски пиеси. == Биография == Теодосий Спасов е роден на 4 март 1961 година в [[Исперих]]<ref>{{cite web | last = Азиз | first = Мехмед | year = 2008 | url = http://www.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=858&Itemid=30 | title = Теодосий Спасов изнесе концерт в родния Исперих | work = ekip7.bg | publisher = ekip7.bg | accessdate = 6 юли 2012 г}}</ref> и израства в близкото село [[Белица (област Силистра)|Белица]], където баща му е секретар на читалището.{{hrf|Пейчева|2008|458}} Деветгодишен започва да свири на кавал, обучаван от местния самоук музикант Димитър Йовчев.{{hrf|Пейчева|2008|458}} След това семейството му се премества в [[Панагюрски колонии]], където той свири на [[акордеон]].{{hrf|Пейчева|2008|458}} През 1975 година Спасов постъпва в [[Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“|Средното музикално училище]] в [[Котел]], където първо го обучава кавалджията [[Румен Мутафчиев]]. Наред с официалната учебна програма, той е повлиян от местните цигански музиканти и от набиращата популярност по това време [[сватбарска музика]]. След като завършва училището през 1980 година служи в армията в [[Балчик]], като свири на [[кларинет]] във военен оркестър.{{hrf|Пейчева|2008|458 – 460}} След военната си служба Теодосий Спасов отива да учи в [[Академия за музикално и танцово изкуство|Академията за музикално и танцово изкуство]] в [[Пловдив]] със специалности „Ръководство на народни състави“ и „Кавал“. Наред с обучението си той започва да свири с професионални музиканти от различни жанрове, което поставя началото на характерното за кариерата му съчетаване на разнопосочни влияния. През 1983 година прави първите си записи в [[Радио Пловдив|Радио „Пловдив“]], работи с фолклорни ансамбли и танцови състави, свири по сватби с някои от водещите имена в преживяващата своя разцвет сватбарска музика, като [[Георги Янев (фолклорен музикант)|Георги Янев]], [[Петър Ралчев]], [[Конушенска група|Конушенската група]], [[Оркестър „Канарите“]]. По това време започва да свири и [[джаз]] с групата „[[Джаз линия]]“ на [[Веселин Койчев]] и [[Дочо Панов]], по-късно и с [[Йълдъз Ибрахимова]].{{hrf|Пейчева|2008|460 – 462}} Теодосий Спасов разработва свой собствен, уникален стил на свирене. Неговите изпълнения са необикновен синтез между традиционен фолклор, джаз, класическа музика. В последните години пише музика за [[симфоничен оркестър]] и кавал. Свири с фолклорни състави, с именити български и чужди музиканти, между които [[Димитър Лавчев]], [[Милчо Левиев]], [[Йълдъз Ибрахимова]], [[Симеон Щерев (музикант)|Симеон Щерев]], [[Анатолий Вапиров]], [[Петър Ралчев]], [[Стоян Янкулов|Стоян Янкулов-Стунджи]], Ангел Димитров, [[Румен Тосков]], [[Христо Йоцов]], [[Пейо Пеев (барабанист)|Пейо Пеев]], проекта Балкански, групата на индийския перкусионист [[Трилок Гурту]], [[Раби-Абу Халил]], Г. Велес, Д. Лийбман, Енвер Измаилов, Арканхел, формацията Балкански Коне, Мирослав Тадич, [[Влатко Стефановски]]. През 1995 г. списание „[[Нюзуик]]“ го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа. В рубриката „най-доброто от Изтока“ е отбелязано: ''„Спасов създава нов музикален жанр.“'' Освен концертните си изяви, участва в записи за филми, театрални спектакли. Носител на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в [[Париж]] (1996), „Музикант на годината“ (1997) и (2002), Статуетката на Аполон Токсофорос, за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001). Има издадени над 20 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални формации. През 1994 година името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон. Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България ''(2014 година)''.<ref>[http://mc.government.bg/files/2417_zapovedi%20Obshestven%20suvet.pdf Заповед РД 09 – 748/08.09.2014], сайт на Министерство на културата на РБ.</ref> На [[28 юли]] [[2022]] г. е утвърден за член ''(мандат 2022 — 2025 година)'' на управителния съвет на [[Българско национално радио|Българско национална радио]] ''(БНР)'' от [[Съвет за електронни медии|Съвета за електронни медии]], по предложение на генералния директор [[Милен Митев]], с 3 ''(председател [[Соня Момчилова]] и членове [[Габриела Наплатанова]] и [[Галина Георгиева]])'' на 2 гласа ''(членове [[Пролет Велкова]] и Симона Велева)''.<ref name="bnr.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101683015/sem-utvardi-novia-sastav-na-us-na-bnr|заглавие=СЕМ утвърди новия състав на УС на БНР|труд=www.bnr.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> == Личен живот == От 90-те години е женен за актрисата [[Бойка Велкова]].<ref>{{cite news|url=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6119416|title=Бойка Велкова: С Теодосий сме любовен ураган |publisher=[[24 часа (вестник)|24 часа]]|date=17 март 2017|accessdate=21 май 2018}}</ref> Двамата имат един син. == Дискография == {{обработка|оригинални заглавия и премахване на повторенията}} [[Файл:Theodosii-Spasov-1.jpg|мини|На представянето на книгата „Между Селото и Вселената“ с автор [[Лозанка Пейчева]]; 2008 г.]] [[Файл:Theodosii Spasov.jpg|мини|]] * Теодосий Спасов и Небесни струни – Авторски албум, 2010 * Отворено настроение – Авторски албум, 2010 * Black Sea Fire – Съвместен проект, 2010 * Personification – Авторски албум, 2009 * Bace Quartet – Съвместен проект, 2006 * V''ЯRA'' – Авторски албум, 2006 * Gambit – Съвместен проект, 2004 * TRETA MAJKA – Съвместен проект, 2004 * Titla – Авторски албум, 2004 * Во Живо Одъ Охридъ – [[Лот Лориен]] & Теодосий Спасов – Съвместен проект, 2003 * Echotopia – Съвместен проект, 2003 * Theodosii Spassov Trio Live in London – Авторски албум, 2003 * Non – Standard Standards – Авторски албум, 2003 * Encounters on The Road – Авторски албум, 2001 * Labyrinth – Съвместен проект, 2001 * The Spirit Of Bulgaria – Авторски албум, 2001 * Ultramarin – Авторски албум, 2001 * Silhouettes – Съвместен проект, 2001 * The fish are praying for rain – Авторски албум, 2000 * Na Trapeza – Авторски албум, 2000 * Fairy Tale Trio – Авторски албум, 1998 * Bulgarian Folk Dances – Авторски албум, 1998 * Bratimene – Авторски албум, 1998 * The Glimpse – Съвместен проект, 1997 * Everest Concert – Съвместен проект, 1996 * Beyond The Frontiers – Авторски албум, 1995 * „Уелкя“ – Авторски албум, 1993 * Karen Young – Съвместен проект, 1992 * Gurbet Mohabet – Съвместен проект, 1990 * The Sand Girl – Авторски албум, 1989 * The Long Road – Авторски албум, 1986 === Самостоятелни албуми === * Теодосий Спасов и Небесни струни – Авторски албум, 2010 * Отворено настроение – Авторски албум, 2010 * Black Sea Fire – Съвместен проект, 2010 * ''„Вяра“'' – '2006' * ''„Титла“'' – '2003' * ''„Нестандартни стандарти“'' – 2003 * ''„Срещнато по пътя“'' – 2001 * ''„Духа на България“'' – 2001 * ''„Ултрамарин“'' – 2001 – Концертен запис с участието на Стоян Янкулов-Стунджи, Енвер Измаилов и Анатолий Вапиров * ''„Рибите се молят за дъжд“'' – 2000 – Театрална музика към едноименното представление * ''„На трапеза“'' – 2000 * ''„Приказно трио“'' – 1998 * ''„Братимене“'' – 1998 * ''„Отвъд границите“'' – 1995 * ''„Уелкя“'' – 1993<ref>[https://soundcloud.com/bozhidarbozhkov/welkia-teodosiy_spasov_i_boyka_velkova''„Уелкя“ - заглавната песен от едноименния албум на Теодосий Спасов, женският глас е на Бойка Велкова'']</ref> * ''„Пясъчното момиче“'' – 1989 * ''„Дългият път“'' – 1986 === Други === * ''„Гурбет мохабет“'' – 1990 (с [[Милчо Левиев]] на пиано) „Магията на Мадара“, съвместно с оркестъра за народна музика на БНР с диригент Христофор Раданов и известни български изпълнители на народни песни – издател и продуцент БНР – 2010 година. Уникалният запис е направен в Голямата Мадарска пещера и е издаден в аудио и видео формат, с надписи на български и на английски език. Дисковете са разпространени във всички културни центрове на България по целия свят. Уникалният запис е единствен по рода си с акустичната си характеристика и възможността едни от най-известните певци и инструменталисти на България да бъдат записани едновременно в най-големия храм по нашите земи – Голямата Мадарска пещера-светилище на 8 хиляди години, сакрално място за траки, прабългари и християни. == Участия == * 47-ото издание на [[Международен фестивал на камерната музика|Международния фестивал на камерната музика]], [[Пловдив]] – 2011 г. Концерт на Теодосий Спасов – кавал и вокал, съвместно с камерния ансамбъл „Небесни струни“<ref>[https://chamberfestivalplovdiv.com/47-ми-международен-фестивал-на-камерна-4/ 47-и Международен фестивал на камерната музика, 2011 г. – Теодосий Спасов – кавал и вокал съвместно с камерния ансамбъл „Небесни струни“]</ref> в състав Доротея Димитрова и Ана Иванова – цигулка, Михаела Павлова – виола, Йоланта Делибозова – виолончело и Смила Стоева – ударни инструменти<ref>[https://chamberfestivalplovdiv.com/47-ми-международен-фестивал-на-камерна-2/ 47-и Международен фестивал на камерната музика, 2011 г. – Теодосий Спасов – кавал и вокал съвместно с Доротея Димитрова и Ана Иванова – цигулка, Михаела Павлова – виола, Йоланта Делибозова – виолончело и Смила Стоева – ударни инструменти]</ref>. == Отличия == * На [[8 юни]] [[2011]] г. е [[Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“|удостоен]] с орден „[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Св. св. Кирил и Методий]]“ с огърлие „за особено значимите му заслуги в областта на културата“.<ref>Указ № 132 от 8 юни 2011 г. Обн. ДВ. бр.46 от 17 юни 2011 г.</ref> * На 22 май 2014 г. Теодосий Спасов получава награда за принос към българската култура и изкуство „[[Златно перо]]“.<ref>[https://classicfm.bg/bg/news/view/1829/kulturni_dejci_poluchiha_nagrada_zlatno_pero_ot_classic_fm_radio_i_galeriq_makta Културни дейци получиха награда „Златно перо“ от Classic FM радио и галерия „Макта“], Classic FM, 22.05.2014. Последен достъп: 17.05.2022</ref> * На [[16 септември]] [[2016]] г. е награден с наградата „Артист на мира“ на ЮНЕСКО. Тя е „признание на неговия талант, иновациите му в създаването на уникален стил музика и виртуозното му изпълнение, неговия ангажимент да повиши обществената осведоменост за музиката като сила за подобряване на диалога между хората, културите и общностите, както и дълбоката си съпричастност към идеалите и целите на организацията“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.unesco.org/new/en/goodwill-ambassadors/artists-for-peace/theodosii-spassov/ | заглавие=Theodosii Spassov |достъп_дата =28 септември 2016 г |издател=unesco.org |език=en }}</ref> == Литература == * [[Владимир Гаджев (журналист)|Владимир Гаджев]], ''Теодосий Спасов. Преследващият звуци''. София, „Изток-Запад“, 2012, 216 с. (ISBN 978-619-152-109-8)<ref>Владимир Гаджев, [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Teodosij_Spasov.pdf Откъс от ''Теодосий Спасов. Преследващият звуци''], сайт на издателство „Изток-Запад“.</ref><ref>Петко Тодоров, [https://e-vestnik.bg/16414/za-polzata-ot-cheteneto-na-vladimir-gadzhev/ „За ползата от четенето на Владимир Гаджев“], e-vestnik.bg, 18 декември 2012 г.</ref> == Бележки == <references /> ; Цитирани източници * {{cite book | last = Пейчева | first = Лозанка | authorlink = Лозанка Пейчева | year = 2008 | title = Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена | publisher = Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ | location = София | isbn = 978-954-322-257-5}} == Външни препратки == * [http://theodosiispassov.com/bg Официален сайт] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} {{СОРТКАТ:Спасов, Теодосий}} [[Категория:Български кавалджии]] [[Категория:Български композитори]] [[Категория:Български джаз музиканти]] [[Категория:Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“]] [[Категория:Възпитаници на АМТИИ]] [[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] [[Категория:Родени в Исперих]] 4o338h20bvryvp0qk2tx8g2sssa2a6s 0 74606 11473403 11472426 2022-07-28T15:54:51Z 90.167.254.220 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|България|1963}} Борислав Михайлов | прякор = | снимка = Borislav Mikhailov.jpg | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България|1963}} [[Народна република България]] | височина = 186 см | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Вратар]] | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България|1980}} [[Левски (София)]] | години = 1981 – 1989<br>1989 – 1991<br>1992 – 1994<br>1994 – 1995<br>1995 – 1997<br>1997 – 1998<br>1998<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|България|1981}} [[Левски (София)]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[Белененсеш]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Мюлуз|Мюлуз]]<br>{{Флагче|България}} [[Ботев (Пловдив)]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Рединг|Рединг]]<br>{{Флагче|България}} [[Славия (София)]]<br>{{Флагче|Швейцария|16px}} [[ФК Цюрих|Цюрих]] | мачове = 180<br>29<br>65<br>20<br>24<br>14<br>1<br>'''333''' | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>'''(0)''' | национален отбор години = 1983 – 1998 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 102 | национален отбор голове = (0) | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = не }} '''Борислав Бисеров Михайлов''' е бивш [[България|български]] [[футболист]], [[вратар]]. Полуфиналист от [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство по футбол САЩ 1994]] с [[Български национален отбор по футбол|Българския национален отбор по футбол]], кухорого теле, пияница и президент на [[Български футболен съюз|Българския футболен съюз]] от 2005 до 2019 г. и отново през 2021 г. На заседание на [[БФС]], на 28 април 2021 г. Михайлов оттегля подадената оставка и така отново се завръща като президент на [[БФС]], също така се отменя и извънредният конгрес за нов президент.<ref>[https://m.24chasa.bg/sport/article/9749379 24chasa.bg]</ref> На 5 май 2021 г. [[Агенция по вписванията|Агенцията по вписвания]] отказва Михайлов да бъде вписан като президент на [[БФС]]. На 1 юни 2021 г. [[Софийски градски съд]] отменя отказа на Агенцията.<ref>[https://www.24chasa.bg/sport/article/9844778 24chasa.bg]</ref> На [[6 август]] [[2021]] г. апелативният съд потвърждава че Борислав Михайлов е президент на БФС. На 12 октомври 2021 г. на извънреден конгрес на БФС, Михайлов печели изборите срещу основният си конкурент [[Димитър Бербатов]] с 241 гласа на 230. == Биография == Роден на 12 февруари 1963 г. в [[София]]. Син е на вратаря на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] и националния отбор [[Бисер Михайлов]] и баща на националния вратар [[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]]. Играе в [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] от [[1981]] до [[1989]] г. (180 мача за първенството), [[Белененсеш]] ([[Португалия]]) от [[1989]] до [[1991]] г., [[ФК Мюлуз]] ([[Франция]]) от [[1992]] до [[1994]], [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] в периода [[1994]] – [[1995]] г. От [[1995]] г. преминава в английския [[Рединг]] за цена от [[британска лира|£]] 800 000. Михайлов заема мястото на любимеца на отбора [[Шака Хислоп]]. В [[ПФК Славия (София)|Славия]] играе през [[1997]] – [[1998|98]] г. и за [[ФК Цюрих]] ([[Швейцария]]) през [[1998]]/[[1999|99]] г. Шампион на страната през [[1984]], [[1985]] и [[1988]] г., носител на купата през [[1982]], [[1984]] и [[1986]] г. В [[„А“ ПФГ|„А“ група]] има 214 мача. С екипа на Левски е изиграл 34 мача за [[Национална купа на България|купата на страната]] и 18 мача в евротурнирите (6 за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]], 7 за [[Купа на носителите на купи|КНК]] и 5 за [[Купа на УЕФА|УЕФА]]). След финала за купата през 1985 г. между [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и Левски е сред наказаните с изключване от футбола, но е реабилитиран след половин година. Има 93 мача за националния отбор и 9 за олимпийския – общо 102, от които 60 като капитан (рекорд за България). Дебютира на [[4 май]] [[1983]] г. срещу [[Куба]] в София (3:2), последен мач на [[5 юни]] [[1998]] г. срещу [[Алжир]] (2:0) в София. Неговият мач № 100 е на [[6 ноември]] [[1996]] г. срещу [[Саудитска Арабия]] 0:1 като гост. Участва на [[Световно първенство по футбол|Световното първенство]] през [[1986]] г. в [[Мексико]] (осминафинал, играе 4 мача), полуфиналист от Световното първенство през [[1994]] г. в [[САЩ]] (в 7 мача), както и на [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство]] през 1996 г. в [[Англия]] (в 3 мача). Участва в мача [[Европа]] – [[Африка]] (4:0) през [[2001]] г. в [[Бари]]. Борислав Михайлов е най-успешният вратар в историята на българския футбол. Избран за [[Футболист № 1 на България]] през [[1986]] г. По-късно влиза в ръководството на Левски. От [[2000]] г. е член на Изпълкома на Българския футболен съюз (БФС) и заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. От [[2001]] г. е първи вицепрезидент на БФС. Избран е за президент на БФС на [[21 октомври]] [[2005]] г. На 30 януари 2009 г. е преизбран на поста, след като за кандидатурата му гласуват 316 от 373 делегата на конгреса на БФС. На 22 март 2011 година Борислав Михайлов е избран за член на Изпълкома на УЕФА. Той е първият българин, избран на този пост. На 14 февруари 2014 г. е избран за трети път за президент на БФС. На 16 февруари 2018 г. е преизбран отново за президент на БФС. На 15 октомври 2019 г. оставката му е поискана публично, лично от Министър-председателя Бойко Борисов, във връзка с расистки прояви на фенове по време евроквалификационния мач между националните отбори на България и Англия, след като {{имеНОФ|България}} губи от {{имеНОФ|Англия}} с 0:6 и след разследване на БФС от [[ГДБОП]]. Министър-председателят [[Бойко Борисов]] дава нареждане на министъра на младежта и спорта [[Красен Кралев]] да се преустановят всякакви отношения с Българския футболен съюз, включително и финансови, докато Борислав Михайлов не подаде оставка.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bnt.bg/bg/a/kakvo-sledva-sled-ostavkata-na-borislav-mikhaylov|заглавие=Какво следва след оставката на Борислав Михайлов?|фамилно_име=Георгиев|първо_име=Стефан|автор_препратка=|дата=15 октомври 2019 г|труд=|издател=Българска национална телевизия|страници=|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=16 октомври 2019 г|цитат=}}</ref><ref>[https://nova.bg/news/view/2019/10/15/265524/борислав-михайлов-подаде-оставка-полицията-влезе-в-бфс-обзор nova.bg]</ref> На 18 октомври 2019 г. официално депозира оставката си пред Изпълкома на БФС, след което дава пресконференция за журналистите, по повод дейността му като президент на БФС в последните 14 години. Женен е за трикратната световна шампионка по художествена гимнастика [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]]. Има три деца (две дъщери и син) – Бисера и [[Николай Михайлов (футболист)|Николай]] от първия си брак, и Елинор – от брака си с Мария Петрова. В края на 2008 г. се ражда първият му внук. == Статистика по сезони == * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1981]]/[[1982|82]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 24 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1982]]/[[1983|83]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 25 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1983]]/[[1984|84]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 30 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1984]]/[[1985|85]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 29 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1986]]/пр. — [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 10 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1986]]/[[1987|87]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 26 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1987]]/[[1988|88]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 25 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1988]]/[[1989|89]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 11 мача * [[Белененсеш]] – [[1989]]/[[1990|90]] – [[Португалска лига]], 7 мача * [[Белененсеш]] – [[1990]]/[[1991|91]] – Португалска лига, 20 мача * [[Белененсеш]] – [[1991]]/ес. — Португалска лига, 2 мача * [[Мюлуз]] – [[1992]]/пр. — [[Лига 2]], 18 мача * Мюлуз – 1992/[[1993|93]] – Лига 2, 22 мача * Мюлуз – [[1993]]/[[1994|94]] – Лига 2, 25 мача * [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] – [[1994]]/[[1995|95]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 17 мача * [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] – [[1995]]/ес. — [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 3 мача * [[Рединг]] – [[1995]]/[[1996|96]] – [[Чемпиъншип]], 16 мача * [[Рединг]] – [[1996]]/[[1997|97]] – Чемпиъншип, 8 мача * [[ПФК Славия (София)|Славия]] – [[1997]]/[[1998|98]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 14 мача * [[ФК Цюрих]] – [[1998]]/ес. — [[Швейцарска Суперлига]], 1 мач == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://worldsport.fhhost.com/viewtopic.php?t=1037 Форум на World Sport] * [http://www.sportal.bg/news.php?news=77569 Великите 10 вратари на световните първенства] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200601034840/https://www.sportal.bg/news.php?news=77569 |date=2020-06-01 }}, Спортал * [http://personi.dir.bg/person.php?id=17 Борислав Михайлов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160818130147/http://personi.dir.bg/person.php?id=17 |date=2016-08-18 }}, Personi * [http://www.bfunion.bg/about/president Официален сайт на БФС, Президент – Борислав Бисеров Михайлов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160806102824/http://www.bfunion.bg/about/president |date=2016-08-06 }} * [http://www.sportal.bg/news.php?news=463171 Избират нов президент на БФС на 14 февруари (видео)], Спортал, 16 декември 2013 г. (12:51) * [http://www.telekabeltv.bg/bg/news/12059.html Борислав Михайлов е новият стар президент на БФС] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141020233247/http://www.telekabeltv.bg/bg/news/12059.html |date=2014-10-20 }}, Телекабел TV], 14 февруари 2014 * [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1763527 Боби Михайлов: За първи път видях бъдещата си жена Мария в „24 часа“], Едуард Папазян, „24 часа“, 9 февруари 2013, 17:39 * [http://www.blitz.bg/sport/article/247747 Боби Михайлов: Ники Михайлов е голям вратар], Блиц-Спорт, 14 октомври 2014, 17:05 * [http://www.gol.bg/nacionalen-otbor/2014-10-14/bobi-mihaylov-niki-e-golyam-vratar Боби Михайлов: Ники е голям вратар], Gol.bg, 14 октомври 2014, 17:25 * [http://clubz.bg/9298-borislav_mihajlov_sinyt_mi_e_golqm_vratar Борислав Михайлов: Синът ми е голям вратар], Клуб „Z“, 14/10/2014, 20:30:39 {{България86-състав}} {{България94-състав}} {{България96-състав‎}} {{България98-състав‎}} {{Футболист № 1 на България}} {{пост начало}} {{пост|[[Български футболен съюз|президент на Българския футболен съюз]]|[[21 октомври]] [[2005]]|[[18 октомври]] [[2019]]|[[Иван Славков]]|[[Михаил Касабов]]}} {{пост край}} {{СОРТКАТ:Михайлов, Борислав}} [[Категория:Родени в София]] [[Категория:УЕФА]] [[Категория:Президенти на Българския футболен съюз]] [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Футболисти на ФК Рединг]] [[Категория:Български футболисти в Португалия]] [[Категория:Български футболисти в Швейцария]] [[Категория:Български футболисти във Франция]] [[Категория:Български футболисти в Англия]] [[Категория:Почетни граждани на София]] 85rcbydl13drr0ohu4utxpcigfubyj8 11473426 11473403 2022-07-28T16:29:35Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/90.167.254.220|редакции на 90.167.254.220]] ([[User talk:90.167.254.220|б]].), към версия на Молли wikitext text/x-wiki {{Футболист | име на играча = {{Флагче|България|1963}} Борислав Михайлов | прякор = | снимка = Borislav Mikhailov.jpg | град на раждане = [[София]] | държава на раждане = {{Флагче|България|1963}} [[Народна република България]] | височина = 186 см | настоящ отбор = | номер на фланелката = | пост = [[Вратар]] | юношески години = | юношески отбори = {{Флагче|България|1980}} [[Левски (София)]] | години = 1981 – 1989<br>1989 – 1991<br>1992 – 1994<br>1994 – 1995<br>1995 – 1997<br>1997 – 1998<br>1998<br>'''Общо:''' | отбори = {{Флагче|България|1981}} [[Левски (София)]]<br>{{Флагче|Португалия}} [[Белененсеш]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Мюлуз|Мюлуз]]<br>{{Флагче|България}} [[Ботев (Пловдив)]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Рединг|Рединг]]<br>{{Флагче|България}} [[Славия (София)]]<br>{{Флагче|Швейцария|16px}} [[ФК Цюрих|Цюрих]] | мачове = 180<br>29<br>65<br>20<br>24<br>14<br>1<br>'''333''' | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>(0)<br>'''(0)''' | национален отбор години = 1983 – 1998 | национален отбор = {{Флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 102 | национален отбор голове = (0) | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = не }} '''Борислав Бисеров Михайлов''' е бивш [[България|български]] [[футболист]], [[вратар]]. Полуфиналист от [[Световно първенство по футбол 1994|Световното първенство по футбол САЩ 1994]] с [[Български национален отбор по футбол|Българския национален отбор по футбол]] и президент на [[Български футболен съюз|Българския футболен съюз]] от 2005 до 2019 г. и отново през 2021 г. На заседание на [[БФС]], на 28 април 2021 г. Михайлов оттегля подадената оставка и така отново се завръща като президент на [[БФС]], също така се отменя и извънредният конгрес за нов президент.<ref>[https://m.24chasa.bg/sport/article/9749379 24chasa.bg]</ref> На 5 май 2021 г. [[Агенция по вписванията|Агенцията по вписвания]] отказва Михайлов да бъде вписан като президент на [[БФС]]. На 1 юни 2021 г. [[Софийски градски съд]] отменя отказа на Агенцията.<ref>[https://www.24chasa.bg/sport/article/9844778 24chasa.bg]</ref> На [[6 август]] [[2021]] г. апелативният съд потвърждава че Борислав Михайлов е президент на БФС. На 12 октомври 2021 г. на извънреден конгрес на БФС, Михайлов печели изборите срещу основният си конкурент [[Димитър Бербатов]] с 241 гласа на 230. == Биография == Роден на 12 февруари 1963 г. в [[София]]. Син е на вратаря на [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] и националния отбор [[Бисер Михайлов]] и баща на националния вратар [[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]]. Играе в [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] от [[1981]] до [[1989]] г. (180 мача за първенството), [[Белененсеш]] ([[Португалия]]) от [[1989]] до [[1991]] г., [[ФК Мюлуз]] ([[Франция]]) от [[1992]] до [[1994]], [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] в периода [[1994]] – [[1995]] г. От [[1995]] г. преминава в английския [[Рединг]] за цена от [[британска лира|£]] 800 000. Михайлов заема мястото на любимеца на отбора [[Шака Хислоп]]. В [[ПФК Славия (София)|Славия]] играе през [[1997]] – [[1998|98]] г. и за [[ФК Цюрих]] ([[Швейцария]]) през [[1998]]/[[1999|99]] г. Шампион на страната през [[1984]], [[1985]] и [[1988]] г., носител на купата през [[1982]], [[1984]] и [[1986]] г. В [[„А“ ПФГ|„А“ група]] има 214 мача. С екипа на Левски е изиграл 34 мача за [[Национална купа на България|купата на страната]] и 18 мача в евротурнирите (6 за [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]], 7 за [[Купа на носителите на купи|КНК]] и 5 за [[Купа на УЕФА|УЕФА]]). След финала за купата през 1985 г. между [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] и Левски е сред наказаните с изключване от футбола, но е реабилитиран след половин година. Има 93 мача за националния отбор и 9 за олимпийския – общо 102, от които 60 като капитан (рекорд за България). Дебютира на [[4 май]] [[1983]] г. срещу [[Куба]] в София (3:2), последен мач на [[5 юни]] [[1998]] г. срещу [[Алжир]] (2:0) в София. Неговият мач № 100 е на [[6 ноември]] [[1996]] г. срещу [[Саудитска Арабия]] 0:1 като гост. Участва на [[Световно първенство по футбол|Световното първенство]] през [[1986]] г. в [[Мексико]] (осминафинал, играе 4 мача), полуфиналист от Световното първенство през [[1994]] г. в [[САЩ]] (в 7 мача), както и на [[Европейско първенство по футбол|Европейското първенство]] през 1996 г. в [[Англия]] (в 3 мача). Участва в мача [[Европа]] – [[Африка]] (4:0) през [[2001]] г. в [[Бари]]. Борислав Михайлов е най-успешният вратар в историята на българския футбол. Избран за [[Футболист № 1 на България]] през [[1986]] г. По-късно влиза в ръководството на Левски. От [[2000]] г. е член на Изпълкома на Българския футболен съюз (БФС) и заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. От [[2001]] г. е първи вицепрезидент на БФС. Избран е за президент на БФС на [[21 октомври]] [[2005]] г. На 30 януари 2009 г. е преизбран на поста, след като за кандидатурата му гласуват 316 от 373 делегата на конгреса на БФС. На 22 март 2011 година Борислав Михайлов е избран за член на Изпълкома на УЕФА. Той е първият българин, избран на този пост. На 14 февруари 2014 г. е избран за трети път за президент на БФС. На 16 февруари 2018 г. е преизбран отново за президент на БФС. На 15 октомври 2019 г. оставката му е поискана публично, лично от Министър-председателя Бойко Борисов, във връзка с расистки прояви на фенове по време евроквалификационния мач между националните отбори на България и Англия, след като {{имеНОФ|България}} губи от {{имеНОФ|Англия}} с 0:6 и след разследване на БФС от [[ГДБОП]]. Министър-председателят [[Бойко Борисов]] дава нареждане на министъра на младежта и спорта [[Красен Кралев]] да се преустановят всякакви отношения с Българския футболен съюз, включително и финансови, докато Борислав Михайлов не подаде оставка.<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://news.bnt.bg/bg/a/kakvo-sledva-sled-ostavkata-na-borislav-mikhaylov|заглавие=Какво следва след оставката на Борислав Михайлов?|фамилно_име=Георгиев|първо_име=Стефан|автор_препратка=|дата=15 октомври 2019 г|труд=|издател=Българска национална телевизия|страници=|език=|език-скрит=|формат=|съавтори=|архив_уеб_адрес=|архив_дата=|достъп_дата=16 октомври 2019 г|цитат=}}</ref><ref>[https://nova.bg/news/view/2019/10/15/265524/борислав-михайлов-подаде-оставка-полицията-влезе-в-бфс-обзор nova.bg]</ref> На 18 октомври 2019 г. официално депозира оставката си пред Изпълкома на БФС, след което дава пресконференция за журналистите, по повод дейността му като президент на БФС в последните 14 години. Женен е за трикратната световна шампионка по художествена гимнастика [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]]. Има три деца (две дъщери и син) – Бисера и [[Николай Михайлов (футболист)|Николай]] от първия си брак, и Елинор – от брака си с Мария Петрова. В края на 2008 г. се ражда първият му внук. == Статистика по сезони == * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1981]]/[[1982|82]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 24 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1982]]/[[1983|83]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 25 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1983]]/[[1984|84]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 30 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1984]]/[[1985|85]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 29 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1986]]/пр. — [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 10 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1986]]/[[1987|87]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 26 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1987]]/[[1988|88]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 25 мача * [[ПФК Левски (София)|Левски]] – [[1988]]/[[1989|89]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 11 мача * [[Белененсеш]] – [[1989]]/[[1990|90]] – [[Португалска лига]], 7 мача * [[Белененсеш]] – [[1990]]/[[1991|91]] – Португалска лига, 20 мача * [[Белененсеш]] – [[1991]]/ес. — Португалска лига, 2 мача * [[Мюлуз]] – [[1992]]/пр. — [[Лига 2]], 18 мача * Мюлуз – 1992/[[1993|93]] – Лига 2, 22 мача * Мюлуз – [[1993]]/[[1994|94]] – Лига 2, 25 мача * [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] – [[1994]]/[[1995|95]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 17 мача * [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]] – [[1995]]/ес. — [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 3 мача * [[Рединг]] – [[1995]]/[[1996|96]] – [[Чемпиъншип]], 16 мача * [[Рединг]] – [[1996]]/[[1997|97]] – Чемпиъншип, 8 мача * [[ПФК Славия (София)|Славия]] – [[1997]]/[[1998|98]] – [[„А“ ПФГ|„А“ РФГ]], 14 мача * [[ФК Цюрих]] – [[1998]]/ес. — [[Швейцарска Суперлига]], 1 мач == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://worldsport.fhhost.com/viewtopic.php?t=1037 Форум на World Sport] * [http://www.sportal.bg/news.php?news=77569 Великите 10 вратари на световните първенства] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200601034840/https://www.sportal.bg/news.php?news=77569 |date=2020-06-01 }}, Спортал * [http://personi.dir.bg/person.php?id=17 Борислав Михайлов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160818130147/http://personi.dir.bg/person.php?id=17 |date=2016-08-18 }}, Personi * [http://www.bfunion.bg/about/president Официален сайт на БФС, Президент – Борислав Бисеров Михайлов] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160806102824/http://www.bfunion.bg/about/president |date=2016-08-06 }} * [http://www.sportal.bg/news.php?news=463171 Избират нов президент на БФС на 14 февруари (видео)], Спортал, 16 декември 2013 г. (12:51) * [http://www.telekabeltv.bg/bg/news/12059.html Борислав Михайлов е новият стар президент на БФС] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141020233247/http://www.telekabeltv.bg/bg/news/12059.html |date=2014-10-20 }}, Телекабел TV], 14 февруари 2014 * [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1763527 Боби Михайлов: За първи път видях бъдещата си жена Мария в „24 часа“], Едуард Папазян, „24 часа“, 9 февруари 2013, 17:39 * [http://www.blitz.bg/sport/article/247747 Боби Михайлов: Ники Михайлов е голям вратар], Блиц-Спорт, 14 октомври 2014, 17:05 * [http://www.gol.bg/nacionalen-otbor/2014-10-14/bobi-mihaylov-niki-e-golyam-vratar Боби Михайлов: Ники е голям вратар], Gol.bg, 14 октомври 2014, 17:25 * [http://clubz.bg/9298-borislav_mihajlov_sinyt_mi_e_golqm_vratar Борислав Михайлов: Синът ми е голям вратар], Клуб „Z“, 14/10/2014, 20:30:39 {{България86-състав}} {{България94-състав}} {{България96-състав‎}} {{България98-състав‎}} {{Футболист № 1 на България}} {{пост начало}} {{пост|[[Български футболен съюз|президент на Българския футболен съюз]]|[[21 октомври]] [[2005]]|[[18 октомври]] [[2019]]|[[Иван Славков]]|[[Михаил Касабов]]}} {{пост край}} {{СОРТКАТ:Михайлов, Борислав}} [[Категория:Родени в София]] [[Категория:УЕФА]] [[Категория:Президенти на Българския футболен съюз]] [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК Левски (София)]] [[Категория:Футболисти на Ботев (Пловдив)]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Футболисти на ФК Рединг]] [[Категория:Български футболисти в Португалия]] [[Категория:Български футболисти в Швейцария]] [[Категория:Български футболисти във Франция]] [[Категория:Български футболисти в Англия]] [[Категория:Почетни граждани на София]] s3a6kbnmzx5mr4u2841ulmv0weufuaq 0 81595 11473999 11153929 2022-07-29T11:35:51Z S.BONOVA 248162 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = Tamara Łempicka | категория = художник | име-рождено = Tamara Rozalia Gurwik-Górska | портрет = Tamara Łempicka ssj 20060914 - cropped.jpg | портрет-описание = Бюст на Тамара де Лемпицка в Килце | роден-място = [[Варшава]], [[Руска империя]] | починал-място = [[Куернавака]], [[Мексико]] | националност = {{Полша}} | вложки = {{Личност/Художник | категория = художник | период = | стил = [[ар деко]] | учител = [[Морис Денис]]<br>[[Андре Лоте]] | академия = Академия дьо ла Гранд Шомиер | направление = [[живопис]] | патрон = | творби = ''Хубавата Рафаела'' (1927)<br />''Автопортрет, Тамара в зелено бугати'' (1929)<br />''Жена с гълъбица'' (1931)<br />''Адам и Ева'' (1932) | повлиян = | повлиял = | избран = | награди = | бележки = }} | баща = Борис Мойсеевич Гурвич-Гурски | майка = Малвина Деклер | брак = Тадеуш Лемпицки<br>Раул Куфнер дьо Диозег | деца = Мария Кристина 'Кизет' Лемпицка Фоксхол (дъщеря) (1916-2001) }} '''Тамара де Лемпицка''', с истинско име '''Тамара Росалия Гурвич-Гурска''' ({{lang|pl|Tamara Rosalia Gurwicz-Górska}}) е полска художничка, работила в стила [[ар деко]].<ref>{{икона|en}} Fiona MacCarthy, [https://www.theguardian.com/artanddesign/2004/may/15/art Artist of the Fascist superworld: the life of Tamara de Lempicka], ''[[Гардиън]]'', 15 май 2004.</ref> == Биография == Отраснала е в семейство на полякиня и руски евреин. Изключително влияние върху развитието ѝ като личност изиграва богатата ѝ баба Клементина, с която обикаля Италия и стига до Монте Карло, където Клементина „превзема“ казината. По време на тези ваканции се запознава с ренесансовото изкуство на големите майстори, чиито картини разглежда във Флоренция, Рим и Венеция. Влиянието на тези произведения личи в първите два периода от творчеството на Лемпицка. Проявява се в използването на чисти цветове, точността на рисунъка, драпериите и сенките. След смъртта на баба си Тамара се премества в [[Санкт Петербург]] в къщата на леля си.В Петербург през 1916 се омъжва за юриста Тадеуш Лемпицки , син на племенницата на [[Циприан Норвид|Циприан Камил Норвид]]<ref>Magdalena Wróblewska: Tamara de Lempicka. (ang.). culture.pl. [посещение 2014-08-18].</ref>.По време на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] Тадеуш Лемпицки е арестуван от [[Болшевизъм|болшевиките]]. За да освободи съпруга си, тя търси помощ от шведския консул, който след това ѝ помага и да избяга от [[Русия]]. Среща се със съпруга си в [[Копенхаген]] и двамата заживяват в [[Париж]]. Париж е мястото, където Тамара намира пътя си на реализация. Учи се при постимпресиониста [[Морис Денис]], от когото взима наситените цветове, и неокубиста [[Андре Лоте]], от когото наследява геометричните, изчистени линии. През 1922 г. реализира първата си изложба. Това е най-свързваният а Тамара Лемпицка период на нейното творчество. Тя рисува идеализирани портрети и актове с леко кубични форми и наситени цветове. От този период е и автопортретът ѝ „Тамара в зелено Бугати“ (Tamara w zielonym Bugatti), предназначен за корицата на списание „Die Dame” и смятан за една от типичните картини [[Ар деко|art déco]]. През 1927 се развежда, а няколко години по-късно изпада в депресия<ref>1934−1938. (ang.). delempicka.org. [посещение 2014-08-18].</ref>. До началото на 30-те години на 20 век Тамара живее живота на Дива, картините ѝ се продават като топъл хляб, превръща се в основна фигура по кориците на списания. През 1933 се омъжва за втори път, австрийската пивоварна империя, барон Раул Куфнер и се премества в [[САЩ]], заедно с втория си съпруг. През 1941 г. в [[Ню Йорк]] реализира изложба, посветена на религиозни теми и на „обикновените хора“, която се оказва провал. Животът ѝ, както и творбите ѝ са част от един свят от луксозни хотели, скъпи коли, [[бисексуалност|бисексуални връзки]],<ref>{{икона|pl}} [https://culture.pl/pl/tworca/tamara-lempicka-tamara-de-lempicka Тамара де Лемпицка в Culture.pl].</ref> приятелства на високо ниво (например [[Грета Гарбо]]), блясък, който прикрива депресията, злоупотреба с кокаин, трудни взаимоотношения в семейството, както и, през последните години, самотата. Приятели, любовници, както и дъщеря ѝ (с която са в обтегнати отношения до края на живота и) са някои от фигурите в картините ѝ. [[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-403-0313-10, Frankreich, Villa, zwei Gemälde.jpg|мини|Картини на Тамара Лемпицка на снимка от 1940 г.]] == Наследство == Американската певица [[Мадона]] е почитател и колекционер на творбите на Лемпицка. Мадона използва творби на Лемпицка в музикалните клипове на песните си „Open Your Heart“ (1987), „Express Yourself“ (1989), „Vogue“ (1990) и „Drowned World/Substitute for Love“ (1998). Използвала е картини на Лемпицка и за декорите на своите световни турнета през 1987 г. (Who's That Girl) и през 1990 г. (Blond Ambition). Други видни колекционери на Лемпицка са актьорът [[Джак Никълсън]] и певицата и актриса [[Барбра Страйсънд]].<ref>{{cite web|url=http://r-atencio.blogspot.com.au/2011/10/madonna-barbra-streisand-jack-nicholson.html|title=Madonna, Barbra Streisand, & Jack Nicholson Collect Her|first=R.-atencio|last=Art|date=12 October 2011|accessdate=17 May 2018}}</ref> Репродукции на картини на Лемпицка са използвани за кориците на издания в Обединеното кралство на романите на [[Айн Ранд]] „[[Атлас изправи рамене]]“ и „[[Изворът]]“.<ref>{{cite web|publisher=Penguin Books|url=https://www.penguin.co.uk/books/57553/atlas-shrugged/|title=Atlas Shrugged}}</ref><ref>{{cite web|publisher=Penguin Books|url=https://www.penguin.co.uk/books/57532/the-fountainhead/|title=The Fountainhead}}</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{икона|en}} {{Official website|http://www.delempicka.org/}}, поддържан от The Tamara Art Heritage * {{икона|pl}} [https://culture.pl/pl/tworca/tamara-lempicka-tamara-de-lempicka Тамара де Лемпицка в Culture.pl] * [http://www.artprice.bg/autor_details.php?act=data&elem_id=1498 Тамара де Лемпицка в ArtPrice.bg] * Ирина Иванова, [https://eva.bg/article/35359 Тамара де Лемпицка – животът като глътка абсент], сп. „Ева“, 16 октомври 2018 * [https://eva.bg/article/34337-120-godini-Tamara-de-Lempitska 120 години Тамара де Лемпицка], сп. „Ева“, 16 май 2018 * Силвия Дончева, [https://dialozi.uni-plovdiv.bg/?p=1954 Тамара де Лемпицка – La Belle Polonaise], сп. „Славянски диалози“, 2007, 8 {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Лемпицка, Тамара де}} [[Категория:Полски художници]] [[Категория:Ар деко]] [[Категория:Евреи в Полша]] [[Категория:Поляци във Франция]] [[Категория:Поляци в САЩ]] [[Категория:Поляци в Мексико]] [[Категория:ЛГБТ творци във визуалните изкуства]] [[Категория:Бисексуални]] [[Категория:ЛГБТ евреи]] [[Категория:ЛГБТ личности от Полша]] [[Категория:ЛГБТ личности от Мексико]] [[Категория:Родени във Варшава]] [[Категория:Починали в Мексико]] oahmhb3gn29oj4f94xyel6724f12g4z 0 91582 11473235 11472964 2022-07-28T12:48:14Z Xunonotyk 209517 /* Герои на романа */ wikitext text/x-wiki {{Книга | име = Майстора и Маргарита | име в оригинал = Мастер и Маргарита | корица = Master & Margarita.jpg | px = 200 | корица-текст = „Прощание с Москвой“. Илюстрация към романа „Майстора и Маргарита“, 1995 г. | други-имена = | език = руски език | автор = [[Михаил Булгаков]] | преводач = | издадена-година = [[1967]] | издадена-държава = [[СССР]] | жанр = [[магически реализъм]], [[фантастика]], [[сатира]] | вид = роман | произведения = | ISBN = | поредица = | предходна = | следваща = | бележки = }} '''„Майстора и Маргарита“''' ({{lang|ru|„Мастер и Маргарита“}}) е [[роман]] от [[Михаил Булгаков]] (1891 – 1940), издаден изцяло за пръв път през [[1967]] г. Действието се развива около посещение на [[Дявол]]а в [[Москва]] през [[1920-те|20-те години на 20. век]]. Много критици смятат книгата за един от най-значимите руски романи. По сюжета му са направени множество [[театрална постановка|театрални постановки]] и няколко филма (в [[Югославия]], [[Полша]], [[Швеция]] и [[Русия]]). Романът е публикуван цели 26 години след смъртта на автора. Първото му издание е от [[1966]] г. и е в съкратен вариант за списание. За да достигне романът до читателя, основна заслуга има съпругата на писателя Елена Сергеевна Шиловская, която в тежките [[Йосиф Сталин|сталински]] времена успява да запази ръкописа на романа. По съхранилите се в архива на писателя многобройни бележки за книгата става ясно, че източник за сведения по темата [[демонология]] за Булгаков са били статиите в [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон]],<ref>{{икона|ru}} [http://gatchina3000.ru/brockhaus-and-efron-encyclopedic-dictionary/019/19454.htm „Вельзевул“ - Руско онлайн издание на енциклопедията].</ref><ref>{{икона|ru}} [http://gatchina3000.ru/brockhaus-and-efron-encyclopedic-dictionary/034/34638.htm „Демонология классическая“ - Руско онлайн издание на енциклопедията].</ref><ref>{{икона|ru}} [http://gatchina3000.ru/brockhaus-and-efron-encyclopedic-dictionary/112/112836.htm „Чародейство“ - Руско онлайн издание на енциклопедията].</ref> книгата на [[Михаил Орлов]] „[[История на връзките на човека с дявола|История сношений человека с дьяволом]]“ (1904 г.) и книгата на писателя [[Александър Амфитеатров]] (1862 – 1938) „[[Дяволът в живота, легендите и в литературата на Средните векове|Дьявол в быте, легенде и в литературе Средних веков]]“ (1911 г.). == Сюжет == Романът се развива, редувайки 2 паралелни повествования. Действието на първото се развива в Москва през 1920-те години, а второто е авторски поглед към събитията в [[Евангелие]]то и по-точно към съда над [[Иисус Христос]] (в романа наречен ''[[Йешуа Ха-Ноцри]]'', препратка към ''Иисус от Назарет'') и неговата [[екзекуция]]. Редом с това „московското“ повествование има още няколко причудливо преплитащи се сюжетни линии. == Редакции == === Първа редакция === Началото на работата си над „Майстора и Маргарита“ Булгаков в различни свои ръкописи датира ту към 1928 г., ту към 1929 г. В първата си редакция романът имал различни варианти на името: „Черният маг“, „Копитото на инженера“, „Жонгльор с копита“, „Синът на В.“, „Гастрол“. Първата редакция на „Майстора и Маргарита“ била унищожена от автора на [[18 март]] [[1930]] г., след като разбира, че пиесата му „Кабала святош“ е забранена. За това Булгаков пише в писмо до правителството: „И лично аз, със собствените си ръце, хвърлих в печката черновата на романа за дявола...“. Работата над „Майстора и Маргарита“ е възобновена през 1931 г. В първите чернови на романа в него вече фигурират ''Маргарита'' и нейният тогава все още безименен спътник – бъдещият ''Майстор'', а ''[[Воланд]]'' се сдобива с буйната си свита. === Втора редакция === Втората редакция, писана до 1936 г., има подзаглавие „Фантастичен роман“ и варианти на името: „Великият канцлер“, „[[Сатана]]“, „Ето ме и мен“, „Черният маг“, „Копито-консултанта“. === Трета редакция === Третата редакция, започната през втората половина на 1936 г., първоначално се нарича „Князът на мрака“, но още през 1937 г. се появява познатото заглавие „Майстора и Маргарита“. През май – юни 1938 г. пълният текст на романа е отпечатан за първи път. Авторската редакция продължава почти до самата смърт на писателя. == История на публикуването == Преди смъртта си авторът чете отделни откъси пред близки приятели в дома си. Значително по-късно, когато филологът А. З. Вулис пише своя труд за съветските сатирици, се сеща за позабравения автор на „Зойкина квартира“ и „Пурпурният остров“. Вулис разбира, че е жива вдовицата на писателя и установява връзка с нея. След първоначалния период на недоверие Елена Шиловская му дава да прочете ръкописа на „Майстора и Маргарита“. Потресеният Вулис разказва за находката си на много колеги, след което в литературна Москва тръгват слухове за новооткрит велик роман. Това води до първата публикация в списание „Москва“ през [[1966]] г. (тираж 150 хил. екземпляра). В него има 2 предисловия: на [[Константин Симонов]] и на Вулис. Редактираният текст на романа излиза самостоятелно през [[1973]] г., а окончателният текст е публикуван в V том на събраните съчинения, излезли през [[1990]] г. Романът е издаван в България многократно. Преводът на [[български език]] е на ст.н.с. д-р [[Лиляна Минкова]]. == Герои на романа == === От МАССОЛИТ === * [[Михаил Александрович Берлиоз]]<ref>Имената тук и по-долу са дадени според второто преработено издание на ДИ „Народна култура“, 1981 г.</ref> – председател на МАССОЛИТ, приятел на Бездомни, обезглавен от трамвай * [[Иван Николаевич Понирьов]] (с псевдоним ''Бездомни'') – поет, член на МАССОЛИТ, вкаран в лудница === От управата на театър „Вариете“ === * Степан (Стьопа) Богданович Лиходеев – директор на театъра, изпратен в [[Ялта]] от Азазело * Григорий Данилович Римски – финансов директор на театъра * Иван Савелиевич Варенуха – администратор на театъра, превърнат във [[вампир]] === Служители на „Вариете“ === * Жорж Бенгалски – досадно конферансие, вкаран в лудница, защото по време на сеанса на Воланд, котаракът Бегемот му изтръгва главата и му нанася трайна умствена травма === От свитата на Воланд === [[Файл:Профессор Воланд на сеансе чёрной магии в варьете.JPG|мини|Професор Воланд по време на сеанс по черна магия в Театър „Вариете“, Северодвински театър, 2010 г.]] * [[Воланд]] – „чуждестранен професор“ по [[черна магия]], всъщност самият [[Сатана]], пристигнал в Москва, за да види как му се отразява съветският строй * [[Бегемот]] – огромен черен котарак, стоящ на 2 крака и можещ да говори, обича [[шахмат|шах]], [[водка]] и [[пистолет]]и * Коровиев – асистент на Воланд * Азазело (с прототип демона [[Азазел]]) – кривоглед, мускулест, червенокос, нисък ръст, изпратил Лиходеев в [[Ялта]] * Хела – прислужничка на Воланд, [[вещица]] и [[вампир]] (прототип е [[Хел]] – демонът владетел на подземното царство в скандинавската митология) * [[Абадон]]а – [[ангел]]ът на смъртта === От романа на Майстора === * [[Пилат Понтийски]] – [[прокуратор]] на [[Юдея]] * [[Йешуа Ха-Ноцри]] – чудотворец (с прототип [[Иисус Христос]]) * Матей Леви – бивш бирник, последовател на Йешуа (с прототип апостол [[Матей (евангелист)|Матей]]) * [[Юда Искариотски|Юда от Кириот]] – предател, убит по заповед на Пилат Понтийски == Други герои == * Майстора – писател, вкаран в лудница заради своя роман за Пилат Понтийски * Маргарита (Маргарита Николаевна) – любовница на Майстора, домакиня на бала на Воланд * Наташа – прислужница на Маргарита, превърната във вещица * Никанор Иванович Босой – домоуправител на дома на улица „Садовая“ №302Б, арестуван от финансовата полиция след сигнал на Коровиев за злоупотреба с [[долар]]и, подхвърлени от самия него == Екранизации == * „Майстора и Маргарита“ (филм, 1972) * „Пилат и другите“ (1972) * „Майстора и Маргарита“ (филм, 1989) * „Майстора и Маргарита“ (филм, 1994) – реж. [[Юрий Кара]] * „Майстора и Маргарита“ (Унгария, 2005) * „[[Майстора и Маргарита (телесериал)|Майстора и Маргарита]]“ (телевизионен сериал, 2005 г.) – реж. [[Владимир Бортко]] * Известният композитор [[Андрю Лойд Уебър]] (Andrew Lloyd Webber) през 2006 г. съобщава, че смята да напише опера по романа. == Библиография == ; Издания на български * ''Майсторът и Маргарита''. Превод от руски Лиляна Минкова. Народна култура, Избрани романи, №7, 1968, 363 с. * ''Майсторът и Маргарита''. Превод от руски Лиляна Минкова. Народна култура, 1981, 404 с. * ''Майсторът и Маргарита''. Превод от руски Лиляна Минкова. Профиздат, 1989, 456 с. * ''Майсторът и Маргарита''. Превод от руски Лиляна Минкова. Интерпринт, 1990, 453 с. * ''Майсторът и Маргарита''. Превод от руски Лиляна Минкова. Абагар, 1996, 440 с. * ''Майсторът и Маргарита''. Превод от руски Лиляна Минкова. Фама, 2006, 430 с. * ''Майстора и Маргарита''. Преводач: Татяна Балова. Консултант: Сергей Голодов. Дамян Яков, 2012, 496 с.<ref>[http://www.damyanyakov.com/bg/knigi?page=shop.product_details&flypage=flypage.tpl&product_id=383&category_id=31 „Майстора и Маргарита“ в сайта на издателство „Дамян Яков“]</ref> ; За романа * Соколов Б. В. ''Булгаковская энциклопедия.'' – Локид, Миф; 2000. ISBN 5-320-00385-4 * Алфред Барков, [http://menippea.narod.ru ''Романът на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“: алтернативен прочит''] * Яков Кумок (Москва), [http://www.vestnik.com/issues/2000/1205/win/kumok.htm ''Трудната съдба на „Майстора и Маргарита“''], „Вестник“ №25 (258), 5 декември 2000 * {{cite web|url=http://www.kultura-portal.ru/tree_new/cultpaper/article.jsp?number=468&crubric_id=1002304&rubric_id=1002303&pub_id=453964|title=Георгий МЕЛИКЯНЦ ''Страсти по „Майстора“ За историята на публикацията на романа Михаил Булгаков''|archiveurl=http://archive.is/6PK3|archivedate=4 август 2012}} == Вижте също == * [[100-те книги на 20 век според Монд]] == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Майстора и Маргарита}} * {{Моята библиотека|595-majstora-i-margarita|Майстора и Маргарита}} * {{икона|ru}} [http://www.masterandmargarita.eu/ru/ Masterandmargarita.eu], сайт, създаден от Jan Vanhellemont * {{икона|ru}} [http://www.bulgakov.ru/ Булгаковска енциклопедия]. По материали от книгата на Б. Соколов „Булгаковская энциклопедия“ * {{YouTube|Ye6iKvbi5G8|Читателски клуб на НБУ: „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков}}, май 2021 {{Майстора и Маргарита}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Майстора и Маргарита| ]] [[Категория:Цензура в СССР]] [[Категория:Книги от 1967 година]] 120lu469kjezchjhruk7ann3j73oirh 1 92421 11473603 11469816 2022-07-28T22:08:05Z 72.90.255.57 Отговор wikitext text/x-wiki И днес се дели на две махали. Виж [http://www.nestorio.gr/mapFile/MapNesto.jpg]. Голямото селище най-вдясно. Трудно се чете, но пише Ано Несторио горе и върху селото Като Несторио. Това беше много добро за езика (и интересно). --[[Потребител:Мико Ставрев|Мико Ставрев]] 19:09, 6 юни 2006 (UTC) :Впечатляваща, монументална статия =БРАВО, г-н Ставрев! Сведение от първа ръка: KERATZA е родена в 1911 а не в 1913 в Нестрам, "питашкото" село според нейните думи: ослепените войници са били ...просяци. Тя самата доведена от баща си Никола Висулчев (бежанците увили копитата с парцали за тишина) винаги се е имала, представяла и гордеела като македонка, което никак не й помогна нито като учител, нито като художник. В 1911 година гръцкият владика не го "прогонили" от Горната махала жените, ами го малко ...претрепали, та се споминал горкият (заради което Висулчеви се изселили). Тя се подписва на латиница след чистката в СБХудожници. В 1942 в Скопие отишли да учителстват с мъжа си Стефан Дикиджиев и там ражда син - сиреч никак не случайно тя отново отива в Скопие на стари години ...характер! Поздрави, успехи! [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 15:27, 24 юли 2022 (UTC) ::::Нека доизясня: като македонка тя никак никога не се противопоставяше срещу българското. Баща й Никола Висулчев престарял и почти в деменция остави просторен ръкопис, в който всеки пасаж почваше отново с "БРАТИЯ БЪЛГАРЕ,...и т.н. който ръкопис вероятно се намира във внука му Ивайло Бръзицов / фотокопие във внучката Калина Керезова [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 15:38, 24 юли 2022 (UTC) ::::: [[Потребител:72.90.255.57|72.90.255.57]] Нема нужда от изясняване. Има нужда от [[У:БИ|благонадеждни]] и [[У:ЦИ|цитируеуми]] източници. Толкоз. <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Сале|Сале]] ([[Специални:Contributions/Сале|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Сале|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">21:19, 24 юли 2022 (UTC)</span>&nbsp;[[Special:Diff/11469263/next|''(проверка)'']]</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :::::Ако имате връзка с тези хора, ще е изключително ценно за проекта и конкретно за статиите [[Нестрам]] и [[Кераца Висулчева]], ако ги убедите да го споделят с нас. Поздрави!--[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:01, 25 юли 2022 (UTC) ::::::Да, спомените на Никола биха били изключително полезни. За съжаление в Скопие Кераца в момента е знаме на антибългарщината. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:49, 25 юли 2022 (UTC) :::::::G-n Stavrev § ПротоГер: https://drive.google.com/file/d/1dP6UuZ2TpVBZDvdh6HErnI7Hdo-X7mXq/view?usp=sharing 3.5 мб във формат .ПДФ извадка от 111 ръкописни страници които са мъчително нечетливи [[Специални:Приноси/72.90.255.57|72.90.255.57]] 22:08, 28 юли 2022 (UTC) 8b2z0bmwcre2qzm7acfj3w3q8trfuft 0 93203 11473931 11347119 2022-07-29T09:53:01Z Carbonaro. 221440 отстраняване на грешките wikitext text/x-wiki {{Държава | официално-име-бг = Американски Вирджински острови | официално-име = American Virgin Islands | особен-статут = владение на [[САЩ]] | девиз = United in Pride and Hope<br>(„Обединени в гордост и надежда“) | химн = Virgin Islands March | химн-файл = Regional anthem of the United States Virgin Islands.wav | демоним = [[Вирджински острови|вирджинец]] | карта = United States Virgin Islands on the globe (Americas centered).svg | карта-описание = Местоположение на Американските Вирджински острови | най-голям-град = Шарлот Амали | лидер1 = [[Президент на САЩ|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Джо Байдън]] | лидер2 = [[Губернатор]] | настоящ-лидер2 = [[Трегенца Роуч]] | площ = 346,36 | площ-място = 168-о | води% = незначителен | население-година = 2010 | население = {{понижение}} 106 405 | население-източник = <ref>[http://www.aoa.gov/AoARoot/AoA_Programs/HPW/Behavioral/docs2/US%20Virgin%20Islands%20Profile%20Final.pdf www.aoa.gov]</ref> | население-място = 197-о | БВП-година = 2015 | БВП = 4,58 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-на-човек = 36 350 щ.д. | ИЧР-година = 2008 | ИЧР = {{повишение}} 0.894 | ИЧР-категория = {{color|darkgreen|много висок}} | ИЧР-място = 59-о | продълж-живот = 80,6 години | продълж-живот-място = 33-то | дет-смъртност = 7,4/1000 | дет-смъртност-място = 216-о | валута = [[Щатски долар]] | валута-код = USD | часова-зона = AST | отместване-UTC = -4 | формат-дата = мм/дд/гггг | климат = [[Тропичен климат|тропичен]] | организации = [[ООН]] | платно-движение = ляво | код-ISO = VI{{•}}US-VI | TLD = [[.vi]] | телефонен-код = +1 – 340 }} '''Американските Вирджински острови''' ({{lang|en|United States Virgin Islands}}) са група острови в [[Карибско море]], които съставляват островна територия на [[Съединените щати]]. Географски те са част от архипелага на Вирджинските острови (заедно с [[Британски Вирджински острови|Британските Вирджински острови]]). Американските Вирджински острови се състоят от четирите основни острова [[Сейнт Томас]], [[Сейнт Джон]], [[Сейнт Кроа]] и [[Уотър Айлънд]], както и множество по-малки острови. Архипелагът има население от 108 612 според преброяването от 2002 г., а площта му е 352 [[квадратен километър|km²]]. Столица и най-голям град е [[Шарлот Амали]]. Американските Вирджински острови са единствената част от Съединените щати, където превозните средства се движат отляво. == История == Първоначално обитавани от местни племена, островите са открити от [[Христофор Колумб]] през 1493. По време на колониалната ера островите са владение последователно на [[Испания]], [[Обединеното кралство]], [[Нидерландия]], [[Франция]], [[Малтийски орден|Малтийския орден]] и [[Дания]]. Датчаните постепенно установяват контрол над островите от 1672 до 1733, като основният икономически сектор е производството на [[захарна тръстика]] от [[роб]]ски [[плантация|плантации]]. След прекратяване на робството през [[1848]] г., островите губят икономическото си значение и се превръщат в тежест за бюджета на Датската корона. Въпреки няколкократните опити от страна на САЩ да закупят островите от началото на XX век, те остават датско владение до [[1917]], когато са купени от САЩ за 25 милиона [[щатски долар]]а. == География == [[Файл:Virgin Islands-CIA WFB Map.png|мини|ляво|Карта на островите]] Представляват група от острови, разположени на 60 км източно от [[Пуерто Рико]]. Три сравнително големи острова са [[Сейнт Томас]], [[Сейнт Джон]] и [[Санта Крус (острови)|Санта Крус]]. Има и много малки острови. Общата площ е 346,36 km². Островите са хълмисти (най-високата точка е 475 m), съставени предимно от варовик. Има оголвания на древни кристални или вулканични скали. Климатът е тропически, пасатен, горещ и влажен с два сухи сезона. Ураганите и земетресенията са чести. Липсата на реки и езера, както и дълбоките подземни води значително усложняват проблема с водоснабдяването, въпреки голямото количество валежи. Дъждовната вода се събира в специални резервоари. След изграждането на инсталации за обезсоляване този проблем е решен. Флората и фауната на островите са до голяма степен унищожени от хората. Останките от вечнозелени дъждовни гори са запазени главно на остров Св. Йоан, две трети от територията му е заета от национален парк. На остров Сейнт Томас има леки гори и храсти на мястото на бившите насаждения. Морските води на островите са богати на риба, ракообразни и мекотели. == Икономика == Основният отрасъл на Американските Вирджински острови е [[туризъм|туризмът]]. Островите се посещават от около 2 милиона души годишно, като основна атракция са плажовете с бял пясък. [[Индустрия|Индустриалният]] сектор се състои от [[нефтопреработване]], [[текстилна промишленост]], [[електроника]], производство на [[ром]], [[фармацевтика]] и сглобяване на часовници. На остров Сейнт Кроа се намира една от най-големите [[рафинерия|рафинерии]] в света. [[Селско стопанство|Селското стопанство]] е слабо развито, хранителните продукти са предимно внос. == Население == Населението е 106 405 (към юли 2010 г.) Годишният спад на населението е 0,06%; Раждаемостта е 11,6 на 1000 души; Смъртността – 7,0 на 1000; Емиграцията – 5,3 на 1000; Средната продължителност на живота е 76 години за мъжете и 82 години за жените; Етническа раса: чернокожи 76%, бели 15,7%, азиатци 1,4%, метиси и други 6,9% (според преброяването от 2010 г.). Латиноамериканците съставляват 17,4% (черните 9,9%, белите 2,2 %): главно пуерториканците 10,3% и доминиканците 5,4%. Езици: английски 74,7%, испански или испански-креолски 16,8%, френски или франко-креолски 6,6%, други 1,9% (преброяване от 2000 г.). Религии: баптисти 42%, католици 34%, епископи 17%, други 7%. == Политическо устройство == Губернаторът е глава на островната държава, избиранс всеобщо избирателно право за 4-годишен мандат. Сенатът на територията също се избира с общо избирателно право – 15 членове, за двугодишен мандат. Освен това жителите на територията избират и един заместник в Камарата на представителите на САЩ (без право на глас). Жителите на територията нямат право да участват в изборите за президент на САЩ, но могат да участват в първичните избори на кандидати за президент ([[Предварителни избори|праймериз]]) от Демократическата и Републиканската партия на САЩ. == Източници == <references /> {{САЩ}} {{Северна Америка}} [[Категория:Американски Вирджински острови| ]] ipdsunv98o471y03gzvv2oxokg5n7uv 0 93424 11473490 11467550 2022-07-28T18:52:01Z Denis BGRUS 34519 /* Състав */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|футболния отбор|други значения|ЦСКА (Москва) (значения)}} {{Футболен отбор | име на отбора = ПФК ЦСКА (Москва) | оригинално име = ЗАО ПФК ЦСКА Москва | герб = | картинка = CSKA-MC (6).jpg | картинка-описание = | прозвище = „Червено-сините“<br>„Армейците“<br>„Конете“ | основан = 27 август 1911 г.<ref>[http://pfc-cska.com/news/clubnews/?id=4127 Информация в официалния сайт]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> | разформирован = | страна = {{флагче с име|Русия}} | стадион = „[[ВЕБ Арена]]“ | капацитет = 30 457 | собственик = [[ВЕБ]] | президент = [[Евгений Гинер]] | старши треньор = [[Владимир Федотов (р. 1966)|Владимир Федотов]] | първенство = [[Руска Премиер Лига]] | сезон = 2021/22 | място = '''5-то''' [[Image:RedDownArrow.svg|15px]] (+1) | уебсайт = {{URL|www.pfc-cska.com}} | спонсор = [[ИКС Холдинг]] | екипировка = [[Joma]] |pattern_la1 =_cska2021h |pattern_b1 =_cska2021h |pattern_ra1 =_cska2021h |pattern_sh1 =_cska2021h |pattern_so1 =_socks |leftarm1 =12357E |body1 =12357E |rightarm1 =12357E |shorts1 =12357E |socks1 =12357E |pattern_la2 =_cska2021a |pattern_b2 =_cska2021a |pattern_ra2 =_cska2021a |pattern_sh2 =_cska2021a |pattern_so2 =_socks |leftarm2 =FFFFFF |body2 =FFFFFF |rightarm2 =FFFFFF |shorts2 =FFFFFF |socks2 =FFFFFF |pattern_la3 =_cska2021t |pattern_b3 =_cska2021t |pattern_ra3 =_cska2021t |pattern_sh3 =_cska2021t |pattern_so3 =_socks |leftarm3 =000000 |body3 =000000 |rightarm3 =000000 |shorts3 =000000 |socks3 =000000 }} [[Файл:Arena CSKA.jpg|мини|„[[ВЕБ Арена]]“]] '''ЦСКА Москва''' ({{lang|ru|link=no|Профессиональный футбольный клуб – ЦСКА}}) е [[Русия|руски]] [[футбол]]ен клуб. Той е един от най-старите и най-титулувани тимове в страната, основан през [[1911]] г. под името [[ОЛЛС]]. Седемкратен шампион на [[Шампионат на СССР по футбол|СССР]]. Носител на последната титла на СССР и на предпоследната купа на СССР. Петкратен носител на [[Купа на СССР по футбол|Купата на СССР]], 6 пъти [[Руска Премиер Лига|шампион на Русия]], 7 пъти носител на [[Купа на Русия по футбол|Купата на Русия]], 4 пъти носител на [[Суперкупа на Русия по футбол|Суперкупата на Русия]], носител на [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] за 2005 г. ЦСКА е първият руски отбор, спечелил купа в европейските клубни турнири. Освен това е и най-старият съществуващ руски отбор. == Предишни названия == {| class="wikitable" style="font-size:110%" ! style="background:red; color:black" align="right" | Години ! style="background:blue; color:white" align="right" width="200" | Име |- | 1911 – 1923 | „Общество любителей лыжного спорта“ (ОЛЛС) <br>(''„Общество на любителите на ски спорта“'') |- | 1923 – 1928 | „Опытно-показательная площадка Всеобуча“ (ОППВ)<br>(''„Опитно-показателна площадка на всеобщото военно обучение“'') |- | 1928 – 1951 | „Спортивный клуб Центрального дома красной армии“ (ЦДКА)<br>(''Спортен клуб на Централния Дом на Червената Армия'') |- | 1941 | „Красная Армия Москва“ (ККА)<br>(''„Червена армия Москва“'') |- | 1951 – 1957 | „Центральный дом Советской армии“ (ЦДСА)<br>(''„Централен дом на Съветската армия“'') |- | 1957 – 1960 | „Центральный спортивный клуб Министерства обороны“ (ЦСК МО) (''„Централен спортен клуб на Министерството на отбраната“'') |- | 1960 – 1994 | „Центральный спортивный клуб армии“ (ЦСКА)<br>(''„Централен спортен клуб на армията“'') |- | 1994 – | „ЗАО ПФК Центральный спортивный клуб армии“ (Москва)<br>(''„Централен спортен клуб на армията“ (Москва)'') |} == История == === Началото === {{основна|ОЛЛС}} [[Файл:OPPV Moskva.jpg|120px|мини|Логото на ОППВ]] Историята на футболния клуб ЦСКА започва през август 1911 г., когато в Обществото на любителите на ски спорта (ОЛЛС) е организирана футболна секция. На базата на тази футболна секция са сформирани три отбора, които в същата година започват участие в шампионата на Москва в клас „Б“. На 27 август 1911 г. се играе първият официален мач на ОЛЛС с клуба „Вега“. Мачът завършва с победа на футболистите от ОЛЛС с 6:2. В 1917 г. отборът завоюва първо място в Казанската лига и влиза в клас „А“ на шампионата на Москва, където остава до 1922 года. През сезон 1922 ОЛЛС печели пролетния шампионат на Москва, и завършва на второ място в есенния. Това е последният сезон, в който отборът носи това име. След създаването на [[СССР]] и реорганизацията на спорта в страната ОЛЛС е прекръвстен на ОППВ (Опытно-показательная площадка Всевобуча). Старият отбор на ОЛЛС е разформирован, и на негово място се изгражда нов. Стадионът и базата на ОЛЛС стават собственост на ОППВ. Московската футболна лига също е разформирована. На нейно място е създаден Шампионатът на Москва, която включва 8 отбора. През сезон 1926 тимът печели шампионата в Клас А. === ЦДКА и ЦДСА. Отборът на лейтенантите === {{основна|ОППВ}} {{основна|ЦДКА Москва}} {{основна|ЦДСА Москва}} [[Файл:CDKA Moskva.jpg|120px|мини|ляво|Логото на ЦДКА.]] На 23 февруари 1928 г. ОППВ става част от новооснования армейски клуб ЦДКА (Централен дом на Червената Армия). През 1936 тимът участва в първия шампионат на СССР под ръководството на бившия играч на тима [[Павел Халкиопов]]. „Армейците“ завършват на 4-то място в пролетното първенство. В есенния шампионат ЦДКА заема последната 8-а позиция и трябва да изпадне. Същата година е взето решение отборите в Клас А да бъдат разширени. Следващият сезон ЦДКА завършва на 9-о място и отново би трябвало да изпадне. Тогава отборите в най-силната дивизия са разширени до 26 и така „армейците“ отново остават в Клас А. Властта измисля нов начин да подсили отбора – водещите футболисти на другите отбори да карат военна служба, при която да играят за ЦДКА. Един от първите случаи е с нападателят [[Григорий Федотов]]. Впоследствие Федотов става истинска легенда на „армейците“ и първият футболист, отбелязал 100 гола в шампионата на СССР. През 1938 тимът става втори в първенството, като шампион е [[Спартак Москва]]. [[Файл:Arkadyev.jpg|мини|Борис Аркадиев – треньорът на „Отбора на лейтенантите“]] През сезон 1941 армейците получават названието ККА (''Команда красной армии''), но поради началото на [[Втора световна война|втората световна война]] отборът не изиграва нито един мач под това име. По време на войната военното ръководство забранява на футболистите да са на фронта<ref>[http://www.championat.com/football/article-93905-100-let-pfk-cska-komanda-lejtenantov.html 100 лет ПФК ЦСКА: "команда лейтенантов]</ref>. По това време отново се провежда шампионат на Москва, който ЦДКА печели. През 1944 е възобновен турнирът за Купата на СССР. Там армейците достигат до финал, който губят от ленинградския Зенит с 1:2. През сезон 1946 ЦДКА, под ръководството на [[Борис Аркадиев]], става шампион за СССР за първи път. До края на десетилетието следва златен период за отбора, който получава прозвището ''Команда лейтенантов'' (''Отборът на лейтенантите''). Основни играчи в тима са „атомната петорка“ [[Григорий Федотов]], [[Алексей Гринин]], [[Владимир Дьомин]], [[Валентин Николаев]] и [[Всеволод Бобров]], вратарят [[Владимир Никаноров]], десният бек [[Константин Лясковский]]. По това време най-големият конкурент за титлата е тимът на [[Динамо Москва]]. Под ръководството на Аркадиев за 6 сезона ЦДКА става 5 пъти шампион на съюза. През 1950 тимът вече се казва ЦДСА. Година по-късно печели дубъл – първенство и купа на страната, записвайки само 3 загуби в първенството. НА следващата година обаче отборът е разформирован поради слабите резултати на СССР на олимпийските игри.<ref>[http://www.cskalogia.ru/127/ 1952 – расформирование футбольного клуба ЦДСА]</ref> Резултатите са анулирани, а футболистите отиват в други отбори. По-голямата част от ЦДСА преминават в [[МВО Москва]], но отборът е отстранен от първенството през 1953 г. след 7 изиграни срещи. === Реорганизиране на отбора и ЦСК МО === {{основна|ЦСК МО}} През 1954 година министърът на отбраната на СССР [[Николай Булганин]] възстановява отбора, който става собственост на министерството на отбраната. Треньор става [[Григорий Пинайчев]]. Селекцията е проблем, тъй като много от звездите на армейците са завършили кариерите си. На 5 април 1954 новият ЦДСА провежда първия си мач. Резултатите обаче са далеч от тези на „Отбора на лейтенантите“ и следват две поредни трети места през 1955 и 1956. През 1957 ЦСКА е напуснат от някои основни играчи. Същата година тимът е прекръстен на ЦСК МО (Централен спортен клуб на Министерството на отбраната). В първия си сезон под това име армейците завършват на пета позиция. Пинайчев е уволнен заради слабите резултати. Начело на отбора се завръща [[Борис Аркадиев]]. Той играе в схема 3-3-4, с което помага на ЦСК МО да вземат бронзовите медали. През сезон 1959 тимът заема девето място, но записва престижна победа в контрола срещу френския [[Стад дьо Реймс]] с 3:0<ref>[http://pfc-cska.com/club/history/100-let-100-sobytij/*47612/ Разгром финалиста]</ref> === ЦСКА === През 1960 г. отборът е прекръстен на ЦСКА (''Централен спортен клуб на армията''). Треньор отново е [[Григорий Пинайчев]]. Тимовете в шампионата на СССР стават 22 – в 2 групи по 11 отбора. Армейците се класират за финалния турнир, който включва 6 отбора, но заема последното, шесто място. [[Файл:Albert_Shesternyov_(1967).png|170px|мини|Алберт Шестерньов – дългогодишен капитан на ЦСКА.]] През 1961 г. на треньорския пост е назначен [[Константин Бесков]]. Той извежда тима до първо място в групата, но във финалния етап ЦСКА завършват на 4-то място. В 1962 те отново са четвърти във финалния турнир. Бесков е уволнен, а на негово място идва [[Вечесляв Соловьов]]. През 1963 форматът на първенството е изменен – 1 група с 20 отбора. ЦСКА заема седма позиция през този сезон. В началото на 1964 г. „армейците“ са поети от [[Валентин Николаев]] и под негово ръководство се класират на трето място. Това не удовлетворява ръководството и Николаев е уволнен в края на 1965 г. Въпреки това ЦСКА продължава да крета в средата на таблицата. През 1969 Валентин Николаев се завръща начело на ЦСКА. [[Файл:VladimirGrigoryevichFedotov.jpg|130px|мини|ляво|Владимир Федотов]] През 1970 на полусезона ЦСКА заема четвърта позиция. Към края на сезона възпитаниците на Николаев достигат лидера Динамо и се изравняват с него по показатели. В края на сезона се играе „златен мач“ в две срещи, а за домакин е избран град [[Ташкент]]. Първият сблъсък завършва 0 – 0. В решаншът ЦСКА побеждава с 4 – 1 и става шампион за пръв път от 19 години<ref>[http://pfc-cska.com/club/history/100-let-100-sobytij/8-9/ «Золото» Ташкента]</ref>, а капитанът [[Алберт Шестерньов]] попада в класацията на [[Франс Футбол]] „Топ 10 футболисти на планетата“.<ref>[http://pfc-cska.com/club/history/100-let-100-sobytij/34-5/ Безоговорочный Шестернев]</ref> През 1971 тимът достига 1/8 финал за [[КЕШ]], като това е и първото му участие в Европа. Една от легендите на тима – [[Дмитрий Багрич]] слага край на кариерата си в края на сезона, след повече от 300 мача за тима. В шампионата армейците завършват едва на 12 позиция. През сезон 1973 е въведена нова система. Ако в мача има равен резултат, да се бият дузпи. Победителят получава 1 точка, загубилият 0. В началото на 1973 ЦСКА се представя силно, но завършва на 10 място. Николаев е уволнен, а на негово място идва [[Валентин Агапов]]. През 1975 година е назначен за треньор [[Анатоли Тарасов]]. Под негово ръководство „армейците“ се класират едва на 13 позиция. Две от легендите на отбора слагат край на кариерите си – [[Владимир Федотов]] и [[Владимир Капличний]]. В началото на 1976 треньор става [[Алексей Мамикин]]. ЦСКА завършва на седмо място, а вратарят [[Владимир Астаповский]] става футболист на годината. През 1977 тимът завършва на разочароващото 14 място в шампионата, под ръководството на [[Всеволод Бобров]]. През 1978 армейците подобряват играта си и завършват на шесто място, но Бобров е уволнен. Легендарният нападател много тежко преживява уволнението и почива през лятото на 1979 г. На негово място треньор става Сергей Шапошников. В началото на 80-те години ЦСКА е средняшки отбор, а треньорите се сменят често. През сезон 1984 са привлечени млади надежди като [[Сергей Фокин]] и [[Дмитрий Кузнецов]]. Този сезон е най-лошият в историята на ЦСКА. Тимът изпада от шампионата на СССР, като събират само 19 точки и завършва на последно място. === Криза и изпадане в Първа лига === [[Файл:Valeri Masalitin.jpg|мини|дясно|140px|Валерий Масалитин вкарва 32 гола през сезон 1989.]] В сезон 1985 треньорът [[Юрий Морозов]] освобождава от отбора цели 28 играчи. Сред тях е и тогавашната звезда на ЦСКА [[Александър Тарханов]], както и важни играчи като [[Валерий Глушаков]], [[Борис Кузнецов]], [[Николай Булгаков]]. Морозов привлича 13 младоци от юношеските формации на „армейците“. Новите звезди в отбора са [[Валерий Шмаров]], [[Владимир Татарчук]] и [[Игор Корнеев]]. Армейците заемат трето място в зона Запад. Във финалния турнир те не успяват да се класират за Висшата дивизия. През следващия сезон ЦСКА е начело в Първа Лига, заедно с грузинския Гурия. Двата тима играят „златен мач“ за промоция, в който „армейците“ печелят с 2:0. През 1987 ЦСКА играе отново във Висшата лига на шампионата на СССР. В мач срещу Жалгирис нападателят и капитан на московчани [[Сергей Березин]] получава черепно-мозъчна травма и прекарва половин година в кома. Сергей успява да се събуди от комата, но прекратява кариерата си. През сезона ЦСКА постига едва 6 победи през целия сезон и отново изпада. На мястото на Морозов идва Сергей Шапошников. Отборът запазва целостта си, като се подсилва със защитника [[Андрей Мох]] и завърналия се [[Валерий Глушаков]]. Армейците се представят на ниво, но малко не им достига, за да спечелят промоция. Отборът завършва на точка от първия [[ФК Ротор Волгоград|Ротор Волгоград]]. Шапочников подава оставка. През 1989 треньор става [[Павел Садирин]]. Специалистът успява да комплектова младия отбор, който стартира първенството с 5 победи, в които отбелязва 15 гола и не допуска нито един. ЦСКА не оставя шансове на конкуренцията, записвайки 27 победи, 18 от които с разгромен резултат. В този сезон отборът вкарва цели 113 попадения, а головата разлика е с резултат +85<ref>[http://pfc-cska.com/club/history/100-let-100-sobytij/73-2/ Первые в первой…]</ref> Голмайстор на лигата е [[Валерий Масалитин]] с 32 гола. Освен него още четирима футболисти отбелязват двуцифрено количество попадения – [[Дмитрий Кузнецов]] (15), [[Игор Корнеев]] (14), [[Владимир Татарчук]] (13) и [[Валерий Брошин]] (11). След убедителното представяне в Първа лига в отбора започва възраждане. === Златният дубъл === [[Файл:Soviet Cup Final 1991.jpg|ляво|мини|160px|Феновете на ЦСКА на финала за купата на СССР през 1991.]] В началото на сезон 1990 ЦСКА привлича нови млади таланти като [[Андрей Новосадов]] и [[Илшат Файзулин]]. В средата на 90-те те ще се окажат едни от лидерите на отбора. Голмайсторът от предния сезон [[Валерий Масалитин]] е продаден на холандския [[СБВ Витесе|Витес]]. Холандците уреждат на ЦСКА подготвителен лагер. В първия полусезон ЦСКА събира 17 точки от 24 възможни. През втория полусезон Масалитин се връща в отбора, а „армейците“ редуват победи със загуби. В Купата на СССР достигат финал, но губят от [[Динамо Киев]]. На 6 септември 1990 в мач срещу Ротор, ЦСКА побеждава с разгромното 7:0, а Масалитин отбелязва 5 попадения. През сезон 1990 „армейците“ заемат второ място в шампионата на СССР, след като губят директния мач с шампиона Динамо Киев с 1:4, което не позволява на ЦСКА да се пребори за титлата. Това класиране остава рекордно за отбор, спечелил промоция във Висшата дивизия. В началото на 1991 нападателят [[Сергей Дмитриев]] е продаден на испанския [[Херес]]. За негов заместник е привлечен [[Лев Матвеев]], но той вкарва едва едно попадение в 16 мача. На 10 март, в първия кръг на шампионата, ЦСКА разгромява [[Металист (Харков)]] с 4:0. В следващите 5 мача ЦСКА е безупречен – 5 победи с голова разлика 14 – 4. На финала за купата на СССР армейците побеждават [[Торпедо Москва]] с 3:2. Две попадения на [[Игор Корнеев]] и едно на [[Олег Сергеев]] донасят трофея на ЦСКА. Ден след финала за купата вратарят [[Михаил Ерьомин]] загива в автомобилна катастрофа, на път за родния си Зеленоград. На погребението на Ерьомин футболистите се заклеват, че ще спечелят шампионата в чест на загиналия си съотборник.<ref>[http://pfc-cska.com/club/history/timeline/1989-1991/ Садырин и его „золотая“ дружина]</ref> За заместник на Ерьомин е привлечен [[Дмитрий Харин]], който е несменяем титуляр до края на сезон 1992. По-късно Харин става национал на Русия и пази за английския [[ФК Челси|Челси]] На 18 септември московчани се срещат с [[ФК Рома]] в мач от [[КНК]], но губят 1:2. В ответния двубой „армейците“ побеждават с 1:0, но италианците продължават заради повече голове на чужд терен. На 27 октомври 1991 ЦСКА побеждава [[Динамо Москва]] и става шампион на СССР. Решителният гол е дело на защитника [[Дмитрий Галямин]]. Така отборът става шампион на съюза за първи път от 21 години и за последен в цялата си история.<ref>[http://pfc-cska.com/club/history/100-let-100-sobytij/5-0/ Дубль – 1991]</ref> === Период на трудности === След разпадането на СССР много от основните играчи напускат ЦСКА. Триото [[Дмитрий Кузнецов]], [[Дмитрий Галямин]] и [[Игор Корнеев]] подписва с [[Еспаньол]], [[Валерий Брошин]] преминава във [[Финландия]], а [[Владимир Татарчук]] – в [[Славия Прага]]. Така отборът започва в подмладен състав. Първия си мач в шампионата на Русия ЦСКА изиграва срещу [[Алания (отбор)|Спартак Владикавказ]]. В този мач „армейците“ губят с 0:2. В първия етап на шампионата ЦСКА се класира на 4 позиция, но във финалната част от първенството остава едва пети. В купата на Русия ЦСКА достига финал, но отборът е победен от набиращия сила [[Спартак Москва]] с 0:2. 2 гола отбелязва [[Владимир Бесчастних]]. В началото на 90-те години съперничеството между двата тима прераства в най-голямото дерби на страната, наречено [[Главно московско дерби]]. В средата на 1992 Садирин става треньор на Русия и е сменен от [[Генади Костельов]]. През септември 1992 г. ЦСКА побеждава Викингур с 4:2 и 1:0 в [[Шампионската лига]]. В следващия кръг армейците се срещат с тогавашния европейски клубен шампион [[ФК Барселона|Барселона]]. Първият мач в Москва завършва 1:1. В реванша армейците побеждават Барселона насред [[Ноу Камп]], като обръщат резултата от 0:2 до 3:2. Головете за ЦСКА отбелязват [[Евгений Бушманов]], [[Дмитрий Карсаков]] и [[Денис Машкарин]].<ref>[http://pfc-cska.com/club/history/100-let-100-sobytij/39-3/ Победа на „Ноу Камп“]</ref> През 1992/93 ЦСКА Москва за първи път достига груповата фаза на [[Шампионска лига]]. Отборът обаче домакинства в [[Берлин]], поради лошите условия на московските стадиони. Армейците играят в група с [[Клуб Брюж]], [[Глазгоу Рейнджърс]] и [[Олимпик Марсилия]]. Еврокампанията на ЦСКА не е особено успешна, тъй като тимът завършва на последно място в групата само с 2 спечелени точки.<ref>[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=1992/standings/round=51/group=3/index.html 1992/93 Standings Group stage]</ref> През сезон 1993 „армейците“ отново се представят слабо в шампионата на Русия, като остават девети. Те записват срамна загуба от Спартак Москва с 0:6. ЦСКА отново достига финала на купата, но малко преди него Костельов е уволнен. Налага се армейците да играят без треньор. Червено-сините губят от [[ФК Торпедо Москва]] с 5:3 след дузпи. На мястото на Костельов е назначен [[Борис Копейкин]]. През 1994 г. е привлечен младия [[Сергей Семак]], който по-късно става една от легендите на отбора. === ПФК ЦСКА Москва === [[Файл:HappySemak.JPG|150px|мини|ляво|Сергей Семак – дългогодишен капитан на ЦСКА]] През 1994 г. министерството на отбраната продава 49% от акциите си на [[Олег Ким]]<ref>[http://www.novayagazeta.ru/society/33577.html ЦСКА продали за 10 тысяч]</ref> поради финансови затруднения. Оттогава пълното име на тима е ЗАО Професионален футболен клуб ЦСКА Москва<ref>[http://pfc-cska.com/club/history/100-let-100-sobytij/57-6/ ПФК ЦСКА]</ref> В началото на сезона „армейците“ тръгват много зле, вкарвай само 7 попадения за един полусезон. Това довежда и до смяна на треньора, като начело на отбора застава [[Александър Тарханов]]. В шампионата московчани завършват на разочароващото 10 място, а в Купата на Русия е изгубен трети пореден финал – този път от [[Спартак Москва|Спартак]] с 2:4 след изпълнение на дузпи В следващия сезон тимът е подсилен с [[Владислав Радимов]] и [[Дмитрий Хохлов]], които заедно с вече наложилия се Семак тримата формират ядрото на ЦСКА. Много от опитните футболист, в това число и [[Александър Гришин]], [[Дмитрий Бистров]] и [[Сергей Колотовкин]] напускат тима. Отборът се представя много по-добре от предния сезон, като достига петата позиция. Голяма част от футболистите са юношески и младежки национали, а Владислав Радимов и [[Владимир Лебед]] стигат и до мъжкия национален отбор на Русия. През 1996 в тима идват първите чужденци, които не са от бившия СССР – бразилските халфове [[Леонидас Ферейра]] и [[Леандро Самарони]]. Те обаче не оставят добри впечатления и на следващата година са продадени. Също така е привлечен и литовецът [[Едгарас Янкаускас]], който вкарва 9 гола в 18 мача. През август ЦСКА отстранява исландския Акранес в купата на УЕФА, но отпада в следващия кръг от [[Фейенорд]]. Към края на сезона ЦСКА записва 7 поредни победи в шампионата и няколко кръга преди края са на трето място, но загубите от [[Балтика (Калининград)|Балтика]] и [[Черноморец Новороссийск|Черноморец]] оставят отбора едва пети. <table style="float: right; width: 160px; border: #99B3FF solid 1px"> <tr><td><div style="position: relative;"> [[Файл:Soccer.Field Transparant.png|201px]] {{Image label|x=0.23|y=0.09|scale=350|text=<noinclude>[[Андрей Новосадов|<span style="font-size:70%;color:black">Новосадов</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.03|y=0.24|scale=350|text=<noinclude>[[Валерий Минко|<span style="font-size:70%;color:maroon">Минко</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.15|y=0.19|scale=350|text=<noinclude>[[Максим Боков|<span style="font-size:70%;color:maroon">Боков</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.30|y=0.19|scale=350|text=<noinclude>[[Евгений Варламов|<span style="font-size:70%;color:maroon">Варламов</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.43|y=0.24|scale=350|text=<noinclude>[[Олег Корнаухов|<span style="font-size:70%;color:maroon">Корнаухов</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.04|y=0.45|scale=350|text=<noinclude>[[Сергей Филипенков|<span style="font-size:70%;color:navy">Филипенков</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.15|y=0.39|scale=350|text=<noinclude>[[Александър Гришин|<span style="font-size:70%;color:navy">Гришин</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.30|y=0.39|scale=350|text=<noinclude>[[Александър Герасимов|<span style="font-size:70%;color:navy">Герасимов</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.24|y=0.53|scale=350|text=<noinclude>[[Сергей Семак|<span style="font-size:70%;color:navy">Семак (К)</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.43|y=0.45|scale=350|text=<noinclude>[[Дмитрий Хомуха|<span style="font-size:70%;color:navy">Хомуха</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.26|y=0.63|scale=350|text=<noinclude>[[Владимир Кулик|<span style="font-size:70%;color:gold">Кулик</span>]]</noinclude>}} </div></td></tr> <tr><td><small>Стартов състав на ЦСКА Москва, сезон 1998.</small></td></tr> </table> В началото на 1997 г. се заражда конфликт между ръководството. [[Александър Тарханов]] отива в Торпедо Москва и привлича основните футболисти на ЦСКА – Янкаускас, Хохлов, [[Денис Машкарин]] и капитана [[Евгений Бушманов]]. Начело на отбора се връща [[Павел Садирин]]. Той привлича трима футболисти от Зенит, които по-късно ще се окажат лидерите на отбора – [[Максим Боков]], [[Дмитрий Хомуха]] и [[Владимир Кулик]]. В ЦСКА се завръща и [[Александър Гришин]]. Отборът не успява да се сработи през по-голямата част от сезона и „армейците“ завършват на разочароващата 12-а позиция. В края на годината се случва трагедия в състава на ЦСКА – умира защитникът [[Сергей Мамчур]]. [[Файл:Dolmatov.JPG|мини|150px|ляво|При Олег Долматов ЦСКА отново става претендент за титлата.]] През 1998 в отбора са привлечени 7 нови футболисти, сред които [[Олег Корнаухов]], [[Евгений Варламов]] и [[Сергей Филипенков]]. Въпреки това, отборът продължава да играе слабо и на полусезона заема 14-о място. Скоро Садирин е уволнен и на негово място е привлечен [[Олег Долматов]]. През август 1998 г. чеченският бизнесмен [[Шахруди Дадаханов]] придобива контролния пакет акции на ЦСКА и става президент на клуба.<ref>[http://www.compromat.ru/page_10594.htm ФСБ „дожало“ ЦСКА]</ref> Първият мач под ръководството на Долматов е срещу бившия клуб на специалиста [[Черноморец Новороссийск|Черноморец]], в който армейците удържат победа с 4:1. Следва серия от 7 поредни победи без допуснат гол и с обща голова разлика 18:0. На 26 септември 1998 г. в [[Главно московско дерби|Главното московско дерби]] ЦСКА разгромява [[Спарак Москва|Спартак]] с 4:1. Два гола вкарва [[Дмитрий Хомуха]], а по един добавят Бородкин и Семак. До края на сезона победната серия на отбора нараства до 12 мача, като армейците остават на 3 точки зад шампиона Спартак. В началото на 1999 отборът се подсилва с някои млади футболисти. За капитан на отбора е избран [[Евгений Варламов]]. На полусезона ЦСКА заема трета позиция и така остава до края на сезона. Отборът на армейците достига 1/4 финал в Купата на Русия, където отпада от бъдещия носител [[Зенит Санкт Петербург|Зенит]]. В [[Шампионската лига]] ЦСКА среща новрежкия [[Молде]]. В първия мач е постигната победа с 2:0, но в мача-реванш норвежците разбиват ЦСКА с 4:0. През 2000 са привлечени 9 футболисти. Дългогодишният титулярен вратар [[Андрей Новосадов]] е даден под наем на [[Локомотив Нижни Новгород]], а вместо него пристига [[Юрий Окрошидзе]] от [[Рубин Казан]]. Въпреки това, ЦСКА записва 6 поредни мача без отбелязан гол. Долматов подава оставка и на поста се връща [[Павел Садирин]]. В първенството армейците успяват да достигнат само до 8 място. В Купата на Русия отборът върви по-добре, достигайки финал, където губи от [[ФК Локомотив Москва]] след решаващ гол на бившия юноша на ЦСКА [[Дмитрий Буликин]]. В края на 2000 г. стадион [[Песчанка]] е закрит, защото не отговаря на изискванията за провеждане на мачове от първенството. Тогава ЦСКА се мести на [[Динамо (стадион, Москва)|стадион Динамо]]. В края на 2000 Дадаханов обявява отбора за продан. [[Файл:Giner.JPG|мини|дясно|120px|Евгений Гинер е президент на ЦСКА от 2001 г.]] На 20 февруари 2001<ref>[http://www.sport-express.ru/newspaper/2001-11-23/2_4/ ГИНЕР ИГРАЕТ ПО-КРУПНОМУ]</ref> тимът е закупен от бизнесмена [[Евгений Гинер]] и компанията му АВО Капитал. Част от акциите притежават министерстово на отбраната и фирмата Blue Castle Enterprises Limited. В отбора са привлечени [[Денис Попов]], [[Юрис Лайзанз]] и [[Сергей Перхун]]. В първите 3 кръга отборът записва три поражения и не показва качествена игра. Въпреки това, отборът завършва полусезона на 5 позиция. През лятото селекцията на ЦСКА в мащабна – в тима пристигат цели 11 футболисти – [[Алексей Березутски]], [[Игор Яновский]], [[Вениамин Мадрикин]], [[Андрей Соломатин]], [[Елвер Рахимич]], [[Предраг Ранджелович]], [[Роман Монарьов]], [[Спартак Гогниев]], [[Владимир Кузмичев]] и [[Александър Беркетов]]. На 18 август в мач срещу [[Анжи]] титулярният вратар Сергей Перхун се сблъсква с [[Будун Будунов]]. И двамата получават тежки мозъчни травми. След няколко дни Будунов е изписан, но Перхун умира седмица след инцидента. Трагедията оказва своето влияние и отборът завършва сезона на седма позиция. Към края на годината старши треньорът [[Павел Садирин]] се разболява тежко и на 1 декември 2001 г. също почива. В последните кръгове от сезона ЦСКА е ръководен от [[Александър Кузнецов]]. === Ерата на Газаев === [[Файл:Valeriy Gazzaev2.jpg|150px|мини|ляво|Валерий Газаев извежда ЦСКА Москва до редица трофеи, включително Купата на УЕФА]] <table style="float: right; width: 160px; border: #99B3FF solid 1px"> <tr><td><div style="position: relative;"> [[Файл:Soccer.Field Transparant.png|201px]] {{Image label|x=0.23|y=0.09|scale=350|text=<noinclude>[[Вениамин Мадрикин|<span style="font-size:70%;color:black">Мадрикин</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.03|y=0.24|scale=350|text=<noinclude>[[Дейвидас Шемберас|<span style="font-size:70%;color:maroon">Шемберас</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.12|y=0.19|scale=350|text=<noinclude>[[Василий Березутски|<span style="font-size:70%;color:maroon">В.Березутски</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.33|y=0.19|scale=350|text=<noinclude>[[Богдан Шершун|<span style="font-size:70%;color:maroon">Шершун</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.40|y=0.24|scale=350|text=<noinclude>[[Алексей Березутски|<span style="font-size:70%;color:maroon">А.Березутски</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.07|y=0.45|scale=350|text=<noinclude>[[Ролан Гусев|<span style="font-size:70%;color:navy">Гусев</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.18|y=0.39|scale=350|text=<noinclude>[[Елвер Рахимич|<span style="font-size:70%;color:navy">Рахимич</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.32|y=0.39|scale=350|text=<noinclude>[[Юрис Лайзанс|<span style="font-size:70%;color:navy">Лайзанс</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.45|y=0.45|scale=350|text=<noinclude>[[Игор Яновский|<span style="font-size:70%;color:navy">Яновский</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.13|y=0.63|scale=350|text=<noinclude>[[Сергей Семак|<span style="font-size:70%;color:gold">Семак (к)</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.35|y=0.63|scale=350|text=<noinclude>[[Денис Попов|<span style="font-size:70%;color:gold">Попов</span>]]</noinclude>}} </div></td></tr> <tr><td><small>Стартов състав на ЦСКА Москва, сезон 2003.</small></td></tr> </table> В началото на сезон 2002 треньор става [[Валери Газаев]]. От доскорошния си тим [[Динамо (Москва)]] той привлича десния халф [[Ролан Гусев]] и литовския бранител [[Дейвидас Шемберас]]. От [[Торпедо Москва]] пристига защитникът [[Вячеслав Даев]], а от [[Торпедо-ЗИЛ]] – [[Василий Березутски]]. Нападението е усилено с футболиста на [[ФК Ростов|Ростселмаш]] [[Дмитрий Кириченко]]. ЦСКА започва сезона с пет поредни победи. Те побеждават [[Спартак Москва]] с 3:0, като червено-белите нямат точен удар във вратата на „армейците“. На полусезона ЦСКА са втори, на 4 точки зад [[ФК Локомотив Москва]] и с мач по-малко. На 12 май 2002 ЦСКА побеждава Зенит с 2:0 във финалния мач за купата. Капитанът [[Сергей Семак]] посвещава трофея на починалия преди по-малко от година [[Сергей Перхун]]. В купата на УЕФА ЦСКА играят с Парма, но отпадат още в първия кръг. След края на 30-ия кръг в първото издание на [[РФПЛ|Премиер-лигата]], ЦСКА и Локомотив имат еднакви точки. Играе се директен мач за титлата на 21 ноември. Локомотив го печели с гол на [[Дмитрий Лосков]], а ЦСКА за пореден път не успява да стане шампион на Русия. Голмайстори на първенството с по 15 попадения стават [[Ролан Гусев]] и [[Дмитрий Кириченко]]. Преди началото на сезон 2003 в отбора пристига [[Иржи Ярошик]]. Чехът играе само година и половина в ЦСКА, но се оказва важна фигура в състава. В първенството ЦСКА се разправя с всичко по пътя си и на полусезона е убедителен лидер, с 6 точки пред втория – Сатурн. 17-годишният талант от школата [[Игор Акинфеев]] успява да стане титулярен вратар. Треньорът Валери Газаев поема и [[Национален отбор по футбол на Русия|националния отбор на Русия]]. В състава е привлечен още един нападател – голмайсторът на хърватското първенсто – [[Ивица Олич]]. Той вкарва 7 гола в 10 мача. Отборът отпада още в предварителните кръгове на [[Шампионската лига]], след като е победен от [[Вардар Скопие]]. Все пак ЦСКА играе достатъчно убедително в първенството и става шампион на Русия за първи път в историята си. През ноември 2003 Газаев подава оставка. Новият треньор е португалският специалист [[Артур Жорже]]. През 2004 г. тимът се сбодива с нов спонсор – Сибнефт и е подсилен с [[Юрий Жирков]], [[Даниел Карвальо]], [[Евгени Алдонин]] и [[Сергей Игнашевич]]. Те се превръщат във важни фигури в състава. Под ръководството на Жорже, ЦСКА е едва на пето място. На полусезона португалецът е уволнен, а Валери Газаев се връща на поста. През лятната пауза са привлечени [[Вагнер Лав]] и [[Милош Красич]]. Отборът участва в Шампионската лига и в третия квалификационен кръг преодолява [[Глазгоу Рейнджърс]]. В груповата фаза отборът играе с [[Пари Сен Жермен]], [[ФК Порто]] и [[ФК Челси]]. ЦСКА завършва на трето място и продължава участието си в купата на УЕФА. В шампионата ЦСКА завършва втори, само на 1 точка зад Локомотив Москва. <table style="float: left; width: 160px; border: #99B3FF solid 1px"> <tr><td><div style="position: relative;"> [[Файл:Soccer.Field Transparant.png|200px]] {{Image label|x=0.23|y=0.09|scale=350|text=<noinclude><span style="font-size:70%;color:black">Акинфеев</span></noinclude>}} {{Image label|x=0.03|y=0.24|scale=350|text=<noinclude><span style="font-size:70%;color:maroon">В.Березутски</span></noinclude>}} {{Image label|x=0.12|y=0.19|scale=350|text=<noinclude><span style="font-size:70%;color:maroon">А.Березутски</span></noinclude>}} {{Image label|x=0.33|y=0.19|scale=350|text=<noinclude><span style="font-size:70%;color:maroon">Игнашевич</span></noinclude>}} {{Image label|x=0.47|y=0.24|scale=350|text=<noinclude><span style="font-size:70%;color:maroon">Одиа</span></noinclude>}} {{Image label|x=0.07|y=0.45|scale=350|text=<noinclude><span style="font-size:70%;color:navy">Карвальо</span></noinclude>}} {{Image label|x=0.18|y=0.39|scale=350|text=<noinclude><span style="font-size:70%;color:navy">Алдонин</span></noinclude>}} {{Image label|x=0.32|y=0.39|scale=350|text=<noinclude><span style="font-size:70%;color:navy">Рахимич</span></noinclude>}} {{Image label|x=0.45|y=0.45|scale=350|text=<noinclude><span style="font-size:70%;color:navy">Жирков</span></noinclude>}} {{Image label|x=0.13|y=0.63|scale=350|text=<noinclude><span style="font-size:70%;color:gold">Лав</span></noinclude>}} {{Image label|x=0.35|y=0.63|scale=350|text=<noinclude><span style="font-size:70%;color:gold">Олич</span></noinclude>}} </div></td></tr> <tr><td><small>Стартов състав от финала на купата на УЕФА 2004/05.</small></td></tr> </table> [[Файл:D-Carvalho.jpg|мини|Даниел Карвальо е звездата на ЦСКА в ерата на Газаев.]] В началото на 2005 клуба напускат [[Сергей Семак]], който отива в ПСЖ, [[Иржи Ярошик]], който е взет в Челси и [[Дмитрий Кириченко]], който преминава във ФК Москва. В купата на УЕФА ЦСКА отстранява силни съперници като Бенфика, Партизан, Оксер и Парма. Бразилците [[Даниел Карвальо]] и [[Вагнер Лав]] са с основен принос за доброто представяне на ЦСКА и успехите на европейската сцена. На 18 август 2005 г. във финала на [[Купата на УЕФА]] насред „Жосе Аваладе“ „армейците“ разбиват Спортинг с 3:1. Голове на Алексей Березутски, Вагнер Лав и Юрий Жирков донасят трофея на ЦСКА. Три асистенции записва Даниел Карвальо. Отборът печели купата на Русия и не оставя шансове на конкуренцията в шампионата. Това е може би най-силният сезон на ЦСКА Москва в цялата му клубна история. [[Файл:ЦСКА чемпион 2006.JPG|мини|200px|дясно|Награждаване с титлата на Русия, 2006 г.]] През 2006 в състава идва само едно ново попълнение – [[Жо]]. Във втория кръг от шампионата бразилеца с екставаганта прическа вкарва 4 попадения на [[Шинник Ярославъл]] при победата с 5:0. На полусезона ЦСКА дели първото място със Спартак. Тези 2 отбора се срещат на финала за купата на Русия, където „синьо-червените“ побеждават с 3:0. Отборът се представя на ниво в Шампионската лига, като записва престижни победи срещу [[Арсенал (отбор)|Арсенал]] и [[Хамбургер ШФ]] – и двете с по 1 – 0. През този сезон основните играчи на отбора са Даниел Карвальо и [[Игор Акинфеев]]. ЦСКА Москва остава трети в групата и на 1/16 финалите на Купата на УЕФА отпадат от Макаби Хайфа след 0:0 в първия мач и 1:0 за израелския отбор в реванша. В шампионата ЦСКА отново печели, осигурявайки си титлата кръг преди края. [[Файл:Y-Zhirkov.jpg|100px|мини|ляво|Юрий Жирков – футболист на годината в Русия за 2008 г.]] В началото на 2007 отбора напуска [[Ивица Олич]], който е продаден на Хамбургер ШФ след скандал с Газаев. Привлечени са Рамон и [[Джанер Еркин]], а ЦСКА печелят купата на [[Първи канал]]. В първите 7 срещи отборът допуска само една загуба, но скоро вратарят Игор Акинфеев се контузва тежко и заместникът му [[Вениамин Мадрикин]] не се справя на ниво. Другата основна фигура [[Даниел Карвальо]] също е с травма и пропуска почти целия сезон. Следват редица слаби мачове и ЦСКА е едва 5-и на полусезона. Привлечени са Павел Мамаев и [[Давид Янчик]], а под наем са взети Евгений Помазан и Едуардо Ратиньо. Отборът успява да се стабилизира и да завърши сезона на трета позиция. През 2008 отборът се отправя на лагер в Дубай. В първия си мач от шампионата ЦСКА завършва 1:1 с Шинник. Отборът се движи на втора позиция, след Рубин Казан. На полусезона [[Жо]] е продаден на Манчестер Сити, а Даниел Карвальо е даден под наем на Интернасионал. На негово място идва [[Алан Дзагоев]]. Младокът замества Карвальо по перфектен начин и помага на отбора да нанесе тежка загуба на Спартак с 5:1 в [[Главно московско дерби|Главното московско дерби]]. На 8 юли Гинер заявява, че Валери Газаев напуска ЦСКА след края на сезона. В 22-ри кръг отборът побеждава носителя на [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] Зенит с 3:1. ЦСКА остава втори в шампионата, на 4 точки от Рубин. На 18 септември отборът започва участието си в купата на УЕФА с мач срещу Славен Белупо. Отборът достига до групите, където е с Нанси, Депортиво, Фейенорд и Лех Познан. Армейците записват 4 победи и се класират напред. С [[Валери Газаев]] начело ЦСКА Москва печели три пъти титлата на Русия, четири Купи на Русия, три Суперкупи и Купата на УЕФА. Отборът израства и заема водещи позиции в руския футбол и пробива на европейската сцена. === Ерата на Слуцкий === [[Файл:CSKA-MC (5).jpg|мини|ляво|Леонид Слуцкий е начело на тима от края на 2009 г.]] През 2009 армейците изпадат в криза. В началото на сезона за треньор е назначен [[Зико]]. Привлечен е чешкия таран [[Томаш Нецид]], който вкарва и победният гол срещу Рубин в мач за Суперкупата на Русия. На 18 февруари отборът завършва 1:1 с [[Астън Вила]] в [[Купата на УЕФА]], а в реванша побеждава с 2:0. Веднага след края на мача договор с тима подписва [[Муса Мазу]]. Той се оказва разочарование, след като вкарва едва 3 гола в 15 срещи. ЦСКА отпада на 1/8 финал от бъдещия носител на купата на УЕФА Шахтьор. Все пак армейците печелят купата на Русия за 5 път в историята си. Отборът не играе никак добре в шампионата. На полусезона напускат [[Юрий Жирков]] и намиращият се в слаба форма [[Вагнер Лав]]. На 10 септември треньор става [[Хуанде Рамос]]. За месец и половина той не успява да стабилизира отбора. В края на 2009 е назначен [[Леонид Слуцкий]], а тимът завършва на разочароващото 5-о място. В [[Шампионската лига]] ЦСКА стига до престижно равенство с [[Манчестър Юнайтед]] 3:3, побеждава [[Волфсбург (отбор)|Волфсбург]] и [[Бешикташ]]. В последната среща с турците победен гол на [[Евгений Алдонин]] класира ЦСКА на 1/8-финалите. [[Файл:Alan Dzagoev.jpg|130px|мини|дясно|Евгений Гинер с Алан Дзагоев – един от лидерите на ЦСКА днес.]] На 16 февруари 2010 „армейците“ се класират за 1/4 финал в Шампионската лига, след като побеждават Севиля с 2:1 насред стадион „Рамон Санчес Писхуан“. Първата среща между двата отбора завършва 1:1. В 1/4 финалната фаза отпада от [[Интер]] след 2 поражения с по 1:0. В началото на 2010 отборът вече играе на [[Арена Химки]], тъй като наемът на Лужники е прекалено висок. През сезон 2010 съставът е подсилен със Зоран Тошич и Сейду Думбия, а голмайсторът на шампионата от 2008 година [[Вагнер Лав]] прави повторния си дебют. Вратарят [[Вениамин Мадрикин]] е продаден на Динамо Брянск. На 24 август 2010 московските армейци се класират за групите на [[Лига Европа]], като побеждават Анортозис с 2 – 1 в мач-реванш от плейофната фаза. Първият мач завършва 4:0 за руския отбор. На 27 август 2010 стартира проектът на официалния сайт на отбора „100 години-100 събития“. Той има целта да определи сто от най-важните събития в историята на клуба и приключва точно една година по-късно, когато се навършва един век от основаването на ОЛЛС – предшественика на „московските армейци“.<ref>[http://pfc-cska.com/club/history/100-let-100-sobytij/ 100 години – 100 събития на сайта на клуба].</ref> През 2010/11 „армейците“ са в една група с [[Палермо (отбор)|Палермо]], [[Спарта Прага]] и ФК Лозана в [[Лига Европа]]. На 26 септември 2010 [[Вагнер Лав]] става първият чужденец, член на [[Клуб Григорий Федотов]]. През ноември 2010 ЦСКА прескача групите на Лига Европа след победа срещу [[Палермо (отбор)|Палермо]] с 3:1. 2 гола в този мач вкарва [[Томаш Нецид]]. През сезон 2010 „армейците“ завършват втори в Премиер-Лигата, след победа над Спартак Москва с 3:1. [[Файл:CSKA 2011.JPG|160px|ляво|мини|ЦСКА Москва срещу ПАОК, февруари 2011 г. на Лужники]] На 1/16 финалите на Лига Европа ЦСКА се пада с [[ФК ПАОК|ПАОК (Солун)]]. На 5 януари 2011 тимът напусакат трансферните провали [[Рамон Осни Морейра Лаге]] и [[Рикардо Жесус]], като и двамата продължават кариерите си в Бразилия. През февруари 2011 ЦСКА отстранява [[ФК ПАОК]] след 1:0 и 1:1. В първия мач дебютира латвийският халф [[Александър Цауня]], но не впечатлява особено. ЦСКА побеждава с попадение на [[Томаш Нецид]]. На реванша „армейците“ допускат гол, след като титулярният вратар и капитан [[Игор Акинфеев]] се контузва и е сменен от Сергей Чепчугов. В 80-ата минута [[Сергей Игнашевич]] вкарва и класира армейците в следващата фаза на турнира. През март 2011 ЦСКА за втора поредна година не успява да спечели суперкупата на Русия след загуба от Зенит с 1:0. Няколко дни по-късно, на 10 март московчани допускат втора загуба с 1:0 – от Порто за [[Лига Европа]] Втората среща завършва 2:1 за португалците и така армейците приключват участието си в Лига Европа. От 2011 отборът отново играе домакинските си мачове на Лужники. <table style="float: right; width: 160px; border: #99B3FF solid 1px"> <tr><td><div style="position: relative;"> [[Файл:Soccer.Field Transparant.png|201px]] {{Image label|x=0.23|y=0.09|scale=350|text=<noinclude>[[Игор Акинфеев|<span style="font-size:70%;color:black">Акинфеев (к)</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.03|y=0.24|scale=350|text=<noinclude>[[Кирил Набабкин|<span style="font-size:70%;color:maroon">Набабкин</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.12|y=0.19|scale=350|text=<noinclude>[[Василий Березутски|<span style="font-size:70%;color:maroon">В.Березутски</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.33|y=0.19|scale=350|text=<noinclude>[[Сергей Игнашевич|<span style="font-size:70%;color:maroon">Игнашевич</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.40|y=0.24|scale=350|text=<noinclude>[[Алексей Березутски|<span style="font-size:70%;color:maroon">А.Березутски</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.07|y=0.45|scale=350|text=<noinclude>[[Алан Дзагоев|<span style="font-size:70%;color:navy">Дзагоев</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.18|y=0.39|scale=350|text=<noinclude>[[Павел Мамаев|<span style="font-size:70%;color:navy">Мамаев</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.32|y=0.39|scale=350|text=<noinclude>[[Евгений Алдонин|<span style="font-size:70%;color:navy">Алдонин</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.45|y=0.45|scale=350|text=<noinclude>[[Кейсуке Хонда|<span style="font-size:70%;color:navy">Хонда</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.13|y=0.63|scale=350|text=<noinclude>[[Вагнер Лав|<span style="font-size:70%;color:gold">Вагнер Лав</span>]]</noinclude>}} {{Image label|x=0.35|y=0.63|scale=350|text=<noinclude>[[Сейду Думбиа|<span style="font-size:70%;color:gold">Думбиа</span>]]</noinclude>}} </div></td></tr> <tr><td><small>Стартов състав на ЦСКА Москва към август 2011.</small></td></tr> </table> Сезон 2011/12 в Премиер-лигата стартира добре за ЦСКА. През април 2011 армейците завършват 1:1 със Зенит, но Зенит е наказан със служебна загуба, тъй като няма в групата си играч под 21 години<ref>{{Citation |title=Наказаха Зенит със служебна загуба срещу ЦСКА (Москва) |url=http://www.sportal.bg/news.php?news=298779&team=171&champ=17 |accessdate=2011-04-18 |archivedate=2012-02-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120213124744/http://www.sportal.bg/news.php?news=298779&team=171&champ=17 }}</ref> На 17 април 2011 ЦСКА излиза начело в Премиер-Лигата за първи път от доста време насам, след победа с 2:0 срещу [[ФК Рубин Казан]]<ref>{{Citation |title=ЦСКА окупира върха след показно срещу Рубин |url=http://www.sportal.bg/news.php?news=299551&team=184&champ=17 |accessdate=2011-04-18 |archivedate=2012-02-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120213124339/http://www.sportal.bg/news.php?news=299551&team=184&champ=17 }}</ref> Следват неубедителни игри срещу столичните Спартак и Динамо. В мачът с Динамо, армейците изпускат победата с гол на [[Марко Ломич]] в последните секунди. На 11 май 2011 в купата на Русия ЦСКА побеждава Спартак с 5:4 след дузпи и 3:3 в редовното време и се класира за финала.<ref>[http://vbox7.com/play:c80430d9 Видео от полуфинала за купата на Русия 2010/11 между ЦСКА и Спартак 5:4(3:3)]</ref> На 22 май отборът за шести път печели купата на страната, като побеждава Алания. На 22 юни 2011 побеждава Локомотив Москва с 3:1 и заема първото място в Премиер-Лигата на полузезона. В мач от 16 кръг на РФПЛ ЦСКА побеждава Амкар с 2:0 и така постига победа номер 300 в шампионата на Русия. Отборът успява да дръпне 7 точки пред втория Зенит. В мач от 18 кръг завършват наравно 1:1 с ФК Краснодар и така преднината на „армейците“ стават 5 точки. След загуба с 2:0 от Зенит, преднината на ЦСКА е стопена до две точки. След резила срещу „питерци“ и измъкнатата в края точка срещу Рубин Казан, ЦСКА побеждава [[Том Томск]] с 3:0 и така запазва аванса си в класирането. === Вековен юбилей и отново шампиони === [[Файл:Seydou Doumbia IMG 2660.jpg|мини|ляво|170px|Сейду Думбия – двукратен голмайстор на руското първенство]] На 27 август отборът навършва 100 години. Ден по-късно ЦСКА завършва 2:2 със Спартак в [[Дербито на Русия]]. В този мач вратарят [[Игор Акинфеев]] получава травма в коляното и е сменен от [[Сергей Чепчугов]]. На 31 август в състава се връща [[Владимир Габулов]], който е взет под наем от Анжи до края на годината. През септември 2011 ЦСКА записва катастрофална загуба от Динамо с 4 – 0. След резилът в този мач се появяват слухове за оставката на Леонид Слуцкий, тъй като в последните 4 срещи ЦСКА е спечелил само 5 точки. На 14 септември завършва наравно 2:2 с френския Лил в Шампионската лига. В края на септември се появява информация за напускането на нападателя [[Вагнер Лав]] през зимния трансферен прозорец<ref>{{Citation |title=ЦСКА се разделя с Вагнер Лав |url=http://www.sportal.bg/news.php?news=326417 |accessdate=2011-09-24 |archivedate=2012-02-13 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120213132754/http://www.sportal.bg/news.php?news=326417 }}</ref>. В мач от 25 кръг „армейците“ побеждават Волга с 3 – 1. Два дни по-късно отборът губи от Интер с 2 – 3. В шампионата ЦСКА не се представя никак убедително, след равенства с Кубан (0:0) и Терек (2:2). В последните 10 кръга „армейците“ побеждават само 2 пъти. Появяват се слухове за връщането на [[Валери Газаев]] в отбора. На 23 октомври „армейците“ побеждават [[Анжи]] като гост с 5:3. Хеттрик вкарва [[Сейду Думбия]], а по едно попадение добавят Вагнер Лав и [[Алан Дзагоев]]. На 28 октомври Сейду Думбия вкарва хеттрик на [[Спартак Налчик]] и така става чужденецът с най-много голове в шампионата на Русия за един сезон. На 6 ноември ЦСКА завършва 1:1 с Локомотив и завършва втори в редовния сезон на РФПЛ. Отборът започва със загуба плейофната фаза, след като отстъпва на [[ФК Рубин Казан]] с 1:2. Следва още една загуба, този път от Лил в [[Шампионската лига]]. Дебют за отбора в този мач записва [[Сердер Сердеров]]. На 7 декември „армейците“ за първи път в историята си побеждават Интер и се класират за 1/8 финалите на ШЛ, където се падат с [[Реал Мадрид]]. [[Файл:ArsenalTula-CSKA (1).jpg|мини|140px|Зоран Тошич се утвърждава като основен футболист на тима.]] В началото на 2012 отборът се подсилва с двама нови футболисти – шведският халф [[Понтус Вернблум]] и нападателят [[Ахмед Муса]]/ Отбора напуска вратарят [[Владимир Габулов]], след като наемът му изтича. В края на януари 2012 [[Вагнер Лав]] подписва с Фламенго и напуска „армейците“ след 7,5 сезона с червено-синята фланелка. В отбора са върнати [[Антон Заболотний]] и [[Артур Нигматулин]], които през 2011 играят под наем във [[ФК Урал]]. Те са пратени под наем съответно в Динамо Брянск и Химки. В 1/8 финалите на ШЛ „армейците“ завършват 1 – 1 с Реал Мадрид в първия мач, но на реванша губят с 4 – 1 и отпадат. Общата сума, спечелена от „армейците“ в Шампионската лига този сезон възлиза на около 12 млн. евро. В 35-и кръг от първенството ЦСКА побеждават вечният си враг Спартак с 2:1, а голове вкарват Зоран Тошич и Сейду Думбиа. След това „армейците“ записват неубедителни игри срещу Зенит, Локомотив и Динамо. Черната серия е прекъсната в края на април, когато отново побеждават Спартак с 2:1, като по този начин се изравняват по точки с Динамо на второто място. На 2 май ЦСКА побеждава Локомотив с 3:0. В последния мач от сезона ЦСКА губи от Рубин с 3:1 и не успява да се класира за Шампионската лига. В края на юни 2012 отборът се разделя с няколко футболиста от младежкия състав. Това са Алексей Никитин и Андрей Васянович, а клубове се търсят на Артур Нигматулин, Александър Столяренко, Александър Кудрявцев и Ника Пилиев. Също така от новия сезон в отбора заиграва защиникът [[Марио Фернандес]] [[Файл:Alan Dzagoev 2014.jpg|мини|ляво|140px|Алан Дзагоев с титлата на Русия]] През юли 2012, след 10 години с фланелката на „армейците“, защитникът [[Дейвидас Шемберас]] напуска ЦСКА и отива в Алания. Отборът започва сезона с победа над [[ФК Ростов]] с 1:0. Във втория кръг ЦСКА губи от Амкар с 3:1, а младият [[Равил Нетфулин]] дебютира за „армейците“. В Лига Европа отборът стартира от плейофите, където играе с [[АИК Солна]] и побеждава с 1 – 0 в първия мач, но губят в реванша с гол последната секунда и отпадат. В следващите няколко кръга на шампионата „армейците“ записват победи и излизат начело в класирането след обрат срещу [[Волга Нижни Новгород]]. ЦСКА побеждава с 3:2, изоставайки на полувремето с 2:0. Още в следващия кръг губи първото място след загуба от Динамо, но побеждава Спартак в [[Дербито на Русия]]. След няколко поредни победи отборът отново се връща начело. Армейците остават първи в класирането до края на сезона и печелят шампионската титла кръг преди края.<ref>[http://www.championat.com/football/news-1532748-cska-sygral-vnichju-s-kubanju-i-stal-chetyrjokhkratnym-chempionom-rossii.html ЦСКА сыграл вничью с „Кубанью“ и стал четырёхкратным чемпионом России]</ref> [[Файл:CSKA Moscow celebration Russian Super Cup 2013 03.jpg|мини|дясно|200px|ЦСКА Москва със Суперкупата на Русия]] На 1 юни 2013 ЦСКА печели и купата на Русия, записвайки златен дубъл за сезон 2012/13. На 5 юли 2013 е привлечен [[Георги Миланов (футболист)|Георги Миланов]], който става първият български футболист в състава на московските армейци.<ref>{{Citation |title=Миланов стал игроком ПФК ЦСКА |url=http://pfc-cska.com/ru/news/?id=6806 |accessdate=2013-07-05 |archivedate=2013-07-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130711033353/http://pfc-cska.com/ru/news/?id=6806 }}</ref> ЦСКА печели суперкупата на Русия преди началото на сезона, побеждавайки Зенит. На 24 юли 2013 отбора за пореден път напуска [[Вагнер Лав]], който преминава в Китай.<ref>{{Citation |title=Вагнер Лав: Мои сердце и душа останутся в ПФК ЦСКА! |url=http://pfc-cska.com/vagner_about_cska.html |accessdate=2013-07-24 |archivedate=2015-06-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150610221153/http://pfc-cska.com/vagner_about_cska.html }}</ref> В началото „армейците“ стартират трудно, допускайки поражения от преките конкуренти Спартак и Зенит и навлизайки в серия от 5 мача без отбелязан гол. Към полусезона ЦСКА отново навлизат във форма след разгромни победи над ФК Краснодар и Терек. Голмайсторът [[Сейду Думбия]] е напълно възстановен и отбелязва 7 гола в 10 мача. През втория полусезон „армейците“ бележат възход и в последните кръгове се превръщат в пряк претендент за титлата. Шампионството е решено в последния кръг, където ЦСКА побеждава [[Локомотив (Москва)]] с 1:0 и защитава успешно шампионската титла.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=487708 Българин е шампион на Русия! Георги Миланов и ЦСКА (М) ликуват след драма в последния кръг]</ref> === Частични успехи === Армейците започват много силно сезон 2014/15, печелейки за пореден път Суперкупата на Русия. Записва 3 поредни победи в шампионата, записвайки нова рекордна серия от 13 поредни победи в първенството. В [[Шампионската лига]] ЦСКА се пада в група с [[АС Рома]], [[Байерн Мюнхен]] и [[Манчестър Сити]]. В тази група на смъртта армейците стартират с две загуби, но в третия мач, който е домакинство на английския първенец успяват да вземат точка след изравнително попадение от дузпа на [[Бибрас Натхо]]. В ответната среща на [[Итихад Стейдиъм]] армейците побеждават с 2:1 с две попадения на [[Сейду Думбия]]. Въпреки това, ЦСКА завършва последен в групата. В Премиер-лигата обаче представянето на отбора е далеч от очакваното. В последния кръг ЦСКА все пак се класира за Шампионска лига, изпреварвайки [[ФК Краснодар]] по брой победи в класирането. Сезон 2015/16 започва с убедителна серия от 7 поредни победи, прекъсната след равенството със [[Зенит Санкт Петербург|Зенит]] 2:2. ЦСКА участва в груповата фаза на Шампионската лига, след като в квалификациите преодолява [[Спарта Прага]] и [[Спортинг Лисабон]]. Армейците са в една група с [[Манчестър Юнайтед]], [[Волфсбург (отбор)|Волфсбург]] и [[ПСВ Айндховен]]. Формата на тима обаче рязко пада и за трета поредна година ЦСКА не може да излезе от групите на най-комерсиалния клубен турнир. Авансът в шампионата е стопен до преднина от 3 точки пред втория [[ФК Ростов]]. През зимния трансферен прозорец халфовата линия е укрепена с привличането на [[Роман Широков]] и [[Сергей Ткачов]]. Под наем е привлечен нападателят [[Аарон Оланаре]]. ЦСКА продължава борбата на два фронта – шампионата и купата на Русия. В турнира за националната купа ЦСКА достига до финала, но там е разгромен с 1:4 от [[Зенит Санкт Петербург|Зенит]]. В Премиер лигата интригата за шампионската титла се запазва до последния кръг, като преследвачът [[ФК Ростов]] остава на 2 точки зад ЦСКА. Армейците обаче печелят мачовете си до края и завоюват шеста титла на Русия в историята си.<ref>{{Citation |title=Снимки и видео: ЦСКА Москва шампион на Русия за шести път! |url=http://fanface.bg/news/item/14238-%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82.html |accessdate=2016-05-22 |archivedate=2016-10-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20161012105937/http://fanface.bg/news/item/14238-%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82.html }}</ref> === Промените на Гончаренко и нова собственост === През декември 2016 г. старши-треньор на „армейците“ става [[Виктор Гончаренко]]. Беларуският специалист променя схемата от 4-2-3-1 на 3-5-2. От наем са върнати [[Витиньо]] и [[Виктор Васин]], които се превръщат в ключови футболисти в схемата на Гончаренко. Постепенно са налагани и младите футболисти [[Фьодор Чалов]], [[Константин Кучаев]] и [[Тимур Жамалетдинов]]. ЦСКА завършва на втора позиция в Премиер лигата през сезон 2016/17. През сезон 2017/18 ЦСКА играе в [[Шампионска лига]], като в квалификациите преодолява тимовете на [[АЕК Атина]] и [[Йънг Бойс]]. В груповата фаза отборът среща [[Бенфика]], [[Манчестър Юнайтед]] и [[ФК Базел|Базел]]. В първия мач на Виктор Гончаренко начело на тима в Шампионска лига „армейците“ побеждават като гост Бенфика с 2:1. Отборът за първи път от няколко години успява да завърши на трето място в групата и да се класира за елиминациите в [[Лига Европа]]. „Армейците“ преодоляват тимовете на [[Цървена звезда]] и [[Олимпик Лион]], а на 1/4-финалите отпадат от [[ФК Арсенал|Арсенал]]. В първенството ЦСКА завършва на второ място, като шампион става тима на [[Локомотив (Москва)]]. В началото на сезон 2018/19 кариерата си прекратяват [[Сергей Игнашевич]] и братята Березуцки, а в тима са привлечени [[Абел Ернандес]], [[Родриго Бекао]], [[Никола Влашич]], [[Яка Бийол]]. [[Александър Головин (футболист)|Александър Головин]] е продаден на [[ФК Монако]] за 30 милиона евро. Тимът стартира трудно в първенството като в първите 5 срещи записва само една победа. Впсоледствие тимът набира форма и се закрепя в челото, а Никола Влашич става един от лидерите на тима. На 2 октомври 2018 г. „армейците“ поебеждават [[Реал Мадрид]] с 1:0 в мач от Шампионската лига. Въпреки че тимът печели още веднъж срещу „кралския клуб“ с 3:0 като гост, това са единствените точки за ЦСКА през сезона в турнира и „армейците“ напускат надпреварата като последни в групата, където още са Рома и Виктория Пилзен. В Премиер-лигата отборът завършва първия полусезон на трето място с най-добра защита (8 допуснати гола). През втория полусезон обаче ЦСКА играе колебливо и непостоянно приключва сезона на 4-то място. Нападателят [[Фьодор Чалов]] става голмайстор на първенството с 15 гола. От 2020 г. собственик на клуба е фирмата ВЕБ.<ref>[https://www.championat.com/football/article-4023185-veb-stal-vladelcem-pochti-80-procentov-akcij-cska-podrobnosti.html ВЭБ окончательно выкупил ЦСКА. Что это значит]</ref> През сезон 2019/20 отборът завършва отново на 4-та позиция в първенството, а в групите на [[Лига Европа]] отпада, след като е в една група с Лудогорец, Еспаньол и Ференцварош. През сезон 2020/21 тимът тръгва силно през първия полусезон, като до 15-тия кръг успява да се изкачи на първото място в Премиер лигата. Новите попълнения [[Бахтийор Зайнутдинов]] и [[Чидера Еджуке]] бързо се налагат като водещи футболисти в състава. След спад във формата през ноември и декември обаче „армейците“ губят лидерството си в първенството. Неубедителната игра продължава и след зимната пауза и Гончаренко е заменен на поста си от [[Ивица Олич]]. Под ръководството на Олич обаче ЦСКА не успява да се съвземе и след поредица неудачни резултати завършва едва на шеста позиция. Така за първи път от 20 години клубът пропуска европейските клубни турнири. Преди началото на предсезонната подготовка за сезон 2021/22 Олич е уволнен и заменен от [[Алексей Березуцки]]. Голямата звезда на тима Никола Влашич преминава в [[Уест Хем]], а в ЦСКА пристигат Максим Мухин и Антон Заболотни. Под ръководството на Березуцки тимът редува силни и слаби изяви, като до зимния полусезон тимът се намира на четвърто място. През зимата на 2022 г. е направена мащабна селекция, като под наем пристигат [[Ясуф Язъджъ]], [[Жан-Филип Гбамен]] и [[Хорхе Караскал]], а със свободен трансфер пристига [[Хесус Медина]]. Новобранците изиграват значителна роля, като Язъджъ вкарва 8 гола и става водещ реализатор на ЦСКА. Въпреки това обаче „армейците“ завършват едва пети. След края на сезона тима напускат легендите [[Алан Дзагоев]] и [[Марио Фернандес]]. Березуцки е заменен на треньорския пост от [[Владимир Федотов (р. 1966)|Владимир Федотов]]. Поради избухването на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]] през февруари 2022 г. всички клубове от Русия биват изключени от участие в европейските клубни турнири.<ref>[https://ru.uefa.com/insideuefa/mediaservices/mediareleases/news/0275-150ca515463a-358150008425-1000--решения-уефа-по-ближаишим-турнирам-в-контексте-отстранения-росс/ Решения УЕФА по ближайшим турнирам в контексте отстранения российских клубов и сборных]</ref> В резултат на това решение „армейците“ биват напуснати от ред футболисти, а единственото ново попълнение за сезон 2022/23 е сръбският защитник [[Милан Гаич]]. == В евротурнирите == [[Файл:Roberto Carlos in Moscow 6 and Miloš Krasić.jpg|мини|ляво|150px|Момент от мача ЦСКА-Фенербахче от Шампионската лига през 2007/08.]] Първият мач на ЦСКА в евротурнирите е за [[Шампионска лига|Купата на европейските шампиони]] срещу [[Галатасарай]] през 1971 година. Най-голямата победа, постигана от тима в евротурнирите е срещу Лозана с 5:1 през 2010/11, а най-голямата загуба е срещу [[Олимпик Марсилия]] през 1992/93 с 6:0. Освен че печели купата на УЕФА през 2005, ЦСКА достига 1/4 финалите на шампионската лига през 2009/10. Отборът се класира за първи път в груповата фаза през 1992/93. В Европа ЦСКА записва престижни победи срещу [[ФК Арсенал|Арсенал]], [[Хамбургер ШФ]], [[Барселона (отбор)|Барселона]], [[Пари Сен Жермен]] и [[Спортинг Лисабон]]. През сезон 2011/12 отборът за втори път в историята си прескача групите на [[Шампионската лига]], след като в последния мач от групите побеждава Интер с 2:1 като гост. В следващите сезони „армейците“ отново играят в груповата фаза, записвайки престижна победа като гост на [[Манчестър Сити]]. Най-много мачове за ЦСКА в европейските клубни турнири има [[Сергей Игнашевич]], който е участвал в 90 мача. Голмайстор на отбора в Европа е [[Вагнер Лав]] с 30 попадения. === Статистика === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! Турнир !! Мачове !! Победи !! Равни !! Загуби !! Вкарани голове !! Допуснати голове !! Голова разлика |- | [[Шампионска лига]] || 72 || 27 || 18 || 32 || 69 || 75 || -6 |- | [[КНК]] || 4 || 2 || 0 || 2 || 5 || 5 || 0 |- | [[Лига Европа|Купа на УЕФА/Лига Европа]] || 51 || 28 || 11 || 12 || 83 || 39 || +44 |- | [[Суперкупа на УЕФА]] || 1 || 0 || 0 || 1 || 1 || 3 || -2 |- ! Общо || 128 || 57 || 29 || 46 || 158 || 122 || +36 |} === В евротурнирите по сезони === [[Файл:Zanetti vs CSKA Mosca 2011 - 1.png|250px|дясно|мини|Хавиер Санети и Сергей Игнашевич в 1/4 финалният мач от Шампионската лига между ЦСКА и Интер през 2011 г.]] {| class="wikitable" ! Сезон ! Турнир ! Достига до |- |1971/71 |[[Шампионска лига|КЕШ]] |2 кръг |- |1981/82 |[[Лига Европа|Купа на УЕФА]] |1 кръг |- |1991/92 |[[КНК]] |1 кръг |- |1992/93 |[[Шампионска лига]] | Групова фаза |- |1994/95 |[[КНК]] |1 кръг |- |1996/97 |[[Купа на УЕФА]] |1 кръг |- |1999/00 |[[Шампионска лига]] |2 кръг |- |2000/01 |[[Купа на УЕФА]] |1 кръг |- |2002/03 |[[Купа на УЕФА]] | 1 кръг |- |2003/04 |[[Шампионска лига]] | 2 кръг |- |rowspan="2"|2004/05 |[[Шампионска лига]] | Групова фаза |- |[[Купа на УЕФА]] |Победител |- |2005/06 |[[Купа на УЕФА]] |Групова фаза |- |rowspan="2"| 2006/07 |[[Шампионска лига]] | Групова фаза |- | [[Купа на УЕФА]] | 1/16 финал |- |2007/08 |[[Шампионска лига]] | Групова фаза |- |2008/09 |[[Купа на УЕФА]] |1/8 финал |- |2009/10 |[[Шампионска лига]] |1/4 финал |- |2010/11 |[[Лига Европа]] |1/8 финал |- |2011/12 |[[Шампионска лига]] |1/8 финал |- |2012/13 |[[Лига Европа]] |Плейоф |- |2013/14 |[[Шампионска лига]] |Групова фаза |- |2014/15 |[[Шампионска лига]] |Групова фаза |- |2015/16 |[[Шампионска лига]] |Групова фаза |- |2016/17 |[[Шампионска лига]] |Групова фаза |- |rowspan="2"| 2017/18 |[[Шампионска лига]] | Групова фаза |- | [[Лига Европа]] | 1/4 финал |- |2018/19 |[[Шампионска лига]] |Групова фаза |- |2019/20 |[[Лига Европа]] |Групова фаза |} == Срещи с български отбори == От средата на 60-те до края на 80-те години отборът неведнъж играе приятелски мачове с български отбори и води предсезонната си подготовка в [[България]]. === ЦСКА София === Първата среща между тогавашните отбори на [[ЦСК МО]] и ЦДНА е на [[Спартакиада]]та в [[ГДР]] през 1958 г. Тогава ЦДНА побеждава с 4:3 след продължения.<ref>{{Citation |title=ЦСКА срещу ЦСКА |url=http://fanface.bg/ultra/item/15786-cskasofiacskamoskva.html |accessdate=2017-04-26 |archivedate=2017-04-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20170427102742/http://fanface.bg/ultra/item/15786-cskasofiacskamoskva.html }}</ref> Двата армейски отбора се срещат за втори път на 7 март 1965 г. Московчани побеждават тогавашния [[ЦСКА „Червено знаме“]] с 2:0. Голове вкарват [[Юрий Басалик]] и [[Владимир Поликарпов]].<ref>[http://www.cska-games.ru/1965/1965TM.html Товарищеские матчи 1965]</ref> През 1966 г. двата тима завършват наравно 1:1, като за софийските армейци открива [[Димитър Якимов]], а [[Владимир Федотов]] изравнява в началото на второто полувреме. Третата среща между двата съименника е през февруари 1968 г. и завършва при нулево равенство. Първата си победа в съперничеството българският ЦСКА постига през 1969 г., когато [[Димитър Пенев]] вкарва победния гол.<ref>[http://www.cska-games.ru/1969/1969TM.html Товарищеские матчи 1969]</ref> На следващата година софийският ЦСКА печели със същия резултат, но този път голмайстор е [[Георги Денев]]. След две поредни поражения, ЦСКА Москва играе с българския си съименник чак през 1973 г. Двубоят завършва 0:0. Двата тима отново се срещат през 1975 г. в [[Казанлък]]. [[ЦСКА „Септемврийско знаме“]] записва нов успех, отново с 1:0. През февруари 1977 г. двата тима отново играят при резултат 0:0. Последният двубой между ЦСКА Москва и ЦСКА София е през 1984 г., като българският тим побеждава с 2:1.<ref>[http://www.cska-games.ru/1984/1984TM.html Товарищеские матчи 1984]</ref> Така двата отбора с едно и също име са играли общо 10 пъти, като ЦСКА Москва има само 1 победа, 5 мача са завършили наравно и 4 в полза на [[ЦСКА (София)]]. === Левски === За първи път ЦСКА Москва се изправя срещу [[Левски София|Левски]] през юни 1967 г., като тогава мачът завършва наравно 0:0.<ref>[http://www.cska-games.ru/1967/1967TM.html Товарищеские матчи 1967]</ref> На 14 ноември 2005 г. армейците играят единствения си официален мач с български тим, като това е отново срещу Левски, в [[Купата на УЕФА]].<ref>[http://levskisofia.info/team/4000639-cska-moskva/ ЦСКА (Москва)|Levskisofia.info]</ref> ЦСКА печели с 2:1, като на два пъти точен е [[Вагнер Лав]]. [[Валери Домовчийски]] е автор на гола за „сините“. === Други софийски отбори === През 1966 г. ЦСКА побеждава с 2:1 [[Локомотив (София)]].<ref>[http://www.cska-games.ru/1966/1966-03.Bulgaria.jpg Локомотив (София, Болгария) – ЦСКА 1:2 (0:1)]</ref> През 1969 г. московчани завършват наравно 3:3 с [[ЖСК Славия]].<ref>[http://www.cska-games.ru/1969/1969TM.html Товарищеские матчи 1969]</ref> Двата тима изиграват още една контрола през 1971 г., в която ЖСК победава с 2:1.<ref>[http://www.cska-games.ru/1971/1971-02-16.Slavia-CSKA.html ЖСК Славия – ЦСКА Москва]</ref> През 1975 г. руският клуб за първи път играе със [[Славия (София)|Славия]] и печели с 2:1.<ref>[http://www.cska-games.ru/1975/1975-02-15.Slavia-CSKA.html Славия – ЦСКА cska-games.ru]</ref> През 1980 г. ЦСКА среща [[Академик (София)]] в турнира „Приз недели“ и побеждава с 3:0. Два гола вкарва [[Назар Петросян]], а един добавя [[Анатолий Коробочка]]. През 1982 г. руският отбор завършва наравно с Академик 1:1. === Ботев Пловдив === През 1965 ЦСКА Москва победава [[Ботев (Пловдив)]] с 2:0. Следващата година „канарчетата“ надделяват с 1:0 над съветския тим. За трети път двата отбора се срещат през 1975 г., когато Ботев под името [[Тракия (Пловдив)]] печели срещата с 1:0. Отново минимална победа за ЦСКА е постигната през 1978 г., като армейците печелят с гол на [[Юрий Чесноков]].<ref>[http://www.cska-games.ru/1978/1978-02.Bulgaria.html Товарищеские матчи 1978 – Болгария]</ref> Със същия резултат ЦСКА побеждава Тракия на следващата година. === Литекс === През 1973 г. „армейците“ готуват в Ловеч, където побеждават местния тим [[Литекс|Кърпачев]] с 1:0. Победният гол е дело на [[Вилям Телингер]]. Втората среща между двата тима е в израелския град [[Кфар-Саба]] в началото на 2005 г. ЦСКА печели двубоя с 1:0, като попадението отбелязва [[Сергей Игнашевич]] в 12-а минута.<ref>[http://www.cska-games.ru/2005/2005-01-31.Litex-CSKA.jpg Литекс – ЦСКА cska-games.ru]</ref> === С националния отбор === Армейците изиграват контрола с българския национален отбор на 6 март 1968 г., като мачът завършва 5:2 в полза на {{имеНОФ|България}}. Голове за ЦСКА вкарват [[Виталий Раздаев]] и [[Тарас Шулятицкий]], а за България [[Петър Жеков]] и Василев на по два пъти и [[Димитър Якимов]] веднъж. През 1980 г. в [[Карлово]] трикольорите побеждават ЦСКА с 1:0. През 1982 г. в приятелски мач в [[Петрич]] ЦСКА завършва 0:0 с юношеския национален отбор. През 1989 г. на турнира „Червена звезда“ армейците надделяват над Армейския национален отбор с 2:0.<ref>[http://www.cska-games.ru/1989/1989-01-20.CSKA-BNA.html ЦСКА – Сб. Народной армии Болгарии 2:0]</ref> Голове вкарват [[Сергей Крутов]] и [[Игор Корнеев]]. Същата година двата тима играят отново, като този път ЦСКА печели с 3:0. Отново Крутов и [[Дмитрий Кузнецов]] на два пъти носят успеха на червено-сините. == 100 години – 100 събития == „100 години-100 събития“ е проект на официалния сайт на ПФК ЦСКА Москва за определяне на сто от най-важните събития в историята на клуба. Проектът стартира на [[27 август]] [[2010]] година, когато отборът навършва 99 години. Той приключва точно една година по-късно, като ден преди юбилея на ЦСКА е пуснато и последното събитие в проекта. Спечелването на купата на УЕФА през 2005 изненадващо остава на второ място в класацията. '''100''' – Създаване на клуба от напусналите МСК (Московски Скиорски Клуб) бивши военни, предимно офицери и кадети. Те решават да създадат нов спортен клуб, занимаващ се с друг целогодишен [[спорт]]. Така през [[1911]] те успяват и вече сеществува ОЛЛС Москва. '''99''' – През [[1922]] идва и първият голям успех за клуба, а именно спечелването на Купата на КФС, като играе срещу МСК (Московски Спортен Клуб). ОЛЛС печели с 4:2. '''98''' – Победата над ФК Петроград през 1922 с 1:0 и спечелване на Купата на Столицата. '''97''' – През [[1936]], ЦДКА печели първи трофей – Купата на Съветската армия. '''96''' – Участие на ЦДКА в първия шампионат на [[СССР]] през 1936. През тази година ЦДКА печели два много важни мача. На [[23 май]] срещу [[Червена заря]] с 6:2 и на [[29 май]] срещу [[Спартак Москва]] с 3:0. '''95''' – Второ място в шампионата на СССР през 1938, а [[Григорий Федотов]] става голмайстор на първенството. '''94''' – Рекордът на [[Константин Лясковский]] за най-много изиграни сезони в отбора-24. '''93''' – Първият футболист, станал заслужил майстор на спорта – [[Евгений Никишин]]. '''92''' – На 24 май 1937 ЦСКА разбива Локомотив Вологда с 10:1 '''91''' – Разгром над Локомотив Москва с 8:0 и разгром над Шинник с 10:2 '''90''' – Създаването на [[ДЮШ на ЦСКА Москва]] през 1954. '''89''' – Юношеският отбор на „армейците“ става трети в световното клубно първенство през 2005 г. '''88''' – Вадим Гаглоев и Амир Кашиев стават европейски шампиони с отбора на Русия до 17 години. '''87''' – На 31 октомври 1987 е основан [[КЛС ЦСКА]]. '''86''' – През сезон 1998 клубът записва 12 поредни победи. '''85''' – През сезон 1948 ЦСКА записва 13 поредни победи. '''84''' – Участието на ЦСКА в „златния мач“ срещу Локомотив '''83''' – През 1959 на мача между „армейците“ и Спартак Москва се събират 105 000 души. '''82''' – [[Сергей Капелкин]] отбелязва 5 гола на Динамо Тбилиси през 1940 г. '''81''' – Клубът е приет в групата Г-14 '''80''' – На 15 септември 1971 ЦСКА за първи път играе в евротурнирите [[Файл:Dudu.jpg|мини|дясно|100px|Дуду изиграва 11 мача за Бразилия.]] '''79''' – [[Даниел Карвальо]], [[Вагнер Лав]] и [[Дуду Сеаренсе]] са повикани в националния отбор на Бразилия. '''78''' – [[Леонидас Ферейра]] става първият чужденец, обличал екипа на ЦСКА Москва през 1996. '''77''' – В първия си мач след [[Втора световна война|втората световна война]] отборът разбива [[Динамо (Киев)]] със 7:0 '''76''' – Дебютът на [[Всеволод Бобров]] в тима. Нападателят записва повече от 1 гол средно на мач в състава на ЦСКА. '''75''' – През 1927 година ОППВ побеждава сборен тим на работническите отбори на [[Австрия]]. '''74''' – През 1942 в шампионата на Москва ЦДКА побеждава Динамо с 1:0 '''73''' – През сезон 1989 ЦСКА печели съветска първа лига, а [[Валери Масалитин]] става неин голмайстор с 32 попадения. '''72''' – През 1972 е построен стадион [[Песчанка]]. '''71''' – На 12 май 1939 тимът за първи път играе с червено-сини екипи. '''70''' – През 1998 отборът побеждава Спартак с 4:1. '''69''' – През 2008 ЦСКА разгромява Спартак с 5:1. '''68''' – ЦСКА Москва печели съдебно дело срещу Парма през 2005. '''67''' – През 2010 стартира клубната телевизия „[[Планета ЦСКА]]“ '''66''' – На 23.02.2010 стартира клубното списание [[Red-blue tribune]]. '''65''' – Основаването на ОППВ. '''64''' – Присъединяването на ОППВ към ЦДКА. '''63''' – Лагерът на футболистите на ЦДКА в Югославия и победата над новосъздадения [[Партизан (Белград)]]. '''62''' – Преименуването на отбора в ЦДСА. '''61''' – Преименуването на отбора в ЦСК МО. '''60''' – [[Анатоли Башашкин]], [[Йожеф Беца]] и [[Борис Разинский]] става олимпийски шампиони в тимът на СССР. '''59''' – През 1959 ЦСКА побеждава [[Стад дьо Реймс]] с 3:0. '''58''' – Преименуването на отбора в ЦСКА. '''57''' – Получаването на професионален статут на ЦСКА Москва. '''56''' – Разпадането на ЦДСА през 1952. '''55''' – Възраждането на отбора през 1954. '''54''' – Второ място на ЦСКА в шампионата на СССР, година след триумфа в Първа Лига. '''53''' – Успехите на [[Павел Садирин]] начело на отбора. '''52''' – Успехите на дясното крило [[Валентин Николаев]]. '''51''' – Успехите на [[Борис Аркадиев]]. '''50''' – Успехите на [[Валери Газаев]]. [[Файл:Yuri Luzhkov 2010 Moscow Unesco 02.jpg|мини|дясно|100px|Бившият кмет на Москва Юрий Лужков прави първа копка на новия стадион на „армейците“]] '''49''' – Началото на строежа на новия стадион. '''48''' – [[Сергей Перхун]](1977 – 2001). '''47''' – [[Михаил Ерьомин]](1968 – 1991). '''46''' – Номер 12 е обявен за номер на феновете. '''45''' – През [[1961]] [[Алексей Мамикин]] вкарва гол номер 1000 за ЦСКА в шампионата на СССР. 30 години по-късно [[Дмитрий Кузнецов]] вкарва гол номер 2000. '''44''' – [[Сергей Фокин]] и [[Владимир Татарчук]] стават олимпийски шампиони с тимът на СССР през 1988. '''43''' – На 31.07.1948 [[Григорий Федотов]] отбелязва стотния си гол за ЦСКА. '''42''' – На 3 август 2008 [[Игор Акинфеев]] записва стотния „сух“ мач в кариерата си. '''41''' – На 26 септември 2010 [[Вагнер Лав]] отбелязва стотния си гол за ЦСКА. '''40''' – През [[1962]] вратаря [[Йонас Баужа]] записва серия от 18 поредни мача без допуснат гол. '''39''' – ЦСКА побеждава Барселона с 3:2 насред [[Ноу Камп]]. '''38''' – [[Юри Жирков]] е избран за футболист на годината в Русия през [[2008]]. '''37''' – [[Даниел Карвальо]] става първият чужденец, станал футболист на годината в Русия през [[2005]] г. '''36''' – През 1976 [[Владимир Астаповский]] става вратар на годината в СССР. '''35''' – През 2010 [[Игор Акинфеев]] за шести път става вратар на годината в Русия. '''34''' – [[Алберт Шестерньов]] е избран за един от 10-те най-добри футболисти на планетата през [[1970]]. '''33''' – [[Сергей Игнашевич]] спечелва общо 10 пъти купата и суперкупата на Русия в кариерата си, 8 от тях с ЦСКА. [[Файл:Vagner Love cropped.JPG|100px|мини|дясно|Вагнер Лав се радва след победата на ЦСКА в купата на Русия през 2008.]] '''32''' – [[Вагнер Лав]] става голмайстор на Премиер-лигата през 2008. '''31''' – [[Всеволод Бобров]] става играчът с най-много голове в шампионата на СССР за 1 сезон – 24 през 1945. '''30''' – [[Владимир Федотов]] е играчът с най-много мачове за ЦСКА – 426. Той слага край на кариерата си през 1973. По-късно рекордът е подобрен от [[Игор Акинфеев]] '''29''' – През 1971 [[Алберт Шестерньов]] записва своя мач номер 90 за СССР. '''28''' – През 2005 отборът е поканен на прием от президента [[Владимир Путин]], по случай победата в купата на УЕФА. '''27''' – През 2009/10 ЦСКА достига 1/4 финал в [[Шампионската лига]]. '''26''' – Игор Акинфеев, Юрий Жирков, Сергей Игнашевич и братята Березутски стават бронзови медалисти на [[Евро 2008]] с Русия. '''25''' – [[Владимир Пономарьов]] и [[Алберт Шестерньов]] стават бронзови медалисти на [[Мондиал 1966]] в състава на СССР '''24''' – През 2009 г., след спечелването на купата на Русия за пореден път, ЦСКА става най-титулуваният руски клуб. '''23''' – Купуването на тима от [[Евгений Гинер]], превърнал ЦСКА в европейски гранд. '''22''' – През 2009 ЦСКА спечелва суперкупата на Русия. '''21''' – През 2007 отборът печели суперкупата на Русия. '''20''' – През 2006 „армейците“ печелят суперкупата на Русия след трудна победа над [[Спартак Москва]]. '''19''' – През 2011 ЦСКА печели купата на Русия за шести път. '''18''' – През 2009 отборът печели купата на Русия за 5 път и получава правото да я запази завинаги. '''17''' – ЦСКА печели купата на Русия през 2008 след победа над Амкар Перм с дузпи. '''16''' – Отборът печели за 4 път в историята си купата на СССР. За последно това става през 1991 г. '''15''' – Шампионската титла през 1950 г. [[Файл:RusCup.JPG|130px|мини|дясно|ЦСКА е рекордьор по титли в купата на Русия. Отборът я е печелил 6 пъти.]] '''14''' – Шампионската титла през 1947 г. '''13''' – Суперкупата на Русия през 2004. '''12''' – Завоюването на требъл през сезон 2006 – Шампионата, купата и суперкупата на Русия. '''11''' – Сезон 2005, най-успешният в историята на клуба '''10''' – Шампионската титла през 1951 г. '''9''' – Дубълът през 1948 година – титла и купа на страната. '''8''' – Отборът става шампион на СССР през 1970. Това е първа титла на отбора от 19 години насам. '''7''' – През 2002 ЦСКА печели купата на Русия за първи път в историята си. '''6''' – ЦСКА печели първата купа на СССР след втората световна война през 1945 година. '''5''' – Златният дубъл през 1991 – титла на страната и купа. '''4''' – Първата шампионска титла на ЦСКА в шампионата на Русия – 2003 година. '''3''' – ЦСКА става шампион на СССР за пръв път в историята си през 1946 г. '''2''' – ЦСКА е първият руски отбор, печелил европейски клубен турнир – Купата на УЕФА през 2005. '''1''' – На 27 август 1911 отборът изиграва първия си мач – срещу [[ФК Вега]], който е спечелен с 6:2 == Състав на ЦСКА Москва, спечелил купата на УЕФА 2004/05 == [[Файл:VagnerLove2013.jpg|мини|дясно|150px|Вагнер Лав е първият чужденец, отбелязал над 100 гола за руски клуб.]] [[Файл:Elvir Rahimic 2011-06-22.jpg|мини|дясно|150px|Елвер Рахимич играе 13 сезона за ЦСКА и записва над 300 мача.]] [[Файл:BerezutskyBros.JPG|мини|дясно|150px|Братята Василий и Алексей Березутский повече от десетилетие са основни играчи на армейците]] {| class="toccolours" border=1 cellpadding=1 cellspacing=1 style="float: lleft; width: 475px; margin: 0 0 2em 1em; border-collapse: collapse; border: 1px solid #FFFFFF;" |- !colspan=5 style="background:#FF3333; color:#000000"|Сезон 2004/2005 |- style="background:#FF3333; color:#000000" !№ ! !Играч !Позиция !Предишен клуб |- !colspan=5 style="background:#FF3333; color:#000000"|Вратари |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''35''' |[[Файл:Flag of Russia.svg|20px|]] |'''[[Игор Акинфеев]]''' |align=center|Вратар |'''юноша на клуба''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''1''' |[[Файл:Flag of Russia.svg|20px|]] |'''[[Вениамин Мадрикин]]''' |align=center|Вратар |'''Алания''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''77''' |[[Файл:Flag of Russia.svg|20px|]] |'''[[Владимир Габулов]]''' |align=center|Вратар |'''Алания''' |- !colspan=5 style="background:#FF3333; color:#000000"|Защитници |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''2''' | [[Файл:Flag of Lithuania.svg|20px|]] |'''[[Дейвидас Шемберас]]''' |align=center|Десен бек |'''Динамо Москва''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''24''' | [[Файл:Flag of Russia.svg|20px|]] |'''[[Василий Березутски]]''' |align=center|Централен защитник |'''Черноморец НН''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''4''' |[[Файл:Flag of Russia.svg|20px|]] |'''[[Сергей Игнашевич]](капитан)''' |align=center|Централен защитник |'''Локомотив Москва''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''6''' |[[Файл:Flag of Russia.svg|20px|]] |'''[[Алексей Березутски]]''' |align=center|Ляв/Централен защитник |'''Торпедо ЗИЛ''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''15''' |[[Файл:Flag of Nigeria.svg|20px|]] |'''[[Чиди Одиа]]''' |align=center|Десен защитник |'''Шериф Тираспол''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''28''' |[[Файл:Flag of Ukraine.svg|20px|]] |'''[[Богдан Шершун]]''' |align=center|Централен защитник |'''Днепър''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''45''' |[[Файл:Flag of Uzbekistan.svg|20px|]] |'''[[Витали Денисов]]''' |align=center|Краен защитник |'''юноша на клуба''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''39''' |[[Файл:Flag of Russia.svg|20px|]] |'''[[Иван Таранов]]''' |align=center|Централен защитник/халф |'''юноша на клуба''' |- !colspan=5 style="background:#FF3333; color:#000000"|Полузащитници |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''7''' |[[Файл:Flag of Brazil.svg|20px|]] |'''[[Даниел Карвальо]]''' |align=center|Атакуващ халф |'''Интернасионал''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''8''' |[[Файл:Flag of Russia.svg|20px|]] |'''[[Ролан Гусев]]''' |align=center|Десен халф |'''Динамо Москва''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''20''' |[[Файл:Flag of Brazil.svg|20px|]] |'''[[Дуду Сеаренсе]]''' |align=center|Централен халф |'''Рен''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''18''' |[[Файл:Flag of Russia.svg|20px|]] |'''[[Юри Жирков]]''' |align=center|Ляв халф |'''Спартак Тамбов''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''22''' |[[Файл:Flag of Russia.svg|20px|]] |'''[[Евгени Алдонин]]''' |align=center|Опорен халф |'''Ротор''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''25''' |[[Файл:Flag of Bosnia and Herzegovina.svg|20px|]] |'''[[Елвер Рахимич]]''' |align=center|Опорен халф |'''Анжи''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''17''' |[[Файл:Flag of Serbia.svg|20px|]] |'''[[Милош Красич]]''' |align=center|Десен халф |'''Войводина Нови Сад''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''19''' |[[Файл:Flag of Latvia.svg|20px|]] |'''[[Юрис Лайзанс]]''' |align=center|Опорен халф |'''Сконто''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''10''' |[[Файл:Flag of Argentina.svg|20px|]] |'''[[Осмар Ферейра]]''' |align=center|Атакуващ халф |'''Ривър Плейт''' |- !colspan=5 style="background:#FF3333; color:#000000" |Нападатели |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''9''' |[[Файл:Flag of Croatia.svg|20px|]] |'''[[Ивица Олич]]''' |align=center|Нападател |'''Динамо Загреб''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''11''' |[[Файл:Flag of Brazil.svg|20px|]] |'''[[Вагнер Лав]]''' |align=center|Централен нападател |'''Палмейрас''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''13''' |[[Файл:Flag of Russia.svg|20px|]] |'''[[Сергей Самодин]]''' |align=center|Централен нападател |'''юноша на клуба''' |- bgcolor=#FFFFFF |align=center|'''40''' |[[Файл:Flag of Russia.svg|20px|]] |'''[[Александър Салугин]]''' |align=center|Централен нападател |'''юноша на клуба''' |} {| class="toccolours" border=1 cellpadding=1 cellspacing=1 style="float: lleft; width: 475px; margin: 0 0 2em 1em; border-collapse: collapse; border: 1px solid #FFFFFF;" |- !colspan=5 style="background:#FF3333; color:#000000"|Треньорски щаб | |- | |[[Файл:Flag of Russia.svg|20px|]] |[[Валери Газаев]] | Старши треньор |} == Състав == ''Към 28 юли 2022 г.'' {{фс старт}} {{фс играч|номер=3 |страна=Бразилия |играч=[[Бруно Фукс]] |позиция=[[Защитник (футбол)|З]] }} {{фс играч|номер=5 |страна=Сърбия |играч=[[Саша Здрелар]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс играч|номер=6 |страна=Русия |играч=[[Максим Мухин]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс играч|номер=8 |страна=Колумбия |играч=[[Хорхе Караскал]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс играч|номер=9 |страна=Русия |играч=[[Фьодор Чалов]] |позиция=[[нападател|Н]] }} {{фс играч|номер=10 |страна=Русия |играч=[[Иван Обляков]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс играч|номер=14 |страна=Русия |играч=[[Кирил Набабкин]] |позиция=[[Защитник (футбол)|З]] }} {{фс играч|номер=19 |страна=Казахстан |играч=[[Бахтийор Зайнутдинов]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс играч|номер=20 |страна=Русия |играч=[[Константин Кучаев]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс играч|номер=21 |страна=Аржентина |играч=[[Адолфо Гаич]] |позиция=[[нападател|Н]] }} {{фс играч|номер=22 |страна=Сърбия |играч=[[Милан Гаич]] |позиция=[[Защитник (футбол)|З]] }} {{фс среда}} {{фс играч|номер=28 |страна=Парагвай |играч=[[Хесус Медина]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс играч|номер=35 |страна=Русия |играч=[[Игор Акинфеев]] |позиция=[[вратар|В]] }} {{капитан}} {{фс играч|номер=41 |страна=Русия |играч=[[Егор Ушаков]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс играч|номер=42 |страна=Русия |играч=[[Георги Шенников]] |позиция=[[Защитник (футбол)|З]] }} {{фс играч|номер=46 |страна=Русия |играч=[[Владислав Яковлев]] |позиция=[[нападател|Н]] }} {{фс играч|номер=49 |страна=Русия |играч=[[Владислав Тороп]] |позиция=[[вратар|В]] }} {{фс играч|номер=52 |страна=Русия |играч=[[Заур Тарба]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс играч|номер=62 |страна=Русия |играч=[[Вадим Карпов]] |позиция=[[Защитник (футбол)|З]] }} {{фс играч|номер=78 |страна=Русия |играч=[[Игор Дивеев]] |позиция=[[Защитник (футбол)|З]] }} {{фс играч|номер=88 |страна=Чили |играч=[[Виктор Мендес]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс играч|номер=91 |страна=Русия |играч=[[Антон Заболотни]] |позиция=[[нападател|Н]] }} {{фс край}} <small>Номер 16 е изваден от употреба в памет на [[Сергей Перхун]].</br></small> <small>Номер 12 е изваден от употреба, защото е обявен за номера на феновете.</small> === Играчи дадени под наем === {{фс старт}} {{фс играч|номер= |страна=Русия |играч=[[Иля Помязун]] |позиция=[[вратар|В]]|друго = в [[ФК Урал|Урал]] }} {{фс играч|номер= |страна=Русия |играч=[[Тигран Аванесян]] |позиция=[[полузащитник|П]]|друго = в [[Балтика Калининград]] }} {{фс играч|номер= |страна=Мали |играч=[[Ласана Н'Диа]] |позиция=[[нападател|Н]]|друго = в [[Арда (Кърджали)]] }} {{фс играч|номер= |страна=Беларус |играч=[[Иля Шкурин]] |позиция=[[нападател|Н]]|друго = в [[Ракув]] }} {{фс играч|номер= |страна=Исландия |играч=[[Арнор Сигурдсон]] |позиция=[[полузащитник|П]]| друго = в [[Ньочопинг]] }} {{фс играч|номер= |страна=Нигерия |играч=[[Чидера Еджуке]] |позиция=[[полузащитник|П]]| друго = в [[Херта (Берлин)]] }} {{фс играч|номер= |страна=Хърватия |играч=[[Кристиян Бистрович]] |позиция=[[полузащитник|П]]| друго = в [[Лече]] }} {{фс край}} === Младежки състав === {{основна|Младежки отбор на ЦСКА Москва}} {{фс старт}} {{фс играч|номер=45 |страна=Русия |играч=[[Дмитрий Боков]] |позиция=[[вратар|В]] }} {{фс играч|номер=33 |страна=Русия |играч=[[Николай Радченко]] |позиция=[[вратар|В]] }} {{фс играч|номер=13 |страна=Русия |играч=[[Никита Котин]] |позиция=[[Защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=93 |страна=Русия |играч=[[Сергей Кочетков]] |позиция=[[Защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер= |страна=Русия |играч=[[Дмитрий Першин]] |позиция=[[Защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=53 |страна=Русия |играч=[[Максим Елеев]] |позиция=[[Защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=61 |страна=Русия |играч=[[Вадим Конюхов]] |позиция=[[Защитник (футбол)|З]] }} {{фс играч|номер=43 |страна=Русия |играч=[[Алексей Пилипенко]] |позиция=[[Защитник (футбол)|З]] }} {{фс играч|номер=59 |страна=Русия |играч=[[Тигран Аванесян]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс играч|номер=48 |страна=Русия |играч=[[Дмитрий Каптилович]] |позиция=[[полузащитник|П]]}} {{фс играч|номер=76 |страна=Русия |играч=[[Антон Крачковский]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс среда}} {{фс играч|номер=74 |страна=Русия |играч=[[Георгий Лобанов]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс играч|номер=64 |страна=Русия |играч=[[Руслан Дауров]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс играч|номер= |страна=Русия |играч=[[Матвей Лукин]] |позиция=[[полузащитник|П]]}} {{фс играч|номер=79 |страна=Русия |играч=[[Сергей Пряхин]] |позиция=[[полузащитник|П]]}} {{фс играч|номер= |страна=Русия |играч=[[Гоча Гогричиани]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс играч|номер=41 |страна=Русия |играч=[[Егор Ушаков]] |позиция=[[полузащитник|П]] }} {{фс играч|номер=63 |страна=Русия |играч=[[Андрей Савинцов]] |позиция=[[нападател|Н]] }} {{фс играч|номер=47 |страна=Русия |играч=[[Едуард Багринцев]] |позиция=[[нападател|Н]] }} {{фс играч|номер=56 |страна=Русия |играч=[[Егор Шаповалов]] |позиция=[[нападател|Н]] }} {{фс играч|номер=65 |страна=Русия |играч=[[Иля Востриков]] |позиция=[[нападател|Н]] }} {{фс играч|номер=46 |страна=Русия |играч=[[Владислав Яковлев]] |позиция=[[нападател|Н]] }} {{фс край}} == Ръководство == [[Файл:Giner.JPG|мини|170px|дясно|Евгений Гинер]] {| class="wikitable sortable" style="text-align: left;" !width=145|Длъжност !width=210|Изпълняващ !width=50|Рожден ден |- | Президент|| {{Флагче|Русия}} [[Евгений Гинер]] ||align="center"| 26.05.1960 |- | Генерален директор || {{Флагче|Русия}} [[Роман Бабаев]] ||align="center"| 13.02.1978 |- | Рекламен директор || {{Флагче|Русия}} [[Андрей Зарубян]] ||align="center"| 20.08.1974 |- | Изпълнителен директор || {{Флагче|Русия}} [[Дмитрий Егоров]] ||align="center"| 01.03.1971 |- | PR директор|| {{Флагче|Русия}} [[Сергей Аксьонов]] ||align="center"| 11.01.1962 |- | Финансор директор || {{Флагче|Русия}} [[Ирина Яковлева]] ||align="center"| |- | Зам. ген. директор || {{Флагче|Русия}} [[Иля Кедрин]] ||align="center"| 31.07.1981 |} == Треньорски щаб == [[Файл:Vladimir Fedotov Sochi.jpg|180px|мини|дясно|Владимир Федотов]] {| class="wikitable sortable" style="text-align: left;" !width=145|Длъжност !width=210|Изпълняващ !width=50|Рожден ден |- | Старши треньор || {{Флаг|Русия}} [[Владимир Федотов (р. 1966)|Владимир Федотов]] ||align="center"| 12.08.1966 |- | Асистент|| {{Флаг|Русия}} [[Олег Фоменко]] ||align="center"| 03.08.1972 |- | Треньор || {{Флаг|Русия}} [[Мурат Искаков]] ||align="center"| 28.06.1972 |- | Треньор на вратарите || {{Флаг|Русия}} [[Дмитрий Крамаренко]] ||align="center"| 12.09.1974 |- | Спортен директор|| {{Флаг|Русия}} [[Александър Стелмах]] ||align="center"| 13.06.1961 |- | Треньор || {{Флаг|Русия}} [[Радик Ямлиханов]] ||align="center"| 30.01.1968 |- | Треньор || {{Флаг|Русия}} [[Райланд Морганс]] ||align="center"| 16.09.1976 |- | Кондикциионен треньор || {{Флаг|Русия}} [[Игор Аксьонов]] ||align="center"| 11.08.1977 |} == Успехи == {{флаг|СССР}} '''СССР''' === Национални === [[Файл:CSKA Russian Cup 2008.jpg|150px|мини|Футболистите на ЦСКА с купата на Русия.]] * '''[[Шампионат на СССР по футбол|Шампионат на СССР]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (7):''' [[1946]], [[1947]], [[1948]], [[1950]], [[1951]], [[1970]], [[1991]] ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Сребърен медалист (4):''' 1938, 1945, 1949, 1990 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медалист (6):''' 1939, 1955, 1956, 1958, 1964, 1965 * '''[[Първа лига на СССР по футбол|Първа лига на СССР]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (2):''' [[1986]], [[1989]] * '''[[Купа на СССР по футбол|Купа на СССР]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (5):''' [[1945]], [[1948]], [[1951]], [[1955]], [[1991]] ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] ''' Финалист (3):''' 1944, 1967, 1992 * '''[[Приз на Всесъюзния комитет]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 1952 === Регионални успехи === * '''[[Шампионат на Москва]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (5):''' [[1922]] (пролет), [[1926]], [[1933]], [[1935]], [[1943]] ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Сребърен медалист (4):''' [[1921]], 1922 (есен), [[1927]], [[1930]] ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медалист (2):''' [[1918]], [[1920]] * '''[[Купа „КФС-Коломяги“]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' [[1922]] * '''[[Купа Тосмена]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 1922 * '''[[Купа на Столицата]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' [[1922]] {{флаг|Русия}} '''Русия''' === Национални === * [[Файл:Prem'er-Liga (2008).svg|16px]] '''[[Руска Премиер Лига]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (6):''' [[2003]], [[2005]], [[2006]], [[2012]]/[[2013|13]], [[2013]]/[[2014|14]], [[2015]]/[[2016|16]] ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Сребърен медалист (7):''' 1998, 2002, 2004, 2008, 2010, 2014/15, 2016/17, 2017/18 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медалист (3):''' 1999, 2007, 2011/12 * [[Файл:Russian_Cup_football_(2010).svg|16px]] '''[[Купа на Русия по футбол|Купа на Русия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (7):''' [[2002]], [[2005]], [[2006]], [[2008]], [[2009]], [[2011]], [[2013]] ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] ''' Финалист (4):''' 1993, 1994, 2000, 2015/16 * [[Файл:Trophy Russian Super Cup New.svg|16px]] '''[[Суперкупа на Русия]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (7, рекорд):''' [[2004]], [[2006]], [[2007]], [[2009]], [[2013]], [[2014]], 2018 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] ''' Финалист (4):''' 2003, 2010, 2011, 2016 === Международни === [[Файл:Dinamo-cska (3).jpg|130px|мини|дясно|Игор Акинфеев е с най-много мачове с екипа на ЦСКА Москва]] * [[Файл:UEFA Cup (adjusted).png|20px]] '''[[Купа на УЕФА]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2004/05 * [[Файл:UEFA - Super Cup.png|40x60px]] '''[[Суперкупа на Европа]]:''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] ''' Финалист (1):''' 2005 * [[Файл:Coppacampioni.png|20px]] '''[[Шампионска лига]]:''' ** 1/4 финалист (1): 2009/10 * '''[[Купа „Дел ла сол“]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (1):''' 2010 === Регионални === * '''[[Купа на Първи канал]]:''' ** [[2007]] === Отличия на играчи === * Най-добър футболист за сезона: [[Файл:Carvalho.JPG|130px|мини|дясно|Даниел Карвальо е първият чужденец, футболист на годината в Русия.]] [[1970]] – [[Алберт Шестерньов]] <br /> [[1976]] – [[Владимир Астаповски]] <br /> [[1991]] – [[Игор Корнеев]] <br /> [[2005]] – [[Даниел Карвальо]] <br /> [[2008]] – [[Юрий Жирков]] <br /> [[2014]] – [[Сейду Думбия]] </br> * Голмайстор на шампионата за сезона: [[Файл:Kirichenko.JPG|130px|мини|дясно|Дмитрий Кириченко е голмайстор на РПЛ за 2002.]] [[1938]] – [[Григорий Федотов]] (19) <br /> [[1939]] – Григорий Федотов (21) <br /> [[1945]] – [[Всеволод Бобров]] (24) <br /> [[1947]] – Всеволод Бобров, [[Валентин Николаев]] (14) <br /> [[1957]] – [[Василий Бузунов]] (16) <br /> [[1964]] – [[Владимир Федотов]] (16) <br /> [[2002]] – [[Ролан Гусев]], [[Дмитрий Кириченко]] (15) <br /> [[2008]] – [[Вагнер Лав]] (20) <br /> [[2011]]/[[2012|12]] – [[Сейду Думбия]] (28) </br> [[2013]]/[[2014|14]] – Сейду Думбия (18) </br> [[2018]]/[[2019|19]] – [[Фьодор Чалов]] (15) * Най-добър вратар за сезона (Приз „Вратар на годината“): [[1968]] – [[Юрий Пшеничников]] <br /> [[1976]] – [[Владимир Астаповски]] <br /> [[2004]], [[2005]], [[2006]], [[2008]], [[2009]], [[2010]], [[2012]]/[[2013|13]], [[2013]]/[[2014|14]], 2016/17, 2017/18 — [[Игор Акинфеев]] <br /> * Най-добър млад футболист: [[2005]] – [[Игор Акинфеев]] </br> [[2008]] – [[Алан Дзагоев]] </br> [[2009]] – [[Георгий Шенников]] </br> [[2013]] – [[Константин Базелюк]] </br> [[2016]] – [[Александър Головин (футболист)|Александър Головин]] </br> [[2017]] – [[Фьодор Чалов]] </br> [[2018]] – [[Илзат Ахметов]] </br> === Исторически резултати === [[Файл:Keisuke Honda IMG 2579.jpg|130px|мини|дясно|С гол на [[Кейсуке Хонда]] ЦСКА преодолява Севиля и се класира за 1/4 финал в ШЛ.]] * 4 ноемрви 1993, [[Барселона (отбор)|Барселона]] – ЦСКА Москва 2:3, [[Шампионска лига]] * 26 септември 1998, ЦСКА Москва – [[ФК Спартак Москва]] 4:1, [[Руска Висша Дивизия]] * 22 май 1999, ЦСКА Москва – [[ФК Ротор Волгоград]] 5:1, Руска Висша Дивизия * 30 октомври 1999, ЦСКА Москва – [[Динамо Москва]] 4:1, Руска Висша Дивизия * 20 май 2000, ЦСКА Москва – [[ФК Зенит Санкт Петербург|Зенит]] 4:1, Руска Висша Дивизия * 12 ноември 2000, ЦСКА Москва – [[ФК Локомотив Москва]] 4:3, [[Руска Висша Дивизия]] * 16 март 2003, ЦСКА Москва – [[ФК Рубин Казан]] 4:0, [[Руска Премиер Лига]] * 7 декември 2004, [[Пари Сен Жермен]] – ЦСКА Москва 1:3, [[Шампионска лига]] * 7 април 2005, ЦСКА Москва – [[ФК Оксер]] 4:0, [[Купа на УЕФА]] * 10 април 2005, ЦСКА Москва – [[Криля Советов (Самара)]] 5:0, [[Руска Премиер Лига]] * 5 май 2005, ЦСКА Москва – [[ФК Парма]] 3:0, Купа на УЕФА * 18 май 2005, [[Спортинг Лисабон]] – ЦСКА Москва 1:3, Купа на УЕФА, Финал * 17 октомври 2006, ЦСКА Москва – [[ФК Арсенал]] 1:0, [[Шампионска лига]] * 12 юли 2008, ЦСКА Москва – [[ФК Спартак Москва]] 5:1, [[Руска Премиер Лига]] * 16 ноември 2008, ЦСКА Москва – [[ФК Рубин Казан]] 4:0, Руска Премиер Лига * 12 април 2009, ЦСКА Москва – [[ФК Локомотив Москва]] 4:1, Руска Премиер Лига * 3 ноермври 2009, ЦСКА Москва – [[Манчестър Юнайтед]] 3:3, [[Шампионска лига]] * 16 март 2010, [[ФК Севиля]] – ЦСКА Москва 1:2, Шампионска лига * 23 октомври 2011, Анжи – ЦСКА Москва 3:5, [[Руска Премиер Лига]] * 7 декември 2011, [[Интер Милано]] – ЦСКА Москва 1:2, [[Шампионска лига]] * 5 ноември 2014, [[Манчестър Сити]] – [[ЦСКА Москва]] 1:2, Шампионска лига * 2 октомври 2018, ЦСКА Москва – [[Реал Мадрид]] 1:0, Шампионска лига === Юбилейни голове === [[Файл:Alan Dzagoev 6585.jpg|160px|мини|Алан Дзагоев вкарва гол номер 1000 в шампионата на Русия.]] {| class="wikitable" ! !Дата !Автор !Съперник !Турнир |- |'''100'''||24 юли 1994||[[Илшат Файзулин]]||[[Динамо Москва]]||[[Руска Висша Дивизия]] |- |'''200'''||17 април 1996||[[Сергей Семак]]||[[ФК Локомотив Москва]]||Руска Висша Дивизия |- |'''300'''||20 септември 1998||[[Дмитрий Хомуха]]||[[ФК Тюмен]]||[[Руска Висша Дивизия]] |- |'''400'''||22 септември 2000||[[Михаил Лунин]]||[[Анжи]]||Руска Висша Дивизия |- |'''500'''||24 юли 2002||[[Сергей Семак]]||[[ФК Москва|Торпедо ЗИЛ]]||[[Руска Премиер Лига]] |- |'''600'''||14 август 2004||[[Дмитрий Кириченко]]||[[Шинник Ярославъл]]||Руска Премиер Лига |- |'''700'''||27 август 2006||[[Ивица Олич]]||[[Шинник Ярославъл]]||[[Руска Премиер Лига]] |- |'''800'''||19 октомври 2008||[[Алан Дзагоев]]||[[ФК Амкар Перм]]||Руска Премиер Лига |- |'''900'''||17 октомври 2010||[[Вагнер Лав]]||[[ФК Терек Грозни]]||[[Руска Премиер Лига]] |- |'''1000'''||22 септември 2012||[[Алан Дзагоев]]||[[Волга Нижни Новгород]]||Руска Премиер Лига |} <small>Головете са само в шампионата на Русия</small> == Известни футболисти == {{основна|Футболисти на ЦСКА Москва}} [[Файл:MilosKrasic.jpg|130px|мини|Милош Красич – един от любимците на феновете.]] [[Файл:Rolan_Gusev.jpg|130px|мини|дясно|Ролан Гусев е с основен принос за титлата на ЦСКА през 2003 г.]] {| |valign="top"| * [[Всеволод Бобров]] * [[Григорий Федотов]] * [[Владимир Федотов]] * [[Юрий Жирков]] * [[Дмитрий Харин]] * [[Игор Акинфеев]] * [[Василий Березутски]] * [[Алексей Березутски]] * [[Даниел Карвальо]] * [[Александър Тарханов]] * [[Алберт Шестерньов]] * [[Дмитрий Хомуха]] * [[Валерий Минко]] * [[Ивица Олич]] * [[Владимир Астаповски]] * [[Елвер Рахимич]] * [[Сергей Семак]] * [[Дейвидас Шемберас]] * [[Владислав Радимов]] * [[Игор Яновский]] * [[Игор Корнеев]] |valign="top"| * [[Дмитрий Кузнецов]] * [[Владимир Капличний]] * [[Владимир Кулик]] * [[Владимир Татарчук]] * [[Сергей Перхун]] * [[Олег Сергеев]] * [[Михаил Ерьомин]] * [[Михаил Колесников]] * [[Вагнер Лав]] * [[Юрий Нирков]] * [[Сергей Фокин]] * [[Дмитрий Бистров]] * [[Юрий Шишкин]] * [[Милош Красич]] * [[Юрий Аждем]] * [[Руслан Нигматулин]] * [[Дмитрий Кириченко]] * [[Ролан Гусев]] * [[Иржи Ярошик]] * [[Илшат Файзулин]] * [[Сергей Колотовкин]] |valign="top"| * [[Юри Истомин]] * [[Владимир Поликарпов]] * [[Юрий Чесноков]] * [[Владимир Дьомин]] * [[Валери Масалитин]] * [[Виктор Дородних]] * [[Дмитрий Багрич]] * [[Алексей Гринин]] * [[Николай Линяев]] |} == Капитани на отбора == [[Файл:Sergei_Semak_2011.jpg|мини|150px|Сергей Семак става капитан на тима едва на 19 години.]] [[Файл:Sergei Ignashevich.jpg|мини|150px|Сергей Игнашевич вдига Купата на УЕФА като капитан на ЦСКА.]] {| class="wikitable" |- ! От ! До ! Име ! Забележка |- |1936 |1936 |[[Евгений Никишин]] |Капитан в първия шампионат на СССР |- |1936 |1938 |[[Пьотр Зенкин]] | |- |1939 |1941 |[[Константин Лясковский]] | |- |1945 |1947 |[[Григорий Федотов]] | |- |1947 |1952 |[[Алексей Гринин]] |през 1952 г. отборът се разпада |- |1954 |1957 |[[Анатолий Башашкин]] | |- |1958 |1960 |[[Николай Линяев]] | |- |1960 |1960 |[[Михаил Ермолаев]] | |- |1960 |1960 |[[Алексей Мамикин]] | |- |1961 |1961 |[[Виктор Дородних]] | |- |1962 |1962 |[[Николай Линяев]] | |- |1962 |1963 |[[Виктор Дородних]] | |- |1963 |1967 |[[Алберт Шестерньов]] | |- |1967 |1968 |[[Дмитрий Багрич]]<ref>[http://www.sovsport.ru/gazeta/article-item/166447 Неповторимый Дмитрий Багрич]</ref> | |- |1969 |1972 |[[Алберт Шестерньов]] | |- |1972 |1975 |[[Владимир Капличний]] | |- |1976 |1977 |[[Борис Копейкин]] | |- |1977 |1978 |[[Сергей Олшанский]] | |- |1979 |1979 |[[Леонид Назаренко]] |През сезона лентата носят още [[Юрий Чесноков]] и [[Александър Тарханов]] |- |1980 |1981 |[[Юрий Аджем]] | |- |1982 |1984 |[[Александър Тарханов]] | |- |1985 |1985 |[[Валерий Новиков]] | |- |1986 |1987 |[[Сергей Березин]] | |- |1987 |1987 |[[Дмитрий Кузнецов]] | През сезона лентата носят още [[Владимир Татарчук]] и [[Сергей Фокин]] |- |1988 |1988 |[[Валерий Глушаков]]<ref>[http://www.cska-games.ru/1988/1988.html Чемпионат СССР 1988. Первая лига]</ref> | |- |1989 |1989 |[[Дмитрий Кузнецов]] | |- |1990 |1990 |[[Сергей Фокин]] | |- |1991 |1991 |[[Дмитрий Кузнецов]] | |- |1992 |1992 |[[Дмитрий Харин]] | През сезона лентата носят още [[Сергей Фокин]] и [[Михаил Колесников]] |- |1993 |1993 |[[Сергей Колотовкин]] | |- |1993 |1996 |[[Евгений Бушманов]] | |- |1996 |1996 |[[Сергей Семак]] | |- |1997 |1997 |[[Валерий Минко]] | |- |1998 |1999 |[[Сергей Семак]] | |- |1999 |2001 |[[Евгений Варламов]] | |- |2001 |2004 |[[Сергей Семак]] | |- |2005 |2007 |[[Сергей Игнашевич]] | |- |2008 | - |[[Игор Акинфеев]] | |} == Известни треньори == [[Файл:Aleksandr_Tarkhanov_2011.jpg|мини|200px|Александър Тарханов е футболист, а по-късно и треньор на тима.]] {{основна|Треньори на ЦСКА Москва}} {| |valign="top"| * [[Валери Газаев]] * [[Павел Садирин]] * [[Борис Аркадиев]] * [[Григорий Федотов]] * [[Константин Бесков]] * [[Артур Жорже]] * [[Хуанде Рамос]] * [[Зико]] * [[Леонид Слуцкий]] * [[Алберт Шестерньов]] * [[Всеволод Бобров]] * [[Григорий Федотов]] * [[Григорий Пинайчев]] |} == Стадион == {{основна|ВЕБ Арена}} [[Файл:Arena_CSKA2.jpg|300px|мини|ляво|Стадион ВЕБ Арена.]] Първият клубен стадион на ЦСКА Москва е [[ЦДКА (стадион)|стадион ЦДКА]]. Той е открит още през 1912 година. През 1974 г.„армейците“ се местят на стадион [[Песчанка]]. Въпреки че това е официалният стадион на тима, ЦСКА рядко играе на него. Срещи от шампионата на Песчанка се провеждат само в сезони 1978 – 1980, 1988 – 1990, 1993 – 1994 и 1997 – 2000. Доста голяма част от мачовете се играят на стадион [[Динамо (стадион, Москва)|Динамо]]. През 80-те години ЦСКА се мести на стадион [[Едуард Стрелцов (стадион)|Едуард Стрелцов]], а Песчанка се ползва от дублиращия отбор и юношеските формации. Някои мачове армейците провеждат на [[Лекоатлетическо-футболен комплекс ЦСКА|ЛФК ЦСКА]]. От 1990 г. ЦСКА играе на [[Лужники (стадион)|Лужники]]. През 2000 г., след като [[Песчанка]] е съборен, домашна арена на ЦСКА става [[Динамо (стадион, Москва)|стадион Динамо]]. През 2006 г. ЦСКА отново домакинства на Лужники. Междувременно през 2007 г. започва строежът на нов стадион, който скоро е спрян. От 2010 г. отборът играе на [[Арена Химки]], тъй като наемът за Лужники е много висок. В средата на годината клубът откупува парцела, където е бил Песчанка, от министерството на отбраната на Русия и възобновява строежа на новия си стадион. За сезон 2011/12 ЦСКА отново се връща на Лужники.<ref>[http://www.championat.ru/football/news-690230.html Бабаев: большинство матчей ЦСКА проведёт в „Лужниках“]</ref> Тренировъчните игрища на Песчанка са използвани от дублиращия тим за сезон 2011/12. През сезон 2013/14, поради проблеми с терена на [[Арена Химки]], ЦСКА изиграват някои свои мачове на стадион [[Едуард Стрелцов (стадион)|Едуард Стрелцов]], както и на малката арена на стадион Локомотив. Армейците домакинстват и в [[Санкт Петербург]] на „Петровски“ срещу [[Виктория Пилзен]] в мач от [[Шампионската лига]]. До 2015 г. отборът отново домакинства на [[Арена Химки]]. През август 2016 г. официално е открит настоящият стадион на тима [[ВЕБ Арена]]. == Фенове == [[Файл:Banner Serhiy Perkhun.jpg|180px|мини|ляво|Феновете на ЦСКА.]] ЦСКА Москва е втори в Русия по брой фенове. Първи е [[ФК Спартак Москва]]. През февруари 2009 „армейците“ са единайсети по популярност в Европа с 11,1 млн. фенове. Армейските фенове са врагове с агитките на Спартак и Зенит, но поддържат приятелски отношения с тези на [[Динамо Москва]], [[Партизан (Белград)]], [[ЦСКА (София)]], [[Стяуа (Букурещ)]] и [[ФК ПАОК]]. Дълги години след края на сезона феновете на клуба определят носител на наградата [[Златна Подкова]], която се дава за най-добър футболист, хокеист и баскетболист на ЦСКА Москва за изминалия сезон. Това става с гласуване на сайта [http://www.red-army.ru/ Red Army] За официален фен-клуб на тима се счита [[КЛС ЦСКА]] (Клуб Любителей Спорта ЦСКА). Той е основан през 1987 година. В КЛС членуват около 17 000 души, 2500 от които не живеят в Москва. Един от лидерите на сдружението е Дмитрий Бугров, по-известен като Дима Лисий. Той е автор на един от най-популярните фен-песни на „армейците“, най-известни от които са „Бомба“ и „Это Гинер все купил“.<ref>[http://www.cskaultras.ru/index.php?section=articles&parent_id=2&n=0&id=34 Интервью с Димой Лысым]</ref> От 2019 г. КЛС носи името Red-Blue World. Други известни фен движения са [[Red-Blue Warriors]], [[Ярославка]] и [[Gallant Steeds]]. От 2010 г. номер 12 е изваден от употреба. Той е считан за номер на феновете на отбора. От февруари 2010 започва издаването на официалното списание на отбора – [[Red Blue Tribune]]. То излиза всеки месец. През август 2011 някои от водещите фенклубове се отричат от доскорошния идол на „червено-сините“ ултраси [[Юрий Жирков]], след преминаването му в [[Анжи]]<ref>{{Citation |title=Фенове на ЦСКА Москва „изгориха“ и „погребаха“ Жирков! |url=http://www.fanface.bg/evropeiski-futbol/item/1888-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2.html |accessdate=2011-08-23 |archivedate=2011-10-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111026174656/http://fanface.bg/evropeiski-futbol/item/1888-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2.html }}</ref>. Най-известните фенове на тима са [[Владимир Висоцки]], [[Михаил Южни]], [[Наталия Селезньова]]<ref>[http://www.1tv.ru/sprojects_edition/si5937/fi32778 Наедине со всеми. Наталья Селезнева]</ref>, [[Мая Плисецкая]], [[Денис Лебедев]] и [[Константин Кинчев]].<ref>[http://vbox.bg/watch?v=3688505 Кинчев награждает ФК ЦСКА Москва 06.02.06 – Алиса]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Финанси и трансферна политика == === Клубен бюджет === През 2000-те и началото на 10-те години на XXI век бюджетът на отбора е около 71 – 75 млн. долара. В началото на 2004 г. спонсор на „армейците“ става строителната компания „Конти“. През март 2004 те разтрогват договора си. От март 2004 до края на 2005 спонсор е нефтената компания „[[Сибнефт]]“. ЦСКА печели приходи от 54 млн. долара от договора си с компанията. От 2006 до края на 2008 година спонсор на отбора е банката „[[ВТБ]]“. На 24 юли 2009 спонсор става „[[Аерофлот]]“. През 2008 и 2009 клубът разполага с бюджет от 50 милиона долара. На 18 февруари 2010 ЦСКА Москва подписва договор с нефтената компания „[[Башнефт]]“. На същата дата е подписан и спонсорски договор с „Хюндай“. Това увеличава клубните финанси до 64 млн. долара. На 24 февруари 2011 ЦСКА и „Башнефт“ удължават спонсорския договор<ref>[http://www.sport-express.ru/football/news/411688/ ЦСКА ПРОДЛИЛ КОНТРАКТ С „БАШНЕФТЬЮ“]</ref>. Бюджетът е увеличен на 75 652 000 долара. На 6 април 2011 клубът се сдобива с нов спонсор – банката „УБРиР“ (Уралска банка за реконструкция и развитие).<ref>[http://chelyabinsk.ru/text/newsline/384306.html УБРиР стал официальным спонсором ЦСКА ]</ref> В края на август 2011 спонсор става модната компания „Черути 1881“. Според договора играчите, треньорите и ръководството трябва да са с костюми на марката на пресконференции и официални мероприятия.<ref>[http://en.pfc-cska.com/media/photo/armejcy-v-novyh-kostjumah-ot-CERRUTI-1881-5/#ad-image-0 Army Men in new CERRUTI 1881 suits]</ref> [[Игор Акинфеев]], [[Алан Дзагоев]], [[Сергей Игнашевич]], [[Сейду Думбиа]] и [[Евгени Алдонин]] заснемат фотосесия с костюмите на марката. На 24 ноември е подписан спонсорски договор с „Промсвязбанк“.<ref>[http://ria.ru/soccer/20111124/496793632.html Промсвязьбанк стал официальным спонсором футбольного ЦСКА]</ref> След края на сезон 2012 „армейците“ разтрогват с „Башнефт“ и подписват спонсорски договор с „Аерофлот“ на стойсност 9 млн. евро. От юли 2013 спонсор на отбора е електрокомпанията „Российские сети“.<ref>[http://pfc-cska.com/ru/news/clubnews/?id=6709 ОАО „Российские сети“ и ПФК ЦСКА подписали соглашение о генеральном спонсорстве]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> След 2014 г. поради загубите на бизнеса на Евгений Гинер в Украйна тимът значително съкращава бюджета си. През сезон 2020/21 ЦСКА подписва с ред спонсори – компанията по информатика „Икс Холдинг“, букмейкърската компания „Fonbet“, аптеките „Еаптека“. === Спонсори === {| class="wikitable" |- ! От ! До ! Спонсор ! Забележка |- |1911 |2004 | | без спонсор |- | 2004 | 2004 | Конти | |- | 2004 | 2005 | [[Сибнефт]] | Руска нефтена компания |- | 2006 | 2008 | [[ВТБ]] | Руска банка |- | 2009 | 2013 | [[Аерофлот]] | Руските авиолинии |- | 2010 | 2012 | [[Башнефт]] | Руска нефтена компания от Башкирия |- | 2010 | - | [[Хюндай]] | Корейски автомобилен производител |- | 2010 | 2012 | [[Темпбанк]] | Руска банка |- | 2010 | 2012 | [[Hankook]] | Производител на гуми |- | 2011 | 2012 | [[УБРиР]] | Руска банка |- | 2011 | 2013 | [[Промсвязбанк]] | Руска банка |- |2013 |2021 | [[Россети]] | Електрическа компания |} === Трансфери === [[Файл:Jô 2007.jpg|300px|мини|ляво|Жо е една от най-успешните покупки на Евгений Гинер.]] Трансферната политика на тима е да привлича млади футболисти, които да развива и впоследствие продава. Най-скъпият входящ трансфер е на [[Никола Влашич]] (23 милиона евро).<ref>[https://www.transfermarkt.world/zska-moskau/transferrekorde/verein/2410 ЦСКА Москва – рекордные входящие трансферы]</ref> През 2020 г. тимът плаща 15 милиона евро за [[Чидера Еджуке]]. Други трансфери над 10 милиона евро са [[Марио Фернандес]] и [[Сейду Думбия]], които оставят значителна следа в клуба. Сред рекордните покупки се нарежда и [[Зоран Тошич]], който е закупен за 9.50 милиона евро. По 8 милиона евро са платени за играчите [[Вагнер Лав]] (2004) и Рамон (2007). Рекордните продажби на ЦСКА са трансферите на Никола Влашич и [[Александър Головин]] съответно в [[Уест Хем]] и [[Евертън]] за по 30 милиона евро. Най-много пари отборът е спечелил от трансфера на [[Юрий Жирков]]. Жирков е купен през 2004 г. от [[Спартак Тамбов]] за 300 хиляди евро, а е продаден на [[ФК Челси]] за 21 милиона. Освен това отборът печели 20% от трансферната сума на Жирков, когато през август 2011 г. той е закупен от [[Анжи]]. Първият чужденец, който не е от бившите съветски републики, играл в ЦСКА е бразилският халф [[Леонидас Ферейра]]. Той изиграва 9 мача и вкарва 6 гола. Заедно с него в тима пристига сънародникът му [[Леандро Самарони]]. Най-много нови футболисти в тима идват през 2002 г. – 11. Най-малко са привлечени през 2006 г. – само един. Това е бразилецът [[Жо]].<ref>[http://www.sports.ru/football/57568737.html 10 лет на рынке. ЦСКА]</ref> == Екипировка == [[Файл:Evgeniy Aldonin.jpg|130px|мини|[[Евгени Алдонин]] с екипа на ЦСКА от 2007 г.]] От 1911 до 1938 цветовете на екипите на отбора са сини и бели. От 1939 ЦСКА Москва играе в синьо и червено. Червеното символизира съветската армия, а синьото е въведено, защото цветът е бил разпространен сред екипировките на футболните отбори. Първият си мач с тези екипи изиграват на 12 май, срещу Динамо Сталинград<ref>[http://pfc-cska.com/club/history/100-let-100-sobytij/71-3/ Впервые красно-синие...]</ref> В началото на 60-те „армейците“ играят с бели екипи, а няколко години по-късно-с черни. От края на 70-те до 1991 отборът играе с червено-бели екипи. В края 80-те тимът не е имал пари за екипировка и е използвал екипите на хандбалния отбор. През 1990-те години „армейците“ играят с червено-сини екипи. Тяхната ера продължава до 2003 година. През сезон 1996 екипът е малко по-различен и е произведен от Nike. През 2000 производител на екипировката е Адидас, а от началото на 21 век до 2008 екипите на отбора са изработвани от [[Umbro]]. През 2004 се появява нов екип – светолочервен, с тъмносини гащета. Резервните екипи са златисти. От 2006 до 2009 московският клуб играе с тъмночервени екипи и черни гащета. Резервните екипи са бял и черен и са произведени от Reebok. През 2010 екипът отново е червено-син. Резервният екип е бял със светлосиви вертикални ленти и бели гащета. На екипът са сложени емблемите на спонсорите – Башнефт и Хюндай. На 8 май 2011, в мач срещу Динамо Москва, ЦСКА излизат с нови гостуващи екипи – сини със светлосини ивици. На 24 септември ЦСКА излизат с нови екипи – червени фланелки със сини гащета. Имената и номерата на играчите са изписани със златни букви, а емблемата на ЦСКА е върху тази на ОЛЛС. Тези юбилейни екипи са използвани само в един мач – срещу Волга. От юни 2012 производител на екипите става отново Адидас. Резервният екип за сезон 2012/13 е чисто бял, а вратарският е светлосин. През 2015/16 титулярният екип е чисто червен, резервният екип е светлозелен.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pfc-cska.com/novosti/vse-novosti/club/pfk-cska-i-adidas-predstavljajut-formu-sezona-201516/ | заглавие = ПФК ЦСКА и adidas представляют форму сезона-2015/16 | достъп_дата = 8 май 2020 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = pfc-cska.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = ru }}</ref> == Химн == ЦСКА няма химн. Неофициален такъв е песента „Непобедимый ЦСКА“. Текстът е написан от [[Олег Газманов]].<ref>[http://cskamoskva.ru/mp3/text.php?id=38 Олег Газманов – Непобедимый ЦСКА (гимн ЦСКА)]</ref> Вновь от восторга ревет стадион,</br> Славных героев встречает он.</br> Знамя победы несут сквозь века</br> Наши армейцы из ЦСКА.</br> Так пусть сияет и расцветает,</br> Сверкает золотом побед</br> Наш клуб любимый, непобедимый,</br> Нигде такого больше нет.</br> Видите море армейских знамен?</br> Ветер поет: „ЦСКА – чемпион!“</br> Дружно шагают, их поступь легка – </br> Это армейцы из ЦСКА.</br> Так пусть сияет и расцветает,</br> Сверкает золотом побед</br> Наш клуб любимый, непобедимый,</br> Нигде такого больше нет.</br> Несокрушимый стоит бастион,</br> Символ армейского спорта он.</br> В спорте армейцы идут словно в бой,</br> Каждый сражается как герой.</br> Так пусть сияет и расцветает,</br> Сверкает золотом побед</br> Наш клуб любимый, непобедимый,</br> Нигде такого больше нет.</br> == Вижте също == [[Файл:PFC CSKA Moscow fans.jpg|мини|дясно|350px|Стадион „ЦСКА“]] * [[Финал на Купата на УЕФА 2004/05]] * [[Младежки отбор на ЦСКА Москва]] * [[ДЮШ на ЦСКА Москва]] * [[Главно московско дерби]] * [[Чуждестранни футболисти играли в ЦСКА Москва]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.pfc-cska.com/ Официален сайт] * [http://cskamoskva.ru/ Фен-сайт на отбора] * [http://www.rfpl.org/clubs-cska/info Информация на отбора на сайта на руската премиер-лига] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101120054122/http://rfpl.org/clubs-cska/info |date=2010-11-20 }} * [http://www.red-army.ru/ Red Army – фенсайт] * [http://www.kanonir.com/ Kanonir – фенсайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101201173950/http://kanonir.com/ |date=2010-12-01 }} * [http://cska-moscow.3dn.ru/ Официален сайт на феновете на ЦСКА Москва]. * [http://www.klisf.info/numeric/index.app?cmd=comm&lang=ru&id=194098067319327163337298927012 Статистика по сезони на klisf.info] * [http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/clubs/club=54266/profile/index.html Профил на сайта на УЕФА] * [http://www.goal.com/en-gb/teams/russia/187/cska-moscow Профил на goal.com] * [http://www.transfermarkt.co.uk/en/cska-moscow/startseite/verein_2410.html Профил на transfermark.de] * [http://www.soccer.ru/teams/csk.shtml Профил на soccer.ru] * [http://www.championat.ru/football/_russiapl/151/team/3777/players.html Профил на championat.ru] * [http://cska-fanat-kz.ucoz.kz/index/0-7 История на ЦСКА Москва (1911 – 1991)] * [http://cska-fanat-kz.ucoz.kz/index/0-8 История на ЦСКА Москва (1992 – 2007)] * [http://cska-fanat-kz.ucoz.kz/index/0-13 История на ЦСКА Москва (2008-)] * [http://pfc-cska.com/media/video/?id=1575 Видеоклип, посветен на 100-годишнината на ЦСКА]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.youtube.com/watch?v=3u7SxiJrzdE&feature=player_embedded Филм на телевизията „Россия 2“ за 100-годишнината на отбора]. {{ПФК ЦСКА Москва}} {{ЦСКА Москва състав}} {{Руска Премиер Лига}} {{СОРТКАТ:ЦСКА Москва}} [[Категория:ПФК ЦСКА (Москва)| ]] 53ef4nx79m1chn846ep505lfl4ufjs1 0 94215 11474005 11428041 2022-07-29T11:44:13Z 82.137.111.132 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = журналист | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Писател | категория = журналист | период = | жанрове = [[роман]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | бележки = }} | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Петър Волгин''' е руски [[журналист]]. == Биография == Роден е на [[28 септември]] [[1969]] г. в [[София]] като '''Петър Петров Георгиев'''.<ref>[http://www.eva.bg/article/5093-az-sam-nasilnik-i-zhertva-ednovremenno Аз съм насилник и жертва едновременно], интервю на Ели Славова, сп. „Ева“, 24 декември 2006</ref> Прогимназиалното си образование завършва в [[32 СОУ „Свети Климент Охридски“|32 Единно средно политехническо училище с преподаване на руски език „Климент Охридски“]] в София. След това става възпитаник на [[Национална гимназия за древни езици и култури|Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“]]. Завършва [[Българска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. Става известен със своето радиопредаване „Без контрол“, което стартира на 1 април 1998 г. в ефира на [[Българско национално радио]] (БНР)<ref>Нева Мичева, [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2188/radio.htm „Хартиени шумоления“], в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г.</ref>. Негови гости са известни хора от културния елит на България. Някои от имената са: [[Косьо Минчев]], [[Боряна Росса|Боряна Драгоева]], [[Диана Попова]], [[Георги Лозанов]], [[Георги Анастасов (художник)|Георги Анастасов]], [[Велислав Величков]], [[Татяна Дончева]], [[Кольо Гилъна]], [[Емил Кошлуков]], [[Анжела Антонова]], [[Маргарита Михнева]], [[Ралица Димитрова]], [[Иван Мудов]], [[Десислава Димова]], [[Йордан Ефтимов]]. От 2005 до 2010 г. води авторско телевизионно предаване „Вярно с оригинала“ по телевизия [[TV7]]<ref>Митко Новков, [http://newspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/12895 „''Вярно с оригинала'', изневери в иронията“], в. „Култура“, бр. 16 (2455), 27 април 2007 г.</ref>. Автор и водещ на предаването „Деконструкция“<ref>[http://bnr.bg/horizont/deconstruction/broadcast Предаването „Деконструкция“] на сайта на БНР.</ref>, което се излъчва всяка събота между 12 и 14:00 часа в ефира на БНР от 2009 г. до 21 декември 2015 г. На 21 декември 2015 г. управителният съвет на БНР обявява<ref>[http://bnr.bg/aboutbnr/post/100640197 БНР преустановява предаването], БНР, 21 декември 2015.</ref>, че преустановява предаването заради многобройни нарушения на Закона за радио и телевизия, както и заради акт за административно нарушение, наложен на БНР от Съвета за електронни медии (СЕМ) от 17 декември. Десетки хора протестират пред сградата на радиото с желание предаването да бъде възобновено. Хиляди от своя страна са доволни и препоръчват на Волгин да отиде в частна медия, защото в държавна липсата на плурализъм и едностранчивата пропаганда са недопустими. Понастоящем Волгин е част от редакторския колектив на обедното предаване на БНР „12+3“. В началото на 2014 г. създатели на предаването „12 плюс 3“ по БНР излизат с позиция, осъждаща изявите на радиоводещия Петър Волгин. В отворено писмо журналистите Йордан Лозанов и Георги Папакочев заявяват, че се срамуват от това, че „напълно основателно повече от половин година протестиращите срещу правителството на антиевропейската, русофилска олигархия освиркват шумно и с нескрито презрение името на шефа и един от водещите на предаването – Петър Волгин“. Според тях изявите на Волгин сриват авторитета на предаването<ref>[http://www.vesti.bg/bulgaria/medii/syzdateli-na-12-plius-3-za-volgin-sram-ni-e-6002112 Създатели на „12 плюс 3“ за Волгин: Срам ни е], Vesti.bg, 4 януари 2014.</ref>. От октомври 2020 г. е водещ на ново предаване по [[БНР]] – „Политически НЕкоректно“, като му партнира Силвия Великова.<ref>[https://bnr.bg/horizont/politicheski-nekorektno/broadcast Политически НЕкоректно БНР]</ref> Волгин е известен с проруските си позиции, които предизвикват обществен скандал, като в 2022 година дори се стига до искане на оставката му и обществена реакция срещу разпространяваната дезинформация.<ref name="ДВ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dw.com/bg/волгин-бнр-и-дезинформацията-защо-това-трябва-да-спре-веднага/a-61436094 | заглавие = Волгин, БНР и дезинформацията: защо това трябва да спре веднага | достъп_дата = 12 април 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Дойче веле | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Разпространяването на дезинформация води до вътрешен мониторинг от страна на БНР на предаванията, на които Волгин е водещ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/04/11/4335159_bnr_sledi_predavaniiata_na_volgin_za_narusheniia/|title=БНР следи предаванията на Волгин за нарушения|date=11 април 2022|work=Дневник}}</ref> На 10 април 2022 оперната певица Александрина Пендачанска подава оставка от обществения съвет на БНР, заради злоупотребите с дезинформация на г-н Волгин в националния ефир.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/04/10/4334812_pendachanska_podade_ostavka_ot_obshtestveniia_suvet_na/|title=Пендачанска подаде оставка от Обществения съвет на държавното радио заради Волгин|date=10 април 2022|work=Дневник}}</ref> == Награди == * Носител на наградата за радиожурналистика „Сирак Скитник“ за 2003 г. == Библиография == * ''Медиен апокалипсис''. Велико Търново: Gaberoff, 2000, 192 с. ISBN 954-9607-35-6 <ref>Митко Новков, [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2157/volgin.htm „Медията никога не стига“], рец. във в. „Култура“, бр. 46, 17 ноември 2000 г.</ref><ref>Георги Цанков, [http://www.slovo.bg/old/litforum/101/gcankov.htm „Стратегията на лъжепророците“], рец. във в. „Литературен форум“, бр. 1 (442), 9 януари 2001 г.</ref> * ''Лудница''. Велико Търново: Gaberoff, 2004, 384 с. ISBN 954-9607-99-2 * ''Неудобните''. София: Слънце, 2004, 320 с. ISBN 954-742-078-X * (в съавторство с [[Искра Ангелова]]) ''Обичам ли те?''. София: Изток-Запад, 2007, 238 с. ISBN 978-954-321-359-7 * ''Радикална еврейска енциклопедия''. София: Изток-Запад, 2013, 288 с. ISBN 978-619-152-156-2 <ref>[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Radikalna_evrejska_enciklopedia.pdf Откъс от ''Радикална еврейска енциклопедия''] на сайта на издателство Изток-Запад.</ref><ref>[http://e-vestnik.bg/16706 Откъс от ''Радикална еврейска енциклопедия''], e-vestnik.bg, 29 януари 2013 г.</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == ; Статии * [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2244/klg-pv.htm „Свободният дух“], в. „Култура“, бр. 36, 11 октомври 2002 г. * [https://web.archive.org/web/20130413233814/http://pressadaily.bg/publication/12867-КРАХЪТ-НА-ПАЗАРНAТА-УТОПИЯ „Крахът на пазарната утопия“], в. „Преса“, бр. 100 (451) от 11 април 2013 г. * [http://archive.is/8sNm7 „Търси се истинската левица“], в. „Преса“, бр. 114 (465) от 25 април 2013 г. * [http://www.zemia-news.bg/index.php/gosti-2/6521-петър-волгин-1-процент-забогатели-от-прехода-срещу-99-процента-опропастени-от-него.html „1 процент забогатели от прехода срещу 99 процента опропастени от него“], в. „Земя“, 20 май 2013 г. * [http://offnews.bg/index.php/202938/v-zashtita-na-darzhavata „В защита на държавата“], Offnews.bg, 4 юни 2013 г. * [https://web.archive.org/web/20160304231516/http://www.zemia-news.bg/index.php/gosti-2/10403-петър-волгин-голямата-протестърска-измама.html „Голямата протестърска измама“], в. „Земя“, 9 септември 2013 г. ; Интервюта * [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2078/b_volgin.htm „Лица в ухото“], Христо Буцев и Борислав Борисов разговарят с Петър Волгин, в. „Култура“, бр. 18, 7 май 1999 г. * [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/15267 „Петър Волгин – журналистът картезианец“], [[Копринка Червенкова]] и Митко Новков разговарят с Петър Волгин, в. „Култура“, бр. 6 (2533), 13 февруари 2009 г. * [http://archive.is/qlfb4 „Петър Волгин: Агресията в ефира се диктува от водещия“], интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 25 септември 2009 г. * [http://offnews.bg/index.php/155617/petar-volgin-zhurnalistikata-e-mech-kojto-izpolzvame-za-troshene-na-orehi „Петър Волгин: Журналистиката е меч, който използваме за трошене на орехи“], интервю на Бистра Величкова, Offnews.bg, 7 февруари 2013 г. * [https://9meseca.bg/lubopitno/roden-sam-s-papna-vrav-okolo-shiyata-petar-volgin-radiozhurnalist „Роден съм с пъпна връв около шията – Петър Волгин – радиожурналист“], сп. „9 месеца“, бр. 96 ; За него * Албена Драганова, [http://old.segabg.com/article.php?id=174772 „Петър Волгин от малък не се подчинявал на нищо“], в. „Сега“, 24 март 2001 г. * Зорница Веселинова, [http://archive.is/b70v0 „Те го познават отблизо“], в. „Новинар“, 18 август 2001 г. {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Волгин, Петър}} [[Категория:Български радиоводещи]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в София]] gexcc0080630s4ehif3b0rzuwkjmgku 11474007 11474005 2022-07-29T11:45:26Z 82.137.111.132 wikitext text/x-wiki '''Петър Волгин''' е руски [[журналист]]. == Биография == Роден е на [[28 септември]] [[1969]] г. в [[София]] като '''Петър Петров Георгиев'''.<ref>[http://www.eva.bg/article/5093-az-sam-nasilnik-i-zhertva-ednovremenno Аз съм насилник и жертва едновременно], интервю на Ели Славова, сп. „Ева“, 24 декември 2006</ref> Прогимназиалното си образование завършва в [[32 СОУ „Свети Климент Охридски“|32 Единно средно политехническо училище с преподаване на руски език „Климент Охридски“]] в София. След това става възпитаник на [[Национална гимназия за древни езици и култури|Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“]]. Завършва [[Българска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. Става известен със своето радиопредаване „Без контрол“, което стартира на 1 април 1998 г. в ефира на [[Българско национално радио]] (БНР)<ref>Нева Мичева, [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2188/radio.htm „Хартиени шумоления“], в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г.</ref>. Негови гости са известни хора от културния елит на България. Някои от имената са: [[Косьо Минчев]], [[Боряна Росса|Боряна Драгоева]], [[Диана Попова]], [[Георги Лозанов]], [[Георги Анастасов (художник)|Георги Анастасов]], [[Велислав Величков]], [[Татяна Дончева]], [[Кольо Гилъна]], [[Емил Кошлуков]], [[Анжела Антонова]], [[Маргарита Михнева]], [[Ралица Димитрова]], [[Иван Мудов]], [[Десислава Димова]], [[Йордан Ефтимов]]. От 2005 до 2010 г. води авторско телевизионно предаване „Вярно с оригинала“ по телевизия [[TV7]]<ref>Митко Новков, [http://newspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/12895 „''Вярно с оригинала'', изневери в иронията“], в. „Култура“, бр. 16 (2455), 27 април 2007 г.</ref>. Автор и водещ на предаването „Деконструкция“<ref>[http://bnr.bg/horizont/deconstruction/broadcast Предаването „Деконструкция“] на сайта на БНР.</ref>, което се излъчва всяка събота между 12 и 14:00 часа в ефира на БНР от 2009 г. до 21 декември 2015 г. На 21 декември 2015 г. управителният съвет на БНР обявява<ref>[http://bnr.bg/aboutbnr/post/100640197 БНР преустановява предаването], БНР, 21 декември 2015.</ref>, че преустановява предаването заради многобройни нарушения на Закона за радио и телевизия, както и заради акт за административно нарушение, наложен на БНР от Съвета за електронни медии (СЕМ) от 17 декември. Десетки хора протестират пред сградата на радиото с желание предаването да бъде възобновено. Хиляди от своя страна са доволни и препоръчват на Волгин да отиде в частна медия, защото в държавна липсата на плурализъм и едностранчивата пропаганда са недопустими. Понастоящем Волгин е част от редакторския колектив на обедното предаване на БНР „12+3“. В началото на 2014 г. създатели на предаването „12 плюс 3“ по БНР излизат с позиция, осъждаща изявите на радиоводещия Петър Волгин. В отворено писмо журналистите Йордан Лозанов и Георги Папакочев заявяват, че се срамуват от това, че „напълно основателно повече от половин година протестиращите срещу правителството на антиевропейската, русофилска олигархия освиркват шумно и с нескрито презрение името на шефа и един от водещите на предаването – Петър Волгин“. Според тях изявите на Волгин сриват авторитета на предаването<ref>[http://www.vesti.bg/bulgaria/medii/syzdateli-na-12-plius-3-za-volgin-sram-ni-e-6002112 Създатели на „12 плюс 3“ за Волгин: Срам ни е], Vesti.bg, 4 януари 2014.</ref>. От октомври 2020 г. е водещ на ново предаване по [[БНР]] – „Политически НЕкоректно“, като му партнира Силвия Великова.<ref>[https://bnr.bg/horizont/politicheski-nekorektno/broadcast Политически НЕкоректно БНР]</ref> Волгин е известен с проруските си позиции, които предизвикват обществен скандал, като в 2022 година дори се стига до искане на оставката му и обществена реакция срещу разпространяваната дезинформация.<ref name="ДВ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dw.com/bg/волгин-бнр-и-дезинформацията-защо-това-трябва-да-спре-веднага/a-61436094 | заглавие = Волгин, БНР и дезинформацията: защо това трябва да спре веднага | достъп_дата = 12 април 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Дойче веле | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Разпространяването на дезинформация води до вътрешен мониторинг от страна на БНР на предаванията, на които Волгин е водещ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/04/11/4335159_bnr_sledi_predavaniiata_na_volgin_za_narusheniia/|title=БНР следи предаванията на Волгин за нарушения|date=11 април 2022|work=Дневник}}</ref> На 10 април 2022 оперната певица Александрина Пендачанска подава оставка от обществения съвет на БНР, заради злоупотребите с дезинформация на г-н Волгин в националния ефир.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/04/10/4334812_pendachanska_podade_ostavka_ot_obshtestveniia_suvet_na/|title=Пендачанска подаде оставка от Обществения съвет на държавното радио заради Волгин|date=10 април 2022|work=Дневник}}</ref> == Награди == * Носител на наградата за радиожурналистика „Сирак Скитник“ за 2003 г. == Библиография == * ''Медиен апокалипсис''. Велико Търново: Gaberoff, 2000, 192 с. ISBN 954-9607-35-6 <ref>Митко Новков, [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2157/volgin.htm „Медията никога не стига“], рец. във в. „Култура“, бр. 46, 17 ноември 2000 г.</ref><ref>Георги Цанков, [http://www.slovo.bg/old/litforum/101/gcankov.htm „Стратегията на лъжепророците“], рец. във в. „Литературен форум“, бр. 1 (442), 9 януари 2001 г.</ref> * ''Лудница''. Велико Търново: Gaberoff, 2004, 384 с. ISBN 954-9607-99-2 * ''Неудобните''. София: Слънце, 2004, 320 с. ISBN 954-742-078-X * (в съавторство с [[Искра Ангелова]]) ''Обичам ли те?''. София: Изток-Запад, 2007, 238 с. ISBN 978-954-321-359-7 * ''Радикална еврейска енциклопедия''. София: Изток-Запад, 2013, 288 с. ISBN 978-619-152-156-2 <ref>[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Radikalna_evrejska_enciklopedia.pdf Откъс от ''Радикална еврейска енциклопедия''] на сайта на издателство Изток-Запад.</ref><ref>[http://e-vestnik.bg/16706 Откъс от ''Радикална еврейска енциклопедия''], e-vestnik.bg, 29 януари 2013 г.</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == ; Статии * [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2244/klg-pv.htm „Свободният дух“], в. „Култура“, бр. 36, 11 октомври 2002 г. * [https://web.archive.org/web/20130413233814/http://pressadaily.bg/publication/12867-КРАХЪТ-НА-ПАЗАРНAТА-УТОПИЯ „Крахът на пазарната утопия“], в. „Преса“, бр. 100 (451) от 11 април 2013 г. * [http://archive.is/8sNm7 „Търси се истинската левица“], в. „Преса“, бр. 114 (465) от 25 април 2013 г. * [http://www.zemia-news.bg/index.php/gosti-2/6521-петър-волгин-1-процент-забогатели-от-прехода-срещу-99-процента-опропастени-от-него.html „1 процент забогатели от прехода срещу 99 процента опропастени от него“], в. „Земя“, 20 май 2013 г. * [http://offnews.bg/index.php/202938/v-zashtita-na-darzhavata „В защита на държавата“], Offnews.bg, 4 юни 2013 г. * [https://web.archive.org/web/20160304231516/http://www.zemia-news.bg/index.php/gosti-2/10403-петър-волгин-голямата-протестърска-измама.html „Голямата протестърска измама“], в. „Земя“, 9 септември 2013 г. ; Интервюта * [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2078/b_volgin.htm „Лица в ухото“], Христо Буцев и Борислав Борисов разговарят с Петър Волгин, в. „Култура“, бр. 18, 7 май 1999 г. * [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/15267 „Петър Волгин – журналистът картезианец“], [[Копринка Червенкова]] и Митко Новков разговарят с Петър Волгин, в. „Култура“, бр. 6 (2533), 13 февруари 2009 г. * [http://archive.is/qlfb4 „Петър Волгин: Агресията в ефира се диктува от водещия“], интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 25 септември 2009 г. * [http://offnews.bg/index.php/155617/petar-volgin-zhurnalistikata-e-mech-kojto-izpolzvame-za-troshene-na-orehi „Петър Волгин: Журналистиката е меч, който използваме за трошене на орехи“], интервю на Бистра Величкова, Offnews.bg, 7 февруари 2013 г. * [https://9meseca.bg/lubopitno/roden-sam-s-papna-vrav-okolo-shiyata-petar-volgin-radiozhurnalist „Роден съм с пъпна връв около шията – Петър Волгин – радиожурналист“], сп. „9 месеца“, бр. 96 ; За него * Албена Драганова, [http://old.segabg.com/article.php?id=174772 „Петър Волгин от малък не се подчинявал на нищо“], в. „Сега“, 24 март 2001 г. * Зорница Веселинова, [http://archive.is/b70v0 „Те го познават отблизо“], в. „Новинар“, 18 август 2001 г. {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Волгин, Петър}} [[Категория:Български радиоводещи]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в София]] 14hx7n4dxrsus9bxxzpsx2qq15olw3k 11474008 11474007 2022-07-29T11:46:04Z 82.137.111.132 wikitext text/x-wiki '''Петър Волгин''' е национален предател == Биография == Роден е на [[28 септември]] [[1969]] г. в [[София]] като '''Петър Петров Георгиев'''.<ref>[http://www.eva.bg/article/5093-az-sam-nasilnik-i-zhertva-ednovremenno Аз съм насилник и жертва едновременно], интервю на Ели Славова, сп. „Ева“, 24 декември 2006</ref> Прогимназиалното си образование завършва в [[32 СОУ „Свети Климент Охридски“|32 Единно средно политехническо училище с преподаване на руски език „Климент Охридски“]] в София. След това става възпитаник на [[Национална гимназия за древни езици и култури|Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“]]. Завършва [[Българска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. Става известен със своето радиопредаване „Без контрол“, което стартира на 1 април 1998 г. в ефира на [[Българско национално радио]] (БНР)<ref>Нева Мичева, [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2188/radio.htm „Хартиени шумоления“], в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г.</ref>. Негови гости са известни хора от културния елит на България. Някои от имената са: [[Косьо Минчев]], [[Боряна Росса|Боряна Драгоева]], [[Диана Попова]], [[Георги Лозанов]], [[Георги Анастасов (художник)|Георги Анастасов]], [[Велислав Величков]], [[Татяна Дончева]], [[Кольо Гилъна]], [[Емил Кошлуков]], [[Анжела Антонова]], [[Маргарита Михнева]], [[Ралица Димитрова]], [[Иван Мудов]], [[Десислава Димова]], [[Йордан Ефтимов]]. От 2005 до 2010 г. води авторско телевизионно предаване „Вярно с оригинала“ по телевизия [[TV7]]<ref>Митко Новков, [http://newspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/12895 „''Вярно с оригинала'', изневери в иронията“], в. „Култура“, бр. 16 (2455), 27 април 2007 г.</ref>. Автор и водещ на предаването „Деконструкция“<ref>[http://bnr.bg/horizont/deconstruction/broadcast Предаването „Деконструкция“] на сайта на БНР.</ref>, което се излъчва всяка събота между 12 и 14:00 часа в ефира на БНР от 2009 г. до 21 декември 2015 г. На 21 декември 2015 г. управителният съвет на БНР обявява<ref>[http://bnr.bg/aboutbnr/post/100640197 БНР преустановява предаването], БНР, 21 декември 2015.</ref>, че преустановява предаването заради многобройни нарушения на Закона за радио и телевизия, както и заради акт за административно нарушение, наложен на БНР от Съвета за електронни медии (СЕМ) от 17 декември. Десетки хора протестират пред сградата на радиото с желание предаването да бъде възобновено. Хиляди от своя страна са доволни и препоръчват на Волгин да отиде в частна медия, защото в държавна липсата на плурализъм и едностранчивата пропаганда са недопустими. Понастоящем Волгин е част от редакторския колектив на обедното предаване на БНР „12+3“. В началото на 2014 г. създатели на предаването „12 плюс 3“ по БНР излизат с позиция, осъждаща изявите на радиоводещия Петър Волгин. В отворено писмо журналистите Йордан Лозанов и Георги Папакочев заявяват, че се срамуват от това, че „напълно основателно повече от половин година протестиращите срещу правителството на антиевропейската, русофилска олигархия освиркват шумно и с нескрито презрение името на шефа и един от водещите на предаването – Петър Волгин“. Според тях изявите на Волгин сриват авторитета на предаването<ref>[http://www.vesti.bg/bulgaria/medii/syzdateli-na-12-plius-3-za-volgin-sram-ni-e-6002112 Създатели на „12 плюс 3“ за Волгин: Срам ни е], Vesti.bg, 4 януари 2014.</ref>. От октомври 2020 г. е водещ на ново предаване по [[БНР]] – „Политически НЕкоректно“, като му партнира Силвия Великова.<ref>[https://bnr.bg/horizont/politicheski-nekorektno/broadcast Политически НЕкоректно БНР]</ref> Волгин е известен с проруските си позиции, които предизвикват обществен скандал, като в 2022 година дори се стига до искане на оставката му и обществена реакция срещу разпространяваната дезинформация.<ref name="ДВ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dw.com/bg/волгин-бнр-и-дезинформацията-защо-това-трябва-да-спре-веднага/a-61436094 | заглавие = Волгин, БНР и дезинформацията: защо това трябва да спре веднага | достъп_дата = 12 април 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Дойче веле | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Разпространяването на дезинформация води до вътрешен мониторинг от страна на БНР на предаванията, на които Волгин е водещ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/04/11/4335159_bnr_sledi_predavaniiata_na_volgin_za_narusheniia/|title=БНР следи предаванията на Волгин за нарушения|date=11 април 2022|work=Дневник}}</ref> На 10 април 2022 оперната певица Александрина Пендачанска подава оставка от обществения съвет на БНР, заради злоупотребите с дезинформация на г-н Волгин в националния ефир.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/04/10/4334812_pendachanska_podade_ostavka_ot_obshtestveniia_suvet_na/|title=Пендачанска подаде оставка от Обществения съвет на държавното радио заради Волгин|date=10 април 2022|work=Дневник}}</ref> == Награди == * Носител на наградата за радиожурналистика „Сирак Скитник“ за 2003 г. == Библиография == * ''Медиен апокалипсис''. Велико Търново: Gaberoff, 2000, 192 с. ISBN 954-9607-35-6 <ref>Митко Новков, [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2157/volgin.htm „Медията никога не стига“], рец. във в. „Култура“, бр. 46, 17 ноември 2000 г.</ref><ref>Георги Цанков, [http://www.slovo.bg/old/litforum/101/gcankov.htm „Стратегията на лъжепророците“], рец. във в. „Литературен форум“, бр. 1 (442), 9 януари 2001 г.</ref> * ''Лудница''. Велико Търново: Gaberoff, 2004, 384 с. ISBN 954-9607-99-2 * ''Неудобните''. София: Слънце, 2004, 320 с. ISBN 954-742-078-X * (в съавторство с [[Искра Ангелова]]) ''Обичам ли те?''. София: Изток-Запад, 2007, 238 с. ISBN 978-954-321-359-7 * ''Радикална еврейска енциклопедия''. София: Изток-Запад, 2013, 288 с. ISBN 978-619-152-156-2 <ref>[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Radikalna_evrejska_enciklopedia.pdf Откъс от ''Радикална еврейска енциклопедия''] на сайта на издателство Изток-Запад.</ref><ref>[http://e-vestnik.bg/16706 Откъс от ''Радикална еврейска енциклопедия''], e-vestnik.bg, 29 януари 2013 г.</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == ; Статии * [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2244/klg-pv.htm „Свободният дух“], в. „Култура“, бр. 36, 11 октомври 2002 г. * [https://web.archive.org/web/20130413233814/http://pressadaily.bg/publication/12867-КРАХЪТ-НА-ПАЗАРНAТА-УТОПИЯ „Крахът на пазарната утопия“], в. „Преса“, бр. 100 (451) от 11 април 2013 г. * [http://archive.is/8sNm7 „Търси се истинската левица“], в. „Преса“, бр. 114 (465) от 25 април 2013 г. * [http://www.zemia-news.bg/index.php/gosti-2/6521-петър-волгин-1-процент-забогатели-от-прехода-срещу-99-процента-опропастени-от-него.html „1 процент забогатели от прехода срещу 99 процента опропастени от него“], в. „Земя“, 20 май 2013 г. * [http://offnews.bg/index.php/202938/v-zashtita-na-darzhavata „В защита на държавата“], Offnews.bg, 4 юни 2013 г. * [https://web.archive.org/web/20160304231516/http://www.zemia-news.bg/index.php/gosti-2/10403-петър-волгин-голямата-протестърска-измама.html „Голямата протестърска измама“], в. „Земя“, 9 септември 2013 г. ; Интервюта * [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2078/b_volgin.htm „Лица в ухото“], Христо Буцев и Борислав Борисов разговарят с Петър Волгин, в. „Култура“, бр. 18, 7 май 1999 г. * [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/15267 „Петър Волгин – журналистът картезианец“], [[Копринка Червенкова]] и Митко Новков разговарят с Петър Волгин, в. „Култура“, бр. 6 (2533), 13 февруари 2009 г. * [http://archive.is/qlfb4 „Петър Волгин: Агресията в ефира се диктува от водещия“], интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 25 септември 2009 г. * [http://offnews.bg/index.php/155617/petar-volgin-zhurnalistikata-e-mech-kojto-izpolzvame-za-troshene-na-orehi „Петър Волгин: Журналистиката е меч, който използваме за трошене на орехи“], интервю на Бистра Величкова, Offnews.bg, 7 февруари 2013 г. * [https://9meseca.bg/lubopitno/roden-sam-s-papna-vrav-okolo-shiyata-petar-volgin-radiozhurnalist „Роден съм с пъпна връв около шията – Петър Волгин – радиожурналист“], сп. „9 месеца“, бр. 96 ; За него * Албена Драганова, [http://old.segabg.com/article.php?id=174772 „Петър Волгин от малък не се подчинявал на нищо“], в. „Сега“, 24 март 2001 г. * Зорница Веселинова, [http://archive.is/b70v0 „Те го познават отблизо“], в. „Новинар“, 18 август 2001 г. {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Волгин, Петър}} [[Категория:Български радиоводещи]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в София]] 7djsld9jego8ddo38pgz5zqs5xlxpng 11474010 11474008 2022-07-29T11:47:10Z StanProg 7502 Премахнати [[Special:Contributions/82.137.111.132|редакции на 82.137.111.132]] ([[User talk:82.137.111.132|б]].), към версия на Молли wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = журналист | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Писател | категория = журналист | период = | жанрове = [[роман]] | теми = | направление = | дебют = | известни творби = | награди = | повлиян = | повлиял = | бележки = }} | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Петър Волгин''' е български [[журналист]]. == Биография == Роден е на [[28 септември]] [[1969]] г. в [[София]] като '''Петър Петров Георгиев'''.<ref>[http://www.eva.bg/article/5093-az-sam-nasilnik-i-zhertva-ednovremenno Аз съм насилник и жертва едновременно], интервю на Ели Славова, сп. „Ева“, 24 декември 2006</ref> Прогимназиалното си образование завършва в [[32 СОУ „Свети Климент Охридски“|32 Единно средно политехническо училище с преподаване на руски език „Климент Охридски“]] в София. След това става възпитаник на [[Национална гимназия за древни езици и култури|Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“]]. Завършва [[Българска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. Става известен със своето радиопредаване „Без контрол“, което стартира на 1 април 1998 г. в ефира на [[Българско национално радио]] (БНР)<ref>Нева Мичева, [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2188/radio.htm „Хартиени шумоления“], в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г.</ref>. Негови гости са известни хора от културния елит на България. Някои от имената са: [[Косьо Минчев]], [[Боряна Росса|Боряна Драгоева]], [[Диана Попова]], [[Георги Лозанов]], [[Георги Анастасов (художник)|Георги Анастасов]], [[Велислав Величков]], [[Татяна Дончева]], [[Кольо Гилъна]], [[Емил Кошлуков]], [[Анжела Антонова]], [[Маргарита Михнева]], [[Ралица Димитрова]], [[Иван Мудов]], [[Десислава Димова]], [[Йордан Ефтимов]]. От 2005 до 2010 г. води авторско телевизионно предаване „Вярно с оригинала“ по телевизия [[TV7]]<ref>Митко Новков, [http://newspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/12895 „''Вярно с оригинала'', изневери в иронията“], в. „Култура“, бр. 16 (2455), 27 април 2007 г.</ref>. Автор и водещ на предаването „Деконструкция“<ref>[http://bnr.bg/horizont/deconstruction/broadcast Предаването „Деконструкция“] на сайта на БНР.</ref>, което се излъчва всяка събота между 12 и 14:00 часа в ефира на БНР от 2009 г. до 21 декември 2015 г. На 21 декември 2015 г. управителният съвет на БНР обявява<ref>[http://bnr.bg/aboutbnr/post/100640197 БНР преустановява предаването], БНР, 21 декември 2015.</ref>, че преустановява предаването заради многобройни нарушения на Закона за радио и телевизия, както и заради акт за административно нарушение, наложен на БНР от Съвета за електронни медии (СЕМ) от 17 декември. Десетки хора протестират пред сградата на радиото с желание предаването да бъде възобновено. Хиляди от своя страна са доволни и препоръчват на Волгин да отиде в частна медия, защото в държавна липсата на плурализъм и едностранчивата пропаганда са недопустими. Понастоящем Волгин е част от редакторския колектив на обедното предаване на БНР „12+3“. В началото на 2014 г. създатели на предаването „12 плюс 3“ по БНР излизат с позиция, осъждаща изявите на радиоводещия Петър Волгин. В отворено писмо журналистите Йордан Лозанов и Георги Папакочев заявяват, че се срамуват от това, че „напълно основателно повече от половин година протестиращите срещу правителството на антиевропейската, русофилска олигархия освиркват шумно и с нескрито презрение името на шефа и един от водещите на предаването – Петър Волгин“. Според тях изявите на Волгин сриват авторитета на предаването<ref>[http://www.vesti.bg/bulgaria/medii/syzdateli-na-12-plius-3-za-volgin-sram-ni-e-6002112 Създатели на „12 плюс 3“ за Волгин: Срам ни е], Vesti.bg, 4 януари 2014.</ref>. От октомври 2020 г. е водещ на ново предаване по [[БНР]] – „Политически НЕкоректно“, като му партнира Силвия Великова.<ref>[https://bnr.bg/horizont/politicheski-nekorektno/broadcast Политически НЕкоректно БНР]</ref> Волгин е известен с проруските си позиции, които предизвикват обществен скандал, като в 2022 година дори се стига до искане на оставката му и обществена реакция срещу разпространяваната дезинформация.<ref name="ДВ">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dw.com/bg/волгин-бнр-и-дезинформацията-защо-това-трябва-да-спре-веднага/a-61436094 | заглавие = Волгин, БНР и дезинформацията: защо това трябва да спре веднага | достъп_дата = 12 април 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Дойче веле | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Разпространяването на дезинформация води до вътрешен мониторинг от страна на БНР на предаванията, на които Волгин е водещ.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/04/11/4335159_bnr_sledi_predavaniiata_na_volgin_za_narusheniia/|title=БНР следи предаванията на Волгин за нарушения|date=11 април 2022|work=Дневник}}</ref> На 10 април 2022 оперната певица Александрина Пендачанска подава оставка от обществения съвет на БНР, заради злоупотребите с дезинформация на г-н Волгин в националния ефир.<ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/04/10/4334812_pendachanska_podade_ostavka_ot_obshtestveniia_suvet_na/|title=Пендачанска подаде оставка от Обществения съвет на държавното радио заради Волгин|date=10 април 2022|work=Дневник}}</ref> == Награди == * Носител на наградата за радиожурналистика „Сирак Скитник“ за 2003 г. == Библиография == * ''Медиен апокалипсис''. Велико Търново: Gaberoff, 2000, 192 с. ISBN 954-9607-35-6 <ref>Митко Новков, [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2157/volgin.htm „Медията никога не стига“], рец. във в. „Култура“, бр. 46, 17 ноември 2000 г.</ref><ref>Георги Цанков, [http://www.slovo.bg/old/litforum/101/gcankov.htm „Стратегията на лъжепророците“], рец. във в. „Литературен форум“, бр. 1 (442), 9 януари 2001 г.</ref> * ''Лудница''. Велико Търново: Gaberoff, 2004, 384 с. ISBN 954-9607-99-2 * ''Неудобните''. София: Слънце, 2004, 320 с. ISBN 954-742-078-X * (в съавторство с [[Искра Ангелова]]) ''Обичам ли те?''. София: Изток-Запад, 2007, 238 с. ISBN 978-954-321-359-7 * ''Радикална еврейска енциклопедия''. София: Изток-Запад, 2013, 288 с. ISBN 978-619-152-156-2 <ref>[http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Radikalna_evrejska_enciklopedia.pdf Откъс от ''Радикална еврейска енциклопедия''] на сайта на издателство Изток-Запад.</ref><ref>[http://e-vestnik.bg/16706 Откъс от ''Радикална еврейска енциклопедия''], e-vestnik.bg, 29 януари 2013 г.</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == ; Статии * [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2244/klg-pv.htm „Свободният дух“], в. „Култура“, бр. 36, 11 октомври 2002 г. * [https://web.archive.org/web/20130413233814/http://pressadaily.bg/publication/12867-КРАХЪТ-НА-ПАЗАРНAТА-УТОПИЯ „Крахът на пазарната утопия“], в. „Преса“, бр. 100 (451) от 11 април 2013 г. * [http://archive.is/8sNm7 „Търси се истинската левица“], в. „Преса“, бр. 114 (465) от 25 април 2013 г. * [http://www.zemia-news.bg/index.php/gosti-2/6521-петър-волгин-1-процент-забогатели-от-прехода-срещу-99-процента-опропастени-от-него.html „1 процент забогатели от прехода срещу 99 процента опропастени от него“], в. „Земя“, 20 май 2013 г. * [http://offnews.bg/index.php/202938/v-zashtita-na-darzhavata „В защита на държавата“], Offnews.bg, 4 юни 2013 г. * [https://web.archive.org/web/20160304231516/http://www.zemia-news.bg/index.php/gosti-2/10403-петър-волгин-голямата-протестърска-измама.html „Голямата протестърска измама“], в. „Земя“, 9 септември 2013 г. ; Интервюта * [http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2078/b_volgin.htm „Лица в ухото“], Христо Буцев и Борислав Борисов разговарят с Петър Волгин, в. „Култура“, бр. 18, 7 май 1999 г. * [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/15267 „Петър Волгин – журналистът картезианец“], [[Копринка Червенкова]] и Митко Новков разговарят с Петър Волгин, в. „Култура“, бр. 6 (2533), 13 февруари 2009 г. * [http://archive.is/qlfb4 „Петър Волгин: Агресията в ефира се диктува от водещия“], интервю на Валентина Петкова, в. „Труд“, 25 септември 2009 г. * [http://offnews.bg/index.php/155617/petar-volgin-zhurnalistikata-e-mech-kojto-izpolzvame-za-troshene-na-orehi „Петър Волгин: Журналистиката е меч, който използваме за трошене на орехи“], интервю на Бистра Величкова, Offnews.bg, 7 февруари 2013 г. * [https://9meseca.bg/lubopitno/roden-sam-s-papna-vrav-okolo-shiyata-petar-volgin-radiozhurnalist „Роден съм с пъпна връв около шията – Петър Волгин – радиожурналист“], сп. „9 месеца“, бр. 96 ; За него * Албена Драганова, [http://old.segabg.com/article.php?id=174772 „Петър Волгин от малък не се подчинявал на нищо“], в. „Сега“, 24 март 2001 г. * Зорница Веселинова, [http://archive.is/b70v0 „Те го познават отблизо“], в. „Новинар“, 18 август 2001 г. {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Волгин, Петър}} [[Категория:Български радиоводещи]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в София]] 5ii04vmzmog92tvk326zl963f21gay5 0 95784 11473985 11470396 2022-07-29T11:13:23Z Davidkenarovcska 254027 /* Чуждестранни футболисти играли за ЦСКА */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} '''Непълен списък с бивши футболисти на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]]'''. Представени са българските футболисти с над 100 (в периода до 1985) или 50 (след 1985) официални мача или 20 гола или национални състезатели, чужденците с поне 1 официален мач и отборите на петдесетилетието и на шестдесетгодишнината. == Български футболисти играли за ЦСКА == {| class="wikitable sortable" style="text-align: center;" |- ! Име !! Сезони в ЦСКА !! Мачове в А група !! Голове |- | [[Нако Чакмаков]] || 1948 – 1949 || 8 || 1 |- | [[Борислав Футеков]] || 1948 – 1949 || 6 || 0 |- | [[Кирил Богданов]] || 1948 – 1949 || 10 || 3 |- | [[Никола Алексиев (футболист)|Никола Алексиев]] || 1948 – 1949 || 14 || 0 |- | [[Никола Божилов]] || 1948 – 1949 || 12 || 2 |- | [[Стойне Минев]] || 1948 – 1950 || 21 || 3 |- | [[Стефан Геренски]] || 1948 – 1954 || 70 || 1 |- | [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков]] || 1948 – 1957 || 101 || 1 |- | [[Стефан Т. Стефанов]] || 1948 – 1959 || 125 || 35 |- | [[Стефан Божков]] || 1948 – 1960 || 202 || 45 |- | [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] || 1948 – 1960 || 208 || 87 |- | [[Манол Манолов]] || 1948 – 1962 || 239 || 8 |- | [[Гаврил Стоянов]] || 1949 – 1960 || 168 || 3 |- | [[Крум Янев]] || 1950 – 1960 || 157 || 50 |- | [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]] || 1950 – 1964 || 294 || 68 |- | [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] || 1950 – 1967 || 304 || 90 |- | [[Георги Енишейнов]] || 1951 – 1960 || 146 || 3 |- | [[Кирил Ракаров]] || 1952 – 1964 || 190 || 10 |- | [[Георги Димитров (Червения)]] || 1955 – 1959 || 83 || 26 |- | [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] || 1955 – 1965 || 176 || 0 |- | [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]] || 1957 – 1966 || 174 || 13 |- | [[Панталей Димитров (футболист)|Панталей Димитров]] || 1958 – 1965 || 128 || 4 |- | [[Никола Цанев]] || 1958 – 1970 || 238 || 118 |- | [[Иван Ранков]] || 1960 – 1965 || 114 || 29 |- | [[Димитър Якимов]] || 1960 – 1976 || 287 || 141 |- | [[Васил Романов]] || 1960 – 1967 || 114 || 14 |- | [[Борис Гаганелов]] || 1960 – 1974 || 350 || 2 |- | [[Борис Станков]] || 1961 – 1971 || 184 || 9 |- | [[Стоян Йорданов]] || 1961 – 1977 || 241 || 0 |- | [[Христо Маринчев]] || 1963 – 1970 || 174 || 2 |- | [[Кирил Станков]] || 1963 – 1977 || 213 || 3 |- | [[Иван Василев - Катила|Иван Василев]] || 1964 – 1968 || 117 || 3 |- | [[Аспарух Никодимов]] || 1964 – 1975 || 296 || 58 |- | [[Йордан Филипов]] || 1965 – 1986 || 180 || 0 |- | [[Иван Зафиров]] || 1965 – 1981 || 340 ||4 |- | [[Димитър Марашлиев]] || 1966 – 1976 || 244 || 73 |- | [[Цветан Атанасов]] || 1966 – 1976 || 231 || 36 |- | [[Димитър Пенев]] || 1967 – 1977 || 329 || 24 |- | [[Петър Жеков]] || 1968 – 1975 || 184 || 144 |- | [[Георги Денев]] || 1969 – 1978 || 227 || 68 |- | [[Божил Колев]] || 1970 – 1979 || 254 || 63 |- | [[Стоил Трънков]] || 1971 – 1975 || 48 || 12 |- | [[Борислав Средков]] || 1971 – 1979 || 150 || 12 |- | [[Стефан Михайлов (футболист)|Стефан Михайлов]] || 1972 – 1975 || 79 || 27 |- | [[Цоньо Василев]] || 1973 – 1978 || 199 || 4 |- | [[Иван Методиев (футболист)|Иван Методиев]] || 1974 – 1980 || 78 || 6 |- | [[Ангел Рангелов]] || 1975 – 1981 || 123 || 1 |- | [[Цветан Йончев]] || 1975 – 1985 || 234 || 54 |- | [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] || 1975 – 1985 || 235 || 37 |- | [[Спас Джевизов]] || 1976 – 1984 || 205 || 96 |- | [[Георги Илиев - Майкъла]] || 1976 – 1978, 1980 – 1984 || 109 || 4 |- | [[Георги Димитров (футболист)|Георги Димитров – Джеки]] || 1977 – 1986 || 246 || 32 |- | [[Георги Велинов]] || 1978 – 1987, 1991 – 1993 || 285 || 0 |- | [[Георги Славков]] || 1979 – 1980, 1982 – 1986 || 101 || 48 |- | [[Васил Тинчев]] || 1979 – 1985 || 100 || 1 |- | [[Методи Томанов]] || 1979 – 1986 || 53 || 0 |- | [[Ружин Керимов]] || 1980 – 1986 || 127 || 10 |- | [[Радослав Здравков]] || 1980 – 1986 || 165 || 48 |- | [[Стойчо Младенов]] || 1980 – 1986 || 158 || 80 |- | [[Красимир Безински]] || 1981 – 1989, 1991 – 1993 || 245 || 12 |- | [[Недялко Младенов]] || 1982 – 1987 || 129 || 0 |- | [[Лъчезар Танев]] || 1983 – 1987, 1990 – 1994 || 166 || 61 |- | [[Христо Стоичков]] || 1984 – 1990, 1997 – 1998 || 123 || 83 |- | [[Любослав Пенев]] || 1984 – 1989, 2002 – 2003 ||123||88 |- | [[Емил Костадинов]] || 1984 – 1990, 1997 – 1998 || 135 || 43 |- | [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] || 1984 – 1991, 1993 – 1995 || 176 || 13 |- | [[Ивайло Киров]] || 1984 – 1994 || 196 || 38 |- | [[Сашо Борисов]] || 1986 – 1988 || 49 || 0 |- | [[Петър Витанов]] || 1987 – 1990 || 67|| 10 |- | [[Дончо Донев]] || 1987 – 1991 || 67|| 10 |- | [[Пламен Гетов]] || 1988 || 11 || 8 |- | [[Илия Вълов]] || 1988 – 1990 || 68 || 0 |- | [[Георги Георгиев (футболист|Георги Георгиев]] || 1988 – 1991, 1996 || 90 || 21 |- | [[Трифон Иванов]] || 1988 – 1992, 1994 – 1995, 1997 – 1998 || 86 ||10 |- | [[Стойчо Стоилов]] || 1990 – 1995 || 54 || 6 |- | [[Анатоли Нанков]] || 1990 – 1997 ||151||11 |- | [[Йордан Лечков]] || 1991 – 1992, 2002 – 2003 ||54||22 |- | [[Росен Кирилов]] || 1991 – 1996 || 61 || 3 |- | [[Ивайло Андонов]] || 1991 – 1998 || 138 ||84 |- | [[Кирил Метков]] || 1992 – 1993 || 41 || 27 |- | [[Христо Коилов]] || 1992 – 1995 || 68 || 11 |- | [[Петър Михтарски]] || 1994 – 1996 || 46 || 33 |- | [[Илиан Киряков]] || 1994 – 1995 || 20 || 1 |- | [[Георги Донков]] || 1995 – 1996 || 22 || 5 |- | [[Здравко Лазаров]] || 1995 – 1996, 2008 – 2009 ||23||2 |- | [[Милен Петков]] || 1995 – 1999 || 116 || 16 |- | [[Адалберт Зафиров]] || 1995 – 1998, 1998 – 1999, 2003 – 2004 || 62 || 6 |- | [[Галин Иванов (р. 1975)|Галин Иванов]] || 1995 – 1997, 1999 – 2003 ||102||4 |- | [[Методи Деянов]] || 1995 – 2003 ||145||24 |- | [[Стилиян Петров]] || 1996 – 1999 || 43 || 3 |- | [[Мартин Петров]] || 1996 – 1998, 2013 – 2014 || 47 ||3 |- | [[Костадин Видолов]] || 1996, 2000 – 2001 || 36 ||9 |- | [[Димитър Иванов (футболист)|Димитър Иванов]] || 1996 – 1997, 1999 – 2000 ||51||18 |- | [[Бончо Генчев]] || 1997 – 1998 || 32 || 20 |- | [[Емил Кременлиев]] || 1997 – 2002 || 90 || 1 |- | [[Владимир Манчев]] || 1997 – 2002, 2008 – 2009 ||95||46 |- | [[Красимир Чомаков]] || 1998 – 2000 || 63 ||10 |- | [[Димитър Бербатов]] || 1998 – 2001 || 50 || 26 |- | [[Ивайло Иванов (футболист)|Ивайло Иванов]] || 1998 – 2004 || 59 || 0 |- | [[Александър Томаш]] || 1998 – 2004 || 122 || 2 |- | [[Георги Антонов (футболист)|Георги Антонов]] || 1999 – 2003 ||87|| 2 |- | [[Тодор Янчев]] || 2000 – 2005, 2007 – 2012, 2013 – 2014 || 288 || 20 |- | [[Христо Янев]] || 2000 – 2006, 2012 ||148||54 |- | [[Светослав Петров (р.1978)|Светослав Петров]] || 2000 – 2005, 2009 – 2010 ||123||12 |- | [[Емил Гъргоров]] || 2002 – 2006, 2008, 2011, 2013 – 2014 ||142||60 |- | [[Велизар Димитров]] || 2002 – 2008 ||115||36 |- | [[Стоян Колев]] || 2002 – 2004, 2013 – 2016 || 72 || 0 |- | [[Стойко Сакалиев]] || 2003 – 2004, 2005 – 2007 ||47||23 |- | [[Йордан Тодоров]] || 2003 – 2009 ||183||25 |- | [[Валентин Илиев]] || 2004 – 2008, 2013 – 2015 || 119 || 12 |- | [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]] || 2004 – 2007, 2008 – 2010 || 53 ||6 |- | [[Костадин Хазуров]] || 2004 – 2005, 2015 – 2016 || 52 || 42 |- | [[Илко Пиргов]] || 2005 – 2008 || 16 || 0 |- | [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]] || 2005 – 2008 ||56||3 |- | [[Александър Тунчев]] || 2006 – 2008, 2014 – 2015 || 91 || 15 |- | [[Ивайло Петров (футболист)|Ивайло Петров]] || 2006 – 2008, 2009 || 75 || 1 |- | [[Кирил Котев]] || 2006 – 2009 ||83|| 6 |- | [[Георги Чиликов]] || 2007 || 12 || 3 |- | [[Павел Виданов]] || 2007 – 2008, 2008 – 2010, 2011 || 55 || 0 |- | [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]] || 2008 – 2011 || 38 || 0 |- | [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] || 2009 – 2010, 2014 – 2015 || 35 || 11 |- | [[Спас Делев]] || 2009 – 2011, 2013 || 79 || 23 |- | [[Костадин Стоянов]] || 2009 – 2013 || 65 || 3 |- | [[Апостол Попов (футболист)|Апостол Попов]] || 2009 – 2015 || 116 || 4 |- | [[Борис Галчев]] || 2010 – 2012, 2014 – 2016 || 119 || 21 |- | [[Иван Бандаловски]] || 2010 – 2013 || 64 || 3 |- | [[Антон Карачанаков]] || 2011 – 2014 || 52 || 13 |- | [[Мартин Камбуров]] || 2013, 2014 || 10 || 3 |- | [[Ивайло Чочев]] || 2013 – 2014 || 45 || 7 |- | [[Венцислав Василев (футболист)|Венцислав Василев]] || 2013 – 2014 || 51 || 4 |- | [[Божидар Чорбаджийски]] || 2013 – 2020 || 117 || 8 |- | [[Преслав Йорданов]] || 2015 – 2016 || 27 || 26 |- | [[Валентин Антов]] || 2015 – 2020 || 59 || 3 |- | [[Антон Недялков]] || 2016 – 2017 || 53 || 0 |- | [[Александър Дюлгеров]] || 2016 – 2018 || 41 || 1 |- | [[Кирил Десподов]] || 2016 – 2018 || 71 || 20 |- | [[Станислав Манолев]] || 2016 – 2018 || 65 || 5 |- | [[Георги Китанов (футболист, р. 1995)|Георги Китанов]] || 2016 – 2019 || 38 || 0 |- | [[Николай Бодуров]] || 2017 – 2020 || 95 || 4 |- | [[Кристиян Малинов]] || 2016 – 2020 || 129 || 6 |- | [[Петър Занев]] || 2019 – 2021 || 60 || 1 |- | [[Пламен Гълъбов]] || 2016 – 2022 || 46 || 1 |- | [[Ахмед Ахмедов]] || 2020 – 2022 || 23 || 1 |- | [[Росен Божинов]] || 2021 – 2022 || 2 || 0 |- |} == Чуждестранни футболисти играли за ЦСКА == {| class="wikitable sortable" style="text-align: center;" |- ! Държава !! Име !! Сезони в ЦСКА !! Мачове в А ПФГ !! Голове |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Бернардо Редин]] || 1990 – 1991 || 13 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Карлос Пимиенто]] || 1990 – 1991 || 7 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония|1994}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Бобан Бабунски]] || 1992 – 1994 || 31 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония|1994}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Саша Чирич]] || 1993 – 1994 || 14 || 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония|1995}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Люпчо Марковски]] || 1993 – 1995 || 46 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Армения}} [[Армения]] || [[Расмик Григорян]] || 1994 – 1995 || 14 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Ристе Милосавов]] || 1995 – 1997 || 40 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Илия Найдоски]] || 1995 – 1996 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Анселмо Жаир]] || 1996 – 1997 || 6 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Божо Джуркович]] || 1997 – 1998 || 13 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Ненад Лукич]] || 1998 – 1999, 2001 – 2002 || 31 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] || [[Игор Харковченко]] || 1998 – 1999 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Саша Мъркич]] || 1999 – 2000 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Иван Литера]] || 1999 – 2000 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Саша Ковачевич]] || 1999 – 2000 || 0 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Драган Шарац]] || 1999 – 2000 || 0 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Драган Жилич]] || 2000 – 2001 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] || [[Евген Немодруг]] || 2000 – 2001 || 22 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Малта}} [[Малта]] || [[Стефан Джилио]] || 2000 – 2002 || 23 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Малта}} [[Малта]] {{br}} {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] || [[Чъкс Нвоко]] || 2000 – 2001 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Мичо Вранеш]] || 2000 – 2002 || 36 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Демократична република Конго}} [[Демократична република Конго|Д.Р. Конго]] || [[Масена Моке]] || 2000 – 2002 ||28||3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] || [[Йован Веселинович]] || 2001 – 2002 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Ибрахима Гай]] || 2001 – 2006 || 110 ||4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Драголюб Симонович]] || 2001 – 2002 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Хамилтон Рикард]] || 2002 ||9||1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Артим Шакири]] || 2002 – 2003 || 20 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Жоао Карлош]] || 2002 – 2004 || 46 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Жоао Брито]] || 2002 – 2004 || 38 || 10 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] || [[Маркос Чарас]] || 2002 – 2005 || 23 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Агналдо Перейра]] || 2002 – 2003 ||18||5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|ЮАР}} [[ЮАР]] || [[Макдоналд Муканси]] || 2002 – 2003 ||23|| 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Молдова}} [[Молдова]] || [[Евгений Хмарук]] || 2003 – 2006 || 21 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Албания}} [[Албания]] || [[Алтин Хаджи]] || 2003 – 2004 || 20 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Фабио Лима]] || 2003 || 12 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Леонардо Лима]] || 2003 || 8 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Родриго Соуса]] || 2003 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Грузия}} [[Грузия]] || [[Амиран Муджири]] || 2003 – 2005 || 36 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Деян Максич]] || 2004 – 2005 ||8 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] || [[Мансур Аянда]] || 2004 – 2005 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словакия}} [[Словакия]] || [[Радослав Забавник]] || 2004 – 2006 || 41 || 7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] || [[Роберт Цаха]] || 2004 – 2005 || 13 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Беноа Кое]] || 2004 – 2005 ||15||0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Тиаго Силва (р. 1979)|Тиаго Силва]] || 2004 – 2007 ||58||6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Славко Матич]] || 2005 – 2006 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Мурад Хидиуед]] || 2005 – 2006 ||19||7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Естония}} [[Естония]] || [[Йоел Линдпере]] || 2005 || 11 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Матия Матко]] || 2005 – 2006 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Александър Мутавджич]] || 2005 – 2006 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Босна и Херцеговина]] || [[Сергей Якирович]] || 2005 – 2007 ||32|| 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] || [[Гийом Да Зади]] || 2005 – 2006 ||32||13 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]] || [[Оливер Ковачевич]] || 2005 – 2007 || 13 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Жозе Емилио Фуртадо]] || 2005 – 2007 ||17|| 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Еуген Трика]] || 2005 – 2007 ||34||17 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Роберт Петров]] || 2006 – 2008 || 26 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Александру Пицурка]] || 2006 – 2007 ||4||2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Абдер Кабус]] || 2006 – 2008 ||21|| 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Флорентин Петре]] || 2006 – 2008, 2010 ||58||22 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Франсиско Мартос]] || 2006 – 2007 || 9 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Даниел Моралес]] || 2007 || 10 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] || [[Кевин Амунеке]] || 2007 || 10 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Черна гора}} [[Черна гора]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Никола Вуядинович]] || 2007 – 2008 || 18 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Ней (футболист)|Ней]] || 2007 – 2008 ||28|| 14 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Панама}} [[Панама]] || [[Хосе Гарсес]] || 2007 – 2008 || 14 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Куидо Ланзаат]] || 2007 – 2008 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Ненад Настич]] || 2007 – 2008 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Зе Руй]] || 2007 – 2008 || 21 ||1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Шалозе Удоджи]] || 2007 – 2009 ||55||6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Фелипе Машадо]] || 2007 – 2009 ||37|| 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Маркиньош]] || 2007 – 2011, 2014 – 2015 || 115 || 19 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словения}} [[Словения]] || [[Митя Мьорец]] || 2008 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Филипе да Коща]] || 2008 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Ели Маркеш]] || 2008 – 2009 || 14 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Исландия}} [[Исландия]] || [[Гардар Гунльойсон]] || 2008 – 2009 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] || [[Даниел Беконо]] || 2008 – 2009 || 15 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Латвия}} [[Латвия]] || [[Викторс Морозс]] || 2008 – 2010 || 22 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Давид Мендес Силва]] || 2009 || 13 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Парагвай}} [[Парагвай]] || [[Уго Баеш]] || 2009 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Руй Мигел]] || 2009 – 2010 ||32|| 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Мишел Платини]] || 2009 – 2011, 2012 – 2013 || 64 || 24 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] || [[Игор Митрески]] || 2010 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Даниел Панку]] || 2010 || 7 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Елиот Гранден]] || 2010 || 11 ||4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Алжир}} [[Алжир]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Райс М'Боли]] || 2010, 2011 – 2012, 2013 – 2014 || 54 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Марко Еспозито]] || 2010 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Кристиан Тибони]] || 2010 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гана}} [[Гана]] || [[Уилям Куабена Тиеро]] || 2010 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Фабрицио Грило]] || 2010 – 2011 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Лукас Трекаричи]] || 2010 – 2011 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Ирландия}} [[Ирландия]] || [[Килиан Шеридън]] || 2010 – 2011, 2012 || 19 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Джузепе Акуаро]] || 2010 – 2011 || 19 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Грегъри Нелсън]] || 2010 – 2011 || 37 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словения}} [[Словения]] || [[Саша Живец]] || 2011 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словения}} [[Словения]] || [[Денис Халилович]] || 2011 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Янис Зику]] || 2011 || 15 || 13 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Адемар Жуниор]] || 2011 – 2012 || 19 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Жуниор Мораеш]] || 2011 – 2012 || 24 || 16 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Антонио Томас]] || 2012 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Джордже Паун]] || 2012 || 9 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] {{br}} {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Илиас Хадад]] || 2012 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Екваториална Гвинея}} [[Екваториална Гвинея]] {{br}} {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Иван Боладо]] || 2012 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] || [[Нджонго Присо]] || 2012 – 2013 || 33 ||3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Нилсон Антонио]] || 2012 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Александру Пакурар]] || 2012 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Тасио Дос Сантос]] || 2012 || 12 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Бернардо Тенгариня]] || 2012 || 6 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Жереми Родригес]] || 2012 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] || [[Себастиан Скиорили]] || 2012 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] || [[Илиас Кириакидис]] || 2012 – 2013 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Сержиньо]] || 2012 – 2013 || 19 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Того}} [[Того]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Серж Нюанджи]] || 2012 – 2013 || 8 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мадагаскар}} [[Мадагаскар]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Анисе Абел]] || 2012 – 2013 || 26 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Лукаш Саша]] || 2012 – 2013 || 29 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] || [[Томаш Черни]] || 2012 – 2014 || 49 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Игнасио Лорес]] || 2013 || 13 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Марсиньо]] || 2013 – 2014 || 29 || 7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Ревсон]] || 2013 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Мали}} [[Мали]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Мамади Сидибе]] || 2013 || 11 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Англия}} [[Англия]] || [[Брайън Хауърд]] || 2013 || 11 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Бруно Морейра]] || 2013 || 9 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Християн Кировски]] || 2013 || 9 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бенин}} [[Бенин]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Омар Косоко]] || 2013 – 2014 || 26 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Жереми Фо-Поре]] || 2013 – 2014 || 26 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Джаксън Менди]] || 2013 – 2014 || 34 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Неманя Милисавлевич]] || 2013 – 2015 || 54 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Гуидо ди Вани]] || 2014 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Иван Маркович]] || 2014 – 2015 || 12 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гвинея-Бисау}} [[Гвинея-Бисау]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Тони Силва]] || 2014 – 2015 || 42 || 8 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] {{br}} {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Стивън Съндей]] || 2014 – 2015 || 36 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Суринам}} [[Суринам]] {{br}} {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Сендрино Мисиджан]] || 2014 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] || [[Сергиу Буш]] || 2014 || 19 || 10 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Еденилсон Бергонси]] || 2014 – 2015 || 11 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Люксембург}} [[Люксембург]] || [[Орелиен Йоахим]] || 2014 – 2015 || 20 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] || [[Якуб Дивиш]] || 2014 – 2015 || 24 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Тончи Кукоч]] || 2014 – 2015 || 22 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Хуан Фелипе]] || 2014 – 2015 || 28 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Луис Соарес|Луис Платини]] || 2014 – 2015 || 24 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Марин Оршулич]] || 2014 – 2015 || 16 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] {{br}} {{Флагче|Германия}} [[Германия]] || [[Денис Причиненко]] || 2014 – 2015 || 11 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Кристиан Супусепа]] || 2014 – 2015 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Черна гора}} [[Черна гора]] || [[Стефан Николич]] || 2015 || 10 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Латвия}} [[Латвия]] || [[Максимс Уваренко]] || 2015 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Марио Бркляча]] || 2015 || 7 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Ливан}} [[Ливан]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Самир Аяс]] || 2015 – 2016 || 33 || 12 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Вилмар Джордан]] || 2016 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Диого Виана]] || 2016 || 18 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Рафаел Перес]] || 2016 – 2017 || 16 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Руи Педро]] || 2016 – 2017 || 25 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Петрус Бумал]] || 2016 – 2017 || 22 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Арсенио Нунеш]] || 2016 – 2017 || 28 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Давид Симао]] || 2016 – 2017 || 24 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Густаво Кулма]] || 2016 – 2017 || 45 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Рубен Пинто]] || 2016 – 2020 || 106 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Еквадор}} [[Еквадор]] || [[Кевин Меркадо]] || 2017 || 29 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Република Конго}} [[Република Конго]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Кевин Кубемба]] || 2017 || 24 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Фернандо Каранга]] || 2017 – 2018 ||39||29 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] {{br}} {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Раул Лое]] || 2017 – 2018 || 25 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Александър Барт]] || 2017 – 2018 || 16 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Литва}} [[Литва]] || [[Витаутас Черняускас]] || 2017 – 2020 || 75 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] {{br}} {{Флагче|България}} [[България]] || [[Енрике Рафаел]] || 2017 – 2021 ||69||7 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Тиаго Родригес]] || 2017 – 2021 || 84 || 19 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Роланд Алберг]] || 2018 || 11 || 4 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] || [[Жан Карлос Бланко]] || 2018 || 13 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Укра]] || 2018 || 1 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Гана}} {{br}} {{Флагче с име|Нидерландия}} || [[Едвин Джеси]] || 2018 – 2019, 2020 || 52 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Словакия}} [[Словакия]] {{br}} {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] || [[Борис Секулич]] || 2018 || 12 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Мауридес]] || 2018 – 2019 || 21 || 9 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] {{br}} {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Стивън Перейра]] || 2018 – 2019 || 8 ||0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Данте Стипица]] || 2018 – 2019 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Гвинея-Бисау}} {{br}} {{Флагче с име|Португалия}} || [[Жанио Бикел]] || 2018 – 2020 || 44 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Гвинея-Бисау}} {{br}} {{Флагче с име|Португалия}} || [[Жорже Фернандо Барбоса Интима|Жоржиньо]] || 2018 – 2019 || 32 || 5 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] || [[Евандро да Силва]] || 2018 – 2020 || 50 || 12 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гамбия}} [[Гамбия]] || [[Али Соу]] || 2018 – 2021 || 74 || 32 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] || [[Нуно Томаш]] || 2019 || 16 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Диего Фабрини]] || 2019 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Шотландия}} [[Шотландия]] || [[Тони Уот]] || 2019 || 15 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Испания}} [[Испания]] || [[Раул Албентоза]] || 2019 – 2020 || 15 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Русия}} [[Русия]] || [[Денис Давидов (футболист, р. 1995)|Денис Давидов]] || 2019 – 2020 || 3 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Англия}} [[Англия]] {{br}} {{Флагче с име|Нигерия}} || [[Вив Соломон-Отабор]] || 2019 – 2020 || 19 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче с име|Австралия}} {{br}} {{Флагче с име|Хърватия}} || [[Томи Юрич]] || 2019 – 2020 || 10 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Ирландия}} [[Ирландия]] || [[Греъм Кери]] || 2019 – 2022 || 72 || 6 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Конго}} [[Конго]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Брадли Мазику]] || 2019 – 2022 || 73 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Върнан Анита]] || 2020 || 2 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Италия}} [[Италия]] || [[Стефано Белтраме]] || 2020 || 21 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Юнус Санкаре]] || 2020 || 12 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Венецуела}} [[Венецуела]] {{br}} {{Флагче с име|Испания}} || [[Адалберто Пеняранда]] || 2020 – 2021 || 5 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Гвинея}} [[Гвинея]] || [[Жул Кейта]] || 2020 – 2021 || 14 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Англия}} [[Англия]] {{br}} {{Флагче с име|Ямайка}} || [[Джером Синклер]] || 2020 – 2021 || 18 || 1 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Еквадор}} [[Еквадор]] || [[Жорди Кайседо]] || 2021 – 2022 || 42 || 23 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] {{br}} {{Флагче с име|Испания}} || [[Федерико Варела]] || 2021 – 2022 || 24 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[Босна и Херцеговина]] || [[Хамза Чатакович]] || 2021 || 6 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Естония}} [[Естония]] || [[Карол Метс]] || 2021 || 12 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Демократична република Конго|ДР Конго}} [[Демократична република Конго|Конго]] {{br}} {{Флагче с име|Франция}} || [[Жуниор Нзила]] || 2021 – 2022 || 4 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Хърватия}} [[Хърватия]] || [[Карло Мухар]] || 2021 – 2022 || 25 || 2 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Финландия}} [[Финландия]] || [[Томас Лам]] || 2021 – 2022 || 22 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] || [[Яник Вилдсхут]] || 2021 – 2022 || 28 || 0 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Франция}} [[Франция]] || [[Йоан Баи]] || 2021 – 2022 || 23 || 3 |- | style="text-align:left; padding: 0 10px;" | {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] || [[Федерико Варела]] || 2021 – 2022 || 23 || 0 |- |} <small>'''''Забележка:''' Списъкът включва чужденци с поне 1 официален мач за ЦСКА. [[Саша Ковачевич]] и [[Драган Шарац]] не бяха картотекирани за [[„А“ група]] за [[Първенство на България по футбол 1999/00|сезон 1999/00]] заради задължения на ЦСКА към [[Нефтохимик]]. Двамата имат мачове за ЦСКА в [[Купата на УЕФА]]. ''</small> === По държави === # {{Флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] – '''27''': Жоао Карлош, Агналдо Перейра, Фабио Лима, Леонардо Лима, Родриго Соуса, Тиаго Силва, Даниел Моралес, Ней, Фелипе Машадо, Ели Маркеш, Маркиньош, Мишел Платини, Адемар Жуниор, Жуниор Мораеш, Тасио Дос Сантос, Лукаш Саша, Ревсон, Марсиньо, Еденилсон Бергонси, Хуан Фелипе, Фернандо Каранга, Енрике, Джеферсон, Мауридес Жуниор, Евандро Да Силва, Густаво Бузато, Маурисио Гарсес # {{Флагче|Сърбия}} [[Сърбия]] (''включва и бившите държави {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Съюзна република Югославия|Югославия]], {{Флагче|Сърбия и Черна гора}} [[Сърбия и Черна гора]]'') – '''18''': Божо Джуркович, Ненад Лукич, Саша Мъркич, Иван Литера, Саша Ковачевич, Драган Шарац, Драган Жилич, Мичо Вранеш, Йован Веселинович, Драголюб Симонович, Деян Максич, Славко Матич, Александър Мутавджич, Оливер Ковачевич, Ненад Настич, Иван Маркович, Неманя Милисавлевич, Лазар Туфегджич # {{Флагче|Португалия}} [[Португалия]] – '''14''': Жоао Брито, Фелипе да Коща, Руй Мигел, Бернардо Тенгариня, Сержиньо, Бруно Морейра, Диого Виана, Руи Педро, Арсенио Нунеш, Давид Симао, Рубен Пинто, Тиаго Родригес, Укра, Нуно Томаш # {{Флагче|Северна Македония}} [[Северна Македония|Македония]] – '''9''': Бобан Бабунски, Саша Чирич, Люпчо Марковски, Ристе Милосавов, Илия Найдоски, Артим Шакири, Роберт Петров, Игор Митрески, Християн Кировски # {{Флагче|Колумбия}} [[Колумбия]] – '''8''': Бернардо Редин, Карлос Пимиенто, Хамилтон Рикард, Вилмар Джордан, Рафаел Перес, Густаво Кулма, Жан Карлос Бланко, Браян Морено Алварес # {{Флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] – '''8''': Куидо Ланзаат, Грегъри Нелсън, Кристиан Супусепа, Роланд Алберг, Върнан Анита, Юрген Матей, Мено Кох, Брадли де Нойер # {{Флагче|Румъния}} [[Румъния]] – '''8''': Александру Пицурка, Еуген Трика, Флорентин Петре, Даниел Панку, Янис Зику, Джордже Паун, Александру Пакурар, Сергиу Буш # {{Флагче|Франция}} [[Франция]] – '''8''': Беноа Кое, Елиот Гранден, Жереми Родригес, Жереми Фо-Поре, Александър Барт, Тибо Вион, Йоан Баи, Жуниор Нзила # {{Флагче|Кабо Верде}} [[Кабо Верде]] – '''7''': Анселмо Жаир, Жозе Емилио Фуртадо, Зе Руй, Давид Мендес Силва, Нилсон Антонио, Луис Платини, Стивън Перейра # {{Флагче|Италия}} [[Италия]] – '''6''': Марко Еспозито, Кристиан Тибони, Фабрицио Грило, Джузепе Акуаро, Диего Фабрини, Стефано Белтраме # {{Флагче с име|Хърватия}} – '''6''': Матия Матко, Тончи Кукоч, Марио Бркляча, Марин Оршулич, Данте Стипица, Карло Мухар # {{Флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] – '''5''': Маркос Чарас, Лукас Трекаричи, Себастиан Скиорили, Гуидо ди Вани, Федерико Варела # {{Флагче|Камерун}} [[Камерун]] – '''4''': Даниел Беконо, Нджонго Присо, Петрус Бумал, Раул Лое # {{Флагче|Сенегал}} [[Сенегал]] – '''4''': Ибрахима Гай, Мансур Аянда, Джаксън Менди, Юнес Санкаре # {{Флагче|Англия}} [[Англия]] – '''3''': Брайън Хауърд, Вив Соломон-Отабор, Джером Синклер # {{Флагче|Гана}} [[Гана]] – '''3''': Уилям Куабена Тиеро, Едвин Джеси, Бисмарк Чарлс # {{Флагче|Гвинея-Бисау}} [[Гвинея-Бисау]] – '''3''': Тони Силва, Жанио Бикел, Жоржиньо # {{Флагче|Испания}} [[Испания]] – '''3''': Франсиско Мартос, Антонио Томас, Раул Албентоза # {{Флагче|Мароко}} [[Мароко]] – '''3''': Мурад Хидиуед, Абдер Кабус, Илиас Хадад # {{Флагче|Нигерия}} [[Нигерия]] – '''3''': Кевин Амунеке, Шалозе Удоджи, Стивън Съндей # {{Флагче|Словения}} [[Словения]] – '''3''': Митя Мьорец, Саша Живец, Денис Халилович # {{Флагче|Украйна}} [[Украйна]] – '''3''': Евген Немодруг, Игор Харковченко, Денис Причиненко # {{Флагче|Чехия}} [[Чехия]] – '''3''': Роберт Цаха, Томаш Черни, Якуб Дивиш # {{Флагче|Босна}} [[Босна и Херцеговина]] – '''2''': Сергей Якирович, Хамза Чатакович # {{Флагче|Еквадор}} [[Еквадор]] – '''2''': Кевин Меркадо, Жорди Кайседо # {{Флагче|Естония}} [[Естония]] – '''2''': Йоел Линдпере, Карол Метс # {{Флагче|Ирландия}} [[Ирландия]] – '''2''': Килиан Шеридън, Греъм Кери # {{Флагче|Латвия}} [[Латвия]] – '''2''': Викторс Морозс, Максимс Уваренко # {{Флагче|Люксембург}} [[Люксембург]] – '''2''': Орелиен Йоахим, Енес Махмутович # {{Флагче|Малта}} [[Малта]] – '''2''': Стефан Джилио, Чъкс Нвоко # {{Флагче|Република Конго}} [[Република Конго]] – '''2''': Кевин Кубемба, Брадли Мазику # {{Флагче|Словакия}} [[Словакия]] – '''2''': Радослав Забавник, Борис Секулич # {{Флагче|Суринам}} [[Суринам]] – '''2''': Сендрино Мисиджан, Яник-Сони Вилдсхут # {{Флагче|Черна гора}} [[Черна гора]] – '''2''': Никола Вуядинович, Стефан Николич # {{Флагче|Кот д'Ивоар}} [[Кот д'Ивоар]] – '''1''': Гийом Да Зади # {{Флагче|Индия}} [[Индия]] – '''1''': Ренеди Сингх # {{Флагче|Австралия}} [[Австралия]] – '''1''': Томи Юрич # {{Флагче|Албания}} [[Албания]] – '''1''': Алтин Хаджи # {{Флагче|Алжир}} [[Алжир]] – '''1''': Райс М'Боли # {{Флагче|Армения}} [[Армения]] – '''1''': Расмик Григорян # {{Флагче|Бенин}} [[Бенин]] – '''1''': Омар Косоко # {{Флагче|Венецуела}} [[Венецуела]] – '''1''': Адалберто Пеняранда # {{Флагче|Гамбия}} [[Гамбия]] – '''1''': Али Соу # {{Флагче|Гвинея}} [[Гвинея]] – '''1''': Жул Кейта # {{Флагче|Грузия}} [[Грузия]] – '''1''': Амиран Муджири # {{Флагче|Гърция}} [[Гърция]] – '''1''': Илиас Кириакидис # {{Флагче|Демократична република Конго}} [[Демократична република Конго|Д.Р. Конго]] – '''1''': Масена Моке # {{Флагче|Екваториална Гвинея}} [[Екваториална Гвинея]] – '''1''': Иван Боладо # {{Флагче|Исландия}} [[Исландия]] – '''1''': Гардар Гунльойсон # {{Флагче|Ливан}} [[Ливан]] – '''1''': Самир Аяс # {{Флагче|Литва}} [[Литва]] – '''1''': Витаутас Черниаускас # {{Флагче|Мадагаскар}} [[Мадагаскар]] – '''1''': Анисе Абел # {{Флагче|Мали}} [[Мали]] – '''1''': Мамади Сидибе # {{Флагче|Молдова}} [[Молдова]] – '''1''': Евгений Хмарук # {{Флагче|Панама}} [[Панама]] – '''1''': Хосе Гарсес # {{Флагче|Парагвай}} [[Парагвай]] – '''1''': Уго Баеш # {{Флагче|Русия}} [[Русия]] – '''1''': Денис Давидов # {{Флагче|Того}} [[Того]] – '''1''': Серж Нюанджи # {{Флагче|Уругвай}} [[Уругвай]] – '''1''': Игнасио Лорес # {{Флагче|Финландия}} [[Финландия]] – '''1''': Томас Лам # {{Флагче|Хаити}} [[Хаити]] – '''1''': Дюкенс Назон # {{флагче|Централноафриканска република}} [[Централноафриканска република]] – '''1''': Амос Юга # {{Флагче|Шотландия}} [[Шотландия]] – '''1''': Тони Уот # {{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия]] – '''1''': Джонатан Линдсет # {{Флагче|ЮАР}} [[ЮАР]] – '''1''': Макдоналд Муканси === По континенти === # [[Файл:EuropeContour.svg|20px]] [[Европа]] – '''117''' # [[Файл:SouthAmericaContours.svg|15px]] [[Южна Америка]] – '''47''' # [[Файл:AfricaContour.svg|17px]] [[Африка]] – '''41''' # [[Файл:NorthAmericaContour.svg|20px]] [[Северна Америка]] – '''2''' # [[Файл:AsiaContour.svg|20px]] [[Азия]] – '''1''' # [[Файл:AustraliaContour.svg|18px]] [[Австралия]] – '''1''' == Разширен отбор на петдесетилетието == Разширения отбор на петдесетилетието на ЦСКА е състав от 55-те най-добри футболисти на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] за периода [[1948]] – [[1998]] г. Съставът е направен във връзка с честването на 50-годишнината на ФК ЦСКА от ръководството и активът на Клуба на ветераните, УС на ФК ЦСКА и спортни журналисти пишещи за футбола. Те са подредени по номерата на постовете, на които са играли, и по азбучен ред: * №1 – [[Георги Велинов]], [[Стефан Геренски]], [[Стоян Йорданов]], [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]], [[Йордан Филипов]] * №2 – [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]], [[Иван Зафиров]], [[Кирил Ракаров]], [[Димитър Цветков (футболист)|Димитър Цветков]], [[Борислав Футеков]] * №3 – [[Борис Гаганелов]], [[Трифон Иванов]], [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]], [[Манол Манолов]], [[Кирил Станков]] * №4 – [[Цоньо Василев]], [[Георги Енишейнов]], [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]], [[Христо Маринчев]], [[Георги Цветков (футболист)|Георги Цветков]] * №5 – [[Стефан Божков]], [[Георги Димитров (футболист)|Георги Димитров (Джеки)]], [[Панталей Димитров]], [[Радослав Здравков]], [[Божил Колев]] * №6 – [[Никола Алексиев (футболист)|Никола Алексиев]], [[Димитър Пенев]], [[Борис Станков]], [[Гаврил Стоянов]], [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] * №7 – [[Цветан Атанасов]], [[Цветан Йончев]], [[Емил Костадинов]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Стефан Т. Стефанов]] * №8 – [[Кирил Богданов]], [[Георги Димитров (червения)|Георги Димитров (Червения)]], [[Аспарух Никодимов]], [[Христо Стоичков]], [[Нако Чакмаков]] * №9 – [[Спас Джевизов]], [[Петър Жеков]], [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]], [[Любослав Пенев]], [[Никола Цанев]] * №10 – [[Никола Божилов]], [[Георги Денев]], [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]], [[Лъчезар Танев]], [[Димитър Якимов]] * №11 – [[Димитър Марашлиев]], [[Стойчо Младенов]], [[Васил Романов]], [[Стойне Минев]], [[Крум Янев]] == 66-те най-добри футболисти за 60-годишнината на ЦСКА == 66-те най-добри футболисти за 60-годишнината на ЦСКА е състав от 66-те най-добри футболисти на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] за периода [[1948]] – [[2008]] г. Футболистите са определени чрез гласуване в официалния сайт на ЦСКА ([http://www.cska.bg cska.bg]). В гласуването имаха възможност да се включат всички фенове на отбора. Футболистите са подредени спрямо гласовете подадени за тях. {| |- style="vertical-align: top;" | '''Позиция с № 1''' * 1. [[Георги Велинов]] * 2. [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]] * 3. [[Стоян Йорданов]] * 4. [[Йордан Филипов]] * 5. [[Илия Вълов]] * 6. [[Ивайло Петров]] | | '''Позиция с № 2''' * 1. [[Кирил Ракаров]] * 2. [[Иван Зафиров]] * 3. [[Иван Василев (футболист)|Иван Василев]] * 4. [[Адалберт Зафиров]] * 5. [[Йордан Тодоров]] * 6. [[Недялко Младенов]] | | '''Позиция с № 3''' * 1. [[Манол Манолов]] * 2. [[Трифон Иванов]] * 3. [[Георги Илиев - Майкъла|Георги Илиев (Майкъла)]] * 4. [[Александър Тунчев]] * 5. [[Валентин Илиев]] * 6. [[Кирил Станков]] | | '''Позиция с № 4''' * 1. [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]] * 2. [[Христо Маринчев]] * 3. [[Цоньо Василев]] * 4. [[Борис Гаганелов]] * 5. [[Красимир Безински]] * 6. [[Методи Томанов]] |} {| |- style="vertical-align: top;" | '''Позиция с № 5''' * 1. [[Стефан Божков]] * 2. [[Георги Димитров (Джеки)]] * 3. [[Божил Колев]] * 4. [[Радослав Здравков]] * 5. [[Борис Станков]] * 6. [[Панталей Димитров]] | | '''Позиция с № 6''' * 1. [[Гаврил Стоянов]] * 2. [[Димитър Пенев]] * 3. [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] * 4. [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] * 5. [[Ивайло Киров]] * 6. [[Тодор Янчев]] | | '''Позиция с № 7''' * 1. [[Емил Костадинов]] * 2. [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]] * 3. [[Цветан Йончев]] * 4. [[Цветан Атанасов]] * 5. [[Мартин Петров]] * 6. [[Анатоли Нанков]] | | '''Позиция с № 8''' * 1. [[Христо Стоичков]] * 2. [[Никола Цанев]] * 3. [[Георги Димитров (Червения)]] * 4. [[Аспарух Никодимов]] * 5. [[Велизар Димитров]] * 6. [[Нако Чакмаков]] |} {| |- style="vertical-align: top;" | '''Позиция с № 9''' * 1. [[Петър Жеков]] * 2. [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]] * 3. [[Спас Джевизов]] * 4. [[Любослав Пенев]] * 5. [[Димитър Бербатов]] * 6. [[Ивайло Андонов]] | | '''Позиция с № 10''' * 1. [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]] * 2. [[Димитър Якимов]] * 3. [[Георги Денев]] * 4. [[Лъчезар Танев]] * 5. [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] * 6. [[Методи Деянов]] | | '''Позиция с № 11''' * 1. [[Крум Янев]] * 2. [[Димитър Марашлиев]] * 3. [[Стойчо Младенов]] * 4. [[Христо Марашлиев]] * 5. [[Ружди Керимов]] * 6. [[Стойне Минев]] |} {{fb старт}} {{ПФК ЦСКА (София) сезони}} {{fb край}} [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)| ]] mtz5lyfippyj3qv4t52qbs5wvxdj7b4 0 96839 11473936 10716444 2022-07-29T09:55:45Z Carbonaro. 221440 /* Административно деление */ wikitext text/x-wiki {| {{{prettyinfobox}} align="right" ! colspan="2" align=center bgcolor="#FFDEAD" |'''Шумадийски окръг''' |- |- ! colspan="2" align="center" | [[Файл:Map of Šumadija.PNG|200px|Шумадийски окръг]] |- |- valign="top" |- bgcolor="#FFDEAD" | '''Регион''' || [[Централна Сърбия]] |- bgcolor="#FFFFFF" | '''Админ. център''' || [[Крагуевац]] |- bgcolor="#FFDEAD" | '''[[Площ]]''' || 2387 [[Квадратен километър|км²]] |- bgcolor="#FFFFFF" | '''[[Население]]''' || 298 778 ''<small>(2002)</small>'' |- bgcolor="#FFDEAD" | '''Етнически групи''' || [[сърби]]: 289 183<br>[[черногорци]]: 1822<br>[[цигани]]: 1606<br>[[югославяни]]: 540<br>[[македонци]]: 461<br>[[хървати]]: 296 |} '''Шумадийският окръг''' ({{lang|sr|Шумадијски округ|Šumadijski okrug}}) е разположен в централната част на [[Сърбия]], в историческата област [[Шумадия]]. Населението на [[окръг]]а е 298 778 души (2002), а площта му – 2387 км². Административен център е град [[Крагуевац]]. == География == Шумадийският окръг се намира в [[Централна Сърбия]]. Има хълмист релеф и в миналото е имал много гори, откъдето идва и името на областта. На сръбски език ''шума'' означава гора. Поради близостта си до сръбската столица Шумадийски окръг има добре изградена инфраструктура. == Административно деление == Шумадийски окръг се състои от 6 [[община|общини]]: * [[Крагуевац|Град Крагуевац]] * [[Община Аранджеловац]] * [[Община Баточина]] * [[Община Книч]] * [[Община Лапово]] * [[Община Топола]] * [[Община Рача]] Град Крагуевац е разделен на 5 градски общини: * [[Община Аеродрум (Сърбия)|Община Аеродрум]] * [[Община Пивара]] * [[Община Станово]] * [[Стари град (Крагуевац)|Община Стари град]] * [[Община Страгари]] == История == Крагуевац е най-големият град в Шумадия. Бързо се развива, след като [[Смедеревски санджак|Смедеревският санджак]] получава [[автономия]] от [[Османската империя]]. Така през [[1833]] г. в Крагуевац е основана първата сръбска гимназия, намираща се южно от [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]]. В най-новата си история Крагуевац има тъжна участ. В началото на [[Нацистка Германия|нацистката]] [[окупация]] на страната сръбски партизани разстрелват от засада германски войници. Югославската [[пропаганда]] след [[Втората световна война]] твърди, че германците при опита си да разкрият извършителите на [[21 октомври]] [[1941]] г. разстрелват в града над 7000 граждани, от които около 300 деца и 18 учители от Крагуевацката гимназия, както и 15 деца на възраст от 8 до 15 години. Днес това пропагандно твърдение е опровергано, но в града има издигнат паметник от югославско време на загиналите крагуевчани по време на нацистката окупация – виж [[разстрели в Кралево и Крагуевац]]. == Население == В окръга живеят 298 778 души според последното преброяване от 2002 година Според етническата си принадлежност населението има следния състав: * [[сърби]]: 289 183 * [[черногорци]]: 1822 * [[цигани]]: 1606 * [[югославяни]]: 540 * [[македонци]]: 461 * [[хървати]]: 296 * [[мюсюлмани (народ)|мюсюлмани по националност]]: 189 * [[горани]]: 108 * [[словенци]]: 107 * [[румънци]]: 102 * [[унгарци]]: 75 * [[българи]]: 72 * други == Икономика == Крагуевац е сред най-големите модерни и индустриализирани центрове на Сърбия. Най-голямото предприятие в града и окръга е заводът „[[Застава (холдинг)|Застава]]“, в който се произвеждат автомобилите „Юго“ и „Застава“. Други големи предприятия са фабриката „21 октомври“, която произвежда резервни части за автомобили, и консервната фабриката „Червена звезда“. == Култура == Поради разположението му в сърцето на Сърбия град Крагуевац и околностите му имат богато културно наследство. В близост до окръжния център се намират няколко средновековни манастири: * Благовещенски манастир Дивостин, датиращ от [[18 век]], * Манастир „Свети Никола“, за който се смята, че е съществувал още преди [[Косовска битка|Косовската битка]] ([[1389]]), * Манастир Драча. == Външни препратки == * [http://www.sumadija.com/ Шумадийска лига] * [http://www.stragari.co.yu/ Страгари – село в Шумадийски окръг] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090201185141/http://stragari.co.yu/ |date=2009-02-01 }} {{Окръзи в Сърбия}} [[Категория:Шумадийски окръг| ]] [[Категория:Шумадия]] 7roysd6xda35lp4f7kz6lbyzs7838pz 2 97664 11473763 11472980 2022-07-29T05:44:21Z StanProg 7502 /* Изтриване на статия */ wikitext text/x-wiki {{Вавилон|bg|en-3|ru-1}} {{Потребителска кутия|проект Военна история на България}} {| class="wikitable sortable project-maintenance-tools" |+ Поддръжка ! class=unsortable | ! {{tooltip|Инструмент|Инструмент за поддръжка}} ! {{tooltip|Ниво|Ниво на трудност на операцията}} ! {{tooltip|Категория|Категорията на инструмента: Статия, Категория, ...}} ! {{tooltip|Период|Период, през който е добре да се преглежда страницата}} ! class=unsortable | {{tooltip|Редактори|Редактори, които активно работят с инструмента}} |- class="mt-1" | | {{tooltip|?|Списък на статиите, които не са свързани с обекти от Уикиданни}} || [https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:UnconnectedPages?namespace=0 Статии без обект в Уикиданни] || Средно || Статия || ежедневно || [[Потребител:StanProg|Стан]] и [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] |} {| class="wikitable project-maintenance-table" |+ Поддръжка ! {{tooltip | Ниво | Ниво на трудност на операцията}} ! {{tooltip | Категория | Категорията на инструмента: Статия, Категория, ...}} ! {{tooltip | Период | Период, през който е добре да се преглежда страницата}} ! {{tooltip | Инструмент | Инструмент за поддръжка}} ! {{tooltip | Редактори| Редактори, които активно работят с инструмента}} |- | colspan=5 | {| class="wikitable mw-collapsible mw-collapsed" style="width: 100%; margin: 0;white-space: nowrap;" |+ Списък на статиите, които не са свързани с обекти от Уикиданни | Подробно описание, кое, защо, как... |} |- class="mt-1" | | Средно || Статия || ежедневно || [https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:UnconnectedPages?namespace=0 Статии без обект в Уикиданни] || [[Потребител:StanProg|Стан]] |} {| class="wikitable" |+ Инструменти за поддръжка |- ! Статии !! Категории !! Уикиданни !! Разни |- | {{bullet}} [https://tools.wmflabs.org/hgztools/uselessdefaultsorts/index.php?lang=bg&project=wikipedia Useless defaultsorts] {{br}} {{bullet}} [https://tools.wmflabs.org/hgztools/pagepropmaintenance/index.php?lang=bg&project=wikipedia&mode=ns0-noindex Page prop maintenance] | {{bullet}} [https://petscan.wmflabs.org/ PetScan] {{br}} {{bullet}} [https://tools.wmflabs.org/hgztools/categoryredirects/index.php?lang=bg&project=wikipedia Category redirects] | {{bullet}} [https://tools.wmflabs.org/wikidata-todo/duplicity.php?wiki=bgwiki&mode=list Missing items] | {{bullet}} [https://tools.wmflabs.org/hgztools/uselessprotections/index.php?lang=bg&project=wikipedia Useless protections] |} {{imbox | type = license | image = [[Картинка:Human-preferences-desktop.svg|52п|Инструменти]] | text = {{bullet}} [[Потребител:StanProg/Източници|Източници]] {{bullet}} [https://tools.wmflabs.org/pageviews/?project=bg.wikipedia.org&platform=all-access&agent=user&range=latest-20&pages= Pageviews] {{bullet}} [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Специални%3AДърво_на_категориите&target=Военни+формирования&mode=categories&namespaces= Дърво на категориите] {{bullet}} [https://tools.wmflabs.org/xtools/pcount/index.php?name=StanProg&lang=bg&wiki=wikipedia Брояч на редакции] {{bullet}} [http://reftag.appspot.com/ Цитиране на Google Books] {{bullet}} [[:en:Wikipedia:AutoWikiBrowser|AWB]] {{bullet}} [http://stats.wikimedia.org/EN/TablesWikipediaBG.htm BgWiki] {{bullet}} [https://dumps.wikimedia.org/bgwiki/latest/ Бази от данни] {{bullet}} [https://translatewiki.net/wiki/Translating:Group_statistics Translating:Group statistics] {{bullet}} [[toollabs:svgtranslate|Превод на SVG]] }} * <nowiki>{{subst:П-вандал1|Алабала}} ~~~~</nowiki> * <nowiki>{{subst:П-реклама1|Минерални топлоизолационни плочи}} ~~~~</nowiki> * <nowiki>{{значимост}}</nowiki> * [http://tools.wmflabs.org/magnustools/randomarticle.php?lang=bg&project=wikipedia&categories=Български+офицери&d=5 Случайна статия: Български офицери] * [http://bmanolov.free.fr/tmp/BG_pravopis.pdf Принципи и правила на правописа и пунктуацията в българския език] За изтриване, когато се обработят: [[Потребител:StanProg/две запетайки|две запетайки]] Уикиданни: [https://petscan.wmflabs.org/?language=bg&project=wikipedia&depth=4&categories=Български%20офицери&ns%5B0%5D=1&show_redirects=no&search_max_results=500&wikidata_item=without&interface_language=en&active_tab=&doit= Български офицери без обект] {{bullet}} [[Специални:Желани категории|Желани категории]] {{bullet}} [[Специални:Некатегоризирани страници|Некатегоризирани страници]] {{bullet}} [[Уикипедия:1000 статии|1000 статии]] {{bullet}} [http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Images_from_the_Bulgarian_Archives_State_Agency Картинки от ДА „Архиви“] {{bullet}} [https://commons.wikimedia.org/wiki/Special:ListFiles?limit=500&user=BASA_Спасимир&ilshowall=1 BASA Спасимир] {{bullet}} [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:CentralAuth CentralAuth] {{bullet}} [[Потребител:StanProg/Работна|Работна]] {{bullet}} [[Потребител:StanProg/Пясъчник|Пясъчник]] {{bullet}} [[Потребител:StanProg/Lua|Lua]] * [https://petscan.wmflabs.org/?language=bg&project=wikipedia&categories=Статии%20без%20посочени%20източници&ns%5B0%5D=1&smaller=500&templates_no=Микромъниче&search_max_results=500&interface_language=en&active_tab=tab_templates_n_links&doit= Шаблон за микромъниче (поетапно)] * Да се прегледа [[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Специални%3AДневници&type=move&user=StanProg&page=&year=&month=-1&tagfilter=]] == Задачки == # Статии за всички [[Пеши дружини на Българската армия|пеши дружини от Княжество България]] | Прогрес: 0/24 # Проект „Българските фотографи“ # Попълване на данните за всички [[Списък на генералите в Третото българско царство|генерали от Царство България]] по Руменин и цялостно форматиране | Прогрес: ???/436 # [[Уикипедия:Значимост|Значимост]]: Превод и адаптация на критерии от английската и други езикови версии. # [[Уикипедия:Шаблони|Шаблони]]: Подобряване на документацията и качеството на шаблоните ## [[Уикипедия:Категории|Категоризация]]: Категоризиране на шаблоните ## [[Уикипедия:TemplateData|TemplateData]]: Добавяне в най-използваните като цяло и от млади редактори шаблони ## Създаване на нова основна страница [[Уикипедия:Шаблони]] с каталог на шаблоните и подстраници за различните типове шаблони ## Прилагане на шаблоните за източници: ### <nowiki>{{Източник БПП}}</nowiki> ### <nowiki>{{Източник ПСВКЕС}}</nowiki> ### <nowiki>{{Източник ПАФЦВА}}</nowiki> # [[Потребител:StanProg/Свети Александър|Носители на орден „Св. Александър“]] | Прогрес: Велик кръст/VI степен (само списък, без разхвърляне по статиите) == Ключови задачи по приоритет == * Да добавя „Източник БПП“ към всички статии: да изтегля базата от данни и да направя списък със статиите за замяна. * Изчистване на шаблон <nowiki>{{без източници}}</nowiki> от българските офицери, военни подразделения и др. от Третото българско царство * Изчистване на шаблон <nowiki>{{обработка}}</nowiki> от българските офицери, военни подразделения и др. от Третото българско царство * Преминаване към шаблон „Военно лице“ на всички български офицери * Добавяне на параметър „образование“ към шаблон „Военно лице“ * Добавяне на данни в „образование“ при шаблон „Военно лице“ == Президентски укази за звания, награди, назначения и уволнения == * На 1 август 2018 г. бригаден генерал [[Иван Ортомаров]] е освободен от длъжността директор на [[дирекция „Операции и подготовка“]], удостоен със звание [[генерал-майор]] и назначен за заместник-командир на Корпус за бързо развръщане на НАТО в Солун, Република Гърция.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=125799 Указ № 108 за освобождаване на бригаден генерал Иван Кирилов Ортомаров от длъжността директор на дирекция „Операции и подготовка“ на Министерството на отбраната, назначаването му на длъжността заместник-командир на Корпус за бързо развръщане на НАТО в Солун, Република Гърция, и удостояването му с висше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 1 август 2018 г.]</ref> * На 22 май 2018 г. бригаден генерал [[Светослав Даскалов]] е освободен от длъжността директор на служба „Военна информация“ и от военна служба.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=125795 Указ № 104 за освобождаване на бригаден генерал Светослав Любенов Даскалов от длъжността директор на служба „Военна информация“ и от военна служба, считано от 22 май 2018 г.]</ref> * На 13 юни 2018 г. бригаден генерал [[Светослав Даскалов]] е награден с [[За военна заслуга|орден „За военна заслуга“]] първа степен, „ за големите му заслуги за развитието и укрепването на въоръжените сили, за дългогодишна и безупречна служба и за приноса му за националната и колективната сигурност, за проявения висок професионализъм и за личния му принос в процеса на реформиране и изграждане на българското военно разузнаване в съответствие с новите глобални предизвикателства“.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=127517 Указ № 156 за награждаване на бригаден генерал Светослав Любенов Даскалов с орден „За военна заслуга“ първа степен]</ref> == Невъведена информация == * През 1914 година подполковник [[Константин Юрданов]], който до това време е началник на 27^-о полково военно окръжие е назначен за помощник-командир на [[Двадесет и седми пехотен чепински полк|27^-и пехотен чепински полк]].<ref>в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2</ref> * През 1914 година майор [[Димитър Грънчаров]], който до това време е командир на рота от [[Военното на Негово Величество училище]] е назначен за началник на 27^-о полково военно окръжие.<ref>в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2</ref> * През 1914 година майор [[Никола Константинов (офицер)|Никола Константинов]], който до това време е командир на рота от [[Военното на Негово Величество училище]] е назначен за началник на 10^-о полково военно окръжие.<ref>в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2</ref> * През 1914 година майор [[Георги Илиев (офицер)|Георги Илиев]], който до това време е командир на дружина от [[Шести пехотен търновски полк|6^-и пехотен търновски на Негово Величество полк]] е назначен за началник на 22^-ро полково военно окръжие.<ref>в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2</ref> * През 1914 година майор [[Емануил Филипов]], който до това време е командир на рота от [[Петнадесети пехотен ломски полк|15^-и пехотен ломски полк]] е назначен за старши адютант по домакинската част в щаба на [[Трета пехотна балканска дивизия|3^-та пехотна балканска дивизия]].<ref>в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2</ref> * През 1914 година майор [[Тодор Пенев]], който до това време е командир на рота от [[Втори пехотен искърски полк|2^-ри пехотен искърски полк]] е назначен за старши адютант по домакинската част в щаба на [[Пета пехотна дунавска дивизия|5^-а пехотна дунавска дивизия]].<ref>в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2</ref> * През 1914 година майор [[Теодор Иванов]], който до това време е възпитател от военното на Негово Величество училище е назначен за командир на рота от [[Военното на Негово Величество училище]].<ref>в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2</ref> * През 1914 година майор [[Васил Кабакчиев]], който до това време е командир на рота от [[Деветнадесети пехотен шуменски полк|19^-и пехотен шуменски полк]] е назначен за командир на рота от [[Военното на Негово Величество училище]].<ref>в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2</ref> * През 1914 година майор [[Петър Попиванов (офицер)|Петър Попиванов]], който до това време е командир на рота от [[ШЗО|Школата за запасни подпоручици]] е назначен за командир на рота от [[Военното на Негово Величество училище]].<ref>в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2</ref> == Процедури == === Изтриване на статия === * Добавя се шаблон на беседата на статията на базата на [[Уикипедия:Страници_за_изтриване]]: <pre> {{Бивша за изтриване | oldid-value = | дата = 16 август 2019 | гласуване = 2019/07/{{subst:SUBJECTPAGENAME}} | резултат = изтрита }} </pre> * Добавя се решението на в Уикипедия:Страници за изтриване/ХХХ: <nowiki>'''Решението е''': изтриване. --~~~~</nowiki> (запазване, меко изтриване, пренасочване, оттеглено предложение). (Ако решението е единодушно, няма нужда по пояснения.) И <code><nowiki>{{архив уикипедия изтриване|бс}}</nowiki></code> в началото на страницата, а в края <code><nowiki>{{архив-край}}</nowiki></code> * Премахва се от [[Уикипедия:Страници за изтриване|страници за изтриване]] (Резюме: Архивиране) * Изтрива се статията с избор на '''Изтриване с обсъждане и гласуване''' (автоматично добавя в резюмето: ''Решено с гласуване на [[Уикипедия:Страници за изтриване]]:'') <nowiki>[[Уикипедия:Страници за изтриване/2022/07/Димитър Величков Христов (Митко Малкия)|резултат]]</nowiki>. == Примерни страници (Модели) за нови статии (или подобряване на съществуващи) от съответния тип == * [[Андрей Всеволожски]] пример за данни от списъците по старшинство, [http://regiment.ru/index.htm] == Поддръжка == === Военна история на България === * [https://petscan.wmflabs.org/?language=bg&project=wikipedia&depth=9999&categories=Портал%3AВоенна%20история%20на%20България%2FТематични%20статии&ns%5B0%5D=1&templates_any=Обработка&interface_language=en&active_tab=tab_templates_n_links&doit= Обработка] | [https://petscan.wmflabs.org/?language=bg&project=wikipedia&depth=9999&categories=Портал%3AВоенна%20история%20на%20България%2FТематични%20статии&ns%5B0%5D=1&templates_any=Без%20източници&interface_language=en&active_tab=&doit= Без източници] | [https://petscan.wmflabs.org/?language=bg&project=wikipedia&depth=9999&categories=Портал%3AВоенна%20история%20на%20България%2FТематични%20статии&ns%5B0%5D=1&templates_any=Без%20конкретни%20източници&interface_language=en&active_tab=tab_templates_n_links&doit= Без конкретни източници] | [https://petscan.wmflabs.org/?language=bg&project=wikipedia&depth=9999&categories=Портал%3AВоенна%20история%20на%20България%2FТематични%20статии&ns%5B0%5D=1&templates_any=Повече%20източници&interface_language=en&active_tab=&doit= Повече източници] | [https://petscan.wmflabs.org/?language=bg&project=wikipedia&depth=9999&categories=Портал%3AВоенна%20история%20на%20България%2FТематични%20статии&ns%5B0%5D=1&templates_any=Без%20номера%20на%20страници&interface_language=en&active_tab=tab_templates_n_links&doit= Без номера на страници] === Пояснителни страници: определения === {| class="wikitable" |- | {{да}} [[Специални:Какво сочи насам/английски|английски]] || {{да}} [[Специални:Какво сочи насам/арменски|арменски]] || {{да}} [[Специални:Какво сочи насам/български|български]] || {{да}} [[Специални:Какво сочи насам/испански|испански]] || {{да}} [[Специални:Какво сочи насам/литовски|литовски]] || {{не}} [[Специални:Какво сочи насам/немски|немски]] || {{да}} [[Специални:Какво сочи насам/персийски|персийски]] || {{не}} [[Специални:Какво сочи насам/руски|руски]] || {{да}} [[Специални:Какво сочи насам/френски|френски]] |} литовски, полски, португалски {{bullet}} [[Специални:Какво сочи насам/ЗЗД|ЗЗД]] === Категории потенциален обект на SEO оптимизатори === [[:Категория:Козметика|Козметика]], [[:Категория:Парфюмерия|Парфюмерия]], [[:Категория:Мода|Мода]] (рекурсивно) == Сервизни задачи (Проект:Военна история на България) == === По тип === ==== Заменяне на дефис с n-тире с интервал ==== * Шаблони: [[Специални:Какво сочи насам/Шаблон:Военна_част|Военна част]] (на страниците: [[Първа армия|армия]], [[Първа пехотна софийска дивизия|дивизия]], [[Първи пехотен софийски полк|полк]] и др.) * Таблици: Командири/Началници (на страниците: [[Първа армия|армия]], [[Първа пехотна софийска дивизия|дивизия]], [[Първи пехотен софийски полк|полк]] и др.) * Списъци: Наименования (на страниците: [[Първа армия|армия]], [[Първа пехотна софийска дивизия|дивизия]], [[Първи пехотен софийски полк|полк]] и др.) * Подзаглавия и текстове: Балкански войни (1912 – 1913) > Балкански войни (1912 – 1913), Първа световна война, Втора световна война ==== Сливане на Балканска война (1912 – 1913) и Междусъюзническа война (1913) в Балкански войни (1912 – 1913) ==== * Страници: армия, дивизия, полк, военни дейци, войни, сражение, битки, боеве и др. == Принципи (Проект:Военна история на България) == === Структура на биографични статии === # Шаблон <nowiki>{{Военно лице}}</nowiki>: данните се ползват от Уикиданни, като съответните редове се премахват от шаблона # Уводен текст: '''Име Презиме Фамилия''' е български [[офицер]], ([[!чин!]]), описват се най-значимите заемани длъжности по години (1934 – 1935), плюс тези по време на войни, дори и да не са толкова значими. Обемът на уводният текст трябва да е съобразен с обема на самата статия. # '''Биография''' ## <nowiki>=== Сръбско-българска война (1885) ===</nowiki> ## <nowiki>=== Балкански войни (1912 – 1913) ===</nowiki> ## <nowiki>=== Първа световна война (1915 – 1918) ===</nowiki> ## <nowiki>=== Втора световна война (1941 – 1945) ===</nowiki> # '''Военни звания''' (въвеждат се от първото към последното, включват и войнишките и подофицерските звания) ## <nowiki>* [[Подполковник]] за отличие (30 август 1882, преименуван в подполковник)</nowiki> # '''Образование''' (в хронологичен ред; дати в скоби; при по-кратки статии, както и при наличие само на едно образование може да се пропусне) ## <nowiki>* [[Военно на Негово Княжеско Височество училище]] (1878 – 1879)</nowiki> ## <nowiki>* [[Военна академия]] (1918 – 1923)</nowiki> # '''Награди''' (подредени по години в нарастващ ред, ако има информация за това, независимо дали става дума за български или чуждестранни отличия, като допълненията са след датата) ## <nowiki>* [[Орден „За заслуга“]] на обикновена лента (1901)</nowiki> ## <nowiki>* [[Военен орден „За храброст“]] III степен, 1 клас (12 декември 1912)</nowiki> ## <nowiki>* [[Свети Александър (орден)|Княжески/Царски орден „Св. Александър“]] III и IV степен (12 декември 1914)</nowiki> ## <nowiki>* [[Народен орден „За гражданска заслуга“]] III степен (13 януари 1915)</nowiki> ## <nowiki>* [[Народен орден „За военна заслуга“]] II степен (13 декември 1915)</nowiki> ## <nowiki>* [[Орден „За заслуга“]] (13 декември 1917)</nowiki> ## <nowiki>* [[Германски орден „Железен кръст“]] (13 декември 1918)</nowiki> ## <nowiki>* [[Георгиевски кръст „За храброст“]] (13 декември 1918)</nowiki> # '''Бележки''' ## Код: <nowiki><references /></nowiki> # '''Източници''' # '''Шаблони''': Шаблонът за портал се добавя към статиите на личности с подчертана военна кариера или равностойно значима с другите му дейности. Ако съществуват шаблони на други портали, се поставя на позиция според значимостта. ## <nowiki>{{Портал|Военна история на България}}, {{Военна история на България-мъниче}}</nowiki> (като мъничето винаги е последен шаблон) # '''Категории''' (сортирани по поредност, непосредствено преди първата категория се поставя шаблона за сортиране, например: <nowiki>{{СОРТКАТ:Вуйчев, Сава}}, като преди СОРТКАТ се оставя празен ред, за да се разделят основните шаблони от категориите; след категориите не бива да има шаблони)</nowiki>) ## <nowiki>[[Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България]]</nowiki> ## <nowiki>[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]]</nowiki> ## <nowiki>[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]</nowiki> ## <nowiki>[[Категория:Български военни дейци от Втората световна война]]</nowiki> ## Награди (подреждат се по старшинство) ### <nowiki>[[Категория:Носители на орден Св. Св. Кирил и Методий]]</nowiki> ### <nowiki>[[Категория:Носители на орден „За храброст“]]</nowiki> ### <nowiki>[[Категория:Носители на орден Свети Александър]]</nowiki> ### <nowiki>[[Категория:Носители на орден За гражданска заслуга]]</nowiki> ### <nowiki>[[Категория:Носители на орден За военна заслуга]]</nowiki> ### <nowiki>[[Категория:Носители на орден За заслуга]]</nowiki> ## Випуск: <nowiki>[[Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]]</nowiki> ## Роден/Починал (населено място) Загинал (войни, атентати) == В списъците на генералите по старшинство (Руска империя) подредбата е следната: == # Фамилия, Име Презиме # Текуща длъжност # Дата на раждане # Вероизповедание # Военни звания # Образование # Заемани длъжности # Дата на встъпване на текущата длъжност # Кампании # Награди == Други задачи == * [http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=true&LANG=bg 1918 г., април бр. 115, 01 април] [[Георги Векилски]] * Форматиране на подредбата на шаблони и категории в долната част: първо шаблони, след това празен ред и накрая категории * При биографиите връзката в уводното изречение „български офицер“ да сочи към „Българска армия“, не към „България“ или „Българи“ * Описание на състава на дивизиите по Крапчански * Категория:Руски офицери в българската войска (1879 – 1885) – след като направя списъка == Тире, минус и дефис == Да опиша тук кое кога се пише, с конкретни примери и „Alt“. == SPARQL == * [https://query.wikidata.org Wikidata Query] <syntaxhighlight lang="SPARQL"> #Личности със статия само в bgwkiki без установен пол SELECT ?item (COUNT(DISTINCT ?sitelink) AS ?sites) ?itemLabel WHERE { ?wikilink schema:about ?item. ?wikilink schema:isPartOf <https://bg.wikipedia.org/>. ?item wikibase:sitelinks _:b4. ?item wdt:P31 wd:Q5. # инстанция на: човек MINUS { ?item (wdt:P21) _:b5. # няма установен пол } SERVICE wikibase:label { bd:serviceParam wikibase:language "bg". # само на български език } OPTIONAL { ?sitelink schema:about ?item. ?sitelink schema:inLanguage ?lang. } } GROUP BY ?item ?itemLabel HAVING (?sites = 1) # такива, които ги има само в bgwiki </syntaxhighlight> <syntaxhighlight lang="SPARQL"> # Български офицери без година/дата на военното звание SELECT ?person ?personLabel ?officerRankLabel WHERE { ?person wdt:P31 wd:Q5. ?person wdt:P27 wd:Q219. ?person wdt:P106 wd:Q189290. ?person wdt:P410 ?officerRank. FILTER NOT EXISTS { ?officerRank wdt:P580 ?ZZZ. } SERVICE wikibase:label { bd:serviceParam wikibase:language "bg". } } ORDER BY ?personLabel </syntaxhighlight> <syntaxhighlight lang="SPARQL"> #Българи със статия в Уикипедия на английски език, но не и в Уикипедия на български език SELECT ?item ?itemLabel (COUNT(distinct ?sitelink) as ?count) WHERE { ?item wdt:P31 wd:Q5 . # инстанция на: човек ?item wdt:P27 wd:Q219 . # гражданство: България ?sitelink schema:about ?item . FILTER EXISTS { ?wen schema:about ?item . ?wen schema:inLanguage "en" . } FILTER NOT EXISTS { ?wbg schema:about ?item . ?wbg schema:inLanguage "bg" . } SERVICE wikibase:label { bd:serviceParam wikibase:language "bg, en" . # върни етикета на български, ако няма, върни го на английски } } GROUP BY ?item ?itemLabel ORDER BY DESC(?count) </syntaxhighlight> <syntaxhighlight lang="SPARQL"> # Български офицери без установено място на раждане SELECT ?officer ?officerLabel WHERE { ?officer wdt:P31 wd:Q5 . # инстанция на: човек ?officer wdt:P27 wd:Q219 . # гражданство: България ?officer wdt:P106 wd:Q189290 . # професия: офицер FILTER NOT EXISTS { ?officer wdt:P19 [] . # няма установено "място на раждане" } SERVICE wikibase:label { bd:serviceParam wikibase:language "bg, en" . # върни етикета на български, ако няма, върни го на английски } } GROUP BY ?officer ?officerLabel ORDER BY ?officerLabel </syntaxhighlight> <syntaxhighlight lang="SPARQL"> # Подкласове на „вестник“ SELECT ?s ?desc WHERE { ?s wdt:P279 wd:Q11032 . OPTIONAL { ?s rdfs:label ?desc FILTER (lang(?desc) = "en"). } } </syntaxhighlight> == Wikipedia API == * https://bg.wikipedia.org/w/api.php?action=query&list=querypage&qppage=DisambiguationPageLinks ** &qplimit=500&qpoffset=4999 (limit 500 потребител/5000 бот, offset е от кой ЗАПИС да почне, НЕ СТРАНИЦА) ** Няма механизъм да се върнат повече от 5000 записа l4brt8krhk3cr6tai29daol0irm8m3v 0 98134 11473743 11466295 2022-07-29T04:51:33Z Davidkenarovcska 254027 /* Участия в ЕКТ */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Гьорче Петров}} {{футболен отбор | име на отбора = ФК Македония Гьорче Петров | герб = | оригинално име = ФК Македония Гьорче Петров | прозвище = ''Лъвовете''<br>''Жълто-червени'' | основан = [[1932]] (90 г.) | разформирован = | стадион = [[Гьорче Петров (стадион)|Гьорче Петров]] | капацитет = 3000 | собственик = | президент = {{флагче|Северна Македония}} Люпчо Матевски | старши треньор = {{флагче|Албания}} [[Мухарем Байрами]] | първенство = [[Първа македонска футболна лига]] | сезон = [[Първа македонска футболна лига 2021/22|2021/22]] | място = Първа лига, 4-ти | спонсор = EVROPA Skopje | екипировка = {{флагче|Италия}} [[Дживова]] |pattern_la1=_red_stripes|pattern_b1=_red_stripes|pattern_ra1=_red_stripes |leftarm1=FFFF00|body1=FFFF00|rightarm1=FFFF00|shorts1=FF0000|socks1=FF0000 |pattern_la2=_blueshoulders|pattern_b2=greenstripes|pattern_ra2=_whiteshoulders |leftarm2=FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=000000|socks2=FFFF00| }} '''ФК Македония Гьорче Петров''' ({{lang|mk|ФК Македонија Ѓорче Петров}}) е [[футбол]]ен клуб от град [[Скопие]], [[Северна Македония]]. == История == Основан е през 1932 г. под името „''ХАСК''“ (Ханриевски Аматьорски Спортен Клуб) като аматьорски футболен клуб. От ХАСК, клубът си сменя името на „''Рудар''“, а по-късно е известен и под името „''Индустриалец''“. След няколко сезона отново си връща името Рудар. Клубът професионално започва да се състезава през 1970 г. в Републиканската лига на Македония под името Югококта (''Југококта''). През сезона 1989/1990 клубът сменя името си на „''Македония [[Гьорче Петров]]''“. Играе с червено-жълти екипи. Най-големият успех на тима е отстраняването на [[Олимпия Любляна]] в първия кръг на [[Купа Интертото|Интертото Къп]] през 1998 г. През 2006 г. играе квалификации за влизане в [[Купа на УЕФА|купата на УЕФА]], но отборът е отстранен от [[Локомотив (София)]] (2:0; 1:1). == Отличия == '''{{флагче|Социалистическа република Македония}} Македонска републиканска футболна лига:''' * '''Победител (1):''' 1991 '''{{флагче|Северна Македония}} [[Първа македонска футболна лига|Първа лига]]:''' * '''Победител (1):''' [[Първа македонска футболна лига 2008/09|2008/09]] '''{{флагче|Северна Македония}} [[Втора македонска футболна лига|Втора лига]]:''' * '''Победител (2):''' [[Втора македонска футболна лига 1994/95|1994/95]], [[Втора македонска футболна лига 2012/13|2012/13]] '''{{флагче|Северна Македония}} [[Купа на Македония]]:''' * '''Носител (1):''' 2006 == Представяне по сезони == {| class="wikitable" style="font-size:95%; text-align: center;" |- !rowspan=2|Сезон !colspan=9|Първенство !rowspan=2 width="30"|[[Купа на Македония|Купа]] !rowspan=2 colspan=2 width="200"|Други турнири |- !Дивизия !width="25"|М !width="25"|П !width="25"|Р !width="25"|З !width="25"|ВГ !width="25"|ДГ !width="25"|Т !width="40"|Поз. |- |1992/93 |[[Първа македонска футболна лига 1992/93|1. МФЛ]] |34 |10 |12 |12 |31 |51 |32 |14-и | | | |-bgcolor=#EEEEEE |1993/94 |[[Първа македонска футболна лига 1993/94|1. МФЛ]] |30 |2 |6 |22 |17 |55 |10 |bgcolor="#FFCCCC"|16-и ↓ | | | |- |1994/95 |[[Втора македонска футболна лига 1994/95|2. МФЛ Запад]] |30 |9 |6 |15 |31 |40 |33 |bgcolor="#DDFFDD"|1-ви ↑ | | | |-bgcolor=#EEEEEE |1995/96 |[[Първа македонска футболна лига 1995/96|1. МФЛ]] |28 |10 |7 |11 |35 |37 |37 |7-и | | | |- |1996/97 |[[Първа македонска футболна лига 1996/97|1. МФЛ]] |26 |10 |4 |12 |38 |30 |34 |7-о | | | |-bgcolor=#EEEEEE |1997/98 |[[Първа македонска футболна лига 1997/98|1. МФЛ]] |25 |12 |5 |8 |34 |25 |42 |3-ти |ЧФ | | |- |1998/99 |[[Първа македонска футболна лига 1998/99|1. МФЛ]] |29 |10 |7 |9 |44 |40 |37 |6-и |ЧФ |[[Интертото Къп]] |2-ри кръг |-bgcolor=#EEEEEE |1999/2000 |[[Първа македонска футболна лига 1999/2000|1. МФЛ]] |26 |10 |6 |10 |29 |28 |36 |7-и |ЧФ | | |- |2000/01 |[[Първа македонска футболна лига 2000/01|1. МФЛ]] |26 |9 |4 |13 |46 |42 |31 |10-и |1 кръг | | |-bgcolor=#EEEEEE |2001/02 |[[Първа македонска футболна лига 2001/02|1. МФЛ]] |20 |7 |3 |10 |29 |28 |24 |bgcolor="#FFCCCC"|11-и ↓ |2 кръг | | |- |2002/03 |[[Втора македонска футболна лига 2002/03|2. МФЛ]] |36 |11 |9 |13 |45 |39 |42 |8-и |2 кръг | | |-bgcolor=#EEEEEE |2003/04 |[[Втора македонска футболна лига 2003/04|2. МФЛ]] |32 |15 |6 |11 |48 |46 |51 |7-и |2 кръг | | |- |2004/05 |[[Втора македонска футболна лига 2004/05|2. МФЛ]] |33 |22 |5 |6 |76 |34 |71 |bgcolor="#DDFFDD"|3-ти ↑ |2 кръг | | |-bgcolor=#EEEEEE |2005/06 |[[Първа македонска футболна лига 2005/06|1. МФЛ]] |33 |21 |6 |6 |55 |23 |69 |bgcolor=silver|2-ри |bgcolor="gold"|Н | | |- |2006/07 |[[Първа македонска футболна лига 2006/07|1. МФЛ]] |33 |18 |10 |5 |65 |29 |64 |3-ти |2 кръг |[[Купа на УЕФА]] |1 кв. кръг |-bgcolor=#EEEEEE |2007/08 |[[Първа македонска футболна лига 2007/08|1. МФЛ]] |33 |13 |5 |15 |34 |42 |24 |7-и |ПФ |[[Интертото Къп]] |2 кръг |- |2008/09 |[[Първа македонска футболна лига 2008/09|1. МФЛ]] |29 |8 |5 |16 |25 |45 |29 |bgcolor="gold"|1-ви |bgcolor=silver|Ф | | |-bgcolor=#EEEEEE |2009/10 |[[Първа македонска футболна лига 2009/10|1. МФЛ]] |10 |5 |4 |1 |23 |5 |0 |bgcolor="#FFCCCC"|11-и ↓ |ЧФ |[[Шампионска лига]] |2 кв. кръг |- |2010/11 |colspan=12 |''Изваден от [[Македонски футболен съюз]]'' |-bgcolor=#EEEEEE |2011/12¹ |[[Втора македонска футболна лига 2011/12|2. МФЛ]] |33 |14 |6 |10 |48 |31 |48 |4-ти |1 кръг | | |- |2012/13 |[[Втора македонска футболна лига 2012/13|2. МФЛ]] |30 |21 |4 |5 |60 |21 |67 |bgcolor="#DDFFDD"|1-ви ↑ | | | |-bgcolor=#EEEEEE |2013/14 |[[Първа македонска футболна лига 2013/14|1. МФЛ]] |33 |9 |5 |19 |40 |56 |32 |bgcolor="#FFCCCC"|10-и ↓ |2 кръг | | |- |2014/15 |[[Втора македонска футболна лига 2014/15|2. МФЛ]] |27 |11 |8 |8 |29 |18 |41 |4-ти |1 кръг | | |-bgcolor=#EEEEEE |2015/16 |[[Втора македонска футболна лига 2015/16|2. МФЛ]] |27 |13 |7 |7 |35 |33 |46 |bgcolor="#DDFFDD"|2-ри ↑ |ЧФ | | |- |} <small>¹ През пролетта е част от [[МФК Треска|Треска]].</small> === Легенда === {| class="wikitable" style="text-align:center" |- |bgcolor=gold|1-ви |bgcolor=silver|2-ри |bgcolor="#DDFFDD"| ↑ |bgcolor="#FFCCCC"| ↓ |- |Шампион |Финалист |Влиза |Изпада |} {{col-begin}} {{col-3}} * М = Мачове * П = Победи * Р = Равенства * З = Загуби * ВГ = Вкарани голове * ДГ = Допуснати голове * Т = Точки * Поз. = Позиция {{col-3}} * 1. МФЛ = [[Първа македонска футболна лига]] * 2. МФЛ = [[Втора македонска футболна лига]] {{col-3}} * ГФ = Групова фаза * ПК = Предварителен кръг * ЧФ = Четвъртфинали * ПФ = Полуфинали * Ф = Финалист * Н = Носител {{col-end}} == Участия в ЕКТ == * К = квалификации * 1К = първи кръг / 2К = втори кръг {| class="wikitable" |- ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! ! Отбор ! Резултат |- | 1998 | [[Интертото Къп]] | 1К |{{флагче|Словения}} |[[НК Олипмпия Любляна (1911)|Олимпия Любляна]] |4:2, 1:1 | align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | | 2К | {{флагче|Франция}} | [[СК Бастия]] | 1:0, 0:7 | align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | [[Купа на УЕФА 2006/07|2006/07]] | [[Купа на УЕФА]] | 1К | {{флагче|България}} | [[Локомотив (София)]] | 0:2, 1:1 | align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | 2007 | [[Интертото Къп]] | 1К | {{флагче|Кипър}} | [[Етникос Ахнас]] | 0:1, 2:0 | align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | | 2К | {{флагче|България}} | [[Черно море (Варна)]] | 0:4, 0:3 | align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2009/10|2009/10]] |[[Шампионска лига]] | 2К |{{флагче|Беларус}} |[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]] |0:2, 0:2 | align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |- |[[Лига на конференциите 2022/23|2022/13]] |[[Лига на конференциите]] | 2К |{{флагче|България}} |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |0:0, 0:4 | align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |} == Бългаски футболисти == * {{флаг|България}} [[Мартин Ковачев]]: 2020 == Външни препратки == * [http://www.fcmakedonija.com.mk/ Официална страница] * [http://www.lavovi1992.net/ Фен сайт Лавови] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091216144719/http://www.lavovi1992.net/ |date=2009-12-16 }} {{fb старт}} {{Македония първа лига}} {{fb край}} {{Портал|Футбол|Македония}} [[Категория:Северномакедонски футболни отбори|Македония Гьорче Петров]] [[Категория:Спорт в Скопие|Македония Гьорче Петров]] lsq184ofg5zi0lpoxe6mqbgpczahjte 11473745 11473743 2022-07-29T04:52:02Z Davidkenarovcska 254027 /* Участия в ЕКТ */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Гьорче Петров}} {{футболен отбор | име на отбора = ФК Македония Гьорче Петров | герб = | оригинално име = ФК Македония Гьорче Петров | прозвище = ''Лъвовете''<br>''Жълто-червени'' | основан = [[1932]] (90 г.) | разформирован = | стадион = [[Гьорче Петров (стадион)|Гьорче Петров]] | капацитет = 3000 | собственик = | президент = {{флагче|Северна Македония}} Люпчо Матевски | старши треньор = {{флагче|Албания}} [[Мухарем Байрами]] | първенство = [[Първа македонска футболна лига]] | сезон = [[Първа македонска футболна лига 2021/22|2021/22]] | място = Първа лига, 4-ти | спонсор = EVROPA Skopje | екипировка = {{флагче|Италия}} [[Дживова]] |pattern_la1=_red_stripes|pattern_b1=_red_stripes|pattern_ra1=_red_stripes |leftarm1=FFFF00|body1=FFFF00|rightarm1=FFFF00|shorts1=FF0000|socks1=FF0000 |pattern_la2=_blueshoulders|pattern_b2=greenstripes|pattern_ra2=_whiteshoulders |leftarm2=FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=000000|socks2=FFFF00| }} '''ФК Македония Гьорче Петров''' ({{lang|mk|ФК Македонија Ѓорче Петров}}) е [[футбол]]ен клуб от град [[Скопие]], [[Северна Македония]]. == История == Основан е през 1932 г. под името „''ХАСК''“ (Ханриевски Аматьорски Спортен Клуб) като аматьорски футболен клуб. От ХАСК, клубът си сменя името на „''Рудар''“, а по-късно е известен и под името „''Индустриалец''“. След няколко сезона отново си връща името Рудар. Клубът професионално започва да се състезава през 1970 г. в Републиканската лига на Македония под името Югококта (''Југококта''). През сезона 1989/1990 клубът сменя името си на „''Македония [[Гьорче Петров]]''“. Играе с червено-жълти екипи. Най-големият успех на тима е отстраняването на [[Олимпия Любляна]] в първия кръг на [[Купа Интертото|Интертото Къп]] през 1998 г. През 2006 г. играе квалификации за влизане в [[Купа на УЕФА|купата на УЕФА]], но отборът е отстранен от [[Локомотив (София)]] (2:0; 1:1). == Отличия == '''{{флагче|Социалистическа република Македония}} Македонска републиканска футболна лига:''' * '''Победител (1):''' 1991 '''{{флагче|Северна Македония}} [[Първа македонска футболна лига|Първа лига]]:''' * '''Победител (1):''' [[Първа македонска футболна лига 2008/09|2008/09]] '''{{флагче|Северна Македония}} [[Втора македонска футболна лига|Втора лига]]:''' * '''Победител (2):''' [[Втора македонска футболна лига 1994/95|1994/95]], [[Втора македонска футболна лига 2012/13|2012/13]] '''{{флагче|Северна Македония}} [[Купа на Македония]]:''' * '''Носител (1):''' 2006 == Представяне по сезони == {| class="wikitable" style="font-size:95%; text-align: center;" |- !rowspan=2|Сезон !colspan=9|Първенство !rowspan=2 width="30"|[[Купа на Македония|Купа]] !rowspan=2 colspan=2 width="200"|Други турнири |- !Дивизия !width="25"|М !width="25"|П !width="25"|Р !width="25"|З !width="25"|ВГ !width="25"|ДГ !width="25"|Т !width="40"|Поз. |- |1992/93 |[[Първа македонска футболна лига 1992/93|1. МФЛ]] |34 |10 |12 |12 |31 |51 |32 |14-и | | | |-bgcolor=#EEEEEE |1993/94 |[[Първа македонска футболна лига 1993/94|1. МФЛ]] |30 |2 |6 |22 |17 |55 |10 |bgcolor="#FFCCCC"|16-и ↓ | | | |- |1994/95 |[[Втора македонска футболна лига 1994/95|2. МФЛ Запад]] |30 |9 |6 |15 |31 |40 |33 |bgcolor="#DDFFDD"|1-ви ↑ | | | |-bgcolor=#EEEEEE |1995/96 |[[Първа македонска футболна лига 1995/96|1. МФЛ]] |28 |10 |7 |11 |35 |37 |37 |7-и | | | |- |1996/97 |[[Първа македонска футболна лига 1996/97|1. МФЛ]] |26 |10 |4 |12 |38 |30 |34 |7-о | | | |-bgcolor=#EEEEEE |1997/98 |[[Първа македонска футболна лига 1997/98|1. МФЛ]] |25 |12 |5 |8 |34 |25 |42 |3-ти |ЧФ | | |- |1998/99 |[[Първа македонска футболна лига 1998/99|1. МФЛ]] |29 |10 |7 |9 |44 |40 |37 |6-и |ЧФ |[[Интертото Къп]] |2-ри кръг |-bgcolor=#EEEEEE |1999/2000 |[[Първа македонска футболна лига 1999/2000|1. МФЛ]] |26 |10 |6 |10 |29 |28 |36 |7-и |ЧФ | | |- |2000/01 |[[Първа македонска футболна лига 2000/01|1. МФЛ]] |26 |9 |4 |13 |46 |42 |31 |10-и |1 кръг | | |-bgcolor=#EEEEEE |2001/02 |[[Първа македонска футболна лига 2001/02|1. МФЛ]] |20 |7 |3 |10 |29 |28 |24 |bgcolor="#FFCCCC"|11-и ↓ |2 кръг | | |- |2002/03 |[[Втора македонска футболна лига 2002/03|2. МФЛ]] |36 |11 |9 |13 |45 |39 |42 |8-и |2 кръг | | |-bgcolor=#EEEEEE |2003/04 |[[Втора македонска футболна лига 2003/04|2. МФЛ]] |32 |15 |6 |11 |48 |46 |51 |7-и |2 кръг | | |- |2004/05 |[[Втора македонска футболна лига 2004/05|2. МФЛ]] |33 |22 |5 |6 |76 |34 |71 |bgcolor="#DDFFDD"|3-ти ↑ |2 кръг | | |-bgcolor=#EEEEEE |2005/06 |[[Първа македонска футболна лига 2005/06|1. МФЛ]] |33 |21 |6 |6 |55 |23 |69 |bgcolor=silver|2-ри |bgcolor="gold"|Н | | |- |2006/07 |[[Първа македонска футболна лига 2006/07|1. МФЛ]] |33 |18 |10 |5 |65 |29 |64 |3-ти |2 кръг |[[Купа на УЕФА]] |1 кв. кръг |-bgcolor=#EEEEEE |2007/08 |[[Първа македонска футболна лига 2007/08|1. МФЛ]] |33 |13 |5 |15 |34 |42 |24 |7-и |ПФ |[[Интертото Къп]] |2 кръг |- |2008/09 |[[Първа македонска футболна лига 2008/09|1. МФЛ]] |29 |8 |5 |16 |25 |45 |29 |bgcolor="gold"|1-ви |bgcolor=silver|Ф | | |-bgcolor=#EEEEEE |2009/10 |[[Първа македонска футболна лига 2009/10|1. МФЛ]] |10 |5 |4 |1 |23 |5 |0 |bgcolor="#FFCCCC"|11-и ↓ |ЧФ |[[Шампионска лига]] |2 кв. кръг |- |2010/11 |colspan=12 |''Изваден от [[Македонски футболен съюз]]'' |-bgcolor=#EEEEEE |2011/12¹ |[[Втора македонска футболна лига 2011/12|2. МФЛ]] |33 |14 |6 |10 |48 |31 |48 |4-ти |1 кръг | | |- |2012/13 |[[Втора македонска футболна лига 2012/13|2. МФЛ]] |30 |21 |4 |5 |60 |21 |67 |bgcolor="#DDFFDD"|1-ви ↑ | | | |-bgcolor=#EEEEEE |2013/14 |[[Първа македонска футболна лига 2013/14|1. МФЛ]] |33 |9 |5 |19 |40 |56 |32 |bgcolor="#FFCCCC"|10-и ↓ |2 кръг | | |- |2014/15 |[[Втора македонска футболна лига 2014/15|2. МФЛ]] |27 |11 |8 |8 |29 |18 |41 |4-ти |1 кръг | | |-bgcolor=#EEEEEE |2015/16 |[[Втора македонска футболна лига 2015/16|2. МФЛ]] |27 |13 |7 |7 |35 |33 |46 |bgcolor="#DDFFDD"|2-ри ↑ |ЧФ | | |- |} <small>¹ През пролетта е част от [[МФК Треска|Треска]].</small> === Легенда === {| class="wikitable" style="text-align:center" |- |bgcolor=gold|1-ви |bgcolor=silver|2-ри |bgcolor="#DDFFDD"| ↑ |bgcolor="#FFCCCC"| ↓ |- |Шампион |Финалист |Влиза |Изпада |} {{col-begin}} {{col-3}} * М = Мачове * П = Победи * Р = Равенства * З = Загуби * ВГ = Вкарани голове * ДГ = Допуснати голове * Т = Точки * Поз. = Позиция {{col-3}} * 1. МФЛ = [[Първа македонска футболна лига]] * 2. МФЛ = [[Втора македонска футболна лига]] {{col-3}} * ГФ = Групова фаза * ПК = Предварителен кръг * ЧФ = Четвъртфинали * ПФ = Полуфинали * Ф = Финалист * Н = Носител {{col-end}} == Участия в ЕКТ == * К = квалификации * 1К = първи кръг / 2К = втори кръг {| class="wikitable" |- ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! ! Отбор ! Резултат |- | 1998 | [[Интертото Къп]] | 1К |{{флагче|Словения}} |[[НК Олипмпия Любляна (1911)|Олимпия Любляна]] |4:2, 1:1 | align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | | 2К | {{флагче|Франция}} | [[СК Бастия]] | 1:0, 0:7 | align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | [[Купа на УЕФА 2006/07|2006/07]] | [[Купа на УЕФА]] | 1К | {{флагче|България}} | [[Локомотив (София)]] | 0:2, 1:1 | align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | 2007 | [[Интертото Къп]] | 1К | {{флагче|Кипър}} | [[Етникос Ахнас]] | 0:1, 2:0 | align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | | 2К | {{флагче|България}} | [[Черно море (Варна)]] | 0:4, 0:3 | align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2009/10|2009/10]] |[[Шампионска лига]] | 2К |{{флагче|Беларус}} |[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]] |0:2, 0:2 | align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |- |[[Лига на конференциите 2022/23|2022/23]] |[[Лига на конференциите]] | 2К |{{флагче|България}} |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |0:0, 0:4 | align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |} == Бългаски футболисти == * {{флаг|България}} [[Мартин Ковачев]]: 2020 == Външни препратки == * [http://www.fcmakedonija.com.mk/ Официална страница] * [http://www.lavovi1992.net/ Фен сайт Лавови] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20091216144719/http://www.lavovi1992.net/ |date=2009-12-16 }} {{fb старт}} {{Македония първа лига}} {{fb край}} {{Портал|Футбол|Македония}} [[Категория:Северномакедонски футболни отбори|Македония Гьорче Петров]] [[Категория:Спорт в Скопие|Македония Гьорче Петров]] qps9705rf2nn4xl7kjsyyl385295ka8 0 98992 11473394 11470485 2022-07-28T15:41:18Z Sweet 20 218325 /* Бивши изпълнители */ wikitext text/x-wiki {{без източници|13:50, 23 юли 2022 (UTC)}} {{Звукозаписна компания |лого = Payner_Logo.svg |майчина компания = |основана = {{Стартова дата и възраст|1990|02|13}} |основател = Митко Димитров |статус = активна |разпространител = Пайнер |жанр = [[Поп музика|поп]], [[попфолк]], [[фолклор]], [[опера]], [[рап]] |място на основаване = [[Димитровград]] }} '''„Пайнер“ ООД''' е [[Звукозаписна компания|музикална компания]] в [[Димитровград]], [[България]]. Занимава се предимно с продуциране и издаване на попфолк музика. Основана е през 1990 г. от инж. Митко Димитров, по-известен като ''Митко Пайнера''. Производствената база и централният офис на „Пайнер“ ООД се намират в Димитровград. == История == Първоначално фирмата се занимава с производството на аудио и видеокасети за българския пазар и за износ в чужбина. Постепенно започва да се разраства и през 1993 г. създава собствено звукозаписно студио, а през 1995 г. и видео студио. На 13 ноември 2001 г. компанията стартира и собствена телевизия – сателитният музикален канал „Планета“. На 6 май 2007 г. в ефира се появява и фолклорният канал „Планета Фолк“. На 24 май 2010 г. тръгва и „Планета HD“ – първата HD телевизия в България. „Пайнер“ разполага със собствени музикални магазини в девет български града, а от края на 2004 г. и с дискотеки – „Планета Пайнер Клуб“ във [[Варна]], [[Хасково]], [[Димитровград]], [[Русе]], [[Благоевград]], [[Несебър]], [[Търговище]], [[Пловдив]], [[Стара Загора]], [[Пазарджик]], [[Плевен]], [[Шумен]], [[Бургас]] и две в [[София]]. През 2008 г. в Димитровград е открит „Комплекс Планета Пайнер“. На 13 ноември 2012 г. стартира и едноименното радио – „[[Пайнер (радио)|Радио Пайнер]]“. На 17 септември 2020 г. се появи още един член на музикална компания „Пайнер“ най-новия телевизионен канал „Планета 4К“. == Национално турне на „Планета ТВ“ == През 2004 г. компанията организира „[[Национално турне на Планета ТВ|Планета Прима]]“ – концертно турне, което преминава през 15 български града. Турнето се превръща в традиция и през следващите години (2005 – 2010) се организира всяко лято, като всяко издание търпи промени в състава на участниците и градовете в него. Поради липса на спонсори в периода 2011 – 2013 концерти не се състоят. През 2014 г. отново е организирана обиколка из страната. == Годишни награди == В началото на всяка година компанията организира музикални награди, които традиционно раздава на сборни концерти. Първото издание на „[[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Годишните награди на телевизия Планета]]“ е в началото на 2003 г. Ежегодно има промени в категориите, в които се раздават статуетките, но има няколко основни, които се връчват на всяка церемония – Певица на годината, Певец на годината, Видеоклип на годината, Песен на годината, Албум на годината, Дует на годината. Тези категории се считат и за най-престижните. През 2017 г. за първи път не се провежда церемония. == Концерти == От 2001 г. през ноември или декември се отбелязва годишнината от създаването на ТВ „Планета“ със сборен концерт в София и Пловдив. Рождените дни на медията включват изпълнения на песните за изминалата година, както и някои по-стари хитове. Освен основните концерти на телевизия „Планета“, Пайнер провежда и други концерти с марката на компанията. * На 8 юни 2000 г. Пайнер отбеляза своя първи юбилей с концерт в Пловдив. * На 8 ноември и 6 декември 2000 г. Пайнер организира два концерта в НДК – С хитовете на есен 2000 и Коледен концерт. * На 10 юни 2002 г. Пайнер организира благотворителен концерт в НДК в полза на семейства на полицаи, загинали при изпълнение на служебния им дълг. * На 30 октомври 2002 г. се провежда първото денс парти в „[[Международен панаир Пловдив|Панаирна палата №2]]“ в Пловдив. * На 20 април 2004 г. в „[[Международен панаир Пловдив|Панаирна палата №10]]“ в Пловдив се организира за първи път пролетно парти. * На 7 септември 2006 г. на стадион [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]] се организира концертът „Планета Мура Мега“, като това е първият концерт на Пайнер организиран на открит стадион. * На 13 май 2007 г. на пл. „[[Княз Александър I (площад в София)|Александър I Батенберг]]“ в София се проведе първият фолклорен концерт на фирматата по случай старта на Планета Фолк. * На 25 май 2007 г. в НДК се организира концерта „Добра среща приятели“ (от името по едноименната песен на [[Ивана]]), където е връчена наградата от 100 000 лв. в състезанието за обект, най-добре представил соковете „Дерби“. * На 9 юни 2010 г. се отпразнуват 20 години от създаването на фирмата в София пред храм-паметник „[[Свети Александър Невски (София)|Св. Александър Невски]]“ и старта на телевизия „Планета HD“. * На 25 юни 2012 г. се отпразнуват 2 години от старта на „Планета HD“ пред пл. „Княз Александър I Батенберг“. * На 11 юни 2015 г. с фолклорен концерт в Летния театър в Стара Загора са отбелязани 25 години Пайнер. == Музикални телевизионни програми == Освен концерти музикална компания „Пайнер“ организира и редица музикални телевизиони програми снимани в заведение, дискотека или комплекс „Приказките“ в [[Харманли]]. == Фестивал „Тракия фолк“ == През 1994 г. „Пайнер“ организира фестивал за нова авторска песен на фолклорна основа „[[Тракия фолк]]“ в Димитровград. През 1995 г. в [[Хасково]], като в задължителен раздел на фестивала е установен и попфолкът. След няколко годишно прекъсване през 1999 г. в [[Стара Загора]] фестивалът се състои отново, но този път е обявен като Национален конкурс за изпълнители и песни от съвременния български фолк. Следващите издания на фестивала се състоят през 2000 г. отново в Стара Загора и през 2003 г. в [[Пловдив]]. == Изпълнители == === Попфолк изпълнители === {{колони|2| * [[Айви]] * [[Александър Робов|Алекс Робов]] * [[Анелия]] * [[Ани Хоанг]] * [[Антонио (певец)|Антонио]] * [[Ариа]] * [[Биляниш]] * [[Борис Дали]] * [[Валя]] * [[Галена]] * [[Глория]] * [[Данна]] * [[Денис (певец)|Денис]] * [[Джена (певица)|Джена]] * [[Джордан (певец)|Джордан]] * [[Джулия (певица)|Джулия]] * [[Димана]] * [[Диона (певица)|Диона]] * [[Еви Аспарухов]] * [[Екстра Нина]] * [[Емануела (певица)|Емануела]] * [[Жокер (певец)|Жокер]] * [[Ивана]] * [[Илиян (певец)|Илиян Бойд]] * [[Кирил (певец)|Кирил]] * [[Крисия Д.]] * [[Кристиан Кирилов]] * [[Малката (певица)|Малката]] * [[Милко Калайджиев]] * [[Михаела (певица)|Михаела]] * [[Моан]] * [[Палома]] * [[Преслава (певица)|Преслава]] * [[Радко]] * [[Райна (певица)|Райна]] * [[Соня Немска]] * [[Татяна (певица)|Татяна]] * [[Теди Александрова]] * [[Тина (певица)]] * [[Тони Дачева]] * [[Христо Ваташки]] * [[Цветелина Янева]] * [[Яница (певица)|Яница]]}} === Чуждестранни изпълнители (Балкански фолк) === * [[Йоргос Ясемис]] * [[Драган Коич Кеба]] * [[Бобан Здравкович]] === Поп и рап изпълнители === * [[Веселин Маринов]] * [[Дамян Попов (певец)|Дамян Попов]] === Фолклорни изпълнители === {{колони|2| * [[Ангелина Милева (певица)|Ангелина Милева]] * [[Васил Вълканов]] * [[Деян Митев]] * [[Здравко Мандаджиев]] * [[Иван Дяков]] * [[Ивелина Колева]] * [[Пепи Христозова]] * [[Поли Паскова]] * [[Росица Пейчева]] * [[Светла Дукатева]] * [[Славка Калчева]] * [[Янко Неделчев]]}} === Оркестри, дуети и групи === * [[Трио Сопрано]] === Фолклорни оркестри, дуети и групи === {{колони|2| * [[Виевска фолк група]] * [[Калина и Невена]] * [[Мария и Магдалена Филатови]] * орк. [[Оркестър Канарите|Канарите]] * орк. [[Орфей (оркестър)|Орфей]] * орк. [[Плам (оркестър)|Плам]] * орк. [[Пловдив (оркестър)|Пловдив]] * [[Сестри Диневи]] * формация [[Паскалев (формация)|Паскалев]]}} === Бивши изпълнители === {{колони|2| * [[Азис]] – в Пайнер само през 2009 * [[Албена (певица)|Албена]] – в Пайнер от 2005 до 2006 * [[Амет]] – в Пайнер от 1998 до 2015; само през 2019 * [[Андреа (певица)|Андреа]] – в Пайнер от 2006 до 2015 * [[Биляна (певица)|Биляна]] – в Пайнер от 2003 до 2019 * [[Бойчо Богданов]] – в Пайнер с трио Вароша '87 от 1995 до 1997; самостоятелно до 2001 * [[Бони]] – в Пайнер от 1998 до 1999; от 2008 до 2012 * [[Боряна (певица)|Боряна]] – в Пайнер от 2006 до 2009 * [[Валдес]] – в Пайнер от 1994 до 2004; само през 2009 * [[Валентина]] – в Пайнер от 2011 до 2014 * [[Валентина Кристи]] – в Пайнер от 2008 до 2016 * [[Ваня (певица)|Ваня]] – в Пайнер от 2014 до 2022 * [[Вероника (певица)|Вероника]] – в Пайнер от 2002 до 2009 * [[Весела]] – в Пайнер от 1998 до 2008 * [[Виктория Ангелова|Виктория]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Виктор (певец)|Виктор]] – в Пайнер от 2008 до 2010 * [[Галина (певица)|Галина]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Галин (певец)|Галин]] – в Пайнер от 2011 до 2021 * [[Гергана (певица)|Гергана]] – в Пайнер от 2003 до 2019 * [[Даниела (певица)|Даниела]] – в Пайнер от 2003 до 2012 * [[Даяна (певица)|Даяна]] – в Пайнер от 2012 до 2015 * [[Денис Теофиков (певец)|Денис Теофиков]] – в Пайнер от 2018 до 2021† * [[Деси Слава]] – в Пайнер от 1997 до 2003; от 2014 до 2020 * [[Джамайката]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Димитър Френски]] – в Пайнер от 1999 до 2000 * [[Елена Паришева|Елена]] – в Пайнер от 2005 до 2011 * [[Елена Кацарова]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Еми Стамболова]] – в Пайнер от 1994 до 1997 * [[Емилия (певица)|Емилия]] – в Пайнер от 1999 до 2021 * [[Емрах]] – в Пайнер от 2018 до 2022 * [[Есил Дюран]] – в Пайнер от 2000 до 2019 * [[Жоро Любимеца]] – в Пайнер от 1998 до 2009 * [[Жулиета (певица)|Жулиета]] – в Пайнер от 2007 до 2009 * [[Зорница Иванова]] – в Пайнер от 1996 до 1997 * [[Ива (певица)|Ива]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Илия Загоров]] – в Пайнер от 1997 до 2005 * [[Кали (певица)|Кали]] – в Пайнер от 2010 до 2020 * [[Калия (певица)|Калия]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Камелия (певица)|Камелия]] – в Пайнер от 1997 до 2014 * [[Константин (певец)|Константин]] – в Пайнер от 2006 до 2019 * [[Коста Марков]] – в Пайнер от 1997 до 2005; от 2016 до 2017 * [[Кристиана (певица)|Кристиана]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Крум (певец)|Крум]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Лейла (певица)|Лейла]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Луна (певица)|Луна]] – в Пайнер от 2006 до 2008 * [[Люси (режисьор)|Люси]] – в Пайнер от 2002 до 2014 * [[Люси Манолова]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Магапаса]] – в Пайнер от 1997 от 2011 * [[Магда]] – в Пайнер от 2003 от 2021 * [[Магдалена Санчес]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Малина (певица)|Малина]] – в Пайнер от 2000 до 2019 * [[Мариана Калчева]] – в Пайнер от 1999 до 2007 * [[Мариана Славова]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Марина Тошич]] – в Пайнер от 2015 до 2019 * [[Мариян (певец)|Мариян]] – в Пайнер от 2004 до 2007 * [[Мария (певица)|Мария]] – в Пайнер от 2000 до 2021 * [[Мария Петрова (певица)|Мария Петрова]] – в Пайнер от 2011 до 2018 * [[Мария Загорова]] – в Пайнер от 1998 до 2000 * [[Мая (певица)|Мая]] – в Пайнер от 1996 до 2007 * [[Милена (певица)|Милена]] – в Пайнер от 1997 до 2002 * [[Милица (певица)|Милица]] – в Пайнер от 2005 до 2015 * [[Мира (певица)|Мира]] – в Пайнер от 1999 до 2005 * [[Надя (певица)|Надя]] – в Пайнер от 2001 до 2007 * [[Надя Казакова]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Найден Милков]] – в Пайнер от 2001 до 2008 * [[Наргиз]] – в Пайнер от 2002 до 2009 * [[Наско Ангелов]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Насти]] – в Пайнер от 2007 до 2010 * [[Нелина]] – в Пайнер от 1994 до 1995; от 1998 до 2019 * [[Орхан Мурад]] – в Пайнер от 2000 до 2001; от 2007 до 2008 * [[Персиян (певец)|Персиян]] – в Пайнер от 2007 до 2008 * [[Петра (певица)|Петра]] – в Пайнер от 1998 до 2003 * [[Полина (певица)|Полина]] – в Пайнер от 2005 до 2009 * [[Пламена Петрова|Пламена]] – в Пайнер от 2011 до 2014 * [[Пресила]] – в Пайнер от 2014 до 2018 * [[Радо Шишарката]] – в Пайнер от 1993 до 1997; от 2018 до 2019 * [[Рейхан]] – в Пайнер от 2001 до 2005† * [[Рени (певица)|Рени]] – в Пайнер от 1998 до 2005 * [[Роксана (певица)|Роксана]] – в Пайнер от 2011 до 2022 * [[Росица (певица)|Росица]] – в Пайнер от 2012 до 2015 * [[Руси Русев (певец)|Руси Русев]] – в Пайнер от 1995 до 2000; само през 2007 * [[Саманта (певица)|Саманта]] – в Пайнер от 2009 до 2011 * [[Сашка Васева]] – в Пайнер от 1996 до 1999 * [[Селена (поп-фолк певица)|Селена]] – в Пайнер от 1997 до 1998 * [[Сиана]] – в Пайнер от 2007 до 2015 * [[Силвена]] – в Пайнер от 2008 до 2009 * [[Силвия]] – в Пайнер от 1997 до 2015 * [[Соня Иванова]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Таня Боева]] – в Пайнер от 1997 до 1999 * [[Таня Добрева]] – в Пайнер от 1996 до 2002 * [[Таня Маринова]] – в Пайнер от 2019 до 2021 * [[Таня Мутафова]] – в Пайнер от 1995 до 2002 * [[Теди]] – в Пайнер от 1996 до 1998 * [[Тонита]] – в Пайнер от 1998 до 2000 * [[Траяна (певица)|Траяна]] – в Пайнер само 2005; от 2009 до 2015 * [[Фики]] – в Пайнер от 2014 до 2022 * [[Хабиби (певица)|Хабиби]] – в Пайнер от 2005 до 2009 * [[Хари Христов]] – в Пайнер от 1997 до 1998 * [[Цветелина]] – в Пайнер от 1997 до 2001 * [[Щилиян]] – в Пайнер от 1995 до 1997 * [[Юнона (певица)|Юнона]] – в Пайнер от 2007 до 2022 * [[Янек]] – в Пайнер от 1999 до 2000}} === Чуждестранни изпълнители, напуснали Пайнер === * [[Анди (певец)|Анди]] – в Пайнер от 2001 до 2002 * [[Рашид Ал Рашид]] – в Пайнер само през 2004 * [[Симос Салиас]] - в Пайнер от 2016 до 2017 * [[Сакис Кукос]] - в Пайнер от 2002 до 2020 * [[Елена Велевска]] - в Пайнер от 2016 до 2018 * [[Ави Бенеди]] - в Пайнер от 2014 до 2022 === Поп, рап, оперни и шлагерни изпълнители, напуснали Пайнер === {{колони| * [[Мария Петрова (стари градски песни)|Мария Петрова]] - в Пайнер от 1995 до 2021 * [[АРТи]] – в Пайнер от 2018 до 2019 * [[Венци (певец)|Венци]] – в Пайнер от 2003 до 2004 * [[Денислава Станева]] (Трио „Сопрано“) – в Пайнер от 2015 до 2016 * [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драго Драганов]] – в Пайнер от 2003 до 2006 * [[Ивайло Гюров]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Кичка Бодурова]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Лили Иванова]] – в Пайнер от 1995 до 1999 * [[Миро]] – в Пайнер от 2008 до 2009 * [[Нончо Воденичаров]] – в Пайнер от 2002 до 2009† * [[Росица Ганева]] – в Пайнер от 1995 до 1998 * [[Салина (певица)|Салина]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * [[Светла Иванова]] – в Пайнер от 2004 до 2019 * [[Устата]] – в Пайнер от 2015 до 2020}} === Оркестри, дуети и групи, напуснали Пайнер === {{колони|2| * [[Аванград]] – в Пайнер само през 1995 * [[Албена и Любена]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Астон]] – в Пайнер само през 1996 * [[Близнаците (дует)|Близнаците]] – в Пайнер от 2005 до 2007 * трио [[Вароша '87 (трио)|Вароша `87]] – в Пайнер от 1995 до 1997 * [[Гумени Глави]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * [[Дуле и Коки]] – в Пайнер от 2004 до 2006 * [[ДВС Таралежите]] – в Пайнер от 2003 до 2008 * [[Дует Апогеасос]] – в Пайнер от 1994 до 1995 * [[Expose (група)|Expose]] – в Пайнер от 2005 до 2011 * [[Extazy]] – в Пайнер само от 2002 до 2003 * формация [[Зорница (формация)|Зорница]] – в Пайнер от 1996 до 1998 * [[Квартални Братя]] – в Пайнер само през 2001 * орк. [[Козари (оркестър)|Козари]] – в Пайнер от 1994 до 1996 * орк. [[Кристал (оркестър)|Кристал]] – в Пайнер от 1997 до 2006 * орк. [[Кристали (оркестър)|Кристали]] – в Пайнер от 1994 до 2020 * [[Максима]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Малките Пантери]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Мариана и Виктория]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * орк. [[Мерцедес (оркестър)|Мерцедес]] – в Пайнер от 1995 до 1996 * [[Осем Осем (група)|Осем Осем]] – в Пайнер от 2003 до 2006 * [[Пантерите (група)|Пантерите]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Pro 4 Life]] – в Пайнер само през 2001 * [[Симпатяги]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * формация [[Фаворит (формация)|Фаворит]] – в Пайнер от 1994 до 1997 * дует [[Черно и бяло (дует)|Черно и бяло]] – в Пайнер от 1999 до 2001 * дует [[Шик (дует)|Шик]] – в Пайнер от 1998 до 2002}} === Фолклорни изпълнители, оркестри, дуети и групи​, напуснали Пайнер === * [[Айшенур]] – в Пайнер от 2014 до 2021 * [[Илка Александрова]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Конушенски народен оркестър]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Недялка Керанова]] – в Пайнер само през 1994 * [[Николай Славеев]] – в Пайнер от 1998 до 2019 * [[Пенка Павлова]] – в Пайнер само през 1995 * [[Тодор Кожухаров (певец)|Тодор Кожухаров]] – в Пайнер от 1999 до 2003 * [[Томика]] – в Пайнер от 2014 до 2018 * [[Трио Извор]] – в Пайнер само през 1994 * [[Хари бенд]] – в Пайнер от 2014 до 2020 * [[Христо Косашки]] – в Пайнер от 2008 до 2019 * [[Южни ритми]] – в Пайнер от 1999 до 2003 * [[Юри Крумов]] – в Пайнер от 2004 до 2014 == Външни препратки == * [http://www.payner.bg/ Официален сайт на „Пайнер“] * [http://www.payner.bg/payner.php?id=6 История на компанията] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070908130211/http://www.payner.bg/payner.php?id=6 |date=2007-09-08 }} * [http://www.payner.bg/payner.php?id=15 За „Тракия Фест“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110521160928/http://payner.bg/payner.php?id=15 |date=2011-05-21 }} {{Пайнер}} {{Портал|Музика|Икономика|България}} [[Категория:Звукозаписни компании в България]] [[Категория:Икономика на Димитровград]] [[Категория:Музика в Димитровград]] [[Категория:Попфолк звукозаписни компании]] [[Категория:Основани в България през 1990 година]] n3ug2dp2gbyx7rc4n1w5r7l9545yuls 11473400 11473394 2022-07-28T15:50:22Z Sweet 20 218325 /* Изпълнители */ wikitext text/x-wiki {{без източници|13:50, 23 юли 2022 (UTC)}} {{Звукозаписна компания |лого = Payner_Logo.svg |майчина компания = |основана = {{Стартова дата и възраст|1990|02|13}} |основател = Митко Димитров |статус = активна |разпространител = Пайнер |жанр = [[Поп музика|поп]], [[попфолк]], [[фолклор]], [[опера]], [[рап]] |място на основаване = [[Димитровград]] }} '''„Пайнер“ ООД''' е [[Звукозаписна компания|музикална компания]] в [[Димитровград]], [[България]]. Занимава се предимно с продуциране и издаване на попфолк музика. Основана е през 1990 г. от инж. Митко Димитров, по-известен като ''Митко Пайнера''. Производствената база и централният офис на „Пайнер“ ООД се намират в Димитровград. == История == Първоначално фирмата се занимава с производството на аудио и видеокасети за българския пазар и за износ в чужбина. Постепенно започва да се разраства и през 1993 г. създава собствено звукозаписно студио, а през 1995 г. и видео студио. На 13 ноември 2001 г. компанията стартира и собствена телевизия – сателитният музикален канал „Планета“. На 6 май 2007 г. в ефира се появява и фолклорният канал „Планета Фолк“. На 24 май 2010 г. тръгва и „Планета HD“ – първата HD телевизия в България. „Пайнер“ разполага със собствени музикални магазини в девет български града, а от края на 2004 г. и с дискотеки – „Планета Пайнер Клуб“ във [[Варна]], [[Хасково]], [[Димитровград]], [[Русе]], [[Благоевград]], [[Несебър]], [[Търговище]], [[Пловдив]], [[Стара Загора]], [[Пазарджик]], [[Плевен]], [[Шумен]], [[Бургас]] и две в [[София]]. През 2008 г. в Димитровград е открит „Комплекс Планета Пайнер“. На 13 ноември 2012 г. стартира и едноименното радио – „[[Пайнер (радио)|Радио Пайнер]]“. На 17 септември 2020 г. се появи още един член на музикална компания „Пайнер“ най-новия телевизионен канал „Планета 4К“. == Национално турне на „Планета ТВ“ == През 2004 г. компанията организира „[[Национално турне на Планета ТВ|Планета Прима]]“ – концертно турне, което преминава през 15 български града. Турнето се превръща в традиция и през следващите години (2005 – 2010) се организира всяко лято, като всяко издание търпи промени в състава на участниците и градовете в него. Поради липса на спонсори в периода 2011 – 2013 концерти не се състоят. През 2014 г. отново е организирана обиколка из страната. == Годишни награди == В началото на всяка година компанията организира музикални награди, които традиционно раздава на сборни концерти. Първото издание на „[[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Годишните награди на телевизия Планета]]“ е в началото на 2003 г. Ежегодно има промени в категориите, в които се раздават статуетките, но има няколко основни, които се връчват на всяка церемония – Певица на годината, Певец на годината, Видеоклип на годината, Песен на годината, Албум на годината, Дует на годината. Тези категории се считат и за най-престижните. През 2017 г. за първи път не се провежда церемония. == Концерти == От 2001 г. през ноември или декември се отбелязва годишнината от създаването на ТВ „Планета“ със сборен концерт в София и Пловдив. Рождените дни на медията включват изпълнения на песните за изминалата година, както и някои по-стари хитове. Освен основните концерти на телевизия „Планета“, Пайнер провежда и други концерти с марката на компанията. * На 8 юни 2000 г. Пайнер отбеляза своя първи юбилей с концерт в Пловдив. * На 8 ноември и 6 декември 2000 г. Пайнер организира два концерта в НДК – С хитовете на есен 2000 и Коледен концерт. * На 10 юни 2002 г. Пайнер организира благотворителен концерт в НДК в полза на семейства на полицаи, загинали при изпълнение на служебния им дълг. * На 30 октомври 2002 г. се провежда първото денс парти в „[[Международен панаир Пловдив|Панаирна палата №2]]“ в Пловдив. * На 20 април 2004 г. в „[[Международен панаир Пловдив|Панаирна палата №10]]“ в Пловдив се организира за първи път пролетно парти. * На 7 септември 2006 г. на стадион [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]] се организира концертът „Планета Мура Мега“, като това е първият концерт на Пайнер организиран на открит стадион. * На 13 май 2007 г. на пл. „[[Княз Александър I (площад в София)|Александър I Батенберг]]“ в София се проведе първият фолклорен концерт на фирматата по случай старта на Планета Фолк. * На 25 май 2007 г. в НДК се организира концерта „Добра среща приятели“ (от името по едноименната песен на [[Ивана]]), където е връчена наградата от 100 000 лв. в състезанието за обект, най-добре представил соковете „Дерби“. * На 9 юни 2010 г. се отпразнуват 20 години от създаването на фирмата в София пред храм-паметник „[[Свети Александър Невски (София)|Св. Александър Невски]]“ и старта на телевизия „Планета HD“. * На 25 юни 2012 г. се отпразнуват 2 години от старта на „Планета HD“ пред пл. „Княз Александър I Батенберг“. * На 11 юни 2015 г. с фолклорен концерт в Летния театър в Стара Загора са отбелязани 25 години Пайнер. == Музикални телевизионни програми == Освен концерти музикална компания „Пайнер“ организира и редица музикални телевизиони програми снимани в заведение, дискотека или комплекс „Приказките“ в [[Харманли]]. == Фестивал „Тракия фолк“ == През 1994 г. „Пайнер“ организира фестивал за нова авторска песен на фолклорна основа „[[Тракия фолк]]“ в Димитровград. През 1995 г. в [[Хасково]], като в задължителен раздел на фестивала е установен и попфолкът. След няколко годишно прекъсване през 1999 г. в [[Стара Загора]] фестивалът се състои отново, но този път е обявен като Национален конкурс за изпълнители и песни от съвременния български фолк. Следващите издания на фестивала се състоят през 2000 г. отново в Стара Загора и през 2003 г. в [[Пловдив]]. == Изпълнители == === Попфолк изпълнители === {{колони|2| <!-- Моля, не добавяйте Михаела, тъй като не са част от Пайнер. --> * [[Айви]] * [[Александър Робов|Алекс Робов]] * [[Анелия]] * [[Ани Хоанг]] * [[Антонио (певец)|Антонио]] * [[Ариа]] * [[Биляниш]] * [[Борис Дали]] * [[Валя]] * [[Галена]] * [[Глория]] * [[Данна]] * [[Денис (певец)|Денис]] * [[Джена (певица)|Джена]] * [[Джордан (певец)|Джордан]] * [[Джулия (певица)|Джулия]] * [[Димана]] * [[Диона (певица)|Диона]] * [[Еви Аспарухов]] * [[Екстра Нина]] * [[Емануела (певица)|Емануела]] * [[Жокер (певец)|Жокер]] * [[Ивана]] * [[Илиян (певец)|Илиян Бойд]] * [[Карлос (певец)|Карлос]] * [[Кирил (певец)|Кирил]] * [[Крисия Д.]] * [[Кристиан Кирилов]] * [[Малката (певица)|Малката]] * [[Мария (певица)|Мария]] * [[Милко Калайджиев]] * [[Михаела (певица)|Михаела]] * [[Моан]] * [[Палома]] * [[Преслава (певица)|Преслава]] * [[Радко]] * [[Райна (певица)|Райна]] * [[Соня Немска]] * [[Татяна (певица)|Татяна]] * [[Теди Александрова]] * [[Тина (певица)|Тина]] * [[Тони Дачева]] * [[Христо Ваташки]] * [[Цветелина Янева]] * [[Яница (певица)|Яница]]}} === Чуждестранни изпълнители (Балкански фолк) === * [[Йоргос Ясемис]] * [[Драган Коич Кеба]] * [[Бобан Здравкович]] === Поп и рап изпълнители === * [[Веселин Маринов]] * [[Дамян Попов (певец)|Дамян Попов]] === Фолклорни изпълнители === {{колони|2| * [[Ангелина Милева (певица)|Ангелина Милева]] * [[Васил Вълканов]] * [[Деян Митев]] * [[Здравко Мандаджиев]] * [[Иван Дяков]] * [[Ивелина Колева]] * [[Пепи Христозова]] * [[Поли Паскова]] * [[Росица Пейчева]] * [[Светла Дукатева]] * [[Славка Калчева]] * [[Янко Неделчев]]}} === Оркестри, дуети и групи === * [[Трио Сопрано]] === Фолклорни оркестри, дуети и групи === {{колони|2| * [[Виевска фолк група]] * [[Калина и Невена]] * [[Мария и Магдалена Филатови]] * орк. [[Оркестър Канарите|Канарите]] * орк. [[Орфей (оркестър)|Орфей]] * орк. [[Плам (оркестър)|Плам]] * орк. [[Пловдив (оркестър)|Пловдив]] * [[Сестри Диневи]] * формация [[Паскалев (формация)|Паскалев]]}} === Бивши изпълнители === {{колони|2| * [[Азис]] – в Пайнер само през 2009 * [[Албена (певица)|Албена]] – в Пайнер от 2005 до 2006 * [[Амет]] – в Пайнер от 1998 до 2015; само през 2019 * [[Андреа (певица)|Андреа]] – в Пайнер от 2006 до 2015 * [[Биляна (певица)|Биляна]] – в Пайнер от 2003 до 2019 * [[Бойчо Богданов]] – в Пайнер с трио Вароша '87 от 1995 до 1997; самостоятелно до 2001 * [[Бони]] – в Пайнер от 1998 до 1999; от 2008 до 2012 * [[Боряна (певица)|Боряна]] – в Пайнер от 2006 до 2009 * [[Валдес]] – в Пайнер от 1994 до 2004; само през 2009 * [[Валентина]] – в Пайнер от 2011 до 2014 * [[Валентина Кристи]] – в Пайнер от 2008 до 2013 * [[Ваня (певица)|Ваня]] – в Пайнер от 2014 до 2022 * [[Вероника (певица)|Вероника]] – в Пайнер от 2002 до 2009 * [[Весела]] – в Пайнер от 1998 до 2008 * [[Виктория Ангелова|Виктория]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Виктор (певец)|Виктор]] – в Пайнер от 2008 до 2010 * [[Галина (певица)|Галина]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Галин (певец)|Галин]] – в Пайнер от 2011 до 2021 * [[Гергана (певица)|Гергана]] – в Пайнер от 2003 до 2019 * [[Даниела (певица)|Даниела]] – в Пайнер от 2003 до 2012 * [[Даяна (певица)|Даяна]] – в Пайнер от 2012 до 2015 * [[Денис Теофиков (певец)|Денис Теофиков]] – в Пайнер от 2018 до 2021† * [[Деси Слава]] – в Пайнер от 1997 до 2003; от 2014 до 2020 * [[Джамайката]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Димитър Френски]] – в Пайнер от 1999 до 2000 * [[Елена Паришева|Елена]] – в Пайнер от 2005 до 2011 * [[Елена Кацарова]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Еми Стамболова]] – в Пайнер от 1994 до 1997 * [[Емилия (певица)|Емилия]] – в Пайнер от 1999 до 2021 * [[Емрах]] – в Пайнер от 2018 до 2022 * [[Есил Дюран]] – в Пайнер от 2000 до 2019 * [[Жоро Любимеца]] – в Пайнер от 1998 до 2009 * [[Жулиета (певица)|Жулиета]] – в Пайнер от 2007 до 2009 * [[Зорница Иванова]] – в Пайнер от 1996 до 1997 * [[Ива (певица)|Ива]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Илия Загоров]] – в Пайнер от 1997 до 2005 * [[Кали (певица)|Кали]] – в Пайнер от 2010 до 2020 * [[Калия (певица)|Калия]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Камелия (певица)|Камелия]] – в Пайнер от 1997 до 2014 * [[Константин (певец)|Константин]] – в Пайнер от 2006 до 2019 * [[Коста Марков]] – в Пайнер от 1997 до 2005; от 2016 до 2017 * [[Кристиана (певица)|Кристиана]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Крум (певец)|Крум]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Лейла (певица)|Лейла]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Луна (певица)|Луна]] – в Пайнер от 2006 до 2008 * [[Люси (режисьор)|Люси]] – в Пайнер от 2002 до 2009; от 2013 до 2014 * [[Люси Манолова]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Магапаса]] – в Пайнер от 1997 от 2011 * [[Магда]] – в Пайнер от 2003 от 2021 * [[Магдалена Санчес]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Малина (певица)|Малина]] – в Пайнер от 2000 до 2019 * [[Мариана Калчева]] – в Пайнер от 1999 до 2007 * [[Мариана Славова]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Марина Тошич]] – в Пайнер от 2015 до 2018 * [[Мариян (певец)|Мариян]] – в Пайнер от 2004 до 2007 * [[Мария Петрова (певица)|Мария Петрова]] – в Пайнер от 2011 до 2018 * [[Мария Загорова]] – в Пайнер от 1998 до 2000 * [[Мая (певица)|Мая]] – в Пайнер от 1996 до 2007 * [[Милена (певица)|Милена]] – в Пайнер от 1997 до 2002 * [[Милица (певица)|Милица]] – в Пайнер от 2005 до 2013 * [[Мира (певица)|Мира]] – в Пайнер от 1999 до 2005 * [[Надя (певица)|Надя]] – в Пайнер от 2001 до 2007 * [[Надя Казакова]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Найден Милков]] – в Пайнер от 2001 до 2008 * [[Наргиз]] – в Пайнер от 2002 до 2009 * [[Наско Ангелов]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Насти]] – в Пайнер от 2007 до 2010 * [[Нелина]] – в Пайнер от 1994 до 1995; от 1998 до 2019 * [[Орхан Мурад]] – в Пайнер от 2000 до 2001; от 2007 до 2008 * [[Персиян (певец)|Персиян]] – в Пайнер от 2007 до 2008 * [[Петра (певица)|Петра]] – в Пайнер от 1998 до 2003 * [[Полина (певица)|Полина]] – в Пайнер от 2005 до 2009 * [[Пламена Петрова|Пламена]] – в Пайнер от 2011 до 2014 * [[Пресила]] – в Пайнер от 2014 до 2016 * [[Радо Шишарката]] – в Пайнер от 1993 до 1997; от 2018 до 2019 * [[Рейхан]] – в Пайнер от 2001 до 2005† * [[Рени (певица)|Рени]] – в Пайнер от 1998 до 2005 * [[Роксана (певица)|Роксана]] – в Пайнер от 2011 до 2022 * [[Росица (певица)|Росица]] – в Пайнер от 2012 до 2014 * [[Руси Русев (певец)|Руси Русев]] – в Пайнер от 1995 до 2000; само през 2007 * [[Саманта (певица)|Саманта]] – в Пайнер от 2009 до 2011 * [[Сашка Васева]] – в Пайнер от 1996 до 1999 * [[Селена (поп-фолк певица)|Селена]] – в Пайнер от 1997 до 1998 * [[Сиана]] – в Пайнер от 2007 до 2015 * [[Силвена]] – в Пайнер от 2008 до 2009 * [[Силвия]] – в Пайнер от 1997 до 2015 * [[Соня Иванова]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Таня Боева]] – в Пайнер от 1997 до 1999 * [[Таня Добрева]] – в Пайнер от 1996 до 2002 * [[Таня Маринова]] – в Пайнер от 2019 до 2021 * [[Таня Мутафова]] – в Пайнер от 1995 до 2002 * [[Теди]] – в Пайнер от 1996 до 1998 * [[Тонита]] – в Пайнер от 1998 до 2000 * [[Траяна (певица)|Траяна]] – в Пайнер само 2005; от 2009 до 2015 * [[Фики]] – в Пайнер от 2014 до 2022 * [[Хабиби (певица)|Хабиби]] – в Пайнер от 2005 до 2009 * [[Хари Христов]] – в Пайнер от 1997 до 1998 * [[Цветелина]] – в Пайнер от 1997 до 2001 * [[Щилиян]] – в Пайнер от 1995 до 1997 * [[Юнона (певица)|Юнона]] – в Пайнер от 2007 до 2022 * [[Янек]] – в Пайнер от 1999 до 2000}} === Чуждестранни изпълнители, напуснали Пайнер === * [[Ави Бенеди]] - в Пайнер от 2014 до 2022 * [[Анди (певец)|Анди]] – в Пайнер от 2001 до 2002 * [[Елена Велевска]] - в Пайнер от 2016 до 2018 * [[Рашид Ал Рашид]] – в Пайнер само през 2004 * [[Симос Салиас]] - в Пайнер от 2016 до 2017 * [[Сакис Кукос]] - в Пайнер от 2002 до 2020 === Поп, рап, оперни и шлагерни изпълнители, напуснали Пайнер === {{колони| * [[АРТи]] – в Пайнер от 2018 до 2019 * [[Венци (певец)|Венци]] – в Пайнер от 2003 до 2004 * [[Денислава Станева]] (Трио „Сопрано“) – в Пайнер от 2015 до 2016 * [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драго Драганов]] – в Пайнер от 2003 до 2006 * [[Ивайло Гюров]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Кичка Бодурова]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Лили Иванова]] – в Пайнер от 1995 до 1999 * [[Мария Петрова (стари градски песни)|Мария Петрова]] - в Пайнер от 1995 до 2021 * [[Миро]] – в Пайнер от 2008 до 2009 * [[Нончо Воденичаров]] – в Пайнер от 2002 до 2009† * [[Росица Ганева]] – в Пайнер от 1995 до 1998 * [[Салина (певица)|Салина]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * [[Светла Иванова]] – в Пайнер от 2004 до 2019 * [[Устата]] – в Пайнер от 2015 до 2020}} === Оркестри, дуети и групи, напуснали Пайнер === {{колони|2| * [[Аванград]] – в Пайнер само през 1995 * [[Албена и Любена]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Астон]] – в Пайнер само през 1996 * [[Близнаците (дует)|Близнаците]] – в Пайнер от 2005 до 2007 * трио [[Вароша '87 (трио)|Вароша `87]] – в Пайнер от 1995 до 1997 * [[Гумени Глави]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * [[Дуле и Коки]] – в Пайнер от 2004 до 2006 * [[ДВС Таралежите]] – в Пайнер от 2003 до 2008 * [[Дует Апогеасос]] – в Пайнер от 1994 до 1995 * [[Expose (група)|Expose]] – в Пайнер от 2005 до 2011 * [[Extazy]] – в Пайнер само от 2002 до 2003 * формация [[Зорница (формация)|Зорница]] – в Пайнер от 1996 до 1998 * [[Квартални Братя]] – в Пайнер само през 2001 * орк. [[Козари (оркестър)|Козари]] – в Пайнер от 1994 до 1996 * орк. [[Кристал (оркестър)|Кристал]] – в Пайнер от 1997 до 2006 * орк. [[Кристали (оркестър)|Кристали]] – в Пайнер от 1994 до 2020 * [[Максима]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Малките Пантери]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Мариана и Виктория]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * орк. [[Мерцедес (оркестър)|Мерцедес]] – в Пайнер от 1995 до 1996 * [[Осем Осем (група)|Осем Осем]] – в Пайнер от 2003 до 2006 * [[Пантерите (група)|Пантерите]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Pro 4 Life]] – в Пайнер само през 2001 * [[Симпатяги]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * формация [[Фаворит (формация)|Фаворит]] – в Пайнер от 1994 до 1997 * дует [[Черно и бяло (дует)|Черно и бяло]] – в Пайнер от 1999 до 2001 * дует [[Шик (дует)|Шик]] – в Пайнер от 1998 до 2002}} === Фолклорни изпълнители, оркестри, дуети и групи​, напуснали Пайнер === * [[Айшенур]] – в Пайнер от 2014 до 2021 * [[Илка Александрова]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Конушенски народен оркестър]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Недялка Керанова]] – в Пайнер само през 1994 * [[Николай Славеев]] – в Пайнер от 1998 до 2019 * [[Пенка Павлова]] – в Пайнер само през 1995 * [[Тодор Кожухаров (певец)|Тодор Кожухаров]] – в Пайнер от 1999 до 2004 * [[Томика]] – в Пайнер от 2014 до 2018 * [[Трио Извор]] – в Пайнер само през 1994 * [[Хари бенд]] – в Пайнер от 2014 до 2020 * [[Христо Косашки]] – в Пайнер от 2008 до 2019 * [[Южни ритми]] – в Пайнер от 1999 до 2004 * [[Юри Крумов]] – в Пайнер от 2004 до 2014 == Външни препратки == * [http://www.payner.bg/ Официален сайт на „Пайнер“] * [http://www.payner.bg/payner.php?id=6 История на компанията] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070908130211/http://www.payner.bg/payner.php?id=6 |date=2007-09-08 }} * [http://www.payner.bg/payner.php?id=15 За „Тракия Фест“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110521160928/http://payner.bg/payner.php?id=15 |date=2011-05-21 }} {{Пайнер}} {{Портал|Музика|Икономика|България}} [[Категория:Звукозаписни компании в България]] [[Категория:Икономика на Димитровград]] [[Категория:Музика в Димитровград]] [[Категория:Попфолк звукозаписни компании]] [[Категория:Основани в България през 1990 година]] jki4wb0144sf7zmzxadtsolmzzq7p5r 11473401 11473400 2022-07-28T15:50:40Z Sweet 20 218325 /* Попфолк изпълнители */ wikitext text/x-wiki {{без източници|13:50, 23 юли 2022 (UTC)}} {{Звукозаписна компания |лого = Payner_Logo.svg |майчина компания = |основана = {{Стартова дата и възраст|1990|02|13}} |основател = Митко Димитров |статус = активна |разпространител = Пайнер |жанр = [[Поп музика|поп]], [[попфолк]], [[фолклор]], [[опера]], [[рап]] |място на основаване = [[Димитровград]] }} '''„Пайнер“ ООД''' е [[Звукозаписна компания|музикална компания]] в [[Димитровград]], [[България]]. Занимава се предимно с продуциране и издаване на попфолк музика. Основана е през 1990 г. от инж. Митко Димитров, по-известен като ''Митко Пайнера''. Производствената база и централният офис на „Пайнер“ ООД се намират в Димитровград. == История == Първоначално фирмата се занимава с производството на аудио и видеокасети за българския пазар и за износ в чужбина. Постепенно започва да се разраства и през 1993 г. създава собствено звукозаписно студио, а през 1995 г. и видео студио. На 13 ноември 2001 г. компанията стартира и собствена телевизия – сателитният музикален канал „Планета“. На 6 май 2007 г. в ефира се появява и фолклорният канал „Планета Фолк“. На 24 май 2010 г. тръгва и „Планета HD“ – първата HD телевизия в България. „Пайнер“ разполага със собствени музикални магазини в девет български града, а от края на 2004 г. и с дискотеки – „Планета Пайнер Клуб“ във [[Варна]], [[Хасково]], [[Димитровград]], [[Русе]], [[Благоевград]], [[Несебър]], [[Търговище]], [[Пловдив]], [[Стара Загора]], [[Пазарджик]], [[Плевен]], [[Шумен]], [[Бургас]] и две в [[София]]. През 2008 г. в Димитровград е открит „Комплекс Планета Пайнер“. На 13 ноември 2012 г. стартира и едноименното радио – „[[Пайнер (радио)|Радио Пайнер]]“. На 17 септември 2020 г. се появи още един член на музикална компания „Пайнер“ най-новия телевизионен канал „Планета 4К“. == Национално турне на „Планета ТВ“ == През 2004 г. компанията организира „[[Национално турне на Планета ТВ|Планета Прима]]“ – концертно турне, което преминава през 15 български града. Турнето се превръща в традиция и през следващите години (2005 – 2010) се организира всяко лято, като всяко издание търпи промени в състава на участниците и градовете в него. Поради липса на спонсори в периода 2011 – 2013 концерти не се състоят. През 2014 г. отново е организирана обиколка из страната. == Годишни награди == В началото на всяка година компанията организира музикални награди, които традиционно раздава на сборни концерти. Първото издание на „[[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Годишните награди на телевизия Планета]]“ е в началото на 2003 г. Ежегодно има промени в категориите, в които се раздават статуетките, но има няколко основни, които се връчват на всяка церемония – Певица на годината, Певец на годината, Видеоклип на годината, Песен на годината, Албум на годината, Дует на годината. Тези категории се считат и за най-престижните. През 2017 г. за първи път не се провежда церемония. == Концерти == От 2001 г. през ноември или декември се отбелязва годишнината от създаването на ТВ „Планета“ със сборен концерт в София и Пловдив. Рождените дни на медията включват изпълнения на песните за изминалата година, както и някои по-стари хитове. Освен основните концерти на телевизия „Планета“, Пайнер провежда и други концерти с марката на компанията. * На 8 юни 2000 г. Пайнер отбеляза своя първи юбилей с концерт в Пловдив. * На 8 ноември и 6 декември 2000 г. Пайнер организира два концерта в НДК – С хитовете на есен 2000 и Коледен концерт. * На 10 юни 2002 г. Пайнер организира благотворителен концерт в НДК в полза на семейства на полицаи, загинали при изпълнение на служебния им дълг. * На 30 октомври 2002 г. се провежда първото денс парти в „[[Международен панаир Пловдив|Панаирна палата №2]]“ в Пловдив. * На 20 април 2004 г. в „[[Международен панаир Пловдив|Панаирна палата №10]]“ в Пловдив се организира за първи път пролетно парти. * На 7 септември 2006 г. на стадион [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]] се организира концертът „Планета Мура Мега“, като това е първият концерт на Пайнер организиран на открит стадион. * На 13 май 2007 г. на пл. „[[Княз Александър I (площад в София)|Александър I Батенберг]]“ в София се проведе първият фолклорен концерт на фирматата по случай старта на Планета Фолк. * На 25 май 2007 г. в НДК се организира концерта „Добра среща приятели“ (от името по едноименната песен на [[Ивана]]), където е връчена наградата от 100 000 лв. в състезанието за обект, най-добре представил соковете „Дерби“. * На 9 юни 2010 г. се отпразнуват 20 години от създаването на фирмата в София пред храм-паметник „[[Свети Александър Невски (София)|Св. Александър Невски]]“ и старта на телевизия „Планета HD“. * На 25 юни 2012 г. се отпразнуват 2 години от старта на „Планета HD“ пред пл. „Княз Александър I Батенберг“. * На 11 юни 2015 г. с фолклорен концерт в Летния театър в Стара Загора са отбелязани 25 години Пайнер. == Музикални телевизионни програми == Освен концерти музикална компания „Пайнер“ организира и редица музикални телевизиони програми снимани в заведение, дискотека или комплекс „Приказките“ в [[Харманли]]. == Фестивал „Тракия фолк“ == През 1994 г. „Пайнер“ организира фестивал за нова авторска песен на фолклорна основа „[[Тракия фолк]]“ в Димитровград. През 1995 г. в [[Хасково]], като в задължителен раздел на фестивала е установен и попфолкът. След няколко годишно прекъсване през 1999 г. в [[Стара Загора]] фестивалът се състои отново, но този път е обявен като Национален конкурс за изпълнители и песни от съвременния български фолк. Следващите издания на фестивала се състоят през 2000 г. отново в Стара Загора и през 2003 г. в [[Пловдив]]. == Изпълнители == === Попфолк изпълнители === {{колони|2| <!-- Моля, не добавяйте Михаела, тъй като не са част от Пайнер. --> * [[Айви]] * [[Александър Робов|Алекс Робов]] * [[Анелия]] * [[Ани Хоанг]] * [[Антонио (певец)|Антонио]] * [[Ариа]] * [[Биляниш]] * [[Борис Дали]] * [[Валя]] * [[Галена]] * [[Глория]] * [[Данна]] * [[Денис (певец)|Денис]] * [[Джена (певица)|Джена]] * [[Джордан (певец)|Джордан]] * [[Джулия (певица)|Джулия]] * [[Димана]] * [[Диона (певица)|Диона]] * [[Еви Аспарухов]] * [[Екстра Нина]] * [[Емануела (певица)|Емануела]] * [[Жокер (певец)|Жокер]] * [[Ивана]] * [[Илиян (певец)|Илиян Бойд]] * [[Карлос (певец)|Карлос]] * [[Кирил (певец)|Кирил]] * [[Крисия Д.]] * [[Кристиан Кирилов]] * [[Малката (певица)|Малката]] * [[Мария (певица)|Мария]] * [[Милко Калайджиев]] * [[Моан]] * [[Палома]] * [[Преслава (певица)|Преслава]] * [[Радко]] * [[Райна (певица)|Райна]] * [[Соня Немска]] * [[Татяна (певица)|Татяна]] * [[Теди Александрова]] * [[Тина (певица)|Тина]] * [[Тони Дачева]] * [[Христо Ваташки]] * [[Цветелина Янева]] * [[Яница (певица)|Яница]]}} === Чуждестранни изпълнители (Балкански фолк) === * [[Йоргос Ясемис]] * [[Драган Коич Кеба]] * [[Бобан Здравкович]] === Поп и рап изпълнители === * [[Веселин Маринов]] * [[Дамян Попов (певец)|Дамян Попов]] === Фолклорни изпълнители === {{колони|2| * [[Ангелина Милева (певица)|Ангелина Милева]] * [[Васил Вълканов]] * [[Деян Митев]] * [[Здравко Мандаджиев]] * [[Иван Дяков]] * [[Ивелина Колева]] * [[Пепи Христозова]] * [[Поли Паскова]] * [[Росица Пейчева]] * [[Светла Дукатева]] * [[Славка Калчева]] * [[Янко Неделчев]]}} === Оркестри, дуети и групи === * [[Трио Сопрано]] === Фолклорни оркестри, дуети и групи === {{колони|2| * [[Виевска фолк група]] * [[Калина и Невена]] * [[Мария и Магдалена Филатови]] * орк. [[Оркестър Канарите|Канарите]] * орк. [[Орфей (оркестър)|Орфей]] * орк. [[Плам (оркестър)|Плам]] * орк. [[Пловдив (оркестър)|Пловдив]] * [[Сестри Диневи]] * формация [[Паскалев (формация)|Паскалев]]}} === Бивши изпълнители === {{колони|2| * [[Азис]] – в Пайнер само през 2009 * [[Албена (певица)|Албена]] – в Пайнер от 2005 до 2006 * [[Амет]] – в Пайнер от 1998 до 2015; само през 2019 * [[Андреа (певица)|Андреа]] – в Пайнер от 2006 до 2015 * [[Биляна (певица)|Биляна]] – в Пайнер от 2003 до 2019 * [[Бойчо Богданов]] – в Пайнер с трио Вароша '87 от 1995 до 1997; самостоятелно до 2001 * [[Бони]] – в Пайнер от 1998 до 1999; от 2008 до 2012 * [[Боряна (певица)|Боряна]] – в Пайнер от 2006 до 2009 * [[Валдес]] – в Пайнер от 1994 до 2004; само през 2009 * [[Валентина]] – в Пайнер от 2011 до 2014 * [[Валентина Кристи]] – в Пайнер от 2008 до 2013 * [[Ваня (певица)|Ваня]] – в Пайнер от 2014 до 2022 * [[Вероника (певица)|Вероника]] – в Пайнер от 2002 до 2009 * [[Весела]] – в Пайнер от 1998 до 2008 * [[Виктория Ангелова|Виктория]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Виктор (певец)|Виктор]] – в Пайнер от 2008 до 2010 * [[Галина (певица)|Галина]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Галин (певец)|Галин]] – в Пайнер от 2011 до 2021 * [[Гергана (певица)|Гергана]] – в Пайнер от 2003 до 2019 * [[Даниела (певица)|Даниела]] – в Пайнер от 2003 до 2012 * [[Даяна (певица)|Даяна]] – в Пайнер от 2012 до 2015 * [[Денис Теофиков (певец)|Денис Теофиков]] – в Пайнер от 2018 до 2021† * [[Деси Слава]] – в Пайнер от 1997 до 2003; от 2014 до 2020 * [[Джамайката]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Димитър Френски]] – в Пайнер от 1999 до 2000 * [[Елена Паришева|Елена]] – в Пайнер от 2005 до 2011 * [[Елена Кацарова]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Еми Стамболова]] – в Пайнер от 1994 до 1997 * [[Емилия (певица)|Емилия]] – в Пайнер от 1999 до 2021 * [[Емрах]] – в Пайнер от 2018 до 2022 * [[Есил Дюран]] – в Пайнер от 2000 до 2019 * [[Жоро Любимеца]] – в Пайнер от 1998 до 2009 * [[Жулиета (певица)|Жулиета]] – в Пайнер от 2007 до 2009 * [[Зорница Иванова]] – в Пайнер от 1996 до 1997 * [[Ива (певица)|Ива]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Илия Загоров]] – в Пайнер от 1997 до 2005 * [[Кали (певица)|Кали]] – в Пайнер от 2010 до 2020 * [[Калия (певица)|Калия]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Камелия (певица)|Камелия]] – в Пайнер от 1997 до 2014 * [[Константин (певец)|Константин]] – в Пайнер от 2006 до 2019 * [[Коста Марков]] – в Пайнер от 1997 до 2005; от 2016 до 2017 * [[Кристиана (певица)|Кристиана]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Крум (певец)|Крум]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Лейла (певица)|Лейла]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Луна (певица)|Луна]] – в Пайнер от 2006 до 2008 * [[Люси (режисьор)|Люси]] – в Пайнер от 2002 до 2009; от 2013 до 2014 * [[Люси Манолова]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Магапаса]] – в Пайнер от 1997 от 2011 * [[Магда]] – в Пайнер от 2003 от 2021 * [[Магдалена Санчес]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Малина (певица)|Малина]] – в Пайнер от 2000 до 2019 * [[Мариана Калчева]] – в Пайнер от 1999 до 2007 * [[Мариана Славова]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Марина Тошич]] – в Пайнер от 2015 до 2018 * [[Мариян (певец)|Мариян]] – в Пайнер от 2004 до 2007 * [[Мария Петрова (певица)|Мария Петрова]] – в Пайнер от 2011 до 2018 * [[Мария Загорова]] – в Пайнер от 1998 до 2000 * [[Мая (певица)|Мая]] – в Пайнер от 1996 до 2007 * [[Милена (певица)|Милена]] – в Пайнер от 1997 до 2002 * [[Милица (певица)|Милица]] – в Пайнер от 2005 до 2013 * [[Мира (певица)|Мира]] – в Пайнер от 1999 до 2005 * [[Надя (певица)|Надя]] – в Пайнер от 2001 до 2007 * [[Надя Казакова]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Найден Милков]] – в Пайнер от 2001 до 2008 * [[Наргиз]] – в Пайнер от 2002 до 2009 * [[Наско Ангелов]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Насти]] – в Пайнер от 2007 до 2010 * [[Нелина]] – в Пайнер от 1994 до 1995; от 1998 до 2019 * [[Орхан Мурад]] – в Пайнер от 2000 до 2001; от 2007 до 2008 * [[Персиян (певец)|Персиян]] – в Пайнер от 2007 до 2008 * [[Петра (певица)|Петра]] – в Пайнер от 1998 до 2003 * [[Полина (певица)|Полина]] – в Пайнер от 2005 до 2009 * [[Пламена Петрова|Пламена]] – в Пайнер от 2011 до 2014 * [[Пресила]] – в Пайнер от 2014 до 2016 * [[Радо Шишарката]] – в Пайнер от 1993 до 1997; от 2018 до 2019 * [[Рейхан]] – в Пайнер от 2001 до 2005† * [[Рени (певица)|Рени]] – в Пайнер от 1998 до 2005 * [[Роксана (певица)|Роксана]] – в Пайнер от 2011 до 2022 * [[Росица (певица)|Росица]] – в Пайнер от 2012 до 2014 * [[Руси Русев (певец)|Руси Русев]] – в Пайнер от 1995 до 2000; само през 2007 * [[Саманта (певица)|Саманта]] – в Пайнер от 2009 до 2011 * [[Сашка Васева]] – в Пайнер от 1996 до 1999 * [[Селена (поп-фолк певица)|Селена]] – в Пайнер от 1997 до 1998 * [[Сиана]] – в Пайнер от 2007 до 2015 * [[Силвена]] – в Пайнер от 2008 до 2009 * [[Силвия]] – в Пайнер от 1997 до 2015 * [[Соня Иванова]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Таня Боева]] – в Пайнер от 1997 до 1999 * [[Таня Добрева]] – в Пайнер от 1996 до 2002 * [[Таня Маринова]] – в Пайнер от 2019 до 2021 * [[Таня Мутафова]] – в Пайнер от 1995 до 2002 * [[Теди]] – в Пайнер от 1996 до 1998 * [[Тонита]] – в Пайнер от 1998 до 2000 * [[Траяна (певица)|Траяна]] – в Пайнер само 2005; от 2009 до 2015 * [[Фики]] – в Пайнер от 2014 до 2022 * [[Хабиби (певица)|Хабиби]] – в Пайнер от 2005 до 2009 * [[Хари Христов]] – в Пайнер от 1997 до 1998 * [[Цветелина]] – в Пайнер от 1997 до 2001 * [[Щилиян]] – в Пайнер от 1995 до 1997 * [[Юнона (певица)|Юнона]] – в Пайнер от 2007 до 2022 * [[Янек]] – в Пайнер от 1999 до 2000}} === Чуждестранни изпълнители, напуснали Пайнер === * [[Ави Бенеди]] - в Пайнер от 2014 до 2022 * [[Анди (певец)|Анди]] – в Пайнер от 2001 до 2002 * [[Елена Велевска]] - в Пайнер от 2016 до 2018 * [[Рашид Ал Рашид]] – в Пайнер само през 2004 * [[Симос Салиас]] - в Пайнер от 2016 до 2017 * [[Сакис Кукос]] - в Пайнер от 2002 до 2020 === Поп, рап, оперни и шлагерни изпълнители, напуснали Пайнер === {{колони| * [[АРТи]] – в Пайнер от 2018 до 2019 * [[Венци (певец)|Венци]] – в Пайнер от 2003 до 2004 * [[Денислава Станева]] (Трио „Сопрано“) – в Пайнер от 2015 до 2016 * [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драго Драганов]] – в Пайнер от 2003 до 2006 * [[Ивайло Гюров]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Кичка Бодурова]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Лили Иванова]] – в Пайнер от 1995 до 1999 * [[Мария Петрова (стари градски песни)|Мария Петрова]] - в Пайнер от 1995 до 2021 * [[Миро]] – в Пайнер от 2008 до 2009 * [[Нончо Воденичаров]] – в Пайнер от 2002 до 2009† * [[Росица Ганева]] – в Пайнер от 1995 до 1998 * [[Салина (певица)|Салина]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * [[Светла Иванова]] – в Пайнер от 2004 до 2019 * [[Устата]] – в Пайнер от 2015 до 2020}} === Оркестри, дуети и групи, напуснали Пайнер === {{колони|2| * [[Аванград]] – в Пайнер само през 1995 * [[Албена и Любена]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Астон]] – в Пайнер само през 1996 * [[Близнаците (дует)|Близнаците]] – в Пайнер от 2005 до 2007 * трио [[Вароша '87 (трио)|Вароша `87]] – в Пайнер от 1995 до 1997 * [[Гумени Глави]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * [[Дуле и Коки]] – в Пайнер от 2004 до 2006 * [[ДВС Таралежите]] – в Пайнер от 2003 до 2008 * [[Дует Апогеасос]] – в Пайнер от 1994 до 1995 * [[Expose (група)|Expose]] – в Пайнер от 2005 до 2011 * [[Extazy]] – в Пайнер само от 2002 до 2003 * формация [[Зорница (формация)|Зорница]] – в Пайнер от 1996 до 1998 * [[Квартални Братя]] – в Пайнер само през 2001 * орк. [[Козари (оркестър)|Козари]] – в Пайнер от 1994 до 1996 * орк. [[Кристал (оркестър)|Кристал]] – в Пайнер от 1997 до 2006 * орк. [[Кристали (оркестър)|Кристали]] – в Пайнер от 1994 до 2020 * [[Максима]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Малките Пантери]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Мариана и Виктория]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * орк. [[Мерцедес (оркестър)|Мерцедес]] – в Пайнер от 1995 до 1996 * [[Осем Осем (група)|Осем Осем]] – в Пайнер от 2003 до 2006 * [[Пантерите (група)|Пантерите]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Pro 4 Life]] – в Пайнер само през 2001 * [[Симпатяги]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * формация [[Фаворит (формация)|Фаворит]] – в Пайнер от 1994 до 1997 * дует [[Черно и бяло (дует)|Черно и бяло]] – в Пайнер от 1999 до 2001 * дует [[Шик (дует)|Шик]] – в Пайнер от 1998 до 2002}} === Фолклорни изпълнители, оркестри, дуети и групи​, напуснали Пайнер === * [[Айшенур]] – в Пайнер от 2014 до 2021 * [[Илка Александрова]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Конушенски народен оркестър]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Недялка Керанова]] – в Пайнер само през 1994 * [[Николай Славеев]] – в Пайнер от 1998 до 2019 * [[Пенка Павлова]] – в Пайнер само през 1995 * [[Тодор Кожухаров (певец)|Тодор Кожухаров]] – в Пайнер от 1999 до 2004 * [[Томика]] – в Пайнер от 2014 до 2018 * [[Трио Извор]] – в Пайнер само през 1994 * [[Хари бенд]] – в Пайнер от 2014 до 2020 * [[Христо Косашки]] – в Пайнер от 2008 до 2019 * [[Южни ритми]] – в Пайнер от 1999 до 2004 * [[Юри Крумов]] – в Пайнер от 2004 до 2014 == Външни препратки == * [http://www.payner.bg/ Официален сайт на „Пайнер“] * [http://www.payner.bg/payner.php?id=6 История на компанията] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070908130211/http://www.payner.bg/payner.php?id=6 |date=2007-09-08 }} * [http://www.payner.bg/payner.php?id=15 За „Тракия Фест“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110521160928/http://payner.bg/payner.php?id=15 |date=2011-05-21 }} {{Пайнер}} {{Портал|Музика|Икономика|България}} [[Категория:Звукозаписни компании в България]] [[Категория:Икономика на Димитровград]] [[Категория:Музика в Димитровград]] [[Категория:Попфолк звукозаписни компании]] [[Категория:Основани в България през 1990 година]] hqqq3d7fs38c61g58xm0ojpq9za7qcu 11473402 11473401 2022-07-28T15:51:29Z Sweet 20 218325 /* Изпълнители */ wikitext text/x-wiki {{без източници|13:50, 23 юли 2022 (UTC)}} {{Звукозаписна компания |лого = Payner_Logo.svg |майчина компания = |основана = {{Стартова дата и възраст|1990|02|13}} |основател = Митко Димитров |статус = активна |разпространител = Пайнер |жанр = [[Поп музика|поп]], [[попфолк]], [[фолклор]], [[опера]], [[рап]] |място на основаване = [[Димитровград]] }} '''„Пайнер“ ООД''' е [[Звукозаписна компания|музикална компания]] в [[Димитровград]], [[България]]. Занимава се предимно с продуциране и издаване на попфолк музика. Основана е през 1990 г. от инж. Митко Димитров, по-известен като ''Митко Пайнера''. Производствената база и централният офис на „Пайнер“ ООД се намират в Димитровград. == История == Първоначално фирмата се занимава с производството на аудио и видеокасети за българския пазар и за износ в чужбина. Постепенно започва да се разраства и през 1993 г. създава собствено звукозаписно студио, а през 1995 г. и видео студио. На 13 ноември 2001 г. компанията стартира и собствена телевизия – сателитният музикален канал „Планета“. На 6 май 2007 г. в ефира се появява и фолклорният канал „Планета Фолк“. На 24 май 2010 г. тръгва и „Планета HD“ – първата HD телевизия в България. „Пайнер“ разполага със собствени музикални магазини в девет български града, а от края на 2004 г. и с дискотеки – „Планета Пайнер Клуб“ във [[Варна]], [[Хасково]], [[Димитровград]], [[Русе]], [[Благоевград]], [[Несебър]], [[Търговище]], [[Пловдив]], [[Стара Загора]], [[Пазарджик]], [[Плевен]], [[Шумен]], [[Бургас]] и две в [[София]]. През 2008 г. в Димитровград е открит „Комплекс Планета Пайнер“. На 13 ноември 2012 г. стартира и едноименното радио – „[[Пайнер (радио)|Радио Пайнер]]“. На 17 септември 2020 г. се появи още един член на музикална компания „Пайнер“ най-новия телевизионен канал „Планета 4К“. == Национално турне на „Планета ТВ“ == През 2004 г. компанията организира „[[Национално турне на Планета ТВ|Планета Прима]]“ – концертно турне, което преминава през 15 български града. Турнето се превръща в традиция и през следващите години (2005 – 2010) се организира всяко лято, като всяко издание търпи промени в състава на участниците и градовете в него. Поради липса на спонсори в периода 2011 – 2013 концерти не се състоят. През 2014 г. отново е организирана обиколка из страната. == Годишни награди == В началото на всяка година компанията организира музикални награди, които традиционно раздава на сборни концерти. Първото издание на „[[Годишни музикални награди на телевизия „Планета“|Годишните награди на телевизия Планета]]“ е в началото на 2003 г. Ежегодно има промени в категориите, в които се раздават статуетките, но има няколко основни, които се връчват на всяка церемония – Певица на годината, Певец на годината, Видеоклип на годината, Песен на годината, Албум на годината, Дует на годината. Тези категории се считат и за най-престижните. През 2017 г. за първи път не се провежда церемония. == Концерти == От 2001 г. през ноември или декември се отбелязва годишнината от създаването на ТВ „Планета“ със сборен концерт в София и Пловдив. Рождените дни на медията включват изпълнения на песните за изминалата година, както и някои по-стари хитове. Освен основните концерти на телевизия „Планета“, Пайнер провежда и други концерти с марката на компанията. * На 8 юни 2000 г. Пайнер отбеляза своя първи юбилей с концерт в Пловдив. * На 8 ноември и 6 декември 2000 г. Пайнер организира два концерта в НДК – С хитовете на есен 2000 и Коледен концерт. * На 10 юни 2002 г. Пайнер организира благотворителен концерт в НДК в полза на семейства на полицаи, загинали при изпълнение на служебния им дълг. * На 30 октомври 2002 г. се провежда първото денс парти в „[[Международен панаир Пловдив|Панаирна палата №2]]“ в Пловдив. * На 20 април 2004 г. в „[[Международен панаир Пловдив|Панаирна палата №10]]“ в Пловдив се организира за първи път пролетно парти. * На 7 септември 2006 г. на стадион [[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] в [[София]] се организира концертът „Планета Мура Мега“, като това е първият концерт на Пайнер организиран на открит стадион. * На 13 май 2007 г. на пл. „[[Княз Александър I (площад в София)|Александър I Батенберг]]“ в София се проведе първият фолклорен концерт на фирматата по случай старта на Планета Фолк. * На 25 май 2007 г. в НДК се организира концерта „Добра среща приятели“ (от името по едноименната песен на [[Ивана]]), където е връчена наградата от 100 000 лв. в състезанието за обект, най-добре представил соковете „Дерби“. * На 9 юни 2010 г. се отпразнуват 20 години от създаването на фирмата в София пред храм-паметник „[[Свети Александър Невски (София)|Св. Александър Невски]]“ и старта на телевизия „Планета HD“. * На 25 юни 2012 г. се отпразнуват 2 години от старта на „Планета HD“ пред пл. „Княз Александър I Батенберг“. * На 11 юни 2015 г. с фолклорен концерт в Летния театър в Стара Загора са отбелязани 25 години Пайнер. == Музикални телевизионни програми == Освен концерти музикална компания „Пайнер“ организира и редица музикални телевизиони програми снимани в заведение, дискотека или комплекс „Приказките“ в [[Харманли]]. == Фестивал „Тракия фолк“ == През 1994 г. „Пайнер“ организира фестивал за нова авторска песен на фолклорна основа „[[Тракия фолк]]“ в Димитровград. През 1995 г. в [[Хасково]], като в задължителен раздел на фестивала е установен и попфолкът. След няколко годишно прекъсване през 1999 г. в [[Стара Загора]] фестивалът се състои отново, но този път е обявен като Национален конкурс за изпълнители и песни от съвременния български фолк. Следващите издания на фестивала се състоят през 2000 г. отново в Стара Загора и през 2003 г. в [[Пловдив]]. == Изпълнители == === Попфолк изпълнители === {{колони|2| <!-- Моля, не добавяйте Михаела, тъй като не са част от Пайнер. --> * [[Айви]] * [[Александър Робов|Алекс Робов]] * [[Анелия]] * [[Ани Хоанг]] * [[Антонио (певец)|Антонио]] * [[Ариа]] * [[Биляниш]] * [[Борис Дали]] * [[Валя]] * [[Галена]] * [[Глория]] * [[Данна]] * [[Денис (певец)|Денис]] * [[Джена (певица)|Джена]] * [[Джордан (певец)|Джордан]] * [[Джулия (певица)|Джулия]] * [[Димана]] * [[Диона (певица)|Диона]] * [[Еви Аспарухов]] * [[Екстра Нина]] * [[Емануела (певица)|Емануела]] * [[Жокер (певец)|Жокер]] * [[Ивана]] * [[Илиян (певец)|Илиян Бойд]] * [[Карлос (певец)|Карлос]] * [[Кирил (певец)|Кирил]] * [[Крисия Д.]] * [[Кристиан Кирилов]] * [[Малката (певица)|Малката]] * [[Мария (певица)|Мария]] * [[Милко Калайджиев]] * [[Моан]] * [[Палома]] * [[Преслава (певица)|Преслава]] * [[Радко]] * [[Райна (певица)|Райна]] * [[Соня Немска]] * [[Татяна (певица)|Татяна]] * [[Теди Александрова]] * [[Тина (певица)|Тина]] * [[Тони Дачева]] * [[Христо Ваташки]] * [[Цветелина Янева]] * [[Яница (певица)|Яница]]}} === Чуждестранни изпълнители (Балкански фолк) === * [[Йоргос Ясемис]] === Поп и рап изпълнители === * [[Веселин Маринов]] * [[Дамян Попов (певец)|Дамян Попов]] === Фолклорни изпълнители === {{колони|2| * [[Ангелина Милева (певица)|Ангелина Милева]] * [[Васил Вълканов]] * [[Деян Митев]] * [[Здравко Мандаджиев]] * [[Иван Дяков]] * [[Ивелина Колева]] * [[Пепи Христозова]] * [[Поли Паскова]] * [[Росица Пейчева]] * [[Светла Дукатева]] * [[Славка Калчева]] * [[Янко Неделчев]]}} === Оркестри, дуети и групи === * [[Трио Сопрано]] === Фолклорни оркестри, дуети и групи === {{колони|2| * [[Виевска фолк група]] * [[Калина и Невена]] * [[Мария и Магдалена Филатови]] * орк. [[Оркестър Канарите|Канарите]] * орк. [[Орфей (оркестър)|Орфей]] * орк. [[Плам (оркестър)|Плам]] * орк. [[Пловдив (оркестър)|Пловдив]] * [[Сестри Диневи]] * формация [[Паскалев (формация)|Паскалев]]}} === Бивши изпълнители === {{колони|2| * [[Азис]] – в Пайнер само през 2009 * [[Албена (певица)|Албена]] – в Пайнер от 2005 до 2006 * [[Амет]] – в Пайнер от 1998 до 2015; само през 2019 * [[Андреа (певица)|Андреа]] – в Пайнер от 2006 до 2015 * [[Биляна (певица)|Биляна]] – в Пайнер от 2003 до 2019 * [[Бойчо Богданов]] – в Пайнер с трио Вароша '87 от 1995 до 1997; самостоятелно до 2001 * [[Бони]] – в Пайнер от 1998 до 1999; от 2008 до 2012 * [[Боряна (певица)|Боряна]] – в Пайнер от 2006 до 2009 * [[Валдес]] – в Пайнер от 1994 до 2004; само през 2009 * [[Валентина]] – в Пайнер от 2011 до 2014 * [[Валентина Кристи]] – в Пайнер от 2008 до 2013 * [[Ваня (певица)|Ваня]] – в Пайнер от 2014 до 2022 * [[Вероника (певица)|Вероника]] – в Пайнер от 2002 до 2009 * [[Весела]] – в Пайнер от 1998 до 2008 * [[Виктория Ангелова|Виктория]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Виктор (певец)|Виктор]] – в Пайнер от 2008 до 2010 * [[Галина (певица)|Галина]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Галин (певец)|Галин]] – в Пайнер от 2011 до 2021 * [[Гергана (певица)|Гергана]] – в Пайнер от 2003 до 2019 * [[Даниела (певица)|Даниела]] – в Пайнер от 2003 до 2012 * [[Даяна (певица)|Даяна]] – в Пайнер от 2012 до 2015 * [[Денис Теофиков (певец)|Денис Теофиков]] – в Пайнер от 2018 до 2021† * [[Деси Слава]] – в Пайнер от 1997 до 2003; от 2014 до 2020 * [[Джамайката]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Димитър Френски]] – в Пайнер от 1999 до 2000 * [[Елена Паришева|Елена]] – в Пайнер от 2005 до 2011 * [[Елена Кацарова]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Еми Стамболова]] – в Пайнер от 1994 до 1997 * [[Емилия (певица)|Емилия]] – в Пайнер от 1999 до 2021 * [[Емрах]] – в Пайнер от 2018 до 2022 * [[Есил Дюран]] – в Пайнер от 2000 до 2019 * [[Жоро Любимеца]] – в Пайнер от 1998 до 2009 * [[Жулиета (певица)|Жулиета]] – в Пайнер от 2007 до 2009 * [[Зорница Иванова]] – в Пайнер от 1996 до 1997 * [[Ива (певица)|Ива]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Илия Загоров]] – в Пайнер от 1997 до 2005 * [[Кали (певица)|Кали]] – в Пайнер от 2010 до 2020 * [[Калия (певица)|Калия]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Камелия (певица)|Камелия]] – в Пайнер от 1997 до 2014 * [[Константин (певец)|Константин]] – в Пайнер от 2006 до 2019 * [[Коста Марков]] – в Пайнер от 1997 до 2005; от 2016 до 2017 * [[Кристиана (певица)|Кристиана]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Крум (певец)|Крум]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Лейла (певица)|Лейла]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Луна (певица)|Луна]] – в Пайнер от 2006 до 2008 * [[Люси (режисьор)|Люси]] – в Пайнер от 2002 до 2009; от 2013 до 2014 * [[Люси Манолова]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Магапаса]] – в Пайнер от 1997 от 2011 * [[Магда]] – в Пайнер от 2003 от 2021 * [[Магдалена Санчес]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Малина (певица)|Малина]] – в Пайнер от 2000 до 2019 * [[Мариана Калчева]] – в Пайнер от 1999 до 2007 * [[Мариана Славова]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Марина Тошич]] – в Пайнер от 2015 до 2018 * [[Мариян (певец)|Мариян]] – в Пайнер от 2004 до 2007 * [[Мария Петрова (певица)|Мария Петрова]] – в Пайнер от 2011 до 2018 * [[Мария Загорова]] – в Пайнер от 1998 до 2000 * [[Мая (певица)|Мая]] – в Пайнер от 1996 до 2007 * [[Милена (певица)|Милена]] – в Пайнер от 1997 до 2002 * [[Милица (певица)|Милица]] – в Пайнер от 2005 до 2013 * [[Мира (певица)|Мира]] – в Пайнер от 1999 до 2005 * [[Надя (певица)|Надя]] – в Пайнер от 2001 до 2007 * [[Надя Казакова]] – в Пайнер от 2013 до 2015 * [[Найден Милков]] – в Пайнер от 2001 до 2008 * [[Наргиз]] – в Пайнер от 2002 до 2009 * [[Наско Ангелов]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Насти]] – в Пайнер от 2007 до 2010 * [[Нелина]] – в Пайнер от 1994 до 1995; от 1998 до 2019 * [[Орхан Мурад]] – в Пайнер от 2000 до 2001; от 2007 до 2008 * [[Персиян (певец)|Персиян]] – в Пайнер от 2007 до 2008 * [[Петра (певица)|Петра]] – в Пайнер от 1998 до 2003 * [[Полина (певица)|Полина]] – в Пайнер от 2005 до 2009 * [[Пламена Петрова|Пламена]] – в Пайнер от 2011 до 2014 * [[Пресила]] – в Пайнер от 2014 до 2016 * [[Радо Шишарката]] – в Пайнер от 1993 до 1997; от 2018 до 2019 * [[Рейхан]] – в Пайнер от 2001 до 2005† * [[Рени (певица)|Рени]] – в Пайнер от 1998 до 2005 * [[Роксана (певица)|Роксана]] – в Пайнер от 2011 до 2022 * [[Росица (певица)|Росица]] – в Пайнер от 2012 до 2014 * [[Руси Русев (певец)|Руси Русев]] – в Пайнер от 1995 до 2000; само през 2007 * [[Саманта (певица)|Саманта]] – в Пайнер от 2009 до 2011 * [[Сашка Васева]] – в Пайнер от 1996 до 1999 * [[Селена (поп-фолк певица)|Селена]] – в Пайнер от 1997 до 1998 * [[Сиана]] – в Пайнер от 2007 до 2015 * [[Силвена]] – в Пайнер от 2008 до 2009 * [[Силвия]] – в Пайнер от 1997 до 2015 * [[Соня Иванова]] – в Пайнер от 2011 до 2012 * [[Таня Боева]] – в Пайнер от 1997 до 1999 * [[Таня Добрева]] – в Пайнер от 1996 до 2002 * [[Таня Маринова]] – в Пайнер от 2019 до 2021 * [[Таня Мутафова]] – в Пайнер от 1995 до 2002 * [[Теди]] – в Пайнер от 1996 до 1998 * [[Тонита]] – в Пайнер от 1998 до 2000 * [[Траяна (певица)|Траяна]] – в Пайнер само 2005; от 2009 до 2015 * [[Фики]] – в Пайнер от 2014 до 2022 * [[Хабиби (певица)|Хабиби]] – в Пайнер от 2005 до 2009 * [[Хари Христов]] – в Пайнер от 1997 до 1998 * [[Цветелина]] – в Пайнер от 1997 до 2001 * [[Щилиян]] – в Пайнер от 1995 до 1997 * [[Юнона (певица)|Юнона]] – в Пайнер от 2007 до 2022 * [[Янек]] – в Пайнер от 1999 до 2000}} === Чуждестранни изпълнители, напуснали Пайнер === * [[Ави Бенеди]] - в Пайнер от 2014 до 2022 * [[Анди (певец)|Анди]] – в Пайнер от 2001 до 2002 * [[Бобан Здравкович]] - в Пайнер от 2002 до 2018 * [[Елена Велевска]] - в Пайнер от 2016 до 2018 * [[Рашид Ал Рашид]] – в Пайнер само през 2004 * [[Симос Салиас]] - в Пайнер от 2016 до 2017 * [[Сакис Кукос]] - в Пайнер от 2002 до 2020 === Поп, рап, оперни и шлагерни изпълнители, напуснали Пайнер === {{колони| * [[АРТи]] – в Пайнер от 2018 до 2019 * [[Венци (певец)|Венци]] – в Пайнер от 2003 до 2004 * [[Денислава Станева]] (Трио „Сопрано“) – в Пайнер от 2015 до 2016 * [[Драгомир Драганов (телевизионен водещ)|Драго Драганов]] – в Пайнер от 2003 до 2006 * [[Ивайло Гюров]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Кичка Бодурова]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Лили Иванова]] – в Пайнер от 1995 до 1999 * [[Мария Петрова (стари градски песни)|Мария Петрова]] - в Пайнер от 1995 до 2021 * [[Миро]] – в Пайнер от 2008 до 2009 * [[Нончо Воденичаров]] – в Пайнер от 2002 до 2009† * [[Росица Ганева]] – в Пайнер от 1995 до 1998 * [[Салина (певица)|Салина]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * [[Светла Иванова]] – в Пайнер от 2004 до 2019 * [[Устата]] – в Пайнер от 2015 до 2020}} === Оркестри, дуети и групи, напуснали Пайнер === {{колони|2| * [[Аванград]] – в Пайнер само през 1995 * [[Албена и Любена]] – в Пайнер от 2002 до 2003 * [[Астон]] – в Пайнер само през 1996 * [[Близнаците (дует)|Близнаците]] – в Пайнер от 2005 до 2007 * трио [[Вароша '87 (трио)|Вароша `87]] – в Пайнер от 1995 до 1997 * [[Гумени Глави]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * [[Дуле и Коки]] – в Пайнер от 2004 до 2006 * [[ДВС Таралежите]] – в Пайнер от 2003 до 2008 * [[Дует Апогеасос]] – в Пайнер от 1994 до 1995 * [[Expose (група)|Expose]] – в Пайнер от 2005 до 2011 * [[Extazy]] – в Пайнер само от 2002 до 2003 * формация [[Зорница (формация)|Зорница]] – в Пайнер от 1996 до 1998 * [[Квартални Братя]] – в Пайнер само през 2001 * орк. [[Козари (оркестър)|Козари]] – в Пайнер от 1994 до 1996 * орк. [[Кристал (оркестър)|Кристал]] – в Пайнер от 1997 до 2006 * орк. [[Кристали (оркестър)|Кристали]] – в Пайнер от 1994 до 2020 * [[Максима]] – в Пайнер от 2001 до 2003 * [[Малките Пантери]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * [[Мариана и Виктория]] – в Пайнер от 2001 до 2004 * орк. [[Мерцедес (оркестър)|Мерцедес]] – в Пайнер от 1995 до 1996 * [[Осем Осем (група)|Осем Осем]] – в Пайнер от 2003 до 2006 * [[Пантерите (група)|Пантерите]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Pro 4 Life]] – в Пайнер само през 2001 * [[Симпатяги]] – в Пайнер от 1997 до 2000 * формация [[Фаворит (формация)|Фаворит]] – в Пайнер от 1994 до 1997 * дует [[Черно и бяло (дует)|Черно и бяло]] – в Пайнер от 1999 до 2001 * дует [[Шик (дует)|Шик]] – в Пайнер от 1998 до 2002}} === Фолклорни изпълнители, оркестри, дуети и групи​, напуснали Пайнер === * [[Айшенур]] – в Пайнер от 2014 до 2021 * [[Илка Александрова]] – в Пайнер от 2003 до 2005 * [[Конушенски народен оркестър]] – в Пайнер от 1999 до 2002 * [[Недялка Керанова]] – в Пайнер само през 1994 * [[Николай Славеев]] – в Пайнер от 1998 до 2019 * [[Пенка Павлова]] – в Пайнер само през 1995 * [[Тодор Кожухаров (певец)|Тодор Кожухаров]] – в Пайнер от 1999 до 2004 * [[Томика]] – в Пайнер от 2014 до 2018 * [[Трио Извор]] – в Пайнер само през 1994 * [[Хари бенд]] – в Пайнер от 2014 до 2020 * [[Христо Косашки]] – в Пайнер от 2008 до 2019 * [[Южни ритми]] – в Пайнер от 1999 до 2004 * [[Юри Крумов]] – в Пайнер от 2004 до 2014 == Външни препратки == * [http://www.payner.bg/ Официален сайт на „Пайнер“] * [http://www.payner.bg/payner.php?id=6 История на компанията] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070908130211/http://www.payner.bg/payner.php?id=6 |date=2007-09-08 }} * [http://www.payner.bg/payner.php?id=15 За „Тракия Фест“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110521160928/http://payner.bg/payner.php?id=15 |date=2011-05-21 }} {{Пайнер}} {{Портал|Музика|Икономика|България}} [[Категория:Звукозаписни компании в България]] [[Категория:Икономика на Димитровград]] [[Категория:Музика в Димитровград]] [[Категория:Попфолк звукозаписни компании]] [[Категория:Основани в България през 1990 година]] nmz4w15vgy9apbwba2xxp81l5el7l7s 0 104559 11473967 11369460 2022-07-29T10:30:44Z Radiohist 106368 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Николай Атанасов|Николай Атанасов|тип=личност}} {{Личност | категория = писател | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = | жанрове = [[стихотворение]] | теми = | направление = | дебют = „Ябълка“ (1999) | известни творби = „Органични форми“ (2007) | награди = [[Веселин Ханчев (конкурс)|„Веселин Ханчев“]] (1997)<br/>„[[Южна пролет]]“ (2000) | повлиян = | повлиял = }} }} '''Николай Атанасов''' е съвременен [[България|български]] [[поет]] и [[ЛГБТ]] активист.<ref name="librev.com">Николай Атанасов, [http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/753-2009-11-30-10-42-54 „Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс“], librev.com, 30 ноември 2009 г.</ref><ref name="public">[http://www.public-republic.com/magazine/2009/02/14927.php „Отказът от идентичностите“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170605231321/http://www.public-republic.com/magazine/2009/02/14927.php |date=2017-06-05 }}, интервю на Ясен Василев с Николай Атанасов, public-republic.com, 28 февруари 2009 г.</ref> == Биография == Роден е на [[8 януари]] [[1978]] г. в [[Плевен]]. Отраства в село [[Мартен]], близо до [[Русе]].<ref name="capital.bg">Светослав Тодоров, [https://www.capital.bg/moiat_capital/lica/2019/11/14/3991620_blizkiiat_i_dalechen_nikolai_atanasov/ „Близкият и далечен Николай Атанасов“], capital.bg, 14 ноември 2019 г.</ref> Следва [[българска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]]. Член на първата българска организация за защита на правата на [[ЛГБТ]] гражданите [[Джемини (организация)|Джемини]].<ref name="public"/> През 2000 г. заминава за [[САЩ]], където учи английска литература в Брауърд колидж, щата [[Флорида]]. Не се е връщал никога в България след заминаването си, но продължава да пише и публикува на български.<ref name="capital.bg"/> През 2000 г. е гост-редактор на брой на „[[Литературен вестник]]“, посветен изцяло на ЛГБТ литературата.<ref name="capital.bg"/> Умира на [[22 юни]] [[2019]] г. във [[Форт Лодърдейл]] при неизяснени обстоятелства.<ref name="capital.bg"/><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://gender.land/shte-se-uchredyat-nagradi-nikolay-atanasov/ | заглавие = Ще се учредят награди „Николай Атанасов“ | достъп_дата = 11 декември 2019 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 06.12.2019 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = http://web.archive.org/web/20191211191109/https://gender.land/shte-se-uchredyat-nagradi-nikolay-atanasov/ | архив_дата = 11 декември 2019 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Творчество == Дебютира със стихосбирката „Ябълка“ (1999), издадена с конкурс на [[Сдружение на българските писатели]].<ref name="librev.com"/> Спечелил е няколко национални награди, между които Златното яйце от конкурса „[[Веселин Ханчев (конкурс)|Веселин Ханчев]]“ през 1997 г. и Пегаса от конкурса „[[Южна пролет]]“ през 2000 г. През 2007 г. излиза втората му книга под заглавие „Органични форми“<ref name="public-republic.com">Николай Атанасов, [http://www.public-republic.com/magazine/2008/08/1937.php „Ключове към книгата „Органични форми“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171211053325/http://www.public-republic.com/magazine/2008/08/1937.php |date=2017-12-11 }}, public-republic.com, 21 август 2008 г.</ref>, а през 2011 г. – третата, озаглавена „Манифестация“. Сборникът му с избрана и нова поезия „Евангелие от евнух“ е публикуван през 2017 г.<ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/evangelie-ot-evnukh-izbrani-stikhotvoreniya-na-nikolay-atanasov „Евангелие от евнух“ - избрани стихотворения на Николай Атанасов], БНТ, Култура.бг, 19 декември 2017 г.</ref> Публикувал е в списанията „American Poetry Review“,<ref>[https://aprweb.org/issue-index/2010-november-december American Poetry Review, 2010, 11/12: Also in This Issue].</ref> „Chroma Journal“,<ref>[https://web.archive.org/web/20121115101725/http://www.chromajournal.co.uk/?page_id=13 Chroma Journal, Issue 7: Translation]</ref> ''Akzente'', „[[Алтера]]“, „[[Съвременник]]“, „Витамин Б“, „Пламък“, както и в „[[Литературен вестник]]“, „[[Литературен форум]]“, „[[Капитал (вестник)|Капитал]]“, „[[Сега (вестник)|Сега]]“ и др. Превеждан е на английски, немски, чешки, унгарски, хърватски и словенски език. == Библиография == * „Ябълка“. София: Свободно поетическо общество, 1999. * „Органични форми“. София: ИК „[[Алтера]]“, 2007, 64 с. ISBN 978-954-91792-3-1<ref>Мария Калинова, Камелия Спасова, [https://dualis.wordpress.com/2009/06/23/мария-калинова-камелия-спасова-никол/ „Татуирай ужаса“], рец. в „Литературен вестник“, бр. 11, 2008 г.</ref><ref>Петър Михайлов, [http://www.public-republic.com/magazine/2012/02/84104.php „Органични форми от Николай Атанасов – оформянето на една друга лирическа традиция“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200206073233/http://www.public-republic.com/magazine/2012/02/84104.php |date=2020-02-06 }}, рец. в електронно списание Public-Republic, 12 февруари 2012.</ref> * „Манифестация“. София: Алтера, 2011, 64 с. ISBN 978-954-9757-74-3 * „Евангелие от евнух“. София: Black Flamingo, 2017, 86 с. ISBN 978-619-7362-18-3<ref>[[Силвия Чолева]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/27608 „Причинете си тази поезия“], рец. във в-к „Култура“, бр. 25 (2949), 29 юни 2018 г.</ref><ref>Петър Михайлов, [https://liternet.bg/publish22/p_mihajlov/nikolai-atanasov.htm „Евангелие от евнух - Николай Атанасов“], рец. в електронно списание LiterNet, 8 януари 2020, № 1 (242).</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://liternet.bg/publish16/n_atanasov/index.html Николай Атанасов в Литернет] * Петър Грудов, [https://boyscoutmag.com/2019/12/v-pamet-nikolai-atanasov/ Николай Атанасов беше радикален поет, учител и приятел], Boyscout Magazine, 3 декември 2019 {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|България|САЩ}} {{СОРТКАТ:Атанасов, Николай}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Визуална поезия]] [[Категория:Гей писатели]] [[Категория:ЛГБТ писатели от България]] [[Категория:ЛГБТ активисти от България]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Българи емигранти в САЩ]] [[Категория:Родени в Плевен]] [[Категория:Починали в САЩ]] 61qa72lloxgiat4wucefdwr9rwaf9a7 10 106216 11473987 11470399 2022-07-29T11:14:30Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор състав|отбор=ПФК ЦСКА (София)|bgcolor=#DD0000|textcolor=white|bordercolor=#DD0000}} {{Футболен отбор играч|номер=1|име=[[Густаво Бузато|Бузато]]}} {{Футболен отбор играч|номер=2|име=[[Юрген Матей|Матей]]}} {{Футболен отбор играч|номер=3|име=[[Джеферсон Серкейра Телес|Джеферсон]]}} {{Футболен отбор играч|номер=4|име=[[Мено Кох|Кох]]}} {{Футболен отбор играч|номер=5|име=[[Брадли де Нойер|де Нойер]]}} {{Футболен отбор играч|номер=6|име=[[Християн Петров|Петров]]}} {{Футболен отбор играч|номер=8|име=[[Станислав Шопов|Шопов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=9|име=[[Дюкенс Назон|Назон]]}} {{Футболен отбор играч|номер=10|име=[[Георги Йомов|Йомов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=11|име=[[Лазар Туфегджич|Туфегджич]]}} {{Футболен отбор играч|номер=12|име=Божев}} {{Футболен отбор играч|номер=13|име=Минков}} {{Футболен отбор играч|номер=14|име=[[Калоян Кръстев|Кръстев]]}} {{Футболен отбор играч|номер=15|име=[[Тибо Вион|Вион]]}} {{Футболен отбор играч|номер=16|име=[[Асен Дончев|Дончев]]}} {{Футболен отбор играч|номер=17|име=[[Бисмарк Чарлс|Чарлс]]}} {{Футболен отбор играч|номер=18|име=[[Митко Митков (футболист)|Митков]]}} {{Футболен отбор играч|номер=19|име=[[Иван Турицов|Турицов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=20|име=[[Йоан Бауренски|Бауренски]]}} {{Футболен отбор играч|номер=21|име=[[Амос Юга|Юга]]}} {{Футболен отбор играч|номер=22|име=[[Енес Махмутович|Махмутович]]}} {{Футболен отбор играч|номер=23|име=[[Радослав Живков|Живков]]}} {{Футболен отбор играч|номер=24|име=[[Марк-Емилио Папазов|Папазов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=25|име=[[Димитър Евтимов|Евтимов]]}} {{Футболен отбор играч|номер=27|име=[[Маурисио Гарсес|Гарсес]]}} {{Футболен отбор играч|номер=28|име=[[Браян Морено|Морено]]}} {{Футболен отбор играч|номер=29|име=Маринов}} {{Футболен отбор играч|номер=|име=[[Джонатан Линдсет|Линдсет]]}} {{Футболен отбор треньор|име=[[Саша Илич|Илич]]}}<noinclude> [[Категория:Шаблони за ПФК ЦСКА (София)]] </noinclude> p99n3gq6k0wmqwag30dwaq6qcr4xojw 0 114042 11473702 11453073 2022-07-29T03:30:31Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове wikitext text/x-wiki {{без източници}} [[Файл:Glass is Liquide.jpg|мини|250п|Сламката изглежда счупена поради пречупването на [[светлина]]та при нейното преминаване през границата [[въздух]] – [[вода]].]] [[Файл:Uniformity.jpg|мини|250п|Ефект на светлината, пречупена през стъкло.]] [[Файл:Fénytörés.jpg|250п|мини|Пречупване на светлината на границата въздух – плексиглас.]] '''Пречупване''' или '''рефракция''' е промяна в посоката на една [[вълна]] вследствие промяна на нейната [[скорост]]. Явлението се наблюдава най-често при преминаване от една среда в друга и съществува при всички видове вълни. Пример за това е преминаването на [[звук]]ова вълна от една среда в друга или когато водните вълни преминават на различна дълбочина. Пречупването на светлината е частен случай на пречупване. Тъй като при преминаването си през границата въздух – стъкло се наблюдава пречупване на светлината, ефектът е бил използван за създаване на [[леща (оптика)|оптичните лещи]] и лежи в основата на действие на всички оптични уреди. Той обяснява и редица светлинни явления като небесната [[дъга]], [[мираж]]ите, разлагането на бялата светлина на [[цвят (оптика)|цветове]] при преминаването ѝ през призма и др. == Основни понятия == === Принцип на Ферма === [[Принцип на Ферма|Принципът на Ферма̀]] гласи следното: когато една вълна с определена [[честота]] пътува от една точка в [[пространство]]то до друга, тя избира пътя с минималното [[време]]. Законът на Снелиус следва директно от този принцип. === Показател (коефициент) на пречупване === {{основна|Показател на пречупване}} Показател на пречупване на [[вещество]]то (средата) е физична величина, равна на отношението на фазовите [[скорост на светлината|скорости на светлината]] във [[вакуум]] (<math>c </math>) и в средата на разпространение (<math>v </math>): <math>n =\frac{c}{v}</math>. За електромагнитни вълни (например светлината) показателят на пречупване може да бъде изразен и като корен квадратен от произведението на [[магнитна проницаемост|магнитната]] (<math>\mu </math>) и [[диелектрична проницаемост|диелектричната]] (<math>\varepsilon</math>) проницаемост на средата: <math>n=\sqrt{\mu\varepsilon}</math>. Показателят на пречупване зависи от свойствата на веществото и от [[дължина на вълната|дължината на вълната]] на излъчването. Съществуват оптично [[анизотропия|анизотропни]] вещества, в които показателят на пречупване зависи от посоката на разпространение и поляризацията на светлината. За измерване на показателя на пречупване се използват рефрактометри. === Лъчи и ъгли === Да означим физичните величини, отнасящи се за първата среда (в която е разположен източникът на светлина), с индекс '''1''', а тези, които се отнасят за втората – с индекс '''2'''. Тогава: * <math>n_1</math> е показателят на пречупване на първата среда; * <math>\theta_1</math> е ъгълът на падане; * <math>n_2</math> е показателят на пречупване на втората среда; * <math>\theta_2</math> е ъгълът на пречупване. === Закон на Снелиус === [[Файл:Snell1.png|200п|дясно]] {{основна|Закон на Снелиус}} Качественото описание на пречупването на светлината на границата на две среди се дава от следните зависимости: * при преминаване на светлинен лъч от оптично по-рядка (с по-малък показател на пречупване) в оптично по-плътна среда (с по-голям показател на пречупване) ъгълът на пречупване е по-малък от ъгъла на падане; * при преминаване на светлинен лъч от оптично по-плътна в оптично по-рядка среда ъгълът на пречупване е по-голям от ъгъла на падане. Точната количествена зависимост при пречупването на светлината се описва от '''закона на Снелиус''' – ''отношението на показателите на пречупване е равно на отношението на [[скорост]]ите на разпространение на [[вълна]]та в двете среди'': [[Файл:Pencil in a bowl of water.png|мини|190п|'''Пречупване във вода.''' С тъмната стрелка е означено реалното положение на сламката във водата, а със светлата – това, което вижда окото от страната на въздуха. Краят Х изглежда за окото на дълбочина Y – доста по-плитко от реалната дълбочина.]] :<math>\frac{\sin\theta_1}{\sin\theta_2} = \frac{v_1}{v_2} = \frac{n_2}{n_1}</math> или :<math>n_1\sin\theta_1 = n_2\sin\theta_2\ </math>. Законът е открит в началото на [[XVII век]] от [[Холандия|холандския]] математик [[Вилеброрд Снелиус|Вилеброрд Снел]], известен също и с латинското име Снелиус. В случая, когато светлинният лъч преминава от оптически по-плътна в оптически по-рядка среда, при определен ъгъл на падане <math>\theta_1</math>, наречен граничен, ъгълът на пречупване <math>\theta_2</math> става равен на 90 градуса, следователно :<math>n_1 \sin \theta_1 = n_2\, </math>. Тогава нямаме пречупена вълна, а само отразена, което е в сила при всички ъгли на падане, по-големи от граничния ъгъл. Това явление се нарича [[пълно вътрешно отражение]]. == Вижте също == * [[Формули на Френел]] [[Категория:Оптични явления]] [[Категория:Основни физични концепции]] [[Категория:Геометрична оптика]] ojxvh9h2l8iomyr8fov2tugqhigd6yx 0 114757 11473994 11406347 2022-07-29T11:24:44Z Carbonaro. 221440 пояснение wikitext text/x-wiki {{Държава | кратко-име = Севернокипърската турска република | официално-име-бг = Севернокипърска турска република | официално-име = Kuzey Kıbrıs Türk Cumhuriyeti | особен-статут = частично призната държава | девиз = | химн = [[Химн на Турция|İstiklâl Marşı]] | химн-файл = IstiklalMarsi-2013.ogg | демоним = [[Кипърски турци|кипърски турчин]] | карта = Northern Cyprus (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Северен Кипър | столица = [[Никозия|Северна Никозия]] | най-голям-град = Северна Никозия | религия = [[ислям]] {{small|(99%)}} | управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Полупрезидентска република|полупрезидентска]] [[република]] | лидер1 = [[Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Ерсин Татар]] | лидер2 = [[Министър-председател]] | настоящ-лидер2 = Юнал Юстел | събитие1 = [[Турска окупация на Кипър|Турска инвазия]] | събитие-дата1 = 20 юли 1974 г. | събитие2 = Автономна администрация | събитие-дата2 = 1 октомври 1974 г. | събитие3 = Федеративна държава | събитие-дата3 = 13 октомври 1975 г. | събитие4 = Независимост от [[Република Кипър|Кипър]] | събитие-дата4 = 15 ноември 1983 г. | площ = 3355 | площ-източник = | площ-място = | води% = 2,7 | население-година = 2021 | население = {{повишение}} 382 230 | население-гъстота-място = 117-о | население-оценка-година = 2011 | население-оценка = 286 257 | БВП-ном-година = 2018 | БВП-ном-общо = 4,234 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-ном-на-човек = 14 942 щ.д. | Джини-година = | Джини = | Джини-категория = | Джини-място = | ИЧР-година = | ИЧР = | ИЧР-категория = | ИЧР-място = | продълж-живот = 78 години | продълж-живот-място = | дет-смъртност = | дет-смъртност-място = | грамотност = ок. 100 | грамотност-място = | валута = [[Турска лира]] | валута-код = TRY | часова-зона = [[Източноевропейско време|EET]] | отместване-UTC = +2 | часова-зона-DST = EEST | отместване-UTC-лято = +3 | формат-дата = | климат = средиземноморски | организации = | платно-движение = ляво | код-ISO = CY | TLD = | телефонен-код = +90 392 | ITU префикс = | сайт = | забележки = }} '''Севернокипърската турска република''', съкратено '''СКТР''' ({{lang|tr|Kuzey Kıbrıs Türk Cumhuriyeti}} или ''KKTC''), е [[Непризнати държави|непризната държава]], заемаща северната част на остров [[Кипър (остров)|Кипър]]. Нарича се '''Турска федеративна държава Северен Кипър''' от [[1975]] до [[1983]] г. [[Турция]] е единствената страна, признала независимостта на Северен Кипър. Съгласно международното право, [[Кипър|Република Кипър]] запазва суверенитета си над цялата територия, влизаща в състава ѝ до [[1974]] г. Именно към това мнение се придържат всички останали държави и [[Организация на обединените нации|ООН]]. СКТР е отделена от останалата част на Кипър посредством [[буферна зона]]. Линията, разделяща острова на два сектора (така наречената „''[[Зелена линия (Кипър)|Зелена линия]]''“), се охранява от контингент на [[Организация на обединените нации|ООН]] (ЮНФИКИП). Столицата на СКТР е северната част на град [[Никозия]], чиято южна част съответно е столица на [[Кипър|Република Кипър]]. == Население == Населението на Северен Кипър наброява около 200 хил. души, живеещи на площ от 3355 кв. км, включително и в малкия [[анклав|ексклав]] [[Кокина]]. Мнозинството от населението на СКТР са [[турци|етнически турци]], които се делят на две общности: на местните [[кипърски турци]] и [[Анадола|анадолски]] турци, преселници от Турция. В Северен Кипър има и малък брой [[кипърски гърци]] и [[маронити]], живеещи в своите [[анклав]]и. В резултат на събитията от [[1974]] г. мнозинството от кипърските гърци от Северен Кипър е принудено да избяга в южната част на острова, като едновременно с това много кипърски гърци емигрират в [[Западна Европа]], а в техните домове и имущество са настанени емигранти от Турция. == История на Република Кипър и СКТР == === Създаване на Република Кипър === Република Кипър е създадена през [[1960]] г. след предоставянето ѝ на независимост от метрополията [[Великобритания]]. На гръцката и турска общност са им гарантирани равни възможности за участие в управлението на новата държава. Осигурени са им места в правителствените и граждански иснтитуции. Според Договора от 1960 г. гаранти за съществуването на новата държава са Великобритания, [[Гърция]] и [[Турция]]. === Междуобщностен конфликт и конституционна криза === През декември [[1963]] правителството на Кипър се разпада. Започва конфликт между кипърските гърци и кипърските турци. В резултат на правителствената криза кипърските турци губят постовете си в правителствените институции. С продължаването на конфликта кипърските турци, които населяват предимно селските райони, са блокирани в етнически анклави, заобиколени от компактно гръцко население. Това положение продължава 11 години до разделянето на острова. В този период между двете кипърски общности избухват множество конфликти, в резултат на които на няколко пъти изострят отношенията между Турция и Гърция, които са на границата на обявяването на война, особено по времето на инцидента в град [[Кокина]] (''Erenköy''), а също и през [[1967]] г., когато кипърски гърци нападат районите с кипърско турско население в южната част на острова. === Превратът в Гърция и турското нахлуване === [[Файл:NorthCypriotBorder.jpg|мини|250px|Табела на границата между гръцката и турска част на острова]] През юли [[1974]] г. при поддръжката на гръцката военна хунта на острова се [[Преврат в Кипър (1974)|извършва военен преврат]]. Кипърският президент архиепископ [[Макариос III]] е отстранен от власт, а контролът над острова преминава в ръцете на [[Никос Сампсон]], представител на гръцката организация [[EOKA]], която се бори за присъединяването на Кипър към Гърция, или така наречения ''еносис''. Опасявайки се от действителното присъединяване на острова към Гърция и в съответствие с Договора от 1960, на [[20 юли]] [[1974]] г., Турция изпраща свои военни части в Кипър. След [[Турска окупация на Кипър|турското нахлуване]] военният преврат претърпява поражение, което на свой ред довежда до падането на кипърската гръцка военна хунта и връщането на власт на архиепископ Макариос III. Въпреки възстановяването на статуквото Турция отказва да изтегли войските си, с аргумента за необходимостта от защита на кипърските турци. Този отказ е възприет от международната общност като нарушение на Договора за гаранциите и така остров Кипър се оказва разделен на северна част, контролирана от Турция и южна част, намираща се под контрола на кипърските гърци. През 1983 г. Севернокипърската турска република обявява независимост, но единствената държава, която я признава е Турция. === От федерация към независимост === На [[13 февруари]] [[1975]] г. е провъзгласена ''Турска федеративна държава Северен Кипър'', с което кипърските турци се опитват да поставят гръцката общност на острова пред необходимостта на създаването на нова обща федерална държава. Тази идея не намира подкрепа нито сред кипърската гръцка общност, нито в [[Организация на обединените нации|ООН]] или сред международната общност. След осем години неуспешни преговори с Република Кипър Северът обявява своята независимост през [[1983]] г. Новата самопровъзгласила се държава се нарича ''Севернокипърска турска република''. Декларацията за независимост на Севернокипърската турска република е отхвърлена както от Република Кипър, така и от [[Организация на обединените нации|ООН]]. == Политика == Тъй като СКТР не се признава от нито един член на международната общност, освен Турция, която от своя страна не признава легитимността на правителството на [[Кипър|Република Кипър]], не могат да се смятат за легитимни никакви държавни органи на властта, създадени от страна на СКТР. Съгласно Конституцията на СКТР страната е обявена за ''демократична република'', начело с [[президент]], избиран за срок от 5 години. Законодателният орган на СКТР е ''Палатата на представителите'', състояща се от 50 [[депутат]]и, избирани посредством пропорционални избори в пет избирателни окръга. [[Файл:Rauf Denktash.jpg|мини|201x201пкс|[[Рауф Денкташ]] - основателят и първи президент на Севернокипърската Турска Република '''(СКТР)''']] [[Файл:Northern Cypriot Office London 20060615.jpg|мини|Посолството на '''СКТР''' в [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното Кралство]]]] На изборите през февруари [[2005]] г. [[Турска републиканска партия|Турската републиканска партия]], пропагандираща за обединението на Кипър, печели най-много места в парламента, но не успява да спечели достатъчно голямо мнозинство. == Международен статут == [[Файл:Cyprus_map_BG.jpg|мини|450px|Политическа карта на остров Кипър]] Международната общност, с изключение на Турция, не признава Северен Кипър като независима държава. (независимостта на СКТР е призната само от [[Нахичеванска автономна република|Нахичеванската автономна република]] (Азербайджан), но самият [[Азербайджан]] не подкрепя това решение). На СКТР [[Организация ислямска конференция|Организацията ислямска конференция]] ѝ предоставя статут на федерална държава (''constituent state'') и наблюдател. Преговорите за обединение на острова продължават отдавна, но така и не носят резултат. Последният опит за обединение се проваля на [[референдум]]а, който се провежда на [[26 април]] [[2004]] под егидата на [[Организация на обединените нации|ООН]]. Против обединението гласуват 75 % от кипърските гърци, за разлика от кипърските турци, мнозинството от които гласуват ''за'' плана на Генералния секретар на ООН [[Кофи Анан]] (трябва да се отбележи, че на този референдум участват не само кипърските турци, но и преселниците от Турция, които според гръцките власти в Република Кипър превишават числеността на самите кипърски турци). === Планът „Анан“ === Планът за уреждане на кипърския проблем, предложен от ООН (Планът „Анан“ – ''Annan Plan''), предвижда създаването на острова на двуобщносттна и двузонална държава вместо унитарната Република Кипър, което според кипърските гърци означава фактическото признаване на турската окупация на северната част на острова. Според този план Турция получава правото да запази своя военен контингент на острова. Освен това планът Анан предвижда юридическото узаконяване на договорите, сключени между СКТР и Турция, които позволяват на турската армия правото да използва всички кипърски пристанища, да се придвиждва по цялата територия на острова и на турските [[ВВС]] да летят над кипърското въздушно пространство. Турската страна получава право на вето в бъдещото обединено кипърско правителство, като всички държавни структури на обединен Кипър трябва 95 % да се финансират от гръцката страна. Планът предвижда ограничения за кипърските гърци да оперират с имоти в северната част на острова, докато жизненото равнище в двете общности не се изравни. На [[1 май]] 2004 г. гръцката част на Кипър влиза в [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Всички привилегии и средства от фондовете на съюза, произитичащи от членството на Република Кипър в ЕС, са в сила само в гръцката част на острова. Европейският съюз продължава да разглежда територията на Северен Кипър като територия на ЕС, намираща се под чужда военна окупация и докато не се постигне окончателно решение на кипърския въпрос, на тази територия няма да са в сила законите на съюза. Република Кипър има 6 места в [[Европейски парламент|Европейския парламент]], които са определени на базата на цялото население на острова. Самият [[Кофи Анан]] отбелязва, че след референдума официалните контакти между ръководителите на гръцката и турска общност са прекратени, а надеждите, че влизането на Кипър в Европейския съюз ще ускори разрешаването на кипърския въпрос, не се оправдаха. == Вижте също == * [[Кипър]] == Външни препратки == * [http://www.zypern.cc Zypern Times] * [http://www.trncpresidency.org Сайт на Президента на Северен Кипър] * [http://www.turkishcyprus.com Справочна информация за Северен Кипър] * [http://www.atcanews.org/ Association of Turkish Cypriots Abroad] * [http://www.ataa.org Assembly of Turkish American Associations] * [http://www.cypnet.co.uk/ Севернокипърска] {{Азия}} {{Европа}} == Източници == [[Категория:Политика на Кипър]] [[Категория:Северен Кипър| ]] nz0omuweickzc2m967bypkhmqlzyath 1 119466 11473189 11471920 2022-07-28T12:01:29Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki Моля [[Потребител:Aladin]] да не пренася механично термини от английския в българския език, че и при това с неправилна транскрипция. Понятието "стийл-дръм" (нито "стийл-драм") на практика не съществува в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:00, 12 януари 2007 (UTC) Описанието и тук не е адекватно. [http://store.drumbum.com/media/steel-drum-pans-drums.jpg Това] въобще не прилича на варел. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:02, 12 януари 2007 (UTC) :Всъщност е - изрязана долна част на варел (т.е. дъното), изкривено с чук по определен начин. А това, че описанието е, ъ-ъ, неясно, е съвсем друг въпрос. --[[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] 10:09, 12 януари 2007 (UTC) ::Ставаше дума за описанието. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Моля поребителя Емил Петков да не променя статии където има използване на думата драм! Използването на драм нее защото никога несъм виждал транскрипцията в английско-българските речници.Мерси!!! {{Анонимен потребител|67.46.0.13}} :А защо е такова използването? Какво е основанието Ви да използвате тази транскрипция? И въобще откъде вземате тези наименования, след като те не съществуват в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Да варел... съществуват общо 5 разновидности които се използват във ансамбли и са характерни за карибската музика.Немрили сте снимка на най-високата разновидност на въпросния инструмент. Ниските са точно варели виjtе цял ансамбъл зада ви стане ясно.<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от'' [[Потребител:Aladin|Aladin]] ([[Потребител беседа:Aladin|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/Aladin|приноси]]) .</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Трябва да мога да си ги представя по Вашето описание. В случая това е трудно. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:51, 12 януари 2007 (UTC) Ако ми намерите само един англоговорящ които да казва на drum дръм вместо драм както е по бг-речиците аз съм ще сменя статията на дръм.Понеже аз тази дума я чувам в оригинал по стотина пъти на ден! :Вероятно много добре знаете, че звукът [ʌ] е междинен между българското "а" и "ъ" и се произнася в различните райони на света от хора, чийто майчин език е английския, по различен начин, в целия диапазон между "а" и "ъ". По традиция обаче на български този звук се транскрибира като "ъ". Може би е добре да знаете, че не сте единственият човек тук, който често чува английска реч. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 11:31, 12 януари 2007 (UTC) Моля Ви, не изписвайте английски думи на кирилица, правейки нови думи от това! Не Ви ли е жал поне малко за българския език? По този начин той изчезва. Понятието Steel drum е съставено от две отделни думи, защото няма измислена дума за него, на английски. Каква е логиката да правим дума на български, просто изписвайки на кирилица двете, отделни английски думи? Ако един англоговорящ, който не знае за съществуването на този инструмент, чуе steel drum, ще си представи стоманен барабан. Което е много, много близко до истинския инструмент.Какво ще си представи един българин чувайки „стийл дръм“?! Моля ви, замислете се малко. --[[Потребител:Breny47|Breny47]] ([[Потребител беседа:Breny47|беседа]]) 17:16, 26 юли 2022 (UTC) : {{ping|Breny47|p=}} Това е Уикипедия на български език. Тя е предназначена за българскоговорящите. Инструментите също не правят изключение и се изписват на български.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:01, 28 юли 2022 (UTC) 78fb755u91t703r2gbfxs9qgxzg5ddj 11473212 11473189 2022-07-28T12:25:57Z Breny47 196192 wikitext text/x-wiki Моля [[Потребител:Aladin]] да не пренася механично термини от английския в българския език, че и при това с неправилна транскрипция. Понятието "стийл-дръм" (нито "стийл-драм") на практика не съществува в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:00, 12 януари 2007 (UTC) Описанието и тук не е адекватно. [http://store.drumbum.com/media/steel-drum-pans-drums.jpg Това] въобще не прилича на варел. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:02, 12 януари 2007 (UTC) :Всъщност е - изрязана долна част на варел (т.е. дъното), изкривено с чук по определен начин. А това, че описанието е, ъ-ъ, неясно, е съвсем друг въпрос. --[[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] 10:09, 12 януари 2007 (UTC) ::Ставаше дума за описанието. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Моля поребителя Емил Петков да не променя статии където има използване на думата драм! Използването на драм нее защото никога несъм виждал транскрипцията в английско-българските речници.Мерси!!! {{Анонимен потребител|67.46.0.13}} :А защо е такова използването? Какво е основанието Ви да използвате тази транскрипция? И въобще откъде вземате тези наименования, след като те не съществуват в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Да варел... съществуват общо 5 разновидности които се използват във ансамбли и са характерни за карибската музика.Немрили сте снимка на най-високата разновидност на въпросния инструмент. Ниските са точно варели виjtе цял ансамбъл зада ви стане ясно.<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от'' [[Потребител:Aladin|Aladin]] ([[Потребител беседа:Aladin|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/Aladin|приноси]]) .</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Трябва да мога да си ги представя по Вашето описание. В случая това е трудно. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:51, 12 януари 2007 (UTC) Ако ми намерите само един англоговорящ които да казва на drum дръм вместо драм както е по бг-речиците аз съм ще сменя статията на дръм.Понеже аз тази дума я чувам в оригинал по стотина пъти на ден! :Вероятно много добре знаете, че звукът [ʌ] е междинен между българското "а" и "ъ" и се произнася в различните райони на света от хора, чийто майчин език е английския, по различен начин, в целия диапазон между "а" и "ъ". По традиция обаче на български този звук се транскрибира като "ъ". Може би е добре да знаете, че не сте единственият човек тук, който често чува английска реч. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 11:31, 12 януари 2007 (UTC) Моля Ви, не изписвайте английски думи на кирилица, правейки нови думи от това! Не Ви ли е жал поне малко за българския език? По този начин той изчезва. Понятието Steel drum е съставено от две отделни думи, защото няма измислена дума за него, на английски. Каква е логиката да правим дума на български, просто изписвайки на кирилица двете, отделни английски думи? Ако един англоговорящ, който не знае за съществуването на този инструмент, чуе steel drum, ще си представи стоманен барабан. Което е много, много близко до истинския инструмент.Какво ще си представи един българин чувайки „стийл дръм“?! Моля ви, замислете се малко. --[[Потребител:Breny47|Breny47]] ([[Потребител беседа:Breny47|беседа]]) 17:16, 26 юли 2022 (UTC) : {{ping|Breny47|p=}} Това е Уикипедия на български език. Тя е предназначена за българскоговорящите. Инструментите също не правят изключение и се изписват на български.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:01, 28 юли 2022 (UTC) „Стийл дръм“ не е изписано на български. То е изписано на кирилица. Все едно да кажете, че „zdrasti“ е изписано на английски. Изписано е на латиница, но не и на английски. В английския няма дума „zdrasti“, както в българския няма думи „стийл“ и „дръм“. Писменост и език са две различни неща. --[[Потребител:Breny47|Breny47]] ([[Потребител беседа:Breny47|беседа]]) 12:25, 28 юли 2022 (UTC) tll1o32hpapnldp5kps5qaqd221jd4w 11473236 11473212 2022-07-28T12:49:22Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki Моля [[Потребител:Aladin]] да не пренася механично термини от английския в българския език, че и при това с неправилна транскрипция. Понятието "стийл-дръм" (нито "стийл-драм") на практика не съществува в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:00, 12 януари 2007 (UTC) Описанието и тук не е адекватно. [http://store.drumbum.com/media/steel-drum-pans-drums.jpg Това] въобще не прилича на варел. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:02, 12 януари 2007 (UTC) :Всъщност е - изрязана долна част на варел (т.е. дъното), изкривено с чук по определен начин. А това, че описанието е, ъ-ъ, неясно, е съвсем друг въпрос. --[[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] 10:09, 12 януари 2007 (UTC) ::Ставаше дума за описанието. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Моля поребителя Емил Петков да не променя статии където има използване на думата драм! Използването на драм нее защото никога несъм виждал транскрипцията в английско-българските речници.Мерси!!! {{Анонимен потребител|67.46.0.13}} :А защо е такова използването? Какво е основанието Ви да използвате тази транскрипция? И въобще откъде вземате тези наименования, след като те не съществуват в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Да варел... съществуват общо 5 разновидности които се използват във ансамбли и са характерни за карибската музика.Немрили сте снимка на най-високата разновидност на въпросния инструмент. Ниските са точно варели виjtе цял ансамбъл зада ви стане ясно.<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от'' [[Потребител:Aladin|Aladin]] ([[Потребител беседа:Aladin|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/Aladin|приноси]]) .</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Трябва да мога да си ги представя по Вашето описание. В случая това е трудно. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:51, 12 януари 2007 (UTC) Ако ми намерите само един англоговорящ които да казва на drum дръм вместо драм както е по бг-речиците аз съм ще сменя статията на дръм.Понеже аз тази дума я чувам в оригинал по стотина пъти на ден! :Вероятно много добре знаете, че звукът [ʌ] е междинен между българското "а" и "ъ" и се произнася в различните райони на света от хора, чийто майчин език е английския, по различен начин, в целия диапазон между "а" и "ъ". По традиция обаче на български този звук се транскрибира като "ъ". Може би е добре да знаете, че не сте единственият човек тук, който често чува английска реч. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 11:31, 12 януари 2007 (UTC) Моля Ви, не изписвайте английски думи на кирилица, правейки нови думи от това! Не Ви ли е жал поне малко за българския език? По този начин той изчезва. Понятието Steel drum е съставено от две отделни думи, защото няма измислена дума за него, на английски. Каква е логиката да правим дума на български, просто изписвайки на кирилица двете, отделни английски думи? Ако един англоговорящ, който не знае за съществуването на този инструмент, чуе steel drum, ще си представи стоманен барабан. Което е много, много близко до истинския инструмент.Какво ще си представи един българин чувайки „стийл дръм“?! Моля ви, замислете се малко. --[[Потребител:Breny47|Breny47]] ([[Потребител беседа:Breny47|беседа]]) 17:16, 26 юли 2022 (UTC) : {{ping|Breny47|p=}} Това е Уикипедия на български език. Тя е предназначена за българскоговорящите. Инструментите също не правят изключение и се изписват на български.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:01, 28 юли 2022 (UTC) :: „Стийл дръм“ не е изписано на български. То е изписано на кирилица. Все едно да кажете, че „zdrasti“ е изписано на английски. Изписано е на латиница, но не и на английски. В английския няма дума „zdrasti“, както в българския няма думи „стийл“ и „дръм“. Писменост и език са две различни неща.--[[Потребител:Breny47|Breny47]] ([[Потребител беседа:Breny47|беседа]]) 12:25, 28 юли 2022 (UTC) ::: В български език писмеността е кирилица. Ако смятате, че инструментът се нарича по друг начин, давате източник и сменяме заглавието.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:49, 28 юли 2022 (UTC) jv0lmtx1c4nd3tnlh7ou8rg7cn6r0k2 11473264 11473236 2022-07-28T13:02:58Z Breny47 196192 wikitext text/x-wiki Моля [[Потребител:Aladin]] да не пренася механично термини от английския в българския език, че и при това с неправилна транскрипция. Понятието "стийл-дръм" (нито "стийл-драм") на практика не съществува в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:00, 12 януари 2007 (UTC) Описанието и тук не е адекватно. [http://store.drumbum.com/media/steel-drum-pans-drums.jpg Това] въобще не прилича на варел. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:02, 12 януари 2007 (UTC) :Всъщност е - изрязана долна част на варел (т.е. дъното), изкривено с чук по определен начин. А това, че описанието е, ъ-ъ, неясно, е съвсем друг въпрос. --[[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] 10:09, 12 януари 2007 (UTC) ::Ставаше дума за описанието. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Моля поребителя Емил Петков да не променя статии където има използване на думата драм! Използването на драм нее защото никога несъм виждал транскрипцията в английско-българските речници.Мерси!!! {{Анонимен потребител|67.46.0.13}} :А защо е такова използването? Какво е основанието Ви да използвате тази транскрипция? И въобще откъде вземате тези наименования, след като те не съществуват в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Да варел... съществуват общо 5 разновидности които се използват във ансамбли и са характерни за карибската музика.Немрили сте снимка на най-високата разновидност на въпросния инструмент. Ниските са точно варели виjtе цял ансамбъл зада ви стане ясно.<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от'' [[Потребител:Aladin|Aladin]] ([[Потребител беседа:Aladin|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/Aladin|приноси]]) .</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Трябва да мога да си ги представя по Вашето описание. В случая това е трудно. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:51, 12 януари 2007 (UTC) Ако ми намерите само един англоговорящ които да казва на drum дръм вместо драм както е по бг-речиците аз съм ще сменя статията на дръм.Понеже аз тази дума я чувам в оригинал по стотина пъти на ден! :Вероятно много добре знаете, че звукът [ʌ] е междинен между българското "а" и "ъ" и се произнася в различните райони на света от хора, чийто майчин език е английския, по различен начин, в целия диапазон между "а" и "ъ". По традиция обаче на български този звук се транскрибира като "ъ". Може би е добре да знаете, че не сте единственият човек тук, който често чува английска реч. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 11:31, 12 януари 2007 (UTC) Моля Ви, не изписвайте английски думи на кирилица, правейки нови думи от това! Не Ви ли е жал поне малко за българския език? По този начин той изчезва. Понятието Steel drum е съставено от две отделни думи, защото няма измислена дума за него, на английски. Каква е логиката да правим дума на български, просто изписвайки на кирилица двете, отделни английски думи? Ако един англоговорящ, който не знае за съществуването на този инструмент, чуе steel drum, ще си представи стоманен барабан. Което е много, много близко до истинския инструмент.Какво ще си представи един българин чувайки „стийл дръм“?! Моля ви, замислете се малко. --[[Потребител:Breny47|Breny47]] ([[Потребител беседа:Breny47|беседа]]) 17:16, 26 юли 2022 (UTC) : {{ping|Breny47|p=}} Това е Уикипедия на български език. Тя е предназначена за българскоговорящите. Инструментите също не правят изключение и се изписват на български.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:01, 28 юли 2022 (UTC) :: „Стийл дръм“ не е изписано на български. То е изписано на кирилица. Все едно да кажете, че „zdrasti“ е изписано на английски. Изписано е на латиница, но не и на английски. В английския няма дума „zdrasti“, както в българския няма думи „стийл“ и „дръм“. Писменост и език са две различни неща.--[[Потребител:Breny47|Breny47]] ([[Потребител беседа:Breny47|беседа]]) 12:25, 28 юли 2022 (UTC) ::: В български език писмеността е кирилица. Ако смятате, че инструментът се нарича по друг начин, давате източник и сменяме заглавието.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:49, 28 юли 2022 (UTC) Моето предложение е „Стоманен барабан“, а в транскрипция да се постави „Стийл дръм“, за да е ясно как се произнася. Когато българин чуе „Стоманен барабан“ той ще си представи доста ясно какво представлява инструментът. Другите барабани са с опъната кожа или мембрана от изкуствена материя или медни. --[[Потребител:Breny47|Breny47]] ([[Потребител беседа:Breny47|беседа]]) 13:02, 28 юли 2022 (UTC) 3pcqwebbcxi9fnllgi96kqcwflbtlao 11473299 11473264 2022-07-28T13:36:30Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki Моля [[Потребител:Aladin]] да не пренася механично термини от английския в българския език, че и при това с неправилна транскрипция. Понятието "стийл-дръм" (нито "стийл-драм") на практика не съществува в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:00, 12 януари 2007 (UTC) Описанието и тук не е адекватно. [http://store.drumbum.com/media/steel-drum-pans-drums.jpg Това] въобще не прилича на варел. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:02, 12 януари 2007 (UTC) :Всъщност е - изрязана долна част на варел (т.е. дъното), изкривено с чук по определен начин. А това, че описанието е, ъ-ъ, неясно, е съвсем друг въпрос. --[[Потребител:Daggerstab|Daggerstab]] 10:09, 12 януари 2007 (UTC) ::Ставаше дума за описанието. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Моля поребителя Емил Петков да не променя статии където има използване на думата драм! Използването на драм нее защото никога несъм виждал транскрипцията в английско-българските речници.Мерси!!! {{Анонимен потребител|67.46.0.13}} :А защо е такова използването? Какво е основанието Ви да използвате тази транскрипция? И въобще откъде вземате тези наименования, след като те не съществуват в българския език. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:24, 12 януари 2007 (UTC) Да варел... съществуват общо 5 разновидности които се използват във ансамбли и са характерни за карибската музика.Немрили сте снимка на най-високата разновидност на въпросния инструмент. Ниските са точно варели виjtе цял ансамбъл зада ви стане ясно.<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от'' [[Потребител:Aladin|Aladin]] ([[Потребител беседа:Aladin|беседа]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Специални:Contributions/Aladin|приноси]]) .</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> :Трябва да мога да си ги представя по Вашето описание. В случая това е трудно. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 10:51, 12 януари 2007 (UTC) Ако ми намерите само един англоговорящ които да казва на drum дръм вместо драм както е по бг-речиците аз съм ще сменя статията на дръм.Понеже аз тази дума я чувам в оригинал по стотина пъти на ден! :Вероятно много добре знаете, че звукът [ʌ] е междинен между българското "а" и "ъ" и се произнася в различните райони на света от хора, чийто майчин език е английския, по различен начин, в целия диапазон между "а" и "ъ". По традиция обаче на български този звук се транскрибира като "ъ". Може би е добре да знаете, че не сте единственият човек тук, който често чува английска реч. --[[Потребител:Emil|Емил Петков]] 11:31, 12 януари 2007 (UTC) Моля Ви, не изписвайте английски думи на кирилица, правейки нови думи от това! Не Ви ли е жал поне малко за българския език? По този начин той изчезва. Понятието Steel drum е съставено от две отделни думи, защото няма измислена дума за него, на английски. Каква е логиката да правим дума на български, просто изписвайки на кирилица двете, отделни английски думи? Ако един англоговорящ, който не знае за съществуването на този инструмент, чуе steel drum, ще си представи стоманен барабан. Което е много, много близко до истинския инструмент.Какво ще си представи един българин чувайки „стийл дръм“?! Моля ви, замислете се малко. --[[Потребител:Breny47|Breny47]] ([[Потребител беседа:Breny47|беседа]]) 17:16, 26 юли 2022 (UTC) : {{ping|Breny47|p=}} Това е Уикипедия на български език. Тя е предназначена за българскоговорящите. Инструментите също не правят изключение и се изписват на български.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:01, 28 юли 2022 (UTC) :: „Стийл дръм“ не е изписано на български. То е изписано на кирилица. Все едно да кажете, че „zdrasti“ е изписано на английски. Изписано е на латиница, но не и на английски. В английския няма дума „zdrasti“, както в българския няма думи „стийл“ и „дръм“. Писменост и език са две различни неща.--[[Потребител:Breny47|Breny47]] ([[Потребител беседа:Breny47|беседа]]) 12:25, 28 юли 2022 (UTC) ::: В български език писмеността е кирилица. Ако смятате, че инструментът се нарича по друг начин, давате източник и сменяме заглавието.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:49, 28 юли 2022 (UTC) :::: Моето предложение е „Стоманен барабан“, а в транскрипция да се постави „Стийл дръм“, за да е ясно как се произнася. Когато българин чуе „Стоманен барабан“ той ще си представи доста ясно какво представлява инструментът. Другите барабани са с опъната кожа или мембрана от изкуствена материя или медни. --[[Потребител:Breny47|Breny47]] ([[Потребител беседа:Breny47|беседа]]) 13:02, 28 юли 2022 (UTC) ::::: Няма да е лошо и източник да предоставите.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:36, 28 юли 2022 (UTC) 18t7xrd9ff6eq7m93av6lv0a7br613l 0 125552 11473446 11335336 2022-07-28T16:56:06Z 46.10.149.129 /* Състезания и рекорди */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Рубик|Рубик (пояснение)}} {{Игра | име = Куб на Рубик | друго_име = Магически куб | картинка = Rubik's cube.svg | описание = | държава = {{Унгария}} | създател = [[Ерньо Рубик]] (1974) | издател = Rubiks Brand Ltd | жанр = пъзел | играчи = | възрасти = | подготовка = | продължителност = | сложност = голяма | стратегия = | умения = | bggid = | официален сайт = [http://www.rubiks.com/ www.rubiks.com] | бележки = | общомедия = }} [[Файл:Rubik's Cube variants.jpg|260px|мини|Разновидности на куба]] [[Файл:Rubik's cube colors.svg|мини|260x260пкс|Настоящите цветове на кубчето на рубик]] '''Кубът на Рубик''', по-известен като '''Кубчето на Рубик''', е механична главоблъсканица, изобретена през [[1974]] година от [[Унгария|унгарския]] [[Скулптура|скулптор]] и [[професор]] по [[архитектура]] [[Ерньо Рубик]]. Първоначално кубът на Рубик е наречен „'''Магически куб'''“ от създателя си, но е прекръстен на „Куб на Рубик“ през [[1980]] година от Майкъл Егнот. Според друга версия е прекръстен през [[1976]] г. на „Куб на Рубик“ в Англия, когато [[Дейвид Сингмастър]] го е продавал в [[Опън Юнивърсити]]. Той печели [[Германия|немската]] награда „Игра на годината“ за най-добра главоблъсканица през [[1980]] г. Смята се за най-добре продаваната играчка в света с над 350 милиона куба на Рубик и техни имитации, продадени по света.<ref>Lee Adams, William. [http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,1874509,00.html The Rubik's Cube: A Puzzling Success]. ''Time Magazine''. Прочетено на [[3 май]] [[2013]] г.</ref> Кубът на Рубик оказва въздействие върху човешкото мислене. След усвояване на алгоритмите, и постоянни занимания с подреждането на кубчето, се постига т. нар. [[пространствено мислене]] – термин заимстван от [[Психология|психолозите]], подсказващ способността да се „гледа отстрани“ на дадено събитие и да се предвиждат следващи такива. В този свой аспект, продължителното (над 20 минути – до около 2 часа) еднократно занимание с кубчето, представлява едно чудесно средство за концентрация и [[медитация]], което има благоприятен ефект върху релаксирането на организма. == Видове == [[Пластмаса|Пластмасовият]] [[куб]] е разпространен в четири варианта: 2×2×2 („Джобен куб“), 3×3×3 класически куб, 4×4×4 („Отмъщението на Рубик“) , 5х5х5 (Професор куб) и 6х6х6 (V-куб) Обикновено полетата на куба са покрити с лепенки в шест цвята – по един за всяка стена на куба. Когато главоблъсканицата е решена, всяка стена има един цвят. Съществуват специални [[алгоритми]] за правилното нареждане на всяка стена и слой на куба, които са сложни за заучаване. Оригиналният 3×3×3 вариант на куба празнува двадесет и петия си юбилей през [[2005]] г., когато е разпространена специална негова версия в представителна кутия, лепенката на средното бяло поле на който е заменена с огледална повърхност с емблемата „Куб на Рубик 1980 – 2005“. Неотдавна [[Гърция|гръцкият]] изобретател Панайотис Вердес патентова метод за създаване на кубове над 5×5×5, до 11×11×11. Неговите разработки, които имат подобрени механизми и за 3×3×3, 4×4×4 и 5×5×5, са подходящи за бързо нареждане<ref>[http://www.olympicube.com/ www.olympicube.com]</ref>, докато съществуващите разработки на кубове, по-големи от 3×3×3 лесно се чупят.<ref>{{Citation |title=secure.rubiks.com |url=https://secure.rubiks.com/lvl3/index_lvl3.cfm?lan=eng&lvl1=produc&lvl2=rubbrn&lvl3=clasic&lvl4=cubprf |accessdate=2007-05-15 |archivedate=2007-09-28 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070928024250/https://secure.rubiks.com/lvl3/index_lvl3.cfm?lan=eng&lvl1=produc&lvl2=rubbrn&lvl3=clasic&lvl4=cubprf }}</ref> Към април [[2007]] г. тези разработки все още се изпробват и все още не са широко достъпни, въпреки че са разпространени видеофилми на истински работещи прототипи на 6×6×6 и 7×7×7. == Състезания и рекорди == През [[1982]] година се провежда първото световно състезание по Рубик. Тогава [[виетнам]]ецът Мин Тай представя [[САЩ]] и печели състезанието с невероятните за онова време 22.95. Световният рекорд за подреждане на 3x3x3 куба е 3.47 секунди и принадлежи на [[китай]]ския Yusheng Du ([https://www.youtube.com/watch?v=SB3ut65SFUU видео в YouTube]). [[България|Българският]] рекорд е 6.70 секунди и принадлежи на Ивайло Ивайлов Вичев, и средно време 7.50 секунди на Ивайло Танев ([https://www.youtube.com/watch?v=6hxUiOwZoiI видео в YouTube]) Кубчето на Рубик (вариантът 3x3x3) има 43 252 003 274 489 856 000 (43 квантилиона) различни комбинации. Само една от тях е подреденият куб. За да се мине през всичките комбинации при положение, че се отделя по 1 секунда на ход, ще са нужни повече от 1370 милиарда години. За сравнение, [[вселена]]та е сто пъти по-млада. == Алгоритми == {{Раздел-мъниче}} === Алгоритъм на Бога === Историята на търсенето на Божия алгоритъм за кубчето на Рубик започва не по-късно от 1980 г., когато е открит пощенски списък за любителите на кубчето на Рубик. Оттогава математици, програмисти и просто аматьори се стремят да намерят алгоритъм, който да позволи решаването на куба на Рубик с минимален брой ходове. През юли 2010 г. програмистът от Пало Алто Томас Рокики, учителят по математика в Дармщат Хърбърт Коцемба, математикът от университета в Кент Морли Дейвидсън и инженерът в [[Google]]. Джон Детридж доказа, че всяка конфигурация на кубчето на Рубик може да бъде решена за не повече от 20 хода. В този случай всяко обръщане на лицето се счита за едно движение. Така алгоритъмът съдържа 20 хода. == Вижте също == * [https://rubik.free.bg/podrejdane.html Подреждане на "Рубик Куб"] * [https://rubik.bg/bg/content/10-formuli-za-podrezhdane-na-rubik-kub Формули за подреждане на Рубик куб] * [https://cccstore.ru/school/kubik-rubika-3x3x3/fridrikh/ Метод на Фридрих] * [[Пирамида на Меферт]] == Източници == <references/> [[Категория:Кубче на Рубик| ]] cfhknq0e317uufn8b7d69au3mvob8pw 0 127037 11473504 10993262 2022-07-28T19:20:42Z 62.176.122.29 wikitext text/x-wiki {{Личност|диджей | име= Fatboy Slim | портрет= Fatboy Slim in 2004.jpg | описание= британски музикант и диджей | роден-място=[[Лондон]], [[Великобритания]] }} '''Фатбой Слим''' (''Fatboy Slim''), познат още като '''Куентин Норман Кук''' (''Norman Cook''), е английски музикант и диджей. Използва различни инструменти, и работи и като звукозаписен продуцент, и като миксър. Музикалният стил, в който твори, е известен като [[биг бийт]] – комбинация от [[хип-хоп]], [[Техно музика|техно]], [[рок]] и [[ритъм енд блус]]. Този стил получава масова популярност през 90-те години, за което Кук под името ''Фатбой Слим'' съдейства. Като самостоятелен музикален творец в електронната музика, той има десет [[Награда за музикален клип на Ем Ти Ви|Награди за музикален клип на Ем Ти Ви]], както и две награди [[Брит]]. Кук за първи път получава известност през 80-те, когато е бас-китарист на инди рок групата Хаусмартинс. С нея има сингъл, достигнал първа позиция сред синглите в Обединеното кралство, в който е представена акапелна кавър версия на ''Caravan of Love'' ([[Айли]]-Джаспър-Айли). В един момент групата се разпада и Кук създава [[Бийтс Интернешънъл]]. Дебютният му албум изстрелва касовия хит ''Dub Be Good to Me'', превърнал се в номер едно хит в [[ОК]], както и в седмия най-продаван сингъл за 1990 г. в държавата. Кук се присъединява към няколко музикални дейци, включително Фрийк Пауър, Пицамен, и Майти Дъб Кетс, с които има умерен успех. Кук възприема прякора Фатбой Слим през [[1996]] г. Неговият ''Better Living Through Chemistry'' е приветстван от музикалните критици. Следват ''You've Come a Long Way, Baby'', ''Halfway Between The Gutter And The Stars'', както и ''Palookaville'', както и други сингли като ''The Rockafeller Skank''; ''Praise You''; ''Right Here, Right Now''; ''Weapon of Choice''; и ''Wonderful Night'', които са посрещнати позитивно в ревютата и жънат търговски успех. През 2008 г. Кук основава проекта ''The Brighton Port Authority''. Кук носи отговорността за успешни ремиксове на ''Cornershop'', ''[[Бийсти Бойс]]'', ''[[Ъ Трайб Колд Куест]]'', ''[[Груув Армада]]'' и ''Wildchild''. През 2010 г., в партньорство с Дейвид Бърн, издава [[Концептуален албум|концептуалния албум]] ''Here Lies Love''. Албумът е поставен като [[мюзикъл]] и получава премиера на [[Оф-Бродуей]] през [[2013]] г., както и в ОК в Роял Нешънъл Тийтър (Кралския национален театър) през [[2014]] г. През 2017 г. мюзикълът върви в [[САЩ]] чрез Сиатъл Репертори Тиътър. Мюзикълът получава множество награди и номинации. == Дискография == === Албуми === * Better Living Through Chemistry (1996) * On the Floor at the Boutique (на живо) (1998) * You've Come a Long Way, Baby (1998) * Halfway Between the Gutter and the Stars (2000) * Live on Brighton Beach (на живо) (2002) * Big Beach Boutique II (на живо) (2002) * My Game (на живо) (2002) * Palookaville (2004) === Сингли === * 1997 „Everybody Needs a 303“ * 1998 „The Rockafeller Skank“ * 1998 „Gangster Trippin'“ * 1999 „Praise You“ * 1999 „Right Here Right Now“ * 1999 „Badder Badder Schwing“ (Freddy Fresh и Fatboy Slim) * 2000 „Sunset (Bird of Prey)“ * 2001 „Demons“ (с Macy Gray) * 2001 „Star 69“ / „Weapon of Choice“ * 2001 „A Song for Shelter“ / „Ya Mama“ * 2004 „Slash Dot Dash“ * 2004 „Wonderful Night“ * 2005 „The Joker“ * 2005 „Don’t Let The Man Get You Down“ == Външни препратки == * [http://www.fatboyslim.net/ Официален сайт] * [http://www.fatboy-slim.org Видео клипове, текстове и снимки] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200128194440/http://www.fatboy-slim.org/ |date=2020-01-28 }} {{мъниче|музикант}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Английски музиканти]] [[Категория:Електронни музиканти]] [[Категория:Родени в Лондон]] ktcphkjj7f9w9v1vli7qxsldd26lukt 11473506 11473504 2022-07-28T19:21:01Z 62.176.122.29 wikitext text/x-wiki {{Личност|диджей | име= Fatboy Slim | портрет= Fatboy Slim in 2004.jpg | описание= британски музикант и диджей | роден-място=[[Лондон]], [[Великобритания]] }} '''Фатбой Слим''' (''Fatboy Slim''), с истинско име '''Куентин Норман Кук''' (''Norman Cook''), е английски музикант и диджей. Използва различни инструменти, и работи и като звукозаписен продуцент, и като миксър. Музикалният стил, в който твори, е известен като [[биг бийт]] – комбинация от [[хип-хоп]], [[Техно музика|техно]], [[рок]] и [[ритъм енд блус]]. Този стил получава масова популярност през 90-те години, за което Кук под името ''Фатбой Слим'' съдейства. Като самостоятелен музикален творец в електронната музика, той има десет [[Награда за музикален клип на Ем Ти Ви|Награди за музикален клип на Ем Ти Ви]], както и две награди [[Брит]]. Кук за първи път получава известност през 80-те, когато е бас-китарист на инди рок групата Хаусмартинс. С нея има сингъл, достигнал първа позиция сред синглите в Обединеното кралство, в който е представена акапелна кавър версия на ''Caravan of Love'' ([[Айли]]-Джаспър-Айли). В един момент групата се разпада и Кук създава [[Бийтс Интернешънъл]]. Дебютният му албум изстрелва касовия хит ''Dub Be Good to Me'', превърнал се в номер едно хит в [[ОК]], както и в седмия най-продаван сингъл за 1990 г. в държавата. Кук се присъединява към няколко музикални дейци, включително Фрийк Пауър, Пицамен, и Майти Дъб Кетс, с които има умерен успех. Кук възприема прякора Фатбой Слим през [[1996]] г. Неговият ''Better Living Through Chemistry'' е приветстван от музикалните критици. Следват ''You've Come a Long Way, Baby'', ''Halfway Between The Gutter And The Stars'', както и ''Palookaville'', както и други сингли като ''The Rockafeller Skank''; ''Praise You''; ''Right Here, Right Now''; ''Weapon of Choice''; и ''Wonderful Night'', които са посрещнати позитивно в ревютата и жънат търговски успех. През 2008 г. Кук основава проекта ''The Brighton Port Authority''. Кук носи отговорността за успешни ремиксове на ''Cornershop'', ''[[Бийсти Бойс]]'', ''[[Ъ Трайб Колд Куест]]'', ''[[Груув Армада]]'' и ''Wildchild''. През 2010 г., в партньорство с Дейвид Бърн, издава [[Концептуален албум|концептуалния албум]] ''Here Lies Love''. Албумът е поставен като [[мюзикъл]] и получава премиера на [[Оф-Бродуей]] през [[2013]] г., както и в ОК в Роял Нешънъл Тийтър (Кралския национален театър) през [[2014]] г. През 2017 г. мюзикълът върви в [[САЩ]] чрез Сиатъл Репертори Тиътър. Мюзикълът получава множество награди и номинации. == Дискография == === Албуми === * Better Living Through Chemistry (1996) * On the Floor at the Boutique (на живо) (1998) * You've Come a Long Way, Baby (1998) * Halfway Between the Gutter and the Stars (2000) * Live on Brighton Beach (на живо) (2002) * Big Beach Boutique II (на живо) (2002) * My Game (на живо) (2002) * Palookaville (2004) === Сингли === * 1997 „Everybody Needs a 303“ * 1998 „The Rockafeller Skank“ * 1998 „Gangster Trippin'“ * 1999 „Praise You“ * 1999 „Right Here Right Now“ * 1999 „Badder Badder Schwing“ (Freddy Fresh и Fatboy Slim) * 2000 „Sunset (Bird of Prey)“ * 2001 „Demons“ (с Macy Gray) * 2001 „Star 69“ / „Weapon of Choice“ * 2001 „A Song for Shelter“ / „Ya Mama“ * 2004 „Slash Dot Dash“ * 2004 „Wonderful Night“ * 2005 „The Joker“ * 2005 „Don’t Let The Man Get You Down“ == Външни препратки == * [http://www.fatboyslim.net/ Официален сайт] * [http://www.fatboy-slim.org Видео клипове, текстове и снимки] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200128194440/http://www.fatboy-slim.org/ |date=2020-01-28 }} {{мъниче|музикант}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Английски музиканти]] [[Категория:Електронни музиканти]] [[Категория:Родени в Лондон]] nkkueedeifso9vote82pl59u9eyteuh 11473508 11473506 2022-07-28T19:22:10Z 62.176.122.29 wikitext text/x-wiki {{Личност|диджей | име= Fatboy Slim | портрет= Fatboy Slim in 2004.jpg | описание= британски музикант и диджей | роден-място= 31 юли 1963 [[Лондон]], [[Великобритания]] }} '''Фатбой Слим''' (''Fatboy Slim''), с истинско име '''Куентин Норман Кук''' (''Norman Cook''), е английски музикант и диджей. Използва различни инструменти, и работи и като звукозаписен продуцент, и като миксър. Музикалният стил, в който твори, е известен като [[биг бийт]] – комбинация от [[хип-хоп]], [[Техно музика|техно]], [[рок]] и [[ритъм енд блус]]. Този стил получава масова популярност през 90-те години, за което Кук под името ''Фатбой Слим'' съдейства. Като самостоятелен музикален творец в електронната музика, той има десет [[Награда за музикален клип на Ем Ти Ви|Награди за музикален клип на Ем Ти Ви]], както и две награди [[Брит]]. Кук за първи път получава известност през 80-те, когато е бас-китарист на инди рок групата Хаусмартинс. С нея има сингъл, достигнал първа позиция сред синглите в Обединеното кралство, в който е представена акапелна кавър версия на ''Caravan of Love'' ([[Айли]]-Джаспър-Айли). В един момент групата се разпада и Кук създава [[Бийтс Интернешънъл]]. Дебютният му албум изстрелва касовия хит ''Dub Be Good to Me'', превърнал се в номер едно хит в [[ОК]], както и в седмия най-продаван сингъл за 1990 г. в държавата. Кук се присъединява към няколко музикални дейци, включително Фрийк Пауър, Пицамен, и Майти Дъб Кетс, с които има умерен успех. Кук възприема прякора Фатбой Слим през [[1996]] г. Неговият ''Better Living Through Chemistry'' е приветстван от музикалните критици. Следват ''You've Come a Long Way, Baby'', ''Halfway Between The Gutter And The Stars'', както и ''Palookaville'', както и други сингли като ''The Rockafeller Skank''; ''Praise You''; ''Right Here, Right Now''; ''Weapon of Choice''; и ''Wonderful Night'', които са посрещнати позитивно в ревютата и жънат търговски успех. През 2008 г. Кук основава проекта ''The Brighton Port Authority''. Кук носи отговорността за успешни ремиксове на ''Cornershop'', ''[[Бийсти Бойс]]'', ''[[Ъ Трайб Колд Куест]]'', ''[[Груув Армада]]'' и ''Wildchild''. През 2010 г., в партньорство с Дейвид Бърн, издава [[Концептуален албум|концептуалния албум]] ''Here Lies Love''. Албумът е поставен като [[мюзикъл]] и получава премиера на [[Оф-Бродуей]] през [[2013]] г., както и в ОК в Роял Нешънъл Тийтър (Кралския национален театър) през [[2014]] г. През 2017 г. мюзикълът върви в [[САЩ]] чрез Сиатъл Репертори Тиътър. Мюзикълът получава множество награди и номинации. == Дискография == === Албуми === * Better Living Through Chemistry (1996) * On the Floor at the Boutique (на живо) (1998) * You've Come a Long Way, Baby (1998) * Halfway Between the Gutter and the Stars (2000) * Live on Brighton Beach (на живо) (2002) * Big Beach Boutique II (на живо) (2002) * My Game (на живо) (2002) * Palookaville (2004) === Сингли === * 1997 „Everybody Needs a 303“ * 1998 „The Rockafeller Skank“ * 1998 „Gangster Trippin'“ * 1999 „Praise You“ * 1999 „Right Here Right Now“ * 1999 „Badder Badder Schwing“ (Freddy Fresh и Fatboy Slim) * 2000 „Sunset (Bird of Prey)“ * 2001 „Demons“ (с Macy Gray) * 2001 „Star 69“ / „Weapon of Choice“ * 2001 „A Song for Shelter“ / „Ya Mama“ * 2004 „Slash Dot Dash“ * 2004 „Wonderful Night“ * 2005 „The Joker“ * 2005 „Don’t Let The Man Get You Down“ == Външни препратки == * [http://www.fatboyslim.net/ Официален сайт] * [http://www.fatboy-slim.org Видео клипове, текстове и снимки] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200128194440/http://www.fatboy-slim.org/ |date=2020-01-28 }} {{мъниче|музикант}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Английски музиканти]] [[Категория:Електронни музиканти]] [[Категория:Родени в Лондон]] iitbgqkv7a5a8jnxacnjvcyg196n8yl 11473509 11473508 2022-07-28T19:22:56Z 62.176.122.29 wikitext text/x-wiki {{Личност|диджей | име= Fatboy Slim | портрет= Fatboy Slim in 2004.jpg | описание= британски музикант и диджей | роден-място= [[Лондон]], [[Великобритания]] }} '''Фатбой Слим''' (''Fatboy Slim''), с истинско име '''Куентин Норман Кук''' (''Norman Cook''), е английски музикант и диджей. Използва различни инструменти, и работи и като звукозаписен продуцент, и като миксър. Музикалният стил, в който твори, е известен като [[биг бийт]] – комбинация от [[хип-хоп]], [[Техно музика|техно]], [[рок]] и [[ритъм енд блус]]. Този стил получава масова популярност през 90-те години, за което Кук под името ''Фатбой Слим'' съдейства. Като самостоятелен музикален творец в електронната музика, той има десет [[Награда за музикален клип на Ем Ти Ви|Награди за музикален клип на Ем Ти Ви]], както и две награди [[Брит]]. Кук за първи път получава известност през 80-те, когато е бас-китарист на инди рок групата Хаусмартинс. С нея има сингъл, достигнал първа позиция сред синглите в Обединеното кралство, в който е представена акапелна кавър версия на ''Caravan of Love'' ([[Айли]]-Джаспър-Айли). В един момент групата се разпада и Кук създава [[Бийтс Интернешънъл]]. Дебютният му албум изстрелва касовия хит ''Dub Be Good to Me'', превърнал се в номер едно хит в [[ОК]], както и в седмия най-продаван сингъл за 1990 г. в държавата. Кук се присъединява към няколко музикални дейци, включително Фрийк Пауър, Пицамен, и Майти Дъб Кетс, с които има умерен успех. Кук възприема прякора Фатбой Слим през [[1996]] г. Неговият ''Better Living Through Chemistry'' е приветстван от музикалните критици. Следват ''You've Come a Long Way, Baby'', ''Halfway Between The Gutter And The Stars'', както и ''Palookaville'', както и други сингли като ''The Rockafeller Skank''; ''Praise You''; ''Right Here, Right Now''; ''Weapon of Choice''; и ''Wonderful Night'', които са посрещнати позитивно в ревютата и жънат търговски успех. През 2008 г. Кук основава проекта ''The Brighton Port Authority''. Кук носи отговорността за успешни ремиксове на ''Cornershop'', ''[[Бийсти Бойс]]'', ''[[Ъ Трайб Колд Куест]]'', ''[[Груув Армада]]'' и ''Wildchild''. През 2010 г., в партньорство с Дейвид Бърн, издава [[Концептуален албум|концептуалния албум]] ''Here Lies Love''. Албумът е поставен като [[мюзикъл]] и получава премиера на [[Оф-Бродуей]] през [[2013]] г., както и в ОК в Роял Нешънъл Тийтър (Кралския национален театър) през [[2014]] г. През 2017 г. мюзикълът върви в [[САЩ]] чрез Сиатъл Репертори Тиътър. Мюзикълът получава множество награди и номинации. == Дискография == === Албуми === * Better Living Through Chemistry (1996) * On the Floor at the Boutique (на живо) (1998) * You've Come a Long Way, Baby (1998) * Halfway Between the Gutter and the Stars (2000) * Live on Brighton Beach (на живо) (2002) * Big Beach Boutique II (на живо) (2002) * My Game (на живо) (2002) * Palookaville (2004) === Сингли === * 1997 „Everybody Needs a 303“ * 1998 „The Rockafeller Skank“ * 1998 „Gangster Trippin'“ * 1999 „Praise You“ * 1999 „Right Here Right Now“ * 1999 „Badder Badder Schwing“ (Freddy Fresh и Fatboy Slim) * 2000 „Sunset (Bird of Prey)“ * 2001 „Demons“ (с Macy Gray) * 2001 „Star 69“ / „Weapon of Choice“ * 2001 „A Song for Shelter“ / „Ya Mama“ * 2004 „Slash Dot Dash“ * 2004 „Wonderful Night“ * 2005 „The Joker“ * 2005 „Don’t Let The Man Get You Down“ == Външни препратки == * [http://www.fatboyslim.net/ Официален сайт] * [http://www.fatboy-slim.org Видео клипове, текстове и снимки] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200128194440/http://www.fatboy-slim.org/ |date=2020-01-28 }} {{мъниче|музикант}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Английски музиканти]] [[Категория:Електронни музиканти]] [[Категория:Родени в Лондон]] 41hbroso9h5k1me7t4qdksc7toptqkq 0 131417 11473275 11410502 2022-07-28T13:16:17Z Tropcho 97483 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|България | вид = квартал | карта2 = България Бургас | карта2-текст = Бургас | област = Област Бургас | община = [[Община Бургас]] | част-от = [[Бургас]] | площ = | население = 3601 | население-година = 2017 | основаване = }} [[Файл:Burgas Srafovo.png|мини|Карта на Сарафово]] '''„Сарафово“''' е [[квартал]] на град [[Бургас]] с 3601 жители към 2017 година, намира се на 10 km от центъра на града. Близостта до курортите [[Поморие]] (7 km), [[Несебър]] и [[Слънчев бряг]] (25 km) осигурява на Сарафово достъп до изградена и поддържана пътна инфраструктура. В квартала кипи усилено строителство на жилищни сгради както за сезонно, така и за постоянно обитаване. Заради модерната си инфраструктура, шикозните къщи, разположени сред многото зеленина и приятни градини, наричат често Сарафово „Бургаския Бевърли Хилс“ или „Ориндж Каунти“.<ref>[http://burgas.net/sarafovo]</ref> Сарафово се разширява в посока Военната станция и местността Кюшето (бъдещ квартал на Бургас). В квартала се намира основното училище „Хр. Ботев“,<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=824048 www.dariknews.bg]</ref> както и второто най-натоварено летище в България – [[Летище Бургас]]. == Географско положение == Благодарение на разположението си на [[Бургаски залив|Бургаския залив]], Сарафово се радва на висока средна температура на морската вода, което удължава курортния сезон до месец [[октомври]]; зимата също е мека. Поради мекия си климат кварталът се радва на непрекъснатото посещение на руснаци. Разположен е на [[хълм]] на самия [[бряг]] на [[Черно море]], откъдето се открива гледка към целия Бургаски залив, [[Бургас]], [[Созопол]], [[Поморие]] и планинските възвишения на [[Странджа|Странджа планина]]. == История == Сарафово възниква в периода 1912 – 1922 г., като първите заселници са бежанци от [[Източна Тракия|Одринска Тракия]]. От 28 август 1922 г. селището получава статут на самостоятелна единица в рамките на Поморийска околия, като през [[1929]] г. получава днешното си наименование на името на инж. [[Стоимен Сарафов]]. Според него още при първия му оглед на местността са забелязани всички преимущества на бъдещото селище – от едната страна е мерата и черноземните почви, а от другата страна морето. Учудващо е, че 40 – 50 години преди реалното развитие на туризма инж. Сарафов е предвиждал новосъздаденото селище в бъдеще да стане туристически курорт и проектирал отлична инфраструктура – широки и прави улици и тротоари, няколко градински парка и училище. От 12 ноември 1987 г. с решение на Държавния съвет селището е включено към град [[Бургас]] и се превръща в негов квартал. През 2022 г. се честват 100 години от основаването на квартала. Празникът се провежда в два поредни дни – на 27 и 28 май. Началото е на 27 май от 17:00 с поставяне на паметна плоча на основателя на квартала – инженер Сарафов, пред НЧ „Ангел Димитров“ в квартала. Тя е открита от кмета на Бургас Димитър Николов, в присъствието на други официални лица от Община Бургас. Празникът продължава с концерт-рецитал в голямата зала на читалището, а в малката е разположена изложба на Етнографския музей под наслов „Бежанците“, която включва традиционни носии, уреди от бита на българските бежанци след Първата световна война – първи заселили квартала. На 28 май от 11:00 се провежда родова среща на близките на първите заселници. Прожектиран е документалният филм „Дом за овце и сънища“. От 18:00 на територията на „Рибарско пристанище“ – Сарафово на импровизирана сцена се провежда детски празник с томболи, игри и много награди. Малко по-късно, от 19:00, в бургаският квартал се провежда концерт на фолклорен народен ансамбъл „Странджа“ и акустичен концерт на бургаската рок звезда Таня Di и Благовест Зерлиев – бившият вокал на група „Атлас“ и голямата бургаска певица Тони Димитрова. Събитието приключва със заря. == Транспорт == Кварталът се обслужва от автобусна линия № 15. == Забележителности == * [[Атанасовско езеро|Природен резерват „Атанасовско езеро“]], разположен на 3 km от Сарафово. * Новопостроеният православен храм „Свети Николай Чудотворец“ (отворен за посещения ежедневно от 08:00 до 18:00 ч.) * Музей на българската авиация, разположен на [[Летище Бургас]], (след концесията превърнат в нов терминал) * Дом-музей на семейство Иванови – Сава Иванов, предприемач и собственик на верига дюнер ресторанти, наследник на участници в македоно-революционните движения, и Мартина Иванова – реститутка, правнучка на ст. лт. Антон Иванов и завърнала се след емигрантски период зад океана. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://burgasbus.piczo.com/ Градски транспорт до кв. „Сарафово“] * [http://wikimapia.org/899884/bg/Кв-Сарафово Местоположение] в [[Уикимапия]] {{Квартали и жилищни комплекси на Бургас}} {{Българско Черноморие}} [[Категория:Квартали на Бургас]] [[Категория:Исторически села в област Бургас]] cb2etfaveqyxzmyxl509jzjgj0y8v8c 0 133175 11473688 11321424 2022-07-29T03:03:18Z Zelenkroki 12559 /* Етимология */ wikitext text/x-wiki {{повече източници}} Проект е прадварително планиране и последващото осъществяване на действия за постигане на определена задача при определена организация и в определен срок.<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/проект/ Смисловите значения на думата проект в РБЕ са четири]</ref><ref>{{cite book | title = Философия за осми клас | last = Варджийска | first = Евелина | authorlink = | coauthors = Силвия Цветанска, Ясен Захариев | editor = Боряна Кацарска | year = 2017 | edition = Първо издание | publisher = „Просвета – София“ АД | location = София | isbn = 978-954-01-3421-5 | pages = 200 | url = https://biblioman.chitanka.info/fullcontent/5/2/2/6/5226-5ac449cfd8eec.pdf | accessdate = 24.02.2022 }}</ref> == Етимология == Терминът '''проект''' произлиза от латинската дума projectus, която означава „настъпващ“, „напредващ“. Формалната дефиниция за проект е ''уникално и ограничено във времето начинание''. Под уникално се има предвид, че резултатът от проекта е нов продукт или услуга, а ограничено във времето означава, че има предопределени начало и край. Тази дефиниция, както и цялостната наука за [[управление на проекти]] се развиват от различни организации по света, но най-старата и най-известната е Институт за управление на проекти <ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pmi.org | заглавие = Project Management Institute | достъп_дата = 29.07.2022 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110302095343/http://www.pmi.org/ | архив_дата = 2011-03-02 | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pmi.org/ | заглавие = Project Management Institute | достъп_дата = 29.07.2022}}</ref>, базирана в [[САЩ]] и имаща филиали по цял свят. През 1965 г., в Европа е създадена Международната асоциация по управление на проекти<ref>[http://ipma.world International Project Management Association]</ref>. Неин член е Българската асоциация по управление на проекти.<ref>[http://project.bg IPMA България]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://project.bg/мисия-и-устав/ | заглавие = Мисия и устав | достъп_дата = 29.07.2022 | цитат = „Българска асоциация по управление на проекти“ (БАУП) е единствената международно призната българска организация, работеща в областта на управлението на проекти. Тя е пълноправен член на Международната асоциация по управление на проекти (IPMA) със седалище в Швейцария – най-старата и най-престижна международна организация, създадена през 1965г. }}</ref> == Основни характеристики == Проектът е начинание, което изисква нов тип организация на съществуващите човешки познания, материални и финансови ресурси за постигането на предварително зададени и уникални по своята спецификация задачи в рамките на ограничен [[бюджет]] и срок. От това определение могат да се изведат и основните характеристики на всеки проект: * Уникалност – Изразява се в уникалността на поставените задачи, които от своя страна са резултат от естеството на преследваните цели, а именно създаването на нов и уникален по своя характер продукт или услуга (в рамките на разглежданата организация); * Изисква реорганизация и преструктуриране на съществуващите организационни ресурси (човешки, материални и финансови); * Съществува в условия на ограничен бюджет; * Съществува във фиксиран времеви диапазон (преходност) – Всеки проект се характеризира с начало и край, и в този смисъл той представлява временно начинание. Времевия диапазон на проектите може да варира от няколко месеца до години в зависимост от неговите специфики; * Подчинен на целите поставени от бизнеса – Най-често проектите обслужват краткосрочни до средносрочни бизнес цели. В случаите на дългосрочни цели обикновено те се декомпозират в няколко средносрочни до краткосрочни цели; * Съществува в условията на динамика – Резултат от съществуващите ограничения (по време/бюджет) и динамиката, присъща на бизнес средата и бизнес целите; * Несигурност – Всички посочени характеристики определят несигурността като присъща черта на всеки проект; * Представлява средство за организационна промяна. == Свързани понятия == Често дейностите в една организация се разделят на бизнес операции и проекти. Обикновено ''бизнес операцията'' е резултат от успешното реализиране на конкретен проект и представлява повтаряеми (циклични) бизнес дейности.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bg.birmiss.com/бизнес-операция-видовете/ | заглавие = Бизнес операция: Видовете счетоводство, Счетоводни отчети | достъп_дата = 26.02.2022 | издател = bg.birmiss }}</ref> В този смисъл операцията може да се разглежда като противоположност на проекта. Пример за операция е масовото производство на конкретна модел кафе машина. Пример за проект е проектирането и разработването на нов модел кафе машина. ''Проектната програма'' представлява множество от свързани (зависими) помежду си проекти, подчинени на обща цел (най-често дългосрочна). Това понятие не трябва да се бърка с ''проектното портфолио'' на организацията, което представлява множество от проекти, по които тя работи (обикновено паралелно), и които могат да преследват различни цели. ''[[Управлението на проекти]]'' представлява цялостната дейност по дефинирането, планирането и изпълнението на един проект с цел той да бъде успешен за участниците в него. Успехът на един проект не е еднозначен (зависи донякъде от гледната точка на участниците) и може да се свързва с постигането на предварително поставените цели и ограничения, удовлетвореността на клиентите, натрупаният опит и знания (т.нар. организационно учене) и др. С управлението на проекти се свързват множество техники, средства, методи, методологии, стандарти и знания, които приложени придават систематичност и ефективност в процеса на реализирането им. == Разпространение на проектите == В [[САЩ]] проектите са стандартният начин за вършене на работа. В [[ЕС]] те също имат широко разпространение, като всички програми за финансиране от [[ЕК]] работят на проектен принцип. Това се дължи основно на факта, че когато са управлявани правилно, те са изключително прозрачни и всеки заинтересован от проекта е в течение с развитието му. Проектите са задължителни в някои индустрии в България, поради уникалността на всяко начинание в тях: * Строителство – В строителството проект се нарича процесът по осъществяване на даден обект и документацията, по която той се осъществява. Тази документация се прави от [http://www.mlsp.government.bg/class/store/viewitem1.asp?idProduct=85 инженер-проектанти] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121212230659/http://www.mlsp.government.bg/class/store/viewitem1.asp?idProduct=85 |date=2012-12-12 }} – длъжност с код 2149 – 6035 от „Национална класификация на професиите и длъжностите в Република България“; * Информационни и комуникационни технологии – Често в този сектор се използват специфични методологии за управление на проекти, например гъвкави методологии като [[Scrum]]; * Маркетинг и реклама; * Научноизследователска дейност; * Инвестиционни – Виж [http://www.dnsk.mrrb.government.bg/default.asp?r=46&m=264 Н А Р Е Д Б А № 4 от 21 май 2001 г. ЗА ОБХВАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050117223726/http://www.dnsk.mrrb.government.bg/default.asp?r=46&m=264 |date=2005-01-17 }}. == Измерения на проектите == [[Файл:project-triangle-bg.svg|мини|200px|Триъгълник на проекта]] Всеки проект се характеризира с три основни параметри, които често се обозначават като триъгълник (т.нар. ''триъгълник на проекта''). По своя характер тези параметри представляват ограничения, с които трябва да се съобрази изпълнението на проекта (поради което те често се наричат още ограничители на проекта): * ''[[времетраене|Време (Срок)]]'' – Описва времевия диапазон на проекта, посочвайки неговото начало и край; * ''[[Цена|Цена (Бюджет)]]'' – Описва ресурсите, които ще бъдат ангажирани и вложени в проекта (изразени в пари); * ''[[Обхват]]'' – Описва продукта или услугата, която ще бъде създадена посредством проекта. Някои автори прибавят към основните параметри още един, четвърти параметър – ''качеството'', в което влагат необходимостта да се удовлетворят нуждите и очакванията на клиента. Други автори смятат, че качеството е резултат от успешно управление и правилното балансиране на останалите параметри и поради тази причина не го разглеждат като самостоятелен параметър. Между отделните параметри на проекта съществува зависимост – всяка промяна в кой да е от тях води до промяна в поне един от останалите параметри. Поради тази причина добра практика е дефинирането на два от параметрите да се извърша в съответствие с изискванията и желания на клиента, докато третия (балансиращ) параметър се определя и контролира от организацията, реализираща проекта. Друга добра практика е определянето (идентифицирането) на ''водещия параметър на проекта'' – този, към който клиента е най-чувствителен. Той в най-висока степен предопределя спецификата при управлението и реализацията на проекта и е добре да е идентифициран възможно най-рано. Също така водещия параметър често определя целите на проекта и очакваните резултати, поради което често понятията цел / резултат / параметър (ограничител) се размиват; == Жизненият цикъл на проектите == Поради уникалността и разнообразността си, проектите много трудно могат да се формализират. Въпреки това може да се каже, че всеки проект се вписва в един стандартен жизнен цикъл със следните фази: 1. [[Иницииране на проект|Иницииране]] – На този начален етап се осъществяват някои ключови дейности свързани с определяне на спецификите и особеностите на проекта: дефинирането на неговия обхват (под формата на бизнес изисквания и очаквания към създавания продукт/услуга), идентифицирането на участниците и определяне на техните роли/отговорности, анализ на средата (външна/вътрешна), анализ на необходимите финансови ресурси и определянето на бюджет, анализ на риска и др. Основната цел е рамките на проекта да бъде добре дефинирани и приети от всички заинтересовани страни. Крайният резултат е формалното стартиране на проекта; 2. [[Планиране на проект|Планиране]] – На този етап се анализират в детайли въпросите поставени в процеса на инициализиране на проекта и поставянето им във времеви рамки. Включва: подробен анализ на обхвата на проекта и разбиването му в множество от конкретни задачи (изпълнението, на които ще гарантира функционалните и нефункционални изисквания), групирането на тези задачи, свързването им с конкретни междинни резултати и контролни точки, всяка задача се оценява спрямо необходимите за изпълнението им ресурси и се определят нейните времеви рамки и ангажираните човешки/материални ресурси. Основната цел на този етап е да се разпределят ресурсите и времето като се гарантира ефективното изпълнение и контрол на проекта, съобразено с интересите на всички заинтересовани страни. Крайният резултат е проектния план, който осигурява необходимата основа за изпълнението и контрола на проекта. В процеса на планиране на проекта се използват множество техники и инструменти, които подпомагат изпълнението на неговите цели; 3. [[Изпълнение на проект|Изпълнение]] – На този етап се реализира технически конкретния продукт или услуга, следвайки поставените в предишния етап планове; 4. [[Контролиране на проект|Контролиране]] – На този етап, който често се припокрива с [[Изпълнение на проект|изпълнението на проекта]] се следи за придържането му към поставените цели и планове и при необходимост се извършват коригиращи действия; 5. [[Закриване на проект|Закриване]] – На този етап крайния продукт или услуга е готов, проверява се доколко той отговаря на нуждите и очаквания на клиента и след това се пуска в експлоатация. Екипът работещ по проекта се разпуска, след което проекта се анализира за нуждите на организационното учене. Проектът формално се закрива. == Заинтересовани страни == За успешното реализиране на всеки проект е изключително важно да се направи [[анализ на заинтересованите страни]] в него, техните роли и отговорности. Заинтересовани страни в един проект могат условно да се разделят на: * ''Крайни потребители'' – Включва потребителите, които реално ще използват продукта или услугата; * ''Собственик на проекта'' – Включва поръчителят на продукта или услугата; * ''Изпълнител на проекта'' – Включва изпълнителят на продукта или услугата. В зависимост от ангажираността към проекта и преследваните интереси тук се прави разделение между: ''висш мениджмънт'', който е слабо свързан с изпълнението на проекта, но преследва определени бизнес цели (стратегически, тактически и чисто оперативни) чрез него; и ''проектен екип'', който управлява и реализира проекта. Проектният екип трябва да балансира целите на всички останали участници, да планира и реализира проекта успешно. Той обикновено включва [[ръководител на проект]] и екип от специалисти (обикновено на самата организация, но може да има и външни специалисти), но това зависи много от избраната организационна структура (функционална, чисто проектна организация, слаба /балансирана / силна матрица, др.); * ''Други заинтересовани срани'' – Включва всички останали лица, които по един или друг начин са свързани или заинтересовани от проекта (кредитори, инвеститори и т.н.); Най-често при [[анализ на заинтересуваните страни|анализ на заинтересованите страни]] се разглеждат и дефинират следните роли: * [[Ръководител на проект]] е човекът, който носи властта и отговорността за един проект. Работата на ръководителя на проекта е да координира, подпомага и информира заинтересованите страни в проекта; * Спонсор или покровител на проект е лице с по-голяма власт от всички директно въвлечени в проекта, което е мотивирано проектът да се реализира. Спонсорът на проект е този, който се намесва, когато например от висшето ръководство на организацията откажат да съдействат на ръководителя на проекта; * Клиенти и потребители; * Основен екип на проекта; * Допълнителен персонал – Независимо дали преразпределен от друго звено на организацията, от подизпълнител или осигурен по друг начин; * Профсъюзи или браншови организации; * Доставчици и кредитори – в случаите на купуване на лизинг се преливат; * Външни участници – общественост, екологични организации, други организации с интереси в областта; * Държавна и общинска администрация – в американската теория тази заинтересована страна се появява едва в съвременността. Това се дължи главно на факта, че [[САЩ]] е основна движеща сила в глобалната икономика и бизнесът едва сега се сблъсква с бюрокрацията в останалия свят. В [[Европа]], поради културните особености, регулациите и законодателството играят много по-ключова роля. Това важи в особено голяма степен за България; == Източници == <references /> [[Категория:Проекти| ]] cngj2a99331gvdze9da1jgsw0uc4u92 11473695 11473688 2022-07-29T03:12:34Z Zelenkroki 12559 /* Свързани понятия */ wikitext text/x-wiki {{повече източници}} Проект е прадварително планиране и последващото осъществяване на действия за постигане на определена задача при определена организация и в определен срок.<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/проект/ Смисловите значения на думата проект в РБЕ са четири]</ref><ref>{{cite book | title = Философия за осми клас | last = Варджийска | first = Евелина | authorlink = | coauthors = Силвия Цветанска, Ясен Захариев | editor = Боряна Кацарска | year = 2017 | edition = Първо издание | publisher = „Просвета – София“ АД | location = София | isbn = 978-954-01-3421-5 | pages = 200 | url = https://biblioman.chitanka.info/fullcontent/5/2/2/6/5226-5ac449cfd8eec.pdf | accessdate = 24.02.2022 }}</ref> == Етимология == Терминът '''проект''' произлиза от латинската дума projectus, която означава „настъпващ“, „напредващ“. Формалната дефиниция за проект е ''уникално и ограничено във времето начинание''. Под уникално се има предвид, че резултатът от проекта е нов продукт или услуга, а ограничено във времето означава, че има предопределени начало и край. Тази дефиниция, както и цялостната наука за [[управление на проекти]] се развиват от различни организации по света, но най-старата и най-известната е Институт за управление на проекти <ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pmi.org | заглавие = Project Management Institute | достъп_дата = 29.07.2022 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110302095343/http://www.pmi.org/ | архив_дата = 2011-03-02 | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.pmi.org/ | заглавие = Project Management Institute | достъп_дата = 29.07.2022}}</ref>, базирана в [[САЩ]] и имаща филиали по цял свят. През 1965 г., в Европа е създадена Международната асоциация по управление на проекти<ref>[http://ipma.world International Project Management Association]</ref>. Неин член е Българската асоциация по управление на проекти.<ref>[http://project.bg IPMA България]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://project.bg/мисия-и-устав/ | заглавие = Мисия и устав | достъп_дата = 29.07.2022 | цитат = „Българска асоциация по управление на проекти“ (БАУП) е единствената международно призната българска организация, работеща в областта на управлението на проекти. Тя е пълноправен член на Международната асоциация по управление на проекти (IPMA) със седалище в Швейцария – най-старата и най-престижна международна организация, създадена през 1965г. }}</ref> == Основни характеристики == Проектът е начинание, което изисква нов тип организация на съществуващите човешки познания, материални и финансови ресурси за постигането на предварително зададени и уникални по своята спецификация задачи в рамките на ограничен [[бюджет]] и срок. От това определение могат да се изведат и основните характеристики на всеки проект: * Уникалност – Изразява се в уникалността на поставените задачи, които от своя страна са резултат от естеството на преследваните цели, а именно създаването на нов и уникален по своя характер продукт или услуга (в рамките на разглежданата организация); * Изисква реорганизация и преструктуриране на съществуващите организационни ресурси (човешки, материални и финансови); * Съществува в условия на ограничен бюджет; * Съществува във фиксиран времеви диапазон (преходност) – Всеки проект се характеризира с начало и край, и в този смисъл той представлява временно начинание. Времевия диапазон на проектите може да варира от няколко месеца до години в зависимост от неговите специфики; * Подчинен на целите поставени от бизнеса – Най-често проектите обслужват краткосрочни до средносрочни бизнес цели. В случаите на дългосрочни цели обикновено те се декомпозират в няколко средносрочни до краткосрочни цели; * Съществува в условията на динамика – Резултат от съществуващите ограничения (по време/бюджет) и динамиката, присъща на бизнес средата и бизнес целите; * Несигурност – Всички посочени характеристики определят несигурността като присъща черта на всеки проект; * Представлява средство за организационна промяна. == Свързани понятия == Често дейностите в една организация се разделят на бизнес операции и проекти. Обикновено ''бизнес операцията'' е резултат от успешното реализиране на конкретен проект и представлява повтаряеми (циклични) бизнес дейности.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bg.birmiss.com/бизнес-операция-видовете/ | заглавие = Бизнес операция: Видовете счетоводство, Счетоводни отчети | достъп_дата = 26.02.2022 | издател = bg.birmiss }}</ref> В този смисъл операцията може да се разглежда като противоположност на проекта. Пример за операция е масовото производство на конкретна модел кафе машина. Пример за проект е проектирането и разработването на нов модел кафе машина. ''Проектната програма'' представлява множество от свързани (зависими) помежду си проекти, подчинени на обща цел (най-често дългосрочна). Това понятие не трябва да се бърка с ''проектното портфолио'' на организацията, което представлява множество от проекти, по които тя работи (обикновено паралелно), и които могат да преследват различни цели. ''[[Управлението на проекти]]'' представлява цялостната дейност по дефинирането, [[планиране]]то и изпълнението на един проект с цел той да бъде успешен за участниците в него.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nbu-rechnik.nbu.bg/bg/obsht-spisyk-na-ponqtiq/proekt | заглавие = Университетски речник – проект | достъп_дата = 29.07.2022 | фамилно_име = Пожарлиев | първо_име = Александър | издател = НБУ }}</ref> Успехът на един проект не е еднозначен (зависи донякъде от гледната точка на участниците) и може да се свързва с постигането на предварително поставените цели и ограничения, удовлетвореността на клиентите, натрупаният опит и знания (т.нар. организационно учене) и др. С управлението на проекти се свързват множество техники, средства, методи, методологии, стандарти и знания, които приложени придават систематичност и ефективност в процеса на реализирането им. == Разпространение на проектите == В [[САЩ]] проектите са стандартният начин за вършене на работа. В [[ЕС]] те също имат широко разпространение, като всички програми за финансиране от [[ЕК]] работят на проектен принцип. Това се дължи основно на факта, че когато са управлявани правилно, те са изключително прозрачни и всеки заинтересован от проекта е в течение с развитието му. Проектите са задължителни в някои индустрии в България, поради уникалността на всяко начинание в тях: * Строителство – В строителството проект се нарича процесът по осъществяване на даден обект и документацията, по която той се осъществява. Тази документация се прави от [http://www.mlsp.government.bg/class/store/viewitem1.asp?idProduct=85 инженер-проектанти] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121212230659/http://www.mlsp.government.bg/class/store/viewitem1.asp?idProduct=85 |date=2012-12-12 }} – длъжност с код 2149 – 6035 от „Национална класификация на професиите и длъжностите в Република България“; * Информационни и комуникационни технологии – Често в този сектор се използват специфични методологии за управление на проекти, например гъвкави методологии като [[Scrum]]; * Маркетинг и реклама; * Научноизследователска дейност; * Инвестиционни – Виж [http://www.dnsk.mrrb.government.bg/default.asp?r=46&m=264 Н А Р Е Д Б А № 4 от 21 май 2001 г. ЗА ОБХВАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20050117223726/http://www.dnsk.mrrb.government.bg/default.asp?r=46&m=264 |date=2005-01-17 }}. == Измерения на проектите == [[Файл:project-triangle-bg.svg|мини|200px|Триъгълник на проекта]] Всеки проект се характеризира с три основни параметри, които често се обозначават като триъгълник (т.нар. ''триъгълник на проекта''). По своя характер тези параметри представляват ограничения, с които трябва да се съобрази изпълнението на проекта (поради което те често се наричат още ограничители на проекта): * ''[[времетраене|Време (Срок)]]'' – Описва времевия диапазон на проекта, посочвайки неговото начало и край; * ''[[Цена|Цена (Бюджет)]]'' – Описва ресурсите, които ще бъдат ангажирани и вложени в проекта (изразени в пари); * ''[[Обхват]]'' – Описва продукта или услугата, която ще бъде създадена посредством проекта. Някои автори прибавят към основните параметри още един, четвърти параметър – ''качеството'', в което влагат необходимостта да се удовлетворят нуждите и очакванията на клиента. Други автори смятат, че качеството е резултат от успешно управление и правилното балансиране на останалите параметри и поради тази причина не го разглеждат като самостоятелен параметър. Между отделните параметри на проекта съществува зависимост – всяка промяна в кой да е от тях води до промяна в поне един от останалите параметри. Поради тази причина добра практика е дефинирането на два от параметрите да се извърша в съответствие с изискванията и желания на клиента, докато третия (балансиращ) параметър се определя и контролира от организацията, реализираща проекта. Друга добра практика е определянето (идентифицирането) на ''водещия параметър на проекта'' – този, към който клиента е най-чувствителен. Той в най-висока степен предопределя спецификата при управлението и реализацията на проекта и е добре да е идентифициран възможно най-рано. Също така водещия параметър често определя целите на проекта и очакваните резултати, поради което често понятията цел / резултат / параметър (ограничител) се размиват; == Жизненият цикъл на проектите == Поради уникалността и разнообразността си, проектите много трудно могат да се формализират. Въпреки това може да се каже, че всеки проект се вписва в един стандартен жизнен цикъл със следните фази: 1. [[Иницииране на проект|Иницииране]] – На този начален етап се осъществяват някои ключови дейности свързани с определяне на спецификите и особеностите на проекта: дефинирането на неговия обхват (под формата на бизнес изисквания и очаквания към създавания продукт/услуга), идентифицирането на участниците и определяне на техните роли/отговорности, анализ на средата (външна/вътрешна), анализ на необходимите финансови ресурси и определянето на бюджет, анализ на риска и др. Основната цел е рамките на проекта да бъде добре дефинирани и приети от всички заинтересовани страни. Крайният резултат е формалното стартиране на проекта; 2. [[Планиране на проект|Планиране]] – На този етап се анализират в детайли въпросите поставени в процеса на инициализиране на проекта и поставянето им във времеви рамки. Включва: подробен анализ на обхвата на проекта и разбиването му в множество от конкретни задачи (изпълнението, на които ще гарантира функционалните и нефункционални изисквания), групирането на тези задачи, свързването им с конкретни междинни резултати и контролни точки, всяка задача се оценява спрямо необходимите за изпълнението им ресурси и се определят нейните времеви рамки и ангажираните човешки/материални ресурси. Основната цел на този етап е да се разпределят ресурсите и времето като се гарантира ефективното изпълнение и контрол на проекта, съобразено с интересите на всички заинтересовани страни. Крайният резултат е проектния план, който осигурява необходимата основа за изпълнението и контрола на проекта. В процеса на планиране на проекта се използват множество техники и инструменти, които подпомагат изпълнението на неговите цели; 3. [[Изпълнение на проект|Изпълнение]] – На този етап се реализира технически конкретния продукт или услуга, следвайки поставените в предишния етап планове; 4. [[Контролиране на проект|Контролиране]] – На този етап, който често се припокрива с [[Изпълнение на проект|изпълнението на проекта]] се следи за придържането му към поставените цели и планове и при необходимост се извършват коригиращи действия; 5. [[Закриване на проект|Закриване]] – На този етап крайния продукт или услуга е готов, проверява се доколко той отговаря на нуждите и очаквания на клиента и след това се пуска в експлоатация. Екипът работещ по проекта се разпуска, след което проекта се анализира за нуждите на организационното учене. Проектът формално се закрива. == Заинтересовани страни == За успешното реализиране на всеки проект е изключително важно да се направи [[анализ на заинтересованите страни]] в него, техните роли и отговорности. Заинтересовани страни в един проект могат условно да се разделят на: * ''Крайни потребители'' – Включва потребителите, които реално ще използват продукта или услугата; * ''Собственик на проекта'' – Включва поръчителят на продукта или услугата; * ''Изпълнител на проекта'' – Включва изпълнителят на продукта или услугата. В зависимост от ангажираността към проекта и преследваните интереси тук се прави разделение между: ''висш мениджмънт'', който е слабо свързан с изпълнението на проекта, но преследва определени бизнес цели (стратегически, тактически и чисто оперативни) чрез него; и ''проектен екип'', който управлява и реализира проекта. Проектният екип трябва да балансира целите на всички останали участници, да планира и реализира проекта успешно. Той обикновено включва [[ръководител на проект]] и екип от специалисти (обикновено на самата организация, но може да има и външни специалисти), но това зависи много от избраната организационна структура (функционална, чисто проектна организация, слаба /балансирана / силна матрица, др.); * ''Други заинтересовани срани'' – Включва всички останали лица, които по един или друг начин са свързани или заинтересовани от проекта (кредитори, инвеститори и т.н.); Най-често при [[анализ на заинтересуваните страни|анализ на заинтересованите страни]] се разглеждат и дефинират следните роли: * [[Ръководител на проект]] е човекът, който носи властта и отговорността за един проект. Работата на ръководителя на проекта е да координира, подпомага и информира заинтересованите страни в проекта; * Спонсор или покровител на проект е лице с по-голяма власт от всички директно въвлечени в проекта, което е мотивирано проектът да се реализира. Спонсорът на проект е този, който се намесва, когато например от висшето ръководство на организацията откажат да съдействат на ръководителя на проекта; * Клиенти и потребители; * Основен екип на проекта; * Допълнителен персонал – Независимо дали преразпределен от друго звено на организацията, от подизпълнител или осигурен по друг начин; * Профсъюзи или браншови организации; * Доставчици и кредитори – в случаите на купуване на лизинг се преливат; * Външни участници – общественост, екологични организации, други организации с интереси в областта; * Държавна и общинска администрация – в американската теория тази заинтересована страна се появява едва в съвременността. Това се дължи главно на факта, че [[САЩ]] е основна движеща сила в глобалната икономика и бизнесът едва сега се сблъсква с бюрокрацията в останалия свят. В [[Европа]], поради културните особености, регулациите и законодателството играят много по-ключова роля. Това важи в особено голяма степен за България; == Източници == <references /> [[Категория:Проекти| ]] 0u4qx03erio0bpqnj4mrnpl5hyekwix 3 134819 11473696 11451914 2022-07-29T03:21:26Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{архиви| * [[/Архив 1/]] 2 май 2007/22 юни 2015 * [[/Архив 2/]] 22 юни 2015/23 март 2018‎ }} == Списъци в Таксокутията == С [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Taxobox&diff=8402905&oldid=8395510 това] чупиш първия булет, когато се въвеждат списъците през шаблона с "*". --<span style="font-family:Old English Text MT">[[Потребител:Termininja|Termininja]]</span> 13:35, 25 февруари 2018 (UTC) == Проблем == Здравейте. Забелязах нещо странно, което според мен е причинено от бота (но може и да бъркам), което не мога да оправя. В няколко от статиите, през които е минал ботът текстовете на някои глави се центрираха на страницата. Например [[Керман]], [[Систан и Балучестан]], [[Мазандаран]]. Може ли да погледнете и евентуално да оправите? Благодаря.--[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 20:23, 29 март 2018 (UTC) : {{ping|Mmm-jun}} [[Систан и Балучестан]] и [[Мазандаран]] са оправени. В [[Керман]] не виждам грешка. Ако откриете още нещо нередно, пишете и ще го оправя веднага. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:31, 29 март 2018 (UTC) :: [[Керман]] също е дефектен - главите История, География и другите надолу по текста.--[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 20:41, 29 март 2018 (UTC) ::: {{ping|Mmm-jun}} Не виждам никакви глави. Да не би да става дума за друга статия? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:49, 29 март 2018 (UTC) ::::Моя грешка! [[Керман (остан)]] --[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 20:56, 29 март 2018 (UTC) ::::: {{ping|Mmm-jun}} Готово! --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:59, 29 март 2018 (UTC) ::::::Благодаря! И още една малка поправка - [[Спящата красавица (балет)]], главата Музика. --[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 21:02, 29 март 2018 (UTC) == Обяснение == Имаш ли някакво логично обяснение за действията, които предприе спрямо мен и в статията [[Уилям Уаймарк Джейкъбс]]?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:31, 2 април 2018 (UTC) : Логичното обяснение го дадох в резюмето на блокирането, където имаше препратка към конкретното нарушение. При връщането на редакцията също в резюмето описах защо я връщам. Правилото е описано по-подробно тук: [[У:ПТВ]] --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:40, 2 април 2018 (UTC) :: Така, а къде по-точно пише, че '''се предприема действие като твоето''' при връщане на 3 редакции (особено в случаи като този, в който има премахване на вандализъм от моя страна – да, многократно)? Очаквам ясен и конкретен отговор, защото това, което си направил, е меко казано скандално. Освен това не си ми отговорил на втория въпрос за статията??--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:01, 2 април 2018 (UTC) ::: Редакцията на Румен не е явен вандализъм, защото в нея има предимно форматиране, както и добавяне на източник в комбинация с премахването на шаблона за източник, добавяне на сортиране и на нормативен контрол. За мен това в никакъв случай не е явен вандализъм. В рамките на 24 часа ти връщаш неговата редакция 4 пъти, без дори да си направиш труда в резюме да опишеш защо я връщаш, да не говорим за започване на дискусия на беседата на страницата или на беседата на Румен. Както е описано в страницата, която поместих по-горе в българската Уикипедия „не е взето официално решение за последствията при неспазване на правилото“, което означава, че администраторите сами могат да преценят какво действие да предприемат. Съобразих се това, което е описано като прието в „чешката, немската и английската Уикипедии“, където срокът е до 24 часа. Имайки предвид, че си редактор с почти 10 години опит, а навлизаш в крайна редакторска война без дори една дума обяснение защо, приех максималният срок за най-удачен. На вторият въпрос съм дал обяснение в самото резюме, както посочих по-горе т.е. „върнат добър принос без показана причина“, което ще рече, че за мен приносът на Румен е добър, а ти при връщането му не си показал причина за връщането. Без причина можеш да връщаш само откровени вандализми. И двамата сте стари редактори и е добре да дискутирате спорните промени. Ако той беше върнал за 4-и път твоята редакция, щеше да бъде блокиран и той за 24 часа защото „администраторите трябва да третират всички страни еднакво“. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:17, 2 април 2018 (UTC) :::: Конкретен и явен вандализъм е промяната на параметрите, които вече съм бил поправил в предната редакция по статията. Не виждам обяснение в резюмето от негова страна или обсъждане на беседата (каквото ти изискваш). Подобни изпълнения се третират като вандализъм и затова директно съм премахнал редакцията му. Оттук започват нещата, а не от моето последвало действие, което е следствие. :::: Освен това в правилото, което си се опитал да приложиш, се говори за тройно връщане, а не четворно. И да, точно така, от всички страни. Не видях да си санкционирал Румен. Абсолютно тенденциозно решение. По този начин той ще продължи да си развява байряка. Можеше да провериш дали не е имало предишни такива прояви, откъдето да се корени директния ми подход. Когато няма конкретно правило в БГ уики, допитай се до други твои колеги преди да предприемаш самосиндикални санкции. :::: Във версията на статията, която в момента е актуална, двата параметъра продължават да изглеждат по неправилния начин от преди моята намеса.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:58, 11 април 2018 (UTC) ::::: {{ping|Rebelheartous}} В правилото се говори за „повече от три пъти в течение на 24 часа“. Аз не съм психолог, за да анализирам къде се коренят проблемите във взаимоотношенията между хората. Правило има, а санкциите са по преценка, дори и там, където е препоръчано какво да се направи. Ако има дискусия относно това каква трябва да бъде стойността на параметъра, беше добре (даже според мен задължително) да я цитираш, както и взетото решение. Ако няма взето решение по въпроса е редно да дискутираш това с човека, с който сте на различно мнение. Ако не можете да стигнете до решение, може да се отвори дискусия на страницата за разговори, където всеки да изложи аргументите си. Това, което виждам е, че и във вариантите и на двама ви има категории Английски/Британски писатели т.е. е нормално да е описана двойна националност. Изобщо дискутирайте ги нещата когато сте на различно мнение, за да се изчистват тези неща без да се навлиза в редакторски войни.--[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:15, 14 април 2018 (UTC) == Изтрита страница Ангел Тошков == Здравейте. Страницата Ангел Тошков е изтрита на 9-ти април. Заявката за изтриване е направена на 26-ти март, като последното гласуване е направено на 30-ти март. В периода след 30-ти март до 9-ти април страницата е обновена напълно, съгласно направените препоръки. Може ли да бъде възстановена страницата в последната и редакция направена от мен на 9-ти април 2018 г. [[Потребител:Христо-Р|Христо-Р]] ([[Потребител беседа:Христо-Р|беседа]]) 14:32, 10 април 2018 (UTC) : Дори след последните редакции не става ясна енциклопедичната значимост на обекта на статията. Преди същинското изтриване последната версия на статията е преценена спрямо критиките. Моля вижте [[У:ЗХ]]. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 14:53, 10 април 2018 (UTC). Преди редактирането прочетох внимателно препоръките и изискванията в [[У:ЗХ]] и [[У:НЕЕ]]. Новия текст е съобразен именно с тях и проверките препоръчани там. Енциклопедичната значимост на обекта е значителна, не само в регионален мащаб "Личност от Златица", но и в национален, в сферите в които се изявява. Това личи ясно от изложения материал след последната ми редакция, както и от направеното сравнение с повече от 20 страници на български учени (основно инженери в електротехника и програмиране). : Важно е страницата да бъде възстановена, ако е необходимо с нужните корекции, или да бъде създадена отново. В нашия регион, а и в страната, не са много личностите от такъв мащаб. Събраните материали, които са налични за създаването на тази страница са значително количество и могат да се подберат онези, които са необходими, ако уточнете кои критерии не са били изпълнени. --Поздрави [[Потребител:Христо-Р|Христо-Р]] ([[Потребител беседа:Христо-Р|беседа]]) 19:02, 10 април 2018 (UTC) :: Статията е изтрита след гласуване. Единственият вариант да бъде възстановена или пресъздадена е да има значителна промяна в значимостта на обекта в сравнение с изтрития вариант на статията. Вероятността това да се случи в момента е 0.01%. Моята препоръка е оставите тази статия и ако имате интерес – да работите по някоя съществуваща статия, чийто обект е достатъчно значим. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 19:38, 10 април 2018 (UTC) == Ковачеви == Ще провериш ли, молим те, Владислав и Владимир Ковачеви къде са родени според Руменин - при нас неясно защо пишеше Скопие (къдото баща им може да е бил учител) и едно айпи го смени към по-логичното Щип. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:03, 18 април 2018 (UTC) : Владимир М. Ковачев го дава роден в Скопие, а Владислав го няма в Руменин, но едва ли е роден в друг град ;). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:17, 18 април 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} Освен това датата на раждане е 6 януари 1875, а виждам, че в статията за Владислав е дадена 8 ноември 1975. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:19, 18 април 2018 (UTC) : Хъм - кво да правим? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:58, 18 април 2018 (UTC) :: {{ping|Мико}} Приемаме Щип и 6 януари 1875 за място и дата раждане на двамата. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 19:16, 18 април 2018 (UTC) :::Дали са близнаци? Аз досега мислех, че са породени? И Щип на базата на Николов? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 19:21, 18 април 2018 (UTC) :::: {{ping|Мико}} На няколко места пише, че са близнаци. Освен това в разни източници датата на Владислав е дадена като 6 януари. Щип ми се вижда най-вероятния град. Притеснява ме това, че Владислав го няма в Руменин. Освен това датата на смърт и датите на производство на Владислав в статията съвпадат с тези на Владимир от Руменин. Съвпадат и 22-ри полк и Соф. кр. батальон. Да не сме оплели нещата пак? <del>Снимката на Владислав е с една "2" на пагоните, а има един Владимир Димитров Ковачев от Добрич, който е служил в полк с тази номерация (2-ри арт. полк). Това трябва да се проучи малко по-добре според мен.</del> --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 19:55, 18 април 2018 (UTC) :::: В Историческия архив на Нац. библиотека има 4727 документа за Владислав Ковачев. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:40, 18 април 2018 (UTC) :::: <del>{{ping|Ilikeliljon}} е пооплел нещата [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2&type=revision&diff=7583070&oldid=7480689]. Връщам промяната. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:58, 18 април 2018 (UTC)</del> :::::{{ping|StanProg}} какво е станало? Нещо съм смесил две лица ли?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:54, 18 април 2018 (UTC) :::::: {{ping|Ilikeliljon}} По-вероятно е Руменин да е сбъркал. Имам някакви спомени, че когато въвеждахме полковниците говорихме с теб за някакъв подобен проблем и е твърде вероятно след проверка да сме оставили тази промяна в статията за Владислав, защото най-вероятно там ѝ е мястото. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 02:16, 19 април 2018 (UTC) В Николов го има само Владислав и в онлайн изданието пише роден "5 11875, Щип", което може да е 5 януари (а може и 6) или ноември - требва да се погледна хартията. Засега както сме ги оставили не са близнаци :). --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 04:54, 19 април 2018 (UTC) == Снимка == Този [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2#/media/File:Bulgarina_Officer_in_Prilep_in_WWI.jpg] го качих заради фотографа Димкаров - ако случайно ти е познат. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:21, 28 април 2018 (UTC) == Полиция на България/Структура == Здравей! Видях, че си изтрил ненужната отделна страница за структурата на мвр, но на подстраницата на Полиция на България, която бях направил(Структура) също пише, че е "преместена в основната статия". В основната статия не виждам да има нищо преместено. Къде се намира страницата или съдържанието й в момента? Приятен ден! -[[Потребител:BeckMega|BeckMega]] ([[Потребител беседа:BeckMega|беседа]]) 20:55, 4 юли 2018 (UTC) :: Аха, ясно сега е в страницата на МВР. Въпросът е че в България структурите на Полицията са към МВР и ако някой иска да намери тази структура, ще напише просто "полиция структура", а не примерно "структура на мвр". Има ли начин да измислим нещо, за да е по-лесно на обикновените потребители? Аз ще направя редирект от страницата на полицията към тази със структурата, но може да има и по-добри варианти. :D Мерси, приятен ден! -[[Потребител:BeckMega|BeckMega]] ([[Потребител беседа:BeckMega|беседа]]) 21:03, 4 юли 2018 (UTC) ::: {{ping|BeckMega}} Не съм запознат коя точно част от структурата на МВР представлява структура на полицията и изобщо дали има нещо такова, което може да се отдели от структурата на МВР. В руската езикова версия на статия [[Полиция на България]] има някаква структура. Може и в българската да се направи по подобен модел, стига тази структура да е правилна. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 23:07, 4 юли 2018 (UTC) :::: {{ping| StanProg}} Ето скрийншот от сайта на МВР. <nowiki>[[File:Osn.strukturi-mvr.png|thumb|Osn.strukturi-mvr]]</nowiki> Тук ясно можеш да разбереш коя част от структурата на МВР, хората разбират под "полиция". До колкото до руската версия- тя е грешна и тези дирекции са с други имена и скоро ще я оправя. Но тъй като ти премести структурата на полицията в [[Министерство_на_вътрешните_работи_на_България| страницата на мвр]], тя просто ще седи там(реално там и е мястото, но обикновените хора според мен не знаят коя дирекция дали е към мвр,или към полицията и тн.) и за сега просто съм сложил редирект от [[Полиция_на_България| статията за полицията]] към [[Министерство_на_вътрешните_работи_на_България#Структура| структурата на мвр]]. --[[Потребител:BeckMega|BeckMega]] ([[Потребител беседа:BeckMega|беседа]]) 11:16, 5 юли 2018 (UTC) ::::: {{ping|BeckMega}} Това означава ли, че „Полиция на България“ всъщност има официално наименование Главна дирекция „Национална полиция“ ? Ако е така, трябва статия „[[Полиция на България]]“ да се премести като [[Главна дирекция „Национална полиция“]]. Съответно в тази статия може да се опише структурата, но само тази на Полицията (т.е. на Главна дирекция „Национална полиция“), не на цялото МВР. Не се притеснявай за обикновените хора, за нас е важно да описваме обектите на статиите с най-актуалните им официални наименования, защото иначе внасяме допълнително объркване. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:27, 5 юли 2018 (UTC) :::::: {{ping| StanProg}} Не, Главна дирекция "Национална полиция" не е цялата полиция. Затова пратих снимката. Почти всичко без последните 3 могат да се определят като "Полиция". Хората от СОБТ, от Гранична полиция, от ГДБОП - всичките са полицията. Затова от начялото казах, че е малко объркано :D Щом казваш да не се притеснявам за обикновените хора- в момента както са статиите са най-точно и коректно описани. Всичките структури, които хората описват под "полиция" са към МВР и това е най-правилното. Сега ще обновя и тази руска версия, за да бъде актуална. --[[Потребител:BeckMega|BeckMega]] ([[Потребител беседа:BeckMega|беседа]]) 14:33, 5 юли 2018 (UTC) == Капитан == Тука се появи едно свидетелство от МОО [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Armensko_Makedono-Odrinsko_Opulchenie_1B.jpg], но нещо не разчитам подписа. Капитан Тончев ми седи, но не намирам такъв из МОО. Некви идеи дали имаш, за да използваме подписа? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 05:10, 13 юли 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} В моите книги няма капитан Тончев към 1914 година. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:58, 13 юли 2018 (UTC) ::Да - и аз не открих - нещо друго ще да е. Благодарим. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:06, 13 юли 2018 (UTC) ::За мене е Стойчев.--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:36, 13 юли 2018 (UTC) ::: Стойчев със сигурност ще има, но вероятността за грешка е огромна. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:39, 13 юли 2018 (UTC) ::: Аз си мислех за Фотев, но такъв няма. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 13 юли 2018 (UTC) == Георги Апостолов == Некъв майор Георги Апостолов от Крива паланка с Дървингов нещо [https://www.google.com/search?client=firefox-b&biw=1920&bih=923&tbm=bks&ei=KotNW7qfJZKjmwXrvauoCg&q=%22%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D1%80+%D0%BE%D1%82+%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%22&oq=%22%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D1%80+%D0%BE%D1%82+%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%22&gs_l=psy-ab.12...11866.12923.0.13547.3.3.0.0.0.0.84.229.3.3.0....0...1c.2.64.psy-ab..0.0.0....0.y6DA67RpPGk] вероятно 11 дивизия е уреждал? Имаме и къде е учил военно дело [http://www.mni.bg/2017/11/blog-post_24.html]. Дали има нещо смислено за него? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:46, 17 юли 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} Много слаба военна кариера е имал. Още като майор излиза в запаса, достига до подполковник, а като длъжност най-вероятно до командир на отделение от 2^-ри артилерийски полк. Ако е значим с нещо друго мога да помогна със съвсем малко информация за военната му кариера. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:51, 17 юли 2018 (UTC) ::Не това е - явно не става. Много ти благодаря. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 17 юли 2018 (UTC) Постъпването във Военното училище ли се брои за начална дата на службата във войската или назначението след уволнението? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:11, 17 юли 2018 (UTC) : От двете се брои постъпването (иначе може да постъпи на служба преди да е постъпил във Военното училище), но понеже на повечето офицери не им се знае кога точно са влезли, пиша датата на завършването (т.е. най-ранната дата за която знам). Годините на постъпване могат да са различни при завършилите даден випуск, например завършилите 8-и випуск за постъпили от 1882 (Протогеров) до 1886 г. (Константин Жостов) в училището. В руските списъци на генералите по старшинство си има точна дата на постъпването, а вероятно и в нашите, но ги нямам. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:54, 17 юли 2018 (UTC) == Морското Училище в периода 1945 – 2002 г. == Здравейте, прочетох забележката Ви, благодаря! Текстът е написан лично от цитирания автор, който няма собствен адрес във Вики. Написах затова в статията изрично източника още в първия абзатц, но става ясно, че очаквате друго. Какъв е коректният начин за посочване на източника в този случай: написано от господина до мене на база негов личен професионален опит, не ползва нищо друго за въпросния текст освен личните си спомени и бележки.--Cherno More (беседа) 05:18, 19 юли 2018 (UTC) --[[Потребител:Cherno More|Cherno More]] ([[Потребител беседа:Cherno More|беседа]]) 17:21, 19 юли 2018 (UTC) : {{ping|Cherno More}} Разбирам Ви прекрасно, но мисля, че мястото на тези спомени и бележки не е в Уикипедия. Информацията в статиите трябва да бъде подкрепена от надеждни източници, а в случая имаме спомени и бележки на трето лице, които дори не са издадени. Принципно спомените не са най-достоверния източник на информация. Освен това е задължително информацията в Уикипедия да бъде проверима, а ние няма как да направим това с тази информация. Моят съвет е на базата на надеждни източници, като книги и статии, както и на базата на информация от текущия и [http://old-www.naval-acad.bg/ стария сайт] на училището да развиете статията [[Висше военноморско училище (Варна)]] за съответния период. Можете да ползвате информацията от о.р. инж.кап.2 р. Атанас Спасов Точков като насочваща, за да потърсите тази информация в други източници, които да цитирате. По отношение на тези спомени, те могат да се публикуват в подходящ блог, форум или фейсбук група, където да достигнат до повече хора. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:13, 19 юли 2018 (UTC) Благодаря за добрата идея относно насочването, ще сменим подхода в този смисъл.--[[Потребител:Cherno More|Cherno More]] ([[Потребител беседа:Cherno More|беседа]]) 21:40, 19 юли 2018 (UTC) : {{ping|StanProg}} Здравейте, направихме редица промени в духа на дискутираните с Вас, моля за преглед и препоръка, ако има нужда от още редакции. Благодаря за усилията Ви!--[[Потребител:Cherno More|Cherno More]] ([[Потребител беседа:Cherno More|беседа]]) 15:42, 23 юли 2018 (UTC) :: {{ping|Cherno More}} Слях статията с [[Висше военноморско училище (Варна)]], като запазих цялото съдържание. Разделът за периода след ВСВ не е в най-добрият вид в който може да бъде един раздел от статия в Уикипедия, но е добро начало. Благодарим ви за приносите. Ако разполагате с още материали, можете да обогатявате статията с важна информация. Ако имате нужда от помощ с нещо, пишете на тази беседа. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:54, 23 юли 2018 (UTC) == Дрангова чешма == Здрасти - [http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=286 тука] има много яки снимки от освещаването на чешмата с владиците и прочие. Автор е обаче поручик К. Б. от Пети полк [http://focus-radio.net/%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%81%D0%B5-101-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE/]. Знам, че е идиотско, но пък дали неможе отнекъде да излезе кой е, че и да е умрел преди 48 година. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:14, 20 юли 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} Нямаш късмет. Сред имената на половината офицери от полка през войната няма К. Б. (има К. А., К. Ч., К. Р. и К. К. - всичките поручици). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:02, 23 юли 2018 (UTC) ::Според мен инициалите може и да са Х.Б. Този в центъра е Дрангов, но кой е офицерът до него?--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:08, 25 юли 2018 (UTC) == Никола Ножаров == Капитан родом от Неврокоп, участник в 9 август и във Върховния комитет. Дали го има? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 05:35, 26 юли 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} о.з. подполковник е с рехава военна кариера, но щом е имал революционна дейност става. Предполагам, че заради това 3 пъти се е уволнявал от служба. Материали има. Мога да направя една малка статия, а ти да я допълниш, ако има с какво. Имаш ли поне 2-3 изречения за революционната му дейност? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:43, 26 юли 2018 (UTC) ::Само по Гугъл Букс, но според мене става.--[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:32, 26 юли 2018 (UTC) ::: {{ping|Мико}} ОК ще направя първоначалната, ти допълвай след това. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:33, 26 юли 2018 (UTC) ::: {{ping|Мико}} [[Никола Ножаров]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:22, 26 юли 2018 (UTC) ::::1. Ако това ти е представата за мижава статия, просто в никъв случай не задълбавай да четеш за македонския бандитизъм :). 2. Безценен си. Довечера ще разцъкам две-три изречения.--[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:31, 26 юли 2018 (UTC) == Георги Караюрданов == Имаме ли [[Георги Караюрданов (географ)]] или Карайорданов, полковник, бил е шеф на Държавния географски институт. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 05:58, 29 юли 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} В Офицерският корпус го дават като пом. началник, но предполагам, че после може да е станал началник. Ще допиша статията. Чудя се дали да не го преместя на „офицер“, понеже това му е основната кариера в периода 1893 – 1919. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:14, 29 юли 2018 (UTC) : Изцяло както прецениш. Началник е бил към 29 - виж на корицата на книгата му: Директор на Географическия инсититут. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:26, 29 юли 2018 (UTC) == Грешка == Здрасти. Минавам да спомена за една грешка, която забелязах – {{diff|8650964|8610614|тук}} ботът е сложил допълнителен span таг в началото на беседата (виж и в края), с което цветът на текста се припокрива с този на фона (след време може да попадне и в [[Специални:LintErrors/misc-tidy-replacement-issues]], тъй като span обвива div, а div > span, small и другите инлайн тагове). Другото е, че е пипнал коментар на Борислав, намращ се още в първия раздел. Реших да пиша на теб, тъй като аз съм казал, че няма да пипам в беседите. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 07:10, 15 август 2018 (UTC) : {{ping|Ted Masters}} Благодаря. Оправих го. Над 16000 грешки бяха оправени за 2 дена и сигурно има и някоя друга грешка добавена. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:31, 15 август 2018 (UTC) == Кръстосана Продажба == Здравей StanProg би ли ми разяснил защо страницата е изтрита и то бързо?{{неподписано|Valery.kolchev}} : {{ping|Valery.kolchev}} Страницата е изтрита от мен на 19 октомври 2017 защото е била с безсмислено съдържание. След това на 20 август 2018, след като е създадена с някакво смислено съдържание, [[Потребител:Vodnokon4e]] я е преместил в Инкубатора ([[Уикипедия:Инкубатор/Статии/Кръстосана продажба]]), защото „не съответства на критериите на Уикипедия за статия“. Можете да продължите да работите по нея на новия адрес и когато стане достатъчно добра може да се премести обратно. Като за начало, можете да я структурирате малко по-добре и да [[Уикипедия:Цитиране на източници|цитирате точно източниците си]]. Поздрави! --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 21:09, 20 август 2018 (UTC) Много съжелявам, че ви ангажирах излишно със създаването на НЕсъдържателен текст, който не отговаря само на критериите на българската Уикипедия. Няма да се повтори. Както във всичко в тази държава и тук нещата са опорочени чрез лична преценка. Още веднъж извинете ме, желая ви успех!{{неподписано|Valery.kolchev}} :: {{ping|Valery.kolchev}} Ето как изглеждаше съдържанието на статията, която изтрих на 19 октомври 2017. Другото съдържание на статията го има в Инкубатора. Можете да подобрите статията, ако имате желание. <pre> == Източници == <references /> {{Биография инфо | име = {{източник||2017|10|19}} | портрет = dot.png | портрет-описание = | px = | описание = | наставка = | роден-дата = [[]] [[]] | роден-място = [[]], [[]] | починал-дата = [[]] [[]] | починал-място = [[]], [[]] }} </pre> --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:03, 21 август 2018 (UTC) == Жечо Атанасов == Здрасти, абе тоя [[Жечо Атанасов]] в първия източник в статията пише, че е командвал четвърти конен полк след 9 септември. Можеш ли да намериш нещо за него, евентуално някакво потвърждение?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 07:42, 11 септември 2018 (UTC) : {{ping|Ilikeliljon}} Няма как да е бил командир на 4^-и конен полк. Най-много на някой взвод от полка да е бил командир. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:57, 11 септември 2018 (UTC) == Начов? == Тука засичам едно писмо [http://www.oldprilep.com/poshtenski-koverti/#!prettyPhoto[Gallery]/1/] и клошарската ми душа вика, че може да се използва подписа на тоя полковник Начов? Начовичъ?, ако е смислен... --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:23, 17 септември 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} На мен на Рачов ми прилича, но не намерих подходящ кандидат за този Рачов/Рачев/Начов/Начев. Подпис не виждам. Иначе картичката е от Първата световна война. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:06, 17 септември 2018 (UTC) : Ако трябва да съм по-точен е снимана след 20 май 1917 година. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:09, 17 септември 2018 (UTC) : Да. Ок. Нема - нема. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:12, 17 септември 2018 (UTC) От Александър Кожухарски от Паланка и от Сотир Коматов от Крушево излиза ли нещо? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:27, 3 октомври 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} Няма ги и двамата. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:49, 3 октомври 2018 (UTC) : Втория може да е запасни подпоручик през ПСВ (Сотир Георгиев Коматов, взводен командир в 16-и полк), но в Руменин няма информация за него. [http://archives.bg/wars/SEARCH-f-1]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:54, 3 октомври 2018 (UTC) ::ОК - благодарим. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:16, 3 октомври 2018 (UTC) == [[Антон Кусев]] == Тоя май става, нали? Имам година и място на раждане - 1860, Прилеп, и година на завършване на пехотното юнкерско училище в Киев - 1881.--[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:07, 13 октомври 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} Става да, командир на полк по време на Балканската война – достатъчно е като значимост. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:25, 13 октомври 2018 (UTC) :: И на [[Десета пехотна беломорска дивизия]] според текста ни. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:28, 13 октомври 2018 (UTC) А брат му Пантелей/Панталей Кусев? - и за него имаме и двете училища. Неква драма има в Босилеград в 13 година къщо гледам. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:29, 13 октомври 2018 (UTC) : Брат му е военен лекар, майор, не знам дали има значимост като военен лекар. Твърде надолу е в йерархията. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:35, 13 октомври 2018 (UTC) ::Сложих го в [[Прилепчани]]. Какви са му годините да го сложа в шаблона? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:45, 13 октомври 2018 (UTC) ::: Само дата на смъртта на Антон знам (сложиш я в Прилепчани), на Пантелей нямам. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:03, 13 октомври 2018 (UTC) Твой е Антон. И ако нещо за Пантелей има да добавиш в Прилепчани. Аз малко странно го линкнах в шаблона към списъка. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:25, 13 октомври 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} Готов си, само прегледай категориите си. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:17, 14 октомври 2018 (UTC) ::Остатъци беха. Има в Танчев некой си Наум Г. Македонски от Костурско учил в ГЩ академия в Санкт Петербург - дали може да го идентифицираме? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:40, 14 октомври 2018 (UTC)--[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:40, 14 октомври 2018 (UTC) ::: Поручик е. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:29, 14 октомври 2018 (UTC) ::::А родно место? Че съм го пъхнал в [[Костурско]]. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:31, 14 октомври 2018 (UTC) ::::: {{ping|Мико}} Пише Костурско, Македония. Няма точно населено място. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:23, 14 октомври 2018 (UTC) == Центриране == Надявам се че в статиите центрирането на таблиците продължава да работи и след [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%3AShadeOfGrey&type=revision&diff=8786369&oldid=5971731 промените]. Поздрави, --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 14:51, 15 октомври 2018 (UTC) : {{ping|ShadeOfGrey}} Грешката е моя. Оправих я. Част от промените са правени ръчно и понякога в бързината допускам грешки. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:54, 15 октомври 2018 (UTC) :: Ясно, благодаря. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 15:06, 15 октомври 2018 (UTC) == Дерманци == Здравейте StanProg, вчера добавих текстове за село Дерманци, които сте блокирали. Бихте ли обяснили защо? <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Zelenodetstvo|Zelenodetstvo]] ([[Специални:Contributions/Zelenodetstvo|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Zelenodetstvo|беседа]]) </small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> : {{ping|Zelenodetstvo}}Съдържанието беше неенциклопедично. Статията беше защитена за 1 ден, като защитата ще изтече днес в 22:13. Ако искате да допринесете в нея, обърнете внимание на енциклопедичността и цитирането на надеждни източници по отношение на информацията, която добавяте. Ако разполагате с източници, които да потвърждават твърдения, които вече са в статията, можете да ги добавите. Прегледайте [[Уикипедия:Цитиране на източници]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:52, 17 октомври 2018 (UTC) Изброявах разстоянията до съседните населени места, как местните наричат селото си и че магистралата ще минава наблизо. Добре, ще потърся източници, но очевидно за някои неща няма как да има източници. Например, какъв е климатът през зимата, или дали е варовита водата. Благодаря Ви и поздрави<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Zelenodetstvo|Zelenodetstvo]] ([[Специални:Contributions/Zelenodetstvo|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Zelenodetstvo|беседа]]) 12:40, 17 октомври 2018‎&nbsp;[//bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:StanProg&diff=next&oldid=8792338 ''(проверка)'']</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> Здравейте StanProg, страницата на Дерманци продължава да е заключена. Не съм сигурен, че философията на Уикипедия е да има цензура по Ваша преценка, че част от текст не е енциклопедична. Така че, ако обичате, направете така, че да не демотивирате хората, които отделят от времето си, за да обогатяват Уикипедия. Също така, бихте ли дал някаква реална дата и час (с уточнение дали е GMT, или GMT+2, etc.), в която ще се опитам отново да отделя от времето си, за да допълня крайно малкото информация, която съдържа страницата, без това да срещне Вашата субективна преценка кое е енциклопедично и кое не. Благодаря Ви. :: {{ping|109.107.65.190}} Защитата е премахната. Оставаха по-малко от 2 часа до изтичането. Можете да работите по статията. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:33, 17 октомври 2018 (UTC) == [[Димитър Бакалов (свещеник)]] == Наистина е '''трагично''' Вие да настоявате да признаваме страници във фейсбук за достоверен източник. С цялото ми уважение към усилията положени, за да бъде събрана тази информация, аз вярвам, че не е невъзможно да се направят допълнителни усилия тази информация да се представи в уебсайт или статии в достоверен медиен източник, т.н. '''Фейсбук страници не попадат''' в категорията на достоверен източник, засега. Може някой да повдигне въпроса пред [[Джими Уейлс]].[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 00:05, 18 октомври 2018 (UTC) : {{ping|Radiohist}} Ако можете да ми цитирате къде точно пише, че официални фейсбук страници на държавни институции, публикуващи биографични справки за личностите, които са в обхвата на институциите, не са достоверен източник на информация? Също така би било добре да цитирате къде точно прочетохте, че това е „фен страница“? В противен случай, бих си помислил, че умишлено подвеждате другите редактори с резюмета на редакции. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 00:22, 18 октомври 2018 (UTC) :: {{ping|StanProg}} Моля Ви недейте да бъдете нападателен спрямо мен. Моя грешка, че я нарекох фен страница. Но това не променя фактът, че никъде не пише, че фейсбук може да се използва като източник. Фейсбук попада в категорията на лични сайтове, а виждате какво пише за тяхната употреба като източници. Вие сте човекът, който желае да използва фейсбук като източник, съответно Вие трябва да поясните къде точно в [[Уикипедия:Благонадеждни източници|У:БИ]] пише, че това е разрешено.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 00:33, 18 октомври 2018 (UTC) ::: {{ping|Radiohist}} Източникът на информация е „Исторически Музей Попово“ т.е институцията, която съхранява и обработва информация за обекта на статията (свещеник Димитър Бакалов). Конкретен автор няма, което е обичайно при биографичните справки от подобни институции. Те обикновено се изготвят от уредника или уредниците на музея. Фейсбук е просто платформа, която музея официално използва и на която е публикувана информацията. Фейсбук не е източник на информацията. Официалната фейсбук страница просто гарантира, че източник на информацията е музея. По отношение на надеждността няма никакво значение дали информацията е отпечатана на зелена хартия, на брошура, на табло, дали е част от научен доклад, дали е на PDF, във видео или е публикувана в Большая советская энциклопедия. Има значение само дали източникът е надежден по отношение на информацията, а Историческият музей е такъв. Ако разбира се е публикувана на някоя страница, фейсбук или уеб в чист текстов вид, без да е доказано, че това наистина е написано от надежден автор, не бих я посочил като надежден източник. Към момента по статията нямам друга информация или източници. Когато ми попадне допълнителна информация ще я добавя и ще посоча източника. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 01:10, 18 октомври 2018 (UTC) :::: {{ping|StanProg}} Ще съм Ви безкрайно благодарен за обещанието споменато в последния абзац. Благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 01:20, 18 октомври 2018 (UTC) == [[Иван Хамамджиев]] == От него става ли нещо? Бил е окръжен управител в Сер, а преди това служител по консулствата. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:20, 18 октомври 2018 (UTC) : {{пинг|Мико}} Готово! --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 01:05, 19 октомври 2018 (UTC) : Всъщност най-вероятно този, който е бил окръжен управител в Сяр и консул е Иван Георгиев Хамамджиев – търговски агент, не е офицера Иван Костов Хамамджиев. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 01:08, 19 октомври 2018 (UTC) ::Абсолютно си прав щом са двама. Благодаря.--[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 04:41, 19 октомври 2018 (UTC) == Изтрита страница на Църква Пробуждане == Здравейте, изтрита е страницата на Църква Пробуждане. Организацията е легитимна и регистрирана по закона за вероизповеданията. Каква е причината да се снема от онлайн пространството информация качена за нея? {{неподписано|Danailyovev|16:26, 23 октомври 2018}} : Причината е „недостатъчна енциклопедична значимост“. Това, че една организация е легитимна и регистрирана по закона за вероизповеданията не означава, че има достатъчна значимост за да има статия в енциклопедия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 13:45, 23 октомври 2018 (UTC) == Редакция по нова страница == Здрасти, преди няколко дена създадох страница за един от актьорите от сериала [[София - Ден и Нощ]] Адриан Зурков. Актьора има още няколко роли в холивудски продукции и мисля, че профила му тук вече има енциклопедична стойност. Тъй като събирах повече информация за него вероятно съм допуснал някои твърдения да изглеждат като реклама (това, че има приятелка например). Дали е възможно просто да редактирам текста или да ми посочите местата, които смятате за реклама, и да върнем страницата онлайн? Благодаря --[[Потребител:Nikincce|Nikincce]] ([[Потребител беседа:Nikincce|беседа]]) 14:25, 27 октомври 2018 (UTC) : {{пинг|Nikincce}} В IMDB не виждам никаква информация за ролите на обекта в двете холивудски продукции, което не значи, че не е имал роля, а по-скоро говори за значимостта на тези роли. В реалити сериала участват почти изцяло непрофесионални актьори, като изключим 1-2-ма. Тук не става дума, че твърденията са реклама, а по-скоро, че обектът на статията няма достатъчна енциклопедична значимост т.е. няма достатъчно значими постижения в областта си, които да предполагат включването му в Енциклопедията с отделна статия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:59, 27 октомври 2018 (UTC) :: {{пинг|StanProg}} Адриан Зурков е освен актьор, а също фитнес инструктор и спортист, вдъхновяващ много хора да променят живота си, да започнат да тренират и да се хранят правилно. Развива собствена верига фитнес салони в САЩ, което е показателно за успехите му. Развива личния си уебсайт и блог, в който разказва за различните моменти по пътя на здравословното хранене. Относно сериала, то той има своя Wiki страница и защо потребителите тук да не разберат повече и за самите актьори? Търсейки добрия тон и решение в тази ситуация, давам за пример друга страница, която виждам, че е от години в Wiki и е отново на фитнес инструктор, помагащ на хората да живеят по - добре. Пример: [[Лазар Ангелов]] --[[Потребител:Nikincce|Nikincce]] ([[Потребител беседа:Nikincce|беседа]]) 15:02, 29 октомври 2018 (UTC) == МИР (партия) == Здравейте, моля за информация защо бе изтрита страницата. [[Потребител:Netbot|Netbot]] ([[Потребител беседа:Netbot|беседа]]) 17:58, 12 ноември 2018 (UTC) : {{ping|Netbot}} поради ниска енциклопедична значимост. Обектите на статии трябва да имат енциклопедична значимост, преди да има статия за тях. Виждам само взето решение за учредяване на партия на същия ден в който е създадена статията. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 19:01, 12 ноември 2018 (UTC) == Климент Карадимчев == Тоя е бащата на Борис Карадимчев - офицер е. Дали има неква значимост? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:04, 18 декември 2018 (UTC) : Да, бил е началник на Въздушното училище. Ще създам начална статия и ще ти пиша да допълниш. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:13, 18 декември 2018 (UTC) ::А, аз немам нищо откъм бандитизма. Видех, че Алиса е направила шаблон:Карадимчеви и вътре е червена. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:18, 18 декември 2018 (UTC) == Георги Миндов == Здрасти, абе тука в [[Георги Миндов]] има едно изречение за участие в Първата световна война като офицер, но силно ме съмнява да е същият - ти имаш ли някаква информация?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:37, 19 декември 2018 (UTC) : {{ping|Алиса Селезньова}} Съвсем друг е. Подполковник Георги Василев Миндов е роден на 17 юни 1882 в Ямбол. Премахнах съдържанието. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:46, 19 декември 2018 (UTC) ::Много благодаря.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:48, 19 декември 2018 (UTC) == Пантелей Митров == Същият въпрос? Прилепчанин е. Всъщност май е Панталей. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:02, 19 декември 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} Той няма сериозна военна кариера. Като капитан е уволнен, после за войните като запасни е мобилизиран, но не служи като нещо съществено. Явно с нещо друго се е занимавал много повече, отколкото да служи. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 19:13, 19 декември 2018 (UTC) : [https://books.google.bg/books?id=_pfiAAAAMAAJ&q=%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B9+%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF&dq=%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B9+%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwitzb2iuazfAhXCp4sKHYkYBj4Q6AEIKTAA] Има некви неща, ама и тука нищо съшествено. Благодарим. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 19:21, 19 декември 2018 (UTC) == Стойчев == Тука намирам една снимка на некой си Стойчев [[:File:Bugarski voen komandant Stojcev vo Bitola.jpg]] - комендант бил на Битоля, но не можах да го идентифицирам, за да не ходи зян снимката. Ако се сещаш... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:12, 24 декември 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} [[Иван Стойков]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:12, 24 декември 2018 (UTC) == Бохос Бохосян == Здравей, дали имаш някаква информация за полк. [[Бохос Бохосян]]. Благодарности!--[[Потребител:Спасимир|Спасимир]] ([[Потребител беседа:Спасимир|беседа]]) 15:51, 11 януари 2019 (UTC) : {{ping|Спасимир}} Допълних. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:35, 11 януари 2019 (UTC) ::Чудесно, благодаря!--[[Потребител:Спасимир|Спасимир]] ([[Потребител беседа:Спасимир|беседа]]) 21:37, 11 януари 2019 (UTC) == Премахване на линк... за пореден път == И ето, че отново се срещаме, по старата изпипана схема. Мога ли да задам невинния въпрос - Защо пак съм трън в очите ти, господин администратор в Уикипедия? Отново виждам, че си премахнал два мои източника в две страници, които редактирах, с обосновката, че не са "надеждни източници". Интересното, обаче, е че не си премахнал съдържанието, добавено от мен, а единствено източника. Не знам дали забелязваш, но цялата страница няма един източник и когато аз добавя такъв, и реално докажа откъде съм взел информацията, това се превръща в проблем? Защо? Каква ти е обосновката този път? Добавил съм доста надеждна информация от сайт, който притежава огромен обем съдържание на здравна тематика и който дори е цитиран от Медицинския университет във Варна. Кое е "надежден източник"? Отново липсата на ясно посочени правила води до субективно интерпретиране и еднолично вземане на решения... След като страницата няма източници, тогава защо има съдържание? Аз викам направо да се изтрие цялата страница и това смятам да направя, ако не бъдат добавени "надеждни източници" в нея. [[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]] ([[Потребител беседа:HardFluffer|беседа]]) 16:45, 17 януари 2019 (UTC) : Не е нормално в статия за заболяване, по отношение на причините за заболяването да се цитира автор, за който няма информация да е медицинско лице и специалист в областта. Погледни английската версия на статията в раздел "Causes" какви източници са цитирани и прецени доколко този, който си предоставил е на същото ниво. Информацията е оставена в случай, че се открие надежден източник, който да я потвърди. Ако мине достатъчно време и надежден източник не е предоставен, информацията ще бъде премахната. Не можем да добавим нужните източници на всички статии, но няма да решим проблема и като добавяме ненадеждни такива. Ако в научен труд на Медицинския университет във Варна е цитирана съответната статия на господин „П. Стилянов“, тогава определено може да се приеме, че източникът е надежден по отношение на заболяването. Ако смяташ, че редакцията ми не е добра, можеш да отвориш тема в беседата на статиите или да пишеш на страницата за разговори, за да могат и други редактори да си кажат мнението. Нямам никакъв проблем да се съобразя с общността, ако сметне, че предоставеният източник е надежден. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:26, 17 януари 2019 (UTC) :: Заповядай: http://journals.mu-varna.bg/index.php/vmf/article/view/2866/2321 Сваляш си файла, отиваш на литература, на 34-ия цитиран източник. Ако това не е достатъчна причина да се остави източникът, не знам кое е. Но съм убеден, че отново ще се намери оправдание, така че очаквам да видя какво ще е. --[[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]] ([[Потребител беседа:HardFluffer|беседа]]) 09:50, 18 януари 2019 (UTC) ::: Това не е научна статия, а работа на студентки. Самият факт, че не е цитиран нито един научен източник трябва да ти говори достатъчно. Цитирането на blitz.bg и статии като „Приложна магия: Наръчник на отровителката“ ясно показват колко научна е тази публикация. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:37, 18 януари 2019 (UTC) :::: Това, че е правено от студентки означава, че не може да е научен работа? Нали знаеш, че студентите имат научни ръководители, които започват от доцент нагоре? Или може би това не е достатъчно? А това, че Уикипедия е използвана като източник на информация не прави ли труда надежден? Или искаш да ми кажеш, че Уикипедия не е надежден източник на информация? Впрочем, преди време те питах защо blitz се допускат в Уикипедия и ти каза, че няма проблем, ако информацията е надеждна - Е, последно има ли проблем или няма? Защото ако няма, тогава не виждам причина да отбелязваш blitz, за да подкрепиш тезата си. Виждам, че имаш проблем конкретно с мен и продължавам да недоумявам откъде идва той, но с подобно държание просто ще прогониш всички хора, които имат някакво желание да се ангажират с Уикипедия и да допринасят. Изглежда, че вариантът, който остава пред мен, е да се обърна към администраторите на англоезичната Уикипедия, за да потърся съвети и помощ, тъй като в българоезичната не срещам никакво разбиране, особено от хора като теб. --[[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]] ([[Потребител беседа:HardFluffer|беседа]]) 12:05, 18 януари 2019 (UTC) ::::: И публикацията на студентките и Уикипедия са неблагонадеждни източници на информация. Може да прегледате [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[:en:Wikipedia:Academic use]] и [[:en:Wikipedia:Wikipedia is not a reliable source]]. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 12:22, 18 януари 2019 (UTC) ::::: Един източник може да е надежден за една информация (при търсене в Уикипедия за blitz.bg първа се появява статията [[Иван Братанов]] в която е цитирана статия от blitz с интервю с Братанов), и същият този източник да е ненадежден за друга информация (цитираната статия от студентките: [https://www.blitz.bg/article/31404]). Всичко зависи от това каква информация се потвърждава. Ако е нещо тривиално ситуацията е една, ако е информация в статия за болест, за която се твърди, че опредени неща я предизвикват - трябва надежден медицински източник. Утре някой ще цитира учителката си (която е била студентка и е завършила), че на луната никой не е кацал: [https://btvnovinite.bg/bulgaria/obshtestvo/kacaneto-na-lunata-stana-povod-za-skandal-s-nachalna-uchitelka.html]. Нивото на учителката по отношение на надеждността за Луната е същото, като нивото на надеждността на господин „П. Стилянов“ по отношение на заболявания. Ние не сме тук просто за да даваме „някаква“ информация. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:42, 18 януари 2019 (UTC) :::::: ShadeOfGrey - Т.е. работата ти е да поддържаш един неблагонадежден източник на информация? StanProg - С първото си изречение все едно каза - blitz е удобен и неудобен в зависимост от настроението ми. А иначе не разбирам как има толкова страници с болести, в които има един тон информация с минимални източници (а в някои страници дори с липсващи такива) и това е окей да стои. Та ти в случая дори остави информацията, която съм добавил... Поне за разлика от други съм добавил източник и то такъв, който е цитиран в други страници в Уикипедия и очевидно тогава не е било проблем да остане, но когато аз добавя нещо се превръща в особен проблем. Единствените пъти, в които не съм имал проблеми, когато добавя някакъв източник, е ако добавя линк към Capital... Иначе няма тенденциозност, нали? --[[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]] ([[Потребител беседа:HardFluffer|беседа]]) 14:10, 18 януари 2019 (UTC) ::::::: Уикипедия е неблагонадежден източник на информация за академични/научни текстове. Но тя все пак може да Ви даде някакви начални познания по дадена тема. Всичко това (и повече) го има в препратките от предишния ми отговор. ::::::: Ако източниците на студентската публикация съдържаха референции към медицински списания и/или статии на лекари никой нямаше да се опитва да ги премахва. ::::::: Освен това наличието на проблемни статии, източници или твърдения не е извинение да бъдат добавяни още такива. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 15:22, 18 януари 2019 (UTC) :::::::: Там е работата, че този източник не е проблемен, напротив. Този източник не е по-малко достоверен от стотиците линкове към здравни сайтове, които върлуват из Уикипедия. Мога веднага да дам няколко страници в Уикипедия, в които като източник е посочен blitz. Просто твърдя, че в случая се получи проблем, защото има някакво тенденциозно държание спрямо мен, което датира от ден първи. Не знам защо представлявам такъв интерес за някои определени админи и никой не иска да ми каже. --[[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]] ([[Потребител беседа:HardFluffer|беседа]]) 07:40, 21 януари 2019 (UTC) ::::::::: [[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]], според мен саркастичните подмятания и въобще заядливият тон са поне една от причините да имате проблеми. Така създавате образ на кавгаджия, а подобни хора рядко печелят симпатии, особено когато не са абсолютно и неоспоримо прави. Не Ви давам оценка — просто искам да помогна, като Ви споделя как може да изглежда ситуацията за страничен наблюдател. ::::::::: По мое мнение в случая действително имате най-малко известно право. Нямах повече време, но от бърз преглед по диагонала, сайтът lechenie.bg изглежда да представя смислена здравна информация, в съответствие със съвременните научни разбирания. Колегите обаче също имат своите основания, които се надявам да разберете. Например на мен ми прави впечатление, че сайтът не посочва ''своите'' източници на информация. Ако разгледате сериозни блогове за медицина, дори да са писани от лекари, те винаги посочват източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:34, 21 януари 2019 (UTC) :::::::::: Човек получава отношението, което е заслужил. В случая, ти се отнасяш човешки с мен, затова ще ти отговоря по този начин. След като усещам систематично тенденциозно отношение срещу себе си, как да отвърна на това? На прост език - правя редакция, допринасям с нещо и то веднага бива изтрито, а оправданията понякога звучат нелепи. Мисля, че ти сам току що призна, че линкът който съм поставил, не е проблемен. Ако във всички страници на болести в Уикипедия (вземам тази тематика, тъй като от нея възникна спорът) бяха посочени източници от медицински изследвания на професори и доценти, специалисти в дадената област, нямаше изобщо да се замислям да поставям уебсайт за здравна тематика като източник на информация - най-малкото щях да прочета медицинско изследване и да посоча него. Но реалностите доста често са различни и далеч от идеалните представи. В голяма част от страниците в Уикипедия липсват каквито и да е източници и сметнах, че допринасяйки с някакъв източник, макар и не от най-висша достоверност, все пак помагам за обогатяването на Уикипедия. Особено след като предишните редактори не са добавили източник на информация, а аз съм. Но от цялата работа излезе така, че е по-проблемно да добавиш като източник на информация един от топ сайтовете за здравна тематика в България, отколкото да добавиш информация без никакъв източник, която може да е абсолютно недостоверна и чийто произход дори не може да се провери. Това е абсурдно, поне за мен. Аз нямам проблем с никого, но очевидно някои хора имат проблем с мен. --[[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]] ([[Потребител беседа:HardFluffer|беседа]]) 13:24, 21 януари 2019 (UTC) ::::::::::: {{цб|очевидно някои хора имат проблем с мен}} ::::::::::: [[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]], познавам тези хора, затова съм сигурен, че нямат. По-скоро е възникнал проблем с комуникацията, който може да бъде решен с повече [[У:ППД|презумпция за добронамереност]] и търпение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:50, 21 януари 2019 (UTC) == Чешма == [[:File:Селска чешма во Плетвар.jpg]] Тая чешма горе влево има кръст за храброст и под него неква друга емблема - много по-вероятно е да е сръбска, но дали не е наша? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:15, 21 януари 2019 (UTC) : {{ping|Мико}} Това е чешма от Първата световна война, знака долу най-вероятно е български, но дали е конкретен знак или просто венец (декорация) не знам. Вероятно е имало същия кръст и знак на дясната колона. Попитах тук-там, ако изникне нещо допълнително ще пингна. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:07, 21 януари 2019 (UTC) ::Отлично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:56, 21 януари 2019 (UTC) == Митков == Качих тука един документ [[:File:Report by Lyubomir Mitkov 19 May 1942.jpg]] - не знам как да го ползваме. [https://books.google.bg/books?id=bB0XAQAAIAAJ&q=%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80+%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2&dq=%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80+%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjFofD1yIbgAhVECywKHVlhDxYQ6AEIYDAJ Тая] Служба за връзка може ли да се напише? Тоя Любомир Митков става ли? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:05, 24 януари 2019 (UTC) : {{ping|Мико}} За службата нищо не намирам в моите източници. Вероятно е някакво малко формирование от няколко човека – офицер(и) и чиновни(к)/(ци). Любомир Митков най-обикновен майор и за мен няма никаква значимост за отделна статия. След ПСВ е уволнен като капитан, доста години по-късно е назначен на служба и от 1937 е майор. Канцеларска работа някаква върши. Ако се направи статия за службата, може да се споменат там двете думи, които имам за него и без това едва ли ще се намери много и за самата служба. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:37, 24 януари 2019 (UTC) == Одеса == Какво военно учебно заведение е завършил [[Александър Дякович]] в Одеса? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:15, 25 януари 2019 (UTC) : {{ping|Мико}} Точно за него информация нямам, но най-вероятно е [[:ru:Одесское военное училище|Одеското пехотно юнкерско училище]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:38, 25 януари 2019 (UTC) ::Да - аз питах, кои са военните заведение към времето в Одеса - ако е само то - значи него? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:46, 25 януари 2019 (UTC) ::: {{ping|Мико}} По това време мисля, че е само това. Иначе е добре да има източник за това, а такъв не открих. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 19:18, 25 януари 2019 (UTC) == Изтриване на OfficeSuite страница == Привет! Създадох страница за българския офис пакет OfficeSuite и веднага след като я публикувах беше премахната. Като довод е дадено, че вече е била изтривана. Не е била писана от мен тогава, има ли правила, които съм нарушила? : Здравейте, статията е изтривана само преди няколко месеца с [[Уикипедия:Страници за изтриване/OfficeSuite|гласуване на общността]] поради неясна енциклопедична значимост. Може да бъде възстановена при условията описани на страница: [[Уикипедия:Изтриване на страници и файлове#Възстановяване_на_изтрити_страници]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:11, 28 януари 2019 (UTC) @StanProg, благодаря за бързия отговор. За съжаление не разбирам как мога да променя тази "енциклопедична значимост". Повече източници ли ми трябват? OfficeSuite има статия в английската Уикипедия. Имам ли право да използвам английските източници? Имам желание да допринеса за развитието на българските статии в Уики, но съм още нова в занаята. : На страница [[Уикипедия:Страници за изтриване]] трябва да направите предложение за възстановяване на страницата. Там е описано какво точно се прави. Ето как изглежда и едно подобно гласуване: [[Уикипедия:Страници за изтриване/Атанас Колев (певец) (възстановяване)]]. Прегледайте и по-горе (първото ми мнение) "Възстановяване на изтрити страници". Когато сметнете, че сте наясно с процедурата и изискванията, направете предложение за възстановяване и то ще бъде разгледано. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:34, 28 януари 2019 (UTC) Благодаря, Стан. Прочетох информацията, към която ме препрати и ще поставя нужните шаблони. Тъй като нямам достъп до изтритата страница, има ли как да получа такъв? Нямам нищо общо с предишното качване и никаква идея какво е било съдържанието. : Поставих съдържанието на [[Потребител:Yan.396/Пясъчник]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:07, 28 януари 2019 (UTC) Това е тази, която аз написах. Имах предвид тази, която е била отказана преди това (На 27 май 2018). Така ще мога да разбера защо е била отказана. : Изтрита е поради неясна енциклопедична значимост, което означава, че от статията не става ясно защо обектът е толкова значим, че да има статия в Уикипедия. Какво е било съдържанието на предишното изтриване не е толкова важно. То няма отношение към възстановяването на вашата статия. Това, което вие трябва да покажете с новата статия е, че обектът сам по себе си има енциклопедична значимост. Източниците трябва да са надеждни, независими и не тривиални. Трябва да е обект на множество публикации (независими/надеждни/нетривиални) т.н. критерии от [[Уикипедия:Значимост]]. Моят съвет е, ако смятате, че обектът е значим да поработите по статията в Пясъчника, докато стане на добро енциклопедично ниво, след което да я номинирате за въстановяване. Това, което се вижда в статията, това ще бъде оценено от общността и на базата на него ще се гласува. Ето все пак какво е изтрито през май: <pre> {{изтриване}} {{микромъниче|21:40, 13 май 2018 (UTC)}} OfficeSuite<ref>https://www.officesuitenow.com/</ref> е офис пакет за [[Android]], [[iOS]] и [[Windows]], разработван от [[Мобисистемс]]. == Външни препратки == * [https://www.officesuitenow.com/ Официален сайт на OfficeSuite] == Източници == <references /> {{мъниче}} </pre> --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:41, 28 януари 2019 (UTC) == Петър Петрунов == Според статията за [[Вера Петрунова]] е бил командир на шести пехотен полк. Баща й пък е майор от артилерията Асен Петрунов. Не знам дали са достатъчно значими, но поне чичо й изглежда да е.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 12:36, 2 февруари 2019 (UTC) : {{ping|Ilikeliljon}} Информацията е оскъдна, но направих едно мъниче: [[Петър Петрунов (пехотен офицер)]]. Има друг полковник Петър Георгиев Петрунов, за това е описан като пехотен офицер. За Асен имам няколко реда в една книга, в Руменин нямам нищо и е по-добре да го оставим за сега, докато не видим някаква значимост. Този поне е бил командир на полк. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:27, 2 февруари 2019 (UTC) :: {{ping|StanProg}} Нещо за този генерал [[Ангел Панев]] --[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 12:14, 8 февруари 2019 (UTC) == Йордан Илиев == Дали имаме нещо за некой си полковник Йордан Илиев от Велес? Женен е за [[Мария Думбалакова]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:27, 2 февруари 2019 (UTC) == Зашевац == Някаква идея какво е това селище и поне приблизително къде се намира при което е имало битка на 16 април 1945 г.? Споменава се в статиите [[Любомир Ноев]], [[Иван Гюмбабов]], [[68-а бригада „Специални сили“]] и [[Бронирана бригада]]. Не намирам подобно населено място никъде нито в различните Уикипедии нито из Интернет дори и като историческо/несъществуващо. Възможно е да е неправилно изписване на български. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:51, 4 февруари 2019 (UTC) : {{ping|Сале}} Това е [[Засавци]] (Zasavci). Тези населени места са трудни за намиране. Тук е писано като Зашовци, а на картата даже го няма (указал съм го със стрелка): [https://prnt.sc/mginw1]. Тук съм го избрал изрично: [https://www.google.com/maps/place/2275+Zasavci,+%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/@46.4271243,16.2031884,12.75z/data=!4m13!1m7!3m6!1s0x4768aacffc31037d:0xdbfa9eea855fd6d9!2z0JLQsNGA0LDQttC00LjQvSwg0KXRitGA0LLQsNGC0YHQutCw!3b1!8m2!3d46.305746!4d16.3366066!3m4!1s0x476f4fd9a4a4d4db:0x9db4ab0e2dca6a63!8m2!3d46.4507795!4d16.228137]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:10, 4 февруари 2019 (UTC) :Тъкмо и аз пишех - ей тука [https://books.google.bg/books?id=GwegAAAAMAAJ&q=%D0%B7%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%86&dq=%D0%B7%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%86&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiag9LUu6LgAhWIk4sKHZZYAJAQ6AEIJzAA] се споменава край [https://books.google.bg/books?id=GwegAAAAMAAJ&q=%22%D0%9E%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%B8%D0%BC+%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5+%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE+%D0%B2+%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8+%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%84%D0%B8.+%D0%9E%D1%82+%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%B0,+%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%87%22&dq=%22%D0%9E%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%B8%D0%BC+%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5+%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE+%D0%B2+%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8+%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%84%D0%B8.+%D0%9E%D1%82+%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%B0,+%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%87%22&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiUpb_DvKLgAhWM_CoKHV-LBbUQ6AEIKTAA Станетинец] - само че е от другата страна на границата. Зашевац му е хърватската форма - Засавци очевидно на словенски. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:43, 4 февруари 2019 (UTC) :: [[Потребител:Мико|Мико]], Зашевац хич не ми звучи като хърватско име ама щом така е писано по книгите е наред. Мерси и на двамата. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 18:37, 4 февруари 2019 (UTC) == Защо изтри страница Deep cosmetics? == какво стана със страница Deep cosmetics?[[Потребител:Burusnak|Burusnak]] ([[Потребител беседа:Burusnak|беседа]]) 10:12, 6 февруари 2019 (UTC) : {{ping|Burusnak}} Уикипедия не е място за реклама. Обектът няма достатъчна енциклопедична значимост. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:33, 6 февруари 2019 (UTC) :: Уважавам вашето желание да поработите за благото на всички ни, но мисля че информацията за този бранд няма разлика с информацията за [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%88%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D1%81 Виши] и смятам, че имат еднаква енциклопедична значимост. Убеден съм, че когато човек влиза в Уикипедиа, той иска да намери не само брандове, които някой е одобрил, а и тези които се представят на пазара, за да не изглежда така че в уикипедиа са публикувани само брандове, които правят големи пари. Ако е необходима допълнителна информация, мога да я публикувам. [[Потребител:Burusnak|Burusnak]] ([[Потребител беседа:Burusnak|беседа]]) 13:51, 6 февруари 2019 (UTC) :::Ще Ви го кажа и аз - твърдението Ви, че в Уикипедия се публикуват само брандове, които правят големи пари е в общи линии вярно: Уикипедия отразява компании, организации, за които достатъчно независими източници показват значимост: прочетете [[Уикипедия:Значимост (организации и компании)]] и ще разберете политиката ни. Поздрави. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:05, 6 февруари 2019 (UTC) ::: {{ping|Burusnak}} Информацията, която е налична след проверка е достатъчна, за да се прецени липсата на енциклопедична значимост. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:43, 6 февруари 2019 (UTC) == Република Северна Македония == Привет, от вчера това е официалното име на Република Македония. Какви са съображенията да бъде изтрито пренасочването? Защо не се отвори дискусия, подобно на английските колеги? [[Потребител:Netbot|Netbot]] ([[Потребител беседа:Netbot|беседа]]) 18:05, 10 февруари 2019 (UTC) : {{ping|Netbot}} Къде прочетохте, че от вчера това е официалното име на държавата? Вие не сте направили пренасочване, а copy/paste със загуба на историята на статията. Защо Вие не отворихте дискусия, преди да предприемете тези действия, подобно на английските колеги? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:20, 10 февруари 2019 (UTC) :: {{ping|StanProg}} По-долу добавям няколко източника. За неправилното пренасочване се извинявам, бихте ли го променили според правилата? https://www.economic.bg/bg/news/11/makedoniya-ot-dnes-ofitsialno-nosi-imeto-republika-severna-makedoniya.html и https://www.24chasa.bg/novini/article/7289718 ::: {{ping|Netbot}} Не вярвайте на всичко, което пише във вестниците или го дават по телевизията. Точно днес гръцкия парламент трябва да прати известие, за ратификацията на договора. Същото трябва да направи и Македония, но не знам дали вече го е направила. Ще пусна тема в [[Уикипедия:Разговори]] за да решим дали статията да се казва „Северна Македония“ или „Република Северна Македония“. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:33, 11 февруари 2019 (UTC) == Изтриване на страница История на град Брусарци == Здравейте StanProg! Не ми стана ясно защо сте изтрили страницата История на град Брусарци? Какви са причините за изтриването й и то по процедурата за бързо изтриване?--katev2019[[Потребител:Katev2019|Katev2019]] ([[Потребител беседа:Katev2019|беседа]]) 13:27, 14 февруари 2019 (UTC) : {{пинг|Katev2019}} Статията за том 1 от книгата „История на град Брусарци“ е изтрита, тъй като няма достатъчна енциклопедична значимост т.е. не е достатъчно значима, за да има отделна статия. Същото важи и за самата книга. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 13:40, 14 февруари 2019 (UTC) Здравей те StanProg! Аз съм начинаещ редактор, едва от 14.ІІ.2019 г. и не ми е ясно какви са критериите за енциклопедична значимост? Как може да има енциклопедична значимост книга за "Миналото на град Раковски" или цяла подкатегория "Исторически книги за Кюстендил", а "История на град Брусарци" НЕ? В този ред на мисли излиза, че в Уикипедия не би трябвало да има нито една страница за историята на дадено населено място или за едни може, а за други не?! --katev2019[[Потребител:Katev2019|Katev2019]] ([[Потребител беседа:Katev2019|беседа]]) 16:22, 15 февруари 2019 (UTC) : {{пинг|Katev2019}} Не твърдя, че останалите статии имат енциклопедична значимост, а че тази конкретно няма. Възможно е в Уикипедия да съществуват статии, които не покриват критериите за значимост, като това обикновено става, когато не са забелязани на време, оставени са за да се покаже значимост и са забравени, или когато някога са покривали критериите за значимост, но днес не ги покриват. В случая коментираме статията за тома от книгата, която сте създали. Критериите са описани на страница [[Уикипедия:Значимост|Значимост]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 21:48, 16 февруари 2019 (UTC) == Категория 2 == Здравей, Стан преди време с теб обсъждахме идеята за категория на завършилите Военновъздушното училище, Артилерийското в Шумен и Общовойсковото в Търново- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:StanProg/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2_2#%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F Оставам с впечатление от сайта на Националния военен университет, че те приемат себе си като основен приемник на Общовойсковото училище, защото началните на общовойското са дадени и като началници на НВУ. Та моето предложение е да се направи една майчина категория Випускници на Националния военен университет. В нея да има вече 46, 73 випуск и т.н. Какво мислиш за тази идея? По отношение на завършилите Долна Митрополия и Шумен ще ги мислим допълнително, но във всеки случай те не влизат в тези випуски. Скоро имах възможността да прегледам книга за юбилея на 71 випуск и всички бяха от Общовойсковото училище.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:29, 25 февруари 2019 (UTC) : {{ping|Ilikeliljon}} Можем направо да преименуваме старите от „на военното училище в София“ в „на Националния военен университет“. Другите да ги направим съобразно актуалните наименования, например да няма „Випускници на народното военно артилерийско училище“, а направо на факултет „Артилерия, ПВО и КИС“. Така поне проблема ще е решен еднозначно. Какво мислиш по въпроса? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:49, 27 февруари 2019 (UTC) : {{ping|StanProg}} за първото съм напълно съгласен. Второто обаче, нещо не съм сигурен. Виж например руснаците си имат отделни категории, макар че сега като се замисля това спада повече към първия въпрос, но както и да е. Те си имат категория https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8B%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B8 и категория https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8B%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8_%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B8_%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D1%88%D1%82%D0%B0%D0%B1%D0%B0 като двете са едно и също учебно заведение, но от различен период. Та се чудя все пак не е ли по-добре ние да си имаме Випускници на народното военно артилерийско и т.н., а не на факултета, защото, тук ще повторя стария си аргумент, докато станат значими хората завършили факултета, който съществува от 2002 г. ще минат много години, а и тогава ще може да се създаде такава категория. Ти какво мислиш по въпроса?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 22:06, 27 февруари 2019 (UTC) :: {{ping|Ilikeliljon}} Нека тогава да преименуваме първо нещата във НВУ, а останалите да ги направим, когато създадем статиите за тях. Предполагам, че можем да отделим в отделни статии учебните заведения преди да се слеят с основното и да станат факултети. Мога да поработя по мъничетата. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 23:00, 5 март 2019 (UTC) ::: {{ping|StanProg}} съгласен съм. Има ли как да се преименуват с бот категориите, защото не са малко и съответно да се заменят с новите в статиите? Това също означава и категорията майка да се преименува.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 05:46, 6 март 2019 (UTC) :::: {{ping|Ilikeliljon}} на НВУ, на НВУ „Васил Левски“ или на Националния военен университет ти се струва най-добър вариант? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:30, 6 март 2019 (UTC) :::::{{ping|StanProg}} не знам да ти кажа. Може би да е на Националния военен университет. Ти какво мислиш?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 22:22, 6 март 2019 (UTC) == OfficeSuite == @StanProg, статията отново е премахната. Мисля, че този път сложих правилния шаблон и обнових информацията. Може ли да ми разясните какво ми убягва?<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Yan.396|Yan.396]] ([[Специални:Contributions/Yan.396|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Yan.396|беседа]]) 13:18, 26 март 2019&nbsp;[//bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:StanProg&diff=next&oldid=9326506 ''(проверка)'']</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> : {{ping|Yan.396}} здравейте. Статията е [[Уикипедия:Страници за изтриване/OfficeSuite|гласувана]] за изтриване поради реклама. Скоро имаше и [[Уикипедия:Страници за изтриване/2019/02/OfficeSuite|повторно гласуване за възстановяване]], което обаче също не събра гласове. Целта на статията е раклама, нали? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:12, 26 март 2019 (UTC) : {{ping|Yan.396}} Статията е изтрита с гласуване през май 2018 година, а през февруари 2019 има неуспешен опит за възстановяване поради промяна в значимостта. Изтрита е поради [[Уикипедия:Значимост|ниска енцкилопедична значимост]]. За да се добави отново е необходимо в периода от февруари 2019 до днес да има някаква съществена промяна в значимостта на обекта, а такова нещо не се наблюдава. Информацията за продукта, изчистена от рекламни текстове може да се публикува в статията на компанията. Важното е да не е реклама или прессъобщение, а енциклопедичен текст т.е. да не се набляга на възможностите на продукта и да се обяснява колко е велик, а да се опишат постиженията му. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 13:21, 26 март 2019 (UTC) == Изтрита страница на Profireal Group == Здравейте! Опитах се да публикувам статия относно развитието на Profireal Group, подобно на други фирми, опериращи в същата сфера на дейност. Целия текст се основава на историята на фирмата и развитието на пазара. Бихте ли ми казали поради каква причина статията е сметната за реклама? При създаването и строго се водих от изискванията на уикипедиа, както и други подобни статии. При необходимост мога да приложа и примери. [[Потребител:S.georgieva.sio|S.georgieva.sio]] ([[Потребител беседа:S.georgieva.sio|беседа]]) 13:43, 26 март 2019 (UTC) : Здравейте, пълното описание на критерия за изтриване гласи „статии, за които няма посочени независими източници, доказващи значимостта на техния обект, когато тези статии могат да бъде разглеждани като реклама или опит за създаване посредством Уикипедия на несъществуваща до този момент публичност за обекта на статията;“. С други думи „Profireal Group“ няма достатъчна енциклопедична значимост т.е. достатъчна значимост, за да бъде включена в енциклопедията. Ако смятате, че други статии също не покриват критериите за значимост, можете да ги предложите за изтриване по съответната процедура за бързо изтриване или за изтриване чрез гласуване. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:27, 26 март 2019 (UTC) == Зодии == Смятам, че статиите са основни в една енциклопедия и не следва да се третират като микромъничета. А и имат безкрайни триения, в които има хляб. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:19, 28 март 2019 (UTC) : {{ping|Rumensz}} Това, което смяташ има логика. Можем да помолим на разговори някой да поработи над тях или да преведем по един абзац, за да не бъде съвсем микромъниче. В моента обаче, в отбелязаните статии реални няма нищо, освен базови данни. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:26, 1 април 2019 (UTC) == Rollbacker and patroller rishts == Hi! Can you give me rollbacker and patroller permissions? Thanks!--[[Потребител:Dimon2711|Dimon2711]] ([[Потребител беседа:Dimon2711|беседа]]) 16:58, 11 април 2019 (UTC) : {{ping|Dimon2711}} We do not have rollback permissions in this wiki and poatroller permissions can be given only by a bureaucrat. You can contact one of our bureaucrats and ask for assistance. Also, do you not cover the minimal requirements for patroller which are 150+ days since the first edit and 800+ edits in main space of the project. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:39, 11 април 2019 (UTC) ::OK, thanks. Then can you give me autopatroller rights?--[[Потребител:Dimon2711|Dimon2711]] ([[Потребител беседа:Dimon2711|беседа]]) 17:45, 11 април 2019 (UTC) == Нов шаблон == {{ping|StanProg}},моля направете шаблон за измислени раси. Не мога да разбера как се прави.{{Неподписано|Bulgaria2007|19:42, 24 май 2019‎}} : [[Шаблон:Измислена раса|Този]] какъв е? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:20, 24 май 2019 (UTC) == Никола Попов == Здравейте! Чудех се дали се сещате за източника за датата на смърт на ген. Никола Попов. Става дума за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2_(%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB)&diff=2550768&oldid=2550763 тази] промяна.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:28, 29 май 2019 (UTC) : {{ping|Akeckarov}} Доколкото си спомням, беше от някаква статия или кратко информационно каре написано от роднина на генерала, но не съм сигурен. Отдавна беше. Може би автора на шведската статия му е негов роднина. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:10, 29 май 2019 (UTC) ::Благодаря много за информацията! Мой приятел се интересува с научна цел. Онзи Popoff не активен от 2015 г., но ме насочихте как да търся и [http://arkiv.mitti.se:4711/2007/28/jarfalla/MIJF08A20070710JFV1.pdf намерих] . Поздрави, --[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:04, 29 май 2019 (UTC) ::: {{ping|Akeckarov}} Ако се интересува с научна цел може да посети Централния държавен архив и да види във фонд № 1857К. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:04, 29 май 2019 (UTC) ::::Благодаря! :) --[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:46, 30 май 2019 (UTC) == [[Галактически основен стандартен]] == Може ли да ми кажете защо сте изтрили тази статия? Погледнах в Английската Уикипедия и я видях по името Languages in Star Wars.{{неподписано|Bulgaria2007|12:04, 12 юни 2019‎}} Също така защо Статията за Галактическата гражданска война не е преместена в Инкубатора , както и тази за езика{{неподписано|Bulgaria2007|12:07, 12 юни 2019‎}} : Статията е [[Уикипедия:Инкубатор/Статии/Галактически основен стандартен|преместена в Инкубатора]], тъй като представлява груб машинен превод. Когато се приведе във вид, който е достатъчно добър за една енциклопедия, ще бъде върната в основното именно пространство. Ако статия престои прекалено дълго в Инкубатора, без да има някакво развитие, тя се трие. Освен това моля, подписвайте съобщенията си чрез „<nowiki>--~~~~</nowiki>“. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:12, 12 юни 2019 (UTC) ::Извинете за неподписването, но пясъчника е различен затова не успях да разбера как се подписва. ::Междувремеенно така и не можах да намеря статията за Галактическата гражданска война в Инкубатора. ::И един въпрос- Колко време предстоява без обработка една статия в Инкубатора?И ако е по- малко от 1 седмица, моля не я изтривайте поне до следващата сряда{{неподписано|Bulgaria2007|12:29, 12 юни 2019‎‎}} :::Сори, не схванах как се подписва, затова няма да се подпиша.{{неподписано|Bulgaria2007|12:32, 12 юни 2019‎‎}} : Ето [[Уикипедия:Инкубатор/Статии/Галактическата гражданска война]]. По отношение на Инкубатора, за нас е важно да видим, че се работи по статията т.е., че някой работи по нейното подобряване. Може да престои там и 2 седмици, ако никой не работи по нея, може да е и 2 месеца, ако по нея се работи. Хубаво е поне първата седмица да има подобряване на превода. Можете да започнете от първите абзаци. Ако няма активност и е изтрита от някой администратор, винаги можете да помолите да бъде възстановена, за да продължите работа по нея или за да си я запазите са себе си. Никой текст не е изгубен в Уикипедия от друга страна читателите нямат полза да четат преводи направени с Google Translate - те така или иначе могат да си го преведат сами така, без да знаят и дума на чужд език. За подписа си има иконка, която е различна в зависимост от случая, но най-често изглежда така: [http://prntscr.com/o0u0q2] --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:04, 12 юни 2019 (UTC) == Червени == Здрасти. Случайно попаднах тука в [[Православ Тенев]] и [[Иван Стойков]] и [[Георги Стойнев]] има червени категории - не ги разбирам тия военните училища и не знам как да ги оправя. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:13, 10 юли 2019 (UTC) И като щракнеш върху червените препратки излизат още. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:20, 10 юли 2019 (UTC) : Оправих ги. Мерси. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:24, 10 юли 2019 (UTC) == [[Реглаж (Регулиране на геометрия на автомобил)‎]] == Здравейте, напълно съм съгласен с Вас. Целта ми не е да рекламирам услуга. На български език на практика няма източници от които бих могъл да черпя информация за конкретния материал. С цел да бъдат избегнати обвинения в плагиатство на този етап ще премахна статията. == Димитър_Благоев_(Кораб,_IMO:7038898) == [[Учебен кораб 421]] Здравейте, преименували сте статията за кораб Димитър_Благоев_(Кораб,_IMO:7038898) на УК 421 с аргумента, че това било последното име на кораба. Това е грешка, корабът и в момента се казва Димитър Благоев (IMO:7038898), което можете да проверите в съответните бази данни, например [https://www.balticshipping.com/vessel/imo/7038898 balticshipping] или [https://www.vesselfinder.com/vessels/DIMITAR-BLAGOEV-IMO-7038898-MMSI-0 vesselfinder]. Във втората база данни можете да проверите също, че при смяната на собствеността през 1997 г. името на регистрацията не е променено, както е и до момента. Означението УК 421 не е официалното име на кораба в международния регистър. Моля да върнете промените или да коригирате съгласно официално регистрираното и до момента име, Димитър Благоев (IMO:7038898). Благодаря предварително за усилията Ви.[[Потребител:Cherno More|Cherno More]] ([[Потребител беседа:Cherno More|беседа]]) 17:42, 29 юли 2019 (UTC) : От справката към [http://airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=225436 интервюто с командира на кораба], поместено във в-к „Военноморски преглед“ (вестника на българските ВМС) ясно пише „командир на учебния кораб 421“, „Корабът (бивш „Димитър Благоев”)...“, „а Димитър Благоев е предоставен с протокол от БМФ за ползване от ВМС за нуждите на учебния процес на Морското училище“. Забележете, че в статията, след като кораба от пътнически става учебен, вече не се говори за „Димитър Благоев“, а за 421, което наименование ползва и командира на кораба. В много новини, в това число и актуални се говори за „Учебен кораб 421“. Това, че в някои интернет сайтове фигурира под старото си наименование, докато е бил пътнически кораб, не ни дава основание да предпочетем старото наименование, пред актуалното. В [http://morskivestnik.com/compass/news/2017/092017/092017_9.html Морски вестник] също е описано „Сега се връщаме отново към тази тема, за да припомним, че преди 20 години пътническият кораб „Димитър Благоев“ стана учебен кораб № 421 на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров““. Забележете наименованията на кораба на двете снимки и текстовете под тях. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:24, 29 юли 2019 (UTC) :: Цитираното обозначение УК 421 не е име на кораб, а тактическият номер в рамките на ВМС. Фрегатата „Дръзки“ е например с тактически номер 41, но се води в международните регистри като кораб [https://www.vesselfinder.com/vessels/BGS-DRAZKI-IMO-0-MMSI-207501000 BGS Drazki] - ако увеличите снимката от линка ще видите ясно изписан тактически номер 41, подобно на тактически номер 421 на „Димитър Благоев“. В родната преса се ползват несистематично и двете понятия, но едното е името на кораба, а другото е само тактическият му номер - в международните регистри името на IMO:7038898 е непроменено. За пример от пресата, в. статията от 10 юни 2019 г. със заглавие „Учебният кораб “Димитър Благоев” пое на последното си плаване“ [https://varnautre.bg/2019/06/10/117402/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%B5-%D0%BD]. Под УК 421 няма да успеете да намерите никъде регистрация на кораб по IMO.[[Потребител:Cherno More|Cherno More]] ([[Потребител беседа:Cherno More|беседа]]) 23:03, 29 юли 2019 (UTC) :: Имаме една допълнителна молба към Вас, предполагам, че сте админ. Вашата колежка Алиса_Селезньова е направила промени в други две статии, като и в двете е допуснала за съжаление грешки, описани в нейната беседа по темите Мюрвик и Флотителн адмирал Абри. За Ваша информация, сгрешила е при кирилизацията името на Военноморско Училище Мюрвик като го е променила на Мюрвикско ..., такова понятие естествено няма. Относно адмирал Абри е сгрешила отново при кирилизацията изписването на фамилното име, разменила е букви неправилно. Обърнахме внимание, но тя не реагира, а чакаме да коригира промените, за да продължиме с работата и да информираме за линковете и съдържанието на страниците. Естествено, няма да пращаме линк към страницата, докато не бъде коригирано в името на страницата и в съдържанието фамилията на флотилен адмирал Абри, нито пък можем да цитираме подобно на създаденото от колежката Ви наименование като Мюрвикско ... Става дума за институция на немските ВМС, реномирано офицерско училище от 1910 г., и не можем да си позволим подобни лични креации, още повече, че става дума за партньор на Военноморско Училище „Н. Й. Вапцаров“. Молбата ни е, да направите нужните корекции, описани в беседата на колежката Ви, или да съдействате, тя да го направи, за да не губим време повече. За Ваше улеснение, линк към цитираните [[https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B0_%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D0%B0#%D0%9C%D1%8E%D1%80%D0%B2%D0%B8%D0%BA Мюрвик]] и [[https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B0_%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D0%B0#%D0%A4%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BB_%D0%90%D0%B1%D1%80%D0%B8 Флотилен адмирал Абри]].[[Потребител:Cherno More|Cherno More]] ([[Потребител беседа:Cherno More|беседа]]) 23:23, 29 юли 2019 (UTC) ::: Наименованието, което предлагате не е добро, най-малкото заради това IMO и номера в него. От източниците, които прегледах, особено [http://morskivestnik.com/compass/news/2017/092017/092017_9.html тази статия] на капитан ІІ ранг д-р Атанас Панайотов (гл. редактор) в „Морски вестник“ стигам до извода, че точно Учебен кораб 421 трябва да е наименованието на статията. Така или иначе, наименованието пътнически кораб „Димитър Благоев“ го има в самата статия. Нека за сега да го оставим като учебен кораб 421, докато не намерим по-надежден източник за наименованието. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 2 август 2019 (UTC) == Относно статията "Древна балканска земя Terra Antiqua Balcanica" == Моля да ми разясните причините да изтриете тази статия. Тя дава информация за едни интересни научни изследвания и събития. Събрана е важна библиография. Вероятно не е съставена съвсем по правилата на Уикипедия, но може да ми окажете помощ. [[Потребител:Gmavrov|Gmavrov]] ([[Потребител беседа:Gmavrov|беседа]]) 04:15, 7 август 2019 (UTC) : Статията имаше множество проблеми. Основното причина за изтриването е, че тя представлява [[Уикипедия:Без оригинални изследвания|оригинално изследване]]. Няма ясен обект: първо пишете за термина „Terra Antiqua Balcanica“, после за симпозиум „Terra Antiqua Balcanica“, след това за идеята „Terra Antiqua Balcanica“, след което за Център за история и Сдружение „Древна Балканска Земя“ и накрая за Международна асоциация „Древна Балканска Земя“. Друг обект на който е наблегнато в статията е Богдан Султов. Това са различни обекти и нямат място в една статия. Липсват надлежно цитирани източници. Стилът на статията не е енциклопедичен, използвани са и излишни суперлативи. Оставих я няколко дена за да се опитате да решите тези проблеми, като на беседата подчертах „Статията няма ясен обект и много прилича на оригинално изследване“, като в статията имаше предупреждения за „Тази статия е написана в стила на прессъобщение, медийно представяне или реклама“, „а информацията в тази статия или раздел не са посочени източници“. Място за подобни статии няма в Уикипедия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:28, 7 август 2019 (UTC) == Стефан Димитров == Можеш ли да намериш нещо за [[Стефан Димитров (кмет)]], бил е офицер през Първата световна, има и орден за храброст?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 07:56, 12 август 2019 (UTC) : {{ping|Ilikeliljon}} За съжаление нямам никаква информация за него. Най-вероятно през Първата световна война е завършил някакво ШЗО и след войната не е бил на действителна служба. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:44, 12 август 2019 (UTC) == [[Неймар]] == Малко след като изтече заключването ти на статията и я полазиха пъпчивите младежи. Аз не мога дори да оправя бъркотията. -- [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 20:11, 28 август 2019 (UTC) == Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, The Wikimedia Foundation is asking for your feedback in a survey about your experience with {{SITENAME}} and Wikimedia. The purpose of this survey is to learn how well the Foundation is supporting your work on wiki and how we can change or improve things in the future. The opinions you share will directly affect the current and future work of the Wikimedia Foundation. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act5) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 14:48, 6 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act5)&oldid=19352615 --> == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, A couple of weeks ago, we invited you to take the Community Insights Survey. It is the Wikimedia Foundation’s annual survey of our global communities. We want to learn how well we support your work on wiki. We are 10% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! '''Your voice matters to us.''' Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act5) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 15:14, 20 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act5)&oldid=19395316 --> == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, There are only a few weeks left to take the Community Insights Survey! We are 30% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! With this poll, the Wikimedia Foundation gathers feedback on how well we support your work on wiki. It only takes 15-25 minutes to complete, and it has a direct impact on the support we provide. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act5) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 19:52, 3 октомври 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act5)&oldid=19433656 --> == Спаси статия от изтриване == Здравейте! Помогнете да запазите статията и да я спасите от изтриване!Тази статия преди това е била предложена за премахване, но е взето решение да се спаси и да се запази статията, но година по-късно тя отново е била предложена за премахване. Предварително благодарен![[Специални:Приноси/91.205.239.1|91.205.239.1]] 06:13, 30 октомври 2019 (UTC)https://bg.wikipedia.org/wiki/Рудолф_Шуман : Не разбирам много от композитори, а на руската Уикипедия виждам, че статията е изтрита по същата причина. Може би наистина личността няма достатъчна енциклопедична значимост. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:13, 30 октомври 2019 (UTC) == [[Димитър Мурджиев]] == Едно мъниче с общи усилия с Тони създадохме, ако имаш нещо да добавиш, когато му дойде времето. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:55, 5 януари 2020 (UTC) : {{Готово}} Попълних и всичко, което можах в Уикиданни. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:45, 5 януари 2020 (UTC) == Каблешков == Здрасти. Тук един докумен на Смесената българо-гръцка емиграционна комисия [[:Файл:Joint Greek-Bulgarian Emmigration Committee Document 25 February 1929.jpg]] е подписан от човек, който май почти сигурно се казва [[Илия Каблешков]] - можеш ли по някоя книга да потвърдиш дали е генералът? И малко далеко, но ако ти хрумва кой би могъл да бъде другият подпис [[:Файл:Joint Greek-Bulgarian Emmigration Committee Document 7 May 1929.jpg]]. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:12, 18 януари 2020 (UTC) : {{ping|Алиса Селезньова}} Нямам източник, но 100% е той. За другия трябва да намерим някакви документи за комисията, иначе ще е много трудно само по този подпис. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:32, 19 януари 2020 (UTC) ::ОК. Благодаря. И аз намерих, че е участвал в някаква българо-сръбска комисия за границата, макар и по-рано, явно има опит в смесените комисии.[[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] Добавих го за правене на подписа. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:37, 19 януари 2020 (UTC) == Категория:Филми на френски режисьори == Здравей, искам да те помоля да се изтрият няколко несъществуващи категории в [[:Категория:Филми на френски режисьори]], които се дублират поради писмени грешки и са празни: * Филми на Ив Алерже‎ (празна) - реална Ив Алегре * Филми на Жил Гранже‎ (празна) - реална Жил Гранжие * Филми на Жан Деланой‎ (празна) - реална Жан Деланоа * Филми на Ив Киампи‎ (празна) - реална Ив Чампи * Филми на Дени Дьо Ла Пателие‎ (празна) - реална Дени дьо Ла Пателиер‎ * Филми на Андре Юнбел‎ (празна) - реална Андре Юнебел‎ Благодаря ти! ([[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 12:55, 11 февруари 2020 (UTC)) : {{ping|MICHELANGELO}} {{Готово}} == Категория:Филми на италиански режисьори == Здравей, искам да те помоля да се изтрие несъществуваще категория в [[:Категория:Филми на италиански режисьори]], която се дублира поради писмени грешки и е празна: * Филми на Карло Лидзани‎ (празна) - реална Карло Лицани‎ ([[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 09:04, 16 февруари 2020 (UTC)) == Молба за съдействие. == Уважаеми, StanProg! Разглеждайки Вашата работа като потребител си дадох сметка, че притежавате огромен опит в работата си с Укипедия. За съжаление, аз не бих могла да се похваля с нещо подобно. За това Ви моля, за съдействие във връзка с изтрита от Вас страница на: "17:02, 20 декември 2019 StanProg беседа приноси изтри страницата Да обичаш Вили Казасян (бързо изтриване, т.2 (източници/реклама): автор: Деница Бенева, текст: {{Книга | име = Да обичаш Вили Казасян | корица = | корица-текст = | език = български | автор = Добромир Славчев | издадена-година = 2019 | издадена-държава = България | издате...)(благодарност)" Много бих искала да се създаде тази страница наново от потребител, който има разрешение за това. Излишно е да споменавам нейното значение за възраждането и подържането на истрорическата памет, за личноти от такъв мащаб, какъвто е предметът на същатта, на фигури, допренесли изключително много за духовността и културата в страната ни. Готова съм да предоставя необходимата информация и материали за създаването на страницата, както и достатъчно на брой източници на които да се позове нейното съдържание. ( https://www.bnt.bg/bg/a/da-obichash-vili-kazasyan-na-dobromir-slavchev )( https://www.bnr.bg/post/101220640/dobromir-slavchev ) ( https://www.edna.bg/svobodno-vreme/vreme-za-chetene-da-obichash-vili-kazasian-razkazva-za-burniia-i-eleganten-pyt-na-edin-genij-4660524 ) ( https://www.meloman.bg/cvetno/izleze-oficialnata-biografiya-na-legendarniya-vili-kazasyan/ ) ( https://dnews.bg/lubimata-mi-kniga-e-da-obichash-vili-kazasan-ot-dobromir-slavchev.html ) С Уважение: Деница Бенева https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:%D0%94%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0 : {{ping|Деница Бенева}} За да има статия за даден обект, той трябва да бъде значим. Тази книга няма достатъчна енциклопедична значимост. Достатъчно е, че е спомената в статията за [[Вили Казасян]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 01:24, 21 февруари 2020 (UTC) : {{ping|StanProg}} Здравейте уважаеми, StanProg! Позволете, да не се съглася с определени части от вашето мнение! На първо място за "достатъчната енциклопедична значимост" на въпросната книга! Ако у нас има (биографична) книга, която да има такава стойност, без никакво съмнение, то това е именно тази. Защото, тя представя фактологична и изключително подробна информация по темата за която е написана. Невъзможно е когато се пише за толкова голяма и значима фигура, каквато е тази на Вили Казасян, съдържанието да бъде лишено от тези белези и няма как образът му да бъде поставен извън средата в която е преминал неговия живот. Сигурно и за това книгата носи в себе много достойнства. Достойнствата на публицистиката, документалистиката, мемоарите и особени характеристики присъщи в енциклопедичните издания. Всичко това в съчетание с авторовият маниер на ползваното от него художествено слово я прави изключително ценна. Защото там са пресъздадени факти и събития, които са част от нашата и световна история. Изданието не робува на наложеният с години шаблон ''(роди се, живя, работи, почина еди кога си)'' и няма нищо общо със стилистика на познатите ни стандартни биографии. Изложението коренно се разлиюава от тях и по структурна и сюжетната линия. Фактологията в нея, освен че е представена по изключително интригуващ начин, съдъжа разкази за цели три епохи от зараждането и развитието на джаза у нас (1911 г.) до сега, в това число и на редица други разнообразни течения в изкуството. Документалните истории свързани с музикалният, социален и културен живот на страната ни, модата в музиката, създаването на изцяло български стандарти в поп и джаз културата, са само една малка брънка, която е застъпена в книгата. Всичко това е в съчетание със спомените на повечето от стотина събеседници, някои от които са съвременници и участници в тези процеси, като цялата тази съвкупност я превръща в летопис на българската музика. В нея се включени, изключително точнни сведения и любопитна информация за най-разнообразни събития, имащи косвена или пряка връзка с Вили Казасян. Присъствието на документални разкази от първо лице, я прави изключително ценна находка, като историюески документ, не само за основаването на Биг бенда на БНР, през 1960 г., а и на предшестващите го формации през годините(върху материала се е работило в продължение на десет години от 2009 до 2019 г. преди да бъде издаден и изключително прецизиран). Автора не прави компромис по отношение на материята за която говори, като към предоставените справки, изобилстват множество авторитентни източници, потвърждаващи направените твърдения. По нестандартен начин на 552 страници, той разказва, освен историята, за най-дългогодишнит диригент у нас маестро Казасян, но проследява през призмата на неговите, приятели, близки, познати и колеги пътят и съдбата на много други групи и изпълнители. Сред имената на хората спомнящи си за Вили Казасян са: [[Тончо Русев]], [[Александър Бръзицов]], [[Милчо Левиев]], [[Йълдъз Ибрахимова]], [[Камелия Тодорова]], Димитърн Симеонов Мончо, [[Стефка Оникян]], [[Васил Петров]], [[Орлин Горанов]], [[Филип Киркоров]], неговия баща [[Бедрос Киркоров]], [[Бисер Киров]], [[Христо Кидиков]], [[Иван Стайков]], [[Лени Вълкова]], [[Мими Николова]], [[Лиана Антонова]], [[Ахинора Куманова]], Йорданка Христова]], Катя Филипова]], Михаил Белюев]], Христо Йоцов]], Румен Тосков Рупето]], Богдана Карадочева]], Стефан Димитров]], [[Маргарита Хранова]], [[Джони Пенков]], [[Татяна Лолова]], [[Антраник Шаварш Арабаджиян Астор]], [[Асен Гаргов]], [[Хилда Казасян]], [[Мими Иванова]], [[Петя Буюклиева]], [[Нели Рангелова]], [[Васил Найденов]], [[Иван Тенев]], [[Георги Христов]], [[Мустафа Чаушев]], Хайгашод Агасян]], [[Димитър Ковачев]] Фънки, Есил Дюран]], [[Стоян Янкулов]], [[Маргарита Радинска]], [[Антони Дончев]] и много други. Вили Казасян се окава, че е сред създателите на редица оркестри, много пред този на радиото,като Бенда на Държавната полетихника (1951), оркестрите на Джаза на младите, второто издание (1954), Бенда на Държавния сатиричен театър (1957)за да се стигне до Биг бенда на БНР (1960). После следват инстременталният квинтет Студио 5 (1960), музикалните конкурси "Микрофонът е ваш" (1960 - 1966) и "Тромбата на Вили" (1973 -1974), вокалната група [[Студио В]] (1972), телевизионните музикални предавания "Музикален бутик"(1966), [["Мелодия на година"]] (1968), "Студио 1" (1979). Маестрто е сред основателите и на [["Златният Орфей"]] (1965) и негов дългогодишен диригент (1965 - 1999). Работил е на сцената с имена от световната музикална индустрия като: [[Хулио Иглесиас]], [[Тото Котуньо]], [[Демис Русос]], [[Ал Бано]], [[Ла Тоя Джексън]], [[Алана Майлс]], [[Рой Орбисън]], [[Карел Гот]], [[Алла Пугачова]], [[Салваторе Адамо]], [[Джозефин Бейкър]], [[Удо Юргенс]], [[Пако Де Лусия]], [[Жилбер Беко]], [[Супермакс]], [[Бони Ем]], [[Филип Киркоров]], [[Джани Моранди]], [[Тони Кристи]], [[Серджо Индриго]], [[Лео Мартин]] и други. В своята музикална кариера си съдрудничи със [[Силви Вартан]] и [[Шарл Азнавур]], като прави аранжименти на техни песни... Това е само малка част от многото фактически обстоятелства предмет на тази според мен, (а и не само спорем мен), значима книга. Няма друг подобен труд, който да обхваща толкова продълвителен период от време и да описва точно и синтезирано историята на музикалното изкуство от първото десетилетие на миналия век до наши дни. История в която Вили Казасян е несъмнено главен герой, историята на един световен музикант, композитор и диригент. Невъзможно е в беседата да Ви преразкажа цялата книга, но аз като четящ човек съм впечатлена от нея, не само поради фактът, че съм почитателка на цялото творчество на нейният автор. Може да ми напишите адрес на който с удоволствие ще Ви я изпратя, лично да се убедите, че това е точно така както Ви го описвам. И за финал, бих искала да спомена по повод на онова, което пишете отново за книгата: "Достатъчно е, че е спомената в статията за [[Вили Казасян]]". Аз не мисля така. Според мен е точно обратното. И не случайно е отбелязана тази книга, и не бих се съгласила с вас, че това е достатъчно, когато говорим за личностти като маестро Казасян. Сигурна съм, че и някой друг от потребителите на Укипедия е мислил като мен и затова си е направил трудът да приложи визуализаци на книгта, цели три години преди тя да бъде издадена. Това е видно, понеже настоящата корица се различава от тази на настоящата книга. В актуалното издание Вили Казасян на короцата е на младини.(https://www.book.store.bg/p271289/da-obichash-vili-kazasian-dobromir-slavchev.html) Тя се появи по книжарниците в началото на тази година и явно е излязла от печат в края на миналата. Много се надявам да вземете под внимание всичко, което съм Ви написала и да ми помогнете заедно да създадем страницата, за първата и единствена официална биография на Вили Казасян. Поздрави! И благодаря за вниманието. С Уважение: Деница Бенева https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:%D0%94%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0 :: {{ping|Деница Бенева}} В България са издадени хиляди биографични книги и малко са тези, които имат енциклопедична значимост. Това обикновено са книги утвърдили се като такива с годините, книги които са обект на сериозни изследвания, имат огромни тиражи и множество цитирания в сериозна литература. Мен лично няма как да ме убедите, че тази книга е достатъчно значима, за да има отделна статия посветена на нея. Винаги може да пишете на страницата за [[Уикипедия:Разговори|разговори]] и там представите гледната си точка, но се съмнявам да получите голяма подкрепа и само ще си изгубите времето. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:56, 21 февруари 2020 (UTC) == Изтрита страница на Божидар Караджов == Уважаеми, StanProg! Опитах се да създам страница на Божидар Караджов, която бе изтрита от вас с причина - реклама. Божидар Караджов е утвърден и уважаван ясновидец в България с многобройни предсказания. В страницата бяха добавени линкове към медии, които са го отразявали през годините, той многократно е бил канен в телевизионни предавания и е давал интервюта за най-големите и утвърдени медии в България (не става въпрос за таблоиди или жълти медии). Също така той е автор на 5 книги. Идеята за създаването на тази страница е да се предостави допълнителна информация за неговата личност и възможности. Бихте ли предоставили повече информация за причината тази страница да бъде изтрита и какво бихме могли да направим, за да отговаря тя на Вашите критерии и да бъде публикувана. Благодаря!<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Bojidarkaradjov|Bojidarkaradjov]] ([[Специални:Contributions/Bojidarkaradjov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Bojidarkaradjov|беседа]]) 19:03, 2 март 2020&nbsp;[//bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:StanProg&diff=next&oldid=9946505 ''(проверка)'']</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> : Личността няма никаква енциклопедична значимост. Гостуването в предаване в което предсказва събития, предсказанията му в частни руски телевизии и споменаването му във вестник не покриват [[Уикипедия:Значимост (хора)|критериите за значимост на личности]]. Обектът на статията не е първостепенен обект в нито един от посочените източници, а първият критерий е именно: „Личността е била първостепенен обект на множество нетривиални (съществени) публикации, чийто източник е независим от личността“. Според ме няма какво да направите, за да отговаря на критериите. Допълнителна информация за себе си може да предостави на личния си уебсайт. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:34, 2 март 2020 (UTC) Уважаеми, StanProg! Бихте ли ми казали каква е енциклопедичната значимост на уважаемата [[Светлана Тилкова|Светлана Тилкова - Алена]], и в какво се състои разликата в нейната страница, така че тя да бъде допусната и публикувана? Благодаря! --[[Потребител:Bojidarkaradjov|Bojidarkaradjov]] ([[Потребител беседа:Bojidarkaradjov|беседа]]) 15:38, 10 март 2020 (UTC) : Обектите се оценяват индивидуално. Със сигурност в Уикипедия има статии за по-незначими обекти от Божидар Караджов, но това не го прави достатъчно значим. Ако намерите обекти на статии, за които смятате, че не покриват критериите за значимост, може да ги номинирате за изтриване и общността ще си каже мнението. Иначе, Алена ми се струва достатъчно значима, имайки предвид, че едно от лицата на астрологията в България, автор на над 40 книги, публична личност, член на големи организации от нейната сфера. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:02, 10 март 2020 (UTC) == Шаблон == Абе, да ти хрумва какъв шаблон можем да използваме за географски области от типа на [[Тракия]], [[Знеполе]], [[Мадемски села]]? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:16, 3 април 2020 (UTC) : {{пинг|Мико}} Виж някакъв нов в [[Тракия]]. Ако се сещаш параметри за добавяне, казвай. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 11:12, 7 април 2020 (UTC) == Изчезнал коментар? == Стан, не съм сигурен дали си търсил точно този резултат в [[Special:Diff/10146291]]. Реших, че е по-добре да не гадая какво си имал предвид и да те попитам директно. [[Картинка:Uhilen.png|:-D|link=]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:44, 3 май 2020 (UTC) : А, сега разбрах какво е станало. Първо си го копирал, а после си го изтрил от предишното място, но заедно с това се е появил погрешка и онзи текст. ОК, всичко е ясно. Сори за шума. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:56, 3 май 2020 (UTC) :: Точно. Исках да го преместя към конкретното мнение за което се отнася, понеже разговора ви продължи в посока, към която коментара ми няма отношение. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:59, 3 май 2020 (UTC) == Статия: кв. Витоша ВЕЦ - Симеоново == Здравейте, изтрили сте статията ми Кв. Витоша ВЕЦ - Симеоново с аргумента, че вече има статия за квартала. Въпроса е, че тази статия е с невярно и едностранно съдържание, неактуална, написана на език неподходящ за енциклопедия (почти махленски), като дори името на квартала е неправилно в фактологично отношение и е меко казано заблуждаваща и тенденциозна информация, подкрепяща единствено лично мнение и конкретни лични интереси. Няколкократно се опитах да редактирам тази ''информация'' в статията ''кв. Витоша'', но редакциите ми биваха изтрити на момента от автора и, с което в Уикипедия продължава да стои фактологично невярно и не само, съдържание. И да, опитах се да добавя и обект ''Семирамида-Витоша'', намиращ се на територията на квартала (също като Сити Жарден, между впрочем), чиито инвеститор осигурява социални придобивки за целият квартал - повече от един километър улици, като е дарил 8,5 декара собствена земя за тях, изгражда канал за половината квартал, обществена градинка на общински терен, като дарение и нов вход изход на квартала към околовръстното, от който хиляди хора живущи на територията имат огромна нужда и молят Общината от години. Същият този инвеститор дари и улицата, която е подход към ''Сити Жарден'' и която много години собствениците и живущите в него не асфалтират и разнасят кал в целият квартал. Инвеститора има намерение да асфалтира включително и нея, въпреки че комплекс Семирамида е преди него и няма причина да го прави. Смятам, че е крайно време в България, да се спре ''плюенето'' ей така, просто за спорт и на такива престижни форуми като Уикипедия да се пише вярна ИНФОРМАЦИЯ, с подобаващ език, а и не на последно място да се подкрепят информативно и инвеститори със социални инвестиции, които както знаем са все още единици, като бялата лястовичка. Разчитам на Вашата обективна оценка, както и на професионализмът Ви, който виждам във Вашите статии. Благодаря Ви. --[[Потребител:Selectin|Selectin]] ([[Потребител беседа:Selectin|беседа]]) 08:58, 15 май 2020 (UTC) С уважение: Даниела, София, 15.05.2020 г. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B2._%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B0_%D0%92%D0%95%D0%A6_-_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE#%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B0_%D0%92%D0%95%D0%A6_-_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE : Здравейте, това, че промените са ви върнати в стаитята, не е основание да направите отделна, ваша си статия. Информацията за този другия обект е близо до границата на рекламата, за това вероятно е оставен. Моят съвет е, да работите над основната статия [[Витоша (квартал)]], като добавяте твърденията си едно по едно и посочите надежден източник за информацията. Ако информацията представлява подобрение на статията, едва ли ще ви бъде премахната. Уикипедия не може да се използва за рекламиране. Вероятно няма да е проблем да се спомене, че квартала се развива, като последият крупен обект е въпросния комплекс. Сами разбирате, че „Кварталът се отличава с най чистият въздух“ е нещо, което би могло да се оспори. За мен статията дублира друга и представлява реклама на жилищен комплекс с единствен линк към сайта на коплекса (с информация предимно как да си купим апартаменти там), с тенденциозно поднесена информация за квартала и без нито един източник (още повече надежден), който да подкрепя написаното. Ако имате нужда, мога да ви предоставя изтритото съдържание, за да изплзвате част от него като основа за подобряване на статията. Поздрави! --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:23, 15 май 2020 (UTC) До:StanProg беседа Здравейте отново Стан, Относно чистия въздух, смея да твърдя, че съм категорично права. Кв. Витоша ВЕЦ - Симеоново /както е истинското име на квартала/, се намира на така нареченият ВИТОШКИ КЛИН, точно на пътя на 4 коридор, което може да се види тук: https://vizia.sofia.bg/2019/03/05/green_corridors/ Също така е известно, че не случайно е избрано мястото на този клин /поречието на Драгалевска река, където е предвиден и парка цитиран от мен/, тъй като тук се събират две въздушни течения от планината Витоша, както за това е толкова чист въздуха, както може да се види тук: https://earth.nullschool.net/#2020/05/14/2100Z/particulates/surface/level/anim=off/overlay=duexttau/orthographic=24.30,42.06,3000/loc=23.327,42.642 и тук:https://air.noit.eu/map.php [[Файл:Earth. 2020-05-15 132736.jpg|мини]] [[Файл:Earth. 2020-05-15 133441.jpg|мини]] [[Файл:Air.noit.eu-map 2020-05-15 125113.jpg|мини|Air.noit.eu-map.]] Освен това съм цитирала и конкретни факти за бъдещето метро: https://transportal.bg/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%BE-%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D1%81-%D0%BF%D0%B5/ За регулацията в квартала: http://www.isofmap.bg/ За кадастралната карта: https://lozenets-sofia.org/%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BE%D1%82-15-12-2017-%D0%B3-%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%BE%D0%B4/ Все важни и истински информации, а не субективно мнение, като на автора на статията кв. Витоша (какъвто по същество и фактически няма и хората се въвеждат в заблуждение, особено чуждестранните граждани, които биха искали евентуално да получат достоверна информация, заради което е и създадена тази платформа) Няма как да редактирам съществуващата вече статия, защото очевидно тя обслужва чисто частни интереси и редакциите ми се трият на момента. За да се разгранича от това поведение, Ви моля да оставите моята статия в публичното пространство, чисто като достоверна информация, каквато би трябвало да бъде и да изтриете от нея, така наречената реклама, на Семирамида-Витоша, макар да смятам, че тази информация също е важна за квартала не по-малко от съществуването на Сити Жарден, който тъне в кал, която ще бъде премахната благодарение на дарението за улица на инвеститорите на Семирамида, което е само знак на добра воля, тъй като админастративно за този участък никой не им изисква. Благодаря още веднъж и разчитам на Вашата не субективна преценка. --Selectin (беседа) 11:41, 15 май 2020 (UTC) :: {{ping|Selectin}} Няма как в Уикипедия да съществуват две алтернативни статии за един и същ обект. Част от информацията в подходяща енциклопедична форма е съвсем нормално да бъде публикувана в основната статия. Информацията за метрото, дори и за новия комплекс, но не и като реклама. Дори и в момента има неща в тази статия, които нямат място там. Лични интереси двамата редактори, които са редактирали след вас статията едва ли имат. За това, че квартала има най-добър въздух ви трябва надежден източник в който да пише, че това е така. Стигането до този извод на база на карти на течения, клинове и т.н. в Уикипедия се нарича оригинално изследване и няма място в статия. Ние сме редактори, не автори. Съветът ми е да се опитате да подобрите съществуващата статия, като за твърденията цитирате надеждни източници и се придържате към енциклопедичносто писане. Статиите в Уикипедия са колективен труд и е добре да се опитате да работите заедно с другите редактори. Ако дадена информация е невярна или подвеждаща, можете да я коментирате на страницата на разговор на съответната статия. Ако наистина има проблем и го представите в подходяща форма, безпристрастно и аргументирано, със сигурност ще получите поддръжка. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:18, 15 май 2020 (UTC) == Бюрократ == Здравей! Добре дошъл в групата на бюрократите! — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 07:15, 18 май 2020 (UTC) == Изтрита Статия == Здравейте, статията която написах за Веселина Иванова Панева беше изтрита. Искам да знам защо? Предоставих необходимите източници за всичко в статията. Това е реална личност и има достатъчно информация за нея за да съществува статията! Мисля, че така се обогатява енциклопедията с нужна информация за един от преподавателите на 9-та френска гимназия в София. Вече съществува статия за Ангел Тошев който също е преподавател в училището. [[Потребител:Базинга|Базинга]] ([[Потребител беседа:Базинга|беседа]]) 10:20, 18 май 2020 (UTC) : Здравейте и благодаря за приносите Ви в Уикипедия. За съжаление не достатъчно просто да има достатъчна информация и източници. Всеки обект на статия в Уикипедия трябва да има енциклопедична значимост. Конкретно при тази личност не видях достатъчна значимост (на практика не видях никаква значимост), за да има статия за нея в енциклопедията. Поздрави и успешен ден. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:37, 18 май 2020 (UTC) == Сражения == Ще ми се да идентифицираме сраженията на 23 полк от [[Велик е нашият войник]]. Вина мисля е [[:sr:Вина (Књажевац)]], но Лесковик дали е [[:sr:Лесковик (Бела Паланка)]] или [[:sr:Лесковик (Ниш)]]? Дали не можеш по некоя книга да го проследиш бойния път на Осма дивизия? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:25, 12 юни 2020 (UTC) : Това е пътят на самия полк. Вина е точно това, северозападно от Княжевац: "bit.ly/2Yw0SAz". Лесковик е масив: "bit.ly/2BSZQXM". Ето горе-долу локация: "bit.ly/3hoO3AG" --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:19, 12 юни 2020 (UTC) :: Много благодарим. Страшен си. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:38, 12 юни 2020 (UTC) == Беседа:Свети Димитър (Додулари) == Едно око на един надпис да хвърлиш? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:56, 15 юни 2020 (UTC) : Добре изглежда. Промених само въвъ към въ. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:45, 15 юни 2020 (UTC) == Фотограф == Днес попаднах на това творение на Спасимир [[Георг Волц]] - може би знаеш за него, но ако не - бил е фотограф в Балканската война и като гледам има много снимки в Лост Бългерия и на други места, които са с чисти авторски права, ако ти трябват илюстрации за хора или случки. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:25, 22 юни 2020 (UTC) : {{ping|Мико}} Благодаря. Ето и нещо от мен: [https://theinpaint.com/upload]. Ще трябва в скоро време да реализирам идеята си от преди години за проект за фотографите на Царство България с цел улесняване на редакторите при търсене, обработка и качване на снимки с изтекли права. Това ще намали евентуално и изтритите снимки. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:36, 22 юни 2020 (UTC) ::Един от антикварите на главната в Созопол има огромна база данни за българските фотографи - ще го пробвам това лято дали нема да се навие да я сподели. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:39, 22 юни 2020 (UTC) == Категория:Филми на американски режисьори == Здравей, искам да те помоля да се изтрие несъществуваща категория в [[:Категория:Филми на американски режисьори]], където се дублират поради писмени грешки и едната е излишна: * Филми на [[:Категория:Филми на Бъд Бойтичър‎]] (празна) - реална [[:Категория:Филми на Бъд Бетекър]] ([[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 18:37, 3 юли 2020 (UTC)) : Готово. Най-добре за други подобни категории да ги маркираш за бързо изтриване, като ненужни. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:42, 3 юли 2020 (UTC) == Лудогорец == Защо да няма основания за изтриване? 1) Информацията не е правдоподобна 2) Вече съществува страница за клуба 3) Аргументирал съм се достатъчно обстойно по темата и съм наясно с това какво се цели с тези измишльотини. Аз не мога да си затворя очите за такива несъответствия! Защо когато е създадена статията без никакви източници не е преразгледана? И неколкократно е изменяна информацията за годината на създаване в страницата на Лудогорец 1945 без никаква аргументация. Налице е вандализъм от фенска намеса на съпернически отбори. Не мисля, че е коректно за един и същи казус, какъвто е този при ЦСКА-София, да има различни решения. Тук страницата може да се редактира и да се добави, че "Неутралността на тази статия е спорна" по същата логика.[[Потребител:Seimbru|Seimbru]] ([[Потребител беседа:Seimbru|беседа]]) 22:24, 7 юли 2020 (UTC) *Аз съм предоставил изключително много и разнообразни, независими източници, които доказват реалността. Няма как да се боря за консенсус с псевдо ЦСКА-ри и други "врагове" на отбора, който познавам от над 15 години. Според мен евентуално гласуване няма да реши проблема, защото хората, които искат разделение са повече. Но истината колкото и пъти да се скрива, съществува. Уикипедия трябва да се базира на истински факти, а не на мнения. Фактите са посочени на беседите на двете статии, както и в английската версия. Най-фрапантното е, че основно редакторите са изявени фенове на ЦСКА. Как мислите, че ще постъпват правилно, когато толкова много мразят Лудогорец? Очевидно са малко хората, които се интересуват от истината тук, щом толкова години едни и същи хора опонират. Това не означава, че статиите трябва да заблуждават и тук е момента админите да оправят кашата. [[Потребител:Seimbru|Seimbru]] ([[Потребител беседа:Seimbru|беседа]]) 22:47, 7 юли 2020 (UTC) : Върнах шаблона за изтриване. Премахнал съм го поради недоглеждане. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 22:50, 7 юли 2020 (UTC) * Преди да бъде взето решение, имайте предвид, че обединяването според мен е най-добрият вариант в този случай. Ситуацията е идентична с ЦСКА-София, даже не толкова заплетена. Отборите, които са същестували около 2001 година са били два - юнушеския Разград 2000, и Антибиотик-Разград, който после дефункционира. След това 2009 год. отборите с всичкото им имущество са купени от Домусчиев, обединен, наследява историята на Лудогорец 1945 и е превърнат в Професионален Футболен Клуб Лудогорец 1945 Разград. По същия начин както е приватизирал БМФ и други... Най-логичното е статиите да се обединят. Моля Ви, вземете предвид безпристрастните мнения и не позволявайте голямото фенско влияние на съперниците, които не показват неутралитет, защото в този случай "демократично гласуване" не би било ползотворно. Цитирам "3 вълка и 1 овца не би трябвало да гласуват за това какво ще вечерят". Щом със статиите на други футболни отбори като Левски и ЦСКА може да има обединение, защо тук не? Все пак става въпрос за марката, символа и историята "Лудогорец", а не за търговското дружество, което реално е създадено 2010 година след инкорпорирането от Домусчиев. [[Потребител:Seimbru|Seimbru]] ([[Потребител беседа:Seimbru|беседа]]) 09:56, 9 юли 2020 (UTC) :: Няма нужда едни и същи текстове да ги публикувате на хиляда места. Това няма да помогне за вземането на решението, най-много да подразни редакторите. Прегледах източниците и не намирам категорични доказателства, че обектът е един и същ. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:04, 9 юли 2020 (UTC) :<ref group="g1">{{cite web |title=Ludogorets AD, Private Company Register |url=https://www.emis.com/php/company-profile/BG/PFC_Ludogorets_1945_AD__%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86_1945_%D0%90%D0%94__en_4087688.html}}</ref> <ref group="g1">{{cite web |title=BG Clubs |url=http://bgclubs.eu/teams/Ludogorets1945(Razgrad)}}</ref> <ref group="g1">{{cite web |title=Sportal, Bulgarian Sport Website |url=https://www.sportal.bg/statistics_team.php?champ=1&season=868&team=343}}</ref> <ref group="g1">{{cite web |title=Soccerway |url=https://int.soccerway.com/teams/bulgaria/fk-razgrad-2000/12387/}}</ref> <ref group="g1">{{cite web |title=Transfermarket |url=https://www.transfermarkt.com/pfk-ludogorets-razgrad/startseite/verein/31614}}</ref> <ref group="g1">{{cite web |title=Sofascore |url=https://www.sofascore.com/team/football/ludogorets-razgrad/43840}}</ref> <ref group="g1">{{cite web |title=UEFA Clubs |url=http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=2603104/domestic/index.html}}</ref> <references group="g1" /> Всички източници, които можеш да намериш за Лудогорец, пишат че е 1945. Дори, вчера празнуваха 75-годишнината си пред цяла България след мача с Левски. Наистина ли не сте запознати с това, което се пише навсякъде, но не и в Уикипедия, където се пишат свободни съчинения от псведо редактори. [[Потребител:Seimbru|Seimbru]] ([[Потребител беседа:Seimbru|беседа]]) :: Моля Ви, споделете и аз да прочета тези източници, които пишат че има два футболни клуба Лудогорец Разград. ::: Тези източници не ме убеждават, че става дума за един и същ отбор. Нещо повече – източник №2 показва, че те всъщност са различни. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:00, 9 юли 2020 (UTC) :::: Как по-точно стигнахте до този извод? Ако проверите, в сайта няма друг клуб освен този. И двата линка, които са дадени в беседата на Лудогорец - за Разград 2000 и Антибиотик-Разград, водят до тази страница. Ясно е написано, че отборът присвоява историята на основния след като е приватизиран от Домусчиев. Във всички източници пише, че Лудогорец е създаден 1945 година и става въпрос да действащия отбор, който в момента е в ефбет Лига. Все още, не сте ми предоставили източник за втори такъв отбор. Отново Ви давам за сравнение с другата статия за ЦСКА-София, там не е ли същия казус, но една обединена статия, въпреки че Литекс ги купи и присвои тяхната история. Защо не погледнете неутрално на нещата, нямате никакъв аргумент?[[Потребител:Seimbru|Seimbru]] ([[Потребител беседа:Seimbru|беседа]]) 11:17, 9 юли 2020 (UTC) ::::: Като допълнение, това разединяване е създадено именно ЕДИНСТВЕНО на базата източник номер 2. Как ще проверите достоверността му по вашата логика, като сайтът е създаден от български футболен фен, а не реална документация? Това, че някой интерпретира тази информация от източника по друг начин, а не този, който всеки запознат с футбола знае, не му дава основание да създава втора страница за Лудогорец и да разделя отбора на две. [[Потребител:Seimbru|Seimbru]] ([[Потребител беседа:Seimbru|беседа]]) 11:27, 9 юли 2020 (UTC) == „Back In Time To Now/Acclaimed By The People“ == Добър ден, създадох страница за музикален албум която премахнахте. Моля върнете съдържанието на статията ми и напишете къде е проблема, за да мога да го коригирам. Албума е направен от българи, въпреки че името на албумите е на английски, и затова няма буквален превод. Ако желаете заглавието може да бъде преведено в буквален смисъл, но при сравянване с други страници, имената се запазват в оригинал. [[Потребител:Orlianrow|Orlianrow]] ([[Потребител беседа:Orlianrow|беседа]]) 11:43, 10 юли 2020 (UTC) : Албумът няма достатъчна енциклопедична значимост, за да бъде включен в Уикипедия. Уикипедия е енциклопедия, а не безплатно място за реклама на новоиздадени албуми. Дори изпълнителят няма достатъчна значимост, за да има статия за него в Уикипедия, а какво остава за самия албум. Ако Ви е нужно самото съдържание, мога да го извлека и поставя на потребителската Ви страница. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:02, 10 юли 2020 (UTC) == Провански Алпи == Привет. Моля за обяснение защо е премахната статията Провански Алпи. Ако има проблем с името, можехте да я преместите. [[Потребител:Lotroo|Lotroo]] : Тя е преместена към [[Провансалски Алпи]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 22 юли 2020 (UTC) == Димитър Кушевалиев == Кукушанин униат, активист на Върховния комитет. Нещо има ли друго за мъниче? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:52, 29 септември 2020 (UTC) : {{ping|Мико}} Драснах набързо нещо. Виж какво може да се добави още и да се категоризира. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:55, 30 септември 2020 (UTC) == Любомир Митков == Привет, дали можеш да изкараш за мъниче поне от офицерстването му по Руменин, т.3-4, стр.266 --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 15:46, 21 октомври 2020 (UTC) :: {{пинг|Протогер}} Има ли нещо, с което е значим този човек? От това, което чета е обикновен майор. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:57, 22 октомври 2020 (UTC) :::Заложен е в [[Солунски български клуб]], в периода 1941-1944 година има доста активности свързани с [[Егейска Македония]] и е демонизиран от гръцките историци подобно на [[Андон Калчев]]. Според мен е значим. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 09:17, 22 октомври 2020 (UTC) == Два пъти изтривана страница за Острец (Априлци) == Привет, Да приема ли, че преразказването на текста, плюс повече енциклопедичност от [http://www.apriltsi.net/острец източника], който е бил копиран директно тук за Острец, бивше село в Северна България, от 1976 година квартал на Априлци – би се приело за правилно при трети опит да се създаде статията? Източникът не присъства в списъка с неблагонадеждните, но пък само това достатъчно ли е? Поздрави, --[[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] ([[Потребител беседа:Zelenkroki|беседа]]) 16:04, 19 декември 2020 (UTC) : {{ping|Zelenkroki}} Извинявам се за късния отговор. Преди отворих източника и го имаше, но днес не го отварям. Като цяло този източник ми се струва достатъчно надежден, понеже до колкото си спомням авторът беше краевед. Иначе, не мисля, че трябва да има отделна статия. Острец днес е квартал и е най-добре информацията за бившето село да се помести в статията за града, както е в повечето случаи за малки градчета или големи села образувани чрез сливане на села. Това разбира е само мнение. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:58, 25 декември 2020 (UTC) :: Привет, [[Потребител:StanProg|Стан]]. Изобщо не е късен отговорът. Първо, защото едва ли ще се юрна да създавам веднага статията. Второ, а това е особено важно за мене уточнение, разбирането как да се постъпва при статии за слети в едно общо селище някогашни отделни населени места. Трето, в този случай, не е ли добре да се създаде пренасочваща [[Острец|страница при търсене на Острец]]? В момента червената препратка [[Острец (Априлци)]] означава, че се очаква създаването на отделна статия? == Лудари == Защо ми беше премахнат коментара за лударите.Както казах информацията ви е недостоверна. И също така ви бях предупредил ,че ще минем на по-горни инстанции [[Потребител:DIYAN YANCHEV|DIYAN YANCHEV]] ([[Потребител беседа:DIYAN YANCHEV|беседа]]) 14:19, 25 декември 2020 (UTC) : {{ping|DIYAN YANCHEV}} В статии в Уикипедия няма място за подобни коментари. Това не е фейсбук или блог. Ако смятате, че нещо не отговаря на истината или има друга, алтернативна теория/информация, [[Уикипедия:Цитиране на източници|посочете надежден източник]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:54, 25 декември 2020 (UTC) == A request for translation == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> Hello! Thank you for your translation of the instruction of the [[mw:User:SGrabarczuk (WMF)/sandbox/4|Desktop Improvements prototype]]. The instruction has been translated into 30 languages. This would not happen without you! Next week, we would like to post a banner inviting your community to test the prototype and give feedback. We only need to make one more step - '''[https://meta.wikimedia.org/wiki/Special:MessageGroupStats?group=Centralnotice-tgroup-DesktopImprovements&suppresscomplete=1&x=D translate three short lines of text in that banner]'''. Would you be able to do this, ideally before Wednesday 31st? Thanks a lot for your support, as usual! Best, [[m:user:SGrabarczuk (WMF)|SGrabarczuk (WMF)]] 22:08, 26 март 2021 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:SGrabarczuk (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:SGrabarczuk_(WMF)/sandbox/MM/Non-standard_targets&oldid=21258755 --> == A request for translation == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> Hello! Thank you for your translation of the instruction of the [[mw:User:SGrabarczuk (WMF)/sandbox/4|Desktop Improvements prototype]]. The instruction has been translated into 30 languages. This would not happen without you! Next week, we would like to post a banner inviting your community to test the prototype and give feedback. We only need to make one more step - '''[https://meta.wikimedia.org/wiki/Special:MessageGroupStats?group=Centralnotice-tgroup-DesktopImprovements&suppresscomplete=1&x=D translate three short lines of text in that banner]'''. Would you be able to do this, ideally before Wednesday 31st? Thanks a lot for your support, as usual! Best, [[m:user:SGrabarczuk (WMF)|SGrabarczuk (WMF)]] 07:03, 27 март 2021 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:SGrabarczuk (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:SGrabarczuk_(WMF)/sandbox/MM/Non-standard_targets&oldid=21258755 --> == Две неща == Здрасти. В [[Четническа акция на Македонския комитет]] в таблицата с офицерите изненадващо увисна един полк червена препратка. И според тебе тоя Йордан Стоянов [[Юрдан Стоянов]] ли е или е друг? : {{пинг|Мико}} Добавих препратките. Втори резервен е пернишкия полк. Юрдан Стоянов в Руменин е записан като Йордан Стоянов Стоянов р. 15.09.1869 в Лом. запасни подпоручик от 22.01.1892. Интересно е, че таблицата е към 1895, но 2-ри резервен полк има от 1900 г., а Юрдан Стоянов е запасни поручик от 1899 г. и е на действителна служба с чин (редовен) поручик от 27.07.1904 г., така че имам съмнения, че данните там не са точно към „Към началото на юни 1895“. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:15, 13 септември 2021 (UTC) ::И аз му открих грешка - Сарафов е писан роден в Гайтаниново, а не в Либяхово и още едно родно место беше сбъркано. Тоест мислиш са един и същ човек? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:22, 13 септември 2021 (UTC) ::: {{пинг|Мико}} Да, 100% е един и същ човек. Съвпада и името, и датата на раждане, и година от която е подпоручик. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:31, 13 септември 2021 (UTC) :::: Ама в статията пише Долна Вереница, а не Лом, а Елдъров пише роден на 17 март 1868. Вкарай, моля те, както мислиш, че е верно в статията. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:37, 13 септември 2021 (UTC) ::::: {{пинг|Мико}} В Руменин има и друг запис: Йордан Стоянов, р. 17.03.1868 в Лом, на служба от същата дата 25.09.1888, подпоручик от същата дата, поручик от същата година 1899, уволнен 2.2.1892. Това според мен са два записа за един и същ човек. Да го оставим както съм го направил с връзка към Юрдан Стоянов, защото вероятността това да не е така клони към нула. Може да добавя информация за това в беседата (по-късно днес), за да не я ровим отново. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:31, 13 септември 2021 (UTC) ::::::Да. Направи както прецениш според тежестта на източниците. Аз също съм сигурен, че е един и същ. Благодаря ти много за труда. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:42, 13 септември 2021 (UTC) == Еналага == Привет! Ще може ли страницата [[Еналага]] да бъде възстановена? Темата определено е енциклопедична: вж. например [[:en:Enallage]]. – Уанфала ([[Потребител беседа:Uanfala|беседа]]) 10:29, 21 септември 2021 (UTC) : {{ping|Uanfala}} Имате желание да работите по нея ли? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:06, 22 септември 2021 (UTC) ::Не, защо? Веднъж ако е възстановена, ще я погледна и ще редактирам ако има очевидни проблеми. Ако статията е кратка, това не мисля, че е проблем. – Уанфала ([[Потребител беседа:Uanfala|беседа]]) 09:57, 22 септември 2021 (UTC) ::: {{ping|Uanfala}} Статията беше едно изречение и е изтрита след предложение за бързо изтриване от друг редактор, тъй като Уикипедия не е речник. Текстът на статията беше буквално копиран от [[Солецизъм]]. Ако няма да работите по текста, за да стане на статия, няма смисъл да я възстановявам. Така или иначе текстът вече го има в статия от Уикипедия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:33, 22 септември 2021 (UTC) ::::А, затова значи! В такъв случай е може би по-добре, че статията е изтрита. Странно, че нямаме критерий (аналогичен на [[:en:WP:A10]]) за точно такива случаи. Иначе, имах намерението да обърна внимание на редактора предложил статията за изтриване по "Уикипедия не е речник", че изглежда са недоразбрали този принцип. Но сега забелязвам, че за разлика от [[:en:WOTDICT#Not size|енуики]] например, краткият текст в [[Уикипедия:Какво не е Уикипедия#Уикипедия не е речник]] действително създава впечатлението, че кратки страници са поначало нежелателни, без значение дали става въпрос само за речникови дефиниции или за енциклопедични теми. – Уанфала ([[Потребител беседа:Uanfala|беседа]]) 17:04, 26 септември 2021 (UTC) == [[Клара Маринова]] == Здравейте, [[Потребител:StanProg|Стан]]. Прибързано сте върнали редакцията ми. Ако сте обърнали внимание, не всички заемани от покойната Маринова длъжности бях поставил в женски род. Това е така, защото, когато жена заема публична длъжност, като, например министър, главен секретар, вицепрезидент, омбудсман и пр., е '''неправилно''' да се поставят в женски род. Въпреки, че и в този случай има изключения, например правилно е кметица, а не кмет. Но когато жена заема общодостъпни професии, занятия, увлечения и пр., като, например политика, учителство, медицина, търговия, изкуство и пр., е '''правилно''' да се казва политичка, учителка, лекарка, продавачка, артистка, художничка, контрольорка, тъкачка, чистачка, счетоводителка, атлетка и всичко, за което се сетите. Обратното, т.е. поставянето в мъжки род е граматически неправилно и в разрез с правилата в българския език. Поздрави.[[Специални:Приноси/85.187.124.169|85.187.124.169]] 06:25, 7 октомври 2021 (UTC) : {{ping|85.187.124.169}} В Уикипедия сме възприели масово употребата на мъжкия род в този случай. Прегледайте подобни статии на жени. Върнах промените, защото представляват значителна промяна в определена посока, която е силно спорна по отношение на общността. Иначе, по отношение на българския език е възможно вашия вариант да е по-правилен. Отправих запитване към „Езикови справки“ за изречението „Клара Маринова е български журналист и политик.“. Ще пиша тук, когато получа отговор, но въпреки това подобни промени изискват консенсус, понеже засягат множество статии и не можем просто така да ги променим без да имаме някакъв консенсус или решение на общността, какъвто и да е отговора от Езикови справки. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:16, 7 октомври 2021 (UTC) :: Отговор на Езикови справки към Института за български език: --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:38, 7 октомври 2021 (UTC) {{цитат|Здравейте, изречението е правилно, както и вариантът „Клара Маринова е българска журналистка и политик“, ако въпросът Ви е свързан с употребата на съществителното от мъжки или женски род.}} ::: Здравейте отново. Ако не бях сигурен, че редакцията ми е вярна, просто нямаше да я публикувам. Предполагам, ясно съм се обосновал. Що се отнася до масовото заличаване на женския род от езика ни, това е престъпление, което рецидивира все повече и все по-широко. А родовите форми са специфично богатство на нашия език, което упорито сме на път да унищожим...Поздрави.[[Специални:Приноси/85.187.124.169|85.187.124.169]] 09:30, 7 октомври 2021 (UTC) :::: Не казвам, че това което сте публикували е грешно, а просто, че редакцията не е добра. За това се допитах до официалната институция, за да видя дали първоначалният текст е правилен т.е. „Клара Маринова е български журналист и политик.“. Оказва се, че е съгласно правилата и за това е по-добре да го оставим така, тъй като така или иначе този принцип е използвам в хиляди статии. За престъплението можете да се обърнете към Института за български език, който е единствения орган, който може да направи нещо по въпроса. Ние просто се съобразяваме с правилата, като когато има алтернативи използваме тази, за която общността на Уикипедия смята за най-подходяща. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 7 октомври 2021 (UTC) == Защита на „Мустафа Чаушев“ == Моля, наблюдавайте статията за Мустафа Чаушев и при нужда я блокирайте, за да я защитите от потенциален вандализъм. Потребителят [[User:Miroslav Dechev|Miroslav Dechev]] пише в нея невярна информация от неблагонадеждни източници – че съпругата на Чаушев е сестра на Ахмед Доган, което не отговаря на истината. Освен това, потребителят пише, че Чаушев пеел предимно сръбски и гръцки кавъри, което също не е вярно. Половината от репертоарът му е български. В опит за диалог, оставих беседа на страницата на въпросния потребител, но ако и това не помогне, моля, намесете се и блокирайте статията, за да не може всеки да я редактира, както му е угодно. -- [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] ([[Потребител беседа:Nivelir|беседа]]) 18:53, 19 октомври 2021 (UTC) == Антон Робев == Имаме ли нещо за него? [http://sofiapomni.com/occupation.php?id=1] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:00, 1 ноември 2021 (UTC) == Драматичен/Комедиен филм == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC&type=revision&diff=11216636&oldid=11216634 StanProg] Егати безсилието. Нали се сещаш, че в един момент ще бъдат премахнати всички вътрешни препратки към Драматичен и комедиен филм и ще останат точно 0 сочещи натам статии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:07, 10 декември 2021 (UTC) :Дали ще бъдат премахнати всички вътрешни препратки или тази страница ще пренасочва към "Драма (филми и телевизия)" (или някоя по-подходящо заглавие) е въпрос на решение на общността. В момента няма консенсус по този въпрос, за това е добре страницата да продължи да си върши работата като пренасочваща, а не на нея да стои шаблон, който не отговаря на нито един критерий, по който може да бъде поставен и 100+ препратки да не сочат към текущата статия. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 13:19, 10 декември 2021 (UTC) == Как да търся? == Здравей и ЧНГ! Дали можеш да ми помогнеш - искам да намеря всички статии, които са едновременно в Категория:Византийска империя и Категория:Статии без посочени източници. Мъчих се с Разширено търсене, но не сполучих. Поздрави, --[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 12:37, 3 януари 2022 (UTC) : Здравей, ЧНГ и на теб. Ето динамичният списък: [https://petscan.wmflabs.org/?edits%5Bbots%5D=both&cb_labels_no_l=1&ns%5B0%5D=1&since_rev0=&edits%5Banons%5D=both&search_max_results=500&edits%5Bflagged%5D=both&language=bg&project=wikipedia&cb_labels_yes_l=1&interface_language=en&cb_labels_any_l=1&categories=%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%0A%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8%20%D0%B1%D0%B5%D0%B7%20%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%20%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8&search_query=&doit=]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:40, 3 януари 2022 (UTC) : Ако ти трябва списък за Византийска империя и едно ниво под нея: [https://petscan.wmflabs.org/?templates_any=&project=wikipedia&categories=%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F&since_rev0=&templates_yes=%D0%91%D0%B5%D0%B7%20%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8&cb_labels_yes_l=1&language=bg&edits%5Bbots%5D=both&depth=1&ns%5B0%5D=1&cb_labels_any_l=1&search_max_results=500&cb_labels_no_l=1&interface_language=en&edits%5Bflagged%5D=both&edits%5Banons%5D=both&doit=]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:43, 3 януари 2022 (UTC) :: Мда, проблемът всъщност е с това, че под [[:Категория:Византийска империя]] има твърде много подкатегории и статии в тях, а пък търсачката винаги опитва да търси във всички, нали? Много полезен инструмент, благодаря и аз!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:17, 3 януари 2022 (UTC) ::: И аз благодаря Стан, чудесна помощ. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 14:57, 3 януари 2022 (UTC) :::: Благодаря, точно това ми трябваше!--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 18:13, 3 януари 2022 (UTC) == Изтрита страница за Валентина Александрова Pop-Folk певица == Здравейте, не знам защо но сте изтрили станицата на една пробиваща още поп фолк звезда. Защо? Бих искал да я промотирам тук. Има статия за нея в blitz.bg https://show.blitz.bg/folk/valentina-se-vpuska-v-calgata-blagodarenie-na-tina-trnr-otkriva-talanta-si-video Моля информирайте ме как може тази статия да съществува в bg.wikipedia.org ? Моля да помогнем на една изгяваща певица, благодаря <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Gechevyanislav|Gechevyanislav]] ([[Специални:Contributions/Gechevyanislav|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Gechevyanislav|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">на 4 януари 2022 в 14:23 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> : {{пинг|Gechevyanislav}} Точно защото е все още пробиваща. Уикипедия е енциклопедия, и личностите, за които има статии трябва да са енциклопедично значими т.е. вече да са пробили. Уикипедия не е място за промоции. Начинът да има статия в Уикипедия е да стане [[Уикипедия:Значимост_(хора)#Критерии_за_значимост_на_музиканти_и_музикални_формации|енциклопедично значима личност]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:43, 4 януари 2022 (UTC) :Благодаря ви за отговора Стан. Но как да стане известна без да могат хората да знаят коя всъщност е тази певица? [[Потребител:Gechevyanislav|Gechevyanislav]] ([[Потребител беседа:Gechevyanislav|беседа]]) 14:46, 4 януари 2022 (UTC) :Ако тази певица има повече от две статии в онлайн сайтове за новини ще бъде ли възможно да се напише статия за нея? [[Потребител:Gechevyanislav|Gechevyanislav]] ([[Потребител беседа:Gechevyanislav|беседа]]) 14:49, 4 януари 2022 (UTC) == How we will see unregistered users == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin=content/> Hi! You get this message because you are an admin on a Wikimedia wiki. When someone edits a Wikimedia wiki without being logged in today, we show their IP address. As you may already know, we will not be able to do this in the future. This is a decision by the Wikimedia Foundation Legal department, because norms and regulations for privacy online have changed. Instead of the IP we will show a masked identity. You as an admin '''will still be able to access the IP'''. There will also be a new user right for those who need to see the full IPs of unregistered users to fight vandalism, harassment and spam without being admins. Patrollers will also see part of the IP even without this user right. We are also working on [[m:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation/Improving tools|better tools]] to help. If you have not seen it before, you can [[m:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation|read more on Meta]]. If you want to make sure you don’t miss technical changes on the Wikimedia wikis, you can [[m:Global message delivery/Targets/Tech ambassadors|subscribe]] to [[m:Tech/News|the weekly technical newsletter]]. We have [[m:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation#IP Masking Implementation Approaches (FAQ)|two suggested ways]] this identity could work. '''We would appreciate your feedback''' on which way you think would work best for you and your wiki, now and in the future. You can [[m:Talk:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation|let us know on the talk page]]. You can write in your language. The suggestions were posted in October and we will decide after 17 January. Thank you. /[[m:User:Johan (WMF)|Johan (WMF)]]<section end=content/> </div> 18:10, 4 януари 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Johan (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Johan_(WMF)/Target_lists/Admins2022(1)&oldid=22532492 --> == Юлиян Минков == Търся помощ за публикуването на тази статия: https://bg.wikipedia.org/wiki/Чернова:Юлиян_Минков_(философ) [[Потребител:Meset|Meset]] ([[Потребител беседа:Meset|беседа]]) 19:13, 9 февруари 2022 (UTC) : {{пинг|Meset}} Към черновата имам следните лични забележки (най-важните удебелени): :* Уводния параграф трябва да се разшири, като се премести изречението с датата и мястото на раждане в раздел биография :* „На работа е в...“ не е подходящо начало на изречение за учен от БАН. Биографията е твърде малка и е добре да бъде подредена хронологично. :* В Библиография е добре да се цитират само по-важните и обикновено по-големите трудове (в момента библиографията е по-голяма от биографията му). От статиите цитирайте само тези, които са най-цитирани (ако имате достъп до тази информация). Непубликуваните трудове в случая не са толкова важни. '''Направете раздел библиография по-компактен.''' :* '''Най-добре премахнете цитатите.''' Цитатите в случая не са толкова важни и раздуват статията излишно, като намаляват процента на основната биография. От това, което се вижда от статията, личността не от върхова значимост, че да има толкова цитати. Освен това са разбираеми преди всичко от специалисти в областта. :* '''Поставете раздел Бележки''' със съдържание <nowiki><references /></nowiki>, за да могат цитиранията да се появяват там :* Премахнете външната препратка – тя не е директно свързана с обекта на статията. :* '''Поставете препратки'''/връзки са по-важните обекти в статията: СУ, БНР, ст.н.с. І ст. :* '''Добавете информация за получени награди'''/отличия - те най-добре показват значимост. :* И накрая най-важното. '''Добавете източник за всяко твърдение''' (или група твърдения, ако са последователно разположение в източника). Задължително посочете страница от източника (освен, ако не е уеб страница). : --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:40, 11 февруари 2022 (UTC) == За Ивайло Гюров == Може ли такова нещо? Да изтривате новосъздадената Уикипедия за Ивайло Гюров. Как не ви е срам? Вие българин ли сте или не сте? Нима съм виновен за това, че не знам какво да публикувам в резюмето ли? Как смеете да нарушавате моя обществен и спокоен ред в Уикипедия? Ама ха, 'гати администраторите и модераторите. Каква работа имам тука тогава, щом всеки от вас ми се изпречква на пътя? Всички се оплакват от липсата на пари, а пък от липсата на ум - никой! Нямам думи от вас! [[Потребител:Асен Манев|Асен Манев]] ([[Потребител беседа:Асен Манев|беседа]]) 09:03, 13 март 2022 (UTC) : Статията е публикувана от Недка Лилкова на сайта на Българското Национално Радио през 2019 година: [https://bnr.bg/play/post/101129429/pevecat-ivailo-gurov-dostava-mi-udovolstvie-kogato-pea-i-tova-horata-go-razbirat]. Вие просто сте направили copy/paste и сте я публикували от ваше име и под свободен лиценз с което сте нарушили закона за авторското право. Такива статии подлежат на директно изтриване. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:11, 13 март 2022 (UTC) == Инфраструктурно-базирано програмиране == Зная, че не всеки програмист е Стростръп и може да не се занимава с инфраструктурно програмиране, много съжалявам за проблемите на Гугъл в областта, наистина не е необходимо да "означаваш" чуждата работа в областта като "чернова", но все пак ако потърсиш в Гугъл за този програмист, който разбира какво се прави в областта (сори, но работата там е ru-bg-de и може би малко scandinavian), може да ревъртнем статията към обичайният й начален статус? Защото вероятно дори в Гугъл има информация за него, тоест това, че работа там не е свършена в областта, не значи че другаде не се работи по нея, и съжалявам, ако това се отнася и до Google School, аз го ползвам частично, така че за да се чувстваш самочувствено по-добре, да Google School се включва, макар и като мини-работа. Защото останалото са огромни изчислителни системи и методологии. --[[Потребител:Studyingon2|Studyingon2]] ([[Потребител беседа:Studyingon2|беседа]]) 11:29, 16 март 2022 (UTC) : Преместих статията към чернова защото няма такъв утвърден термин, [https://www.google.com/search?q=%22%D0%98%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%22&oq=% нито на български], нито на английски като [https://www.google.com/search?q=%22infrastructure-based+programming%22&oq=%22Infrastructure-based+programming%22&aqs=chrome.0.69i59j33i160l5.528j0j7&sourceid=chrome&ie=UTF-8 Infrastructure-based programming]. Не видях подобен термин и в цитираните източници, в това число и на Бярне Строуструп. Можете да работите по статията, да я преместите по друго утвърдено име и т.н., но за сега си е 100% чернова т.е. е още в инкубационен период. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:34, 16 март 2022 (UTC) == Изтриване на Страница Светлин Илиев == Г-н Администратор, Светлин Илиев е председател на най-голямата асоциация по киберисгурност в България и единственият българин, който заема ръководна позиция в Европейската Организация по киберсигурност. Също така е зам. председател на работодателска организация представляваща на 10 000 компании, като участва във формирането на политики на национално и европейско ниво. Може ли да ми обясните как така е незначимо? Настоявам страницата да бъде възстановена. [[Потребител:Splamen|Splamen]] ([[Потребител беседа:Splamen|беседа]]) 09:16, 17 март 2022 (UTC) : BCA е просто едно сдружение – могат да се съберат какви да е хора и да си направят сдружение, което да си именуват както си искат. В България има сигурно над 10000 сдружения. Европейската организация по киберсигурност е толкова значима, че няма дори статия за нея в английската Уикипедия, а просто се споменава мимоходом. За председателя на ЕОК също няма статия. До колкото виждам обектът на статията е съпредседател на работна подгрупа от работна група 4 на европейската организация т.е. нулева значимост. Обектът на статията е „Светлин Илиев“, а един от основните критерии за значимост на хора е „Личността е била първостепенен обект на множество нетривиални (съществени) публикации, чийто източник е независим от личността“. Не виждам тази личност да покрива този критерий, както и останалите критерии за значимост на хора. С други думи трябва да има множество статии за него, които не са тривиални. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:22, 17 март 2022 (UTC) ::Wikipedia също е едно сдружение, Фондация Заедно в Час също, работодателските организации също. Аргумента ти не ми е неясен тук. ::За ECSO вместо да триеш, можеш да направиш статия - можеш да намериш информация на странциата на Европейската комисия, ENISA, и в целия интернет. Ето ти и една статия от Wall street journal - https://www.wsj.com/articles/brussels-report-europe-tries-to-boost-its-cybersecurity-industry-11605090600. Ако тези източници не са важни, имаш много поздрави. ::За председателя, ако ползваш Google, можеш също да се осведомиш. [[Потребител:Splamen|Splamen]] ([[Потребител беседа:Splamen|беседа]]) 10:50, 18 март 2022 (UTC) :::Уважаеми, Уикипедия е дело на доброволци и никой на никого не е длъжен. Съветвам Ви да [[Уикипедия:Цивилизованост|попрочетете малко]], преди да се палите. [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:47, 18 март 2022 (UTC) ::::Уважаеми, Щом някой не е съгласен и привежда аргументация не е цивилизовано ли. Може да е дело на доброволци, но тези доброволци трябва да спазват стандарти, за съжаление не виждам такива във вас. Ad homenim аргумент не ви подхожда на доброволчеството. [[Потребител:Splamen|Splamen]] ([[Потребител беседа:Splamen|беседа]]) 13:34, 18 март 2022 (UTC) ::::: Ето Ви „[[Уикипедия:Значимост (хора)|критериите за значимост на хора]]“. Аргументите Ви трябва да са свързани с тях и с обекта на статията. Всякакви други „аргументи“ са безсмислени. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:18, 18 март 2022 (UTC) ::::::По точка едно от посочените от Вас критерии привеждам моите аргументи: ::::::# https://www.bloombergtv.bg/a/16-biznes-start/103857-svetlin-iliev-99-ot-ikonomikata-e-uyazvima-ot-kiberataki ::::::# focus-news.net/news/2022/03/16/2939808/svetlin-iliev-ssi-kompensatsiyata-za-elektroenergiya-za-april-shte-bade-uvelichena.html ::::::# https://www.focus-news.net/news/2022/03/16/2939812/svetlin-iliev-ssi-dnes-rabotna-grupa-postavya-nachaloto-na-seriya-ot-diskusii-za-konkreten-mehanizam-koyto-da-zamesti-segashnata-struktura-na-balgarskiya-energien-pazar.html ::::::# https://bnr.bg/plovdiv/post/101615675/kluchovata-duma-za-biznesa-v-dneshnata-situacia-e-predvidimost ::::::# https://www.tvevropa.com/2021/11/kibersigurnost-v-edin-nesiguren-svyat/ ::::::# https://www.investor.bg/bloomberg-tv/461/a/ekspert-atakite-sreshtu-bylgarski-informacionni-saitove-sa-chast-ot-hibridnata-voina-347055/ ::::::# https://trud.bg/sayuzat-za-stopanska-iniciativa-s-novo-rakovodstvo/ ::::::# https://www.iict.bas.bg/CSNews/editorial-board-bg.html ::::::# https://iisda.government.bg/ras/executive_power/council/220 ::::::# https://www.investor.bg/bloomberg-tv/461/a/ekspert-atakite-sreshtu-bylgarski-informacionni-saitove-sa-chast-ot-hibridnata-voina-347055/ ::::::# https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/obuchenieto-e-klyucht-km-kibersigurnostta-470296.html ::::::# https://www.tvevropa.com/2021/05/svetovnata-viziya-za-kibersigurnostta/ ::::::# https://aicluster.bg/observer/1745/ ::::::Ако се поразтърсите още може да намерите и над 40 публикувани научни труда и прочее. Останете си със здраве! [[Потребител:Splamen|Splamen]] ([[Потребител беседа:Splamen|беседа]]) 15:33, 18 март 2022 (UTC) :::::::Смятате интервютата на някого за независим нетривиален източник за самия него? Изглежда искате да кажете, че могат да се намерят още над 40 негови интервюта или тривиално споменаване на името му. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:32, 19 март 2022 (UTC) == Изтрита информация в раздел хазарите, свързана с Гумильов == https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%BA%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F - Здравейте. Мога ли да знам, защо е изтрита цялата информация на Гумильов, вкл. и цитиранията? какво не е наред? Ако датата не е вярна, нека хората да имат възможност сами да преценят, дадени са и други дати. има любопитни тези, например за караизма, който е секта на юдаизма. Защо е изключено, че евреите постепенно извършват асимилация на хазарите? Защо е изключена, през Седмия вселенски събор има гонения на евреи и арменци, които се насочват към Хазария? В Софийският университет, в курсовете по етнология го дават като препоръчителна литература[[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 10:19, 18 април 2022 (UTC) : {{пинг|Георгиалександров2}} [[:ru:Гумилёв, Лев Николаевич]]: ''Взгляды Гумилёва, выходившие '''далеко за рамки общепринятых научных представлений''', вызывают споры и острые дискуссии среди историков, этнологов и др.''. Ще се радвам да отговорите и на въпроса, който зададох на беседата Ви преди половин година. : {{пинг|Stan Prog}}'-Благодаря, за бързата реакция. Ако ми припомните въпроса си, разбира се ще ви отговоря. Имам нов профил, (загубих паролата на предишния, след преисталанция на софтуер), беседата ми не пази толкова отдавна, а не помня какво сте ме попитали преди половин година (всъщност не помня дори че вече сме се засичали). Що се отнася до това, че възгледите на Гумильов са спорни -да, така е, но по тази логика следва да изключим 90 процента от учените, защото в историята всичко се подлага на непрестанно оспорване. Например Златарски навремето е считам за стожер на българската историография, към днешна дата трактовките му са остарели и неточни. Дайте да изтрием Златарски? Представени са и други учени, нека ако някой счита че тези хипотези - например за караизма - са неверни да представи и другата гледна точка.[[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 10:38, 18 април 2022 (UTC) И още нещо - част от тезите на Гумильов, че етносите и държавите си взаимодействат културно, не е нова теза, тя е изказана още от големите учени-дифузионисти - Фридрих Ратцел както и Елиът.Дори днес има учени, които считат, че в Северна Америка са проникнали викинги през 9 в, или че викинги-варяги участват в създаването на Киевска рус. Все повече се увеличава броят на учените, считащи, че културите си взаимодействат [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 10:45, 18 април 2022 (UTC) Сега виждам, че освен Гумильов е изтрита и С.Плетньова, която е цитирана от ред учени и докторанти днес като светило по отношение на превода. Също така е изтрита информацията за гражданската война, спомената още от Констатин Багренородни, само защото Гумильов си е позволил да цитира К.Багренородни. Съмнявам се, че Константин Багренородни е знаел, че десет века по-късно Гумильов ще го цитира и е написал неверни сведения специално за да ги ползва Гумильов. Дайте да изтрием направо всеки, който е съгласен с поне част от тезите на Гумильов? например че русите и поляните са плащали данък на хазарите или че в даден период са викали русите като наемници.[[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 11:52, 18 април 2022 (UTC) : В Уикипедия можем да използваме само надеждни източници. Не съм запознат с творчеството на Гумильов, но научните среди имат мнение за него, което предполага, че той меко казано не е подходящ като източник. Ако твърдението е в границите на утвърденото и е подкрепено с Гумильов, значи вероятно може да се намери значим автор, който да го подкрепи. Не твърдя, че написаното е грешно, а просто, че няма надежден източник. Ако намерите такъв, го добавете, заедно с твърдението, което подкрепя. За 90% от учените вероятно сте прав – най-вероятно не са надеждни, а ние се интересуваме от останалите 10%, които са утвърдени. Нямаме право да публикуваме оригинални изследвания, а Гумильов влиза в тази категория. С.Плетньова ми се струва ОК за цитиране, но там имаше само едно простичко изречение, което щеше да остане в нищото. Ако имате желание добавете каквото сметнете за необходимо от нейните творби. Не можем да сравняваме Златарски с Гумильов, въпреки това, което казвате за него (което е истина) - Златарски и днес е смятан, за основна фигура в българската медиевистика и е живял по-отдавна, което предполага достъп до по-малко материали, и е нормално да има неточности в твърденията, някои от които в бъдеще са опровергани. По отношение на въпроса ми, щракнете горя в дясно на „Беседа“ и в страницата, която се отваря натиснете клавиша „End“ - предполагам, че от там ще разберете защо имам „едно на ум“ за информацията, която добавяте. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 06:56, 19 април 2022 (UTC) == [[Една жена в Арктика]] == Има ли някаква сериозна причина за изтриване без гласуване? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:42, 11 май 2022 (UTC) : Да, липса на каквато и да е значимост. Спомени на художничка за „едногодишното си пребиваване в Свалбард и Шпицберген, само с мъжа си и един ловец на хиляди километри от най-близкото населено място“. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 13:33, 11 май 2022 (UTC) :: Лична преценка и трием щото можем, и съответно и моите редакции. А е популярна книга в Германия на [[Кристиане Ритер]]. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:46, 11 май 2022 (UTC) ::: Информацията я има в основната статия. Ако беше толкова значима в Германия, поне в немската Уикипедия щеше да има статия за нея, или в която и да е бил друга езикова версия. Съдържанието беше едно изречение т.е. спокойно може да се помести в статията на авторката, което е направено. Никакво съдържание не е изгубено. Всъщност в основната статия има дори повече за книгата. Освен шаблона, в изтритата статия има следното съдържание: '''''„Една жена в Арктика“''' е мемоарна книга на [[Кристиане Ритер]]. В книгата авторката описва едногодишното си пребиваване в [[Свалбард]] и [[Шпицберген]], само с мъжа си и един ловец на хиляди километри от най-близкото населено място.'' Изтрих не защото мога, а защото нямаше за какво да се хвана, за да остане. Нито покрива критерии, нито има смисъл от отделна статия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:17, 11 май 2022 (UTC) :::: Затова има шаблони „микромъниче“, „мъниче“, „без източници“, процедура по У:СИ, както и поставянето на съответните шаблони за „Книга“, категории ..., та дори и местене „Инкубатор“ дори. Колкото до това дали има нещо в други езикови части, и аз го знам, но това нищо не значи. Самият аз пиша статии за писатели за първи път в У, и смятам, че щом писател е издаван в България, то има смисъл от инфо за него. А, ако някой е писал за книга, все има някакъв интерес, дори евентуално той да се зариби да пише тук, ако бъде подпомогнат. -[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:42, 11 май 2022 (UTC) == Телематик Интерактив == Здравейте, искам да попитам защо е изтрита страницата, която направих за [[Телематик Интерактив]]. Статията не е направена с рекламна цел, нито се съдържат такива неща в нея. Компанията е първата българска фирма, в онлайн игрите, която се листва на фондовата борса и първата за 2022 г. Не виждам какво рекламно има в съдържанието ? Статията не е направена с цел т.2 от правилат за бързо изтриване, нито се търси допълнителна популярност. [[Потребител:JohnKeel|JohnKeel]] ([[Потребител беседа:JohnKeel|беседа]]) 06:49, 15 юли 2022 (UTC) : Почти целият текст е рекламен и хвалебствен. Освен тривиалните и очевидно платените съобщения няма нищо съществено за компанията. Твърде е вероятно тази публикация да е част от от маркетингова стратегия във връзка с последните развития в компанията. Гледайки Вашите приноси, виждам, че те са свързани основно с добавяне на потенциално рекламни препратки (spirulina, ultralight, notebg), което ме навежда на мисълта, по-горното ми предположение може да е вярно. Хубаво е да помислите над причината, да редактирате Уикипедия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:26, 15 юли 2022 (UTC) ::Ако е редактирам по подобие на Ефбет и Уинбет - ще я допуснете ли ? [[Потребител:JohnKeel|JohnKeel]] ([[Потребител беседа:JohnKeel|беседа]]) 08:28, 15 юли 2022 (UTC) ::: За мен това си е чиста реклама, твърде вероятно платена. Ако някой други редактор поиска възстановяването ѝ, ще я възстановя, но веднага ще я предложа за изтриване по нормалната процедура, тъй като смятам, че не покрива критериите на Уикипедия за значимост и имам сериозни съмнения за мотивацията за създаването ѝ. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:37, 15 юли 2022 (UTC) ::::Платена - не бих казал. По тази логика защо не изтриете и всички останали страници на компании от онлайн игрите? [[Уинбет]] [[Ефбет]] [[Sportingbet]] [[Потребител:JohnKeel|JohnKeel]] ([[Потребител беседа:JohnKeel|беседа]]) 08:41, 15 юли 2022 (UTC) ::::: Вероятно е те ще бъдат дискутирани. Има немалко статии, чийто обекти са със съмнителна значимост. Въпрос на желание и време е да се обсъди тяхната значимост. Тази я видях, понеже е новосъздадена, а аз следя от време на време новите статии. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:44, 15 юли 2022 (UTC) ::::::https://en.wikipedia.org/wiki/Bet-at-home.com ::::::https://en.wikipedia.org/wiki/Bet365 ::::::https://en.wikipedia.org/wiki/Betfair ::::::В глобалното wiki не са малко примерите и при написването на статията съм се водил от глобалната структура. Не знам защо в българската версия не се допуска подобна [[Потребител:JohnKeel|JohnKeel]] ([[Потребител беседа:JohnKeel|беседа]]) 08:50, 15 юли 2022 (UTC) == Корекция на код в шаблон == Привет! [[Special:Diff/11472972|Тази корекция]] в {{ш|архив уикипедия изтриване}} е отворила малко нова работа в [[Специални:LintErrors/stripped-tag]]. Предполагам, търсеният ефект е да се избегне задължителното затваряне с {{ш|архив-край}}. Ако е така, да мина ли с бот и да махна {{ш|архив-край}} на всички в категорията „Игнорирани тагове“? --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 03:20, 29 юли 2022 (UTC) dc0kcektyaeo6ai39z5kzow2726arwi 11473757 11473696 2022-07-29T05:39:07Z StanProg 7502 /* Корекция на код в шаблон */ wikitext text/x-wiki {{архиви| * [[/Архив 1/]] 2 май 2007/22 юни 2015 * [[/Архив 2/]] 22 юни 2015/23 март 2018‎ }} == Списъци в Таксокутията == С [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Taxobox&diff=8402905&oldid=8395510 това] чупиш първия булет, когато се въвеждат списъците през шаблона с "*". --<span style="font-family:Old English Text MT">[[Потребител:Termininja|Termininja]]</span> 13:35, 25 февруари 2018 (UTC) == Проблем == Здравейте. Забелязах нещо странно, което според мен е причинено от бота (но може и да бъркам), което не мога да оправя. В няколко от статиите, през които е минал ботът текстовете на някои глави се центрираха на страницата. Например [[Керман]], [[Систан и Балучестан]], [[Мазандаран]]. Може ли да погледнете и евентуално да оправите? Благодаря.--[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 20:23, 29 март 2018 (UTC) : {{ping|Mmm-jun}} [[Систан и Балучестан]] и [[Мазандаран]] са оправени. В [[Керман]] не виждам грешка. Ако откриете още нещо нередно, пишете и ще го оправя веднага. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:31, 29 март 2018 (UTC) :: [[Керман]] също е дефектен - главите История, География и другите надолу по текста.--[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 20:41, 29 март 2018 (UTC) ::: {{ping|Mmm-jun}} Не виждам никакви глави. Да не би да става дума за друга статия? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:49, 29 март 2018 (UTC) ::::Моя грешка! [[Керман (остан)]] --[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 20:56, 29 март 2018 (UTC) ::::: {{ping|Mmm-jun}} Готово! --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:59, 29 март 2018 (UTC) ::::::Благодаря! И още една малка поправка - [[Спящата красавица (балет)]], главата Музика. --[[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] ([[Потребител беседа:Mmm-jun|беседа]]) 21:02, 29 март 2018 (UTC) == Обяснение == Имаш ли някакво логично обяснение за действията, които предприе спрямо мен и в статията [[Уилям Уаймарк Джейкъбс]]?--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 10:31, 2 април 2018 (UTC) : Логичното обяснение го дадох в резюмето на блокирането, където имаше препратка към конкретното нарушение. При връщането на редакцията също в резюмето описах защо я връщам. Правилото е описано по-подробно тук: [[У:ПТВ]] --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:40, 2 април 2018 (UTC) :: Така, а къде по-точно пише, че '''се предприема действие като твоето''' при връщане на 3 редакции (особено в случаи като този, в който има премахване на вандализъм от моя страна – да, многократно)? Очаквам ясен и конкретен отговор, защото това, което си направил, е меко казано скандално. Освен това не си ми отговорил на втория въпрос за статията??--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:01, 2 април 2018 (UTC) ::: Редакцията на Румен не е явен вандализъм, защото в нея има предимно форматиране, както и добавяне на източник в комбинация с премахването на шаблона за източник, добавяне на сортиране и на нормативен контрол. За мен това в никакъв случай не е явен вандализъм. В рамките на 24 часа ти връщаш неговата редакция 4 пъти, без дори да си направиш труда в резюме да опишеш защо я връщаш, да не говорим за започване на дискусия на беседата на страницата или на беседата на Румен. Както е описано в страницата, която поместих по-горе в българската Уикипедия „не е взето официално решение за последствията при неспазване на правилото“, което означава, че администраторите сами могат да преценят какво действие да предприемат. Съобразих се това, което е описано като прието в „чешката, немската и английската Уикипедии“, където срокът е до 24 часа. Имайки предвид, че си редактор с почти 10 години опит, а навлизаш в крайна редакторска война без дори една дума обяснение защо, приех максималният срок за най-удачен. На вторият въпрос съм дал обяснение в самото резюме, както посочих по-горе т.е. „върнат добър принос без показана причина“, което ще рече, че за мен приносът на Румен е добър, а ти при връщането му не си показал причина за връщането. Без причина можеш да връщаш само откровени вандализми. И двамата сте стари редактори и е добре да дискутирате спорните промени. Ако той беше върнал за 4-и път твоята редакция, щеше да бъде блокиран и той за 24 часа защото „администраторите трябва да третират всички страни еднакво“. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:17, 2 април 2018 (UTC) :::: Конкретен и явен вандализъм е промяната на параметрите, които вече съм бил поправил в предната редакция по статията. Не виждам обяснение в резюмето от негова страна или обсъждане на беседата (каквото ти изискваш). Подобни изпълнения се третират като вандализъм и затова директно съм премахнал редакцията му. Оттук започват нещата, а не от моето последвало действие, което е следствие. :::: Освен това в правилото, което си се опитал да приложиш, се говори за тройно връщане, а не четворно. И да, точно така, от всички страни. Не видях да си санкционирал Румен. Абсолютно тенденциозно решение. По този начин той ще продължи да си развява байряка. Можеше да провериш дали не е имало предишни такива прояви, откъдето да се корени директния ми подход. Когато няма конкретно правило в БГ уики, допитай се до други твои колеги преди да предприемаш самосиндикални санкции. :::: Във версията на статията, която в момента е актуална, двата параметъра продължават да изглеждат по неправилния начин от преди моята намеса.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 08:58, 11 април 2018 (UTC) ::::: {{ping|Rebelheartous}} В правилото се говори за „повече от три пъти в течение на 24 часа“. Аз не съм психолог, за да анализирам къде се коренят проблемите във взаимоотношенията между хората. Правило има, а санкциите са по преценка, дори и там, където е препоръчано какво да се направи. Ако има дискусия относно това каква трябва да бъде стойността на параметъра, беше добре (даже според мен задължително) да я цитираш, както и взетото решение. Ако няма взето решение по въпроса е редно да дискутираш това с човека, с който сте на различно мнение. Ако не можете да стигнете до решение, може да се отвори дискусия на страницата за разговори, където всеки да изложи аргументите си. Това, което виждам е, че и във вариантите и на двама ви има категории Английски/Британски писатели т.е. е нормално да е описана двойна националност. Изобщо дискутирайте ги нещата когато сте на различно мнение, за да се изчистват тези неща без да се навлиза в редакторски войни.--[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:15, 14 април 2018 (UTC) == Изтрита страница Ангел Тошков == Здравейте. Страницата Ангел Тошков е изтрита на 9-ти април. Заявката за изтриване е направена на 26-ти март, като последното гласуване е направено на 30-ти март. В периода след 30-ти март до 9-ти април страницата е обновена напълно, съгласно направените препоръки. Може ли да бъде възстановена страницата в последната и редакция направена от мен на 9-ти април 2018 г. [[Потребител:Христо-Р|Христо-Р]] ([[Потребител беседа:Христо-Р|беседа]]) 14:32, 10 април 2018 (UTC) : Дори след последните редакции не става ясна енциклопедичната значимост на обекта на статията. Преди същинското изтриване последната версия на статията е преценена спрямо критиките. Моля вижте [[У:ЗХ]]. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 14:53, 10 април 2018 (UTC). Преди редактирането прочетох внимателно препоръките и изискванията в [[У:ЗХ]] и [[У:НЕЕ]]. Новия текст е съобразен именно с тях и проверките препоръчани там. Енциклопедичната значимост на обекта е значителна, не само в регионален мащаб "Личност от Златица", но и в национален, в сферите в които се изявява. Това личи ясно от изложения материал след последната ми редакция, както и от направеното сравнение с повече от 20 страници на български учени (основно инженери в електротехника и програмиране). : Важно е страницата да бъде възстановена, ако е необходимо с нужните корекции, или да бъде създадена отново. В нашия регион, а и в страната, не са много личностите от такъв мащаб. Събраните материали, които са налични за създаването на тази страница са значително количество и могат да се подберат онези, които са необходими, ако уточнете кои критерии не са били изпълнени. --Поздрави [[Потребител:Христо-Р|Христо-Р]] ([[Потребител беседа:Христо-Р|беседа]]) 19:02, 10 април 2018 (UTC) :: Статията е изтрита след гласуване. Единственият вариант да бъде възстановена или пресъздадена е да има значителна промяна в значимостта на обекта в сравнение с изтрития вариант на статията. Вероятността това да се случи в момента е 0.01%. Моята препоръка е оставите тази статия и ако имате интерес – да работите по някоя съществуваща статия, чийто обект е достатъчно значим. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 19:38, 10 април 2018 (UTC) == Ковачеви == Ще провериш ли, молим те, Владислав и Владимир Ковачеви къде са родени според Руменин - при нас неясно защо пишеше Скопие (къдото баща им може да е бил учител) и едно айпи го смени към по-логичното Щип. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:03, 18 април 2018 (UTC) : Владимир М. Ковачев го дава роден в Скопие, а Владислав го няма в Руменин, но едва ли е роден в друг град ;). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:17, 18 април 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} Освен това датата на раждане е 6 януари 1875, а виждам, че в статията за Владислав е дадена 8 ноември 1975. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:19, 18 април 2018 (UTC) : Хъм - кво да правим? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:58, 18 април 2018 (UTC) :: {{ping|Мико}} Приемаме Щип и 6 януари 1875 за място и дата раждане на двамата. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 19:16, 18 април 2018 (UTC) :::Дали са близнаци? Аз досега мислех, че са породени? И Щип на базата на Николов? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 19:21, 18 април 2018 (UTC) :::: {{ping|Мико}} На няколко места пише, че са близнаци. Освен това в разни източници датата на Владислав е дадена като 6 януари. Щип ми се вижда най-вероятния град. Притеснява ме това, че Владислав го няма в Руменин. Освен това датата на смърт и датите на производство на Владислав в статията съвпадат с тези на Владимир от Руменин. Съвпадат и 22-ри полк и Соф. кр. батальон. Да не сме оплели нещата пак? <del>Снимката на Владислав е с една "2" на пагоните, а има един Владимир Димитров Ковачев от Добрич, който е служил в полк с тази номерация (2-ри арт. полк). Това трябва да се проучи малко по-добре според мен.</del> --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 19:55, 18 април 2018 (UTC) :::: В Историческия архив на Нац. библиотека има 4727 документа за Владислав Ковачев. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:40, 18 април 2018 (UTC) :::: <del>{{ping|Ilikeliljon}} е пооплел нещата [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2&type=revision&diff=7583070&oldid=7480689]. Връщам промяната. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:58, 18 април 2018 (UTC)</del> :::::{{ping|StanProg}} какво е станало? Нещо съм смесил две лица ли?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:54, 18 април 2018 (UTC) :::::: {{ping|Ilikeliljon}} По-вероятно е Руменин да е сбъркал. Имам някакви спомени, че когато въвеждахме полковниците говорихме с теб за някакъв подобен проблем и е твърде вероятно след проверка да сме оставили тази промяна в статията за Владислав, защото най-вероятно там ѝ е мястото. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 02:16, 19 април 2018 (UTC) В Николов го има само Владислав и в онлайн изданието пише роден "5 11875, Щип", което може да е 5 януари (а може и 6) или ноември - требва да се погледна хартията. Засега както сме ги оставили не са близнаци :). --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 04:54, 19 април 2018 (UTC) == Снимка == Този [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2#/media/File:Bulgarina_Officer_in_Prilep_in_WWI.jpg] го качих заради фотографа Димкаров - ако случайно ти е познат. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:21, 28 април 2018 (UTC) == Полиция на България/Структура == Здравей! Видях, че си изтрил ненужната отделна страница за структурата на мвр, но на подстраницата на Полиция на България, която бях направил(Структура) също пише, че е "преместена в основната статия". В основната статия не виждам да има нищо преместено. Къде се намира страницата или съдържанието й в момента? Приятен ден! -[[Потребител:BeckMega|BeckMega]] ([[Потребител беседа:BeckMega|беседа]]) 20:55, 4 юли 2018 (UTC) :: Аха, ясно сега е в страницата на МВР. Въпросът е че в България структурите на Полицията са към МВР и ако някой иска да намери тази структура, ще напише просто "полиция структура", а не примерно "структура на мвр". Има ли начин да измислим нещо, за да е по-лесно на обикновените потребители? Аз ще направя редирект от страницата на полицията към тази със структурата, но може да има и по-добри варианти. :D Мерси, приятен ден! -[[Потребител:BeckMega|BeckMega]] ([[Потребител беседа:BeckMega|беседа]]) 21:03, 4 юли 2018 (UTC) ::: {{ping|BeckMega}} Не съм запознат коя точно част от структурата на МВР представлява структура на полицията и изобщо дали има нещо такова, което може да се отдели от структурата на МВР. В руската езикова версия на статия [[Полиция на България]] има някаква структура. Може и в българската да се направи по подобен модел, стига тази структура да е правилна. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 23:07, 4 юли 2018 (UTC) :::: {{ping| StanProg}} Ето скрийншот от сайта на МВР. <nowiki>[[File:Osn.strukturi-mvr.png|thumb|Osn.strukturi-mvr]]</nowiki> Тук ясно можеш да разбереш коя част от структурата на МВР, хората разбират под "полиция". До колкото до руската версия- тя е грешна и тези дирекции са с други имена и скоро ще я оправя. Но тъй като ти премести структурата на полицията в [[Министерство_на_вътрешните_работи_на_България| страницата на мвр]], тя просто ще седи там(реално там и е мястото, но обикновените хора според мен не знаят коя дирекция дали е към мвр,или към полицията и тн.) и за сега просто съм сложил редирект от [[Полиция_на_България| статията за полицията]] към [[Министерство_на_вътрешните_работи_на_България#Структура| структурата на мвр]]. --[[Потребител:BeckMega|BeckMega]] ([[Потребител беседа:BeckMega|беседа]]) 11:16, 5 юли 2018 (UTC) ::::: {{ping|BeckMega}} Това означава ли, че „Полиция на България“ всъщност има официално наименование Главна дирекция „Национална полиция“ ? Ако е така, трябва статия „[[Полиция на България]]“ да се премести като [[Главна дирекция „Национална полиция“]]. Съответно в тази статия може да се опише структурата, но само тази на Полицията (т.е. на Главна дирекция „Национална полиция“), не на цялото МВР. Не се притеснявай за обикновените хора, за нас е важно да описваме обектите на статиите с най-актуалните им официални наименования, защото иначе внасяме допълнително объркване. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:27, 5 юли 2018 (UTC) :::::: {{ping| StanProg}} Не, Главна дирекция "Национална полиция" не е цялата полиция. Затова пратих снимката. Почти всичко без последните 3 могат да се определят като "Полиция". Хората от СОБТ, от Гранична полиция, от ГДБОП - всичките са полицията. Затова от начялото казах, че е малко объркано :D Щом казваш да не се притеснявам за обикновените хора- в момента както са статиите са най-точно и коректно описани. Всичките структури, които хората описват под "полиция" са към МВР и това е най-правилното. Сега ще обновя и тази руска версия, за да бъде актуална. --[[Потребител:BeckMega|BeckMega]] ([[Потребител беседа:BeckMega|беседа]]) 14:33, 5 юли 2018 (UTC) == Капитан == Тука се появи едно свидетелство от МОО [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Armensko_Makedono-Odrinsko_Opulchenie_1B.jpg], но нещо не разчитам подписа. Капитан Тончев ми седи, но не намирам такъв из МОО. Некви идеи дали имаш, за да използваме подписа? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 05:10, 13 юли 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} В моите книги няма капитан Тончев към 1914 година. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:58, 13 юли 2018 (UTC) ::Да - и аз не открих - нещо друго ще да е. Благодарим. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:06, 13 юли 2018 (UTC) ::За мене е Стойчев.--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:36, 13 юли 2018 (UTC) ::: Стойчев със сигурност ще има, но вероятността за грешка е огромна. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:39, 13 юли 2018 (UTC) ::: Аз си мислех за Фотев, но такъв няма. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:40, 13 юли 2018 (UTC) == Георги Апостолов == Некъв майор Георги Апостолов от Крива паланка с Дървингов нещо [https://www.google.com/search?client=firefox-b&biw=1920&bih=923&tbm=bks&ei=KotNW7qfJZKjmwXrvauoCg&q=%22%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D1%80+%D0%BE%D1%82+%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%22&oq=%22%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D1%80+%D0%BE%D1%82+%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0+%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%22&gs_l=psy-ab.12...11866.12923.0.13547.3.3.0.0.0.0.84.229.3.3.0....0...1c.2.64.psy-ab..0.0.0....0.y6DA67RpPGk] вероятно 11 дивизия е уреждал? Имаме и къде е учил военно дело [http://www.mni.bg/2017/11/blog-post_24.html]. Дали има нещо смислено за него? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 06:46, 17 юли 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} Много слаба военна кариера е имал. Още като майор излиза в запаса, достига до подполковник, а като длъжност най-вероятно до командир на отделение от 2^-ри артилерийски полк. Ако е значим с нещо друго мога да помогна със съвсем малко информация за военната му кариера. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:51, 17 юли 2018 (UTC) ::Не това е - явно не става. Много ти благодаря. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:52, 17 юли 2018 (UTC) Постъпването във Военното училище ли се брои за начална дата на службата във войската или назначението след уволнението? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:11, 17 юли 2018 (UTC) : От двете се брои постъпването (иначе може да постъпи на служба преди да е постъпил във Военното училище), но понеже на повечето офицери не им се знае кога точно са влезли, пиша датата на завършването (т.е. най-ранната дата за която знам). Годините на постъпване могат да са различни при завършилите даден випуск, например завършилите 8-и випуск за постъпили от 1882 (Протогеров) до 1886 г. (Константин Жостов) в училището. В руските списъци на генералите по старшинство си има точна дата на постъпването, а вероятно и в нашите, но ги нямам. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:54, 17 юли 2018 (UTC) == Морското Училище в периода 1945 – 2002 г. == Здравейте, прочетох забележката Ви, благодаря! Текстът е написан лично от цитирания автор, който няма собствен адрес във Вики. Написах затова в статията изрично източника още в първия абзатц, но става ясно, че очаквате друго. Какъв е коректният начин за посочване на източника в този случай: написано от господина до мене на база негов личен професионален опит, не ползва нищо друго за въпросния текст освен личните си спомени и бележки.--Cherno More (беседа) 05:18, 19 юли 2018 (UTC) --[[Потребител:Cherno More|Cherno More]] ([[Потребител беседа:Cherno More|беседа]]) 17:21, 19 юли 2018 (UTC) : {{ping|Cherno More}} Разбирам Ви прекрасно, но мисля, че мястото на тези спомени и бележки не е в Уикипедия. Информацията в статиите трябва да бъде подкрепена от надеждни източници, а в случая имаме спомени и бележки на трето лице, които дори не са издадени. Принципно спомените не са най-достоверния източник на информация. Освен това е задължително информацията в Уикипедия да бъде проверима, а ние няма как да направим това с тази информация. Моят съвет е на базата на надеждни източници, като книги и статии, както и на базата на информация от текущия и [http://old-www.naval-acad.bg/ стария сайт] на училището да развиете статията [[Висше военноморско училище (Варна)]] за съответния период. Можете да ползвате информацията от о.р. инж.кап.2 р. Атанас Спасов Точков като насочваща, за да потърсите тази информация в други източници, които да цитирате. По отношение на тези спомени, те могат да се публикуват в подходящ блог, форум или фейсбук група, където да достигнат до повече хора. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:13, 19 юли 2018 (UTC) Благодаря за добрата идея относно насочването, ще сменим подхода в този смисъл.--[[Потребител:Cherno More|Cherno More]] ([[Потребител беседа:Cherno More|беседа]]) 21:40, 19 юли 2018 (UTC) : {{ping|StanProg}} Здравейте, направихме редица промени в духа на дискутираните с Вас, моля за преглед и препоръка, ако има нужда от още редакции. Благодаря за усилията Ви!--[[Потребител:Cherno More|Cherno More]] ([[Потребител беседа:Cherno More|беседа]]) 15:42, 23 юли 2018 (UTC) :: {{ping|Cherno More}} Слях статията с [[Висше военноморско училище (Варна)]], като запазих цялото съдържание. Разделът за периода след ВСВ не е в най-добрият вид в който може да бъде един раздел от статия в Уикипедия, но е добро начало. Благодарим ви за приносите. Ако разполагате с още материали, можете да обогатявате статията с важна информация. Ако имате нужда от помощ с нещо, пишете на тази беседа. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:54, 23 юли 2018 (UTC) == Дрангова чешма == Здрасти - [http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=286 тука] има много яки снимки от освещаването на чешмата с владиците и прочие. Автор е обаче поручик К. Б. от Пети полк [http://focus-radio.net/%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%81%D0%B5-101-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE/]. Знам, че е идиотско, но пък дали неможе отнекъде да излезе кой е, че и да е умрел преди 48 година. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:14, 20 юли 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} Нямаш късмет. Сред имената на половината офицери от полка през войната няма К. Б. (има К. А., К. Ч., К. Р. и К. К. - всичките поручици). --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:02, 23 юли 2018 (UTC) ::Според мен инициалите може и да са Х.Б. Този в центъра е Дрангов, но кой е офицерът до него?--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:08, 25 юли 2018 (UTC) == Никола Ножаров == Капитан родом от Неврокоп, участник в 9 август и във Върховния комитет. Дали го има? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 05:35, 26 юли 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} о.з. подполковник е с рехава военна кариера, но щом е имал революционна дейност става. Предполагам, че заради това 3 пъти се е уволнявал от служба. Материали има. Мога да направя една малка статия, а ти да я допълниш, ако има с какво. Имаш ли поне 2-3 изречения за революционната му дейност? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:43, 26 юли 2018 (UTC) ::Само по Гугъл Букс, но според мене става.--[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:32, 26 юли 2018 (UTC) ::: {{ping|Мико}} ОК ще направя първоначалната, ти допълвай след това. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:33, 26 юли 2018 (UTC) ::: {{ping|Мико}} [[Никола Ножаров]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:22, 26 юли 2018 (UTC) ::::1. Ако това ти е представата за мижава статия, просто в никъв случай не задълбавай да четеш за македонския бандитизъм :). 2. Безценен си. Довечера ще разцъкам две-три изречения.--[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:31, 26 юли 2018 (UTC) == Георги Караюрданов == Имаме ли [[Георги Караюрданов (географ)]] или Карайорданов, полковник, бил е шеф на Държавния географски институт. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 05:58, 29 юли 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} В Офицерският корпус го дават като пом. началник, но предполагам, че после може да е станал началник. Ще допиша статията. Чудя се дали да не го преместя на „офицер“, понеже това му е основната кариера в периода 1893 – 1919. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:14, 29 юли 2018 (UTC) : Изцяло както прецениш. Началник е бил към 29 - виж на корицата на книгата му: Директор на Географическия инсититут. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:26, 29 юли 2018 (UTC) == Грешка == Здрасти. Минавам да спомена за една грешка, която забелязах – {{diff|8650964|8610614|тук}} ботът е сложил допълнителен span таг в началото на беседата (виж и в края), с което цветът на текста се припокрива с този на фона (след време може да попадне и в [[Специални:LintErrors/misc-tidy-replacement-issues]], тъй като span обвива div, а div > span, small и другите инлайн тагове). Другото е, че е пипнал коментар на Борислав, намращ се още в първия раздел. Реших да пиша на теб, тъй като аз съм казал, че няма да пипам в беседите. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 07:10, 15 август 2018 (UTC) : {{ping|Ted Masters}} Благодаря. Оправих го. Над 16000 грешки бяха оправени за 2 дена и сигурно има и някоя друга грешка добавена. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:31, 15 август 2018 (UTC) == Кръстосана Продажба == Здравей StanProg би ли ми разяснил защо страницата е изтрита и то бързо?{{неподписано|Valery.kolchev}} : {{ping|Valery.kolchev}} Страницата е изтрита от мен на 19 октомври 2017 защото е била с безсмислено съдържание. След това на 20 август 2018, след като е създадена с някакво смислено съдържание, [[Потребител:Vodnokon4e]] я е преместил в Инкубатора ([[Уикипедия:Инкубатор/Статии/Кръстосана продажба]]), защото „не съответства на критериите на Уикипедия за статия“. Можете да продължите да работите по нея на новия адрес и когато стане достатъчно добра може да се премести обратно. Като за начало, можете да я структурирате малко по-добре и да [[Уикипедия:Цитиране на източници|цитирате точно източниците си]]. Поздрави! --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 21:09, 20 август 2018 (UTC) Много съжелявам, че ви ангажирах излишно със създаването на НЕсъдържателен текст, който не отговаря само на критериите на българската Уикипедия. Няма да се повтори. Както във всичко в тази държава и тук нещата са опорочени чрез лична преценка. Още веднъж извинете ме, желая ви успех!{{неподписано|Valery.kolchev}} :: {{ping|Valery.kolchev}} Ето как изглеждаше съдържанието на статията, която изтрих на 19 октомври 2017. Другото съдържание на статията го има в Инкубатора. Можете да подобрите статията, ако имате желание. <pre> == Източници == <references /> {{Биография инфо | име = {{източник||2017|10|19}} | портрет = dot.png | портрет-описание = | px = | описание = | наставка = | роден-дата = [[]] [[]] | роден-място = [[]], [[]] | починал-дата = [[]] [[]] | починал-място = [[]], [[]] }} </pre> --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:03, 21 август 2018 (UTC) == Жечо Атанасов == Здрасти, абе тоя [[Жечо Атанасов]] в първия източник в статията пише, че е командвал четвърти конен полк след 9 септември. Можеш ли да намериш нещо за него, евентуално някакво потвърждение?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 07:42, 11 септември 2018 (UTC) : {{ping|Ilikeliljon}} Няма как да е бил командир на 4^-и конен полк. Най-много на някой взвод от полка да е бил командир. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:57, 11 септември 2018 (UTC) == Начов? == Тука засичам едно писмо [http://www.oldprilep.com/poshtenski-koverti/#!prettyPhoto[Gallery]/1/] и клошарската ми душа вика, че може да се използва подписа на тоя полковник Начов? Начовичъ?, ако е смислен... --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:23, 17 септември 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} На мен на Рачов ми прилича, но не намерих подходящ кандидат за този Рачов/Рачев/Начов/Начев. Подпис не виждам. Иначе картичката е от Първата световна война. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:06, 17 септември 2018 (UTC) : Ако трябва да съм по-точен е снимана след 20 май 1917 година. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:09, 17 септември 2018 (UTC) : Да. Ок. Нема - нема. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:12, 17 септември 2018 (UTC) От Александър Кожухарски от Паланка и от Сотир Коматов от Крушево излиза ли нещо? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:27, 3 октомври 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} Няма ги и двамата. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:49, 3 октомври 2018 (UTC) : Втория може да е запасни подпоручик през ПСВ (Сотир Георгиев Коматов, взводен командир в 16-и полк), но в Руменин няма информация за него. [http://archives.bg/wars/SEARCH-f-1]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:54, 3 октомври 2018 (UTC) ::ОК - благодарим. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:16, 3 октомври 2018 (UTC) == [[Антон Кусев]] == Тоя май става, нали? Имам година и място на раждане - 1860, Прилеп, и година на завършване на пехотното юнкерско училище в Киев - 1881.--[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:07, 13 октомври 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} Става да, командир на полк по време на Балканската война – достатъчно е като значимост. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:25, 13 октомври 2018 (UTC) :: И на [[Десета пехотна беломорска дивизия]] според текста ни. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:28, 13 октомври 2018 (UTC) А брат му Пантелей/Панталей Кусев? - и за него имаме и двете училища. Неква драма има в Босилеград в 13 година къщо гледам. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:29, 13 октомври 2018 (UTC) : Брат му е военен лекар, майор, не знам дали има значимост като военен лекар. Твърде надолу е в йерархията. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:35, 13 октомври 2018 (UTC) ::Сложих го в [[Прилепчани]]. Какви са му годините да го сложа в шаблона? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:45, 13 октомври 2018 (UTC) ::: Само дата на смъртта на Антон знам (сложиш я в Прилепчани), на Пантелей нямам. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:03, 13 октомври 2018 (UTC) Твой е Антон. И ако нещо за Пантелей има да добавиш в Прилепчани. Аз малко странно го линкнах в шаблона към списъка. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:25, 13 октомври 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} Готов си, само прегледай категориите си. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:17, 14 октомври 2018 (UTC) ::Остатъци беха. Има в Танчев некой си Наум Г. Македонски от Костурско учил в ГЩ академия в Санкт Петербург - дали може да го идентифицираме? --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:40, 14 октомври 2018 (UTC)--[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:40, 14 октомври 2018 (UTC) ::: Поручик е. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:29, 14 октомври 2018 (UTC) ::::А родно место? Че съм го пъхнал в [[Костурско]]. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:31, 14 октомври 2018 (UTC) ::::: {{ping|Мико}} Пише Костурско, Македония. Няма точно населено място. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:23, 14 октомври 2018 (UTC) == Центриране == Надявам се че в статиите центрирането на таблиците продължава да работи и след [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%3AShadeOfGrey&type=revision&diff=8786369&oldid=5971731 промените]. Поздрави, --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 14:51, 15 октомври 2018 (UTC) : {{ping|ShadeOfGrey}} Грешката е моя. Оправих я. Част от промените са правени ръчно и понякога в бързината допускам грешки. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:54, 15 октомври 2018 (UTC) :: Ясно, благодаря. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 15:06, 15 октомври 2018 (UTC) == Дерманци == Здравейте StanProg, вчера добавих текстове за село Дерманци, които сте блокирали. Бихте ли обяснили защо? <small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Zelenodetstvo|Zelenodetstvo]] ([[Специални:Contributions/Zelenodetstvo|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Zelenodetstvo|беседа]]) </small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> : {{ping|Zelenodetstvo}}Съдържанието беше неенциклопедично. Статията беше защитена за 1 ден, като защитата ще изтече днес в 22:13. Ако искате да допринесете в нея, обърнете внимание на енциклопедичността и цитирането на надеждни източници по отношение на информацията, която добавяте. Ако разполагате с източници, които да потвърждават твърдения, които вече са в статията, можете да ги добавите. Прегледайте [[Уикипедия:Цитиране на източници]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:52, 17 октомври 2018 (UTC) Изброявах разстоянията до съседните населени места, как местните наричат селото си и че магистралата ще минава наблизо. Добре, ще потърся източници, но очевидно за някои неща няма как да има източници. Например, какъв е климатът през зимата, или дали е варовита водата. Благодаря Ви и поздрави<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Zelenodetstvo|Zelenodetstvo]] ([[Специални:Contributions/Zelenodetstvo|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Zelenodetstvo|беседа]]) 12:40, 17 октомври 2018‎&nbsp;[//bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:StanProg&diff=next&oldid=8792338 ''(проверка)'']</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> Здравейте StanProg, страницата на Дерманци продължава да е заключена. Не съм сигурен, че философията на Уикипедия е да има цензура по Ваша преценка, че част от текст не е енциклопедична. Така че, ако обичате, направете така, че да не демотивирате хората, които отделят от времето си, за да обогатяват Уикипедия. Също така, бихте ли дал някаква реална дата и час (с уточнение дали е GMT, или GMT+2, etc.), в която ще се опитам отново да отделя от времето си, за да допълня крайно малкото информация, която съдържа страницата, без това да срещне Вашата субективна преценка кое е енциклопедично и кое не. Благодаря Ви. :: {{ping|109.107.65.190}} Защитата е премахната. Оставаха по-малко от 2 часа до изтичането. Можете да работите по статията. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:33, 17 октомври 2018 (UTC) == [[Димитър Бакалов (свещеник)]] == Наистина е '''трагично''' Вие да настоявате да признаваме страници във фейсбук за достоверен източник. С цялото ми уважение към усилията положени, за да бъде събрана тази информация, аз вярвам, че не е невъзможно да се направят допълнителни усилия тази информация да се представи в уебсайт или статии в достоверен медиен източник, т.н. '''Фейсбук страници не попадат''' в категорията на достоверен източник, засега. Може някой да повдигне въпроса пред [[Джими Уейлс]].[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 00:05, 18 октомври 2018 (UTC) : {{ping|Radiohist}} Ако можете да ми цитирате къде точно пише, че официални фейсбук страници на държавни институции, публикуващи биографични справки за личностите, които са в обхвата на институциите, не са достоверен източник на информация? Също така би било добре да цитирате къде точно прочетохте, че това е „фен страница“? В противен случай, бих си помислил, че умишлено подвеждате другите редактори с резюмета на редакции. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 00:22, 18 октомври 2018 (UTC) :: {{ping|StanProg}} Моля Ви недейте да бъдете нападателен спрямо мен. Моя грешка, че я нарекох фен страница. Но това не променя фактът, че никъде не пише, че фейсбук може да се използва като източник. Фейсбук попада в категорията на лични сайтове, а виждате какво пише за тяхната употреба като източници. Вие сте човекът, който желае да използва фейсбук като източник, съответно Вие трябва да поясните къде точно в [[Уикипедия:Благонадеждни източници|У:БИ]] пише, че това е разрешено.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 00:33, 18 октомври 2018 (UTC) ::: {{ping|Radiohist}} Източникът на информация е „Исторически Музей Попово“ т.е институцията, която съхранява и обработва информация за обекта на статията (свещеник Димитър Бакалов). Конкретен автор няма, което е обичайно при биографичните справки от подобни институции. Те обикновено се изготвят от уредника или уредниците на музея. Фейсбук е просто платформа, която музея официално използва и на която е публикувана информацията. Фейсбук не е източник на информацията. Официалната фейсбук страница просто гарантира, че източник на информацията е музея. По отношение на надеждността няма никакво значение дали информацията е отпечатана на зелена хартия, на брошура, на табло, дали е част от научен доклад, дали е на PDF, във видео или е публикувана в Большая советская энциклопедия. Има значение само дали източникът е надежден по отношение на информацията, а Историческият музей е такъв. Ако разбира се е публикувана на някоя страница, фейсбук или уеб в чист текстов вид, без да е доказано, че това наистина е написано от надежден автор, не бих я посочил като надежден източник. Към момента по статията нямам друга информация или източници. Когато ми попадне допълнителна информация ще я добавя и ще посоча източника. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 01:10, 18 октомври 2018 (UTC) :::: {{ping|StanProg}} Ще съм Ви безкрайно благодарен за обещанието споменато в последния абзац. Благодаря.[[Потребител:Radiohist|Radiohist]] ([[Потребител беседа:Radiohist|беседа]]) 01:20, 18 октомври 2018 (UTC) == [[Иван Хамамджиев]] == От него става ли нещо? Бил е окръжен управител в Сер, а преди това служител по консулствата. --[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:20, 18 октомври 2018 (UTC) : {{пинг|Мико}} Готово! --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 01:05, 19 октомври 2018 (UTC) : Всъщност най-вероятно този, който е бил окръжен управител в Сяр и консул е Иван Георгиев Хамамджиев – търговски агент, не е офицера Иван Костов Хамамджиев. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 01:08, 19 октомври 2018 (UTC) ::Абсолютно си прав щом са двама. Благодаря.--[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 04:41, 19 октомври 2018 (UTC) == Изтрита страница на Църква Пробуждане == Здравейте, изтрита е страницата на Църква Пробуждане. Организацията е легитимна и регистрирана по закона за вероизповеданията. Каква е причината да се снема от онлайн пространството информация качена за нея? {{неподписано|Danailyovev|16:26, 23 октомври 2018}} : Причината е „недостатъчна енциклопедична значимост“. Това, че една организация е легитимна и регистрирана по закона за вероизповеданията не означава, че има достатъчна значимост за да има статия в енциклопедия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 13:45, 23 октомври 2018 (UTC) == Редакция по нова страница == Здрасти, преди няколко дена създадох страница за един от актьорите от сериала [[София - Ден и Нощ]] Адриан Зурков. Актьора има още няколко роли в холивудски продукции и мисля, че профила му тук вече има енциклопедична стойност. Тъй като събирах повече информация за него вероятно съм допуснал някои твърдения да изглеждат като реклама (това, че има приятелка например). Дали е възможно просто да редактирам текста или да ми посочите местата, които смятате за реклама, и да върнем страницата онлайн? Благодаря --[[Потребител:Nikincce|Nikincce]] ([[Потребител беседа:Nikincce|беседа]]) 14:25, 27 октомври 2018 (UTC) : {{пинг|Nikincce}} В IMDB не виждам никаква информация за ролите на обекта в двете холивудски продукции, което не значи, че не е имал роля, а по-скоро говори за значимостта на тези роли. В реалити сериала участват почти изцяло непрофесионални актьори, като изключим 1-2-ма. Тук не става дума, че твърденията са реклама, а по-скоро, че обектът на статията няма достатъчна енциклопедична значимост т.е. няма достатъчно значими постижения в областта си, които да предполагат включването му в Енциклопедията с отделна статия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:59, 27 октомври 2018 (UTC) :: {{пинг|StanProg}} Адриан Зурков е освен актьор, а също фитнес инструктор и спортист, вдъхновяващ много хора да променят живота си, да започнат да тренират и да се хранят правилно. Развива собствена верига фитнес салони в САЩ, което е показателно за успехите му. Развива личния си уебсайт и блог, в който разказва за различните моменти по пътя на здравословното хранене. Относно сериала, то той има своя Wiki страница и защо потребителите тук да не разберат повече и за самите актьори? Търсейки добрия тон и решение в тази ситуация, давам за пример друга страница, която виждам, че е от години в Wiki и е отново на фитнес инструктор, помагащ на хората да живеят по - добре. Пример: [[Лазар Ангелов]] --[[Потребител:Nikincce|Nikincce]] ([[Потребител беседа:Nikincce|беседа]]) 15:02, 29 октомври 2018 (UTC) == МИР (партия) == Здравейте, моля за информация защо бе изтрита страницата. [[Потребител:Netbot|Netbot]] ([[Потребител беседа:Netbot|беседа]]) 17:58, 12 ноември 2018 (UTC) : {{ping|Netbot}} поради ниска енциклопедична значимост. Обектите на статии трябва да имат енциклопедична значимост, преди да има статия за тях. Виждам само взето решение за учредяване на партия на същия ден в който е създадена статията. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 19:01, 12 ноември 2018 (UTC) == Климент Карадимчев == Тоя е бащата на Борис Карадимчев - офицер е. Дали има неква значимост? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:04, 18 декември 2018 (UTC) : Да, бил е началник на Въздушното училище. Ще създам начална статия и ще ти пиша да допълниш. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:13, 18 декември 2018 (UTC) ::А, аз немам нищо откъм бандитизма. Видех, че Алиса е направила шаблон:Карадимчеви и вътре е червена. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:18, 18 декември 2018 (UTC) == Георги Миндов == Здрасти, абе тука в [[Георги Миндов]] има едно изречение за участие в Първата световна война като офицер, но силно ме съмнява да е същият - ти имаш ли някаква информация?-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:37, 19 декември 2018 (UTC) : {{ping|Алиса Селезньова}} Съвсем друг е. Подполковник Георги Василев Миндов е роден на 17 юни 1882 в Ямбол. Премахнах съдържанието. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:46, 19 декември 2018 (UTC) ::Много благодаря.-- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:48, 19 декември 2018 (UTC) == Пантелей Митров == Същият въпрос? Прилепчанин е. Всъщност май е Панталей. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:02, 19 декември 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} Той няма сериозна военна кариера. Като капитан е уволнен, после за войните като запасни е мобилизиран, но не служи като нещо съществено. Явно с нещо друго се е занимавал много повече, отколкото да служи. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 19:13, 19 декември 2018 (UTC) : [https://books.google.bg/books?id=_pfiAAAAMAAJ&q=%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B9+%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF&dq=%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B9+%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwitzb2iuazfAhXCp4sKHYkYBj4Q6AEIKTAA] Има некви неща, ама и тука нищо съшествено. Благодарим. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 19:21, 19 декември 2018 (UTC) == Стойчев == Тука намирам една снимка на некой си Стойчев [[:File:Bugarski voen komandant Stojcev vo Bitola.jpg]] - комендант бил на Битоля, но не можах да го идентифицирам, за да не ходи зян снимката. Ако се сещаш... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:12, 24 декември 2018 (UTC) : {{ping|Мико}} [[Иван Стойков]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:12, 24 декември 2018 (UTC) == Бохос Бохосян == Здравей, дали имаш някаква информация за полк. [[Бохос Бохосян]]. Благодарности!--[[Потребител:Спасимир|Спасимир]] ([[Потребител беседа:Спасимир|беседа]]) 15:51, 11 януари 2019 (UTC) : {{ping|Спасимир}} Допълних. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:35, 11 януари 2019 (UTC) ::Чудесно, благодаря!--[[Потребител:Спасимир|Спасимир]] ([[Потребител беседа:Спасимир|беседа]]) 21:37, 11 януари 2019 (UTC) == Премахване на линк... за пореден път == И ето, че отново се срещаме, по старата изпипана схема. Мога ли да задам невинния въпрос - Защо пак съм трън в очите ти, господин администратор в Уикипедия? Отново виждам, че си премахнал два мои източника в две страници, които редактирах, с обосновката, че не са "надеждни източници". Интересното, обаче, е че не си премахнал съдържанието, добавено от мен, а единствено източника. Не знам дали забелязваш, но цялата страница няма един източник и когато аз добавя такъв, и реално докажа откъде съм взел информацията, това се превръща в проблем? Защо? Каква ти е обосновката този път? Добавил съм доста надеждна информация от сайт, който притежава огромен обем съдържание на здравна тематика и който дори е цитиран от Медицинския университет във Варна. Кое е "надежден източник"? Отново липсата на ясно посочени правила води до субективно интерпретиране и еднолично вземане на решения... След като страницата няма източници, тогава защо има съдържание? Аз викам направо да се изтрие цялата страница и това смятам да направя, ако не бъдат добавени "надеждни източници" в нея. [[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]] ([[Потребител беседа:HardFluffer|беседа]]) 16:45, 17 януари 2019 (UTC) : Не е нормално в статия за заболяване, по отношение на причините за заболяването да се цитира автор, за който няма информация да е медицинско лице и специалист в областта. Погледни английската версия на статията в раздел "Causes" какви източници са цитирани и прецени доколко този, който си предоставил е на същото ниво. Информацията е оставена в случай, че се открие надежден източник, който да я потвърди. Ако мине достатъчно време и надежден източник не е предоставен, информацията ще бъде премахната. Не можем да добавим нужните източници на всички статии, но няма да решим проблема и като добавяме ненадеждни такива. Ако в научен труд на Медицинския университет във Варна е цитирана съответната статия на господин „П. Стилянов“, тогава определено може да се приеме, че източникът е надежден по отношение на заболяването. Ако смяташ, че редакцията ми не е добра, можеш да отвориш тема в беседата на статиите или да пишеш на страницата за разговори, за да могат и други редактори да си кажат мнението. Нямам никакъв проблем да се съобразя с общността, ако сметне, че предоставеният източник е надежден. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:26, 17 януари 2019 (UTC) :: Заповядай: http://journals.mu-varna.bg/index.php/vmf/article/view/2866/2321 Сваляш си файла, отиваш на литература, на 34-ия цитиран източник. Ако това не е достатъчна причина да се остави източникът, не знам кое е. Но съм убеден, че отново ще се намери оправдание, така че очаквам да видя какво ще е. --[[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]] ([[Потребител беседа:HardFluffer|беседа]]) 09:50, 18 януари 2019 (UTC) ::: Това не е научна статия, а работа на студентки. Самият факт, че не е цитиран нито един научен източник трябва да ти говори достатъчно. Цитирането на blitz.bg и статии като „Приложна магия: Наръчник на отровителката“ ясно показват колко научна е тази публикация. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:37, 18 януари 2019 (UTC) :::: Това, че е правено от студентки означава, че не може да е научен работа? Нали знаеш, че студентите имат научни ръководители, които започват от доцент нагоре? Или може би това не е достатъчно? А това, че Уикипедия е използвана като източник на информация не прави ли труда надежден? Или искаш да ми кажеш, че Уикипедия не е надежден източник на информация? Впрочем, преди време те питах защо blitz се допускат в Уикипедия и ти каза, че няма проблем, ако информацията е надеждна - Е, последно има ли проблем или няма? Защото ако няма, тогава не виждам причина да отбелязваш blitz, за да подкрепиш тезата си. Виждам, че имаш проблем конкретно с мен и продължавам да недоумявам откъде идва той, но с подобно държание просто ще прогониш всички хора, които имат някакво желание да се ангажират с Уикипедия и да допринасят. Изглежда, че вариантът, който остава пред мен, е да се обърна към администраторите на англоезичната Уикипедия, за да потърся съвети и помощ, тъй като в българоезичната не срещам никакво разбиране, особено от хора като теб. --[[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]] ([[Потребител беседа:HardFluffer|беседа]]) 12:05, 18 януари 2019 (UTC) ::::: И публикацията на студентките и Уикипедия са неблагонадеждни източници на информация. Може да прегледате [[Уикипедия:Благонадеждни източници]], [[:en:Wikipedia:Academic use]] и [[:en:Wikipedia:Wikipedia is not a reliable source]]. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 12:22, 18 януари 2019 (UTC) ::::: Един източник може да е надежден за една информация (при търсене в Уикипедия за blitz.bg първа се появява статията [[Иван Братанов]] в която е цитирана статия от blitz с интервю с Братанов), и същият този източник да е ненадежден за друга информация (цитираната статия от студентките: [https://www.blitz.bg/article/31404]). Всичко зависи от това каква информация се потвърждава. Ако е нещо тривиално ситуацията е една, ако е информация в статия за болест, за която се твърди, че опредени неща я предизвикват - трябва надежден медицински източник. Утре някой ще цитира учителката си (която е била студентка и е завършила), че на луната никой не е кацал: [https://btvnovinite.bg/bulgaria/obshtestvo/kacaneto-na-lunata-stana-povod-za-skandal-s-nachalna-uchitelka.html]. Нивото на учителката по отношение на надеждността за Луната е същото, като нивото на надеждността на господин „П. Стилянов“ по отношение на заболявания. Ние не сме тук просто за да даваме „някаква“ информация. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:42, 18 януари 2019 (UTC) :::::: ShadeOfGrey - Т.е. работата ти е да поддържаш един неблагонадежден източник на информация? StanProg - С първото си изречение все едно каза - blitz е удобен и неудобен в зависимост от настроението ми. А иначе не разбирам как има толкова страници с болести, в които има един тон информация с минимални източници (а в някои страници дори с липсващи такива) и това е окей да стои. Та ти в случая дори остави информацията, която съм добавил... Поне за разлика от други съм добавил източник и то такъв, който е цитиран в други страници в Уикипедия и очевидно тогава не е било проблем да остане, но когато аз добавя нещо се превръща в особен проблем. Единствените пъти, в които не съм имал проблеми, когато добавя някакъв източник, е ако добавя линк към Capital... Иначе няма тенденциозност, нали? --[[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]] ([[Потребител беседа:HardFluffer|беседа]]) 14:10, 18 януари 2019 (UTC) ::::::: Уикипедия е неблагонадежден източник на информация за академични/научни текстове. Но тя все пак може да Ви даде някакви начални познания по дадена тема. Всичко това (и повече) го има в препратките от предишния ми отговор. ::::::: Ако източниците на студентската публикация съдържаха референции към медицински списания и/или статии на лекари никой нямаше да се опитва да ги премахва. ::::::: Освен това наличието на проблемни статии, източници или твърдения не е извинение да бъдат добавяни още такива. --[[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] ([[Потребител беседа:ShadeOfGrey|беседа]]) 15:22, 18 януари 2019 (UTC) :::::::: Там е работата, че този източник не е проблемен, напротив. Този източник не е по-малко достоверен от стотиците линкове към здравни сайтове, които върлуват из Уикипедия. Мога веднага да дам няколко страници в Уикипедия, в които като източник е посочен blitz. Просто твърдя, че в случая се получи проблем, защото има някакво тенденциозно държание спрямо мен, което датира от ден първи. Не знам защо представлявам такъв интерес за някои определени админи и никой не иска да ми каже. --[[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]] ([[Потребител беседа:HardFluffer|беседа]]) 07:40, 21 януари 2019 (UTC) ::::::::: [[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]], според мен саркастичните подмятания и въобще заядливият тон са поне една от причините да имате проблеми. Така създавате образ на кавгаджия, а подобни хора рядко печелят симпатии, особено когато не са абсолютно и неоспоримо прави. Не Ви давам оценка — просто искам да помогна, като Ви споделя как може да изглежда ситуацията за страничен наблюдател. ::::::::: По мое мнение в случая действително имате най-малко известно право. Нямах повече време, но от бърз преглед по диагонала, сайтът lechenie.bg изглежда да представя смислена здравна информация, в съответствие със съвременните научни разбирания. Колегите обаче също имат своите основания, които се надявам да разберете. Например на мен ми прави впечатление, че сайтът не посочва ''своите'' източници на информация. Ако разгледате сериозни блогове за медицина, дори да са писани от лекари, те винаги посочват източници.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:34, 21 януари 2019 (UTC) :::::::::: Човек получава отношението, което е заслужил. В случая, ти се отнасяш човешки с мен, затова ще ти отговоря по този начин. След като усещам систематично тенденциозно отношение срещу себе си, как да отвърна на това? На прост език - правя редакция, допринасям с нещо и то веднага бива изтрито, а оправданията понякога звучат нелепи. Мисля, че ти сам току що призна, че линкът който съм поставил, не е проблемен. Ако във всички страници на болести в Уикипедия (вземам тази тематика, тъй като от нея възникна спорът) бяха посочени източници от медицински изследвания на професори и доценти, специалисти в дадената област, нямаше изобщо да се замислям да поставям уебсайт за здравна тематика като източник на информация - най-малкото щях да прочета медицинско изследване и да посоча него. Но реалностите доста често са различни и далеч от идеалните представи. В голяма част от страниците в Уикипедия липсват каквито и да е източници и сметнах, че допринасяйки с някакъв източник, макар и не от най-висша достоверност, все пак помагам за обогатяването на Уикипедия. Особено след като предишните редактори не са добавили източник на информация, а аз съм. Но от цялата работа излезе така, че е по-проблемно да добавиш като източник на информация един от топ сайтовете за здравна тематика в България, отколкото да добавиш информация без никакъв източник, която може да е абсолютно недостоверна и чийто произход дори не може да се провери. Това е абсурдно, поне за мен. Аз нямам проблем с никого, но очевидно някои хора имат проблем с мен. --[[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]] ([[Потребител беседа:HardFluffer|беседа]]) 13:24, 21 януари 2019 (UTC) ::::::::::: {{цб|очевидно някои хора имат проблем с мен}} ::::::::::: [[Потребител:HardFluffer|HardFluffer]], познавам тези хора, затова съм сигурен, че нямат. По-скоро е възникнал проблем с комуникацията, който може да бъде решен с повече [[У:ППД|презумпция за добронамереност]] и търпение.<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color:silver">—&nbsp;[[User:Iliev|Luchesar]]&nbsp;•&nbsp;<small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 17:50, 21 януари 2019 (UTC) == Чешма == [[:File:Селска чешма во Плетвар.jpg]] Тая чешма горе влево има кръст за храброст и под него неква друга емблема - много по-вероятно е да е сръбска, но дали не е наша? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:15, 21 януари 2019 (UTC) : {{ping|Мико}} Това е чешма от Първата световна война, знака долу най-вероятно е български, но дали е конкретен знак или просто венец (декорация) не знам. Вероятно е имало същия кръст и знак на дясната колона. Попитах тук-там, ако изникне нещо допълнително ще пингна. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:07, 21 януари 2019 (UTC) ::Отлично. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:56, 21 януари 2019 (UTC) == Митков == Качих тука един документ [[:File:Report by Lyubomir Mitkov 19 May 1942.jpg]] - не знам как да го ползваме. [https://books.google.bg/books?id=bB0XAQAAIAAJ&q=%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80+%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2&dq=%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80+%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjFofD1yIbgAhVECywKHVlhDxYQ6AEIYDAJ Тая] Служба за връзка може ли да се напише? Тоя Любомир Митков става ли? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:05, 24 януари 2019 (UTC) : {{ping|Мико}} За службата нищо не намирам в моите източници. Вероятно е някакво малко формирование от няколко човека – офицер(и) и чиновни(к)/(ци). Любомир Митков най-обикновен майор и за мен няма никаква значимост за отделна статия. След ПСВ е уволнен като капитан, доста години по-късно е назначен на служба и от 1937 е майор. Канцеларска работа някаква върши. Ако се направи статия за службата, може да се споменат там двете думи, които имам за него и без това едва ли ще се намери много и за самата служба. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:37, 24 януари 2019 (UTC) == Одеса == Какво военно учебно заведение е завършил [[Александър Дякович]] в Одеса? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:15, 25 януари 2019 (UTC) : {{ping|Мико}} Точно за него информация нямам, но най-вероятно е [[:ru:Одесское военное училище|Одеското пехотно юнкерско училище]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:38, 25 януари 2019 (UTC) ::Да - аз питах, кои са военните заведение към времето в Одеса - ако е само то - значи него? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 18:46, 25 януари 2019 (UTC) ::: {{ping|Мико}} По това време мисля, че е само това. Иначе е добре да има източник за това, а такъв не открих. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 19:18, 25 януари 2019 (UTC) == Изтриване на OfficeSuite страница == Привет! Създадох страница за българския офис пакет OfficeSuite и веднага след като я публикувах беше премахната. Като довод е дадено, че вече е била изтривана. Не е била писана от мен тогава, има ли правила, които съм нарушила? : Здравейте, статията е изтривана само преди няколко месеца с [[Уикипедия:Страници за изтриване/OfficeSuite|гласуване на общността]] поради неясна енциклопедична значимост. Може да бъде възстановена при условията описани на страница: [[Уикипедия:Изтриване на страници и файлове#Възстановяване_на_изтрити_страници]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:11, 28 януари 2019 (UTC) @StanProg, благодаря за бързия отговор. За съжаление не разбирам как мога да променя тази "енциклопедична значимост". Повече източници ли ми трябват? OfficeSuite има статия в английската Уикипедия. Имам ли право да използвам английските източници? Имам желание да допринеса за развитието на българските статии в Уики, но съм още нова в занаята. : На страница [[Уикипедия:Страници за изтриване]] трябва да направите предложение за възстановяване на страницата. Там е описано какво точно се прави. Ето как изглежда и едно подобно гласуване: [[Уикипедия:Страници за изтриване/Атанас Колев (певец) (възстановяване)]]. Прегледайте и по-горе (първото ми мнение) "Възстановяване на изтрити страници". Когато сметнете, че сте наясно с процедурата и изискванията, направете предложение за възстановяване и то ще бъде разгледано. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:34, 28 януари 2019 (UTC) Благодаря, Стан. Прочетох информацията, към която ме препрати и ще поставя нужните шаблони. Тъй като нямам достъп до изтритата страница, има ли как да получа такъв? Нямам нищо общо с предишното качване и никаква идея какво е било съдържанието. : Поставих съдържанието на [[Потребител:Yan.396/Пясъчник]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:07, 28 януари 2019 (UTC) Това е тази, която аз написах. Имах предвид тази, която е била отказана преди това (На 27 май 2018). Така ще мога да разбера защо е била отказана. : Изтрита е поради неясна енциклопедична значимост, което означава, че от статията не става ясно защо обектът е толкова значим, че да има статия в Уикипедия. Какво е било съдържанието на предишното изтриване не е толкова важно. То няма отношение към възстановяването на вашата статия. Това, което вие трябва да покажете с новата статия е, че обектът сам по себе си има енциклопедична значимост. Източниците трябва да са надеждни, независими и не тривиални. Трябва да е обект на множество публикации (независими/надеждни/нетривиални) т.н. критерии от [[Уикипедия:Значимост]]. Моят съвет е, ако смятате, че обектът е значим да поработите по статията в Пясъчника, докато стане на добро енциклопедично ниво, след което да я номинирате за въстановяване. Това, което се вижда в статията, това ще бъде оценено от общността и на базата на него ще се гласува. Ето все пак какво е изтрито през май: <pre> {{изтриване}} {{микромъниче|21:40, 13 май 2018 (UTC)}} OfficeSuite<ref>https://www.officesuitenow.com/</ref> е офис пакет за [[Android]], [[iOS]] и [[Windows]], разработван от [[Мобисистемс]]. == Външни препратки == * [https://www.officesuitenow.com/ Официален сайт на OfficeSuite] == Източници == <references /> {{мъниче}} </pre> --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:41, 28 януари 2019 (UTC) == Петър Петрунов == Според статията за [[Вера Петрунова]] е бил командир на шести пехотен полк. Баща й пък е майор от артилерията Асен Петрунов. Не знам дали са достатъчно значими, но поне чичо й изглежда да е.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 12:36, 2 февруари 2019 (UTC) : {{ping|Ilikeliljon}} Информацията е оскъдна, но направих едно мъниче: [[Петър Петрунов (пехотен офицер)]]. Има друг полковник Петър Георгиев Петрунов, за това е описан като пехотен офицер. За Асен имам няколко реда в една книга, в Руменин нямам нищо и е по-добре да го оставим за сега, докато не видим някаква значимост. Този поне е бил командир на полк. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:27, 2 февруари 2019 (UTC) :: {{ping|StanProg}} Нещо за този генерал [[Ангел Панев]] --[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 12:14, 8 февруари 2019 (UTC) == Йордан Илиев == Дали имаме нещо за некой си полковник Йордан Илиев от Велес? Женен е за [[Мария Думбалакова]]. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 20:27, 2 февруари 2019 (UTC) == Зашевац == Някаква идея какво е това селище и поне приблизително къде се намира при което е имало битка на 16 април 1945 г.? Споменава се в статиите [[Любомир Ноев]], [[Иван Гюмбабов]], [[68-а бригада „Специални сили“]] и [[Бронирана бригада]]. Не намирам подобно населено място никъде нито в различните Уикипедии нито из Интернет дори и като историческо/несъществуващо. Възможно е да е неправилно изписване на български. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 14:51, 4 февруари 2019 (UTC) : {{ping|Сале}} Това е [[Засавци]] (Zasavci). Тези населени места са трудни за намиране. Тук е писано като Зашовци, а на картата даже го няма (указал съм го със стрелка): [https://prnt.sc/mginw1]. Тук съм го избрал изрично: [https://www.google.com/maps/place/2275+Zasavci,+%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/@46.4271243,16.2031884,12.75z/data=!4m13!1m7!3m6!1s0x4768aacffc31037d:0xdbfa9eea855fd6d9!2z0JLQsNGA0LDQttC00LjQvSwg0KXRitGA0LLQsNGC0YHQutCw!3b1!8m2!3d46.305746!4d16.3366066!3m4!1s0x476f4fd9a4a4d4db:0x9db4ab0e2dca6a63!8m2!3d46.4507795!4d16.228137]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:10, 4 февруари 2019 (UTC) :Тъкмо и аз пишех - ей тука [https://books.google.bg/books?id=GwegAAAAMAAJ&q=%D0%B7%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%86&dq=%D0%B7%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%86&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiag9LUu6LgAhWIk4sKHZZYAJAQ6AEIJzAA] се споменава край [https://books.google.bg/books?id=GwegAAAAMAAJ&q=%22%D0%9E%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%B8%D0%BC+%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5+%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE+%D0%B2+%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8+%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%84%D0%B8.+%D0%9E%D1%82+%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%B0,+%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%87%22&dq=%22%D0%9E%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%B8%D0%BC+%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5+%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE+%D0%B2+%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8+%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%84%D0%B8.+%D0%9E%D1%82+%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%B0,+%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%87%22&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiUpb_DvKLgAhWM_CoKHV-LBbUQ6AEIKTAA Станетинец] - само че е от другата страна на границата. Зашевац му е хърватската форма - Засавци очевидно на словенски. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:43, 4 февруари 2019 (UTC) :: [[Потребител:Мико|Мико]], Зашевац хич не ми звучи като хърватско име ама щом така е писано по книгите е наред. Мерси и на двамата. -- [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 18:37, 4 февруари 2019 (UTC) == Защо изтри страница Deep cosmetics? == какво стана със страница Deep cosmetics?[[Потребител:Burusnak|Burusnak]] ([[Потребител беседа:Burusnak|беседа]]) 10:12, 6 февруари 2019 (UTC) : {{ping|Burusnak}} Уикипедия не е място за реклама. Обектът няма достатъчна енциклопедична значимост. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:33, 6 февруари 2019 (UTC) :: Уважавам вашето желание да поработите за благото на всички ни, но мисля че информацията за този бранд няма разлика с информацията за [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%88%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D1%81 Виши] и смятам, че имат еднаква енциклопедична значимост. Убеден съм, че когато човек влиза в Уикипедиа, той иска да намери не само брандове, които някой е одобрил, а и тези които се представят на пазара, за да не изглежда така че в уикипедиа са публикувани само брандове, които правят големи пари. Ако е необходима допълнителна информация, мога да я публикувам. [[Потребител:Burusnak|Burusnak]] ([[Потребител беседа:Burusnak|беседа]]) 13:51, 6 февруари 2019 (UTC) :::Ще Ви го кажа и аз - твърдението Ви, че в Уикипедия се публикуват само брандове, които правят големи пари е в общи линии вярно: Уикипедия отразява компании, организации, за които достатъчно независими източници показват значимост: прочетете [[Уикипедия:Значимост (организации и компании)]] и ще разберете политиката ни. Поздрави. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:05, 6 февруари 2019 (UTC) ::: {{ping|Burusnak}} Информацията, която е налична след проверка е достатъчна, за да се прецени липсата на енциклопедична значимост. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:43, 6 февруари 2019 (UTC) == Република Северна Македония == Привет, от вчера това е официалното име на Република Македония. Какви са съображенията да бъде изтрито пренасочването? Защо не се отвори дискусия, подобно на английските колеги? [[Потребител:Netbot|Netbot]] ([[Потребител беседа:Netbot|беседа]]) 18:05, 10 февруари 2019 (UTC) : {{ping|Netbot}} Къде прочетохте, че от вчера това е официалното име на държавата? Вие не сте направили пренасочване, а copy/paste със загуба на историята на статията. Защо Вие не отворихте дискусия, преди да предприемете тези действия, подобно на английските колеги? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:20, 10 февруари 2019 (UTC) :: {{ping|StanProg}} По-долу добавям няколко източника. За неправилното пренасочване се извинявам, бихте ли го променили според правилата? https://www.economic.bg/bg/news/11/makedoniya-ot-dnes-ofitsialno-nosi-imeto-republika-severna-makedoniya.html и https://www.24chasa.bg/novini/article/7289718 ::: {{ping|Netbot}} Не вярвайте на всичко, което пише във вестниците или го дават по телевизията. Точно днес гръцкия парламент трябва да прати известие, за ратификацията на договора. Същото трябва да направи и Македония, но не знам дали вече го е направила. Ще пусна тема в [[Уикипедия:Разговори]] за да решим дали статията да се казва „Северна Македония“ или „Република Северна Македония“. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:33, 11 февруари 2019 (UTC) == Изтриване на страница История на град Брусарци == Здравейте StanProg! Не ми стана ясно защо сте изтрили страницата История на град Брусарци? Какви са причините за изтриването й и то по процедурата за бързо изтриване?--katev2019[[Потребител:Katev2019|Katev2019]] ([[Потребител беседа:Katev2019|беседа]]) 13:27, 14 февруари 2019 (UTC) : {{пинг|Katev2019}} Статията за том 1 от книгата „История на град Брусарци“ е изтрита, тъй като няма достатъчна енциклопедична значимост т.е. не е достатъчно значима, за да има отделна статия. Същото важи и за самата книга. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 13:40, 14 февруари 2019 (UTC) Здравей те StanProg! Аз съм начинаещ редактор, едва от 14.ІІ.2019 г. и не ми е ясно какви са критериите за енциклопедична значимост? Как може да има енциклопедична значимост книга за "Миналото на град Раковски" или цяла подкатегория "Исторически книги за Кюстендил", а "История на град Брусарци" НЕ? В този ред на мисли излиза, че в Уикипедия не би трябвало да има нито една страница за историята на дадено населено място или за едни може, а за други не?! --katev2019[[Потребител:Katev2019|Katev2019]] ([[Потребител беседа:Katev2019|беседа]]) 16:22, 15 февруари 2019 (UTC) : {{пинг|Katev2019}} Не твърдя, че останалите статии имат енциклопедична значимост, а че тази конкретно няма. Възможно е в Уикипедия да съществуват статии, които не покриват критериите за значимост, като това обикновено става, когато не са забелязани на време, оставени са за да се покаже значимост и са забравени, или когато някога са покривали критериите за значимост, но днес не ги покриват. В случая коментираме статията за тома от книгата, която сте създали. Критериите са описани на страница [[Уикипедия:Значимост|Значимост]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 21:48, 16 февруари 2019 (UTC) == Категория 2 == Здравей, Стан преди време с теб обсъждахме идеята за категория на завършилите Военновъздушното училище, Артилерийското в Шумен и Общовойсковото в Търново- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:StanProg/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2_2#%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F Оставам с впечатление от сайта на Националния военен университет, че те приемат себе си като основен приемник на Общовойсковото училище, защото началните на общовойското са дадени и като началници на НВУ. Та моето предложение е да се направи една майчина категория Випускници на Националния военен университет. В нея да има вече 46, 73 випуск и т.н. Какво мислиш за тази идея? По отношение на завършилите Долна Митрополия и Шумен ще ги мислим допълнително, но във всеки случай те не влизат в тези випуски. Скоро имах възможността да прегледам книга за юбилея на 71 випуск и всички бяха от Общовойсковото училище.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 21:29, 25 февруари 2019 (UTC) : {{ping|Ilikeliljon}} Можем направо да преименуваме старите от „на военното училище в София“ в „на Националния военен университет“. Другите да ги направим съобразно актуалните наименования, например да няма „Випускници на народното военно артилерийско училище“, а направо на факултет „Артилерия, ПВО и КИС“. Така поне проблема ще е решен еднозначно. Какво мислиш по въпроса? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:49, 27 февруари 2019 (UTC) : {{ping|StanProg}} за първото съм напълно съгласен. Второто обаче, нещо не съм сигурен. Виж например руснаците си имат отделни категории, макар че сега като се замисля това спада повече към първия въпрос, но както и да е. Те си имат категория https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8B%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B8 и категория https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8B%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8_%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B8_%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D1%88%D1%82%D0%B0%D0%B1%D0%B0 като двете са едно и също учебно заведение, но от различен период. Та се чудя все пак не е ли по-добре ние да си имаме Випускници на народното военно артилерийско и т.н., а не на факултета, защото, тук ще повторя стария си аргумент, докато станат значими хората завършили факултета, който съществува от 2002 г. ще минат много години, а и тогава ще може да се създаде такава категория. Ти какво мислиш по въпроса?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 22:06, 27 февруари 2019 (UTC) :: {{ping|Ilikeliljon}} Нека тогава да преименуваме първо нещата във НВУ, а останалите да ги направим, когато създадем статиите за тях. Предполагам, че можем да отделим в отделни статии учебните заведения преди да се слеят с основното и да станат факултети. Мога да поработя по мъничетата. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 23:00, 5 март 2019 (UTC) ::: {{ping|StanProg}} съгласен съм. Има ли как да се преименуват с бот категориите, защото не са малко и съответно да се заменят с новите в статиите? Това също означава и категорията майка да се преименува.--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 05:46, 6 март 2019 (UTC) :::: {{ping|Ilikeliljon}} на НВУ, на НВУ „Васил Левски“ или на Националния военен университет ти се струва най-добър вариант? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:30, 6 март 2019 (UTC) :::::{{ping|StanProg}} не знам да ти кажа. Може би да е на Националния военен университет. Ти какво мислиш?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 22:22, 6 март 2019 (UTC) == OfficeSuite == @StanProg, статията отново е премахната. Мисля, че този път сложих правилния шаблон и обнових информацията. Може ли да ми разясните какво ми убягва?<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Yan.396|Yan.396]] ([[Специални:Contributions/Yan.396|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Yan.396|беседа]]) 13:18, 26 март 2019&nbsp;[//bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:StanProg&diff=next&oldid=9326506 ''(проверка)'']</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> : {{ping|Yan.396}} здравейте. Статията е [[Уикипедия:Страници за изтриване/OfficeSuite|гласувана]] за изтриване поради реклама. Скоро имаше и [[Уикипедия:Страници за изтриване/2019/02/OfficeSuite|повторно гласуване за възстановяване]], което обаче също не събра гласове. Целта на статията е раклама, нали? --[[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] ([[Потребител беседа:Vodnokon4e|беседа]]) 13:12, 26 март 2019 (UTC) : {{ping|Yan.396}} Статията е изтрита с гласуване през май 2018 година, а през февруари 2019 има неуспешен опит за възстановяване поради промяна в значимостта. Изтрита е поради [[Уикипедия:Значимост|ниска енцкилопедична значимост]]. За да се добави отново е необходимо в периода от февруари 2019 до днес да има някаква съществена промяна в значимостта на обекта, а такова нещо не се наблюдава. Информацията за продукта, изчистена от рекламни текстове може да се публикува в статията на компанията. Важното е да не е реклама или прессъобщение, а енциклопедичен текст т.е. да не се набляга на възможностите на продукта и да се обяснява колко е велик, а да се опишат постиженията му. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 13:21, 26 март 2019 (UTC) == Изтрита страница на Profireal Group == Здравейте! Опитах се да публикувам статия относно развитието на Profireal Group, подобно на други фирми, опериращи в същата сфера на дейност. Целия текст се основава на историята на фирмата и развитието на пазара. Бихте ли ми казали поради каква причина статията е сметната за реклама? При създаването и строго се водих от изискванията на уикипедиа, както и други подобни статии. При необходимост мога да приложа и примери. [[Потребител:S.georgieva.sio|S.georgieva.sio]] ([[Потребител беседа:S.georgieva.sio|беседа]]) 13:43, 26 март 2019 (UTC) : Здравейте, пълното описание на критерия за изтриване гласи „статии, за които няма посочени независими източници, доказващи значимостта на техния обект, когато тези статии могат да бъде разглеждани като реклама или опит за създаване посредством Уикипедия на несъществуваща до този момент публичност за обекта на статията;“. С други думи „Profireal Group“ няма достатъчна енциклопедична значимост т.е. достатъчна значимост, за да бъде включена в енциклопедията. Ако смятате, че други статии също не покриват критериите за значимост, можете да ги предложите за изтриване по съответната процедура за бързо изтриване или за изтриване чрез гласуване. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:27, 26 март 2019 (UTC) == Зодии == Смятам, че статиите са основни в една енциклопедия и не следва да се третират като микромъничета. А и имат безкрайни триения, в които има хляб. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:19, 28 март 2019 (UTC) : {{ping|Rumensz}} Това, което смяташ има логика. Можем да помолим на разговори някой да поработи над тях или да преведем по един абзац, за да не бъде съвсем микромъниче. В моента обаче, в отбелязаните статии реални няма нищо, освен базови данни. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:26, 1 април 2019 (UTC) == Rollbacker and patroller rishts == Hi! Can you give me rollbacker and patroller permissions? Thanks!--[[Потребител:Dimon2711|Dimon2711]] ([[Потребител беседа:Dimon2711|беседа]]) 16:58, 11 април 2019 (UTC) : {{ping|Dimon2711}} We do not have rollback permissions in this wiki and poatroller permissions can be given only by a bureaucrat. You can contact one of our bureaucrats and ask for assistance. Also, do you not cover the minimal requirements for patroller which are 150+ days since the first edit and 800+ edits in main space of the project. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:39, 11 април 2019 (UTC) ::OK, thanks. Then can you give me autopatroller rights?--[[Потребител:Dimon2711|Dimon2711]] ([[Потребител беседа:Dimon2711|беседа]]) 17:45, 11 април 2019 (UTC) == Нов шаблон == {{ping|StanProg}},моля направете шаблон за измислени раси. Не мога да разбера как се прави.{{Неподписано|Bulgaria2007|19:42, 24 май 2019‎}} : [[Шаблон:Измислена раса|Този]] какъв е? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:20, 24 май 2019 (UTC) == Никола Попов == Здравейте! Чудех се дали се сещате за източника за датата на смърт на ген. Никола Попов. Става дума за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2_(%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB)&diff=2550768&oldid=2550763 тази] промяна.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:28, 29 май 2019 (UTC) : {{ping|Akeckarov}} Доколкото си спомням, беше от някаква статия или кратко информационно каре написано от роднина на генерала, но не съм сигурен. Отдавна беше. Може би автора на шведската статия му е негов роднина. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:10, 29 май 2019 (UTC) ::Благодаря много за информацията! Мой приятел се интересува с научна цел. Онзи Popoff не активен от 2015 г., но ме насочихте как да търся и [http://arkiv.mitti.se:4711/2007/28/jarfalla/MIJF08A20070710JFV1.pdf намерих] . Поздрави, --[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 11:04, 29 май 2019 (UTC) ::: {{ping|Akeckarov}} Ако се интересува с научна цел може да посети Централния държавен архив и да види във фонд № 1857К. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:04, 29 май 2019 (UTC) ::::Благодаря! :) --[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:46, 30 май 2019 (UTC) == [[Галактически основен стандартен]] == Може ли да ми кажете защо сте изтрили тази статия? Погледнах в Английската Уикипедия и я видях по името Languages in Star Wars.{{неподписано|Bulgaria2007|12:04, 12 юни 2019‎}} Също така защо Статията за Галактическата гражданска война не е преместена в Инкубатора , както и тази за езика{{неподписано|Bulgaria2007|12:07, 12 юни 2019‎}} : Статията е [[Уикипедия:Инкубатор/Статии/Галактически основен стандартен|преместена в Инкубатора]], тъй като представлява груб машинен превод. Когато се приведе във вид, който е достатъчно добър за една енциклопедия, ще бъде върната в основното именно пространство. Ако статия престои прекалено дълго в Инкубатора, без да има някакво развитие, тя се трие. Освен това моля, подписвайте съобщенията си чрез „<nowiki>--~~~~</nowiki>“. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:12, 12 юни 2019 (UTC) ::Извинете за неподписването, но пясъчника е различен затова не успях да разбера как се подписва. ::Междувремеенно така и не можах да намеря статията за Галактическата гражданска война в Инкубатора. ::И един въпрос- Колко време предстоява без обработка една статия в Инкубатора?И ако е по- малко от 1 седмица, моля не я изтривайте поне до следващата сряда{{неподписано|Bulgaria2007|12:29, 12 юни 2019‎‎}} :::Сори, не схванах как се подписва, затова няма да се подпиша.{{неподписано|Bulgaria2007|12:32, 12 юни 2019‎‎}} : Ето [[Уикипедия:Инкубатор/Статии/Галактическата гражданска война]]. По отношение на Инкубатора, за нас е важно да видим, че се работи по статията т.е., че някой работи по нейното подобряване. Може да престои там и 2 седмици, ако никой не работи по нея, може да е и 2 месеца, ако по нея се работи. Хубаво е поне първата седмица да има подобряване на превода. Можете да започнете от първите абзаци. Ако няма активност и е изтрита от някой администратор, винаги можете да помолите да бъде възстановена, за да продължите работа по нея или за да си я запазите са себе си. Никой текст не е изгубен в Уикипедия от друга страна читателите нямат полза да четат преводи направени с Google Translate - те така или иначе могат да си го преведат сами така, без да знаят и дума на чужд език. За подписа си има иконка, която е различна в зависимост от случая, но най-често изглежда така: [http://prntscr.com/o0u0q2] --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:04, 12 юни 2019 (UTC) == Червени == Здрасти. Случайно попаднах тука в [[Православ Тенев]] и [[Иван Стойков]] и [[Георги Стойнев]] има червени категории - не ги разбирам тия военните училища и не знам как да ги оправя. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:13, 10 юли 2019 (UTC) И като щракнеш върху червените препратки излизат още. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 10:20, 10 юли 2019 (UTC) : Оправих ги. Мерси. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:24, 10 юли 2019 (UTC) == [[Реглаж (Регулиране на геометрия на автомобил)‎]] == Здравейте, напълно съм съгласен с Вас. Целта ми не е да рекламирам услуга. На български език на практика няма източници от които бих могъл да черпя информация за конкретния материал. С цел да бъдат избегнати обвинения в плагиатство на този етап ще премахна статията. == Димитър_Благоев_(Кораб,_IMO:7038898) == [[Учебен кораб 421]] Здравейте, преименували сте статията за кораб Димитър_Благоев_(Кораб,_IMO:7038898) на УК 421 с аргумента, че това било последното име на кораба. Това е грешка, корабът и в момента се казва Димитър Благоев (IMO:7038898), което можете да проверите в съответните бази данни, например [https://www.balticshipping.com/vessel/imo/7038898 balticshipping] или [https://www.vesselfinder.com/vessels/DIMITAR-BLAGOEV-IMO-7038898-MMSI-0 vesselfinder]. Във втората база данни можете да проверите също, че при смяната на собствеността през 1997 г. името на регистрацията не е променено, както е и до момента. Означението УК 421 не е официалното име на кораба в международния регистър. Моля да върнете промените или да коригирате съгласно официално регистрираното и до момента име, Димитър Благоев (IMO:7038898). Благодаря предварително за усилията Ви.[[Потребител:Cherno More|Cherno More]] ([[Потребител беседа:Cherno More|беседа]]) 17:42, 29 юли 2019 (UTC) : От справката към [http://airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=225436 интервюто с командира на кораба], поместено във в-к „Военноморски преглед“ (вестника на българските ВМС) ясно пише „командир на учебния кораб 421“, „Корабът (бивш „Димитър Благоев”)...“, „а Димитър Благоев е предоставен с протокол от БМФ за ползване от ВМС за нуждите на учебния процес на Морското училище“. Забележете, че в статията, след като кораба от пътнически става учебен, вече не се говори за „Димитър Благоев“, а за 421, което наименование ползва и командира на кораба. В много новини, в това число и актуални се говори за „Учебен кораб 421“. Това, че в някои интернет сайтове фигурира под старото си наименование, докато е бил пътнически кораб, не ни дава основание да предпочетем старото наименование, пред актуалното. В [http://morskivestnik.com/compass/news/2017/092017/092017_9.html Морски вестник] също е описано „Сега се връщаме отново към тази тема, за да припомним, че преди 20 години пътническият кораб „Димитър Благоев“ стана учебен кораб № 421 на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров““. Забележете наименованията на кораба на двете снимки и текстовете под тях. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:24, 29 юли 2019 (UTC) :: Цитираното обозначение УК 421 не е име на кораб, а тактическият номер в рамките на ВМС. Фрегатата „Дръзки“ е например с тактически номер 41, но се води в международните регистри като кораб [https://www.vesselfinder.com/vessels/BGS-DRAZKI-IMO-0-MMSI-207501000 BGS Drazki] - ако увеличите снимката от линка ще видите ясно изписан тактически номер 41, подобно на тактически номер 421 на „Димитър Благоев“. В родната преса се ползват несистематично и двете понятия, но едното е името на кораба, а другото е само тактическият му номер - в международните регистри името на IMO:7038898 е непроменено. За пример от пресата, в. статията от 10 юни 2019 г. със заглавие „Учебният кораб “Димитър Благоев” пое на последното си плаване“ [https://varnautre.bg/2019/06/10/117402/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%B5-%D0%BD]. Под УК 421 няма да успеете да намерите никъде регистрация на кораб по IMO.[[Потребител:Cherno More|Cherno More]] ([[Потребител беседа:Cherno More|беседа]]) 23:03, 29 юли 2019 (UTC) :: Имаме една допълнителна молба към Вас, предполагам, че сте админ. Вашата колежка Алиса_Селезньова е направила промени в други две статии, като и в двете е допуснала за съжаление грешки, описани в нейната беседа по темите Мюрвик и Флотителн адмирал Абри. За Ваша информация, сгрешила е при кирилизацията името на Военноморско Училище Мюрвик като го е променила на Мюрвикско ..., такова понятие естествено няма. Относно адмирал Абри е сгрешила отново при кирилизацията изписването на фамилното име, разменила е букви неправилно. Обърнахме внимание, но тя не реагира, а чакаме да коригира промените, за да продължиме с работата и да информираме за линковете и съдържанието на страниците. Естествено, няма да пращаме линк към страницата, докато не бъде коригирано в името на страницата и в съдържанието фамилията на флотилен адмирал Абри, нито пък можем да цитираме подобно на създаденото от колежката Ви наименование като Мюрвикско ... Става дума за институция на немските ВМС, реномирано офицерско училище от 1910 г., и не можем да си позволим подобни лични креации, още повече, че става дума за партньор на Военноморско Училище „Н. Й. Вапцаров“. Молбата ни е, да направите нужните корекции, описани в беседата на колежката Ви, или да съдействате, тя да го направи, за да не губим време повече. За Ваше улеснение, линк към цитираните [[https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B0_%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D0%B0#%D0%9C%D1%8E%D1%80%D0%B2%D0%B8%D0%BA Мюрвик]] и [[https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B0_%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D0%B0#%D0%A4%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BB_%D0%90%D0%B1%D1%80%D0%B8 Флотилен адмирал Абри]].[[Потребител:Cherno More|Cherno More]] ([[Потребител беседа:Cherno More|беседа]]) 23:23, 29 юли 2019 (UTC) ::: Наименованието, което предлагате не е добро, най-малкото заради това IMO и номера в него. От източниците, които прегледах, особено [http://morskivestnik.com/compass/news/2017/092017/092017_9.html тази статия] на капитан ІІ ранг д-р Атанас Панайотов (гл. редактор) в „Морски вестник“ стигам до извода, че точно Учебен кораб 421 трябва да е наименованието на статията. Така или иначе, наименованието пътнически кораб „Димитър Благоев“ го има в самата статия. Нека за сега да го оставим като учебен кораб 421, докато не намерим по-надежден източник за наименованието. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:08, 2 август 2019 (UTC) == Относно статията "Древна балканска земя Terra Antiqua Balcanica" == Моля да ми разясните причините да изтриете тази статия. Тя дава информация за едни интересни научни изследвания и събития. Събрана е важна библиография. Вероятно не е съставена съвсем по правилата на Уикипедия, но може да ми окажете помощ. [[Потребител:Gmavrov|Gmavrov]] ([[Потребител беседа:Gmavrov|беседа]]) 04:15, 7 август 2019 (UTC) : Статията имаше множество проблеми. Основното причина за изтриването е, че тя представлява [[Уикипедия:Без оригинални изследвания|оригинално изследване]]. Няма ясен обект: първо пишете за термина „Terra Antiqua Balcanica“, после за симпозиум „Terra Antiqua Balcanica“, след това за идеята „Terra Antiqua Balcanica“, след което за Център за история и Сдружение „Древна Балканска Земя“ и накрая за Международна асоциация „Древна Балканска Земя“. Друг обект на който е наблегнато в статията е Богдан Султов. Това са различни обекти и нямат място в една статия. Липсват надлежно цитирани източници. Стилът на статията не е енциклопедичен, използвани са и излишни суперлативи. Оставих я няколко дена за да се опитате да решите тези проблеми, като на беседата подчертах „Статията няма ясен обект и много прилича на оригинално изследване“, като в статията имаше предупреждения за „Тази статия е написана в стила на прессъобщение, медийно представяне или реклама“, „а информацията в тази статия или раздел не са посочени източници“. Място за подобни статии няма в Уикипедия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:28, 7 август 2019 (UTC) == Стефан Димитров == Можеш ли да намериш нещо за [[Стефан Димитров (кмет)]], бил е офицер през Първата световна, има и орден за храброст?--[[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] ([[Потребител беседа:Ilikeliljon|беседа]]) 07:56, 12 август 2019 (UTC) : {{ping|Ilikeliljon}} За съжаление нямам никаква информация за него. Най-вероятно през Първата световна война е завършил някакво ШЗО и след войната не е бил на действителна служба. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:44, 12 август 2019 (UTC) == [[Неймар]] == Малко след като изтече заключването ти на статията и я полазиха пъпчивите младежи. Аз не мога дори да оправя бъркотията. -- [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] ([[Потребител беседа:Xunonotyk|беседа]]) 20:11, 28 август 2019 (UTC) == Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, The Wikimedia Foundation is asking for your feedback in a survey about your experience with {{SITENAME}} and Wikimedia. The purpose of this survey is to learn how well the Foundation is supporting your work on wiki and how we can change or improve things in the future. The opinions you share will directly affect the current and future work of the Wikimedia Foundation. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act5) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 14:48, 6 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act5)&oldid=19352615 --> == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, A couple of weeks ago, we invited you to take the Community Insights Survey. It is the Wikimedia Foundation’s annual survey of our global communities. We want to learn how well we support your work on wiki. We are 10% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! '''Your voice matters to us.''' Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act5) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 15:14, 20 септември 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act5)&oldid=19395316 --> == Reminder: Community Insights Survey == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> '''Share your experience in this survey''' Hi {{PAGENAME}}, There are only a few weeks left to take the Community Insights Survey! We are 30% towards our goal for participation. If you have not already taken the survey, you can help us reach our goal! With this poll, the Wikimedia Foundation gathers feedback on how well we support your work on wiki. It only takes 15-25 minutes to complete, and it has a direct impact on the support we provide. Please take 15 to 25 minutes to '''[https://wikimedia.qualtrics.com/jfe/form/SV_0pSrrkJAKVRXPpj?Target=CI2019List(ceewps,act5) give your feedback through this survey]'''. It is available in various languages. This survey is hosted by a third-party and [https://foundation.wikimedia.org/wiki/Community_Insights_2019_Survey_Privacy_Statement governed by this privacy statement] (in English). Find [[m:Community Insights/Frequent questions|more information about this project]]. [mailto:surveys@wikimedia.org Email us] if you have any questions, or if you don't want to receive future messages about taking this survey. Sincerely, </div> [[User:RMaung (WMF)|RMaung (WMF)]] 19:52, 3 октомври 2019 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RMaung (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=CI2019List(cee_wps,act5)&oldid=19433656 --> == Спаси статия от изтриване == Здравейте! Помогнете да запазите статията и да я спасите от изтриване!Тази статия преди това е била предложена за премахване, но е взето решение да се спаси и да се запази статията, но година по-късно тя отново е била предложена за премахване. Предварително благодарен![[Специални:Приноси/91.205.239.1|91.205.239.1]] 06:13, 30 октомври 2019 (UTC)https://bg.wikipedia.org/wiki/Рудолф_Шуман : Не разбирам много от композитори, а на руската Уикипедия виждам, че статията е изтрита по същата причина. Може би наистина личността няма достатъчна енциклопедична значимост. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:13, 30 октомври 2019 (UTC) == [[Димитър Мурджиев]] == Едно мъниче с общи усилия с Тони създадохме, ако имаш нещо да добавиш, когато му дойде времето. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:55, 5 януари 2020 (UTC) : {{Готово}} Попълних и всичко, което можах в Уикиданни. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:45, 5 януари 2020 (UTC) == Каблешков == Здрасти. Тук един докумен на Смесената българо-гръцка емиграционна комисия [[:Файл:Joint Greek-Bulgarian Emmigration Committee Document 25 February 1929.jpg]] е подписан от човек, който май почти сигурно се казва [[Илия Каблешков]] - можеш ли по някоя книга да потвърдиш дали е генералът? И малко далеко, но ако ти хрумва кой би могъл да бъде другият подпис [[:Файл:Joint Greek-Bulgarian Emmigration Committee Document 7 May 1929.jpg]]. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 13:12, 18 януари 2020 (UTC) : {{ping|Алиса Селезньова}} Нямам източник, но 100% е той. За другия трябва да намерим някакви документи за комисията, иначе ще е много трудно само по този подпис. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:32, 19 януари 2020 (UTC) ::ОК. Благодаря. И аз намерих, че е участвал в някаква българо-сръбска комисия за границата, макар и по-рано, явно има опит в смесените комисии.[[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] Добавих го за правене на подписа. -- [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:37, 19 януари 2020 (UTC) == Категория:Филми на френски режисьори == Здравей, искам да те помоля да се изтрият няколко несъществуващи категории в [[:Категория:Филми на френски режисьори]], които се дублират поради писмени грешки и са празни: * Филми на Ив Алерже‎ (празна) - реална Ив Алегре * Филми на Жил Гранже‎ (празна) - реална Жил Гранжие * Филми на Жан Деланой‎ (празна) - реална Жан Деланоа * Филми на Ив Киампи‎ (празна) - реална Ив Чампи * Филми на Дени Дьо Ла Пателие‎ (празна) - реална Дени дьо Ла Пателиер‎ * Филми на Андре Юнбел‎ (празна) - реална Андре Юнебел‎ Благодаря ти! ([[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 12:55, 11 февруари 2020 (UTC)) : {{ping|MICHELANGELO}} {{Готово}} == Категория:Филми на италиански режисьори == Здравей, искам да те помоля да се изтрие несъществуваще категория в [[:Категория:Филми на италиански режисьори]], която се дублира поради писмени грешки и е празна: * Филми на Карло Лидзани‎ (празна) - реална Карло Лицани‎ ([[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 09:04, 16 февруари 2020 (UTC)) == Молба за съдействие. == Уважаеми, StanProg! Разглеждайки Вашата работа като потребител си дадох сметка, че притежавате огромен опит в работата си с Укипедия. За съжаление, аз не бих могла да се похваля с нещо подобно. За това Ви моля, за съдействие във връзка с изтрита от Вас страница на: "17:02, 20 декември 2019 StanProg беседа приноси изтри страницата Да обичаш Вили Казасян (бързо изтриване, т.2 (източници/реклама): автор: Деница Бенева, текст: {{Книга | име = Да обичаш Вили Казасян | корица = | корица-текст = | език = български | автор = Добромир Славчев | издадена-година = 2019 | издадена-държава = България | издате...)(благодарност)" Много бих искала да се създаде тази страница наново от потребител, който има разрешение за това. Излишно е да споменавам нейното значение за възраждането и подържането на истрорическата памет, за личноти от такъв мащаб, какъвто е предметът на същатта, на фигури, допренесли изключително много за духовността и културата в страната ни. Готова съм да предоставя необходимата информация и материали за създаването на страницата, както и достатъчно на брой източници на които да се позове нейното съдържание. ( https://www.bnt.bg/bg/a/da-obichash-vili-kazasyan-na-dobromir-slavchev )( https://www.bnr.bg/post/101220640/dobromir-slavchev ) ( https://www.edna.bg/svobodno-vreme/vreme-za-chetene-da-obichash-vili-kazasian-razkazva-za-burniia-i-eleganten-pyt-na-edin-genij-4660524 ) ( https://www.meloman.bg/cvetno/izleze-oficialnata-biografiya-na-legendarniya-vili-kazasyan/ ) ( https://dnews.bg/lubimata-mi-kniga-e-da-obichash-vili-kazasan-ot-dobromir-slavchev.html ) С Уважение: Деница Бенева https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:%D0%94%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0 : {{ping|Деница Бенева}} За да има статия за даден обект, той трябва да бъде значим. Тази книга няма достатъчна енциклопедична значимост. Достатъчно е, че е спомената в статията за [[Вили Казасян]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 01:24, 21 февруари 2020 (UTC) : {{ping|StanProg}} Здравейте уважаеми, StanProg! Позволете, да не се съглася с определени части от вашето мнение! На първо място за "достатъчната енциклопедична значимост" на въпросната книга! Ако у нас има (биографична) книга, която да има такава стойност, без никакво съмнение, то това е именно тази. Защото, тя представя фактологична и изключително подробна информация по темата за която е написана. Невъзможно е когато се пише за толкова голяма и значима фигура, каквато е тази на Вили Казасян, съдържанието да бъде лишено от тези белези и няма как образът му да бъде поставен извън средата в която е преминал неговия живот. Сигурно и за това книгата носи в себе много достойнства. Достойнствата на публицистиката, документалистиката, мемоарите и особени характеристики присъщи в енциклопедичните издания. Всичко това в съчетание с авторовият маниер на ползваното от него художествено слово я прави изключително ценна. Защото там са пресъздадени факти и събития, които са част от нашата и световна история. Изданието не робува на наложеният с години шаблон ''(роди се, живя, работи, почина еди кога си)'' и няма нищо общо със стилистика на познатите ни стандартни биографии. Изложението коренно се разлиюава от тях и по структурна и сюжетната линия. Фактологията в нея, освен че е представена по изключително интригуващ начин, съдъжа разкази за цели три епохи от зараждането и развитието на джаза у нас (1911 г.) до сега, в това число и на редица други разнообразни течения в изкуството. Документалните истории свързани с музикалният, социален и културен живот на страната ни, модата в музиката, създаването на изцяло български стандарти в поп и джаз културата, са само една малка брънка, която е застъпена в книгата. Всичко това е в съчетание със спомените на повечето от стотина събеседници, някои от които са съвременници и участници в тези процеси, като цялата тази съвкупност я превръща в летопис на българската музика. В нея се включени, изключително точнни сведения и любопитна информация за най-разнообразни събития, имащи косвена или пряка връзка с Вили Казасян. Присъствието на документални разкази от първо лице, я прави изключително ценна находка, като историюески документ, не само за основаването на Биг бенда на БНР, през 1960 г., а и на предшестващите го формации през годините(върху материала се е работило в продължение на десет години от 2009 до 2019 г. преди да бъде издаден и изключително прецизиран). Автора не прави компромис по отношение на материята за която говори, като към предоставените справки, изобилстват множество авторитентни източници, потвърждаващи направените твърдения. По нестандартен начин на 552 страници, той разказва, освен историята, за най-дългогодишнит диригент у нас маестро Казасян, но проследява през призмата на неговите, приятели, близки, познати и колеги пътят и съдбата на много други групи и изпълнители. Сред имената на хората спомнящи си за Вили Казасян са: [[Тончо Русев]], [[Александър Бръзицов]], [[Милчо Левиев]], [[Йълдъз Ибрахимова]], [[Камелия Тодорова]], Димитърн Симеонов Мончо, [[Стефка Оникян]], [[Васил Петров]], [[Орлин Горанов]], [[Филип Киркоров]], неговия баща [[Бедрос Киркоров]], [[Бисер Киров]], [[Христо Кидиков]], [[Иван Стайков]], [[Лени Вълкова]], [[Мими Николова]], [[Лиана Антонова]], [[Ахинора Куманова]], Йорданка Христова]], Катя Филипова]], Михаил Белюев]], Христо Йоцов]], Румен Тосков Рупето]], Богдана Карадочева]], Стефан Димитров]], [[Маргарита Хранова]], [[Джони Пенков]], [[Татяна Лолова]], [[Антраник Шаварш Арабаджиян Астор]], [[Асен Гаргов]], [[Хилда Казасян]], [[Мими Иванова]], [[Петя Буюклиева]], [[Нели Рангелова]], [[Васил Найденов]], [[Иван Тенев]], [[Георги Христов]], [[Мустафа Чаушев]], Хайгашод Агасян]], [[Димитър Ковачев]] Фънки, Есил Дюран]], [[Стоян Янкулов]], [[Маргарита Радинска]], [[Антони Дончев]] и много други. Вили Казасян се окава, че е сред създателите на редица оркестри, много пред този на радиото,като Бенда на Държавната полетихника (1951), оркестрите на Джаза на младите, второто издание (1954), Бенда на Държавния сатиричен театър (1957)за да се стигне до Биг бенда на БНР (1960). После следват инстременталният квинтет Студио 5 (1960), музикалните конкурси "Микрофонът е ваш" (1960 - 1966) и "Тромбата на Вили" (1973 -1974), вокалната група [[Студио В]] (1972), телевизионните музикални предавания "Музикален бутик"(1966), [["Мелодия на година"]] (1968), "Студио 1" (1979). Маестрто е сред основателите и на [["Златният Орфей"]] (1965) и негов дългогодишен диригент (1965 - 1999). Работил е на сцената с имена от световната музикална индустрия като: [[Хулио Иглесиас]], [[Тото Котуньо]], [[Демис Русос]], [[Ал Бано]], [[Ла Тоя Джексън]], [[Алана Майлс]], [[Рой Орбисън]], [[Карел Гот]], [[Алла Пугачова]], [[Салваторе Адамо]], [[Джозефин Бейкър]], [[Удо Юргенс]], [[Пако Де Лусия]], [[Жилбер Беко]], [[Супермакс]], [[Бони Ем]], [[Филип Киркоров]], [[Джани Моранди]], [[Тони Кристи]], [[Серджо Индриго]], [[Лео Мартин]] и други. В своята музикална кариера си съдрудничи със [[Силви Вартан]] и [[Шарл Азнавур]], като прави аранжименти на техни песни... Това е само малка част от многото фактически обстоятелства предмет на тази според мен, (а и не само спорем мен), значима книга. Няма друг подобен труд, който да обхваща толкова продълвителен период от време и да описва точно и синтезирано историята на музикалното изкуство от първото десетилетие на миналия век до наши дни. История в която Вили Казасян е несъмнено главен герой, историята на един световен музикант, композитор и диригент. Невъзможно е в беседата да Ви преразкажа цялата книга, но аз като четящ човек съм впечатлена от нея, не само поради фактът, че съм почитателка на цялото творчество на нейният автор. Може да ми напишите адрес на който с удоволствие ще Ви я изпратя, лично да се убедите, че това е точно така както Ви го описвам. И за финал, бих искала да спомена по повод на онова, което пишете отново за книгата: "Достатъчно е, че е спомената в статията за [[Вили Казасян]]". Аз не мисля така. Според мен е точно обратното. И не случайно е отбелязана тази книга, и не бих се съгласила с вас, че това е достатъчно, когато говорим за личностти като маестро Казасян. Сигурна съм, че и някой друг от потребителите на Укипедия е мислил като мен и затова си е направил трудът да приложи визуализаци на книгта, цели три години преди тя да бъде издадена. Това е видно, понеже настоящата корица се различава от тази на настоящата книга. В актуалното издание Вили Казасян на короцата е на младини.(https://www.book.store.bg/p271289/da-obichash-vili-kazasian-dobromir-slavchev.html) Тя се появи по книжарниците в началото на тази година и явно е излязла от печат в края на миналата. Много се надявам да вземете под внимание всичко, което съм Ви написала и да ми помогнете заедно да създадем страницата, за първата и единствена официална биография на Вили Казасян. Поздрави! И благодаря за вниманието. С Уважение: Деница Бенева https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:%D0%94%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0 :: {{ping|Деница Бенева}} В България са издадени хиляди биографични книги и малко са тези, които имат енциклопедична значимост. Това обикновено са книги утвърдили се като такива с годините, книги които са обект на сериозни изследвания, имат огромни тиражи и множество цитирания в сериозна литература. Мен лично няма как да ме убедите, че тази книга е достатъчно значима, за да има отделна статия посветена на нея. Винаги може да пишете на страницата за [[Уикипедия:Разговори|разговори]] и там представите гледната си точка, но се съмнявам да получите голяма подкрепа и само ще си изгубите времето. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:56, 21 февруари 2020 (UTC) == Изтрита страница на Божидар Караджов == Уважаеми, StanProg! Опитах се да създам страница на Божидар Караджов, която бе изтрита от вас с причина - реклама. Божидар Караджов е утвърден и уважаван ясновидец в България с многобройни предсказания. В страницата бяха добавени линкове към медии, които са го отразявали през годините, той многократно е бил канен в телевизионни предавания и е давал интервюта за най-големите и утвърдени медии в България (не става въпрос за таблоиди или жълти медии). Също така той е автор на 5 книги. Идеята за създаването на тази страница е да се предостави допълнителна информация за неговата личност и възможности. Бихте ли предоставили повече информация за причината тази страница да бъде изтрита и какво бихме могли да направим, за да отговаря тя на Вашите критерии и да бъде публикувана. Благодаря!<small>--''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Bojidarkaradjov|Bojidarkaradjov]] ([[Специални:Contributions/Bojidarkaradjov|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Bojidarkaradjov|беседа]]) 19:03, 2 март 2020&nbsp;[//bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:StanProg&diff=next&oldid=9946505 ''(проверка)'']</small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> : Личността няма никаква енциклопедична значимост. Гостуването в предаване в което предсказва събития, предсказанията му в частни руски телевизии и споменаването му във вестник не покриват [[Уикипедия:Значимост (хора)|критериите за значимост на личности]]. Обектът на статията не е първостепенен обект в нито един от посочените източници, а първият критерий е именно: „Личността е била първостепенен обект на множество нетривиални (съществени) публикации, чийто източник е независим от личността“. Според ме няма какво да направите, за да отговаря на критериите. Допълнителна информация за себе си може да предостави на личния си уебсайт. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:34, 2 март 2020 (UTC) Уважаеми, StanProg! Бихте ли ми казали каква е енциклопедичната значимост на уважаемата [[Светлана Тилкова|Светлана Тилкова - Алена]], и в какво се състои разликата в нейната страница, така че тя да бъде допусната и публикувана? Благодаря! --[[Потребител:Bojidarkaradjov|Bojidarkaradjov]] ([[Потребител беседа:Bojidarkaradjov|беседа]]) 15:38, 10 март 2020 (UTC) : Обектите се оценяват индивидуално. Със сигурност в Уикипедия има статии за по-незначими обекти от Божидар Караджов, но това не го прави достатъчно значим. Ако намерите обекти на статии, за които смятате, че не покриват критериите за значимост, може да ги номинирате за изтриване и общността ще си каже мнението. Иначе, Алена ми се струва достатъчно значима, имайки предвид, че едно от лицата на астрологията в България, автор на над 40 книги, публична личност, член на големи организации от нейната сфера. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 17:02, 10 март 2020 (UTC) == Шаблон == Абе, да ти хрумва какъв шаблон можем да използваме за географски области от типа на [[Тракия]], [[Знеполе]], [[Мадемски села]]? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 07:16, 3 април 2020 (UTC) : {{пинг|Мико}} Виж някакъв нов в [[Тракия]]. Ако се сещаш параметри за добавяне, казвай. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 11:12, 7 април 2020 (UTC) == Изчезнал коментар? == Стан, не съм сигурен дали си търсил точно този резултат в [[Special:Diff/10146291]]. Реших, че е по-добре да не гадая какво си имал предвид и да те попитам директно. [[Картинка:Uhilen.png|:-D|link=]]<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:44, 3 май 2020 (UTC) : А, сега разбрах какво е станало. Първо си го копирал, а после си го изтрил от предишното място, но заедно с това се е появил погрешка и онзи текст. ОК, всичко е ясно. Сори за шума. :)<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 20:56, 3 май 2020 (UTC) :: Точно. Исках да го преместя към конкретното мнение за което се отнася, понеже разговора ви продължи в посока, към която коментара ми няма отношение. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 20:59, 3 май 2020 (UTC) == Статия: кв. Витоша ВЕЦ - Симеоново == Здравейте, изтрили сте статията ми Кв. Витоша ВЕЦ - Симеоново с аргумента, че вече има статия за квартала. Въпроса е, че тази статия е с невярно и едностранно съдържание, неактуална, написана на език неподходящ за енциклопедия (почти махленски), като дори името на квартала е неправилно в фактологично отношение и е меко казано заблуждаваща и тенденциозна информация, подкрепяща единствено лично мнение и конкретни лични интереси. Няколкократно се опитах да редактирам тази ''информация'' в статията ''кв. Витоша'', но редакциите ми биваха изтрити на момента от автора и, с което в Уикипедия продължава да стои фактологично невярно и не само, съдържание. И да, опитах се да добавя и обект ''Семирамида-Витоша'', намиращ се на територията на квартала (също като Сити Жарден, между впрочем), чиито инвеститор осигурява социални придобивки за целият квартал - повече от един километър улици, като е дарил 8,5 декара собствена земя за тях, изгражда канал за половината квартал, обществена градинка на общински терен, като дарение и нов вход изход на квартала към околовръстното, от който хиляди хора живущи на територията имат огромна нужда и молят Общината от години. Същият този инвеститор дари и улицата, която е подход към ''Сити Жарден'' и която много години собствениците и живущите в него не асфалтират и разнасят кал в целият квартал. Инвеститора има намерение да асфалтира включително и нея, въпреки че комплекс Семирамида е преди него и няма причина да го прави. Смятам, че е крайно време в България, да се спре ''плюенето'' ей така, просто за спорт и на такива престижни форуми като Уикипедия да се пише вярна ИНФОРМАЦИЯ, с подобаващ език, а и не на последно място да се подкрепят информативно и инвеститори със социални инвестиции, които както знаем са все още единици, като бялата лястовичка. Разчитам на Вашата обективна оценка, както и на професионализмът Ви, който виждам във Вашите статии. Благодаря Ви. --[[Потребител:Selectin|Selectin]] ([[Потребител беседа:Selectin|беседа]]) 08:58, 15 май 2020 (UTC) С уважение: Даниела, София, 15.05.2020 г. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B2._%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B0_%D0%92%D0%95%D0%A6_-_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE#%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B0_%D0%92%D0%95%D0%A6_-_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE : Здравейте, това, че промените са ви върнати в стаитята, не е основание да направите отделна, ваша си статия. Информацията за този другия обект е близо до границата на рекламата, за това вероятно е оставен. Моят съвет е, да работите над основната статия [[Витоша (квартал)]], като добавяте твърденията си едно по едно и посочите надежден източник за информацията. Ако информацията представлява подобрение на статията, едва ли ще ви бъде премахната. Уикипедия не може да се използва за рекламиране. Вероятно няма да е проблем да се спомене, че квартала се развива, като последият крупен обект е въпросния комплекс. Сами разбирате, че „Кварталът се отличава с най чистият въздух“ е нещо, което би могло да се оспори. За мен статията дублира друга и представлява реклама на жилищен комплекс с единствен линк към сайта на коплекса (с информация предимно как да си купим апартаменти там), с тенденциозно поднесена информация за квартала и без нито един източник (още повече надежден), който да подкрепя написаното. Ако имате нужда, мога да ви предоставя изтритото съдържание, за да изплзвате част от него като основа за подобряване на статията. Поздрави! --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:23, 15 май 2020 (UTC) До:StanProg беседа Здравейте отново Стан, Относно чистия въздух, смея да твърдя, че съм категорично права. Кв. Витоша ВЕЦ - Симеоново /както е истинското име на квартала/, се намира на така нареченият ВИТОШКИ КЛИН, точно на пътя на 4 коридор, което може да се види тук: https://vizia.sofia.bg/2019/03/05/green_corridors/ Също така е известно, че не случайно е избрано мястото на този клин /поречието на Драгалевска река, където е предвиден и парка цитиран от мен/, тъй като тук се събират две въздушни течения от планината Витоша, както за това е толкова чист въздуха, както може да се види тук: https://earth.nullschool.net/#2020/05/14/2100Z/particulates/surface/level/anim=off/overlay=duexttau/orthographic=24.30,42.06,3000/loc=23.327,42.642 и тук:https://air.noit.eu/map.php [[Файл:Earth. 2020-05-15 132736.jpg|мини]] [[Файл:Earth. 2020-05-15 133441.jpg|мини]] [[Файл:Air.noit.eu-map 2020-05-15 125113.jpg|мини|Air.noit.eu-map.]] Освен това съм цитирала и конкретни факти за бъдещето метро: https://transportal.bg/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%BE-%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D1%81-%D0%BF%D0%B5/ За регулацията в квартала: http://www.isofmap.bg/ За кадастралната карта: https://lozenets-sofia.org/%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BE%D1%82-15-12-2017-%D0%B3-%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%BE%D0%B4/ Все важни и истински информации, а не субективно мнение, като на автора на статията кв. Витоша (какъвто по същество и фактически няма и хората се въвеждат в заблуждение, особено чуждестранните граждани, които биха искали евентуално да получат достоверна информация, заради което е и създадена тази платформа) Няма как да редактирам съществуващата вече статия, защото очевидно тя обслужва чисто частни интереси и редакциите ми се трият на момента. За да се разгранича от това поведение, Ви моля да оставите моята статия в публичното пространство, чисто като достоверна информация, каквато би трябвало да бъде и да изтриете от нея, така наречената реклама, на Семирамида-Витоша, макар да смятам, че тази информация също е важна за квартала не по-малко от съществуването на Сити Жарден, който тъне в кал, която ще бъде премахната благодарение на дарението за улица на инвеститорите на Семирамида, което е само знак на добра воля, тъй като админастративно за този участък никой не им изисква. Благодаря още веднъж и разчитам на Вашата не субективна преценка. --Selectin (беседа) 11:41, 15 май 2020 (UTC) :: {{ping|Selectin}} Няма как в Уикипедия да съществуват две алтернативни статии за един и същ обект. Част от информацията в подходяща енциклопедична форма е съвсем нормално да бъде публикувана в основната статия. Информацията за метрото, дори и за новия комплекс, но не и като реклама. Дори и в момента има неща в тази статия, които нямат място там. Лични интереси двамата редактори, които са редактирали след вас статията едва ли имат. За това, че квартала има най-добър въздух ви трябва надежден източник в който да пише, че това е така. Стигането до този извод на база на карти на течения, клинове и т.н. в Уикипедия се нарича оригинално изследване и няма място в статия. Ние сме редактори, не автори. Съветът ми е да се опитате да подобрите съществуващата статия, като за твърденията цитирате надеждни източници и се придържате към енциклопедичносто писане. Статиите в Уикипедия са колективен труд и е добре да се опитате да работите заедно с другите редактори. Ако дадена информация е невярна или подвеждаща, можете да я коментирате на страницата на разговор на съответната статия. Ако наистина има проблем и го представите в подходяща форма, безпристрастно и аргументирано, със сигурност ще получите поддръжка. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:18, 15 май 2020 (UTC) == Бюрократ == Здравей! Добре дошъл в групата на бюрократите! — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 07:15, 18 май 2020 (UTC) == Изтрита Статия == Здравейте, статията която написах за Веселина Иванова Панева беше изтрита. Искам да знам защо? Предоставих необходимите източници за всичко в статията. Това е реална личност и има достатъчно информация за нея за да съществува статията! Мисля, че така се обогатява енциклопедията с нужна информация за един от преподавателите на 9-та френска гимназия в София. Вече съществува статия за Ангел Тошев който също е преподавател в училището. [[Потребител:Базинга|Базинга]] ([[Потребител беседа:Базинга|беседа]]) 10:20, 18 май 2020 (UTC) : Здравейте и благодаря за приносите Ви в Уикипедия. За съжаление не достатъчно просто да има достатъчна информация и източници. Всеки обект на статия в Уикипедия трябва да има енциклопедична значимост. Конкретно при тази личност не видях достатъчна значимост (на практика не видях никаква значимост), за да има статия за нея в енциклопедията. Поздрави и успешен ден. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:37, 18 май 2020 (UTC) == Сражения == Ще ми се да идентифицираме сраженията на 23 полк от [[Велик е нашият войник]]. Вина мисля е [[:sr:Вина (Књажевац)]], но Лесковик дали е [[:sr:Лесковик (Бела Паланка)]] или [[:sr:Лесковик (Ниш)]]? Дали не можеш по некоя книга да го проследиш бойния път на Осма дивизия? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 13:25, 12 юни 2020 (UTC) : Това е пътят на самия полк. Вина е точно това, северозападно от Княжевац: "bit.ly/2Yw0SAz". Лесковик е масив: "bit.ly/2BSZQXM". Ето горе-долу локация: "bit.ly/3hoO3AG" --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:19, 12 юни 2020 (UTC) :: Много благодарим. Страшен си. [[Картинка:Usmivka.png|:-)|link=]] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 14:38, 12 юни 2020 (UTC) == Беседа:Свети Димитър (Додулари) == Едно око на един надпис да хвърлиш? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:56, 15 юни 2020 (UTC) : Добре изглежда. Промених само въвъ към въ. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:45, 15 юни 2020 (UTC) == Фотограф == Днес попаднах на това творение на Спасимир [[Георг Волц]] - може би знаеш за него, но ако не - бил е фотограф в Балканската война и като гледам има много снимки в Лост Бългерия и на други места, които са с чисти авторски права, ако ти трябват илюстрации за хора или случки. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 08:25, 22 юни 2020 (UTC) : {{ping|Мико}} Благодаря. Ето и нещо от мен: [https://theinpaint.com/upload]. Ще трябва в скоро време да реализирам идеята си от преди години за проект за фотографите на Царство България с цел улесняване на редакторите при търсене, обработка и качване на снимки с изтекли права. Това ще намали евентуално и изтритите снимки. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:36, 22 юни 2020 (UTC) ::Един от антикварите на главната в Созопол има огромна база данни за българските фотографи - ще го пробвам това лято дали нема да се навие да я сподели. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:39, 22 юни 2020 (UTC) == Категория:Филми на американски режисьори == Здравей, искам да те помоля да се изтрие несъществуваща категория в [[:Категория:Филми на американски режисьори]], където се дублират поради писмени грешки и едната е излишна: * Филми на [[:Категория:Филми на Бъд Бойтичър‎]] (празна) - реална [[:Категория:Филми на Бъд Бетекър]] ([[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] ([[Потребител беседа:MICHELANGELO|беседа]]) 18:37, 3 юли 2020 (UTC)) : Готово. Най-добре за други подобни категории да ги маркираш за бързо изтриване, като ненужни. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 18:42, 3 юли 2020 (UTC) == Лудогорец == Защо да няма основания за изтриване? 1) Информацията не е правдоподобна 2) Вече съществува страница за клуба 3) Аргументирал съм се достатъчно обстойно по темата и съм наясно с това какво се цели с тези измишльотини. Аз не мога да си затворя очите за такива несъответствия! Защо когато е създадена статията без никакви източници не е преразгледана? И неколкократно е изменяна информацията за годината на създаване в страницата на Лудогорец 1945 без никаква аргументация. Налице е вандализъм от фенска намеса на съпернически отбори. Не мисля, че е коректно за един и същи казус, какъвто е този при ЦСКА-София, да има различни решения. Тук страницата може да се редактира и да се добави, че "Неутралността на тази статия е спорна" по същата логика.[[Потребител:Seimbru|Seimbru]] ([[Потребител беседа:Seimbru|беседа]]) 22:24, 7 юли 2020 (UTC) *Аз съм предоставил изключително много и разнообразни, независими източници, които доказват реалността. Няма как да се боря за консенсус с псевдо ЦСКА-ри и други "врагове" на отбора, който познавам от над 15 години. Според мен евентуално гласуване няма да реши проблема, защото хората, които искат разделение са повече. Но истината колкото и пъти да се скрива, съществува. Уикипедия трябва да се базира на истински факти, а не на мнения. Фактите са посочени на беседите на двете статии, както и в английската версия. Най-фрапантното е, че основно редакторите са изявени фенове на ЦСКА. Как мислите, че ще постъпват правилно, когато толкова много мразят Лудогорец? Очевидно са малко хората, които се интересуват от истината тук, щом толкова години едни и същи хора опонират. Това не означава, че статиите трябва да заблуждават и тук е момента админите да оправят кашата. [[Потребител:Seimbru|Seimbru]] ([[Потребител беседа:Seimbru|беседа]]) 22:47, 7 юли 2020 (UTC) : Върнах шаблона за изтриване. Премахнал съм го поради недоглеждане. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 22:50, 7 юли 2020 (UTC) * Преди да бъде взето решение, имайте предвид, че обединяването според мен е най-добрият вариант в този случай. Ситуацията е идентична с ЦСКА-София, даже не толкова заплетена. Отборите, които са същестували около 2001 година са били два - юнушеския Разград 2000, и Антибиотик-Разград, който после дефункционира. След това 2009 год. отборите с всичкото им имущество са купени от Домусчиев, обединен, наследява историята на Лудогорец 1945 и е превърнат в Професионален Футболен Клуб Лудогорец 1945 Разград. По същия начин както е приватизирал БМФ и други... Най-логичното е статиите да се обединят. Моля Ви, вземете предвид безпристрастните мнения и не позволявайте голямото фенско влияние на съперниците, които не показват неутралитет, защото в този случай "демократично гласуване" не би било ползотворно. Цитирам "3 вълка и 1 овца не би трябвало да гласуват за това какво ще вечерят". Щом със статиите на други футболни отбори като Левски и ЦСКА може да има обединение, защо тук не? Все пак става въпрос за марката, символа и историята "Лудогорец", а не за търговското дружество, което реално е създадено 2010 година след инкорпорирането от Домусчиев. [[Потребител:Seimbru|Seimbru]] ([[Потребител беседа:Seimbru|беседа]]) 09:56, 9 юли 2020 (UTC) :: Няма нужда едни и същи текстове да ги публикувате на хиляда места. Това няма да помогне за вземането на решението, най-много да подразни редакторите. Прегледах източниците и не намирам категорични доказателства, че обектът е един и същ. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:04, 9 юли 2020 (UTC) :<ref group="g1">{{cite web |title=Ludogorets AD, Private Company Register |url=https://www.emis.com/php/company-profile/BG/PFC_Ludogorets_1945_AD__%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86_1945_%D0%90%D0%94__en_4087688.html}}</ref> <ref group="g1">{{cite web |title=BG Clubs |url=http://bgclubs.eu/teams/Ludogorets1945(Razgrad)}}</ref> <ref group="g1">{{cite web |title=Sportal, Bulgarian Sport Website |url=https://www.sportal.bg/statistics_team.php?champ=1&season=868&team=343}}</ref> <ref group="g1">{{cite web |title=Soccerway |url=https://int.soccerway.com/teams/bulgaria/fk-razgrad-2000/12387/}}</ref> <ref group="g1">{{cite web |title=Transfermarket |url=https://www.transfermarkt.com/pfk-ludogorets-razgrad/startseite/verein/31614}}</ref> <ref group="g1">{{cite web |title=Sofascore |url=https://www.sofascore.com/team/football/ludogorets-razgrad/43840}}</ref> <ref group="g1">{{cite web |title=UEFA Clubs |url=http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=2603104/domestic/index.html}}</ref> <references group="g1" /> Всички източници, които можеш да намериш за Лудогорец, пишат че е 1945. Дори, вчера празнуваха 75-годишнината си пред цяла България след мача с Левски. Наистина ли не сте запознати с това, което се пише навсякъде, но не и в Уикипедия, където се пишат свободни съчинения от псведо редактори. [[Потребител:Seimbru|Seimbru]] ([[Потребител беседа:Seimbru|беседа]]) :: Моля Ви, споделете и аз да прочета тези източници, които пишат че има два футболни клуба Лудогорец Разград. ::: Тези източници не ме убеждават, че става дума за един и същ отбор. Нещо повече – източник №2 показва, че те всъщност са различни. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:00, 9 юли 2020 (UTC) :::: Как по-точно стигнахте до този извод? Ако проверите, в сайта няма друг клуб освен този. И двата линка, които са дадени в беседата на Лудогорец - за Разград 2000 и Антибиотик-Разград, водят до тази страница. Ясно е написано, че отборът присвоява историята на основния след като е приватизиран от Домусчиев. Във всички източници пише, че Лудогорец е създаден 1945 година и става въпрос да действащия отбор, който в момента е в ефбет Лига. Все още, не сте ми предоставили източник за втори такъв отбор. Отново Ви давам за сравнение с другата статия за ЦСКА-София, там не е ли същия казус, но една обединена статия, въпреки че Литекс ги купи и присвои тяхната история. Защо не погледнете неутрално на нещата, нямате никакъв аргумент?[[Потребител:Seimbru|Seimbru]] ([[Потребител беседа:Seimbru|беседа]]) 11:17, 9 юли 2020 (UTC) ::::: Като допълнение, това разединяване е създадено именно ЕДИНСТВЕНО на базата източник номер 2. Как ще проверите достоверността му по вашата логика, като сайтът е създаден от български футболен фен, а не реална документация? Това, че някой интерпретира тази информация от източника по друг начин, а не този, който всеки запознат с футбола знае, не му дава основание да създава втора страница за Лудогорец и да разделя отбора на две. [[Потребител:Seimbru|Seimbru]] ([[Потребител беседа:Seimbru|беседа]]) 11:27, 9 юли 2020 (UTC) == „Back In Time To Now/Acclaimed By The People“ == Добър ден, създадох страница за музикален албум която премахнахте. Моля върнете съдържанието на статията ми и напишете къде е проблема, за да мога да го коригирам. Албума е направен от българи, въпреки че името на албумите е на английски, и затова няма буквален превод. Ако желаете заглавието може да бъде преведено в буквален смисъл, но при сравянване с други страници, имената се запазват в оригинал. [[Потребител:Orlianrow|Orlianrow]] ([[Потребител беседа:Orlianrow|беседа]]) 11:43, 10 юли 2020 (UTC) : Албумът няма достатъчна енциклопедична значимост, за да бъде включен в Уикипедия. Уикипедия е енциклопедия, а не безплатно място за реклама на новоиздадени албуми. Дори изпълнителят няма достатъчна значимост, за да има статия за него в Уикипедия, а какво остава за самия албум. Ако Ви е нужно самото съдържание, мога да го извлека и поставя на потребителската Ви страница. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:02, 10 юли 2020 (UTC) == Провански Алпи == Привет. Моля за обяснение защо е премахната статията Провански Алпи. Ако има проблем с името, можехте да я преместите. [[Потребител:Lotroo|Lotroo]] : Тя е преместена към [[Провансалски Алпи]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:07, 22 юли 2020 (UTC) == Димитър Кушевалиев == Кукушанин униат, активист на Върховния комитет. Нещо има ли друго за мъниче? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:52, 29 септември 2020 (UTC) : {{ping|Мико}} Драснах набързо нещо. Виж какво може да се добави още и да се категоризира. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:55, 30 септември 2020 (UTC) == Любомир Митков == Привет, дали можеш да изкараш за мъниче поне от офицерстването му по Руменин, т.3-4, стр.266 --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 15:46, 21 октомври 2020 (UTC) :: {{пинг|Протогер}} Има ли нещо, с което е значим този човек? От това, което чета е обикновен майор. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:57, 22 октомври 2020 (UTC) :::Заложен е в [[Солунски български клуб]], в периода 1941-1944 година има доста активности свързани с [[Егейска Македония]] и е демонизиран от гръцките историци подобно на [[Андон Калчев]]. Според мен е значим. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 09:17, 22 октомври 2020 (UTC) == Два пъти изтривана страница за Острец (Априлци) == Привет, Да приема ли, че преразказването на текста, плюс повече енциклопедичност от [http://www.apriltsi.net/острец източника], който е бил копиран директно тук за Острец, бивше село в Северна България, от 1976 година квартал на Априлци – би се приело за правилно при трети опит да се създаде статията? Източникът не присъства в списъка с неблагонадеждните, но пък само това достатъчно ли е? Поздрави, --[[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] ([[Потребител беседа:Zelenkroki|беседа]]) 16:04, 19 декември 2020 (UTC) : {{ping|Zelenkroki}} Извинявам се за късния отговор. Преди отворих източника и го имаше, но днес не го отварям. Като цяло този източник ми се струва достатъчно надежден, понеже до колкото си спомням авторът беше краевед. Иначе, не мисля, че трябва да има отделна статия. Острец днес е квартал и е най-добре информацията за бившето село да се помести в статията за града, както е в повечето случаи за малки градчета или големи села образувани чрез сливане на села. Това разбира е само мнение. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:58, 25 декември 2020 (UTC) :: Привет, [[Потребител:StanProg|Стан]]. Изобщо не е късен отговорът. Първо, защото едва ли ще се юрна да създавам веднага статията. Второ, а това е особено важно за мене уточнение, разбирането как да се постъпва при статии за слети в едно общо селище някогашни отделни населени места. Трето, в този случай, не е ли добре да се създаде пренасочваща [[Острец|страница при търсене на Острец]]? В момента червената препратка [[Острец (Априлци)]] означава, че се очаква създаването на отделна статия? == Лудари == Защо ми беше премахнат коментара за лударите.Както казах информацията ви е недостоверна. И също така ви бях предупредил ,че ще минем на по-горни инстанции [[Потребител:DIYAN YANCHEV|DIYAN YANCHEV]] ([[Потребител беседа:DIYAN YANCHEV|беседа]]) 14:19, 25 декември 2020 (UTC) : {{ping|DIYAN YANCHEV}} В статии в Уикипедия няма място за подобни коментари. Това не е фейсбук или блог. Ако смятате, че нещо не отговаря на истината или има друга, алтернативна теория/информация, [[Уикипедия:Цитиране на източници|посочете надежден източник]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:54, 25 декември 2020 (UTC) == A request for translation == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> Hello! Thank you for your translation of the instruction of the [[mw:User:SGrabarczuk (WMF)/sandbox/4|Desktop Improvements prototype]]. The instruction has been translated into 30 languages. This would not happen without you! Next week, we would like to post a banner inviting your community to test the prototype and give feedback. We only need to make one more step - '''[https://meta.wikimedia.org/wiki/Special:MessageGroupStats?group=Centralnotice-tgroup-DesktopImprovements&suppresscomplete=1&x=D translate three short lines of text in that banner]'''. Would you be able to do this, ideally before Wednesday 31st? Thanks a lot for your support, as usual! Best, [[m:user:SGrabarczuk (WMF)|SGrabarczuk (WMF)]] 22:08, 26 март 2021 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:SGrabarczuk (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:SGrabarczuk_(WMF)/sandbox/MM/Non-standard_targets&oldid=21258755 --> == A request for translation == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> Hello! Thank you for your translation of the instruction of the [[mw:User:SGrabarczuk (WMF)/sandbox/4|Desktop Improvements prototype]]. The instruction has been translated into 30 languages. This would not happen without you! Next week, we would like to post a banner inviting your community to test the prototype and give feedback. We only need to make one more step - '''[https://meta.wikimedia.org/wiki/Special:MessageGroupStats?group=Centralnotice-tgroup-DesktopImprovements&suppresscomplete=1&x=D translate three short lines of text in that banner]'''. Would you be able to do this, ideally before Wednesday 31st? Thanks a lot for your support, as usual! Best, [[m:user:SGrabarczuk (WMF)|SGrabarczuk (WMF)]] 07:03, 27 март 2021 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:SGrabarczuk (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:SGrabarczuk_(WMF)/sandbox/MM/Non-standard_targets&oldid=21258755 --> == Две неща == Здрасти. В [[Четническа акция на Македонския комитет]] в таблицата с офицерите изненадващо увисна един полк червена препратка. И според тебе тоя Йордан Стоянов [[Юрдан Стоянов]] ли е или е друг? : {{пинг|Мико}} Добавих препратките. Втори резервен е пернишкия полк. Юрдан Стоянов в Руменин е записан като Йордан Стоянов Стоянов р. 15.09.1869 в Лом. запасни подпоручик от 22.01.1892. Интересно е, че таблицата е към 1895, но 2-ри резервен полк има от 1900 г., а Юрдан Стоянов е запасни поручик от 1899 г. и е на действителна служба с чин (редовен) поручик от 27.07.1904 г., така че имам съмнения, че данните там не са точно към „Към началото на юни 1895“. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:15, 13 септември 2021 (UTC) ::И аз му открих грешка - Сарафов е писан роден в Гайтаниново, а не в Либяхово и още едно родно место беше сбъркано. Тоест мислиш са един и същ човек? -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:22, 13 септември 2021 (UTC) ::: {{пинг|Мико}} Да, 100% е един и същ човек. Съвпада и името, и датата на раждане, и година от която е подпоручик. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 11:31, 13 септември 2021 (UTC) :::: Ама в статията пише Долна Вереница, а не Лом, а Елдъров пише роден на 17 март 1868. Вкарай, моля те, както мислиш, че е верно в статията. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 11:37, 13 септември 2021 (UTC) ::::: {{пинг|Мико}} В Руменин има и друг запис: Йордан Стоянов, р. 17.03.1868 в Лом, на служба от същата дата 25.09.1888, подпоручик от същата дата, поручик от същата година 1899, уволнен 2.2.1892. Това според мен са два записа за един и същ човек. Да го оставим както съм го направил с връзка към Юрдан Стоянов, защото вероятността това да не е така клони към нула. Може да добавя информация за това в беседата (по-късно днес), за да не я ровим отново. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:31, 13 септември 2021 (UTC) ::::::Да. Направи както прецениш според тежестта на източниците. Аз също съм сигурен, че е един и същ. Благодаря ти много за труда. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 12:42, 13 септември 2021 (UTC) == Еналага == Привет! Ще може ли страницата [[Еналага]] да бъде възстановена? Темата определено е енциклопедична: вж. например [[:en:Enallage]]. – Уанфала ([[Потребител беседа:Uanfala|беседа]]) 10:29, 21 септември 2021 (UTC) : {{ping|Uanfala}} Имате желание да работите по нея ли? --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:06, 22 септември 2021 (UTC) ::Не, защо? Веднъж ако е възстановена, ще я погледна и ще редактирам ако има очевидни проблеми. Ако статията е кратка, това не мисля, че е проблем. – Уанфала ([[Потребител беседа:Uanfala|беседа]]) 09:57, 22 септември 2021 (UTC) ::: {{ping|Uanfala}} Статията беше едно изречение и е изтрита след предложение за бързо изтриване от друг редактор, тъй като Уикипедия не е речник. Текстът на статията беше буквално копиран от [[Солецизъм]]. Ако няма да работите по текста, за да стане на статия, няма смисъл да я възстановявам. Така или иначе текстът вече го има в статия от Уикипедия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:33, 22 септември 2021 (UTC) ::::А, затова значи! В такъв случай е може би по-добре, че статията е изтрита. Странно, че нямаме критерий (аналогичен на [[:en:WP:A10]]) за точно такива случаи. Иначе, имах намерението да обърна внимание на редактора предложил статията за изтриване по "Уикипедия не е речник", че изглежда са недоразбрали този принцип. Но сега забелязвам, че за разлика от [[:en:WOTDICT#Not size|енуики]] например, краткият текст в [[Уикипедия:Какво не е Уикипедия#Уикипедия не е речник]] действително създава впечатлението, че кратки страници са поначало нежелателни, без значение дали става въпрос само за речникови дефиниции или за енциклопедични теми. – Уанфала ([[Потребител беседа:Uanfala|беседа]]) 17:04, 26 септември 2021 (UTC) == [[Клара Маринова]] == Здравейте, [[Потребител:StanProg|Стан]]. Прибързано сте върнали редакцията ми. Ако сте обърнали внимание, не всички заемани от покойната Маринова длъжности бях поставил в женски род. Това е така, защото, когато жена заема публична длъжност, като, например министър, главен секретар, вицепрезидент, омбудсман и пр., е '''неправилно''' да се поставят в женски род. Въпреки, че и в този случай има изключения, например правилно е кметица, а не кмет. Но когато жена заема общодостъпни професии, занятия, увлечения и пр., като, например политика, учителство, медицина, търговия, изкуство и пр., е '''правилно''' да се казва политичка, учителка, лекарка, продавачка, артистка, художничка, контрольорка, тъкачка, чистачка, счетоводителка, атлетка и всичко, за което се сетите. Обратното, т.е. поставянето в мъжки род е граматически неправилно и в разрез с правилата в българския език. Поздрави.[[Специални:Приноси/85.187.124.169|85.187.124.169]] 06:25, 7 октомври 2021 (UTC) : {{ping|85.187.124.169}} В Уикипедия сме възприели масово употребата на мъжкия род в този случай. Прегледайте подобни статии на жени. Върнах промените, защото представляват значителна промяна в определена посока, която е силно спорна по отношение на общността. Иначе, по отношение на българския език е възможно вашия вариант да е по-правилен. Отправих запитване към „Езикови справки“ за изречението „Клара Маринова е български журналист и политик.“. Ще пиша тук, когато получа отговор, но въпреки това подобни промени изискват консенсус, понеже засягат множество статии и не можем просто така да ги променим без да имаме някакъв консенсус или решение на общността, какъвто и да е отговора от Езикови справки. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:16, 7 октомври 2021 (UTC) :: Отговор на Езикови справки към Института за български език: --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:38, 7 октомври 2021 (UTC) {{цитат|Здравейте, изречението е правилно, както и вариантът „Клара Маринова е българска журналистка и политик“, ако въпросът Ви е свързан с употребата на съществителното от мъжки или женски род.}} ::: Здравейте отново. Ако не бях сигурен, че редакцията ми е вярна, просто нямаше да я публикувам. Предполагам, ясно съм се обосновал. Що се отнася до масовото заличаване на женския род от езика ни, това е престъпление, което рецидивира все повече и все по-широко. А родовите форми са специфично богатство на нашия език, което упорито сме на път да унищожим...Поздрави.[[Специални:Приноси/85.187.124.169|85.187.124.169]] 09:30, 7 октомври 2021 (UTC) :::: Не казвам, че това което сте публикували е грешно, а просто, че редакцията не е добра. За това се допитах до официалната институция, за да видя дали първоначалният текст е правилен т.е. „Клара Маринова е български журналист и политик.“. Оказва се, че е съгласно правилата и за това е по-добре да го оставим така, тъй като така или иначе този принцип е използвам в хиляди статии. За престъплението можете да се обърнете към Института за български език, който е единствения орган, който може да направи нещо по въпроса. Ние просто се съобразяваме с правилата, като когато има алтернативи използваме тази, за която общността на Уикипедия смята за най-подходяща. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 09:59, 7 октомври 2021 (UTC) == Защита на „Мустафа Чаушев“ == Моля, наблюдавайте статията за Мустафа Чаушев и при нужда я блокирайте, за да я защитите от потенциален вандализъм. Потребителят [[User:Miroslav Dechev|Miroslav Dechev]] пише в нея невярна информация от неблагонадеждни източници – че съпругата на Чаушев е сестра на Ахмед Доган, което не отговаря на истината. Освен това, потребителят пише, че Чаушев пеел предимно сръбски и гръцки кавъри, което също не е вярно. Половината от репертоарът му е български. В опит за диалог, оставих беседа на страницата на въпросния потребител, но ако и това не помогне, моля, намесете се и блокирайте статията, за да не може всеки да я редактира, както му е угодно. -- [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] ([[Потребител беседа:Nivelir|беседа]]) 18:53, 19 октомври 2021 (UTC) == Антон Робев == Имаме ли нещо за него? [http://sofiapomni.com/occupation.php?id=1] -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 10:00, 1 ноември 2021 (UTC) == Драматичен/Комедиен филм == [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC&type=revision&diff=11216636&oldid=11216634 StanProg] Егати безсилието. Нали се сещаш, че в един момент ще бъдат премахнати всички вътрешни препратки към Драматичен и комедиен филм и ще останат точно 0 сочещи натам статии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 13:07, 10 декември 2021 (UTC) :Дали ще бъдат премахнати всички вътрешни препратки или тази страница ще пренасочва към "Драма (филми и телевизия)" (или някоя по-подходящо заглавие) е въпрос на решение на общността. В момента няма консенсус по този въпрос, за това е добре страницата да продължи да си върши работата като пренасочваща, а не на нея да стои шаблон, който не отговаря на нито един критерий, по който може да бъде поставен и 100+ препратки да не сочат към текущата статия. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 13:19, 10 декември 2021 (UTC) == Как да търся? == Здравей и ЧНГ! Дали можеш да ми помогнеш - искам да намеря всички статии, които са едновременно в Категория:Византийска империя и Категория:Статии без посочени източници. Мъчих се с Разширено търсене, но не сполучих. Поздрави, --[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 12:37, 3 януари 2022 (UTC) : Здравей, ЧНГ и на теб. Ето динамичният списък: [https://petscan.wmflabs.org/?edits%5Bbots%5D=both&cb_labels_no_l=1&ns%5B0%5D=1&since_rev0=&edits%5Banons%5D=both&search_max_results=500&edits%5Bflagged%5D=both&language=bg&project=wikipedia&cb_labels_yes_l=1&interface_language=en&cb_labels_any_l=1&categories=%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%0A%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8%20%D0%B1%D0%B5%D0%B7%20%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%20%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8&search_query=&doit=]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:40, 3 януари 2022 (UTC) : Ако ти трябва списък за Византийска империя и едно ниво под нея: [https://petscan.wmflabs.org/?templates_any=&project=wikipedia&categories=%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F&since_rev0=&templates_yes=%D0%91%D0%B5%D0%B7%20%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8&cb_labels_yes_l=1&language=bg&edits%5Bbots%5D=both&depth=1&ns%5B0%5D=1&cb_labels_any_l=1&search_max_results=500&cb_labels_no_l=1&interface_language=en&edits%5Bflagged%5D=both&edits%5Banons%5D=both&doit=]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:43, 3 януари 2022 (UTC) :: Мда, проблемът всъщност е с това, че под [[:Категория:Византийска империя]] има твърде много подкатегории и статии в тях, а пък търсачката винаги опитва да търси във всички, нали? Много полезен инструмент, благодаря и аз!<br><span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 14:17, 3 януари 2022 (UTC) ::: И аз благодаря Стан, чудесна помощ. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 14:57, 3 януари 2022 (UTC) :::: Благодаря, точно това ми трябваше!--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 18:13, 3 януари 2022 (UTC) == Изтрита страница за Валентина Александрова Pop-Folk певица == Здравейте, не знам защо но сте изтрили станицата на една пробиваща още поп фолк звезда. Защо? Бих искал да я промотирам тук. Има статия за нея в blitz.bg https://show.blitz.bg/folk/valentina-se-vpuska-v-calgata-blagodarenie-na-tina-trnr-otkriva-talanta-si-video Моля информирайте ме как може тази статия да съществува в bg.wikipedia.org ? Моля да помогнем на една изгяваща певица, благодаря <small> — ''Предният [[Уикипедия:Потребителски подпис|неподписан]] коментар е направен от ''[[Потребител:Gechevyanislav|Gechevyanislav]] ([[Специални:Contributions/Gechevyanislav|приноси]]&nbsp;&bull;&nbsp;[[Потребител беседа:Gechevyanislav|беседа]])&#32;<span style="white-space: nowrap;">на 4 януари 2022 в 14:23 (UTC)</span></small><!--Въведен чрез Шаблон:Неподписано--> : {{пинг|Gechevyanislav}} Точно защото е все още пробиваща. Уикипедия е енциклопедия, и личностите, за които има статии трябва да са енциклопедично значими т.е. вече да са пробили. Уикипедия не е място за промоции. Начинът да има статия в Уикипедия е да стане [[Уикипедия:Значимост_(хора)#Критерии_за_значимост_на_музиканти_и_музикални_формации|енциклопедично значима личност]]. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 14:43, 4 януари 2022 (UTC) :Благодаря ви за отговора Стан. Но как да стане известна без да могат хората да знаят коя всъщност е тази певица? [[Потребител:Gechevyanislav|Gechevyanislav]] ([[Потребител беседа:Gechevyanislav|беседа]]) 14:46, 4 януари 2022 (UTC) :Ако тази певица има повече от две статии в онлайн сайтове за новини ще бъде ли възможно да се напише статия за нея? [[Потребител:Gechevyanislav|Gechevyanislav]] ([[Потребител беседа:Gechevyanislav|беседа]]) 14:49, 4 януари 2022 (UTC) == How we will see unregistered users == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin=content/> Hi! You get this message because you are an admin on a Wikimedia wiki. When someone edits a Wikimedia wiki without being logged in today, we show their IP address. As you may already know, we will not be able to do this in the future. This is a decision by the Wikimedia Foundation Legal department, because norms and regulations for privacy online have changed. Instead of the IP we will show a masked identity. You as an admin '''will still be able to access the IP'''. There will also be a new user right for those who need to see the full IPs of unregistered users to fight vandalism, harassment and spam without being admins. Patrollers will also see part of the IP even without this user right. We are also working on [[m:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation/Improving tools|better tools]] to help. If you have not seen it before, you can [[m:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation|read more on Meta]]. If you want to make sure you don’t miss technical changes on the Wikimedia wikis, you can [[m:Global message delivery/Targets/Tech ambassadors|subscribe]] to [[m:Tech/News|the weekly technical newsletter]]. We have [[m:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation#IP Masking Implementation Approaches (FAQ)|two suggested ways]] this identity could work. '''We would appreciate your feedback''' on which way you think would work best for you and your wiki, now and in the future. You can [[m:Talk:IP Editing: Privacy Enhancement and Abuse Mitigation|let us know on the talk page]]. You can write in your language. The suggestions were posted in October and we will decide after 17 January. Thank you. /[[m:User:Johan (WMF)|Johan (WMF)]]<section end=content/> </div> 18:10, 4 януари 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Johan (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Johan_(WMF)/Target_lists/Admins2022(1)&oldid=22532492 --> == Юлиян Минков == Търся помощ за публикуването на тази статия: https://bg.wikipedia.org/wiki/Чернова:Юлиян_Минков_(философ) [[Потребител:Meset|Meset]] ([[Потребител беседа:Meset|беседа]]) 19:13, 9 февруари 2022 (UTC) : {{пинг|Meset}} Към черновата имам следните лични забележки (най-важните удебелени): :* Уводния параграф трябва да се разшири, като се премести изречението с датата и мястото на раждане в раздел биография :* „На работа е в...“ не е подходящо начало на изречение за учен от БАН. Биографията е твърде малка и е добре да бъде подредена хронологично. :* В Библиография е добре да се цитират само по-важните и обикновено по-големите трудове (в момента библиографията е по-голяма от биографията му). От статиите цитирайте само тези, които са най-цитирани (ако имате достъп до тази информация). Непубликуваните трудове в случая не са толкова важни. '''Направете раздел библиография по-компактен.''' :* '''Най-добре премахнете цитатите.''' Цитатите в случая не са толкова важни и раздуват статията излишно, като намаляват процента на основната биография. От това, което се вижда от статията, личността не от върхова значимост, че да има толкова цитати. Освен това са разбираеми преди всичко от специалисти в областта. :* '''Поставете раздел Бележки''' със съдържание <nowiki><references /></nowiki>, за да могат цитиранията да се появяват там :* Премахнете външната препратка – тя не е директно свързана с обекта на статията. :* '''Поставете препратки'''/връзки са по-важните обекти в статията: СУ, БНР, ст.н.с. І ст. :* '''Добавете информация за получени награди'''/отличия - те най-добре показват значимост. :* И накрая най-важното. '''Добавете източник за всяко твърдение''' (или група твърдения, ако са последователно разположение в източника). Задължително посочете страница от източника (освен, ако не е уеб страница). : --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:40, 11 февруари 2022 (UTC) == За Ивайло Гюров == Може ли такова нещо? Да изтривате новосъздадената Уикипедия за Ивайло Гюров. Как не ви е срам? Вие българин ли сте или не сте? Нима съм виновен за това, че не знам какво да публикувам в резюмето ли? Как смеете да нарушавате моя обществен и спокоен ред в Уикипедия? Ама ха, 'гати администраторите и модераторите. Каква работа имам тука тогава, щом всеки от вас ми се изпречква на пътя? Всички се оплакват от липсата на пари, а пък от липсата на ум - никой! Нямам думи от вас! [[Потребител:Асен Манев|Асен Манев]] ([[Потребител беседа:Асен Манев|беседа]]) 09:03, 13 март 2022 (UTC) : Статията е публикувана от Недка Лилкова на сайта на Българското Национално Радио през 2019 година: [https://bnr.bg/play/post/101129429/pevecat-ivailo-gurov-dostava-mi-udovolstvie-kogato-pea-i-tova-horata-go-razbirat]. Вие просто сте направили copy/paste и сте я публикували от ваше име и под свободен лиценз с което сте нарушили закона за авторското право. Такива статии подлежат на директно изтриване. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:11, 13 март 2022 (UTC) == Инфраструктурно-базирано програмиране == Зная, че не всеки програмист е Стростръп и може да не се занимава с инфраструктурно програмиране, много съжалявам за проблемите на Гугъл в областта, наистина не е необходимо да "означаваш" чуждата работа в областта като "чернова", но все пак ако потърсиш в Гугъл за този програмист, който разбира какво се прави в областта (сори, но работата там е ru-bg-de и може би малко scandinavian), може да ревъртнем статията към обичайният й начален статус? Защото вероятно дори в Гугъл има информация за него, тоест това, че работа там не е свършена в областта, не значи че другаде не се работи по нея, и съжалявам, ако това се отнася и до Google School, аз го ползвам частично, така че за да се чувстваш самочувствено по-добре, да Google School се включва, макар и като мини-работа. Защото останалото са огромни изчислителни системи и методологии. --[[Потребител:Studyingon2|Studyingon2]] ([[Потребител беседа:Studyingon2|беседа]]) 11:29, 16 март 2022 (UTC) : Преместих статията към чернова защото няма такъв утвърден термин, [https://www.google.com/search?q=%22%D0%98%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%22&oq=% нито на български], нито на английски като [https://www.google.com/search?q=%22infrastructure-based+programming%22&oq=%22Infrastructure-based+programming%22&aqs=chrome.0.69i59j33i160l5.528j0j7&sourceid=chrome&ie=UTF-8 Infrastructure-based programming]. Не видях подобен термин и в цитираните източници, в това число и на Бярне Строуструп. Можете да работите по статията, да я преместите по друго утвърдено име и т.н., но за сега си е 100% чернова т.е. е още в инкубационен период. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 12:34, 16 март 2022 (UTC) == Изтриване на Страница Светлин Илиев == Г-н Администратор, Светлин Илиев е председател на най-голямата асоциация по киберисгурност в България и единственият българин, който заема ръководна позиция в Европейската Организация по киберсигурност. Също така е зам. председател на работодателска организация представляваща на 10 000 компании, като участва във формирането на политики на национално и европейско ниво. Може ли да ми обясните как така е незначимо? Настоявам страницата да бъде възстановена. [[Потребител:Splamen|Splamen]] ([[Потребител беседа:Splamen|беседа]]) 09:16, 17 март 2022 (UTC) : BCA е просто едно сдружение – могат да се съберат какви да е хора и да си направят сдружение, което да си именуват както си искат. В България има сигурно над 10000 сдружения. Европейската организация по киберсигурност е толкова значима, че няма дори статия за нея в английската Уикипедия, а просто се споменава мимоходом. За председателя на ЕОК също няма статия. До колкото виждам обектът на статията е съпредседател на работна подгрупа от работна група 4 на европейската организация т.е. нулева значимост. Обектът на статията е „Светлин Илиев“, а един от основните критерии за значимост на хора е „Личността е била първостепенен обект на множество нетривиални (съществени) публикации, чийто източник е независим от личността“. Не виждам тази личност да покрива този критерий, както и останалите критерии за значимост на хора. С други думи трябва да има множество статии за него, които не са тривиални. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 10:22, 17 март 2022 (UTC) ::Wikipedia също е едно сдружение, Фондация Заедно в Час също, работодателските организации също. Аргумента ти не ми е неясен тук. ::За ECSO вместо да триеш, можеш да направиш статия - можеш да намериш информация на странциата на Европейската комисия, ENISA, и в целия интернет. Ето ти и една статия от Wall street journal - https://www.wsj.com/articles/brussels-report-europe-tries-to-boost-its-cybersecurity-industry-11605090600. Ако тези източници не са важни, имаш много поздрави. ::За председателя, ако ползваш Google, можеш също да се осведомиш. [[Потребител:Splamen|Splamen]] ([[Потребител беседа:Splamen|беседа]]) 10:50, 18 март 2022 (UTC) :::Уважаеми, Уикипедия е дело на доброволци и никой на никого не е длъжен. Съветвам Ви да [[Уикипедия:Цивилизованост|попрочетете малко]], преди да се палите. [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:47, 18 март 2022 (UTC) ::::Уважаеми, Щом някой не е съгласен и привежда аргументация не е цивилизовано ли. Може да е дело на доброволци, но тези доброволци трябва да спазват стандарти, за съжаление не виждам такива във вас. Ad homenim аргумент не ви подхожда на доброволчеството. [[Потребител:Splamen|Splamen]] ([[Потребител беседа:Splamen|беседа]]) 13:34, 18 март 2022 (UTC) ::::: Ето Ви „[[Уикипедия:Значимост (хора)|критериите за значимост на хора]]“. Аргументите Ви трябва да са свързани с тях и с обекта на статията. Всякакви други „аргументи“ са безсмислени. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 15:18, 18 март 2022 (UTC) ::::::По точка едно от посочените от Вас критерии привеждам моите аргументи: ::::::# https://www.bloombergtv.bg/a/16-biznes-start/103857-svetlin-iliev-99-ot-ikonomikata-e-uyazvima-ot-kiberataki ::::::# focus-news.net/news/2022/03/16/2939808/svetlin-iliev-ssi-kompensatsiyata-za-elektroenergiya-za-april-shte-bade-uvelichena.html ::::::# https://www.focus-news.net/news/2022/03/16/2939812/svetlin-iliev-ssi-dnes-rabotna-grupa-postavya-nachaloto-na-seriya-ot-diskusii-za-konkreten-mehanizam-koyto-da-zamesti-segashnata-struktura-na-balgarskiya-energien-pazar.html ::::::# https://bnr.bg/plovdiv/post/101615675/kluchovata-duma-za-biznesa-v-dneshnata-situacia-e-predvidimost ::::::# https://www.tvevropa.com/2021/11/kibersigurnost-v-edin-nesiguren-svyat/ ::::::# https://www.investor.bg/bloomberg-tv/461/a/ekspert-atakite-sreshtu-bylgarski-informacionni-saitove-sa-chast-ot-hibridnata-voina-347055/ ::::::# https://trud.bg/sayuzat-za-stopanska-iniciativa-s-novo-rakovodstvo/ ::::::# https://www.iict.bas.bg/CSNews/editorial-board-bg.html ::::::# https://iisda.government.bg/ras/executive_power/council/220 ::::::# https://www.investor.bg/bloomberg-tv/461/a/ekspert-atakite-sreshtu-bylgarski-informacionni-saitove-sa-chast-ot-hibridnata-voina-347055/ ::::::# https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/obuchenieto-e-klyucht-km-kibersigurnostta-470296.html ::::::# https://www.tvevropa.com/2021/05/svetovnata-viziya-za-kibersigurnostta/ ::::::# https://aicluster.bg/observer/1745/ ::::::Ако се поразтърсите още може да намерите и над 40 публикувани научни труда и прочее. Останете си със здраве! [[Потребител:Splamen|Splamen]] ([[Потребител беседа:Splamen|беседа]]) 15:33, 18 март 2022 (UTC) :::::::Смятате интервютата на някого за независим нетривиален източник за самия него? Изглежда искате да кажете, че могат да се намерят още над 40 негови интервюта или тривиално споменаване на името му. --[[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] ([[Потребител беседа:Randona.bg|беседа]]) 17:32, 19 март 2022 (UTC) == Изтрита информация в раздел хазарите, свързана с Гумильов == https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%BA%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F - Здравейте. Мога ли да знам, защо е изтрита цялата информация на Гумильов, вкл. и цитиранията? какво не е наред? Ако датата не е вярна, нека хората да имат възможност сами да преценят, дадени са и други дати. има любопитни тези, например за караизма, който е секта на юдаизма. Защо е изключено, че евреите постепенно извършват асимилация на хазарите? Защо е изключена, през Седмия вселенски събор има гонения на евреи и арменци, които се насочват към Хазария? В Софийският университет, в курсовете по етнология го дават като препоръчителна литература[[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 10:19, 18 април 2022 (UTC) : {{пинг|Георгиалександров2}} [[:ru:Гумилёв, Лев Николаевич]]: ''Взгляды Гумилёва, выходившие '''далеко за рамки общепринятых научных представлений''', вызывают споры и острые дискуссии среди историков, этнологов и др.''. Ще се радвам да отговорите и на въпроса, който зададох на беседата Ви преди половин година. : {{пинг|Stan Prog}}'-Благодаря, за бързата реакция. Ако ми припомните въпроса си, разбира се ще ви отговоря. Имам нов профил, (загубих паролата на предишния, след преисталанция на софтуер), беседата ми не пази толкова отдавна, а не помня какво сте ме попитали преди половин година (всъщност не помня дори че вече сме се засичали). Що се отнася до това, че възгледите на Гумильов са спорни -да, така е, но по тази логика следва да изключим 90 процента от учените, защото в историята всичко се подлага на непрестанно оспорване. Например Златарски навремето е считам за стожер на българската историография, към днешна дата трактовките му са остарели и неточни. Дайте да изтрием Златарски? Представени са и други учени, нека ако някой счита че тези хипотези - например за караизма - са неверни да представи и другата гледна точка.[[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 10:38, 18 април 2022 (UTC) И още нещо - част от тезите на Гумильов, че етносите и държавите си взаимодействат културно, не е нова теза, тя е изказана още от големите учени-дифузионисти - Фридрих Ратцел както и Елиът.Дори днес има учени, които считат, че в Северна Америка са проникнали викинги през 9 в, или че викинги-варяги участват в създаването на Киевска рус. Все повече се увеличава броят на учените, считащи, че културите си взаимодействат [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 10:45, 18 април 2022 (UTC) Сега виждам, че освен Гумильов е изтрита и С.Плетньова, която е цитирана от ред учени и докторанти днес като светило по отношение на превода. Също така е изтрита информацията за гражданската война, спомената още от Констатин Багренородни, само защото Гумильов си е позволил да цитира К.Багренородни. Съмнявам се, че Константин Багренородни е знаел, че десет века по-късно Гумильов ще го цитира и е написал неверни сведения специално за да ги ползва Гумильов. Дайте да изтрием направо всеки, който е съгласен с поне част от тезите на Гумильов? например че русите и поляните са плащали данък на хазарите или че в даден период са викали русите като наемници.[[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] ([[Потребител беседа:Георгиалександров2|беседа]]) 11:52, 18 април 2022 (UTC) : В Уикипедия можем да използваме само надеждни източници. Не съм запознат с творчеството на Гумильов, но научните среди имат мнение за него, което предполага, че той меко казано не е подходящ като източник. Ако твърдението е в границите на утвърденото и е подкрепено с Гумильов, значи вероятно може да се намери значим автор, който да го подкрепи. Не твърдя, че написаното е грешно, а просто, че няма надежден източник. Ако намерите такъв, го добавете, заедно с твърдението, което подкрепя. За 90% от учените вероятно сте прав – най-вероятно не са надеждни, а ние се интересуваме от останалите 10%, които са утвърдени. Нямаме право да публикуваме оригинални изследвания, а Гумильов влиза в тази категория. С.Плетньова ми се струва ОК за цитиране, но там имаше само едно простичко изречение, което щеше да остане в нищото. Ако имате желание добавете каквото сметнете за необходимо от нейните творби. Не можем да сравняваме Златарски с Гумильов, въпреки това, което казвате за него (което е истина) - Златарски и днес е смятан, за основна фигура в българската медиевистика и е живял по-отдавна, което предполага достъп до по-малко материали, и е нормално да има неточности в твърденията, някои от които в бъдеще са опровергани. По отношение на въпроса ми, щракнете горя в дясно на „Беседа“ и в страницата, която се отваря натиснете клавиша „End“ - предполагам, че от там ще разберете защо имам „едно на ум“ за информацията, която добавяте. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 06:56, 19 април 2022 (UTC) == [[Една жена в Арктика]] == Има ли някаква сериозна причина за изтриване без гласуване? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:42, 11 май 2022 (UTC) : Да, липса на каквато и да е значимост. Спомени на художничка за „едногодишното си пребиваване в Свалбард и Шпицберген, само с мъжа си и един ловец на хиляди километри от най-близкото населено място“. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 13:33, 11 май 2022 (UTC) :: Лична преценка и трием щото можем, и съответно и моите редакции. А е популярна книга в Германия на [[Кристиане Ритер]]. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:46, 11 май 2022 (UTC) ::: Информацията я има в основната статия. Ако беше толкова значима в Германия, поне в немската Уикипедия щеше да има статия за нея, или в която и да е бил друга езикова версия. Съдържанието беше едно изречение т.е. спокойно може да се помести в статията на авторката, което е направено. Никакво съдържание не е изгубено. Всъщност в основната статия има дори повече за книгата. Освен шаблона, в изтритата статия има следното съдържание: '''''„Една жена в Арктика“''' е мемоарна книга на [[Кристиане Ритер]]. В книгата авторката описва едногодишното си пребиваване в [[Свалбард]] и [[Шпицберген]], само с мъжа си и един ловец на хиляди километри от най-близкото населено място.'' Изтрих не защото мога, а защото нямаше за какво да се хвана, за да остане. Нито покрива критерии, нито има смисъл от отделна статия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 16:17, 11 май 2022 (UTC) :::: Затова има шаблони „микромъниче“, „мъниче“, „без източници“, процедура по У:СИ, както и поставянето на съответните шаблони за „Книга“, категории ..., та дори и местене „Инкубатор“ дори. Колкото до това дали има нещо в други езикови части, и аз го знам, но това нищо не значи. Самият аз пиша статии за писатели за първи път в У, и смятам, че щом писател е издаван в България, то има смисъл от инфо за него. А, ако някой е писал за книга, все има някакъв интерес, дори евентуално той да се зариби да пише тук, ако бъде подпомогнат. -[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:42, 11 май 2022 (UTC) == Телематик Интерактив == Здравейте, искам да попитам защо е изтрита страницата, която направих за [[Телематик Интерактив]]. Статията не е направена с рекламна цел, нито се съдържат такива неща в нея. Компанията е първата българска фирма, в онлайн игрите, която се листва на фондовата борса и първата за 2022 г. Не виждам какво рекламно има в съдържанието ? Статията не е направена с цел т.2 от правилат за бързо изтриване, нито се търси допълнителна популярност. [[Потребител:JohnKeel|JohnKeel]] ([[Потребител беседа:JohnKeel|беседа]]) 06:49, 15 юли 2022 (UTC) : Почти целият текст е рекламен и хвалебствен. Освен тривиалните и очевидно платените съобщения няма нищо съществено за компанията. Твърде е вероятно тази публикация да е част от от маркетингова стратегия във връзка с последните развития в компанията. Гледайки Вашите приноси, виждам, че те са свързани основно с добавяне на потенциално рекламни препратки (spirulina, ultralight, notebg), което ме навежда на мисълта, по-горното ми предположение може да е вярно. Хубаво е да помислите над причината, да редактирате Уикипедия. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 07:26, 15 юли 2022 (UTC) ::Ако е редактирам по подобие на Ефбет и Уинбет - ще я допуснете ли ? [[Потребител:JohnKeel|JohnKeel]] ([[Потребител беседа:JohnKeel|беседа]]) 08:28, 15 юли 2022 (UTC) ::: За мен това си е чиста реклама, твърде вероятно платена. Ако някой други редактор поиска възстановяването ѝ, ще я възстановя, но веднага ще я предложа за изтриване по нормалната процедура, тъй като смятам, че не покрива критериите на Уикипедия за значимост и имам сериозни съмнения за мотивацията за създаването ѝ. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:37, 15 юли 2022 (UTC) ::::Платена - не бих казал. По тази логика защо не изтриете и всички останали страници на компании от онлайн игрите? [[Уинбет]] [[Ефбет]] [[Sportingbet]] [[Потребител:JohnKeel|JohnKeel]] ([[Потребител беседа:JohnKeel|беседа]]) 08:41, 15 юли 2022 (UTC) ::::: Вероятно е те ще бъдат дискутирани. Има немалко статии, чийто обекти са със съмнителна значимост. Въпрос на желание и време е да се обсъди тяхната значимост. Тази я видях, понеже е новосъздадена, а аз следя от време на време новите статии. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:44, 15 юли 2022 (UTC) ::::::https://en.wikipedia.org/wiki/Bet-at-home.com ::::::https://en.wikipedia.org/wiki/Bet365 ::::::https://en.wikipedia.org/wiki/Betfair ::::::В глобалното wiki не са малко примерите и при написването на статията съм се водил от глобалната структура. Не знам защо в българската версия не се допуска подобна [[Потребител:JohnKeel|JohnKeel]] ([[Потребител беседа:JohnKeel|беседа]]) 08:50, 15 юли 2022 (UTC) == Корекция на код в шаблон == Привет! [[Special:Diff/11472972|Тази корекция]] в {{ш|архив уикипедия изтриване}} е отворила малко нова работа в [[Специални:LintErrors/stripped-tag]]. Предполагам, търсеният ефект е да се избегне задължителното затваряне с {{ш|архив-край}}. Ако е така, да мина ли с бот и да махна {{ш|архив-край}} на всички в категорията „Игнорирани тагове“? --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 03:20, 29 юли 2022 (UTC) : {{пинг|Ted Masters}} Ще върна промяната и ще добавя в описанието на шаблона, че трябва да има архив-край. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 05:39, 29 юли 2022 (UTC) pfwej9jbo5lazbfqdxbzhf2hx8zp72j 0 137787 11473467 11324652 2022-07-28T18:11:46Z 149.62.209.12 /* Настоящ състав */ wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор| име на отбора = ФК „Бенковски“ (Бяла) | герб =| прозвище = ''Войводите'' | основан = [[1931]] | стадион = „[[Стадион „Георги Бенковски“ (Бяла)|Георги Бенковски]]“ | капацитет = 4000 | президент = [[Димитър Славчев]] | старши треньор = [[Цветан Ганев]]| първенство = [[„В“ футболна група#Североизточна „В“ Професионална футболна група|Североизточната „В“ група]] | сезон = 2013/14 | място = 1-во място | pattern_la1=|pattern_b1=_redhalf2|pattern_ra1=| leftarm1=FF2020|body1=000040|rightarm1=000040|shorts1=000040|socks1=000040| pattern_la2=|pattern_b2=|pattern_ra2=| leftarm2=FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=FFFFFF|socks2=FFFFFF| }} '''ФК „Бенковски“''' е [[футбол]]ен клуб от град [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], [[област Русе]], [[България]]. Възстановен е през [[2004]] г. Наследява стария отбор „Бенковски“ (основан [[1931]] г.), който през [[2000]] г. се обединява с [[„Малчика Юнайтед“ (Батишница)]] под името „Бенковски-Малчика Юнайтед“ и играе само един сезон в [[„В“ футболна група#Североизточна „В“ Аматьорска футболна група|Североизточната „В“ група]], след което двата клуба се разделят и Бенковски прекратява съществуването си, а Малчика Юнайтед започва сезона във „В“ футболна група, но се отказа още през есента на 2001 г. Две години по-късно през лятото на [[2004]] г. е създаден новия ФК „Бенковски“, който през сезон [[2004]]/[[2005|05]] става областен първенец и влиза в Североизточната „В“ група. През 2005/06 г. завършва на 3 място. През следващия сезон [[2006]]/[[2007|07]] обаче Бенковски няма никаква конкуренция, заслужено се класира на 1 място и влиза в [[Източна „Б“ футболна група|Източната „Б“ група]]. Това е първото участие на отбора в [[„Б“ Професионална футболна група|„Б“ футболна група]]. През 2017/18 г. играе в [[Трета аматьорска футболна лига|Североизточната аматьорска футболна лига]] (бивша Североизточна „В“ група). Най-големия успех на ФК „Бенковски“ е достигането до шестнадесетинафинал за [[Национална купа на България|купата на България]] през [[1959]]/[[1960|60]] и [[1995]]/[[1996|96]] г. Президент на клуба е Димитър Славчев, а старши треньор – [[Цветан Ганев]] с помощник Мирослав Златански. Спонсор на отбора е „Винпром“ – [[Полски Тръмбеш]]. Отборът играе мачовете си на стадион „Георги Бенковски“ в Бяла, с капацитет 4000 зрители. Основните цветове на клуба са черно и червено. == Изявени футболисти == {{колони|3| * [[Диян Димов]] * [[Енгибар Енгибаров]] * Живко Парашкевов * Ивайло Атанасов * Иван Бориславов * Иво Тотев * Илиян Пейков * Калоян Копчев * Мартин Милонов * Мартин Цирков * Мирослав Велинов * Николай Копчев * Петър Ковачев * Пламен Валентинов * Пламен Кръстев * Росен Русанов * Светослав Фичев * Стефан Бончев * Стилиян Маринов * Цветан Ганев * Явор Ковачев }} == Настоящ състав == {{колони|3| * Вихрен Узунов – вратар * Мартин Милонов – вратар * Мартин Цирков – защитник * Живко Парашкевов – защитник * Юлиян Ангелов – защитник * Тодор Тодоров – защитник * Калоян Петков – защитник * Георги Ковачев – защитник * Валентин Петров – защитник * Дамян Дамянов – полузащитник * Цветелин Борисов – полузащитник * Васил Панайотов – полузащитник * Пламен Иванов – полузащитник * Борис Минев – полузащитник * Цветан Ганев – полузащитник (капитан, играещ ст. треньор) * Диян Димов – полузащитник * Ервин Хасанов – полузащитник * Пламен Петров – полузащитник * Иван Николов – полузащитник * Мартин Григоров – полузащитник * Калин Ганчев – нападател * Николай Николаев – нападател * Пламен Валентинов – нападател * Петър Огнянов – нападател * Росен Русанов – нападател * Димитър Бръшнаров – нападател * Калоян Янков – нападател * Мартин Друмев – нападател }} Iva e qka == Външни препратки == * [http://www.bgsupporters.net/forum/viewforum.php?f=231 Форум на Бенковски (Бяла)] * [http://ivel.in/fcb Сайт на Бенковски (Бяла)] {{Североизточна В Група}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Български футболни отбори|Бенковски Бяла]] [[Категория:Бяла (област Русе)]] [[Категория:Основани в България през 1931 година]] [[Категория:Обекти, наречени на Георги Бенковски]] o2nhhjism3ikp23rf1ip595xu4ehhts 11473468 11473467 2022-07-28T18:12:16Z 149.62.209.12 /* Настоящ състав */ wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор| име на отбора = ФК „Бенковски“ (Бяла) | герб =| прозвище = ''Войводите'' | основан = [[1931]] | стадион = „[[Стадион „Георги Бенковски“ (Бяла)|Георги Бенковски]]“ | капацитет = 4000 | президент = [[Димитър Славчев]] | старши треньор = [[Цветан Ганев]]| първенство = [[„В“ футболна група#Североизточна „В“ Професионална футболна група|Североизточната „В“ група]] | сезон = 2013/14 | място = 1-во място | pattern_la1=|pattern_b1=_redhalf2|pattern_ra1=| leftarm1=FF2020|body1=000040|rightarm1=000040|shorts1=000040|socks1=000040| pattern_la2=|pattern_b2=|pattern_ra2=| leftarm2=FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=FFFFFF|socks2=FFFFFF| }} '''ФК „Бенковски“''' е [[футбол]]ен клуб от град [[Бяла (Област Русе)|Бяла]], [[област Русе]], [[България]]. Възстановен е през [[2004]] г. Наследява стария отбор „Бенковски“ (основан [[1931]] г.), който през [[2000]] г. се обединява с [[„Малчика Юнайтед“ (Батишница)]] под името „Бенковски-Малчика Юнайтед“ и играе само един сезон в [[„В“ футболна група#Североизточна „В“ Аматьорска футболна група|Североизточната „В“ група]], след което двата клуба се разделят и Бенковски прекратява съществуването си, а Малчика Юнайтед започва сезона във „В“ футболна група, но се отказа още през есента на 2001 г. Две години по-късно през лятото на [[2004]] г. е създаден новия ФК „Бенковски“, който през сезон [[2004]]/[[2005|05]] става областен първенец и влиза в Североизточната „В“ група. През 2005/06 г. завършва на 3 място. През следващия сезон [[2006]]/[[2007|07]] обаче Бенковски няма никаква конкуренция, заслужено се класира на 1 място и влиза в [[Източна „Б“ футболна група|Източната „Б“ група]]. Това е първото участие на отбора в [[„Б“ Професионална футболна група|„Б“ футболна група]]. През 2017/18 г. играе в [[Трета аматьорска футболна лига|Североизточната аматьорска футболна лига]] (бивша Североизточна „В“ група). Най-големия успех на ФК „Бенковски“ е достигането до шестнадесетинафинал за [[Национална купа на България|купата на България]] през [[1959]]/[[1960|60]] и [[1995]]/[[1996|96]] г. Президент на клуба е Димитър Славчев, а старши треньор – [[Цветан Ганев]] с помощник Мирослав Златански. Спонсор на отбора е „Винпром“ – [[Полски Тръмбеш]]. Отборът играе мачовете си на стадион „Георги Бенковски“ в Бяла, с капацитет 4000 зрители. Основните цветове на клуба са черно и червено. == Изявени футболисти == {{колони|3| * [[Диян Димов]] * [[Енгибар Енгибаров]] * Живко Парашкевов * Ивайло Атанасов * Иван Бориславов * Иво Тотев * Илиян Пейков * Калоян Копчев * Мартин Милонов * Мартин Цирков * Мирослав Велинов * Николай Копчев * Петър Ковачев * Пламен Валентинов * Пламен Кръстев * Росен Русанов * Светослав Фичев * Стефан Бончев * Стилиян Маринов * Цветан Ганев * Явор Ковачев }} == Настоящ състав == {{колони|3| * Вихрен Узунов – вратар * Мартин Милонов – вратар * Мартин Цирков – защитник * Живко Парашкевов – защитник * Юлиян Ангелов – защитник * Тодор Тодоров – защитник * Калоян Петков – защитник * Георги Ковачев – защитник * Валентин Петров – защитник * Дамян Дамянов – полузащитник * Цветелин Борисов – полузащитник * Васил Панайотов – полузащитник * Пламен Иванов – полузащитник * Борис Минев – полузащитник * Цветан Ганев – полузащитник (капитан, играещ ст. треньор) * Диян Димов – полузащитник * Ервин Хасанов – полузащитник * Пламен Петров – полузащитник * Иван Николов – полузащитник * Мартин Григоров – полузащитник * Калин Ганчев – нападател * Николай Николаев – нападател * Пламен Валентинов – нападател * Петър Огнянов – нападател * Росен Русанов – нападател * Димитър Бръшнаров – нападател * Калоян Янков – нападател * Мартин Друмев – нападател }} == Външни препратки == * [http://www.bgsupporters.net/forum/viewforum.php?f=231 Форум на Бенковски (Бяла)] * [http://ivel.in/fcb Сайт на Бенковски (Бяла)] {{Североизточна В Група}} {{Портал|Футбол|България}} [[Категория:Български футболни отбори|Бенковски Бяла]] [[Категория:Бяла (област Русе)]] [[Категория:Основани в България през 1931 година]] [[Категория:Обекти, наречени на Георги Бенковски]] 5itgyc2ce4ay01eg9146z458eeem9t1 0 138773 11473530 8749511 2022-07-28T19:56:55Z Nk 399 факт wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{POV}} {{Обработка|форматиране, оформление}} '''Емпириокритицизъм''' („''философия на критическия опит''“) или '''махизъм''' е реакционно субективно-идеалистическо философско течение, възникнало през втората половина на XIX век в Германия и Австрия. Теорията на емпириокритицизма е създадена от [[Рихард Авенариус|Авенариус]] и [[Ернст Мах|Мах]]. Емпириокритицизмът е основан изцяло върху идеалистическото изопачаване на понятието „опит“. В противовес на научното разбиране на опита като процес на взаимодействие между човека и природата, на изменение на природата от хората с помощта на оръдията за производство, емпириокритиците разбират опита субективно - идеалистически, като сбор от човешките преживявания, усещания без оглед на обективната [[реалност]]. {{факт|Емпириокритиците твърдят, че в основата на всички явления се намират „''елементите на света''“ или, което е същото, „елементите на опита“. Всяко нещо е „''комплекс от елементи''“. С думичката „елемент“ Авериус и Мах прикриват факта, че за основа на явленията те приемат усещането, тъй като техният „''елемент''“ е тъждествен с усещането. По тоя начин емпириокритицизмът приема изцяло основната предпоставка на субективния идеализъм на [[Джордж Бъркли|Бъркли]]. Като развиват субективно - идеалистическия възглед върху природата, Авенариус и Мах се мъчат да докажат, че обектът ''(светът)'' е невъзможен без субекта ''(съзнанието, усещанията)'', че е невъзможна ''[[обективната истина]]''. Под влияние на ''[[Ернст Мах|Мах]]'' емпириокритицизмът получи разпространение сред естествоизпитателите физици.|2022|7|28}} {{факт|Най-новите открития във физиката (разлагането на атома на електрони и протони, откриването на електромагнитната природа на атома), които потвърдиха правилността на диалектическия материализъм, според редица физици, които не стояха върху позициите на диалектическия материализъм, свидетелствували за „''изчезване на материята''“, за ''„невъзможност да се познае истината“'', за необходимост да се премине върху почвата на идеализма и т.н. В своята книга ''[[„Материализъм и емпириокритицизъм“]]'' ''[[Ленин]]'' разкри корените на емпириокритицизма, разобличи тая философия като реакционен идеализъм и прикрита попщина, разгроми махистките школи, възникнали в епохата на столипинската реакция в ''[[Русия]]'' (Богданов, Юшкевич и др.).|2022|7|28}} {{факт|В съвременната буржоазна философия махизмът се появява в най-разнообразни форми. Със своето отричане на външния свят, на обективните закономерности, с така наречения ''„принцип на икономия на мисленето“'', с пълния произвол, допускан в обясняването на явленията, махизмът е най-приспособен за ''„философско обосноваване“'' на буржоазната анархия, на индивидуализма, за защита интересите на империалистите и за борба против освободителното движение на народите.|2022|7|28}} [[Категория:Философски течения]] del5hhnidr51xquviihhjoxm1r4lx1c 11473892 11473530 2022-07-29T08:48:35Z 46.10.60.146 refs wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{POV}} {{Обработка|форматиране, оформление}} '''Емпириокритицизъм''' е [[монизъм |монистична философия]], добила популярност в края на 19в., когато се сързва с имената на [[Ернст Мах |Мах]]<ref name="EM>[[Иван Стефанов (философ)|Стефанов И.С.]], ''Кратък речник на Философите'', София: Лик, 1996, "Мах" с.162-3</ref> и [[Рихард Авенариус|Авенариус]].<ref name="RA">Стефанов И.С., Кратък речник на Философите, София: Лик, 1996, "Авенариус" с.11-3 </ref> За марксистко-ленинската идеология тя играе ролята на отрицателен пример и е известна преди всичко от заглавието на полемичната работа ''[[Материализъм или емпириокритицизъм]]'', която [[Ленин]] публикува в 1909.<ref>Ленин, В. И., ''Материализъм и емпириокритицизъм : Критически. бележки за една реакционна философия'', София: Издателство на БКП, 1971 </ref> Тази „''философия на критическия опит''“ или '''махизъм''' е реакционно субективно-идеалистическо философско течение е основана изцяло върху идеалистическото изопачаване на понятието „опит“. В противовес на научното разбиране на опита като процес на взаимодействие между човека и природата, на изменение на природата от хората с помощта на оръдията за производство, емпириокритиците разбират опита субективно - идеалистически, като сбор от човешките преживявания, усещания без оглед на обективната [[реалност]]. {{факт|Емпириокритиците твърдят, че в основата на всички явления се намират „''елементите на света''“ или, което е същото, „елементите на опита“. Всяко нещо е „''комплекс от елементи''“. С думичката „елемент“ Авериус и Мах прикриват факта, че за основа на явленията те приемат усещането, тъй като техният „''елемент''“ е тъждествен с усещането. По тоя начин емпириокритицизмът приема изцяло основната предпоставка на субективния идеализъм на [[Джордж Бъркли|Бъркли]]. Като развиват субективно - идеалистическия възглед върху природата, Авенариус и Мах се мъчат да докажат, че обектът ''(светът)'' е невъзможен без субекта ''(съзнанието, усещанията)'', че е невъзможна ''[[обективната истина]]''. Под влияние на ''[[Ернст Мах|Мах]]'' емпириокритицизмът получи разпространение сред естествоизпитателите физици.|2022|7|28}} {{факт|Най-новите открития във физиката (разлагането на атома на електрони и протони, откриването на електромагнитната природа на атома), които потвърдиха правилността на диалектическия материализъм, според редица физици, които не стояха върху позициите на диалектическия материализъм, свидетелствували за „''изчезване на материята''“, за ''„невъзможност да се познае истината“'', за необходимост да се премине върху почвата на идеализма и т.н. В своята книга ''[[„Материализъм и емпириокритицизъм“]]'' ''[[Ленин]]'' разкри корените на емпириокритицизма, разобличи тая философия като реакционен идеализъм и прикрита попщина, разгроми махистките школи, възникнали в епохата на столипинската реакция в ''[[Русия]]'' (Богданов, Юшкевич и др.).|2022|7|28}} {{факт|В съвременната буржоазна философия махизмът се появява в най-разнообразни форми. Със своето отричане на външния свят, на обективните закономерности, с така наречения ''„принцип на икономия на мисленето“'', с пълния произвол, допускан в обясняването на явленията, махизмът е най-приспособен за ''„философско обосноваване“'' на буржоазната анархия, на индивидуализма, за защита интересите на империалистите и за борба против освободителното движение на народите.|2022|7|28}} <references/> [[Категория:Философски течения]] qydw78xgto8cp15bg10ax93108fyk5b 11473924 11473892 2022-07-29T09:30:04Z 46.10.60.146 +ref wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{POV}} {{Обработка|форматиране, оформление}} '''Емпириокритицизъм''' е [[монизъм |монистична философия]], добила популярност в края на 19в., когато се сързва с имената на [[Ернст Мах |Мах]]<ref name="EM>[[Иван Стефанов (философ)|Стефанов И.С.]], ''Кратък речник на Философите'', София: Лик, 1996, "Мах" с.162-3</ref> и [[Рихард Авенариус|Авенариус]].<ref name="RA">Стефанов И.С., Кратък речник на Философите, София: Лик, 1996, "Авенариус" с.11-3 </ref> За марксистко-ленинската идеология тя играе ролята на отрицателен пример и е известна преди всичко от заглавието на полемичната работа ''[[Материализъм или емпириокритицизъм]]'', която [[Ленин]] публикува в 1909.<ref>Ленин, В. И., ''Материализъм и емпириокритицизъм : Критически. бележки за една реакционна философия'', София: Издателство на БКП, 1971 </ref> Възгледът, че всеки монизъм се определя или като материализъм или като идеализъм е оспорван с примера на философи, опреляни като "неутрални монисти" и за такива преди емпириокритиците се сочат [[Спиноза]] или Хюм, а по-късно [[Уилям Джеймс]] или [[Ръсел]].<ref> Banks E.,''The Realistic Empiricism of Mach, James, and Russell. Neutral Monism Reconceived'', Ohio: Wright State University, 2016</ref>. "Емпириокритицизъм" остава повече като специфично название свързано с немскоезичната философия и конкретни исторически обстоятелства. Така за едни тази „''философия на критическия опит''“ или '''махизъм''' е реакционно субективно-идеалистическо философско течение е основана изцяло върху идеалистическото изопачаване на понятието „опит“. В противовес на научното разбиране на опита като процес на взаимодействие между човека и природата, на изменение на природата от хората с помощта на оръдията за производство, емпириокритиците разбират опита субективно - идеалистически, като сбор от човешките преживявания, усещания без оглед на обективната [[реалност]]. {{факт|Емпириокритиците твърдят, че в основата на всички явления се намират „''елементите на света''“ или, което е същото, „елементите на опита“. Всяко нещо е „''комплекс от елементи''“. С думичката „елемент“ Авериус и Мах прикриват факта, че за основа на явленията те приемат усещането, тъй като техният „''елемент''“ е тъждествен с усещането. По тоя начин емпириокритицизмът приема изцяло основната предпоставка на субективния идеализъм на [[Джордж Бъркли|Бъркли]]. Като развиват субективно - идеалистическия възглед върху природата, Авенариус и Мах се мъчат да докажат, че обектът ''(светът)'' е невъзможен без субекта ''(съзнанието, усещанията)'', че е невъзможна ''[[обективната истина]]''. Под влияние на ''[[Ернст Мах|Мах]]'' емпириокритицизмът получи разпространение сред естествоизпитателите физици.|2022|7|28}} {{факт|Най-новите открития във физиката (разлагането на атома на електрони и протони, откриването на електромагнитната природа на атома), които потвърдиха правилността на диалектическия материализъм, според редица физици, които не стояха върху позициите на диалектическия материализъм, свидетелствували за „''изчезване на материята''“, за ''„невъзможност да се познае истината“'', за необходимост да се премине върху почвата на идеализма и т.н. В своята книга ''[[„Материализъм и емпириокритицизъм“]]'' ''[[Ленин]]'' разкри корените на емпириокритицизма, разобличи тая философия като реакционен идеализъм и прикрита попщина, разгроми махистките школи, възникнали в епохата на столипинската реакция в ''[[Русия]]'' (Богданов, Юшкевич и др.).|2022|7|28}} {{факт|В съвременната буржоазна философия махизмът се появява в най-разнообразни форми. Със своето отричане на външния свят, на обективните закономерности, с така наречения ''„принцип на икономия на мисленето“'', с пълния произвол, допускан в обясняването на явленията, махизмът е най-приспособен за ''„философско обосноваване“'' на буржоазната анархия, на индивидуализма, за защита интересите на империалистите и за борба против освободителното движение на народите.|2022|7|28}} <references/> [[Категория:Философски течения]] ifozbg5f65pqa20qnnlgpe17y0nunwj 0 139987 11474003 11343665 2022-07-29T11:43:08Z Arnoldlayne89 219905 wikitext text/x-wiki {{Видеоигра | име = Grand Theft Auto: Vice City | картинка = Grand Theft Auto Vice City logo.png | описание = Официалното лого на играта | държава = {{флагче с име|САЩ}} | разработчик = [[Рокстар Норт]] | издател = [[Rockstar Games]] | дизайнер = Аарън Гарбът | програмист = Обе Вермеией<br>Адам Фулър<br>Алекзандър Роджър | разпространител = Rockstar Games | енджин = RenderWare | дата на издаване = 29 октомври 2002<br>{{скриване|'''PlayStation 2'''<br>[[Северна Америка|СА]]: 29 октомври 2002<br>PAL: 8 ноември 2002}} | версия = | жанр = Екшън-приключение | режим = сингъл | платформа = [[PlayStation 2]]<br>[[Microsoft Windows]]<br>[[Xbox]]<br>[[MacOS]]<br>[[iOS]]<br>[[Android]]<br>[[Fire OS]] | рейтинг = [[PEGI]]:18+<br>USK:16+ | носител = [[DVD|Ди Ви Ди]]<br>[[Компактдиск]]<br>Дигитален | контролер = RenderWare | поредица = [[Grand Theft Auto (поредица)|Grand Theft Auto]] | други части = [[Grand Theft Auto]] (1997)<br>[[Grand Theft Auto II]] (1999)<br>[[Grand Theft Auto III]] (2001)<br>[[Grand Theft Auto: San Andreas]] (2004)<br>[[Grand Theft Auto IV]] (2008)<br>[[Grand Theft Auto V]] (2013) | официален сайт = {{URL|www.rockstargames.com/vicecity|rockstargames.com/vicecity}} | бележки = }} '''„Grand Theft Auto: Vice City“''' е [[видеоигра]] в жанра 3D екшън от трето лице разработена от [[Рокстар Норт]] и издадена от [[Rockstar Games]]. Това е четвъртата основна част от поредицата [[Grand Theft Auto]], след [[Grand Theft Auto III]] и преди [[Grand Theft Auto: San Andreas]]. Продадени са над 17,5 милиона копия от нея. Играта се появява през октомври 2002 г. за [[PlayStation 2]] и през 2003 за [[PC]]. В геймплея, основаващ се на този в [[Grand Theft Auto III]], има съвсем малко промени. Действието се развива във фиктивния град Vice City, базиран на Маями в началото на 80-те, а играчът поема ролята на италиански мафиот на име Томи Версети, който е прекарал последните 15 години в затвора. В играта освен мисиите има възможност да се закупуват някои точно определени сгради и бизнеси. Също така има възможност за влизане в някои сгради, добавени са мотоциклети, пълноценен самолет и вертолети, както и не малко количество костюми за героя. Градът е двойно по-голям от този в GTA3, а населението му е 1,8 млн. души. Навсякъде присъстват розовите цветове и диско музиката. Авторите отново са разширили възможността за свободни действия. Има модификация ''Vice City Multiplayer'' (VCMP), която добавя мултиплейър режим до 100 играчи на сървър. Има малка, но активна общност.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.grandtheftwiki.com/Vice_City_Multiplayer|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата= | заглавие = Error - Grand Theft Wiki, the GTA wiki | издател = www.grandtheftwiki.com | достъп_дата = 20 март 2022}}</ref> == Геймплей == Grand Theft Auto: Vice City е екшън-приключенска игра играна от гледната точка на трети човек. Играчите контролират главния персонаж престъпника Томи Версети, с който изпълняват мисии – линейни сценарии със зададени цели, които придвижват историята напред. Възможно е да има повече от една мисия в даден момент, като някои задачи се изчакват от играча за бъдещи инструкции или събития. Извън мисиите главният персонаж може да обикаля свободно из отворения свят на играта. Има и странични мисии, които играчът също може да изпълнява.<ref name="allg">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141114162506/http://www.allgame.com/game.php?id=39501&tab=review | заглавие=„Grand Theft Auto: Vice City – Review“ |достъп_дата =22 февруари 2019 |фамилно_име=Marriott |първо_име=Scott Alan |дата= |труд=All Media Network |издател=AllGames |цитат= |език=en }}</ref> Действието се развива в измисления град Вайс сити (Vice City - Град на порока). Островите се отварят, когато персонажът напредне в изпълнението на задачите.<ref name="eug">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.eurogamer.net/articles/r_vicecity_ps2 | заглавие=„Grand Theft Auto: Vice City“ |достъп_дата =22 февруари 2019 |фамилно_име=Bramwell |първо_име=Tom |дата=8 ноември 2002 |труд=Eurogamer |издател=Gamer Network |цитат= |език=en }}</ref> Играчът може да бяга, скача и управлява превозно средство в света на играта. Персонажът се изправя срещу враговете си с директна битка: бой с юмруци, хладни и огнестрелни оръжия, включително и експлозиви. Огнестрелните оръжия включват Колт Пайтън, картечници М60 и [[M134 Minigun]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://ign.com/articles/2002/10/03/gta-vice-city-guns-guns-and-more-guns | заглавие= „GTA: Vice City: Guns, Guns, and More Guns“ |достъп_дата =22 февруари 2019 |фамилно_име=Perry |първо_име=Douglass C. |дата=3 октомври 2002 |труд=IGN |издател=Ziff Davis |цитат= |език=en }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://ign.com/articles/2003/04/07/inside-vice-city?page=3 | заглавие= „Inside Vice City“ |достъп_дата =22 февруари 2019 |фамилно_име=Sulic; Perry |първо_име=Ivan; Doug |дата=7 април 2003 |труд=IGN |издател=Ziff Davis |цитат= |език=en }}</ref> 3D средата в играта осигурява гледна точка от първо лице, когато се прицелва със [[снайперска винтовка|снайпер]] или [[ракетна пускова установка|изстрелва ракета]]. В допълнение, битките в играта позволяват на персонажа стрелба от превозно средство докато е в движение.<ref name="gar">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.gamerevolution.com/review/grand-theft-auto-vice-city | заглавие=„Grand Theft Auto: Vice City Review“ |достъп_дата =22 февруари 2019 |фамилно_име=Silverman |първо_име=Ben |дата=1 ноември 2002 |труд=Game Revolution |издател=CraveOnline |цитат= |език=en }}</ref><ref name="gasp">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.gamespot.com/reviews/grand-theft-auto-vice-city-review/1900-2895954/ | заглавие=„Grand Theft Auto: Vice City Review“ |достъп_дата =22 февруари 2019 |фамилно_име=Gerstmann |първо_име=Jeff |дата=28 октомври 2002 |труд=GameSpot |издател=CBS Interactive |цитат= |език=en }}</ref> Играта позволява широка гама от оръжия, които могат да се закупят от местни дилъри на оръжия, присвоявани от мъртви опоненти или намирани из ъглите на града.{{hrf|Rockstar North|2002|14}} В битка авто-целта може да се използва като помощ срещу врага.<ref name="gasp1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.gamespot.com/reviews/grand-theft-auto-vice-city-review/1900-6028854/ | заглавие=„Grand Theft Auto: Vice City Review“ |достъп_дата =22 февруари 2019 |фамилно_име=Kasavin |първо_име=Greg |дата=23 май 2003 |труд=GameSpot |издател=CBS Interactive |цитат= |език=en }}</ref> Персонажът разполага с метър на здравето, който може да пълни от взимането на различни надбавки.{{hrf|Rockstar North|2002|9}} На разположение е и [[броня]], която спира куршумите и пречи от сериозни наранявания при експлозия. Бронята се използва само когато играчът е на мисия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.gamespot.com/articles/grand-theft-auto-vice-city-walkthrough/1100-6084785/ | заглавие=„Grand Theft Auto: Vice City Walkthrough“ |достъп_дата =22 февруари 2019 |фамилно_име=Speer |първо_име=Justin |дата=26 януари 2009 |труд=GameSpot |издател=CBS Interactive |цитат= |език=en }}</ref> Когато здравният метър се изчерпи напълно, играта спира и играчът се връща към живота в близката болница с няколко щети: изгубена броня и намалена парична сума.<ref name="eug" /> Ако главният персонаж извършва престъпления, има метър в хед-ъп дисплея (HUD), който отчита сериозността на нарушението. Когато престъпната дейност нарасне до определена точка, полицията в играта обявява извършителя за „търсен“ и започва да го преследва. По време на преследването набор от звезди показват активността на служителите на закона спрямо агресивността на преследвания.<ref name="eug" /> Най-високото ниво на активност се отчита с шест звезди. На този етап полицията действа срещу беглеца с хеликоптери и военно оборудване.<ref name="gar" /> Метърът охладнява и постепенно замира, когато играчът успява да се скрие или излезе от обсега на полезрение на службите. По време на игровата сюжетна линия Версети се запознава с персонажи от различни престъпни групировки. След като персонажът изпълни зададените от бандите мисии, членовете на дадена група ще го защитават, а други ще го разпознават като враг и ще откриват стрелба срещу него. Докато обикаля свободно, играчът може да се включи в игри за [[виджиланте|отмъщение]], гасене на пожар или [[такси]] превоз. Завършването успешно на тези мисии дава на участника награда в конкретния контекст.<ref name="gasp" /> След като Версети изгражда своята престъпна империя, играчът може да закупи редица имоти, разпределени из целия град, някои от които действат като допълнителни скривалища, където могат да се събират оръжия и да се съхраняват превозни средства.<ref name="botadded">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20121211103011/http://www.edge-online.com/review/grand-theft-auto-vice-city-review/ | заглавие=„Grand Theft Auto: Vice City Review“ |достъп_дата =22 февруари 2019 |фамилно_име=Edge Staff |първо_име= |дата=27 ноември 2002 |труд=Edge |издател=Future plc. |цитат= |език=en }}</ref> Съществуват и разнообразни фирми, които могат да бъдат закупени, включително филмово студио, таксиметрова компания и няколко клуба за забавления. Към всяка търговска собственост се отнасят редица мисии, свързани с нея, като премахване на конкуренцията или кражба на оборудване. След приключване на всички мисии, имотът започва да генерира текущ доход за играча.<ref name="gar" /> == История == {{сюжет}} През 1986 г. гангстера Томи Версети, който работи за фамилията Форели, действаща в град Либeрти Сити, е освободен от затвора, след като там излежава 15-годишна присъда. Неговият шеф Сони Форели търси да установи канали за продан на наркотици на юг. Затова, след излизането от затвора, Томи е изпратен във Вайс Сити (прототип на [[Маями]]), за да държи под око важна наркосделка, както и адвоката със съмнителна слава Кен Розенбърг. Наркосделката се проваля, като участниците попадат под обсада от непознати нападатели. Версети и Кен едва се измъкват от атаката. Разяреният Сони, след като научава за провала, нарежда на Томи да открие откраднатите наркотици и пари и, ако не го направи, ще последва тежко наказание. Кен, който също търси нападателите, насочва Томи към полковник Хуан Гарсия Кортес, помагал за пропадналата наркосделка. Кортес изказва съжаления за засада и обещава, че ще намери главния виновник за атаката. Докато разследва, Версети се среща с няколко хора, които му предлагат помощ: музикалния продуцент Кент Пол, който поддържа връзки с подземния свят на града; дилъра Ланс Ванс, който също е помагал в наркосделката и е изгубил брат си в обсадата; разработчика по недвижими имоти Ейвъри Керингтън, който е молил Томи за помощ в няколко сделки; нарко боса Рикардо Диас, който вижда в наемника нищо друго освен лакей. Впоследствие, Кортес започва да се усъмнява, че Диас е организирал нападението. Ланс научава за това и се опитва да убие боса, но без успех. Версети е принуден да ликвидира Диас, преди да се добере до Ланс и Кортес. В резултат на това, той застава начело и формира организация, като се разграничава от фамилията Форели. За да затвърди позицията си новият бос, посъветван от Ейвъри, принуждава бизнеса да му плаща за защита от други престъпни организации и купува почти банкрутирали фирми, с чиято помощ да [[Пране на пари|пере пари]]. В същото време, Томи подпомага редица банди в начинанията им и подава ръка на Кортес, който се опитва да напусне града с откраднато военно снаряжение. Сони открива, че Версети е постигнал пълен контрол над наркокартела във Вайс Сити и то без да плаща на фамилията Форели. Разярен от това разкритие, г-н Форели праща наемници със сила да вземат пари от Томи. В отговор, Версети елиминира хората на Сони и тотално скъсва връзката си с фамилията. Сони пристига във Вайс Сити, за да получи полагаемото му се. От своя страна, босът на града има намерение да пробута фалшиви пари на своя бивш шеф. Ланс излиза като предател, поради чувството му да недооцененост, след като Томи се е издигнал в престъпния свят. Последва престрелка в имението на Версети, по време на която собственика попречва на хората на Форели да му вземат парите и убива Ланс. Накрая, в спречкване с още няколко души Томи успява да убие Сони. Кен пристига, за да завари сцената, пълна с трупове. Оцелелият шеф уверява своя приятел, че всичко е наред. Томи Версети позиционира себе си като единствения и несломим бос на Вайс Сити. {{сюжет-край}} == Разработване == „[[Рокстар Норт]]“ започва да разработва „Grand Theft Auto: Vice City“ в края на 2001 г., около времето, когато излиза „[[Grand Theft Auto III]]“.<ref name="demu">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://designmuseum.org/design/rockstar-games | заглавие = „Rockstar Games – Design/Designer Information“ | достъп_дата = 29 септември 2020 | дата = | труд = | издател = Design Museum | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20111105233001/http://designmuseum.org/design/rockstar-games | архив_дата = 5 ноември 2011 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Докато първоначалното разработване включва само създаване на [[Тримерно моделиране|3D модели]], изпълнителният продуцент Сам Хаузър каза, че „наистина е започнало в началото на 2002 г.“ и е продължило около девет месеца.<ref name="edge">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gamesradar.com/edge/ | заглавие = „The Making Of Grand Theft Auto: Vice City“ | достъп_дата = 29 септември 2020 | дата = 7 декември 2012 | труд = Future plc | издател = Edge | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121210064842/http://www.edge-online.com/features/the-making-of-grand-theft-auto-vice-city/2 | архив_дата = 10 декември 2012 | език = en }}</ref> След пускането на версията за Уиндоус на „Grand Theft Auto III“, екипът разработчици обсъжда създаването на пакет от мисии за играта, в който да се добавят нови оръжия, превозни средства и мисии. След допълнителна дискусия, екипът решава да изгради тази концепция в самостоятелна игра, което е началото на пътя към „Vice City“.<ref name="digtr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.digitaltrends.com/gaming/exploring-grand-theft-auto-vice-citys-lasting-impact-on-gamer-culture-with-rockstars-leslie-benzies/ | заглавие = „Exploring Grand Theft Auto: Vice City’s lasting impact on society with Rockstar’s Leslie Benzies“ | достъп_дата = 29 септември 2020 | фамилно_име = Rosenberg | първо_име = Adam | дата = 13 декември 2012 | труд = | издател = Digital Trends | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121214220403/http://www.digitaltrends.com/gaming/exploring-grand-theft-auto-vice-citys-lasting-impact-on-gamer-culture-with-rockstars-leslie-benzies/ | архив_дата = 14 декември 2012 | език = en }}</ref> Играта е обявена на 22 май 2002 г., по време на промишлената среща „Electronic Entertainment Expo“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gamespot.com/articles/e3-2002-grand-theft-auto-vice-city-announced/1100-2866693/ | заглавие = „E3 2002: Grand Theft Auto: Vice City announced“ | достъп_дата = 29 септември 2020 | фамилно_име = Walker | първо_име = Trey | дата = 22 май 2002 | труд = GameSpot | издател = CBS Interactive | архив_уеб_адрес = https://www.webcitation.org/6kjSAc4OZ?url=http://www.gamespot.com/articles/e3-2002-grand-theft-auto-vice-city-announced/1100-2866693/ | архив_дата = 22 септември 2016 | език = en }}</ref> Това е най-скъпата игра на Рокстар по това време, с бюджет от $5 милиона.{{hrf|Kushner|2012|117|}} Първоначално продуктът е планиран да излезе на пазара на 5 септември 2002 г., но на 22 октомври е обявено, че играта няма да се появи преди 29 октомври, за да задоволи търсенето на пазара. На 15 октомври 2002 г. разработването на „Vice City“ спира, понеже продуктът е изпратен за фабрично производство.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gamespot.com/articles/gta-vice-city-goes-gold/1100-2894689/ | заглавие = „GTA: Vice City goes gold“ | достъп_дата = 29 септември 2020 | фамилно_име = Calvert | първо_име = Justin | дата = 15 октомври 2002 | труд = GameSpot | издател = CBS Interactive | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181107015128/https://www.gamespot.com/articles/gta-vice-city-goes-gold/1100-2894689/ | архив_дата = 7 ноември 2018 | език = en }}</ref> Играта е прибавена в стартовата програма „Rockstar Games Launcher“ септември 2019 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gamasutra.com/view/news/350814/Rockstar_Games_now_has_its_own_game_launcher_on_PC.php | заглавие = „Rockstar Games now has its own game launcher on PC“ | достъп_дата = 29 септември 2020 | фамилно_име = McAloon | първо_име = Alissa | дата = 17 септември 2019 | труд = Gamasutra | издател = UBM Technology Group | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190926130554/https://www.gamasutra.com/view/news/350814/Rockstar_Games_now_has_its_own_game_launcher_on_PC.php | архив_дата = 26 септември 2019 | език = en }}</ref> === Място на развитие === Играта се развива през 1986 г. в измисления град Вайс Сити, който е базиран в много отношения на [[Маями]].<ref name="gmspt">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gamespot.com/articles/grand-theft-auto-vice-city-graphics-qanda/1100-2881042/ | заглавие = „Grand Theft Auto: Vice City Graphics Q&A“ | достъп_дата = 16 ноември 2020 | дата = 27 септември 2002 | труд = GameSpot | издател = CBS Interactive | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180530035814/https://www.gamespot.com/articles/grand-theft-auto-vice-city-graphics-qanda/1100-2881042/ | архив_дата = 30 май 2018 | език = en }}</ref> Вайс Сити първоначално се появява в оригиналния [[Grand Theft Auto]] (1997). Екипът от разработчици решава да използва локацията повторно и да обединят идеите от студиото с тези на феновете.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ign.com/articles/2003/04/07/inside-vice-city?page=2 | заглавие = „Inside Vice City“ | достъп_дата = | фамилно_име = Ivan & Doug | първо_име = Sulic; Perry | дата = 7 април 2003 | труд = IGN | издател = Ziff Davis | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180928225035/http://www.ign.com/articles/2003/04/07/inside-vice-city?page=2 | архив_дата = 28 септември 2018 | език = en }}</ref> Подобно на Grand Theft Auto III's Liberty City към описанието на мястото на развитие е подходено с хумор.<ref name="demu" /> Авторите са искали да изберат локция, която да се различава от Ню Йорк (градът, на който е базиран Либърти Сити), но и да напомня за мегаполиса. Спират се на Маями, който продуцента на играта описва като „купонджийски град, в който има слънце, море и секс, но също така и мрачни тайни под цялата бляскавост“.<ref name="digtr" /> Сам Хаузър описва 80-те с думите: „най-грууви епохата, изпълнена с престъпление, просто защото не са чувствали престъплението като нещо лошо... 80-те са тотално преобръщането на ценостите на времето“.<ref name="mkgrta">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gamesradar.com/edge/ | заглавие = „The Making Of Grand Theft Auto: Vice City“ | достъп_дата = 16 ноември 2020 | труд = Edge | издател = Future plc | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121209050201/http://www.edge-online.com/features/the-making-of-grand-theft-auto-vice-city/ | архив_дата = 9 декември 2012 | език = en }}</ref> Екипът е възнамерявал Вайс Сити да бъде „жив, дишащ град“; играчът по време на игра да чувства, че „животът тече“, докато е затворен в своето си място.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.gamespot.com/articles/grand-theft-auto-vice-city-interaction-qanda/1100-2895857/ | заглавие = „Grand Theft Auto: Vice City Interaction Q&A“ | достъп_дата = 16 ноември 2020 | дата = 25 октомври 2002 | труд = GameSpot | издател = CBS Interactive | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181107013836/https://www.gamespot.com/articles/grand-theft-auto-vice-city-interaction-qanda/1100-2895857/ | архив_дата = 7 ноември 2018 | език = en }}</ref> Изгледът на играта, особено облеклата и превозните средства, констрантират на характерния стил на 80-те. Направени са и много препратки към известни мафиотски филми от този период, например „[[Белязаният]]“ (1983) и „Пътят на Карлито“ (1993),<ref name="gmspt" /> втория от които има основни заслуги за цялата натура на мафиотите от играта. Телевизионният сериал „Маями Вайс“ (1984 – 89) също има значително влияние върху продукта и по време на продукцията креативният екип е редовен зрител на епизодите.<ref name="mslkb">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.craveonline.com/site/201175-missing-you-looking-back-at-gta-vice-city-w-rockstar-games | заглавие = „Missing You: Looking Back at GTA: Vice City w/ Rockstar Games“ | достъп_дата = 16 ноември 2020 | фамилно_име = Norris | първо_име = Erik | дата = 6 декември 2012 | труд = CraveOnline | издател = Atomic Media | архив_уеб_адрес = https://www.webcitation.org/6irsXMfz0?url=http://www.craveonline.com/site/201175-missing-you-looking-back-at-gta-vice-city-w-rockstar-games | архив_дата = 9 юли 2016 | език = en }}</ref> Арт директорът Аарон Гербът използва сериала като отправна точка за създаването на неоновото осветление.<ref name="mkgrta" /> Екипът определя „сравнително лесно“ да се пренесе стила и усещането за 80-те върху играта.<ref name="mslkb" /> Разработчиците провеждат мащабни изследвания върху културата от онова време и се сдобиват с огромен обем снимачен материал, отравяващ изгледа отминалата ера. Дори се организират пътувания до Маями, малко след завършека на Grand Theft Auto III. Пътуващите са организирани по групи, които да проучват улиците на града.<ref name="mkgrta" />{{hrf|Perry|2002|8 – 15}} === История и персонажи === [[Файл:Ray Liotta Deauville 2014 3.jpg|мини|[[Рей Лиота]] озвучава главния персонаж Томи Версети]] Говорещият протагонист е голям скок в развитието, сравнения в мълчаливия Клод от Grand Theft Auto III.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gamespot.com/articles/dan-houser-opens-up-about-grand-theft-auto-iii/1100-6341347/ | заглавие = „Dan Houser Opens Up About Grand Theft Auto III“ | достъп_дата = 29 юли 2021 | фамилно_име = McInnis | първо_име = Shaun | дата = 21 октомври 2011 | труд = GameSpot | издател = CBS Interactive | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20131019000950/http://www.gamespot.com/articles/dan-houser-opens-up-about-grand-theft-auto-iii/1100-6341347/ | архив_дата = 19 октомври 20213 | език = en }}</ref> Екипът на играта отделя голям труд по създаването на персонажа. Американският актьор [[Рей Лиота]] дава гласа си за главния герой Тони Верчети. Лиоти описва ролята си като предизвикателство: „Пресъздаваш персонаж, който не е там, пред теб... Работата е напрегната.“ Когато е записвана ролята, екипът използва [[син екран (филмова техника)|син екран]], за да помогне на актьора да визуализира „как се движи“ неговия образ.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ign.com/articles/2002/10/25/the-voice-of-vice-city | заглавие = „The Voice of Vice City“ | достъп_дата = 29 юли 2021 | дата = 25 октомври 2002 | труд = IGN | издател = Ziff Davis | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121103081517/http://www.ign.com/articles/2002/10/25/the-voice-of-vice-city | архив_дата = 3 ноември 2012 | език = en }}</ref> Тиймът от разработчици уверява, че играчът ще чувства „истинска привързаност“ към Томи, който прави интересн начина на изграждане на историята.<ref name="demu" /> Дан Хаузър описва Томи като „силен и опасен, готов да изчака правилния момент за действие“.<ref name="ign17">{{cite journal | last = Perry | first = Douglass C. | year = 2002 | month = октомври | title = „Grand Theft Auto: Vice City“ | journal = IGN Unplugged | publisher = Ziff Davis | issue = 17 | pages = 8–15 | url = https://t.snowball.com/track?category=insider&network=ign&to=unplugged_17_pdf&from=ed_insider&location=http://insider.ign.com/download/unPlugged/Unplugged_17.pdf | format = pdf | lang = en }}</ref> Режисьорът Навид Хонсери често настоява за повторни дубли при снимките с Лиота, като намира работата с актьора за трудна.{{hrf|Kushner|2012|118}} „В някои прослушвания... справя се добре, но понякога... беше много мрачен и не можеше да се работи с него.“ – твърди Сам Хаузър.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gamesradar.com/sam-houser-gta-iv-crazier-than-ever/2/ | заглавие = „Sam Houser: "GTA IV crazier than ever"“ | достъп_дата = 29 юли 2021 | дата = 11 март 2008 | труд = GamesRadar | издател = Future plc. | архив_уеб_адрес = https://www.webcitation.org/6l7Z1tXlr?url=http://www.gamesradar.com/sam-houser-gta-iv-crazier-than-ever/2/ | архив_дата = 9 октомври 2016 | език = en }}</ref> След успеха на играта Лиота се оплаква, че не му е платено добре за ролята.{{hrf|Kushner|2012|123}} По-голяма част от анимирането на играта е оригинално, като съществуват малко заемки от нейния предшественик третата част. За създаването на персонажите, екипът ползва техниките „[[улавяне на движение]]“ и „[[стоп моушън анимация|стоп моушън]]“ – в отрязъците (сюжетни видеа) е използвана първата техника, докато гейминга е комбинация от двете. Екипът среща трудности при анимирането на движенията с мотоциклет, отчасти заради разнообразието в модела на превозно средство.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gamespot.com/articles/grand-theft-auto-vice-city-animation-qanda/1100-2882501/ | заглавие = „Grand Theft Auto: Vice City Animation Q&A“ | достъп_дата = 29 юли 2022 | дата = 28 февруари 2003 | труд = GameSpot | издател = CBS Interactive | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181107014451/https://www.gamespot.com/articles/grand-theft-auto-vice-city-animation-qanda/1100-2882501/ | архив_дата = 7 ноември 2018 | език = en }}</ref> За изграждането на външния вид на персонажите на пешеходците е използван графичния присет skin (кожа), който позволява на аниматорът да пресъздаде по-реалистичен вид на своя характер. Моделите на пешеходците са 110, всеки от тях с уникален външен вид, които обикалят свободно по улиците на Вайс Сити. Персонажите, участници в историята, са около 50 – всеки от тях изработен с двойно повече полигони и [[текстуриране|текстури]], сравнение с Grand Theft Auto III.<ref name="gmspt" />{{hrf|Perry|2002|8–15}} Това повлиява на физиката на персонажа, като подобрява аспекти от играта например точността на мерника при стайпера.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.gamespot.com/articles/grand-theft-auto-vice-city-physics-qanda/1100-2881862/ | заглавие = „Grand Theft Auto: Vice City Physics Q&A“ | достъп_дата = 29 юли 2022 | дата = 15 март 2003 | труд = GameSpot | издател = CBS Interactive | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20181107012934/https://www.gamespot.com/articles/grand-theft-auto-vice-city-physics-qanda/1100-2881862/ | архив_дата = 7 ноември 2018 | език = en }}</ref> Някои измислени лица са повлияни от гангстерски филми – „[[Кръстникът (филм)|Кръстникът]]“ (1972), „[[Белязаният]]“ (1983) и др. Представянето на играта е вдъхновено от телевизионните [[екшън (жанр)|екшън]] сериали от 80-те – „Маями Вайс“, „Среднощен ездач“ и др.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ign.com/articles/2003/04/07/inside-vice-city | заглавие = „Inside Vice City“ | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = Ivan & Doug | първо_име = Sulic, Perry | дата = 7 април 2003 | труд = IGN | издател = Ziff Davis | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180929014045/http://www.ign.com/articles/2003/04/07/inside-vice-city | архив_дата = 29 септември 2018 | език = en }}</ref> Взаимотношенията между Томи Версети и Ланс Ванс са представани подобно на тези между Джеймс Крокет и Рикардо Тъбс – главните герои от „Маями Вайс“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.edge-online.com/features/the-making-of-grand-theft-auto-vice-city/4 | заглавие = „ "The Making Of Grand Theft Auto: Vice City“ | достъп_дата = 29 юли 2022 | дата = 7 декември 2012 | труд = Edge | издател = Future plc. | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20121210064852/http://www.edge-online.com/features/the-making-of-grand-theft-auto-vice-city/4 | архив_дата = 10 декември 2012 | език = en }}</ref> == Вижте също == * [[Grand Theft Auto (поредица)|Поредицата Grand Theft Auto]] * [[Grand Theft Auto]] * [[Grand Theft Auto 2]] * [[Grand Theft Auto III]] * [[Grand Theft Auto: San Andreas]] == Външни препратки == * [http://www.rockstargames.com/vicecity/ Grand Theft Auto: Vice City] Официален сайт * [https://www.mobygames.com/game/grand-theft-auto-vice-city Grand Theft Auto: Vice City] в MobyGames == Източници == <references /> == Библиография == * {{cite book | title = „Jacked: The Outlaw Story of Grand Theft Auto“ | last = Kushner | first = David | year = 2012 | publisher = Turner Publishing Company. | location = | isbn = 978-0-470-93637-5 | lang = en }} * {{cite book |title= Grand Theft Auto: Vice City Game Manual |last=Rockstar North |first= |authorlink= |coauthors= |year=2002 |publisher=Rockstar Games |location= |isbn= |pages= |url= |accessdate= |quote= }} * {{cite journal | last = Perry | first = Douglass C. | year = 2002 | month = октомври | title = „Grand Theft Auto: Vice City“ | journal = IGN Unplugged | publisher = Ziff Davis | location = | volume = | issue = 17 | pages = 8–15 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = en }} [[Категория:Grand Theft Auto]] nefx5oy6hmbhpmjmo7j5959gl1uhu8o 0 141530 11473882 11300085 2022-07-29T08:31:24Z 92.247.215.55 тролейбус и брой загинали wikitext text/x-wiki {{друго значение|варненския квартал Аспарухово|други значения|Аспарухово}} {{Селище инфо|България | вид = квартал | изглед-описание = Изглед към Аспарухово от Аспаруховия мост | карта2 = България Варна | карта2-текст = Варна | област = Област Варна | община = [[Община Варна]] | част-от = [[Варна]] | площ = 58 | население-година = 2014 | основаване = 1903 }} [[Файл:Varna - Karantinata 3.jpg|мини|Изглед към Аспарухово от 1920-те години.]] [[Файл:BASA-744K-1-10-4-Varna.jpg|мини|Откриването на клон на Варненска популярна банка в кв. Аспарухово, 7 март 1937 г.]] '''Аспарухово''' е [[квартал]] на [[Варна]], който се намира в южната част на града, отвъд канала, свързващ [[Варненско езеро|Варненското езеро]] с [[Черно море]]. [[Аспарухово (район)|Район Аспарухово]] обхваща два квартала и пет селищни образувания: кварталите Аспарухово и [[Галата (квартал)|Галата]], както и селищните образувания [[Зеленика (Варна)|Зеленика]], [[Боровец (местност)|Боровец]] север, Боровец юг, [[Ракитника]] и курортна зона „Прибой“. == История == === След Освобождението === Първото име, с което е известно селището, е ''Сес Севмес'',<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1001&SRV=false&LANG=bg ''Черно море'' - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 11, 22 август 1891 год., стр. 4]</ref> което означава „тихо място“. Селището на днешния квартал се оформя през 1903 г., като първите заселници строят своите жилища по старото шосе Варна – Бургас, между местностите Джанавара и Карантината. Населението рязко се увеличава с построяването на първите фабрики близо до селището. В района на днешния квартал Аспарухово през 1909 г. индустриалецът Асен Николов открива парна бояджийска фабрика, която съществува до края на [[Първата световна война]]. След войната Николов създава фабрика за предачество и тъкачество „Текстил“, която през 1947 г. е национализирана и преименувана на ДИП „Първи май“.{{sfn|Петков|2018|p=29}} Към началото на 1920-те години жителите наброяват 500 – 600 души. Вода се осигурява от три чешми и няколко кладенеца, а две частни къщи служат като училища.<ref name="history"/> Църквата „Свети Цар Борис“, която обслужва квартала, е построена през 1923 г. През същата година в селото е регистрирано [[епидемия|епидемично огнище]] на [[Дребна шарка|брусница]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 18, 18 март 1923 г., стр. 3]</ref> През 1924 в селището функционира Спортен клуб „Спортни другари“ (Сес-Севмес).<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4719&SRV=false&LANG=bg Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.2 / 17 юли 1924. / стр. 2.]</ref> През 1927 г. е създадено читалищно дружество „Просвета“, което развива голяма културно-просветна дейност, свързана с историята на квартала, а същата година е построено и училището „Христо Ботев“. Към 1928 г. населението е вече 2873 души. През 1934 г. кварталът за кратко е прекръстен на ''Тихина'', но тъй като новото име не се харесва на жителите, е направено предложение от читалищните дейци името ''Тихина'' да се замени с ''Аспарухово''. То се мотивира с това, че при създаването на българската държава в 681 година [[Хан Аспарух]] с войските си стига до Варна. Така на 17 декември 1934 г. по предложение на Отец Харалампи Златаров кварталът официално е наречен ''Аспарухово''.<ref name="history">[http://www.asparuhovo.bg/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=25&Itemid=44&lang=bg История]</ref><ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=17714 Паметник на хан Аспарух и Аспаруховия войн]</ref> Паркът на квартала е официално открит на 4 август 1935 г. по идея на командира на [[Осми пехотен полк]] и народен лечител [[Петър Димков]].{{sfn|Петков|2018|p=79}} === След 9 септември 1944 г. === На 4 април 1954 г. е открит първият жилищен комплекс в квартала – „Дружба“, известен под кодовото название Обект 586 и изграден по руски проект (поради което по-късно започва да се нарича „Руски блокове“).{{sfn|Петков|2018|p=47}} Ново водоснабдяване е прокарано в периода 1959 – 1967 г.{{sfn|Петков|2018|p=80}} Читалището „Просвета“ отваря врати през 1962 г.,{{sfn|Петков|2018|p=62}} а от 1968 г. кварталът разполага с поликлиника.{{sfn|Петков|2018|p=65}} През 1969 г. в квартала е открита поща{{sfn|Петков|2018|p=35}} и фабриката „Багра“.{{sfn|Петков|2018|p=32}} През 1970-те години в квартала са основани [[Институт по океанология „Професор Фритьоф Нансен“|Институтът по океанология „Професор Фритьоф Нансен“]] и [[Център по хидро- и аеродинамика|Центърът по хидро- и аеродинамика]]. В периода 1973 – 1976 г. е изграден [[Аспарухов мост|Аспаруховия мост]].<ref name="darik">[https://dariknews.bg/regioni/varna/asparuhoviqt-most-na-40-godini-1604124 Аспаруховият мост на 40 години]</ref> През 1982 г. е открита [[Варненска морска гимназия „Св. Николай Чудотворец“|Варненската морска гимназия „Св. Николай Чудотворец“]] (Техникум по корабостроене и корабоплаване) в кв. „Аспарухово“.{{sfn|Петков|2018|p=59}} Специално училище за ученици с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов“ е създадено през 1985 г.{{sfn|Петков|2018|p=58}} == Инфраструктура и забележителности == В квартала има [[болница]], поликлиника, пожарна, РПУ, църква, а също така и 5 училища: * [[СУ „Любен Каравелов“ (Варна)|СУ „Любен Каравелов“]]; * ОУ „Христо Ботев“; * НУ „Васил Левски“; * [[Варненска морска гимназия „Св. Николай Чудотворец“]]; * Училище за незрящи – едно от двете училища за незрящи в [[България]]; Квартал Аспарухово е с обособен център, където работят читалище, поща, поликлиника, аптеки, магазини, ресторанти и кафенета. Предлагат се всякакъв тип битови услуги. В Аспарухово е и вторият по големина [[Онкологични болници и центрове в България#Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар „Д-р Марко Марков“|онкологичен]] диспансер в страната след столичния, както и два от петте научноизследователски института към [[БАН]] в града. Това са [[Институт по хидро- и аеродинамика|Институтът по хидро- и аеродинамика]]<ref>[http://www.bshc.bg/structurebg/General_Presentation_bg.htm Център по хидро- и аеродинамика (ЦХА) – Варна. Общо представяне].</ref> и [[Институт по океанология|Институтът по океанология]].<ref>{{Citation |title=Институт по океанология – Българска Академия на Науките |url=http://www.io-bas.bg/index.html |accessdate=2016-07-11 |archivedate=2016-08-16 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20160816193611/http://www.io-bas.bg/index.html }}</ref> На кея до бившия „Руски пазар“ се закотвя корабът „[[Академик (кораб)|Академик]]“, който е най-големият научноизследователски плавателен съд в България. В близост се намират няколко военни поделения, както и военното летище „[[Чайка (авиобаза)|Чайка]]“. В квартала има парк и плаж. Алеите на парка са осветени през нощта. През лятото на 2007 г. в парка е открит спортен комплекс с игрище за футбол, волейбол и баскетбол. Плажът „Карантината“ е сред най-големите в града. Там, пред едноименното рибарско селище, се състои международен фестивал за късометражно кино, насочен към млади и непознати артисти с цел да превърне рибарското селище в зона за култура и по този начин да запази начина на живот на рибарите. Тук е и историко-етнографският комплекс „Прабългарско селище Фанагория“. Комплексът е реконструкция на прабългарско селище и е място, където желаещите могат да яздят коне. Също в парка могат да се видят останки от считания за прабългарски защитен вал, наречен ''Аспарухов вал''. В местността Джанавара са разкрити и се изследват [[Шкорпилова базилика в Аспарухово|руини от ранносредновековен манастир]], а на това място е и гробът на откривателя му [[Херман Шкорпил]]. <gallery class="center"> Файл:Asparuhovo Rayon administration 4.jpg | Сградата на районната администрация Файл:IO BAN.jpg | Институтът по океанология при БАН Файл:Research ship Akademik.jpg | Научноизследователски кораб „Академик“ Файл:Varna Marine High School 1.jpg | Варненската морска гимназия File:Karantinata port and fishermen village 2.jpg | Пристанище и рибарско селище „Карантината“ </gallery> == Транспорт == Кварталът е свързан с централната част на града и останалите квартали посредством [[Аспарухов мост|Аспаруховия мост]], по който минават множество [[автобус]]ни и две [[тролейбус]]ни линии: * автобуси с номера – 12, 17, 17А, 42, 17А/46, 55, 56,17А/60; * тролейбус – 88 == Наводнение през 2014 г. == На 19 юни 2014 г. проливен дъжд се излива върху Варна и особено върху квартал Аспарухово. Вследствие валежа 2 приливни вълни, идващи от заобикалящата квартала гора, нанасят огромни материални щети и довеждат до смъртта на над 50 души, включително и деца. Над 600 души остават без дом.<ref>[http://bnt.bg/news/ekologiya-i-ustoychivo-razvitie/kvartal-asparuhovo-godina-sled-navodnenieto Квартал „Аспарухово“ година след наводнението]</ref> Причините за наводнението са поройният дъжд, запушени водоотвеждащи дерета и незаконно строителство на изходите деретата.<ref>[http://hydro.bg/bg/floods/hydrology_asparuhovo_19.06.2014.pdf Инженерно хидроложко проучване на наводнението в кв. Аспарухово, гр. Варна на 19 юни 2014]</ref><ref>[http://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-bedstviia-sled-prolivnite-dyzhdove/prichinite-za-navodnenieto-dyzhd-i-nepochisteni-dereta-6015295 Прокуратурата се зае с „Аспарухово“, от НИМХ-БАН обясниха за наводнението]</ref> == Външни препратки == * [http://www.asparuhovo.bg/ Община Варна – район Аспарухово] * [http://www.pravoslavieto.com/hramove/varna/djanavara/index.htm Раннохристиянска базилика – м. Джанавара] * [http://www.bulgarian-tourism.com/fanagoria/ Прабългарско селище Фанагория] * [http://www.varnasouth.com интерактивна карта с картинна галерия и интересна информация за района] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170915012338/http://varnasouth.com/ |date=2017-09-15 }} == Източници == <references/> === Литература === * {{cite book|url=http://www.fil.bg/Docs/Varna_Architecture.pdf|title=Варна. Архитектура и строителство 1944 – 1990.|first1=Нягол|last1=Петков|first2=Георги|last2=Кацарски|publisher=„ФИЛ“ ООД|location=Варна|year=2018|isbn=978-954-9741-33-9|ref=harv}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200221161006/http://www.fil.bg/Docs/Varna_Architecture.pdf |date=2020-02-21 }} {{Квартали на Варна}} {{Българско Черноморие}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Квартали на Варна]] [[Категория:Район Аспарухово]] [[Категория:Основани в България през 1903 година]] gn2yh363ers4zvkga36og1h2zftc2sy 0 143656 11473392 11447117 2022-07-28T15:32:37Z Tonimicho 109787 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Гърция|селскостопанската постройка|Плевня}} {{Селище инфо|Гърция | име = Плевня | име-местно = Πετρούσσα | вид = село | изглед = Plevna Bogoroditsa Church02.JPG | изглед-описание = „[[Света Богородица (Плевня)|Света Богородица]]“ | област = Източна Македония и Тракия | дем = Просечен | географска-област = [[Драмско поле]] | демоним = плевнени | площ = | височина = 236 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = | карта3 = Драмско }} '''Плѐвня''' или '''Пля̀вня''', '''Плѐвна''', '''Пля̀вне''' ({{стар|Плѣвня}}; {{lang|el|Πετρούσσα, Πετρούσα}}, ''Петруса'', до 1927 година ''Πλεύνα'', ''Плевна''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/172441 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], дем [[Просечен (дем)|Просечен]] на област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == Селото се намира на 15 километра северозападно от град [[Драма (град)|Драма]], в подножието на [[Боздаг]], на река Суходолица (Сушица), ляв приток на [[Драматица|Панега]].<ref>{{Местните|13}}</ref> == История == === Етимология === Според [[Йордан Иванов (езиковед)|Йордан Н. Иванов]] името произхожда от ''[[плевня]]'', ''паянтова сграда за храна на добитъка'', от ''[[плява]]'', старобългарското ''плѣва''. Жителското име е ''пля̀внен'', ''пля̀вненка'', ''пля̀внене''.<ref>{{Местните|174}}</ref> === В Османската империя === Църквата „[[Света Богородица (Плевня)|Света Богородица]]“ в Плевня е построена при владичестването на митрополит [[Атанасий Каирис|Атанасий III Драмски]] (1842 – 1852).<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ergasia-press.gr/news/?new_id=10396 | заглавие = Αποκατάσταση του Ναού ή μετατροπή του σε μουσείο – | труд = Εργασία | lang-hide = 1 | lang = el }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140827071738/http://www.ergasia-press.gr/news/?new_id=10396 |date=2014-08-27 }}</ref> [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Плевна'' (Plevna) живеят 240 гърци.<ref>{{Синве|45}}</ref> През 1870 година в селото е открито новобългарско училище с първи учител [[Стоян Джансъзов]].<ref>„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 434, 462.</ref> В Плевня от 1876 година работи и гръцко училище.<ref>{{Citation |title=Δημοτικό Διαμέρισμα Πετρούσας |url=http://www.prosotsani.gr/indexgr.php?do=petrousa |accessdate=2008-07-11 |archivedate=2008-10-23 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20081023215612/http://www.prosotsani.gr/indexgr.php?do=petrousa }}</ref> През декември 1879 година вестник „[[Марица (1878 - 1885)|Марица]]“ публикува дописка от селото, в която се казва, че село Плевня, което се състояло от 320 къщи български през 1868 година било заменило в училището и църквата гръцкия език с български. Тоя пример пробудил и съседните села [[Волак]], [[Просечен (дем Просечен)|Просечен]] и други. Още преди [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] [[Йоаникий Иконому|Йоаникий Драмски]] повежда война срещу това българско движение, а неговият наследник [[Герман Михаилидис|Герман III Драмски]] я продължава. Арестувани са учителят Христо Гергизов Чокалиев и българският доктор Димитър Шопов, който и по време на войната прекарва две години в затвора. Арестуван е и просеченският учител [[Георги Попиванов (общественик)|Георги Иванов]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 354 – 355.</ref> В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: {{цитат|Плевня, на СИ от [[Просечен (дем Просечен)|Просочен]] 1 час. Разположено е до една суходолица, приток от [[Драматица|Панега]], при подножията на [[Боздаг]]. Околността равно поле, в което расте най-много пшеница и тютюн. От две години насам почнали да сеят и афион. Българска църква „[[Света Богородица (Плевня)|Света Богородица]]“ и гъркоманска „Св. Атанас“. Девическо и мъжко бълг. училище с 1 учител, 1 учителка и 70 ученика и ученички. Около 400 къщи само българе.<ref>{{Стрезов|34}}</ref>}} В 1893 година [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] пише за Плевня: {{цитат|Много по-уредено [от Просечен] в църковно-училищно и общинско отношение е селото Плевня, дето гъркоманите са няколко само единици, заинтересовани по един или друг начин от агентите на силогосите да не изповядват открито народността си; българите в това село си имат двоица млади и родолюбиви свещеници, които поддържат духа на простите християни.<ref>{{Шопов|71}}</ref>}} [[Файл:Plevna Military Monument.JPG|мини|250п|Военен паметник в Плевня]] В края на XIX век [[Васил Кънчов]] пише, че селото има 340 къщи българи с 1800 жители, от които 64 къщи [[гъркомани]].<ref name="Извори 28">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.</ref> Според статистиката на Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Плѣвня (Плевна)'' е село в Драмска каза и брои 2140 жители българи и 12 [[цигани]].<ref>{{МЕС|198}}</ref> Кънчов пише за селото: {{цитат|[Плевня] лежи на каменисто място... Къщята големи двускатни, както пиринските в Неврокопско. В долния кат припаси и добътък, в горния има две стаички и пруст. Отоплява се чрез кумин. Има няколко чешми с малко вода от един стар водопровод, който идва от далечно място. Селото ще е поставено на старо място. Остатки от една стара църква... които показват, че е била нещо повече от обикновена църквица. Мраморни стълбове, хубави основи... Облеклото: сини гащи, елек напред закопчан от памучна аладжа. Горно фермене. Фес. Поминък: селото Плевня доскоро е работило пшеница като главен поминък. Сега тютюнът всяка година се увеличава. По-гладни години [са изкарвали] 12 – 15 х[иляди] оки... Кираджилък. Има само мулета и магарета. Рядко конье. Хранят се много бедно като навсякъде. Главната храта е хлеб и фасул.<ref name="Извори 28"/> Борба с [[Боболец|бобилечане]] за гората. Селото стои височко по образованието си. От 1869 г. има българско училище. Отдавна са се отделили 40-5- къщи патриаршисти с 1 църква. Живят помежду си мирно и тихо двете партии: гърк[оманите имат] един поп, ек[зархистите] – 3 попа и хубава църквица „Св. Богородица“. Училището е добро – едно широко здание с две малки стаички.<ref name="Извори">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 29.</ref>}} По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Плевня (''Plevnia'') има 1920 българи екзархисти и 784 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]] и работят българско училище с 3 учители и 135 ученици и гръцко училище с 2 учители и 50 учевици.<ref>{{Бранков|204 – 205}}</ref> Гръцка статистика от 1906 година показва 418 къщи и 2304 жители, от които 640 „българогласни гърци“, тоест гъркомани патриаршисти, 233 турци и 1431 българи.<ref name="Иванов14">{{Местните|14}}</ref> На 6 юли 1906 година успоредно с атентати в Драма и [[Горенци (дем Просечен)|Горенци]] трима терористи на ВМОРО – двама плевналии и Гино Атанасов от Шумен, извършват атентат над гръцкото кафене, седалище на гръцкия комитет в Плевня. Гино Атанасов убива 9 гърци, след което тримата се измъкват невредими от Плевня.<ref>{{cite book |title= Въ южните земи |last= Страшимировъ |first= Антонъ |authorlink= Антон Страшимиров |year=1918 |publisher=Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия |location=София |pages= 194 – 195}}</ref> По време на [[Балканска война|Балканската война]] 19 души от Плевня се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|870 – 871}}</ref> === В Гърция === [[Файл:St. Athanasios Petrussa, Greece.jpg|мини|дясно|250п|Църквата „Св. Атанас“ през 2022 година]] По време на войната селото е освободено от български части, но след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Плевня (''Πλεύνα'') живеят 2121 души.<ref>{{cite web | last = Λιθοξόου | first = Δημήτρης | url = http://www.freewebs.com/onoma/1913.htm | title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία | accessdate = 3 май 2009 |archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=31 юли 2012 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> В 1918 година селото има 600 къщи и 3000 души население, от които 80 гъркомански семейства, а според друг източник 1850 православни българи.<ref name="Иванов14">{{Местните|14}}</ref> След войните част насилствено, а част по силата на спогодбите за обмяна на население, повечето жители на Плевня се изселват в България и са настанени в [[Неврокоп]] и района, [[Пловдив]], [[Кричим]], [[Пазарджик]] и на други места.<ref name="Иванов14"/> В 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 17 бежански семейства с 65 жители.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1927 година селото е прекръстено на Петруса.<ref>{{Citation |title=Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971 |url=http://www.freewebs.com/onoma/met.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm }}</ref> ;Преброявания * 2001 година - 1900 души * 2011 година - 1704 души == Личности == [[Файл:Plevnya activists for indipendent bulgarian church.jpg|мини|150п|Българските църковни дейци от Плевня: свещеник Партений, Андрей Букурещлиев и Андрей Гяуров<ref>Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.134</ref>]] [[Файл:Pecho Hadzhioglu Plevnya.JPG|мини|150п|Дядо Печо Хаджиоглу]] ; Родени в Плевня * {{флагче|България}} [[Алекси Чанов]], български общественик, борец против гърцизма в Драмско * {{флагче|Гърция}} Ангел Балабанов (Άγγελος Βαλαβάνης, Ангелос Валаванис), гръцки андартски деец, агент от втори ред, отговорник за шпионската мрежа за северната част на Драмско<ref name="manos.27">{{АГМК|27}}</ref> * {{флагче|България}} [[Ангел Букорещлиев]] (1870 – 1950), български композитор * {{флагче|Гърция}} Ангел Геников (Άγγελος Γενίκης, Ангелос Геникис), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подчинен на Кавалския център<ref name="manos.27"/> * {{флагче|България}} [[Андрей Делипапазов]] (1890 - 1922), загинал при Неврокопската акция на ВМРО<ref name="Тасев 44">{{cite book |title= Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг |last=Тасев |first=Славчо |year=1971 |publisher=Издателство на Българската комунистическа партия |location= София |pages= 44}}</ref> * {{флагче|България}} [[Андрей Букурещлиев (офицер)|Андрей Букурещлиев]] (1857 – 1925), български офицер * {{флагче|България}} [[Андрей Гяуров]] (1854 – 1910), български просветен деец и историк * {{флагче|България}} [[Анещи Узунов]] (1914 – 1943), комунистически партизанин * {{флагче|България}} Атанас Арменов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, земеделец, неграмотен, 1 рота на 14 воденска дружина<ref>{{МОО|52}}</ref> * {{флагче|България}} [[Атанас Душков (революционер)|Атанас Душков]] (? - 1922), деец на БЗНС<ref name="Тасев 45">{{cite book |title= Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг |last=Тасев |first=Славчо |year=1971 |publisher=Издателство на Българската комунистическа партия |location= София |pages= 45}}</ref> * {{флагче|Гърция}} Атанас Тернекчев (Αθανάσιος Τερνεκτσής, Атанасиос Тернекцис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, подчинен на Кавалския център<ref name="manos.27"/> * {{флагче|България}} [[Атанас Тимев]] (1893 - ?), български революционер * {{флагче|България}} [[Атанас Ченгелев]] (1867 - 1938), български просветен деец * {{флагче|България}} [[Бонча Пекова|Бонча Пекова Серафимова]] (1883 - след 1943), българска революционерка и просветна деятелка * {{флагче|България}} [[Георги Лаков]], български революционер, четник на Тодор Паница, неврокопски околийски управител * {{флагче|Гърция}} Георги Маринов (Γεώργιος Μαρινίδης, Георгиос Маринидис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, убит от българи през 1906<ref name="manos.27"/> * {{флагче|Гърция}} Димитър Волаклиев (Δημήτριος Βολακλής, Димитриос Волаклис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред<ref name="manos.27"/> * {{флагче|България}} Димитър Георгиев Митов (Матев), български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 1б; а.е. 558, л. 18</ref> * {{флагче|България}} [[Димитър Шагаданов]] (1897 – 1944), български комунист * {{флагче|България}} {{флагче|САЩ}} [[Живко Ангелушев]] (1887 – 1979), американски лекар * {{флагче|България}} [[Живко Добрев]] (1873 – 1939), български дипломат * {{флагче|България}} [[Иван Абаджиев (революционер)|Иван Абаджиев]] (1865 - след 1943), български революционер * {{флагче|България}} Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22 (24)-годишен, работник, ІV отделение, Кюстендилска дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина<ref>{{МОО|28}}</ref> * {{флагче|България}} [[Иван Карлов]], български офицер и политик * {{флагче|България}} [[Кръстю Делипапазов]], деец на ВМОРО и МФО * {{флагче|Гърция}} Милтиади Калайджиев (Μιλτιάδης Καλαϊτζής, Милтидис Калайдзис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред между 1903 – 1908 година, убива екзархийския български свещеник поп Иван Попиванов и кмета Бойчо Цанов<ref name="manos.27"/> * {{флагче|България}} Мария Константинова (Костадинова) Добрева, по мъж Левова, завършила в 1888 година Солунската българска девическа гимназия,<ref name="Кандиларовъ 157">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=157}}</ref> българска учителка в Македония<ref>{{Цитат периодика| last = Коледаров | first = Петър | authorlink = | coauthors = | year =1963 | month = | title =Народописни и фолклорни материали от с. Плевня (Драмско) | journal =Сборник за народни умотворения и народопис | volume =L | issue = | pages =88 | doi = | id = | url =http://www.strumski.com/books/z_dobrev_narodopisni_i_folklorni_materiali.pdf | format = | accessdate = }}</ref> * {{флагче|Гърция}} Петър Балабанов (Πέτρος Βαλαβάνης, Петрос Валаванис), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, отговорник за доставките и придвижването на четите за северната част на Драмско<ref name="manos.27"/> * {{флагче|България}} Пеко Серафимов, български революционер, деец на ВМОРО, деец на ВМОРО и четник на Гоце Делчев, убит от гръцките власти в 1913 година, роднина на българския възрожденец Печо Хаджиоглу<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2896 | заглавие = „Пенсия №56; животописна бележка на Бонча Пекова“, публикувано в „Македоно-одрински свидетелства. Регистър на тучастниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.“, София, 2021 годинa | достъп_дата = 23 август 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Онлайн библиотека „Струмски“ | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> * {{флагче|България}} [[Печо Хаджиоглу]], български общественик, борец против гърцизма в Драмско * {{флагче|България}} [[Сава Букурещлиев]] (? – 1876), български революционер, Ботев четник * {{флагче|Гърция}} Тодор Котев (Θεόδωρος Κότιος, Теодорос Котиос), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, шпионин за Кавалско<ref name="manos.27"/> * {{флагче|България}} [[Яне Богатинов|Яне (Ангел) Богатинов]] (1885 – ?), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО (обединена) ; Починали в Плевня * {{флагче|България}} [[Йордже Дичев]] (1862 – 1902), български революционер ; Свързани с Плевня * {{флагче|България}} [[Борис Ангелушев]] (1902 – 1966), виден български художник, по произход от Плевня * {{флагче|България}} [[Росен Плевнелиев]] (р. 1964), български политик потомък на преселници от Плевня, IV^-ти [[Президент на Република България|президент]] на България от 2012 година и [[министър на регионалното развитие и благоустройството]] (2009 – 2011)<ref>[http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/637999626-Pojelahte_da_govori_Rosen_Plevneliev.html Росен Плевналиев в „Нека говорят“ с Росен Петров, bTV, 6.11.2011 г.]</ref> == Литература == * [http://strumski.com/biblioteka/?id=574 „Песни от Драмско; Думи и форми по говора в село Плевня (Драмско)“], от екзархийския учител и общественик Андрей Гяуров от село Плевня. * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1437 „Народописни и фолклорни материали от с. Плевня (Драмско)“], публикувано в „Сборник за народни умотворения и народопис“, книга L, София, 1963 година * [http://strumski.com/biblioteka/?id=1774 „Етимологически бележки“], публикувано в сп. „Българска сбирка“, год. VI, Книжки 19 – 20, София, 1 – 15 декември 1899 година * [[Божидар Видоески|Видоески, Божидар]]. Фонолошки опис на говорот на селото Плевна (Серско). Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот „Кирил и Методиј". Скопје, 1978, 4, стр. 37 – 46. * Видоески, Божидар. Плевна (Общеславянский лингвистический атлас 113а). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 817 – 822. * Видоески, Божидар. Говорот на селата Плевна и Горно Броди, Драмско. Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1992, XVII, 2, стр. 5 – 89. * Френгов, А. Речникови материали от с. Плевня, Драмско. – Език и литература, 1957, № 4, 297 – 298. == Бележки == <references /> {{Дем Просечен}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Просечен]] 5q45txg71vzk3pxu4nwh76nr7280suz 0 144812 11473782 11469293 2022-07-29T06:25:21Z Tonimicho 109787 /* Личности */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|селото в Северна Македония|селото в Гърция|Лугунци (дем Мъглен)}} {{Селище инфо|Северна Македония | име = Лугунци | име-местно = Лугунци | вид = село | гео-ширина = 41.8347 | гео-дължина = 21.7794 | регион = Вардарски | община = [[Велес (община)|Велес]] | област = [[Повардарие]] | площ = | височина = 437 | население = 10 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = VE }} '''Лугунци''' ({{lang|mk|Лугунци}}) е [[село]] в северния дял на община [[Велес (община)|Велес]], [[Северна Македония]]. == География == Лугунци е разположено на рид, като средната му надморска височина е 437 м. Отдалечено е на 17 км от административния център [[град]] [[Велес]]. Землището на Лугунци е 11,9 [[км]]², от които обработваемата земя е 665 [[хектар|ха]], [[гора|горите]] 331 xa, а пасищата са 118 xa. Жителите на селото се занимават със земеделие.<ref>[http://www.veles.gov.mk/index.php?option=com_content&task=view&id=17&Itemid=40&limit=1&limitstart=2 Населени места во Општина Велес]</ref> Разположено по поречието на [[река]] [[Отовица (река)|Отовица]]. == История == В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Лугунци е посочено като село с 16 домакинства със 75 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|184-185}}</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Лугунци е населявано от 230 жители, всичките българи.<ref>{{МЕС|156|2_07}}</ref> В началото на XX век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Лугунци има 176 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|118-119}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|860}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]]. На етническата си карта от 1927 година [[Леонард Шулце Йена]] показва ''Лугуница'' (Lugunica) като българско християнско село.<ref>{{Шулце Йена}}</ref> Според преброяването от 2002 година в селото живеят 10 жители, всички [[македонци]].<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-06 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> == Личности == ; Родени в Лугунци * {{флагче|България}} Ангел Костов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, студент, щаб на 4 битолска дружина<ref>{{МОО|369}}</ref> ; Починали в Лугунци * {{флагче|България}} [[Андрей Варналиев]] (1886 - 1906), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Атанас Петров (Буф)|Атанас Петров]] (1885 - 1907), български революционер от ВМОРО * {{флагче|България}} [[Боби Стойчев]] (1872 – 1906), войвода на ВМОРО * {{флагче|България}} Герасим Мицов (? – 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев * {{флагче|България}} Колю Социалиста (? – 1906), български революционер от ВМОРО, от Неврокопско, четник при Панчо Константинов<ref>{{Псевдоними|54}}</ref> * {{флагче|България}} [[Недко Варимесов]] (1870 – ?), български революционер == Бележки == <div class="references-small"><references /></div> {{Община Велес}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Велес]] nl3xf1weflp2l0a5fk9b532efy1ad4g 0 149868 11473457 11445354 2022-07-28T17:43:48Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki [[Файл:Colosseum-2003-07-09.jpg|мини|220px|1 – [[Рим]]]] [[Файл:MailaenderDom.jpg|мини|220px|2 – [[Милано]]]] [[Файл:Panorama serale.JPG|мини|220px|3 – [[Неапол]]]] [[Файл:Chiesa della Gran Madre a Torino.JPG|мини|220px|4 – [[Торино]]]] [[Файл:Palermo panorama.JPG|мини|220px|5 – [[Палермо]]]] [[Файл:Genova-DSCF8006.JPG|мини|220px|6 – [[Генуа]]]] [[Файл:Bologna Italy San Petronio from Asinelli.jpg|мини|220px|7 – [[Болоня]]]] [[Файл:Europa06 211.jpg|мини|220px|8 – [[Флоренция]]]] [[Файл:Bari02.jpg|мини|220px|9 – [[Бари]]]] [[Файл:Catania-vista01.jpg|мини|220px|10 – [[Катания (град)|Катания]]]] [[Файл:VeniceCanalGrandeMariaSalute.jpg|мини|220px|11 – [[Венеция]]]] [[Файл:PIAZZA ERBE DA TORRE LAMBERTI.JPG|мини|220px|12 – [[Верона]]]] [[Файл:Messina porto 3.jpg|мини|220px|13 – [[Месина]]]] [[Файл:Padova-channel.jpg|мини|220px|14 – [[Падуа]]]] [[Файл:View of Trieste from Colle di San Giusto.jpg|мини|220px|15 – [[Триест]]]] [[Файл:Ponte Girevole Taranto.jpg|мини|220px|16 – [[Таранто]]]] [[Файл:Brescia city skyline from the city castle.jpg|мини|220px|17 – [[Бреша]]]] [[Файл:Prato0003.jpg|мини|220px|18 – [[Прато]]]] [[Файл:Reggio calabria.jpg|мини|220px|19 – [[Реджо ди Калабрия]]]] [[Файл:P. Ducale visto dalla Ghirlandina.jpg|мини|220px|20 – [[Модена]]]] Това е списък на най-големите '''италиански градове'''. Данните са от 1 януари 2021 г. и включват всички градове с население над 50 000 души. {| class="wikitable sortable" !Герб|| Град || Регион || Провинция/ метр. град || Жители |- | align=right | [[Файл:Flag of Rome.svg|40px]] || [[Рим]] || [[Лацио]] || [[Метрополен град Столица Рим|Столица Рим]]|| align="right" | 2 770 226 |- | align=right | || [[Милано]] || [[Ломбардия]] || [[Метрополен град Милано|Милано]]|| align="right" | 1 374 582 |- | align=right | || [[Неапол]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | 922 094 |- | align=right | [[Файл:Stemma di Torino (CoA of Turin).svg|40px]]|| [[Торино]] || [[Пиемонт]] || [[Торино (провинция)|Торино]] || align=right | 858 205 |- | align=right | || [[Палермо]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align=right | 637 885 |- | align=right | || [[Генуа]] || [[Лигурия]] || [[Генуа (провинция)|Генуа]] || align=right | 556 410 |- | align=right | || [[Болоня]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align=right | 391 686 |- | align=right | [[Файл:FlorenceCoA.svg|40px]]|| [[Флоренция]] || [[Тоскана]] || [[Флоренция (провинция)|Флоренция]] || align=right | 368 419 |- | align=right | [[Файл:Bari-Stemma.png|40px]] || [[Бари]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | 317 205 |- | align=right | || [[Катания (град)|Катания]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align=right | 300 356 |- | align="right" | || [[Верона]]|| [[Венето]]|| [[Верона (провинция)|Верона]]|| align="right" | 258 031 |- | align="right" | || [[Венеция]]|| [[Венето]]|| [[Венеция (провинция)|Венеция]]|| align="right" | 256 083 |- | align=right | || [[Месина (град Италия)|Месина]] || [[Сицилия]] || [[Месина (провинция)|Месина]] || align=right | 222 329 |- | align=right | || [[Падуа]] || [[Венето]] || [[Падуа (провинция)|Падуа]] || align=right | 209 730 |- | align="right" | || [[Прато]]|| [[Тоскана]]|| [[Прато (провинция)|Прато]]|| align="right" | 201 410 |- | align="right" | || [[Триест]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Триест (провинция)|Триест]]|| align="right" | 200 609 |- | align=right | || [[Бреша]] || [[Ломбардия]] || [[Бреша (провинция)|Бреша]] || align=right | 197 304 |- | align="right" | [[Файл:Coat of arms of Parma.svg|40px]]|| [[Парма]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Парма (провинция)|Парма]]|| align="right" | 195 998 |- | align="right" | || [[Таранто]]|| [[Пулия]]|| [[Таранто (провинция)|Таранто]]|| align="right" | 190 717 |- | align=right | || [[Модена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align=right | 186 414 |- | align="right" | [[Файл:Reggio Calabria Stemma.png|40px]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| [[Калабрия]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| align="right" | 173 026 |- | align="right" | || [[Реджо нел'Емилия]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Реджо Емилия]]|| align="right" | 170 601 |- | align="right" | || [[Перуджа]]|| [[Умбрия]]|| [[Перуджа (провинция)|Перуджа]]|| align="right" | 164 721 |- | align=right | || [[Ливорно]] || [[Тоскана]] || [[Ливорно (провинция)|Ливорно]] || align=right | 155 370 |- | align="right" | || [[Равена]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Равена (провинция)|Равена]]|| align="right" | 156 463 |- | align="right" | || [[Римини]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Римини (провинция)|Римини]]|| align="right" | 150 240 |- | align="right" | || [[Каляри]]|| [[Сардиния]]|| [[Каляри (провинция)|Каляри]]|| align="right" | 149 572 |- | align="right" | || [[Фоджа]]|| [[Пулия]]|| [[Фоджа (провинция)|Фоджа]]|| align="right" | 147 467 |- | align="right" | [[Файл:Ferrara-Stemma.png|40px]]|| [[Ферара]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Ферара (провинция)|Ферара]]|| align="right" | 131 669 |- | align="right" | || [[Салерно]]|| [[Кампания]]|| [[Салерно (провинция)|Салерно]]|| align="right" | 129 206 |- | align="right" | || [[Латина]]|| [[Лацио]]|| [[Латина (провинция)|Латина]]|| align="right" | 127 560 |- | align="right" | || [[Монца]]|| [[Ломбардия]]|| [[Монца и Брианца]]|| align="right" | 122 522 |- | align="right" | [[Файл:Sassari-Stemma.png|40px]]|| [[Сасари]]|| [[Сардиния]]|| [[Сасари (провинция)|Сасари]]|| align="right" | 122 506 |- | align="right" | || [[Джуляно ин Кампания]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" | 122 364 |- | align=right | || [[Бергамо]] || [[Ломбардия]] || [[Бергамо (провинция)|Бергамо]] || align=right | 119 993 |- | align="right" | || [[Тренто]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Тренто (провинция)|Тренто]]|| align="right" | 118 879 |- | align="right" | [[Файл:Pescara-Stemma.png|40px]]|| [[Пескара]]|| [[Абруцо]]|| [[Пескара (провинция)|Пескара]]|| align="right" | 118 766 |- \ | align="right" | || [[Форли]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Форли-Чезена]]|| align="right" | 117 407 |- | align="right" | || [[Сиракуза]]|| [[Сицилия]]|| [[Сиракуза (провинция)|Сиракуза]]|| align="right" | 117 053 |- | align="right" | || [[Виченца]]|| [[Венето]]|| [[Виченца (провинция)|Виченца]]|| align="right" | 111 113 |- | align=right | [[Файл:Terni-Stemma.png|40px]] || [[Терни]] || [[Умбрия]] || [[Терни (провинция)|Терни]] || align=right | 107 982 |- | align="right" | [[Файл:ITA Bolzano COA.svg|40px]]|| [[Болцано]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Болцано (провинция)|Болцано]]|| align="right" | 107 467 |- | align="right" | || [[Новара]]|| [[Пиемонт]]|| [[Новара (провинция)|Ноавара]]|| align="right" | 102 225 |- | align="right" | || [[Анкона]]|| [[Марке]]|| [[Анкона (провинция)|Анкона]]|| align="right" | 99 273 |- | ||| [[Пиаченца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Пиаченца (провинция)|Пиаченца]] || align=right | |- | align=right | || [[Андрия]] || [[Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right | |- | align=right | || [[Удине]] || [[Фриули-Венеция Джулия]] || [[Удине (провинция)|Удине]] || align=right | |- | align=right | || [[Арецо]] || [[Тоскана]] || [[Арецо (провинция)|Арецо]] || align=right | |- | align=right | || [[Чезена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Форли-Чезена]] || align=right | |- | align=right | || [[Специя]] || [[Лигурия]] || [[Специя (провинция)|Специя]] || align=right | 92 441 |- | align=right | || [[Лече]] || [[Апулия]] || [[Лече (провинция)|Лече]] || align=right | |- | align=right | || [[Катандзаро]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align=right | |- | align=right | || [[Барлета]] || [[Апулия]] ||[[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right | |- | align=right | || [[Пезаро]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align=right | |- | align=right | || [[Алесандрия]] || [[Пиемонт]] || [[Алесандрия (провинция)|Алесандрия]] || align=right | 91 089 |- | align=right | || [[Бриндизи]] || [[Апулия]] || [[Бриндизи (провинция)|Бриндизи]] || align=right | |- | align=right | || [[Пистоя]] || [[Тоскана]] || [[Пистоя (провинция)|Пистоя]] || align=right | |- | align=right | || [[Торе дел Греко]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Пиза]] || [[Тоскана]] || [[Пиза (провинция)|Пиза]] || align=right | |- | align=right | || [[Лука]] || [[Тоскана]] || [[Лука (провинция)|Лука]] || align=right | |- | align=right | || [[Комо (град)|Комо]] || [[Ломбардия]] || [[Комо (провинция)|Комо]] || align=right | 84 250 |- | align=right | || [[Поцуоли]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Марсала]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align=right | |- | align="right" | || [[Тревизо]]|| [[Венето]]|| [[Тревизо (провинция)|Тревизио]]|| align="right" | |- | align="right" | || [[Бусто Арсицио]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 83 045 |- | align=right | || [[Сесто Сан Джовани]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 80 203 |- | align="right" | || [[Варезе]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 79 350 |- | align=right | || [[Казория]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Гросето]] || [[Тоскана]] || [[Гросето (провинция)|Гросето]] || align=right | |- | align=right | || [[Казерта]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align=right | |- | align=right | || [[Гуидония Монтечелио]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right | |- | align=right | || [[Джела]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align=right | |- | align=right | || [[Асти (град)|Асти]] || [[Пиемонт]] || [[Асти (провинция)|Асти]] || align=right | 74 065 |- | align=right | || [[Чинизело Балсамо]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 74 636 |- | align=right | || [[Л'Акуила]] || [[Абруцо]] || [[Л'Акуила (провинция)|Л'Акуила]] || align=right | |- | align=right | || [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align=right | |- | align=right | || [[Кремона]] || [[Ломбардия]] || [[Кремона (провинция)|Кремона]] || align=right | 71 223 |- | align=right | [[Файл:Quartu Sant’Elena-Stemma.svg|40px]] || [[Куарту Сант'Елена]] || [[Сардиния]] || [[Каляри (провинция)|Каляри]] || align=right | |- | align=right | || [[Трапани]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align=right | |- | align=right | || [[Ламеция Терме]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Pavia-Stemma.png|40px]] || [[Павия]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align=right | 71 122 |- | align=right | || [[Маса (Тоскана)|Маса]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align=right | |- | align=right | || [[Козенца]] || [[Калабрия]] || [[Козенца (провинция)|Козенца]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Altamura-Stemma.png|40px]] || [[Алтамура]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Потенца]] || [[Базиликата]] || [[Потенца (провинция)|Потенца]] || align=right | |- | align=right | || [[Имола]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align=right | |- | align=right | || [[Априлия]] || [[Лацио]] || [[Латина (провинция)|Латина]] || align=right | |- | align=right | || [[Карпи (Италия)|Карпи]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align=right | |- | align=right | || [[Карара]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align=right | |- | align=right | || [[Кастеламаре ди Стабия]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Виареджо]] || [[Тоскана]] || [[Лука (провинция)|Лука]] || align=right | |- | align=right | || [[Афрагола]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Фиумичино]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right | |- | align=right | || [[Беневенто]] || [[Кампания]] || [[Беневенто (провинция)|Беневенто]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Fano-Stemma.png|40px]] || [[Фано]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align=right | |- | align=right | || [[Савона]] || [[Лигурия]] || [[Савона (провинция)|Савона]] || align=right | 58 949 |- | align=right | || [[Витория (Италия)|Витория]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Viterbo-Stemma.png|40px]] || [[Витербо]] || [[Лацио]] || [[Витербо (провинция)|Витербо]] || align=right | |- | align=right | || [[Кротоне]] || [[Калабрия]] || [[Кротоне (провинция)|Кротоне]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Vigevano-Stemma.png|40px]] || [[Виджевано]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align=right | 62 340 |- | align=right ||| [[Матера]] || [[Базиликата]] || [[Матера (провинция)|Матера]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Caltanissetta-Stemma.png|40px]] || [[Калтанисета]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Molfetta-Stemma.svg|40px]] || [[Молфета]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Агридженто]] || [[Сицилия]] || [[Агридженто (провинция)|Агридженто]] || align=right | |- | align=right | || [[Марано ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Чериньола]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align=right | |- | align=right ||| [[Манфредония]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align=right | |- | align=right | || [[Авелино]] || [[Кампания]] || [[Авелино (провинция)|Авелино]] || align=right | |- | align="right" | || [[Леняно]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 59 855 |- | align="right" | || [[Монкалиери]]|| [[Пиемонт]]|| [[Торино (провинция)|Торино]]|| align="right" | 56 319 |- | align=right | || [[Санремо]] || [[Лигурия]] || [[Империя (провинция)|Империя]] || align=right | 53 451 |- | align=right | || [[Фолиньо]] || [[Умбрия]] || [[Перуджа (провинция)|Перуджа]] || align=right | |- | align=right | || [[Битонто]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Фаенца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Равена (провинция)|Равена]] || align=right | |- | align=right | || [[Помеция]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right | |- | align=right | || [[Сан Северо]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align=right | |- | align=right | || [[Багерия]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align=right | |- | align=right | || [[Портичи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Еркулано]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Кунео]] || [[Пиемонт]] || [[Кунео (провинция)|Кунео]] || align=right | 55 822 |- | align=right | [[Файл:Chieti-Stemma.png|40px]] || [[Киети]] || [[Абруцо]] || [[Киети (провинция)|Киети]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Teramo-Stemma.png|40px]] || [[Терамо]] || [[Абруцо]] || [[Терамо (провинция)|Терамо]] || align=right | |- | align=right | || [[Модика]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Bisceglie-Stemma.png|40px]] || [[Бишелие]] || [[Апулия]] || [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Siena-Stemma.png|40px]] || [[Сиена]] || [[Тоскана]] || [[Сиена (провинция)|Сиена]] || align=right | |- | align=right | || [[Трани]] || [[Апулия]] || [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right | |- | align=right | || [[Ачера]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Кава де' Тирени]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Ачиреале]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align=right | |- | align=right | || [[Тиволи]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right | |- | align=right | || [[Аверса]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align=right | |- | align=right | || [[Олбия]] || [[Сардиния]] || [[Сасари]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Civitavecchia-Stemma.png|40px]] || [[Чивитавекия]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right | |- | align=right | || [[Асколи Пичено]] || [[Марке]] || [[Асколи Пичено (провинция)|Асколи Пичено]] || align=right | |- | align=right | || [[Ровиго]] || [[Венето]] || [[Ровиго (провинция)|Ровиго]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Velletri-Stemma.png|40px]] || [[Велетри]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right | |- | align=right | || [[Мадзара дел Вало]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align=right | |- | align=right | || [[Кампобасо]] || [[Молизе]] || [[Кампобасо (провинция)|Кампобасо]] || align=right | |- | align=right | || [[Батипаля]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Киоджа]] || [[Венето]] || [[Венеция (провинция)|Венеция]] || align=right | |- | align=right | || [[Порденоне]] || [[Фриули-Венеция Джулия]] || [[Порденоне (провинция)|Порденоне]] || align=right | |- | align=right | || [[Скафати]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Казалнуово ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Gallarate-Stemma.png|40px]]|| [[Галарате]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 52 787 |- | align="right" | [[Файл:Rho-Stemma.png|40px]]|| [[Ро (Ломбардия)|Ро]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 50 742 |} {{Градове в Европа}} [[Категория:Списъци на градове|Италия]] [[Категория:Градове в Италия| ]] muksi7ezwoatqxcub8rxedrr1rmqeuo 11473461 11473457 2022-07-28T17:51:55Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki [[Файл:Colosseum-2003-07-09.jpg|мини|220px|1 – [[Рим]]]] [[Файл:MailaenderDom.jpg|мини|220px|2 – [[Милано]]]] [[Файл:Panorama serale.JPG|мини|220px|3 – [[Неапол]]]] [[Файл:Chiesa della Gran Madre a Torino.JPG|мини|220px|4 – [[Торино]]]] [[Файл:Palermo panorama.JPG|мини|220px|5 – [[Палермо]]]] [[Файл:Genova-DSCF8006.JPG|мини|220px|6 – [[Генуа]]]] [[Файл:Bologna Italy San Petronio from Asinelli.jpg|мини|220px|7 – [[Болоня]]]] [[Файл:Europa06 211.jpg|мини|220px|8 – [[Флоренция]]]] [[Файл:Bari02.jpg|мини|220px|9 – [[Бари]]]] [[Файл:Catania-vista01.jpg|мини|220px|10 – [[Катания (град)|Катания]]]] [[Файл:VeniceCanalGrandeMariaSalute.jpg|мини|220px|11 – [[Венеция]]]] [[Файл:PIAZZA ERBE DA TORRE LAMBERTI.JPG|мини|220px|12 – [[Верона]]]] [[Файл:Messina porto 3.jpg|мини|220px|13 – [[Месина]]]] [[Файл:Padova-channel.jpg|мини|220px|14 – [[Падуа]]]] [[Файл:View of Trieste from Colle di San Giusto.jpg|мини|220px|15 – [[Триест]]]] [[Файл:Ponte Girevole Taranto.jpg|мини|220px|16 – [[Таранто]]]] [[Файл:Brescia city skyline from the city castle.jpg|мини|220px|17 – [[Бреша]]]] [[Файл:Prato0003.jpg|мини|220px|18 – [[Прато]]]] [[Файл:Reggio calabria.jpg|мини|220px|19 – [[Реджо ди Калабрия]]]] [[Файл:P. Ducale visto dalla Ghirlandina.jpg|мини|220px|20 – [[Модена]]]] Това е списък на най-големите '''италиански градове'''. Данните са от 1 януари 2021 г. и включват всички градове с население над 50 000 души. {| class="wikitable sortable" !Герб|| Град || Регион || Провинция/ метр. град || Жители |- | align=right | [[Файл:Flag of Rome.svg|40px]] || [[Рим]] || [[Лацио]] || [[Метрополен град Столица Рим|Столица Рим]]|| align="right" | 2 770 226 |- | align=right | || [[Милано]] || [[Ломбардия]] || [[Метрополен град Милано|Милано]]|| align="right" | 1 374 582 |- | align=right | || [[Неапол]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | 922 094 |- | align=right | [[Файл:Stemma di Torino (CoA of Turin).svg|40px]]|| [[Торино]] || [[Пиемонт]] || [[Торино (провинция)|Торино]] || align=right | 858 205 |- | align=right | || [[Палермо]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align=right | 637 885 |- | align=right | || [[Генуа]] || [[Лигурия]] || [[Генуа (провинция)|Генуа]] || align=right | 556 410 |- | align=right | || [[Болоня]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align=right | 391 686 |- | align=right | [[Файл:FlorenceCoA.svg|40px]]|| [[Флоренция]] || [[Тоскана]] || [[Флоренция (провинция)|Флоренция]] || align=right | 368 419 |- | align=right | [[Файл:Bari-Stemma.png|40px]] || [[Бари]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | 317 205 |- | align=right | || [[Катания (град)|Катания]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align=right | 300 356 |- | align="right" | || [[Верона]]|| [[Венето]]|| [[Верона (провинция)|Верона]]|| align="right" | 258 031 |- | align="right" | || [[Венеция]]|| [[Венето]]|| [[Венеция (провинция)|Венеция]]|| align="right" | 256 083 |- | align=right | || [[Месина (град Италия)|Месина]] || [[Сицилия]] || [[Месина (провинция)|Месина]] || align=right | 222 329 |- | align=right | || [[Падуа]] || [[Венето]] || [[Падуа (провинция)|Падуа]] || align=right | 209 730 |- | align="right" | || [[Прато]]|| [[Тоскана]]|| [[Прато (провинция)|Прато]]|| align="right" | 201 410 |- | align="right" | || [[Триест]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Триест (провинция)|Триест]]|| align="right" | 200 609 |- | align=right | || [[Бреша]] || [[Ломбардия]] || [[Бреша (провинция)|Бреша]] || align=right | 197 304 |- | align="right" | [[Файл:Coat of arms of Parma.svg|40px]]|| [[Парма]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Парма (провинция)|Парма]]|| align="right" | 195 998 |- | align="right" | || [[Таранто]]|| [[Пулия]]|| [[Таранто (провинция)|Таранто]]|| align="right" | 190 717 |- | align=right | || [[Модена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align=right | 186 414 |- | align="right" | [[Файл:Reggio Calabria Stemma.png|40px]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| [[Калабрия]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| align="right" | 173 026 |- | align="right" | || [[Реджо нел'Емилия]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Реджо Емилия]]|| align="right" | 170 601 |- | align="right" | || [[Перуджа]]|| [[Умбрия]]|| [[Перуджа (провинция)|Перуджа]]|| align="right" | 164 721 |- | align=right | || [[Ливорно]] || [[Тоскана]] || [[Ливорно (провинция)|Ливорно]] || align=right | 155 370 |- | align="right" | || [[Равена]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Равена (провинция)|Равена]]|| align="right" | 156 463 |- | align="right" | || [[Римини]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Римини (провинция)|Римини]]|| align="right" | 150 240 |- | align="right" | || [[Каляри]]|| [[Сардиния]]|| [[Каляри (провинция)|Каляри]]|| align="right" | 149 572 |- | align="right" | || [[Фоджа]]|| [[Пулия]]|| [[Фоджа (провинция)|Фоджа]]|| align="right" | 147 467 |- | align="right" | [[Файл:Ferrara-Stemma.png|40px]]|| [[Ферара]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Ферара (провинция)|Ферара]]|| align="right" | 131 669 |- | align="right" | || [[Салерно]]|| [[Кампания]]|| [[Салерно (провинция)|Салерно]]|| align="right" | 129 206 |- | align="right" | || [[Латина]]|| [[Лацио]]|| [[Латина (провинция)|Латина]]|| align="right" | 127 560 |- | align="right" | || [[Монца]]|| [[Ломбардия]]|| [[Монца и Брианца]]|| align="right" | 122 522 |- | align="right" | [[Файл:Sassari-Stemma.png|40px]]|| [[Сасари]]|| [[Сардиния]]|| [[Сасари (провинция)|Сасари]]|| align="right" | 122 506 |- | align="right" | || [[Джуляно ин Кампания]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" | 122 364 |- | align=right | || [[Бергамо]] || [[Ломбардия]] || [[Бергамо (провинция)|Бергамо]] || align=right | 119 993 |- | align="right" | || [[Тренто]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Тренто (провинция)|Тренто]]|| align="right" | 118 879 |- | align="right" | [[Файл:Pescara-Stemma.png|40px]]|| [[Пескара]]|| [[Абруцо]]|| [[Пескара (провинция)|Пескара]]|| align="right" | 118 766 |- \ | align="right" | || [[Форли]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Форли-Чезена]]|| align="right" | 117 407 |- | align="right" | || [[Сиракуза]]|| [[Сицилия]]|| [[Сиракуза (провинция)|Сиракуза]]|| align="right" | 117 053 |- | align="right" | || [[Виченца]]|| [[Венето]]|| [[Виченца (провинция)|Виченца]]|| align="right" | 111 113 |- | align=right | [[Файл:Terni-Stemma.png|40px]] || [[Терни]] || [[Умбрия]] || [[Терни (провинция)|Терни]] || align=right | 107 982 |- | ||| [[Пиаченца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Пиаченца (провинция)|Пиаченца]] || align="right" |102 731 |- | align="right" | [[Файл:ITA Bolzano COA.svg|40px]]|| [[Болцано]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Болцано (провинция)|Болцано]]|| align="right" | 107 467 |- | align="right" | || [[Новара]]|| [[Пиемонт]]|| [[Новара (провинция)|Ноавара]]|| align="right" | 102 225 |- | align="right" | || [[Анкона]]|| [[Марке]]|| [[Анкона (провинция)|Анкона]]|| align="right" | 99 273 |- | align=right | || [[Андрия]] || [[Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right | |- | align=right | || [[Удине]] || [[Фриули-Венеция Джулия]] || [[Удине (провинция)|Удине]] || align=right |98 156 |- | align=right | || [[Арецо]] || [[Тоскана]] || [[Арецо (провинция)|Арецо]] || align=right |97 373 |- | align=right | || [[Чезена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Форли-Чезена]] || align=right |96 520 |- | align=right | || [[Специя]] || [[Лигурия]] || [[Специя (провинция)|Специя]] || align=right | 92 441 |- | align=right | || [[Лече]] || [[Апулия]] || [[Лече (провинция)|Лече]] || align=right | |- | align=right | || [[Катандзаро]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align=right | |- | align=right | || [[Барлета]] || [[Апулия]] ||[[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right | |- | align=right | || [[Пезаро]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align=right | |- | align=right | || [[Алесандрия]] || [[Пиемонт]] || [[Алесандрия (провинция)|Алесандрия]] || align=right | 91 089 |- | align=right | || [[Бриндизи]] || [[Апулия]] || [[Бриндизи (провинция)|Бриндизи]] || align=right | |- | align="right" | || [[Пиза]]|| [[Тоскана]]|| [[Пиза (провинция)|Пиза]]|| align="right" |89 969 |- | align="right" | || [[Пистоя]] || [[Тоскана]] || [[Пистоя (провинция)|Пистоя]] || align="right" |89 729 |- | align=right | || [[Торе дел Греко]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align="right" | || [[Лука]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |89 378 |- | align=right | || [[Комо (град)|Комо]] || [[Ломбардия]] || [[Комо (провинция)|Комо]] || align=right | 84 250 |- | align=right | || [[Поцуоли]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Марсала]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align=right | |- | align="right" | || [[Тревизо]]|| [[Венето]]|| [[Тревизо (провинция)|Тревизио]]|| align="right" |84 837 |- | align="right" | || [[Бусто Арсицио]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 83 045 |- | align="right" | || [[Гросето]] || [[Тоскана]] || [[Гросето (провинция)|Гросето]] || align="right" |81 643 |- | align=right | || [[Сесто Сан Джовани]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 80 203 |- | align="right" | || [[Варезе]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 79 350 |- | align=right | || [[Казория]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Казерта]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align=right | |- | align=right | || [[Гуидония Монтечелио]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right | |- | align=right | || [[Джела]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align=right | |- | align=right | || [[Асти (град)|Асти]] || [[Пиемонт]] || [[Асти (провинция)|Асти]] || align=right | 74 065 |- | align=right | || [[Чинизело Балсамо]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 74 636 |- | align=right | || [[Л'Акуила]] || [[Абруцо]] || [[Л'Акуила (провинция)|Л'Акуила]] || align=right | |- | align=right | || [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Quartu Sant’Elena-Stemma.svg|40px]] || [[Куарту Сант'Елена]] || [[Сардиния]] || [[Каляри (провинция)|Каляри]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Трапани]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Ламеция Терме]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Карпи (Италия)|Карпи]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align="right" |71 730 |- | align=right | || [[Кремона]] || [[Ломбардия]] || [[Кремона (провинция)|Кремона]] || align=right | 71 223 |- | align=right | [[Файл:Pavia-Stemma.png|40px]] || [[Павия]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align=right | 71 122 |- | align=right | || [[Козенца]] || [[Калабрия]] || [[Козенца (провинция)|Козенца]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Altamura-Stemma.png|40px]] || [[Алтамура]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Потенца]] || [[Базиликата]] || [[Потенца (провинция)|Потенца]] || align=right | |- | align=right | || [[Имола]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align=right |69 855 |- | align="right" | || [[Маса (Тоскана)|Маса]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |66 977 |- | align=right | || [[Априлия]] || [[Лацио]] || [[Латина (провинция)|Латина]] || align=right | |- | align="right" | || [[Виареджо]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |61 251 |- | align=right | || [[Карара]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align=right |60 833 |- | align=right | || [[Кастеламаре ди Стабия]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Афрагола]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Фиумичино]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right | |- | align=right | || [[Беневенто]] || [[Кампания]] || [[Беневенто (провинция)|Беневенто]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Fano-Stemma.png|40px]] || [[Фано]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align=right | |- | align=right | || [[Савона]] || [[Лигурия]] || [[Савона (провинция)|Савона]] || align=right | 58 949 |- | align=right | || [[Витория (Италия)|Витория]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Viterbo-Stemma.png|40px]] || [[Витербо]] || [[Лацио]] || [[Витербо (провинция)|Витербо]] || align=right | |- | align=right | || [[Кротоне]] || [[Калабрия]] || [[Кротоне (провинция)|Кротоне]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Vigevano-Stemma.png|40px]] || [[Виджевано]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align=right | 62 340 |- | align=right ||| [[Матера]] || [[Базиликата]] || [[Матера (провинция)|Матера]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Caltanissetta-Stemma.png|40px]] || [[Калтанисета]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Molfetta-Stemma.svg|40px]] || [[Молфета]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Агридженто]] || [[Сицилия]] || [[Агридженто (провинция)|Агридженто]] || align=right | |- | align=right | || [[Марано ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Чериньола]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align=right | |- | align=right ||| [[Манфредония]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align=right | |- | align=right | || [[Авелино]] || [[Кампания]] || [[Авелино (провинция)|Авелино]] || align=right | |- | align="right" | || [[Леняно]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 59 855 |- | align="right" | || [[Фаенца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Равена (провинция)|Равена]] || align="right" |59 063 |- | align="right" | || [[Монкалиери]]|| [[Пиемонт]]|| [[Торино (провинция)|Торино]]|| align="right" | 56 319 |- | align=right | || [[Санремо]] || [[Лигурия]] || [[Империя (провинция)|Империя]] || align=right | 53 451 |- | align=right | || [[Фолиньо]] || [[Умбрия]] || [[Перуджа (провинция)|Перуджа]] || align=right | |- | align=right | || [[Битонто]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Помеция]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right | |- | align=right | || [[Сан Северо]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align=right | |- | align=right | || [[Багерия]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align=right | |- | align=right | || [[Портичи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Еркулано]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Кунео]] || [[Пиемонт]] || [[Кунео (провинция)|Кунео]] || align=right | 55 822 |- | align=right | [[Файл:Chieti-Stemma.png|40px]] || [[Киети]] || [[Абруцо]] || [[Киети (провинция)|Киети]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Teramo-Stemma.png|40px]] || [[Терамо]] || [[Абруцо]] || [[Терамо (провинция)|Терамо]] || align=right | |- | align=right | || [[Модика]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Bisceglie-Stemma.png|40px]] || [[Бишелие]] || [[Апулия]] || [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Siena-Stemma.png|40px]] || [[Сиена]] || [[Тоскана]] || [[Сиена (провинция)|Сиена]] || align=right |54 123 |- | align=right | || [[Трани]] || [[Апулия]] || [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right | |- | align=right | || [[Ачера]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Кава де' Тирени]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Ачиреале]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align=right | |- | align=right | || [[Тиволи]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right | |- | align=right | || [[Аверса]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align=right | |- | align=right | || [[Олбия]] || [[Сардиния]] || [[Сасари]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Civitavecchia-Stemma.png|40px]] || [[Чивитавекия]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right | |- | align=right | || [[Асколи Пичено]] || [[Марке]] || [[Асколи Пичено (провинция)|Асколи Пичено]] || align=right | |- | align=right | || [[Ровиго]] || [[Венето]] || [[Ровиго (провинция)|Ровиго]] || align=right |50 535 |- | align=right | [[Файл:Velletri-Stemma.png|40px]] || [[Велетри]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right | |- | align=right | || [[Мадзара дел Вало]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align=right | |- | align=right | || [[Кампобасо]] || [[Молизе]] || [[Кампобасо (провинция)|Кампобасо]] || align=right | |- | align=right | || [[Батипаля]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align="right" | || [[Порденоне]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Порденоне (провинция)|Порденоне]]|| align="right" |51 403 |- | align=right | || [[Скафати]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Казалнуово ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Gallarate-Stemma.png|40px]]|| [[Галарате]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 52 787 |- | align="right" | [[Файл:Rho-Stemma.png|40px]]|| [[Ро (Ломбардия)|Ро]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 50 742 |} {{Градове в Европа}} [[Категория:Списъци на градове|Италия]] [[Категория:Градове в Италия| ]] sr8temo6ma4a6rdpijcqsgev5q6ltpu 11473462 11473461 2022-07-28T18:00:09Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki [[Файл:Colosseum-2003-07-09.jpg|мини|220px|1 – [[Рим]]]] [[Файл:MailaenderDom.jpg|мини|220px|2 – [[Милано]]]] [[Файл:Panorama serale.JPG|мини|220px|3 – [[Неапол]]]] [[Файл:Chiesa della Gran Madre a Torino.JPG|мини|220px|4 – [[Торино]]]] [[Файл:Palermo panorama.JPG|мини|220px|5 – [[Палермо]]]] [[Файл:Genova-DSCF8006.JPG|мини|220px|6 – [[Генуа]]]] [[Файл:Bologna Italy San Petronio from Asinelli.jpg|мини|220px|7 – [[Болоня]]]] [[Файл:Europa06 211.jpg|мини|220px|8 – [[Флоренция]]]] [[Файл:Bari02.jpg|мини|220px|9 – [[Бари]]]] [[Файл:Catania-vista01.jpg|мини|220px|10 – [[Катания (град)|Катания]]]] [[Файл:VeniceCanalGrandeMariaSalute.jpg|мини|220px|11 – [[Венеция]]]] [[Файл:PIAZZA ERBE DA TORRE LAMBERTI.JPG|мини|220px|12 – [[Верона]]]] [[Файл:Messina porto 3.jpg|мини|220px|13 – [[Месина]]]] [[Файл:Padova-channel.jpg|мини|220px|14 – [[Падуа]]]] [[Файл:View of Trieste from Colle di San Giusto.jpg|мини|220px|15 – [[Триест]]]] [[Файл:Ponte Girevole Taranto.jpg|мини|220px|16 – [[Таранто]]]] [[Файл:Brescia city skyline from the city castle.jpg|мини|220px|17 – [[Бреша]]]] [[Файл:Prato0003.jpg|мини|220px|18 – [[Прато]]]] [[Файл:Reggio calabria.jpg|мини|220px|19 – [[Реджо ди Калабрия]]]] [[Файл:P. Ducale visto dalla Ghirlandina.jpg|мини|220px|20 – [[Модена]]]] Това е списък на най-големите '''италиански градове'''. Данните са от 1 януари 2021 г. и включват всички градове с население над 50 000 души. {| class="wikitable sortable" !Герб|| Град || Регион || Провинция/ метр. град || Жители |- | align=right | [[Файл:Flag of Rome.svg|40px]] || [[Рим]] || [[Лацио]] || [[Метрополен град Столица Рим|Столица Рим]]|| align="right" | 2 770 226 |- | align=right | || [[Милано]] || [[Ломбардия]] || [[Метрополен град Милано|Милано]]|| align="right" | 1 374 582 |- | align=right | || [[Неапол]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | 922 094 |- | align=right | [[Файл:Stemma di Torino (CoA of Turin).svg|40px]]|| [[Торино]] || [[Пиемонт]] || [[Торино (провинция)|Торино]] || align=right | 858 205 |- | align=right | || [[Палермо]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align=right | 637 885 |- | align=right | || [[Генуа]] || [[Лигурия]] || [[Генуа (провинция)|Генуа]] || align=right | 556 410 |- | align=right | || [[Болоня]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align=right | 391 686 |- | align=right | [[Файл:FlorenceCoA.svg|40px]]|| [[Флоренция]] || [[Тоскана]] || [[Флоренция (провинция)|Флоренция]] || align=right | 368 419 |- | align=right | [[Файл:Bari-Stemma.png|40px]] || [[Бари]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | 317 205 |- | align=right | || [[Катания (град)|Катания]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align=right | 300 356 |- | align="right" | || [[Верона]]|| [[Венето]]|| [[Верона (провинция)|Верона]]|| align="right" | 258 031 |- | align="right" | || [[Венеция]]|| [[Венето]]|| [[Венеция (провинция)|Венеция]]|| align="right" | 256 083 |- | align=right | || [[Месина (град Италия)|Месина]] || [[Сицилия]] || [[Месина (провинция)|Месина]] || align=right | 222 329 |- | align=right | || [[Падуа]] || [[Венето]] || [[Падуа (провинция)|Падуа]] || align=right | 209 730 |- | align="right" | || [[Прато]]|| [[Тоскана]]|| [[Прато (провинция)|Прато]]|| align="right" | 201 410 |- | align="right" | || [[Триест]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Триест (провинция)|Триест]]|| align="right" | 200 609 |- | align=right | || [[Бреша]] || [[Ломбардия]] || [[Бреша (провинция)|Бреша]] || align=right | 197 304 |- | align="right" | [[Файл:Coat of arms of Parma.svg|40px]]|| [[Парма]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Парма (провинция)|Парма]]|| align="right" | 195 998 |- | align="right" | || [[Таранто]]|| [[Пулия]]|| [[Таранто (провинция)|Таранто]]|| align="right" | 190 717 |- | align=right | || [[Модена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align=right | 186 414 |- | align="right" | [[Файл:Reggio Calabria Stemma.png|40px]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| [[Калабрия]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| align="right" | 173 026 |- | align="right" | || [[Реджо нел'Емилия]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Реджо Емилия]]|| align="right" | 170 601 |- | align="right" | || [[Перуджа]]|| [[Умбрия]]|| [[Перуджа (провинция)|Перуджа]]|| align="right" | 164 721 |- | align=right | || [[Ливорно]] || [[Тоскана]] || [[Ливорно (провинция)|Ливорно]] || align=right | 155 370 |- | align="right" | || [[Равена]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Равена (провинция)|Равена]]|| align="right" | 156 463 |- | align="right" | || [[Римини]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Римини (провинция)|Римини]]|| align="right" | 150 240 |- | align="right" | || [[Каляри]]|| [[Сардиния]]|| [[Каляри (провинция)|Каляри]]|| align="right" | 149 572 |- | align="right" | || [[Фоджа]]|| [[Пулия]]|| [[Фоджа (провинция)|Фоджа]]|| align="right" | 147 467 |- | align="right" | [[Файл:Ferrara-Stemma.png|40px]]|| [[Ферара]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Ферара (провинция)|Ферара]]|| align="right" | 131 669 |- | align="right" | || [[Салерно]]|| [[Кампания]]|| [[Салерно (провинция)|Салерно]]|| align="right" | 129 206 |- | align="right" | || [[Латина]]|| [[Лацио]]|| [[Латина (провинция)|Латина]]|| align="right" | 127 560 |- | align="right" | || [[Монца]]|| [[Ломбардия]]|| [[Монца и Брианца]]|| align="right" | 122 522 |- | align="right" | [[Файл:Sassari-Stemma.png|40px]]|| [[Сасари]]|| [[Сардиния]]|| [[Сасари (провинция)|Сасари]]|| align="right" | 122 506 |- | align="right" | || [[Джуляно ин Кампания]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" | 122 364 |- | align=right | || [[Бергамо]] || [[Ломбардия]] || [[Бергамо (провинция)|Бергамо]] || align=right | 119 993 |- | align="right" | || [[Тренто]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Тренто (провинция)|Тренто]]|| align="right" | 118 879 |- | align="right" | [[Файл:Pescara-Stemma.png|40px]]|| [[Пескара]]|| [[Абруцо]]|| [[Пескара (провинция)|Пескара]]|| align="right" | 118 766 |- \ | align="right" | || [[Форли]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Форли-Чезена]]|| align="right" | 117 407 |- | align="right" | || [[Сиракуза]]|| [[Сицилия]]|| [[Сиракуза (провинция)|Сиракуза]]|| align="right" | 117 053 |- | align="right" | || [[Виченца]]|| [[Венето]]|| [[Виченца (провинция)|Виченца]]|| align="right" | 111 113 |- | align=right | [[Файл:Terni-Stemma.png|40px]] || [[Терни]] || [[Умбрия]] || [[Терни (провинция)|Терни]] || align=right | 107 982 |- | ||| [[Пиаченца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Пиаченца (провинция)|Пиаченца]] || align="right" |102 731 |- | align="right" | [[Файл:ITA Bolzano COA.svg|40px]]|| [[Болцано]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Болцано (провинция)|Болцано]]|| align="right" | 107 467 |- | align="right" | || [[Новара]]|| [[Пиемонт]]|| [[Новара (провинция)|Ноавара]]|| align="right" | 102 225 |- | align="right" | || [[Анкона]]|| [[Марке]]|| [[Анкона (провинция)|Анкона]]|| align="right" | 99 273 |- | align=right | || [[Андрия]] || [[Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right | |- | align=right | || [[Удине]] || [[Фриули-Венеция Джулия]] || [[Удине (провинция)|Удине]] || align=right |98 156 |- | align=right | || [[Арецо]] || [[Тоскана]] || [[Арецо (провинция)|Арецо]] || align=right |97 373 |- | align=right | || [[Чезена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Форли-Чезена]] || align=right |96 520 |- | align="right" | || [[Лече]] || [[Апулия]] || [[Лече (провинция)|Лече]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Катандзаро]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Барлета]] || [[Апулия]] ||[[Барлета-Андрия-Трани]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Пезаро]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |95 950 |- | align=right | || [[Специя]] || [[Лигурия]] || [[Специя (провинция)|Специя]] || align=right | 92 441 |- | align=right | || [[Алесандрия]] || [[Пиемонт]] || [[Алесандрия (провинция)|Алесандрия]] || align=right | 91 089 |- | align=right | || [[Бриндизи]] || [[Апулия]] || [[Бриндизи (провинция)|Бриндизи]] || align=right | |- | align="right" | || [[Пиза]]|| [[Тоскана]]|| [[Пиза (провинция)|Пиза]]|| align="right" |89 969 |- | align="right" | || [[Пистоя]] || [[Тоскана]] || [[Пистоя (провинция)|Пистоя]] || align="right" |89 729 |- | align=right | || [[Торе дел Греко]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align="right" | || [[Лука]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |89 378 |- | align="right" | || [[Гуидония Монтечелио]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |87 875 |- | align=right | || [[Комо (град)|Комо]] || [[Ломбардия]] || [[Комо (провинция)|Комо]] || align=right | 84 250 |- | align=right | || [[Поцуоли]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Марсала]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align=right | |- | align="right" | || [[Тревизо]]|| [[Венето]]|| [[Тревизо (провинция)|Тревизио]]|| align="right" |84 837 |- | align="right" | || [[Бусто Арсицио]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 83 045 |- | align="right" | || [[Гросето]] || [[Тоскана]] || [[Гросето (провинция)|Гросето]] || align="right" |81 643 |- | align=right | || [[Сесто Сан Джовани]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 80 203 |- | align="right" | || [[Фиумичино]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |79 995 |- | align="right" | || [[Варезе]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 79 350 |- | align=right | || [[Казория]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Казерта]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align=right | |- | align=right | || [[Джела]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align=right | |- | align=right | || [[Асти (град)|Асти]] || [[Пиемонт]] || [[Асти (провинция)|Асти]] || align=right | 74 065 |- | align=right | || [[Чинизело Балсамо]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 74 636 |- | align=right | || [[Л'Акуила]] || [[Абруцо]] || [[Л'Акуила (провинция)|Л'Акуила]] || align=right | |- | align=right | || [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Quartu Sant’Elena-Stemma.svg|40px]] || [[Куарту Сант'Елена]] || [[Сардиния]] || [[Каляри (провинция)|Каляри]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Трапани]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Ламеция Терме]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Априлия]] || [[Лацио]] || [[Латина (провинция)|Латина]] || align="right" |73 429 |- | align="right" | || [[Карпи (Италия)|Карпи]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align="right" |71 730 |- | align=right | || [[Кремона]] || [[Ломбардия]] || [[Кремона (провинция)|Кремона]] || align=right | 71 223 |- | align=right | [[Файл:Pavia-Stemma.png|40px]] || [[Павия]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align=right | 71 122 |- | align=right | || [[Козенца]] || [[Калабрия]] || [[Козенца (провинция)|Козенца]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Altamura-Stemma.png|40px]] || [[Алтамура]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Потенца]] || [[Базиликата]] || [[Потенца (провинция)|Потенца]] || align=right | |- | align="right" | || [[Маса (Тоскана)|Маса]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |66 977 |- | align=right | || [[Имола]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align=right |69 855 |- | align=right | || [[Кастеламаре ди Стабия]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Афрагола]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Беневенто]] || [[Кампания]] || [[Беневенто (провинция)|Беневенто]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Viterbo-Stemma.png|40px]]|| [[Витербо]]|| [[Лацио]]|| [[Витербо (провинция)|Витербо]]|| align="right" |66 113 |- | align="right" | || [[Помеция]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |63 767 |- | align="right" | [[Файл:Vigevano-Stemma.png|40px]] || [[Виджевано]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align="right" | 62 340 |- | align="right" | || [[Виареджо]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |61 251 |- | align="right" | || [[Карара]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |60 833 |- | align="right" | [[Файл:Fano-Stemma.png|40px]] || [[Фано]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |60 136 |- | align=right | || [[Савона]] || [[Лигурия]] || [[Савона (провинция)|Савона]] || align=right | 58 949 |- | align=right | || [[Витория (Италия)|Витория]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align=right | |- | align=right | || [[Кротоне]] || [[Калабрия]] || [[Кротоне (провинция)|Кротоне]] || align=right | |- | align=right ||| [[Матера]] || [[Базиликата]] || [[Матера (провинция)|Матера]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Caltanissetta-Stemma.png|40px]] || [[Калтанисета]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Molfetta-Stemma.svg|40px]] || [[Молфета]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Агридженто]] || [[Сицилия]] || [[Агридженто (провинция)|Агридженто]] || align=right | |- | align=right | || [[Марано ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Чериньола]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align=right | |- | align=right ||| [[Манфредония]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align=right | |- | align=right | || [[Авелино]] || [[Кампания]] || [[Авелино (провинция)|Авелино]] || align=right | |- | align="right" | || [[Леняно]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 59 855 |- | align="right" | || [[Фаенца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Равена (провинция)|Равена]] || align="right" |59 063 |- | align="right" | || [[Монкалиери]]|| [[Пиемонт]]|| [[Торино (провинция)|Торино]]|| align="right" | 56 319 |- | align="right" | || [[Фолиньо]] || [[Умбрия]] || [[Перуджа (провинция)|Перуджа]] || align="right" |55 831 |- | align=right | || [[Санремо]] || [[Лигурия]] || [[Империя (провинция)|Империя]] || align=right | 53 451 |- | align=right | || [[Битонто]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Сан Северо]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align=right | |- | align=right | || [[Багерия]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align=right | |- | align=right | || [[Портичи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Еркулано]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Кунео]] || [[Пиемонт]] || [[Кунео (провинция)|Кунео]] || align=right | 55 822 |- | align=right | [[Файл:Chieti-Stemma.png|40px]] || [[Киети]] || [[Абруцо]] || [[Киети (провинция)|Киети]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Teramo-Stemma.png|40px]] || [[Терамо]] || [[Абруцо]] || [[Терамо (провинция)|Терамо]] || align=right | |- | align=right | || [[Модика]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Bisceglie-Stemma.png|40px]] || [[Бишелие]] || [[Апулия]] || [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Siena-Stemma.png|40px]] || [[Сиена]] || [[Тоскана]] || [[Сиена (провинция)|Сиена]] || align=right |54 123 |- | align=right | || [[Трани]] || [[Апулия]] || [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right | |- | align=right | || [[Ачера]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Кава де' Тирени]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Ачиреале]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align=right | |- | align=right | || [[Тиволи]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right |55 150 |- | align=right | || [[Аверса]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Velletri-Stemma.png|40px]] || [[Велетри]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |52 312 |- | align=right | || [[Олбия]] || [[Сардиния]] || [[Сасари]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Civitavecchia-Stemma.png|40px]] || [[Чивитавекия]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right |52 069 |- | align=right | || [[Ровиго]] || [[Венето]] || [[Ровиго (провинция)|Ровиго]] || align=right |50 535 |- | align=right | || [[Мадзара дел Вало]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align=right | |- | align=right | || [[Кампобасо]] || [[Молизе]] || [[Кампобасо (провинция)|Кампобасо]] || align=right | |- | align=right | || [[Батипаля]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align="right" | || [[Порденоне]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Порденоне (провинция)|Порденоне]]|| align="right" |51 403 |- | align=right | || [[Скафати]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Казалнуово ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Gallarate-Stemma.png|40px]]|| [[Галарате]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 52 787 |- | align="right" | [[Файл:Rho-Stemma.png|40px]]|| [[Ро (Ломбардия)|Ро]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 50 742 |} {{Градове в Европа}} [[Категория:Списъци на градове|Италия]] [[Категория:Градове в Италия| ]] 8pyss7v5g169sqsu3xwuyfhfhopaliz 11473465 11473462 2022-07-28T18:10:45Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki [[Файл:Colosseum-2003-07-09.jpg|мини|220px|1 – [[Рим]]]] [[Файл:MailaenderDom.jpg|мини|220px|2 – [[Милано]]]] [[Файл:Panorama serale.JPG|мини|220px|3 – [[Неапол]]]] [[Файл:Chiesa della Gran Madre a Torino.JPG|мини|220px|4 – [[Торино]]]] [[Файл:Palermo panorama.JPG|мини|220px|5 – [[Палермо]]]] [[Файл:Genova-DSCF8006.JPG|мини|220px|6 – [[Генуа]]]] [[Файл:Bologna Italy San Petronio from Asinelli.jpg|мини|220px|7 – [[Болоня]]]] [[Файл:Europa06 211.jpg|мини|220px|8 – [[Флоренция]]]] [[Файл:Bari02.jpg|мини|220px|9 – [[Бари]]]] [[Файл:Catania-vista01.jpg|мини|220px|10 – [[Катания (град)|Катания]]]] [[Файл:VeniceCanalGrandeMariaSalute.jpg|мини|220px|11 – [[Венеция]]]] [[Файл:PIAZZA ERBE DA TORRE LAMBERTI.JPG|мини|220px|12 – [[Верона]]]] [[Файл:Messina porto 3.jpg|мини|220px|13 – [[Месина]]]] [[Файл:Padova-channel.jpg|мини|220px|14 – [[Падуа]]]] [[Файл:View of Trieste from Colle di San Giusto.jpg|мини|220px|15 – [[Триест]]]] [[Файл:Ponte Girevole Taranto.jpg|мини|220px|16 – [[Таранто]]]] [[Файл:Brescia city skyline from the city castle.jpg|мини|220px|17 – [[Бреша]]]] [[Файл:Prato0003.jpg|мини|220px|18 – [[Прато]]]] [[Файл:Reggio calabria.jpg|мини|220px|19 – [[Реджо ди Калабрия]]]] [[Файл:P. Ducale visto dalla Ghirlandina.jpg|мини|220px|20 – [[Модена]]]] Това е списък на най-големите '''италиански градове'''. Данните са от 1 януари 2021 г. и включват всички градове с население над 50 000 души. {| class="wikitable sortable" !Герб|| Град || Регион || Провинция/ метр. град || Жители |- | align=right | [[Файл:Flag of Rome.svg|40px]] || [[Рим]] || [[Лацио]] || [[Метрополен град Столица Рим|Столица Рим]]|| align="right" | 2 770 226 |- | align=right | || [[Милано]] || [[Ломбардия]] || [[Метрополен град Милано|Милано]]|| align="right" | 1 374 582 |- | align=right | || [[Неапол]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | 922 094 |- | align=right | [[Файл:Stemma di Torino (CoA of Turin).svg|40px]]|| [[Торино]] || [[Пиемонт]] || [[Торино (провинция)|Торино]] || align=right | 858 205 |- | align=right | || [[Палермо]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align=right | 637 885 |- | align=right | || [[Генуа]] || [[Лигурия]] || [[Генуа (провинция)|Генуа]] || align=right | 556 410 |- | align=right | || [[Болоня]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align=right | 391 686 |- | align=right | [[Файл:FlorenceCoA.svg|40px]]|| [[Флоренция]] || [[Тоскана]] || [[Флоренция (провинция)|Флоренция]] || align=right | 368 419 |- | align=right | [[Файл:Bari-Stemma.png|40px]] || [[Бари]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | 317 205 |- | align=right | || [[Катания (град)|Катания]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align=right | 300 356 |- | align="right" | || [[Верона]]|| [[Венето]]|| [[Верона (провинция)|Верона]]|| align="right" | 258 031 |- | align="right" | || [[Венеция]]|| [[Венето]]|| [[Венеция (провинция)|Венеция]]|| align="right" | 256 083 |- | align=right | || [[Месина (град Италия)|Месина]] || [[Сицилия]] || [[Месина (провинция)|Месина]] || align=right | 222 329 |- | align=right | || [[Падуа]] || [[Венето]] || [[Падуа (провинция)|Падуа]] || align=right | 209 730 |- | align="right" | || [[Прато]]|| [[Тоскана]]|| [[Прато (провинция)|Прато]]|| align="right" | 201 410 |- | align="right" | || [[Триест]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Триест (провинция)|Триест]]|| align="right" | 200 609 |- | align=right | || [[Бреша]] || [[Ломбардия]] || [[Бреша (провинция)|Бреша]] || align=right | 197 304 |- | align="right" | [[Файл:Coat of arms of Parma.svg|40px]]|| [[Парма]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Парма (провинция)|Парма]]|| align="right" | 195 998 |- | align="right" | || [[Таранто]]|| [[Пулия]]|| [[Таранто (провинция)|Таранто]]|| align="right" | 190 717 |- | align=right | || [[Модена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align=right | 186 414 |- | align="right" | [[Файл:Reggio Calabria Stemma.png|40px]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| [[Калабрия]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| align="right" | 173 026 |- | align="right" | || [[Реджо нел'Емилия]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Реджо Емилия]]|| align="right" | 170 601 |- | align="right" | || [[Перуджа]]|| [[Умбрия]]|| [[Перуджа (провинция)|Перуджа]]|| align="right" | 164 721 |- | align="right" | || [[Равена]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Равена (провинция)|Равена]]|| align="right" | 156 463 |- | align=right | || [[Ливорно]] || [[Тоскана]] || [[Ливорно (провинция)|Ливорно]] || align=right | 155 370 |- | align="right" | || [[Римини]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Римини (провинция)|Римини]]|| align="right" | 150 240 |- | align="right" | || [[Каляри]]|| [[Сардиния]]|| [[Каляри (провинция)|Каляри]]|| align="right" | 149 572 |- | align="right" | || [[Фоджа]]|| [[Пулия]]|| [[Фоджа (провинция)|Фоджа]]|| align="right" | 147 467 |- | align="right" | [[Файл:Ferrara-Stemma.png|40px]]|| [[Ферара]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Ферара (провинция)|Ферара]]|| align="right" | 131 669 |- | align="right" | || [[Салерно]]|| [[Кампания]]|| [[Салерно (провинция)|Салерно]]|| align="right" | 129 206 |- | align="right" | || [[Латина]]|| [[Лацио]]|| [[Латина (провинция)|Латина]]|| align="right" | 127 560 |- | align="right" | || [[Монца]]|| [[Ломбардия]]|| [[Монца и Брианца]]|| align="right" | 122 522 |- | align="right" | [[Файл:Sassari-Stemma.png|40px]]|| [[Сасари]]|| [[Сардиния]]|| [[Сасари (провинция)|Сасари]]|| align="right" | 122 506 |- | align="right" | || [[Джуляно ин Кампания]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" | 122 364 |- | align=right | || [[Бергамо]] || [[Ломбардия]] || [[Бергамо (провинция)|Бергамо]] || align=right | 119 993 |- | align="right" | || [[Тренто]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Тренто (провинция)|Тренто]]|| align="right" | 118 879 |- | align="right" | [[Файл:Pescara-Stemma.png|40px]]|| [[Пескара]]|| [[Абруцо]]|| [[Пескара (провинция)|Пескара]]|| align="right" | 118 766 |- \ | align="right" | || [[Форли]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Форли-Чезена]]|| align="right" | 117 407 |- | align="right" | || [[Сиракуза]]|| [[Сицилия]]|| [[Сиракуза (провинция)|Сиракуза]]|| align="right" | 117 053 |- | align="right" | || [[Виченца]]|| [[Венето]]|| [[Виченца (провинция)|Виченца]]|| align="right" | 111 113 |- | align=right | [[Файл:Terni-Stemma.png|40px]] || [[Терни]] || [[Умбрия]] || [[Терни (провинция)|Терни]] || align=right | 107 982 |- | align="right" | [[Файл:ITA Bolzano COA.svg|40px]]|| [[Болцано]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Болцано (провинция)|Болцано]]|| align="right" | 107 467 |- | ||| [[Пиаченца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Пиаченца (провинция)|Пиаченца]] || align="right" |102 731 |- | align="right" | || [[Новара]]|| [[Пиемонт]]|| [[Новара (провинция)|Ноавара]]|| align="right" | 102 225 |- | align="right" | || [[Анкона]]|| [[Марке]]|| [[Анкона (провинция)|Анкона]]|| align="right" | 99 273 |- | align=right | || [[Андрия]] || [[Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right |97 489 |- | align=right | || [[Удине]] || [[Фриули-Венеция Джулия]] || [[Удине (провинция)|Удине]] || align=right |98 156 |- | align=right | || [[Арецо]] || [[Тоскана]] || [[Арецо (провинция)|Арецо]] || align=right |97 373 |- | align=right | || [[Чезена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Форли-Чезена]] || align=right |96 520 |- | align="right" | || [[Лече]] || [[Апулия]] || [[Лече (провинция)|Лече]] || align="right" |95 037 |- | align="right" | || [[Пезаро]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |95 950 |- | align="right" | || [[Барлета]] || [[Апулия]] ||[[Барлета-Андрия-Трани]] || align="right" |92 787 |- | align=right | || [[Специя]] || [[Лигурия]] || [[Специя (провинция)|Специя]] || align=right | 92 441 |- | align=right | || [[Алесандрия]] || [[Пиемонт]] || [[Алесандрия (провинция)|Алесандрия]] || align=right | 91 089 |- | align="right" | || [[Пиза]]|| [[Тоскана]]|| [[Пиза (провинция)|Пиза]]|| align="right" |89 969 |- | align="right" | || [[Пистоя]] || [[Тоскана]] || [[Пистоя (провинция)|Пистоя]] || align="right" |89 729 |- | align="right" | || [[Лука]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |89 378 |- | align="right" | || [[Гуидония Монтечелио]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |87 875 |- | align="right" | || [[Катандзаро]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" |86 183 |- | align="right" | || [[Тревизо]]|| [[Венето]]|| [[Тревизо (провинция)|Тревизио]]|| align="right" |84 837 |- | align=right | || [[Комо (град)|Комо]] || [[Ломбардия]] || [[Комо (провинция)|Комо]] || align=right | 84 250 |- | align="right" | || [[Бриндизи]]|| [[Апулия]]|| [[Бриндизи (провинция)|Бриндизи]]|| align="right" |83 690 |- | align="right" | || [[Бусто Арсицио]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 83 045 |- | align="right" | || [[Торе дел Греко]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |81 655 |- | align="right" | || [[Гросето]] || [[Тоскана]] || [[Гросето (провинция)|Гросето]] || align="right" |81 643 |- | align="right" | || [[Марсала]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align="right" |80 661 |- | align=right | || [[Сесто Сан Джовани]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 80 203 |- | align="right" | || [[Фиумичино]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |79 995 |- | align="right" | || [[Варезе]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 79 350 |- | align="right" | || [[Поцуоли]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |77 090 |- | align=right | || [[Чинизело Балсамо]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 74 636 |- | align="right" | || [[Казория]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |74 115 |- | align="right" | || [[Асти (град)|Асти]] || [[Пиемонт]] || [[Асти (провинция)|Асти]] || align="right" | 74 065 |- | align="right" | || [[Казерта]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align="right" |72 813 |- | align="right" | || [[Джела]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" |72 491 |- | align=right | || [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Quartu Sant’Elena-Stemma.svg|40px]] || [[Куарту Сант'Елена]] || [[Сардиния]] || [[Каляри (провинция)|Каляри]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Трапани]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Ламеция Терме]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Карпи (Италия)|Карпи]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align="right" |71 730 |- | align="right" | || [[Априлия]] || [[Лацио]] || [[Латина (провинция)|Латина]] || align="right" |73 429 |- | align=right | || [[Кремона]] || [[Ломбардия]] || [[Кремона (провинция)|Кремона]] || align=right | 71 223 |- | align=right | [[Файл:Pavia-Stemma.png|40px]] || [[Павия]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align=right | 71 122 |- | align="right" | || [[Л'Акуила]] || [[Абруцо]] || [[Л'Акуила (провинция)|Л'Акуила]] || align="right" |69 349 |- | align=right | || [[Козенца]] || [[Калабрия]] || [[Козенца (провинция)|Козенца]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Altamura-Stemma.png|40px]] || [[Алтамура]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Потенца]] || [[Базиликата]] || [[Потенца (провинция)|Потенца]] || align=right | |- | align="right" | || [[Маса (Тоскана)|Маса]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |66 977 |- | align=right | || [[Имола]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align=right |69 855 |- | align=right | || [[Кастеламаре ди Стабия]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Афрагола]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Беневенто]] || [[Кампания]] || [[Беневенто (провинция)|Беневенто]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Viterbo-Stemma.png|40px]]|| [[Витербо]]|| [[Лацио]]|| [[Витербо (провинция)|Витербо]]|| align="right" |66 113 |- | align="right" | || [[Помеция]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |63 767 |- | align="right" | [[Файл:Vigevano-Stemma.png|40px]] || [[Виджевано]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align="right" | 62 340 |- | align="right" | || [[Виареджо]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |61 251 |- | align="right" | || [[Карара]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |60 833 |- | align="right" | [[Файл:Fano-Stemma.png|40px]] || [[Фано]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |60 136 |- | align="right" | || [[Витория (Италия)|Витория]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Кротоне]] || [[Калабрия]] || [[Кротоне (провинция)|Кротоне]] || align="right" | |- | align=right ||| [[Матера]] || [[Базиликата]] || [[Матера (провинция)|Матера]] || align="right" | |- | align="right" | [[Файл:Caltanissetta-Stemma.png|40px]] || [[Калтанисета]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" | |- | align="right" | [[Файл:Molfetta-Stemma.svg|40px]] || [[Молфета]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Агридженто]] || [[Сицилия]] || [[Агридженто (провинция)|Агридженто]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Марано ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Чериньола]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" | |- | align=right ||| [[Манфредония]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Авелино]] || [[Кампания]] || [[Авелино (провинция)|Авелино]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Леняно]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 59 855 |- | align="right" | || [[Фаенца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Равена (провинция)|Равена]] || align="right" |59 063 |- | align=right | || [[Савона]] || [[Лигурия]] || [[Савона (провинция)|Савона]] || align=right | 58 949 |- | align="right" | || [[Монкалиери]]|| [[Пиемонт]]|| [[Торино (провинция)|Торино]]|| align="right" | 56 319 |- | align="right" | || [[Фолиньо]] || [[Умбрия]] || [[Перуджа (провинция)|Перуджа]] || align="right" |55 831 |- | align="right" | || [[Кунео]] || [[Пиемонт]] || [[Кунео (провинция)|Кунео]] || align="right" | 55 822 |- | align="right" | || [[Тиволи]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |55 150 |- | align="right" | [[Файл:Siena-Stemma.png|40px]] || [[Сиена]] || [[Тоскана]] || [[Сиена (провинция)|Сиена]] || align="right" |54 123 |- | align=right | || [[Санремо]] || [[Лигурия]] || [[Империя (провинция)|Империя]] || align=right | 53 451 |- | align=right | || [[Битонто]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Сан Северо]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align=right | |- | align=right | || [[Багерия]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align=right | |- | align=right | || [[Портичи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Еркулано]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Teramo-Stemma.png|40px]]|| [[Терамо]]|| [[Абруцо]]|| [[Терамо (провинция)|Терамо]]|| align="right" |52 476 |- | align=right | || [[Модика]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Bisceglie-Stemma.png|40px]] || [[Бишелие]] || [[Апулия]] || [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right | |- | align=right | || [[Трани]] || [[Апулия]] || [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right | |- | align=right | || [[Ачера]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Кава де' Тирени]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Ачиреале]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align=right | |- | align=right | || [[Аверса]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Velletri-Stemma.png|40px]] || [[Велетри]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |52 312 |- | align="right" | [[Файл:Gallarate-Stemma.png|40px]]|| [[Галарате]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 52 787 |- | align=right | || [[Олбия]] || [[Сардиния]] || [[Сасари]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Civitavecchia-Stemma.png|40px]] || [[Чивитавекия]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right |52 069 |- | align="right" | || [[Порденоне]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Порденоне (провинция)|Порденоне]]|| align="right" |51 403 |- | align="right" | [[Файл:Rho-Stemma.png|40px]]|| [[Ро (Ломбардия)|Ро]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 50 742 |- | align=right | || [[Ровиго]] || [[Венето]] || [[Ровиго (провинция)|Ровиго]] || align=right |50 535 |- | align=right | || [[Мадзара дел Вало]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align=right | |- | align=right | || [[Кампобасо]] || [[Молизе]] || [[Кампобасо (провинция)|Кампобасо]] || align=right | |- | align=right | || [[Батипаля]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Скафати]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Казалнуово ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |} {{Градове в Европа}} [[Категория:Списъци на градове|Италия]] [[Категория:Градове в Италия| ]] 3bvdm22i8l1s9hwkmxazk4sgw2ufsy6 11473471 11473465 2022-07-28T18:17:07Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki [[Файл:Colosseum-2003-07-09.jpg|мини|220px|1 – [[Рим]]]] [[Файл:MailaenderDom.jpg|мини|220px|2 – [[Милано]]]] [[Файл:Panorama serale.JPG|мини|220px|3 – [[Неапол]]]] [[Файл:Chiesa della Gran Madre a Torino.JPG|мини|220px|4 – [[Торино]]]] [[Файл:Palermo panorama.JPG|мини|220px|5 – [[Палермо]]]] [[Файл:Genova-DSCF8006.JPG|мини|220px|6 – [[Генуа]]]] [[Файл:Bologna Italy San Petronio from Asinelli.jpg|мини|220px|7 – [[Болоня]]]] [[Файл:Europa06 211.jpg|мини|220px|8 – [[Флоренция]]]] [[Файл:Bari02.jpg|мини|220px|9 – [[Бари]]]] [[Файл:Catania-vista01.jpg|мини|220px|10 – [[Катания (град)|Катания]]]] [[Файл:VeniceCanalGrandeMariaSalute.jpg|мини|220px|11 – [[Венеция]]]] [[Файл:PIAZZA ERBE DA TORRE LAMBERTI.JPG|мини|220px|12 – [[Верона]]]] [[Файл:Messina porto 3.jpg|мини|220px|13 – [[Месина]]]] [[Файл:Padova-channel.jpg|мини|220px|14 – [[Падуа]]]] [[Файл:View of Trieste from Colle di San Giusto.jpg|мини|220px|15 – [[Триест]]]] [[Файл:Ponte Girevole Taranto.jpg|мини|220px|16 – [[Таранто]]]] [[Файл:Brescia city skyline from the city castle.jpg|мини|220px|17 – [[Бреша]]]] [[Файл:Prato0003.jpg|мини|220px|18 – [[Прато]]]] [[Файл:Reggio calabria.jpg|мини|220px|19 – [[Реджо ди Калабрия]]]] [[Файл:P. Ducale visto dalla Ghirlandina.jpg|мини|220px|20 – [[Модена]]]] Това е списък на най-големите '''италиански градове'''. Данните са от 1 януари 2021 г. и включват всички градове с население над 50 000 души. {| class="wikitable sortable" !Герб|| Град || Регион || Провинция/ метр. град || Жители |- | align=right | [[Файл:Flag of Rome.svg|40px]] || [[Рим]] || [[Лацио]] || [[Метрополен град Столица Рим|Столица Рим]]|| align="right" | 2 770 226 |- | align=right | || [[Милано]] || [[Ломбардия]] || [[Метрополен град Милано|Милано]]|| align="right" | 1 374 582 |- | align=right | || [[Неапол]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | 922 094 |- | align=right | [[Файл:Stemma di Torino (CoA of Turin).svg|40px]]|| [[Торино]] || [[Пиемонт]] || [[Торино (провинция)|Торино]] || align=right | 858 205 |- | align=right | || [[Палермо]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align=right | 637 885 |- | align=right | || [[Генуа]] || [[Лигурия]] || [[Генуа (провинция)|Генуа]] || align=right | 556 410 |- | align=right | || [[Болоня]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align=right | 391 686 |- | align=right | [[Файл:FlorenceCoA.svg|40px]]|| [[Флоренция]] || [[Тоскана]] || [[Флоренция (провинция)|Флоренция]] || align=right | 368 419 |- | align=right | [[Файл:Bari-Stemma.png|40px]] || [[Бари]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | 317 205 |- | align=right | || [[Катания (град)|Катания]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align=right | 300 356 |- | align="right" | || [[Верона]]|| [[Венето]]|| [[Верона (провинция)|Верона]]|| align="right" | 258 031 |- | align="right" | || [[Венеция]]|| [[Венето]]|| [[Венеция (провинция)|Венеция]]|| align="right" | 256 083 |- | align=right | || [[Месина (град Италия)|Месина]] || [[Сицилия]] || [[Месина (провинция)|Месина]] || align=right | 222 329 |- | align=right | || [[Падуа]] || [[Венето]] || [[Падуа (провинция)|Падуа]] || align=right | 209 730 |- | align="right" | || [[Прато]]|| [[Тоскана]]|| [[Прато (провинция)|Прато]]|| align="right" | 201 410 |- | align="right" | || [[Триест]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Триест (провинция)|Триест]]|| align="right" | 200 609 |- | align=right | || [[Бреша]] || [[Ломбардия]] || [[Бреша (провинция)|Бреша]] || align=right | 197 304 |- | align="right" | [[Файл:Coat of arms of Parma.svg|40px]]|| [[Парма]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Парма (провинция)|Парма]]|| align="right" | 195 998 |- | align="right" | || [[Таранто]]|| [[Пулия]]|| [[Таранто (провинция)|Таранто]]|| align="right" | 190 717 |- | align=right | || [[Модена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align=right | 186 414 |- | align="right" | [[Файл:Reggio Calabria Stemma.png|40px]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| [[Калабрия]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| align="right" | 173 026 |- | align="right" | || [[Реджо нел'Емилия]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Реджо Емилия]]|| align="right" | 170 601 |- | align="right" | || [[Перуджа]]|| [[Умбрия]]|| [[Перуджа (провинция)|Перуджа]]|| align="right" | 164 721 |- | align="right" | || [[Равена]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Равена (провинция)|Равена]]|| align="right" | 156 463 |- | align=right | || [[Ливорно]] || [[Тоскана]] || [[Ливорно (провинция)|Ливорно]] || align=right | 155 370 |- | align="right" | || [[Римини]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Римини (провинция)|Римини]]|| align="right" | 150 240 |- | align="right" | || [[Каляри]]|| [[Сардиния]]|| [[Каляри (провинция)|Каляри]]|| align="right" | 149 572 |- | align="right" | || [[Фоджа]]|| [[Пулия]]|| [[Фоджа (провинция)|Фоджа]]|| align="right" | 147 467 |- | align="right" | [[Файл:Ferrara-Stemma.png|40px]]|| [[Ферара]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Ферара (провинция)|Ферара]]|| align="right" | 131 669 |- | align="right" | || [[Салерно]]|| [[Кампания]]|| [[Салерно (провинция)|Салерно]]|| align="right" | 129 206 |- | align="right" | || [[Латина]]|| [[Лацио]]|| [[Латина (провинция)|Латина]]|| align="right" | 127 560 |- | align="right" | || [[Монца]]|| [[Ломбардия]]|| [[Монца и Брианца]]|| align="right" | 122 522 |- | align="right" | [[Файл:Sassari-Stemma.png|40px]]|| [[Сасари]]|| [[Сардиния]]|| [[Сасари (провинция)|Сасари]]|| align="right" | 122 506 |- | align="right" | || [[Джуляно ин Кампания]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" | 122 364 |- | align=right | || [[Бергамо]] || [[Ломбардия]] || [[Бергамо (провинция)|Бергамо]] || align=right | 119 993 |- | align="right" | || [[Тренто]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Тренто (провинция)|Тренто]]|| align="right" | 118 879 |- | align="right" | [[Файл:Pescara-Stemma.png|40px]]|| [[Пескара]]|| [[Абруцо]]|| [[Пескара (провинция)|Пескара]]|| align="right" | 118 766 |- \ | align="right" | || [[Форли]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Форли-Чезена]]|| align="right" | 117 407 |- | align="right" | || [[Сиракуза]]|| [[Сицилия]]|| [[Сиракуза (провинция)|Сиракуза]]|| align="right" | 117 053 |- | align="right" | || [[Виченца]]|| [[Венето]]|| [[Виченца (провинция)|Виченца]]|| align="right" | 111 113 |- | align=right | [[Файл:Terni-Stemma.png|40px]] || [[Терни]] || [[Умбрия]] || [[Терни (провинция)|Терни]] || align=right | 107 982 |- | align="right" | [[Файл:ITA Bolzano COA.svg|40px]]|| [[Болцано]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Болцано (провинция)|Болцано]]|| align="right" | 107 467 |- | ||| [[Пиаченца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Пиаченца (провинция)|Пиаченца]] || align="right" |102 731 |- | align="right" | || [[Новара]]|| [[Пиемонт]]|| [[Новара (провинция)|Ноавара]]|| align="right" | 102 225 |- | align="right" | || [[Анкона]]|| [[Марке]]|| [[Анкона (провинция)|Анкона]]|| align="right" | 99 273 |- | align=right | || [[Андрия]] || [[Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right |97 489 |- | align=right | || [[Удине]] || [[Фриули-Венеция Джулия]] || [[Удине (провинция)|Удине]] || align=right |98 156 |- | align=right | || [[Арецо]] || [[Тоскана]] || [[Арецо (провинция)|Арецо]] || align=right |97 373 |- | align=right | || [[Чезена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Форли-Чезена]] || align=right |96 520 |- | align="right" | || [[Лече]] || [[Апулия]] || [[Лече (провинция)|Лече]] || align="right" |95 037 |- | align="right" | || [[Пезаро]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |95 950 |- | align="right" | || [[Барлета]] || [[Апулия]] ||[[Барлета-Андрия-Трани]] || align="right" |92 787 |- | align=right | || [[Специя]] || [[Лигурия]] || [[Специя (провинция)|Специя]] || align=right | 92 441 |- | align=right | || [[Алесандрия]] || [[Пиемонт]] || [[Алесандрия (провинция)|Алесандрия]] || align=right | 91 089 |- | align="right" | || [[Пиза]]|| [[Тоскана]]|| [[Пиза (провинция)|Пиза]]|| align="right" |89 969 |- | align="right" | || [[Пистоя]] || [[Тоскана]] || [[Пистоя (провинция)|Пистоя]] || align="right" |89 729 |- | align="right" | || [[Лука]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |89 378 |- | align="right" | || [[Гуидония Монтечелио]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |87 875 |- | align="right" | || [[Катандзаро]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" |86 183 |- | align="right" | || [[Тревизо]]|| [[Венето]]|| [[Тревизо (провинция)|Тревизио]]|| align="right" |84 837 |- | align=right | || [[Комо (град)|Комо]] || [[Ломбардия]] || [[Комо (провинция)|Комо]] || align=right | 84 250 |- | align="right" | || [[Бриндизи]]|| [[Апулия]]|| [[Бриндизи (провинция)|Бриндизи]]|| align="right" |83 690 |- | align="right" | || [[Бусто Арсицио]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 83 045 |- | align="right" | || [[Торе дел Греко]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |81 655 |- | align="right" | || [[Гросето]] || [[Тоскана]] || [[Гросето (провинция)|Гросето]] || align="right" |81 643 |- | align="right" | || [[Марсала]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align="right" |80 661 |- | align=right | || [[Сесто Сан Джовани]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 80 203 |- | align="right" | || [[Фиумичино]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |79 995 |- | align="right" | || [[Варезе]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 79 350 |- | align="right" | || [[Поцуоли]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |77 090 |- | align=right | || [[Чинизело Балсамо]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 74 636 |- | align="right" | || [[Казория]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |74 115 |- | align="right" | || [[Асти (град)|Асти]] || [[Пиемонт]] || [[Асти (провинция)|Асти]] || align="right" | 74 065 |- | align="right" | || [[Казерта]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align="right" |72 813 |- | align="right" | || [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align="right" |72 579 |- | align="right" | || [[Джела]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" |72 491 |- | align="right" | [[Файл:Quartu Sant’Elena-Stemma.svg|40px]] || [[Куарту Сант'Елена]] || [[Сардиния]] || [[Каляри (провинция)|Каляри]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Ламеция Терме]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Карпи (Италия)|Карпи]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align="right" |71 730 |- | align="right" | || [[Априлия]] || [[Лацио]] || [[Латина (провинция)|Латина]] || align="right" |73 429 |- | align=right | || [[Кремона]] || [[Ломбардия]] || [[Кремона (провинция)|Кремона]] || align=right | 71 223 |- | align=right | [[Файл:Pavia-Stemma.png|40px]] || [[Павия]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align=right | 71 122 |- | align="right" | || [[Имола]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align="right" |69 855 |- | align="right" | || [[Л'Акуила]] || [[Абруцо]] || [[Л'Акуила (провинция)|Л'Акуила]] || align="right" |69 349 |- | align=right | || [[Козенца]] || [[Калабрия]] || [[Козенца (провинция)|Козенца]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Altamura-Stemma.png|40px]] || [[Алтамура]] || [[Апулия|Пулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Потенца]] || [[Базиликата]] || [[Потенца (провинция)|Потенца]] || align=right | |- | align="right" | || [[Маса (Тоскана)|Маса]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |66 977 |- | align="right" | || [[Трапани]]|| [[Сицилия]]|| [[Трапани (провинция)|Трапани]]|| align="right" |65 378 |- | align=right | || [[Кастеламаре ди Стабия]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Афрагола]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Беневенто]] || [[Кампания]] || [[Беневенто (провинция)|Беневенто]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Viterbo-Stemma.png|40px]]|| [[Витербо]]|| [[Лацио]]|| [[Витербо (провинция)|Витербо]]|| align="right" |66 113 |- | align="right" | || [[Помеция]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |63 767 |- | align="right" | [[Файл:Vigevano-Stemma.png|40px]] || [[Виджевано]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align="right" | 62 340 |- | align="right" | || [[Витория (Италия)|Витория]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align="right" |62 051 |- | align="right" | || [[Виареджо]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |61 251 |- | align="right" | || [[Карара]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |60 833 |- | align="right" | [[Файл:Fano-Stemma.png|40px]] || [[Фано]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |60 136 |- | align="right" | || [[Кротоне]] || [[Калабрия]] || [[Кротоне (провинция)|Кротоне]] || align="right" | |- | align=right ||| [[Матера]] || [[Базиликата]] || [[Матера (провинция)|Матера]] || align="right" | |- | align="right" | [[Файл:Caltanissetta-Stemma.png|40px]] || [[Калтанисета]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" |59 864 |- | align="right" | [[Файл:Molfetta-Stemma.svg|40px]] || [[Молфета]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Агридженто]] || [[Сицилия]] || [[Агридженто (провинция)|Агридженто]] || align="right" |55 872 |- | align="right" | || [[Марано ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Чериньола]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" | |- | align=right ||| [[Манфредония]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Авелино]] || [[Кампания]] || [[Авелино (провинция)|Авелино]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Леняно]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 59 855 |- | align="right" | || [[Фаенца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Равена (провинция)|Равена]] || align="right" |59 063 |- | align=right | || [[Савона]] || [[Лигурия]] || [[Савона (провинция)|Савона]] || align=right | 58 949 |- | align="right" | || [[Монкалиери]]|| [[Пиемонт]]|| [[Торино (провинция)|Торино]]|| align="right" | 56 319 |- | align="right" | || [[Фолиньо]] || [[Умбрия]] || [[Перуджа (провинция)|Перуджа]] || align="right" |55 831 |- | align="right" | || [[Кунео]] || [[Пиемонт]] || [[Кунео (провинция)|Кунео]] || align="right" | 55 822 |- | align="right" | || [[Тиволи]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |55 150 |- | align="right" | [[Файл:Siena-Stemma.png|40px]] || [[Сиена]] || [[Тоскана]] || [[Сиена (провинция)|Сиена]] || align="right" |54 123 |- | align=right | || [[Санремо]] || [[Лигурия]] || [[Империя (провинция)|Империя]] || align=right | 53 451 |- | align=right | || [[Битонто]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Сан Северо]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align=right | |- | align="right" | || [[Модика]]|| [[Сицилия]]|| [[Рагуза (провинция)|Рагуза]]|| align="right" |53 370 |- | align="right" | || [[Багерия]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align="right" |53 025 |- | align=right | || [[Портичи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Еркулано]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Teramo-Stemma.png|40px]]|| [[Терамо]]|| [[Абруцо]]|| [[Терамо (провинция)|Терамо]]|| align="right" |52 476 |- | align="right" | [[Файл:Bisceglie-Stemma.png|40px]]|| [[Бишелие]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]]|| align="right" | |- | align="right" | || [[Трани]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]]|| align="right" | |- | align=right | || [[Ачера]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Кава де' Тирени]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Аверса]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Velletri-Stemma.png|40px]] || [[Велетри]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |52 312 |- | align="right" | [[Файл:Gallarate-Stemma.png|40px]]|| [[Галарате]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 52 787 |- | align=right | || [[Олбия]] || [[Сардиния]] || [[Сасари]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Civitavecchia-Stemma.png|40px]] || [[Чивитавекия]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right |52 069 |- | align="right" | || [[Порденоне]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Порденоне (провинция)|Порденоне]]|| align="right" |51 403 |- | align="right" | [[Файл:Rho-Stemma.png|40px]]|| [[Ро (Ломбардия)|Ро]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 50 742 |- | align="right" | || [[Ачиреале]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align="right" |50 627 |- | align=right | || [[Ровиго]] || [[Венето]] || [[Ровиго (провинция)|Ровиго]] || align=right |50 535 |- | align=right | || [[Мадзара дел Вало]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align=right |50 334 |- | align=right | || [[Кампобасо]] || [[Молизе]] || [[Кампобасо (провинция)|Кампобасо]] || align=right | |- | align=right | || [[Батипаля]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Скафати]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Казалнуово ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |} {{Градове в Европа}} [[Категория:Списъци на градове|Италия]] [[Категория:Градове в Италия| ]] kads8w40fjbyrifb0000azvmseab56k 11473473 11473471 2022-07-28T18:21:04Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki [[Файл:Colosseum-2003-07-09.jpg|мини|220px|1 – [[Рим]]]] [[Файл:MailaenderDom.jpg|мини|220px|2 – [[Милано]]]] [[Файл:Panorama serale.JPG|мини|220px|3 – [[Неапол]]]] [[Файл:Chiesa della Gran Madre a Torino.JPG|мини|220px|4 – [[Торино]]]] [[Файл:Palermo panorama.JPG|мини|220px|5 – [[Палермо]]]] [[Файл:Genova-DSCF8006.JPG|мини|220px|6 – [[Генуа]]]] [[Файл:Bologna Italy San Petronio from Asinelli.jpg|мини|220px|7 – [[Болоня]]]] [[Файл:Europa06 211.jpg|мини|220px|8 – [[Флоренция]]]] [[Файл:Bari02.jpg|мини|220px|9 – [[Бари]]]] [[Файл:Catania-vista01.jpg|мини|220px|10 – [[Катания (град)|Катания]]]] [[Файл:VeniceCanalGrandeMariaSalute.jpg|мини|220px|11 – [[Венеция]]]] [[Файл:PIAZZA ERBE DA TORRE LAMBERTI.JPG|мини|220px|12 – [[Верона]]]] [[Файл:Messina porto 3.jpg|мини|220px|13 – [[Месина]]]] [[Файл:Padova-channel.jpg|мини|220px|14 – [[Падуа]]]] [[Файл:View of Trieste from Colle di San Giusto.jpg|мини|220px|15 – [[Триест]]]] [[Файл:Ponte Girevole Taranto.jpg|мини|220px|16 – [[Таранто]]]] [[Файл:Brescia city skyline from the city castle.jpg|мини|220px|17 – [[Бреша]]]] [[Файл:Prato0003.jpg|мини|220px|18 – [[Прато]]]] [[Файл:Reggio calabria.jpg|мини|220px|19 – [[Реджо ди Калабрия]]]] [[Файл:P. Ducale visto dalla Ghirlandina.jpg|мини|220px|20 – [[Модена]]]] Това е списък на най-големите '''италиански градове'''. Данните са от 1 януари 2021 г. и включват всички градове с население над 50 000 души. {| class="wikitable sortable" !Герб|| Град || Регион || Провинция/ метр. град || Жители |- | align=right | [[Файл:Flag of Rome.svg|40px]] || [[Рим]] || [[Лацио]] || [[Метрополен град Столица Рим|Столица Рим]]|| align="right" | 2 770 226 |- | align=right | || [[Милано]] || [[Ломбардия]] || [[Метрополен град Милано|Милано]]|| align="right" | 1 374 582 |- | align=right | || [[Неапол]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | 922 094 |- | align=right | [[Файл:Stemma di Torino (CoA of Turin).svg|40px]]|| [[Торино]] || [[Пиемонт]] || [[Торино (провинция)|Торино]] || align=right | 858 205 |- | align=right | || [[Палермо]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align=right | 637 885 |- | align=right | || [[Генуа]] || [[Лигурия]] || [[Генуа (провинция)|Генуа]] || align=right | 556 410 |- | align=right | || [[Болоня]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align=right | 391 686 |- | align=right | [[Файл:FlorenceCoA.svg|40px]]|| [[Флоренция]] || [[Тоскана]] || [[Флоренция (провинция)|Флоренция]] || align=right | 368 419 |- | align=right | [[Файл:Bari-Stemma.png|40px]] || [[Бари]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | 317 205 |- | align=right | || [[Катания (град)|Катания]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align=right | 300 356 |- | align="right" | || [[Верона]]|| [[Венето]]|| [[Верона (провинция)|Верона]]|| align="right" | 258 031 |- | align="right" | || [[Венеция]]|| [[Венето]]|| [[Венеция (провинция)|Венеция]]|| align="right" | 256 083 |- | align=right | || [[Месина (град Италия)|Месина]] || [[Сицилия]] || [[Месина (провинция)|Месина]] || align=right | 222 329 |- | align=right | || [[Падуа]] || [[Венето]] || [[Падуа (провинция)|Падуа]] || align=right | 209 730 |- | align="right" | || [[Прато]]|| [[Тоскана]]|| [[Прато (провинция)|Прато]]|| align="right" | 201 410 |- | align="right" | || [[Триест]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Триест (провинция)|Триест]]|| align="right" | 200 609 |- | align=right | || [[Бреша]] || [[Ломбардия]] || [[Бреша (провинция)|Бреша]] || align=right | 197 304 |- | align="right" | [[Файл:Coat of arms of Parma.svg|40px]]|| [[Парма]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Парма (провинция)|Парма]]|| align="right" | 195 998 |- | align="right" | || [[Таранто]]|| [[Пулия]]|| [[Таранто (провинция)|Таранто]]|| align="right" | 190 717 |- | align=right | || [[Модена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align=right | 186 414 |- | align="right" | [[Файл:Reggio Calabria Stemma.png|40px]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| [[Калабрия]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| align="right" | 173 026 |- | align="right" | || [[Реджо нел'Емилия]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Реджо Емилия]]|| align="right" | 170 601 |- | align="right" | || [[Перуджа]]|| [[Умбрия]]|| [[Перуджа (провинция)|Перуджа]]|| align="right" | 164 721 |- | align="right" | || [[Равена]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Равена (провинция)|Равена]]|| align="right" | 156 463 |- | align=right | || [[Ливорно]] || [[Тоскана]] || [[Ливорно (провинция)|Ливорно]] || align=right | 155 370 |- | align="right" | || [[Римини]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Римини (провинция)|Римини]]|| align="right" | 150 240 |- | align="right" | || [[Каляри]]|| [[Сардиния]]|| [[Каляри (провинция)|Каляри]]|| align="right" | 149 572 |- | align="right" | || [[Фоджа]]|| [[Пулия]]|| [[Фоджа (провинция)|Фоджа]]|| align="right" | 147 467 |- | align="right" | [[Файл:Ferrara-Stemma.png|40px]]|| [[Ферара]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Ферара (провинция)|Ферара]]|| align="right" | 131 669 |- | align="right" | || [[Салерно]]|| [[Кампания]]|| [[Салерно (провинция)|Салерно]]|| align="right" | 129 206 |- | align="right" | || [[Латина]]|| [[Лацио]]|| [[Латина (провинция)|Латина]]|| align="right" | 127 560 |- | align="right" | || [[Монца]]|| [[Ломбардия]]|| [[Монца и Брианца]]|| align="right" | 122 522 |- | align="right" | [[Файл:Sassari-Stemma.png|40px]]|| [[Сасари]]|| [[Сардиния]]|| [[Сасари (провинция)|Сасари]]|| align="right" | 122 506 |- | align="right" | || [[Джуляно ин Кампания]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" | 122 364 |- | align=right | || [[Бергамо]] || [[Ломбардия]] || [[Бергамо (провинция)|Бергамо]] || align=right | 119 993 |- | align="right" | || [[Тренто]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Тренто (провинция)|Тренто]]|| align="right" | 118 879 |- | align="right" | [[Файл:Pescara-Stemma.png|40px]]|| [[Пескара]]|| [[Абруцо]]|| [[Пескара (провинция)|Пескара]]|| align="right" | 118 766 |- \ | align="right" | || [[Форли]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Форли-Чезена]]|| align="right" | 117 407 |- | align="right" | || [[Сиракуза]]|| [[Сицилия]]|| [[Сиракуза (провинция)|Сиракуза]]|| align="right" | 117 053 |- | align="right" | || [[Виченца]]|| [[Венето]]|| [[Виченца (провинция)|Виченца]]|| align="right" | 111 113 |- | align=right | [[Файл:Terni-Stemma.png|40px]] || [[Терни]] || [[Умбрия]] || [[Терни (провинция)|Терни]] || align=right | 107 982 |- | align="right" | [[Файл:ITA Bolzano COA.svg|40px]]|| [[Болцано]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Болцано (провинция)|Болцано]]|| align="right" | 107 467 |- | ||| [[Пиаченца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Пиаченца (провинция)|Пиаченца]] || align="right" |102 731 |- | align="right" | || [[Новара]]|| [[Пиемонт]]|| [[Новара (провинция)|Ноавара]]|| align="right" | 102 225 |- | align="right" | || [[Анкона]]|| [[Марке]]|| [[Анкона (провинция)|Анкона]]|| align="right" | 99 273 |- | align=right | || [[Андрия]] || [[Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right |97 489 |- | align=right | || [[Удине]] || [[Фриули-Венеция Джулия]] || [[Удине (провинция)|Удине]] || align=right |98 156 |- | align=right | || [[Арецо]] || [[Тоскана]] || [[Арецо (провинция)|Арецо]] || align=right |97 373 |- | align=right | || [[Чезена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Форли-Чезена]] || align=right |96 520 |- | align="right" | || [[Лече]] || [[Апулия]] || [[Лече (провинция)|Лече]] || align="right" |95 037 |- | align="right" | || [[Пезаро]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |95 950 |- | align="right" | || [[Барлета]] || [[Апулия]] ||[[Барлета-Андрия-Трани]] || align="right" |92 787 |- | align=right | || [[Специя]] || [[Лигурия]] || [[Специя (провинция)|Специя]] || align=right | 92 441 |- | align=right | || [[Алесандрия]] || [[Пиемонт]] || [[Алесандрия (провинция)|Алесандрия]] || align=right | 91 089 |- | align="right" | || [[Пиза]]|| [[Тоскана]]|| [[Пиза (провинция)|Пиза]]|| align="right" |89 969 |- | align="right" | || [[Пистоя]] || [[Тоскана]] || [[Пистоя (провинция)|Пистоя]] || align="right" |89 729 |- | align="right" | || [[Лука]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |89 378 |- | align="right" | || [[Гуидония Монтечелио]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |87 875 |- | align="right" | || [[Катандзаро]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" |86 183 |- | align="right" | || [[Тревизо]]|| [[Венето]]|| [[Тревизо (провинция)|Тревизио]]|| align="right" |84 837 |- | align=right | || [[Комо (град)|Комо]] || [[Ломбардия]] || [[Комо (провинция)|Комо]] || align=right | 84 250 |- | align="right" | || [[Бриндизи]]|| [[Апулия]]|| [[Бриндизи (провинция)|Бриндизи]]|| align="right" |83 690 |- | align="right" | || [[Бусто Арсицио]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 83 045 |- | align="right" | || [[Торе дел Греко]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |81 655 |- | align="right" | || [[Гросето]] || [[Тоскана]] || [[Гросето (провинция)|Гросето]] || align="right" |81 643 |- | align="right" | || [[Марсала]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align="right" |80 661 |- | align=right | || [[Сесто Сан Джовани]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 80 203 |- | align="right" | || [[Фиумичино]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |79 995 |- | align="right" | || [[Варезе]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 79 350 |- | align="right" | || [[Поцуоли]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |77 090 |- | align=right | || [[Чинизело Балсамо]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 74 636 |- | align="right" | || [[Казория]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |74 115 |- | align="right" | || [[Асти (град)|Асти]] || [[Пиемонт]] || [[Асти (провинция)|Асти]] || align="right" | 74 065 |- | align="right" | || [[Казерта]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align="right" |72 813 |- | align="right" | || [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align="right" |72 579 |- | align="right" | || [[Джела]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" |72 491 |- | align="right" | [[Файл:Quartu Sant’Elena-Stemma.svg|40px]] || [[Куарту Сант'Елена]] || [[Сардиния]] || [[Каляри (провинция)|Каляри]] || align="right" |68 640 |- | align="right" | || [[Ламеция Терме]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Карпи (Италия)|Карпи]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align="right" |71 730 |- | align="right" | || [[Априлия]] || [[Лацио]] || [[Латина (провинция)|Латина]] || align="right" |73 429 |- | align=right | || [[Кремона]] || [[Ломбардия]] || [[Кремона (провинция)|Кремона]] || align=right | 71 223 |- | align=right | [[Файл:Pavia-Stemma.png|40px]] || [[Павия]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align=right | 71 122 |- | align="right" | || [[Имола]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align="right" |69 855 |- | align="right" | || [[Л'Акуила]] || [[Абруцо]] || [[Л'Акуила (провинция)|Л'Акуила]] || align="right" |69 349 |- | align=right | || [[Козенца]] || [[Калабрия]] || [[Козенца (провинция)|Козенца]] || align=right | |- | align=right | [[Файл:Altamura-Stemma.png|40px]] || [[Алтамура]] || [[Апулия|Пулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Потенца]] || [[Базиликата]] || [[Потенца (провинция)|Потенца]] || align=right | |- | align="right" | || [[Маса (Тоскана)|Маса]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |66 977 |- | align="right" | || [[Трапани]]|| [[Сицилия]]|| [[Трапани (провинция)|Трапани]]|| align="right" |65 378 |- | align=right | || [[Кастеламаре ди Стабия]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Афрагола]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Беневенто]] || [[Кампания]] || [[Беневенто (провинция)|Беневенто]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Viterbo-Stemma.png|40px]]|| [[Витербо]]|| [[Лацио]]|| [[Витербо (провинция)|Витербо]]|| align="right" |66 113 |- | align="right" | || [[Помеция]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |63 767 |- | align="right" | [[Файл:Vigevano-Stemma.png|40px]] || [[Виджевано]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align="right" | 62 340 |- | align="right" | || [[Витория (Италия)|Витория]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align="right" |62 051 |- | align="right" | || [[Виареджо]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |61 251 |- | align="right" | || [[Карара]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |60 833 |- | align="right" | [[Файл:Fano-Stemma.png|40px]] || [[Фано]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |60 136 |- | align="right" | [[Файл:Caltanissetta-Stemma.png|40px]] || [[Калтанисета]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" |59 864 |- | align="right" | || [[Кротоне]] || [[Калабрия]] || [[Кротоне (провинция)|Кротоне]] || align="right" | |- | align=right ||| [[Матера]] || [[Базиликата]] || [[Матера (провинция)|Матера]] || align="right" | |- | align="right" | [[Файл:Molfetta-Stemma.svg|40px]] || [[Молфета]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Марано ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Чериньола]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" | |- | align=right ||| [[Манфредония]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Авелино]] || [[Кампания]] || [[Авелино (провинция)|Авелино]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Олбия]] || [[Сардиния]] || [[Сасари]] || align="right" |59 948 |- | align="right" | || [[Леняно]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 59 855 |- | align="right" | || [[Фаенца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Равена (провинция)|Равена]] || align="right" |59 063 |- | align="right" | || [[Савона]] || [[Лигурия]] || [[Савона (провинция)|Савона]] || align="right" | 58 949 |- | align="right" | || [[Монкалиери]]|| [[Пиемонт]]|| [[Торино (провинция)|Торино]]|| align="right" | 56 319 |- | align="right" | || [[Агридженто]] || [[Сицилия]] || [[Агридженто (провинция)|Агридженто]] || align="right" |55 872 |- | align="right" | || [[Фолиньо]] || [[Умбрия]] || [[Перуджа (провинция)|Перуджа]] || align="right" |55 831 |- | align="right" | || [[Кунео]] || [[Пиемонт]] || [[Кунео (провинция)|Кунео]] || align="right" | 55 822 |- | align="right" | || [[Тиволи]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |55 150 |- | align="right" | [[Файл:Siena-Stemma.png|40px]] || [[Сиена]] || [[Тоскана]] || [[Сиена (провинция)|Сиена]] || align="right" |54 123 |- | align=right | || [[Санремо]] || [[Лигурия]] || [[Империя (провинция)|Империя]] || align=right | 53 451 |- | align=right | || [[Битонто]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Сан Северо]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align=right | |- | align="right" | || [[Модика]]|| [[Сицилия]]|| [[Рагуза (провинция)|Рагуза]]|| align="right" |53 370 |- | align="right" | || [[Багерия]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align="right" |53 025 |- | align=right | || [[Портичи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Еркулано]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Bisceglie-Stemma.png|40px]]|| [[Бишелие]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]]|| align="right" | |- | align="right" | || [[Трани]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]]|| align="right" | |- | align="right" | || [[Ачера]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Кава де' Тирени]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Аверса]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align="right" | |- | align="right" | [[Файл:Gallarate-Stemma.png|40px]]|| [[Галарате]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 52 787 |- | align="right" | [[Файл:Teramo-Stemma.png|40px]]|| [[Терамо]]|| [[Абруцо]]|| [[Терамо (провинция)|Терамо]]|| align="right" |52 476 |- | align="right" | [[Файл:Velletri-Stemma.png|40px]] || [[Велетри]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |52 312 |- | align=right | [[Файл:Civitavecchia-Stemma.png|40px]] || [[Чивитавекия]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right |52 069 |- | align="right" | || [[Порденоне]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Порденоне (провинция)|Порденоне]]|| align="right" |51 403 |- | align="right" | [[Файл:Rho-Stemma.png|40px]]|| [[Ро (Ломбардия)|Ро]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 50 742 |- | align="right" | || [[Ачиреале]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align="right" |50 627 |- | align=right | || [[Ровиго]] || [[Венето]] || [[Ровиго (провинция)|Ровиго]] || align=right |50 535 |- | align=right | || [[Мадзара дел Вало]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align=right |50 334 |- | align=right | || [[Батипаля]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Скафати]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Казалнуово ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |} {{Градове в Европа}} [[Категория:Списъци на градове|Италия]] [[Категория:Градове в Италия| ]] saac9tv7zavwr5izxo8dxvqo218qdff 11473476 11473473 2022-07-28T18:31:58Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki [[Файл:Colosseum-2003-07-09.jpg|мини|220px|1 – [[Рим]]]] [[Файл:MailaenderDom.jpg|мини|220px|2 – [[Милано]]]] [[Файл:Panorama serale.JPG|мини|220px|3 – [[Неапол]]]] [[Файл:Chiesa della Gran Madre a Torino.JPG|мини|220px|4 – [[Торино]]]] [[Файл:Palermo panorama.JPG|мини|220px|5 – [[Палермо]]]] [[Файл:Genova-DSCF8006.JPG|мини|220px|6 – [[Генуа]]]] [[Файл:Bologna Italy San Petronio from Asinelli.jpg|мини|220px|7 – [[Болоня]]]] [[Файл:Europa06 211.jpg|мини|220px|8 – [[Флоренция]]]] [[Файл:Bari02.jpg|мини|220px|9 – [[Бари]]]] [[Файл:Catania-vista01.jpg|мини|220px|10 – [[Катания (град)|Катания]]]] [[Файл:VeniceCanalGrandeMariaSalute.jpg|мини|220px|11 – [[Венеция]]]] [[Файл:PIAZZA ERBE DA TORRE LAMBERTI.JPG|мини|220px|12 – [[Верона]]]] [[Файл:Messina porto 3.jpg|мини|220px|13 – [[Месина]]]] [[Файл:Padova-channel.jpg|мини|220px|14 – [[Падуа]]]] [[Файл:View of Trieste from Colle di San Giusto.jpg|мини|220px|15 – [[Триест]]]] [[Файл:Ponte Girevole Taranto.jpg|мини|220px|16 – [[Таранто]]]] [[Файл:Brescia city skyline from the city castle.jpg|мини|220px|17 – [[Бреша]]]] [[Файл:Prato0003.jpg|мини|220px|18 – [[Прато]]]] [[Файл:Reggio calabria.jpg|мини|220px|19 – [[Реджо ди Калабрия]]]] [[Файл:P. Ducale visto dalla Ghirlandina.jpg|мини|220px|20 – [[Модена]]]] Това е списък на най-големите '''италиански градове'''. Данните са от 1 януари 2021 г. и включват всички градове с население над 50 000 души. {| class="wikitable sortable" !Герб|| Град || Регион || Провинция/ метр. град || Жители |- | align=right | [[Файл:Flag of Rome.svg|40px]] || [[Рим]] || [[Лацио]] || [[Метрополен град Столица Рим|Столица Рим]]|| align="right" | 2 770 226 |- | align=right | || [[Милано]] || [[Ломбардия]] || [[Метрополен град Милано|Милано]]|| align="right" | 1 374 582 |- | align=right | || [[Неапол]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | 922 094 |- | align=right | [[Файл:Stemma di Torino (CoA of Turin).svg|40px]]|| [[Торино]] || [[Пиемонт]] || [[Торино (провинция)|Торино]] || align=right | 858 205 |- | align=right | || [[Палермо]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align=right | 637 885 |- | align=right | || [[Генуа]] || [[Лигурия]] || [[Генуа (провинция)|Генуа]] || align=right | 556 410 |- | align=right | || [[Болоня]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align=right | 391 686 |- | align=right | [[Файл:FlorenceCoA.svg|40px]]|| [[Флоренция]] || [[Тоскана]] || [[Флоренция (провинция)|Флоренция]] || align=right | 368 419 |- | align=right | [[Файл:Bari-Stemma.png|40px]] || [[Бари]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | 317 205 |- | align=right | || [[Катания (град)|Катания]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align=right | 300 356 |- | align="right" | || [[Верона]]|| [[Венето]]|| [[Верона (провинция)|Верона]]|| align="right" | 258 031 |- | align="right" | || [[Венеция]]|| [[Венето]]|| [[Венеция (провинция)|Венеция]]|| align="right" | 256 083 |- | align=right | || [[Месина (град Италия)|Месина]] || [[Сицилия]] || [[Месина (провинция)|Месина]] || align=right | 222 329 |- | align=right | || [[Падуа]] || [[Венето]] || [[Падуа (провинция)|Падуа]] || align=right | 209 730 |- | align="right" | || [[Прато]]|| [[Тоскана]]|| [[Прато (провинция)|Прато]]|| align="right" | 201 410 |- | align="right" | || [[Триест]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Триест (провинция)|Триест]]|| align="right" | 200 609 |- | align=right | || [[Бреша]] || [[Ломбардия]] || [[Бреша (провинция)|Бреша]] || align=right | 197 304 |- | align="right" | [[Файл:Coat of arms of Parma.svg|40px]]|| [[Парма]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Парма (провинция)|Парма]]|| align="right" | 195 998 |- | align="right" | || [[Таранто]]|| [[Пулия]]|| [[Таранто (провинция)|Таранто]]|| align="right" | 190 717 |- | align=right | || [[Модена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align=right | 186 414 |- | align="right" | [[Файл:Reggio Calabria Stemma.png|40px]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| [[Калабрия]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| align="right" | 173 026 |- | align="right" | || [[Реджо нел'Емилия]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Реджо Емилия]]|| align="right" | 170 601 |- | align="right" | || [[Перуджа]]|| [[Умбрия]]|| [[Перуджа (провинция)|Перуджа]]|| align="right" | 164 721 |- | align="right" | || [[Равена]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Равена (провинция)|Равена]]|| align="right" | 156 463 |- | align=right | || [[Ливорно]] || [[Тоскана]] || [[Ливорно (провинция)|Ливорно]] || align=right | 155 370 |- | align="right" | || [[Римини]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Римини (провинция)|Римини]]|| align="right" | 150 240 |- | align="right" | || [[Каляри]]|| [[Сардиния]]|| [[Каляри (провинция)|Каляри]]|| align="right" | 149 572 |- | align="right" | || [[Фоджа]]|| [[Пулия]]|| [[Фоджа (провинция)|Фоджа]]|| align="right" | 147 467 |- | align="right" | [[Файл:Ferrara-Stemma.png|40px]]|| [[Ферара]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Ферара (провинция)|Ферара]]|| align="right" | 131 669 |- | align="right" | || [[Салерно]]|| [[Кампания]]|| [[Салерно (провинция)|Салерно]]|| align="right" | 129 206 |- | align="right" | || [[Латина]]|| [[Лацио]]|| [[Латина (провинция)|Латина]]|| align="right" | 127 560 |- | align="right" | || [[Монца]]|| [[Ломбардия]]|| [[Монца и Брианца]]|| align="right" | 122 522 |- | align="right" | [[Файл:Sassari-Stemma.png|40px]]|| [[Сасари]]|| [[Сардиния]]|| [[Сасари (провинция)|Сасари]]|| align="right" | 122 506 |- | align="right" | || [[Джуляно ин Кампания]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" | 122 364 |- | align=right | || [[Бергамо]] || [[Ломбардия]] || [[Бергамо (провинция)|Бергамо]] || align=right | 119 993 |- | align="right" | || [[Тренто]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Тренто (провинция)|Тренто]]|| align="right" | 118 879 |- | align="right" | [[Файл:Pescara-Stemma.png|40px]]|| [[Пескара]]|| [[Абруцо]]|| [[Пескара (провинция)|Пескара]]|| align="right" | 118 766 |- \ | align="right" | || [[Форли]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Форли-Чезена]]|| align="right" | 117 407 |- | align="right" | || [[Сиракуза]]|| [[Сицилия]]|| [[Сиракуза (провинция)|Сиракуза]]|| align="right" | 117 053 |- | align="right" | || [[Виченца]]|| [[Венето]]|| [[Виченца (провинция)|Виченца]]|| align="right" | 111 113 |- | align=right | [[Файл:Terni-Stemma.png|40px]] || [[Терни]] || [[Умбрия]] || [[Терни (провинция)|Терни]] || align=right | 107 982 |- | align="right" | [[Файл:ITA Bolzano COA.svg|40px]]|| [[Болцано]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Болцано (провинция)|Болцано]]|| align="right" | 107 467 |- | ||| [[Пиаченца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Пиаченца (провинция)|Пиаченца]] || align="right" |102 731 |- | align="right" | || [[Новара]]|| [[Пиемонт]]|| [[Новара (провинция)|Ноавара]]|| align="right" | 102 225 |- | align="right" | || [[Анкона]]|| [[Марке]]|| [[Анкона (провинция)|Анкона]]|| align="right" | 99 273 |- | align=right | || [[Андрия]] || [[Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right |97 489 |- | align=right | || [[Удине]] || [[Фриули-Венеция Джулия]] || [[Удине (провинция)|Удине]] || align=right |98 156 |- | align=right | || [[Арецо]] || [[Тоскана]] || [[Арецо (провинция)|Арецо]] || align=right |97 373 |- | align=right | || [[Чезена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Форли-Чезена]] || align=right |96 520 |- | align="right" | || [[Лече]] || [[Апулия]] || [[Лече (провинция)|Лече]] || align="right" |95 037 |- | align="right" | || [[Пезаро]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |95 950 |- | align="right" | || [[Барлета]] || [[Апулия]] ||[[Барлета-Андрия-Трани]] || align="right" |92 787 |- | align=right | || [[Специя]] || [[Лигурия]] || [[Специя (провинция)|Специя]] || align=right | 92 441 |- | align=right | || [[Алесандрия]] || [[Пиемонт]] || [[Алесандрия (провинция)|Алесандрия]] || align=right | 91 089 |- | align="right" | || [[Пиза]]|| [[Тоскана]]|| [[Пиза (провинция)|Пиза]]|| align="right" |89 969 |- | align="right" | || [[Пистоя]] || [[Тоскана]] || [[Пистоя (провинция)|Пистоя]] || align="right" |89 729 |- | align="right" | || [[Лука]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |89 378 |- | align="right" | || [[Гуидония Монтечелио]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |87 875 |- | align="right" | || [[Катандзаро]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" |86 183 |- | align="right" | || [[Тревизо]]|| [[Венето]]|| [[Тревизо (провинция)|Тревизио]]|| align="right" |84 837 |- | align=right | || [[Комо (град)|Комо]] || [[Ломбардия]] || [[Комо (провинция)|Комо]] || align=right | 84 250 |- | align="right" | || [[Бриндизи]]|| [[Апулия]]|| [[Бриндизи (провинция)|Бриндизи]]|| align="right" |83 690 |- | align="right" | || [[Бусто Арсицио]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 83 045 |- | align="right" | || [[Торе дел Греко]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |81 655 |- | align="right" | || [[Гросето]] || [[Тоскана]] || [[Гросето (провинция)|Гросето]] || align="right" |81 643 |- | align="right" | || [[Марсала]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align="right" |80 661 |- | align=right | || [[Сесто Сан Джовани]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 80 203 |- | align="right" | || [[Фиумичино]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |79 995 |- | align="right" | || [[Варезе]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 79 350 |- | align="right" | || [[Поцуоли]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |77 090 |- | align=right | || [[Чинизело Балсамо]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 74 636 |- | align="right" | || [[Казория]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |74 115 |- | align="right" | || [[Асти (град)|Асти]] || [[Пиемонт]] || [[Асти (провинция)|Асти]] || align="right" | 74 065 |- | align="right" | || [[Казерта]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align="right" |72 813 |- | align="right" | || [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align="right" |72 579 |- | align="right" | || [[Джела]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" |72 491 |- | align="right" | || [[Карпи (Италия)|Карпи]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align="right" |71 730 |- | align="right" | || [[Априлия]] || [[Лацио]] || [[Латина (провинция)|Латина]] || align="right" |73 429 |- | align="right" | || [[Кремона]] || [[Ломбардия]] || [[Кремона (провинция)|Кремона]] || align="right" | 71 223 |- | align="right" | [[Файл:Pavia-Stemma.png|40px]] || [[Павия]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align="right" | 71 122 |- | align="right" | [[Файл:Altamura-Stemma.png|40px]] || [[Алтамура]] || [[Апулия|Пулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" |69 911 |- | align="right" | || [[Имола]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align="right" |69 855 |- | align="right" | || [[Л'Акуила]] || [[Абруцо]] || [[Л'Акуила (провинция)|Л'Акуила]] || align="right" |69 349 |- | align="right" | [[Файл:Quartu Sant’Elena-Stemma.svg|40px]] || [[Куарту Сант'Елена]] || [[Сардиния]] || [[Каляри (провинция)|Каляри]] || align="right" |68 640 |- | align="right" | || [[Ламеция Терме]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" |67 569 |- | align="right" | || [[Маса (Тоскана)|Маса]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |66 977 |- | align="right" | [[Файл:Viterbo-Stemma.png|40px]]|| [[Витербо]]|| [[Лацио]]|| [[Витербо (провинция)|Витербо]]|| align="right" |66 113 |- | align="right" | || [[Потенца]] || [[Базиликата]] || [[Потенца (провинция)|Потенца]] || align="right" |65 420 |- | align="right" | || [[Трапани]]|| [[Сицилия]]|| [[Трапани (провинция)|Трапани]]|| align="right" |65 378 |- | align="right" | || [[Козенца]]|| [[Калабрия]]|| [[Козенца (провинция)|Козенца]]|| align="right" |64 070 |- | align="right" | || [[Помеция]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |63 767 |- | align="right" | || [[Кастеламаре ди Стабия]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |63 694 |- | align="right" | [[Файл:Vigevano-Stemma.png|40px]] || [[Виджевано]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align="right" | 62 340 |- | align="right" | || [[Витория (Италия)|Витория]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align="right" |62 051 |- | align="right" | || [[Афрагола]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |61 861 |- | align="right" | || [[Виареджо]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |61 251 |- | align="right" | || [[Карара]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |60 833 |- | align="right" | [[Файл:Fano-Stemma.png|40px]] || [[Фано]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |60 136 |- | align="right" | || [[Кротоне]] || [[Калабрия]] || [[Кротоне (провинция)|Кротоне]] || align="right" |60 123 |- | align="right" | || [[Олбия]] || [[Сардиния]] || [[Сасари]] || align="right" |59 948 |- | align="right" | [[Файл:Caltanissetta-Stemma.png|40px]] || [[Калтанисета]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" |59 864 |- | align="right" | || [[Леняно]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 59 855 |- | align=right ||| [[Матера]] || [[Базиликата]] || [[Матера (провинция)|Матера]] || align="right" |59 794 |- | align="right" | || [[Фаенца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Равена (провинция)|Равена]] || align="right" |59 063 |- | align="right" | || [[Савона]] || [[Лигурия]] || [[Савона (провинция)|Савона]] || align="right" | 58 949 |- | align="right" | [[Файл:Molfetta-Stemma.svg|40px]] || [[Молфета]] || [[Пулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" |57 891 |- | align="right" | || [[Марано ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |57 700 |- | align="right" | || [[Беневенто]] || [[Кампания]] || [[Беневенто (провинция)|Беневенто]] || align="right" |57 500 |- | align="right" | || [[Чериньола]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" |57 223 |- | align="right" | || [[Монкалиери]]|| [[Пиемонт]]|| [[Торино (провинция)|Торино]]|| align="right" | 56 319 |- | align="right" | || [[Агридженто]] || [[Сицилия]] || [[Агридженто (провинция)|Агридженто]] || align="right" |55 872 |- | align="right" | || [[Фолиньо]] || [[Умбрия]] || [[Перуджа (провинция)|Перуджа]] || align="right" |55 831 |- | align="right" | || [[Кунео]] || [[Пиемонт]] || [[Кунео (провинция)|Кунео]] || align="right" | 55 822 |- | align="right" | || [[Тиволи]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |55 150 |- | align=right ||| [[Манфредония]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" |54 643 |- | align="right" | [[Файл:Siena-Stemma.png|40px]] || [[Сиена]] || [[Тоскана]] || [[Сиена (провинция)|Сиена]] || align="right" |54 123 |- | align=right | || [[Санремо]] || [[Лигурия]] || [[Империя (провинция)|Империя]] || align=right | 53 451 |- | align=right | || [[Битонто]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Сан Северо]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align=right | |- | align="right" | || [[Модика]]|| [[Сицилия]]|| [[Рагуза (провинция)|Рагуза]]|| align="right" |53 370 |- | align="right" | || [[Багерия]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align="right" |53 025 |- | align="right" | || [[Авелино]] || [[Кампания]] || [[Авелино (провинция)|Авелино]] || align="right" |52 819 |- | align=right | || [[Портичи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Еркулано]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Bisceglie-Stemma.png|40px]]|| [[Бишелие]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]]|| align="right" | |- | align="right" | || [[Трани]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]]|| align="right" | |- | align="right" | || [[Ачера]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Кава де' Тирени]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Аверса]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align="right" | |- | align="right" | [[Файл:Gallarate-Stemma.png|40px]]|| [[Галарате]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 52 787 |- | align="right" | [[Файл:Teramo-Stemma.png|40px]]|| [[Терамо]]|| [[Абруцо]]|| [[Терамо (провинция)|Терамо]]|| align="right" |52 476 |- | align="right" | [[Файл:Velletri-Stemma.png|40px]] || [[Велетри]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |52 312 |- | align=right | [[Файл:Civitavecchia-Stemma.png|40px]] || [[Чивитавекия]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right |52 069 |- | align="right" | || [[Порденоне]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Порденоне (провинция)|Порденоне]]|| align="right" |51 403 |- | align="right" | [[Файл:Rho-Stemma.png|40px]]|| [[Ро (Ломбардия)|Ро]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 50 742 |- | align="right" | || [[Ачиреале]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align="right" |50 627 |- | align=right | || [[Ровиго]] || [[Венето]] || [[Ровиго (провинция)|Ровиго]] || align=right |50 535 |- | align=right | || [[Мадзара дел Вало]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align=right |50 334 |- | align=right | || [[Батипаля]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Скафати]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Казалнуово ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |} {{Градове в Европа}} [[Категория:Списъци на градове|Италия]] [[Категория:Градове в Италия| ]] mq5twr09c0p9deeyk2r0mflpon0pwcs 11473479 11473476 2022-07-28T18:36:48Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki [[Файл:Colosseum-2003-07-09.jpg|мини|220px|1 – [[Рим]]]] [[Файл:MailaenderDom.jpg|мини|220px|2 – [[Милано]]]] [[Файл:Panorama serale.JPG|мини|220px|3 – [[Неапол]]]] [[Файл:Chiesa della Gran Madre a Torino.JPG|мини|220px|4 – [[Торино]]]] [[Файл:Palermo panorama.JPG|мини|220px|5 – [[Палермо]]]] [[Файл:Genova-DSCF8006.JPG|мини|220px|6 – [[Генуа]]]] [[Файл:Bologna Italy San Petronio from Asinelli.jpg|мини|220px|7 – [[Болоня]]]] [[Файл:Europa06 211.jpg|мини|220px|8 – [[Флоренция]]]] [[Файл:Bari02.jpg|мини|220px|9 – [[Бари]]]] [[Файл:Catania-vista01.jpg|мини|220px|10 – [[Катания (град)|Катания]]]] [[Файл:PIAZZA ERBE DA TORRE LAMBERTI.JPG|мини|220px|11 – [[Верона]]]] [[Файл:VeniceCanalGrandeMariaSalute.jpg|мини|220px|12 – [[Венеция]]]] [[Файл:Messina porto 3.jpg|мини|220px|13 – [[Месина]]]] [[Файл:Padova-channel.jpg|мини|220px|14 – [[Падуа]]]] [[Файл:View of Trieste from Colle di San Giusto.jpg|мини|220px|16 – [[Триест]]]] [[Файл:Ponte Girevole Taranto.jpg|мини|220px|19 – [[Таранто]]]] [[Файл:Brescia city skyline from the city castle.jpg|мини|220px|17 – [[Бреша]]]] [[Файл:Prato0003.jpg|мини|220px|18 – [[Прато]]]] [[Файл:Reggio calabria.jpg|мини|220px|21 – [[Реджо ди Калабрия]]]] [[Файл:P. Ducale visto dalla Ghirlandina.jpg|мини|220px|20 – [[Модена]]]] Това е списък на най-големите '''италиански градове'''. Данните са от 1 януари 2021 г. и включват всички градове с население над 50 000 души. {| class="wikitable sortable" !Герб|| Град || Регион || Провинция/ метр. град || Жители |- | align=right | [[Файл:Flag of Rome.svg|40px]] || [[Рим]] || [[Лацио]] || [[Метрополен град Столица Рим|Столица Рим]]|| align="right" | 2 770 226 |- | align=right | || [[Милано]] || [[Ломбардия]] || [[Метрополен град Милано|Милано]]|| align="right" | 1 374 582 |- | align=right | || [[Неапол]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | 922 094 |- | align=right | [[Файл:Stemma di Torino (CoA of Turin).svg|40px]]|| [[Торино]] || [[Пиемонт]] || [[Торино (провинция)|Торино]] || align=right | 858 205 |- | align=right | || [[Палермо]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align=right | 637 885 |- | align=right | || [[Генуа]] || [[Лигурия]] || [[Генуа (провинция)|Генуа]] || align=right | 556 410 |- | align=right | || [[Болоня]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align=right | 391 686 |- | align=right | [[Файл:FlorenceCoA.svg|40px]]|| [[Флоренция]] || [[Тоскана]] || [[Флоренция (провинция)|Флоренция]] || align=right | 368 419 |- | align=right | [[Файл:Bari-Stemma.png|40px]] || [[Бари]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | 317 205 |- | align=right | || [[Катания (град)|Катания]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align=right | 300 356 |- | align="right" | || [[Верона]]|| [[Венето]]|| [[Верона (провинция)|Верона]]|| align="right" | 258 031 |- | align="right" | || [[Венеция]]|| [[Венето]]|| [[Венеция (провинция)|Венеция]]|| align="right" | 256 083 |- | align=right | || [[Месина (град Италия)|Месина]] || [[Сицилия]] || [[Месина (провинция)|Месина]] || align=right | 222 329 |- | align=right | || [[Падуа]] || [[Венето]] || [[Падуа (провинция)|Падуа]] || align=right | 209 730 |- | align="right" | || [[Прато]]|| [[Тоскана]]|| [[Прато (провинция)|Прато]]|| align="right" | 201 410 |- | align="right" | || [[Триест]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Триест (провинция)|Триест]]|| align="right" | 200 609 |- | align=right | || [[Бреша]] || [[Ломбардия]] || [[Бреша (провинция)|Бреша]] || align=right | 197 304 |- | align="right" | [[Файл:Coat of arms of Parma.svg|40px]]|| [[Парма]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Парма (провинция)|Парма]]|| align="right" | 195 998 |- | align="right" | || [[Таранто]]|| [[Пулия]]|| [[Таранто (провинция)|Таранто]]|| align="right" | 190 717 |- | align=right | || [[Модена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align=right | 186 414 |- | align="right" | [[Файл:Reggio Calabria Stemma.png|40px]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| [[Калабрия]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| align="right" | 173 026 |- | align="right" | || [[Реджо нел'Емилия]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Реджо Емилия]]|| align="right" | 170 601 |- | align="right" | || [[Перуджа]]|| [[Умбрия]]|| [[Перуджа (провинция)|Перуджа]]|| align="right" | 164 721 |- | align="right" | || [[Равена]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Равена (провинция)|Равена]]|| align="right" | 156 463 |- | align=right | || [[Ливорно]] || [[Тоскана]] || [[Ливорно (провинция)|Ливорно]] || align=right | 155 370 |- | align="right" | || [[Римини]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Римини (провинция)|Римини]]|| align="right" | 150 240 |- | align="right" | || [[Каляри]]|| [[Сардиния]]|| [[Каляри (провинция)|Каляри]]|| align="right" | 149 572 |- | align="right" | || [[Фоджа]]|| [[Пулия]]|| [[Фоджа (провинция)|Фоджа]]|| align="right" | 147 467 |- | align="right" | [[Файл:Ferrara-Stemma.png|40px]]|| [[Ферара]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Ферара (провинция)|Ферара]]|| align="right" | 131 669 |- | align="right" | || [[Салерно]]|| [[Кампания]]|| [[Салерно (провинция)|Салерно]]|| align="right" | 129 206 |- | align="right" | || [[Латина]]|| [[Лацио]]|| [[Латина (провинция)|Латина]]|| align="right" | 127 560 |- | align="right" | || [[Монца]]|| [[Ломбардия]]|| [[Монца и Брианца]]|| align="right" | 122 522 |- | align="right" | [[Файл:Sassari-Stemma.png|40px]]|| [[Сасари]]|| [[Сардиния]]|| [[Сасари (провинция)|Сасари]]|| align="right" | 122 506 |- | align="right" | || [[Джуляно ин Кампания]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" | 122 364 |- | align=right | || [[Бергамо]] || [[Ломбардия]] || [[Бергамо (провинция)|Бергамо]] || align=right | 119 993 |- | align="right" | || [[Тренто]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Тренто (провинция)|Тренто]]|| align="right" | 118 879 |- | align="right" | [[Файл:Pescara-Stemma.png|40px]]|| [[Пескара]]|| [[Абруцо]]|| [[Пескара (провинция)|Пескара]]|| align="right" | 118 766 |- \ | align="right" | || [[Форли]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Форли-Чезена]]|| align="right" | 117 407 |- | align="right" | || [[Сиракуза]]|| [[Сицилия]]|| [[Сиракуза (провинция)|Сиракуза]]|| align="right" | 117 053 |- | align="right" | || [[Виченца]]|| [[Венето]]|| [[Виченца (провинция)|Виченца]]|| align="right" | 111 113 |- | align=right | [[Файл:Terni-Stemma.png|40px]] || [[Терни]] || [[Умбрия]] || [[Терни (провинция)|Терни]] || align=right | 107 982 |- | align="right" | [[Файл:ITA Bolzano COA.svg|40px]]|| [[Болцано]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Болцано (провинция)|Болцано]]|| align="right" | 107 467 |- | ||| [[Пиаченца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Пиаченца (провинция)|Пиаченца]] || align="right" |102 731 |- | align="right" | || [[Новара]]|| [[Пиемонт]]|| [[Новара (провинция)|Ноавара]]|| align="right" | 102 225 |- | align="right" | || [[Анкона]]|| [[Марке]]|| [[Анкона (провинция)|Анкона]]|| align="right" | 99 273 |- | align=right | || [[Андрия]] || [[Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right |97 489 |- | align=right | || [[Удине]] || [[Фриули-Венеция Джулия]] || [[Удине (провинция)|Удине]] || align=right |98 156 |- | align=right | || [[Арецо]] || [[Тоскана]] || [[Арецо (провинция)|Арецо]] || align=right |97 373 |- | align=right | || [[Чезена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Форли-Чезена]] || align=right |96 520 |- | align="right" | || [[Лече]] || [[Апулия]] || [[Лече (провинция)|Лече]] || align="right" |95 037 |- | align="right" | || [[Пезаро]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |95 950 |- | align="right" | || [[Барлета]] || [[Апулия]] ||[[Барлета-Андрия-Трани]] || align="right" |92 787 |- | align=right | || [[Специя]] || [[Лигурия]] || [[Специя (провинция)|Специя]] || align=right | 92 441 |- | align=right | || [[Алесандрия]] || [[Пиемонт]] || [[Алесандрия (провинция)|Алесандрия]] || align=right | 91 089 |- | align="right" | || [[Пиза]]|| [[Тоскана]]|| [[Пиза (провинция)|Пиза]]|| align="right" |89 969 |- | align="right" | || [[Пистоя]] || [[Тоскана]] || [[Пистоя (провинция)|Пистоя]] || align="right" |89 729 |- | align="right" | || [[Лука]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |89 378 |- | align="right" | || [[Гуидония Монтечелио]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |87 875 |- | align="right" | || [[Катандзаро]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" |86 183 |- | align="right" | || [[Тревизо]]|| [[Венето]]|| [[Тревизо (провинция)|Тревизио]]|| align="right" |84 837 |- | align=right | || [[Комо (град)|Комо]] || [[Ломбардия]] || [[Комо (провинция)|Комо]] || align=right | 84 250 |- | align="right" | || [[Бриндизи]]|| [[Апулия]]|| [[Бриндизи (провинция)|Бриндизи]]|| align="right" |83 690 |- | align="right" | || [[Бусто Арсицио]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 83 045 |- | align="right" | || [[Торе дел Греко]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |81 655 |- | align="right" | || [[Гросето]] || [[Тоскана]] || [[Гросето (провинция)|Гросето]] || align="right" |81 643 |- | align="right" | || [[Марсала]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align="right" |80 661 |- | align=right | || [[Сесто Сан Джовани]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 80 203 |- | align="right" | || [[Фиумичино]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |79 995 |- | align="right" | || [[Варезе]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 79 350 |- | align="right" | || [[Поцуоли]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |77 090 |- | align=right | || [[Чинизело Балсамо]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 74 636 |- | align="right" | || [[Казория]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |74 115 |- | align="right" | || [[Асти (град)|Асти]] || [[Пиемонт]] || [[Асти (провинция)|Асти]] || align="right" | 74 065 |- | align="right" | || [[Казерта]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align="right" |72 813 |- | align="right" | || [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align="right" |72 579 |- | align="right" | || [[Джела]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" |72 491 |- | align="right" | || [[Карпи (Италия)|Карпи]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align="right" |71 730 |- | align="right" | || [[Априлия]] || [[Лацио]] || [[Латина (провинция)|Латина]] || align="right" |73 429 |- | align="right" | || [[Кремона]] || [[Ломбардия]] || [[Кремона (провинция)|Кремона]] || align="right" | 71 223 |- | align="right" | [[Файл:Pavia-Stemma.png|40px]] || [[Павия]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align="right" | 71 122 |- | align="right" | [[Файл:Altamura-Stemma.png|40px]] || [[Алтамура]] || [[Апулия|Пулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" |69 911 |- | align="right" | || [[Имола]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align="right" |69 855 |- | align="right" | || [[Л'Акуила]] || [[Абруцо]] || [[Л'Акуила (провинция)|Л'Акуила]] || align="right" |69 349 |- | align="right" | [[Файл:Quartu Sant’Elena-Stemma.svg|40px]] || [[Куарту Сант'Елена]] || [[Сардиния]] || [[Каляри (провинция)|Каляри]] || align="right" |68 640 |- | align="right" | || [[Ламеция Терме]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" |67 569 |- | align="right" | || [[Маса (Тоскана)|Маса]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |66 977 |- | align="right" | [[Файл:Viterbo-Stemma.png|40px]]|| [[Витербо]]|| [[Лацио]]|| [[Витербо (провинция)|Витербо]]|| align="right" |66 113 |- | align="right" | || [[Потенца]] || [[Базиликата]] || [[Потенца (провинция)|Потенца]] || align="right" |65 420 |- | align="right" | || [[Трапани]]|| [[Сицилия]]|| [[Трапани (провинция)|Трапани]]|| align="right" |65 378 |- | align="right" | || [[Козенца]]|| [[Калабрия]]|| [[Козенца (провинция)|Козенца]]|| align="right" |64 070 |- | align="right" | || [[Помеция]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |63 767 |- | align="right" | || [[Кастеламаре ди Стабия]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |63 694 |- | align="right" | [[Файл:Vigevano-Stemma.png|40px]] || [[Виджевано]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align="right" | 62 340 |- | align="right" | || [[Витория (Италия)|Витория]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align="right" |62 051 |- | align="right" | || [[Афрагола]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |61 861 |- | align="right" | || [[Виареджо]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |61 251 |- | align="right" | || [[Карара]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |60 833 |- | align="right" | [[Файл:Fano-Stemma.png|40px]] || [[Фано]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |60 136 |- | align="right" | || [[Кротоне]] || [[Калабрия]] || [[Кротоне (провинция)|Кротоне]] || align="right" |60 123 |- | align="right" | || [[Олбия]] || [[Сардиния]] || [[Сасари]] || align="right" |59 948 |- | align="right" | [[Файл:Caltanissetta-Stemma.png|40px]] || [[Калтанисета]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" |59 864 |- | align="right" | || [[Леняно]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 59 855 |- | align=right ||| [[Матера]] || [[Базиликата]] || [[Матера (провинция)|Матера]] || align="right" |59 794 |- | align="right" | || [[Фаенца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Равена (провинция)|Равена]] || align="right" |59 063 |- | align="right" | || [[Савона]] || [[Лигурия]] || [[Савона (провинция)|Савона]] || align="right" | 58 949 |- | align="right" | [[Файл:Molfetta-Stemma.svg|40px]] || [[Молфета]] || [[Пулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" |57 891 |- | align="right" | || [[Марано ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |57 700 |- | align="right" | || [[Беневенто]] || [[Кампания]] || [[Беневенто (провинция)|Беневенто]] || align="right" |57 500 |- | align="right" | || [[Чериньола]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" |57 223 |- | align="right" | || [[Монкалиери]]|| [[Пиемонт]]|| [[Торино (провинция)|Торино]]|| align="right" | 56 319 |- | align="right" | || [[Агридженто]] || [[Сицилия]] || [[Агридженто (провинция)|Агридженто]] || align="right" |55 872 |- | align="right" | || [[Фолиньо]] || [[Умбрия]] || [[Перуджа (провинция)|Перуджа]] || align="right" |55 831 |- | align="right" | || [[Кунео]] || [[Пиемонт]] || [[Кунео (провинция)|Кунео]] || align="right" | 55 822 |- | align="right" | || [[Тиволи]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |55 150 |- | align=right ||| [[Манфредония]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" |54 643 |- | align="right" | [[Файл:Siena-Stemma.png|40px]] || [[Сиена]] || [[Тоскана]] || [[Сиена (провинция)|Сиена]] || align="right" |54 123 |- | align=right | || [[Санремо]] || [[Лигурия]] || [[Империя (провинция)|Империя]] || align=right | 53 451 |- | align=right | || [[Битонто]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | |- | align=right | || [[Сан Северо]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align=right | |- | align="right" | || [[Модика]]|| [[Сицилия]]|| [[Рагуза (провинция)|Рагуза]]|| align="right" |53 370 |- | align="right" | || [[Багерия]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align="right" |53 025 |- | align="right" | || [[Авелино]] || [[Кампания]] || [[Авелино (провинция)|Авелино]] || align="right" |52 819 |- | align=right | || [[Портичи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align=right | || [[Еркулано]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |- | align="right" | [[Файл:Bisceglie-Stemma.png|40px]]|| [[Бишелие]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]]|| align="right" | |- | align="right" | || [[Трани]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]]|| align="right" | |- | align="right" | || [[Ачера]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Кава де' Тирени]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align="right" | |- | align="right" | || [[Аверса]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align="right" | |- | align="right" | [[Файл:Gallarate-Stemma.png|40px]]|| [[Галарате]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 52 787 |- | align="right" | [[Файл:Teramo-Stemma.png|40px]]|| [[Терамо]]|| [[Абруцо]]|| [[Терамо (провинция)|Терамо]]|| align="right" |52 476 |- | align="right" | [[Файл:Velletri-Stemma.png|40px]] || [[Велетри]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |52 312 |- | align=right | [[Файл:Civitavecchia-Stemma.png|40px]] || [[Чивитавекия]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right |52 069 |- | align="right" | || [[Порденоне]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Порденоне (провинция)|Порденоне]]|| align="right" |51 403 |- | align="right" | [[Файл:Rho-Stemma.png|40px]]|| [[Ро (Ломбардия)|Ро]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 50 742 |- | align="right" | || [[Ачиреале]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align="right" |50 627 |- | align=right | || [[Ровиго]] || [[Венето]] || [[Ровиго (провинция)|Ровиго]] || align=right |50 535 |- | align=right | || [[Мадзара дел Вало]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align=right |50 334 |- | align=right | || [[Батипаля]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Скафати]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align=right | |- | align=right | || [[Казалнуово ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | |} {{Градове в Европа}} [[Категория:Списъци на градове|Италия]] [[Категория:Градове в Италия| ]] bp62n2llw6den874wekckhjd9bxb0ce 11473485 11473479 2022-07-28T18:45:50Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki [[Файл:Colosseum-2003-07-09.jpg|мини|220px|1 – [[Рим]]]] [[Файл:MailaenderDom.jpg|мини|220px|2 – [[Милано]]]] [[Файл:Panorama serale.JPG|мини|220px|3 – [[Неапол]]]] [[Файл:Chiesa della Gran Madre a Torino.JPG|мини|220px|4 – [[Торино]]]] [[Файл:Palermo panorama.JPG|мини|220px|5 – [[Палермо]]]] [[Файл:Genova-DSCF8006.JPG|мини|220px|6 – [[Генуа]]]] [[Файл:Bologna Italy San Petronio from Asinelli.jpg|мини|220px|7 – [[Болоня]]]] [[Файл:Europa06 211.jpg|мини|220px|8 – [[Флоренция]]]] [[Файл:Bari02.jpg|мини|220px|9 – [[Бари]]]] [[Файл:Catania-vista01.jpg|мини|220px|10 – [[Катания (град)|Катания]]]] [[Файл:PIAZZA ERBE DA TORRE LAMBERTI.JPG|мини|220px|11 – [[Верона]]]] [[Файл:VeniceCanalGrandeMariaSalute.jpg|мини|220px|12 – [[Венеция]]]] [[Файл:Messina porto 3.jpg|мини|220px|13 – [[Месина]]]] [[Файл:Padova-channel.jpg|мини|220px|14 – [[Падуа]]]] [[Файл:View of Trieste from Colle di San Giusto.jpg|мини|220px|16 – [[Триест]]]] [[Файл:Brescia city skyline from the city castle.jpg|мини|220px|17 – [[Бреша]]]] [[Файл:Prato0003.jpg|мини|220px|18 – [[Прато]]]] [[Файл:Ponte Girevole Taranto.jpg|мини|220px|19 – [[Таранто]]]] [[Файл:P. Ducale visto dalla Ghirlandina.jpg|мини|220px|20 – [[Модена]]]] [[Файл:Reggio calabria.jpg|мини|220px|21 – [[Реджо ди Калабрия]]]] Това е списък на най-големите '''италиански градове'''. Данните са от 1 януари 2021 г. и включват всички градове с население над 50 000 души. {| class="wikitable sortable" !Герб|| Град || Регион || Провинция/ метр. град || Жители |- | align=right | [[Файл:Flag of Rome.svg|40px]] || [[Рим]] || [[Лацио]] || [[Метрополен град Столица Рим|Столица Рим]]|| align="right" | 2 770 226 |- | align=right | || [[Милано]] || [[Ломбардия]] || [[Метрополен град Милано|Милано]]|| align="right" | 1 374 582 |- | align=right | || [[Неапол]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | 922 094 |- | align=right | [[Файл:Stemma di Torino (CoA of Turin).svg|40px]]|| [[Торино]] || [[Пиемонт]] || [[Торино (провинция)|Торино]] || align=right | 858 205 |- | align=right | || [[Палермо]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align=right | 637 885 |- | align=right | || [[Генуа]] || [[Лигурия]] || [[Генуа (провинция)|Генуа]] || align=right | 556 410 |- | align=right | || [[Болоня]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align=right | 391 686 |- | align=right | [[Файл:FlorenceCoA.svg|40px]]|| [[Флоренция]] || [[Тоскана]] || [[Флоренция (провинция)|Флоренция]] || align=right | 368 419 |- | align=right | [[Файл:Bari-Stemma.png|40px]] || [[Бари]] || [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | 317 205 |- | align=right | || [[Катания (град)|Катания]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align=right | 300 356 |- | align="right" | || [[Верона]]|| [[Венето]]|| [[Верона (провинция)|Верона]]|| align="right" | 258 031 |- | align="right" | || [[Венеция]]|| [[Венето]]|| [[Венеция (провинция)|Венеция]]|| align="right" | 256 083 |- | align=right | || [[Месина (град Италия)|Месина]] || [[Сицилия]] || [[Месина (провинция)|Месина]] || align=right | 222 329 |- | align=right | || [[Падуа]] || [[Венето]] || [[Падуа (провинция)|Падуа]] || align=right | 209 730 |- | align="right" | || [[Прато]]|| [[Тоскана]]|| [[Прато (провинция)|Прато]]|| align="right" | 201 410 |- | align="right" | || [[Триест]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Триест (провинция)|Триест]]|| align="right" | 200 609 |- | align=right | || [[Бреша]] || [[Ломбардия]] || [[Бреша (провинция)|Бреша]] || align=right | 197 304 |- | align="right" | [[Файл:Coat of arms of Parma.svg|40px]]|| [[Парма]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Парма (провинция)|Парма]]|| align="right" | 195 998 |- | align="right" | || [[Таранто]]|| [[Пулия]]|| [[Таранто (провинция)|Таранто]]|| align="right" | 190 717 |- | align=right | || [[Модена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align=right | 186 414 |- | align="right" | [[Файл:Reggio Calabria Stemma.png|40px]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| [[Калабрия]]|| [[Реджо ди Калабрия]]|| align="right" | 173 026 |- | align="right" | || [[Реджо нел'Емилия]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Реджо Емилия]]|| align="right" | 170 601 |- | align="right" | || [[Перуджа]]|| [[Умбрия]]|| [[Перуджа (провинция)|Перуджа]]|| align="right" | 164 721 |- | align="right" | || [[Равена]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Равена (провинция)|Равена]]|| align="right" | 156 463 |- | align=right | || [[Ливорно]] || [[Тоскана]] || [[Ливорно (провинция)|Ливорно]] || align=right | 155 370 |- | align="right" | || [[Римини]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Римини (провинция)|Римини]]|| align="right" | 150 240 |- | align="right" | || [[Каляри]]|| [[Сардиния]]|| [[Каляри (провинция)|Каляри]]|| align="right" | 149 572 |- | align="right" | || [[Фоджа]]|| [[Пулия]]|| [[Фоджа (провинция)|Фоджа]]|| align="right" | 147 467 |- | align="right" | [[Файл:Ferrara-Stemma.png|40px]]|| [[Ферара]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Ферара (провинция)|Ферара]]|| align="right" | 131 669 |- | align="right" | || [[Салерно]]|| [[Кампания]]|| [[Салерно (провинция)|Салерно]]|| align="right" | 129 206 |- | align="right" | || [[Латина]]|| [[Лацио]]|| [[Латина (провинция)|Латина]]|| align="right" | 127 560 |- | align="right" | || [[Монца]]|| [[Ломбардия]]|| [[Монца и Брианца]]|| align="right" | 122 522 |- | align="right" | [[Файл:Sassari-Stemma.png|40px]]|| [[Сасари]]|| [[Сардиния]]|| [[Сасари (провинция)|Сасари]]|| align="right" | 122 506 |- | align="right" | || [[Джуляно ин Кампания]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" | 122 364 |- | align=right | || [[Бергамо]] || [[Ломбардия]] || [[Бергамо (провинция)|Бергамо]] || align=right | 119 993 |- | align="right" | || [[Тренто]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Тренто (провинция)|Тренто]]|| align="right" | 118 879 |- | align="right" | [[Файл:Pescara-Stemma.png|40px]]|| [[Пескара]]|| [[Абруцо]]|| [[Пескара (провинция)|Пескара]]|| align="right" | 118 766 |- \ | align="right" | || [[Форли]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Форли-Чезена]]|| align="right" | 117 407 |- | align="right" | || [[Сиракуза]]|| [[Сицилия]]|| [[Сиракуза (провинция)|Сиракуза]]|| align="right" | 117 053 |- | align="right" | || [[Виченца]]|| [[Венето]]|| [[Виченца (провинция)|Виченца]]|| align="right" | 111 113 |- | align=right | [[Файл:Terni-Stemma.png|40px]] || [[Терни]] || [[Умбрия]] || [[Терни (провинция)|Терни]] || align=right | 107 982 |- | align="right" | [[Файл:ITA Bolzano COA.svg|40px]]|| [[Болцано]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Болцано (провинция)|Болцано]]|| align="right" | 107 467 |- | ||| [[Пиаченца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Пиаченца (провинция)|Пиаченца]] || align="right" |102 731 |- | align="right" | || [[Новара]]|| [[Пиемонт]]|| [[Новара (провинция)|Ноавара]]|| align="right" | 102 225 |- | align="right" | || [[Анкона]]|| [[Марке]]|| [[Анкона (провинция)|Анкона]]|| align="right" | 99 273 |- | align=right | || [[Андрия]] || [[Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right |97 489 |- | align=right | || [[Удине]] || [[Фриули-Венеция Джулия]] || [[Удине (провинция)|Удине]] || align=right |98 156 |- | align=right | || [[Арецо]] || [[Тоскана]] || [[Арецо (провинция)|Арецо]] || align=right |97 373 |- | align=right | || [[Чезена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Форли-Чезена]] || align=right |96 520 |- | align="right" | || [[Лече]] || [[Апулия]] || [[Лече (провинция)|Лече]] || align="right" |95 037 |- | align="right" | || [[Пезаро]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |95 950 |- | align="right" | || [[Барлета]] || [[Апулия]] ||[[Барлета-Андрия-Трани]] || align="right" |92 787 |- | align=right | || [[Специя]] || [[Лигурия]] || [[Специя (провинция)|Специя]] || align=right | 92 441 |- | align=right | || [[Алесандрия]] || [[Пиемонт]] || [[Алесандрия (провинция)|Алесандрия]] || align=right | 91 089 |- | align="right" | || [[Пиза]]|| [[Тоскана]]|| [[Пиза (провинция)|Пиза]]|| align="right" |89 969 |- | align="right" | || [[Пистоя]] || [[Тоскана]] || [[Пистоя (провинция)|Пистоя]] || align="right" |89 729 |- | align="right" | || [[Лука]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |89 378 |- | align="right" | || [[Гуидония Монтечелио]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |87 875 |- | align="right" | || [[Катандзаро]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" |86 183 |- | align="right" | || [[Тревизо]]|| [[Венето]]|| [[Тревизо (провинция)|Тревизио]]|| align="right" |84 837 |- | align=right | || [[Комо (град)|Комо]] || [[Ломбардия]] || [[Комо (провинция)|Комо]] || align=right | 84 250 |- | align="right" | || [[Бриндизи]]|| [[Апулия]]|| [[Бриндизи (провинция)|Бриндизи]]|| align="right" |83 690 |- | align="right" | || [[Бусто Арсицио]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 83 045 |- | align="right" | || [[Торе дел Греко]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |81 655 |- | align="right" | || [[Гросето]] || [[Тоскана]] || [[Гросето (провинция)|Гросето]] || align="right" |81 643 |- | align="right" | || [[Марсала]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align="right" |80 661 |- | align=right | || [[Сесто Сан Джовани]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 80 203 |- | align="right" | || [[Фиумичино]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |79 995 |- | align="right" | || [[Варезе]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 79 350 |- | align="right" | || [[Поцуоли]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |77 090 |- | align=right | || [[Чинизело Балсамо]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 74 636 |- | align="right" | || [[Казория]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |74 115 |- | align="right" | || [[Асти (град)|Асти]] || [[Пиемонт]] || [[Асти (провинция)|Асти]] || align="right" | 74 065 |- | align="right" | || [[Казерта]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align="right" |72 813 |- | align="right" | || [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align="right" |72 579 |- | align="right" | || [[Джела]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" |72 491 |- | align="right" | || [[Карпи (Италия)|Карпи]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align="right" |71 730 |- | align="right" | || [[Априлия]] || [[Лацио]] || [[Латина (провинция)|Латина]] || align="right" |73 429 |- | align="right" | || [[Кремона]] || [[Ломбардия]] || [[Кремона (провинция)|Кремона]] || align="right" | 71 223 |- | align="right" | [[Файл:Pavia-Stemma.png|40px]] || [[Павия]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align="right" | 71 122 |- | align="right" | [[Файл:Altamura-Stemma.png|40px]] || [[Алтамура]] || [[Апулия|Пулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" |69 911 |- | align="right" | || [[Имола]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align="right" |69 855 |- | align="right" | || [[Л'Акуила]] || [[Абруцо]] || [[Л'Акуила (провинция)|Л'Акуила]] || align="right" |69 349 |- | align="right" | [[Файл:Quartu Sant’Elena-Stemma.svg|40px]] || [[Куарту Сант'Елена]] || [[Сардиния]] || [[Каляри (провинция)|Каляри]] || align="right" |68 640 |- | align="right" | || [[Ламеция Терме]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" |67 569 |- | align="right" | || [[Маса (Тоскана)|Маса]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |66 977 |- | align="right" | [[Файл:Viterbo-Stemma.png|40px]]|| [[Витербо]]|| [[Лацио]]|| [[Витербо (провинция)|Витербо]]|| align="right" |66 113 |- | align="right" | || [[Потенца]] || [[Базиликата]] || [[Потенца (провинция)|Потенца]] || align="right" |65 420 |- | align="right" | || [[Трапани]]|| [[Сицилия]]|| [[Трапани (провинция)|Трапани]]|| align="right" |65 378 |- | align="right" | || [[Козенца]]|| [[Калабрия]]|| [[Козенца (провинция)|Козенца]]|| align="right" |64 070 |- | align="right" | || [[Помеция]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |63 767 |- | align="right" | || [[Кастеламаре ди Стабия]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |63 694 |- | align="right" | [[Файл:Vigevano-Stemma.png|40px]] || [[Виджевано]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align="right" | 62 340 |- | align="right" | || [[Витория (Италия)|Витория]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align="right" |62 051 |- | align="right" | || [[Афрагола]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |61 861 |- | align="right" | || [[Виареджо]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |61 251 |- | align="right" | || [[Карара]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |60 833 |- | align="right" | [[Файл:Fano-Stemma.png|40px]] || [[Фано]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |60 136 |- | align="right" | || [[Кротоне]] || [[Калабрия]] || [[Кротоне (провинция)|Кротоне]] || align="right" |60 123 |- | align="right" | || [[Олбия]] || [[Сардиния]] || [[Сасари]] || align="right" |59 948 |- | align="right" | [[Файл:Caltanissetta-Stemma.png|40px]] || [[Калтанисета]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" |59 864 |- | align="right" | || [[Леняно]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 59 855 |- | align=right ||| [[Матера]] || [[Базиликата]] || [[Матера (провинция)|Матера]] || align="right" |59 794 |- | align="right" | || [[Фаенца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Равена (провинция)|Равена]] || align="right" |59 063 |- | align="right" | || [[Савона]] || [[Лигурия]] || [[Савона (провинция)|Савона]] || align="right" | 58 949 |- | align="right" | || [[Ачера]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |58 334 |- | align="right" | [[Файл:Molfetta-Stemma.svg|40px]] || [[Молфета]] || [[Пулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" |57 891 |- | align="right" | || [[Марано ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |57 700 |- | align="right" | || [[Беневенто]] || [[Кампания]] || [[Беневенто (провинция)|Беневенто]] || align="right" |57 500 |- | align="right" | || [[Чериньола]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" |57 223 |- | align="right" | || [[Монкалиери]]|| [[Пиемонт]]|| [[Торино (провинция)|Торино]]|| align="right" | 56 319 |- | align="right" | || [[Агридженто]] || [[Сицилия]] || [[Агридженто (провинция)|Агридженто]] || align="right" |55 872 |- | align="right" | || [[Фолиньо]] || [[Умбрия]] || [[Перуджа (провинция)|Перуджа]] || align="right" |55 831 |- | align="right" | || [[Кунео]] || [[Пиемонт]] || [[Кунео (провинция)|Кунео]] || align="right" | 55 822 |- | align="right" | || [[Тиволи]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |55 150 |- | align="right" | || [[Трани]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]]|| align="right" |54 848 |- | align=right ||| [[Манфредония]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" |54 643 |- | align="right" | [[Файл:Siena-Stemma.png|40px]] || [[Сиена]] || [[Тоскана]] || [[Сиена (провинция)|Сиена]] || align="right" |54 123 |- | align="right" | [[Файл:Bisceglie-Stemma.png|40px]]|| [[Бишелие]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]]|| align="right" |53 934 |- | align="right" | || [[Битонто]] || [[Апулия|Пулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" |53 457 |- | align=right | || [[Санремо]] || [[Лигурия]] || [[Империя (провинция)|Империя]] || align=right | 53 451 |- | align="right" | || [[Модика]]|| [[Сицилия]]|| [[Рагуза (провинция)|Рагуза]]|| align="right" |53 370 |- | align="right" | || [[Багерия]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align="right" |53 025 |- | align="right" | || [[Авелино]] || [[Кампания]] || [[Авелино (провинция)|Авелино]] || align="right" |52 819 |- | align="right" | [[Файл:Gallarate-Stemma.png|40px]]|| [[Галарате]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 52 787 |- | align="right" | || [[Портичи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |52 721 |- | align="right" | [[Файл:Teramo-Stemma.png|40px]]|| [[Терамо]]|| [[Абруцо]]|| [[Терамо (провинция)|Терамо]]|| align="right" |52 476 |- | align="right" | [[Файл:Velletri-Stemma.png|40px]] || [[Велетри]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |52 312 |- | align=right | [[Файл:Civitavecchia-Stemma.png|40px]] || [[Чивитавекия]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right |52 069 |- | align="right" | || [[Порденоне]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Порденоне (провинция)|Порденоне]]|| align="right" |51 403 |- | align="right" | || [[Кава де' Тирени]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align="right" |51 257 |- | align="right" | [[Файл:Rho-Stemma.png|40px]]|| [[Ро (Ломбардия)|Ро]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 50 742 |- | align="right" | || [[Аверса]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align="right" |50 640 |- | align="right" | || [[Ачиреале]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align="right" |50 627 |- | align="right" | || [[Еркулано]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |50 617 |- | align=right | || [[Ровиго]] || [[Венето]] || [[Ровиго (провинция)|Ровиго]] || align=right |50 535 |- | align=right | || [[Мадзара дел Вало]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align=right |50 334 |- | align="right" | || [[Сан Северо]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Фоджа (провинция)|Фоджа]]|| align="right" |50 284 |} {{Градове в Европа}} [[Категория:Списъци на градове|Италия]] [[Категория:Градове в Италия| ]] 8pnyzdboaf43gk6vs2549pm9xyei3uk 11473500 11473485 2022-07-28T19:12:01Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki [[Файл:Colosseum-2003-07-09.jpg|мини|220px|1 – [[Рим]]]] [[Файл:MailaenderDom.jpg|мини|220px|2 – [[Милано]]]] [[Файл:Panorama serale.JPG|мини|220px|3 – [[Неапол]]]] [[Файл:Chiesa della Gran Madre a Torino.JPG|мини|220px|4 – [[Торино]]]] [[Файл:Palermo panorama.JPG|мини|220px|5 – [[Палермо]]]] [[Файл:Genova-DSCF8006.JPG|мини|220px|6 – [[Генуа]]]] [[Файл:Bologna Italy San Petronio from Asinelli.jpg|мини|220px|7 – [[Болоня]]]] [[Файл:Europa06 211.jpg|мини|220px|8 – [[Флоренция]]]] [[Файл:Bari02.jpg|мини|220px|9 – [[Бари]]]] [[Файл:Catania-vista01.jpg|мини|220px|10 – [[Катания (град)|Катания]]]] [[Файл:PIAZZA ERBE DA TORRE LAMBERTI.JPG|мини|220px|11 – [[Верона]]]] [[Файл:VeniceCanalGrandeMariaSalute.jpg|мини|220px|12 – [[Венеция]]]] [[Файл:Messina porto 3.jpg|мини|220px|13 – [[Месина]]]] [[Файл:Padova-channel.jpg|мини|220px|14 – [[Падуа]]]] [[Файл:View of Trieste from Colle di San Giusto.jpg|мини|220px|16 – [[Триест]]]] [[Файл:Brescia city skyline from the city castle.jpg|мини|220px|17 – [[Бреша]]]] [[Файл:Prato0003.jpg|мини|220px|18 – [[Прато]]]] [[Файл:Ponte Girevole Taranto.jpg|мини|220px|19 – [[Таранто]]]] [[Файл:P. Ducale visto dalla Ghirlandina.jpg|мини|220px|20 – [[Модена]]]] [[Файл:Reggio calabria.jpg|мини|220px|21 – [[Реджо ди Калабрия]]]] Това е списък на най-големите '''италиански градове'''. Данните са от 1 януари 2021 г. и включват всички градове с население над 50 000 души. B bold са регионалните столици. {| class="wikitable sortable" !Герб|| Град || Регион || Провинция/ метр. град || Жители |- | align=right | [[Файл:Flag of Rome.svg|40px]] || '''[[Рим]]'''|| [[Лацио]] || [[Метрополен град Столица Рим|Столица Рим]]|| align="right" | 2 770 226 |- | align=right | || '''[[Милано]]'''|| [[Ломбардия]] || [[Метрополен град Милано|Милано]]|| align="right" | 1 374 582 |- | align=right | || '''[[Неапол]]'''|| [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | 922 094 |- | align=right | [[Файл:Stemma di Torino (CoA of Turin).svg|40px]]|| '''[[Торино]]'''|| [[Пиемонт]] || [[Торино (провинция)|Торино]] || align=right | 858 205 |- | align=right | || '''[[Палермо]]'''|| [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align=right | 637 885 |- | align=right | || '''[[Генуа]]'''|| [[Лигурия]] || [[Генуа (провинция)|Генуа]] || align=right | 556 410 |- | align=right | || '''[[Болоня]]'''|| [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align=right | 391 686 |- | align=right | [[Файл:FlorenceCoA.svg|40px]]|| '''[[Флоренция]]'''|| [[Тоскана]] || [[Флоренция (провинция)|Флоренция]] || align=right | 368 419 |- | align=right | [[Файл:Bari-Stemma.png|40px]] || '''[[Бари]]'''|| [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | 317 205 |- | align=right | || [[Катания (град)|Катания]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align=right | 300 356 |- | align="right" | || [[Верона]]|| [[Венето]]|| [[Верона (провинция)|Верона]]|| align="right" | 258 031 |- | align="right" | || '''[[Венеция]]'''|| [[Венето]]|| [[Венеция (провинция)|Венеция]]|| align="right" | 256 083 |- | align=right | || [[Месина (град Италия)|Месина]] || [[Сицилия]] || [[Месина (провинция)|Месина]] || align=right | 222 329 |- | align=right | || [[Падуа]] || [[Венето]] || [[Падуа (провинция)|Падуа]] || align=right | 209 730 |- | align="right" | || [[Прато]]|| [[Тоскана]]|| [[Прато (провинция)|Прато]]|| align="right" | 201 410 |- | align="right" | || '''[[Триест]]'''|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Триест (провинция)|Триест]]|| align="right" | 200 609 |- | align=right | || [[Бреша]] || [[Ломбардия]] || [[Бреша (провинция)|Бреша]] || align=right | 197 304 |- | align="right" | [[Файл:Coat of arms of Parma.svg|40px]]|| [[Парма]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Парма (провинция)|Парма]]|| align="right" | 195 998 |- | align="right" | || [[Таранто]]|| [[Пулия]]|| [[Таранто (провинция)|Таранто]]|| align="right" | 190 717 |- | align=right | || [[Модена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align=right | 186 414 |- | align="right" | [[Файл:Reggio Calabria Stemma.png|40px]]|| [[Реджо ди Калабрия|Реджо Калабрия]]|| [[Калабрия]]|| [[Реджо ди Калабрия|Реджо Калабрия]]|| align="right" | 173 026 |- | align="right" | || [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Реджо Емилия]]|| align="right" | 170 601 |- | align="right" | || '''[[Перуджа]]'''|| [[Умбрия]]|| [[Перуджа (провинция)|Перуджа]]|| align="right" | 164 721 |- | align="right" | || [[Равена]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Равена (провинция)|Равена]]|| align="right" | 156 463 |- | align=right | || [[Ливорно]] || [[Тоскана]] || [[Ливорно (провинция)|Ливорно]] || align=right | 155 370 |- | align="right" | || [[Римини]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Римини (провинция)|Римини]]|| align="right" | 150 240 |- | align="right" | || '''[[Каляри]]'''|| [[Сардиния]]|| [[Каляри (провинция)|Каляри]]|| align="right" | 149 572 |- | align="right" | || [[Фоджа]]|| [[Пулия]]|| [[Фоджа (провинция)|Фоджа]]|| align="right" | 147 467 |- | align="right" | [[Файл:Ferrara-Stemma.png|40px]]|| [[Ферара]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Ферара (провинция)|Ферара]]|| align="right" | 131 669 |- | align="right" | || [[Салерно]]|| [[Кампания]]|| [[Салерно (провинция)|Салерно]]|| align="right" | 129 206 |- | align="right" | || [[Латина]]|| [[Лацио]]|| [[Латина (провинция)|Латина]]|| align="right" | 127 560 |- | align="right" | || [[Монца]]|| [[Ломбардия]]|| [[Монца и Брианца]]|| align="right" | 122 522 |- | align="right" | [[Файл:Sassari-Stemma.png|40px]]|| [[Сасари]]|| [[Сардиния]]|| [[Сасари (провинция)|Сасари]]|| align="right" | 122 506 |- | align="right" | || [[Джуляно ин Кампания]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" | 122 364 |- | align=right | || [[Бергамо]] || [[Ломбардия]] || [[Бергамо (провинция)|Бергамо]] || align=right | 119 993 |- | align="right" | || '''[[Тренто]]'''|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Тренто (провинция)|Тренто]]|| align="right" | 118 879 |- | align="right" | [[Файл:Pescara-Stemma.png|40px]]|| [[Пескара]]|| [[Абруцо]]|| [[Пескара (провинция)|Пескара]]|| align="right" | 118 766 |- \ | align="right" | || [[Форли]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Форли-Чезена]]|| align="right" | 117 407 |- | align="right" | || [[Сиракуза]]|| [[Сицилия]]|| [[Сиракуза (провинция)|Сиракуза]]|| align="right" | 117 053 |- | align="right" | || [[Виченца]]|| [[Венето]]|| [[Виченца (провинция)|Виченца]]|| align="right" | 111 113 |- | align=right | [[Файл:Terni-Stemma.png|40px]] || [[Терни]] || [[Умбрия]] || [[Терни (провинция)|Терни]] || align=right | 107 982 |- | align="right" | [[Файл:ITA Bolzano COA.svg|40px]]|| [[Болцано]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Болцано (провинция)|Болцано]]|| align="right" | 107 467 |- | ||| [[Пиаченца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Пиаченца (провинция)|Пиаченца]] || align="right" |102 731 |- | align="right" | || [[Новара]]|| [[Пиемонт]]|| [[Новара (провинция)|Ноавара]]|| align="right" | 102 225 |- | align="right" | || '''[[Анкона]]'''|| [[Марке]]|| [[Анкона (провинция)|Анкона]]|| align="right" | 99 273 |- | align=right | || [[Андрия]] || [[Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right |97 489 |- | align=right | || [[Удине]] || [[Фриули-Венеция Джулия]] || [[Удине (провинция)|Удине]] || align=right |98 156 |- | align=right | || [[Арецо]] || [[Тоскана]] || [[Арецо (провинция)|Арецо]] || align=right |97 373 |- | align=right | || [[Чезена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Форли-Чезена]] || align=right |96 520 |- | align="right" | || [[Лече]] || [[Апулия]] || [[Лече (провинция)|Лече]] || align="right" |95 037 |- | align="right" | || [[Пезаро]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |95 950 |- | align="right" | || [[Барлета]] || [[Апулия]] ||[[Барлета-Андрия-Трани]] || align="right" |92 787 |- | align=right | || [[Специя|Ла Специя]] || [[Лигурия]] || Ла [[Специя (провинция)|Специя]] || align="right" | 92 441 |- | align=right | || [[Алесандрия]] || [[Пиемонт]] || [[Алесандрия (провинция)|Алесандрия]] || align=right | 91 089 |- | align="right" | || [[Пиза]]|| [[Тоскана]]|| [[Пиза (провинция)|Пиза]]|| align="right" |89 969 |- | align="right" | || [[Пистоя]] || [[Тоскана]] || [[Пистоя (провинция)|Пистоя]] || align="right" |89 729 |- | align="right" | || [[Лука]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |89 378 |- | align="right" | || [[Гуидония Монтечелио]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |87 875 |- | align="right" | || '''[[Катандзаро]]'''|| [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" |86 183 |- | align="right" | || [[Тревизо]]|| [[Венето]]|| [[Тревизо (провинция)|Тревизио]]|| align="right" |84 837 |- | align=right | || [[Комо (град)|Комо]] || [[Ломбардия]] || [[Комо (провинция)|Комо]] || align=right | 84 250 |- | align="right" | || [[Бриндизи]]|| [[Апулия]]|| [[Бриндизи (провинция)|Бриндизи]]|| align="right" |83 690 |- | align="right" | || [[Бусто Арсицио]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 83 045 |- | align="right" | || [[Торе дел Греко]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |81 655 |- | align="right" | || [[Гросето]] || [[Тоскана]] || [[Гросето (провинция)|Гросето]] || align="right" |81 643 |- | align="right" | || [[Марсала]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align="right" |80 661 |- | align=right | || [[Сесто Сан Джовани]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 80 203 |- | align="right" | || [[Фиумичино]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |79 995 |- | align="right" | || [[Варезе]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 79 350 |- | align="right" | || [[Поцуоли]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |77 090 |- | align=right | || [[Чинизело Балсамо]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 74 636 |- | align=right | || [[Кориляно-Росано|Кориляно Росано]] || [[Калабрия]] || [[Козенца (провинция)|Козенца]] || align=right | 74 129 |- | align="right" | || [[Казория]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |74 115 |- | align="right" | || [[Асти (град)|Асти]] || [[Пиемонт]] || [[Асти (провинция)|Асти]] || align="right" | 74 065 |- | align="right" | || [[Казерта]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align="right" |72 813 |- | align="right" | || [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align="right" |72 579 |- | align="right" | || [[Джела]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" |72 491 |- | align="right" | || [[Карпи (Италия)|Карпи]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align="right" |71 730 |- | align="right" | || [[Априлия]] || [[Лацио]] || [[Латина (провинция)|Латина]] || align="right" |73 429 |- | align="right" | || [[Кремона]] || [[Ломбардия]] || [[Кремона (провинция)|Кремона]] || align="right" | 71 223 |- | align="right" | [[Файл:Pavia-Stemma.png|40px]] || [[Павия]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align="right" | 71 122 |- | align="right" | [[Файл:Altamura-Stemma.png|40px]] || [[Алтамура]] || [[Апулия|Пулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" |69 911 |- | align="right" | || [[Имола]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align="right" |69 855 |- | align="right" | || '''[[Л'Акуила]]'''|| [[Абруцо]] || [[Л'Акуила (провинция)|Л'Акуила]] || align="right" |69 349 |- | align="right" | [[Файл:Quartu Sant’Elena-Stemma.svg|40px]] || [[Куарту Сант'Елена]] || [[Сардиния]] || [[Каляри (провинция)|Каляри]] || align="right" |68 640 |- | align="right" | || [[Ламеция Терме]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" |67 569 |- | align="right" | || [[Маса (Тоскана)|Маса]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |66 977 |- | align="right" | [[Файл:Viterbo-Stemma.png|40px]]|| [[Витербо]]|| [[Лацио]]|| [[Витербо (провинция)|Витербо]]|| align="right" |66 113 |- | align="right" | || [[Потенца]] || [[Базиликата]] || [[Потенца (провинция)|Потенца]] || align="right" |65 420 |- | align="right" | || [[Трапани]]|| [[Сицилия]]|| [[Трапани (провинция)|Трапани]]|| align="right" |65 378 |- | align="right" | || [[Козенца]]|| [[Калабрия]]|| [[Козенца (провинция)|Козенца]]|| align="right" |64 070 |- | align="right" | || [[Помеция]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |63 767 |- | align="right" | || [[Кастеламаре ди Стабия]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |63 694 |- | align="right" | [[Файл:Vigevano-Stemma.png|40px]] || [[Виджевано]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align="right" | 62 340 |- | align="right" | || [[Витория (Италия)|Витория]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align="right" |62 051 |- | align="right" | || [[Афрагола]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |61 861 |- | align="right" | || [[Виареджо]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |61 251 |- | align="right" | || [[Карара]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |60 833 |- | align="right" | [[Файл:Fano-Stemma.png|40px]] || [[Фано]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |60 136 |- | align="right" | || [[Кротоне]] || [[Калабрия]] || [[Кротоне (провинция)|Кротоне]] || align="right" |60 123 |- | align="right" | || [[Олбия]] || [[Сардиния]] || [[Сасари]] || align="right" |59 948 |- | align="right" | [[Файл:Caltanissetta-Stemma.png|40px]] || [[Калтанисета]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" |59 864 |- | align="right" | || [[Леняно]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 59 855 |- | align=right ||| [[Матера]] || [[Базиликата]] || [[Матера (провинция)|Матера]] || align="right" |59 794 |- | align="right" | || [[Фаенца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Равена (провинция)|Равена]] || align="right" |59 063 |- | align="right" | || [[Савона]] || [[Лигурия]] || [[Савона (провинция)|Савона]] || align="right" | 58 949 |- | align="right" | || [[Ачера]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |58 334 |- | align="right" | [[Файл:Molfetta-Stemma.svg|40px]] || [[Молфета]] || [[Пулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" |57 891 |- | align="right" | || [[Анцио]] || [[Лацио]] || |[[Метрополен град Столица Рим|Рим]] || align="right" |57 838 |- | align="right" | || [[Марано ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |57 700 |- | align="right" | || [[Беневенто]] || [[Кампания]] || [[Беневенто (провинция)|Беневенто]] || align="right" |57 500 |- | align="right" | || [[Чериньола]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" |57 223 |- | align="right" | || [[Монкалиери]]|| [[Пиемонт]]|| [[Торино (провинция)|Торино]]|| align="right" | 56 319 |- | align="right" | || [[Агридженто]] || [[Сицилия]] || [[Агридженто (провинция)|Агридженто]] || align="right" |55 872 |- | align="right" | || [[Фолиньо]] || [[Умбрия]] || [[Перуджа (провинция)|Перуджа]] || align="right" |55 831 |- | align="right" | || [[Кунео]] || [[Пиемонт]] || [[Кунео (провинция)|Кунео]] || align="right" | 55 822 |- | align="right" | || [[Тиволи]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |55 150 |- | align="right" | || [[Трани]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]]|| align="right" |54 848 |- | align=right ||| [[Манфредония]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" |54 643 |- | align="right" | [[Файл:Siena-Stemma.png|40px]] || [[Сиена]] || [[Тоскана]] || [[Сиена (провинция)|Сиена]] || align="right" |54 123 |- | align="right" | [[Файл:Bisceglie-Stemma.png|40px]]|| [[Бишелие]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]]|| align="right" |53 934 |- | align="right" | || [[Битонто]] || [[Апулия|Пулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" |53 457 |- | align=right | || [[Санремо]] || [[Лигурия]] || [[Империя (провинция)|Империя]] || align=right | 53 451 |- | align="right" | || [[Модика]]|| [[Сицилия]]|| [[Рагуза (провинция)|Рагуза]]|| align="right" |53 370 |- | align="right" | || [[Багерия]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align="right" |53 025 |- | align="right" | || [[Авелино]] || [[Кампания]] || [[Авелино (провинция)|Авелино]] || align="right" |52 819 |- | align="right" | [[Файл:Gallarate-Stemma.png|40px]]|| [[Галарате]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 52 787 |- | align="right" | || [[Портичи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |52 721 |- | align="right" | [[Файл:Teramo-Stemma.png|40px]]|| [[Терамо]]|| [[Абруцо]]|| [[Терамо (провинция)|Терамо]]|| align="right" |52 476 |- | align="right" | [[Файл:Velletri-Stemma.png|40px]] || [[Велетри]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |52 312 |- | align=right | [[Файл:Civitavecchia-Stemma.png|40px]] || [[Чивитавекия]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right |52 069 |- | align="right" | || [[Порденоне]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Порденоне (провинция)|Порденоне]]|| align="right" |51 403 |- | align="right" | || [[Кава де' Тирени]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align="right" |51 257 |- | align="right" | [[Файл:Rho-Stemma.png|40px]]|| [[Ро (Ломбардия)|Ро]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 50 742 |- | align="right" | || [[Аверса]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align="right" |50 640 |- | align="right" | || [[Ачиреале]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align="right" |50 627 |- | align="right" | || [[Еркулано]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |50 617 |- | align=right | || [[Ровиго]] || [[Венето]] || [[Ровиго (провинция)|Ровиго]] || align=right |50 535 |- | align=right | || [[Скандичи]] || [[Тоскана]] || [[Метрополен град Флоренция|Флоренция]] || align=right |50 460 |- | align=right | || [[Мадзара дел Вало]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align=right |50 334 |- | align="right" | || [[Сан Северо]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Фоджа (провинция)|Фоджа]]|| align="right" |50 284 |} {{Градове в Европа}} [[Категория:Списъци на градове|Италия]] [[Категория:Градове в Италия| ]] sc38zpychutskp45szdhxmmvm2gdh4y 11473503 11473500 2022-07-28T19:17:16Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki [[Файл:Colosseum-2003-07-09.jpg|мини|220px|1 – [[Рим]]]] [[Файл:MailaenderDom.jpg|мини|220px|2 – [[Милано]]]] [[Файл:Panorama serale.JPG|мини|220px|3 – [[Неапол]]]] [[Файл:Chiesa della Gran Madre a Torino.JPG|мини|220px|4 – [[Торино]]]] [[Файл:Palermo panorama.JPG|мини|220px|5 – [[Палермо]]]] [[Файл:Genova-DSCF8006.JPG|мини|220px|6 – [[Генуа]]]] [[Файл:Bologna Italy San Petronio from Asinelli.jpg|мини|220px|7 – [[Болоня]]]] [[Файл:Europa06 211.jpg|мини|220px|8 – [[Флоренция]]]] [[Файл:Bari02.jpg|мини|220px|9 – [[Бари]]]] [[Файл:Catania-vista01.jpg|мини|220px|10 – [[Катания (град)|Катания]]]] [[Файл:PIAZZA ERBE DA TORRE LAMBERTI.JPG|мини|220px|11 – [[Верона]]]] [[Файл:VeniceCanalGrandeMariaSalute.jpg|мини|220px|12 – [[Венеция]]]] [[Файл:Messina porto 3.jpg|мини|220px|13 – [[Месина]]]] [[Файл:Padova-channel.jpg|мини|220px|14 – [[Падуа]]]] [[Файл:View of Trieste from Colle di San Giusto.jpg|мини|220px|16 – [[Триест]]]] [[Файл:Brescia city skyline from the city castle.jpg|мини|220px|17 – [[Бреша]]]] [[Файл:Prato0003.jpg|мини|220px|18 – [[Прато]]]] [[Файл:Ponte Girevole Taranto.jpg|мини|220px|19 – [[Таранто]]]] [[Файл:P. Ducale visto dalla Ghirlandina.jpg|мини|220px|20 – [[Модена]]]] [[Файл:Reggio calabria.jpg|мини|220px|21 – [[Реджо ди Калабрия]]]] Това е списък на най-големите '''италиански градове'''. Данните са от 1 януари 2021 г. и включват всички градове с население над 50 000 души.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://demo.istat.it/popres/index.php?anno=2021&lingua=ita|заглавие=Popolazione Residente per età, sesso e stato civile al 1° gennaio 2021|достъп_дата=2022-7-28}}</ref> Почернени са регионалните столици. {| class="wikitable sortable" !Герб|| Град || Регион || Провинция/ метр. град || Жители |- | align=right | [[Файл:Flag of Rome.svg|40px]] || '''[[Рим]]'''|| [[Лацио]] || [[Метрополен град Столица Рим|Столица Рим]]|| align="right" | 2 770 226 |- | align=right | || '''[[Милано]]'''|| [[Ломбардия]] || [[Метрополен град Милано|Милано]]|| align="right" | 1 374 582 |- | align=right | || '''[[Неапол]]'''|| [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align=right | 922 094 |- | align=right | [[Файл:Stemma di Torino (CoA of Turin).svg|40px]]|| '''[[Торино]]'''|| [[Пиемонт]] || [[Торино (провинция)|Торино]] || align=right | 858 205 |- | align=right | || '''[[Палермо]]'''|| [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align=right | 637 885 |- | align=right | || '''[[Генуа]]'''|| [[Лигурия]] || [[Генуа (провинция)|Генуа]] || align=right | 556 410 |- | align=right | || '''[[Болоня]]'''|| [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align=right | 391 686 |- | align=right | [[Файл:FlorenceCoA.svg|40px]]|| '''[[Флоренция]]'''|| [[Тоскана]] || [[Флоренция (провинция)|Флоренция]] || align=right | 368 419 |- | align=right | [[Файл:Bari-Stemma.png|40px]] || '''[[Бари]]'''|| [[Апулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align=right | 317 205 |- | align=right | || [[Катания (град)|Катания]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align=right | 300 356 |- | align="right" | || [[Верона]]|| [[Венето]]|| [[Верона (провинция)|Верона]]|| align="right" | 258 031 |- | align="right" | || '''[[Венеция]]'''|| [[Венето]]|| [[Венеция (провинция)|Венеция]]|| align="right" | 256 083 |- | align=right | || [[Месина (град Италия)|Месина]] || [[Сицилия]] || [[Месина (провинция)|Месина]] || align=right | 222 329 |- | align=right | || [[Падуа]] || [[Венето]] || [[Падуа (провинция)|Падуа]] || align=right | 209 730 |- | align="right" | || [[Прато]]|| [[Тоскана]]|| [[Прато (провинция)|Прато]]|| align="right" | 201 410 |- | align="right" | || '''[[Триест]]'''|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Триест (провинция)|Триест]]|| align="right" | 200 609 |- | align=right | || [[Бреша]] || [[Ломбардия]] || [[Бреша (провинция)|Бреша]] || align=right | 197 304 |- | align="right" | [[Файл:Coat of arms of Parma.svg|40px]]|| [[Парма]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Парма (провинция)|Парма]]|| align="right" | 195 998 |- | align="right" | || [[Таранто]]|| [[Пулия]]|| [[Таранто (провинция)|Таранто]]|| align="right" | 190 717 |- | align=right | || [[Модена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align=right | 186 414 |- | align="right" | [[Файл:Reggio Calabria Stemma.png|40px]]|| [[Реджо ди Калабрия|Реджо Калабрия]]|| [[Калабрия]]|| [[Метрополен град Реджо Калабрия|Реджо Калабрия]]|| align="right" | 173 026 |- | align="right" | || [[Реджо нел'Емилия|Реджо Емилия]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Реджо Емилия]]|| align="right" | 170 601 |- | align="right" | || '''[[Перуджа]]'''|| [[Умбрия]]|| [[Перуджа (провинция)|Перуджа]]|| align="right" | 164 721 |- | align="right" | || [[Равена]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Равена (провинция)|Равена]]|| align="right" | 156 463 |- | align=right | || [[Ливорно]] || [[Тоскана]] || [[Ливорно (провинция)|Ливорно]] || align=right | 155 370 |- | align="right" | || [[Римини]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Римини (провинция)|Римини]]|| align="right" | 150 240 |- | align="right" | || '''[[Каляри]]'''|| [[Сардиния]]|| [[Каляри (провинция)|Каляри]]|| align="right" | 149 572 |- | align="right" | || [[Фоджа]]|| [[Пулия]]|| [[Фоджа (провинция)|Фоджа]]|| align="right" | 147 467 |- | align="right" | [[Файл:Ferrara-Stemma.png|40px]]|| [[Ферара]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Ферара (провинция)|Ферара]]|| align="right" | 131 669 |- | align="right" | || [[Салерно]]|| [[Кампания]]|| [[Салерно (провинция)|Салерно]]|| align="right" | 129 206 |- | align="right" | || [[Латина]]|| [[Лацио]]|| [[Латина (провинция)|Латина]]|| align="right" | 127 560 |- | align="right" | || [[Монца]]|| [[Ломбардия]]|| [[Монца и Брианца]]|| align="right" | 122 522 |- | align="right" | [[Файл:Sassari-Stemma.png|40px]]|| [[Сасари]]|| [[Сардиния]]|| [[Сасари (провинция)|Сасари]]|| align="right" | 122 506 |- | align="right" | || [[Джуляно ин Кампания]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" | 122 364 |- | align=right | || [[Бергамо]] || [[Ломбардия]] || [[Бергамо (провинция)|Бергамо]] || align=right | 119 993 |- | align="right" | || '''[[Тренто]]'''|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Тренто (провинция)|Тренто]]|| align="right" | 118 879 |- | align="right" | [[Файл:Pescara-Stemma.png|40px]]|| [[Пескара]]|| [[Абруцо]]|| [[Пескара (провинция)|Пескара]]|| align="right" | 118 766 |- \ | align="right" | || [[Форли]]|| [[Емилия-Романя]]|| [[Форли-Чезена]]|| align="right" | 117 407 |- | align="right" | || [[Сиракуза]]|| [[Сицилия]]|| [[Сиракуза (провинция)|Сиракуза]]|| align="right" | 117 053 |- | align="right" | || [[Виченца]]|| [[Венето]]|| [[Виченца (провинция)|Виченца]]|| align="right" | 111 113 |- | align=right | [[Файл:Terni-Stemma.png|40px]] || [[Терни]] || [[Умбрия]] || [[Терни (провинция)|Терни]] || align=right | 107 982 |- | align="right" | [[Файл:ITA Bolzano COA.svg|40px]]|| [[Болцано]]|| [[Трентино-Южен Тирол]]|| [[Болцано (провинция)|Болцано]]|| align="right" | 107 467 |- | ||| [[Пиаченца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Пиаченца (провинция)|Пиаченца]] || align="right" |102 731 |- | align="right" | || [[Новара]]|| [[Пиемонт]]|| [[Новара (провинция)|Ноавара]]|| align="right" | 102 225 |- | align="right" | || '''[[Анкона]]'''|| [[Марке]]|| [[Анкона (провинция)|Анкона]]|| align="right" | 99 273 |- | align=right | || [[Андрия]] || [[Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]] || align=right |97 489 |- | align=right | || [[Удине]] || [[Фриули-Венеция Джулия]] || [[Удине (провинция)|Удине]] || align=right |98 156 |- | align=right | || [[Арецо]] || [[Тоскана]] || [[Арецо (провинция)|Арецо]] || align=right |97 373 |- | align=right | || [[Чезена]] || [[Емилия-Романя]] || [[Форли-Чезена]] || align=right |96 520 |- | align="right" | || [[Лече]] || [[Апулия]] || [[Лече (провинция)|Лече]] || align="right" |95 037 |- | align="right" | || [[Пезаро]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |95 950 |- | align="right" | || [[Барлета]] || [[Апулия]] ||[[Барлета-Андрия-Трани]] || align="right" |92 787 |- | align=right | || [[Специя|Ла Специя]] || [[Лигурия]] || [[Специя (провинция)|Ла Специя]]|| align="right" | 92 441 |- | align=right | || [[Алесандрия]] || [[Пиемонт]] || [[Алесандрия (провинция)|Алесандрия]] || align=right | 91 089 |- | align="right" | || [[Пиза]]|| [[Тоскана]]|| [[Пиза (провинция)|Пиза]]|| align="right" |89 969 |- | align="right" | || [[Пистоя]] || [[Тоскана]] || [[Пистоя (провинция)|Пистоя]] || align="right" |89 729 |- | align="right" | || [[Лука]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |89 378 |- | align="right" | || [[Гуидония Монтечелио]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |87 875 |- | align="right" | || '''[[Катандзаро]]'''|| [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" |86 183 |- | align="right" | || [[Тревизо]]|| [[Венето]]|| [[Тревизо (провинция)|Тревизио]]|| align="right" |84 837 |- | align=right | || [[Комо (град)|Комо]] || [[Ломбардия]] || [[Комо (провинция)|Комо]] || align=right | 84 250 |- | align="right" | || [[Бриндизи]]|| [[Апулия]]|| [[Бриндизи (провинция)|Бриндизи]]|| align="right" |83 690 |- | align="right" | || [[Бусто Арсицио]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 83 045 |- | align="right" | || [[Торе дел Греко]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |81 655 |- | align="right" | || [[Гросето]] || [[Тоскана]] || [[Гросето (провинция)|Гросето]] || align="right" |81 643 |- | align="right" | || [[Марсала]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align="right" |80 661 |- | align=right | || [[Сесто Сан Джовани]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 80 203 |- | align="right" | || [[Фиумичино]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |79 995 |- | align="right" | || [[Варезе]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 79 350 |- | align="right" | || [[Поцуоли]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |77 090 |- | align=right | || [[Чинизело Балсамо]] || [[Ломбардия]] || [[Милано (провинция)|Милано]] || align=right | 74 636 |- | align=right | || [[Кориляно-Росано|Кориляно Росано]] || [[Калабрия]] || [[Козенца (провинция)|Козенца]] || align=right | 74 129 |- | align="right" | || [[Казория]]|| [[Кампания]]|| [[Неапол (провинция)|Неапол]]|| align="right" |74 115 |- | align="right" | || [[Асти (град)|Асти]] || [[Пиемонт]] || [[Асти (провинция)|Асти]] || align="right" | 74 065 |- | align="right" | || [[Казерта]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align="right" |72 813 |- | align="right" | || [[Рагуза (Италия)|Рагуза]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align="right" |72 579 |- | align="right" | || [[Джела]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" |72 491 |- | align="right" | || [[Карпи (Италия)|Карпи]] || [[Емилия-Романя]] || [[Модена (провинция)|Модена]] || align="right" |71 730 |- | align="right" | || [[Априлия]] || [[Лацио]] || [[Латина (провинция)|Латина]] || align="right" |73 429 |- | align="right" | || [[Кремона]] || [[Ломбардия]] || [[Кремона (провинция)|Кремона]] || align="right" | 71 223 |- | align="right" | [[Файл:Pavia-Stemma.png|40px]] || [[Павия]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align="right" | 71 122 |- | align="right" | [[Файл:Altamura-Stemma.png|40px]] || [[Алтамура]] || [[Апулия|Пулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" |69 911 |- | align="right" | || [[Имола]] || [[Емилия-Романя]] || [[Болоня (провинция)|Болоня]] || align="right" |69 855 |- | align="right" | || '''[[Л'Акуила]]'''|| [[Абруцо]] || [[Л'Акуила (провинция)|Л'Акуила]] || align="right" |69 349 |- | align="right" | [[Файл:Quartu Sant’Elena-Stemma.svg|40px]] || [[Куарту Сант'Елена]] || [[Сардиния]] || [[Каляри (провинция)|Каляри]] || align="right" |68 640 |- | align="right" | || [[Ламеция Терме]] || [[Калабрия]] || [[Катандзаро (провинция)|Катандзаро]] || align="right" |67 569 |- | align="right" | || [[Маса (Тоскана)|Маса]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |66 977 |- | align="right" | [[Файл:Viterbo-Stemma.png|40px]]|| [[Витербо]]|| [[Лацио]]|| [[Витербо (провинция)|Витербо]]|| align="right" |66 113 |- | align="right" | || [[Потенца]] || [[Базиликата]] || [[Потенца (провинция)|Потенца]] || align="right" |65 420 |- | align="right" | || [[Трапани]]|| [[Сицилия]]|| [[Трапани (провинция)|Трапани]]|| align="right" |65 378 |- | align="right" | || [[Козенца]]|| [[Калабрия]]|| [[Козенца (провинция)|Козенца]]|| align="right" |64 070 |- | align="right" | || [[Помеция]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |63 767 |- | align="right" | || [[Кастеламаре ди Стабия]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |63 694 |- | align="right" | [[Файл:Vigevano-Stemma.png|40px]] || [[Виджевано]] || [[Ломбардия]] || [[Павия (провинция)|Павия]] || align="right" | 62 340 |- | align="right" | || [[Витория (Италия)|Витория]] || [[Сицилия]] || [[Рагуза (провинция)|Рагуза]] || align="right" |62 051 |- | align="right" | || [[Афрагола]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |61 861 |- | align="right" | || [[Виареджо]]|| [[Тоскана]]|| [[Лука (провинция)|Лука]]|| align="right" |61 251 |- | align="right" | || [[Карара]] || [[Тоскана]] || [[Маса и Карара]] || align="right" |60 833 |- | align="right" | [[Файл:Fano-Stemma.png|40px]] || [[Фано]] || [[Марке]] || [[Пезаро и Урбино]] || align="right" |60 136 |- | align="right" | || [[Кротоне]] || [[Калабрия]] || [[Кротоне (провинция)|Кротоне]] || align="right" |60 123 |- | align="right" | || [[Олбия]] || [[Сардиния]] || [[Сасари]] || align="right" |59 948 |- | align="right" | [[Файл:Caltanissetta-Stemma.png|40px]] || [[Калтанисета]] || [[Сицилия]] || [[Калтанисета (провинция)|Калтанисета]] || align="right" |59 864 |- | align="right" | || [[Леняно]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 59 855 |- | align=right ||| [[Матера]] || [[Базиликата]] || [[Матера (провинция)|Матера]] || align="right" |59 794 |- | align="right" | || [[Фаенца]] || [[Емилия-Романя]] || [[Равена (провинция)|Равена]] || align="right" |59 063 |- | align="right" | || [[Савона]] || [[Лигурия]] || [[Савона (провинция)|Савона]] || align="right" | 58 949 |- | align="right" | || [[Ачера]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |58 334 |- | align="right" | [[Файл:Molfetta-Stemma.svg|40px]] || [[Молфета]] || [[Пулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" |57 891 |- | align="right" | || [[Анцио]] || [[Лацио]] || |[[Метрополен град Столица Рим|Рим]] || align="right" |57 838 |- | align="right" | || [[Марано ди Наполи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |57 700 |- | align="right" | || [[Беневенто]] || [[Кампания]] || [[Беневенто (провинция)|Беневенто]] || align="right" |57 500 |- | align="right" | || [[Чериньола]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" |57 223 |- | align="right" | || [[Монкалиери]]|| [[Пиемонт]]|| [[Торино (провинция)|Торино]]|| align="right" | 56 319 |- | align="right" | || [[Агридженто]] || [[Сицилия]] || [[Агридженто (провинция)|Агридженто]] || align="right" |55 872 |- | align="right" | || [[Фолиньо]] || [[Умбрия]] || [[Перуджа (провинция)|Перуджа]] || align="right" |55 831 |- | align="right" | || [[Кунео]] || [[Пиемонт]] || [[Кунео (провинция)|Кунео]] || align="right" | 55 822 |- | align="right" | || [[Тиволи]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |55 150 |- | align="right" | || [[Трани]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]]|| align="right" |54 848 |- | align=right ||| [[Манфредония]] || [[Апулия]] || [[Фоджа (провинция)|Фоджа]] || align="right" |54 643 |- | align="right" | [[Файл:Siena-Stemma.png|40px]] || [[Сиена]] || [[Тоскана]] || [[Сиена (провинция)|Сиена]] || align="right" |54 123 |- | align="right" | [[Файл:Bisceglie-Stemma.png|40px]]|| [[Бишелие]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Барлета-Андрия-Трани]]|| align="right" |53 934 |- | align="right" | || [[Битонто]] || [[Апулия|Пулия]] || [[Бари (провинция)|Бари]] || align="right" |53 457 |- | align=right | || [[Санремо]] || [[Лигурия]] || [[Империя (провинция)|Империя]] || align=right | 53 451 |- | align="right" | || [[Модика]]|| [[Сицилия]]|| [[Рагуза (провинция)|Рагуза]]|| align="right" |53 370 |- | align="right" | || [[Багерия]] || [[Сицилия]] || [[Палермо (провинция)|Палермо]] || align="right" |53 025 |- | align="right" | || [[Авелино]] || [[Кампания]] || [[Авелино (провинция)|Авелино]] || align="right" |52 819 |- | align="right" | [[Файл:Gallarate-Stemma.png|40px]]|| [[Галарате]]|| [[Ломбардия]]|| [[Варезе (провинция)|Варезе]]|| align="right" | 52 787 |- | align="right" | || [[Портичи]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |52 721 |- | align="right" | [[Файл:Teramo-Stemma.png|40px]]|| [[Терамо]]|| [[Абруцо]]|| [[Терамо (провинция)|Терамо]]|| align="right" |52 476 |- | align="right" | [[Файл:Velletri-Stemma.png|40px]] || [[Велетри]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align="right" |52 312 |- | align=right | [[Файл:Civitavecchia-Stemma.png|40px]] || [[Чивитавекия]] || [[Лацио]] || [[Рим (провинция)|Рим]] || align=right |52 069 |- | align="right" | || [[Порденоне]]|| [[Фриули-Венеция Джулия]]|| [[Порденоне (провинция)|Порденоне]]|| align="right" |51 403 |- | align="right" | || [[Кава де' Тирени]] || [[Кампания]] || [[Салерно (провинция)|Салерно]] || align="right" |51 257 |- | align="right" | [[Файл:Rho-Stemma.png|40px]]|| [[Ро (Ломбардия)|Ро]]|| [[Ломбардия]]|| [[Милано (провинция)|Милано]]|| align="right" | 50 742 |- | align="right" | || [[Аверса]] || [[Кампания]] || [[Казерта (провинция)|Казерта]] || align="right" |50 640 |- | align="right" | || [[Ачиреале]] || [[Сицилия]] || [[Катания (провинция)|Катания]] || align="right" |50 627 |- | align="right" | || [[Еркулано]] || [[Кампания]] || [[Неапол (провинция)|Неапол]] || align="right" |50 617 |- | align=right | || [[Ровиго]] || [[Венето]] || [[Ровиго (провинция)|Ровиго]] || align=right |50 535 |- | align=right | || [[Скандичи]] || [[Тоскана]] || [[Метрополен град Флоренция|Флоренция]] || align=right |50 460 |- | align=right | || [[Мадзара дел Вало]] || [[Сицилия]] || [[Трапани (провинция)|Трапани]] || align=right |50 334 |- | align="right" | || [[Сан Северо]]|| [[Апулия|Пулия]]|| [[Фоджа (провинция)|Фоджа]]|| align="right" |50 284 |} == Бележки == <references /> {{Градове в Европа}} [[Категория:Списъци на градове|Италия]] [[Категория:Градове в Италия| ]] m4jfx0bjpb4b5u9f6qzei1pqn0aylea 0 153654 11473832 10917847 2022-07-29T07:52:08Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Тобиас Асер | име-оригинал = Tobias Asser | категория = политик | портрет = TMCasser.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Амстердам]], [[Нидерландия]] | починал-място = [[Хага]], Нидерландия | националност = {{Нидерландия}} | брак = Йохана Ернестина Асер | деца = | подпис = | сайт = | бележки = | вложки = {{Личност/Юрист | област = | школа = | образование = [[Лайденски университет]]<br>[[Амстердамски университет]] | учил-при = | работил-в = Амстердамски университет | студенти = | публикации = | известен-с = | пост = | членства = | повлиян = | повлиял = }} {{Личност/Политик | категория = юрист | партия = | убеждения = | институция1 = | постове1 = | известен-с = | отличия = {{нобел}} [[Нобелова награда за мир]] (1911)}} }} {{нобел}} '''Тобиас Михаел Карел Асер''' ({{lang|nl|Tobias Michael Carel Asser}}) е [[Нидерландия|нидерландски]] [[учен]], [[юрист]], [[политик]] и [[дипломат]] от [[евреи|еврейски]] произход. Съосновател през [[1873]] г. на [[Институт по международно право|Института по международно право]] и на [[Постоянен арбитражен съд|Постоянния арбитражен съд]] (предшественик на [[Международен съд|международния съд]]) в [[Хага]], организатор и председател на конференции по [[международно право]] в Хага (1893, 1894, 1900, 1904). Удостоен е, заедно с [[Алфред Херман Фрид]], с [[Нобелова награда за мир]] за [[1911]] г. == Произход и образование (1838 – 1862) == Роден е на [[28 април]] [[1838]] година в [[Амстердам]], Нидерландия, единствен син от трите деца в семейството на Карл Даниел Асер и Розета-Анри Годфроа-Асер.<ref name=":0">Лауреаты Нобелевской премии: Энциклопедия: Пер. с англ.– М.: Прогресс, 1992.</ref> Родителите му са със стар еврейски произход. Баща му и дядо му по бащина линия са юристи, а чичо му е министър на правосъдието. Като студент Асер дава големи надежди. Явява се на много конкурси, като през 1857 побеждава представяйки разработка за ''стойността'' като икономическо понятие. Асер решава да последва семейната традиция и записва [[право]] в [[Амстердамски университет|Амстердамския университет]]. След като през 1860 г. става доктор по право е поканен в Международната комисия по свободата на плаването по [[Рейн]], благодарение на което придобива първия си опит в международното право. == Следващи години (1862 – 1913) == === Преподавателска и научна дейност === След кратка частна практика през 1862 г. Асер заема длъжността професор по международно и [[търговско право]] в Амстердамския университет. Многобройните произведения на 24-годишния професор скоро му донасят широка известност в юридическите кръгове. Заедно с други двама юриста, Гюстав Ролен-Жакмен и Джон Уестлейк, през 1869 г. Асер основава „Списание за международно право и сравнително законодателство“. Като едно от първите подобни издания, списанието бързо си спечелва популярност благодарение на високото равнище на статиите, много от които са написани от Асер. След четири години Асер и Ролен-Жакмен, заедно с други видни юристи, основават Институт за международно право в [[Гент]] ([[Белгия]]). В продължение на няколко години институтът разработва международни [[закон]]и за [[Граждански права|гражданските права]], предаването на престъпниците и някои други. Набелязани са основите на международното съдопроизводство, обсъждат се въпросите за водене на [[военни действия]], по-специално – въпросът за неутралните зони по време на [[война]]. === Дипломатическа дейност === Продължавайки преподавателската и научната си дейност, от 1875 г. Асер е съветник на министъра на външните работи. Това е първият му държавен пост. Владеещ [[Немски език|немски]], [[Френски език|френски]] и [[английски език]], той допринася много при воденето на преговори, участва при подготовката на почти всички [[Международен договор|международни договори]], подписани от нидерландското правителство през следващите тридесет и осем години. Една от най-успешните му мисии е по време на международната конференция през 1888 г. в [[Константинопол]] (днес [[Истанбул]]), където се обсъжда [[неутралитет]]а на [[Суецки канал|Суецкия канал]]. В хода на преговорите Асер убеждава делегатите да включат в състава на комисията за Суецкия канал представители на [[Испания]] и [[Нидерландия]], подготвяйки по такъв начин участието в администрацията на малките европейски държави. През октомври Конвенцията за Суецкия канал е подписана, в нея се казва, че [[фарватер]]ът на канала ''„трябва да бъде свободен постоянно, открит и във военно, и в мирно време“'' за съдовете от всички страни. Асер напуска Амстердамския университет през 1893 г., когато е поканен в Държавния съвет, централния административен орган на Нидерландия. Не е малка заслугата му за организирането на четирите конференции по международно право в [[Хага]] (1893, 1894, 1900 и 1904 г.), чийто председател е. По време на първите две конференции делегатите разработват единна международна процедура за гражданските процеси. По време на другите две е приет международният кодекс за [[Семейно право|семейното право]], където се разглеждат въпроси, свързани с [[брак]]а, [[развод]]а и грижата за [[Непълнолетие|непълнолетните]]. Като ръководител на нидерландската делегация по време на Хагските конференции през 1899 и 1907 г. Асер издига принципа за задължителен [[арбитраж]] като алтернатива на [[Въоръжени конфликти|въоръжения конфликт]]. По време на първата конференция той подкрепя плана за организиране на Международен арбитражен съд в Хага, чийто член става през 1900 г. След две години съдът приема за изслушване първото дело – спора между [[САЩ]] и [[Мексико]] за религиозния фонд. Фондът е организиран от мексикански [[католици]] през [[18 век|ХVІІІ век]] за подкрепа на католическата църква в [[Калифорния]], която е част от [[Испанската империя]]. След загубата на Калифорния по време на [[Мексикано-Американската война|Мексикано-американската война]] Мексико отказва да плаща на местното католическо духовенство. Асер и другите хагски арбитри вземат решение в полза на калифорнийските църкви. При друг важен процес се разглежда спорът между САЩ и [[Русия]] за риболовното право в [[Берингов пролив|Беринговия пролив]]. През 1904 г. Асер заема поста на държавен министър. == Смърт (1913) == Умира на [[29 юли]] [[1913]] г. в Хага, скоро след като е избран за почетен президент на Института за международно право.<ref name=":0" /> == Семейство == През 1867 г. Асер се жени за братовчедка си Йохана Ернестина Асер, от която има трима синове и една дъщеря. == Признание == Заслугите на Асер са оценени високо в научния свят. Присъдени са му почетни степени на университетите в [[Кеймбридж]], [[Единбург]], [[Берлин]] и [[Болоня]]. Той е автор на много образцови произведения по международно право и нидерландско търговско право. == Избрани трудове == * ''Das internationale Privatrecht.'' Weidmann, Berlin 1880 * ''La Convention de la Haye du 14 novembre 1896.'' Bohn, Harlem 1901 * ''Legal Aspects of Regulatory Treatment of Banks in Distress.'' Renouf Pub, 2001, ISBN 1-55775-972-3 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.asser.nl/index.htm Тобиас Михаел Карел Асер Институт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070307130340/http://www.asser.nl/index.htm |date=2007-03-07 }} * {{икона|en}} [http://nobelprize.org/nobel_prizes/peace/laureates/1911/ Нобелова награда за мир 1911 на Тобиас Асер] * {{икона|nl}} [http://www.inghist.nl/Onderzoek/Projecten/BWN/lemmata/bwn2/asser ''Asser, Tobias Michel Karel (1838 – 1913)''] – в ''Biografisch Woordenboek van Nederland'' * {{икона|en}} [https://www.nobelprize.org/prizes/peace/1911/asser/biographical/ Биография на Тобиас Асер в сайта на Нобеловите награди] * {{икона|ru}} [http://n-t.ru/nl/mr/asser.htm Биография на Тобиас Асер] {{Нобел мир}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Асер, Тобиас}} [[Категория:Нидерландски политици]] [[Категория:Нидерландски дипломати]] [[Категория:Нидерландски юристи]] [[Категория:Носители на Нобелова награда за мир]] [[Категория:Евреи]] [[Категория:Родени в Амстердам]] [[Категория:Починали в Хага]] 1iutwh747bvaf4s7ezj3l261zq2h0xl 0 153670 11473704 11472293 2022-07-29T03:32:49Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове wikitext text/x-wiki {{друго значение|гостиварското село|тетовското|Беловище (община Йегуновце)}} {{Селище инфо|Северна Македония | име = Беловище | име-местно = Беловиште | вид = село | изглед = Belovište GV.JPG | изглед-описание = Панорама на Беловище | регион = Положки | община = [[Гостивар (община)|Гостивар]] | област = [[Полог|Горни Полог]] | площ = | височина = 824 | население = 2267 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = | мпс-код = GV }} '''Беловище''' или '''Беловища''' или '''Големо Турчане''' (изписване до 1945 '''Бѣловище'''/'''Бѣловища''', {{lang|mk|Беловиште}}; {{lang|sq|Bellovishti}}, ''Беловищи'') е [[село]] в [[Северна Македония]], в община [[Гостивар (община)|Гостивар]]. == География == Селото е разположено в областта Горни [[Полог]] на един километър източно от град [[Гостивар]] в югозападното подножие на [[Сува гора]]. [[File:Манастир "Свети Атанасиј" во село Беловиште Гостиварско.jpg|thumb|250п|Манастирската църква „Свети Атанасий“]] == История == Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначален патроним на -''ишти'' *''Бѣловишти'' от фамилното име ''Белов'', което идва от личното ''Бело'', като съответства на сръбското селищно име [[Беловичи]], чешкото [[Беловице]], полското [[Биеловице]].<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 179 – 180.</ref> В началото на XIX век Големо Турчане е смесено село в Гостиварска нахия на [[Тетово|Тетовска]] кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. В 1866 година е построена главната селска църква „[[Свети Никола (Беловище)|Свети Никола]]“.<ref name="Guide">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://uchebana5.ru/cont/2466939-p2.html | заглавие= Guide for investments |достъп_дата =27 януари 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Municipality of Gostivar |цитат= |език= }}</ref> [[Андрей Стоянов (учител)|Андрей Стоянов]], учителствал в [[Тетово]] от 1886 до 1894 година, пише за селото: {{цитат|С. Долнйо или Голѣмо Турчани – има 1 църква – св. Никола. Въ селскитѣ лозя има развалини на два стари монастири св. Атанасъ и св. Спасъ, при които селянитѣ колятъ курбанъ на лѣтни св. Атанасъ и на Спасовдень.<ref>Цитирано по: {{cite book |title= Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии |last=Селищев |first=Афанасий |authorlink= Афанасий Селишчев |year=1929 |publisher= Издание Македонского Научного Института |location= София |isbn= |pages=65 |url= |accessdate=}}</ref>}} Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Големо Турчане има 385 жители [[българи]] [[Християнство|християни]] и 165 [[албанци|арнаути]] [[мюсюлмани|мохамедани]].<ref>{{МЕС|214}}</ref> Всички християнски жители на Турчани са под върховенството на [[Вселенска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в Турчане има 55 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> Според секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в селото (Tourtchani) има 440 българи патриаршисти [[сърбомани]] и в селото работи сръбско училище с един учител и 42 ученици.<ref>{{Бранков|124-125}}</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Турчани (Големо или [[Мало Турчане|Мало]]) е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|884}}</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото попада в [[Сърбия]]. Според [[Афанасий Селишчев]] в 1929 година ''Велико Турчани'' е център на община в Горноположкия срез и има 107 къщи с 588 жители българи и албанци.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 25.</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 2267 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-13 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2 | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци (нация)|македонци]] | 832 |- | [[албанци]] | 1418 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 5 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 0 |- | [[бошняци]] | 1 |- | други | 11 |- |} == Галерия == [[File:Беловиште Гостиварско.jpg|thumb|250px|Изглед към селото от главния път]] [[File:Црквата "Свети Николај" во село Беловиште Гостиварско Македонија.jpg|thumb|250px|Главната селска църква „Свети Никола"]] [[File:Апсидата на црквата „Свети Никола".jpg|thumb|250px|Апсидата на църквата „Свети Никола"]] [[File:Камбанарија на црквата „Свети Никола" во село Беловиште.jpg|thumb|250px|Камбанарията на църквата „Свети Никола"]] [[File:Фреска над влезната врата на црквата Свети Никола во Беловиште.jpg|thumb|250px|Фреска над влезната врата на църквата „Свети Никола"]] [[File:Црква „Вознесение Христово".jpg|thumb|240px|Църквата „Възнесение Христово" - „Свети Спас"]] [[File:Црква „Свети Спас" во Беловиште Гостиварско.jpg|thumb|240px|Общ изглед на църквата „Свети Спас"]] [[File:Апсидата на црквата „Свети Спас" во село Беловиште Гостиварско Македонија.jpg|thumb|240px|Изглед към апсидата на църквата „Свети Спас"]] == Личности == ; Родени в Беловище * {{флагче|България}} Страше Боев Груев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, бозаджия, IV отделение, 1 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен<ref>{{МОО|188}}</ref> == Бележки == <references /> {{Община Гостивар}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Гостивар]] pr6ab077hltvl4da1e8t10bngvcxy9f 0 157819 11473940 11472260 2022-07-29T10:00:16Z Carbonaro. 221440 /* История */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Северна Македония | име = Горно Сълне | име-местно = Горно Соње | вид = село | изглед = Del od selska kukja, selo Gorno Sonje, skopsko.jpg | изглед-описание = Стара къща | гео-ширина = 41.9481 | гео-дължина = 21.3847 | регион = Скопски | община = [[Сопище (община)|Сопище]] | област = [[Кършияка (област)|Кършияка]] | площ = | височина = 628 | население = 219 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Горно Сълне''' ({{lang|mk|Горно Соње, Горно Солње, Горно Слње}}) е [[село]] в община [[Сопище (община)|Сопище]], [[Северна Македония]]. == География == Разположено е в областта [[Кършияка (област)|Кършияка]] в южното подножие на планината [[Водно (планина)|Водно]]. == История == В селото има стара църква „[[Свети Никола (Горно Сълне)|Свети Никола]]“. В нейния двор са открити профилирани мраморни блокове, а в [[Горносълненска чешма|Горносълненската чешма]] е вградена антична мраморна стела с латински надпис.<ref name="АК">{{АрхеоКарта|370}}</ref> В XIX век Горно Сълне е село в [[Скопие|Скопска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. Горно Сълне е населявано от 254 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|206}}</ref> Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Горно Сълне'' има 320 българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>{{Бранков|114-115}}</ref> През септември 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]]. Георги Ингилизов от Горно Сълне е арестуван, а 15 души от селото са съдени, като 11 от тях получават осъдителни присъди за открити у тях оръжие и муниции.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 4.</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]]. На етническата си карта от 1927 година [[Леонард Шулце Йена]] показва ''Горна Сойна'' (Grn. Sojna) като българско село.<ref>{{Шулце Йена}}</ref> На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва ''Горно Солне'' като българско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.</ref> Според преброяването от 2002 година селото има 219 жители.<ref>{{Citation |title=Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови |url=http://212.110.72.46:8080/mlsg/ |accessdate=2007-09-30 |archivedate=2008-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ }}</ref> {| border=1 cellpadding=2 style="border-collapse:collapse;" | '''Националност''' | '''Всичко''' |- | [[македонци]] | 207 |- | [[албанци]] | 0 |- | [[турци]] | 0 |- | [[роми]] | 0 |- | [[власи]] | 0 |- | [[сърби]] | 9 |- | [[бошняци]] | 0 |- | други | 3 |- |} == Личности == ;Родени в Горно Сълне * {{флагче|България}} Саве Цветанов, български революционер от ВМОРО, четник на [[Трифун Аджаларски]]<ref>[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54]</ref> * {{флагче|България}} Стойче Солнянец, български революционер, войвода на ВМОРО<ref name="Вечер 2">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.vecer.press/feljton/%d1%84%d0%b5%d1%99%d1%82%d0%be%d0%bd-%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d0%b4%d0%be%d1%88%d1%82%d0%b2%d0%b0-2/| заглавие = Фељтон „Илинденски сведоштва“: Трпета Кузманов Стевковски-Ашиковски (2) | достъп_дата = 19 октомври 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 21/08/2018 | труд = | издател = Вечер | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Бележки == <references /> {{Br}} {{Община Сопище}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в община Сопище]] 700ambhclcy2ye0oen8n5u2bdsxmq21 0 159692 11473281 11336974 2022-07-28T13:19:37Z Ilarion2022 308287 На български се пише км/ч, а не km/h wikitext text/x-wiki : ''Тази страница се отнася за [[Франция|френския]] високоскоростен влак. За други високоскоростни влакове вижте [[Високоскоростен железопътен транспорт]].'' [[Файл:TGV train in Rennes station DSC08944.jpg|мини|280px|Високоскоростен влак на гарата в [[Рен]].]] '''TGV''' ({{lang|fr|на=от|'''T'''rain à '''g'''rande '''v'''itesse}} – „високоскоростен влак“) е френска мрежа от [[високоскоростен влак|високоскоростни]] електрически влакове (влакове-стрела), способни да развиват средна скорост над 320 км/ч. Разработена е и пусната в движение от компанията [[Alstom]] и националния френски железопътен оператор [[SNCF]]. Използва се главно за превоз на пътници. TGV е конкурент на [[въздушен транспорт|въздушния транспорт]] на къси разстояния и свързва по-големите градове на Франция помежду им, както и с големи градове в съседните страни. Първата линия е открита през 1981 г. между Париж и Лион. Към 2007 г. TGV държи рекорда за най-бърз релсов влак – максималната скорост, достигната от TGV, е 574,8 км/ч, измерена на [[3 април]] [[2007]] г.<ref>[http://archive.wikiwix.com/cache/?url=http%3A%2F%2Fwww.entreprise-sncf.com%2Fcommuniq%2FPi%25E8ces%2520jointes%25202007%2FRECORD%2520DE%2520VITESSE%2520574%25208.pdf Новият световен рекорд]</ref>на специален участък от линията Париж-Страсбург. == История == Идеята за [[влак]], който се движи с висока скорост, датира от 60-те години, малко след като в [[Япония]] вече се работи по подобен проект. Все по-малко хора пътуват с влак, предпочитайки други средства за придвижване, и френските железници търсят начини за привличане на пътници. През [[1966]] г. в научноизследователските лаборатории на SNCF се заражда амбициозен проект за подобряване начина на превоз на пътниците, както по отношение на скоростта, така и по отношение на самата услуга и начина на обслужване. Няколко години по-късно проектът е одобрен от правителството. Първоначалната идея е влакът да бъде задвижван посредством [[газотурбинен двигател]]. През 1971 г. е произведен първият и единствен такъв прототип. Изпитанията, проведени с него, показват на конструкторите как трябва подобрят [[спирачка|спирачния механизъм]], най-вече що се отнася до управлението на кинетичната енергия, [[аеродинамика]]та, както и необходимостта от автоматична локомотивна сигнализация. Този първи [[прототип]] достига [[скорост]] от 318 км/ч, което остава ненадминат и до днес рекорд за влак с подобно задвижване. [[Дизайн]]ът на френския свръхскоростен влак е дело на френския дизайнер Жак Купѐр (''Jacques Cooper''), а последвалите многобройни модификации са стилово сродни. == Поява на съвременния свръхскоростен влак във Франция == Вследствие на петролната криза от [[1973]] г., изборът на [[двигател]] се насочва към електрическото захранване, тъй като по това време цената на [[електроенергия]]та е много по-изгодна. Този нов избор налага преосмисляне на инженерните проекти и повторно основно тестване. През 1974 г. изследователите изготвят нов [[прототип]], наречен „Зебюлон“ (''Zébulon'') и въвеждат някои подобрения, които имат за цел да подобрят спирачния механизъм и лирите и да намалят усилието върху [[релса|релсите]]. В хода на пробните маршрути „Зебюлон“ изминава повече от 1 милион километра. През същата година се взима решение за изграждане на железопътна линия за новия свръхскоростен влак по трасето [[Париж]] – [[Лион]], така наречената „югоизточна линия“. Железниците получават готова влакова композиция през [[1980]] г. и след многобройни тестове югоизточната линия превозва първите си пътници на [[27 септември]] [[1981]] г. Свръхскоростният влак изминава разстоянието между Париж и Лион значително по-бързо както поради по-високата скорост, така и защото новата железопътна линия е директна и не се отклонява по пътя си. За SNCF това е огромен успех и смело нововъведение, както в инженерно отношение, така и по отношение на търговската им политика. Въвеждат се гъвкави и модерни ценови стратегии, а всички пътници пътуват с билет „запазено място“. Свръхскоростният влак е вече пряк конкурент на авиотранспорта, поне що се отнася до късите полети. Всичко това спомага за максималното запълване на влаковете с цел изплащане на скъпо струващите [[инвестиция|инвестиции]]. == Скоростни рекорди == В първите години на изпитания [[скорост]]та не надвишава 210 км/ч, което е незначително повече в сравнение със скоростта на някои бързи влакове във Франция и Германия още през 60-те години. В заключителните етапи на тестовете скоростта достига 380 км/ч, което привлича вниманието на [[медии]]те. През 1988 г. [[Германия|немска]] влакова композиция достига [[рекорд]]а от 406,9 км/ч, а по-късно през същата година [[Франция|френският]] свръхскоростен влак – 408,4 км/ч по време на тестове на нова линия, този път в посока запад, така наречената „атлантическа линия“. През 1990 г. по същата линия е постигнат нов [[рекорд]] – 515,3 км/ч. През 2007 г. TGV подобрява рекорда за най-бърз релсов влак – максималната скорост, достигната от TGV, е 574,8 км/ч, измерена на 29 април 2007 г., на специален участък от линията Париж-Страсбург, така наречената „източна линия“. Пускането на новата линия и рекордът се радват на голям медиен интерес, поканени са официални лица. Френският високоскоростен влак държи и рекорд за най-дълго разстояние, изминато от пътнически [[влак]] без спиране. През 2006 г. влакът [[Eurostar]], свързващ Франция с Лондон, изминава разстоянието от 1421 km от Лондон до [[Кан (Южна Франция)|Кан]] за 7 часа и 25 минути, превозвайки снимачния екип на филма [[Шифърът на Леонардо (филм)|„Шифърът на Леонардо“]]. През 2007 г. френският високоскоростен влак продължава да е най-бързият пътнически влак, който използва [[релси]], докато японските влакове са най-бързите влакове на [[маглев|магнитна възглавница]]. Средната [[скорост]] между две [[гара|гари]] на френските високоскоростни влакове е 263,3 км/ч. == Дестинации == След пускането в експлоатация на първата линия, свързваща столицата Париж и сравнително отдалечената южна част на страната, мрежата на свръхскоростните влакове не престава да се развива благодарение на съвместимостта си с класическите железопътни линии. Главните разклонения на тази мрежа са: * през 1984 г. се пуска в експлоатация линията [[Лил]]-[[Марсилия]], свързваща двата най-отдалечени града на страната. * през 1989 – 1990 тръгва и линията в посока запад, наречена "атлантическа линия” * през 1993 г. в посока север тръгват линии към Лондон (влак с търговско име Eurostar) и към [[Белгия]], [[Холандия]] и [[Люксембург]] (влак с търговско име [[Талис|Thalys]]). * през 2001 г. са пуснати влакове в посока юг по така наречената „средиземноморска линия“. Тя свързва градовете по [[Френска Ривиера|Френската Ривиера]] и продължава към [[Италия]] (влак с търговско име ''Artesia'') и [[Швейцария]] (влак с търговско име ''Lyria''). * най-новата линия е в посока изток, така наречената „източна линия“ и е пусната през юни [[2007]] г. Тя се простира на изток и в по-късен етап ще достига до [[Германия]] и Швейцария. * съществуват още много други проекти с цел подобряване на [[комуникация]]та и скъсяване на времето за пътуване. Специалните железопътни линии, изградени за свръхскоростния влак, към [[2006]] г. са с обща дължина 1550 km и възлизат на 5 % от общата дължина на железопътните линии във Франция. Железниците разполагат с общо над 400 влакови композиции. == Обем на превозите == В края на [[2003]] г. свръхскоростните влакове са превозили един милиард пътници. Очаква се този брой да достигне два милиарда през [[2010]] г. През 2004 г. например 85 милиона пътници са използвали услугите на френските свръхскоростни влакове, генерирайки [[приходи]] в размер на 3 милиарда [[евро]]. Новата източна линия, която е пусната в експлоатация през юни [[2007]] г., е превозила над 1 милион пътника само за един месец. == Критики == Имайки предвид размаха на начинанието, [[инвестиции]]те са огромни. Това от своя страна оскъпява цената на билетите и те стават все по-недостъпни за широката публика. Достъпен за пътниците в командировка, свръхскоростният влак се превръща в алтернатива на въздушния превоз на малки разстояния, например Париж-Лондон или [[Марсилия]]-[[Брюксел]]. Ако сравним цените с тези на самолетните билети, то влакът е напълно конкурентоспособен. С развитието на мрежата обаче, много от [[класическите влакове]] биват изцяло заменени със свръхскоростни и по този начин кратките маршрути (100 – 200 km) наистина се оскъпяват. Други критики се състоят във факта, че подобен тип транспорт рядко обслужва малките населени места и така се превръща в решаващ фактор за изолацията им. От друга страна, железопътната мрежа позволява на много хора да се придвижват бързо до работните си места и така създава благоприятни условия за хората, които не желаят да живеят в столицата (нито в предградията). {{Commonscat|TGV}} == Източници == <references/> {{превод от|fr|TGV|21432872}} {{Свръхскоростни влакове}} [[Категория:Влакове]] [[Категория:Високоскоростен железопътен транспорт]] [[Категория:Железопътен транспорт във Франция]] jndi50sj1wockzz1yecii6a10vwa4og 11473657 11473281 2022-07-29T01:54:31Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/Ilarion2022|редакции на Ilarion2022]] ([[User talk:Ilarion2022|б.]]): а също могат да се използват SI мерни единици... wikitext text/x-wiki : ''Тази страница се отнася за [[Франция|френския]] високоскоростен влак. За други високоскоростни влакове вижте [[Високоскоростен железопътен транспорт]].'' [[Файл:TGV train in Rennes station DSC08944.jpg|мини|280px|Високоскоростен влак на гарата в [[Рен]].]] '''TGV''' ({{lang|fr|на=от|'''T'''rain à '''g'''rande '''v'''itesse}} – „високоскоростен влак“) е френска мрежа от [[високоскоростен влак|високоскоростни]] електрически влакове (влакове-стрела), способни да развиват средна скорост над 320 km/h. Разработена е и пусната в движение от компанията [[Alstom]] и националния френски железопътен оператор [[SNCF]]. Използва се главно за превоз на пътници. TGV е конкурент на [[въздушен транспорт|въздушния транспорт]] на къси разстояния и свързва по-големите градове на Франция помежду им, както и с големи градове в съседните страни. Първата линия е открита през 1981 г. между Париж и Лион. Към 2007 г. TGV държи рекорда за най-бърз релсов влак – максималната скорост, достигната от TGV, е 574,8 km/h, измерена на [[3 април]] [[2007]] г.<ref>[http://archive.wikiwix.com/cache/?url=http%3A%2F%2Fwww.entreprise-sncf.com%2Fcommuniq%2FPi%25E8ces%2520jointes%25202007%2FRECORD%2520DE%2520VITESSE%2520574%25208.pdf Новият световен рекорд]</ref>на специален участък от линията Париж-Страсбург. == История == Идеята за [[влак]], който се движи с висока скорост, датира от 60-те години, малко след като в [[Япония]] вече се работи по подобен проект. Все по-малко хора пътуват с влак, предпочитайки други средства за придвижване, и френските железници търсят начини за привличане на пътници. През [[1966]] г. в научноизследователските лаборатории на SNCF се заражда амбициозен проект за подобряване начина на превоз на пътниците, както по отношение на скоростта, така и по отношение на самата услуга и начина на обслужване. Няколко години по-късно проектът е одобрен от правителството. Първоначалната идея е влакът да бъде задвижван посредством [[газотурбинен двигател]]. През 1971 г. е произведен първият и единствен такъв прототип. Изпитанията, проведени с него, показват на конструкторите как трябва подобрят [[спирачка|спирачния механизъм]], най-вече що се отнася до управлението на кинетичната енергия, [[аеродинамика]]та, както и необходимостта от автоматична локомотивна сигнализация. Този първи [[прототип]] достига [[скорост]] от 318 km/h, което остава ненадминат и до днес рекорд за влак с подобно задвижване. [[Дизайн]]ът на френския свръхскоростен влак е дело на френския дизайнер Жак Купѐр (''Jacques Cooper''), а последвалите многобройни модификации са стилово сродни. == Поява на съвременния свръхскоростен влак във Франция == Вследствие на петролната криза от [[1973]] г., изборът на [[двигател]] се насочва към електрическото захранване, тъй като по това време цената на [[електроенергия]]та е много по-изгодна. Този нов избор налага преосмисляне на инженерните проекти и повторно основно тестване. През 1974 г. изследователите изготвят нов [[прототип]], наречен „Зебюлон“ (''Zébulon'') и въвеждат някои подобрения, които имат за цел да подобрят спирачния механизъм и лирите и да намалят усилието върху [[релса|релсите]]. В хода на пробните маршрути „Зебюлон“ изминава повече от 1 милион километра. През същата година се взима решение за изграждане на железопътна линия за новия свръхскоростен влак по трасето [[Париж]] – [[Лион]], така наречената „югоизточна линия“. Железниците получават готова влакова композиция през [[1980]] г. и след многобройни тестове югоизточната линия превозва първите си пътници на [[27 септември]] [[1981]] г. Свръхскоростният влак изминава разстоянието между Париж и Лион значително по-бързо както поради по-високата скорост, така и защото новата железопътна линия е директна и не се отклонява по пътя си. За SNCF това е огромен успех и смело нововъведение, както в инженерно отношение, така и по отношение на търговската им политика. Въвеждат се гъвкави и модерни ценови стратегии, а всички пътници пътуват с билет „запазено място“. Свръхскоростният влак е вече пряк конкурент на авиотранспорта, поне що се отнася до късите полети. Всичко това спомага за максималното запълване на влаковете с цел изплащане на скъпо струващите [[инвестиция|инвестиции]]. == Скоростни рекорди == В първите години на изпитания [[скорост]]та не надвишава 210 km/h, което е незначително повече в сравнение със скоростта на някои бързи влакове във Франция и Германия още през 60-те години. В заключителните етапи на тестовете скоростта достига 380 km/h, което привлича вниманието на [[медии]]те. През 1988 г. [[Германия|немска]] влакова композиция достига [[рекорд]]а от 406,9 km/h, а по-късно през същата година [[Франция|френският]] свръхскоростен влак – 408,4 km/h по време на тестове на нова линия, този път в посока запад, така наречената „атлантическа линия“. През 1990 г. по същата линия е постигнат нов [[рекорд]] – 515,3 km/h. През 2007 г. TGV подобрява рекорда за най-бърз релсов влак – максималната скорост, достигната от TGV, е 574,8 km/h, измерена на 29 април 2007 г., на специален участък от линията Париж-Страсбург, така наречената „източна линия“. Пускането на новата линия и рекордът се радват на голям медиен интерес, поканени са официални лица. Френският високоскоростен влак държи и рекорд за най-дълго разстояние, изминато от пътнически [[влак]] без спиране. През 2006 г. влакът [[Eurostar]], свързващ Франция с Лондон, изминава разстоянието от 1421 km от Лондон до [[Кан (Южна Франция)|Кан]] за 7 часа и 25 минути, превозвайки снимачния екип на филма [[Шифърът на Леонардо (филм)|„Шифърът на Леонардо“]]. През 2007 г. френският високоскоростен влак продължава да е най-бързият пътнически влак, който използва [[релси]], докато японските влакове са най-бързите влакове на [[маглев|магнитна възглавница]]. Средната [[скорост]] между две [[гара|гари]] на френските високоскоростни влакове е 263,3 km/h. == Дестинации == След пускането в експлоатация на първата линия, свързваща столицата Париж и сравнително отдалечената южна част на страната, мрежата на свръхскоростните влакове не престава да се развива благодарение на съвместимостта си с класическите железопътни линии. Главните разклонения на тази мрежа са: * през 1984 г. се пуска в експлоатация линията [[Лил]]-[[Марсилия]], свързваща двата най-отдалечени града на страната. * през 1989 – 1990 тръгва и линията в посока запад, наречена "атлантическа линия” * през 1993 г. в посока север тръгват линии към Лондон (влак с търговско име Eurostar) и към [[Белгия]], [[Холандия]] и [[Люксембург]] (влак с търговско име [[Талис|Thalys]]). * през 2001 г. са пуснати влакове в посока юг по така наречената „средиземноморска линия“. Тя свързва градовете по [[Френска Ривиера|Френската Ривиера]] и продължава към [[Италия]] (влак с търговско име ''Artesia'') и [[Швейцария]] (влак с търговско име ''Lyria''). * най-новата линия е в посока изток, така наречената „източна линия“ и е пусната през юни [[2007]] г. Тя се простира на изток и в по-късен етап ще достига до [[Германия]] и Швейцария. * съществуват още много други проекти с цел подобряване на [[комуникация]]та и скъсяване на времето за пътуване. Специалните железопътни линии, изградени за свръхскоростния влак, към [[2006]] г. са с обща дължина 1550 km и възлизат на 5 % от общата дължина на железопътните линии във Франция. Железниците разполагат с общо над 400 влакови композиции. == Обем на превозите == В края на [[2003]] г. свръхскоростните влакове са превозили един милиард пътници. Очаква се този брой да достигне два милиарда през [[2010]] г. През 2004 г. например 85 милиона пътници са използвали услугите на френските свръхскоростни влакове, генерирайки [[приходи]] в размер на 3 милиарда [[евро]]. Новата източна линия, която е пусната в експлоатация през юни [[2007]] г., е превозила над 1 милион пътника само за един месец. == Критики == Имайки предвид размаха на начинанието, [[инвестиции]]те са огромни. Това от своя страна оскъпява цената на билетите и те стават все по-недостъпни за широката публика. Достъпен за пътниците в командировка, свръхскоростният влак се превръща в алтернатива на въздушния превоз на малки разстояния, например Париж-Лондон или [[Марсилия]]-[[Брюксел]]. Ако сравним цените с тези на самолетните билети, то влакът е напълно конкурентоспособен. С развитието на мрежата обаче, много от [[класическите влакове]] биват изцяло заменени със свръхскоростни и по този начин кратките маршрути (100 – 200 km) наистина се оскъпяват. Други критики се състоят във факта, че подобен тип транспорт рядко обслужва малките населени места и така се превръща в решаващ фактор за изолацията им. От друга страна, железопътната мрежа позволява на много хора да се придвижват бързо до работните си места и така създава благоприятни условия за хората, които не желаят да живеят в столицата (нито в предградията). {{Commonscat|TGV}} == Източници == <references/> {{превод от|fr|TGV|21432872}} {{Свръхскоростни влакове}} [[Категория:Влакове]] [[Категория:Високоскоростен железопътен транспорт]] [[Категория:Железопътен транспорт във Франция]] gg9nd8efs9unz585c6js67t357c1lrz 0 159837 11473238 9361351 2022-07-28T12:49:39Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Филм | име = Майсторът и Маргарита | име_оригинал = Мастер и Маргарита | картинка = | режисьори = [[Владимир Бортко]] | продуценти = | сценаристи = | актьори = Александър Абдулов<br>[[Сергей Безруков]] | музика = [[Игор Корнелюк]] | разпространител = телеканал „Россия“ | премиера = [[19 декември]] [[2005]] | времетраене = 10 епизода | страна = | език = | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Майсторът и Маргарита“''' е [[сериал|многосериен]] [[Русия|руски]] [[игрален филм]] на режисьора [[Владимир Бортко]] по [[Майстора и Маргарита|едноименния роман]] на [[Михаил Булгаков]]. Премиерата му е на [[19 декември]] [[2005]] г. по телеканал „Россия“. == Актьорски състав == * Александър Абдулов: ''Коровиев'' * Александър Адабашян: ''Берлиоз'' * Олег Басилашвили: ''Воланд'' * Александър Баширов: ''Бегемот'' * [[Сергей Безруков]]: ''Йешуа'' * Александър Галибин: ''Майстора'' * Владислав Галкин: ''Бездомни'' * Анна Ковалчук: ''Маргарита'' * Таня Ю: ''Хела'' {{Майстора и Маргарита}} [[Категория:Майстора и Маргарита]] [[Категория:Екранизации по Михаил Булгаков]] [[Категория:Руски сериали]] k9vgis5nzw89tppyp7syv3cg68k41cs 11473249 11473238 2022-07-28T12:54:42Z Xunonotyk 209517 /* Актьорски състав */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Филм | име = Майсторът и Маргарита | име_оригинал = Мастер и Маргарита | картинка = | режисьори = [[Владимир Бортко]] | продуценти = | сценаристи = | актьори = Александър Абдулов<br>[[Сергей Безруков]] | музика = [[Игор Корнелюк]] | разпространител = телеканал „Россия“ | премиера = [[19 декември]] [[2005]] | времетраене = 10 епизода | страна = | език = | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Майсторът и Маргарита“''' е [[сериал|многосериен]] [[Русия|руски]] [[игрален филм]] на режисьора [[Владимир Бортко]] по [[Майстора и Маргарита|едноименния роман]] на [[Михаил Булгаков]]. Премиерата му е на [[19 декември]] [[2005]] г. по телеканал „Россия“. == Актьорски състав == * [[Александър Абдулов]]: ''Коровиев'' * Александър Адабашян: ''Берлиоз'' * Олег Басилашвили: ''Воланд'' * Александър Баширов: ''Бегемот'' * [[Сергей Безруков]]: ''Йешуа'' * Александър Галибин: ''Майстора'' * Владислав Галкин: ''Бездомни'' * Анна Ковалчук: ''Маргарита'' * Таня Ю: ''Хела'' {{Майстора и Маргарита}} [[Категория:Майстора и Маргарита]] [[Категория:Екранизации по Михаил Булгаков]] [[Категория:Руски сериали]] sna7swbuauln5ftyicwnf04a6s2b90z 11473251 11473249 2022-07-28T12:55:00Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Филм | име = Майсторът и Маргарита | име_оригинал = Мастер и Маргарита | картинка = | режисьори = [[Владимир Бортко]] | продуценти = | сценаристи = | актьори = [[Александър Абдулов]]<br>[[Сергей Безруков]] | музика = [[Игор Корнелюк]] | разпространител = телеканал „Россия“ | премиера = [[19 декември]] [[2005]] | времетраене = 10 епизода | страна = | език = | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = | уебсайт = }} '''„Майсторът и Маргарита“''' е [[сериал|многосериен]] [[Русия|руски]] [[игрален филм]] на режисьора [[Владимир Бортко]] по [[Майстора и Маргарита|едноименния роман]] на [[Михаил Булгаков]]. Премиерата му е на [[19 декември]] [[2005]] г. по телеканал „Россия“. == Актьорски състав == * [[Александър Абдулов]]: ''Коровиев'' * Александър Адабашян: ''Берлиоз'' * Олег Басилашвили: ''Воланд'' * Александър Баширов: ''Бегемот'' * [[Сергей Безруков]]: ''Йешуа'' * Александър Галибин: ''Майстора'' * Владислав Галкин: ''Бездомни'' * Анна Ковалчук: ''Маргарита'' * Таня Ю: ''Хела'' {{Майстора и Маргарита}} [[Категория:Майстора и Маргарита]] [[Категория:Екранизации по Михаил Булгаков]] [[Категория:Руски сериали]] g5g5gfecc9iv1y9mueu41rsphs4bd8x 0 161703 11473493 11372246 2022-07-28T18:57:12Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki [[Файл:National gallery in washington d.c., mino da fiesole, fede, 1475-1480.JPG|мини|200px|дясно|''Вяра(Armani)'' от Мино де Фиезоле]] '''Вярата''' е убеденост и представа, че нещо ще се случи, макар и да има само косвени доказателства за това, като например нечии думи, като обещание или писмени документи. Тя може да се отнася към определена система от религиозни убеждения или да е спазването на задължение от лоялност или вярност към едно лице, обещание, ангажираност. Ето какво пише в българския тълковен речник:<br> <br>вя̀ра <br>ж., само ед. <br>1. Убеденост, увереност. ''Вяра в доброто''. <br>2. Разг. Вероизповедание. ''Православна вяра''. <br>• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.<br> <br> Библейско тълкуване: Вярата е възприемането от ума на една предполагаема истина. Християнската вяра е осъзнаването от ума и твърдата убеденост в истинността на божественото откровение, и на ученията, които то изявява на света, а именно, че Иисус Христос е Син на Единствения Бог и чрез смъртта и страданието на кръста, ще предложи на тези, които вярват в Него вечен живот, след Второто му пришествие. Християнската вяра може да е просто историческа, без да произвежда някакво действие върху живота на хората; в такъв случай тя е мъртва вяра, такава каквато имат и бесовете. Една жива или спасителна вяра не само вярва, че великите учения на християнството са истинни, но ги приема от сърце и душа, и така произвежда искрена покорност на Божията воля. Вярата в Христос е благодат от Светия Дух, чрез силата, на който ние приемаме Христос за Спасител, Пророк, Свещеник и Цар, и Го обикваме и Му се покоряваме. Живата вяра в Христос е единственото средство за спасение, което ни се дава даром. Без жива вяра няма прощение на греховете и святост в живота. Онези, които се оправдават чрез вяра ще живеят с вяра – Мк. 16:16; Йн. 3:15,16; Д.А. 16:31; 1Йн. 5:10. Точно определение на християнската вяра дава апостол Павел в „Послание към евреите“ 11:1: „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“<br> <br> Чрез истинската вяра християнина побеждава света, плътта, дявола и получава венеца на правдата – 2Тим. 4:7,8. В старо време със силата на вярата благочестивите хора са правели големи чудеса – Евр. 11 гл; Д.А. 14:9; 1Кор. 13:2; Мт. 17:20; Мк. 9:23, 11:23,24.<ref>[http://rechnik.info/вяра Речник на думите в българския език]</ref> == В християнството == Вярата според [[християнство]]то <ref>{{Citation |title=Евр. 11:1 – 6 Библия, Превод на Българското библейско дружество (ББД) от 2005 г., Нов завет, книга Послание на ап. Павел към Евреите, глава 11, стих 1 |url=http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 |accessdate=2007-10-23 |archivedate=2012-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121218235125/http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 }}</ref> „е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“ Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират [[Бог]]а, който Е в една по-висша действителност – духовната. Според [[Библия]]та и всички монотеистични духовни книги, духовната действителност има пряка видимост и достъп до материалната. Докато за да може материалната действителност (или неин представител) да разбере какво се случва в духовната действителност, може да стане само и единствено чрез вярата. * 11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат. * 1:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят * :5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. * 1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете * :13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда. * 2:14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 2:17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. === В езотеричното християнство === „Какво е вяра? Това е да вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил, и другояче не могат да станат.“ <br> „Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“ <br> „Вярата е закон за освобождение от ограниченията.“<ref>[http://www.bialobratstvo.info/текстове-на-книги/учението-на-бялото-братство-к-златев-т-3/вярата-в-словото-на-учителя-петър-дънов Вярата в Словото на Учителя Петър Дънов]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> (Учителят Петър Дънов) == В индуизма и будизма == В индуизма думата за вяра е Śraddhā и има значението на непоколебима вяра и чистота на мисълта. В будизма (пали: Saddhā, санскрит: Śraddhā) вярата е съществен елемент от ученията на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]], тя представлява: * убеждението, че нещо е * решителността и решимостта за постигането на духовните цели * и чувството за радост от предните две. == Във философията == [[епистемология|Епистемологично]], когато става дума за вярване в идеи, в нещо, това е приемането == Вяра в идеи и идеологии == Например „вяра в светлото [[комунистическо]] бъдеще“. <ref>[[Пламен Антов]], ''[http://liternet.bg/publish11/p_antov/konstantin-pavlov.htm Гарванът, или как да се самоизключиш от системата: Костантин Павлов в контекста на един политически дебат]'', ЛитерНет, 15 април 2010, 4 (125)</ref> == Източници == {{Уикицитат|Вяра – Религия – Набожност}} <references/> [[Категория:Вяра| ]] [[Категория:Религия]] c116rqornc3buylpqz114136x30duye 11473501 11473493 2022-07-28T19:15:48Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki [[Файл:National gallery in washington d.c., mino da fiesole, fede, 1475-1480.JPG|мини|200px|дясно|''Вяра(Armani)'' от Мино де Фиезоле]] '''Вярата''', произлиза от латинското ''fides'' и от старофренското ''feid' [1], е увереност или доверие в човек, нещо или концепция.[1][2] В контекста на религията човек може да дефинира вярата като „вяра в Бог и в християнските доктрини или ученията на религията“.[3] Ето какво пише в българския тълковен речник:<br> <br>вя̀ра <br>ж., само ед. <br>1. Убеденост, увереност. ''Вяра в доброто''. <br>2. Разг. Вероизповедание. ''Православна вяра''. <br>• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.<br> <br> Библейско тълкуване: Вярата е възприемането от ума на една предполагаема истина. Християнската вяра е осъзнаването от ума и твърдата убеденост в истинността на божественото откровение, и на ученията, които то изявява на света, а именно, че Иисус Христос е Син на Единствения Бог и чрез смъртта и страданието на кръста, ще предложи на тези, които вярват в Него вечен живот, след Второто му пришествие. Християнската вяра може да е просто историческа, без да произвежда някакво действие върху живота на хората; в такъв случай тя е мъртва вяра, такава каквато имат и бесовете. Една жива или спасителна вяра не само вярва, че великите учения на християнството са истинни, но ги приема от сърце и душа, и така произвежда искрена покорност на Божията воля. Вярата в Христос е благодат от Светия Дух, чрез силата, на който ние приемаме Христос за Спасител, Пророк, Свещеник и Цар, и Го обикваме и Му се покоряваме. Живата вяра в Христос е единственото средство за спасение, което ни се дава даром. Без жива вяра няма прощение на греховете и святост в живота. Онези, които се оправдават чрез вяра ще живеят с вяра – Мк. 16:16; Йн. 3:15,16; Д.А. 16:31; 1Йн. 5:10. Точно определение на християнската вяра дава апостол Павел в „Послание към евреите“ 11:1: „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“<br> <br> Чрез истинската вяра християнина побеждава света, плътта, дявола и получава венеца на правдата – 2Тим. 4:7,8. В старо време със силата на вярата благочестивите хора са правели големи чудеса – Евр. 11 гл; Д.А. 14:9; 1Кор. 13:2; Мт. 17:20; Мк. 9:23, 11:23,24.<ref>[http://rechnik.info/вяра Речник на думите в българския език]</ref> == В християнството == Вярата според [[християнство]]то <ref>{{Citation |title=Евр. 11:1 – 6 Библия, Превод на Българското библейско дружество (ББД) от 2005 г., Нов завет, книга Послание на ап. Павел към Евреите, глава 11, стих 1 |url=http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 |accessdate=2007-10-23 |archivedate=2012-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121218235125/http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 }}</ref> „е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“ Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират [[Бог]]а, който Е в една по-висша действителност – духовната. Според [[Библия]]та и всички монотеистични духовни книги, духовната действителност има пряка видимост и достъп до материалната. Докато за да може материалната действителност (или неин представител) да разбере какво се случва в духовната действителност, може да стане само и единствено чрез вярата. * 11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат. * 1:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят * :5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. * 1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете * :13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда. * 2:14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 2:17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. === В езотеричното християнство === „Какво е вяра? Това е да вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил, и другояче не могат да станат.“ <br> „Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“ <br> „Вярата е закон за освобождение от ограниченията.“<ref>[http://www.bialobratstvo.info/текстове-на-книги/учението-на-бялото-братство-к-златев-т-3/вярата-в-словото-на-учителя-петър-дънов Вярата в Словото на Учителя Петър Дънов]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> (Учителят Петър Дънов) == В индуизма и будизма == В индуизма думата за вяра е Śraddhā и има значението на непоколебима вяра и чистота на мисълта. В будизма (пали: Saddhā, санскрит: Śraddhā) вярата е съществен елемент от ученията на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]], тя представлява: * убеждението, че нещо е * решителността и решимостта за постигането на духовните цели * и чувството за радост от предните две. == Във философията == [[епистемология|Епистемологично]], когато става дума за вярване в идеи, в нещо, това е приемането == Вяра в идеи и идеологии == Например „вяра в светлото [[комунистическо]] бъдеще“. <ref>[[Пламен Антов]], ''[http://liternet.bg/publish11/p_antov/konstantin-pavlov.htm Гарванът, или как да се самоизключиш от системата: Костантин Павлов в контекста на един политически дебат]'', ЛитерНет, 15 април 2010, 4 (125)</ref> == Източници == {{Уикицитат|Вяра – Религия – Набожност}} <references/> [[Категория:Вяра| ]] [[Категория:Религия]] o5auqks8jyrody34s8qqtc459zifbzd 11473502 11473501 2022-07-28T19:16:21Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki [[Файл:National gallery in washington d.c., mino da fiesole, fede, 1475-1480.JPG|мини|200px|дясно|''Вяра(Armani)'' от Мино де Фиезоле]] '''Вярата''', произлиза от латинското ''fides'' и от старофренското ''feid'' [1], е увереност или доверие в човек, нещо или концепция.[1][2] В контекста на религията човек може да дефинира вярата като „вяра в Бог и в християнските доктрини или ученията на религията“.[3] Ето какво пише в българския тълковен речник:<br> <br>вя̀ра <br>ж., само ед. <br>1. Убеденост, увереност. ''Вяра в доброто''. <br>2. Разг. Вероизповедание. ''Православна вяра''. <br>• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.<br> <br> Библейско тълкуване: Вярата е възприемането от ума на една предполагаема истина. Християнската вяра е осъзнаването от ума и твърдата убеденост в истинността на божественото откровение, и на ученията, които то изявява на света, а именно, че Иисус Христос е Син на Единствения Бог и чрез смъртта и страданието на кръста, ще предложи на тези, които вярват в Него вечен живот, след Второто му пришествие. Християнската вяра може да е просто историческа, без да произвежда някакво действие върху живота на хората; в такъв случай тя е мъртва вяра, такава каквато имат и бесовете. Една жива или спасителна вяра не само вярва, че великите учения на християнството са истинни, но ги приема от сърце и душа, и така произвежда искрена покорност на Божията воля. Вярата в Христос е благодат от Светия Дух, чрез силата, на който ние приемаме Христос за Спасител, Пророк, Свещеник и Цар, и Го обикваме и Му се покоряваме. Живата вяра в Христос е единственото средство за спасение, което ни се дава даром. Без жива вяра няма прощение на греховете и святост в живота. Онези, които се оправдават чрез вяра ще живеят с вяра – Мк. 16:16; Йн. 3:15,16; Д.А. 16:31; 1Йн. 5:10. Точно определение на християнската вяра дава апостол Павел в „Послание към евреите“ 11:1: „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“<br> <br> Чрез истинската вяра християнина побеждава света, плътта, дявола и получава венеца на правдата – 2Тим. 4:7,8. В старо време със силата на вярата благочестивите хора са правели големи чудеса – Евр. 11 гл; Д.А. 14:9; 1Кор. 13:2; Мт. 17:20; Мк. 9:23, 11:23,24.<ref>[http://rechnik.info/вяра Речник на думите в българския език]</ref> == В християнството == Вярата според [[християнство]]то <ref>{{Citation |title=Евр. 11:1 – 6 Библия, Превод на Българското библейско дружество (ББД) от 2005 г., Нов завет, книга Послание на ап. Павел към Евреите, глава 11, стих 1 |url=http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 |accessdate=2007-10-23 |archivedate=2012-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121218235125/http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 }}</ref> „е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“ Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират [[Бог]]а, който Е в една по-висша действителност – духовната. Според [[Библия]]та и всички монотеистични духовни книги, духовната действителност има пряка видимост и достъп до материалната. Докато за да може материалната действителност (или неин представител) да разбере какво се случва в духовната действителност, може да стане само и единствено чрез вярата. * 11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат. * 1:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят * :5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. * 1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете * :13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда. * 2:14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 2:17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. === В езотеричното християнство === „Какво е вяра? Това е да вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил, и другояче не могат да станат.“ <br> „Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“ <br> „Вярата е закон за освобождение от ограниченията.“<ref>[http://www.bialobratstvo.info/текстове-на-книги/учението-на-бялото-братство-к-златев-т-3/вярата-в-словото-на-учителя-петър-дънов Вярата в Словото на Учителя Петър Дънов]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> (Учителят Петър Дънов) == В индуизма и будизма == В индуизма думата за вяра е Śraddhā и има значението на непоколебима вяра и чистота на мисълта. В будизма (пали: Saddhā, санскрит: Śraddhā) вярата е съществен елемент от ученията на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]], тя представлява: * убеждението, че нещо е * решителността и решимостта за постигането на духовните цели * и чувството за радост от предните две. == Във философията == [[епистемология|Епистемологично]], когато става дума за вярване в идеи, в нещо, това е приемането == Вяра в идеи и идеологии == Например „вяра в светлото [[комунистическо]] бъдеще“. <ref>[[Пламен Антов]], ''[http://liternet.bg/publish11/p_antov/konstantin-pavlov.htm Гарванът, или как да се самоизключиш от системата: Костантин Павлов в контекста на един политически дебат]'', ЛитерНет, 15 април 2010, 4 (125)</ref> == Източници == {{Уикицитат|Вяра – Религия – Набожност}} <references/> [[Категория:Вяра| ]] [[Категория:Религия]] 9b7g1zkz4vsv0gd56w284o0hbzja6ag 11473505 11473502 2022-07-28T19:20:42Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki [[Файл:National gallery in washington d.c., mino da fiesole, fede, 1475-1480.JPG|мини|200px|дясно|''Вяра(Armani)'' от Мино де Фиезоле]] '''Вярата''', произлиза от латинското ''fides'' и от старофренското ''feid'' е увереност или доверие в човек, нещо или концепция<ref> "Definition of faith in English". Oxford Living Dictionaries. Oxford University Press.</ref>. В контекста на религията човек може да дефинира вярата като „вяра в Бог и в християнските доктрини или ученията на религията“.[3] Ето какво пише в българския тълковен речник:<br> <br>вя̀ра <br>ж., само ед. <br>1. Убеденост, увереност. ''Вяра в доброто''. <br>2. Разг. Вероизповедание. ''Православна вяра''. <br>• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.<br> <br> Библейско тълкуване: Вярата е възприемането от ума на една предполагаема истина. Християнската вяра е осъзнаването от ума и твърдата убеденост в истинността на божественото откровение, и на ученията, които то изявява на света, а именно, че Иисус Христос е Син на Единствения Бог и чрез смъртта и страданието на кръста, ще предложи на тези, които вярват в Него вечен живот, след Второто му пришествие. Християнската вяра може да е просто историческа, без да произвежда някакво действие върху живота на хората; в такъв случай тя е мъртва вяра, такава каквато имат и бесовете. Една жива или спасителна вяра не само вярва, че великите учения на християнството са истинни, но ги приема от сърце и душа, и така произвежда искрена покорност на Божията воля. Вярата в Христос е благодат от Светия Дух, чрез силата, на който ние приемаме Христос за Спасител, Пророк, Свещеник и Цар, и Го обикваме и Му се покоряваме. Живата вяра в Христос е единственото средство за спасение, което ни се дава даром. Без жива вяра няма прощение на греховете и святост в живота. Онези, които се оправдават чрез вяра ще живеят с вяра – Мк. 16:16; Йн. 3:15,16; Д.А. 16:31; 1Йн. 5:10. Точно определение на християнската вяра дава апостол Павел в „Послание към евреите“ 11:1: „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“<br> <br> Чрез истинската вяра християнина побеждава света, плътта, дявола и получава венеца на правдата – 2Тим. 4:7,8. В старо време със силата на вярата благочестивите хора са правели големи чудеса – Евр. 11 гл; Д.А. 14:9; 1Кор. 13:2; Мт. 17:20; Мк. 9:23, 11:23,24.<ref>[http://rechnik.info/вяра Речник на думите в българския език]</ref> == В християнството == Вярата според [[християнство]]то <ref>{{Citation |title=Евр. 11:1 – 6 Библия, Превод на Българското библейско дружество (ББД) от 2005 г., Нов завет, книга Послание на ап. Павел към Евреите, глава 11, стих 1 |url=http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 |accessdate=2007-10-23 |archivedate=2012-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121218235125/http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 }}</ref> „е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“ Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират [[Бог]]а, който Е в една по-висша действителност – духовната. Според [[Библия]]та и всички монотеистични духовни книги, духовната действителност има пряка видимост и достъп до материалната. Докато за да може материалната действителност (или неин представител) да разбере какво се случва в духовната действителност, може да стане само и единствено чрез вярата. * 11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат. * 1:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят * :5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. * 1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете * :13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда. * 2:14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 2:17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. === В езотеричното християнство === „Какво е вяра? Това е да вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил, и другояче не могат да станат.“ <br> „Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“ <br> „Вярата е закон за освобождение от ограниченията.“<ref>[http://www.bialobratstvo.info/текстове-на-книги/учението-на-бялото-братство-к-златев-т-3/вярата-в-словото-на-учителя-петър-дънов Вярата в Словото на Учителя Петър Дънов]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> (Учителят Петър Дънов) == В индуизма и будизма == В индуизма думата за вяра е Śraddhā и има значението на непоколебима вяра и чистота на мисълта. В будизма (пали: Saddhā, санскрит: Śraddhā) вярата е съществен елемент от ученията на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]], тя представлява: * убеждението, че нещо е * решителността и решимостта за постигането на духовните цели * и чувството за радост от предните две. == Във философията == [[епистемология|Епистемологично]], когато става дума за вярване в идеи, в нещо, това е приемането == Вяра в идеи и идеологии == Например „вяра в светлото [[комунистическо]] бъдеще“. <ref>[[Пламен Антов]], ''[http://liternet.bg/publish11/p_antov/konstantin-pavlov.htm Гарванът, или как да се самоизключиш от системата: Костантин Павлов в контекста на един политически дебат]'', ЛитерНет, 15 април 2010, 4 (125)</ref> == Източници == {{Уикицитат|Вяра – Религия – Набожност}} <references/> [[Категория:Вяра| ]] [[Категория:Религия]] 3m01xy9o4fc1meg2yjimfw564qth0qx 11473507 11473505 2022-07-28T19:22:06Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki [[Файл:National gallery in washington d.c., mino da fiesole, fede, 1475-1480.JPG|мини|200px|дясно|''Вяра(Armani)'' от Мино де Фиезоле]] '''Вярата''', произлиза от латинското ''fides'' и от старофренското ''feid'' е увереност или доверие в човек, нещо или концепция<ref> [https://en.oxforddictionaries.com/definition/faith "Definition of faith in English]". Oxford Living Dictionaries. Oxford University Press.</ref>. В контекста на религията човек може да дефинира вярата като „вяра в Бог и в християнските доктрини или ученията на религията“.[3] Ето какво пише в българския тълковен речник:<br> <br>вя̀ра <br>ж., само ед. <br>1. Убеденост, увереност. ''Вяра в доброто''. <br>2. Разг. Вероизповедание. ''Православна вяра''. <br>• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.<br> <br> Библейско тълкуване: Вярата е възприемането от ума на една предполагаема истина. Християнската вяра е осъзнаването от ума и твърдата убеденост в истинността на божественото откровение, и на ученията, които то изявява на света, а именно, че Иисус Христос е Син на Единствения Бог и чрез смъртта и страданието на кръста, ще предложи на тези, които вярват в Него вечен живот, след Второто му пришествие. Християнската вяра може да е просто историческа, без да произвежда някакво действие върху живота на хората; в такъв случай тя е мъртва вяра, такава каквато имат и бесовете. Една жива или спасителна вяра не само вярва, че великите учения на християнството са истинни, но ги приема от сърце и душа, и така произвежда искрена покорност на Божията воля. Вярата в Христос е благодат от Светия Дух, чрез силата, на който ние приемаме Христос за Спасител, Пророк, Свещеник и Цар, и Го обикваме и Му се покоряваме. Живата вяра в Христос е единственото средство за спасение, което ни се дава даром. Без жива вяра няма прощение на греховете и святост в живота. Онези, които се оправдават чрез вяра ще живеят с вяра – Мк. 16:16; Йн. 3:15,16; Д.А. 16:31; 1Йн. 5:10. Точно определение на християнската вяра дава апостол Павел в „Послание към евреите“ 11:1: „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“<br> <br> Чрез истинската вяра християнина побеждава света, плътта, дявола и получава венеца на правдата – 2Тим. 4:7,8. В старо време със силата на вярата благочестивите хора са правели големи чудеса – Евр. 11 гл; Д.А. 14:9; 1Кор. 13:2; Мт. 17:20; Мк. 9:23, 11:23,24.<ref>[http://rechnik.info/вяра Речник на думите в българския език]</ref> == В християнството == Вярата според [[християнство]]то <ref>{{Citation |title=Евр. 11:1 – 6 Библия, Превод на Българското библейско дружество (ББД) от 2005 г., Нов завет, книга Послание на ап. Павел към Евреите, глава 11, стих 1 |url=http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 |accessdate=2007-10-23 |archivedate=2012-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121218235125/http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 }}</ref> „е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“ Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират [[Бог]]а, който Е в една по-висша действителност – духовната. Според [[Библия]]та и всички монотеистични духовни книги, духовната действителност има пряка видимост и достъп до материалната. Докато за да може материалната действителност (или неин представител) да разбере какво се случва в духовната действителност, може да стане само и единствено чрез вярата. * 11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат. * 1:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят * :5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. * 1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете * :13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда. * 2:14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 2:17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. === В езотеричното християнство === „Какво е вяра? Това е да вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил, и другояче не могат да станат.“ <br> „Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“ <br> „Вярата е закон за освобождение от ограниченията.“<ref>[http://www.bialobratstvo.info/текстове-на-книги/учението-на-бялото-братство-к-златев-т-3/вярата-в-словото-на-учителя-петър-дънов Вярата в Словото на Учителя Петър Дънов]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> (Учителят Петър Дънов) == В индуизма и будизма == В индуизма думата за вяра е Śraddhā и има значението на непоколебима вяра и чистота на мисълта. В будизма (пали: Saddhā, санскрит: Śraddhā) вярата е съществен елемент от ученията на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]], тя представлява: * убеждението, че нещо е * решителността и решимостта за постигането на духовните цели * и чувството за радост от предните две. == Във философията == [[епистемология|Епистемологично]], когато става дума за вярване в идеи, в нещо, това е приемането == Вяра в идеи и идеологии == Например „вяра в светлото [[комунистическо]] бъдеще“. <ref>[[Пламен Антов]], ''[http://liternet.bg/publish11/p_antov/konstantin-pavlov.htm Гарванът, или как да се самоизключиш от системата: Костантин Павлов в контекста на един политически дебат]'', ЛитерНет, 15 април 2010, 4 (125)</ref> == Източници == {{Уикицитат|Вяра – Религия – Набожност}} <references/> [[Категория:Вяра| ]] [[Категория:Религия]] aj45byhjy4ngrxjtki5syvl2jdp8h0n 11473510 11473507 2022-07-28T19:24:05Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki [[Файл:National gallery in washington d.c., mino da fiesole, fede, 1475-1480.JPG|мини|200px|дясно|''Вяра(Armani)'' от Мино де Фиезоле]] '''Вярата''', произлиза от латинското ''fides'' и от старофренското ''feid'' е увереност или доверие в човек, нещо или концепция<ref> [https://en.oxforddictionaries.com/definition/faith "Definition of faith in English]". Oxford Living Dictionaries. Oxford University Press.</ref><ref>[https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/faith]</ref>. В контекста на религията човек може да дефинира вярата като „вяра в Бог и в християнските доктрини или ученията на религията“.[3] Ето какво пише в българския тълковен речник:<br> <br>вя̀ра <br>ж., само ед. <br>1. Убеденост, увереност. ''Вяра в доброто''. <br>2. Разг. Вероизповедание. ''Православна вяра''. <br>• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.<br> <br> Библейско тълкуване: Вярата е възприемането от ума на една предполагаема истина. Християнската вяра е осъзнаването от ума и твърдата убеденост в истинността на божественото откровение, и на ученията, които то изявява на света, а именно, че Иисус Христос е Син на Единствения Бог и чрез смъртта и страданието на кръста, ще предложи на тези, които вярват в Него вечен живот, след Второто му пришествие. Християнската вяра може да е просто историческа, без да произвежда някакво действие върху живота на хората; в такъв случай тя е мъртва вяра, такава каквато имат и бесовете. Една жива или спасителна вяра не само вярва, че великите учения на християнството са истинни, но ги приема от сърце и душа, и така произвежда искрена покорност на Божията воля. Вярата в Христос е благодат от Светия Дух, чрез силата, на който ние приемаме Христос за Спасител, Пророк, Свещеник и Цар, и Го обикваме и Му се покоряваме. Живата вяра в Христос е единственото средство за спасение, което ни се дава даром. Без жива вяра няма прощение на греховете и святост в живота. Онези, които се оправдават чрез вяра ще живеят с вяра – Мк. 16:16; Йн. 3:15,16; Д.А. 16:31; 1Йн. 5:10. Точно определение на християнската вяра дава апостол Павел в „Послание към евреите“ 11:1: „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“<br> <br> Чрез истинската вяра християнина побеждава света, плътта, дявола и получава венеца на правдата – 2Тим. 4:7,8. В старо време със силата на вярата благочестивите хора са правели големи чудеса – Евр. 11 гл; Д.А. 14:9; 1Кор. 13:2; Мт. 17:20; Мк. 9:23, 11:23,24.<ref>[http://rechnik.info/вяра Речник на думите в българския език]</ref> == В християнството == Вярата според [[християнство]]то <ref>{{Citation |title=Евр. 11:1 – 6 Библия, Превод на Българското библейско дружество (ББД) от 2005 г., Нов завет, книга Послание на ап. Павел към Евреите, глава 11, стих 1 |url=http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 |accessdate=2007-10-23 |archivedate=2012-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121218235125/http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 }}</ref> „е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“ Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират [[Бог]]а, който Е в една по-висша действителност – духовната. Според [[Библия]]та и всички монотеистични духовни книги, духовната действителност има пряка видимост и достъп до материалната. Докато за да може материалната действителност (или неин представител) да разбере какво се случва в духовната действителност, може да стане само и единствено чрез вярата. * 11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат. * 1:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят * :5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. * 1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете * :13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда. * 2:14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 2:17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. === В езотеричното християнство === „Какво е вяра? Това е да вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил, и другояче не могат да станат.“ <br> „Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“ <br> „Вярата е закон за освобождение от ограниченията.“<ref>[http://www.bialobratstvo.info/текстове-на-книги/учението-на-бялото-братство-к-златев-т-3/вярата-в-словото-на-учителя-петър-дънов Вярата в Словото на Учителя Петър Дънов]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> (Учителят Петър Дънов) == В индуизма и будизма == В индуизма думата за вяра е Śraddhā и има значението на непоколебима вяра и чистота на мисълта. В будизма (пали: Saddhā, санскрит: Śraddhā) вярата е съществен елемент от ученията на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]], тя представлява: * убеждението, че нещо е * решителността и решимостта за постигането на духовните цели * и чувството за радост от предните две. == Във философията == [[епистемология|Епистемологично]], когато става дума за вярване в идеи, в нещо, това е приемането == Вяра в идеи и идеологии == Например „вяра в светлото [[комунистическо]] бъдеще“. <ref>[[Пламен Антов]], ''[http://liternet.bg/publish11/p_antov/konstantin-pavlov.htm Гарванът, или как да се самоизключиш от системата: Костантин Павлов в контекста на един политически дебат]'', ЛитерНет, 15 април 2010, 4 (125)</ref> == Източници == {{Уикицитат|Вяра – Религия – Набожност}} <references/> [[Категория:Вяра| ]] [[Категория:Религия]] 40dwxbfil6pac9iuqaiag25gspfm5pv 11473513 11473510 2022-07-28T19:28:59Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki [[Файл:National gallery in washington d.c., mino da fiesole, fede, 1475-1480.JPG|мини|200px|дясно|''Вяра(Armani)'' от Мино де Фиезоле]] '''Вярата''', произлиза от латинското ''fides'' и от старофренското ''feid'' е увереност или доверие в човек, нещо или концепция<ref> [https://en.oxforddictionaries.com/definition/faith "Definition of faith in English]". Oxford Living Dictionaries. Oxford University Press.</ref><ref>[https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/faith "Meaning of faith in English". Cambridge Dictionary. Cambridge University Press. Retrieved March 1, 2019.]</ref>. В контекста на религията човек може да дефинира вярата като „вяра в Бог и в християнските доктрини или ученията на религията“.[3] Ето какво пише в българския тълковен речник:<br> <br>вя̀ра <br>ж., само ед. <br>1. Убеденост, увереност. ''Вяра в доброто''. <br>2. Разг. Вероизповедание. ''Православна вяра''. <br>• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.<br> <br> Библейско тълкуване: Вярата е възприемането от ума на една предполагаема истина. Християнската вяра е осъзнаването от ума и твърдата убеденост в истинността на божественото откровение, и на ученията, които то изявява на света, а именно, че Иисус Христос е Син на Единствения Бог и чрез смъртта и страданието на кръста, ще предложи на тези, които вярват в Него вечен живот, след Второто му пришествие. Християнската вяра може да е просто историческа, без да произвежда някакво действие върху живота на хората; в такъв случай тя е мъртва вяра, такава каквато имат и бесовете. Една жива или спасителна вяра не само вярва, че великите учения на християнството са истинни, но ги приема от сърце и душа, и така произвежда искрена покорност на Божията воля. Вярата в Христос е благодат от Светия Дух, чрез силата, на който ние приемаме Христос за Спасител, Пророк, Свещеник и Цар, и Го обикваме и Му се покоряваме. Живата вяра в Христос е единственото средство за спасение, което ни се дава даром. Без жива вяра няма прощение на греховете и святост в живота. Онези, които се оправдават чрез вяра ще живеят с вяра – Мк. 16:16; Йн. 3:15,16; Д.А. 16:31; 1Йн. 5:10. Точно определение на християнската вяра дава апостол Павел в „Послание към евреите“ 11:1: „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“<br> <br> Чрез истинската вяра християнина побеждава света, плътта, дявола и получава венеца на правдата – 2Тим. 4:7,8. В старо време със силата на вярата благочестивите хора са правели големи чудеса – Евр. 11 гл; Д.А. 14:9; 1Кор. 13:2; Мт. 17:20; Мк. 9:23, 11:23,24.<ref>[http://rechnik.info/вяра Речник на думите в българския език]</ref> == В християнството == Вярата според [[християнство]]то <ref>{{Citation |title=Евр. 11:1 – 6 Библия, Превод на Българското библейско дружество (ББД) от 2005 г., Нов завет, книга Послание на ап. Павел към Евреите, глава 11, стих 1 |url=http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 |accessdate=2007-10-23 |archivedate=2012-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121218235125/http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 }}</ref> „е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“ Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират [[Бог]]а, който Е в една по-висша действителност – духовната. Според [[Библия]]та и всички монотеистични духовни книги, духовната действителност има пряка видимост и достъп до материалната. Докато за да може материалната действителност (или неин представител) да разбере какво се случва в духовната действителност, може да стане само и единствено чрез вярата. * 11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат. * 1:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят * :5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. * 1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете * :13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда. * 2:14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 2:17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. === В езотеричното християнство === „Какво е вяра? Това е да вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил, и другояче не могат да станат.“ <br> „Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“ <br> „Вярата е закон за освобождение от ограниченията.“<ref>[http://www.bialobratstvo.info/текстове-на-книги/учението-на-бялото-братство-к-златев-т-3/вярата-в-словото-на-учителя-петър-дънов Вярата в Словото на Учителя Петър Дънов]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> (Учителят Петър Дънов) == В индуизма и будизма == В индуизма думата за вяра е Śraddhā и има значението на непоколебима вяра и чистота на мисълта. В будизма (пали: Saddhā, санскрит: Śraddhā) вярата е съществен елемент от ученията на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]], тя представлява: * убеждението, че нещо е * решителността и решимостта за постигането на духовните цели * и чувството за радост от предните две. == Във философията == [[епистемология|Епистемологично]], когато става дума за вярване в идеи, в нещо, това е приемането == Вяра в идеи и идеологии == Например „вяра в светлото [[комунистическо]] бъдеще“. <ref>[[Пламен Антов]], ''[http://liternet.bg/publish11/p_antov/konstantin-pavlov.htm Гарванът, или как да се самоизключиш от системата: Костантин Павлов в контекста на един политически дебат]'', ЛитерНет, 15 април 2010, 4 (125)</ref> == Източници == {{Уикицитат|Вяра – Религия – Набожност}} <references/> [[Категория:Вяра| ]] [[Категория:Религия]] 1kgnxd0wloddxmx36ekt8fsuuhbtmlm 11473515 11473513 2022-07-28T19:31:28Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki [[Файл:National gallery in washington d.c., mino da fiesole, fede, 1475-1480.JPG|мини|200px|дясно|''Вяра(Armani)'' от Мино де Фиезоле]] '''Вярата''', произлиза от латинското ''fides'' и от старофренското ''feid'' е увереност или доверие в човек, нещо или концепция<ref> [https://en.oxforddictionaries.com/definition/faith "Definition of faith in English]". Oxford Living Dictionaries. Oxford University Press.</ref><ref>[https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/faith "Meaning of faith in English". Cambridge Dictionary. Cambridge University Press. Retrieved March 1, 2019.]</ref>. В контекста на религията човек може да дефинира вярата като „вяра в Бог и в християнските доктрини или ученията на религията“<ref> Compare: "Dictionary.com". www.dictionary.com. Dictionary.com, LLC. 2018. faith [...] noun [...] 3. belief in God or in the doctrines or teachings of religion [...]"</ref>. Ето какво пише в българския тълковен речник:<br> <br>вя̀ра <br>ж., само ед. <br>1. Убеденост, увереност. ''Вяра в доброто''. <br>2. Разг. Вероизповедание. ''Православна вяра''. <br>• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.<br> <br> Библейско тълкуване: Вярата е възприемането от ума на една предполагаема истина. Християнската вяра е осъзнаването от ума и твърдата убеденост в истинността на божественото откровение, и на ученията, които то изявява на света, а именно, че Иисус Христос е Син на Единствения Бог и чрез смъртта и страданието на кръста, ще предложи на тези, които вярват в Него вечен живот, след Второто му пришествие. Християнската вяра може да е просто историческа, без да произвежда някакво действие върху живота на хората; в такъв случай тя е мъртва вяра, такава каквато имат и бесовете. Една жива или спасителна вяра не само вярва, че великите учения на християнството са истинни, но ги приема от сърце и душа, и така произвежда искрена покорност на Божията воля. Вярата в Христос е благодат от Светия Дух, чрез силата, на който ние приемаме Христос за Спасител, Пророк, Свещеник и Цар, и Го обикваме и Му се покоряваме. Живата вяра в Христос е единственото средство за спасение, което ни се дава даром. Без жива вяра няма прощение на греховете и святост в живота. Онези, които се оправдават чрез вяра ще живеят с вяра – Мк. 16:16; Йн. 3:15,16; Д.А. 16:31; 1Йн. 5:10. Точно определение на християнската вяра дава апостол Павел в „Послание към евреите“ 11:1: „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“<br> <br> Чрез истинската вяра християнина побеждава света, плътта, дявола и получава венеца на правдата – 2Тим. 4:7,8. В старо време със силата на вярата благочестивите хора са правели големи чудеса – Евр. 11 гл; Д.А. 14:9; 1Кор. 13:2; Мт. 17:20; Мк. 9:23, 11:23,24.<ref>[http://rechnik.info/вяра Речник на думите в българския език]</ref> == В християнството == Вярата според [[християнство]]то <ref>{{Citation |title=Евр. 11:1 – 6 Библия, Превод на Българското библейско дружество (ББД) от 2005 г., Нов завет, книга Послание на ап. Павел към Евреите, глава 11, стих 1 |url=http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 |accessdate=2007-10-23 |archivedate=2012-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121218235125/http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 }}</ref> „е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“ Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират [[Бог]]а, който Е в една по-висша действителност – духовната. Според [[Библия]]та и всички монотеистични духовни книги, духовната действителност има пряка видимост и достъп до материалната. Докато за да може материалната действителност (или неин представител) да разбере какво се случва в духовната действителност, може да стане само и единствено чрез вярата. * 11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат. * 1:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят * :5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. * 1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете * :13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда. * 2:14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 2:17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. === В езотеричното християнство === „Какво е вяра? Това е да вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил, и другояче не могат да станат.“ <br> „Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“ <br> „Вярата е закон за освобождение от ограниченията.“<ref>[http://www.bialobratstvo.info/текстове-на-книги/учението-на-бялото-братство-к-златев-т-3/вярата-в-словото-на-учителя-петър-дънов Вярата в Словото на Учителя Петър Дънов]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> (Учителят Петър Дънов) == В индуизма и будизма == В индуизма думата за вяра е Śraddhā и има значението на непоколебима вяра и чистота на мисълта. В будизма (пали: Saddhā, санскрит: Śraddhā) вярата е съществен елемент от ученията на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]], тя представлява: * убеждението, че нещо е * решителността и решимостта за постигането на духовните цели * и чувството за радост от предните две. == Във философията == [[епистемология|Епистемологично]], когато става дума за вярване в идеи, в нещо, това е приемането == Вяра в идеи и идеологии == Например „вяра в светлото [[комунистическо]] бъдеще“. <ref>[[Пламен Антов]], ''[http://liternet.bg/publish11/p_antov/konstantin-pavlov.htm Гарванът, или как да се самоизключиш от системата: Костантин Павлов в контекста на един политически дебат]'', ЛитерНет, 15 април 2010, 4 (125)</ref> == Източници == {{Уикицитат|Вяра – Религия – Набожност}} <references/> [[Категория:Вяра| ]] [[Категория:Религия]] lxvuac30r2aho9ocuiockm8s1e0t7fs 11473516 11473515 2022-07-28T19:33:30Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki [[Файл:National gallery in washington d.c., mino da fiesole, fede, 1475-1480.JPG|мини|200px|дясно|''Вяра(Armani)'' от Мино де Фиезоле]] '''Вярата''', произлиза от латинското ''fides'' и от старофренското ''feid'' е увереност или доверие в човек, нещо или концепция<ref> [https://en.oxforddictionaries.com/definition/faith "Definition of faith in English]". Oxford Living Dictionaries. Oxford University Press.</ref><ref>[https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/faith "Meaning of faith in English". Cambridge Dictionary. Cambridge University Press. Retrieved March 1, 2019.]</ref>. В контекста на религията човек може да дефинира вярата като „вяра в Бог и в християнските доктрини или ученията на религията“<ref> Compare: [https://www.dictionary.com/browse/faith "Dictionary.com"]. www.dictionary.com. Dictionary.com, LLC. 2018. faith [...] noun [...] 3. belief in God or in the doctrines or teachings of religion [...]"</ref>. Ето какво пише в българския тълковен речник:<br> <br>вя̀ра <br>ж., само ед. <br>1. Убеденост, увереност. ''Вяра в доброто''. <br>2. Разг. Вероизповедание. ''Православна вяра''. <br>• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.<br> <br> Библейско тълкуване: Вярата е възприемането от ума на една предполагаема истина. Християнската вяра е осъзнаването от ума и твърдата убеденост в истинността на божественото откровение, и на ученията, които то изявява на света, а именно, че Иисус Христос е Син на Единствения Бог и чрез смъртта и страданието на кръста, ще предложи на тези, които вярват в Него вечен живот, след Второто му пришествие. Християнската вяра може да е просто историческа, без да произвежда някакво действие върху живота на хората; в такъв случай тя е мъртва вяра, такава каквато имат и бесовете. Една жива или спасителна вяра не само вярва, че великите учения на християнството са истинни, но ги приема от сърце и душа, и така произвежда искрена покорност на Божията воля. Вярата в Христос е благодат от Светия Дух, чрез силата, на който ние приемаме Христос за Спасител, Пророк, Свещеник и Цар, и Го обикваме и Му се покоряваме. Живата вяра в Христос е единственото средство за спасение, което ни се дава даром. Без жива вяра няма прощение на греховете и святост в живота. Онези, които се оправдават чрез вяра ще живеят с вяра – Мк. 16:16; Йн. 3:15,16; Д.А. 16:31; 1Йн. 5:10. Точно определение на християнската вяра дава апостол Павел в „Послание към евреите“ 11:1: „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“<br> <br> Чрез истинската вяра християнина побеждава света, плътта, дявола и получава венеца на правдата – 2Тим. 4:7,8. В старо време със силата на вярата благочестивите хора са правели големи чудеса – Евр. 11 гл; Д.А. 14:9; 1Кор. 13:2; Мт. 17:20; Мк. 9:23, 11:23,24.<ref>[http://rechnik.info/вяра Речник на думите в българския език]</ref> == В християнството == Вярата според [[християнство]]то <ref>{{Citation |title=Евр. 11:1 – 6 Библия, Превод на Българското библейско дружество (ББД) от 2005 г., Нов завет, книга Послание на ап. Павел към Евреите, глава 11, стих 1 |url=http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 |accessdate=2007-10-23 |archivedate=2012-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121218235125/http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 }}</ref> „е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“ Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират [[Бог]]а, който Е в една по-висша действителност – духовната. Според [[Библия]]та и всички монотеистични духовни книги, духовната действителност има пряка видимост и достъп до материалната. Докато за да може материалната действителност (или неин представител) да разбере какво се случва в духовната действителност, може да стане само и единствено чрез вярата. * 11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат. * 1:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят * :5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. * 1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете * :13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда. * 2:14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 2:17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. === В езотеричното християнство === „Какво е вяра? Това е да вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил, и другояче не могат да станат.“ <br> „Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“ <br> „Вярата е закон за освобождение от ограниченията.“<ref>[http://www.bialobratstvo.info/текстове-на-книги/учението-на-бялото-братство-к-златев-т-3/вярата-в-словото-на-учителя-петър-дънов Вярата в Словото на Учителя Петър Дънов]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> (Учителят Петър Дънов) == В индуизма и будизма == В индуизма думата за вяра е Śraddhā и има значението на непоколебима вяра и чистота на мисълта. В будизма (пали: Saddhā, санскрит: Śraddhā) вярата е съществен елемент от ученията на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]], тя представлява: * убеждението, че нещо е * решителността и решимостта за постигането на духовните цели * и чувството за радост от предните две. == Във философията == [[епистемология|Епистемологично]], когато става дума за вярване в идеи, в нещо, това е приемането == Вяра в идеи и идеологии == Например „вяра в светлото [[комунистическо]] бъдеще“. <ref>[[Пламен Антов]], ''[http://liternet.bg/publish11/p_antov/konstantin-pavlov.htm Гарванът, или как да се самоизключиш от системата: Костантин Павлов в контекста на един политически дебат]'', ЛитерНет, 15 април 2010, 4 (125)</ref> == Източници == {{Уикицитат|Вяра – Религия – Набожност}} <references/> [[Категория:Вяра| ]] [[Категория:Религия]] 142ovriqadgf65ruk6gjalyyu0ztt2v 11473520 11473516 2022-07-28T19:44:09Z Beatle white seahorse ocean air voice 307664 wikitext text/x-wiki [[Файл:National gallery in washington d.c., mino da fiesole, fede, 1475-1480.JPG|мини|200px|дясно|''Вяра(Armani)'' от Мино де Фиезоле]] '''Вярата''', произлиза от латинското ''fides'' и от старофренското ''feid'' е увереност или доверие в човек, нещо или концепция<ref> [https://en.oxforddictionaries.com/definition/faith "Definition of faith in English]". Oxford Living Dictionaries. Oxford University Press.</ref><ref>[https://dictionary.cambridge.org/dictionary/english/faith "Meaning of faith in English". Cambridge Dictionary. Cambridge University Press. Retrieved March 1, 2019.]</ref>. В контекста на религията човек може да дефинира вярата като „вяра в Бог и в християнските доктрини или ученията на религията“<ref> Compare: [https://www.dictionary.com/browse/faith "Dictionary.com"]. www.dictionary.com. Dictionary.com, LLC. 2018. faith [...] noun [...] 3. belief in God or in the doctrines or teachings of religion [...]"</ref>. В българския тълковен речник:<br> <br>вя̀ра <br>ж., само ед. <br>1. Убеденост, увереност. ''Вяра в доброто''. <br>2. Разг. Вероизповедание. ''Православна вяра''. <br>• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари<ref>http://m.onlinerechnik.com/duma/вяра</ref>. <br> Библейско тълкуване: Вярата е възприемането от ума на една предполагаема истина. Християнската вяра е осъзнаването от ума и твърдата убеденост в истинността на божественото откровение, и на ученията, които то изявява на света, а именно, че Иисус Христос е Син на Единствения Бог и чрез смъртта и страданието на кръста, ще предложи на тези, които вярват в Него вечен живот, след Второто му пришествие. Християнската вяра може да е просто историческа, без да произвежда някакво действие върху живота на хората; в такъв случай тя е мъртва вяра, такава каквато имат и бесовете. Една жива или спасителна вяра не само вярва, че великите учения на християнството са истинни, но ги приема от сърце и душа, и така произвежда искрена покорност на Божията воля. Вярата в Христос е благодат от Светия Дух, чрез силата, на който ние приемаме Христос за Спасител, Пророк, Свещеник и Цар, и Го обикваме и Му се покоряваме. Живата вяра в Христос е единственото средство за спасение, което ни се дава даром. Без жива вяра няма прощение на греховете и святост в живота. Онези, които се оправдават чрез вяра ще живеят с вяра – Мк. 16:16; Йн. 3:15,16; Д.А. 16:31; 1Йн. 5:10. Точно определение на християнската вяра дава апостол Павел в „Послание към евреите“ 11:1: „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“<br> <br> Чрез истинската вяра християнина побеждава света, плътта, дявола и получава венеца на правдата – 2Тим. 4:7,8. В старо време със силата на вярата благочестивите хора са правели големи чудеса – Евр. 11 гл; Д.А. 14:9; 1Кор. 13:2; Мт. 17:20; Мк. 9:23, 11:23,24.<ref>[http://rechnik.info/вяра Речник на думите в българския език]</ref> == В християнството == Вярата според [[християнство]]то <ref>{{Citation |title=Евр. 11:1 – 6 Библия, Превод на Българското библейско дружество (ББД) от 2005 г., Нов завет, книга Послание на ап. Павел към Евреите, глава 11, стих 1 |url=http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 |accessdate=2007-10-23 |archivedate=2012-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20121218235125/http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=hebrews&c=11&r=&v1=1&v2=6&vt=1&c1=1&st=&sa=1&rt=2&l=1&cm=2 }}</ref> „е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“ Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират [[Бог]]а, който Е в една по-висша действителност – духовната. Според [[Библия]]та и всички монотеистични духовни книги, духовната действителност има пряка видимост и достъп до материалната. Докато за да може материалната действителност (или неин представител) да разбере какво се случва в духовната действителност, може да стане само и единствено чрез вярата. * 11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат. * 1:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят * :5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. * 1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете * :13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда. * 2:14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? 2:17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. === В езотеричното християнство === „Какво е вяра? Това е да вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил, и другояче не могат да станат.“ <br> „Вярата е упование в Разумното, което лежи в основата на цялата природа.“ <br> „Вярата е закон за освобождение от ограниченията.“<ref>[http://www.bialobratstvo.info/текстове-на-книги/учението-на-бялото-братство-к-златев-т-3/вярата-в-словото-на-учителя-петър-дънов Вярата в Словото на Учителя Петър Дънов]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> (Учителят Петър Дънов) == В индуизма и будизма == В индуизма думата за вяра е Śraddhā и има значението на непоколебима вяра и чистота на мисълта. В будизма (пали: Saddhā, санскрит: Śraddhā) вярата е съществен елемент от ученията на [[Сидхарта Гаутама Буда|Буда]], тя представлява: * убеждението, че нещо е * решителността и решимостта за постигането на духовните цели * и чувството за радост от предните две. == Във философията == [[епистемология|Епистемологично]], когато става дума за вярване в идеи, в нещо, това е приемането == Вяра в идеи и идеологии == Например „вяра в светлото [[комунистическо]] бъдеще“. <ref>[[Пламен Антов]], ''[http://liternet.bg/publish11/p_antov/konstantin-pavlov.htm Гарванът, или как да се самоизключиш от системата: Костантин Павлов в контекста на един политически дебат]'', ЛитерНет, 15 април 2010, 4 (125)</ref> == Източници == {{Уикицитат|Вяра – Религия – Набожност}} <references/> [[Категория:Вяра| ]] [[Категория:Религия]] 6fcyoeeirpjk9ywwopnpnwz4nkk4iln 0 169670 11473432 11468130 2022-07-28T16:37:04Z 176.12.39.58 wikitext text/x-wiki {{без източници|06:17, 30 март 2020 (UTC)}}'''Владимир Кирилов Ампов''' (роден на 21 юли 1978), познат с артистичния си [[псевдоним]] '''Графа''', е известен [[България|български]] [[Поп музика|поп]] [[певец]], [[композитор]] и [[музикален продуцент]]. Син е на музикантите Тони Ампова и [[Кирил Ампов]]^{[[Графа#cite note-2|[2]]]}, и двамата част от трио „''Спешен случай''“. == Биография == === Ранни години === Първото участие на Графа пред публика е през 1988, когато той е на 10 години и заедно с трио „Спешен случай“ изпява песента „Мама, татко и аз“ пред публика. Следва продължението „Мама, татко и аз №2“ и първата му солова песен „Мандарини“. Дебютният албум „Гумени човечета“^{[[Графа#cite note-3|[3]]]} излиза на [[29 ноември]] [[1993]] г. В края на 1994 г. излиза първи винилов макси сингъл: „All Right, Baby“, а през следващата година и вторият – „Jump in the river“. На 21 юли 1995 г. печели голямата награда на фестивала „Синята перла на Ровин“ в [[Хърватия]]. === Треньор в „Гласът на България“ === През 2017, 2018, 2019, 2020 година Графа е треньор в четири сезона на музикалното риалити [[Гласът на България]], което се излъчва по [[БТВ]]. Графа пише сингли за някои български изпълнители, между които [[Руши Виденлиев|Руши Видинлиев]] (”Хотел **“, „БГ ТВ“), [[Любо Киров]] („Отново вярвам“), БУБА („Напред-назад“), [[Мария Илиева]] („Идваш към мен“, „Минало“), [[Петър Антонов]] („5.45 АМ“), [[Магдалена Джанаварова|Маги Джанаварова]] и [[Нора Караиванова]] („Колко струваш“), Николай Манолов („Как го правиш“), [[Михаела Филева]] (Опасно Близки, Приливи и отливи, Инкогнито и др.), [[Дивна]] (Моята музика) [[Вензи]] (Щом ти си до мен и др.), Виктория Георгиева (Част от мен, Незавършен роман), [[Поли Генова]] (Още), Лидия Ганева (Вълшебен ден, Милиони причини) [[Нели Рангелова]] (Вкус на мед) Радко Петков (Ябълката на раздора). == Личен живот == На [[9 ноември]] [[2008]] г. се жени за дългогодишната си приятелка Мария, а навръх Великден (19 април 2009 г.) му се ражда син – Крис. На [[31 юли]] [[2011]] г. се ражда дъщеря му Никол. == Награди == {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Награда !! Песен / Композитор !! Фестивал !! Град / Държава |- | 1986 || ''Голямата награда''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || [[Ровин]], [[Хърватска|Хърватия]] |- | 1986 || ''Награда за най-добро сценично поведение''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || Ровин, Хърватия |- |2001 |''Награда за най-добър текст'' |„Давам всичко за теб“ |Годишните награди на МелоТвМания, БНТ |София, България |- |2003 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Песен на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Албум на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2004 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Варна, България |- |2005 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Песен на годината'' |„Ако има рай“ |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Награда за най-добър текст'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2005 |''Албум на годината'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ текст'' |„Най-щастливият човек на света“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2008 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2008 |''Изпълнител на десетилетието'' | |Музикалните награди на десетилетието на ТВ ММ |София, България |- |2009 |''БГ Текст'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''БГ видеоклип'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''Best SEE Pop Artist of 2009'' | |SEE ME |София, България |- |2009 |''Дует на годината'' |„Чуваш ли ме“ с Мария Илиева |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2010 |''БГ Текст'' |„Оставяш следи“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2010 |''Изпълнител на годината'' | |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2012 |''Албум на годината'' |„Невидим“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ видеоклип'' |„Заедно“ Орлин Павлов и Любо Киров |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ хит на годината'' |„Дим да ме няма“ с Бобо и Пе4енката |FRESH AWARDS – radio FRESH |София, България |- |2013 |''БГ изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''Албум на годината'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ песен'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ текст'' |„Секунда“ (Графа, Любо и Бобо) |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2014 |''Хит на годината'' |„А дано, ама надали“, Графа, Михаела Филева и ВенЗи |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Най-добро клубно и поп изпълнение'' |„Седемте езера“ |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Музикален продуцент на годината'' |Монте Мюзик |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''#3 Българска знаменитост'' | |FORBES |България |- |2016 |''БГ текст'' |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2017 |Албум на годината |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |} == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- |2020 |„БГ Версия“ |CD |Монте Мюзик | |- |2019 |„Страничен наблюдател“ |CD и Vinyl |Монте Мюзик | |- |2018 |„Концерт на Графа в Арена Армеец“ |DVD 1,2 и CD |Монте Мюзик | |- | 2016 || „Моменти“ || CD и Vinyl || Монте мюзик || |- |2015 |„12 Нощ (Original Soundtrack“ |CD |Монте Мюзик | |- | 2012 || „Дим да ме няма“ || CD и DVD || Монте мюзик || |- | 2010 || „Невидим“ || CD || Монте мюзик || МК 55239 |- | 2008 || „Greatest hits“ || CD || Монте мюзик || |- | 2007 || „Честно в очи“ || CD и МС || Жокер медиа || |- | 2004 || „Ако има рай“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 18135 |- | 2003 || „Искам те“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 14016 |- | 2001 || „Давам всичко за теб“ || CD и МС || Жокер медиа|| |- |2000 |„Глава“ |CD сингъл |Едита | |- | 1999 || „Токов удар“<br>(електро-спектакъл – саундтрак към мюзикъл) || CD || АвеНю Продакшънс || АVECD 004 |- | 1998 || „6 е по-добре“ || CD и МС || Маркос мюзик || ММ 20101 – 2 |- |1998 |„Глас“ |CD сингъл |Маркос мюзик | |- |1997 |„Jump in the river“ |Vinyl |Морис Мюзик | |- |1997 |„Emotion“ |CD сингъл |Токо Интернешънъл | |- | 1996 || „Зелен хайвер“ || CD и МС || UBP International || |- | 1993 || „Гумени човечета“ || МC || Унисон старс|| |- |1993 |„All right, baby“ |Vinyl | | |- |} == Библиография == * „Белезите по гърба ми“ (2005) – автобиография == Филмография == * „[[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]]“ (2014) == Външни препратки == * [http://www.bgmuzika.net/tags/графа/ Официален профил] * [https://forbesbulgaria.bg/2014/10/02/1313/ Графа във Форбс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180809153342/https://forbesbulgaria.bg/2014/10/02/1313/ |date=2018-08-09 }} * [https://www.youtube.com/playlist?list=PLt5CR_vC0K2MgwRDYsyD6ocC0dvFklEPm Видеоклипове] {{Портал|Биографии|Музика|България}} [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Родени в София]] q9hjb1on51nufb1fe8td0cvt27h1jjc 11473435 11473432 2022-07-28T16:39:00Z 176.12.39.58 wikitext text/x-wiki {{без източници|06:17, 30 март 2020 (UTC)}} == Биография == === Ранни години === Първото участие на Графа пред публика е през 1988, когато той е на 10 години и заедно с трио „Спешен случай“ изпява песента „Мама, татко и аз“ пред публика. Следва продължението „Мама, татко и аз №2“ и първата му солова песен „Мандарини“. Дебютният албум „Гумени човечета“^{[[Графа#cite note-3|[3]]]} излиза на [[29 ноември]] [[1993]] г. В края на 1994 г. излиза първи винилов макси сингъл: „All Right, Baby“, а през следващата година и вторият – „Jump in the river“. На 21 юли 1995 г. печели голямата награда на фестивала „Синята перла на Ровин“ в [[Хърватия]]. === Треньор в „Гласът на България“ === През 2017, 2018, 2019, 2020 година Графа е треньор в четири сезона на музикалното риалити [[Гласът на България]], което се излъчва по [[БТВ]]. Графа пише сингли за някои български изпълнители, между които [[Руши Виденлиев|Руши Видинлиев]] (”Хотел **“, „БГ ТВ“), [[Любо Киров]] („Отново вярвам“), БУБА („Напред-назад“), [[Мария Илиева]] („Идваш към мен“, „Минало“), [[Петър Антонов]] („5.45 АМ“), [[Магдалена Джанаварова|Маги Джанаварова]] и [[Нора Караиванова]] („Колко струваш“), Николай Манолов („Как го правиш“), [[Михаела Филева]] (Опасно Близки, Приливи и отливи, Инкогнито и др.), [[Дивна]] (Моята музика) [[Вензи]] (Щом ти си до мен и др.), Виктория Георгиева (Част от мен, Незавършен роман), [[Поли Генова]] (Още), Лидия Ганева (Вълшебен ден, Милиони причини) [[Нели Рангелова]] (Вкус на мед) Радко Петков (Ябълката на раздора). == Личен живот == На [[9 ноември]] [[2008]] г. се жени за дългогодишната си приятелка Мария, а навръх Великден (19 април 2009 г.) му се ражда син – Крис. На [[31 юли]] [[2011]] г. се ражда дъщеря му Никол. == Награди == {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Награда !! Песен / Композитор !! Фестивал !! Град / Държава |- | 1986 || ''Голямата награда''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || [[Ровин]], [[Хърватска|Хърватия]] |- | 1986 || ''Награда за най-добро сценично поведение''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || Ровин, Хърватия |- |2001 |''Награда за най-добър текст'' |„Давам всичко за теб“ |Годишните награди на МелоТвМания, БНТ |София, България |- |2003 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Песен на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Албум на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2004 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Варна, България |- |2005 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Песен на годината'' |„Ако има рай“ |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Награда за най-добър текст'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2005 |''Албум на годината'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ текст'' |„Най-щастливият човек на света“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2008 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2008 |''Изпълнител на десетилетието'' | |Музикалните награди на десетилетието на ТВ ММ |София, България |- |2009 |''БГ Текст'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''БГ видеоклип'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''Best SEE Pop Artist of 2009'' | |SEE ME |София, България |- |2009 |''Дует на годината'' |„Чуваш ли ме“ с Мария Илиева |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2010 |''БГ Текст'' |„Оставяш следи“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2010 |''Изпълнител на годината'' | |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2012 |''Албум на годината'' |„Невидим“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ видеоклип'' |„Заедно“ Орлин Павлов и Любо Киров |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ хит на годината'' |„Дим да ме няма“ с Бобо и Пе4енката |FRESH AWARDS – radio FRESH |София, България |- |2013 |''БГ изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''Албум на годината'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ песен'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ текст'' |„Секунда“ (Графа, Любо и Бобо) |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2014 |''Хит на годината'' |„А дано, ама надали“, Графа, Михаела Филева и ВенЗи |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Най-добро клубно и поп изпълнение'' |„Седемте езера“ |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Музикален продуцент на годината'' |Монте Мюзик |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''#3 Българска знаменитост'' | |FORBES |България |- |2016 |''БГ текст'' |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2017 |Албум на годината |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |} == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- |2020 |„БГ Версия“ |CD |Монте Мюзик | |- |2019 |„Страничен наблюдател“ |CD и Vinyl |Монте Мюзик | |- |2018 |„Концерт на Графа в Арена Армеец“ |DVD 1,2 и CD |Монте Мюзик | |- | 2016 || „Моменти“ || CD и Vinyl || Монте мюзик || |- |2015 |„12 Нощ (Original Soundtrack“ |CD |Монте Мюзик | |- | 2012 || „Дим да ме няма“ || CD и DVD || Монте мюзик || |- | 2010 || „Невидим“ || CD || Монте мюзик || МК 55239 |- | 2008 || „Greatest hits“ || CD || Монте мюзик || |- | 2007 || „Честно в очи“ || CD и МС || Жокер медиа || |- | 2004 || „Ако има рай“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 18135 |- | 2003 || „Искам те“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 14016 |- | 2001 || „Давам всичко за теб“ || CD и МС || Жокер медиа|| |- |2000 |„Глава“ |CD сингъл |Едита | |- | 1999 || „Токов удар“<br>(електро-спектакъл – саундтрак към мюзикъл) || CD || АвеНю Продакшънс || АVECD 004 |- | 1998 || „6 е по-добре“ || CD и МС || Маркос мюзик || ММ 20101 – 2 |- |1998 |„Глас“ |CD сингъл |Маркос мюзик | |- |1997 |„Jump in the river“ |Vinyl |Морис Мюзик | |- |1997 |„Emotion“ |CD сингъл |Токо Интернешънъл | |- | 1996 || „Зелен хайвер“ || CD и МС || UBP International || |- | 1993 || „Гумени човечета“ || МC || Унисон старс|| |- |1993 |„All right, baby“ |Vinyl | | |- |} == Библиография == * „Белезите по гърба ми“ (2005) – автобиография == Филмография == * „[[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]]“ (2014) == Външни препратки == * [http://www.bgmuzika.net/tags/графа/ Официален профил] * [https://forbesbulgaria.bg/2014/10/02/1313/ Графа във Форбс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180809153342/https://forbesbulgaria.bg/2014/10/02/1313/ |date=2018-08-09 }} * [https://www.youtube.com/playlist?list=PLt5CR_vC0K2MgwRDYsyD6ocC0dvFklEPm Видеоклипове] {{Портал|Биографии|Музика|България}} [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Родени в София]] djkpnz22ixngv8fgcczrawezzxfys67 11473436 11473435 2022-07-28T16:39:15Z 176.12.39.58 wikitext text/x-wiki == Биография == === Ранни години === Първото участие на Графа пред публика е през 1988, когато той е на 10 години и заедно с трио „Спешен случай“ изпява песента „Мама, татко и аз“ пред публика. Следва продължението „Мама, татко и аз №2“ и първата му солова песен „Мандарини“. Дебютният албум „Гумени човечета“^{[[Графа#cite note-3|[3]]]} излиза на [[29 ноември]] [[1993]] г. В края на 1994 г. излиза първи винилов макси сингъл: „All Right, Baby“, а през следващата година и вторият – „Jump in the river“. На 21 юли 1995 г. печели голямата награда на фестивала „Синята перла на Ровин“ в [[Хърватия]]. === Треньор в „Гласът на България“ === През 2017, 2018, 2019, 2020 година Графа е треньор в четири сезона на музикалното риалити [[Гласът на България]], което се излъчва по [[БТВ]]. Графа пише сингли за някои български изпълнители, между които [[Руши Виденлиев|Руши Видинлиев]] (”Хотел **“, „БГ ТВ“), [[Любо Киров]] („Отново вярвам“), БУБА („Напред-назад“), [[Мария Илиева]] („Идваш към мен“, „Минало“), [[Петър Антонов]] („5.45 АМ“), [[Магдалена Джанаварова|Маги Джанаварова]] и [[Нора Караиванова]] („Колко струваш“), Николай Манолов („Как го правиш“), [[Михаела Филева]] (Опасно Близки, Приливи и отливи, Инкогнито и др.), [[Дивна]] (Моята музика) [[Вензи]] (Щом ти си до мен и др.), Виктория Георгиева (Част от мен, Незавършен роман), [[Поли Генова]] (Още), Лидия Ганева (Вълшебен ден, Милиони причини) [[Нели Рангелова]] (Вкус на мед) Радко Петков (Ябълката на раздора). == Личен живот == На [[9 ноември]] [[2008]] г. се жени за дългогодишната си приятелка Мария, а навръх Великден (19 април 2009 г.) му се ражда син – Крис. На [[31 юли]] [[2011]] г. се ражда дъщеря му Никол. == Награди == {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Награда !! Песен / Композитор !! Фестивал !! Град / Държава |- | 1986 || ''Голямата награда''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || [[Ровин]], [[Хърватска|Хърватия]] |- | 1986 || ''Награда за най-добро сценично поведение''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || Ровин, Хърватия |- |2001 |''Награда за най-добър текст'' |„Давам всичко за теб“ |Годишните награди на МелоТвМания, БНТ |София, България |- |2003 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Песен на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Албум на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2004 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Варна, България |- |2005 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Песен на годината'' |„Ако има рай“ |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Награда за най-добър текст'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2005 |''Албум на годината'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ текст'' |„Най-щастливият човек на света“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2008 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2008 |''Изпълнител на десетилетието'' | |Музикалните награди на десетилетието на ТВ ММ |София, България |- |2009 |''БГ Текст'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''БГ видеоклип'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''Best SEE Pop Artist of 2009'' | |SEE ME |София, България |- |2009 |''Дует на годината'' |„Чуваш ли ме“ с Мария Илиева |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2010 |''БГ Текст'' |„Оставяш следи“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2010 |''Изпълнител на годината'' | |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2012 |''Албум на годината'' |„Невидим“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ видеоклип'' |„Заедно“ Орлин Павлов и Любо Киров |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ хит на годината'' |„Дим да ме няма“ с Бобо и Пе4енката |FRESH AWARDS – radio FRESH |София, България |- |2013 |''БГ изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''Албум на годината'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ песен'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ текст'' |„Секунда“ (Графа, Любо и Бобо) |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2014 |''Хит на годината'' |„А дано, ама надали“, Графа, Михаела Филева и ВенЗи |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Най-добро клубно и поп изпълнение'' |„Седемте езера“ |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Музикален продуцент на годината'' |Монте Мюзик |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''#3 Българска знаменитост'' | |FORBES |България |- |2016 |''БГ текст'' |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2017 |Албум на годината |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |} == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- |2020 |„БГ Версия“ |CD |Монте Мюзик | |- |2019 |„Страничен наблюдател“ |CD и Vinyl |Монте Мюзик | |- |2018 |„Концерт на Графа в Арена Армеец“ |DVD 1,2 и CD |Монте Мюзик | |- | 2016 || „Моменти“ || CD и Vinyl || Монте мюзик || |- |2015 |„12 Нощ (Original Soundtrack“ |CD |Монте Мюзик | |- | 2012 || „Дим да ме няма“ || CD и DVD || Монте мюзик || |- | 2010 || „Невидим“ || CD || Монте мюзик || МК 55239 |- | 2008 || „Greatest hits“ || CD || Монте мюзик || |- | 2007 || „Честно в очи“ || CD и МС || Жокер медиа || |- | 2004 || „Ако има рай“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 18135 |- | 2003 || „Искам те“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 14016 |- | 2001 || „Давам всичко за теб“ || CD и МС || Жокер медиа|| |- |2000 |„Глава“ |CD сингъл |Едита | |- | 1999 || „Токов удар“<br>(електро-спектакъл – саундтрак към мюзикъл) || CD || АвеНю Продакшънс || АVECD 004 |- | 1998 || „6 е по-добре“ || CD и МС || Маркос мюзик || ММ 20101 – 2 |- |1998 |„Глас“ |CD сингъл |Маркос мюзик | |- |1997 |„Jump in the river“ |Vinyl |Морис Мюзик | |- |1997 |„Emotion“ |CD сингъл |Токо Интернешънъл | |- | 1996 || „Зелен хайвер“ || CD и МС || UBP International || |- | 1993 || „Гумени човечета“ || МC || Унисон старс|| |- |1993 |„All right, baby“ |Vinyl | | |- |} == Библиография == * „Белезите по гърба ми“ (2005) – автобиография == Филмография == * „[[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]]“ (2014) == Външни препратки == * [http://www.bgmuzika.net/tags/графа/ Официален профил] * [https://forbesbulgaria.bg/2014/10/02/1313/ Графа във Форбс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180809153342/https://forbesbulgaria.bg/2014/10/02/1313/ |date=2018-08-09 }} * [https://www.youtube.com/playlist?list=PLt5CR_vC0K2MgwRDYsyD6ocC0dvFklEPm Видеоклипове] {{Портал|Биографии|Музика|България}} [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Родени в София]] 5xyvwnpmgzkbla96k0sbfowgavfdzfa 11473438 11473436 2022-07-28T16:40:04Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/176.12.39.58|редакции на 176.12.39.58]] ([[User talk:176.12.39.58|б]].), към версия на Rebelheartous wikitext text/x-wiki {{без източници|06:17, 30 март 2020 (UTC)}} {{Личност|певец}} '''Владимир Кирилов Ампов''' (роден на 21 юли 1978), познат с артистичния си [[псевдоним]] '''Графа''', е известен [[България|български]] [[Поп музика|поп]] [[певец]], [[композитор]] и [[музикален продуцент]]. Син е на музикантите Тони Ампова и [[Кирил Ампов]]^{[[Графа#cite note-2|[2]]]}, и двамата част от трио „''Спешен случай''“. == Биография == === Ранни години === Първото участие на Графа пред публика е през 1988, когато той е на 10 години и заедно с трио „Спешен случай“ изпява песента „Мама, татко и аз“ пред публика. Следва продължението „Мама, татко и аз №2“ и първата му солова песен „Мандарини“. Дебютният албум „Гумени човечета“^{[[Графа#cite note-3|[3]]]} излиза на [[29 ноември]] [[1993]] г. В края на 1994 г. излиза първи винилов макси сингъл: „All Right, Baby“, а през следващата година и вторият – „Jump in the river“. На 21 юли 1995 г. печели голямата награда на фестивала „Синята перла на Ровин“ в [[Хърватия]]. === Треньор в „Гласът на България“ === През 2017, 2018, 2019, 2020 година Графа е треньор в четири сезона на музикалното риалити [[Гласът на България]], което се излъчва по [[БТВ]]. Графа пише сингли за някои български изпълнители, между които [[Руши Виденлиев|Руши Видинлиев]] (”Хотел **“, „БГ ТВ“), [[Любо Киров]] („Отново вярвам“), БУБА („Напред-назад“), [[Мария Илиева]] („Идваш към мен“, „Минало“), [[Петър Антонов]] („5.45 АМ“), [[Магдалена Джанаварова|Маги Джанаварова]] и [[Нора Караиванова]] („Колко струваш“), Николай Манолов („Как го правиш“), [[Михаела Филева]] (Опасно Близки, Приливи и отливи, Инкогнито и др.), [[Дивна]] (Моята музика) [[Вензи]] (Щом ти си до мен и др.), Виктория Георгиева (Част от мен, Незавършен роман), [[Поли Генова]] (Още), Лидия Ганева (Вълшебен ден, Милиони причини) [[Нели Рангелова]] (Вкус на мед) Радко Петков (Ябълката на раздора). == Личен живот == На [[9 ноември]] [[2008]] г. се жени за дългогодишната си приятелка Мария, а навръх Великден (19 април 2009 г.) му се ражда син – Крис. На [[31 юли]] [[2011]] г. се ражда дъщеря му Никол. == Награди == {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Награда !! Песен / Композитор !! Фестивал !! Град / Държава |- | 1986 || ''Голямата награда''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || [[Ровин]], [[Хърватска|Хърватия]] |- | 1986 || ''Награда за най-добро сценично поведение''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || Ровин, Хърватия |- |2001 |''Награда за най-добър текст'' |„Давам всичко за теб“ |Годишните награди на МелоТвМания, БНТ |София, България |- |2003 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Песен на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Албум на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2004 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Варна, България |- |2005 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Песен на годината'' |„Ако има рай“ |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Награда за най-добър текст'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2005 |''Албум на годината'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ текст'' |„Най-щастливият човек на света“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2008 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2008 |''Изпълнител на десетилетието'' | |Музикалните награди на десетилетието на ТВ ММ |София, България |- |2009 |''БГ Текст'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''БГ видеоклип'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''Best SEE Pop Artist of 2009'' | |SEE ME |София, България |- |2009 |''Дует на годината'' |„Чуваш ли ме“ с Мария Илиева |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2010 |''БГ Текст'' |„Оставяш следи“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2010 |''Изпълнител на годината'' | |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2012 |''Албум на годината'' |„Невидим“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ видеоклип'' |„Заедно“ Орлин Павлов и Любо Киров |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ хит на годината'' |„Дим да ме няма“ с Бобо и Пе4енката |FRESH AWARDS – radio FRESH |София, България |- |2013 |''БГ изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''Албум на годината'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ песен'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ текст'' |„Секунда“ (Графа, Любо и Бобо) |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2014 |''Хит на годината'' |„А дано, ама надали“, Графа, Михаела Филева и ВенЗи |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Най-добро клубно и поп изпълнение'' |„Седемте езера“ |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Музикален продуцент на годината'' |Монте Мюзик |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''#3 Българска знаменитост'' | |FORBES |България |- |2016 |''БГ текст'' |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2017 |Албум на годината |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |} == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- |2020 |„БГ Версия“ |CD |Монте Мюзик | |- |2019 |„Страничен наблюдател“ |CD и Vinyl |Монте Мюзик | |- |2018 |„Концерт на Графа в Арена Армеец“ |DVD 1,2 и CD |Монте Мюзик | |- | 2016 || „Моменти“ || CD и Vinyl || Монте мюзик || |- |2015 |„12 Нощ (Original Soundtrack“ |CD |Монте Мюзик | |- | 2012 || „Дим да ме няма“ || CD и DVD || Монте мюзик || |- | 2010 || „Невидим“ || CD || Монте мюзик || МК 55239 |- | 2008 || „Greatest hits“ || CD || Монте мюзик || |- | 2007 || „Честно в очи“ || CD и МС || Жокер медиа || |- | 2004 || „Ако има рай“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 18135 |- | 2003 || „Искам те“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 14016 |- | 2001 || „Давам всичко за теб“ || CD и МС || Жокер медиа|| |- |2000 |„Глава“ |CD сингъл |Едита | |- | 1999 || „Токов удар“<br>(електро-спектакъл – саундтрак към мюзикъл) || CD || АвеНю Продакшънс || АVECD 004 |- | 1998 || „6 е по-добре“ || CD и МС || Маркос мюзик || ММ 20101 – 2 |- |1998 |„Глас“ |CD сингъл |Маркос мюзик | |- |1997 |„Jump in the river“ |Vinyl |Морис Мюзик | |- |1997 |„Emotion“ |CD сингъл |Токо Интернешънъл | |- | 1996 || „Зелен хайвер“ || CD и МС || UBP International || |- | 1993 || „Гумени човечета“ || МC || Унисон старс|| |- |1993 |„All right, baby“ |Vinyl | | |- |} == Библиография == * „Белезите по гърба ми“ (2005) – автобиография == Филмография == * „[[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]]“ (2014) == Външни препратки == * [http://www.bgmuzika.net/tags/графа/ Официален профил] * [https://forbesbulgaria.bg/2014/10/02/1313/ Графа във Форбс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180809153342/https://forbesbulgaria.bg/2014/10/02/1313/ |date=2018-08-09 }} * [https://www.youtube.com/playlist?list=PLt5CR_vC0K2MgwRDYsyD6ocC0dvFklEPm Видеоклипове] {{Портал|Биографии|Музика|България}} [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Родени в София]] 2w0paopdrd4cziif216k77awdmqq290 11473440 11473438 2022-07-28T16:41:12Z 176.12.39.58 wikitext text/x-wiki {{без източници|06:17, 30 март 2020 (UTC)}} {{Личност|певец}} '''Владимир Кирилов Ампов''' (роден на 21 юли 1978), познат с артистичния си [[псевдоним]] '''Графа''', е известен [[България|български]] [[Поп музика|поп]] [[певец]], [[композитор]] и [[музикален продуцент]]. Син е на музикантите Тони Ампова и [[Кирил Ампов]]^{[[Графа#cite note-2|[2]]]}, и двамата част от трио „''Спешен случай''“. == Биография == === Ранни години === Първото участие на Графа пред публика е през 1988, когато той е на 10 години и заедно с трио „Спешен случай“ изпява песента „Мама, татко и аз“ пред публика. Следва продължението „Мама, татко и аз №2“ и първата му солова песен „Мандарини“. Дебютният албум „Гумени човечета“^{[[Графа#cite note-3|[3]]]} излиза на [[29 ноември]] [[1993]] г. В края на 1994 г. излиза първи винилов макси сингъл: „All Right, Baby“, а през следващата година и вторият – „Jump in the river“. На 21 юли 1995 г. печели голямата награда на фестивала „Синята перла на Ровин“ в [[Хърватия]]. === Треньор в „Гласът на България“ === През 2017, 2018, 2019, 2020 година Графа е треньор в четири сезона на музикалното риалити [[Гласът на България]], което се излъчва по [[БТВ]]. Графа пише сингли за някои български изпълнители, между които [[Руши Виденлиев|Руши Видинлиев]] (”Хотел **“, „БГ ТВ“), [[Любо Киров]] („Отново вярвам“), БУБА („Напред-назад“), [[Мария Илиева]] („Идваш към мен“, „Минало“), [[Петър Антонов]] („5.45 АМ“), [[Магдалена Джанаварова|Маги Джанаварова]] и [[Нора Караиванова]] („Колко струваш“), Николай Манолов („Как го правиш“), [[Михаела Филева]] (Опасно Близки, Приливи и отливи, Инкогнито и др.), [[Дивна]] (Моята музика) [[Вензи]] (Щом ти си до мен и др.), Виктория Георгиева (Част от мен, Незавършен роман), [[Поли Генова]] (Още), Лидия Ганева (Вълшебен ден, Милиони причини) [[Нели Рангелова]] (Вкус на мед) Радко Петков (Ябълката на раздора). == Личен живот == На [[9 ноември]] [[2008]] г. се жени за дългогодишната си приятелка Мария, а навръх Великден (19 април 2009 г.) му се ражда син – Крис. На [[31 юли]] [[2011]] г. се ражда дъщеря му Никол. == Награди == {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Награда !! Песен / Композитор !! Фестивал !! Град / Държава |- | 1986 || ''Голямата награда''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || [[Ровин]], [[Хърватска|Хърватия]] |- | 1986 || ''Награда за най-добро сценично поведение''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || Ровин, Хърватия |- |2001 |''Награда за най-добър текст'' |„Давам всичко за теб“ |Годишните награди на МелоТвМания, БНТ |София, България |- |2003 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Песен на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Албум на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2004 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Варна, България |- |2005 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Песен на годината'' |„Ако има рай“ |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Награда за най-добър текст'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2005 |''Албум на годината'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ текст'' |„Най-щастливият човек на света“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2008 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2008 |''Изпълнител на десетилетието'' | |Музикалните награди на десетилетието на ТВ ММ |София, България |- |2009 |''БГ Текст'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''БГ видеоклип'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''Best SEE Pop Artist of 2009'' | |SEE ME |София, България |- |2009 |''Дует на годината'' |„Чуваш ли ме“ с Мария Илиева |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2010 |''БГ Текст'' |„Оставяш следи“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2010 |''Изпълнител на годината'' | |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2012 |''Албум на годината'' |„Невидим“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ видеоклип'' |„Заедно“ Орлин Павлов и Любо Киров |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ хит на годината'' |„Дим да ме няма“ с Бобо и Пе4енката |FRESH AWARDS – radio FRESH |София, България |- |2013 |''БГ изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''Албум на годината'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ песен'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ текст'' |„Секунда“ (Графа, Любо и Бобо) |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2014 |''Хит на годината'' |„А дано, ама надали“, Графа, Михаела Филева и ВенЗи |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Най-добро клубно и поп изпълнение'' |„Седемте езера“ |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Музикален продуцент на годината'' |Монте Мюзик |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''#3 Българска знаменитост'' | |FORBES |България |- |2016 |''БГ текст'' |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2017 |Албум на годината |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |} == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- |2020 |„БГ Версия“ |CD |Монте Мюзик | |- |2019 |„Страничен наблюдател“ |CD и Vinyl |Монте Мюзик | |- |2018 |„Концерт на Графа в Арена Армеец“ |DVD 1,2 и CD |Монте Мюзик | |- | 2016 || „Моменти“ || CD и Vinyl || Монте мюзик || |- |2015 |„12 Нощ (Original Soundtrack“ |CD |Монте Мюзик | |- | 2012 || „Дим да ме няма“ || CD и DVD || Монте мюзик || |- | 2010 || „Невидим“ || CD || Монте мюзик || МК 55239 |- | 2008 || „Greatest hits“ || CD || Монте мюзик || |- | 2007 || „Честно в очи“ || CD и МС || Жокер медиа || |- | 2004 || „Ако има рай“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 18135 |- | 2003 || „Искам те“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 14016 |- | 2001 || „Давам всичко за теб“ || CD и МС || Жокер медиа|| |- |2000 |„Глава“ |CD сингъл |Едита | |- | 1999 || „Токов удар“<br>(електро-спектакъл – саундтрак към мюзикъл) || CD || АвеНю Продакшънс || АVECD 004 |- | 1998 || „6 е по-добре“ || CD и МС || Маркос мюзик || ММ 20101 – 2 |- |1998 |„Глас“ |CD сингъл |Маркос мюзик | |- |1997 |„Jump in the river“ |Vinyl |Морис Мюзик | |- |1997 |„Emotion“ |CD сингъл |Токо Интернешънъл | |- | 1996 || „Зелен хайвер“ || CD и МС || UBP International || |- | 1993 || „Гумени човечета“ || МC || Унисон старс|| |- |1993 |„All right, baby“ |Vinyl | | |- |} == Библиография == * „Белезите по гърба ми“ (2005) – автобиография == Филмография == * „[[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]]“ (2014) [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Родени в София]] hxgmgaqy9gc004k383w615r595c3myj 11473441 11473440 2022-07-28T16:41:31Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/176.12.39.58|редакции на 176.12.39.58]] ([[User talk:176.12.39.58|б]].), към версия на Молли wikitext text/x-wiki {{без източници|06:17, 30 март 2020 (UTC)}} {{Личност|певец}} '''Владимир Кирилов Ампов''' (роден на 21 юли 1978), познат с артистичния си [[псевдоним]] '''Графа''', е известен [[България|български]] [[Поп музика|поп]] [[певец]], [[композитор]] и [[музикален продуцент]]. Син е на музикантите Тони Ампова и [[Кирил Ампов]]^{[[Графа#cite note-2|[2]]]}, и двамата част от трио „''Спешен случай''“. == Биография == === Ранни години === Първото участие на Графа пред публика е през 1988, когато той е на 10 години и заедно с трио „Спешен случай“ изпява песента „Мама, татко и аз“ пред публика. Следва продължението „Мама, татко и аз №2“ и първата му солова песен „Мандарини“. Дебютният албум „Гумени човечета“^{[[Графа#cite note-3|[3]]]} излиза на [[29 ноември]] [[1993]] г. В края на 1994 г. излиза първи винилов макси сингъл: „All Right, Baby“, а през следващата година и вторият – „Jump in the river“. На 21 юли 1995 г. печели голямата награда на фестивала „Синята перла на Ровин“ в [[Хърватия]]. === Треньор в „Гласът на България“ === През 2017, 2018, 2019, 2020 година Графа е треньор в четири сезона на музикалното риалити [[Гласът на България]], което се излъчва по [[БТВ]]. Графа пише сингли за някои български изпълнители, между които [[Руши Виденлиев|Руши Видинлиев]] (”Хотел **“, „БГ ТВ“), [[Любо Киров]] („Отново вярвам“), БУБА („Напред-назад“), [[Мария Илиева]] („Идваш към мен“, „Минало“), [[Петър Антонов]] („5.45 АМ“), [[Магдалена Джанаварова|Маги Джанаварова]] и [[Нора Караиванова]] („Колко струваш“), Николай Манолов („Как го правиш“), [[Михаела Филева]] (Опасно Близки, Приливи и отливи, Инкогнито и др.), [[Дивна]] (Моята музика) [[Вензи]] (Щом ти си до мен и др.), Виктория Георгиева (Част от мен, Незавършен роман), [[Поли Генова]] (Още), Лидия Ганева (Вълшебен ден, Милиони причини) [[Нели Рангелова]] (Вкус на мед) Радко Петков (Ябълката на раздора). == Личен живот == На [[9 ноември]] [[2008]] г. се жени за дългогодишната си приятелка Мария, а навръх Великден (19 април 2009 г.) му се ражда син – Крис. На [[31 юли]] [[2011]] г. се ражда дъщеря му Никол. == Награди == {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Награда !! Песен / Композитор !! Фестивал !! Град / Държава |- | 1986 || ''Голямата награда''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || [[Ровин]], [[Хърватска|Хърватия]] |- | 1986 || ''Награда за най-добро сценично поведение''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || Ровин, Хърватия |- |2001 |''Награда за най-добър текст'' |„Давам всичко за теб“ |Годишните награди на МелоТвМания, БНТ |София, България |- |2003 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Песен на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Албум на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2004 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Варна, България |- |2005 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Песен на годината'' |„Ако има рай“ |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Награда за най-добър текст'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2005 |''Албум на годината'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ текст'' |„Най-щастливият човек на света“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2008 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2008 |''Изпълнител на десетилетието'' | |Музикалните награди на десетилетието на ТВ ММ |София, България |- |2009 |''БГ Текст'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''БГ видеоклип'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''Best SEE Pop Artist of 2009'' | |SEE ME |София, България |- |2009 |''Дует на годината'' |„Чуваш ли ме“ с Мария Илиева |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2010 |''БГ Текст'' |„Оставяш следи“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2010 |''Изпълнител на годината'' | |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2012 |''Албум на годината'' |„Невидим“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ видеоклип'' |„Заедно“ Орлин Павлов и Любо Киров |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ хит на годината'' |„Дим да ме няма“ с Бобо и Пе4енката |FRESH AWARDS – radio FRESH |София, България |- |2013 |''БГ изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''Албум на годината'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ песен'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ текст'' |„Секунда“ (Графа, Любо и Бобо) |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2014 |''Хит на годината'' |„А дано, ама надали“, Графа, Михаела Филева и ВенЗи |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Най-добро клубно и поп изпълнение'' |„Седемте езера“ |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Музикален продуцент на годината'' |Монте Мюзик |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''#3 Българска знаменитост'' | |FORBES |България |- |2016 |''БГ текст'' |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2017 |Албум на годината |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |} == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- |2020 |„БГ Версия“ |CD |Монте Мюзик | |- |2019 |„Страничен наблюдател“ |CD и Vinyl |Монте Мюзик | |- |2018 |„Концерт на Графа в Арена Армеец“ |DVD 1,2 и CD |Монте Мюзик | |- | 2016 || „Моменти“ || CD и Vinyl || Монте мюзик || |- |2015 |„12 Нощ (Original Soundtrack“ |CD |Монте Мюзик | |- | 2012 || „Дим да ме няма“ || CD и DVD || Монте мюзик || |- | 2010 || „Невидим“ || CD || Монте мюзик || МК 55239 |- | 2008 || „Greatest hits“ || CD || Монте мюзик || |- | 2007 || „Честно в очи“ || CD и МС || Жокер медиа || |- | 2004 || „Ако има рай“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 18135 |- | 2003 || „Искам те“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 14016 |- | 2001 || „Давам всичко за теб“ || CD и МС || Жокер медиа|| |- |2000 |„Глава“ |CD сингъл |Едита | |- | 1999 || „Токов удар“<br>(електро-спектакъл – саундтрак към мюзикъл) || CD || АвеНю Продакшънс || АVECD 004 |- | 1998 || „6 е по-добре“ || CD и МС || Маркос мюзик || ММ 20101 – 2 |- |1998 |„Глас“ |CD сингъл |Маркос мюзик | |- |1997 |„Jump in the river“ |Vinyl |Морис Мюзик | |- |1997 |„Emotion“ |CD сингъл |Токо Интернешънъл | |- | 1996 || „Зелен хайвер“ || CD и МС || UBP International || |- | 1993 || „Гумени човечета“ || МC || Унисон старс|| |- |1993 |„All right, baby“ |Vinyl | | |- |} == Библиография == * „Белезите по гърба ми“ (2005) – автобиография == Филмография == * „[[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]]“ (2014) == Външни препратки == * [http://www.bgmuzika.net/tags/графа/ Официален профил] * [https://forbesbulgaria.bg/2014/10/02/1313/ Графа във Форбс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180809153342/https://forbesbulgaria.bg/2014/10/02/1313/ |date=2018-08-09 }} * [https://www.youtube.com/playlist?list=PLt5CR_vC0K2MgwRDYsyD6ocC0dvFklEPm Видеоклипове] {{Портал|Биографии|Музика|България}} [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Родени в София]] 2w0paopdrd4cziif216k77awdmqq290 11473442 11473441 2022-07-28T16:42:53Z 176.12.39.58 wikitext text/x-wiki {{без източници|06:17, 30 март 2020 (UTC)}} {{Личност|Актьор}} '''Владимир Кирилов Ампов''' (роден на 21 юли 1978), познат с артистичния си [[псевдоним]] '''Графа''', е известен [[България|български]] [[Поп музика|поп]] [[певец]] и <nowiki>[[актьор]]</nowiki>. Син е на музикантите Тони Ампова и [[Кирил Ампов]]^{[[Графа#cite note-2|[2]]]}, и двамата част от трио „''Спешен случай''“. == Биография == === Ранни години === Първото участие на Графа пред публика е през 1988, когато той е на 10 години и заедно с трио „Спешен случай“ изпява песента „Мама, татко и аз“ пред публика. Следва продължението „Мама, татко и аз №2“ и първата му солова песен „Мандарини“. Дебютният албум „Гумени човечета“^{[[Графа#cite note-3|[3]]]} излиза на [[29 ноември]] [[1993]] г. В края на 1994 г. излиза първи винилов макси сингъл: „All Right, Baby“, а през следващата година и вторият – „Jump in the river“. На 21 юли 1995 г. печели голямата награда на фестивала „Синята перла на Ровин“ в [[Хърватия]]. === Треньор в „Гласът на България“ === През 2017, 2018, 2019, 2020 година Графа е треньор в четири сезона на музикалното риалити [[Гласът на България]], което се излъчва по [[БТВ]]. Графа пише сингли за някои български изпълнители, между които [[Руши Виденлиев|Руши Видинлиев]] (”Хотел **“, „БГ ТВ“), [[Любо Киров]] („Отново вярвам“), БУБА („Напред-назад“), [[Мария Илиева]] („Идваш към мен“, „Минало“), [[Петър Антонов]] („5.45 АМ“), [[Магдалена Джанаварова|Маги Джанаварова]] и [[Нора Караиванова]] („Колко струваш“), Николай Манолов („Как го правиш“), [[Михаела Филева]] (Опасно Близки, Приливи и отливи, Инкогнито и др.), [[Дивна]] (Моята музика) [[Вензи]] (Щом ти си до мен и др.), Виктория Георгиева (Част от мен, Незавършен роман), [[Поли Генова]] (Още), Лидия Ганева (Вълшебен ден, Милиони причини) [[Нели Рангелова]] (Вкус на мед) Радко Петков (Ябълката на раздора). == Личен живот == На [[9 ноември]] [[2008]] г. се жени за дългогодишната си приятелка Мария, а навръх Великден (19 април 2009 г.) му се ражда син – Крис. На [[31 юли]] [[2011]] г. се ражда дъщеря му Никол. == Награди == {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Награда !! Песен / Композитор !! Фестивал !! Град / Държава |- | 1986 || ''Голямата награда''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || [[Ровин]], [[Хърватска|Хърватия]] |- | 1986 || ''Награда за най-добро сценично поведение''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || Ровин, Хърватия |- |2001 |''Награда за най-добър текст'' |„Давам всичко за теб“ |Годишните награди на МелоТвМания, БНТ |София, България |- |2003 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Песен на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Албум на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2004 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Варна, България |- |2005 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Песен на годината'' |„Ако има рай“ |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Награда за най-добър текст'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2005 |''Албум на годината'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ текст'' |„Най-щастливият човек на света“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2008 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2008 |''Изпълнител на десетилетието'' | |Музикалните награди на десетилетието на ТВ ММ |София, България |- |2009 |''БГ Текст'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''БГ видеоклип'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''Best SEE Pop Artist of 2009'' | |SEE ME |София, България |- |2009 |''Дует на годината'' |„Чуваш ли ме“ с Мария Илиева |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2010 |''БГ Текст'' |„Оставяш следи“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2010 |''Изпълнител на годината'' | |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2012 |''Албум на годината'' |„Невидим“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ видеоклип'' |„Заедно“ Орлин Павлов и Любо Киров |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ хит на годината'' |„Дим да ме няма“ с Бобо и Пе4енката |FRESH AWARDS – radio FRESH |София, България |- |2013 |''БГ изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''Албум на годината'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ песен'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ текст'' |„Секунда“ (Графа, Любо и Бобо) |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2014 |''Хит на годината'' |„А дано, ама надали“, Графа, Михаела Филева и ВенЗи |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Най-добро клубно и поп изпълнение'' |„Седемте езера“ |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Музикален продуцент на годината'' |Монте Мюзик |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''#3 Българска знаменитост'' | |FORBES |България |- |2016 |''БГ текст'' |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2017 |Албум на годината |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |} == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- |2020 |„БГ Версия“ |CD |Монте Мюзик | |- |2019 |„Страничен наблюдател“ |CD и Vinyl |Монте Мюзик | |- |2018 |„Концерт на Графа в Арена Армеец“ |DVD 1,2 и CD |Монте Мюзик | |- | 2016 || „Моменти“ || CD и Vinyl || Монте мюзик || |- |2015 |„12 Нощ (Original Soundtrack“ |CD |Монте Мюзик | |- | 2012 || „Дим да ме няма“ || CD и DVD || Монте мюзик || |- | 2010 || „Невидим“ || CD || Монте мюзик || МК 55239 |- | 2008 || „Greatest hits“ || CD || Монте мюзик || |- | 2007 || „Честно в очи“ || CD и МС || Жокер медиа || |- | 2004 || „Ако има рай“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 18135 |- | 2003 || „Искам те“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 14016 |- | 2001 || „Давам всичко за теб“ || CD и МС || Жокер медиа|| |- |2000 |„Глава“ |CD сингъл |Едита | |- | 1999 || „Токов удар“<br>(електро-спектакъл – саундтрак към мюзикъл) || CD || АвеНю Продакшънс || АVECD 004 |- | 1998 || „6 е по-добре“ || CD и МС || Маркос мюзик || ММ 20101 – 2 |- |1998 |„Глас“ |CD сингъл |Маркос мюзик | |- |1997 |„Jump in the river“ |Vinyl |Морис Мюзик | |- |1997 |„Emotion“ |CD сингъл |Токо Интернешънъл | |- | 1996 || „Зелен хайвер“ || CD и МС || UBP International || |- | 1993 || „Гумени човечета“ || МC || Унисон старс|| |- |1993 |„All right, baby“ |Vinyl | | |- |} == Библиография == * „Белезите по гърба ми“ (2005) – автобиография == Филмография == * „[[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]]“ (2014) == Външни препратки == * [http://www.bgmuzika.net/tags/графа/ Официален профил] * [https://forbesbulgaria.bg/2014/10/02/1313/ Графа във Форбс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180809153342/https://forbesbulgaria.bg/2014/10/02/1313/ |date=2018-08-09 }} * [https://www.youtube.com/playlist?list=PLt5CR_vC0K2MgwRDYsyD6ocC0dvFklEPm Видеоклипове] {{Портал|Биографии|Музика|България}} [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Родени в София]] q4s25qiiwrjax3gnfsjc5pjzb0jpz4v 11473443 11473442 2022-07-28T16:43:13Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/176.12.39.58|редакции на 176.12.39.58]] ([[User talk:176.12.39.58|б]].), към версия на Carbonaro. wikitext text/x-wiki {{без източници|06:17, 30 март 2020 (UTC)}} {{Личност|певец}} '''Владимир Кирилов Ампов''' (роден на 21 юли 1978), познат с артистичния си [[псевдоним]] '''Графа''', е известен [[България|български]] [[Поп музика|поп]] [[певец]], [[композитор]] и [[музикален продуцент]]. Син е на музикантите Тони Ампова и [[Кирил Ампов]]^{[[Графа#cite note-2|[2]]]}, и двамата част от трио „''Спешен случай''“. == Биография == === Ранни години === Първото участие на Графа пред публика е през 1988, когато той е на 10 години и заедно с трио „Спешен случай“ изпява песента „Мама, татко и аз“ пред публика. Следва продължението „Мама, татко и аз №2“ и първата му солова песен „Мандарини“. Дебютният албум „Гумени човечета“^{[[Графа#cite note-3|[3]]]} излиза на [[29 ноември]] [[1993]] г. В края на 1994 г. излиза първи винилов макси сингъл: „All Right, Baby“, а през следващата година и вторият – „Jump in the river“. На 21 юли 1995 г. печели голямата награда на фестивала „Синята перла на Ровин“ в [[Хърватия]]. === Треньор в „Гласът на България“ === През 2017, 2018, 2019, 2020 година Графа е треньор в четири сезона на музикалното риалити [[Гласът на България]], което се излъчва по [[БТВ]]. Графа пише сингли за някои български изпълнители, между които [[Руши Виденлиев|Руши Видинлиев]] (”Хотел **“, „БГ ТВ“), [[Любо Киров]] („Отново вярвам“), БУБА („Напред-назад“), [[Мария Илиева]] („Идваш към мен“, „Минало“), [[Петър Антонов]] („5.45 АМ“), [[Магдалена Джанаварова|Маги Джанаварова]] и [[Нора Караиванова]] („Колко струваш“), Николай Манолов („Как го правиш“), [[Михаела Филева]] (Опасно Близки, Приливи и отливи, Инкогнито и др.), [[Дивна]] (Моята музика) [[Вензи]] (Щом ти си до мен и др.), Виктория Георгиева (Част от мен, Незавършен роман), [[Поли Генова]] (Още), Лидия Ганева (Вълшебен ден, Милиони причини) [[Нели Рангелова]] (Вкус на мед) Радко Петков (Ябълката на раздора). == Личен живот == На [[9 ноември]] [[2008]] г. се жени за дългогодишната си приятелка Мария, а навръх Великден (19 април 2009 г.) му се ражда син – Крис. На [[31 юли]] [[2011]] г. се ражда дъщеря му Никол. == Награди == {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Награда !! Песен / Композитор !! Фестивал !! Град / Държава |- | 1986 || ''Голямата награда''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || [[Ровин]], [[Хърватска|Хърватия]] |- | 1986 || ''Награда за най-добро сценично поведение''|| „Боксьорът“ || Международен фестивал Синята перла на Ровин“ || Ровин, Хърватия |- |2001 |''Награда за най-добър текст'' |„Давам всичко за теб“ |Годишните награди на МелоТвМания, БНТ |София, България |- |2003 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Песен на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2003 |''Албум на годината'' |„Искам те“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2004 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Варна, България |- |2005 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Песен на годината'' |„Ако има рай“ |ТВ ММ |Велико Търново, България |- |2005 |''Награда за най-добър текст'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2005 |''Албум на годината'' |„Ако има рай“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2006 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2006 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ текст'' |„Най-щастливият човек на света“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''БГ Композитор'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2007 |''Изпълнител на годината'' | |ТВ ММ |София, България |- |2008 |''Изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2008 |''Изпълнител на десетилетието'' | |Музикалните награди на десетилетието на ТВ ММ |София, България |- |2009 |''БГ Текст'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''БГ видеоклип'' |„Враг“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2009 |''Best SEE Pop Artist of 2009'' | |SEE ME |София, България |- |2009 |''Дует на годината'' |„Чуваш ли ме“ с Мария Илиева |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2010 |''БГ Текст'' |„Оставяш следи“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2010 |''Изпълнител на годината'' | |Наградите на ФЕН ТВ |София, България |- |2012 |''Албум на годината'' |„Невидим“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ видеоклип'' |„Заедно“ Орлин Павлов и Любо Киров |Годишните музикални награди на БГ Радио |София, България |- |2012 |''БГ хит на годината'' |„Дим да ме няма“ с Бобо и Пе4енката |FRESH AWARDS – radio FRESH |София, България |- |2013 |''БГ изпълнител на годината'' | |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''Албум на годината'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ песен'' |„Дим да ме няма“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2013 |''БГ текст'' |„Секунда“ (Графа, Любо и Бобо) |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2014 |''Хит на годината'' |„А дано, ама надали“, Графа, Михаела Филева и ВенЗи |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Най-добро клубно и поп изпълнение'' |„Седемте езера“ |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''Музикален продуцент на годината'' |Монте Мюзик |„Български музикални награди“ BOX TV |София, България |- |2014 |''#3 Българска знаменитост'' | |FORBES |България |- |2016 |''БГ текст'' |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |2017 |Албум на годината |„Моменти“ |Годишните музикални награди на БГ Радио |Благоевград, България |- |} == Дискография == === Студийни албуми === {| class="wikitable sortable" |- ! Година!! Албум !! Вид !! Издател !! Каталожен номер |- |2020 |„БГ Версия“ |CD |Монте Мюзик | |- |2019 |„Страничен наблюдател“ |CD и Vinyl |Монте Мюзик | |- |2018 |„Концерт на Графа в Арена Армеец“ |DVD 1,2 и CD |Монте Мюзик | |- | 2016 || „Моменти“ || CD и Vinyl || Монте мюзик || |- |2015 |„12 Нощ (Original Soundtrack“ |CD |Монте Мюзик | |- | 2012 || „Дим да ме няма“ || CD и DVD || Монте мюзик || |- | 2010 || „Невидим“ || CD || Монте мюзик || МК 55239 |- | 2008 || „Greatest hits“ || CD || Монте мюзик || |- | 2007 || „Честно в очи“ || CD и МС || Жокер медиа || |- | 2004 || „Ако има рай“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 18135 |- | 2003 || „Искам те“ || CD и МС || Жокер медиа || MK 14016 |- | 2001 || „Давам всичко за теб“ || CD и МС || Жокер медиа|| |- |2000 |„Глава“ |CD сингъл |Едита | |- | 1999 || „Токов удар“<br>(електро-спектакъл – саундтрак към мюзикъл) || CD || АвеНю Продакшънс || АVECD 004 |- | 1998 || „6 е по-добре“ || CD и МС || Маркос мюзик || ММ 20101 – 2 |- |1998 |„Глас“ |CD сингъл |Маркос мюзик | |- |1997 |„Jump in the river“ |Vinyl |Морис Мюзик | |- |1997 |„Emotion“ |CD сингъл |Токо Интернешънъл | |- | 1996 || „Зелен хайвер“ || CD и МС || UBP International || |- | 1993 || „Гумени човечета“ || МC || Унисон старс|| |- |1993 |„All right, baby“ |Vinyl | | |- |} == Библиография == * „Белезите по гърба ми“ (2005) – автобиография == Филмография == * „[[Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха]]“ (2014) == Външни препратки == * [http://www.bgmuzika.net/tags/графа/ Официален профил] * [https://forbesbulgaria.bg/2014/10/02/1313/ Графа във Форбс] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180809153342/https://forbesbulgaria.bg/2014/10/02/1313/ |date=2018-08-09 }} * [https://www.youtube.com/playlist?list=PLt5CR_vC0K2MgwRDYsyD6ocC0dvFklEPm Видеоклипове] {{Портал|Биографии|Музика|България}} [[Категория:Български поп певци]] [[Категория:Родени в София]] 2w0paopdrd4cziif216k77awdmqq290 0 170291 11473895 11471693 2022-07-29T08:51:47Z 83.228.48.244 Добавка относно новите заслуги на Тошко wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = телесценарист | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = | още = {{Депутат-България|45н=1|46н=1|47н=1}} }} '''Тошко Йорданов Хаджитодоров''' е [[Българи|български]] [[сценарист]]<ref>[https://www.slavishow.com/екип/отговорни%20сценаристи/тошко-йорданов Тошко Йорданов], сайт на „Шоуто на Слави“.</ref> и политик, народен представител в [[45 Народно събрание|45-ото]], [[46 Народно събрание|46-ото]] и [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]]. == Биография == Роден е през 1970 г. в [[Ямбол]]. Неговата по-малка сестра е озвучаващата и куклена актриса [[Мими Йорданова]].<ref>[https://www.bgdnes.bg/Article/9750698 Тошко Йорданов женен за богаташка], bgdnes.bg, 29 април 2021.</ref> Завършва [[Национална гимназия за древни езици и култури|средното си образование]] в [[Национална гимназия за древни езици и култури|Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“]] през 1989 г. Завършва „[[История]]“ в [[Софийския университет]]. Като сценарист е работил в „[[Ку-ку]]“ (1992 – 1994), [[Каналето (телевизионно предаване)|„Каналето“]] (1995 – 1998), [[Хъшове (телевизионно предаване)|„Хъшове“]] (1998 – 2000) и в „[[Шоуто на Слави]]“ (2000 – 2019). Заедно с Николай Русакиев написват повечето от песните за албума на Ку-Ку „Шат на патката главата". Йорданов е сценарист и главен редактор<ref>[https://www.slavishow.com/екип/отговорни%20сценаристи/тошко-йорданов Тошко Йорданов, сценарист и главен редактор], сайт на Шоуто на Слави, 9 март 2012.</ref> на всички телевизионни формати, осъществени от „[[Седем-осми]]“ – „[[Survivor BG]]“, „[[Music Idol|Music Idol 1]]“, „[[Dancing Stars|Dancing Stars 2]]“, „[[Пей с мен]]“, „[[Lord of the Chefs]]“, „Младост 5“, „[[Гласът на България]]“, „[[България търси талант]]“. Има статии за вестниците „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“ и „[[Труд (вестник)|Труд]]“. През 2015 г. заедно със [[Слави Трифонов]] и колегите си сценаристи създава инициативен комитет за провеждане на национален референдум за промяна на политическата система. От 4 ноември 2019 г. води публицистичното предаване „Студио Хъ“ по [[7/8 ТВ]]. Участва в създаването на политическа партия „[[Има такъв народ]]“ и след учредяването ѝ е избран за заместник-председател на партията.<ref>{{Citation |title=pp-itn.bg |url=https://pp-itn.bg/ръководство/ |accessdate=2021-03-07 |archivedate=2020-09-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200909104250/https://pp-itn.bg/ръководство/ }}</ref> Носител е на специалната награда за телевизионна журналистика „Св. Влас“ 2020.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/c/VI/id/2272986|заглавие=Връчени са годишните награди за журналистика „Свети Влас“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/gallery/image/6943710|заглавие=Свети Влас – телевизионна журналистика – награди|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Един от главните виновници за съсипването на 3 парламента 2021-2022г както и дестабилизиране на страната по време на световна криза и война. == Коментар към журналист от Нова телевизия == На 13 април 2021 г., в обедната емисия на [[Нова телевизия]] репортерът Благой Цицелков казва: „От „Има такъв народ“ заявиха, че са готови да приемат подкрепа от абсолютно всеки, включително ДПС и ГЕРБ“.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/9706630 Сценаристът на Слави Тошко Йорданов реже репортера Цицелков заради грешка в ефир], 24chasa.bg, 14 април 2021.</ref> Същия ден в ефира на [[7/8 ТВ]] Йорданов нарича коментара „мазна лъжа“ и заявява, че „ако бяхме в Крумова България за тази лъжа щяха да липсват части от тялото на това момче с микрофона“.<ref>[https://gospodari.com/тошко-йорданов-отправи-косвена-запла/ Тошко Йорданов отправи косвена заплаха към журналист на NOVA с „рязане на крайници“ (видео)], gospodari.com, 14 април 2021.</ref> [[Асоциация на европейските журналисти|Асоциацията на европейските журналисти]] призовава Йорданов да се ръководи „от ценностите на XXI век, а не на Средновековието“.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/9707701 Европейските журналисти с позиция след изказването на Тошко Йорданов], 24 часа, 14 април 2021.</ref> Изказването му е критикувано и от представители на ГЕРБ като заплаха срещу свободата на словото.<ref>[https://inews.bg/България/Севдалина-Арнаудова-за-Тошко-Йорданов-и-ИТН-Има-Такива-Мутри_l.a_c.327_i.667123.html Севдалина Арнаудова за Тошко Йорданов и ИТН: Има Такива Мутри], inews.bg, 14 април 2021.</ref> Цицелков по-късно уточнява, че объркал имената на две партии по време на живо включване. В интервю за сайта Clubz пояснява: „Казвам „Има такъв народ“ вместо „Изправи се! Мутри вън!“. От репортажа, излъчен малко по-късно, става ясно, че имам предвид „Изправи се! – Мутри вън!“<ref>[https://www.clubz.bg/112510-toshko_yordanov_zaplashi_zhurnalist_s_ryazane_na_kraynitsi_video Тошко Йорданов сплаши журналист. С „рязане на крайници“ (ВИДЕО)], clubz.bg, 14 април 2021.</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.168chasa.bg/author/7167390 Статии на Тошко Йорданов във вестник „168 часа“] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Хаджитодоров, Тошко}} [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български сатирици]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на Има такъв народ]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Ямбол]] shmzdxjif5f9x9t1out4w6f9qs35fw1 11473927 11473895 2022-07-29T09:47:30Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/83.228.48.244|редакции на 83.228.48.244]] ([[User talk:83.228.48.244|б]].), към версия на Radiohist wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = телесценарист | портрет = | портрет-описание = | националност = {{България}} | работил = | още = {{Депутат-България|45н=1|46н=1|47н=1}} }} '''Тошко Йорданов Хаджитодоров''' е [[Българи|български]] [[сценарист]]<ref>[https://www.slavishow.com/екип/отговорни%20сценаристи/тошко-йорданов Тошко Йорданов], сайт на „Шоуто на Слави“.</ref> и политик, народен представител в [[45 Народно събрание|45-ото]], [[46 Народно събрание|46-ото]] и [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]]. == Биография == Роден е през 1970 г. в [[Ямбол]]. Неговата по-малка сестра е озвучаващата и куклена актриса [[Мими Йорданова]].<ref>[https://www.bgdnes.bg/Article/9750698 Тошко Йорданов женен за богаташка], bgdnes.bg, 29 април 2021.</ref> Завършва [[Национална гимназия за древни езици и култури|средното си образование]] в [[Национална гимназия за древни езици и култури|Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“]] през 1989 г. Завършва „[[История]]“ в [[Софийския университет]]. Като сценарист е работил в „[[Ку-ку]]“ (1992 – 1994), [[Каналето (телевизионно предаване)|„Каналето“]] (1995 – 1998), [[Хъшове (телевизионно предаване)|„Хъшове“]] (1998 – 2000) и в „[[Шоуто на Слави]]“ (2000 – 2019). Заедно с Николай Русакиев написват повечето от песните за албума на Ку-Ку „Шат на патката главата". Йорданов е сценарист и главен редактор<ref>[https://www.slavishow.com/екип/отговорни%20сценаристи/тошко-йорданов Тошко Йорданов, сценарист и главен редактор], сайт на Шоуто на Слави, 9 март 2012.</ref> на всички телевизионни формати, осъществени от „[[Седем-осми]]“ – „[[Survivor BG]]“, „[[Music Idol|Music Idol 1]]“, „[[Dancing Stars|Dancing Stars 2]]“, „[[Пей с мен]]“, „[[Lord of the Chefs]]“, „Младост 5“, „[[Гласът на България]]“, „[[България търси талант]]“. Има статии за вестниците „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“ и „[[Труд (вестник)|Труд]]“. През 2015 г. заедно със [[Слави Трифонов]] и колегите си сценаристи създава инициативен комитет за провеждане на национален референдум за промяна на политическата система. От 4 ноември 2019 г. води публицистичното предаване „Студио Хъ“ по [[7/8 ТВ]]. Участва в създаването на политическа партия „[[Има такъв народ]]“ и след учредяването ѝ е избран за заместник-председател на партията.<ref>{{Citation |title=pp-itn.bg |url=https://pp-itn.bg/ръководство/ |accessdate=2021-03-07 |archivedate=2020-09-09 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20200909104250/https://pp-itn.bg/ръководство/ }}</ref> Носител е на специалната награда за телевизионна журналистика „Св. Влас“ 2020.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/c/VI/id/2272986|заглавие=Връчени са годишните награди за журналистика „Свети Влас“|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/gallery/image/6943710|заглавие=Свети Влас – телевизионна журналистика – награди|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> == Коментар към журналист от Нова телевизия == На 13 април 2021 г., в обедната емисия на [[Нова телевизия]] репортерът Благой Цицелков казва: „От „Има такъв народ“ заявиха, че са готови да приемат подкрепа от абсолютно всеки, включително ДПС и ГЕРБ“.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/9706630 Сценаристът на Слави Тошко Йорданов реже репортера Цицелков заради грешка в ефир], 24chasa.bg, 14 април 2021.</ref> Същия ден в ефира на [[7/8 ТВ]] Йорданов нарича коментара „мазна лъжа“ и заявява, че „ако бяхме в Крумова България за тази лъжа щяха да липсват части от тялото на това момче с микрофона“.<ref>[https://gospodari.com/тошко-йорданов-отправи-косвена-запла/ Тошко Йорданов отправи косвена заплаха към журналист на NOVA с „рязане на крайници“ (видео)], gospodari.com, 14 април 2021.</ref> [[Асоциация на европейските журналисти|Асоциацията на европейските журналисти]] призовава Йорданов да се ръководи „от ценностите на XXI век, а не на Средновековието“.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/9707701 Европейските журналисти с позиция след изказването на Тошко Йорданов], 24 часа, 14 април 2021.</ref> Изказването му е критикувано и от представители на ГЕРБ като заплаха срещу свободата на словото.<ref>[https://inews.bg/България/Севдалина-Арнаудова-за-Тошко-Йорданов-и-ИТН-Има-Такива-Мутри_l.a_c.327_i.667123.html Севдалина Арнаудова за Тошко Йорданов и ИТН: Има Такива Мутри], inews.bg, 14 април 2021.</ref> Цицелков по-късно уточнява, че объркал имената на две партии по време на живо включване. В интервю за сайта Clubz пояснява: „Казвам „Има такъв народ“ вместо „Изправи се! Мутри вън!“. От репортажа, излъчен малко по-късно, става ясно, че имам предвид „Изправи се! – Мутри вън!“<ref>[https://www.clubz.bg/112510-toshko_yordanov_zaplashi_zhurnalist_s_ryazane_na_kraynitsi_video Тошко Йорданов сплаши журналист. С „рязане на крайници“ (ВИДЕО)], clubz.bg, 14 април 2021.</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.168chasa.bg/author/7167390 Статии на Тошко Йорданов във вестник „168 часа“] {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Хаджитодоров, Тошко}} [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Български сатирици]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на Има такъв народ]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Ямбол]] aeanbpyvld8z4z6t20xiybbu6it4n5n 0 173182 11473256 11210823 2022-07-28T13:00:04Z Xunonotyk 209517 /* Участия във филми */ wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност|актьор | име = Александър Абдулов | портрет = Абдулов.jpg | описание = руски актьор | роден-място = [[Тоболск]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] | починал-място = [[Москва]], [[Русия]] }} '''Александър Абдулов''' е руски [[актьор]], играл в много от най-стойностните съветски и руски филми. == Участия във филми == * 1971 – Страхотен момък * 1974 – За Витя, за Маша и морската пехота – десантникът Козлов * 1974 – Москва, моя любов * 1975 – Изчезналата експедиция – Рогов * 1976 – 72 градуса под нулата – Льонька Савостиков * 1976 – Дванайсетте стола – инженер Шчукин * 1976 – Златната река * 1977 – Аленото цвете – принц * 1977 – Бягство от затвора * 1978 – [[Капитанската дъщеря (филм, 1978)|Капитанската дъщеря]] * 1978 – Всичко решава мигът – първият треньор * 1978 – ''Двама в новата къща'' * 1978 – Мъж красавец * 1978 – Обикновено чудо – Мечка * 1979 – Местото на срещата не може да се смени – шофьор, член на бандата „Черната котка“ * 1979 – С любимите не се разделяйте – Митя * 1979 – Онзи, същият Мюнхаузен – Рампкопф * 1980 – Сицилианска защита * 1981 – ''Карнавал – Никита'' * 1981 – Жената в бяло – Уолтър Хартрайт * 1981 – Факти от изминалия ден * 1982 – Търсете жената – Робер де Шаранс * 1982 – Предчувствие за любов * 1982 – ''Събота и неделя'' * 1982 – Чародеи * 1983 – Домът, който построи Суифт – Доктор Симпсон * 1983 – ''Рецептата на нейната младост'' * 1983 – Юнона и Авос (телеспектакъл) – Пламтящият еретик / Фернандо Лопес / Човек от театъра * 1983 – Целувката – Лобитко * 1984 – Формула на любовта – Жакоб * 1984 – Два хусара * 1985 – [[По следите на капитан Грант]] – Боб Дегот * 1985 – Най-обаятелната и привлекателната – Володя Смирнов * 1985 – Застрахователен агент * 1985 – Тайните на мадам Вонг * 1986 – Весла хроника на опасно пътешествие * 1986 – Слезли от небесата – Сергей * 1986 – Пази ме, мой талисман * 1987 – Гардемарини, напред! – Василий Фьодорович Лядашчев * 1987 – Десет негърчета – Антони Марстън * 1987 – Филер * 1988 – Да убиеш дракона – Ланцелот * 1989 – За прекрасните дами! * 1989 – Лейди Макбет от Мценски окръг * 1989 – Девата от Руан по прякор „Лоената топка“ * 1989 – Черна роза – емблема на тъгата, червена роза – емблема на любовта – Владимир * 1990 – ''Вицове – Васил Кутузов'' * 1990 – Жива мишена * 1990 – Сукины дети – Игорь Гордински * 1991 – Унижените и оскърбените * 1991 – Гений – Сергей Ненашев * 1991 – Делото на Сухово-Кобилин * 1991 – Дом под звездно небе – водопроводчикът Жора * 1991 – ''Обсадата на Венеция'' * 1992 – Сервитьор със златен поднос – сервитьорът * 1992 – Странните мъже на Екатерина Семьонова * 1992 – Луда любов * 1993 – Грях. История на страстта * 1993 – ''Злато'' * 1993 – ''Настя'' * 1993 – Заупокойна молитва – Менахем-Мендъл * 1993 – Затворнически романс * 1993 – ''Аз съм виновен '' * 1993 – ''Над тъмната вода'' * 1994 – Кафе с лимон * 1994 – Простодушен * 1995 – ''Първата любов'' * 1995 – Черният воал – Андрей Яковлевич Рокшин * 1997 – Шизофрения – Голубчик * 1998 – Женска собственост – Сазонов * 2000 – Бременските музиканти – разказвачът на приказки * 2000 – Тихи вирове – академик Каштанов * 2000 – Коледна мистерия * 2001 – Жълтото джудже * 2001 – Фаталисти * 2002 – ''Следващият (Next) (Сериал) – Лавър'' * 2002 – О’кей! * 2002 – За любовта * 2002 – Ледников период (сериал) * 2002 – ''Следващият 2 (сериал) – Лавър'' * 2003 – А сутринта те се събудиха * 2003 – Тартарен от Тараскон * 2004 – Глупачка * 2004 – ''Следващият 3 (сериал) – Лавър'' * 2004 – ''Аз обичам теб (сериал) – Александр'' * 2005 – ''[[Майстора и Маргарита (сериал)]]'' – Коровиев * 2005 – ''Адютантите на любовта (сериал)'' * 2006 – Парк от съветския период * 2007 – ''Ленинград (сериал) – Чигасов'' * 2007 – ''Капан (сериал) – Михаил Волобуев '' * 2007 – ''Артистка '' * 2007 – ''Лузър'' * 2008 – Анна Каренина – Стива Облонски === Театрална дейност === * „Всичко минава“ * „Юнона и Авос“ * „Варварин и еретик“ * „В списъците не е включен“ от Б. Василиев – лейтенант Плужников (премия „Театральная весна“) * „Звездата и смъртта на Хоакин Муриета“ от Пабло Неруда – Хоакин * „Юнона и Авос“ от А. Вознесенски и А. Рибников – Фернандо Лопес * „Жестоки игри“ от А. Арбузов – Никита * „Училище за емигранти“ от Д. Липскеров – Трубецки * „Заупокойна молитва“ от Г. Горин – Менахем Мендел * „Диктатура на съвестта“ от М. Шатров – Верховенски * „Оптимистична трагедия“ от Вс. Вишневски – Прегракналият * „Затъмнение“ === Режисьор в киното === * 2000 – „Бременските музиканти“ === Ордени и награди === * Заслужил артист на РСФСР (1986) * Народен артист на Русия (1991) * Почетен орден (1997) * Орден „За заслуги пред Отечеството“ IV степен (2007) {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Абдулов, Александър}} [[Категория:Съветски актьори и актриси]] [[Категория:Руски актьори и актриси]] [[Категория:Заслужили артисти (Русия)]] [[Категория:Народни артисти]] [[Категория:Родени в Тоболск]] [[Категория:Починали в Москва]] 0tghxictbmapws76oja2wwbbeg08flm 11473258 11473256 2022-07-28T13:00:42Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност|актьор | име = Александър Абдулов | портрет = Абдулов.jpg | описание = руски актьор | роден-място = [[Тоболск]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] | починал-място = [[Москва]], [[Русия]] }} '''Александър Абдулов''' е [[съветски]] и [[руски]] [[актьор]], играл в много от най-стойностните съветски и руски филми. == Участия във филми == * 1971 – Страхотен момък * 1974 – За Витя, за Маша и морската пехота – десантникът Козлов * 1974 – Москва, моя любов * 1975 – Изчезналата експедиция – Рогов * 1976 – 72 градуса под нулата – Льонька Савостиков * 1976 – Дванайсетте стола – инженер Шчукин * 1976 – Златната река * 1977 – Аленото цвете – принц * 1977 – Бягство от затвора * 1978 – [[Капитанската дъщеря (филм, 1978)|Капитанската дъщеря]] * 1978 – Всичко решава мигът – първият треньор * 1978 – ''Двама в новата къща'' * 1978 – Мъж красавец * 1978 – Обикновено чудо – Мечка * 1979 – Местото на срещата не може да се смени – шофьор, член на бандата „Черната котка“ * 1979 – С любимите не се разделяйте – Митя * 1979 – Онзи, същият Мюнхаузен – Рампкопф * 1980 – Сицилианска защита * 1981 – ''Карнавал – Никита'' * 1981 – Жената в бяло – Уолтър Хартрайт * 1981 – Факти от изминалия ден * 1982 – Търсете жената – Робер де Шаранс * 1982 – Предчувствие за любов * 1982 – ''Събота и неделя'' * 1982 – Чародеи * 1983 – Домът, който построи Суифт – Доктор Симпсон * 1983 – ''Рецептата на нейната младост'' * 1983 – Юнона и Авос (телеспектакъл) – Пламтящият еретик / Фернандо Лопес / Човек от театъра * 1983 – Целувката – Лобитко * 1984 – Формула на любовта – Жакоб * 1984 – Два хусара * 1985 – [[По следите на капитан Грант]] – Боб Дегот * 1985 – Най-обаятелната и привлекателната – Володя Смирнов * 1985 – Застрахователен агент * 1985 – Тайните на мадам Вонг * 1986 – Весла хроника на опасно пътешествие * 1986 – Слезли от небесата – Сергей * 1986 – Пази ме, мой талисман * 1987 – Гардемарини, напред! – Василий Фьодорович Лядашчев * 1987 – Десет негърчета – Антони Марстън * 1987 – Филер * 1988 – Да убиеш дракона – Ланцелот * 1989 – За прекрасните дами! * 1989 – Лейди Макбет от Мценски окръг * 1989 – Девата от Руан по прякор „Лоената топка“ * 1989 – Черна роза – емблема на тъгата, червена роза – емблема на любовта – Владимир * 1990 – ''Вицове – Васил Кутузов'' * 1990 – Жива мишена * 1990 – Сукины дети – Игорь Гордински * 1991 – Унижените и оскърбените * 1991 – Гений – Сергей Ненашев * 1991 – Делото на Сухово-Кобилин * 1991 – Дом под звездно небе – водопроводчикът Жора * 1991 – ''Обсадата на Венеция'' * 1992 – Сервитьор със златен поднос – сервитьорът * 1992 – Странните мъже на Екатерина Семьонова * 1992 – Луда любов * 1993 – Грях. История на страстта * 1993 – ''Злато'' * 1993 – ''Настя'' * 1993 – Заупокойна молитва – Менахем-Мендъл * 1993 – Затворнически романс * 1993 – ''Аз съм виновен '' * 1993 – ''Над тъмната вода'' * 1994 – Кафе с лимон * 1994 – Простодушен * 1995 – ''Първата любов'' * 1995 – Черният воал – Андрей Яковлевич Рокшин * 1997 – Шизофрения – Голубчик * 1998 – Женска собственост – Сазонов * 2000 – Бременските музиканти – разказвачът на приказки * 2000 – Тихи вирове – академик Каштанов * 2000 – Коледна мистерия * 2001 – Жълтото джудже * 2001 – Фаталисти * 2002 – ''Следващият (Next) (Сериал) – Лавър'' * 2002 – О’кей! * 2002 – За любовта * 2002 – Ледников период (сериал) * 2002 – ''Следващият 2 (сериал) – Лавър'' * 2003 – А сутринта те се събудиха * 2003 – Тартарен от Тараскон * 2004 – Глупачка * 2004 – ''Следващият 3 (сериал) – Лавър'' * 2004 – ''Аз обичам теб (сериал) – Александр'' * 2005 – ''[[Майстора и Маргарита (сериал)]]'' – Коровиев * 2005 – ''Адютантите на любовта (сериал)'' * 2006 – Парк от съветския период * 2007 – ''Ленинград (сериал) – Чигасов'' * 2007 – ''Капан (сериал) – Михаил Волобуев '' * 2007 – ''Артистка '' * 2007 – ''Лузър'' * 2008 – Анна Каренина – Стива Облонски === Театрална дейност === * „Всичко минава“ * „Юнона и Авос“ * „Варварин и еретик“ * „В списъците не е включен“ от Б. Василиев – лейтенант Плужников (премия „Театральная весна“) * „Звездата и смъртта на Хоакин Муриета“ от Пабло Неруда – Хоакин * „Юнона и Авос“ от А. Вознесенски и А. Рибников – Фернандо Лопес * „Жестоки игри“ от А. Арбузов – Никита * „Училище за емигранти“ от Д. Липскеров – Трубецки * „Заупокойна молитва“ от Г. Горин – Менахем Мендел * „Диктатура на съвестта“ от М. Шатров – Верховенски * „Оптимистична трагедия“ от Вс. Вишневски – Прегракналият * „Затъмнение“ === Режисьор в киното === * 2000 – „Бременските музиканти“ === Ордени и награди === * Заслужил артист на РСФСР (1986) * Народен артист на Русия (1991) * Почетен орден (1997) * Орден „За заслуги пред Отечеството“ IV степен (2007) {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Абдулов, Александър}} [[Категория:Съветски актьори и актриси]] [[Категория:Руски актьори и актриси]] [[Категория:Заслужили артисти (Русия)]] [[Категория:Народни артисти]] [[Категория:Родени в Тоболск]] [[Категория:Починали в Москва]] 1q81c0ifu8fdvzcpmie2ql0mfd4qk3c 0 173296 11473968 11452112 2022-07-29T10:34:16Z Radiohist 106368 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | портрет = Nikolay_Boykov.jpg | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[писател]], [[преводач]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = стихотворение, разказ, роман | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = {{източник|„Писма до Петър“ (2006)<br>„Книгата на живота“ (2010)|2022|07|15}} | награди = | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | подпис = }} '''Николай Павлов Бойков''' (НПБ, Николай П. Бойков) е български [[писател]], [[публицист]], литературен [[критик]] и [[преводач]]. == Биография == Роден е на 26 януари 1968 г. във [[Видин]].<ref>[http://kadar25.com/николай-бойков/kadar25.com]</ref> През 1985 г. завършва Математическата гимназия във [[Видин]], след това е приет информатика в [[Софийския университет]]. След един семестър в политехника в Унгария, се прехвърля в специалност Унгарска филология, която завършва през 1994 г. в [[Дебреценски университет|Дебреценския университет „Лайош Кошут“]]. От 1998 до 2005 г. е преподавател по унгарски език и литература в Софийския университет.<ref>[https://vidin-almanac.bg/artist/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BF-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2/ vidin-almanac.bg]</ref> Бойков е открито [[хомосексуален]].<ref>[https://balkansbg.eu/bg/polls/284-nikolaj-bojkov.html balkansbg.eu]</ref> == Избрана библиография == === Поезия === * „Метафизики“, „Свободно поетическо общество“, 2000.<ref>Пламен Панайотов, [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/119/lv0119012.htm „A metafizikának nincs nelve“], рец. във в. „[[Литературен вестник]]“, бр.19, 16 май 2001 г.</ref> * „Стихотворения с биография“, „[[Жанет 45]]“, 2003.<ref>Мира Душкова, [http://liternet.bg/publish/mdushkova/n_boikov.htm „За едно безкомпромисно стихотворение“], рец. във в. „Литературен вестник“, 3 декември 2003 г., електронна публикация – ''LiterNet'', 25 април 2005, № 4 (65)</ref> * „Ояснен в любов“, [[самиздат]], 2005. * „101 посвещения“, Small stations press, 2019. === Проза === * „Писма до Петър“, „[[Жанет 45]]“, 2006. * „Книгата на живота“, „Сиела“, 2010.<ref>[[Милена Кирова]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/16925 „... не те чуват навярно...“], рец. във в. „[[Култура (вестник)|Култура]]“, бр. 16 (2588), 29 април 2010 г.</ref>, <ref>[[Марин Бодаков]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/16559 „Ходене по буквите“], рец. във в. „[[Култура (вестник)|Култура]]“, бр. 4 (2576), 5 февруари 2010 г.</ref> === Избрани преводи === * [[Петер Естерхази]], „Погледът на графиня Хан-Хан“ („Сонм“, 2000) * [[Ференц Сий]], „Кула-кора“ („Сонм“, 2002) * [[Силард Борбей]], „Вместо което да“ („Сонм“, 2002) * [[Петер Надаш]], „Собствена смърт“ („Алтера“, 2011)<ref>[[Марин Бодаков]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/18828 „Ходене по буквите“], отзив във в. „[[Култура (вестник)|Култура]]“, бр. 33 (2651), 7 октомври 2011 г.</ref> * [[Имре Кертес]], „Английското знаме“ („Алтера“, 2011)<ref>[[Кирил Василев (поет)|Кирил Василев]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/18349 „Свидетелството на самоотречението“], рец. във в. „[[Култура (вестник)|Култура]]“, бр. 17 (2635), 6 май 2011 г.</ref> * [[Ищван Йоркен]], „Едноминутни новели“ („[[Жанет 45]]“, 2012) Съставител на сборника „Прози“ на [[Миклош Месьой]] (редактор, съпреводач и преводач, „Сонм“, 2003) Водещ на 6 унгарски броя на „[[Литературен вестник]]“ (2000, 2001, 2003, 2005, 2006, 2019), както и на детски и античен брой (2002). == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://liternet.bg/library/bl/b/nboi.htm Стихове и проза на Николай Бойков в ''LiterNet''] * [http://www.public-republic.com/nikolaj-boykov Текстове на Николай Бойков в ''Public Republic''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160801215315/http://www.public-republic.com/nikolaj-boykov |date=2016-08-01 }} * [http://grosnipelikani.net/modules.php?name=Writers&wop=showcontent&wid=171 Стихотворения, статии и преводи на Николай Бойков в ''Грозни пеликани''] * [https://openlit.wordpress.com/участници/николай-бойков/ Анкета с Николай Бойков в проекта ''Отворена литература''] * [http://liternet.bg/publish13/n_bojkov/index.html „Писма до Петър“ в ''LiterNet''] * [http://mail.slovo.bg/old/litforum/141/nboykov.htm „Българският пътеводител“], във в. „[[Литературен форум]]“, бр. 41, декември 2001 г. * [https://web.archive.org/web/20101128122958/http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=560 „Един ден на преводача“], „[[Литературен вестник]]“, бр. 36, ноември 2002 г. * [http://liternet.bg/publish/katalog/about/b/n_boikov.htm Литературна критика за Николай Бойков] в ''LiterNet''. {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бойков, Николай}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Преводачи от унгарски език]] [[Категория:Гей писатели]] [[Категория:ЛГБТ писатели от България]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Родени във Видин]] educfbc56n59ag7k6vhu2gc4ihorpf8 11473969 11473968 2022-07-29T10:36:21Z Radiohist 106368 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = писател | портрет = Nikolay_Boykov.jpg | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[писател]], [[преводач]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | псевдоним = | период = | жанрове = стихотворение, разказ, роман | теми = | направление = | течение = | дебют = | известни творби = {{източник|„Писма до Петър“ (2006)<br>„Книгата на живота“ (2010)|2022|07|15}} | награди = | повлиян = | повлиял = }} | баща = | майка = | подпис = }} '''Николай Павлов Бойков''' (НПБ, Николай П. Бойков) е български [[писател]], [[публицист]], литературен [[критик]] и [[преводач]].<ref>[https://bnr.bg/vidin/post/101173572 bnr.bg]</ref> == Биография == Роден е на 26 януари 1968 г. във [[Видин]].<ref>[http://kadar25.com/николай-бойков kadar25.com]</ref> През 1985 г. завършва Математическата гимназия във [[Видин]], след това е приет информатика в [[Софийския университет]]. След един семестър в политехника в Унгария, се прехвърля в специалност Унгарска филология, която завършва през 1994 г. в [[Дебреценски университет|Дебреценския университет „Лайош Кошут“]]. От 1998 до 2005 г. е преподавател по унгарски език и литература в Софийския университет.<ref>[https://vidin-almanac.bg/artist/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BF-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2/ vidin-almanac.bg]</ref> Бойков е открито [[хомосексуален]].<ref>[https://balkansbg.eu/bg/polls/284-nikolaj-bojkov.html balkansbg.eu]</ref> == Избрана библиография == === Поезия === * „Метафизики“, „Свободно поетическо общество“, 2000.<ref>Пламен Панайотов, [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/119/lv0119012.htm „A metafizikának nincs nelve“], рец. във в. „[[Литературен вестник]]“, бр.19, 16 май 2001 г.</ref> * „Стихотворения с биография“, „[[Жанет 45]]“, 2003.<ref>Мира Душкова, [http://liternet.bg/publish/mdushkova/n_boikov.htm „За едно безкомпромисно стихотворение“], рец. във в. „Литературен вестник“, 3 декември 2003 г., електронна публикация – ''LiterNet'', 25 април 2005, № 4 (65)</ref> * „Ояснен в любов“, [[самиздат]], 2005. * „101 посвещения“, Small stations press, 2019. === Проза === * „Писма до Петър“, „[[Жанет 45]]“, 2006. * „Книгата на живота“, „Сиела“, 2010.<ref>[[Милена Кирова]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/16925 „... не те чуват навярно...“], рец. във в. „[[Култура (вестник)|Култура]]“, бр. 16 (2588), 29 април 2010 г.</ref>, <ref>[[Марин Бодаков]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/16559 „Ходене по буквите“], рец. във в. „[[Култура (вестник)|Култура]]“, бр. 4 (2576), 5 февруари 2010 г.</ref> === Избрани преводи === * [[Петер Естерхази]], „Погледът на графиня Хан-Хан“ („Сонм“, 2000) * [[Ференц Сий]], „Кула-кора“ („Сонм“, 2002) * [[Силард Борбей]], „Вместо което да“ („Сонм“, 2002) * [[Петер Надаш]], „Собствена смърт“ („Алтера“, 2011)<ref>[[Марин Бодаков]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/18828 „Ходене по буквите“], отзив във в. „[[Култура (вестник)|Култура]]“, бр. 33 (2651), 7 октомври 2011 г.</ref> * [[Имре Кертес]], „Английското знаме“ („Алтера“, 2011)<ref>[[Кирил Василев (поет)|Кирил Василев]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/18349 „Свидетелството на самоотречението“], рец. във в. „[[Култура (вестник)|Култура]]“, бр. 17 (2635), 6 май 2011 г.</ref> * [[Ищван Йоркен]], „Едноминутни новели“ („[[Жанет 45]]“, 2012) Съставител на сборника „Прози“ на [[Миклош Месьой]] (редактор, съпреводач и преводач, „Сонм“, 2003) Водещ на 6 унгарски броя на „[[Литературен вестник]]“ (2000, 2001, 2003, 2005, 2006, 2019), както и на детски и античен брой (2002). == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://liternet.bg/library/bl/b/nboi.htm Стихове и проза на Николай Бойков в ''LiterNet''] * [http://www.public-republic.com/nikolaj-boykov Текстове на Николай Бойков в ''Public Republic''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160801215315/http://www.public-republic.com/nikolaj-boykov |date=2016-08-01 }} * [http://grosnipelikani.net/modules.php?name=Writers&wop=showcontent&wid=171 Стихотворения, статии и преводи на Николай Бойков в ''Грозни пеликани''] * [https://openlit.wordpress.com/участници/николай-бойков/ Анкета с Николай Бойков в проекта ''Отворена литература''] * [http://liternet.bg/publish13/n_bojkov/index.html „Писма до Петър“ в ''LiterNet''] * [http://mail.slovo.bg/old/litforum/141/nboykov.htm „Българският пътеводител“], във в. „[[Литературен форум]]“, бр. 41, декември 2001 г. * [https://web.archive.org/web/20101128122958/http://www.slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=560 „Един ден на преводача“], „[[Литературен вестник]]“, бр. 36, ноември 2002 г. * [http://liternet.bg/publish/katalog/about/b/n_boikov.htm Литературна критика за Николай Бойков] в ''LiterNet''. {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Бойков, Николай}} [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Преводачи от унгарски език]] [[Категория:Гей писатели]] [[Категория:ЛГБТ писатели от България]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] [[Категория:Родени във Видин]] clls7b1u1awl09w9nlyulo5k7rswbvh 0 179810 11473556 11431693 2022-07-28T20:47:33Z Litev 24603 източник wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Румъния | име = Караомер | име-местно = Negru Vodă | вид = град | гео-ширина = 43.8167 | гео-дължина = 28.2000 | окръг = [[Кюстенджа (окръг)|Кюстенджа]] | площ = | височина = 160 | население = 5566 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Караомер''', '''Кара Омер''' или '''Негру Вода''' ({{lang|ro|Negru Vodă}}) е град в [[Кюстенджа (окръг)|окръг Кюстенджа]], [[Северна Добруджа]] в [[Румъния]]. Отстои на 7 км от [[ГКПП Кардам]] и границата с [[България]]. В непосредствена близост до града е [[Лов]]ното стопанство ''Диана Калатис''. == История == От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в [[Бабадаг]] вестник „Добруджа” издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на [[Интерниране на добруджанското население (Първа световна война)|отвлечените в Румъния добруджанци]], разпространяван под името ''Мартиролог на добруджанските първенци''. В тези списъци са запазени имената на 984 души, отвлечени от Кара Омур в [[Молдова (област)|Румънска Молдавия]] по време на [[Първата световна война]].<ref>Радостин Мирков. Кървавата бразда на Добруджа / изд. Фондация „Вигория“, Десето преработено и разширено издание, София 2019 / ISBN 978-619-7161-08-3 / стр. 179</ref> Според запазените писмени свидетелства към 1929 година селището претърпява чувствително стопанско развитие, когато до него достига [[Железопътна линия Разделна – Кардам|железопътната линия Добрич — Черна вода]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4503&SRV=false&LANG=bg '''Поле''' - вестник-ежедневник, временно заместващ спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 6, 26 юни 1929, стр.2]</ref> == Население през годините == * 1997: 5632 * 2000: 5529 * 2002: 5566 == Източници == <references /> [[Категория:ГКПП между България и Румъния]] [[Категория:Окръг Кюстенджа]] [[Категория:Градове в Румъния]] oalzlcgc0c1nqzya6x8jqkqa8fiw5sw 11473558 11473556 2022-07-28T20:52:02Z Litev 24603 0 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Румъния | име = Караомер | име-местно = Negru Vodă | вид = град | гео-ширина = 43.8167 | гео-дължина = 28.2000 | окръг = [[Кюстенджа (окръг)|Кюстенджа]] | площ = | височина = 160 | население = 5566 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Караомер''', '''Кара Омер''' или '''Негру Вода''' ({{lang|ro|Negru Vodă}}) е град в [[Кюстенджа (окръг)|окръг Кюстенджа]], [[Северна Добруджа]] в [[Румъния]]. Отстои на 7 км от [[ГКПП Кардам]] и границата с [[България]]. В непосредствена близост до града е [[Лов]]ното стопанство ''Диана Калатис''. == История == От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в [[Бабадаг]] вестник „Добруджа” издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на [[Интерниране на добруджанското население (Първа световна война)|отвлечените в Румъния добруджанци]], разпространяван под името ''Мартиролог на добруджанските първенци''. В тези списъци са запазени имената на 384 души, отвлечени от Калипетрово в [[Молдова (област)|Румънска Молдавия]] по време на [[Първата световна война]].<ref>Радостин Мирков. Кървавата бразда на Добруджа / изд. Фондация „Вигория“, Десето преработено и разширено издание, София 2019 / ISBN 978-619-7161-08-3 / стр. 170</ref> Според запазените писмени свидетелства към 1929 година селището претърпява чувствително стопанско развитие, когато до него достига [[Железопътна линия Разделна – Кардам|железопътната линия Добрич — Черна вода]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4503&SRV=false&LANG=bg '''Поле''' - вестник-ежедневник, временно заместващ спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 6, 26 юни 1929, стр.2]</ref> == Население през годините == * 1997: 5632 * 2000: 5529 * 2002: 5566 == Източници == <references /> [[Категория:ГКПП между България и Румъния]] [[Категория:Окръг Кюстенджа]] [[Категория:Градове в Румъния]] j6aa9cby1yuz4kc64hal4ozd18bekl3 11473560 11473558 2022-07-28T20:52:48Z Litev 24603 ред wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Румъния | име = Караомер | име-местно = Negru Vodă | вид = град | гео-ширина = 43.8167 | гео-дължина = 28.2000 | окръг = [[Кюстенджа (окръг)|Кюстенджа]] | площ = | височина = 160 | население = 5566 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = }} '''Караомер''', '''Кара Омер''' или '''Негру Вода''' ({{lang|ro|Negru Vodă}}) е град в [[Кюстенджа (окръг)|окръг Кюстенджа]], [[Северна Добруджа]] в [[Румъния]]. Отстои на 7 км от [[ГКПП Кардам]] и границата с [[България]]. В непосредствена близост до града е [[Лов]]ното стопанство ''Диана Калатис''. == История == От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в [[Бабадаг]] вестник „Добруджа” издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на [[Интерниране на добруджанското население (Първа световна война)|отвлечените в Румъния добруджанци]], разпространяван под името ''Мартиролог на добруджанските първенци''. В тези списъци са запазени имената на 984 души, отвлечени от Кара Омур в [[Молдова (област)|Румънска Молдавия]] по време на [[Първата световна война]].<ref>Радостин Мирков. Кървавата бразда на Добруджа / изд. Фондация „Вигория“, Десето преработено и разширено издание, София 2019 / ISBN 978-619-7161-08-3 / стр. 170</ref> Според запазените писмени свидетелства към 1929 година селището претърпява чувствително стопанско развитие, когато до него достига [[Железопътна линия Разделна – Кардам|железопътната линия Добрич — Черна вода]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4503&SRV=false&LANG=bg '''Поле''' - вестник-ежедневник, временно заместващ спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 6, 26 юни 1929, стр.2]</ref> == Население през годините == * 1997: 5632 * 2000: 5529 * 2002: 5566 == Източници == <references /> [[Категория:ГКПП между България и Румъния]] [[Категория:Окръг Кюстенджа]] [[Категория:Градове в Румъния]] q2l3s37qsfqv52e6hel0hui9euycjss 0 184657 11473272 11473082 2022-07-28T13:12:43Z Velo Vrbata 22937 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агрипа|Агрипа}} {{Държавник инфо |име = Марк Випсаний Агрипа |наставка = |портрет = Agrippa pushkin museum.jpg |длъжност = [[Консул (Древен Рим)|Консул]] на [[Римската република]] |мандат_нач = [[37 пр.н.е.|37]] – [[36 пр.н.е.]] и [[28 пр.н.е.|28]] |мандат_край = [[27 пр.н.е.]] |длъжност2 = [[Консул (Древен Рим)|Консул]] на [[Римската империя]] |мандат_нач2 = 27 пр.н.е. |мандат_край2 = [[26 пр.н.е.]] |роден_дата = ок. [[63 пр.н.е.]] |роден_място = [[Римска република]] |починал_дата = [[12 пр.н.е.]] |починал_място = [[Кампания]], [[Римска империя]] |погребан = |националност = [[Римска република|римлянин]] |партия = |партия2 = |подпис = M•AGRIPPA•L•F |съпруг = (1) [[Помпония Цецилия Атика|Цецилия Атика]]<br>(2) [[Клавдия Марцела Старша|Клавдия Марцела]]<br>(3) [[Юлия Стара|Юлия Старша]] |деца = {{resize|{{collapsible list|[[Випсания Агрипина]]<br>[[Випсания (съпруга на Хатерий)|Випсания Атика]]<br>[[Випсания Марцела]]<br>[[Випсания Марцела (съпруга на Лепид)|Випсания Марцела (2)]]<br>[[Гай Цезар]]<br>[[Юлия Младша]]<br>[[Луций Цезар]]<br>[[Агрипина Старша]]<br>[[Агрипа Постум]]}}}} |родства = [[Луций Випсаний Агрипа (конник)|Луций Агрипа]] (баща)<br>[[Луций Випсаний Агрипа (брат на Марк Випсаний Агрипа)|Луций Агрипа]] (брат)<br> [[Випсания Пола]] (сестра) |преданост = [[Римска република]]<br> [[Римска империя]] |род войски = [[Римска армия]] |години на служба = [[45 пр.н.е.]] – [[12 пр.н.е.]] |звание = [[Генерал]]<br>[[Адмирал]] |войсково поделение = |командвания = |войни = '''[[Гражданска война на Цезар]]'''<br> – [[Битка при Мунда]]<br>'''[[Мутинска война]]'''<br>'''[[Освободителна гражданска война|Война на либераторите]]'''<br> – [[Битка при Филипи]]<br>'''[[Перузинска война]]'''<br>'''[[Сицилианска гражданска война|Сицилианска война]]'''<br> – [[Битка при Миле (36 пр.н.е.)|Битка при Миле]]<br> – [[Битка при Наулох]]<br>'''[[Война между Октавиан и Антоний|Война срещу Антоний]]'''<br> – [[Битка при Акциум]]<br>'''[[Кантабрийска война]]'''<br>'''[[Панонска война]]''' |отличия = |портал = }} '''Марк Випсаний Агрипа'''{{efn|Агрипа не използва ''[[Римски имена|nomen]]'' ''Випсаний'' през по-голямата част от кариерата си и в официалните надписи, а се нарича просто '''Марк Агрипа''' (Marcus Agrippa) или '''М. Агрипа''' (M. Agrippa), вероятно за да прикрие скромният си произход.{{Hrf|Reinhold|1933|6 – 8}}}} ({{lang|la|Marcus Vipsanius Agrippa}}) е древноримски държавник и генерал, вторият най-могъщ човек през ранната [[Римска империя]].{{Hrf|Conlin|1997|3}} Избран е за [[Консул (Древен Рим)|консул]] през [[37 пр.н.е.|37]], [[28 пр.н.е.|28]] и [[27 пр.н.е.]] Той е приятел, дясна ръка и най-важния генерал на Октавиан Август. Агрипа има водеща роля за военните успехи на Октавиан, вероятно най-ценният от които е победата в [[Битка при Акциум|битката при Акциум]], срещу армиите на [[Марк Антоний]] и [[Клеопатра VII|Клеопатра]]. Марк Агрипа е зет на император [[Октавиан Август]], тъст на император [[Тиберий]], дядо по майчина линия на император [[Калигула]], негова [[Агрипина Младша|внучка]] е съпруга на император [[Клавдий]] и е прадядо по майчина линия на император [[Нерон]]. == Произход и ранни години == Агрипа произлиза от богато провинциално семейство,{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/ част 1]}} което не било известно в римския политически живот.{{Hrf|Патеркул|1924|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2D*.html#96 глави 96], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2D*.html#127 127]}} Роден е между 64 и 62 пр.н.е.,{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#28.3 кн. 54, глава 28.3]||''Дион Касий посочва датата на смъртта на Агрипа през късния март на 12 пр.н.е''}}{{Hrf|Плиний Стари||loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html#46 глава 46]||''посочва, че той умира „на петдесет-петдесет и една години“. Според Плиний, дата на раждането на Агрипа е в периода между март 64 и март 62 пр.н.е.''}}{{hrf|Reinhold|1933|2 – 4}}{{hrf|Roddaz|1984|23 – 26||'' в календар от [[Кипър]] или от [[Сирия]], се посочва месец който е кръстен на Агрипа – започва от 1 ноември, което може да значи, че това е месеца на раждането му''}} мястото на раждането му не е сигурно.{{hrf|Reinhold|1933|9}}{{hrf|Roddaz|1984|23}} Името на баща му вероятно е [[Луций Випсаний Агрипа (конник)|Луций Випсаний Агрипа]].{{Hrf|Платнър|1929|[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/Pantheon.html 382 – 386]||''надпис на пантеона в Рим: M·AGRIPPA·L·F·COS·TERTIVM·FECIT''}} Има по-възрастен брат, който също се казва [[Луций Випсаний Агрипа (брат на Марк Випсаний Агрипа)|Луций Випсаний Агрипа]] и сестра на име [[Випсания Пола]].{{Hrf|Powell|2015|3}} Връстник е на Октавиан, учат заедно и още в младежките си години стават близки приятели.{{hrf|Roddaz|1984|32 – 33}}{{hrf|Cosme|2005|15}}{{Hrf|Wright|1937|7 и 9}} Въпреки че Агрипа се асоциира със семейството на [[Юлий Цезар]], неговия по-голям брат Луций Агрипа избира друга позиция в [[Гражданска война на Цезар|гражданската война през 40-те години пр.н.е.]], като се сражава под командването на [[Катон Млади|Катон]], биейки се срещу Цезар в [[Африка]]. След като войските на Катон са разбити, братът на Агрипа е затворен в затвора. Освободен е по-късно след като Октавиан се застъпва за него.{{hrf|Cosme|2005|15}}{{Hrf|Николай от Дамаск|1923|loc= глава 7}} Не е известно дали Агрипа е воювал срещу брат си в Африка, но вероятно е служил при Цезар във военната кампания през 46 – 45 пр.н.е. срещу [[Гней Помпей (младши)|Гней Помпей Младши]], с кулминация [[битка при Мунда|битката при Мунда]].{{hrf|Reinhold|1933|13 – 14}}{{hrf|Roddaz|1984|34 – 35}} Във всички случаи Цезар е имал голямо доверие в него и след като взима властта в Рим, го изпраща заедно с Октавиан през 45 пр.н.е. да изучават военно изкуство в [[Аполония Илирийска|Аполония]] с [[Егейска Македония|македонските]] [[легион]]и.{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#94.12 глава 94.12]}}{{hrf|Cosme|2005|18}} По това време Агрипа и Октавиан се срещат с [[Астрология|астрологът]] Теоген, който предсказва блестяща кариера на Агрипа, преди да се поклони пред изключителната съдба на Октавиан.{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#94.12 глава 94.12]}}{{hrf|Cosme|2005|18 – 19}} На шестия месец от престоя им в Аполония, през 44 пр.н.е. до тях достига вестта за [[Юлий Цезар#Убийство|покушението]] над Цезар.{{hrf|Cosme|2005|19}} Агрипа и другия му приятел генерала [[Квинт Салвидиен Руф|Квинт Руф]], съветват Октавиан да заповяда на легионите от Македония да тръгнат към Рим, срещу убийците на Цезар.{{Hrf|Reinhold|1933|15}} Пренебрегвайки този съвет Октавиан решава да плава по море към Италия придружен от двамата си приятели и малка свита.{{Hrf|Reinhold|1933|15}}{{hrf|Cosme|2005|20}} Възможно е съветът на Агрипа и Руф да не продиктуван единствено от младежката им нетърпеливост и плам, но и от политическите им амбиции, като двамата искат да се възползват от ситуацията за да се издигнат в йерархията за сметка на аристократите участващи в убийството на Цезар.{{hrf|Roddaz|1984|36 – 37}}{{hrf|Cosme|2005|21}} == Втори триумвират == След пристигането си Октавиан научава, че Цезар в завещанието си го счита за свой законен син и наследник.{{Hrf|Патеркул|1924|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2C*.html#59.5 глава 59.5]}}{{Hrf|Николай от Дамаск|1923|loc= глави 16 – 17}} Агрипа и Руф не са пасивни наблюдатели, те подтикват приятеля си да пренебрегне съвета на майчиното си семейство{{efn|Майката на Октавиан [[Ация Балба Цезония]] и вторият ѝ съпруг [[Луций Марций Филип (консул 56 пр.н.е.)|Луций Марций Филип]] съветват Октавиан да се откаже от осиновяването и наследството оставено от мъртвият диктатор и да не се изправя срещу Антоний.{{Hrf|Wright|1937|22}}}} и да приеме наследството оставено от Цезар.{{Hrf|Cosme|2005|21 – 22}} Агрипа придружава Октавиан в Рим, когато той отива да поиска тържествено наследството на Цезар от магистратите отговарящи за изпълнението на завещанието на убитият диктатор.{{Hrf|Cosme|2005|33}} Октавиан получава три четвърти от състоянието на Цезар, което Антоний отказва да му даде, както и фамилното му име.{{Hrf|Cosme|2005|22}} Октавиан приема името ''Цезар'', въпреки че съвременните историци го наричат все още „Октавиан“ в този период. [[Марк Антоний|Антоний]], който е консул, успява въпреки атмосферата на напрежение, да постигне компромис със заговорниците, които участват в убийството на Цезар. Първоначално това е голям успех за него, като по този начин успява да успокои ветераните, да помири Сената и да се прояви в очите на заговорниците като техен защитник и гарант за гражданският мир.{{Hrf|Powell|2015|21}}{{Hrf|Инар|2000|827}} Пристигането на Октавиан, който иска да отмъсти на убийците на Цезар,{{Hrf|Wright|1937|29}} поставя Антоний в сложна ситуация: въпреки, че забавя признаването на Октавиан за наследник на Цезар,{{Hrf|Инар|2000|833}}{{Hrf|Wright|1937|23}} сега трябва да изясни политическата си позиция, тъй като има опасност да изгуби поддръжниците си, които симпатизират на Октавиан.{{Hrf|Касий|1917|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/45*.html#11 кн. 45, глава 11]}}{{hrf|Syme|1939|118}} Също така Антоний се опитва да си осигури управлението [[Цизалпийска Галия]] за следващата година, която в момента е управлявана от [[Децим Брут]].{{Hrf|Cosme|2005|36}} В Сената Антоний има множество врагове, а техният водач [[Цицерон]], който вижда в лицето на Октавиан по-малкото зло държи пламенни речи срещу него.{{Hrf|Powell|2015|26}} Октавиан осъзнава, че има нужда от по-голяма военна сила. Агрипа подпомага набирането на войски в [[Кампания]]. Агрипа вероятно е сред преговарящите, които печелят подкрепата на македонските легиони от Антоний за Октавиан.{{Hrf|Николай от Дамаск|1923|loc= глава 30}}{{Hrf|Reinhold|1933|16||''има спекулации, но няма преки доказателства за това''}} При тези преговори изглежда Октавиан за пръв път е придружен от [[Гай Цилний Меценат|Меценат]], чиито умения на дипломат, допълват военните умения на Агрипа.{{Hrf|Николай от Дамаск|1923|loc= глава 30}}{{Hrf|Wright|1937|27}}{{hrf|Syme|1939|131}} През ноември 44 пр.н.е. Марк Антоний напуска Рим в посока Северна Италия, Брут отказва да отстъпи командването на Цизалпийска Галия и окупира Мутина,{{Hrf|Powell|2015|28}} след което е обсаден от Антоний.{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#10 глава 10]}} === Мутинска война === {{основна|Битка при Форум Галорум|Мутинска война}} Сената праща двамата новоизбрани [[консул]]и [[Гай Вибий Панза Цетрониан|Панза]], [[Авъл Хирций|Хирций]] и Октавиан, който получава пълномощията на [[пропретор]]{{hrf|Syme|1939|167}} на север да се притичат на помощ на Брут.{{Hrf|Powell|2015|28}}{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/3*.html#51 кн. 3, глава 51]}} Не се знае какви длъжности са заемали Агрипа и Руф, но вероятно са били втори по ранг в армията на Октавиан.{{Hrf|Wright|1937|29}} Тъй като Хирций е консул, два от легионите на Октавиан минават под негово командване.{{Hrf|Wright|1937|29}} Антоний оставя брат си да обсажда Мутина и потегля да пресрещне консулите. При Форум Галорум успява да направи засада на Панза, който пътува с армията си да се присъедини към Хирций и Октавиан. В последващата [[Битка при Форум Галорум|битка]] войските на Антоний побеждават, а Панза е смъртно ранен.{{Hrf|Powell|2015|29}}{{hrf|Syme|1939|174}} Антоний няма време за празнуване, тъй като пристигналите войски на Хирций успяват да го хванат неподготвен. Войниците на Антоний се бият храбро, но в крайна сметка след като търпи тежки загуби решава да отстъпи към Мутина.{{hrf|Syme|1939|174}} Октавиан през това време защитава лагерът на сенатските войски в близост до града.{{hrf|Syme|1939|174}} При Мутина Антоний решава да не влиза в директна битка с армиите на Хирций и Октавиан, а тактиката му е да ги тормози с кавалерията си, докато чака изтощеният от глад Брут да се предаде.{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/3*.html#71 кн. 3, глава 71]}} Сенатските армии се насочват към част от обсадата, която е по-слаба поради характеристиките на терена. Антоний първоначално се опитва да избегне всеобща битка и да отговори на предизвикателството само с кавалерията си, но когато кавалерийските части на врага оказват съпротива, за да предпази обсадните си линии от разрушаване, нарежда на два от своите легиони да спрат настъплението на легионите на Хирций и Октавиан.{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/3*.html#71 кн. 3, глава 71]}} Започва ожесточена битка. Марк Антоний прехвърля допълнителни сили, за да посрещне атаката. Според Апиан силите на Антоний се оказват затруднени поради бавното пристигане на подкрепления от легионите, които са разположени далеч от района, където се водят най-важните сблъсъци.{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/3*.html#71 кн. 3, глава 71]}} Превъзхождана по численост армията на Антоний търпи загуба и е принудена да бяга към [[Нарбонска Галия]], където да се обединят със силите на [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Марк Емилий Лепид]] и [[Луций Мунаций Планк|други генерали]] лоялни на Цезар.{{Hrf|Powell|2015|29}}{{hrf|Syme|1939|174}} В тази битка е убит консулът Хирций.{{hrf|Syme|1939|174}} === Издигане към властта === След загубата му, в Рим обявяват Антоний и поддръжниците му за врагове на държавата. Цицерон се хвали в Сената, че цезарианците са на изчезване и не могат да се сравняват с патриотичните републиканци.{{hrf|Syme|1939|174}} Със славната победа на републиканската армия и с [[Източни провинции|Източните провинции]] в ръцете на [[Гай Касий Лонгин|Касий]] и [[Марк Юний Брут|Брут]], изглежда републиката печели по всички фронтове. Цицерон и неговите сподвижници обаче не са преценили добре, нито военния ресурс на Антоний, нито политическата зрялост на Октавиан, което ще им коства много.{{hrf|Syme|1939|175}} Скоро става ясно, че Цицерон не е в състояние да контролира Октавиан, който се насочва с победоносните си войски към Рим и заставя Сената да го назначи за консул.{{Hrf|Powell|2015|30}} За да избегне гражданска война, през 43 пр.н.е. в [[Болония|Бонония]] Октавиан сключва пакт с Антоний и Лепид, известен като [[Втори триумвират]].{{Hrf|Wright|1937|32}}{{hrf|Syme|1939|188}} През цялото това време Агрипа е негов доверен приятел, генерал и съветник.{{Hrf|Reinhold|1933|15}} Октавиан и неговия колега консул [[Квинт Педий Балб]] уреждат убийците на Цезар да бъдат обвинени въпреки тяхното отсъствие, на Агрипа е поверен случаят срещу Гай Касий Лонгин.{{Hrf|Патеркул|1924|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2C*.html#69.5 глава 69.5]}}{{Hrf|Плутарх|1918|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Brutus*.html#27.4 глава 27.4]}} Това става в същата година, в която Агрипа започва своята политическа кариера, заемайки позицията на [[трибун|народен трибун]], което му гарнира място в [[Сенат]]а.{{Hrf|Сервий Хонорат||loc= кн. 8, ред 682||''споменато от Мавър Сервий Хонорат и от Вергилий, но е необходимо условие за заемане поста на градски претор през 40 пр.н.е.''}}{{Hrf|Roddaz|1984|41||''посочва датата – 43 пр.н.е''}} Една от първите задачи на триумвирата е да се справят с убийците на Цезар, но има проблем – държавната хазна е празна. По подобие на [[Луций Корнелий Сула|Сула]] триумвирите въвеждат [[Проскрипция|проскрипции]], по този начин не само ще се напълни държавната хазна, но ще бъдат избити и враговете им. Цицерон е измежду първите убити, главата му е изпратена като подарък на [[Фулвия]].{{Hrf|Wright|1937|34}}{{efn|Цицерон, често нападал Антоний в речите си. След като получила главата, Фулвия започнала да дупчи с шило езикът на мъртвият Цицерон в знак на отмъщение срещу „острият език“ на оратора.{{Hrf|Wright|1937|34}}}} Кланетата продължават няколко седмици, като са убити около триста сенатора и две хиляди [[конник]]a.{{Hrf|Wright|1937|34}}{{efn|Древноримските историци дават различни цифри за избитите по време на проскрипциите. Ливий, Апиан и Плутарх посочват между 120 и 300 сенатора и до 2000 конника.{{hrf|Syme|1939|191}}}} Имуществото на проскрибираните се разпределя между триумвирата и техните поддръжници или е пуснато за продажба.{{hrf|Syme|1939|194 – 195}} На легионерите се обещава, че след края на войната срещу „[[Юлий Цезар#Убийство|освободителите]]“ между тях ще бъде разпределена земя в богатите региони на републиката.{{Hrf|Wright|1937|35}}{{hrf|Syme|1939|196}} Агрипа не взима участие в чистките, единствената известна информация за него през този ужасяващ период е, че успява да спаси проскрибиран, след като се застъпва за него пред Октавиан.{{Hrf|Wright|1937|35}} === Перузинска война === {{основна|Перузинска война}} [[Файл:Mvt troupes Perouse -41.png|мини|дясно|250п|Маневрите на Агрипа и Руф по времето на Перузинската война]] През 42 пр.н.е. Агрипа участва в [[Битка при Филипи|битката при Филипи]]{{Hrf|Плиний Стари||loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html#148 глава 148]}}{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} и вероятно заедно с Руф командват част от армията, като се има предвид, че Октавиан е сериозно болен през тази кампания.{{Hrf|Wright|1937|36}} След завръщането им в Рим, изиграва главна роля в потушаването на бунта на [[Луций Антоний]] и [[Фулвия|Фулвия Антония]] (брат и жена на Марк Антоний), започнал през 41 пр.н.е. и завършил през 40 пр.н.е. с т.нар. [[Перузинска война]]. Луций и Фулвия се опитват да установят тяхното семейство на власт, като пречат на Октавиан да разпредели земя за победоносните си ветерани от Филипи.{{hrf|Reinhold|April 1933|180}} Октавиан е отблъснат [[Норча|Нурсия]] и започва обсада на град [[Сентинум]]. Луций, който е в [[Пренесте]] потегля към Рим и побеждава Лепид, който защитва града.{{hrf|Reinhold|April 1933|180}}{{hrf|Syme|1939|209}} Научавайки за това Октавиан потегля по [[Виа Фламиния]] към Рим изпращайки инструкции на [[Квинт Салвидиен Руф|Квинт Руф]], който пътува с шест легиона през [[Умбрия]] да продължи с обсадата на Сентинум.{{hrf|Reinhold|1933|17}} С приближаването на войските на Октавиан, Луций Антоний изоставя Рим с намерението да се присъедини към лейтенантите на Антоний – [[Квинт Фуфий Кален]], [[Публий Вентидий Бас|Вентидий Бас]] и [[Гай Азиний Полион|Азиний Полион]] в Галия.{{hrf|Reinhold|1933|17}} Октавиан окупира Рим без кръвопролития, след което изпраща Агрипа да преследва Луций Антоний от юг.{{hrf|Reinhold|1933|17}} Първият ход на Агрипа е да превземе [[Сутри]]ум – важен град за Луций Антоний намиращ се на [[Виа Касия]].{{hrf|Reinhold|1933|18}} Агрипа се опитва да привлече вниманието на Луций към себе си и да осигури достатъчно време на Квинт Руф, които превзема Сентинум и Нурсия{{hrf|Roddaz|1984|50}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/48*.html#13 кн. 48, глава 13]}} да дойде от североизток и да приближи войските на Луций по Вия Фламиния в тил.{{hrf|Reinhold|1933|18}} Планът на Агрипа успява, Луций се връща назад към Сутриум и за негова изненада разбира, че пътят на север е блокиран от Руф. Не смеейки да рискува битка, Луций се отправя на север по Вия Касия към офицерите на брат си, докато Руф възпрепятства напредването му, а Агрипа атакува тилът му. Докато Луций напредва на север, генералите на Октавиан се опитват да го приклещят в дефилетата на Етрурия през които преминава Вия Касия.{{hrf|Reinhold|1933|18}} Виждайки, че няма да може да стигне до Галия, Луций се връща към Перузия, където е обсаден от комбинираните армии на Октавиан, Руф и Агрипа.{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#32 кн. 5, глава 32]}} Октавиан подобно на [[Юлий Цезар|Цезар]] [[Битка при Алезия|при Алезия]], обгражда Перузия с укрепления за да предотврати евентуално бягство от града и да обезкуражи нападения от лейтенантите на Антоний.{{hrf|Reinhold|1933|17}}{{hrf|Cosme|2005|63}}{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#32 кн. 5, глави 32 – 33]}} Вентидий Бас, Азиний Полион и [[Луций Мунаций Планк|Мунаций Планк]] с тринадесет легиона под тяхно командване се опитват да вдигнат обсадата на града, но не успяват след като Агрипа и Руф им нанасят тежки поражения. Тримата пълководци изоставят Луций и Фулвия на произволът на съдбата и се оттеглят.{{hrf|Cosme|2005|63 – 64}}{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#35 кн. 5, глава 35]}} Луций Антоний е принуден да се предаде след няколко месеца на обсада (зимата на 40 пр.н.е.).{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|16}}{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#35 кн. 5, глави 35 – 38]}} През този период Квинт Руф е главният генерал на Октавиан.{{hrf|Reinhold|1933|17 – 20}} === Градски претор === След Перузинската война Октавиан заминава за Галия и оставя Агрипа като [[претор|градски претор]]{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} в Рим със задача да защитава Италия от [[Секст Помпей]] (син на [[Помпей Велики]]). Бившия адмирал на морските сили на Рим и враг на триумвирата окупира Сицилия и създава пиратска държава, присъединявайки към себе си [[Корсика]], [[Сардиния]], [[Сицилия]] и [[Пелопонес]], като по този начин блокира снабдяването на Рим със стоки.{{hrf|Скрицкий|2003|18}} През месец юли 40 пр.н.е. докато Агрипа се занимава с организирането на ''Ludi Apollinares''{{efn|Ежегодни тържествени игри в чест на бог [[Аполон]], организирането им е част от служебните задължения на градските претори.}} Секст започва нахлуване в Южна Италия. Агрипа напредва за да го пресрещне принуждавайки го да отстъпи.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/48*.html#20 кн. 48, глава 20]}}{{hrf|Reinhold|1933|22}} Въпреки това триумвиратът се оказва нестабилен и през месец август 40 пр.н.е. и Секст и Марк Антоний нападат Италия (но не като съюзници). Агрипа успешно успява да си върне [[Сипонто]] от Антоний, което помага да се сложи край на конфликта.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/48*.html#28 кн. 48, глава 28]}}{{hrf|Reinhold|1933|23}} Агрипа е един от посредниците, чрез които Антоний и Октавиан се споразумяват за нов мир.{{hrf|Reinhold|1933|23}} По време на преговорите Октавиан научава, че Квинт Руф е имал намерение да го предаде в полза на Антоний, което довежда до преследването на Руф и смъртта му.{{hrf|Cosme|2005|68}}{{efn|Не е ясно дали хората на Октавиан са го убили или Руф е предпочел да се самоубие.}} След смъртта на Руф, Агрипа става главният генерал на Октавиан.{{hrf|Reinhold|1933|23 – 24}} Триумвирите избират консулите за 39 пр.н.е. [[Гай Калвизий Сабин (консул 39 пр.н.е.)|Гай Калвизий Сабин]] и [[Луций Марций Цензорин (консул 39 пр.н.е.)|Луций Марций Цензорин]]. Те са единствените сенатори, които се опитват да защитят Цезар на 15 март 44 пр.н.е.{{Hrf|Николай от Дамаск|1923|loc= глава 26}}{{hrf|Syme|1989|33}} Издигането им за консули от триумвирата се счита за признание за тяхната лоялност.{{hrf|Syme|1989|33}} За да се скрепи съюзът Антоний се жени за [[Октавия Младша]] – сестра на Октавиан.{{Hrf|Инар|2000|865}}{{efn|[[Фулвия]], третата съпруга на Антоний умира малко преди това в [[Гърция]].}} Помирението между триумвирите се празнува в цялата държава, като гражданите се надяват републиката да влезе в нова ера на мир.{{Hrf|Инар|2000|865}} === Управител на Галия === През 39 или 38 пр.н.е. Октавиан назначава Агрипа за управител на [[Трансалпийска Галия]],{{hrf|Cosme|2005|68}} на мястото на [[Квинт Салвидиен Руф|Квинт Руф]]. Заради [[Гражданска война на Цезар|сътресенията в Римската република]] последвали след [[Галски войни|галските войни]], на Галия се обръща твърде малко внимание, което води до бунт на [[аквитани]]те – племена, които населявали земите на днешна [[Франция|Югозападна Франция]]. До края на 38 пр.н.е. Агрипа успява да сложи край на бунта.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|25}} Агрипа става вторият римски военачалник след Цезар, който пресича река [[Рейн]].{{hrf|Reinhold|1933|25 – 29}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/48*.html#49 кн. 48, глава 49]}} Той провежда кампания срещу [[свеби]]те, [[Германи|германско племе]], което се слави като изключително агресивно.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} След успешната кампания преселва племето [[уби]] на западния бряг на река Рейн и основава селището ''[[Кьолн|Ara Ubiorum]]''.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} Агрипа строи и няколко нови пътя – един от [[Лугдунум]] до [[Аквитания]], един до Горен Рейн в североизточните части на провинцията и един от [[Лангър]] (столица на племето [[лингони]]) в северна посока, където пътя се разделя на две: на северозапад до [[Реймс]] и на север до [[Трир]].{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} Намерени италиански [[Амфора|амфори]] за вино в градовете свързвани от тези пътища, показва, че освен за преминаване на римските легиони, пътищата са се използвали и за търговия.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} Строежа на нова инфраструктура и победите на Агрипа, особено срещу аквитаните, имат голям принос за укрепването на властта на Октавиан. През този период, или малко след това, Агрипа сключва брак с [[Помпония Цецилия Атика|Цецилия Атика]], дъщеря на [[Тит Помпоний Атик]] – близък приятел на [[Цицерон]].{{hrf|Reinhold|1933|35 – 37}} Този брак е уреден от [[Марк Антоний]].{{Hrf|Непот|1886|loc= [https://www.tertullian.org/fathers/nepos.htm#Atticus Тит Помпоний Атик, глава XII]}} Освен, че съпругата му е с благородно потекло, бракът има и финансова страна, бащата на Атика е човек от [[Конник|конническото съсловие]] и е изключително богат. === Консул === През 37 пр.н.е. Агрипа е повикан от Октавиан да се завърне в Рим за да стане за пръв път [[Консул (Древен Рим)|консул]],{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|27}} въпреки че е далеч по-млад от минималните 43 години, които се изискват за поста. Завръщането му е продиктувано и заради това, че Октавиан е претърпял няколко много сериозни военноморски загуби от Секст Помпей и се нуждаел от своя приятел да осигури бъдещата стратегия.{{hrf|Cosme|2005|76}} Агрипа се отказва от полагащия му се [[триумф]] за подвизите му в Галия, тъй като смятал, че е неуместно да празнува докато приятелят му се намира в толкова трудна ситуация.{{hrf|Reinhold|1933|25 – 29}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/48*.html#49 кн. 48, глава 49]}}{{hrf|Cosme|2005|77}} Той не губи време и се заема с подготовка за противодействие на пиратите.{{hrf|Cosme|2005|77}} === Война срещу Секст Помпей === {{основна|Сицилианска гражданска война|Битка при Миле (36 пр.н.е.)|Битка при Наулох}} [[Файл: Agrippa Neptunus coin.jpg|мини|250п|Монета на Агрипа и бог [[Нептун (митология)|Нептун]]]] Първата задача на Агрипа е да построи сигурно и безопасно пристанище за своя флот. За тази цел съединява [[Лукринско езеро|Лукринското езеро]] и езерото [[Аверно]] с канал. От така създаденото вътрешно пристанище чрез канал се достигало до морето.{{hrf|Cosme|2005|77}}{{hrf|Reinhold|1933|29 – 32}} Новият пристанищен комплекс е кръстен „[[Порт Юлий]]“ в чест на Октавиан.{{hrf|Cosme|2005|77}}{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#16 глава 16.1]}} Пристанището се свързвало с два тунела с колонията [[Куме]],{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|27 – 28}} по този начин Агрипа е в състояние да превозва провизии без риск за сигурността им.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|27 – 28}} Агрипа освобождава около 20 000 роби, на които е позволено да служат като моряци.{{hrf|Cosme|2005|78}}{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|27}} Новосъздаденото пристанище му позволява да тренира новите попълнения и да строи нови кораби без да се притеснява от пиратски нападения.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|27 – 28}} Генерала е отговорен и за технологичните подобрения, включващи по-големи кораби и подобрена форма на абордажна кука – [[харпакс]],{{Hrf|Апиан|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#106 кн. 5, глави 106], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#118 118 – 119]}}{{hrf|Reinhold|1933|33 – 35}}{{hrf|Cosme|2005|80}} собствено изобретение състоящо се от дървена греда дълга около 2,2 m. обкована с железни ленти. От двете си страни гредата имала дебели метални пръстени. На единия пръстен била прикрепена остра желязна кука, а на другия пръстен били закачени множество здрави въжета, които се свързвали с [[Балиста (оръжие)|изстрелваща машина]]. Харпаксът се изстрелвал към близкия борд на вражеският кораб в който се захващал, след което корабът е издърпван с лебедка и взиман на абордаж от римските войници. Ако куката се е закачила на далечния борд, вражеският съд дори е можел да бъде преобърнат. Също така устройството е можело да унищожи и такелажа на противникови кораб.{{hrf|Скрицкий|2003|19}} През 36 пр.н.е. армиите на триумвирата започват тристранна атака срещу Секст Помпей, който контролира [[Сицилия]].{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|34}} Октавиан атакува от север, сили под командването на лейтенанта му [[Тит Статилий Тавър (консул 26 пр.н.е.)|Статилий Тавър]] атакуват от изток, Лепид трябвало да атакува от запад.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|34}} По това време се разразява буря, която нанася тежки щети на флота на Октавиан. Само Лепид успява да достигне Сицилия и обсажда един от лейтенантите на Помпей на име [[Луций Плиний Руф|Плиний Руф]] в [[Марсала|Лилибей]].{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|34}} След провала на първата атака, Агрипа поема командването и нанася поражение на Попмей в [[Битка при Миле (36 пр.н.е.)|битка при Миле]].{{hrf|Cosme|2005|80 – 81}}{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|35}} По-късно Агрипа печели решителната [[битка при Наулох]] с която се слага край на съпротивата на Секст Помпей. Срещу 300 римски кораба се сражават 300 съда пиратска флотилия, от които само 17 успяват да се спасят.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|35}} Самият Секст Помпей бяга в Мала Азия, където по-късно е убит от хора на Антоний,{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/49*.html#18 кн. 49, глава 18]}}{{hrf|Скрицкий|2003|19}} а част от силите му се присъединяват към Октавиан.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|35}} Плиний Руф, който командва осем легиона се насочва на изток към [[Месина|Месана]] следван от Лепид. Агрипа и Лепид достигат до града едновременно. Агрипа настоява силите им да изчакат Октавиан преди да предприемат някакво действие,{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|35}} но Лепид не се съобразява с искането му и започва преговори с Плиний Руф. След като силите на бившия лейтенант на Помпей се присъединяват към Лепид, под негов контрол са около 22 легиона.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|35}} [[Файл: Augustus & Agrippa4.jpg|мини|250п|[[Денарий]] на Агрипа с морска корона и Август с [[гражданска корона]]]] [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Лепид]] не е командвал по-голяма армия от години. Вероятно това е и причината да се възползва от силата на легионите си и да поиска контрола над цяла Сицилия,{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} въпреки че великодушно се съгласява да размени Сицилия и управлението на контролираната от него провинция [[Африка (римска провинция)|Африка]] за [[Нарбонска Галия]], [[Далечна Испания|Далечна]] и [[Близка Испания]], които са под контрола на Октавиан.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} Тези искания на Лепид, дават основание на Октавиан да обвини колегата си триумвир в опит за заграбване на Сицилия и подклаждане на бунт. Легионите на Лепид се присъединяват към Октавиан.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} Октавиан едностранно и без да се допита до Антоний,{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} позволява на Лепид да запази живота и имуществото си, както и титлата [[Понтифекс максимус]], но го изключва от триумвирата, изпраща го в изгнание и го отстранява от командването на провинциите му, които преминават под контрола на Октавиан.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} Самият Агрипа е награден за победата си над пиратите с морска корона, декорирана с корабни бордове ({{lang|la|corona navalis}}), изобразяван по-късно с нея на монети. По този повод [[Дион Касий]] отбелязва: „Това беше украшение не давано на никой преди или след това“.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/49*.html#14.3 кн. 49, глава 14.3]}}{{Hrf|Ливий||loc= [http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0150%3Abook%3D129 кн. 129]}} С края на тази война Октавиан ефективно премахва опасността от Секст Помпей и конкуренцията на Емилий Лепид,{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} но не всичко в [[Римска република|републиката]] е уредено. След години борбата за власт между Антоний и Октавиан ще прерасне в т.нар. [[Война между Октавиан и Антоний|последна война на Римската република]], в която Агрипа има решаваща роля.{{hrf|Reinhold|1933|57 – 58}} === Военни кампании през 35 – 34 пр.н.е. === През лятото на 35 пр.н.e. Агрипа заминава с Октавиан за [[Динарски планини|Динарските Алпи]] в Западните Балкани. По пътя подчиняват част от [[яподи]]те. След това Октавиан [[Илирийска война|омиротворява бреговете на Далмация]].{{hrf|Roddaz|1984|140 – 145}}{{hrf|Cosme|2005|93}} Октавиан, който понякога ръководи лично армиите и участва в битките в [[Далмация (римска провинция)|Далмация]] близо до Италия се проявява не само като защитник на полуострова, но и се показва като военен.{{hrf|Cosme|2005|93 – 94}} Агрипа и [[Тит Статилий Тавър (консул 26 пр.н.е.)|Сталий Тавър]], които участват във военните кампании на Октавиан стоят настрани за да му оставят цялата слава и да не засенчват новият господар на Западът, като същевременно му осигуряват навременна и точна помощ.{{hrf|Roddaz|1984|140 – 145}}{{hrf|Cosme|2005|93}} Начело на флота Агрипа ръководи първите операции от втората кампания в Далмация през 34 г. пр. н. е., защитавайки римските колонии срещу [[далмати]]те. Няколко негови морски и сухопътни успеха, правят възможно възстановяването на римски военни щандарти загубени от [[Авъл Габиний]] през 47 пр.н.е.{{Hrf|Инар|2000|893}} Агрипа се завръща в Рим през есента на 34 пр.н.е.{{hrf|Reinhold|1933|45 – 47}} За първи път в историята на Рим флотът не е демобилизиран след битките, а запазен, поддържан и използван повторно в следващите военни кампании, по специално за тези кампании водени в Далмация.{{hrf|Cosme|2005|104}} Октавиан обогатява флотът с кораби наречени [[Либурна|либурни]], доставени от далматите и [[илири]]те, кораби които ще изиграят ключова роля при [[Битка при Акциум|Акциум]].{{hrf|Cosme|2005|93}}{{hrf|Roddaz|1984|168}} === Публична дейност === [[Файл:Relief Agrippa fontana di Trevi Roma.jpg|мини|дясно|250п|Агрипа одобрява проекта за построяването на Аква Вирго, релеф на [[Фонтан ди Треви]]]] След завръщането си от военните кампании, през 33 пр.н.е. Агрипа е назначен за [[едил]]. Една от първите мерки на Агрипа е да изгони гадателите, магьосниците и шарлатаните, често идващи от Изток, те са обвинявани, че подкопават основите на традиционната римска религия и представляват „пета колона“, подкрепяща интересите на Марк Антоний, като предсказват бъдещата му победа в зората на последната гражданска война на Римската република.{{Hrf|Инар|2000|896}} Водоснабдителната система е остаряла и занемарена, тъй като преди неговото назначение за едил поддръжката ѝ е пренебрегвана заради граждански войни в републиката. Агрипа създава екип от над 200 роби за поддръжка на акведуктите, резервоарите и фонтаните. Този екип му помага при обновяването и изграждането на акведуктите в Рим до смъртта му, след което преминава под управлението на императорът.{{hrf|Cosme|2005|210}}{{hrf|Roddaz|1984|148 – 152}}{{Hrf|Фронтин||loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/frontinus/de_aquis/text*.html#2.98 кн. 2, глава 98]}} Агрипа осигурява на града много точки за доставка на вода, което позволява почти всяка къща да има резервоар, тръба или чешма.{{Hrf|Инар|2000|896 – 897}} Започва реставрацията и строежа на много сгради и акведукти – [[Аква Юлия]]{{Hrf|Платнър|1929|[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/Aqua_Julia.html 23 – 24]}} и ремонта на [[Аква Марция]], един от главните водопроводи на Рим.{{Hrf|Платнър|1929|[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/Aqua_Marcia.html 24 – 27]}}{{Hrf|Rehak|2009|31}} Започва ремонти на пътищата и подобрения на инфраструктурата на града. Разширява и почиства градската канализация ([[Клоака Максима|Cloaca Maxima]]),{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} издига [[терми|бани]], цветни градини и статуи, покровителства публичните изложби на произведения на изкуството.{{Hrf|Инар|2000|896 – 897}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/49*.html#42 кн. 49, глави 42 – 43]}} Тези ремонти на Агрипа са придружени с пищни обществени тържества при които се раздават олио и сол, осигуряват се безплатни бръснари, при [[Циркус Максимус]] се оставят всякакви предмети и стоки, като се разрешава гражданите да грабят без пари. Това е действие за съблазняване и мобилизиране на римския [[Плебеи|плебс]] в полза на Октавиан.{{Hrf|Инар|2000|897}} През 32 пр.н.е. [[Тит Помпоний Атик|Атик]], свекърът на Агрипа, който страда от тежко заболяване, събира приятелите си, включително неговия биограф [[Корнелий Непот]] и Агрипа, за да ги уведоми, че ще се остави болестта да го победи. Той умира на 31 март и погребението му, по негова молба, е скромно.{{Hrf|Непот|1886|loc= [https://www.tertullian.org/fathers/nepos.htm#Atticus Тит Помпоний Атик, глави XXI – XXII]}} След смъртта му Агрипа вероятно наследява част от огромното състояние на Атик.{{hrf|Cosme|2005|154}} Назначението му за едил е необичайно, тъй като Агрипа е бивш консул, а в едно нормално развитие на кариерата ([[cursus honorum]]), бивши консули никога не са заемали по-нисшия пост едил. Това назначение показва, че Октавиан имал нужда от доверен и способен човек, който да се заеме с належащите проблеми на града.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} == Война срещу Марк Антоний == {{основна|Война между Октавиан и Антоний|Битка при Акциум}} [[Файл:Actium battle map-bg2.png|мини|250п|Разположение на силите при Акциум]] През 32 пр.н.е. започва война между Октавиан и Антоний, което принуждава Агрипа да се завърне към военните си функции. Армията на Марк Антоний и Клеопатра наброява: 100 хиляди войници пехота, 12 хиляди конници и 370 кораба, с която те се насочват към Италия. Агрипа събира флота и превзема стратегически важният град [[Метони (Месения)|Метони]] в [[Месения]] разположен на югозапад от [[Пелопонес]], после се отправя на север и превзема [[Корфу|Коркира]]. След това Октавиан идва със силите си в Коркира и създава военноморска база.{{Hrf|Орозий|1889|loc=[http://www.attalus.org/latin/orosius6B.html#19 глава 19.6 – 7]}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/50*.html#11 кн. 50, глави 11.1 – 12.3]}}{{hrf|Reinhold|1933|53 – 54}} Антоний изтегля корабите и войниците си към Акциум, където Октавиан се отправя да го срещне. Междувременно Агрипа побеждава [[Квинт Насидий]], един от командирите на Антоний в морска битка при [[Патра]].{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/50*.html#13.5 кн. 50, глава 13.5]}} Дион Касий разказва, че когато Агрипа се отправил да се присъедини към силите на Октавиан близо до Акциум налетял случайно на [[Гай Созий]] един от лейтенантите на Антоний, който провеждал изненадваща атака срещу [[Луций Тарий Руф|Луций Тарий]] – поддръжник на Октавиан.{{Hrf|Kuntz Gilliam|1965|179}}{{hrf|Broughton|1952|422 – 423}} Неочакваното пристигане на Агрипа обръща битката в полза на Тарий.{{Hrf|Патеркул|1924|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2C*.html#84.2 глава 84.2]||''Агрипа... преди последния конфликт победи два пъти флотата на врага''}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/50*.html#14 кн. 50, глава 14.1 – 2]||''Дион Касий допуска грешка с твърдението си, че Созий е убит, тъй като той всъщност се сражава и оцелява в [[Битка при Акциум|битката при Акциум]]''}}{{Hrf|Reinhold|1933|14 и 54}} Според Дион Касий, когато наближила решителната битка Октавиан получил информация, че Антоний и Клеопатра ще се опитат да пробият блокадата и да избягат. Отначало Октавиан мислил да пропуснат командните им кораби да преминат, изтъквайки, че те ще могат да ги достигнат със своите леки съдове, а останалите вражески кораби щели да се предадат, когато видят малодушието на бягащите Антоний и Клеопатра. Агрипа възразява, че въпреки по-големите си размери корабите на Антоний могат да се движат по-бързо от тези на Октавиан, ако опънат платната си, а и сега имали прекрасна възможност за битка, защото флота на Антоний бил ударен от буря. Октавиан решава да последва съвета на приятеля си.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/50*.html#31 кн. 50, глава 31.1 – 3]}} На 2 септември 31 пр.н.е. Антоний и Клеопатра със 170 кораба и 22 хиляди добре въоръжени войника решават да пробият морската блокада на Агрипа.{{hrf|Скрицкий|2003|19}} Флотът на Антоний се състои от тежки и неповратливи [[триера|триреми]], в същото време флотът на Агрипа бил организиран съвсем различно от времето, когато водил война със Секст Помпей. Основно се състоял от леки и бързоходни кораби ([[Либурна|либурни]] и [[Бирема|биреми]]), подобни на корабите използвани от пиратите.{{hrf|Скрицкий|2003|19}} Агрипа снабдил корабите си с допълнителна броня против тарани, също така с метателни оръжия и абордажните куки [[харпакс]].{{hrf|Скрицкий|2003|19}} Бавно подвижните кораби на Антоний не успяват да противодействат на бързите кораби на Агрипа. По-голямата част от флота на Антоний е потопена или се предава, а самите Антоний и Клеопатра с леки кораби успяват да се изтеглят в Египет. Победата при Акциум дава на Октавиан цялата власт над териториите на Рим, тя е възможна благодарение най-вече на Агрипа.{{hrf|Reinhold|1933|57 – 58}} == Агрипа и император Август == === Завръщане от Акциум и управление на държавата === [[Файл: Augustus & Agrippa.jpg|мини|250px|[[Денарий]] на Октавиан Август и Марк Агрипа]] [[Файл: Augustus & Agrippa2.jpg|мини|250px|Монета на Октавиан с гражданска корона и Агрипа с морска корона. На гърба крокодилът и палмата, символизират превземането на Египет благодарение на военните победи на двамата мъже]] След победата при Акциум, Октавиан се подготвя за кампания срещу [[Елинистически Египет|Египет]]. Легионите на Антоний присъствали при Акциум се присъединяват към Октавиан. Половината армия е разпусната и се завръща в Италия. Агрипа е изпратен обратно в Рим за да се изправи срещу недоволството на ветераните, които все още не са получили никакви награди. При отсъствието на Октавиан, Агрипа и Меценат управляват временно държавата. Въпреки това, нито един от тях не заема официална длъжност или упражнява никаква магистратура. Престижът на двамата е достатъчен, за да утвърди техния авторитет и власт. И двамата мъже имат право да използват печата на Октавиан и да отварят, четат и променят съдържанието на писмата му до Сената.{{hrf|Cosme|2005|109 – 110}}{{hrf|Roddaz|1984|183 – 185}} Агрипа изпитва големи трудности да овладее недоволството на ветераните и призовава приятеля си да се намеси. Октавиан решава да отложи кампанията срещу Египет и в средата на зимата се връща в [[Бриндизи]].{{hrf|Cosme|2005|110 – 111}} За по-малко от месец Октавиан успява да успокои недоволството на ветераните, като раздава пари и земя. Необходимата земя се набавя, като поддръжниците на Антоний се изгонват от Рим, а земята им се конфискува. На изгонените, както и на някои от ветераните на Антоний е предложена земя в [[Епир]], [[Тракия (римска провинция)|Тракия]], [[Тесалия]] и [[Африка (римска провинция)|Африка]].{{hrf|Cosme|2005|111}} Флотът първоначално е изпратен в „[[Порт Юлий]]“, вероятно с оглед на бъдещите операции на Иберийския полуостров и [[Бретан]], а по-късно е разпределен в [[Мизенум]] на [[Тиренско море]] и в Равена на [[Адриатическо море]]. Агрипа със сигурност играе важна роля по време на това преразпределение на републиканските военноморски сили.{{hrf|Cosme|2005|111}}{{hrf|Roddaz|1984|182}} След като урежда нещата в Италия, за Октавиан идва времето окончателно да се разправи с Антоний и той се насочва към Египет. През 30 пр.н.е. се провеждат две сражения при Александрия, повечето от войниците на Марк Антоний дезертират и той няма достатъчно сили за да се бори с Октавиан. Антоний изпада в отчаяние и се самоубива. Скоро след това Клеопатра е доведена в двореца и напразно се опитва да измоли милост от Октавиан, които има планове да я включи в триумфа си като плячка и да я покаже окована на римския народ. Египетската царица приспива бдителността на поставената ѝ охрана и на 12 август 30 пр.н.е. се самоубива. Октавиан убива [[Цезарион]], за да е сигурен, че ще е единственият наследник на Юлий Цезар. Убива и големия син на Антоний – [[Марк Антоний Антил|Антил]]. Останалите деца на Клеопатра от Антоний са възпитавани от Октавия, заедно с нейните собствени деца от Антоний. През цялото това време Агрипа и Меценат продължават да управляват Рим и Италия в очакване на завръщането на новия господар на републиката.{{hrf|Roddaz|1984|185}} През 29 пр.н.е. Октавиан се завръща в Италия, където в Рим му е устроен тридневен триумф заради победите му в Илирия, Акциум и Египет.{{hrf|Reinhold|1933|60}} Самият Агрипа получава небесно син [[вексилум]] – знак за изключителни заслуги заради победата си в [[Битка при Акциум|битката при Акциум]].{{hrf|Reinhold|1933|60}}{{hrf|Скрицкий|2003|20}}{{Hrf|Maxfield|1981|82}} Многобройни алюзии на морските победи на Агрипа се появяват върху монети, статуи и сгради.{{hrf|Reinhold|1933|60}} Агрипа е между [[плебеи]]те, които са издигнати до [[патриций]] от Октавиан по силата на закона ''[[Закон на Сений|Lex Saenia]]'', приет предходната година.{{hrf|Reinhold|1933|61}} През 29 пр.н.е. кариерата на Агрипа прави нова стъпка. В продължение на повече от десет години от [[Мутинска война|Мутина]], през [[Битка при Филипи|Филипи]], [[Перузинска война|Перузия]], Аквитания,{{efn|През 38 пр.н.е., докато е управител на Галия, Агрипа потушава бунт на [[аквитани]]те, което има голям принос за укрепването на властта на Октавиан.}} [[Сицилийска гражданска война|Сицилия]] и Акциум, Агрипа с военния си гений побеждава един след друг онези, които стоят на пътя на Октавиан. След битката при Акциум, на тридесет и две или три години, той най-накрая може да почива на лаврите си като най-великият генерал на своето време, непобеден по суша или море.{{hrf|Reinhold|1933|63}}{{Hrf|Wright|1937|155}} През следващото десетилетие времето му е заето да помага с организацията и управлението на новата Римска империя. Агрипа вероятно не е политик от калибъра на Октавиан или Меценат, но неговият гений за организация и администрация го прави безценен помощник в задачите, пред които се изправя Октавиан, след като се завръща в Рим през 29 пр.н.е. До този момент Агрипа е първият приятел на Октавиан; сега той става неофициално вторият човек в Римската империя.{{hrf|Reinhold|1933|63}} ==== Строителство на Марсово поле ==== [[Файл:Pantheon ThermesAgrippa SeptaJulia.png|мини|250px|Макет от Итало Джисмонди на строежите на Агрипа на [[Марсово поле]]: [[Септа Юлия]] в горната част, [[Базилика на Нептун|Базиликата на Нептун]] в средата, в ляво от нея [[Пантеон (Рим)|Пантеонът]], в дясно от нея [[Терми на Агрипа|баните на Агрипа]]. В долната част са градините на Агрипа с езерото, което се намира в средата на градините]] През 28 пр.н.е. става за втори път консул и заедно с Октавиан, правят преброяване на населението{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}{{hrf|Syme|1939|306}} и прочистват [[Сенат]]а от „недостойните“ сенатори.{{hrf|Syme|1939|306}} През 27 пр.н.е. Агрипа получава трети консулски мандат.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|78}} В същата година Сената присъжда титлата [[император]] на Октавиан Август, която Октавиан приема въпреки съвета на Агрипа. Пълководецът посъветвал своя приятел да не унищожава републиканските порядки.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/52*.html#2 кн. 52, глава 2]}} Агрипа заедно с [[Гай Цилний Меценат|Гай Меценат]] активно подпомагат императора и именно те изиграват главна роля в установяване формата на [[принципат]], която продължава чак до така наречената „[[Криза в Римската империя|криза на третия век]]“ и зараждането на формата на [[доминат]]а. От 27 до 24 пр.н.е. Август е в Испания и командва [[Кантабрийска война|Кантабрийската война]]. През това време Агрипа и Меценат остават в Рим и в отсъствието на императора са начело на държавата.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}{{hrf|Cosme|2005|148}} Агрипа започва нови строежи в Рим и продължава работата си от 33 пр.н.е. когато е едил. Той започва проекти на [[Марсово поле]], което е слабо урбанизирано, като дотогава там се извършват военни обучения и граждански дейности.{{hrf|Cosme|2005|152 – 153}} Агрипа преследва три цели: ''допринасяне за благосъстоянието на гражданите''; ''разкрасяване на Рим, чрез издигането на паметници''; ''празнуване славата и величието на Империята и Август''.{{hrf|Cosme|2005|153}} С краят на гражданските войни, Агрипа е натрупал голямо състояние, след конфискуването на имоти на поставените извън закона привърженици на Марк Антоний, включително земя на Марсово поле и наследство от богатия си тъст Тит Помпоний Атик. Агрипа получава и много имоти в Сицилия след победата си над Секст Помпей, както и имоти в Египет, след смъртта на Антоний и Клеопатра.{{hrf|Cosme|2005|153 – 155}}{{hrf|Roddaz|1984|234 – 244}} Освен това той притежава много мини и фабрики, което улеснява проектите му, както и изобилие от работна сила и висококвалифицирани хора между робите си и освободените си роби. В антуража му има и много архитекти, инженери и строители, включително [[Луций Кокцей Ауктус|Ауктус]] и [[Витрувий]].{{hrf|Cosme|2005|154}}{{hrf|Roddaz|1984|244 – 252}} Като начало Агрипа се впуска в завършването на проектите на Юлий Цезар, като заменя дървената ограда около мястото на [[Септа Юлия]], в която се помещават събранията на [[Комиция|комициите]] с мраморни стени и портик. Проекта е завършен с изграждането на правоъгълна сграда с [[колонада]] и украсена с много скулптури. Сграда която се превръща в предпочитано място за посещение от римляните.{{hrf|Cosme|2005|154 – 155}}{{hrf|Roddaz|1984|256 – 260}} Също така строи безплатни [[Терми на Агрипа|обществени бани]],{{hrf|Cosme|2005|155}}{{hrf|Roddaz|1984|278 – 291}} a на Марсово поле изгражда езеро.{{Hrf|Фронтин||loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/frontinus/de_aquis/text*.html#1.22 кн. 1, глава 22]}} Водоснабдяването за двете се осигурява от построяването на нов акведукт – [[Аква Вирго]], който ще бъде завършен през 19 пр.н.е.{{Hrf|Платнър|1929|[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/Thermae_Agrippae.html 518 – 520]}}{{Hrf|Фронтин||loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/frontinus/de_aquis/text*.html#1.10 кн. 1, глава 10]}} В памет на битката при Акциум, Агрипа построява сградата, която служи като „[[Пантеон]]“ до унищожаването ѝ през 80 г. Император [[Адриан (император)|Адриан]] използва модела на Агрипа за своя собствен [[Пантеон (Рим)|Пантеон]], който все още може да се види в Рим. Недалеч от сградата на Пантеона построява [[Базилика на Нептун|Базиликата на Нептун]] в чест на победите над Секст Помпей и Марк Антоний.{{hrf|Cosme|2005|156}}{{hrf|Roddaz|1984|265 – 278}} Домът на Агрипа на хълма [[Палатин]], който преди това е собственост на Марк Антоний е унищожен от пожар през 26 или 25 пр.н.е., след което Агрипа е поканен да живее в императорската резиденция.{{hrf|Cosme|2005|153}} В този период Агрипа организира и брачната церемония между [[Марк Клавдий Марцел (Юлиево-Клавдиева династия)|Марк Клавдий Марцел]] и дъщерята на Август, [[Юлия Стара|Юлия]].{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}{{hrf|Cosme|2005|157 – 158}} Императора жени Агрипа за своята племенница [[Клавдия Марцела Старша|Клавдия]],{{efn|Съдбата на първата съпруга на Агрипа не е известна.}} като по този начин Агрипа става възможен наследник на Октавиан.{{Hrf|Плутарх|1920|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#87.2 глава 87.2]}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/cassius_dio/53*.html кн. 53, глава 1]}} През 24 или 23 пр.н.е след завръщането си от Испания, Октавиан заболява тежко и очаквайки най-лошото в присъствието на най-изявените магистрати, [[Конник (Древен Рим)|конници]] и сенатори предава на своя съконсул, известният републиканец и противник на монархическото управление [[Гней Калпурний Пизон (консул 23 пр.н.е.)| Калпурний Пизон]] всички официални, военни документи и отчета за публичните финанси. По този начин декларира намерението си Пизон, като консул, да поеме функционирането на държавата за продължителността на консулството си. Въпреки това Октавиан дава пръстена си с императорския печат на Агрипа като показва, че генералът ще го наследи в случай на неговата смърт.{{Hrf|Касий|1917|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/53*.html#30 кн. 53, глава 30]}} === Губернатор на Източните провинции === В крайна сметка за изненада на всички с помощта на доктора си [[Антоний Муса]] императорът се възстановява от болестта си.{{Hrf|Касий|1917|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/53*.html#30 кн. 53, глава 30]}} Влиянието на Агрипа над императора е причината за ревност от страна на Марк Клавдий Марцел (племенник на Октавиан), ревност вероятно подклаждана от интригите на третата съпруга на Октавиан – [[Ливия]].{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} Традиционно се твърди, че в резултат на тази ревност Агрипа напуска Рим.{{Hrf|Magie Jr.|1908|145 – 152}} Август прави свой приемник племенника си, а Агрипа привидно е изпратен като губернатор в Сирия – един вид „благородно изгнание“,{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} но той заминава от Рим за остров [[Лесбос]], от където управлява провинцията чрез [[легат]].{{Hrf|Magie Jr.|1908|145 – 152}}{{hrf|Cosme|2005|173}} Въпреки че ако се поставят събитията в контекста на политическата криза от 23 пр.н.е., изглежда малко вероятно когато е изправен пред сериозна опозиция, император Август да изпрати в изгнание човек, който командва по-голямата част от [[Римска армия|римската армия]].{{Hrf|Magie Jr.|1908|145 – 152}} Далеч по-вероятно е „изгнанието“ на Агрипа да е добре преценено политическо позициониране на верен офицер с командването на значителна армия, като резервен план, в случай че постигането на плановете му през 23 пр.н.е. се провали и Октавиан се нуждае от военна подкрепа.{{hrf|Cosme|2005|166 – 167}}{{hrf|Roddaz|1984|351 – 353}} Някои историци смятат, че по това време Агрипа е бил на тайна мисия и преговарял с [[Партско царство|Партското царство]] за връщането на [[щандарт]]и на римски легиони пленени в [[Битка при Кара|битката при Кара]].{{Hrf|Magie Jr.|1908|145 – 152}} През 23 пр.н.е. Марк Клавдий Марцел умира. През 22 пр.н.е. река [[Тибър]] излиза от коритото си като причинява големи щети на инфраструктурата, има и криза с доставката на зърно за града, което води до масови безредици, с които Октавиан успява да се справи с големи трудности.{{Hrf|Wright|1937|160}} През 21 пр.н.е. Август решавайки, че няма да може да се справи сам с държавните дела, вика Агрипа да се завърне в Рим.{{Hrf|Wright|1937|160}} ==== Завръщане в Рим и сватба с Юлия ==== През 21 пр.н.е. се смята, че по съвет на [[Гай Цилний Меценат|Меценат]],{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#6 кн. 54, глава 6]}}{{efn|Касий твърди, че Меценат казал на Октавиан: „ти го направи толкова могъщ, че той трябва или да ти стане зет, или да бъде убит“.}} Октавиан Август с цел засилване още повече връзката между тях решава да направи Агрипа свой зет, заставя го да се разведе с жена си Клавдия и да се ожени за дъщерята на Октавиан – [[Юлия Стара|Юлия]],{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#6 кн. 54, глава 6]}}{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#63 глава 63]}} вдовица на Марцел известна както със своята красота, така и със своя разюздан живот и разточителство.{{hrf|Cosme|2005|169 – 170}}{{hrf|Roddaz|1984|356}} През зимата на 22 – 21 пр.н.е. Агрипа потегля от [[Митилини]] за да сключи брак с Юлия в Рим.{{hrf|Cosme|2005|170}} Октавиан заминава за Сицилия, за да уреди делата на острова и след това да се насочи към Сирия. Докато е още в Сицилия изборите за консули на 21 пр.н.е. започват да създават проблеми. Едното от местата остава за Октавиан, а за втори консул е назначен [[Марк Лолий]]. Октавиан се отказва от консулството, но изборът между другите двама кандидати [[Квинт Емилий Лепид]] и Луций Плавций Силван става повод за бунтове сред населението.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#6 кн. 54, глава 6]}} Бракът на Агрипа с дъщерята на императора му дава достатъчна легитимност за да се изправи срещу проблемите в столицата.{{hrf|Cosme|2005|170}} Агрипа успява да се справи с бунтовете,{{hrf|Reinhold|1933|87}} а за консул е назначен Емилий Лепид. Изборът за [[Префект|градски префект]] за Латинския фестивал също предизвиква вълнения.{{hrf|Reinhold|1933|87}} Агрипа отлага процедурата с една година, също така потвърждава забраната въведена през 28 пр.н.е. да се празнуват египетски култове в границите на [[Померий|помериум]]а и в радиус от четири [[Стадий|стадия]] извън него. По този начин до наяква степен успява да успокои вълненият в града.{{hrf|Cosme|2005|170}} Тези забрани свидетелстват и за нарастващото влияние на чужди култове в Рим.{{hrf|Cosme|2005|170}} Спокоен Август се отправя на изток от [[Сицилия]] към [[Гърция]] оставяйки приятеля си в Рим.{{hrf|Cosme|2005|170}} Новата двойка построява вила на десния бряг на Тибър, близо до [[Трастевере]]. Във вилата са открити много картини, които свидетелстват за интереса на Агрипа и съпругата му към произведения на изкуството.{{hrf|Cosme|2005|175}}{{hrf|Roddaz|1984|241}} Ще бъде построен и мост, който ще свързва вилата с останалата част на града: „Мостът на Агрипа“. === В Галия и Испания === [[Файл:Teatro Romano de Mérida (Badajoz, España) 02.jpg|мини|250п|Римският театър в [[Мерида]], [[Испания]] e построен между 16 и 14 пр.н.е, под патронажа на Марк Агрипа. На фасадата му е изписано M•AGRIPPA•L•F COS III•TRIB•POT•III, което значи: „Марк Агрипа, син на Луций, три пъти консул, през третата година от своите трибунски правомощия“{{Hrf|Cooley|2012|438}}]] През 20 пр.н.е. Агрипа заминава за Галия където реформира системата на управление и [[данък|данъците]] на провинцията, също така строи [[Виа Агрипа|пътища]] и [[акведукт]]и. През този период завършва строежа на [[Аква Вирго]]{{Hrf|Платнър|1929|[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/Aqua_Virgo.html 28 – 29]}} и започва изграждането на храма [[Мезон Каре]] в [[Ним]].{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}} През 19 пр.н.е. Агрипа потушава въстанието на [[кантабри]]ите в Испания (Кантабрийска война).{{hrf|Syme|1939|333}} Въпреки това, в съответствие с обичайната си скромност, не обявява своята победа с помпозни писма до [[Сенат]]а, нито приема триумфа който Август му предлага.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|166}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#11.2 кн. 54, глава 11.2 – 6]}} === Последни години === През 18 пр.н.е. Август назначава Агрипа за трибун и съуправител,{{Hrf|Reinhold|1933|99}}{{Hrf|Трухина|2005|196}} през следващата година заедно организират празник в чест на възраждането на Рим.{{hrf|Скрицкий|2003|20}}{{Hrf|Powell|2015|157 – 158}} През 17 пр.н.е. Август осиновява синовете на Агрипа – [[Гай Цезар]] и [[Луций Цезар]], вероятно с мисъл да го наследят,{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#18.1 кн. 54, глава 18.1]}} самият Агрипа за втори път е назначен за губернатор на източните провинции. За две години неговото внимателно и разсъдливо управление му донася голяма популярност, особено сред [[евреи|еврейското]] население.{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} В този период се среща в [[Юдея]] с цар [[Ирод Велики]] и принася в жертва 100 бивола в [[Йерусалим]].{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}} През 14 пр.н.е. Агрипа подготвя военна кампания срещу [[Скрибоний]], който е узурпирал [[Боспорско царство|Боспорското царство]].{{Hrf|Powell|2015|172}} Скрибоний твърди, че е син на [[Митридат VI]] и че е получил царството от Август, след самоубийството на [[Асандър (Боспор)|Асандър]].{{Hrf|Powell|2015|172}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/cassius_dio/54*.html#24 кн. 54, глава 24]}} Агрипа отхвърля тази версия и изпраща писмо до [[Полемон I]] царя на [[Понтийско царство|Понтийското царство]] да се намеси и да отстрани узурпатора. В желанието си да предотвратят римската намеса самите жители убиват Скрибоний и оказват съпротива на Полемон.{{Hrf|Powell|2015|172}} Агрипа решава да вземе нещата в свои ръце и тръгва с флота си към Крим. Достига до [[Синоп]], което е достатъчно за бунтовниците да свалят оръжията и да признаят Полемон за цар на Боспорското царство.{{Hrf|Powell|2015|173}} По този начин Агрипа възстановява властта на Рим над Кримският полуостров, също възстановява и доставките на боспорско жито за Гърция и Анадола.{{hrf|Cosme|2005|201}}{{hrf|Roddaz|1984|463 – 468}} Агрипа получава големи почести и триумф, които той отново отказва и отново не изпраща писма до Сената да обяви успеха си.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/cassius_dio/54*.html#24 кн. 54, глава 24]}}{{hrf|Cosme|2005|201}} През 14 или 13 пр.н.е. Агрипа се завръща в Рим и получава длъжността трибун за още пет години,{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#28 кн. 54, глава 28]}}{{hrf|Reinhold|1933|124 – 125}} а също и върховната власт над държавните провинции.{{hrf|Скрицкий|2003|20}}{{hrf|Reinhold|1933|124 – 125}} През късната 13 или в началото на 12 пр.н.е.{{hrf|Reinhold|1933|125}}{{hrf|Powell|2015|178}} Агрипа се отправя на поход за завземане на територията в района на [[Дунав]] (бъдещата провинция [[Панония]]), по това време заболява тежко, връща се в Италия,{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#28 кн. 54, глава 28]}} и през месец март [[12 пр.н.е.]] умира в Кампания на 51-годишна възраст.{{hrf|Скрицкий|2003|20}}{{hrf|Cosme|2005|207 – 208}}{{hrf|Roddaz|1984|485}} Октавиан Август организира пищно погребение в негова чест, а самия той е цял месец в траур.{{hrf|Cosme|2005|208}} Императора лично съблюдава обучението на всички деца на Агрипа след смъртта му. Въпреки че Агрипа е построил гробница за себе си, Октавиан слага останките на приятеля си в своя собствен [[Мавзолей на Август|мавзолей]].{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#28.5 кн. 54, глава 28.5]}} == Наследство == [[Файл:Pantheon (Roma) - Front.jpg|мини|250п|[[Пантеон (Рим)|Пантеона]] в [[Рим]] е построен от император [[Адриан (император)|Адриан]] на мястото на стария пантеон построен от Агрипа. На неговата фасада е изписано: M•AGRIPPA•L•F•COS•TERTIVM•FECIT, което значи: „Марк Агрипа, син на Луций, го построи по време на третото си консулство“]] Агрипа не е известен само заради военните си победи, но и с това, че по време на неговото управление са построени много архитектурни съоръжения. През 33 пр.н.е. Агрипа е едил и извършва много ремонти, строителни дейности и подобрения на инфраструктурата на Рим. През 27 пр.н.е. по време на третото си консулство и в памет на битката при Акциум, Агрипа построява [[Пантеон (Рим)|Римския Пантеон]].{{hrf|Wilson-Jones|2003|179 – 182}} През [[80|80 г.]] оригиналната постройка, както и много други сгради са унищожени от голям пожар. Император [[Адриан (император)|Адриан]] използва проекта на Агрипа да построи свой собствен пантеон, който е оцелял до наши дни в Рим. Посвещението на по-късната постройка, която е построена около 125 г. запазва текста на надписа от сградата на Агрипа.{{hrf|Wilson-Jones|2003|179 – 182}}{{hrf|MacDonald|1976|9}} Думите на император Август: „''Намерих Рим от тухли, а ви го оставям от мрамор''“,{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/56*.html#30 кн. 56, глава 30.3]}} се дължат до голяма степен и на дейностите, извършени от Агрипа по времето, в което заема постовете консул и едил. Агрипа е известен още като човек, който се интересува от [[география]].{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} Под негово ръководство мечтата на Юлий Цезар за картографиране на цялата [[Римска империя]] е осъществена. Той създава кръгла диаграма на територията, която по-късно е възпроизведена от мрамор при Август. Копие на тази карта е поставена на колонадата на Агрипа в Рим, построена в негова чест от сестра му [[Випсания Пола]].{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} Всеки, който напускал Рим по [[Виа Фламиния]], можел да види тази карта и да разбере колко голяма е империята, а когато се минело и покрай [[Олтар на мира|Ara Pacis]], можело да се разбере, че тази империя дължи всичко на Октавиан Август и неговия добър приятел Агрипа.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}} === Бракове и деца === Агрипа има няколко деца от трите си брака: * От първата си съпруга [[Помпония Цецилия Атика|Цецилия Атика]] има вероятно две деца: [[Випсания Агрипина]]{{efn|Първата съпруга на император [[Тиберий]] и майка на [[Юлий Цезар Друз]].}} и още една дъщеря на име [[Випсания (съпруга на Хатерий)|Випсания Атика]].{{hrf|Syme|1989|145 и 504}} * От втората си съпруга [[Клавдия Марцела Старша|Клавдия Марцела]], има две дъщери [[Випсания Марцела]]{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#63.1 глава 63.1]}} и [[Випсания Марцела (съпруга на Лепид)|Випсания Марцела Младша]].{{hrf|Syme|1989|125 и 490}} * От третата си съпруга [[Юлия Стара|Юлия]], има пет деца: [[Гай Цезар]], [[Юлия Младша]], [[Луций Цезар]], [[Агрипина Старша]]{{efn|Съпруга на [[Германик]], майка на император [[Калигула]] и императрица [[Агрипина Младша]].}} и [[Агрипа Постум]].{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} == Галерия == <gallery perrow="" widths="200px" heights="180px"> Agrippa Ara Pacis.PNG|Изображение на Агрипа на [[релеф]]а [[Олтар на мира|Ara Pacis]] в [[Рим]] Marcus Vipsanius Agrippa Musée archéologique de Venise.jpg|Статуя на Агрипа, Археологически музей във Венеция Marcus agrippa louvre portrait.jpg|Скулптурен портрет на Агрипа в [[Лувър]]а Lawrence Alma-Tadema - An Audience at Agrippa's.jpg|Аудиенция при Агрипа, картина от [[Лорънс Алма-Тадема]], 1875 г. </gallery> == Вижте също == * [[Родословно дърво на Марк Випсаний Агрипа]] * [[Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия]] == Забележки == {{notelist|3}} == Бележки == {{reflist|5}} === Цитирана литература === ==== Класически автори ==== ---- {{колони|2| * {{cite encyclopedia |url= http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Brutus*.html |title= „Живота на Брут“ |last= Плутарх |date= 1918|website= |publisher= [[LacusCurtius|Loeb Classical Library]] | authorlink = Плутарх| lang = en | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia|url= http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html |title= „Живота на Антоний“ |last= Плутарх |date= 1920 |website= |publisher= Loeb Classical Library |access-date= | authorlink = | lang = en | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia|url= http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html |title= „Живота на Август“ |last= Светоний |date= 1913 |publisher= Loeb Classical Library|access-date= | authorlink = Светоний | lang = en | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia |url= https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/home.html |title= „Римска История“ |last= Касий |first= Дион |date= 1917|publisher= Loeb Classical Library|access-date= | authorlink = Дион Касий | lang = en | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia|url= http://www.attalus.org/latin/orosius6B.html |title= „История против езичниците“ |last= Орозий |first= Павел |date= 1889 |publisher= Attalus | authorlink = Павел Орозий | lang = la | encyclopedia = Книга 6Б }} * {{cite encyclopedia|url= http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/frontinus/de_aquis/text*.html |title= „Акведуктите на Рим“ |last= Фронтин |first = Секст Юлий |date= |website= |publisher= Loeb Classical Library |access-date= | authorlink = Секст Юлий Фронтин | lang = en | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia |url= https://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html#46 |title= „Естествена История“ |last= Плиний Стари|publisher= Loeb Classical Library | authorlink = Плиний Стари | lang = la | encyclopedia = Книга 7 }} * {{cite encyclopedia |url= https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/home.html |title= „Римска история“ |last= Патеркул|first= Велей |date= 1924 |publisher= Loeb Classical Library| authorlink = Велей Патеркул| lang = en | encyclopedia = Книга 2 }} * {{cite encyclopedia |url= https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/home.html |title= „Римска История, Римски Войни“ |last= Апиан |date= 1913 |publisher= Loeb Classical Library |access-date= | authorlink = Апиан | lang = en | encyclopedia = Книги 3 и 5 }} * {{cite encyclopedia |url= https://www.tertullian.org/fathers/nepos.htm |title= „Живота на видните командири“ |last= Непот |first=Корнелий |date= 1886 |publisher= The Tertullian Project | authorlink = Корнелий Непот | lang = en | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia |url= http://www.csun.edu/~hcfll004/nicolaus.html |title= „Живота на Август“ |last= Николай от Дамаск |date= 1923 |publisher= California State University, Northridge | authorlink = Николай Дамаски | lang = en | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia |url= http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0053%3Abook%3D8%3Acommline%3D682 |title= „Коментари по „Енеида“ от Вергилий“ |last= Сервий Хонорат |first= Мавър |date= |website= |publisher= Perseus Digital Library |authorlink = Мавър Сервий Хонорат| lang = la | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia |url= http://www.perseus.tufts.edu/hopper/searchresults?q=livy |title= „История на Рим (фрагменти от изгубените книги)“ |last= Ливий |first= Тит |publisher= Perseus Digital Library | authorlink = Тит Ливий | lang = en | encyclopedia = }} }} ==== Модерни автори ==== ---- {{колони|2| * {{cite book |title= The Memoirs of Augustus |last= Kuntz Gilliam |first= Olive |authorlink= |date = 1965 |publisher= Vantage Press |url= https://books.google.bg/books?ei=hAFBUInnB6Hk4QTqnIHADA&hl=bg&id=H8oiAQAAIAAJ&dq=Lucius+Tarius+Rufus+Agrippa&q=+Lucius+Tarius+Rufus+#search_anchor |accessdate= |lang= en }} * {{cite book |last = Syme |first = Sir Ronald|title = The Roman Revolution |url = https://archive.org/details/dli.ernet.506079/mode/2up |location = |publisher = Oxford University Press|date = 1939 |lang = en }} * {{cite book |last = Syme |first = Sir Ronald|title = The Augustan Aristocracy |url = https://books.google.bg/books?id=fj8oQ4lzteIC&pg=PA23-IA3&hl=bg&source=gbs_selected_pages&cad=3#v=onepage&q&f=false |location = |publisher = Clarendon Press|isbn= 0198147317 |date = 1989 |lang = en }} * {{cite book |last = Скрицкий |first = Николай В |title = 100 великих адмиралов|url = http://book-online.com.ua/show_book.php?book=8141 |location = Москва |date = 2003|isbn = 5-7838-0980-2|lang = ru }} * {{cite book |last =Cosme |first = Pierre |title = Auguste |url =https://books.google.bg/books/about/Auguste.html?id=xXOoQAAACAAJ&redir_esc=y|location = Paris |publisher = Librairie Académique Perrin|date = 2005|isbn = 978-2-262-01881-8|doi = |lang = fr }} * {{cite book |url= https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/home.html |title= Топографски речник на Древен Рим |last= Платнър|first= Самюел Бол |date= 1929 |publisher= Oxford University Press |lang = en |location= London |authorlink = Самюел Бол Платнър}} * {{cite book |title= Marcus Agrippa: Organizer of Victory |last= Wright|first= Frederick Adam |year= 1937|publisher= E.P. Dutton & Company |url= https://ia802905.us.archive.org/4/items/in.ernet.dli.2015.166220/2015.166220.Marcus-Agrippa-Organizer-Of-Victory.pdf |lang= en |location = New York }} * {{cite book |title= Imperium and cosmos |last= Rehak |first= Paul|authorlink= | year= 2009|publisher= The University of Wisconsin Press|location= |isbn= 0-299-22010-9 |url= https://books.google.bg/books?id=uZKRVA331_gC&pg=PA31&lpg#v=onepage&q=Aqua%20Marcia&f=false |lang= en }} * {{cite book |last = Roddaz |first = Jean-Michel |title = Marcus Agrippa |article = |url = https://www.persee.fr/doc/befar_0257-4101_1984_mon_253_1|publisher = École Française de Rome|date =1984 |isbn = 2-7283-0069-0|lang = fr }} * {{cite book |last = Reinhold |first = Meyer |title = The Perusine War |url = https://www.jstor.org/stable/4339232 |location = |publisher = The Classical Weekly |date = April 1933 |lang = en | volume = 26 no. 23}} * {{cite book |last =Reinhold |first = Meyer |title = Marcus Agrippa. A biography |url = https://books.google.bg/books/about/Marcus_Agrippa.html?id=pl5oAAAAMAAJ&redir_esc=y |location =New York |publisher = The W. F. Humphrey Press Geneva|date = 1933 |lang = en }} * {{cite book|last =Трухина|first = Н. Н|title = Агриппа, Марк Вип­са­ний |url = https://bigenc.ru/world_history/text/1851690 |volume = 1 |location = Москва |publisher = [[Голяма руска енциклопедия|Большая российская энциклопедия]] | date = 2005 |lang = ru }} * {{cite book |last =Wilson-Jones|first = Mark |title = Principles of Roman Architecture |url = https://books.google.bg/books/about/Principles_of_Roman_Architecture.html?id=lq8Pz4Ga7OwC&redir_esc=y |location = New Haven |publisher = Yale University Press| date = 2003|isbn = 030010202X|lang = en }} * {{Cite book|url=https://books.google.bg/books/about/Marcus_Agrippa.html?id=g_mxBgAAQBAJ&redir_esc=y|title= Marcus Agrippa: Right-hand Man of Caesar Augustus|first=Lindsay|last=Powell|date=2015|publisher=Pen and Sword|isbn=9781473853812|lang= en}} * {{cite book |title= The Military Decorations of the Roman Army |last= Maxfield |first= Valerie A| year= 1981 |publisher= University of California Press|location= |isbn= 9780520044999 |url= https://books.google.bg/books?id=Nuex2PW7QR0C&pg=PA82&lpg=PA82&dq=The+Military+Decorations+of+the+Roman+Army+agrippa+vexillum&source=bl&ots=FMXrzvwgIF&sig=ACfU3U0gpbWEyxW5VQ6n042AtHGzAaJnFw&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiP59OI2rz3AhXUS_EDHY7NCs4Q6AF6BAgtEAM#v=onepage&q=The%20Military%20Decorations%20of%20the%20Roman%20Army%20agrippa%20vexillum&f=false |lang= en }} * {{cite web |url= https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/ |title= Marcus Vipsanius Agrippa: Roman politician, friend of the emperor Augustus |last= Лендеринг |first= Йона |date= 2020|website= |publisher= Livius | authorlink = Йона Лендеринг | lang = en }} * {{cite book |title= The Mission of Agrippa to the Orient in 23 BC |last= Magie Jr. |first= David | year= 1908 |publisher= The University of Chicago Press |url= https://www.journals.uchicago.edu/doi/pdf/10.1086/359151 |lang= en |volume = 3 No. 2 Classical Philology }} * {{cite book |last = Cooley |first = Alison |title = The Cambridge Manual of Latin Epigraphy |chapter= |url = https://books.google.bg/books?id=3JRKRl9uT2IC&pg=PA438&lpg=PA438&dq=M(arcus)+·+AGRIPPA+·+L(uci)+·+F(ilius)+·+CO(n)S(ul)+·+III+·+TRIB(unicia)+·+POT(estate)+·+III&source=bl&ots=HNmldKj3iq&sig=ACfU3U0RbxefKNlcDUvtNyEFEBPuBwUQyA&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwj0jLbt1sD4AhUMSPEDHdGlC6QQ6AF6BAgWEAM#v=onepage&q=M(arcus)%20·%20AGRIPPA%20·%20L(uci)%20·%20F(ilius)%20·%20CO(n)S(ul)%20·%20III%20·%20TRIB(unicia)%20·%20POT(estate)%20·%20III&f=false |location = |publisher = Cambridge University Press | date = 2012 |isbn = 9780521840262 |lang = en }} * {{cite book |url= https://books.google.bg/books/about/Histoire_romaine_Des_origines_à_Auguste.html?id=50ulnQEACAAJ&redir_esc=y |title= Histoire Romaine Des origines à Auguste |last= Инар |first= Франсоа |date= 2000|volume = 1|publisher= Librairie Arthème Fayard| authorlink = Франсоа Инар |isbn = 978-2213031941| lang = fr }} * {{cite book |last =MacDonald|first = William L. |title = The Pantheon: Design, Meaning, and Progeny |url = https://books.google.bg/books/about/The_Pantheon.html?id=X4kkAQAAMAAJ&redir_esc=y |location = Cambridge, MA |publisher = Harvard University Press| date = 1976|isbn = 0674653459|doi = |lang = en }} * {{cite book | title = The Magistrates of the Roman Republic: Volume II, 99 B.C. – 31 B.C | last = Broughton| first = T. Robert S | year = 1952 | publisher = The American Philological Association | location = New York | url = https://web.ics.purdue.edu/~rauhn/Hist_416/Hist419/T.%20Robert%20S.%20Broughton%20-%20The%20Magistrates%20of%20the%20Roman%20Republic%2099%20B.C.-31%20B.C.%20Vol.%202.%20(Philological%20Monographs)%20(1952,%20American%20Philological%20Association).pdf | lang = en }} * {{cite book |title= The Artists of the Ara Pacis: The Process of Hellenization in Roman Relief Sculpture |last= Conlin|first= Diane Atnally | year= 1997|publisher= The University of North Carolina Press |location= |isbn= 0-8078-2343-0 |pages= |url= https://books.google.bg/books?id=RkFdminDxkoC&pg=PR25#v=onepage&q=powerful%20man%20in%20Rome&f=false |lang= en }} * {{cite book |last =Bowman, Champlin, Lintott |first = Alan K., Edward, Andrew |title = The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69 |url = https://books.google.bg/books/about/The_Cambridge_Ancient_History.html?id=JZLW4-wba7UC&redir_esc=y |volume = 10 |publisher = Cambridge University Press|date = 1996|isbn = 0-521-26430-8|doi = |lang = en }} * {{cite book |title= Encyclopædia Britannica: Agrippa, Marcus Vipsanius |last= Chisholm |first= Hugh | year= 1910 |publisher= Cambridge University Press |url= https://archive.org/details/encyclopaediabri01chisrich/page/n7/mode/2up?view=theater |lang= en |volume = 1, [[Енциклопедия Британика (11-о издание)|A to Androphagi, Elevent Edition]] |location = New York }} }} == Външни препратки == {{Commons|Marcus Vipsanius Agrippa}} * [http://www.hrono.ru/biograf/bio_a/agrippa.html Биография Агриппа] в [[:ru:Хронос (сайт)|Хронос]] <small>(на руски)</small> * [https://www.livius.org/pictures/a/maps/agrippa-s-world-map/ Реконструкция на картата на Агрипа] в [http://www.Livius.org Livius.org] <small>(на английски)</small> {{Римски консули 50—28 пр.н.е.}} {{Римски консули 27—1 пр.н.е.}} {{добра статия}} [[Категория:Юлиево-Клавдиева династия]] [[Категория:Римски военачалници]] [[Категория:Випсании]] [[Категория:Народни трибуни]] [[Категория:Древноримски адмирали]] [[Категория:Римски републикански консули]] [[Категория:Имперски римски консули]] gbpf68cgr1gr6ublha5zm16uvvwcxv0 11473697 11473272 2022-07-29T03:26:12Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Разни проблеми (div-span-flip) wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Агрипа|Агрипа}} {{Държавник инфо |име = Марк Випсаний Агрипа |наставка = |портрет = Agrippa pushkin museum.jpg |длъжност = [[Консул (Древен Рим)|Консул]] на [[Римската република]] |мандат_нач = [[37 пр.н.е.|37]] – [[36 пр.н.е.]] и [[28 пр.н.е.|28]] |мандат_край = [[27 пр.н.е.]] |длъжност2 = [[Консул (Древен Рим)|Консул]] на [[Римската империя]] |мандат_нач2 = 27 пр.н.е. |мандат_край2 = [[26 пр.н.е.]] |роден_дата = ок. [[63 пр.н.е.]] |роден_място = [[Римска република]] |починал_дата = [[12 пр.н.е.]] |починал_място = [[Кампания]], [[Римска империя]] |погребан = |националност = [[Римска република|римлянин]] |партия = |партия2 = |подпис = M•AGRIPPA•L•F |съпруг = (1) [[Помпония Цецилия Атика|Цецилия Атика]]<br>(2) [[Клавдия Марцела Старша|Клавдия Марцела]]<br>(3) [[Юлия Стара|Юлия Старша]] |деца = {{collapsible list|{{resize|[[Випсания Агрипина]]<br>[[Випсания (съпруга на Хатерий)|Випсания Атика]]<br>[[Випсания Марцела]]<br>[[Випсания Марцела (съпруга на Лепид)|Випсания Марцела (2)]]<br>[[Гай Цезар]]<br>[[Юлия Младша]]<br>[[Луций Цезар]]<br>[[Агрипина Старша]]<br>[[Агрипа Постум]]}}}} |родства = [[Луций Випсаний Агрипа (конник)|Луций Агрипа]] (баща)<br>[[Луций Випсаний Агрипа (брат на Марк Випсаний Агрипа)|Луций Агрипа]] (брат)<br> [[Випсания Пола]] (сестра) |преданост = [[Римска република]]<br> [[Римска империя]] |род войски = [[Римска армия]] |години на служба = [[45 пр.н.е.]] – [[12 пр.н.е.]] |звание = [[Генерал]]<br>[[Адмирал]] |войсково поделение = |командвания = |войни = '''[[Гражданска война на Цезар]]'''<br> – [[Битка при Мунда]]<br>'''[[Мутинска война]]'''<br>'''[[Освободителна гражданска война|Война на либераторите]]'''<br> – [[Битка при Филипи]]<br>'''[[Перузинска война]]'''<br>'''[[Сицилианска гражданска война|Сицилианска война]]'''<br> – [[Битка при Миле (36 пр.н.е.)|Битка при Миле]]<br> – [[Битка при Наулох]]<br>'''[[Война между Октавиан и Антоний|Война срещу Антоний]]'''<br> – [[Битка при Акциум]]<br>'''[[Кантабрийска война]]'''<br>'''[[Панонска война]]''' |отличия = |портал = }} '''Марк Випсаний Агрипа'''{{efn|Агрипа не използва ''[[Римски имена|nomen]]'' ''Випсаний'' през по-голямата част от кариерата си и в официалните надписи, а се нарича просто '''Марк Агрипа''' (Marcus Agrippa) или '''М. Агрипа''' (M. Agrippa), вероятно за да прикрие скромният си произход.{{Hrf|Reinhold|1933|6 – 8}}}} ({{lang|la|Marcus Vipsanius Agrippa}}) е древноримски държавник и генерал, вторият най-могъщ човек през ранната [[Римска империя]].{{Hrf|Conlin|1997|3}} Избран е за [[Консул (Древен Рим)|консул]] през [[37 пр.н.е.|37]], [[28 пр.н.е.|28]] и [[27 пр.н.е.]] Той е приятел, дясна ръка и най-важния генерал на Октавиан Август. Агрипа има водеща роля за военните успехи на Октавиан, вероятно най-ценният от които е победата в [[Битка при Акциум|битката при Акциум]], срещу армиите на [[Марк Антоний]] и [[Клеопатра VII|Клеопатра]]. Марк Агрипа е зет на император [[Октавиан Август]], тъст на император [[Тиберий]], дядо по майчина линия на император [[Калигула]], негова [[Агрипина Младша|внучка]] е съпруга на император [[Клавдий]] и е прадядо по майчина линия на император [[Нерон]]. == Произход и ранни години == Агрипа произлиза от богато провинциално семейство,{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/ част 1]}} което не било известно в римския политически живот.{{Hrf|Патеркул|1924|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2D*.html#96 глави 96], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2D*.html#127 127]}} Роден е между 64 и 62 пр.н.е.,{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#28.3 кн. 54, глава 28.3]||''Дион Касий посочва датата на смъртта на Агрипа през късния март на 12 пр.н.е''}}{{Hrf|Плиний Стари||loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html#46 глава 46]||''посочва, че той умира „на петдесет-петдесет и една години“. Според Плиний, дата на раждането на Агрипа е в периода между март 64 и март 62 пр.н.е.''}}{{hrf|Reinhold|1933|2 – 4}}{{hrf|Roddaz|1984|23 – 26||'' в календар от [[Кипър]] или от [[Сирия]], се посочва месец който е кръстен на Агрипа – започва от 1 ноември, което може да значи, че това е месеца на раждането му''}} мястото на раждането му не е сигурно.{{hrf|Reinhold|1933|9}}{{hrf|Roddaz|1984|23}} Името на баща му вероятно е [[Луций Випсаний Агрипа (конник)|Луций Випсаний Агрипа]].{{Hrf|Платнър|1929|[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/Pantheon.html 382 – 386]||''надпис на пантеона в Рим: M·AGRIPPA·L·F·COS·TERTIVM·FECIT''}} Има по-възрастен брат, който също се казва [[Луций Випсаний Агрипа (брат на Марк Випсаний Агрипа)|Луций Випсаний Агрипа]] и сестра на име [[Випсания Пола]].{{Hrf|Powell|2015|3}} Връстник е на Октавиан, учат заедно и още в младежките си години стават близки приятели.{{hrf|Roddaz|1984|32 – 33}}{{hrf|Cosme|2005|15}}{{Hrf|Wright|1937|7 и 9}} Въпреки че Агрипа се асоциира със семейството на [[Юлий Цезар]], неговия по-голям брат Луций Агрипа избира друга позиция в [[Гражданска война на Цезар|гражданската война през 40-те години пр.н.е.]], като се сражава под командването на [[Катон Млади|Катон]], биейки се срещу Цезар в [[Африка]]. След като войските на Катон са разбити, братът на Агрипа е затворен в затвора. Освободен е по-късно след като Октавиан се застъпва за него.{{hrf|Cosme|2005|15}}{{Hrf|Николай от Дамаск|1923|loc= глава 7}} Не е известно дали Агрипа е воювал срещу брат си в Африка, но вероятно е служил при Цезар във военната кампания през 46 – 45 пр.н.е. срещу [[Гней Помпей (младши)|Гней Помпей Младши]], с кулминация [[битка при Мунда|битката при Мунда]].{{hrf|Reinhold|1933|13 – 14}}{{hrf|Roddaz|1984|34 – 35}} Във всички случаи Цезар е имал голямо доверие в него и след като взима властта в Рим, го изпраща заедно с Октавиан през 45 пр.н.е. да изучават военно изкуство в [[Аполония Илирийска|Аполония]] с [[Егейска Македония|македонските]] [[легион]]и.{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#94.12 глава 94.12]}}{{hrf|Cosme|2005|18}} По това време Агрипа и Октавиан се срещат с [[Астрология|астрологът]] Теоген, който предсказва блестяща кариера на Агрипа, преди да се поклони пред изключителната съдба на Октавиан.{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#94.12 глава 94.12]}}{{hrf|Cosme|2005|18 – 19}} На шестия месец от престоя им в Аполония, през 44 пр.н.е. до тях достига вестта за [[Юлий Цезар#Убийство|покушението]] над Цезар.{{hrf|Cosme|2005|19}} Агрипа и другия му приятел генерала [[Квинт Салвидиен Руф|Квинт Руф]], съветват Октавиан да заповяда на легионите от Македония да тръгнат към Рим, срещу убийците на Цезар.{{Hrf|Reinhold|1933|15}} Пренебрегвайки този съвет Октавиан решава да плава по море към Италия придружен от двамата си приятели и малка свита.{{Hrf|Reinhold|1933|15}}{{hrf|Cosme|2005|20}} Възможно е съветът на Агрипа и Руф да не продиктуван единствено от младежката им нетърпеливост и плам, но и от политическите им амбиции, като двамата искат да се възползват от ситуацията за да се издигнат в йерархията за сметка на аристократите участващи в убийството на Цезар.{{hrf|Roddaz|1984|36 – 37}}{{hrf|Cosme|2005|21}} == Втори триумвират == След пристигането си Октавиан научава, че Цезар в завещанието си го счита за свой законен син и наследник.{{Hrf|Патеркул|1924|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2C*.html#59.5 глава 59.5]}}{{Hrf|Николай от Дамаск|1923|loc= глави 16 – 17}} Агрипа и Руф не са пасивни наблюдатели, те подтикват приятеля си да пренебрегне съвета на майчиното си семейство{{efn|Майката на Октавиан [[Ация Балба Цезония]] и вторият ѝ съпруг [[Луций Марций Филип (консул 56 пр.н.е.)|Луций Марций Филип]] съветват Октавиан да се откаже от осиновяването и наследството оставено от мъртвият диктатор и да не се изправя срещу Антоний.{{Hrf|Wright|1937|22}}}} и да приеме наследството оставено от Цезар.{{Hrf|Cosme|2005|21 – 22}} Агрипа придружава Октавиан в Рим, когато той отива да поиска тържествено наследството на Цезар от магистратите отговарящи за изпълнението на завещанието на убитият диктатор.{{Hrf|Cosme|2005|33}} Октавиан получава три четвърти от състоянието на Цезар, което Антоний отказва да му даде, както и фамилното му име.{{Hrf|Cosme|2005|22}} Октавиан приема името ''Цезар'', въпреки че съвременните историци го наричат все още „Октавиан“ в този период. [[Марк Антоний|Антоний]], който е консул, успява въпреки атмосферата на напрежение, да постигне компромис със заговорниците, които участват в убийството на Цезар. Първоначално това е голям успех за него, като по този начин успява да успокои ветераните, да помири Сената и да се прояви в очите на заговорниците като техен защитник и гарант за гражданският мир.{{Hrf|Powell|2015|21}}{{Hrf|Инар|2000|827}} Пристигането на Октавиан, който иска да отмъсти на убийците на Цезар,{{Hrf|Wright|1937|29}} поставя Антоний в сложна ситуация: въпреки, че забавя признаването на Октавиан за наследник на Цезар,{{Hrf|Инар|2000|833}}{{Hrf|Wright|1937|23}} сега трябва да изясни политическата си позиция, тъй като има опасност да изгуби поддръжниците си, които симпатизират на Октавиан.{{Hrf|Касий|1917|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/45*.html#11 кн. 45, глава 11]}}{{hrf|Syme|1939|118}} Също така Антоний се опитва да си осигури управлението [[Цизалпийска Галия]] за следващата година, която в момента е управлявана от [[Децим Брут]].{{Hrf|Cosme|2005|36}} В Сената Антоний има множество врагове, а техният водач [[Цицерон]], който вижда в лицето на Октавиан по-малкото зло държи пламенни речи срещу него.{{Hrf|Powell|2015|26}} Октавиан осъзнава, че има нужда от по-голяма военна сила. Агрипа подпомага набирането на войски в [[Кампания]]. Агрипа вероятно е сред преговарящите, които печелят подкрепата на македонските легиони от Антоний за Октавиан.{{Hrf|Николай от Дамаск|1923|loc= глава 30}}{{Hrf|Reinhold|1933|16||''има спекулации, но няма преки доказателства за това''}} При тези преговори изглежда Октавиан за пръв път е придружен от [[Гай Цилний Меценат|Меценат]], чиито умения на дипломат, допълват военните умения на Агрипа.{{Hrf|Николай от Дамаск|1923|loc= глава 30}}{{Hrf|Wright|1937|27}}{{hrf|Syme|1939|131}} През ноември 44 пр.н.е. Марк Антоний напуска Рим в посока Северна Италия, Брут отказва да отстъпи командването на Цизалпийска Галия и окупира Мутина,{{Hrf|Powell|2015|28}} след което е обсаден от Антоний.{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#10 глава 10]}} === Мутинска война === {{основна|Битка при Форум Галорум|Мутинска война}} Сената праща двамата новоизбрани [[консул]]и [[Гай Вибий Панза Цетрониан|Панза]], [[Авъл Хирций|Хирций]] и Октавиан, който получава пълномощията на [[пропретор]]{{hrf|Syme|1939|167}} на север да се притичат на помощ на Брут.{{Hrf|Powell|2015|28}}{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/3*.html#51 кн. 3, глава 51]}} Не се знае какви длъжности са заемали Агрипа и Руф, но вероятно са били втори по ранг в армията на Октавиан.{{Hrf|Wright|1937|29}} Тъй като Хирций е консул, два от легионите на Октавиан минават под негово командване.{{Hrf|Wright|1937|29}} Антоний оставя брат си да обсажда Мутина и потегля да пресрещне консулите. При Форум Галорум успява да направи засада на Панза, който пътува с армията си да се присъедини към Хирций и Октавиан. В последващата [[Битка при Форум Галорум|битка]] войските на Антоний побеждават, а Панза е смъртно ранен.{{Hrf|Powell|2015|29}}{{hrf|Syme|1939|174}} Антоний няма време за празнуване, тъй като пристигналите войски на Хирций успяват да го хванат неподготвен. Войниците на Антоний се бият храбро, но в крайна сметка след като търпи тежки загуби решава да отстъпи към Мутина.{{hrf|Syme|1939|174}} Октавиан през това време защитава лагерът на сенатските войски в близост до града.{{hrf|Syme|1939|174}} При Мутина Антоний решава да не влиза в директна битка с армиите на Хирций и Октавиан, а тактиката му е да ги тормози с кавалерията си, докато чака изтощеният от глад Брут да се предаде.{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/3*.html#71 кн. 3, глава 71]}} Сенатските армии се насочват към част от обсадата, която е по-слаба поради характеристиките на терена. Антоний първоначално се опитва да избегне всеобща битка и да отговори на предизвикателството само с кавалерията си, но когато кавалерийските части на врага оказват съпротива, за да предпази обсадните си линии от разрушаване, нарежда на два от своите легиони да спрат настъплението на легионите на Хирций и Октавиан.{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/3*.html#71 кн. 3, глава 71]}} Започва ожесточена битка. Марк Антоний прехвърля допълнителни сили, за да посрещне атаката. Според Апиан силите на Антоний се оказват затруднени поради бавното пристигане на подкрепления от легионите, които са разположени далеч от района, където се водят най-важните сблъсъци.{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/3*.html#71 кн. 3, глава 71]}} Превъзхождана по численост армията на Антоний търпи загуба и е принудена да бяга към [[Нарбонска Галия]], където да се обединят със силите на [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Марк Емилий Лепид]] и [[Луций Мунаций Планк|други генерали]] лоялни на Цезар.{{Hrf|Powell|2015|29}}{{hrf|Syme|1939|174}} В тази битка е убит консулът Хирций.{{hrf|Syme|1939|174}} === Издигане към властта === След загубата му, в Рим обявяват Антоний и поддръжниците му за врагове на държавата. Цицерон се хвали в Сената, че цезарианците са на изчезване и не могат да се сравняват с патриотичните републиканци.{{hrf|Syme|1939|174}} Със славната победа на републиканската армия и с [[Източни провинции|Източните провинции]] в ръцете на [[Гай Касий Лонгин|Касий]] и [[Марк Юний Брут|Брут]], изглежда републиката печели по всички фронтове. Цицерон и неговите сподвижници обаче не са преценили добре, нито военния ресурс на Антоний, нито политическата зрялост на Октавиан, което ще им коства много.{{hrf|Syme|1939|175}} Скоро става ясно, че Цицерон не е в състояние да контролира Октавиан, който се насочва с победоносните си войски към Рим и заставя Сената да го назначи за консул.{{Hrf|Powell|2015|30}} За да избегне гражданска война, през 43 пр.н.е. в [[Болония|Бонония]] Октавиан сключва пакт с Антоний и Лепид, известен като [[Втори триумвират]].{{Hrf|Wright|1937|32}}{{hrf|Syme|1939|188}} През цялото това време Агрипа е негов доверен приятел, генерал и съветник.{{Hrf|Reinhold|1933|15}} Октавиан и неговия колега консул [[Квинт Педий Балб]] уреждат убийците на Цезар да бъдат обвинени въпреки тяхното отсъствие, на Агрипа е поверен случаят срещу Гай Касий Лонгин.{{Hrf|Патеркул|1924|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2C*.html#69.5 глава 69.5]}}{{Hrf|Плутарх|1918|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Brutus*.html#27.4 глава 27.4]}} Това става в същата година, в която Агрипа започва своята политическа кариера, заемайки позицията на [[трибун|народен трибун]], което му гарнира място в [[Сенат]]а.{{Hrf|Сервий Хонорат||loc= кн. 8, ред 682||''споменато от Мавър Сервий Хонорат и от Вергилий, но е необходимо условие за заемане поста на градски претор през 40 пр.н.е.''}}{{Hrf|Roddaz|1984|41||''посочва датата – 43 пр.н.е''}} Една от първите задачи на триумвирата е да се справят с убийците на Цезар, но има проблем – държавната хазна е празна. По подобие на [[Луций Корнелий Сула|Сула]] триумвирите въвеждат [[Проскрипция|проскрипции]], по този начин не само ще се напълни държавната хазна, но ще бъдат избити и враговете им. Цицерон е измежду първите убити, главата му е изпратена като подарък на [[Фулвия]].{{Hrf|Wright|1937|34}}{{efn|Цицерон, често нападал Антоний в речите си. След като получила главата, Фулвия започнала да дупчи с шило езикът на мъртвият Цицерон в знак на отмъщение срещу „острият език“ на оратора.{{Hrf|Wright|1937|34}}}} Кланетата продължават няколко седмици, като са убити около триста сенатора и две хиляди [[конник]]a.{{Hrf|Wright|1937|34}}{{efn|Древноримските историци дават различни цифри за избитите по време на проскрипциите. Ливий, Апиан и Плутарх посочват между 120 и 300 сенатора и до 2000 конника.{{hrf|Syme|1939|191}}}} Имуществото на проскрибираните се разпределя между триумвирата и техните поддръжници или е пуснато за продажба.{{hrf|Syme|1939|194 – 195}} На легионерите се обещава, че след края на войната срещу „[[Юлий Цезар#Убийство|освободителите]]“ между тях ще бъде разпределена земя в богатите региони на републиката.{{Hrf|Wright|1937|35}}{{hrf|Syme|1939|196}} Агрипа не взима участие в чистките, единствената известна информация за него през този ужасяващ период е, че успява да спаси проскрибиран, след като се застъпва за него пред Октавиан.{{Hrf|Wright|1937|35}} === Перузинска война === {{основна|Перузинска война}} [[Файл:Mvt troupes Perouse -41.png|мини|дясно|250п|Маневрите на Агрипа и Руф по времето на Перузинската война]] През 42 пр.н.е. Агрипа участва в [[Битка при Филипи|битката при Филипи]]{{Hrf|Плиний Стари||loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html#148 глава 148]}}{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} и вероятно заедно с Руф командват част от армията, като се има предвид, че Октавиан е сериозно болен през тази кампания.{{Hrf|Wright|1937|36}} След завръщането им в Рим, изиграва главна роля в потушаването на бунта на [[Луций Антоний]] и [[Фулвия|Фулвия Антония]] (брат и жена на Марк Антоний), започнал през 41 пр.н.е. и завършил през 40 пр.н.е. с т.нар. [[Перузинска война]]. Луций и Фулвия се опитват да установят тяхното семейство на власт, като пречат на Октавиан да разпредели земя за победоносните си ветерани от Филипи.{{hrf|Reinhold|April 1933|180}} Октавиан е отблъснат [[Норча|Нурсия]] и започва обсада на град [[Сентинум]]. Луций, който е в [[Пренесте]] потегля към Рим и побеждава Лепид, който защитва града.{{hrf|Reinhold|April 1933|180}}{{hrf|Syme|1939|209}} Научавайки за това Октавиан потегля по [[Виа Фламиния]] към Рим изпращайки инструкции на [[Квинт Салвидиен Руф|Квинт Руф]], който пътува с шест легиона през [[Умбрия]] да продължи с обсадата на Сентинум.{{hrf|Reinhold|1933|17}} С приближаването на войските на Октавиан, Луций Антоний изоставя Рим с намерението да се присъедини към лейтенантите на Антоний – [[Квинт Фуфий Кален]], [[Публий Вентидий Бас|Вентидий Бас]] и [[Гай Азиний Полион|Азиний Полион]] в Галия.{{hrf|Reinhold|1933|17}} Октавиан окупира Рим без кръвопролития, след което изпраща Агрипа да преследва Луций Антоний от юг.{{hrf|Reinhold|1933|17}} Първият ход на Агрипа е да превземе [[Сутри]]ум – важен град за Луций Антоний намиращ се на [[Виа Касия]].{{hrf|Reinhold|1933|18}} Агрипа се опитва да привлече вниманието на Луций към себе си и да осигури достатъчно време на Квинт Руф, които превзема Сентинум и Нурсия{{hrf|Roddaz|1984|50}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/48*.html#13 кн. 48, глава 13]}} да дойде от североизток и да приближи войските на Луций по Вия Фламиния в тил.{{hrf|Reinhold|1933|18}} Планът на Агрипа успява, Луций се връща назад към Сутриум и за негова изненада разбира, че пътят на север е блокиран от Руф. Не смеейки да рискува битка, Луций се отправя на север по Вия Касия към офицерите на брат си, докато Руф възпрепятства напредването му, а Агрипа атакува тилът му. Докато Луций напредва на север, генералите на Октавиан се опитват да го приклещят в дефилетата на Етрурия през които преминава Вия Касия.{{hrf|Reinhold|1933|18}} Виждайки, че няма да може да стигне до Галия, Луций се връща към Перузия, където е обсаден от комбинираните армии на Октавиан, Руф и Агрипа.{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#32 кн. 5, глава 32]}} Октавиан подобно на [[Юлий Цезар|Цезар]] [[Битка при Алезия|при Алезия]], обгражда Перузия с укрепления за да предотврати евентуално бягство от града и да обезкуражи нападения от лейтенантите на Антоний.{{hrf|Reinhold|1933|17}}{{hrf|Cosme|2005|63}}{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#32 кн. 5, глави 32 – 33]}} Вентидий Бас, Азиний Полион и [[Луций Мунаций Планк|Мунаций Планк]] с тринадесет легиона под тяхно командване се опитват да вдигнат обсадата на града, но не успяват след като Агрипа и Руф им нанасят тежки поражения. Тримата пълководци изоставят Луций и Фулвия на произволът на съдбата и се оттеглят.{{hrf|Cosme|2005|63 – 64}}{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#35 кн. 5, глава 35]}} Луций Антоний е принуден да се предаде след няколко месеца на обсада (зимата на 40 пр.н.е.).{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|16}}{{Hrf|Апиан|1913|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#35 кн. 5, глави 35 – 38]}} През този период Квинт Руф е главният генерал на Октавиан.{{hrf|Reinhold|1933|17 – 20}} === Градски претор === След Перузинската война Октавиан заминава за Галия и оставя Агрипа като [[претор|градски претор]]{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} в Рим със задача да защитава Италия от [[Секст Помпей]] (син на [[Помпей Велики]]). Бившия адмирал на морските сили на Рим и враг на триумвирата окупира Сицилия и създава пиратска държава, присъединявайки към себе си [[Корсика]], [[Сардиния]], [[Сицилия]] и [[Пелопонес]], като по този начин блокира снабдяването на Рим със стоки.{{hrf|Скрицкий|2003|18}} През месец юли 40 пр.н.е. докато Агрипа се занимава с организирането на ''Ludi Apollinares''{{efn|Ежегодни тържествени игри в чест на бог [[Аполон]], организирането им е част от служебните задължения на градските претори.}} Секст започва нахлуване в Южна Италия. Агрипа напредва за да го пресрещне принуждавайки го да отстъпи.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/48*.html#20 кн. 48, глава 20]}}{{hrf|Reinhold|1933|22}} Въпреки това триумвиратът се оказва нестабилен и през месец август 40 пр.н.е. и Секст и Марк Антоний нападат Италия (но не като съюзници). Агрипа успешно успява да си върне [[Сипонто]] от Антоний, което помага да се сложи край на конфликта.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/48*.html#28 кн. 48, глава 28]}}{{hrf|Reinhold|1933|23}} Агрипа е един от посредниците, чрез които Антоний и Октавиан се споразумяват за нов мир.{{hrf|Reinhold|1933|23}} По време на преговорите Октавиан научава, че Квинт Руф е имал намерение да го предаде в полза на Антоний, което довежда до преследването на Руф и смъртта му.{{hrf|Cosme|2005|68}}{{efn|Не е ясно дали хората на Октавиан са го убили или Руф е предпочел да се самоубие.}} След смъртта на Руф, Агрипа става главният генерал на Октавиан.{{hrf|Reinhold|1933|23 – 24}} Триумвирите избират консулите за 39 пр.н.е. [[Гай Калвизий Сабин (консул 39 пр.н.е.)|Гай Калвизий Сабин]] и [[Луций Марций Цензорин (консул 39 пр.н.е.)|Луций Марций Цензорин]]. Те са единствените сенатори, които се опитват да защитят Цезар на 15 март 44 пр.н.е.{{Hrf|Николай от Дамаск|1923|loc= глава 26}}{{hrf|Syme|1989|33}} Издигането им за консули от триумвирата се счита за признание за тяхната лоялност.{{hrf|Syme|1989|33}} За да се скрепи съюзът Антоний се жени за [[Октавия Младша]] – сестра на Октавиан.{{Hrf|Инар|2000|865}}{{efn|[[Фулвия]], третата съпруга на Антоний умира малко преди това в [[Гърция]].}} Помирението между триумвирите се празнува в цялата държава, като гражданите се надяват републиката да влезе в нова ера на мир.{{Hrf|Инар|2000|865}} === Управител на Галия === През 39 или 38 пр.н.е. Октавиан назначава Агрипа за управител на [[Трансалпийска Галия]],{{hrf|Cosme|2005|68}} на мястото на [[Квинт Салвидиен Руф|Квинт Руф]]. Заради [[Гражданска война на Цезар|сътресенията в Римската република]] последвали след [[Галски войни|галските войни]], на Галия се обръща твърде малко внимание, което води до бунт на [[аквитани]]те – племена, които населявали земите на днешна [[Франция|Югозападна Франция]]. До края на 38 пр.н.е. Агрипа успява да сложи край на бунта.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|25}} Агрипа става вторият римски военачалник след Цезар, който пресича река [[Рейн]].{{hrf|Reinhold|1933|25 – 29}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/48*.html#49 кн. 48, глава 49]}} Той провежда кампания срещу [[свеби]]те, [[Германи|германско племе]], което се слави като изключително агресивно.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} След успешната кампания преселва племето [[уби]] на западния бряг на река Рейн и основава селището ''[[Кьолн|Ara Ubiorum]]''.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} Агрипа строи и няколко нови пътя – един от [[Лугдунум]] до [[Аквитания]], един до Горен Рейн в североизточните части на провинцията и един от [[Лангър]] (столица на племето [[лингони]]) в северна посока, където пътя се разделя на две: на северозапад до [[Реймс]] и на север до [[Трир]].{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} Намерени италиански [[Амфора|амфори]] за вино в градовете свързвани от тези пътища, показва, че освен за преминаване на римските легиони, пътищата са се използвали и за търговия.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} Строежа на нова инфраструктура и победите на Агрипа, особено срещу аквитаните, имат голям принос за укрепването на властта на Октавиан. През този период, или малко след това, Агрипа сключва брак с [[Помпония Цецилия Атика|Цецилия Атика]], дъщеря на [[Тит Помпоний Атик]] – близък приятел на [[Цицерон]].{{hrf|Reinhold|1933|35 – 37}} Този брак е уреден от [[Марк Антоний]].{{Hrf|Непот|1886|loc= [https://www.tertullian.org/fathers/nepos.htm#Atticus Тит Помпоний Атик, глава XII]}} Освен, че съпругата му е с благородно потекло, бракът има и финансова страна, бащата на Атика е човек от [[Конник|конническото съсловие]] и е изключително богат. === Консул === През 37 пр.н.е. Агрипа е повикан от Октавиан да се завърне в Рим за да стане за пръв път [[Консул (Древен Рим)|консул]],{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|27}} въпреки че е далеч по-млад от минималните 43 години, които се изискват за поста. Завръщането му е продиктувано и заради това, че Октавиан е претърпял няколко много сериозни военноморски загуби от Секст Помпей и се нуждаел от своя приятел да осигури бъдещата стратегия.{{hrf|Cosme|2005|76}} Агрипа се отказва от полагащия му се [[триумф]] за подвизите му в Галия, тъй като смятал, че е неуместно да празнува докато приятелят му се намира в толкова трудна ситуация.{{hrf|Reinhold|1933|25 – 29}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/48*.html#49 кн. 48, глава 49]}}{{hrf|Cosme|2005|77}} Той не губи време и се заема с подготовка за противодействие на пиратите.{{hrf|Cosme|2005|77}} === Война срещу Секст Помпей === {{основна|Сицилианска гражданска война|Битка при Миле (36 пр.н.е.)|Битка при Наулох}} [[Файл: Agrippa Neptunus coin.jpg|мини|250п|Монета на Агрипа и бог [[Нептун (митология)|Нептун]]]] Първата задача на Агрипа е да построи сигурно и безопасно пристанище за своя флот. За тази цел съединява [[Лукринско езеро|Лукринското езеро]] и езерото [[Аверно]] с канал. От така създаденото вътрешно пристанище чрез канал се достигало до морето.{{hrf|Cosme|2005|77}}{{hrf|Reinhold|1933|29 – 32}} Новият пристанищен комплекс е кръстен „[[Порт Юлий]]“ в чест на Октавиан.{{hrf|Cosme|2005|77}}{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#16 глава 16.1]}} Пристанището се свързвало с два тунела с колонията [[Куме]],{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|27 – 28}} по този начин Агрипа е в състояние да превозва провизии без риск за сигурността им.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|27 – 28}} Агрипа освобождава около 20 000 роби, на които е позволено да служат като моряци.{{hrf|Cosme|2005|78}}{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|27}} Новосъздаденото пристанище му позволява да тренира новите попълнения и да строи нови кораби без да се притеснява от пиратски нападения.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|27 – 28}} Генерала е отговорен и за технологичните подобрения, включващи по-големи кораби и подобрена форма на абордажна кука – [[харпакс]],{{Hrf|Апиан|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#106 кн. 5, глави 106], [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/Civil_Wars/5*.html#118 118 – 119]}}{{hrf|Reinhold|1933|33 – 35}}{{hrf|Cosme|2005|80}} собствено изобретение състоящо се от дървена греда дълга около 2,2 m. обкована с железни ленти. От двете си страни гредата имала дебели метални пръстени. На единия пръстен била прикрепена остра желязна кука, а на другия пръстен били закачени множество здрави въжета, които се свързвали с [[Балиста (оръжие)|изстрелваща машина]]. Харпаксът се изстрелвал към близкия борд на вражеският кораб в който се захващал, след което корабът е издърпван с лебедка и взиман на абордаж от римските войници. Ако куката се е закачила на далечния борд, вражеският съд дори е можел да бъде преобърнат. Също така устройството е можело да унищожи и такелажа на противникови кораб.{{hrf|Скрицкий|2003|19}} През 36 пр.н.е. армиите на триумвирата започват тристранна атака срещу Секст Помпей, който контролира [[Сицилия]].{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|34}} Октавиан атакува от север, сили под командването на лейтенанта му [[Тит Статилий Тавър (консул 26 пр.н.е.)|Статилий Тавър]] атакуват от изток, Лепид трябвало да атакува от запад.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|34}} По това време се разразява буря, която нанася тежки щети на флота на Октавиан. Само Лепид успява да достигне Сицилия и обсажда един от лейтенантите на Помпей на име [[Луций Плиний Руф|Плиний Руф]] в [[Марсала|Лилибей]].{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|34}} След провала на първата атака, Агрипа поема командването и нанася поражение на Попмей в [[Битка при Миле (36 пр.н.е.)|битка при Миле]].{{hrf|Cosme|2005|80 – 81}}{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|35}} По-късно Агрипа печели решителната [[битка при Наулох]] с която се слага край на съпротивата на Секст Помпей. Срещу 300 римски кораба се сражават 300 съда пиратска флотилия, от които само 17 успяват да се спасят.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|35}} Самият Секст Помпей бяга в Мала Азия, където по-късно е убит от хора на Антоний,{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/49*.html#18 кн. 49, глава 18]}}{{hrf|Скрицкий|2003|19}} а част от силите му се присъединяват към Октавиан.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|35}} Плиний Руф, който командва осем легиона се насочва на изток към [[Месина|Месана]] следван от Лепид. Агрипа и Лепид достигат до града едновременно. Агрипа настоява силите им да изчакат Октавиан преди да предприемат някакво действие,{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|35}} но Лепид не се съобразява с искането му и започва преговори с Плиний Руф. След като силите на бившия лейтенант на Помпей се присъединяват към Лепид, под негов контрол са около 22 легиона.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|35}} [[Файл: Augustus & Agrippa4.jpg|мини|250п|[[Денарий]] на Агрипа с морска корона и Август с [[гражданска корона]]]] [[Марк Емилий Лепид (триумвир)|Лепид]] не е командвал по-голяма армия от години. Вероятно това е и причината да се възползва от силата на легионите си и да поиска контрола над цяла Сицилия,{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} въпреки че великодушно се съгласява да размени Сицилия и управлението на контролираната от него провинция [[Африка (римска провинция)|Африка]] за [[Нарбонска Галия]], [[Далечна Испания|Далечна]] и [[Близка Испания]], които са под контрола на Октавиан.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} Тези искания на Лепид, дават основание на Октавиан да обвини колегата си триумвир в опит за заграбване на Сицилия и подклаждане на бунт. Легионите на Лепид се присъединяват към Октавиан.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} Октавиан едностранно и без да се допита до Антоний,{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} позволява на Лепид да запази живота и имуществото си, както и титлата [[Понтифекс максимус]], но го изключва от триумвирата, изпраща го в изгнание и го отстранява от командването на провинциите му, които преминават под контрола на Октавиан.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} Самият Агрипа е награден за победата си над пиратите с морска корона, декорирана с корабни бордове ({{lang|la|corona navalis}}), изобразяван по-късно с нея на монети. По този повод [[Дион Касий]] отбелязва: „Това беше украшение не давано на никой преди или след това“.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/49*.html#14.3 кн. 49, глава 14.3]}}{{Hrf|Ливий||loc= [http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0150%3Abook%3D129 кн. 129]}} С края на тази война Октавиан ефективно премахва опасността от Секст Помпей и конкуренцията на Емилий Лепид,{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|36}} но не всичко в [[Римска република|републиката]] е уредено. След години борбата за власт между Антоний и Октавиан ще прерасне в т.нар. [[Война между Октавиан и Антоний|последна война на Римската република]], в която Агрипа има решаваща роля.{{hrf|Reinhold|1933|57 – 58}} === Военни кампании през 35 – 34 пр.н.е. === През лятото на 35 пр.н.e. Агрипа заминава с Октавиан за [[Динарски планини|Динарските Алпи]] в Западните Балкани. По пътя подчиняват част от [[яподи]]те. След това Октавиан [[Илирийска война|омиротворява бреговете на Далмация]].{{hrf|Roddaz|1984|140 – 145}}{{hrf|Cosme|2005|93}} Октавиан, който понякога ръководи лично армиите и участва в битките в [[Далмация (римска провинция)|Далмация]] близо до Италия се проявява не само като защитник на полуострова, но и се показва като военен.{{hrf|Cosme|2005|93 – 94}} Агрипа и [[Тит Статилий Тавър (консул 26 пр.н.е.)|Сталий Тавър]], които участват във военните кампании на Октавиан стоят настрани за да му оставят цялата слава и да не засенчват новият господар на Западът, като същевременно му осигуряват навременна и точна помощ.{{hrf|Roddaz|1984|140 – 145}}{{hrf|Cosme|2005|93}} Начело на флота Агрипа ръководи първите операции от втората кампания в Далмация през 34 г. пр. н. е., защитавайки римските колонии срещу [[далмати]]те. Няколко негови морски и сухопътни успеха, правят възможно възстановяването на римски военни щандарти загубени от [[Авъл Габиний]] през 47 пр.н.е.{{Hrf|Инар|2000|893}} Агрипа се завръща в Рим през есента на 34 пр.н.е.{{hrf|Reinhold|1933|45 – 47}} За първи път в историята на Рим флотът не е демобилизиран след битките, а запазен, поддържан и използван повторно в следващите военни кампании, по специално за тези кампании водени в Далмация.{{hrf|Cosme|2005|104}} Октавиан обогатява флотът с кораби наречени [[Либурна|либурни]], доставени от далматите и [[илири]]те, кораби които ще изиграят ключова роля при [[Битка при Акциум|Акциум]].{{hrf|Cosme|2005|93}}{{hrf|Roddaz|1984|168}} === Публична дейност === [[Файл:Relief Agrippa fontana di Trevi Roma.jpg|мини|дясно|250п|Агрипа одобрява проекта за построяването на Аква Вирго, релеф на [[Фонтан ди Треви]]]] След завръщането си от военните кампании, през 33 пр.н.е. Агрипа е назначен за [[едил]]. Една от първите мерки на Агрипа е да изгони гадателите, магьосниците и шарлатаните, често идващи от Изток, те са обвинявани, че подкопават основите на традиционната римска религия и представляват „пета колона“, подкрепяща интересите на Марк Антоний, като предсказват бъдещата му победа в зората на последната гражданска война на Римската република.{{Hrf|Инар|2000|896}} Водоснабдителната система е остаряла и занемарена, тъй като преди неговото назначение за едил поддръжката ѝ е пренебрегвана заради граждански войни в републиката. Агрипа създава екип от над 200 роби за поддръжка на акведуктите, резервоарите и фонтаните. Този екип му помага при обновяването и изграждането на акведуктите в Рим до смъртта му, след което преминава под управлението на императорът.{{hrf|Cosme|2005|210}}{{hrf|Roddaz|1984|148 – 152}}{{Hrf|Фронтин||loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/frontinus/de_aquis/text*.html#2.98 кн. 2, глава 98]}} Агрипа осигурява на града много точки за доставка на вода, което позволява почти всяка къща да има резервоар, тръба или чешма.{{Hrf|Инар|2000|896 – 897}} Започва реставрацията и строежа на много сгради и акведукти – [[Аква Юлия]]{{Hrf|Платнър|1929|[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/Aqua_Julia.html 23 – 24]}} и ремонта на [[Аква Марция]], един от главните водопроводи на Рим.{{Hrf|Платнър|1929|[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/Aqua_Marcia.html 24 – 27]}}{{Hrf|Rehak|2009|31}} Започва ремонти на пътищата и подобрения на инфраструктурата на града. Разширява и почиства градската канализация ([[Клоака Максима|Cloaca Maxima]]),{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} издига [[терми|бани]], цветни градини и статуи, покровителства публичните изложби на произведения на изкуството.{{Hrf|Инар|2000|896 – 897}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/49*.html#42 кн. 49, глави 42 – 43]}} Тези ремонти на Агрипа са придружени с пищни обществени тържества при които се раздават олио и сол, осигуряват се безплатни бръснари, при [[Циркус Максимус]] се оставят всякакви предмети и стоки, като се разрешава гражданите да грабят без пари. Това е действие за съблазняване и мобилизиране на римския [[Плебеи|плебс]] в полза на Октавиан.{{Hrf|Инар|2000|897}} През 32 пр.н.е. [[Тит Помпоний Атик|Атик]], свекърът на Агрипа, който страда от тежко заболяване, събира приятелите си, включително неговия биограф [[Корнелий Непот]] и Агрипа, за да ги уведоми, че ще се остави болестта да го победи. Той умира на 31 март и погребението му, по негова молба, е скромно.{{Hrf|Непот|1886|loc= [https://www.tertullian.org/fathers/nepos.htm#Atticus Тит Помпоний Атик, глави XXI – XXII]}} След смъртта му Агрипа вероятно наследява част от огромното състояние на Атик.{{hrf|Cosme|2005|154}} Назначението му за едил е необичайно, тъй като Агрипа е бивш консул, а в едно нормално развитие на кариерата ([[cursus honorum]]), бивши консули никога не са заемали по-нисшия пост едил. Това назначение показва, че Октавиан имал нужда от доверен и способен човек, който да се заеме с належащите проблеми на града.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-2/ част 2]}} == Война срещу Марк Антоний == {{основна|Война между Октавиан и Антоний|Битка при Акциум}} [[Файл:Actium battle map-bg2.png|мини|250п|Разположение на силите при Акциум]] През 32 пр.н.е. започва война между Октавиан и Антоний, което принуждава Агрипа да се завърне към военните си функции. Армията на Марк Антоний и Клеопатра наброява: 100 хиляди войници пехота, 12 хиляди конници и 370 кораба, с която те се насочват към Италия. Агрипа събира флота и превзема стратегически важният град [[Метони (Месения)|Метони]] в [[Месения]] разположен на югозапад от [[Пелопонес]], после се отправя на север и превзема [[Корфу|Коркира]]. След това Октавиан идва със силите си в Коркира и създава военноморска база.{{Hrf|Орозий|1889|loc=[http://www.attalus.org/latin/orosius6B.html#19 глава 19.6 – 7]}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/50*.html#11 кн. 50, глави 11.1 – 12.3]}}{{hrf|Reinhold|1933|53 – 54}} Антоний изтегля корабите и войниците си към Акциум, където Октавиан се отправя да го срещне. Междувременно Агрипа побеждава [[Квинт Насидий]], един от командирите на Антоний в морска битка при [[Патра]].{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/50*.html#13.5 кн. 50, глава 13.5]}} Дион Касий разказва, че когато Агрипа се отправил да се присъедини към силите на Октавиан близо до Акциум налетял случайно на [[Гай Созий]] един от лейтенантите на Антоний, който провеждал изненадваща атака срещу [[Луций Тарий Руф|Луций Тарий]] – поддръжник на Октавиан.{{Hrf|Kuntz Gilliam|1965|179}}{{hrf|Broughton|1952|422 – 423}} Неочакваното пристигане на Агрипа обръща битката в полза на Тарий.{{Hrf|Патеркул|1924|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/2C*.html#84.2 глава 84.2]||''Агрипа... преди последния конфликт победи два пъти флотата на врага''}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/50*.html#14 кн. 50, глава 14.1 – 2]||''Дион Касий допуска грешка с твърдението си, че Созий е убит, тъй като той всъщност се сражава и оцелява в [[Битка при Акциум|битката при Акциум]]''}}{{Hrf|Reinhold|1933|14 и 54}} Според Дион Касий, когато наближила решителната битка Октавиан получил информация, че Антоний и Клеопатра ще се опитат да пробият блокадата и да избягат. Отначало Октавиан мислил да пропуснат командните им кораби да преминат, изтъквайки, че те ще могат да ги достигнат със своите леки съдове, а останалите вражески кораби щели да се предадат, когато видят малодушието на бягащите Антоний и Клеопатра. Агрипа възразява, че въпреки по-големите си размери корабите на Антоний могат да се движат по-бързо от тези на Октавиан, ако опънат платната си, а и сега имали прекрасна възможност за битка, защото флота на Антоний бил ударен от буря. Октавиан решава да последва съвета на приятеля си.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/50*.html#31 кн. 50, глава 31.1 – 3]}} На 2 септември 31 пр.н.е. Антоний и Клеопатра със 170 кораба и 22 хиляди добре въоръжени войника решават да пробият морската блокада на Агрипа.{{hrf|Скрицкий|2003|19}} Флотът на Антоний се състои от тежки и неповратливи [[триера|триреми]], в същото време флотът на Агрипа бил организиран съвсем различно от времето, когато водил война със Секст Помпей. Основно се състоял от леки и бързоходни кораби ([[Либурна|либурни]] и [[Бирема|биреми]]), подобни на корабите използвани от пиратите.{{hrf|Скрицкий|2003|19}} Агрипа снабдил корабите си с допълнителна броня против тарани, също така с метателни оръжия и абордажните куки [[харпакс]].{{hrf|Скрицкий|2003|19}} Бавно подвижните кораби на Антоний не успяват да противодействат на бързите кораби на Агрипа. По-голямата част от флота на Антоний е потопена или се предава, а самите Антоний и Клеопатра с леки кораби успяват да се изтеглят в Египет. Победата при Акциум дава на Октавиан цялата власт над териториите на Рим, тя е възможна благодарение най-вече на Агрипа.{{hrf|Reinhold|1933|57 – 58}} == Агрипа и император Август == === Завръщане от Акциум и управление на държавата === [[Файл: Augustus & Agrippa.jpg|мини|250px|[[Денарий]] на Октавиан Август и Марк Агрипа]] [[Файл: Augustus & Agrippa2.jpg|мини|250px|Монета на Октавиан с гражданска корона и Агрипа с морска корона. На гърба крокодилът и палмата, символизират превземането на Египет благодарение на военните победи на двамата мъже]] След победата при Акциум, Октавиан се подготвя за кампания срещу [[Елинистически Египет|Египет]]. Легионите на Антоний присъствали при Акциум се присъединяват към Октавиан. Половината армия е разпусната и се завръща в Италия. Агрипа е изпратен обратно в Рим за да се изправи срещу недоволството на ветераните, които все още не са получили никакви награди. При отсъствието на Октавиан, Агрипа и Меценат управляват временно държавата. Въпреки това, нито един от тях не заема официална длъжност или упражнява никаква магистратура. Престижът на двамата е достатъчен, за да утвърди техния авторитет и власт. И двамата мъже имат право да използват печата на Октавиан и да отварят, четат и променят съдържанието на писмата му до Сената.{{hrf|Cosme|2005|109 – 110}}{{hrf|Roddaz|1984|183 – 185}} Агрипа изпитва големи трудности да овладее недоволството на ветераните и призовава приятеля си да се намеси. Октавиан решава да отложи кампанията срещу Египет и в средата на зимата се връща в [[Бриндизи]].{{hrf|Cosme|2005|110 – 111}} За по-малко от месец Октавиан успява да успокои недоволството на ветераните, като раздава пари и земя. Необходимата земя се набавя, като поддръжниците на Антоний се изгонват от Рим, а земята им се конфискува. На изгонените, както и на някои от ветераните на Антоний е предложена земя в [[Епир]], [[Тракия (римска провинция)|Тракия]], [[Тесалия]] и [[Африка (римска провинция)|Африка]].{{hrf|Cosme|2005|111}} Флотът първоначално е изпратен в „[[Порт Юлий]]“, вероятно с оглед на бъдещите операции на Иберийския полуостров и [[Бретан]], а по-късно е разпределен в [[Мизенум]] на [[Тиренско море]] и в Равена на [[Адриатическо море]]. Агрипа със сигурност играе важна роля по време на това преразпределение на републиканските военноморски сили.{{hrf|Cosme|2005|111}}{{hrf|Roddaz|1984|182}} След като урежда нещата в Италия, за Октавиан идва времето окончателно да се разправи с Антоний и той се насочва към Египет. През 30 пр.н.е. се провеждат две сражения при Александрия, повечето от войниците на Марк Антоний дезертират и той няма достатъчно сили за да се бори с Октавиан. Антоний изпада в отчаяние и се самоубива. Скоро след това Клеопатра е доведена в двореца и напразно се опитва да измоли милост от Октавиан, които има планове да я включи в триумфа си като плячка и да я покаже окована на римския народ. Египетската царица приспива бдителността на поставената ѝ охрана и на 12 август 30 пр.н.е. се самоубива. Октавиан убива [[Цезарион]], за да е сигурен, че ще е единственият наследник на Юлий Цезар. Убива и големия син на Антоний – [[Марк Антоний Антил|Антил]]. Останалите деца на Клеопатра от Антоний са възпитавани от Октавия, заедно с нейните собствени деца от Антоний. През цялото това време Агрипа и Меценат продължават да управляват Рим и Италия в очакване на завръщането на новия господар на републиката.{{hrf|Roddaz|1984|185}} През 29 пр.н.е. Октавиан се завръща в Италия, където в Рим му е устроен тридневен триумф заради победите му в Илирия, Акциум и Египет.{{hrf|Reinhold|1933|60}} Самият Агрипа получава небесно син [[вексилум]] – знак за изключителни заслуги заради победата си в [[Битка при Акциум|битката при Акциум]].{{hrf|Reinhold|1933|60}}{{hrf|Скрицкий|2003|20}}{{Hrf|Maxfield|1981|82}} Многобройни алюзии на морските победи на Агрипа се появяват върху монети, статуи и сгради.{{hrf|Reinhold|1933|60}} Агрипа е между [[плебеи]]те, които са издигнати до [[патриций]] от Октавиан по силата на закона ''[[Закон на Сений|Lex Saenia]]'', приет предходната година.{{hrf|Reinhold|1933|61}} През 29 пр.н.е. кариерата на Агрипа прави нова стъпка. В продължение на повече от десет години от [[Мутинска война|Мутина]], през [[Битка при Филипи|Филипи]], [[Перузинска война|Перузия]], Аквитания,{{efn|През 38 пр.н.е., докато е управител на Галия, Агрипа потушава бунт на [[аквитани]]те, което има голям принос за укрепването на властта на Октавиан.}} [[Сицилийска гражданска война|Сицилия]] и Акциум, Агрипа с военния си гений побеждава един след друг онези, които стоят на пътя на Октавиан. След битката при Акциум, на тридесет и две или три години, той най-накрая може да почива на лаврите си като най-великият генерал на своето време, непобеден по суша или море.{{hrf|Reinhold|1933|63}}{{Hrf|Wright|1937|155}} През следващото десетилетие времето му е заето да помага с организацията и управлението на новата Римска империя. Агрипа вероятно не е политик от калибъра на Октавиан или Меценат, но неговият гений за организация и администрация го прави безценен помощник в задачите, пред които се изправя Октавиан, след като се завръща в Рим през 29 пр.н.е. До този момент Агрипа е първият приятел на Октавиан; сега той става неофициално вторият човек в Римската империя.{{hrf|Reinhold|1933|63}} ==== Строителство на Марсово поле ==== [[Файл:Pantheon ThermesAgrippa SeptaJulia.png|мини|250px|Макет от Итало Джисмонди на строежите на Агрипа на [[Марсово поле]]: [[Септа Юлия]] в горната част, [[Базилика на Нептун|Базиликата на Нептун]] в средата, в ляво от нея [[Пантеон (Рим)|Пантеонът]], в дясно от нея [[Терми на Агрипа|баните на Агрипа]]. В долната част са градините на Агрипа с езерото, което се намира в средата на градините]] През 28 пр.н.е. става за втори път консул и заедно с Октавиан, правят преброяване на населението{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}{{hrf|Syme|1939|306}} и прочистват [[Сенат]]а от „недостойните“ сенатори.{{hrf|Syme|1939|306}} През 27 пр.н.е. Агрипа получава трети консулски мандат.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|78}} В същата година Сената присъжда титлата [[император]] на Октавиан Август, която Октавиан приема въпреки съвета на Агрипа. Пълководецът посъветвал своя приятел да не унищожава републиканските порядки.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/52*.html#2 кн. 52, глава 2]}} Агрипа заедно с [[Гай Цилний Меценат|Гай Меценат]] активно подпомагат императора и именно те изиграват главна роля в установяване формата на [[принципат]], която продължава чак до така наречената „[[Криза в Римската империя|криза на третия век]]“ и зараждането на формата на [[доминат]]а. От 27 до 24 пр.н.е. Август е в Испания и командва [[Кантабрийска война|Кантабрийската война]]. През това време Агрипа и Меценат остават в Рим и в отсъствието на императора са начело на държавата.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}{{hrf|Cosme|2005|148}} Агрипа започва нови строежи в Рим и продължава работата си от 33 пр.н.е. когато е едил. Той започва проекти на [[Марсово поле]], което е слабо урбанизирано, като дотогава там се извършват военни обучения и граждански дейности.{{hrf|Cosme|2005|152 – 153}} Агрипа преследва три цели: ''допринасяне за благосъстоянието на гражданите''; ''разкрасяване на Рим, чрез издигането на паметници''; ''празнуване славата и величието на Империята и Август''.{{hrf|Cosme|2005|153}} С краят на гражданските войни, Агрипа е натрупал голямо състояние, след конфискуването на имоти на поставените извън закона привърженици на Марк Антоний, включително земя на Марсово поле и наследство от богатия си тъст Тит Помпоний Атик. Агрипа получава и много имоти в Сицилия след победата си над Секст Помпей, както и имоти в Египет, след смъртта на Антоний и Клеопатра.{{hrf|Cosme|2005|153 – 155}}{{hrf|Roddaz|1984|234 – 244}} Освен това той притежава много мини и фабрики, което улеснява проектите му, както и изобилие от работна сила и висококвалифицирани хора между робите си и освободените си роби. В антуража му има и много архитекти, инженери и строители, включително [[Луций Кокцей Ауктус|Ауктус]] и [[Витрувий]].{{hrf|Cosme|2005|154}}{{hrf|Roddaz|1984|244 – 252}} Като начало Агрипа се впуска в завършването на проектите на Юлий Цезар, като заменя дървената ограда около мястото на [[Септа Юлия]], в която се помещават събранията на [[Комиция|комициите]] с мраморни стени и портик. Проекта е завършен с изграждането на правоъгълна сграда с [[колонада]] и украсена с много скулптури. Сграда която се превръща в предпочитано място за посещение от римляните.{{hrf|Cosme|2005|154 – 155}}{{hrf|Roddaz|1984|256 – 260}} Също така строи безплатни [[Терми на Агрипа|обществени бани]],{{hrf|Cosme|2005|155}}{{hrf|Roddaz|1984|278 – 291}} a на Марсово поле изгражда езеро.{{Hrf|Фронтин||loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/frontinus/de_aquis/text*.html#1.22 кн. 1, глава 22]}} Водоснабдяването за двете се осигурява от построяването на нов акведукт – [[Аква Вирго]], който ще бъде завършен през 19 пр.н.е.{{Hrf|Платнър|1929|[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/Thermae_Agrippae.html 518 – 520]}}{{Hrf|Фронтин||loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/frontinus/de_aquis/text*.html#1.10 кн. 1, глава 10]}} В памет на битката при Акциум, Агрипа построява сградата, която служи като „[[Пантеон]]“ до унищожаването ѝ през 80 г. Император [[Адриан (император)|Адриан]] използва модела на Агрипа за своя собствен [[Пантеон (Рим)|Пантеон]], който все още може да се види в Рим. Недалеч от сградата на Пантеона построява [[Базилика на Нептун|Базиликата на Нептун]] в чест на победите над Секст Помпей и Марк Антоний.{{hrf|Cosme|2005|156}}{{hrf|Roddaz|1984|265 – 278}} Домът на Агрипа на хълма [[Палатин]], който преди това е собственост на Марк Антоний е унищожен от пожар през 26 или 25 пр.н.е., след което Агрипа е поканен да живее в императорската резиденция.{{hrf|Cosme|2005|153}} В този период Агрипа организира и брачната церемония между [[Марк Клавдий Марцел (Юлиево-Клавдиева династия)|Марк Клавдий Марцел]] и дъщерята на Август, [[Юлия Стара|Юлия]].{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}{{hrf|Cosme|2005|157 – 158}} Императора жени Агрипа за своята племенница [[Клавдия Марцела Старша|Клавдия]],{{efn|Съдбата на първата съпруга на Агрипа не е известна.}} като по този начин Агрипа става възможен наследник на Октавиан.{{Hrf|Плутарх|1920|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html#87.2 глава 87.2]}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/cassius_dio/53*.html кн. 53, глава 1]}} През 24 или 23 пр.н.е след завръщането си от Испания, Октавиан заболява тежко и очаквайки най-лошото в присъствието на най-изявените магистрати, [[Конник (Древен Рим)|конници]] и сенатори предава на своя съконсул, известният републиканец и противник на монархическото управление [[Гней Калпурний Пизон (консул 23 пр.н.е.)| Калпурний Пизон]] всички официални, военни документи и отчета за публичните финанси. По този начин декларира намерението си Пизон, като консул, да поеме функционирането на държавата за продължителността на консулството си. Въпреки това Октавиан дава пръстена си с императорския печат на Агрипа като показва, че генералът ще го наследи в случай на неговата смърт.{{Hrf|Касий|1917|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/53*.html#30 кн. 53, глава 30]}} === Губернатор на Източните провинции === В крайна сметка за изненада на всички с помощта на доктора си [[Антоний Муса]] императорът се възстановява от болестта си.{{Hrf|Касий|1917|loc=[https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/53*.html#30 кн. 53, глава 30]}} Влиянието на Агрипа над императора е причината за ревност от страна на Марк Клавдий Марцел (племенник на Октавиан), ревност вероятно подклаждана от интригите на третата съпруга на Октавиан – [[Ливия]].{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} Традиционно се твърди, че в резултат на тази ревност Агрипа напуска Рим.{{Hrf|Magie Jr.|1908|145 – 152}} Август прави свой приемник племенника си, а Агрипа привидно е изпратен като губернатор в Сирия – един вид „благородно изгнание“,{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} но той заминава от Рим за остров [[Лесбос]], от където управлява провинцията чрез [[легат]].{{Hrf|Magie Jr.|1908|145 – 152}}{{hrf|Cosme|2005|173}} Въпреки че ако се поставят събитията в контекста на политическата криза от 23 пр.н.е., изглежда малко вероятно когато е изправен пред сериозна опозиция, император Август да изпрати в изгнание човек, който командва по-голямата част от [[Римска армия|римската армия]].{{Hrf|Magie Jr.|1908|145 – 152}} Далеч по-вероятно е „изгнанието“ на Агрипа да е добре преценено политическо позициониране на верен офицер с командването на значителна армия, като резервен план, в случай че постигането на плановете му през 23 пр.н.е. се провали и Октавиан се нуждае от военна подкрепа.{{hrf|Cosme|2005|166 – 167}}{{hrf|Roddaz|1984|351 – 353}} Някои историци смятат, че по това време Агрипа е бил на тайна мисия и преговарял с [[Партско царство|Партското царство]] за връщането на [[щандарт]]и на римски легиони пленени в [[Битка при Кара|битката при Кара]].{{Hrf|Magie Jr.|1908|145 – 152}} През 23 пр.н.е. Марк Клавдий Марцел умира. През 22 пр.н.е. река [[Тибър]] излиза от коритото си като причинява големи щети на инфраструктурата, има и криза с доставката на зърно за града, което води до масови безредици, с които Октавиан успява да се справи с големи трудности.{{Hrf|Wright|1937|160}} През 21 пр.н.е. Август решавайки, че няма да може да се справи сам с държавните дела, вика Агрипа да се завърне в Рим.{{Hrf|Wright|1937|160}} ==== Завръщане в Рим и сватба с Юлия ==== През 21 пр.н.е. се смята, че по съвет на [[Гай Цилний Меценат|Меценат]],{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#6 кн. 54, глава 6]}}{{efn|Касий твърди, че Меценат казал на Октавиан: „ти го направи толкова могъщ, че той трябва или да ти стане зет, или да бъде убит“.}} Октавиан Август с цел засилване още повече връзката между тях решава да направи Агрипа свой зет, заставя го да се разведе с жена си Клавдия и да се ожени за дъщерята на Октавиан – [[Юлия Стара|Юлия]],{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#6 кн. 54, глава 6]}}{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#63 глава 63]}} вдовица на Марцел известна както със своята красота, така и със своя разюздан живот и разточителство.{{hrf|Cosme|2005|169 – 170}}{{hrf|Roddaz|1984|356}} През зимата на 22 – 21 пр.н.е. Агрипа потегля от [[Митилини]] за да сключи брак с Юлия в Рим.{{hrf|Cosme|2005|170}} Октавиан заминава за Сицилия, за да уреди делата на острова и след това да се насочи към Сирия. Докато е още в Сицилия изборите за консули на 21 пр.н.е. започват да създават проблеми. Едното от местата остава за Октавиан, а за втори консул е назначен [[Марк Лолий]]. Октавиан се отказва от консулството, но изборът между другите двама кандидати [[Квинт Емилий Лепид]] и Луций Плавций Силван става повод за бунтове сред населението.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#6 кн. 54, глава 6]}} Бракът на Агрипа с дъщерята на императора му дава достатъчна легитимност за да се изправи срещу проблемите в столицата.{{hrf|Cosme|2005|170}} Агрипа успява да се справи с бунтовете,{{hrf|Reinhold|1933|87}} а за консул е назначен Емилий Лепид. Изборът за [[Префект|градски префект]] за Латинския фестивал също предизвиква вълнения.{{hrf|Reinhold|1933|87}} Агрипа отлага процедурата с една година, също така потвърждава забраната въведена през 28 пр.н.е. да се празнуват египетски култове в границите на [[Померий|помериум]]а и в радиус от четири [[Стадий|стадия]] извън него. По този начин до наяква степен успява да успокои вълненият в града.{{hrf|Cosme|2005|170}} Тези забрани свидетелстват и за нарастващото влияние на чужди култове в Рим.{{hrf|Cosme|2005|170}} Спокоен Август се отправя на изток от [[Сицилия]] към [[Гърция]] оставяйки приятеля си в Рим.{{hrf|Cosme|2005|170}} Новата двойка построява вила на десния бряг на Тибър, близо до [[Трастевере]]. Във вилата са открити много картини, които свидетелстват за интереса на Агрипа и съпругата му към произведения на изкуството.{{hrf|Cosme|2005|175}}{{hrf|Roddaz|1984|241}} Ще бъде построен и мост, който ще свързва вилата с останалата част на града: „Мостът на Агрипа“. === В Галия и Испания === [[Файл:Teatro Romano de Mérida (Badajoz, España) 02.jpg|мини|250п|Римският театър в [[Мерида]], [[Испания]] e построен между 16 и 14 пр.н.е, под патронажа на Марк Агрипа. На фасадата му е изписано M•AGRIPPA•L•F COS III•TRIB•POT•III, което значи: „Марк Агрипа, син на Луций, три пъти консул, през третата година от своите трибунски правомощия“{{Hrf|Cooley|2012|438}}]] През 20 пр.н.е. Агрипа заминава за Галия където реформира системата на управление и [[данък|данъците]] на провинцията, също така строи [[Виа Агрипа|пътища]] и [[акведукт]]и. През този период завършва строежа на [[Аква Вирго]]{{Hrf|Платнър|1929|[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/Aqua_Virgo.html 28 – 29]}} и започва изграждането на храма [[Мезон Каре]] в [[Ним]].{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}} През 19 пр.н.е. Агрипа потушава въстанието на [[кантабри]]ите в Испания (Кантабрийска война).{{hrf|Syme|1939|333}} Въпреки това, в съответствие с обичайната си скромност, не обявява своята победа с помпозни писма до [[Сенат]]а, нито приема триумфа който Август му предлага.{{hrf|Bowman, Champlin, Lintott|1996|166}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#11.2 кн. 54, глава 11.2 – 6]}} === Последни години === През 18 пр.н.е. Август назначава Агрипа за трибун и съуправител,{{Hrf|Reinhold|1933|99}}{{Hrf|Трухина|2005|196}} през следващата година заедно организират празник в чест на възраждането на Рим.{{hrf|Скрицкий|2003|20}}{{Hrf|Powell|2015|157 – 158}} През 17 пр.н.е. Август осиновява синовете на Агрипа – [[Гай Цезар]] и [[Луций Цезар]], вероятно с мисъл да го наследят,{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#18.1 кн. 54, глава 18.1]}} самият Агрипа за втори път е назначен за губернатор на източните провинции. За две години неговото внимателно и разсъдливо управление му донася голяма популярност, особено сред [[евреи|еврейското]] население.{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} В този период се среща в [[Юдея]] с цар [[Ирод Велики]] и принася в жертва 100 бивола в [[Йерусалим]].{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}} През 14 пр.н.е. Агрипа подготвя военна кампания срещу [[Скрибоний]], който е узурпирал [[Боспорско царство|Боспорското царство]].{{Hrf|Powell|2015|172}} Скрибоний твърди, че е син на [[Митридат VI]] и че е получил царството от Август, след самоубийството на [[Асандър (Боспор)|Асандър]].{{Hrf|Powell|2015|172}}{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/cassius_dio/54*.html#24 кн. 54, глава 24]}} Агрипа отхвърля тази версия и изпраща писмо до [[Полемон I]] царя на [[Понтийско царство|Понтийското царство]] да се намеси и да отстрани узурпатора. В желанието си да предотвратят римската намеса самите жители убиват Скрибоний и оказват съпротива на Полемон.{{Hrf|Powell|2015|172}} Агрипа решава да вземе нещата в свои ръце и тръгва с флота си към Крим. Достига до [[Синоп]], което е достатъчно за бунтовниците да свалят оръжията и да признаят Полемон за цар на Боспорското царство.{{Hrf|Powell|2015|173}} По този начин Агрипа възстановява властта на Рим над Кримският полуостров, също възстановява и доставките на боспорско жито за Гърция и Анадола.{{hrf|Cosme|2005|201}}{{hrf|Roddaz|1984|463 – 468}} Агрипа получава големи почести и триумф, които той отново отказва и отново не изпраща писма до Сената да обяви успеха си.{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/cassius_dio/54*.html#24 кн. 54, глава 24]}}{{hrf|Cosme|2005|201}} През 14 или 13 пр.н.е. Агрипа се завръща в Рим и получава длъжността трибун за още пет години,{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#28 кн. 54, глава 28]}}{{hrf|Reinhold|1933|124 – 125}} а също и върховната власт над държавните провинции.{{hrf|Скрицкий|2003|20}}{{hrf|Reinhold|1933|124 – 125}} През късната 13 или в началото на 12 пр.н.е.{{hrf|Reinhold|1933|125}}{{hrf|Powell|2015|178}} Агрипа се отправя на поход за завземане на територията в района на [[Дунав]] (бъдещата провинция [[Панония]]), по това време заболява тежко, връща се в Италия,{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#28 кн. 54, глава 28]}} и през месец март [[12 пр.н.е.]] умира в Кампания на 51-годишна възраст.{{hrf|Скрицкий|2003|20}}{{hrf|Cosme|2005|207 – 208}}{{hrf|Roddaz|1984|485}} Октавиан Август организира пищно погребение в негова чест, а самия той е цял месец в траур.{{hrf|Cosme|2005|208}} Императора лично съблюдава обучението на всички деца на Агрипа след смъртта му. Въпреки че Агрипа е построил гробница за себе си, Октавиан слага останките на приятеля си в своя собствен [[Мавзолей на Август|мавзолей]].{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/54*.html#28.5 кн. 54, глава 28.5]}} == Наследство == [[Файл:Pantheon (Roma) - Front.jpg|мини|250п|[[Пантеон (Рим)|Пантеона]] в [[Рим]] е построен от император [[Адриан (император)|Адриан]] на мястото на стария пантеон построен от Агрипа. На неговата фасада е изписано: M•AGRIPPA•L•F•COS•TERTIVM•FECIT, което значи: „Марк Агрипа, син на Луций, го построи по време на третото си консулство“]] Агрипа не е известен само заради военните си победи, но и с това, че по време на неговото управление са построени много архитектурни съоръжения. През 33 пр.н.е. Агрипа е едил и извършва много ремонти, строителни дейности и подобрения на инфраструктурата на Рим. През 27 пр.н.е. по време на третото си консулство и в памет на битката при Акциум, Агрипа построява [[Пантеон (Рим)|Римския Пантеон]].{{hrf|Wilson-Jones|2003|179 – 182}} През [[80|80 г.]] оригиналната постройка, както и много други сгради са унищожени от голям пожар. Император [[Адриан (император)|Адриан]] използва проекта на Агрипа да построи свой собствен пантеон, който е оцелял до наши дни в Рим. Посвещението на по-късната постройка, която е построена около 125 г. запазва текста на надписа от сградата на Агрипа.{{hrf|Wilson-Jones|2003|179 – 182}}{{hrf|MacDonald|1976|9}} Думите на император Август: „''Намерих Рим от тухли, а ви го оставям от мрамор''“,{{Hrf|Касий|1917|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/56*.html#30 кн. 56, глава 30.3]}} се дължат до голяма степен и на дейностите, извършени от Агрипа по времето, в което заема постовете консул и едил. Агрипа е известен още като човек, който се интересува от [[география]].{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} Под негово ръководство мечтата на Юлий Цезар за картографиране на цялата [[Римска империя]] е осъществена. Той създава кръгла диаграма на територията, която по-късно е възпроизведена от мрамор при Август. Копие на тази карта е поставена на колонадата на Агрипа в Рим, построена в негова чест от сестра му [[Випсания Пола]].{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}}{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} Всеки, който напускал Рим по [[Виа Фламиния]], можел да види тази карта и да разбере колко голяма е империята, а когато се минело и покрай [[Олтар на мира|Ara Pacis]], можело да се разбере, че тази империя дължи всичко на Октавиан Август и неговия добър приятел Агрипа.{{Hrf|Лендеринг|2020|loc=[https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/vipsanius-agrippa-3/ част 3]}} === Бракове и деца === Агрипа има няколко деца от трите си брака: * От първата си съпруга [[Помпония Цецилия Атика|Цецилия Атика]] има вероятно две деца: [[Випсания Агрипина]]{{efn|Първата съпруга на император [[Тиберий]] и майка на [[Юлий Цезар Друз]].}} и още една дъщеря на име [[Випсания (съпруга на Хатерий)|Випсания Атика]].{{hrf|Syme|1989|145 и 504}} * От втората си съпруга [[Клавдия Марцела Старша|Клавдия Марцела]], има две дъщери [[Випсания Марцела]]{{Hrf|Светоний|1913|loc=[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html#63.1 глава 63.1]}} и [[Випсания Марцела (съпруга на Лепид)|Випсания Марцела Младша]].{{hrf|Syme|1989|125 и 490}} * От третата си съпруга [[Юлия Стара|Юлия]], има пет деца: [[Гай Цезар]], [[Юлия Младша]], [[Луций Цезар]], [[Агрипина Старша]]{{efn|Съпруга на [[Германик]], майка на император [[Калигула]] и императрица [[Агрипина Младша]].}} и [[Агрипа Постум]].{{Hrf|Chisholm|1910|425 – 426}} == Галерия == <gallery perrow="" widths="200px" heights="180px"> Agrippa Ara Pacis.PNG|Изображение на Агрипа на [[релеф]]а [[Олтар на мира|Ara Pacis]] в [[Рим]] Marcus Vipsanius Agrippa Musée archéologique de Venise.jpg|Статуя на Агрипа, Археологически музей във Венеция Marcus agrippa louvre portrait.jpg|Скулптурен портрет на Агрипа в [[Лувър]]а Lawrence Alma-Tadema - An Audience at Agrippa's.jpg|Аудиенция при Агрипа, картина от [[Лорънс Алма-Тадема]], 1875 г. </gallery> == Вижте също == * [[Родословно дърво на Марк Випсаний Агрипа]] * [[Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия]] == Забележки == {{notelist|3}} == Бележки == {{reflist|5}} === Цитирана литература === ==== Класически автори ==== ---- {{колони|2| * {{cite encyclopedia |url= http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Brutus*.html |title= „Живота на Брут“ |last= Плутарх |date= 1918|website= |publisher= [[LacusCurtius|Loeb Classical Library]] | authorlink = Плутарх| lang = en | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia|url= http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html |title= „Живота на Антоний“ |last= Плутарх |date= 1920 |website= |publisher= Loeb Classical Library |access-date= | authorlink = | lang = en | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia|url= http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Augustus*.html |title= „Живота на Август“ |last= Светоний |date= 1913 |publisher= Loeb Classical Library|access-date= | authorlink = Светоний | lang = en | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia |url= https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/home.html |title= „Римска История“ |last= Касий |first= Дион |date= 1917|publisher= Loeb Classical Library|access-date= | authorlink = Дион Касий | lang = en | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia|url= http://www.attalus.org/latin/orosius6B.html |title= „История против езичниците“ |last= Орозий |first= Павел |date= 1889 |publisher= Attalus | authorlink = Павел Орозий | lang = la | encyclopedia = Книга 6Б }} * {{cite encyclopedia|url= http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/frontinus/de_aquis/text*.html |title= „Акведуктите на Рим“ |last= Фронтин |first = Секст Юлий |date= |website= |publisher= Loeb Classical Library |access-date= | authorlink = Секст Юлий Фронтин | lang = en | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia |url= https://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html#46 |title= „Естествена История“ |last= Плиний Стари|publisher= Loeb Classical Library | authorlink = Плиний Стари | lang = la | encyclopedia = Книга 7 }} * {{cite encyclopedia |url= https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Velleius_Paterculus/home.html |title= „Римска история“ |last= Патеркул|first= Велей |date= 1924 |publisher= Loeb Classical Library| authorlink = Велей Патеркул| lang = en | encyclopedia = Книга 2 }} * {{cite encyclopedia |url= https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Appian/home.html |title= „Римска История, Римски Войни“ |last= Апиан |date= 1913 |publisher= Loeb Classical Library |access-date= | authorlink = Апиан | lang = en | encyclopedia = Книги 3 и 5 }} * {{cite encyclopedia |url= https://www.tertullian.org/fathers/nepos.htm |title= „Живота на видните командири“ |last= Непот |first=Корнелий |date= 1886 |publisher= The Tertullian Project | authorlink = Корнелий Непот | lang = en | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia |url= http://www.csun.edu/~hcfll004/nicolaus.html |title= „Живота на Август“ |last= Николай от Дамаск |date= 1923 |publisher= California State University, Northridge | authorlink = Николай Дамаски | lang = en | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia |url= http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0053%3Abook%3D8%3Acommline%3D682 |title= „Коментари по „Енеида“ от Вергилий“ |last= Сервий Хонорат |first= Мавър |date= |website= |publisher= Perseus Digital Library |authorlink = Мавър Сервий Хонорат| lang = la | encyclopedia = }} * {{cite encyclopedia |url= http://www.perseus.tufts.edu/hopper/searchresults?q=livy |title= „История на Рим (фрагменти от изгубените книги)“ |last= Ливий |first= Тит |publisher= Perseus Digital Library | authorlink = Тит Ливий | lang = en | encyclopedia = }} }} ==== Модерни автори ==== ---- {{колони|2| * {{cite book |title= The Memoirs of Augustus |last= Kuntz Gilliam |first= Olive |authorlink= |date = 1965 |publisher= Vantage Press |url= https://books.google.bg/books?ei=hAFBUInnB6Hk4QTqnIHADA&hl=bg&id=H8oiAQAAIAAJ&dq=Lucius+Tarius+Rufus+Agrippa&q=+Lucius+Tarius+Rufus+#search_anchor |accessdate= |lang= en }} * {{cite book |last = Syme |first = Sir Ronald|title = The Roman Revolution |url = https://archive.org/details/dli.ernet.506079/mode/2up |location = |publisher = Oxford University Press|date = 1939 |lang = en }} * {{cite book |last = Syme |first = Sir Ronald|title = The Augustan Aristocracy |url = https://books.google.bg/books?id=fj8oQ4lzteIC&pg=PA23-IA3&hl=bg&source=gbs_selected_pages&cad=3#v=onepage&q&f=false |location = |publisher = Clarendon Press|isbn= 0198147317 |date = 1989 |lang = en }} * {{cite book |last = Скрицкий |first = Николай В |title = 100 великих адмиралов|url = http://book-online.com.ua/show_book.php?book=8141 |location = Москва |date = 2003|isbn = 5-7838-0980-2|lang = ru }} * {{cite book |last =Cosme |first = Pierre |title = Auguste |url =https://books.google.bg/books/about/Auguste.html?id=xXOoQAAACAAJ&redir_esc=y|location = Paris |publisher = Librairie Académique Perrin|date = 2005|isbn = 978-2-262-01881-8|doi = |lang = fr }} * {{cite book |url= https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Places/Europe/Italy/Lazio/Roma/Rome/_Texts/PLATOP*/home.html |title= Топографски речник на Древен Рим |last= Платнър|first= Самюел Бол |date= 1929 |publisher= Oxford University Press |lang = en |location= London |authorlink = Самюел Бол Платнър}} * {{cite book |title= Marcus Agrippa: Organizer of Victory |last= Wright|first= Frederick Adam |year= 1937|publisher= E.P. Dutton & Company |url= https://ia802905.us.archive.org/4/items/in.ernet.dli.2015.166220/2015.166220.Marcus-Agrippa-Organizer-Of-Victory.pdf |lang= en |location = New York }} * {{cite book |title= Imperium and cosmos |last= Rehak |first= Paul|authorlink= | year= 2009|publisher= The University of Wisconsin Press|location= |isbn= 0-299-22010-9 |url= https://books.google.bg/books?id=uZKRVA331_gC&pg=PA31&lpg#v=onepage&q=Aqua%20Marcia&f=false |lang= en }} * {{cite book |last = Roddaz |first = Jean-Michel |title = Marcus Agrippa |article = |url = https://www.persee.fr/doc/befar_0257-4101_1984_mon_253_1|publisher = École Française de Rome|date =1984 |isbn = 2-7283-0069-0|lang = fr }} * {{cite book |last = Reinhold |first = Meyer |title = The Perusine War |url = https://www.jstor.org/stable/4339232 |location = |publisher = The Classical Weekly |date = April 1933 |lang = en | volume = 26 no. 23}} * {{cite book |last =Reinhold |first = Meyer |title = Marcus Agrippa. A biography |url = https://books.google.bg/books/about/Marcus_Agrippa.html?id=pl5oAAAAMAAJ&redir_esc=y |location =New York |publisher = The W. F. Humphrey Press Geneva|date = 1933 |lang = en }} * {{cite book|last =Трухина|first = Н. Н|title = Агриппа, Марк Вип­са­ний |url = https://bigenc.ru/world_history/text/1851690 |volume = 1 |location = Москва |publisher = [[Голяма руска енциклопедия|Большая российская энциклопедия]] | date = 2005 |lang = ru }} * {{cite book |last =Wilson-Jones|first = Mark |title = Principles of Roman Architecture |url = https://books.google.bg/books/about/Principles_of_Roman_Architecture.html?id=lq8Pz4Ga7OwC&redir_esc=y |location = New Haven |publisher = Yale University Press| date = 2003|isbn = 030010202X|lang = en }} * {{Cite book|url=https://books.google.bg/books/about/Marcus_Agrippa.html?id=g_mxBgAAQBAJ&redir_esc=y|title= Marcus Agrippa: Right-hand Man of Caesar Augustus|first=Lindsay|last=Powell|date=2015|publisher=Pen and Sword|isbn=9781473853812|lang= en}} * {{cite book |title= The Military Decorations of the Roman Army |last= Maxfield |first= Valerie A| year= 1981 |publisher= University of California Press|location= |isbn= 9780520044999 |url= https://books.google.bg/books?id=Nuex2PW7QR0C&pg=PA82&lpg=PA82&dq=The+Military+Decorations+of+the+Roman+Army+agrippa+vexillum&source=bl&ots=FMXrzvwgIF&sig=ACfU3U0gpbWEyxW5VQ6n042AtHGzAaJnFw&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiP59OI2rz3AhXUS_EDHY7NCs4Q6AF6BAgtEAM#v=onepage&q=The%20Military%20Decorations%20of%20the%20Roman%20Army%20agrippa%20vexillum&f=false |lang= en }} * {{cite web |url= https://www.livius.org/articles/person/vipsanius-agrippa/ |title= Marcus Vipsanius Agrippa: Roman politician, friend of the emperor Augustus |last= Лендеринг |first= Йона |date= 2020|website= |publisher= Livius | authorlink = Йона Лендеринг | lang = en }} * {{cite book |title= The Mission of Agrippa to the Orient in 23 BC |last= Magie Jr. |first= David | year= 1908 |publisher= The University of Chicago Press |url= https://www.journals.uchicago.edu/doi/pdf/10.1086/359151 |lang= en |volume = 3 No. 2 Classical Philology }} * {{cite book |last = Cooley |first = Alison |title = The Cambridge Manual of Latin Epigraphy |chapter= |url = https://books.google.bg/books?id=3JRKRl9uT2IC&pg=PA438&lpg=PA438&dq=M(arcus)+·+AGRIPPA+·+L(uci)+·+F(ilius)+·+CO(n)S(ul)+·+III+·+TRIB(unicia)+·+POT(estate)+·+III&source=bl&ots=HNmldKj3iq&sig=ACfU3U0RbxefKNlcDUvtNyEFEBPuBwUQyA&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwj0jLbt1sD4AhUMSPEDHdGlC6QQ6AF6BAgWEAM#v=onepage&q=M(arcus)%20·%20AGRIPPA%20·%20L(uci)%20·%20F(ilius)%20·%20CO(n)S(ul)%20·%20III%20·%20TRIB(unicia)%20·%20POT(estate)%20·%20III&f=false |location = |publisher = Cambridge University Press | date = 2012 |isbn = 9780521840262 |lang = en }} * {{cite book |url= https://books.google.bg/books/about/Histoire_romaine_Des_origines_à_Auguste.html?id=50ulnQEACAAJ&redir_esc=y |title= Histoire Romaine Des origines à Auguste |last= Инар |first= Франсоа |date= 2000|volume = 1|publisher= Librairie Arthème Fayard| authorlink = Франсоа Инар |isbn = 978-2213031941| lang = fr }} * {{cite book |last =MacDonald|first = William L. |title = The Pantheon: Design, Meaning, and Progeny |url = https://books.google.bg/books/about/The_Pantheon.html?id=X4kkAQAAMAAJ&redir_esc=y |location = Cambridge, MA |publisher = Harvard University Press| date = 1976|isbn = 0674653459|doi = |lang = en }} * {{cite book | title = The Magistrates of the Roman Republic: Volume II, 99 B.C. – 31 B.C | last = Broughton| first = T. Robert S | year = 1952 | publisher = The American Philological Association | location = New York | url = https://web.ics.purdue.edu/~rauhn/Hist_416/Hist419/T.%20Robert%20S.%20Broughton%20-%20The%20Magistrates%20of%20the%20Roman%20Republic%2099%20B.C.-31%20B.C.%20Vol.%202.%20(Philological%20Monographs)%20(1952,%20American%20Philological%20Association).pdf | lang = en }} * {{cite book |title= The Artists of the Ara Pacis: The Process of Hellenization in Roman Relief Sculpture |last= Conlin|first= Diane Atnally | year= 1997|publisher= The University of North Carolina Press |location= |isbn= 0-8078-2343-0 |pages= |url= https://books.google.bg/books?id=RkFdminDxkoC&pg=PR25#v=onepage&q=powerful%20man%20in%20Rome&f=false |lang= en }} * {{cite book |last =Bowman, Champlin, Lintott |first = Alan K., Edward, Andrew |title = The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69 |url = https://books.google.bg/books/about/The_Cambridge_Ancient_History.html?id=JZLW4-wba7UC&redir_esc=y |volume = 10 |publisher = Cambridge University Press|date = 1996|isbn = 0-521-26430-8|doi = |lang = en }} * {{cite book |title= Encyclopædia Britannica: Agrippa, Marcus Vipsanius |last= Chisholm |first= Hugh | year= 1910 |publisher= Cambridge University Press |url= https://archive.org/details/encyclopaediabri01chisrich/page/n7/mode/2up?view=theater |lang= en |volume = 1, [[Енциклопедия Британика (11-о издание)|A to Androphagi, Elevent Edition]] |location = New York }} }} == Външни препратки == {{Commons|Marcus Vipsanius Agrippa}} * [http://www.hrono.ru/biograf/bio_a/agrippa.html Биография Агриппа] в [[:ru:Хронос (сайт)|Хронос]] <small>(на руски)</small> * [https://www.livius.org/pictures/a/maps/agrippa-s-world-map/ Реконструкция на картата на Агрипа] в [http://www.Livius.org Livius.org] <small>(на английски)</small> {{Римски консули 50—28 пр.н.е.}} {{Римски консули 27—1 пр.н.е.}} {{добра статия}} [[Категория:Юлиево-Клавдиева династия]] [[Категория:Римски военачалници]] [[Категория:Випсании]] [[Категория:Народни трибуни]] [[Категория:Древноримски адмирали]] [[Категория:Римски републикански консули]] [[Категория:Имперски римски консули]] 1mt2tc6gcy963o4mvsvn2l8xsyi7a1n 2 188238 11473404 11472327 2022-07-28T15:55:23Z Velo Vrbata 22937 wikitext text/x-wiki <div style="position:absolute; z-index:100; right:4px; margin-top:-7px" class="metadata topicon" id=><div style="position: relative; width: 84px; height: 25px; overflow: hidden"> <div style="position: absolute; top: 0px; left: 0px; font-size: 100px; overflow: hidden; line-height: 100px; z-index: 3">[[Уикипедия:Патрульори#Автоматично патрулирани|<span title="Този потребител е автопатрул">&nbsp;&nbsp;&nbsp;</span>]]</div> <div style="position: absolute; top: 0px; right: 33px; z-index: 2">[[Картинка:Wikipedia Autopatrolled.svg|22п|]]</div></div></div> <div style="position:absolute; z-index:100; right:4px; margin-top:-8px" class="metadata topicon" id=><div style="position: relative; width: 40px; height: 25px; overflow: hidden"> <div style="position: absolute; top: 0px; left: 0px; font-size: 100px; overflow: hidden; line-height: 100px; z-index: 3">[[Уикипедия:Патрульори#Патрульори|<span title="Този потребител е патрульор">&nbsp;&nbsp;&nbsp;</span>]]</div> <div style="position: absolute; top: 0px; right: 8px; z-index: 2">[[Картинка:FlaggedRevs-2-1.svg|23п|]]</div></div></div> <div style="background-color: #eeeeee; border: 1px solid #99B3FF; margin: 0em; padding: 0em;"> {{br}} <div style="text-align:center">{{цитат|Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ|[[Цицерон]]}} </div> </div> c13qsy1eh0a5vq8qb0iuhvqrtf6xtao 11473413 11473404 2022-07-28T16:01:56Z Velo Vrbata 22937 wikitext text/x-wiki <div style="position:absolute; z-index:100; right:4px; margin-top:-7px" class="metadata topicon" id=><div style="position: relative; width: 84px; height: 25px; overflow: hidden"> <div style="position: absolute; top: 0px; left: 0px; font-size: 100px; overflow: hidden; line-height: 100px; z-index: 3">[[Уикипедия:Патрульори#Автоматично патрулирани|<span title="Този потребител е автопатрул">&nbsp;&nbsp;&nbsp;</span>]]</div> <div style="position: absolute; top: 0px; right: 35px; z-index: 2">[[Картинка:Wikipedia Autopatrolled.svg|22п|]]</div></div></div> <div style="position:absolute; z-index:100; right:4px; margin-top:-8px" class="metadata topicon" id=><div style="position: relative; width: 40px; height: 25px; overflow: hidden"> <div style="position: absolute; top: 0px; left: 0px; font-size: 100px; overflow: hidden; line-height: 100px; z-index: 3">[[Уикипедия:Патрульори#Патрульори|<span title="Този потребител е патрульор">&nbsp;&nbsp;&nbsp;</span>]]</div> <div style="position: absolute; top: 0px; right: 8px; z-index: 2">[[Картинка:FlaggedRevs-2-1.svg|23п|]]</div></div></div> <div style="background-color: #eeeeee; border: 1px solid #99B3FF; margin: 0em; padding: 0em;"> {{br}} <div style="text-align:center">{{цитат|Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ|[[Цицерон]]}} </div> </div> 1gcskitb3g8mxqwht0osemwv9bog6ie 11473988 11473413 2022-07-29T11:15:50Z Velo Vrbata 22937 wikitext text/x-wiki <div style="position:absolute; z-index:100; right:4px; margin-top:-5px" class="metadata topicon" id=><div style="position: relative; width: 60px; height: 25px; overflow: hidden"> <div style="position: absolute; top: 0px; left: 0px; font-size: 100px; overflow: hidden; line-height: 100px; z-index: 3">[[Уикипедия:Патрульори#Автоматично патрулирани|<span title="Този потребител е автопатрул">&nbsp;&nbsp;&nbsp;</span>]]</div> <div style="position: absolute; top: 0px; right: 35px; z-index: 2">[[Картинка:Wikipedia Autopatrolled.svg|22п|]]</div></div></div> <div style="position:absolute; z-index:100; right:4px; margin-top:-6px" class="metadata topicon" id=><div style="position: relative; width: 40px; height: 25px; overflow: hidden"> <div style="position: absolute; top: 0px; left: 0px; font-size: 100px; overflow: hidden; line-height: 100px; z-index: 3">[[Уикипедия:Патрульори#Патрульори|<span title="Този потребител е патрульор">&nbsp;&nbsp;&nbsp;</span>]]</div> <div style="position: absolute; top: 0px; right: 8px; z-index: 2">[[Картинка:FlaggedRevs-2-1.svg|23п|]]</div></div></div> <div style="background-color: #eeeeee; border: 1px solid #99B3FF; margin: 0em; padding: 0em;"> {{br}} <div style="text-align:center">{{цитат|Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ|[[Цицерон]]}} </div> </div> t88ef6tomtn8qxjk24xin1fo9bmy30p 0 193875 11473789 11463486 2022-07-29T06:49:41Z Spiritia 1272 Калище wikitext text/x-wiki {{Актьор | име = Васил Бинев | портрет = Vasil Binev June 2 2015.JPG | размер на портрета = 270п | обяснение = Бинев в студио Доли, юни 2015 г. | рождено име = Васил Георгиев Бинев | роден-място = [[Калище]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | активност = 80-те години – | партньор = [[Силвия Лулчева]] (1997 – )<ref>{{cite web|url=http://btvnovinite.bg/article/lifestyle/silvija-lulcheva-i-vasil-binev-sa-semejstvo-poveche-ot-20-godini.html |title=Силвия Лулчева и Васил Бинев са семейство повече от 20 години – bTV Новините |publisher=Btvnovinite.bg |date= |accessdate=26 април 2018}}</ref> | деца = 1 | сайт = | значими роли = Иво Фотев в „[[Откраднат живот]]“<br>Щерю в „[[Лъжите в нас]]“ | награди = 2 | общомедия = }} '''Васил Георгиев Бинев''' е български актьор. Занимава се предимно с озвучаване на филми, сериали и реклами. Най-известен е с работата си по „[[Дързост и красота]]“, „[[Вдовицата в бяло]]“, „[[Три съдби]]“, „[[Касандра (сериал)|Касандра]]“, „Мариамор“, „[[Госпожа Съблазън]]“, „[[Дарма и Грег]]“, „[[От местопрестъплението: Маями]]“, „[[Изгубени]]“, „[[Отчаяни съпруги]]“, „[[Бягство от затвора]]“, „[[Теория за Големия взрив]]“, „[[Касъл]]“, „[[Нюанси синьо]]“ и „[[Госпожо Държавен секретар]]“.<ref name="standart">{{cite web|url=http://www.standartnews.com/lifestyle-standart/vasil_binev_horeyshio_li_tova_sam_az-182089.html |title=Васил Бинев: Хорейшио ли? Това съм аз! – Стандарт Нюз |publisher=Standartnews.com |date=22 март 2013 |accessdate=26 април 2018}}</ref> Също така е известен с ролята си на злодея Иво Фотев в българския медицински драматичен сериал „[[Откраднат живот]]“. == Ранен живот == Роден е на 13 октомври 1957 г. в Калище, Пернишко.<ref name="zna">Атанасова, А. [https://lifeonline.bg/bg/vasil_binev_i_silviq_lulcheva_napravili_grandizoen_remont_na_doma_si_tova_lqto Васил Бинев и Силвия Лулчева направили грандиозен ремонт на дома си това лято], 26 септември 2021.</ref> През 1980-те години учи „Актьорско майсторство за куклен театър“ при професор [[Николина Георгиева]] във [[ВИТИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. Завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на професор [[Надежда Сейкова]] през 1986 г.<ref>{{cite web|url=http://theatre.art.bg/васил-бинев__100|title=Васил Бинев – актьор, Vasil Binev, постановки с участието на Васил Бинев – theatre.art.bg|publisher=theatre.art.bg|accessdate=26 април 2018}}</ref> == Актьорска кариера == === Кариера в театъра === В началото на 80-те години работи като сценичен работник и осветител в [[Кюстендилски театър|Кюстендилския театър]], в който по-късно играе Владиков в „[[Хъшове]]“, където си партнира със [[Стефан Гецов]], който също е режисьор. От 1986 до 1988 г. е актьор в [[Драматичен театър „Йордан Йовков“]] в град [[Добрич]]. От 1988 до 1989 г. играе в [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]] в град Бургас. От 1989 до 2011 г. работи в [[театър „Българска армия“]]. Измежду постановките, в които играе, са „Буре Барут“ на [[Деян Дуковски]], „[[Трамвай Желание]]“ на [[Тенеси Уилямс]] и „Убийството на Гонзаго“ на [[Недялко Йорданов]]. === Кариера в киното и телевизията === Бинев прави своя дебют като малка роля в ролята на Захария във „[[Вечери в Антимовския хан (филм)|Вечери в Антимовския Хан]]“ през 1988 г. на режисьора [[Павел Павлов]]. През 1991 г. играе главна роля в българския телевизионен филм „[[Вампир (филм)|Вампир]]“ в ролята на кметския син Жельо, където си партнира със [[София Кузева]], [[Невена Коканова]], [[Андрей Баташов]], [[Васил Банов (актьор)|Васил Банов]] и [[Люба Алексиева]] под режисурата на [[Павел Павлов]]. Играл е малки роли във филми и сериали, измежду които „[[Нощта на самодивите]]“ (3-та серия от „[[Полицаи и престъпници]]“), „[[Наблюдателя]]“, „[[Внукът на дядо Коледа]]“, „Синята птица“, „[[Наблюдателя]]“, „[[Столичани в повече]]“, „Секс, лъжи и ТВ: Осем дни в седмицата“ и „[[Връзки]]“. От 2018 г. до 2021 г. придобива популярност в ролята си на бизнесмена Иво Фотев в българския медицински сериал „[[Откраднат живот]]“.<ref>{{cite web|url=https://www.slusham.com/irina-miteva-i-vasil-binev-v-otkradnat-zhivot/|заглавие=Ирина Митева и Васил Бинев в Откраднат живот|publisher=slusham.com|accessdate=26 април 2018|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180221100110/https://www.slusham.com/irina-miteva-i-vasil-binev-v-otkradnat-zhivot/|archivedate=21 февруари 2018}}</ref> През 2019 г. играе бащата на [[Весела Тотева]] в българския игрален филм „[[Доза щастие]]“ под режисурата на Яна Титова, заедно със [[Силвия Лулчева]], която играе майката на Весела. В същата година участва в късометражни филми, измежду които „Самсара“, „Стъпки“, „Чакалнята“, „От другата страна“ и „Божоле“, където си партнира с [[Диана Димитрова]] и [[Дарин Ангелов]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.marica.bg/lajfstajl/zvezdi-ot-otkradnat-jivot-se-borqt-za-nevazmojnata-si-lyubov | заглавие = Звезди от "Откраднат живот" се борят за невъзможната си любо... | издател = marica.bg | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref> През 2021 г. влиза в ролята на разказвач в документалния филм „[[Малката маркиза]]“ на режисьора [[Станислав Дончев]].<ref>[http://bnr.bg/post/101546707/malkata-markiza-izpoved-ot-parvo-lice/ „Малката маркиза“, изповед от първо лице]</ref> От 2022 г. играе в българския сериал „Лъжите в нас“ в ролята на Щерю.<ref>[http://nova.bg/accents/view/2022/01/20/353806/лъжите-в-нас-най-новият-български-сериал/ „Лъжите в нас“ – най-новият български сериал]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://webcafe.bg/seriali/drama-tayni-ot-prehoda-i-nezakonna-sech-nova-puska-nov-bg-serial-lazhite-v-nas.html/ | заглавие = Драма, тайни от Прехода и незаконна сеч - Nova пуска нов бг сериал "Лъжите в нас" | издател = webcafe.bg | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref><ref>[http://nova.bg/accents/view/2022/01/25/354372/васил-бинев-какво-да-очакваме-от-новия-български-сериал-лъжите-в-нас/ Васил Бинев – какво да очакваме от новия български сериал „Лъжите в нас“?]</ref> == Кариера на озвучаващ актьор == Бинев започва кариерата си в дублажа в началото на 90-те години, а първият сериал, за който дава гласа си, е австралийски. Едни от ранните му сериали са „Тумай и слонът“, който също е австралийска продукция, и „[[Дързост и красота]]“ през 1993 г.<ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/drzost-i-krasota-otnovo-v-efira-na-bnt www.bnt.bg]</ref> През 2006 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ (тогава наричана „Златен глас“) за дублажа на „Изгубени“ и „[[От местопрестъплението: Маями]]“ (на церемонията подзаглавието е сгрешено с „Лас Вегас“), заедно с [[Борис Чернев]] за „[[Клъцни/Срежи]]“ и „[[Изгубени]]“, и Венета Зюмбюлева за „Отдаденост“ и „[[Всички обичат Реймънд]]“. Печели Венета Зюмбюлева. През 2007 г. е номиниран за дублажа на „Франк Рива“ и „[[Бягство от затвора]]“, заедно с [[Таня Димитрова (актриса)|Таня Димитрова]] за „Мърфи Браун“ и „[[Спешно отделение]]“, [[Елена Русалиева]] за „Изгубени“ и „[[Отчаяни съпруги]]“, и Борис Чернев за „Бягство от затвора“ и „Изгубени“. Печели Таня Димитрова.<ref>{{cite web|url=http://www.uba.bg/internal_bg.php?sec=4&subid=128 |title=Награди Икар 2007 – САБ |publisher=Uba.bg |date=20 юни 2014 |accessdate=26 април 2018}}</ref> През 2008 г. отново е номиниран, този път за дублажа на „[[От местопрестъплението: Маями]]“, заедно с [[Даниел Цочев]] за „[[Д-р Хаус]]“ и Елена Русалиева за „[[Грозната Бети]]“. Печели Даниел Цочев.<ref>{{cite web|url=http://www.uba.bg/internal_bg.php?sec=4&subid=129 |title=Награди Икар 2008 – САБ |publisher=Uba.bg |date=20 юни 2014 |accessdate=26 април 2018}}</ref> След 2009 озвучава и множество турски сериали, сред които „[[Мечтатели (сериал)|Мечтатели]]“, „[[Дъщеря ми]]“, „[[Брак с чужденец]]“, „[[Великолепният век]]“, „[[Езел]]“, „[[Ифет]]“, „[[Всяка твоя сълза]]“ и други. На 27 март 2010 г. печели наградата за дублажа на „[[Брак с чужденец]]“, за която е номиниран заедно с [[Александър Воронов]] и [[Любомир Младенов]] за „[[Моите мили съседи]]“.<ref>{{cite web|url=http://www.cinefish.bg/Nagradi-Ikar-2010-news3623.html |title=Награди „Икар“ 2010 |publisher=Cinefish.bg |date=2010-03-28 |accessdate=2018-04-26}}</ref> Той е дикторът на българския сериал „[[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]“. Освен във войсоувър дублажи, участва и в заглавия с [[нахсинхронен дублаж]] като „[[Играта на играчките]]“, „[[Круд]]“ и „[[Покемон: Детектив Пикачу]]“. {| class="wikitable" |- ! Актьор !! Заглавия !! Роли |- | [[Адам Сандлър]] || [[Баща мечта]] (дублаж на [[bTV]])<br>[[Спенглиш]] || Сони Коуфакс<br>Джон Класки |- | [[Ал Пачино]] || [[Дони Браско]] (дублаж на студио Доли)<br>88 минути || Бенджамин „Левичаря“ Ругиеро<br>Д-р Джак Грам |- | [[Алек Болдуин]] || [[Вечният жених]]<br>[[Сянката]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Котката с шапка (филм)|Котката с шапка]] (дублаж на bTV)<br>[[Рок завинаги (филм, 2012)|Рок завинаги]]<br>[[Уил и Грейс]] (в девети сезон) || Чарли Пърл<br>Ламонт Кранстън/Сянката<br>Лорънс „Лари“ Куин<br>Денис Дюпри<br>Малкълм Уидмарк |- | [[Ален Делон]] || Търсачи на приключения<br>[[Борсалино]]<br>[[Борсалино и компания]]<br>[[За кожата на едно ченге]]<br>[[Дума на ченге]]<br>Преходът<br>[[Франк Рива]] || Маню<br>Рош Сифреди<br>Рош Сифреди<br>Шукас<br>Даниел Прат<br>Жан Диас<br>Франк Рива |- | [[Алън Дейл]] || [[След залеза]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Изгубени]] (в трети сезон, дублаж на студио Доли)<br>Династия || Шефът на охраната<br>[[Чарлс Уидмор]]<br>Джоузеф Андърс |- | [[Алън Рикман]] || [[Разум и чувства (филм)|Разум и чувства]] (дублаж на bTV)<br>[[Галактическа мисия]] || Полковник Брандън<br>Алегзандър Дейн |- | [[Антонио Бандерас]] || [[Маями (филм)|Маями]]<br>[[13-ият войн|Тринайсетият войн]]<br>[[Легендата за Зоро]] (дублажи на bTV и Диема Вижън)<br>[[Кодът]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Непобедимите 3]]<br>[[Живи машини]]<br>[[Геният|Геният: Пикасо]] || Антонио<br>Ахмед ибн Фадлан<br>Дон Алехандро де ла Вега/[[Зоро]]<br>Гейбриъл Мартин<br>Галго<br>Джак Ваукан<br>[[Пабло Пикасо]] |- | [[Арнолд Шварценегер]] || [[Бягащият човек]] (дублаж на [[БНТ]])<br>[[Добре дошли в джунглата]]<br>[[Непобедимите]] || Бен Ричардс<br>Клиент в бара<br>Тренч Маузър |- | Балтазар Гети || [[Белязани пари]]<br>[[Братя и сестри (сериал, 2006)|Братя и сестри]] || Еди<br>Томи Уокър |- | [[Бен Афлек]] || [[Смяна на платната]]<br>Димящи аса || Гавин Банек<br>Джак Дюпри |- | [[Бен Кингсли]] || [[Бъгси]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Изобретението на Хюго (филм)|Изобретението на Хюго]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Железният човек 3]] || [[Майър Лански]]<br>[[Жорж Мелиес]]<br>Тревър Слатъри/Мандарина |- | [[Бенедикт Къмбърбач]] || [[Пътешествие до края на света]]<br>[[Игра на кодове]] || Едмънд Талбът<br>[[Алън Тюринг]] |- | [[Бил Наи]] || Записки по един скандал<br>[[Покемон: Детектив Пикачу]] || Ричард Харт<br>Хауърд Клифърд |- | [[Бил Пакстън]] || [[Титаник (филм, 1997)|Титаник]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Мокри поръчки<br>[[Агентите на ЩИТ]] || Брок Лавет<br>Джон Кейн<br>Джон Гарет |- | [[Били Зейн]] || [[Твърда вяра]]<br>[[Титаник (филм, 1997)|Титаник]] (дублаж на Диема Вижън) || Къртис Замф<br>Кал Хокли |- | Бо Бриджис || [[Джери Магуайър]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Отчаяни съпруги]] || Мат Кушман<br>Илай Скръгс |- | [[Боб Гънтън]] || [[Баща похитител]] (дублаж на bTV)<br>Отчаяни съпруги || Лазаро<br>Ноа Тейлър |- | [[Брад Пит]] || [[Телма и Луиз]] (дублаж на [[Брайт Айдиас]])<br>[[Легенди за страстта]] (дублаж на bTV)<br>[[Слийпърс]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Жив дявол (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Седем години в Тибет]]<br>Да срещнеш Джо Блек<br>[[Гепи]]<br>Мексиканеца (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Бандата на Оушън]]<br>[[Бандата на Оушън 2]]<br>[[Бандата на Оушън 3]]<br>[[Мистър и мисис Смит (филм, 2005)|Мистър и мисис Смит]] (втори дублаж на Диема Вижън)<br>[[Гадни копилета]]<br>[[Дървото на живота (филм)|Дървото на живота]]<br>[[Кешбол]]<br>Убивай ги нежно<br>[[Z-та световна война]]<br>Ярост<br>Край морето<br>Съюзени || Джей Ди<br>Тристан Лъдлоу<br>Майкъл Съливан<br>Франсис „Франки“ Макгуайър/Рори Девъни<br>Хайнрих Харер<br>Джо Блек<br>Мики О'Нийл<br>Джери Уелбак<br>Ръсти Райън<br>Ръсти Райън<br>Ръсти Райън<br>Джон Смит<br>Алдо Рейн<br>Г-н О'Брайън<br>Били Бийн<br>Джаки Коган<br>Джери Лейн<br>Сержант Дон „Уордеди“ Колиър<br>Роланд<br>Мат Ватан |- | [[Брайън Кокс (актьор)|Брайън Кокс]] || [[Смело сърце]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Х-Мен 2]] (дублаж на Медия линк) || Аргайл Уолъс<br>Уилям Страйкър |- | [[Брендън Фрейзър]] || [[Мумията: Гробницата на Императора Дракон]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Пътешествие до центъра на Земята || Ричард „Рик“ О'Конъл<br>Професор Тревър Андерсън |- | [[Брус Грийнууд]] || Ми-Ши: Тайната на дълбините<br>Вечеря за идиоти (дублаж на Диема Вижън) || Шон Кембъл<br>Ланс Фендър |- | [[Вал Килмър]] || [[Уилоу (филм)|Уилоу]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Светецът (дублаж на Диема Вижън)<br>Белязани пари<br>Маскиран и анонимен<br>XIII<br>Двойна самоличност || Мадмартиган<br>Саймън Темплар<br>Агент Марк Корнел<br>Пасач<br>Мангустата<br>Д-р Никълъс Пинтър |- | [[Венсан Касел]] || От Русия с любов<br>[[Бандата на Оушън 2]]<br>[[Бандата на Оушън 3]]<br>[[Черен лебед (филм, 2010)|Черен лебед]] || Алексей<br>Франсоа Тулур<br>Франсоа Тулур<br>Томас Лирой |- | Гари Коул || Дарбата<br>[[Отчаяни съпруги]] || Дейвид Дънкан<br>Уейн Дейвис |- | [[Гейбриъл Бърн]] || [[Малки жени (филм, 1994)|Малки жени]] (дублаж на bTV)<br>Панаир на суетата<br>Психотерапия || Фридрих Баер<br>Лорд Стейн<br>Д-р Пол Уестън |- | Грант Боулър || [[Изгубени]]<br>[[Елитни убийци]] || Капитан Голт<br>Капитан Джеймс Крег |- | [[Дан Акройд]] || [[Ловци на духове]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Ловци на духове 2 (дублаж на Диема Вижън)<br>Обявявам ви за законни Чък и Лари (дублаж на Диема Вижън) || Д-р Реймънд Стенц<br>Д-р Реймънд Стенц<br>Капитан Финиъс Тъкър |- | [[Дани Глоувър]] || [[Смъртоносно оръжие 3]] (дублаж на Брайт Айдиас)<br>Ударът<br>[[Братя и сестри (сериал, 2006)|Братя и сестри]] || Роджър Мъртоу<br>Съдия Тайрон Киплър<br>Айзък Маршъл |- | [[Дани Де Вито]] || Обир<br>Непознати роднини || Мики Бъргман<br>Франк Менюр |- | [[Даниъл Крейг]] || Нашествие<br>Каубои и извънземни (дублаж на Диема Вижън)<br>Къща на сенките || Бен Дрискол<br>Джейк Лоунърган<br>Уил Атентън/Питър Уорд |- | Дейв Фоули || [[От Земята до Луната (минисериал)|От Земята до Луната]]<br>[[Лас Вегас (сериал)|Лас Вегас]] || Алън Бийн<br>Мъртънс |- | [[Дейвид Карузо]] || [[Първа кръв]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[От местопрестъплението]] (дублаж на Андарта Студио)<br>[[От местопрестъплението: Маями]]<br>[[От местопрестъплението: Ню Йорк]] (в седми епизод от шести сезон) || Мич<br>[[Хорейшио Кейн]]<br>[[Хорейшио Кейн]]<br>Хорейшио Кейн |- | [[Денис Куейд]] || [[След утрешния ден]]<br>Точен прицел (дублаж на Диема Вижън) || Професор Джак Хол<br>Томас Барнс |- | [[Денис О'Хеър]] || Майка под наем (дублаж на Медия линк)<br>Двуличие (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Истинска кръв]] (в пети сезон) || Д-р Манхайм<br>Дюк Монахан<br>Ръсел Еджингтън |- | Джак Дейвънпорт || [[Карибски пирати: Проклятието на Черната перла]]<br>[[Карибски пирати: На края на света]]<br>Мъж под наем || Джеймс Норингтън<br>Джеймс Норингтън<br>Едуард Флечър-Уутън |- | [[Джей Кей Симънс]] || [[Чакала]] (дублажи на Арс Диджитал Студио и студио Доли)<br>Следите на войната (дублаж на Диема Вижън)<br>Страстите на Дженифър || Агент Тимъти Уидърспун<br>Сержант Мичъл<br>Г-н Вроблевски |- | [[Джейк Уебър]] || Версия Пеликан<br>[[Амистад (филм)|Амистад]]<br>[[Медиум (сериал)|Медиум]]<br>[[Тиранин (сериал)|Тиранин]]<br>[[Вътрешна сигурност (сериал)|Вътрешна сигурност]] || Къртис Морган/Гарсия<br>Г-н Райт<br>Джо Дюбоа<br>Джими Тимънс<br>Брет О'Кийф |- | [[Джеймс Каан]] || За момчетата<br>[[Лас Вегас (сериал)|Лас Вегас]] || Еди Спаркс<br>Ед Дилайн |- | [[Джеймс Уудс]] || Джон Кю<br>Сламени кучета || Д-р Реймънд Търнър<br>Том Хедън |- | [[Джеймс Франко]] || Оз: Великият и могъщият (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Убийствено интервю]] || Оскар Дигс<br>Дейв Скайларк |- | [[Джейсън Бейтман]] || С жени на море (дублаж на [[Медия линк]])<br>Размяната || Джейсън Смит<br>Дейв Локууд/Мич Планко |- | [[Джейсън Марсдън]] || [[Супермен: Анимационният сериал]]<br>[[Лигата на справедливостта (анимационен сериал)|Лигата на справедливостта]] (в един епизод е [[Камен Асенов]]) || [[Супермен|Младият Кларк Кент]]<br>Снапър Кар |- | [[Джеръми Айрънс]] || Мочурища<br>Кухата корона: Хенри IV || Том Крик<br>Хенри IV |- | [[Джеръми Дейвис]] || [[Изгубени]]<br>Всъщност е забавна история || [[Даниъл Фарадей]]<br>Смити |- | [[Джеси Меткалф]] || [[Отчаяни съпруги]]<br>Без предпазител<br>Възходът на мъртвите: Наблюдателна кула || Джон Роланд<br>Тристан Прайс<br>Чейс Картър |- | [[Джеф Фейхи]] || Ловът на орела 2<br>Скорпион || Полковник Халоран<br>Кенет Дод |- | Джефри Нордлинг || Истории от войната<br>Полет 93<br>[[Отчаяни съпруги]] || Иън Райс<br>Том Бърнет<br>Ник Болън |- | [[Джефри Ръш]] || [[Елизабет (филм)|Елизабет]]<br>[[Карибски пирати: Проклятието на Черната перла]]<br>[[Карибски пирати: На края на света]]<br>[[Карибски пирати: В непознати води]]<br>[[Карибски пирати: Отмъщението на Салазар]] || [[Франсис Уолсингам]]<br>Капитан Хектор Барбоса<br>Капитан Хектор Барбоса<br>Капитан Хектор Барбоса<br>Капитан Хектор Барбоса |- | [[Джим Кавийзъл]] || Граф Монте Кристо<br>Когато играта е от най-голямо значение || Едмон Дантес<br>Боб Ладусюр |- | [[Джим Кери]] || Ейс Вентура: Зоодетектив (дублаж на Диема Вижън)<br>Ейс Вентура: Повикът на дивото (дублаж на Диема Вижън)<br>Аз, моя милост и Айрийн<br>[[Блясъкът на чистия ум]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[От глупав по-глупав: Завръщането]] || Ейс Вентура<br>Ейс Вентура<br>Чарли Бейлигейтс/Ханк Евънс<br>Джоел Бариш<br>Лойд Кристмас |- | [[Джо Аласки]] || [[Луди за връзване]]<br>[[Шантава Коледа]] || Мелвин Марсианеца<br>[[Силвестър (Шантави рисунки)|Силвестър]] |- | [[Джон Войт]] || [[Влакът беглец]]<br>[[Анаконда (филм)|Анаконда]]<br>Манджурският кандидат || Оскар „Мани“ Манхайм<br>Пол Сероне<br>Сенатор Томас Джордан |- | [[Джон Гудмън]] || [[Семейство Флинтстоун]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Големият Лебовски]] (дублаж на Медия линк)<br>Маскиран и анонимен || [[Фред Флинтстоун]]<br>Уолтър Собчак<br>Чичо Суийтхарт |- | Джон Доман || Снайперистът 3<br>Серийни убийци<br>[[Борджиите]] || Пол Финеган<br>Началник Максуейн<br>[[Александър VI]] |- | Джон Майкъл Хигинс || Мъже на работа<br>Тел – крадецът || Линдзи Тъкър<br>Хъфман |- | [[Джон Невил]] || Приключенията на барон Мюнхаузен (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Малки жени (филм, 1994)|Малки жени]] (дублаж на bTV) || [[Барон Мюнхаузен]]<br>Г-н Лорънс |- | [[Джон Слатъри]] || [[Отчаяни съпруги]]<br>[[Войната на Чарли Уилсън]] (дублаж на Диема Вижън) || Виктор Ланг<br>Хенри Крейвли |- | [[Джон Траволта]] || Лице назаем<br>Дъщерята на генерала<br>[[Наказателят]] (дублаж на bTV)<br>Серийни убийци || Шон Арчър/Кастор Трой<br>Пол Бренър<br>Хауърд Сейнт<br>Елмър Робинсън |- | [[Джон Фавро]] || [[Смъртоносно влияние]] (дублаж на Диема Вижън)<br>С жени на море (дублаж на Диема Вижън) || Д-р Гас Партенза<br>Джоуи Танзини |- | [[Джон Хам]] || Звездни каубои<br>[[От местопрестъплението: Маями]] || Втори млад пилот<br>Д-р Брент Кеслър |- | Джон Шнайдер || [[Клъцни/Срежи]] (в един епизод, след това е [[Здравко Методиев]])<br>Мръсни секси пари<br>[[Отчаяни съпруги]] || Рам Питърс<br>Конгресмен Скип Уотли<br>Ричард Уотсън |- | Джонатан Брандис || Партньори<br>[[Аладин (сериал)|Аладин]] (дублаж на bTV) || Бари Габрюски<br>Мозенрат |- | [[Джони Деп]] || [[Шоколад (филм)|Шоколад]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Имало едно време в Мексико (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Карибски пирати: Отмъщението на Салазар]] || Ру<br>Шелдън Сандс<br>[[Джак Спароу]] |- | [[Джордж Клуни]] || [[Батман и Робин]] (дублаж на студио Доли)<br>[[Трима крале]]<br>[[О, братко, къде си?]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Майкъл Клейтън]]<br>[[Високо в небето]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Гравитация (филм)|Гравитация]]<br>[[Пазители на наследството]] || [[Батман|Брус Уейн/Батман]]<br>Майор Арчи Гейтс<br>Улисес Еверет Макгил<br>Майкъл Клейтън<br>Райън Бингам<br>Лейтенант Мат Ковалски<br>Лейтенант Франк Стоукс |- | [[Джордж Нюбърн]] || [[Бащата на булката (филм, 1991)|Бащата на булката]]<br>Бащата на булката 2<br>[[От Земята до Луната (минисериал)|От Земята до Луната]] (също и [[Цветан Ватев]])<br>[[Лигата на справедливостта (анимационен сериал)|Лигата на справедливостта]]<br>[[Лас Вегас (сериал)|Лас Вегас]]<br>[[Клъцни/Срежи]] (в един епизод, преди това е [[Здравко Методиев]]) || Брайън Маккензи<br>Брайън Маккензи<br>[[Стюарт Руза]]<br>[[Супермен|Кларк Кент/Супермен]]<br>Мат Монро<br>Д-р Къртис Райърсън |- | [[Джош Холоуей]] || [[Изгубени]]<br>Специално разузнаване || [[Сойър (Изгубени)|Джеймс „Сойър“ Форд]]<br>Гейбриъл Вон |- | [[Джуд Лоу]] || Враг пред портата<br>[[Студена планина]] (дублаж на Медия линк) || [[Василий Зайцев]]<br>Инман |- | Диего Клатенхоф || [[Гадни момичета]]<br>[[Вътрешна сигурност (сериал)|Вътрешна сигурност]] || Шейн Оман<br>Майк Фейбър |- | Дийн Стокуел || Ударът<br>Манджурският кандидат || Съдия Харви Хейл<br>Марк Уайтинг |- | Дом Делуис || [[Тайната на умните мишоци]]<br>[[Тайната на умните мишоци: Спасителят Тими]] || Джеръми<br>Джеръми |- | [[Доминик Пърсел]] || [[Еквилибриум]]<br>[[Бягство от затвора]] || Шеймъс<br>Линкълн Бъроус |- | [[Ед Харис]] || Втората майка (дублаж на bTV)<br>Враг пред портата<br>Маскиран и анонимен || Люк Харисън<br>Майор Ервин Кьониг<br>Оскар Вогъл |- | [[Еди Мърфи]] || [[48 часа]]<br>Още 48 часа<br>[[Смяна на местата]]<br>[[Най-добрата отбрана]]<br>[[Ченгето от Бевърли Хилс]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Ченгето от Бевърли Хилс II]]<br>[[Ченгето от Бевърли Хилс III]]<br>[[Пристигане в Америка (филм)|Пристигане в Америка]]<br>Харлемски нощи<br>Бумеранг<br>Изисканият джентълмен<br>Вампир в Бруклин<br>[[Смахнатият професор]] (дублаж на bTV)<br>[[Смахнатият професор]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Смахнатият професор 2]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Божи човек<br>До живот (дублаж на Диема Вижън)<br>Боуфингър (дублаж на Диема Вижън)<br>Аз, шпионинът (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Таткова градина]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Привидения в замъка<br>Мечтателки<br>[[Срещи с Дейв]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Представи си това<br>Кинти в небето (дублажи на Диема Вижън и Медия линк)<br>Хиляда думи || Реджи Хамънд<br>Реджи Хамънд<br>Били Рей Валънтайн<br>Лейтенант Ти Ем Ландри<br>[[Аксел Фоули]]<br>[[Аксел Фоули]]<br>Аксел Фоули<br>Принц Аким, Сол и Ранди Уотсън<br>Куик<br>Маркъс Греъм<br>Томас Джеферсън Джонсън<br>Максимилиан и Проповедника Поли<br>Ърни Клъмп<br>Професор Шърман Клъмп и Бъди Лав<br>Професор Шърман Клъмп и Бъди Лав<br>Джи<br>Рейфорд „Рей“ Гибсън<br>Кит Рамзи и Джифренсън „Джиф“ Рамзи<br>Кели Робинсън<br>Чарлс „Чарли“ Хинтън<br>Джим Евърс<br>Джеймс Ърли<br>Дейв Минг-Чанг<br>Евън Даниълсън<br>Дарнел „Слайд“ Дейвис<br>Джак Маккол |- | Ейдън Куин || [[Легенди за страстта]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Насмешливо || Алфред Лъдлоу<br>Ричард Бейкър |- | Елиес Габел || [[Z-та световна война]]<br>Скорпион || Андрю Фасбак<br>Уолтър О'Брайън |- | Ерик Столц || [[Малки жени (филм, 1994)|Малки жени]] (дублаж на bTV)<br>Роб Рой<br>[[Анаконда (филм)|Анаконда]] || Джон Брук<br>Алън Макдоналд<br>Д-р Стивън Кейл |- | [[Жан-Клод Ван Дам]] || Двоен удар<br>[[Последният екшън герой]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Разкатаване || Чад Уагнър и Алекс Уагнър<br>Себе си<br>Маркъс Рей |- | Зандър Бъркли || [[Доблестни мъже]]<br>Утеха || Капитан Уитакър<br>Г-н Елис |- | [[Иън Маккелън]] ||[[Последният екшън герой]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Сянката (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Х-Мен (филм)|Х-Мен]]<br>[[Х-Мен 2]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще]] || Смъртта<br>Д-р Райнхард Лейн<br>[[Магнито|Ерик Леншер/Магнито]]<br>[[Магнито|Ерик Леншер/Магнито]]<br>[[Магнито|Ерик Леншер/Магнито]] |- | [[Кайл Маклоклан]] || Ефектът на спусъка<br>[[Отчаяни съпруги]] (в 22, 23, и 24 от втори сезон е [[Владимир Пенев]]) || Матю<br>Орсън Ходж |- | [[Кари Елуис]] || [[Дракула (филм, 1992)|Дракула]]<br>[[Робин Худ: Мъже в чорапогащи]] (първи дублаж на Диема Вижън)<br>Лъжльото || Лорд Артър Холмууд<br>[[Робин Худ]]<br>Джери |- | [[Кевин Костнър]] || [[3000 мили до Грейсланд<]]br>Свободна територия<br>Мистър Брукс<br>Новата дъщеря || Мърфи<br>Чарли Посълуейт<br>Г-н Ърл Брукс<br>Джон Джеймс |- | Кевин Майкъл Ричардсън || [[Луди за връзване]]<br>[[Шоуто на Кливланд]]<br>[[Атланта (сериал)|Атланта]] || Технократа Койот и Слам тазманиеца<br>Кливланд Браун младши<br>Вълкът Уоли |- | [[Кевин Спейси]] || [[Обичайните заподозрени]]<br>Парламентьорът<br>Отвъд морето || Роджър Кинт „Дърдоркото“<br>Лейтенант Крис Сейбиън<br>Боби Дарин |- | Кийт Даймънд || [[От местопрестъплението: Маями]]<br>[[Бягство от затвора]] || Рик Кътбърт<br>Тим Джайлс |- | [[Кийфър Съдърланд]] || [[Доблестни мъже]]<br>[[Крадец на животи]] || Лейтенант Джонатан Джеймс Кендрик<br>Кристофър Харт |- | Ким Коутс || [[Лоши момчета (филм, 1995)|Лоши момчета]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Бягство от затвора]] (във втори и трети сезон) || Крадец на коли<br>Ричард Сълинс |- | [[Клайв Оуен]] || [[Отблизо]] (дублаж на bTV)<br>Извън релси (дублаж на bTV)<br>[[Елитни убийци]] || Лари Грей<br>Чарлс Шайн<br>Спайк Лоуган |- | [[Кланси Браун]] || [[Изгубени]]<br>Невидимо зло<br>Когато играта е от най-голямо значение || Келвин Инман<br>Джон Клей<br>Мики Райън |- | [[Клинт Истууд]] || [[За няколко долара повече]]<br>[[Героите на Кели]]<br>Розов кадилак<br>[[Под прицел]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Звездни каубои || Безименния<br>Редник Кели<br>Томи Новак<br>Агент Франк Хориган<br>Полковник Франк Корвин |- | [[Колин Фарел]] || [[Александър (филм)|Александър]]<br>Зимна приказка в Ню Йорк<br>Утеха || [[Александър Македонски]]<br>Питър Лейк<br>Чарлс Амброуз |- | [[Корбън Блу]] || [[Училищен мюзикъл]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Училищен мюзикъл 2]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Училищен мюзикъл 3: На прага на колежа]] || Чад Денфорд<br>Чад Денфорд<br>Чад Денфорд |- | Коул Хаузър || Пълен мрак<br>[[Бързи и яростни 2]] (дублаж на Арс Диджитал Студио) || Уилям Джей Джонс<br>Картър Вероне |- | [[Крис Купър]] || [[Самоличността на Борн (филм, 2002)|Самоличността на Борн]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>11.22.63 || Алегзандър Конклин<br>Ал Темпълтън |- | [[Кристоф Ламбер]] || Метро<br>[[Шотландски боец 2]] (дублаж на Диема Вижън) || Фред<br>Конър Маклауд |- | Кристофър Макдоналд || [[Телма и Луиз]] (дублажи на Брайт Айдиас и Диема Вижън)<br>[[Щастливият Гилмор]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Супермен: Анимационният сериал]] || Дарил Дикинсън<br>Шутър Макгавин<br>Джор-Ел |- | [[Кристофър Уокън]] || Билокси блус<br>[[Батман се завръща]] (дублаж на Диема Вижън)<br>За нула време<br>[[Добре дошли в джунглата]] || Сержант Мъруин Джей Туми<br>Макс Шрек<br>Г-н Смит<br>Корнелиъс Хачър |- | [[Крисчън Бейл]] || Капитан Корели<br>[[Изход: Богове и царе]] || Мандрас<br>[[Моисей]] |- | Ланс Редик || [[Изгубени]]<br>Следите на войната (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Джон Уик 2]] || Матю Абадон<br>Чернокожия<br>Чарон |- | [[Линдън Ашби]] || Лудории: Необработени диаманти<br>[[От местопрестъплението: Маями]] || Детектив Майкъл Морисън<br>Стивън Харди |- | [[Лиъм Нийсън]] || Твърде лично 2<br>Твърде лично 3 || Брайън Милс<br>Брайън Милс |- | [[Лорънс Фишбърн]] || Нападение над участък 13<br>[[Джон Уик 2]] || Мариън Бишъп<br>Чарон |- | Люк Уилсън || [[Ангелите на Чарли (филм)|Ангелите на Чарли]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Маскиран и анонимен<br>Посредници || Пийт<br>Боби Кюпид<br>Джак Харис |- | [[Майкъл Айрънсайд]] || [[Зов за завръщане (филм, 1990)|Зов за завръщане]] (дублаж на bTV)<br>Баща похитител (дублаж на bTV)<br>[[Терминатор: Спасение]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Програмиран (дублаж на Диема Вижън) || Риктър<br>Джери<br>Генерал Ашдаун<br>Хал |- | [[Майкъл Дъглас]] || [[Уолстрийт (филм)|Уолстрийт]]<br>[[Първичен инстинкт]] (дублажи на bTV и Диема Вижън)<br>Пропадане<br>[[Трафик (филм, 2000)|Трафик]]<br>Семейна черта<br>Мокри поръчки || Гордън Геко<br>Детектив Ник Къран<br>Уилям Фостър<br>Робърт Уейкфийлд<br>Алекс Громбърг<br>Алекс Колбенц |- | [[Майкъл Кийтън]] || [[Мултиплициране]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Купата]]<br>Дъщерята на президента<br>Хърби: Зареден до дупка || Дъглас „Дъг“ Кини<br>Питър Камерън<br>Президент Джон Макензи<br>Рей Пейтън старши |- | Майкъл Къдлиц || [[От местопрестъплението: Маями]]<br>[[Изгубени]] || „Мак“ Маккърн<br>Майк „Големия Майк“ Уолтън |- | [[Майкъл Медсън]] || [[Телма и Луиз]] (дублажи на Брайт Айдиас и Диема Вижън)<br>Сега и завинаги || Джими Ленъкс<br>Руди Травис |- | [[Майкъл Рапапорт]] || Копланд<br>Хитч (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Бягство от затвора]] || Полицай Мъри „Супербой“ Бабич<br>Бен<br>Дон Селф |- | Марк Моузес || [[Али Макбийл]] (в пети сезон)<br>[[Лас Вегас (сериал)|Лас Вегас]]<br>[[Отчаяни съпруги]]<br>Търси се приятел за края на света || Прокурор Хувър<br>Д-р Майлс Маркс<br>Пол Янг<br>Говорител |- | Марк Уолбърг || Големият удар (дублаж на Диема Вижън)<br>Господари на нощта (дублаж на Диема Вижън) || Мелвин Смайли<br>Капитан Джоузеф „Джо“ Грузински |- | Мартин Хендерсън || Накрай света (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Анатомията на Грей (сериал)|Анатомията на Грей]] (в епизоди 270 – 273) || Д-р Бенджамин „Бен“ Кийтън<br>Д-р Нейтън Ригс |- | [[Мат Деймън]] || [[Да откриеш Форестър]] (дублаж на bTV)<br>[[Братя Грим (филм)|Братя Грим]] (дублажи на Медия линк и Диема Вижън) || Стивън Сандерсън<br>[[Вилхелм Грим]] |- | [[Матю Бродерик]] || [[Инспектор Гаджет (филм)|Инспектор Гаджет]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Космическа Коледа]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Кинти в небето (дублаж на Медия линк) || Инспектор Гаджет<br>Стийв Финч<br>Г-н Фицхю |- | [[Матю Макконъхи]] || Забранено за момчета<br>[[Време да убиваш (филм)|Време да убиваш]] (дублаж на bTV)<br>[[Контакт (филм, 1997)|Контакт]]<br>Сърфист (дублаж на [[Медия линк]])<br>[[Клубът на купувачите от Далас]] || Ейб Линкълн<br>Джейк Тайлър Бриганс<br>Палмър Джос<br>Стийв Адинктън<br>Рон Уудруф |- | [[Мел Гибсън]] || [[Лудия Макс]] (дублаж на bTV)<br>[[Лудия Макс 2]] (дублаж на bTV)<br>[[Лудия Макс 3]] (дублаж на bTV)<br>Текила на разсъмване (дублаж на bTV)<br>[[Еър Америка]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Маверик (филм)|Маверик]] (дублаж на bTV)<br>[[Смело сърце]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Откуп (филм)|Откуп]] (дублаж на bTV)<br>Разплата<br>[[Патриотът]] (дублажи на Арс Диджитал Студио и bTV)<br>[[Какво искат жените]]<br>Мачете убива || „Лудия“ Макс Рокатански<br>„Лудия“ Макс Рокатански<br>„Лудия“ Макс Рокатански<br>Дейл „Мак“ Маккъсик<br>Джийн Райък<br>Брет Маверик<br>[[Уилям Уолъс]]<br>Том Мълън<br>Портър<br>Бенджамин Мартин<br>Ник Маршъл<br>Лутър Воз |- | [[Мики Рурк]] || Ударът<br>Непобедимите || Джей Лайман Стоун<br>Тул |- | [[Морган Фрийман]] || Любовен гуру<br>Последните рицари || Разказвач<br>Барток |- | [[Морис Ламарш]] || [[Най-добрият ми приятел е маймуна]]<br>[[Шантава Коледа]] || Г-н Мандрил<br>Йосемити Сам |- | [[Нейтън Филиън]] || [[Отчаяни съпруги]]<br>[[Касъл]] || Д-р Адам Мейфеър<br>[[Ричард Касъл|Ричард „Рик“ Касъл]] |- | [[Нестор Карбонел]] || [[Али Макбийл]]<br>[[Изгубени]] (в четвърти сезон) || Майлс Джоузефсън<br>[[Ричард Алпърт (Изгубени)|Ричард Алпърт]] |- | Ник Чинлънд || [[Тренировъчен ден]]<br>[[Отчаяни съпруги]] || Тим<br>Детектив Съливан |- | [[Никълъс Кейдж]] || [[Да изчезнеш за 60 секунди]]<br>Гласът на вятъра<br>[[Съкровището]]<br>Съкровището: Книгата на тайните<br>[[Круд]]<br>Токарев<br>Беглец || Рандъл „Мемфис“ Рейнс<br>Сержант Джо Ендърс<br>Бенджамин Гейтс<br>Бенджамин Гейтс<br>Груг<br>Пол Магуайър<br>Колин Прайс |- | Нолан Норт || [[Младежка лига (сериал)|Младежка лига]]<br>Lego DC Comics: Batman Be-Leaguered || [[Супермен|Кларк Кент/Супермен]]<br>[[Супермен|Кларк Кент/Супермен]] |- | Омар Милър || [[Ще танцуваме ли?]]<br>[[От местопрестъплението: Маями]] || Върн<br>Уолтър Симънс |- | [[Оуен Уилсън]] || Дрилбит Тейлър<br>[[Марли и аз]] (дублаж на Диема Вижън) || Дрилбит Тейлър<br>Джон Гроган |- | [[Патрик Суейзи]] || Северът и югът (дублаж на Диема Вижън)<br>Черното куче<br>Коледа в Страната на чудесата (дублаж на Медия линк)<br>Звярът (дублаж на Диема Вижън) || Ори Мейн<br>Джак Крус<br>Уейн Саундърс<br>Чарлс Баркър |- | Патрик Фейбиън || [[Отчаяни съпруги]]<br>Перфектната майка<br>Скорпион || Франк<br>Скот<br>Капитан Стивън Кейн |- | [[Питър Крауз]] || Мръсни секси пари<br>911 || Ник Джордж<br>Боби Наш |- | [[Питър О'Тул]] || [[Лорънс Арабски (филм)|Лорънс Арабски]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Северът и югът (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Династията на Тюдорите]] (дублажи на Арс Диджитал Студио и Диема Вижън) || [[Томас Лорънс]]<br>Сам Тръмп<br>[[Павел III]] |- | [[Питър Стормаре]] || [[Шоколад (филм)|Шоколад]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Лоши момчета 2 (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Бягство от затвора]] || Серж Мускат<br>Алексей<br>Джон Абруци |- | [[Пиърс Броснан]] || [[След залеза]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Мама Миа!<br>Любовно кроше<br>Мисия: Ноември<br>Как да правиш любов като англичанин<br>Превратът || Макс Бърдет<br>Сам Кармайкъл<br>Ричард Джоунс<br>Питър Деверо<br>Ричард Хейг<br>Хамънд |- | [[Пол Бетани]] || Чарлз Дарвин: Сътворението<br>[[Туристът (филм, 2010)|Туристът]]<br>Превъзходство || [[Чарлз Дарвин]]<br>Инспектор Джон Ачесън<br>Макс Уотърс |- | [[Пол Гилфойл]] || [[Откуп (филм)|Откуп]] (дублаж на bTV)<br>Иронии на съдбата (дублаж на Диема Вижън) || Директорът на ФБР Стан Уолъс<br>Дик Мантоя |- | [[Пол Уокър]] || [[Бързи и яростни]] (дублаж на Медия линк)<br>На живот и смърт<br>[[Бързи и яростни 5: Удар в Рио]] (дублаж на Диема Вижън) || Брайън О'Конър<br>Тим Киърни<br>Брайън О'Конър |- | [[Райън Рейнолдс]] || Димящи аса<br>[[Х-Мен началото: Върколак]] || Ричард Меснър<br>[[Дедпул|Уейд Уилсън/Дедпул]] |- | [[Ранди Куейд]] || [[Денят на независимостта]] (дублаж на bTV)<br>Кралят на боулинга<br>[[Приключенията на Роки и Булуинкъл]] (дублаж на Арс Диджитал Студио) || Ръсел Кас<br>Ишмаел<br>Ранди фон Трапмънт |- | [[Рей Лиота]] || Операция Дъмбо Дроп<br>Винаги на пост || Капитан Ти Си Дойл<br>Детектив Харисън |- | Рик Питърс || [[От местопрестъплението: Маями]]<br>[[Лас Вегас (сериал)|Лас Вегас]]<br>[[Отчаяни съпруги]] || Робърт Смит<br>Тим<br>Брадли |- | Ричард Бърги || Отчаяни съпруги (в трети епизод е [[Владимир Пенев]])<br>[[Лас Вегас (сериал)|Лас Вегас]] || Карл Майър<br>Винс Питърсън |- | [[Ричард Гиър]] || [[Последен анализ]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Съмърсби<br>Точка на пречупване<br>[[Първият рицар]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Червеният ъгъл (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Чакала]] (дублажи на Арс Диджитал Студио и студио Доли)<br>[[Есен в Ню Йорк]]<br>Послания от мрака<br>Изневяра (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Ще танцуваме ли?]]<br>Измамата<br>Хачико: Историята на едно куче (дублаж на Медия линк)<br>Амелия<br>Двойна игра<br>Арбитраж || Д-р Айзък Бар<br>Джон Робърт „Джак“ Съмърсби<br>Винсънт Ийстман<br>[[Ланселот]]<br>Джак Мур<br>Деклън Джоузеф Мълкуин<br>Уил Кийн<br>Джон Клайн<br>Едуард Съмнър<br>Джон Кларк<br>Клифърд Ървинг<br>Паркър Уилсън<br>Джордж Пътнам<br>Пол Шепърдсън<br>Робърт Милър |- | Ричард Скиф || [[Смъртоносно влияние]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Западното крило (дублажи на bTV и TV7)<br>Всички мои познати || Дон Байдърман<br>Тоби Зиглър<br>Елиът Шарански |- | [[Ричард Чембърлейн]] || Граф Монте Кристо (дублаж на студио Доли)<br>[[Птиците умират сами (сериал)|Птиците умират сами]] (дублаж на Диема Вижън) || Едмон Дантес<br>Ралф дьо Брикасар |- | [[Робин Уилямс]] || [[Двестагодишен човек]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Опасно безсъние<br>Затворът на миналото || Андрю Мартин<br>Уолтър Финч<br>Папас |- | [[Робърт Де Ниро]] || Фенът (дублаж на bTV)<br>Да разлаеш кучетата<br>Копланд<br>Големите надежди<br>[[Приключенията на Роки и Булуинкъл]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Мъже на честта]]<br>Запознай се с нашите (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Запознай ме с вашите (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[История с акули]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Опасен гост<br>Бойни старчета || Гилбърт „Гил“ Ренар<br>Конрад Брийн<br>Лейтенант Мо Тилдън<br>Артър Лъстиг<br>Безстрашният лидер<br>Лесли Уилям „Били“ Съндей<br>Джак Тиберий Бърнс<br>Джак Тиберий Бърнс<br>Дон Лино<br>Бенджамин Форд<br>Били „Хлапето“ Макдонън |- | [[Робърт Дювал]] || Джеронимо: Една американска легенда<br>[[Смъртоносно влияние]] (дублаж на Диема Вижън) || Ал Сийбър<br>Капитан Спърджън „Фиш“ Танър |- | [[Робърт Редфорд]] || [[Далеч от Африка]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>Орли на правосъдието<br>Експертите<br>[[Шпионски игри]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Последният замък]]<br>[[Капитан Америка: Завръщането на първия отмъстител]] || Денис Финч Хатън<br>Том Лоуган<br>Мартин „Марти“ Бишъп<br>Нейтън Мюър<br>Юджийн Ъруин<br>Алегзандър Пиърс |- | Роджър Барт || [[Отчаяни съпруги]]<br>[[От местопрестъплението: Маями]] (в осми сезон)<br>[[Отмъщението (сериал)|Отмъщението]] || Джордж Уилямс<br>Боб Старлинг<br>Мейсън Тредуел |- | [[Руфъс Сюъл]] || [[Единайсетият час]]<br>[[Херкулес (филм, 2014)|Херкулес]] || Д-р Джейкъб Худ<br>[[Автолик]] |- | [[Ръсел Кроу]] || Бърз или мъртъв<br>Късметлията<br>Следващите три дни || Корт<br>Джеймс Брадок<br>Джон Бренан |- | [[Сам Нийл]] || Мерлин (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Династията на Тюдорите]] || [[Мерлин]]<br>[[Томас Уолси]] |- | [[Сам Уортингтън]] || [[Аватар (филм)|Аватар]]<br>Смъртоносните полета на Тексас || Джейк Съли<br>Детектив Майк Саудър |- | [[Самюъл Джаксън]] || [[Тор: Богът на гръмотевиците]]<br>[[Капитан Америка: Първият отмъстител]] || Ник Фюри<br>Ник Фюри |- | [[Сидни Полак]] || [[Смъртта ѝ прилича]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Иронии на съдбата (дублаж на Диема Вижън) || Доктор<br>Карл Броман |- | Стивън Кълп || [[Али Макбийл]] (в един епизод, след това е [[Симеон Владов]])<br>[[Отчаяни съпруги]] (без пети сезон) || Прокурор Диксън<br>Рекс Ван Де Камп (без пети сезон) |- | Стивън Уебър || Отчаяни съпруги<br>Федерални свидетели (дублаж на TV7)<br>[[Падащи небеса]] || Лойд<br>Майк Фейбър<br>Д-р Майкъл Харис |- | [[Стийв Карел]] || [[Всемогъщият Евън]] (втори дублаж на Диема Вижън)<br>Вечеря за идиоти (дублаж на студио VMS) || Евън Бакстър<br>Бари Спек |- | Стюарт Таунсенд || В капан<br>XIII (дублаж на bTV) || Д-р Уил Дженингс<br>XIII |- | [[Скот Бакула]] || Нора Робъртс: Стъпки от огън<br>Басмати блус || Джон Мингър<br>Ерик |- | [[Скот Каан]] || Опасно синьо (дублаж на TV7)<br>Самотни сърца || Брайс<br>Детектив Райли |- | [[Тил Швайгер]] || [[Гориво в кръвта]]<br>Без изход || Бо Брандънбърг<br>Еди Шнайдър |- | [[Тим Дейли]] || [[Супермен: Анимационният сериал]]<br>Супермен: Брейниак атакува<br>Обект на желание (дублаж на Андарта Студио)<br>Госпожо държавен секретар || [[Супермен|Кларк Кент/Супермен]]<br>[[Супермен|Кларк Кент/Супермен]]<br>Д-р Робърт Джоули<br>Хенри Маккорд |- | [[Том Круз]] || [[Топ Гън]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Роден на четвърти юли (филм)|Роден на четвърти юли]] (дублажи на Диема Вижън и Медия линк)<br>[[Специален доклад (филм)|Специален доклад]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Последният самурай]]<br>[[Операция Валкирия (филм)|Операция Валкирия]]<br>Истинска измама<br>[[Мисията невъзможна: Режим Фантом]]<br>[[Рок завинаги (филм, 2012)|Рок завинаги]]<br>[[Джак Ричър]]<br>[[Забвение]] || Лейтенант Пийт „Маверик“ Мичъл<br>Рон Ковик<br>Джон Андертън<br>Капитан Нейтън Олгрен<br>[[Клаус фон Щауфенберг]]<br>Рой Милър<br>Итън Хънт<br>Стейси Джакс<br>Джак Ричър<br>Командир Джак Харпър |- | [[Том Скерит]] || Точно по пладне<br>Плачът на слънцето (дублаж на bTV)<br>[[Братя и сестри (сериал, 2006)|Братя и сестри]] || Уил Кейн<br>Капитан Бил Роудс<br>Уилям Уокър |- | [[Том Ханкс]] || [[Играта на играчките]]<br>[[От Земята до Луната (минисериал)|От Земята до Луната]]<br>[[Спасяването на редник Райън]]<br>[[Хвани ме, ако можеш]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Ангели и демони (филм)|Ангели и демони]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Вестник на властта || Шериф Уди<br>Себе си<br>Капитан Джон Милър<br>Агент Карл Ханрати<br>[[Робърт Лангдън]]<br>Бен Брадли |- | [[Томи Лий Джоунс]] || [[Батман завинаги]] (дублаж на студио Доли)<br>[[Мъже в черно]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Мъже в черно 3]]<br>Извънредни директиви<br>В неизвестност || [[Двуликия|Харви Дент/Двуликия]]<br>Кевин Браун/Агент Кей<br>Кевин Браун/Агент Кей<br>Полковник Хейс Лоурънс „Ходж“ Ходжис II<br>Самюъл Джоунс |- | Тони Плана || Джон Доу (в един епизод, преди това е [[Георги Георгиев – Гого]])<br>[[Грозната Бети]] (в трети и четвърти сезон)<br>[[Отчаяни съпруги]] || Капитан Руис<br>Игнасио Суарес<br>Алехандро Перес |- | Уес Браун || [[От местопрестъплението: Маями]]<br>Отчаяни съпруги<br>Сватба през зимата || Брайън Партни<br>Д-р Бейли<br>Алекс Блекуел |- | [[Уил Патън]] || [[Падащи небеса]]<br>Мисия: Ноември || Капитан Дан Уийвър<br>Пери Уайнстийн |- | [[Уилям Леви]] || [[Бурята (теленовела)|Бурята]]<br>[[Триумф на любовта]]<br>Стар || Дамян Фабре<br>Максимилиано „Макс“ Сандовал Монтенегро<br>Матео |- | [[Уилям Фиктнър]] || [[Контакт (филм, 1997)|Контакт]]<br>[[Бягство от затвора|Бягство от затвора: Последното бягство]] || Кент Кларк<br>Алегзандър Махоун |- | Фредерик Дифентал || [[Такси 3]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Такси 4]] || Емилиен<br>Емилиен |- | [[Харисън Форд]] || [[Сутрешен блок (филм)|Сутрешен блок]] (дублаж на [[Медия линк]])<br>[[Непобедимите 3]] || Майк Померой<br>Макс Дръмър |- | [[Хенри Черни]] || Хаос<br>[[Династията на Тюдорите]] (дублажи на Арс Диджитал Студио и студио Доли) || Капитан Мартин Дженкинс<br>Томас Хауърд |- | [[Хийт Леджър]] || Четирите пера<br>[[Бандата на Кели]]<br>Казанова || Хари Фейвършъм<br>[[Нед Кели]]<br>[[Джакомо Казанова]] |- | Хулио Оскар Мечосо || [[Лоши момчета (филм, 1995)|Лоши момчета]] (дублаж на Диема Вижън)<br>Крилати същества || Детектив Руис<br>Детектив Кавалис |- | [[Хю Джакман]] || [[Х-Мен (филм)|Х-Мен]]<br>[[Х-Мен 2]] (дублаж на Медия линк)<br>[[Х-Мен началото: Върколак]]<br>[[Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще]]<br>[[Жива стомана]] || [[Върколака|Лоуган/Върколака]]<br>[[Върколака|Лоуган/Върколака]]<br>[[Върколака|Лоуган/Върколака]]<br>[[Върколака|Лоуган/Върколака]]<br>Чарлс „Чарли“ Кентън |- | [[Хю Грант]] || [[Мики Синьото око]] (дублаж на Арс Диждитал Студио)<br>[[Американски мечти]] || Майкъл Фелгейт<br>Мартин Туийд |- | [[Хю Лори]] || Братовчедката Бет<br>[[Стюарт Литъл: Анимационният сериал]] || Барон Хектор Хълот<br>Фредерик Литъл |- | [[Чарли Шийн]] || [[Професионалната бейзболна лига]]<br>[[Професионалната бейзболна лига 2]]<br>Пределна скорост<br>Без устав || Рик Вон<br>Рик Вон<br>Ричард „Дич“ Броуди<br>Джейкъб „Джейк“ Питърсън |- | [[Шон Конъри]] || [[Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход]] (дублаж на студио Про Филмс)<br>[[Скалата (филм)|Скалата]] (дублаж на Арс Диджитал Студио)<br>[[Любовни приключения]]<br>[[Да откриеш Форестър]] (дублаж на Арс Диджитал Студио) || Хенри Джоунс старши<br>Джон Патрик Мейсън<br>Пол<br>Уилям Форестър |- | [[Шон Пен]] || Преводачката<br>Стрелецът || Тобин Келър<br>Джим Териър |- | Шон Уолън || [[Батман се завръща]] (дублаж на Диема Вижън)<br>[[Ангелите на Чарли (филм)|Ангелите на Чарли]] (дублаж на Арс Диджитал Студио) || Вестникар<br>Паскуал |} == Награди и отличия == * Първа награда за най-добър млад актьор на прегледа за детско-юношеска драма и театър в Търговище * Трета награда на четвъртия национален преглед на българската драма и театър<ref name="zna"/> == Личен живот == От 1997 г. е обвързан с актрисата [[Силвия Лулчева]], с която имат дъщеря. Двамата се запознават по време на дублажа на сериала „[[Незабравимата (теленовела)|Незабравима]]“ за Нова телевизия.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://eva.bg/article/34921-Vasil-Binev-mazhat-na-Silviya-Lulcheva | заглавие = Васил Бинев - мъжът на Силвия Лулчева | издател = eva.bg | достъп_дата = 21 март 2022}}</ref> == Филмография == * „[[Вечери в Антимовския хан (филм)|Вечери в Антимовския хан]]“ (1988) – Захария * „[[Вампир (филм)|Вампир]]“ (1991) – Жельо, кметския син * „[[Полицаи и престъпници]]“ (1995) – (в 3-та серия „[[Нощта на самодивите]]“) * „Синята птица“ (1998) – Бащата * „[[Внукът на дядо Коледа]]“ (1998) – Бащата на Лъчко и Асен * „[[Наблюдателя]]“ (2001) – Мафиот * „[[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]“ (2013) – Диктор * „[[Столичани в повече]]“ (2013) – Стефан * „Секс, лъжи и ТВ: Осем дни в седмицата“ (2013) – Иван Кибика (Джони) * „[[Връзки]]“ (2015) – Клиент<ref>{{cite web|url=http://www.btv.bg/gallery/seriali/vrazki/news/vasil-binev-javor-veselinov-i-ilijana-kodzhabasheva-predizvikvat-strasti-i-revnost-v-petachnite-vrazki-po-btv.html |title=Васил Бинев, Явор Веселинов и Илияна Коджабашева предизвикват страсти и ревност в петъчните „Връзки“ по bTV – bTV |publisher=Btv.bg |date= |accessdate=26 април 2018}}</ref> * „[[Откраднат живот]]“ (2018) – Иво Фотев<ref>[http://nova.bg/otkradnatjivot/profiles/view/553/васил-бинев/ Васил Бинев в „Откраднат живот“]</ref> * „[[Доза щастие]]“ (2019) – Бащата на Весела * „Чакалнята“ (2020, късометражен) – Йоаким<ref>[http://noblink.bg/portfolio-item/chakalnyata/ ЧАКАЛНЯТА (2020) - къс филм | NO BLINK]</ref> * „От другата страна“ (2020, късометражен) – Игнатов, бащата на Адриана и Кристиян * „Божоле“ (2021, късометражен) * „[[Малката маркиза]]“ (2021, документален) – Разказвач * „[[Лъжите в нас]]“ (2022) – Щерю == Източници == <references/> == Външни препратки == {{Уикицитат|Васил Бинев}} * [http://theatre.art.bg/васил-бинев__100 Васил Бинев в Art.bg] * {{imdb name|6726336}} * [http://www.gard.bg/actor/75 Васил Бинев в ГАРД] {{Икар за постижения в озвучаването и дублажа}} {{СОРТКАТ:Бинев, Васил}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Носители на Икар]] 2sfgosvloag9eiemxob6z7oyq73nhej 0 200939 11473980 11434631 2022-07-29T10:55:48Z 212.5.158.43 /* Залагане на светло */ wikitext text/x-wiki '''Сварата''' е [[хазарт]]на игра, която се играе със стандартно тесте 32 [[карта|карти]] – от седмица до асо (както при [[Бридж-белот]]). Минималният брой играчи е 2, а максималният 10. Може да се смята, че тази игра е част от субкултурата в българските училища.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.24chasa.bg/Article/822995 | заглавие= Покерът – новите пловдивски игри |достъп_дата = 19 декември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 18 март 2011 |труд= |издател= „24 часа“ |цитат= |език= }}</ref> == Сила на картите == Всяка карта има числена стойност: {| class="wikitable" |+ ! Карта ! Точки |- | Асо | 11 |- | Поп | 10 |- | Дама | 10 |- | Вале | 10 |- | Десет | 10 |- | Девет | 9 |- | Осем | 8 |- | Седем | 7 |} Картата 7 спатия (така наречения „Цецо Йончев – Чечак, Зико, Шпока, Чотора“) има специално значение. Комбинира се с други карти. == Раздаване == На всеки играч се раздават по 3 карти, с лице надолу. Картите се раздават по една, в посока обратно на часовниковата стрелка. == Печеливши комбинации == Резултатът от трите карти, раздадени на всеки играч, се пресмята на базата на комбинации в които участват трите му карти. Целта на играта е да се съберат силните карти и общият им сбор да е по-голям от този на другите играчи. Раздаването се печели на база умението за блъфиране и наддаване. Силната ръка помага, но уменията за блъфиране са много по-важни. '''Основни комбинации''' • Три еднакви карти са комбинация, носеща толкова точки, колкото е водещата карта. Например, три осмици носят 24 бройки (3 х 8 = 24), а три дами носят 30 бройки (3 х 10 = 30) и т.н. • Ако картите не са от един и същи вид, то не може да се комбинират. Само ако са от един цвят може да се комбинират. '''Специални комбинации''' • Асата се комбинират по между си, без значение от цвета. Тоест, две аса и карта, която не съвпада по цвят с някое от асата (или е 7♣), ще носят 22 точки. • Ако трите карти включват 7♣, то това позволява комбинация с всички останали карти, независимо от цвета и бройката. '''Примери:''' • 7♥, 9♦ и 9♣ (9 бройки) това е най-слабата ръка – или трябва да бягате, или да блъфирате (въпрос на избор). • 10♠, 10♦ и A♣ (11 бройки) – това са три карти от различни бои, като най-силната е асо спатия, за това резултатът е 11 бройки; • J♠, Q♥ и 10♣ (10 бройки) – в този случай боите са различни като картите са с еднаква стойност по точки (10); • K♥, 9♥ и Q♣ (19 бройки) – сборът от картите с еднаква боя (поп и девет) носи 19 бройки, с дамата не може да се направи комбинация, защото е от друга боя; • А♠, А♥ и 10♣ (22 бройки) – асата се комбинират сами със себе си, независимо от цвета на картите и в случая носят 22 бройки. В останалите случаи, когато са от една и съща боя, например асо и поп пика, носят 21 бройки; • 8♠, А♦ и 7♣ (22 бройки) – в този случай чечака, в ролята на жокер, се комбинира с най-силната карта, асото, и носи 22 бройки. Осмицата остава настрана, защото не е от боята на силната карта; • 10♥, 9♥ и J♥ (29 бройки) – когато картите са от една боя тяхната числена стойност се събира и за това се получават 29 бройки; • Q♣, Q♥ и Q♦ (30 бройки) – тази комбинация показва, че при еднаквите карти сборът им носи 30 бройки; • 7♣, K♥ и K♦ (31 бройки) – 2 х 10 от поповете и 11 от чечака; • 7♣, А♥ и K♥ (32 бройки) – 2 х 11 от асото и чечака, и 10 от попа. • 7♣, 7♥ и 7♦ (34 бройки) – идеята на чечака е емоционална. Той се използва във всяка игра и е най-силната карта. Три седмици правят 34 бройки. Това е най-силната ръка в Сварката. • A♣, A♥ и A|♦ (33 бройки) – това вече е лично щастие, независимо дали е с чечак или самостоятелно. == I етап == Първото раздаване на картите за игра се определя по случаен принцип. Раздаващият играч се отбелязва с бутон, а следващият играч, по посока на часовниковата стрелка, получава първи карта и играе първи. В края на всяка ръка бутонът се мести по посока на часовниковата стрелка и отива при играча, който е спечелил раздаването. == II етап == Сварката е игра, в която има общ „пот“, който се състои от залозите на играчите. Потът се печели от играча с най-добрата ръка или от онзи, който заложи и никой не му плати. Всяко раздаване в играта на Сварка започва със залог (или вход), който се дава автоматично от всички играчи. Входът е фиксиран, в зависимост от стойността на масата на която е играча. Има три вида залагания – обикновено (така наречен вход), тъмно и светло.  Залагането започва от играча след бутона, който е на ход и определя какъв ще бъде залогът. == Залагане на тъмно == Залагането на тъмно е залагане без да се видят картите. • преди да си види картите, първият играч (вляво от раздаващия), има право да заложи определена сума на тъмно;  • всеки следващ (вляво от него) има право да притъмнява, което значи двойно, тройно или четворно залагане на всеки следващ играч; • ако някой от играчите вляво от залагащия на тъмно не удвои залога, следващият след него няма право да залага на тъмно и така играта продължава;  • залагането на тъмно не е задължително. След раздаването на картите играчите поглеждат своите карти и правят залози по реда на получаване на картите. Ако има заложена сума на тъмно, първият по ред залагащ е длъжен да заложи двойно или по-голяма сума от заложената на тъмно, а всеки следващ играч, ако иска да продължи, трябва да плати залога на предишния играч или да се откаже. Ако заложилият на тъмно играч иска да участва в играта и да види картите на другите, които са платили и/или повишили неговия залог, заложилият на тъмно трябва да доплати разликата до пълния размер на залога на играещите (или да го повиши). Ако има заложена сума на тъмно и никой не заложи двойно, играта печели този, който последен е заложил на тъмно.  Ако последният играч плати залога на предишния, играта се затваря и се гледат картите. Няма право да се вдига вече залогът и се отварят картите. Ако последният играч избяга (т.е. не плаща залога), първият може да го вдигне и така докато не му бъде платено.  Залагането не е задължително, но играчът, който откаже да залага, губи.  Раздаващият картите залага последен. Ако всички останали играчи откажат да залагат, потът остава за раздаващия картите. Играчът с най-много точки печели всички заложени пари и раздава картите за следващата игра. == Залагане na светло == Това е залагане, при което един или повече играчи са останали с малко пари и не могат да влязат да играят на масата. Тогава те казват, че залагат на светло. Раздаващият картите обръща техните карти и независимо от реда не може да се залага на тъмно. Входът е само минималният на масата и никой няма право да залага, ако има по-малък брой от ръката на играещия на светло. Ако имат по-голям брой имат право да залагат, колкото пъти преценят. В противен случай, ако нямат по-силна карта от играча на светло, той прибира залога. Няма ограничение в залагането на светло.  == Сварка == Ако двама или повече играчи имат равен брой точки в едно раздаване настъпва сварка. Залогът, който е направен до този момент, остава на масата за да може да се определи входът на другите играчи. Играчите, които са направили сварка остават в играта и те не плащат допълнителен вход. След което се прави ново раздаване, за да се определи победител.  Всеки останал играч на масата има право да се включи в сварката, след като заплати определен вход. Когато сварката е направена от двама души сумата на пота се разделя на две, когато е от трима потът се разделя на три, когато е от четирима потът се разделя на четири и т.н. Това е входната такса за всеки един участник на масата, който не е направил сварка.  Останалите правила за залагания в сварката са същите като при обикновените залагания. == Външни препратки == * [https://play.google.com/store/apps/details?id=eu.veldsoft.svarka.odds.calculator Калкулатор за шансовете за печалба]. play.google.com == Източници == * [http://svara.free.bg/ Правила на играта свара (сварка)]. svara.free.bg * [http://fortegames.com/ngames.php?gt=SV Он-лайн версия на играта свара]. fortegames.com == Бележки == <references /> [[Категория:Игри с карти]] [[Категория:Хазартни игри]] fhzpqkznwhsze0clar395voox6c5lzg 11473982 11473980 2022-07-29T10:58:16Z Carbonaro. 221440 Премахнати [[Special:Contributions/212.5.158.43|редакции на 212.5.158.43]] ([[User talk:212.5.158.43|б]].), към версия на 87.126.115.222 wikitext text/x-wiki '''Сварата''' е [[хазарт]]на игра, която се играе със стандартно тесте 32 [[карта|карти]] – от седмица до асо (както при [[Бридж-белот]]). Минималният брой играчи е 2, а максималният 10. Може да се смята, че тази игра е част от субкултурата в българските училища.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.24chasa.bg/Article/822995 | заглавие= Покерът – новите пловдивски игри |достъп_дата = 19 декември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 18 март 2011 |труд= |издател= „24 часа“ |цитат= |език= }}</ref> == Сила на картите == Всяка карта има числена стойност: {| class="wikitable" |+ ! Карта ! Точки |- | Асо | 11 |- | Поп | 10 |- | Дама | 10 |- | Вале | 10 |- | Десет | 10 |- | Девет | 9 |- | Осем | 8 |- | Седем | 7 |} Картата 7 спатия (така наречения „Цецо Йончев – Чечак, Зико, Шпока, Чотора“) има специално значение. Комбинира се с други карти. == Раздаване == На всеки играч се раздават по 3 карти, с лице надолу. Картите се раздават по една, в посока обратно на часовниковата стрелка. == Печеливши комбинации == Резултатът от трите карти, раздадени на всеки играч, се пресмята на базата на комбинации в които участват трите му карти. Целта на играта е да се съберат силните карти и общият им сбор да е по-голям от този на другите играчи. Раздаването се печели на база умението за блъфиране и наддаване. Силната ръка помага, но уменията за блъфиране са много по-важни. '''Основни комбинации''' • Три еднакви карти са комбинация, носеща толкова точки, колкото е водещата карта. Например, три осмици носят 24 бройки (3 х 8 = 24), а три дами носят 30 бройки (3 х 10 = 30) и т.н. • Ако картите не са от един и същи вид, то не може да се комбинират. Само ако са от един цвят може да се комбинират. '''Специални комбинации''' • Асата се комбинират по между си, без значение от цвета. Тоест, две аса и карта, която не съвпада по цвят с някое от асата (или е 7♣), ще носят 22 точки. • Ако трите карти включват 7♣, то това позволява комбинация с всички останали карти, независимо от цвета и бройката. '''Примери:''' • 7♥, 9♦ и 9♣ (9 бройки) това е най-слабата ръка – или трябва да бягате, или да блъфирате (въпрос на избор). • 10♠, 10♦ и A♣ (11 бройки) – това са три карти от различни бои, като най-силната е асо спатия, за това резултатът е 11 бройки; • J♠, Q♥ и 10♣ (10 бройки) – в този случай боите са различни като картите са с еднаква стойност по точки (10); • K♥, 9♥ и Q♣ (19 бройки) – сборът от картите с еднаква боя (поп и девет) носи 19 бройки, с дамата не може да се направи комбинация, защото е от друга боя; • А♠, А♥ и 10♣ (22 бройки) – асата се комбинират сами със себе си, независимо от цвета на картите и в случая носят 22 бройки. В останалите случаи, когато са от една и съща боя, например асо и поп пика, носят 21 бройки; • 8♠, А♦ и 7♣ (22 бройки) – в този случай чечака, в ролята на жокер, се комбинира с най-силната карта, асото, и носи 22 бройки. Осмицата остава настрана, защото не е от боята на силната карта; • 10♥, 9♥ и J♥ (29 бройки) – когато картите са от една боя тяхната числена стойност се събира и за това се получават 29 бройки; • Q♣, Q♥ и Q♦ (30 бройки) – тази комбинация показва, че при еднаквите карти сборът им носи 30 бройки; • 7♣, K♥ и K♦ (31 бройки) – 2 х 10 от поповете и 11 от чечака; • 7♣, А♥ и K♥ (32 бройки) – 2 х 11 от асото и чечака, и 10 от попа. • 7♣, 7♥ и 7♦ (34 бройки) – идеята на чечака е емоционална. Той се използва във всяка игра и е най-силната карта. Три седмици правят 34 бройки. Това е най-силната ръка в Сварката. • A♣, A♥ и A|♦ (33 бройки) – това вече е лично щастие, независимо дали е с чечак или самостоятелно. == I етап == Първото раздаване на картите за игра се определя по случаен принцип. Раздаващият играч се отбелязва с бутон, а следващият играч, по посока на часовниковата стрелка, получава първи карта и играе първи. В края на всяка ръка бутонът се мести по посока на часовниковата стрелка и отива при играча, който е спечелил раздаването. == II етап == Сварката е игра, в която има общ „пот“, който се състои от залозите на играчите. Потът се печели от играча с най-добрата ръка или от онзи, който заложи и никой не му плати. Всяко раздаване в играта на Сварка започва със залог (или вход), който се дава автоматично от всички играчи. Входът е фиксиран, в зависимост от стойността на масата на която е играча. Има три вида залагания – обикновено (така наречен вход), тъмно и светло.  Залагането започва от играча след бутона, който е на ход и определя какъв ще бъде залогът. == Залагане на тъмно == Залагането на тъмно е залагане без да се видят картите. • преди да си види картите, първият играч (вляво от раздаващия), има право да заложи определена сума на тъмно;  • всеки следващ (вляво от него) има право да притъмнява, което значи двойно, тройно или четворно залагане на всеки следващ играч; • ако някой от играчите вляво от залагащия на тъмно не удвои залога, следващият след него няма право да залага на тъмно и така играта продължава;  • залагането на тъмно не е задължително. След раздаването на картите играчите поглеждат своите карти и правят залози по реда на получаване на картите. Ако има заложена сума на тъмно, първият по ред залагащ е длъжен да заложи двойно или по-голяма сума от заложената на тъмно, а всеки следващ играч, ако иска да продължи, трябва да плати залога на предишния играч или да се откаже. Ако заложилият на тъмно играч иска да участва в играта и да види картите на другите, които са платили и/или повишили неговия залог, заложилият на тъмно трябва да доплати разликата до пълния размер на залога на играещите (или да го повиши). Ако има заложена сума на тъмно и никой не заложи двойно, играта печели този, който последен е заложил на тъмно.  Ако последният играч плати залога на предишния, играта се затваря и се гледат картите. Няма право да се вдига вече залогът и се отварят картите. Ако последният играч избяга (т.е. не плаща залога), първият може да го вдигне и така докато не му бъде платено.  Залагането не е задължително, но играчът, който откаже да залага, губи.  Раздаващият картите залага последен. Ако всички останали играчи откажат да залагат, потът остава за раздаващия картите. Играчът с най-много точки печели всички заложени пари и раздава картите за следващата игра. == Залагане на светло == Това е залагане, при което един или повече играчи са останали с малко пари и не могат да влязат да играят на масата. Тогава те казват, че залагат на светло. Раздаващият картите обръща техните карти и независимо от реда не може да се залага на тъмно. Входът е само минималният на масата и никой няма право да залага, ако има по-малък брой от ръката на играещия на светло. Ако имат по-голям брой имат право да залагат, колкото пъти преценят. В противен случай, ако нямат по-силна карта от играча на светло, той прибира залога. Няма ограничение в залагането на светло.  == Сварка == Ако двама или повече играчи имат равен брой точки в едно раздаване настъпва сварка. Залогът, който е направен до този момент, остава на масата за да може да се определи входът на другите играчи. Играчите, които са направили сварка остават в играта и те не плащат допълнителен вход. След което се прави ново раздаване, за да се определи победител.  Всеки останал играч на масата има право да се включи в сварката, след като заплати определен вход. Когато сварката е направена от двама души сумата на пота се разделя на две, когато е от трима потът се разделя на три, когато е от четирима потът се разделя на четири и т.н. Това е входната такса за всеки един участник на масата, който не е направил сварка.  Останалите правила за залагания в сварката са същите като при обикновените залагания. == Външни препратки == * [https://play.google.com/store/apps/details?id=eu.veldsoft.svarka.odds.calculator Калкулатор за шансовете за печалба]. play.google.com == Източници == * [http://svara.free.bg/ Правила на играта свара (сварка)]. svara.free.bg * [http://fortegames.com/ngames.php?gt=SV Он-лайн версия на играта свара]. fortegames.com == Бележки == <references /> [[Категория:Игри с карти]] [[Категория:Хазартни игри]] 5w86x4fg0ogk0yhxvv6b5lota0xle1m 10 206958 11473986 11470398 2022-07-29T11:14:13Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF0000"| <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Густаво Бузато]] |- |12 ||{{Флагче|България}} Алекс Божев |- |25 ||{{Флагче|България}} [[Димитър Евтимов]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF0000" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}2 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Юрген Матей]] {{капитан}} |- |{{0}}3 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Джеферсон (футболист)|Джеферсон]] |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Мено Кох]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Брадли де Нойер]] |- |{{0}}6 ||{{Флагче|България}} [[Християн Петров]] |- |13 ||{{Флагче|България}} Галин Минков |- |15 ||{{Флагче|Франция}} [[Тибо Вион]] |- |16 ||{{Флагче|България}} [[Асен Дончев]] |- |19 ||{{Флагче|България}} [[Иван Турицов]] |- |22 ||{{Флагче|Люксембург}} [[Енес Махмутович]] |- |29 ||{{Флагче|България}} Росен Маринов |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF0000" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}8||{{Флагче|България}} [[Станислав Шопов]] |- |10 ||{{Флагче|България}} [[Георги Йомов]] |- |11 ||{{Флагче|Сърбия}} [[Лазар Туфегджич]] |- |18 ||{{Флагче|България}} [[Митко Митков (футболист)|Митко Митков]] |- |20 ||{{Флагче|България}} [[Йоан Бауренски]] |- |21 ||{{Флагче|Централноафриканска република}} [[Амос Юга]] |- |27 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Маурисио Гарсес]] |- | ||{{Флагче|Норвегия}} [[Джонатан Линдсет]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" !colspan="2" align="center" bgcolor="#FF0000" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Хаити}} [[Дюкенс Назон]] |- |14 ||{{Флагче|България}} [[Калоян Кръстев]] |- |17 ||{{Флагче|Гана}} [[Бисмарк Чарлс]] |- |23 ||{{Флагче|България}} [[Радослав Живков]] |- |24 ||{{Флагче|България}} [[Марк-Емилио Папазов]] |- |28 ||{{Флагче|Колумбия}} [[Браян Морено]] |- |} {{clear}} <noinclude>[[Категория:Шаблони за ПФК ЦСКА (София)]]</noinclude> 5l90ieep6vo96nd44n194bnypufvyed 0 211673 11473243 11472311 2022-07-28T12:53:23Z Jingiby 23778 /* Епилог */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|битката в Османската империя|вестника|Ножот (вестник)}} {{Военен конфликт | име = Битка на Ножот | конфликт = [[Македонски въпрос]] | картинка = Картинка:Mihail chakov cheta.jpeg | описание = Четата на Михаил Чаков, участвала в битката | период = 14 юли 1907 г. | място = връх Ножот, [[Османска империя]] | причина = | повод = | територия = | резултат = сериозно популяризиране на борбата на [[ВМОРО]] | страна1 = [[Файл:Flag of the IMARO.png|20px|ръб]]ВМОРО | страна2 = [[Файл:Ottoman Flag.svg|20px|ръб]][[Османска империя]] | командир1 = [[Тане Николов]]<br>[[Иван Наумов|Иван Наумов – Алабака]]<br>[[Михаил Чаков]]<br>[[Христо Цветков]]<br>[[Петър Ацев]]<br>[[Гьоре Спирков]]<br>[[Секула Ораовдолски]]<br>[[Велко Попадийски]] | командир2 = [[Енвер бей]] | сила1 = 200 четници | сила2 = 3000 войници<br> картечници | жертви1 = 67 четници<ref>Славяни, том 21, Славянски комитет в България, 1965, стр. 39.</ref> | жертви2 = неизвестни }} '''Битката на Ножот''' е най-голямото и кръвопролитно сражение, водено от четническия институт на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] за целия период на съществуването на Организацията след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 година. Битката се разиграва около връх Ножот, близо до село [[Ракле]], а снимките и разказите за битката се разнасят из целия свят. == Прелюдия == След [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката]] въоръжена пропаганда в [[Македония (област)|Македония]] се засилват. На [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес]] на ВМОРО проведен през септември 1905 година се взима решение да им се даде решителен отпор. От средата на месец май 1907 година четата на [[Тане Николов]] обикаля [[Поречие]]то и [[Азот (област)|Азот]], а от месец юни и 50 членната чета на [[Михаил Чаков]] и 30 членната [[Костур (град)|костурска]] чета на [[Христо Цветков]]. Към четата на Тане Николов се присъединява и [[Прилеп (град)|прилепският]] околийски войвода и член на окръжния комитет [[Петър Ацев]]. Към тях се насочват и четите на [[Иван Наумов]] и прилепската районна чета начело с [[Мирчо Найденов]]. В региона се концентрират общо: малко над 150 четници, дошли в последните два месеца от България, около 45 четници от местните окръжни и районни чети чети, в по-голямата си част влезнали предишната година в Турция и по решение на Организацията оставени за борба с чуждите пропаганди и почти 150 души селска милиция, вдигани поетапно от околните села. Основна цел на обединената чета под ръководството на Тане Николов е прочистване на селата в [[Бабуна (планина)|Бабуна планина]] от [[Сърбомани|сърбомански]] шпиони и окончателното унищожаване на сръбската пропаганда. Сърбоманите от своя страна изпращат агенти в [[Битоля]], Прилеп, [[Воден]], [[Лерин]], [[Тиквеш]] и [[Велес]] да предадат на турските власти нахождението на българските чети в село [[Никодин]]. След 10 юли турски войски се раздвижват в целия район. == Подготовка == [[Файл:Tane Nikolov cheta Nozhot.jpg|ляво|мини|250п|Битолската чета на Тане Николов, участвала в епопеята на Ножот.]] Сборът взима решение сборната чета да се раздели на няколко по-малки чети, които да заемат позиции около Никодин. Разпределението става по следния начин: едно отделение от 40 души заема позиция над самото село; друго отделение от 100 души, съставляващо главната част от четническите сили, се разполага на склона между село Никодин и село [[Попадия]]; трети отряд от 45 души, състоящ се от костурската чета (30 души) начело с Христо Цветков и четници от четите на Михаил Чаков, и Мирчо Найдов заема позиция на скалата Ножот над село Ракле; други две групи (от по 8 души) четници начело с местните войводи [[Секула Ораовдолски]] и [[Велко Попадийски]] се настаняват под връх [[Ясенова глава]], като те трябва да охраняват пътя между село Никодин и село [[Владиловци]]; последната група състояща се от четите на Тане Николов и Петър Ацев заедно с милицията заема височината Попадийските чукари. На 13 юли войводите се събират на съвет и въпреки решението на прилепския градски окръжен комитет четите да се изтеглят, войводите отказват и се приготвят са отпор на турския аскер. [[Христо Попов (Шестеово)|Христо Попов]] от село [[Шестеово]], оглавяващ костурската чета в отсъствието на Христо Цветков, [[Трендафил Думбалаков]], самоотлъчил се юнкер от военното училище, [[Петко Койчев]] от [[Пирдоп]], [[Найдо Арсов]] от село [[Папрадище (Община Чашка)|Папрадища]] и всички останали четници отказват да напуснат връх Ножот въпреки ненадеждността на позицията. == Битката == [[Файл:BASA-1932K-1-418-11.jpg|мини|250п|Костурската чета на [[Христо Цветков]], взела участие в битката. Източник: [[Държавна агенция „Архиви“]]]] Сутринта на 14 юли турски аскер се насочва към връх Ножот с цел да го обградят, друга група турски войски от изток открива огън по главното четническо командване. Четниците, намиращи се на Ножот също откриват стрелба по идващия аскер. 18 четници се изкачват и заемат североизточния склон на самия връх. Тяхната позиция обаче не им позволява да виждат какво става на склона. Турските части започват да заемат позиции около самия връх и да го обкръжават. Войводата Мирчо Найденов отблъсква турска рота напредваща към склона Пещерата, като позицията на неговата чета става команден пункт на сборните чети под ръководството на Тане Николов. Към него се насочват турски войски от Тиквеш и Велес. Четата на Иван Наумов пресреща турците преди възвишението Ножот, като отделението на [[Тодор Дочев]], [[Никола Булгуров]], [[Благой Каратанасов]] отбива турски набег към връх Ясенова глава, където се защитават четниците пазещи пътя между селата Никодин и Владиловци. До обед турците обсаждат района, пристигат нови турски отряди начело на [[Енвер бей]]. Турска рота атакува останалите отцепени 18 младежи на североизточния склон, притиснати и от изток от аскер, всички падат убити. Турците превземат още един склон, което открива възможност за тилово нападение на Ножот. Група четниците се самоубиват с револверите си, а последните лягайки върху останалите няколко бомби. Четата на връх Ясенова глава отбива удари откъм село [[Смиловци (Община Чашка)|Смиловци]] и се изтегля. Четите на Михаил Чаков и Велко Апостолов – Попадийски се изтеглят по Попадийската река в посока село [[Подлес]]. С падането на нощта четите се изтеглят и турските войски загубят дирите им. В следващите няколко дни аскерът открива и убива няколко загубили се и ранени четници. == Епилог == [[Файл:Battle of nojot.jpg|мини|250п|Връх Ножот след битката.]] [[Файл:Tane Nikolov at Nozhot 1941.jpg|мини|250п|Войводата Тане Николов, по време на организираното от него първо честване на годишнината от събитията на Ножот, 1941 година.]] Общият брой на загиналите четници в района на връх Ножот е 67, като по-голяма част от тях са родом от [[Княжество България]]. 45 от тях загиват на самия връх, други 10 четници са убити в подножието на връх Ясенова глава, 6 души падат при изтеглянето от върха, 1 четник е застрелян на Мирчовата позиция, 4 четници са обградени в един плевник – двамата са застреляни, а другите двама (ранени от предния ден) са изгорени живи, един заловен четник е обесен след два дни във Велес. След завземането на Ножот турците разсъбличат умрелите четници, но Енвер бей спира мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите четници. Телата на четниците по негова заповед са погребани в близост до върха от местните селяни. Поради каменистата почва и липсата на пръст те са затрупани с камъни и дълго след това части от телата на героите са разнасяни из околността от диви животни и кучета. Документалната фотография на жертвите историята дължи на жандармерийския реформаторски офицер, италианския капитан Луций, който заснема разсъблечените тела на ножовци и по-късно тази фотография попада в ръцете на прилепските граждани. Известни са имената на всички участвали в сражението, както и на всички загинали четници. Съвременните историци от [[Северна Македония]] използват само имената на няколко, за да докажат „македонската“ същност на това събитие от следилинденския период на борбите. Основно се спрягат имената на няколко от загиналите четници с произход от македонските земи - това са т.н. "Атанас" от село Шестеово, Костурско, чието истинско име всъщност е [[Христо Попов (Шестеово)|Христо]], но северномакедонските историци все още не са го установили, на 17-годишния юнкер от Военното училище в София и брат на двама изтъкнати революционери [[Трендафил Думбалаков]] от село [[Сухо]], Солунско, на 19-годишния [[Найдо Арсов]] от село Папрадища, Велешко и на 18-годишния [[Петко Койчев]] от Пирдоп. Както и на двама местни милиционери – [[Милан Петров - Топличанец]] от [[Топлица (Община Прилеп)|Топлица]], [[Димко Йованов - Газдата]] от Прилеп. По повод 100 години от славната битка през 2007 година се провежда честване в Северна Македония.<ref>[http://www.vest.com.mk/default.asp?id=138098&idg=7&idb=2122&rubrika=Makedonija Сто години од епопејата на Ножот, 2007, Бр.2122]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> == Източници == {{Уикиизточник|Песен за битката на Ножот}} * [http://www.macedonia-science.org/news.php?extend.215 Сто години от подвига на връх Ножот, МНИ] * [http://www.kroraina.com/knigi/bmark/sa/sa_11.htm Революционните борби в Азот и Поречието, Стефан Н. Аврамов, МНИ, София 1929)] * {{Силянов|2}} * [http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=54662 Безсмъртните рицари от Ножот] * [http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/ff/Ilinden-Nojot.jpg „Епопеята на Ножот“, Илюстрация Илинден] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Битки на ВМОРО|Ножот]] [[Категория:Община Прилеп]] [[Категория:Битки на Османската империя|Ножот]] 0j6vkq5q51swkctf9dln0wdvffo7h7i 0 212867 11473521 11446276 2022-07-28T19:48:41Z 2A01:288:106:200:8DE8:72B0:1E85:CAA5 wikitext text/x-wiki {{Личност|журналист}} '''Кеворк Таквор Кеворкян хуй''' (р. [[11 септември]] [[1944]]) е български [[журналист]] и [[публицист]] от [[Арменци|арменски]] произход.<ref>Левчев, Любомир. „Събирачът на бъдеще“, вестник „Стандарт“, 11 септември 2014 г.</ref> == Биография == === Произход и образование === Роден е в [[Сливен]]. Между 1965 и 1970 г. следва [[право]] в [[Софийския университет]]. === Кариера в печата и телевизията === Редактор в отдел „Критика“ (1971 – 1972) и наблюдател във в „[[Литературен фронт]]“ (1982 – 1988). Коментатор (1973), наблюдател (1981) и програмен директор (1990) в [[Българската национална телевизия]]. Автор и водещ на програма „Информационен дневник Неделя“ (1976 – 1978). Съавтор и водещ на програма „[[Всяка неделя]]“, най-популярното предаване в историята на БНТ (излъчвано 1979 – 1990, 1993 – 1999 като копродукция, 2002 – 2005 като външна продукция, 2012 – 2014 като продукция на Нова телевизия). Разговаря – чрез телевизионни мостове от различни краища на света – с много световни знаменитости, сред които [[Инокентий Смоктуновски]], Сергей Герасимов, [[Сергей Михалков]], [[Людмила Гурченко]], [[Гари Каспаров]] (след победата му над [[Анатолий Карпов]]), [[Анатолий Кашпировски|Кашпировски]], [[Никита Михалков]], [[Уилям Сароян]], [[Херберт фон Караян]], [[Жоржи Амаду]] (покрай международните писателски срещи Кеворк Кеворкян успява да интервюира по-големите звезди и дори да пусне на пазара плоча с беседите си), [[Шарл Азнавур]], [[Ив Монтан]], [[Жан-Луи Баро]], [[Йежи Кавалерович]], [[Джани Родари]], [[Ерньо Рубик]], [[Йежи Кукучка]], астронавтът [[Ръсел Швейкарт]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/tv/kevorkian.htm |заглавие=„Всяка неделя“ - след третото възкръсване |автор=Борислав Гърдев |дата=20 септември 2002 |труд=електронно списание LiterNet, № 9 (34) |архив_дата=|достъп_дата=10 юли 2022}}</ref>. „Всяка неделя“ е най-популярната програма в историята на Българската национална телевизия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/sondaji&article_id=4708.html | заглавие=50 години БНТ, Национално представително изследване на МБМД, 30 октомври – 2 ноември 2009 г., „НетИнфо“ и агенция „Фокус“ |дата=30 януари 2009.}}</ref><ref>Проучване на НЦИОМ, ноември 2004 година, в. „[[Стандарт]]“, 4 ноември 2004.</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/sondaji&article_id=2019.html | заглавие=Звездите на БНТ за 45 години |труд=в. „24 часа“ |дата=30 октомври 2004 г. }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/sondaji&article_id=2019.html | заглавие=Кеворкян с тв приз за цялостен принос |труд=в. „Труд“ |дата=9 юни 2003 г. }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/sondaji&article_id=2033.html | заглавие=НЦИОМ: Кеворкян – водещ №1, bTV – телевизия №1 |труд=в. „24 часа“ |дата=17 декември 2002 г. }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/sondaji&article_id=2036.html | заглавие=Предпочитания на телевизионната аудитория в България |труд=НЦИОМ |дата=ноември 2002 г. / стр. 3 }}</ref> „Всяка неделя“ с годините се превръща в трибуна на инакомислието и утвърждава нов стил в журналистиката. <ref>„Голяма енциклопедия България“, том 6, издание на Българската академия на науките, 2012, стр. 2294.</ref><ref>Алманах „България 20 век“, изд. „Труд“, 1999 г., стр. 899</ref><ref>Увалиев, Петър. „Хроника 25 години „Всяка неделя“, издателство „Захарий Стоянов“, 2004, стр. 69.</ref><ref>Димитрова, Блага. „Събеседник по призвание“, вестник „Труд“, 19 ноември 1981 г.</ref> Във „Всяка неделя“ се разгаря и най-големия медиен скандал в годините на тоталитаризма – след интервю с академик [[Николай Амосов]], който, предизвикан от Кеворкян, заявява, че най-фалшивият лозунг е „Пролетарии от всички страни, обединявайте се“. Вестник „[[Работническо дело]]“, орган на [[ЦК на БКП]], пише, че Кеворкян „окончателно е нагазил в блатото на антикомунизма“. Скоро след това програмата е спряна. Възстановена е след промяната на 10 ноември 1989 г. <ref>„Работническо дело“, 30 декември 1988 г., „Фалшиви илюзии“.</ref> Няколко месеца по-късно, заради агресивните атаки на БСП срещу „Всяка неделя“, Кеворкян иска „Вот на доверие“ от публиката и получава подкрепата на над 480 хиляди зрители.<ref>„Хроника 25 години „Всяка неделя“, издателство „Захарий Стоянов“, 2004, стр. 62.</ref> === Други медийни проекти === Издател е на списание „Всяка неделя“ (1990 – 1993). Основател и собственик на издателство „Зодиак – ВН“, което публикува „От Русия с любов (Джеймс Бонд)“ на [[Ян Флеминг]] (1990), „Тайният дневник на Лора Палмър“ на Дженифър Линч (1992), „Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър“ (1992), „Размяна на съпруги“ на [[Роалд Дал]] (1992), „Полтъргайст“ на Джеймс Кан (1992), поредицата „Dallas“ на Бърт Хършфелд и Къс Халоу (1992). През 1993 г. създава радио „Сигнал плюс“. Това е първото българско радио, която излъчва само фолклор и попфолк. Станцията започва пробни излъчвания на 14 декември 1993 г., първоначално по няколко часа на ден само музика. Програмната схема стартира на 17 май 1994 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-signal-plus-sofia |заглавие=Радио Сигнал плюс - София (1993-2011 г.) |труд=predavatel.com }}</ref> Автор е на седмичната рубрика на вестник „[[Труд (вестник)|Труд]]“ „Приказки за телевизията“ (2006). От 2011 г. е автор на седмична коментарна рубрика във в. „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“, а от 2012 г. и на седмична рубрика във в. „Преса“. === Обществена работа и дарителство === Основател и председател на Българското сдружение за честни избори и граждански права (1990) – международна награда „Маршал“, присъдена от [[Бил Клинтън]] и [[Тони Блеър]]. Създава всенародно движение и възстановява десетки войнишки паметници. На два пъти със собствени средства възстановява паметника на [[Пейо Яворов]].<ref>Биографичен справочник „Кой кой е в България“, изд. „Труд“, 1998, стр. 348.</ref> С решения № 54 от 26.11.2008 г. и № 111 от 17.02.2010 г. на [[Комисия по досиетата|Комисията по досиетата]] се открива, че Кеворкян е сътрудничил на ДС в качеството си на агент<ref>{{cite web | url = http://comdos.bg/Начало/Проверени_лица/p/search/?ApprovedPersonFirstName=&ApprovedPersonMidName=&ApprovedPersonLastName=Кеворкян&ApprovedPersonBirthDate=&ApprovedPersonBirthLocation=&ExaminationPersonPosition=&search=Търсене | title = Проверени лица – Кеворкян| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 24 март 2017}}</ref>, като през юни 1990 г. е предложено личното му дело да бъде унищожено. == Книги == Автор е на книгите „Събеседник по желание“ (т.1 – 3, 1981 – 1987), „15 срещи“ (1982), „Личности“ (1989), „Срещи със Симеон Втори“ (1990), „Легендата и нейните герои“ (т. 1 – 3, 2005), „Кеворк проговаря. Необичайни срещи“ (2008), „Кеворк проговаря. Тайните дневници“ (2008), „Тайните на телевизията“ (2009), „Кеворкизми“ (2012), „Плевнелиев – президентът натрапник“ (2017), „История за Личности и буболечки“ (2018), „Сувенири от 10 ноември“ (2020) и др. През 2003 г. издателство „Захарий Стоянов“ публикува книга на Антон Стефанов със 77 свидетелства на най-известни български интелектуалци и публични личности за Кеворк Кеворкян и „Всяка неделя“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/svidet.html |заглавие=Стефанов, Антон. „77 свидетелства“, издателство „Захарий Стоянов“, 2003 |труд=сайт „Всяка неделя“ |достъп_дата=10 юли 2022}}</ref> == Награди == През 2018 г. получава специалната награда на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] „Йосиф Хербст“ – за цялостен принос в журналистиката.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=40966 |заглавие=СБЖ връчи годишните си награди 2018 |автор=Розалина Евдокимова |дата=9 ноември 2018 |труд=сайт на Съюза на българските журналисти|архив_дата=|достъп_дата=10 юли 2022}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Кеворк Кеворкян}} * [http://www.kevorkkevorkian.com/ Личен сайт на Кеворк Кеворкян] * [http://www.vsyakanedelya.com/ Сайт „Всяка Неделя“] * [https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/ Профил на Кеворк Кеворкян във Facebook] * [http://www.standartnews.com/blogs/kevork_kevorkian-6.html Блог на Кеворк Кеворкян във вестник „Стандарт“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180208161942/http://www.standartnews.com/blogs/kevork_kevorkian-6.html |date=2018-02-08 }} * [http://epicenter.bg/author/Kevork-Kevorkyan/4 Блог на Кеворк Кеворкян в сайта „Епицентър“ / Вестник „Преса“] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кеворкян, Кеворк}} [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Български журналисти, сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Българска национална телевизия]] [[Категория:Български блогъри]] [[Категория:Български предприемачи след 1989]] [[Категория:Български издатели на списания]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Българи от арменски произход]] [[Категория:Родени в Сливен]] a2gvbmn9jrnvsln7cyvu1jhb48fspp2 11473522 11473521 2022-07-28T19:48:49Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/2A01:288:106:200:8DE8:72B0:1E85:CAA5]] wikitext text/x-wiki {{Личност|журналист}} '''Кеворк Таквор Кеворкян''' (р. [[11 септември]] [[1944]]) е български [[журналист]] и [[публицист]] от [[Арменци|арменски]] произход.<ref>Левчев, Любомир. „Събирачът на бъдеще“, вестник „Стандарт“, 11 септември 2014 г.</ref> == Биография == === Произход и образование === Роден е в [[Сливен]]. Между 1965 и 1970 г. следва [[право]] в [[Софийския университет]]. === Кариера в печата и телевизията === Редактор в отдел „Критика“ (1971 – 1972) и наблюдател във в „[[Литературен фронт]]“ (1982 – 1988). Коментатор (1973), наблюдател (1981) и програмен директор (1990) в [[Българската национална телевизия]]. Автор и водещ на програма „Информационен дневник Неделя“ (1976 – 1978). Съавтор и водещ на програма „[[Всяка неделя]]“, най-популярното предаване в историята на БНТ (излъчвано 1979 – 1990, 1993 – 1999 като копродукция, 2002 – 2005 като външна продукция, 2012 – 2014 като продукция на Нова телевизия). Разговаря – чрез телевизионни мостове от различни краища на света – с много световни знаменитости, сред които [[Инокентий Смоктуновски]], Сергей Герасимов, [[Сергей Михалков]], [[Людмила Гурченко]], [[Гари Каспаров]] (след победата му над [[Анатолий Карпов]]), [[Анатолий Кашпировски|Кашпировски]], [[Никита Михалков]], [[Уилям Сароян]], [[Херберт фон Караян]], [[Жоржи Амаду]] (покрай международните писателски срещи Кеворк Кеворкян успява да интервюира по-големите звезди и дори да пусне на пазара плоча с беседите си), [[Шарл Азнавур]], [[Ив Монтан]], [[Жан-Луи Баро]], [[Йежи Кавалерович]], [[Джани Родари]], [[Ерньо Рубик]], [[Йежи Кукучка]], астронавтът [[Ръсел Швейкарт]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/tv/kevorkian.htm |заглавие=„Всяка неделя“ - след третото възкръсване |автор=Борислав Гърдев |дата=20 септември 2002 |труд=електронно списание LiterNet, № 9 (34) |архив_дата=|достъп_дата=10 юли 2022}}</ref>. „Всяка неделя“ е най-популярната програма в историята на Българската национална телевизия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/sondaji&article_id=4708.html | заглавие=50 години БНТ, Национално представително изследване на МБМД, 30 октомври – 2 ноември 2009 г., „НетИнфо“ и агенция „Фокус“ |дата=30 януари 2009.}}</ref><ref>Проучване на НЦИОМ, ноември 2004 година, в. „[[Стандарт]]“, 4 ноември 2004.</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/sondaji&article_id=2019.html | заглавие=Звездите на БНТ за 45 години |труд=в. „24 часа“ |дата=30 октомври 2004 г. }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/sondaji&article_id=2019.html | заглавие=Кеворкян с тв приз за цялостен принос |труд=в. „Труд“ |дата=9 юни 2003 г. }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/sondaji&article_id=2033.html | заглавие=НЦИОМ: Кеворкян – водещ №1, bTV – телевизия №1 |труд=в. „24 часа“ |дата=17 декември 2002 г. }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/sondaji&article_id=2036.html | заглавие=Предпочитания на телевизионната аудитория в България |труд=НЦИОМ |дата=ноември 2002 г. / стр. 3 }}</ref> „Всяка неделя“ с годините се превръща в трибуна на инакомислието и утвърждава нов стил в журналистиката. <ref>„Голяма енциклопедия България“, том 6, издание на Българската академия на науките, 2012, стр. 2294.</ref><ref>Алманах „България 20 век“, изд. „Труд“, 1999 г., стр. 899</ref><ref>Увалиев, Петър. „Хроника 25 години „Всяка неделя“, издателство „Захарий Стоянов“, 2004, стр. 69.</ref><ref>Димитрова, Блага. „Събеседник по призвание“, вестник „Труд“, 19 ноември 1981 г.</ref> Във „Всяка неделя“ се разгаря и най-големия медиен скандал в годините на тоталитаризма – след интервю с академик [[Николай Амосов]], който, предизвикан от Кеворкян, заявява, че най-фалшивият лозунг е „Пролетарии от всички страни, обединявайте се“. Вестник „[[Работническо дело]]“, орган на [[ЦК на БКП]], пише, че Кеворкян „окончателно е нагазил в блатото на антикомунизма“. Скоро след това програмата е спряна. Възстановена е след промяната на 10 ноември 1989 г. <ref>„Работническо дело“, 30 декември 1988 г., „Фалшиви илюзии“.</ref> Няколко месеца по-късно, заради агресивните атаки на БСП срещу „Всяка неделя“, Кеворкян иска „Вот на доверие“ от публиката и получава подкрепата на над 480 хиляди зрители.<ref>„Хроника 25 години „Всяка неделя“, издателство „Захарий Стоянов“, 2004, стр. 62.</ref> === Други медийни проекти === Издател е на списание „Всяка неделя“ (1990 – 1993). Основател и собственик на издателство „Зодиак – ВН“, което публикува „От Русия с любов (Джеймс Бонд)“ на [[Ян Флеминг]] (1990), „Тайният дневник на Лора Палмър“ на Дженифър Линч (1992), „Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър“ (1992), „Размяна на съпруги“ на [[Роалд Дал]] (1992), „Полтъргайст“ на Джеймс Кан (1992), поредицата „Dallas“ на Бърт Хършфелд и Къс Халоу (1992). През 1993 г. създава радио „Сигнал плюс“. Това е първото българско радио, която излъчва само фолклор и попфолк. Станцията започва пробни излъчвания на 14 декември 1993 г., първоначално по няколко часа на ден само музика. Програмната схема стартира на 17 май 1994 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-signal-plus-sofia |заглавие=Радио Сигнал плюс - София (1993-2011 г.) |труд=predavatel.com }}</ref> Автор е на седмичната рубрика на вестник „[[Труд (вестник)|Труд]]“ „Приказки за телевизията“ (2006). От 2011 г. е автор на седмична коментарна рубрика във в. „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“, а от 2012 г. и на седмична рубрика във в. „Преса“. === Обществена работа и дарителство === Основател и председател на Българското сдружение за честни избори и граждански права (1990) – международна награда „Маршал“, присъдена от [[Бил Клинтън]] и [[Тони Блеър]]. Създава всенародно движение и възстановява десетки войнишки паметници. На два пъти със собствени средства възстановява паметника на [[Пейо Яворов]].<ref>Биографичен справочник „Кой кой е в България“, изд. „Труд“, 1998, стр. 348.</ref> С решения № 54 от 26.11.2008 г. и № 111 от 17.02.2010 г. на [[Комисия по досиетата|Комисията по досиетата]] се открива, че Кеворкян е сътрудничил на ДС в качеството си на агент<ref>{{cite web | url = http://comdos.bg/Начало/Проверени_лица/p/search/?ApprovedPersonFirstName=&ApprovedPersonMidName=&ApprovedPersonLastName=Кеворкян&ApprovedPersonBirthDate=&ApprovedPersonBirthLocation=&ExaminationPersonPosition=&search=Търсене | title = Проверени лица – Кеворкян| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 24 март 2017}}</ref>, като през юни 1990 г. е предложено личното му дело да бъде унищожено. == Книги == Автор е на книгите „Събеседник по желание“ (т.1 – 3, 1981 – 1987), „15 срещи“ (1982), „Личности“ (1989), „Срещи със Симеон Втори“ (1990), „Легендата и нейните герои“ (т. 1 – 3, 2005), „Кеворк проговаря. Необичайни срещи“ (2008), „Кеворк проговаря. Тайните дневници“ (2008), „Тайните на телевизията“ (2009), „Кеворкизми“ (2012), „Плевнелиев – президентът натрапник“ (2017), „История за Личности и буболечки“ (2018), „Сувенири от 10 ноември“ (2020) и др. През 2003 г. издателство „Захарий Стоянов“ публикува книга на Антон Стефанов със 77 свидетелства на най-известни български интелектуалци и публични личности за Кеворк Кеворкян и „Всяка неделя“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/svidet.html |заглавие=Стефанов, Антон. „77 свидетелства“, издателство „Захарий Стоянов“, 2003 |труд=сайт „Всяка неделя“ |достъп_дата=10 юли 2022}}</ref> == Награди == През 2018 г. получава специалната награда на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] „Йосиф Хербст“ – за цялостен принос в журналистиката.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=40966 |заглавие=СБЖ връчи годишните си награди 2018 |автор=Розалина Евдокимова |дата=9 ноември 2018 |труд=сайт на Съюза на българските журналисти|архив_дата=|достъп_дата=10 юли 2022}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Кеворк Кеворкян}} * [http://www.kevorkkevorkian.com/ Личен сайт на Кеворк Кеворкян] * [http://www.vsyakanedelya.com/ Сайт „Всяка Неделя“] * [https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/ Профил на Кеворк Кеворкян във Facebook] * [http://www.standartnews.com/blogs/kevork_kevorkian-6.html Блог на Кеворк Кеворкян във вестник „Стандарт“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180208161942/http://www.standartnews.com/blogs/kevork_kevorkian-6.html |date=2018-02-08 }} * [http://epicenter.bg/author/Kevork-Kevorkyan/4 Блог на Кеворк Кеворкян в сайта „Епицентър“ / Вестник „Преса“] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кеворкян, Кеворк}} [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Български журналисти, сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Българска национална телевизия]] [[Категория:Български блогъри]] [[Категория:Български предприемачи след 1989]] [[Категория:Български издатели на списания]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Българи от арменски произход]] [[Категория:Родени в Сливен]] 8ipxmjsnyk8lv1vms6u4m21vblchg1x 11473523 11473522 2022-07-28T19:48:51Z PSS 9 209881 Защити „[[Кеворк Кеворкян]]“: [[У:БОТ|Бот]]: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 19:58, 28 юли 2022 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 19:58, 28 юли 2022 (UTC))) wikitext text/x-wiki {{Личност|журналист}} '''Кеворк Таквор Кеворкян''' (р. [[11 септември]] [[1944]]) е български [[журналист]] и [[публицист]] от [[Арменци|арменски]] произход.<ref>Левчев, Любомир. „Събирачът на бъдеще“, вестник „Стандарт“, 11 септември 2014 г.</ref> == Биография == === Произход и образование === Роден е в [[Сливен]]. Между 1965 и 1970 г. следва [[право]] в [[Софийския университет]]. === Кариера в печата и телевизията === Редактор в отдел „Критика“ (1971 – 1972) и наблюдател във в „[[Литературен фронт]]“ (1982 – 1988). Коментатор (1973), наблюдател (1981) и програмен директор (1990) в [[Българската национална телевизия]]. Автор и водещ на програма „Информационен дневник Неделя“ (1976 – 1978). Съавтор и водещ на програма „[[Всяка неделя]]“, най-популярното предаване в историята на БНТ (излъчвано 1979 – 1990, 1993 – 1999 като копродукция, 2002 – 2005 като външна продукция, 2012 – 2014 като продукция на Нова телевизия). Разговаря – чрез телевизионни мостове от различни краища на света – с много световни знаменитости, сред които [[Инокентий Смоктуновски]], Сергей Герасимов, [[Сергей Михалков]], [[Людмила Гурченко]], [[Гари Каспаров]] (след победата му над [[Анатолий Карпов]]), [[Анатолий Кашпировски|Кашпировски]], [[Никита Михалков]], [[Уилям Сароян]], [[Херберт фон Караян]], [[Жоржи Амаду]] (покрай международните писателски срещи Кеворк Кеворкян успява да интервюира по-големите звезди и дори да пусне на пазара плоча с беседите си), [[Шарл Азнавур]], [[Ив Монтан]], [[Жан-Луи Баро]], [[Йежи Кавалерович]], [[Джани Родари]], [[Ерньо Рубик]], [[Йежи Кукучка]], астронавтът [[Ръсел Швейкарт]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/tv/kevorkian.htm |заглавие=„Всяка неделя“ - след третото възкръсване |автор=Борислав Гърдев |дата=20 септември 2002 |труд=електронно списание LiterNet, № 9 (34) |архив_дата=|достъп_дата=10 юли 2022}}</ref>. „Всяка неделя“ е най-популярната програма в историята на Българската национална телевизия.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/sondaji&article_id=4708.html | заглавие=50 години БНТ, Национално представително изследване на МБМД, 30 октомври – 2 ноември 2009 г., „НетИнфо“ и агенция „Фокус“ |дата=30 януари 2009.}}</ref><ref>Проучване на НЦИОМ, ноември 2004 година, в. „[[Стандарт]]“, 4 ноември 2004.</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/sondaji&article_id=2019.html | заглавие=Звездите на БНТ за 45 години |труд=в. „24 часа“ |дата=30 октомври 2004 г. }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/sondaji&article_id=2019.html | заглавие=Кеворкян с тв приз за цялостен принос |труд=в. „Труд“ |дата=9 юни 2003 г. }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/sondaji&article_id=2033.html | заглавие=НЦИОМ: Кеворкян – водещ №1, bTV – телевизия №1 |труд=в. „24 часа“ |дата=17 декември 2002 г. }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/sondaji&article_id=2036.html | заглавие=Предпочитания на телевизионната аудитория в България |труд=НЦИОМ |дата=ноември 2002 г. / стр. 3 }}</ref> „Всяка неделя“ с годините се превръща в трибуна на инакомислието и утвърждава нов стил в журналистиката. <ref>„Голяма енциклопедия България“, том 6, издание на Българската академия на науките, 2012, стр. 2294.</ref><ref>Алманах „България 20 век“, изд. „Труд“, 1999 г., стр. 899</ref><ref>Увалиев, Петър. „Хроника 25 години „Всяка неделя“, издателство „Захарий Стоянов“, 2004, стр. 69.</ref><ref>Димитрова, Блага. „Събеседник по призвание“, вестник „Труд“, 19 ноември 1981 г.</ref> Във „Всяка неделя“ се разгаря и най-големия медиен скандал в годините на тоталитаризма – след интервю с академик [[Николай Амосов]], който, предизвикан от Кеворкян, заявява, че най-фалшивият лозунг е „Пролетарии от всички страни, обединявайте се“. Вестник „[[Работническо дело]]“, орган на [[ЦК на БКП]], пише, че Кеворкян „окончателно е нагазил в блатото на антикомунизма“. Скоро след това програмата е спряна. Възстановена е след промяната на 10 ноември 1989 г. <ref>„Работническо дело“, 30 декември 1988 г., „Фалшиви илюзии“.</ref> Няколко месеца по-късно, заради агресивните атаки на БСП срещу „Всяка неделя“, Кеворкян иска „Вот на доверие“ от публиката и получава подкрепата на над 480 хиляди зрители.<ref>„Хроника 25 години „Всяка неделя“, издателство „Захарий Стоянов“, 2004, стр. 62.</ref> === Други медийни проекти === Издател е на списание „Всяка неделя“ (1990 – 1993). Основател и собственик на издателство „Зодиак – ВН“, което публикува „От Русия с любов (Джеймс Бонд)“ на [[Ян Флеминг]] (1990), „Тайният дневник на Лора Палмър“ на Дженифър Линч (1992), „Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър“ (1992), „Размяна на съпруги“ на [[Роалд Дал]] (1992), „Полтъргайст“ на Джеймс Кан (1992), поредицата „Dallas“ на Бърт Хършфелд и Къс Халоу (1992). През 1993 г. създава радио „Сигнал плюс“. Това е първото българско радио, която излъчва само фолклор и попфолк. Станцията започва пробни излъчвания на 14 декември 1993 г., първоначално по няколко часа на ден само музика. Програмната схема стартира на 17 май 1994 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-signal-plus-sofia |заглавие=Радио Сигнал плюс - София (1993-2011 г.) |труд=predavatel.com }}</ref> Автор е на седмичната рубрика на вестник „[[Труд (вестник)|Труд]]“ „Приказки за телевизията“ (2006). От 2011 г. е автор на седмична коментарна рубрика във в. „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“, а от 2012 г. и на седмична рубрика във в. „Преса“. === Обществена работа и дарителство === Основател и председател на Българското сдружение за честни избори и граждански права (1990) – международна награда „Маршал“, присъдена от [[Бил Клинтън]] и [[Тони Блеър]]. Създава всенародно движение и възстановява десетки войнишки паметници. На два пъти със собствени средства възстановява паметника на [[Пейо Яворов]].<ref>Биографичен справочник „Кой кой е в България“, изд. „Труд“, 1998, стр. 348.</ref> С решения № 54 от 26.11.2008 г. и № 111 от 17.02.2010 г. на [[Комисия по досиетата|Комисията по досиетата]] се открива, че Кеворкян е сътрудничил на ДС в качеството си на агент<ref>{{cite web | url = http://comdos.bg/Начало/Проверени_лица/p/search/?ApprovedPersonFirstName=&ApprovedPersonMidName=&ApprovedPersonLastName=Кеворкян&ApprovedPersonBirthDate=&ApprovedPersonBirthLocation=&ExaminationPersonPosition=&search=Търсене | title = Проверени лица – Кеворкян| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 24 март 2017}}</ref>, като през юни 1990 г. е предложено личното му дело да бъде унищожено. == Книги == Автор е на книгите „Събеседник по желание“ (т.1 – 3, 1981 – 1987), „15 срещи“ (1982), „Личности“ (1989), „Срещи със Симеон Втори“ (1990), „Легендата и нейните герои“ (т. 1 – 3, 2005), „Кеворк проговаря. Необичайни срещи“ (2008), „Кеворк проговаря. Тайните дневници“ (2008), „Тайните на телевизията“ (2009), „Кеворкизми“ (2012), „Плевнелиев – президентът натрапник“ (2017), „История за Личности и буболечки“ (2018), „Сувенири от 10 ноември“ (2020) и др. През 2003 г. издателство „Захарий Стоянов“ публикува книга на Антон Стефанов със 77 свидетелства на най-известни български интелектуалци и публични личности за Кеворк Кеворкян и „Всяка неделя“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.kevorkkevorkian.com/bg/svidet.html |заглавие=Стефанов, Антон. „77 свидетелства“, издателство „Захарий Стоянов“, 2003 |труд=сайт „Всяка неделя“ |достъп_дата=10 юли 2022}}</ref> == Награди == През 2018 г. получава специалната награда на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] „Йосиф Хербст“ – за цялостен принос в журналистиката.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.sbj-bg.eu/index.php?t=40966 |заглавие=СБЖ връчи годишните си награди 2018 |автор=Розалина Евдокимова |дата=9 ноември 2018 |труд=сайт на Съюза на българските журналисти|архив_дата=|достъп_дата=10 юли 2022}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == {{уикицитат|Кеворк Кеворкян}} * [http://www.kevorkkevorkian.com/ Личен сайт на Кеворк Кеворкян] * [http://www.vsyakanedelya.com/ Сайт „Всяка Неделя“] * [https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/ Профил на Кеворк Кеворкян във Facebook] * [http://www.standartnews.com/blogs/kevork_kevorkian-6.html Блог на Кеворк Кеворкян във вестник „Стандарт“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180208161942/http://www.standartnews.com/blogs/kevork_kevorkian-6.html |date=2018-02-08 }} * [http://epicenter.bg/author/Kevork-Kevorkyan/4 Блог на Кеворк Кеворкян в сайта „Епицентър“ / Вестник „Преса“] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Кеворкян, Кеворк}} [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български публицисти]] [[Категория:Български журналисти, сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Българска национална телевизия]] [[Категория:Български блогъри]] [[Категория:Български предприемачи след 1989]] [[Категория:Български издатели на списания]] [[Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет]] [[Категория:Българи от арменски произход]] [[Категория:Родени в Сливен]] 8ipxmjsnyk8lv1vms6u4m21vblchg1x 0 214259 11473864 11402030 2022-07-29T08:11:53Z Carbonaro. 221440 подобряване на стила и редактиране на грешки wikitext text/x-wiki {{Уебсайт | име = Фейсбук | лого = Facebook Logo (2019).svg | изглед = Screen of Facebook.PNG | надпис на изглед = Началната страница на „Фейсбук“ | адрес = {{URL|www.facebook.com}} | мото = | вид = [[интернет|интернет продукти]]<br>[[социална мрежа]] | тип = комерсиален | регистрация = задължителна | език = многоезичен | лиценз на съдържанието = | собственик = [[Мета (компания)|Мета]] | дизайнер = [[Марк Зукърбърг]]<br>Едуардо Саверин<br>Дъстин Московиц<br>Андрю Макколъм<br>Крис Хюз{{източник}} | дата на създаване = | дата на пускане = {{дата|04|02|2004}} | дата на спиране = | алекса = {{безизменение}} 4 <small>(2020)</small><ref name="alexa">{{cite web|url= http://www.alexa.com/siteinfo/facebook.com |title= Facebook.com Site Info | publisher= [[Alexa Internet]] |accessdate= 20 юни 2016}}</ref> | посещаемост = {{increase}} 2,85&nbsp;милиарда активни потребители месечно (към 31 март 2021)<ref name="investor-report">{{cite web |title=Facebook Reports First Quarter 2021 Results |url=https://investor.fb.com/investor-news/press-release-details/2021/Facebook-Reports-First-Quarter-2021-Results/default.aspx |website=Facebook Investor Relations |access-date= 31 март 2021 |date=March 31, 2021}}</ref> | приходи = 15,10 млрд. щ.д. <small>(2012)</small> | реклами = да | печалба = 538 млн. щ.д. <small>(2012)</small> | настоящ статус = активен | разположение = | бележки = }} '''Фейсбук''' ({{lang|en|Facebook}}) е [[уебсайт]], най-голямата безплатна (но с реклами) [[онлайн социална мрежа]] в света, предлагана на над 110 езика,<ref>{{Cite web|title=Facebook Interface Languages|url=https://www.facebook.com/language.php|website=Facebook (Select your language)}}</ref> включително и на български. Открита е на 4 февруари 2004 г., управлява се и се притежава от частната компания [[Мета (компания)|Мета]] със седалище в гр. [[Менло Парк]], щата [[Калифорния]], [[САЩ]]. Потребителите на социалната мрежа се групират по географско положение, месторабота, учебни заведения, интереси и други. Всеки потребител избира каква информация да въведе за себе си, както и какви групи или личности могат да имат достъп до нея. Комуникацията между потребителите в мрежата се осъществява по много начини, включително изпращане на лични съобщения, покани за участия в мероприятия, споделяне на снимки, текст, хипервръзки, видеооткъси („клипове“), създаване и участие в групи по интереси, сравнение на резултатите от тестове, участие в различни игри. През 2012 г. „Фейсбук“ има 1 млрд. потребители, спрямо 800 млн. през 2011 г., и 600 млн. през 2010 г.<ref>{{cite news|title=Facebook Tops Billion-User Mark|url=http://online.wsj.com/article/SB10000872396390443635404578036164027386112.html|date= 4 октомври 2012|work=The Wall Street Journal|publisher=Dow Jones|accessdate= 4 октомври 2012}}</ref><ref name="news250112">[http://news.ibox.bg/news/id_1071927724 2 млрд. души достигнаха потребителите на интернет], статия в news.bg от 25 януари 2012 г.</ref> Социалната мрежа е оценена на около 100 милиарда щатски долара. През януари 2013 година „Фейсбук“ има почти 700 млн. активни потребители, които ползват Facebook поне веднъж месечно. Според статистически проучвания това са 51% от потребителите на Интернет в света. „Фейсбук“ е най-използваната социална мрежа.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.zdnet.com/google-moves-up-to-second-place-in-social-networks-7000010372/ | заглавие=Google+ moves up to second place in social networks | достъп_дата =28 януари 2013 |дата=26 януари 2013 |труд=zdnet.com |издател=CBS Interactive }}</ref> Приложения за „Фейсбук“ се пишат в България от 2007 година, а към март 2013 година съществуват множество международни „Фейсбук“ [[приложен софтуер|приложения]]“ за почти всеки нов модел [[смартфон]], като по този начин хората имат възможност да поддържат връзка със социалната мрежа по всяко време и от всяко място. [[Файл:Facebook Headquarters Menlo Park.jpg|мини|Вход на централата на „Фейсбук“ в Калифорния]] == История == Марк Зукърбърг създава сайта „Фейсмаш“ (който е предшественик на „Фейсбук“) на 28 октомври 2003 година по време на втората си година като студент в Харвард. Сайтът използва онлайн директория със снимки на студенти от университета, като програмно се сравняват по две едновременно и се търси по-привлекателния между двамата (днес такава мрежа е Kik). За да постигне това, Зукърбърг [[хакер|хаква]] недостъпна информация от мрежата на Харвард и копира личните снимки на студентите от всички общежития. По това време университетът не поддържа цялостна система със снимки и информация за студентите. За първите 4 часа от съществуването си „Фейсмаш“ привлича 450 посетители и 22 000 прегледа на снимки. [[Файл:MarkZuckerberg-crop.jpg|мини|Марк Зукърбърг, съосновател на „Фейсбук“, в стаята си в общежитието на Харвард, 2005 г.]] Сайтът бързо се популяризира в кампуса, но няколко дни по-късно е затворен от администрацията. Зукърбърг е заплашен с изгонване и е обвинен в застрашаване на сигурността, нарушаване на авторски права и на личното пространство. Впоследствие обвиненията биват свалени. Зукърбърг развива този проект същия семестър точно преди изпит по [[история на изкуството]]. Той качва 500 снимки от [[Древен Рим]] на сайт, като всяка снимка съдържа секция за коментари. Когато разпространява сайта сред останалите студенти, те започват да коментират и да обменят идеи. През януари 2004 г. Зукърбърг започва да пише код за нов уебсайт. Той споделя, че е бил вдъхновен от статия, свързана с инцидента с Фейсмаш. На 4 февруари 2004 г. той пуска ''Thefacebook'', което предшества днешния сайт (членът ''the'' отпада от името през 2005 г.). В работата по сайта скоро се включват и неговите съседи по стая по време на обучението им в Харвардския университет – Едуардо Саверин, Дъстин Московиц, Андрю Макколъм и Крис Хюз. === Сливания === На 15 ноември 2010 г. „Фейсбук“ обявява, че купува домейна fb.com от Федерацията на американските фермери, като сумата обаче остава тайна. На 11 януари 2011 г. Федерацията обявява 8,5 млн. щ.д. като „приходи от продажби на домейн“. Така придобиването на fb.com става една от десетте най-скъпи продажби на домейни в историята. === Приходи === По-голямата част от приходите на „Фейсбук“ идват от реклама. {| class="wikitable" |+ Приходи (млн. щ. д.) ! Година ! Приходи ! Ръст |- | 2006 г. | 52 | — |- | 2007 г. | 150 | 188% |- | 2008 г. | 280 | 87% |- | 2009 г. | 775 | 177% |- | 2010 г. | 2000 | 158% |- | 2011 г. | 4270 | 114% |} Facebook има по-нисък коефициент на кликвания (CTR – [[Click-through rate]]) на реклами в сравнение с повечето големи уебсайтове. Според BusinessWeek.com банерните реклами във „Фейсбук“ получават пет пъти по-малко кликове в сравнение с тези в интернет пространството. Например потребителите в Гугъл кликват на първата реклама, която излиза при търсенето, средно през 8% от времето (80 000 клика на 1 млн. търсения). Потребителите във „Фейсбук“ кликват на реклами средно през 0,04% от времето (400 клика на 1 млн. страници). Като причина за това може да се изтъкне фактът, че много млади потребители вече използват софтуер за блокиране на реклами, като по този начин по-лесно успяват да игнорират рекламни съобщения. Допълнителен фактор е, че сайтът се използва главно за социална комуникация, а не за преглеждане на страници. Въпреки това на страниците на някои марки и продукти се отчита по-висок коефициент на кликвания – 6,49% за постовете на стената в съответната група. === Реклама === През август 2013 г. „Фейсбук“ предлага промени в политиката си за използване на личните данни на потребителите. Те касаят възможността компанията да може да използва публикациите и други лични данни от профила с рекламна цел. Заради множеството критики компанията е принудена да изчака Федералната комисия по търговия да разгледа казуса. Първоначалното предложение бива прието от комисията на 15 ноември с една-единствена промяна, свързана с точката, според която потребителите между 13 и 18 години да декларират при използването на страницата, че поне един от родителите се е съгласил от негово име с условията за ползване. Няколко организации за защита на личните данни разкритикуват социалната мрежа, че твърде много е разширила обхвата на данните, които използва. Всяка информация, публикувана на стената или профила на потребителя, може да бъде закупена от компаниите с цел по-целенасочено таргетиране на техните клиенти. От Facebook твърдят, че нововъведенията не вкарват кой знае какви промени в политиката.<ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/feysbuk_ni_barka_v_lichnite_danni-214233.html www.standartnews.com]</ref> === Офиси === В началото на 2011 г. „Фейсбук“ обявява плановете си да премести щабквартирата си в [[Менло Парк]], Калифорния. Всички потребители извън САЩ и Канада имат договор с ирландската дъщерна компания Facebook Ireland Limited. По този начин Facebook избягва данъци към САЩ за потребителите си в Европа, Азия, Австралия, Африка и Южна Америка. Компанията се възползва от двустранната спогодба за избягване на двойно данъчно облагане, която ѝ позволява да плаща едва 2 – 3% корпоративен данък върху приходи от международни дейности. [[Файл:Facebook Headquarters Menlo Park.jpg|мини|Щабквартирата на Facebook в Менло Парк, Калифорния]] [[Файл:1601californiaavelobby.jpg|мини|Входът на предишната щабквартира на „Фейсбук“ в Пало Алто, Калифорния]] През 2010 г. Facebook отваря четвъртия си офис в [[Хайдарабад]], който е първият за Азия. През 2010 г. социалната мрежа има повече от 750 милиона активни потребители в целия свят, в това число над 23 милиона само в Индия. Затова и Facebook подчертава, че центърът в Хайдарабад ще поддържа онлайн рекламата и екипи за поддръжка, които ще осигуряват денонощна поддръжка на сайта на множество езици и ще откликват както на потребители, така и на рекламодатели. Така Facebook се нарежда до големи компании като [[Гугъл]], [[Майкрософт]], [[Oracle]], [[Dell]], [[IBM]] и др. Въпреки че не конкретизира в цифри инвестицията си в Индия, Facebook обявява, че основните позиции в този център вече се попълват. Центърът в Хайдарабад ще подпомага дейностите на компанията в Калифорния, Дъблин и Остин, Тексас. Специално построен информационен център отваря врати в [[Прайнвил (град, Орегон)|Прайнвил]] през април 2011 г. Специфичното при него е, че консумацията на енергия е намалена с 38%. През април 2012 г. „Фейсбук“ отваря втори информационен център във Форест Сити, Северна Каролина. На 1 октомври 2012 г. изпълнителният директор Зукърбърг посещава Москва с цел да стимулира иновациите в областта на социалните медии в Русия и да увеличи популярността на „Фейсбук“ на местно ниво. Руският министър-председател окуражава основателя да отвори изследователски център в Москва. Facebook има едва 9 милиона потребители в Русия, докато местният аналог на социалната мрежа, [[ВКонтакте]], има около 34 милиона потребители. == Етимология == Идеята за наименованието „Фейсбук“ изглежда е свързана с ученическите години на Марк Зукърбърг в гимназията. В престижната Филип Екситър Академи, в която той учил, на всеки постъпващ давали справочник със снимките, адресите и телефоните на всички съученици. Оригиналното название на справочника било „The Photo Address Book“, но всички ученици го наричали просто „The Facebook“ (букв. „Книгата с лицата“) == Потребителски интерфейс == Много от новите смартфони предлагат достъп до „Фейсбук“ чрез уеб браузърите си или специално написано приложение, което осъществява директен достъп. Официално Facebook приложение се предлага за операционните системи [[Android]], [[iOS]], и [[WebOS]]. [[Nokia]] и [[Research In Motion]] също предлагат приложения за техните [[Мобилно устройство|мобилни устройства]]. === Потребителски профил === Потребителите имат възможността да създават свои собствени профили със снимки, списък с интереси, информация за контакт и друга персонална информация. Те могат да общуват с приятели и други потребители чрез лични или публични съобщения, както и с помощта на [[чат]]. Освен това те могат да създават и да се присъединяват към групи, свързани с определени интереси и да „харесват“ страници (наричани „фен страници“ до 19 април 2010 г.), сред които има и такива, които се поддържат от компании като средство за реклама. „Фейсбук“ е многократно предизвикван да добави опцията „трети пол“, „друг“ или „интерсекс“ при таба за двата пола. Социалната мрежа отказва да го направи с обяснението, че хората могат „да изберат да не показват своя пол на профила си“. Изследване, направено през 2012 г. от Pew Internet и American Life, сочи, че между 20% и 30% от потребителите редовно постват, тагват се и правят други неща в социалната мрежа. Потребителската страница е изчистена, с основен син цвят, тъй като Зукърбърг не може да вижда цветовете червено и зелено. Facebook предлага много на брой опции, чрез които потребителите могат да комуникират. Сред тях са стената, пространство, което е част от потребителската страница, където приятелите могат да оставят (записват) съобщения („постове“), които се виждат от другите. „Сръчкването“ („poke“) позволява на потребителите да се подсещат виртуално (чрез съобщение, което показва, че си бил „сръчкан“). Снимките са друга опция, като потребителите могат да качват албуми и снимки. И накрая е „статусът“, чрез който потребителите уведомяват приятелите си за своето местонахождение, както и с какво се занимават. Всеки може да вижда името на потребителя, но останалата информация е видима в зависимост от настройките за сигурност, които той е избрал. === Лента с новини === Основната страница на потребителския интерфейс съдържа „Лента с новини“ – постоянно обновяващ се списък на публикациите на вашите приятели, страници, които следите и друга информация. Потребителят може да реагира на нещо, което вижда, или да потърси хора или теми, с които да допълни списъка. Лентата с новини е съставена така, че да предизвиква реакция у потребителя и той да сподели или коментира това, което го интересува. Целта е потребителят да се завръща многократно към профила си, за да следи промените. Според някои автори това насърчава публикуването на емоционални или сензационни новини, които биха генерирали повече реакции.<ref name="MIT">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.technologyreview.com/s/604082/we-need-more-alternatives-to-facebook/?set=607909| заглавие= We Need More Alternatives to Facebook|достъп_дата = 21 май 2017|фамилно_име= Bergstein|първо_име= Brian |дата= 10 април 2017|труд= MIT Technology Review|език= en}}</ref> === Сравнение с ''Майспейс'' === Медията е многократно сравнявана с [[Майспейс]], но съществената разлика между двата сайта е нивото на персонализиране. Друга разлика е условието на „Фейсбук“ потребителите да използват истинската си самоличност и да посочват рождена дата – нещо, което Майспейс не изисква. Майспейс позволява на потребителите си да декорират страницата си, докато „Фейсбук“ позволява единствено промяна на текста и заглавните снимки, но не и на цялостния облик. === Бутонът за харесване === Бутонът за харесване (''Like'') е отличителна характеристика на „Фейсбук“ от 21 април 2010 г. и позволява на потребителите да покажат одобрението си към определено съдържание, като обновления на статус, коментари, снимки и реклами. Продължителното харесване на съдържание, което е публикувано от приятел, би предизвикало огромен наплив от уведомления на профила на потребителя. В такива случаи Facebook ще изпрати съобщение до харесващия, че трябва да намали и да изчака пет минути, преди да продължи да харесва. След уволнението на служители от шерифа на Хамптън, Вирджиния, САЩ, защото харесали страницата на техен враг във Facebook, съдът приема решение, съгласно което Конституцията на САЩ защитава правата на гражданите да харесват Facebook страници, независимо от тяхното съдържание. === Съдебен спор === Патенти, свързани с бутона „харесва ми“, както и други опции на социалните мрежи, които принадлежат на починалия нидерландски програмист Джоанес Джоузеф Еверардъс ван Дер Меер, са обект на съдебен спор, започнат от Rembrandt Social Media срещу Facebook. Към 2 април 2013 г. няма друга информация относно делото. == Facebook пиксел == „Facebook пиксел“ е малко парченце [[програмен код]] ([[бисквитка]]), чрез което се проследява поведението на потребителите в даден [[уеб сайт]], за да се използват данните при таргетиране на реклама. Този код се включва в главния [[Изходен код|програмен код]] на сайта, за да може да се осъществи предаване на информация. След като потребителят посети даден сайт, Facebook получава информация и отчита какво точно прави той – дали купува и от какво се интересува.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://spisanievip.com/facebook-pixel/ | заглавие= Какво е Facebook пикселът и какво да правим с него? |достъп_дата = 15 февруари 2019 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref> Кодът е средство, което позволява ефективна [[реклама]]. Така реклами в социалната мрежа ще се показват само на тези потребители, които вече са посетили сайта и имат интерес да закупят продукт.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.lifehack.bg/business/social-networks/facebook-pixel-manual/ | заглавие= Как да инсталираш Facebook пиксел в сайта си – практическо ръководство (стъпка по стъпка)|достъп_дата = 15 февруари 2019|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref> Това е ефективен инструмент, чрез който собственикът на уебсайта може да следи онези действия, които са от значение за реализиране на висока добавена стойност на продуктите и услугите. Кодът представлява изображение с размери ''1 x 1 px '', което се зарежда в [[браузър]]а, когато потребителят посети дадената страница. След като изображението е заредено, кодът към него уведомява сървърите на Facebook. == Влияние върху здравето == Много потребители на Facebook, особено младежи, споменават употреба на алкохол и наркотични вещества на профилите си. Според проучване на употребата на алкохол при непълнолетните потребители на Facebook, 35,7% от участниците имат в профилите си съдържание, отнасящо се до алкохол. Това включва снимки, представящи непълнолетни, пиещи алкохол, или статуси, които описват употреба на алкохол или други вещества. Това е особено обезпокояващо, тъй като социална мрежа с мащабите на Facebook може да окаже значително въздействие върху младежите, като промотира определени норми на поведение сред тях. Независимо дали тези постове представят истинското поведение на потребителя или са сложени само за да го направят да изглежда „готин“, публикуването на подобни референции би могло да доведе до някакви очаквания от приятелите, че младежът пие или би пил алкохол в бъдеща ситуация. == Потребители == Повече от 425 млн. активни потребители достигат до „Фейсбук“ чрез мобилните си телефони чрез 200 мобилни оператора в 60 страни. През януари 2013 г. страните с най-голям брой „Фейсбук“ потребители са<ref>[http://www.socialbakers.com/facebook-statistics/ Статистика за социалните медии]</ref>: * САЩ със 168,8 милиона потребители * Бразилия с 64,6 милиона потребители * Индия с 62,6 милиона потребители * Индонезия с 51,4 милиона потребители * Мексико с 40,2 милиона потребители Общият им брой е 309 милиона или около 38,6% от 1 милиард потребители на мрежата по света. Към март 2013 г. активните потребители са 1,1 милиарда по данни на Facebook. Според данни от 2017 г. на Pew Research Center 68% от всички възрастни американци използват „Фейсбук“. За сравнение [[Instagram]] (също притежаван от Facebook) ползват 28%, [[Pinterest]] 26%, [[LinkedIn]] 25% и [[Twitter]] 21%.<ref name="MIT"/> == Популярност == * Американският автор Бен Мезрич публикува книга за Марк Зукърбърг и създаването на Facebook. Книгата се казва ''The Accidental Billionaires: The Founding of Facebook: A Tale of Sex, Money, Genius and Betrayal'' и излиза през юли 2009 г. * „Социалната мрежа“ е драма, режисирана от Дейвид Финчър, и проследява създаването на социалната мрежа Facebook. Филмът излиза на 1 октомври 2010 г. Според създателя ѝ Марк Зукърбърг, „Социалната мрежа“ не пресъздава изцяло истината относно създаването на Facebook. * В отговор на суматохата около Деня, в който всеки рисува Мохамед, и забраната върху използването на сайта в [[Пакистан]] се появява ислямска версия на уебсайта с името MillatFacebook, впоследствие преименува на MyMFB. * „Имаш 0 приятели“ е епизод от американския анимационен сериал „[[Саут Парк]]“, в който открито се пародира употребата на Facebook. Епизодът е излъчен през април 2010 г. * Айви Бийн от [[Брадфорд]], [[Англия]], си създава профил във Facebook на 102 години, което я нарежда сред най-старите потребители на мрежата. Когато умира през юли 2010 г., тя има 4962 приятели във Facebook и повече от 56 хил. последователи в Twitter. * На 16 май 2011 г. израелска двойка нарича дъщеря си Like, на името на опцията „харесва ми“ във Facebook. * Най-големи конкуренти на Facebook са qzone (qq.com) и renren в [[Китай]]; Cyworld в [[Южна Корея]]; VK и Odnoklassniki в [[Русия]], [[Беларус]], [[Казахстан]], [[Киргизстан]], [[Молдова]], [[Украйна]], [[Узбекистан]]; Draugiem.lv в [[Латвия]]; Cloob в [[Иран]]; Zing във [[Виетнам]]; mixi в [[Япония]]. == Вижте също == * [[Facebook Platform]] * [[OpenSocial]] * [[Twitter]] * [[Pinterest]] * [[ВКонтакте]] == Източници == <references /> [[Категория:Фейсбук| ]] lzllmyc1td6rhtl1j7t4i26zxqrcfh0 11473865 11473864 2022-07-29T08:12:18Z Carbonaro. 221440 уточнение wikitext text/x-wiki {{Уебсайт | име = Фейсбук | лого = Facebook Logo (2019).svg | изглед = Screen of Facebook.PNG | надпис на изглед = Началната страница на „Фейсбук“ | адрес = {{URL|www.facebook.com}} | мото = | вид = [[интернет|интернет продукти]]<br>[[социална мрежа]] | тип = комерсиален | регистрация = задължителна | език = многоезичен | лиценз на съдържанието = | собственик = [[Мета (компания)|Мета]] | дизайнер = [[Марк Зукърбърг]]<br>Едуардо Саверин<br>Дъстин Московиц<br>Андрю Макколъм<br>Крис Хюз{{източник}} | дата на създаване = | дата на пускане = {{дата|04|02|2004}} | дата на спиране = | алекса = {{безизменение}} 4 <small>(2020)</small><ref name="alexa">{{cite web|url= http://www.alexa.com/siteinfo/facebook.com |title= Facebook.com Site Info | publisher= [[Alexa Internet]] |accessdate= 20 юни 2016}}</ref> | посещаемост = {{increase}} 2,85&nbsp;милиарда активни потребители месечно (към 31 март 2021)<ref name="investor-report">{{cite web |title=Facebook Reports First Quarter 2021 Results |url=https://investor.fb.com/investor-news/press-release-details/2021/Facebook-Reports-First-Quarter-2021-Results/default.aspx |website=Facebook Investor Relations |access-date= 31 март 2021 |date=March 31, 2021}}</ref> | приходи = 15,10 млрд. щ.д. <small>(2012)</small> | реклами = да | печалба = 538 млн. щ.д. <small>(2012)</small> | настоящ статус = активен | разположение = | бележки = }} '''Фейсбук''' ({{lang|en|Facebook}}) е [[уебсайт]], най-голямата безплатна (но с реклами) [[онлайн социална мрежа]] в света, предлагана на над 110 езика,<ref>{{Cite web|title=Facebook Interface Languages|url=https://www.facebook.com/language.php|website=Facebook (Select your language)}}</ref> включително и на български. Открита е на 4 февруари 2004 г., управлява се и се притежава от частната компания „[[Мета (компания)|Мета]]“ със седалище в гр. [[Менло Парк]], щата [[Калифорния]], [[САЩ]]. Потребителите на социалната мрежа се групират по географско положение, месторабота, учебни заведения, интереси и други. Всеки потребител избира каква информация да въведе за себе си, както и какви групи или личности могат да имат достъп до нея. Комуникацията между потребителите в мрежата се осъществява по много начини, включително изпращане на лични съобщения, покани за участия в мероприятия, споделяне на снимки, текст, хипервръзки, видеооткъси („клипове“), създаване и участие в групи по интереси, сравнение на резултатите от тестове, участие в различни игри. През 2012 г. „Фейсбук“ има 1 млрд. потребители, спрямо 800 млн. през 2011 г., и 600 млн. през 2010 г.<ref>{{cite news|title=Facebook Tops Billion-User Mark|url=http://online.wsj.com/article/SB10000872396390443635404578036164027386112.html|date= 4 октомври 2012|work=The Wall Street Journal|publisher=Dow Jones|accessdate= 4 октомври 2012}}</ref><ref name="news250112">[http://news.ibox.bg/news/id_1071927724 2 млрд. души достигнаха потребителите на интернет], статия в news.bg от 25 януари 2012 г.</ref> Социалната мрежа е оценена на около 100 милиарда щатски долара. През януари 2013 година „Фейсбук“ има почти 700 млн. активни потребители, които ползват Facebook поне веднъж месечно. Според статистически проучвания това са 51% от потребителите на Интернет в света. „Фейсбук“ е най-използваната социална мрежа.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.zdnet.com/google-moves-up-to-second-place-in-social-networks-7000010372/ | заглавие=Google+ moves up to second place in social networks | достъп_дата =28 януари 2013 |дата=26 януари 2013 |труд=zdnet.com |издател=CBS Interactive }}</ref> Приложения за „Фейсбук“ се пишат в България от 2007 година, а към март 2013 година съществуват множество международни „Фейсбук“ [[приложен софтуер|приложения]]“ за почти всеки нов модел [[смартфон]], като по този начин хората имат възможност да поддържат връзка със социалната мрежа по всяко време и от всяко място. [[Файл:Facebook Headquarters Menlo Park.jpg|мини|Вход на централата на „Фейсбук“ в Калифорния]] == История == Марк Зукърбърг създава сайта „Фейсмаш“ (който е предшественик на „Фейсбук“) на 28 октомври 2003 година по време на втората си година като студент в Харвард. Сайтът използва онлайн директория със снимки на студенти от университета, като програмно се сравняват по две едновременно и се търси по-привлекателния между двамата (днес такава мрежа е Kik). За да постигне това, Зукърбърг [[хакер|хаква]] недостъпна информация от мрежата на Харвард и копира личните снимки на студентите от всички общежития. По това време университетът не поддържа цялостна система със снимки и информация за студентите. За първите 4 часа от съществуването си „Фейсмаш“ привлича 450 посетители и 22 000 прегледа на снимки. [[Файл:MarkZuckerberg-crop.jpg|мини|Марк Зукърбърг, съосновател на „Фейсбук“, в стаята си в общежитието на Харвард, 2005 г.]] Сайтът бързо се популяризира в кампуса, но няколко дни по-късно е затворен от администрацията. Зукърбърг е заплашен с изгонване и е обвинен в застрашаване на сигурността, нарушаване на авторски права и на личното пространство. Впоследствие обвиненията биват свалени. Зукърбърг развива този проект същия семестър точно преди изпит по [[история на изкуството]]. Той качва 500 снимки от [[Древен Рим]] на сайт, като всяка снимка съдържа секция за коментари. Когато разпространява сайта сред останалите студенти, те започват да коментират и да обменят идеи. През януари 2004 г. Зукърбърг започва да пише код за нов уебсайт. Той споделя, че е бил вдъхновен от статия, свързана с инцидента с Фейсмаш. На 4 февруари 2004 г. той пуска ''Thefacebook'', което предшества днешния сайт (членът ''the'' отпада от името през 2005 г.). В работата по сайта скоро се включват и неговите съседи по стая по време на обучението им в Харвардския университет – Едуардо Саверин, Дъстин Московиц, Андрю Макколъм и Крис Хюз. === Сливания === На 15 ноември 2010 г. „Фейсбук“ обявява, че купува домейна fb.com от Федерацията на американските фермери, като сумата обаче остава тайна. На 11 януари 2011 г. Федерацията обявява 8,5 млн. щ.д. като „приходи от продажби на домейн“. Така придобиването на fb.com става една от десетте най-скъпи продажби на домейни в историята. === Приходи === По-голямата част от приходите на „Фейсбук“ идват от реклама. {| class="wikitable" |+ Приходи (млн. щ. д.) ! Година ! Приходи ! Ръст |- | 2006 г. | 52 | — |- | 2007 г. | 150 | 188% |- | 2008 г. | 280 | 87% |- | 2009 г. | 775 | 177% |- | 2010 г. | 2000 | 158% |- | 2011 г. | 4270 | 114% |} Facebook има по-нисък коефициент на кликвания (CTR – [[Click-through rate]]) на реклами в сравнение с повечето големи уебсайтове. Според BusinessWeek.com банерните реклами във „Фейсбук“ получават пет пъти по-малко кликове в сравнение с тези в интернет пространството. Например потребителите в Гугъл кликват на първата реклама, която излиза при търсенето, средно през 8% от времето (80 000 клика на 1 млн. търсения). Потребителите във „Фейсбук“ кликват на реклами средно през 0,04% от времето (400 клика на 1 млн. страници). Като причина за това може да се изтъкне фактът, че много млади потребители вече използват софтуер за блокиране на реклами, като по този начин по-лесно успяват да игнорират рекламни съобщения. Допълнителен фактор е, че сайтът се използва главно за социална комуникация, а не за преглеждане на страници. Въпреки това на страниците на някои марки и продукти се отчита по-висок коефициент на кликвания – 6,49% за постовете на стената в съответната група. === Реклама === През август 2013 г. „Фейсбук“ предлага промени в политиката си за използване на личните данни на потребителите. Те касаят възможността компанията да може да използва публикациите и други лични данни от профила с рекламна цел. Заради множеството критики компанията е принудена да изчака Федералната комисия по търговия да разгледа казуса. Първоначалното предложение бива прието от комисията на 15 ноември с една-единствена промяна, свързана с точката, според която потребителите между 13 и 18 години да декларират при използването на страницата, че поне един от родителите се е съгласил от негово име с условията за ползване. Няколко организации за защита на личните данни разкритикуват социалната мрежа, че твърде много е разширила обхвата на данните, които използва. Всяка информация, публикувана на стената или профила на потребителя, може да бъде закупена от компаниите с цел по-целенасочено таргетиране на техните клиенти. От Facebook твърдят, че нововъведенията не вкарват кой знае какви промени в политиката.<ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/feysbuk_ni_barka_v_lichnite_danni-214233.html www.standartnews.com]</ref> === Офиси === В началото на 2011 г. „Фейсбук“ обявява плановете си да премести щабквартирата си в [[Менло Парк]], Калифорния. Всички потребители извън САЩ и Канада имат договор с ирландската дъщерна компания Facebook Ireland Limited. По този начин Facebook избягва данъци към САЩ за потребителите си в Европа, Азия, Австралия, Африка и Южна Америка. Компанията се възползва от двустранната спогодба за избягване на двойно данъчно облагане, която ѝ позволява да плаща едва 2 – 3% корпоративен данък върху приходи от международни дейности. [[Файл:Facebook Headquarters Menlo Park.jpg|мини|Щабквартирата на Facebook в Менло Парк, Калифорния]] [[Файл:1601californiaavelobby.jpg|мини|Входът на предишната щабквартира на „Фейсбук“ в Пало Алто, Калифорния]] През 2010 г. Facebook отваря четвъртия си офис в [[Хайдарабад]], който е първият за Азия. През 2010 г. социалната мрежа има повече от 750 милиона активни потребители в целия свят, в това число над 23 милиона само в Индия. Затова и Facebook подчертава, че центърът в Хайдарабад ще поддържа онлайн рекламата и екипи за поддръжка, които ще осигуряват денонощна поддръжка на сайта на множество езици и ще откликват както на потребители, така и на рекламодатели. Така Facebook се нарежда до големи компании като [[Гугъл]], [[Майкрософт]], [[Oracle]], [[Dell]], [[IBM]] и др. Въпреки че не конкретизира в цифри инвестицията си в Индия, Facebook обявява, че основните позиции в този център вече се попълват. Центърът в Хайдарабад ще подпомага дейностите на компанията в Калифорния, Дъблин и Остин, Тексас. Специално построен информационен център отваря врати в [[Прайнвил (град, Орегон)|Прайнвил]] през април 2011 г. Специфичното при него е, че консумацията на енергия е намалена с 38%. През април 2012 г. „Фейсбук“ отваря втори информационен център във Форест Сити, Северна Каролина. На 1 октомври 2012 г. изпълнителният директор Зукърбърг посещава Москва с цел да стимулира иновациите в областта на социалните медии в Русия и да увеличи популярността на „Фейсбук“ на местно ниво. Руският министър-председател окуражава основателя да отвори изследователски център в Москва. Facebook има едва 9 милиона потребители в Русия, докато местният аналог на социалната мрежа, [[ВКонтакте]], има около 34 милиона потребители. == Етимология == Идеята за наименованието „Фейсбук“ изглежда е свързана с ученическите години на Марк Зукърбърг в гимназията. В престижната Филип Екситър Академи, в която той учил, на всеки постъпващ давали справочник със снимките, адресите и телефоните на всички съученици. Оригиналното название на справочника било „The Photo Address Book“, но всички ученици го наричали просто „The Facebook“ (букв. „Книгата с лицата“) == Потребителски интерфейс == Много от новите смартфони предлагат достъп до „Фейсбук“ чрез уеб браузърите си или специално написано приложение, което осъществява директен достъп. Официално Facebook приложение се предлага за операционните системи [[Android]], [[iOS]], и [[WebOS]]. [[Nokia]] и [[Research In Motion]] също предлагат приложения за техните [[Мобилно устройство|мобилни устройства]]. === Потребителски профил === Потребителите имат възможността да създават свои собствени профили със снимки, списък с интереси, информация за контакт и друга персонална информация. Те могат да общуват с приятели и други потребители чрез лични или публични съобщения, както и с помощта на [[чат]]. Освен това те могат да създават и да се присъединяват към групи, свързани с определени интереси и да „харесват“ страници (наричани „фен страници“ до 19 април 2010 г.), сред които има и такива, които се поддържат от компании като средство за реклама. „Фейсбук“ е многократно предизвикван да добави опцията „трети пол“, „друг“ или „интерсекс“ при таба за двата пола. Социалната мрежа отказва да го направи с обяснението, че хората могат „да изберат да не показват своя пол на профила си“. Изследване, направено през 2012 г. от Pew Internet и American Life, сочи, че между 20% и 30% от потребителите редовно постват, тагват се и правят други неща в социалната мрежа. Потребителската страница е изчистена, с основен син цвят, тъй като Зукърбърг не може да вижда цветовете червено и зелено. Facebook предлага много на брой опции, чрез които потребителите могат да комуникират. Сред тях са стената, пространство, което е част от потребителската страница, където приятелите могат да оставят (записват) съобщения („постове“), които се виждат от другите. „Сръчкването“ („poke“) позволява на потребителите да се подсещат виртуално (чрез съобщение, което показва, че си бил „сръчкан“). Снимките са друга опция, като потребителите могат да качват албуми и снимки. И накрая е „статусът“, чрез който потребителите уведомяват приятелите си за своето местонахождение, както и с какво се занимават. Всеки може да вижда името на потребителя, но останалата информация е видима в зависимост от настройките за сигурност, които той е избрал. === Лента с новини === Основната страница на потребителския интерфейс съдържа „Лента с новини“ – постоянно обновяващ се списък на публикациите на вашите приятели, страници, които следите и друга информация. Потребителят може да реагира на нещо, което вижда, или да потърси хора или теми, с които да допълни списъка. Лентата с новини е съставена така, че да предизвиква реакция у потребителя и той да сподели или коментира това, което го интересува. Целта е потребителят да се завръща многократно към профила си, за да следи промените. Според някои автори това насърчава публикуването на емоционални или сензационни новини, които биха генерирали повече реакции.<ref name="MIT">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.technologyreview.com/s/604082/we-need-more-alternatives-to-facebook/?set=607909| заглавие= We Need More Alternatives to Facebook|достъп_дата = 21 май 2017|фамилно_име= Bergstein|първо_име= Brian |дата= 10 април 2017|труд= MIT Technology Review|език= en}}</ref> === Сравнение с ''Майспейс'' === Медията е многократно сравнявана с [[Майспейс]], но съществената разлика между двата сайта е нивото на персонализиране. Друга разлика е условието на „Фейсбук“ потребителите да използват истинската си самоличност и да посочват рождена дата – нещо, което Майспейс не изисква. Майспейс позволява на потребителите си да декорират страницата си, докато „Фейсбук“ позволява единствено промяна на текста и заглавните снимки, но не и на цялостния облик. === Бутонът за харесване === Бутонът за харесване (''Like'') е отличителна характеристика на „Фейсбук“ от 21 април 2010 г. и позволява на потребителите да покажат одобрението си към определено съдържание, като обновления на статус, коментари, снимки и реклами. Продължителното харесване на съдържание, което е публикувано от приятел, би предизвикало огромен наплив от уведомления на профила на потребителя. В такива случаи Facebook ще изпрати съобщение до харесващия, че трябва да намали и да изчака пет минути, преди да продължи да харесва. След уволнението на служители от шерифа на Хамптън, Вирджиния, САЩ, защото харесали страницата на техен враг във Facebook, съдът приема решение, съгласно което Конституцията на САЩ защитава правата на гражданите да харесват Facebook страници, независимо от тяхното съдържание. === Съдебен спор === Патенти, свързани с бутона „харесва ми“, както и други опции на социалните мрежи, които принадлежат на починалия нидерландски програмист Джоанес Джоузеф Еверардъс ван Дер Меер, са обект на съдебен спор, започнат от Rembrandt Social Media срещу Facebook. Към 2 април 2013 г. няма друга информация относно делото. == Facebook пиксел == „Facebook пиксел“ е малко парченце [[програмен код]] ([[бисквитка]]), чрез което се проследява поведението на потребителите в даден [[уеб сайт]], за да се използват данните при таргетиране на реклама. Този код се включва в главния [[Изходен код|програмен код]] на сайта, за да може да се осъществи предаване на информация. След като потребителят посети даден сайт, Facebook получава информация и отчита какво точно прави той – дали купува и от какво се интересува.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://spisanievip.com/facebook-pixel/ | заглавие= Какво е Facebook пикселът и какво да правим с него? |достъп_дата = 15 февруари 2019 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref> Кодът е средство, което позволява ефективна [[реклама]]. Така реклами в социалната мрежа ще се показват само на тези потребители, които вече са посетили сайта и имат интерес да закупят продукт.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.lifehack.bg/business/social-networks/facebook-pixel-manual/ | заглавие= Как да инсталираш Facebook пиксел в сайта си – практическо ръководство (стъпка по стъпка)|достъп_дата = 15 февруари 2019|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref> Това е ефективен инструмент, чрез който собственикът на уебсайта може да следи онези действия, които са от значение за реализиране на висока добавена стойност на продуктите и услугите. Кодът представлява изображение с размери ''1 x 1 px '', което се зарежда в [[браузър]]а, когато потребителят посети дадената страница. След като изображението е заредено, кодът към него уведомява сървърите на Facebook. == Влияние върху здравето == Много потребители на Facebook, особено младежи, споменават употреба на алкохол и наркотични вещества на профилите си. Според проучване на употребата на алкохол при непълнолетните потребители на Facebook, 35,7% от участниците имат в профилите си съдържание, отнасящо се до алкохол. Това включва снимки, представящи непълнолетни, пиещи алкохол, или статуси, които описват употреба на алкохол или други вещества. Това е особено обезпокояващо, тъй като социална мрежа с мащабите на Facebook може да окаже значително въздействие върху младежите, като промотира определени норми на поведение сред тях. Независимо дали тези постове представят истинското поведение на потребителя или са сложени само за да го направят да изглежда „готин“, публикуването на подобни референции би могло да доведе до някакви очаквания от приятелите, че младежът пие или би пил алкохол в бъдеща ситуация. == Потребители == Повече от 425 млн. активни потребители достигат до „Фейсбук“ чрез мобилните си телефони чрез 200 мобилни оператора в 60 страни. През януари 2013 г. страните с най-голям брой „Фейсбук“ потребители са<ref>[http://www.socialbakers.com/facebook-statistics/ Статистика за социалните медии]</ref>: * САЩ със 168,8 милиона потребители * Бразилия с 64,6 милиона потребители * Индия с 62,6 милиона потребители * Индонезия с 51,4 милиона потребители * Мексико с 40,2 милиона потребители Общият им брой е 309 милиона или около 38,6% от 1 милиард потребители на мрежата по света. Към март 2013 г. активните потребители са 1,1 милиарда по данни на Facebook. Според данни от 2017 г. на Pew Research Center 68% от всички възрастни американци използват „Фейсбук“. За сравнение [[Instagram]] (също притежаван от Facebook) ползват 28%, [[Pinterest]] 26%, [[LinkedIn]] 25% и [[Twitter]] 21%.<ref name="MIT"/> == Популярност == * Американският автор Бен Мезрич публикува книга за Марк Зукърбърг и създаването на Facebook. Книгата се казва ''The Accidental Billionaires: The Founding of Facebook: A Tale of Sex, Money, Genius and Betrayal'' и излиза през юли 2009 г. * „Социалната мрежа“ е драма, режисирана от Дейвид Финчър, и проследява създаването на социалната мрежа Facebook. Филмът излиза на 1 октомври 2010 г. Според създателя ѝ Марк Зукърбърг, „Социалната мрежа“ не пресъздава изцяло истината относно създаването на Facebook. * В отговор на суматохата около Деня, в който всеки рисува Мохамед, и забраната върху използването на сайта в [[Пакистан]] се появява ислямска версия на уебсайта с името MillatFacebook, впоследствие преименува на MyMFB. * „Имаш 0 приятели“ е епизод от американския анимационен сериал „[[Саут Парк]]“, в който открито се пародира употребата на Facebook. Епизодът е излъчен през април 2010 г. * Айви Бийн от [[Брадфорд]], [[Англия]], си създава профил във Facebook на 102 години, което я нарежда сред най-старите потребители на мрежата. Когато умира през юли 2010 г., тя има 4962 приятели във Facebook и повече от 56 хил. последователи в Twitter. * На 16 май 2011 г. израелска двойка нарича дъщеря си Like, на името на опцията „харесва ми“ във Facebook. * Най-големи конкуренти на Facebook са qzone (qq.com) и renren в [[Китай]]; Cyworld в [[Южна Корея]]; VK и Odnoklassniki в [[Русия]], [[Беларус]], [[Казахстан]], [[Киргизстан]], [[Молдова]], [[Украйна]], [[Узбекистан]]; Draugiem.lv в [[Латвия]]; Cloob в [[Иран]]; Zing във [[Виетнам]]; mixi в [[Япония]]. == Вижте също == * [[Facebook Platform]] * [[OpenSocial]] * [[Twitter]] * [[Pinterest]] * [[ВКонтакте]] == Източници == <references /> [[Категория:Фейсбук| ]] t6ookzqbkqckkaasu85lseprmn19zgi 0 216930 11473877 11403157 2022-07-29T08:22:46Z Carbonaro. 221440 незначително подобряване wikitext text/x-wiki {{Училище |име= Немска езикова гимназия |основан= {{Стартова дата и възраст|1960|09|15}} |град= [[Бургас]] |страна= [[България]] |квартал = жк „Зорница“ |сайт= [http://www.gpne-goethe.org www.gpne-goethe.org] |директор= Надежда Иванова-Радева |картинка= |ученици= |карта = България Бургас център |карта-описание = Местоположение в Бургас }} '''Немската езикова гимназия в Бургас''' е средно [[училище]] в гр. [[Бургас]] с официално наименование: '''Немска езикова гимназия „Гьоте“''' (НЕГ). == История == Първото немско училище в Бургас, прераснало по-късно в гимназия, е открито през 20-те години на 20-и век. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] то е затворено заедно с други образователни учреждения в града, а неговата сграда на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ е превърната е болница.<ref name="Burneva/Murdsheva">Burneva/Murdsheva: ''Deutsch als Fremdsprache(n) an bulgarischen Hochschulen'' in Hiltraud Casper-Hehne: ''Die Neustrukturierung von Studiengängen „Deutsch als Fremdsprache“: Probleme und Perspektiven; Fachtagung 17. – 19. November an der Universität Hannover'', университетско издателство Göttingen, 2006, стр. 238</ref> Сградата и до днес е известна в града като „Немската болница“.<ref>[http://www.factor-bs.com/news-9886.html По-късно, когато построили новата сграда на немското школо на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ (дълго време там се е помещавала болница)]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}; [http://wikimapia.org/23816876/bg/Бивша-немска-болница Бившата немска болница в wikimapia.org]</ref> На 15 септември 1960 година Немската гимназия в Бургас е отрита отново, като до 1991 година училището носи името на [[Вилхелм Пик]]. Отначало са сформирани 4 паралелки по двадесет ученици и те се помещават в сградата на гимназия „Г. С. Раковски“. Назначени са Борис Баев за директор и учители по немски език – Георги Георгиев, Мара Тодорова, Хелга Гунева, Маргита Асенова, Стоянка Башкова, Здравка Власева, Константин Якимов, Маргот Костадинова и Гизела Карагьозова. С разрастването на училището расте и броят на преподавателите, за да достигне днес 57 – голяма част от които са нейни бивши възпитаници. От 1971 година гимназията е преместена в сегашната сграда (к-с „Зорница“) и постепенно увеличава приема на ученици – новите паралелки стават 5 през 1983 година и 6 през 1994 година. А в днешни дни паралелките са 6. == Обучение == В 9-и клас предметите биология и химия се преподават изцяло на [[немски]] език, а в 10-и на немски се изучават история и география. В 11-и клас всички разказвателни предмети се изучават изцяло на български. От 1994 г. гимназията е изпитен център за получаване на диплома за владеене на немски език '''(Deutsches Sprachdiplom I & II der Kultusministerkonferenz /DSD/)'''. Директор на училището е г-жа Надежда Иванова-Радева, а зам.-директори – г-жа Софка Бубалова и г-н Стойчо Димитров. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.gpne-goethe.org Официален уебсайт] * [http://www.factor-bs.com/news-24850.html История на немското образование в Бургас] * Стефан Минчев: [http://www.burgas.bg/bg/news/details/1/10756 Бургазлии да кажат какво да се случи с Немската болница], община Бургас, посетен на 27 декември 2012 [[Категория:Средни училища в Бургас]] [[Категория:Немски гимназии]] dgtfw1pzv5mkzkjvwist10jew4z1y8e 0 217447 11474011 11306985 2022-07-29T11:47:52Z Алиса Селезньова 24678 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Ески Кавала | име-местно = Παλαιά Καβάλα | изглед = Ρέμα Παλαιάς Καβάλας.jpg | изглед-описание = Река в Ески Кавала | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кавала | площ = | височина = 499 | население = 135<ref>{{cite web | last = ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ | year = 2001 | url = http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf | title = Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година | format = PDF | pages = 148 | accessdate = 22 октомври | accessyear = 2008 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20090318065626/http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf|archivedate=18 март 2009 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Ески Кавала''' или '''Стара Кавала''' ({{lang|el|Παλαιά Καβάλα}}, ''Палеа Кавала''<ref>Симовски, Тодор. Населените места во Егейjска Македониja, Скопjе 1998, стр. 211, ISBN 9989-9819-4-9</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], в дем [[Кавала (дем)|Кавала]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == [[Файл:Ο Ναός της Παναγίας Οδηγήτριας στην Πλατεία της Παλαιάς Καβάλας.jpg|мини|ляво|Храмът „Света Богородица Одигитрия“ в Ески Кавала]] Селото е разположено на 8 километра северно от Кавала, в подножието на [[Чалдаг]] (Леканис Ори). == История == Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Ески Кавала'' е [[българо-мохамедани|българо-мохамеданско]] селище. В него живеят 850 [[българи]]-[[мохамедани]].<ref>{{МЕС|202|2_24}}</ref> Според гръцката статистика, през 1913 година в Ески Кавала (''Εσκή Καβάλα'') живеят 600 души.<ref>{{cite web | last = Λιθοξόου | first = Δημήτρης | url = http://www.freewebs.com/onoma/1913.htm | title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία | accessdate = 3 май 2009 |archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=31 юли 2012 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Ески Кавала на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Тапандза<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Ταπάντζα || Амбелия || Ἀμπέλια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Стикамния<ref name="Ген"/> || Στικάμνια || Харакомата || Χαρακώματα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Сари кания<ref name="Ген"/> || Σαρὶ Καγιὰ || Петродес || Πετρῶδες<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|710}}</ref> || <ref name="Ген"/> |- |} == Бележки == <references /> {{Br}} {{Дем Кавала}} {{Портал|Македония}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Села в дем Кавала]] 31mcmvgpv1ju5scxvyjrioo9aisn1xl 0 220937 11473859 11470250 2022-07-29T08:07:05Z 87.118.178.37 wikitext text/x-wiki {{Боксьор | име = Кубрат Пулев | картинка = Kubrat Pulev in 2018.jpg | прякор = ''Кобрата'' | категория = тежка | височина = 194 см | европейски шампион = | световен шампион = | националност = {{Флагче|България}} [[Българин]] | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1981|5|4|}} | роден-място = [[София]], {{Флагче|България|1981}} [[НРБ|България]] | починал-дата = | починал-място = | гард = класически | мачове = 32 | победи = 30 | нокаути = 16 | загуби = 3 | равенства = 0 | размах = 202 (80 in) |описание=Пулев през 2018 г.}} '''Кубрат Венков Пулев''' (известен като '''Кобрата''') е [[България|български]] [[боксьор]], бивш национален състезател. Състезава се в категория над 91 кг., има чин лейтенант<ref>{{Citation |title=kanal3.bg |url=http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant |accessdate=2019-12-18 |archivedate=2019-12-18 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20191218133530/http://kanal3.bg/news/bulgaria/society/111367-Povishiha-Kubrat-Pulev-v-leytenant }}</ref> от българската армия. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от [[1950-те]] и [[1960-те]] години [[Венко Пулев]]. Европейски шампион по бокс за професионалисти в свръхтежка категория (2012), европейски шампион по бокс при младежите – (2009) == Биография == Роден на [[4 май]] [[1981]] г. в [[София]].<ref>Светослав Спасов, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“]. // сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 ноември 2011 г.</ref> Първите си стъпки в бокса прави в залата на „Локомотив“, но поради лошите условия започва боксовата си кариера на 13 години в школата на [[ОСК ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Преди да започне да тренира бокс е тренирал 1 година [[футбол]]. Състезава се в категорията на най-тежките – над 91 кг. Пулев е избран за спортист на февруари 2008 г. Брат на [[Тервел Пулев]], също известен боксьор. [[Файл:Pulev vs Fury Fight.jpg|430px|мини|ляво|Кубрат Пулев vs [[Хюи Фюри]], 27-10-2018, Арена Армеец, [[София]], [[България]].]] През 1998 г. е привлечен в националния отбор на България, след като зад гърба си вече има много отличия от детски и юношески състезания. През 2002 г. Кубрат печели първото си голямо отличие – купа [[Странджа (турнир)|„Странджа“]]. През 2005 завоюва бронзов медал на световното първенство в [[Китай]], а през 2006 – и на европейското в [[Пловдив]]. Участва и на [[Летни олимпийски игри 2008|Летните олимпийски игри в Пекин]] през 2008 г. и няколко месеца след това става европейски шампион в [[Ливърпул]] в категория над 91 кг. Носител на Интернационалната титла на [[IBF]] в тежка категория, след победа над [[Травис Уолкър]] с единодушно съдийско решение, през 2011 година. На 5 май 2012 г. става европейски шампион в тежка категория в мач с [[Александър Димитренко]] – спаринг партньор на братята Кличко.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 „Огромен успех! Кубрат Пулев донесе на България първа титла в професионалния бокс“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120511093007/http://www.sportal.bg/news.php?news=331308 |date=2012-05-11 }}. // Sportal.bg, 22 октомври 2011 г.</ref> От 2009 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html|заглавие=Историята на Кубрат Пулев на професионалния ринг|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> е в професионалния бокс и постига успехи само за две години и половина. Понастоящем Кубрат Пулев тежи 112 кг и е висок 194 см.<ref name=box1>{{cite web |url=http://www.boxrec.com/list_bouts.php?human_id=511850&cat=boxer|title=Kutbar Pulev's career boxing record |work=Boxrec.com |accessdate=4 октомври 2009}}</ref> През 2012 г. печели европейската титла на Европейския боксов съюз в тежка категория. На 29 септември в Хамбург Пулев се изправя срещу руския боксьор [[Александър Устинов]] и защитава двете си титли, като побеждава Устинов (202 см, 136 кг) в тежък двубой. Пулев нокаутира руснака в 11-ия рунд. [[Спортист на годината на България]] за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г.<ref>Даниел Стойнев, [http://www.inter-view.info/2012/12/1-kubrat-pulev.html „Спортист №1 на България е Кубрат Пулев!“]. // Интервю, 20 декември 2012 г.</ref> На 24 август 2013 г. побеждава по точки Тони Томпсън. По този начин става официален претендент за титлата на Владимир Кличко във версия IBF (Международна боксова федерация).<ref>[http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ „Кубрат Пулев – Кобрата нокаутира Александър Устинов и се запъти към Кличко“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121003055949/http://www.bulgarianews.eu/кубрат-пулев-александър-устинов/ |date=2012-10-03 }}. // публикувано на 29 септември в BulgariaNews.eu.</ref> Кубрат Пулев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportlive.bg/tags/1593|заглавие=Кубрат Пулев – новини и последни информации|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> получава приза „Родолюбец“ номер 1 за 2013 година.<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/107911/kubrat_pulev_poluchi_priza_za_rodolubie „Кубрат Пулев получи приза за родолюбие“], Bnt.bg, 12.09.2013 г.</ref> На 14 декември 2013 г. Кобрата побеждава американеца Джоуи Ейбъл чрез технически нокаут в мач за защита на интернационалната си титла на Международната боксова федерация.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=462954 Кобрата защити титлата след бой над Ейбъл], Sportal.bg.</ref> На 15 ноември 2014 г. в мач за световната титла в [[Хамбург]], [[Германия]], Кобрата допуска първата загуба в кариерата си на професионален боксьор като е нокаутиран в 5-ия рунд от световния шампион [[Владимир Кличко]].<ref>Даниел Николов, [http://www.standartnews.com/sport-sportove/vladimir_klichko_nokautira_kubrat_pulev_v_petiya_rund-262462.html „Владимир Кличко нокаутира Кубрат Пулев в петия рунд“], в. „Стандарт“, 16.11.2014 г.</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/sport/2014/11/15/2420125_klichko_nokautira_pulev_v_petiia_rund_video/ „Кличко нокаутира Пулев в петия рунд“], в. „Дневник“, 15 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=518535 „Кубрат Пулев издържа 5 рунда! Владимир Кличко защити световната титла с нокаут“ (видео и галерия)], sportal.bg, 16 ноември 2014 г.</ref><ref>[http://btvnovinite.bg/article/sport/klichko-nokautira-kubrat-pulev.html „Кличко нокаутира Кубрат Пулев“], btvnovinite.bg, 15 ноември 2014 г.</ref> Мач №30 в кариерата на Кубрат Пулев трябва да бъде срещу световния шампион на 4 федерации в тежка категория Антъни Джошуа, но заради пандемията от COVID-19, срещата се мести за 12 декември 2020 година. Мачът Пулев – Джошуа<ref>[https://www.sportlive.bg/tags/58386 Пулев – Джошуа]</ref> ще се проведе в зала „Уембли“ в Лондон. По време на двубоя ще бъдат допуснати 1000 привърженици на двамата боксьори, след като в столицата на Англия бе позволено на фенове да посещават спортни събития, считано от 4 декември. Мачът ще бъде излъчен от платформата за спорт на живо DAZN,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/eto-koj-shte-izlychva-zrelishteto-kubrat-pulev-sreshtu-antyni-djoshua-1526601.html|заглавие=Ето кой ще излъчва зрелището Кубрат Пулев срещу Антъни Джошуа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=04.12.2020|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> която считано от 1 декември вече се намира и в България.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/sport/boxing/dazn-v-bylgarija-tvoeto-mjasto-za-kubrat-pulev-antyni-djoshua-i-elita-na-boksa-1525916.html|заглавие=DAZN в България! Твоето място за Кубрат Пулев – Антъни Джошуа и елита на бокса|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> На 12 декември 2020 година, в [[Лондон]], Кубрат изиграва добър мач, 3 пъти попада в нокдаун, но се изправя. В 9-ия рунд е нокаутиран от Джошуа. == Личен живот == От 2006 до 2019 г. е обвързан с попфолк певицата [[Андреа (певица)|Андреа]], но двамата се разделят през юли 2019 г.,<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.sportlive.bg/timeout/facefromnews/istorijata-na-vryzkata-mejdu-kubrat-pulev-i-andrea-ot-lubov-ot-pryv-pogled-do-razdjalata-768133.html|заглавие=Историята на връзката между Кубрат Пулев и Андреа|автор=Sportlive.bg|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref><ref name="dariknews.bg">[https://dariknews.bg/novini/liubopitno/andrea-obiavi-razdialata-si-s-kobrata-2176575 dariknews.bg]</ref> след отправени обвинения срещу Пулев за сексуално посегателство от журналистката Джени Суши.<ref name="dariknews.bg"/> == Статистика == {| class="wikitable" style="font-size: 90%;" |+ <big>30 Победи (16 нокаута), 2 Загуби, 0 Равни<ref>[http://boxrec.com/en/boxer/659461 BoxRec: Anthony Joshua]</ref></big> |- | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''#''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рекорд''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Опонент''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Тип''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Рунд, Време''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Дата''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Място''' | align="center" style="border-style: none none solid solid; background: #e3e3e3"|'''Бележка''' |-align=center |-align=center |- | style="background: #FF6A6A" |Загуба |29 – 3 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |[[СД]]||12 |09-07-2022 |align=left|{{флагче|Великобритания}} O₂ арена, [[Лондон]] | align="left" |{{small|За свободна международна титла на WBA в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |28 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Ридел Букър]] |UD||10 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-11-09 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Фресно]], [[Калифорния]] | align="left" | |- | {{yes|Победа}} |30 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Джери Форест]] |UD||10 |2022-14-05 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Лос Анджелис]], Калифорния, САЩ | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |29 – 2 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Франк Мир]] |TKO||1 {{small|(9)}}, 1:59 |2021-27-11 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Глобъл Лайф Филд]], [[Арлингтън]], [[Тексас]], [[САЩ]] | align="left" |Спечелва Triad Combat титлата в тежка категория |- |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |28 – 2 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Антъни Джошуа]] |[[Нокаут|КО]]||9 {{small|(12)}}, 2:58 |12-12-2020 |align=left|{{флагче|Великобритания}} [[Уембли Арена]], [[Лондон]] | align="left" |{{small|За IBF, WBA, IBO и WBO титли в тежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |28 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Ридел Букър]] |UD||10 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-11-09 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Фресно]], [[Калифорния]] | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |27 – 1 |align=left|{{Флагче|Румъния}} [[Богдан Дину]] |KO||7 {{small|(12)}}, 2:40 |2019-03-23 |align=left|{{флагче|САЩ}} [[Коста Меса]], Калифорния | align="left" | |- |-align=center | {{yes|Победа}} |26 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Хюи Фюри]] |UD||12 |2018-10-27 |align=left|{{флагче|България}} [[София]], [[България]] | align="left" |{{small|Става официален претендент за двубой за титлата в тежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |25 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Кевин Джонсън |UD||12 |2017-04-28 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |24 – 1 |align=left|{{Флагче|Нигерия}} [[Самюъл Питър]] |TKO||4 {{small|(12)}}, 0:01 |2016-03-12 |align=left|{{флагче|България}} София, България | align="left" |{{small|Мач за Интерконтиненталната титла на Световната боксова асоциация}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |23 – 1 |align=left|{{Флагче|Великобритания}} [[Дерек Чисора]] |SD||12 |2016-05-07 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Хамбург]], [[Германия]] | align="left" |{{small|Мач за европейската титла в Супертежка категория}} |- |-align=center | {{yes|Победа}} |22 – 1 |align=left|{{Флагче|САЩ}} [[Морис Харис]] |KO||1 {{small|(8)}}, 1:59 |2015-12-05 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | |-align=center | {{yes|Победа}} |21 – 1 |align=left|{{Флагче|Бразилия}} [[Джордж Ариас]] |UD |8 |2015-10-17 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Карлсруе]], Германия | |-align=center | style="background: #FF6A6A" |Загуба |20 – 1 |align=left| {{Флагче|Украйна}} [[Владимир Кличко]] |KO||5 {{small|(12)}}, 2:11 |2014-11-15 || align=left|{{Флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Мач за световната титла на [[Международна боксова федерация|IBF]] в супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |20 – 0 |align=left| {{Флагче|Хърватия}} Ивица Перкович |Отказва се||3 {{small|(8)}} |2014-04-05 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Рощок]], Германия |align=left|{{small|Юбилейна победа}} |-align=center | {{yes|Победа}} |19 – 0 |align=left| {{Флагче|САЩ}} Джоуи Ейбъл |TKO||4 {{small|(12)}} |2013-12-14 || align=left|{{Флагче|Германия}} [[Нойбранденбург]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |18 – 0 |align=left|{{Флагче|САЩ}} Тони Томпсън |UD | 12 |2013-08-24 |align=left|{{флагче|Германия}} [[Шверин]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |17 – 0 |align=left|{{флагче|Беларус}} [[Александър Устинов]]<ref name="boxingnews24.com">[http://www.boxingnews24.com/2012/08/alexander-ustinov-vs-kubrat-pulev-in-ibf-heavyweight-title-eliminator-on-september-29th/ „Alexander Ustinov vs. Kubrat Pulev in IBF heavyweight title eliminator on September 29th“] // Boxing News 24, August 1st, 2012</ref> |KO||11 {{small|(12)}}, 1:28 |2012-09-29 |align=left|{{флагче|Германия}} Хамбург, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Защита [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |- align=center | {{yes|Победа}} |16 – 0 |align=left|{{флагче|Германия}} Александър Димитренко |KO||11 {{small|(12)}}, 2:59 ||2012-05-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Баден-Вюртемберг]], Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория,{{Br}} Победа свободната [[European Boxing Union|EBU]] (European) Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |15 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Майкъл Спрот |Отказва се||9 {{small|(12)}}, 3:00 |2012-01-14 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Защита [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |14 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Травис Уолкър |UD||12 |2011-10-22 || align=left|{{флагче|Германия}} Баден-Вюртемберг, Германия | align="left" |{{small|Спечелва свободната [[IBF]] international Супертежка категория}} |-align=center | {{yes|Победа}} |13 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Максим Педиура |UD||8 |2011-07-16 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мюнхен]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |12 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дерик Роси |TKO|||5 {{small|(8)}}, 2:15 |2011-05-07 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Копенхаген]], [[Дания]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |11 – 0 |align=left|{{флагче|Украйна}} Ярослав Заворотний |UD||8 |2011-02-12 || align=left|{{флагче|Дания}} [[Хернинг]], Дания |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |10 – 0 |align=left|{{флагче|Италия}} Паоло Видоз |UD||8 |2010-12-18 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Берлин]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |9 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Доминик Гуин |UD||8 |2010-10-30 || align=left|{{флагче|Германия}} Рощок, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |8 – 0 |align=left|{{флагче|Русия}} Евгени Орлов |DQ||7 {{small|(8)}}, 0:16 |2010-05-01 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Олденбург]], Германия |align=left|<small>Орлов е дисквалифициран за заешки удари (rabbit punching)</small> |-align=center | {{yes|Победа}} |7 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Дани Батчелдер |TKO||2 {{small|(8)}}, 0:45 |2010-03-13 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |6 – 0 |align=left|{{flagicon|Република Конго}} Исоса Мондо |Отказва се||3 {{small|(8)}}, 3:00 |2010-02-20 || align=left|{{флагче|Белгия}} [[Лиеж]], [[Белгия]] |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |5 – 0 |align=left|{{флагче|Великобритания}} Мат Скелтън |KO||4 {{small|(8)}}, 2:14 |2010-01-30 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Мекленбург-Предна Померания]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |4 – 0 |align=left|{{флагче|САЩ}} Зак Пейдж |UD||6 |2009-12-05 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Лудвигсбург]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |3 – 0 |align=left|{{flagicon|Нигерия}} Гбенга Олоукун |UD||6 |2009-11-07 || align=left|{{флагче|Германия}} [[Бавария]], Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |2 – 0 |align=left|{{флагче|Турция}} Сердар Уйсал |TKO||4 {{small|(4)}}, 0:56 |2009-10-17 || align=left|{{флагче|Германия}} Берлин, Германия |align=left| |-align=center | {{yes|Победа}} |1 – 0 |align=left|{{flagicon|Румъния}} Флориан Бенче |TKO||2 {{small|(4)}}, 2:05 |2009-09-19 || align=left|{{флагче|Германия}} Нойбранденбург, Германия |align=left| <small>Професионален дебют</small> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://kubratpulev.com/ Официален сайт на Кубрат Пулев] ; Портрети * Стефан Йорданов, "[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/istorijata-na-kubrat-pulev-ot-letjashtija-start-do-rund-3-za-svetovnija-vryh-1522555.html Историята на Кубрат Пулев: От летящия старт до рунд №3 за световния връх]", статия в [https://sportlive.bg Sportlive.bg] * Светослав Спасов, [https://web.archive.org/web/20170228004110/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=685&aid=15644 „Българска Кобра“], сп. „Тема“, бр. 43 (521), 29 – 4 ноември 2011 * [http://sporta.bg/?id=278&load=OtherSports::Champion „Шампионите на България: Кубрат Пулев“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141120005805/http://sporta.bg/?load=OtherSports::Champion&id=278 |date=2014-11-20 }}, sporta.bg ; Интервюта * "[https://www.sportlive.bg/sport/boxing/kubrat-pulev-obqsni-pred-sportlive-na-kakvo-se-dylzhi-fizicheskata-mu-transformaciq-702549.html Кубрат Пулев обясни пред SportLive на какво се дължи физическата му трансформация]", интервю на Иво Вецев, Sportlive.bg * [http://www.mma-bulgaria.com/intervyuta/intervyu-s-kubrat-pulev-2 „Интервю с Кубрат Пулев“]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, сайт на ММА, 10 ноември 2009 * [https://web.archive.org/web/20141129025601/http://novinar.bg/news/kubrat-pulev-razpuskam-s-shah-ne-nosia-na-alkohol_MzkyMjsyNA==.html „Кубрат Пулев: Разпускам с шах, не нося на алкохол“], интервю на Анна Стоилкова, в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 18 май 2012 * [http://archive.is/iY3s6 „Кубрат Пулев: Политиката е лукава, не съм готов за нея“], интервю на Васил Тошев, в. „Преса“, 22 април 2013 {{нормативен контрол}} {{Спортист на годината на България}} {{СОРТКАТ:Пулев, Кубрат}} [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Български боксьори]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]] [[Категория:Родени в София]] 56oay0t110t1mhfhnfpwv02lm58tu7e 0 221353 11473677 11400828 2022-07-29T02:54:51Z Luxferuer 25980 /* Бележки */ wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Народно читалище<br> „Отец Паисий – 1919“ | лого = | снимка = Sandanski chitalishte Otets Paisii 1919.jpg | пояснение = Читалище „Отец Паисий – 1919“ в град Сандански, ул. „Македония“ 53 | тип = [[читалище]] | акроними = | седалище = [[Сандански]] | ръководител = Галчо Атанасов (пръв) | език = [[български език|български]] | положение = съществуваща | основатели = | основана = 1919 г. | закрита = | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = | бележки = }} '''Образцово народно читалище „Отец Паисий – 1919“''' е [[читалище]] в град [[Сандански]], [[България]]. Читалището е разположено на улица „Македония“ № 53 и е регистрирано под № 145 в [[Министерство на културата]] на България.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=127&reg_num=145 | заглавие=Народно читалище „Отец Паисий – 1919“ |достъп_дата =27 септември 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Регистър на Народните читалища |цитат= |език= }}</ref> Основано е през 1919 година в Свети Врач. Помещава се в офицерския стол и пръв негов председател е Галчо Атанасов. Открито е с представянето от читалищния колектив под ръководството на Стою Николов на пиесата „Михалаки чорбаджи“ от [[Иван Вазов]]. От 1926 до 1981 година съществува хор за школувано пеене, който развива активна творческа дейност и става член на Съюза на хоровете в България през 1936 г. Ръководители на хора са [[Борис Карадимчев]] (1926 – 1933), Никола Мустаков (1933 – 1936), Асен Милев (1936 – 1940), Никола Парапанов (1948 – 1981). През 1926 година е основан и градски духов оркестър.<ref name="ЕПК2 66">{{ЕПК|2|66}}</ref> От 1929 г. читалището разполага със собствена сграда.<ref name="ЕПК2 67">{{ЕПК|2|67}}</ref> В 1946 година се създава литературен кръжок с ръководител Ангел Каратанчев, в който участват [[Петър Караангов]], [[Найден Вълчев]], Катя Ерменкова. През 1951 година Методи Лозански създава [[Ансамбъл за народни песни и танци „Никола Вапцаров“|ансамбъла за народни песни и танци „Никола Вапцаров“]]. В 1959 година се формира самодеен куклен театър с ръководител Атанас Сапунджиев, а на следната 1960 година - детска музикална школа по [[акордеон]] и [[пиано]]. В 1976 година е създаден детски духов оркестър с ръководител Емил Кирянов, в 1980 година – китаро-мандолинен оркестър с ръководител Стефан Борилов и в 1987 година детски музикален театър с ръководител Здравка Гошевска.<ref name="ЕПК2 67"/> През 1980 г. читалището се мести в нова сграда с две зали с 500 и 1000 места, репетиционни, гримьорни и библиотека със 110 000 тома.<ref name="ЕПК2 67"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Култура|Литература|Македония|България}} [[Категория:Читалища в област Благоевград|Отец Паисий – 1919]] [[Категория:Култура в Сандански]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Сандански]] [[Категория:Основани в България през 1919 година]] [[Категория:Обекти, наречени на Паисий Хилендарски]] elelfsl8y8b77zzagg98ba42jy94089 0 221804 11473699 11472842 2022-07-29T03:28:27Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Препратки в препратки wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | националност = {{BUL}} | работил = театрална и филмова актриса, режисьор, университетски преподавател | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1992 - | значими роли = Медея в „[[Медея]]“ от [[Еврипид]], реж. [[Десислава Шпатова]] | театрални награди = „[[Аскеер]]“ (2008)<br>Награда на София (2008)<br>„[[Икар (награда)|Икар]]“ (2007, 2010)<br>„[[Богдан Богданов (награда)|Богдан Богданов]]“ (2019)<ref>[https://news.nbu.bg/bg/news/proektyt-medeq-vze-nagradata-za-humanitaristika-bogdan-bogdanov-2019-na-oficialna-ceremoniq-po-sluchaj-denq-na-buditelite!39410 „Проектът „Медея“ взе Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“ 2019 на официална церемония по случай Деня на будителите“], сайт на НБУ.</ref><br>Специален „[[Икар]] 2020“ за значимостта и постиженията на проекта „Медея“<ref>[https://uba.bg/nagradi-ikar-2020/ Снежина Петрова със специален „Икар“], сайт на САБ.</ref> }} | баща = | майка = | брак = | деца = 2 | подпис = }} '''Снежина Петрова Петрова''' е българска театрална и филмова актриса. Има роли в емблематични за българския театрален живот представления като „[[Три сестри]]“ – последното представление на големия режисьор [[Стоян Камбарев]], което той постави в театър „София“ преди смъртта си, „Таня, Таня“, „Марат/Сад“ на Явор Гърдев, „Монолози за вагината“, „Археология на сънуването“, „Месец на село“. Участва в почти всички театрални постановки на режисьора [[Десислава Шпатова]].<ref>[http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=200900 „Актрисата Снежина Петрова: Гневът върши чудесна работа“] (интервю), в-к „Дневник“, 28 февруари 2006.</ref> [[Файл:Steps-SNEZHINA PETROVA-t199.jpg|мини|260п|Стената на славата пред [[Театър 199]] – пано с отпечатъци, послание и шарж на Снежина Петрова.]] В [[Театър 199]] участва в постановките: „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, „Малка пиеса за детска стая“ и „Приятнострашно“ от [[Яна Борисова]] с режисьор [[Галин Стоев]]; „Живот х 3“ от Ясмина Реза и „Старицата от Калкута“ от Ханох Левин с режисьор [[Явор Гърдев]]; „Жени на ръба“ по Педро Алмодовар с режисьор [[Десислава Шпатова]] и „Веселите Разплюеви дни“ от Алекданър В. Сухово-Кобилин с режисьор [[Младен Киселов]]. Отпечатъци от ръцете ѝ могат да бъдат видени на [[Стената на славата]] пред [[Театър 199|Театър 199 „Валентин Стойчев“]]. == Биография == Родена е на 16 януари 1970 г. в Силистра. Премества се да живее и учи в София. По време на следването си играе в спектаклите на [[Театрална работилница „Сфумато“]], а след дипломирането си до 2005 година е актриса на свободна практика. През 1994 година играе в пиесата „Частите на нощта“ от [[Георги Тенев (писател)|Георги Тенев]], режисьор Явор Гърдев, Сливенски драматичен театър, а през следващата година в копродукция на Димитровградския и Хасковския драматичен театър „Слугините“ на [[Жан Жоне]], режисьор Явор Гърдев. През 1996 г. Снежина Петрова става съосновател и изпълнителен директор на сдружение „[[Легал арт център]]“ за независими театрални проекти, които са поставени на сцените на [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния театър „Алеко Константинов“]], [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]], Театър 199 „Валентин Стойчев“. От 2005 г. е асистент на [[Цветана Манева]] и преподавател по актьорско майсторство в департамент „Театър“ на [[Нов български университет]]. През 2012 г. става ръководител на департамента. Снежина Петрова осъществява и режисира театрални, музикални и радио-спектакли. Автор е на сценични адаптации на повече от 7 литературни творби и на образователните програми по театър ОКС „бакалавър“ и „магистър“ към НБУ. През 2019 г. Снежина Петрова и режисьорката [[Десислава Шпатова]] разработват проекта „Медея“ на „Легал арт център“ в рамките на „[[Пловдив]] – [[Европейска столица на културата]] 2019“. Проектът има силен социален фокус. Инициативата събира в съвместна работа утвърдени имена от областта на театъра, деца от различни етноси в Пловдив – от ромската, турската, еврейската, арменска и българска общност, както и студенти от НБУ, стажанти, обучаващи се в различни хуманитарни и творчески специалности. Проектът завършва с мащабен спектакъл на [[Античен театър (Пловдив)|Античния театър]], на 28 юни 2019 г., който представя трагедията на [[Еврипид]] в нов превод от старогръцки език. Снежина Петрова влиза в ролята на [[Медея]].<ref>[https://plovdiv2019.eu/bg/events/484-медея Проект „Медея“ – „Пловдив 2019“].</ref> == Образование == През 1994 г. завършва [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в експерименталния клас на [[Маргарита Младенова]], [[Иван Добчев]] и [[Георги Дюлгеров]]. Прави специализация по актьорско майсторство при [[Кшищоф Зануси]] (1999 г.) и по съвременни танцови техники при [[Робърт Таниън]]. Участва в множество уъркшопи на Джей Шайбм, Робърт Таниън, Тадаши Сузуки и други. През 2017 г. става отчислен докторант по програма „Театрознание и театрално изкуство“ в [[Нов български университет|НБУ]]. През 2018 г. завършва обучение по Форум театър с лектор и водещ Руи Фрати, [[Theatre of the Oppressed]], [[Париж]]. Има основно музикално образование по пиано и солфеж. Владее английски и руски език. Петрова е майка на две осиновени деца.<ref>Ирина Иванова, [https://eva.bg/article/37423-Snezhina-Petrova-tri-godini-mezhdu-bogovete-i-detsata-si Снежина Петрова – три години между боговете и децата си], eva.bg, 26 юни 2019.</ref> == Театрални постановки (Актриса) == През годините Снежина Петрова е участвала в спектаклите на сдружение „Легал арт център“, както и в представления на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], Сатиричния театър „Алеко Константинов“, [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]], [[Театър 199|Театър 199 "Валентин Стойчев"]], [[Театрална работилница „Сфумато“]] и други. Работила е с режисьорите [[Стоян Камбарев]], [[Младен Киселов]], [[Галин Стоев]], [[Явор Гърдев]], Десислава Шпатова.<ref>Информация за Снежина Петрова от [http://www.nbu.bg/index.php?l=1287 Каталог на изследователските ресурси в НБУ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080220010255/http://www.nbu.bg/index.php?l=1287 |date=2008-02-20 }}</ref><ref>Информация за Снежина Петрова от [https://www.theatre199.org/index.php?p=artists&name=%D1%ED%E5%E6%E8%ED%E0+%CF%E5%F2%F0%EE%E2%E0 Театър 199 „Валентин Стойчев“].</ref> * 2021 г. - „Една българка“ – моноспектакъл на Снежина Петрова по разказа на Иван Вазов <br />Режисьор: Десислава Шпатова *2020 г. – „Какво да правим с виолончелото“, на А. Вишняк, реж. [[Николай Поляков]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2019 г. – „[[Фермата на животните (роман)|Ферма на животните]]“ по [[Джордж Оруел]], реж. Десислава Шпатова (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2019 г. – Медея в „[[Медея]]“ на [[Еврипид]], реж. Десислава Шпатова, „Легал арт център“, (Пловдив [[Европейска столица на културата|ЕСК]]2019 и [[Национален дворец на културата|НДК]]) * 2015 г. – „Квартет“ на [[Хайнрих Мюлер]], реж. Явор Гърдев (НДК) * 2015 г. – „Чайка“ на [[Антон Чехов]], реж. [[Явор Гърдев]] (НДК и [[Театър „Азарян“]]) * 2013 г. – „Всичко ни е наред“ на Дорота Масловска, реж. Десислава Шпатова (Народен театър „Иван Вазов“) * 2012 г. – „Идиот 2012“ по [[Фьодор Достоевски]], реж. Десислава Шпатова (Народен театър „Иван Вазов“) * 2012 г. – „Лов на диви патици“ на Вампилов, реж. [[Юри Бутусов]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2011 г. – „Вълните“ на [[Арлет Ричи]], реж. Арлет Ричи (Народен театър „Иван Вазов“) * 2009 г. – „Госпожица Юлия“ на [[Аугуст Стриндберг]], реж. [[Лилия Абаджиева]] (Народен театър „Иван Вазов“) * 2009 г. – „Приятнострашно“ на [[Яна Борисова]], реж. Галин Стоев (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2009 г. – „Гълъбът“ на [[Патрик Зюскинд]], реж. Десислава Шпатова (Народен театър „Иван Вазов“) * 2009 г. – „Fuck you, EU.RO.PA“ на Николета Есиненку, реж. Йохана Нидермюлер, (TART Production и Theater RAMPE – Щутгарт, Червената къща – София) * 2009 г. – „ООО Сънят на Гогол“ на Иван Добчев и Маргарита Младенова (Театрална работилница „Сфумато“) * 2008 г. – „Хамлет машина“ на Хайнер Мюлер, реж. Бернхарт Нидермюлер ([[Театър „Българска армия“|Театър на Българската армия]], TART Production и Theater RAMPE – Щутгарт, Национален театър – Люксембург) * 2007 г. – "Стриндберг в Дамаск“ на Иван Добчев и Георги Тенев (Театрална работилница „Сфумато“) * 2007 г. – „Малка пиеса за детска стая“ от Яна Борисова, реж. Галин Стоев (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2006 г. – „Кафе и цигари“, реж. Десислава Шпатова, независим проект на „Легал арт център“ (Театрална работилница „Сфумато“) * 2006 г. – Марина Цветаева от „Станция-Елабуга“, реж. Маргарита Младенова (Театрална работилница „Сфумато“) * 2006 г. – София Толстая от „Станция – Астапово“, реж. [[Иван Добчев]] (Театрална работилница „Сфумато“) * 2006 г. – Варравин от „Веселите Разплюеви дни“ на Сухово-Кобилин, реж. [[Младен Киселов|Младен Киселов (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2005 г. – „Психоза 4,48“ на Сара Кейн, реж. Десислава Шпатова, независим проект на БАТ и „Легал арт център“ (Театрална работилница „Сфумато“) * 2005 г. – „Не аз“ на [[Самюъл Бекет]], реж. Иван Добчев (Театрална работилница „Сфумато“) * 2004 г. – Наталия Петровна от „Месец на село“ на [[Иван Тургенев]], реж. Маргарита Младенова (Народен театър „Иван Вазов“) * 2004 г. – „DJ“ на [[Георги Господинов]], реж. Десислава Шпатова (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 2003 г. – Соня от „Живот х 3“ на Ясмина Реза, реж. Явор Гърдев (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2003 г. – Марат от „Марат Сад“ на [[Петер Вайс]], реж. Явор Гърдев ([[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“|Варненски театър]] и Триумвиратус Арт Груп) * 2002 г. – Мадам от „Слугините“ на [[Жан Жоне]], реж. Десислава Шпатова, независим проект на „Легал арт Център“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 2002 г. – „Археология на сънуването“ на Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, независим проект на БАТ (Народен театър „Иван Вазов“) * 2002 г. – Мия от „Дзен-порно“ на [[Милена Фучеджиева]] (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 2001 г. – Пепа от „Жени на ръба“ по Педро Алмодовар, реж. Десислава Шпатова, независим проект на „Легал арт Център“ [[Младен Киселов]] (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2001 г. – „Монолози за вагината“ на Ева Енслър, реж. Галин Стоев и Младен Киселов (Театър 199 „Валентин Стойчев“) * 2000 г. – Настася Филиповна от „Идиот“ по Фьодор Достоевски, реж. Десислава Шпатова, независим проект на „Легал арт Център“ (Младежки театър „Николай Бинев“) * 1999 г. – Мертьой от „Опасни връзки“ по Шодерло дьо Лакло, реж. Десислава Шпатова, независим проект на „Легал арт Център“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 1999 г. – „Отвъд Отвъд“, реж. Десислава Шпатова, независим проект на „Легал арт център“ * 1998 г. – Маша от „Три сестри“ на [[Антон Чехов]], реж. [[Стоян Камбарев]] ([[Театър „София“]]) * 1998 г. – „Сънят на Одисей“, реж. Явор Гърдев (Театрална работилница „Сфумато“) * 1997 г. – Донна Анна от „Една любов на Жуан“ по „Каменният гост“ на [[Александър Пушкин]], реж. Десислава Шпатова, независим проект на „Легал арт център“ (Сатиричен театър „Алеко Константинов“) * 1996 г. – Клер от „Слугините“ на [[Жан Жоне]], реж. [[Явор Гърдев]], (коопродукция на Димитровградски и Хасковски драматичен театър) * 1995 г. – „Частите на нощта“ от Георги Тенев ([[Драматичен театър „Стефан Киров“|Сливенски драматичен театър]]) * 1993 г. – „Падането на Икар“, по текстове на Радичков и Бергман, реж. Иван Добчев (Театрална работилница „Сфумато“) * 1992 г. – „Думи към Б.“ по Боян Папазов и Самюъл Бекет, реж. Иван Добчев (Театрална работилница „Сфумато“) == Театрални постановки и проекти (ръководител и режисьор) == Драматург и ръководител на проекти: * 2016 г. – „Промяната“ по текстове на [[Лив Улман]] и [[Ингмар Бергман|Бергман]], реж. [[Десислава Шпатова]], Университетски театър на [[Нов български университет|НБУ]] * 2015 г. – „Двама бедни румънци говорещи полски“, реж. [[Десислава Шпатова]], „Легал арт център“, Университетски театър на НБУ и [[Театрална работилница „Сфумато“ * 2015 г. – „Влюбените“ по Голдони, реж. [[Десислава Шпатова]], Университетски театър на НБУ * 2014 г. – „Нещо ме гризе“ по текстове на Камен Донев, Университетски театър на НБУ Режисьор на: * сезон 2012/13 – Акция „2013 - Мечти“ - презентация на идея – Университетски театър на НБУ * сезон 2012/13 – Акция „Приемно време“ – Университетски театър на НБУ * сезон 2012/13 – „Летене“ на Оля Мухина – Университетски театър на НБУ * сезон 2011/12 – „Ела, легни върху мен“ – авторски спектакъл по поезията на Силвия Чолева, Фестивали – „Друмеви дни“, гр. Шумен, 2012, Малък сезон 2012, Театрална работилница „Сфумато“ * сезон 2010/11 – „Шейк в лятна нощ" – театрален РАП проект по [[Уилям Шекспир|Шекспир]], Университетски театър на НБУ, Малък сезон 2012, Театрална работилница „Сфумато“ * сезон 2009/10 – „ЧЕХОВ by night“ – композиция за пиано и текст * сезон 2009/10 – „Сватба“ – версия втора, по Елиас Канети – Университетски театър на НБУ, Народен театър „Иван Вазов“ * сезон 2009/10 – „Малки царства" по Елена Алексиева, Университетски театър на НБУ, Театрална работилница „Сфумато“ – Фестивали – Малък сезон 2009, Театрална работилница „Сфумато“ и „Младите“ в Младежки театър „Николай Бинев“ 2009 г. * сезон 2008/09 – „Сватба“ – версия първа, по Елиас Канети – Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Малък сезон 2009, Театрална работилница „Сфумато“ == Филмография (актриса) == * 2016 г. – „[[Жалейка (филм)|Жалейка]]“, реж. Елица Петкова * 2014 г. – „[[Потъването на Созопол]]“, реж. [[Костадин Бонев]] * 2014 г. – „[[Буферна зона (филм)|Буферна зона]]“, сц. Георги Дюлгеров, реж. Георги Дюлгеров * 2013 г. – „[[Четвърта власт]]“, сериал на БНТ, реж. Димитър Коцев-Шошо и [[Стоян Радев]] * 2013 г. – „Шшшт... Попей ми!“, къс. филм, реж. Андрей Волкашин и Петър Вълчев * 2008 г. – „[[Дзифт (филм)|Дзифт]]“, сц. Владислав Тодоров, реж. Явор Гърдев * 2004 г. – „[[Ганьо Балкански се завърна от Европа]]“ (4-сер. тв) – Маринова (в 1 серия: IV) * 2002 г. – „[[Подгряване на вчерашния обед]]“, реж. Костадин Бонев * 1997 г. – „[[Разговор с птици]]“, реж. [[Румяна Петкова]] * 1997 г. – „[[Valkanizater]]“ * 1996 г. – „[[Платено милосърдие]]“, реж. Георги Дюлгеров == Радиопроекти (режисьор) == * 2015 г. – „Името“ на Силвия Чолева, радиотеатър с участието на [[Цветана Манева]], програма „Христо Ботев“ * 2014 г. – „Ела, легни върху мен“ – проект в [[Българско национално радио|БНР]], радиотеатър, програма „Христо Ботев“ == Концертни постановки (режисьор) == * 2015 г. – Юбилеен концерт на [[Райна Кабаиванска]], зала 1 на НДК == Признание и награди == Носител е на няколко награди и номинации:<ref>{{Citation |title=Страница за Снежина Петрова на сайта на Десислава Шпатова |url=http://www.desislavashpatova.com/snezhinapetrova.html |accessdate=2008-11-26 |archivedate=2009-01-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090106051906/http://www.desislavashpatova.com/snezhinapetrova.html }}</ref> * 2020 г. – Награда „[[Икар (награда)|Икар]]“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за значимостта и постиженията на проект „Медея“ * 2019 г. – Национална награда за хуманитаристика на името на проф. [[Богдан Богданов]], НБУ * 2017 г. – Награда „Актьор на Европа“, международен театрален фестивал [[Преспа (град)|Преспа]], [[Северна Македония]] * 2015 г. – Номинация за „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ за главна женска роля за „Каквато ти ме искаш“ на Народен театър „Иван Вазов“ * 2014 г. – Награда „Златна роза“ за главна женска роля на МФФ „[[Златна роза (фестивал)|Златна роза]]“, [[Варна]] * 2010 г. – Наградата „Икар“ на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] „за поддържаща женска роля“: ролята на (Тя) в „Гълъбът“ по Патрик Зюскинд, в Народен театър „Иван Вазов“ * 2008 г. – Награда на [[София]] за ярки постижения в областта на културата * 2008 г. – Награда за главна женска роля от Друмеви театрални празници „Нова българска драма“, [[Шумен]], за в „Малка пиеса за детска стая“ * 2008 г. – Втора награда за главна женска роля от Националния театрален фестивал на малките форми, [[Враца]], за ролята на Жана в „[[Малка пиеса за детска стая]]“, реж. Галин Стоев, Театър 199 „Валентин Стойчев“ * 2008 г. – Награда „Аскеер“ за поддържаща женска роля за ролята на Дагни Юел в „[[Стриндберг в Дамаск]]“, Театрална работилница „Сфумато“ * 2008 г. – Номинация за „Икар“ за главна женска роля в „[[Старицата от Калкута]]“, Театър 199 „Валентин Стойчев“ * 2007 г. – носител на награда „Икар“ за главна женска роля в пиесите „[[Станция Астапово]]“ и „[[Станция Елабуга]]“, от Програма „Изход“, авторски спектакли на Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална работилница „Сфумато“ * 2006 г. – награда на [[Министерство на културата]] за принос в развитието и популяризирането на българската култура * 2006 г. – номинация за „Аскеер“ за главна женска роля в „Станция Елабуга“ * 2002 – награда за най-добра женска роля за ролята в „[[Дзен-порно]]“, Шуменски фестивал * 2001 – награда „[[Златно перо]]“ за принос в българската култура * 2001 – номинация за „Аскеер“ за главна женска роля в „[[Монолози за вагината]]“ * 1999 – номинация за „Аскеер“ за главна женска роля в „Опасни връзки“ == Източници == {{уикицитат}} <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Snezhina Petrova}} * {{imdb name|0678237|Снежина Петрова}} * [https://theatredepartment.nbu.bg/bg/prepodavateli/doc-snezhina-petrova Профил на Снежина Петрова на сайта на НБУ] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190721192912/https://theatredepartment.nbu.bg/bg/prepodavateli/doc-snezhina-petrova |date=2019-07-21 }} ; Интервюта * [https://www.youtube.com/watch?v=DmzRrp3nK7Q Медея в 21.век], интервю на Театрална общност Антракт, 27 март 2020 г. * [http://beastra.wordpress.com/2012/06/07/снежина-петрова-всеки-да-бъде-идиот-по/ „Снежина Петрова: Всеки да бъде идиот, понякога!“], интервю на Бистра Величкова, в. „Преса“, бр. 149, 5 юни 2012 г. * [http://pressadaily.bg/publication/23304-Болката-е-движеща-сила-за-мен „Снежина Петрова: Болката е движеща сила за мен“], интервю на Драгомира Иванова, в. „Преса“, бр. 250 (601), 14 септември 2013 г. * [http://www.capital.bg/light/lica/2012/09/20/1910090_20_vuprosa_snejina_petrova/ 20 въпроса: Снежина Петрова], Capital light, 20 септември 2012 {{Портал|Биографии|Изкуство|България}} {{СОРТКАТ:Петрова, Снежина}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Преподаватели в Нов български университет]] [[Категория:Носители на Икар]] [[Категория:Носители на Аскеер]] [[Категория:Родени в Силистра]] olq9j90iwgaekmn8ejin7wd40nsxn85 0 239082 11473828 11471001 2022-07-29T07:49:58Z Ted Masters 210248 корекция фактология и правопис wikitext text/x-wiki {{Химичен елемент | вид =сребристо-бял метал | картинка =Lanthanum-2.jpg | име =Лантан | вляво =[[Барий]] | вдясно =[[Церий]] | отгоре =[[Итрий|Y]] | отдолу =[[Актиний|Ac]] | група =3 | период =6 | блок =d | серия =лантанид | серия_коментар = | конфигурация =&#91;[[Ксенон|Xe]]&#93; 5d¹ 6s² | конфигурация_коментар = | електрони_на_ниво =2, 8, 18, 18, 9, 2 | електрони_на_ниво_коментар = | CAS_номер = | CAS_номер_коментар = | атомна_маса =138,90547 | атомна_маса_коментар = | атомен_радиус =195 | атомен_радиус2 = | атомен_радиус_коментар = | ковалентен_радиус =207±8 | ковалентен_радиус_коментар = | ван_дер_Ваалс = | ван_дер_Ваалс_коментар = | окс_състояния ='''3''', 2, 1 | окс_състояния_коментар = | оксид =La₂O₃ (силно основен) | оксид_коментар = | електроотрицателност =1,10 | електроотрицателност_коментар = | йон_потенциал =538,1 | йон_потенциал2 =1067 | йон_потенциал3 =1850,3 | йон_потенциал4 =4819 | йон_потенциал_коментар =([[моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]]) | агрегатно =твърдо вещество | агрегатно_коментар = | алотропи = | алотропи_коментар = | крист_структура =шестоъгълна | крист_структура_коментар = | крист_структура2 = | крист_структура_коментар2 = | плътност =6162 | плътност_коментар = | топене_K =1193 | топене_коментар = | кипене_K =3737 | кипене_коментар = | моларен_обем =22,601×10^-6 | моларен_обем_коментар = | тройна_точка_темп = | тройна_точка_налягане = | тройна_точка_коментар = | крит_точка_темп = | крит_точка_налягане = | крит_точка_коментар = | топл_топене =6,2 | топл_топене_коментар = | топл_изпарение =400 | топл_изпарение_коментар = | налягане_пара_T1 =2005 | налягане_пара_T10 =2208 | налягане_пара_T100 =2458 | налягане_пара_T1k =2772 | налягане_пара_T10k =3178 | налягане_пара_T100k =3726 | скорост_звук =2475 | скорост_звук_коментар =при 20 [[целзий|°C]] | топл_капацитет =195 | топл_капацитет_коментар = | електропроводимост =1,6×10⁶ | електропроводимост_коментар =при 25 [[целзий|°C]] | елсъпротивление =0,615 | елсъпротивление_коментар =при 25 [[целзий|°C]] | топлопроводимост =13,4 | топлопроводимост_коментар = | магнетизъм =[[парамагнетизъм|парамагнитен]]<ref name="Lide 2005">{{cite book | url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds | last=Lide | first=D. R. | title=CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition=86th | location=Boca Raton (FL) | publisher=CRC Press | year=2005 | isbn=0-8493-0486-5 | lang=en }}</ref> | магнетизъм_коментар = | модул_еластичност =36,6 | модул_еластичност_коментар = | модул_срязване =14,3 | модул_срязване_коментар = | модул_натиск =27,9 | модул_натиск_коментар = | коефициент_Поасон =0,28 | коефициент_Поасон_коментар = | твърдост_Моос =2,5 | твърдост_Моос_коментар = | твърдост_Викерс =360 – 1750 | твърдост_Викерс_коментар = | твърдост_Бринел =350 – 400 | твърдост_Бринел_коментар = | наименование =от [[старогръцки език|старогръцкото]] ''λανθάνειν'' – ''„скрит“'' | открит_от = [[Карл Мосандер]] | открит_през = 1839 г.<ref>{{cite book | last=Patnaik | first=Pradyot | year=2003 | title=Handbook of Inorganic Chemical Compounds | url=https://archive.org/details/Handbook_of_Inorganic_Chemistry_Patnaik | publisher=McGraw-Hill | pages=444 – 446 | isbn=0-0704-9439-8 | lang=en }}</ref> | изолиран_от = | изолиран_през = | изотопи = {{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=La|масово_число=137|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=6×10⁴ г.|тип_разпад=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ=Ba|продукт_масово_число=137}} {{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=La|масово_число=138|честота=0,089 %|период_полуразпад=1,05×10¹¹ г.|тип_разпад1=ε|продукт_символ1=Ba|продукт_масово_число1=138|тип_разпад2=[[бета-разпад|β^-]]|продукт_символ2=Ce|продукт_масово_число2=138}} {{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=La|масово_число=139|честота=99,911 %|firstlinks=yes}} }} '''Лантанът''' е редкоземен химичен елемент от 3-та група със символ '''La''' и [[атомен номер]] 57. Той принадлежи към групата на [[лантаниди]]те, чието име е дал. Открит е през 1893 г., 30 години след [[Церий|церия]]. Представлява мек и ковък сребристобял метал, който може да се реже с нож. == История == Лантанът е открит под формата на La₂O₃ през 1839 г. от шведския химик Карл Мосандер, който го отделя от CeO₂.<ref name="Лефтеров">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичините елементи и техните изотопи|year=2015|publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location=София|isbn=978-954-322-831-7|pages=294 – 298}}</ref> Чист метал той получава след две години, като отделя „оксид на дидима“. Названието лантан ({{lang|grc|λανθάνειν|на=от}} – „скрит“) е дадено от Берцелиус, тъй като изолирането му в чисто състояние се оказва изключително трудно и отнема дълго време. Дълго време лантанът е смятан за двувалентен, подобно на [[Алкалоземен метал|алкалоземните метали]], а атомното му тегло е смятано, че е 90,04. През 1869 г. Менделеев се усъмнява в тези твърдения, тъй като няма място за елемента във втората група на Периодичната система и го поставя в третата, приписвайки на елемента атомно тегло 138 – 139.<ref name="Лефтеров" /> Тези свои предположения той подкрепя с изчисляването на топлинния капацитет на лантана и последвалото доказване на неговата тривалентност. == Разпространение == В земната кора лантанът е на 29-о място по маса с 3,2×10^-3%. Той, както и другите ланатоиди, е силно разсеян. В природата се среща само в съединения съвместно с останалите лантаниди, в различни минерали, главно монацит (Ce,La,Th,Nd,Y)PO₄ и бастнезит (Ce,La,Y)CO₃F. == Физични свойства == [[Файл:Lanthan 1-cropflipped.jpg|мини|ляво|Парченце лантан. Потъмняването се дължи на окисленето от въздуха]] Лантанът е сребърно-бял, ковък и пластичен, блестящ [[метал]]. Може да се реже с нож.<ref name="Лефтеров" /> Топи се при 920&nbsp;°C и кипи при 3455&nbsp;°C. При стайна температура има хексагонална кристална решетка с плътност 6,15 g/cm³. В зависимост от температурата, кристалната решетка се променя и съществуват още две полиморфни модификации. === Изотопи === {| class="wikitable" ! [[Изотоп]] || Честота || [[Период на полуразпад|Период на<br> полуразпад]] || [[Радиоактивен разпад|Тип<br> разпад]] || Енергия на<br> разпада, М[[електронволт|eV]] || Продукт на<br> разпада |- | ¹³⁵La | [[Синтетичен радиоизотоп|синт.]] | 19,5 часа | [[електронен захват|ε]] | 1,200 | [[барий|¹³⁵Ba]] |- | ¹³⁶La | [[Синтетичен радиоизотоп|синт.]] | 9,87 мин | [[електронен захват|ε]] | 2,870 | [[барий|¹³⁶Ba]] |- | ¹³⁷La | [[Синтетичен радиоизотоп|синт.]] | 60 000 г. | [[електронен захват|ε]] | 0,600 | [[Барий|¹³⁷Ba]] |- | rowspan="2"|¹³⁸La | rowspan="2"|0,09% | rowspan="2"|1,05×10¹¹ г. | [[електронен захват|ε]] | 1,737 | [[Барий|¹³⁸Ba]] |- | [[бета разпад|β^-]] | 1,044 | [[церий|¹³⁸Ce]] |- | ¹³⁹La | 99,91% | colspan="4" align="center"|стабилен |- | ¹⁴⁰La | [[Синтетичен радиоизотоп|синт.]] | 1,6731 дни | [[бета разпад|β^-]] | 3,762 | [[Церий|¹⁴⁰Ce]] |- | ¹⁴¹La | [[Синтетичен радиоизотоп|синт.]] | 3,92 часа | [[бета разпад|β^-]] | 2,502 | [[Церий|¹⁴¹Ce]] |} == Химични свойства == Електронната структура на ланатана е KLM4''s''²4''p''⁶4''d''¹⁰5''s''²5''p''⁶'''5''d''¹'''6''s''² – започва изграждането на 5''d''-подслоя спрямо [[Ba]]. От тази орбитала започва изграждането на [[Лантанид|ланатноидите]]. Орбиталата е и причина за [[Лантаноидно свиване|лантаноидното свиване]]. При него намалява атомния и йонния радиус на лантаноидите с увеличаване на поредния номер. Това се дължи на постепенното увеличаване на заряда на ядрото, но 4''f''-електроните не могат де компенсират този процес поради екранирането на останалите електрони. Процесът довежда до малка разлика в атомните и йонните радиуси, и е причина за съвместното присъствие на лантаноидите в минералите.<ref name="Лефтеров" /> Лантанът е с постоянна степен на окисление +3 в съединенията си. Реактивността му е подобна на алкалоземните метали.<ref name="Киркова" /> На въздух се покрива с La₂O₃, който в присъствието на влага се превръща в La(OH)₃. Изгаря в кислородна среда при 450&nbsp;°C с ярък пламък. При нагряване реагира с [[Азот|N₂]] (до черен лантанов нитрид), [[Бром|Br₂]], [[Йод|I₂]], [[Водород|H₂]] и другите [[неметал]]и, а с [[Хлор|Cl₂]] се запалва при стайна температура. == Съединения == Лантанът има постоянна степен на окисление +3. === Оксид и хидроксид === La₂O₃ представлява бял и силно основен прах, неразтворим във вода, но разтворим в киселини. Може да бъде получен чрез директен синтез или при термична дисоциация на карбонати, нитрати и други кислородсъдържащи соли. Той е едно от най-стабилните кислородни съединения.<ref name="Киркова" /> При нагряване се нажежава и свети с бяла светлина. Съставна част е на оптични стъкла с висок коефициент на пречупване и ниска [[Дисперсия (оптика)|диспресия]]. Смесен с CeO₂ е част от шлифовъчните прахове. La(OH)₃ се получава при утаяване на La³⁺ с [[амоняк]] или алкална основа. Представлява обемиста бяла утайка със силно основен характер.<ref name="Киркова" /> === Соли === Познати са множество соли на кислородсъдържащи киселини, най-често като кристалохидрати – La₂(SO₄)₃·8H₂O, La(NO₃)3·6H₂O, хлорат и т.н. Карбонатът, оксалатът и фосфатът са слаборазтворими.<ref name="Киркова" /> === Халогениди === Безводни халогениди се получават при директен синтез на La с халоген. Те са йонни високотопими съединения. Слаборазтворим е само флуоридът.<ref name="Киркова" /> === Други съединения === LaH₃ може да се използва за склад на водород.<ref name="Киркова" />, == Получаване == Съществуват различни методи за добив на метала, в зависимост от минералът, от който трябва да се получи. От монацит се окислява до оксид, което позволява отстраняването на останалите [[Лантанид|лантаноиди]]. Впоследствие оксидът се превръща в LaF₃ с [[флуороводород|HF]]. Накрая се редуцира с [[Ca]] до метален La. Отделянето на калциевите остатъци и примеси се извършва чрез допълнително претопяване във вакуум. От монацитовия пясък се отделя чрез фракционна кристализация като двойна сол La(NO₃)₃·2NH₄NO₃·4H₂O.<ref name="Киркова">{{Цитат книга|last=Киркова|first=Елена|title=Химия на елементите и техните съединения|year=2013|location=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|isbn=978-954-07-3504-7|pages=589 – 602}}</ref> == Приложения == Лантанът се използва като компонент на метални сплави. Запалващите материали в запалителните свещи съдържат 25 до 45% лантан. Намира приложение като редуциращо средство в металургията. Като съставна част на чугуна подпомага образуването на сферичен графит. Като сплавна съставка допринася за подобряването на оксидационната устойчивост. Лантановите примеси променят твърдостта и температурната устойчивост на [[молибден]]а. Катализаторите на фракции от [[петрол]] и [[бензин]] съдържат лантан. Но количествата вложени в тях са намаляващи. Висококачествените катоди за запалване със свободни [[електрон]]и са изградени от [[лантанов хексаборид]] (LaB₆) като заместител на [[волфрам]]овата тел. === Сплави === Лантанът намира широко приложение в металургията при производството на високотемпературни сплави и свръхпроводници.<ref name="Лефтеров" /> Кобалт-лантановата сплав (LaCo₅) се използва като магнитен материал, обогатеният с лантан [[бариев титанат]] се употребява при производството на [[терморезистор]]и (температурно независими съпротивления). В сплав с кобалт, [[желязо]], [[манган]] и [[стронций]] се използва при производството на катоди за високотемпературни [[горивна клетка|горивни клетки]]. Лантан-никеловите примеси (LaNi₅) намират приложение като водородни хранилища в никелово-металхидридните [[акумулатор]]и. От сплавта на лантан с титан се произвеждат медицински инструменти, които са устойчиви на корозия и лесно се стерилизират. === Лантанов оксид === * Производство на [[оптично стъкло|стъкла]] с висока устойчивост, които същевременно са с нисък коефициент на пречупване на светлината и се използват за направата на камери, лещи за телескопи и стъкла за очила. * Производство на кристал и порцеланови покрития. Съединението замества отровните оловни съединения, като същевременно подобрява химическата устойчивост (подобряване на устойчивостта на действието на основи). * Производство на керамични корпуси за кондензатори и стъкла, несъдържащи силикати * Съставна част на материалите за полиране на стъкла * Производство на нажежаеми електроди за електронни лампи === Лантанов карбонат === Медикаменти за намаляване на фосфатните нива при пациенти на диализа. == Мерки за безопасност == Лантанът е определен като слабо токсичен и не участва в биологичните процеси.<ref name="Лефтеров" /> Прахообразният лантан е опасен при допир, защото реагира лесно с влагата по кожата до La(OH)₃, който е силно основен и може да причини химични изгаряния. Смъртоносната доза за плъховете е 720 mg. LaCl₃ е антикоагулант.<ref name="Лефтеров" /> == Източници == <references /> {{Превод от|de|lanthan|60568671}} {{Периодична система}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Химични елементи]] [[Категория:Лантаниди]] fvrjz0qzie53zibq4huduck11nfdyta 11473850 11473828 2022-07-29T08:00:50Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{Химичен елемент | вид =сребристо-бял метал | картинка =Lanthanum-2.jpg | име =Лантан | вляво =[[Барий]] | вдясно =[[Церий]] | отгоре =[[Итрий|Y]] | отдолу =[[Актиний|Ac]] | група =3 | период =6 | блок =d | серия =лантанид | серия_коментар = | конфигурация =&#91;[[Ксенон|Xe]]&#93; 5d¹ 6s² | конфигурация_коментар = | електрони_на_ниво =2, 8, 18, 18, 9, 2 | електрони_на_ниво_коментар = | CAS_номер = | CAS_номер_коментар = | атомна_маса =138,90547 | атомна_маса_коментар = | атомен_радиус =195 | атомен_радиус2 = | атомен_радиус_коментар = | ковалентен_радиус =207±8 | ковалентен_радиус_коментар = | ван_дер_Ваалс = | ван_дер_Ваалс_коментар = | окс_състояния ='''3''', 2, 1 | окс_състояния_коментар = | оксид =La₂O₃ (силно основен) | оксид_коментар = | електроотрицателност =1,10 | електроотрицателност_коментар = | йон_потенциал =538,1 | йон_потенциал2 =1067 | йон_потенциал3 =1850,3 | йон_потенциал4 =4819 | йон_потенциал_коментар =([[моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]]) | агрегатно =твърдо вещество | агрегатно_коментар = | алотропи = | алотропи_коментар = | крист_структура =шестоъгълна | крист_структура_коментар = | крист_структура2 = | крист_структура_коментар2 = | плътност =6162 | плътност_коментар = | топене_K =1193 | топене_коментар = | кипене_K =3737 | кипене_коментар = | моларен_обем =22,601×10^-6 | моларен_обем_коментар = | тройна_точка_темп = | тройна_точка_налягане = | тройна_точка_коментар = | крит_точка_темп = | крит_точка_налягане = | крит_точка_коментар = | топл_топене =6,2 | топл_топене_коментар = | топл_изпарение =400 | топл_изпарение_коментар = | налягане_пара_T1 =2005 | налягане_пара_T10 =2208 | налягане_пара_T100 =2458 | налягане_пара_T1k =2772 | налягане_пара_T10k =3178 | налягане_пара_T100k =3726 | скорост_звук =2475 | скорост_звук_коментар =при 20 [[целзий|°C]] | топл_капацитет =195 | топл_капацитет_коментар = | електропроводимост =1,6×10⁶ | електропроводимост_коментар =при 25 [[целзий|°C]] | елсъпротивление =0,615 | елсъпротивление_коментар =при 25 [[целзий|°C]] | топлопроводимост =13,4 | топлопроводимост_коментар = | магнетизъм =[[парамагнетизъм|парамагнитен]]<ref name="Lide 2005">{{cite book | url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds | last=Lide | first=D. R. | title=CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition=86th | location=Boca Raton (FL) | publisher=CRC Press | year=2005 | isbn=0-8493-0486-5 | lang=en }}</ref> | магнетизъм_коментар = | модул_еластичност =36,6 | модул_еластичност_коментар = | модул_срязване =14,3 | модул_срязване_коментар = | модул_натиск =27,9 | модул_натиск_коментар = | коефициент_Поасон =0,28 | коефициент_Поасон_коментар = | твърдост_Моос =2,5 | твърдост_Моос_коментар = | твърдост_Викерс =360 – 1750 | твърдост_Викерс_коментар = | твърдост_Бринел =350 – 400 | твърдост_Бринел_коментар = | наименование =от [[старогръцки език|старогръцкото]] ''λανθάνειν'' – ''„скрит“'' | открит_от = [[Карл Мосандер]] | открит_през = 1839 г.<ref>{{cite book | last=Patnaik | first=Pradyot | year=2003 | title=Handbook of Inorganic Chemical Compounds | url=https://archive.org/details/Handbook_of_Inorganic_Chemistry_Patnaik | publisher=McGraw-Hill | pages=444 – 446 | isbn=0-0704-9439-8 | lang=en }}</ref> | изолиран_от = | изолиран_през = | изотопи = {{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=La|масово_число=137|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=6×10⁴ г.|тип_разпад=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ=Ba|продукт_масово_число=137}} {{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=La|масово_число=138|честота=0,089 %|период_полуразпад=1,05×10¹¹ г.|тип_разпад1=ε|продукт_символ1=Ba|продукт_масово_число1=138|тип_разпад2=[[бета-разпад|β^-]]|продукт_символ2=Ce|продукт_масово_число2=138}} {{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=La|масово_число=139|честота=99,911 %|firstlinks=yes}} }} '''Лантанът''' е редкоземен химичен елемент от 3-та група със символ '''La''' и [[атомен номер]] 57. Той принадлежи към групата на [[лантаниди]]те, чието име е дал. Открит е през 1839 г., приблизително 30 години след откриването на [[Церий|церия]]. Представлява мек и ковък сребристобял метал, който може да се реже с нож. == История == Лантанът е открит под формата на La₂O₃ през 1839 г. от шведския химик Карл Мосандер, който го отделя от CeO₂.<ref name="Лефтеров">{{Цитат книга|last=Лефтеров|first=Димитър|title=Химичините елементи и техните изотопи|year=2015|publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location=София|isbn=978-954-322-831-7|pages=294 – 298}}</ref> Чист метал той получава след две години, като отделя „оксид на дидима“. Названието лантан ({{lang|grc|λανθάνειν|на=от}} – „скрит“) е дадено от Берцелиус, тъй като изолирането му в чисто състояние се оказва изключително трудно и отнема дълго време. Дълго време лантанът е смятан за двувалентен, подобно на [[Алкалоземен метал|алкалоземните метали]], а атомното му тегло е смятано, че е 90,04. През 1869 г. Менделеев се усъмнява в тези твърдения, тъй като няма място за елемента във втората група на Периодичната система и го поставя в третата, приписвайки на елемента атомно тегло 138 – 139.<ref name="Лефтеров" /> Тези свои предположения той подкрепя с изчисляването на топлинния капацитет на лантана и последвалото доказване на неговата тривалентност. == Разпространение == В земната кора лантанът е на 29-о място по маса с 3,2×10^-3%. Той, както и другите ланатоиди, е силно разсеян. В природата се среща само в съединения съвместно с останалите лантаниди, в различни минерали, главно монацит (Ce,La,Th,Nd,Y)PO₄ и бастнезит (Ce,La,Y)CO₃F. == Физични свойства == [[Файл:Lanthan 1-cropflipped.jpg|мини|ляво|Парченце лантан. Потъмняването се дължи на окисленето от въздуха]] Лантанът е сребърно-бял, ковък и пластичен, блестящ [[метал]]. Може да се реже с нож.<ref name="Лефтеров" /> Топи се при 920&nbsp;°C и кипи при 3455&nbsp;°C. При стайна температура има хексагонална кристална решетка с плътност 6,15 g/cm³. В зависимост от температурата, кристалната решетка се променя и съществуват още две полиморфни модификации. === Изотопи === {| class="wikitable" ! [[Изотоп]] || Честота || [[Период на полуразпад|Период на<br> полуразпад]] || [[Радиоактивен разпад|Тип<br> разпад]] || Енергия на<br> разпада, М[[електронволт|eV]] || Продукт на<br> разпада |- | ¹³⁵La | [[Синтетичен радиоизотоп|синт.]] | 19,5 часа | [[електронен захват|ε]] | 1,200 | [[барий|¹³⁵Ba]] |- | ¹³⁶La | [[Синтетичен радиоизотоп|синт.]] | 9,87 мин | [[електронен захват|ε]] | 2,870 | [[барий|¹³⁶Ba]] |- | ¹³⁷La | [[Синтетичен радиоизотоп|синт.]] | 60 000 г. | [[електронен захват|ε]] | 0,600 | [[Барий|¹³⁷Ba]] |- | rowspan="2"|¹³⁸La | rowspan="2"|0,09% | rowspan="2"|1,05×10¹¹ г. | [[електронен захват|ε]] | 1,737 | [[Барий|¹³⁸Ba]] |- | [[бета разпад|β^-]] | 1,044 | [[церий|¹³⁸Ce]] |- | ¹³⁹La | 99,91% | colspan="4" align="center"|стабилен |- | ¹⁴⁰La | [[Синтетичен радиоизотоп|синт.]] | 1,6731 дни | [[бета разпад|β^-]] | 3,762 | [[Церий|¹⁴⁰Ce]] |- | ¹⁴¹La | [[Синтетичен радиоизотоп|синт.]] | 3,92 часа | [[бета разпад|β^-]] | 2,502 | [[Церий|¹⁴¹Ce]] |} == Химични свойства == Електронната структура на ланатана е KLM4''s''²4''p''⁶4''d''¹⁰5''s''²5''p''⁶'''5''d''¹'''6''s''² – започва изграждането на 5''d''-подслоя спрямо [[Ba]]. От тази орбитала започва изграждането на [[Лантанид|ланатноидите]]. Орбиталата е и причина за [[Лантаноидно свиване|лантаноидното свиване]]. При него намалява атомния и йонния радиус на лантаноидите с увеличаване на поредния номер. Това се дължи на постепенното увеличаване на заряда на ядрото, но 4''f''-електроните не могат де компенсират този процес поради екранирането на останалите електрони. Процесът довежда до малка разлика в атомните и йонните радиуси, и е причина за съвместното присъствие на лантаноидите в минералите.<ref name="Лефтеров" /> Лантанът е с постоянна степен на окисление +3 в съединенията си. Реактивността му е подобна на алкалоземните метали.<ref name="Киркова" /> На въздух се покрива с La₂O₃, който в присъствието на влага се превръща в La(OH)₃. Изгаря в кислородна среда при 450&nbsp;°C с ярък пламък. При нагряване реагира с [[Азот|N₂]] (до черен лантанов нитрид), [[Бром|Br₂]], [[Йод|I₂]], [[Водород|H₂]] и другите [[неметал]]и, а с [[Хлор|Cl₂]] се запалва при стайна температура. == Съединения == Лантанът има постоянна степен на окисление +3. === Оксид и хидроксид === La₂O₃ представлява бял и силно основен прах, неразтворим във вода, но разтворим в киселини. Може да бъде получен чрез директен синтез или при термична дисоциация на карбонати, нитрати и други кислородсъдържащи соли. Той е едно от най-стабилните кислородни съединения.<ref name="Киркова" /> При нагряване се нажежава и свети с бяла светлина. Съставна част е на оптични стъкла с висок коефициент на пречупване и ниска [[Дисперсия (оптика)|диспресия]]. Смесен с CeO₂ е част от шлифовъчните прахове. La(OH)₃ се получава при утаяване на La³⁺ с [[амоняк]] или алкална основа. Представлява обемиста бяла утайка със силно основен характер.<ref name="Киркова" /> === Соли === Познати са множество соли на кислородсъдържащи киселини, най-често като кристалохидрати – La₂(SO₄)₃·8H₂O, La(NO₃)3·6H₂O, хлорат и т.н. Карбонатът, оксалатът и фосфатът са слаборазтворими.<ref name="Киркова" /> === Халогениди === Безводни халогениди се получават при директен синтез на La с халоген. Те са йонни високотопими съединения. Слаборазтворим е само флуоридът.<ref name="Киркова" /> === Други съединения === LaH₃ може да се използва за склад на водород.<ref name="Киркова" />, == Получаване == Съществуват различни методи за добив на метала, в зависимост от минералът, от който трябва да се получи. От монацит се окислява до оксид, което позволява отстраняването на останалите [[Лантанид|лантаноиди]]. Впоследствие оксидът се превръща в LaF₃ с [[флуороводород|HF]]. Накрая се редуцира с [[Ca]] до метален La. Отделянето на калциевите остатъци и примеси се извършва чрез допълнително претопяване във вакуум. От монацитовия пясък се отделя чрез фракционна кристализация като двойна сол La(NO₃)₃·2NH₄NO₃·4H₂O.<ref name="Киркова">{{Цитат книга|last=Киркова|first=Елена|title=Химия на елементите и техните съединения|year=2013|location=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|isbn=978-954-07-3504-7|pages=589 – 602}}</ref> == Приложения == Лантанът се използва като компонент на метални сплави. Запалващите материали в запалителните свещи съдържат 25 до 45% лантан. Намира приложение като редуциращо средство в металургията. Като съставна част на чугуна подпомага образуването на сферичен графит. Като сплавна съставка допринася за подобряването на оксидационната устойчивост. Лантановите примеси променят твърдостта и температурната устойчивост на [[молибден]]а. Катализаторите на фракции от [[петрол]] и [[бензин]] съдържат лантан. Но количествата вложени в тях са намаляващи. Висококачествените катоди за запалване със свободни [[електрон]]и са изградени от [[лантанов хексаборид]] (LaB₆) като заместител на [[волфрам]]овата тел. === Сплави === Лантанът намира широко приложение в металургията при производството на високотемпературни сплави и свръхпроводници.<ref name="Лефтеров" /> Кобалт-лантановата сплав (LaCo₅) се използва като магнитен материал, обогатеният с лантан [[бариев титанат]] се употребява при производството на [[терморезистор]]и (температурно независими съпротивления). В сплав с кобалт, [[желязо]], [[манган]] и [[стронций]] се използва при производството на катоди за високотемпературни [[горивна клетка|горивни клетки]]. Лантан-никеловите примеси (LaNi₅) намират приложение като водородни хранилища в никелово-металхидридните [[акумулатор]]и. От сплавта на лантан с титан се произвеждат медицински инструменти, които са устойчиви на корозия и лесно се стерилизират. === Лантанов оксид === * Производство на [[оптично стъкло|стъкла]] с висока устойчивост, които същевременно са с нисък коефициент на пречупване на светлината и се използват за направата на камери, лещи за телескопи и стъкла за очила. * Производство на кристал и порцеланови покрития. Съединението замества отровните оловни съединения, като същевременно подобрява химическата устойчивост (подобряване на устойчивостта на действието на основи). * Производство на керамични корпуси за кондензатори и стъкла, несъдържащи силикати * Съставна част на материалите за полиране на стъкла * Производство на нажежаеми електроди за електронни лампи === Лантанов карбонат === Медикаменти за намаляване на фосфатните нива при пациенти на диализа. == Мерки за безопасност == Лантанът е определен като слабо токсичен и не участва в биологичните процеси.<ref name="Лефтеров" /> Прахообразният лантан е опасен при допир, защото реагира лесно с влагата по кожата до La(OH)₃, който е силно основен и може да причини химични изгаряния. Смъртоносната доза за плъховете е 720 mg. LaCl₃ е антикоагулант.<ref name="Лефтеров" /> == Източници == <references /> {{Превод от|de|lanthan|60568671}} {{Периодична система}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Химични елементи]] [[Категория:Лантаниди]] e6nlrlwfts0gewhazrzc34oste75bwd 0 246077 11473553 10835589 2022-07-28T20:36:59Z Litev 24603 източник wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Румъния | име = Алмали | име-местно = Almălău | вид = село | гео-ширина = 44.0833 | гео-дължина = 27.3500 | окръг = [[Кюстенджа (окръг)|Кюстенджа]] | площ = | височина = 37 | население = 827 | население-година = 2011 | основаване = | телефонен-код = }} '''Алмали''' ({{lang|ro|Almălău}}, ''Алмълъу'') е [[село]], център на община в [[Окръзи в Румъния|окръг]] [[Кюстенджа (окръг)|Кюстенджа]], [[Северна Добруджа]], [[Румъния]]. == География == Селото е разположено на 4 километра от [[Силистра]] и е част от Община [[Остров (окръг Кюстенджа)|Остров]]. == История == През 1853 година [[Никола Икономов – Жеравненеца]] съобщава за село ''Алмалии'', където вероятно получава от местен жител финансова помощ за издаване на своята книга ''„Земледелие“''.<ref>[https://www.librz.org/images/digit/Zemledelie.pdf ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820-1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. -Белград: В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионален исторически музей - Разград]</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Алмали е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|249 и 826}}</ref> От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в [[Бабадаг]] вестник „Добруджа” издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на [[Интерниране на добруджанското население (Първа световна война)|отвлечените в Румъния добруджанци]], разпространяван под името ''Мартиролог на добруджанските първенци''. В тези списъци са запазени имената на 1537 души, отвлечени от Алмалии в Румънска Молдавия по време на [[Първата световна война]].<ref>Радостин Мирков. Кървавата бразда на Добруджа / изд. Фондация „Вигория“, Десето преработено и разширено издание, София 2019 / ISBN 978-619-7161-08-3 / стр. 179</ref> До 1940 година Алмали все още е с преобладаващо българско население. [[Стилиян Чилингиров]] пише в 1918 година: {{цитат|Някои от тях [българските села в Добруджа] в културно отношение не само могат да се поставят непосредно след [[Тулча]], но могат и да се смятат като културни средища, изиграли почти равнозначуща роля с тая на добруджанската столица. Като такива смело могат да се посочат селата [[Долно Чамурлии]], [[Касапкьой]], [[Башкьой]] и [[Черна (окръг Тулча)|Черна]], особено първите две села, които най-напред отхранват доморасли просветни деятели: попове и учители, поели скоро в ръцете си просветата почти на цяла централна Добруджа. Едно село само не им отстъпва в това отношение – с. Алмалии, което се е числяло в турско време повече към Силистра, отколкото към градовете на Северна Добруджа.<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_5.htm Чилингиров, Стоян. Възраждане (1810 – 1878 г.), в: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, II. изд., София, 1994, стр. 178 – 179.]</ref>}} Българското население на Алмали се изселва в България по силата на подписаната през септември същата година [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]]. Жителите му се заселват в село [[Айдемир]], село [[Полковник Ламбриново]] и други. == Източници == <references/> {{мъниче|история на България|Румъния}} {{Портал|География|Румъния}} [[Категория:Села в окръг Кюстенджа]] j0y3at4442z5wdqf43clevyn0z9kqqj 11473554 11473553 2022-07-28T20:37:53Z Litev 24603 Молдова (област) wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Румъния | име = Алмали | име-местно = Almălău | вид = село | гео-ширина = 44.0833 | гео-дължина = 27.3500 | окръг = [[Кюстенджа (окръг)|Кюстенджа]] | площ = | височина = 37 | население = 827 | население-година = 2011 | основаване = | телефонен-код = }} '''Алмали''' ({{lang|ro|Almălău}}, ''Алмълъу'') е [[село]], център на община в [[Окръзи в Румъния|окръг]] [[Кюстенджа (окръг)|Кюстенджа]], [[Северна Добруджа]], [[Румъния]]. == География == Селото е разположено на 4 километра от [[Силистра]] и е част от Община [[Остров (окръг Кюстенджа)|Остров]]. == История == През 1853 година [[Никола Икономов – Жеравненеца]] съобщава за село ''Алмалии'', където вероятно получава от местен жител финансова помощ за издаване на своята книга ''„Земледелие“''.<ref>[https://www.librz.org/images/digit/Zemledelie.pdf ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820-1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. -Белград: В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионален исторически музей - Разград]</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Алмали е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|249 и 826}}</ref> От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в [[Бабадаг]] вестник „Добруджа” издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на [[Интерниране на добруджанското население (Първа световна война)|отвлечените в Румъния добруджанци]], разпространяван под името ''Мартиролог на добруджанските първенци''. В тези списъци са запазени имената на 1537 души, отвлечени от Алмалии в [[Молдова (област)|Румънска Молдавия]] по време на [[Първата световна война]].<ref>Радостин Мирков. Кървавата бразда на Добруджа / изд. Фондация „Вигория“, Десето преработено и разширено издание, София 2019 / ISBN 978-619-7161-08-3 / стр. 179</ref> До 1940 година Алмали все още е с преобладаващо българско население. [[Стилиян Чилингиров]] пише в 1918 година: {{цитат|Някои от тях [българските села в Добруджа] в културно отношение не само могат да се поставят непосредно след [[Тулча]], но могат и да се смятат като културни средища, изиграли почти равнозначуща роля с тая на добруджанската столица. Като такива смело могат да се посочат селата [[Долно Чамурлии]], [[Касапкьой]], [[Башкьой]] и [[Черна (окръг Тулча)|Черна]], особено първите две села, които най-напред отхранват доморасли просветни деятели: попове и учители, поели скоро в ръцете си просветата почти на цяла централна Добруджа. Едно село само не им отстъпва в това отношение – с. Алмалии, което се е числяло в турско време повече към Силистра, отколкото към градовете на Северна Добруджа.<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_5.htm Чилингиров, Стоян. Възраждане (1810 – 1878 г.), в: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, II. изд., София, 1994, стр. 178 – 179.]</ref>}} Българското население на Алмали се изселва в България по силата на подписаната през септември същата година [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]]. Жителите му се заселват в село [[Айдемир]], село [[Полковник Ламбриново]] и други. == Източници == <references/> {{мъниче|история на България|Румъния}} {{Портал|География|Румъния}} [[Категория:Села в окръг Кюстенджа]] faizn964pylqnizsxm7wedfv0moiyw9 11473904 11473554 2022-07-29T08:58:27Z Litev 24603 източник wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Румъния | име = Алмали | име-местно = Almălău | вид = село | гео-ширина = 44.0833 | гео-дължина = 27.3500 | окръг = [[Кюстенджа (окръг)|Кюстенджа]] | площ = | височина = 37 | население = 827 | население-година = 2011 | основаване = | телефонен-код = }} '''Алмали''' ({{lang|ro|Almălău}}, ''Алмълъу'') е [[село]], център на община в [[Окръзи в Румъния|окръг]] [[Кюстенджа (окръг)|Кюстенджа]], [[Северна Добруджа]], [[Румъния]]. == География == Селото е разположено на 4 километра от [[Силистра]] и е част от Община [[Остров (окръг Кюстенджа)|Остров]]. == История == През османския период в селото живеят 645 български семейства.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 17 от 3 август 1917, стр.3]</ref> През 1853 година [[Никола Икономов – Жеравненеца]] съобщава за село ''Алмалии'', където вероятно получава от местен жител финансова помощ за издаване на своята книга ''„Земледелие“''.<ref>[https://www.librz.org/images/digit/Zemledelie.pdf ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820-1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. -Белград: В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионален исторически музей - Разград]</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Алмали е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|249 и 826}}</ref> От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в [[Бабадаг]] вестник „Добруджа” издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на [[Интерниране на добруджанското население (Първа световна война)|отвлечените в Румъния добруджанци]], разпространяван под името ''Мартиролог на добруджанските първенци''. В тези списъци са запазени имената на 1537 души, отвлечени от Алмалии в [[Молдова (област)|Румънска Молдавия]] по време на [[Първата световна война]].<ref>Радостин Мирков. Кървавата бразда на Добруджа / изд. Фондация „Вигория“, Десето преработено и разширено издание, София 2019 / ISBN 978-619-7161-08-3 / стр. 179</ref> При този акт на 22 август 1916 год. са интернирани общо 429 семейства заедно със селския свещеник Атанас Драгнев и 136 деца от 1 до 3 годишна възраст. До 1940 година Алмали все още е с преобладаващо българско население. [[Стилиян Чилингиров]] пише в 1918 година: {{цитат|''Някои от тях [българските села в Добруджа] в културно отношение не само могат да се поставят непосредно след [[Тулча]], но могат и да се смятат като културни средища, изиграли почти равнозначуща роля с тая на добруджанската столица. Като такива смело могат да се посочат селата [[Долно Чамурлии]], [[Касапкьой]], [[Башкьой]] и [[Черна (окръг Тулча)|Черна]], особено първите две села, които най-напред отхранват доморасли просветни деятели: попове и учители, поели скоро в ръцете си просветата почти на цяла централна Добруджа. Едно село само не им отстъпва в това отношение – с. Алмалии, което се е числяло в турско време повече към Силистра, отколкото към градовете на Северна Добруджа.''<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_5.htm Чилингиров, Стоян. Възраждане (1810 – 1878 г.), в: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, II. изд., София, 1994, стр. 178 – 179.]</ref>}} Българското население на Алмали се изселва в България по силата на подписаната през септември същата година [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]]. Жителите му се заселват в село [[Айдемир]], село [[Полковник Ламбриново|Фрашари]] и други. == Източници == <references/> {{мъниче|история на България|Румъния}} {{Портал|География|Румъния}} [[Категория:Села в окръг Кюстенджа]] hyrdu8rt0e35eem88r18gl22dp3ai8w 0 246812 11473323 10067482 2022-07-28T13:55:54Z 84.238.224.126 Биографични за произход и родствени връзки. wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Кирко Киркович | име-оригинал = | категория = лекар | описание = български лекар | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Сопот]], [[Османска империя]] | починал-място = Османска империя | вложки = {{Личност/Медик | област = | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | изобретения = | известен-с = }} }} '''Кирко Киркович''' е български лекар. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Произхожда от хърватския благороднически род Киркович. Основоположникът на рода в Османската империя Никола Киркович се установява трайно в гр. Сопот в края на XVII или началото на XVIII век. Роднини на Кирко Киркович са известните Тодор Киркович - хайдутин, воевода, четник и опълченец, Христо Стоянов Хаджикирков, Димитър Шишеджиев - участници в Априлското въстание и опълчението, ген. Димитър Кирков - командир на 8-ма Тунджанска дивизия през Балканската война, както и на проф. д-р Стоян Киркович. == Биография == Кирко Киркович е роден през 1842 г. в град Сопот. Произхожда от богатия сопотски търговски род ''Хаджикиркови''. Завършва сопотското класно училище през 1861 г. и започва работа в търговската кантора „Хаджикиркови“. От 1865 г. е в Русия. Завършва медицинския факултет на Московския университет. Тук се запознава с друг един виден възрожденец и лекар доктор [[Васил Караконовски]], с когото поддържа приятелски връзки до смъртта си. По руски маниер променя фамилното си име премахвайки титлата „хаджи“ и русифицирайки го на Киркович. След дипломирането си доктор Кирко Киркович се връща за кратко в родния край и се жени за известната общественичка [[Рада Киркович]]. Работи като лекар в Пловдив и София. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Включва се като военен лекар-доброволец в Руската армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. По време на военните действия се заразява от [[коремен тиф]] и умира без да види лелеяното освобождение на Отечеството си. Родство: Син - професор доктор [[Стоян Киркович]]. == Източници == <references /> * Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с. 101. {{СОРТКАТ:Киркович, Кирко}} [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Български лекари]] [[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Родени в Сопот]] [[Категория:Българи по време на Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Починали от тиф]] h8bkiggjgwkdsf9ytxs0lz7w74nxhpj 11473335 11473323 2022-07-28T14:10:11Z Luxferuer 25980 форматиране: 4x тире, 3x тире-числа, интервал (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Кирко Киркович | име-оригинал = | категория = лекар | описание = български лекар | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Сопот]], [[Османска империя]] | починал-място = Османска империя | вложки = {{Личност/Медик | област = | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | изобретения = | известен-с = }} }} '''Кирко Киркович''' е български лекар. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. Произхожда от хърватския благороднически род Киркович. Основоположникът на рода в Османската империя Никола Киркович се установява трайно в гр. Сопот в края на XVII или началото на XVIII век. Роднини на Кирко Киркович са известните Тодор Киркович – хайдутин, воевода, четник и опълченец, Христо Стоянов Хаджикирков, Димитър Шишеджиев – участници в Априлското въстание и опълчението, ген. Димитър Кирков – командир на 8-ма Тунджанска дивизия през Балканската война, както и на проф. д-р Стоян Киркович. Доктор Киркович е зет на [[Ивана Хаджигерова]] и е съпруг на [[Рада Киркович]]. == Биография == Кирко Киркович е роден през 1842 г. в град Сопот. Произхожда от богатия сопотски търговски род ''Хаджикиркови''. Завършва сопотското класно училище през 1861 г. и започва работа в търговската кантора „Хаджикиркови“. От 1865 г. е в Русия. Завършва медицинския факултет на Московския университет. Тук се запознава с друг един виден възрожденец и лекар доктор [[Васил Караконовски]], с когото поддържа приятелски връзки до смъртта си. По руски маниер променя фамилното си име премахвайки титлата „хаджи“ и русифицирайки го на Киркович. След дипломирането си доктор Кирко Киркович се връща за кратко в родния край и се жени за известната общественичка [[Рада Киркович]]. Работи като лекар в Пловдив и София. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. Включва се като военен лекар-доброволец в Руската армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. По време на военните действия се заразява от [[коремен тиф]] и умира без да види лелеяното освобождение на Отечеството си. Родство: Син – професор доктор [[Стоян Киркович]]. == Източници == <references /> * Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 101. {{СОРТКАТ:Киркович, Кирко}} [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Български лекари]] [[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Родени в Сопот]] [[Категория:Българи по време на Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Починали от тиф]] 4tz7amu4v9xrn8gc5apmm6vebigzunq 11473359 11473335 2022-07-28T14:40:16Z Молли 74611 източник? wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Кирко Киркович | име-оригинал = | категория = лекар | описание = български лекар | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Сопот]], [[Османска империя]] | починал-място = Османска империя | вложки = {{Личност/Медик | област = | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | изобретения = | известен-с = }} }} '''Кирко Киркович''' е български лекар. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. {{източник|Произхожда от хърватския благороднически род Киркович. Основоположникът на рода в Османската империя Никола Киркович се установява трайно в гр. Сопот в края на XVII или началото на XVIII век. Роднини на Кирко Киркович са известните Тодор Киркович – хайдутин, воевода, четник и опълченец, Христо Стоянов Хаджикирков, Димитър Шишеджиев – участници в Априлското въстание и опълчението, ген. Димитър Кирков – командир на 8-ма Тунджанска дивизия през Балканската война, както и на проф. д-р Стоян Киркович.|2022|07|28}} {{източник|Доктор Киркович е зет на [[Ивана Хаджигерова]] и е съпруг на [[Рада Киркович]].|2022|07|28}} == Биография == Кирко Киркович е роден през 1842 г. в град Сопот. Произхожда от богатия сопотски търговски род ''Хаджикиркови''. Завършва сопотското класно училище през 1861 г. и започва работа в търговската кантора „Хаджикиркови“. От 1865 г. е в Русия. Завършва медицинския факултет на Московския университет. Тук се запознава с друг един виден възрожденец и лекар доктор [[Васил Караконовски]], с когото поддържа приятелски връзки до смъртта си. По руски маниер променя фамилното си име премахвайки титлата „хаджи“ и русифицирайки го на Киркович. След дипломирането си доктор Кирко Киркович се връща за кратко в родния край и се жени за известната общественичка [[Рада Киркович]]. Работи като лекар в Пловдив и София. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. Включва се като военен лекар-доброволец в Руската армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. По време на военните действия се заразява от [[коремен тиф]] и умира без да види лелеяното освобождение на Отечеството си. Родство: Син – професор доктор [[Стоян Киркович]]. == Източници == <references /> * Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 101. {{СОРТКАТ:Киркович, Кирко}} [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Български лекари]] [[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Родени в Сопот]] [[Категория:Българи по време на Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Починали от тиф]] 0kt6zmj8xgtd0g52f37b2vle9kikfig 11473371 11473359 2022-07-28T15:04:40Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Кирко Киркович | име-оригинал = | категория = лекар | описание = български лекар | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Сопот]], [[Османска империя]] | починал-място = Османска империя | вложки = {{Личност/Медик | област = | образование = | учил-при = | работил-в = | студенти = | публикации = | изобретения = | известен-с = }} }} '''Кирко Киркович''' е български лекар. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. {{източник|Произхожда от хърватския благороднически род Киркович. Основоположникът на рода в Османската империя Никола Киркович се установява трайно в гр. Сопот в края на XVII или началото на XVIII век. Роднини на Кирко Киркович са известните Тодор Киркович – хайдутин, воевода, четник и опълченец, Христо Стоянов Хаджикирков, Димитър Шишеджиев – участници в Априлското въстание и опълчението, ген. Димитър Кирков – командир на 8-ма Тунджанска дивизия през Балканската война, както и на проф. д-р Стоян Киркович.|2022|07|28}} Доктор Киркович е зет на [[Ивана Хаджигерова]] и е съпруг на [[Рада Киркович]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.geni.com/people/%D0%B4-%D1%80-%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D0%98%D0%A0%D0%9A%D0%9E%D0%92%D0%98%D0%A7/6000000000167859427| заглавие = Кирко Киркович | достъп_дата = 28 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = geni.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Биография == Кирко Киркович е роден през 1842 г. в град Сопот. Произхожда от богатия сопотски търговски род ''Хаджикиркови''. Завършва сопотското класно училище през 1861 г. и започва работа в търговската кантора „Хаджикиркови“. От 1865 г. е в Русия. Завършва медицинския факултет на Московския университет. Тук се запознава с друг един виден възрожденец и лекар доктор [[Васил Караконовски]], с когото поддържа приятелски връзки до смъртта си. По руски маниер променя фамилното си име премахвайки титлата „хаджи“ и русифицирайки го на Киркович. След дипломирането си доктор Кирко Киркович се връща за кратко в родния край и се жени за известната общественичка [[Рада Киркович]]. Работи като лекар в Пловдив и София. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. Включва се като военен лекар-доброволец в Руската армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. По време на военните действия се заразява от [[коремен тиф]] и умира без да види лелеяното освобождение на Отечеството си. Родство: Син – професор доктор [[Стоян Киркович]]. == Източници == <references /> * Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 101. {{СОРТКАТ:Киркович, Кирко}} [[Категория:Български възрожденци]] [[Категория:Български лекари]] [[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Родени в Сопот]] [[Категория:Българи по време на Руско-турската война (1877 – 1878)]] [[Категория:Починали от тиф]] dw1b1fzfxzt2dypk0b2s3c3xzzt7dea 0 247286 11473938 10894063 2022-07-29T09:57:00Z Carbonaro. 221440 форматиране: тире (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{към пояснение|Лепеница|Лепеница}} '''Лепеница''' е [[река]] в [[Шумадия]] и [[Поморавие]]то (в Долноморавската [[котловина]] след [[Баграданска клисура|Баграданската клисура]]) – най-дългия, ляв и пълноводен [[приток]] на [[Велика Морава]]. Извира от [[връх|върха]] [[Столица (връх)|Столица]] край [[Голочело]] в [[Гледачки планини|Гледачките планини]], като в горното си течение протича в посока югозапад-североизток през [[Крагуевачка котловина|Крагуевачката котловина]], а в долното, след връх [[Шупла]], през [[Бадневачка котловина|Бадневачката котловина]] в посока запад-изток, преди да се влее в [[Морава (река)|Морава]]. [[Дължина]]та ѝ е 48 km, а до голямото [[наводнение]] през [[1897]] година е било 60 km. При наводнението коритото на реката се измества на изток, с което дължината ѝ се скъсява с 12 km. Преди наводнението реката е протичала на север покрай [[Лапово]] и [[Марково (Поморавие)|Марково]] успоредно на Велика Морава, а сега се влива в Морава край [[Милков манастир|Милковия манастир]]. Региона по течението на реката също се нарича [[Лепеница (регион)|Лепеница]], като тъждествено се подразделя на ''Горна Лепеница'' и ''Долна Лепеница''. == Вижте също == * [[Шумадийски окръг]] * [[Баточина]] * [[Лапово]] {{Превод от|sr|Лепеница|2375962}} [[Категория:Реки в Сърбия]] [[Категория:Водосборен басейн на Велика Морава]] dynu6zpseldwn19yhekq20n293i3ffu 0 257644 11473288 11424865 2022-07-28T13:26:05Z 89.215.236.138 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Деметрия Девон Ловато''', по-известна като '''Деми Ловато''', е [[САЩ|американска]] [[певица]], [[актриса]] и авторка на песни. Тя прави своя дебют като актриса в сериала ''Barney & Friends'' (2002 – 2004). През 2008 г. придобива известност с участието си във филма на [[Дисни Ченъл|Дисни]] ''Camp Rock''. През същата година подписва договор с ''Hollywood Records'' и издава своя дебютен студиен албум ''Don't Forget''. Албумът дебютира като номер 2 в [[Билборд 200]] и е обявен за златен от [[Асоциация на звукозаписната индустрия в Америка|Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка]] 5 месеца след премиерата му. През 2009 г. Ловато приема главна роля в сериала на Дисни – „[[Съни на алеята на славата]]“. По-късно същата година певицата записва втория си студиен албум ''Here We Go Again'', който оглавява Билборд 200. След участия и като гост звезда с малки роли в сериали и филми през 2010 г., Ловато влиза в рехабилитационна клиника заради психични и емоционални проблеми и слага края на актьорската си кариера. Завръща се към музикалната сцена с третия си студиен албум ''Unbroken'' през 2011 заедно с видеото на първия сингъл от албума – ''Skyscraper''. През 2012 г. Деми се присъедини като съдия и ментор в американския ''The X Factor''. През 2013 г. записва четвъртия си студиен албум ''Demi'', предшестван от дебютния за албума сингъл ''Heart Attack''. През цялата си музикална кариера Ловато предприема няколко турнета. През 2008 г. тя е подгряващ изпълнител на ''Up Tour и Burnin''' на Jonas Brothers на ''Best Damn Tour'' на Avril Lavigne. По-късно същата година тя започва първото си турне ''Warm Up Tour'' и има още 100 промоционални турнета в следващите години, като последното е ''Neon Lights Tour'' (2014). Нейната работа е отличена с десетки отличия, включително от MTV Video Music Awards и Teen Choice Awards. Извън работата си в музикалната индустрия Деми участва в благотворителни дейности чрез различни организации, а освен това тя има и своя кампания ''Stay Strong'' или още казано ''Love is Louder than The Pressures to be Perfect.'' През 2013 г. Ловато прави кавър на ''Moves like Jagger''. == Живот и кариера == === 2002 – 06 Ранен живот и кариера === [[Файл:Demi Lovato 2 cropped.jpg|ляво|мини|Деми Ловато ''(2006)'']] Ловато е родена на 20 август 1992 г. в Албакърки, Ню Мексико. Родителите ѝ са Диана Харт де ла Гарза и кънтри певецът Патрик Ловато. Тя има по-голяма сестра [[Далас Ловато]] и по-малка полусестра, актрисата Медисън де ла Гарза. Израствайки в [[Далас]], [[Тексас]] заедно с приятелката си [[Селена Гомез]] започва актьорската си кариера в детския телевизионен сериал ''[[Барни и приятели]]'', играейки Анжела. Тя започва да свири на [[пиано]] на седемгодишна възраст и [[китара]] на десетгодишна възраст. В интервю за Ellen DeGeneres тя разкрива, че е била обект на тормоз толкова много, че се е наложило да мине на домашно обучение след 7-и клас. По-късно тя става говорител за организацията PACER бореща се с тормоза в училищата и се появява на [[Next Top Model]] заставайки срещу тормоза. Деми е страдала от хранителни разстройства и самонараняване преди да се справи с емоционалните и психическите си проблем и депресията. === 2007 – 08: Camp Rock и Don't Forget === [[Файл:Demi Lovato 2009 3.jpg|мини|Деми Ловато, ''AMA'' ''(2010)'']] През 2007 г. и 2008 г. играе ролята на Шарлът Адамс в сериала на Дисни ''As The Bell Rings''. През лятото на 2007 г. тя участва на прослушване и получава главната роля в [[Camp Rock]], играейки Мичи Торес. Премиерата на филма е на 20 юни 2008. Същото лято Деми обяви първото си турне ''Demi live! Warm Up Tour'' след излизането на дебютния и [[музикален албум|албум]]. Също така тя се появява като подгряващ изпълнител на турнето на [[Jonas Brothers]] „[[Burnin]]“. Дебютният албум на певицата ''Don't Forget'' е издаден на 23 септември 2008 г. Той дебютира под номер 2 в Билборд 200 с 89 000 продадени копия през първата седмица. Десет от песните са написани заедно с Jonas Brothers. Албумът е сертифициран като златен, събирайки повече от 500 000 легални продадени копия на територията на [[Америка]]. Първият сингъл ''Get Back'' стига до номер 43 в Билборд 100. Вторият и последен сингъл е пилотното парче ''La La Land''. Песента достига номер 52 в [[САЩ]]. === 2009 – 10: Sonny With a Chance и Here We Go Again === През 2009 г. Деми Ловато, [[Селена Гомез]], [[Майли Сайръс]] и [[Джонас Брадърс]] записват песента ''Send It On'', която е включена в благотворителния саундтрак на Дисни ''Friends For Change''. Hа 8 февруари дебютира сериалът [[Съни на алеята на славата]], в който Ловато играе главната роля на момичето от [[Уисконсин]] Съни Монро. С тази роля актрисата привлича благоприятни сравнения с актрисата Майли Сайръс, а оттогава тя е определяна като модел за подражание. През [[юни]] тя играе в [[Програма за защита на принцесата]] като принцеса Розалинда заедно със Селена Гомез. Превръща се в третия филм с най-висок рейтинг на Дисни за годината с 8,5 милиона зрители. Сюжета е типичен за филмите на Дисни с позитивно послание за приятелство. Вторият студиен албум на Деми, ''Here We Go Again'', е пуснат на 21 юли 2009 г. Албумът получава положителни рецензии от критиците. Той дебютира на върха на [[Billboard Hot 200]] със 108 000 продадени копия през първата седмица, ставайки първия номер едно албум на певицата. Заедно с промотирането на албума Ловато започва [[Summer Tour 2009]]. Синглите ''Here We Go Again'' и ''Remember December'' се смятат за акценти от проекта. Първият сингъл достига 15-ата позиция в Billboard Hot 100 и номер 80 в класациите на [[Обединеното кралство]]. [[Файл:Demi Lovato X-Factor 2012.jpg|ляво|мини|Деми Ловато, ''The X Factor (2012)'']] През март 2010 г. Деми Ловато и [[Джо Джонас]] записват ''Make A Wave'', втори сингъл за благотворителния саундтрак ''Friends For Change''. По-късно същата година започва първата си [[международна обиколка]] и това е обиколката на [[Южна Америка]]. По-късно се присъединява към турнето на [[Jonas Brothers]] като подгряващ изпълнител. През май тя получава и малка роля в „Анатомията на Грей“. На 3 септември 2010 г. е премиерата [[Camp Rock 2: The Final Jam]], когато Ловато повторя ролята си на Мичи Торес. Филмът получава 40% критична оценка от Rotten Tomatoes, а ролята на Деми е отбелязана като надеждна и привлекателена. Той има 8 милиона зрители след световната премиера, което го превръща в номер едно филм за годината. Музикален саундтрак е издаден на [[10 август]]. Певицата има вокали в девет песни. Саундтракът дебютира под номер три в Билборд 200, с 41 000 продадени копия през първата седмица. Две седмици по-късно излиза и саундтрак на „Съни на алеята на славата“. Той дебютира под номер 163 в Билборд 200, което е най-ниският дебют на Деми до днес. === 2010 – 2011: Нервен срив и Unbroken === На 30 октомври 2010 г. след телефонна раздяла с Джо Джонас, тя отменя турнето на [[Camp Rock]] 2 с участието на [[Jonas Brothers]] заради физически и емоционални проблеми. Певицата решава да влезе в рехабилитационна клиника, след като удря в лицето една от танцьорките си – Алекс Уелч. На 28 януари 2011 г. Деми излиза от клиниката, а по-късно признава, че страда от булимия, самонараняване и „самолечение“ от [[наркотици]] и [[алкохол]]. Ловато добавя, че напълняването е част от процеса на възстановяване. През април тя става редактор за списание ''Seventeen'', описвайки личните си борби, насочени към тийнейджърките, тръгнали по нейния път. [[Файл:Demi Lovato May 2013.jpg|мини|Деми Ловато, ''May (2013)'']] Същия месец певицата обявява напускането си от „Съни на алеята на славата“ и прави пауза с актьорската си [[кариера]]. По-късно тя заявява, че е готова да се завърне в шоуто, когато се почувства сигурна, но това така и не става. Нейното напускане променя изцяло предаването и то се превръща в „Чиста случайност“ със същите актьори с изключение на Ловато, но впоследствие бива свалено от ефир след един сезон. ''[[Unbroken]]'' се казва третият студиен албум на певицата, издаден на 20 септември 2011 г. Работата по траковете започва през юли 2010 г. Тя съчетава по-малко рок и повече [[R&B]] мотиви. Получава смесени отзиви от критиците, които идентифицират ръст в музикалната кариера на певицата. Първият сингъл ''[[Skyscraper]]'' получава световно признание за своето послание и достига номер 10 в Библорд 100. Вторият и последен сингъл от албума „[[Give Your Heart A Break]]“ привлича благоприятни сравнения с [[Мадона (певица)|Мадона]] и достига номер 16 в САЩ. И двата сингъла стават платинени за по-малко от 6 месеца след премиерата си. Деми стартира концертното си турне „Summer Tour 2012“ през юни и го приключва през септември. Турнето включва концерти в Северна и Южна Америка. През юли [[2012]] г. ''Skyscraper'' печели наградата за „Най-добър видеоклип с послание за 2012“ на ''MTV Video Music Awards'', по-известни като VMA. === 2012 – 13: The X Factor и Demi === През март 2012 г. [[MTV]] излъчва специален [[документален филм]] – ''Stay Strong'' – за времето, прекарано от Ловато в рехабилитация, и възстановяването ѝ. През април Ловато започва работа по четвъртия си студиен албум. По време на „Minnesota State Fair“ през август тя обявява плановете си да продължи да работи след изявата си на видео-музикалните награди на MTV за 2012 г., но това така и не се случва. Ловато коментира, че е „уморена от всичкия дъб-степ, който звучи по радиото в момента“ и че „иска музиката ѝ да израсне с нея“. През май 2012 г. Ловато е наета като съдия във втория сезон на американската версия на [[X Factor]], като се съобщава, че ще получи хонорар от 1 милион долара, присъединявайки се към новата съдия [[Бритни Спиърс]] и познатите съдии [[Simon Cowell]] и [[L.A. Reid]]; спекулира се, че нейното присъединяване е с цел да се привлече по-млада публика. Тя е ментор на „Младежите“. Последният ѝ участник – СиСи Фрей, завършва на шесто място. На 24 декември 2012 г. Ловато публикува видео с изпълнението си на [[Angels Among Us]] в [[YouTube]] акаунта си, което изпълнение посвещава на жертвите от стрелбата в Основно училище „Sandy Hook“. През януари 2013 г. е съобщено, че от една година Ловато пребивава в място за живот в трезвеност, тъй като чувства, че това е най-добрият начин да избегне повторното връщане към зависимостите си и хранителното си разстройство. На 24 февруари [[Heart Attack]] е пусната премиерно в радио шоуто на [[Раян Сикрест]] като водещия сингъл от четвъртия албум на звездата – [[Demi]]. Песента е адмирирана поради това, че включва и електропоп стилове, и акустичен съпровод на китара и барабани. [[Файл:Demi Lovato smiling.jpg|мини|325x325px|Деми Ловато по време на ''Demi World Tour, 2014'']] Тя дебютира на 12-а позиция в класацията „Hot 100“ на американската класация [[Billboard]] с продажби през първата седмица 215 хиляди копия. Постигайки това, песента става третата най-висока по продажби по време на първата седмица, оставайки зад песента на [[Джъстин Тимбърлейк]] „Suit & Tie“ и тази на [[Ариана Гранде]] – „The Way“. След това, песента се изкачва до номер 10 в [[САЩ]]. Освен това тя постига международен успех на няколко различни пазара, включително тези на [[Испания]] и [[Австралия]]. Албумът ''[[Demi]]'' излиза на 10 май 2013 г. Различавайки се от [[R&B]] стиловете, включени в ''Unbroken'', албумът главно включва електропоп и тийн поп елементи. Преходът е оценен от Джон Кармайкъл от ''[[Ню Йорк Таймс]]'' заради забавната си природа, въпреки че по мнение на [[Ентъртейнмънт Уийкли]] той е създал на Ловато по-незрял образ. Албумът дебютира под номер 3 в „Billboard 200“ с продажби от 110 хиляди копия през първата седмица, превръщайки я в дебютната седмица с най-добри продажби в кариерата на Ловато. Албумът придобива приемлив международен успех, появявайки се в Топ 10 на територията на страни като Нова Зеландия, Испания и Великобритания. [[Файл:Demi Lovato Performing the National Anthem Before Game 4 of 2015 World Series (1).jpg|ляво|мини|319x319px|Деми Ловато изпълнява националния химн на САЩ, 2015]] На 11 юни Деми Ловато пуска ексклузивна електронна книга за [[iBooks]], също озаглавена ''Demi''. Вторият сингъл от албума, ''Made in the USA'', е пуснат на 17 юли, за да съвпадне с Деня на независимостта. Ловато участва в режисурата на музикалното видео, като това става режисьорският ѝ дебют. Тя също подпомага и саундтрака към филма ''The Mortal Instruments: City of Bones'', записвайки песента ''Heart by Heart''. Третият сезон на [[X Factor]] е предвиден да започне на 11 септември 2013 г. с Ловато като ментор. На 22 август е съобщено, че Ловато е подписала договор за участие в най-малко 6 епизода от петия сезон на [[Glee]]. Ловато играе ролята на бореща се актриса от Ню Йорк – Дани, която се сприятелява с [[Rachel Berry]] ([[Лиа Мишел]]), с новодошлия герой на [[Адам Ламбърт]] и става новото гадже на [[Santana Lopez]] ([[Naya Rivera]]), която е лесбийка. === 2015 – 16: „Confident“ & Future Now Tour === През май Деми Ловато и Ник Джонас стартитат собствена звукозаписна компания под името „Safe House Records“. На 1 юли дебютира дългоочакваният нов сингъл на певицата, озаглавен „Cool For The Summer“ от предстоящия и албум, а на 18 септември и 2-рия сънгъл от едноименния албум „Confident“. На 16 октомври своята премиера получава петият студиен албум на Ловато – „Confident“. Албумът получава много положителни оценки от музикалните критици, дебютира на 2-ро място в [[Америка]] и регистрира 98 000 продажби през първата седмица. Относно музикалния проект певицата казва: ''„Никога не съм била по-сигурна в себе си като артист“.'' На 17 октомври певицата участва в хитовото предаване „[[Saturday Night Live]]“, където изпълнява [[''Cool For The Summer'']]/„Confident“ и третия сингъл „[[Stone Cold]]“, който впоследствие не е издаден. == 2017: „Sorry Not Sorry“ & „Tell Me You Love Me“ == На 11 юли Ловато пуска първия сингъл от новия си албум. Той носи името „Sorry Not Sorry“. Името на шестия по ред албум на певицата е „Tell Me You Love Me“. Той е пуснат официално в продажба на 29 септември 2017 г. Албумът става № 1 в iTunes само за 15 минути. Албумът има над 45 хиляди продадени копия през първата седмица в САЩ и общо около 98 хиляди продадени копия по света. == Личен живот == Ловато и актьорът Макс Ерик имат връзка през 2020 г.<ref>[https://people.com/music/demi-lovato-discovers-ex-max-ehrich-intentions-insincere/%20https://ladyzone.bg/laifstail/demi-lovato-razkri-che-e-panseksualna-tolkova-sam-fluidna-v-momenta.html people.com]</ref> През март 2021 г. се [[разкриване|разкрива]] като [[пансексуалност|пансексуална]] и полово флуидна.<ref>[https://ladyzone.bg/laifstail/demi-lovato-razkri-che-e-panseksualna-tolkova-sam-fluidna-v-momenta.html ladyzone.bg]</ref> През май 2021 г. се обявява за небинарна и пожелава да се обръщат към нея с местоименията те/тях.<ref>[https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/pevicata-demi-lovato-se-objavi-za-nebinarna-s-mestoimenija-te-tjah.html btvnovinite.bg]</ref> == Дискография == === Студийни албуми === * „[[Don't Forget]]“ (2008) * „[[Here We Go Again]]“ (2009) * „[[Unbroken]]“ (2011) * „[[Demi]]“ (2013) * „[[Confident]]“ (2015) * „Tell Me You Love Me“ (2017) * „Dancing with the Devil... the Art of Starting Over“ (2021) * „[[HOLY FVCK]]“ (2022) === Саундтрак албуми === * „[[Camp Rock (саундтрак)|Camp Rock]]“ (2008) * „[[Camp Rock 2: The Final Jam (саундтрак)|Camp Rock 2: The Final Jam]]“ (2010) === Сингли === * „This Is Me“ (2008) * „Get Back“ (2008) * „La La Land“ (2009) * „Don't Forget“ (2009) * „Here We Go Again“ (2009) * „Remember December“ (2010) * Gift of a friend (2010) * „Wouldn't Change a Thing“ (2010) * „Skyscraper“ (2011) * „Give Your Heart a Break“ (2012) * „Heart Attack“ (2013) * „Made in the USA“ (2013) * „Let It Go“ (2013) * „Neon Lights“ (2013) * Warrior (2014) * Nightingale (2014) * „Really Don't Care“ (2014) * „Cool For The Summer“ (2015) * „Confident“ (2015) * Waitin for you с участието на Sirah (2015) * Body Say (2016) * „Stone Cold“ (2016) * Sorry Not Sorry (2017) * Tell Me You Love Me (2017) * Echame La Culpa (с участието на Luis Fonsi) (2017) * Sober (2018) * Anyone (Live From The 62nd GRAMMY Awards) (2020) * Anyone (2020) * I Love Me (2020) * I’m Ready (със Sam Smith) (2020) * OK Not To Be OK (2021) * Still Have Me (2021) * Commander In Chief (2021) * What Other People Say (със Sam Fischer) (2021) * Dancing With The Devil (2021) * Met Him Last Night (с Ariana Grande) (2021) * Breakdown (с G-Easy) (2021) * fimmy (fuck it, i miss you Live) (с Winnetka Bowling League) (2022) * Skin of my Teeth (2022) * SUBSTANCE (2022) == Видеоклипове == {| class="wikitable" |- ! Видеоклип !! Премиера !! Албум |- | Get Back || 2008 || rowspan="3" | Don't Forget |- | La La Land || 2008 |- | Don't Forget || 2009 |- | Here We Go Again || 2009 || rowspan="2" | Here We Go Again |- | Remember December || 2009 |- | Skyscraper || 2011 || rowspan="2" | Unbroken |- | Give Your Heart A Break || 2012 |- | Heart Attack || 2013 || rowspan="2" | Demi |- | Made in the USA || 2013 |- | Let It Go || 2013 || Frozen |- | Neon Lights || 2013 || rowspan="3" | Demi |- | Really Don't Care || 2014 |- | Nightingale || 2014 |- | Cool For The Summer || 2015 || rowspan="3" | Confident |- | Confident || 2015 |- | Waitin' For You || 2015 |- | Stone Cold || 2016 || Confident |- |Body Say || 2016 || Confident | |-Too much love||2016 |Sorry Not Sorry |2017 |Tell Me You Love Me |- |I Love Me |2020 |Dancing With The Devil… The Art of Starting Over |- |It’s Ok Not to be Ok |2020 | |- |What Other People Say (Ft. Sam Fisher) |2021 |Dancing With The Devil… The Art of Starting Over |- |Dancing With The Devil |2021 |Dancing With The Devil… The Art of Starting Over |- |Melon Cake |2021 |Dancing With The Devil… The Art of Starting Over |- |Skin of my Teeth || 2022 || HOLY FVCK |- |SUBSTANCE || 2022 || HOLY FVCK |} == Турнета == * „Demi Live! Warm Up Tour“ (2008) * „Demi Lovato: Live in Concert“ (2009 – 2010) * „A Special Night with Demi Lovato“ (2011 – 2013) * „The Neon Lights Tour“ (2014) * „Demi World Tour“ (2014 – 2015) * „Future Now Tour“ (2016) * „Tell Me You Love Me World Tour“ (2018) * „HOLY FVCK Tour“ (2022) == Източници == <references /> == Външни препратки == {{commonscat-inline|Demi Lovato}} * [https://twitter.com/ddlovato Официален Туитър] * {{imdb name|1416215}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Ловато, Деми}} [[Категория:Деми Ловато| ]] 9f6lj9133uodfvn2mkrchw7za2f6gz4 0 260524 11473744 9809740 2022-07-29T04:51:36Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki {{География на държава | име = Тунис | снимка = | описание = | карта = Tunisia Topography.png | континент = [[Африка]] | регион = [[Северна Африка]] | координати = | площ място = 91-во | km площ = 163 610 | процент земя = | процент вода = | km брегова линия = [[Средиземно море]], 1148 | граници = 1599 km – Общо<br>459 km – [[Либия]]<br>1140 km – [[Алжир]] | най-висока точка = вр. Шамби (1544 m) | най-ниска точка = солончакът Шот ал Гарса (-17 m) | най-дълга река = [[Меджерда]] 460* km<br>Милян 160 km | най-голямо езеро = Бизерта 120 km²<br>Гариет Ашкел 100 km² | климат = субтропичен, средиземноморски,<br>тропичен, пустинен | терен = | природни ресурси = | природни опасности = | екологични проблеми = | изключителна икономическа зона = | бележки = }} '''[[Тунис]]''' е държава в [[Северна Африка]], заемаща част от южното крайбрежие на [[Средиземно море]] и части от пустинята [[Сахара]]. На югоизток Тунис граничи с [[Либия]] (дължина на границата – 459 km), а на запад – с [[Алжир]] (1140 km). Общата дължина на сухоземните граници е 1599 km. На север и изток се мие от водите на [[Средиземно море]] с дължина на бреговата линия 1148 km. Дължина от север на юг 790 km, ширина до 380 km В тези си граници заема площ от 163 610 km² (91-во място по площ в света). На север бреговете на Тунис са високи, на места отвесни, а на изток са ниски и с множество лагуни (Бизерта, Бу Грара, Ал Бибан и др.). Има три големи залива: Туниски, Хамамед и [[Габес (залив)|Габес]] и три големи острова: [[Джерба]], Шерги и Гарби. Населението към 1 януари 2020 г. е 11 708 000 души. Столица е град [[Тунис (град)|Тунис]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article112813.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тунис (государство), раздел (Природа) т. 26, стр. 306]</ref> Територията на Тунис се простира между 30°14′ и 37°21′ с.ш. и между 7°31′ и 11°36′ и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – {{coord|37|20|49|N|9|44|32|E}}, на границата с [[тунис]], нос Бен Сека, на брега на [[Средиземно море]], най-северната точка на [[Африка]]. * крайна южна точка – {{coord|30|13|41|N|9|33|23|E}}, на границата с [[Алжир]] и [[Либия]], при селището Борж ал Кадра. * крайна западна точка – {{coord|33|54|19|N|7|31|20|E}}, на границата с [[Алжир]]. * крайна източна точка – {{coord|32|31|05|N|11|35|57|E}}, на границата с [[Либия]]. == Източници == <references /> {{Африка-модел|География на|География на страните в Африка}} [[Категория:География на Тунис| ]] 5t9vrkhyk3aragrlynil1vsl7iwe0fe 11473747 11473744 2022-07-29T04:54:06Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki {{География на държава | име = Тунис | снимка = | описание = | карта = Tunisia Topography.png | континент = [[Африка]] | регион = [[Северна Африка]] | координати = | площ място = 91-во | km площ = 163 610 | процент земя = | процент вода = | km брегова линия = [[Средиземно море]], 1148 | граници = 1599 km – Общо<br>459 km – [[Либия]]<br>1140 km – [[Алжир]] | най-висока точка = вр. Шамби (1544 m) | най-ниска точка = солончакът Шот ал Гарса (-17 m) | най-дълга река = [[Меджерда]] 460* km<br>Милян 160 km | най-голямо езеро = Бизерта 120 km²<br>Гариет Ашкел 100 km² | климат = субтропичен, средиземноморски,<br>тропичен, пустинен | терен = | природни ресурси = | природни опасности = | екологични проблеми = | изключителна икономическа зона = | бележки = }} '''[[Тунис]]''' е държава в [[Северна Африка]], заемаща част от южното крайбрежие на [[Средиземно море]] и части от пустинята [[Сахара]]. На югоизток Тунис граничи с [[Либия]] (дължина на границата – 459 km), а на запад – с [[Алжир]] (1140 km). Общата дължина на сухоземните граници е 1599 km. На север и изток се мие от водите на [[Средиземно море]] с дължина на бреговата линия 1148 km. Дължина от север на юг 790 km, ширина до 380 km В тези си граници заема площ от 163 610 km² (91-во място по площ в света). На север бреговете на Тунис са високи, на места отвесни, а на изток са ниски и с множество лагуни (Бизерта, Бу Грара, Ал Бибан и др.). Има три големи залива: Туниски, Хамамед и [[Габес (залив)|Габес]] и три големи острова: [[Джерба]], Шерги и Гарби. Населението към 1 януари 2020 г. е 11 708 000 души. Столица е град [[Тунис (град)|Тунис]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article112813.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тунис (государство), раздел (Природа) т. 26, стр. 306]</ref> Територията на Тунис се простира между 30°14′ и 37°21′ с.ш. и между 7°31′ и 11°36′ и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – {{coord|37|20|49|N|9|44|32|E}}, на границата с [[тунис]], нос Бен Сека, на брега на [[Средиземно море]], най-северната точка на [[Африка]]. * крайна южна точка – {{coord|30|13|41|N|9|33|23|E}}, на границата с [[Алжир]] и [[Либия]], при селището Борж ал Кадра. * крайна западна точка – {{coord|33|54|19|N|7|31|20|E}}, на границата с [[Алжир]]. * крайна източна точка – {{coord|32|31|05|N|11|35|57|E}}, на границата с [[Либия]].<ref>{{икона|ru}} [https://disk.yandex.ru/a/AeYoSdGy3W2h4s/5afc7de268c89a88bbe74a05 Физикогеографска карта на Тунис]</ref> == Източници == <references /> {{Африка-модел|География на|География на страните в Африка}} [[Категория:География на Тунис| ]] jbi95cdzetlr5ofsfw35jhzoor2swd5 11473767 11473747 2022-07-29T05:53:45Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki {{География на държава | име = Тунис | снимка = | описание = | карта = Tunisia Topography.png | континент = [[Африка]] | регион = [[Северна Африка]] | координати = | площ място = 91-во | km площ = 163 610 | процент земя = | процент вода = | km брегова линия = [[Средиземно море]], 1148 | граници = 1599 km – Общо<br>459 km – [[Либия]]<br>1140 km – [[Алжир]] | най-висока точка = вр. Шамби (1544 m) | най-ниска точка = солончакът Шот ал Гарса (-17 m) | най-дълга река = [[Меджерда]] 460* km<br>Милян 160 km | най-голямо езеро = Бизерта 120 km²<br>Гариет Ашкел 100 km² | климат = субтропичен, средиземноморски,<br>тропичен, пустинен | терен = | природни ресурси = | природни опасности = | екологични проблеми = | изключителна икономическа зона = | бележки = }} '''[[Тунис]]''' е държава в [[Северна Африка]], заемаща част от южното крайбрежие на [[Средиземно море]] и части от пустинята [[Сахара]]. На югоизток Тунис граничи с [[Либия]] (дължина на границата – 459 km), а на запад – с [[Алжир]] (1140 km). Общата дължина на сухоземните граници е 1599 km. На север и изток се мие от водите на [[Средиземно море]] с дължина на бреговата линия 1148 km. Дължина от север на юг 790 km, ширина до 380 km В тези си граници заема площ от 163 610 km² (91-во място по площ в света). На север бреговете на Тунис са високи, на места отвесни, а на изток са ниски и с множество лагуни (Бизерта, Бу Грара, Ал Бибан и др.). Има три големи залива: Туниски, Хамамед и [[Габес (залив)|Габес]] и три големи острова: [[Джерба]], Шерги и Гарби. Населението към 1 януари 2020 г. е 11 708 000 души. Столица е град [[Тунис (град)|Тунис]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article112813.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тунис (государство), раздел (Природа) т. 26, стр. 306]</ref> Територията на Тунис се простира между 30°14′ и 37°21′ с.ш. и между 7°31′ и 11°36′ и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – {{coord|37|20|49|N|9|44|32|E}}, на границата с [[тунис]], нос Бен Сека, на брега на [[Средиземно море]], най-северната точка на [[Африка]]. * крайна южна точка – {{coord|30|13|41|N|9|33|23|E}}, на границата с [[Алжир]] и [[Либия]], при селището Борж ал Кадра. * крайна западна точка – {{coord|33|54|19|N|7|31|20|E}}, на границата с [[Алжир]]. * крайна източна точка – {{coord|32|31|05|N|11|35|57|E}}, на границата с [[Либия]].<ref>{{икона|ru}} [https://disk.yandex.ru/a/AeYoSdGy3W2h4s/5afc7de268c89a88bbe74a07 Физикогеографска карта на Тунис]</ref> == Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми == Релефът на Тунис е предимно равнинно-хълмист. Около 1/3 от неговата територия (главно на северозапад и запад) е заета от планините на [[Атласки планини|Атлас]] – източните разклонения на [[Тел Атлас]] (1202 m) и [[Сахарски Атлас]] (хребетите Тебеса и Туниски). В западната част на Туниския хребет се издига връх '''Шамби (1544 m)''', най-високата точка на Тунис. Между планините на Тел Атлас и Сахарски Атлас са разположени платата Северен и Висок Тел. Останалите райони от северната част на страната се заемат от Туниската низина (Долен Тел) на север и Туниски Сахел на юг. В централните части на Тунис се намират безотточните солончакови низини – шоти – Шот ал Гарса (1300 km², тук се намира най-ниската точка на страната – -17 m под морското равнище), Шот Джерид (около 5000 km²) и др., обградени на север от планини. На югоизток планината Демер (Ксур, 713 m) отделя бреговата низина на североизток от хълмистите равнини на югозапад, заети от чакълестите и каменистите пустини на [[Сахара]]. В крайния юг е разположена пясъчната пустиня Рмел ал Абиод, представляваща северния край на пустинята [[Голям източен ерг|Голям Източен Ерг]].<ref name="bse"/> В геоложко отношение територията на Тунис може да се раздели на две части: северна – заета от нагънато-покривната синклинала на Тел Атлас и авлакогена Берберид в Туниски Атлас, и южна – платформена (Сахарската плоча). В геоложките седиментни покриващи страната могат да се идентифицират следните пластове от долу нагоре: варовиково-пясъчен от горния перм; соленоносно-гипсоносен и карбонатно-теригенен от триаса (дебелина до 1500 m); карбонатен от юрата (1500 m); карбонатно-теригенен от кредата (8000 m); варовиков от палеогена (500 m) и червеноцветно-теригенен от неогена (1500 m ). Тектонските деформации в Телски и Туниски Атлас са предимно олигоцено-миоценска възраст.<ref name="bse"/> Находищата на полезните изкопаеми на Тунис са свързани предимно с кредните наслаги в авлакогена Берберид – железни руди (в Джериса) с общи запаси около 55 млн. т и палеогеновите наслаги в авлакогена в северните части на Сахарската плоча – фосфорити (1,2 млрд. т, Редееф, Гафса и др.). Находищата на нефт (запаси около 123 млн. т) и природен газ (около 42,5 млрд. m³) основно са привързани към триаските и кредните седименти на Сахарската плоча, с най-големи разработки в Ел Борма. Перспективни са и находищата в шелфовата зона на Средиземно море. Други по-важни полезни изкопаеми са находищата на олово (360 хил. т) и цинк (200 хил. т) в авлакогена, живак (700 т) в Тел Атлас, флуорит (5 млн. т), барит (1,9 млн. т), манган и калиеви соли. Най-голямо икономическо значение за страната имат находищата на фосфорити.<ref name="bse"/> == Климат, води == == Почви, растителност, животински свят == == Източници == <references /> {{Африка-модел|География на|География на страните в Африка}} [[Категория:География на Тунис| ]] 4w2moytxwvurbgmb34b03d0euj6n3e3 11473992 11473767 2022-07-29T11:23:37Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki {{География на държава | име = Тунис | снимка = | описание = | карта = Tunisia Topography.png | континент = [[Африка]] | регион = [[Северна Африка]] | координати = | площ място = 91-во | km площ = 163 610 | процент земя = | процент вода = | km брегова линия = [[Средиземно море]], 1148 | граници = 1599 km – Общо<br>459 km – [[Либия]]<br>1140 km – [[Алжир]] | най-висока точка = вр. Шамби (1544 m) | най-ниска точка = солончакът Шот ал Гарса (-17 m) | най-дълга река = [[Меджерда]] 460* km<br>Милян 160 km | най-голямо езеро = Бизерта 120 km²<br>Гариет Ашкел 100 km² | климат = субтропичен, средиземноморски,<br>тропичен, пустинен | терен = | природни ресурси = | природни опасности = | екологични проблеми = | изключителна икономическа зона = | бележки = }} '''[[Тунис]]''' е държава в [[Северна Африка]], заемаща част от южното крайбрежие на [[Средиземно море]] и части от пустинята [[Сахара]]. На югоизток Тунис граничи с [[Либия]] (дължина на границата – 459 km), а на запад – с [[Алжир]] (1140 km). Общата дължина на сухоземните граници е 1599 km. На север и изток се мие от водите на [[Средиземно море]] с дължина на бреговата линия 1148 km. Дължина от север на юг 790 km, ширина до 380 km В тези си граници заема площ от 163 610 km² (91-во място по площ в света). На север бреговете на Тунис са високи, на места отвесни, а на изток са ниски и с множество лагуни (Бизерта, Бу Грара, Ал Бибан и др.). Има три големи залива: Туниски, Хамамед и [[Габес (залив)|Габес]] и три големи острова: [[Джерба]], Шерги и Гарби. Населението към 1 януари 2020 г. е 11 708 000 души. Столица е град [[Тунис (град)|Тунис]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article112813.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тунис (государство), раздел (Природа) т. 26, стр. 306]</ref> Територията на Тунис се простира между 30°14′ и 37°21′ с.ш. и между 7°31′ и 11°36′ и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – {{coord|37|20|49|N|9|44|32|E}}, на границата с [[тунис]], нос Бен Сека, на брега на [[Средиземно море]], най-северната точка на [[Африка]]. * крайна южна точка – {{coord|30|13|41|N|9|33|23|E}}, на границата с [[Алжир]] и [[Либия]], при селището Борж ал Кадра. * крайна западна точка – {{coord|33|54|19|N|7|31|20|E}}, на границата с [[Алжир]]. * крайна източна точка – {{coord|32|31|05|N|11|35|57|E}}, на границата с [[Либия]].<ref>{{икона|ru}} [https://disk.yandex.ru/a/AeYoSdGy3W2h4s/5afc7de268c89a88bbe74a07 Физикогеографска карта на Тунис]</ref> == Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми == Релефът на Тунис е предимно равнинно-хълмист. Около 1/3 от неговата територия (главно на северозапад и запад) е заета от планините на [[Атласки планини|Атлас]] – източните разклонения на [[Тел Атлас]] (1202 m) и [[Сахарски Атлас]] (хребетите Тебеса и Туниски). В западната част на Туниския хребет се издига връх '''Шамби (1544 m)''', най-високата точка на Тунис. Между планините на Тел Атлас и Сахарски Атлас са разположени платата Северен и Висок Тел. Останалите райони от северната част на страната се заемат от Туниската низина (Долен Тел) на север и Туниски Сахел на юг. В централните части на Тунис се намират безотточните солончакови низини – шоти – Шот ал Гарса (1300 km², тук се намира най-ниската точка на страната – -17 m под морското равнище), Шот Джерид (около 5000 km²) и др., обградени на север от планини. На югоизток планината Демер (Ксур, 713 m) отделя бреговата низина на североизток от хълмистите равнини на югозапад, заети от чакълестите и каменистите пустини на [[Сахара]]. В крайния юг е разположена пясъчната пустиня Рмел ал Абиод, представляваща северния край на пустинята [[Голям източен ерг|Голям Източен Ерг]].<ref name="bse"/> В геоложко отношение територията на Тунис може да се раздели на две части: северна – заета от нагънато-покривната синклинала на Тел Атлас и авлакогена Берберид в Туниски Атлас, и южна – платформена (Сахарската плоча). В геоложките седиментни покриващи страната могат да се идентифицират следните пластове от долу нагоре: варовиково-пясъчен от горния перм; соленоносно-гипсоносен и карбонатно-теригенен от триаса (дебелина до 1500 m); карбонатен от юрата (1500 m); карбонатно-теригенен от кредата (8000 m); варовиков от палеогена (500 m) и червеноцветно-теригенен от неогена (1500 m ). Тектонските деформации в Телски и Туниски Атлас са предимно олигоцено-миоценска възраст.<ref name="bse"/> Находищата на полезните изкопаеми на Тунис са свързани предимно с кредните наслаги в авлакогена Берберид – железни руди (в Джериса) с общи запаси около 55 млн. т и палеогеновите наслаги в авлакогена в северните части на Сахарската плоча – фосфорити (1,2 млрд. т, Редееф, Гафса и др.). Находищата на нефт (запаси около 123 млн. т) и природен газ (около 42,5 млрд. m³) основно са привързани към триаските и кредните седименти на Сахарската плоча, с най-големи разработки в Ел Борма. Перспективни са и находищата в шелфовата зона на Средиземно море. Други по-важни полезни изкопаеми са находищата на олово (360 хил. т) и цинк (200 хил. т) в авлакогена, живак (700 т) в Тел Атлас, флуорит (5 млн. т), барит (1,9 млн. т), манган и калиеви соли. Най-голямо икономическо значение за страната имат находищата на фосфорити.<ref name="bse"/> == Климат, води == Климатът на Тунис е предимно субтропичен, средиземноморски, с горещо и сухо лято и относително прохладна и влажна зима. В крайният юг на страната той е тропичен, пустинен, с често духащите горещи ветрове [[сироко]], идващи от Сахара. Средната януарска температура на север е 10°С, средната юлска 26°С, а на юг съответно 21°С и 33°С. Най-голямо количество валежи падат по северните склонове на Тел Атлас (1000 – 1500 mm), в останалите части на планината от 400 до 600 mm, а на юг от Туниския хребет – 100 – 200 mm. Количеството на валежите силно се колебае през отделните години и често създава угроза за земеделската реколта.<ref name="bse"/> По-голямата част от реките на Тунис са временни от типа на [[уади]]те. най-голямата и постоянно течаща река в страната е [[Меджерда]] (460 km), извираща от Алжир. Нейните води широко се използват за хидроенергийни и иригационни цели. В най-северната част са разположени соленото езеро Бизерта (120 km², древен морски залив) и сладководното Гариет Ашкел (100 km²).<ref name="bse"/> == Почви, растителност, животински свят == == Източници == <references /> {{Африка-модел|География на|География на страните в Африка}} [[Категория:География на Тунис| ]] js1ntstloq09x8rwb5wbq1uz7rgfzjv 11474002 11473992 2022-07-29T11:42:40Z A nedev 71697 wikitext text/x-wiki {{География на държава | име = Тунис | снимка = | описание = | карта = Tunisia Topography.png | континент = [[Африка]] | регион = [[Северна Африка]] | координати = | площ място = 91-во | km площ = 163 610 | процент земя = | процент вода = | km брегова линия = [[Средиземно море]], 1148 | граници = 1599 km – Общо<br>459 km – [[Либия]]<br>1140 km – [[Алжир]] | най-висока точка = вр. Шамби (1544 m) | най-ниска точка = солончакът Шот ал Гарса (-17 m) | най-дълга река = [[Меджерда]] 460* km<br>Милян 160 km | най-голямо езеро = Бизерта 120 km²<br>Гариет Ашкел 100 km² | климат = субтропичен, средиземноморски,<br>тропичен, пустинен | терен = | природни ресурси = | природни опасности = | екологични проблеми = | изключителна икономическа зона = | бележки = }} '''[[Тунис]]''' е държава в [[Северна Африка]], заемаща част от южното крайбрежие на [[Средиземно море]] и части от пустинята [[Сахара]]. На югоизток Тунис граничи с [[Либия]] (дължина на границата – 459 km), а на запад – с [[Алжир]] (1140 km). Общата дължина на сухоземните граници е 1599 km. На север и изток се мие от водите на [[Средиземно море]] с дължина на бреговата линия 1148 km. Дължина от север на юг 790 km, ширина до 380 km В тези си граници заема площ от 163 610 km² (91-во място по площ в света). На север бреговете на Тунис са високи, на места отвесни, а на изток са ниски и с множество лагуни (Бизерта, Бу Грара, Ал Бибан и др.). Има три големи залива: Туниски, Хамамед и [[Габес (залив)|Габес]] и три големи острова: [[Джерба]], Шерги и Гарби. Населението към 1 януари 2020 г. е 11 708 000 души. Столица е град [[Тунис (град)|Тунис]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article112813.html «Большая Советская Энциклопедия» – Тунис (государство), раздел (Природа) т. 26, стр. 306]</ref> Територията на Тунис се простира между 30°14′ и 37°21′ с.ш. и между 7°31′ и 11°36′ и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – {{coord|37|20|49|N|9|44|32|E}}, на границата с [[тунис]], нос Бен Сека, на брега на [[Средиземно море]], най-северната точка на [[Африка]]. * крайна южна точка – {{coord|30|13|41|N|9|33|23|E}}, на границата с [[Алжир]] и [[Либия]], при селището Борж ал Кадра. * крайна западна точка – {{coord|33|54|19|N|7|31|20|E}}, на границата с [[Алжир]]. * крайна източна точка – {{coord|32|31|05|N|11|35|57|E}}, на границата с [[Либия]].<ref>{{икона|ru}} [https://disk.yandex.ru/a/AeYoSdGy3W2h4s/5afc7de268c89a88bbe74a07 Физикогеографска карта на Тунис]</ref> == Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми == Релефът на Тунис е предимно равнинно-хълмист. Около 1/3 от неговата територия (главно на северозапад и запад) е заета от планините на [[Атласки планини|Атлас]] – източните разклонения на [[Тел Атлас]] (1202 m) и [[Сахарски Атлас]] (хребетите Тебеса и Туниски). В западната част на Туниския хребет се издига връх '''Шамби (1544 m)''', най-високата точка на Тунис. Между планините на Тел Атлас и Сахарски Атлас са разположени платата Северен и Висок Тел. Останалите райони от северната част на страната се заемат от Туниската низина (Долен Тел) на север и Туниски Сахел на юг. В централните части на Тунис се намират безотточните солончакови низини – шоти – Шот ал Гарса (1300 km², тук се намира най-ниската точка на страната – -17 m под морското равнище), Шот Джерид (около 5000 km²) и др., обградени на север от планини. На югоизток планината Демер (Ксур, 713 m) отделя бреговата низина на североизток от хълмистите равнини на югозапад, заети от чакълестите и каменистите пустини на [[Сахара]]. В крайния юг е разположена пясъчната пустиня Рмел ал Абиод, представляваща северния край на пустинята [[Голям източен ерг|Голям Източен Ерг]].<ref name="bse"/> В геоложко отношение територията на Тунис може да се раздели на две части: северна – заета от нагънато-покривната синклинала на Тел Атлас и авлакогена Берберид в Туниски Атлас, и южна – платформена (Сахарската плоча). В геоложките седиментни покриващи страната могат да се идентифицират следните пластове от долу нагоре: варовиково-пясъчен от горния перм; соленоносно-гипсоносен и карбонатно-теригенен от триаса (дебелина до 1500 m); карбонатен от юрата (1500 m); карбонатно-теригенен от кредата (8000 m); варовиков от палеогена (500 m) и червеноцветно-теригенен от неогена (1500 m ). Тектонските деформации в Телски и Туниски Атлас са предимно олигоцено-миоценска възраст.<ref name="bse"/> Находищата на полезните изкопаеми на Тунис са свързани предимно с кредните наслаги в авлакогена Берберид – железни руди (в Джериса) с общи запаси около 55 млн. т и палеогеновите наслаги в авлакогена в северните части на Сахарската плоча – фосфорити (1,2 млрд. т, Редееф, Гафса и др.). Находищата на нефт (запаси около 123 млн. т) и природен газ (около 42,5 млрд. m³) основно са привързани към триаските и кредните седименти на Сахарската плоча, с най-големи разработки в Ел Борма. Перспективни са и находищата в шелфовата зона на Средиземно море. Други по-важни полезни изкопаеми са находищата на олово (360 хил. т) и цинк (200 хил. т) в авлакогена, живак (700 т) в Тел Атлас, флуорит (5 млн. т), барит (1,9 млн. т), манган и калиеви соли. Най-голямо икономическо значение за страната имат находищата на фосфорити.<ref name="bse"/> == Климат, води == Климатът на Тунис е предимно субтропичен, средиземноморски, с горещо и сухо лято и относително прохладна и влажна зима. В крайният юг на страната той е тропичен, пустинен, с често духащите горещи ветрове [[сироко]], идващи от Сахара. Средната януарска температура на север е 10°С, средната юлска 26°С, а на юг съответно 21°С и 33°С. Най-голямо количество валежи падат по северните склонове на Тел Атлас (1000 – 1500 mm), в останалите части на планината от 400 до 600 mm, а на юг от Туниския хребет – 100 – 200 mm. Количеството на валежите силно се колебае през отделните години и често създава угроза за земеделската реколта.<ref name="bse"/> По-голямата част от реките на Тунис са временни от типа на [[уади]]те. най-голямата и постоянно течаща река в страната е [[Меджерда]] (460 km), извираща от Алжир. Нейните води широко се използват за хидроенергийни и иригационни цели. В най-северната част са разположени соленото езеро Бизерта (120 km², древен морски залив) и сладководното Гариет Ашкел (100 km²).<ref name="bse"/> == Почви, растителност, животински свят == Почвено-растителната покривка на Тунис се отнася предимно към средиземноморския тип. На север преобладават разновидности на кафявите карбонатни почви на сухите гори и храсти, в планините на Атлас – кафявите горски и слабо оподзолени почви, а на юг – сиво-кафявите засолени почви на полупустините, и примитивните почви на пустините. Естествената растителност е силно деградирала. В планинските райони и по крайбрежието се срещат отделни участъци с маквиси, а по най-високите части на планините – гори от корков и каменен дъб, алепски бор, туя. В равнините преобладава тревистата растителност с пелин и сухолюбиви треви (в т.ч. тревата алфа), а в полупустините – солянката. По долините на уадите вирее акация, драка, тамариск. В пустините на отделни места се срещат ефемерни треви, вегетиращи след редките епизодични дъждове.<ref name="bse"/> От едрите бозайници в северната част на Тунис са се съхранили пантера, дива свиня, муфлон. За полупустинните райони са характерни хищниците: каракал, гепард, чакал, ивичеста хиена, лисица и др. и обилие от гризачи. Многочислени и разнообразни са птиците, в т.ч. хищни и прелетни. има и много влечуги. от насекомите особено опасни за селското стопанство са скакалците саранча. Във водите на Средиземно море обитават промишлените видове риби: сардина, тон, селда, анчоус и др.<ref name="bse"/> == Източници == <references /> {{Африка-модел|География на|География на страните в Африка}} [[Категория:География на Тунис| ]] jqut06ksuay9i8ozuto1uq50ya94k48 0 268044 11473645 11472815 2022-07-29T01:19:07Z Senapa 111824 ([[c:GR|GR]]) [[c:COM:FR|File renamed]]: [[File:2008-04-26, Twede's Cafe, North Bend, Wasington.jpg]] → [[File:2008-04-26, Twede's Cafe, North Bend, Washington.jpg]] wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Съединени американски щати | име = Норт Бенд | име-местно = North Bend | щат = Вашингтон | окръг = [[Кинг (окръг)|Кинг]] | площ = 7,6 | височина = 134 | население = 5731 | население-година = 2010 | основаване = }} '''Норт Бенд''' ({{lang|en|North Bend}}) е [[град]] в окръг [[Кинг (окръг)|Кинг]], щата [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]], [[САЩ]]. Норт Бенд е с население от 5731 жители (2010)<ref>{{Citation |title=census.gov - North Bend (city) QuickFacts from the US Census Bureau |url=http://quickfacts.census.gov/qfd/states/53/5349485.html |accessdate=2012-07-17 |archivedate=2012-06-29 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120629034323/http://quickfacts.census.gov/qfd/states/53/5349485.html }}</ref> и обща площ от 7,6 km². Намира се на 134 m надморска височина. [[ЗИП код]]ът му е 98045, а телефонният му код е 425. == Икономика == В Норт Бенд се намира „Nintendo North Bend“ – основните производствени мощности на Нинтендо за [[Северна Америка]] и един дистрибуторските им центрове.<ref>[http://www.nintendoworldreport.com/feature/2136 nintendoworldreport.com - Inside Nintendo's North Bend Facility]</ref> == В популярната култура == Градът е известен с това, че в него е заснета част от сериала [[Туин Пийкс]]. В Норт Бенд се намира заведението [http://www.twedescafe.com/ Twede's Cafe], което в Туин Пийкс е представено като заведението на Норма Дженинкс, Двойното P. Twede's Cafe се рекламира като „Домът на черешовия пай от Туин Пийкс“. <gallery class="center"> 2008-04-26, Twede's Cafe, North Bend, Washington.jpg|Twede's Cafe North Bend Movie Theater.JPG|Киното North Bend, WA - Cook Building.jpg|Централна улица </gallery> == Вижте също == * [[Туин Пийкс]] * [[Сноукуолми]] == Източници == <references/> {{Commons|Category:North Bend, Washington}} {{мъниче|Вашингтон|селище}} [[Категория:Градове във Вашингтон]] [[Категория:Окръг Кинг]] 83movynemkb8hfqdiaqp1cffsii81pb 0 271295 11474013 11465163 2022-07-29T11:48:09Z 78.154.13.75 /* Основаване */ Граматическа грешка wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране, изчистване на получер шрифт и многото препратки към едно и също нещо, актуализация, енц. текст}} {{футболен отбор | име на отбора = ФК ПАОК | герб = Paok logo.png | оригинално име = ''Πανθεσσαλονίκειος Αθλητικός Όμιλος Κωνσταντινουπολιτών'' | прозвище = ''Черно-белите''<br>''Господарите на Тесалоника''<br>''Двуглавите орли'' | основан = {{Стартова дата и възраст|1926|04|20}} | разформирован = | стадион = [[Тумба (стадион)|Тумба]], [[Солун]], [[Гърция]] <ref>[http://www.paokfc.gr/swift.jsp?CMCCode=100601&extLang= www.paokfc.gr]</ref> | капацитет = 29 000 | собственик = {{флагче|Русия}} [[Иван Савиди]] | президент = {{флагче|Русия}} Иван Савиди | старши треньор = {{флагче|Румъния}} Разван Лучешку | първенство = [[Гръцка суперлига]] | сезон = 2020/21 | място = '''Вицешампион''' | спонсор = | екипировка = | pattern_la1 = _paok2122h | pattern_b1 = _paok2122h | pattern_ra1 = _paok2122h | pattern_sh1 = _paok2122h | pattern_so1 = _paok2122h | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = 000000 | socks1 = 000000 | pattern_la2 = _paok2122a | pattern_b2 = _paok2122a | pattern_ra2 = _paok2122a | pattern_sh2 = _paok2122f | pattern_so2 = _paok2122f | leftarm2 = 000000 | body2 = 000000 | rightarm2 = 000000 | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 = _paok2122t | pattern_b3 = _paok2122t | pattern_ra3 = _paok2122t | pattern_sh3 = _paok2122t | pattern_so3 = _paok2122t | leftarm3 = FF5400 | body3 = FF5400 | rightarm3 = FF5400 | shorts3 = FF5400 | socks3 = FF5400 }} '''ФК ПАОК''' ({{lang|el|'''Π'''ανθεσσαλονίκειος '''Α'''θλητικός '''Ό'''μιλος '''Κ'''ωνσταντινουπολιτών}}, Пантесалоникиос Атлитикос Омилос Константинополитон, в превод ''Общосолунски спортен клуб на цариградчани'') е гръцки футболен клуб, играещ в [[Гръцка суперлига|Гръцката суперлига]]. Отборът е основан в [[Солун]] и играе домакинските си мачове на стадион [[Тумба (стадион)|Тумба]]. ПАОК е един от четирите клуба, които никога не са напускали първата лига. Клубът е печелил 2 пъти шампионската титла (1976, 1985), четири пъти купата (1972, 1974, 2001, 2003) и държи рекорда за най-много 2-ри места – 12. == История == === Основаване === ПАОК е наследник на Спортен клуб Хермес, който е основан през 1875 г. от гръцкото общество в квартал Пера, в [[Константинопол]]. Било е нужно на гърците в Константинопол да изразят своя гръцки дух в [[Турция]], това довело до създаването на клуба. Клубът печелил купа след купа, което доказвало, че макар малцинство гърците имали силно присъствие в спорта. Но ситуацията не се запазила дълго и играчите били принудени да напуснат града. Тези, който се заселили в [[Солун]] основали ФК ПАОК през 1926. === Ранна история === Първият чужд треньор на отбора е германецът Рудолф Гансер, който водел отбора през сезона 1931/32. След [[Втората световна война]] и немската окупация, клубът навлязъл в блестящ период от историята си, това се случва в началото на ''50-те'' на ''ХХ'' век. Австралийският треньор '''Уили Севцик''' основал ''академия за млади таланти'', която дала началото на известни имена като Леандрос, Симеонидис, Гианелос, Маргаритис, Йоргос Хаванидис и др. През 1953 г. се дало началото на златната ера на ПАОК тогава тима спечелил 3 поредни пъти ''Солунската шампионска титла'' и бил достоен представител на втория по големина град в [[Гърция]] – [[Солун]]. През 1959 година започнал строежат на новия стадион на ПАОК близо до квартала Тумба в град Солун. Благодарение на новия си голям стадион отборът можел да започне участието си в [[Гръцката суперлига]]. В следващото десетилетие тимът се представял на средно ниво – някои казват, че ПАОК събирал сили през 60-те, за да ги отприщи с пълна сила през 70-те. В Гърция тима се представя отлично, ПАОК поставя и няколко рекорда. Клубът успява да удари традиционните големи сили в [[Атина]], печелейки титлата през 1976 г. и купата два пъти през 1972 г. и 1974 г. Най – доброто си представяне в [[Европа]], е достигането на ''1/4 финал'' на [[КНК]] през сезон '''1973/74''', където бива отстранен от италинския [[АК Милан]] Макар и да е отборите, който участват ежегодно в КНК, това не било достатъчно, целта им била [[Шампионска лига]]. === Новото хилядолетие === През 2001 г. тимът печели [[Купа на Гърция|Гръцката купа]], след 25-годишно прекъсване, на незабравим финал срещу тогавашният действащ шампион – [[Олимпиакос]]. ПАОК побеждава с 4:2. Но финансови проблеми продължават да пречат на клубът. Лятото на 2002 г. [[Ангелос Анастасиадис]] става начело на тима. Сезонът довел до спечелването на още една купа (2-ра за последните 3 години) срещу най-големия си съперник АРИС. За да се издължи, през 2003 г. клубът продава някой от основните си играчи, въпреки това тима успява да се класира за европейските турнири, завършвайки трети. Въпреки оптимизма сред феновете, ПАОК не успява да влезе в групите на [[Шампионска лига]] през сезон ''2004/2005'' след като бива отстранен от [[ФК Макаби Тел Авив]]. Лятото на 2007 година, [[Теодорос Загоракис]] става новият президент на ПАОК, сменяйки Янис Гоуменос, това довежда до началото на нова ера. Първата стъпка била да се създаде план за изплащането на дълговете на клуба и довеждането на опитен мениджър като [[Фернандо Сантос]]. Междувременно Зисис Вризас завършва кариерата си като футболист и става технически директор. '''ПАОК''' станал добре организиран клуб и като резултат били доста известните играчи (като [[Пабло Контрерас]], [[Златан Муслимович]], [[Пабло Гарсия]]), които подписали с клуба. През сезон ''2008/2009'' тима се представя изненадващо добре, завършвайки на 2-ра позиция. == Отборът == === Състав === ==== Футболисти ==== ''Към 27 юли 2016 г.'' {| |- style="background:black; color:#FFFFFF;" !№ ! !Играч !Позиция !Предишен клуб |- !colspan=5 style="background:black; color:#FFFFFF;"|Вратари |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''1''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | Маркос Велидис |align=center|[[вратар]] | {{флагче|Гърция}} [[ПАС Янина]] |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''23''' |align=center|{{флагче|Сърбия}} | Желко Бъркич |align=center|[[вратар]] | {{флагче|Италия}} [[ФК Карпи 1909|Карпи]] |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''30''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | Никос Мелисас |align=center|[[вратар]] | ''юноша'' |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''71''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | Панайотис Гликос |align=center|[[вратар]] | {{флагче|Гърция}} Олимпиакос Волос |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''99''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | Мариос Сиабанис |align=center|[[вратар]] | ''юноша'' |- !colspan=5 style="background:black; color:#FFFFFF"|Защитници |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''3''' |align=center|{{флагче|Бразилия}} | Лео Матос |align=center|[[Защитник (футбол)|защитник]] | {{флагче|Украйна}} [[ФК Днипро|Днепър Днепропетровск]] |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''4''' |align=center|{{флагче|Хърватия}} | Марин Леовац |align=center|[[Защитник (футбол)|защитник]] | {{флагче|Хърватия}} [[НК Риека|Риека]] |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''13''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | [[Стелиос Малезас]] |align=center|[[Защитник (футбол)|защитник]] | {{флагче|Гърция}} Панетоликос |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''15''' |align=center|{{флагче|Испания}} | Хосе Анхел Креспо |align=center|[[Защитник (футбол)|защитник]] | {{флагче|Испания}} [[Райо Валекано]] |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''18''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | Димитрис Гианулис |align=center|[[Защитник (футбол)|защитник]] | {{флагче|Гърция}} Ватанякос |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''31''' |align=center| {{флагче|Гърция}} | Георгиос Цавелас |align=center|[[Защитник (футбол)|защитник]] | {{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]] |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''44''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | Ахилеас Пунгурас |align=center|[[Защитник (футбол)|защитник]] | ''юноша'' |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''70''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | Стелиос Кициу |align=center|[[Защитник (футбол)|защитник]] | ''юноша'' |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|– |align=center|{{флагче|Кабо Верде}} | Фернандо Варела |align=center|[[Защитник (футбол)|защитник]] | {{флагче|Румъния}} [[ФК Стяуа|Стяуа Букурещ]] |- |- !colspan=5 style="background:black; color:#FFFFFF"|Полузащитници |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''6''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | Александрос Циолис |align=center|[[полузащитник]] | {{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]] |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''8''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | Харис Харисис |align=center|[[полузащитник]] | {{флагче|Гърция}} [[ПАС Янина]] |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''10''' |align=center|{{флагче|Ангола}} | Джалма Кампос |align=center|[[полузащитник]] | {{флагче|Турция}} Генчлербирлиги |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''16''' |align=center|{{флагче|Босна и Херцеговина}} | Гойко Чимирот |align=center|[[полузащитник]] | {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Сараево]] |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''24''' |align=center|{{флагче|Кабо Верде}} | [[Гари Родригес]] |align=center|[[полузащитник]] | {{флагче|Испания}} [[Елче КФ|Елче]] |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''26''' |align=center|{{флагче|Албания}} | Ерджис Каче |align=center|[[полузащитник]] | ''юноша'' |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''28''' |align=center|{{флагче|Украйна}} | Йевхен Шахов |align=center|[[полузащитник]] | {{флагче|Украйна}} [[ФК Днипро|Днепър Днепропетровск]] |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''34''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | Никос Коровесис |align=center|[[полузащитник]] | {{флагче|Гърция}} [[ПАС Янина]] |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''77''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | Димитрис Пелкас |align=center|[[полузащитник]] | ''юноша'' |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''80''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | Анастасиос Димитриадис |align=center|[[полузащитник]] | ''юноша'' |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''87''' |align=center|{{флагче|Испания}} | Хосе Канас |align=center|[[полузащитник]] | {{флагче|Испания}} [[РКД Еспаньол|Еспаньол]] |- !colspan=5 style="background:black; color:#FFFFFF" |Нападатели |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''9''' |align=center|{{флагче|Бразилия}} | Жайро да Силва |align=center|[[нападател]] | {{флагче|Словакия}} [[ФК АС Тренчин|Тренчин]] |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''14''' |align=center|{{флагче|Аржентина}} | Факундо Перейра |align=center|[[нападател]] | {{флагче|Аржентина}} [[Клуб де Химнасия и Есгрима Ла Плата|Химнасия и Есгрима Ла Плата]] |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''20''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | Ефтимис Кулурис |align=center|[[нападател]] | ''юноша'' |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''27''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | Джанис Мистакидис |align=center|[[нападател]] | {{флагче|Гърция}} Пиерикос |- bgcolor=#e8f7ff |align=center|'''33''' |align=center|{{флагче|Гърция}} | Стафанос Атанасиадис |align=center|[[нападател]] | ''юноша'' |} ==== Треньорски Състав ==== * Старши-треньор: {{флагче|Сърбия}} Владимир Ивич * Помощник-треньор: {{флагче|Полша}} Мирослав Шнауцер * Помощник-треньор: {{флагче|Гърция}} Григорис Кавалиератос * Помощник-треньор: {{флагче|Гърция}} Йоанис Томаидис * Помощник-треньор: {{флагче|Гърция}} Кирякос Цициридис * Кондиционен-треньор: {{флагче|Гърция}} Димитриос Данилидис * Кондиционен-треньор: {{флагче|Сърбия}} Петър Милцанович * Треньор на вратарите: {{флагче|Гърция}} Христос Келпекис ==== Борд на Директорите<ref>{{cite web | url=http://www.paokfc.gr/swift.jsp?CMCCode=100302&extLang=| title=PAOK FC Board of Directors}}</ref> ==== * Президент: {{флагче|Гърция}} Теодорос Загоракис * Вицепрезидент: {{флагче|Гърция}} Зисис Вризас * Председател: {{флагче|Гърция}} Панайотис Пикилидис * Член: {{флагче|Гърция}} Илиас Виолидис * Член: {{флагче|Гърция}} Андреас Мендринос * Член: {{флагче|Гърция}} Спирос Милиоридис * Член: {{флагче|Гърция}} Йоргос Михаилидис * Член: {{флагче|Гърция}} Йоргос Фарлалис == Стадион == [[Файл:Toumpa020208.JPG|мини|250px]] '''Име''': [[Тумба (стадион)]]<ref>{{cite web | url=http://www.paokfc.gr/swift.jsp?CMCCode=100601&extLang=| title=Toumba Stadium}}</ref> '''Място''': Квартал Тумба, [[Солун]], [[Гърция]] '''Построен''': 1959 г. '''Капацитет''': 28 701 места '''Използван от''':ФК ПАОК и младежките му формации == Галерия == <gallery class="center"> PAOK - Olympiakos 1-0 (2).jpg | PAOK Saloniki Fans.JPG | Toumba-Stadium7.jpg | PAOK-gavro.jpg | Paok fans, Toumba.JPG | PAOKscores.JPG | </gallery> == Статистика на позициите и головете на ПАОК през сезоните == {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size:95%" | align="center" bgcolor=#f5f5f5|'''Season''' || align="center" bgcolor=#f5f5f5|'''Pos.''' || align="center" bgcolor=#f5f5f5|'''W. – D. – L.'''||align="center" bgcolor=#f5f5f5|'''Goals'''||align="left" bgcolor=#f5f5f5|'''Points'''||align="center" bgcolor=#f5f5f5|'''Season'''|| align="center" bgcolor=#f5f5f5|'''Pos.''' || align="center" bgcolor=#f5f5f5|'''W. – D. – L.''' || align="center" bgcolor=#f5f5f5|'''Goals'''||align="left" bgcolor=#f5f5f5|'''Points''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1959–60|1959–60]] |style="text-align: center;"|'''7''' |style="text-align: center;"|10 – 9 – 11 |style="text-align: center;"|32 – 32 |style="text-align: left;"|'''59''' |style="text-align: center;" bgcolor=gold|[[Alpha Ethniki 1984–85|1984–85]] |style="text-align: center;" bgcolor=gold|'''1''' |style="text-align: center;" bgcolor=gold|19 – 8 – 3 |style="text-align: center;" bgcolor=gold|54 – 26 |style="text-align: left;" bgcolor=gold|'''46''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1960–61|1960–61]] |style="text-align: center;"|'''10''' |style="text-align: center;"|7 – 15 – 8 |style="text-align: center;"|31 – 33 |style="text-align: left;"|'''59''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1985–86|1985–86]] |style="text-align: center;"|'''10''' |style="text-align: center;"|10 – 7 – 13 |style="text-align: center;"|33 – 38 |style="text-align: left;"|'''27''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1961–62|1961–62]] |style="text-align: center;"|'''6''' |style="text-align: center;"|12 – 6 – 12 |style="text-align: center;"|32 – 43 |style="text-align: left;"|'''60''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1986–87|1986–87]] |style="text-align: center;"|'''5''' |style="text-align: center;"|13 – 9 – 8 |style="text-align: center;"|39 – 23 |style="text-align: left;"|'''29''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1962–63|1962–63]] |style="text-align: center;"|'''4''' |style="text-align: center;"|13 – 8 – 9 |style="text-align: center;"|44 – 34 |style="text-align: left;"|'''64''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1987-88|1987-88]] |style="text-align: center;"|'''3''' |style="text-align: center;"|17 – 5 – 8 |style="text-align: center;"|60 – 27 |style="text-align: left;"|'''39''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1963–64|1963–64]] |style="text-align: center;"|'''8''' |style="text-align: center;"|10 – 7 – 13 |style="text-align: center;"|22 – 30 |style="text-align: left;"|'''56''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1988–89|1988–89]] |style="text-align: center;"|'''8''' |style="text-align: center;"|11 – 10 – 9 |style="text-align: center;"|34 – 30 |style="text-align: left;"|'''32''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1964–65|1964–65]] |style="text-align: center;"|'''8''' |style="text-align: center;"|9 – 10 – 11 |style="text-align: center;"|29 – 33 |style="text-align: left;"|'''58''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1989–90|1989–90]] |style="text-align: center;"|'''3''' |style="text-align: center;"|19 – 8 – 7 |style="text-align: center;"|49 – 26 |style="text-align: left;"|'''46''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1965-66|1965-66]] |style="text-align: center;"|'''6''' |style="text-align: center;"|10 – 9 – 11 |style="text-align: center;"|43 – 49 |style="text-align: left;"|'''59''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1990-91|1990-91]] |style="text-align: center;"|'''4''' |style="text-align: center;"|16 – 9 – 9 |style="text-align: center;"|56 – 39 |style="text-align: left;"|'''38''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1966-67|1966-67]] |style="text-align: center;"|'''4''' |style="text-align: center;"|13 – 11 – 6 |style="text-align: center;"|36 – 20 |style="text-align: left;"|'''67''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1991-92|1991-92]] |style="text-align: center;"|'''4''' |style="text-align: center;"|13 – 13 – 8 |style="text-align: center;"|44 – 44 |style="text-align: left;"|'''39''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1967-68|1967-68]] |style="text-align: center;"|'''9''' |style="text-align: center;"|13 – 7 – 14 |style="text-align: center;"|45 – 40 |style="text-align: left;"|'''67''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1992-93|1992-93]] |style="text-align: center;"|'''5''' |style="text-align: center;"|17 – 6 – 11 |style="text-align: center;"|52 – 38 |style="text-align: left;"|'''57''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1968-69|1968-69]] |style="text-align: center;"|'''5''' |style="text-align: center;"|16 – 10 – 8 |style="text-align: center;"|58 – 37 |style="text-align: left;"|'''76''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1993-94|1993-94]] |style="text-align: center;"|'''5''' |style="text-align: center;"|14 – 9 – 11 |style="text-align: center;"|45 – 38 |style="text-align: left;"|'''51''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1969-70|1969-70]] |style="text-align: center;"|'''5''' |style="text-align: center;"|12 – 17 – 5 |style="text-align: center;"|52 – 25 |style="text-align: left;"|'''75''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1994-95|1994-95]] |style="text-align: center;"|'''3''' |style="text-align: center;"|20 – 5 – 9 |style="text-align: center;"|55 – 29 |style="text-align: left;"|'''65''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1970-71|1970-71]] |style="text-align: center;"|'''9''' |style="text-align: center;"|12 – 10 – 12 |style="text-align: center;"|38 – 32 |style="text-align: left;"|'''68''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1995-96|1995-96]] |style="text-align: center;"|'''14''' |style="text-align: center;"|10 – 11 – 13 |style="text-align: center;"|42 – 46 |style="text-align: left;"|'''38''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1971-72|1971-72]] |style="text-align: center;"|'''5''' |style="text-align: center;"|18 – 10 – 6 |style="text-align: center;"|53 – 27 |style="text-align: left;"|'''80''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1996-97|1996-97]] |style="text-align: center;"|'''4''' |style="text-align: center;"|19 – 9 – 6 |style="text-align: center;"|53 – 28 |style="text-align: left;"|'''66''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1972-73|1972-73]] |style="text-align: center;"|'''2''' |style="text-align: center;"|27 – 4 – 3 |style="text-align: center;"|75 – 24 |style="text-align: left;"|'''92''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1997-98|1997-98]] |style="text-align: center;"|'''4''' |style="text-align: center;"|21 – 7 – 6 |style="text-align: center;"|74 – 41 |style="text-align: left;"|'''70''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1973-74|1973-74]] |style="text-align: center;"|'''4''' |style="text-align: center;"|16 – 11 – 7 |style="text-align: center;"|62 – 32 |style="text-align: left;"|'''43''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1998-99|1998-99]] |style="text-align: center;"|'''4''' |style="text-align: center;"|19 – 5 – 10 |style="text-align: center;"|52 – 31 |style="text-align: left;"|'''62''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1974-75|1974-75]] |style="text-align: center;"|'''3''' |style="text-align: center;"|19 – 8 – 7 |style="text-align: center;"|73 – 28 |style="text-align: left;"|'''46''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1999-2000|1999-00]] |style="text-align: center;"|'''5''' |style="text-align: center;"|15 – 10 – 9 |style="text-align: center;"|64 – 44 |style="text-align: left;"|'''55''' |- |style="text-align: center;" bgcolor=gold|[[Alpha Ethniki 1975-76|1975-76]] |style="text-align: center;" bgcolor=gold|'''1''' |style="text-align: center;" bgcolor=gold|21 – 7 – 2 |style="text-align: center;" bgcolor=gold|60 – 17 |style="text-align: left;" bgcolor=gold|'''49''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 2000-01|2000-01]] |style="text-align: center;"|'''4''' |style="text-align: center;"|14 – 9 – 7 |style="text-align: center;"|66 – 48 |style="text-align: left;"|'''51''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1976-77|1976-77]] |style="text-align: center;"|'''3''' |style="text-align: center;"|21 – 10 – 3 |style="text-align: center;"|63 – 27 |style="text-align: left;"|'''52''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 2001-02|2001-02]] |style="text-align: center;"|'''4''' |style="text-align: center;"|14 – 6 – 6 |style="text-align: center;"|55 – 45 |style="text-align: left;"|'''48''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1977-78|1977-78]] |style="text-align: center;"|'''2''' |style="text-align: center;"|16 – 14 – 4 |style="text-align: center;"|48 – 24 |style="text-align: left;"|'''46''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 2002-03|2002-03]] |style="text-align: center;"|'''4''' |style="text-align: center;"|16 – 5 – 9 |style="text-align: center;"|59 – 38 |style="text-align: left;"|'''53''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1978-79|1978-79]] |style="text-align: center;"|'''4''' |style="text-align: center;"|18 – 9 – 7 |style="text-align: center;"|73 – 23 |style="text-align: left;"|'''45''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 2003-04|2003-04]] |style="text-align: center;"|'''3''' |style="text-align: center;"|18 – 6 – 6 |style="text-align: center;"|47 – 27 |style="text-align: left;"|'''60''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1979-80|1979-80]] |style="text-align: center;"|'''5''' |style="text-align: center;"|17 – 7 – 10 |style="text-align: center;"|53 – 33 |style="text-align: left;"|'''41''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 2004-05|2004-05]] |style="text-align: center;"|'''5''' |style="text-align: center;"|13 – 7 – 10 |style="text-align: center;"|43 – 39 |style="text-align: left;"|'''46''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1980-81|1980-81]] |style="text-align: center;"|'''4''' |style="text-align: center;"|15 – 12 – 7 |style="text-align: center;"|52 – 31 |style="text-align: left;"|'''42''' |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 2005-06|2005-06]] |style="text-align: center;"|'''6''' |style="text-align: center;"|13 – 7 – 10 |style="text-align: center;"|44 – 31 |style="text-align: left;"|'''46''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1981-82|1981-82]] |style="text-align: center;"|'''3''' |style="text-align: center;"|18 – 10 – 6 |style="text-align: center;"|55 – 22 |style="text-align: left;"|'''46''' |style="text-align: center;"|[[Super League Greece 2006-07|2006-07]] |style="text-align: center;"|'''6''' |style="text-align: center;"|13 – 6 – 11 |style="text-align: center;"|32 – 29 |style="text-align: left;"|'''45''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1982-83|1982-83]] |style="text-align: center;"|'''4''' |style="text-align: center;"|18 – 6 – 10 |style="text-align: center;"|49 – 28 |style="text-align: left;"|'''42''' |style="text-align: center;"|[[Super League Greece 2007-08|2007-08]] |style="text-align: center;"|'''9''' |style="text-align: center;"|10 – 5 – 15 |style="text-align: center;"|29 – 35 |style="text-align: left;"|'''35''' |- |style="text-align: center;"|[[Alpha Ethniki 1983-84|1983–84]] |style="text-align: center;"|'''5''' |style="text-align: center;"|11 – 13 – 6 |style="text-align: center;"|33 – 29 |style="text-align: left;"|'''45''' |style="text-align: center;"|[[Гръцка Суперлига 2008/09|2008/09]] |style="text-align: center;"|'''2''' |style="text-align: center;"|18 – 9 – 3 |style="text-align: center;"|39 – 16 |style="text-align: left;"|'''63''' ('''''4th''' след плейофи'') |} == В Европа == Най-запомнящето се представяне на ПАОК в [[Купата на УЕФА]] е на 30 [[септември]] 1997 когато успява да елиминира [[Арсенал]] с общ резултат ''2 – 1''. В следващия кръг среща тогава силния [[Атлетико Мадрид]], всички очакват ПАОК да окаже добра съпротива, но това не се случва и те губят с 5 – 2 на [[Висенте Калдерон]]. Въпреки малкия шанс тимът продължил да се бори, макар малкия шанс и прави равен 4 – 4 у дома. Последният добър сезон в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] е през 2001/2002, когато достига до 3-ти кръг, елиминирайки австрийския [[ФК Кернтен]] и [[Марила Прибрам]], но след това бива отстранен от [[ПСВ Айндховен]]. {| class="wikitable" style="text-align: left; font-size:95%" |- bgcolor="#ccccff" ! Сезон ! Състезание ! Кръг ! Клуб ! Домакин ! Гост ! |- | 1965 – 66 |[[Купата на Панаирните градове]] |1ри кръг |{{флагче|Австрия}} [[ШК Винер|Винер]] |'''2 – 1''' |'''0 – 6''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- | 1967 – 68 |[[Купата на Панаирните градове]] |1ри кръг |{{flagicon|Белгия|civil}} [[Стандард Лиеж]] |'''0 – 2''' |'''2 – 3''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- | 1970 – 71 |[[Купата на Панаирните градове]] |1ри кръг |{{flagicon|Румъния|1965}} [[ФК Динамо Букурещ|Динамо Букурещ]] |'''1 – 0''' |'''0 – 5''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- | 1972 – 73 |[[КНК]] |1ри кръг |{{флагче|Австрия}} [[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]] |'''2 – 2''' ([[Away goals rule|a]]) |'''0 – 0''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- |rowspan=3| 1973 – 74 |rowspan=3|[[КНК]] |style="background-color:#CFC"|1ри кръг |style="background-color:#CFC"|{{флагче|Полша}} [[Легия Варшава]] |style="background-color:#CFC"|'''1 – 0''' |style="background-color:#CFC"|'''1 – 1''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |style="background-color:#CFC"|2-ри кръг |style="background-color:#CFC"|{{флагче|Франция}} [[Олимпик Лион|Лион]] |style="background-color:#CFC"|'''4 – 0''' |style="background-color:#CFC"|'''3 – 3''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |Четвъртфинали |{{flagicon|Италия}} [[АК Милан|Милан]] |'''2 – 2''' |'''0 – 3''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- | 1974 – 75 |[[КНК]] |1ри кръг |{{флагче|СФРЮ}} [[Цървена звезда]] |'''1 – 0''' |'''0 – 2''' ([[Extra time|aet]]) |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- | 1975 – 76 |[[Купа на УЕФА]] |1ри кръг |{{flagicon|Испания|1939}} [[ФК Барселона|Барселона]] |'''1 – 0''' |'''1 – 6''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- |rowspan=2| 1976 – 77 |rowspan=2|[[КЕШ]] |style="background-color:#CFC"|1ри кръг |style="background-color:#CFC"|{{флагче|Кипър}} [[ФК Омония|Омония]] |style="background-color:#CFC"|'''1 – 1''' |style="background-color:#CFC"|'''2 – 0''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |1/8 финали |{{флагче|Украйна}} [[Динамо Киев]] |'''0 – 2''' |'''0 – 4''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- |rowspan=2| 1977 – 78 |rowspan=2|[[КНК]] |style="background-color:#CFC"|1ри кръг |style="background-color:#CFC"|{{флагче|Полша}} [[Загленбе Сосновец]] |style="background-color:#CFC"|'''2 – 0''' |style="background-color:#CFC"|'''2 – 0''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |2-ри кръг |{{флагче|Дания}} [[Вайле Болдклуб|Вайле]] |'''2 – 1''' |'''0 – 3''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- | 1978 – 79 |[[КНК]] |1ри кръг |{{флагче|Швейцария}} [[ФК Сервет|Сервет]] |'''2 – 0''' |'''0 – 4''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- | 1981 – 82] |[[КНК]] |1ри кръг |{{flagicon|Германия}} [[ФК Франкфурт]] |'''2 – 0''' ('''4 – 5''' [[Penalty shootout (association football)|p]]) |'''0 – 2''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- |rowspan=2| 1982 – 83 |rowspan=2|[[Купа на УЕФА]] |style="background-color:#CFC"|1ри кръг |style="background-color:#CFC"|{{флагче|Франция}} [[ФК Сошо|Сошо]] |style="background-color:#CFC"|'''1 – 0''' |style="background-color:#CFC"|'''1 – 2''' ([[Extra time|aet]]–[[Away goals rule|a]]) |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |2-ри кръг |{{флагче|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] |'''2 – 0''' |'''0 – 4''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- |rowspan=2| 1983 – 84 |rowspan=2|[[Купа на УЕФА]] |style="background-color:#CFC"|1ри кръг |style="background-color:#CFC"|{{flagicon|България|1946}} [[Локомотив (Пловдив)]] |style="background-color:#CFC"|'''3 – 1''' |style="background-color:#CFC"|'''2 – 1''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |2-ри кръг |{{flagicon|Германия}} [[ФК Байерн Мюнхен|Байерн Мюнхен]] |'''0 – 0''' |'''0 – 0''' ('''8 – 9''' [[Penalty shootout (association football)|p]]) |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- | 1985 – 86 |[[КЕШ]] |1ри кръг |{{flagicon|Италия}} [[Верона]] |'''1 – 2''' |'''1 – 3''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- | 1988 – 89 |[[Купа на УЕФА]] |1ри кръг |{{flagicon|Италия}} [[Наполи]] |'''1 – 1''' |'''0 – 1''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- | 1990 – 91 |[[Купа на УЕФА]] |1ри кръг |{{флагче|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] |'''0 – 0''' ('''3 – 4''' [[Penalty shootout (association football)|p]]) |'''0 – 0''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- |rowspan=2| 1991 – 92 |rowspan=2|[[Купа на УЕФА]] |style="background-color:#CFC"|1ри кръг |style="background-color:#CFC"|{{флагче|Белгия}} [[ФК Мехелен]] |style="background-color:#CFC"|'''1 – 1''' |style="background-color:#CFC"|'''1 – 0''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |2-ри кръг |{{флагче|Австрия}} [[ФК Сваровски Тирол|Сваровски Тирол]] |'''0 – 2''' |'''0 – 2''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- | 1992 – 93 |[[Купа на УЕФА]] |1ри кръг |{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен]] |'''0 – 3''' ¹ |'''0 – 2''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- |rowspan=3| 1997 – 98 |rowspan=3|[[Купа на УЕФА]] |style="background-color:#CFC"|2-ри предварителен кръг |style="background-color:#CFC"|{{флагче|Словакия}} [[ФК Спартак Търнава|Спартак Търнава]] |style="background-color:#CFC"|'''5 – 3''' |style="background-color:#CFC"|'''1 – 0''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |style="background-color:#CFC"|1ри кръг |style="background-color:#CFC"|{{флагче|Англия}} [[ФК Арсенал|Арсенал]] |style="background-color:#CFC"|'''1 – 0''' |style="background-color:#CFC"|'''1 – 1''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |2-ри кръг |{{флагче|Испания}} [[Атлетико Мадрид]] |'''4 – 4''' |'''2 – 5''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- | 1998 – 99 |[[Купа на УЕФА]] |2-ри предварителен кръг |{{флагче|Шотландия}} [[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]] |'''0 – 0''' |'''0 – 2''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- |rowspan=2| 1999 – 00 |rowspan=2|[[Купа на УЕФА]] |style="background-color:#CFC"|1ри кръг |style="background-color:#CFC"|{{flagicon|Грузия|1990}} [[ФК Локомотив Тбилиси|Локомотив Тбилиси]] |style="background-color:#CFC"|'''2 – 0''' |style="background-color:#CFC"|'''7 – 0''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |2-ри кръг |{{флагче|Португалия}} [[Бенфика Лисабон|Бенфика]] |'''1 – 2''' |'''2 – 1''' ('''1 – 4''' [[Penalty shootout (association football)|p]]) |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- |rowspan=3| 2000 – 01 |rowspan=3|[[Купа на УЕФА]] |style="background-color:#CFC"|1ри кръг |style="background-color:#CFC"|{{флагче|Израел}} [[ФК Бейтар Йерусалим|Бейтар Йерусалим]] |style="background-color:#CFC"|'''3 – 1''' |style="background-color:#CFC"|'''3 – 3''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |style="background-color:#CFC"|2-ри кръг |style="background-color:#CFC"|{{flagicon|Италия}} [[Удинезе]] |style="background-color:#CFC"|'''3 – 0''' ([[Extra time|aet]]) |style="background-color:#CFC"|'''0 – 1''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |3-ти кръг |{{флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]] |'''0 – 1''' |'''0 – 3''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- |rowspan=3| 2001 – 02 |rowspan=3|[[Купа на УЕФА]] |style="background-color:#CFC"|1ри кръг |style="background-color:#CFC"|{{флагче|Австрия}} [[ФЛ Кернтен|Кернтен]] |style="background-color:#CFC"|'''4 – 0''' |style="background-color:#CFC"|'''0 – 0''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |style="background-color:#CFC"|2-ри кръг |style="background-color:#CFC"|{{флагче|Чехия}} [[ФК Прибрам|Прибрам]] |style="background-color:#CFC"|'''6 – 1''' |style="background-color:#CFC"|'''2 – 2''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |3-ти кръг |{{флагче|Нидерландия}} [[ПСВ Айндховен]] |'''3 – 2''' |'''1 – 4''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- |rowspan=3| 2002 – 03 |rowspan=3|[[Купа на УЕФА]] |style="background-color:#CFC"|1ри кръг |style="background-color:#CFC"|{{флагче|Португалия}} [[Леишоиш Спорт Клуб]] |style="background-color:#CFC"|'''4 – 1''' |style="background-color:#CFC"|'''1 – 2''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |style="background-color:#CFC"|2-ри Round |style="background-color:#CFC"|{{флагче|Швейцария}} [[Грасхопер]] |style="background-color:#CFC"|'''2 – 1''' |style="background-color:#CFC"|'''1 – 1''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |3-ти кръг |{{флагче|Чехия}} [[Славия Прага]] |'''1 – 0''' |'''0 – 4''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- |rowspan=2| 2003 – 04 |rowspan=2|[[Купа на УЕФА]] |style="background-color:#CFC"|1ри кръг |style="background-color:#CFC"|{{флагче|Норвегия}} [[ФК Люн]] |style="background-color:#CFC"|'''0 – 1''' |style="background-color:#CFC"|'''3 – 0''' |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |2-ри кръг |{{флагче|Унгария}} [[ФК Дебрецен|Дебрецен]] |'''1 – 1''' ([[Away goals rule|a]]) |'''0 – 0''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- |rowspan=2|'''[[2004–05 Шампионска лига|2004 – 05]]''' |rowspan=1|[[Шампионска лига]] |3-ти предварителен кръг |{{флагче|Израел}} [[ФК Макаби Тел Авив|Макаби Тел Авив]] |'''0 – 3''' ² |'''0 – 1''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Купа на Уефа]] |1ри кръг |{{флагче|Нидерландия}} [[АЗ Алкмаар]] | 2 – 3 | 1 – 2 |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- |rowspan=5| 2005 – 06 |rowspan=5|[[Купа на УЕФА]] |style="background-color:#CFC"|1-ви кръг |style="background-color:#CFC"| {{флагче|Украйна}} [[ФК Металург Донецк|Металург Донецк]] |style="background-color:#CFC"|'''1 – 1''' |style="background-color:#CFC"|'''2 – 2''' ([[Away goals rule|a]]) |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |rowspan=4|Групова фаза <br>(Група G) |{{флагче|Украйна}} [[ФК Шахтьор Донецк|Шахтьор Донецк]] | | 0 – 1 |rowspan=4 align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |{{flagicon|Германия}} [[ФК Щутгарт|Щутгарт]] | 1 – 2 | |- |{{флагче|Румъния}} [[ФК Рапид Букурещ|Рапид Букурещ]] | | 0 – 1 |- |{{флагче|Франция}} [[Стад Рен ФК|Рен]] | 5 – 1 | |- |colspan=1 style="text-align: center;" bgcolor=white| |- |rowspan=2| 2009 – 10 |rowspan=2|[[Лига Европа]] |style="background-color:#CFC"|3-ти предварителен кръг |style="background-color:#CFC"|{{флагче|Норвегия}} [[Волеренга Фотбал|Волеренга]] |style="background-color:#CFC"| 0 – 1 |style="background-color:#CFC"| 2 – 1 ([[Away goals rule|a]]) |style="background-color:#CFC" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- |Плей-офи |{{флагче|Нидерландия}} [[СК Хееренвеен|Хееренвеен]] |'''1 – 1''' ([[Away goals rule|a]]) |'''0 – 0''' |align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |} ¹: Служебна победа на [[Пари Сен Жермен]]. === Класация на УЕФА<ref>[http://www.xs4all.nl/~kassiesa/bert/uefa/data/method4/trank2011.html www.xs4all.nl]</ref> === {| class="wikitable" style="text-align: center;" |- ! Място !! Държава !! Отбор !! Точки |- |120||{{flagicon|Италия}}||[[Киево]]||13.110 |- |121||{{флагче|Чехословакия}}||[[ФК Млада Болеслав|Млада Болеслав]]||13.020 |- |'''122'''||{{флагче|Гърция}}|| ФК ПАОК || 12.893 |- |123||{{флагче|България}}||[[ПФК Левски (София)|Левски София]]||12.475 |- |124||{{флагче|Португалия}}||[[Насионал Мадейра]]||12.199 |} === Статистика === Статистика на ПАОК в Европейските клубни турнири<ref>[http://www.uefa.com/uefachampionsleague/clubs/club=50130/index.html www.uefa.com]</ref> ''Към 4 ноември 2010'' {| class="wikitable" style="text-align: center; font-size:95%" |- ! width="225" | Турнир ! colspan=6|Общо |- | |width="30" |'''Кл''' |width="30" |'''М''' |width="30" |'''П''' |width="30" |'''Р''' |width="30" |'''З''' |-bgcolor=#EFEFEF |-bgcolor=#CADCFB |align="left"|'''[[Шампионска лига]]''' |'''4''' |'''10''' |'''1''' |'''3''' |'''6''' |-bgcolor=#CADCFB |align="left"|'''[[Лига Европа]]''' |'''18''' |'''72''' |'''26''' |'''21''' |'''25''' |-bgcolor=#CADCFB |align="left"|'''[[КНК]]''' |'''6''' |'''18''' |'''8''' |'''5''' |'''5''' |-bgcolor=#CADCFB |align="left"|'''[[Купа на панаирните градове|Купата на панаирните градове]]''' |'''3''' |'''6''' |'''2''' |'''0''' |'''4''' |-bgcolor=#ffe4c4 |'''Total''' |'''31''' |'''106''' |'''37''' |'''29''' |'''40''' |} ''Кл'' – класиране<br>''М'' – мачове<br>''П'' – победи<br>''Р'' – равни<br>''З'' – загуби == Успехи == * [[Файл:Greece Super League.svg|15px]][[Гръцка суперлига|Гръцка Лига]]: ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (3):'''<br>1976, 1985, 2019 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (9):'''<br>1937, 1940, 1973, 1978, 2010, 2013, 2016, 2017, 2020/21 * [[Файл:Trophy(transp).png|15px]] [[Купа на Гърция]]: ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (8):'''<br>1972, 1974, 2001, 2003, 2017, 2018, 2019, 2020/21 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (13):'''<br>1939, 1951, 1955, 1970, 1971, 1973, 1977, 1978, 1981, 1983,<br>1985, 1992, 2014 == Източници == <references /> {{Футбол в Гърция}} {{СОРТКАТ:ПАОК, ФК}} {{Портал|Македония}} {{Гръцка суперлига-Отбори}} [[Категория:Спорт в Солун]] [[Категория:Гръцки футболни отбори]] o5ho78inib3s1rih4m9lg6lwvvaohdy 0 271601 11473712 11464765 2022-07-29T03:38:15Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пинокио | име_оригинал = Pinocchio | картинка = Pinocchio title card.png | описание = | режисьори = Бен Шарпстийн<br>Хамилтън Лъск<br>Бил Робъртс<br>Норм Фъргюсън<br>Джак Кини<br>Уилфред Джаксън<br>Торнтън Хий | продуценти = [[Уолт Дисни]] | сценаристи = Тед Сийрс<br>Ото Ингландър<br>Уеб Смит<br>Уилям Котрел<br>Джоузеф Сабо<br>Ердман Пенер<br>Аурелиус Баталия | базиран на = ''[[Приключенията на Пинокио]]'' от [[Карло Колоди]] | актьори = Клиф Едуардс<br>Дик Джоунс<br>Кристиан Руб<br>Уолтър Катлет<br>Чарлз Джудълс<br>Евелин Венабъл<br>Франки Даро | музика = Лей Харлин<br>Пол Дж. Смит | филмово_студио = [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] | разпространител = RKO Radio Pictures | премиера = 7 февруари 1940 г. (Center Theatre)<br>[[23 февруари]] 1940 г. ([[САЩ]])<ref>{{cite web | url=http://www.afi.com/members/catalog/DetailView.aspx?s=&Movie=5131 | title=Pinocchio: Detail View | publisher=American Film Institute | accessdate=12 април 2014}}</ref> | времетраене = 88 минути | страна = {{USA}} | език = [[Английски език|английски]] | бюджет = $ 2,6 млн.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> | приходи = $ 164 млн. | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0032910 | уебсайт = }} '''''Пинокио''''' ({{lang|en|Pinocchio}}) е американски анимационен музикален фентъзи филм от [[1940]] г., продуциран от [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] и разпространяван от RKO Radio Pictures, базиран на ''[[Приключенията на Пинокио]]'' от [[Карло Колоди]]. Това е [[Списък с филмите на Уолт Дисни Анимейшън Студиос|вторият пълнометражен анимационен филм]] на Дисни, направен след първия успешен анимационен филм ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' (1937). Историята разказва за стария италиански [[дърворезба]]р Джепето, който прави дрвена кукла, на която дава името [[Пинокио]]. На Пинокио е вдъхнат живот от Синя фея, която му казва, че може да се превърна в истинско момче, ако докаже, че е „смел, честен и безкористен“. Усилията на Пинокио да стане истинско момче включват срещи с множество неприятни герои. Ключовият герой Джимини Крикет е базиран на 100-годишен „мъдър, стар“ говорещ щурец от оригиналната история,<ref>Green, Stanley (1999). Hollywood Musicals Year by Year (2nd ed.). Hal Leonard Corporation. p. 91. ISBN 0-634-00765-3.</ref> който се превръща в „съвестта“ на Пинокио. Филмът е адаптиран от няколко [[сториборд]] артисти по книгата на Колоди. Главни режисьори на продукцията са Бен Шарпстийн и Хамилтън Лъск, а сцените са режисирани от Бил Робъртс, Норм Фъргюсън, Джак Кини, Уилфред Джаксън и Торнтън Хий. ''Пинокио'' е новаторско постижение в областта на анимационните ефекти, придавайки реалистично движение на превозни средства, машини и природни елементи като дъжд, светкавици, дим, сенки и вода. Премиерата на филма е на 23 февруари 1940 г. Въпреки че става първият анимационен филм, спечелил награда на [[Награди на филмовата академия на САЩ|Академията]] — спечелвайки две за най-добра оригинална музика и за най-добра оригинална песен за ''When You Wish Upon a Star'' — първоначално е боксофис бомба{{efn|Боксофис бомба или провал в боксофиса е филм, който е нерентабилен или считан за крайно неуспешен по време на излъчването си по кината. Въпреки че всеки филм, за който производствените, маркетинговите и дистрибуторските разходи заедно надвишават приходите след пускане, технически е „бомба“. Терминът се използва по-често за големи студийни издания, които са дългоочаквани, широко рекламирани и скъпи за производство, които в крайна сметка са се провалили комерсиално.<ref>{{cite web|url=http://www.filmsite.org/greatestflops.html |title=Greatest Box-Office Bombs, Disasters and Flops |publisher=Filmsite.org |access-date=2013-03-06}}</ref><ref name="cnbc.com">{{cite web|url=https://www.cnbc.com/2012/03/20/The-15-Biggest-Box-Office-Bombs.html |title=The 15 Biggest Box Office Bombs |publisher=CNBC.com |date=2010-08-23 |access-date=2013-03-06}}</ref>}}, главно поради [[Втората световна война]], която се отразява върху европейските и азиатските пазари отвъд океана. В крайна сметка филмът печели при преиздаването си през 1945 г. и се смята за един от най-добрите анимационни филми, правени някога, със 100% рейтинг на уебсайта [[Rotten Tomatoes]]. Филмът и героите все още са преобладаващи в популярната култура, представяйки се в различни паркове на Дисни и в други форми на забавление. През 1994 г. ''Пинокио'' е добавен към Националния филмов регистър на Съединените щати, тъй като се смята за „културно, исторически или естетически значим“.<ref>[https://www.nytimes.com/1994/11/15/movies/25-films-added-to-national-registry.html "25 Films Added to National Registry". The New York Times. November 15, 1994. p. C20.]</ref> През април 2015 г. официално започва разработката на [[Пинокио (филм, 2022)|игрална адаптация]], като началото на снимачният процес е даден през март 2021 г. Предвижда се да бъде пуснат в стрийминг платформата [[Дисни+]] на 8 септември 2022 г. == Сюжет == {{сюжет}} Една вечер щурче на име Джимини попада в къщата на майстора-дърводелец Джепето, който живее заедно със своето коте Фигаро и златната рибка Клео. Джепето е направил дървена кукла и я кръщава Пинокио. Когато се приготвя да си ляга, майсторът вижда падаща звезда и си пожелава неговото творение да стане истинско момче. Докато спи, идва добрата Синя фея, която съживява дървеното момче. Феята обещава на Пинокио, че ако върши добро, ще се превърне в истинско момче, но за да стане това трябва да се научи да разпознава добро от зло, като слуша своята съвест. Дървената кукла не знае какво е съвест и щурецът Джимини приема предложението на феята да следва Пинокио, да действа като негова „съвест“ и да му помага в нужда. Джепето се събужда и вижда, че неговото желание се е изпълнило. След радостни танци Пинокио ляга, защото утре трябва да отиде на училище. [[Файл:Pinocchio 1940.jpg|мини|ляво|Образа на Пинокио според филма.]] Сутринта майсторът изпраща своя необикновен син да се учи. По пътя Пинокио среща двама мошеника Почтеният Джон и Гидиан, които предлагат на чудното момче да остави училището и да стане актьор в театъра, където го очаква слава. Тайният план на двамата е да продадат живата дървена кукла на Стромболи – алчен директор на куклен театър. Въпреки опитите на своята съвест – Джимини да го спре, Пинокио тръгва с мошениците. Стромболи представя своето неповторимо шоу. Пинокио си появява на сцената и макар малко непохватно, чрез песни и танци, изпълнява представление, от което заваляват пари. Джимини вижда успеха на Пинокио и се отдалечава от момчето, което изглежда вече няма нужда от съвест. През това време Джепето, притеснен от отсъствието на сина си, броди в нощта, за да го намери. Пинокио е държан в клетка от алчния Стромболи. Дървеното момче вика за помощ Джимини, който се отзовава, но е непосилен да отключи кафеза. Появява се добрата фея, която пита нещастното момче как се е озовал в това положение. При всяка лъжа носа на Пинокио расте. Феята прощава лъжите на детето, но предупреждава, че за последен път му помага. Почтеният Джон и Гидиан в това време празнуват в кръчма със спечелените от Стромболи пари. Кочияшът на тяхната маса им предлага голяма сума пари, за да му докарат глупави хлапаци – нехранимайковците които не ходят на училище – за да ги откарва на Острова на удоволствията. Двамата мошеници вземат, за жертва Пинокио, запътил се към дома, като го убеждават този път, че е болен и има нужда от почивка – на Острова на удоволствията. [[Файл:J Worthington Foulfellow and Gideon in Disney's Pinocchio.png|мини|дясно|Мошениците Почтеният Джон и Гидиан]] Множество палави деца са откарани на горепосочения остров, чрез ферибот, водени от Кочияша. Там те са свободни да вършат своите пакости, без надзора на родител или учител. Пинокио се запознава с един от хулиганите Пакси Пурата, който го учи да пие, пуши и играе билярд. Докато двамата се наслаждават на свободията неочаквано почват да им изникват магарешки уши. Оказва се че всички деца на острова се превръщат в магарета, заради позволените им безчинства и Кочияшът се възползва от това, като ги затваря в клетки и ги кара да работят в солните мини. Джимини и Пинокио скачат от една висока скала и се спасяват от злощастното място. Връщат се у дом, но там няма никой. Бял гълъб им донася писмо, от което разбират, че Джапето е погълнат от гигантски кит на име Монстро и сега живее жив в корема на морското чудовище. Двамата се впускат във водите на океана и след известно търсене намира Монстро, лежащ на океанското дъно. Джапето, заедно с Фигаро и Клео, седи в стар кораб, погълнат от кита, тъгуващ за изгубения си син. Монстро отваря уста, поглъща малкия Пинокио и той се озовава при Джапето. Всички отново са заедно. Дървеното момче измисля план как да се измъкнат от кита. Той и баща му събират съчки и ги запалват. От дима морското чудовище се раздразва и изкихва, изхвърляйки погълнатите в открити води. Пинокио и Джапето се опитват с помощта на дървен сал да се отдалечат от ядосания Монстро. Куклата от дърво жертва живота си за да спаси своя баща. Джапето полага безжизнения си син на леглото. Понеже дървената кукла е доказала, че може да върши добрини, тя оживява и се превръща в истинско момче. Всички започват да пеят и танцуват, а Джимини получава медал за съвест от чисто злато. {{Сюжет-край}} == Актьори == * Дик Джоунс – ''[[Пинокио]]'' * Клиф Едуардс – ''Джимини Крикет'' * Кристиан Руб – ''Джепето'' * Клерънс Наш – ''Фигаро'' * Уолтър Катлет – ''Почтения Джон'' * Чарлз Джуделс – ''Стромболи'' и ''Кочияш'' * Евелин Венабъл – ''Синята фея'' * Франки Даро – ''Пакси Пурата'' * Стюарт Бушанан – ''Пекар'' * Туръл Равенскрофт – ''Монстро'' (Всички гласове са некредитирани, както е практиката по това време за много анимационни филми.) == Продукция == === Развитие на историята === През септември 1937 г., по време на продукцията на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'', аниматорът Норман Фъргюсън представя на [[Уолт Дисни]] преведена версия на италианския детски роман на [[Карло Колоди]] от 1883 г. ''[[Приключенията на Пинокио]]''. След като прочете книгата, „Уолт бе завладян от ентусиазъм“, както по-късно си спомня Фъргюсън. След това Дисни поръчва на сториборд артиста Бианка Маджоли да напише нова схема на историята, но след като я прочита, той чувства, че адаптацията ѝ е твърде вярна.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> По план ''Пинокио'' трябва да бъде третият филм на студиото след ''[[Бамби (филм)|Бамби]]''. Въпреки това, поради трудности с ''Бамби'' (адаптиране на историята и реалистично анимиране на животните), Дисни обявява, че ''Бамби'' ще бъде отложен, докато продължава напред производственият процес на ''Пинокио''. Бен Шарпстийн е назначен да наблюдава продукцията, а на Джак Кини е поверена режисурата.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> === Писане и дизайн === За разлика от ''Снежанка'', която е кратка история, върху която сценаристите можеха да експериментират и да разширяват, ''Пинокио'' е базиран на роман с много фиксирана, макар и епизодична история. Ето защо историята преминава през драстични промени, преди да достигне окончателния си завършек.<ref>[https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=RdUx1RNoPkA No Strings Attached: The Making of Pinocchio (Media notes). Walt Disney Studios Home Entertainment. 2009.]</ref> В оригиналния роман Пинокио е студен, груб и неблагодарен нахалник, който често отблъсква съчувствието и научава уроците си само по трудния начин.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Сценаристите решават да модернизират героя и да го изобразят подобно на куклата манекен Чарли Маккарти на Едгар Берген,<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> но също толкова буен като куклата в книгата. Историята се разработва в ранните етапи на анимацията.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> {{multiple image |direction = horizontal |align = right |footer = Ранните сцени, анимирани от Оли Джонстън и Франк Томас, показват, че дизайнът на Пинокио е точно като този на истинска дървена кукла с дълъг заострен нос, шапка с върха и голи дървени ръце.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> |image1 = OLLIE1989.jpg |width1 = 154 |alt1 = |caption1 = Оли Джонстън |image2 =FrankThomas1974.jpg |width2 = 168 |alt2 = |caption2 = Франк Томас }} Ранните сцени, анимирани от Франк Томас и Оли Джонстън, показват, че дизайнът на Пинокио е точно като този на истинска дървена кукла с дълъг заострен нос, шапка с връх и голи дървени ръце.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Уолт Дисни обаче не е впечатлен от работата по филма. Той чувства, че никой не може наистина да симпатизира на такъв герой и призова за незабавно спиране на продукцията.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> Фред Мур леко преработва героя, за да го направи по-привлекателен, но дизайнът все още запазва усещането за дърво.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Младият и бъдещ аниматор Милт Кал смята, че Томас, Джонстън и Мур са „доста обсебени от идеята това момче да е дървена кукла“ и смята, че трябва „да забравят, че е кукла и да си вземат сладко малко момче; винаги можете нарисувайте момче и след това го направите дървена кукла“. Ко-режисьорът Хамилтън Лъск предлага на Кал да демонстрира своите вярвания, като анимира тестова сцена.<ref>[https://www.google.com/books/edition/Walt_Disney_s_Nine_Old_Men_and_the_Art_o/YxYRAQAAMAAJ Canemaker, John (2001). Walt Disney's Nine Old Men and the Art of Animation. Disney Editions. ISBN 978-0786864966.]</ref> Кал показва на Дисни своята разработка, в която Пинокио е под водата и търси баща си.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> В тестовата сцена Кал преосмисля героя, като го прави да изглежда по-скоро като истинско момче, с детска тиролска шапка и с ръкавици върху ръцете като на [[Мики Маус]].<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Единствените части на Пинокио, които все още приличат в по-голяма или по-малка степен на дървена кукла, са ръцете, краката и малкият дървен нос. Дисни е впечатлен от сцената на Кал и веднага призовава сценаристите и художниците да превърнат Пинокио в по-невинна, наивна, донякъде свенлива личност, която отразява дизайна на Кал.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Дисни обаче открива, че новият Пинокио е твърде безпомощен и много често е подвеждан от герои измамници. Ето защо през лятото на 1938 г. Дисни и неговият екип вплитат в историята щуреца. Първоначално говорещият щурец е само второстепенен персонаж, който Пинокио внезапно убива с чук и който по-късно се връща като призрак. Дисни нарича щуреца Джимини и го превръща в герой, който ще се опита да насочва Пинокио към правилните решения.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> След като героят е разработен, той е изобразен като реалистичен щурец с назъбени крака и развяващи се антени, но Дисни иска нещо по-симпатично. Уорд Кимбъл е прекарал няколко месеца в анимиране на две сцени – музикален номер за ядене на супа и построяване на леглото – в ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'', които са премахнати от филма поради забавянето на историята. Кимбъл е на път да напусне, докато Дисни го възнаграждава за работата му, като го повишава до главен аниматор на Джимини Крикет.<ref>[https://www.google.com/books/edition/Walt_Disney_s_Nine_Old_Men_and_the_Art_o/YxYRAQAAMAAJ Canemaker, John (2001). Walt Disney's Nine Old Men and the Art of Animation. Disney Editions. ISBN 978-0786864966.]</ref> След това Кимбъл създава дизайна на Джимини Крикет, когото описва като малко човече с яйцевидна глава и без уши.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Джимини „е щурец, защото ние го наричаме щурец“, шегува се по-късно Кимбъл.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> === Кастинг === [[File:Jackie Kelk Dick Jones Henry Aldrich circa 1943 1944.JPG|thumb|left|Дики Джонс (вдясно, като възрастен) озвучава Пинокио във филма.]] Поради огромния успех на филма ''Снежанка и седемте джуджета'', Уолт Дисни иска повече известни гласове за ''Пинокио'', като това отбеляза първия път, когато в анимационен филм се използват гласове на знаменитости.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> Дисни избира популярния певец Клиф Едуардс, известен също като Укулеле Айк, да озвучи Джимини Крикет.<ref>[https://www.allmusic.com/artist/cliff-ukelele-ike-edwards-mn0000153869/biography Ruhlmann, William. "Cliff "Ukelele [sic] Ike" Edwards | Biography". AllMusic.]</ref> Дисни отхвърля идеята възрастен да озвучава Пинокио и настоява героят да бъде озвучен от истинско дете. Той избира 11-годишния Дики Джоунс, който преди това участва във филма на [[Франк Капра]] ''[[Господин Смит отива във Вашингтон]]''.<ref>[https://www.cbsnews.com/news/almanac-pinocchio/ "Almanac: "Pinocchio"". CBS News. February 23, 1940.]</ref> Той също така избира Франки Даро като Пакси Пурата, Уолтър Катлет като лисицата Почтения Джон, Евелин Венабъл като Синята фея, Чарлз Джуделс като злодея Стромболи и Кочияша и Кристиан Руб като Джепето, чийто дизайн е дори карикатура на Руб.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Друг нает актьор е [[Мел Бланк]], известен с озвучаването на много от героите от късометражните филми на [[Уорнър Брос]]. Блан е нает да озвучи котката Гидиън. Въпреки това, в крайна сметка е решено, че Гидиън ще бъде ням, така че целият записан диалог на Блан впоследствие е изтрит с изключение на хълцането, което се чува три пъти в готовия филм.<ref>[https://www.youtube.com/watch?app=desktop&v=RdUx1RNoPkA The Making of Pinocchio: No Strings Attached]</ref> === Анимиране === {{multiple image |direction = vertical |align = right |width = 200 |footer = |image1 =Jiminy Cricket.png |alt1 = |caption1 =Джимини Крикет |image2 =Stromboli in Walt Disney's Pinocchio.png |alt2 = |caption2 =Стромболи, основно анимиран от Бил Титла }} Анимацията по филма започва през януари 1938 г., но работата е прекратена, тъй като сценаристите се опитват да преработят структурата на историята във филма. Въпреки това, анимацията на поддържащите герои във филма започва през април 1938 г.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Анимирането не се възобновява до септември.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> По време на продукцията на филма художникът Джо Грант сформира отдел за модели на герои, който ще отговаря за изграждането на триизмерни глинени модели на героите във филма, известни като макети. След това тези модели са дадени на персонала, за да наблюдават как трябва да бъде нарисуван герой от даден ъгъл, желан от художниците.<ref>[https://books.google.bg/books?id=41e-Ru0wRkEC&redir_esc=y Gabler, Neal (2006). Walt Disney: The Triumph of the American Imagination. Vintage Books. ISBN 978-0-679-75747-4.]</ref> Създателите на моделите построяват и работещи модели на сложните часовници с кукувица на Джепето, проектирани от Албърт Хъртър, както и циганската каруца и дървена клетка на Стромболи, както и каретата на кочияша. Въпреки това, поради трудността при анимирането на реалистично движещо се превозно средство, художниците заснемат макетите на каретата върху миниатюрен декор, използвайки анимация със стоп движение. След това всеки кадър от анимацията е прехвърлен върху анимационни клетки с помощта на ранна версия на [[Ксерокс]]. След това клетките са нарисувани на гърба и наслагани върху фоновите изображения с клетките на героите, за да се създаде завършеният кадър. ''Пинокио'' е новаторско постижение в областта на анимационните ефекти, водени от Джошуа Мидор. За разлика от аниматорите на герои, които се концентрират върху играта на героите, аниматорите на ефекти създават всичко, което се движи, различно от героите. Това включва превозни средства, машини и природни ефекти като дъжд, светкавица, сняг, дим, сенки и вода, както и фентъзи или научно-фантастични ефекти като тези на Феята от ''[[Питър Пан (филм, 1953)|Питър Пан]]'' (1953). Влиятелният абстрактен аниматор Оскар Фишингер, който работи основно върху ''[[Фантазия (филм, 1940)|Фантазия]]'', допринася за анимацията на ефектите на пръчката на Синята фея.<ref>[https://books.google.bg/books?id=xuFPa4oL26oC&pg=PA84&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Moritz, William (2004). Optical Poetry: The Life and Work of Oskar Fischinger. Indiana University Press. ISBN 0-253-34348-8.]</ref> Аниматорът на ефектите Санди Стротър води дневник за целогодишната си анимация по водните ефекти, която включва пръски, вълнички, мехурчета, вълни и илюзията, че си под водата. За да помогнат за придаването на дълбочина на океана, аниматорите поставят повече детайли във вълните на водната повърхност на преден план и добавят по-малко детайли на заден план. Благодарение на различните техники ''Пинокио'' е един от първите анимационни филми с високо реалистични анимационни ефекти. Оли Джонстън отбеляза: „Мисля, че това е едно от най-хубавите неща, правени някога от студиото, както каза Франк Томас, „Водата изглежда толкова истинска, че човек може да се удави в нея“.<ref>[http://greganimationart.blogspot.com/2016/03/original-courvoisier-production-cel.html Shadowline2000 (March 26, 2016). "Animation Collection: Original Courvoisier Production Cel Setup of Pinocchio, Geppetto, Figaro, Cleo, and Water Effects Cels from "Pinocchio," 1940". Animation Collection.]</ref> == Музика == Песните в ''Пинокио'' са композирани от Лий Харлайн с текст на Нед Уошингтън. Харлайн и Пол Джей Смит композират музикалната партитура.<ref name="allmusic1">{{cite web|url=https://www.allmusic.com/album/pinocchio-rca-mw0000308863 |title=Pinocchio [RCA&#93; - Original Soundtrack &#124; Songs, Reviews, Credits, Awards |website=AllMusic |access-date=February 4, 2014}}</ref> Музиката в сцените, в които Монстро преследва героите в морските дълбини, е оркестрирана от Лео Арно, композитор на [[Метро-Голдуин-Майер]]. Саундтракът е издаден за първи път на 9 февруари 1940 г.<ref>[https://www.allmusic.com/album/pinocchio-rca-mw0000308863 "Pinocchio [RCA] - Original Soundtrack | Songs, Reviews, Credits, Awards". AllMusic.]</ref> Песента на Джимини Крикет, ''When You Wish Upon A Star'' („Падне ли звезда в нощта“), се превръща в голям хит и все още се свързва с филма, а по-късно като тематична песен на [[Уолт Дисни Къмпани]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=5fZvPwAACAAJ&redir_esc=y Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. ISBN 978-1-904994-10-7.]</ref> Саундтракът печели [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]] за най-добра оригинална музика.<ref>[https://books.google.bg/books?id=5fZvPwAACAAJ&redir_esc=y Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. ISBN 978-1-904994-10-7.]</ref> == Теми == [[File:Pinochio2 1940.jpg|thumb|left|Коментаторът Никълъс Самънд смята, че Пинокио е метафора за отглеждането на американските деца в средата на 20 век.]] М. Кийт Букър смята филма за най-истинския от анимационните филми на Дисни, въпреки тематичната му песен и магията, и отбелязва, че главният герой на филма трябва да работи, за да докаже своята стойност, което изглежда „по-подходящо с етоса на капитализма“, отколкото филми на Дисни.<ref>[https://books.google.bg/books?id=jD9_0jxVmqUC&pg=PA11&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Booker, M. Keith (2010). Disney, Pixar, and the Hidden Messages of Children's Films. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-37672-6.]</ref> Клаудия Мичъл и Жаклин Рийд-Уолш вярват, че главните герои от въжки пол във филми като ''Пинокио'' и ''Бамби'' (1942) са създадени целенасочено от Дисни, за да се харесат както на момчета, така и на момичета.<ref>[https://books.google.bg/books?id=LLbZ8Q2PFb8C&pg=PA48&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Mitchell, Claudia; Reid-Walsh, Jacqueline (2008). Girl Culture: Studying girl culture : a readers' guide. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-33909-7.]</ref> Марк Пински казва, че това е „проста приказка за морал – предупредителна и схематична – идеална за морални инструкции, с изключение на някои от по-мрачните моменти“ и отбеляза, че филмът е любим на родителите на малки деца.<ref>Pinsky, Mark I. (2004). "4". The Gospel According to Disney: Faith, Trust, and Pixie Dust. Westminster John Knox Press. ISBN 978-0-664-23467-6.</ref> Никълъс Самънд твърди, че филмът е „подходяща метафора за метафизиката на американското отглеждане на деца от средата на века“ и че филмът е „в крайна сметка една асимилаторска басня“.<ref>[https://books.google.bg/books?id=xlQZQOACowwC&pg=PA29&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Honeyman, Susan (2013). Consuming Agency in Fairy Tales, Childlore, and Folkliterature. Routledge. ISBN 978-1-136-60395-2.]</ref> За Самънд целта на ''Пинокио'' е да помогне да се предадат на децата „добродетелите на средната класа, на отложено удовлетворение, себеотричане, пестеливост и постоянство, натурализирани като опита на най-средния американец“.<ref>[https://books.google.bg/books?id=jD9_0jxVmqUC&pg=PA11&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Booker, M. Keith (2010). Disney, Pixar, and the Hidden Messages of Children's Films. ABC-CLIO. ISBN 978-0-313-37672-6.]</ref> Авторът и илюстратор [[Морис Сендак]], който гледа филма по кината през 1940 г., го нарича по-добър от романа на Колоди в изобразяването на деца и израстване. „Пинокио във филма не е непокорната, нацупена, злобна, подла (макар и все още очарователна) марионетка, която Колоди е създал. Нито пък е вродено зло, обречено на бедствие. Той е по-скоро едновременно привлекателен и обичан. В това се крие триумфът на Дисни. Неговият Пинокио е палаво, невинно и много наивно малко дървено момче. Това, което прави безпокойството ни за съдбата му поносимо, е успокояващото усещане, че Пинокио е обичан заради самия него - а не заради това, което трябва да бъде. Дисни поправя една ужасна грешка. Пинокио, казва той, е добър; неговата „лошост“ е само въпрос на неопитност“, както и че „желанието на Пинокио да бъде истинско момче остава основната тема на филма, но „да се превърне в истинско момче" сега означава желанието да порасне, а не желанието да бъде добър“.<ref>[https://www.washingtonpost.com/archive/entertainment/books/1988/07/10/walt-disneys-triumph-the-art-of-pinocchio/0f669be4-d61c-4b71-9bc9-e58900c2aa54/ Sendak, Maurice (October 7, 1988). "Walt Disney's Triumph - The Art of Pinocchio". The Washington Post.]</ref> == Домашна употреба == На 16 юли 1985 г. е издаден на [[VHS]], бетамакс, CED и [[Laserdisc]] в Северна Америка за първи път като част от колекцията „Класиките на Уолт Дисни“, това е второто заглавие след ''[[Робин Худ (филм, 1973)|Робин Худ]]'', който е издаден през декември 1984 г. ''Пинокио'' се превръща в най-продаваното заглавие за домашно видео на годината, продавайки 130-150 000 единици по 80 долара всяка.<ref>"Disney Vid Points 'Sword' At March Release Schedule". Variety. January 29, 1986. p. 10.</ref> Филмът е преиздаден на 14 октомври 1986 г., за да рекламира дебюта на домашното видео на ''[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]''. След това е издаден на VHS за първи път в Обединеното кралство през 1988 г.<ref>[https://www.chicagotribune.com/ct-xpm-1985-07-12-8502150370-story.html "Disney Releases 'Pinocchio' Video". Chicago Tribune.]</ref> Дигиталната реставрация, която е завършена за преиздаването по кината от 1992 г., е пусната на VHS и Laserdisc на 26 март 1993 г.,<ref>[https://www.chicagotribune.com/news/ct-xpm-1993-03-19-9303200387-story.html Stevens, Mary (March 19, 1993). "'Pinocchio' Is The Winner by a Nose". Chicago Tribune.]</ref> последвана от четвъртото издание на VHS и първото издание на [[DVD]] по случай 60-ата годишнина на 25 октомври 1999 г.<ref>[https://www.amazon.com/Pinocchio-Gold-Classic-Collection-VHS/dp/B00001QGIQ "Pinocchio (Gold Classic Collection) [VHS]: Dickie Jones, Christian Rub, Mel Blanc, Don Brodie, Walter Catlett, Marion Darlington, Frankie Darro, Cliff Edwards, Charles Judels, Patricia Page, Evelyn Venable, Ben Sharpsteen, Bill Roberts, Hamilton Luske, Jack Kinney, Norman Ferguson, T. Hee, Wilfred Jackson, Aurelius Battaglia, Bill Peet: Movies & TV". Amazon.]</ref> Филмът е преиздаден на DVD и за последен път на VHS като част от колекцията „Златна класика на Уолт Дисни“ на 7 март 2000 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20180522180912/https://www.thefreelibrary.com/Imagination+for+a+Lifetime+--+Disney+Titles+All+the+Time%3B+Walt+Disney...-a058460870 "Imagination for a Lifetime -- Disney Titles All the Time; Walt Disney Home Video Debuts the "Gold Classic Collection"; An Animated Masterpiece Every Month in 2000" (Press release). Burbank, California: TheFreeLibrary.com. Business Wire. January 6, 2000.]</ref> Заедно с филма VHS изданието съдържа и документален филм за създаването на филма, докато DVD изданието - оригиналния кино трейлър на филма като допълнителен материал.<ref>[https://web.archive.org/web/20000815083022/http://disney.go.com/disneyvideos/disneygold/pin.html "Pinocchio — Disney Gold Collection". Archived from the original on August 15, 2000.]</ref> Изданието от „Златна класика на Дисни“ е върнато в [[Трезор на Дисни|Трезора на Дисни]] на 31 януари 2002 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20160315090516/http://www.thefreelibrary.com/Time+Is+Running+Out+...+Four+of+Disney%27s+Greatest+Animated+Classics...-a082072661 "Time Is Running Out ... Four of Disney's Greatest Animated Classics Are Disappearing into the Vault". TheFreeLibrary.com (Press release). Walt Disney Press Release. PR Newswire. January 23, 2002.]</ref> Специално издание на VHS и DVD на филма е издадено в Обединеното кралство на 3 март 2003 г. Четвъртото издание на DVD и първото издание на [[Blu-ray]] (вторият Blu-ray в колекцията „Платинени издания на Уолт Дисни“) е пуснато на 10 март 2009 г. Подобно на Blu-ray изданието на ''Спящата красавица'' от 2008 г., Blu-ray пакетът ''Пинокио'' включва нова реставрация от Lowry Digital в Blu-ray комплект от два диска, с включена и бонус DVD версия на филма.<ref>[https://www.dvdempire.com/1433163/pinocchio-70th-anniversary-platinum-edition-movie.html "Pinocchio: 70th Anniversary - Platinum Edition (DVD 1940)". DVD Empire. Retrieved February 4, 2014.]</ref> Този комплект е изтеглен в Трезора на Дисни на 30 април 2011 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20120306082736/http://disneydvd.disney.go.com/pinocchio.html "Pinocchio | Disney Movies". Disneydvd.disney.go.com.]</ref> На 10 януари 2017 г. е издаден филмът в Digital HD като част от „Walt Disney Signature Collection“ и е последван от комбиниран комплект Blu-ray/DVD на 31 януари 2017 г.<ref>[https://insidethemagic.net/2016/11/d23-pinnochio-is-joining-the-walt-disney-signature-collection-on-january-10/ Knopp, JeniLynn (November 19, 2016). "D23: Pinocchio is joining the Walt Disney Signature Collection on January 10". Insidethemagic.net.]</ref><ref>[https://ohmy.disney.com/news/2016/11/19/breaking-pinocchio-joins-the-walt-disney-signature-collection/ "Breaking: Pinocchio To Join the Walt Disney Signature Collection". Ohmy.disney.com.]</ref> В България филмът е издаден на [[VHS]] от Александра Видео през 2000 г., а през 2009 г. са пуснати две DVD издания от A+Филмс – едното (обикновено издание), съдържащо диск с филма, а другото - платинено издание (в два диска) – с филма и с допълнителни материали. == Прием == === Първоначално издание === Франк С. Нюгънт от ''[[Ню Йорк Таймс]]'' дава на филма пет от пет звезди, казвайки, че „''Пинокио'' най-после е тук, той е толкова добър, колкото се молехме да бъде – ако не и по-добър – толкова весела, умна и възхитителна фантазия, каквато всеки добре възпитан младеж или изтощен старец може да се надява да види“.<ref>[https://www.nytimes.com/1940/02/08/archives/the-screen-in-review-pinocchio-walt-disneys-longawaited-successor.html Nugent, Frank S. (February 8, 1940). "The Screen in Review; 'Pinocchio,' Walt Disney's Long-Awaited Successor to 'Snow White,' Has Its Premiere at the Center Theatre". The New York Times.]</ref> ''[[Тайм (списание)|Тайм]]'' дава положителна рецензия на филма, заявявайки: „По отношение на майсторството и деликатността на рисуването и оцветяването, в артикулацията на десетките герои, в по-голямото разнообразие и дълбочина на фотографските ефекти, той надминава високия стандарт на ''Снежанка и седемте джуджета''. Чарът, хуморът и любящата грижа, с която се отнася към своите неодушевени герои, го поставят на престижно място“.<ref>[http://content.time.com/time/subscriber/article/0,33009,763260,00.html "Cinema: The New Pictures". Time.]</ref> ''[[Върайъти]]'' хвали анимацията като превъзхождаща ''Снежанка'', тъй като „е толкова добра, че анимационните герои носят на зрителя впечатление за реални лица и обстановка, а не за рисунки“. В обобщение списанието смята, че Пинокио „ще бъде съществено забавление за млади и стари, осигурявайки внимание чрез съвършенството си в анимацията и фотографските ефекти“.<ref>[https://archive.org/details/variety137-1940-01/page/n337/mode/2up "Film Reviews: Pinocchio". Variety. January 31, 1940. p. 14.]</ref> ''[[Холивуд Рипортър]]'' пише: „''Пинокио'' е забавление за всеки от всяка възраст. Филмът е толкова очарователен и възхитителен, че зрителят се натъжава, когато достигне финала. Тъй като сравненията ще бъдат неизбежни, може да се каже веднага, че, от техническа гледна точка, концепция и производство, този филм е безкрайно по-добър от ''Снежанка''“.<ref>[https://www.hollywoodreporter.com/news/general-news/pinocchio-review-movie-1940-1278957/ "'Pinocchio' Screen Triumph; Walt Disney's Masterpiece". The Hollywood Reporter. January 30, 1940. p. 3.]</ref> Първоначално ''Пинокио'' няма успех в боксофиса.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Печалбата в боксофиса от първоначалното пускане на филма е както под безпрецедентния успех на ''Снежанка'', така и под очакванията на студиото.<ref>[https://books.google.bg/books?id=mJGpPwAACAAJ&redir_esc=y Thomas, Bob (1994) [1976]. Walt Disney: An American Original. San Val, Incorporated. ISBN 978-0-7857-5515-9.]</ref> От отрицателните разходи от 2,6 милиона долара на филма – два пъти повече от цената на ''Снежанка''<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> – Дисни възстановява само 1 милион долара до края на 1940 г., като отчетите на студиото за окончателния първоначален боксофис на филма варират между 1,4 милиона и 1,9 милиона долара.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Анимационният историк Майкъл Бариер отбелязва, че ''Пинокио'' е възстановил пари от кинопрожекции за по-малко от един милион до септември 1940 г., а в първия си публичен годишен доклад [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос|Уолт Дисни Прадакшънс]] начислява загуба от 1 милион долара на филма.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Бариер допълва, че балансът на ''Пинокио'' от 1947 г. изброява общите приходи за студиото от 1 423 046,78 долара. Това се дължи основно на факта, че [[Втората световна война]] и нейните последици са отрязали европейските и азиатските пазари отвъд океана и са възпрепятствали международния успех на филма и други издания на Дисни в началото и средата на 1940 г.<ref>[https://archive.org/details/hollywoodcartoon00barr Barrier, Michael (1999). Hollywood Cartoons : American Animation in Its Golden Age: American Animation in Its Golden Age. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-802079-0.]</ref> Джо Грант си спомня, че Уолт Дисни е бил „много, много депресиран“ от първоначалните печалби на ''Пинокио'' в боксофиса.<ref>[https://books.google.bg/books?id=mJGpPwAACAAJ&redir_esc=y Thomas, Bob (1994) [1976]. Walt Disney: An American Original. San Val, Incorporated. ISBN 978-0-7857-5515-9.]</ref> Дистрибуторът RKO регистрира загуба от 94 000 долара и от световните наеми в размер на 3 238 000 долара.<ref>[https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/01439689400260041 Sedgwick, John (1994). "Richard B. Jewell's RKO film grosses, 1929–51: The C. J. Trevlin Ledger: A comment". Historical Journal of Film, Radio and Television. 14 (1): 51–58.]</ref> === Отличия === Филмът е номиниран и печели две награди [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]] за най-добра оригинална музика и за най-добра оригинална песен (за ''When You Wish Upon a Star''), първият филм на Дисни, спечелил и в двете категории.<ref>[https://books.google.bg/books?id=5fZvPwAACAAJ&redir_esc=y Roberts, David (2006). British Hit Singles and Albums. Guinness World Records Limited. ISBN 978-1-904994-10-7.]</ref> Към днешна дата само шест филма на Дисни са постигнали това постижение: ''[[Мери Попинз (филм)|Мери Попинз]]'' (1964), ''[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]'' (1989), ''[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]'' (1991), ''[[Аладин (филм, 1992)|Аладин]]'' (1992), ''[[Цар лъв]]'' (1994) и ''[[Покахонтас (филм)|Покахонтас]]'' (1995). === Преиздаване === С преиздаването на ''[[Снежанка и седемте джуджета (филм, 1937)|Снежанка и седемте джуджета]]'' през 1944 г. започва традицията на Дисни да преиздава своите на всеки седем до десет години.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/movies/?page=releases&id=pinocchio.htm "Pinocchio (1940) - Release Summary". Box Office Mojo.]</ref> ''Пинокио'' е преиздаден по кината през 1945, 1954, 1962, 1971, 1978, 1984 и 1992 г. RKO се занимава с първите две преиздания през 1945 г. и 1954 г., докато Дисни преиздава филма от 1962 г. нататък чрез своето подразделение [[Уолт Дисни Студиос Моушън Пикчърс|Буена Виста Дистрибушън]]. Повторното издание от 1992 г. е дигитално възстановено чрез почистване и премахване на драскотини от оригиналните негативи кадър по кадър, елиминиране на изкривяванията на саундтрака и съживяване на цвета.<ref>[https://www.baltimoresun.com/bs-xpm-1992-06-25-1992177211-story.html Hunter, Stephen (June 25, 1992). "'Pinocchio' returns The restored print looks better than the original". The Baltimore Sun.]</ref> Въпреки първоначалните трудности в боксофиса, поредица от преиздания в годините след Втората световна война се оказват по-успешни и позволяват на филма да реализира печалба. До 1973 г. филмът печели 13 милиона долара в Съединените щати и Канада от първоначалното издание през 1940 г. и четири преиздания.<ref>[https://books.google.bg/books?id=GQfk_5oMrCcC&redir_esc=y Wasko, Janet (2013). Understanding Disney: The Manufacture of Fantasy. John Wiley & Sons. ISBN 978-0-7456-6904-5.]</ref><ref>"Updated All-Time Film Rental Champs". Variety. January 9, 1974. p. 23.</ref> След преиздаването през 1978 г. печалбата се увеличава до 19,9 милиона долара,<ref>"All-Time Film Rental Champs". Variety. January 11, 1983. p. 16.</ref> а общата печалба възлиза на 39 милиона долара.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0032910/?ref_=bo_rl_ti "Pinocchio". Box Office Mojo.]</ref> Преиздаването от 1984 г. събира 26,4 милиона долара в САЩ и Канада,<ref>[https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1992-06-12-fi-344-story.html Harris, Kathryn (June 12, 1992). "A Nose for Profit: 'Pinocchio' Release to Test Truth of Video Sales Theory". Los Angeles Times.]</ref> като общите приходи достигат 65,4 милиона долара<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0032910/?ref_=bo_rl_ti "Pinocchio". Box Office Mojo.]</ref> и 145 милиона долара в световен мащаб.<ref>Bierbaum, Tom (May 9, 1985). "Disney Goes To Vault For Its 'Pinocchio' HV". Variety. p. 1.</ref> Преиздаването от 1992 г. събира 18,9 милиона долара в САЩ и Канада, което води до 84,3 милиона долара от боксофиса на ''Пинокио'' за всичките му кино излъчвания.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0032910/?ref_=bo_rl_ti "Pinocchio". Box Office Mojo.]</ref> === Съвременно признание === На уебсайта за събиране на рецензии [[Rotten Tomatoes]] филмът има най-високата оценка - 100%, което означава, че всяка една от 56 рецензии е положителна, със среден рейтинг от 9,1/10.<ref>[https://www.rottentomatoes.com/m/pinocchio_1940 "Pinocchio (1940)". Rotten Tomatoes.]</ref> Общият консенсус за филма на сайта е „Амбициозен, приключенски и понякога плашещ, ''Пинокио'' може би е върхът на филмите на Дисни – той е красиво изработен и емоционално резониращ“.<ref>[https://www.rottentomatoes.com/m/pinocchio_1940 "Pinocchio (1940)". Rotten Tomatoes.]</ref> В Metacritic ''Пинокио'' получава резултат от 99/100 въз основа на 17 критици, което показва „всеобщо признание“. В момента това е най-високо оцененият анимационен филм на сайта, както и най-високо оцененият анимационен филм на Дисни.<ref>[https://www.metacritic.com/movie/pinocchio-1940 "Pinocchio (1940)". Metacritic.]</ref> Много филмови историци смятат, че това е филмът, който най-много се доближава до техническото съвършенство от всички анимационни филми на Дисни.<ref>[https://web.archive.org/web/20030804101353/http://disney.go.com/vault/archives/movies/pinocchio/pinocchio.html "Pinocchio – Disney Movies History". Disney.go.com. August 4, 2003.]</ref> Филмовият критик Леонард Малтин каза „с ''Пинокио'' Дисни достига не само върха на силите си, но и върха на това, което много критици смятат за царството на анимационния филм“.<ref>Maltin, Leonard (1973). "Pinocchio". The Disney Films. New York: Crown Publishers. p. 37. ISBN 978-0517177419.</ref> През 1994 г. ''Пинокио'' е добавен към [[Национален филмов регистър на САЩ|Националния филмов регистър на Съединените щати]] като считан за „културно, исторически или естетически значим“.<ref>[https://www.nytimes.com/1994/11/15/movies/25-films-added-to-national-registry.html "25 Films Added to National Registry". The New York Times. November 15, 1994. p. C20.]</ref> Режисьорът [[Тери Гилиъм]] го избира като един от десетте най-добри анимационни филма на всички времена в статия от 2001 г., написана за ''[[Гардиън]]'',<ref>[https://www.theguardian.com/film/2001/apr/27/culture.features1 Gilliam, Terry (April 27, 2001). "Terry Gilliam Picks the Ten Best Animated Films of All Time". The Guardian.]</ref> а през 2005 г. ''[[Тайм (списание)|Тайм]]'' го нарича един от 100-те най-добри филма за последните 80 години, а след това през юни 2011 г. го обявява за най-добрия анимационен филм от „25-те най-добри анимационни филма за всички времена“.<ref>[https://web.archive.org/web/20111022155831/http://entertainment.time.com/2011/06/23/the-25-all-time-best-animated-films/slide/pinocchio-1940-2/ Corliss, Richard (June 21, 2011). "Pinocchio | The 25 All-TIME Best Animated Films". Time.]</ref> Филмовият критик Роджър Ебърт го добавя в своя списък „Велики филм“ и пише, че филмът „не е просто измислена басня или глупава приказка, а разказ с дълбоки архетипни отзвуци“.<ref>[https://www.rogerebert.com/reviews/great-movie-pinocchio-1940 Ebert, Roger (November 22, 1998). "Pinocchio movie review". RogerEbert.com.]</ref> През юни 2008 г. ''Пинокио'' е признат за втория най-добър филм в анимационния жанр след ''Снежанка и седемте джуджета'' в [[10-те топ 10 на Американския филмов институт|10-те топ 10]] на [[Американски филмов институт|Американския филмов институт]].<ref>[https://www.afi.com/afis-10-top-10/ "AFI's 10 Top 10". American Film Institute. June 17, 2008.]</ref> Филмът е номиниран в [[100 години Американски филмов институт... 100 филма|100 години... 100 филма]]<ref>[https://web.archive.org/web/20170326155425/http://www.afi.com/Docs/100years/Movies_ballot_06.pdf "Movies_Ballot_06" (PDF).]</ref> и получава допълнителни номинации в списъците [[100 години Американски филмов институт... 100 тръпки|100 години... 100 тръпки]]<ref>[https://web.archive.org/web/20160305042844/http://www.listology.com/guardianryoga/list/400-nominees-afis-100-years-100-thrills "400 Nominees for AFI's 100 Years... 100 Thrills". Listology.]</ref> и [[100 години Американски филмов институт... 100 герои и злодеи|100 години... 100 герои и злодеи]] (Стромболи в категорията злодеи).<ref>[https://web.archive.org/web/20170623094143/http://www.afi.com/Docs/100years/handv400.pdf "AFI'S 100 Years...100 Heroes and Villains" (PDF). American Film Institute. June 20, 2007.]</ref> Песента ''When You Wish Upon A Star'' се класира на 7-мо място в списъка на АФИ ''100 години...100 песни'',<ref>[https://www.afi.com/afis-100-years-100-songs/ "AFI's 100 YEARS...100 SONGS". American Film Institute. June 22, 2004.]</ref> а филмът се нарежда на 38-мо място в списъка ''100 години... 100 наздравици''.<ref>[https://web.archive.org/web/20180612140706/http://www.afi.com/Docs/100years/cheers300.pdf "AFI'S 100 Years... 100 Cheers" (PDF). American Film Institute. June 20, 2007.]</ref> Цитатът „Лъжата продължава да расте и расте, докато не стане толкова очевидна, колкото носът на лицето ти“ е номиниран в списъка ''100 години... 100 филмови цитата'',<ref>[https://web.archive.org/web/20190412113016/http://www.afi.com/Docs/100years/quotes400.pdf "AFI'S 100 Years... 100 Movie Quotes" (PDF). American Film Institute. June 20, 2007.]</ref>филмът получава допълнителна номинация в списъка на ''най-велики мюзикъли''.<ref>[https://www.afi.com/afis-100-years-of-musicals/ "AFI's 100 YEARS OF MUSICALS". American Film Institute. September 3, 2006.]</ref> На 29 юни 2018 г. ''Пинокио'' е обявен за 13-ия най-добър анимационен филм на Дисни от IGN.<ref>[https://www.ign.com/articles/2019/03/26/the-25-best-disney-animated-movies "The 25 Best Disney Animated Movies". IGN.]</ref> == Наследство == [[File:Pinokio magic kingdom.jpg|thumb|right|Джепето, основно анимиран от Арт Бабит, и Пинокио в Magic Kingdom.]] [[File:Pinocchio's village.jpg|thumb|right|Селото на Пиноки в [[Дисниленд]], вдъхновено от картините на Густав Тенгрен.]] Фигаро, раздразнителното и ревниво коте, основно анимиран от Ерик Ларсън, е описан като „хит сред публиката“, което довежда до появата му в няколко последващи късометражни филма на Дисни през 1940 г.<ref>[https://books.google.bg/books?id=fXoMBgAAQBAJ&pg=PA134&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false Max Cryer (February 1, 2015). The Cat's Out of the Bag: Truth and lies about cats. Exisle Publishing. pp. 134–. ISBN 978-1-77559-207-5.]</ref> Маскирани артисти се превъплъщават в героите от филма в парковете на Дисни.<ref>[https://disneyland.disney.go.com/attractions/disneyland/pinocchios-daring-journey/ "Pinocchio's Daring Journey | Rides & Attractions | Disneyland Park | Disneyland Resort". Disneyland.disney.go.com. May 25, 1983.]</ref> Дръзкото пътешествие на Пинокио е популярно пътуване в оригиналния Дисниленд,<ref>[https://disneyland.disney.go.com/attractions/disneyland/pinocchios-daring-journey/ "Pinocchio's Daring Journey | Rides & Attractions | Disneyland Park | Disneyland Resort". Disneyland.disney.go.com. May 25, 1983.]</ref> Дисниленд в Токио<ref>[https://web.archive.org/web/20080819051421/http://www.tokyodisneyresort.co.jp/tdl/english/7land/fantasy/atrc_pinocchio.html "Tokyo Disney Resort". Tokyodisneyresort.co.jp.]</ref> и Дисниленд в Париж.<ref>[https://www.disneylandparis.com/en-gb/attractions/disneyland-park/les-voyages-de-pinocchio/ "Disneyland Paris Rides | Les Voyages de Pinocchio". Parks.disneylandparis.co.uk.]</ref> Селската къща на Пинокио е ресторант за бързо обслужване в [[Дисни Уърлд]], в който се сервира пица и макарони със сирене.<ref>[https://www.disneyworld.eu/dining/magic-kingdom/pinocchio-village-haus/ "Pinocchio Village Haus | Walt Disney World Resort". Disneyworld.disney.go.com. Retrieved February 4, 2014.]</ref> „Дисни на лед“ с Пинокио в главната роля има международно турне от 1987 до 1992 г.<ref>[https://eu.cjonline.com/ Blankenship, Bill (December 1, 2013). "Disney on Ice brings back '100 Years of Magic' to Expocentre". CJOnline.com.]</ref> По-кратка версия на историята е представена и в текущата продукция на „Дисни на лед“ - „Сто години магия“.<ref>[https://eu.cjonline.com/ Blankenship, Bill (December 1, 2013). "Disney on Ice brings back '100 Years of Magic' to Expocentre". CJOnline.com.]</ref> Освен игрите [[Sega Mega Drive|Sega Genesis/Mega Drive]], Game Boy и SNES, базирани на анимационния филм, Джепето и Пинокио също се появяват като герои в играта ''Kingdom Hearts''.<ref>[https://www.amazon.co.uk/Disneys-Pinocchio-Mega-Drive/dp/B00004TMV9 "Disney's Pinocchio (Mega Drive): Amazon.co.uk: PC & Video Games". Amazon.co.uk.]</ref> Търбухът на Монстро също е представен като един от световете.<ref>[https://www.ign.com/wikis/kingdom-hearts-3d-dream-drop-distance/Jiminy_Cricket "Jiminy Cricket - Kingdom Hearts 3D Wiki Guide". IGN.]</ref> Джимини Крикет също се появява, водейки дневник за напредъка на играта в ''Kingdom Hearts'', ''Kingdom Hearts: Chain of Memories'' и ''Kingdom Hearts II''.<ref>[https://www.ign.com/wikis/kingdom-hearts-3d-dream-drop-distance/Jiminy_Cricket "Jiminy Cricket - Kingdom Hearts 3D Wiki Guide". IGN.]</ref> Родният свят на Пинокио се появява в играта ''Kingdom Hearts 3D: Dream Drop Distance'', под името ''Prankster's Paradise'', а също и героите Пинокио, Джимини Крикет, Джепето, Клео, Монстро и Синята фея.<ref>[https://www.ign.com/wikis/kingdom-hearts-3d-dream-drop-distance/Prankster%27s_Paradise_%28Riku%29 "Prankster's Paradise (Riku) - Kingdom Hearts 3D Wiki Guide". IGN.]</ref> === Отменено продължение === В средата на 2000-те години Диснитуун Студиос започва разработката на продължението на ''Пинокио''. Робърт Рийс е съавтор на сценария на филма, който вижда Пинокио на „странно пътешествие“ в името на нещо скъпо за него. „Това е история, която кара Пинокио да се запита защо понякога животът изглежда несправедлив“, казва Рийс.<ref>[https://animatedviews.com/2013/from-snow-queen-to-pinocchio-ii-robert-reeces-animated-adventures-in-screenwriting/ Armstrong, Josh (April 22, 2013). "From Snow Queen to Pinocchio II: Robert Reece's animated adventures in screenwriting". Animated Views.]</ref> [[Джон Ласитър]] отменя ''Пинокио II'' скоро след като е назначен за главен творчески директор на [[Уолт Дисни Анимейшън Студиос]] през 2006 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20170801043607/http://www.prnewswire.com/news-releases/disneytoon-studios-to-be-restructured-and-will-operate-as-a-separate-unit-within-walt-disney-animation-studios-58278982.html "DisneyToon Studios to be Restructured and Will Operate as a Separate Unit Within Walt Disney Animation Studios" (Press release). Walt Disney Studios. June 22, 2007.]</ref> === Игрална адаптация === {{Основна|Пинокио (филм, 2022){{!}}Пинокио}} През 1985 г. [[Джим Хенсън]] и режисьорът Стив Барън се обръщат към [[Уолт Дисни Пикчърс]] с идеята за игрална версия на ''Пинокио'', но компанията отхвърля проекта.<ref>[https://www.nytimes.com/1996/08/04/movies/geppetto-s-child-despite-the-high-tech-hardware.html Reif, Rita (August 4, 1996). "Geppetto's Child, Despite the High-Tech Hardware (Published 1996)". The New York Times.]</ref> Барън все пак успява да направи ''Приключенията на Пинокио'' (1996), разпространяван от New Line Cinema.<ref>[https://www.commonsensemedia.org/movie-reviews/the-adventures-of-pinocchio "The Adventures of Pinocchio". Common Sense Media.]</ref> През април 2015 г. е обявено, че Дисни разработва [[Списък на игралните римейкове на анимационните филми на Дисни|игрална адаптация]] на ''Пинокио'', като Питър Хеджис е нает за сценарист.<ref>[https://deadline.com/2015/04/pinocchio-inspired-live-action-film-being-developed-at-disney-1201406564/ Fleming, Mike Jr. (April 8, 2015). "'Pinocchio'-Inspired Live-Action Pic in the Works at Disney". Deadline Hollywood.]</ref><ref>[https://variety.com/2015/film/news/pinocchio-live-action-movie-disney-1201468686/ McNary, Dave (April 8, 2015). "Disney Developing Live-Action 'Pinocchio' Movie". Variety.]</ref> През май 2017 г. [[Сам Мендес]] започва преговори за режисиране на филма, като Крис Уейц е сценарист и продуцент<ref>[https://deadline.com/2017/05/sam-mendes-disney-live-action-pinocchio-1202100024/ Busch, Anita (May 22, 2017). "Sam Mendes in Early Talks To Direct Disney's Live-Action 'Pinocchio'". Deadline Hollywood.]</ref> През ноември Мендес се оттегля като режисьор.<ref>{{cite news|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/sam-mendes-exits-disneys-live-action-pinocchio-1057750|title=Sam Mendes Exits Disney's Live-Action 'Pinocchio'|work=The Hollywood Reporter|last=Galuppo|first=Mia|date=November 13, 2017}}</ref> До февруари 2018 г. Пол Кинг е обявен за режисьор на филма, като Андрю Милано е копродуцент с Уейц, а Джак Торн пренаписва сценария.<ref>{{cite news|url=https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/paddington-director-paul-king-direct-live-action-pinocchio-disney-1086772|title=Disney's Live-Action 'Pinocchio' Enlists 'Paddington' Director|work=The Hollywood Reporter|last=Kit|first=Borys|date=February 20, 2018}}</ref> Обявено е, че записите на филма ще започнат през 2019 г. в [[Англия]] и [[Италия]].<ref>{{cite web|url=https://lrmonline.com/news/disneys-live-action-pinocchio-writer-chris-weitz-says-theyre-still-developing-the-script-exclusive/|title=Disney's Live-Action Pinocchio Writer Chris Weitz Says They're Still Developing The Script (Exclusive)|website=LRM Online|last=Medina|first=Joseph Jammer|date=August 21, 2018|access-date=August 21, 2018}}</ref> От ноември 2018 г. [[Том Ханкс]] започна преговори за ролята на Джепето.<ref>{{cite news|url=https://ew.com/movies/2018/11/29/tom-hanks-geppetto-pinocchio/|title=Tom Hanks in early talks to play Geppetto in Disney's live-action Pinocchio|work=Entertainment Weekly|last=Coggan|first=Devan|date=November 29, 2018|access-date=December 1, 2018}}</ref><ref>{{cite web|url=https://collider.com/tom-hanks-pinocchio-geppetto/|title=Exclusive: Tom Hanks Eyed to Play Geppetto in Disney's 'Pinocchio' Movie|website=[[Collider (website)|Collider]]|date=November 29, 2018}}</ref> През януари 2019 г. Кинг се оттегля като режисьор поради лични причини.<ref>{{cite web|url=https://comicbook.com/movies/2019/01/13/disney-live-action-pinocchio-loses-paddington-director-paul-king/|title=Disney's Live-Action 'Pinocchio' Reportedly Loses 'Paddington' Director|website=Comicbook|date=January 13, 2019|access-date=January 15, 2019}}</ref> През октомври 2019 г. [[Робърт Земекис]] започва преговори за режисьор на проекта със сценарий, написан съвместно от Кинг, Уейц и Саймън Фарнаби. Уейц и Милано отново са потвърдени като продуценти.<ref>{{cite news|url=https://variety.com/2019/film/news/robert-zemeckis-pinocchio-disney-1203246886/|title=Robert Zemeckis in Talks to Direct Live-Action 'Pinocchio' for Disney (EXCLUSIVE)|work=Variety|date=October 18, 2019}}</ref> През същия месец е съобщено, че поради по-слабите от очакваните приходи от боксофиса на ''[[Дъмбо (филм, 2019)|Дъмбо]]'' и ''[[Господарка на злото 2|Господарка на злото II]]'', Дисни обмисля да пусне филма чрез своята стрийминг платформа [[Дисни+]]. През януари 2020 г. е обявено, че Земекис официално се е присъединил към проекта като режисьор, със сценарий, написан съвместно с Уейц, а Джак Рапке и Джаки Ливайн ще са изпълнителни продуценти и че филмът все пак ще получи кино премиера.<ref>{{cite news|last=D'Alessandro|first=Anthony|title=Robert Zemeckis Closes Deal To Direct & Co-Write Disney's Live-Action 'Pinocchio'|url=https://deadline.com/2020/01/pinocchio-robert-zemeckis-to-direct-1202840440/|work=Deadline Hollywood|date=January 24, 2020}}</ref> През август 2020 г. Том Ханкс, постоянен сътрудник на Земекис, отново започва в преговори за ролята на Джепето.<ref>{{cite news|url=https://deadline.com/2020/08/tom-hanks-geppetto-pinocchio-movie-robert-zemeckis-disney-1202998669/|title=Disney Eyeing Tom Hanks To Play Geppetto In Robert Zemeckis' 'Pinocchio'|work=Deadline Hollywood|last=Kroll|first=Justin|date=August 5, 2020|access-date=August 5, 2020}}</ref> През декември 2020 г. е обявено официалното пускане на Пинокио в Дисни+ и че е подписан договор за ролята на Джепето между Ханкс и Дисни.<ref>{{cite web|title='Pinocchio' With Tom Hanks, 'Peter Pan and Wendy' to Skip Theaters for Disney Plus|url=https://variety.com/2020/film/news/pinocchio-disney-plus-debut-1234850503/|work=Variety|last=Rubin|first=Rebecca|date=December 10, 2020|access-date=December 10, 2020}}</ref> Филмът ще включва класически песни от оригинала и нови, написани от [[Алън Силвестри]] и Глен Балард. През януари 2021 г. Оакс Фигли и [[Люк Евънс]] започват ранни преговори, за да изиграят ролите на Пакси Пурата и Кочияша съответно.<ref>{{cite web|title='Beauty And The Beast' Star Luke Evans Joins Disney's Tom Hanks 'Pinocchio' Movie|url=https://deadline.com/2021/01/pinocchio-disney-movie-luke-evans-joins-cast-1234680924/|work=Deadline Hollywood|last=D'Alessandro|first=Anthony|date=January 26, 2021|access-date=January 26, 2021}}</ref> През следващия месец Евънс потвърждава участието си във филма.<ref>{{cite web|title=Luke Evans on 'The Pembrokeshire Murders' and Why Disney's 'Pinocchio' Remake Will Be Unique|url=https://collider.com/luke-evans-interview-pembrokeshire-murders-pinocchio-gaston-spinoff/|work=Collider|last=Radish|first=Christina|date=February 16, 2021|access-date=March 5, 2021}}</ref> През март 2021 г. Бенджамин Евън Ейнсуърт, [[Джоузеф Гордън-Левит]], Синтия Ериво, Кийгън-Майкъл Кей и Лорейн Брако се присъединяват към актьорския състав съответно като Пинокио, Джимини Крикет, Синята фея, Честния Джон и нов герой на име София Чайката.<ref>{{cite web|title=Cynthia Erivo to Play Blue Fairy in Robert Zemeckis' 'Pinocchio' (Exclusive)|url=https://www.thewrap.com/cynthia-erivo-blue-fairy-robert-zemeckis-pinocchio/|work=[[TheWrap]]|last=Verhoeven|first=Beatrice|date=March 3, 2021|access-date=March 3, 2021}}</ref><ref>{{cite web|title=Pinocchio: Erivo, Gordon-Levitt & More Join Disney's Live-Action Film|url=https://www.comingsoon.net/movies/news/1165291-pinocchio-erivo-gordon-levitt-more-join-disneys-live-action-film|work=Comingsoon.net|last=Dela Paz|first=Maggie|date=March 3, 2021|access-date=March 3, 2021}}</ref> Официалните снимки на филма започват на 17 март 2021 г.<ref>{{cite web|title=Pinocchio: Erivo, Gordon-Levitt & More Join Disney's Live-Action Film|url=https://ew.com/movies/disney-pinocchio-remake-cast-gallery/?|work=Entertainment Weekly|last=Aquilina|first=Tyler|quote=After an unusually long and bumpy road to the screen, production is finally underway on Disney's live-action remake of the animated classic Pinocchio.|date=March 17, 2021|access-date=March 18, 2021}}</ref> Премиерата на филма е насрочена за 8 септември 2022 г. по стрийминг платформата Дисни+.<ref>{{cite web|title='Pinocchio': Robert Zemeckis' Live-Action Remake Gets Disney+ Premiere Date, Teaser Trailer|url=https://deadline.com/2022/05/pinocchio-robert-zemeckis-live-action-remake-premiere-date-disney-plus-teaser-trailer-1235035761/|work=Deadline Hollywood|last=Petski|first=Denise|date=May 31, 2022|access-date=May 31, 2022}}</ref> === В други медии === В комикса ''Silly Symphony Sunday'' се публикува адаптация на ''Пинокио'' от 24 декември 1939 г. до 7 април 1940 г. Поредицата е написана от Мерил Де Марис и нарисувана от Ханк Портър.<ref name=IDW-v3>{{cite book |last1=Karp |first1=Hubie |last2=Grant |first2=Bob |last3=De Maris |first3=Merrill |last4=Taliaferro |first4=Al |last5=Porter |first5=Hank |title=Silly Symphonies: The Complete Disney Classics, vol 3 |date=2018 |publisher=IDW Publishing |location=San Diego |isbn=978-1631409882}}</ref> == Българска версия == ; Синхронен дублаж {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Пинокио | Вилимир Стойнев |- | Джимини | [[Теодор Елмазов]] |- | Джепето | [[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]] |- | Стромболи | [[Георги Тодоров (актьор)|Георги Тодоров]] |- | Почтения Джон | [[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]] |- | Феята | [[Стефани Рачева]] |- | Пакси Пурата | Георги Стефанов |- | Кочияш | Георги Георгиев |- | Александър | Венелин Маринов |} ; Песни {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Роля !! Изпълнител |- | Падне ли звезда в нощта<br>Падне ли звезда в нощта (финал) || [[Орлин Горанов]] |- | Дървено момченце<br>Музикална кутия || [[Петър Петров (актьор, р. 1939)|Петър Петров]] |- | Подсвирни ми || Орлин Горанов<br>Вилимир Стойнев |- | Актьор ще съм велик || [[Стефан Димитриев (актьор)|Стефан Димитриев]] |- | Не ме държат конци || Вилимир Стойнев<br>[[Йорданка Илова]]<br>Евгения Брайнова<br>Десислава Софранова |} ; Екип {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC" ! Обработка !! [[Александра Аудио]]<br>UVT Сохо Продакшън<br>Силвия Мюзик<br>([[2000]]) |- | Режисьор на дублажа | Иванка Йовкова |- | Превод | Христо Христов |- | Адаптация | Веселина Пършорова<br>Наталия Пенева |- | Музикален режисьор<br>Превод на песните | Десислава Софранова |- | Творчески колсутанти | Михал Войнаровски<br>Венета Янкова |- | Продуцент на българската версия | Disney Character Voices International |} == Бележки == {{Notelist}} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{kino.dir.bg film|1504|Пинокио}} * {{imdb title|0032910|Пинокио}} * {{Amg movie|38183|Пинокио}} * [http://disney.go.com/vault/archives/movies/pinocchio/pinocchio.html Официален уебсайт] [[Категория:Филми от 1940 година]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни филми на „Дисни“]] [[Категория:Носители на Оскар за най-добра музика]] [[Категория:Филми на „Уолт Дисни Анимейшън Студиос“]] 4uz33pyploha0dwi9elt0z9cjtug4yt 0 272867 11473201 11473033 2022-07-28T12:11:11Z 89.106.127.183 /* Награди */ wikitext text/x-wiki {{Театър | театър = Драматичен театър <br>„Рачо Стоянов“ | страна = България | лого = | снимка = Racho Stoyanov Dramatic Theatre Gabrovo TB.jpg | описание = Читалище „Априлов-Палаузов“ (Габрово),<br> в което се помещава театърът | място = [[Габрово]] | тематика = [[драма]]тичен | основан = [[1945]] г. | директор = Петко Койчев | адрес = 5300 Габрово<br>пл. Възраждане | телефон = 066/806 722 | страница = [http://www.dramagabrovo.com/ dramagabrovo.com] | карта = България Габрово | карта-описание = Местоположение в Габрово }} '''Драматичен театър „Рачо Стоянов“''' е театър в град [[Габрово]]. == История == === До 1945 г. – учреждаване на театрално дружество === В [[Габрово]] няколко помещения са приспособени за театрални салони в частни къщи и училища. Организатори и инициатори на театралното дело в града са бележити българи, сред които [[Райчо Каролев]], учител, министър на народното просвещение в кабинета на [[Петко Каравелов]], книжовник; [[Иван Гюзелев]], учител, заема поста министър на народното просвещение в първото либерално министерство през 1880 г.; Христо Дюстабанов, баща на [[Цанко Дюстабанов]]. Първото представление в Габрово се състои на 7 януари 1870 г., по коледните празници, на „Многострадалната Геновева“, която се изнася на много места в страната. По спомени, издирени от Илия Габровски, то е изпълнено някъде към Гунин кладенец, т.е. в Попнеофитовото училище. Според [[Петър Цончев|д-р Петър Цончев]] за театрален салон се използва една от стаите на Даскал-Цвятковото школо (първото новобългарско училище, наричано така от габровци). Успехът е голям и пиесата се играе няколко пъти през зимата. Появява се идеята за основаване на театрално дружество. Първите изпълнители и режисьори на т.нар. „театро“ са любители, без подготовка за сценично общуване. Главен актьор и същевременно режисьор на ''„[[Многострадална Геновева]]“'' е габровецът Илия Христович, който учил в Киев и Москва духовна академия. Там гледал театрални представления и ги пренася в родния град. Сцената е примитивна, без декори. За кулиси служат черги. Завесата е от платно. Костюмите на актьорите невинаги са съобразени с епохата. Следващата пиеса е „Михаил Мишкоед“ от [[Сава Доброплодни|Сава Допроплодни]]. Следват историческите пиеси на [[Добри Войников]], някои от които се изнасят в новопостроеното Умниково училище. Първите актьори и режисьори са интелигенти – предимно учители, проводници на театралното дело в Русия през време на учението си. По инициатива на руските възпитаници – учителите [[Райчо Каролев]], [[Иван Гюзелев]] и Петър Генчев през 1872 г. е представена драмата „Райна Княгиня“ в пет действия от Добри Войников. Представлението се изнася в къщата на Христо Дюстабанов (улица Радецка); играно е седем пъти. За него идват посетители от Трявна, Дряново, Севлиево, Ловеч, Шипка. Пиесата е забранена от каймакамина, но оставя трайни впечатления. Ролите се изпълняват от Георги Тотев (в ролята на Райна Княгиня), ''„че още нямал брада и мустаци“''<ref name=":0">„Габрово 130 години град“, 1994 г., Цоньо ПЕТРОВ</ref>; Райчо Каролев (цар Петър), ''„че е личен, гласовит и му отива“''<ref name=":0" />; Христо Конкилев (баба Тула), „че на баба прилича“<ref name=":0" />. Саби за актьорите отпускат самите турски офицери, които са редовни посетители на представленията. Приходът от представлението е в полза на училището. Женските роли се играят от младежи без мустаци, тъй като в епохата на патриархален бит е изключено жена да участва в представление и да прави сантиментални излияния, които могат да оскърбят патриархалното чувство на зрителите. През 1879 г. зимните представления започват отново. Тогава за първи път в представление участва жена – сестрата на [[Цанко Дюстабанов]] – госпожица Гана Христова Дюстабанова – в пиесата „Невянка и Светослав“. От 1873 г. театрото се играе в читалището в къщата на Христо Дюстабанов, на втория етаж, където се намира читалнята, пригодена за театрален салон. Читалищните членове представят там „Криворазбрана цивилизация“, „Велизарий“, „Крума Страшни“, „Велислава“, „Зла жена“ и др. През 1871 г. се играе комедията „Килия“ от [[Илия Христович]] не само в Габрово, но и в Свищов, Русчук, Търново, Севлиево, Етрополе, Плевен, Цариград, Шипка и Варна. От 1876 до 1878 година поради въстанието и войната театралното движение прекъсва. След Освобождението театралните представления се играят в зданието на [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]] и в Даскал-Цвятковото училище. Актьорите са основно представители на интелигенцията и учителството. През зимата на 1882 г. се играе първото представление на пиесата „Иванко“ от [[Васил Друмев]]. Ролята на Асена се изпълнява от директора на гимназията г. Райчо М. Каролев, а ролята на Иванко – от учителя Васил Христо Дюстабанов. Женските роли се играят от учителките Елена Фингова (Мария) и Радка Ст. Проданова (Тодорка). Една от театралните зали е малкият двор на къщата на Христо и Петър поп Иванови, а сцената – малкият навес пред конюшнята. През 1883 г. входът от петак и рупче достига до два гроша. Обстановката се подобрява – главният режисьор и артист Христо п. Иванов създава специална завеса и чергата се изхвърля. Започват да дават освен дневни и вечерни представления и театърът на габровци придобива слава. Училищните власти забраняват по-нататъшните представления, поради отклонения на учители и ученици от преките им задължения – уроците. Не е без значение и страхът от нещастен случай и пожар при използването на пушки и пищови по време на представленията. След [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] театралното дело преживява упадък. Едва през учебните 1886/87 и 1887/88 г. учениците от горните класове започват да играят представления под ръководството на гимназиалните учители. Изгубеният интерес на габровското гражданство се проявява отново през 1888 г., когато читалището възобновява дейността си. До 1922 г., когато се обновява зданието на библиотеката „Априлов-Палаузов“ с нов голям салон, театралните представления се играят в частния салон на казино „Бузлуджа“ и в „Народния дом“ на широките социалисти. Началото на работническия театър е поставено преди основаването на БСДП през 1891 г., с дейността на първите социалистически дружинки. Габрово е център на социалистическото движение. Тук се издава първият социалистически вестник „Росица“. Със засилване на работническото движение и поради опита на реакционните сили да ограничат творческата дейност на създалите се театрални движещи се групи, театралната самодейност се пренася в работническите клубове. В Габрово също е изграден колектив от театрални любители, първите опити на който е изнесената през 1901 г. комедия „Кандидат Ходжов“, издадена същата година и печатана в печатница „Заря“ в Габрово. Участващи лица в пиесата са Пенчо Гутев, Нено Михов, Пенчо Ахчиев. В репертоара на габровския театър освен творби, които отразяват борбата на работническата класа, често са включвани и пиеси от руската и западната класика, като „Еснафи“ от [[Максим Горки|Горки]], „Призраци“ от [[Хенрик Ибсен|Ибсен]] и пр. През 1929 г. е основан Габровски общински театър помещаващ се в сградата на НЧ "Априлов-Палаузов". Този акт дава началото на габровския театър. === След 1945 г. – основаване на държавен театър в Габрово === След 9 септември 1944 г. основната драматическа дейност се поема от създадения към 1 август 1945 г. професионален „Народен театър“, широко подкрепян от общината и държавата. Народната власт се заема да изгради в редица градове постоянни театри. В словото си по повод 20-годишнината на театъра тогавашният негов директор Христо Кръчмаров казва: „... само който не е стъпвал на сцена, той не знае какво е да угаснат лампите, да светнат прожекторите и в тебе да се вперят чакащите очи на публиката, която още нищо не знае, която е дошла в театъра, за да види, което не е виждала, за да чуе, което не е чувала. Впрочем българският актьор винаги може да разчита на предварителната симпатия и съчувствие, защото едва ли има българин, който поне веднъж в живота си да не е бил актьор...“<ref name=":0" /> През 1945 г. театърът има по щат само 26 души. Първи директор е Мишо Георгиев (за пет сезона до 1950 г.), а режисьор е [[Стефан Гъдуларов]]. На 10 октомври 1945 г. за първи път на габровска сцена се състои представление на актьори професионалисти – на първата в Габрово постоянна актьорска трупа. С премиерата на пиесата „Хъшове“ от [[Иван Вазов]] се отбелязва създаването на Габровския общински народен театър. Два сезона до 1947 г. театърът няма щатен режисьор и художник, а използва гастрольори: [[Николай Фол]], [[Йордан Сейков]], [[Хрисан Цанков]]. Характерни за първите години са крайно лошите условия за работа. Дълго време в същата сграда има кино и театралният колектив започва репетициите си вечер след 22 часа. Няма никакви ателиета и всичко се работи на сцената след репетициите по цели нощи от сценичните работници без машини. При тези условия обаче се поставят два пъти повече пиеси. Не се отпускат кредити за основно поддържане на театралния салон, тъй като той не е собственост на театъра. Липсват складове за декори. Едва през 1961 г. започва основно преустройство на театралната сграда и сцената. От 1 август 1964 г. театърът се преименува в Драматичен театър – Габрово. Докато продължава ремонтът, представленията се изнасят на сцената в читалището в квартал Палаузово. Сезон 1963/64 г. се открива с пиесата на [[Андрей Гуляшки]] „Спящата красавица“ на 12 октомври 1963 г., с което фактически се открива преустроената сграда на театъра – удобна, механизирана сцена, салон и фоайета, парно отопление. В репертоара на първите сезони влизат високоидейни, в името на революцията пиеси. На габровска сцена се играят: „Тартюф“ на [[Молиер]] с гастрол през 1946 г. на [[Кръстьо Сарафов]], „Пигмалион“ от [[Джордж Бърнард Шоу|Бърнард Шоу]], „12-а нощ“ на [[Уилям Шекспир|Шекспир]], „Царска милост“ от [[Камен Зидаров]], „Свекърва“ на [[Антон Страшимиров]], „Ревизор“ от [[Николай Гогол|Гогол]], „Боряна“ на [[Йордан Йовков]], „Греховната любов на зографа Захари“ и мн. др. пиеси, които до края на 1974 г. достигат цифрата 225. Културно събитие през 1958 г. е гастролът на н.а. [[Константин Кисимов]] в ролята на Езоп в едноименната пиеса. Много от артистите и режисьорите са работили и работят на софийска сцена и в други провинциални театри, след като са тръгнали от Габровския театър. Значителен е приносът на художниците Константин Константинов, Тодор Чобанов и Ардаш Тавукчиян. === Театърът в съвремието === Към 2018 г. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ заема важна позиция в културното развитие на град Габрово. Предлага разнообразен репертоар и играе както на местна територия, така и в множество градове – в България и други европейски страни. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ има реализирани проекти съвместно с [[Етър (музей)|АЕК „Етър“]] – осъществени са представления на открито, в автентичната обстановка, която архитектурният комплекс предлага. През октомври 2013 г. е създадена Театрална школа към Драматичен театър „Рачо Стоянов“, която през 2017 г. е преименувана на Театрална школа „Котешката къща“. Към 2018 г. режисьори на трудов договор в театъра са Петринел Гочев и Васил Дуев. През 2019 г. театърът осъществява инициативата "Съботно приключение в театъра". Събитие за най-малките зрители, в което децата се срещат с приказни герои и гледат спектакли специално създадени за тях. През същата година спектакълът "Свекърва" на реж. Петринел Гочев бе поканен на Международния фестивал "Хомо луденс" - [[Украйна]] в гр. [[Николаев]], където бе представен пред българската общност от с.Терневка, [[Украйна]]. Спектакълът е отличен с награда "Постижения в театралното изкуство" и "Най-добра сценография". Към трупата на театъра се присъединява режисьора Ана Батева. През 2020 г. светът бе засегнат от вируса [[COVID-19]]. Град [[Габрово]] и театърът не бяха подминати. От 13 февруари до 1 юни репетициите по новия спектакъл "12-та нощ" на реж. [[Стоян Радев Ге. К.|Стоян Радев Ге.К]]. бяха отменени и в последствие проектът не се реализира. В периода 01 юни до декември 2020 г, театърът реализира 8 премиери, като стратегия за справяне с последиците от пандемията. На 10 октомви 2020 г. беше премиерата на спектакъла "Под игото -1894-та" на реж. Петринел Гочев, автор Гергана Змийчарова. С тази премиера бе отбелязана 75-та годишнина от създаването на постоянна, професионална трупа в гр. Габрово, 170 години от рождението на [[Иван Вазов]] и 70 години от смъртта му. През 2021 година Съюзът на артистите в България организира националните театрални награди "Икар", на които актрисата, от трупата на габровския театър, Поля Йорданова бе отличена с "Икар" в категория "Дебют" за ролята си в спектакъла "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева. През октомври същата година, Драматичен театър - Габрово взе участие в Международния театрален фестивал "Хомо луденс" - [[Украйна]], в гр. [[Николаев]] със спектакъла "Салиери" по Питър Шафър на реж. Петринел Гочев. Спектакълът бе отличен с 3 награди. Две от професионалното жури ( "Най-добър спектакъл" и "Най-добър актьор" за ролята на Салиери на актьора Димо Димов) и една от алтернативното жури ( "Най-добър актьор" за ролята на Салиери на актьора Димо Димов). Между Драматичен театър - Габрово и Николаевски академичен художествен театър бе подписан мемурандум за сътрудничество. == Сграда на театъра == [[Файл:BASA-1735K-1-345-18-Gabrovo theatre.jpg|ляво|мини|250п|Театърът преди 1943 година, източник ДА „Архиви“]] Драматичен театър „Рачо Стоянов“ се помещава в сградата на читалище „Априлов-Палаузов“. Габровското народно читалище е създадено на 26 декември 1861 г. по инициатива на няколко младежи. Неговото създаване е отговор на нуждите на един израснал занаятчийски и търговски град, от център, който да обединява интелектуалните сили и да ръководи неговия културен живот. През 1861 г. и 1862 г. читалището се намира в килията при църквата „Света Троица“. Броят на книгите, с които разполага читалището, е значителен. Личната библиотека на [[Васил Априлов|Васил Е. Априлов]], след създаването на читалището е преместена от Даскал-Цвятковото школо в килията на църквата „Света Троица“ и става достояние на гражданството. Ръководството на читалището се състои предимно от млади хора, развълнувани от призива на Раковски за създаване на Българската легия в Белград. През 1862 г. оживената дейност на читалището спира. След девет години на 20 юли 1871 г. при големи тържества и стичане на голямо мнозинство, габровци откриват наново читалището в къщата на Цанко Дюстабанов. През 1872 г. читалището започва да носи името „Априлов-Палаузов“. Поради успешното развитие на читалищното дело се появява нуждата от построяване на „достойна“ сграда. Фонд за построяването на такова здание се създава през 1898 г., а на 30 март следващата година се полага основният камък на сегашната читалищна сграда. След известен застой през периода на войните зданието е довършено и тържествено открито на 31 декември 1922 г. == Директори в историята на габровския театър == {{колони|2| * Мишо Георгиев (1945) * Димитър Стратев (1950) * Радич Радиев (1952) * [[Любен Калинов]] (1954) * Стефка Попиванова (1957) * Ангел Алексиев (1960) * [[Николай Ангелов]] (1962) * Христо Кръчмаров (1964) * Христо Попов (1968) * Кольо Мичев (1971) * [[Катя Зехирева]] (1973) * Васил Червенков (1976) * Цветан Иванов (1980) * Георги Григоров (1981) * Петър Александров (1985) * [[Минко Минков (актьор)|Минчо Минков]] (1989) * [[Иванка Димитрова]] (1990) * Ана Иванова (1991) * Добри Добрев (1993) * Невена Митева (1995) * Петко Койчев (2018) }} == Първи театрален сезон – 1945/46 г. == === Екип === Директор – Мишо Георгиев, Режисьори: р. Цанков, Ст. Гъдуларов, М. Георгиев === Репертоар === * „Хъшове“ * „Лудетината“ * „Д. Р. Ванер“ * „Любовта побеждава“ * „Таня“ * „Чуждото дете“ * „Кражба“ * „Моралът на Дулска“ * „Черното петно“ * „Тартюф“ * „Луди млади“ == Фестивали == === Международен фестивал на комедийния спектакъл (МФКС) === Фестивалът стартира през 1998 г. по идея на тогавашния директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Невена Митева. Концепцията е вдъхновена от популярността на града като „световна столица на хумора“. Пилотното издание, в което участват едни от най-изтъкнатите представители на комедията – Павел Поппандов, Нина и Зуека – постига неочакван успех. Година по-късно фестивалът е организиран повторно, този път с участието на международни театрални трупи. Фестивалът се провежда през година. === Международен фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT Габрово === Фестивалът възниква като необходимо събитие в годините, в които МФКС не се провежда. Първото издание се провежда през 2006 г. Фестивалът е част от мрежата на ЮНЕСКО. Журито се състои от двама чуждестранни и един български театрален критик. == Отличия == === Награди === ''I Национален преглед на българската драма и театър'' Отличие за спектакъла „По московско време“ – А. Вегнщайн, реж. Д. Стратев * 1964 г. ''III Национален преглед на българската драма и театър'' '''Тодор Чобанов''' – награда за сценографско решение на спектакъла „Голямото завръщане“ – Иван Радоев * 1965 г. ''Ямболски театрални дни'' '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение за „Училище за сплетни“ – Р. Ширидан * 1968 г. ''Друмеви тържества – Шумен'' '''Кирил Златков''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Боцмана в „Оптимистична трагедия“ – Вс. Вишневски * 1969 г. ''IV Национален преглед на българската драма и театър'' ''Заключителен етап – София'' '''Владо Найденов''' – награда за режисура за постановката „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение на спектакъла „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков '''Георги Стоянов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Полковника от пиесата „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков '''Стоян Костов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Бай Васил от пиесата „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков ''На районния преглед в град Плевен'' '''Стоян Костов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Барутчията от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев [[Надя Тодорова|'''Надя Тодорова''']] – награда за актьорско майсторство за ролята на Жената на Барутчията от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев '''Кирил Златков''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Апостолов от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев * 1970 г. ''Шуменски театрални дни'' '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение на спектакъла „Неспокойна старост“ – А. Рахманов * 1984 г. ''VII Национален преглед на българската драма и театър'' '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение за пиесата „Големият род“ – М. Минков '''Петър Стойчев''' – награда за режисура на спектакъла „Големият род“ – М. Минков [[Христо Христов (режисьор)|'''Христо Христов''']] – награда за актьорско майсторство за ролята на Станчо от пиесата „Големият род“ – М. Минков '''Стоян Костов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Йорго '''Ружа Николова''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Дена * 2006 г. '''Димо Димов''' – награда „[[Стоби (награда)|Стоби]]“ за представлението „Златоното руно“ * 2014 г. '''Аскеер за Най-добро представление''' – „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово * 2015 г. '''Невена Митева''' – награда за режисура за спектакъла „Село, село, пусто село“ '''Ружа Николова''' – награда „Любимец 13“, присъдена посмъртно за изключителен принос в областта на актьорското майсторство * 2016 г. '''Невена Митева''' – награда „Чудомир“ за постановката „Чешити“ по Чудомир * 2018 г. '''Надежда Петкова''' – награда за най-добра актриса от Международния фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT за моноспектакъла „Комедиантката“ * 2019 г. '''Постижения в театралното изкуство''' - награда за спектакъла "Свекърва" на реж. Петринел Гочев от МТФ "Хомо Луденс" - Николаев, Украйна '''Най-добра сценография''' - награда за спектакъла "Свекърва" на реж. Петринел Гочев от МТФ "Хомо Луденс" - Николаев, Украйна '''Най-добра постановка – изборът на студентите''' - награда за спектакъла "Истината или се осмеляваш" на реж. Васил Дуев от третото издание на Международния театрален фестивал в Прищина, Косово * 2020 г. '''Поля Йорданова''' - за ролята си в "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева печели наградата „Най-добра актриса“ от XII-я Международен фестивал „МоноАкт“ в Печ, Косово. * 2021 г. '''Поля Йорданова''' - за ролята си в "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева печели награда "Икар" в категория "Дебют". '''Димо Сава Димов''' - ролята му в "[[Антонио Салиери|Салиери]]" на реж. Петринел Гочев, му донесе наградата "Най-добър актьор", според професионалното жури, на фестивала "Хомо Луденс" - [[Украйна]]. '''Димо Сава Димов''' - ролята му в "[[Салиери]]" на реж. Петринел Гочев, му донесе наградата "Най-добър актьор", според алтернативното жури, на фестивала "Хомо Луденс" - [[Украйна]]. '''Най-добър спектакъл''' - за спектакъла "Салиери" на реж. Петринел Гочев, според професионалното жури на фестивала "Хомо Луденс" - [[Украйна]]. === Номинации и участия === * 2014 г. ** Петринел Гочев – номиниран в две от категориите на наградите ИКАР с представлението „Ромео и Жулиета“ ** Гергана Змийчарова – номинирана в категория „ДЕБЮТ“ за представлението „Ромео и Жулиета“ ** Надежда Петкова – номинирана в категория „ПОДДЪРЖАЩА ЖЕНСКА РОЛЯ“ в представлението „Ромео и Жулиета“ Аскеер (номинации) '''Режисура''' – Петринел Гочев за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово '''Сценография''' – Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово '''Костюмография''' – Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово '''[[Аполония (фестивал)|„Аполония“]]''' – селектиран за участие с представлението „Ромео и Жулиета“ * 2015 г. [[Охридско лято|'''„Охридско лято“''']] – селектиран за участие с представлението „Жана Д'Арк“ '''„Шекспиров фестивал“, част от програмата на Бит Фест''' – селектиран за участие с представлението „Ромео и Жулиета“ [[Варненско лято (театрален фестивал)|'''„Варненско лято“''']] – селектиран участие с представлението „Жана Д'Арк“ == Паметни личности == {{колони|3| * Райна Колева * Мария Спасова * [[Веселана Манафова]] * Люба Темелкова * [[Ана Георгиева]] * [[Йордан Сейков]] * Дора Трифонова * Стефан Мусаков * Любен Ламбрев * Цвета Панова * [[Иван Куманов]] * Найден Траянов * [[Димитър Панов]] * Никола Конов * Цветан Георгиев * [[Петър Чобанов]] * Любен Янбастиев * Емил Греков * Стоян Костов * Тодор и Дора Кожухарови * Иван Кривошиев * Кирил Златков * Кристина Петева * [[Лъчезар Стоянов]] * [[Венцеслав Кисьов]] * [[Катя Зехирева]] * Ружа Николова * [[Виолета Минкова]] * Невена Ханджиева * [[Невена Коканова]] * [[Румена Трифонова]] * Лили Димитрова * Стефка Михайлова * [[Анани Явашев]] * Васил Инджев * Начко Ябанджиев * [[Стойно Добрев]] * Христо Христов }} == Източници == <references /> * в-к „Борба“ – В. Търново 1948 г. * „Габрово 130 години град“, 1994 г., Цоньо ПЕТРОВ == Външни препратки == * [http://www.dramagabrovo.com/ Официален сайт на Драматичен театър „Рачо Стоянов“] * [https://www.facebook.com/Драматичен-театър-Габрово-Drama-Theatre-Gabrovo-176957969072692/?fref=ts Драматичен театър „Рачо Стоянов“ във Facebook] * [https://www.instagram.com/theatre.gabrovo/ Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Instagram] * [http://www.gabrovopuppet.bg/ct-menu-item-1 Официален сайт на Държавен куклен театър Габрово] {{Град Габрово}} {{Градове в България}} {{Портал|Култура|Изкуство|България}} [[Категория:Театри в Габрово]] [[Категория:Драматични театри в България]] [[Категория:Основани в България през 1945 година]] 8qait3tygiz4e3062y6925rgdhc6w6z 11473223 11473201 2022-07-28T12:37:40Z 89.106.127.183 /* Награди */ wikitext text/x-wiki {{Театър | театър = Драматичен театър <br>„Рачо Стоянов“ | страна = България | лого = | снимка = Racho Stoyanov Dramatic Theatre Gabrovo TB.jpg | описание = Читалище „Априлов-Палаузов“ (Габрово),<br> в което се помещава театърът | място = [[Габрово]] | тематика = [[драма]]тичен | основан = [[1945]] г. | директор = Петко Койчев | адрес = 5300 Габрово<br>пл. Възраждане | телефон = 066/806 722 | страница = [http://www.dramagabrovo.com/ dramagabrovo.com] | карта = България Габрово | карта-описание = Местоположение в Габрово }} '''Драматичен театър „Рачо Стоянов“''' е театър в град [[Габрово]]. == История == === До 1945 г. – учреждаване на театрално дружество === В [[Габрово]] няколко помещения са приспособени за театрални салони в частни къщи и училища. Организатори и инициатори на театралното дело в града са бележити българи, сред които [[Райчо Каролев]], учител, министър на народното просвещение в кабинета на [[Петко Каравелов]], книжовник; [[Иван Гюзелев]], учител, заема поста министър на народното просвещение в първото либерално министерство през 1880 г.; Христо Дюстабанов, баща на [[Цанко Дюстабанов]]. Първото представление в Габрово се състои на 7 януари 1870 г., по коледните празници, на „Многострадалната Геновева“, която се изнася на много места в страната. По спомени, издирени от Илия Габровски, то е изпълнено някъде към Гунин кладенец, т.е. в Попнеофитовото училище. Според [[Петър Цончев|д-р Петър Цончев]] за театрален салон се използва една от стаите на Даскал-Цвятковото школо (първото новобългарско училище, наричано така от габровци). Успехът е голям и пиесата се играе няколко пъти през зимата. Появява се идеята за основаване на театрално дружество. Първите изпълнители и режисьори на т.нар. „театро“ са любители, без подготовка за сценично общуване. Главен актьор и същевременно режисьор на ''„[[Многострадална Геновева]]“'' е габровецът Илия Христович, който учил в Киев и Москва духовна академия. Там гледал театрални представления и ги пренася в родния град. Сцената е примитивна, без декори. За кулиси служат черги. Завесата е от платно. Костюмите на актьорите невинаги са съобразени с епохата. Следващата пиеса е „Михаил Мишкоед“ от [[Сава Доброплодни|Сава Допроплодни]]. Следват историческите пиеси на [[Добри Войников]], някои от които се изнасят в новопостроеното Умниково училище. Първите актьори и режисьори са интелигенти – предимно учители, проводници на театралното дело в Русия през време на учението си. По инициатива на руските възпитаници – учителите [[Райчо Каролев]], [[Иван Гюзелев]] и Петър Генчев през 1872 г. е представена драмата „Райна Княгиня“ в пет действия от Добри Войников. Представлението се изнася в къщата на Христо Дюстабанов (улица Радецка); играно е седем пъти. За него идват посетители от Трявна, Дряново, Севлиево, Ловеч, Шипка. Пиесата е забранена от каймакамина, но оставя трайни впечатления. Ролите се изпълняват от Георги Тотев (в ролята на Райна Княгиня), ''„че още нямал брада и мустаци“''<ref name=":0">„Габрово 130 години град“, 1994 г., Цоньо ПЕТРОВ</ref>; Райчо Каролев (цар Петър), ''„че е личен, гласовит и му отива“''<ref name=":0" />; Христо Конкилев (баба Тула), „че на баба прилича“<ref name=":0" />. Саби за актьорите отпускат самите турски офицери, които са редовни посетители на представленията. Приходът от представлението е в полза на училището. Женските роли се играят от младежи без мустаци, тъй като в епохата на патриархален бит е изключено жена да участва в представление и да прави сантиментални излияния, които могат да оскърбят патриархалното чувство на зрителите. През 1879 г. зимните представления започват отново. Тогава за първи път в представление участва жена – сестрата на [[Цанко Дюстабанов]] – госпожица Гана Христова Дюстабанова – в пиесата „Невянка и Светослав“. От 1873 г. театрото се играе в читалището в къщата на Христо Дюстабанов, на втория етаж, където се намира читалнята, пригодена за театрален салон. Читалищните членове представят там „Криворазбрана цивилизация“, „Велизарий“, „Крума Страшни“, „Велислава“, „Зла жена“ и др. През 1871 г. се играе комедията „Килия“ от [[Илия Христович]] не само в Габрово, но и в Свищов, Русчук, Търново, Севлиево, Етрополе, Плевен, Цариград, Шипка и Варна. От 1876 до 1878 година поради въстанието и войната театралното движение прекъсва. След Освобождението театралните представления се играят в зданието на [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]] и в Даскал-Цвятковото училище. Актьорите са основно представители на интелигенцията и учителството. През зимата на 1882 г. се играе първото представление на пиесата „Иванко“ от [[Васил Друмев]]. Ролята на Асена се изпълнява от директора на гимназията г. Райчо М. Каролев, а ролята на Иванко – от учителя Васил Христо Дюстабанов. Женските роли се играят от учителките Елена Фингова (Мария) и Радка Ст. Проданова (Тодорка). Една от театралните зали е малкият двор на къщата на Христо и Петър поп Иванови, а сцената – малкият навес пред конюшнята. През 1883 г. входът от петак и рупче достига до два гроша. Обстановката се подобрява – главният режисьор и артист Христо п. Иванов създава специална завеса и чергата се изхвърля. Започват да дават освен дневни и вечерни представления и театърът на габровци придобива слава. Училищните власти забраняват по-нататъшните представления, поради отклонения на учители и ученици от преките им задължения – уроците. Не е без значение и страхът от нещастен случай и пожар при използването на пушки и пищови по време на представленията. След [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] театралното дело преживява упадък. Едва през учебните 1886/87 и 1887/88 г. учениците от горните класове започват да играят представления под ръководството на гимназиалните учители. Изгубеният интерес на габровското гражданство се проявява отново през 1888 г., когато читалището възобновява дейността си. До 1922 г., когато се обновява зданието на библиотеката „Априлов-Палаузов“ с нов голям салон, театралните представления се играят в частния салон на казино „Бузлуджа“ и в „Народния дом“ на широките социалисти. Началото на работническия театър е поставено преди основаването на БСДП през 1891 г., с дейността на първите социалистически дружинки. Габрово е център на социалистическото движение. Тук се издава първият социалистически вестник „Росица“. Със засилване на работническото движение и поради опита на реакционните сили да ограничат творческата дейност на създалите се театрални движещи се групи, театралната самодейност се пренася в работническите клубове. В Габрово също е изграден колектив от театрални любители, първите опити на който е изнесената през 1901 г. комедия „Кандидат Ходжов“, издадена същата година и печатана в печатница „Заря“ в Габрово. Участващи лица в пиесата са Пенчо Гутев, Нено Михов, Пенчо Ахчиев. В репертоара на габровския театър освен творби, които отразяват борбата на работническата класа, често са включвани и пиеси от руската и западната класика, като „Еснафи“ от [[Максим Горки|Горки]], „Призраци“ от [[Хенрик Ибсен|Ибсен]] и пр. През 1929 г. е основан Габровски общински театър помещаващ се в сградата на НЧ "Априлов-Палаузов". Този акт дава началото на габровския театър. === След 1945 г. – основаване на държавен театър в Габрово === След 9 септември 1944 г. основната драматическа дейност се поема от създадения към 1 август 1945 г. професионален „Народен театър“, широко подкрепян от общината и държавата. Народната власт се заема да изгради в редица градове постоянни театри. В словото си по повод 20-годишнината на театъра тогавашният негов директор Христо Кръчмаров казва: „... само който не е стъпвал на сцена, той не знае какво е да угаснат лампите, да светнат прожекторите и в тебе да се вперят чакащите очи на публиката, която още нищо не знае, която е дошла в театъра, за да види, което не е виждала, за да чуе, което не е чувала. Впрочем българският актьор винаги може да разчита на предварителната симпатия и съчувствие, защото едва ли има българин, който поне веднъж в живота си да не е бил актьор...“<ref name=":0" /> През 1945 г. театърът има по щат само 26 души. Първи директор е Мишо Георгиев (за пет сезона до 1950 г.), а режисьор е [[Стефан Гъдуларов]]. На 10 октомври 1945 г. за първи път на габровска сцена се състои представление на актьори професионалисти – на първата в Габрово постоянна актьорска трупа. С премиерата на пиесата „Хъшове“ от [[Иван Вазов]] се отбелязва създаването на Габровския общински народен театър. Два сезона до 1947 г. театърът няма щатен режисьор и художник, а използва гастрольори: [[Николай Фол]], [[Йордан Сейков]], [[Хрисан Цанков]]. Характерни за първите години са крайно лошите условия за работа. Дълго време в същата сграда има кино и театралният колектив започва репетициите си вечер след 22 часа. Няма никакви ателиета и всичко се работи на сцената след репетициите по цели нощи от сценичните работници без машини. При тези условия обаче се поставят два пъти повече пиеси. Не се отпускат кредити за основно поддържане на театралния салон, тъй като той не е собственост на театъра. Липсват складове за декори. Едва през 1961 г. започва основно преустройство на театралната сграда и сцената. От 1 август 1964 г. театърът се преименува в Драматичен театър – Габрово. Докато продължава ремонтът, представленията се изнасят на сцената в читалището в квартал Палаузово. Сезон 1963/64 г. се открива с пиесата на [[Андрей Гуляшки]] „Спящата красавица“ на 12 октомври 1963 г., с което фактически се открива преустроената сграда на театъра – удобна, механизирана сцена, салон и фоайета, парно отопление. В репертоара на първите сезони влизат високоидейни, в името на революцията пиеси. На габровска сцена се играят: „Тартюф“ на [[Молиер]] с гастрол през 1946 г. на [[Кръстьо Сарафов]], „Пигмалион“ от [[Джордж Бърнард Шоу|Бърнард Шоу]], „12-а нощ“ на [[Уилям Шекспир|Шекспир]], „Царска милост“ от [[Камен Зидаров]], „Свекърва“ на [[Антон Страшимиров]], „Ревизор“ от [[Николай Гогол|Гогол]], „Боряна“ на [[Йордан Йовков]], „Греховната любов на зографа Захари“ и мн. др. пиеси, които до края на 1974 г. достигат цифрата 225. Културно събитие през 1958 г. е гастролът на н.а. [[Константин Кисимов]] в ролята на Езоп в едноименната пиеса. Много от артистите и режисьорите са работили и работят на софийска сцена и в други провинциални театри, след като са тръгнали от Габровския театър. Значителен е приносът на художниците Константин Константинов, Тодор Чобанов и Ардаш Тавукчиян. === Театърът в съвремието === Към 2018 г. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ заема важна позиция в културното развитие на град Габрово. Предлага разнообразен репертоар и играе както на местна територия, така и в множество градове – в България и други европейски страни. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ има реализирани проекти съвместно с [[Етър (музей)|АЕК „Етър“]] – осъществени са представления на открито, в автентичната обстановка, която архитектурният комплекс предлага. През октомври 2013 г. е създадена Театрална школа към Драматичен театър „Рачо Стоянов“, която през 2017 г. е преименувана на Театрална школа „Котешката къща“. Към 2018 г. режисьори на трудов договор в театъра са Петринел Гочев и Васил Дуев. През 2019 г. театърът осъществява инициативата "Съботно приключение в театъра". Събитие за най-малките зрители, в което децата се срещат с приказни герои и гледат спектакли специално създадени за тях. През същата година спектакълът "Свекърва" на реж. Петринел Гочев бе поканен на Международния фестивал "Хомо луденс" - [[Украйна]] в гр. [[Николаев]], където бе представен пред българската общност от с.Терневка, [[Украйна]]. Спектакълът е отличен с награда "Постижения в театралното изкуство" и "Най-добра сценография". Към трупата на театъра се присъединява режисьора Ана Батева. През 2020 г. светът бе засегнат от вируса [[COVID-19]]. Град [[Габрово]] и театърът не бяха подминати. От 13 февруари до 1 юни репетициите по новия спектакъл "12-та нощ" на реж. [[Стоян Радев Ге. К.|Стоян Радев Ге.К]]. бяха отменени и в последствие проектът не се реализира. В периода 01 юни до декември 2020 г, театърът реализира 8 премиери, като стратегия за справяне с последиците от пандемията. На 10 октомви 2020 г. беше премиерата на спектакъла "Под игото -1894-та" на реж. Петринел Гочев, автор Гергана Змийчарова. С тази премиера бе отбелязана 75-та годишнина от създаването на постоянна, професионална трупа в гр. Габрово, 170 години от рождението на [[Иван Вазов]] и 70 години от смъртта му. През 2021 година Съюзът на артистите в България организира националните театрални награди "Икар", на които актрисата, от трупата на габровския театър, Поля Йорданова бе отличена с "Икар" в категория "Дебют" за ролята си в спектакъла "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева. През октомври същата година, Драматичен театър - Габрово взе участие в Международния театрален фестивал "Хомо луденс" - [[Украйна]], в гр. [[Николаев]] със спектакъла "Салиери" по Питър Шафър на реж. Петринел Гочев. Спектакълът бе отличен с 3 награди. Две от професионалното жури ( "Най-добър спектакъл" и "Най-добър актьор" за ролята на Салиери на актьора Димо Димов) и една от алтернативното жури ( "Най-добър актьор" за ролята на Салиери на актьора Димо Димов). Между Драматичен театър - Габрово и Николаевски академичен художествен театър бе подписан мемурандум за сътрудничество. През 2022 г. трупата напуска режисьорът Васил Дуев, а към режисьорската гилдия в театъра се присъединява [[Веселка Кунчева]]. Така се оформя режисьорското трио - Петринел Гочев (главен режисьор), [[Веселка Кунчева]] и Ана Батева. == Сграда на театъра == [[Файл:BASA-1735K-1-345-18-Gabrovo theatre.jpg|ляво|мини|250п|Театърът преди 1943 година, източник ДА „Архиви“]] Драматичен театър „Рачо Стоянов“ се помещава в сградата на читалище „Априлов-Палаузов“. Габровското народно читалище е създадено на 26 декември 1861 г. по инициатива на няколко младежи. Неговото създаване е отговор на нуждите на един израснал занаятчийски и търговски град, от център, който да обединява интелектуалните сили и да ръководи неговия културен живот. През 1861 г. и 1862 г. читалището се намира в килията при църквата „Света Троица“. Броят на книгите, с които разполага читалището, е значителен. Личната библиотека на [[Васил Априлов|Васил Е. Априлов]], след създаването на читалището е преместена от Даскал-Цвятковото школо в килията на църквата „Света Троица“ и става достояние на гражданството. Ръководството на читалището се състои предимно от млади хора, развълнувани от призива на Раковски за създаване на Българската легия в Белград. През 1862 г. оживената дейност на читалището спира. След девет години на 20 юли 1871 г. при големи тържества и стичане на голямо мнозинство, габровци откриват наново читалището в къщата на Цанко Дюстабанов. През 1872 г. читалището започва да носи името „Априлов-Палаузов“. Поради успешното развитие на читалищното дело се появява нуждата от построяване на „достойна“ сграда. Фонд за построяването на такова здание се създава през 1898 г., а на 30 март следващата година се полага основният камък на сегашната читалищна сграда. След известен застой през периода на войните зданието е довършено и тържествено открито на 31 декември 1922 г. == Директори в историята на габровския театър == {{колони|2| * Мишо Георгиев (1945) * Димитър Стратев (1950) * Радич Радиев (1952) * [[Любен Калинов]] (1954) * Стефка Попиванова (1957) * Ангел Алексиев (1960) * [[Николай Ангелов]] (1962) * Христо Кръчмаров (1964) * Христо Попов (1968) * Кольо Мичев (1971) * [[Катя Зехирева]] (1973) * Васил Червенков (1976) * Цветан Иванов (1980) * Георги Григоров (1981) * Петър Александров (1985) * [[Минко Минков (актьор)|Минчо Минков]] (1989) * [[Иванка Димитрова]] (1990) * Ана Иванова (1991) * Добри Добрев (1993) * Невена Митева (1995) * Петко Койчев (2018) }} == Първи театрален сезон – 1945/46 г. == === Екип === Директор – Мишо Георгиев, Режисьори: р. Цанков, Ст. Гъдуларов, М. Георгиев === Репертоар === * „Хъшове“ * „Лудетината“ * „Д. Р. Ванер“ * „Любовта побеждава“ * „Таня“ * „Чуждото дете“ * „Кражба“ * „Моралът на Дулска“ * „Черното петно“ * „Тартюф“ * „Луди млади“ == Фестивали == === Международен фестивал на комедийния спектакъл (МФКС) === Фестивалът стартира през 1998 г. по идея на тогавашния директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Невена Митева. Концепцията е вдъхновена от популярността на града като „световна столица на хумора“. Пилотното издание, в което участват едни от най-изтъкнатите представители на комедията – Павел Поппандов, Нина и Зуека – постига неочакван успех. Година по-късно фестивалът е организиран повторно, този път с участието на международни театрални трупи. Фестивалът се провежда през година. === Международен фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT Габрово / Международен фестивал на монодрамата "Соло Акт" === Фестивалът възниква като необходимо събитие в годините, в които МФКС не се провежда. Първото издание се провежда през 2006 г. Фестивалът е част от мрежата на ЮНЕСКО. Журито се състои от двама чуждестранни и един български театрален критик. През 2022 г. след като е отлаган два пъти, Международният фестивал на спектаклите за един актьор добива ново име и визия - Международен фестивал на монодрамата "Соло Акт". С новото си име, фестивалът е включен в Методиката за финансиране на сценичните изкуства, като един от значимите фестивали в България. Символът на котарака "Бегемот" е заменен със стилизирана рисунка на Петел, който е символ на "единия", "първия". Освен името и визията е променен регламента. Журито е от петима членове - трима театрални специалисти, един представител на местен културен институт и един представител на Община [[Габрово]]. Освен професионално жури за пръв път бе въведено и три членно алтернативно жури - през първата година (2022г.) алтернативното жури бе съставено само от журналисти. Наградите бяха разпределени в 6 приза в 5 категории : - „Изкуството на актьора в моноспектакъла“ - мъжка и женска категория - „Изкуството на режисьора в моноспектакъла“ - „Изкуството на художника в моноспектакъла“ - „Изкуството на композитора в моноспектакъла“ - "Най-добър спектакъл“ За пръв път всяка от гореизброените награди имаше парична стойност. == Отличия == === Награди === ''I Национален преглед на българската драма и театър'' Отличие за спектакъла „По московско време“ – А. Вегнщайн, реж. Д. Стратев * 1964 г. ''III Национален преглед на българската драма и театър'' '''Тодор Чобанов''' – награда за сценографско решение на спектакъла „Голямото завръщане“ – Иван Радоев * 1965 г. ''Ямболски театрални дни'' '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение за „Училище за сплетни“ – Р. Ширидан * 1968 г. ''Друмеви тържества – Шумен'' '''Кирил Златков''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Боцмана в „Оптимистична трагедия“ – Вс. Вишневски * 1969 г. ''IV Национален преглед на българската драма и театър'' ''Заключителен етап – София'' '''Владо Найденов''' – награда за режисура за постановката „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение на спектакъла „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков '''Георги Стоянов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Полковника от пиесата „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков '''Стоян Костов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Бай Васил от пиесата „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков ''На районния преглед в град Плевен'' '''Стоян Костов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Барутчията от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев [[Надя Тодорова|'''Надя Тодорова''']] – награда за актьорско майсторство за ролята на Жената на Барутчията от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев '''Кирил Златков''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Апостолов от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев * 1970 г. ''Шуменски театрални дни'' '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение на спектакъла „Неспокойна старост“ – А. Рахманов * 1984 г. ''VII Национален преглед на българската драма и театър'' '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение за пиесата „Големият род“ – М. Минков '''Петър Стойчев''' – награда за режисура на спектакъла „Големият род“ – М. Минков [[Христо Христов (режисьор)|'''Христо Христов''']] – награда за актьорско майсторство за ролята на Станчо от пиесата „Големият род“ – М. Минков '''Стоян Костов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Йорго '''Ружа Николова''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Дена * 2006 г. '''Димо Димов''' – награда „[[Стоби (награда)|Стоби]]“ за представлението „Златоното руно“ * 2014 г. '''Аскеер за Най-добро представление''' – „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово * 2015 г. '''Невена Митева''' – награда за режисура за спектакъла „Село, село, пусто село“ '''Ружа Николова''' – награда „Любимец 13“, присъдена посмъртно за изключителен принос в областта на актьорското майсторство * 2016 г. '''Невена Митева''' – награда „Чудомир“ за постановката „Чешити“ по Чудомир * 2018 г. '''Надежда Петкова''' – награда за най-добра актриса от Международния фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT за моноспектакъла „Комедиантката“ * 2019 г. '''Постижения в театралното изкуство''' - награда за спектакъла "Свекърва" на реж. Петринел Гочев от МТФ "Хомо Луденс" - Николаев, Украйна '''Най-добра сценография''' - награда за спектакъла "Свекърва" на реж. Петринел Гочев от МТФ "Хомо Луденс" - Николаев, Украйна '''Най-добра постановка – изборът на студентите''' - награда за спектакъла "Истината или се осмеляваш" на реж. Васил Дуев от третото издание на Международния театрален фестивал в Прищина, Косово * 2020 г. '''Поля Йорданова''' - за ролята си в "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева печели наградата „Най-добра актриса“ от XII-я Международен фестивал „МоноАкт“ в Печ, Косово. * 2021 г. '''Поля Йорданова''' - за ролята си в "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева печели награда "Икар" в категория "Дебют". '''Димо Сава Димов''' - ролята му в "[[Антонио Салиери|Салиери]]" на реж. Петринел Гочев, му донесе наградата "Най-добър актьор", според професионалното жури, на МТФ "Хомо Луденс" - [[Украйна]]. '''Димо Сава Димов''' - ролята му в "[[Салиери]]" на реж. Петринел Гочев, му донесе наградата "Най-добър актьор", според алтернативното жури, на МТФ "Хомо Луденс" - [[Украйна]]. '''Най-добър спектакъл''' - за спектакъла "Салиери" на реж. Петринел Гочев, според професионалното жури на МТФ "Хомо Луденс" - [[Украйна]]. * 2022 г. '''Аскеер за Изгряваща свезда''' - за спектакъла "Въпреки живота, всичко е любов" съвместна продукция на Сдружение "Суматоха" и ДТ "Рачо Стоянов". === Номинации и участия === * 2014 г. ** Петринел Гочев – номиниран в две от категориите на наградите ИКАР с представлението „Ромео и Жулиета“ ** Гергана Змийчарова – номинирана в категория „ДЕБЮТ“ за представлението „Ромео и Жулиета“ ** Надежда Петкова – номинирана в категория „ПОДДЪРЖАЩА ЖЕНСКА РОЛЯ“ в представлението „Ромео и Жулиета“ Аскеер (номинации) '''Режисура''' – Петринел Гочев за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово '''Сценография''' – Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово '''Костюмография''' – Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово '''[[Аполония (фестивал)|„Аполония“]]''' – селектиран за участие с представлението „Ромео и Жулиета“ * 2015 г. [[Охридско лято|'''„Охридско лято“''']] – селектиран за участие с представлението „Жана Д'Арк“ '''„Шекспиров фестивал“, част от програмата на Бит Фест''' – селектиран за участие с представлението „Ромео и Жулиета“ [[Варненско лято (театрален фестивал)|'''„Варненско лято“''']] – селектиран участие с представлението „Жана Д'Арк“ == Паметни личности == {{колони|3| * Райна Колева * Мария Спасова * [[Веселана Манафова]] * Люба Темелкова * [[Ана Георгиева]] * [[Йордан Сейков]] * Дора Трифонова * Стефан Мусаков * Любен Ламбрев * Цвета Панова * [[Иван Куманов]] * Найден Траянов * [[Димитър Панов]] * Никола Конов * Цветан Георгиев * [[Петър Чобанов]] * Любен Янбастиев * Емил Греков * Стоян Костов * Тодор и Дора Кожухарови * Иван Кривошиев * Кирил Златков * Кристина Петева * [[Лъчезар Стоянов]] * [[Венцеслав Кисьов]] * [[Катя Зехирева]] * Ружа Николова * [[Виолета Минкова]] * Невена Ханджиева * [[Невена Коканова]] * [[Румена Трифонова]] * Лили Димитрова * Стефка Михайлова * [[Анани Явашев]] * Васил Инджев * Начко Ябанджиев * [[Стойно Добрев]] * Христо Христов }} == Източници == <references /> * в-к „Борба“ – В. Търново 1948 г. * „Габрово 130 години град“, 1994 г., Цоньо ПЕТРОВ == Външни препратки == * [http://www.dramagabrovo.com/ Официален сайт на Драматичен театър „Рачо Стоянов“] * [https://www.facebook.com/Драматичен-театър-Габрово-Drama-Theatre-Gabrovo-176957969072692/?fref=ts Драматичен театър „Рачо Стоянов“ във Facebook] * [https://www.instagram.com/theatre.gabrovo/ Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Instagram] * [http://www.gabrovopuppet.bg/ct-menu-item-1 Официален сайт на Държавен куклен театър Габрово] {{Град Габрово}} {{Градове в България}} {{Портал|Култура|Изкуство|България}} [[Категория:Театри в Габрово]] [[Категория:Драматични театри в България]] [[Категория:Основани в България през 1945 година]] jar37xvswr2io85dp4qavej4l81wcjy 11473234 11473223 2022-07-28T12:48:06Z 89.106.127.183 /* До 1945 г. – учреждаване на театрално дружество */ wikitext text/x-wiki {{Театър | театър = Драматичен театър <br>„Рачо Стоянов“ | страна = България | лого = | снимка = Racho Stoyanov Dramatic Theatre Gabrovo TB.jpg | описание = Читалище „Априлов-Палаузов“ (Габрово),<br> в което се помещава театърът | място = [[Габрово]] | тематика = [[драма]]тичен | основан = [[1945]] г. | директор = Петко Койчев | адрес = 5300 Габрово<br>пл. Възраждане | телефон = 066/806 722 | страница = [http://www.dramagabrovo.com/ dramagabrovo.com] | карта = България Габрово | карта-описание = Местоположение в Габрово }} '''Драматичен театър „Рачо Стоянов“''' е театър в град [[Габрово]]. == История == === 1929 г. до 1945 г. – учреждаване на театрално дружество и габровски общински театър === В [[Габрово]] няколко помещения са приспособени за театрални салони в частни къщи и училища. Организатори и инициатори на театралното дело в града са бележити българи, сред които [[Райчо Каролев]], учител, министър на народното просвещение в кабинета на [[Петко Каравелов]], книжовник; [[Иван Гюзелев]], учител, заема поста министър на народното просвещение в първото либерално министерство през 1880 г.; Христо Дюстабанов, баща на [[Цанко Дюстабанов]]. Първото представление в Габрово се състои на 7 януари 1870 г., по коледните празници, на „Многострадалната Геновева“, която се изнася на много места в страната. По спомени, издирени от Илия Габровски, то е изпълнено някъде към Гунин кладенец, т.е. в Попнеофитовото училище. Според [[Петър Цончев|д-р Петър Цончев]] за театрален салон се използва една от стаите на Даскал-Цвятковото школо (първото новобългарско училище, наричано така от габровци). Успехът е голям и пиесата се играе няколко пъти през зимата. Появява се идеята за основаване на театрално дружество. Първите изпълнители и режисьори на т.нар. „театро“ са любители, без подготовка за сценично общуване. Главен актьор и същевременно режисьор на ''„[[Многострадална Геновева]]“'' е габровецът Илия Христович, който учил в Киев и Москва духовна академия. Там гледал театрални представления и ги пренася в родния град. Сцената е примитивна, без декори. За кулиси служат черги. Завесата е от платно. Костюмите на актьорите невинаги са съобразени с епохата. Следващата пиеса е „Михаил Мишкоед“ от [[Сава Доброплодни|Сава Допроплодни]]. Следват историческите пиеси на [[Добри Войников]], някои от които се изнасят в новопостроеното Умниково училище. Първите актьори и режисьори са интелигенти – предимно учители, проводници на театралното дело в Русия през време на учението си. По инициатива на руските възпитаници – учителите [[Райчо Каролев]], [[Иван Гюзелев]] и Петър Генчев през 1872 г. е представена драмата „Райна Княгиня“ в пет действия от Добри Войников. Представлението се изнася в къщата на Христо Дюстабанов (улица Радецка); играно е седем пъти. За него идват посетители от Трявна, Дряново, Севлиево, Ловеч, Шипка. Пиесата е забранена от каймакамина, но оставя трайни впечатления. Ролите се изпълняват от Георги Тотев (в ролята на Райна Княгиня), ''„че още нямал брада и мустаци“''<ref name=":0">„Габрово 130 години град“, 1994 г., Цоньо ПЕТРОВ</ref>; Райчо Каролев (цар Петър), ''„че е личен, гласовит и му отива“''<ref name=":0" />; Христо Конкилев (баба Тула), „че на баба прилича“<ref name=":0" />. Саби за актьорите отпускат самите турски офицери, които са редовни посетители на представленията. Приходът от представлението е в полза на училището. Женските роли се играят от младежи без мустаци, тъй като в епохата на патриархален бит е изключено жена да участва в представление и да прави сантиментални излияния, които могат да оскърбят патриархалното чувство на зрителите. През 1879 г. зимните представления започват отново. Тогава за първи път в представление участва жена – сестрата на [[Цанко Дюстабанов]] – госпожица Гана Христова Дюстабанова – в пиесата „Невянка и Светослав“. От 1873 г. театрото се играе в читалището в къщата на Христо Дюстабанов, на втория етаж, където се намира читалнята, пригодена за театрален салон. Читалищните членове представят там „Криворазбрана цивилизация“, „Велизарий“, „Крума Страшни“, „Велислава“, „Зла жена“ и др. През 1871 г. се играе комедията „Килия“ от [[Илия Христович]] не само в Габрово, но и в Свищов, Русчук, Търново, Севлиево, Етрополе, Плевен, Цариград, Шипка и Варна. От 1876 до 1878 година поради въстанието и войната театралното движение прекъсва. След Освобождението театралните представления се играят в зданието на [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]] и в Даскал-Цвятковото училище. Актьорите са основно представители на интелигенцията и учителството. През зимата на 1882 г. се играе първото представление на пиесата „Иванко“ от [[Васил Друмев]]. Ролята на Асена се изпълнява от директора на гимназията г. Райчо М. Каролев, а ролята на Иванко – от учителя Васил Христо Дюстабанов. Женските роли се играят от учителките Елена Фингова (Мария) и Радка Ст. Проданова (Тодорка). Една от театралните зали е малкият двор на къщата на Христо и Петър поп Иванови, а сцената – малкият навес пред конюшнята. През 1883 г. входът от петак и рупче достига до два гроша. Обстановката се подобрява – главният режисьор и артист Христо п. Иванов създава специална завеса и чергата се изхвърля. Започват да дават освен дневни и вечерни представления и театърът на габровци придобива слава. Училищните власти забраняват по-нататъшните представления, поради отклонения на учители и ученици от преките им задължения – уроците. Не е без значение и страхът от нещастен случай и пожар при използването на пушки и пищови по време на представленията. След [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] театралното дело преживява упадък. Едва през учебните 1886/87 и 1887/88 г. учениците от горните класове започват да играят представления под ръководството на гимназиалните учители. Изгубеният интерес на габровското гражданство се проявява отново през 1888 г., когато читалището възобновява дейността си. До 1922 г., когато се обновява зданието на библиотеката „Априлов-Палаузов“ с нов голям салон, театралните представления се играят в частния салон на казино „Бузлуджа“ и в „Народния дом“ на широките социалисти. Началото на работническия театър е поставено преди основаването на БСДП през 1891 г., с дейността на първите социалистически дружинки. Габрово е център на социалистическото движение. Тук се издава първият социалистически вестник „Росица“. Със засилване на работническото движение и поради опита на реакционните сили да ограничат творческата дейност на създалите се театрални движещи се групи, театралната самодейност се пренася в работническите клубове. В Габрово също е изграден колектив от театрални любители, първите опити на който е изнесената през 1901 г. комедия „Кандидат Ходжов“, издадена същата година и печатана в печатница „Заря“ в Габрово. Участващи лица в пиесата са Пенчо Гутев, Нено Михов, Пенчо Ахчиев. В репертоара на габровския театър освен творби, които отразяват борбата на работническата класа, често са включвани и пиеси от руската и западната класика, като „Еснафи“ от [[Максим Горки|Горки]], „Призраци“ от [[Хенрик Ибсен|Ибсен]] и пр. През 1929 г. е основан Габровски общински театър помещаващ се в сградата на НЧ "Априлов-Палаузов". Този акт дава началото на габровския театър. === След 1945 г. – основаване на държавен театър в Габрово === След 9 септември 1944 г. основната драматическа дейност се поема от създадения към 1 август 1945 г. професионален „Народен театър“, широко подкрепян от общината и държавата. Народната власт се заема да изгради в редица градове постоянни театри. В словото си по повод 20-годишнината на театъра тогавашният негов директор Христо Кръчмаров казва: „... само който не е стъпвал на сцена, той не знае какво е да угаснат лампите, да светнат прожекторите и в тебе да се вперят чакащите очи на публиката, която още нищо не знае, която е дошла в театъра, за да види, което не е виждала, за да чуе, което не е чувала. Впрочем българският актьор винаги може да разчита на предварителната симпатия и съчувствие, защото едва ли има българин, който поне веднъж в живота си да не е бил актьор...“<ref name=":0" /> През 1945 г. театърът има по щат само 26 души. Първи директор е Мишо Георгиев (за пет сезона до 1950 г.), а режисьор е [[Стефан Гъдуларов]]. На 10 октомври 1945 г. за първи път на габровска сцена се състои представление на актьори професионалисти – на първата в Габрово постоянна актьорска трупа. С премиерата на пиесата „Хъшове“ от [[Иван Вазов]] се отбелязва създаването на Габровския общински народен театър. Два сезона до 1947 г. театърът няма щатен режисьор и художник, а използва гастрольори: [[Николай Фол]], [[Йордан Сейков]], [[Хрисан Цанков]]. Характерни за първите години са крайно лошите условия за работа. Дълго време в същата сграда има кино и театралният колектив започва репетициите си вечер след 22 часа. Няма никакви ателиета и всичко се работи на сцената след репетициите по цели нощи от сценичните работници без машини. При тези условия обаче се поставят два пъти повече пиеси. Не се отпускат кредити за основно поддържане на театралния салон, тъй като той не е собственост на театъра. Липсват складове за декори. Едва през 1961 г. започва основно преустройство на театралната сграда и сцената. От 1 август 1964 г. театърът се преименува в Драматичен театър – Габрово. Докато продължава ремонтът, представленията се изнасят на сцената в читалището в квартал Палаузово. Сезон 1963/64 г. се открива с пиесата на [[Андрей Гуляшки]] „Спящата красавица“ на 12 октомври 1963 г., с което фактически се открива преустроената сграда на театъра – удобна, механизирана сцена, салон и фоайета, парно отопление. В репертоара на първите сезони влизат високоидейни, в името на революцията пиеси. На габровска сцена се играят: „Тартюф“ на [[Молиер]] с гастрол през 1946 г. на [[Кръстьо Сарафов]], „Пигмалион“ от [[Джордж Бърнард Шоу|Бърнард Шоу]], „12-а нощ“ на [[Уилям Шекспир|Шекспир]], „Царска милост“ от [[Камен Зидаров]], „Свекърва“ на [[Антон Страшимиров]], „Ревизор“ от [[Николай Гогол|Гогол]], „Боряна“ на [[Йордан Йовков]], „Греховната любов на зографа Захари“ и мн. др. пиеси, които до края на 1974 г. достигат цифрата 225. Културно събитие през 1958 г. е гастролът на н.а. [[Константин Кисимов]] в ролята на Езоп в едноименната пиеса. Много от артистите и режисьорите са работили и работят на софийска сцена и в други провинциални театри, след като са тръгнали от Габровския театър. Значителен е приносът на художниците Константин Константинов, Тодор Чобанов и Ардаш Тавукчиян. === Театърът в съвремието === Към 2018 г. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ заема важна позиция в културното развитие на град Габрово. Предлага разнообразен репертоар и играе както на местна територия, така и в множество градове – в България и други европейски страни. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ има реализирани проекти съвместно с [[Етър (музей)|АЕК „Етър“]] – осъществени са представления на открито, в автентичната обстановка, която архитектурният комплекс предлага. През октомври 2013 г. е създадена Театрална школа към Драматичен театър „Рачо Стоянов“, която през 2017 г. е преименувана на Театрална школа „Котешката къща“. Към 2018 г. режисьори на трудов договор в театъра са Петринел Гочев и Васил Дуев. През 2019 г. театърът осъществява инициативата "Съботно приключение в театъра". Събитие за най-малките зрители, в което децата се срещат с приказни герои и гледат спектакли специално създадени за тях. През същата година спектакълът "Свекърва" на реж. Петринел Гочев бе поканен на Международния фестивал "Хомо луденс" - [[Украйна]] в гр. [[Николаев]], където бе представен пред българската общност от с.Терневка, [[Украйна]]. Спектакълът е отличен с награда "Постижения в театралното изкуство" и "Най-добра сценография". Към трупата на театъра се присъединява режисьора Ана Батева. През 2020 г. светът бе засегнат от вируса [[COVID-19]]. Град [[Габрово]] и театърът не бяха подминати. От 13 февруари до 1 юни репетициите по новия спектакъл "12-та нощ" на реж. [[Стоян Радев Ге. К.|Стоян Радев Ге.К]]. бяха отменени и в последствие проектът не се реализира. В периода 01 юни до декември 2020 г, театърът реализира 8 премиери, като стратегия за справяне с последиците от пандемията. На 10 октомви 2020 г. беше премиерата на спектакъла "Под игото -1894-та" на реж. Петринел Гочев, автор Гергана Змийчарова. С тази премиера бе отбелязана 75-та годишнина от създаването на постоянна, професионална трупа в гр. Габрово, 170 години от рождението на [[Иван Вазов]] и 70 години от смъртта му. През 2021 година Съюзът на артистите в България организира националните театрални награди "Икар", на които актрисата, от трупата на габровския театър, Поля Йорданова бе отличена с "Икар" в категория "Дебют" за ролята си в спектакъла "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева. През октомври същата година, Драматичен театър - Габрово взе участие в Международния театрален фестивал "Хомо луденс" - [[Украйна]], в гр. [[Николаев]] със спектакъла "Салиери" по Питър Шафър на реж. Петринел Гочев. Спектакълът бе отличен с 3 награди. Две от професионалното жури ( "Най-добър спектакъл" и "Най-добър актьор" за ролята на Салиери на актьора Димо Димов) и една от алтернативното жури ( "Най-добър актьор" за ролята на Салиери на актьора Димо Димов). Между Драматичен театър - Габрово и Николаевски академичен художествен театър бе подписан мемурандум за сътрудничество. През 2022 г. трупата напуска режисьорът Васил Дуев, а към режисьорската гилдия в театъра се присъединява [[Веселка Кунчева]]. Така се оформя режисьорското трио - Петринел Гочев (главен режисьор), [[Веселка Кунчева]] и Ана Батева. == Сграда на театъра == [[Файл:BASA-1735K-1-345-18-Gabrovo theatre.jpg|ляво|мини|250п|Театърът преди 1943 година, източник ДА „Архиви“]] Драматичен театър „Рачо Стоянов“ се помещава в сградата на читалище „Априлов-Палаузов“. Габровското народно читалище е създадено на 26 декември 1861 г. по инициатива на няколко младежи. Неговото създаване е отговор на нуждите на един израснал занаятчийски и търговски град, от център, който да обединява интелектуалните сили и да ръководи неговия културен живот. През 1861 г. и 1862 г. читалището се намира в килията при църквата „Света Троица“. Броят на книгите, с които разполага читалището, е значителен. Личната библиотека на [[Васил Априлов|Васил Е. Априлов]], след създаването на читалището е преместена от Даскал-Цвятковото школо в килията на църквата „Света Троица“ и става достояние на гражданството. Ръководството на читалището се състои предимно от млади хора, развълнувани от призива на Раковски за създаване на Българската легия в Белград. През 1862 г. оживената дейност на читалището спира. След девет години на 20 юли 1871 г. при големи тържества и стичане на голямо мнозинство, габровци откриват наново читалището в къщата на Цанко Дюстабанов. През 1872 г. читалището започва да носи името „Априлов-Палаузов“. Поради успешното развитие на читалищното дело се появява нуждата от построяване на „достойна“ сграда. Фонд за построяването на такова здание се създава през 1898 г., а на 30 март следващата година се полага основният камък на сегашната читалищна сграда. След известен застой през периода на войните зданието е довършено и тържествено открито на 31 декември 1922 г. == Директори в историята на габровския театър == {{колони|2| * Мишо Георгиев (1945) * Димитър Стратев (1950) * Радич Радиев (1952) * [[Любен Калинов]] (1954) * Стефка Попиванова (1957) * Ангел Алексиев (1960) * [[Николай Ангелов]] (1962) * Христо Кръчмаров (1964) * Христо Попов (1968) * Кольо Мичев (1971) * [[Катя Зехирева]] (1973) * Васил Червенков (1976) * Цветан Иванов (1980) * Георги Григоров (1981) * Петър Александров (1985) * [[Минко Минков (актьор)|Минчо Минков]] (1989) * [[Иванка Димитрова]] (1990) * Ана Иванова (1991) * Добри Добрев (1993) * Невена Митева (1995) * Петко Койчев (2018) }} == Първи театрален сезон – 1945/46 г. == === Екип === Директор – Мишо Георгиев, Режисьори: р. Цанков, Ст. Гъдуларов, М. Георгиев === Репертоар === * „Хъшове“ * „Лудетината“ * „Д. Р. Ванер“ * „Любовта побеждава“ * „Таня“ * „Чуждото дете“ * „Кражба“ * „Моралът на Дулска“ * „Черното петно“ * „Тартюф“ * „Луди млади“ == Фестивали == === Международен фестивал на комедийния спектакъл (МФКС) === Фестивалът стартира през 1998 г. по идея на тогавашния директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Невена Митева. Концепцията е вдъхновена от популярността на града като „световна столица на хумора“. Пилотното издание, в което участват едни от най-изтъкнатите представители на комедията – Павел Поппандов, Нина и Зуека – постига неочакван успех. Година по-късно фестивалът е организиран повторно, този път с участието на международни театрални трупи. Фестивалът се провежда през година. === Международен фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT Габрово / Международен фестивал на монодрамата "Соло Акт" === Фестивалът възниква като необходимо събитие в годините, в които МФКС не се провежда. Първото издание се провежда през 2006 г. Фестивалът е част от мрежата на ЮНЕСКО. Журито се състои от двама чуждестранни и един български театрален критик. През 2022 г. след като е отлаган два пъти, Международният фестивал на спектаклите за един актьор добива ново име и визия - Международен фестивал на монодрамата "Соло Акт". С новото си име, фестивалът е включен в Методиката за финансиране на сценичните изкуства, като един от значимите фестивали в България. Символът на котарака "Бегемот" е заменен със стилизирана рисунка на Петел, който е символ на "единия", "първия". Освен името и визията е променен регламента. Журито е от петима членове - трима театрални специалисти, един представител на местен културен институт и един представител на Община [[Габрово]]. Освен професионално жури за пръв път бе въведено и три членно алтернативно жури - през първата година (2022г.) алтернативното жури бе съставено само от журналисти. Наградите бяха разпределени в 6 приза в 5 категории : - „Изкуството на актьора в моноспектакъла“ - мъжка и женска категория - „Изкуството на режисьора в моноспектакъла“ - „Изкуството на художника в моноспектакъла“ - „Изкуството на композитора в моноспектакъла“ - "Най-добър спектакъл“ За пръв път всяка от гореизброените награди имаше парична стойност. == Отличия == === Награди === ''I Национален преглед на българската драма и театър'' Отличие за спектакъла „По московско време“ – А. Вегнщайн, реж. Д. Стратев * 1964 г. ''III Национален преглед на българската драма и театър'' '''Тодор Чобанов''' – награда за сценографско решение на спектакъла „Голямото завръщане“ – Иван Радоев * 1965 г. ''Ямболски театрални дни'' '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение за „Училище за сплетни“ – Р. Ширидан * 1968 г. ''Друмеви тържества – Шумен'' '''Кирил Златков''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Боцмана в „Оптимистична трагедия“ – Вс. Вишневски * 1969 г. ''IV Национален преглед на българската драма и театър'' ''Заключителен етап – София'' '''Владо Найденов''' – награда за режисура за постановката „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение на спектакъла „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков '''Георги Стоянов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Полковника от пиесата „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков '''Стоян Костов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Бай Васил от пиесата „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков ''На районния преглед в град Плевен'' '''Стоян Костов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Барутчията от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев [[Надя Тодорова|'''Надя Тодорова''']] – награда за актьорско майсторство за ролята на Жената на Барутчията от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев '''Кирил Златков''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Апостолов от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев * 1970 г. ''Шуменски театрални дни'' '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение на спектакъла „Неспокойна старост“ – А. Рахманов * 1984 г. ''VII Национален преглед на българската драма и театър'' '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение за пиесата „Големият род“ – М. Минков '''Петър Стойчев''' – награда за режисура на спектакъла „Големият род“ – М. Минков [[Христо Христов (режисьор)|'''Христо Христов''']] – награда за актьорско майсторство за ролята на Станчо от пиесата „Големият род“ – М. Минков '''Стоян Костов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Йорго '''Ружа Николова''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Дена * 2006 г. '''Димо Димов''' – награда „[[Стоби (награда)|Стоби]]“ за представлението „Златоното руно“ * 2014 г. '''Аскеер за Най-добро представление''' – „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово * 2015 г. '''Невена Митева''' – награда за режисура за спектакъла „Село, село, пусто село“ '''Ружа Николова''' – награда „Любимец 13“, присъдена посмъртно за изключителен принос в областта на актьорското майсторство * 2016 г. '''Невена Митева''' – награда „Чудомир“ за постановката „Чешити“ по Чудомир * 2018 г. '''Надежда Петкова''' – награда за най-добра актриса от Международния фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT за моноспектакъла „Комедиантката“ * 2019 г. '''Постижения в театралното изкуство''' - награда за спектакъла "Свекърва" на реж. Петринел Гочев от МТФ "Хомо Луденс" - Николаев, Украйна '''Най-добра сценография''' - награда за спектакъла "Свекърва" на реж. Петринел Гочев от МТФ "Хомо Луденс" - Николаев, Украйна '''Най-добра постановка – изборът на студентите''' - награда за спектакъла "Истината или се осмеляваш" на реж. Васил Дуев от третото издание на Международния театрален фестивал в Прищина, Косово * 2020 г. '''Поля Йорданова''' - за ролята си в "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева печели наградата „Най-добра актриса“ от XII-я Международен фестивал „МоноАкт“ в Печ, Косово. * 2021 г. '''Поля Йорданова''' - за ролята си в "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева печели награда "Икар" в категория "Дебют". '''Димо Сава Димов''' - ролята му в "[[Антонио Салиери|Салиери]]" на реж. Петринел Гочев, му донесе наградата "Най-добър актьор", според професионалното жури, на МТФ "Хомо Луденс" - [[Украйна]]. '''Димо Сава Димов''' - ролята му в "[[Салиери]]" на реж. Петринел Гочев, му донесе наградата "Най-добър актьор", според алтернативното жури, на МТФ "Хомо Луденс" - [[Украйна]]. '''Най-добър спектакъл''' - за спектакъла "Салиери" на реж. Петринел Гочев, според професионалното жури на МТФ "Хомо Луденс" - [[Украйна]]. * 2022 г. '''Аскеер за Изгряваща свезда''' - за спектакъла "Въпреки живота, всичко е любов" съвместна продукция на Сдружение "Суматоха" и ДТ "Рачо Стоянов". === Номинации и участия === * 2014 г. ** Петринел Гочев – номиниран в две от категориите на наградите ИКАР с представлението „Ромео и Жулиета“ ** Гергана Змийчарова – номинирана в категория „ДЕБЮТ“ за представлението „Ромео и Жулиета“ ** Надежда Петкова – номинирана в категория „ПОДДЪРЖАЩА ЖЕНСКА РОЛЯ“ в представлението „Ромео и Жулиета“ Аскеер (номинации) '''Режисура''' – Петринел Гочев за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово '''Сценография''' – Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово '''Костюмография''' – Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово '''[[Аполония (фестивал)|„Аполония“]]''' – селектиран за участие с представлението „Ромео и Жулиета“ * 2015 г. [[Охридско лято|'''„Охридско лято“''']] – селектиран за участие с представлението „Жана Д'Арк“ '''„Шекспиров фестивал“, част от програмата на Бит Фест''' – селектиран за участие с представлението „Ромео и Жулиета“ [[Варненско лято (театрален фестивал)|'''„Варненско лято“''']] – селектиран участие с представлението „Жана Д'Арк“ == Паметни личности == {{колони|3| * Райна Колева * Мария Спасова * [[Веселана Манафова]] * Люба Темелкова * [[Ана Георгиева]] * [[Йордан Сейков]] * Дора Трифонова * Стефан Мусаков * Любен Ламбрев * Цвета Панова * [[Иван Куманов]] * Найден Траянов * [[Димитър Панов]] * Никола Конов * Цветан Георгиев * [[Петър Чобанов]] * Любен Янбастиев * Емил Греков * Стоян Костов * Тодор и Дора Кожухарови * Иван Кривошиев * Кирил Златков * Кристина Петева * [[Лъчезар Стоянов]] * [[Венцеслав Кисьов]] * [[Катя Зехирева]] * Ружа Николова * [[Виолета Минкова]] * Невена Ханджиева * [[Невена Коканова]] * [[Румена Трифонова]] * Лили Димитрова * Стефка Михайлова * [[Анани Явашев]] * Васил Инджев * Начко Ябанджиев * [[Стойно Добрев]] * Христо Христов }} == Източници == <references /> * в-к „Борба“ – В. Търново 1948 г. * „Габрово 130 години град“, 1994 г., Цоньо ПЕТРОВ == Външни препратки == * [http://www.dramagabrovo.com/ Официален сайт на Драматичен театър „Рачо Стоянов“] * [https://www.facebook.com/Драматичен-театър-Габрово-Drama-Theatre-Gabrovo-176957969072692/?fref=ts Драматичен театър „Рачо Стоянов“ във Facebook] * [https://www.instagram.com/theatre.gabrovo/ Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Instagram] * [http://www.gabrovopuppet.bg/ct-menu-item-1 Официален сайт на Държавен куклен театър Габрово] {{Град Габрово}} {{Градове в България}} {{Портал|Култура|Изкуство|България}} [[Категория:Театри в Габрово]] [[Категория:Драматични театри в България]] [[Категория:Основани в България през 1945 година]] 00l7d3mw41f4dqopyknam9cnmi1ld4c 11473239 11473234 2022-07-28T12:49:55Z 89.106.127.183 wikitext text/x-wiki {{Театър | театър = Драматичен театър <br>„Рачо Стоянов“ | страна = България | лого = | снимка = Racho Stoyanov Dramatic Theatre Gabrovo TB.jpg | описание = Читалище „Априлов-Палаузов“ (Габрово),<br> в което се помещава театърът | място = [[Габрово]] | тематика = [[драма]]тичен | основан = [[1929]] г. | директор = Петко Койчев | адрес = 5300 Габрово<br>пл. Възраждане | телефон = 066/806 722 | страница = [http://www.dramagabrovo.com/ dramagabrovo.com] | карта = България Габрово | карта-описание = Местоположение в Габрово }} '''Драматичен театър „Рачо Стоянов“''' е театър в град [[Габрово]]. == История == === 1929 г. до 1945 г. – учреждаване на театрално дружество и габровски общински театър === В [[Габрово]] няколко помещения са приспособени за театрални салони в частни къщи и училища. Организатори и инициатори на театралното дело в града са бележити българи, сред които [[Райчо Каролев]], учител, министър на народното просвещение в кабинета на [[Петко Каравелов]], книжовник; [[Иван Гюзелев]], учител, заема поста министър на народното просвещение в първото либерално министерство през 1880 г.; Христо Дюстабанов, баща на [[Цанко Дюстабанов]]. Първото представление в Габрово се състои на 7 януари 1870 г., по коледните празници, на „Многострадалната Геновева“, която се изнася на много места в страната. По спомени, издирени от Илия Габровски, то е изпълнено някъде към Гунин кладенец, т.е. в Попнеофитовото училище. Според [[Петър Цончев|д-р Петър Цончев]] за театрален салон се използва една от стаите на Даскал-Цвятковото школо (първото новобългарско училище, наричано така от габровци). Успехът е голям и пиесата се играе няколко пъти през зимата. Появява се идеята за основаване на театрално дружество. Първите изпълнители и режисьори на т.нар. „театро“ са любители, без подготовка за сценично общуване. Главен актьор и същевременно режисьор на ''„[[Многострадална Геновева]]“'' е габровецът Илия Христович, който учил в Киев и Москва духовна академия. Там гледал театрални представления и ги пренася в родния град. Сцената е примитивна, без декори. За кулиси служат черги. Завесата е от платно. Костюмите на актьорите невинаги са съобразени с епохата. Следващата пиеса е „Михаил Мишкоед“ от [[Сава Доброплодни|Сава Допроплодни]]. Следват историческите пиеси на [[Добри Войников]], някои от които се изнасят в новопостроеното Умниково училище. Първите актьори и режисьори са интелигенти – предимно учители, проводници на театралното дело в Русия през време на учението си. По инициатива на руските възпитаници – учителите [[Райчо Каролев]], [[Иван Гюзелев]] и Петър Генчев през 1872 г. е представена драмата „Райна Княгиня“ в пет действия от Добри Войников. Представлението се изнася в къщата на Христо Дюстабанов (улица Радецка); играно е седем пъти. За него идват посетители от Трявна, Дряново, Севлиево, Ловеч, Шипка. Пиесата е забранена от каймакамина, но оставя трайни впечатления. Ролите се изпълняват от Георги Тотев (в ролята на Райна Княгиня), ''„че още нямал брада и мустаци“''<ref name=":0">„Габрово 130 години град“, 1994 г., Цоньо ПЕТРОВ</ref>; Райчо Каролев (цар Петър), ''„че е личен, гласовит и му отива“''<ref name=":0" />; Христо Конкилев (баба Тула), „че на баба прилича“<ref name=":0" />. Саби за актьорите отпускат самите турски офицери, които са редовни посетители на представленията. Приходът от представлението е в полза на училището. Женските роли се играят от младежи без мустаци, тъй като в епохата на патриархален бит е изключено жена да участва в представление и да прави сантиментални излияния, които могат да оскърбят патриархалното чувство на зрителите. През 1879 г. зимните представления започват отново. Тогава за първи път в представление участва жена – сестрата на [[Цанко Дюстабанов]] – госпожица Гана Христова Дюстабанова – в пиесата „Невянка и Светослав“. От 1873 г. театрото се играе в читалището в къщата на Христо Дюстабанов, на втория етаж, където се намира читалнята, пригодена за театрален салон. Читалищните членове представят там „Криворазбрана цивилизация“, „Велизарий“, „Крума Страшни“, „Велислава“, „Зла жена“ и др. През 1871 г. се играе комедията „Килия“ от [[Илия Христович]] не само в Габрово, но и в Свищов, Русчук, Търново, Севлиево, Етрополе, Плевен, Цариград, Шипка и Варна. От 1876 до 1878 година поради въстанието и войната театралното движение прекъсва. След Освобождението театралните представления се играят в зданието на [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]] и в Даскал-Цвятковото училище. Актьорите са основно представители на интелигенцията и учителството. През зимата на 1882 г. се играе първото представление на пиесата „Иванко“ от [[Васил Друмев]]. Ролята на Асена се изпълнява от директора на гимназията г. Райчо М. Каролев, а ролята на Иванко – от учителя Васил Христо Дюстабанов. Женските роли се играят от учителките Елена Фингова (Мария) и Радка Ст. Проданова (Тодорка). Една от театралните зали е малкият двор на къщата на Христо и Петър поп Иванови, а сцената – малкият навес пред конюшнята. През 1883 г. входът от петак и рупче достига до два гроша. Обстановката се подобрява – главният режисьор и артист Христо п. Иванов създава специална завеса и чергата се изхвърля. Започват да дават освен дневни и вечерни представления и театърът на габровци придобива слава. Училищните власти забраняват по-нататъшните представления, поради отклонения на учители и ученици от преките им задължения – уроците. Не е без значение и страхът от нещастен случай и пожар при използването на пушки и пищови по време на представленията. След [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] театралното дело преживява упадък. Едва през учебните 1886/87 и 1887/88 г. учениците от горните класове започват да играят представления под ръководството на гимназиалните учители. Изгубеният интерес на габровското гражданство се проявява отново през 1888 г., когато читалището възобновява дейността си. До 1922 г., когато се обновява зданието на библиотеката „Априлов-Палаузов“ с нов голям салон, театралните представления се играят в частния салон на казино „Бузлуджа“ и в „Народния дом“ на широките социалисти. Началото на работническия театър е поставено преди основаването на БСДП през 1891 г., с дейността на първите социалистически дружинки. Габрово е център на социалистическото движение. Тук се издава първият социалистически вестник „Росица“. Със засилване на работническото движение и поради опита на реакционните сили да ограничат творческата дейност на създалите се театрални движещи се групи, театралната самодейност се пренася в работническите клубове. В Габрово също е изграден колектив от театрални любители, първите опити на който е изнесената през 1901 г. комедия „Кандидат Ходжов“, издадена същата година и печатана в печатница „Заря“ в Габрово. Участващи лица в пиесата са Пенчо Гутев, Нено Михов, Пенчо Ахчиев. В репертоара на габровския театър освен творби, които отразяват борбата на работническата класа, често са включвани и пиеси от руската и западната класика, като „Еснафи“ от [[Максим Горки|Горки]], „Призраци“ от [[Хенрик Ибсен|Ибсен]] и пр. През 1929 г. е основан Габровски общински театър помещаващ се в сградата на НЧ "Априлов-Палаузов". Този акт дава началото на габровския театър. === След 1945 г. – основаване на държавен театър в Габрово === След 9 септември 1944 г. основната драматическа дейност се поема от създадения към 1 август 1945 г. професионален „Народен театър“, широко подкрепян от общината и държавата. Народната власт се заема да изгради в редица градове постоянни театри. В словото си по повод 20-годишнината на театъра тогавашният негов директор Христо Кръчмаров казва: „... само който не е стъпвал на сцена, той не знае какво е да угаснат лампите, да светнат прожекторите и в тебе да се вперят чакащите очи на публиката, която още нищо не знае, която е дошла в театъра, за да види, което не е виждала, за да чуе, което не е чувала. Впрочем българският актьор винаги може да разчита на предварителната симпатия и съчувствие, защото едва ли има българин, който поне веднъж в живота си да не е бил актьор...“<ref name=":0" /> През 1945 г. театърът има по щат само 26 души. Първи директор е Мишо Георгиев (за пет сезона до 1950 г.), а режисьор е [[Стефан Гъдуларов]]. На 10 октомври 1945 г. за първи път на габровска сцена се състои представление на актьори професионалисти – на първата в Габрово постоянна актьорска трупа. С премиерата на пиесата „Хъшове“ от [[Иван Вазов]] се отбелязва създаването на Габровския общински народен театър. Два сезона до 1947 г. театърът няма щатен режисьор и художник, а използва гастрольори: [[Николай Фол]], [[Йордан Сейков]], [[Хрисан Цанков]]. Характерни за първите години са крайно лошите условия за работа. Дълго време в същата сграда има кино и театралният колектив започва репетициите си вечер след 22 часа. Няма никакви ателиета и всичко се работи на сцената след репетициите по цели нощи от сценичните работници без машини. При тези условия обаче се поставят два пъти повече пиеси. Не се отпускат кредити за основно поддържане на театралния салон, тъй като той не е собственост на театъра. Липсват складове за декори. Едва през 1961 г. започва основно преустройство на театралната сграда и сцената. От 1 август 1964 г. театърът се преименува в Драматичен театър – Габрово. Докато продължава ремонтът, представленията се изнасят на сцената в читалището в квартал Палаузово. Сезон 1963/64 г. се открива с пиесата на [[Андрей Гуляшки]] „Спящата красавица“ на 12 октомври 1963 г., с което фактически се открива преустроената сграда на театъра – удобна, механизирана сцена, салон и фоайета, парно отопление. В репертоара на първите сезони влизат високоидейни, в името на революцията пиеси. На габровска сцена се играят: „Тартюф“ на [[Молиер]] с гастрол през 1946 г. на [[Кръстьо Сарафов]], „Пигмалион“ от [[Джордж Бърнард Шоу|Бърнард Шоу]], „12-а нощ“ на [[Уилям Шекспир|Шекспир]], „Царска милост“ от [[Камен Зидаров]], „Свекърва“ на [[Антон Страшимиров]], „Ревизор“ от [[Николай Гогол|Гогол]], „Боряна“ на [[Йордан Йовков]], „Греховната любов на зографа Захари“ и мн. др. пиеси, които до края на 1974 г. достигат цифрата 225. Културно събитие през 1958 г. е гастролът на н.а. [[Константин Кисимов]] в ролята на Езоп в едноименната пиеса. Много от артистите и режисьорите са работили и работят на софийска сцена и в други провинциални театри, след като са тръгнали от Габровския театър. Значителен е приносът на художниците Константин Константинов, Тодор Чобанов и Ардаш Тавукчиян. === Театърът в съвремието === Към 2018 г. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ заема важна позиция в културното развитие на град Габрово. Предлага разнообразен репертоар и играе както на местна територия, така и в множество градове – в България и други европейски страни. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ има реализирани проекти съвместно с [[Етър (музей)|АЕК „Етър“]] – осъществени са представления на открито, в автентичната обстановка, която архитектурният комплекс предлага. През октомври 2013 г. е създадена Театрална школа към Драматичен театър „Рачо Стоянов“, която през 2017 г. е преименувана на Театрална школа „Котешката къща“. Към 2018 г. режисьори на трудов договор в театъра са Петринел Гочев и Васил Дуев. През 2019 г. театърът осъществява инициативата "Съботно приключение в театъра". Събитие за най-малките зрители, в което децата се срещат с приказни герои и гледат спектакли специално създадени за тях. През същата година спектакълът "Свекърва" на реж. Петринел Гочев бе поканен на Международния фестивал "Хомо луденс" - [[Украйна]] в гр. [[Николаев]], където бе представен пред българската общност от с.Терневка, [[Украйна]]. Спектакълът е отличен с награда "Постижения в театралното изкуство" и "Най-добра сценография". Към трупата на театъра се присъединява режисьора Ана Батева. През 2020 г. светът бе засегнат от вируса [[COVID-19]]. Град [[Габрово]] и театърът не бяха подминати. От 13 февруари до 1 юни репетициите по новия спектакъл "12-та нощ" на реж. [[Стоян Радев Ге. К.|Стоян Радев Ге.К]]. бяха отменени и в последствие проектът не се реализира. В периода 01 юни до декември 2020 г, театърът реализира 8 премиери, като стратегия за справяне с последиците от пандемията. На 10 октомви 2020 г. беше премиерата на спектакъла "Под игото -1894-та" на реж. Петринел Гочев, автор Гергана Змийчарова. С тази премиера бе отбелязана 75-та годишнина от създаването на постоянна, професионална трупа в гр. Габрово, 170 години от рождението на [[Иван Вазов]] и 70 години от смъртта му. През 2021 година Съюзът на артистите в България организира националните театрални награди "Икар", на които актрисата, от трупата на габровския театър, Поля Йорданова бе отличена с "Икар" в категория "Дебют" за ролята си в спектакъла "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева. През октомври същата година, Драматичен театър - Габрово взе участие в Международния театрален фестивал "Хомо луденс" - [[Украйна]], в гр. [[Николаев]] със спектакъла "Салиери" по Питър Шафър на реж. Петринел Гочев. Спектакълът бе отличен с 3 награди. Две от професионалното жури ( "Най-добър спектакъл" и "Най-добър актьор" за ролята на Салиери на актьора Димо Димов) и една от алтернативното жури ( "Най-добър актьор" за ролята на Салиери на актьора Димо Димов). Между Драматичен театър - Габрово и Николаевски академичен художествен театър бе подписан мемурандум за сътрудничество. През 2022 г. трупата напуска режисьорът Васил Дуев, а към режисьорската гилдия в театъра се присъединява [[Веселка Кунчева]]. Така се оформя режисьорското трио - Петринел Гочев (главен режисьор), [[Веселка Кунчева]] и Ана Батева. == Сграда на театъра == [[Файл:BASA-1735K-1-345-18-Gabrovo theatre.jpg|ляво|мини|250п|Театърът преди 1943 година, източник ДА „Архиви“]] Драматичен театър „Рачо Стоянов“ се помещава в сградата на читалище „Априлов-Палаузов“. Габровското народно читалище е създадено на 26 декември 1861 г. по инициатива на няколко младежи. Неговото създаване е отговор на нуждите на един израснал занаятчийски и търговски град, от център, който да обединява интелектуалните сили и да ръководи неговия културен живот. През 1861 г. и 1862 г. читалището се намира в килията при църквата „Света Троица“. Броят на книгите, с които разполага читалището, е значителен. Личната библиотека на [[Васил Априлов|Васил Е. Априлов]], след създаването на читалището е преместена от Даскал-Цвятковото школо в килията на църквата „Света Троица“ и става достояние на гражданството. Ръководството на читалището се състои предимно от млади хора, развълнувани от призива на Раковски за създаване на Българската легия в Белград. През 1862 г. оживената дейност на читалището спира. След девет години на 20 юли 1871 г. при големи тържества и стичане на голямо мнозинство, габровци откриват наново читалището в къщата на Цанко Дюстабанов. През 1872 г. читалището започва да носи името „Априлов-Палаузов“. Поради успешното развитие на читалищното дело се появява нуждата от построяване на „достойна“ сграда. Фонд за построяването на такова здание се създава през 1898 г., а на 30 март следващата година се полага основният камък на сегашната читалищна сграда. След известен застой през периода на войните зданието е довършено и тържествено открито на 31 декември 1922 г. == Директори в историята на габровския театър == {{колони|2| * Мишо Георгиев (1945) * Димитър Стратев (1950) * Радич Радиев (1952) * [[Любен Калинов]] (1954) * Стефка Попиванова (1957) * Ангел Алексиев (1960) * [[Николай Ангелов]] (1962) * Христо Кръчмаров (1964) * Христо Попов (1968) * Кольо Мичев (1971) * [[Катя Зехирева]] (1973) * Васил Червенков (1976) * Цветан Иванов (1980) * Георги Григоров (1981) * Петър Александров (1985) * [[Минко Минков (актьор)|Минчо Минков]] (1989) * [[Иванка Димитрова]] (1990) * Ана Иванова (1991) * Добри Добрев (1993) * Невена Митева (1995) * Петко Койчев (2018) }} == Първи театрален сезон – 1945/46 г. == === Екип === Директор – Мишо Георгиев, Режисьори: р. Цанков, Ст. Гъдуларов, М. Георгиев === Репертоар === * „Хъшове“ * „Лудетината“ * „Д. Р. Ванер“ * „Любовта побеждава“ * „Таня“ * „Чуждото дете“ * „Кражба“ * „Моралът на Дулска“ * „Черното петно“ * „Тартюф“ * „Луди млади“ == Фестивали == === Международен фестивал на комедийния спектакъл (МФКС) === Фестивалът стартира през 1998 г. по идея на тогавашния директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Невена Митева. Концепцията е вдъхновена от популярността на града като „световна столица на хумора“. Пилотното издание, в което участват едни от най-изтъкнатите представители на комедията – Павел Поппандов, Нина и Зуека – постига неочакван успех. Година по-късно фестивалът е организиран повторно, този път с участието на международни театрални трупи. Фестивалът се провежда през година. === Международен фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT Габрово / Международен фестивал на монодрамата "Соло Акт" === Фестивалът възниква като необходимо събитие в годините, в които МФКС не се провежда. Първото издание се провежда през 2006 г. Фестивалът е част от мрежата на ЮНЕСКО. Журито се състои от двама чуждестранни и един български театрален критик. През 2022 г. след като е отлаган два пъти, Международният фестивал на спектаклите за един актьор добива ново име и визия - Международен фестивал на монодрамата "Соло Акт". С новото си име, фестивалът е включен в Методиката за финансиране на сценичните изкуства, като един от значимите фестивали в България. Символът на котарака "Бегемот" е заменен със стилизирана рисунка на Петел, който е символ на "единия", "първия". Освен името и визията е променен регламента. Журито е от петима членове - трима театрални специалисти, един представител на местен културен институт и един представител на Община [[Габрово]]. Освен професионално жури за пръв път бе въведено и три членно алтернативно жури - през първата година (2022г.) алтернативното жури бе съставено само от журналисти. Наградите бяха разпределени в 6 приза в 5 категории : - „Изкуството на актьора в моноспектакъла“ - мъжка и женска категория - „Изкуството на режисьора в моноспектакъла“ - „Изкуството на художника в моноспектакъла“ - „Изкуството на композитора в моноспектакъла“ - "Най-добър спектакъл“ За пръв път всяка от гореизброените награди имаше парична стойност. == Отличия == === Награди === ''I Национален преглед на българската драма и театър'' Отличие за спектакъла „По московско време“ – А. Вегнщайн, реж. Д. Стратев * 1964 г. ''III Национален преглед на българската драма и театър'' '''Тодор Чобанов''' – награда за сценографско решение на спектакъла „Голямото завръщане“ – Иван Радоев * 1965 г. ''Ямболски театрални дни'' '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение за „Училище за сплетни“ – Р. Ширидан * 1968 г. ''Друмеви тържества – Шумен'' '''Кирил Златков''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Боцмана в „Оптимистична трагедия“ – Вс. Вишневски * 1969 г. ''IV Национален преглед на българската драма и театър'' ''Заключителен етап – София'' '''Владо Найденов''' – награда за режисура за постановката „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение на спектакъла „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков '''Георги Стоянов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Полковника от пиесата „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков '''Стоян Костов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Бай Васил от пиесата „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков ''На районния преглед в град Плевен'' '''Стоян Костов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Барутчията от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев [[Надя Тодорова|'''Надя Тодорова''']] – награда за актьорско майсторство за ролята на Жената на Барутчията от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев '''Кирил Златков''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Апостолов от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев * 1970 г. ''Шуменски театрални дни'' '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение на спектакъла „Неспокойна старост“ – А. Рахманов * 1984 г. ''VII Национален преглед на българската драма и театър'' '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение за пиесата „Големият род“ – М. Минков '''Петър Стойчев''' – награда за режисура на спектакъла „Големият род“ – М. Минков [[Христо Христов (режисьор)|'''Христо Христов''']] – награда за актьорско майсторство за ролята на Станчо от пиесата „Големият род“ – М. Минков '''Стоян Костов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Йорго '''Ружа Николова''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Дена * 2006 г. '''Димо Димов''' – награда „[[Стоби (награда)|Стоби]]“ за представлението „Златоното руно“ * 2014 г. '''Аскеер за Най-добро представление''' – „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово * 2015 г. '''Невена Митева''' – награда за режисура за спектакъла „Село, село, пусто село“ '''Ружа Николова''' – награда „Любимец 13“, присъдена посмъртно за изключителен принос в областта на актьорското майсторство * 2016 г. '''Невена Митева''' – награда „Чудомир“ за постановката „Чешити“ по Чудомир * 2018 г. '''Надежда Петкова''' – награда за най-добра актриса от Международния фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT за моноспектакъла „Комедиантката“ * 2019 г. '''Постижения в театралното изкуство''' - награда за спектакъла "Свекърва" на реж. Петринел Гочев от МТФ "Хомо Луденс" - Николаев, Украйна '''Най-добра сценография''' - награда за спектакъла "Свекърва" на реж. Петринел Гочев от МТФ "Хомо Луденс" - Николаев, Украйна '''Най-добра постановка – изборът на студентите''' - награда за спектакъла "Истината или се осмеляваш" на реж. Васил Дуев от третото издание на Международния театрален фестивал в Прищина, Косово * 2020 г. '''Поля Йорданова''' - за ролята си в "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева печели наградата „Най-добра актриса“ от XII-я Международен фестивал „МоноАкт“ в Печ, Косово. * 2021 г. '''Поля Йорданова''' - за ролята си в "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева печели награда "Икар" в категория "Дебют". '''Димо Сава Димов''' - ролята му в "[[Антонио Салиери|Салиери]]" на реж. Петринел Гочев, му донесе наградата "Най-добър актьор", според професионалното жури, на МТФ "Хомо Луденс" - [[Украйна]]. '''Димо Сава Димов''' - ролята му в "[[Салиери]]" на реж. Петринел Гочев, му донесе наградата "Най-добър актьор", според алтернативното жури, на МТФ "Хомо Луденс" - [[Украйна]]. '''Най-добър спектакъл''' - за спектакъла "Салиери" на реж. Петринел Гочев, според професионалното жури на МТФ "Хомо Луденс" - [[Украйна]]. * 2022 г. '''Аскеер за Изгряваща свезда''' - за спектакъла "Въпреки живота, всичко е любов" съвместна продукция на Сдружение "Суматоха" и ДТ "Рачо Стоянов". === Номинации и участия === * 2014 г. ** Петринел Гочев – номиниран в две от категориите на наградите ИКАР с представлението „Ромео и Жулиета“ ** Гергана Змийчарова – номинирана в категория „ДЕБЮТ“ за представлението „Ромео и Жулиета“ ** Надежда Петкова – номинирана в категория „ПОДДЪРЖАЩА ЖЕНСКА РОЛЯ“ в представлението „Ромео и Жулиета“ Аскеер (номинации) '''Режисура''' – Петринел Гочев за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово '''Сценография''' – Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово '''Костюмография''' – Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово '''[[Аполония (фестивал)|„Аполония“]]''' – селектиран за участие с представлението „Ромео и Жулиета“ * 2015 г. [[Охридско лято|'''„Охридско лято“''']] – селектиран за участие с представлението „Жана Д'Арк“ '''„Шекспиров фестивал“, част от програмата на Бит Фест''' – селектиран за участие с представлението „Ромео и Жулиета“ [[Варненско лято (театрален фестивал)|'''„Варненско лято“''']] – селектиран участие с представлението „Жана Д'Арк“ == Паметни личности == {{колони|3| * Райна Колева * Мария Спасова * [[Веселана Манафова]] * Люба Темелкова * [[Ана Георгиева]] * [[Йордан Сейков]] * Дора Трифонова * Стефан Мусаков * Любен Ламбрев * Цвета Панова * [[Иван Куманов]] * Найден Траянов * [[Димитър Панов]] * Никола Конов * Цветан Георгиев * [[Петър Чобанов]] * Любен Янбастиев * Емил Греков * Стоян Костов * Тодор и Дора Кожухарови * Иван Кривошиев * Кирил Златков * Кристина Петева * [[Лъчезар Стоянов]] * [[Венцеслав Кисьов]] * [[Катя Зехирева]] * Ружа Николова * [[Виолета Минкова]] * Невена Ханджиева * [[Невена Коканова]] * [[Румена Трифонова]] * Лили Димитрова * Стефка Михайлова * [[Анани Явашев]] * Васил Инджев * Начко Ябанджиев * [[Стойно Добрев]] * Христо Христов }} == Източници == <references /> * в-к „Борба“ – В. Търново 1948 г. * „Габрово 130 години град“, 1994 г., Цоньо ПЕТРОВ == Външни препратки == * [http://www.dramagabrovo.com/ Официален сайт на Драматичен театър „Рачо Стоянов“] * [https://www.facebook.com/Драматичен-театър-Габрово-Drama-Theatre-Gabrovo-176957969072692/?fref=ts Драматичен театър „Рачо Стоянов“ във Facebook] * [https://www.instagram.com/theatre.gabrovo/ Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Instagram] * [http://www.gabrovopuppet.bg/ct-menu-item-1 Официален сайт на Държавен куклен театър Габрово] {{Град Габрово}} {{Градове в България}} {{Портал|Култура|Изкуство|България}} [[Категория:Театри в Габрово]] [[Категория:Драматични театри в България]] [[Категория:Основани в България през 1945 година]] k3l0a79t3qweiz8pkldd9g7dxvvmbf9 11473248 11473239 2022-07-28T12:54:22Z 89.106.127.183 /* Международен фестивал на комедийния спектакъл (МФКС) */ wikitext text/x-wiki {{Театър | театър = Драматичен театър <br>„Рачо Стоянов“ | страна = България | лого = | снимка = Racho Stoyanov Dramatic Theatre Gabrovo TB.jpg | описание = Читалище „Априлов-Палаузов“ (Габрово),<br> в което се помещава театърът | място = [[Габрово]] | тематика = [[драма]]тичен | основан = [[1929]] г. | директор = Петко Койчев | адрес = 5300 Габрово<br>пл. Възраждане | телефон = 066/806 722 | страница = [http://www.dramagabrovo.com/ dramagabrovo.com] | карта = България Габрово | карта-описание = Местоположение в Габрово }} '''Драматичен театър „Рачо Стоянов“''' е държавен драматичен театър в град [[Габрово]]. == История == === 1929 г. до 1945 г. – учреждаване на театрално дружество и габровски общински театър === В [[Габрово]] няколко помещения са приспособени за театрални салони в частни къщи и училища. Организатори и инициатори на театралното дело в града са бележити българи, сред които [[Райчо Каролев]], учител, министър на народното просвещение в кабинета на [[Петко Каравелов]], книжовник; [[Иван Гюзелев]], учител, заема поста министър на народното просвещение в първото либерално министерство през 1880 г.; Христо Дюстабанов, баща на [[Цанко Дюстабанов]]. Първото представление в Габрово се състои на 7 януари 1870 г., по коледните празници, на „Многострадалната Геновева“, която се изнася на много места в страната. По спомени, издирени от Илия Габровски, то е изпълнено някъде към Гунин кладенец, т.е. в Попнеофитовото училище. Според [[Петър Цончев|д-р Петър Цончев]] за театрален салон се използва една от стаите на Даскал-Цвятковото школо (първото новобългарско училище, наричано така от габровци). Успехът е голям и пиесата се играе няколко пъти през зимата. Появява се идеята за основаване на театрално дружество. Първите изпълнители и режисьори на т.нар. „театро“ са любители, без подготовка за сценично общуване. Главен актьор и същевременно режисьор на ''„[[Многострадална Геновева]]“'' е габровецът Илия Христович, който учил в Киев и Москва духовна академия. Там гледал театрални представления и ги пренася в родния град. Сцената е примитивна, без декори. За кулиси служат черги. Завесата е от платно. Костюмите на актьорите невинаги са съобразени с епохата. Следващата пиеса е „Михаил Мишкоед“ от [[Сава Доброплодни|Сава Допроплодни]]. Следват историческите пиеси на [[Добри Войников]], някои от които се изнасят в новопостроеното Умниково училище. Първите актьори и режисьори са интелигенти – предимно учители, проводници на театралното дело в Русия през време на учението си. По инициатива на руските възпитаници – учителите [[Райчо Каролев]], [[Иван Гюзелев]] и Петър Генчев през 1872 г. е представена драмата „Райна Княгиня“ в пет действия от Добри Войников. Представлението се изнася в къщата на Христо Дюстабанов (улица Радецка); играно е седем пъти. За него идват посетители от Трявна, Дряново, Севлиево, Ловеч, Шипка. Пиесата е забранена от каймакамина, но оставя трайни впечатления. Ролите се изпълняват от Георги Тотев (в ролята на Райна Княгиня), ''„че още нямал брада и мустаци“''<ref name=":0">„Габрово 130 години град“, 1994 г., Цоньо ПЕТРОВ</ref>; Райчо Каролев (цар Петър), ''„че е личен, гласовит и му отива“''<ref name=":0" />; Христо Конкилев (баба Тула), „че на баба прилича“<ref name=":0" />. Саби за актьорите отпускат самите турски офицери, които са редовни посетители на представленията. Приходът от представлението е в полза на училището. Женските роли се играят от младежи без мустаци, тъй като в епохата на патриархален бит е изключено жена да участва в представление и да прави сантиментални излияния, които могат да оскърбят патриархалното чувство на зрителите. През 1879 г. зимните представления започват отново. Тогава за първи път в представление участва жена – сестрата на [[Цанко Дюстабанов]] – госпожица Гана Христова Дюстабанова – в пиесата „Невянка и Светослав“. От 1873 г. театрото се играе в читалището в къщата на Христо Дюстабанов, на втория етаж, където се намира читалнята, пригодена за театрален салон. Читалищните членове представят там „Криворазбрана цивилизация“, „Велизарий“, „Крума Страшни“, „Велислава“, „Зла жена“ и др. През 1871 г. се играе комедията „Килия“ от [[Илия Христович]] не само в Габрово, но и в Свищов, Русчук, Търново, Севлиево, Етрополе, Плевен, Цариград, Шипка и Варна. От 1876 до 1878 година поради въстанието и войната театралното движение прекъсва. След Освобождението театралните представления се играят в зданието на [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]] и в Даскал-Цвятковото училище. Актьорите са основно представители на интелигенцията и учителството. През зимата на 1882 г. се играе първото представление на пиесата „Иванко“ от [[Васил Друмев]]. Ролята на Асена се изпълнява от директора на гимназията г. Райчо М. Каролев, а ролята на Иванко – от учителя Васил Христо Дюстабанов. Женските роли се играят от учителките Елена Фингова (Мария) и Радка Ст. Проданова (Тодорка). Една от театралните зали е малкият двор на къщата на Христо и Петър поп Иванови, а сцената – малкият навес пред конюшнята. През 1883 г. входът от петак и рупче достига до два гроша. Обстановката се подобрява – главният режисьор и артист Христо п. Иванов създава специална завеса и чергата се изхвърля. Започват да дават освен дневни и вечерни представления и театърът на габровци придобива слава. Училищните власти забраняват по-нататъшните представления, поради отклонения на учители и ученици от преките им задължения – уроците. Не е без значение и страхът от нещастен случай и пожар при използването на пушки и пищови по време на представленията. След [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] театралното дело преживява упадък. Едва през учебните 1886/87 и 1887/88 г. учениците от горните класове започват да играят представления под ръководството на гимназиалните учители. Изгубеният интерес на габровското гражданство се проявява отново през 1888 г., когато читалището възобновява дейността си. До 1922 г., когато се обновява зданието на библиотеката „Априлов-Палаузов“ с нов голям салон, театралните представления се играят в частния салон на казино „Бузлуджа“ и в „Народния дом“ на широките социалисти. Началото на работническия театър е поставено преди основаването на БСДП през 1891 г., с дейността на първите социалистически дружинки. Габрово е център на социалистическото движение. Тук се издава първият социалистически вестник „Росица“. Със засилване на работническото движение и поради опита на реакционните сили да ограничат творческата дейност на създалите се театрални движещи се групи, театралната самодейност се пренася в работническите клубове. В Габрово също е изграден колектив от театрални любители, първите опити на който е изнесената през 1901 г. комедия „Кандидат Ходжов“, издадена същата година и печатана в печатница „Заря“ в Габрово. Участващи лица в пиесата са Пенчо Гутев, Нено Михов, Пенчо Ахчиев. В репертоара на габровския театър освен творби, които отразяват борбата на работническата класа, често са включвани и пиеси от руската и западната класика, като „Еснафи“ от [[Максим Горки|Горки]], „Призраци“ от [[Хенрик Ибсен|Ибсен]] и пр. През 1929 г. е основан Габровски общински театър помещаващ се в сградата на НЧ "Априлов-Палаузов". Този акт дава началото на габровския театър. === След 1945 г. – основаване на държавен театър в Габрово === След 9 септември 1944 г. основната драматическа дейност се поема от създадения към 1 август 1945 г. професионален „Народен театър“, широко подкрепян от общината и държавата. Народната власт се заема да изгради в редица градове постоянни театри. В словото си по повод 20-годишнината на театъра тогавашният негов директор Христо Кръчмаров казва: „... само който не е стъпвал на сцена, той не знае какво е да угаснат лампите, да светнат прожекторите и в тебе да се вперят чакащите очи на публиката, която още нищо не знае, която е дошла в театъра, за да види, което не е виждала, за да чуе, което не е чувала. Впрочем българският актьор винаги може да разчита на предварителната симпатия и съчувствие, защото едва ли има българин, който поне веднъж в живота си да не е бил актьор...“<ref name=":0" /> През 1945 г. театърът има по щат само 26 души. Първи директор е Мишо Георгиев (за пет сезона до 1950 г.), а режисьор е [[Стефан Гъдуларов]]. На 10 октомври 1945 г. за първи път на габровска сцена се състои представление на актьори професионалисти – на първата в Габрово постоянна актьорска трупа. С премиерата на пиесата „Хъшове“ от [[Иван Вазов]] се отбелязва създаването на Габровския общински народен театър. Два сезона до 1947 г. театърът няма щатен режисьор и художник, а използва гастрольори: [[Николай Фол]], [[Йордан Сейков]], [[Хрисан Цанков]]. Характерни за първите години са крайно лошите условия за работа. Дълго време в същата сграда има кино и театралният колектив започва репетициите си вечер след 22 часа. Няма никакви ателиета и всичко се работи на сцената след репетициите по цели нощи от сценичните работници без машини. При тези условия обаче се поставят два пъти повече пиеси. Не се отпускат кредити за основно поддържане на театралния салон, тъй като той не е собственост на театъра. Липсват складове за декори. Едва през 1961 г. започва основно преустройство на театралната сграда и сцената. От 1 август 1964 г. театърът се преименува в Драматичен театър – Габрово. Докато продължава ремонтът, представленията се изнасят на сцената в читалището в квартал Палаузово. Сезон 1963/64 г. се открива с пиесата на [[Андрей Гуляшки]] „Спящата красавица“ на 12 октомври 1963 г., с което фактически се открива преустроената сграда на театъра – удобна, механизирана сцена, салон и фоайета, парно отопление. В репертоара на първите сезони влизат високоидейни, в името на революцията пиеси. На габровска сцена се играят: „Тартюф“ на [[Молиер]] с гастрол през 1946 г. на [[Кръстьо Сарафов]], „Пигмалион“ от [[Джордж Бърнард Шоу|Бърнард Шоу]], „12-а нощ“ на [[Уилям Шекспир|Шекспир]], „Царска милост“ от [[Камен Зидаров]], „Свекърва“ на [[Антон Страшимиров]], „Ревизор“ от [[Николай Гогол|Гогол]], „Боряна“ на [[Йордан Йовков]], „Греховната любов на зографа Захари“ и мн. др. пиеси, които до края на 1974 г. достигат цифрата 225. Културно събитие през 1958 г. е гастролът на н.а. [[Константин Кисимов]] в ролята на Езоп в едноименната пиеса. Много от артистите и режисьорите са работили и работят на софийска сцена и в други провинциални театри, след като са тръгнали от Габровския театър. Значителен е приносът на художниците Константин Константинов, Тодор Чобанов и Ардаш Тавукчиян. === Театърът в съвремието === Към 2018 г. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ заема важна позиция в културното развитие на град Габрово. Предлага разнообразен репертоар и играе както на местна територия, така и в множество градове – в България и други европейски страни. Драматичен театър „Рачо Стоянов“ има реализирани проекти съвместно с [[Етър (музей)|АЕК „Етър“]] – осъществени са представления на открито, в автентичната обстановка, която архитектурният комплекс предлага. През октомври 2013 г. е създадена Театрална школа към Драматичен театър „Рачо Стоянов“, която през 2017 г. е преименувана на Театрална школа „Котешката къща“. Към 2018 г. режисьори на трудов договор в театъра са Петринел Гочев и Васил Дуев. През 2019 г. театърът осъществява инициативата "Съботно приключение в театъра". Събитие за най-малките зрители, в което децата се срещат с приказни герои и гледат спектакли специално създадени за тях. През същата година спектакълът "Свекърва" на реж. Петринел Гочев бе поканен на Международния фестивал "Хомо луденс" - [[Украйна]] в гр. [[Николаев]], където бе представен пред българската общност от с.Терневка, [[Украйна]]. Спектакълът е отличен с награда "Постижения в театралното изкуство" и "Най-добра сценография". Към трупата на театъра се присъединява режисьора Ана Батева. През 2020 г. светът бе засегнат от вируса [[COVID-19]]. Град [[Габрово]] и театърът не бяха подминати. От 13 февруари до 1 юни репетициите по новия спектакъл "12-та нощ" на реж. [[Стоян Радев Ге. К.|Стоян Радев Ге.К]]. бяха отменени и в последствие проектът не се реализира. В периода 01 юни до декември 2020 г, театърът реализира 8 премиери, като стратегия за справяне с последиците от пандемията. На 10 октомви 2020 г. беше премиерата на спектакъла "Под игото -1894-та" на реж. Петринел Гочев, автор Гергана Змийчарова. С тази премиера бе отбелязана 75-та годишнина от създаването на постоянна, професионална трупа в гр. Габрово, 170 години от рождението на [[Иван Вазов]] и 70 години от смъртта му. През 2021 година Съюзът на артистите в България организира националните театрални награди "Икар", на които актрисата, от трупата на габровския театър, Поля Йорданова бе отличена с "Икар" в категория "Дебют" за ролята си в спектакъла "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева. През октомври същата година, Драматичен театър - Габрово взе участие в Международния театрален фестивал "Хомо луденс" - [[Украйна]], в гр. [[Николаев]] със спектакъла "Салиери" по Питър Шафър на реж. Петринел Гочев. Спектакълът бе отличен с 3 награди. Две от професионалното жури ( "Най-добър спектакъл" и "Най-добър актьор" за ролята на Салиери на актьора Димо Димов) и една от алтернативното жури ( "Най-добър актьор" за ролята на Салиери на актьора Димо Димов). Между Драматичен театър - Габрово и Николаевски академичен художествен театър бе подписан мемурандум за сътрудничество. През 2022 г. трупата напуска режисьорът Васил Дуев, а към режисьорската гилдия в театъра се присъединява [[Веселка Кунчева]]. Така се оформя режисьорското трио - Петринел Гочев (главен режисьор), [[Веселка Кунчева]] и Ана Батева. == Сграда на театъра == [[Файл:BASA-1735K-1-345-18-Gabrovo theatre.jpg|ляво|мини|250п|Театърът преди 1943 година, източник ДА „Архиви“]] Драматичен театър „Рачо Стоянов“ се помещава в сградата на читалище „Априлов-Палаузов“. Габровското народно читалище е създадено на 26 декември 1861 г. по инициатива на няколко младежи. Неговото създаване е отговор на нуждите на един израснал занаятчийски и търговски град, от център, който да обединява интелектуалните сили и да ръководи неговия културен живот. През 1861 г. и 1862 г. читалището се намира в килията при църквата „Света Троица“. Броят на книгите, с които разполага читалището, е значителен. Личната библиотека на [[Васил Априлов|Васил Е. Априлов]], след създаването на читалището е преместена от Даскал-Цвятковото школо в килията на църквата „Света Троица“ и става достояние на гражданството. Ръководството на читалището се състои предимно от млади хора, развълнувани от призива на Раковски за създаване на Българската легия в Белград. През 1862 г. оживената дейност на читалището спира. След девет години на 20 юли 1871 г. при големи тържества и стичане на голямо мнозинство, габровци откриват наново читалището в къщата на Цанко Дюстабанов. През 1872 г. читалището започва да носи името „Априлов-Палаузов“. Поради успешното развитие на читалищното дело се появява нуждата от построяване на „достойна“ сграда. Фонд за построяването на такова здание се създава през 1898 г., а на 30 март следващата година се полага основният камък на сегашната читалищна сграда. След известен застой през периода на войните зданието е довършено и тържествено открито на 31 декември 1922 г. == Директори в историята на габровския театър == {{колони|2| * Мишо Георгиев (1945) * Димитър Стратев (1950) * Радич Радиев (1952) * [[Любен Калинов]] (1954) * Стефка Попиванова (1957) * Ангел Алексиев (1960) * [[Николай Ангелов]] (1962) * Христо Кръчмаров (1964) * Христо Попов (1968) * Кольо Мичев (1971) * [[Катя Зехирева]] (1973) * Васил Червенков (1976) * Цветан Иванов (1980) * Георги Григоров (1981) * Петър Александров (1985) * [[Минко Минков (актьор)|Минчо Минков]] (1989) * [[Иванка Димитрова]] (1990) * Ана Иванова (1991) * Добри Добрев (1993) * Невена Митева (1995) * Петко Койчев (2018) }} == Първи театрален сезон – 1945/46 г. == === Екип === Директор – Мишо Георгиев, Режисьори: р. Цанков, Ст. Гъдуларов, М. Георгиев === Репертоар === * „Хъшове“ * „Лудетината“ * „Д. Р. Ванер“ * „Любовта побеждава“ * „Таня“ * „Чуждото дете“ * „Кражба“ * „Моралът на Дулска“ * „Черното петно“ * „Тартюф“ * „Луди млади“ == Фестивали == === Международен фестивал на комедийния спектакъл (МФКС) === Фестивалът стартира през 1998 г. по идея на тогавашния директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Невена Митева. Концепцията е вдъхновена от популярността на града като „световна столица на хумора“. Пилотното издание, в което участват едни от най-изтъкнатите представители на комедията – Павел Поппандов, Нина и Зуека – постига неочакван успех. Година по-късно фестивалът е организиран повторно, този път с участието на международни театрални трупи. Фестивалът се провежда през година. === Международен фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT Габрово / Международен фестивал на монодрамата "Соло Акт" === Фестивалът възниква като необходимо събитие в годините, в които МФКС не се провежда. Първото издание се провежда през 2006 г. Фестивалът е част от мрежата на ЮНЕСКО. Журито се състои от двама чуждестранни и един български театрален критик. През 2022 г. след като е отлаган два пъти, Международният фестивал на спектаклите за един актьор добива ново име и визия - Международен фестивал на монодрамата "Соло Акт". С новото си име, фестивалът е включен в Методиката за финансиране на сценичните изкуства, като един от значимите фестивали в България. Символът на котарака "Бегемот" е заменен със стилизирана рисунка на Петел, който е символ на "единия", "първия". Освен името и визията е променен регламента. Журито е от петима членове - трима театрални специалисти, един представител на местен културен институт и един представител на Община [[Габрово]]. Освен професионално жури за пръв път бе въведено и три членно алтернативно жури - през първата година (2022г.) алтернативното жури бе съставено само от журналисти. Наградите бяха разпределени в 6 приза в 5 категории : - „Изкуството на актьора в моноспектакъла“ - мъжка и женска категория - „Изкуството на режисьора в моноспектакъла“ - „Изкуството на художника в моноспектакъла“ - „Изкуството на композитора в моноспектакъла“ - "Най-добър спектакъл“ За пръв път всяка от гореизброените награди имаше парична стойност. == Отличия == === Награди === ''I Национален преглед на българската драма и театър'' Отличие за спектакъла „По московско време“ – А. Вегнщайн, реж. Д. Стратев * 1964 г. ''III Национален преглед на българската драма и театър'' '''Тодор Чобанов''' – награда за сценографско решение на спектакъла „Голямото завръщане“ – Иван Радоев * 1965 г. ''Ямболски театрални дни'' '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение за „Училище за сплетни“ – Р. Ширидан * 1968 г. ''Друмеви тържества – Шумен'' '''Кирил Златков''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Боцмана в „Оптимистична трагедия“ – Вс. Вишневски * 1969 г. ''IV Национален преглед на българската драма и театър'' ''Заключителен етап – София'' '''Владо Найденов''' – награда за режисура за постановката „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение на спектакъла „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков '''Георги Стоянов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Полковника от пиесата „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков '''Стоян Костов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Бай Васил от пиесата „Човекът от досието“ – Лозан Стрелков ''На районния преглед в град Плевен'' '''Стоян Костов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Барутчията от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев [[Надя Тодорова|'''Надя Тодорова''']] – награда за актьорско майсторство за ролята на Жената на Барутчията от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев '''Кирил Златков''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Апостолов от пиесата „Инженерът, момичето и другите“ – Вл. Голев * 1970 г. ''Шуменски театрални дни'' '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение на спектакъла „Неспокойна старост“ – А. Рахманов * 1984 г. ''VII Национален преглед на българската драма и театър'' '''Ардаш Тавукчиян''' – награда за сценографско решение за пиесата „Големият род“ – М. Минков '''Петър Стойчев''' – награда за режисура на спектакъла „Големият род“ – М. Минков [[Христо Христов (режисьор)|'''Христо Христов''']] – награда за актьорско майсторство за ролята на Станчо от пиесата „Големият род“ – М. Минков '''Стоян Костов''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Йорго '''Ружа Николова''' – награда за актьорско майсторство за ролята на Дена * 2006 г. '''Димо Димов''' – награда „[[Стоби (награда)|Стоби]]“ за представлението „Златоното руно“ * 2014 г. '''Аскеер за Най-добро представление''' – „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово * 2015 г. '''Невена Митева''' – награда за режисура за спектакъла „Село, село, пусто село“ '''Ружа Николова''' – награда „Любимец 13“, присъдена посмъртно за изключителен принос в областта на актьорското майсторство * 2016 г. '''Невена Митева''' – награда „Чудомир“ за постановката „Чешити“ по Чудомир * 2018 г. '''Надежда Петкова''' – награда за най-добра актриса от Международния фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT за моноспектакъла „Комедиантката“ * 2019 г. '''Постижения в театралното изкуство''' - награда за спектакъла "Свекърва" на реж. Петринел Гочев от МТФ "Хомо Луденс" - Николаев, Украйна '''Най-добра сценография''' - награда за спектакъла "Свекърва" на реж. Петринел Гочев от МТФ "Хомо Луденс" - Николаев, Украйна '''Най-добра постановка – изборът на студентите''' - награда за спектакъла "Истината или се осмеляваш" на реж. Васил Дуев от третото издание на Международния театрален фестивал в Прищина, Косово * 2020 г. '''Поля Йорданова''' - за ролята си в "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева печели наградата „Най-добра актриса“ от XII-я Международен фестивал „МоноАкт“ в Печ, Косово. * 2021 г. '''Поля Йорданова''' - за ролята си в "Мечтата на Наташа" на реж. Ана Батева печели награда "Икар" в категория "Дебют". '''Димо Сава Димов''' - ролята му в "[[Антонио Салиери|Салиери]]" на реж. Петринел Гочев, му донесе наградата "Най-добър актьор", според професионалното жури, на МТФ "Хомо Луденс" - [[Украйна]]. '''Димо Сава Димов''' - ролята му в "[[Салиери]]" на реж. Петринел Гочев, му донесе наградата "Най-добър актьор", според алтернативното жури, на МТФ "Хомо Луденс" - [[Украйна]]. '''Най-добър спектакъл''' - за спектакъла "Салиери" на реж. Петринел Гочев, според професионалното жури на МТФ "Хомо Луденс" - [[Украйна]]. * 2022 г. '''Аскеер за Изгряваща свезда''' - за спектакъла "Въпреки живота, всичко е любов" съвместна продукция на Сдружение "Суматоха" и ДТ "Рачо Стоянов". === Номинации и участия === * 2014 г. ** Петринел Гочев – номиниран в две от категориите на наградите ИКАР с представлението „Ромео и Жулиета“ ** Гергана Змийчарова – номинирана в категория „ДЕБЮТ“ за представлението „Ромео и Жулиета“ ** Надежда Петкова – номинирана в категория „ПОДДЪРЖАЩА ЖЕНСКА РОЛЯ“ в представлението „Ромео и Жулиета“ Аскеер (номинации) '''Режисура''' – Петринел Гочев за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово '''Сценография''' – Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово '''Костюмография''' – Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово '''[[Аполония (фестивал)|„Аполония“]]''' – селектиран за участие с представлението „Ромео и Жулиета“ * 2015 г. [[Охридско лято|'''„Охридско лято“''']] – селектиран за участие с представлението „Жана Д'Арк“ '''„Шекспиров фестивал“, част от програмата на Бит Фест''' – селектиран за участие с представлението „Ромео и Жулиета“ [[Варненско лято (театрален фестивал)|'''„Варненско лято“''']] – селектиран участие с представлението „Жана Д'Арк“ == Паметни личности == {{колони|3| * Райна Колева * Мария Спасова * [[Веселана Манафова]] * Люба Темелкова * [[Ана Георгиева]] * [[Йордан Сейков]] * Дора Трифонова * Стефан Мусаков * Любен Ламбрев * Цвета Панова * [[Иван Куманов]] * Найден Траянов * [[Димитър Панов]] * Никола Конов * Цветан Георгиев * [[Петър Чобанов]] * Любен Янбастиев * Емил Греков * Стоян Костов * Тодор и Дора Кожухарови * Иван Кривошиев * Кирил Златков * Кристина Петева * [[Лъчезар Стоянов]] * [[Венцеслав Кисьов]] * [[Катя Зехирева]] * Ружа Николова * [[Виолета Минкова]] * Невена Ханджиева * [[Невена Коканова]] * [[Румена Трифонова]] * Лили Димитрова * Стефка Михайлова * [[Анани Явашев]] * Васил Инджев * Начко Ябанджиев * [[Стойно Добрев]] * Христо Христов }} == Източници == <references /> * в-к „Борба“ – В. Търново 1948 г. * „Габрово 130 години град“, 1994 г., Цоньо ПЕТРОВ == Външни препратки == * [http://www.dramagabrovo.com/ Официален сайт на Драматичен театър „Рачо Стоянов“] * [https://www.facebook.com/Драматичен-театър-Габрово-Drama-Theatre-Gabrovo-176957969072692/?fref=ts Драматичен театър „Рачо Стоянов“ във Facebook] * [https://www.instagram.com/theatre.gabrovo/ Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Instagram] * [http://www.gabrovopuppet.bg/ct-menu-item-1 Официален сайт на Държавен куклен театър Габрово] {{Град Габрово}} {{Градове в България}} {{Портал|Култура|Изкуство|България}} [[Категория:Театри в Габрово]] [[Категория:Драматични театри в България]] [[Категория:Основани в България през 1945 година]] 9h4oah9yjj6ghz3i51d5m7ddkobabtq 0 275032 11473646 11472925 2022-07-29T01:39:31Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/Dan agent06|редакции на Dan agent06]] ([[User talk:Dan agent06|б.]]): [[У:НЕЕ]] кристална топка wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{ТВ продукция | Име на български = България търси талант | Име в оригинал = Bulgaria's Got Talent | Обяснение към снимката = | Жанр = риалити шоу | Създател(и) = Саймън Коуел | Начална мелодия = Got Talent Theme | Крайна мелодия = Got Talent Theme | Страна = {{Флагче|България}} [[България]] | Език = [[Български език|Български]] | Сезони = 8 | Епизоди = 158 | Изпълнителни продуценти = Global Films (1 – 2),</br> bTV Studios/bTV (3, 5-),</br> Seven-EIght Production (4) | Продуцент(и) = bTV Media Group | Времетраене = „Кастинги“ – 100 минути<br>„Полуфинал и финал“ – 120 минути | ТВ Канал = [[bTV]] | Формат на картината = SD 4:3 (1 – 2)<br> HD 16:9 (3-) | Формат на звука = | Излъчване = 1 март 2010 – <br>неделя, 20:00 ч. | Официален уебсайт = http://talant.btv.bg/ }} '''България търси талант''' е българската версия на британската риалити поредица „Got Talent“, създадена от продуцента Саймън Коуел. Предаването започва в българския ефир през пролетта на 2010 г. и се излъчва от телевизия [[bTV]]. В него участие могат да вземат всички хора без ограничение във възрастта с всякакви различни умения – професионалисти и аматьори, хора с таланти и хора с желание за изява и всичко, което може да бъде представено пред зрителите. У нас до момента са реализирани 8 сезона на предаването – с различни продуцентски екипи. Настоящата награда за победителя е 50 000 лв. == Водещи и жури == === Водещи === : {{Color box|#800080|border=darkgray}} основен водещ на ''България търси талант'' : {{Color box|#750130|border=darkgray}} водещ на ''България търси талант'' и съпътстващата онлайн продукция ''Още от България търси талант'' : {{Color box|#F96|border=darkgray}} водещ на съпътстващата онлайн продукция ''Още от България търси талант'' {| class="wikitable" |- ! Водещ !! сезон 1 !! сезон 2 !! сезон 3 !! сезон 4 !! сезон 5 !! сезон 6 !! сезон 7 !! сезон 8 |- | [[Мария Игнатова]] || colspan="2" style="text-align:center; background:#800080;"| || bgcolor="darkgray" colspan="6"| |- | [[Александра Раева]] || colspan="2" style="text-align:center; background:#800080;"| || bgcolor="darkgray" colspan="6"| |- | [[Мария Силвестър]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#800080;"| ||bgcolor="darkgray" colspan="3"| |- | [[Александър Кадиев]] || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#800080;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="3" style="text-align:center; background:#800080;"| |- | Даниел Петканов || bgcolor="darkgray" colspan="5"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#750130;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#800080;"| |- | Крис Захариев || bgcolor="darkgray" colspan="6"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F96;"| |} === Жури === {| class="wikitable" |- ! Член на журито !! Сезон 1 !! Сезон 2 !! Сезон 3 !! Сезон 4 !! Сезон 5 !! Сезон 6 !! Сезон 7 !! Сезон 8 |- | [[Любен Дилов-син]] || colspan="2" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#F08080;"| <small><small>до 1/2-финалите</small></small> || bgcolor="darkgray" colspan="1"| |- | [[Хилда Казасян]] || colspan="2" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || bgcolor="darkgray" colspan="6"| |- | [[Магърдич Халваджиян]] || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| <small><small>до 1/2-финал №1</small></small> || bgcolor="darkgray" colspan="6"| |- | ⇄ <small>[[Красимир Радков]]</small> || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#4169E1;"| <small><small>от 1/2-финал №2</small></small> || bgcolor="darkgray" colspan="6"| |- | [[Асен Блатечки]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || bgcolor="darkgray" colspan="3"| |- | [[Ваня Цветкова]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="5"| |- | [[Есил Дюран]] || bgcolor="darkgray" colspan="2"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#00BFFF;"| || bgcolor="darkgray" colspan="5"| |- | [[Иво Сиромахов]] || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || bgcolor="darkgray" colspan="4"| |- | Дарина Павлова || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || bgcolor="darkgray" colspan="4"| |- | [[Николай Илиев (актьор)|Ники Илиев]] || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| || bgcolor="darkgray" colspan="4"| |- | Илиана Беновска || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| <small><small>до 1/2-финал №4</small></small> || bgcolor="darkgray" colspan="4"| |- | ⇄ <small>[[Деси Добрева]]</small> || bgcolor="darkgray" colspan="3"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#D2B48C;"| <small><small>от 1/2-финал №5</small></small> || bgcolor="darkgray" colspan="4"| |- | [[Ицо Хазарта]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| |- | [[Михаела Филева]] || bgcolor="darkgray" colspan="4"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#FFD700;"| || bgcolor="darkgray" colspan="4"| |- | [[Катерина Евро]] || bgcolor="darkgray" colspan="5"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| |- | [[Славена Вътова]] || bgcolor="darkgray" colspan="5"| || colspan="2" style="text-align:center; background:#F08080;"| || bgcolor="darkgray" colspan="1"| |- | ⇄ <small>[[Любомир Нейков]]</small> || bgcolor="darkgray" colspan="6"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#F08080;"| <small><small>от 1/2-финалите</small></small> || bgcolor="darkgray" colspan="1"| |- | [[Николаос Цитиридис]] || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| |- | Евелин Костова || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| |- | Тодор Кантарджиев || bgcolor="darkgray" colspan="7"| || colspan="1" style="text-align:center; background:#9ACD32;"| |} == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:left" |- ! colspan="2" rowspan="2" style="padding: 0px 4px" | Сезон ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | ТВ</br>канал ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | ТВ</br>сезон ! rowspan="2" style="padding: 0px 8px" | Епизоди ! rowspan="2" style="padding: 0px 35px" | Старт ! rowspan="2" style="padding: 0px 35px" | Финал ! rowspan="2" style="padding: 0px 35px" | Схема на излъчване ! colspan="2" style="padding: 0px 30px" | Победител ! rowspan="2" style="padding: 0px 15px" | Награда |- !Име !Талант |- | height="10" bgcolor=#4169E1 | |1 |rowspan="8"| [[bTV]] |2010</br>(пролет) |32 |1 март 2010 |24 май 2010 |<small>пон.-вто., 21:00 – 22:00 и четв, 21:30 – 22:00</br>''1/2-финали'': пон., 20:00 – 22:00 и нед., 21:30 – 22:00</small> |[[Богдана Петрова]] |пеене |rowspan="4"|60 000 лв. |- | height="10" bgcolor=#4169E1 | |2 |2012</br>(пролет) |rowspan="2"|25 |5 март 2012 |29 май 2012 |<small>пон.-вто., 21:00 – 22:00</br>''1/2-финали'': вто., 20:00 – 22:00 и четв., 21:00 – 22:00</small> |Кристина Арабаджиева |пеене |- | height="10" bgcolor=#00BFFF | |3 |2014</br>(пролет) |3 март 2014 |26 май 2014 |<small>пон. и четв., 21:30 – 22:30</br>''1/2-финали'': пон., 20:00 – 22:30 и четв., 21:30 – 22:30</small> |Томас Томов |класическо пеене |- | height="10" bgcolor=#D2B48C | |4 |2015</br>(пролет) |21 |15 март 2015 |31 май 2015 |<small>нед., 20:00 – 22:00 и пон., 21:30 – 22:30</small> |Пламен Любенов |хип-хоп танци |- | height="10" bgcolor=#FFD700 | |5 |2016</br>(пролет) |rowspan="2"|14 |6 март 2016 |5 юни 2016 |rowspan="4"|<small>нед., 20:00 – 21:30/22:00</small> |[[Виво Монтана]] |музикална група |rowspan="4"|50 000 лв. |- | height="10" bgcolor=#F08080 | |6 |2019</br>(есен) |15 септември 2019 |15 декември 2019 |Андриян Асенов |имитации |- | height="10" bgcolor=#F08080 | |7 |2021</br>(пролет) |13 |28 февруари 2021 |30 май 2021 |Калоян Гешев |скоростна калкулация |- | height="10" bgcolor=#9ACD32 | |8 |2022</br>(пролет) |14 |14 февруари 2022 |15 май 2022 |Стефан Иванов |гайда |} === Първи сезон === На 27 ноември 2009 г. е обявено, че ще се реализира първият сезон на „България търси талант“, а в същия ден започва и онлайн записването на специален имейл адрес на предаването. На 7 декември 2009 г. са обявени и водещите на реалити формата – певицата [[Александра Раева]] и актрисата [[Мария Игнатова]]. Изпълнителен продуцент на първия сезон е Global Films на [[Магърдич Халваджиян]], който е и част от журито. Постоянни членове на журито са и [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов-син]] и [[Хилда Казасян]]. В различните епизоди гост-жури са актьорите [[Стефан Данаилов]] и [[Васил Василев-Зуека]], както и журналистът [[Ани Салич]]. Предварителните кастинги започват от Варна – на 13, 14 и 15 декември 2009 г. В следващия град – Пловдив кастингът се провежда на 17 и 18 декември. София е последният кастингов град – прослушванията са на 20, 21 и 22 декември 2009 година. На 24 февруари 2010 г. е обявена и стартовата дата на предаването – 1 март, както и дните и часовете на излъчване. На 24 май 2010 г. е финалът на предаването и победител е певицата [[Богдана Петрова]]. Тя печели 60 000 лева. === Втори сезон === Вторият сезон е обявен на 26 ноември 2011 г. Кастинги се провеждат вече на 5 локации: Плевен – 10 декември 2011, Варна – 12 и 13 декември 2011, Бургас – 15 и 16 декември 2011, Пловдив – 17 и 18 декември 2011 и София – 20, 21, 22 и 23 декември 2011 г. На 10 декември 2011 г. (събота) от 17:00 до 18:00 се излъчва т.н. „Припомнящ епизод“, в който се излъчват най-забавните и най-запомнящите се кандидати и номера от първия сезон на предаването в [[България]]. Екипът, който прави сезона е същия като този на първия сезон – „Global Films“ на [[Магърдич Халваджиян]]. Запазва се и съставът на водещите и журито. От втория полуфинал(24 април 2012 г.) до края на сезона обаче на мястото на Магърдич Халваджиян в журито сяда актьорът от „[[Шоуто на Слави]]“ – [[Красимир Радков]]. <ref>[https://www.24chasa.bg/Article/1343285 Краси Радков жури в „България търси талант“ през 2012 г.]</ref> Причината – договорът на Халваджиян с телевизията е прекратен след скандал около свалянето от ефир на други две предавания в ефира на [[bTV]], продуцирани от компанията – „[[Господари на ефира]]“ и „[[Пълна лудница]]“. В различните епизоди по време на кастингите гост-жури са [[Енчо Керязов]], [[Ваня Цветкова]] и [[Калин Сърменов]]. Записите на предаването за първия етап, за който са одобрени близо 400 кандидати, се провеждат в студийния комплекс на „Global Films“ в комплекс „Аско Деница“, по два пъти на ден – на 14, 15, 20, 21, 22, 27, 28 и 29 януари и на 3, 4 и 5 февруари. На 24 февруари 2012 е обявено, че втория сезон ще стартира на 5 март в 21:00 часа, а финалът е на 29 май същата година. Победител е 12-годишната певица Кристина Арабаджиева. === Трети сезон === Третият сезон е обявен през декември 2013 г и се излъчва през пролетния ТВ сезон на 2014 г. Въпреки че първоначалната информация е че изпълнителен продуцент на този сезон ще е [[Seven-Eight Production]] на [[Слави Трифонов]], впоследствие е обявено, че [[bTV]] ще продуцира сама предаването. Преди началото на същинския сезон на предаването се излъчва шоуто „Най-доброто от световните таланти“. Изпълнителен продуцент на предаването е Seven-Eight Production на Слави Трифонов. Показват най-добрите номера от различните издания на предаването – [[Словакия]], [[Канада]], [[Белгия]], [[Нова Зеландия]], [[Италия]], [[Нидерландия]] и др. „Най-доброто от световните таланти“ се излъчва от 6 февруари в сряда от 21:00 часа. Водещ на развлекателното шоу е актьорът [[Краси Радков]]. Излъчването на третото издание е отложено със седмица заради извънредно новинарско студио в праймтайма. Последният четвърти епизод е излъчен на 1 май от 20:00 ч. Именно по време на „Най-доброто от световните таланти“ са обявени кастингите за новия сезон. За първи път те се провеждат в няколко града едновременно, а локациите са много повече. Във Враца, Русе, Благоевград и Велико Търново – на 8 и 9 януари, а във Варна, Пловдив и Бургас – на 11 и 12 януари. В столицата кастингите са на 11, 12, 13 и 14 януари. Първият етап в предаването се записват в зала „Ренесанс“, бившия Младежки театър в София, всеки уикенд в продължение на месец. На 27 януари е обявен и съставът на журито, който е напълно различен – [[Любен Дилов (син)|Любен Дилов-син]], певицата [[Есил Дюран]] и актьорите [[Ваня Цветкова]] и [[Асен Блатечки]]. Ден преди старта на снимките в централната емисия на bTV Новините е обявена и водещата – актрисата [[Мария Силвестър]]. Третият сезон започва в 21:00 ч. в [[Ден на Освобождението на България от османско иго|Деня на националния празник]] с променена схема на излъчване. Победител в третия сезон е Томас Томов. === Четвърти сезон === Четвъртият сезон е обявен в края на 2014 г. и започва на 15 март 2015 г. Изпълнителният продуцент е [[Seven-Eight Production]] на [[Слави Трифонов]]. Към [[Мария Силвестър]] като водещ се присъединява [[Александър Кадиев]]. Съставът на журито отново е променен – [[Николай Илиев (актьор)|Николай Илиев]], Дарина Павлова, [[Иво Сиромахов]] и Илиана Беновска (до 17 май 2015 г.), [[Десислава Добрева]] (от 17 май 2015 г.). Победител в четвъртия сезон е Пламен Любенов. === Пети сезон === Петият сезон е обявен в края на 2015 г. и стартира на 6 март 2016 г. Водеща отново е [[Мария Силвестър]]. Жури са [[Асен Блатечки]], [[Любен Дилов - син]], [[Ицо Хазарта]] И [[Михаела Филева]]. Победител в петия сезон е [[Виво Монтана]]. === Шести сезон === Шестият сезон е обявен през декември 2018 г. и стартира на 15 септември 2019 г. Има нови водещи – [[Александър Кадиев]] и Даниел Петканов. [[Любен Дилов - син]], [[Славена Вътова]], [[Катерина Евро]] и [[Ицо Хазарта]] журират. Победителят в шестия сезон е Андриян Асенов. За първи път онлайн в сайта на шоуто се излъчва и съпътстващата продукция „Още от България търси талант“, която представя бекстейдж кадри и ексклузивни интервюта с лицата на предаването и участниците. === Седми сезон === Седмият сезон е обявен на 15 декември 2019 г и стартира на 28 февруари 2021 г. На 4 април 2021 г. предаването не е излъчено заради [[Парламентарни избори в България (2021)|Парламентарните избори в България]]. На 21 април 2021 г. е обявено, че от 9 май 2021 г., когато започват епизодите на живо, [[Любен Дилов-син]] няма да бъде член на журито, поради избора му за депутат в [[45 Народно събрание|45-ото Народно събрание]]. Неговото място е заето от актьорът [[Любомир Нейков]].<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9767044 Любо Нейков сменя Любен Дилов-син в „България търси талант“ 7.]</ref> „Още от България търси талант“ вече има собствен водещ – влогърът Крис Захариев. Победител е Калоян Гешев. === Осми сезон === Осмият сезон е обявен на 30 май 2021 г. и се излъчва през пролетния сезон на [[bTV]]. Макар премиерният епизод да е излъчен в понеделник, телевизията запазва стандартната схема на излъчване на останалите издания. След като и рапърът [[Ицо Хазарта]] е избран за народен представител – в [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]], той също отпада от състава на журито. В този сезон талантите оценяват актрисата Евелин Костова, водещият [[Николаос Цитиридис]] (който замества [[Ицо Хазарта]]), лекарят проф. Тодор Кантарджиев, както и [[Катерина Евро]], която запазва мястото си. Водещите остават същите. На 14 февруари започват кастингите, а на 24 април - полуфиналите. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://talant.btv.bg/ Официален уебсайт] * {{Facebook|bulgariagottalent|„България търси талант“}} * {{Instagram|talant.btv|„България търси талант“}} * [https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/1583/balgarija-tarsi-talant Талантите след ефир на bTV Plus] * [https://www.youtube.com/channel/UCowR09DSIfpBTN4B1vLuyEQ/featured Официален YouTube канал] {{bTV Media Group}} {{Портал|България}} [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на БТВ]] [[Категория:Основани в България през 2010 година]] 0prhlew445xqy9vw6c99l1cs45l3ml4 0 275613 11473724 11465006 2022-07-29T03:57:03Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове wikitext text/x-wiki '''Хедонизмът''' (от [[гръцки]]: ἡδονισμός [hēdonismos], от ἡδονή [hēdonē] „удоволствие“ + наставка -ισμός [ismos] „изъм“) е школа в [[етика]]та, според която удоволствието е единствената съществена ценност <ref>Andrew Moore, [https://plato.stanford.edu/entries/hedonism/ Hedonism], ''Stanford Encyclopedia of Philosophy'', April 20, 2004.</ref>. [[Етика|Eтическо]] учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на [[аскетизъм|аскетичния живот]]. [[Файл:Aristippus.jpg|мини|{{center|[[Аристип]] от [[Кирена]]}}]] [[Файл:Epicurus bust2.jpg|мини|{{center|[[Епикур]]}}]] Хедонизмът е термин с гръцки произход, който означава наслада. За привържениците на хедонизма, наслаждението е висше благо. Всичко, което доставя наслада е добро. Всичко, което не доставя наслада – не следва да получава внимание. Стремежът към насладата се разглежда от хедонизма като основното движещо начало на човека, което се предава по наследство. Противоположност на хедонизма – това е аскетизма. Аскет – това е човек, който отказва себе си от всичко, освен от основните неща опазващи живота му. Един от основните представители на хедонизма е философът [[Аристип]] (ІV век пр.н.е.). Той, виждайки висшето благо в достигането на чувствените удоволствия, разработил теория на хедонизма, която по-късно била доразвита от [[Епикур]] и неговите последователи – [[Епикурейство|епикурейците]]. Епикурейците по-късно потвърждават, че удоволствието и щастието могат да се намират винаги и само при добро самочувствие, в постоянно и независимо желание, и разбира се, в чувството за свобода. Знаменитият [[Хипократ]], създателят на лекарската етика и учението за [[темперамент]]ите, смятан за бащата на медицината, пише, че честите полови сношения укрепват и увеличават половия член, а въздържанието – смалява пениса. В същото време се считало, че мастурбацията била причина за редица заболявания, тъй като семето било необходимо за нормалното развитие на човека, неговата загуба била равностойна на загуба на здраве. Класически школи в античността: # Киренска школа # [[Епикурейство]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Моята библиотека|51-portretyt-na-dorian-grej|Портретът на Дориан Грей на Оскар Уайлд}} {{мъниче|философия}} {{Превод от|en|Hedonism|330740345}} {{Нормативен контрол}} {{философия}} [[Категория:Философски течения]] [[Категория:Етически теории]] ts9op9dw08583koudx2zfgnzkbq1rn3 0 276695 11473358 11435998 2022-07-28T14:38:23Z Alisdoncheva 238714 Добавяне на информация за новото шоу, продуцирано от компанията му, „Звездите в нас“. Добавяне на информация, че е популярен и като Маги Халваджиян. Добавяне на връзки към страниците на предаванията му в Уикипедия. wikitext text/x-wiki {{паун}} {{повече източници}} {{Личност | категория = бизнесмен | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Бизнесмен | област = развлекателна индустрия | работил-в = „Global Films“, „Global Vision“, „Global Dream“ | постове = | известен-с = }} }} '''Магърдич Бедрос Халваджиян''''', известен и като Маги Халваджиян,'' е български [[режисьор]] и [[продуцент]] от [[Арменци в България|арменски]] произход. == Биография == Роден е на 18 февруари 1967 г. в [[Плевен]]. Живял е във [[Варна]], в различни италиански градове и в [[Москва]], където учи в училище за цирково майсторство през периода 1981 – 1986 г.<ref>Албена Борисова, [http://www.segabg.com/article.php?sid=2003111500010100002 „Магърдич Халваджиян влязъл в киното в 4-ти клас“], в-к „Сега“, 15 ноември 2003 г.</ref> Завършва режисура в [[Нов български университет]]. В младежките си години е свирил в група. Има над 450 заснети клипа и реклами и е един от най-успешните в продуцентския бизнес. Занимава се активно с режисура от 1992 г., а с продуциране – от средата на 90-те години. През 1996 г. създава „Макс Груп – 1“, която продуцира телевизионните предавания „Точка на пресичане“ и „Фатално привличане“. През този период той е заснел повечето си музикални клипове. През 2002 г. основава продуцентски компании "Global Films" и "Global Frame", обединени под името "Global Group". През годините Маги Халваджиян и екипа му създават едни от най-разпознаваемите телевизионни предавания и до днес. Правят скритата камера "[[Сладко отмъщение]]", която се излъчва в ефира на националната телевизия bTV от 2000 – 2004 и 2006 – 2008 (5 сезона, 204 епизода); 6 сезон (4 епизода) излъчван по NOVA през 2020, но прекратен поради извънредната ситуация с COVID-19. През 2002 стратира предаването "[[Море от любов (предаване)|Море от любов]]", което се излъчва цели десет години. Следва "[[Руска рулетка (предаване)|Руска Рулетка]]", което има около 209 излъчени епизода. През 2003 г. стартира “[[Господари на ефира]]”. До април 2012 г.  то е българската версия на италианското предаване „Striscia la Notizia“. Структурно е може да бъде разделено на следните основни компоненти: разкриване и хумористичен коментар на гафове в телевизионното пространство; анализ и изказване на собствена позиция върху актуални политически и социални въпроси;репортажи с изключителен обществен ефект. През същата година по БНТ стартира и играта "Алозаложи". В периода 2005 - 2009 Халваджиян е продуцент на още хитови предавания като "[[Стар Академи]]", "[[Имаш поща]]", "[[Пълна промяна]]", "Игра за милиони", "Всичко по 10", "[[Ясновидци]]", [[Великолепната шесторка|"Великолепната шесторка]]", "Страх". През 2009 година стартира и едно от най-знаковите комедийни предавания на фимрата - "[[Пълна лудница]]". От 2009 г. до средата на 2012 г. Маги Халваджиян е председател на Асоциацията на филмовите и телевизионни продуценти (А.Ф.Т.П). През 2012 г. Маги Халваджиян и неговите сътрудници създават фирмата „Open Frames”, която е фокусирана върху филмовата продукция. Халваджиян е режисьор на игралния филм „[[Печалбата]]“, както и на няколко късометражни филма, между които „Скомина“. Също така е продуцент и режисьор на сериалите "Морска сол" (2004) и "Седем часа разлика" (2011). През 2010 и 2012 г. е жури на риалити предаването „[[България търси талант]]“ по телевизия [[bTV]]. През пролетта на 2012 г. се разраства скандал - Маги Халваджиян обвинява BTV в налагане на цензура на "[[Господари на ефира]]". Медията го призовава да се оттегли от проектите си „България търси талант“ и сериала „[[Седем часа разлика]]“. По-късно сам прекратява договора си с медията. През април 2012 г. е отстранен от журито на предаването, което продуцира – „България търси талант“.<ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/halvadzhiqn-stoq-tvyrdo-zad-vsqka-edna-ot-dumite-si-890576 „Халваджиян: Стоя твърдо зад всяка една от думите си“], Darik News, 23 април 2012.</ref><ref>[http://kliuki.bg/203879/маги-халваджиян/ „Скандал! Изгониха Маги Халваджиян от „България търси талант“], 22 април 2012.</ref> През пролетта на 2013 г. в ефира на [[Нова телевизия]] стартира „[[Като две капки вода]]“, в което отново е жури, заедно с [[Хилда Казасян]] и [[Любен Дилов - син]]. Избират за водещи [[Димитър Рачков]] и [[Васил Василев-Зуека]]. Същата година стартира и вторият сезон на "[[X Factor]]" в България. През 2014 г. е продуцент на предаването „[[Големите надежди]]“ по Нова телевизия. През 2015 г. "Open Frames" снима първия си филм, наречен "Nightworld". Главната роля в него се играе от американския актьор Джейсън Лондон, а негов партньор е световноизвестният Робърт Инглунд (Фреди Крюгер). Следващият проект на Компанията е филмът "Havana Darkness" - сниман в САЩ и Куба - това е първият в историята филм на ужасите, заснет в Куба! През 2015 г. Халваджиян е жури и продуцент на предаването „[[X Factor]]“ по Нова телевизия. През май същата година е удостоен с почетното звание „академик“ от неправителствената организация „[[Българска академия на науките и изкуствата]]“.<ref>[http://www.flagman.bg/article/79664 „Шок! Направиха Магардич Халваджиян академик!“], в. „Флагман“, 6 май 2015 г.</ref> През есента на 2016 г. е заснет филмът „Welcome to Acapulco“. Снимките са на територията на Мексико (Акапулко) и САЩ (Ню Йорк). Главни роли във филма заемат световноизвестните актьори: Michael Madsen, William Baldwin, Paul Sorvino. През 2016 г. получава орден [[Златен век (отличие)|Златен век]] и грамота от Министерство на културата за изключителен принос в областта на българската култура.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5905162 Сара-Нора Кръстева и още 16 творци получиха наградата „Златен век“]</ref> Печели и в категорита "Най-добър телевизионен продуцент" на наградите на Дарик радио "Мъж на годината". През лятото на 2017 г. заснема късометражната комедия „The Elephone Man“, която е написана и режисирана от него. Филмът е завършен в края на октомври и избран да участва в няколко международни филмови фестивала в САЩ и Европа през пролетта на 2018 г. През 2018 г. е режисьор и продуцент на [[ситком]]а „[[Полицаите от края на града]]“ по Нова телевизия.<ref>Цветелина Шенева, [https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6571346 „Нова ТВ с комедия, екшън, трилър и продължение на „Откраднат живот“], в-к „24 часа“, 25 ноември 2017 г.</ref> През 2019 г. е продуцент на музикалното предаване „[[Маскираният певец]]“ и сериала „[[Пътят на честта]]“ по Нова телевизия. През 2020 г. и 2021 г. отново е продуцент на новите сезони на „[[Като две капки вода]]" и „[[Маскираният певец]]", а също така и на „[[Забраненото шоу на Рачков]]". През 2022 г. продуцира „[[Звездите в нас]]". == Личен живот == Женен е за стилистката Кремена Халваджиян, с която има син, оператора Бедрос „Бебо“ Халваджиян, роден 1991 г.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/420522 24chasa.bg]</ref> == Филмография == === Филми === * „The Elephone Man“ - 2017 (''Премиера: 2018''), късометражен филм<ref>[http://www.imdb.com/title/tt6950582/?ref_=tt_rec_tti The Elephone Man]</ref> – изпълнителен продуцент и режисьор, сценарист – комедия, заснет в България * „Welcome to Acapulco“ - 2016 (''Премиера: 2019)'', пълнометражен филм<ref>[http://www.imdb.com/title/tt6047374/?ref_=tt_rec_tti Welcome to Acapulco]</ref> – изпълнителен продуцент – екшън/комедия/трилър, заснет в Акапулко, Мексико * „Havana Darkness“ - 2016 (''Премиера: 2019)'', пълнометражен филм<ref>[http://www.imdb.com/title/tt5468130/ Havana Darkness]</ref> – изпълнителен продуцент – трилър, заснет в Куба и САЩ * „Nightworld“ - 2015 (''Премиера: 2017)'', пълнометражен филм<ref>[http://www.imdb.com/title/tt5157052/?ref_=rvi_tt Nightworld]</ref> – продуцент – ужаси/трилър, заснет в България * Проект – „България“ (2005) – продуцент, поредица от документални филми и рекламни клипове (на български, английски, немски, френски и руски език), промотиращи България като атрактивна туристическа дестинация, създадени по поръчка на Държавна агенция по туризъм. * „Печалбата“ (2000) – режисьор и сценарист, филмът получава покана за участие на престижния международен филмов фестивал в Сараево през 2002 година – „Saraevo Film Fest“. * „Сбогом, Лили“ (2002) – продуцент, Първа награда на Международен студентски филм фестивал „Нова вълна“ в НБУ и номинация на Jameson на Sofia Film Fest 2003. * „Скомина“ (1999) – режисьор и сценарист, отличен с наградата на Kodak на „Златната роза“ 2000 г. * „Дуел“ (1996) – режисьор и продуцент * „Рейнджърът-убиец“ (1995) – режисьор, продуцент и сценарист, Втора награда на Международен студентски фестивал на НБУ * „Лудост“ (1994) – режисьор, продуцент и сценарист, Първа награда на Международен студентски фестивал на НБУ === Сериали === * „[[Пътят на честта]]“ (2019) - продуцент * „[[Полицаите от края на града]]“ (2018) – продуцент и режисьор на няколко епизода * „[[Седем часа разлика]]“ (2011 – 2013) – продуцент на сериала и режисьор на пилотния епизод * „Морска сол“ (2004 – 2005) – продуцент на сериала и режисьор на първите няколко епизода === Телевизионни предавания === * ''[[Звездите в нас]]'' - българска версия на шоуто 'Starstruck' ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през есента на 2022 ** Продуцент * [[Забраненото шоу на Рачков|''Забраненото шоу на Рачко''в]] - комедийно шоу, създадено и продуцирано от "Глобал фрейм". ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през пролетта и есента на 2021 (2 сезона по 13 епизода всеки) ** Продуцент * ''[[Маскираният певец]]'' – българската версия на 'King of Mask Singer' ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през есента на 2019 (3 сезона, по 13 епизода всеки - 2019, 2020, 2021) ** Продуцент * ''[[Пееш или лъжеш]]'' – българската версия на 'I Can See Your Voice" – по лиценз на CJ E&M и Signal Entertainment Group ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през есента на 2016 (8 епизода) ** Продуцент * ''[[И аз го мога]]'' – оригинален формат на Armoza Formats. ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през 2015 (12 епизода) ** Продуцент * ''[[Големите надежди (предаване)|Големите надежди]]'' – музикално шоу, създадено и продуцирано от „Глобал филмс“. ** Излъчвано през март 2014 по националната телевизия NOVA (12 епизода). ** Продуцент * ''[[Като две капки вода]]'' (българската версия на „Your Face Sounds Familiar“ – по лиценз на Endemol International B.V. ** Излъчвано по националната националната телевизия NOVA (10 сезона, по 12 или 13 епизода всеки – 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021,2022) ** Продуцент и член на журито в сезон 1,2,3; Продуцент в сезон 4, 5, 6, 7,8,9 и 10 * [[X Factor|''The X Factor'' Bulgaria]] – оригинален формат на „Fremantle Media“ ** Излъчвано по националната телевизия NOVA (2013 – сезон 2; 2014 – сезон 3; 2015 – сезон 4; 2017 – сезон 5) ** Продуцент и член на журито в сезон 4 * ''Ол инклузив'' – комедийно шоу на „Глобал Фрейм“. ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през 2013 (10 епизода) ** Продуцент и режисьор * ''[[България търси талант]]'' – „Got Talent“ – оригинален формат на „Fremantle Media“. ** Излъчвано по националната bTV през 2010 и 2012 (2 сезона, 57 епизода) ** Продуцент на формата и член на журито * ''[[Пълна лудница]]'' – комедийно шоу на „Глобал Фрейм“ ** Излъчвано по националната националната телевизия NOVA през 2009 до септември 2009. От септември 2009 до април 2012 по националната телевизия bTV. През 2012 се завръща в ефира на NOVA (3 сезона, около 120 епизода) ** Продуцент на формата и режисьор на първите няколко епизода * ''Страх'' – оригинален формат на Endemol International B.V. ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през 2009 (20 епизода – излъчени 10) ** Изпълнителен продуцент * ''[[Великолепната шесторка]]'' – „The Magnificent Six“ ** Излъчвано през 2008 и 2010 по националната bTV (2 сезона, около 45 епизода) ** Продуцент и режисьор * ''[[Ясновидци]]'' – България и „Ясновидци“ – Румъния („Clarvâzâtorii“) – оригинален формат на „Rdf Rights“ ** Излъчвано по националната bTV 2008 и 2009 и румънската Kanal D ** Изпълнителен продуцент * ''Всичко по 10'' – „Power Of Ten“ – оригинален формат на CBS ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през 2008 (11 епизода) ** Продуцент * ''Игра за милиони'' – „Show Me The Money“ – оригинален формат на Endemol International B.V. ** Излъчвано по ТВ 7 през 2007 (78 епизода) ** Продуцент * ''[[Пълна промяна]]'' – „Extreme Makeover“ – оригинален формат на ABC ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през 2007 (40 епизода) ** Изпълнителен продуцент * ''[[Имаш поща]]'' – „C'e Posta Per Te“ – оригинален формат на Maria de Filippi, излъчвано по Canale 5 в Италия ** Излъчвано по националната телевизия NOVA от 2005 – 2008 и след това отново през 2012 – 2013 (4 сезона, около 170 епизода) ** Продуцент * ''[[Star Academy|Стар Академи]]'' – „Star Academy“ – оригинален формат Endemol International B.V. ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през 2005 (около 98 епизода) ** Изпълнителен продуцент * ''[[Господари на ефира]]''– „Lords of the Air“ – актуално шоу на „Глобал фрейм“ („Striscia La Notizia“ – оригинален формат на Antonio Ricci, излъчвано по Canale 5 в Италия) ** Излъчвано по националната телевизия NOVA (по-рано продуцирано от „Глобал вижън“ и излъчвано по NOVA 2003 – 2009, от септември 2009 до април 2012, излъчвано по bTV. От септември 2012 до декември 2018 отново по NOVA телевизия) ** Продуцент * ''Алозаложи'' ** Излъчвано по БНТ през 2003 ** Продуцент * ''[[Руска рулетка (предаване)|Руска Рулетка]]'' – „Russian Roulette“ – оригинален формат на Sony Pictures Television International ** Излъчвано по Българска национална телевизия през 2003 – 2004 (около 209 епизода) ** Копродуцент * ''[[Море от любов (предаване)|Море от любов]]'' – „All You Need Is Love“ – оригинален формат Endemol International B.V. ** Излъчвано по националната телевизия bTV от 2002 до 2012 (10 сезона, около 480 епизода) ** Продуцент * ''Фатално привличане'' ** Излъчвано по телевизия „М САТ“ през 2002 (16 епизода) ** Продуцент и режисьор * ''[[Сладко отмъщение]]'' – „Sweet Revenge“ – скрита камера ** Излъчвано по националната телевизия bTV от 2000 – 2004 и 2006 – 2008 (5 сезона, 204 епизода); 6 сезон (4 епизода) излъчван по NOVA през 2020, но прекратен поради извънредната ситуация с COVID-19. ** Продуцент и режисьор; продуцент на 6 сезон * ''Точка на пресичане'' ** Излъчвано по телевизия „М САТ“ от 1999 (3 сезона, около 300 епизода) ** Продуцент и режисьор === Реклами === Маги Халваджиян е режисирал над 100 рекламни спота за продукти от козметичната, хранителната и модната индустрия, за редица производители на алкохол, за финансови и инвестиционни институции. Интересно е, че първият рекламен клип на Халваджиян е заснет през 2001 г. с участието на Слави Трифонов, по поръчка на козметичната компания „Рубелла Бюти“. Сред клиентите са мобилните оператори „М Тел“ и „Глобул“, „Уникредит Булбанк“, „Пощенска банка“ и „ДЗИ Банк“, „Societe Generale Express bank“, „Петрол“ АД, „Алианц“ България, верига магазини „2Be“, „Домейн Бойар“, „Каменица“ АД, „Kraft Foods“ – България, „Nikas – България“, верига ресторанти „Happy Bar & Grill“. Клиенти сред козметичните производители са „Рубелла Бюти“ АД и „Арома“ АД. Други клиенти са ПФ „Доверие“, Unicef, Министерство на здравеопазването и др. === Музикални видеоклипове === Заснел е над 500 музикални видеоклипа на изпълнители от всички жанрове, между които: [[Слави Трифонов]], [[„Antique“]], [[БТР]], [[„Сигнал“]], [[Кирил Маричков]], Азис, [[ТЕ]], [[Милена Славова]], [[Дони и Момчил]], [[Ирра]], „Акага“, [[Стоян Михалев]], [[Ирина Флорин]] и много други. Работил е за „WARNER MUSIC“ – Italy като режисьор на клип на групата „Kitchen Funk“ и за EMI и немската група „666“. През декември 2006 Маги Халваджиян засне и клип за холивудската звезда Хилари Дъф. Видеото е част от саундтрака на филма „Бренд Хаузер“, в който Хилари е едно от звездните имена, заедно с Джон Кюсак, Бен Кингсли и Мариса Томей! През август 2008 г. участва в снимките на новия филм на Долф Лундгрен „Главно представление“ (“[[:en:Command_Performance_(2009_film)|Command Performance]]”). Заради опита си в киноиндустрията, Маги Халваджиян е избран да заснеме трите музикални клипа за филма както и една от една от най - впечатляващите сцени, в която по време на впечатляващ концерт, където е и руският президент, нахлуват терористи. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|2266373}} * [http://www.factor-news.net/index_.php?cm=9&id=151 „Магърдич Халваджиян: „Режисьорите, които крещят, избиват комплекси!“], интервю на Десислава Бакърджиева, factor-news.net, 30 април 2003 г. * [https://web.archive.org/web/20140222120357/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2257559 „Магърдич Халваджиян: Грам оптимизъм не ми остана“], интервю на Емил Спахийски, в. „Труд“, 24 август 2013 г. * {{YouTube|hV9zKi38AGM|Истината за успеха – Маги Халваджиян}}, среща в НБУ, 23 януари 2015 г. * [https://www.youtube.com/watch?v=cCF_VscMAfk При Тото - Маги Халваджиян Part.1] * [https://www.youtube.com/watch?v=QFScG_HHbnE При Тото - Маги Халваджиян Part.2] * [https://www.youtube.com/watch?v=sf27HqdWgbs 20 години по-късно - Маги Халваджиян], инервю на Миглена Ангелова, 18 юни, 2021 г. * [https://www.youtube.com/watch?v=fTevJtsyMLo Магърдич Халваджиян, неговата лична легенда и "Къде е Рачков?"] - интервю на Мариян Станков – Мон Дьо, Неделята на NOVA, 7 фервуари, 2021 г. * [https://www.youtube.com/watch?v=2IJtRQjDwHY Мотивация - Маги Халваджиян,], Форум „Кариери и студенти 2022“, среща в НБУ, 7 юни 2022 * [https://www.youtube.com/watch?v=dvRH7hEkdBs Самооценка, Маги Халваджиян], Форум „Кариери и студенти 2022“, среща в НБУ, 7 юни 2022 * [https://www.youtube.com/watch?v=qR88nOEgZGE Въпроси и отговори, Маги Халваджиян], Форум „Кариери и студенти 2022“, среща в НБУ, 7 юни 2022 {{СОРТКАТ:Халваджиян, Мъгърдич}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български телевизионни продуценти]] [[Категория:Българи от арменски произход]] [[Категория:Възпитаници на Нов български университет]] [[Категория:Родени в Плевен]] bduwttzf838q2rg7h5pi8ej7e1sbfwx 11473360 11473358 2022-07-28T14:41:07Z Alisdoncheva 238714 Добавяне в секция Личен живот, че има двама внуци от сина си. wikitext text/x-wiki {{паун}} {{повече източници}} {{Личност | категория = бизнесмен | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Бизнесмен | област = развлекателна индустрия | работил-в = „Global Films“, „Global Vision“, „Global Dream“ | постове = | известен-с = }} }} '''Магърдич Бедрос Халваджиян''''', известен и като Маги Халваджиян,'' е български [[режисьор]] и [[продуцент]] от [[Арменци в България|арменски]] произход. == Биография == Роден е на 18 февруари 1967 г. в [[Плевен]]. Живял е във [[Варна]], в различни италиански градове и в [[Москва]], където учи в училище за цирково майсторство през периода 1981 – 1986 г.<ref>Албена Борисова, [http://www.segabg.com/article.php?sid=2003111500010100002 „Магърдич Халваджиян влязъл в киното в 4-ти клас“], в-к „Сега“, 15 ноември 2003 г.</ref> Завършва режисура в [[Нов български университет]]. В младежките си години е свирил в група. Има над 450 заснети клипа и реклами и е един от най-успешните в продуцентския бизнес. Занимава се активно с режисура от 1992 г., а с продуциране – от средата на 90-те години. През 1996 г. създава „Макс Груп – 1“, която продуцира телевизионните предавания „Точка на пресичане“ и „Фатално привличане“. През този период той е заснел повечето си музикални клипове. През 2002 г. основава продуцентски компании "Global Films" и "Global Frame", обединени под името "Global Group". През годините Маги Халваджиян и екипа му създават едни от най-разпознаваемите телевизионни предавания и до днес. Правят скритата камера "[[Сладко отмъщение]]", която се излъчва в ефира на националната телевизия bTV от 2000 – 2004 и 2006 – 2008 (5 сезона, 204 епизода); 6 сезон (4 епизода) излъчван по NOVA през 2020, но прекратен поради извънредната ситуация с COVID-19. През 2002 стратира предаването "[[Море от любов (предаване)|Море от любов]]", което се излъчва цели десет години. Следва "[[Руска рулетка (предаване)|Руска Рулетка]]", което има около 209 излъчени епизода. През 2003 г. стартира “[[Господари на ефира]]”. До април 2012 г.  то е българската версия на италианското предаване „Striscia la Notizia“. Структурно е може да бъде разделено на следните основни компоненти: разкриване и хумористичен коментар на гафове в телевизионното пространство; анализ и изказване на собствена позиция върху актуални политически и социални въпроси;репортажи с изключителен обществен ефект. През същата година по БНТ стартира и играта "Алозаложи". В периода 2005 - 2009 Халваджиян е продуцент на още хитови предавания като "[[Стар Академи]]", "[[Имаш поща]]", "[[Пълна промяна]]", "Игра за милиони", "Всичко по 10", "[[Ясновидци]]", [[Великолепната шесторка|"Великолепната шесторка]]", "Страх". През 2009 година стартира и едно от най-знаковите комедийни предавания на фимрата - "[[Пълна лудница]]". От 2009 г. до средата на 2012 г. Маги Халваджиян е председател на Асоциацията на филмовите и телевизионни продуценти (А.Ф.Т.П). През 2012 г. Маги Халваджиян и неговите сътрудници създават фирмата „Open Frames”, която е фокусирана върху филмовата продукция. Халваджиян е режисьор на игралния филм „[[Печалбата]]“, както и на няколко късометражни филма, между които „Скомина“. Също така е продуцент и режисьор на сериалите "Морска сол" (2004) и "Седем часа разлика" (2011). През 2010 и 2012 г. е жури на риалити предаването „[[България търси талант]]“ по телевизия [[bTV]]. През пролетта на 2012 г. се разраства скандал - Маги Халваджиян обвинява BTV в налагане на цензура на "[[Господари на ефира]]". Медията го призовава да се оттегли от проектите си „България търси талант“ и сериала „[[Седем часа разлика]]“. По-късно сам прекратява договора си с медията. През април 2012 г. е отстранен от журито на предаването, което продуцира – „България търси талант“.<ref>[https://dariknews.bg/novini/bylgariia/halvadzhiqn-stoq-tvyrdo-zad-vsqka-edna-ot-dumite-si-890576 „Халваджиян: Стоя твърдо зад всяка една от думите си“], Darik News, 23 април 2012.</ref><ref>[http://kliuki.bg/203879/маги-халваджиян/ „Скандал! Изгониха Маги Халваджиян от „България търси талант“], 22 април 2012.</ref> През пролетта на 2013 г. в ефира на [[Нова телевизия]] стартира „[[Като две капки вода]]“, в което отново е жури, заедно с [[Хилда Казасян]] и [[Любен Дилов - син]]. Избират за водещи [[Димитър Рачков]] и [[Васил Василев-Зуека]]. Същата година стартира и вторият сезон на "[[X Factor]]" в България. През 2014 г. е продуцент на предаването „[[Големите надежди]]“ по Нова телевизия. През 2015 г. "Open Frames" снима първия си филм, наречен "Nightworld". Главната роля в него се играе от американския актьор Джейсън Лондон, а негов партньор е световноизвестният Робърт Инглунд (Фреди Крюгер). Следващият проект на Компанията е филмът "Havana Darkness" - сниман в САЩ и Куба - това е първият в историята филм на ужасите, заснет в Куба! През 2015 г. Халваджиян е жури и продуцент на предаването „[[X Factor]]“ по Нова телевизия. През май същата година е удостоен с почетното звание „академик“ от неправителствената организация „[[Българска академия на науките и изкуствата]]“.<ref>[http://www.flagman.bg/article/79664 „Шок! Направиха Магардич Халваджиян академик!“], в. „Флагман“, 6 май 2015 г.</ref> През есента на 2016 г. е заснет филмът „Welcome to Acapulco“. Снимките са на територията на Мексико (Акапулко) и САЩ (Ню Йорк). Главни роли във филма заемат световноизвестните актьори: Michael Madsen, William Baldwin, Paul Sorvino. През 2016 г. получава орден [[Златен век (отличие)|Златен век]] и грамота от Министерство на културата за изключителен принос в областта на българската култура.<ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5905162 Сара-Нора Кръстева и още 16 творци получиха наградата „Златен век“]</ref> Печели и в категорита "Най-добър телевизионен продуцент" на наградите на Дарик радио "Мъж на годината". През лятото на 2017 г. заснема късометражната комедия „The Elephone Man“, която е написана и режисирана от него. Филмът е завършен в края на октомври и избран да участва в няколко международни филмови фестивала в САЩ и Европа през пролетта на 2018 г. През 2018 г. е режисьор и продуцент на [[ситком]]а „[[Полицаите от края на града]]“ по Нова телевизия.<ref>Цветелина Шенева, [https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6571346 „Нова ТВ с комедия, екшън, трилър и продължение на „Откраднат живот“], в-к „24 часа“, 25 ноември 2017 г.</ref> През 2019 г. е продуцент на музикалното предаване „[[Маскираният певец]]“ и сериала „[[Пътят на честта]]“ по Нова телевизия. През 2020 г. и 2021 г. отново е продуцент на новите сезони на „[[Като две капки вода]]" и „[[Маскираният певец]]", а също така и на „[[Забраненото шоу на Рачков]]". През 2022 г. продуцира „[[Звездите в нас]]". == Личен живот == Женен е за стилистката Кремена Халваджиян, с която има син, оператора Бедрос „Бебо“ Халваджиян, роден 1991 г., който има две деца.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/420522 24chasa.bg]</ref> == Филмография == === Филми === * „The Elephone Man“ - 2017 (''Премиера: 2018''), късометражен филм<ref>[http://www.imdb.com/title/tt6950582/?ref_=tt_rec_tti The Elephone Man]</ref> – изпълнителен продуцент и режисьор, сценарист – комедия, заснет в България * „Welcome to Acapulco“ - 2016 (''Премиера: 2019)'', пълнометражен филм<ref>[http://www.imdb.com/title/tt6047374/?ref_=tt_rec_tti Welcome to Acapulco]</ref> – изпълнителен продуцент – екшън/комедия/трилър, заснет в Акапулко, Мексико * „Havana Darkness“ - 2016 (''Премиера: 2019)'', пълнометражен филм<ref>[http://www.imdb.com/title/tt5468130/ Havana Darkness]</ref> – изпълнителен продуцент – трилър, заснет в Куба и САЩ * „Nightworld“ - 2015 (''Премиера: 2017)'', пълнометражен филм<ref>[http://www.imdb.com/title/tt5157052/?ref_=rvi_tt Nightworld]</ref> – продуцент – ужаси/трилър, заснет в България * Проект – „България“ (2005) – продуцент, поредица от документални филми и рекламни клипове (на български, английски, немски, френски и руски език), промотиращи България като атрактивна туристическа дестинация, създадени по поръчка на Държавна агенция по туризъм. * „Печалбата“ (2000) – режисьор и сценарист, филмът получава покана за участие на престижния международен филмов фестивал в Сараево през 2002 година – „Saraevo Film Fest“. * „Сбогом, Лили“ (2002) – продуцент, Първа награда на Международен студентски филм фестивал „Нова вълна“ в НБУ и номинация на Jameson на Sofia Film Fest 2003. * „Скомина“ (1999) – режисьор и сценарист, отличен с наградата на Kodak на „Златната роза“ 2000 г. * „Дуел“ (1996) – режисьор и продуцент * „Рейнджърът-убиец“ (1995) – режисьор, продуцент и сценарист, Втора награда на Международен студентски фестивал на НБУ * „Лудост“ (1994) – режисьор, продуцент и сценарист, Първа награда на Международен студентски фестивал на НБУ === Сериали === * „[[Пътят на честта]]“ (2019) - продуцент * „[[Полицаите от края на града]]“ (2018) – продуцент и режисьор на няколко епизода * „[[Седем часа разлика]]“ (2011 – 2013) – продуцент на сериала и режисьор на пилотния епизод * „Морска сол“ (2004 – 2005) – продуцент на сериала и режисьор на първите няколко епизода === Телевизионни предавания === * ''[[Звездите в нас]]'' - българска версия на шоуто 'Starstruck' ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през есента на 2022 ** Продуцент * [[Забраненото шоу на Рачков|''Забраненото шоу на Рачко''в]] - комедийно шоу, създадено и продуцирано от "Глобал фрейм". ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през пролетта и есента на 2021 (2 сезона по 13 епизода всеки) ** Продуцент * ''[[Маскираният певец]]'' – българската версия на 'King of Mask Singer' ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през есента на 2019 (3 сезона, по 13 епизода всеки - 2019, 2020, 2021) ** Продуцент * ''[[Пееш или лъжеш]]'' – българската версия на 'I Can See Your Voice" – по лиценз на CJ E&M и Signal Entertainment Group ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през есента на 2016 (8 епизода) ** Продуцент * ''[[И аз го мога]]'' – оригинален формат на Armoza Formats. ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през 2015 (12 епизода) ** Продуцент * ''[[Големите надежди (предаване)|Големите надежди]]'' – музикално шоу, създадено и продуцирано от „Глобал филмс“. ** Излъчвано през март 2014 по националната телевизия NOVA (12 епизода). ** Продуцент * ''[[Като две капки вода]]'' (българската версия на „Your Face Sounds Familiar“ – по лиценз на Endemol International B.V. ** Излъчвано по националната националната телевизия NOVA (10 сезона, по 12 или 13 епизода всеки – 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021,2022) ** Продуцент и член на журито в сезон 1,2,3; Продуцент в сезон 4, 5, 6, 7,8,9 и 10 * [[X Factor|''The X Factor'' Bulgaria]] – оригинален формат на „Fremantle Media“ ** Излъчвано по националната телевизия NOVA (2013 – сезон 2; 2014 – сезон 3; 2015 – сезон 4; 2017 – сезон 5) ** Продуцент и член на журито в сезон 4 * ''Ол инклузив'' – комедийно шоу на „Глобал Фрейм“. ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през 2013 (10 епизода) ** Продуцент и режисьор * ''[[България търси талант]]'' – „Got Talent“ – оригинален формат на „Fremantle Media“. ** Излъчвано по националната bTV през 2010 и 2012 (2 сезона, 57 епизода) ** Продуцент на формата и член на журито * ''[[Пълна лудница]]'' – комедийно шоу на „Глобал Фрейм“ ** Излъчвано по националната националната телевизия NOVA през 2009 до септември 2009. От септември 2009 до април 2012 по националната телевизия bTV. През 2012 се завръща в ефира на NOVA (3 сезона, около 120 епизода) ** Продуцент на формата и режисьор на първите няколко епизода * ''Страх'' – оригинален формат на Endemol International B.V. ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през 2009 (20 епизода – излъчени 10) ** Изпълнителен продуцент * ''[[Великолепната шесторка]]'' – „The Magnificent Six“ ** Излъчвано през 2008 и 2010 по националната bTV (2 сезона, около 45 епизода) ** Продуцент и режисьор * ''[[Ясновидци]]'' – България и „Ясновидци“ – Румъния („Clarvâzâtorii“) – оригинален формат на „Rdf Rights“ ** Излъчвано по националната bTV 2008 и 2009 и румънската Kanal D ** Изпълнителен продуцент * ''Всичко по 10'' – „Power Of Ten“ – оригинален формат на CBS ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през 2008 (11 епизода) ** Продуцент * ''Игра за милиони'' – „Show Me The Money“ – оригинален формат на Endemol International B.V. ** Излъчвано по ТВ 7 през 2007 (78 епизода) ** Продуцент * ''[[Пълна промяна]]'' – „Extreme Makeover“ – оригинален формат на ABC ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през 2007 (40 епизода) ** Изпълнителен продуцент * ''[[Имаш поща]]'' – „C'e Posta Per Te“ – оригинален формат на Maria de Filippi, излъчвано по Canale 5 в Италия ** Излъчвано по националната телевизия NOVA от 2005 – 2008 и след това отново през 2012 – 2013 (4 сезона, около 170 епизода) ** Продуцент * ''[[Star Academy|Стар Академи]]'' – „Star Academy“ – оригинален формат Endemol International B.V. ** Излъчвано по националната телевизия NOVA през 2005 (около 98 епизода) ** Изпълнителен продуцент * ''[[Господари на ефира]]''– „Lords of the Air“ – актуално шоу на „Глобал фрейм“ („Striscia La Notizia“ – оригинален формат на Antonio Ricci, излъчвано по Canale 5 в Италия) ** Излъчвано по националната телевизия NOVA (по-рано продуцирано от „Глобал вижън“ и излъчвано по NOVA 2003 – 2009, от септември 2009 до април 2012, излъчвано по bTV. От септември 2012 до декември 2018 отново по NOVA телевизия) ** Продуцент * ''Алозаложи'' ** Излъчвано по БНТ през 2003 ** Продуцент * ''[[Руска рулетка (предаване)|Руска Рулетка]]'' – „Russian Roulette“ – оригинален формат на Sony Pictures Television International ** Излъчвано по Българска национална телевизия през 2003 – 2004 (около 209 епизода) ** Копродуцент * ''[[Море от любов (предаване)|Море от любов]]'' – „All You Need Is Love“ – оригинален формат Endemol International B.V. ** Излъчвано по националната телевизия bTV от 2002 до 2012 (10 сезона, около 480 епизода) ** Продуцент * ''Фатално привличане'' ** Излъчвано по телевизия „М САТ“ през 2002 (16 епизода) ** Продуцент и режисьор * ''Сладко отмъщение'' – „Sweet Revenge“ – скрита камера ** Излъчвано по националната телевизия bTV от 2000 – 2004 и 2006 – 2008 (5 сезона, 204 епизода); 6 сезон (4 епизода) излъчван по NOVA през 2020, но прекратен поради извънредната ситуация с COVID-19. ** Продуцент и режисьор; продуцент на 6 сезон * ''Точка на пресичане'' ** Излъчвано по телевизия „М САТ“ от 1999 (3 сезона, около 300 епизода) ** Продуцент и режисьор === Реклами === Маги Халваджиян е режисирал над 100 рекламни спота за продукти от козметичната, хранителната и модната индустрия, за редица производители на алкохол, за финансови и инвестиционни институции. Интересно е, че първият рекламен клип на Халваджиян е заснет през 2001 г. с участието на Слави Трифонов, по поръчка на козметичната компания „Рубелла Бюти“. Сред клиентите са мобилните оператори „М Тел“ и „Глобул“, „Уникредит Булбанк“, „Пощенска банка“ и „ДЗИ Банк“, „Societe Generale Express bank“, „Петрол“ АД, „Алианц“ България, верига магазини „2Be“, „Домейн Бойар“, „Каменица“ АД, „Kraft Foods“ – България, „Nikas – България“, верига ресторанти „Happy Bar & Grill“. Клиенти сред козметичните производители са „Рубелла Бюти“ АД и „Арома“ АД. Други клиенти са ПФ „Доверие“, Unicef, Министерство на здравеопазването и др. === Музикални видеоклипове === Заснел е над 500 музикални видеоклипа на изпълнители от всички жанрове, между които: [[Слави Трифонов]], [[„Antique“]], [[БТР]], [[„Сигнал“]], [[Кирил Маричков]], Азис, [[ТЕ]], [[Милена Славова]], [[Дони и Момчил]], [[Ирра]], „Акага“, [[Стоян Михалев]], [[Ирина Флорин]] и много други. Работил е за „WARNER MUSIC“ – Italy като режисьор на клип на групата „Kitchen Funk“ и за EMI и немската група „666“. През декември 2006 Маги Халваджиян засне и клип за холивудската звезда Хилари Дъф. Видеото е част от саундтрака на филма „Бренд Хаузер“, в който Хилари е едно от звездните имена, заедно с Джон Кюсак, Бен Кингсли и Мариса Томей! През август 2008 г. участва в снимките на новия филм на Долф Лундгрен „Главно представление“ (“[[:en:Command_Performance_(2009_film)|Command Performance]]”). Заради опита си в киноиндустрията, Маги Халваджиян е избран да заснеме трите музикални клипа за филма както и една от една от най - впечатляващите сцени, в която по време на впечатляващ концерт, където е и руският президент, нахлуват терористи. == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|2266373}} * [http://www.factor-news.net/index_.php?cm=9&id=151 „Магърдич Халваджиян: „Режисьорите, които крещят, избиват комплекси!“], интервю на Десислава Бакърджиева, factor-news.net, 30 април 2003 г. * [https://web.archive.org/web/20140222120357/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2257559 „Магърдич Халваджиян: Грам оптимизъм не ми остана“], интервю на Емил Спахийски, в. „Труд“, 24 август 2013 г. * {{YouTube|hV9zKi38AGM|Истината за успеха – Маги Халваджиян}}, среща в НБУ, 23 януари 2015 г. * [https://www.youtube.com/watch?v=cCF_VscMAfk При Тото - Маги Халваджиян Part.1] * [https://www.youtube.com/watch?v=QFScG_HHbnE При Тото - Маги Халваджиян Part.2] * [https://www.youtube.com/watch?v=sf27HqdWgbs 20 години по-късно - Маги Халваджиян], инервю на Миглена Ангелова, 18 юни, 2021 г. * [https://www.youtube.com/watch?v=fTevJtsyMLo Магърдич Халваджиян, неговата лична легенда и "Къде е Рачков?"] - интервю на Мариян Станков – Мон Дьо, Неделята на NOVA, 7 фервуари, 2021 г. * [https://www.youtube.com/watch?v=2IJtRQjDwHY Мотивация - Маги Халваджиян,], Форум „Кариери и студенти 2022“, среща в НБУ, 7 юни 2022 * [https://www.youtube.com/watch?v=dvRH7hEkdBs Самооценка, Маги Халваджиян], Форум „Кариери и студенти 2022“, среща в НБУ, 7 юни 2022 * [https://www.youtube.com/watch?v=qR88nOEgZGE Въпроси и отговори, Маги Халваджиян], Форум „Кариери и студенти 2022“, среща в НБУ, 7 юни 2022 {{СОРТКАТ:Халваджиян, Мъгърдич}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български телевизионни продуценти]] [[Категория:Българи от арменски произход]] [[Категория:Възпитаници на Нов български университет]] [[Категория:Родени в Плевен]] 5u5u4cg73mcbw7q5oo0b48uckersjkz 1 278527 11473879 2876734 2022-07-29T08:25:53Z Marta987M 311992 Отговор wikitext text/x-wiki Според немско-българския речник Umlaut е '''''преглас''''', а Ablaut ''отглас'' или ''промяна на коренната гласна''.--[[Потребител беседа:Phips|Фипс]] 19:57, 27 декември 2009 (UTC) :Добри неща. Също така искам да препоръчам да прочетете подробна статия за умлаут на, https://deutscherpapa.by/nemeckie-bukvy-umlaut-u-o-a/. също така на сайта можете да намерите много други полезни граматически материали. [[Потребител:Marta987M|Marta987M]] ([[Потребител беседа:Marta987M|беседа]]) 08:25, 29 юли 2022 (UTC) cjuhlssxbapw5hp7ewmdz05v2wrcvrn 0 281114 11473670 11083317 2022-07-29T02:37:17Z Luxferuer 25980 форматиране: 4x тире-числа, 6lokavica (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{PAGENAME}} | име-оригинал = | категория = бизнесмен | описание = български търговец и дарител | портрет = Hadzhi Vulcho Hilandar.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Банско]], | починал-място = [[Зографски манастир]], [[Османска империя]] | вложки = {{Личност/Бизнесмен | област = | образование = | работил-в = | постове = | известен-с = | награди = }} }} '''Хаджи Вълчо''' е български търговец, [[ктитор]] на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] и на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], брат на [[Паисий Хилендарски]]. == Биография == Родом е от [[Банско]]. Занимава се с търговия и превозва стоки чак до [[Виена]] и [[Кавала]]. Прави три поклоннически пътувания до [[Божи Гроб]]. Дарител за строежи на ханове и мостове. През 1756 г. посещава Хилендарския манастир, чийто [[игумен]] е брат му Лазар с монашеското име [[Лаврентий Хилендарски|Лаврентий]], и дава пари за обновяването на параклиса „Св. [[Иван Рилски]]" (стенописта там включва негов портрет). Прави щедри дарения и на Зографския манастир – обновява източното крило с жилищните помещения (1757) и изгражда църквата „[[Успение Богородично]]“ (1764).<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/18/1705_hadzhi_Valcho/ktitorska_dejnost.htm Зографският манастир и ктиторската дейност на Хаджи Вълчо]</ref> В края на живота си се оттегля в Зограф, замонашва се с иноческото име Пафнутий и се заселва в манастирския [[скит]] [[Черни вир (скит)|Черни вир]]. Точната година на смъртта му е неизвестна. == Изследвания == * [[Асен Василиев|Василиев, А.]] Ктиторски портрети. С., 1960, 236 – 238. * [[Любен Прашков|Прашков, Л.]] Стенописите на параклиса „Св. Иван Рилски“ от 1757 г. в Хилендарския манастир. – Кирилометодиевски студии, 3, 1986, 180 – 190, обр. 1 – 19. * Бояджиева, Е. Банско – неугасващи имена от Възраждането. С., 1990, 11 – 23. * Бояджиева, Е. Банско и Атон: Мисията на хаджи Вълчо, брата на Паисий Хилендарски, на прага на Българското възраждане. С., 2002. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://www.culinarytourism.bg/bansko/bansko-duhovnost-i-kultura/hadzhiisko-vreme Часовникът на Хаджи Вълчо] {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Вълчо, Хаджи}} [[Категория:Родени в Банско]] [[Категория:Български хаджии]] [[Категория:Български предприемачи от Македония]] [[Категория:Монаси в Зографския манастир]] [[Категория:Български търговци]] c66ry64ebcw491unvo93x7o31hb5qnv 11473673 11473670 2022-07-29T02:46:35Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = {{PAGENAME}} | име-оригинал = | категория = бизнесмен | описание = български търговец и дарител | портрет = Hadzhi Vulcho Hilandar.jpg | портрет-описание = | роден-място = [[Банско]], | починал-място = [[Зографски манастир]], [[Османска империя]] | вложки = {{Личност/Бизнесмен | област = | образование = | работил-в = | постове = | известен-с = | награди = }} }} '''Хаджи Вълчо Банов''' е български търговец, [[ктитор]] на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] и на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], брат на [[Паисий Хилендарски]].<ref name="sklavoy.blogspot.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://sklavoy.blogspot.com/2021/04/blog-post_16.html?spref=pi | заглавие = Паисий Хилендарски | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 16 април 2021 | труд = | издател = sklavoy.blogspot.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Биография == Родом е от [[Банско]]. Занимава се с търговия и превозва стоки чак до [[Виена]] и [[Кавала]]. Прави три поклоннически пътувания до [[Божи Гроб]]. Дарител за строежи на ханове и мостове. През 1756 г. посещава Хилендарския манастир, чийто [[игумен]] е брат му Лазар с монашеското име [[Лаврентий Хилендарски|Лаврентий]], и дава пари за обновяването на параклиса „Св. [[Иван Рилски]]" (стенописта там включва негов портрет). Прави щедри дарения и на Зографския манастир – обновява източното крило с жилищните помещения (1757) и изгражда църквата „[[Успение Богородично]]“ (1764).<ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/18/1705_hadzhi_Valcho/ktitorska_dejnost.htm Зографският манастир и ктиторската дейност на Хаджи Вълчо]</ref> В края на живота си се оттегля в Зограф, замонашва се с иноческото име Пафнутий и се заселва в манастирския [[скит]] [[Черни вир (скит)|Черни вир]]. Точната година на смъртта му е неизвестна. == Изследвания == * [[Асен Василиев|Василиев, А.]] Ктиторски портрети. С., 1960, 236 – 238. * [[Любен Прашков|Прашков, Л.]] Стенописите на параклиса „Св. Иван Рилски“ от 1757 г. в Хилендарския манастир. – Кирилометодиевски студии, 3, 1986, 180 – 190, обр. 1 – 19. * Бояджиева, Е. Банско – неугасващи имена от Възраждането. С., 1990, 11 – 23. * Бояджиева, Е. Банско и Атон: Мисията на хаджи Вълчо, брата на Паисий Хилендарски, на прага на Българското възраждане. С., 2002. == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [https://www.culinarytourism.bg/bansko/bansko-duhovnost-i-kultura/hadzhiisko-vreme Часовникът на Хаджи Вълчо] {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Вълчо, Хаджи}} [[Категория:Родени в Банско]] [[Категория:Български хаджии]] [[Категория:Български предприемачи от Македония]] [[Категория:Монаси в Зографския манастир]] [[Категория:Български търговци]] rlsgqwfx19rz17xw2mmg1q5ru0praow 0 282871 11473230 10916882 2022-07-28T12:45:22Z Ta4oni 310849 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|артист | име = Талат Булут | портрет = | описание = турски киноартист | роден-място = [[Саръкамъш]], [[Турция]] }} '''Тала̀т Булу̀т''' ({{lang|tr|Talat Bulut}}, истински имена '''Талат Думанлъ''', ''Talat Dumanlı'') е [[Турция|турски]] филмов и театрален [[актьор]]. == Биография == Започва актьорската си кариера на 23-годишна възраст с участие във филма „Hazal“ през [[1979]] г. До края на [[2009]] г. се е снимал общо в 32 филма и сериали. В [[България]] е познат с ролята на Ахмет Алоглу от филма „[[Къщата на ангелите]]“,с ролята на Муса Байръ от сериала „[[Да върнеш времето назад]]“ и с ролята си на Халит Аргун от хитовия сериал [[Опасно изкушение]]. == Външни препратки == * [http://www.talatbulut.com Уебсайт на Талат Булут] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190523030634/http://talatbulut.com/ |date=2019-05-23 }} * [http://www.imdb.com/name/nm0120270/ Талат Булут] в [[IMDb]] * [http://www.sinematurk.com/kisi/2279/Talat-Bulut Страница за Талат Булут на Sinematurk.com] {{мъниче|актьор|Турция}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Булут, Талат}} [[Категория:Турски актьори и актриси]] r5ysuh3eekm5jx56264ygh9h147du58 11473656 11473230 2022-07-29T01:53:21Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{Личност|артист | име = Талат Булут | портрет = | описание = турски киноартист | роден-място = [[Саръкамъш]], [[Турция]] }} '''Тала̀т Булу̀т''' ({{lang|tr|Talat Bulut}}, истински имена '''Талат Думанлъ''', ''Talat Dumanlı'') е [[Турция|турски]] филмов и театрален [[актьор]]. == Биография == Започва актьорската си кариера на 23-годишна възраст с участие във филма „Hazal“ през [[1979]] г. До края на [[2009]] г. се е снимал общо в 32 филма и сериали. В [[България]] е познат с ролята на Ахмет Алоглу от филма „[[Къщата на ангелите]]“, с ролята на Муса Байръ от сериала „[[Да върнеш времето назад]]“ и с ролята си на Халит Аргун от сериала „[[Опасно изкушение]]“. == Външни препратки == * [http://www.talatbulut.com Уебсайт на Талат Булут] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190523030634/http://talatbulut.com/ |date=2019-05-23 }} * [http://www.imdb.com/name/nm0120270/ Талат Булут] в [[IMDb]] * [http://www.sinematurk.com/kisi/2279/Talat-Bulut Страница за Талат Булут на Sinematurk.com] {{мъниче|актьор|Турция}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Булут, Талат}} [[Категория:Турски актьори и актриси]] 9ua3cza8mfr7wzo5hm5d86tvqso2x01 0 285539 11473224 10951160 2022-07-28T12:39:15Z 95.42.202.55 С еврорегламент 1143/2014 се изисква борба срещу разпространението на този вид в Европа и в България. wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Айлант''', '''див орех''', '''китайски ясен''' (''Ailanthus altissima'') – листопадно дърво от сем. [[Симарубови]]. Височина му е до 25 m, короната му е кълбовидна и рехава, листата му са перести, дълги до 1 метър. Произхожда от [[Китай]]. В [[България]] е едно от най-широко разпространените екзотични дървета. Бързо нараства. На много места е подивяло. Най-добре расте на плодородни почви, не е взискателно към влагата. Размножава се и с издънки. Декоративно, използва се за укрепване на почвата и залесяване. Дървесината му е светложълтеникава със светлочервеникаво ядро и с добри технически качества. Използва се в строителството и за производство на хартия. В листата има до 12 % [[дъбилни вещества]], поради което намира голямо приложение в кожарството. == Описание == Обикновеният айлант е дърво с височина до 30 m и диаметър на ствола 80 cm. Короната е широка, с дебели, рядко разположени клони. Кората е гладка, сиво-кафява или жълтеникаво-сива, а при по-старите дървета е слабо надлъжно напукана. Младите клонки са дебели, жълтеникави до червеникави, покрити с лещанки и слабо овласени. Пъпките са полусферични, кафяви, дребни и покрити с власинки. [[Лист]]ата са сложни, текоперести (нечифтоперести) или чифтоперести, и много едри. Те достигат до 100 cm дължина и са съставени от 11 – 25 (41) листчета. Листните петури са удълженояйцевидни, целокрайни и в основата си имат от 1 до 3 жлезисти зъбчета. Цветовете са дребни, зеленикаво-жълти, събрани в едри, изправени метловидни съцветия. Те са еднополови или двуполови и цъфтят през юни. Плодът е орехче с едно крилце. Крилатката е елипсовидна, ципеста, бледожълта и леко усукана. Тя достига дължина 3 – 4 cm, а семето е разположено в средата. Семената узряват през октомври, но плодовете презимуват на дървото. Обикновеният айлант е един от най-бързо растящите дървесни видове в умерените географски дължини. В млада възраст годишният прираст по височина може да достигне до 3 m. Той е недълговечен вид и пределната му възраст е около 50 години. Много характерна биологична особеност е формирането на голямо количество коренови издънки. Плодоношението настъпва още към петата година и е обилно и ежегодно. Кореновата система е смесена и добре развита както в хоризонтално, така и във вертикално направление. Размножава се както със семена, така и по вегетативен начин. От екологичните фактори светлината е от голямо значение за този вид, който е един от най-светлолюбивите. Най-добър растеж показва на дълбоки и плодородни почви, но се среща и на по-бедни терени. Не понася високо съдържание на варовик в почвата. Невзискателен е към атмосферната влажности може да се използва за залесяване в сухите области. <gallery class="center" caption="Външни белези"> Айлант - кора.jpg|Кора Ailanto - foglie.jpg|Листа Ailanthus altissima drawing.png|Цветове – скица Früchte Götterbaum.JPG|Плодове </gallery> == Таксономия == Първите научни описания на дървото са направени малко след като видът е внесен в Европа, през 40-те години на 18век, от французинът ''[[Pierre Nicolas d'Incarville]]''. Той изпраща семена на своя приятел, ботаник ''[[Bernard de Jussieu]]'''''.''' Семената изпратени от d'Incarville са сметнати погрешно, че принадлежат на китайския ясен (''[[Toxicodendron vernicifluum]]''), който е сходен с айланта и голямо икономическо значение. Тази грешна представа се е създала, тъй като d'Incarville в писмото си към ''Bernard de Jussieu'', заключава, че семената са от (''Toxicodendron vernicifluum''), върху който има наблюдения от престоя си в долините по долното поречие на [[Яндзъ]]. Тази грешка причинява доста противоречия при бъдещата таксономична класификация на вида. През 1751 г. ''Bernard de Jussieu'' посажда няколко от семената във Франция и изпраща няколко на ''[[Philip Miller]]'', завеждащ ботаническата градина [[Chelsea Physic Garden]] в Лондон, и до ''[[Philip C. Webb]]'', собственик на екзотична градина в [[Бъсбридж]], Англия. Противоречията относно името започват, когато и тримата мъже дават три различни имена на дървото. В Париж, [[Карл Линей]] дава на растението, известно дотогава като ''grand vernis du Japon'', името ''Rhus succedanea''. В Лондон екземплярите биват наречени ''Toxicodendron altissima'' от ''Philip Miller'', докато в Бъсбридж, ''Philip C. Webb'' ги нарекъл ''Rhus Sinese foliis alatis''. Вместо проблемът да бъде разрешен и да се стигне до консенсус, се появяват нови имена на дървото. [[Якоб Фридрих Ерхарт]] го нарича ''Rhus cacodendron'' след като наблюдава екземпляр в [[Утрехт]] през 1782 г. През 1788 г. ''[[René Louiche Desfontaines]]'' хвърля светлина върху казуса. Той наблюдава плодовете на екземплярите в Париж и достига до заключението, че дървото не спада към рода [[Шмак]] ''(Rhus)''. Френският ботаник публикува статия с илюстровано описание на дървото и го нарича ''Ailanthus glandulosa'', като го поставя в същия род като ''[[Ailanthus triphysa]]'', тогава известен като ''Ailanthus integrifolia''. Името произлиза от думата ''ailanto'' значеща ''райско дърво'' или ''дърво простиращо се до небесата''. Спецификата ''glandulosa'', отнасяща се до характерните жлези по листата е променена едва през 1957 г. Сегашното име на вида е дадено от ботаника ''[[Walter Tennyson Swingle]]''. Той решава да върне старото видове име на ''[[Philip Miller]]'' – ''altissima''(от лат. най-висок, отнася се до височината, която видът може да достигне). Така се възприема името ''Ailanthus altissima''. Съществуват три подвида: * ''A. altissima var. altissima'', основния и най-често срещан тип, местен за Китай. * ''A. altissima var. tanakai'', ендемит, растящ по височините на северен Тайван. Присъства в [[Червен списък на световнозастрашените видове|Червения списък на световнозастрашените видове]], поради свиването на естественото [[местообитание]] на растението, причинено от антропологична дейност. * ''A. altissima var. sutchuenensis'', което се различава по червеникавите си клонки. == Местообитание и разпространение == Естествено видът се среща в повечето провинции на Китай, а подвидове има в северната част на полуостров Корея и остров Тайван. Дървото предпочита влажни и глинести почви, но е лесно приспособимо към широк диапазон от почвени характеристики – различен механичен състав, ниво на [[водороден показател|pH]], съдържание на химични елементи и т.н. Доказано е само, че при преовлажненост и плътна сянка не се развива добре. В родината си Китай то е характерно за богати на [[варовик]] участъци – т.е. карстови ландшафти. По отношение на климата границите също са относително понятие. В Щатите се среща от пустинните зони на Великите равнини и влажните места по [[Апалачи|Южните Апалачи]], до мразовитите места в [[Скалисти планини|Скалистите планини]]. В исторически план първите опити за интродуциране на айланта извън естествената му среда са насочени към [[Корея]] и [[Япония]]. Има мнение, че дървото се среща естествено по тези земи, но съвременните учени са обединяват около виждането, че това е пример за пренасяне на видове от ранни исторически времена. Смята се също, че и различни територии на Китай са били обект на интродуциране. От 1784 г. видът е разпространен във Филаделфия и скоро става част от типичната гледка по улиците на градовете по Източното крайбрежие на Щатите, а дори и в [[Европа]]. С еврорегламент 1143/2014 се изисква борба срещу разпространението на този вид в Европа и в България. Дървото е пренесено отделно и в [[Калифорния]] около 1890 г. от китайци участници в [[Калифорнийска златна треска|Калифорнийската златна треска]]. Навсякъде, където видът е поставен като декоративен, той излиза извън желаните места за разпространение и скоро става ясна сериозността на биологичната му агресивност, поради което е считан за [[инвазивен вид]]<ref>[http://www.issg.org/database/species/distribution_display.asp?si=319&ri=22702&pc=*&sts=tss&status=Alien&lang=EN#Alien ''Ailanthus altissima'' distribution in Europe]. ISSG Global Invasive Species Database. Посетен на 3 март 2009 г.</ref>. == Екология == Айлантът е опортюнистично растение, което вирее почти навсякъде, бързо колонизира дори територии с нарушения на природната среда. Разпространява се чрез семена и по вегетативен начин. Бързо израства ако бъде отсечено. Дървото е светлолюбиво и трудно се развива на сенчести места. Въпреки това айлантът успешно се конкурира с други дървесни видове дори и при наличието на едва от 2 до 15 % (пролуки в дървесния навес) от слънчевата светлина. Дървото се характеризира с бърз, но кратък годишен растеж, за разлика от повечето дървесни видове, които растат бавно, но продължително. Айлантът рядко достига повече от 50-годишна възраст, във всички среди, в който се развива. За сметка на това обаче, растението е едно от най-издръжливите на замърсявания, включително на [[серен диоксид]], циментов прах и сажди, както и на нарушения в [[озонов слой|озоновия слой]]. Наблюдавани са и високи концентрации на живак в кореновата му система. Айлантът успешно се използва при рекултивиране на районни с нарушения на киселинността на почвите. Успешно понася почви с [[водороден показател]] (ph) 4.1, ниски нива на [[фосфор]] и високи нива на соленост. Поради добрата способност на дървото да съхранява вода в кореновата си система, то се справя и със суша. Често се среща в райони, в които малко дървета могат да оцелеят. Кореновата система на дървото не рядко причинява щети на канализационните системи. Айлантът отделя [[алелопатични вещества]] – химически активни вещества, които възпрепятстват развитието на конкурентни видове. Тези инхибитори са в най-голямо количество в кората и корените, но се срещат и в листата, дървесината и семената на дървото. Изследва се възможността алеопатичните вещества да се използват като [[хербицид]]и. == Употреба == [[Файл:Samia cynthia adult male sjh.JPG|мини|200px|Мъжка [[Samia cynthia]]]] Айлантът намира употреба в много и различни сфери от живота. Освен, че се използва като декоративно растение, то намира и приложение в медицината. Използва се и като храна за [[Копринена пеперуда|копринените пеперуди]] на [[Samia cynthia]]. == Източници == * [http://www.go-starazagora.org/ Екоцентър Стара Загора] <references /> [[Категория:Simaroubaceae]] [[Категория:Дървесни видове]] dyehc5cxde2uqn25apqxfzgh586fnqu 0 290367 11473423 11472357 2022-07-28T16:27:54Z Anatoliy iliev 186946 Актьорът умира на 25 юли, а не на 26 юли! На 26 юли е публикувана кратката статия на сайта 24chasa.bg. Жалко, че медиите и културните институции не ценят паметта и културната стойност на такива хора! Други статии засега няма. Пръв за смъртта на Г. Наумов пише в групата "Българско кино" в Facebook актьорът Калин Арсов. Има отбелязвания и в страниците на двете дъщери на Наумов. Тъй като Уикипедия не признава публикации във Фейсбук за достоверен източник, няма как да посоча такъв, но не трябва д... wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Наумов|Георги Наумов}} {{актьор | име = Георги Наумов (Чарли) | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = български актьор | рождено име = '''Георги Владов Наумов''' | роден-място = [[София]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | наставка = | починал-дата = [[25 юли]] [[2022]] г. | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор = | деца = | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Георги Владов Наумов – Чарли''' (11 септември 1941 г. – 26 юли 2022 г.) е български [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.google.com/www.24chasa.bg/amp/12131164|заглавие=Почина Георги Наумов - най-добрият непрофесионален актьор - 24 Часа}}</ref> Получава прякора си с изпълнението на ролята на Чарли в „[[Следите остават]]“ от 1956 година. Член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]]. Умира на 25 юли 2022 г. == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC"/ ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1987 || [[Левакът]] || || || |- | 1985 || [[Маневри на петия етаж|Маневри на V етаж]] || || || автомонтьор |- | 1981 || [[Баш майсторът фермер]] (тв) || || || шофьор на автобус |- | 1977 || [[100 тона щастие]] || || || инж. д-р Тошков, зъболекарят |- | 1976 || [[Два диоптъра далекогледство]] || || || |- | 1977 || [[Чичовци (сериал)|Чичовци]] || 5 || || |- | 1973 || [[Баш майсторът]] (тв) || || || работник |- | 1972 || [[Тихият беглец]] || || || Ваньо |- | 1970 || [[Князът]] || || || Драгомир |- | 1970 || [[Кит (филм)|Кит]] || || || телеграфистът диспечер |- | 1969 || [[Скорпион срещу дъга|Скорпион срещу Дъга]] || || || милиционер, проверяващ автобуса |- | 1969 || ''„Другарят Ханс Баймлер“'' (''Hans Beimler, Kamerad'')|| 4 || ГДР || пилот (в I серия: ''„Vierter Teil“'') |- | 1967 || [[Бягаща по вълните (филм)|Бягаща по вълните]] (''Бегу́щая по волна́м'')|| || СССР/България || |- | 1967 || [[По тротоара]] || || || Васко |- | 1967 || [[В края на лятото]] || || || Илко |- | 1962 || [[Слънцето и сянката]] || || || момчето |- | 1961 || [[А бяхме млади]] || || || Мишка, момче от бойната група |- | 1960 || [[Първи урок]] || || || Пешо |- | 1959 || [[Звезди (филм)|Звезди]] (''Sterne'')|| || ГДР/България || Блаже |- | 1957 || [[Хайдушка клетва]] || || || хайдутин |- | 1956 || [[Следите остават]] || || || Чарли |- |} == Външни препратки == * {{IMDb name|0622637}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/346008/ Георги Наумов в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/49148/bio/ Георги Наумов в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Наумов, Георги}} {{мъниче|актьор}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в София]] 769raak9dpurhg67zznby17q9fs0m9t 11473429 11473423 2022-07-28T16:30:57Z Anatoliy iliev 186946 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Георги Наумов|Георги Наумов}} {{актьор | име = Георги Наумов (Чарли) | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = български актьор | рождено име = '''Георги Владов Наумов''' | роден-място = [[София]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]] | наставка = | починал-дата = [[25 юли]] [[2022]] г. | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор = | деца = | родители = | местожителство = | сайт = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = | общомедия = }} '''Георги Владов Наумов – Чарли''' (11 септември 1941 г. – 25 юли 2022 г.) е български [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.google.com/www.24chasa.bg/amp/12131164|заглавие=Почина Георги Наумов - най-добрият непрофесионален актьор - 24 Часа}}</ref> Получава прякора си с изпълнението на ролята на Чарли в „[[Следите остават]]“ от 1956 година. Член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]]. Умира на 25 юли 2022 г. == Филмография == {| class="wikitable" |- bgcolor="#CCCCCC"/ ! Година !! Филми и Сериали !! Серии !! Копродукции !! Роля |- | 1987 || [[Левакът]] || || || |- | 1985 || [[Маневри на петия етаж|Маневри на V етаж]] || || || автомонтьор |- | 1981 || [[Баш майсторът фермер]] (тв) || || || шофьор на автобус |- | 1977 || [[100 тона щастие]] || || || инж. д-р Тошков, зъболекарят |- | 1976 || [[Два диоптъра далекогледство]] || || || |- | 1977 || [[Чичовци (сериал)|Чичовци]] || 5 || || |- | 1973 || [[Баш майсторът]] (тв) || || || работник |- | 1972 || [[Тихият беглец]] || || || Ваньо |- | 1970 || [[Князът]] || || || Драгомир |- | 1970 || [[Кит (филм)|Кит]] || || || телеграфистът диспечер |- | 1969 || [[Скорпион срещу дъга|Скорпион срещу Дъга]] || || || милиционер, проверяващ автобуса |- | 1969 || ''„Другарят Ханс Баймлер“'' (''Hans Beimler, Kamerad'')|| 4 || ГДР || пилот (в I серия: ''„Vierter Teil“'') |- | 1967 || [[Бягаща по вълните (филм)|Бягаща по вълните]] (''Бегу́щая по волна́м'')|| || СССР/България || |- | 1967 || [[По тротоара]] || || || Васко |- | 1967 || [[В края на лятото]] || || || Илко |- | 1962 || [[Слънцето и сянката]] || || || момчето |- | 1961 || [[А бяхме млади]] || || || Мишка, момче от бойната група |- | 1960 || [[Първи урок]] || || || Пешо |- | 1959 || [[Звезди (филм)|Звезди]] (''Sterne'')|| || ГДР/България || Блаже |- | 1957 || [[Хайдушка клетва]] || || || хайдутин |- | 1956 || [[Следите остават]] || || || Чарли |- |} == Външни препратки == * {{IMDb name|0622637}} * [https://www.kinopoisk.ru/name/346008/ Георги Наумов в КиноПоиск] * [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/49148/bio/ Георги Наумов в Кино-Театр] {{СОРТКАТ:Наумов, Георги}} {{мъниче|актьор}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Родени в София]] rc36cvifa75n4mqfy3kvt2vshxsz8cv 0 297592 11473547 11466343 2022-07-28T20:21:31Z 37.157.139.209 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Синята лампа | картинка = | режисьори = [[Мариана Евстатиева-Биолчева]],<br /> [[Георги Георгиев (оператор)|Георги Георгиев]] (Краят на филма,<br /> Танго с Фани),<br /> [[Веселин Вачев]] (Синият папагал,<br /> Рожден ден) | продуценти = | сценаристи = [[Евгени Константинов]],<br /> [[Марко Семов]] (Краят на филма),<br /> [[Богомил Герасимов]] (Танго с Фани),<br /> [[Иван Славков]] (Рожден ден,<br /> Амфората,<br /> Когато маските се свалят) | оператор = [[Георги Георгиев (оператор)|Георги Георгиев]] (Синият папагал),<br /> [[Петко Петков (актьор)|Петко Петков]] (Рожден ден),<br /> [[Ангел Иванов]] (Амфората,<br /> Когато маските се свалят) | актьори = [[Младен Младенов (актьор)|Младен Младенов]],<br /> [[Никола Тодев (актьор)|Никола Тодев]],<br /> [[Иван Дорин]],<br /> [[Рачко Ябанджиев]] | музика = [[Емил Павлов]],<br /> [[Кирил Цибулка]] (Синият папагал) | филмово_студио = [[СИФ „Бояна“]] по поръчкана [[Българска телевизия|БТ]] | разпространител = Българска телевизия | премиера = 26 декември 1974 г. | времетраене = 557 минути (10 серии) | страна = [[Файл: Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|21п]] [[България]] | език = [[Български език|български]] | цветност = черно-бял | бюджет = | предишна_част = | следваща_част = | код-IMDB = 0348813 | уебсайт = }} '''„Синята лампа“''' е [[българско кино|български]] 10-[[сериен филм|сериен]] [[телевизионен филм|телевизионен]] [[игрален филм|игрален]] [[филм]] ([[криминален филм|криминален]]) от 1974 година на режисьорите [[Мариана Евстатиева-Биолчева]], [[Георги Георгиев (оператор)|Георги Георгиев]] (Краят на филма, Танго с Фани), [[Веселин Вачев]] (Синият папагал и Рожден ден), по сценарий на [[Евгени Константинов]], [[Марко Семов]] (Краят на филма), [[Богомил Герасимов]] (Танго с Фани), [[Иван Славков]] (Рожден ден, Амфората и Когато маските се свалят). Оператори са [[Георги Георгиев (оператор)|Георги Георгиев]] (Синият папагал), [[Петко Петков (актьор)|Петко Петков]] (Рожден ден), [[Ангел Иванов]] (Амфората и Когато маските се свалят). Музиката във филма е композирана от [[Емил Павлов]], [[Кирил Цибулка]] (Синият папагал). Редактор: Иван Добрев, а художник на филма е [[Борис Нешев]]. == Серии == * 1. серия – „Синият папагал“ – 52 минути * 2. серия – „Рожден ден“ – 58 минути * 3. серия – „Зодия Дева“ – 51 минути * 4. серия – „Краят на филма“ – 62 минути * 5. серия – „Танго с Фани“ – 62 минути * 6. серия – „Амфората“ – 49 минути * 7. серия – „Операция Теменуга“ – 54 минути * 8. серия – „Кутия „Слънце““ – 60 минути * 9. серия – „Когато маските се свалят“ – 58 минути * 10. серия – „На разходка с мустанг“ – 58 минути <ref>„Синята лампа“, Филмография: Серийни игрални филми /1966 – 2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 389 – 394</ref>. == Сюжет на епизодите == {{сюжет}} * Синият папагал: В епизода на милиционерите е възложено да открият много интелигентен сексуален психопат, който избира за жертви руси жени, предимно чужденки. Владеенето на три езика – френски, английски и немски му дава предимство в общуването с тях. Тримата милиционери Лейтенант Велев, Старшина Найденов и Старшина Митев намират човек в ресторант, който прилича на заподозрения. Изчакват го навън, но той успява да се измъкне ловко с лодка, а след него тръгва Лейтенант Велев. Старшина Митев се впуска в преследване с коли като гони шофьора на ситроена, собственост на заподозрения. Велев успява да спипа заподозрения, който му предлага 10 000 долара за свободата си. Велев отказва и кара заподозрения да спре идващия за него ситроен. Той го спира, а вътре в него облечена като една от сервитьорките от ресторанта е жената, която е била с него на масата. Тя се опитва да убие заподозрения, но е спряна. По радиостанцията Велев разбира, че са хванали погрешен човек, тъй като истинския психопат е заловен в Ловеч. Все пак се оказва, че заловените не са случайни хора, а единия от тях е международен контрабандист издирван от Интерпол. Контрабандиста може да бъде разпознат по татуировка с форма на син папагал на рамото. След проверка на мъжа се оказва, че той няма такава татуировка и е вкаран в патрулката. Жената е отделена в друга патрулка като незаподозряна, но лейтенант Велев се усеща и дърпа ризата, за да види рамото ѝ, на което се оказва, че има татуировка с форма на син папагал. * Рожден ден: Историята в епизода се върти около рождения ден на старшина Найденов и инженер Радоев. Найденов има рожден ден и си отива на село, за да вземе вино от свой съселянин. Междувременно лейтенант Велев и старшина Митев отиват да му купуват подарък – патрондаш. След това се събират в къщата на Найденов заедно с други негови приятели и го чакат за рождения ден. През това време историята се завърта около инженер Радоев и института, в който работи. В института се разработва ново лекарство. То е почти готово, когато се разбира, че всъщност Радоев е продал формулата на чуждестранна фирма. Единия от служителите на фирмата го притиска да саботира процеса по довършване на лекарството, за да може чуждестранната фирма първа да го внедри в производство. Радоев се поддава и отива да направи саботаж след което по план трябва да замине със самолета за чужбина, където ще получи пост в чуждестранната фирма. Успява да се вмъкне без пазача да го види и поврежда тръби, за да започне изтичане на газ, а после да се предизвика искра и така да се взриви оборудването. Пазачът успява да го усети и тръгва след него и двамата влизат в схватка, в която пазача е победен. В същия момент на борба пред института минава връщашия се от селото Найденов. Той чува шума от счупени стъкла и решава да провери какво става. Качва се нагоре и тръгва след Радоев, който се вмъква в залата, където изтича газ заедно с милиционера. Опитва се безуспешно да се измъкне и накрая е арестуван на покрива на института. * Зодия Дева: Епизода започва с пожар в пощата в софийско село. Там на място първи пристигат Найденов, Велев и Митев и се включват в гасенето на пожара заедно със селяните. Едно дете казва че чува глас отвътре и старшина Митев влиза в горящата сграда. Междувременно пристигат пожарникари и започват да гасят пожара. Митев успява да намери човека, който е вързан и със запушена уста. Човекът се оказва началник на пощата. Той дава показания, че е бил обран от двама мъже и една жена. Лейтенант Велев разпитва началника на пощата и лекаря, който го преглежда, относно обира и палежа. Така постепенно лейтенанта разбира че приятелката на лекаря, която е зодия Дева след идването в селото го оставя и се оженва за началника на пощата. Междувременно мъж и жена от селото минават напряко през тресавището около селото, връщайки се от празненство в съседно село. Мъжът вижда някакъв човек и тръгва след него, а жената се връща обратно да съобщи на полицаите. Полицаите тръгват към мястото, като старшина Митев остава при лекаря и началника на пощата. В разговор между лекаря и началника става ясно, че жената на началника всъщност не е на опера, както преди това той е твърдял. Митев влиза в стаята и намира лекаря повален и в същия момент началника го напада и избягва. Митев тръгва след него и го гони из тресавището, но е изненадан и намушкан със скалпел в гърба. Старшината е откаран с патрулката, а полицаите се насочват към пещерата, където селяни са видели да влиза човек. Вътре те виждат как началника на пощата блъска жена си и тя пада върху камъни. Тогава се разбира, че обирът и палежа е бил инсцениран, но жената на началника не се е явила на уреченото място и е искала да избяга с парите. Епизодът завършва с репликата на Лейтенант Велев: Зодия Дева. * Краят на филма: Епизода започва с мъж и жена, които се карат по улицата и накрая жената го отрязва и си тръгва сама. Той ѝ се заканва и влиза в колата си, бял москвич. Секунди по-късно бял москвич връхлита върху жената и я прегазва. На мястото пристига следовател, а по-късно и лейтенант Велев. В същия момент в друг край на София възрастен човек се обажда да каже, че колата му е открадната и че е бял москвич. Велев заедно с Недев и Митев отиват да съобщят на близките на момичето за смъртта му. На адреса Велев открива, че там живее само съквартирантката ѝ, която ги насочва към колега на убитата от института. Велев отива на място и привиква колегата на убитото момиче, който се оказва и мъжът, който ѝ се е заканил. Той казва че е трябвало да пътуват за Пловдив, но колата му се била повредила и била на ремонт от два дни. След като се връща от районното управление на МВР, той отива при колата си, която е скрита, и я закарва през нощта на паркинга на сервиза на [[москвич]]. На другия ден следователя отива в института, където работи колегата на момичето, който е архитект. Там го притиска да каже, защо колата му не е била на сервиз, като се оказва, че е бил следен от милиционера. Той казва че го е направил, защото жена му е била много ревнива. Междувременно на другия край на града Велев и колегите му причакват крадеца на белия москвич на възрастния човек. Той пристига, но все пак успява да се измъкне от тяхната засада. Велев и колегите му свалят отпечатъци от москвича и откриват една стара познайница на следователя, регистрирана за кражби. Следователят я намира и разпитва относно возенето в москвича и тя казва че сее возила с някакво момче. Съгласява се да сътрудничи и хващат момчето, което си признава, че взима автомобила от време на време, но не е блъскал никого. В същото време Велев през почивните си дни проследява възрастния човек до гробищата, където той полага цветя за жена си. У него възникват дадени съмнения. На убиеца е устроена засада с участието на старата познайница Теменуга, която трябва да играе ролята на жертвата. Минути по-късно белия москвич наистина се появява и се опитва да я сгази. В следващия момент е обграден от патрулки и арестуван. Следващата сцена дават как възрастния човек е при лекар, за да му изпише лекарства. Малко по-късно се появява Велев, който го въвежда в зала за прожекции. Там му разказват, че той е убиеца. Възрастния човек не иска да повярва, но му показват записи от местопрестъплението. Лекарят му поставя диагноза реактивна меланхолия. Оказва че съпругата му е била убита от пиян шофьор на камион, а той едва се измъква. И когато тя има рожден ден той изпада в тежка депресия и става неконтролируем, качва се на колата и прегазва жени, точно, както е убита неговата съпруга. * Танго с Фани: Епизода започва в милицията, където свидетел се опитва да даде показания и да се направи фотопортрет на заподозряна измамница. Действието се пренася в Пловдив, където Фани, служителка в хотел помага на италианец-архитект да се установи в града. Двамата заедно отиват до хотел Марица и след това сядат на кафе. По предложение на Фани двамата се разхождат в Стария град на Пловдив и постепенно италианеца започва да я харесва. След това отиват до специален магазин, където архитекта, който е колекционер на маски си купува кукерска маска. Действието се пренася на купон на младежи, където двама младежи се опитват да свалят едно и също момиче. Обратно в София, Фани и архитекта сядат на ресторант, като преди това Фани му намира стая, единствената свободна. Обратно на купона, единия младеж получава телефонно обаждане и излиза. Отива пред хотела и открадва колата (Фиат 124) на италианеца. По пътя обаче бензина ѝ свършва и той намира бензиностанция прониква в нея и зарежда колата. Междувременно вътре в ресторанта Фани и архитекта нищо не подозират. След като се връща на купона младежа кани младото момиче да отидат на ресторант. Двамата отиват на същия ресторант, където са архитекта и Фани. По едно време Фани става и излиза. Италианеца я чака доста време и отива на рецепцията да пита за стаята си. Разбира че няма наета стая, но ако иска може да си наеме. Тогава излиза на паркинга и разбира че колата му е ограбена и маските му ги няма. Сцената се пренася в патрулката на Лейтенант Велев, която е с позивна „Стрела 10“. Велев, Митев и Найденов отиват на място пред хотела. Междувременно Фани изненадващо се появява на купона и става ясно, че двамата с младежа са в комбина. Той ѝ казва да се оттегли, защото полицаите имат неин портрет. Двамата се разбират да се чакат на тяхното място, което само те знаят, докато младежа намери пари. Полицаите от своя страна търсят отпечатъци от колата, когато италианеца забелязва, че резервоара му е пълен. След анализ те решават да отидат да намерят бензиностанцията зареждала с такъв бензин (Супер 96), който не се намира лесно. Там виждат младежа, който се опитва да избяга, но е заловен. Четиримата тръгват към хотела, за да покажат колата на младежа, но той отрича да я е виждал. Там пред хотела го вижда момичето, с което е отишъл и впоследствие изоставил. Вече петима всички отиват на купона. Докато се качват по стълбите Фани ги вижда и се скрива и те я подминават. На купона полицаите откриват маските, тъй като всички младежи там ги носят. Слизайки вече надолу виждат Фани вътре в патрулката при старшина Митев. Тя си признава всичко и казва че очаква смекчена присъда, поради доброволното си предаване. * Амфората: Лейтенант Велев отива на почивка на морето, а неговите колеги старшините Недев и Митев са командировани там, за да осигуряват реда по морето през летните месеци. Там е разпределена и приятелка на Велев, която го харесва. Велев отсяда на къмпинг заедно с двама свои приятели и отива да лови риба с харпун. Там се запознава с жена, която стои в надуваема лодка. Малко след това изважда от морето амфора, която спасителя на плажа иска да я прибере, за да я занесе в музея, но Велев му отказва. Вечерта докато е с приятелите си Велев вижда как някой тършува из палатката му, отива там и намира спасителя, който бяга с амфората. В този момент двамаса се сборичкват и Велев го надвива. Двамата се запознават и стават приятели. Лейтенант започва да подозира нещо и за това не казва истинската си работа на спасителя, нито на жената в лодката, която се оказва тяхна съседка в къмпинга. На следващия ден той вижда как спасителя и жената с лодката влизат в морето. Усъмнява се и ги проследява по брега заедно с колата си. Намира ги в един залив, където заедно се гмуркат. След като си тръгват Велев влиза да провери защо са се гмуркали и намира антични амфори под водата. Това още повече засилва съмненията му и той става по-близък с жената. Тя трябва да отиде при мъжа си в ресторант и лейтенант и предлага услугите си. По пътя е спрян от Митев и Найденов, които са решили да направят малко пари за държавата, а и за собствено забавление като спират шофьорите за въображаемо нарушение на знак 59 (изпреварването забранено по думите на Велев). Спират Велев, който им плаща, за да не се издаде, но им се заканва, че после ще видят. Велев отива в ресторанта и по покана на жената остава на масата, където са мъжът ѝ, уредник на музей и други негови приятели. Съвсем случайно там се оказва и приятелката на Велев, която го харесва и тя му се нацупва, че танцува с друга жена. От вечерята в ресторанта Велев разбира че мъжът на жената, с която е дошъл е закупил пет амфори от музея и ще получи документ за тях. От друга страна лейтенант се усеща, че жената нарочно се опитва да го задържи, за да не се върне. Пред ресторанта пристигат Найденов и Митев и Велев им поставя задачата да наблюдават хората в ресторанта. Той успява да се измъкне и вижда, че колата и караваната на жената вече ги няма. Обратно пред ресторанта спасителя от плажа докарва караваната и колата пред хотела и мъжът и жената се качват в колата, като мъжа дава плик с пари на спасителя за свършената работа. След като му е съобщено за това Велев се обажда да ги спрат на границата за опит за изнасяне на антични ценности извън страната. На границата обаче митничаря след като преглежда подробно документите ги оставя да я преминат. В разговор с началника си Велев разбира че всъщност амфорите са купени и за това двамата са пуснати. На плажа Велев, Митев и Найденов отиват да видят спасителя, който едва тогава разбира, че Велев е полицай. Спасителя разказва историята на амфорите на лейтенанта. Оказва се, че спасителя ги купува от съюза на българските художници, оставя ги да престояват години под водата и ги продава на наивните чужденци. * Операция Теменуга: Мъж и жена спират патрулната кола на Найденов, Митев и Велев и им казват че са видели труп на жена в парка. Когато отиват на място се оказва, че труп няма, но намират кръв. Оказва се, че жената е успяла да избяга и на другия ден се обажда в милицията. В дома и отиват Велев и Митев и я разпитват за заподозрения. Единственото, което тя успява да им каже като отличителен белег е това, че е носил дреха с много копчета като униформа. На брифинг в милицията се разяснява, че повечето нападения са станали във вторник и едно в петък. Постепенно полицаите влизат в следите на младеж от дом и го посещават. Там разбират, че момче, което е било в дома дава мотопеда си под наем за пари. Полицаите отиват в дома му и говорят с бащата, който е железничар и носи униформа. Той казва, че мотопеда е бил на поправка. Като последен ход милицията решава да направи засада на нападателя, като Велев привиква своята стара познайница Теменуга. Тя остава в парка на място, където са правени нападенията. В следващия момент е нападната и полицаите изскачат от храстите заедно с кучета и нападателя е хванат. Оказва се, че е автомонтьора поправял мотопеда и го е взимал за нападенията. * Кутия Слънце * Когато маските се свалят * На разходка с мустанг == Актьорски състав == {| class="wikitable" |- ! Изпълнител ! Роля |- | [[Младен Младенов (актьор)|Младен Младенов]] | ''лейтенант Велев'' |- | [[Никола Тодев (актьор)|Никола Тодев]] | ''старшина Крум Найденов'' |- | [[Иван Дорин]] | ''старшина Митев, шофьорът на патрулната кола'' |- | [[Матей Иванов]] | ''(1 – „Синият папагал“)'' |- | [[Сашка Братанова]] | ''сервитьорката Бистра – (1 – „Синият папагал“)'' |- | [[Яна Павлова]] | ''англичанката – (1 – „Синият папагал“)'' |- | [[Виктор Данченко]] | ''заподозреният – (1 – „Синият папагал“)'' |- | [[Стефан Стефанов (актьор)|Стефан Стефанов]] | ''д-р Радоев, престъпника – (2 с. „Рожден ден“)'' |- | [[Кирил Симов]] | ''пазачът – (2 с. „Рожден ден“)'' |- | [[Златина Тодева]] | ''жената на старшина Найденов – (2 с. „Рожден ден“)'' |- | [[Елена Райнова]] | ''приятелката на инженера – (2 с. „Рожден ден“)'' |- | [[Мартина Вачкова]] | ''ватманка – (2 с. „Рожден ден“)'' |- | [[Любен Бояджиев (актьор)|Любен Бояджиев]] | ''професор – (2 с. „Рожден ден“)'' |- | [[Иван Джамбазов]] | ''служителят на чуждестранната <br>конкурентна фирма – (2 с. „Рожден ден“)'' |- | [[Продан Нончев]] | ''Шефа на пощата (3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Александър Притуп]] | ''(3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Румяна Гайтанджиева]] | ''(3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Димитър Милушев]] | ''(3 с. „Зодия Дева“) и (8 с. „Кутия „Слънце““)'' |- | [[Васил Попилиев]] | ''(3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Ани Гунчева]] | ''(3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Нина Арнаудова]] | ''(3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Антон Карастоянов]] | ''Манчо (3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Иван Томов (актьор)|Иван Томов]] | ''(3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Юри Савчев]] | ''(3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Любомир Младенов]] | ''(3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Пламен Масларов]] | ''(3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Йордан Алексиев]] | ''(3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Стефан Костов (актьор)|Стефан Костов]] | ''(3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Гено Недялков]] | ''(3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Гено Недялков]] | ''(3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Тодор Златков (актьор)|Тодор Златков]] | ''(3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Иванка Драганова]] | ''(3 с. „Зодия Дева“)'' |- | [[Петър Димов (актьор)|Петър Димов]] | ''(4 с. „Краят на филма“) и <br>главен следовател (7 – Операция Теменуга)'' |- | [[Васил Вачев]] | ''Тодоров – (4 с. „Краят на филма“)'' |- | [[Рачко Ябанджиев]] | ''(4 с. „Краят на филма“) / (7 – Операция Теменуга)'' |- | [[Цветана Енева]] | ''(4 с. „Краят на филма“)'' |- | [[Грета Ганчева]] | ''Танчето - (4 с. „Краят на филма“)'' |- | [[Анани Явашев]] | ''(4 с. „Краят на филма“)'' |- | [[Ламби Порязов]] | ''(4 с. „Краят на филма“)'' |- | [[Иво Момчев]] | ''(4 с. „Краят на филма“)'' |- | [[Ангел Геров]] | ''(4 с. „Краят на филма“)'' |- | [[Лиляна Ковачева]] | Велева – ''(4 с. „Краят на филма“)'' и <br>''Теменуга – (7 с. „Операция Теменуга“)'' |- | [[Снежана Иванова]] | ''(4 с. „Краят на филма“)'' |- | [[Жулиета Ралева]] | ''(4 с. „Краят на филма“)'' |- | [[Лили Саева]] | ''(4 с. „Краят на филма“)'' |- | [[Спас Захариев]] | ''(4 с. „Краят на филма“)'' |- | [[Ангел Костов]] | ''(4 с. „Краят на филма“)'' |- | [[Искра Радева]] | ''Фани – (5 с. „Танго с Фани“)'' |- | [[Явор Милушев]] | ''Хъмпърдинг – (5 с. „Танго с Фани“)'' |- | [[Никола Николов (актьор)|Никола Николов]] | ''(5 с. „Танго с Фани“)'' |- | [[Цветана Манева]] | ''Джина – (5 с. „Танго с Фани“)'' |- | [[Валентин Гаджоков]] | ''Роби – (5 с. „Танго с Фани“)'' |- | [[Мадлен Чолакова]] | ''Ваня – (5 с. „Танго с Фани“)'' |- | [[Христо Руков (актьор)|Христо Руков]] | ''(5 с. „Танго с Фани“)'' |- | [[Светослав Петров (актьор)|Светослав Петров]] | ''(5 с. „Танго с Фани“)'' |- | [[Димитър Георгиев (актьор)|Димитър Георгиев]] | ''(5 с. „Танго с Фани“)'' |- | [[Анани Анев]] | ''(5 с. „Танго с Фани“)'' |- | [[Мая Драгоманска]] | ''Малина – (6 с. „Амфората“)'' |- | [[Пламен Дончев]] | ''Жоро „Котвата“, спасителят на плажа – (6 с. „Амфората“)'' |- | [[Иван Кутевски]] | ''(6 с. „Амфората“)'' |- | [[Иван Асенов]] | ''(6 с. „Амфората“)'' |- | [[Васил Инджев]] | ''(6 с. „Амфората“)'' |- | [[Иван Йорданов]] | ''майор – (6 с. „Амфората“)'' |- | [[Спас Начев]] | ''(6 с. „Амфората“)'' |- | [[Душко Пеев]] | ''(6 с. „Амфората“)'' |- | [[Атанас Шиваров]] | ''(6 с. „Амфората“)'' |- | [[Емил Митев]] | ''(6 с. „Амфората“)'' |- | [[Мая Зуркова]] | ''Беатрис'' – ''(6 с. „Амфората“)'' |- | [[Теодор Юруков]] | ''Жан - (6 с. „Амфората“)'' |- | [[Евстати Стратев]] | ''директора на интерната – (7 с. „Операция Теменуга“)'' |- | [[Владо Русинов]] | ''ЖП-то (7 с. „Операция Теменуга“)'' |- | [[Никола Дончев (актьор)|Никола Дончев]] | ''(7 с. „Операция Теменуга“)'' |- | [[Георги Миндов (актьор)|Георги Миндов]] | ''(7 с. „Операция Теменуга“)'' |- | [[Величка Цанкова]] | ''(7 с. „Операция Теменуга“)'' |- | [[Люба Алексиева]] | ''(7 с. „Операция Теменуга“)'' |- | [[Милко Минков]] | ''(7 с. „Операция Теменуга“)'' |- | [[Антон Радичев]] | ''очевидец – (7 с. „Операция Теменуга“)'' |- | [[Йордан Таралежков]] | ''(7 с. „Операция Теменуга“)'' |- | [[Велико Стоянов]] | ''(7 с. „Операция Теменуга“)'' |- | [[Калин Арсов]] | ''(7 с. „Операция Теменуга“)'' |- | [[Виолета Павлова]] | ''(8 с. „Кутия „Слънце““)'' |- | [[Димитрина Тенева]] | ''(8 с. „Кутия „Слънце““)'' |- | [[Димитър Хаджиянев]] | ''(8 с. „Кутия „Слънце““)'' |- | [[Васил Бенов]] | ''(8 с. „Кутия „Слънце““)'' |- | [[Виолета Антонова]] | ''(8 с. „Кутия „Слънце““)'' |- | [[Камелия Тодорова]] | ''(8 с. „Кутия „Слънце““)'' |- | [[Веселин Кафеджиев]] | ''(8 с. „Кутия „Слънце““)'' |- | [[Яким Михов]] | ''(8 с. „Кутия „Слънце““)'' |- | [[Наталия Маркова]] | ''Гертруда – (9 с. „Когато маските се свалят“)'' |- | [[Добромир Манев]] | ''(9 с. „Когато маските се свалят“)'' |- | [[Иван Григоров (актьор)|Иван Григоров]] | ''Митко – (9 с. „Когато маските се свалят“)'' |- | [[Васил Колев]] | ''(9 с. „Когато маските се свалят“)'' |- | [[Йордан Спиров]] | ''(9 с. „Когато маските се свалят“)'' |- | [[Симеон Викторов]] | ''(9 с. „Когато маските се свалят“)'' |- | [[Цветана Янакиева]] | ''(9 с. „Когато маските се свалят“)'' |- | [[Ангелина Сарова]] | ''(9 с. „Когато маските се свалят“)'' |- | [[Стефан Русинов]] | ''(9 с. „Когато маските се свалят“)'' |- | [[Васил Проданов]] | ''(10 с. „Разходка с мустанг“)'' |- | [[Лидия Вълкова]] | ''(10 с. „Разходка с мустанг“)'' |- | [[Петя Хрису]] | ''(10 с. „Разходка с мустанг“)'' |- | [[Стефан Генов (актьор)|Стефан Генов]] | ''(10 с. „Разходка с мустанг“)'' |- | [[Спас Начев]] | ''(9 с. „Когато маските се свалят“)'' |- | [[Венцислав Кисьов]] | ''(10 с. „Разходка с мустанг“)'' |- | [[Маргарита Стефанова]] | ''(10 с. „Разходка с мустанг“)'' |- | [[Мария Берцоева]] | ''(10 с. „Разходка с мустанг“)'' |- | [[Мария Грубешлиева]] | ''(10 с. „Разходка с мустанг“)'' |- | [[Петрин Кафеджиев]] | ''(10 с. „Разходка с мустанг“)'' |- | [[Петя Генева]] | ''(10 с. „Разходка с мустанг“)'' |- | [[Васил Михайлов]] | ''Ангел'' |- | [[Герасим Младенов]] | ''съселянина на Найденов'' |- | [[Мишо Милчев]] | ''детето на старшина Найденов - (2 с. „Рожден ден“)'' |- |- | [[Георги Новаков (актьор)|Георги Новаков]] | ''Карата'' |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0348813|Синята лампа}} * {{bgmovies|Sinqta+lampa_1974|Синята лампа}} {{Филми на Мариана Евстатиева}} [[Категория:Български филми]] [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български филми от 1974 година]] [[Категория:Филми от 1974 година]] [[Категория:Филми на Мариана Евстатиева-Биолчева]] [[Категория:Филми на Георги Георгиев]] [[Категория:Филми на Веселин Вачев]] slfhuoyvqr2i5jvrxkvpei1tqarcxfi 4 307506 11473539 11472626 2022-07-28T20:07:53Z Nk 399 актуализация: 84,86 wikitext text/x-wiki {{nobots}}<div style="width:30%; float:right; border:thin #888 solid; padding:1em; background:#ffe; margin-left: 2em;"> ; 14 юли 2022 * ↓ {{Символ|C}} [[Органична химия]] ; 10 юли 2022 * ↓ {{Символ|B}} [[Дъга (строителство)]] ; 3 юли 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Джън Хъ]] ; 8 май 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Геометрия]] ; 27 април 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Медицина]] ; 23 април 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Арабски език]] ; 27 март 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Антибиотик]] ; 13 март 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Александър Пушкин]] ; 13 март 2022 * ↑ {{Символ|A}} [[Силно ядрено взаимодействие]] ; 30 декември 2021 * ↓ {{Символ|B}} [[Александър Пушкин]] </div> {{Уикипедия:1000 статии/Начало}} == Текущо състояние == {{/Текущо състояние |0|38|122| |0|0|132| |0|68|92| |0|46|84| |0|16|162| |0|71|61| |1|32|75| }} == Предложения на деня == {{/Предложения на деня ||Дентална медицина|Затлъстяване|||Адолф Хитлер||Симфония|Франсиско Гоя||Язовирна стена|Емпайър Стейт Билдинг||Нил|Русия||Плуване|Жан-Жак Русо|Органична химия|Звук|Въглерод|Русия }} == Биология и медицина == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Аборт]] * {{Символ|A}} [[Авицена]] * {{Символ|FA}} [[Акулообразни]] * {{Символ|B}} [[Анатомия]] <small>(-15988)</small> * {{Символ|A}} [[Антибиотик]] * {{Символ|A}} [[Археи]] * {{Символ|A}} [[Бактерии]] * {{Символ|B}} [[Банан (плод)]] <small>(-15798)</small> * {{Символ|A}} [[Биология]] * {{Символ|B}} [[Биохимия]] <small>(-15932)</small> * {{Символ|A}} [[Бира]] * {{Символ|A}} [[Бозайници]] * {{Символ|B}} [[Болест]] <small>(-12905)</small> * {{Символ|A}} [[Болест на Алцхаймер]] * {{Символ|A}} [[Болести, предавани по полов път]] * {{Символ|B}} [[Ботаника]] <small>(-16557)</small> * {{Символ|A}} [[Бременност при човека]] * {{Символ|B}} [[Ваксина]] <small>(-15215)</small> * {{Символ|B}} [[Вид (биология)]] <small>(-17316)</small> * {{Символ|A}} [[Вино]] * {{Символ|A}} [[Вируси]] * {{Символ|A}} [[Влечуги]] * {{Символ|A}} [[Въглехидрат]] * {{Символ|B}} [[Гален]] <small>(-15401)</small> * {{Символ|A}} [[Гастроентерит]] * {{Символ|A}} [[Главен мозък]] * {{Символ|B}} [[Главоболие]] <small>(-17000)</small> * {{Символ|A}} [[Гризачи]] * {{Символ|A}} [[Грип]] * {{Символ|A}} [[Грозде]] * {{Символ|A}} [[Гъби]] * {{Символ|A}} [[Гълъбови]] * {{Символ|A}} [[Гърда]] * {{Символ|B}} [[Двуцветно сорго]] <small>(-863)</small> * {{Символ|A}} [[Дебело черво]] * {{Символ|A}} [[Дезоксирибонуклеинова киселина]] * {{Символ|B}} [[Дентална медицина]] <small>(-6182)</small> * {{Символ|A}} [[Динозаври]] * {{Символ|A}} [[Дихателна система]] * {{Символ|A}} [[Дишане]] * {{Символ|A}} [[Домашна кокошка]] * {{Символ|A}} [[Домашна свиня]] * {{Символ|A}} [[Домашно говедо]] * {{Символ|B}} [[Дърво]] <small>(-16205)</small> * {{Символ|FA}} [[Еволюция]] * {{Символ|A}} [[Едра шарка]] * {{Символ|B}} [[Екология]] <small>(-14259)</small> * {{Символ|A}} [[Ендокринна система]] * {{Символ|FA}} [[Ензим]] * {{Символ|A}} [[Епилепсия]] * {{Символ|A}} [[Ечемик]] * {{Символ|B}} [[Живот]] <small>(-15366)</small> * {{Символ|A}} [[Животни]] * {{Символ|B}} [[Застрашен вид]] <small>(-17081)</small> * {{Символ|A}} [[Затлъстяване]] * {{Символ|A}} [[Захар]] * {{Символ|A}} [[Захарен диабет]] * {{Символ|B}} [[Здраве]] <small>(-17471)</small> * {{Символ|A}} [[Зеленчук]] * {{Символ|A}} [[Земноводни]] * {{Символ|A}} [[Змии]] * {{Символ|A}} [[Зърнено-житни култури]] * {{Символ|A}} [[Имунна система]] * {{Символ|A}} [[Инвалидност]] * {{Символ|B}} [[Инсулт]] <small>(-15446)</small> * {{Символ|B}} [[Инфаркт на миокарда]] <small>(-16441)</small> * {{Символ|A}} [[Камили]] * {{Символ|A}} [[Карл Линей]] * {{Символ|A}} [[Картоф]] * {{Символ|A}} [[Кафе]] * {{Символ|A}} [[Китоподобни]] * {{Символ|A}} [[Клетка]] * {{Символ|B}} [[Кожа]] <small>(-13540)</small> * {{Символ|A}} [[Комари]] * {{Символ|A}} [[Кон]] * {{Символ|A}} [[Котка]] * {{Символ|A}} [[Кръв]] * {{Символ|A}} [[Кръвообращение]] * {{Символ|A}} [[Кръгли червеи]] * {{Символ|A}} [[Куче]] * {{Символ|A}} [[Лекарство]] * {{Символ|A}} [[Луи Пастьор]] * {{Символ|A}} [[Малария]] * {{Символ|A}} [[Медицина]] * {{Символ|FA}} [[Мекотели]] * {{Символ|B}} [[Менструация]] <small>(-17733)</small> * {{Символ|A}} [[Месо]] * {{Символ|FA}} [[Метаболизъм]] * {{Символ|A}} [[Мляко]] * {{Символ|B}} [[Морски бозайник]] <small>(-14928)</small> * {{Символ|A}} [[Мравки]] * {{Символ|A}} [[Мускул]] * {{Символ|A}} [[Насекоми]] * {{Символ|A}} [[Настинка]] * {{Символ|B}} [[Недохранване]] <small>(-15141)</small> * {{Символ|B}} [[Нерв]] <small>(-8388)</small> * {{Символ|A}} [[Нервна система]] * {{Символ|A}} [[Нос]] * {{Символ|A}} [[Овес]] * {{Символ|A}} [[Овца]] * {{Символ|A}} [[Око]] * {{Символ|A}} [[Опитомяване]] * {{Символ|B}} [[Организъм]] <small>(-13297)</small> * {{Символ|A}} [[Орех (плод)]] * {{Символ|A}} [[Ориз]] * {{Символ|B}} [[Памук]] <small>(-12412)</small> * {{Символ|B}} [[Пандемия]] <small>(-13477)</small> * {{Символ|A}} [[Паяци]] * {{Символ|B}} [[Плод]] <small>(-13573)</small> * {{Символ|A}} [[Пневмония]] * {{Символ|A}} [[Пол]] * {{Символ|A}} [[Полиомиелит]] * {{Символ|A}} [[Полова система]] * {{Символ|A}} [[Примати]] * {{Символ|B}} [[Пристрастяване]] <small>(-17530)</small> * {{Символ|A}} [[Протеин]] * {{Символ|A}} [[Протисти]] * {{Символ|A}} [[Психично разстройство]] * {{Символ|FA}} [[Птици]] * {{Символ|A}} [[Пчелен мед]] * {{Символ|A}} [[Пчели]] * {{Символ|A}} [[Пшеница]] * {{Символ|B}} [[Размножаване]] <small>(-16070)</small> * {{Символ|A}} [[Рак (болест)]] * {{Символ|A}} [[Растения]] * {{Символ|A}} [[Риба]] * {{Символ|A}} [[Ръж]] * {{Символ|A}} [[Самоубийство]] * {{Символ|A}} [[Сетивна система]] * {{Символ|A}} [[Синдром на придобитата имунна недостатъчност]] * {{Символ|A}} [[Сирене]] * {{Символ|A}} [[Скелет]] * {{Символ|B}} [[Слепота]] <small>(-17495)</small> * {{Символ|A}} [[Смърт]] * {{Символ|B}} [[Сок]] <small>(-14709)</small> * {{Символ|A}} [[Соя]] * {{Символ|A}} [[Сърце]] * {{Символ|B}} [[Таксономия (биология)]] <small>(-10193)</small> * {{Символ|A}} [[Туберкулоза]] * {{Символ|A}} [[Тънко черво]] * {{Символ|A}} [[Тютюн]] * {{Символ|B}} [[Увреждане на слуха]] <small>(-8714)</small> * {{Символ|A}} [[Ухо]] * {{Символ|A}} [[Фотосинтеза]] * {{Символ|A}} [[Хляб]] * {{Символ|B}} [[Хормон]] <small>(-13886)</small> * {{Символ|A}} [[Храна]] * {{Символ|A}} [[Храносмилане]] * {{Символ|A}} [[Храносмилателна система]] * {{Символ|B}} [[Хронична обструктивна белодробна болест]] <small>(-16320)</small> * {{Символ|A}} [[Царевица]] * {{Символ|B}} [[Цвете]] <small>(-16816)</small> * {{Символ|B}} [[Цитрус]] <small>(-2539)</small> * {{Символ|A}} [[Чай]] * {{Символ|FA}} [[Чарлз Дарвин]] * {{Символ|A}} [[Черен дроб]] * {{Символ|A}} [[Членестоноги]] * {{Символ|A}} [[Човек]] * {{Символ|B}} [[Шоколад]] <small>(-16911)</small> * {{Символ|A}} [[Ябълка]] }} == История и политика == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Абасидски халифат]] * {{Символ|A}} [[Адолф Хитлер]] * {{Символ|A}} [[Акбар Велики]] * {{Символ|A}} [[Александър III Македонски]] * {{Символ|A}} [[Американска гражданска война]] * {{Символ|A}} [[Анархизъм]] * {{Символ|A}} [[Апартейд]] * {{Символ|A}} [[Арабско-израелски конфликт]] * {{Символ|A}} [[Асоциация на страните от Югоизточна Азия]] * {{Символ|A}} [[Африкански съюз]] * {{Символ|A}} [[Ацтеки]] * {{Символ|A}} [[Ашока]] * {{Символ|A}} [[Британска империя]] * {{Символ|A}} [[Бронзова епоха]] * {{Символ|A}} [[Виетнамска война]] * {{Символ|A}} [[Византийска империя]] * {{Символ|A}} [[Викинги]] * {{Символ|A}} [[Владимир Ленин]] * {{Символ|A}} [[Военно дело]] * {{Символ|A}} [[Война]] * {{Символ|A}} [[Всеобща декларация за правата на човека]] * {{Символ|FA}} [[Втора световна война]] * {{Символ|A}} [[Германска империя (1933 – 1945)]] * {{Символ|A}} [[Глобализация]] * {{Символ|A}} [[Голямата депресия]] * {{Символ|A}} [[Гражданска война]] * {{Символ|A}} [[Гупта]] * {{Символ|A}} [[Демокрация]] * {{Символ|A}} [[Джавахарлал Неру]] * {{Символ|FA}} [[Джордж Вашингтон]] * {{Символ|A}} [[Диктатура]] * {{Символ|A}} [[Дипломация]] * {{Символ|A}} [[Древен Египет]] * {{Символ|A}} [[Древна Гърция]] * {{Символ|A}} [[Държава]] * {{Символ|A}} [[Европейски съюз]] * {{Символ|A}} [[Ейбрахам Линкълн]] * {{Символ|FA}} [[Елизабет I]] * {{Символ|A}} [[Жана д'Арк]] * {{Символ|A}} [[Желязна епоха]] * {{Символ|A}} [[Идеология]] * {{Символ|A}} [[Империализъм]] * {{Символ|A}} [[Империя на инките]] * {{Символ|A}} [[Индустриална революция]] * {{Символ|A}} [[История]] * {{Символ|A}} [[Йосиф Сталин]] * {{Символ|A}} [[Каменна епоха]] * {{Символ|A}} [[Капитализъм]] * {{Символ|A}} [[Карл Велики]] * {{Символ|A}} [[Кваме Нкрума]] * {{Символ|A}} [[Кир II]] * {{Символ|A}} [[Колониализъм]] * {{Символ|A}} [[Комунизъм]] * {{Символ|A}} [[Консерватизъм]] * {{Символ|FA}} [[Константин I]] * {{Символ|A}} [[Конституция]] * {{Символ|A}} [[Кръстоносен поход]] * {{Символ|A}} [[Културна революция]] * {{Символ|A}} [[Либерализъм]] * {{Символ|A}} [[Лига на арабските държави]] * {{Символ|A}} [[Луи XIV]] * {{Символ|A}} [[Малийска империя]] * {{Символ|A}} [[Мао Дзъдун]] * {{Символ|A}} [[Марксизъм]] * {{Символ|A}} [[Мартин Лутър Кинг]] * {{Символ|A}} [[Махатма Ганди]] * {{Символ|A}} [[Международен валутен фонд]] * {{Символ|A}} [[Международен комитет на Червения кръст]] * {{Символ|A}} [[Международен съд на ООН]] * {{Символ|A}} [[Месопотамия]] * {{Символ|A}} [[Мин]] * {{Символ|A}} [[Мир]] * {{Символ|A}} [[Монархия]] * {{Символ|A}} [[Монголска империя]] * {{Символ|A}} [[Мустафа Кемал Ататюрк]] * {{Символ|A}} [[НАТО]] * {{Символ|A}} [[Наполеон I]] * {{Символ|A}} [[Национализъм]] * {{Символ|A}} [[Нелсън Мандела]] * {{Символ|A}} [[Нобелова награда]] * {{Символ|A}} [[Общност на нациите]] * {{Символ|FA}} [[Октавиан Август]] * {{Символ|A}} [[Омар (халиф)]] * {{Символ|A}} [[Организация на обединените нации]] * {{Символ|A}} [[Организация на страните износителки на петрол]] * {{Символ|A}} [[Османска империя]] * {{Символ|A}} [[Ото фон Бисмарк]] * {{Символ|A}} [[Петър I (Русия)]] * {{Символ|A}} [[Политика]] * {{Символ|A}} [[Политическа партия]] * {{Символ|A}} [[Правителство]] * {{Символ|A}} [[Право]] * {{Символ|A}} [[Праистория]] * {{Символ|A}} [[Пропаганда]] * {{Символ|A}} [[Просвещение]] * {{Символ|A}} [[Първа световна война]] * {{Символ|A}} [[Ренесанс]] * {{Символ|A}} [[Република]] * {{Символ|A}} [[Реставрация Мейджи]] * {{Символ|A}} [[Реформация]] * {{Символ|A}} [[Римска империя]] * {{Символ|A}} [[Роза Люксембург]] * {{Символ|A}} [[Руска революция (1917)]] * {{Символ|A}} [[Салах ад-Дин]] * {{Символ|A}} [[Световна банка]] * {{Символ|A}} [[Световна здравна организация]] * {{Символ|A}} [[Световна търговска организация]] * {{Символ|A}} [[Свещена Римска империя]] * {{Символ|A}} [[Симон Боливар]] * {{Символ|A}} [[Социализъм]] * {{Символ|A}} [[Средновековие]] * {{Символ|A}} [[Студена война]] * {{Символ|A}} [[Сун Ятсен]] * {{Символ|A}} [[Сюлейман I]] * {{Символ|A}} [[Тан]] * {{Символ|A}} [[Тероризъм]] * {{Символ|A}} [[Тимур]] * {{Символ|FA}} [[Уинстън Чърчил]] * {{Символ|A}} [[Фашизъм]] * {{Символ|A}} [[Франклин Делано Рузвелт]] * {{Символ|A}} [[Френска революция]] * {{Символ|A}} [[Хан (династия)]] * {{Символ|A}} [[Холокост]] * {{Символ|A}} [[Цивилизация на маите]] * {{Символ|A}} [[Цин (17 – 20 век)]] * {{Символ|A}} [[Цин Шъхуан]] * {{Символ|FA}} [[Че Гевара]] * {{Символ|A}} [[Чингис хан]] * {{Символ|A}} [[Шарл дьо Гол]] * {{Символ|A}} [[Шумер]] * {{Символ|A}} [[ЮНЕСКО]] * {{Символ|FA}} [[Юлий Цезар]] }} == Литература и изкуство == {{колони|3| * {{Символ|B}} [[Абу Нувас]] <small>(-17428)</small> * {{Символ|A}} [[Акира Куросава]] * {{Символ|A}} [[Албрехт Дюрер]] * {{Символ|A}} [[Александър Пушкин]] * {{Символ|A}} [[Алфред Хичкок]] * {{Символ|A}} [[Английски език]] * {{Символ|B}} [[Анди Уорхол]] <small>(-16781)</small> * {{Символ|B}} [[Анимация]] <small>(-17359)</small> * {{Символ|A}} [[Анри Матис]] * {{Символ|A}} [[Антон Чехов]] * {{Символ|A}} [[Антонин Дворжак]] * {{Символ|A}} [[Антонио Вивалди]] * {{Символ|A}} [[Арабска азбука]] * {{Символ|A}} [[Арабски език]] * {{Символ|B}} [[Барабан]] <small>(-15458)</small> * {{Символ|B}} [[Бенгалски език]] <small>(-15920)</small> * {{Символ|A}} [[Бийтълс]] * {{Символ|A}} [[Блус]] * {{Символ|B}} [[Вергилий]] <small>(-17940)</small> * {{Символ|A}} [[Виктор Юго]] * {{Символ|A}} [[Винсент ван Гог]] * {{Символ|A}} [[Волфганг Амадеус Моцарт]] * {{Символ|B}} [[Габриел Гарсия Маркес]] <small>(-15321)</small> * {{Символ|B}} [[Георг Фридрих Хендел]] <small>(-16986)</small> * {{Символ|B}} [[Граматика]] <small>(-16374)</small> * {{Символ|B}} [[Грънчарство]] <small>(-15401)</small> * {{Символ|B}} [[Гръцка азбука]] <small>(-15883)</small> * {{Символ|B}} [[Гръцки език]] <small>(-14973)</small> * {{Символ|B}} [[Густав Малер]] <small>(-15186)</small> * {{Символ|A}} [[Данте Алигиери]] * {{Символ|A}} [[Джаз]] * {{Символ|A}} [[Джакомо Пучини]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Джойс]] * {{Символ|A}} [[Джейн Остин]] * {{Символ|B}} [[Джефри Чосър]] <small>(-16479)</small> * {{Символ|B}} [[Джовани Пиерлуиджи да Палестрина]] <small>(-17546)</small> * {{Символ|A}} [[Джордж Байрон]] * {{Символ|A}} [[Джузепе Верди]] * {{Символ|B}} [[Диего Веласкес]] <small>(-15216)</small> * {{Символ|B}} [[Дума]] <small>(-16033)</small> * {{Символ|B}} [[Език (лингвистика)]] <small>(-16728)</small> * {{Символ|B}} [[Езикознание]] <small>(-15888)</small> * {{Символ|A}} [[Електронна музика]] * {{Символ|B}} [[Енциклопедия]] <small>(-15731)</small> * {{Символ|A}} [[Епос за Гилгамеш]] * {{Символ|A}} [[Живопис]] * {{Символ|B}} [[Иврит]] <small>(-17436)</small> * {{Символ|B}} [[Игор Стравински]] <small>(-17390)</small> * {{Символ|A}} [[Изкуство]] * {{Символ|B}} [[Илиада]] <small>(-12331)</small> * {{Символ|A}} [[Ингмар Бергман]] * {{Символ|A}} [[Испански език]] * {{Символ|A}} [[Йозеф Хайдн]] * {{Символ|A}} [[Йохан Волфганг фон Гьоте]] * {{Символ|FA}} [[Йохан Себастиан Бах]] * {{Символ|A}} [[Йоханес Брамс]] * {{Символ|FA}} [[Калиграфия]] * {{Символ|B}} [[Калидаса]] <small>(-17665)</small> * {{Символ|A}} [[Кацушика Хокусай]] * {{Символ|A}} [[Кирилица]] * {{Символ|B}} [[Китайска логограма]] <small>(-16900)</small> * {{Символ|A}} [[Китайски език]] * {{Символ|B}} [[Китара]] <small>(-12143)</small> * {{Символ|A}} [[Класическа музика]] * {{Символ|A}} [[Книга]] * {{Символ|A}} [[Комикс]] * {{Символ|A}} [[Култура]] * {{Символ|A}} [[Латиница]] * {{Символ|A}} [[Латински език]] * {{Символ|A}} [[Лев Толстой]] * {{Символ|FA}} [[Леонардо да Винчи]] * {{Символ|B}} [[Ли Бо]] <small>(-17759)</small> * {{Символ|B}} [[Литература]] <small>(-17084)</small> * {{Символ|A}} [[Лудвиг ван Бетховен]] * {{Символ|A}} [[Луис Армстронг]] * {{Символ|A}} [[Льо Корбюзие]] * {{Символ|A}} [[Майкъл Джексън]] * {{Символ|A}} [[Марк Твен]] * {{Символ|B}} [[Марлене Дитрих]] <small>(-13888)</small> * {{Символ|B}} [[Марсел Пруст]] <small>(-12870)</small> * {{Символ|A}} [[Махабхарата]] * {{Символ|B}} [[Мацуо Башо]] <small>(-17864)</small> * {{Символ|A}} [[Мерилин Монро]] * {{Символ|A}} [[Мигел де Сервантес]] * {{Символ|A}} [[Микеланджело Буонароти]] * {{Символ|B}} [[Молиер]] <small>(-17256)</small> * {{Символ|B}} [[Музика]] <small>(-15346)</small> * {{Символ|B}} [[Нагиб Махфуз]] <small>(-17880)</small> * {{Символ|A}} [[Немски език]] * {{Символ|B}} [[Овидий]] <small>(-15527)</small> * {{Символ|B}} [[Омир]] <small>(-16206)</small> * {{Символ|B}} [[Опера]] <small>(-17440)</small> * {{Символ|A}} [[Пабло Пикасо]] * {{Символ|B}} [[Персийски език]] <small>(-18011)</small> * {{Символ|B}} [[Песен]] <small>(-17607)</small> * {{Символ|A}} [[Петер Паул Рубенс]] * {{Символ|B}} [[Пиано]] <small>(-14848)</small> * {{Символ|B}} [[Писменост]] <small>(-15960)</small> * {{Символ|B}} [[Поезия]] <small>(-17138)</small> * {{Символ|A}} [[Португалски език]] * {{Символ|B}} [[Превод]] <small>(-15960)</small> * {{Символ|B}} [[Проза]] <small>(-18003)</small> * {{Символ|A}} [[Пьотър Чайковски]] * {{Символ|B}} [[Рабиндранат Тагор]] <small>(-16428)</small> * {{Символ|A}} [[Рафаело Санцио]] * {{Символ|B}} [[Реге]] <small>(-17440)</small> * {{Символ|A}} [[Рембранд]] * {{Символ|A}} [[Рихард Вагнер]] * {{Символ|A}} [[Рок музика]] * {{Символ|B}} [[Роман]] <small>(-16871)</small> * {{Символ|A}} [[Руски език]] * {{Символ|A}} [[Салвадор Дали]] * {{Символ|B}} [[Самба]] <small>(-17196)</small> * {{Символ|B}} [[Санскрит]] <small>(-18033)</small> * {{Символ|A}} [[Сара Бернар]] * {{Символ|A}} [[Сергей Айзенщайн]] * {{Символ|B}} [[Симфония]] <small>(-12825)</small> * {{Символ|B}} [[Синан]] <small>(-17173)</small> * {{Символ|A}} [[Сказание за Генджи]] * {{Символ|A}} [[Скулптура]] * {{Символ|A}} [[Софокъл]] * {{Символ|B}} [[Сричка]] <small>(-17666)</small> * {{Символ|A}} [[Стенли Кубрик]] * {{Символ|B}} [[Суахили]] <small>(-16697)</small> * {{Символ|A}} [[Сън в алени покои]] * {{Символ|B}} [[Танц]] <small>(-17705)</small> * {{Символ|A}} [[Театър]] * {{Символ|B}} [[Тромпет]] <small>(-17182)</small> * {{Символ|A}} [[Турски език]] * {{Символ|A}} [[Уилям Шекспир]] * {{Символ|B}} [[Ум Кулсум]] <small>(-10538)</small> * {{Символ|A}} [[Уолт Дисни]] * {{Символ|B}} [[Федерико Фелини]] <small>(-13408)</small> * {{Символ|A}} [[Филм]] * {{Символ|B}} [[Фламенко]] <small>(-14528)</small> * {{Символ|B}} [[Флейта]] <small>(-4039)</small> * {{Символ|B}} [[Фонема]] <small>(-10275)</small> * {{Символ|A}} [[Фотография]] * {{Символ|A}} [[Франк Лойд Райт]] * {{Символ|A}} [[Франсиско Гоя]] * {{Символ|A}} [[Франц Кафка]] * {{Символ|A}} [[Франц Шуберт]] * {{Символ|B}} [[Фредерик Шопен]] <small>(-14479)</small> * {{Символ|A}} [[Френски език]] * {{Символ|A}} [[Фрида Кало]] * {{Символ|A}} [[Фьодор Достоевски]] * {{Символ|B}} [[Хангъл]] <small>(-18132)</small> * {{Символ|A}} [[Ханс Кристиан Андерсен]] * {{Символ|A}} [[Хафез]] * {{Символ|B}} [[Хиляда и една нощ]] <small>(-4381)</small> * {{Символ|B}} [[Хиндустани]] <small>(-17848)</small> * {{Символ|B}} [[Хип-хоп музика]] <small>(-16080)</small> * {{Символ|A}} [[Хорхе Луис Борхес]] * {{Символ|B}} [[Художествено произведение]] <small>(-17695)</small> * {{Символ|B}} [[Цигулка]] <small>(-15428)</small> * {{Символ|A}} [[Чарлз Дикенс]] * {{Символ|A}} [[Чарли Чаплин]] * {{Символ|B}} [[Шахнаме]] <small>(-15224)</small> * {{Символ|A}} [[Шотоджит Рай]] * {{Символ|A}} [[Японски език]] }} == Математика и техника == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Автомобил]] * {{Символ|A}} [[Айфелова кула]] * {{Символ|A}} [[Алгебра]] * {{Символ|A}} [[Алгоритъм]] * {{Символ|A}} [[Алън Тюринг]] * {{Символ|A}} [[Ангкор Ват]] * {{Символ|B}} [[Аритметика]] <small>(-16999)</small> * {{Символ|A}} [[Архимед]] * {{Символ|A}} [[Архитектура]] * {{Символ|A}} [[Барут]] * {{Символ|B}} [[Безкрайност]] <small>(-16446)</small> * {{Символ|A}} [[Биотехнология]] * {{Символ|B}} [[Брахмагупта]] <small>(-14713)</small> * {{Символ|A}} [[Велика китайска стена]] * {{Символ|A}} [[Велосипед]] * {{Символ|B}} [[Вероятност]] <small>(-16438)</small> * {{Символ|B}} [[Взривно вещество]] <small>(-17542)</small> * {{Символ|A}} [[Винт]] * {{Символ|A}} [[Влак]] * {{Символ|A}} [[Възобновяема енергия]] * {{Символ|A}} [[Геометрия]] * {{Символ|A}} [[Готфрид Лайбниц]] * {{Символ|B}} [[Давид Хилберт]] <small>(-14707)</small> * {{Символ|B}} [[Двигател с вътрешно горене]] <small>(-17225)</small> * {{Символ|A}} [[Диод]] * {{Символ|B}} [[Диференциално уравнение]] <small>(-18032)</small> * {{Символ|B}} [[Дъга (строителство)]] <small>(-9928)</small> * {{Символ|A}} [[Дървесина]] * {{Символ|B}} [[Евклид]] <small>(-15855)</small> * {{Символ|B}} [[Език за програмиране]] <small>(-14503)</small> * {{Символ|B}} [[Електроника]] <small>(-16982)</small> * {{Символ|B}} [[Електронна поща]] <small>(-15077)</small> * {{Символ|A}} [[Емпайър Стейт Билдинг]] * {{Символ|B}} [[Изкопаемо гориво]] <small>(-16981)</small> * {{Символ|A}} [[Изкуствен интелект]] * {{Символ|A}} [[Индуктивен елемент]] * {{Символ|A}} [[Инженерна наука]] * {{Символ|A}} [[Интернет]] * {{Символ|B}} [[Информационни технологии]] <small>(-14789)</small> * {{Символ|B}} [[Информация]] <small>(-10858)</small> * {{Символ|A}} [[Йоханес Гутенберг]] * {{Символ|A}} [[Канал]] * {{Символ|A}} [[Карл Фридрих Гаус]] * {{Символ|A}} [[Картечница]] * {{Символ|A}} [[Колело]] * {{Символ|FA}} [[Колизей]] * {{Символ|A}} [[Комплексно число]] * {{Символ|A}} [[Компютър]] * {{Символ|A}} [[Кондензатор]] * {{Символ|A}} [[Координатна система]] * {{Символ|A}} [[Кораб]] * {{Символ|A}} [[Космически полет]] * {{Символ|A}} [[Кула]] * {{Символ|B}} [[Купол]] <small>(-17089)</small> * {{Символ|A}} [[Къща]] * {{Символ|A}} [[Леонард Ойлер]] * {{Символ|A}} [[Летателен апарат]] * {{Символ|A}} [[Линейна алгебра]] * {{Символ|A}} [[Логаритъм]] * {{Символ|A}} [[Математика]] * {{Символ|B}} [[Математически анализ]] <small>(-17752)</small> * {{Символ|B}} [[Математическо доказателство]] <small>(-17747)</small> * {{Символ|B}} [[Машина]] <small>(-14076)</small> * {{Символ|B}} [[Металургия]] <small>(-15906)</small> * {{Символ|B}} [[Меч]] <small>(-14993)</small> * {{Символ|A}} [[Мост]] * {{Символ|B}} [[Мохамед ал-Хорезми]] <small>(-16984)</small> * {{Символ|A}} [[Нанотехнология]] * {{Символ|A}} [[Напояване]] * {{Символ|A}} [[Никола Тесла]] * {{Символ|A}} [[Облекло]] * {{Символ|A}} [[Огнестрелно оръжие]] * {{Символ|B}} [[Огън]] <small>(-17297)</small> * {{Символ|A}} [[Операционна система]] * {{Символ|A}} [[Оръжие]] * {{Символ|A}} [[Панамски канал]] * {{Символ|A}} [[Парна машина]] * {{Символ|B}} [[Партенон]] <small>(-15394)</small> * {{Символ|A}} [[Печатарство]] * {{Символ|B}} [[Пи]] <small>(-17479)</small> * {{Символ|B}} [[Пирамида (архитектура)]] <small>(-9903)</small> * {{Символ|B}} [[Пирамиди в Гиза]] <small>(-17606)</small> * {{Символ|B}} [[Питагорова теорема]] <small>(-14358)</small> * {{Символ|A}} [[Пластмаса]] * {{Символ|B}} [[Площ]] <small>(-16874)</small> * {{Символ|B}} [[Плуг]] <small>(-17071)</small> * {{Символ|A}} [[Подводница]] * {{Символ|B}} [[Полупроводник]] <small>(-17302)</small> * {{Символ|B}} [[Промишленост]] <small>(-17200)</small> * {{Символ|A}} [[Радио]] * {{Символ|A}} [[Резистор]] * {{Символ|A}} [[Робот]] * {{Символ|A}} [[Света София (Константинопол)]] * {{Символ|A}} [[Свети Петър (Рим)]] * {{Символ|A}} [[Селско стопанство]] * {{Символ|B}} [[Симетрия]] <small>(-17864)</small> * {{Символ|B}} [[Софтуер]] <small>(-17300)</small> * {{Символ|A}} [[Статистика]] * {{Символ|A}} [[Статуя на Свободата]] * {{Символ|A}} [[Стомана]] * {{Символ|A}} [[Стъкло]] * {{Символ|A}} [[Суецки канал]] * {{Символ|A}} [[Тадж Махал]] * {{Символ|A}} [[Танк]] * {{Символ|A}} [[Твърд диск]] * {{Символ|A}} [[Телевизия]] * {{Символ|B}} [[Телефон]] <small>(-16995)</small> * {{Символ|B}} [[Теория на множествата]] <small>(-17778)</small> * {{Символ|B}} [[Теория на числата]] <small>(-17290)</small> * {{Символ|B}} [[Технология]] <small>(-15416)</small> * {{Символ|B}} [[Тим Бърнърс-Лий]] <small>(-14660)</small> * {{Символ|FA}} [[Томас Едисън]] * {{Символ|B}} [[Транзистор]] <small>(-16675)</small> * {{Символ|A}} [[Транспорт]] * {{Символ|A}} [[Трансформатор]] * {{Символ|A}} [[Три клисури]] * {{Символ|A}} [[Тригонометрия]] * {{Символ|A}} [[Уеб]] * {{Символ|A}} [[Уравнение]] * {{Символ|B}} [[Функция]] <small>(-15504)</small> * {{Символ|A}} [[Хартия]] * {{Символ|A}} [[Хенри Форд]] * {{Символ|A}} [[Централен процесор]] * {{Символ|A}} [[Часовник]] * {{Символ|B}} [[Числен анализ]] <small>(-17756)</small> * {{Символ|B}} [[Число]] <small>(-16974)</small> * {{Символ|B}} [[Ъгъл]] <small>(-17664)</small> * {{Символ|A}} [[Ядрена енергетика]] * {{Символ|A}} [[Ядрено оръжие]] * {{Символ|B}} [[Язовирна стена]] <small>(-11345)</small> }} == Науки за Земята == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Австралия]] * {{Символ|A}} [[Австрия]] * {{Символ|A}} [[Азия]] * {{Символ|A}} [[Алжир]] * {{Символ|A}} [[Алпи]] * {{Символ|A}} [[Амазонка]] * {{Символ|A}} [[Амстердам]] * {{Символ|A}} [[Анди]] * {{Символ|A}} [[Антарктида]] * {{Символ|A}} [[Аржентина]] * {{Символ|A}} [[Атина]] * {{Символ|A}} [[Атлантически океан]] * {{Символ|A}} [[Афганистан]] * {{Символ|A}} [[Африка]] * {{Символ|A}} [[Багдад]] * {{Символ|A}} [[Байкал]] * {{Символ|A}} [[Балтийско море]] * {{Символ|A}} [[Бангладеш]] * {{Символ|A}} [[Банкок]] * {{Символ|A}} [[Берлин]] * {{Символ|A}} [[Богота]] * {{Символ|FA}} [[Бразилия]] * {{Символ|A}} [[Брюксел]] * {{Символ|A}} [[Буенос Айрес]] * {{Символ|A}} [[Ватикан]] * {{Символ|A}} [[Вашингтон]] * {{Символ|A}} [[Вашку да Гама]] * {{Символ|A}} [[Венецуела]] * {{Символ|A}} [[Виена]] * {{Символ|A}} [[Виетнам]] * {{Символ|FA}} [[Виктория (езеро)]] * {{Символ|A}} [[Волга]] * {{Символ|A}} [[Време (метеорология)]] * {{Символ|A}} [[Вулкан]] * {{Символ|A}} [[Вятър]] * {{Символ|A}} [[Ганг]] * {{Символ|A}} [[География]] * {{Символ|B}} [[Геология]] <small>(-14626)</small> * {{Символ|A}} [[Германия]] * {{Символ|A}} [[Глобално затопляне]] * {{Символ|A}} [[Големите езера]] * {{Символ|A}} [[Голям бариерен риф]] * {{Символ|B}} [[Гора]] <small>(-16599)</small> * {{Символ|A}} [[Град]] * {{Символ|A}} [[Дака]] * {{Символ|A}} [[Дамаск]] * {{Символ|A}} [[Делхи]] * {{Символ|A}} [[Демократична република Конго]] * {{Символ|A}} [[Джакарта]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Кук]] * {{Символ|A}} [[Джън Хъ]] * {{Символ|A}} [[Диамант]] * {{Символ|A}} [[Дубай]] * {{Символ|A}} [[Дунав]] * {{Символ|A}} [[Дъжд]] * {{Символ|A}} [[Еверест]] * {{Символ|A}} [[Европа]] * {{Символ|A}} [[Египет]] * {{Символ|A}} [[Ел Ниньо]] * {{Символ|A}} [[Ернан Кортес]] * {{Символ|A}} [[Етиопия]] * {{Символ|B}} [[Жак Картие]] <small>(-14941)</small> * {{Символ|A}} [[Земетресение]] * {{Символ|A}} [[Ибн Батута]] * {{Символ|A}} [[Израел]] * {{Символ|A}} [[Инд]] * {{Символ|A}} [[Индийски океан]] * {{Символ|A}} [[Индия]] * {{Символ|A}} [[Индонезия]] * {{Символ|A}} [[Ирак]] * {{Символ|A}} [[Иран]] * {{Символ|A}} [[Испания]] * {{Символ|A}} [[Истанбул]] * {{Символ|A}} [[Италия]] * {{Символ|A}} [[Йерусалим]] * {{Символ|A}} [[Кайро]] * {{Символ|A}} [[Канада]] * {{Символ|A}} [[Карачи]] * {{Символ|A}} [[Карибско море]] * {{Символ|A}} [[Каспийско море]] * {{Символ|A}} [[Кейптаун]] * {{Символ|A}} [[Килиманджаро]] * {{Символ|A}} [[Киншаса]] * {{Символ|A}} [[Китай]] * {{Символ|B}} [[Климат]] <small>(-15702)</small> * {{Символ|A}} [[Колката]] * {{Символ|A}} [[Конго (река)]] * {{Символ|A}} [[Континент]] * {{Символ|B}} [[Кръговрат на водата]] <small>(-3260)</small> * {{Символ|A}} [[Куба]] * {{Символ|A}} [[Лагос]] * {{Символ|A}} [[Лондон]] * {{Символ|A}} [[Лос Анджелис]] * {{Символ|A}} [[Мадрид]] * {{Символ|A}} [[Марко Поло]] * {{Символ|A}} [[Мека]] * {{Символ|A}} [[Мексико]] * {{Символ|A}} [[Мексико (град)]] * {{Символ|A}} [[Минерал]] * {{Символ|A}} [[Мисисипи]] * {{Символ|A}} [[Море]] * {{Символ|A}} [[Москва]] * {{Символ|A}} [[Мумбай]] * {{Символ|A}} [[Наводнение]] * {{Символ|A}} [[Найроби]] * {{Символ|A}} [[Нигер (река)]] * {{Символ|A}} [[Нигерия]] * {{Символ|A}} [[Нидерландия]] * {{Символ|A}} [[Нийл Армстронг]] * {{Символ|B}} [[Нил]] <small>(-7799)</small> * {{Символ|A}} [[Ню Йорк]] * {{Символ|A}} [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия]] * {{Символ|A}} [[Облак]] * {{Символ|A}} [[Океан]] * {{Символ|A}} [[Океания]] * {{Символ|A}} [[Пакистан]] * {{Символ|FA}} [[Париж]] * {{Символ|A}} [[Пекин]] * {{Символ|B}} [[Планина]] <small>(-14900)</small> * {{Символ|A}} [[Полша]] * {{Символ|A}} [[Португалия]] * {{Символ|A}} [[Природно бедствие]] * {{Символ|A}} [[Пустиня]] * {{Символ|A}} [[Рейн]] * {{Символ|A}} [[Река]] * {{Символ|A}} [[Република Южна Африка]] * {{Символ|A}} [[Рим]] * {{Символ|A}} [[Рио де Жанейро]] * {{Символ|A}} [[Руал Амундсен]] * {{Символ|A}} [[Русия]] * {{Символ|A}} [[Санкт Петербург]] * {{Символ|A}} [[Сао Пауло]] * {{Символ|A}} [[Саудитска Арабия]] * {{Символ|A}} [[Сахара]] * {{Символ|A}} [[Северен ледовит океан]] * {{Символ|A}} [[Северен полюс]] * {{Символ|A}} [[Северна Америка]] * {{Символ|A}} [[Северно море]] * {{Символ|A}} [[Сеул]] * {{Символ|A}} [[Сидни]] * {{Символ|A}} [[Сингапур]] * {{Символ|B}} [[Скала]] <small>(-14530)</small> * {{Символ|A}} [[Скалисти планини]] * {{Символ|A}} [[Сняг]] * {{Символ|B}} [[Среден Изток]] <small>(-17532)</small> * {{Символ|A}} [[Средиземно море]] * {{Символ|A}} [[Судан]] * {{Символ|A}} [[Съединени американски щати]] * {{Символ|A}} [[Тайланд]] * {{Символ|B}} [[Танганика]] <small>(-12919)</small> * {{Символ|A}} [[Танзания]] * {{Символ|B}} [[Тектоника на плочите]] <small>(-16560)</small> * {{Символ|A}} [[Техеран]] * {{Символ|A}} [[Тихи океан]] * {{Символ|A}} [[Токио]] * {{Символ|A}} [[Торнадо]] * {{Символ|B}} [[Тропически циклон]] <small>(-13587)</small> * {{Символ|A}} [[Турция]] * {{Символ|A}} [[Украйна]] * {{Символ|A}} [[Фернандо Магелан]] * {{Символ|A}} [[Филипини]] * {{Символ|A}} [[Франция]] * {{Символ|A}} [[Хималаи]] * {{Символ|A}} [[Хонконг]] * {{Символ|A}} [[Христофор Колумб]] * {{Символ|A}} [[Хуанхъ]] * {{Символ|B}} [[Цунами]] <small>(-16566)</small> * {{Символ|B}} [[Часова зона]] <small>(-11473)</small> * {{Символ|A}} [[Черно море]] * {{Символ|A}} [[Шанхай]] * {{Символ|A}} [[Швейцария]] * {{Символ|B}} [[Южен океан]] <small>(-17122)</small> * {{Символ|B}} [[Южен полюс]] <small>(-11538)</small> * {{Символ|A}} [[Южна Америка]] * {{Символ|A}} [[Южна Корея]] * {{Символ|A}} [[Юрий Гагарин]] * {{Символ|A}} [[Яндзъ]] * {{Символ|A}} [[Япония]] }} == Общество и философия == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Августин Блажени]] * {{Символ|A}} [[Авраам]] * {{Символ|A}} [[Адам Смит]] * {{Символ|A}} [[Аристотел]] * {{Символ|A}} [[Атеизъм]] * {{Символ|A}} [[Баскетбол]] * {{Символ|B}} [[Бедност]] <small>(-17994)</small> * {{Символ|A}} [[Бейзбол]] * {{Символ|A}} [[Бог]] * {{Символ|B}} [[Бойно изкуство]] <small>(-17422)</small> * {{Символ|A}} [[Брак]] * {{Символ|A}} [[Будизъм]] * {{Символ|B}} [[Валута]] <small>(-10928)</small> * {{Символ|B}} [[Вестник]] <small>(-13448)</small> * {{Символ|B}} [[Видеоигра]] <small>(-17782)</small> * {{Символ|B}} [[Волтер]] <small>(-6219)</small> * {{Символ|B}} [[Газали]] <small>(-17203)</small> * {{Символ|A}} [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел]] * {{Символ|B}} [[Го]] <small>(-17413)</small> * {{Символ|B}} [[Година]] <small>(-16046)</small> * {{Символ|B}} [[Голф]] <small>(-14386)</small> * {{Символ|B}} [[Грамотност]] <small>(-14648)</small> * {{Символ|B}} [[Григориански календар]] <small>(-12237)</small> * {{Символ|B}} [[Данък]] <small>(-15447)</small> * {{Символ|B}} [[Даоизъм]] <small>(-14153)</small> * {{Символ|B}} [[Ден]] <small>(-16211)</small> * {{Символ|B}} [[Дете]] <small>(-17120)</small> * {{Символ|A}} [[Джайнизъм]] * {{Символ|A}} [[Джон Лок]] * {{Символ|A}} [[Джон Мейнард Кейнс]] * {{Символ|B}} [[Джу Си]] <small>(-17350)</small> * {{Символ|B}} [[Джудо]] <small>(-17026)</small> * {{Символ|A}} [[Дзен]] * {{Символ|B}} [[Диалектика]] <small>(-10778)</small> * {{Символ|B}} [[Душа]] <small>(-12764)</small> * {{Символ|A}} [[Евро]] * {{Символ|B}} [[Емоция]] <small>(-17294)</small> * {{Символ|B}} [[Епистемология]] <small>(-12021)</small> * {{Символ|B}} [[Етика]] <small>(-17105)</small> * {{Символ|A}} [[Жан-Жак Русо]] * {{Символ|A}} [[Жан-Пол Сартр]] * {{Символ|B}} [[Жена]] <small>(-17847)</small> * {{Символ|B}} [[Журналистика]] <small>(-13912)</small> * {{Символ|A}} [[Зигмунд Фройд]] * {{Символ|B}} [[Знание]] <small>(-17371)</small> * {{Символ|A}} [[Зороастризъм]] * {{Символ|B}} [[Ибн Халдун]] <small>(-17428)</small> * {{Символ|B}} [[Игра]] <small>(-14641)</small> * {{Символ|A}} [[Играчка]] * {{Символ|B}} [[Изкуството на войната]] <small>(-16614)</small> * {{Символ|A}} [[Иисус Христос]] * {{Символ|A}} [[Икономика (наука)]] * {{Символ|A}} [[Имануел Кант]] * {{Символ|A}} [[Индуизъм]] * {{Символ|A}} [[Ислям]] * {{Символ|B}} [[Истина]] <small>(-16410)</small> * {{Символ|A}} [[Йога]] * {{Символ|B}} [[Календар]] <small>(-17858)</small> * {{Символ|B}} [[Капитал]] <small>(-15634)</small> * {{Символ|A}} [[Карл Маркс]] * {{Символ|A}} [[Католическа църква]] * {{Символ|B}} [[Конфуцианство]] <small>(-17933)</small> * {{Символ|B}} [[Конфуций]] <small>(-17159)</small> * {{Символ|B}} [[Красота]] <small>(-15715)</small> * {{Символ|A}} [[Крикет]] * {{Символ|B}} [[Лао Дзъ]] <small>(-17040)</small> * {{Символ|A}} [[Лека атлетика]] * {{Символ|B}} [[Логика]] <small>(-14850)</small> * {{Символ|A}} [[Лудвиг Витгенщайн]] * {{Символ|B}} [[Любов]] <small>(-16275)</small> * {{Символ|A}} [[Макс Вебер]] * {{Символ|B}} [[Мартин Лутер]] <small>(-14342)</small> * {{Символ|A}} [[Мартин Хайдегер]] * {{Символ|B}} [[Материализъм]] <small>(-15837)</small> * {{Символ|B}} [[Мислене]] <small>(-15173)</small> * {{Символ|A}} [[Митология]] * {{Символ|A}} [[Мода]] * {{Символ|B}} [[Моисей]] <small>(-9487)</small> * {{Символ|B}} [[Монотеизъм]] <small>(-14926)</small> * {{Символ|B}} [[Мохамед]] <small>(-15242)</small> * {{Символ|B}} [[Мъж]] <small>(-16924)</small> * {{Символ|B}} [[Нагарджуна]] <small>(-18000)</small> * {{Символ|A}} [[Наука]] * {{Символ|A}} [[Николо Макиавели]] * {{Символ|A}} [[Образование]] * {{Символ|B}} [[Общество]] <small>(-16702)</small> * {{Символ|B}} [[Общуване]] <small>(-17586)</small> * {{Символ|A}} [[Олимпийски игри]] * {{Символ|A}} [[Пари]] * {{Символ|A}} [[Платон]] * {{Символ|B}} [[Плуване]] <small>(-10324)</small> * {{Символ|B}} [[Поведение]] <small>(-17026)</small> * {{Символ|B}} [[Политеизъм]] <small>(-15503)</small> * {{Символ|A}} [[Права на човека]] * {{Символ|A}} [[Природа]] * {{Символ|A}} [[Психология]] * {{Символ|A}} [[Расизъм]] * {{Символ|B}} [[Реалност]] <small>(-16407)</small> * {{Символ|A}} [[Религия]] * {{Символ|A}} [[Рене Декарт]] * {{Символ|A}} [[Робство]] * {{Символ|B}} [[Ръгби]] <small>(-11705)</small> * {{Символ|A}} [[Свободна воля]] * {{Символ|B}} [[Семейство]] <small>(-16908)</small> * {{Символ|A}} [[Сидхарта Гаутама Буда]] * {{Символ|B}} [[Сикхизъм]] <small>(-15261)</small> * {{Символ|B}} [[Сима Циен]] <small>(-17361)</small> * {{Символ|B}} [[Симон дьо Бовоар]] <small>(-15107)</small> * {{Символ|B}} [[Смъртно наказание]] <small>(-17947)</small> * {{Символ|B}} [[Сократ]] <small>(-14970)</small> * {{Символ|A}} [[Спорт]] * {{Символ|B}} [[Средство за масова информация]] <small>(-14971)</small> * {{Символ|B}} [[Сунитски ислям]] <small>(-4134)</small> * {{Символ|A}} [[Табла (игра)]] * {{Символ|A}} [[Тенис]] * {{Символ|A}} [[Тома Аквински]] * {{Символ|B}} [[Тримурти]] <small>(-17673)</small> * {{Символ|B}} [[Ум]] <small>(-16086)</small> * {{Символ|A}} [[Феминизъм]] * {{Символ|B}} [[Философия]] <small>(-17239)</small> * {{Символ|A}} [[Фридрих Ницше]] * {{Символ|B}} [[Фундаментализъм]] <small>(-10371)</small> * {{Символ|A}} [[Футбол]] * {{Символ|B}} [[Хазарт]] <small>(-16809)</small> * {{Символ|A}} [[Християнство]] * {{Символ|B}} [[Цивилизация]] <small>(-15765)</small> * {{Символ|B}} [[Чанакя]] <small>(-17527)</small> * {{Символ|A}} [[Шахмат]] * {{Символ|B}} [[Шиитски ислям]] <small>(-8513)</small> * {{Символ|B}} [[Щатски долар]] <small>(-15184)</small> * {{Символ|A}} [[Юдаизъм]] * {{Символ|B}} [[Японска йена]] <small>(-13069)</small> }} == Физика и химия == {{колони|3| * {{Символ|A}} [[Агрегатно състояние]] * {{Символ|A}} [[Азот]] * {{Символ|A}} [[Алберт Айнщайн]] * {{Символ|A}} [[Алкохол]] * {{Символ|A}} [[Алуминий]] * {{Символ|B}} [[Аналитична химия]] <small>(-14266)</small> * {{Символ|A}} [[Астероид]] * {{Символ|A}} [[Астрономия]] * {{Символ|FA}} [[Атом]] * {{Символ|B}} [[Вакуум]] <small>(-14616)</small> * {{Символ|FA}} [[Венера (планета)]] * {{Символ|A}} [[Вода]] * {{Символ|A}} [[Водород]] * {{Символ|A}} [[Време]] * {{Символ|A}} [[Вселена]] * {{Символ|A}} [[Въглерод]] * {{Символ|B}} [[Газ]] <small>(-15788)</small> * {{Символ|A}} [[Галактика]] * {{Символ|FA}} [[Галилео Галилей]] * {{Символ|A}} [[Гравитация]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Джаул]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Кларк Максуел]] * {{Символ|A}} [[Джеймс Уат]] * {{Символ|A}} [[Дмитрий Менделеев]] * {{Символ|B}} [[Електрически ток]] <small>(-14800)</small> * {{Символ|A}} [[Електричество]] * {{Символ|B}} [[Електромагнитно взаимодействие]] <small>(-15429)</small> * {{Символ|B}} [[Електромагнитно излъчване]] <small>(-16217)</small> * {{Символ|B}} [[Енергия]] <small>(-14355)</small> * {{Символ|A}} [[Енрико Ферми]] * {{Символ|A}} [[Ервин Шрьодингер]] * {{Символ|B}} [[Етанол]] <small>(-9147)</small> * {{Символ|A}} [[Желязо]] * {{Символ|B}} [[Закон за запазване на енергията]] <small>(-16527)</small> * {{Символ|A}} [[Звезда]] * {{Символ|B}} [[Звук]] <small>(-12893)</small> * {{Символ|FA}} [[Земя]] * {{Символ|A}} [[Злато]] * {{Символ|A}} [[Измерване]] * {{Символ|B}} [[Инфрачервено излъчване]] <small>(-16897)</small> * {{Символ|FA}} [[Исак Нютон]] * {{Символ|A}} [[Йохан Кеплер]] * {{Символ|A}} [[Калай]] * {{Символ|A}} [[Квантова механика]] * {{Символ|A}} [[Килограм]] * {{Символ|B}} [[Киселина]] <small>(-16880)</small> * {{Символ|A}} [[Кислород]] * {{Символ|B}} [[Класическа механика]] <small>(-15847)</small> * {{Символ|A}} [[Комета]] * {{Символ|A}} [[Липид]] * {{Символ|B}} [[Литър]] <small>(-15532)</small> * {{Символ|FA}} [[Луна]] * {{Символ|A}} [[Магнит]] * {{Символ|B}} [[Магнитно поле]] <small>(-17017)</small> * {{Символ|A}} [[Майкъл Фарадей]] * {{Символ|A}} [[Макс Планк]] * {{Символ|A}} [[Мария Кюри]] * {{Символ|FA}} [[Марс]] * {{Символ|A}} [[Маса]] * {{Символ|A}} [[Мед]] * {{Символ|A}} [[Международна система единици]] * {{Символ|FA}} [[Меркурий (планета)]] * {{Символ|A}} [[Метал]] * {{Символ|B}} [[Метър]] <small>(-15326)</small> * {{Символ|A}} [[Млечен път]] * {{Символ|B}} [[Молекула]] <small>(-17914)</small> * {{Символ|B}} [[Неорганична химия]] <small>(-16470)</small> * {{Символ|A}} [[Нептун (планета)]] * {{Символ|A}} [[Николай Коперник]] * {{Символ|B}} [[Обща теория на относителността]] <small>(-16190)</small> * {{Символ|C}} [[Органична химия]] <small>(-840)</small> * {{Символ|B}} [[Основа (химия)]] <small>(-16971)</small> * {{Символ|A}} [[Периодична система]] * {{Символ|A}} [[Плазма]] * {{Символ|A}} [[Планета]] * {{Символ|A}} [[Радиоактивност]] * {{Символ|A}} [[Сатурн (планета)]] * {{Символ|A}} [[Светлина]] * {{Символ|B}} [[Секунда]] <small>(-13881)</small> * {{Символ|A}} [[Сила]] * {{Символ|A}} [[Силно ядрено взаимодействие]] * {{Символ|B}} [[Скорост]] <small>(-16532)</small> * {{Символ|A}} [[Скорост на светлината]] * {{Символ|A}} [[Слабо ядрено взаимодействие]] * {{Символ|A}} [[Слънце]] * {{Символ|A}} [[Слънчева система]] * {{Символ|B}} [[Сол]] <small>(-16035)</small> * {{Символ|B}} [[Специална теория на относителността]] <small>(-17150)</small> * {{Символ|A}} [[Сребро]] * {{Символ|A}} [[Твърдо тяло]] * {{Символ|A}} [[Температура]] * {{Символ|A}} [[Теория на Големия взрив]] * {{Символ|A}} [[Термодинамика]] * {{Символ|B}} [[Течност]] <small>(-17100)</small> * {{Символ|B}} [[Ултравиолетово излъчване]] <small>(-15721)</small> * {{Символ|A}} [[Уран (планета)]] * {{Символ|B}} [[Ускорение]] <small>(-16494)</small> * {{Символ|A}} [[Физика]] * {{Символ|B}} [[Физикохимия]] <small>(-13696)</small> * {{Символ|B}} [[Химичен елемент]] <small>(-12895)</small> * {{Символ|A}} [[Химично съединение]] * {{Символ|A}} [[Химия]] * {{Символ|B}} [[Цвят (оптика)]] <small>(-8336)</small> * {{Символ|FA}} [[Черна дупка]] * {{Символ|B}} [[Честота]] <small>(-17456)</small> * {{Символ|A}} [[Ърнест Ръдърфорд]] * {{Символ|A}} [[Юпитер (планета)]] * {{Символ|B}} [[Ядрено делене]] <small>(-17380)</small> }} 9h2p28uh4s3b6rdxsr82ec2emnij1ec 0 314391 11473638 10397276 2022-07-29T00:40:21Z Elizaiv22 294865 Без източници - единственият източник е неработеща препратка wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{футболист | име на играча = {{Флагче|Словакия|Словакия}} Ян Муха | снимка = Jan Mucha 2009.jpg | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Бела над Цироху]] | държава на раждане = [[Чехословакия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 189 cm | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = {{Флагче|Англия|Англия}} [[ФК Евертън|Евертън]] | номер на фланелката = 1 | договор до = | юношески години = {{Br}} {{Br}} 1997 – 2000 | юношески отбори = {{Флагче|Словакия|Словакия}} [[Слован Бела над Цироху]] {{Br}} {{Флагче|Словакия|Словакия}} [[МШХ Снина|Снина]] {{Br}} {{Флагче|Словакия|Словакия}} [[ФК Интер Братислава|Интер Братислава]] | години = 2000 – 2002 {{Br}} 2002 - 2005 {{Br}} 2005 {{Br}} 2005 - 2010 {{Br}} 2010 - | отбори = {{Флагче|Словакия|Словакия}} [[Интер Братислава]] {{Br}} {{Флагче|Словакия|Словакия}} [[МСК Жилина|Жилина]] {{Br}} {{Флагче|Словакия|Словакия}} [[1. ХФК Хумене|Хумене]] ''(под наем)'' {{Br}} {{Флагче|Полша|Полша}} [[Легия Варшава]] {{Br}} {{Флагче|Англия|Англия}} [[ФК Евертън|Евертън]] | мачове = 0{{Br}}32{{Br}}{{Br}}95{{Br}}0 | голове = (0){{Br}}(0){{Br}}{{Br}}(0){{Br}}(0) | национален отбор години = 2008 - | национален отбор = {{Флагче|Словакия|Словакия}} [[Национален отбор по футбол на Словакия|Словакия]] | национален отбор мачове = 19 | национален отбор голове = (0) | треньор години = | треньор отбор = | последно обновяване професионални отбори = 27 май 2010 | последно обновяване национален отбор = 28 юни 2010 }} '''Ян Муха''' ({{lang|sk|Ján Mucha}}) е словашки футболист, роден на [[5 декември]] [[1982]] г. в [[Бела над Цироху]]. Играе на поста [[вратар]] за [[ФК Евертън|Евертън]] и [[Национален отбор по футбол на Словакия|националния отбор на Словакия]]. == Клубна кариера == През [[2000]] г. Муха подписва първия си професионален договор с [[Интер Братислава]], но за две години не изиграва нито един мач. След това три години играе за [[МСК Жилина|Жилина]], ставайки два пъти шампион на страната. След половин година под наем в [[1. ХФК Хумене|Хумене]], Муха преминава в полския [[Легия Варшава]], като през първата година е резерва на полския национал [[Лукаш Фабиански]], но след трансфера му в [[ФК Арсенал|Арсенал]] се утвърждава като титуляр. С добрите си изяви допринася за спечелването на [[Купа на Полша|Купата]] и [[Суперкупа на Полша|Суперкупата на Полша]]. През януари [[2010]] г. подписва предварителен договор с Евертън, където преминава половин година по-късно. == Национален отбор == За Словакия Муха дебютира през [[2008]] г. срещу [[Национален отбор по футбол на Унгария|Унгария]]. Играе във всичките четири мача на Словакия на [[Световно първенство по футбол 2010|Световното първенство през 2010 г.]] Той е един от многото футболисти, които остро критикуват официалната топка на първенството [[Джабулани]], наричайки я „подла свиня“. {{цитат|Аз съм си виновен за втория гол, сгреших позиционно, като тръгнах напред рано, но всичко е заради топката. Тази Джабулани всеки път лети различно, странно. Как мога да нарека тази топка? Свиня! Подла свиня!<ref>[http://svetovno.ring.bg/statija/news/muha-dzhubolani-e-podla-svinya.html Муха: Джабулани е подла свиня]</ref>|След загубения осминафинал срещу [[Национален отбор по футбол на Холандия|Холандия]]}} == Успехи == ; {{Флагче|Словакия|Словакия}} [[МСК Жилина|Жилина]] * [[Цоргон лига|Словашка Суперлига]] ** Шампион: 2003, 2004 * [[Суперкупа на Словакия]] ** Носител: 2003, 2004 ; {{Флагче|Полша|Полша}} [[Легия Варшава]] * [[Екстракласа]] ** Шампион: 2006 * [[Купа на Полша]] ** Носител: 2008 * [[Суперкупа на Полша]] ** Носител: 2008 == Източници == <references /> [[Категория:Словашки футболисти|Муха, Ян]] [[Категория:Футболисти на ФК Евертън]] md5xcyrswvzdrgu9g1msst3eyb3za2u 10 320164 11473758 11472972 2022-07-29T05:39:54Z StanProg 7502 връщане wikitext text/x-wiki <div style="background-color: #fffaf0; padding-top:1em; border: thin dotted silver;"> {| class="messagebox" |- | [[Картинка:Filing_cabinet_icon.svg|50px|Архив]] |Това е '''[[Уикипедия:Архивиране на дискусионни страници|архив]]''' на старо гласуване относно '''[[Уикипедия:Изтриване на страници и файлове|изтриване на страници]]'''.<br><big>'''Моля, не редактирайте съдържанието на страницата!'''</big><hr>''За нови процедури по изтриване използвайте '''[[Уикипедия:Страници за изтриване]]'''.<br>Претенции относно настоящата процедура можете да изкажете на '''[[Уикипедия:Разговори]]'''.'' |}</div><div class="archive"><includeonly>{{#ifeq:{{{1|}}}|бс|__NOTOC__|__FORCETOC__}}__NOEDITSECTION__[[Категория:Уикипедия изтриване архиви|{{BASEPAGENAME}}]]</includeonly><noinclude> </div> == Употреба == * Използва се за обозначаване на вече приключили гласувания от [[Уикипедия:Страници за изтриване]], запазени като архив. * По подразбиране създава раздел „Съдържание“, дори броят на разделите в страницата да е по-малък от четири (чрез магическата дума <code><nowiki>__FORCETOC__</nowiki></code>). * Показването на съдържанието може да бъде изключено с параметъра <code>бс</code> (т.е. като се използва <code><nowiki>{{архив уикипедия изтриване|бс}}</nowiki></code>). == Вижте също == * [[:Категория:Шаблони за архиви]] [[Категория:Шаблони за архиви|{{PAGENAME}}]] </noinclude> az5uhrm36kakzbvllzfoyvqb133rnws 11473761 11473758 2022-07-29T05:43:11Z StanProg 7502 /* Употреба */ информация за поставяне на {{архив-край}} wikitext text/x-wiki <div style="background-color: #fffaf0; padding-top:1em; border: thin dotted silver;"> {| class="messagebox" |- | [[Картинка:Filing_cabinet_icon.svg|50px|Архив]] |Това е '''[[Уикипедия:Архивиране на дискусионни страници|архив]]''' на старо гласуване относно '''[[Уикипедия:Изтриване на страници и файлове|изтриване на страници]]'''.<br><big>'''Моля, не редактирайте съдържанието на страницата!'''</big><hr>''За нови процедури по изтриване използвайте '''[[Уикипедия:Страници за изтриване]]'''.<br>Претенции относно настоящата процедура можете да изкажете на '''[[Уикипедия:Разговори]]'''.'' |}</div><div class="archive"><includeonly>{{#ifeq:{{{1|}}}|бс|__NOTOC__|__FORCETOC__}}__NOEDITSECTION__[[Категория:Уикипедия изтриване архиви|{{BASEPAGENAME}}]]</includeonly><noinclude> </div> == Употреба == * Използва се за обозначаване на вече приключили гласувания от [[Уикипедия:Страници за изтриване]], запазени като архив. * По подразбиране създава раздел „Съдържание“, дори броят на разделите в страницата да е по-малък от четири (чрез магическата дума <code><nowiki>__FORCETOC__</nowiki></code>). * Показването на съдържанието може да бъде изключено с параметъра <code>бс</code> (т.е. като се използва <code><nowiki>{{архив уикипедия изтриване|бс}}</nowiki></code>). * На последния ред на страницата се поставя <code><nowiki>{{архив-край}}</nowiki></code> == Вижте също == * [[:Категория:Шаблони за архиви]] [[Категория:Шаблони за архиви|{{PAGENAME}}]] </noinclude> n364hgwkapgz4xide818fv44iv9ume4 0 320821 11473784 9836216 2022-07-29T06:29:36Z Пища Хуфнагел 119943 wikitext text/x-wiki {{Личност|политик}} '''Кирил Аспарухов Велев''' е [[България|български]] [[бизнесмен]] и [[политик]] от [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]] (след 1997 година – от [[Свободна радикалдемократическа партия|Свободната радикалдемократическа партия]]). Той е [[министър на търговията на България|министър на търговията]] през 1994 – 1995 година. == Биография == Кирил Велев е роден на [[8 февруари]] [[1952]] година в [[София]].<ref name="ташев">{{ташев|86}}</ref> През 1971 година завършва [[Техникум по механотехника|Техникума по механотехника]], а през 1978 година – [[Технически университет - София|Висшия машинно-електротехнически институт „Владимир Ленин“]].<ref name="ташев"/> След това работи в [[Централна лаборатория по автоматизация на биологичните процеси|Централната лаборатория по биоприборостроене и автоматизация]] (1983 – 1987) и в предприятието „Систембиохим“. През 1991 година Велев става член на [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]], част от [[Съюз на демократичните сили|Съюза на демократичните сили]] (СДС). Между 1992 и 1994 година е заместник-министър на търговията,<ref name="ташев"/> а в периода 1994 – 1995 е министър на търговията в [[Правителство на Ренета Инджова|служебното правителство]] на [[Ренета Инджова]].<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 371, ISBN 954-528-790-X</ref> През 1995 – 1997 година е съветник на президента [[Желю Желев]], а след това е директор на предприятието „Петрол Инженеринг“. Велев е част от групата в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]], която се противопоставя на централизацията на СДС и през 1997 година се отделя в Свободна радикалдемократическа партия. Той е неин председател от 1999 година. == Източници == <references /> {{пост начало}} {{пост|[[министър на търговията на България|министър на търговията]]|[[17 октомври]] [[1994]]|[[26 януари]] [[1995]]|[[Кирил Цочев]]|[[Кирил Цочев]]}} {{пост край}} {{СОРТКАТ:Велев, Кирил}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на СДС]] [[Категория:Български бизнесмени]] [[Категория:Български министри]] [[Категория:Възпитаници на Техническия университет – София]] [[Категория:Родени в София]] digt37i8iztvls9nd4qxwinuhcefq4k 0 321375 11473793 11472691 2022-07-29T06:55:13Z Zelenkroki 12559 /* Състав */ Плюс източник. wikitext text/x-wiki {{музикален албум | заглавие = Jeff Wayne's Musical Version of The War of the Worlds | тип = [[Album]] | обложка = | автор = Джеф Уейн | дата = | година = 9 юни 1978 | жанр = | стилове = [[прогресивен рок]] | времетраене = 94:54 | лейбъл = [[Columbia Records]] }} '''Jeff Wayne's Musical Version of The War of the Worlds''' (''Музикална версия на Война на световете от Джеф Уейн'') е [[концептуален албум]] създаден през 1978 от [[Джеф Уейн]], основата на историята е романът на [[Хърбърт Уелс]] ''[[Война на световете]]''. Форматът му е прогресивен рок. Във Великобритания двойният диск става бестселър с над 15 милиона продадени копия. Историята на ''Jeff Wayne's musical version of The War Of The Worlds'' включва няколко версии на албума, компютърна игра и турне по случай 30-годишнината. == Състав == * [[Ричард Бъртън (актьор)|Ричард Бъртън]] – реч (Журналиста, разказвач) * [[Дейвид Есекс]] – реч и [[вокали]] (Артилериста) * [[Фил Лайнът]] – реч и вокали ([[енорийски свещеник]] Натаниел) * [[Джули Коувингтън]] – реч и вокали (Бет) * [[Джъстин Хейуърд]] – вокали (Журналиста, „Есен завинаги“) * [[Крис Томпсън]] – вокали (Гласът на човечеството „Гръмотевични“) * [[Джери Уейн]] – реч („Епилог, част 2“) * [[Кен Фрийман]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.soundonsound.com/people/ken-freeman-birth-string-synthesis | заглавие = Ken Freeman & The Birth Of String Synthesis | достъп_дата = 29.07.2022 | фамилно_име = Reid | първо_име = Gordon | дата = февруари 2007 | език = en }}</ref> – [[Клавирни инструменти]] * [[Крис Спединг]] – [[китара]] * [[Джо Партридж]] – китара, [[мандолина]], звукови ефекти * [[Джордж Фентън]] – [[цитра]], [[катран (лютня)|катран]] * [[Хърби Флауърс]] – [[бас китара]] * [[Бари Морган]] – [[барабани]] * [[Бари Да Суза]], [[Рой Джоунс]], [[Рей Купър]] – [[ударни инструменти|ударни]] * [[Павел Виграс]], [[Гари Озбърн]], [[Били Лоури]] – [[беквокали]] == За албума == ''Jeff Wayne's Musical Version of The War of the Worlds''е създадена от композитора Джеф Уейн, по едноименният роман на Хърбърт Уелс от 1898. Участва номинираният за Оскар актьор Ричард Бъртън, Джъстин Хейуърд (от [[Муди Блус]]), Крис Томпсън (на от [[Манфред Ман]]), Фил Линот (от [[Тин Лизи]]), Джули Коувингтън (от ''[[Евита (мюзикъл)|Евита]]''), и Дейвид Есекс (''Евита''). Уейн дирижира групата ''Черен дим'' и струнния оркестър ''ULLAdubULLA''. „[[Есен завинаги (песен)|Есен завинаги]]“, „В навечерието на войната“, „Гръмотевични“, и „Духът на човека“ са най-изявените песни в албума. „Есен завинаги“, изпята от [[Джъстин Хейуърд]], влиза в UK Top 5 single. Самият албум се задържа 290 седмица в класациите UK album charts. Той е в топ 10 в 22 страни и достига #1 в 11 страни. Албумът е един от първите записани на 48 писти, като се използват две синхронизирани 24 пистови уредби от 80-те години на AdVision Studios в Лондон. Това е било проектирано от Джеф Йънг, който е в голяма помощ при осъществяването на записите. Умението му в това отношение е признато по-късно от [[Джордж Майкъл]], който е работил с него при записването на „[[Последната Коледа]]“ и „[[Небрежен шепот]]“, като се използва същото студийно оборудване. Повторението на вика „Ула!“, издавано от марсианците, действа като [[лайтмотив]]. Официалният албум е издаден в комплект с няколко картини на [[Питър Годфилоу]], [[Джеф Тейлър]] и [[Майкъл Трим]], които помагат да се илюстрира историята от началото до края. === Други версии на албума === През 1978 е записана „радио версия“, която е била предоставена на радио станциите. Специални интро-та и окончания е трябвало да се добавят към някои песни, защото те просто не са били пригодени за радиоизлъчване. Тази версия на албума се оказва много сполучлива и е издадена през 1981 г. CBS решава да го пусне в търговската мрежа под заглавие ''[[Акценти от Музикалната версия на Джеф Уейн на „Война на световете“]]''. Две испански версии на албума са издадени през 1978 г., като едната е с участието на [[Антъни Куин]] в ролята на журналиста. А немската версия е пусната през 1980 г. с [[Курт Юргенс]] като журналиста. == Външни препратки == * [http://www.thewaroftheworlds.com/ Официален сайт] * [http://www.miketrimart.com/ сайт на Майк Трим] {{мъниче|музика}} [[Категория:Рок албуми]] [[Категория:Хърбърт Уелс]] [[Категория:Опера във Великобритания]] [[Категория:Рок опери]] b3gyrj5k8dqb6dee8fvzezq6wy58r2j 11473794 11473793 2022-07-29T06:56:42Z Zelenkroki 12559 Шаблон източници. wikitext text/x-wiki {{музикален албум | заглавие = Jeff Wayne's Musical Version of The War of the Worlds | тип = [[Album]] | обложка = | автор = Джеф Уейн | дата = | година = 9 юни 1978 | жанр = | стилове = [[прогресивен рок]] | времетраене = 94:54 | лейбъл = [[Columbia Records]] }} '''Jeff Wayne's Musical Version of The War of the Worlds''' (''Музикална версия на Война на световете от Джеф Уейн'') е [[концептуален албум]] създаден през 1978 от [[Джеф Уейн]], основата на историята е романът на [[Хърбърт Уелс]] ''[[Война на световете]]''. Форматът му е прогресивен рок. Във Великобритания двойният диск става бестселър с над 15 милиона продадени копия. Историята на ''Jeff Wayne's musical version of The War Of The Worlds'' включва няколко версии на албума, компютърна игра и турне по случай 30-годишнината. == Състав == * [[Ричард Бъртън (актьор)|Ричард Бъртън]] – реч (Журналиста, разказвач) * [[Дейвид Есекс]] – реч и [[вокали]] (Артилериста) * [[Фил Лайнът]] – реч и вокали ([[енорийски свещеник]] Натаниел) * [[Джули Коувингтън]] – реч и вокали (Бет) * [[Джъстин Хейуърд]] – вокали (Журналиста, „Есен завинаги“) * [[Крис Томпсън]] – вокали (Гласът на човечеството „Гръмотевични“) * [[Джери Уейн]] – реч („Епилог, част 2“) * [[Кен Фрийман]]<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.soundonsound.com/people/ken-freeman-birth-string-synthesis | заглавие = Ken Freeman & The Birth Of String Synthesis | достъп_дата = 29.07.2022 | фамилно_име = Reid | първо_име = Gordon | дата = февруари 2007 | език = en }}</ref> – [[Клавирни инструменти]] * [[Крис Спединг]] – [[китара]] * [[Джо Партридж]] – китара, [[мандолина]], звукови ефекти * [[Джордж Фентън]] – [[цитра]], [[катран (лютня)|катран]] * [[Хърби Флауърс]] – [[бас китара]] * [[Бари Морган]] – [[барабани]] * [[Бари Да Суза]], [[Рой Джоунс]], [[Рей Купър]] – [[ударни инструменти|ударни]] * [[Павел Виграс]], [[Гари Озбърн]], [[Били Лоури]] – [[беквокали]] == За албума == ''Jeff Wayne's Musical Version of The War of the Worlds''е създадена от композитора Джеф Уейн, по едноименният роман на Хърбърт Уелс от 1898. Участва номинираният за Оскар актьор Ричард Бъртън, Джъстин Хейуърд (от [[Муди Блус]]), Крис Томпсън (на от [[Манфред Ман]]), Фил Линот (от [[Тин Лизи]]), Джули Коувингтън (от ''[[Евита (мюзикъл)|Евита]]''), и Дейвид Есекс (''Евита''). Уейн дирижира групата ''Черен дим'' и струнния оркестър ''ULLAdubULLA''. „[[Есен завинаги (песен)|Есен завинаги]]“, „В навечерието на войната“, „Гръмотевични“, и „Духът на човека“ са най-изявените песни в албума. „Есен завинаги“, изпята от [[Джъстин Хейуърд]], влиза в UK Top 5 single. Самият албум се задържа 290 седмица в класациите UK album charts. Той е в топ 10 в 22 страни и достига #1 в 11 страни. Албумът е един от първите записани на 48 писти, като се използват две синхронизирани 24 пистови уредби от 80-те години на AdVision Studios в Лондон. Това е било проектирано от Джеф Йънг, който е в голяма помощ при осъществяването на записите. Умението му в това отношение е признато по-късно от [[Джордж Майкъл]], който е работил с него при записването на „[[Последната Коледа]]“ и „[[Небрежен шепот]]“, като се използва същото студийно оборудване. Повторението на вика „Ула!“, издавано от марсианците, действа като [[лайтмотив]]. Официалният албум е издаден в комплект с няколко картини на [[Питър Годфилоу]], [[Джеф Тейлър]] и [[Майкъл Трим]], които помагат да се илюстрира историята от началото до края. === Други версии на албума === През 1978 е записана „радио версия“, която е била предоставена на радио станциите. Специални интро-та и окончания е трябвало да се добавят към някои песни, защото те просто не са били пригодени за радиоизлъчване. Тази версия на албума се оказва много сполучлива и е издадена през 1981 г. CBS решава да го пусне в търговската мрежа под заглавие ''[[Акценти от Музикалната версия на Джеф Уейн на „Война на световете“]]''. Две испански версии на албума са издадени през 1978 г., като едната е с участието на [[Антъни Куин]] в ролята на журналиста. А немската версия е пусната през 1980 г. с [[Курт Юргенс]] като журналиста. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.thewaroftheworlds.com/ Официален сайт] * [http://www.miketrimart.com/ сайт на Майк Трим] {{мъниче|музика}} [[Категория:Рок албуми]] [[Категория:Хърбърт Уелс]] [[Категория:Опера във Великобритания]] [[Категория:Рок опери]] f25ceymau2gueagvaq7yyb1rq2qrxms 4 325028 11473538 11472624 2022-07-28T20:07:38Z Nk 399 актуализация: 84,86 wikitext text/x-wiki ''място'': '''7'''; ''рейтинг'': '''84.86'''; ''предложения'': [[Дентална медицина]], [[Адолф Хитлер]], [[Симфония]], [[Язовирна стена]], [[Нил]], [[Плуване]], [[Органична химия]]. b6gx25gqgbhlzorr0mejz44udqy79zh 0 334039 11473997 11464564 2022-07-29T11:30:13Z Идеологист 200872 wikitext text/x-wiki {{Личност|революционер | място на смърт = [[Скопие]], [[Северна Македония|Република Македония]] }} [[Файл:Baranje do Kosmet resavanje na spor so Gnilane.pdf|дясно|мини|250п|Писмо на Атанасов от името на Президиума на АСНОМ]] '''Страшимир (Мире) Анастасов – Ристо''' е югославски комунистически партизанин. == Биография == Мире Анастасов е племенник на българския писател [[Павел Матев]]. Близък е на [[Павел Шатев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/ps/ps_predg.html Карамфилов, Ефрем. Предговор към „В Македония под робство“, 1983 г.]</ref> През 1928 година става член на [[Съюз на комунистическата младеж на Югославия|Съюз на комунистическата младеж на Югославия]] и ръководи местната организация в Куманово. По-късно става член на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]]. През 1934 година Анастасов е избран за секретар на Покрайненския комитет на ЮКП за Македония след като комитета се премества в Куманово. На следващата година участва на Сплитския пленум на ЦК на ЮКП като делегат от Македония. През 1929 година се достига до разкрития в партийната организация в Македония и Анастасов е арестуван. Осъден е на 3 години затвор и лежи в Сремска Митровица. След като излиза се включва в дейностите на ЮКП, въпрески че е временно отстранен във връзка с ликвидирането на фракцията на Петко Милетич. Между 1934-1935 година пак лежи в затвора.<ref>Димче Најчески „Голооточки сведоштва“, Скопје, 1999, книга прва, стр. 44</ref> По време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|българското управление на Вардарска Македония]] живее в София. По инициатива на Павел Шатев се включва в разузнавателните дейности на съветските служби. Групата на Анастасов е разкрита обаче, а той е осъден на смърт, но присъдата му е отменена с доживотен затвор. Освободен е след 9 септември 1944 и става политически комисар на бригада [[Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“|„Гоце Делчев“]].<ref>{{МКЕ|1020}}</ref> На 26 октомври 1944 година в телеграма до [[Кирил Мильовски]] е привикан заедно с [[Олга Петрушева]], [[Петър Шанданов]], [[Кръстьо Гермов]], [[Александър Мартулков]], [[Туше Делииванов]], [[Григор Ташков]], [[Венко Марковски]], [[Фила Марковска]] и [[Павел Шатев]] за евентуалното им участие в управлението на бъдещата република.<ref>Ангелов, Веселин. Македонската кървава Коледа, София, 2003, стр. 125 – 126.</ref> На 27 октомври 1944 година е кооптиран за член на АСНОМ<ref>[http://www.slvesnik.com.mk/Issues/0B06AFA2DCBB4B42B443C52DC94D844E.pdf Службен весник на федералната единица Македонија во Демократска и Федеративна Југославија, 1/1945, стр. 49]</ref> и влиза в неговия [[Президиум на АСНОМ|Втори президиум]] като председател на Върховния съд. След Втората световна война в периода 1946-1948 година е пръв югославски посланик в [[Белгия]] и [[Люксембург]]. След [[Резолюция на Информбюро за ЮКП|Резолюцията на Информбюро за ЮКП]] от юни 1948 година, е изпратен в лагера [[Голи Оток]], след конфликт с [[Лазар Колишевски]], защото не приема неговата оценка, че [[Методи Шаторов]] е предател.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/09/metodi-shatorov-mezdu-osanna-i-razpni.html Стефанов, Илия. Методи Шаторов – между „Осанна“ и „Разпни го“, „Нова зора“, бр. 32, 9 септември 2008 г., с. 5-6.]</ref> == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Анастасов, Мире}} [[Категория:Дейци на НОВМ]] [[Категория:Български комунисти до 1944 година]] [[Категория:Делегати на Второто заседание на АСНОМ]] [[Категория:Репресирани от комунистическия режим в Югославия]] [[Категория:Родени в Кратово]] [[Категория:Починали в Скопие]] 9bncl3p981oextq8zbig7957qf7eqhr 0 336297 11473206 11472828 2022-07-28T12:16:55Z A nedev 71697 /* География */ wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Судан|Судан (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Южен Судан | официално-име-бг = Република Южен Судан | официално-име = Republic of South Sudan | девиз = Justice, Liberty, Prosperity<br>„Справедливост, свобода, просперитет“ | химн = [[Химн на Южен Судан|South Sudan Oyee!]] | химн-файл = South Sudan Oyee! (instrumental).ogg | демоним = южносуданец | карта = South Sudan (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Южен Судан | столица = [[Джуба]] | най-голям-град = Джуба | официален-език = [[английски език]] | религия = 60,5% [[християнство]]<br>32,9% местни вярвания<br>6,2% [[ислям]]<br>0,4% други/няма | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[Президентска република|президентска]] [[република|конституционна република]] | лидер1 = [[Президент на Южен Судан|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Салва Кийр Маярдит]] | лидер2 = [[Вицепрезидент на Южен Судан|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Риек Мачар]] | законодателна-власт = [[Парламент на Южен Судан|Парламент]] | събитие-вид = [[Независимост]] | събитие-бел = от [[Судан]] | събитие1 = [[Автономна област Южен Судан|Автономия]] | събитие-дата1 = 9 юли 2005 г. | събитие2 = Обявена и призната | събитие-дата2 = 15 юли 2011 г. | събитие3 = Членство в [[ООН]] | събитие-дата3 = 13 юли 2011 г. | площ = 644 329 | площ-място = 41-во | води% = | население-година = 2019 | население = 12 778 250 | население-място = 75-о | население-градско = 20,2 | население-градско-място = 185-о | население-гъстота-място = 214-то | население-оценка-година = 2008 | население-оценка = 8 260 490 (оспорвано) | БВП-година = 2018 | БВП = $18,435 млрд. | БВП-място = | БВП-на-човек = $825 | БВП-на-човек-място = 221-во | БВП-ном-година = 2018 | БВП-ном-общо = $3,194 млрд. | БВП-ном-място = | БВП-ном-на-човек = $246 | БВП-ном-на-човек-място = 215-о | Джини-година = 2016 | Джини = 44,1 | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,433 | ИЧР-категория = {{color|red|нисък}} | ИЧР-място = 185-о | продълж-живот = 57,6 години | продълж-живот-място = 180-о | дет-смъртност = 98,6/1000 | дет-смъртност-място = 160-о | грамотност = 27 | грамотност-място = 182-ро | валута = [[Южносудански паунд]] | валута-код = SSP | часова-зона = EAT | отместване-UTC = +3 | формат-дата = дд/мм/гггг | климат = субекваториален | организации = [[ООН]], [[Африкански съюз|АС]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = SS | TLD = [[.ss]] | телефонен-код = +211 | ITU префикс = Z8 | сайт = | забележки = }} '''Република Южен Судан''' ({{lang|en|Republic of South Sudan}}) е новообразувана [[държава]] в [[Източна Африка]]. Столица на страната е град [[Джуба (град)|Джуба]]. Граничи на север със [[Судан]], на изток с [[Етиопия]], [[Кения]], на юг с [[Уганда]] и [[Демократична република Конго|ДРК]], на запад с [[Централноафриканската република]]. Площта на неговата територия е 619 745 км². Официален език в страната е [[английски език|английският]], населението е предимно [[Християнство|християнско]] и [[Анимизъм|анимистично]]. Южен Судан заема мочурливите равнини около река [[Бели Нил]]. Регионът придобива автономен статут след подписването на мирния договор между [[Суданска народна освободителна армия|Суданската народна освободителна армия]] и правителствените сили, с който се слага край на [[Втора гражданска война в Судан|Втората суданска гражданска война]]. Това е най-дългият граждански военен конфликт в историята на [[Африка]], който продължава над 20 години.<ref>{{Cite news|title=South Sudan gets new government|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/africa/4370100.stm|publisher=BBC News, United Kingdom|first=Jonah|last=Fisher|date=23 октомври 2005|accessdate=7 декември 2008}}</ref><ref>{{Cite news|title=Southern Sudan fragile peace|url=http://lite.alertnet.org/db/crisisprofiles/SD_PEA.htm?v=timeline|publisher=Thomson Reuters Foundation|first=Reuters|last=News|date=27 май 2008|accessdate=7 декември 2008}}</ref> == История == Територията на днешен Южен Судан е маргинализирана още по време на колониалния период, а след независимостта на [[Судан]] властта в страната е взета от арабския елит от Севера. През [[1955]] година населението на Южен Судан се разбунтува, поради невъзможността да участва политически и икономически в управлението на страната. Бунтът прераства в 17-годишна [[гражданска война]], която приключва през [[1972]] г. с подписването на [[Споразумение от Адис Абеба (1972)|Споразумението от Адис Абеба]]. Според мирното споразумение Южен Судан добива известна степен на автономия, която не е спазвана от страна на властите в столицата [[Хартум]]. Заради тежкото положение на населението в Южен Судан избухва нова гражданска война през 1983 г., която завършва с ново мирно споразумение през 2005 г. Според подписаното примирие Южен Судан получава пълна автономия, както и правото да проведе [[референдум]] за независимост от [[Судан]] в началото на [[2011]] г. На 14 юли 2011 Южен Судан е приет в [[Африкански съюз|Африканския съюз]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.spiegel.de/politik/ausland/0,1518,774540,00.html |заглавие=Südsudan ist neues Mitglied der Vereinten Nationen |достъп_дата=29 юли 2011 |дата=14 юли 2011 |труд=Spiegel ONLINE |език=de }}</ref> === Референдум за независимост === {{основна|Референдум за независимост на Южен Судан}} На [[22 декември]] [[2009]] година суданският парламент одобрява закона за провеждане на референдума за независимост през 2011 година. На [[27 май]] [[2010]] суданският президент [[Омар ал-Башир]] заявява, че референдумът ще се проведе по план през януари 2011. При подготовката за референдума вземат активно участие [[ПРООН]] и други международни организации, които предоставят включително и финансова помощ. От [[9 януари|9]] до [[15 януари]] [[2011]] в Южен Судан се провежда [[Референдум за независимост на Южен Судан|референдум за независимост и отцепване]] на региона от Севера. След решение на [[Международен наказателен съд|Международния съд в Хага]] от 2009 спорният район на град Абией също участва в референдума. На 23 януари 2011 членовете на южносуданското правителство излизат със съобщение за медиите, в което съобщават, че новата държава официално ще се нарича '''Република Южен Судан''' поради „наложилото се название и удобство“. Покрай официалното съобщение в медиите са споменати и следните възможни имена на новата държава: ''Азания'', ''Нилска република'', ''Кушка република'' и ''Джууама'', като комбинация от първите букви на трите най-големи града в държавата – [[Джуба (град)|Джуба]], [[Уау]] и [[Малакал]].<ref>{{cite news|url=http://www.nytimes.com/2011/01/24/world/africa/24sudan.html|title="Southern Sudan Nears a Decision on One Matter: Its New Name"|author=Kron, Josh|date=23 януари 2011|publisher=''[[The New York Times]]''}}</ref> Според първичните резултати, обявени на [[30 януари]] [[2011]] от Комисията по провеждане на референдум за независимост на Южен Судан, 98% от гласоподавателите са гласували за отцепване и едва 1% за запазване на съюза.<ref>[http://southernsudan2011.com/ southernsudan2011.com]</ref> Така след официалното потвърждаване на резултатите от референдума на [[9 юли]] 2011 година Южен Судан обявява своята независимост.<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12190101 www.bbc.co.uk]</ref> == География == === Географско положение, граници, големина === Южен Судан е държава в североизточната част на [[Африка]], без излаз на море, разположена покрай средното течение на река [[Нил]] (тук тя носи названията Бахр ал Абиад и Бахр ал Джебел), като физикогеографски е централноафрикански и екваториална страна. На изток Южен Судан граничи с [[Етиопия]] (дължина на границата 883 km), на юг – с [[Кения]] (232 km), [[Уганда]] (435 km) и [[Демократична република Конго]] (628 km), на югозапад и запад – с [[Централноафриканска република]] (682 km) и на север – със [[Судан]] (1937 km). Обща дължина на сухоземните граници е 4797 km. От север на юг се простира на 970 km, а от запад на изток – 1450 km.В тези си граници заема площ от 644 329 km² (41-во място в света и 2-ро в Африка).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article107327.html «Большая Советская Энциклопедия» – Судан (государство), раздел (Природа) т. 25, стр. 34 – 35]</ref> Територията на Южен Судан се простира между 3°30′ и 12°14′ с.ш. и между 23°26′ и 35°57′ и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – ({{coord|12|11|11|N|32|44|09|E}}), на границата със [[Судан]], на десния бряг нарека [[Бели Нил]] (Бахр ал Абияд). * крайна южна точка – ({{coord|3|30|19|N|32|12|08|E}}), на границата с [[Уганда]], на левия бряг на река Асуа, десен приток на река [[Бели Нил]] (Бахр ал Джебел). * крайна западна точка – ({{coord|9|01|12|N|23|26|27|E}}), на границата с [[Централноафриканска република]]. * крайна източна точка – ({{coord|4|37|50|N|35|56|55|E}}), на границата с [[Етиопия]] и [[Кения]]<ref>{{икона|ru}} [https://disk.yandex.ru/a/AeYoSdGy3W2h4s/5afc7de268c89a88bbe74a04 Физикогеографска карта на Судан]</ref> == Релеф, геоложки строеж == над 3/4 от територията на Южен Судан представлява равнина, постепенно повишаваща се на запад, югозапад, юг, югоизток и изток. На изток и югоизток в пределите на страната навлизат крайните западни разклонения на [[Етиопска планинска земя|Етиопската планинска земя]], с максимална височина връх Неличу (1742 m). На юг по границата с [[Уганда]] се издигат северните разклонения на Централноафриканския масив – масивите Бонго и Иматонгските планини, където в близост до границата с [[Уганда]] се издига връх '''[[Киниети]] (3187 m)''', най-високата точка на страната. Минималната височина на Южен Судан е 382 m се намира на брега на река Бели Нил, на границата със Судан<ref name="bse"/> Територията на Судан попада в североизточната част на Африканската платформа, фундаментът на който на югозапад излиза на повърхността като Централноафрикански масив. Той е изграден от архайски дълбоко метаморфозирани и магматизирани гнайси. Платформеният чехъл е изграден предимно от фанерозойски континентални наслаги, които изпълват Горнонилската синеклиза, разделяща тези масиви на отделни обособени части. Преди разделянето на Судан на две части през 2011 г. в Южен Судан се е добивал 85% от нефта в страната.<ref name="bse"/> === Климат === [[Файл:Sudan_Juba_bridge.jpg|мини|дясно|200п|Мост над [[Бели Нил]] в [[Джуба (град)|Джуба]]]] Климатът на Южен Судан е [[субекваториален климат|субекваториален]]-[[савана|саванен]]. В най-южната и югозападната част на страната климатът се влияе от [[екваториален климат|екваториалните въздушни маси]], поради което в тези райони средните валежи са между 1000 – 2000 мм годишно, докато в останалата част на страната те са 500 – 1000 мм. Средната януарска [[температура]] е около 26&nbsp;°C, средна юлска в югоизточните региони на страната е 20° – 24&nbsp;°C, а в останалата част до 28&nbsp;°C. [[Дъждовен сезон|Дъждовният сезон]] трае от [[април]] до [[септември]].<ref name="bse"/> === Води === Основна роля във [[хидрология|хидроложко]] отношение в страната играе река [[Бели Нил]]. В нея се вливат голям брой притоци, от които най-значителен е левият приток [[Бахър ал Газал (река)|Бахър ал Газал]] и десният приток [[Собат]]. Бахър ал Газал има дължина от 716 km, а негови притоци са по-малките реки [[Джур (река)|Джур]] (485 km), Гел и Бахър ал Араб (около 800 km с река Лол). Река Бахър ал Газал се влива в Бели Нил при езерото [[Но (езеро)|Но]], недалеч от град [[Бентиу]]. Река Собат (дължина 306 km) се влива в Нил близо до град [[Малакал]]. Към нейния водосборен басейн принадлежат реките Баро (306 km), Пибор (320 km) с притока си Акобо (434 km), всички те водещи началото от крайните западни разклонения на [[Етиопска планинска земя|Етиопската планинска земя]]. По време на [[Дъждовен сезон|дъждовния сезон]] по поречието на Бели Нил се образува най-обширната [[блато|заблатена област]] в света, позната като [[Суд]]. Нейната площ в периода април-ноември достига 130 000 km², което практически означава, че 1/5 от Южен Судан е [[наводнение|наводнена]].<ref name="bse"/> == Почви, растителност, животински свят == Основните почвени видове в Южен Судан са червените фералитни и алферитни почви, образуващи основата на високотревистите савани. Основните растителни видове освен тревите тук са аи теакации, сред видовете на които е акацията гумиарабика. В някои южни и планински райони са развити разнообразни по видов състав тропически гори (два вида кафеено дърво, дървовиден молочай, сапунено дърво – еглик и др.).<ref name="bse"/> Към 2001 година 21 вида бозайници, 9 вида птици и 2 вида растения, срещащи се в Южен Судан, са застрашени от изчезване. Сред тях са северният горски ибис, суданският бял носорог, обикновеният бубал, а саблерогият орикс се смята за изчезнал в диво състояние. Сред съхранилите се диви животни се срещат антилопа орикс (сърнобик), газела, жираф, слон, леопард, лъв, хипопотам; от птиците – щраус, дропла, марабу, птица секретар, а от влечугите – питон. В реките обитават крокодили, а най-характерните речни риби са двойнодишащия протоптеропс, многоперка, сом, нилски костур, тигрова риба и др. Широко разпространени са термитите, а на югозапад и мухата [[Мухи цеце|цеце]].<ref name="bse"/> През май 2007 на остров в блатото [[Суд]] е открита неизвестна дотогава група диви слонове, като мястото е пазено в тайна, за да предпази животните от бракониери. Сериозен проблем за страната е разрастването на пустините, както и почвената ерозия. Ръстът на земеделието не е съпътстван със защитни мерки, което довежда до обезлесяване и спад на почвеното плодородие и нивото на подземните води. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Южен Судан}} Република Южен Судан е съставена от три историко-географски региона – [[Бахър ал Газал]], [[Екватория]] и [[Горни Нил (регион)|Горни Нил]]. Тези три региона са разделени на [[Административно деление на Южен Судан|10 федерални провинции]]. Въпреки че суданските провинции [[Южен Курдуфан]], [[Сини Нил (провинция)|Сини Нил]] и [[Абией|Окръг Абией]] са културно и политически свързани с Южен Судан, те не са включени в границите на новата държава и са обект на териториални спорове със [[Република Судан]]. Южносуданските провинции са: [[Файл:Southern Sudan Administrative Map-bg.svg|мини|300px|Административна карта на Южен Судан]] * [[Бахър ал Газал]] ** [[Западен Бахър ал Газал]] ** [[Северен Бахър ал Газал]] ** [[Уараб]] ** [[Ал Бухайрат]] * [[Екватория]] ** [[Източна Екватория]] ** [[Централна Екватория]] ** [[Западна Екватория]] * [[Горни Нил (регион)|Горни Нил]] ** [[Джункали]] ** [[Ал Уахда]] ** [[Горни Нил (провинция)|Горни Нил]] == Икономика == Икономиката на Южен Судан е неразвита, базирана основно на [[земеделие]]то. 75% от досегашните запаси на петрол на [[Судан]] се намират в Южен Судан, но рафинериите и тръбопроводът към [[Червено море]] са в Судан. Според споразумението от 2005 г., Южен Судан получава 50% от годишните приходи от петрола, но това споразумение отпада с обявяването на независимостта. Основният конфликт между двете страни – Судан и Южен Судан, остава контролът върху региона на [[Абуей]], който е богат на петрол. == Население == Населението на Южен Судан по различни данни наброява от 7,5<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sudan.unfpa.org/souther_Sudan/index.htm|заглавие=UNFPA Southern SUDAN|издател=sudan.unfpa.org|достъп_дата=2011-1-1|език=en}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110103175900/http://sudan.unfpa.org/souther_Sudan/index.htm |date=2011-01-03 }}</ref> до 13 млн. души<ref>{{Цитат уеб|дата=27.04.2009|уеб_адрес=http://www.sudantribune.com/spip.php?article31005|заглавие=Sudan census committee say population is at 39|издател=sudantribune.com |достъп_дата=2011-1-1|език=en}}</ref>. Според резултатите от преброяването в Судан през [[2008]] година населението на Южен Судан е 8 260 490 души.<ref>{{Цитат уеб|дата=21.05.2009|уеб_адрес=http://www.news24.com/Content/World/News/1073/b52cc36803164f39be83598566f1eb70/21-05-2009-07-23/Discontent_over_Sudan_census|заглавие=Discontent over Sudan census|издател=news24.com|достъп_дата=2011-1-1|език=en}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Властите в Южен Судан не признават официалните резултати от преброяването, тъй като централното статистическо бюро в [[Хартум]] отказва да му предостави изходните данни за региона, необходими за собствена обработка и оценка.<ref>{{Цитат уеб|дата=08.07.2009|уеб_адрес=http://www.sudantribune.com/South-Sudan-parliament-throw-outs,31746|заглавие=South Sudan parliament throw outs census results|автор=Isaac Vuni.|издател=sudantribune.com|достъп_дата=2011-1-1|език=en}}</ref> Населението в Южен Судан е от [[Негроидна раса|негроидната раса]] и изповядва предимно християнство или традиционни [[африка]]нски [[анимизъм|анимистически]] [[религия|религии]]. Само 5% изповядват [[ислям]]. Основната група от населението са представители на [[Нилоти|нилотските народи]], като [[динка (народност)|динка]], [[нуер]], [[шилук]] и други. Официалният език в страната е [[английски език|английският]], въпреки че голяма част от населението в междуобщностното общуване продължава да използва [[арабски език]]. Голяма част от населението в страната говори на адамава-убангийските, нилотските, нубийските, централносуданските и други езици и наречия, най-големият от които е езикът [[Динка (език)|динка]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.goss.org/ Официален сайт на Южен Судан] {{икона|en}} {{Африка}} {{Африкански съюз}} [[Категория:Южен Судан| ]] 7bdikiv71dalt7ygvrh56zh728xdiov 11473887 11473206 2022-07-29T08:37:14Z Carbonaro. 221440 подобрения wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Судан|Судан (пояснение)}} {{Държава | кратко-име = Южен Судан | официално-име-бг = Република Южен Судан | официално-име = Republic of South Sudan | девиз = Justice, Liberty, Prosperity<br>„Справедливост, свобода, просперитет“ | химн = [[Химн на Южен Судан|South Sudan Oyee!]] | химн-файл = South Sudan Oyee! (instrumental).ogg | демоним = южносуданец | карта = South Sudan (orthographic projection).svg | карта-описание = Местоположение на Южен Судан | столица = [[Джуба]] | най-голям-град = Джуба | официален-език = [[английски език]] | религия = 60,5% [[християнство]]<br>32,9% местни вярвания<br>6,2% [[ислям]]<br>0,4% други/няма | управление = [[Федерализъм|федерална]] [[Президентска република|президентска]] [[република|конституционна република]] | лидер1 = [[Президент на Южен Судан|Президент]] | настоящ-лидер1 = [[Салва Кийр Маярдит]] | лидер2 = [[Вицепрезидент на Южен Судан|Вицепрезидент]] | настоящ-лидер2 = [[Риек Мачар]] | законодателна-власт = [[Парламент на Южен Судан|Парламент]] | събитие-вид = [[Независимост]] | събитие-бел = от [[Судан]] | събитие1 = [[Автономна област Южен Судан|Автономия]] | събитие-дата1 = 9 юли 2005 г. | събитие2 = Обявена и призната | събитие-дата2 = 15 юли 2011 г. | събитие3 = Членство в [[ООН]] | събитие-дата3 = 13 юли 2011 г. | площ = 644 329 | площ-място = 41-во | води% = | население-година = 2019 | население = 12 778 250 | население-място = 75-о | население-градско = 20,2 | население-градско-място = 185-о | население-гъстота-място = 214-то | население-оценка-година = 2008 | население-оценка = 8 260 490 (оспорвано) | БВП-година = 2018 | БВП = 18,435 млрд. [[Щатски долар|щ.д.]] | БВП-място = | БВП-на-човек = 825 щ.д. | БВП-на-човек-място = 221-во | БВП-ном-година = 2018 | БВП-ном-общо = 3,194 млрд. щ.д. | БВП-ном-място = | БВП-ном-на-човек = 246 щ.д. | БВП-ном-на-човек-място = 215-о | Джини-година = 2016 | Джини = 44,1 | Джини-категория = {{color|orange|среден}} | Джини-място = | ИЧР-година = 2019 | ИЧР = 0,433 | ИЧР-категория = {{color|red|нисък}} | ИЧР-място = 185-о | продълж-живот = 57,6 години | продълж-живот-място = 180-о | дет-смъртност = 98,6/1000 | дет-смъртност-място = 160-о | грамотност = 27 | грамотност-място = 182-ро | валута = [[Южносудански паунд]] | валута-код = SSP | часова-зона = EAT | отместване-UTC = +3 | формат-дата = дд/мм/гггг | климат = субекваториален | организации = [[ООН]], [[Африкански съюз|АС]] и др. | платно-движение = дясно | код-ISO = SS | TLD = [[.ss]] | телефонен-код = +211 | ITU префикс = Z8 | сайт = | забележки = }} '''Република Южен Судан''' ({{lang|en|Republic of South Sudan}}) е новообразувана [[държава]] в [[Източна Африка]]. Столица на страната е град [[Джуба (град)|Джуба]]. Граничи на север със [[Судан]], на изток с [[Етиопия]], [[Кения]], на юг с [[Уганда]] и [[Демократична република Конго|ДРК]], на запад с [[Централноафриканската република]]. Площта на неговата територия е 619 745 км². Официален език в страната е [[английски език|английският]], населението е предимно [[Християнство|християнско]] и [[Анимизъм|анимистично]]. Южен Судан заема мочурливите равнини около река [[Бели Нил]]. Регионът придобива автономен статут след подписването на мирния договор между [[Суданска народна освободителна армия|Суданската народна освободителна армия]] и правителствените сили, с който се слага край на [[Втора гражданска война в Судан|Втората суданска гражданска война]]. Това е най-дългият граждански военен конфликт в историята на [[Африка]], който продължава над 20 години.<ref>{{Cite news|title=South Sudan gets new government|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/africa/4370100.stm|publisher=BBC News, United Kingdom|first=Jonah|last=Fisher|date=23 октомври 2005|accessdate=7 декември 2008}}</ref><ref>{{Cite news|title=Southern Sudan fragile peace|url=http://lite.alertnet.org/db/crisisprofiles/SD_PEA.htm?v=timeline|publisher=Thomson Reuters Foundation|first=Reuters|last=News|date=27 май 2008|accessdate=7 декември 2008}}</ref> == История == Територията на днешен Южен Судан е маргинализирана още по време на колониалния период, а след независимостта на [[Судан]] властта в страната е взета от арабския елит от Севера. През [[1955]] година населението на Южен Судан се разбунтува, поради невъзможността да участва политически и икономически в управлението на страната. Бунтът прераства в 17-годишна [[гражданска война]], която приключва през [[1972]] г. с подписването на [[Споразумение от Адис Абеба (1972)|Споразумението от Адис Абеба]]. Според мирното споразумение Южен Судан добива известна степен на автономия, която не е спазвана от страна на властите в столицата [[Хартум]]. Заради тежкото положение на населението в Южен Судан избухва нова гражданска война през 1983 г., която завършва с ново мирно споразумение през 2005 г. Според подписаното примирие Южен Судан получава пълна автономия, както и правото да проведе [[референдум]] за независимост от [[Судан]] в началото на [[2011]] г. На 14 юли 2011 Южен Судан е приет в [[Африкански съюз|Африканския съюз]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.spiegel.de/politik/ausland/0,1518,774540,00.html |заглавие=Südsudan ist neues Mitglied der Vereinten Nationen |достъп_дата=29 юли 2011 |дата=14 юли 2011 |труд=Spiegel ONLINE |език=de }}</ref> === Референдум за независимост === {{основна|Референдум за независимост на Южен Судан}} На [[22 декември]] [[2009]] година суданският парламент одобрява закона за провеждане на референдума за независимост през 2011 година. На [[27 май]] [[2010]] суданският президент [[Омар ал-Башир]] заявява, че референдумът ще се проведе по план през януари 2011. При подготовката за референдума вземат активно участие [[ПРООН]] и други международни организации, които предоставят включително и финансова помощ. От [[9 януари|9]] до [[15 януари]] [[2011]] в Южен Судан се провежда [[Референдум за независимост на Южен Судан|референдум за независимост и отцепване]] на региона от Севера. След решение на [[Международен наказателен съд|Международния съд в Хага]] от 2009 спорният район на град Абией също участва в референдума. На 23 януари 2011 членовете на южносуданското правителство излизат със съобщение за медиите, в което съобщават, че новата държава официално ще се нарича '''Република Южен Судан''' поради „наложилото се название и удобство“. Покрай официалното съобщение в медиите са споменати и следните възможни имена на новата държава: ''Азания'', ''Нилска република'', ''Кушка република'' и ''Джууама'', като комбинация от първите букви на трите най-големи града в държавата – [[Джуба (град)|Джуба]], [[Уау]] и [[Малакал]].<ref>{{cite news|url=http://www.nytimes.com/2011/01/24/world/africa/24sudan.html|title="Southern Sudan Nears a Decision on One Matter: Its New Name"|author=Kron, Josh|date=23 януари 2011|publisher=''[[The New York Times]]''}}</ref> Според първичните резултати, обявени на [[30 януари]] [[2011]] от Комисията по провеждане на референдум за независимост на Южен Судан, 98% от гласоподавателите са гласували за отцепване и едва 1% за запазване на съюза.<ref>[http://southernsudan2011.com/ southernsudan2011.com]</ref> Така след официалното потвърждаване на резултатите от референдума на [[9 юли]] 2011 година Южен Судан обявява своята независимост.<ref>[http://www.bbc.co.uk/news/world-africa-12190101 www.bbc.co.uk]</ref> == География == === Географско положение, граници, големина === Южен Судан е държава в североизточната част на [[Африка]] без излаз на море, разположена покрай средното течение на река [[Нил]] (тук тя носи названията Бахр ал Абиад и Бахр ал Джебел), като физикогеографски е централноафрикански и екваториална страна. На изток Южен Судан граничи с [[Етиопия]] (дължина на границата – 883 km), на юг – с [[Кения]] (232 km), [[Уганда]] (435 km) и [[Демократична република Конго]] (628 km), на югозапад и запад – с [[Централноафриканска република]] (682 km) и на север – със [[Судан]] (1937 km). Общата дължина на сухоземните граници е 4797 km. От север на юг се простира на 970 km, а от запад на изток – 1450 km. В тези си граници заема площ от 644 329 km² (41-во място в света и 2-ро в Африка).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article107327.html «Большая Советская Энциклопедия» – Судан (государство), раздел (Природа) т. 25, стр. 34 – 35]</ref> Територията на Южен Судан се простира между 3°30′ и 12°14′ с.ш. и между 23°26′ и 35°57′ и.д. Крайните точки на страната са следните: * крайна северна точка – ({{coord|12|11|11|N|32|44|09|E}}), на границата със [[Судан]], на десния бряг нарека [[Бели Нил]] (Бахр ал Абияд). * крайна южна точка – ({{coord|3|30|19|N|32|12|08|E}}), на границата с [[Уганда]], на левия бряг на река Асуа, десен приток на река [[Бели Нил]] (Бахр ал Джебел). * крайна западна точка – ({{coord|9|01|12|N|23|26|27|E}}), на границата с [[Централноафриканска република]]. * крайна източна точка – ({{coord|4|37|50|N|35|56|55|E}}), на границата с [[Етиопия]] и [[Кения]]<ref>{{икона|ru}} [https://disk.yandex.ru/a/AeYoSdGy3W2h4s/5afc7de268c89a88bbe74a04 Физикогеографска карта на Судан]</ref> == Релеф, геоложки строеж == над 3/4 от територията на Южен Судан представлява равнина, постепенно повишаваща се на запад, югозапад, юг, югоизток и изток. На изток и югоизток в пределите на страната навлизат крайните западни разклонения на [[Етиопска планинска земя|Етиопската планинска земя]], най-високата точка е връх Неличу (1742 m). На юг по границата с [[Уганда]] се издигат северните разклонения на Централноафриканския масив – масивите Бонго и Иматонгските планини, където в близост до границата с [[Уганда]] се издига връх '''[[Киниети]] (3187 m)''', най-високата точка на страната. Минималната височина на Южен Судан е 382 m се намира на брега на река Бели Нил, на границата със Судан.<ref name="bse"/> Територията на Судан попада в североизточната част на Африканската платформа, фундаментът на който на югозапад излиза на повърхността като Централноафрикански масив. Той е изграден от архайски дълбоко метаморфозирани и магматизирани гнайси. Платформеният чехъл е изграден предимно от фанерозойски континентални наслаги, които изпълват Горнонилската синеклиза, разделяща тези масиви на отделни обособени части. Преди разделянето на Судан на две части през 2011 г. в Южен Судан се е добивал 85% от нефта в страната.<ref name="bse"/> === Климат === [[Файл:Sudan_Juba_bridge.jpg|мини|дясно|200п|Мост над [[Бели Нил]] в [[Джуба (град)|Джуба]]]] Климатът на Южен Судан е [[субекваториален климат|субекваториален]]-[[савана|саванен]]. В най-южната и югозападната част на страната климатът се влияе от [[екваториален климат|екваториалните въздушни маси]], поради което в тези райони средните валежи са между 1000 – 2000 мм годишно, докато в останалата част на страната те са 500 – 1000 мм. Средната януарска [[температура]] е около 26&nbsp;°C, средна юлска в югоизточните региони на страната е 20° – 24&nbsp;°C, а в останалата част – до 28&nbsp;°C. [[Дъждовен сезон|Дъждовният сезон]] трае от [[април]] до [[септември]].<ref name="bse"/> === Води === Основна роля във [[хидрология|хидроложко]] отношение в страната играе река [[Бели Нил]]. В нея се вливат голям брой притоци, от които най-значителен е левият приток [[Бахър ал Газал (река)|Бахър ал Газал]] и десният приток [[Собат]]. Бахър ал Газал има дължина от 716 km, а негови притоци са по-малките реки [[Джур (река)|Джур]] (485 km), Гел и Бахър ал Араб (около 800 km с река Лол). Река Бахър ал Газал се влива в Бели Нил при езерото [[Но (езеро)|Но]], недалеч от град [[Бентиу]]. Река Собат (дължина 306 km) се влива в Нил близо до град [[Малакал]]. Към нейния водосборен басейн принадлежат реките Баро (306 km), Пибор (320 km) с притока си Акобо (434 km), всички те водещи началото от крайните западни разклонения на [[Етиопска планинска земя|Етиопската планинска земя]]. По време на [[Дъждовен сезон|дъждовния сезон]] по поречието на Бели Нил се образува най-обширната [[блато|заблатена област]] в света, позната като [[Суд]]. Нейната площ в периода април-ноември достига 130 000 km², което практически означава, че 1/5 от Южен Судан е [[наводнение|наводнена]].<ref name="bse"/> == Почви, растителност, животински свят == Основните почвени видове в Южен Судан са червените фералитни и алферитни почви, образуващи основата на високотревистите савани. Основните растителни видове освен тревите тук са аи теакации, сред видовете на които е акацията гумиарабика. В някои южни и планински райони са развити разнообразни по видов състав тропически гори (два вида кафеено дърво, дървовиден молочай, сапунено дърво – еглик и др.).<ref name="bse"/> Към 2001 година 21 вида бозайници, 9 вида птици и 2 вида растения, срещащи се в Южен Судан, са застрашени от изчезване. Сред тях са северният горски ибис, суданският бял носорог, обикновеният бубал, а саблерогият орикс се смята за изчезнал в диво състояние. Сред съхранилите се диви животни се срещат антилопа орикс (сърнобик), газела, жираф, слон, леопард, лъв, хипопотам; от птиците – щраус, дропла, марабу, птица секретар, а от влечугите – питон. В реките обитават крокодили, а най-характерните речни риби са двойнодишащия протоптеропс, многоперка, сом, нилски костур, тигрова риба и др. Широко разпространени са термитите, а на югозапад и мухата [[Мухи цеце|цеце]].<ref name="bse"/> През май 2007 на остров в блатото [[Суд]] е открита неизвестна дотогава група диви слонове, като мястото е пазено в тайна, за да предпази животните от бракониери. Сериозен проблем за страната е разрастването на пустините, както и почвената ерозия. Ръстът на земеделието не е съпътстван със защитни мерки, което довежда до обезлесяване и спад на почвеното плодородие и нивото на подземните води. == Административно деление == {{основна|Административно деление на Южен Судан}} Република Южен Судан е съставена от три историко-географски региона – [[Бахър ал Газал]], [[Екватория]] и [[Горни Нил (регион)|Горни Нил]]. Тези три региона са разделени на [[Административно деление на Южен Судан|10 федерални провинции]]. Въпреки че суданските провинции [[Южен Курдуфан]], [[Сини Нил (провинция)|Сини Нил]] и [[Абией|Окръг Абией]] са културно и политически свързани с Южен Судан, те не са включени в границите на новата държава и са обект на териториални спорове със [[Република Судан]]. Южносуданските провинции са: [[Файл:Southern Sudan Administrative Map-bg.svg|мини|300px|Административна карта на Южен Судан]] * [[Бахър ал Газал]] ** [[Западен Бахър ал Газал]] ** [[Северен Бахър ал Газал]] ** [[Уараб]] ** [[Ал Бухайрат]] * [[Екватория]] ** [[Източна Екватория]] ** [[Централна Екватория]] ** [[Западна Екватория]] * [[Горни Нил (регион)|Горни Нил]] ** [[Джункали]] ** [[Ал Уахда]] ** [[Горни Нил (провинция)|Горни Нил]] == Икономика == Икономиката на Южен Судан е неразвита, базирана основно на [[земеделие]]то. 75% от досегашните запаси на петрол на [[Судан]] се намират в Южен Судан, но рафинериите и тръбопроводът към [[Червено море]] са в Судан. Според споразумението от 2005 г., Южен Судан получава 50% от годишните приходи от петрола, но това споразумение отпада с обявяването на независимостта. Основният конфликт между двете страни – Судан и Южен Судан, остава контролът върху региона на [[Абуей]], който е богат на петрол. == Население == Населението на Южен Судан по различни данни наброява от 7,5<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sudan.unfpa.org/souther_Sudan/index.htm|заглавие=UNFPA Southern SUDAN|издател=sudan.unfpa.org|достъп_дата=2011-1-1|език=en}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110103175900/http://sudan.unfpa.org/souther_Sudan/index.htm |date=2011-01-03 }}</ref> до 13 млн. души<ref>{{Цитат уеб|дата=27.04.2009|уеб_адрес=http://www.sudantribune.com/spip.php?article31005|заглавие=Sudan census committee say population is at 39|издател=sudantribune.com |достъп_дата=2011-1-1|език=en}}</ref>. Според резултатите от преброяването в Судан през [[2008]] година населението на Южен Судан е 8 260 490 души.<ref>{{Цитат уеб|дата=21.05.2009|уеб_адрес=http://www.news24.com/Content/World/News/1073/b52cc36803164f39be83598566f1eb70/21-05-2009-07-23/Discontent_over_Sudan_census|заглавие=Discontent over Sudan census|издател=news24.com|достъп_дата=2011-1-1|език=en}}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> Властите в Южен Судан не признават официалните резултати от преброяването, тъй като централното статистическо бюро в [[Хартум]] отказва да му предостави изходните данни за региона, необходими за собствена обработка и оценка.<ref>{{Цитат уеб|дата=08.07.2009|уеб_адрес=http://www.sudantribune.com/South-Sudan-parliament-throw-outs,31746|заглавие=South Sudan parliament throw outs census results|автор=Isaac Vuni.|издател=sudantribune.com|достъп_дата=2011-1-1|език=en}}</ref> Населението в Южен Судан е от [[Негроидна раса|негроидната раса]] и изповядва предимно християнство или традиционни [[африка]]нски [[анимизъм|анимистически]] [[религия|религии]]. Само 5% изповядват [[ислям]]. Основната група от населението са представители на [[Нилоти|нилотските народи]], като [[динка (народност)|динка]], [[нуер]], [[шилук]] и други. Официалният език в страната е [[английски език|английският]], въпреки че голяма част от населението в междуобщностното общуване продължава да използва [[арабски език]]. Голяма част от населението в страната говори на адамава-убангийските, нилотските, нубийските, централносуданските и други езици и наречия, най-големият от които е езикът [[Динка (език)|динка]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.goss.org/ Официален сайт на Южен Судан] {{икона|en}} {{Африка}} {{Африкански съюз}} [[Категория:Южен Судан| ]] r0nn80gfju6lj0man3fd6b6f7d3ne4c 10 337906 11473491 11467556 2022-07-28T18:53:27Z Denis BGRUS 34519 wikitext text/x-wiki {{Навигационен шаблон | име = ПФК ЦСКА (Москва) състав | скрит = | заглавие-стил = background:#FF0000; | заглавие = [[ПФК ЦСКА Москва]] - състав | картинка = | картинка-позиция = center | тяло = 3 [[Бруно Фукс|Фукс]] {{•}} 5 [[Саша Здрелар|Здрелар]] {{•}} 6 [[Максим Мухин|Мухин]] {{•}} 8 [[Хорхе Караскал|Караскал]] {{•}} 9 [[Фьодор Чалов|Чалов]] {{•}} 10 [[Иван Обляков|Обляков]] {{•}} 14 [[Кирил Набабкин|Набабкин]] {{•}} 19 [[Бахтийор Зайнутдинов|Зайнутдинов]] {{•}} 20 [[Константин Кучаев|Кучаев]] {{•}} 21 [[Адолфо Гаич|А. Гаич]] {{•}} 22 [[Милан Гаич|М. Гаич]] {{•}} 28 [[Хесус Медина|Медина]] {{•}} 35 [[Игор Акинфеев|Акинфеев]] {{капитан}} {{•}} 41 [[Егор Ушаков|Ушаков]] {{•}} 42 [[Георгий Шенников|Шенников]] {{•}} 46 [[Владислав Яковлев|Яковлев]] {{•}} 49 [[Владислав Тороп|Тороп]] {{•}} 52 [[Заур Тарба|Тарба]] {{•}} 62 [[Вадим Карпов|Карпов]] {{•}} 78 [[Игор Дивеев|Дивеев]] {{•}} 88 [[Виктор Мендес|Мендес]] {{•}} 91 [[Антон Заболотни|Заболотни]] {{•}} '''''Треньор:''' [[Владимир Федотов (р. 1966)|Федотов]]{{·}}&nbsp;&nbsp;&nbsp;'' }}<noinclude> [[Категория:Спортни навигационни шаблони|ЦСКА Москва]] [[Категория:Шаблони за ПФК ЦСКА (Москва)]] </noinclude> h748lmnd4ornh0zuiwhrd9vydpevud3 0 338954 11473590 11395729 2022-07-28T21:52:35Z Carbonaro. 221440 Carbonaro. премести страница „[[Природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“]]“ като „[[Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“]]“: Според официалния сайт – http://www.pmgrz.net/ wikitext text/x-wiki {{обработка|енциклопедизиране.}} {{Училище |име= ППМГ „Академик Никола Обрешков“ |родно_име = Разград | снимка = | описание = |основан= [[1972]] |окончание= о |град= [[Разград]] |провинция= [[Област Разград]] |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22п]] [[България]] |квартал = |улица = ул. „Дъбрава“ |номер = № 2 |латинско_име= |девиз= Ние можем |вид= Гимназия <br/> |финансиране= Общинско |преподаватели= Антоанета Костадинова, Величка Маркова, Веселин Керемедчиев, Геновева Пенева, Денис Ниязиев, Даниела Куманова, Даниела Узунова, Дияна Добрева, Доротея Райкова, Екатерина Колева, Елена Ачева, Емилия Станкова, Иван Гайдаров, Ирена Димитрова, Ирина Минкова, Калина Иванова, Красимир Стоянов, Кремена Стоянова, Лена Петкова, Мануел Василев, Мариана Николова, Мартин Катев, Милена Стоянова, Надя Добрева, Недка Тицова, Незиха Арабаджиева, Олга Събева, Радостина Рахчева, Румяна Григорова, Светла Възелова, Светлана Занкова, Снежина Огнянова, Станислав Петров, Стоян Петров, Стоянка Димитрова, Таня Кидакова, Теодор Тодоров, д-р Турхан Сюлейманов, д-р Христо Терзиев, Христо Червенски, Цветелина Александрова. |директор= Мануел Василев Чутурков |учащи =593 |цветове= |емблема= |празник = шести март |членства= |бележки= |сайт= [http://www.pmgrz.net www.pmgrz.net] |лого= }} '''Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“''' е училище в град [[Разград]]. == История == Математическата гимназия е първото профилирано училище в Разград, основано на 1 септември 1972 г. Профилите са четири – математически, софтуерни и хардуерни науки, природни науки и икономическо развитие, а от 2020 година и професия „приложен програмист“. От 2018/2019 учебна година в собствена сграда. Най-голямото средно училище в област Разград. Обучават се 593 ученици в 23 паралелки от пети до дванадесети клас. Работи на една учебна смяна. Директор на гимназията е Мануел Василев Чутурков. <ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Razgrad/Razgrad/Razgrad/bg_Schools.aspx?3306=Prirodo-matematicheska_Gimnazia_Akad.Nikola_Obreshkov Природо-математическа Гимназия „Акад. Никола Обрешков“, „Guide-Bulgaria.com“]</ref>. През 1990 г. започва интензивното обучение по английски език в Разград и това е именно в тази гимназия. През 1975 г. започва провеждането на ежегодния Турнир „Обрешков“. В началото е финансиран от Общинския съвет, а впоследствие изцяло от училищния бюджет. Понастоящем се провежда по математика, информатика, информационни технологии, география, физика, биология и химия. Заради пандемията от COVID-19 през 2021 година турнирът не се проведе. Над 4000 ученици са получили средното си образование в ППМГ. През учебната 2020/2021 година гимназията е с най-високите резултати в област Разград от НВО в 7 клас, както и на ДЗИ. Директорите през годините са: Салим Новманов, Фильо Филев, Йонка Дянкова, Венета Станчева, Мануел Чутурков. Над 100 са учителите и служителите, отдали професионалния си опит на това училище. Училището е удостоено с наградата „Никола Икономов“ на Община Разград, връчена на 24 май 2013 г., първото и единственото училище в общината, получило тази награда. Учител на годината на общината през 2014 г. е г-жа Венета Николаева Ненчева – учител по химия и опазване на околната среда, през 2016 е Елена Илиева – учител по английски език, а през 2017 г. е Румяна Райчева – учител по български език и литература. Директор на годината за 2021 година е Мануел Василев. Наградата „Никола Икономов“ на Община Разград за 24 май 2014 г. получава г-н Христо Петров Червенски – учител по физика. На 1 ноември 2014 г. наградата на Община Разград „Никола Икономов“ получава и директорът на гимназията – Мануел Василев Чутурков. С новото законодателство от 1 август 2016 г. гимназията е общинско училище. Според вида на подготовка училището е неспециализирано. Според етапа или степента на образование училището е гимназия. Според съдържанието на подготовката гимназията е профилирана. При условията и по реда на ЗПУО ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ – Разград осъществява обучение от пети клас и от осми клас. От учебната 2020/2021 година приемът е допълнен с една паралелка по професия „Приложен програмист“. От 2018 г. гимназията е на адрес ул. Дъбрава №2. [[Файл:17.09.2018-колективът на откриването на учебната година.jpg|мини|350п|център|Откриване на 2018/2019 учебна година.]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Official website|http://www.pmgrz.net/}} на ПМГ „Акад. Никола Обрешков“ * [http://wikimapia.org/15008386/bg/ПМГ Местоположение] – [[Уикимапия]] {{Мъниче|Училище|Математика|България}} {{Образование в Разград}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Средни училища в Разград|Акад. Никола Обрешков]] [[Категория:Основани в България през 1972 година]] gl1ho7zg1ak6r52yetub25kp38uzf1j 11473870 11473590 2022-07-29T08:19:43Z Carbonaro. 221440 подобряване на стила и редактиране на грешки wikitext text/x-wiki {{обработка|енциклопедизиране.}} {{Училище |име= ППМГ „Академик Никола Обрешков“ |родно_име = Разград | снимка = | описание = |основан= [[1972]] |окончание= о |град= [[Разград]] |провинция= [[Област Разград]] |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22п]] [[България]] |квартал = |улица = ул. „Дъбрава“ |номер = № 2 |латинско_име= |девиз= Ние можем |вид= Гимназия <br/> |финансиране= Общинско |преподаватели={{скриване|41|Антоанета Костадинова, Величка Маркова, Веселин Керемедчиев, Геновева Пенева, Денис Ниязиев, Даниела Куманова, Даниела Узунова, Дияна Добрева, Доротея Райкова, Екатерина Колева, Елена Ачева, Емилия Станкова, Иван Гайдаров, Ирена Димитрова, Ирина Минкова, Калина Иванова, Красимир Стоянов, Кремена Стоянова, Лена Петкова, Мануел Василев, Мариана Николова, Мартин Катев, Милена Стоянова, Надя Добрева, Недка Тицова, Незиха Арабаджиева, Олга Събева, Радостина Рахчева, Румяна Григорова, Светла Възелова, Светлана Занкова, Снежина Огнянова, Станислав Петров, Стоян Петров, Стоянка Димитрова, Таня Кидакова, Теодор Тодоров, д-р Турхан Сюлейманов, д-р Христо Терзиев, Христо Червенски, Цветелина Александрова}} |директор= Мануел Василев Чутурков |учащи =593 |цветове= |емблема= |празник = шести март |членства= |бележки= |сайт= [http://www.pmgrz.net www.pmgrz.net] |лого= }} '''Профилираната природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“''' е училище в град [[Разград]]. == История == Математическата гимназия е първото профилирано училище в Разград, основано на 1 септември 1972 г. Профилите са четири – математически, софтуерни и хардуерни науки, природни науки и икономическо развитие, а от 2020 година и професия „приложен програмист“. {{Източник|Това е най-голямото средно училище в област Разград.}} Обучават се 593 ученици в 23 паралелки от пети до дванадесети клас. Работи на една учебна смяна. Директор на гимназията е Мануел Василев Чутурков.<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Razgrad/Razgrad/Razgrad/bg_Schools.aspx?3306=Prirodo-matematicheska_Gimnazia_Akad.Nikola_Obreshkov Природо-математическа Гимназия „Акад. Никола Обрешков“, „Guide-Bulgaria.com“]</ref> {{Източник|През 1990 г. започва интензивното обучение по английски език в Разград и това е именно в тази гимназия.}} През 1975 г. започва провеждането на ежегодния Турнир „Обрешков“. В началото е финансиран от Общинския съвет, а впоследствие – изцяло от училищния бюджет. Понастоящем се провежда по математика, информатика, информационни технологии, география, физика, биология и химия. Заради пандемията от COVID-19 през 2021 година турнирът не се провежда. Над 4000 ученици са получили средното си образование в ППМГ. През учебната 2020/2021 година гимназията е с най-високите резултати в област Разград от НВО в 7. клас, както и на ДЗИ. Директорите през годините са: Салим Новманов, Фильо Филев, Йонка Дянкова, Венета Станчева, Мануел Чутурков. Над 100 са учителите и служителите, отдали професионалния си опит на това училище. То е удостоено с наградата „Никола Икономов“ на Община Разград, връчена на 24 май 2013 г., първото и единственото училище в общината, получило тази награда. Учител на годината на общината през 2014 г. е г-жа Венета Николаева Ненчева – учител по химия и опазване на околната среда, през 2016 е Елена Илиева – учител по английски език, а през 2017 г. е Румяна Райчева – учител по български език и литература. Директор на годината за 2021 година е Мануел Василев. Наградата „Никола Икономов“ на Община Разград за 24 май 2014 г. получава г-н Христо Петров Червенски – учител по физика. На 1 ноември 2014 г. наградата на Община Разград „Никола Икономов“ получава и директорът на гимназията – Мануел Василев Чутурков. С новото законодателство от 1 август 2016 г. гимназията е общинско училище. Според вида на подготовка училището е неспециализирано. Според етапа или степента на образование училището е гимназия. Според съдържанието на подготовката гимназията е профилирана. При условията и по реда на ЗПУО ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ – Разград осъществява обучение от пети клас и от осми клас. От учебната 2020/2021 година приемът е допълнен с една паралелка по професия „Приложен програмист“. От 2018 г. гимназията е на адрес ул. „Дъбрава“ №2. [[Файл:17.09.2018-колективът на откриването на учебната година.jpg|мини|350п|център|Откриване на 2018/2019 учебна година.]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Official website|http://www.pmgrz.net/}} на ПМГ „Акад. Никола Обрешков“ * [http://wikimapia.org/15008386/bg/ПМГ Местоположение] – [[Уикимапия]] {{Образование в Разград}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Средни училища в Разград|Акад. Никола Обрешков]] [[Категория:Основани в България през 1972 година]] 7ls4qsz6p72g8gqg88ibcysxik4ryd6 11473875 11473870 2022-07-29T08:21:03Z Carbonaro. 221440 излишно wikitext text/x-wiki {{обработка|енциклопедизиране}} {{Училище |име= ППМГ „Академик Никола Обрешков“ |родно_име = Разград | снимка = | описание = |основан= [[1972]] |окончание= о |град= [[Разград]] |провинция= [[Област Разград]] |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22п]] [[България]] |квартал = |улица = ул. „Дъбрава“ |номер = № 2 |латинско_име= |девиз= Ние можем |вид= Гимназия <br/> |финансиране= Общинско |преподаватели={{скриване|41|Антоанета Костадинова, Величка Маркова, Веселин Керемедчиев, Геновева Пенева, Денис Ниязиев, Даниела Куманова, Даниела Узунова, Дияна Добрева, Доротея Райкова, Екатерина Колева, Елена Ачева, Емилия Станкова, Иван Гайдаров, Ирена Димитрова, Ирина Минкова, Калина Иванова, Красимир Стоянов, Кремена Стоянова, Лена Петкова, Мануел Василев, Мариана Николова, Мартин Катев, Милена Стоянова, Надя Добрева, Недка Тицова, Незиха Арабаджиева, Олга Събева, Радостина Рахчева, Румяна Григорова, Светла Възелова, Светлана Занкова, Снежина Огнянова, Станислав Петров, Стоян Петров, Стоянка Димитрова, Таня Кидакова, Теодор Тодоров, д-р Турхан Сюлейманов, д-р Христо Терзиев, Христо Червенски, Цветелина Александрова}} |директор= Мануел Василев Чутурков |учащи =593 |цветове= |емблема= |празник = шести март |членства= |бележки= |сайт= [http://www.pmgrz.net www.pmgrz.net] |лого= }} '''Профилираната природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“''' е училище в град [[Разград]]. == История == Математическата гимназия е първото профилирано училище в Разград, основано на 1 септември 1972 г. Профилите са четири – математически, софтуерни и хардуерни науки, природни науки и икономическо развитие, а от 2020 година и професия „приложен програмист“. {{Източник|Това е най-голямото средно училище в област Разград.}} Обучават се 593 ученици в 23 паралелки от пети до дванадесети клас. Работи на една учебна смяна. Директор на гимназията е Мануел Василев Чутурков.<ref>[http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NE/Razgrad/Razgrad/Razgrad/bg_Schools.aspx?3306=Prirodo-matematicheska_Gimnazia_Akad.Nikola_Obreshkov Природо-математическа Гимназия „Акад. Никола Обрешков“, „Guide-Bulgaria.com“]</ref> {{Източник|През 1990 г. започва интензивното обучение по английски език в Разград и това е именно в тази гимназия.}} През 1975 г. започва провеждането на ежегодния Турнир „Обрешков“. В началото е финансиран от Общинския съвет, а впоследствие – изцяло от училищния бюджет. Понастоящем се провежда по математика, информатика, информационни технологии, география, физика, биология и химия. Заради пандемията от COVID-19 през 2021 година турнирът не се провежда. Над 4000 ученици са получили средното си образование в ППМГ. През учебната 2020/2021 година гимназията е с най-високите резултати в област Разград от НВО в 7. клас, както и на ДЗИ. Директорите през годините са: Салим Новманов, Фильо Филев, Йонка Дянкова, Венета Станчева, Мануел Чутурков. Над 100 са учителите и служителите, отдали професионалния си опит на това училище. То е удостоено с наградата „Никола Икономов“ на Община Разград, връчена на 24 май 2013 г., първото и единственото училище в общината, получило тази награда. Учител на годината на общината през 2014 г. е г-жа Венета Николаева Ненчева – учител по химия и опазване на околната среда, през 2016 е Елена Илиева – учител по английски език, а през 2017 г. е Румяна Райчева – учител по български език и литература. Директор на годината за 2021 година е Мануел Василев. Наградата „Никола Икономов“ на Община Разград за 24 май 2014 г. получава г-н Христо Петров Червенски – учител по физика. На 1 ноември 2014 г. наградата на Община Разград „Никола Икономов“ получава и директорът на гимназията – Мануел Василев Чутурков. С новото законодателство от 1 август 2016 г. гимназията е общинско училище. Според вида на подготовка училището е неспециализирано. Според етапа или степента на образование училището е гимназия. Според съдържанието на подготовката гимназията е профилирана. При условията и по реда на ЗПУО ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ – Разград осъществява обучение от пети клас и от осми клас. От учебната 2020/2021 година приемът е допълнен с една паралелка по професия „Приложен програмист“. От 2018 г. гимназията е на адрес ул. „Дъбрава“ №2. [[Файл:17.09.2018-колективът на откриването на учебната година.jpg|мини|350п|център|Откриване на 2018/2019 учебна година.]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{Official website|http://www.pmgrz.net/}} на ПМГ „Акад. Никола Обрешков“ * [http://wikimapia.org/15008386/bg/ПМГ Местоположение] – [[Уикимапия]] {{Образование в Разград}} {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Средни училища в Разград|Акад. Никола Обрешков]] [[Категория:Основани в България през 1972 година]] qakebtnoht7f51yevkmog7905jwzcfc 0 341137 11473799 11471934 2022-07-29T07:07:00Z 212.233.136.179 /* Юли */ wikitext text/x-wiki {{Век|21}} '''2022 ([[римски цифри|MMXXII]])''' е [[обикновена година, започваща в събота]] според [[григорианския календар]]. Тя е 2022-рата година от новата ера, двадесет и втората от [[3-то хилядолетие|третото хилядолетие]] и третата от [[2020-те]]. Съответства на: * 1471 година по Арменския календар * 7530 година по [[Прабългарския календар]] * 6773 година по Асирийския календар * 2973 година по Берберския календар * 1384 година по Бирманския календар * 2566 година по Будисткия календар * 5782 – 5783 година по [[Еврейски календар|Еврейския календар]] * 2014 – 2015 година по [[Етиопски календар|Етиопския календар]] * 1400 – 1401 година по [[Ирански календар|Иранския календар]] * 1443 – 1444 година по [[Ислямски календар|Ислямския календар]] * 4718 – 4719 година по [[Китайски календар|Китайския календар]] * 1738 – 1739 година по Коптския календар * 4355 година по Корейския календар * 2775 години от основаването на [[Рим]] * 2565 година по Тайландския слънчев календар * 111 година по [[Чучхе]] календара == Събития == * [[22 януари]] – [[Президент на България|Президентът]] [[Румен Радев]] встъпва в длъжност за втори мандат.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/radev-vstapi-vav-vtori-mandat-v-idnite-godini-shte-bdya-stranata-da-ne-se-otkloni-ot-patya-news331388.html|заглавие=Радев встъпи във втори мандат: В идните години ще бдя страната да не се отклони от пътя}}</ref> * [[4 февруари]] – [[20 февруари]] – Провеждат се [[Зимни олимпийски игри 2022|Зимните олимпийски игри]] в [[Пекин]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/amp/news/kakvo-tryabva-da-znaem-za-pekin-2022-predi-otkrivaneto-na-igrite-1184090news.html|заглавие=Какво трябва да знаем за Пекин 2022 преди откриването на Игрите?}}</ref> * [[24 февруари]] – Започва [[Руското нападение над Украйна]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/rusia/2022/02/24/rusiia-napadna-ukraina-voiskite-i-preminaha-severnata-granica-desanti-na-iug.521449|заглавие=Русия нападна Украйна, войските ѝ преминаха северната граница, десанти на юг}}</ref> * [[4 март]] – [[13 март]] – Провеждат се [[Зимни параолимпийски игри 2022|Зимните параолимпийски игри]] в Пекин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/burgas/post/101610452/dnes-se-otkrivat-zimnite-paraolimpiiski-igri|заглавие=Днес се откриват зимните параолимпийски игри – БНР Новини}}</ref> * [[3 април]] ** След проведени президентски избори [[Александър Вучич]] е преизбран за [[президент на Сърбия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/amp/31784623.html|заглавие=Вучич обяви двойна победа на президентските и парламентарните избори в Сърбия}}</ref> ** Парламентарните избори в [[Унгария]] са спечелени от партия [[Фидес]], а [[Виктор Орбан]] встъпва в своя четвърти мандат като [[Министър-председател на Унгария|министър-председател]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/amp/news/chetvarta-poredna-pobeda-za-viktor-orban-sled-parlamentarnite-izbori-v-ungariya-1190600news.html|заглавие=Четвърта поредна победа за Виктор Орбан след парламентарните избори в Унгария}}</ref> * [[24 април]] – След проведени избори в 2 тура, [[Еманюел Макрон]] е преизбран за [[президент на Франция]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/amp/31818871.html|заглавие=Макрон ще бъде президент на Франция за втори мандат – Свободна Европа}}</ref> * [[21 ноември]] – [[18 декември]] – Планирано [[Световно първенство по футбол 2022|Световно първенство по футбол]] в [[Катар]]. == Родени == {{раздел-мъниче}} == Починали == === [[Януари]] === * [[2 януари]] – [[Николай Шиваров]], български богослов (* [[1930]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam114|заглавие=In memoriam}}</ref> * [[3 януари]] – [[Петко Хинов]], български преводач и писател (* [[1972]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://glasnews.bg/balgariia/otide-si-plovdivskiiat-prevodach-i-pisatel-petko-hinov-473583/|заглавие=Отиде си пловдивският преводач и писател Петко Хинов – glasnews.bg}}</ref> * [[6 януари]] ** [[Питър Богданович]], американски кинорежисьор (* [[1939]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/amp/novini/sviat/pochina-rezhisioryt-pityr-bogdanovich-2296265|заглавие=Почина режисьорът Питър Богданович – Свят – DarikNews.bg}}</ref> ** [[Сидни Поатие]], американско-бахамски актьор (* [[1927]] г.)<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=https://s/dariknews.bg/amp/novini/sviat/aktioryt-sidni-poatie-pochina-na-94-godishna-vyzrast-2296394|заглавие=Актьорът Сидни Поатие почина на 94-годишна възраст}}</ref> ** [[Сали Ибрахим]], българска поетеса и обществена деятелка от ромски произход (* [[1950]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/news/pochina-poetesata-sali-ibrahim-1180917news.html?_gl=1*dyy9xw*_ga*dkhtMUtQRXI1N0lXXzhjU3BDNjdwOGhXblVSbzdBYURrYTVzZGw3R18tX0VjTGNkWVlQcEh4MEc0NmEyTEx0aA..|заглавие=Почина поетесата Сали Ибрахим}}</ref> * [[9 януари]] – [[Боб Сагет]], американски комик и актьор (* [[1956]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnes.bg/zvezdi/2022/01/10/izvestniiat-amerikanski-komik-bob-saget-e-otkrit-myrtyv.516431|заглавие=Известният американски комик Боб Сагет е открит мъртъв}}</ref> * [[11 януари]] – [[Давид Сасоли]], председател на [[Европейския парламент]] (* 1956 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/pochina-predsedatelyat-na-evropeyskiya-parlament.html?amp=true|заглавие=Почина председателят на Европейския парламент}}</ref> * [[12 януари]] – [[Рони Спектър]], американска певица (* [[1943]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/amp/10633348|заглавие=Почина рок звездата от 60-те години Рони Спектър (Видео) – 24 Часа}}</ref> * [[17 януари]] – [[Нансен Бехар]], български икономист и политик (* [[1940]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/amp/10665479|заглавие=Почина проф. Нансен Бехар – 24chasa.bg}}</ref> * [[18 януари]] – [[Франсиско Хенто]], испански футболист (* [[1933]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcafe.bg/retro/kantabriyskata-perla-na-real-y-y-madrid-otletya-kam-nebeto.html?amp=true|заглавие=Кантабрийската перла на Реал „Yé-yé“ Мадрид отлетя към небето}}</ref> * [[20 януари]] ** [[Евстати Маринов]], български художник (* 1950 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dunavmost.com/novini/napusna-ni-hudozhnikat-evstati-marinov|заглавие=Напусна ни художникът Евстати Маринов}}</ref> ** [[Мийт Лоуф]], американски певец (* [[1947]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/amp/novini/sviat/pochina-legendata-mijt-louf-2297792|заглавие=Почина легендата Мийт Лоуф}}</ref> * [[22 януари]] – [[Тик Нят Хан]], виетнамски будистки учител и пацифист (* [[1926]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2022/01/21/world/asia/thich-nhat-hanh-dead.amp.html|заглавие=Thich Nhat Hanh, Zen Master and Political Reformer, Dies at 95}}</ref> * [[30 януари]] – [[Стефан Солаков]], български журналист (* [[1942]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://novini.bg/amp/bylgariya/obshtestvo/701465|заглавие=Почина журналистът Стефан Солаков}}</ref> === [[Февруари]] === * [[2 февруари]] – [[Моника Вити]], италианска киноактриса (* [[1931]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.segabg.com/hot/category-culture/pochina-muzata-na-antonioni-monika-viti|заглавие=Почина музата на Антониони Моника Вити}}</ref> * [[3 февруари]] – [[Христос Сардзетакис]], гръцки политик (* [[1929]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/amp/novini/sviat/na-92-g.-pochina-bivshiiat-grycki-prezident-hristos-sardzetakis-2299256|заглавие=На 92 г. почина бившият гръцки президент Христос Сардзетакис}}</ref> * [[5 февруари]] – [[Анани Явашев]], български актьор (* [[1932]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://segabg.com/hot/category-culture/otide-si-aktorut-anani-yavashev|заглавие=Отиде си актьорът Анани Явашев}}</ref> * [[8 февруари]] – [[Люк Монтание]], френски вирусолог (* 1932 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.lemonde.fr/disparitions/article/2022/02/10/luc-montagnier-codecouvreur-du-virus-du-sida-et-prix-nobel-de-medecine-en-2008-est-mort_6113151_3382.html|заглавие=Luc Montagnier, codécouvreur du VIH et Prix Nobel de médecine en 2008, est mort}}</ref> * [[9 февруари]] – [[Ахинора Куманова]], българска певица (* [[1928]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.dnes.bg/obshtestvo/2022/02/10/pochina-legendata-v-estradata-nora-nova.519915/amp|заглавие=Почина легендата в естрадата Нора Нова}}</ref> * [[14 февруари]] – [[Борислав Ивков]], сръбски шахматист (* [[1933]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slobodenpecat.mk/bg/pochina-legendarniot-velemajstor-borislav-bora-ivkov/|заглавие=Почина легендарният гросмайстор Борислав Бора Ивков – Free Press}}</ref> * [[20 февруари]] – [[Ганчо Василев]], български футболист (* [[1920]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=65&products_id=10591&zenid=k2k3bfcuofsnsn8hfnu0js25n4|заглавие=НАПУСНА НИ НАЙ-ВЪЗРАСТНИЯТ ВЕТЕРАН И ШАМПИОН С ЦСКА – ГАНЧО ВАСИЛЕВ}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dsport.bg/munhen-1860-se-sboguva-s-gancho-vasilev.html|заглавие=Мюнхен 1860 се сбогува с Ганчо Василев – Германия – Dsport.bg}}</ref> * [[24 февруари]] – [[Иванка Христова]], българска лекоатлетка (* [[1941]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://segabg.com/category-sport/pochina-olimpiyskata-shampionka-ivanka-hristova|заглавие=Почина олимпийската шампионка Иванка Христова}}</ref> * [[26 февруари]] – [[Борислав Борисов (УНСС)|Борислав Борисов]], български икономист (* [[1949]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.24chasa.bg/novini/article/10984985|заглавие=Бившият ректор на УНСС проф. Борислав Борисов загина в катастрофа}}</ref> === [[Март]] === * [[7 март]] – [[Веселин Яневски]], български футболист (* [[1976]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/amp/11056090|заглавие=Почина обичан треньор по футбол – Веселин Яневски – 24chasa.bg}}</ref> * [[8 март]] ** [[Джузепе Уилсън]], италиански футболист (* [[1945]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sportal.bg/amp/news-2022030613071608705|заглавие=На 76 години си отиде легенда на Лацио – Sportal}}</ref> ** [[Десислав Чуколов]], български политик (* [[1974]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/amp/news/view/2022/03/08/360153/%25D0%25BF%25D0%25BE%25D1%2587%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25B0-%25D0%25B4%25D0%25B5%25D1%2581%25D0%25B8%25D1%2581%25D0%25BB%25D0%25B0%25D0%25B2-%25D1%2587%25D1%2583%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25BE%25D0%25B2|заглавие=Почина Десислав Чуколов – Новините на NOVA}}</ref> * [[9 март]] – [[Джъстис Кристофър]], нигерийски футболист (* [[1981]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gol.bg/a/112-levski/342901-uzhasna-novina-bivsh-igrach-na-levski-pochina-na-40-godini|заглавие=Ужасна новина: Бивш играч на Левски почина на 40 години – Gol}}</ref> * [[13 март]] – [[Уилям Хърт]], американски актьор (* [[1950]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/amp/lifestyle/liubopitno/aktyorat-uiljam-hart-pochina-na-71-godini.html|заглавие=На 71 години почина актьорът Уилям Хърт}}</ref> * [[23 март]] – [[Мадлин Олбрайт]], американски политик (* [[1937]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/world/na-84-godini-pochina-madlin-olbrayt-parvata-zhena-darzhaven-sekretar-na-sasht.html%3famp=true|заглавие=На 84 години почина Мадлин Олбрайт, първата жена държавен секретар на САЩ}}</ref> * [[25 март]] – [[Манол Велев (бизнесмен)|Манол Велев]], български бизнесмен (* [[1959]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/amp/11208641|заглавие=Почина известният бизнесмен Манол Велев след 15 години будна кома}}</ref> * [[27 март]] – [[Любомир Милчев – Денди]], български журналист и писател (* [[1963]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.actualno.com/amp/pochina-lubimir-milchev-dendi-news_1730644.html|заглавие=Почина Любимир Милчев - Денди - Actualno.com}}</ref> * [[31 март]] – [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]], български политик (* [[1933]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.24chasa.bg/novini/article/11255483|заглавие=Почина Георги Атанасов – последният жив премиер преди 10 ноември 1989 г.}}</ref> === [[Април]] === * [[2 април]] – [[Леонел Санчес]], чилийски футболист (* [[1936]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24horas.cl/deportes/futbol-nacional/muere-leonel-sanchez-leyenda-de-la-roja-e-icono-del-ballet-azul-5245330|заглавие=Muere Leonel Sánchez, leyenda de la Roja e ícono del 'Ballet Azul'}}</ref> * [[4 април]] – [[Ради Неделчев]], български художник (* [[1938]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.rusemedia.com/%25D0%25BE%25D1%2582%25D0%25B8%25D0%25B4%25D0%25B5-%25D1%2581%25D0%25B8-%25D0%25B3%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25B5%25D0%25BC%25D0%25B8%25D1%258F%25D1%2582-%25D1%2580%25D1%2583%25D1%2581%25D0%25B5%25D0%25BD%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8-%25D1%2585%25D1%2583%25D0%25B4%25D0%25BE%25D0%25B6%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25BA-%25D1%2580/%3ffbclid=IwAR3vsl6b7SNuYw_hcGi-8NKVVpMQK53LnDAl9v9z2iOXTHxt7wfHJg1savw&amp|заглавие=Отиде си големият русенски художник Ради Неделчев – Русе Медиа}}</ref> * [[5 април]] ** [[Сидни Олтман]], канадско-американски молекулярен биолог (* [[1939]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.yale.edu/2022/04/06/sidney-altman-pathbreaking-scientist|заглавие=Sidney Altman, pathbreaking scientist – YaleNews}}</ref> ** [[Бярни Тригвасон]], канадски астронавт (* [[1945]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbc.ca/amp/1.6410863|заглавие=Former Canadian astronaut Bjarni Tryggvason dead at 76 {{!}} CBC News}}</ref> * [[12 април]] – [[Гилбърт Готфрид]], американски актьор и комик (* [[1955]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/pochina-gilbyrt-gotfrid-2307175|заглавие=Почина Гилбърт Готфрид – DarikNews.bg}}</ref> * [[15 април]] – [[Лиз Шеридан]], американска актриса (* [[1929]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/napusna-ni-liubima-aktrisa-ot-seriala-alf-2307554|заглавие=Напусна ни любима актриса от сериала „Алф“ – DarikNews.bg}}</ref> * [[17 април]] – [[Павел Писарев]], български журналист и политик (* [[1934]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/society/pochina-pavel-pisarev.html%3famp=true|заглавие=Почина Павел Писарев – News.bg}}</ref> * [[20 април]] – [[Светлозар Жеков]], български литературен критик, преводач и издател (* [[1951]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.actualno.com/amp/pochina-pisateljat-svetlozar-jekov-news_1743337.html|заглавие=Почина писателят Светлозар Жеков}}</ref> * [[21 април]] – [[Мваи Кибаки]], кенийски политик и бивш президент (* [[1931]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theafricareport.com/196827/kenya-mwai-kibaki-former-president-is-dead/|заглавие=Kenya: Mwai Kibaki, former president, is dead}}</ref> * [[24 април]] – [[Калина Тасева]], българска художничка (* [[1927]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dunavmost.com/novini/otide-si-kalina-taseva|заглавие=Отиде си Калина Тасева}}</ref> * [[30 април]] – Мино Райола, италиански футболен агент (* [[1967]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.dnes.bg/sport/2022/04/30/pochina-mino-raiola-edin-ot-nai-vliiatelnite-futbolni-agenti.528621/amp|заглавие=Почина Мино Райола, един от най-влиятелните футболни агенти – Dnes.bg}}</ref> === [[Май]] === * [[3 май]] – [[Станислав Шушкевич]], беларуски политик и учен (* [[1934]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.actualno.com/amp/pochina-belaruskijat-lider-shushkevich-kritik-na-lukashenko-i-pomognal-za-razpadaneto-na-sssr-news_1748419.html|заглавие=Почина беларуският лидер Шушкевич, критик на Лукашенко и помогнал за разпадането на СССР}}</ref> * [[7 май]] ** [[Дамян Георгиев (футболист)|Дамян Георгиев]], български футболист (* [[1950]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.dnes.bg/sport/2022/05/08/pochina-legendata-na-cherno-more-damian-georgiev.529360/amp|заглавие=Почина легендата на „Черно море“ Дамян Георгиев – Dnes.bg}}</ref> ** [[Юрий Авербах]], руски шахматист (* [[1922]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://fakti.bg/amp/sport/676648-otide-si-nai-vazrastniat-grosmaistor-v-sveta|заглавие=Отиде си най-възрастният гросмайстор в света}}</ref> * [[9 май]] – [[Джоди Лукоки]], конгоанско-нидерландски футболист (* [[1992]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vesti.bg/bulgaria/na-29-godini-vnezapno-pochina-dzhodi-lukoki-6142863|заглавие=На 29 години внезапно почина бившият футболист на „Лудогорец“ Джоди Лукоки}}</ref> * [[10 май]] – [[Леонид Кравчук]], [[президент на Украйна]] (1991 – 1994 г.) (* 1934 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://news.bg/int-politics/pochina-leonid-kravchuk.html%3famp=true|заглавие=Почина Леонид Кравчук – News.bg}}</ref> * [[15 май]] – [[Астор]], български илюзионист от арменски произход (* [[1943]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/265945-pochina-ilyuzionistat-astor|заглавие=БТА – Починал е илюзионистът Астор}}</ref> * [[17 май]] – [[Вангелис]], гръцки композитор (* 1943 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcafe.bg/international/pochina-izvestniyat-gratski-kompozitor-vangelis.html|заглавие=Почина известният гръцки композитор Вангелис – Webcafe.bg}}</ref> * [[26 май]] ** [[Еню Тодоров]], български борец (* 1943 г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.dnes.bg/sport/2022/05/26/pochina-enio-todorov-olimpiiski-viceshampion-po-borba.531318/amp|заглавие=Почина Еньо Тодоров – олимпийски вицешампион по борба}}</ref> ** [[Рей Лиота]], американски актьор (* [[1954]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vesti.bg/sviat/pochina-aktioryt-rej-liota-6143986|заглавие=Почина актьорът Рей Лиота – Vesti.bg}}</ref> ** [[Андрю Флечър]], английски музикант, член на [[Depeche Mode]] (* [[1961]] г.)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://m.dnes.bg/temida/2022/05/26/na-60-godishna-vyzrast-pochina-andi-flechyr-ot-depesh-mod.531380/amp|заглавие=На 60-годишна възраст почина Анди Флечър от „Депеш мод“}}</ref> === [[Юни]] === * [[2 юни]] – [[Нери Терзиева]], българска журналистка (* [[1952]] г.) * [[6 юни]] – [[Валерий Рюмин]], руски и съветски космонавт (* [[1939]]) * [[17 юни]] – [[Жан-Луи Трентинян]], френски актьор и режисьор (* [[1930]] г.)<ref>[https://impressio.dir.bg/litsa/otide-si-frenskata-kinolegenda-zhan-lui-trentinyan Отиде си френската кинолегенда Жан-Луи Трентинян]</ref> * [[29 юни]] – [[Добринка Станкова]], българска актриса (* [[1947]]) * [[30 юни]] – [[Technoblade]], американски интернет личност (* [[1999]] г.) === [[Юли]] === * [[2 юли]] ** [[Роланд Станеску]], румънски футболист (* [[1990]] г.) ** [[Сусана Досамантес]], мексиканска актриса (* [[1948]] г.) ** [[Питър Брук]], английски режисьор (* [[1925]]) * [[3 юли]] ** [[Робърт Кърл]], американски химик (* [[1933]]) * [[6 юли]] ** [[Кадзуки Такахаши]], японски аниматор (* [[1961]]) ** [[Джеймс Каан]], американски актьор (* [[1940]]) ** [[Виктор Вълков]], български политик и дипломат (* [[1936]]) * [[8 юли]] ** [[Лари Сторч]], американски актьор (* [[1923]]) ** [[Жузе Едуарду душ Сантуш]], президент на Ангола (1979 – 2017) (* [[1942]]) ** [[Шиндзо Абе]], министър-председател на Япония (2006 – 2007/2012-2020) (* [[1954]]) * [[14 юли]] ** [[Еудженио Скалфари]], италиански журналист (* [[1924]]) ** [[Ивана Тръмп]], чешко-американски фотомодел и предприемач (* [[1949]]) * [[18 юли]] ** [[Клас Олденбург]], шведски скулптор (* [[1929]]) * [[21 юли]] ** [[Уве Зелер]], германски футболист (* [[1936]]) * [[22 юли]] ** [[Дейвид Мурс]], президент на [[Ливърпул (отбор)|ФК "Ливърпул"]] (1991-2007) (* [[1946]]) * [[23 юли]] ** [[Боб Рафелсън]], американски режисьор (* [[1933]]) * [[24 юли]] ** [[Дейвид Уорнър]], английски актьор (* [[1941]]) * [[25 юли]] ** [[Дейвид Тримбъл]], северноирландски политик, Носител на Нобелова награда (* [[1944]]) ** [[Пол Сорвино]], американски актьор (* [[1939]]) * [[26 юли]] ** [[Георги Наумов (актьор)|Георги Наумов-Чарли]], български актьор (* [[1941]]) * [[28 юли]] ** [[Пиетро Читати]], италиански писател (* [[1930]]) == Източници == {{references}} [[Категория:{{PAGENAME}} година| ]] 4erfa77yfjxcf3sxekei5ko7m17jwkt 0 343940 11473690 11277147 2022-07-29T03:04:04Z Luxferuer 25980 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= Шесто основно училище {{Br}}'''„Св. Паисий Хилендарски“''' |основан= [[1969]] г. |окончание= о |град= [[Кюстендил]] |провинция= |страна= <br/>[[Файл:Flag of Bulgaria.svg|22 px]] [[България]] |квартал = |улица =ул. „Ефрем Каранов“ |номер = № 33 |родно_име= |латинско_име= |картинка= |девиз= |вид= основно училище |финансиране= общинско |преподаватели= |директор= Здравка Тасева |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства= Асоциация „Училища утвърждаващи здраве“ |бележки= |сайт= [http://www.6ou.info/ www.6ou.info] |лого= }} '''Шесто основно училище „Св. [[Паисий Хилендарски]]“''' се намира в [[Кюстендил]], [[България]]. Основано е през [[1966]] година. В него се обучават ученици от 1 до 8 клас. Училището е с общинско финансиране. Намира се на ул. „Ефрем Каранов“ № 33. == История == Училището отваря вратите си за първи път за ученици на 15 септември 1969 г. Официалното му откриване е на 5 декември 1970 г. Има 18 класни стаи, кабинети, физкултурен салон, ученически стол, спортни площадки.<ref>[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., Издателство на БАН., с.365.</ref> До 1990 г. училището носи името Шесто основно училище „[[Владимир Ленин|Ленин]]“, след това „Паисий Хилендарски“, а от 2004 г. „Св. Паисий Хилендарски“. През 1995 г. ОУ „Пайсий Хилендарски“ става член на българска асоциация "Училища утвърждаващи здраве”, реализирайки проекти и програми за изграждане на умения и навици за здравословен начин на живот сред училищната общност == Материална база == Училището има 1200 кв. м застроена площ от училищна сграда, в която има: 19 учебни стаи; кабинети по химия, биология, история, изобразително изкуство, музика; 2 компютърни кабинета; физкултурен салон. В училищната библиотека има над 3000 тома художествена и научна литература. В двора на училището са разположени 3 футболни, 1 хандбално и 3 баскетболни игрища. == Директори == Директори на училището от създаването му до днес са били: * Стоил Тодоров Петров (1969 – 1977), * Иван Петров Стоянов (1977 – 1985), * Пенка Спасова Ангелова (1985 – 1991), * Ане Илиев Анев (1991 – 1992), * Камен Методиев Стоименов (1992 – 1994), * Здравка Емилова Тасева (1994 – до днес). == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.6ou.info/ Шесто основно училище „Св. Паисий Хилендарски“] * [http://www.edu-kn.com/index.php?option=com_content&task=category&sectionid=6&id=27&Itemid=86 Основно училище „Св. Паисий Хилендарски“] {{Портал|Образование|България}} [[Категория:Основни училища в Кюстендил]] [[Категория:Основани в България през 1969 година]] [[Категория:Обекти, наречени на Паисий Хилендарски]] rfm5s1i389zmilivihafa9cq8dyke97 0 348733 11473196 11473085 2022-07-28T12:08:54Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{музикален албум | заглавие = Survivor | тип = студиен | обложка = | автор = Destiny's Child | дата = 2000–2001 | година = 25 април 2001 | жанр = [[Поп музика|поп]],<br>[[ар ен би]] | стилове = | времетраене = 59:37 | лейбъл = [[Кълъмбия Рекърдс]] | пореден = 3 | имена = | език = английски | оценка = | предишен албум = [[The Writing's on the Wall]] (1999) | този албум = Survivor (2001) | следващ албум = [[8 Days of Christmas]] (2001) | сингли = # ''„[[Independent Women Part I]]“''<br /><small>Издаден: [[29 август]] [[2000]] г.</small> # ''„[[Survivor (песен на Дестинис Чайлд)|Survivor]]“''<br /><small>Издаден: [[6 март]] [[2001]] г.</small> # ''„[[Bootylicious]]“''<br /><small>Издаден: [[22 май]] 2001 г.</small> # ''„[[Emotion (песен)|Emotion]]“''<br /><small>Издаден: [[4 септември]] 2001 г.</small> # ''„[[Nasty Girl]]“''<br /><small>Издаден: [[4 март]] [[2002]] г.</small> }} '''Survivor''' е третият студиен албум на американската група [[Дестинис Чайлд]] издаден на 25 април 2001 година. Албумът застава на 1 място в [[Билборд (списание)|Билборд]]-класацията за албуми и е с платинена сертификация. Албумът е с общи продажби от 5 милиона копия в [[САЩ]]. == Списък с песните == === Американско издание === # „Independent Women Part I“ – 3:42 # „Survivor“ – 4:14 # „Bootylicious“ – 3:28 # „Nasty Girl“ – 4:18 # „Fancy“ – 4:13 # „Apple Pie à la Mode“ – 2:59 # „Sexy Daddy“ – 4:07 # „Independent Women Part II“ – 3:46 # „Happy Face“ – 4:20 # „Emotion“ – 3:56 # „Dangerously in Love“ – 4:53 # „Brown Eyes“ – 4:49 # „The Story of Beauty“ – 3:32 # „Gospel Medley“ (посветена на Андрета Тилман) – 3:25 # „Outro (DC-3) Thank You“ – 4:03 === Интернационално издание === # <li value=8>„Perfect Man“ – 3:41 # „Independent Women Part II“ – 3:46 # „Happy Face“ – 4:20 # „Dance with Me“ – 3:43 # „My Heart Still Beats“ (с [[Бионсе]]) – 4:08 # „Emotion“ – 3:56 # „Brown Eyes“ – 4:49 # „Dangerously in Love“ – 4:53 # „The Story of Beauty“ – 3:32 # „Gospel Medley“ (посветена на Андрета Тилман) – 3:25 # „Outro (DC-3) Thank You“ – 4:03 {{мъниче|албум}} [[Категория:Албуми на Дестинис Чайлд]] [[Категория:Музикални албуми от 2001 година]] 5a0882zqhim7qkkikf983ylc71crate 0 349321 11473327 11331241 2022-07-28T14:00:21Z Elizaiv22 294865 Без източници - единственият източник е неработеща препратка wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{Бивш пилот Ф1 | име = Ян Магнусен | картинка = Jan Magnussen cropped.jpg | националност = {{Флагче|Дания}} [[Дания]] | роден-място = [[Роскиле|Роскилде]], [[Дания]] | починал-място = | активни години = [[1995]] {{Br}} [[1997]]-[[1998]] | тим (ове) = [[Макларън]], {{Br}}[[Стюарт Гран При|Стюарт]] | стартове = 25 | шампион = - | победи = - | подиум = - | точки = 1 | първи позиции = - | най-бързи обиколки = - | дебют = [[1995 Голяма награда на Пасифика|1995 ГН Пасифика]] | първа победа = - | последна победа = - | последен старт = [[1998 Голяма награда на Канада|1998 ГН Канада]] }} '''Ян Магнусен''' (на [[датски език|датски]] ''Jan Magnussen'') е [[Дания|датски]] автомобилен състезател, [[пилот от Формула 1]]. Има 25 старта в шампионата и една спечелена точка с екипите на [[Макларън]] и [[Стюарт Гран При|Стюарт]]. == Източници == * {{cite web | title = Ян Магнусен, профил в ESPN F1 | url = http://www.espn.co.uk/f1/motorsport/driver/1184.html | accessdate = 28 декември 2013}} {{мъниче|автомобилен състезател|Дания}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Датски пилоти от Формула 1|Магнусен, Ян]] gsx16y2mlj6q24bhb4srzb8begm1s32 0 350152 11473937 10691402 2022-07-29T09:56:43Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki [[Файл:Logo of Knjazevsko-srpski teatar.gif|мини|230px|]] [[Файл:Kragujevac - 39-44.jpg|мини|230px|Карта на околността с [[Поморавие]]то]] [[Файл:The-Old-church-1.jpg|мини|230px|[[Стара църква (Крагуевац)|Старата църква в Крагуевац]]]] '''Историята на Крагуевац''' като град е нова – от XIX век насам. В съвременната сръбска историография не се съдържат сведения за съществувало предходно селище на местото на днешния град до османско време, но се предполага, че такова е имало по горното поречие на река [[Лепеница (река в Сърбия)|Лепеница]].<ref>[http://www.kragujevac.rs/Prva_prestonica_moderne_Srbije-54-1 www.kragujevac.rs]</ref> == Средновековие == По времето на Първата и Втората българска държава, тези земи до [[Рудник (планина)]] са били част от българската територия<ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= [[БАН]], [[София]] }}</ref> Първото упоменаване на селище на днешното място на града е в османски дефтер от 1476 г., в който селището е отбелязано като „Крагуйфоча“ и има 32 къщи. По времето на [[първо хабсбургско управление на Смедеревския санджак|първото хабсбургско управление на Смедеревския санджак]] и последвалата т.нар. [[Кочина крайна]], селището е под австрийска хабсбургска власт. == Ново време == След като [[Смедеревски санджак|Смедеревския санджак]] се сдобива с автономия, Крагуевац става първа столица на [[Княжество Сърбия]]. Градът, известен с марката „[[Застава (холдинг)|Застава]]“, установимо и от значението ѝ, е тясно свързан и със сръбската и с българската историческа традиция. До 1844 г. е столица на младото княжество, след което столицата му е преместена в [[Белград]]. Тук е [[Стара скупщина|Старата скупщина]], събирала се импровизирано без сграда в двора на Старата църква на селището. === Събития (хронология) === * 1820 г. – учреден е първият съд в Княжество Сърбия; * 1833/35 г. – основан е [[Белградски лицей|сърбоезичен лицей]] в княжеството (1833/35), пренесена през 1838 г. в Белград, която е предтеча на [[Белградски университет]]; * 1835 г. – излиза първата [[Българска граматика]]; * 1835 г. – прогласен е първият органически устав на младото княжество, приеман като първа сръбска конституция; * 1835 г. – създадена е първата театрална трупа в младото княжество, [[Княжеско-сръбски театър]];[http://www.joakimvujic.com/about_cir.php] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081022123205/http://www.joakimvujic.com/about_cir.php |date=2008-10-22 }} * 1853 г. – започва и [[индустриализация]]та на Сърбия (първата фабрика в [[Българско землище|българските земи]] е открита в 1836 г. от [[Добри Желязков]] в [[Сливен]]); * 1863/64 г. – [[чета]]та на „последния [[хайдутин]]“ [[Ильо войвода]] с част от българските доброволци от [[Първа българска легия]] (около 300 души) били настанени в Крагуевац, за да плашат турците (сръбското правителство в лицето на военния министър Блазневац обещало, че ще ги обучава, подпомога и изпрати да освобождават България), обслужвайки сръбските външнополитически интереси и след като се явили непотребни били разпуснати. == Крагуевац по време на Балканските и Световните войни == След като [[Вардарска Македония]] е присъединена към [[Кралство Сърбия]] избухва [[инцидент в Крагуевац (1914)]]. В периода 1915/18 г. градът е под австро-унгарска окупация. По време на Втората световна война тук и в съседното [[Кралево]] се разиграват събитията известни като [[крагуевски октомври]]. По силата на [[тайно българо-германско споразумение]], градът с околността са под българска власт в периода 1942 – септември 1944 г. На 24 декември 1941 г., [[Бъдни вечер]], [[Богдан Филов]] е уведомен от външния министър [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]], че германското правителство е поискало от България да се изпратят три дивизии в Сърбия, които да заменят немските в [[Поморавие]]то. На 31 декември 1941 г., три български дивизии (6-а, 17-а и 21-ва) започват да заемат предварително определените им територии, като са поставени под командването на генерал Бадер и организирани в т.нар. Първи български окупационен корпус. В края на 1944 г. управлението на града е предадено от [[Червена армия|Червената армия]] и [[БНА]] на [[югославски партизани|югославските партизани]], които се разправят безмилостно с всички колаборционисти на предходната власт в района на Крагуевац. == Източници == <references /> * [http://www.pogledi.rs/kragujevac/ Презентация на град Крагуевац] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110326161450/http://www.pogledi.rs/kragujevac/ |date=2011-03-26 }} * Бисер Петров, Окупаторът съюзник. Колаборционизмът в Албания, Сърбия и Гърция по време на Втората световна война. стр. 34 – 39 и стр. 88 – 99. ISBN 978-954-509-429-3 == Външни препратки == * [http://www.ilit.bas.bg/bi/include.php?file=popovicz Два идеологически подхода към вернакуларизацията на книжовния сръбски език в края на XVIII и през първата половина на XIX век] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120304131714/http://www.ilit.bas.bg/bi/include.php?file=popovicz |date=2012-03-04 }} * [http://www.litclub.com/library/bg/botev/publ/surbia.htm СЪРБИЯ И НАШЕТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ (Христо Ботев)] * [http://anamnesis.info/documents/TMiarinov_Gore%20rycete.pdf Горе ръцете, Дража Михайлович!]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [http://www.youtube.com/watch?v=GWo1XXflfPU Песента ''Молитва'' в изпълнение на Мария Шерифович, родом от Крагуевац] {{История по региони и градове в Сърбия}} [[Категория:История на Крагуевац| ]] fsqx1lmkwa9d049y3x2irm8o73ocxuc 0 351160 11473454 10960703 2022-07-28T17:35:37Z Danitrifonov04 292718 wikitext text/x-wiki {{друго значение|футболния клуб, основан през 2009 г.|футболния клуб, основан през 1964 г.|ФК Астана-1964}} {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Казахстан}} Астана | герб =AstanaFCNew.svg | оригинално име = Астана Футбол Клубы | прозвище = „Синьо-жълтите“<ref name="Team profile">{{cite web|publisher=UEFA.com |title=Team profile |url=http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=2600605/profile/index.html|accessdate=25 July 2015}}</ref> | основан = 2009 г. като „Локомотив“ (Астана)<ref>[http://fca.kz/rus/club_history/ Club History at official website]</ref> | разформирован = | стадион = „[[Астана Арена]]“, [[Нурсултан]] | капацитет = 30 254<ref>{{cite web | url = http://stadiumdb.com/stadiums/kaz/astana_arena | title = Astana Arena | website = StadiumDB.com | accessdate = 16 September 2017}}</ref> | собственик = {{флагче|Казахстан}} Samruk-Kazyna | президент = {{флагче|Казахстан}} Саян Камитджанов | старши треньор = {{флагче|Украйна}} [[Роман Григорчук]] | първенство = [[Висша лига на Казахстан]] | сезон = 2019 | място = [[Файл:Golden star.svg|20px|Действащ шампион]] '''Шампион''' | спонсор = Самрук-Казына | екипировка = {{флагче|Германия}} [[Адидас]] | уебсайт = {{URL|http://fca.kz/rus/}} | pattern_la1 = _astana1819h | pattern_b1 = _astana1819h | pattern_ra1 = _astana1819h | pattern_sh1 = _astana1819h | pattern_so1 = _astana17h | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FFFFFF | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = FFFFFF | socks1 = ffff00 | pattern_la2 = _astana1819a | pattern_b2 = _astana1819a | pattern_ra2 = _astana1819a | pattern_sh2 = _astana1819a | pattern_so2 = _astana1819a | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = 00AAFF | pattern_la3 = _egito1819a | pattern_b3 = _vorskla1819h | pattern_ra3 = _egito1819a | pattern_sh3 = | pattern_so3 = _3 stripes silver | leftarm3 = FFFFFF | body3 = FFFFFF | rightarm3 = FFFFFF | shorts3 = FFFFFF | socks3 = FFFFFF }} '''ФК „Астана“''' е [[казахстан]]ски [[футболен клуб]] от гр. [[Нурсултан]]. Носи името „Локомотив“ до 2011 г. == История == === Локомотив === Основан е през 2009 г. от обединилите се „Мегаспорт“ и ФК „Алма-Ата“ под името „Локомотив“, Астана. Първият треньор в историята на клуба е Вадиг Масудов. Той обаче не се задържа много и е сменен от [[Сергей Юран]]. Спонсор стават Казахстанските железници, а в Астана е построен стадион с капацитет 33 000 зрители. Юран подсилва отбора с бившите си съотборници от [[Спартак Москва]] [[Егор Титов]] и [[Андрей Тихонов]]. Освен тях, към отбора се присъединяват [[Патрик Овие]] и [[Андрей Карпович]]. Локомотив заема 2-ро място през сезон 2009. В началото на 2010 г. Титов и Тихонов напускат поради неплатени заплати. Треньор става немецът [[Холгер Фах]]. През 2010 г. „Локомотив“ завършва на 4-та позиция. === Астана === От 2011 г. се казва ФК „Астана“. През 2014 г. под ръководството на [[Станимир Стоилов]] печели първа титла на Казахстан в историята си. Също под негово ръководство, отборът за първи път влиза в групите на [[Шампионска лига]], като заедно с това става първият казахстански отбор, който ще играе в групите. През 2017 г. печели четвърта поредна титла, а в групите на Лига Европа завършва на второ място, като продължава напред в директните елиминации. == Състав == {{фс старт}} {{фс играч|номер=1 |страна=Казахстан |играч=[[Ненад Ерич]] |позиция=В }} {{фс играч|номер=2 |страна=Казахстан |играч=[[Елдос Ахметов]] |позиция=З }} {{фс играч|номер=5 |страна=Босна и Херцеговина|играч=[[Марин Аничич]] |позиция=З }} {{фс играч|номер=6 |страна=Сърбия |играч=[[Неманя Максимович]] |позиция=Х }} {{фс играч|номер=8 |страна=Казахстан |играч=[[Георги Жуков]] |позиция=Х }} {{фс играч|номер=9 |страна=Казахстан |играч=[[Алексей Счоткин]] |позиция=Н }} {{фс играч|номер=10 |страна=Централноафриканска република |играч=[[Фокси Кетевоама]] |позиция=Х }} {{фс играч|номер=11 |страна=Казахстан |играч=[[Серикжан Мужиков]] |позиция=Х }} {{фс играч|номер=12 |страна=Казахстан |играч=[[Игор Пикалкин]] |позиция=З }} {{фс играч|номер=14 |страна=Казахстан |играч=[[Ардак Саулет]] |позиция=Х }} {{фс играч|номер=15 |страна=Казахстан |играч=[[Абзал Бейсебеков]] |позиция=Х }} {{фс играч|номер=16 |страна=Казахстан |играч=[[Владислав Мендибайев]] |позиция=Х }} {{фс играч|номер=17 |страна=Казахстан |играч=[[Танат Назърбаев]] |позиция=Х }} {{фс среда}} {{фс играч|номер=19 |страна=Казахстан |играч=[[Алексей Родионов]] |позиция=Х }} {{фс играч|номер=20 |страна=Казахстан |играч=[[Шакип Кожамберди]] |позиция=Х }} {{фс играч|номер=22 |страна=Казахстан |играч=[[Баюрджан Джолджиев]] |позиция=Н }} {{фс играч|номер=23 |страна=Гана |играч=[[Патрик Твумаси]] |позиция=Х }} {{фс играч|номер=24 |страна=Украйна |играч=[[Денис Дедечко]] |позиция=Х }} {{фс играч|номер=28 |страна=Казахстан |играч=[[Биржан Кулбеков]] |позиция=З }} {{фс играч|номер=33 |страна=Словения |играч=[[Бранко Илич]] |позиция=З }} {{фс играч|номер=40 |страна=Казахстан |играч=[[Михаил Голубнични]] |позиция=В }} {{фс играч|номер=44 |страна=Русия |играч=[[Евгени Постников]] |позиция=З }} {{фс играч|номер=77 |страна=Казахстан |играч=[[Дмитрий Шомко]] |позиция=З }} {{фс играч|номер=85 |страна=Казахстан |играч=[[Владимир Логиновски]] |позиция=В }} {{фс играч|номер=88 |страна=Колумбия |играч=[[Роджър Канас]] |позиция=Х }} {{фс играч|номер=89 |страна=Демократична република Конго |играч=[[Жуниор Кабананга]] |позиция=Н }} {{фс край}} * Елемент от точкуван списък == Успехи == * [[Файл:TondaKaz.png|20px]] '''[[Висша лига на Казахстан|Висша лига]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (6, рекорд):''' 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (2):''' 2009, 2013 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медалист (6, рекорд):''' * [[Файл:Cup2007 - Trimmed.png|15px]] '''[[Купа на Казахстан]]:''' ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Носител (3):''' 2010, 2012, 2016 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Финалист (1):''' 2015 * '''[[Суперкупа на Казахстан]]:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (4):''' 2011, 2015, 2018, 2019 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (4):''' 2013, 2016, 2017, 2021 === Екипировка === {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !Години !Екип !Спонсор |- | 2009 – 2014 | rowspan=2| [[Adidas]] | | Kazakhstan Temir Zholy |- | 2014 – | | Samruk-Kazyna |} * '''Домакин''' {| width=% |- | {{Football kit | pattern_b = _lokomotivastana09h | pattern_la = _lokomotivastana09h | pattern_ra = _lokomotivastana09h | pattern_sh = _lokomotivastana09h | pattern_so = _lokomotivastana09h | title = 2009 – 2011 }} | | {{Football kit | pattern_b = _astana12h | pattern_la = _astana12h | pattern_ra = _astana12h | pattern_sh = _astana12h | pattern_so = _astana12h | title = 2012 }} | | {{Football kit | pattern_b = _astana13h | pattern_la = _lokomotivastana09h | pattern_ra = _lokomotivastana09h | pattern_sh = _astana13h | pattern_so = _astana13h | title = 2013 }} | | {{Football kit | pattern_b = _astana14h | pattern_la = _astana14h | pattern_ra = _astana14h | pattern_sh = _astana14h | pattern_so = _astana14h | title = 2014 }} | | {{Football kit | pattern_la = _astana14h | pattern_b = _astana16h | pattern_ra = _astana14h | pattern_sh = _astana14h | pattern_so = _astana14h | title = 2015 }} |} * '''Гост''' {| width=% |- | {{Football kit | pattern_b = _lokomotivastana09a | pattern_la = _lokomotivastana09a | pattern_ra = _lokomotivastana09a | pattern_sh = _lokomotivastana09a | pattern_so = _lokomotivastana09a | title = 2009 – 2011 }} | | {{Football kit | pattern_b = _astana12a | pattern_la = _astana12a | pattern_ra = _astana12a | pattern_sh = _astana13h | pattern_so = _astana13h | title = 2012 }} | | {{Football kit | pattern_b = astana13a | pattern_la = _astana13a | pattern_ra = _astana13a | pattern_sh = _astana13a | pattern_so = _astana13a | title = 2013 }} | | {{Football kit | pattern_b = _astana14a | pattern_la = _astana14a | pattern_ra = _astana14a | pattern_sh = _astana14a | pattern_so = _astana14a | title = 2014 }} | | {{Football kit | pattern_la = _astana16a | pattern_b = _astana16a | pattern_ra = _astana16a | pattern_sh = _astana14a | pattern_so = _astana14a | title = 2015 }} |} == Участия в ЕКТ == <small> '''Последна актуализация:''' {{дата|25|8|2017}} </small> {| class="wikitable" ! Сезон ! Турнир ! Кръг ! Съперник ! Домакин ! Гост ! Общ резултат ! |- | [[Лига Европа 2013/14|2013–14]] | [[Лига Европа]] | първи кръг | {{флагче|България}} [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] | bgcolor="#ffdddd" style="text-align: center;"| 0:1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align: center;"| 0:5 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align: center;"| '''0:6''' | [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | rowspan="4"| [[Лига Европа 2014/15|2014–15]] | rowspan="4"| Лига Европа | първи кръг | {{флагче|Армения}} [[ФК Пюник|Пюник]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align: center;"| 2:0 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align: center;"| 4:1 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align: center;"| '''6:1''' | [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | втори кръг | {{флагче|Израел}} [[ФК Апоел Тел Авив|Апоел Тел Авив]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align: center;"| 3:0 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align: center;"| 0:1 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align: center;"| '''3:1''' | [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | трети кръг | {{флагче|Швеция}} [[АИК Футбол|АИК]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align: center;"| 1:1 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align: center;"| 3:0 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align: center;"| '''4:1''' | [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | плейоф | {{флагче|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] | bgcolor="#ffdddd" style="text-align: center;"| 0:3 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align: center;"| 0:4 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align: center;"| '''0:7''' | [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | rowspan="6"| [[Шампионска лига 2015/16|2015–16]] | rowspan="6"| [[Шампионска лига]] | втори кръг | {{флагче|Словения}} [[НК Марибор|Марибор]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 3:1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0:1 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| '''3:2''' | [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | трети кръг | {{флагче|Финландия}} [[ХЯК Хелзинки|ХЯК]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align: center;"| 4:3 | bgcolor="#ffffdd" style="text-align: center;"| 0:0 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align: center;"| '''4:3''' | [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | плейоф | {{флагче|Кипър}} [[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align: center;"| 1:0 | bgcolor="#ffffdd" style="text-align: center;"| 1:1 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align: center;"| '''2:1''' | [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | rowspan=3|Група C | {{флагче|Португалия}} [[Бенфика Лисабон|Бенфика]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"|2:2 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align: center;"|0:2 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;" rowspan=3| '''4-ти''' | rowspan="3"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | {{флагче|Испания}} [[Атлетико Мадрид]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"|0:0 | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"|0:4 |- | {{флагче|Турция}} [[Галатасарай]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"|2:2 | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"|1:1 |- | rowspan="2"| [[Шампионска лига 2016/17|2016/17]] | rowspan="2"| Шампионска лига | втори кръг | {{флагче|Литва}} [[ВМФД Жалгирис|Жалгирис]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 2:1 | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 0:0 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| '''2:1''' | [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | трети кръг | {{флагче|Шотландия}} [[ФК Селтик|Селтик]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 1:1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1:2 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''2:3''' | [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | rowspan="4"| [[Лига Европа 2016/17|2016/17]] | rowspan="4"| Лига Европа | плейоф | {{флагче|Беларус}} [[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 2:0 | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 2:2 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| '''4:2''' | [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | rowspan="3"| Група B | {{флагче|Гърция}} [[ФК Олимпиакос|Олимпиакос]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 1:1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1:4 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;" rowspan=3| '''4-ти''' | rowspan="3"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | {{флагче|Кипър}} АПОЕЛ | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 2:1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1:2 |- | {{флагче|Швейцария}} [[БСК Йънг Бойс|Йънг Бойс]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 0:0 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0:3 |- | rowspan="6"| [[Шампионска лига 2017/18|2017/18]] | rowspan="3"| Шампионска лига | втори кръг | {{флагче|Латвия}} [[ФК Спартак Юрмала|Спартак Юрмала]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 1:1 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 1:0 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| '''2:1''' | [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | трети кръг | {{флагче|Полша}} [[Легия Варшава]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 3:1 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0:1 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| '''3:2''' | [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | плейоф | {{флагче|Шотландия}} Селтик | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 4:3 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 0:5 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| '''4:8''' | [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | rowspan="3"| [[Лига Европа 2017/18|Лига Европа]] | rowspan="3"| Група А | {{флагче|Испания}} Виляреал | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 2:3 | bgcolor="#ffdddd" style="text-align:center;"| 1:3 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;" rowspan="3"| '''2-ри''' | rowspan="3"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | {{флагче|Израел}} [[Макаби Тел Авив]] | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 4:0 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 1:0 |- | {{флагче|Чехия}} [[Славия Прага]] | bgcolor="#ffffdd" style="text-align:center;"| 1:1 | bgcolor="#ddffdd" style="text-align:center;"| 1:0 |} == Известни играчи == * [[Андрей Тихонов]] * [[Егор Титов]] * [[Андрей Карпович]] * [[Патрик Овие]] * [[Максим Шатских]] * [[Роман Герус]] * [[Зелао]] * [[Стефан Ги Есаме]] * [[Атанас Курдов]] == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://fca.kz/rus/ Официален сайт] * [http://vesti.kz/team/11/ ФК „Астана“ във Vesti.kz] * [http://www.uefa.com/teamsandplayers/teams/club=2600605/profile/index.html Астана] в [http://www.uefa.com/index.html UEFA.com] * {{Twitter}} {{Висша лига на Казахстан}} [[Категория:Казахстански футболни отбори|Астана]] [[Категория:Спорт в Нур Султан]] kyppsp396ssuefhvx2nkn8z0jp44aa6 0 356850 11473456 11471721 2022-07-28T17:40:17Z Bozhidar7 275291 /* Настоящ състав */ wikitext text/x-wiki {{друго значение||другия отбор със същото име|ФК Лудогорец 2003}} {{Футболен отбор | име на отбора = ПФК Лудогорец 1945 | герб = PFC Ludogorets Razgrad logo.png | страна = {{флагче с име|България}} | прозвище = ''орлите'' | основан = {{Стартова дата и възраст|2001|06|18}} | стадион = [[Хювефарма арена]] | капацитет = 10 500<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ludogorets.com/bg/stadium/schema/ | заглавие = Лудогорец Арена | достъп_дата = 5 април 2015 | труд = www.ludogorets.com | издател = ПФК Лудогорец 1945}}</ref> | собственик = {{Флагче|България}} [[Кирил Домусчиев]] | президент = {{Флагче|България}} Александър Александров<ref>[http://www.ludogorets.com/bg/about/management/ Ръководство], посетен на 5 април 2015</ref> | старши треньор = {{Флагче|Словения}} Анте Шимунджа | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] | спонсор = [[Ефбет]] | място = Първа лига, 1-во | екипировка = {{Флагче|САЩ}} [[Найк]] | pattern_la1 = _nikeacademy22ghv | pattern_b1 = _nikeacademy22ghv | pattern_ra1 = _nikeacademy22ghv | pattern_sh1 = | pattern_so1 = _fca2021a | leftarm1 = 008000 | body1 = 008000 | rightarm1 = 008000 | shorts1 = 008000 | socks1 = 008000 | pattern_la2 = _nikeacademy22wb | pattern_b2 = _nikeacademy22wb | pattern_ra2 = _nikeacademy22wb | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 = | pattern_b3 = _niketiempopremier2pv | pattern_ra3 = | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = CDFF00 | body3 = 5F00B6 | rightarm3 = CDFF00 | shorts3 = CDFF00 | socks3 = 5F00B6 | настоящ сезон = [[ПФК Лудогорец 1945 през сезон 2022/23|сезон 2022/23]] }} [[Файл:Ludogorets in 2014.jpg|мини|385px|дясно|Преди мача Лудогорец-[[Реал (Мадрид)]] на стадион [[Национален стадион "Васил Левски"|„Васил Левски“]], [[1 октомври]] [[2014]] г.]] '''ПФК „Лудогорец“ 1945''' е [[България|български]] професионален [[футболен клуб]] от [[Разград]], настоящ шампион в [[Първа професионална футболна лига]]. Отборът е първият извън столицата и третият в България заедно с [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], който постига [[требъл]]. Цветовете му са зелено и бяло. Впоследствие клубът достига значителен успех в евротурнирите през сезон [[Лига Европа 2013/14|2013/14]] на [[Лига Европа]], когато стига до осминафиналите само във второто си европейско участие. Към днешна дата те достигат до елиминациите на Лига Европа четири пъти.Лудогорец също е вторият български отбор след Левски, който влиза в груповата фаза на [[Шампионската лига]], подвиг, който постигат през следващия сезон 2014/15. По време на същата кампания, те стават първият български отбор, който печели точки в групова фаза на Шампионската лига след победа с 1:0 над Базел в София. След влизането си в [[А група]] през 2011 г., Лудогорец се утвърждава като доминираща сила в българския футбол, претендирайки за всяка възможна титла от първенството оттогава. Два пъти са печелили и Купата на България, както и Суперкупата на България на четири пъти. == История == Клубът е основан на 18 юни 2001 г. под името „Лудогорие“. Инициатори за създаването му са Александър Александров и Владимир Димитров. „Лудогорие“ започва съществуването си от най-ниското ниво на родния футбол, като в началото играе домакинските си мачове на стадион „Балканфарма“. През 2002 г. клубът се преименува на „Разград 2000“ след обединение с едноименния тим, развиващ по това време само детско-юношески футбол. [[Файл:Slavia vs ludogorets fm 2011.jpg|385px|мини|дясно|Момент от приятелския мач [[ПФК Славия (София)|Славия]] – Лудогорец, [[27 февруари]] [[2011]] г. Лудогорец вече привлича внимание със звездите в отбора, и след четири месеца влиза в А група.]] Разград 2000 няколко поредни години печели безпроблемно [[Областни футболни групи#Разград|групата си]], но отказва участие в квалификациите за попълване на [[„В“ футболна група|„В“ група]]. Промоцията най-накрая става факт през сезон 2005/06, когато тимът отново завършва на първо място и е приет в [[„В“ футболна група#Североизточна „В“ Аматьорска футболна група|Североизточната „В“ група]]. Още през първата си година в третия ешелон отборът е близо до класиране в професионалния футбол, но завършва на второ място на 25 точки от шампиона [[Бенковски (Бяла)|Бенковски Бяла]]. През сезон 2009/10 Разград 2000 на няколко пъти разменя лидерската позиция с [[Доростол (Силистра)|Доростол Силистра]] в течение на надпреварата. В крайна сметка първото място се решава в последния кръг, когато ''Зелено-белите'' губят в [[Силистра]] и пропускат шанса си за промоция.<ref>[http://football24.bg/novina/37387-dorostol-udari-razgrad-i-vleze-v-b-grupa Доростол удари Разград и влезе в „Б“ група], посетен на 5 април 2015 година</ref> Миньор (Раднево), 14-и през изминалия сезон се отказва от участие непосредствено преди началото на първенството. На 27 юли 2010 г. на негово място в групата е включен Разград 2000, който е 2-ри в Североизточна „В“ АФГ през изминалия сезон. Вторият в Югоизточна „В“ АФГ през изминалия сезон – Марица 1921 (Пловдив) се отказва от правото си да играе в бараж срещу Разград 2000 за свободното място. – На 25 юли 2010 г. Разград 2000 (Разград) се преименува на Лудогорец 1945 (Разград).<ref>[https://bulgarian-football.com/archive/2010-2011/iztochna-b-grupa.html bulgarian-football.com]</ref> През сезон 2010/11 отборът играе в Източна „Б“ футболна група, като до средата на пролетния полусезон се намира в средата на таблицата, но само за няколко кръга успява да се изкачи до първото място, след като печели всички мачове до края на сезона и по този начин печели промоция за „А“ група. Това е и годината, в която отборът е придобит от бизнесмена [[Кирил Домусчиев|Кирил Домусчиев.]] [[Файл:Ivaylo petev with ludogorets fans 2011.jpg|300px|мини|ляво|Треньорът на Лудогорец [[Ивайло Петев]] води отбора и в „Б“ и в „А“ група. На снимката с фенове на отбора през [[2011]] година.]] През [[„А“ футболна група 2011/12|сезон 2011/12]] отборът вече е в „А“ група и се бори за шампионската титла. Преди сезона са привлечени 14 нови футболисти, около осем от които са чужденци. Целта на собственика на клуба, [[Кирил Домусчиев]], е: „Да развиваме футбола в цяла Североизточна България, ние сме футболен клуб на цялото [[Лудогорие]], а не само на Разград“. През [[„А“ група 2012/13|сезон 2011/12]] Лудогорец побеждава [[Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] с 2:1 във [[Купа на България по футбол 2011/12|финала за купата на България]]. Това е първи трофей с историята на ''Зелените''. На [[23 май]] [[2012]] година Лудогорец побеждава ЦСКА с 1:0 на стадион [[Лудогорец Арена]] в Разград и печели шампионската титла за първи път в своята история. На 11 юли 2012 г. побеждава отново Локомотив Пловдив с 3:1 във [[Суперкупа на България 2012|финала за Суперкупата на България]]. Отбор, който за първи път играе в „А“ група да спечели златен дубъл, а след това и [[требъл]], е прецедент в историята на българския футбол.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sport/2011/09/30/1166427_ludi_godini/ | заглавие = Луди години | достъп_дата = 29 ноември 2011 | фамилно_име = Филипов | първо_име = Георги | дата = 30 септември 2011 | труд = capital.bg }}</ref> [[Файл:Levski vs ludogorts 18-5-2013.jpg|385px|мини|дясно|Нападателят на Лудогорец [[Роман Безяк]] е фаулиран от защитникът на [[ПФК Левски (София)|Левски]] [[Даниел Димов]]. Двубоят е съдбовен за двата тима, като Левски побеждава с 1 – 0, но шампион става Лудогорец, след като Левски губи в последният кръг от Славия, 18 май 2013 г. ]] През сезон 2012/13 отборът започва сезона с 8 поредни победи и 9 мача без загуба, и така завършва първата половина на сезона на първо място. Но за [[Купа на България по футбол 2012/13|Купата на България]] Лудогорец е отстранен още в 1/16 финалите от [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]], постигайки 1:2 в домакинския им мач и победа с 1:0 в гостуващия мач. През втория полусезон попада в серия от равенства и така се конкурира с [[ПФК Левски (София)|Левски София]] за първото място. В директния сблъсък на [[18 май]] [[2013]] г. Лудогорец губи с 1:0 от Левски, но равенството на софийския тим със [[ПФК Славия (София)|Славия София]] и победата на разградчани в Монтана от последния 30 кръг на „А“ ПФГ донасят втора поредна титла на Лудогорец. През [[„А“ група 2013/14|сезон 2013/14]] Лудогорец доминира в Българския футболен шампионат като получава третата си поредна шампионска титла два кръга преди края на [[7 май]] [[2014]] година след победа над Локомотив Пловдив с 1 – 0 на стадион Лудогорец арена. Шампионското попадение вкарва голмайстора на отбора [[Роман Безяк]] в 9-ата минута. Така Лудогорец след три сезона в родния елит печели три поредни шампионски титли. На 15 май 2014 година Лудогорец постига златен дубъл (втори такъв след влизането в „А“ ПФГ) след като печели [[Купа на България по футбол 2013/14|финала в турнира за купата на България]] срещу Ботев Пловдив с 1 – 0 след гол на Роман Безяк в 60-ата минута. След това обаче мачът е прекратен за близо 30 минути, а причина за това са хвърлени факли по терена от агитка, които впоследствие предизвикват пожар. Мачът се игра на стадион Лазур в [[Бургас]]. [[Файл:Mozzi steaua.jpg|385px|мини|дясно|Защитникът на Лудогорец [[Козмин Моци]] е застанал на мястото на получилия червен картон вратар [[Владислав Стоянов]], като след миг ще отрази решаващата [[дузпа]] за победата над [[Стяуа]]. За героизма си на негово място ще бъде наречена новата трибуна на стадион Лудогорец Арена. [[Национален стадион „Васил Левски“]], София, [[27 август]] [[2014]] г.]] Четвъртата титла на Лудогорец стана факт след домакинската победа над [[Локомотив София]] с 4:1 на 15 май 2015 г. Успехът съвпада с откриването на новата трибуна „Моци“ и честването на 70-годишния юбилей на „орлите“. Именно „червено-черните“ се оказват конкурент на Лудогорец за златните медали в края на първенството, въпреки че почти през целия сезон ''орлите'' водят битка за първото място с [[ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Балансът на Лудогорец в мачовете с Локомотив София и ЦСКА показва превъзходството на ''орлите''. В Разград столичните тимове са победени по два пъти – ЦСКА с 2:0 и 4:0, а Локомотив София с 5:1 и 4:1. Лудогорец постига равенства при гостуванията на „Българска армия“ (1:1 и 0:0) и „Надежда“ (2:2 и 0:0). Сезонът е изключително успешен от гледна точка на представянето в евротурнирите. Лудогорец отстранява [[Стяуа (Букурещ)|Стяуа Букурещ]] в епични мачове в плейофа на Шампионската лига и влиза в групите, където постига първа историческа победа над [[ФК Базел|Базел]], прави равен с [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] и играе страхотно срещу 13-кратния носител на ШЛ [[Реал (Мадрид)|Реал Мадрид]]. През този период Лудогорец се очертава като доминант в българския футбол. На 3 януари 2021 г. на поста старши-треньор е назначен [[Валдас Дамбраукас]].<ref name="Медиапул-3121">{{Cite news |url=https://www.mediapool.bg/litovets-e-noviyat-trenyor-na-ludogorets-news316363.html |title=https://www.mediapool.bg/litovets-e-noviyat-trenyor-na-ludogorets-news316363.html |date=3 януари 2021}}</ref> == Европейски турнири == === Началото на приказката – дебют в Европейските турнири === Във втория предварителен кръг на сезон 2012/2013 г. „Лудогорец“ се среща с хърватския [[Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]]. Първата среща в [[Разград]] играна на [[18 юли]] [[2012]] г. завършва 1 – 1. В реванша, игран на 25 юли 2012 г. в хърватската столица [[Загреб]], българският отбор губи с 3:2 след гол, който е допуснат в 98 минута след изтичането на добавеното от съдията време и по този начин приключва първото си участие в Европейските клубни турнири. === Участие в Шампионска лига 2013/14 === [[Файл:FC Ludogorets vs FC Partizan Belgrade, 31-7-2013.jpg|330px|мини|ляво|[[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]] стреля към вратата на Партизан, пред очите на капитана на гостите [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], момент от двубоя от Шампионска лига Лудогорец – Партизан Белград 2 – 1, [[31 юли]] [[2013]] година.]] След като печели първенството и през [[„А“ футболна група 2012/13|сезон 2012/13]], тимът е класиран във втория предварителен кръг на Шампионската лига. На [[17 юли]] [[2013]] г. се изправя срещу [[Словакия|словашкия]] шампион [[Слован Братислава|Слован]] в столицата [[Братислава]].<ref>[http://www.vbox7.com/play:ffba81e07b Слован 2 – 1 Лудогорец 17.07.13, vbox7]</ref> ''Орлите'' откриват резултата през второто полувреме с гол на [[финландия|финландския]] [[защитник (футбол)|защитник]] [[Теро Мянтюля|Мантула]] и получават спортно-техническо предимство след като [[Ерик Грендел]] от противниковия отбор е отстранен от игра с [[червен картон]]. Въпреки че са с човек повече на терена лудогорци не успяват да удържат преднината си и в крайна сметка губят с 2:1 след голове на [[Юрай Халенар]]. Този мач се оказва последен за [[Ивайло Петев]] като треньор на Лудогорец и е заменен от разградския специалист [[Стойчо Стоев]]. На реванша в Разград водения от Стоев отбор побеждава с 3:0 Слован след голове на [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] и [[Дани Абало]] (2). Tака Лудогорец се класира за Третия предварителен кръг на Шампионската лига, където трябва да срещне титулувания [[Сърбия|сръбски]] шампион [[Партизан Белград]]. Първият мач е домакинство в Разград и завършва с победа с 2:1 за Лудогорец след голове на [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]] и [[Михаил Александров (футболист)|Михаил Александров]], а за Партизан се разписва Саша Маркович. На реванша в Белград българският тим побеждава с 1:0 с гол на [[Христо Златински]] от [[дузпа]] в 88 минута, с което се класира за плейофите. Там ''Орлите'' срещат отбора на [[Швейцария|швейцарския]] шампион [[ФК Базел|Базел]], губейки с 2:4 в [[София]] и с 2:0 като гост, отпадайки от надпреварата в Шампионската лига, но според регламента на УЕФА продължава участието си в клубните турнири в групите на [[Лига Европа]]. ==== Участие в Лига Европа 2013/14 ==== [[Файл:Ludogorets_in_europa_league.jpg|мини|Лудогорец в [[Лига Европа]] през сезон 2013 – 2014.]] Отборът на Лудогорец попада в ''Група Б'' на турнира [[Лига Европа]] през [[Лига Европа 2013/14|сезон 2013/14]], където са още [[ПСВ Айндховен]], [[Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]] и [[ФК Черноморец Одеса|Черноморец Одеса]]. В дебютния си мач в тази надпревара на [[19 септември]] [[2013]] г. Лудогорец постига успех, побеждавайки [[Холандия|холандския]] гранд ПСВ Айндховен с 2 – 0 в [[Айндховен]]. Победата поставя Лудогорец временно на първо място в групата.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=448230 „Домусчиев: Нека говорят, Лудогорец е класа и в Европа“ (Sportal.bg]</ref> В следващия си мач Лудогорец побеждава и Динамо Загреб с 3:0 в груповата фаза на Лига Европа, а мачът се играе на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион „Васил Левски“]] на [[3 октомври]] 2013 г.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=450778, Боби Михайлов: Лудогорец продължава да пише история, Sportal.bg,4 октомври 2013 г.]</ref> На [[24 октомври]] 2013 г. отборът продължава и с победа с 1 – 0 над Черноморец като гост в Одеса с гол на Златински в 45-а минута. По този начин Лудогорец става едноличен лидер в ''Група Б'' с актив от 9 точки, с 5 повече от ПСВ Айднховен. [[Файл:Moment from the match Ludogorets - FC Odessa.jpg|330px|мини|ляво|Момент от мача Лудогорец – ФК Одеса, 7 ноември 2013 година.]] Отборът на „Лудогорец“ изиграва четвъртия си мач от груповата фаза на Лига Европа на [[7 ноември]] 2013 г. като записва равенство 1:1 с Черноморец Одеса в [[София]]. По този начин тимът стига до номер 32 в клубната ранглиста на УЕФА за сезона. Разградският отбор натрупва 7,775 точки по критериите на евроцентралата.<ref>{{Citation |title=„Лудогорец“ е 32-ри в Европа, в-к Труд, 8 ноември 2013 г. |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2424594 |accessdate=2013-11-08 |archivedate=2013-12-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131203020125/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2424594 }}</ref> На [[28 ноември]] 2013 г. Лудогорец си осигурява и първото място в групата след втора победа с 2 – 0 над холандския ПСВ Айндовен. След тази победа клубът изпреварва Левски в ранглистата на УЕФА, като разградчани заемат 135 позиция от 453 отбора, докато ''сините'' се намират на 145 място. В последния двубой в груповата фаза на Лига Европа Лудогорец се реабилитира напълно за миналогодишната загуба след 2 – 1 над хърватския шампион Динамо на стадион Максимир в Загреб. Така Лудогорец става първият български отбор, печелил футболна среща на хърватска земя. Жребият за 1/16 финалите на 16 декември 2013 г. отрежда Лудогорец да играе с носителя на [[Купа на Италия|Купата на Италия]] [[СС Лацио|Лацио]]. Първият мач е на [[20 февруари]] [[2014]] г. в [[Рим]] и Лудогорец изненадващо печели с 1:0. Точен за ''орлите'' от Разград е [[Роман Безяк]] в 44-тата минута, а реваншът е на [[27 февруари]] 2014 г.<ref>[http://ludogorets.gong.bg/view_article.php?article_id=392011 Лудогорец изтегли Лацио на 1/16-финал, после го чакат Динамо Киев или Валенсия]</ref><ref>[http://www.gol.bg/europaleague/2013-12-16/ludogorets-sreshtu-latsio-v-liga-evropa Лудогорец срещу Лацио на 1/16-финалите в Лига Европа]</ref><ref>[http://www.standartnews.com/sport-bg_futbol/ludogorets_sreshtu_latsio-218494.html Лудогорец срещу Лацио]</ref><ref>{{Citation |title=„Лудогорец“ срещу „Лацио“ |url=http://www.monitor.bg/article?id=411703 |accessdate=2013-12-17 |archivedate=2013-12-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131217224600/http://www.monitor.bg/article?id=411703 }}</ref> В София се получава зрелищен мач като Лацио повежда с 2 – 0, но в крайна сметка срещата завършва наравно 3 – 3. Този резултат класира Лудогорец на осминафиналите срещу отбора на [[ФК Валенсия|Валенсия]],<ref>{{Citation |title=www.winner.bg |url=http://www.winner.bg/european-football/read91705.html |accessdate=2014-02-28 |archivedate=2014-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140303001728/http://www.winner.bg/european-football/read91705.html }}</ref> В първата среща от 1/8-финалите на [[13 март]] 2014 г. Лудогорец губи с 0 – 3 на препълнения Национален стадион „Васил Левски“ в София, след като Роман Безяк пропуска дузпа за орлите. Реваншът на [[20 март]] 2014 г. на „Местая“ Лудогорец губи с 1 – 0 и така приключва участието си в турнира за този сезон. === Участие в групите на Шампионската лига – 2014/15 === [[Файл:OA5J1998.jpg|300px|мини|дясно|[[Роман Безяк]] атакува врата на Базел, момент от мача Лудогорец – [[ФК Базел]], [[21 август]] [[2013]] година.]] След спечелването на трета поредна титла шампионите от Разград започват от втория предварителен кръг на Шампионска лига. Лудогорец се изправя срещу люксембургския шампион [[Ф91 Дюделанж]]. Първата среща е на 16 юли 2014 г. на „[[Лудогорец Арена]]“, където домакините убедително надделяват с 4:0. В срещата реванш на 22 юли 2014 г. българският отбор прави малко колебливото 1:1, но продължава напред, където го очаква отново сръбският [[Партизан Белград]]. В първата среща, изиграна в Разград на 30 юли 2014 г., Лудогорец доминира, но след доста пропуски завършва 0:0. През това време в Лудогорец настава треньорска рокада и [[Стойчо Стоев]] е заменен от дългогодишния помощник [[Георги Дерменджиев]]. Втората среща се играе на 7 август 2014 г. на известния стадион „ЮНА“ в [[Белград]]. От самото начало на мача българският отбор владее играта и за няколко минути [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]] вкарва 2 гола във вратата на западните ни съседи, но след малки грешки за същия период от време Партизан връща два гола и това оформя крайният резултат 2:2, който е достатъчен на Лудогорец да продължи напред. [[Файл:Stoycho stoev.jpg|255px|мини|ляво|Българският треньор [[Стойчо Стоев]] е начело на Лудогорец в запомнящото се участие на отбора в евротурнирите през 2013 и 2014 г.]] На последния праг на Шампионска лига „орлите“ попадат в урната на непоставените отбори и е определен за съперник [[ФК Стяуа|Стяуа Букурещ]]. Първата среща е на 19 август 2014 г. на стадион [[Национал Арена]]. Мачът се играе пред 37 000 души, 2500 от които фенове на Лудогорец. Играта е доста напрегната и навързана. Стяуа притежава повече топката и има повече положения. Когато мачът е към края си и клони към равенство, малшанс в 88-ата минута извежда румънският гранд напред. Срещата завършва 1:0 в полза на Стяуа. Реваншът е насрочен за 27 август 2014 г. на [[Национален стадион „Васил Левски“|националния стадион Васил Левски]]. Изиграва се един драматичен двубой с много пропуски на Лудогорец. Почти както в първата среща домакините побеждават с 1:0 в самия край, когато Вандерсон вкарва победния гол в последната минута на редовното време и довежда мача до продължения. Кулминационният момент настъпва в 119-а минута, когато вратарят Владислав Стоянов получава червен картон за нарушение срещу откъсващия се Варела. Лудогорец няма повече право на смяна, тъй като е извършил трите позволени и на вратата застава защитникът [[Космин Моци]]. Мачът свършва и започва изпълнението на дузпи. Моци застава пръв зад точката и извежда Лудогорец напред. Със своите две спасявания той се превръща в герой за тима и записва златната страница в историята не само на разградския тим, а и на българския футбол. Мачът завършва 1:0 и 6:5 след дузпи. [[Файл:Ludorets vs steaua.jpg|мини|355px|Момент от двубоя Лудогорец – [[Стяуа Букурещ]]. На снимката румънският национал на Стяуа [[Клаудиу Кешерю]] атакува вратата на Лудогорец. След година Кешерю ще стане част от Лудогорец и ще се превърне в един от най-великите голмейстори на клуба. София, [[27 август]] [[2014]] г.]] В дебютния си мач в групите на [[Шампионската лига]] ''орлите'' от Разград играят с петкратния носител на трофея [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] на митичния „[[Анфийлд]]“. Ливърпул на [[Стивън Джерард]], [[Марио Балотели]] и редица други велики футболисти изпитва трудности срещу българския шампион, като до 82-рата минута не успява да отбележи, а преди това Лудогорец уцелва гредата. Така се стига до заключителните минути, когато мърсисайдци откриват резултата, но [[Дани Абало]] изравнява. Мачът върви към реми, но радостта приключва, след като съдията отсъжда явна дузпа за Ливърпул. Зад топката застава капитанът Джерард, който безпроблемно реализира от бялата точка секунди преди края и Ливърпул побеждава с 2:1.<br> Следващия мач на „орлите“ е срещу актуалния носител на трофея от Шампионската лига [[Реал Мадрид]]. Двубоят се играе на 1 октомври 2014 година, като 40 хиляди фенове са изпълнили до краен предел стадион Васил Левски. Мачът се развива по начин, който едва ли някой е очаквал, като в 7-ата минута Марселиньо открива резултата в полза на зелените. Четири минути по-късно обаче съдията Крейг Томпсън отсъжда 11-метров наказателен удар в полза на Реал след нарушение на Йордан Минев срещу Чичарито. Зад топката застава носителят на [[Златна топка на ФИФА|Златната топка]] [[Кристиано Роналдо]], но вратарят [[Владислав Стоянов]] успява да отрази удара на португалеца. Десет минути по-късно съдията отсъжда втора дузпа, този път реализирана от Роналдо. [[Карим Бензема]] довежда мача до пълен обрат в 77-ата минута и европейският шампион печели с 2:1. На 22 октомври 2014 г. Лудогорец приема познатия противник [[ФК Базел|Базел]], от който е отпаднал преди 2 години след 2 загуби в предварителните кръгове на същия турнир. Този път обаче разградският отбор тотално надиграва швейцарския шампион, който играе повече от 70 минути с човек по-малко след като Серей Дие се сблъсква с Козмин Моци, стъпва върху крака му и е изгонен с директен червен картон от съдията Дениз Айтекин. [[Йордан Минев]] отбелязва победния гол във втората минута на добавеното време на мача. Той стреля от около 20 метра, топката тупва коварно, излъгва вратаря Томаш Вацлик и влиза във вратата му. Така Лудогорец постига първата историческа победа на български отбор в груповата фаза на Шампионската лига.<ref>[http://gong.bg/bg-football/evrouchastnici/nova-ludost-ludogorec-s-istoricheska-pobeda-v-shl-302021 Нова лудост, Лудогорец с историческа победа в ШЛ – Иво Стефанов], gong.bg, 23:39 на 22 октомври 2014.</ref> Четвъртият мач на Лудогорец в групата бе гостуването на Базел. В него момчетата на Георги Дерменджиев записват тежка загуба с 0:4. Следва нов силен мач на шампионите. На „Васил Левски“ идва великият Ливърпул. Дани Абало вкарва ранен гол, но „мърсисайдци“ стигат до пълен обрат. В последните минути [[Георги Терзиев]] носи равенството 2:2. Последният мач на „орлите“ в групата е гостуване на [[Реал Мадрид КФ|Реал]] в Мадрид. Шампионите се държат до момента, в който Марселиньо е изгонен. „Белият балет“ печели с 4:0, като оставя Лудогорец на последно място в групата. === Провалът в ШЛ – 2015/16 === Във втория квалификационен кръг на ШЛ за сезон 2015/16 отборът от Разград се изправя срещу непретенциозния молдовски отбор Милсами. В първия мач молдовците поднасят сензация, като побеждават орлите с 1:0 на техния Лудогорец Арена. В ответния мач в Орхей, Лудогорец започва по-добре срещата и след 25 минути успява да изравни общия резултат след гол на Вандерсон. В следващата атака обаче домакините изравняват резултата, а впоследствие с 10 души успяват да стигнат до пълен обрат. Така Лудогорец записа най-срамната си страница в ЕКТ. === Завръщане в турнира на богатите – 2016/17 === Жребият за втория квалификационен кръг този сезон определя орлите да мерят сили с [[Черна гора|черногорския]] шампион [[ФК Младост Подгорица|Младост Подгорица]]. Зелените отстраняват този съперник безпроблемно след две победи с по 2:0 и 3:0. В третия кръг Лудогорец се изправя срещу [[Сърбия|сръбския]] гранд [[Цървена звезда]] и след 2:2 в [[Разград]], отборът успява да елиминира ''звездашите'', след като пред 50 хиляди навиячи, насред [[Белград]], ги побеждава с 4:2 след продължения. В плейофа за групите на ШЛ разградчани надиграват [[Чехия|чешкия]] първенец [[ФК Виктория Пилзен|Виктория Пилзен]] като първия мач на [[Национален стадион „Васил Левски“|стадион „Васил Левски“]] завършва 2:0 за домакините, а в реванша на Дусан арена орлите достигат до равенство 2:2, което е достатъчно да станат първият български тим с подобно постижение – повторно участие в Шампионската лига. На жребия в Монако Лудогорец попада в група с [[Франция|френския]] шампион [[Пари Сен Жермен]], [[Арсенал]] и старите познайници от [[ФК Базел|Базел]]. Първият мач от групите, игран на [[13 септември]] на Санкт Якоб Парк, е срещу познатия Базел. Мачът завършва 1:1, след като [[Бразилия|бразилската]] перла [[Джонатан Кафу]] открива резултата в 45-ата минута на двубоя, но в 79-ата Ренато Щефен изравнява след грешка на вратаря [[Владислав Стоянов]], който боксира топката право в краката му и той безпроблемно реализира в празната врата на ''орлите''. Така Лудогорец става първият български отбор, който взема точки на чужд терен в групите на Шампионската лига. На 28 септември Лудогорец посреща Пари Сен Жермен на Националния стадион „Васил Левски“ в [[София]], като гостите печелят с 3:1. Единственият гол за Лудогорец вкарва [[Натанаел Батиста Пимиента|Натанаел]] в 15-а минута от пряк свободен удар. В началото на второто полувреме Лудогорец получава възможността да изравни резултата при 1:2. [[Козмин Моци]] застава зад бялата точка, но ударът му бе спасен от Алфонс Ареола и в ответната атака ''парижани'' стигат до крайния резултат. Третият мач на Лудогорец е гостуване срещу Арсенал. ''Артилеристите'' печелят с 6:0, като това е най-голямата загуба на тима в европейските турнири и една от най-големите загуби на български тим на евротурнирите. Четвъртият мач, игран на 1 ноември, е домакинство на Арсенал. До петнайсетата минута на двубоя Лудогорец, противно на всякакви очаквания, води с 2:0. ''Артилеристите'' изравняват в 20-ата и в 42-рата минута. В 87-ата минута [[Месут Йозил]] бележи за крайното 2:3. Петият мач игран на 23 ноември е домакинство срещу Базел, което завършва с нулево реми, но заради гола на чужд терен ''зелените'' изместват Базел от 3-тото място, което позволява участие в елиминациите на Лига Европа. Шестият мач, игран на 6 декември, е гостуване на Пари Сен Жермен. [[Върджил Мисиджан]] открива резултата в 15-ата минута с глава. ''Парижани'' обаче изравняват в 60-ата минута със задна ножица на [[Единсон Кавани]]. Лудогорец повежда отново в 69-ата минута с 2:1. В първата минута на добавеното време ПСЖ успява да изравни с гол на [[Анхел Ди Мария]]. Така Лудогорец става първият български отбор, излязъл от групите на Шампионската лига като трети, с 3 точки от 3 равенства и 3 загуби. === Участие в Лига Европа – 2017/18 === Походът на ''орлите'' в евротурнирите през този сезон започва с мач от втория квалификационен кръг на Шампионската лига срещу отбора на [[ФК Жалгирис|Жалгирис]]. Първият мач се играе на [[12 юли]] [[2017]] г. във [[Вилнюс]] и завършва 2:1 в полза на литовците. Втората среща се играе пред над 5 000 зрители в [[Разград]] като завършва 4:1 за Лудогорец. В следващата фаза ''Зелените'' се изправят срещу [[ФК Апоел (Беер Шева)|Апо̀ел Беер Шева]]. В Израел разградчани губят срещата с 0:2, след като изпускат много изгодни положения пред противниковата врата. Реванша в България домакините постигат победа с 3:1, но заради правилото за гол на чужд терен разградчани отпадат от квалификациите на Шампионската лига. В плейофната фаза на Лига Европа, Лудогорец, с новия си треньор [[Димитър Димитров – Херо]] успява да елиминира литовския шампион [[ФК Судува|Судува]] след 2:0 в Разград и 0:0 в Литва. По този начин Лудогорец се класира в груповата фаза във втория по сила европейски турнир с отборите на [[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]], [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] и [[ФК Спортинг (Брага)|Спортинг Брага]]. ''Орлите'' завършват на второ място в групата си с актив от 9 точки – една повече от турския отбор, който заема трето място и с една по-малко от първенците в групата Спортинг Брага. Груповата фаза започва с гостуване на Истанбул Башакшехир, където българския шампион взима заслужена точка с нулево равенство. Във втория сблъсък Лудогорец посреща много добре представящият се последно време Хофенхайм в София. Срещата започва ужасно, като Лудогорец допуска гол във втората минута от Кадерабек. В началото на второто полувреме обаче Светослав Дяков изравнява резултата, а в 72 минута Джоди Лукоки прави пълен обрат и Лудогорец взима първа победа в групата. Третия сблъсък е гостуване на португалския Брага, където Лудогорец постига историческа първа българска победа над португалски отбор навън, побеждавайки Брага с 0:2 и става първи в групата. Домакинството на Брага в четвъртия кръг приключва с ново равенство, този път 1:1, като Лудогорец удържа първата позиция. Петия мач за българския шампион не се оказва печеливш, след като той губи с 1:2 удома и губи първото място. Последния кръг изправя Лудогорец в тежко гостуване на последния Хофенхайм, където Лудогорец се нуждае от точка, за да премине групата. Тимът успява да я постигне след изравнителния гол на Вандерсон, оформящ крайното 1:1. В 1/16 фаза на турнира разградчани се изправят срещу италианския гранд [[АК Милан|Милан]]. В България Лудогорец губи тежко с 0:3 от ''росонерите'', а на реванша на италианска земя българите губят с минималното 0:1. == Талисман == Талисман на отбора е орлицата Фортуна. "Лудогорец" е един от трите отбора в света, които имат за талисман живо животно - другите два са португалския [[ФК Бенфика|"Бенфика"]] и италиснаския [[СС Лацио|"Лацио"]], които също имат живи орли за талисмани. На "Бенфика" орлицата носи името Витория, а на "Лацио" - Олимпия. Идеята "Лудогорец" да се сдобие с жив талисан се ражда по време на среща между собствениците на "Лацио" и българския тим Клаудио Лотито и Кирил Домусчиев. Римският тим съдейства на Лудогорец да получи орела, който направи дебютния си полет на българска земя минути преди мача с Валенсия на „Васил Левски“. <ref>Талисман, Женсият орел Фортуна | ПФК Лудогорец (ludogorets.com)</ref> == Стадион == [[Файл:Ludogorets Razgrad-Cska Sofia.jpg|мини|300px|Лудогорец играе своите мачове на своя стадион [[Хювефарма арена]]]]Лудогорец разполага с един от най-модерните стадиони в [[България]] – „Хювефарма арена“ (наименуван така през 2020 година), разположен в град [[Разград]].<ref>{{cite web | url = https://www.ludogorets.com/bg/stadium/ | title = Хювефарма Арена е официалният стадион на професионален футболен клуб Лудогорец. {{!}} ПФК Лудогорец | publisher = www.ludogorets.com | accessdate = 26 декември 2020}}</ref> Стадионът, построен през 50-те години на ХХ век, е реконструирано през лятото на 2011 г., като след всички реконструкции притежава стандартът на [[УЕФА]] за „Клас 4“. == Благотворителност == Първият благотворителен мач на „Лудогорец“, след влизането му в А ПФГ е в Разград на [[21 юли]] [[2012]] г. срещу [[Витоша (Бистрица)]]. Срещата завърша при резултат 6 – 6<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1432041 Домусчиев – Борисов 4:4, „Лудогорец“ – „Витоша“ 6:6]</ref> като по четири гола вкарват [[Кирил Домусчиев]] за „Лудогорец“ и [[Бойко Борисов]] за „Витоша“. Приходите от срещата са за детско-юношеската школа на „Лудогорец“. След като отборът влиза в групите на Лига Европа ръководството на клуба обявява, че 20% от парите, събрани от билети в домакинските мачове на Лудогорец, ще се дарят на клиниката по неонатология към МБАЛ ''Надежда ''в София.<ref>[http://www.sportni.bg/?tid=40&oid=2761032 Ела на мач, спаси бебе]</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=449264 Лудогорец дарява средства от билети за лечение на новородени]</ref> == Наименования == * Лудогорие (18 юни 2001 – 2002) * Разград 2000 (2002 – 25 юли 2010) * Лудогорец 1945 (от 25 юли 2010) == Екипировка и талисман == [[Файл:ludogorets_mascot_fortuna.jpg|мини|дясно|Орлицата Фортуна.]] {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !Години !Екип !Спонсор |- |2006 – 2010 |align="Left" rowspan=1|{{флагче|България}} Tommy Sport || <small>''Няма''</small> |- |2010 – 2012 |align="Left" rowspan=2|{{флагче|Германия}} [[Адидас|Adidas]] || Huvepharma |- |2012 – 2014 || Navibulgar / Huvepharma |- |2014 – 2016 |align="Left" rowspan=2|{{флагче|Италия}} [[Macron]] || eCasino.bg |- |2016 – 2017 |align="Left" rowspan=2| [[bet365]] / [[Vivacom|VIVACOM]] / Spetema |- |- |2017 – 2018 |align="Left" rowspan=2|{{flagicon|England}} [[Umbro]] |- |2018 – 2019 |align="Left" rowspan=2| [[Ефбет|efbet]] / Vivacom / Spetema |- |2019 – |align="Left"|{{flagicon|USA}} [[Nike]] |} От 2014 г. Лудогорец има талисман – женският [[орел]] Фортуна, който е подарък от италианския [[СС Лацио|Лацио]].<ref>[http://www.novsport.com/news945811_1004.html Лацио подари орел на Лудогорец], novsport.com, 6 март 2014</ref><ref>[http://topsport.ibox.bg/material/id_2068697734 Орлицата Фортуна в неизвестност! Птицата с нов опит за бягство], topsport.bg, 18 април 2014</ref> == Успехи == ; [[„А“ футболна група|„А“ група]]/Първа лига/efbet лига * '''Шампион''' (11 пъти) – [[„А“ футболна група 2011/12|2011/12]], [[„А“ футболна група 2012/13|2012/13]], [[„А“ футболна група 2013/14|2013/14]], [[„А“ футболна група 2014/15|2014/15]], [[„А“ футболна група 2015/16|2015/16]], [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]], [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]], [[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]], [[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]], [[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]], [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] ; [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] * '''Първенец''' (1 път) – [[Източна „Б“ футболна група 2010/11|2010/11]] ; [[Купа на България по футбол|Купа на България]] * '''Носител''' (2 пъти) – [[Купа на България по футбол 2011/12|2011/12]], 2013/14 ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител (рекорд за България)''' (5 пъти) – [[Суперкупа на България 2012|2012]], [[Суперкупа на България 2014|2014]], [[Суперкупа на България 2018|2018]], [[Суперкупа на България 2019|2019]], [[Суперкупа на България 2021|2021]] ; [[Лига Европа]] * '''1/8-финалист''' (1 път) – [[Лига Европа 2013/14|2013/14]] ; [[Шампионска лига]] * '''Трето място в групова фаза''' (1 път) – [[Шампионска лига 2016/17|2016/17]] == Настоящ състав == ''Към 28 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Серджио Падт]] |- |12 ||{{Флагче|Хърватия}} [[Симон Слуга]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Антон Недялков]] {{капитан}} |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Сисиньо (футболист, роден 1988)|Сисиньо]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|България}} [[Георги Терзиев]] |- |14 ||{{Флагче|Израел}} [[Дени Групер]] |- |21 ||{{Флагче|Словения}} [[Жан Карничник]] |- |24 ||{{Флагче|Бенин}} [[Оливие Вердон]] |- |32 ||{{Флагче|Украйна}} [[Игор Пластун]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}7 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Алекс Сантана]] |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Португалия}} [[Клод Гонсалвеш]] |- |11 ||{{Флагче|България}} [[Кирил Десподов]] |- |23 ||{{Флагче|Ангола}} [[Шоу (футболист)|Шоу]] |- |64 ||{{Флагче|България}} [[Доминик Янков]] |- |73 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Рик]] |- |82 ||{{Флагче|България}} [[Иван Йорданов (футболист)|Иван Йорданов]] |- |95 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Каули]] |- | ||{{Флагче|Полша}} [[Якуб Пьотровски]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Тиаго (футболист, р. 2001)|Тиаго]] |- |10 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Матиас Тисера]] |- |19 ||{{Флагче|Кипър}} [[Пиерос Сотириу]] |- |37 ||{{Флагче|Гана}} [[Бернард Текпетей]] |- |90 ||{{Флагче|България}} [[Спас Делев]] |} {{clear}} [[Файл:Stanislav genchev.jpg|250px|thumb|right|[[Станислав Генчев]] поема на няколко пъти поста старши треньор на Лудогорец през 2020 и 2021 година.]] == Участия в ЕКТ == '''Шампионска лига и Лига Европа''' <small>'''Последна актуализация:''' {{дата|15|12|2020}}</small> {| class="wikitable" |- ! Състезание ! Играни ! Победи ! Равенства ! Загуби ! ВГ ! ДГ |- style="text-align:center" | style="text-align:left" | [[Шампионска лига]] || 46 || 15 || 11 || 20 || 68 || 69 |- style="text-align:center" | style="text-align:left" | [[Лига Европа]] || 53 || 18 || 17 || 18 || 73 || 64 |- ! ОБЩО || 99 || 33 || 28 || 38 || 141 || 133 |} <small>'''ВГ''' = Вкарани голове, '''ДГ''' = Допуснати голове</small> <small> #Q = #Квалфикации, #PO = #Плейофи, #G = #Групова фаза, #R = #Кръг</small> {| class="wikitable" ! Сезон ! Състезание ! Кръг ! Страна ! Отбор ! Домакин ! Гост ! Общ резултат ! |- |[[Шампионска лига 2012/13|2012/13]] |Шампионска лига |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Хърватия}} |style="background-color:red"|[[Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]] |style="background-color:red"|1:1 |style="background-color:red"|2:3 |style="background-color:red"|'''3:4''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2013/14|2013/14]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Словакия}} |style="background-color:#CFF"|[[Слован Братислава]] |style="background-color:#CFF"|3:0 |style="background-color:#CFF"|1:2 |style="background-color:#CFF"|'''4:2''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} |style="background-color:#CFF"|[[Партизан (Белград)|Партизан Белград]] |style="background-color:#CFF"|2:1 |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|'''3:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|PO |style="background-color:red"|{{Флагче|Швейцария}} |style="background-color:red"|[[ФК Базел|Базел]] |style="background-color:red"|2:4 |style="background-color:red"|0:2 |style="background-color:red"|'''2:6''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |Лига Европа |B |{{Флагче|Холандия}} |[[ПСВ Айндховен]] |2:0 |2:0 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/> '''1-ви''' |- | | |B |{{Флагче|Хърватия}} |Динамо Загреб |3:0 |2:1 |'''N/A''' |- | | |B |{{Флагче|Украйна}} |[[Черноморец (Одеса)|Черноморец Одеса]] |1:1 |1:0 |'''N/A''' |- | | |style="background-color:#CFF"|R32 |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Италия}} |style="background-color:#CFF"|[[СС Лацио|Лацио]] |style="background-color:#CFF"|3:3 |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|'''4:3''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|R16 |style="background-color:red"|{{Флагче|Испания}} |style="background-color:red"|[[Валенсия КФ|Валенсия]] |style="background-color:red"|0:3 |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:4''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2014/15|2014/15]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Люксембург}} |style="background-color:#CFF"|[[Ф91 Дюделанж|Дюделанж]] |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|1:1 |style="background-color:#CFF"|'''5:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Сърбия}} |style="background-color:#CFF"|Партизан Белград |style="background-color:#CFF"|0:0 |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|'''2:2''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}} |style="background-color:#CFF"|[[Стяуа (Букурещ)|Стяуа Букурещ]] |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|0:1 |style="background-color:#CFF"|'''1:1 (6:5 д.)''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |B |{{Флагче|Испания}} |[[Реал Мадрид]] |1:2 |0:4 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/> '''4-ти''' |- | | |B |{{Флагче|Швейцария}} |Базел |1:0 |0:4 |'''N/A''' |- | | |B |{{Флагче|Англия}} |[[ФК Ливърпул|Ливърпул]] |2:2 |1:2 |'''N/A''' |- |[[Шампионска лига 2015/16|2015/16]] |Шампионска лига |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Молдова}} |style="background-color:red"|[[ФК Милсами Орхей|Милсами Орхей]] |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|1:2 |style="background-color:red"|'''1:3''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2016/17|2016/17]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Черна гора}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Младост Подгорица|Младост Подгорица]] |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"|3:0 |style="background-color:#CFF"|'''5:0''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Сърбия}} |style="background-color:#CFF"|[[Цървена звезда]] |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|4:2 |style="background-color:#CFF"|'''6:4''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Чехия}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Виктория Пилзен|Виктория Пилзен]] |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|'''4:2''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |A |{{Флагче|Франция}} |[[Пари Сен Жермен]] |1:3 |2:2 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/> '''3-ти''' |- | | |А |{{Флагче|Англия}} |[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] |2:3 |0:6 |'''N/A''' |- | | |А |{{Флагче|Швейцария}} |Базел |0:0 |1:1 |'''N/A''' |- | | [[Лига Европа 2016/17|Лига Европа]] | style="background-color:red"| R32 | style="background-color:red"| {{флагче|Дания}} | style="background-color:red"| [[ФК Копенхаген|Копенхаген]] | style="background-color:red"| 1:2 | style="background-color:red"| 0:0 | style="background-color:red"| '''1:2''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2017/18|2017/18]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Литва}} |style="background-color:#CFF"|[[ВМФД Жалгирис|Жалгирис]] |style="background-color:#CFF" |4:1 |style="background-color:#CFF" |1:2 |style="background-color:#CFF" |'''5:3''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|3Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Израел}} |style="background-color:red"|[[ФК Апоел Беер Шева|Апоел Беер Шева]] |style="background-color:red"|3:1 |style="background-color:red"|0:2 |style="background-color:red"|'''3:3''' [[Правило за голове на чужд терен|(a)]] |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | | [[Лига Европа 2017/18|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF" |PO |style="background-color:#CFF" |{{флагче|Литва}} |style="background-color:#CFF" |[[ФК Судува Мариямполе|Судува]] |style="background-color:#CFF" |2:0 |style="background-color:#CFF" |0:0 |style="background-color:#CFF" |'''2:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |С |{{Флагче|Португалия}} |[[СК Брага|Брага]] | 1:1 | 2:0 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/>'''2-ри''' |- | | |С |{{Флагче|Германия}} |[[ТСГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] |2:1 |1:1 |'''N/A''' |- | | |С |{{Флагче|Турция}} |[[Истанбул Башакшехир]] |1:2 |0:0 |'''N/A''' |- | | |style="background-color:red"|R32 |style="background-color:red"|{{Флагче|Италия}} |style="background-color:red"|[[АК Милан|Милан]] |style="background-color:red"|0:3 |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:4''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2018/19|2018/19]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|1Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Северна Ирландия}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]] |style="background-color:#CFF"|7:0 |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"|'''9:0''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Унгария}} |style="background-color:red"|[[ФК Видеотон|МОЛ Види]] |style="background-color:red"|0:0<ref>[https://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2019/matches/round=2000977/match=2024626/index.html Доклад за мача от официалния уебсайт на УЕФА], посетен на 25 юли 2018 г.</ref> |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:1''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2018/19|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Босна и Херцеговина}} |style="background-color:#CFF"|[[ХШК Зрински Мостар|Зрински Мостар]] |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|1:1 |style="background-color:#CFF"|'''2:1''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Грузия}} |style="background-color:#CFF"|[[Торпедо Кутаиси]] |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|'''5:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |A |{{Флагче|Германия}} |[[Байер Леверкузен]] |2:3 |1:1 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/> '''4-ти''' |- | | |A |{{Флагче|Швейцария}} |[[ФК Цюрих|Цюрих]] |1:1 |0:1 |'''N/A''' |- | | |A |{{Флагче|Кипър}} |[[АЕК Ларнака]] |0:0 |1:1 |'''N/A''' |- |[[Шампионска лига 2019/20|2019/20]] |Шампионска лига |style="background-color:red"|1Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Унгария}} |style="background-color:red"|[[ФК Ференцварош|Ференцварош]] |style="background-color:red"|2:3 |style="background-color:red"|1:2 |style="background-color:red"|'''3:5''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2019/20|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Исландия}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Валур|Валур]] |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|1:1 |style="background-color:#CFF"|'''5:1''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Уелс}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]] |style="background-color:#CFF"|5:0 |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|'''9:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Словения}} |style="background-color:#CFF"|[[НК Марибор|Марибор]] |style="background-color:#CFF"|0:0 |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|'''2:2''' (a) | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |Н |{{Флагче|Русия}} |[[ЦСКА Москва]] |5:1 |1:1 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/> '''2-ри''' |- | | |Н |{{Флагче|Испания}} |[[РКД Еспаньол|Еспаньол]] |0:1 |0:6 |'''N/A''' |- | | |Н |{{Флагче|Унгария}} |Ференцварош |1:1 |3:0 |'''N/A''' |- | | |style="background-color:red"|R32 |style="background-color:red"|{{Флагче|Италия}} |style="background-color:red"|[[ФК Интер|Интер]] |style="background-color:red"|0:2 |style="background-color:red"|1:2 |style="background-color:red"|'''1:4''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2020/21|2020/21]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|1Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Черна гора}} |style="background-color:#CFF"|[[Будучност (Подгорица)]] |style="background-color:#CFF"|3:1 |style="background-color:#CFF"| – |style="background-color:#CFF"|'''3:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Дания}} |style="background-color:red"|[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]] |style="background-color:red"| – |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:1''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2020/21|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Беларус}} |style="background-color:#CFF"|[[Динамо (Брест)]] |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"| – |style="background-color:#CFF"|'''2:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |J |{{Флагче|Англия}} |[[Тотнъм Хотспър]] |1:3 |0:4 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/> '''4-ти''' |- | | |J |{{Флагче|Австрия}} |[[ЛАСК Линц]] |1:3 |3:4 |'''N/A''' |- | | |J |{{Флагче|Белгия}} |[[ФК Антверп|Антверп]] |1:2 |1:3 |'''N/A''' |- |} == Последните 10 сезона == : {|class="wikitable" |- bgcolor="#efefef" ! Сезон ! Група ! Място ! М ! П ! Р ! З ! Г.Р. ! Т ! Купа на България |- |2009/10 |align="center"|Североизточна В АФГ |align="right" bgcolor="green"|2 |align="right"|34 |align="right"|26 |align="right"|2 |align="right"|6 |align="right"|79:28 |align="right"|80 |align="center"|''не участва'' |- |[[Източна „Б“ футболна група 2010/11|2010/11]] |align="center" bgcolor="#efefef"|Източна Б ФГ |align="right" bgcolor="green"|'''1''' |align="right"|24 |align="right"|12 |align="right"|8 |align="right"|4 |align="right"|38:16 |align="right"|44 |align="center"|1/16 финал |- |[[„А“ футболна група 2011/12|2011/12]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|'''1''' |align="right"|30 |align="right"|22 |align="right"|4 |align="right"|4 |align="right"|73:16 |align="right"|70 |align="center"|носител на купата |- |[[„А“ футболна група 2012/13|2012/13]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|'''1''' |align="right"|30 |align="right"|22 |align="right"|6 |align="right"|2 |align="right"|58:13 |align="right"|72 |align="center"|1/16 финал |- |[[„А“ футболна група 2013/14|2013/14]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|'''1''' |align="right"|38 |align="right"|25 |align="right"|9 |align="right"|4 |align="right"|74:20 |align="right"|84 |align="center"|носител на купата |- |[[„А“ футболна група 2014/15|2014/15]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|32 |align="right"|18 |align="right"|9 |align="right"|5 |align="right"|63:24 |align="right"|63 |align="center"|1/2 финал |- |[[„А“ футболна група 2015/16|2015/16]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|32 |align="right"|21 |align="right"|7 |align="right"|4 |align="right"|55:21 |align="right"|70 |align="center"|1/8 финал |- |[[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] |align="center" bgcolor="silver"|Първа лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"|8 |align="right"|3 |align="right"|87:28 |align="right"|83 |align="center"|финалист |- |[[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] |align="center" bgcolor="silver"|Първа лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|36 |align="right"|27 |align="right"|7 |align="right"|2 |align="right"|91:22 |align="right"|88 |align="center"|1/4 финал |- |2018/19 |align="center" bgcolor="silver"|Първа лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|36 |align="right"|23 |align="right"|10 |align="right"|3 |align="right"|67:19 |align="right"|79 |align="center"|1/4 финал |} == Рекорди == * На [[15 октомври]] [[2011]] г. излизат на първо място в света за постигнати 8 поредни победи във временната класация на сайта betexplorer.com.<ref>{{Citation |title=www.betexplorer.com |url=http://www.betexplorer.com/soccer/bulgaria/a-pfg-2011-2012/teaminfo.php?team_id=68635 |accessdate=2012-09-27 |archivedate=2013-04-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130414005716/http://www.betexplorer.com/soccer/bulgaria/a-pfg-2011-2012/teaminfo.php?team_id=68635 }}</ref> * На 29 август 2014 излизат на второ място в ранглистата на УЕФА за сезон 2014 – 2015 в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/seasonclub/index.html www.uefa.com]</ref> * За сезон 2011 – 2012 печелят приза за най-резултатно нападение в А ПФГ с отбелязани 73 гола . * За сезон 2011 – 2012 печелят приза за най-добра защита в А ПФГ с допуснати 16 гола . * За сезон 2013 – 2014 стават първия и единствен български отбор завършил като победител в групите на лига Европа, при това непобеден с 5 победи, едно равенство, 16 точки за един сезон и най-много вкарани – 11 и най-малко получени – 2 гола.<ref name="UEFA2014">[http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/season=2014/clubs/club=2603104/index.html UEFA – История на мачовете, 2014 г.]</ref> * За сезон 2013 – 2014 в Европа 3 поредни победи в ЛЕ и то на два пъти. До този сезон Литекс беше единственият ни тим с две поредни победи в група на Лига Европа. С блестящия си старт – 2:0 с „ПСВ“, 3:0 с Динамо и 1:0 с Черноморец, лудогорци счупиха и този рекорд.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири Най-много победи като гост – 5. Лудогорец има 5 победи вкъщи и 4 навън. Успехите като гост са абсолютен рекорд. Разградчани биха навън Партизан (0:1), ПСВ (0:2), Черноморец (0:1), Динамо Загреб (1:2) и Лацио (0 – 1).<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири Топ дебютант в надпреварата За първи път в Лига Европа и въобще турнира на УЕФА групата печели отбор, който две години преди това за първи път е влязъл в местната елитна дивизия.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири – най-много голове за един сезон – 24 – абсолютен рекорд на български отбор по отбелязани голове. До този момент Левски имаше 16 попадения през кампанията 2005/06, когато стигна до 1/4-финалите в турнира за Купата на УЕФА. Лудогорец има минимум още 2 мача в Европа.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири – най-много мачове за един сезон – 16 – абсолютен рекорд.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири– Голмайстор на групата – Безяк с 5 гола, като четири от тях вкарва в 4 последователни мача – абсолютен рекорд за България. Безяк след 1/16 финалите е втори реализатор в Лига Европа след като за първи път футболист на български тим вкара четири гола в групова фаза на турнира Лига Европа. Направи го таранът на разградчани Роман Безяк, който подобри постижението на [[Гара Дембеле]] (Левски) от две попадения.<ref name="UEFA2014"/> * Лудогорец стана и вторият български тим след ЦСКА, който побеждава два пъти в един сезон отбор, ставал европейски шампион, при това без допуснат гол – ПСВ Айндховен.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири– Спечелени пари от участие – 6 млн. евро. С влизането си в Шампионската лига Левски спечели преди време точно 4,8 милиона евро. Дотук Лудогорец си е гарантирал минимум 6 млн. евро като сумата може да расте още.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири– с 25 спасявания повежда класацията на вратарите в Лига Европа, [[Владислав Стоянов]] е обявен за първи (и единствен) български вратар (и футболист изобщо), получил място в идеалната единадесеторка в на групова фаза в Лига Европа (и в клубните турнири изобщо).<ref>[http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/news/newsid=2034165.html#team+europa+league+group+stage www.uefa.com]</ref> * За 2014 г. заемат 24-то място в света в престижната класация на Международната федерация по футболна история и статистика.<ref>[http://football24.bg/novina/141576-prestizhna-klasaciya-naredi-ludogorec-na-24-o-myasto-v-sveta-prez-2014-g Престижна класация нареди Лудогорец на 24-то място в света през 2014 г.]</ref> == Най-големи победи == === В РФГ === * 3 септември 2006 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Спортист (Генерал Тошево)|Спортист (ГТ)]] 5:0 * 1 април 2007 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Септември 98|Септември (Тервел)]] 5:0 * 6 юни 2007 г. [[ФК Черноломец 04|Черноломец]] – ''Разград 2000'' 1:5 * 7 май 2008 г. ''Разград 2000'' – [[Панайот Хитов (Тутракан)|Панайот Хитов]] 5:1 * 31 май 2009 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Ендже|Ендже]] 9:1 * 27 септември 2009 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Тополите|Тополите]] 5:0 * 29 ноември 2009 г. Ендже – ''Разград 2000'' 0:8 * 12 май 2010 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Скрита сила|Скрита сила]] 5:0 === Б ПФГ === * 27 февруари 2011 г. ФК „Брестник“ – ПФК „Лудогорец“ 1:6 * 19 март 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Добруджа“ 6:0 === А ПФГ === ; Сезон 2011 – 2012<ref name="А2016-2016">{{Citation |title=Статистика 2015 – 2016, А-ПФГ |url=http://a-pfg.com/index.php |accessdate=2012-07-16 |archivedate=2012-12-11 |archiveurl=https://archive.is/20121211033128/http://a-pfg.com/index.php }}</ref> * 20 август 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Видима-Раковски“ (Севлиево) 4:0 * 11 септември 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Славия“ (София) 6:0 * 5 ноември 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Локомотив“ (София) 4:0 * 10 март 2012 г. ПФК „Видима-Раковски“ (Севлиево) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 18 март 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Светкавица“ (Търговище) 5:0 * 18 април 2012 г. ПФК „Миньор“ (Перник)-отборът от Перник излиза с юношите – ПФК „Лудогорец“ 0:7 ; Сезон 2012 – 2013<ref name="А2016-2016"/> * 29 септември 2012 г. ПФК „Локомотив“ (Пловдив) – ПФК „Лудогорец“ 2:5 * 7 май 2013 г. ПФК Етър (Велико Търново) – ПФК „Лудогорец“ 1:5 ; Сезон 2013 – 2014<ref name="А2016-2016"/> * 22 септември 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Нефтохимик“ (Бургас) 4:0 * 27 октомври 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Любимец 2007“ 5:1 * 2 ноември 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Славия“ (София) 4:0 * 15 декември 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Локомотив“ (София) 4:0 ; Сезон 2014 – 2015<ref name="А2016-2016"/> * 31 октомври 2014 г. ПФК „Марек“ (Дупница) – ПФК „Лудогорец“ 0:4 * 30 ноември 2014 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Локомотив“ (София) 5:1 * 5 декември 2014 г. ПФК „Берое“ – ПФК „Лудогорец“ 0:4 * 4 април 2015 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК ЦСКА 4:0 ; Сезон 2015 – 2016<ref name="А2016-2016"/> * 27 ноември 2015 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Берое“ 5:0 * 16 май 2016 г. ПФК „Славия“ (София) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 ; Сезон 2016 – 2017<ref name="А2016-2016"/> * 23 септември 2016 г. ПФК „Верея“ (Стара Загора) – ПФК „Лудогорец“ 1:5 * 22 октомври 2016 г. ПФК „Лудогорец“ – „Локомотив“ (Горна Оряховица) 4:0 * 12 февруари 2017 г. „Монтана“ – ПФК „Лудогорец“ 0:4 * 24 февруари 2017 г. ПФК „Лудогорец“ – „Верея“ (Стара Загора) 4:0 * 12 март 2017 г. ПФК „Локомотив“ (ГО) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 1 май 2017 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Черно море“ (Варна) 4:0 ; Сезон 2017 – 2018 * 20 август 2017 г. ПФК „Дунав“ (Русе) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 18 март 2018 г. ПФК Етър (Велико Търново) – ПФК „Лудогорец“ 0:6 * 31 март 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – „Верея“ (Стара Загора) 5:0 * 18 април 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Берое“ (Стара Загора) 7:0 ; Сезон 2018 – 2019 * 29 септември 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Черно море“ (Варна) 5:1 * 16 март 2019 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Септември“ (София) 6:0 *Сезон 2019 – 2020 *20.07.2019 г. ПФК Берое (Стара Загора)-ПФК Лудогорец 2:4 *15.02.2020 г. ПФК Лудогорец – Ботев Враца 6:0 *08.03.2020 г. ПФК Лудогорец – Дунав Русе 5:1 *27.06.2020 Г. ПФК Лудогорец – ПФК Локомотив Пловдив 6:1 *Сезон 2020 – 2021 *15.02.2021 г. ПФК Лудогорец – ПФК Етър (Велико Търново) 6:0 *07.03.2021 г. ПФК Берое – ПФК Лудогорец 1:4 *22.04.2021 г. ПФК Лудогорец – ЦСКА 1948 4:0 *15.05.2021 Г. ПФК Лудогорец – ПФК Арда 4:1 *Сезон 2021-2022 *21.08.2021 г. ПФК Лудогорец - ПФК Локомотив София 5:0 *03.10.2021 г. ПФК Левски - ПФК Лудогорец 2:4 *16.10.2021г. ПФК Лудогорец - Царско Село 4:0 *02.12.2021 г. ПФК Лудогорец – ПФК Арда 4:1 *05.12.2021 г. ПФК Локомотив София - ПФК Лудогорец 2:4 *13.02.2022 г. ПФК Арда -ПФК Лудогорец 0:4 *17.04.2022 г. ПФК Лудогорец - ПФК Славия 4:1 *30.04.2022 г. ПФК Лудогорец-ПФК ЦСКА-София 5:0 *Сезон 2022-2023 === Купа на България === * 3 декември 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Светкавица“ (Търговище) 5:1 * 18 март 2015 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Литекс“ (Ловеч) 5:0 * 23 септември 2015 г. ФК „Локомотив 1929“ (Мездра) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 27 април 2017 г. ФК „Литекс“ (Ловеч) – ПФК „Лудогорец“ 0:7 в мач реванш от полуфинал (първи мач 4 – 0 за Лудогорец и общ резултат 11:0 – подобрение на национален рекорд за общ резултат в полуфинален мач за купата на България (бивш рекорд на Левски София за сезон 1971/72 срещу Марек-Дупница (7:0 и 3:0) и общ резултат 10:0 за Левски) * 02.03.2022 г. Монтана - ПФК Лудогорец 0:5 === Приятелски срещи с български отбори === * 19 юни 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Асеновец“ (Асеновград) 8:0 * 21 юни 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Първомай“ (Първомай) 14:0 * 17 юни 2017 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Евроколеж“ (Пловдив) 15:0 * 15 юни 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Марица“ (Пловдив) 11:0 === Шампионска лига === * 16 юли 2014 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Дюделанж“ 91 4:0. * 12 юли 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Крусейдърс“ 7:0 === Лига Европа === * 3 октомври 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Динамо“ (Загреб) 3:0 * 30 август 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – „Торпедо“ (Кутаиси) 4:0 * 19 септември 2019 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК ЦСКА (Москва) 5:1 * 3 октомври 2019 г. „Ференцварош“ – ПФК Лудогорец 0:3 === Международни приятелски срещи === * 22 февруари 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – „Нистру“ (Отач, Молдова) 7:0 * 29 юли 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – ВШГ „Сваровски“ (Ватенс, Австрия) 10:0 * 5 юли 2014 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК ГАП Конас Кий (Уелс) 7:0.<ref>[http://donbalon.eu/news224472.html Бразилците в Лудогорец се вдъхновиха от Селесао и разкъсаха уелски слабак]</ref> == Най-големи загуби == === В РФГ === * 13 май 2007 г. ''Добруджа'' – ''Разград 2000'' 5:0 * 26 август 2007 г. ''Разград 2000'' – [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] 0:4 * 25 ноември 2007 г. ''Албена 97 (Оброчище)'' – ''Разград 2000'' 6:0 * 29 април 2009 г. [[ФК Черноморец (Бяла)|Черноморец (Бяла)]] – ''Разград 2000'' 4:1 * 21 март 2010 г. [[ФК Черноломец 04|Черноломец]] – ''Разград 2000'' 5:0 === А ПФГ === * 31 август 2013 г. ПФК „Черно море“ (Варна) – ПФК „Лудогорец“ – 3:1 * 20 октомври 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Литекс“ (Ловеч) 2:4 * 23 май 2015 г. „Литекс“ (Ловеч) – ПФК „Лудогорец“ 4:2 * 8 август 2020 г. ПФК „Ботев“ (Враца) – ПФК „Лудогорец“ 3:1 *12 май 2021 г. ПФК ЦСКА (София) – ПФК „Лудогорец“ 4:1 *13 декември 2021 г. ПФК Лудогорец-ПФК Пирин(Благоевград) 3:5 === Шампионска лига === * 21 август 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Базел“ 2:4 * 4 ноември 2014 г. „Базел“ – ПФК „Лудогорец“ 4:0 * 9 декември 2014 г. „Реал“ (Мадрид) – ПФК „Лудогорец“ 4:0 * 19 октомври 2016 г. „Арсенал“ (Лондон) – ПФК „Лудогорец“ 6:0 === Лига Европа === 13 март 2014 г. ПФК Лудогорец – Валенсия 0:3 7 ноември 2019 г. Еспаньол – ПФК Лудогорец 6:0 === Международни приятелски срещи === * 1 февруари 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – „Волин“ (Луцк) 2:6 * 4 февруари 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Атлетико“ (Паранаенсе) 2:6.<ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2013-02-04/brazilci-se-podigraha-s-ludogorec Бразилци се подиграха с Лудогорец]</ref> == Почетни листи в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] и „А“ РФГ == {| class="wikitable" style="float:left" !Място!!Име!!Мачове |- |1||{{флаг|Бразилия}} [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||219 |- |2||{{флаг|България}} [[Светослав Дяков]]||192 |- |3||{{флаг|Румъния}} [[Козмин Моци]]||171 |- |4||{{флаг|Бразилия}} [[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]]||145 |- |5||{{флаг|Бразилия}} [[Жуниньо Кишада]]||132 |- |6||{{флаг|Нидерландия}} [[Върджил Мисиджан]]||130 |- |7||{{флаг|България}} [[Йордан Минев]]||125 |- |8||{{флаг|България}} [[Михаил Александров (футболист)]]||106 |- |9||{{флаг|България}} [[Владислав Стоянов]]||105 |- |10||{{флаг|Бразилия}} [[Жуниор Кайсара]]||83 |} {| class="wikitable" style="float:left; margin-left:2em" !Място!!Име!!Голове |- |1||{{флаг|Бразилия}} Марселиньо||71 |- |2||{{флаг|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]]||50 |- |3||{{флаг|Бразилия}} Вандерсон||45 |- |4||{{флаг|Бразилия}} Жуниньо Кишада||41 |- |5||{{флаг|Нидерландия}} Върджил Мисиджан||35 |- |6||{{флаг|България}} [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]]||25 |- |7||{{флаг|Румъния}} Козмин Моци||23 |- |8||{{флаг|България}} [[Емил Гъргоров]]||19 |- |9||{{флаг|Бразилия}} [[Джонатан Кафу]]||17 |- |} {{clear}} * Данните са актуални към 2018 г., а част от тях и към 2019 година. == Известни футболисти преди 2010 г. == * Георги Иванов – 55 мача за ''„Антибиотик-Лудогорец“'' в „Б“ група и реализирани 17 гола плюс 52 мача с [[ФК Дунав (Русе)|Дунав]] и реализирани 22 гола. Има над 100 мача с екипа на ''Разград 2000'' във „В“ група. * Михаил Спасов – 38 мача с ''„Антибиотик-Лудогорец“'' в „Б“ група и реализирани 6 гола плюс 37 мача с [[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Шумен]] (22 в „Б“ група и 15 мача в „А“ група) и реализирани 4 гола (всички в „Б“ група). * Сунай Вели – 6 мача с ''„Антибиотик-Лудогорец“'' в „Б“ група без реализиран гол. * Ивайло Станчев – 2 мача с ''„Антибиотик-Лудогорец“'' в „Б“ група без реализиран гол. Има над 100 мача с екипа на ''Разград 2000'' във „В“ група. * Мехмед Неджибов – 8 мача с ''„Антибиотик-Лудогорец“'' в „Б“ група и 1 реализиран гол, плюс 5 мача с Шумен в „Б“ група без реализирани голове и [[Черноморец-Бургас-България]] в „А“ група без реализирани голове. * Юлиян Ангелов – 25 мача с Дунав в „Б“ група без реализиран гол. * Димитър Чендев – 2 мача със [[ПФК Светкавица (Търговище)|Светкавица]] в „Б“ група без реализиран гол. Има над 100 мача с екипа на ''Разград 2000'' във „В“ групата. * Красен Алексиев – 42 мача със Светкавица в „Б“ група и реализиран 1 гол. == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.ludogorets.com/ Официален сайт] {{А Група}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Основани в България през 2001 година]] [[Категория:ПФК Лудогорец 1945 (Разград)| ]] 9k9a2alzoy7tf1d214nzw6xt9zp7rbn 11473837 11473456 2022-07-29T07:55:09Z Bozhidar7 275291 /* Настоящ състав */ wikitext text/x-wiki {{друго значение||другия отбор със същото име|ФК Лудогорец 2003}} {{Футболен отбор | име на отбора = ПФК Лудогорец 1945 | герб = PFC Ludogorets Razgrad logo.png | страна = {{флагче с име|България}} | прозвище = ''орлите'' | основан = {{Стартова дата и възраст|2001|06|18}} | стадион = [[Хювефарма арена]] | капацитет = 10 500<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ludogorets.com/bg/stadium/schema/ | заглавие = Лудогорец Арена | достъп_дата = 5 април 2015 | труд = www.ludogorets.com | издател = ПФК Лудогорец 1945}}</ref> | собственик = {{Флагче|България}} [[Кирил Домусчиев]] | президент = {{Флагче|България}} Александър Александров<ref>[http://www.ludogorets.com/bg/about/management/ Ръководство], посетен на 5 април 2015</ref> | старши треньор = {{Флагче|Словения}} Анте Шимунджа | първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] | сезон = [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] | спонсор = [[Ефбет]] | място = Първа лига, 1-во | екипировка = {{Флагче|САЩ}} [[Найк]] | pattern_la1 = _nikeacademy22ghv | pattern_b1 = _nikeacademy22ghv | pattern_ra1 = _nikeacademy22ghv | pattern_sh1 = | pattern_so1 = _fca2021a | leftarm1 = 008000 | body1 = 008000 | rightarm1 = 008000 | shorts1 = 008000 | socks1 = 008000 | pattern_la2 = _nikeacademy22wb | pattern_b2 = _nikeacademy22wb | pattern_ra2 = _nikeacademy22wb | pattern_sh2 = | pattern_so2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 = | pattern_b3 = _niketiempopremier2pv | pattern_ra3 = | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = CDFF00 | body3 = 5F00B6 | rightarm3 = CDFF00 | shorts3 = CDFF00 | socks3 = 5F00B6 | настоящ сезон = [[ПФК Лудогорец 1945 през сезон 2022/23|сезон 2022/23]] }} [[Файл:Ludogorets in 2014.jpg|мини|385px|дясно|Преди мача Лудогорец-[[Реал (Мадрид)]] на стадион [[Национален стадион "Васил Левски"|„Васил Левски“]], [[1 октомври]] [[2014]] г.]] '''ПФК „Лудогорец“ 1945''' е [[България|български]] професионален [[футболен клуб]] от [[Разград]], настоящ шампион в [[Първа професионална футболна лига]]. Отборът е първият извън столицата и третият в България заедно с [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]], който постига [[требъл]]. Цветовете му са зелено и бяло. Впоследствие клубът достига значителен успех в евротурнирите през сезон [[Лига Европа 2013/14|2013/14]] на [[Лига Европа]], когато стига до осминафиналите само във второто си европейско участие. Към днешна дата те достигат до елиминациите на Лига Европа четири пъти.Лудогорец също е вторият български отбор след Левски, който влиза в груповата фаза на [[Шампионската лига]], подвиг, който постигат през следващия сезон 2014/15. По време на същата кампания, те стават първият български отбор, който печели точки в групова фаза на Шампионската лига след победа с 1:0 над Базел в София. След влизането си в [[А група]] през 2011 г., Лудогорец се утвърждава като доминираща сила в българския футбол, претендирайки за всяка възможна титла от първенството оттогава. Два пъти са печелили и Купата на България, както и Суперкупата на България на четири пъти. == История == Клубът е основан на 18 юни 2001 г. под името „Лудогорие“. Инициатори за създаването му са Александър Александров и Владимир Димитров. „Лудогорие“ започва съществуването си от най-ниското ниво на родния футбол, като в началото играе домакинските си мачове на стадион „Балканфарма“. През 2002 г. клубът се преименува на „Разград 2000“ след обединение с едноименния тим, развиващ по това време само детско-юношески футбол. [[Файл:Slavia vs ludogorets fm 2011.jpg|385px|мини|дясно|Момент от приятелския мач [[ПФК Славия (София)|Славия]] – Лудогорец, [[27 февруари]] [[2011]] г. Лудогорец вече привлича внимание със звездите в отбора, и след четири месеца влиза в А група.]] Разград 2000 няколко поредни години печели безпроблемно [[Областни футболни групи#Разград|групата си]], но отказва участие в квалификациите за попълване на [[„В“ футболна група|„В“ група]]. Промоцията най-накрая става факт през сезон 2005/06, когато тимът отново завършва на първо място и е приет в [[„В“ футболна група#Североизточна „В“ Аматьорска футболна група|Североизточната „В“ група]]. Още през първата си година в третия ешелон отборът е близо до класиране в професионалния футбол, но завършва на второ място на 25 точки от шампиона [[Бенковски (Бяла)|Бенковски Бяла]]. През сезон 2009/10 Разград 2000 на няколко пъти разменя лидерската позиция с [[Доростол (Силистра)|Доростол Силистра]] в течение на надпреварата. В крайна сметка първото място се решава в последния кръг, когато ''Зелено-белите'' губят в [[Силистра]] и пропускат шанса си за промоция.<ref>[http://football24.bg/novina/37387-dorostol-udari-razgrad-i-vleze-v-b-grupa Доростол удари Разград и влезе в „Б“ група], посетен на 5 април 2015 година</ref> Миньор (Раднево), 14-и през изминалия сезон се отказва от участие непосредствено преди началото на първенството. На 27 юли 2010 г. на негово място в групата е включен Разград 2000, който е 2-ри в Североизточна „В“ АФГ през изминалия сезон. Вторият в Югоизточна „В“ АФГ през изминалия сезон – Марица 1921 (Пловдив) се отказва от правото си да играе в бараж срещу Разград 2000 за свободното място. – На 25 юли 2010 г. Разград 2000 (Разград) се преименува на Лудогорец 1945 (Разград).<ref>[https://bulgarian-football.com/archive/2010-2011/iztochna-b-grupa.html bulgarian-football.com]</ref> През сезон 2010/11 отборът играе в Източна „Б“ футболна група, като до средата на пролетния полусезон се намира в средата на таблицата, но само за няколко кръга успява да се изкачи до първото място, след като печели всички мачове до края на сезона и по този начин печели промоция за „А“ група. Това е и годината, в която отборът е придобит от бизнесмена [[Кирил Домусчиев|Кирил Домусчиев.]] [[Файл:Ivaylo petev with ludogorets fans 2011.jpg|300px|мини|ляво|Треньорът на Лудогорец [[Ивайло Петев]] води отбора и в „Б“ и в „А“ група. На снимката с фенове на отбора през [[2011]] година.]] През [[„А“ футболна група 2011/12|сезон 2011/12]] отборът вече е в „А“ група и се бори за шампионската титла. Преди сезона са привлечени 14 нови футболисти, около осем от които са чужденци. Целта на собственика на клуба, [[Кирил Домусчиев]], е: „Да развиваме футбола в цяла Североизточна България, ние сме футболен клуб на цялото [[Лудогорие]], а не само на Разград“. През [[„А“ група 2012/13|сезон 2011/12]] Лудогорец побеждава [[Локомотив (Пловдив)|Локомотив Пловдив]] с 2:1 във [[Купа на България по футбол 2011/12|финала за купата на България]]. Това е първи трофей с историята на ''Зелените''. На [[23 май]] [[2012]] година Лудогорец побеждава ЦСКА с 1:0 на стадион [[Лудогорец Арена]] в Разград и печели шампионската титла за първи път в своята история. На 11 юли 2012 г. побеждава отново Локомотив Пловдив с 3:1 във [[Суперкупа на България 2012|финала за Суперкупата на България]]. Отбор, който за първи път играе в „А“ група да спечели златен дубъл, а след това и [[требъл]], е прецедент в историята на българския футбол.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sport/2011/09/30/1166427_ludi_godini/ | заглавие = Луди години | достъп_дата = 29 ноември 2011 | фамилно_име = Филипов | първо_име = Георги | дата = 30 септември 2011 | труд = capital.bg }}</ref> [[Файл:Levski vs ludogorts 18-5-2013.jpg|385px|мини|дясно|Нападателят на Лудогорец [[Роман Безяк]] е фаулиран от защитникът на [[ПФК Левски (София)|Левски]] [[Даниел Димов]]. Двубоят е съдбовен за двата тима, като Левски побеждава с 1 – 0, но шампион става Лудогорец, след като Левски губи в последният кръг от Славия, 18 май 2013 г. ]] През сезон 2012/13 отборът започва сезона с 8 поредни победи и 9 мача без загуба, и така завършва първата половина на сезона на първо място. Но за [[Купа на България по футбол 2012/13|Купата на България]] Лудогорец е отстранен още в 1/16 финалите от [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]], постигайки 1:2 в домакинския им мач и победа с 1:0 в гостуващия мач. През втория полусезон попада в серия от равенства и така се конкурира с [[ПФК Левски (София)|Левски София]] за първото място. В директния сблъсък на [[18 май]] [[2013]] г. Лудогорец губи с 1:0 от Левски, но равенството на софийския тим със [[ПФК Славия (София)|Славия София]] и победата на разградчани в Монтана от последния 30 кръг на „А“ ПФГ донасят втора поредна титла на Лудогорец. През [[„А“ група 2013/14|сезон 2013/14]] Лудогорец доминира в Българския футболен шампионат като получава третата си поредна шампионска титла два кръга преди края на [[7 май]] [[2014]] година след победа над Локомотив Пловдив с 1 – 0 на стадион Лудогорец арена. Шампионското попадение вкарва голмайстора на отбора [[Роман Безяк]] в 9-ата минута. Така Лудогорец след три сезона в родния елит печели три поредни шампионски титли. На 15 май 2014 година Лудогорец постига златен дубъл (втори такъв след влизането в „А“ ПФГ) след като печели [[Купа на България по футбол 2013/14|финала в турнира за купата на България]] срещу Ботев Пловдив с 1 – 0 след гол на Роман Безяк в 60-ата минута. След това обаче мачът е прекратен за близо 30 минути, а причина за това са хвърлени факли по терена от агитка, които впоследствие предизвикват пожар. Мачът се игра на стадион Лазур в [[Бургас]]. [[Файл:Mozzi steaua.jpg|385px|мини|дясно|Защитникът на Лудогорец [[Козмин Моци]] е застанал на мястото на получилия червен картон вратар [[Владислав Стоянов]], като след миг ще отрази решаващата [[дузпа]] за победата над [[Стяуа]]. За героизма си на негово място ще бъде наречена новата трибуна на стадион Лудогорец Арена. [[Национален стадион „Васил Левски“]], София, [[27 август]] [[2014]] г.]] Четвъртата титла на Лудогорец стана факт след домакинската победа над [[Локомотив София]] с 4:1 на 15 май 2015 г. Успехът съвпада с откриването на новата трибуна „Моци“ и честването на 70-годишния юбилей на „орлите“. Именно „червено-черните“ се оказват конкурент на Лудогорец за златните медали в края на първенството, въпреки че почти през целия сезон ''орлите'' водят битка за първото място с [[ЦСКА (София)|ЦСКА]]. Балансът на Лудогорец в мачовете с Локомотив София и ЦСКА показва превъзходството на ''орлите''. В Разград столичните тимове са победени по два пъти – ЦСКА с 2:0 и 4:0, а Локомотив София с 5:1 и 4:1. Лудогорец постига равенства при гостуванията на „Българска армия“ (1:1 и 0:0) и „Надежда“ (2:2 и 0:0). Сезонът е изключително успешен от гледна точка на представянето в евротурнирите. Лудогорец отстранява [[Стяуа (Букурещ)|Стяуа Букурещ]] в епични мачове в плейофа на Шампионската лига и влиза в групите, където постига първа историческа победа над [[ФК Базел|Базел]], прави равен с [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] и играе страхотно срещу 13-кратния носител на ШЛ [[Реал (Мадрид)|Реал Мадрид]]. През този период Лудогорец се очертава като доминант в българския футбол. На 3 януари 2021 г. на поста старши-треньор е назначен [[Валдас Дамбраукас]].<ref name="Медиапул-3121">{{Cite news |url=https://www.mediapool.bg/litovets-e-noviyat-trenyor-na-ludogorets-news316363.html |title=https://www.mediapool.bg/litovets-e-noviyat-trenyor-na-ludogorets-news316363.html |date=3 януари 2021}}</ref> == Европейски турнири == === Началото на приказката – дебют в Европейските турнири === Във втория предварителен кръг на сезон 2012/2013 г. „Лудогорец“ се среща с хърватския [[Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]]. Първата среща в [[Разград]] играна на [[18 юли]] [[2012]] г. завършва 1 – 1. В реванша, игран на 25 юли 2012 г. в хърватската столица [[Загреб]], българският отбор губи с 3:2 след гол, който е допуснат в 98 минута след изтичането на добавеното от съдията време и по този начин приключва първото си участие в Европейските клубни турнири. === Участие в Шампионска лига 2013/14 === [[Файл:FC Ludogorets vs FC Partizan Belgrade, 31-7-2013.jpg|330px|мини|ляво|[[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]] стреля към вратата на Партизан, пред очите на капитана на гостите [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], момент от двубоя от Шампионска лига Лудогорец – Партизан Белград 2 – 1, [[31 юли]] [[2013]] година.]] След като печели първенството и през [[„А“ футболна група 2012/13|сезон 2012/13]], тимът е класиран във втория предварителен кръг на Шампионската лига. На [[17 юли]] [[2013]] г. се изправя срещу [[Словакия|словашкия]] шампион [[Слован Братислава|Слован]] в столицата [[Братислава]].<ref>[http://www.vbox7.com/play:ffba81e07b Слован 2 – 1 Лудогорец 17.07.13, vbox7]</ref> ''Орлите'' откриват резултата през второто полувреме с гол на [[финландия|финландския]] [[защитник (футбол)|защитник]] [[Теро Мянтюля|Мантула]] и получават спортно-техническо предимство след като [[Ерик Грендел]] от противниковия отбор е отстранен от игра с [[червен картон]]. Въпреки че са с човек повече на терена лудогорци не успяват да удържат преднината си и в крайна сметка губят с 2:1 след голове на [[Юрай Халенар]]. Този мач се оказва последен за [[Ивайло Петев]] като треньор на Лудогорец и е заменен от разградския специалист [[Стойчо Стоев]]. На реванша в Разград водения от Стоев отбор побеждава с 3:0 Слован след голове на [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]] и [[Дани Абало]] (2). Tака Лудогорец се класира за Третия предварителен кръг на Шампионската лига, където трябва да срещне титулувания [[Сърбия|сръбски]] шампион [[Партизан Белград]]. Първият мач е домакинство в Разград и завършва с победа с 2:1 за Лудогорец след голове на [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]] и [[Михаил Александров (футболист)|Михаил Александров]], а за Партизан се разписва Саша Маркович. На реванша в Белград българският тим побеждава с 1:0 с гол на [[Христо Златински]] от [[дузпа]] в 88 минута, с което се класира за плейофите. Там ''Орлите'' срещат отбора на [[Швейцария|швейцарския]] шампион [[ФК Базел|Базел]], губейки с 2:4 в [[София]] и с 2:0 като гост, отпадайки от надпреварата в Шампионската лига, но според регламента на УЕФА продължава участието си в клубните турнири в групите на [[Лига Европа]]. ==== Участие в Лига Европа 2013/14 ==== [[Файл:Ludogorets_in_europa_league.jpg|мини|Лудогорец в [[Лига Европа]] през сезон 2013 – 2014.]] Отборът на Лудогорец попада в ''Група Б'' на турнира [[Лига Европа]] през [[Лига Европа 2013/14|сезон 2013/14]], където са още [[ПСВ Айндховен]], [[Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]] и [[ФК Черноморец Одеса|Черноморец Одеса]]. В дебютния си мач в тази надпревара на [[19 септември]] [[2013]] г. Лудогорец постига успех, побеждавайки [[Холандия|холандския]] гранд ПСВ Айндховен с 2 – 0 в [[Айндховен]]. Победата поставя Лудогорец временно на първо място в групата.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=448230 „Домусчиев: Нека говорят, Лудогорец е класа и в Европа“ (Sportal.bg]</ref> В следващия си мач Лудогорец побеждава и Динамо Загреб с 3:0 в груповата фаза на Лига Европа, а мачът се играе на [[Национален стадион „Васил Левски“|Националния стадион „Васил Левски“]] на [[3 октомври]] 2013 г.<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=450778, Боби Михайлов: Лудогорец продължава да пише история, Sportal.bg,4 октомври 2013 г.]</ref> На [[24 октомври]] 2013 г. отборът продължава и с победа с 1 – 0 над Черноморец като гост в Одеса с гол на Златински в 45-а минута. По този начин Лудогорец става едноличен лидер в ''Група Б'' с актив от 9 точки, с 5 повече от ПСВ Айднховен. [[Файл:Moment from the match Ludogorets - FC Odessa.jpg|330px|мини|ляво|Момент от мача Лудогорец – ФК Одеса, 7 ноември 2013 година.]] Отборът на „Лудогорец“ изиграва четвъртия си мач от груповата фаза на Лига Европа на [[7 ноември]] 2013 г. като записва равенство 1:1 с Черноморец Одеса в [[София]]. По този начин тимът стига до номер 32 в клубната ранглиста на УЕФА за сезона. Разградският отбор натрупва 7,775 точки по критериите на евроцентралата.<ref>{{Citation |title=„Лудогорец“ е 32-ри в Европа, в-к Труд, 8 ноември 2013 г. |url=http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2424594 |accessdate=2013-11-08 |archivedate=2013-12-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131203020125/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2424594 }}</ref> На [[28 ноември]] 2013 г. Лудогорец си осигурява и първото място в групата след втора победа с 2 – 0 над холандския ПСВ Айндовен. След тази победа клубът изпреварва Левски в ранглистата на УЕФА, като разградчани заемат 135 позиция от 453 отбора, докато ''сините'' се намират на 145 място. В последния двубой в груповата фаза на Лига Европа Лудогорец се реабилитира напълно за миналогодишната загуба след 2 – 1 над хърватския шампион Динамо на стадион Максимир в Загреб. Така Лудогорец става първият български отбор, печелил футболна среща на хърватска земя. Жребият за 1/16 финалите на 16 декември 2013 г. отрежда Лудогорец да играе с носителя на [[Купа на Италия|Купата на Италия]] [[СС Лацио|Лацио]]. Първият мач е на [[20 февруари]] [[2014]] г. в [[Рим]] и Лудогорец изненадващо печели с 1:0. Точен за ''орлите'' от Разград е [[Роман Безяк]] в 44-тата минута, а реваншът е на [[27 февруари]] 2014 г.<ref>[http://ludogorets.gong.bg/view_article.php?article_id=392011 Лудогорец изтегли Лацио на 1/16-финал, после го чакат Динамо Киев или Валенсия]</ref><ref>[http://www.gol.bg/europaleague/2013-12-16/ludogorets-sreshtu-latsio-v-liga-evropa Лудогорец срещу Лацио на 1/16-финалите в Лига Европа]</ref><ref>[http://www.standartnews.com/sport-bg_futbol/ludogorets_sreshtu_latsio-218494.html Лудогорец срещу Лацио]</ref><ref>{{Citation |title=„Лудогорец“ срещу „Лацио“ |url=http://www.monitor.bg/article?id=411703 |accessdate=2013-12-17 |archivedate=2013-12-17 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131217224600/http://www.monitor.bg/article?id=411703 }}</ref> В София се получава зрелищен мач като Лацио повежда с 2 – 0, но в крайна сметка срещата завършва наравно 3 – 3. Този резултат класира Лудогорец на осминафиналите срещу отбора на [[ФК Валенсия|Валенсия]],<ref>{{Citation |title=www.winner.bg |url=http://www.winner.bg/european-football/read91705.html |accessdate=2014-02-28 |archivedate=2014-03-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140303001728/http://www.winner.bg/european-football/read91705.html }}</ref> В първата среща от 1/8-финалите на [[13 март]] 2014 г. Лудогорец губи с 0 – 3 на препълнения Национален стадион „Васил Левски“ в София, след като Роман Безяк пропуска дузпа за орлите. Реваншът на [[20 март]] 2014 г. на „Местая“ Лудогорец губи с 1 – 0 и така приключва участието си в турнира за този сезон. === Участие в групите на Шампионската лига – 2014/15 === [[Файл:OA5J1998.jpg|300px|мини|дясно|[[Роман Безяк]] атакува врата на Базел, момент от мача Лудогорец – [[ФК Базел]], [[21 август]] [[2013]] година.]] След спечелването на трета поредна титла шампионите от Разград започват от втория предварителен кръг на Шампионска лига. Лудогорец се изправя срещу люксембургския шампион [[Ф91 Дюделанж]]. Първата среща е на 16 юли 2014 г. на „[[Лудогорец Арена]]“, където домакините убедително надделяват с 4:0. В срещата реванш на 22 юли 2014 г. българският отбор прави малко колебливото 1:1, но продължава напред, където го очаква отново сръбският [[Партизан Белград]]. В първата среща, изиграна в Разград на 30 юли 2014 г., Лудогорец доминира, но след доста пропуски завършва 0:0. През това време в Лудогорец настава треньорска рокада и [[Стойчо Стоев]] е заменен от дългогодишния помощник [[Георги Дерменджиев]]. Втората среща се играе на 7 август 2014 г. на известния стадион „ЮНА“ в [[Белград]]. От самото начало на мача българският отбор владее играта и за няколко минути [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]] вкарва 2 гола във вратата на западните ни съседи, но след малки грешки за същия период от време Партизан връща два гола и това оформя крайният резултат 2:2, който е достатъчен на Лудогорец да продължи напред. [[Файл:Stoycho stoev.jpg|255px|мини|ляво|Българският треньор [[Стойчо Стоев]] е начело на Лудогорец в запомнящото се участие на отбора в евротурнирите през 2013 и 2014 г.]] На последния праг на Шампионска лига „орлите“ попадат в урната на непоставените отбори и е определен за съперник [[ФК Стяуа|Стяуа Букурещ]]. Първата среща е на 19 август 2014 г. на стадион [[Национал Арена]]. Мачът се играе пред 37 000 души, 2500 от които фенове на Лудогорец. Играта е доста напрегната и навързана. Стяуа притежава повече топката и има повече положения. Когато мачът е към края си и клони към равенство, малшанс в 88-ата минута извежда румънският гранд напред. Срещата завършва 1:0 в полза на Стяуа. Реваншът е насрочен за 27 август 2014 г. на [[Национален стадион „Васил Левски“|националния стадион Васил Левски]]. Изиграва се един драматичен двубой с много пропуски на Лудогорец. Почти както в първата среща домакините побеждават с 1:0 в самия край, когато Вандерсон вкарва победния гол в последната минута на редовното време и довежда мача до продължения. Кулминационният момент настъпва в 119-а минута, когато вратарят Владислав Стоянов получава червен картон за нарушение срещу откъсващия се Варела. Лудогорец няма повече право на смяна, тъй като е извършил трите позволени и на вратата застава защитникът [[Космин Моци]]. Мачът свършва и започва изпълнението на дузпи. Моци застава пръв зад точката и извежда Лудогорец напред. Със своите две спасявания той се превръща в герой за тима и записва златната страница в историята не само на разградския тим, а и на българския футбол. Мачът завършва 1:0 и 6:5 след дузпи. [[Файл:Ludorets vs steaua.jpg|мини|355px|Момент от двубоя Лудогорец – [[Стяуа Букурещ]]. На снимката румънският национал на Стяуа [[Клаудиу Кешерю]] атакува вратата на Лудогорец. След година Кешерю ще стане част от Лудогорец и ще се превърне в един от най-великите голмейстори на клуба. София, [[27 август]] [[2014]] г.]] В дебютния си мач в групите на [[Шампионската лига]] ''орлите'' от Разград играят с петкратния носител на трофея [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] на митичния „[[Анфийлд]]“. Ливърпул на [[Стивън Джерард]], [[Марио Балотели]] и редица други велики футболисти изпитва трудности срещу българския шампион, като до 82-рата минута не успява да отбележи, а преди това Лудогорец уцелва гредата. Така се стига до заключителните минути, когато мърсисайдци откриват резултата, но [[Дани Абало]] изравнява. Мачът върви към реми, но радостта приключва, след като съдията отсъжда явна дузпа за Ливърпул. Зад топката застава капитанът Джерард, който безпроблемно реализира от бялата точка секунди преди края и Ливърпул побеждава с 2:1.<br> Следващия мач на „орлите“ е срещу актуалния носител на трофея от Шампионската лига [[Реал Мадрид]]. Двубоят се играе на 1 октомври 2014 година, като 40 хиляди фенове са изпълнили до краен предел стадион Васил Левски. Мачът се развива по начин, който едва ли някой е очаквал, като в 7-ата минута Марселиньо открива резултата в полза на зелените. Четири минути по-късно обаче съдията Крейг Томпсън отсъжда 11-метров наказателен удар в полза на Реал след нарушение на Йордан Минев срещу Чичарито. Зад топката застава носителят на [[Златна топка на ФИФА|Златната топка]] [[Кристиано Роналдо]], но вратарят [[Владислав Стоянов]] успява да отрази удара на португалеца. Десет минути по-късно съдията отсъжда втора дузпа, този път реализирана от Роналдо. [[Карим Бензема]] довежда мача до пълен обрат в 77-ата минута и европейският шампион печели с 2:1. На 22 октомври 2014 г. Лудогорец приема познатия противник [[ФК Базел|Базел]], от който е отпаднал преди 2 години след 2 загуби в предварителните кръгове на същия турнир. Този път обаче разградският отбор тотално надиграва швейцарския шампион, който играе повече от 70 минути с човек по-малко след като Серей Дие се сблъсква с Козмин Моци, стъпва върху крака му и е изгонен с директен червен картон от съдията Дениз Айтекин. [[Йордан Минев]] отбелязва победния гол във втората минута на добавеното време на мача. Той стреля от около 20 метра, топката тупва коварно, излъгва вратаря Томаш Вацлик и влиза във вратата му. Така Лудогорец постига първата историческа победа на български отбор в груповата фаза на Шампионската лига.<ref>[http://gong.bg/bg-football/evrouchastnici/nova-ludost-ludogorec-s-istoricheska-pobeda-v-shl-302021 Нова лудост, Лудогорец с историческа победа в ШЛ – Иво Стефанов], gong.bg, 23:39 на 22 октомври 2014.</ref> Четвъртият мач на Лудогорец в групата бе гостуването на Базел. В него момчетата на Георги Дерменджиев записват тежка загуба с 0:4. Следва нов силен мач на шампионите. На „Васил Левски“ идва великият Ливърпул. Дани Абало вкарва ранен гол, но „мърсисайдци“ стигат до пълен обрат. В последните минути [[Георги Терзиев]] носи равенството 2:2. Последният мач на „орлите“ в групата е гостуване на [[Реал Мадрид КФ|Реал]] в Мадрид. Шампионите се държат до момента, в който Марселиньо е изгонен. „Белият балет“ печели с 4:0, като оставя Лудогорец на последно място в групата. === Провалът в ШЛ – 2015/16 === Във втория квалификационен кръг на ШЛ за сезон 2015/16 отборът от Разград се изправя срещу непретенциозния молдовски отбор Милсами. В първия мач молдовците поднасят сензация, като побеждават орлите с 1:0 на техния Лудогорец Арена. В ответния мач в Орхей, Лудогорец започва по-добре срещата и след 25 минути успява да изравни общия резултат след гол на Вандерсон. В следващата атака обаче домакините изравняват резултата, а впоследствие с 10 души успяват да стигнат до пълен обрат. Така Лудогорец записа най-срамната си страница в ЕКТ. === Завръщане в турнира на богатите – 2016/17 === Жребият за втория квалификационен кръг този сезон определя орлите да мерят сили с [[Черна гора|черногорския]] шампион [[ФК Младост Подгорица|Младост Подгорица]]. Зелените отстраняват този съперник безпроблемно след две победи с по 2:0 и 3:0. В третия кръг Лудогорец се изправя срещу [[Сърбия|сръбския]] гранд [[Цървена звезда]] и след 2:2 в [[Разград]], отборът успява да елиминира ''звездашите'', след като пред 50 хиляди навиячи, насред [[Белград]], ги побеждава с 4:2 след продължения. В плейофа за групите на ШЛ разградчани надиграват [[Чехия|чешкия]] първенец [[ФК Виктория Пилзен|Виктория Пилзен]] като първия мач на [[Национален стадион „Васил Левски“|стадион „Васил Левски“]] завършва 2:0 за домакините, а в реванша на Дусан арена орлите достигат до равенство 2:2, което е достатъчно да станат първият български тим с подобно постижение – повторно участие в Шампионската лига. На жребия в Монако Лудогорец попада в група с [[Франция|френския]] шампион [[Пари Сен Жермен]], [[Арсенал]] и старите познайници от [[ФК Базел|Базел]]. Първият мач от групите, игран на [[13 септември]] на Санкт Якоб Парк, е срещу познатия Базел. Мачът завършва 1:1, след като [[Бразилия|бразилската]] перла [[Джонатан Кафу]] открива резултата в 45-ата минута на двубоя, но в 79-ата Ренато Щефен изравнява след грешка на вратаря [[Владислав Стоянов]], който боксира топката право в краката му и той безпроблемно реализира в празната врата на ''орлите''. Така Лудогорец става първият български отбор, който взема точки на чужд терен в групите на Шампионската лига. На 28 септември Лудогорец посреща Пари Сен Жермен на Националния стадион „Васил Левски“ в [[София]], като гостите печелят с 3:1. Единственият гол за Лудогорец вкарва [[Натанаел Батиста Пимиента|Натанаел]] в 15-а минута от пряк свободен удар. В началото на второто полувреме Лудогорец получава възможността да изравни резултата при 1:2. [[Козмин Моци]] застава зад бялата точка, но ударът му бе спасен от Алфонс Ареола и в ответната атака ''парижани'' стигат до крайния резултат. Третият мач на Лудогорец е гостуване срещу Арсенал. ''Артилеристите'' печелят с 6:0, като това е най-голямата загуба на тима в европейските турнири и една от най-големите загуби на български тим на евротурнирите. Четвъртият мач, игран на 1 ноември, е домакинство на Арсенал. До петнайсетата минута на двубоя Лудогорец, противно на всякакви очаквания, води с 2:0. ''Артилеристите'' изравняват в 20-ата и в 42-рата минута. В 87-ата минута [[Месут Йозил]] бележи за крайното 2:3. Петият мач игран на 23 ноември е домакинство срещу Базел, което завършва с нулево реми, но заради гола на чужд терен ''зелените'' изместват Базел от 3-тото място, което позволява участие в елиминациите на Лига Европа. Шестият мач, игран на 6 декември, е гостуване на Пари Сен Жермен. [[Върджил Мисиджан]] открива резултата в 15-ата минута с глава. ''Парижани'' обаче изравняват в 60-ата минута със задна ножица на [[Единсон Кавани]]. Лудогорец повежда отново в 69-ата минута с 2:1. В първата минута на добавеното време ПСЖ успява да изравни с гол на [[Анхел Ди Мария]]. Така Лудогорец става първият български отбор, излязъл от групите на Шампионската лига като трети, с 3 точки от 3 равенства и 3 загуби. === Участие в Лига Европа – 2017/18 === Походът на ''орлите'' в евротурнирите през този сезон започва с мач от втория квалификационен кръг на Шампионската лига срещу отбора на [[ФК Жалгирис|Жалгирис]]. Първият мач се играе на [[12 юли]] [[2017]] г. във [[Вилнюс]] и завършва 2:1 в полза на литовците. Втората среща се играе пред над 5 000 зрители в [[Разград]] като завършва 4:1 за Лудогорец. В следващата фаза ''Зелените'' се изправят срещу [[ФК Апоел (Беер Шева)|Апо̀ел Беер Шева]]. В Израел разградчани губят срещата с 0:2, след като изпускат много изгодни положения пред противниковата врата. Реванша в България домакините постигат победа с 3:1, но заради правилото за гол на чужд терен разградчани отпадат от квалификациите на Шампионската лига. В плейофната фаза на Лига Европа, Лудогорец, с новия си треньор [[Димитър Димитров – Херо]] успява да елиминира литовския шампион [[ФК Судува|Судува]] след 2:0 в Разград и 0:0 в Литва. По този начин Лудогорец се класира в груповата фаза във втория по сила европейски турнир с отборите на [[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]], [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] и [[ФК Спортинг (Брага)|Спортинг Брага]]. ''Орлите'' завършват на второ място в групата си с актив от 9 точки – една повече от турския отбор, който заема трето място и с една по-малко от първенците в групата Спортинг Брага. Груповата фаза започва с гостуване на Истанбул Башакшехир, където българския шампион взима заслужена точка с нулево равенство. Във втория сблъсък Лудогорец посреща много добре представящият се последно време Хофенхайм в София. Срещата започва ужасно, като Лудогорец допуска гол във втората минута от Кадерабек. В началото на второто полувреме обаче Светослав Дяков изравнява резултата, а в 72 минута Джоди Лукоки прави пълен обрат и Лудогорец взима първа победа в групата. Третия сблъсък е гостуване на португалския Брага, където Лудогорец постига историческа първа българска победа над португалски отбор навън, побеждавайки Брага с 0:2 и става първи в групата. Домакинството на Брага в четвъртия кръг приключва с ново равенство, този път 1:1, като Лудогорец удържа първата позиция. Петия мач за българския шампион не се оказва печеливш, след като той губи с 1:2 удома и губи първото място. Последния кръг изправя Лудогорец в тежко гостуване на последния Хофенхайм, където Лудогорец се нуждае от точка, за да премине групата. Тимът успява да я постигне след изравнителния гол на Вандерсон, оформящ крайното 1:1. В 1/16 фаза на турнира разградчани се изправят срещу италианския гранд [[АК Милан|Милан]]. В България Лудогорец губи тежко с 0:3 от ''росонерите'', а на реванша на италианска земя българите губят с минималното 0:1. == Талисман == Талисман на отбора е орлицата Фортуна. "Лудогорец" е един от трите отбора в света, които имат за талисман живо животно - другите два са португалския [[ФК Бенфика|"Бенфика"]] и италиснаския [[СС Лацио|"Лацио"]], които също имат живи орли за талисмани. На "Бенфика" орлицата носи името Витория, а на "Лацио" - Олимпия. Идеята "Лудогорец" да се сдобие с жив талисан се ражда по време на среща между собствениците на "Лацио" и българския тим Клаудио Лотито и Кирил Домусчиев. Римският тим съдейства на Лудогорец да получи орела, който направи дебютния си полет на българска земя минути преди мача с Валенсия на „Васил Левски“. <ref>Талисман, Женсият орел Фортуна | ПФК Лудогорец (ludogorets.com)</ref> == Стадион == [[Файл:Ludogorets Razgrad-Cska Sofia.jpg|мини|300px|Лудогорец играе своите мачове на своя стадион [[Хювефарма арена]]]]Лудогорец разполага с един от най-модерните стадиони в [[България]] – „Хювефарма арена“ (наименуван така през 2020 година), разположен в град [[Разград]].<ref>{{cite web | url = https://www.ludogorets.com/bg/stadium/ | title = Хювефарма Арена е официалният стадион на професионален футболен клуб Лудогорец. {{!}} ПФК Лудогорец | publisher = www.ludogorets.com | accessdate = 26 декември 2020}}</ref> Стадионът, построен през 50-те години на ХХ век, е реконструирано през лятото на 2011 г., като след всички реконструкции притежава стандартът на [[УЕФА]] за „Клас 4“. == Благотворителност == Първият благотворителен мач на „Лудогорец“, след влизането му в А ПФГ е в Разград на [[21 юли]] [[2012]] г. срещу [[Витоша (Бистрица)]]. Срещата завърша при резултат 6 – 6<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1432041 Домусчиев – Борисов 4:4, „Лудогорец“ – „Витоша“ 6:6]</ref> като по четири гола вкарват [[Кирил Домусчиев]] за „Лудогорец“ и [[Бойко Борисов]] за „Витоша“. Приходите от срещата са за детско-юношеската школа на „Лудогорец“. След като отборът влиза в групите на Лига Европа ръководството на клуба обявява, че 20% от парите, събрани от билети в домакинските мачове на Лудогорец, ще се дарят на клиниката по неонатология към МБАЛ ''Надежда ''в София.<ref>[http://www.sportni.bg/?tid=40&oid=2761032 Ела на мач, спаси бебе]</ref><ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=449264 Лудогорец дарява средства от билети за лечение на новородени]</ref> == Наименования == * Лудогорие (18 юни 2001 – 2002) * Разград 2000 (2002 – 25 юли 2010) * Лудогорец 1945 (от 25 юли 2010) == Екипировка и талисман == [[Файл:ludogorets_mascot_fortuna.jpg|мини|дясно|Орлицата Фортуна.]] {| class="wikitable" style="text-align: center" |- !Години !Екип !Спонсор |- |2006 – 2010 |align="Left" rowspan=1|{{флагче|България}} Tommy Sport || <small>''Няма''</small> |- |2010 – 2012 |align="Left" rowspan=2|{{флагче|Германия}} [[Адидас|Adidas]] || Huvepharma |- |2012 – 2014 || Navibulgar / Huvepharma |- |2014 – 2016 |align="Left" rowspan=2|{{флагче|Италия}} [[Macron]] || eCasino.bg |- |2016 – 2017 |align="Left" rowspan=2| [[bet365]] / [[Vivacom|VIVACOM]] / Spetema |- |- |2017 – 2018 |align="Left" rowspan=2|{{flagicon|England}} [[Umbro]] |- |2018 – 2019 |align="Left" rowspan=2| [[Ефбет|efbet]] / Vivacom / Spetema |- |2019 – |align="Left"|{{flagicon|USA}} [[Nike]] |} От 2014 г. Лудогорец има талисман – женският [[орел]] Фортуна, който е подарък от италианския [[СС Лацио|Лацио]].<ref>[http://www.novsport.com/news945811_1004.html Лацио подари орел на Лудогорец], novsport.com, 6 март 2014</ref><ref>[http://topsport.ibox.bg/material/id_2068697734 Орлицата Фортуна в неизвестност! Птицата с нов опит за бягство], topsport.bg, 18 април 2014</ref> == Успехи == ; [[„А“ футболна група|„А“ група]]/Първа лига/efbet лига * '''Шампион''' (11 пъти) – [[„А“ футболна група 2011/12|2011/12]], [[„А“ футболна група 2012/13|2012/13]], [[„А“ футболна група 2013/14|2013/14]], [[„А“ футболна група 2014/15|2014/15]], [[„А“ футболна група 2015/16|2015/16]], [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]], [[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]], [[Първа професионална футболна лига 2018/19|2018/19]], [[Първа професионална футболна лига 2019/20|2019/20]], [[Първа професионална футболна лига 2020/21|2020/21]], [[Първа професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] ; [[„Б“ футболна група|„Б“ група]] * '''Първенец''' (1 път) – [[Източна „Б“ футболна група 2010/11|2010/11]] ; [[Купа на България по футбол|Купа на България]] * '''Носител''' (2 пъти) – [[Купа на България по футбол 2011/12|2011/12]], 2013/14 ; [[Суперкупа на България]] * '''Носител (рекорд за България)''' (5 пъти) – [[Суперкупа на България 2012|2012]], [[Суперкупа на България 2014|2014]], [[Суперкупа на България 2018|2018]], [[Суперкупа на България 2019|2019]], [[Суперкупа на България 2021|2021]] ; [[Лига Европа]] * '''1/8-финалист''' (1 път) – [[Лига Европа 2013/14|2013/14]] ; [[Шампионска лига]] * '''Трето място в групова фаза''' (1 път) – [[Шампионска лига 2016/17|2016/17]] == Настоящ състав == ''Към 28 юли 2022 г.'' {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Вратари</span> |- |{{0}}1 ||{{Флагче|Нидерландия}} [[Серджио Падт]] |- |12 ||{{Флагче|Хърватия}} [[Симон Слуга]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Защитници</span> |- |{{0}}3 ||{{Флагче|България}} [[Антон Недялков]] {{капитан}} |- |{{0}}4 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Сисиньо (футболист, роден 1988)|Сисиньо]] |- |{{0}}5 ||{{Флагче|България}} [[Георги Терзиев]] |- |14 ||{{Флагче|Израел}} [[Дени Групер]] |- |21 ||{{Флагче|Словения}} [[Жан Карничник]] |- |24 ||{{Флагче|Бенин}} [[Оливие Вердон]] |- |32 ||{{Флагче|Украйна}} [[Игор Пластун]] |- |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Халфове</span> |- |{{0}}8 ||{{Флагче|Португалия}} [[Клод Гонсалвеш]] |- |11 ||{{Флагче|България}} [[Кирил Десподов]] |- |23 ||{{Флагче|Ангола}} [[Шоу (футболист)|Шоу]] |- |64 ||{{Флагче|България}} [[Доминик Янков]] |- |73 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Рик]] |- |82 ||{{Флагче|България}} [[Иван Йорданов (футболист)|Иван Йорданов]] |- |95 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Каули]] |- | ||{{Флагче|Полша}} [[Якуб Пьотровски]] |} {| class="toccolours" border="0" cellpadding="2" cellspacing="0" align="left" style="margin:0.5em;" ! colspan="2" align="center" bgcolor="#008000" | <span style="color:#FFFFFF;">Нападатели</span> |- |{{0}}9 ||{{Флагче|Бразилия}} [[Тиаго (футболист, р. 2001)|Тиаго]] |- |10 ||{{Флагче|Аржентина}} [[Матиас Тисера]] |- |19 ||{{Флагче|Кипър}} [[Пиерос Сотириу]] |- |37 ||{{Флагче|Гана}} [[Бернард Текпетей]] |- |90 ||{{Флагче|България}} [[Спас Делев]] |} {{clear}} [[Файл:Stanislav genchev.jpg|250px|thumb|right|[[Станислав Генчев]] поема на няколко пъти поста старши треньор на Лудогорец през 2020 и 2021 година.]] == Участия в ЕКТ == '''Шампионска лига и Лига Европа''' <small>'''Последна актуализация:''' {{дата|15|12|2020}}</small> {| class="wikitable" |- ! Състезание ! Играни ! Победи ! Равенства ! Загуби ! ВГ ! ДГ |- style="text-align:center" | style="text-align:left" | [[Шампионска лига]] || 46 || 15 || 11 || 20 || 68 || 69 |- style="text-align:center" | style="text-align:left" | [[Лига Европа]] || 53 || 18 || 17 || 18 || 73 || 64 |- ! ОБЩО || 99 || 33 || 28 || 38 || 141 || 133 |} <small>'''ВГ''' = Вкарани голове, '''ДГ''' = Допуснати голове</small> <small> #Q = #Квалфикации, #PO = #Плейофи, #G = #Групова фаза, #R = #Кръг</small> {| class="wikitable" ! Сезон ! Състезание ! Кръг ! Страна ! Отбор ! Домакин ! Гост ! Общ резултат ! |- |[[Шампионска лига 2012/13|2012/13]] |Шампионска лига |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Хърватия}} |style="background-color:red"|[[Динамо (Загреб)|Динамо Загреб]] |style="background-color:red"|1:1 |style="background-color:red"|2:3 |style="background-color:red"|'''3:4''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2013/14|2013/14]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Словакия}} |style="background-color:#CFF"|[[Слован Братислава]] |style="background-color:#CFF"|3:0 |style="background-color:#CFF"|1:2 |style="background-color:#CFF"|'''4:2''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Сърбия|Сърбия}} |style="background-color:#CFF"|[[Партизан (Белград)|Партизан Белград]] |style="background-color:#CFF"|2:1 |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|'''3:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|PO |style="background-color:red"|{{Флагче|Швейцария}} |style="background-color:red"|[[ФК Базел|Базел]] |style="background-color:red"|2:4 |style="background-color:red"|0:2 |style="background-color:red"|'''2:6''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |Лига Европа |B |{{Флагче|Холандия}} |[[ПСВ Айндховен]] |2:0 |2:0 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/> '''1-ви''' |- | | |B |{{Флагче|Хърватия}} |Динамо Загреб |3:0 |2:1 |'''N/A''' |- | | |B |{{Флагче|Украйна}} |[[Черноморец (Одеса)|Черноморец Одеса]] |1:1 |1:0 |'''N/A''' |- | | |style="background-color:#CFF"|R32 |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Италия}} |style="background-color:#CFF"|[[СС Лацио|Лацио]] |style="background-color:#CFF"|3:3 |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|'''4:3''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|R16 |style="background-color:red"|{{Флагче|Испания}} |style="background-color:red"|[[Валенсия КФ|Валенсия]] |style="background-color:red"|0:3 |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:4''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2014/15|2014/15]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Люксембург}} |style="background-color:#CFF"|[[Ф91 Дюделанж|Дюделанж]] |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|1:1 |style="background-color:#CFF"|'''5:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Сърбия}} |style="background-color:#CFF"|Партизан Белград |style="background-color:#CFF"|0:0 |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|'''2:2''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Румъния}} |style="background-color:#CFF"|[[Стяуа (Букурещ)|Стяуа Букурещ]] |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|0:1 |style="background-color:#CFF"|'''1:1 (6:5 д.)''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |B |{{Флагче|Испания}} |[[Реал Мадрид]] |1:2 |0:4 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/> '''4-ти''' |- | | |B |{{Флагче|Швейцария}} |Базел |1:0 |0:4 |'''N/A''' |- | | |B |{{Флагче|Англия}} |[[ФК Ливърпул|Ливърпул]] |2:2 |1:2 |'''N/A''' |- |[[Шампионска лига 2015/16|2015/16]] |Шампионска лига |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Молдова}} |style="background-color:red"|[[ФК Милсами Орхей|Милсами Орхей]] |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|1:2 |style="background-color:red"|'''1:3''' |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2016/17|2016/17]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Черна гора}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Младост Подгорица|Младост Подгорица]] |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"|3:0 |style="background-color:#CFF"|'''5:0''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Сърбия}} |style="background-color:#CFF"|[[Цървена звезда]] |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|4:2 |style="background-color:#CFF"|'''6:4''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Чехия}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Виктория Пилзен|Виктория Пилзен]] |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|'''4:2''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |A |{{Флагче|Франция}} |[[Пари Сен Жермен]] |1:3 |2:2 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/> '''3-ти''' |- | | |А |{{Флагче|Англия}} |[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] |2:3 |0:6 |'''N/A''' |- | | |А |{{Флагче|Швейцария}} |Базел |0:0 |1:1 |'''N/A''' |- | | [[Лига Европа 2016/17|Лига Европа]] | style="background-color:red"| R32 | style="background-color:red"| {{флагче|Дания}} | style="background-color:red"| [[ФК Копенхаген|Копенхаген]] | style="background-color:red"| 1:2 | style="background-color:red"| 0:0 | style="background-color:red"| '''1:2''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2017/18|2017/18]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Литва}} |style="background-color:#CFF"|[[ВМФД Жалгирис|Жалгирис]] |style="background-color:#CFF" |4:1 |style="background-color:#CFF" |1:2 |style="background-color:#CFF" |'''5:3''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|3Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Израел}} |style="background-color:red"|[[ФК Апоел Беер Шева|Апоел Беер Шева]] |style="background-color:red"|3:1 |style="background-color:red"|0:2 |style="background-color:red"|'''3:3''' [[Правило за голове на чужд терен|(a)]] |style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | | [[Лига Европа 2017/18|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF" |PO |style="background-color:#CFF" |{{флагче|Литва}} |style="background-color:#CFF" |[[ФК Судува Мариямполе|Судува]] |style="background-color:#CFF" |2:0 |style="background-color:#CFF" |0:0 |style="background-color:#CFF" |'''2:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |С |{{Флагче|Португалия}} |[[СК Брага|Брага]] | 1:1 | 2:0 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/>'''2-ри''' |- | | |С |{{Флагче|Германия}} |[[ТСГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]] |2:1 |1:1 |'''N/A''' |- | | |С |{{Флагче|Турция}} |[[Истанбул Башакшехир]] |1:2 |0:0 |'''N/A''' |- | | |style="background-color:red"|R32 |style="background-color:red"|{{Флагче|Италия}} |style="background-color:red"|[[АК Милан|Милан]] |style="background-color:red"|0:3 |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:4''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2018/19|2018/19]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|1Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Северна Ирландия}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]] |style="background-color:#CFF"|7:0 |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"|'''9:0''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Унгария}} |style="background-color:red"|[[ФК Видеотон|МОЛ Види]] |style="background-color:red"|0:0<ref>[https://www.uefa.com/uefachampionsleague/season=2019/matches/round=2000977/match=2024626/index.html Доклад за мача от официалния уебсайт на УЕФА], посетен на 25 юли 2018 г.</ref> |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:1''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2018/19|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Босна и Херцеговина}} |style="background-color:#CFF"|[[ХШК Зрински Мостар|Зрински Мостар]] |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|1:1 |style="background-color:#CFF"|'''2:1''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Грузия}} |style="background-color:#CFF"|[[Торпедо Кутаиси]] |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|1:0 |style="background-color:#CFF"|'''5:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |A |{{Флагче|Германия}} |[[Байер Леверкузен]] |2:3 |1:1 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/> '''4-ти''' |- | | |A |{{Флагче|Швейцария}} |[[ФК Цюрих|Цюрих]] |1:1 |0:1 |'''N/A''' |- | | |A |{{Флагче|Кипър}} |[[АЕК Ларнака]] |0:0 |1:1 |'''N/A''' |- |[[Шампионска лига 2019/20|2019/20]] |Шампионска лига |style="background-color:red"|1Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Унгария}} |style="background-color:red"|[[ФК Ференцварош|Ференцварош]] |style="background-color:red"|2:3 |style="background-color:red"|1:2 |style="background-color:red"|'''3:5''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2019/20|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF"|2Q |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Исландия}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Валур|Валур]] |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|1:1 |style="background-color:#CFF"|'''5:1''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|3Q |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Уелс}} |style="background-color:#CFF"|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]] |style="background-color:#CFF"|5:0 |style="background-color:#CFF"|4:0 |style="background-color:#CFF"|'''9:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Словения}} |style="background-color:#CFF"|[[НК Марибор|Марибор]] |style="background-color:#CFF"|0:0 |style="background-color:#CFF"|2:2 |style="background-color:#CFF"|'''2:2''' (a) | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |Н |{{Флагче|Русия}} |[[ЦСКА Москва]] |5:1 |1:1 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] <br/> '''2-ри''' |- | | |Н |{{Флагче|Испания}} |[[РКД Еспаньол|Еспаньол]] |0:1 |0:6 |'''N/A''' |- | | |Н |{{Флагче|Унгария}} |Ференцварош |1:1 |3:0 |'''N/A''' |- | | |style="background-color:red"|R32 |style="background-color:red"|{{Флагче|Италия}} |style="background-color:red"|[[ФК Интер|Интер]] |style="background-color:red"|0:2 |style="background-color:red"|1:2 |style="background-color:red"|'''1:4''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- |[[Шампионска лига 2020/21|2020/21]] |Шампионска лига |style="background-color:#CFF"|1Q |style="background-color:#CFF"|{{Флагче|Черна гора}} |style="background-color:#CFF"|[[Будучност (Подгорица)]] |style="background-color:#CFF"|3:1 |style="background-color:#CFF"| – |style="background-color:#CFF"|'''3:1''' |style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |style="background-color:red"|2Q |style="background-color:red"|{{Флагче|Дания}} |style="background-color:red"|[[ФК Мидтиланд|Мидтиланд]] |style="background-color:red"| – |style="background-color:red"|0:1 |style="background-color:red"|'''0:1''' | style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |- | |[[Лига Европа 2020/21|Лига Европа]] |style="background-color:#CFF"|PO |style="background-color:#CFF"|{{флагче|Беларус}} |style="background-color:#CFF"|[[Динамо (Брест)]] |style="background-color:#CFF"|2:0 |style="background-color:#CFF"| – |style="background-color:#CFF"|'''2:0''' | style="background-color:#CFF" align="center"|[[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |- | | |J |{{Флагче|Англия}} |[[Тотнъм Хотспър]] |1:3 |0:4 |'''N/A''' |rowspan=3 style="background-color:red" align="center"|[[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] <br/> '''4-ти''' |- | | |J |{{Флагче|Австрия}} |[[ЛАСК Линц]] |1:3 |3:4 |'''N/A''' |- | | |J |{{Флагче|Белгия}} |[[ФК Антверп|Антверп]] |1:2 |1:3 |'''N/A''' |- |} == Последните 10 сезона == : {|class="wikitable" |- bgcolor="#efefef" ! Сезон ! Група ! Място ! М ! П ! Р ! З ! Г.Р. ! Т ! Купа на България |- |2009/10 |align="center"|Североизточна В АФГ |align="right" bgcolor="green"|2 |align="right"|34 |align="right"|26 |align="right"|2 |align="right"|6 |align="right"|79:28 |align="right"|80 |align="center"|''не участва'' |- |[[Източна „Б“ футболна група 2010/11|2010/11]] |align="center" bgcolor="#efefef"|Източна Б ФГ |align="right" bgcolor="green"|'''1''' |align="right"|24 |align="right"|12 |align="right"|8 |align="right"|4 |align="right"|38:16 |align="right"|44 |align="center"|1/16 финал |- |[[„А“ футболна група 2011/12|2011/12]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|'''1''' |align="right"|30 |align="right"|22 |align="right"|4 |align="right"|4 |align="right"|73:16 |align="right"|70 |align="center"|носител на купата |- |[[„А“ футболна група 2012/13|2012/13]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|'''1''' |align="right"|30 |align="right"|22 |align="right"|6 |align="right"|2 |align="right"|58:13 |align="right"|72 |align="center"|1/16 финал |- |[[„А“ футболна група 2013/14|2013/14]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|'''1''' |align="right"|38 |align="right"|25 |align="right"|9 |align="right"|4 |align="right"|74:20 |align="right"|84 |align="center"|носител на купата |- |[[„А“ футболна група 2014/15|2014/15]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|32 |align="right"|18 |align="right"|9 |align="right"|5 |align="right"|63:24 |align="right"|63 |align="center"|1/2 финал |- |[[„А“ футболна група 2015/16|2015/16]] |align="center" bgcolor="silver"|А ФГ |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|32 |align="right"|21 |align="right"|7 |align="right"|4 |align="right"|55:21 |align="right"|70 |align="center"|1/8 финал |- |[[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] |align="center" bgcolor="silver"|Първа лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|36 |align="right"|25 |align="right"|8 |align="right"|3 |align="right"|87:28 |align="right"|83 |align="center"|финалист |- |[[Първа професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] |align="center" bgcolor="silver"|Първа лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|36 |align="right"|27 |align="right"|7 |align="right"|2 |align="right"|91:22 |align="right"|88 |align="center"|1/4 финал |- |2018/19 |align="center" bgcolor="silver"|Първа лига |align="right" bgcolor="gold"|1 |align="right"|36 |align="right"|23 |align="right"|10 |align="right"|3 |align="right"|67:19 |align="right"|79 |align="center"|1/4 финал |} == Рекорди == * На [[15 октомври]] [[2011]] г. излизат на първо място в света за постигнати 8 поредни победи във временната класация на сайта betexplorer.com.<ref>{{Citation |title=www.betexplorer.com |url=http://www.betexplorer.com/soccer/bulgaria/a-pfg-2011-2012/teaminfo.php?team_id=68635 |accessdate=2012-09-27 |archivedate=2013-04-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130414005716/http://www.betexplorer.com/soccer/bulgaria/a-pfg-2011-2012/teaminfo.php?team_id=68635 }}</ref> * На 29 август 2014 излизат на второ място в ранглистата на УЕФА за сезон 2014 – 2015 в Европа.<ref>[http://www.uefa.com/memberassociations/uefarankings/club/seasonclub/index.html www.uefa.com]</ref> * За сезон 2011 – 2012 печелят приза за най-резултатно нападение в А ПФГ с отбелязани 73 гола . * За сезон 2011 – 2012 печелят приза за най-добра защита в А ПФГ с допуснати 16 гола . * За сезон 2013 – 2014 стават първия и единствен български отбор завършил като победител в групите на лига Европа, при това непобеден с 5 победи, едно равенство, 16 точки за един сезон и най-много вкарани – 11 и най-малко получени – 2 гола.<ref name="UEFA2014">[http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/season=2014/clubs/club=2603104/index.html UEFA – История на мачовете, 2014 г.]</ref> * За сезон 2013 – 2014 в Европа 3 поредни победи в ЛЕ и то на два пъти. До този сезон Литекс беше единственият ни тим с две поредни победи в група на Лига Европа. С блестящия си старт – 2:0 с „ПСВ“, 3:0 с Динамо и 1:0 с Черноморец, лудогорци счупиха и този рекорд.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири Най-много победи като гост – 5. Лудогорец има 5 победи вкъщи и 4 навън. Успехите като гост са абсолютен рекорд. Разградчани биха навън Партизан (0:1), ПСВ (0:2), Черноморец (0:1), Динамо Загреб (1:2) и Лацио (0 – 1).<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири Топ дебютант в надпреварата За първи път в Лига Европа и въобще турнира на УЕФА групата печели отбор, който две години преди това за първи път е влязъл в местната елитна дивизия.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири – най-много голове за един сезон – 24 – абсолютен рекорд на български отбор по отбелязани голове. До този момент Левски имаше 16 попадения през кампанията 2005/06, когато стигна до 1/4-финалите в турнира за Купата на УЕФА. Лудогорец има минимум още 2 мача в Европа.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири – най-много мачове за един сезон – 16 – абсолютен рекорд.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири– Голмайстор на групата – Безяк с 5 гола, като четири от тях вкарва в 4 последователни мача – абсолютен рекорд за България. Безяк след 1/16 финалите е втори реализатор в Лига Европа след като за първи път футболист на български тим вкара четири гола в групова фаза на турнира Лига Европа. Направи го таранът на разградчани Роман Безяк, който подобри постижението на [[Гара Дембеле]] (Левски) от две попадения.<ref name="UEFA2014"/> * Лудогорец стана и вторият български тим след ЦСКА, който побеждава два пъти в един сезон отбор, ставал европейски шампион, при това без допуснат гол – ПСВ Айндховен.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири– Спечелени пари от участие – 6 млн. евро. С влизането си в Шампионската лига Левски спечели преди време точно 4,8 милиона евро. Дотук Лудогорец си е гарантирал минимум 6 млн. евро като сумата може да расте още.<ref name="UEFA2014"/> * За сезон 2013 – 2014 в европейските клубни турнири– с 25 спасявания повежда класацията на вратарите в Лига Европа, [[Владислав Стоянов]] е обявен за първи (и единствен) български вратар (и футболист изобщо), получил място в идеалната единадесеторка в на групова фаза в Лига Европа (и в клубните турнири изобщо).<ref>[http://www.uefa.com/uefaeuropaleague/news/newsid=2034165.html#team+europa+league+group+stage www.uefa.com]</ref> * За 2014 г. заемат 24-то място в света в престижната класация на Международната федерация по футболна история и статистика.<ref>[http://football24.bg/novina/141576-prestizhna-klasaciya-naredi-ludogorec-na-24-o-myasto-v-sveta-prez-2014-g Престижна класация нареди Лудогорец на 24-то място в света през 2014 г.]</ref> == Най-големи победи == === В РФГ === * 3 септември 2006 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Спортист (Генерал Тошево)|Спортист (ГТ)]] 5:0 * 1 април 2007 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Септември 98|Септември (Тервел)]] 5:0 * 6 юни 2007 г. [[ФК Черноломец 04|Черноломец]] – ''Разград 2000'' 1:5 * 7 май 2008 г. ''Разград 2000'' – [[Панайот Хитов (Тутракан)|Панайот Хитов]] 5:1 * 31 май 2009 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Ендже|Ендже]] 9:1 * 27 септември 2009 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Тополите|Тополите]] 5:0 * 29 ноември 2009 г. Ендже – ''Разград 2000'' 0:8 * 12 май 2010 г. ''Разград 2000'' – [[ФК Скрита сила|Скрита сила]] 5:0 === Б ПФГ === * 27 февруари 2011 г. ФК „Брестник“ – ПФК „Лудогорец“ 1:6 * 19 март 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Добруджа“ 6:0 === А ПФГ === ; Сезон 2011 – 2012<ref name="А2016-2016">{{Citation |title=Статистика 2015 – 2016, А-ПФГ |url=http://a-pfg.com/index.php |accessdate=2012-07-16 |archivedate=2012-12-11 |archiveurl=https://archive.is/20121211033128/http://a-pfg.com/index.php }}</ref> * 20 август 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Видима-Раковски“ (Севлиево) 4:0 * 11 септември 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Славия“ (София) 6:0 * 5 ноември 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Локомотив“ (София) 4:0 * 10 март 2012 г. ПФК „Видима-Раковски“ (Севлиево) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 18 март 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Светкавица“ (Търговище) 5:0 * 18 април 2012 г. ПФК „Миньор“ (Перник)-отборът от Перник излиза с юношите – ПФК „Лудогорец“ 0:7 ; Сезон 2012 – 2013<ref name="А2016-2016"/> * 29 септември 2012 г. ПФК „Локомотив“ (Пловдив) – ПФК „Лудогорец“ 2:5 * 7 май 2013 г. ПФК Етър (Велико Търново) – ПФК „Лудогорец“ 1:5 ; Сезон 2013 – 2014<ref name="А2016-2016"/> * 22 септември 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Нефтохимик“ (Бургас) 4:0 * 27 октомври 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Любимец 2007“ 5:1 * 2 ноември 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Славия“ (София) 4:0 * 15 декември 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Локомотив“ (София) 4:0 ; Сезон 2014 – 2015<ref name="А2016-2016"/> * 31 октомври 2014 г. ПФК „Марек“ (Дупница) – ПФК „Лудогорец“ 0:4 * 30 ноември 2014 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Локомотив“ (София) 5:1 * 5 декември 2014 г. ПФК „Берое“ – ПФК „Лудогорец“ 0:4 * 4 април 2015 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК ЦСКА 4:0 ; Сезон 2015 – 2016<ref name="А2016-2016"/> * 27 ноември 2015 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Берое“ 5:0 * 16 май 2016 г. ПФК „Славия“ (София) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 ; Сезон 2016 – 2017<ref name="А2016-2016"/> * 23 септември 2016 г. ПФК „Верея“ (Стара Загора) – ПФК „Лудогорец“ 1:5 * 22 октомври 2016 г. ПФК „Лудогорец“ – „Локомотив“ (Горна Оряховица) 4:0 * 12 февруари 2017 г. „Монтана“ – ПФК „Лудогорец“ 0:4 * 24 февруари 2017 г. ПФК „Лудогорец“ – „Верея“ (Стара Загора) 4:0 * 12 март 2017 г. ПФК „Локомотив“ (ГО) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 1 май 2017 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Черно море“ (Варна) 4:0 ; Сезон 2017 – 2018 * 20 август 2017 г. ПФК „Дунав“ (Русе) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 18 март 2018 г. ПФК Етър (Велико Търново) – ПФК „Лудогорец“ 0:6 * 31 март 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – „Верея“ (Стара Загора) 5:0 * 18 април 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Берое“ (Стара Загора) 7:0 ; Сезон 2018 – 2019 * 29 септември 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Черно море“ (Варна) 5:1 * 16 март 2019 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Септември“ (София) 6:0 *Сезон 2019 – 2020 *20.07.2019 г. ПФК Берое (Стара Загора)-ПФК Лудогорец 2:4 *15.02.2020 г. ПФК Лудогорец – Ботев Враца 6:0 *08.03.2020 г. ПФК Лудогорец – Дунав Русе 5:1 *27.06.2020 Г. ПФК Лудогорец – ПФК Локомотив Пловдив 6:1 *Сезон 2020 – 2021 *15.02.2021 г. ПФК Лудогорец – ПФК Етър (Велико Търново) 6:0 *07.03.2021 г. ПФК Берое – ПФК Лудогорец 1:4 *22.04.2021 г. ПФК Лудогорец – ЦСКА 1948 4:0 *15.05.2021 Г. ПФК Лудогорец – ПФК Арда 4:1 *Сезон 2021-2022 *21.08.2021 г. ПФК Лудогорец - ПФК Локомотив София 5:0 *03.10.2021 г. ПФК Левски - ПФК Лудогорец 2:4 *16.10.2021г. ПФК Лудогорец - Царско Село 4:0 *02.12.2021 г. ПФК Лудогорец – ПФК Арда 4:1 *05.12.2021 г. ПФК Локомотив София - ПФК Лудогорец 2:4 *13.02.2022 г. ПФК Арда -ПФК Лудогорец 0:4 *17.04.2022 г. ПФК Лудогорец - ПФК Славия 4:1 *30.04.2022 г. ПФК Лудогорец-ПФК ЦСКА-София 5:0 *Сезон 2022-2023 === Купа на България === * 3 декември 2011 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Светкавица“ (Търговище) 5:1 * 18 март 2015 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК „Литекс“ (Ловеч) 5:0 * 23 септември 2015 г. ФК „Локомотив 1929“ (Мездра) – ПФК „Лудогорец“ 0:5 * 27 април 2017 г. ФК „Литекс“ (Ловеч) – ПФК „Лудогорец“ 0:7 в мач реванш от полуфинал (първи мач 4 – 0 за Лудогорец и общ резултат 11:0 – подобрение на национален рекорд за общ резултат в полуфинален мач за купата на България (бивш рекорд на Левски София за сезон 1971/72 срещу Марек-Дупница (7:0 и 3:0) и общ резултат 10:0 за Левски) * 02.03.2022 г. Монтана - ПФК Лудогорец 0:5 === Приятелски срещи с български отбори === * 19 юни 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Асеновец“ (Асеновград) 8:0 * 21 юни 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Първомай“ (Първомай) 14:0 * 17 юни 2017 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Евроколеж“ (Пловдив) 15:0 * 15 юни 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Марица“ (Пловдив) 11:0 === Шампионска лига === * 16 юли 2014 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Дюделанж“ 91 4:0. * 12 юли 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК „Крусейдърс“ 7:0 === Лига Европа === * 3 октомври 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Динамо“ (Загреб) 3:0 * 30 август 2018 г. ПФК „Лудогорец“ – „Торпедо“ (Кутаиси) 4:0 * 19 септември 2019 г. ПФК „Лудогорец“ – ПФК ЦСКА (Москва) 5:1 * 3 октомври 2019 г. „Ференцварош“ – ПФК Лудогорец 0:3 === Международни приятелски срещи === * 22 февруари 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – „Нистру“ (Отач, Молдова) 7:0 * 29 юли 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – ВШГ „Сваровски“ (Ватенс, Австрия) 10:0 * 5 юли 2014 г. ПФК „Лудогорец“ – ФК ГАП Конас Кий (Уелс) 7:0.<ref>[http://donbalon.eu/news224472.html Бразилците в Лудогорец се вдъхновиха от Селесао и разкъсаха уелски слабак]</ref> == Най-големи загуби == === В РФГ === * 13 май 2007 г. ''Добруджа'' – ''Разград 2000'' 5:0 * 26 август 2007 г. ''Разград 2000'' – [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] 0:4 * 25 ноември 2007 г. ''Албена 97 (Оброчище)'' – ''Разград 2000'' 6:0 * 29 април 2009 г. [[ФК Черноморец (Бяла)|Черноморец (Бяла)]] – ''Разград 2000'' 4:1 * 21 март 2010 г. [[ФК Черноломец 04|Черноломец]] – ''Разград 2000'' 5:0 === А ПФГ === * 31 август 2013 г. ПФК „Черно море“ (Варна) – ПФК „Лудогорец“ – 3:1 * 20 октомври 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Литекс“ (Ловеч) 2:4 * 23 май 2015 г. „Литекс“ (Ловеч) – ПФК „Лудогорец“ 4:2 * 8 август 2020 г. ПФК „Ботев“ (Враца) – ПФК „Лудогорец“ 3:1 *12 май 2021 г. ПФК ЦСКА (София) – ПФК „Лудогорец“ 4:1 *13 декември 2021 г. ПФК Лудогорец-ПФК Пирин(Благоевград) 3:5 === Шампионска лига === * 21 август 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Базел“ 2:4 * 4 ноември 2014 г. „Базел“ – ПФК „Лудогорец“ 4:0 * 9 декември 2014 г. „Реал“ (Мадрид) – ПФК „Лудогорец“ 4:0 * 19 октомври 2016 г. „Арсенал“ (Лондон) – ПФК „Лудогорец“ 6:0 === Лига Европа === 13 март 2014 г. ПФК Лудогорец – Валенсия 0:3 7 ноември 2019 г. Еспаньол – ПФК Лудогорец 6:0 === Международни приятелски срещи === * 1 февруари 2012 г. ПФК „Лудогорец“ – „Волин“ (Луцк) 2:6 * 4 февруари 2013 г. ПФК „Лудогорец“ – „Атлетико“ (Паранаенсе) 2:6.<ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2013-02-04/brazilci-se-podigraha-s-ludogorec Бразилци се подиграха с Лудогорец]</ref> == Почетни листи в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] и „А“ РФГ == {| class="wikitable" style="float:left" !Място!!Име!!Мачове |- |1||{{флаг|Бразилия}} [[Марсело Насименто да Коща|Марселиньо]]||219 |- |2||{{флаг|България}} [[Светослав Дяков]]||192 |- |3||{{флаг|Румъния}} [[Козмин Моци]]||171 |- |4||{{флаг|Бразилия}} [[Вандерсон (футболист)|Вандерсон]]||145 |- |5||{{флаг|Бразилия}} [[Жуниньо Кишада]]||132 |- |6||{{флаг|Нидерландия}} [[Върджил Мисиджан]]||130 |- |7||{{флаг|България}} [[Йордан Минев]]||125 |- |8||{{флаг|България}} [[Михаил Александров (футболист)]]||106 |- |9||{{флаг|България}} [[Владислав Стоянов]]||105 |- |10||{{флаг|Бразилия}} [[Жуниор Кайсара]]||83 |} {| class="wikitable" style="float:left; margin-left:2em" !Място!!Име!!Голове |- |1||{{флаг|Бразилия}} Марселиньо||71 |- |2||{{флаг|Румъния}} [[Клаудиу Кешерю]]||50 |- |3||{{флаг|Бразилия}} Вандерсон||45 |- |4||{{флаг|Бразилия}} Жуниньо Кишада||41 |- |5||{{флаг|Нидерландия}} Върджил Мисиджан||35 |- |6||{{флаг|България}} [[Иван Стоянов (футболист, р.1983)|Иван Стоянов]]||25 |- |7||{{флаг|Румъния}} Козмин Моци||23 |- |8||{{флаг|България}} [[Емил Гъргоров]]||19 |- |9||{{флаг|Бразилия}} [[Джонатан Кафу]]||17 |- |} {{clear}} * Данните са актуални към 2018 г., а част от тях и към 2019 година. == Известни футболисти преди 2010 г. == * Георги Иванов – 55 мача за ''„Антибиотик-Лудогорец“'' в „Б“ група и реализирани 17 гола плюс 52 мача с [[ФК Дунав (Русе)|Дунав]] и реализирани 22 гола. Има над 100 мача с екипа на ''Разград 2000'' във „В“ група. * Михаил Спасов – 38 мача с ''„Антибиотик-Лудогорец“'' в „Б“ група и реализирани 6 гола плюс 37 мача с [[ПФК Панайот Волов (Шумен)|Шумен]] (22 в „Б“ група и 15 мача в „А“ група) и реализирани 4 гола (всички в „Б“ група). * Сунай Вели – 6 мача с ''„Антибиотик-Лудогорец“'' в „Б“ група без реализиран гол. * Ивайло Станчев – 2 мача с ''„Антибиотик-Лудогорец“'' в „Б“ група без реализиран гол. Има над 100 мача с екипа на ''Разград 2000'' във „В“ група. * Мехмед Неджибов – 8 мача с ''„Антибиотик-Лудогорец“'' в „Б“ група и 1 реализиран гол, плюс 5 мача с Шумен в „Б“ група без реализирани голове и [[Черноморец-Бургас-България]] в „А“ група без реализирани голове. * Юлиян Ангелов – 25 мача с Дунав в „Б“ група без реализиран гол. * Димитър Чендев – 2 мача със [[ПФК Светкавица (Търговище)|Светкавица]] в „Б“ група без реализиран гол. Има над 100 мача с екипа на ''Разград 2000'' във „В“ групата. * Красен Алексиев – 42 мача със Светкавица в „Б“ група и реализиран 1 гол. == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.ludogorets.com/ Официален сайт] {{А Група}} {{Портал|Футбол}} [[Категория:Основани в България през 2001 година]] [[Категория:ПФК Лудогорец 1945 (Разград)| ]] dor7yf9qb06d3fecneoa7o266xwv6mg 0 364484 11473303 11246367 2022-07-28T13:37:58Z Станислав Николаев 13436 Източници wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Салваторе „Тото“ Кутуньо''' ({{lang|it|Toto Cutugno}}) е [[певец]], [[композитор]] и [[музикант]] от [[Италия]].<ref name="allmusic">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/artist/toto-cutugno-mn0000743992/biography | заглавие = Toto Cutugno Biography by Dave Thompson | достъп_дата = 2022-07-28 | фамилно_име = Thompson | първо_име = Dave | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Toto Cutugno | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The Italian winner of the 1990 Eurovision Song Contest, Toto Cutugno was born Salvatore Cutugno on July 7, 1943, in the northern Tescan town of Fosdinovo. | език-скрит = | език = en }}</ref> Музикалната му кариера започва през [[1970]] г., когато работи като композитор, включително и за [[Адриано Челентано]], [[Далида]], [[Мирей Матийо]], [[Джони Холидей]] и [[Жо Дасен]]. Той е бил член на групата Албатрос, с която участва два пъти на фестивала в [[Сан Ремо]].<ref name="allmusic" /> През [[1978]] г. започва успешна солова кариера. Две години по-късно печели първа награда на фестивала в Сан Ремо с песента ''Solo Noi''. През [[1983]] г. издава албумът ''L'Italiano'', с включената песен ''L'Italiano'', която става най-големият негов международен хит. С песента ''Insieme: 1992''през 1990 година печели конкурса на [[Песенен конкурс Евровизия|Евровизия]].<ref name="allmusic" /> == Албуми == * Albatros (1976) * Come ieri, come oggi, come sempre (1978) * La mia musica (1981) * L'italiano (1983) * Azzura malinconia (1986) * Voglio l'anima (1987) * Innamorata, innamorato, innamorati (1987) * Mediterraneo (1987) * Toto Cutugno (1990) * Insieme 1992 (1990) * Non è facile essere uomini (1992) * Voglio andare a vivere in campagna (1995) * Canzoni nascoste (1997) * Il treno va (2002) * Cantando (2004) * Come noi nessuno al mondo (2005) * Un falco chiuso in gabbia (2008) * I Miei Sanremo (2010) == Музикални изяви == === Участия в концерти === * Санремо 2004 – изп. „Salirò“ * Легенди на Ретро FM – изп. „Serenada“, „Solo Noi“, „Soli“, „Donna Donna Mia“, „L'ete Indien“, „L'Italiano“ * Санремо 2011 – изп „L'Italiano“ * Санремо 2013 – изп. „Nel blu dipinto di blu“ * 20 години радиостанция „Авторадио 20 лет! Лучшее“ – изп. „L'Italiano“ * Новата вълна 2013 – изп. „L'Italiano“ * Юбилеен концерт на Александър Буйнов – изп. „Sole“ (дует с [[Александър Буйнов (певец)|Александър Буйнов]]) === Участия в телевизионни и празнични музикални програми === * „X Factor (Украйна)“ – изп. „L'italiano“, „Solo Noi“, „Serenata“ * „Точь-в-точь: Епизод от 13.04.2014“ – изп. „Sole“ == Източници == <references /> {{Победители на Евровизия}} {{СОРТКАТ:Кутуньо, Тото}} [[Категория:Победители в ПК Евровизия]] [[Категория:Италиански певци]] 4sc1mki8exa1t0mmv7hv7ce8da06245 0 365421 11473648 11473129 2022-07-29T01:48:20Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/95.43.15.7|редакции на 95.43.15.7]] ([[User talk:95.43.15.7|б]].), към версия на Makenzis wikitext text/x-wiki {{футболен отбор | име на отбора = {{флагче|Чехия}} Виктория Пилзен [[Файл:Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg |21п]] | герб = | оригинално име = Football club Viktoria Plzen a.s | прозвище = ''Викторка'' ({{lang|cs|Viktorka}})<br/>''Червено-сините'' ({{lang|cs|Červenomodří}}) | основан = {{Роден|11|6|1911|1}}<br>[[Файл:Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg |21п]] [[Австро-Унгария]] | разформирован = | стадион = „Дусан Арена“, [[Файл:Plzen small CoA.png|20px]] [[Пилзен]] | капацитет = 11 722 | собственик = {{флагче|Чехия}} Адолф Шадек | президент = {{флагче|Чехия}} Томаш Пацлик<ref name=vedeni>{{cite web|url=http://www.fcviktoria.cz/zobraz.asp?t=vedeni-klubu|title=Vedení klubu|accessdate=30 юли 2015|lang=cs}}</ref> | старши треньор = {{флагче|Словакия}} [[Михал Билек]] | първенство = [[Гамбринус лига|ХЕТ лига]] | сезон = 2021/22 | място = '''1.''' | спонсор = Doosan Skoda Power | екипировка = [[Macron]] |уебсайт = {{URL|http://www.fcviktoria.cz/}} | pattern_la1 = _plzen2021h | pattern_b1 = _plzen2021h | pattern_ra1 = _plzen2021h | pattern_sh1 = _plzen2021h | pattern_so1 = _plzen2021h | leftarm1 = FF0000 | body1 = 0044FF | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FF0000 | socks1 = FF0000 | pattern_la2 = _plzen2021a | pattern_b2 = _plzen2021a | pattern_ra2 = _plzen2021a | pattern_sh2 = _plzen2021a | pattern_so2 = | leftarm2 = FFFFFF | body2 = FFFFFF | rightarm2 = FFFFFF | shorts2 = FFFFFF | socks2 = FFFFFF | pattern_la3 = _macron19b | pattern_b3 = _macronalhena19bng | pattern_ra3 = _macron19b | pattern_sh3 = | pattern_so3 = | leftarm3 = 000000 | body3 = 000000 | rightarm3 = 000000 | shorts3 = A7FF00 | socks3 = A7FF00 }} '''ФК „Виктория“''' ({{lang|cs|FC Viktoria Plzeň}}) е [[Чехия|чешки]] [[футбол]]ен клуб от град [[Пилзен]], играещ в най-високия ешелон на чешкото първенство. Основан е през 1911 г. в [[Австро-Унгария]]. „Виктория“ е четирикратен шампион на [[Гамбринус лига|първенството на Чехия]], по два пъти печели [[Купа на Чехия по футбол|Купата]] и [[Суперкупа на Чехия по футбол|Суперкупата на страната]].<ref>{{cite web|url=http://www.synotliga.cz/klub/6-fc-viktoria-plzen.html|title=FC Viktoria Plzeň|accessdate=30 юли 2015|lang=cs}}</ref> Играе домакинските си мачове на стадион „Дусан Арена“, побиращ 11 700 зрители.<ref>{{cite web| url=http://www.fcviktoria.cz/zobraz.asp?t=stadion-info| title=Základní informace| accessdate=7 април 2017 г| lang=cs}}</ref> „Виктория“ има собствена футболна академия<ref>{{cite web|url=https://www.plzen.eu/obcan/aktuality/z-mesta/v-plzni-vznika-prvni-fotbalova-akademie.aspx|title=V Plzni vzniká první fotbalová akademie|accessdate=30 юли 2015|lang=cs}}{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>, а възпитаници на клуба са известни футболисти като [[Павел Недвед]] и [[Петър Чех]].<ref>{{cite web|url=http://www.fcviktoria.cz/zobraz.asp?t=historie-nejvetsi-osobnosti|title=Největší osobnosti|accessdate=30 юли 2015|lang=cs}}</ref> == История == Клубът е основан през [[1911]] г. под името ''СК „Виктория“''. На 27 август 1911 г. „Виктория“ изиграва първия си мач – против „Олимпия“ Пилзен (загуба с 3:7). В продължение на 18 години отбора съществува на аматьорски условия и едва през юни 1929 г. е прието решение за получаване на професионален статут. Клубът е регистриран във [[Втора лига на Чехия по футбол|втора лига на Чехия]]. Само след година „Виктория“ заема второ место, което означава пряко класиране във висшата лига. През 1935 г. пилзенският клуб завършва первенството на 4-то място и печели участие в [[Купа Митропа]], където се среща с италианския „[[Ювентус]]“ и отпада след 3:3 и 1:5.<ref name=hist>{{cite web|url=http://www.fcviktoria.cz/zobraz.asp?t=historie-milniky|title=Milníky historie Viktorie Plzeň|accessdate=30 юли 2015|lang=cs}}</ref> Участва в [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]] през сезон 1971/72 след като играе финал на [[Купа на Чехословакия по футбол|Купата на Чехословакия]] през сезон 1970/71, в който губи от шампиона на първенството [[Спартак Търнава]], който участва в турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]]. През сезон 2010/11 участва в [[Лига Европа]], за която се класира като победител в [[Купа на Чехия по футбол|Купата на Чехия]] за предишния сезон.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.uefa.com/memberassociations/association=cze/news/newsid=1490006.html | заглавие=Plzeň prevail in Czech Cup final | достъп_дата =13 септември 2011 |дата=19 май 2010 | език=en }}</ref> През същия сезон Виктория Пилзен печели за първи път първенството на Чехия и правото да участва в [[Шампионска лига]] [[Шампионска лига 2011/12|2011/12]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.uefa.com/memberassociations/association=cze/news/newsid=1633617.html | заглавие=Viktoria Plzeň seal maiden Czech crown | достъп_дата =13 септември 2011 |дата=21 май 2010 | език=en }}</ref> В групите отборът извоюва равенство 2:2 срещу италианският шампион Милан и се класира на 3 място. Участва на 1/16 финалите на Лига Европа, където отпада от [[Шалке 04]]. === Предишни имена === През 2011 г. „Виктория“ празнува стогодишния си юбилей. За над стоте си години съществуване клубът е носил 7 различни названия:<ref>{{cite web|url=http://www.fcviktoria.cz/zobraz.asp?t=viktoria-v-kostce|title=Viktoria v kostce|accessdate=30 юли 2015|lang=cs}}</ref> {| class="wikitable" style="font-size:110%" ! style="background:yellow; color:black" align="right" | Години ! style="background:blue; color:white" align="right" width="200" | Име |- | align="center" | 1911 – 1949 | СК „Виктория“<br>''Sportovní klub Viktoria Plzeň'' |- | align="center" | 1949 – 1952 | „Сокол Шкода“<br>''Sokol Škoda Plzeň'' |- | align="center" | 1952 – 1953 | „Сокол ЗВИЛ“<br>''Sokol Závody Vladimíra Iljiče Lenina Plzeň'' |- | align="center" | 1953 – 1963 | ДСО „Спартак ЛЗ“<br>''Dobrovolná sportovní organizace Spartak Leninovy závody Plzeň'' |- | align="center" | 1963 -1965 | ТЙ „Спартак ЛЗ“<br>''Tělovýchovná jednota Spartak Leninovy závody Plzeň'' |- | align="center" | 1965 – 1993 | ТЙ „Шкода“<br>''Tělovýchovná jednota Škoda Plzeň'' |- | align="center" | 1993 - | ФК „Виктория“<br>''Football Club Viktoria Plzeň, a.s.'' |} == Състав == {{фс старт}} жцбжбжбжб{{фс играч|номер=1 |страна=Словакия |играч=Матуш Козачик |позиция=[[вратар|В]]}} {{фс играч|номер=2 |страна=Чехия |играч=Лукаш Хейда |позиция=[[Защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=3 |страна=Чехия |играч=Алеш Матею |позиция=[[Защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=4 |страна=Чехия |играч=Роман Хубник |позиция=[[Защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=6 |страна=Чехия |играч=[[Вацлав Пиларж]] |позиция=[[полузащитник|П]]}} {{фс играч|номер=7 |страна=Чехия |играч=Томаш Хоржава |позиция=[[полузащитник|П]]}} {{фс играч|номер=8 |страна=Чехия |играч=Давид Лимберски |позиция=[[Защитник (футбол)|З]]}} {{капитан}} {{фс играч|номер=10|страна=Чехия |играч=Ян Копиц |позиция=[[полузащитник|П]]}} {{фс играч|номер=11|страна=Чехия |играч=Милан Петържела |позиция=[[полузащитник|П]]}} {{фс играч|номер=12|страна=Словакия |играч=Михал Дюриш |позиция=[[нападател|Н]]}} {{фс играч|номер=13|страна=Чехия |играч=Петър Болек |позиция=[[вратар|В]]}} {{фс играч|номер=14|страна=Чехия |играч=Радим Резник |позиция=[[Защитник (футбол)|З]]}} {{фс среда}} {{фс играч|номер=15|страна=Чехия |играч=Михал Кърменчик |позиция=[[нападател|Н]]}} {{фс играч|номер=16|страна=Чехия |играч=Ян Холенда |позиция=[[нападател|Н]]}} {{фс играч|номер=17|страна=Словакия |играч=Патрик Хрошовски |позиция=[[полузащитник|П]]}} {{фс играч|номер=19|страна=Чехия |играч=Ян Коварик |позиция=[[полузащитник|П]]}} {{фс играч|номер=22|страна=Чехия |играч=Ян Баранек |позиция=[[Защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=23|страна=Словакия |играч=Марек Бакош |позиция=[[нападател|Н]]}} {{фс играч|номер=24|страна=Чехия |играч=Ян Сухан |позиция=[[полузащитник|П]]}} {{фс играч|номер=25|страна=Словакия |играч=Якуб Хромада |позиция=[[полузащитник|П]]}} {{фс играч|номер=26|страна=Чехия |играч=Даниел Колар |позиция=[[полузащитник|П]]}} {{фс играч|номер=27|страна=Чехия |играч=Франтишек Райторал |позиция=[[Защитник (футбол)|З]]}} {{фс играч|номер=29|страна=Чехия |играч=Томаш Кучера |позиция=[[полузащитник|П]]}} {{фс край}} == Трофеи == ''[[Чехия]]'': * '''[[Гамбринус лига]]''': ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (6):''' 2010/11, 2012/13, 2014/15, 2015/16, 2017/18, 2021/22 ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Вицешампион (4):''' 2013/14, 2016/17, 2018/19, 2019/20 ** [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медалист (1):''' 2011/12 * '''Чешка 2 лига''': ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 2002/03 * '''Купа на Чехия:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1):''' 2009/10 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (2):''' 2013/14, 2020/21 * '''Суперкупа на Чехия:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 2011/12, 2015/16 ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (3):''' 2010, 2013, 2014 * '''Типспот лига:''' ** [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (2):''' 1999, 2000 '' {{Чехословакия}}: (1945 – 1993)'' '''* Чехословашка първа лига:''' ** [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Бронзов медал (1):''' 1932/33 * '''Купа на Чехословакия:''' ** [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''': 1970/71 (като [[Шкода (Пилзен)]] ''в [[Файл: Flag of the Protectorate of Bohemia and Moravia.svg|21п]] [[Бохемия и Моравия]]: (1939 – 1944)'' * [[Народна лига]]: (1 ниво) ** ''4-то място (1):'' 1943/44 * [[Западно бохемска дивизия]]: (2 ниво) ** [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (1):''' 1938/39 == Срещи с български отбори == „Виктория“ се е срещал с български отбори в приятелски срещи и официални мачове от [[Шампионската лига]]. === „Лудогорец“ === С „Лудогорец“ се е срещал един път в контролен мач. Мачът се играе на [[22 януари]] [[2016]] г. в турския курорт [[Белек]] като завършва 2 – 1 за „Лудогорец“ <ref>[http://www.novsport.com/news1822961_1003.html Лудогорец натупа участник в Шампионската лига и се прибира в България]</ref>. През [[лято]]то на 2016 г. се срещат в два мача в плейофната фаза от ШЛ. Първият мач се играе на [[17 август]] 2016 г. в [[София]] като завършва 2:0 за „орлите" <ref>[http://www.ludogorets.com/bg/match-center/?m=1176 Лудогорец – ФК Виктория (Пилзен)]</ref>. Реваншът на [[22 август]] 2016 г. в Пилзен завърша при равен резултат 2:2, което класира отбора на „Лудогорец“ в групите на Шампионската лига <ref>[http://www.ludogorets.com/bg/match-center/?m=1177 ФК Виктория (Пилзен) – Лудогорец]</ref>. === „ЦСКА“ === == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|cs}} [http://www.fcviktoria.cz/ Официален сайт] {{fb старт}} {{Първа Чешка футболна лига}} {{fb край}} {{Портал|Футбол|Чехия}} {{СОРТКАТ:Виктория Пилзен, ФК}} [[Категория:Чешки футболни отбори]] [[Категория:Пилзен]] [[Категория:Основани в Чехия през 1911 година]] dil90theob3qcbqqct2pe1clxhtwktv 0 373565 11473424 11258837 2022-07-28T16:28:56Z Nauka 9030 wikitext text/x-wiki {{Личност|военен}} '''Сиргиан Палеолог Филантропин Комнин''' ({{lang|el|Συργιάννης Παλαιολόγος Φιλανθρωπηνὸς Κοµνηνός}}) е византийски аристократ и пълководец от смесен [[гърци|гръко]]-[[кумани|кумански]] произход. Той взема активно участие в гражданската война между [[Андроник II Палеолог]] и внука му [[Андроник III Палеолог]], като в хода на събитията Сиргиан неколкократно сменя страните, а накрая, малко преди да бъде убит от византийски наемници, отцепва обширни територии в [[Македония (област)|Македония]], които предава на сръбския крал [[Стефан Душан]]. == Биография == Сиргиан е роден около 1290 г. Кръстен е на баща си, а според други – на дядо си, който е кумански вожд, установил се в империята заедно с племето си по време на [[Йоан III Дука Ватаций]]. Името на дядото на Сиргиан първоначално било Сичган (от тюркското Sïčğan, „мишка“), но по-късно то е елинизирано на Сиргиан („господаря Йоан“), след като той приема християнството. Старият Сиргиан успява да се издигне в дворцовата йерархия, достигайски до сан велик доместик. Майката на младия Сиргиан е [[Евгения Палеологина]], племенница на император [[Михаил VIII Палеолог]]. По майчина линия Сиргиан Палеолог е племенник на българската царица [[Мария Палеологина Кантакузина]]. Заради по-престижното фамилно име на майка си Сиргиан използва нейната фамилия, за да се издигне в дворцовите среди. Около 1315 – 1317 се жени за [[Мария Дукина Палеологина Синадина|Мария Дукина Палеологина]], братовчедка на Андроник III Палеолог. От нея Сиргиан има един син и една дъщеря на име Теодора<ref>Според други тя е негова сестра, виж {{harvnb|Cawley|loc =Syrgiannes Palaiologos}}</ref>, омъжена през 1330 – 1332 г. за Ги дьо Лузинян, който по-късно става цар на Киликийска Армения като Константин II.<ref name="PLP">{{harvnb|PLP| loc = No. 27167}}</ref> == Ранни години == Сиргиан излиза на историческата сцена през 1315 г., когато е назначен за управител на област в Македония, близо до границата със Сърбия. Противно на мирните договори между двете страни и против инструкциите, дадени от Константинопол, Сиргиан напада както Сърбия така и Епир и през февруари 1315 г. атакува Арта, както и някои владения на Венеция{{sfnm|1a1=PLP|1y=2001|1ref=PLP|1loc= No. 27167|2a1=Kyriakidis|2y=2021|2p=222}}. Заради нарушаването на мирните договори със Сърбия и Епир обаче той е отзован обратно в Константинопол.{{sfn|Kyriakidis|2021|p=222}} През 1318 г., вече като стратег, той превзема крепостта Янина от епирците, заради което вероятно е почетен с титлата ''пинкерний''. През 1319 г. е заподозрян в опит за узурпация, заловен е и затворен в тъмница в Константинопол. Около 1320 г. Сиргиан е помилван и назначен за командир в Тракия. През 1320 г., след смъртта на [[Михаил IX Палеолог]], неговият син Андроник е обявен от дядо си за съимператор. Постепенно Андроник III Палеолог и неогивият кръг от млади аристократи отблъскват стария император заради своята екстравагантност. Техните ексцесии кулминират в убийството на по-малкия брат на Андроник III Минуил. Разярен, старият император снел всички титли от внука си, което поставило началото на дълбока вражда помежду им.{{sfn|Fine|1994|p=250}} Първоначално Сиргиан застава на страната на младия Андроник и заедно с други видни генерали като Йоан Кантакузин, Алексий Апокавк и Теодор Синадин решават да детронират стария император в полза на внука му{{sfn|Fine|1994|p=250}}{{sfn|Nicol|1993|pp=155 – 156}} . На 6 юни 1321 Сиргиан застава начело на една армия, която се явява пред столицата и принуждава старият Андроник да преговаря.{{sfn|Fine|1994|p=251}}{{sfn|Nicol|1993|p=157}}{{sfn|Bartusis|1997|p=87}} В резултат Андроник III отново е обявен за съимператор и е удостоен с управлението на апанаж в Тракия. Сиргиан остава недоволен от получените повишения, чувствайки, че не е възнаграден достойно за подкрепата си за Андроник III, който скоро започва да показва по-голяма благосклонност към Йоан Кантакузин. В резултат между Сиргиан и Кантакузин възниква дълбока неприазън. В хрониките се появява и любопитна история как Андроник III се опитва да съблазни съпругата на Сиргиан.{{sfn|Fine|1994|p=251}}{{sfn|Vásáry|2005|p=121}} През декември 1321 Сиргиан преминава на страната на Андроник II и се появява в столицата, където е удостоен с титлата „[[Велик дука]]“ и се опитва да убеди стария император да възобнови войната срещу внука си.<ref name="ODB">{{harvnb|ODB|loc="Syrgiannes" (A.–M. Talbot), p. 1997}}.</ref>{{sfn|Nicol|1993|p=157}}{{sfn|Norwich|1996|p=278}} През юли 1322 обаче е постигнато ново споразумение между двамата Адрониковци, което проваля плановете на Сиргиан и го поставя в неудобна позиция. Така Сиргиан решава да организира заговор, целящ убийството на стария Андроник и заграбването на властта. Заговорът обаче е разкрит и Сиргиан е осъден на доживотен затвор.<ref name="ODB"/>{{sfn|Norwich|1996|p=282}}{{sfn|Nicol|1993|p=158}} През 1328 Андроник III окончателно се налага над дядо си и се възкачва на престола като пълен автократор. Сиргиан е освободен от затвора и отново се поставя на услугите на Андроник III, а през 1329 г. е назначен за управител на [[Солун]], Македония и [[Албания]].<ref name="ODB"/>{{sfn|Fine|1994|p=287}} В Солун Сиргиан е заподозрян, че заговорничи с майката на императора – [[Рита Арменска|Мария]], която живее в града. Предполагало се, че бившата императрица ще държи Сиргиан под око, но тя решава да го осинови.{{sfn|Nicol|1996|p=30}} След смъртта ѝ през 1333 заговорът им е разкрит, а Сиргиан е арестуван и отведен в Константинопол. Той обаче успява да избяг и намира убежище при сръбския крал Стефан Душан.<ref name="ODB"/>{{sfn|Norwich|1996|pp=283 – 284}}{{sfn|Nicol|1993|pp=176 – 177}} Стефан Душан поверява на Сиргиан командването на голяма сръбска армия, с която Сиргиан нахлува в Македония през 1334 г. и успява да завладее важните градове [[Охрид]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Струмица]] и [[Костур (град)|Костур]]. Така пътят към Солун е отворен и през август 1334 г. войските на Сиргиан се явяват пред стените на му. Сиргиан обаче не се решава да атакува града веднага. На 23 август 1334 той е примамен далеч от лагера само с няколко телохранители и е убит от [[Сфранцес Палеолог]] – византийски военачалник, явил се като предател в сръбския лагер само няколко дни преди това.{{sfn|Vásáry|2005|p=121}}{{sfn|Nicol|1993|p=177}}{{sfn|Fine|1994|pp=287 – 288}} След смъртта на Сиргиан между сърбите и ромеите е постигнато споразумение, което оставя на сърбите повечето земи, които Сиргиан успява да превземе приживе.{{sfn|Fine|1994|pp=288, 311}} == Бележки == {{reflist|2}} == Литература == * {{citation | title = The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204 – 1453 | first = Mark C. | last = Bartusis | publisher = University of Pennsylvania Press | year = 1997 | isbn = 0812216202}} * {{citation|last=Cawley|first=Charles|date=14 February 2011|title=Byzantium, Nobility: Chapter 32. Syrgiannes|url=http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTINE%20NOBILITY.htm#_Toc204583744|work=Medieval Lands: Byzantium 395 – 1057 |publisher=Foundation for Medieval Genealogy|accessdate={{date|24|12|2021}}|ref={{harvid|Cawley}}}} * {{citation |title=The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest |first=John Van Antwerp |last=Fine |author-link= |location=Ann Arbor, Michigan |publisher=University of Michigan Press |year=1994 |orig-year=1987 |isbn=0-472-08260-4 | url ={{Google books|LvVbRrH1QBgC|plainurl=yes}} | ref = {{{harvnb|Fine}}} }} * {{Oxford Dictionary of Byzantium| title = Syrgiannes | last=Talbot | first=Alice-Mary | url=http://www.staropomor.ru/Bogoslovie(4)/odb/st-sy.pdf|ref ={{harvid|ODB}}}} * {{citation| last= Kyriakidis | first= Savvas | title= The portrayal of Syrgiannes Palaiologos Philanthropenos in the historical works of Nikephoros Gregoras and John Kantakouzenos | journal =Byzantinische Zeitschrift | volume= 114| issue=1| year = 2021 |pages = 221 – 238| publisher = de Gruyter|issn=1868-9027| doi=https://doi.org/10.1515/bz-2021-9010| accesed= {{date|28|07|2022}}}} * {{citation| last=Laiou | first=Angeliki E. | title=-Constantinople and the Latins: the foreign policy of Andronicus II, 1282 – 1328| publisher=Harvard University Press | year=1972}} * {{citation | title=The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453| first=Donald MacGillivray | last=Nicol | authorlink=Donald Nicol | publisher=Cambridge University Press | year=1993 | isbn=978-0521439916 | url=http://books.google.com/books?id=y2d6OHLqwEsC}} * {{citation| title=The Reluctant Emperor: A Biography of John Cantacuzene, Byzantine Emperor and Monk, C. 1295 – 1383 | first=Donald MacGillivray | last=Nicol | authorlink=Donald Nicol | publisher=Cambridge University Press | year=1996 | isbn=978-0521522014 | url=http://books.google.gr/books?id=7bXGTfK_ogAC}} * {{citation | last = Norwich | first= John Julius | authorlink=John Julius Norwich | title=Byzantium: The Decline and Fall | location=New York |publisher= Alfred A. Knopf | year=1996}} * {{citation | first = John | last = Van Antwerp Fine | title = The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest | publisher = University of Michigan Press | year = 1994 | isbn = 978-0472082605 | url=http://books.google.gr/books?id=Hh0Bu8C66TsC}} * {{citation | first = István | last = Vásáry | title = Cumans and Tatars: Oriental military in the pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365 | publisher = Cambridge University Press | year = 2005 | isbn = 978-0521837569 | url = http://books.google.gr/books?id=8C6P3PYaPmQC }}{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * {{citation| title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit | authors =Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer; Sturm-Schnabl, Katja; Kislinger, Ewald; Leontiadis, Ioannis; Kaplaneres, Separates | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | year = 2001| origyear = 1976 – 1996 | edition = CD-ROM Version | publisher = Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften | volume = I, 1 – 12, Add. 1 – 2 | location = Wien | isbn = 978-3-7001-3003-1 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = de | ref= {{harvid|PLP}}}} {{превод от|en|Syrgiannes Palaiologos|447516675}} {{Портал|Византия|Македония}} [[Категория:Византийски управители на Солун]] [[Категория:Палеолози]] [[Категория:Починали в Солун]] 6fxk0z82b4nmiw6heyyapasb9axxazk 11473430 11473424 2022-07-28T16:32:11Z Nauka 9030 /* Литература */ wikitext text/x-wiki {{Личност|военен}} '''Сиргиан Палеолог Филантропин Комнин''' ({{lang|el|Συργιάννης Παλαιολόγος Φιλανθρωπηνὸς Κοµνηνός}}) е византийски аристократ и пълководец от смесен [[гърци|гръко]]-[[кумани|кумански]] произход. Той взема активно участие в гражданската война между [[Андроник II Палеолог]] и внука му [[Андроник III Палеолог]], като в хода на събитията Сиргиан неколкократно сменя страните, а накрая, малко преди да бъде убит от византийски наемници, отцепва обширни територии в [[Македония (област)|Македония]], които предава на сръбския крал [[Стефан Душан]]. == Биография == Сиргиан е роден около 1290 г. Кръстен е на баща си, а според други – на дядо си, който е кумански вожд, установил се в империята заедно с племето си по време на [[Йоан III Дука Ватаций]]. Името на дядото на Сиргиан първоначално било Сичган (от тюркското Sïčğan, „мишка“), но по-късно то е елинизирано на Сиргиан („господаря Йоан“), след като той приема християнството. Старият Сиргиан успява да се издигне в дворцовата йерархия, достигайски до сан велик доместик. Майката на младия Сиргиан е [[Евгения Палеологина]], племенница на император [[Михаил VIII Палеолог]]. По майчина линия Сиргиан Палеолог е племенник на българската царица [[Мария Палеологина Кантакузина]]. Заради по-престижното фамилно име на майка си Сиргиан използва нейната фамилия, за да се издигне в дворцовите среди. Около 1315 – 1317 се жени за [[Мария Дукина Палеологина Синадина|Мария Дукина Палеологина]], братовчедка на Андроник III Палеолог. От нея Сиргиан има един син и една дъщеря на име Теодора<ref>Според други тя е негова сестра, виж {{harvnb|Cawley|loc =Syrgiannes Palaiologos}}</ref>, омъжена през 1330 – 1332 г. за Ги дьо Лузинян, който по-късно става цар на Киликийска Армения като Константин II.<ref name="PLP">{{harvnb|PLP| loc = No. 27167}}</ref> == Ранни години == Сиргиан излиза на историческата сцена през 1315 г., когато е назначен за управител на област в Македония, близо до границата със Сърбия. Противно на мирните договори между двете страни и против инструкциите, дадени от Константинопол, Сиргиан напада както Сърбия така и Епир и през февруари 1315 г. атакува Арта, както и някои владения на Венеция{{sfnm|1a1=PLP|1y=2001|1ref=PLP|1loc= No. 27167|2a1=Kyriakidis|2y=2021|2p=222}}. Заради нарушаването на мирните договори със Сърбия и Епир обаче той е отзован обратно в Константинопол.{{sfn|Kyriakidis|2021|p=222}} През 1318 г., вече като стратег, той превзема крепостта Янина от епирците, заради което вероятно е почетен с титлата ''пинкерний''. През 1319 г. е заподозрян в опит за узурпация, заловен е и затворен в тъмница в Константинопол. Около 1320 г. Сиргиан е помилван и назначен за командир в Тракия. През 1320 г., след смъртта на [[Михаил IX Палеолог]], неговият син Андроник е обявен от дядо си за съимператор. Постепенно Андроник III Палеолог и неогивият кръг от млади аристократи отблъскват стария император заради своята екстравагантност. Техните ексцесии кулминират в убийството на по-малкия брат на Андроник III Минуил. Разярен, старият император снел всички титли от внука си, което поставило началото на дълбока вражда помежду им.{{sfn|Fine|1994|p=250}} Първоначално Сиргиан застава на страната на младия Андроник и заедно с други видни генерали като Йоан Кантакузин, Алексий Апокавк и Теодор Синадин решават да детронират стария император в полза на внука му{{sfn|Fine|1994|p=250}}{{sfn|Nicol|1993|pp=155 – 156}} . На 6 юни 1321 Сиргиан застава начело на една армия, която се явява пред столицата и принуждава старият Андроник да преговаря.{{sfn|Fine|1994|p=251}}{{sfn|Nicol|1993|p=157}}{{sfn|Bartusis|1997|p=87}} В резултат Андроник III отново е обявен за съимператор и е удостоен с управлението на апанаж в Тракия. Сиргиан остава недоволен от получените повишения, чувствайки, че не е възнаграден достойно за подкрепата си за Андроник III, който скоро започва да показва по-голяма благосклонност към Йоан Кантакузин. В резултат между Сиргиан и Кантакузин възниква дълбока неприазън. В хрониките се появява и любопитна история как Андроник III се опитва да съблазни съпругата на Сиргиан.{{sfn|Fine|1994|p=251}}{{sfn|Vásáry|2005|p=121}} През декември 1321 Сиргиан преминава на страната на Андроник II и се появява в столицата, където е удостоен с титлата „[[Велик дука]]“ и се опитва да убеди стария император да възобнови войната срещу внука си.<ref name="ODB">{{harvnb|ODB|loc="Syrgiannes" (A.–M. Talbot), p. 1997}}.</ref>{{sfn|Nicol|1993|p=157}}{{sfn|Norwich|1996|p=278}} През юли 1322 обаче е постигнато ново споразумение между двамата Адрониковци, което проваля плановете на Сиргиан и го поставя в неудобна позиция. Така Сиргиан решава да организира заговор, целящ убийството на стария Андроник и заграбването на властта. Заговорът обаче е разкрит и Сиргиан е осъден на доживотен затвор.<ref name="ODB"/>{{sfn|Norwich|1996|p=282}}{{sfn|Nicol|1993|p=158}} През 1328 Андроник III окончателно се налага над дядо си и се възкачва на престола като пълен автократор. Сиргиан е освободен от затвора и отново се поставя на услугите на Андроник III, а през 1329 г. е назначен за управител на [[Солун]], Македония и [[Албания]].<ref name="ODB"/>{{sfn|Fine|1994|p=287}} В Солун Сиргиан е заподозрян, че заговорничи с майката на императора – [[Рита Арменска|Мария]], която живее в града. Предполагало се, че бившата императрица ще държи Сиргиан под око, но тя решава да го осинови.{{sfn|Nicol|1996|p=30}} След смъртта ѝ през 1333 заговорът им е разкрит, а Сиргиан е арестуван и отведен в Константинопол. Той обаче успява да избяг и намира убежище при сръбския крал Стефан Душан.<ref name="ODB"/>{{sfn|Norwich|1996|pp=283 – 284}}{{sfn|Nicol|1993|pp=176 – 177}} Стефан Душан поверява на Сиргиан командването на голяма сръбска армия, с която Сиргиан нахлува в Македония през 1334 г. и успява да завладее важните градове [[Охрид]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Струмица]] и [[Костур (град)|Костур]]. Така пътят към Солун е отворен и през август 1334 г. войските на Сиргиан се явяват пред стените на му. Сиргиан обаче не се решава да атакува града веднага. На 23 август 1334 той е примамен далеч от лагера само с няколко телохранители и е убит от [[Сфранцес Палеолог]] – византийски военачалник, явил се като предател в сръбския лагер само няколко дни преди това.{{sfn|Vásáry|2005|p=121}}{{sfn|Nicol|1993|p=177}}{{sfn|Fine|1994|pp=287 – 288}} След смъртта на Сиргиан между сърбите и ромеите е постигнато споразумение, което оставя на сърбите повечето земи, които Сиргиан успява да превземе приживе.{{sfn|Fine|1994|pp=288, 311}} == Бележки == {{reflist|2}} == Литература == * {{citation | title = The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204 – 1453 | first = Mark C. | last = Bartusis | publisher = University of Pennsylvania Press | year = 1997 | isbn = 0812216202}} * {{citation|last=Cawley|first=Charles|date=14 February 2011|title=Byzantium, Nobility: Chapter 32. Syrgiannes|url=http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTINE%20NOBILITY.htm#_Toc204583744|work=Medieval Lands: Byzantium 395 – 1057 |publisher=Foundation for Medieval Genealogy|accessdate={{date|24|12|2021}}|ref={{harvid|Cawley}}}} * {{citation |title=The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest |first=John Van Antwerp |last=Fine |author-link= |location=Ann Arbor, Michigan |publisher=University of Michigan Press |year=1994 |orig-year=1987 |isbn=0-472-08260-4 | url ={{Google books|LvVbRrH1QBgC|plainurl=yes}} | ref = {{{harvnb|Fine}}} }} * {{Oxford Dictionary of Byzantium| title = Syrgiannes | last=Talbot | first=Alice-Mary | url=http://www.staropomor.ru/Bogoslovie(4)/odb/st-sy.pdf|ref ={{harvid|ODB}}}} * {{citation| last= Kyriakidis | first= Savvas | title= The portrayal of Syrgiannes Palaiologos Philanthropenos in the historical works of Nikephoros Gregoras and John Kantakouzenos | journal =Byzantinische Zeitschrift | volume= 114| issue=1| year = 2021 |pages = 221 – 238| publisher = de Gruyter|issn=1868-9027| doi=https://doi.org/10.1515/bz-2021-9010| accesed= {{date|28|07|2022}}}} * {{citation| last=Laiou | first=Angeliki E. | title=-Constantinople and the Latins: the foreign policy of Andronicus II, 1282 – 1328| publisher=Harvard University Press | year=1972}} * {{citation | title=The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453| first=Donald MacGillivray | last=Nicol | authorlink=Donald Nicol | publisher=Cambridge University Press | year=1993 | isbn=978-0521439916 | url=http://books.google.com/books?id=y2d6OHLqwEsC}} * {{citation| title=The Reluctant Emperor: A Biography of John Cantacuzene, Byzantine Emperor and Monk, C. 1295 – 1383 | first=Donald MacGillivray | last=Nicol | authorlink=Donald Nicol | publisher=Cambridge University Press | year=1996 | isbn=978-0521522014 | url=http://books.google.gr/books?id=7bXGTfK_ogAC}} * {{citation | last = Norwich | first= John Julius | authorlink=John Julius Norwich | title=Byzantium: The Decline and Fall | location=New York |publisher= Alfred A. Knopf | year=1996}} * {{citation | first = John | last = Van Antwerp Fine | title = The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest | publisher = University of Michigan Press | year = 1994 | isbn = 978-0472082605 | url=http://books.google.gr/books?id=Hh0Bu8C66TsC}} * {{citation | first = István | last = Vásáry | title = Cumans and Tatars: Oriental military in the pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365 | publisher = Cambridge University Press | year = 2005 | isbn = 978-0521837569 | url = https://www.academia.edu/5037485/I_V%C3%A1s%C3%A1ry_Cumans_and_Tatars_Oriental_Military_in_the_Pre_Ottoman_Balkans_1186_1365_Cambridge_University_Press_Cambridge_2005}} * {{citation| title = Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit | authors =Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer; Sturm-Schnabl, Katja; Kislinger, Ewald; Leontiadis, Ioannis; Kaplaneres, Separates | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | year = 2001| origyear = 1976 – 1996 | edition = CD-ROM Version | publisher = Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften | volume = I, 1 – 12, Add. 1 – 2 | location = Wien | isbn = 978-3-7001-3003-1 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = de | ref= {{harvid|PLP}}}} {{превод от|en|Syrgiannes Palaiologos|447516675}} {{Портал|Византия|Македония}} [[Категория:Византийски управители на Солун]] [[Категория:Палеолози]] [[Категория:Починали в Солун]] 791t8dlznweniewqxf93w4ygurbytzu 4 380779 11473650 11472764 2022-07-29T01:49:20Z Kerberizer 104197 Бот: актуализация на датата wikitext text/x-wiki 29 юли 2022 lwiqfwc1jv6k8zsv88tfmjcf7cozj53 0 384882 11473740 11295239 2022-07-29T04:47:10Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Ирландия|Ирландия}}Сейнт Патрикс Атлетик | герб = | оригинално име = ''Cumann Peile Lúthchleas Phádraig Naofa''<br>(St Patrick's Athletic F.C.) | прозвище = ''Светците'' (The Saints), ''СуперСветците'', Pats, St Pats | основан= [[1929]] | стадион = „[[Ричмънд Парк (стадион)|Ричмънд Парк]]“ | капацитет = 5346 (2800 седящи)<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.umbro.ie/teams-254895cm1.html | заглавие = Ireland teams | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Umbro.ie | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120511061314/http://www.umbro.ie/teams-254895cm1.html | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | президент = {{Флагче|Ирландия|Ирландия}} Гарет Кехълър | старши треньор = {{Флагче|Ирландия|Ирландия}} [[Тим Кланси]] | първенство = [[Ирландска висша лига]] |рейтинг = 279-о място<ref>[http://kassiesa.home.xs4all.nl/bert/uefa/data/method4/trank2016.html Таблица с коефициентите на УЕФА 2016]</ref> в [[Таблица с коефициентите на УЕФА#Рейтинг на отборите|рейтинг на УЕФА]] | сезон = 2019 | място = '''5^-о''' | уебсайт = [http://www.stpatsfc.com/ stpatsfc.com] | pattern_la1 = | pattern_b1 = _whiteshoulders | pattern_ra1 = | leftarm1 = FF0000 | body1 = FF0000 | rightarm1 = FF0000 | shorts1 = FFFFFF |pattern_sh1=_umbro | socks1 = FF0000 | pattern_la2 = _whitelowerthin | pattern_b2 = _ctwhales_away | pattern_ra2 = _whitelowerthin | leftarm2 = 0000FF | body2 = 0000FF | rightarm2 = 0000FF | shorts2 = 0000FF | socks2 = 0000FF | pattern_la3 = _blacklowerthin | pattern_b3 = _cam1213a | pattern_ra3 = _blacklowerthin | leftarm3 = FFFFFF | body3 = FFFFFF | rightarm3 = FFFFFF | shorts3 = FFFFFF |pattern_sh3=_umbro | socks3 = FFFFFF }} [[Файл:RichmondPark2008.jpg|мини|Стадион „[[Ричмънд Парк (стадион)|Ричмънд Парк]]“ преди мача за Купата на УЕФА срещу [[Елфсборг]]]] '''ФК Сейнт Патрикс Атлетик''' ([[Ирландски език|Ирл]]. ''Cumann Peile Lúthchleas Phádraig Naofa'') или просто '''Сейнт Патрикс Атлетик''' е ирландски футболен отбор от град [[Дъблин]]. Основан през 1929 г. тимът е базиран в предградието на Дъблин Инчикор. '''Сейнт Патрикс Атлетик''' е 7-кратен шампион на Ирландия и 2-кратен носител на купата на страната. Тимът играе домакинските си мачове на стадион Ричмънд Парк. Клубните цветове са червено и бяло, а са извести и с прозвищата ''Светците'' и ''Супер Светците''. == Фенове == Феновете на '''Сейнт Патрикс Атлетик''' са си спечелили славата на най-шумната и темпераментна публика в Ирландия. През цялата история на клуба, всеки период на сътресения е винаги изпълнен с протести от страна на лоялните фенове. През 2001 година се заформя нова ултрас групировка – Недосегаемите Шед Енд. В рамките на четири години групировката на тифозите се разраства и започват да правят хореографии както и да пеят много песни. Превръщат Ричмънд Парк в трудно превземаема крепост. == Успехи == ''[[Ирландска висша лига]]'' * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (8)''': 1951 – 52, 1954 – 55, 1955 – 56, 1989 – 90, 1995 – 96, 1997 – 98, 1998 – 99, 2013 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (4):''' 1960 – 1961, 1987 – 1988, 2007, 2008 * [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (4):''' 1990 – 1991, 2001 – 2002, 2012, 2014 ''[[Купа на Ирландия]]'' * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (3)''': 1959, 1961, 2014 * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (10):''' 1953 – 1954, 1966 – 1967, 1967 – 1968, 1971 – 1972, 1973 – 1974, 1979 – 1980, 1996, 2003, 2006, 2012 ''[[Купа на Ирландската футболна лига]]'' * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (4)''': 2000 – 01, 2003, 2015, 2016 * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (3):''' 1979 – 1980, 1992 – 1993 ''[[Суперкупа на Ирландия]]'' * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2015 ''[[Купа на президента]]'' * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1)''': 2014 ''[[Трофей на Ирландската лига]]'' * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1)''': 1959 – 60 ''[[Купа на Дъблин]]'' * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (3)''': 1953 – 54, 1955 – 56, 1975 – 76 ''[[Купа Сетанта]]'' * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2009 – 2010 == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.stpatsfc.com/ Официален сайт] * [http://www.saintsforum.net/ SaintsForum.net (Discussion forum for All Saints fans)] * [http://www.rte.ie/sport/2006/1129/stpatsath.html St. Patrick's Athletic FAI Cup history] {{Ирландска висша лига}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сейнт Патрикс Атлетик, ФК}} [[Категория:Ирландски футболни отбори]] [[Категория:Спорт в Дъблин]] r86qe2k4g2fxemztphq2zcyi2um3m9t 11473741 11473740 2022-07-29T04:47:44Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Ирландия|Ирландия}}Сейнт Патрикс Атлетик | герб = | оригинално име = ''Cumann Peile Lúthchleas Phádraig Naofa''<br>(St Patrick's Athletic F.C.) | прозвище = ''Светците'' (The Saints), ''СуперСветците'', Pats, St Pats | основан= [[1929]] | стадион = „[[Ричмънд Парк (стадион)|Ричмънд Парк]]“ | капацитет = 5346 (2800 седящи)<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.umbro.ie/teams-254895cm1.html | заглавие = Ireland teams | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Umbro.ie | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120511061314/http://www.umbro.ie/teams-254895cm1.html | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | президент = {{Флагче|Ирландия|Ирландия}} Гарет Кехълър | старши треньор = {{Флагче|Ирландия|Ирландия}} [[Тим Кланси]] | първенство = [[Ирландска висша лига]] |рейтинг = 279-о място<ref>[http://kassiesa.home.xs4all.nl/bert/uefa/data/method4/trank2016.html Таблица с коефициентите на УЕФА 2016]</ref> в [[Таблица с коефициентите на УЕФА#Рейтинг на отборите|рейтинг на УЕФА]] | сезон = 2019 | място = '''5^-о''' | уебсайт = [http://www.stpatsfc.com/ stpatsfc.com] | pattern_la1 = _redborder | pattern_b1 = _stpatricks22h | pattern_ra1 = _redborder | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FF0000 | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = FFFFFF | socks1 = FF0000 | pattern_la2 = _stpatricks22a | pattern_b2 = _stpatricks22a | pattern_ra2 = _stpatricks22a | pattern_sh2 = _stpatricks22a | pattern_so2 = | leftarm2 = 00004F | body2 = FFFFFF | rightarm2 = 00004F | shorts2 = 00004F | socks2 = 0000CD | pattern_la3 = | pattern_b3 = | pattern_ra3 = | leftarm3 = | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = }} [[Файл:RichmondPark2008.jpg|мини|Стадион „[[Ричмънд Парк (стадион)|Ричмънд Парк]]“ преди мача за Купата на УЕФА срещу [[Елфсборг]]]] '''ФК Сейнт Патрикс Атлетик''' ([[Ирландски език|Ирл]]. ''Cumann Peile Lúthchleas Phádraig Naofa'') или просто '''Сейнт Патрикс Атлетик''' е ирландски футболен отбор от град [[Дъблин]]. Основан през 1929 г. тимът е базиран в предградието на Дъблин Инчикор. '''Сейнт Патрикс Атлетик''' е 7-кратен шампион на Ирландия и 2-кратен носител на купата на страната. Тимът играе домакинските си мачове на стадион Ричмънд Парк. Клубните цветове са червено и бяло, а са извести и с прозвищата ''Светците'' и ''Супер Светците''. == Фенове == Феновете на '''Сейнт Патрикс Атлетик''' са си спечелили славата на най-шумната и темпераментна публика в Ирландия. През цялата история на клуба, всеки период на сътресения е винаги изпълнен с протести от страна на лоялните фенове. През 2001 година се заформя нова ултрас групировка – Недосегаемите Шед Енд. В рамките на четири години групировката на тифозите се разраства и започват да правят хореографии както и да пеят много песни. Превръщат Ричмънд Парк в трудно превземаема крепост. == Успехи == ''[[Ирландска висша лига]]'' * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (8)''': 1951 – 52, 1954 – 55, 1955 – 56, 1989 – 90, 1995 – 96, 1997 – 98, 1998 – 99, 2013 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (4):''' 1960 – 1961, 1987 – 1988, 2007, 2008 * [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (4):''' 1990 – 1991, 2001 – 2002, 2012, 2014 ''[[Купа на Ирландия]]'' * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (3)''': 1959, 1961, 2014 * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (10):''' 1953 – 1954, 1966 – 1967, 1967 – 1968, 1971 – 1972, 1973 – 1974, 1979 – 1980, 1996, 2003, 2006, 2012 ''[[Купа на Ирландската футболна лига]]'' * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (4)''': 2000 – 01, 2003, 2015, 2016 * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (3):''' 1979 – 1980, 1992 – 1993 ''[[Суперкупа на Ирландия]]'' * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2015 ''[[Купа на президента]]'' * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1)''': 2014 ''[[Трофей на Ирландската лига]]'' * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1)''': 1959 – 60 ''[[Купа на Дъблин]]'' * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (3)''': 1953 – 54, 1955 – 56, 1975 – 76 ''[[Купа Сетанта]]'' * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2009 – 2010 == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.stpatsfc.com/ Официален сайт] * [http://www.saintsforum.net/ SaintsForum.net (Discussion forum for All Saints fans)] * [http://www.rte.ie/sport/2006/1129/stpatsath.html St. Patrick's Athletic FAI Cup history] {{Ирландска висша лига}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сейнт Патрикс Атлетик, ФК}} [[Категория:Ирландски футболни отбори]] [[Категория:Спорт в Дъблин]] h88bcx19hz2ynlz1adov8gdyiq4h5rc 11473742 11473741 2022-07-29T04:48:13Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор | име на отбора = {{Флагче|Ирландия|Ирландия}}Сейнт Патрикс Атлетик | герб = | оригинално име = ''Cumann Peile Lúthchleas Phádraig Naofa''<br>(St Patrick's Athletic F.C.) | прозвище = ''Светците'' (The Saints), ''СуперСветците'', Pats, St Pats | основан= [[1929]] | стадион = „[[Ричмънд Парк (стадион)|Ричмънд Парк]]“ | капацитет = 5346 (2800 седящи)<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.umbro.ie/teams-254895cm1.html | заглавие = Ireland teams | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Umbro.ie | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20120511061314/http://www.umbro.ie/teams-254895cm1.html | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | президент = {{Флагче|Ирландия|Ирландия}} Гарет Кехълър | старши треньор = {{Флагче|Ирландия|Ирландия}} [[Тим Кланси]] | първенство = [[Ирландска висша лига]] |рейтинг = 279-о място<ref>[http://kassiesa.home.xs4all.nl/bert/uefa/data/method4/trank2016.html Таблица с коефициентите на УЕФА 2016]</ref> в [[Таблица с коефициентите на УЕФА#Рейтинг на отборите|рейтинг на УЕФА]] | сезон = 2021 | място = '''2^-ро''' | уебсайт = [http://www.stpatsfc.com/ stpatsfc.com] | pattern_la1 = _redborder | pattern_b1 = _stpatricks22h | pattern_ra1 = _redborder | pattern_sh1 = | pattern_so1 = | leftarm1 = FFFFFF | body1 = FF0000 | rightarm1 = FFFFFF | shorts1 = FFFFFF | socks1 = FF0000 | pattern_la2 = _stpatricks22a | pattern_b2 = _stpatricks22a | pattern_ra2 = _stpatricks22a | pattern_sh2 = _stpatricks22a | pattern_so2 = | leftarm2 = 00004F | body2 = FFFFFF | rightarm2 = 00004F | shorts2 = 00004F | socks2 = 0000CD | pattern_la3 = | pattern_b3 = | pattern_ra3 = | leftarm3 = | body3 = | rightarm3 = | shorts3 = | socks3 = }} [[Файл:RichmondPark2008.jpg|мини|Стадион „[[Ричмънд Парк (стадион)|Ричмънд Парк]]“ преди мача за Купата на УЕФА срещу [[Елфсборг]]]] '''ФК Сейнт Патрикс Атлетик''' ([[Ирландски език|Ирл]]. ''Cumann Peile Lúthchleas Phádraig Naofa'') или просто '''Сейнт Патрикс Атлетик''' е ирландски футболен отбор от град [[Дъблин]]. Основан през 1929 г. тимът е базиран в предградието на Дъблин Инчикор. '''Сейнт Патрикс Атлетик''' е 7-кратен шампион на Ирландия и 2-кратен носител на купата на страната. Тимът играе домакинските си мачове на стадион Ричмънд Парк. Клубните цветове са червено и бяло, а са извести и с прозвищата ''Светците'' и ''Супер Светците''. == Фенове == Феновете на '''Сейнт Патрикс Атлетик''' са си спечелили славата на най-шумната и темпераментна публика в Ирландия. През цялата история на клуба, всеки период на сътресения е винаги изпълнен с протести от страна на лоялните фенове. През 2001 година се заформя нова ултрас групировка – Недосегаемите Шед Енд. В рамките на четири години групировката на тифозите се разраства и започват да правят хореографии както и да пеят много песни. Превръщат Ричмънд Парк в трудно превземаема крепост. == Успехи == ''[[Ирландска висша лига]]'' * [[Файл:Gold medal icon.svg|15px]] '''Шампион (8)''': 1951 – 52, 1954 – 55, 1955 – 56, 1989 – 90, 1995 – 96, 1997 – 98, 1998 – 99, 2013 * [[Файл:Silver medal icon.svg|15px]] '''Второ място (4):''' 1960 – 1961, 1987 – 1988, 2007, 2008 * [[Файл:Bronze medal icon.svg|15px]] '''Трето място (4):''' 1990 – 1991, 2001 – 2002, 2012, 2014 ''[[Купа на Ирландия]]'' * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (3)''': 1959, 1961, 2014 * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (10):''' 1953 – 1954, 1966 – 1967, 1967 – 1968, 1971 – 1972, 1973 – 1974, 1979 – 1980, 1996, 2003, 2006, 2012 ''[[Купа на Ирландската футболна лига]]'' * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (4)''': 2000 – 01, 2003, 2015, 2016 * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (3):''' 1979 – 1980, 1992 – 1993 ''[[Суперкупа на Ирландия]]'' * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2015 ''[[Купа на президента]]'' * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1)''': 2014 ''[[Трофей на Ирландската лига]]'' * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (1)''': 1959 – 60 ''[[Купа на Дъблин]]'' * [[Файл:Cup Winner.png]] '''Носител (3)''': 1953 – 54, 1955 – 56, 1975 – 76 ''[[Купа Сетанта]]'' * [[Файл:Cup Finalist.png]] '''Финалист (1):''' 2009 – 2010 == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.stpatsfc.com/ Официален сайт] * [http://www.saintsforum.net/ SaintsForum.net (Discussion forum for All Saints fans)] * [http://www.rte.ie/sport/2006/1129/stpatsath.html St. Patrick's Athletic FAI Cup history] {{Ирландска висша лига}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Сейнт Патрикс Атлетик, ФК}} [[Категория:Ирландски футболни отбори]] [[Категория:Спорт в Дъблин]] 1nvdrugirrszrfcmnk7z42mph1o1gyx 0 385392 11473405 11471697 2022-07-28T15:56:52Z Jingiby 23778 /* Прокремълска активност */ wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност | име = Корнелия Нинова | категория = политик | описание = български политик | портрет = KorneliyaNinova.jpg | портрет-описание = Нинова през 2019 г. | националност = {{BUL}} | още = {{Депутат-България|41н=1|42н=1|43н=1|44н=1|45н=1|46н=1|47н=1}} | брак = Димитър Нинов | деца = 1 (Рафаел) | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = Председател на [[БСП]] | години1 = 8 май 2016 – |постове2 = [[Заместник министър-председател на България]] | години2 = 13 декември 2021 – |постове3 = [[Министър на икономиката и индустрията]] | години3 = 13 декември 2021 – | постове4 = [[Зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика]] | години4 = септември 2005 – март 2007 }}{{Личност/Юрист | категория = политик | работил-в = [[Столична община]]<br>Столична следствена служба<br>[[Vivacom|БТК]]<br>„Техноимпекс“ АД<br>„[[Булгартабак Холдинг]]“ АД }}}} '''Корнелия Петрова Нинова''' е български [[юрист]] и [[политик]], [[народен представител]] от парламентарната група на [[Българска социалистическа партия|БСП]] в [[41 Народно събрание|41-то]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/839 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 41-то Народно събрание].</ref> [[42 Народно събрание|42-то]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/1601 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 42-то Народно събрание].</ref> [[43 Народно събрание|43-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2384 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 43-то Народно събрание].</ref> [[44 Народно събрание|44-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2697 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 44-то Народно събрание].</ref> [[45 Народно събрание|45-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3027 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 45-то Народно събрание].</ref> [[46 Народно събрание|46-то]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3397 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 46-то Народно събрание].</ref> и [[47 Народно събрание|47-то Народно събрание]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/3516 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 47-то Народно събрание].</ref> заместник-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика ''(2005 — 2007)'' в [[Правителство на Сергей Станишев|правителството на Сергей Станишев]], заместник министър-председател на България и министър на икономиката и индустрията ''(от 2021 година)'' в [[Правителство на Кирил Петков|правителството на Кирил Петков]].<ref>[https://parliament.bg/bg/news/ID/5329 Публикация в сайта на 47-то Народно събрание за избирането на Корнелия Нинова за заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията; 13-ти декември 2021 година].</ref> Председател на БСП от 8 май 2016 година.<ref name=leader>{{Цитат уеб|заглавие=Корнелия Нинова е новият лидер на БСП (обновена)|фамилно_име=Рилска|първо_име=Биляна|труд=Dnevnik.bg|дата=8 май 2016|достъп_дата=8 май 2016|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/05/08/2755948_korneliia_ninova_e_noviiat_lider_na_bsp_obnovena/}}</ref> == Биография == === Образование и юридическа кариера === Корнелия Нинова е родена на [[16 януари]] [[1969]] г. в село [[Крушовица (Област Враца)|Крушовица]], област [[Враца (област)|Враца]].<ref>[http://www.novini.bg/profile/34-корнелия-нинова.html Биографична справка за Корнелия Нинова в Novini.bg]</ref> Завършва с пълно отличие [[Национална гимназия за древни езици и култури|Националната гимназия за древни езици и култури]] (НГДЕК) в [[София]]. Дипломира се в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]] отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на [[Столична община]]. От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е [[юрисконсулт]] на [[Vivacom|БТК]]. === При правителството на ОДС === Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „[[Техноимпекс]]“ АД. Назначена е на тази длъжност при [[Правителство на Иван Костов|правителството]] на [[ОДС]]. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „[[Техноимпортекспорт]]“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/6596036 Нинова: Техноимпекс е купено от дружество, в което участват 28 души, сред които съм и аз], 24chasa.bg, 6 декември 2017.</ref> [[Петър Жотев]], министър на икономиката и енергетиката при [[Иван Костов]], твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова "като тьмносиня".<ref>[http://www.bnews.bg/article/208429 „Корнелия Нинова – от момичето на Костов до Панаира и Булгартабак. Кариера без дъх в сянката на задкулисието“], BNews.bg 8 май 2016 г.</ref><ref>[http://www.omda.bg/page.php?tittle=Корнелия_Нинова&IDMenu=765&IDArticle=2934 „Корнелия Нинова“], OMDA – Wonderland Bulgaria, 25 август 2012 г.</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20170202164436/http://www.bolgari.net/sinyo_chervena_mygla_udavi_bylgariia-n-1216.html „Синьо-червена мъгла удави България“ – редакционна статия], сп. „Българи“, 10 май 2009 г.</ref>{{неблагонадежден}} === При правителството на Симеон Сакскобугготски === При правителството на Симеон Сакскобугготски тя продължава да е изпълнителен директор на приватизираното дружество „Техноимпекс“. През 2003 г. Нинова се преориентира политически и става член на [[БСП]]. === В правителството на Сергей Станишев === От септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – [[Международен панаир Пловдив]] и на „[[Булгартабак Холдинг]]“ АД.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1255003 Корнелия Нинова оглави „Булгартабак“], Vesti.bg, 25 ноември 2008 г.</ref> === Парламентарна дейност === През 2009 г. е избрана за депутат от БСП в 41-вото НС. Избрана е за народен представител и в 42-рото, 43-то, 44-то, 45-то, 46-то НС и 47-то Народно събрание, като от последното е избрана за [[министър на икономиката]] в правителството на [[Кирил Петков]]. == Критики и противоречия == === Съмнения за злоупотреби === В началото на май 2007 г. се разкриват [[Афера с Топлофикация София|големи злоупотреби в „Топлофикация“ – София]]. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?issueid=2659&sectionid=2&id=0000301 „Следствието изненада Корнелия Нинова с разпит“], в. „Сега“, 31 май 2007 г.</ref> ''Фронтиер'' е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката – [[Румен Овчаров]] и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП.<ref>[https://web.archive.org/web/20170823204839/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=56&aid=1467 Избиване на балансите: Скандалът Александров-Овчаров и последвалите събития разместиха пластове в политиката, икономиката и съдебната власт], сп. „Тема“, брой 19 (290), 14 – 20 май 2007 г.</ref> В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров. Нинова е отстранена с решение на премиера [[Сергей Станишев]] от поста на заместник-министър през май 2007 г. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета – [[Делян Пеевски]], заради скандал с изнудване, в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД.<ref>Мария Йотова, [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=141907 „Защо освободиха Корнелия Нинова?“], Дарик България, 5 май 2007 г.</ref> Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС. Въпреки че е освободена от [[МС]], Нинова е избрана след това във [[Висш съвет на БСП|Висшия съвет на БСП]] и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до тяхната приватизация през 2009 г. === Прокремълска активност === През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата [[путинизъм|путинистка]] партия „[[Единна Русия]]“, на който присъства Корнелия Нинова. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от разузнаването [[Леонид Решетников]], поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. След спечелените от генерал [[Румен Радев]], като кандидат на БСП президентски избори, Решетников обявява, че предварително е одобрил неговата кандидатура на своя среща с Нинова. След поредица от взаимни обвинения в лъжа, накрая и двамата се съгласяват, че среща е имало и че името на Румен Радев е било споменато на нея. Впоследствие Решетников дава серия от интервюта, в които изразява надежда новият президент на България да преориентира страната от Запада към Русия. По-късно на Решетников е наложена забрана да посещава България във връзка с организирана от него шпионска мрежа в страната. След [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] през февруари 2022 година, въпреки водената от Руската федерация [[рашизъм|агресивна политика]], под ръководството на Нинова, която е и вицепремиер в правителството на [[Кирил Петков]], партията заема твърда позиция против налаганета на икономически санкции срещу Русия. Тя е готова да напусне правителството ако се гласува оказване на военна помощ на Украйна. Нинова е и срещу разполагането на съюзни сили на НАТО в страната с оглед на укрепване на източния фланг на организацията, въпреки че България е включена в специален списък на неприятелските страни на Русия,<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/ruskoto-pravitelstvo-balgariya-ot-nepriyatelskite-darzhavi-za-rusiya/ ploshtadslaveikov]</ref> а ЕС единодушно налага тежки санкции на агресора. Нинова е твърдо и против военната подкрепа на Украйна, и така България и Унгария остават единствените държави в ЕС с подобна позиция. В същото време тя изтегля парламентарната група на БСП при гласуване на закупуването на нови 8 броя изтребители F-16 за българската армия през юли 2022 година. Не знаем как ще оцелеят хората зимата, а тръгнали да купуват нови самолети", заяви на брифинг в Министерски съвет Корнелия Нинова, след като 4-те министри на БСП напуснаха заседанието заради закупуване на самолети F-16. Това дава повод на някои наблюдатели да я определят като един от лидерите на [[пета колона|петата колона]] на Путинова Русия в България. === Партийна дейност и реформи в БСП === На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател [[Михаил Миков]].<ref name="leader" /> След като поема поста, Нинова влиза в продължителни конфликти с предишните председатели на партията – Миков и Станишев. Впоследствие Нинова провежда редица системни чистки в БСП, като се освобождава от несъгласните с нейната политика. Тя започва да се разграничава по някои важни въпроси и от [[Партия на европейските социалисти|Партията на европейските социалисти]], чийто лидер е Станишев, както и от президента Радев, чиято кандидатура е прокарала. След неколкократни тежки загуби на различни избори под нейно ръководство, Нинова на два пъти е принудена формално да подава оставка от поста председател на БСП, след което на практика се оказва, че това са само тактически маневри и тя остава на поста си. Според председателят на [[ПЕС]] Станишев, тя започва фундаментално изменение на същността на БСП, която от социална и интернационалистка се превръща в традиционалистка и патриотарска партия с авторитарен уклон. Според евродепутатът от БСП [[Петър Витанов]] членовете на БСП са нахъсвани с антиевропейска, националистическа и антиваксърска реторика, като в нея са останали предимно по-възрастни хора или такива с по-крайни левичарски убеждения. Така според някои анализи, под ръководството на Нинова, БСП от реформирана в края на 20-ти век тоталитарна партия, подкрепила, макар и трудно, европейския и евроатлантическия път на развитие на България, постепенно започва да деградира и да се превръща в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.<ref>Велислава Дърева: Нинова създаде паралелна БСП, доведе я до морална деградация и полуразпад. [https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-velislava-dareva-ninova-sazdade-paralelna-bsp-dovede-ya-do-moralna-degradatsiya-i-polurazpad 06.03.2021, Factor.bg.]</ref><ref>Г. Ангелов: Корнелия Нинова и БСП: съществуват ли или са материализиран парадокс? [https://www.dw.com/bg/корнелия-нинова-и-бсп-съществуват-ли-или-са-материализиран-парадокс/a-61644206 30.04.2022, Дойче Веле.]</ref><ref>Илиян Василев: Предстои ни много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока. [http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=56394 02 март 2022, ИА Фокус.]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.parliament.bg/bg/MP/839 Профил на Корнелия Нинова в сайта на Народното събрание] {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Нинова, Корнелия}} [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Хора от област Враца]] tf2fo6073tlpv8pj9rg3ln63gfqt7cv 11473407 11473405 2022-07-28T15:57:27Z Jingiby 23778 /* Прокремълска активност */ wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност | име = Корнелия Нинова | категория = политик | описание = български политик | портрет = KorneliyaNinova.jpg | портрет-описание = Нинова през 2019 г. | националност = {{BUL}} | още = {{Депутат-България|41н=1|42н=1|43н=1|44н=1|45н=1|46н=1|47н=1}} | брак = Димитър Нинов | деца = 1 (Рафаел) | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = Председател на [[БСП]] | години1 = 8 май 2016 – |постове2 = [[Заместник министър-председател на България]] | години2 = 13 декември 2021 – |постове3 = [[Министър на икономиката и индустрията]] | години3 = 13 декември 2021 – | постове4 = [[Зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика]] | години4 = септември 2005 – март 2007 }}{{Личност/Юрист | категория = политик | работил-в = [[Столична община]]<br>Столична следствена служба<br>[[Vivacom|БТК]]<br>„Техноимпекс“ АД<br>„[[Булгартабак Холдинг]]“ АД }}}} '''Корнелия Петрова Нинова''' е български [[юрист]] и [[политик]], [[народен представител]] от парламентарната група на [[Българска социалистическа партия|БСП]] в [[41 Народно събрание|41-то]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/839 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 41-то Народно събрание].</ref> [[42 Народно събрание|42-то]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/1601 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 42-то Народно събрание].</ref> [[43 Народно събрание|43-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2384 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 43-то Народно събрание].</ref> [[44 Народно събрание|44-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2697 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 44-то Народно събрание].</ref> [[45 Народно събрание|45-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3027 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 45-то Народно събрание].</ref> [[46 Народно събрание|46-то]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3397 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 46-то Народно събрание].</ref> и [[47 Народно събрание|47-то Народно събрание]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/3516 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 47-то Народно събрание].</ref> заместник-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика ''(2005 — 2007)'' в [[Правителство на Сергей Станишев|правителството на Сергей Станишев]], заместник министър-председател на България и министър на икономиката и индустрията ''(от 2021 година)'' в [[Правителство на Кирил Петков|правителството на Кирил Петков]].<ref>[https://parliament.bg/bg/news/ID/5329 Публикация в сайта на 47-то Народно събрание за избирането на Корнелия Нинова за заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията; 13-ти декември 2021 година].</ref> Председател на БСП от 8 май 2016 година.<ref name=leader>{{Цитат уеб|заглавие=Корнелия Нинова е новият лидер на БСП (обновена)|фамилно_име=Рилска|първо_име=Биляна|труд=Dnevnik.bg|дата=8 май 2016|достъп_дата=8 май 2016|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/05/08/2755948_korneliia_ninova_e_noviiat_lider_na_bsp_obnovena/}}</ref> == Биография == === Образование и юридическа кариера === Корнелия Нинова е родена на [[16 януари]] [[1969]] г. в село [[Крушовица (Област Враца)|Крушовица]], област [[Враца (област)|Враца]].<ref>[http://www.novini.bg/profile/34-корнелия-нинова.html Биографична справка за Корнелия Нинова в Novini.bg]</ref> Завършва с пълно отличие [[Национална гимназия за древни езици и култури|Националната гимназия за древни езици и култури]] (НГДЕК) в [[София]]. Дипломира се в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]] отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на [[Столична община]]. От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е [[юрисконсулт]] на [[Vivacom|БТК]]. === При правителството на ОДС === Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „[[Техноимпекс]]“ АД. Назначена е на тази длъжност при [[Правителство на Иван Костов|правителството]] на [[ОДС]]. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „[[Техноимпортекспорт]]“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/6596036 Нинова: Техноимпекс е купено от дружество, в което участват 28 души, сред които съм и аз], 24chasa.bg, 6 декември 2017.</ref> [[Петър Жотев]], министър на икономиката и енергетиката при [[Иван Костов]], твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова "като тьмносиня".<ref>[http://www.bnews.bg/article/208429 „Корнелия Нинова – от момичето на Костов до Панаира и Булгартабак. Кариера без дъх в сянката на задкулисието“], BNews.bg 8 май 2016 г.</ref><ref>[http://www.omda.bg/page.php?tittle=Корнелия_Нинова&IDMenu=765&IDArticle=2934 „Корнелия Нинова“], OMDA – Wonderland Bulgaria, 25 август 2012 г.</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20170202164436/http://www.bolgari.net/sinyo_chervena_mygla_udavi_bylgariia-n-1216.html „Синьо-червена мъгла удави България“ – редакционна статия], сп. „Българи“, 10 май 2009 г.</ref>{{неблагонадежден}} === При правителството на Симеон Сакскобугготски === При правителството на Симеон Сакскобугготски тя продължава да е изпълнителен директор на приватизираното дружество „Техноимпекс“. През 2003 г. Нинова се преориентира политически и става член на [[БСП]]. === В правителството на Сергей Станишев === От септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – [[Международен панаир Пловдив]] и на „[[Булгартабак Холдинг]]“ АД.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1255003 Корнелия Нинова оглави „Булгартабак“], Vesti.bg, 25 ноември 2008 г.</ref> === Парламентарна дейност === През 2009 г. е избрана за депутат от БСП в 41-вото НС. Избрана е за народен представител и в 42-рото, 43-то, 44-то, 45-то, 46-то НС и 47-то Народно събрание, като от последното е избрана за [[министър на икономиката]] в правителството на [[Кирил Петков]]. == Критики и противоречия == === Съмнения за злоупотреби === В началото на май 2007 г. се разкриват [[Афера с Топлофикация София|големи злоупотреби в „Топлофикация“ – София]]. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?issueid=2659&sectionid=2&id=0000301 „Следствието изненада Корнелия Нинова с разпит“], в. „Сега“, 31 май 2007 г.</ref> ''Фронтиер'' е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката – [[Румен Овчаров]] и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП.<ref>[https://web.archive.org/web/20170823204839/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=56&aid=1467 Избиване на балансите: Скандалът Александров-Овчаров и последвалите събития разместиха пластове в политиката, икономиката и съдебната власт], сп. „Тема“, брой 19 (290), 14 – 20 май 2007 г.</ref> В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров. Нинова е отстранена с решение на премиера [[Сергей Станишев]] от поста на заместник-министър през май 2007 г. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета – [[Делян Пеевски]], заради скандал с изнудване, в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД.<ref>Мария Йотова, [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=141907 „Защо освободиха Корнелия Нинова?“], Дарик България, 5 май 2007 г.</ref> Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС. Въпреки че е освободена от [[МС]], Нинова е избрана след това във [[Висш съвет на БСП|Висшия съвет на БСП]] и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до тяхната приватизация през 2009 г. === Прокремълска активност === През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата [[путинизъм|путинистка]] партия „[[Единна Русия]]“, на който присъства Корнелия Нинова. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от разузнаването [[Леонид Решетников]], поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. След спечелените от генерал [[Румен Радев]], като кандидат на БСП президентски избори, Решетников обявява, че предварително е одобрил неговата кандидатура на своя среща с Нинова. След поредица от взаимни обвинения в лъжа, накрая и двамата се съгласяват, че среща е имало и че името на Румен Радев е било споменато на нея. Впоследствие Решетников дава серия от интервюта, в които изразява надежда новият президент на България да преориентира страната от Запада към Русия. По-късно на Решетников е наложена забрана да посещава България във връзка с организирана от него шпионска мрежа в страната. След [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] през февруари 2022 година, въпреки водената от Руската федерация [[рашизъм|агресивна политика]], под ръководството на Нинова, която е и вицепремиер в правителството на [[Кирил Петков]], партията заема твърда позиция против налаганета на икономически санкции срещу Русия. Тя е готова да напусне правителството ако се гласува оказване на военна помощ на Украйна. Нинова е и срещу разполагането на съюзни сили на НАТО в страната с оглед на укрепване на източния фланг на организацията, въпреки че България е включена в специален списък на неприятелските страни на Русия,<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/ruskoto-pravitelstvo-balgariya-ot-nepriyatelskite-darzhavi-za-rusiya/ ploshtadslaveikov]</ref> а ЕС единодушно налага тежки санкции на агресора. Нинова е твърдо и против военната подкрепа на Украйна, и така България и Унгария остават единствените държави в ЕС с подобна позиция. В същото време тя изтегля парламентарната група на БСП при гласуване на закупуването на нови 8 броя изтребители F-16 за българската армия през юли 2022 година. Това дава повод на някои наблюдатели да я определят като един от лидерите на [[пета колона|петата колона]] на Путинова Русия в България. === Партийна дейност и реформи в БСП === На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател [[Михаил Миков]].<ref name="leader" /> След като поема поста, Нинова влиза в продължителни конфликти с предишните председатели на партията – Миков и Станишев. Впоследствие Нинова провежда редица системни чистки в БСП, като се освобождава от несъгласните с нейната политика. Тя започва да се разграничава по някои важни въпроси и от [[Партия на европейските социалисти|Партията на европейските социалисти]], чийто лидер е Станишев, както и от президента Радев, чиято кандидатура е прокарала. След неколкократни тежки загуби на различни избори под нейно ръководство, Нинова на два пъти е принудена формално да подава оставка от поста председател на БСП, след което на практика се оказва, че това са само тактически маневри и тя остава на поста си. Според председателят на [[ПЕС]] Станишев, тя започва фундаментално изменение на същността на БСП, която от социална и интернационалистка се превръща в традиционалистка и патриотарска партия с авторитарен уклон. Според евродепутатът от БСП [[Петър Витанов]] членовете на БСП са нахъсвани с антиевропейска, националистическа и антиваксърска реторика, като в нея са останали предимно по-възрастни хора или такива с по-крайни левичарски убеждения. Така според някои анализи, под ръководството на Нинова, БСП от реформирана в края на 20-ти век тоталитарна партия, подкрепила, макар и трудно, европейския и евроатлантическия път на развитие на България, постепенно започва да деградира и да се превръща в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.<ref>Велислава Дърева: Нинова създаде паралелна БСП, доведе я до морална деградация и полуразпад. [https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-velislava-dareva-ninova-sazdade-paralelna-bsp-dovede-ya-do-moralna-degradatsiya-i-polurazpad 06.03.2021, Factor.bg.]</ref><ref>Г. Ангелов: Корнелия Нинова и БСП: съществуват ли или са материализиран парадокс? [https://www.dw.com/bg/корнелия-нинова-и-бсп-съществуват-ли-или-са-материализиран-парадокс/a-61644206 30.04.2022, Дойче Веле.]</ref><ref>Илиян Василев: Предстои ни много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока. [http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=56394 02 март 2022, ИА Фокус.]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.parliament.bg/bg/MP/839 Профил на Корнелия Нинова в сайта на Народното събрание] {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Нинова, Корнелия}} [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Хора от област Враца]] 3jar9apvyj1073h70ckt4ewkt3a0z9d 11473408 11473407 2022-07-28T15:58:11Z Jingiby 23778 /* Прокремълска активност */ wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност | име = Корнелия Нинова | категория = политик | описание = български политик | портрет = KorneliyaNinova.jpg | портрет-описание = Нинова през 2019 г. | националност = {{BUL}} | още = {{Депутат-България|41н=1|42н=1|43н=1|44н=1|45н=1|46н=1|47н=1}} | брак = Димитър Нинов | деца = 1 (Рафаел) | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = Председател на [[БСП]] | години1 = 8 май 2016 – |постове2 = [[Заместник министър-председател на България]] | години2 = 13 декември 2021 – |постове3 = [[Министър на икономиката и индустрията]] | години3 = 13 декември 2021 – | постове4 = [[Зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика]] | години4 = септември 2005 – март 2007 }}{{Личност/Юрист | категория = политик | работил-в = [[Столична община]]<br>Столична следствена служба<br>[[Vivacom|БТК]]<br>„Техноимпекс“ АД<br>„[[Булгартабак Холдинг]]“ АД }}}} '''Корнелия Петрова Нинова''' е български [[юрист]] и [[политик]], [[народен представител]] от парламентарната група на [[Българска социалистическа партия|БСП]] в [[41 Народно събрание|41-то]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/839 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 41-то Народно събрание].</ref> [[42 Народно събрание|42-то]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/1601 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 42-то Народно събрание].</ref> [[43 Народно събрание|43-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2384 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 43-то Народно събрание].</ref> [[44 Народно събрание|44-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2697 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 44-то Народно събрание].</ref> [[45 Народно събрание|45-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3027 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 45-то Народно събрание].</ref> [[46 Народно събрание|46-то]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3397 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 46-то Народно събрание].</ref> и [[47 Народно събрание|47-то Народно събрание]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/3516 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 47-то Народно събрание].</ref> заместник-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика ''(2005 — 2007)'' в [[Правителство на Сергей Станишев|правителството на Сергей Станишев]], заместник министър-председател на България и министър на икономиката и индустрията ''(от 2021 година)'' в [[Правителство на Кирил Петков|правителството на Кирил Петков]].<ref>[https://parliament.bg/bg/news/ID/5329 Публикация в сайта на 47-то Народно събрание за избирането на Корнелия Нинова за заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията; 13-ти декември 2021 година].</ref> Председател на БСП от 8 май 2016 година.<ref name=leader>{{Цитат уеб|заглавие=Корнелия Нинова е новият лидер на БСП (обновена)|фамилно_име=Рилска|първо_име=Биляна|труд=Dnevnik.bg|дата=8 май 2016|достъп_дата=8 май 2016|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/05/08/2755948_korneliia_ninova_e_noviiat_lider_na_bsp_obnovena/}}</ref> == Биография == === Образование и юридическа кариера === Корнелия Нинова е родена на [[16 януари]] [[1969]] г. в село [[Крушовица (Област Враца)|Крушовица]], област [[Враца (област)|Враца]].<ref>[http://www.novini.bg/profile/34-корнелия-нинова.html Биографична справка за Корнелия Нинова в Novini.bg]</ref> Завършва с пълно отличие [[Национална гимназия за древни езици и култури|Националната гимназия за древни езици и култури]] (НГДЕК) в [[София]]. Дипломира се в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]] отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на [[Столична община]]. От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е [[юрисконсулт]] на [[Vivacom|БТК]]. === При правителството на ОДС === Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „[[Техноимпекс]]“ АД. Назначена е на тази длъжност при [[Правителство на Иван Костов|правителството]] на [[ОДС]]. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „[[Техноимпортекспорт]]“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/6596036 Нинова: Техноимпекс е купено от дружество, в което участват 28 души, сред които съм и аз], 24chasa.bg, 6 декември 2017.</ref> [[Петър Жотев]], министър на икономиката и енергетиката при [[Иван Костов]], твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова "като тьмносиня".<ref>[http://www.bnews.bg/article/208429 „Корнелия Нинова – от момичето на Костов до Панаира и Булгартабак. Кариера без дъх в сянката на задкулисието“], BNews.bg 8 май 2016 г.</ref><ref>[http://www.omda.bg/page.php?tittle=Корнелия_Нинова&IDMenu=765&IDArticle=2934 „Корнелия Нинова“], OMDA – Wonderland Bulgaria, 25 август 2012 г.</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20170202164436/http://www.bolgari.net/sinyo_chervena_mygla_udavi_bylgariia-n-1216.html „Синьо-червена мъгла удави България“ – редакционна статия], сп. „Българи“, 10 май 2009 г.</ref>{{неблагонадежден}} === При правителството на Симеон Сакскобугготски === При правителството на Симеон Сакскобугготски тя продължава да е изпълнителен директор на приватизираното дружество „Техноимпекс“. През 2003 г. Нинова се преориентира политически и става член на [[БСП]]. === В правителството на Сергей Станишев === От септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – [[Международен панаир Пловдив]] и на „[[Булгартабак Холдинг]]“ АД.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1255003 Корнелия Нинова оглави „Булгартабак“], Vesti.bg, 25 ноември 2008 г.</ref> === Парламентарна дейност === През 2009 г. е избрана за депутат от БСП в 41-вото НС. Избрана е за народен представител и в 42-рото, 43-то, 44-то, 45-то, 46-то НС и 47-то Народно събрание, като от последното е избрана за [[министър на икономиката]] в правителството на [[Кирил Петков]]. == Критики и противоречия == === Съмнения за злоупотреби === В началото на май 2007 г. се разкриват [[Афера с Топлофикация София|големи злоупотреби в „Топлофикация“ – София]]. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?issueid=2659&sectionid=2&id=0000301 „Следствието изненада Корнелия Нинова с разпит“], в. „Сега“, 31 май 2007 г.</ref> ''Фронтиер'' е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката – [[Румен Овчаров]] и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП.<ref>[https://web.archive.org/web/20170823204839/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=56&aid=1467 Избиване на балансите: Скандалът Александров-Овчаров и последвалите събития разместиха пластове в политиката, икономиката и съдебната власт], сп. „Тема“, брой 19 (290), 14 – 20 май 2007 г.</ref> В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров. Нинова е отстранена с решение на премиера [[Сергей Станишев]] от поста на заместник-министър през май 2007 г. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета – [[Делян Пеевски]], заради скандал с изнудване, в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД.<ref>Мария Йотова, [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=141907 „Защо освободиха Корнелия Нинова?“], Дарик България, 5 май 2007 г.</ref> Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС. Въпреки че е освободена от [[МС]], Нинова е избрана след това във [[Висш съвет на БСП|Висшия съвет на БСП]] и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до тяхната приватизация през 2009 г. === Прокремълска активност === През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата [[путинизъм|путинистка]] партия „[[Единна Русия]]“, на който присъства Корнелия Нинова. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от разузнаването [[Леонид Решетников]], поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. След спечелените от генерал [[Румен Радев]], като кандидат на БСП президентски избори, Решетников обявява, че предварително е одобрил неговата кандидатура на своя среща с Нинова. След поредица от взаимни обвинения в лъжа, накрая и двамата се съгласяват, че среща е имало и че името на Румен Радев е било споменато на нея. Впоследствие Решетников дава серия от интервюта, в които изразява надежда новият президент на България да преориентира страната от Запада към Русия. По-късно на Решетников е наложена забрана да посещава България във връзка с организирана от него шпионска мрежа в страната. След [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] през февруари 2022 година, въпреки водената от Руската федерация [[рашизъм|агресивна политика]], под ръководството на Нинова, която е и вицепремиер в правителството на [[Кирил Петков]], партията заема твърда позиция против налаганета на икономически санкции срещу Русия. Тя е готова да напусне правителството ако се гласува оказване на военна помощ на Украйна. Нинова е и срещу разполагането на съюзни сили на НАТО в страната с оглед на укрепване на източния фланг на организацията, въпреки че България е включена в специален списък на неприятелските страни на Русия,<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/ruskoto-pravitelstvo-balgariya-ot-nepriyatelskite-darzhavi-za-rusiya/ ploshtadslaveikov]</ref> а ЕС единодушно налага тежки санкции на агресора. Нинова е твърдо и против военната подкрепа на Украйна, и така България и Унгария остават единствените държави в ЕС с подобна позиция. В същото време тя изтегля парламентарната група на БСП при гласуване на закупуването на 8 броя изтребители F-16 за българската армия през юли 2022 година. Това дава повод на някои наблюдатели да я определят като един от лидерите на [[пета колона|петата колона]] на Путинова Русия в България. === Партийна дейност и реформи в БСП === На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател [[Михаил Миков]].<ref name="leader" /> След като поема поста, Нинова влиза в продължителни конфликти с предишните председатели на партията – Миков и Станишев. Впоследствие Нинова провежда редица системни чистки в БСП, като се освобождава от несъгласните с нейната политика. Тя започва да се разграничава по някои важни въпроси и от [[Партия на европейските социалисти|Партията на европейските социалисти]], чийто лидер е Станишев, както и от президента Радев, чиято кандидатура е прокарала. След неколкократни тежки загуби на различни избори под нейно ръководство, Нинова на два пъти е принудена формално да подава оставка от поста председател на БСП, след което на практика се оказва, че това са само тактически маневри и тя остава на поста си. Според председателят на [[ПЕС]] Станишев, тя започва фундаментално изменение на същността на БСП, която от социална и интернационалистка се превръща в традиционалистка и патриотарска партия с авторитарен уклон. Според евродепутатът от БСП [[Петър Витанов]] членовете на БСП са нахъсвани с антиевропейска, националистическа и антиваксърска реторика, като в нея са останали предимно по-възрастни хора или такива с по-крайни левичарски убеждения. Така според някои анализи, под ръководството на Нинова, БСП от реформирана в края на 20-ти век тоталитарна партия, подкрепила, макар и трудно, европейския и евроатлантическия път на развитие на България, постепенно започва да деградира и да се превръща в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.<ref>Велислава Дърева: Нинова създаде паралелна БСП, доведе я до морална деградация и полуразпад. [https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-velislava-dareva-ninova-sazdade-paralelna-bsp-dovede-ya-do-moralna-degradatsiya-i-polurazpad 06.03.2021, Factor.bg.]</ref><ref>Г. Ангелов: Корнелия Нинова и БСП: съществуват ли или са материализиран парадокс? [https://www.dw.com/bg/корнелия-нинова-и-бсп-съществуват-ли-или-са-материализиран-парадокс/a-61644206 30.04.2022, Дойче Веле.]</ref><ref>Илиян Василев: Предстои ни много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока. [http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=56394 02 март 2022, ИА Фокус.]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.parliament.bg/bg/MP/839 Профил на Корнелия Нинова в сайта на Народното събрание] {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Нинова, Корнелия}} [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Хора от област Враца]] blrjxrr1q89svq3wtvg6atp5i5ovcgt 11473409 11473408 2022-07-28T15:59:57Z Jingiby 23778 /* Прокремълска активност */ wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност | име = Корнелия Нинова | категория = политик | описание = български политик | портрет = KorneliyaNinova.jpg | портрет-описание = Нинова през 2019 г. | националност = {{BUL}} | още = {{Депутат-България|41н=1|42н=1|43н=1|44н=1|45н=1|46н=1|47н=1}} | брак = Димитър Нинов | деца = 1 (Рафаел) | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = Председател на [[БСП]] | години1 = 8 май 2016 – |постове2 = [[Заместник министър-председател на България]] | години2 = 13 декември 2021 – |постове3 = [[Министър на икономиката и индустрията]] | години3 = 13 декември 2021 – | постове4 = [[Зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика]] | години4 = септември 2005 – март 2007 }}{{Личност/Юрист | категория = политик | работил-в = [[Столична община]]<br>Столична следствена служба<br>[[Vivacom|БТК]]<br>„Техноимпекс“ АД<br>„[[Булгартабак Холдинг]]“ АД }}}} '''Корнелия Петрова Нинова''' е български [[юрист]] и [[политик]], [[народен представител]] от парламентарната група на [[Българска социалистическа партия|БСП]] в [[41 Народно събрание|41-то]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/839 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 41-то Народно събрание].</ref> [[42 Народно събрание|42-то]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/1601 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 42-то Народно събрание].</ref> [[43 Народно събрание|43-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2384 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 43-то Народно събрание].</ref> [[44 Народно събрание|44-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2697 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 44-то Народно събрание].</ref> [[45 Народно събрание|45-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3027 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 45-то Народно събрание].</ref> [[46 Народно събрание|46-то]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3397 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 46-то Народно събрание].</ref> и [[47 Народно събрание|47-то Народно събрание]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/3516 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 47-то Народно събрание].</ref> заместник-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика ''(2005 — 2007)'' в [[Правителство на Сергей Станишев|правителството на Сергей Станишев]], заместник министър-председател на България и министър на икономиката и индустрията ''(от 2021 година)'' в [[Правителство на Кирил Петков|правителството на Кирил Петков]].<ref>[https://parliament.bg/bg/news/ID/5329 Публикация в сайта на 47-то Народно събрание за избирането на Корнелия Нинова за заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията; 13-ти декември 2021 година].</ref> Председател на БСП от 8 май 2016 година.<ref name=leader>{{Цитат уеб|заглавие=Корнелия Нинова е новият лидер на БСП (обновена)|фамилно_име=Рилска|първо_име=Биляна|труд=Dnevnik.bg|дата=8 май 2016|достъп_дата=8 май 2016|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/05/08/2755948_korneliia_ninova_e_noviiat_lider_na_bsp_obnovena/}}</ref> == Биография == === Образование и юридическа кариера === Корнелия Нинова е родена на [[16 януари]] [[1969]] г. в село [[Крушовица (Област Враца)|Крушовица]], област [[Враца (област)|Враца]].<ref>[http://www.novini.bg/profile/34-корнелия-нинова.html Биографична справка за Корнелия Нинова в Novini.bg]</ref> Завършва с пълно отличие [[Национална гимназия за древни езици и култури|Националната гимназия за древни езици и култури]] (НГДЕК) в [[София]]. Дипломира се в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]] отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на [[Столична община]]. От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е [[юрисконсулт]] на [[Vivacom|БТК]]. === При правителството на ОДС === Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „[[Техноимпекс]]“ АД. Назначена е на тази длъжност при [[Правителство на Иван Костов|правителството]] на [[ОДС]]. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „[[Техноимпортекспорт]]“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/6596036 Нинова: Техноимпекс е купено от дружество, в което участват 28 души, сред които съм и аз], 24chasa.bg, 6 декември 2017.</ref> [[Петър Жотев]], министър на икономиката и енергетиката при [[Иван Костов]], твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова "като тьмносиня".<ref>[http://www.bnews.bg/article/208429 „Корнелия Нинова – от момичето на Костов до Панаира и Булгартабак. Кариера без дъх в сянката на задкулисието“], BNews.bg 8 май 2016 г.</ref><ref>[http://www.omda.bg/page.php?tittle=Корнелия_Нинова&IDMenu=765&IDArticle=2934 „Корнелия Нинова“], OMDA – Wonderland Bulgaria, 25 август 2012 г.</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20170202164436/http://www.bolgari.net/sinyo_chervena_mygla_udavi_bylgariia-n-1216.html „Синьо-червена мъгла удави България“ – редакционна статия], сп. „Българи“, 10 май 2009 г.</ref>{{неблагонадежден}} === При правителството на Симеон Сакскобугготски === При правителството на Симеон Сакскобугготски тя продължава да е изпълнителен директор на приватизираното дружество „Техноимпекс“. През 2003 г. Нинова се преориентира политически и става член на [[БСП]]. === В правителството на Сергей Станишев === От септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – [[Международен панаир Пловдив]] и на „[[Булгартабак Холдинг]]“ АД.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1255003 Корнелия Нинова оглави „Булгартабак“], Vesti.bg, 25 ноември 2008 г.</ref> === Парламентарна дейност === През 2009 г. е избрана за депутат от БСП в 41-вото НС. Избрана е за народен представител и в 42-рото, 43-то, 44-то, 45-то, 46-то НС и 47-то Народно събрание, като от последното е избрана за [[министър на икономиката]] в правителството на [[Кирил Петков]]. == Критики и противоречия == === Съмнения за злоупотреби === В началото на май 2007 г. се разкриват [[Афера с Топлофикация София|големи злоупотреби в „Топлофикация“ – София]]. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?issueid=2659&sectionid=2&id=0000301 „Следствието изненада Корнелия Нинова с разпит“], в. „Сега“, 31 май 2007 г.</ref> ''Фронтиер'' е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката – [[Румен Овчаров]] и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП.<ref>[https://web.archive.org/web/20170823204839/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=56&aid=1467 Избиване на балансите: Скандалът Александров-Овчаров и последвалите събития разместиха пластове в политиката, икономиката и съдебната власт], сп. „Тема“, брой 19 (290), 14 – 20 май 2007 г.</ref> В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров. Нинова е отстранена с решение на премиера [[Сергей Станишев]] от поста на заместник-министър през май 2007 г. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета – [[Делян Пеевски]], заради скандал с изнудване, в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД.<ref>Мария Йотова, [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=141907 „Защо освободиха Корнелия Нинова?“], Дарик България, 5 май 2007 г.</ref> Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС. Въпреки че е освободена от [[МС]], Нинова е избрана след това във [[Висш съвет на БСП|Висшия съвет на БСП]] и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до тяхната приватизация през 2009 г. === Прокремълска и антинатовска активност === През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата [[путинизъм|путинистка]] партия „[[Единна Русия]]“, на който присъства Корнелия Нинова. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от разузнаването [[Леонид Решетников]], поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. След спечелените от генерал [[Румен Радев]], като кандидат на БСП президентски избори, Решетников обявява, че предварително е одобрил неговата кандидатура на своя среща с Нинова. След поредица от взаимни обвинения в лъжа, накрая и двамата се съгласяват, че среща е имало и че името на Румен Радев е било споменато на нея. Впоследствие Решетников дава серия от интервюта, в които изразява надежда новият президент на България да преориентира страната от Запада към Русия. По-късно на Решетников е наложена забрана да посещава България във връзка с организирана от него шпионска мрежа в страната. След [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] през февруари 2022 година, въпреки водената от Руската федерация [[рашизъм|агресивна политика]], под ръководството на Нинова, която е и вицепремиер в правителството на [[Кирил Петков]], партията заема твърда позиция против налаганета на икономически санкции срещу Русия. Тя е готова да напусне правителството ако се гласува оказване на военна помощ на Украйна. Нинова е и срещу разполагането на съюзни сили на НАТО в страната с оглед на укрепване на източния фланг на организацията, въпреки че България е включена в специален списък на неприятелските страни на Русия,<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/ruskoto-pravitelstvo-balgariya-ot-nepriyatelskite-darzhavi-za-rusiya/ ploshtadslaveikov]</ref> а ЕС единодушно налага тежки санкции на агресора. Нинова е твърдо и против военната подкрепа на Украйна, и така България и Унгария остават единствените държави в ЕС с подобна позиция. В същото време тя изтегля парламентарната група на БСП при гласуване на закупуването на 8 броя изтребители F-16 за българската армия през юли 2022 година. Това дава повод на някои наблюдатели да я определят като един от лидерите на [[пета колона|петата колона]] на Путинова Русия в България. === Партийна дейност и реформи в БСП === На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател [[Михаил Миков]].<ref name="leader" /> След като поема поста, Нинова влиза в продължителни конфликти с предишните председатели на партията – Миков и Станишев. Впоследствие Нинова провежда редица системни чистки в БСП, като се освобождава от несъгласните с нейната политика. Тя започва да се разграничава по някои важни въпроси и от [[Партия на европейските социалисти|Партията на европейските социалисти]], чийто лидер е Станишев, както и от президента Радев, чиято кандидатура е прокарала. След неколкократни тежки загуби на различни избори под нейно ръководство, Нинова на два пъти е принудена формално да подава оставка от поста председател на БСП, след което на практика се оказва, че това са само тактически маневри и тя остава на поста си. Според председателят на [[ПЕС]] Станишев, тя започва фундаментално изменение на същността на БСП, която от социална и интернационалистка се превръща в традиционалистка и патриотарска партия с авторитарен уклон. Според евродепутатът от БСП [[Петър Витанов]] членовете на БСП са нахъсвани с антиевропейска, националистическа и антиваксърска реторика, като в нея са останали предимно по-възрастни хора или такива с по-крайни левичарски убеждения. Така според някои анализи, под ръководството на Нинова, БСП от реформирана в края на 20-ти век тоталитарна партия, подкрепила, макар и трудно, европейския и евроатлантическия път на развитие на България, постепенно започва да деградира и да се превръща в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.<ref>Велислава Дърева: Нинова създаде паралелна БСП, доведе я до морална деградация и полуразпад. [https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-velislava-dareva-ninova-sazdade-paralelna-bsp-dovede-ya-do-moralna-degradatsiya-i-polurazpad 06.03.2021, Factor.bg.]</ref><ref>Г. Ангелов: Корнелия Нинова и БСП: съществуват ли или са материализиран парадокс? [https://www.dw.com/bg/корнелия-нинова-и-бсп-съществуват-ли-или-са-материализиран-парадокс/a-61644206 30.04.2022, Дойче Веле.]</ref><ref>Илиян Василев: Предстои ни много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока. [http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=56394 02 март 2022, ИА Фокус.]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.parliament.bg/bg/MP/839 Профил на Корнелия Нинова в сайта на Народното събрание] {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Нинова, Корнелия}} [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Хора от област Враца]] 9ax9ftkuqagw22wgqnjan636sjmncca 11473410 11473409 2022-07-28T16:00:35Z Jingiby 23778 /* Партийна дейност и реформи в БСП */ wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност | име = Корнелия Нинова | категория = политик | описание = български политик | портрет = KorneliyaNinova.jpg | портрет-описание = Нинова през 2019 г. | националност = {{BUL}} | още = {{Депутат-България|41н=1|42н=1|43н=1|44н=1|45н=1|46н=1|47н=1}} | брак = Димитър Нинов | деца = 1 (Рафаел) | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = Председател на [[БСП]] | години1 = 8 май 2016 – |постове2 = [[Заместник министър-председател на България]] | години2 = 13 декември 2021 – |постове3 = [[Министър на икономиката и индустрията]] | години3 = 13 декември 2021 – | постове4 = [[Зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика]] | години4 = септември 2005 – март 2007 }}{{Личност/Юрист | категория = политик | работил-в = [[Столична община]]<br>Столична следствена служба<br>[[Vivacom|БТК]]<br>„Техноимпекс“ АД<br>„[[Булгартабак Холдинг]]“ АД }}}} '''Корнелия Петрова Нинова''' е български [[юрист]] и [[политик]], [[народен представител]] от парламентарната група на [[Българска социалистическа партия|БСП]] в [[41 Народно събрание|41-то]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/839 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 41-то Народно събрание].</ref> [[42 Народно събрание|42-то]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/1601 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 42-то Народно събрание].</ref> [[43 Народно събрание|43-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2384 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 43-то Народно събрание].</ref> [[44 Народно събрание|44-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2697 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 44-то Народно събрание].</ref> [[45 Народно събрание|45-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3027 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 45-то Народно събрание].</ref> [[46 Народно събрание|46-то]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3397 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 46-то Народно събрание].</ref> и [[47 Народно събрание|47-то Народно събрание]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/3516 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 47-то Народно събрание].</ref> заместник-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика ''(2005 — 2007)'' в [[Правителство на Сергей Станишев|правителството на Сергей Станишев]], заместник министър-председател на България и министър на икономиката и индустрията ''(от 2021 година)'' в [[Правителство на Кирил Петков|правителството на Кирил Петков]].<ref>[https://parliament.bg/bg/news/ID/5329 Публикация в сайта на 47-то Народно събрание за избирането на Корнелия Нинова за заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията; 13-ти декември 2021 година].</ref> Председател на БСП от 8 май 2016 година.<ref name=leader>{{Цитат уеб|заглавие=Корнелия Нинова е новият лидер на БСП (обновена)|фамилно_име=Рилска|първо_име=Биляна|труд=Dnevnik.bg|дата=8 май 2016|достъп_дата=8 май 2016|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/05/08/2755948_korneliia_ninova_e_noviiat_lider_na_bsp_obnovena/}}</ref> == Биография == === Образование и юридическа кариера === Корнелия Нинова е родена на [[16 януари]] [[1969]] г. в село [[Крушовица (Област Враца)|Крушовица]], област [[Враца (област)|Враца]].<ref>[http://www.novini.bg/profile/34-корнелия-нинова.html Биографична справка за Корнелия Нинова в Novini.bg]</ref> Завършва с пълно отличие [[Национална гимназия за древни езици и култури|Националната гимназия за древни езици и култури]] (НГДЕК) в [[София]]. Дипломира се в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]] отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на [[Столична община]]. От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е [[юрисконсулт]] на [[Vivacom|БТК]]. === При правителството на ОДС === Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „[[Техноимпекс]]“ АД. Назначена е на тази длъжност при [[Правителство на Иван Костов|правителството]] на [[ОДС]]. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „[[Техноимпортекспорт]]“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/6596036 Нинова: Техноимпекс е купено от дружество, в което участват 28 души, сред които съм и аз], 24chasa.bg, 6 декември 2017.</ref> [[Петър Жотев]], министър на икономиката и енергетиката при [[Иван Костов]], твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова "като тьмносиня".<ref>[http://www.bnews.bg/article/208429 „Корнелия Нинова – от момичето на Костов до Панаира и Булгартабак. Кариера без дъх в сянката на задкулисието“], BNews.bg 8 май 2016 г.</ref><ref>[http://www.omda.bg/page.php?tittle=Корнелия_Нинова&IDMenu=765&IDArticle=2934 „Корнелия Нинова“], OMDA – Wonderland Bulgaria, 25 август 2012 г.</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20170202164436/http://www.bolgari.net/sinyo_chervena_mygla_udavi_bylgariia-n-1216.html „Синьо-червена мъгла удави България“ – редакционна статия], сп. „Българи“, 10 май 2009 г.</ref>{{неблагонадежден}} === При правителството на Симеон Сакскобугготски === При правителството на Симеон Сакскобугготски тя продължава да е изпълнителен директор на приватизираното дружество „Техноимпекс“. През 2003 г. Нинова се преориентира политически и става член на [[БСП]]. === В правителството на Сергей Станишев === От септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – [[Международен панаир Пловдив]] и на „[[Булгартабак Холдинг]]“ АД.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1255003 Корнелия Нинова оглави „Булгартабак“], Vesti.bg, 25 ноември 2008 г.</ref> === Парламентарна дейност === През 2009 г. е избрана за депутат от БСП в 41-вото НС. Избрана е за народен представител и в 42-рото, 43-то, 44-то, 45-то, 46-то НС и 47-то Народно събрание, като от последното е избрана за [[министър на икономиката]] в правителството на [[Кирил Петков]]. == Критики и противоречия == === Съмнения за злоупотреби === В началото на май 2007 г. се разкриват [[Афера с Топлофикация София|големи злоупотреби в „Топлофикация“ – София]]. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?issueid=2659&sectionid=2&id=0000301 „Следствието изненада Корнелия Нинова с разпит“], в. „Сега“, 31 май 2007 г.</ref> ''Фронтиер'' е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката – [[Румен Овчаров]] и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП.<ref>[https://web.archive.org/web/20170823204839/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=56&aid=1467 Избиване на балансите: Скандалът Александров-Овчаров и последвалите събития разместиха пластове в политиката, икономиката и съдебната власт], сп. „Тема“, брой 19 (290), 14 – 20 май 2007 г.</ref> В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров. Нинова е отстранена с решение на премиера [[Сергей Станишев]] от поста на заместник-министър през май 2007 г. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета – [[Делян Пеевски]], заради скандал с изнудване, в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД.<ref>Мария Йотова, [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=141907 „Защо освободиха Корнелия Нинова?“], Дарик България, 5 май 2007 г.</ref> Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС. Въпреки че е освободена от [[МС]], Нинова е избрана след това във [[Висш съвет на БСП|Висшия съвет на БСП]] и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до тяхната приватизация през 2009 г. === Прокремълска и антинатовска активност === През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата [[путинизъм|путинистка]] партия „[[Единна Русия]]“, на който присъства Корнелия Нинова. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от разузнаването [[Леонид Решетников]], поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. След спечелените от генерал [[Румен Радев]], като кандидат на БСП президентски избори, Решетников обявява, че предварително е одобрил неговата кандидатура на своя среща с Нинова. След поредица от взаимни обвинения в лъжа, накрая и двамата се съгласяват, че среща е имало и че името на Румен Радев е било споменато на нея. Впоследствие Решетников дава серия от интервюта, в които изразява надежда новият президент на България да преориентира страната от Запада към Русия. По-късно на Решетников е наложена забрана да посещава България във връзка с организирана от него шпионска мрежа в страната. След [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] през февруари 2022 година, въпреки водената от Руската федерация [[рашизъм|агресивна политика]], под ръководството на Нинова, която е и вицепремиер в правителството на [[Кирил Петков]], партията заема твърда позиция против налаганета на икономически санкции срещу Русия. Тя е готова да напусне правителството ако се гласува оказване на военна помощ на Украйна. Нинова е и срещу разполагането на съюзни сили на НАТО в страната с оглед на укрепване на източния фланг на организацията, въпреки че България е включена в специален списък на неприятелските страни на Русия,<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/ruskoto-pravitelstvo-balgariya-ot-nepriyatelskite-darzhavi-za-rusiya/ ploshtadslaveikov]</ref> а ЕС единодушно налага тежки санкции на агресора. Нинова е твърдо и против военната подкрепа на Украйна, и така България и Унгария остават единствените държави в ЕС с подобна позиция. В същото време тя изтегля парламентарната група на БСП при гласуване на закупуването на 8 броя изтребители F-16 за българската армия през юли 2022 година. Това дава повод на някои наблюдатели да я определят като един от лидерите на [[пета колона|петата колона]] на Путинова Русия в България. === Партийна дейност и противоречиви реформи в БСП === На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател [[Михаил Миков]].<ref name="leader" /> След като поема поста, Нинова влиза в продължителни конфликти с предишните председатели на партията – Миков и Станишев. Впоследствие Нинова провежда редица системни чистки в БСП, като се освобождава от несъгласните с нейната политика. Тя започва да се разграничава по някои важни въпроси и от [[Партия на европейските социалисти|Партията на европейските социалисти]], чийто лидер е Станишев, както и от президента Радев, чиято кандидатура е прокарала. След неколкократни тежки загуби на различни избори под нейно ръководство, Нинова на два пъти е принудена формално да подава оставка от поста председател на БСП, след което на практика се оказва, че това са само тактически маневри и тя остава на поста си. Според председателят на [[ПЕС]] Станишев, тя започва фундаментално изменение на същността на БСП, която от социална и интернационалистка се превръща в традиционалистка и патриотарска партия с авторитарен уклон. Според евродепутатът от БСП [[Петър Витанов]] членовете на БСП са нахъсвани с антиевропейска, националистическа и антиваксърска реторика, като в нея са останали предимно по-възрастни хора или такива с по-крайни левичарски убеждения. Така според някои анализи, под ръководството на Нинова, БСП от реформирана в края на 20-ти век тоталитарна партия, подкрепила, макар и трудно, европейския и евроатлантическия път на развитие на България, постепенно започва да деградира и да се превръща в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.<ref>Велислава Дърева: Нинова създаде паралелна БСП, доведе я до морална деградация и полуразпад. [https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-velislava-dareva-ninova-sazdade-paralelna-bsp-dovede-ya-do-moralna-degradatsiya-i-polurazpad 06.03.2021, Factor.bg.]</ref><ref>Г. Ангелов: Корнелия Нинова и БСП: съществуват ли или са материализиран парадокс? [https://www.dw.com/bg/корнелия-нинова-и-бсп-съществуват-ли-или-са-материализиран-парадокс/a-61644206 30.04.2022, Дойче Веле.]</ref><ref>Илиян Василев: Предстои ни много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока. [http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=56394 02 март 2022, ИА Фокус.]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.parliament.bg/bg/MP/839 Профил на Корнелия Нинова в сайта на Народното събрание] {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Нинова, Корнелия}} [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Хора от област Враца]] oroccvsqgsjzndbjxd6wxhdmulj9sda 11473415 11473410 2022-07-28T16:07:04Z Jingiby 23778 Опал wikitext text/x-wiki {{повече източници}} {{Личност | име = Корнелия Нинова | категория = политик | описание = български политик | портрет = KorneliyaNinova.jpg | портрет-описание = Нинова през 2019 г. | националност = {{BUL}} | още = {{Депутат-България|41н=1|42н=1|43н=1|44н=1|45н=1|46н=1|47н=1}} | брак = Димитър Нинов | деца = 1 (Рафаел) | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | постове1 = Председател на [[БСП]] | години1 = 8 май 2016 – |постове2 = [[Заместник министър-председател на България]] | години2 = 13 декември 2021 – |постове3 = [[Министър на икономиката и индустрията]] | години3 = 13 декември 2021 – | постове4 = [[Зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика]] | години4 = септември 2005 – март 2007 }}{{Личност/Юрист | категория = политик | работил-в = [[Столична община]]<br>Столична следствена служба<br>[[Vivacom|БТК]]<br>„Техноимпекс“ АД<br>„[[Булгартабак Холдинг]]“ АД }}}} '''Корнелия Петрова Нинова''' е български [[юрист]] и [[политик]], [[народен представител]] от парламентарната група на [[Българска социалистическа партия|БСП]] в [[41 Народно събрание|41-то]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/839 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 41-то Народно събрание].</ref> [[42 Народно събрание|42-то]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/1601 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 42-то Народно събрание].</ref> [[43 Народно събрание|43-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2384 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 43-то Народно събрание].</ref> [[44 Народно събрание|44-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2697 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 44-то Народно събрание].</ref> [[45 Народно събрание|45-то]],<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3027 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 45-то Народно събрание].</ref> [[46 Народно събрание|46-то]]<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3397 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 46-то Народно събрание].</ref> и [[47 Народно събрание|47-то Народно събрание]],<ref>[https://parliament.bg/bg/MP/3516 Профил на народния представител Корнелия Нинова в сайта на 47-то Народно събрание].</ref> заместник-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика ''(2005 — 2007)'' в [[Правителство на Сергей Станишев|правителството на Сергей Станишев]], заместник министър-председател на България и министър на икономиката и индустрията ''(от 2021 година)'' в [[Правителство на Кирил Петков|правителството на Кирил Петков]].<ref>[https://parliament.bg/bg/news/ID/5329 Публикация в сайта на 47-то Народно събрание за избирането на Корнелия Нинова за заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията; 13-ти декември 2021 година].</ref> Председател на БСП от 8 май 2016 година.<ref name=leader>{{Цитат уеб|заглавие=Корнелия Нинова е новият лидер на БСП (обновена)|фамилно_име=Рилска|първо_име=Биляна|труд=Dnevnik.bg|дата=8 май 2016|достъп_дата=8 май 2016|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/05/08/2755948_korneliia_ninova_e_noviiat_lider_na_bsp_obnovena/}}</ref> == Биография == === Образование и юридическа кариера === Корнелия Нинова е родена на [[16 януари]] [[1969]] г. в село [[Крушовица (Област Враца)|Крушовица]], област [[Враца (област)|Враца]].<ref>[http://www.novini.bg/profile/34-корнелия-нинова.html Биографична справка за Корнелия Нинова в Novini.bg]</ref> Завършва с пълно отличие [[Национална гимназия за древни езици и култури|Националната гимназия за древни езици и култури]] (НГДЕК) в [[София]]. Дипломира се в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]] отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт на [[Столична община]]. От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е [[юрисконсулт]] на [[Vivacom|БТК]]. === При правителството на ОДС === Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „[[Техноимпекс]]“ АД. Назначена е на тази длъжност при [[Правителство на Иван Костов|правителството]] на [[ОДС]]. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „[[Техноимпортекспорт]]“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/6596036 Нинова: Техноимпекс е купено от дружество, в което участват 28 души, сред които съм и аз], 24chasa.bg, 6 декември 2017.</ref> [[Петър Жотев]], министър на икономиката и енергетиката при [[Иван Костов]], твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова "като тьмносиня".<ref>[http://www.bnews.bg/article/208429 „Корнелия Нинова – от момичето на Костов до Панаира и Булгартабак. Кариера без дъх в сянката на задкулисието“], BNews.bg 8 май 2016 г.</ref><ref>[http://www.omda.bg/page.php?tittle=Корнелия_Нинова&IDMenu=765&IDArticle=2934 „Корнелия Нинова“], OMDA – Wonderland Bulgaria, 25 август 2012 г.</ref><ref>[https://web.archive.org/web/20170202164436/http://www.bolgari.net/sinyo_chervena_mygla_udavi_bylgariia-n-1216.html „Синьо-червена мъгла удави България“ – редакционна статия], сп. „Българи“, 10 май 2009 г.</ref>{{неблагонадежден}} === При правителството на Симеон Сакскобугготски === При правителството на Симеон Сакскобугготски тя продължава да е изпълнителен директор на приватизираното дружество „Техноимпекс“. През 2003 г. Нинова се преориентира политически и става член на [[БСП]]. === В правителството на Сергей Станишев === От септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за държавния резерв; търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – [[Международен панаир Пловдив]] и на „[[Булгартабак Холдинг]]“ АД.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1255003 Корнелия Нинова оглави „Булгартабак“], Vesti.bg, 25 ноември 2008 г.</ref> === Парламентарна дейност === През 2009 г. е избрана за депутат от БСП в 41-вото НС. Избрана е за народен представител и в 42-рото, 43-то, 44-то, 45-то, 46-то НС и 47-то Народно събрание, като от последното е избрана за [[министър на икономиката]] в правителството на [[Кирил Петков]]. == Критики и противоречия == === Съмнения за злоупотреби === В началото на май 2007 г. се разкриват [[Афера с Топлофикация София|големи злоупотреби в „Топлофикация“ – София]]. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?issueid=2659&sectionid=2&id=0000301 „Следствието изненада Корнелия Нинова с разпит“], в. „Сега“, 31 май 2007 г.</ref> ''Фронтиер'' е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката – [[Румен Овчаров]] и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП.<ref>[https://web.archive.org/web/20170823204839/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=56&aid=1467 Избиване на балансите: Скандалът Александров-Овчаров и последвалите събития разместиха пластове в политиката, икономиката и съдебната власт], сп. „Тема“, брой 19 (290), 14 – 20 май 2007 г.</ref> В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров. Нинова е отстранена с решение на премиера [[Сергей Станишев]] от поста на заместник-министър през май 2007 г. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета – [[Делян Пеевски]], заради скандал с изнудване, в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД.<ref>Мария Йотова, [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=141907 „Защо освободиха Корнелия Нинова?“], Дарик България, 5 май 2007 г.</ref> Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС. Въпреки че е освободена от [[МС]], Нинова е избрана след това във [[Висш съвет на БСП|Висшия съвет на БСП]] и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до тяхната приватизация през 2009 г. === Прокремълска и антинатовска активност === През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата [[путинизъм|путинистка]] партия „[[Единна Русия]]“, на който присъства Корнелия Нинова. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от разузнаването [[Леонид Решетников]], поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. След спечелените от генерал [[Румен Радев]], като кандидат на БСП президентски избори, Решетников обявява, че предварително е одобрил неговата кандидатура на своя среща с Нинова. След поредица от взаимни обвинения в лъжа, накрая и двамата се съгласяват, че среща е имало и че името на Румен Радев е било споменато на нея. Впоследствие Решетников дава серия от интервюта, в които изразява надежда новият президент на България да преориентира страната от Запада към Русия. По-късно на Решетников е наложена забрана да посещава България във връзка с организирана от него шпионска мрежа в страната. След [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] през февруари 2022 година, въпреки водената от Руската федерация [[рашизъм|агресивна политика]], под ръководството на Нинова, която е и вицепремиер в правителството на [[Кирил Петков]], партията заема твърда позиция против налаганета на икономически санкции срещу Русия. Тя е готова да напусне правителството ако се гласува оказване на военна помощ на Украйна. Нинова е и срещу разполагането на съюзни сили на НАТО в страната с оглед на укрепване на източния фланг на организацията, въпреки че България е включена в специален списък на неприятелските страни на Русия,<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/ruskoto-pravitelstvo-balgariya-ot-nepriyatelskite-darzhavi-za-rusiya/ ploshtadslaveikov]</ref> а ЕС единодушно налага тежки санкции на агресора. Нинова е твърдо и против военната подкрепа на Украйна, и така България и Унгария остават единствените държави в ЕС с подобна позиция. В същото време тя изтегля министрите на БСП при гласуване на закупуването на 8 броя изтребители F-16 за българската армия от заседание на МС през юли 2022 година. Това дава повод на някои наблюдатели да я определят като един от лидерите на [[пета колона|петата колона]] на Путинова Русия в България. === Партийна дейност и противоречиви реформи в БСП === На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател [[Михаил Миков]].<ref name="leader" /> След като поема поста, Нинова влиза в продължителни конфликти с предишните председатели на партията – Миков и Станишев. Впоследствие Нинова провежда редица системни чистки в БСП, като се освобождава от несъгласните с нейната политика. Тя започва да се разграничава по някои важни въпроси и от [[Партия на европейските социалисти|Партията на европейските социалисти]], чийто лидер е Станишев, както и от президента Радев, чиято кандидатура е прокарала. След неколкократни тежки загуби на различни избори под нейно ръководство, Нинова на два пъти е принудена формално да подава оставка от поста председател на БСП, след което на практика се оказва, че това са само тактически маневри и тя остава на поста си. Според председателят на [[ПЕС]] Станишев, тя започва фундаментално изменение на същността на БСП, която от социална и интернационалистка се превръща в традиционалистка и патриотарска партия с авторитарен уклон. Според евродепутатът от БСП [[Петър Витанов]] членовете на БСП са нахъсвани с антиевропейска, националистическа и антиваксърска реторика, като в нея са останали предимно по-възрастни хора или такива с по-крайни левичарски убеждения. Така според някои анализи, под ръководството на Нинова, БСП от реформирана в края на 20-ти век тоталитарна партия, подкрепила, макар и трудно, европейския и евроатлантическия път на развитие на България, постепенно започва да деградира и да се превръща в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.<ref>Велислава Дърева: Нинова създаде паралелна БСП, доведе я до морална деградация и полуразпад. [https://faktor.bg/bg/articles/novini-balgariya-velislava-dareva-ninova-sazdade-paralelna-bsp-dovede-ya-do-moralna-degradatsiya-i-polurazpad 06.03.2021, Factor.bg.]</ref><ref>Г. Ангелов: Корнелия Нинова и БСП: съществуват ли или са материализиран парадокс? [https://www.dw.com/bg/корнелия-нинова-и-бсп-съществуват-ли-или-са-материализиран-парадокс/a-61644206 30.04.2022, Дойче Веле.]</ref><ref>Илиян Василев: Предстои ни много, много тежък катарзис, защото мъката, която ще идва от Украйна, ще бъде още по-жестока. [http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=56394 02 март 2022, ИА Фокус.]</ref> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://www.parliament.bg/bg/MP/839 Профил на Корнелия Нинова в сайта на Народното събрание] {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Нинова, Корнелия}} [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Членове на БСП]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Хора от област Враца]] kcqcazpb3929u8jzkwwlnggijo5n8z3 0 388650 11473300 10027099 2022-07-28T13:36:45Z Elizaiv22 294865 Без източници - единственият източник е неработеща препратка wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{Бивш пилот Ф1 | картинка = Jan Lammers of Hope Racing's Oreca Swiss HY Tech Hybrid (cropped).jpg | националност = {{флагче|Нидерландия}} [[Нидерландия]] | роден-дата = [[2 юни]] [[1956]] | роден-място = [[Зандворт]], [[Нидерландия]] | починал-дата = | починал-място = | активни години = [[1979]] – [[1982]], {{Br}} [[1992]] | тим (ове) = [[Шадоу]],{{Br}} [[АТС (Формула 1)|АТС]],{{Br}} [[Инсайн]],{{Br}} [[Теодор Рейсинг|Теодор]],{{Br}} [[Марч]] | стартове = 41 (23) | шампион = - | победи = - | подиум = - | точки = - | първи позиции = - | най-бързи обиколки = - | дебют = [[1979 Голяма награда на Аржентина|1979 Аржентина]] | първа победа = | последна победа = | последен старт = [[1992 Голяма награда на Австралия|1992 Австралия]] }} '''Ян Ламерс''' ({{lang|nl|Jan Lammers}}) е бивш пилот от [[Формула 1]]. Роден на [[2 юни]] [[1956]] година в [[Зандворт]], [[Нидерландия]]. == Формула 1 == Ян Ламерс прави своя дебют във [[Формула 1]] в [[Голяма награда на Аржентина|Голямата награда на Аржентина]] през 1979 година. В световния шампионат записва 41 състезания като не успява да спечели точки. == Източници == * {{cite web | title = Ян Ламерс, профил в ESPN F1 | url = http://www.espn.co.uk/f1/motorsport/driver/1051.html | accessdate = 1 януари 2014}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Нидерландски пилоти от Формула 1|Ламерс, Ян]] iw3ff54v62j0fibqfdk0lvvtklcbbfz 0 389725 11473634 10015315 2022-07-29T00:31:57Z Elizaiv22 294865 Добавена вътрешна препратка wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Яна|Яна}} {{Географски нос | име = Яна | име-оригинал = Yana Point | картинка = | пояснение = | местоположение = [[Антарктика]] | част от = остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]] | акватория = | височина = | пик = | дължина = | ширина = | площ = | карта = Остров Ливингстън | карта-описание = | карта-файл = Livingston-Island-location-map.png | файл-пояснение = Разположение на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови | забележки = | общомедия = }} '''Яна''' ({{lang|en|Yana Point}}) е морски [[Нос (география)|нос]] от западната страна на входа в залива Бруикс в източната част на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]]. Разположен на 1,93 km западно от [[Рила (нос)|нос Рила]], 3,7 km на север-североизток от връх Хелмет и 9,0 km южно от хълм Единбург. Наименуван е на селището [[Яна (Област София)|Яна]] в Западна България. Името е официално дадено на [[23 ноември]] [[2009]] г. Българско топографско проучване: [[Тангра 2004/05]]. Българско картографиране от 2009 г. и от 2010 г. == Вижте също == * [[База Свети Климент Охридски]] * [[Лагер Академия]] * [[Ливингстън (остров)|Остров Ливингстън]] * [[Гринуич (остров)|Остров Гринуич]] * [[Дисепшън (остров)|Остров Дисепшън]] * [[Южни Шетлъндски острови]] * [[Антарктида]] * [[Антарктика]] * [[Комисия по антарктическите наименования]] * [[Тангра 2004/05]] == Карти == [[Файл:Livingston-Island-Overview-Map.tif|мини|Карта на о. Ливингстън]] * L.L. Ivanov et al, [[w:bg:Файл:Livingston-Greenwich-map.jpg|Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands]] (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005 * Л. Иванов. [http://apcbg.org/image019.jpg Антарктика: Остров Ливингстън и острови Гринуич, Робърт, Сноу и Смит]. Топографска карта в мащаб 1:120000. Троян: Фондация Манфред Вьорнер, 2009. ISBN 978-954-92032-4-0 * Л. Иванов. [[commons:File:Livingston-Island-Overview-Map.tif|Карта на остров Ливингстън]]. В: Иванов, Л. и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие'']. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 18 – 19. ISBN 978-619-90008-1-6 == Външни препратки == * [http://www.bai-bg.net Български антарктически институт] * [http://apcbg.org Antarctic Place-names Commission of Bulgaria] (История; Топонимични указания; Топографски проучвания; Антарктически карти; Справочник на българските наименования в Антарктика) {{икона|en}} * [http://apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските наименования в Антарктика]. (с описания) * [http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/ SCAR Composite Antarctic Gazetteer] * Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 стр., 128 илюстр. Второ преработено и допълнено електронно издание. ISBN 978-619-90008-2-3 ([https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian Първо издание] 2014, 368 с. ISBN 978-619-90008-1-6) [[Категория:България в Антарктика]] [[Категория:Носове на Ливингстън]] [[Категория:Район Кремиковци]] c1v72bhb4kw9ellb644uou5nrzkqm6w 0 392173 11473526 11419107 2022-07-28T19:50:17Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Доротей|Доротей}} {{Личност | име = Доротей Врачански | портрет = Dorotheus of Skopje.png | категория = епископ | описание = български духовник | роден-място = [[Копривщица]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Цариград]], [[Османска империя]] }} '''Доротей''' е [[Православие|православен]] [[Българи|български]] духовник, патриаршески и впоследствие екзархийски митрополит. == Биография == Роден е около 1830 година в [[Копривщица]] със светското име '''Дончо Иванов Спасов'''. Па-голям брат е на д-р [[Спас Иванов]]. В 1847 година се замонашва в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]. В 1850 година е [[таксидиот]] в [[Плевен]]. През същата година е назначен за [[протосингел]] на епископ [[Партений Пелагонийски|Партений Врачански]] (1850 - 1852). На практика епархията се управлява от Доротей, който иска да заеме [[Врачанска епархия|епископската катедра]]. На негова страна са и врачанските първенци братя [[Александър Хаджитошев|Александър]] и [[Тодораки Хаджитошев]]и (Хаджиеви), които благодарение на големите си връзки в [[Търновска епархия|Търновската епархия]], на която е подчинена Врачанската епископия, и в столицата, успяват да постигнат целта.<ref name="Маркова 141">{{Маркова 1|141}}</ref> В 1852 година Партений е обвинен в злоупотреби и насилия и в края на 1852 година е уволнен, а на негово място е назначен Доротей.<ref name="Маркова 142">{{Маркова 1|142}}</ref> Доротей изплаща на митрополит [[Неофит Византийски|Неофит Търновски]] 100 000 гроша, сума дадена от богатия му баща хаджи Иван Спасов.<ref name="Маркова 27">{{Маркова 1|27}}</ref> Доротей е приет добре от врачани, като специална делегация от миряни и клирици благодари пред меджлиса. Александър Димитриев пише специално писмо до врачани, в което ги поучава да обичат новия си архиерей, понеже е „от нашего рода и отечества“ и да не дават повод на гърците да ни укоряват, че „не знаеме да почитаме архиереите“. В „[[Цариградски вестник]]“ излиза специална дописка за тържественото посрещане на Доротей във Враца. Доротей първоначално защитава българското население пред местните власти.<ref name="Маркова 142"/> Промяна настъпва през 1853 година, когато врачани се включват активно в движинието срещу митрополит Неофит Търновски, но Доротей, макар и българин, подкрепя архиерея си. Прекарва повечето време в Плевен при чорбаджи Минчоолу, а не във Враца и според Тодораки Хаджитошев създал във Враца своя партия, начело с учителя Васил Кръстеняков, с когото ограбили наследството на епископ Партений. Братя Хаджитошеви решават да издействат призоваването на Доротей в Цариград, а той започва да заплашва противниците си с опасни обвинения. Плевенските му поддръжници съставят махзар, в който братя Хаджитошеви са представени като „бунтаджии“. Междувременно Доротей се изпокарва с даскал Васил за имуществото на Партений<ref name="Маркова 143">{{Маркова 1|143}}</ref> и прави постъпки за помирение с братя Хаджитошеви. Съответно на следната година в „Цариградски вестник“ се появяват две ласкателни писма за Доротей - едно от секретаря на митрополията [[Константинос Мегавулис]] (Костаки Мегавула), а другото от „врачански граждани“.<ref name="Маркова 144">{{Маркова 1|144}}</ref> На 12 ноември 1860 година, след смъртта на Антим Нишавски, Доротей е избран за митрополит на [[Нишавска епархия|Нишавската епархия]] в Пирот.<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|authorlink= |coauthors= |year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |isbn= |pages=185 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=4 септември 2014 |lang-hide= 1|lang= el}}</ref> Избран за [[Софийска епархия|софийски митрополит]] на 19 април 1861 година,<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|authorlink= |coauthors= |year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |isbn= |pages=194 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=4 септември 2014 |lang-hide= 1|lang= el}}</ref> но не е приет от населението поради патриаршистките си възгледи. В София се разразява ожесточена антипатриаршистка борба. Доротей отстранен на 6 декември 1861 година и под стража изпратен за Цариград. Управлението на епархията преминава в ръцете на българската община. Доротей се водел формално Софийски митрополит до есента на 1872 година.<ref name="Софийска митрополия">{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://mitropolia-sofia.org/index.php/istoriya/kratak-istoricheski-pregled-na-sofiiska-eparhiya | заглавие = Кратка история на Софийска епархия | достъп_дата = 2 ноември 2021 г | издател = Софийска Света митрополия | lang-hide = | lang = }}</ref> През зимата на 1870 година заедно с протосингела си [[Григорий Доростолски и Червенски|Григорий]] митрополит Доротей обикаля северните българските земи, служи и ръкополага свещеници, тъй като гръцките владици са изгонени и няма кой да извършва хиротониите.<ref>{{cite book |title= Автобиография. Спомени |last=Скопски и Пловдивски митрополит Максим |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1993 |publisher=Ик „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“ |location=София |isbn=954-445-080-7 |pages= 17, 19 |url= |accessdate=}}</ref> След учредяването на [[Българската екзархия]] в 1871 година се присъединява към нея и е делегат на [[Първи църковно-народен събор|Цариградския църковно-народен събор]] през 1871 година. Избран е за управляващ на [[Одринска епархия|Одринската екзархийска епархия]]. Поддържа връзки с активисти на [[униатско движение|униатското движение]]. През октомври 1872 година е избран за пръв екзархийски митрополит в [[Скопска епархия|Скопската епархия]]. Получава берат едва през 1874 година.<ref name="Маркова 329 ">{{Маркова 2|329}}</ref> Умира 15 август 1875 в Цариград.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_pok_lichni_imena.htm#d За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Кузман Шапкарев - Показалец на личните имена].</ref><ref>[http://www.pravenc.ru/text/180277.html Дорофей] // Православная энциклопедия</ref> == Бележки == <references/> {{пост начало}} {{пост|[[Врачанска епархия|врачански епископ]]<br/>|1852|12 ноември 1860|[[Партений Пелагонийски|Партений]]|[[Паисий Врачански (Вселенска патриаршия)|Паисий]]}} {{пост|[[Нишавска епархия|нишавски митрополит]]<br/>|12 ноември 1860|19 април 1861|[[Антим Маронийски|Антим]]|[[Софроний Месемврийски|Софроний]]}} {{пост|[[Софийска епархия|софийски митрополит]]<br/>|19 април 1861|октомври 1872|[[Гедеон Софийски|Гедеон]]|[[Антим Алексиадис|Антим]]}} {{пост|управляващ [[Одринска епархия|Одринската епархия]]<br/>|1871|?|пръв|[[Синесий Скопски|Синесий Стовийски]]}} {{пост|[[Скопска епархия|скопски екзархийски митрополит]]<br/>|октомври 1872|15 август 1875|пръв|[[Кирил Скопски|Кирил]]}} {{пост край}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Врачански, Доротей}} [[Категория:Скопски митрополити]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Починали в Истанбул]] [[Категория:Одринска епархия]] [[Категория:Нишавски митрополити]] [[Категория:Монаси в Хилендарския манастир]] [[Категория:Софийски митрополити]] [[Категория:Членове на Одринската българска община]] [[Категория:Български духовници от Копривщица]] gmusz5uvtcvew66n95louqtel0720qh 0 406582 11473753 10666484 2022-07-29T05:13:44Z Mimiyokihni 265555 wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране}} {{без източници}} '''Sexion d'Assaut''' е френска рап група формирана през 2002 г., състояща се от ''8 рапъра'', принадлежаща на лейбъл-а ''Wati B''. Техният албум ''L'école des points vitaux'', който излиза през 2010 г., става тройно платинен. Албумът ''En attendant l'Apogée: Les Chroniques du 75 Vol. 2'', издаден през 2011 г., и скорошния ''L'Apogée'' (март 2012 г.), стават респективно платинен и тройно платинен. == Настоящи членове == * '''''[[Gims|Maître Gims]]''''' – Любимецът на френската публика. Той главно изпълнява припевите, но има и много добър и бърз flow, а и текстовете му са смислени и интересни. * '''''Black Mesrimes (Black M)''''' – Най-отличаващият се от групата. Много енергичен, има си собствен и единствен стил както когато рапира, така и като image. Във всяка песен изпъква със своя „боен вик“ – ХММ, а в клиповете се отличава с големите си опулени очи. * '''''Maska''''' – Единственият бял от групата. Неговият рап е по-философски и използва доста поговорки в куплетите си, а и най-вероятно е този с най-много „punchlines“: „Même le plus grand des boxeurs n’évite pas les coups du destin“, в превод: „Дори най-великият боксьор не може да избяга от ударите на съдбата“. * '''''Doomams''''' – И той е по-философкси настроен, с тих и отличаващ се глас – „Dans le passé il y avait plus de futur qu’aujourd’hui“, в превод: „В миналото имаше повече бъдеще от днес“. * '''''Lefa''''' – Най-“лудият“ и шеговит член на групата. Той никога не си показва очите. Lefa много умело си играе с думите, като ги разделя на срички, за да се римуват. * '''''JR O Crom''''' – Най-ритмичният от тях. Почти всеки куплет е изпят на един дъх, без никаква пауза. * '''''Barack Adama''''' – „Президентът“. В рапа му има широка употреба на игри на думи и алитерации. Той най-много се занимава с изпипването на инструменталите, куплетите и записите на песните. * '''''L.I.O.''''' – Един от основателите на групата, но последните няколко години запазва маргинална роля и рядко участва в песните. == Външни препратки == * [http://www.reakcia.net/2012/07/20/sexion-d-assaut-apogeyat-na-frenskiya-rap/}} Sexion d’Assaut: Апогеят на френския рап]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} {{Превод от|en|Sexion_d'Assaut|633952518}} [[Категория:Френски хип-хоп групи]] kk4ccca0yogjexct7i7aeulpa3s5cd7 0 411497 11473225 10829171 2022-07-28T12:39:29Z T212031 311949 /* Известни личности, живели в Захарна фабрика */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|България | вид = квартал | карта2 = България Пловдив | карта2-текст = Пловдив | област = Област Пловдив | община = [[Община Пловдив]] | част-от = [[Пловдив]] | площ = | основаване = }} '''Захарна фабрика''' е пловдивски квартал<ref>[http://wikimapia.org/6006474/bg/ж-к-Захарна-фабрика wikimapia.org]</ref> в [[Северен (район на Пловдив)|Кършияка]]. Възниква през втората половина на 30-те години на 20 век. Името произлиза от намиращия се в съседство завод за захарни изделия „Кристал“.<ref>[http://www.crystalbg.com/ Сайт на Захарен комбинат Пловдив АД].</ref> На север—северозапад граница на квартала е железопътната линия за гара [[Филипово (гара)|Филипово]], а в източна посока се затваря от булевард „Васил Априлов“. На територията на квартала има основно училище (29-о ОУ „Димитър Димов“<ref>[http://oudimitardimov.com/ Сайт на 29-о ОУ „Димитър Димов“].</ref>) и две детски градини („Пролет“<ref>[http://dz-priem.plovdiv.bg/school_details/51 Детска градина „Пролет“].</ref> и „Захарно петле“<ref>[http://dz-priem.plovdiv.bg/school_details/48 Детска градина „Захарно петле“]</ref>). == Известни личности, живели в Захарна фабрика == * Георги Чакъров (1933 – 1988) – футболист на Ботев Пловдив, олимпийски вицешампион от Мексико 68 * Михаил Карушков (р. 1940) – вратар на Арда Кърджали и Ботев Пловдив * Добрин Ненов (р. 1942) – футболист на Ботев Пловдив, рекордьор по отбелязани голове (5) в един мач в А група (срещу Марек 9:1) * Георги Попов -Тумби (р. 14 юли 1944) - футболист на Марица Пловдив, Ботев Пловдив * Георги Василев-Гочо (р. 1944) – футболист на Пирин Гоце Делчев, Локомотив Пловдив, Крепост Хисар, олимпийски вицешампион от Мексико 68 * Райно Панайотов - футболист на Ботев Пловдив * Йовко Иванов (р. 1972) – футболист на Марица Пловдив и Локомотив Пловдив * Атанас Георгиев (р. 1973) – футболист на Марица Пловдив, Локомотив Пловдив и ЦСКА * Красимир Чомаков (р. 1977) – футболист на Марица Пловдив, ЦСКА, Лече, Равена, Паниониос, Бока Сан Лазаро, Пицигетоне, Кремонезе, Леко, Спартак Пловдив * Величка Шишкова - волейболистка, играла в Марица Пловдив и Левски София * Божидар Бояджиев (р. 1963) - баскетболист, играл в Академик Пловдив, ЦСКА София и Черно Море Варна * Юлиян Ангелов (р. 1969) - журналист във вестник "Марица" == Бележки == <references/> {{Райони и квартали в Пловдив}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Квартали на Пловдив]] [[Категория:Северен (район на Пловдив)]] pintb1yt8ykhv7gljxbkbkcjwijct4x 11473361 11473225 2022-07-28T14:45:16Z 92.247.148.102 /* Известни личности, живели в Захарна фабрика */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|България | вид = квартал | карта2 = България Пловдив | карта2-текст = Пловдив | област = Област Пловдив | община = [[Община Пловдив]] | част-от = [[Пловдив]] | площ = | основаване = }} '''Захарна фабрика''' е пловдивски квартал<ref>[http://wikimapia.org/6006474/bg/ж-к-Захарна-фабрика wikimapia.org]</ref> в [[Северен (район на Пловдив)|Кършияка]]. Възниква през втората половина на 30-те години на 20 век. Името произлиза от намиращия се в съседство завод за захарни изделия „Кристал“.<ref>[http://www.crystalbg.com/ Сайт на Захарен комбинат Пловдив АД].</ref> На север—северозапад граница на квартала е железопътната линия за гара [[Филипово (гара)|Филипово]], а в източна посока се затваря от булевард „Васил Априлов“. На територията на квартала има основно училище (29-о ОУ „Димитър Димов“<ref>[http://oudimitardimov.com/ Сайт на 29-о ОУ „Димитър Димов“].</ref>) и две детски градини („Пролет“<ref>[http://dz-priem.plovdiv.bg/school_details/51 Детска градина „Пролет“].</ref> и „Захарно петле“<ref>[http://dz-priem.plovdiv.bg/school_details/48 Детска градина „Захарно петле“]</ref>). == Известни личности, живели в Захарна фабрика == * Георги Чакъров (1933 – 1988) – футболист на Ботев Пловдив, олимпийски вицешампион от Мексико 68 * Михаил Карушков (р. 1940) – вратар на Арда Кърджали и Ботев Пловдив * Добрин Ненов (р. 1942) – футболист на Ботев Пловдив, рекордьор по отбелязани голове (5) в един мач в А група (срещу Марек 9:1) * Георги Попов -Тумби (р. 14 юли 1944) - футболист на Марица Пловдив, Ботев Пловдив * Георги Василев-Гочо (р. 1944) – футболист на Пирин Гоце Делчев, Локомотив Пловдив, Крепост Хисар, олимпийски вицешампион от Мексико 68 * Райно Панайотов - футболист на Ботев Пловдив * Величка Шишкова - волейболистка, играла в Марица Пловдив и Левски София * Божидар Бояджиев (р. 1963) - баскетболист, играл в Академик Пловдив, ЦСКА София и Черно Море Варна * Юлиян Ангелов (р. 1969) - журналист във вестник "Марица" * Йовко Иванов (р. 1972) – футболист на Марица Пловдив и Локомотив Пловдив * Атанас Георгиев (р. 1973) – футболист на Марица Пловдив, Локомотив Пловдив и ЦСКА * Красимир Чомаков (р. 1977) – футболист на Марица Пловдив, ЦСКА, Лече, Равена, Паниониос, Бока Сан Лазаро, Пицигетоне, Кремонезе, Леко, Спартак Пловдив == Бележки == <references/> {{Райони и квартали в Пловдив}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Квартали на Пловдив]] [[Категория:Северен (район на Пловдив)]] hkm6xsroarysam7z41wvmy6upg3vle5 11473363 11473361 2022-07-28T14:49:12Z 92.247.148.102 /* Известни личности, живели в Захарна фабрика */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|България | вид = квартал | карта2 = България Пловдив | карта2-текст = Пловдив | област = Област Пловдив | община = [[Община Пловдив]] | част-от = [[Пловдив]] | площ = | основаване = }} '''Захарна фабрика''' е пловдивски квартал<ref>[http://wikimapia.org/6006474/bg/ж-к-Захарна-фабрика wikimapia.org]</ref> в [[Северен (район на Пловдив)|Кършияка]]. Възниква през втората половина на 30-те години на 20 век. Името произлиза от намиращия се в съседство завод за захарни изделия „Кристал“.<ref>[http://www.crystalbg.com/ Сайт на Захарен комбинат Пловдив АД].</ref> На север—северозапад граница на квартала е железопътната линия за гара [[Филипово (гара)|Филипово]], а в източна посока се затваря от булевард „Васил Априлов“. На територията на квартала има основно училище (29-о ОУ „Димитър Димов“<ref>[http://oudimitardimov.com/ Сайт на 29-о ОУ „Димитър Димов“].</ref>) и две детски градини („Пролет“<ref>[http://dz-priem.plovdiv.bg/school_details/51 Детска градина „Пролет“].</ref> и „Захарно петле“<ref>[http://dz-priem.plovdiv.bg/school_details/48 Детска градина „Захарно петле“]</ref>). == Известни личности, живели в Захарна фабрика == * Георги Чакъров (1933 – 1988) – футболист на Ботев Пловдив, олимпийски вицешампион от Мексико 68 * Михаил Карушков (р. 1940) – вратар на Арда Кърджали и Ботев Пловдив * Добрин Ненов (р. 1942) – футболист на Ботев Пловдив, рекордьор по отбелязани голове (5) в един мач в А група (срещу Марек 9:1) * Георги Попов -Тумби (р. 14 юли 1944) - футболист на Марица Пловдив, Ботев Пловдив * Георги Василев-Гочо (р. 1944) – футболист на Пирин Гоце Делчев, Локомотив Пловдив, Крепост Хисар, олимпийски вицешампион от Мексико 68 * Райно Панайотов - футболист на Ботев Пловдив * Величка Шишкова - волейболистка, играла в Марица Пловдив и Левски София * Ана Татарлиева - волейболистка, играла за Марица Пловдив * Божидар Бояджиев (р. 1963) - баскетболист, играл в Академик Пловдив, ЦСКА София и Черно Море Варна * Юлиян Ангелов (р. 1969) - журналист във вестник "Марица" * Йовко Иванов (р. 1972) – футболист на Марица Пловдив и Локомотив Пловдив * Атанас Георгиев (р. 1973) – футболист на Марица Пловдив, Локомотив Пловдив и ЦСКА * Красимир Чомаков (р. 1977) – футболист на Марица Пловдив, ЦСКА, Лече, Равена, Паниониос, Бока Сан Лазаро, Пицигетоне, Кремонезе, Леко, Спартак Пловдив == Бележки == <references/> {{Райони и квартали в Пловдив}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Квартали на Пловдив]] [[Категория:Северен (район на Пловдив)]] nb77lcmfd0w4nd1bnlifjt7mhb26cny 0 416574 11473347 10940883 2022-07-28T14:23:50Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{Сингъл | Име = The Boys | Обложка = The Boys Logo.jpg | Изпълнител = [[Ники Минаж]] | От албум = Pink Friday: Roman Reloaded – The Re-Up | Издаден = 13 септември 2012 г. | Формат = дигитално сваляне | Записан = | Жанр = поп, хип-хоп | Времетраене = 4:09 | Лейбъл = Young Money<br>Cash Money | Автор = Анджули, [[Ники Минаж]] | Продуцент = | Композитор = | Сертификат = | Предишен сингъл = Pound the Alarm (2012) | Този сингъл = The Boys (2012) | Следващ сингъл = [[Va Va Voom]] (2012) }} '''The Boys''' е песен на американската рапърка [[Ники Минаж]] с участието на [[Каси]]. Авторът на песента е канадската певица Анджули<ref>[https://twitter.com/Anjulie/status/246327665206902785 twitter.com]</ref>. == Видео == На 22 септември 2012 г. Ники Минаж почна да заснема клипа към песента<ref>[http://thatgrapejuice.net/2012/09/hot-shot-nicki-minaj-shoots-the-boys/nicki-minaj-shoots-the-boys-video/ thatgrapejuice.net]</ref>. На 3 октомври 2012 г. в [[Twitter]] Ники написа: „Мисля че ще пусна видео за зад кулисите на ''The Boys''.“<ref>[https://twitter.com/NICKIMINAJ/status/253534297468858370 twitter.com]</ref>На 4 октомври 2012 г. е пуснато видео за зад кулисите на песента<ref>[http://vimeo.com/50714037 vimeo.com]</ref>, а на 18 октомври 2012 г. Ники пусна видеото. == Дата на издаване == * {{Великобритания}} – 10 септември 2012<ref>[http://itunes.apple.com/gb/album/the-boys-single/id562172178 itunes.apple.com]</ref> * {{Съединени американски щати}} – 13 септември 2012<ref>[http://itunes.apple.com/album/the-boys-single/id561925704 itunes.apple.com]</ref><ref>[http://ryanseacrest.com/2012/09/13/listen-to-nicki-minajs-the-boys-featuring-cassie-audio/ ryanseacrest.com]</ref> == Позиции в музикалните класации == * {{Великобритания}} (Top 40 R&B Singles – Official Charts Company) – 20<ref>[http://www.officialcharts.com/archive-chart/_/16/2012-09-29/ www.officialcharts.com]</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Песни на Ники Минаж]] [[Категория:Сингли от 2012 година]] rq25fklr6makinopvi2cm9yanl8d2k2 0 417833 11473257 11471627 2022-07-28T13:00:10Z Akeckarov 1591 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност|анархист | име = Нешо Тумангелов | портрет = | портрет-описание = | описание = български анархист | роден-място = [[Копривщица]], [[Княжество България]] | починал-място = [[Бериловац|Бериловци]], [[Царство България]] }} [[File:В памет на семейство Тумангелови.jpg|thumb|260п|В памет на семейство Тумангелови]] '''Нешо Тодоров Тумангелов''' е български [[Анархизъм|анархист]] и революционер. Син е на поборника от [[Априлско въстание|Априлското въстание]] [[Тодор Тумангелов]]. == Биография == Роден е на 6 март 1898 година в град Копривщица, България. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 година, се включва в политическите борби. Участва в [[Атентат срещу Борис III в Арабаконак|атентата в Арабаконак]] срещу цар Борис III от 14 април 1925 година. Самият атентат е дело на четници от [[Копривщенска анархо-комунистическа чета|Копривщенската анархо-комунистическа чета]], създадена в края на март-началото на април 1925 година. В края на май към Копривщенската чета се присъединяват четници от Средногорската чета на [[Йордан Кискинов]]. Четата на Тумангелов действа в района на [[Голяма Желязна]], [[Костенец]], [[Пазарджик]], [[Рибарица (област Ловеч)|Рибарица]] и [[Тетевен]], като води битки с войска, полиция и контра-четници. Четата действа съвместно с Троянската чета на Георги Попов.<ref name="Теофилов">{{cite book | title = В бой с фашизма | last = [[Петко Теофилов|Теофилов]] | first = Петко| authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1968 | edition = | publisher = [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекция на музеите]] | location = Копривщица | isbn = | doi = | pages = 32 – 33 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Според полицейски доклад, на 15 юли 1926 година Нешо Тумангелов, който през есента на предишната година е извел четата си в Югославия, е тръгнал от [[Пожаревац]] към българо-югославската граница. Така, в началото на месец август Тумангелов и неговите четници вече са в България и действат в района [[Панагюрище]], [[Пирдоп]] и [[Клисура]]. С него са изпитаните бойни другари [[Стоян Тороманов (анархист)|Стоян Тороманов]], Велко Иванов, Стоян Иванов, Петър Узунов, Иван Шофелинов, в четата са още Иван Миронов, Андрей Врагов, Генко Гуджев, Лука Стойчев, общо тринадесет души, според пресата.<ref name="anarchy.bg">Anarchy.bg. [https://www.anarchy.bg/история/анархистическото-движение-в-българи/ Анархистическото движение в България, 1925 – 1928г, пропагандна дейност и въоръжена съпротива.] Посетен на 8 май 2022</ref> При акции са ликвидирани политически противници, създава се мрежа от ятаци. На 23 август в Пирдоп полицията не успява да залови Иван Шофелинов и Лило Мичков, които откриват стрелба и успяват да се измъкнат от града. Около октомври 1926 година четата се изтегля отново в Югославия.<ref name="anarchy.bg"></ref> След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]], Тумангелов емигрира в Югославия и се поставя изцяло на югославска служба. Установява се в [[Пожаревац]] и започва работа като стражар. Близък сътрудник е на офицера от югославското военно разузнаване Танасие Динич.<ref>Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 255 – 256, 270, 463 – 464.</ref> През 1934 година в писмо до различни югославски институции е обявено, че Тумангелов е водач на българските [[БЗНС|земеделци]]-емигранти в Пожаревац.<ref>Миленковић, Тома. Политичка емиграција из Бугарске у Југославиjи 1923 – 1944, Београд, Институт за савремену историју, 2018, с. 462 – 463.</ref> През пролетта на 1941 година се среща с избягалия от България [[Г. М. Димитров]], който се опитва да организира заговор с цел да извърши преврат в полза на Англия и Югославия. В навечерието на операция „[[Ауфмарш 25]]“ през април 1941 година организира въоръжена група с намерението да прекоси границата с цел партизанска война с българските власти. Четата е близо до югославско-българската граница, когато немските войски нахлуват в Югославия на 6 април. Край селата [[Бериловац|Бериловци]] и [[Градашница (община Пирот)|Градищница]], Пиротско, тя е обкръжена от германски военни части и при завързалото се сражение Тумангелов е убит.<ref>Prez krŭv i barikadi: sb. ochertsi za revol. deitsi ot Sof. okr., otdali zhivota si v borbata protiv kapitalizma i fashizma, za tŭrzhestvoto na sotsializma, Elena Radenkova, Partizdat, 1980, str. 166.</ref> Според американския изследовател Чарлс Мозер, самият Тумангелов успява да избяга и се връща обратно във вътрешността на Югославия, но впоследствие в хода на военните действия, изчезва безследно.<ref>Котева, Аврора Георгиева и Николай Георгиев Котев, Британското разузнаване в България, 1939-1945, София, 2003, с. 77.</ref> == Бележки == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Тумангелов, Нешо}} [[Категория:Български анархисти]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Български терористи]] [[Категория:История на Копривщица]] [[Категория:Българи партизани в Югославия]] [[Категория:Партизани от копривщенската анархо-комунистическа чета]] [[Категория:Командири на партизански формирования в България]] [[Категория:Тумангелови (Копривщица)]] dafaw1jekrz36g7bdqu43st762aqtr3 0 426218 11473566 10960990 2022-07-28T21:00:10Z Niegodzisie 243904 wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{флагче|Полша}} Аркадюш Милик | снимка = Arkadiusz Milik 2016.jpg | цяло име = | град на раждане = [[Тихи]] | държава на раждане = {{флагче|Полша}} [[Полша]] | височина = 186 см | пост = [[Нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|Франция}} [[Олимпик Марсилия]] ''(под наем)'' | номер на фланелката = 19 | юношески отбори = {{Флагче|Полша}} Развой Катовице | юношески години = {{0}}{{0}}{{0}}{{0}}–2011 | години = 2010–2011<br>2011–2012<br>2013–2015<br>2013–2014<br>2014–2015<br>2015–2016<br>2016–<br>2021– | отбори = {{Флагче|Полша}} Развой Катовице<br>{{Флагче|Полша}} [[Гурник Забже]]<br>{{Флагче|Германия}} [[ТШФ Байер 04 Леверкузен|Байер Леверкузен]]<br>{{Флагче|Германия}} [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] *<br>{{флагче|Нидерландия|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]] *<br>{{флагче|Нидерландия|Нидерландия}} [[АФК Аякс|Аякс]]<br>{{флагче|Италия}} [[ССК Наполи|Наполи]]<br>{{флагче|Франция}} [[Олимпик Марсилия]] * | мачове = 10<br>38<br>6<br>18<br>21<br>31<br>93<br>12 | голове = (4)<br>(11)<br>(0)<br>(2)<br>(11)<br>(21)<br>(38)<br>(5) | национален отбор години = 2011<br>2012<br>2011–2012<br>2012–2013<br>2012– | национален отбор = {{Флагче|Полша}} {{имеНОФ17|Полша}}<br>{{Флагче|Полша}} {{имеНОФ18|Полша}}<br>{{Флагче|Полша}} {{имеНОФ19|Полша}}<br>{{Флагче|Полша}} {{имеНОФ21|Полша}}<br>{{Флагче|Полша}} {{имеНОФ|Полша}} | национален отбор мачове = 1<br>1<br>7<br>9<br>59 | национален отбор голове = (1)<br>(0)<br>(5)<br>(10)<br>(15) | посл_проф_отбори = 2 май 2021 | посл_нац_отбор = 2 май 2021 | наем = да }} '''Арка̀дюш Крѝстиан Мѝлик''' ({{lang|pl|Arkadiusz Krystian Milik}}), (роден на 28 февруари 1994 в град [[Тихи]]) е [[поляци|полски]] [[футболист]], играе като [[нападател]] и се състезава за [[Олимпик Марсилия]], както и за националния отбор на {{имеНОФ|Полша}}. == Клубна кариера == === Развой Катовице === Милик започва кариерата си като юноша в Развой Катовице и играе за резервния тим пред сезон 2009/10. На 23 октомври 2010 г., едва 16-годишен, Милик записва дебюта си в Трета лига и реализира два гола при победата с 4-0 над КС Крашейов. През ноември 2010 г. преминава проби в Гурник Забже. Вкарва един гол в двете си участия в Младежката полска лига за Гурник. През зимата той и съотборника му Войчех Крол минават проби в отборите на [[ФК Рединг|Рединг]], [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] и [[Легия (Варшава)|Легия Варшава]]. Милик завърша сезона в Развуй с десет участия и четири гола.<ref>[http://www.90minut.pl/wystepy.php?id=19106&id_sezon=77 Arkadiusz Milik]; 90minut.pl (полски)</ref> === Гурник Забже === Въпреки офертите от останалите клубове, Милик и Крол подписват с елитния полски [[Гурник Забже]]. Трансферната сума за двамата е 500 хиляди [[Полска злота|полски злоти]]. Дебюта си в [[Екстракласа]] Милик прави на 31 юли 2011 г. при равенството 1-1 срещу [[Шльонск Вроцлав]]. Милик е заменен в 53-тата минута на мача от Даниел Голебевски. === Байер Леверкузен === На 17 декемри 2012 г. Байер Леверкузен обявява, че са привлекли Милик, като договора влиза в сила от 1 януари 2013 г.<ref>[http://www.gong.bg/view_article.php?article_id=317071 Байер Леверкузен привлече нов Бербатов от Полша]; гонг.бг, 17 декември 2012 </ref> == Национален отбор == На 13 април 2011 г. Милик реализира гол за победата с 4-1 на Полша до 17 години срещу отбор на английските ученици до 18 години.<ref>[http://www.90minut.pl/news/162/news1624351-U-19-Powolania-na-konsultacje-szkoleniowa-i-dwumecz-z-Norwegia.html U-19: Powołania na konsultację szkoleniową i dwumecz z Norwegią]; 90minut.pl (полски), 15 април 2011</ref> На 15 юли 2011 г. е повикан в отбора на Полша до 19 години. На 12 октомври 2012 г., едва 18-годишен, прави дебюта си за мъжкия национален отбор на {{имеНОФ|Полша}} срещу националния отбор на {{имеНОФ|Южна Африка}}. == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://www.sportal.bg/statistics_player.php?season=86&champ=2&team=22&player=11778 Профил в Sportal.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130525102725/http://sportal.bg/statistics_player.php?season=86&champ=2&team=22&player=11778 |date=2013-05-25 }} * [http://www.90minut.pl/kariera.php?id=19106 Профил в 90minut.pl] * [http://www.transfermarkt.de/arkadiusz-milik/profil/spieler/191891 Профил в transfermarkt.de] * [http://www.national-football-teams.com/player/49041/Arkadiusz_Milik.html Профил в national-football-teams.com] {{СОРТКАТ:Милик, Аркадиуш}} [[Категория:Родени на 28 февруари]] [[Категория:Полски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Байер Леверкузен]] [[Категория:Футболисти на АФК Аякс]] [[Категория:Футболисти на ССК Наполи]] [[Категория:Футболисти на Олимпик Марсилия]] 2rylcoe6agfzx08e9hpruggjhaka9h3 0 426945 11473195 11473015 2022-07-28T12:08:08Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{музикален албум | заглавие = 461 Ocean Boulevard | тип = Студиен албум | обложка = | автор = [[Ерик Клептън]] | дата = Юли | година = 1974 | жанр = [[Блус]], [[Rock]] | стилове = | времетраене = 43:21 | лейбъл = PolyGram International Music B.V. | пореден = | имена = | език = Английски | оценка = | предишен албум = ''[[Eric Clapton (album)|Eric Clapton]]''<br />(1970) | този албум = '''''461 Ocean Boulevard'''''<br />(1974) | следващ албум = ''[[There's One in Every Crowd]]''<br />(1975) }} '''''461 Ocean Boulevard''''' e вторият [[студиен албум]] на легендарния английски музикант [[Ерик Клептън]], издаден през юли [[1974]] г. от Полиграм Рекърдс (тогава – RSO Records). След няколко години на изолация и възстановяване от наркотичната си зависимост, Клептън влиза отново в студио. Този път записите са направени в Крайтирия Студиос, Маями, Флорида, ангажирано от мениджъра му [[Робърт Стигууд]]. Къщата от обложката на албума се намира в град Голдън Бийч, близо до Маями, където Клептън пребивава, докато работи върху албума.<ref>{{икона|en}} Miami New Times. [https://www.miaminewtimes.com/news/musical-mecca-6342449 Musical Mecca]</ref> По това време на постоянна работа в групата му са включени вокалистката Ивон Елимън и китариста Джордж Тери. Именно Тери, изпълнявайки няколко песни на Боб Марли, вдъхновява групата да направят кавър на песента „I Shot the Sheriff“, който достига до първото място в класацията „Hot100“ на американското музикално списание „Ролинг Стоун“. Новата версия на песента бързо се превръща в голям хит и придава на реге музиката ново, много по-забележимо място на американската сцена. == Отзиви == Стивън Томас Ърлуайн от уебсайта Олмюзик описва албума като съсредоточен и последователен спрямо [[естестика]]та на Ерик Клептън. В ревю за сп. Блендър, Джон Парълс оповестява, че Клептън от епохата на Крийм превъзхожда Клептън от ''461 Ocean Boulevard'', тъй като пеенето му е обтегнато. Парълс също така описва римейка на „[[I Shot The Sheriff]]“ като копие, в което липсва оригинален аранжимент. Той изразява положителното си отношение към песента „Let It Grow“, но същевременно я критикува за това, че звучи твърде много като „[[Stairway to Heaven]]“. Робърт Крайстгоу нарича албума искрен и основополагащ за Клептън, и приветства [[кавър]] версиите като най-добрата страна на албума. Кен Емерсън от „Ролинг Стоун“ определя работата с китара на Клептън като нищо забележително, и го крикитува за това, че се скрива зад другите си музиканти, които Емерсън окачествява като сравнително неспособни. Той също така е скептичен по отношение на решението на Клептън да свири на инструмента [[добро]], но описва „Let It Grow“ като връхна точка. Той смята, че аранжировката на „Motherless Children“ е твърде жизнерадостна за една [[меланхолия|меланхолична]] песен. Въпреки това, Ролинг Стоун поставя албума под номер 409 в класацията си „500-те най-велики албума на всички времена“. == Списък на песните == === Оригинално издание === # „Motherless Children“ (Народна; аранжировка – Clapton, Radle) – 4:55 # „Better Make It Through Today“ (Clapton) – 4:07 # „Willie and the Hand Jive“ (Otis) – 3:31 # „Get Ready“ (Clapton, Elliman) – 3:47 # „I Shot the Sheriff“ (Marley) – 4:25 # „I Can't Hold Out“ (James) – 4:14 # „Please Be With Me“ (Boyer) – 3:26 # „Let It Grow“ (Clapton) – 5:00 # „Steady Rollin' Man“ (Johnson) – 3:14 # „Mainline Florida“ (Terry) – 4:09 # „Give Me Strength“ (Clapton) – 2:54 === Луксозно издание === ; Диск 1 # „Motherless Children“ (Народна; аранжировка – Clapton, Radle)– 4:55 # „Give Me Strength“ (Clapton)– 2:54 # „Willie and the Hand Jive“ (Otis)– 3:31 # „Get Ready“ (Clapton, Elliman)– 3:47 # „I Shot the Sheriff“ (Marley)– 4:25 # „I Can't Hold Out“ (James)– 4:14 # „Please Be With Me“ (Boyer)– 3:26 # „Let It Grow“ (Clapton)– 5:00 # „Steady Rollin' Man“ (Johnson)– 3:14 # „Mainline Florida“ (Terry)– 4:09 # „Walkin' Down the Road“ (Musgrave, Levine)– 5:17 # „Ain't That Loving You“ ([[Jimmy Reed]])– 5:30 # „Meet Me (Down at the Bottom)“ ([[Willie Dixon]])– 6:59 # „Eric After Hours Blues“ (Clapton)– 4:23 # „B Minor Jam“ (Clapton)– 7:11 ; Диск 2 ''Всички песни са записани на живо на 4 и 5 декември 1794 г. в [http://www.hammersmithapollo.com/venue_info.html Hammersmith Odeon] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121212055300/http://www.hammersmithapollo.com/venue_info.html |date=2012-12-12 }}, [[Лондон|London, England]]''. # „[[Smile (Charlie Chaplin song)|Smile]]“ ([[Charlie Chaplin]], [[Geoffrey Parsons (lyricist)|Geoffrey Parsons]], [[John Turner (lyricist)|John Turner]]) – 4:39 # „Let It Grow“ (Clapton) – 6:23 # „[[Can't Find My Way Home]]“ ([[Steve Winwood]]) – 4:49 # „I Shot the Sheriff“ (Marley) – 7:49 # „Tell the Truth“ (Clapton, [[Bobby Whitlock]]) – 7:03 # „[[The Sky Is Crying (song)|The Sky Is Crying]]/[[Have You Ever Loved a Woman]]/Rambling On My Mind“ (James/[[Billy Myles]]/Johnson) – 7:23 # „[[Little Wing]]“ ([[Jimi Hendrix]]) – 6:49 # „Singin' the Blues“ (McCreary) – 7:42 # „[[Badge (song)|Badge]]“ (Clapton, [[George Harrison]]) – 8:36 # „[[Layla]]“ (Clapton, [[Jim Gordon (musician)|Jim Gordon]]) – 5:26 # „Let It Rain“ ([[Bonnie Bramlett]], Clapton) – 6:33 == Музиканти == === Основни музиканти === * [[Eric Clapton]] – [[Вокали]], [[Китара]], [[Аранжимент]] * [[Yvonne Elliman]] – Вокали * Dick Simms – [[Клавирни инструменти]] * [[George Terry]] – Китара, Вокали * [[Carl Radle]] – [[Бас китара]], Аранжимент * [[Jamie Oldaker]] – [[Барабани]], [[Перкусии]] === Гост музиканти === * [[Al Jackson, Jr.]] – Барабани в „Give Me Strength“ * [[Albhy Galuten]] – [[Синтезатор]], [[Пиано]], [[Клавикорд]] * Tom Bernfield – Бек Вокали * [[Marcella Detroit|Marcy Levy]] – [[Хармоника]], Бек Вокали == Източници == <references /> [[Категория:Албуми на Ерик Клептън]] [[Категория:Музикални албуми от 1974 година]] sfb0up5ouaslonzdes2tjr5agf93yy0 0 427213 11473344 11149948 2022-07-28T14:19:18Z Станислав Николаев 13436 Добавяне на източници wikitext text/x-wiki {{Списание | заглавие = „Ролинг Стоун“ | оригинално-заглавие = | лого = [[Файл:Rolling Stone logo.svg|200px|Лого на списанието]] | корица = | корица-текст = | px = | редактор = Ралф Глийсън<br />Джан Уенър | категории = популярна култура | периодичност = месечно | тираж = 466,322 (декември 2021)<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://abcas3.auditedmedia.com/ecirc/magtitlesearch.asp | заглавие = MAGAZINE MEDIA - SEARCH RESULTS | достъп_дата = 2022-07-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = abcas3.auditedmedia.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | носител = | издател = | компания = | година-основаване = | първи-брой = 1967 г. | последен-брой = | последен-номер = | държава = {{USA}} | език = английски | сайт = [http://www.rollingstone.com/ www.rollingstone.com] | issn = | общомедия = }} '''„Ролинг Стоун“''' ({{lang|en|Rolling Stone}}) e [[американско]] [[списание]] със статии на различни теми, като [[музика]], [[кино]], [[политика]], [[икономика]] и други,<ref>"Perception/Reality". Rolling Stones 50 Years. pp. 14–15</ref><ref>{{cite book | title = https://books.google.bg/books?id=8_nyAAAAMAAJ&q=%22Rolling+Stone%22+annual+hot+issue+1980s&redir_esc=y | last = Sammye Johnson, Patricia Prijatel | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1999 | edition = | publisher = NTC Publishing Group | location = | isbn = 9780658002298 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.samuelfreedman.com/articles/culture/ust_rolling.html| заглавие = Literary 'Rolling Stone' sells out to male titillation | достъп_дата = 2022-07-28 | фамилно_име = Freedman | първо_име = Samuel | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2002 | труд = Articles | издател = samuelfreedman.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2017/12/rolling-stone-jann-wenner/544107/ | заглавие = The Rise and Fall of Rolling Stone | достъп_дата = 022-07-28 | фамилно_име = Cohen | първо_име = Rich | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2017-12 | труд = Culture | издател = theatlantic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = When I got to Rolling Stone, the party was over. I turned up just in time to see a cigarette floating in the last cocktail of the night. It was 1993, and I was in my mid-20s. | език-скрит = | език = en }}</ref> издавано 2 пъти в месеца. Първият му брой е издаден през 1967 г. в [[Сан Франциско]] от музикалния критик Ралф Глийсън и Джан Уенър, който и до днес е негов главен редактор.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-features/rolling-stone-at-50-making-the-first-issue-193707/ | заглавие = Rolling Stone at 50: Making the First Issue | достъп_дата = 2022-07-28 | фамилно_име = Greene | първо_име = Andy | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2017-01-06 | труд = Music Features | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = In 1967, Jann Wenner and a small group of rock & roll believers came together in a San Francisco loft with big ideas and little funding to create ‘Rolling Stone’ | език-скрит = | език = en }}</ref> Списанието е прочуто с различни класации като: ''100-те най-велики изпълнители на всички времена'', ''100-те най-велики гласове на всички времена'', ''100-те най-велики албуми на всички времена'', ''100-те най-велики китаристи на всички времена'', ''100-те най-велики китарни сола на всички времена'' и други. == Източници == <references /> {{мъниче|САЩ}} [[Категория:Музикални списания в САЩ]] [[Категория:Списания в Сан Франциско]] [[Категория:Основани в САЩ през 1967 година]] 78a0zjyqj0pto0w57opbfkfjrx26s3v 11473345 11473344 2022-07-28T14:20:41Z Станислав Николаев 13436 Грешка в един от източниците wikitext text/x-wiki {{Списание | заглавие = „Ролинг Стоун“ | оригинално-заглавие = | лого = [[Файл:Rolling Stone logo.svg|200px|Лого на списанието]] | корица = | корица-текст = | px = | редактор = Ралф Глийсън<br />Джан Уенър | категории = популярна култура | периодичност = месечно | тираж = 466,322 (декември 2021)<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://abcas3.auditedmedia.com/ecirc/magtitlesearch.asp | заглавие = MAGAZINE MEDIA - SEARCH RESULTS | достъп_дата = 2022-07-28 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = abcas3.auditedmedia.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> | носител = | издател = | компания = | година-основаване = | първи-брой = 1967 г. | последен-брой = | последен-номер = | държава = {{USA}} | език = английски | сайт = [http://www.rollingstone.com/ www.rollingstone.com] | issn = | общомедия = }} '''„Ролинг Стоун“''' ({{lang|en|Rolling Stone}}) e [[американско]] [[списание]] със статии на различни теми, като [[музика]], [[кино]], [[политика]], [[икономика]] и други,<ref>"Perception/Reality". Rolling Stones 50 Years. pp. 14–15</ref><ref>{{cite book | title = The Magazine from Cover to Cover: Inside a Dynamic Industry | last = Sammye Johnson, Patricia Prijatel | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1999 | edition = | publisher = NTC Publishing Group | location = | isbn = 9780658002298 | doi = | pages = | url = https://books.google.bg/books?id=8_nyAAAAMAAJ&q=%22Rolling+Stone%22+annual+hot+issue+1980s&redir_esc=y | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.samuelfreedman.com/articles/culture/ust_rolling.html| заглавие = Literary 'Rolling Stone' sells out to male titillation | достъп_дата = 2022-07-28 | фамилно_име = Freedman | първо_име = Samuel | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2002 | труд = Articles | издател = samuelfreedman.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2017/12/rolling-stone-jann-wenner/544107/ | заглавие = The Rise and Fall of Rolling Stone | достъп_дата = 022-07-28 | фамилно_име = Cohen | първо_име = Rich | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2017-12 | труд = Culture | издател = theatlantic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = When I got to Rolling Stone, the party was over. I turned up just in time to see a cigarette floating in the last cocktail of the night. It was 1993, and I was in my mid-20s. | език-скрит = | език = en }}</ref> издавано 2 пъти в месеца. Първият му брой е издаден през 1967 г. в [[Сан Франциско]] от музикалния критик Ралф Глийсън и Джан Уенър, който и до днес е негов главен редактор.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-features/rolling-stone-at-50-making-the-first-issue-193707/ | заглавие = Rolling Stone at 50: Making the First Issue | достъп_дата = 2022-07-28 | фамилно_име = Greene | първо_име = Andy | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2017-01-06 | труд = Music Features | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = In 1967, Jann Wenner and a small group of rock & roll believers came together in a San Francisco loft with big ideas and little funding to create ‘Rolling Stone’ | език-скрит = | език = en }}</ref> Списанието е прочуто с различни класации като: ''100-те най-велики изпълнители на всички времена'', ''100-те най-велики гласове на всички времена'', ''100-те най-велики албуми на всички времена'', ''100-те най-велики китаристи на всички времена'', ''100-те най-велики китарни сола на всички времена'' и други. == Източници == <references /> {{мъниче|САЩ}} [[Категория:Музикални списания в САЩ]] [[Категория:Списания в Сан Франциско]] [[Категория:Основани в САЩ през 1967 година]] obqogva9v8yx7oi738zbxxbilpicstq 0 428827 11473687 11203507 2022-07-29T03:02:39Z Luxferuer 25980 /* Бележки */ wikitext text/x-wiki {{Награди | име = Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ | категория = author | картинка = | големина = | пояснение = | описание = произведения, свързани с българската история и традиции | представящ = [[Министър-председател на България|Министър-председателя на България]] | домакин = | дата = [[1 ноември]] | място = [[София]] | държава = [[България]] | възнаграждение = 10 000 лв. | година = [[2000]] г. | година2 = | носител = | уебсайт = | мрежа = | времетраене = | рейтинги = | предходно = | основно = | следващо = | общомедия = }} '''Държа̀вната награ̀да „Св. Паѝсий Хиленда̀рски“''' е учредена на [[28 юли]] [[2000]] г.<ref>ПМС №149 от 2000 г.</ref> Присъжда се ежегодно, на [[1 ноември]] от [[Министър-председател на България|министър-председателя]], на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. Наградата включва почетен знак с образа на Св. [[Паисий Хилендарски]], грамота и парична сума от 10 000 лв.<ref>Голяма енциклопедия България, т. 5, Издателство на БАН, София, 2012, ISBN 978-954-8104-27-2 / ISBN 978-954-398-140-3, с. 1903.</ref> == Носители == * 2000 – проф. [[Вера Мутафчиева]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/archive/vera-mutafchieva-e-parviyat-laureat-na-nagradata-paisiy-hilendarski.html | заглавие = Вера Мутафчиева е първият лауреат на наградата „Паисий Хилендарски“ | достъп_дата = 16.02.2016 | дата = 31.10.2000 | издател = news.bg | език = }}</ref> * 2001 – акад. [[Светлин Русев]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/archive/svetlin-rusev-e-laureat-na-godishnata-nagrada-paisiy-hilendarski.html | заглавие = Светлин Русев е лауреат на годишната награда „Паисий Хилендарски“ | достъп_дата = 16.02.2016 | дата = 01.11.2001 | издател = news.bg | език = }}</ref> * 2002 – проф. [[Стефан Данаилов]] * 2003 – [[Йордан Радичков]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://news.bg/bulgaria/radichkov-s-darzhavnata-nagrada-paisiy-hilendarski.html | заглавие = Радичков с държавната награда „Паисий Хилендарски“ | достъп_дата = 16.02.2016 | дата = 14.11.2003 | издател = news.bg | език = }}</ref> * 2004 – проф. [[Христо Христов (режисьор)|Христо Христов]] * 2005 – арх. [[Богдан Томалевски]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnes.bg/print.php?id=15862 | заглавие = Държавата награди създателя на професионалната архитектурна школа | достъп_дата = 16.02.2016 | дата = 14.11.2005 | издател = dnes.bg | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161124024900/http://www.dnes.bg/print.php?id=15862 |date=2016-11-24 }}</ref> * 2006 – проф. [[Богомил Райнов]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mc.government.bg/newsn.php?n=311&q=%F0%E0%E9%ED%EE%E2 | заглавие = Министърът на културата проф. Стефан Данаилов участва в церемонията за награждаването на Богомил Райнов с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ | достъп_дата = 16.02.2016 | дата = 01.11.2006 | издател = Министерство на културата | език = }}</ref> * 2007 – [[Валери Петров]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mc.government.bg/newsn.php?n=680&q=%F1%EF%F0%E0%E2%E5%E4%EB%E8%E2%EE%F1%F2 | заглавие = Днес министър-председателят Сергей Станишев връчи на поета Валери Петров държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ | достъп_дата = 16.02.2016 | дата = 06.11.2007 | издател = Министерство на културата | език = }}</ref> * 2008 – [[Рангел Вълчанов]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mc.government.bg/newsn.php?n=1168&q=%EF%EE%EF%F3%EB%FF%F0%E8%E7%E8%F0%E0%ED%E5%F2%EE | заглавие = Премиерът Сергей Станишев връчи на режисьора Рангел Вълчанов държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ | достъп_дата = 16.02.2016 | дата = 03.11.2008 | издател = Министерство на културата | език = }}</ref> * 2009 – проф. [[Крум Дамянов]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mc.government.bg/newsn.php?n=1710&q=%EF%E0%E8%F1%E8%E9&p=8 | заглавие = Скулпторът проф. Крум Дамянов получи днес държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ | достъп_дата = 16.02.2016 | дата = 17.11.2009 | издател = Министерство на културата | език = }}</ref> * 2010 – [[Наум Шопов]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mc.government.bg/newsn.php?n=2301&q=%EF%E0%E8%F1%E8%E9&p=5 | заглавие = Премиерът Бойко Борисов връчи държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2010 г., която тази година беше присъдена на актьора Наум Шопов | достъп_дата = 16.02.2016 | дата = 09.11.2010 | издател = Министерство на културата | език = }}</ref> * 2011 – [[Христо Ганев (сценарист)|Христо Ганев]] * 2012 – чл.-кор. проф. [[Елка Бакалова]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://mc.government.bg/print.php?n=3242 | заглавие = Министър-председателят Бойко Борисов връчи годишната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2012 година на проф. Елка Бакалова | достъп_дата = 16.02.2016 | издател = Министерски съвет | език = }}</ref> * 2013 – [[Анжел Вагенщайн]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=2544&g= | заглавие = Анжел Вагенщайн е носителят на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2013 г. | достъп_дата = 02.11.2013 | дата = 01.11.2013 | издател = Министерски съвет | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170625112301/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=2544&g= |date=2017-06-25 }}</ref> * 2014 – акад. [[Антон Дончев]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=3225&g= | заглавие = Антон Дончев е носителят на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2014 г. | достъп_дата = 16.02.2016 | дата = 01.11.2014 | издател = Министерски съвет | език = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160310234701/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=3225&g= |date=2016-03-10 }}</ref> * 2015 – акад. [[Васил Казанджиев]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://mc.government.bg/newsn.php?n=5290&i=1 | заглавие = Министър-председателят Бойко Борисов връчи наградата „Св. Паисий Хилендарски“ на носителя ѝ за 2015 г. акад. Васил Казанджиев | достъп_дата = 16.02.2016 | дата = 14.12.2015 | издател = Министерство на културата | език = }}</ref> * 2016 – акад. [[Пламен Карталов]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=3999&g= |заглавие=Акад. Пламен Карталов е носителят на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2016 г. |достъп_дата=23 ноември 2016 г |дата=23 ноември 2016 г |издател=Министерски съвет |език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170619121203/http://government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=3999&g= |date=2017-06-19 }}</ref> * 2017 – [[Владимир Зарев]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0217&n=5374&g= |заглавие=Премиерът Бойко Борисов ще връчи наградата „Св. Паисий Хилендарски“ на носителя ѝ за 2017 г. Владимир Зарев |достъп_дата=7 ноември 2017 г |дата=7 ноември 2017 г |издател=Министерски съвет |език= }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171108165736/http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0217&n=5374&g= |date=2017-11-08 }}</ref> * 2018 – [[Васил Михайлов]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2018/11/14/231880/премиерът-награди-васил-михайлов-с-държавната-награда-св-паисий-хилендарски-снимки | заглавие=Премиерът награди Васил Михайлов с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (снимки) |достъп_дата =2 юни 2019 г |дата=14 ноември 2018 г |издател=Нова ТВ |език= }}</ref> * 2019 – проф. [[Димитрина Гюрова]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://mc.government.bg/newsn.php?n=6971&i=1 | заглавие=Проф. Димитрина Георгиева Гюрова-Савова ще получи Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2019 г. |достъп_дата =10 август 2020 г |дата=4 ноември 2019 г |издател=Министерски съвет |език= }}</ref> * 2020 - проф. [[Вера Найденова]] * 2021 - проф. [[Надежда Драгова]] == Бележки == <references /> [[Категория:Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“| ]] [[Категория:Обекти, наречени на Паисий Хилендарски]] 04fiqtbt7b6ysdq342yztznxi17f7pf 0 430422 11473762 11423472 2022-07-29T05:43:11Z 178.254.241.84 wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Явор Димитров Янакиев''', по-известен като '''100 Кила''', е [[България|цигански]] [[рап]] и [[хип-хоп]] [[Музикант|изпълнител]] и музикален продуцент от Варна. Известен е с глупостите си „Цяла нощ“, която е дует с Лора Караджова, „Аз съм 6“, „Антистоп“, „Газ До Дупка“, „Ланец на врата ми“ и други. Носител е на 6 награди „Рапър на годината“.<ref>[http://www.avtora.com/news/2013/02/07/bg_hip_hop_awards_2013_pobediteli_alex_p_e_naj_dobur_rapur_aneliya_specialna_gost_zvezda_na_nagradite „Попфолк звезда се оказа голямата изненада на BG Hip Hop Awards 2013, виж победителите“], avtora.com, 7 февруари 2013 г.</ref> == Биография == Роден е в бедно семейство във Варна през 1983 г.<ref>[http://www.stokila.com/biografia-na-100-kila/ Автобиография на 100 кила̀ на сайта 100kila.com]. На други места са посочени други дати. Напр. 16 май 1983 г. според [http://mp3-share.net/artist.php?id=67 mp3-share.net] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180705151206/http://mp3-share.net/artist.php?id=67 |date=2018-07-05 }}.</ref> На 13 години баща му го оставя, а майка му заминава да работи в Гърция, където живее. От чужбина тя изпращала пари, за да могат да се издържат с брат му. 100 Кила има завършен осми клас. Учил е в Професионална гимназия по електротехника и строителство в град [[Търговище]], където е родена баба му. === Кариера === 100 Кила е работил като продавач на сладолед, на царевица и на гевреци на плажа. По-късно се запознава с [[Мишо Шамара]], който пръв му подава ръка в рапа. През 2013 г. участва в първото издание на реалити шоуто „[[Къртицата]]“ по TV7.<ref>[http://www.vesti.bg/razvlechenia/lyubopitno/koj-e-kyrticata-azis-nikoleta-ili-100-kila-5639531 „Кой е Къртицата – Азис, Николета Лозанова или 100 кила?“], vesti.bg, 27 март 2013 г.</ref> На 8 април 2016 г. е премиерата на съвместното му парче с основателя на Maybach Music Group (MMG) [[Рик Рос]]. На 20 март 2021 г. е първото издание на неговото авторско предаване Wave Check, което се излъчва всяка събота от 22:00 до 00:00 в ефира на [[Радио Варна]]. == Албуми == * ''По-добре гаден, отколкото гладен'' (2003) * ''Прехода на Просветения'' (2009)<ref>[http://novinar.bg/news/jim-beam-sabra-100-kila-s-lady-b_MzIxODszOQ==.html „Jim Beam“ събра „100 kila“ с Lady B“], в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 15 март 2010 г.</ref> * ''ZLA10'' (2013)<ref>Мария Райчева, [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1847990 „100 Кила вкара разговори с фенове в новия си албум“], в. „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“, 18 март 2013 г.</ref> * ''Това, че нямаш, не означава, че не можеш да бъдеш'' (2018) == Телевизия == * [[Къртицата (реалити)|Къртицата]] (2013) * [[Домашен арест (сериал)|Домашен арест]] (2013) * [[Столичани в повече]] (2015) * [[Звездни стажанти]] (2016) * [[Черешката на тортата]] (2017) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.stokila.com/ Сайт посветен на 100 кила], 21 май 2015 г. * [http://www.slavishow.com/10-01-2013-100-kila-tui-reche-andreev/ 100 кила в Шоуто на Слави (видео)], 10 януари 2013 г. * Биляна Димова, [http://www.capital.bg/light/lica/2012/12/06/1962609_da_budesh_100_kila/ „Да бъдеш 100 кила: Десет часа с най-скандалния български рапър“], в. [[Капитал (вестник)|„Капитал“]], 6 декември 2012 г. * {{Instagram|100Kila}} * [http://www.359awards.com/ Български музикални хип-хоп награди] {{Мъниче|Музикант|Варна}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} [[Категория:Български рапъри]] [[Категория:Българи от цигански произход]] [[Категория:Родени във Варна]] lzoq559d7y6shtt43u1undxoav4mxrz 11473770 11473762 2022-07-29T06:00:47Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/178.254.241.84|редакции на 178.254.241.84]] ([[User talk:178.254.241.84|б]].), към версия на PowerBUL wikitext text/x-wiki {{Личност|певец}} '''Явор Димитров Янакиев''', по-известен като '''100 Кила''', е [[България|български]] [[рап]] и [[хип-хоп]] [[Музикант|изпълнител]] и музикален продуцент от Варна. Известен е с песните си „Цяла нощ“, която е дует с Лора Караджова, „Аз съм 6“, „Антистоп“, „Газ До Дупка“, „Ланец на врата ми“ и други. Носител е на 6 награди „Рапър на годината“.<ref>[http://www.avtora.com/news/2013/02/07/bg_hip_hop_awards_2013_pobediteli_alex_p_e_naj_dobur_rapur_aneliya_specialna_gost_zvezda_na_nagradite „Попфолк звезда се оказа голямата изненада на BG Hip Hop Awards 2013, виж победителите“], avtora.com, 7 февруари 2013 г.</ref> == Биография == Роден е в бедно семейство във Варна през 1983 г.<ref>[http://www.stokila.com/biografia-na-100-kila/ Автобиография на 100 кила̀ на сайта 100kila.com]. На други места са посочени други дати. Напр. 16 май 1983 г. според [http://mp3-share.net/artist.php?id=67 mp3-share.net] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180705151206/http://mp3-share.net/artist.php?id=67 |date=2018-07-05 }}.</ref> На 13 години баща му го оставя, а майка му заминава да работи в Гърция, където живее. От чужбина тя изпращала пари, за да могат да се издържат с брат му. 100 Кила има завършен осми клас. Учил е в Професионална гимназия по електротехника и строителство в град [[Търговище]], където е родена баба му. === Кариера === 100 Кила е работил като продавач на сладолед, на царевица и на гевреци на плажа. По-късно се запознава с [[Мишо Шамара]], който пръв му подава ръка в рапа. През 2013 г. участва в първото издание на реалити шоуто „[[Къртицата]]“ по TV7.<ref>[http://www.vesti.bg/razvlechenia/lyubopitno/koj-e-kyrticata-azis-nikoleta-ili-100-kila-5639531 „Кой е Къртицата – Азис, Николета Лозанова или 100 кила?“], vesti.bg, 27 март 2013 г.</ref> На 8 април 2016 г. е премиерата на съвместното му парче с основателя на Maybach Music Group (MMG) [[Рик Рос]]. На 20 март 2021 г. е първото издание на неговото авторско предаване Wave Check, което се излъчва всяка събота от 22:00 до 00:00 в ефира на [[Радио Варна]]. == Албуми == * ''По-добре гаден, отколкото гладен'' (2003) * ''Прехода на Просветения'' (2009)<ref>[http://novinar.bg/news/jim-beam-sabra-100-kila-s-lady-b_MzIxODszOQ==.html „Jim Beam“ събра „100 kila“ с Lady B“], в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 15 март 2010 г.</ref> * ''ZLA10'' (2013)<ref>Мария Райчева, [http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1847990 „100 Кила вкара разговори с фенове в новия си албум“], в. „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“, 18 март 2013 г.</ref> * ''Това, че нямаш, не означава, че не можеш да бъдеш'' (2018) == Телевизия == * [[Къртицата (реалити)|Къртицата]] (2013) * [[Домашен арест (сериал)|Домашен арест]] (2013) * [[Столичани в повече]] (2015) * [[Звездни стажанти]] (2016) * [[Черешката на тортата]] (2017) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.stokila.com/ Сайт посветен на 100 кила], 21 май 2015 г. * [http://www.slavishow.com/10-01-2013-100-kila-tui-reche-andreev/ 100 кила в Шоуто на Слави (видео)], 10 януари 2013 г. * Биляна Димова, [http://www.capital.bg/light/lica/2012/12/06/1962609_da_budesh_100_kila/ „Да бъдеш 100 кила: Десет часа с най-скандалния български рапър“], в. [[Капитал (вестник)|„Капитал“]], 6 декември 2012 г. * {{Instagram|100Kila}} * [http://www.359awards.com/ Български музикални хип-хоп награди] {{Мъниче|Музикант|Варна}} {{Портал|Биографии|Музика|България}} [[Категория:Български рапъри]] [[Категория:Българи от цигански произход]] [[Категория:Родени във Варна]] abbf8dcgkjelofrv42452ovvkvo0t8r 0 432008 11473706 11448101 2022-07-29T03:34:12Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = филолог | портрет = BASA-1735K-2-127-1-Ivan Radoslavov, 1928 (crop).jpg | портрет-описание = Иван Радославов, 1928 г. Източник: ДА „Архиви“ | вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог | област = [[Литературна критика]] | работил-в = | публикации = „Българска литература 1880-1930 г.“ (1935) | известен-с = | повлиян = | повлиял = }} }} '''Иван Радков Радославов''' е [[България|български]] [[литературен критик]]. == Биография == Иван Радославов е роден на [[12 януари]] [[1881]] г. (31 декември 1880 година стар стил) в [[Горна Оряховица]]. През 1907 г. завършва право в [[Лозана]], след което е чиновник в Министерството на финансите и Дирекцията на печата. Редактор е на „Български търговски вестник“ (1914).<ref name="dictionarylit-bg.eu">{{cite web | last = Атанасова | first = Цветанка | url = http://dictionarylit-bg.eu/Иван-Радков-Радославов | title = „Иван Радославов“ | work = ''Речник на българската литература след Освобождението'' | publisher = Институт за литература на БАН | accessdate = 11 z.r 2022}}</ref> Участва в [[Балканската война]] като редник при [[Бунар Хисар]] и [[Чаталджа]] (1912–1913) и в [[Първата световна война]] като военен кореспондент (1915–1917).<ref name="dictionarylit-bg.eu"/> От 1918 г. членува в [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС), през 1922-1923 г. ръководи дирекцията по печата на Министерството на външните работи и изповеданията, а по-късно е привърженик на [[БЗНС „Стара Загора“]] на [[Димитър Драгиев]].<ref name="гърдев">{{cite web | last = Гърдев | first = Борислав | year = 2008 | url = http://www.palitrabg.net/32bg.htm | title = Иван Радославов | work = palitrabg.net | publisher = Палитра | accessdate = 21 януари 2013}}</ref> Иван Радославов участва активно в българския литературен живот. През 1922 г. издава антологията „Млада България“, а през следващите години е редактор, заедно с [[Теодор Траянов]] и [[Людмил Стоянов]], на водещото литературно списание „[[Хиперион (списание)|Хиперион]]“.<ref name="dictionarylit-bg.eu"/> В периода от 12 февруари 1932 г. до 7 юли 1934 г. е директор на [[Народна библиотека „Иван Вазов“]] в Пловдив. Активно работи по съставянето на библиотечните каталози и прави редица подобрения в класификационната схема. Подарява на библиотеката над 100 книги съвременна българска литература с автографи на авторите.<ref name=libplovdiv">[https://libplovdiv.com/index.php/bg/2009-09-09-12-23-34 Управление на Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив], официален уебсайт на библиотеката</ref><ref name="dictionarylit-bg.eu"/> Уредник е на училищен музей към Министерството на народното просвещение (1937–1941).<ref name="dictionarylit-bg.eu"/> През 1935 г. издава „Българска литература 1880-1930 г.“, едно от първите изследвания на историята на българската литература. След налагането на [[Комунизъм|комунистическия]] режим книгата е остро критикувана от властите и Радославов не може да публикува почти до края на живота си.<ref name="гърдев"/> Превежда „Еволюция на родовете в историята на литературата“ от [[Фердинанд Брюнетиер]] (1907), „Поеми в проза“ от [[Шарл Бодлер]] (1910), „Съкровище на смирените“ от [[Морис Метерлинк]] (1917), „Таис“ от [[Анатол Франс]] (1921), „Сцени от живота на бохемата“ от [[Анри Мюрже]] (1921).<ref name="dictionarylit-bg.eu"/> Иван Радославов умира на [[5 октомври]] [[1969]] г. в [[София]].<ref name="гърдев"/> == Посмъртно признание == През [[1992]] г. в град [[Златарица]] по идея на академик [[Иван Радев]] и катедра „Българска литература“ при [[Великотърновски университет|ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“]] със съдействието на обществеността и управата на града се учредява [[Иван Радославов и Иван Мешеков (награда)|Национална награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“]]<ref>[http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=12692&sid=36 Девета национална награда „Иван Радославов и Иван Мешеков“], електронен бюлетин „Културни новини“, 10 юни 2011 г.</ref>. == Библиография == * ''Под знамето на България'' (публицистика), 1920 (1992) * ''Идеи и критика: Т. 1'', 1921 * ''Виктор Хюго: Етюди и критики. Човекът звяр'' / Георг Брандес. Прев. Р. Радославов (етюди), 1925 * ''Портрети: Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов'' (портрети), 1927 * ''Живот и дейност: 1841-1894'' / Радко Радославов, 1934 * ''Българска литература: 1880-1930'' (изследвания), 1935 (1936, 1948, 1992, 2007) * ''Идеи и критика: Т. 2'', 1939 * ''Книга от мои страници [Сборник от лит.-крит. статии и очерци]'' / [С предг. от [[Людмил Стоянов]] и послеслов от [[Иван Сестримски]] (литературнокритически очерци), 1968 * ''Спомени. Дневници. Писма'' / Състав., ред. бел. Лилия Радославова-Попова, Иван Сестримски (спомени), 1983 * ''Книга от техни страници [Лит. критика]'' / [[Иван Мешеков]]. Ред. и състав. [[Сава Василев]], [[Иван Станков (литератор)|Иван Станков]]. Предг. и прил. Сава Василев, 1996 * ''Бодлер или Тургенев?'' / Предг., състав., ред. [[Иван Радев]], 2005 * ''Портрети: Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Людмил Стоянов'' / Състав., ред., [предг.] Иван Радев (портрети), 2009 == Вижте също == * [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]] * [[Д-р Кръстев]] * [[Иван Мешеков]] * [[Българска литература между двете световни войни]] == Бележки == <references/> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Search/Results?lookfor=Иван+Радков+Радославов&type=AllFields От и за Иван Радков Радославов в Своден каталог НАБИС (Национален каталог на академичните библиотеки в България)] * [https://liternet.bg/publish7/iradoslavov/index.html Иван Радославов в Литернет] * [https://bgmodernism.com/rechnik/iv_radoslavov Иван Радославов в Българския литературен модернизъм] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Литература|История на България}} {{СОРТКАТ:Радославов, Иван}} [[Категория:Български юристи]] [[Категория:Български литературни критици]] [[Категория:Български преводачи на френскоезична литература]] [[Категория:Български библиотекари]] [[Категория:Дейци на БЗНС]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни кореспонденти]] [[Категория:Държавни служители на България]] [[Категория:Възпитаници на Лозанския университет]] [[Категория:Родени в Горна Оряховица]] [[Категория:Починали в София]] [[Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив]] 7t7ea9a81v51uo0as7iufg3222n3zm0 0 434723 11473692 10919554 2022-07-29T03:06:20Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki '''Университетско издателство „Паисий Хилендарски“''' е българско университетско [[книгоиздателство]], създадено през 1990 г. като звено на [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]]. Издателството притежава издателски идентификатор № 423 от Националната агенция за международен стандартен книжен номер. Предмет на дейност на издателството е подготовката и издаването на научна, научнопопулярна, учебна, учебно-помощна литература, научни списания и годишници. Първият директор на издателството е [[Емил Стоянов]].<ref>[http://uni-plovdiv.bg/pages/index/2/ За Пловдивския университет и Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“], на сайта на Пловдивския университет.</ref> == Бележки == <references/> {{Мъниче|Компания|Пловдив}} {{Портал|Икономика|Литература|България}} [[Категория:Университетски издателства в България]] [[Категория:Пловдивски университет]] [[Категория:Издателства в Пловдив]] [[Категория:Основани в България през 1990 година]] [[Категория:Обекти, наречени на Паисий Хилендарски]] 2xy6t3deh4yzgda189buivzezkpqofw 0 440650 11473218 11394172 2022-07-28T12:29:42Z Alisdoncheva 238714 Добавяне на информация за утвърждаването му като член на УС на БНР. wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = журналист | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = [[журналист]] | вложки = | брак = Стела Запрянова<ref>[http://m.hotnews.bg/news.php?category=&id=28474&page=8 „Росен Плевнелиев бил рокер и нощувал в кола“] // Hotnews.bg, 20 октомври 2010.</ref> }} '''. Валери Любенов Запрянов''' е [[България|български]] [[журналист]]/Издател и [[главен редактор]] на седмичното списание „[[Тема (списание)|Тема]]“. Един от създателите на в. „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“. Бил е директор на [[БНТ 1|Канал 1]] на [[Българска национална телевизия|БНТ]], главен редактор на сп. „Сега“, коментатор и зам.-отговорен секретар на в. „[[Дума (вестник)|Дума]]“, редактор в „[[Работническо дело]]“ и „[[Пиринско дело]]“. Прави интервюта с японци през 2000 г. и в Индия.<ref name="Events.bg">[https://web.archive.org/web/20101029172550/http://www.events.bg/bg/holidays/2921/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D0%97%D0%B0%D0%BF%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2---%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF-%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0 Валери Запрянов – главен редактор на сп. „Тема“] // Events.bg.</ref> == Биография == Роден е на [[12 август]] [[1954]] г. в [[Благоевград]].<ref name="Events.bg"/>Негов дядо е Запрян Стоянов, македоно-одрински опълченец в Трета рота на Петнадесета щипска дружина, роден в село [[Висока (дем Лъгадина)|Висока]], [[Егейска Македония]].<ref>{{МОО|670}}</ref> През 2007 г. списание „Тема“ влиза в наградите „Superbrands“. През февруари 2012 г. е избран за председател на новоучредения Български медиен съюз.<ref>[http://www.investor.bg/novini/261/a/valeri-zaprianov-oglavi-novouchredeniia-bylgarski-medien-syiuz,130410/ „Валери Запрянов оглави новоучредения Български медиен съюз“] // Investor.bg, 17 февруари 2012.</ref> На [[28 юли]] [[2022]] г. е утвърден за член ''(мандат 2022 — 2025 година)'' на управителния съвет на [[Българско национално радио|Българско национална радио]] ''(БНР)'' от [[Съвет за електронни медии|Съвета за електронни медии]], по предложение на генералния директор [[Милен Митев]], с 3 ''(председател [[Соня Момчилова]] и членове [[Габриела Наплатанова]] и [[Галина Георгиева]])'' на 2 гласа ''(членове [[Пролет Велкова]] и Симона Велева)''.<ref name="bnr.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101683015/sem-utvardi-novia-sastav-na-us-na-bnr|заглавие=СЕМ утвърди новия състав на УС на БНР|труд=www.bnr.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> == Награди == Носител е на журналистическата награда [[Награди Паница|„Паница“]] за поредица репортажи от войната в [[Сараево]], Босна (1995).<ref name="Events.bg"/> == Семейство == През 1975 г. сключва брак със Стела Запрянова, която е директор на 73 СУ „Владислав Граматик“ (от 1989 до 2015 г.) и на Частна детска градина „Херман Хесе“ (от 2016 до 2019 г.). Дъщеря му е писателката и журналистка [[Катерина Хапсали]], а син журналистът и част от БФС - [[Христо Запрянов]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.bulphoto.com/persons/2072/ Валери Запрянов] в BulFoto {{мъниче|журналист}} {{Портал|Македония}} {{СОРТКАТ:Запрянов, Валери}} [[Категория:Български журналисти от Македония]] [[Категория:Български издатели на вестници]] [[Категория:Български издатели на списания]] [[Категория:Родени в Благоевград]] cqayxzna1vpczswltcgr7kds690dbl7 0 441044 11473241 11473050 2022-07-28T12:51:44Z Tonimicho 109787 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Румъния | име = Галица | име-местно = Galița | вид = село | гео-ширина = 44.1000 | гео-дължина = 27.4833 | окръг = [[Кюстенджа (окръг)|Кюстенджа]] | площ = | височина = 56 | население = 722 | население-година = 2002 | основаване = | телефонен-код = (+40) }} '''Галица''' ({{lang|ro|Galița}}) е [[село]] в [[Окръзи в Румъния|окръг]] [[Кюстенджа (окръг)|Кюстенджа]], [[Северна Добруджа]], [[Румъния]]. == История == Запазени са сведения за етнически българи - членове на местата управа от 1917 г., които от името на местните жители телеграфират до министър-председателя на [[Царство България]] и пълномощните министри на [[Германия]], [[Австро-Унгария]] и [[Турция]] с искане за освобождаване на [[Интерниране на добруджанското население (Първа световна война)|всички добруджанци, откарана от румънските власти]] по време на [[Първата световна война]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 75 от 17 декември 1917, стр.4]</ref> До 1940 година в Галица има българско население, което се изселва в България по силата на подписаната през септември същата година [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]]. == Личности == * [[Георги Кардашев (политик)|Георги Кардашев]] (р. 1932), български политик от БКП {{мъниче|Румъния|селище}} == Източници == <references /> {{Портал|География|Румъния}} [[Категория:Села в окръг Кюстенджа]] sqdjoo1id2r5m5siopoemtrs0em7fsu 0 445691 11473768 10687689 2022-07-29T05:54:52Z Lattaque73 189461 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Емил Спахийски | категория = журналист | описание = български журналист | портрет = | портрет-описание = | роден-място = | починал-място = | подпис = }} '''Емил Спахийски''' е [[България|български]] [[журналист]]. [[Главен редактор]] на списание „FHM“. Основател и главен редактор на списание „За мен“. Един от авторите на книгата „Моделът на успеха 22“.<ref name="Events.bg"/><ref name="Webcafe.bg, 28 септември 2010"/><ref name="Birthday.bg">[http://birthday.bg/profile/2227/%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB+%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8 Емил Спахийски] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160304191252/http://birthday.bg/profile/2227/%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB+%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8 |date=2016-03-04 }} // Birthday.bg</ref> == Биография == Емил Спахийски е роден на [[20 май]] [[1967]] година.<ref name="Birthday.bg"/><ref name="Events.bg"/><ref name="Webcafe.bg, 28 септември 2010"/> Завършва специалност „Журналистика“ в [[Софийски университет|СУ „Климент Охридски“]]. Специализира в [[Австрия]]. Преминал обучение за разследваща журналистика в [[Рим]], [[Лондон]], [[Любляна]], Гармиш-Партенкирхен, [[Брюксел]].<ref name="Events.bg">[http://www.events.bg/bg/holidays/1006/%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB-%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8---%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82 Емил Спахийски - журналист] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305115803/http://www.events.bg/bg/holidays/1006/%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB-%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8---%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82 |date=2016-03-05 }} // Events.bg</ref><ref name="Webcafe.bg, 28 септември 2010">[http://www.webcafe.bg/id_23050441 „Спахийски Positive“, 28 септември 2010] // Webcafe.bg</ref> Работил е като репортер във вестник „[[Дневен Труд|Труд]]“, правителствен и военен кореспондент във вестник „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“, експерт „Връзки с обществеността“ в Министерството на отбраната, главен редактор на списание „[[Егоист (списание)|Егоист]]“. Работил е във вестник „София Индипендънт“. От [[2005]] година е коментатор във вестник „[[Сега (вестник)|Сега]]“.<ref name="Events.bg"/><ref name="Webcafe.bg, 28 септември 2010"/> От 2022 г. е директор на НИОН „Аз Буки“<ref>https://press.azbuki.bg/press-home/ekip-na-vestnika/</ref>. == Награди == Емил Спахийски е носител на наградите „Черноризец Храбър“ на Съюза на българските издатели за публицистика, [[Награди Паница|„Паница“]] - за военни репортажи от [[Северна Македония|Македония]] (1999) и [[Косово]] и „Офицър“ – за военни анализи.<ref name="Events.bg"/><ref name="Webcafe.bg, 28 септември 2010"/> == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://trud.bg/author/emil-spahiyski/ Статии на Емил Спахийски във вестник „Труд“] * [http://old.segabg.com/author.php?m=b&aid=1 Статии на Емил Спахийски във вестник „Сега“] * [https://www.jenatadnes.com/author/emil_spa/ Статии на Емил Спахийски в списание „Жената днес“] {{мъниче|журналист}} {{СОРТКАТ:Спахийски, Емил}} [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български военни кореспонденти]] [[Категория:Държавни служители на България]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] p2s5yprl1jqty5u48axgpwqtjc25gji 0 449348 11473819 10877009 2022-07-29T07:39:09Z 149.62.208.166 wikitext text/x-wiki {{Остров |Име = Калимок |Карта = |Разположение = Река [[Дунав]] |Страна = България |Субект на страната = |Административна единица = [[Област Силистра]]{{Br}}[[Община Тутракан]] |UTC = |Акватория = |Позиционна карта = |релеф=+ |region = |CoordScale = |Площ = 1,5 |Най-висока точка = 25 |Снимка = |Размер на картината = |Коментар към снимката = |Забележки = |Commons = }} '''Остров Калимок''' (или '''Голям Калимок''') е български дунавски остров, разположен от 437,5 до 441 км по течението на реката в [[Област Силистра]], [[община Тутракан]]. Площта му е 1,3 km², която му отрежда 15-о място по големина сред българските дунавски острови.<ref name="грб">{{грб|233}}</ref> Островът се намира северно от низината [[Побрежие]] и западно от град [[Тутракан]]. Има удължена форма с дължина 3,9 км и максимална ширина от 0,5 км. От българския бряг го отделя канал с минимална ширина от 20 – 30 м, през който е изграден автомобилен мост. Най-голямата му надморска височина е 25 м и се намира в западната му част и представлява около 13 м денивелация над нивото на река [[Дунав]]. Изграден от речни наноси и е залесен с канадска топола, върба и черница. При високи дунавски води ниските му части се заливат. Североизточно от него се намира по-малкия остров [[Радецки (остров)|Радецки]], с който периодично се свързва с пясъчна коса. Островът попада изцяло в защитената местност „Калимок-Бръшлен“.<ref name="грб"/> == Вижте също == [[Списък на българските острови]] == Топографска карта == * {{карта-ГЩ-СССР|L-35-138|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/l-35-138.jpg|scale=1:100000}} == Източници == <references /> [[Категория:Острови на България в Дунав]] [[Категория:Община Тутракан]] r4h8y7f0wcmtld5kefl1arebzmn2a8n 0 451201 11473417 11259619 2022-07-28T16:08:41Z 37.63.2.50 Small fixes. wikitext text/x-wiki {{Етническа група | група = Македонски гърци | самоназвание = Μακεδόνες Έλληνες | картинка = {{multiple image | align = centre | image1 = Macedonia Greek Costume Kastoria.JPG | width1 = 125 | image2 = Macedonia Greek Costume Verroia.JPG | width2 = 125 }} | текст = Традиционни гръцки женски носии от [[Костур (град)|Костур]] и [[Бер]], миниатюри на Николас Сперлинг | брой = 3 – 3,5 милиона | място1 = {{флагче с име|Гърция}} | брой1 = 2 500 000 | място2 = {{флагче с име|Австралия}} | брой2 = 150 000 | езици = [[Гръцки език|гръцки]] | религии = предимно [[Църква на Гърция]] | сродни = }} [[Файл:Flag of Greek Macedonia.svg|мини|Знамето на македонските гърци]] '''Македонските гърци''' ({{lang|el|Μακεδόνες Έλληνες}}) се наричат [[гърци]]те, населяващи областта [[Македония (област)|Македония]]. Според гръцката историография древните [[македони|македонци]] са били гърци, а техни наследници са днешните «гърци» в региона - [[:Категория:Македонски гърци|македонските гърци]] (Έλληνες Μακεδόνες)“ като според официалните гръцки исторически и политически среди, тези «гърци» са връзката на региона с елинизма, непрекъсната вече 3000 години.<ref>K. Mitsakis. Macedonia Throughout the Centuries. Thessaloniki: Institute for Balkan Studies, 1973.</ref> Традиционно от XIX век гръцката общественост разглежда [[Македония (област)|Македония]] като чисто гръцка област въпреки, че гърци в региона няма или са малцинство. С надигането на българското национално движение и сблъсъка на гърците с истинския етнически състав в Македония, в Гърция се създават редица изкуствени термини, за да се скрие реалното положение и да се укрепи връзката на елинизма с региона.<ref name="ni.108 – 109">Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 108 – 109.</ref> След завладяването на [[Егейска Македония]] от [[Кралство Гърция|Гърция]] в 1913 година, цялото население е обявено за гръцко по националност, а хората, които не говорят гръцки се представят като езиково малцинство, а не национално.<ref name="nk.109">Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 109.</ref> От гръцка страна се опитват да обяснят странния феномен един грък да има за майчин език [[български език|български]], какъвто имат много хора в Егейска Македония и изработват специалния термин „българофони“, който след това е заменен със „славофони“, за да се избегне пряката препратка към българите и да се улесни асимилацията. С термина „българофони“ се означават не само гърчеещите се българи (наричани в България с термина [[гъркомани]]), но и всички, които са останали в лоното на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].<ref>Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 108.</ref> Успоредно се прилага същият метод и към другите малцинства — всички православни се представят като гърци, като в зависимост от майчиния им език са наричани българофони, алванофони, туркофони, влахофони и т.н.<ref name="ni.108 – 109"/> След [[Първа световна война|Първата световна война]] обаче тези гръцки теории са подложени на атаки от [[Царство България|България]] и [[Кралство Югославия|Югославия]]. Те защитават тезите, че тези славофони в [[Егейска Македония]] са съответно според тезите им [[българи]] или [[сърби]]. [[Кралство Гърция|Гърция]] използва противоречията между двете страни, за да не даде признание за никакво национално малцинство.<ref name="nk.109"/> След Втората световна война Гърция неофициално признава българския характер на Егейска Македония. Така например организацията в Егейска Македония [[Народоосвободителен фронт|НОФ]] е определяна като българска организация.<ref>Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 110.</ref> През март 1947 година гръцкият вестник „Катимерини“ пише за българското малцинство в Егейска Македония: {{цитат|Какво търсят тези престъпници в Гръцка Македония? Те не са гърци, те не са и югославяни. Те са българи и само българи...<ref>Цитирано по: Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 111.</ref>}} Позицията на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Югославия]], а съответно на [[Социалистическа република Македония]] и днешна [[Северна Македония]] е, че славяногласното население в [[Егейска Македония]] е македонско по националност.<ref>Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 112 – 113.</ref> В подкрепа на гръцката историография се изказва на заседание на [[Съвет на Европа]] от 24 януари 2007 г. [[Константинос Александру Караманлис|Константинос Караманлис]], премиер на Гърция, чийто дядо е участник в [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|андартското движение]]: {{цитат|Аз съм македонец както и още два и половина милиона гърци.<ref>Απογευματινή, 26 януари 2007, стр. 1.</ref>}} == Вижте също == * [[Гърци]] * [[Гъркомани]] * [[Македонци]] * [[Македони]] == Древни македонци == * [[Александър Македонски|Александър Велики]] * [[Филип II Македонски]] * [[Аристотел]] == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Македонски гърци| ]] dmab34u8az7fdox3nttdhyoc5x3z1ea 10 453369 11473328 11472907 2022-07-28T14:01:18Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki <includeonly>{{infobox | child = {{{подчинен|}}} | subbox = {{{под|}}} | bodyclass = infobox_v2 vcard | aboveclass = title flag | abovestyle = background-color:#efefef; border:1px solid #aaaaaa; | subheaderstyle = background-color:#FFFFFF; font-size:110%; border:1px solid #aaaaaa; | headerstyle = background:#efefef; border:1px solid #aaaaaa; | belowstyle = background:#EEEEE0; border:1px solid #aaaaaa; | above = {{#if:{{{правителство|}}}{{{название|}}}|{{{правителство|}}}{{{название|}}}|{{PAGENAME}}}} | subheader= {{#if:{{{държава|}}}|{{флагче|{{{държава|}}}}}}} {{#if:{{{номер|}}}|{{Число с наставка|{{{номер}}}|с}} правителство {{#if:{{{държава|}}}|на {{{държава}}}}}}} | image = {{#invoke:InfoboxImage|InfoboxImage|image={{{снимка|}}}|size=250px|sizedefault=frameless}} | caption = {{{описание|}}} | header1 = {{#if:{{{длъжност|}}}{{{длъжност2|}}}{{{държавен-глава|}}}{{{министър-председател|}}}{{{избори|}}}{{{законодателна-власт|}}}{{{народно-събрание|}}}{{{сформирано|}}}{{{разпуснато|}}}{{{дни|}}}|Общи}} | label2 = {{#if:{{{длъжност-заглавие|}}}|{{{длъжност-заглавие|}}}|Държавен глава}} | data2 = {{#if:{{{длъжност|}}}|{{{длъжност|}}}|{{{държавен-глава|}}}}} | label3 = {{#if:{{{длъжност-заглавие2|}}}|{{{длъжност-заглавие2|}}}|Председател}} | data3 = {{#if:{{{длъжност2|}}}|{{{длъжност2|}}}|{{{министър-председател|}}}}} | label4 = Избори | data4 = {{{избори|}}} | label5 = {{{законодателна-власт-заглавие|}}} | data5 = {{{законодателна-власт|}}} | label6 = [[Народно събрание]] | data6 = {{{народно-събрание|}}} | label7 = Сформиране | data7 = {{{сформирано|}}} | label8 = Разпускане | data8 = {{{разпуснато|}}} | label9 = Продължителност | data9 = {{{дни|}}}{{{период|}}} | header10 = {{#if:{{{партия|}}}{{{коалиция|}}}{{{брой|}}}{{{мъже|}}}{{{жени|}}}{{{средна-възраст|}}}{{{секретари|}}}{{{опозиционно_правителство|}}}{{{опозиционна_партия|}}}{{{лидер-на-опозицията|}}}|Първоначален състав}} | label11 = Партия(и) | data11 = {{{партия|}}} | label12 = [[Коалиция]] | data12 = {{{коалиция|}}} | label13 = Министри | data13 = {{{брой|}}} | label14 = ~ мъже | data14 = {{{мъже|}}} | label15 = ~ жени | data15 = {{{жени|}}} | label16 = Средна възраст | data16 = {{{средна-възраст|}}} | label17 = Секретари | data17 = {{{секретари|}}} | label18 = Опозиционно<br>правителство | data18 = {{{опозиционно-правителство|}}} | label19 = [[Опозиция (политика)|Опозиция]] | data19 = {{{опозиционна-партия|}}} | label20 = Лидер(и) опозиция | data20 = {{{лидер-на-опозицията|}}} | label21 = Бюджет | data21 = {{{бюджет|}}} | header22 = {{#if:{{{мандати|}}}|Представителство|}} | label23 = {{{мандати-заглавие|}}} | data23 = {{{мандати|}}} | label24 = {{{мандати-заглавие2|}}} | data24 = {{{мандати2|}}} | label25 = {{{мандати-заглавие3|}}} | data25 = {{{мандати3|}}} | header26 = {{#if:{{{избрано-от|}}}{{{разпуснато-от|}}}|Хронология|}} | label27 = Назначено от | data27 = {{{избрано-от|}}} | label28 = Разпуснато от | data28 = {{{разпуснато-от|}}} | data34 = {{#if:{{{предишно|}}}{{{следващо|}}}|<hr>}} | data35 = {{#if:{{{предишно|}}}{{{следващо|}}}|<table style= "width:100%; margin:0; line-height: 1.0em"><tr style="text-align: center;"><!-- --><td style= "width:50%; text-align:left; white-space: nowrap; font-size:normal">{{#if:{{{предишно|}}}|[[File:ArrowLeftNavbox.svg|13px|left|link=]] {{{предишно|}}}|}}</td><!-- --><td style= "width:0%; text-align:center; white-space: nowrap; font-size:smaller"></td><!-- --><td style= "width:50%; text-align:right; white-space: nowrap; font-size:normal">{{#if:{{{следващо|}}}|[[File:ArrowRightNavbox.svg|13px|right|link=]] {{{следващо|}}}|}} </td></tr></table> }} }}</includeonly><noinclude>{{Документация}}</noinclude> mbdiiceaqzi4k6560bjlcst709xh409 0 459140 11473780 10555635 2022-07-29T06:20:08Z RedBull1984 252732 https://www.national-football-teams.com/player/19761/Peter_Bonetti.html wikitext text/x-wiki {{футболист | име на играча = {{Флагче|Англия}} Питър Бонети | снимка = Peter Bonetti.jpg | прякор = ''Котката'' | цяло име = Питър Филип Бонети | град на раждане = [[Лондон]] | държава на раждане = {{Флагче|Англия|Англия}} [[Англия]] | град на смъртта = [[Пътни (Лондон)|Пътни]], Лондон | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 177 см | пост = [[Вратар]] | настоящ отбор = завършил кариерата си | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = [[1960]] - [[1975]]{{Br}}1975{{Br}}[[1976]] – [[1979]]{{Br}}1979{{Br}}[[1986]] | отбори = {{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]{{Br}}{{Флагче|САЩ}} [[Сейнт Луис Старс]]{{Br}}{{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]{{Br}}{{Флагче|Шотландия}} [[Дънди Юнайтед]]{{Br}}{{Флагче|Англия}} [[Уокинг]] | мачове = 495 <br>21{{Br}}105{{Br}}5{{Br}}2 | голове = (0)<br>(0){{Br}}(0){{Br}}(0){{Br}}(0) | национален отбор години = [[1966]] - [[1970]] | национален отбор = {{Флагче|Англия}} {{имеНОФ|Англия}} {{Br}}(Световен шампион от 1966 г.) | национален отбор мачове = 7 | национален отбор голове = (0) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Питър Филип Бонети''' ({{lang|en|Peter Phillip Bonetti}}, 27 септември 1941 г. – 12 април 2020 г.), е бивш [[Англия|английски]] [[футбол]]ист, [[вратар]]. През по-голямата част от кариерата си играе във футболен клуб „[[ФК Челси|Челси]]“, бивш национал от [[Национален отбор по футбол на Англия|националния отбор по футбол на Англия]]. Вторият играч по брой мачове в класацията на „Челси“. По резултат от гласуване на официалния сайт на отбора, Бонети влиза в списъка на ''Легендите на клуба''.<ref>{{cite news|url=http://www.chelsea-fc.ru/club/legendy_chelsi/piter_bonetti.html|title=Питер Бонетти|publisher=Официален сайт на ФК „Челси“|date=31 март 2013|accessdate=31 март 2013|lang=ru}}</ref> [[Световно първенство по футбол 1966|Световен шампион от 1966 г.]]. == Постижения == === Отборни === ; С „Челси“: * Носител на [[ФА Къп|Купата на Англия]] – 1 (1970 г.) * Носител на [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купа на Футболната лига]] – 1 (1965) * Носител на [[Купа на носителите на купи]] – 1 (1971) * Общо – 3 трофея === С националния отбор === * Световен шампион – 1 (от [[Световно първенство по футбол 1966|първенството през 1966 г.]]) * Общо – 1 трофей === Лични === * Играч на годината на „Челси“ – 1 (1967) * Награда за особени заслуги за „Челси“ - 1 (2010) == Източници == <references /> == Вижте също == * [http://www.soccerbase.com/players/player.sd?player_id=806 Статистика на ''soccerbase.com''] {{икона|en}} * [http://thechels.info/wiki/Peter_Bonetti Профил на футболиста] на сайта ''Thechels.info'' {{икона|en}} {{СОРТКАТ:Бонети, Питър}} [[Категория:Английски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Челси]] [[Категория:Футболисти на Дънди Юнайтед]] 9t5vvit8dmwl6sjeu6yz64b136tnh5n 0 460900 11473760 11472642 2022-07-29T05:41:23Z 149.62.208.94 wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = актьор | националност = {{България}} | работил = актьор, режисьор, театрален педагог | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 1972 – 2020 | значими роли = | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = [[Румена Георгиева Трифонова]] (? - 1996), [[Розита Еленова]] (? – 2020; смъртта му) | деца = Емануела Еленова, Михаил Еленов | подпис = | сайт = }} '''Димитър Еленов''' е български актьор и режисьор. == Биография == Роден е на 10 февруари 1947 г. в [[София]], в многодетно семейство. Потомствен католик, заради което семейството му неколкократно е изселвано от София, като най-дълго през 60-те години в [[Хасково]]. Завършва [[НАТФИЗ]] през 1972 г., специалност актьорско майсторство, а през 1986 г. – и режисура, в класовете на проф. [[Гриша Островски]]. Творческата му биография като млад актьор минава през театрите в [[Пазарджик]], [[Бургас]], [[Варна]]. Работи в театър „София“, „[[Сълза и смях]]“, [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричния]], [[Театър „Българска армия“|Военния]] и [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]].<ref name="Offnews.bg">[http://offnews.bg/index.php/242043/dimitar-elenov-gotvyat-chenge-za-shef-na-satirata „Димитър Еленов: Готвят ченге за шеф на Сатирата“], Offnews.bg, 12 септември 2013 г.</ref> Главен художествен ръководител на Бургаския театър в периода 1994 – 96 година, в екип с [[Христо Фотев]] и [[Виктор Пасков]] (съответно драматург и директор на театъра). Създател и главен художествен ръководител на Първия общински театър извън столицата – „Несебър“. В периода 2003 – 2008 г. работи като режисьор в Албанския национален театър в [[Скопие]], [[Северна Македония|Република Македония]]. През 2004 г. режисира и продуцира моноспектакъла на [[Наум Шопов]] – „Последната лента на Крап“ на [[Самюел Бекет]], впоследствие менажира национално турне, с което се отбелязва 75-годишния юбилей на големия български актьор. Сценарист, режисьор и продуцент на документалния филм „Красин“, посветен на българския актьор Красин Йорданов, с успешна кариера на [[Бродуей]] и трагична съдба. Димитър Еленов е създател на поредица студии за деца. Педагогическата му кариера започва през 1977 г., със създаването на студия към Бургаския театър. По покана на [[Александър Морфов (режисьор)|Александър Морфов]], през 2002 – 20004 г. създава студия, която реализира мегаспектакъла по пиесата „Кукувицата“ на [[Елин Рахнев]], с участието на 40 деца и професионалните актьори – [[Ванча Дойчева]], [[Ваня Щерева]], [[Христо Гърбов]] и [[Николай Урумов]], а в главната роля е Наум Шопов – внук. През 2011 г. по инициатива на Ню Бояна филм и под егидата на [[Столична община]] създава студия ДЕФИСТО<ref>[https://bnr.bg/post/101377608/pochina-aktyorat-i-rejisyor-dimitar-elenov Почина актьорът и режисьор Димитър Еленов, публикувано в сайта на БНР на 22.11.20202 г.]</ref>, чиито спектакли са включени в репертоара на Сатиричния театър, театър СФУМАТО, Нов театър НДК. Известни артисти, които са били негови ученици в студиите, са: [[Светлана Янчева]], [[Деляна Хаджиянкова]], Розита Михайлова, [[Рени Врангова]], [[Димитър Рачков]], Красин Йорданов, [[Виолета Марковска]], Йоанна Темелкова, Златко Гулеков, драматурга Емил Илиев, Александра Костова, Мартин Паунов и мн. др.<ref name="Тема">[https://web.archive.org/web/20160305163632/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=63&aid=1921 „Дядо и внук Наум Шопови, баща и син Еленови и Кулеви се оглеждат един в друг и оформят новото лице на утрешния български театър“], сп. „Тема“, бр. 1 (65), 6 – 12 януари 2003 г.</ref> Розита Михайлова е негова съпруга след Румена Трифонова. С Румена имат две деца. Димитър Еленов умира на 73 години на 22 ноември 2020 г.,<ref>[https://www.ploshtadslaveikov.com/pochina-aktorat-i-rezhisor-dimitar-elenov/ Почина актьорът и режисьор Димитър Еленов], PloshtadSlaveykov.com, 22 ноември 2020.</ref> само няколко дни след смъртта на брат му Ангел Еленов.<ref>[https://www.24chasa.bg/novini/article/9246971 Почина известният актьор и педагог Димитър Еленов дни след брат си], 24chasa.bg, 22 ноември 2020.</ref> == Роли в театъра == В актьорската си кариера има изиграни над 100 главни роли, сред които: * Стенли Ковалски от „[Трамвай желание]“, реж. [[Красимир Спасов]], * Хамлет от „[[Хамлет]]“, реж. [[Недялко Йорданов]], * Клавдий от „Хамлет“ реж. [[Вили Цанков]], * Оберон в „[[Сън в лятна нощ]]“, реж. Симеон Димитров, * Луций в „[[Тит Андроник]]“, реж. Вили Цанков, * Ли от „Истинския Запад“, * Мортимър от „Коварство и любов“, реж. Асен Шопов, * Режисьора от „[[Шест лица търсят автор]]“ и др. Легендарно остава изпълнението му на Мак Мърфи в „Полет над кукувичето гнездо“ през 80-те години на сцената на Бургаския театър, спектакълът получава Голямата наградата на Съюза на артистите в България. == Телевизионен театър == * „Ель Хестикуладор (Имитаторът)“ (1988) ([[Рудолфо Усигли]]) * „Криминална песен“ (1988) ([[Иван Радоев]]) – инспектора == Роли в киното == В киното играе: * „[[Четвъртото измерение]]“ (1977 – 1982), сериал, реж. Вили Цанков * „[[Златният век (1984)|Златният век]]“ (1984), сериал – [[Йоан Екзарх]] * Стамболов в „Съединението“, * Кутю „Байрактар“ в [[Прадеди и правнуци|Прадеди и правнуци. Хайдушка кръв]] (1984), сериал * „О, Господи, къде си?“ (1991) – реж. Красимир Спасов, * „Забравете този случай“, * „Криминална песен", * „Мистификаторът“, * „Под прикритие“ – сериал * в международни продукции като [[Октопод (сериал)|„Октопод“]], * „Папа Джовани“ и др. == Режисьорска работа == Като режисьор има над 50 постановки, сред които: * „Шест лица търсят автор“ на [[Луиджи Пирандело]], * „Приятели“ на [[Абе Кобо]], * „Лебедова песен“ на [[Антон Чехов]], * „[[Трамвай Желание|Трамвай желание]]“ на [[Тенеси Уилямс]], * „Догодина по същото време“ на Бърнард Слейд, * „Фрагменти“, „Тигър“ и „Любоф“ на Мери Шийзгъл, * „Чудо“, „Сън“, „Човекоядката“, „Светът е малък“, „Таралеж“ на [[Иван Радоев]], * „Калигула“ на [[Албер Камю]], * „Мишеловката“ на [[Агата Кристи]], * „Капан за самотен мъж“ на Робер Тома, * „Боб“, „Кукувицата“, „Фенове“ на [[Елин Рахнев]], * „Последната лента на Крап“ на [[Самюъл Бекет]] и др. * „Том Сойер и Хъкълбери Фин“ * „Много любов“ по „Сън в лятна нощ“ на Уилям Шекспир == Източници == <references/> == Външни препратки == * {{imdb name|1071210}} * [https://web.archive.org/web/20131013110356/http://www.dartsnews.bg/News/15586 „Талантите се разпадат най-лесно“], интервю на Ваня Костова, Dartsnews.bg, 23 януари 2012 г. * Албена Атанасова, [https://web.archive.org/web/20131012064852/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=357331 „Шон Конъри от Бургас“], в. „Стандарт“, 12 февруари 2011 г. {{СОРТКАТ:Еленов, Димитър}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български педагози]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]] bq62zfs7ymjrhkqqfqe4frbv8q3exki 1 470497 11473720 6044762 2022-07-29T03:52:52Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг wikitext text/x-wiki Частни революционни комитети?! Сигурни ли сте, че тези комитети са били „частни“?! За революционни и тайни знам, но не и за частни. * Из "Нареда до работниците за освобождението на българския народ": <blockquote> Хора С хора било за войводи, пощари, полициени, или пък задействующи на първи позив войници, ще се снабдява ЦРБК или направо, или чрез другите частни комитети но наредбата, която той ще им даде. Оръжие и други бойни потреби С оръжие ще се снабдява ЦРБК сам, като проводи по-напред хора учени, които разумяват от оръжие да го прегледат. Частните български революционерни комитети Всякой град с околните си села съставлява частен б.р. комитет, който се управлява тъй също, както и Централният. В случай частен б.р. комитет се допитва и отправя писмата си до Централния комитет, под когото направо и зависи. Всички писма и решенията до частният б.р. комитет до Централният ще се отправят пак чрез едно тайно лице, което частният комитет ще си назначи. Както членовете на Ц. комитет не са никому известни, тъй също и членовете на частният комитет са тайни. </blockquote> http://prqkademokraciq.wordpress.com/2013/06/12/%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5/ Не въпрос на „Сигурни ли сте“, а на четене.--[[Потребител:Bulldog4eto|Bulldog4eto]] ([[Потребител беседа:Bulldog4eto|беседа]]) 10:20, 12 февруари 2014 (UTC) j1cr3xhkad9gfez92bwa12p1j95wr7l 0 480004 11473477 10047308 2022-07-28T18:32:44Z Liglioto 237767 wikitext text/x-wiki '''Зимник''' може да се отнася за: * [[изба|мазе]] – подземно помещение на къща, обикновено вкопано в земята, за съхраняване на продукти и др.; мазе; изба. Там и през лятото преобладават ниски температури като във вид „естествен хладилник“. == Обекти в [[Полша]] == * [[Зимник (приток на Скора)|Зимник]], [[река]], приток на [[Скора]] * [[Зимник (приток на Вилкувка)|Зимник]], река, приток на [[Вилкувка]] * [[Зимник (Долносилезко войводство)|Зимник]], [[село]] в [[Долносилезко войводство]], в [[Яворски окръг]], в [[Мшчивойов (община)|община Мшчивойов]] {{пояснение}} i3e8w1gwjmk6lssnxbntw0nd1eob8in 0 482183 11473291 11466033 2022-07-28T13:27:36Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Музикална група | име = „Алфавил“ | фон = група | лого = | картинка = Alphaville on stage 2005.jpg | размер = 240px | картинка_текст = „Алфавил“ на сцената през 2004 г. | създадена = Мюнстер, Германия | националност = | стил = [[Ню уейв]], [[Синтпоп]] | период_на_активност = 1982 -настояще | лейбъл = „[[Атлантик Рекърдс|Атлантик]]“, „[[Метрополис Рекърдс|Метрополис]]“, „[[Полидор Рекърдс|Полидор]]“ | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = [http://www.alphaville.de/ alphaville.de] | състав = [[Мариан Голд]]</br>Мартин Листер</br>Дейвид Гудс</br>Якоб Киърш | бивши_членове = Франк Мертенс</br>Бернхард Лойд</br>Рики Ехюлет</br>Роби Френс | общомедия = | без_общомедия = 0 }} '''„Алфавил“''' ({{lang|en|Alphaville}}) е [[Германия|германска]] [[синтпоп]] група, която придобива световна популярност през 1980-те. Основателите ѝ са певецът [[Мариан Голд]], Бернхард Лойд и Франк Мертенс, които първоначално наричат групата „Форевър Иънг“, преди да променят името на „Алфавил“. В средата на 1980-те групата постига успех със сингли ''Big in Japan'', ''Jet Set'', ''Dance With Me'' и ''Forever Young''.<ref name=lyrics>{{cite web|title=Alphaville {{!}} Biography - Lyrics|url=http://www.lyricsfreak.com/a/alphaville/biography.html|publisher=lyricsfreak.com|accessdate=9 май 2014|archiveurl=http://web.archive.org/web/20060626062524/http://www.lyricsfreak.com/a/alphaville/biography.html|archivedate=26 юни 2006}}</ref><ref name=apple>{{cite web|title=Alphaville|url=https://itunes.apple.com/us/artist/alphaville/id4157274|publisher=apple.com|accessdate=9 май 2014}}</ref><ref name=sputnik>{{cite web|title=Alphaville|url=http://www.sputnikmusic.com/bands/Alphaville/8536/|publisher=sputnikmusic.com|accessdate=9 май 2014}}</ref><ref name=fm>{{cite web|title=Alphaville|url=http://www.last.fm/music/Alphaville|publisher=last.fm|accessdate=9 май 2014}}</ref> == Дискография == {{Основна|Дискография на Алфавил}} * ''[[Forever Young (албум)|Forever Young]]'' (1984) * ''[[Afternoons in Utopia]]'' (1986) * ''[[The Breathtaking Blue]]'' (1989) * ''[[Prostitute (албум)|Prostitute]]'' (1994) * ''[[Salvation (албум)|Salvation]]'' (1997) * ''[[Catching Rays on Giant]]'' (2010) == Източници == <references /> == Външни препратки == {{Общомедия|Category:Alphaville (band)}} * {{икона|en}} [http://www.alphaville.de Официален уебсайт] * {{икона|en}} [http://www.alphaville.org Международен форум на групата] {{Превод от|en|Alphaville (band)|605624328}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Германски ню уейв групи]] [[Категория:Северен Рейн-Вестфалия]] e7rdukvstprjwckmrag3s82sfcrjh6t 0 496915 11473726 11468142 2022-07-29T03:59:47Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{Епархия инфо | име = Драчка епархия | местно име = Ιερά Μητρόπολη Δυρραχίου | църква = [[Охридска архиепископия]],{{Br}}[[Вселенска патриаршия]] | карта = | карта-описание = | картинка = Elbasan, kostel Panny Marie.jpg | картинка-описание = „[[Успение Богородично (Елбасан)|Успение Богородично]]“ в Елбасан | страна = [[Византийска империя]],{{Br}}[[Османска империя]] | център = [[Драч]]{{Br}}[[Елбасан]] | катедрална църква = | архиерейски наместничества = | дата на основаване = | дата на закриване = | предстоятел = | сан = [[митрополит]] | викарен епископ = | епитроп = | брой манастири = | брой църкви = | паство = | сайт = }} '''Драчката епархия''' ({{lang|el|Ιερά Μητρόπολη Δυρραχίου}}) е епархия на Вселенската патриарщия<ref>{{Cite journal|last=Dragojlović|first=Dragoljub|title=Dyrrachium et les Évéchés de Doclea jusqu'a la fondation de l'Archevéche de Bar|journal=Balcanica|year=1990|volume=21|pages=201-209|url=https://books.google.com/books?id=9CFpAAAAMAAJ&pg=PA201}}</ref> и след това епархия на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]], а след закриването ѝ в 1767 година - на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. Център на диоцеза е град [[Драч]] (Дуръс), а по-късно Елбасан, днес в Албания. В XX век диоцезът на епархията е присъединен към този на Тиранската, Драчка и Албанска архиепископия. == Предстоятели<ref>{{cite book |title= Ασματική Ακολουθία του Άγιου ενδόξου Ιερομάρτυρος. Άστιου, Επισκόπου Δυρραχίου, Γκοραμόκρας και Σπαθίας Ιακώβου (Μοσχονησίου) |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1918 |publisher= Τύποις Μακρίδου, Αλευρόπουλου Γαλατά |location= Κωνσταντινούπολις |isbn= |pages=31 - 32 |url= http://www.ascsa.edu.gr/datab/digital/akolouthies/books/0072.pdf |accessdate= |lang= el}}</ref> == {| class="wikitable sortable" width="auto" |+ ! Име !! Име !! Управление !! Забележка !! Години |- || Кесар || Καίσαρ || от 70-те апостоли || || |- || Астий || Αστείος|| 98 || || |- || Евхарий || Εὐχάριος || 431 || участник в [[Трети вселенски събор|Третия вселенски събор]] в Ефес || |- || Лука || Λουκάς || 451 || участник в [[Четвърти вселенски събор|Четвъртия вселенски събор]] в Халкидон || |- || Сисиний || Σισίνιος || 692 || участник в [[Трулски събор (691)|Трулския събор]] || |- || Никифор || Νικηφόρος || 787 || участник в [[Седми вселенски събор|Седмия вселенски събор]] в Никея || |- || Лукиан || Λουκιανὸς || 879 || участник в големия събор на патрарх [[Фотий I Константинополски]]<ref>{{cite book |title= Σύντομος ιστορική περιγραφή της Ιεράς Μητροπόλεως Βελεγραδών και της υπό την πνευματικήν αυτής δικαιοδοσίαν υπαγομένης χώρας / Νύν πρώτον συνταχθείσα και ιδίοις αναλώμασιν εκδοθείσα υπό του Μητροπολίτου Βελεγραδών Ανθίμου Δ. Αλεξούδη |last= Αλεξούδης|first= Άνθιμος |authorlink=Антим Алексудис |coauthors= |year=1868 |publisher=Τυπογραφείον "Η Ιονία" Αδελφών Κάων |location=Εν Κερκύρα |isbn= |pages=146 |url=http://books.google.bg/books?id=754YAAAAYAAJ&pg=PA149&dq=%CE%AD%CF%80%CE%AF%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%82+%CE%9A%CF%81%CE%B1%CF%84%CF%8C%CE%B2%CE%BF%CF%85&hl=bg&sa=X&ei=3A8oVNvZHqT_ygOhmYHYDg&ved=0CCkQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false |accessdate=28 септември 2014 |lang=el }}</ref> || |- || Лаврентий || Λαυρέντιος || 1025 || при патриарх [[Алексий I Студит]] || |- || Лаврентий || Λαυρέντιος || 1053 || при патриарх [[Михаил I Керуларий]] || |- || Анонимен || ανώνυμος || 1143 || при патриарх [[Михаил II Куркуа]] || |- || [[Константин Кавасила]] || Κωνσταντίνος Καβάσιλας || 1180 || || |- || Роман || Ρωμανός || 1240 || при патриарх [[Мануил II Константинополски]]<ref>{{cite book |title= Σύντομος ιστορική περιγραφή της Ιεράς Μητροπόλεως Βελεγραδών και της υπό την πνευματικήν αυτής δικαιοδοσίαν υπαγομένης χώρας / Νύν πρώτον συνταχθείσα και ιδίοις αναλώμασιν εκδοθείσα υπό του Μητροπολίτου Βελεγραδών Ανθίμου Δ. Αλεξούδη |last= Αλεξούδης|first= Άνθιμος |authorlink=Антим Алексудис |coauthors= |year=1868 |publisher=Τυπογραφείον "Η Ιονία" Αδελφών Κάων |location=Εν Κερκύρα |isbn= |pages=147 |url=http://books.google.bg/books?id=754YAAAAYAAJ&pg=PA149&dq=%CE%AD%CF%80%CE%AF%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%82+%CE%9A%CF%81%CE%B1%CF%84%CF%8C%CE%B2%CE%BF%CF%85&hl=bg&sa=X&ei=3A8oVNvZHqT_ygOhmYHYDg&ved=0CCkQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false |accessdate=28 септември 2014 |lang=el }}</ref> || |- || Анонимен || ανώνυμος || 1289 || при патриарх [[Атанасий I Константинополски]] || |- || [[Даниил II Корчански|Даниил]] || Δανιήλ || 1693 - 1694 || в [[Корчанска епархия|корчански]] м. || |- || [[Козма Драчки|Козма]]|| Κοσμάς || 1694 - 1699 || от [[Китийска епархия|китийски]] м. || |- || [[Неофит Драчки|Неофит]] || Νεόφυτος || 1760 – 1767<ref>{{cite book |title= Σύντομος ιστορική περιγραφή της Ιεράς Μητροπόλεως Βελεγραδών και της υπό την πνευματικήν αυτής δικαιοδοσίαν υπαγομένης χώρας / Νύν πρώτον συνταχθείσα και ιδίοις αναλώμασιν εκδοθείσα υπό του Μητροπολίτου Βελεγραδών Ανθίμου Δ. Αλεξούδη |last= Αλεξούδης|first= Άνθιμος |authorlink=Антим Алексудис |coauthors= |year=1868 |publisher=Τυπογραφείον "Η Ιονία" Αδελφών Κάων |location=Εν Κερκύρα |isbn= |pages=148 |url=http://books.google.bg/books?id=754YAAAAYAAJ&pg=PA149&dq=%CE%AD%CF%80%CE%AF%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%82+%CE%9A%CF%81%CE%B1%CF%84%CF%8C%CE%B2%CE%BF%CF%85&hl=bg&sa=X&ei=3A8oVNvZHqT_ygOhmYHYDg&ved=0CCkQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false |accessdate=28 септември 2014 |lang=el }}</ref> || || |- || [[Григорий Драчки|Григорий]] || Γρηγόριος || 1767 – 1772 || || |- || [[Константий Драчки|Константий]] || Κωνστάντιος || 1777 || || |- || [[Евтимий Драчки|Евтимий]] || Ευθύμιος || 1782 – 1809 || || |- || [[Самуил Мелнишки|Самуил]] || Σαμουήλ || 1809 – май 1820<ref name="Δήμος Σιντικής 305">{{cite | фамилия-част = Μπάκας | име-част = Ιωάννης Θ | заглавие-част = Η εκκλησιαστική επαρχία Μελενίκου. Συμβολή στην εκκλησιαστική ιστορία της Σιντικής | заглавие = Δήμος Σιντικής: Ο Χώρος και η Ιστορία του | url = https://www.sintiki.gov.gr/wp-content/uploads/2019/10/sintiki100xronia.pdf | място = Σιδηρόκαστρο | издател = Δήμος Σιντικής | дата = 2013 | isbn = | език = el | страница = 305 | достъп-дата = 18 септември 2020 г}}</ref> || || |- || [[Хрисант Карамалис]] || Χρύσανθος || 1821 - юли 1833 || родом от Мадито, изобретил и преподавал по нов метод църковна музика, в [[Смирненска епархия|смирненски]] м. || ? – 1846 |- || [[Герасим Драчки|Герасим]] || Γεράσιμος || 1833 – 1837 || погребан в катедралата в Елбасан || ? – 1837 |- || [[Антим I Драчки|Антим I]] || Άνθιμος || 1837 – 1844 || родом от [[Лемнос]], починал в Елбасан || ? – 1844 |- || [[Антим II Драчки|Антим II]] || Άνθιμος || 1844 – 1845 || от [[Аристийска епархия|аристийски]] т.е., починал в [[Калища|Калищкия манастир]], погребан в „[[Света Богородица Перивлепта|Свети Климент]]“ в Охрид || ? – 1845 |- || [[Йоаникий Преспански и Охридски (XIX век)|Йоаникий]] || Ιωαννίκιος || 1845 – 6 ноември 1858 || в [[Охридска епархия|преспански]] м. ||? – 1859 |- || [[Генадий Велешки|Генадий]] || Γεννάδιος || 6 ноември 1858 – 10 ноември 1858 || от [[Мирска епархия|мирски]] т.е., в [[Дебърско-Кичевска епархия|дебърски]] м. || |- || [[Авксентий Велешки|Авксентий]] || Αυξέντιος || 10 ноември 1858 – 21 януари 1859 || по-рано [[Повардарска епархия|велешки]] м., не приел поста || 1798 – 1865 |- || [[Йосиф Драчки|Йосиф]] || Ιωσήφ || 1860 - 12 януари 1867 † ||роден в [[Трикала]], от [[Трикийска и Стагийска епархия|трикийски]] е., починал в Елбасан || ? – 1867 |- || [[Висарион Драчки|Висарион]] || Βησσαρίων || 1867 - 1899 || от [[Кратовска епархия|кратовски]] т.е.<ref>{{cite book |title= Σύντομος ιστορική περιγραφή της Ιεράς Μητροπόλεως Βελεγραδών και της υπό την πνευματικήν αυτής δικαιοδοσίαν υπαγομένης χώρας / Νύν πρώτον συνταχθείσα και ιδίοις αναλώμασιν εκδοθείσα υπό του Μητροπολίτου Βελεγραδών Ανθίμου Δ. Αλεξούδη |last= Αλεξούδης|first= Άνθιμος |authorlink=Антим Алексудис |coauthors= |year=1868 |publisher=Τυπογραφείον "Η Ιονία" Αδελφών Κάων |location=Εν Κερκύρα |isbn= |pages=149 |url=http://books.google.bg/books?id=754YAAAAYAAJ&pg=PA149&dq=%CE%AD%CF%80%CE%AF%CF%83%CE%BA%CE%BF%CF%80%CE%BF%CF%82+%CE%9A%CF%81%CE%B1%CF%84%CF%8C%CE%B2%CE%BF%CF%85&hl=bg&sa=X&ei=3A8oVNvZHqT_ygOhmYHYDg&ved=0CCkQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false |accessdate=28 септември 2014 |lang=el }}</ref> || |- || [[Прокопий Лазаридис]] || Προκόπιος || 1899 - 10 октомври 1906 || от [[Амфиполска епархия (Вселенска патриаршия)|амфиполски]] е., във [[Филаделфийска епархия|филаделфийски]] м. || 1859 – 1923<ref name="Kiminas 91">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |authorlink= |coauthors= |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |location= |isbn= 978-1434458766 |pages= 91 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 13 септември 2014}}</ref> |- || [[Йоан Диакумакис]] || Ιωάννης || 1906 - 1911 || от [[Ксантуполска епархия|ксантуполски]] т.е., във [[Варненска и Великопреславска епархия|варненски]] м. || роден в Смирна |- || [[Яков Николау-Гингилас]] || Ιάκωβος Νικολάου-Γκιγκίλας || 11 февруари 1911 - 1925 || от [[Христуполска епархия (Вселенска патриаршия)|христуполски]] т.е. (1908), викарий на [[Василий Смирненски]], в [[Митилинска, Ересоска и Пломарийска епархия|митилински]] м. || 11 януари 1878 – 1958 |- |} == Бележки == <references /> == Литература == * {{Cite journal|ref=harv|last=Ферлуга|first=Јадран|author-link=Јадран Ферлуга|title=Драч и Драчка област пред крај X и почетком XI века|journal=Зборник радова Византолошког института|year=1964|volume=8|number=2|pages=117-132|url=https://books.google.com/books?id=nkcbAAAAYAAJ&pg=PA117}} * {{Cite book|ref=harv|last=Ferluga|first=Jadran|author-link=Јадран Ферлуга|chapter=Sur la date de la création du thème de Dyrrachium|title=Actes du XIIe Congrès international d'études byzantines|year=1964|location=Beograd|publisher=Naučno delo|pages=83-92|url=https://books.google.com/books?id=Kjg1AAAAIAAJ}} * {{Cite journal|ref=harv|last=Ферлуга|first=Јадран|author-link=Јадран Ферлуга|title=Драч и његова област од VII до почетка XIII века|journal=Глас САНУ|year=1986|volume=343|number=5|pages=65-130}} [[Категория:Драчка епархия| ]] dyr0lewzmq1se4cgzkebm7b5kcy6kp9 2 497770 11473812 11472996 2022-07-29T07:26:32Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki [https://bg.wikipedia.org/wiki/Чернова:История_на_създаването_на_“Парекордзаган”_(AGBU)_в_България?fbclid=IwAR2Ad6IsfzyXG6kVw-k7ZgmP1iMPKjArdoBMuOa9UA5tHcOjS9Umsj-_zfc Вестник] „Парекордзагани ЦАЙН“ е орган на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“(www.agbu.org), който е най-голямата неполитическа арменска Благотворителна организация в света със седалище в Ню Йорк, САЩ. Вестникът е създаден през м. септември 2004 г. Издава се в Пловдив, два пъти месечно. Отразява живота на арменците в България и Диаспора. Има постоянни рубрики за известни арменци, техните световно признати изобретения, приноса им към културата, науката и образованието в България и извън нея, както и страница, на която се отразява духовния живот на арменците, новини от арменската Диаспора, страница за поезия и една от страниците на вестника е предоставена на Националния вестник за литература, изкуство и обществен живот „Литература и общество“, който се издава във Варна, с главен редактор Станислав Пенев. Вестникът има кореспонденти в цялата страна. Отг. редактор е Хрипсиме Ерниасян. Тел./факс: 032/ 262 396, Пловдив 4000; бул. „Източен“ 80; ет. 1, офис 101, e-mail:agbu.voice@gmail.com 5gzew6iz5hedp460gt6v1h5hq4pmcl0 11473813 11473812 2022-07-29T07:26:37Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/Plovdiv AGBU]] wikitext text/x-wiki Вестник „Парекордзагани ЦАЙН“ е орган на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“(www.agbu.org), който е най-голямата неполитическа арменска Благотворителна организация в света със седалище в Ню Йорк, САЩ. Вестникът е създаден през м. септември 2004 г. Издава се в Пловдив, два пъти месечно. Отразява живота на арменците в България и Диаспора. Има постоянни рубрики за известни арменци, техните световно признати изобретения, приноса им към културата, науката и образованието в България и извън нея, както и страница, на която се отразява духовния живот на арменците, новини от арменската Диаспора, страница за поезия и една от страниците на вестника е предоставена на Националния вестник за литература, изкуство и обществен живот „Литература и общество“, който се издава във Варна, с главен редактор Станислав Пенев. Вестникът има кореспонденти в цялата страна. Отг. редактор е Хрипсиме Ерниасян. Тел./факс: 032/ 262 396, Пловдив 4000; бул. „Източен“ 80; ет. 1, офис 101, e-mail:agbu.voice@gmail.com gi48ofe7x04weka1rjtk1tynuiv4okc 11473869 11473813 2022-07-29T08:19:36Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki Вестник „Парекордзагани ЦАЙН“ е орган на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“(www.agbu.org), който е най-голямата неполитическа арменска Благотворителна организация в света със седалище в Ню Йорк, САЩ.<br> Вестникът е създаден през м. септември 2004 г. с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. Отговорен редактор е Хрипсиме Ерниасян. <br>Издава се в Пловдив, два пъти месечно.<br> Отразява живота на арменците в България и Диаспора. Има постоянни рубрики за известни арменци, техните световно признати изобретения, приноса им към културата, науката и образованието в България и извън нея, както и страница, на която се отразява духовния живот на арменците, новини от арменската Диаспора, страница за поезия и една от страниците на вестника е предоставена на Националния вестник за литература, изкуство и обществен живот „Литература и общество“, който се издава във Варна, с главен редактор Станислав Пенев.<br>Членове на редакционната колегия днес (2022 г.) са арх. Алвард Бадваганян, Елизабет Кумчева, Харутюн Татеосян. <br>Вестникът има кореспонденти в цялата страна. Отг. редактор е Хрипсиме Ерниасян. <br>Тел./факс: 032/ 262 396, Пловдив 4000; бул. „Източен“ 80; ет. 1, офис 101, e-mail:agbu.voice@gmail.com 04ay2s4sguib6hziu3n7td8zalhg1tg 11473871 11473869 2022-07-29T08:19:45Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/Plovdiv AGBU]] wikitext text/x-wiki Вестник „Парекордзагани ЦАЙН“ е орган на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“(www.agbu.org), който е най-голямата неполитическа арменска Благотворителна организация в света със седалище в Ню Йорк, САЩ. Вестникът е създаден през м. септември 2004 г. Издава се в Пловдив, два пъти месечно. Отразява живота на арменците в България и Диаспора. Има постоянни рубрики за известни арменци, техните световно признати изобретения, приноса им към културата, науката и образованието в България и извън нея, както и страница, на която се отразява духовния живот на арменците, новини от арменската Диаспора, страница за поезия и една от страниците на вестника е предоставена на Националния вестник за литература, изкуство и обществен живот „Литература и общество“, който се издава във Варна, с главен редактор Станислав Пенев. Вестникът има кореспонденти в цялата страна. Отг. редактор е Хрипсиме Ерниасян. Тел./факс: 032/ 262 396, Пловдив 4000; бул. „Източен“ 80; ет. 1, офис 101, e-mail:agbu.voice@gmail.com gi48ofe7x04weka1rjtk1tynuiv4okc 11473872 11473871 2022-07-29T08:19:47Z PSS 9 209881 Защити „[[Потребител:Hripsime61]]“: [[У:БОТ|Бот]]: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 08:29, 29 юли 2022 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 08:29, 29 юли 2022 (UTC))) wikitext text/x-wiki Вестник „Парекордзагани ЦАЙН“ е орган на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“(www.agbu.org), който е най-голямата неполитическа арменска Благотворителна организация в света със седалище в Ню Йорк, САЩ. Вестникът е създаден през м. септември 2004 г. Издава се в Пловдив, два пъти месечно. Отразява живота на арменците в България и Диаспора. Има постоянни рубрики за известни арменци, техните световно признати изобретения, приноса им към културата, науката и образованието в България и извън нея, както и страница, на която се отразява духовния живот на арменците, новини от арменската Диаспора, страница за поезия и една от страниците на вестника е предоставена на Националния вестник за литература, изкуство и обществен живот „Литература и общество“, който се издава във Варна, с главен редактор Станислав Пенев. Вестникът има кореспонденти в цялата страна. Отг. редактор е Хрипсиме Ерниасян. Тел./факс: 032/ 262 396, Пловдив 4000; бул. „Източен“ 80; ет. 1, офис 101, e-mail:agbu.voice@gmail.com gi48ofe7x04weka1rjtk1tynuiv4okc 0 524935 11473642 10925198 2022-07-29T00:52:57Z Elizaiv22 294865 wikitext text/x-wiki {{Изтриване|причина=липса на енциклопедична значимост}} '''Янаки Бенов''' е стопански деец и ръководител на [[Община Плевен|Плевенската община]] през 70-те години на 19 век. Родолюбив и ревностен деятел в борбата за независима Българска църква преди [[Освобождение на България|Освобождението]]. Участва активно в построяването на църквата „Св. Параскева“ в Плевен в периода 1870-1872 г. заедно с родолюбивия [[сакеларий]] поп Петър Каменополеца. Избират го за църковен настоятел на тази църква. <ref>проф. Юрдан Трифонов, „История на Плевен“ 1933 г.</ref> Той е един от създателите и членовете на Долно-махленското училище (Гелевото). Дарил на Плевенската община половин дюкян на Сър пазар в гр. Плевен. Загива в началото на [[Руско-турска война (1877-1878)|Освободителната война]] – през 1877 г. в с. Турски Тръстеник, близо до гр. Плевен. <ref>проф. Михаил Грънчаров, История на Плевен, 2001 г.</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Кметове на Плевен]] [[Категория:Кметове в Османската империя]] 7sjt3ysj8wpbhmpweu2sf8p5sueeopd 3 526377 11473703 8650057 2022-07-29T03:32:00Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове wikitext text/x-wiki == Молба == Може ли да направиш пиктограма с православен кръст пр. [[File:Bulgarian Orthodox cross.png|30px|thumb|]] или [[File:OrthodoxCross(black,contoured).svg|30px|thumb]]която да се показва в шаблон личности в раздел категория пр. като православие. Поздрави [[Потребител:LeeKeoma|LeeKeoma]] ([[Потребител беседа:LeeKeoma|беседа]]) : За съжаление пиктограмите са свързани с основните файлове на Уикипедия – виж [https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Заявки_към_администраторите/2013/38#Допълване_на_МедияУики:Common.css тук]. Не знам как да видя дали има други пиктограми във файловете, та да се добавят и в нашия софтуер. Нинджата или някой друг администратор могат да кажат. То трябва и за Шаблон:Светец да има пиктограма. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:09, 15 януари 2015 (UTC) == Елена Авджиева == Поради леко неадекватното включване в една потребителска беседа съм длъжен да ти припомня [[Уикипедия:Автоматично одобрени потребители]]. А ето и [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Специални%3AДневници&type=newusers&user=E+avdjieva&page=&year=&month=-1&tagfilter= кога] е регистрирана потребителката. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 14:51, 18 януари 2015 (UTC) == [[Ел Капитан]] == Здравей. Не знам как да изпозлвам инфобоксът на връх, за да има на картата на Калифорния или САЩ точка с разполежение. Моля за помощ. Създадох защото за да няма червен линк в Начална страница (новини). [[Потребител:Drzewianin|Джевянин]] ([[Потребител беседа:Drzewianin|беседа]]) 19:52, 19 януари 2015 (UTC). : {{Готово}} Ще трябва да му пооправя документацията на шаблона, че и на мен не ми е много ясна. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:08, 19 януари 2015 (UTC) ::Мерси. Да фактично наистина не е мн ясно, а виждам, че много статии (също тези които аз по-рано съм създал) за връховета няма карти с разполежение. [[Потребител:Drzewianin|Джевянин]] ([[Потребител беседа:Drzewianin|беседа]]) 20:21, 19 януари 2015 (UTC). ::: От пробите видях, че не трябва да има изобщо ред „алт_карта“ в анкетата. Би било хубаво да има отделна карта на Рила, но... --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:49, 19 януари 2015 (UTC) :::: Но няма, са само области:P Така, че вече ще знам къде да давам картата в шаблона за връх. [[Потребител:Drzewianin|Джевянин]] ([[Потребител беседа:Drzewianin|беседа]]) 07:35, 20 януари 2015 (UTC). == Пенчо Георгиев – благодарност == Благодаря за добавените изображения към статията. Добре се е получило. :) -- [[Потребител:Lelmerion|Лелмерион]] ([[Потребител беседа:Lelmerion|беседа]]) 19:41, 2 февруари 2015 (UTC) : Моля. Някъде бях намерил и „Орач“ на чисто, ама му загубих линка. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:53, 2 февруари 2015 (UTC) == Обединяване на шаблоните за личности == Здравей! Преди време си предприел стъпки към сливането на шаблоните за личности и е време да завършим процеса. :-) Можеш ли да прехвърлиш предложението си от [[Шаблон беседа:Личност инфокутия#Сливане с Шаблон:Биография инфо и Шаблон:Личност инфокутия]] в новата страница [[Уикипедия:Проектиране на шаблони/Шаблон за личности]]? След това бих искал да създадеш вариант за [[Шаблон:Личност|нов, обединяващ шаблон]], който да съдържа всички параметри на съществуващите шаблони. Като основа бих избрал [[Шаблон:Личност инфокутия]]. Когато си готов, ще приканим всички към обсъждане на новия шаблон, а накрая ще помолим [[Потребител:Nk|Спас]] да мине всички статии и да мигрира старите шаблони. – [[Потребител:Borislav|Борислав]] 20:01, 2 февруари 2015 (UTC) : Ще се опитам. Може и малко мнение кои показатели да отпаднат, защото са излишни. : Освен това за пиктограмите ще има показател „категория“ с различни кодове – cinema, medicine, .... и общата bio. : Но няма как да е веднага, защото иска време и съсредоточаване. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:18, 2 февруари 2015 (UTC) :: Прав си, няма нужда от бързане. През идните дни ще се запозная със шаблоните и ще си дам мнението, ако се наложи. :-) — [[Потребител:Borislav|Борислав]] 21:17, 2 февруари 2015 (UTC) == Резюме == Здравейте. Моля запознайте се с [[У:РЕЗ]] за повече информация за какво служи полето Резюме, в частност не е за водене на диалог, както направихте в {{diff|6473379}}. Също така моля не премахвайте необосновано искането за източници. Те са основна част от същността та Уикипедия -- [[У:ВП]]. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 15:44, 6 февруари 2015 (UTC) : Първо, не съм ги премахнал, а сме писали едновременно, като в този случай се получава „връщане“. Освен това като триете посочените от мен източници и слагате шаблон (вижте Историята), с нищо не допринасяте за статията. Така, че основна част на У е внасянето, а не етикирането! А Резюмето е и част от създаването – това ми го каза Нинджата, ... ще да е сбъркал, значи. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:56, 6 февруари 2015 (UTC) :: Неизвестен блог не е [[У:БИ|благонадежден източник]] за енциклопедия. Също [[У:ВнП|външните препратки]] следва да са сведени до минимум (0). --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 19:07, 6 февруари 2015 (UTC) ::: Спорът е отдавна – „Риба, риба, ама цаца!“ – „Цаца, цаца, ама риба?“. Ако беше сложил нещо надеждно – добре!, но да изтриеш и малкото – не е особено сполучливо. А аз съм проверил сайтовете и написаното в статията е вярно. Но темата е съвсем нова и няма кой знае какво. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 06:11, 9 февруари 2015 (UTC) == Бързо изтриване == Недей да предлагаш страници за изтриване към [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Специални:Какво_сочи_насам/Казан_%28Русия%29&limit=250https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Специални:Какво_сочи_насам/Казан_%28Русия%29&limit=250 които има пренасочвания], че в случая над 150 връзки щяха да се счупят. --[[Потребител:Termininja|<span style="text-shadow:#aaa 0.1em 0.2em 0.3em;font-family:Vladimir Script;font-size:16px;color:#B5B5B5">Termininja</span>]]<small>^{[[Special:EmailUser/Termininja|✉]]}</small> 23:53, 8 февруари 2015 (UTC) : След вандализма [[Казан (Русия)]] е направен само [[Казан]]. Трябва да се премести пак като Казан (Русия). --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 06:03, 9 февруари 2015 (UTC) == Корекция в шаблон == Здравей,{{Br}} може ли да коригираш едно от полетата в шаблон <nowiki>{{Кралска династия}}</nowiki> – видях че [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Шаблон%3AКралска_династия&diff=5992593&oldid=5726223 ти си го променял]. По-конкретно label9 да не е „Основавана“, а „Основана“. Аз се опитах, но ударих на камък[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 12:42, 10 февруари 2015 (UTC) :: Коректно си е направена, но като излезеш от шаблона, трябва да натиснеш „Почистване“, за да се видят промените. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:46, 10 февруари 2015 (UTC) == [[Галена]] == Здравей, възможно ли е информацията в статията на Галена да се възстанови до последната твоя редакция, защото непознат за мене ай-пи адрес въвежда плагиатствана информация, трие факти и променя информация [[Потребител:Vhdjv|Vhdjv]] ([[Потребител беседа:Vhdjv|беседа]]) 23:41, 13 февруари 2015 (UTC) : Вече Петър Петров го е свършил. По принцип и Вие можете да го направите, като отидете на „Историята“ на статията (горе) и изберете „връщане“ от първата „вандалска“ промяна. Трябва да сте сигурен, че написаното е грешно. Поздрави! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:32, 14 февруари 2015 (UTC) == [[Природонаучен музей (Никозия)]] == Здравей, картата и координатите, които си добавил, според мен са нужни, когато музеят не е в града. Така статията само безсмислено се утежнява. И картата, и координатите могат да се видят в статията [[Никозия]], ако някой има желание. Махам и двете, съжалявам. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:37, 18 февруари 2015 (UTC) : {{Готово}} Само координати. Не се намират толкова лесно. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:44, 18 февруари 2015 (UTC) == [[Анелия]] == Здравей, без да влизам в какъвто и да е конфликт с теб, трябва да знаеш, че във въпросната статия бе сложен шаблон за искане на източиници. Такива обаче не бяха намерени и съответно текстът бе изтрит от мен. Не виждам нищо неправилно в това. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Stolz|'''Станислав Николаев''']]</span> 08:01, 20 февруари 2015 (UTC) : Ще трябва да сложиш искането за източници на определените текстове, които те притесняват, а не общо, защото има такива. В Гугъл (''Анелия поп-фолк'') има над 300 000 линка за нея (като примерно [http://aneliqpevica.blogspot.com/ тук] или [http://www.slava.bg/profiles/7.html тук]. Затова искането следва да е целенасочено, а не причинно. Иначе се руши структурата и цялата статия, няма смисъл и води до сблъсък с феновете ѝ. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:18, 20 февруари 2015 (UTC) :: Искането за източници бе сложено на цели пасажи без такива. Не те разбирам. Щом няма източник за даден текст и ако бъде поискан такъв и не бъде намерен, то информацията се трие. Това, че в Гугъл има 300 000 линка е несъстоятелен довод. Много моля, но нямам информация да са пренаписани правилата за източниците в Уикипедия. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Stolz|'''Станислав Николаев''']]</span> 08:20, 20 февруари 2015 (UTC) ::: Говориш за [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анелия&diff=6440026&oldid=6439985 това]. Аз и за другите източници не знам, щото няма линкове, може и там да има от исканите неща. Обаче все пак моят съвет е да не се трият (може да се скрият), или да се махне само плявата като се запази структурата. Дори се чудя кое е по-лесно – да се води война с феновете, или направо да се намерят източници (което обаче е досадно и пр.)? И кой всъщност чете етикетите? А когато те изчезват от нета след време? И каква е нашата роля, с какво допринесохме с действията си – премахнахме клевети, вандализми, не енциклопедичен текст, лош формат, добавихме връзки и източници? Не харесвам ролята на кака Мара чистачката, а на чичо Петър строителя. „Учебникът“ не е догма, а стъпало на развитие. Стъпало, начало на стълбата, по която вървим от Икар до Байконур. Малко прочувствено, но ... всеки с вероюто си. Но изразите „бъде поискан“ (от кого, и най-вече защо?) и „не бъде намерен“ (от кого – лично някой, или изобщо не съществува такъв след направена проверка) не са особено приемлива причина за изтриване. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:37, 20 февруари 2015 (UTC) :::: Може би не е лошо да четеш и правилата в Уикипедия и ще разбереш защо ни трябват източници. Липсата на такива в цели пасажи по каквито и да е статии е нарушение на идеята на проекта. Война с редакторите на тези статии няма, повечето редактори на въпросните статии все още са в началното училище и да очакваме след време да сложат източници е доста наивно. Продължавам да следвам правилата, а те са категорични. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Stolz|'''Станислав Николаев''']]</span> 18:05, 20 февруари 2015 (UTC) ::::: Пък на мен Вие ми приличате на онези деца дето най-обичат да скачат по пясъчните замъци на други деца на плажа. И едва ли точно Вий (в цялост лицата срещу поп-фолка) сте упълномощени да говорите от името на Фондацията. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:54, 21 февруари 2015 (UTC) :::::: Не знам точно къде прочетохте, че говоря от името на на Фондацията, но във Фондацията има правила и не разбирам защо те трябва да бъдат нарушавани. И тук не става дума за или против поп-фолка, съвсем не, става въпрос за липсата на енциклопедичност и липса на източници. Защото голяма част от тези статии приличат на лексикони и дневници с разтягане на локумите до неузнаваемост. Да, ще трия информация за която не е посочен източник и четиринадесет дни не е намерен такъв (след поставяне на шаблона). Виж [[Уикипедия:Цитиране на източници#Когато се оспорват факти]], ако разбира се си пропуснал да го прочетеш. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Stolz|'''Станислав Николаев''']]</span> 08:45, 21 февруари 2015 (UTC) ::::::: Това, че си го четеш както на теб ти отърва, не значи, че си прав. „Правилото“ (доколкото може да е такова), а всъщност е помощно указание, касае спорни текстове. Къде си писал на Беседата, оспорил ли си нещо? Не! Просто за дадения пасаж няма лепнат етикет за източник – и хоп! – няма източници. Че даже не триеш според това, което е маркирано, а направо „с мотиката“, без никакво съобразяване със структурата, която трябва да се пази, вида на статията след триенето, и пр. Няма никакъв опит за помощ или подобряване на текста с махане на излишни текстове или суперлативи. И става точно към поп-фолка, и не за пръв път. Ако, заедно с другите анти-нещо си, си насочите тези усилия към създаване на статии ще е много по-добре. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 08:59, 21 февруари 2015 (UTC) :::::::: С кого точно да обсъдя? Голяма част от редакторите на тези статии са просто едни айпи адреси! Мислиш, че когато копират от разни жълти сайтове информация и я пляскат в Уикипедия въобще им пука дали това е спорен текст? Имаш ли представа, че постоянно им пиша на беседите на тези анономници и че получавам като отговор (ако изобщо имам честта да ми отговорят) „ама ние феновете на ........ искаме така да бъде“. Не искам да се паля, ама така става. Щом в статията за Преслава един от тези редактори се хвана и сложи източници, значи може. Просто така им е по лесно, копи пейст и чао. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Stolz|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:12, 21 февруари 2015 (UTC) ::::::::: На мен спорове не ми се водят, защото си губя времето. В този сектор всичко това ще продължи дълго както до сега. Затова смятам, че намесата (с триене) точно сега не е от полза, а само вреди и на двете страни. Затова трябва да се маха много внимателно – само явно спорни текстове или направо жълти текстове. Ако съставителя е IP, статията се защитава само за регистрирани, ако е вандал – блокаж на IP с месец/и. Това е. Може би това трябва да се прехвърли към Беседата ѝ. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:24, 21 февруари 2015 (UTC) :::::::::: Днес започвам да сменям шаблони – виж сам колко от тези статии изобщо имат източници. И това е маааа-сова практика от тези години. А Вие за некви си родни певачки сте се загрижили. Боже, направо съм бесен. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:17, 21 февруари 2015 (UTC) == {{ш|Музикален изпълнител}} == Искам са да те питам (понеже в режим на редактиране не ми става ясно) какво си променил в шаблона? Имам чувството, че шаблонът се е разширил. Така ми се струва в една от статиите, в която го ползвам. Изглежда ми, че все едно е избутал леко текста вляво. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Stolz|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:15, 21 февруари 2015 (UTC) : Дай пример, че от проверката не видях съществени промени. Да не е нещо в размера на слаганите картинки? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:30, 21 февруари 2015 (UTC) :: Това го забелязах в статия за [[Скорпиънс]], вкъщи работя на 17 инчов монитор и почти съм запомнил кое изречение къде свърша и къде почва. След твоята промяна (поне така ми се струва) шаблонът се е разширил защото сега виждам едно изречение свършващо на по долен ред, но ако си с различен от моя монитор няма как да го видиш. Не е чак такъв проблем разбира се. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Stolz|'''Станислав Николаев''']]</span> 09:35, 21 февруари 2015 (UTC) ::: На лаптоп съм и не мога да преценя. Разширяване на инфокутията може да дойде от размера на картинките – но там си е все 250px, или от дълъг и непрекъснат текст в бокса – често при дълги уеб-адреси (защото се наместват автоматично). Самият Infobox (където е насочен шаблона) [[Уикипедия:Разговори#Шаблон:Infobox чрез Lua|тия дни бе променян от Борислав]] с въвеждане на нов код. Може от там да е. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:47, 21 февруари 2015 (UTC) == IMDb == Здравей, имаш ли представа какъв е проблемът с IMDb в шаблона на [[Алфи Алън|тази статия]]? – ''[[Потребител:Velo Vrbata|<big>√</big>єl<small>∇</small>]]'' ''^{[[Потребител беседа:Velo Vrbata|<span style="color:#556B2F">кѻ реӌи?</span>]]}'' 14:38, 7 март 2015 (UTC) : Добавен 2-ри грешен код (за Alfie Owen) в Уикидата за адреса на страницата му в IMDb. Махнах го. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:46, 7 март 2015 (UTC) ::Благодаря. – ''[[Потребител:Velo Vrbata|<big>√</big>єl<small>∇</small>]]'' ''^{[[Потребител беседа:Velo Vrbata|<span style="color:#556B2F">кѻ реӌи?</span>]]}'' 15:48, 7 март 2015 (UTC) == {{ш|Режисьор}} == Здравей отново. Можеш ли да направиш и шаблона {{ш|режисьор}} да става сив, когато е попълнен параметър „починал-дата“ или когато се използват данните от Уикиданни? – ''[[Потребител:Velo Vrbata|<big>√</big>єl<small>∇</small>]]'' ''^{[[Потребител беседа:Velo Vrbata|<span style="color:#556B2F">кѻ реӌи?</span>]]}'' 16:41, 9 март 2015 (UTC) : {{готово}} --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 18:03, 9 март 2015 (UTC) ::Благодаря. – ''[[Потребител:Velo Vrbata|<big>√</big>єl<small>∇</small>]]'' ''^{[[Потребител беседа:Velo Vrbata|<span style="color:#556B2F">кѻ реӌи?</span>]]}'' 19:24, 9 март 2015 (UTC) ::Извинявай, че пак те притеснявам, но сега забелязах че в някои статии не работи опцията шаблона да става сив – примерно статията [[Невена Тошева]]. Попълнени са параметри за смърт, но шаблона си е жълт. – ''[[Потребител:Velo Vrbata|<big>√</big>єl<small>∇</small>]]'' ''^{[[Потребител беседа:Velo Vrbata|<span style="color:#556B2F">кѻ реӌи?</span>]]}'' 14:51, 12 март 2015 (UTC) ::: Грешката е моя – в параметъра. Явно показателите трябва да се уеднаквят. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:18, 12 март 2015 (UTC) :::: Сега работи както трябва, благодаря отново. – ''[[Потребител:Velo Vrbata|<big>√</big>єl<small>∇</small>]]'' ''^{[[Потребител беседа:Velo Vrbata|<span style="color:#556B2F">кѻ реӌи?</span>]]}'' 15:26, 12 март 2015 (UTC) == Без пропаганда == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Здравейте. Моля смятайте настоящето за предупреждение да не изразявате повече вашите расистки, политически или други пристрастия в Уикипедия. {{diff|6549151}}. При рецидив ще бъдете блокиран. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 06:37, 11 март 2015 (UTC) : Айде на почивка! Нааай-после. Само че за разлика от доста хора аз и работя с цигани, и съм имал НСО проекти за циганска интеграция. В България изобщо не са познати много неща за тях – че са на отделни племена (като крадците са от някои от тях), че основния проблем е единствено раждаемостта водеща до маргинализация, и т.н. Тъй то. И къде видя пристрастия? Същото отношение имам и към тъй наречените природозащитници, защото и с такива съм работил, и към генезиса на някои политически формации създадени от ДС в началото на 90-те. Затова съм отвратен и си пиша за писатели. Изтриването на информация не е Демокрация, а Светата Инквизиция не е постигнала кой знае какво. Нищо ново под слънцето. Поздрави! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 06:52, 11 март 2015 (UTC) == Ес Ди Ай Груп ООД == Здравейте, Бихте ли разяснили защо изтривате страницата за Ес Ди Ай Груп ООД, която се опитаваме да създадем трети път? Ще се радвам да ни дадете насоки как да го направим, за да не е в конфликт с правилата на Уикипедия. : Статиите се създават в Основното именно пространство. Могат да се подготвят на Потребителската Ви страница, но не могат да се подготвят на Беседата Ви към Потребителската страница. Там е само за беседи. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:57, 16 март 2015 (UTC) == Албум Рейтинг == Привет! Въведох направеният от теб шаблон в статията за албума ''[[Return to Forever]]'' и откровено казано нещата са добре, може би този жълт цвят е твърде искрящ, но това е въпрос не гледна точка. Иначе твоето предложение за копиране и превод не е по моите възможности. Иначе мерси за положеният труд! --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Stolz|'''Станислав Николаев''']]</span> 21:42, 17 март 2015 (UTC) == {{ш|Режисьор}} == Здравей! Ако имаш възможност, би ли да сложиш параметър подпис в шаблона. Благодаря предварително. – ''[[Потребител:Velo Vrbata|<big>√</big>єl<small>∇</small>]]'' ''^{[[Потребител беседа:Velo Vrbata|<span style="color:#556B2F">кѻ реӌи?</span>]]}'' 17:50, 21 януари 2015 (UTC) : {{Готово}} Ако там му е мястото. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 18:42, 21 януари 2015 (UTC) :: Благодаря, но нещо не е съвсем наред. Виж примерно статията [[Мат Грьонинг]], като се сложи подписа и се разширява инфокутията. – ''[[Потребител:Velo Vrbata|<big>√</big>єl<small>∇</small>]]'' ''^{[[Потребител беседа:Velo Vrbata|<span style="color:#556B2F">кѻ реӌи?</span>]]}'' 19:45, 21 януари 2015 (UTC) == Шаблони за знамена == Здравей. Ти Си в това най-добър, а аз не умея за съжаление. Искам да Те помоля дали създадеш липсващи шаблони за знамена, липсва ни в действие за [[Уикипедия:Уикимедия ЦИЕ Пролет 2015|Уикимедия ЦИЕ Пролет 2015]] За Хърватия (HRV) {{Флагче|HRV}}, моля погледни. Ще бъдим благодарни. [[Потребител:Drzewianin|Джевянин]] ([[Потребител беседа:Drzewianin|беседа]]) 15:54, 29 март 2015 (UTC). : Има шаблони {{ш|HRV}}, {{ш|HRV-флаг}}, {{ш|CRO}}. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:27, 29 март 2015 (UTC) :: Благодаря. [[Потребител:Drzewianin|Джевянин]] ([[Потребител беседа:Drzewianin|беседа]]) 17:07, 30 март 2015 (UTC). == {{ш|Философ}} == Какво е станало с този шаблон, преместен ли е? Гледам не се използва и май е за триене? --[[Потребител:Termininja|<span style="font-family:Old English Text MT">Termininja</span>]] <small>^{[[Special:EmailUser/Termininja|✉]]}</small> 20:08, 2 април 2015 (UTC) : Спас [[Уикипедия:Проектиране на шаблони/Шаблон за личности#Миграция|премести статиите]] към {{ш|Личност/Философ}}. Но го помолих да го остави, за да има приемственост. Да оправим всички документации, бъгове и оформление, и тогава като се свикне с него, да го пренасочим. Сега е почнал Учен. А аз съм се заел с премахването на {{ш|Инфокаре личност}} и неговите вложки (идеята е същата, но изпълнението потресаващо). Има и други подшаблони на {{ш|Личност}}. Твърде е революционна идеята, за да стане от раз. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:28, 2 април 2015 (UTC) == Покана за действие [[Уикипедия:Уикимедия ЦИЕ Пролет 2015|Уикимедия ЦИЕ Пролет 2015]] == Уважаеми Потребителю! От името на участниците „Централна и Източна Европа Пролет 2015“, имам честта да Ви поканим да участвате в това действие. В това действие, ние се фокусираме върху добавянето на статии свръзани с Централна и Източна Европа. Ако сте готови, моля Ви добавете вашето име в списъка на участниците. [[Потребител:Drzewianin|Джевянин]] ([[Потребител беседа:Drzewianin|беседа]]) 11:30, 5 април 2015 (UTC). == Лични страници == Чужди лични страници не се редактират. --Поздрави, [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] 16:39, 6 април 2015 (UTC) : Както виждам, те ... [[Потребител:Златноелечко|се трият]]. {{)}} --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:21, 13 април 2015 (UTC) == Translating the interface in your language, we need your help == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Hello Rumensz, thanks for working on this wiki in your language. [http://laxstrom.name/blag/2015/02/19/prioritizing-mediawikis-translation-strings/ We updated the list of priority translations] and I write you to let you know. The language used by this wiki (or by you in your preferences) needs [[translatewiki:Translating:Group_statistics|about 100 translations or less]] in the priority list. You're almost done! [[Image:Translatewiki.net logo.svg|thumb|100px|link=translatewiki:|{{int:translateinterface}}]] Please [[translatewiki:Special:MainPage|register on translatewiki.net]] if you didn't yet and then '''[[translatewiki:Special:Translate/core-0-mostused|help complete priority translations]]''' (make sure to select your language in the language selector). With a couple hours' work or less, you can make sure that nearly all visitors see the wiki interface fully translated. [[User:Nemo_bis|Nemo]] 14:06, 26 април 2015 (UTC) </div> <!-- Message sent by User:Nemo bis@metawiki using the list at http://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Meta:Sandbox&oldid=12031713 --> == {{ш|Музей-мъниче}} == Привет! Браво, че си го направил, ама името на шаблона е общо „музей“ – сложих го, а по текста излезе, че е само за музеи за изящни изкуства. При това нямаме шаблон общо за какъв да е музей. Ако държиш шаблонът да е само за арт-музеите, то следва да сменим името му и отделно общ музеен шаблон да спретнем, или обратно – да разширим обхвата за всички музеи. --[[Потребител:Elkost|Elkost]] ([[Потребител беседа:Elkost|беседа]]) 08:39, 27 април 2015 (UTC) : {{готово}} Не знам защо така съм го писал, след като сочи към статията „[[музей]]“. Шаблонът е общ, значи, че и мъничето е общо. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:49, 27 април 2015 (UTC) == [[Джунейт Чалъшкур]] == Здравейте, Защо сте преименували тази статия на неправилното Джунет Чалъшкур? Поздрави! [[Специални:Приноси/109.120.215.208|109.120.215.208]] 12:36, 15 май 2015 (UTC) : Защото повечето от резултатите в Гугъл са с това име (321:273) - като [http://www.cinefish.bg/Djunet-Chalashkur--ac56092.html тук] и [http://gumusssss.dir.bg/_wm/pbasic/?df=702646 тук]. Освен това така бе записан в Уикипедия в [[Перла (сериал)|Перла]], и така има връзка. Не съм специалист по езика. Може би даже трябва да е само Джуней. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 15:46, 15 май 2015 (UTC) : Гугъл не може да бъде престижен източник. На турски Y е наше Й, а Т в края се изговаря. Поздрави! [[Специални:Приноси/109.120.215.208|109.120.215.208]] 14:57, 18 май 2015 (UTC) == 100уикидни == Дали това предизвикателство би било нещо като за теб? 100 нови статии в сто поредни дни – по една на ден, без да подготвяш статии и без да наваксваш. Мисля, че би могъл да се справиш и считам, че би ти доставило удоволствие. Поздрави, --[[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] ([[Потребител беседа:Лорд Бъмбъри|беседа]]) 21:46, 26 май 2015 (UTC) : Благодаря за доверието, както се казва. За съжаление летните месеци са ми много ангажирани и се чувствам уморен. По принцип винаги съм гледал да имам по 1 статия на ден, но средно. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:02, 27 май 2015 (UTC) :: То затова е предизвикателство ;). Помисли си, спешна работа нямаме, но е готино, денят ти завършва с нещо положително. --[[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] ([[Потребител беседа:Лорд Бъмбъри|беседа]]) 19:01, 27 май 2015 (UTC) == Покана за участие в „Уики обича Земята“ == Здравей, {{PAGENAME}}! Обръщаме се към теб като към един от най-активните редактори в Уикипедия на български с покана да допринесеш със своите свободни снимки на българската природа. smile emoticon Може вече да знаеш, а може и сега да научаваш, но от началото на месеца тече [[Уикипедия:Уики обича Земята|фотоконкурсът „Уики обича Земята“]]. Състезанието съществува от три години и тази година в България се провежда за първи път – от 1 до 30 юни. Целта е да се съберат снимки от защитените местности, резервати, природни и национални паркове на България. Ще се радваме, ако се включиш и допринесеш със своите снимки, които може и да са направени преди периода на конкурса. От всички качени в националния етап на състезанието снимки, журито ще избере десетте най-добри, които ще продължат в международния етап на „Wiki Loves Earth“, където победителите ги чакат чудесни награди като участие на конференцията Wikimania'2016 в Италия. :-)) От организаторите.[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 11:01, 13 юни 2015 (UTC) <!-- Message sent by User:Vodnokon4e@bgwiki using the list at http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Spiritia/Пясъчник&oldid=6761104 --> == [[Борис I]] == Моля, наложете възбрана на Алиса Селезньова за нарушение на правилото за тройното връщане! – [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Борис_I&action=history виж История] Надявам се, че правилата важат за всички....? --[[Специални:Приноси/213.91.244.2|213.91.244.2]] 16:48, 27 юни 2015 (UTC) : Съжалявам, но не мога да взема отношение, нито съм компетентен, нито имам права за това. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:01, 27 юни 2015 (UTC) :: Жалко... „Извор“ вече отказа, но тонът му, кой знае, защо, беше тежък. Все пак, може би тя самата ще размисли с времето... --[[Специални:Приноси/213.91.244.2|213.91.244.2]] 17:42, 27 юни 2015 (UTC) ::: Защо лъжете??? Изворът просто пита, къде прочетохте отказ? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 17:47, 27 юни 2015 (UTC) :::: Както знаете, не лъжа. Писахте, че ще трябва да се постъпи по друг начин, че общността и била гласувала доверие, което означавало, че правилото за отстраняване, при нарушаване на тройното връщане, нямало да се приложи за нея, а вероятно за „двете страни“, въпреки, че не такова правило, не знаем и т.н. Ако, обаче все пак, сте я блокирали, то това ще означава, че сте размислили, след проверка на правилата и сте постъпили правилно. Най-сетне, ние бихме искали да имаме възможност, не само да обсъдим разумно, защитаваните от нас, съдържания на някои статии, но да имаме възможността да вярваме на уики-общността. Това доверие, не е без значение за смисъла на всички тези редакции и обратни редакции! – Хубава и звездна вечер! --[[Специални:Приноси/213.91.244.2|213.91.244.2]] 21:47, 27 юни 2015 (UTC) ** Цитирам: Съжалявам Спири, но те изпреварих. Потребител ползващ IP 213.91.244.2към вас – Какво смятате за нарушение на правилата за тройно връщане. В случая статията би следвало да бъде защитена или двете страни да бъдат блокирани. На Алиса е отредено да бъде администратор. Общността и е гласувала доверие да отсъди, че вие нещо нарушавате правилата и следва да се възстановят редакции. Допитахте ли се до нея защо го прави или просто си ланкате!? --Izvora (беседа) 17:08, 27 юни 2015 (UTC) Кои са двете страни? --213.91.244.2 17:39, 27 юни 2015 (UTC) Вие и Алиса естествено. Изобщо четохте ли правилото или губите времето на сума ти народ оспамил беседите им? --Izvora (беседа) 17:44, 27 юни 2015 (UTC) ** Край на цитата. Моля, извинете са за предположнието, че някой си бил „ланкал“ (не зная, какво точно означава, но предполага), и че някой бил „оспамил“ нечий беседи. – Ако спазвахте истински правилата на общността, вие администраторите, то нямаше да се стига до това нещастие – множество образовани, уважавани, достойни и добронамерени нови редактори, да се оттеглят от дейност в таи среда. Това безреди и ази злоба срещу искрени и съвестни новодошли изклюително много влошава стойността на уики-статиите, поне на български език! --[[Специални:Приноси/213.91.244.2|213.91.244.2]] 21:54, 27 юни 2015 (UTC) :: И след това цялото многословие къде точно видяхте моя отказ. Или пак ще завоалирате отговора си с поредната порция думи нямащи общо с конкретния ми въпрос? --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 03:33, 28 юни 2015 (UTC) == Две географки == Привет. [[Нели Веселинова (географ)|Тази]] и [[Росица Кендерова (географ)|тази]] географка според теб имат ли значимост? Ми то ти и аз сигурно имаме по-богати биографии. Хаха. --[[Потребител:Izvora|Izvora]] ([[Потребител беседа:Izvora|беседа]]) 18:34, 29 юни 2015 (UTC) : Здрасти! Нямам и понятие. Гледам на тях само като статии. Ако имаше снимка (цял ръст, лятно време) щях да се замисля.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]] --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 18:36, 29 юни 2015 (UTC) == Страници за бързо изтриване == Благодаря ти, че маркираш страниците за бързо изтриване! --[[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] ([[Потребител беседа:Лорд Бъмбъри|беседа]]) 14:37, 20 юли 2015 (UTC) == [[Шаблон:Потребителска кутия]] == Здравей, искам създам потребителска кутия, има лесно описание как да се го прави, правих това по-рано в пл-уики, само че не умея разбера наименование, заглавие на която трябва да бъде, дали например: [[Шаблон:Потребителска кутия/котки]] (че потр. харесва котки)? И мерси за подкрепа спрямо Черно хляб и черно кафе:P [[Потребител:Drzewianin|Джевянин]] ([[Потребител беседа:Drzewianin|беседа]]) 07:13, 24 юли 2015 (UTC). : В [[Шаблон:Потребителска кутия/кутия]] добавяш ред. Сега има следния: <pre> |котка = {{#invoke:userbox|userbox|[[File:Calico tabby cat - Savannah.jpg|50п]]|Този потребител си има [[котка]]|#fd8|#ccc|gold}} </pre> --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 07:36, 24 юли 2015 (UTC) :: А вече разбрах. Хитро и умно:P [[Потребител:Drzewianin|Джевянин]] ([[Потребител беседа:Drzewianin|беседа]]) 08:13, 24 юли 2015 (UTC). :::Ох а защо не се показват (са скрити) тука: [[Шаблон:Потребителска кутия]] раздели: други, храна, филми, убеждения? А имам само до професии и спорт? [[Потребител:Drzewianin|Джевянин]] ([[Потребител беседа:Drzewianin|беседа]]) 08:19, 24 юли 2015 (UTC). == [[Алан Маршал]] == Здравей. Дали не Алън Маршал? [[Потребител:Drzewianin|Джевянин]] ([[Потребител беседа:Drzewianin|беседа]]) 18:34, 10 август 2015 (UTC). :Привет. От ваканция?:) [[Потребител:Drzewianin|Джевянин]] ([[Потребител беседа:Drzewianin|беседа]]) 19:43, 26 август 2015 (UTC). :: Да – 5 държави, 25 града, във Франция, Испания, Португалия, Монако и Италия. По въпроса – Така е издаден в България. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:53, 26 август 2015 (UTC) :::Уау освен готинко. Мерси за отговор, поздрави. [[Потребител:Drzewianin|Джевянин]] ([[Потребител беседа:Drzewianin|беседа]]) 06:57, 27 август 2015 (UTC). == {{ш|Музикален изпълнител}} == Здравей! Ако имаш възможност, можеш ли да вмъкнеш параметри „партньор“ и „брачен партньор“ в шаблона. Благодаря. – ''[[Потребител:Velo Vrbata|<big>√</big>єl<small>∇</small>]]'' ''^{[[Потребител беседа:Velo Vrbata|<span style="color:#556B2F">кѻ реӌи?</span>]]}'' 10:12, 29 август 2015 (UTC) : {{готово}} Сложих „партньор“, а за „брачния партньор“ имаше показател „брак“, но не бе изписано в анкетата. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 18:32, 30 август 2015 (UTC) ::Благодаря! – ''[[Потребител:Velo Vrbata|<big>√</big>єl<small>∇</small>]]'' ''^{[[Потребител беседа:Velo Vrbata|<span style="color:#556B2F">кѻ реӌи?</span>]]}'' 19:44, 30 август 2015 (UTC) == {{ш|Правителство}} == преместено на [[Шаблон беседа:Правителство]]. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:45, 22 септември 2015 (UTC) == [[Струма (магистрала)]] == Много се извинявам за това разбутване на магистрала Струма! Исках само да отбележа че лотове 3.1 и 3.3, че лотовете са в проект. Моля Ви да го оправите! [[Потребител:Roko0106|Roko0106]] ([[Потребител беседа:Roko0106|беседа]]) 16:12, 29 септември 2015 (UTC) : Да, ЛОТ-овете са в проект, Оправено! : Не е енциклопедично да се пише кой кога посетил обекта и какво видял, и обещал. А само суха информация за обекта. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:26, 29 септември 2015 (UTC) == [[Автомагистрали в България]] == Пак обърках на Автомагистрали в България! Аз ги следя нещата но не мога да ги напиша! Не знам как [[Потребител:Roko0106|Roko0106]] ([[Потребител беседа:Roko0106|беседа]]) 08:41, 30 септември 2015 (UTC) Аз следя за магистралите и скоростните пътища! Не знам как да редактирам да вкарвам табели, източници [[Потребител:Roko0106|Roko0106]] ([[Потребител беседа:Roko0106|беседа]]) 08:45, 30 септември 2015 (UTC) : Ако сгрешите нещо, отивате горе на „История“, на последната промяна има показател „Връщане“, кликвате и тя ви връща към предишната редакция на статията. Ученето става или с четене, или с гледане как е правено преди в статията – табелите са картинки от Общомедия, източниците са линкове от адреса на интернетстраниците в адресния ред https://..., които сте отворили. Вътрешните препратки стават само чрез двойни скоби. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:01, 30 септември 2015 (UTC) == Промени в шаблони == Здрасти. Не съм гледал всички шаблони, но специално в Шаблон:Писател, Шаблон:Филм и Шаблон:Музикален изпълнител е излишно присъствието на параметъра ''Име оригинал''. От известно време си бях наумил да ти пиша, защото знам, че ти се занимаваше с тях и може би моментът дойде. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:38, 30 септември 2015 : Възможно е, но на много места лепят към имената и изписването на друг език, което бърка шаблона в другите части. Затова го има, да ги отдели. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:45, 30 септември 2015 (UTC) == [[Двоично дърво за търсене]] == Благодаря много за помоща с таблицата колега, има ли добро място да прочета как се работи с този тип шаблони? {{неподписано|Виктор Казаков}} : Отговорено на [[Потребител беседа:Виктор Казаков]]. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:39, 1 октомври 2015 (UTC) == [[Карин Околие]] == Дълбокоуважаеми колега! МНОГО, МНОГО БЛАГОДАРЯ за помощта със страницата на Карин Околие! Отлична работа!!! Моля, може ли да ми помогнете да ce добави снимката ѝ (от английската версия на страницата ѝ в Wikipedia)? ([[Потребител:Altidore86|Altidore86]] ([[Потребител беседа:Altidore86|беседа]]) 05:39, 6 октомври 2015 (UTC)) : {{Готово}} --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 05:55, 6 октомври 2015 (UTC) == {{ш|Правителство}} == преместено на [[Шаблон беседа:Правителство]]. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:45, 22 септември 2015 (UTC) == [[Струма (магистрала)]] == Много се извинявам за това разбутване на магистрала Струма! Исках само да отбележа че лотове 3.1 и 3.3, че лотовете са в проект. Моля Ви да го оправите! [[Потребител:Roko0106|Roko0106]] ([[Потребител беседа:Roko0106|беседа]]) 16:12, 29 септември 2015 (UTC) : Да, ЛОТ-овете са в проект, Оправено! : Не е енциклопедично да се пише кой кога посетил обекта и какво видял, и обещал. А само суха информация за обекта. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:26, 29 септември 2015 (UTC) Ще може ли да оправиш картинката на магистралата? Да се отбележи че участъка Дупница- Благоевград е магистрала, а не магистрала в строеж! Ще го оправиш ли? : Просто не разбирам за кое става въпрос. Според мен е направено на посочената страница. Има ли друга? --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 13:42, 27 октомври 2015 (UTC) Като се влезе на началната страница на магистрала Струма уикипедия, ми излиза че участъка от Дупница до Благоевград е изобразен като участък в строителство(отстрани с с червена линия а вътре жълто с червени черти) : Картинката ([https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bulgarian_motorway_network_bg.svg Bulgarian_motorway_network_en.svg]) трябва да се промени с CerelDRAW, за да се актуализира, а аз не съм специалист по тая програма. Или автора ѝ, или някой който е по-спец с графиката. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:18, 27 октомври 2015 (UTC) == [[Автомагистрали в България]] == Пак обърках на Автомагистрали в България! Аз ги следя нещата но не мога да ги напиша! Не знам как [[Потребител:Roko0106|Roko0106]] ([[Потребител беседа:Roko0106|беседа]]) 08:41, 30 септември 2015 (UTC) Аз следя за магистралите и скоростните пътища! Не знам как да редактирам да вкарвам табели, източници [[Потребител:Roko0106|Roko0106]] ([[Потребител беседа:Roko0106|беседа]]) 08:45, 30 септември 2015 (UTC) : Ако сгрешите нещо, отивате горе на „История“, на последната промяна има показател „Връщане“, кликвате и тя ви връща към предишната редакция на статията. Ученето става или с четене, или с гледане как е правено преди в статията – табелите са картинки от Общомедия, източниците са линкове от адреса на интернет-страниците в адресния ред https://..., които сте отворили. Вътрешните препратки стават само чрез двойни скоби. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:01, 30 септември 2015 (UTC) Кажи му на този дето ме редактира на магистрали че греши, аз съм прав! Не знае колко са км а редактира! Аз пътувам по тая магистрала! [[Потребител:Roko0106|Roko0106]] ([[Потребител беседа:Roko0106|беседа]]) 16:45, 22 октомври 2015 (UTC) : Формално той цитира текст от официален държавен документ, който обаче е проект и е от 2010 г. След завършването ѝ всичко ще е точно измерено. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:11, 22 октомври 2015 (UTC) Магистралата ще е 150 км! А и ще бъде завършена чак през 2022! Подвежда хората така! И е построена повече от това което той пише! Обърках таблицата за участъци в строителство! Отписах Марица магистрала и..... Можеш ли да актуализираш картинката на магистрала Марица последния участък! Да показва, че е завършен а не в строителство! : [[Потребител:Termininja|Нинджата]] ги оправя. Той е специалист. Писах в [[Уикипедия:Разговори#Автомагистрали в България]]--[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:20, 1 ноември 2015 (UTC) == Промени в шаблони == Здрасти. Не съм гледал всички шаблони, но специално в Шаблон:Писател, Шаблон:Филм и Шаблон:Музикален изпълнител е излишно присъствието на параметъра ''Име оригинал''. От известно време си бях наумил да ти пиша, защото знам, че ти се занимаваше с тях и може би моментът дойде. [[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 14:38, 30 септември 2015 : Възможно е, но на много места лепят към имената и изписването на друг език, което бърка шаблона в другите части. Затова го има, да ги отдели. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 14:45, 30 септември 2015 (UTC) :: Не съм сигурен, че те разбрах. Дай конкретни примери със статии.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 11:15, 22 октомври 2015 (UTC) ::: Например '''<nowiki>име = Иван Вазов<br /><small>Ivan Vazov</small></nowiki>'''. Това се повтаря автоматично в реда за линк към Общомедия. Същото се повтаря и в статиите за градове, геообекти, и пр. И става грозно. Сега може да е излишно, но не е грозно. След доста време може да се махне. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:24, 24 октомври 2015 (UTC) == [[Двоично дърво за търсене]] == Благодаря много за помоща с таблицата колега, има ли добро място да прочета как се работи с този тип шаблони? {{неподписано|Виктор Казаков}} : Отговорено на [[Потребител беседа:Виктор Казаков]]. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 09:39, 1 октомври 2015 (UTC) == Чест и уважение (Много, МНОГО БЛАГОДАРЯ!) == Дълбокоуважаеми колега, Още веднъж, хиляди благодарности за вашите подобрения (добавяне на изображения и др.) в последните ми статии за спортисти! Моята цел е да помогна българската Уикипедия да надвиши и задмине полската Уикипедия по общ брой на статии. Важно е да има повече статии на български език. Заедно можем да го постигнем!! ;) Послепис: Как мога да се свържа с Вас извън тази беседна страница, така че да можем да споделим идеи и мисли? Бихте ли бил така любезен да ми предоставите някакъв имейл адрес, може би? Много благодаря предварително! ([[Потребител:Altidore86|Altidore86]] ([[Потребител беседа:Altidore86|беседа]]) 02:43, 9 октомври 2015 (UTC)) : Вляво има линк – „Писмо до потребителя“. За съжаление не разполагам с повече възможности за ангажименти освен поетите досега. Винаги помагам на нови участници, защото всички сме били такива. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:14, 22 октомври 2015 (UTC) == Дуно и Дун == Здравейте, видях, че сте преместил Дуно в Дун. И двата термина имат същото значение, но дуно е по стар, понеже е от келтски произход, т.е. предхожда английската версия. Затова би било удачно да го върнете обратно в Дуно.Мерси. : Като е по-стар, впишете го с самата статия за пояснение. Сега се връзва с другите Уикипедии (МЕП) като термин. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 16:16, 24 октомври 2015 (UTC) == {{ш|Комиксов персонаж}} == Защо си сменил шаблона в статията на [[Върколака]] с „Литературен герой“. Даже в английската уикипедия си има шаблон за комиксови герои. Все пак по тамошния модел съм създал тукашния. [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 16:59, 31 октомври 2015 (UTC) : Ще го преработвам в по-добър вариант. Това беше само проба. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:54, 31 октомври 2015 (UTC) :: Ще му добавяш неща, добре. Той не е модернизиран от дълго време. Май даже изобщо. --[[Потребител:Batman tas|Batman tas]] ([[Потребител беседа:Batman tas|беседа]]) 18:42, 31 октомври 2015 (UTC) == [[Тетевен]] == Благодаря, корекцията за кмет на Тетевен под герба е направена. Ще помоля за корекция и на партията. Тя не ЗНС, а ГЕРБ. Д-р Мадлена Бояджиева е от ГЕРБ. : Благодаря за по-добрия дизайн на страница Тетевен. Благодаря, корекцията за кмет на Тетевен под герба е направена. Ще помоля за корекция и на партията. Тя не ЗНС, а ГЕРБ. Д-р Мадлена Бояджиева е от ГЕРБ.--[[Потребител:Energychanel|Energychanel]] ([[Потребител беседа:Energychanel|беседа]]) 12:43, 3 ноември 2015 (UTC) == {{ш|Книга}} == Здравей, наскоро реших да създам страници на няколко разказа на Лъвкрафт. Повечето са издавани в списания. Шаблона книга съдържа само раздел издателство, което за разказите е неточно, дали е възможно да се добави след издателство нова графа "публикувано в ", за произведенията които са публикувани във периодични издания. Впрочем това важи и за романите публикувани в подлистници на вестници – пр.тези на Дюма. Поздрави.[[Потребител:LeeKeoma|LeeKeoma]] ([[Потребител беседа:LeeKeoma|беседа]]) == Protection [[Фаворитът_4]]? == Преместено на [[Уикипедия:Заявки към администраторите/2015/45]] == [[Шаблон: Парен локомотив]] == Здравей, колега Благодаря за подобренията в шаблона. Аз доста си поиграх, но ти си се справил страхотно. Да споделя само, че мисля да направя нови шаблони за електрически и дизелов локомотив, а за мотрисните влакове ще мисля по-нататък. Мислех да разширявам още шаблона, но дали няма да стане огромен? Парните локомотиви имат доста подробности по тях... Какво ще кажеш? Лека вечер!--[[Потребител:Nikos745|Nikos745]] ([[Потребител беседа:Nikos745|беседа]]) 17:02, 9 ноември 2015 (UTC) : Мисля, че сега е доста раздут, тъй като това все пак е популярна енциклопедия. По-принцип позициите в анкета не трябва да са повече от 30 – 40. Според мен, ако е възможно, е препоръчително шаблонът за локомотивите да е един, включващ и другите видове (подобно на английския). Сигурно има доста общи, еднотипни данни. Не съм специалист по тази техника. А мотрисите, са си електрически локомотиви сдвоени с вагоните, нали? Поздрави! --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:16, 9 ноември 2015 (UTC) :: Съгласен съм, но даже не е и с половината данни... Характеристиките на локомотиви са много различни. А при парните не е като да няма. Донякъде може да се обединят дизелов и електрически, но пак няма да е както на мен ми се иска – прегледен и пълен. А мотрисите може и да са дизелови. Всъщност те приличат повече на трамвай, отколкото на локомотив. Евентуално може да се преработи трамвайният шаблон или да се ползва направо той. --[[Потребител:Nikos745|Nikos745]] ([[Потребител беседа:Nikos745|беседа]]) 17:23, 9 ноември 2015 (UTC) ::: Ще преработя и {{ш|Трамвай}}, за да има основа. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 18:22, 9 ноември 2015 (UTC) Здравей, колега Аз поприключих с парните локомотиви. По-точно имам да допълвам написаните вече статии. Но да те помоля като много добър в шаблоните да направим един общ за дизелови и електрически локомотиви? Той ще е със сходна структура с този на парните, но малко изменен. Мога да ти дам какво ще съдържа. Лека вечер!--[[Потребител:Nikos745|Nikos745]] ([[Потребител беседа:Nikos745|беседа]]) 18:56, 30 ноември 2015 (UTC) : OK! Пиши. : По-принцип може да се разшири и този шаблон (да стане общ – „Локомотив“), като се прилагат различни анкети за попълване. Като видя показателите ще помисля и за това. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:16, 30 ноември 2015 (UTC) ::Това е: (Дизелов и електрически локомотив) |име = |картинка = |флаг = |флаг2 = |производител = |производство = |предходник = |наследник = |междурелсие = |предназначение = |колоосна формула = |дължина = |ширина = |височина = |маса = |максимална мощност = |максимална скорост = |служебно тегло = |сцепно тегло = |натоварване на ос = |диаметър крива = |мощност на дизеловия двигател = |вид ток и напрежение = |тип на предавката = |диаметър на задвижващите колооси = |предавателно отношение = |запас гориво = |период на експлоатация = |запазени локомотиви = |картинка2 = |пояснение2 = Наистина може би ще има възможност да се обедини... --[[Потребител:Nikos745|Nikos745]] ([[Потребител беседа:Nikos745|беседа]]) 20:02, 30 ноември 2015 (UTC) : {{готово}} Вкарах ги в общ шаблон „Локомотив“, който де е свързан и с другите Уикипедии. Анкетите ще са различни. Сега трябва да се тества в статия. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 17:30, 1 декември 2015 (UTC) :: Благодаря! Сигурен съм, че няма да има проблем. Все пак аз съм на ход. Но днес няма да е, че се отвориха разни други задачи. При първа възможност ще го изпробвам. Лека вечер!--[[Потребител:Nikos745|Nikos745]] ([[Потребител беседа:Nikos745|беседа]]) 20:59, 1 декември 2015 (UTC) == Състезание „Архиви“ == Здравей, искам да те поканя в Международното състезание, свързано със снимките от споразумението с Държавна агенция „Архиви“, което се провежда от 15 ноември до 15 декември 2015 г. Целта му е максимално използване на снимките, подобряване на съдържанието на статиите, използване на архивните материали в статии на различни езикови версии на Уикипедия. Повече за самото състезание има [[Уикипедия:Състезание архиви|тук]]. Включи се и ти! Поздрави, [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] [[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 10:16, 16 ноември 2015 (UTC) <!-- Message sent by User:Спасимир@bgwiki using the list at https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Спасимир/MassMessage&oldid=7025677 --> == Тон == И за по-малко от [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уикипедия%3AЗаявки_към_администраторите%2F2015%2F46&type=revision&diff=7028101&oldid=7028044 „Джафкай!“ и „Ма то бива, бива, ама ша са пукнеш от злоба.“] съм блокирал хора, но последният път нямаше консенсус по въпроса, поради което сега няма да го направя без формално оплакване. Но те моля да се придържаш към добрия тон. Има правила, които не можем да променяме. Правилото за триене на копирани текстове е такова. --[[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] ([[Потребител беседа:Лорд Бъмбъри|беседа]]) 20:16, 17 ноември 2015 (UTC) : Ваша работа. Но, независимо от това, прочети пак текста, какво се иска и какво се дава като мотив против. И пак повтарям, за кой ли път, от същата администраторка, към същите видове проблеми, по един същ начин. Убийствено е към хората, които искат да творят. Тава е в пъти, пъти, по-вредно от някакво отношение, което в никакъв случай не е спряло или променено. Само виж сега статията – само факти. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 20:22, 17 ноември 2015 (UTC) == {{ш|Дворец или замък}} == Благодарим много. Но отново не дърпа координатите от Уикиданни – всички имат.--[[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:54, 24 ноември 2015 (UTC) : Временно е така. Ще се доработи шаблона. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 19:20, 24 ноември 2015 (UTC) == Десетичната запетая == Колега Rumensz, забелязах, че сменяш десетичните запетаи с точки (например [[Тигър II|тук]]). Недей, моля ти се! Десетичният знак в нашата Уикипедия е запетая. (Не съм се сетил, трябва да се вкара и в Адвайзора.)--[[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] ([[Потребител беседа:Zhoxy|беседа]]) 10:05, 25 ноември 2015 (UTC) : Ще е от съществена помощ, най-малкото да напомня. --[[Потребител:Rumensz|Rumensz]] ([[Потребител беседа:Rumensz|беседа]]) 10:12, 25 ноември 2015 (UTC) qh89lydmbd979vn37qxft44kltlxr8h 4 528586 11473652 11472659 2022-07-29T01:49:28Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread (older than 90 дни) to [[Уикипедия:Новини/Архиви/2022]] wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Новини/Архиви/%(year)s |algo = old(90d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив уикипедия новини2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} == Learn how Movement Strategy Implementation Grants can support your Movement Strategy plans == <section begin="announcement-content"/>Movement Strategy Implementation grants now provide more than $2,000 USD to put Movement Strategy plans into action. Find out more about [[:m:Special:MyLanguage/Grants:MSIG/About|Movement Strategy Implementation grants, the criteria, and how to apply]].<section end="annoumcent-content"/> [[User:MNadzikiewicz (WMF)|MNadzikiewicz (WMF)]] ([[User talk:MNadzikiewicz (WMF)#top|talk]]) 13:30, 29 October 2021 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MNadzikiewicz (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:MNadzikiewicz_(WMF)/Delivery&oldid=22247589 --> == Subscribe to the This Month in Education newsletter - learn from others and share your stories == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> Dear community members, Greetings from the EWOC Newsletter team and the education team at Wikimedia Foundation. We are very excited to share that we on tenth years of Education Newsletter ([[m:Education/News|This Month in Education]]) invite you to join us by [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|subscribing to the newsletter on your talk page]] or by [[m:Education/News/Newsroom|sharing your activities in the upcoming newsletters]]. The Wikimedia Education newsletter is a monthly newsletter that collects articles written by community members using Wikimedia projects in education around the world, and it is published by the EWOC Newsletter team in collaboration with the Education team. These stories can bring you new ideas to try, valuable insights about the success and challenges of our community members in running education programs in their context. If your affiliate/language project is developing its own education initiatives, please remember to take advantage of this newsletter to publish your stories with the wider movement that shares your passion for education. You can submit newsletter articles in your own language or submit bilingual articles for the education newsletter. For the month of January the deadline to submit articles is on the 20th January. We look forward to reading your stories. Older versions of this newsletter can be found in the [[outreach:Education/Newsletter/Archives|complete archive]]. More information about the newsletter can be found at [[m:Education/News/Publication Guidelines|Education/Newsletter/About]]. For more information, please contact spatnaik{{@}}wikimedia.org. ------ <div style="text-align: center;"><div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[User:ZI Jony|<span style="color:#8B0000">'''ZI Jony'''</span>]] [[User talk:ZI Jony|^{<span style="color:Green"><i>(Talk)</i></span>}]], {{<includeonly>subst:</includeonly>#time:l G:i, d F Y|}} (UTC)</div></div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:ZI_Jony/MassMessage/Awareness_of_Education_Newsletter/List_of_Village_Pumps&oldid=21244129 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Editing news 2022 #1</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="message"/><i>[[metawiki:VisualEditor/Newsletter/2022/April|Read this in another language]] • [[m:VisualEditor/Newsletter|Subscription list for this multilingual newsletter]]</i> [[File:Junior Contributor New Topic Tool Completion Rate.png|thumb|New editors were more successful with this new tool.]] The [[mw:Special:MyLanguage/Help:DiscussionTools#New discussion tool|New topic tool]] helps editors create new ==Sections== on discussion pages. New editors are more successful with this new tool. You can [[mw:Talk pages project/New topic#21 April 2022|read the report]]. Soon, the Editing team will offer this to all editors at the 20 Wikipedias that participated in the test. You will be able to turn it off at [[Special:Preferences#mw-prefsection-editing-discussion]].<section end="message"/> </div> [[User:Whatamidoing (WMF)|Whatamidoing (WMF)]] 18:54, 2 май 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Quiddity (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/VisualEditor/Newsletter/Wikis_with_VE&oldid=22019984 --> == ''This Month in GLAM'': April 2022 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XII, Issue IV, April 2022</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; -moz-column-count:2; -moz-column-width:28em; -webkit-column-count:2; -webkit-column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Australia report|Australia report]]: Growing the record of Australian Music * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Belgium report|Belgium report]]: About African Pagnes and Belgian music * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Brazil wins the first place in WLM 2021 * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/France report|France report]]: French GLAM meeting * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Italy report|Italy report]]: Work with GLAMs on Wikisourse and Wikimedia Commons * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Mexico report|Mexico report]]: GLAM professionals add an image and become Wikipedians; Edificio Carolino Edit-a-thon * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: People in Paleontology, Digikult, and copyright term extension for New Zealand * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Nigeria report|Nigeria report]]: Wikidata for Nigerian Novelist and Novel * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Poland report|Poland report]]: Wikiresidence in progress and workshop Evolution in GLAM in Poland * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Serbia report|Serbia report]]: Important activities within the GLAM * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Sweden report|Sweden report]]: Training at the National Archives of Sweden; Training at the Stockholm City Museum; Training at the Swedish National Museum of Science and Technology; Improved images from Swedish Performing Arts Agency * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Wikidata Coffee Breaks * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/UK report|UK report]]: Khalili Collections * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Uruguay report|Uruguay report]]: Wikimedistas de Uruguay report * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/USA report|USA report]]: WVU Libraries; Earth Day-2022-SWC; Wiki-Gap * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/AvoinGLAM report|AvoinGLAM report]]: Open Access vs NFT, GLAM School, Saami language, family trees * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Content Partnerships Hub report|Content Partnerships Hub report]]: Enter our logo competition; IGO/INGO; Needs assessments research results; Wrapping up some ISA-things * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: 1Lib1Ref, Image Description Week, Commons calls, and the Add an image events * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Events|Calendar]]: May's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 04:22, 10 май 2022 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=23247018 --> == 2022 Board of Trustees Call for Candidates == <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Call for Candidates/Short|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Call for Candidates/Short|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Call for Candidates/Short}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' The Board of Trustees seeks candidates for the 2022 Board of Trustees election. [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2022/Announcement/Call_for_Candidates|'''Read more on Meta-wiki.''']] The [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022|2022 Board of Trustees election]] is here! Please consider submitting your candidacy to serve on the Board of Trustees. The Wikimedia Foundation Board of Trustees oversees the Wikimedia Foundation's operations. Community-and-affiliate selected trustees and Board-appointed trustees make up the Board of Trustees. Each trustee serves a three year term. The Wikimedia community has the opportunity to vote for community-and-affiliate selected trustees. The Wikimedia community will vote to fill two seats on the Board in 2022. This is an opportunity to improve the representation, diversity, and expertise of the Board as a team. ;Who are potential candidates? Are you a potential candidate? Find out more on the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Apply to be a Candidate|Apply to be a Candidate page]]. Thank you for your support, Movement Strategy and Governance on behalf of the Elections Committee and the Board of Trustees<br /><section end="announcement-content" /> 10:39, 10 май 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MNadzikiewicz (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=23215441 --> == This Month in Education: May 2022 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:40px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:20px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif; width:900px;"> Volume 11 • Issue 5 • May 2022</span> ---- <span style="font-size:larger;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/May 2022|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/May 2022/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</span> ---- <span style="color:white; font-size:26px; font-family:Montserrat; display:block; background:#92BFB1; width:100%;">In This Issue</span></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em; -moz-column-count: 2; -moz-column-width: 35em; -webkit-column-count: 2; -webkit-column-width: 35em;"> * [[Education/News/May 2022/Wiki Hackathon in Kwara State|Wiki Hackathon in Kwara State]] * [[Education/News/May 2022/Introduction of the Wikimedia Fan Club to Kwara State University Malete|Introduction of the Wikimedia Fan Club to Kwara State University Malete]] * [[Education/News/May 2022/Education in Kosovo|Education in Kosovo]] * [[Education/News/May 2022/Bringing the Wikiprojects to the Island of Catanduanes|Bringing the Wikiprojects to the Island of Catanduanes]] * [[Education/News/May 2022/Tyap Wikipedia Goes Live|Tyap Wikipedia Goes Live]] * [[Education/News/May 2022/Spring 1Lib1Ref edition in Poland|Spring 1Lib1Ref edition in Poland]] * [[Education/News/May 2022/Tyap Editors Host Maiden Wiktionary In-person Training Workshop|Tyap Editors Host Maiden Wiktionary In-person Training Workshop]] * [[Education/News/May 2022/Wikibooks project in teaching|Wikibooks project in teaching]] * [[Education/News/May 2022/Africa Eduwiki Network Hosted Conversation about Wikimedian in Education with Nebojša Ratković|Africa Eduwiki Network Hosted Conversation about Wikimedian in Education with Nebojša Ratković]] * [[Education/News/May 2022/My Journey In The Wiki-Space By Thomas Baah|My Journey In The Wiki-Space By Thomas Baah]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education| Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 02:43, 1 юни 2022 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=23282386 --> == This Month in Education: May 2022 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:40px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:20px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif; width:900px;"> Volume 11 • Issue 5 • May 2022</span> ---- <span style="font-size:larger;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/May 2022|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/May 2022/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</span> ---- <span style="color:white; font-size:26px; font-family:Montserrat; display:block; background:#92BFB1; width:100%;">In This Issue</span></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em; -moz-column-count: 2; -moz-column-width: 35em; -webkit-column-count: 2; -webkit-column-width: 35em;"> * [[m:Education/News/May 2022/Wiki Hackathon in Kwara State|Wiki Hackathon in Kwara State]] * [[m:Education/News/May 2022/Introduction of the Wikimedia Fan Club to Kwara State University Malete|Introduction of the Wikimedia Fan Club to Kwara State University Malete]] * [[m:Education/News/May 2022/Education in Kosovo|Education in Kosovo]] * [[m:Education/News/May 2022/Bringing the Wikiprojects to the Island of Catanduanes|Bringing the Wikiprojects to the Island of Catanduanes]] * [[m:Education/News/May 2022/Tyap Wikipedia Goes Live|Tyap Wikipedia Goes Live]] * [[m:Education/News/May 2022/Spring 1Lib1Ref edition in Poland|Spring 1Lib1Ref edition in Poland]] * [[m:Education/News/May 2022/Tyap Editors Host Maiden Wiktionary In-person Training Workshop|Tyap Editors Host Maiden Wiktionary In-person Training Workshop]] * [[m:Education/News/May 2022/Wikibooks project in teaching|Wikibooks project in teaching]] * [[m:Education/News/May 2022/Africa Eduwiki Network Hosted Conversation about Wikimedian in Education with Nebojša Ratković|Africa Eduwiki Network Hosted Conversation about Wikimedian in Education with Nebojša Ratković]] * [[m:Education/News/May 2022/My Journey In The Wiki-Space By Thomas Baah|My Journey In The Wiki-Space By Thomas Baah]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education| Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 02:54, 1 юни 2022 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=23351176 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Revisions to the Universal Code of Conduct (UCoC) Enforcement Guidelines</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Revision discussions/Announcement|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Revision discussions/Announcement}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' Hello all, We'd like to provide an update on the work on the Enforcement Guidelines for the Universal Code of Conduct. After the conclusion of the community vote on the guidelines in March, the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation Community Affairs Committee|Community Affairs committee (CAC)]] of the Board [https://lists.wikimedia.org/hyperkitty/list/wikimedia-l@lists.wikimedia.org/thread/JAYQN3NYKCHQHONMUONYTI6WRKZFQNSC/ asked that several areas of the guidelines be reviewed for improvements] before the Board does its final review. These areas were identified based on community discussions and comments provided during the vote. The CAC also requested review of the controversial Note in 3.1 of the UCoC itself. Once more, a big thank you to all who voted, especially to all who left constructive feedback and comments! The project team is working with the Board to establish a timeline for this work, and will communicate this next month. Members of the two prior [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Drafting committee|UCoC Drafting Committees]] have generously offered their time to help shape improvements to the Guidelines. You can read more about them and their work [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Drafting committee#Revisions_Committee|here]], as well as read [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Drafting_committee/Phase_2_meeting_summaries#2022|summaries of their weekly meetings in 2022]]. Wikimedians have provided many valuable comments together with the vote and in other conversations. Given the size and diversity of the Wikimedia community, there are even more voices out there who can give ideas on how to improve the enforcement guidelines and add even more valuable ideas to the process. To help the Revisions committee identify improvements, input on several questions for the committee’s review is requested. Visit the Meta-wiki pages ([[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Enforcement_guidelines/Revision_discussions|Enforcement Guidelines revision discussions]], [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Policy text/Revision_discussions|Policy text revision discussions]]) to get your ideas to the Committee - it is very important that viewpoints are heard from different communities before the Committee begins drafting revision proposals. On behalf of the UCoC project team <br /><section end="announcement-content" /> </div> [[User:Xeno (WMF)|Xeno (WMF)]] 22:56, 3 юни 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Xeno (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=23215441 --> == ''This Month in GLAM'': May 2022 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XII, Issue V, May 2022</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; -moz-column-count:2; -moz-column-width:28em; -webkit-column-count:2; -webkit-column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Albania report|Albania report]]: Summer of Wikivoyage 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Argentina report|Argentina report]]: Face-to-face and virtual events on May * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Australia report|Australia report]]: Over 1000 references added in Australia and Aotearoa New Zealand for #1Lib1Ref * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Belgium report|Belgium report]]: New Wikidata Property * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Wiki Loves Espírito Santo is a sucess * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Estonia report|Estonia report]]: From university to library * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Finland report|Finland report]]: Photowalks in Southern Finland, spring 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/France report|France report]]: International Museum Day 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/India report|India report]]: Digitization of Tibetan Buddhist canons, The International Museum Day 2022 Wikidata Competition * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Italy report|Italy report]]: May in and for museums * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Kosovo report|Kosovo report]]: Cooperation with the National Gallery of Kosova and Summer of Wikivoyage 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Malaysia report|Malaysia report]]: WikiGap Malaysia 2022 @ Kuala Lumpur Library * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Pacific Arts Aotearoa Wikiproject, Auckland Museum's Exploratory Study and Report back on #1Lib1Ref * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Poland report|Poland report]]: Wikipedian in residence in the National Museum in Cracow; Training at the Wawel Royal Castle National Art Collection; How can we make GLAM’s digital resources more reusable in education?; The International Museum Day 2022 Wikidata Competition * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Serbia report|Serbia report]]: New GLAM brochure and Wikilive 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Sweden report|Sweden report]]: Rembrandt and others – drawings from the Nationalmuseum in Stockholm; Stockholm Museum of Women’s History; The map book of Heinrich Thome; Sörmland Museum; Wikidata competition – International Museum Day 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Diversity in GLAM Program * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/UK report|UK report]]: Khalili Collections * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Uruguay report|Uruguay report]]: Wikimedistas de Uruguay report: 1bib1ref, Museum of Natural History, and more! * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/USA report|USA report]]: Hackathons and Edit-a-thons * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Content Partnerships Hub report|Content Partnerships Hub report]]: International Energy Agency share their knowledge and graphics on Wikipedia * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Structured Data on Wikimedia Commons report|Structured Data on Wikimedia Commons report]]: Uploading files to Wikimedia Commons with OpenRefine: looking for test uploads! * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: Results from 1Lib1Ref May 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Events|Calendar]]: June's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 14:14, 13 юни 2022 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=23345409 --> == Results of Wiki Loves Folklore 2022 is out! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {{int:please-translate}} [[File:Wiki Loves Folklore Logo.svg|right|150px|frameless]] Hi, Greetings The winners for '''[[c:Commons:Wiki Loves Folklore 2022|Wiki Loves Folklore 2022]]''' is announced! We are happy to share with you winning images for this year's edition. This year saw over 8,584 images represented on commons in over 92 countries. Kindly see images '''[[:c:Commons:Wiki Loves Folklore 2022/Winners|here]]''' Our profound gratitude to all the people who participated and organized local contests and photo walks for this project. We hope to have you contribute to the campaign next year. '''Thank you,''' '''Wiki Loves Folklore International Team''' --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 16:12, 4 юли 2022 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Tiven2240@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Non-Technical_Village_Pumps_distribution_list&oldid=23454230 --> == This Month in Education: June 2022 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:2.9em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:1.4em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;"> Volume 11 • Issue 6 • June 2022</span> <div style="border-top:1px solid #a2a9b1; border-bottom:1px solid #a2a9b1; padding:0.5em; font-size:larger; margin-bottom:0.2em">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/June 2022|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/June 2022/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</div> <div style="color:white; font-size:1.8em; font-family:Montserrat; background:#92BFB1;">In This Issue</div></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/Black Lunch Table: Black History Month with Igbo Wikimedians User Group|Black Lunch Table: Black History Month with Igbo Wikimedians User Group]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/Bolivian Teachers Welcomed Wikipedia in their Classroom|Bolivian Teachers Welcomed Wikipedia in their Classroom]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/Educational program & Wikivoyage in Ukrainian University|Educational program & Wikivoyage in Ukrainian University]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/The Great Learning and Connection: Experience from AFLIA|The Great Learning and Connection: Experience from AFLIA]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/New Mexico Students Join Wikimedia Movement Through WikiForHumanRights Campaign|New Mexico Students Join Wikimedia Movement Through WikiForHumanRights Campaign]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/The school wiki-project run by a 15 year old student came to an end|The school wiki-project run by a 15 year old student came to an end]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/The students of Kadir Has University, Istanbul contribute Wikimedia projects in "Civic Responsibility Project" course|The students of Kadir Has University, Istanbul contribute Wikimedia projects in "Civic Responsibility Project" course]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/Wiki Trip with Vasil Kamami Wikiclub to Berat, the town of one thousand windows|Wiki Trip with Vasil Kamami Wikiclub to Berat, the town of one thousand windows]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/Wikiclubs in Albania|Wikiclubs in Albania]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/Wikidata in the classroom FGGC Bwari Experience|Wikidata in the classroom FGGC Bwari Experience]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/Wikipedia and Secondary Schools in Aotearoa New Zealand|Wikipedia and Secondary Schools in Aotearoa New Zealand]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/А large-scale online course for teaching beginners to work in Wikipedia has been developed in Russia|А large-scale online course for teaching beginners to work in Wikipedia has been developed in Russia]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 18:50, 4 юли 2022 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=23406065 --> == ''This Month in GLAM'': June 2022 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XII, Issue VI, June 2022</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; -moz-column-count:2; -moz-column-width:28em; -webkit-column-count:2; -webkit-column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Albania report|Albania report]]: CEE Spring 2022 in Albania and Kosovo * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Argentina report|Argentina report]]: In the middle of new projects * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Australia report|Australia report]]: A celebration, a commitment, an edit-a-thon: Know My Name returns for 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Belgium report|Belgium report]]: Heritage and Wikimedian in Residence * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Brazil report|Brazil report]]: FIRST WikiCon Brazil & Three States of GLAM * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Croatia report|Croatia report]]: Network(ing) effect(s) * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/France report|France report]]: French open content report promotion * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Italy report|Italy report]]: Opening and closing projects in June * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Kosovo report|Kosovo report]]: Edit-a-thon with Kino Lumbardhi; DokuTech; CEE Spring 2022 in Albania and Kosovo * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: West Coast Wikipedian at Large and Auckland Museum updates * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Poland report|Poland report]]: Wikipedian in residence in the National Museum in Cracow; The next online meeting within the cycle of monthly editing GLAM meetings; Steps to communicate GLAM partnerships better and involve the Wikimedian community * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Sweden report|Sweden report]]: 100 000 memories from the Nordic Museum; Report from the Swedish National Archives * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Diversity in GLAM Program * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/UK report|UK report]]: Featured images and cultural diversity * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/USA report|USA report]]: Fifty Women Sculptors; Juneteenth Edit-a-thon; Juneteenth Photobooths 2022; Wiknic June 2022; New York Botanical Garden June 2022; LGBT Pride Month * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Structured Data on Wikimedia Commons report|Structured Data on Wikimedia Commons report]]: Structured data on Commons editing now possible with OpenRefine 3.6; file uploading with 3.7 * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Events|Calendar]]: July's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 03:46, 11 юли 2022 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=23471794 --> == Propose statements for the 2022 Election Compass == :''[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Propose statements for the 2022 Election Compass| You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Propose statements for the 2022 Election Compass|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Propose statements for the 2022 Election Compass}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' Hi all, Community members in the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022|2022 Board of Trustees election]] are invited to [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2022/Community_Voting/Election_Compass|propose statements to use in the Election Compass.]] An Election Compass is a tool to help voters select the candidates that best align with their beliefs and views. The community members will propose statements for the candidates to answer using a Lickert scale (agree/neutral/disagree). The candidates’ answers to the statements will be loaded into the Election Compass tool. Voters will use the tool by entering in their answer to the statements (agree/disagree/neutral). The results will show the candidates that best align with the voter’s beliefs and views. ;Here is the timeline for the Election Compass: * July 8 - 20: Community members propose statements for the Election Compass * July 21 - 22: Elections Committee reviews statements for clarity and removes off-topic statements * July 23 - August 1: Volunteers vote on the statements * August 2 - 4: Elections Committee selects the top 15 statements * August 5 - 12: candidates align themselves with the statements * August 15: The Election Compass opens for voters to use to help guide their voting decision The Elections Committee will select the top 15 statements at the beginning of August. The Elections Committee will oversee the process, supported by the Movement Strategy and Governance team. MSG will check that the questions are clear, there are no duplicates, no typos, and so on. Best, Movement Strategy and Governance ''This message was sent on behalf of the Board Selection Task Force and the Elections Committee''<br /><section end="announcement-content" /> [[User:MNadzikiewicz (WMF)|MNadzikiewicz (WMF)]] ([[User talk:MNadzikiewicz (WMF)|talk]]) 11:34, 14 юли 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MNadzikiewicz (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=23215441 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Movement Strategy and Governance News – Issue 7</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="msg-newsletter"/> <div style = "line-height: 1.2"> <span style="font-size:200%;">'''Movement Strategy and Governance News'''</span><br> <span style="font-size:120%; color:#404040;">'''Issue 7, July-September 2022'''</span><span style="font-size:120%; float:right;">[[m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7|'''Read the full newsletter''']]</span> ---- Welcome to the 7th issue of Movement Strategy and Governance News! The newsletter distributes relevant news and events about the implementation of Wikimedia's [[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy/Initiatives|Movement Strategy recommendations]], other relevant topics regarding Movement governance, as well as different projects and activities supported by the Movement Strategy and Governance (MSG) team of the Wikimedia Foundation. The MSG Newsletter is delivered quarterly, while the more frequent [[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy/Updates|Movement Strategy Weekly]] will be delivered weekly. Please remember to subscribe [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/MSG Newsletter Subscription|here]] if you would like to receive future issues of this newsletter. </div><div style="margin-top:3px; padding:10px 10px 10px 20px; background:#fffff; border:2px solid #808080; border-radius:4px; font-size:100%;"> * '''Movement sustainability''': Wikimedia Foundation's annual sustainability report has been published. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A1|continue reading]]) * '''Improving user experience''': recent improvements on the desktop interface for Wikimedia projects. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A2|continue reading]]) * '''Safety and inclusion''': updates on the revision process of the Universal Code of Conduct Enforcement Guidelines. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A3|continue reading]]) * '''Equity in decisionmaking''': reports from Hubs pilots conversations, recent progress from the Movement Charter Drafting Committee, and a new white paper for futures of participation in the Wikimedia movement. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A4|continue reading]]) * '''Stakeholders coordination''': launch of a helpdesk for Affiliates and volunteer communities working on content partnership. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A5|continue reading]]) * '''Leadership development''': updates on leadership projects by Wikimedia movement organizers in Brazil and Cape Verde. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A6|continue reading]]) * '''Internal knowledge management''': launch of a new portal for technical documentation and community resources. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A7|continue reading]]) * '''Innovate in free knowledge''': high-quality audiovisual resources for scientific experiments and a new toolkit to record oral transcripts. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A8|continue reading]]) * '''Evaluate, iterate, and adapt''': results from the Equity Landscape project pilot ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A9|continue reading]]) * '''Other news and updates''': a new forum to discuss Movement Strategy implementation, upcoming Wikimedia Foundation Board of Trustees election, a new podcast to discuss Movement Strategy, and change of personnel for the Foundation's Movement Strategy and Governance team. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A10|continue reading]]) </div><section end="msg-newsletter"/> </div> Thank you for reading! [[User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 01:37, 18 юли 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=23529147 --> == Announcing the six candidates for the 2022 Board of Trustees election == <section begin="announcement-content"/> :''[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Announcing the six candidates for the 2022 Board of Trustees election| You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Announcing the six candidates for the 2022 Board of Trustees election|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Announcing the six candidates for the 2022 Board of Trustees election}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' Hi everyone, '''The Affiliate voting process has concluded.''' Representatives from each Affiliate organization learned about the candidates by reading candidates’ statements, reviewing candidates’ answers to questions, and considering the candidates’ ratings provided by the Analysis Committee. The selected 2022 Board of Trustees candidates are: * Tobechukwu Precious Friday ([[:m:User:Tochiprecious|Tochiprecious]]) * Farah Jack Mustaklem ([[:m:User:Fjmustak|Fjmustak]]) * Shani Evenstein Sigalov ([[:m:User:Esh77|Esh77]]) * Kunal Mehta ([[:m:User:Legoktm|Legoktm]]) * Michał Buczyński ([[:m:User:Aegis Maelstrom|Aegis Maelstrom]]) * Mike Peel ([[:m:User:Mike Peel|Mike Peel]]) You may see more information about the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Results|Results]] and [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Stats|Statistics]] of this Board election. Please take a moment to appreciate the Affiliate Representatives and Analysis Committee members for taking part in this process and helping to grow the Board of Trustees in capacity and diversity. These hours of volunteer work connect us across understanding and perspective. Thank you for your participation. Thank you to the community members who put themselves forward as candidates for the Board of Trustees. Considering joining the Board of Trustees is no small decision. The time and dedication candidates have shown to this point speaks to their commitment to this movement. Congratulations to those candidates who have been selected. A great amount of appreciation and gratitude for those candidates not selected. Please continue to share your leadership with Wikimedia. Thank you to those who followed the Affiliate process for this Board election. You may review the results of the Affiliate selection process. '''The next part of the Board election process is the community voting period.''' [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022#Timeline|You may view the Board election timeline here]]. To prepare for the community voting period, there are several things community members can engage with in the following ways: * [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Candidates|Read candidates’ statements]] and read the candidates’ answers to the questions posed by the Affiliate Representatives. * [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2022/Community_Voting/Questions_for_Candidates|Propose and select the 6 questions for candidates to answer during their video Q&A]]. * See the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Candidates|Analysis Committee’s ratings of candidates on each candidate’s statement]]. * [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Community Voting/Election Compass|Propose statements for the Election Compass]] voters can use to find which candidates best fit their principles. * Encourage others in your community to take part in the election. Best, Movement Strategy and Governance ''This message was sent on behalf of the Board Selection Task Force and the Elections Committee'' </div><section end="announcement-content"/> [[User:MNadzikiewicz (WMF)|MNadzikiewicz (WMF)]] 14:03, 27 юли 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MNadzikiewicz (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=23530132 --> == Vote for Election Compass Statements == <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Vote for Election Compass Statements| You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Vote for Election Compass Statements|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Vote for Election Compass Statements}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' Hi all, Volunteers in the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022|2022 Board of Trustees election]] are invited to [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2022/Community_Voting/Election_Compass/Statements|vote for statements to use in the Election Compass]]. You can vote for the statements you would like to see included in the Election Compass on Meta-wiki. An Election Compass is a tool to help voters select the candidates that best align with their beliefs and views. The community members will propose statements for the candidates to answer using a Lickert scale (agree/neutral/disagree). The candidates’ answers to the statements will be loaded into the Election Compass tool. Voters will use the tool by entering in their answer to the statements (agree/disagree/neutral). The results will show the candidates that best align with the voter’s beliefs and views. Here is the timeline for the Election Compass: *<s>July 8 - 20: Volunteers propose statements for the Election Compass</s> *<s>July 21 - 22: Elections Committee reviews statements for clarity and removes off-topic statements</s> *July 23 - August 1: Volunteers vote on the statements *August 2 - 4: Elections Committee selects the top 15 statements *August 5 - 12: candidates align themselves with the statements *August 15: The Election Compass opens for voters to use to help guide their voting decision The Elections Committee will select the top 15 statements at the beginning of August Best, Movement Strategy and Governance ''This message was sent on behalf of the Board Selection Task Force and the Elections Committee'' </div><section end="announcement-content" /> [[User:MNadzikiewicz (WMF)|MNadzikiewicz (WMF)]] 21:01, 27 юли 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MNadzikiewicz (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=23530132 --> ccsu5a56r39x5nwuc6h3idhfqjuj553 11473727 11473652 2022-07-29T04:00:42Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Игнорирани тагов wikitext text/x-wiki {{Автоматично архивиране |archive = Уикипедия:Новини/Архиви/%(year)s |algo = old(90d) |counter = 1 |archiveheader = {{архив уикипедия новини2}} |minthreadsleft = 0 |minthreadstoarchive = 1 }}{{/Header}} == Learn how Movement Strategy Implementation Grants can support your Movement Strategy plans == <section begin="announcement-content"/>Movement Strategy Implementation grants now provide more than $2,000 USD to put Movement Strategy plans into action. Find out more about [[:m:Special:MyLanguage/Grants:MSIG/About|Movement Strategy Implementation grants, the criteria, and how to apply]].<section end="annoumcent-content"/> [[User:MNadzikiewicz (WMF)|MNadzikiewicz (WMF)]] ([[User talk:MNadzikiewicz (WMF)#top|talk]]) 13:30, 29 October 2021 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MNadzikiewicz (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:MNadzikiewicz_(WMF)/Delivery&oldid=22247589 --> == Subscribe to the This Month in Education newsletter - learn from others and share your stories == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> Dear community members, Greetings from the EWOC Newsletter team and the education team at Wikimedia Foundation. We are very excited to share that we on tenth years of Education Newsletter ([[m:Education/News|This Month in Education]]) invite you to join us by [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|subscribing to the newsletter on your talk page]] or by [[m:Education/News/Newsroom|sharing your activities in the upcoming newsletters]]. The Wikimedia Education newsletter is a monthly newsletter that collects articles written by community members using Wikimedia projects in education around the world, and it is published by the EWOC Newsletter team in collaboration with the Education team. These stories can bring you new ideas to try, valuable insights about the success and challenges of our community members in running education programs in their context. If your affiliate/language project is developing its own education initiatives, please remember to take advantage of this newsletter to publish your stories with the wider movement that shares your passion for education. You can submit newsletter articles in your own language or submit bilingual articles for the education newsletter. For the month of January the deadline to submit articles is on the 20th January. We look forward to reading your stories. Older versions of this newsletter can be found in the [[outreach:Education/Newsletter/Archives|complete archive]]. More information about the newsletter can be found at [[m:Education/News/Publication Guidelines|Education/Newsletter/About]]. For more information, please contact spatnaik{{@}}wikimedia.org. ------ <div style="text-align: center;"><div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[User:ZI Jony|<span style="color:#8B0000">'''ZI Jony'''</span>]] [[User talk:ZI Jony|^{<span style="color:Green"><i>(Talk)</i></span>}]], {{<includeonly>subst:</includeonly>#time:l G:i, d F Y|}} (UTC)</div></div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:ZI_Jony/MassMessage/Awareness_of_Education_Newsletter/List_of_Village_Pumps&oldid=21244129 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Editing news 2022 #1</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="message"/><i>[[metawiki:VisualEditor/Newsletter/2022/April|Read this in another language]] • [[m:VisualEditor/Newsletter|Subscription list for this multilingual newsletter]]</i> [[File:Junior Contributor New Topic Tool Completion Rate.png|thumb|New editors were more successful with this new tool.]] The [[mw:Special:MyLanguage/Help:DiscussionTools#New discussion tool|New topic tool]] helps editors create new ==Sections== on discussion pages. New editors are more successful with this new tool. You can [[mw:Talk pages project/New topic#21 April 2022|read the report]]. Soon, the Editing team will offer this to all editors at the 20 Wikipedias that participated in the test. You will be able to turn it off at [[Special:Preferences#mw-prefsection-editing-discussion]].<section end="message"/> </div> [[User:Whatamidoing (WMF)|Whatamidoing (WMF)]] 18:54, 2 май 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Quiddity (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/VisualEditor/Newsletter/Wikis_with_VE&oldid=22019984 --> == ''This Month in GLAM'': April 2022 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XII, Issue IV, April 2022</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; -moz-column-count:2; -moz-column-width:28em; -webkit-column-count:2; -webkit-column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Australia report|Australia report]]: Growing the record of Australian Music * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Belgium report|Belgium report]]: About African Pagnes and Belgian music * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Brazil wins the first place in WLM 2021 * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/France report|France report]]: French GLAM meeting * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Italy report|Italy report]]: Work with GLAMs on Wikisourse and Wikimedia Commons * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Mexico report|Mexico report]]: GLAM professionals add an image and become Wikipedians; Edificio Carolino Edit-a-thon * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: People in Paleontology, Digikult, and copyright term extension for New Zealand * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Nigeria report|Nigeria report]]: Wikidata for Nigerian Novelist and Novel * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Poland report|Poland report]]: Wikiresidence in progress and workshop Evolution in GLAM in Poland * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Serbia report|Serbia report]]: Important activities within the GLAM * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Sweden report|Sweden report]]: Training at the National Archives of Sweden; Training at the Stockholm City Museum; Training at the Swedish National Museum of Science and Technology; Improved images from Swedish Performing Arts Agency * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Wikidata Coffee Breaks * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/UK report|UK report]]: Khalili Collections * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Uruguay report|Uruguay report]]: Wikimedistas de Uruguay report * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/USA report|USA report]]: WVU Libraries; Earth Day-2022-SWC; Wiki-Gap * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/AvoinGLAM report|AvoinGLAM report]]: Open Access vs NFT, GLAM School, Saami language, family trees * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Content Partnerships Hub report|Content Partnerships Hub report]]: Enter our logo competition; IGO/INGO; Needs assessments research results; Wrapping up some ISA-things * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: 1Lib1Ref, Image Description Week, Commons calls, and the Add an image events * [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Contents/Events|Calendar]]: May's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/April 2022/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 04:22, 10 май 2022 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=23247018 --> == 2022 Board of Trustees Call for Candidates == <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Call for Candidates/Short|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Call for Candidates/Short|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Call for Candidates/Short}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' The Board of Trustees seeks candidates for the 2022 Board of Trustees election. [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2022/Announcement/Call_for_Candidates|'''Read more on Meta-wiki.''']] The [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022|2022 Board of Trustees election]] is here! Please consider submitting your candidacy to serve on the Board of Trustees. The Wikimedia Foundation Board of Trustees oversees the Wikimedia Foundation's operations. Community-and-affiliate selected trustees and Board-appointed trustees make up the Board of Trustees. Each trustee serves a three year term. The Wikimedia community has the opportunity to vote for community-and-affiliate selected trustees. The Wikimedia community will vote to fill two seats on the Board in 2022. This is an opportunity to improve the representation, diversity, and expertise of the Board as a team. ;Who are potential candidates? Are you a potential candidate? Find out more on the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Apply to be a Candidate|Apply to be a Candidate page]]. Thank you for your support, Movement Strategy and Governance on behalf of the Elections Committee and the Board of Trustees<br /><section end="announcement-content" /> 10:39, 10 май 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MNadzikiewicz (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=23215441 --> == This Month in Education: May 2022 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:40px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:20px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif; width:900px;"> Volume 11 • Issue 5 • May 2022</span> ---- <span style="font-size:larger;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/May 2022|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/May 2022/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</span> ---- <span style="color:white; font-size:26px; font-family:Montserrat; display:block; background:#92BFB1; width:100%;">In This Issue</span></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em; -moz-column-count: 2; -moz-column-width: 35em; -webkit-column-count: 2; -webkit-column-width: 35em;"> * [[Education/News/May 2022/Wiki Hackathon in Kwara State|Wiki Hackathon in Kwara State]] * [[Education/News/May 2022/Introduction of the Wikimedia Fan Club to Kwara State University Malete|Introduction of the Wikimedia Fan Club to Kwara State University Malete]] * [[Education/News/May 2022/Education in Kosovo|Education in Kosovo]] * [[Education/News/May 2022/Bringing the Wikiprojects to the Island of Catanduanes|Bringing the Wikiprojects to the Island of Catanduanes]] * [[Education/News/May 2022/Tyap Wikipedia Goes Live|Tyap Wikipedia Goes Live]] * [[Education/News/May 2022/Spring 1Lib1Ref edition in Poland|Spring 1Lib1Ref edition in Poland]] * [[Education/News/May 2022/Tyap Editors Host Maiden Wiktionary In-person Training Workshop|Tyap Editors Host Maiden Wiktionary In-person Training Workshop]] * [[Education/News/May 2022/Wikibooks project in teaching|Wikibooks project in teaching]] * [[Education/News/May 2022/Africa Eduwiki Network Hosted Conversation about Wikimedian in Education with Nebojša Ratković|Africa Eduwiki Network Hosted Conversation about Wikimedian in Education with Nebojša Ratković]] * [[Education/News/May 2022/My Journey In The Wiki-Space By Thomas Baah|My Journey In The Wiki-Space By Thomas Baah]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education| Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 02:43, 1 юни 2022 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=23282386 --> == This Month in Education: May 2022 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English. Please help to translate in your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:40px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:20px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif; width:900px;"> Volume 11 • Issue 5 • May 2022</span> ---- <span style="font-size:larger;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/May 2022|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/May 2022/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</span> ---- <span style="color:white; font-size:26px; font-family:Montserrat; display:block; background:#92BFB1; width:100%;">In This Issue</span></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em; -moz-column-count: 2; -moz-column-width: 35em; -webkit-column-count: 2; -webkit-column-width: 35em;"> * [[m:Education/News/May 2022/Wiki Hackathon in Kwara State|Wiki Hackathon in Kwara State]] * [[m:Education/News/May 2022/Introduction of the Wikimedia Fan Club to Kwara State University Malete|Introduction of the Wikimedia Fan Club to Kwara State University Malete]] * [[m:Education/News/May 2022/Education in Kosovo|Education in Kosovo]] * [[m:Education/News/May 2022/Bringing the Wikiprojects to the Island of Catanduanes|Bringing the Wikiprojects to the Island of Catanduanes]] * [[m:Education/News/May 2022/Tyap Wikipedia Goes Live|Tyap Wikipedia Goes Live]] * [[m:Education/News/May 2022/Spring 1Lib1Ref edition in Poland|Spring 1Lib1Ref edition in Poland]] * [[m:Education/News/May 2022/Tyap Editors Host Maiden Wiktionary In-person Training Workshop|Tyap Editors Host Maiden Wiktionary In-person Training Workshop]] * [[m:Education/News/May 2022/Wikibooks project in teaching|Wikibooks project in teaching]] * [[m:Education/News/May 2022/Africa Eduwiki Network Hosted Conversation about Wikimedian in Education with Nebojša Ratković|Africa Eduwiki Network Hosted Conversation about Wikimedian in Education with Nebojša Ratković]] * [[m:Education/News/May 2022/My Journey In The Wiki-Space By Thomas Baah|My Journey In The Wiki-Space By Thomas Baah]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education| Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 02:54, 1 юни 2022 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=23351176 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Revisions to the Universal Code of Conduct (UCoC) Enforcement Guidelines</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Revision discussions/Announcement|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Revision discussions/Announcement}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' Hello all, We'd like to provide an update on the work on the Enforcement Guidelines for the Universal Code of Conduct. After the conclusion of the community vote on the guidelines in March, the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation Community Affairs Committee|Community Affairs committee (CAC)]] of the Board [https://lists.wikimedia.org/hyperkitty/list/wikimedia-l@lists.wikimedia.org/thread/JAYQN3NYKCHQHONMUONYTI6WRKZFQNSC/ asked that several areas of the guidelines be reviewed for improvements] before the Board does its final review. These areas were identified based on community discussions and comments provided during the vote. The CAC also requested review of the controversial Note in 3.1 of the UCoC itself. Once more, a big thank you to all who voted, especially to all who left constructive feedback and comments! The project team is working with the Board to establish a timeline for this work, and will communicate this next month. Members of the two prior [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Drafting committee|UCoC Drafting Committees]] have generously offered their time to help shape improvements to the Guidelines. You can read more about them and their work [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Drafting committee#Revisions_Committee|here]], as well as read [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Drafting_committee/Phase_2_meeting_summaries#2022|summaries of their weekly meetings in 2022]]. Wikimedians have provided many valuable comments together with the vote and in other conversations. Given the size and diversity of the Wikimedia community, there are even more voices out there who can give ideas on how to improve the enforcement guidelines and add even more valuable ideas to the process. To help the Revisions committee identify improvements, input on several questions for the committee’s review is requested. Visit the Meta-wiki pages ([[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Enforcement_guidelines/Revision_discussions|Enforcement Guidelines revision discussions]], [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Policy text/Revision_discussions|Policy text revision discussions]]) to get your ideas to the Committee - it is very important that viewpoints are heard from different communities before the Committee begins drafting revision proposals. On behalf of the UCoC project team <br /><section end="announcement-content" /> </div> [[User:Xeno (WMF)|Xeno (WMF)]] 22:56, 3 юни 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Xeno (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=23215441 --> == ''This Month in GLAM'': May 2022 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XII, Issue V, May 2022</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; -moz-column-count:2; -moz-column-width:28em; -webkit-column-count:2; -webkit-column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Albania report|Albania report]]: Summer of Wikivoyage 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Argentina report|Argentina report]]: Face-to-face and virtual events on May * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Australia report|Australia report]]: Over 1000 references added in Australia and Aotearoa New Zealand for #1Lib1Ref * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Belgium report|Belgium report]]: New Wikidata Property * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Wiki Loves Espírito Santo is a sucess * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Estonia report|Estonia report]]: From university to library * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Finland report|Finland report]]: Photowalks in Southern Finland, spring 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/France report|France report]]: International Museum Day 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/India report|India report]]: Digitization of Tibetan Buddhist canons, The International Museum Day 2022 Wikidata Competition * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Italy report|Italy report]]: May in and for museums * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Kosovo report|Kosovo report]]: Cooperation with the National Gallery of Kosova and Summer of Wikivoyage 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Malaysia report|Malaysia report]]: WikiGap Malaysia 2022 @ Kuala Lumpur Library * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Pacific Arts Aotearoa Wikiproject, Auckland Museum's Exploratory Study and Report back on #1Lib1Ref * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Poland report|Poland report]]: Wikipedian in residence in the National Museum in Cracow; Training at the Wawel Royal Castle National Art Collection; How can we make GLAM’s digital resources more reusable in education?; The International Museum Day 2022 Wikidata Competition * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Serbia report|Serbia report]]: New GLAM brochure and Wikilive 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Sweden report|Sweden report]]: Rembrandt and others – drawings from the Nationalmuseum in Stockholm; Stockholm Museum of Women’s History; The map book of Heinrich Thome; Sörmland Museum; Wikidata competition – International Museum Day 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Diversity in GLAM Program * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/UK report|UK report]]: Khalili Collections * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Uruguay report|Uruguay report]]: Wikimedistas de Uruguay report: 1bib1ref, Museum of Natural History, and more! * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/USA report|USA report]]: Hackathons and Edit-a-thons * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Content Partnerships Hub report|Content Partnerships Hub report]]: International Energy Agency share their knowledge and graphics on Wikipedia * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Structured Data on Wikimedia Commons report|Structured Data on Wikimedia Commons report]]: Uploading files to Wikimedia Commons with OpenRefine: looking for test uploads! * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: Results from 1Lib1Ref May 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Contents/Events|Calendar]]: June's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/May 2022/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 14:14, 13 юни 2022 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=23345409 --> == Results of Wiki Loves Folklore 2022 is out! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {{int:please-translate}} [[File:Wiki Loves Folklore Logo.svg|right|150px|frameless]] Hi, Greetings The winners for '''[[c:Commons:Wiki Loves Folklore 2022|Wiki Loves Folklore 2022]]''' is announced! We are happy to share with you winning images for this year's edition. This year saw over 8,584 images represented on commons in over 92 countries. Kindly see images '''[[:c:Commons:Wiki Loves Folklore 2022/Winners|here]]''' Our profound gratitude to all the people who participated and organized local contests and photo walks for this project. We hope to have you contribute to the campaign next year. '''Thank you,''' '''Wiki Loves Folklore International Team''' --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 16:12, 4 юли 2022 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Tiven2240@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Non-Technical_Village_Pumps_distribution_list&oldid=23454230 --> == This Month in Education: June 2022 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:2.9em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:1.4em; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;"> Volume 11 • Issue 6 • June 2022</span> <div style="border-top:1px solid #a2a9b1; border-bottom:1px solid #a2a9b1; padding:0.5em; font-size:larger; margin-bottom:0.2em">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/June 2022|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/June 2022/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</div> <div style="color:white; font-size:1.8em; font-family:Montserrat; background:#92BFB1;">In This Issue</div></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/Black Lunch Table: Black History Month with Igbo Wikimedians User Group|Black Lunch Table: Black History Month with Igbo Wikimedians User Group]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/Bolivian Teachers Welcomed Wikipedia in their Classroom|Bolivian Teachers Welcomed Wikipedia in their Classroom]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/Educational program & Wikivoyage in Ukrainian University|Educational program & Wikivoyage in Ukrainian University]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/The Great Learning and Connection: Experience from AFLIA|The Great Learning and Connection: Experience from AFLIA]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/New Mexico Students Join Wikimedia Movement Through WikiForHumanRights Campaign|New Mexico Students Join Wikimedia Movement Through WikiForHumanRights Campaign]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/The school wiki-project run by a 15 year old student came to an end|The school wiki-project run by a 15 year old student came to an end]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/The students of Kadir Has University, Istanbul contribute Wikimedia projects in "Civic Responsibility Project" course|The students of Kadir Has University, Istanbul contribute Wikimedia projects in "Civic Responsibility Project" course]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/Wiki Trip with Vasil Kamami Wikiclub to Berat, the town of one thousand windows|Wiki Trip with Vasil Kamami Wikiclub to Berat, the town of one thousand windows]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/Wikiclubs in Albania|Wikiclubs in Albania]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/Wikidata in the classroom FGGC Bwari Experience|Wikidata in the classroom FGGC Bwari Experience]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/Wikipedia and Secondary Schools in Aotearoa New Zealand|Wikipedia and Secondary Schools in Aotearoa New Zealand]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/June 2022/А large-scale online course for teaching beginners to work in Wikipedia has been developed in Russia|А large-scale online course for teaching beginners to work in Wikipedia has been developed in Russia]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 18:50, 4 юли 2022 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=23406065 --> == ''This Month in GLAM'': June 2022 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XII, Issue VI, June 2022</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; -moz-column-count:2; -moz-column-width:28em; -webkit-column-count:2; -webkit-column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Albania report|Albania report]]: CEE Spring 2022 in Albania and Kosovo * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Argentina report|Argentina report]]: In the middle of new projects * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Australia report|Australia report]]: A celebration, a commitment, an edit-a-thon: Know My Name returns for 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Belgium report|Belgium report]]: Heritage and Wikimedian in Residence * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Brazil report|Brazil report]]: FIRST WikiCon Brazil & Three States of GLAM * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Croatia report|Croatia report]]: Network(ing) effect(s) * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/France report|France report]]: French open content report promotion * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Italy report|Italy report]]: Opening and closing projects in June * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Kosovo report|Kosovo report]]: Edit-a-thon with Kino Lumbardhi; DokuTech; CEE Spring 2022 in Albania and Kosovo * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: West Coast Wikipedian at Large and Auckland Museum updates * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Poland report|Poland report]]: Wikipedian in residence in the National Museum in Cracow; The next online meeting within the cycle of monthly editing GLAM meetings; Steps to communicate GLAM partnerships better and involve the Wikimedian community * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Sweden report|Sweden report]]: 100 000 memories from the Nordic Museum; Report from the Swedish National Archives * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Switzerland report|Switzerland report]]: Diversity in GLAM Program * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/UK report|UK report]]: Featured images and cultural diversity * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/USA report|USA report]]: Fifty Women Sculptors; Juneteenth Edit-a-thon; Juneteenth Photobooths 2022; Wiknic June 2022; New York Botanical Garden June 2022; LGBT Pride Month * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Structured Data on Wikimedia Commons report|Structured Data on Wikimedia Commons report]]: Structured data on Commons editing now possible with OpenRefine 3.6; file uploading with 3.7 * [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Contents/Events|Calendar]]: July's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/June 2022/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 03:46, 11 юли 2022 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=23471794 --> == Propose statements for the 2022 Election Compass == :''[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Propose statements for the 2022 Election Compass| You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Propose statements for the 2022 Election Compass|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Propose statements for the 2022 Election Compass}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' Hi all, Community members in the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022|2022 Board of Trustees election]] are invited to [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2022/Community_Voting/Election_Compass|propose statements to use in the Election Compass.]] An Election Compass is a tool to help voters select the candidates that best align with their beliefs and views. The community members will propose statements for the candidates to answer using a Lickert scale (agree/neutral/disagree). The candidates’ answers to the statements will be loaded into the Election Compass tool. Voters will use the tool by entering in their answer to the statements (agree/disagree/neutral). The results will show the candidates that best align with the voter’s beliefs and views. ;Here is the timeline for the Election Compass: * July 8 - 20: Community members propose statements for the Election Compass * July 21 - 22: Elections Committee reviews statements for clarity and removes off-topic statements * July 23 - August 1: Volunteers vote on the statements * August 2 - 4: Elections Committee selects the top 15 statements * August 5 - 12: candidates align themselves with the statements * August 15: The Election Compass opens for voters to use to help guide their voting decision The Elections Committee will select the top 15 statements at the beginning of August. The Elections Committee will oversee the process, supported by the Movement Strategy and Governance team. MSG will check that the questions are clear, there are no duplicates, no typos, and so on. Best, Movement Strategy and Governance ''This message was sent on behalf of the Board Selection Task Force and the Elections Committee''<br /><section end="announcement-content" /> [[User:MNadzikiewicz (WMF)|MNadzikiewicz (WMF)]] ([[User talk:MNadzikiewicz (WMF)|talk]]) 11:34, 14 юли 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MNadzikiewicz (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=23215441 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Movement Strategy and Governance News – Issue 7</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="msg-newsletter"/> <div style = "line-height: 1.2"> <span style="font-size:200%;">'''Movement Strategy and Governance News'''</span><br> <span style="font-size:120%; color:#404040;">'''Issue 7, July-September 2022'''</span><span style="font-size:120%; float:right;">[[m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7|'''Read the full newsletter''']]</span> ---- Welcome to the 7th issue of Movement Strategy and Governance News! The newsletter distributes relevant news and events about the implementation of Wikimedia's [[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy/Initiatives|Movement Strategy recommendations]], other relevant topics regarding Movement governance, as well as different projects and activities supported by the Movement Strategy and Governance (MSG) team of the Wikimedia Foundation. The MSG Newsletter is delivered quarterly, while the more frequent [[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy/Updates|Movement Strategy Weekly]] will be delivered weekly. Please remember to subscribe [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/MSG Newsletter Subscription|here]] if you would like to receive future issues of this newsletter. </div><div style="margin-top:3px; padding:10px 10px 10px 20px; background:#fffff; border:2px solid #808080; border-radius:4px; font-size:100%;"> * '''Movement sustainability''': Wikimedia Foundation's annual sustainability report has been published. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A1|continue reading]]) * '''Improving user experience''': recent improvements on the desktop interface for Wikimedia projects. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A2|continue reading]]) * '''Safety and inclusion''': updates on the revision process of the Universal Code of Conduct Enforcement Guidelines. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A3|continue reading]]) * '''Equity in decisionmaking''': reports from Hubs pilots conversations, recent progress from the Movement Charter Drafting Committee, and a new white paper for futures of participation in the Wikimedia movement. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A4|continue reading]]) * '''Stakeholders coordination''': launch of a helpdesk for Affiliates and volunteer communities working on content partnership. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A5|continue reading]]) * '''Leadership development''': updates on leadership projects by Wikimedia movement organizers in Brazil and Cape Verde. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A6|continue reading]]) * '''Internal knowledge management''': launch of a new portal for technical documentation and community resources. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A7|continue reading]]) * '''Innovate in free knowledge''': high-quality audiovisual resources for scientific experiments and a new toolkit to record oral transcripts. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A8|continue reading]]) * '''Evaluate, iterate, and adapt''': results from the Equity Landscape project pilot ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A9|continue reading]]) * '''Other news and updates''': a new forum to discuss Movement Strategy implementation, upcoming Wikimedia Foundation Board of Trustees election, a new podcast to discuss Movement Strategy, and change of personnel for the Foundation's Movement Strategy and Governance team. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/7#A10|continue reading]]) </div><section end="msg-newsletter"/> </div> Thank you for reading! [[User:RamzyM (WMF)|RamzyM (WMF)]] 01:37, 18 юли 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:RamzyM (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=23529147 --> == Announcing the six candidates for the 2022 Board of Trustees election == <section begin="announcement-content"/> :''[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Announcing the six candidates for the 2022 Board of Trustees election| You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Announcing the six candidates for the 2022 Board of Trustees election|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Announcing the six candidates for the 2022 Board of Trustees election}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' Hi everyone, '''The Affiliate voting process has concluded.''' Representatives from each Affiliate organization learned about the candidates by reading candidates’ statements, reviewing candidates’ answers to questions, and considering the candidates’ ratings provided by the Analysis Committee. The selected 2022 Board of Trustees candidates are: * Tobechukwu Precious Friday ([[:m:User:Tochiprecious|Tochiprecious]]) * Farah Jack Mustaklem ([[:m:User:Fjmustak|Fjmustak]]) * Shani Evenstein Sigalov ([[:m:User:Esh77|Esh77]]) * Kunal Mehta ([[:m:User:Legoktm|Legoktm]]) * Michał Buczyński ([[:m:User:Aegis Maelstrom|Aegis Maelstrom]]) * Mike Peel ([[:m:User:Mike Peel|Mike Peel]]) You may see more information about the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Results|Results]] and [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Stats|Statistics]] of this Board election. Please take a moment to appreciate the Affiliate Representatives and Analysis Committee members for taking part in this process and helping to grow the Board of Trustees in capacity and diversity. These hours of volunteer work connect us across understanding and perspective. Thank you for your participation. Thank you to the community members who put themselves forward as candidates for the Board of Trustees. Considering joining the Board of Trustees is no small decision. The time and dedication candidates have shown to this point speaks to their commitment to this movement. Congratulations to those candidates who have been selected. A great amount of appreciation and gratitude for those candidates not selected. Please continue to share your leadership with Wikimedia. Thank you to those who followed the Affiliate process for this Board election. You may review the results of the Affiliate selection process. '''The next part of the Board election process is the community voting period.''' [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022#Timeline|You may view the Board election timeline here]]. To prepare for the community voting period, there are several things community members can engage with in the following ways: * [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Candidates|Read candidates’ statements]] and read the candidates’ answers to the questions posed by the Affiliate Representatives. * [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2022/Community_Voting/Questions_for_Candidates|Propose and select the 6 questions for candidates to answer during their video Q&A]]. * See the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Candidates|Analysis Committee’s ratings of candidates on each candidate’s statement]]. * [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Community Voting/Election Compass|Propose statements for the Election Compass]] voters can use to find which candidates best fit their principles. * Encourage others in your community to take part in the election. Best, Movement Strategy and Governance ''This message was sent on behalf of the Board Selection Task Force and the Elections Committee'' <section end="announcement-content"/> [[User:MNadzikiewicz (WMF)|MNadzikiewicz (WMF)]] 14:03, 27 юли 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MNadzikiewicz (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=23530132 --> == Vote for Election Compass Statements == <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Vote for Election Compass Statements| You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Vote for Election Compass Statements|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Wikimedia Foundation elections/2022/Announcement/Vote for Election Compass Statements}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' Hi all, Volunteers in the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation elections/2022|2022 Board of Trustees election]] are invited to [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_elections/2022/Community_Voting/Election_Compass/Statements|vote for statements to use in the Election Compass]]. You can vote for the statements you would like to see included in the Election Compass on Meta-wiki. An Election Compass is a tool to help voters select the candidates that best align with their beliefs and views. The community members will propose statements for the candidates to answer using a Lickert scale (agree/neutral/disagree). The candidates’ answers to the statements will be loaded into the Election Compass tool. Voters will use the tool by entering in their answer to the statements (agree/disagree/neutral). The results will show the candidates that best align with the voter’s beliefs and views. Here is the timeline for the Election Compass: *<s>July 8 - 20: Volunteers propose statements for the Election Compass</s> *<s>July 21 - 22: Elections Committee reviews statements for clarity and removes off-topic statements</s> *July 23 - August 1: Volunteers vote on the statements *August 2 - 4: Elections Committee selects the top 15 statements *August 5 - 12: candidates align themselves with the statements *August 15: The Election Compass opens for voters to use to help guide their voting decision The Elections Committee will select the top 15 statements at the beginning of August Best, Movement Strategy and Governance ''This message was sent on behalf of the Board Selection Task Force and the Elections Committee'' <section end="announcement-content" /> [[User:MNadzikiewicz (WMF)|MNadzikiewicz (WMF)]] 21:01, 27 юли 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:MNadzikiewicz (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=23530132 --> ts72tcobe3fih7g6r2x804wh230r06i 0 546513 11473205 11470378 2022-07-28T12:16:31Z Alisdoncheva 238714 Добавяне на новината за възстановяването му като председател на КЕВР. wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Иванов|Иван Иванов}} {{Личност | име = Иван Иванов | категория = политик | описание = български учен и политик | портрет = Ivan Ivanov and Asen Agov 2011-06.jpg | портрет-описание = [[Асен Агов]] (вляво) и Иван Иванов, 2011. | пол = | роден-място = [[Пловдив]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = преподавател | партия = [[СДС]], [[ОДС]], [[ДСБ]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = | години1 = | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|38н=1|39н=1|40н=1|41н=1}} | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Иван Николаев Иванов''' е български учен ([[професор]]) и [[политик]]. [[Народен представител (България)|Народен представител]] в [[XXXVIII народно събрание|38-то]] ''([[Парламентарна група|ПГ]] на [[Обединени демократични сили|ОДС]])'', [[XXXIX народно събрание|39-то]] ''(ПГ на ОДС/по-късно ПГ на [[Демократи за силна България|ДСБ]]''), [[XL народно събрание|40-то]] ''(ПГ на ДСБ)'' и [[XLI народно събрание|41-то Народно събрание]] ''(ПГ на „[[Синята Коалиция|Синята коалиция]]“)''. От [[2 април]] [[2015]] г. до [[10 февруари]] [[2022]] г. и от [[28 юли]] 2022 г. до момента е председател на енергийния регулатор [[Комисия за енергийно и водно регулиране|КЕВР]].<ref>[https://www.dker.bg/news/749/65/predsedatelyat-na-kevr-stanislav-todorov-ne-ochakvam-dramatichni-promeni-v-tsenite-na-elektroenergiyata-za-bitovite-potrebiteli/d,news-detail.html www.dker.bg]</ref> == Биография == '''Иван Николаев Иванов''' е роден на [[24 юли]] [[1945]] година в [[Пловдив]], България. Завършва средно образование в Пловдив през [[1963]] г. и Висшия машинно-електротехнически институт (днес [[ТУС|Технически университет]]) в София (по „Електроизмервателна техника“) през [[1968]] г., където остава като асистент във факултет „Автоматика“. През [[1976]] г. защитава дисертация и става доктор в областта на техническите науки. От [[1982]] г. е доцент в катедра „Електроизмервателна техника“ [[Технически университет (София)|Технически университет – София]], а от 1985 г. доцент в Националното висше техническо училище – Тунис. През [[1993]] г. става председател на организацията на Асоциацията на демократичните синдикати (АДС) в ТУ – София. Поема ръководството на катедра „ЮНЕСКО“ в ТУ- София през [[1995]] г. и е член на Факултетния съвет на факултет „Автоматика“, ТУ – София. Чете лекции във Франкофонския отдел по електроинженерство към ТУ – София. Автор на повече от 60 научни статии и доклади, една монография, 4 учебника и учебни пособия на български и френски език. === Политическа кариера === На [[Парламентарни избори в България (1997)|предсрочните парламентарни избори]] през [[1997]] г. е избран от листата на [[Обединени демократични сили]] ''(ОДС)'' за народен представител в [[XXXVIII народно събрание|38-то Народно събрание]], член на „Комисия по образованието и науката“, член на „Комисия по външна и интеграционна политика“, член на Делегацията в Парламентарната асамблея на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]]. По това време е и заместник-председател на Националния клуб за демокрация ''(НКД)''.<ref>{{Citation |title=personi.dir.bg |url=http://personi.dir.bg/person.php?id=339 |accessdate=2015-04-03 |archivedate=2015-04-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150408045343/http://personi.dir.bg/person.php?id=339 }}</ref> На [[Парламентарни избори в България (2001)|парламентарните избори]] през [[2001]] г. е избран от листата на ОДС за народен представител в [[XXXIX народно събрание|39-то Народно събрание]] от [[24 МИР София]]. Заместник-председател на „Комисия по транспорт и телекомуникации“, член на „Комисия по образованието и науката“ и заместник-председател на Делегацията в Интерпарламентарния съюз. През [[2004]] г. става съучредител на партия „[[Демократи за силна България]]“ ''(ДСБ)'' и член на новообразуваната парламентарна група. На [[Парламентарни избори в България (2005)|парламентарните избори]] през [[2005]] г. е избран от листата на ДСБ за народен представител в [[XL народно събрание|40-то Народно събрание]] от [[23 МИР София]]. Член на „Комисия по енергетиката“ и на „Комисия по транспорт и съобщения“, заместник-ръководител на делегацията в Парламентарната асамблея на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]]. През 2007 г. е избран за зам.-председател на ДСБ. На [[Парламентарни избори в България (2009)|парламентарните избори]] през [[2009]] г. е избран от листата на „[[Синя коалиция|Синята коалиция]]“ за народен представител в [[XLI народно събрание|41-то Народно събрание]] от [[27 МИР Стара Загора]].<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/DOC190209-003.pdf www.parliament.bg]</ref> Заместник-председател на парламентарната група на „Синята коалиция - [[Съюз на демократичните сили|СДС]], ДСБ, [[Обединени земеделци]], [[Българска социалдемократическа партия|БСДП]], [[Радикалдемократическа партия|РДП]]“. Заместник-председател на „Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения“ и член на „Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм“. В края на [[2014]] г. се оттегля от националното ръководство на ДСБ.<ref name="dariknews.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/bylgariia/ivan-ivanov-napusna-rykovodstvoto-na-dsb-1364916|заглавие=Иван Иванов напусна ръководството на ДСБ|труд=www.dariknews.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> === Председател на КЕВР === На 2 април 2015 г. е избран от [[XLIII народно събрание|43-то Народно събрание]] за председател на енергийния регулатор [[Комисия за енергийно и водно регулиране|КЕВР]] с петгодишен мандат.<ref>[http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/ivan-ivanov-e-noviiat-shef-na-energijniia-regulator-6034011 www.vesti.bg]</ref><ref name="parliament.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/news/ID/3351|заглавие=Иван Иванов е новият председател на КЕВР|труд=www.parliament.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> За избора му гласуват общо 142 депутати от парламентарните групи на [[ГЕРБ]], „[[Реформаторски блок]]“, [[Движение за права и свободи|ДПС]], „[[Патриотичен фронт]]“, [[Български демократичен център (партия)|БДЦ]] и [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]]. Против избора му са двама от [[Българска социалистическа партия|БСП]], седем от „[[Атака (партия)|Атака]]“ и един нечленуващ в парламентарна група депутат. На [[5 юли]] [[2018]] г. [[XLIV народно събрание|44-то Народно събрание]] остава Иван Иванов на поста председател на КЕВР, отхвърляйки искането на БСП за предсрочното му отстраняване.<ref name="bntnews.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/bg/a/deputatite-reshikha-ivan-ivanov-ostava-shef-na-kevr|заглавие=Депутатите решиха: Иван Иванов остава шеф на КЕВР|труд=www.bntnews.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> Против прекратяването на мандата му гласуват 125 депутати от парламентарните групи на ГЕРБ, „[[Обединени патриоти]]“, ДПС и „[[Воля (партия)|Воля]]“. За отстраняването му са 63 депутати от БСП. На [[9 февруари]] 2022 г. [[XLVII народно събрание|47-то Народно събрание]] избира Станислав Тодоров за нов председател на КЕВР. Той поема поста от Иван Иванов ден по-късно.<ref name="parliament.bg2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/news/ID/5379|заглавие=Народното събрание избра Станислав Тодоров за председател и Благой Голубарев за член на Комисията за енергийно и водно регулиране|труд=www.parliament.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> На [[21 юли]] 2022 г. [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] обявява за противоконституционен избора на Тодоров.<ref name="constcourt.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.constcourt.bg/bg/Blog/Display/1086?type=1|заглавие=Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 4 / 2022 г.|труд=www.constcourt.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> На 28 юли 2022 г. 47-то Народно събрание приема решение по предложение на парламентарната група на „[[Има такъв народ]]“ ''(ИТН)'', с което връща на поста председател на КЕВР Иван Иванов до избора на нов председател. За гласуват 132 депутати от парламентарните групи на ГЕРБ, „[[Продължаваме промяната]]“ ''(ПП)'', ДПС, ИТН и „[[Демократична България]]“ ''(ДБ)''. Против предложението гласуват двама народни представители от ПП и 8 депутати се въздържат - по трима от ПП и „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и двама нечленуващи в парламентарна група депутати. Цялата парламентарна група на БСП не участва в гласуването, както и по-големите части от ДБ и „Възраждане“.<ref name="btvnovinite.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/ivan-ivanov-e-novijat-star-predsedatel-na-kevr.html|заглавие=Иван Иванов е новият стар председател на КЕВР|труд=www.btvnovinite.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.parliament.bg/bg/MP/516 Профил на Иван Николаев Иванов в сайта на 39-о Народно събрание] * [https://www.parliament.bg/bg/MP/132 Профил на Иван Николаев Иванов в сайта на 40-о Народно събрание] * [http://www.parliament.bg/bg/MP/1044 Профил на Иван Николаев Иванов в сайта на 41-вото Народно събрание] * [http://dsb.bg/bg/blogs/article/2180 Профил на Иван Николаев Иванов в сайта на „ДСБ“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150407144641/http://dsb.bg/bg/blogs/article/2180 |date=2015-04-07 }} {{СОРТКАТ:Иванов, Иван Николаев}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Преподаватели в Техническия университет (София)]] [[Категория:Родени в Пловдив]] gwsl580xcgc8z5hjntgufr0utaiq5sx 11473283 11473205 2022-07-28T13:20:57Z Alisdoncheva 238714 Добавяне на източник - новината за решението, с което 47-то НС възстановява Иван Иванов като председател на КЕВР, на сайта на Парламента. wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Иванов|Иван Иванов}} {{Личност | име = Иван Иванов | категория = политик | описание = български учен и политик | портрет = Ivan Ivanov and Asen Agov 2011-06.jpg | портрет-описание = [[Асен Агов]] (вляво) и Иван Иванов, 2011. | пол = | роден-място = [[Пловдив]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = преподавател | партия = [[СДС]], [[ОДС]], [[ДСБ]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = | години1 = | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|38н=1|39н=1|40н=1|41н=1}} | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Иван Николаев Иванов''' е [[България|български]] [[учен]] ''([[професор]])'' и [[политик]]. [[Народен представител (България)|Народен представител]] в [[XXXVIII народно събрание|38-то]] ''([[Парламентарна група|ПГ]] на [[Обединени демократични сили|ОДС]])'', [[XXXIX народно събрание|39-то]] ''(ПГ на ОДС/по-късно ПГ на [[Демократи за силна България|ДСБ]]''), [[XL народно събрание|40-то]] ''(ПГ на ДСБ)'' и [[XLI народно събрание|41-то Народно събрание]] ''(ПГ на „[[Синята Коалиция|Синята коалиция]]“)''. От [[2 април]] [[2015]] г. до [[10 февруари]] [[2022]] г. и от [[28 юли]] 2022 г. до момента е председател на енергийния регулатор [[Комисия за енергийно и водно регулиране|КЕВР]].<ref>[https://www.dker.bg/news/749/65/predsedatelyat-na-kevr-stanislav-todorov-ne-ochakvam-dramatichni-promeni-v-tsenite-na-elektroenergiyata-za-bitovite-potrebiteli/d,news-detail.html www.dker.bg]</ref><ref name="parliament.bg3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/news/ID/5540|заглавие=Народното събрание реши Иван Иванов да продължи да изпълнява функциите на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране до встъпването в длъжност на нов ръководител на комисията|труд=www.parliament.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> == Биография == '''Иван Николаев Иванов''' е роден на [[24 юли]] [[1945]] година в [[Пловдив]], България. Завършва средно образование в Пловдив през [[1963]] г. и Висшия машинно-електротехнически институт (днес [[ТУС|Технически университет]]) в София (по „Електроизмервателна техника“) през [[1968]] г., където остава като асистент във факултет „Автоматика“. През [[1976]] г. защитава дисертация и става доктор в областта на техническите науки. От [[1982]] г. е доцент в катедра „Електроизмервателна техника“ [[Технически университет (София)|Технически университет – София]], а от 1985 г. доцент в Националното висше техническо училище – Тунис. През [[1993]] г. става председател на организацията на Асоциацията на демократичните синдикати (АДС) в ТУ – София. Поема ръководството на катедра „ЮНЕСКО“ в ТУ- София през [[1995]] г. и е член на Факултетния съвет на факултет „Автоматика“, ТУ – София. Чете лекции във Франкофонския отдел по електроинженерство към ТУ – София. Автор на повече от 60 научни статии и доклади, една монография, 4 учебника и учебни пособия на български и френски език. === Политическа кариера === На [[Парламентарни избори в България (1997)|предсрочните парламентарни избори]] през [[1997]] г. е избран от листата на [[Обединени демократични сили]] ''(ОДС)'' за народен представител в [[XXXVIII народно събрание|38-то Народно събрание]], член на „Комисия по образованието и науката“, член на „Комисия по външна и интеграционна политика“, член на Делегацията в Парламентарната асамблея на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]]. По това време е и заместник-председател на Националния клуб за демокрация ''(НКД)''.<ref>{{Citation |title=personi.dir.bg |url=http://personi.dir.bg/person.php?id=339 |accessdate=2015-04-03 |archivedate=2015-04-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150408045343/http://personi.dir.bg/person.php?id=339 }}</ref> На [[Парламентарни избори в България (2001)|парламентарните избори]] през [[2001]] г. е избран от листата на ОДС за народен представител в [[XXXIX народно събрание|39-то Народно събрание]] от [[24 МИР София]]. Заместник-председател на „Комисия по транспорт и телекомуникации“, член на „Комисия по образованието и науката“ и заместник-председател на Делегацията в Интерпарламентарния съюз. През [[2004]] г. става съучредител на партия „[[Демократи за силна България]]“ ''(ДСБ)'' и член на новообразуваната парламентарна група. На [[Парламентарни избори в България (2005)|парламентарните избори]] през [[2005]] г. е избран от листата на ДСБ за народен представител в [[XL народно събрание|40-то Народно събрание]] от [[23 МИР София]]. Член на „Комисия по енергетиката“ и на „Комисия по транспорт и съобщения“, заместник-ръководител на делегацията в Парламентарната асамблея на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]]. През 2007 г. е избран за зам.-председател на ДСБ. На [[Парламентарни избори в България (2009)|парламентарните избори]] през [[2009]] г. е избран от листата на „[[Синя коалиция|Синята коалиция]]“ за народен представител в [[XLI народно събрание|41-то Народно събрание]] от [[27 МИР Стара Загора]].<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/DOC190209-003.pdf www.parliament.bg]</ref> Заместник-председател на парламентарната група на „Синята коалиция - [[Съюз на демократичните сили|СДС]], ДСБ, [[Обединени земеделци]], [[Българска социалдемократическа партия|БСДП]], [[Радикалдемократическа партия|РДП]]“. Заместник-председател на „Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения“ и член на „Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм“. В края на [[2014]] г. се оттегля от националното ръководство на ДСБ.<ref name="dariknews.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/bylgariia/ivan-ivanov-napusna-rykovodstvoto-na-dsb-1364916|заглавие=Иван Иванов напусна ръководството на ДСБ|труд=www.dariknews.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> === Председател на КЕВР === На 2 април 2015 г. е избран от [[XLIII народно събрание|43-то Народно събрание]] за председател на енергийния регулатор [[Комисия за енергийно и водно регулиране|КЕВР]] с петгодишен мандат.<ref>[http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/ivan-ivanov-e-noviiat-shef-na-energijniia-regulator-6034011 www.vesti.bg]</ref><ref name="parliament.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/news/ID/3351|заглавие=Иван Иванов е новият председател на КЕВР|труд=www.parliament.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> За избора му гласуват общо 142 депутати от парламентарните групи на [[ГЕРБ]], „[[Реформаторски блок]]“, [[Движение за права и свободи|ДПС]], „[[Патриотичен фронт]]“, [[Български демократичен център (партия)|БДЦ]] и [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]]. Против избора му са двама от [[Българска социалистическа партия|БСП]], седем от „[[Атака (партия)|Атака]]“ и един нечленуващ в парламентарна група депутат. На [[5 юли]] [[2018]] г. [[XLIV народно събрание|44-то Народно събрание]] остава Иван Иванов на поста председател на КЕВР, отхвърляйки искането на БСП за предсрочното му отстраняване.<ref name="bntnews.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/bg/a/deputatite-reshikha-ivan-ivanov-ostava-shef-na-kevr|заглавие=Депутатите решиха: Иван Иванов остава шеф на КЕВР|труд=www.bntnews.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> Против прекратяването на мандата му гласуват 125 депутати от парламентарните групи на ГЕРБ, „[[Обединени патриоти]]“, ДПС и „[[Воля (партия)|Воля]]“. За отстраняването му са 63 депутати от БСП. На [[9 февруари]] 2022 г. [[XLVII народно събрание|47-то Народно събрание]] избира Станислав Тодоров за нов председател на КЕВР. Той поема поста от Иван Иванов ден по-късно.<ref name="parliament.bg2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/news/ID/5379|заглавие=Народното събрание избра Станислав Тодоров за председател и Благой Голубарев за член на Комисията за енергийно и водно регулиране|труд=www.parliament.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> На [[21 юли]] 2022 г. [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] обявява за противоконституционен избора на Тодоров.<ref name="constcourt.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.constcourt.bg/bg/Blog/Display/1086?type=1|заглавие=Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 4 / 2022 г.|труд=www.constcourt.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> На 28 юли 2022 г. 47-то Народно събрание приема решение по предложение на парламентарната група на „[[Има такъв народ]]“ ''(ИТН)'', с което връща на поста председател на КЕВР Иван Иванов до избора на нов председател. За гласуват 132 депутати от парламентарните групи на ГЕРБ, „[[Продължаваме промяната]]“ ''(ПП)'', ДПС, ИТН и „[[Демократична България]]“ ''(ДБ)''. Против предложението гласуват двама народни представители от ПП и 8 депутати се въздържат - по трима от ПП и „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и двама нечленуващи в парламентарна група депутати. Цялата парламентарна група на БСП не участва в гласуването, както и по-големите части от парламентарните групи на ДБ и „Възраждане“.<ref name="btvnovinite.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/ivan-ivanov-e-novijat-star-predsedatel-na-kevr.html|заглавие=Иван Иванов е новият стар председател на КЕВР|труд=www.btvnovinite.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.parliament.bg/bg/MP/516 Профил на Иван Николаев Иванов в сайта на 39-о Народно събрание] * [https://www.parliament.bg/bg/MP/132 Профил на Иван Николаев Иванов в сайта на 40-о Народно събрание] * [http://www.parliament.bg/bg/MP/1044 Профил на Иван Николаев Иванов в сайта на 41-вото Народно събрание] * [http://dsb.bg/bg/blogs/article/2180 Профил на Иван Николаев Иванов в сайта на „ДСБ“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150407144641/http://dsb.bg/bg/blogs/article/2180 |date=2015-04-07 }} {{СОРТКАТ:Иванов, Иван Николаев}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Преподаватели в Техническия университет (София)]] [[Категория:Родени в Пловдив]] m9lwcrikdgmu2j0pfeuc8pp71zeeqkq 11473374 11473283 2022-07-28T15:07:41Z Alisdoncheva 238714 Добавяне на издадената му дисертация. wikitext text/x-wiki {{към пояснение|Иван Иванов|Иван Иванов}} {{Личност | име = Иван Иванов | категория = политик | описание = български учен и политик | портрет = Ivan Ivanov and Asen Agov 2011-06.jpg | портрет-описание = [[Асен Агов]] (вляво) и Иван Иванов, 2011. | пол = | роден-място = [[Пловдив]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BUL}} | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = преподавател | партия = [[СДС]], [[ОДС]], [[ДСБ]] | убеждения = | институция1 = | постове1 = | години1 = | институция2 = | постове2 = | години2 = | институция3 = | постове3 = | години3 = | област = | известен-с = | противник = | отличия = }} | още = {{Депутат-България|38н=1|39н=1|40н=1|41н=1}} | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Иван Николаев Иванов''' е [[България|български]] [[учен]] ''([[професор]])'' и [[политик]]. [[Народен представител (България)|Народен представител]] в [[XXXVIII народно събрание|38-то]] ''([[Парламентарна група|ПГ]] на [[Обединени демократични сили|ОДС]])'', [[XXXIX народно събрание|39-то]] ''(ПГ на ОДС/по-късно ПГ на [[Демократи за силна България|ДСБ]]''), [[XL народно събрание|40-то]] ''(ПГ на ДСБ)'' и [[XLI народно събрание|41-то Народно събрание]] ''(ПГ на „[[Синята Коалиция|Синята коалиция]]“)''. От [[2 април]] [[2015]] г. до [[10 февруари]] [[2022]] г. и от [[28 юли]] 2022 г. до момента е председател на енергийния регулатор [[Комисия за енергийно и водно регулиране|КЕВР]].<ref>[https://www.dker.bg/news/749/65/predsedatelyat-na-kevr-stanislav-todorov-ne-ochakvam-dramatichni-promeni-v-tsenite-na-elektroenergiyata-za-bitovite-potrebiteli/d,news-detail.html www.dker.bg]</ref><ref name="parliament.bg3">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/news/ID/5540|заглавие=Народното събрание реши Иван Иванов да продължи да изпълнява функциите на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране до встъпването в длъжност на нов ръководител на комисията|труд=www.parliament.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> == Биография == '''Иван Николаев Иванов''' е роден на [[24 юли]] [[1945]] година в [[Пловдив]], България. Завършва средно образование в Пловдив през [[1963]] г. и Висшия машинно-електротехнически институт (днес [[ТУС|Технически университет]]) в София (по „Електроизмервателна техника“) през [[1968]] г., където остава като асистент във факултет „Автоматика“. През [[1976]] г. защитава дисертация и става доктор в областта на техническите науки. От [[1982]] г. е доцент в катедра „Електроизмервателна техника“ [[Технически университет (София)|Технически университет – София]], а от 1985 г. доцент в Националното висше техническо училище – Тунис. През [[1993]] г. става председател на организацията на Асоциацията на демократичните синдикати (АДС) в ТУ – София. Поема ръководството на катедра „ЮНЕСКО“ в ТУ- София през [[1995]] г. и е член на Факултетния съвет на факултет „Автоматика“, ТУ – София. Чете лекции във Франкофонския отдел по електроинженерство към ТУ – София. Автор на повече от 60 научни статии и доклади, една монография, 4 учебника и учебни пособия на български и френски език. === Политическа кариера === На [[Парламентарни избори в България (1997)|предсрочните парламентарни избори]] през [[1997]] г. е избран от листата на [[Обединени демократични сили]] ''(ОДС)'' за народен представител в [[XXXVIII народно събрание|38-то Народно събрание]], член на „Комисия по образованието и науката“, член на „Комисия по външна и интеграционна политика“, член на Делегацията в Парламентарната асамблея на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]]. По това време е и заместник-председател на Националния клуб за демокрация ''(НКД)''.<ref>{{Citation |title=personi.dir.bg |url=http://personi.dir.bg/person.php?id=339 |accessdate=2015-04-03 |archivedate=2015-04-08 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20150408045343/http://personi.dir.bg/person.php?id=339 }}</ref> На [[Парламентарни избори в България (2001)|парламентарните избори]] през [[2001]] г. е избран от листата на ОДС за народен представител в [[XXXIX народно събрание|39-то Народно събрание]] от [[24 МИР София]]. Заместник-председател на „Комисия по транспорт и телекомуникации“, член на „Комисия по образованието и науката“ и заместник-председател на Делегацията в Интерпарламентарния съюз. През [[2004]] г. става съучредител на партия „[[Демократи за силна България]]“ ''(ДСБ)'' и член на новообразуваната парламентарна група. На [[Парламентарни избори в България (2005)|парламентарните избори]] през [[2005]] г. е избран от листата на ДСБ за народен представител в [[XL народно събрание|40-то Народно събрание]] от [[23 МИР София]]. Член на „Комисия по енергетиката“ и на „Комисия по транспорт и съобщения“, заместник-ръководител на делегацията в Парламентарната асамблея на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]]. През 2007 г. е избран за зам.-председател на ДСБ. На [[Парламентарни избори в България (2009)|парламентарните избори]] през [[2009]] г. е избран от листата на „[[Синя коалиция|Синята коалиция]]“ за народен представител в [[XLI народно събрание|41-то Народно събрание]] от [[27 МИР Стара Загора]].<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/DOC190209-003.pdf www.parliament.bg]</ref> Заместник-председател на парламентарната група на „Синята коалиция - [[Съюз на демократичните сили|СДС]], ДСБ, [[Обединени земеделци]], [[Българска социалдемократическа партия|БСДП]], [[Радикалдемократическа партия|РДП]]“. Заместник-председател на „Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения“ и член на „Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм“. В края на [[2014]] г. се оттегля от националното ръководство на ДСБ.<ref name="dariknews.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/bylgariia/ivan-ivanov-napusna-rykovodstvoto-na-dsb-1364916|заглавие=Иван Иванов напусна ръководството на ДСБ|труд=www.dariknews.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> === Председател на КЕВР === На 2 април 2015 г. е избран от [[XLIII народно събрание|43-то Народно събрание]] за председател на енергийния регулатор [[Комисия за енергийно и водно регулиране|КЕВР]] с петгодишен мандат.<ref>[http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/ivan-ivanov-e-noviiat-shef-na-energijniia-regulator-6034011 www.vesti.bg]</ref><ref name="parliament.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/news/ID/3351|заглавие=Иван Иванов е новият председател на КЕВР|труд=www.parliament.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> За избора му гласуват общо 142 депутати от парламентарните групи на [[ГЕРБ]], „[[Реформаторски блок]]“, [[Движение за права и свободи|ДПС]], „[[Патриотичен фронт]]“, [[Български демократичен център (партия)|БДЦ]] и [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]]. Против избора му са двама от [[Българска социалистическа партия|БСП]], седем от „[[Атака (партия)|Атака]]“ и един нечленуващ в парламентарна група депутат. На [[5 юли]] [[2018]] г. [[XLIV народно събрание|44-то Народно събрание]] оставя Иван Иванов на поста председател на КЕВР, отхвърляйки искането на БСП за предсрочното му отстраняване.<ref name="bntnews.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bntnews.bg/bg/a/deputatite-reshikha-ivan-ivanov-ostava-shef-na-kevr|заглавие=Депутатите решиха: Иван Иванов остава шеф на КЕВР|труд=www.bntnews.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> Против прекратяването на мандата му гласуват 125 депутати от парламентарните групи на ГЕРБ, „[[Обединени патриоти]]“, ДПС и „[[Воля (партия)|Воля]]“. За отстраняването му са 63 депутати от БСП. На [[9 февруари]] 2022 г. [[XLVII народно събрание|47-то Народно събрание]] избира Станислав Тодоров за нов председател на КЕВР. Той поема поста от Иван Иванов ден по-късно.<ref name="parliament.bg2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.parliament.bg/bg/news/ID/5379|заглавие=Народното събрание избра Станислав Тодоров за председател и Благой Голубарев за член на Комисията за енергийно и водно регулиране|труд=www.parliament.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> На [[21 юли]] 2022 г. [[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] обявява за противоконституционен избора на Тодоров.<ref name="constcourt.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.constcourt.bg/bg/Blog/Display/1086?type=1|заглавие=Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 4 / 2022 г.|труд=www.constcourt.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> На 28 юли 2022 г. 47-то Народно събрание приема решение по предложение на парламентарната група на „[[Има такъв народ]]“ ''(ИТН)'', с което връща на поста председател на КЕВР Иван Иванов до избора на нов председател. За гласуват 132 депутати от парламентарните групи на ГЕРБ, „[[Продължаваме промяната]]“ ''(ПП)'', ДПС, ИТН и „[[Демократична България]]“ ''(ДБ)''. Против предложението гласуват двама народни представители от ПП и 8 депутати се въздържат - по трима от ПП и „[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]]“ и двама нечленуващи в парламентарна група депутати. Цялата парламентарна група на БСП не участва в гласуването, както и по-големите части от парламентарните групи на ДБ и „Възраждане“.<ref name="btvnovinite.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/bulgaria/ivan-ivanov-e-novijat-star-predsedatel-na-kevr.html|заглавие=Иван Иванов е новият стар председател на КЕВР|труд=www.btvnovinite.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> == Библиография == * „''Възможности за минимизация на честотните грешки на измервателни усилватели''“ /[[дисертация]]/ ([[1976]] г.) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.parliament.bg/bg/MP/516 Профил на Иван Николаев Иванов в сайта на 39-о Народно събрание] * [https://www.parliament.bg/bg/MP/132 Профил на Иван Николаев Иванов в сайта на 40-о Народно събрание] * [http://www.parliament.bg/bg/MP/1044 Профил на Иван Николаев Иванов в сайта на 41-вото Народно събрание] * [http://dsb.bg/bg/blogs/article/2180 Профил на Иван Николаев Иванов в сайта на „ДСБ“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150407144641/http://dsb.bg/bg/blogs/article/2180 |date=2015-04-07 }} {{СОРТКАТ:Иванов, Иван Николаев}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Преподаватели в Техническия университет (София)]] [[Категория:Родени в Пловдив]] nc7c5ul551ykte2bvenjlhq8rw9cgt1 0 579440 11474006 11358349 2022-07-29T11:44:56Z Алиса Селезньова 24678 wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Неа Карвали | име-местно = Νέα Καρβάλη | изглед = Macedonian Museums-108-Hist Arx Nea Karvali-464.jpg | изглед-описание = [[Етнографски музей (Неа Карвали)|Етнографският музей]] | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кавала | площ = | височина = 499 | население = 2244<ref>{{cite web | last = ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ | year = 2001 | url = http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf | title = Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година | format = PDF | pages = 148 | accessdate = 22 октомври | accessyear = 2008 |archiveurl=http://web.archive.org/web/20090318065626/http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf|archivedate=18 март 2009 | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Неа Карвали''' или '''Чапрънли''' ({{lang|el|Νέα Καρβάλη}}, старо ''Τσαρπαντί''<ref name="Незис 404">{{Незис|2|404}}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], в община [[Кавала (дем)|Кавала]], област Кавала, регион [[Източна Македония и Тракия]]. == География == Селото е разположено на беломорския бряг, 8 километра източно от Кавала. == История == Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Чапрънли Чифликъ'' е циганско селище с 60 жители.<ref>{{МЕС|203}}</ref> В 1924 година в селото са заселени [[кападокийски гърци]], предимно от град Карвали ([[Гюзелюрт]]) и то получава името Неа Карвали, ''Нов Карвали''.<ref name="Museums of Macedonia">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.museumsofmacedonia.gr/Folklore/Hist_Arx_Nea_Karvali.html | заглавие = Nea Karvali | достъп_дата = 16 юни 2015 | издател = Museums of Macedonia }}</ref><ref name="Δήμος Καβάλας">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kavala.gov.gr/web/guest/cityofkavala/museums | заглавие = Μουσεία και Αρχαιολογικοί Χώροι | достъп_дата = 16 юни 2015 | издател = Δήμος Καβάλας | lang-hide = 1 | lang = el }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150423121556/http://www.kavala.gov.gr/web/guest/cityofkavala/museums |date=2015-04-23 }}</ref> В църквата „[[Свети Григорий Богослов (Неа Карвали)|Свети Григорий Богослов]]“ се пази ковчегът с мощите на отеца на църквата [[Григорий Богослов]].<ref name="Μοναστήρια της Ελλάδος">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.monastiria.gr/makedonia/nomos-kavalas/iero-proskynima-agiou-grigoriou/ | заглавие=Ιερό Ππροσκύνημα Αγίου Γρηγορίου του Θεολόγου |достъп_дата = 29 юни 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Μοναστήρια της Ελλάδος |цитат= |език= }}</ref> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Неа Карвали на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Чинар дере<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Τσινὰρ Ντερὲ || Аспрохома || Ασπρόχώμα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Мареали Яник<ref name="Ген"/> || Μαρέαλῆ Γιαννίκ || Асвестолитос || Ασβεστόλιθος<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Чинар<ref name="Ген"/> || Τσινὰρ || Металион || Μεταλλεῖον<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Косе Елас<ref name="Ген"/> || Κοσὲ Ἑλᾶς || Ерипия || Ἐρείπια<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Чали<ref name="Ген"/> || Τσάλι || Корифи || Κορυφή<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|710}}</ref> || <ref name="Ген"/> |- |} == Бележки == <references /> {{Br}} {{Дем Кавала}} {{Портал|Македония}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Села в дем Кавала]] gx713t84jivyjmrdya1f830dwzgmcby 0 583396 11473237 11120603 2022-07-28T12:49:26Z Carbonaro. 221440 малки корекции wikitext text/x-wiki {{без източници}} {{Личност| | име = Алоис Хитлер | портрет = Alois Hitler.jpeg | портрет-описание = Алоис Хитлер през 1837 – 1903 г. | описание = [[Австро-Унгария|австрийски]] митничар и баща на [[Адолф Хитлер]] | роден-място = [[Щронес]], община [[Дьолерсхайм]], окръг [[Цветл]], [[Долна Австрия]] | починал-място = [[Линц]], [[Австрия]] }} '''Алоис Хитлер''' ({{lang|de|Alois Hitler}}) е австрийски държавен служител и баща на немския диктатор и лидер на [[Нацистката партия]] Адолф Хитлер. == Биография == Алоис Хитлер е роден на 7 юни 1837 г. като Алоис Шиклгрубер (''Alois Schicklgruber'') в Щронес, община [[Дьолерсхайм]], окръг [[Цветл]], [[Долна Австрия]]. Алоис Хитлер е роден незаконно, като произходът на неговия баща остава неизвестен. Оттук идва и теорията, че между него и една от съпругите му, Клара Пьолц, съществува роднинска връзка, като са считани за братовчеди. Също така това създава проблеми на самия Адолф Хитлер, който не успява да докаже чистата си арийска кръв. С назначаването му за митничар Алоис подава документи, с които иска да му бъде признато фамилното име на пастрока му Хайдлер. По незнайни причини в австрийските регистри Алоис е записан с фамилията Хитлер. {{превод от|de|Alois Hitler|141530961}} {{нормативен контрол}} {{Адолф Хитлер}} [[Категория:Австрийци]] g3j734w60l8r1nq77v9lpe741n56kho 0 584853 11473270 10542804 2022-07-28T13:09:05Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: 2 интервала (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[велик херцог|велика херцогиня]] на [[Саксония-Ваймар-Айзенах]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = [[принцеса]] от [[Хесен-Дармщат]] | герб = }} }} '''Луиза фон Хесен-Дармщат''' ({{lang|de|Luise von Hessen-Darmstadt}}; * [[30 януари]] [[1757]], [[Берлин]]; † [[14 февруари]] [[1830]], [[Ваймар]]) е принцеса от [[Хесен-Дармщат]] и чрез женитба [[херцогиня]] и от 1815 г. [[велик херцог|велика херцогиня]] на [[Саксония-Ваймар-Айзенах]]. == Живот == [[Файл:Luise of Hesse-Darmstadt, grand duchess of Saxe-Weimar-Eisenach.jpg|мини|ляво| Луиза фон Хесен-Дармщат]] Тя е най-малката дъщеря на [[Лудвиг IX (Хесен-Дармщат)|Лудвиг IX]] (1719 – 1790), [[ландграф]] на [[Хесен-Дармщат]], и съпругата му „великата ландграфиня“ [[Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен|Хенриета Каролина]] (1721 – 1774), най-възрастната дъщеря на [[Кристиан III фон Цвайбрюкен|Кристиан III]], [[херцог]] и [[пфалцграф]] на [[Пфалц-Цвайбрюкен|Цвайбрюкен и Биркенфелд]]. По-малка сестра е на [[Фредерика Луиза фон Хесен-Дармщат|Фредерика Луиза]] (1751 – 1805), кралица на [[Прусия]], съпруга на крал [[Фридрих Вилхелм II]], и на [[Наталия Алексеевна|Вилхелмина Луиза]] (1755 – 1776), омъжена за великия княз [[Павел I (Русия)|Павел Петрович]]. Луиза се омъжва на 3 октомври 1775 г. в [[Карлсруе]] за [[Карл Август (Саксония-Ваймар-Айзенах)|Карл Август фон Саксония-Ваймар-Айзенах]] (1757 – 1828), от 1758 г. херцог и от 1815 г. [[велик херцог]] на [[Саксония-Ваймар-Айзенах]]. През 1804 г. техният син, наследственият принц [[Карл Фридрих (Саксония-Ваймар-Айзенах)|Карл Фридрих]], се жени за руската велика княгиня [[Мария Павловна]], дъщеря на убития през 1801 г. [[цар]] [[Павел I (Русия)|Павел I]] и сестра на последника му [[Александър I (Русия)|Александър I]]. Карл Аугуст е издигнат на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през 1815 г. на [[велик херцог]]. Луиза умира на 73-годишна възраст във Ваймар. == Деца == [[Файл:Tischbein, Kinder Carl August@Weimar Schlossmuseum.JPG|мини|ляво|Трите деца на фамилията: ''(от ляво надясно)'': Карл Бернхард, Каролина Луиза и Карл Фридрих]] * Луиза (1779 – 1784) * дъщеря (*/† 1781) * [[Карл Фридрих (Саксония-Ваймар-Айзенах)|Карл Фридрих]] (1783 – 1863) от 1828 г. [[велик херцог]] на [[Саксония-Ваймар-Айзенах]] * син (*/† 1785) * [[Каролина Луиза фон Саксония-Ваймар-Айзенах|Каролина Луиза]] (1786 – 1816), омъжена 1810 за принц [[Фридрих Лудвиг фон Мекленбург-Шверин|Фридрих Лудвиг]] фон [[Мекленбург-Шверин]] (1778 – 1819) * син (*/† 1789) * [[Карл Бернхард фон Саксония-Ваймар-Айзенах|Карл Бернхард]] (1792 – 1862) == Литература == * Eleonore von Bojanowski: ''Louise, Grossherzogin von Sachsen-Weimar und ihre Beziehungen zu den Zeitgenossen; nach grösstenteils unveröffentlichten Briefen und Niederschriften''. Stuttgart und Berlin 1903 ([http://www.archive.org/stream/louisegrossherzo00boja#page/n6/mode/1up Digitalisat]) * Friederike Bornhak: ''Aus Alt-Weimar. Die Großherzoginnen Luise und Maria Paulowna''. Langewort, Breslau 1908. * Louis Leonor Hammerich: ''Zwei kleine Goethestudien. II. Grossherzogin Louise von Sachsen-Weimar – eine politische, keine schöne Seele''. Munksgaard, Kopenhagen 1962. * Gustav Lämmerhirt: [[:de:s:ADB:Luise von Hessen-Darmstadt|''Luise'']]. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 52, Duncker & Humblot, Leipzig 1906, S. 131 – 135. * Hans Tümmler: [http://www.deutsche-biographie.de/pnd115363688.html ''Luise, Herzogin, Großherzogin von Sachsen-Weimar-Eisenach, geborene Prinzessin von Hessen-Darmstadt'']. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 503 f. (Digitalisat). * Olga Taxis-Bordogna: ''Frauen von Weimar''. Heimeran, München 1948. == Външни препратки == * [http://www.genealogy.euweb.cz/brabant/brabant13.html#LAL9 Luise Auguste], www.genealogy.euweb.cz [[Категория:Саксонски херцози]] [[Категория:Хесени]] [[Категория:Ернестини]] [[Категория:Берлинчани]] [[Категория:Жени]] rfvwztiwy9vbt9bnbyy98wddm56sd2o 0 584911 11473292 10498836 2022-07-28T13:29:01Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: интервал, нов ред (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[херцогиня]] на [[Саксония-Гота-Алтенбург]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[7 юни]] [[1696]] – [[23 март]] [[1732]] | коронация = | предшественик = [[Кристина фон Баден-Дурлах]] | наследник = [[Луиза Доротея фон Саксония-Майнинген]] | други титли = [[принцеса]] от [[Княжество Анхалт-Цербст|Анхалт-Цербст]] | герб = }} }} '''Магдалена Августа фон Анхалт-Цербст''' ({{lang|de|Magdalena Augusta von Anhalt-Zerbst}}; * [[13 октомври]] [[1679]], [[Цербст]]; † [[11 октомври]] [[1740]], [[Алтенбург]]) от род [[Аскани]], е принцеса от [[Княжество Анхалт-Цербст|Анхалт-Цербст]] и чрез женитба [[херцогиня]] на [[Саксония-Гота-Алтенбург]] (7 юни 1696 – 23 март 1732). == Живот == Дъщеря е на княз [[Карл Вилхелм (Анхалт-Цербст)|Карл Вилхелм]] (1652 – 1718) от [[Княжество Анхалт-Цербст|Анхалт-Цербст]] и [[София фон Саксония-Вайсенфелс (1654–1724)|София]] (1654 – 1724), дъщеря на херцог [[Аугуст (Саксония-Вайсенфелс)|Аугуст фон Саксония-Вайсенфелс]]. Магдалена Августа се омъжва на 17 юни 1696 г. в [[Гота]] за първия си братовчед херцог [[Фридрих II (Саксония-Гота-Алтенбург)|Фридрих II фон Саксония-Гота-Алтенбург]] (1676 – 1732) от рода на [[Ернестини|Ернестински]] [[Ветини]]. Магдалена Августа е погребана в княжеската гробница на дворцовата църква на [[дворец]] Фриденщайн в Гота до умрелия ѝ преди осем години съпруг. <br> <gallery caption="" class="center" widths="200px" heights="210px"> Magdalena Augusta von Sachsen-Gotha-Altenburg.jpg|Магдалена Августа като херцогиня на Саксония-Гота-Алтенбург Magdalena_Augusta_von_Anhalt-Zerbst.jpg|Магдалена Августа с портрета на нейния съпруг Фридрих II фон Саксония-Гота-Алтенбург </gallery> == Деца == Магдалена Августа и Фридрих II имат 18 деца, от които оживяват седем сина и две дъщери:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/wettin/wettin6.html#LJA ''Wettin 6''], genealogy.euweb.cz</ref> * София (1697 – 1703) * [[Фридрих III (Саксония-Гота-Алтенбург)|Фридрих III]] (1699 – 1772), херцог на Саксония-Гота-Алтенбург, ∞ 1729 принцеса [[Луиза Доротея фон Саксония-Майнинген]] (1710 – 1767) * [[Вилхелм фон Саксония-Гота-Алтенбург|Вилхелм]] (1701 – 1771), ∞ 1742 принцеса [[Анна фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп]] (1709 – 1758) * Карл Фридрих (1702 – 1703) * [[Йохан Август фон Саксония-Гота-Алтенбург|Йохан Август]] (1704 – 1767), ∞ 1752 графиня [[Луиза Ройс цу Шлайц]] (1726 – 1773) (вдовица на Кристиан Вилхелм) * Кристиан (*/† 1705) * [[Кристиан Вилхелм фон Саксония-Гота-Алтенбург|Кристиан Вилхелм]] (1706 – 1748), ∞ 1743 графиня Луиза Ройс цу Шлайц (1726 – 1773) * [[Лудвиг Ернст фон Саксония-Гота-Алтенбург|Лудвиг Ернст]] (* 29 декември 1707, † 13 август 1763), генерал-лейтенант в Мюнстер * Емануел (1709 – 1710) * [[Мориц фон Саксония-Гота-Алтенбург|Мориц]] (* 11 май 1711, † 3 септември 1777), регент в [[Саксония-Айзенах]], генерал-лейтенант в Хесен * София (*/† 1712) * Карл (1714 – 1715) * [[Фридерика фон Саксония-Гота-Алтенбург (1715–1775)|Фридерика]] (1715 – 1775), ∞ 1734 херцог [[Йохан Адолф II (Саксония-Вайсенфелс)|Йохан Адолф II]] от [[Саксония-Вайсенфелс]] (1685 – 1746) * Магдалена Сибила (*/† 1718) * [[Августа фон Саксония-Гота-Алтенбург|Августа]] (1719 – 1772), ∞ 1736 принц [[Фридрих Лудвиг фон Хановер]], принц на Уелс (1707 – 1751) * [[Йохан Адолф фон Саксония-Гота-Алтенбург|Йохан Адолф]] (1721 – 1799), генерал-лейтенант в [[Курфюрство Саксония]] == Литература == * Carl Eduard Vehse: ''Geschichte der deutschen Höfe seit der Reformation'', Band 30, Hoffmann und Campe, 1854, S. 27 f. * David Voit: ''Das Herzogthum Sachsen-Meiningen'', Storch & Klett, 1844, S. 92 == Източници == <references /> [[Категория:Саксонски херцози]] [[Категория:Аскани]] [[Категория:Ернестини]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Родени през 1679 година]] [[Категория:Починали през 1740 година]] 9sqng6wpun76oi8z1gp46rxc7hi03zy 10 585065 11473725 11454450 2022-07-29T03:59:18Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki <noinclude> {{fb старт}} </noinclude> |- !colspan="3" style="background:#BFD7FF;" text-align:center;"|{{Tnavbar-header|'''[[„Б“ футболна група|„Б“ група по сезони]]'''|„Б“ група по сезони|bgcolor=#bfd7ff}} |- |colspan="3" style="padding:0 4% 0 4%; text-align:center;"| [[„Б“ група 1948/49|1948/49]] &bull; <small>[[„Б“ група 1949/50|1949/50]]</small> &bull; [[„Б“ група 1950|1950]] &bull; [[„Б“ група 1951|1951]] &bull; [[„Б“ група 1952|1952]] &bull; [[„Б“ група 1953|1953]] &bull; [[„Б“ група 1954|1954]] &bull; [[„Б“ група 1955|1955]] &bull; [[„Б“ група 1956|1956]] &bull; [[„Б“ група 1957|1957]] &bull; [[„Б“ група 1958|1958]] &bull; [[„Б“ група 1958/59|1958/59]] &bull; [[„Б“ група 1959/60|1959/60]] [[„Б“ група 1960/61|1960/61]] &bull; [[„Б“ група 1961/62|1961/62]] &bull; [[„Б“ група 1962/63|1962/63]] &bull; [[„Б“ група 1963/64|1963/64]] &bull; [[„Б“ група 1964/65|1964/65]] &bull; [[„Б“ група 1965/66|1965/66]] &bull; [[„Б“ група 1966/67|1966/67]] &bull; [[„Б“ група 1967/68|1967/68]] &bull; [[„Б“ група 1968/69|1968/69]] &bull; [[„Б“ група 1969/70|1969/70]] [[„Б“ група 1970/71|1970/71]] &bull; [[„Б“ група 1971/72|1971/72]] &bull; [[„Б“ група 1972/73|1972/73]] &bull; [[„Б“ група 1973/74|1973/74]] &bull; [[„Б“ група 1974/75|1974/75]] &bull; [[„Б“ група 1975/76|1975/76]] &bull; [[„Б“ група 1976/77|1976/77]] &bull; [[„Б“ група 1977/78|1977/78]] &bull; [[„Б“ група 1978/79|1978/79]] &bull; [[„Б“ група 1979/80|1979/80]] [[„Б“ група 1980/81|1980/81]] &bull; [[„Б“ група 1981/82|1981/82]] &bull; [[„Б“ група 1982/83|1982/83]] &bull; [[„Б“ група 1983/84|1983/84]] &bull; [[„Б“ група 1984/85|1984/85]] &bull; [[„Б“ група 1985/86|1985/86]] &bull; [[„Б“ група 1986/87|1986/87]] &bull; [[„Б“ група 1987/88|1987/88]] &bull; [[„Б“ група 1988/89|1988/89]] &bull; [[„Б“ група 1989/90|1989/90]] [[„Б“ група 1990/91|1990/91]] &bull; [[„Б“ група 1991/92|1991/92]] &bull; [[„Б“ група 1992/93|1992/93]] &bull; [[„Б“ група 1993/94|1993/94]] &bull; [[„Б“ група 1994/95|1994/95]] &bull; [[„Б“ група 1995/96|1995/96]] &bull; [[„Б“ група 1996/97|1996/97]] &bull; [[„Б“ група 1997/98|1997/98]] &bull; [[„Б“ група 1998/99|1998/99]] &bull; [[„Б“ група 1999/00|1999/00]] [[„Б“ група 2000/01|2000/01]] &bull; [[„Б“ група 2001/02|2001/02]] &bull; [[„Б“ група 2002/03|2002/03]] &bull; [[„Б“ група 2003/04|2003/04]] &bull; [[„Б“ група 2004/05|2004/05]] &bull; [[„Б“ група 2005/06|2005/06]] &bull; [[„Б“ футболна група 2006/07|2006/07]] &bull; [[„Б“ футболна група 2007/08|2007/08]] &bull; [[„Б“ футболна група 2008/09|2008/09]] &bull; [[„Б“ футболна група 2009/10?|2009/10]] [[„Б“ футболна група 2010/11?|2010/11]] &bull; [[„Б“ футболна група 2011/12|2011/12]] &bull; [[„Б“ футболна група 2012/13|2012/13]] &bull; [[„Б“ футболна група 2013/14|2013/14]] &bull; [[„Б“ футболна група 2014/15|2014/15]] &bull; [[„Б“ футболна група 2015/16|2015/16]] [[Втора професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] &bull; [[Втора професионална футболна лига 2017/18|2017/18]] &bull; [[Втора професионална футболна лига 2018/19|2018/19]] &bull; [[Втора професионална футболна лига 2019/20|2019/20]] &bull; [[Втора професионална футболна лига 2020/21|2020/21]] &bull; [[Втора професионална футболна лига 2021/22|2021/22]] &bull; '''[[Втора професионална футболна лига 2022/23|2022/23]]'''<noinclude> {{fb край}} [[Категория:Шаблони за футбол|Б група]] </noinclude> 4wdir4ynps6th51aoiutud6onlr7cvo 10 590542 11473209 11472906 2022-07-28T12:20:33Z 95.87.235.200 rv wikitext text/x-wiki {{Подстраница с документация}} {{Правителство | название = Правителство на Олаф Шолц | номер = 24-о | държава = Германия | снимка = | описание = | длъжност-заглавие = [[Федерален президент (Германия)|Президент]] | длъжност = [[Франк-Валтер Щайнмайер|Франк Щайнмайер]] | длъжност-заглавие2 = [[Федерален канцлер (Германия)|Канцлер]] | длъжност2 = [[Олаф Шолц]] | избори = [[Парламентарни избори в Германия (2021)|2021]] | законодателна-власт-заглавие = [[Бундестаг (Германия)|Бундестаг]] | законодателна-власт = [[20 Бундестаг|20-и]] | народно-събрание = | сформирано = [[8 декември]] [[2021]] г. | разпуснато = | дни = {{времеви интервал|2021|12|8|}} | партия = | коалиция = {{Flatlist| * [[Германска социалдемократическа партия|ГСДП]] * [[Съюз 90/Зелените|Зелени]] * [[Свободна демократическа партия|СДП]] }} | брой = 16 | мъже = 8 | жени = 8 | средна-възраст = 52 години и 2 месеца | секретари = | опозиционно-правителство = | опозиционна-партия = | лидер-на-опозицията = | бюджет = | мандати-заглавие = [[Бундестаг (Германия)|Бундестаг]] | мандати = {{Партия/места|399|709|#F0001C}} | предишно = [[Правителство на Ангела Меркел 4|Меркел 4]] | следващо = }} == Употреба == Копирайте анкетата на шаблона вляво в статия за правителство и попълнете според инструкциите вдясно. {| || <pre style="overflow:auto"> {{Правителство | название = | номер = | държава = | снимка = | описание = | длъжност-заглавие = | длъжност = | длъжност-заглавие2 = | длъжност2 = | избори = | законодателна-власт-заглавие = | законодателна-власт = | народно-събрание = | сформирано = | разпуснато = | дни = | партия = | коалиция = | опозиционно-правителство = | опозиционна-партия = | лидер-на-опозицията = | брой = | мъже = | жени = | средна-възраст = | секретари = | бюджет = | мандати-заглавие = | мандати = | избрано-от = | разпуснато-от = | предишно = | следващо = }}</pre> || <pre style="overflow:auto"> име на правителството номер подред име на държавата снимка на правителството описание към снимката дата на указа за назначаване на правителството дата на указа за разпускане на правителството дни на мандата (шаблон {{ш|Времеви интервал}}) име на предишното правителство име на следващото правителство </pre> |} == Вижте също == * {{ш|Държавник инфо}} {{Br}} <includeonly> [[Категория:Шаблони]] [[Категория:Карета с показатели]] [[Категория:Шаблони с пиктограма]] </includeonly> 48rxzcj3ts5tfv1htrdeh6wy4qc9xfj 0 609961 11474012 9813063 2022-07-29T11:47:56Z Лобачев Владимир 102183 старорумънски език wikitext text/x-wiki [[Файл:Casa domnească la Negru Vodă 02.jpg|мини|200п|Господарска къща в [[Караомер|Негру Вода]]]] [[Файл:Neagoe basarab.jpg|мини|200п|Нягое I Басараб с [[Деспина Милица]] и децата, вкл. [[Теодосий I (Влахия)]], фреска от [[Манастир в Куртя де Арджеш|манастира]] в Куртя де Арджеш]] '''Брашовското писмо''' (29 – 30 юни 1521 г.; {{lang|ro|Scrisoarea lui Neacşu}}) е първият писмен паметник на [[старорумънски език]]. Писмото, освен фрази на разговорния в началото на 16 век език на север от [[Дунав]]а, съдържа многобройни думи и изрази на [[среднобългарски език]]. Написано е на [[румънска кирилица]]. Не е транскрибирано на [[новобългарски език]] от оригиналния текст. Името си носи от град [[Брашов]], където е открито от местния архивар [[Фридрих Щенер]] и предадено на [[Николае Йорга]], който го публикува. Написано е от влашкия болярин и търговец [[Някшу Лупу]] от ''Дълго поле'' (днес [[Къмпулунг]]) до Йоханес (Ханс) Бенкнер, градски съдия (кмет) в Брашов. Текстът му е следния (транслитерация от кирилица на граждански шрифт):<blockquote>1. м(ѹ)дром(ѹ) и племенитом(ѹ) и чиститом(ѹ) и б[о]гω(м) дарованном(ѹ) жѹпа(н) хань(ш) бе(г)не(р) о(т) брашо(в) мно(г)[о]</blockquote><blockquote>2. з(д)равие о(т) нѣ(к)шѹ(л) о(т) длъгополе и па(к) даѹ щире до(м)нïетале за лѹкрѹ(л) тѹ(р)чило(р) кѹм амь</blockquote><blockquote>3. аѹзи(т) èѹ къ ѫпъратѹ(л) аѹ èши(т) де(н) софïѧ ши аими(н)трѣ нѹе ши сѣѹ дѹ(с) ѫ сѹ(с)</blockquote><blockquote>4. пре дѹнъре и па(к) съ щïи до(м)нïіата къ аѹ вени(т) ѹ(н) ω(м) де ла никопое де мïе мѣ(ѹ)</blockquote><blockquote>5. спѹ(с) къ аѹ възѹ(т) кѹ ωкïи лои къ аѹ трекѹ(т) чѣле корабïи че щïи ши до(м)нïіата прè</blockquote><blockquote>6. дѹнъре ѫ сѹ(с) и пак съ щïи къ багъ ден тоте ωрашеле къте [50] де ωми(н) съ ѧ</blockquote><blockquote>7. фïе ѫн ажѹто(р) ѫ корабïи и пак съ щïи кѹмѹ сѣѹ принсъ неще ме(ш)ще(р) де(н) ц[а]ри</blockquote><blockquote>8. гра(д) кѹ(м) ворь трѣче ачѣле корабïи ла локѹ(л) чела (ст)римтѹ(л) че щтïи ши до(м)нïіата</blockquote><blockquote>9. и па(к) спѹи до(м)нïетале де лѹкрѹ(л) лѹ махаме(т) бе(г) кѹ(м)ѹ амь аѹзит де боѧри че сънть меджïіа(ш)</blockquote><blockquote>10. ши де џенере мïѹ негре кѹмѹ ѧѹ да(т) ѫпъратѹ(л) слобозïе лѹ махаме(т) бег пре <s>иѹ</s> иωи ва</blockquote><blockquote>11. фи воѧ прен цѣра рѹмънѣскъ іаръ èль съ трѣкъ и па(к) съ щïи до(м)нïіата къ аре</blockquote><blockquote>12. фрикъ маре ши бъсъраб де аче(л) лотрѹ де махаме(т) бе(г) ма(и) върто(с) де до(м)нïеле во(с)тре</blockquote><blockquote>13. и па(к) спѹи до(м)нïетале ка ма(и) мареле мïѹ де че амь ѫцеле(с) шïеѹ еѹ спѹи до(м)нïетале іаръ</blockquote><blockquote>14. до(м)нïіата ещи ѫцелепть ши ачѣсте кѹви(н)те съ цïи до(м)нïіата ла тине съ нѹ щïе</blockquote><blockquote>15. ѹми(н) мѹлци ши до(м)нïеле во(с)тре съ въ пъзици кѹ(м) щици ма(и) бине и б[ог]ь те ве(с)[е]ли(т) амï(н)ъ</blockquote> (Забележка: с "ѫ" е транслитерирана буквата "[[ън]]") Превод на български:{{цитат|На мъдрия, племенития и честития и от Бога даруван жупан Ханаш Бенгнер от Брашов, много здраве от Нешо от Дълго поле. И така, известявам те за делата на турците, тъй като чух че императорът е напуснал София, това трябва да е вярно, и е тръгнал нагоре по Дунава. И също така трябва да знаеш, че човек от Никопол дойде при мен и ми каза че са видели със собствените си очи че корабите, за които Ти знаеш, са тръгнали нагоре по Дунава. И също така трябва да знаеш, че вземат по 50 мъже от всеки град, за да помагат за корабите. И също така да знаеш, че някои майстори от Цариград са се научили как да правят корабите да минават по тесните места, за които Ти също знаеш. И също така Ти казвам за делата на Мехмед бег, както чух от съседните боляри и от зет ми Негре (Черния), че императорът е дал на Мехмед бег свобода да минава през Влахия откъдето си иска. И също трябва да знаеш, че нашият [[Басараб]] също се страхува от тоя крадец Мехмед бег, даже повече от тебе. И също ти казвам като на мой господар за това какво узнах. Казвам ти на Тебе, и ти си мъдър и трябва да пазиш тези думи за себе си, така, че малко хора да знаят, и трябва да вземеш съответни мерки. ”И Бог да те весели. (и да те весели, ощастливи Бог). Амин.|}} == Източници == * [http://www.cimec.ro/Istorie/neacsu/eng/ The first preserved text in Romanian: The letter of Neacşu of Câmpulung] {{икона|en}} == Вижте също == * [[Елбасанска писменост]] {{Портал|Румъния|Лингвистика}} [[Категория:Писма]] [[Категория:История на румънския език|Брашов]] [[Категория:Балкански езиков съюз]] [[Категория:Среднобългарски език]] [[Категория:История на Брашов|писмо]] [[Категория:Култура в Брашов|писмо]] 5030i8ogyxh29fg0z55c9cxrz4bqoy4 0 612837 11473301 11431932 2022-07-28T13:36:49Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: 2x тире, 2 интервала (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = кронпринцеса на [[Дания]] и [[Норвегия]];<br>[[херцогиня]] на [[Саксония-Алтенбург]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1634]] – [[1647]] (кронпринцеса)<br>[[1652]] – [[1668]] (херцогиня) | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = [[принцеса]] от [[Курфюрство Саксония]] | герб = }} }} '''Магдалена Сибила Саксонска''' ({{lang|de|Magdalena Sibylla von Sachsen}}; * [[23 декември]] [[1617]],[[Дрезден]]; † [[6 януари]] [[1668]], [[Алтенбург]]) от рода на [[Албертини|Албертинските]] [[Ветини]], е принцеса от [[Курфюрство Саксония]] и чрез женитби кронпринцеса на [[Дания]] и [[Норвегия]] и от 1652 до 1668 г. [[херцогиня]] на [[Саксония-Алтенбург]]. == Живот == Дъщеря е на [[курфюрст]] [[Йохан Георг I (Саксония)|Йохан Георг I от Саксония]] (1585 – 1656) и втората му съпруга [[Магдалена Сибила от Прусия]] (1587 – 1659), дъщеря на херцог [[Албрехт Фридрих]] от [[Прусия]] и [[Мария Елеонора от Юлих-Клеве-Берг]]. Магдалена Сибила се омъжва на 5 октомври 1634 г. в [[Копенхаген]] за [[Дания|датския]] кронпринц (от 1610) [[Кристиан Датски (1603 – 1647)|Кристиан]] (* 10 април 1603; † 2 юни 1647), син на крал [[Кристиан IV]] от Дания и Норвегия.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/oldenburg/oldenburg2.html#CC4 ''Oldenburg 2''], genealogy.euweb.cz </ref> След тринадесет години бракът остава бездетен. Магдалена Сибила се омъжва втори път на 11 октомври 1652 г. в [[Дрезден]] за херцог [[Фридрих Вилхелм II (Саксония-Алтенбург)|Фридрих Вилхелм II фон Саксония-Алтенбург]] (1603 – 1669) от [[Ернестини|Ернестинските]] [[Ветини]]. Тя е втората му съпруга.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/wettin/wettin10.html#ASW ''Wettin 10''], genealogy.euweb.cz</ref> Тя умира на 6 януари 1668 г. в [[дворец]] Алтенбург и е погребана в княжеската гробница в дворцовата църква на дворец Алтенбург.<br> [[Файл:Schloss Altenburg 02.JPG|мини|център|300п|Дворецът в Алтенбург]] == Деца == Магдалена Сибила и Фридрих Вилхелм II имат децата: * Кристиан (1654 – 1663) * [[Йохана Магдалена фон Саксония-Алтенбург|Йохана Магдалена]] (1656 – 1686), ∞ 1671 херцог [[Йохан Адолф I (Саксония-Вайсенфелс)|Йохан Адолф I от Саксония-Вайсенфелс]] (1649 – 1697) * [[Фридрих Вилхелм III (Саксония-Алтенбург)|Фридрих Вилхелм III]] (1657 – 1672), херцог на Саксония-Алтенбург == Литература == * Mara R. Wade: ''Triumphus Nuptialis Danicus. German Court Culture and Denmark. The Great Wedding of 1634.'' Wiesbaden: Harrassowitz 1996. (Wolfenbütteler Arbeiten zur Barockforschung 27). ISBN 3-447-03899-3 * Helen Watanabe O’Kelly: ''Das Damenringrennen – eine sächsische Erfindung?'' In: ''Sachsen und die Wettiner. Chancen und Realitäten'' (Sondernummer der Dresdner Hefte). Dresden 1990. * [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Magdalene_Sibylle_von_Sachsen ''Magdalene Sibylle von Sachsen'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 49. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://runeberg.org/nfai/0020.html Nordisk familjebok / 1800-talsutgåvan. 9. Kristendomen – Lloyd] * [http://runeberg.org/dbl/11/0043.html Dansk biografisk Lexikon / XI. Bind. Maar – Müllner] * [http://www.guide2womenleaders.com/womeninpower/Womeninpower1640.htm Womeninpower] {{Нормативен контрол|GND=119450658}} [[Категория:Саксонски херцози]] [[Категория:Албертини]] [[Категория:Ернестини]] [[Категория:Ветини]] [[Категория:Олденбурги]] [[Категория:Дрезденчани]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Родени през 1617 година]] [[Категория:Починали през 1668 година]] ndqr13dpnc7k8qcgq9y77d1gaevp4ep 0 613442 11473253 10701225 2022-07-28T12:57:32Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: интервал (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]); форматиране: тире (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[граф]]иня на [[Дом Мансфелд|Мансфелд]],<br>[[херцогиня]] на [[Саксония-Вайсенфелс]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1704]] – [[1710]] (графиня)<br>[[1712]] – [[1736]] (херцогиня) | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = | герб = }} }} '''Луиза Кристиана фон Щолберг-Щолберг''' ({{lang|de|Luise Christiana zu Stolberg-Stolberg}}; * [[21 януари]] [[1675]], [[Ортенберг (Хесен)|Ортенберг]]; † [[16 май]] [[1738]], [[Вайсенфелс]]) от фамилията [[Дом Щолберг]], е чрез женитби до 1710 г. [[граф]]иня на [[Дом Мансфелд|Мансфелд]] и [[херцогиня]] на [[Саксония-Вайсенфелс]] (1712 – 1736). == Живот == Дъщеря е на граф [[Кристоф Лудвиг I фон Щолберг]] (1634 – 1704) и съпругата му [[Луиза Кристина фон Хесен-Дармщат]] (1636 – 1697), дъщеря на [[ландграф]] [[Георг II (Хесен-Дармщат)|Георг II фон Хесен-Дармщат]] и съпругата му принцеса [[София Елеонора Саксонска]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/stolberg/stolberg2.html#CL1 ''Stolberg 2''], genealogy.euweb.cz </ref> Луиза Кристиана се омъжва в [[Щолберг ((Харц)|Щолберг]] на 13 декември 1704 г. за граф [[Йохан Георг III фон Мансфелд-Айзлебен]] (12 юли 1640 – 1 януари 1710, Мансфелд). Тя е втората му съпруга. Преди това той е женен от 20 октомври 1667 г. за графиня София Елеонора фон Шьонбург-Глаухау (16 октомври 1649 – 17 октомври 1703). Бракът е бездетен.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/mansfeld/mansfeld2.html#JG3 ''Mansfeld 2''], genealogy.euweb.cz </ref><ref>[http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p3464.htm#i104048 ''Luise Christine von Stolberg''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> Останала вдовица през 1710 г. Луиза Кристиана се омъжва втори път на 11 май 1712 г. в Щолберг за [[херцог]] [[Кристиан (Саксония-Вайсенфелс)|Кристиан фон Саксония-Вайсенфелс]] (1682 – 1736), шестият син на херцог [[Йохан Адолф I (Саксония-Вайсенфелс)|Йохан Адолф I фон Саксония-Вайсенфелс]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/wettin/wettin10.html#ASW ''Wettin 10''], genealogy.euweb.cz </ref> Двамата са особено разточителни, използват град [[Зангерхаузен]] за допълнителна резиденция. През 1719 г. той има големи финансови проблеми. Бракът е бездетен.<ref>[http://thepeerage.com/p648.htm#i6478 ''Luise Christiana von Stolberg-Ortenau''], Thepeerage.com</ref> Луиза Кристиана умира на 16 май 1738 г. на 63 години във Вайсенфелс и е погребана в княжеската гробница в дворцовата църква на [[дворец]] ''Ной-Августусбург'' във Вайсенфелс.<ref>[http://www.royaltyguide.nl/families/stolberg/stolbergstolberg1.htm ''Stolberg-Stolberg''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20141016190631/http://www.royaltyguide.nl/families/stolberg/stolbergstolberg1.htm |date=2014-10-16 }}, Royaltyguide.nl</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://sammlungen.ulb.uni-muenster.de/uo/content/pageview/1195850 Johann Hübners... Drey hundert und drey und dreyßig Genealogische Tabellen, Tab. 169] * [http://www.weissenfels1745.de/5Herzoege.htm ''Geschichte der fünf Herzöge zu Weißenfels''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20171201182423/http://www.weissenfels1745.de/5Herzoege.htm |date=2017-12-01 }} * [http://gw.geneanet.org/genroy?lang=de&p=luise+christine&n=zu+stolberg ''Luise Christine zu Stolberg''], gw.geneanet.org * [http://www.stolberger-geschichte.de/index.html Stolberger-Geschichte.de] * [http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I414183 ''Louise Christiane Gräfin zu Stolberg-Stolberg''], ww-person.com [[Категория:Саксонски херцози]] [[Категория:Щолберги]] [[Категория:Мансфелди]] [[Категория:Албертини]] [[Категория:Ветини]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Родени през 1675 година]] [[Категория:Починали през 1738 година]] 9ds5ktjxpveryyav9ibrws1p2iyo1kj 0 613531 11473226 11451010 2022-07-28T12:42:00Z Melanita 132414 дребни wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[херцогиня]] на [[Саксония-Айзенах]] | портрет = Christine Juliane of Baden-Durlach duchess of Saxe-Eisenach.JPG | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1698]] – [[1707]] | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = [[маркграф]]иня от [[Маркграфство Баден-Дурлах|Баден-Дурлах]] | герб = }} }} '''Кристина Юлиана фон Баден-Дурлах''' ({{lang|de|Christine Juliane von Baden-Durlach}}; * [[12 септември]] [[1678]] в Карлсбург при [[Дурлах]]; † [[10 юли]] [[1707]] в [[Айзенах]]) е маркграфиня от [[Маркграфство Баден-Дурлах|Баден-Дурлах]] и чрез женитба [[херцогиня]] на [[Саксония-Айзенах]] (1698 – 1707).<ref>[http://www.geni.com/people/Margravine-Christine-Juliane-of-Baden-Durlach/6000000006605397030 ''Christiane Juliane von Baden-Durlach, Herzogin zu Sachsen-Eisenach''], Geni.com</ref> == Живот == Дъщеря е на принцрегент [[Карл Густав фон Баден-Дурлах]] (1648 – 1703) и съпругата му принцеса [[Анна София фон Брауншвайг-Волфенбютел|Анна София]] (1659 – 1742), дъщеря на херцог [[Антон Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел)|Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел]] и [[Елизабет Юлиана фон Холщайн-Норбург]]. Кристина Юлиана се омъжва на 27 февруари 1697 г. във [[Волфенбютел]] за херцог [[Йохан Вилхелм (Саксония-Айзенах)|Йохан Вилхелм фон Саксония-Айзенах]] (1666 – 1729), по-малък брат на [[Фридрих Август фон Саксония-Айзенах]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/wettin/wettin4.html#JG2 ''Wettin 4''], genealogy.euweb.cz</ref> Тя е втората му съпруга. Тя умира един месец след раждане на 10 юли 1707 г. на 29 години в [[Айзенах]] и е погребана в църквата „Св. Георги“, Айзенах.<ref>{{Citation |title=Saxe-Weimar-Eisenach Royaltyguide.nl |url=http://www.royaltyguide.nl/families/wettin/saxeweimareisenach1.htm |accessdate=2016-03-13 |archivedate=2014-10-06 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20141006095227/http://www.royaltyguide.nl/families/wettin/saxeweimareisenach1.htm }}</ref> == Деца == Кристина Юлиана и херцог Йохан Вилхелм имат децата:<ref>[http://familypedia.wikia.com/wiki/Christine_Juliane_von_Baden-Durlach_(1678-1707) ''Christine Juliane von Baden-Durlach''], Familypedia</ref> * [[Йоханета Антоанета Юлиана фон Саксония-Айзенах|Йоханета Антоанета Юлиана]] (31 януари 1698 – 13 април 1726), омъжена на 9 май 1721 г. за херцог [[Йохан Адолф II (Саксония-Вайсенфелс)|Йохан Адолф II фон Саксония-Вайсенфелс]] (1685 – 1746), най-малкият син на херцог [[Йохан Адолф I (Саксония-Вайсенфелс)|Йохан Адолф I]] * [[Каролина Христина фон Саксония-Айзенах|Каролина Христина]] (15 април 1699 – 25 юли 1743), омъжена на 24 ноември 1725 г. за ландграф [[Карл I (Хесен-Филипстал)|Карл I фон Хесен-Филипстал]] (1682 – 1770) * Антон Густав (12 август 1700 – 4 октомври 1710) * [[Шарлота Вилхелмина Юлиана фон Саксония-Айзенах|Шарлота Вилхелмина Юлиана]] (27 юни 1703 – 17 август 1774, [[Ерфурт]]), неомъжена * Йоханета Вилхелмина Юлиана (10 септември 1704 – 3 януари 1705) * Карл Вилхелм (9 януари 1706 – 24 февруари 1706) * Карл Август (10 юни 1707 – 22 февруари 1711) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://gw.geneanet.org/genroy?lang=de&p=juliane&n=von+baden+durlach&oc=1 ''Christine Juliane von Baden-Durlach''], gw.geneanet.org * [http://www.thepeerage.com/p715.htm#i7146 ''Christine Juliane von Baden-Durlach''], ThePeerage.com [[Категория:Саксонски херцози]] [[Категория:Бадени]] [[Категория:Церинги]] [[Категория:Ернестини]] [[Категория:Ветини]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Починали в Айзенах]] tthodughyh6hd60ip9r609x5efwrq2n 0 615561 11473765 11429731 2022-07-29T05:51:27Z 78.154.14.82 Изтривам невярна информация, че е еколог. Не е завършил екология. wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | работил = активист в обществени организации, политик | вложки = {{Личност/Политик | партия = [[Зелените|Зелено движение]] | институция1 = Зелено движение | постове1 = Съпредседател | години1 = 2012 – 2014 | институция2 = Национален съвет на Зелено движение | постове2 = Член | години2 = 2014 – | институция3 = [[Министър на околната среда и водите на България]] | постове3 = | години3 = от 13 декември 2021 г. }} |още={{Депутат-България|45н=1|46н=1}} }} '''Борислав Сандов''' е български [[политик]], [[Народен представител (България)|народен представител]] в [[45 Народно събрание|45-ото]] и [[46 Народно събрание|46-ото Народно събрание]], [[Заместник министър-председател на България|вицепремиер]] и [[Министър на околната среда и водите на България|министър на околната среда и водите]] в [[Правителство на Кирил Петков|правителството]] на [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]]. Член е на политическия съвет на обединение [[Демократична България]].<ref>[https://demokrati.bg/sector/finansi/ Демократична България]</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nova.bg/news/view/2021/07/17/333920/борислав-сандов-демократична-българия-не-търси-порции-министерства-и-ведомства-видео/ | заглавие = Борислав Сандов: „Демократична България“ не търси порции, министерства и ведомства | достъп_дата = 17 юни 2022 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 17 юли 2021 г | труд = | издател = Нова телевизия | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Съучредител е на партия [[Зелените|„Зелено движение“]] и неин съпредседател в продължение на три години.<ref>[http://offnews.bg/news/Politika_8/Borislav-Sandov-podade-ostavka-kato-predsedatel-na-Zelenite_424697.html Борислав Сандов подаде оставка като председател на „Зелените“], OffNews, последен преглед на 30 март 2016</ref> Сандов е известен с водещата си дейност по редица природоопазващи кампании, сред които за опазването на [[Иракли]], забраната на [[ГМО]] в храните, мораториума върху [[шистов газ|шистовия газ]]<ref name="е-Vestnik">[http://e-vestnik.bg/24049/borislav-sandov-ot-zelenite-vodili-sme-okolo-1000-dela-sreshtu-darzhavni-institutsii/ Борислав Сандов от „Зелените“: Водили сме около 1000 дела срещу държавни институции], e-Vestnik, последен преглед на 30 март 2016</ref> и спазването на законите в [[Пирин (национален парк)|Национален парк Пирин]].<ref>[http://blagoevgrad.actualno.com/borislav-sandov-shte-ima-nov-orlov-most-ako-ms-amnistira-ceko-minev-news_458593.html Борислав Сандов: Ще има нов „Орлов мост“, ако МС амнистира Цеко Минев], Actualno, последен преглед на 30 март 2016</ref> == Биография == === Ранни години === Борислав Сандов е роден на 16 декември 1982 г. в [[Мадан]].<ref name="е-Vestnik"/><ref name="parliament">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://parliament.bg/bg/MP/3031 | заглавие = Народни представители | достъп_дата = 25 декември 2021 | издател = parliament.bg | архив_уеб_адрес = | архив_дата = }}</ref> Завършва гимназия по туризъм в [[Смолян]], след което завършва бакалавър по [[География]] (2006)<ref name="bta">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bta.bg/bg/c/NF/id/2534886 | заглавие = Новини - БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ | издател = bta.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref> и магистратура по Управление на хидроклиматичните ресурси в [[Софийския университет|Софийски университет]] (2017). По време на висшето си образование е избран в Студентски съвет, където става заместник-председател. В тази си роля, заедно с колеги, учредява Университетски клуб за екология и устойчиво развитие „UNECO“.<ref name="pathways">[http://pathways.bg/mentors/view/63 Профил на Борислав Сандов], Pathways, последен преглед 30 март 2015</ref> === Професионална дейност === От 2009 г. Борислав Сандов е Координатор за Коалиция за климата – България<ref name="pathways"/> и Координатор на кампаниите за Фондация за околна среда и земеделие.<ref>[http://feabg.org/za-fondaciyata/rakovodstvo-i-struktura.html Ръководство и структура] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160416111932/http://feabg.org/za-fondaciyata/rakovodstvo-i-struktura.html |date=2016-04-16 }}, FEA BG, последен преглед на 30 март 2016</ref> В периода 2010 – 2012 г. работи като организационен секретар на организацията „Биопродукти“.<ref name="bta" /> В края на 2015 г. е избран за съпредседател на Балканските Зелени.<ref>[http://izbori.zelenite.bg/14293 Борислав Сандов бе избран за Съпредседател на мрежата на балканските Зелени], Зелените, последен преглед на 30 март 2016</ref> === Коментар към Асарел-Медет === На 22 февруари 2016 панагюрският районен съд признава Борислав Сандов за виновен<ref>[http://www.rspan.org/nd/022016/00704715/06722216.htm Решение на съда в Панагюрище] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160322161414/http://www.rspan.org/nd/022016/00704715/06722216.htm |date=2016-03-22 }}, последен преглед на 30 март 2016</ref> по обвинение за обида на председателя на надзорния съвет на [[Асарел-Медет]] [[Лъчезар Цоцорков]], когото нарекъл „олигарх-отровител“ в статус във Фейсбук. В същото решение съдът признава, че Сандов не излъгал за това, че мината два пъти е отровила река [[Луда Яна]] и че адвокатите на Цоцорков са използвали „процедурни хватки“. Решението предизвиква широк медиен отзвук в България и чужбина,<ref>[http://www.btv.bg/video/shows/btv-reporterite/videos/btv-reporterite-internet-svoboda-2.html Репортерите: Интернет свобода], bTV, последен преглед на 30 март 2016</ref><ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/02/24/2711303_mogat_li_da_vi_sudiat_za_status_vuv_facebook/ Могат ли да ви съдят за статус във Facebook], Капитал, последен преглед на 30 март 2016</ref><ref>[http://reconnecting-europe.boellblog.org/2016/03/15/guilty-of-writing-a-facebook-status-the-decline-of-freedom-of-expression-and-media-freedom-in-bulgaria/ Guilty of Writing a Facebook Status: the Decline of Freedom of Expression and Media Freedom in Bulgaria], Reconnecting Europe, последен преглед 30 март 2016</ref> включително и реакция на посланика на [[Франция]] в България, който се застъпва публично в подкрепа на Сандов.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/02/27/2713457_frenskiiat_poslanik_v_tuitur_az_sum_borislav_sandov/ Френският посланик в „Туитър“: Аз съм Борислав Сандов], Дневник, последен преглед на 30 март 2016</ref> === Народен представител (април–септември 2021) === На изборите на [[Парламентарни избори в България (април 2021)|4 април]] 2021 г. е избран като депутат в [[45 Народно събрание|45-ото Народно събрание]] от коалиция „Демократична България“ от [[25 МИР София]].<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3031 parliament.bg]</ref> На изборите на [[Парламентарни избори в България (юли 2021)|11 юли]] 2021 г. е избран като депутат в [[46 Народно събрание|46-ото Народно събрание]] от коалиция „Демократична България“, отново от същия многомандатен избирателен район.<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/3401 parliament.bg]</ref> На изборите на [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|14 ноември]] 2021 отново е кандидат за народен представител – като водач на коалиция „Демократична България“ в [[12 МИР Монтана]], но там коалицията не печели мандат. Сандов също така е втори в листата на „Демократична България“ в 25 МИР София, където партията печели два мандата, но [[Александър Симидчиев]] има повече преференции от него и става депутат.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://offnews.bg/izbori/mika-zajkova-manol-pejkov-i-borislav-sandov-niama-da-sa-deputati-764956.html | заглавие = Мика Зайкова, Манол Пейков и Борислав Сандов няма да са депутати {{!}} Избори {{!}} Новини от България и Света | издател = offnews.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref> === Вицепремиер и министър (2021 –) === На 13 декември 2021 г. е избран за вицепремиер и [[Министър на околната среда и водите на България|министър на околната среда и водите]] в правителството на [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://btvnovinite.bg/bulgaria/nominacijata-za-ekoministar-borislav-sandov-iska-da-izvadi-balgarija-ot-grupata-na-dvojkadzhiite.html | заглавие = Номинацията за екоминистър: Борислав Сандов иска да извади България от групата на двойкаджиите - bTV Новините | издател = btvnovinite.bg | достъп_дата = 30 януари 2022}}</ref> == Източници == <references /> {{Кабинет на Кирил Петков}} {{СОРТКАТ:Сандов, Борислав}} [[Категория:Членове на Българското географско дружество]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Министри на околната среда и водите на България]] [[Категория:Вицепремиери на България]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Български природозащитници]] [[Категория:Родени в Мадан]] rat63f41481nrzqtxtdhtibcwdaqw3u 0 616931 11473701 11467405 2022-07-29T03:30:01Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{Личност|поет | име-оригинал = Edward James | портрет = | роден-място = [[Уест Дийн]], [[Великобритания]] | починал-място = [[Санремо]], [[Италия]] }} '''Едуард Уилям Франк Джеймс''' ({{lang|en|Edward William Frank James}}) е [[Англия|английски]] [[меценат]], [[поет]] и [[скулптор]]. == Биография == [[Файл:Xilitla Las Pozas 0407 013.jpg|мини|260п|Сюрреалистичният скулптурен парк на Едуард Джеймс ''Las Pozas'' край [[Сан Луис Потоси (град)|Сан Луис Потоси]], Мексико]] [[Файл:Xilitla Las Pozas 0407 036.jpg|мини|260п|''Las Pozas'']] Роден е на 16 август 1907 година в [[Уест Дийн]], [[Съсекс]], в семейството на богатия американски търговец Уилям Джеймс и светската знаменитост Ивлин Форбс, близка с крал [[Едуард VII]]. Едуард Джеймс наследява в ранна възраст значително състояние и, след като завършва [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]], става един от ранните поддръжници на движението на [[Сюрреализъм|сюрреализма]], покрепяйки финансово негови видни представители, като [[Рене Магрит]] и [[Салвадор Дали]]. Едуард Джеймс умира на 2 декември 1984 година в [[Санремо]]. == Библиография == * ''The Bones of my Hand.'' London 1930, Oxford University Press, 1938 * ''The Glass Omnibus.'' London, 1934 * ''Swans Reflecting Elephants, My Early Years.'' Weidenfeld & Nicolson, London, 1982, ISBN 0-297-77988-5. == За него == * Margaret Hooks, ''Surreal Eden: Edward James and Las Pozas.'' Princeton Architectural Press, New York, 2006, ISBN 1-56898-612-2 * Nocola Coleby (ed.), ''A Surreal Life: Edward James, Exhibition Catalogue, Royal Pavilion.'' Brighton, 1998, ISBN 0-85667-493-1 == Източници == <references /> * [http://theesotericcuriosa.blogspot.com/2011/01/surrealistic-prince-of-two-continents.html "Surrealistic Prince," Of Two Continents: Edward James, Esq.], ''The Esoteric Curiosa'', 2011 == Външни препратки == * {{икона|en}} [https://www.westdean.org.uk/about West Dean – The Edward James Foundation] * {{икона|en}} [http://www.junglegossip.com/ Jungle Gossip: Edward James und Las Pozas] {{мъниче|общественик|англия}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Джеймс, Едуард}} [[Категория:Ландшафтни архитекти]] [[Категория:Британски меценати]] [[Категория:Английски поети]] [[Категория:Сюрреализъм]] [[Категория:ЛГБТ писатели от Англия]] [[Категория:Възпитаници на Оксфордския университет]] [[Категория:Западен Съсекс]] [[Категория:Санремо]] 84nbvcpd07r3csg3kvafdjyu7inqich 0 621461 11473232 10895231 2022-07-28T12:47:18Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: кавички (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[херцогиня]] на [[Саксония-Гота-Алтенбург]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1732]] – [[1767]] | коронация = | предшественик = [[Магдалена Августа фон Анхалт-Цербст]] | наследник = [[Шарлота фон Саксония-Майнинген]] | други титли = [[принцеса]] от [[Саксония-Майнинген]] | герб = }} }} '''Луиза Доротея фон Саксония-Майнинген''' ({{lang|de|Luise Dorothea von Sachsen-Meiningen}}; * [[10 август]] [[1710]], [[Кобург]]; † [[22 октомври]] [[1767]], [[Гота]]) е принцеса от [[Саксония-Майнинген]] и чрез женитба [[херцогиня]] на [[Саксония-Гота-Алтенбург]] (1732 – 1767). == Живот == Дъщеря е на херцог [[Ернст Лудвиг I (Саксония-Майнинген)|Ернст Лудвиг I фон Саксония-Майнинген]] (1672 – 1724) и първата му съпруга [[Доротея Мария фон Саксония-Гота-Алтенбург]] (1674 – 1713), дъщеря на херцог [[Фридрих I (Саксония-Гота-Алтенбург)|Фридрих I фон Саксония-Гота-Алтенбург]] и първата му съпруга [[Магдалена Сибила фон Саксония-Вайсенфелс (1648–1681)|Магдалена Сибила фон Саксония-Вайсенфелс]].<ref>[http://thepeerage.com/p293.htm#i2927 Luise Dorothea von Sachsen-Meiningen], thepeerage.com</ref> Луиза Доротея се омъжва на 17 септември 1729 г. в Гота за братовчед си принц [[Фридрих III (Саксония-Гота-Алтенбург)|Фридрих]], който става през 1732 г. като Фридрих III херцог на Саксония-Гота-Алтенбург. Луиза Доротея помага херцогството да стане културен център в [[Тюрингия]], взема участие в политиката. Кореспондира си с [[Волтер]], [[Дени Дидро|Дидро]] и [[Жан-Жак Русо|Русо]]. Волтер е поканен и е в Гота от 15 април до 25 май 1753 г. и е очарован от нея. Тя си пише и с пруския крал [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]], който я посещава на 3 и 4 декември 1762 г. в [[дворец]] Фриденщайн в Гота. Луиза Доротея умира на 22 октомври 1767 г. на 57 години в Гота. Погребана е, според завещанието си от 21 октомври 1767 г., в градската църква „Св. Маргарета“ в Гота. <br> <gallery caption="" class="center" widths="200px" heights="210px"> Luise Dorothea of Saxe-Meiningen, duchess of Saxe-Gotha-Altenburg 2.jpg|Луиза Доротея фон Саксония-Майнинген Die_Gartenlaube_(1858)_b_585.jpg|Херцогиня Луиза Доротея, 1858 г. в списанието ''Die Gartenlaube'' Schloss-Friedenstein01.JPG|Дворец Фриденщайн в Гота </gallery> == Деца == Луиза Доротея и херцог Фридрих III имат децата:<ref>[http://geneall.net/de/name/18072/luise-dorothea-herzogin-von-sachsen-meiningen/ ''Luise Dorothea, Herzogin von Sachsen-Meiningen''], geneall.net</ref> * Фридрих (1735 – 1756) * Лудвиг (1735) * мъртвороден син (*/† 1735, близнак на Лудвиг) * мървородени синове близнаци (*/† 1739) * Фридерика Луиза (1741 – 1776) * [[Ернст II (Саксония-Гота-Алтенбург)|Ернст II Лудвиг]] (1745 – 1804), херцог на Саксония-Гота-Алтенбург, женен на 21 март 1769 г. за [[Шарлота фон Саксония-Майнинген]], дъщеря на херцог [[Антон Улрих (Саксония-Майнинген)|Антон Улрих фон Саксония-Майнинген]] и [[Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал]] * София (1746) * [[Август фон Саксония-Гота-Алтенбург|Август]] (1747 – 1806) == Литература == * Herbert Hömig: [http://www.deutsche-biographie.de/pnd104352388.html ''Luise Dorothea, Herzogin von Sachsen-Gotha-Altenburg, geborene Prinzessin von Sachsen-Meiningen'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 502 f. * Karl Koetschau: ''Fürstin Luise Dorothee – Eine Freundin von Friedrich dem Großen und Voltaire''. Berlin 1941 * Jenny von der Osten: ''Luise Dorothee Herzogin von Sachsen-Gotha 1732 – 1767''. Leipzig 1893 * Bärbel Raschke: ''Der Briefwechsel zwischen Luise Dorothée von Sachsen-Gotha und Voltaire 1751 – 1767''. Leipzig 1998 * Bärbel Raschke: ''Der Briefwechsel zwischen Luise Dorothea von Sachsen-Gotha-Altenburg und Friederike von Montmartin 1751 – 1752''. Gotha 2009 * Albert Schumann: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Luise_Dorothea ''Luise Dorothea, Herzogin von Sachsen-Gotha und Altenburg'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 625 – 629. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://friedrich.uni-trier.de/de/oeuvres/18/id/006001000/text/ Писма с Фридрих Велики] [[Категория:Саксонски херцози]] [[Категория:Ернестини]] [[Категория:Ветини]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Починали в Гота]] jimvx45vujp525ggscno2piayvhckgj 0 622103 11473274 10609870 2022-07-28T13:15:14Z Elizaiv22 294865 Без източници - единственият източник е неработеща препратка wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{Архитект | bgcolour = lightblue | име = Ян Котера | картинка = Jan Kotera 1914 Bufka.png | ширина = | описание = Ян Котера, снимка на Владимир Буфка, 1914 г. | роден-място = [[Бърно]], [[Австро-Унгария]] | починал-място = [[Прага]], [[Чехословакия]] | националност = {{Чехия}} | стил = [[Кубизъм]] | учител = [[Ото Вагнер]] | направление = [[Виенски сецесион]], [[функционализъм (изкуство)|функционализъм]] | творби = | повлиян = [[Франк Лойд Райт]] | повлиял = | награди = | уебсайт = | общомедия = Jan Kotěra }} '''Ян Котера''' ({{Lang|cs|Jan Kotěra}}) е [[Чехословакия|чешки]] [[Архитектура|архитект]], [[дизайнер]] и [[Графика (изобразително изкуство)|график]], сред създателите на съвременната чешка архитектура.<ref>[http://drugi.dokumentite.com/art/sredno-evropeiska-kulturna-integraciq/84619 Средно-европейска културна интеграция]{{Неработеща хипервръзка}}</ref> == Биография и творчество == Роден е на [[18 декември]] [[1871]] година в [[Бърно]], [[Австро-Унгария]]. Архитектурното си образование получава в Академията за изящни изкуства във [[Виена]], при професор [[Ото Вагнер]]. В началния период на творчеството си е повлиян от стила [[Виенски сецесион]]. По-късно, след запознаване с произведения на [[Франк Лойд Райт]], постепенно преминава към формите на [[функционализъм|функционализма]]. Включва в своите произведения чешки национални елементи по такъв начин, че в резултат се получава симбиоза между модернистичните и националните елементи в неговата архитектура. Оказва влияние върху развитието на чешката архитектура не само при създаването на сгради, но и като преподавател. Един от най-известните ученици на Ян Котера е [[Йозеф Гочар]]. Котера е професор в Пражката академия за изящни изкуства и основател на класа по архитектура в учебното заведение. Член е на Чешката академия на науките и изкуствата. Умира на [[23 април]] [[1923]] година в [[Прага]] на 51-годишна възраст. == Избрани творби == * Преустройство и разширение на двореца в [[Червени Храдек]] (1894 – 1896) * Къща Петерка, Прага (1899 – 1900) * Народният дом в [[Простейов]] (1905 – 07) * Къща Лайхтер, Прага (1908/09) * Източнобохемски музей, [[Храдец Кралове]] (1909 – 12) * [[Моцартеум]], Прага (1911 – 13) * Юридически факултет на [[Карлов университет|Карловия университет]], Прага (1907 – 31) <gallery> Národní dům - panorama, Prostějov.jpg|Народният дом в [[Простейов]] Hradec_Králové_-_průčelí_Muzea_Východních_Čech.jpg|Източнобохемският музей в Храдец Кралове Zlín, vila Tomáše Bati (3).JPG|Вилата на Томаш Бата в Злин Praha, Kotěrova vila.JPG|Вилата на Ян Котера до Прага PFUK interier.jpg|Юридически факултет на [[Карлов университет|Карловия университет]] в Прага </gallery> == Литература == * ''Jan Kotěra – The Founder of Modern Czech Architecture'', Prague, 2001 == Източници == <references /> {{Превод от|ru|Котера, Ян|68574549}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Котера, Ян}} [[Категория:Чешки архитекти]] [[Категория:Чешки дизайнери]] [[Категория:Дизайнери на мебели]] [[Категория:Ар нуво]] [[Категория:Националисти]] [[Категория:Родени на 18 декември]] [[Категория:Родени през 1871 година]] [[Категория:Починали през 1923 година]] [[Категория:Родени в Бърно]] [[Категория:Починали в Прага]] ggbunxh19by2t4heyl02j8k8j8zg91w 0 626359 11473711 11463400 2022-07-29T03:37:00Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = Боби Дерън | име-оригинал = Bobby Darin | фон = певец | картинка = Bobby Darin 1959.JPG | картинка_текст = Боби Дерън през 1959 | рождено_име = Уолдън Робърт Касото | псевдоним = Боби Дерън | роден_в = [[Бронкс]], [[Ню-Йорк]], [[САЩ]] | починал_в = [[Лос Анжелис]], [[Калифорния]], САЩ | стил = [[рокендрол]], [[джаз]], [[блус]], [[поп]], [[суинг]], [[кънтри]] | инструмент = [[певец|вокал]], [[китара]] | глас = | период_на_активност = от 1956 до 1973 | лейбъл = Atco Records, [[Decca Records]], [[Capitol Records]], Brunswick Records, [[Atlantic Records]], Motown Records | свързани_изпълнители = | влияния = | сайт = {{Official website|http://www.bobbydarin.com}} }} '''Уолдън Робърт Касото''' ({{lang|en|Walden Robert Cassotto}}), познат с артистичния си псевдоним '''Боби Дерън''' (''Bobby Darin''), е американски [[певец]], [[музикант]], [[композитор]] и [[актьор]] от италиански произход. Той е сред най-популярните американски изпълнители на [[рокендрол]], [[джаз]], [[блус]], [[поп]], [[суинг]] и [[кънтри]] в периода от началото на [[1956]] до края на [[1971]] г. Играе поддържащи роли в няколко филма и създава собствено телевизионно шоу<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.silverclover.free-online.co.uk/darin.html | заглавие=Bobby Darin – nusical chameleon |достъп_дата = 3 юли 2016|издател= silverclover.free-online.co.uk|език=en}}</ref>. == Биография == Роден е в [[Бронкс]], [[Ню Йорк]], като извънбрачно дете на Ванина Джулиът „Нина“ Касото и баща, който умира преди раждането му. За да избегнат скандала, майка му и бабата Поли решават да го представят като син на Поли и по-малък брат на Нина. Баба му (която той счита за майка) го учи да пее и танцува, но на 8-годишна възраст той е диагностициран с [[остра ревматична треска]] и лекарят прогнозира, че детето ще е късметлия, ако доживее до шестнадесетгодишна възраст.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.oldiesmusicblog.com/bobby-darrin-a-dream-lover/ | заглавие= Bobby Darin a Dream Lover |достъп_дата = 3 юли 2016 | дата =22 декември 2010, раздел: Movie Reviews, Stories of artist |труд= написано от Diana |издател= публикувано от oldiesmusicblog.com |език= en }}</ref> Болестта го амбицира в максимална степен да изгради успешна кариера за краткия си живот. Хроничните инфекциозни огнища на болестта нанасят поражения на сърцето, което става основната причина за кончината му на 37 години по време на операция. Той е доста добър ученик и завършва престижна гимназия в [[Бронкс]], а след това и колеж в [[Манхатън]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.history-of-rock.com/bobby_darin.htm | заглавие= Bobby Darin |достъп_дата = 3 юли 2016 |издател= публикувано от history-of-rock.com |език= en }}</ref>. [[Файл:Bobby and Andrea Darin's Wedding Photo.png|мини|180п|ляво|Семейна снимка на Боби Дерън и Андреа Джой Игър (Дерън) – през 1973 година]] За артистичното име на Боби Дерън има само непотвърдени сведения. Според доста известни таблоиди за времето си, съществува версия, че си го е избрал на случаен принцип от телефонен указател. Жени се за Сандра Дий [http://www.imdb.com/name/nm0000364/ (Sandra Dee)] през 1961 година, като малко по-късно им се ражда син Дод Митчел Дарин <ref>[http://www.imdb.com/name/nm1194245/bio (Dodd Mitchell Darin)]</ref>, който е по-известен като Морган Митчел Дарин. Развежда се през 1967 година и през юни 1972 година Боби Дарин се жени за Андреа Джой Игър (Дарин) <ref>[http://www.famousfix.com/topic/andrea-joy-yeager/photos (Andrea Joy Yeager)]</ref>, с която се развежда преди смъртта си през 1973 г. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://itunes.apple.com/us/artist/bobby-darin/id238060 | заглавие= Bobby Darin|достъп_дата = 3 юли 2016 |, раздел: us artist |издател= публикувано от itunes.apple.com |език= en }}</ref> == Музикална кариера == През 1956 година Боби Дарин сключва договор с компанията [[Decca Records]], където се запознава с певицата [[Кони Френсис]] (Connie Francis) и преживява с нея небезизвестен любовен роман по време на музикално им сътрудничество. През 1958 година в резултат на договора му с [[Atlantic Records]] той пише музика и за други изпълнители, а през лятото на същата година песента ''Splish Splash'' <ref>[http://www.songfacts.com/detail.php?id=1820 ''Splish Splash'']</ref> се превръща в химн на тогавашните американски тийнейджъри. През август тя достига до трето място в музикалните класации, а записът е продаден в над един милион копия. [[Файл:Bobby Darin 1972.JPG|мини|180п|В ТВ шоуто на NBC (The Bobby Darin Amusement Company) 30 юни 1972 г.]] До 1962 година той записва редица песни, превърнали се в реликви за това време. Част от тях са: ''Dream Lover''<ref>[http://www.songfacts.com/detail.php?id=2570 ''Dream Lover'']</ref>, ''Mack the Knife''<ref>[http://www.songfacts.com/detail.php?id=564 ''Mack the Knife'']</ref>, ''Beyond the Sea''<ref>[http://www.songfacts.com/detail.php?id=4981 ''Beyond the Sea'']</ref>, ''A True True Love''<ref>[http://www.songfacts.com/detail.php?id=22794 ''A True True Love'']</ref>, ''If A Man Answers''<ref>[http://www.songfacts.com/detail.php?id=22793 ''If A Man Answers'']</ref>, ''Eighteen Yellow Roses''<ref>[http://www.songfacts.com/detail.php?id=2456 ''Eighteen Yellow Roses'']</ref> и други<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.songfacts.com/artist-bobby_darin.php | заглавие= Bobby Darin|достъп_дата = 3 юли 2016 |, раздел: artist |издател= songfacts.com |език= en }}</ref>. Най-забележителните му песни, достигнали легендарна световна популярност, са "''Мак „Ножът“''" („Mack the Knife“, негов аранжимент на популярната кабаретна песен от 1928 г. „''Die Moritat von Mackie Messer''“, композирана от [[Курт Вайл]] по текст на [[Бертолт Брехт]] за неговата популярна оперета „Опера за три гроша“) и неговата версия на „''Отвъд морето''“ (''„Beyond the Sea“'', написана от Джак Лорънс през 1946 г., основана на „Морето“ (''„La mer“'') на французина Шарл Трене, на свой ред заимствана от „Сърце и душа“ (''„Heart and Soul“''), композирана от Хоуги Кармайкъл и изпята от Лари Клинтън през 1938 г.). От 1962 година до 1966 година певецът има договор с [[Capitol Records]], а през 1967 подписва с [[Atlantic Records]]. След известно време Боби Дерън сключва контракт с Motown Records и започва да свири в големите казина в [[Лас Вегас]] и Нюйоркския нощен клуб „Копакабана“. Критиците отразяват в пресата този период като застой и повратна точка в кариерата му. След известно време Боби Дерън се появява отново, но в телевизията, и там работи интензивно за [[Робърт Кенеди]] по време на президентската му кампания през 1968 година. Президентът дори не се опитва да скрие от обществото чисто приятелското си и почитателско отношение към певеца в съвместните им пътувания из страната в този период. По-късно, твърдейки, че е имал мистично-религиозно преживяване по време на опелото на Кенеди, Боби Дерън продава имота си и през 1969 година се премества в [[Лос Анжелис]] [[Калифорния]]. След повече от година по-късно той се появява отново, за да започне свои собствени записи като сключва контракт с Direction Records. Певецът записва песента ''Simple Song of Freedom''<ref>[http://genius.com/Bobby-darin-simple-song-of-freedom-lyrics ''Simple Song of Freedom'']</ref>, която става особено популярна, според него като „бурните аспекти на съвременното общество“. В периода от 1970 до 1971 година той продължава да записва много нови песни в Motown records, като някои от тях стават хитове в американските класации и в продажбата на синглите им е отбелязан значителен ръст. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.sing365.com/music/lyric.nsf/Bobby-Darin-Biography/F777879DEFB6564E48256C320022CAE5 |заглавие= Bobby Darin-Biography |достъп_дата = 3 юли 2016 | дата = 3 юни 2013, раздел: Biography |труд= написано от Jay Tell |издател= публикувано от sing365.com |език= en }}</ref> == Филмова и ТВ кариера == [[Файл:Bobby Darin Petula Clark 1967.JPG|мини|180п|ляво|Боби Дерън и [[Петула Кларк]] в ТВ шоуто „ABC Stage 67“ на Роджърс и Харт през 1967 г.]] Филмовата му кариера започва с подписването на договори през 1960 година с пет Холивудски студия, където пише музиката на много от филмите, в които самият той играе. По време на снимките на романтичната комедия „Ела септември“ Боби Дерън се запознава с бъдещата си съпруга 18-годишната актриса Сандра Дий (({{lang|en|Sandra Dee}})). Негови партньори във филма са [[Рок Хъдзън]] и [[Джина Лолобриджида]]. През 1962 година той се снима в четири филма, като по-известни от тях са: „Твърде късен блус“ <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://itunes.apple.com/us/movie/too-late-blues/id881054282 |заглавие= Too Late Blues |достъп_дата = 3 юли 2016 | дата =, раздел: us movie |труд= написано от John Cassavetes |издател= публикувано от itunes.apple.com |език= en }}</ref> и „Адът е за героите“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://itunes.apple.com/us/movie/hell-is-for-heroes/id268753336 |заглавие= Hell Is for Heroes |достъп_дата = 3 юли 2016 | дата =, раздел: us movie |труд= написано от Don Siegel |издател= публикувано от itunes.apple.com |език= en }}</ref>. На 36-ата церемония по връчването на филмовите награди [[Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля|Оскар]], която се провежда на 13 април 1963 година, той дори е номиниран в категорията „Най-добра поддържаща мъжка роля“ във филма „Капитан Нюман“. Награда получава и песента ''Beyond the Sea'' на филмовия кинофестивал в Кан, която вече е хит. Тя му донася очаквана световно признание, а той е награден с „френската филмова награда на критиката“. През 1972 година открива собствено телевизионно шоу в [[NBC]], с името The Bobby Darin Amusement Company<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.bobbydarin.net/bdamusementco.html | заглавие= The Bobby Darin Amusement Company |достъп_дата = 3 юли 2016|дата= 3 март 1973 |труд= написано от Bruce Kellhar |издател= публикувано от The Boston Sunday Herald Advertiser|език= en }}</ref>. Боби Дерън изиграва огромна роля в откриването на нови млади таланти (артисти и певци), като Ричард Прайър, Флип Уилсън и [[Уейн Нютън]]. [[Файл:That Funny Feeling (1965) trailer 1.jpg|мини|180п|Боби Дерън и Сандра Дий във филма „Това е странно чувство“, заснет през 1965 г.]] == Смърт == Боби Дерън умира на 20 декември 1973 година на 37 години на операционната маса в болница Cedars-Sinai_Medical_Center Cedars of Lebanon Hospital в [[Лос Анжелис]], а целта на операцията е била смяна на увредената му сърдечна клапа. Тялото след смъртта е дарено от близките му на ''Ronald Reagan UCLA Medical Center'' за научно–изследователски цели. == Признание == * През 1999 година името на Боби Дерън е записано в [[Залата на славата на рокендрола]] в [[САЩ]] като [https://rockhall.com/inductees/bobby-darin/bio/ автор на песни]. * През 2003 година в телевизионното ТВ шоу „Американски мечти“ (American Dreams TV Show) на телевизия [[NBC]] от 1-ви сезон в епизод 19 [http://www.imdb.com/name/nm0790854/ Дънкан Шейк], пресъздавайки образа на Боби Дерън, изпява песента [https://www.youtube.com/watch?v=hLC3F3sMnWA Отвъд морето] в негова памет. * През 2004 година на международния кинофестивал, проведен в град [[Торонто]] в [[Канада]] се е състояла и премиерата на биографичния филм за Боби Дерън [https://www.youtube.com/watch?v=CUkEXzkxItM Отвъд морето], в който актьорът [[Кевин Спейси]] пресъздава образа на певеца. * На 14 май 2007 година е открита звезда с името на Боби Дерън на [[Холивудска Алея на славата]] в [[САЩ]] и е удостоен с включване на името му в 2500-те най-успешни актьори от 20 век за приноса му в развлекателната индустрия. * На 13 декември 2009 година му е присъдена награда за цялостен принос като [[певец]], [[музикант]], [[композитор]] и [[актьор]]. * На 30 януари 2010 година по време на 52-рите телевизионни годишни награди [[Грами]] проведени в Стейпълс център в [[Лос Анджелис]] [[Калифорния]] „The National Academy of Recording Arts and Sciences Academy“ отличава Боби Дерън с награда за цялостен творчески принос с изключително художествено значение. Дод Дерън приема наградата от името на баща си. * На 3 април 2016 година се е състояла премиерата на мюзикъла [http://dreamlover.com.au/ The Bobby Darin Story ''Dream Lover''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160630025744/http://dreamlover.com.au/ |date=2016-06-30 }} който разкрива незабравими мигове от невероятния живот на легендарния американски певец, автор на песни и актьор Боби Дерън. == Дискография == * [https://itunes.apple.com/us/album/thats-all/id30393091 ''Това е всичко'' / ''That's All'' (1959)] * ''Това е Дерън'' / ''This is Darin'' (1960) * ''Дерън на Копа'' / ''Darin at the Copa'' (1960) * [https://itunes.apple.com/us/album/for-teenagers-only/id63605261 ''Само за тийнейджъри'' / ''For Teenagers Only'' (1960)] * [https://itunes.apple.com/us/album/two-of-a-kind/id74699871 ''Двама от един тип'' / ''Two of a Kind'' (1961)] * [https://itunes.apple.com/us/album/love-swings/id63605161 ''Любовни люлки'' / ''Love Swings'' (1961)] * [https://itunes.apple.com/us/album/bobby-darin-sings-ray-charles/id30393905 ''Боби Дерън пее Рей Чарлз'' / ''Bobby Darin Sings Ray Charles'' (1962)] * [https://itunes.apple.com/us/album/oh!-look-at-me-now/id715820601 ''O! Виж ме сега'' / ''Oh! Look At Me Now'' (1962)] * ''Ти си причината да живея'' / ''You're the Reason I'm Living'' (1963) * [https://itunes.apple.com/us/album/its-you-or-no-one/id30394337 ''Това ти ли си или никой'' / ''It's You or No One'' (1963)] * [https://itunes.apple.com/us/album/18-yellow-roses/id715578899 ''18 жълти рози'' / ''18 Yellow Roses'' (1963)] * [https://itunes.apple.com/us/album/golden-folk-hits/id716255328 ''Златни народни хитове'' / ''Golden Folk Hits'' (1963)] * [https://itunes.apple.com/us/album/winners/id78969488 ''Победителите'' / ''Winners'' (1964)] * [https://itunes.apple.com/us/album/hello-dolly-to-goodbye-charlie/id715592474 ''Здравей Доли, сбогом Чарли'' / ''Hello Dolly To Goodbye Charlie'' (1964)] * ''Ако бях Карпентър'' / ''If I Were a Carpenter'' (1966) * ''Наопаки'' / ''Inside Out'' (1967) * ''Боби Дерън пее Доктор Дулитъл'' / ''Bobby Darin Sings Doctor Dolittle'' (1967) * [https://itunes.apple.com/us/album/live!-at-the-desert-inn/id128471812 ''На живо!В хана на пустинята'' / ''Live! At the Desert Inn'' (1971)] == Филмография == * ''Пепе'' / ''Pepe'' (1960) * ''Ела септември'' / ''Come September'' (1961) * ''Твърде късен блус'' / ''Too Late Blues'' (1962) * ''Държавен панаир'' / ''State Fair'' (1962) * ''Адът е за героите'' / ''Hell Is for Heroes'' (1962) * ''Ако човек отговори'' / ''If a Man Answers'' (1962) * ''Точка на налягане'' / ''Pressure Point'' (1962) * ''Капитан Нюман'' / ''Captain Newman, M.D.'' (1963) * ''Това е странно чувство'' / ''That Funny Feeling'' (1965) * ''Справедливост в Абълин'' / ''Gunfight In Abilene'' (1967) * ''Непознат в къщи'' / ''Stranger in the House'' (1967) * ''Щастлив край'' / ''Happy Ending'' (1969) * ''Честит Ден на майката, с любов Джордж'' / ''Happy Mother’s Day, Love George'' (1973) == Книги == * [https://itunes.apple.com/us/book/me-and-bobby-d./id555641549?mt=11 ''Аз и Боби Дерън'' / ''Me and Bobby Darin''] * [https://itunes.apple.com/us/book/bobby-darin-songbook/id523107514?mt=11 ''Боби Дерън Песнопойка'' / ''Bobby Darin Songbook''] * [https://books.google.bg/books?q=editions:ISBN0446602469&id=EfkPHQAACAAJ&hl ''Съня на влюбените'' / ''Dream Lovers''] * [https://books.google.bg/books?id=RpSPBmSEPC8C&printsec=frontcover&dq=The+Life+of+Bobby+Darin&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwi9oa67-afMAhUFkywKHSa0AKYQ6AEIGzAA#v=onepage&q=The%20Life%20of%20Bobby%20Darin&f=false ''Римски свещи'' / ''Roman Candle''] * [https://books.google.bg/books?id=IUYCMSnVH-oC&printsec=frontcover&dq=The+Life+of+Bobby+Darin&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwi9oa67-afMAhUFkywKHSa0AKYQ6AEIIzAB#v=onepage&q=The%20Life%20of%20Bobby%20Darin&f=false ''Животът на Боби Дерън'' / ''The Life of Bobby Darin''] * [https://books.google.bg/books?id=i3B3Ogkuc4YC&dq=The+Life+of+Bobby+Darin&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwi9oa67-afMAhUFkywKHSa0AKYQ6AEIMjAD ''Bobby Darin'']{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }} * [https://books.google.bg/books?id=82vsAAAAMAAJ&q=The+Life+of+Bobby+Darin&dq=The+Life+of+Bobby+Darin&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwi9oa67-afMAhUFkywKHSa0AKYQ6wEIOTAE ''Това е всичко'' / ''That's All''] * [https://books.google.bg/books?id=qv-bjgEACAAJ&dq=The+Life+of+Bobby+Darin&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwi9oa67-afMAhUFkywKHSa0AKYQ6wEIVjAI ''Наръчник на слушателя'' / ''A Listener's Guide''] == Бележки и източници == <references /> {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Дерън, Боби}} [[Категория:Американски фолк музиканти]] [[Категория:Американски рок музиканти]] [[Категория:Американски рок певци]] [[Категория:Поп музиканти]] [[Категория:Рокендрол музиканти]] [[Категория:Американски блус музиканти]] [[Категория:Американски композитори]] [[Категория:Носители на Оскар]] [[Категория:Носители на Грами за цялостно творчество]] [[Категория:Американски поети]] [[Категория:Американски артисти]] [[Категория:Родени в Ню Йорк]] [[Категория:Починали в Лос Анджелис]] 4rzmod9jaf60p1gbngxojht3ym3mspu 0 628155 11473602 11443724 2022-07-28T22:06:53Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Da wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Странни неща | Картинка = Stranger Things logo.png | Обяснение към снимката = Официален постер на сериала | Жанр = [[Научна фантастика]]<br>[[Филм на ужасите|Хорър]]<br>[[Трилър]] | Формат на картината = [[4K резолюция|4К]] | Формат на звука = Dolby Digital 5.1 | Създател(и) = Братя Дафър | Продуцент(и) = Мат Дафър<br>Рос Дафър<br>Шон Леви<br>Дан Коен | Изпълнителен продуцент = | Актьори = [[Уинона Райдър]]<br>Дейвид Харбър<br>Фин Уулфхард<br>Мили Боби Браун и др. | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | ТВ Канал = [[Netflix]] | Излъчване = 15 юли 2016 г. – | Сезони = 4 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = 25 | Времетраене = 42 – 60 минути | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.netflix.com/title/80057281 | Страница в IMDb = 4574334 | Страница в TV.com = }} '''„Странни неща“'''<ref>[https://www.computerworld.bg/biznes/2019/10/21/3979628_horor_serialut_stranni_neshta_pomogna_na_netflix_da_se/ Хорор сериалът „Странни неща“ помогна на Netflix да се върне към растеж]</ref><ref>[https://trud.bg/%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/ Създателите на „Странни неща“ отново на съд за плагиатство]</ref> ({{lang|en|Stranger Things}}) е [[САЩ|американски]] [[Научна фантастика|научно-фантастичен]] сериал на Netflix по идея на Братя Дафър. Снимките на четвъртия сезон започват през февруари 2020 г. във [[Вилнюс]], [[Литва]] в разрушения затвор [[Лукишкес]].<ref>{{cite web | url = https://www.gamespot.com/articles/stranger-things-season-4-new-behind-the-scenes-ima/1100-6473833/ | title = Stranger Things Season 4: New Behind-The-Scenes Images Revealed | first = Dan | last = Auty | date = February 18, 2020 | accessdate = February 18, 2020 | work = IGN |archivedate = February 18, 2020 | archive-url = https://web.archive.org/web/20200218210930/https://www.gamespot.com/articles/stranger-things-season-4-new-behind-the-scenes-ima/1100-6473833/ | url-status = live }}</ref><ref name="Lith3">{{cite web |url=https://www.filmneweurope.com/news/lithuania-news/item/119372-stranger-things-season-4-to-be-shot-in-lithuania |title=Stranger Things Season 4 To Be Shot in Lithuania |work=Film New Europe Association |first=Aukse |last=Kancereviciute |date=January 16, 2020 |accessdate=January 30, 2020 |archivedate=January 30, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200130175057/https://www.filmneweurope.com/news/lithuania-news/item/119372-stranger-things-season-4-to-be-shot-in-lithuania |url-status=live }}</ref> След Литва снимките се преместват в [[Атланта]] и места от предишните сезони.<ref name="Lith1">{{cite web |url=https://metro.co.uk/2020/01/08/stranger-things-4-begin-production-lithuania-chernobyl-set-americans-identity-incoming-12025286/ |title=Stranger Things 4 to begin production 'in Lithuania on Chernobyl set': The American's identity is incoming |work=Metro |first=Abigail |last=Gillibrand |date=January 8, 2020 |accessdate=January 30, 2020 |archivedate=January 30, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200130175051/https://metro.co.uk/2020/01/08/stranger-things-4-begin-production-lithuania-chernobyl-set-americans-identity-incoming-12025286/ |url-status=live }}</ref><ref name="Lith2">{{cite web |url=https://people.com/tv/stranger-things-season-4-reportedly-filming-in-lithuania/ |title=Stranger Things Season 4 Is Reportedly Filming at a Prison in Lithuania: Is Hopper Alive? |work=People |first=Helen |last=Murphy |date=January 8, 2020 |accessdate=January 30, 2020 |archivedate=January 30, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200130175051/https://people.com/tv/stranger-things-season-4-reportedly-filming-in-lithuania/ |url-status=live }}</ref> Значителна част от тях се състои и в [[Ню Мексико]].<ref>{{cite web | url = https://deadline.com/2020/03/stranger-things-new-mexico-production-season-4-the-harder-they-fall-hot-spots-1202877427/ | title = 'Stranger Things' Will Shoot In New Mexico For Season 4; Netflix Touts Growing Production Hub – Hot Spots: New Mexico | first = Matt | last = Grobar | date = March 9, 2020 | accessdate = March 9, 2020 | work = Deadline Hollywood |archivedate = March 9, 2020 | archive-url = https://web.archive.org/web/20200309205203/https://deadline.com/2020/03/stranger-things-new-mexico-production-season-4-the-harder-they-fall-hot-spots-1202877427/ | url-status = live }}</ref> Заради [[пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]] работата по сериала спира, както и по всички продукции на Netflix.<ref>{{cite web | url = https://deadline.com/2020/03/stranger-things-shuts-down-netflix-halts-film-scripted-tv-production-coronavirus-1202882758/ | title = 'Stranger Things' Shuts Down As Netflix Halts All Film & Scripted TV Production In U.S & Canada Over Coronavirus | first = Nellie | last = Andreeva | date = March 13, 2020 | accessdate = March 13, 2020 | work = Deadline Hollywood |archivedate = April 21, 2020 | archive-url = https://web.archive.org/web/20200421022804/https://deadline.com/2020/03/stranger-things-shuts-down-netflix-halts-film-scripted-tv-production-coronavirus-1202882758/ | url-status = live }}</ref> След няколко забавяния, снимките продължават на 28 септември 2020 г. в [[Джорджия]].<ref>{{cite web |url=https://www.newsweek.com/stranger-things-season-4-filming-starts-georgia-netflix-1534578 |title='Stranger Things' Season 4 Expected to Start Filming Today |work=[[Newsweek]] |first=Samuel |last=Spencer |date=September 28, 2020 |accessdate=October 26, 2020 |archivedate=October 25, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20201025174614/https://www.newsweek.com/stranger-things-season-4-filming-starts-georgia-netflix-1534578 |url-status=live }}</ref> == Сюжет == === Първи сезон === На 6 ноември 1983 г. в щата [[Индиана]] по загадъчен начин изчезва 12-годишния Уил Байърс. Майката на изчезналото момче, Джойс ([[Уинона Райдър]]), прави всичко, за да го открие. Тя се обръща за помощ към началника на полицията Хопър (Дейвид Харбър), който започва разследване. Приятелите на Уил също започват да го издирват и откриват в гората момиче с необикновени способности – Единадесет (Мили Боби Браун), която знае някои неща за изчезналото момче – Уил Байърс. Скоро става ясно, че пръст в изчезването на Уил има и секретна правителствена организация, занимаваща се с изследване на могъщи и опасни сили. == В ролите == * [[Уинона Райдър]] – Джойс Байърс * [[Дейвид Харбър]] – Джим Хопър / Шериф Хопър * [[Мили Боби Браун]] – Единадесет / Джейн Айвс-Хопър * [[Фин Улфхард]] – Майк Уилър * Ноа Шнап – Уил Байърс * Гатен Матарацо – Дъстин Хендерсън * Кейлъб Маклафлин – Лукас Синклеър * Сейди Синк – [[Макс Майфилд]] * Наталия Дайър – Нанси Уилър * Чарли Хийтън – Джонатан Байърс * Кара Буоно – Карън Уилър * Мая Хоук – Робин * Джо Киъри – Стийв Харингтън * Дейкър Монтгомъри – Били Харгроув * Прия Фергюсон – Ерика Сенклер * Шанън Пърсър – Барбара „Барб“ Холанд * Брет Хелман – Мъри Бауман * Алек Утгоф – Алексей * Линиа Бертелсен – Осем / Кали * Габриела Пизоло – Сузи == Списък с епизоди == {{Основна|Списък с епизоди на Stranger Things}} === Първи сезон === * 1. „Chapter One: The Vanishing of Will Byers“ („Част първа: Изчезването на Уил Байърс“) * 2. „Chapter Two: The Weirdo on Maple Street“(„Част втора: Странницата от Мейпъл Стрийт“) * 3. „Chapter Three: Holly, Jolly“ („Част трета: Привет, Холи“) * 4. „Chapter Four: The Body“ („Част четвърта: Трупът“) * 5. „Chapter Five: The Flea and the Acrobat“ („Част пета: Бълхата и акробатът“) * 6. „Chapter Six: The Monster“ („Част шеста: Чудовището“) * 7. „Chapter Seven: The Bathtub“ („Част седма: Ваната“) * 8. „Chapter Eight: The Upside Down“ („Част осма: Огледалният свят“) === Втори сезон === * 1. „Chapter One: MADMAX" („Част първа: СЪРДИТАМАКС“) * 2. „Chapter Two: Trick or Treat, Freak" („Част втора: Номер или лакомство, изрод“) * 3. „Chapter Three: The Pollywog" („Част трета: Поповата лъжичка“) * 4. „Chapter Four: Will the Wise" („Част четвърта: Уил Мъдрецът“) * 5. „Chapter Five: Dig Dug" („Част пета: Диг“) * 6. „Chapter Six: The Spy" („Част шеста: Шпионинът“) * 7. „Chapter Seven: The Lost Sister" („Част седма: Изгубената сестра“) * 8. „Chapter Eight: The Mind Flayer" („Част осма: Майнд Флеър“) * 9. „Chapter Nine: The Gate" („Част девета: Портата“) === Трети сезон === * 1. „Chapter One: Suzie, Do You Copy?" („Част първа: Сузи, чуваш ли ме?“) * 2. „Chapter Two: The Mall Rats" („Част втора: Плъховте в мола“) * 3. „Chapter Three: The Case of the Missing Lifeguard" („Част трета: Случаят на изчезналата спасителка“) * 4. „Chapter Four: The Sauna Test" („Част четвърта: Тестът със сауната“) * 5. „Chapter Five: The Flayed" („Част пета: Съдраните“) * 6. „Chapter Six: E Pluribus Unum" („Част шеста: От многото – единствен“) * 7. „Chapter Seven: The Bite" („Част седма: Ухапването“) * 8. „Chapter Eight: The Battle of Starcourt" („Част осма: Битката при Старкорт“) === Четвърти сезон === * 1. „Chapter One: The Hellfire Club“ („Част първа: Клуб „Адски огън“) * 2. „Chapter Two: Vecna's Curse“ („Част втора: Проклятието на Векна“) * 3. „Chapter Three: The Monster and the Superhero“ („Част трета: Чудовището и Супергерой“) * 4. „Chapter Four: Dear Billy“ („Част четвърта: Уважаеми Били“) * 5. „Chapter Five: The Nina Project“ („Част пета: Проектът „Нина“) * 6. „Chapter Six: The Dive“ („Част шеста: Гмуркането“) * 7. „Chapter Seven: The Massacre at Hawkins Lab“ („Част седма: Клането в лабораторията на Хокинс“) * 8. „Chapter Eight: Papa“ („Част осма: Татко“) * 9. „Chapter Nine: The Piggyback “ („Част девета: На гръб“) == Критика и отзиви == Сериалът скоро след излизането си получава високи оценки от телевизионните критици. На сайта [[Rotten Tomatoes]] първият сезон има рейтинг 93 %, а на сайта [[Metacritic]] – рейтинг 76 от 100. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.netflix.com/title/80057281 Официален сайт] {{икона|en}} * {{imdb title|4574334}} * [http://www.metacritic.com/tv/stranger-things Stranger Things] на сайта [[Metacritic]] * [https://www.rottentomatoes.com/tv/stranger_things Stranger Things] на сайта [[Rotten Tomatoes]] [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Научнофантастични сериали]] [[Категория:Фентъзи сериали]] [[Категория:Оригинални сериали на Нетфликс]] [[Категория:Сериали с ЛГБТ тематика]] i426jkrjq0onwmkim4w4zqif80y5xbx 11473613 11473602 2022-07-28T23:07:20Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Странни неща | Картинка = Stranger Things logo.png | Обяснение към снимката = Официален постер на сериала | Жанр = [[Научна фантастика]]<br>[[Филм на ужасите|Хорър]]<br>[[Трилър]] | Формат на картината = [[4K резолюция|4К]] | Формат на звука = Dolby Digital 5.1 | Създател(и) = Братя Дафър | Продуцент(и) = Мат Дафър<br>Рос Дафър<br>Шон Леви<br>Дан Коен | Изпълнителен продуцент = | Актьори = [[Уинона Райдър]]<br>Дейвид Харбър<br>Фин Уулфхард<br>Мили Боби Браун и др. | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | ТВ Канал = [[Netflix]] | Излъчване = 15 юли 2016 г. – | Сезони = 4 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = 25 | Времетраене = 42 – 60 минути | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.netflix.com/title/80057281 | Страница в IMDb = 4574334 | Страница в TV.com = }} '''„Странни неща“'''<ref>[https://www.computerworld.bg/biznes/2019/10/21/3979628_horor_serialut_stranni_neshta_pomogna_na_netflix_da_se/ Хорор сериалът „Странни неща“ помогна на Netflix да се върне към растеж]</ref><ref>[https://trud.bg/%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/ Създателите на „Странни неща“ отново на съд за плагиатство]</ref> ({{lang|en|Stranger Things}}) е [[САЩ|американски]] [[Научна фантастика|научно-фантастичен]] сериал на Netflix по идея на Братя Дафър. Снимките на четвъртия сезон започват през февруари 2020 г. във [[Вилнюс]], [[Литва]] в разрушения затвор [[Лукишкес]].<ref>{{cite web | url = https://www.gamespot.com/articles/stranger-things-season-4-new-behind-the-scenes-ima/1100-6473833/ | title = Stranger Things Season 4: New Behind-The-Scenes Images Revealed | first = Dan | last = Auty | date = February 18, 2020 | accessdate = February 18, 2020 | work = IGN |archivedate = February 18, 2020 | archive-url = https://web.archive.org/web/20200218210930/https://www.gamespot.com/articles/stranger-things-season-4-new-behind-the-scenes-ima/1100-6473833/ | url-status = live }}</ref><ref name="Lith3">{{cite web |url=https://www.filmneweurope.com/news/lithuania-news/item/119372-stranger-things-season-4-to-be-shot-in-lithuania |title=Stranger Things Season 4 To Be Shot in Lithuania |work=Film New Europe Association |first=Aukse |last=Kancereviciute |date=January 16, 2020 |accessdate=January 30, 2020 |archivedate=January 30, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200130175057/https://www.filmneweurope.com/news/lithuania-news/item/119372-stranger-things-season-4-to-be-shot-in-lithuania |url-status=live }}</ref> След Литва снимките се преместват в [[Атланта]] и места от предишните сезони.<ref name="Lith1">{{cite web |url=https://metro.co.uk/2020/01/08/stranger-things-4-begin-production-lithuania-chernobyl-set-americans-identity-incoming-12025286/ |title=Stranger Things 4 to begin production 'in Lithuania on Chernobyl set': The American's identity is incoming |work=Metro |first=Abigail |last=Gillibrand |date=January 8, 2020 |accessdate=January 30, 2020 |archivedate=January 30, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200130175051/https://metro.co.uk/2020/01/08/stranger-things-4-begin-production-lithuania-chernobyl-set-americans-identity-incoming-12025286/ |url-status=live }}</ref><ref name="Lith2">{{cite web |url=https://people.com/tv/stranger-things-season-4-reportedly-filming-in-lithuania/ |title=Stranger Things Season 4 Is Reportedly Filming at a Prison in Lithuania: Is Hopper Alive? |work=People |first=Helen |last=Murphy |date=January 8, 2020 |accessdate=January 30, 2020 |archivedate=January 30, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200130175051/https://people.com/tv/stranger-things-season-4-reportedly-filming-in-lithuania/ |url-status=live }}</ref> Значителна част от тях се състои и в [[Ню Мексико]].<ref>{{cite web | url = https://deadline.com/2020/03/stranger-things-new-mexico-production-season-4-the-harder-they-fall-hot-spots-1202877427/ | title = 'Stranger Things' Will Shoot In New Mexico For Season 4; Netflix Touts Growing Production Hub – Hot Spots: New Mexico | first = Matt | last = Grobar | date = March 9, 2020 | accessdate = March 9, 2020 | work = Deadline Hollywood |archivedate = March 9, 2020 | archive-url = https://web.archive.org/web/20200309205203/https://deadline.com/2020/03/stranger-things-new-mexico-production-season-4-the-harder-they-fall-hot-spots-1202877427/ | url-status = live }}</ref> Заради [[пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]] работата по сериала спира, както и по всички продукции на Netflix.<ref>{{cite web | url = https://deadline.com/2020/03/stranger-things-shuts-down-netflix-halts-film-scripted-tv-production-coronavirus-1202882758/ | title = 'Stranger Things' Shuts Down As Netflix Halts All Film & Scripted TV Production In U.S & Canada Over Coronavirus | first = Nellie | last = Andreeva | date = March 13, 2020 | accessdate = March 13, 2020 | work = Deadline Hollywood |archivedate = April 21, 2020 | archive-url = https://web.archive.org/web/20200421022804/https://deadline.com/2020/03/stranger-things-shuts-down-netflix-halts-film-scripted-tv-production-coronavirus-1202882758/ | url-status = live }}</ref> След няколко забавяния, снимките продължават на 28 септември 2020 г. в [[Джорджия]].<ref>{{cite web |url=https://www.newsweek.com/stranger-things-season-4-filming-starts-georgia-netflix-1534578 |title='Stranger Things' Season 4 Expected to Start Filming Today |work=[[Newsweek]] |first=Samuel |last=Spencer |date=September 28, 2020 |accessdate=October 26, 2020 |archivedate=October 25, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20201025174614/https://www.newsweek.com/stranger-things-season-4-filming-starts-georgia-netflix-1534578 |url-status=live }}</ref> == Сюжет == === Първи сезон === На 6 ноември 1983 г. в щата [[Индиана]] по загадъчен начин изчезва 12-годишния Уил Байърс. Майката на изчезналото момче, Джойс ([[Уинона Райдър]]), прави всичко, за да го открие. Тя се обръща за помощ към началника на полицията Хопър (Дейвид Харбър), който започва разследване. Приятелите на Уил също започват да го издирват и откриват в гората момиче с необикновени способности – Единадесет (Мили Боби Браун), която знае някои неща за изчезналото момче – Уил Байърс. Скоро става ясно, че пръст в изчезването на Уил има и секретна правителствена организация, занимаваща се с изследване на могъщи и опасни сили. == В ролите == * [[Уинона Райдър]] – Джойс Байърс * [[Дейвид Харбър]] – Джим Хопър / Шериф Хопър * [[Мили Боби Браун]] – [[Единадесет / Джейн Айвс-Хопър]] * [[Фин Улфхард]] – Майк Уилър * Ноа Шнап – Уил Байърс * Гатен Матарацо – Дъстин Хендерсън * Кейлъб Маклафлин – Лукас Синклеър * Сейди Синк – [[Макс Майфилд]] * Наталия Дайър – Нанси Уилър * Чарли Хийтън – Джонатан Байърс * Кара Буоно – Карън Уилър * Мая Хоук – Робин * Джо Киъри – Стийв Харингтън * Дейкър Монтгомъри – Били Харгроув * Прия Фергюсон – Ерика Сенклер * Шанън Пърсър – Барбара „Барб“ Холанд * Брет Хелман – Мъри Бауман * Алек Утгоф – Алексей * Линиа Бертелсен – Осем / Кали * Габриела Пизоло – Сузи == Списък с епизоди == {{Основна|Списък с епизоди на Stranger Things}} === Първи сезон === * 1. „Chapter One: The Vanishing of Will Byers“ („Част първа: Изчезването на Уил Байърс“) * 2. „Chapter Two: The Weirdo on Maple Street“(„Част втора: Странницата от Мейпъл Стрийт“) * 3. „Chapter Three: Holly, Jolly“ („Част трета: Привет, Холи“) * 4. „Chapter Four: The Body“ („Част четвърта: Трупът“) * 5. „Chapter Five: The Flea and the Acrobat“ („Част пета: Бълхата и акробатът“) * 6. „Chapter Six: The Monster“ („Част шеста: Чудовището“) * 7. „Chapter Seven: The Bathtub“ („Част седма: Ваната“) * 8. „Chapter Eight: The Upside Down“ („Част осма: Огледалният свят“) === Втори сезон === * 1. „Chapter One: MADMAX" („Част първа: СЪРДИТАМАКС“) * 2. „Chapter Two: Trick or Treat, Freak" („Част втора: Номер или лакомство, изрод“) * 3. „Chapter Three: The Pollywog" („Част трета: Поповата лъжичка“) * 4. „Chapter Four: Will the Wise" („Част четвърта: Уил Мъдрецът“) * 5. „Chapter Five: Dig Dug" („Част пета: Диг“) * 6. „Chapter Six: The Spy" („Част шеста: Шпионинът“) * 7. „Chapter Seven: The Lost Sister" („Част седма: Изгубената сестра“) * 8. „Chapter Eight: The Mind Flayer" („Част осма: Майнд Флеър“) * 9. „Chapter Nine: The Gate" („Част девета: Портата“) === Трети сезон === * 1. „Chapter One: Suzie, Do You Copy?" („Част първа: Сузи, чуваш ли ме?“) * 2. „Chapter Two: The Mall Rats" („Част втора: Плъховте в мола“) * 3. „Chapter Three: The Case of the Missing Lifeguard" („Част трета: Случаят на изчезналата спасителка“) * 4. „Chapter Four: The Sauna Test" („Част четвърта: Тестът със сауната“) * 5. „Chapter Five: The Flayed" („Част пета: Съдраните“) * 6. „Chapter Six: E Pluribus Unum" („Част шеста: От многото – единствен“) * 7. „Chapter Seven: The Bite" („Част седма: Ухапването“) * 8. „Chapter Eight: The Battle of Starcourt" („Част осма: Битката при Старкорт“) === Четвърти сезон === * 1. „Chapter One: The Hellfire Club“ („Част първа: Клуб „Адски огън“) * 2. „Chapter Two: Vecna's Curse“ („Част втора: Проклятието на Векна“) * 3. „Chapter Three: The Monster and the Superhero“ („Част трета: Чудовището и Супергерой“) * 4. „Chapter Four: Dear Billy“ („Част четвърта: Уважаеми Били“) * 5. „Chapter Five: The Nina Project“ („Част пета: Проектът „Нина“) * 6. „Chapter Six: The Dive“ („Част шеста: Гмуркането“) * 7. „Chapter Seven: The Massacre at Hawkins Lab“ („Част седма: Клането в лабораторията на Хокинс“) * 8. „Chapter Eight: Papa“ („Част осма: Татко“) * 9. „Chapter Nine: The Piggyback “ („Част девета: На гръб“) == Критика и отзиви == Сериалът скоро след излизането си получава високи оценки от телевизионните критици. На сайта [[Rotten Tomatoes]] първият сезон има рейтинг 93 %, а на сайта [[Metacritic]] – рейтинг 76 от 100. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.netflix.com/title/80057281 Официален сайт] {{икона|en}} * {{imdb title|4574334}} * [http://www.metacritic.com/tv/stranger-things Stranger Things] на сайта [[Metacritic]] * [https://www.rottentomatoes.com/tv/stranger_things Stranger Things] на сайта [[Rotten Tomatoes]] [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Научнофантастични сериали]] [[Категория:Фентъзи сериали]] [[Категория:Оригинални сериали на Нетфликс]] [[Категория:Сериали с ЛГБТ тематика]] 0qfcmcmkq80cpf8538nyvui86q4c4i9 11473666 11473613 2022-07-29T02:18:52Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D|редакции на 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D]] ([[User talk:2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D|б]].), към версия на Ulugbeck1 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Странни неща | Картинка = Stranger Things logo.png | Обяснение към снимката = Официален постер на сериала | Жанр = [[Научна фантастика]]<br>[[Филм на ужасите|Хорър]]<br>[[Трилър]] | Формат на картината = [[4K резолюция|4К]] | Формат на звука = Dolby Digital 5.1 | Създател(и) = Братя Дафър | Продуцент(и) = Мат Дафър<br>Рос Дафър<br>Шон Леви<br>Дан Коен | Изпълнителен продуцент = | Актьори = [[Уинона Райдър]]<br>Дейвид Харбър<br>Фин Уулфхард<br>Мили Боби Браун и др. | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | ТВ Канал = [[Netflix]] | Излъчване = 15 юли 2016 г. – | Сезони = 4 | Епизоди = 25 | Списък с епизоди = 25 | Времетраене = 42 – 60 минути | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = | Официален уебсайт = https://www.netflix.com/title/80057281 | Страница в IMDb = 4574334 | Страница в TV.com = }} '''„Странни неща“'''<ref>[https://www.computerworld.bg/biznes/2019/10/21/3979628_horor_serialut_stranni_neshta_pomogna_na_netflix_da_se/ Хорор сериалът „Странни неща“ помогна на Netflix да се върне към растеж]</ref><ref>[https://trud.bg/%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/ Създателите на „Странни неща“ отново на съд за плагиатство]</ref> ({{lang|en|Stranger Things}}) е [[САЩ|американски]] [[Научна фантастика|научно-фантастичен]] сериал на Netflix по идея на Братя Дафър. Снимките на четвъртия сезон започват през февруари 2020 г. във [[Вилнюс]], [[Литва]] в разрушения затвор [[Лукишкес]].<ref>{{cite web | url = https://www.gamespot.com/articles/stranger-things-season-4-new-behind-the-scenes-ima/1100-6473833/ | title = Stranger Things Season 4: New Behind-The-Scenes Images Revealed | first = Dan | last = Auty | date = February 18, 2020 | accessdate = February 18, 2020 | work = IGN |archivedate = February 18, 2020 | archive-url = https://web.archive.org/web/20200218210930/https://www.gamespot.com/articles/stranger-things-season-4-new-behind-the-scenes-ima/1100-6473833/ | url-status = live }}</ref><ref name="Lith3">{{cite web |url=https://www.filmneweurope.com/news/lithuania-news/item/119372-stranger-things-season-4-to-be-shot-in-lithuania |title=Stranger Things Season 4 To Be Shot in Lithuania |work=Film New Europe Association |first=Aukse |last=Kancereviciute |date=January 16, 2020 |accessdate=January 30, 2020 |archivedate=January 30, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200130175057/https://www.filmneweurope.com/news/lithuania-news/item/119372-stranger-things-season-4-to-be-shot-in-lithuania |url-status=live }}</ref> След Литва снимките се преместват в [[Атланта]] и места от предишните сезони.<ref name="Lith1">{{cite web |url=https://metro.co.uk/2020/01/08/stranger-things-4-begin-production-lithuania-chernobyl-set-americans-identity-incoming-12025286/ |title=Stranger Things 4 to begin production 'in Lithuania on Chernobyl set': The American's identity is incoming |work=Metro |first=Abigail |last=Gillibrand |date=January 8, 2020 |accessdate=January 30, 2020 |archivedate=January 30, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200130175051/https://metro.co.uk/2020/01/08/stranger-things-4-begin-production-lithuania-chernobyl-set-americans-identity-incoming-12025286/ |url-status=live }}</ref><ref name="Lith2">{{cite web |url=https://people.com/tv/stranger-things-season-4-reportedly-filming-in-lithuania/ |title=Stranger Things Season 4 Is Reportedly Filming at a Prison in Lithuania: Is Hopper Alive? |work=People |first=Helen |last=Murphy |date=January 8, 2020 |accessdate=January 30, 2020 |archivedate=January 30, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200130175051/https://people.com/tv/stranger-things-season-4-reportedly-filming-in-lithuania/ |url-status=live }}</ref> Значителна част от тях се състои и в [[Ню Мексико]].<ref>{{cite web | url = https://deadline.com/2020/03/stranger-things-new-mexico-production-season-4-the-harder-they-fall-hot-spots-1202877427/ | title = 'Stranger Things' Will Shoot In New Mexico For Season 4; Netflix Touts Growing Production Hub – Hot Spots: New Mexico | first = Matt | last = Grobar | date = March 9, 2020 | accessdate = March 9, 2020 | work = Deadline Hollywood |archivedate = March 9, 2020 | archive-url = https://web.archive.org/web/20200309205203/https://deadline.com/2020/03/stranger-things-new-mexico-production-season-4-the-harder-they-fall-hot-spots-1202877427/ | url-status = live }}</ref> Заради [[пандемия от COVID-19|пандемията от COVID-19]] работата по сериала спира, както и по всички продукции на Netflix.<ref>{{cite web | url = https://deadline.com/2020/03/stranger-things-shuts-down-netflix-halts-film-scripted-tv-production-coronavirus-1202882758/ | title = 'Stranger Things' Shuts Down As Netflix Halts All Film & Scripted TV Production In U.S & Canada Over Coronavirus | first = Nellie | last = Andreeva | date = March 13, 2020 | accessdate = March 13, 2020 | work = Deadline Hollywood |archivedate = April 21, 2020 | archive-url = https://web.archive.org/web/20200421022804/https://deadline.com/2020/03/stranger-things-shuts-down-netflix-halts-film-scripted-tv-production-coronavirus-1202882758/ | url-status = live }}</ref> След няколко забавяния, снимките продължават на 28 септември 2020 г. в [[Джорджия]].<ref>{{cite web |url=https://www.newsweek.com/stranger-things-season-4-filming-starts-georgia-netflix-1534578 |title='Stranger Things' Season 4 Expected to Start Filming Today |work=[[Newsweek]] |first=Samuel |last=Spencer |date=September 28, 2020 |accessdate=October 26, 2020 |archivedate=October 25, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20201025174614/https://www.newsweek.com/stranger-things-season-4-filming-starts-georgia-netflix-1534578 |url-status=live }}</ref> == Сюжет == === Първи сезон === На 6 ноември 1983 г. в щата [[Индиана]] по загадъчен начин изчезва 12-годишния Уил Байърс. Майката на изчезналото момче, Джойс ([[Уинона Райдър]]), прави всичко, за да го открие. Тя се обръща за помощ към началника на полицията Хопър (Дейвид Харбър), който започва разследване. Приятелите на Уил също започват да го издирват и откриват в гората момиче с необикновени способности – Единадесет (Мили Боби Браун), която знае някои неща за изчезналото момче – Уил Байърс. Скоро става ясно, че пръст в изчезването на Уил има и секретна правителствена организация, занимаваща се с изследване на могъщи и опасни сили. == В ролите == * [[Уинона Райдър]] – Джойс Байърс * [[Дейвид Харбър]] – Джим Хопър / Шериф Хопър * [[Мили Боби Браун]] – Единадесет / Джейн Айвс-Хопър * [[Фин Улфхард]] – Майк Уилър * Ноа Шнап – Уил Байърс * Гатен Матарацо – Дъстин Хендерсън * Кейлъб Маклафлин – Лукас Синклеър * Сейди Синк – Макс Майфилд * Наталия Дайър – Нанси Уилър * Чарли Хийтън – Джонатан Байърс * Кара Буоно – Карън Уилър * Мая Хоук – Робин * Джо Киъри – Стийв Харингтън * Дейкър Монтгомъри – Били Харгроув * Прия Фергюсон – Ерика Сенклер * Шанън Пърсър – Барбара „Барб“ Холанд * Брет Хелман – Мъри Бауман * Алек Утгоф – Алексей * Линиа Бертелсен – Осем / Кали * Габриела Пизоло – Сузи == Списък с епизоди == {{Основна|Списък с епизоди на Stranger Things}} === Първи сезон === * 1. „Chapter One: The Vanishing of Will Byers“ („Част първа: Изчезването на Уил Байърс“) * 2. „Chapter Two: The Weirdo on Maple Street“(„Част втора: Странницата от Мейпъл Стрийт“) * 3. „Chapter Three: Holly, Jolly“ („Част трета: Привет, Холи“) * 4. „Chapter Four: The Body“ („Част четвърта: Трупът“) * 5. „Chapter Five: The Flea and the Acrobat“ („Част пета: Бълхата и акробатът“) * 6. „Chapter Six: The Monster“ („Част шеста: Чудовището“) * 7. „Chapter Seven: The Bathtub“ („Част седма: Ваната“) * 8. „Chapter Eight: The Upside Down“ („Част осма: Огледалният свят“) === Втори сезон === * 1. „Chapter One: MADMAX" („Част първа: СЪРДИТАМАКС“) * 2. „Chapter Two: Trick or Treat, Freak" („Част втора: Номер или лакомство, изрод“) * 3. „Chapter Three: The Pollywog" („Част трета: Поповата лъжичка“) * 4. „Chapter Four: Will the Wise" („Част четвърта: Уил Мъдрецът“) * 5. „Chapter Five: Dig Dug" („Част пета: Диг“) * 6. „Chapter Six: The Spy" („Част шеста: Шпионинът“) * 7. „Chapter Seven: The Lost Sister" („Част седма: Изгубената сестра“) * 8. „Chapter Eight: The Mind Flayer" („Част осма: Майнд Флеър“) * 9. „Chapter Nine: The Gate" („Част девета: Портата“) === Трети сезон === * 1. „Chapter One: Suzie, Do You Copy?" („Част първа: Сузи, чуваш ли ме?“) * 2. „Chapter Two: The Mall Rats" („Част втора: Плъховте в мола“) * 3. „Chapter Three: The Case of the Missing Lifeguard" („Част трета: Случаят на изчезналата спасителка“) * 4. „Chapter Four: The Sauna Test" („Част четвърта: Тестът със сауната“) * 5. „Chapter Five: The Flayed" („Част пета: Съдраните“) * 6. „Chapter Six: E Pluribus Unum" („Част шеста: От многото – единствен“) * 7. „Chapter Seven: The Bite" („Част седма: Ухапването“) * 8. „Chapter Eight: The Battle of Starcourt" („Част осма: Битката при Старкорт“) === Четвърти сезон === * 1. „Chapter One: The Hellfire Club“ („Част първа: Клуб „Адски огън“) * 2. „Chapter Two: Vecna's Curse“ („Част втора: Проклятието на Векна“) * 3. „Chapter Three: The Monster and the Superhero“ („Част трета: Чудовището и Супергерой“) * 4. „Chapter Four: Dear Billy“ („Част четвърта: Уважаеми Били“) * 5. „Chapter Five: The Nina Project“ („Част пета: Проектът „Нина“) * 6. „Chapter Six: The Dive“ („Част шеста: Гмуркането“) * 7. „Chapter Seven: The Massacre at Hawkins Lab“ („Част седма: Клането в лабораторията на Хокинс“) * 8. „Chapter Eight: Papa“ („Част осма: Татко“) * 9. „Chapter Nine: The Piggyback “ („Част девета: На гръб“) == Критика и отзиви == Сериалът скоро след излизането си получава високи оценки от телевизионните критици. На сайта [[Rotten Tomatoes]] първият сезон има рейтинг 93 %, а на сайта [[Metacritic]] – рейтинг 76 от 100. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://www.netflix.com/title/80057281 Официален сайт] {{икона|en}} * {{imdb title|4574334}} * [http://www.metacritic.com/tv/stranger-things Stranger Things] на сайта [[Metacritic]] * [https://www.rottentomatoes.com/tv/stranger_things Stranger Things] на сайта [[Rotten Tomatoes]] [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Научнофантастични сериали]] [[Категория:Фентъзи сериали]] [[Категория:Оригинални сериали на Нетфликс]] [[Категория:Сериали с ЛГБТ тематика]] 5u5rmnnua2lmrrc05of3hzg7cobpbwc 0 628172 11473633 9856086 2022-07-29T00:24:45Z Elizaiv22 294865 Без източници wikitext text/x-wiki {{Без източници}}{{футболист | име на играча = Яник Бандовски | снимка = | цяло име = Яник Бандовски | град на раждане = [[Корбах]] | държава на раждане = [[Германия]] | височина = 189 см | пост = ляв защитник, външен полузащитник | настоящ отбор = [[Файл:Borussia_Dortmund_logo.svg|15px]] [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] | номер на фланелката = 35 | юношески отбори = {{Флагче|Германия}} ШК Блау-Гелб Корбах<br>{{Флагче|Германия}} ТШФ Корбах<br>[[Файл:SC_Paderborn_07_Logo.svg|15px]] [[ШК Падерборн 07|Падерборн 07]]<br>[[Файл:Borussia_Dortmund_logo.svg|15px]] [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] | юношески години = <br>–2009<br>2009–2011<br>2011–2013 | години = 2013–<br>2013–<br>2015–2016 | отбори = [[Файл:Borussia_Dortmund_logo.svg|15px]] [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд II]]<br>[[Файл:Borussia_Dortmund_logo.svg|15px]] [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]]<br>→[[Файл:TSV_1860_M%C3%BCnchen.svg|15px]] [[ТШФ Мюнхен 1860|Мюнхен 1860]] | мачове = 25<br>0<br>15 | голове = (1)<br>(0)<br>(2) | национален отбор години = 2013–2014 | национален отбор = {{Флагче|Германия}} {{имеНОФ20|Германия}} | национален отбор мачове = 2 | национален отбор голове = (0) | посл_проф_отбори = 25 юли 2016 | посл_нац_отбор = 25 юли 2016 | наем = → }} '''Яник Бандовски''' ({{lang|de|Jannik Bandowski}}) ''(роден на 30 март 1994 в [[Корбах]], [[Германия]])'' е [[германски]] [[футболист]], играе като ляв защитник и се състезава за [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]]. == Клубна кариера == === Борусия Дортмунд === През 2011 г. Бандовски преминава в младежката академия на [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]]. На 23 януари 2013 г. прави дебюта си в професионалния футбол при 2:2 срещу [[Вацкер Бургхаузен]], заменяйки в 57 мин. [[Марсел Халщенберг]]. В края на януари 2015 г. е преотстъпен на втородивизионния [[ТШФ Мюнхен 1860|Мюнхен 1860]]. Още в първия си мач за мюнхенските лъвове на 15 февруари 2015 вкарва гол срещу [[ШФ Дармщат 98|Дармщат 98]] в 26 мин. за 1-0. Договорът му с [[БШ Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] е до 30 юни 2017 г. == Външни препратки == * [http://www.transfermarkt.de/jannik-bandowski/profil/spieler/189691 Профил в transfermarkt.de] * [http://www.flashscore.bg/player/bandowski-jannik/CKjqnlCk/ Профил в flashscore.bg] {{Настоящ състав на БШ Борусия Дортмунд}} {{СОРТКАТ:Бандовски, Яник}} [[Категория:Германски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Мюнхен 1860]] [[Категория:Футболисти на Борусия Дортмунд]] [[Категория:Хесенци]] sb9s1u6hamcf5ed6slh9vpqn06yfgkt 0 630537 11473260 10557468 2022-07-28T13:00:48Z Melanita 132414 форматиране wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[принцеса]] на [[Саксония-Алтенбург]] и на [[Ройс-Кьостриц]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = [[принцеса]] от [[Дом Ройс‎]] | герб = }} }} '''Луиза Каролина Ройс цу Грайц''' ({{lang|de|Luise Caroline Reuß zu Greiz}}; * [[3 декември]] [[1822]], [[Грайц]]; † [[28 май]] [[1875]], [[Ернстбрун]], [[Австрия]]) е принцеса от старата линия от княжеския род [[Дом Ройс‎]] в [[Княжество Ройс-Грайц|Ройс-Грайц]] и чрез женитби принцеса на [[Саксония-Алтенбург]] и на [[Ройс-Кьостриц]]. Тя е майка на царица [[Елеонора Българска]]. == Произход == Тя е голямата дъщеря на княз [[Хайнрих XIX (Ройс-Грайц)|Хайнрих XIX Ройс-Грайц]] (1790 – 1836) и съпругата му принцеса Гаспарина дьо Рохан-Рошфор (1798 – 1871).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/reuss/reuss4.html#LC ''Reuss 4''], genealogy.euweb.cz</ref> По-маката ѝ сестра Елизабет (1824 – 1861) се омъжва през 1844 г. за княз [[Карл Егон III фон Фюрстенберг]] (1820 – 1892). == Фамилия == ''Първи брак:'' 8 март 1842 г. в [[Грайц]] с принц [[Едуард фон Саксония-Алтенбург]] (1804 – 1852), най-малкият син на херцог [[Фридрих (Саксония-Алтенбург)|Фридрих фон Саксония-Хилдбургхаузен]] (1780 – 1826) и принцеса [[Шарлота Георгина Луиза фон Мекленбург-Щрелиц]] (1769 – 1818). Тя е втората му съпруга. Те имат две деца:<ref>[http://www.thepeerage.com/p11096.htm#i110954 ''Luise Caroline Prinzessin Reuss zu Greiz''], thepeerage.com</ref> * [[Алберт фон Саксония-Алтенбург|Алберт]] Хайнрих Йозеф Карл Виктор Георг Фридрих (1843 – 1902) :∞ 1. 1885 принцеса [[Мария Пруска (1855–1888)|Мария Пруска]] (1855 – 1888) :∞ 2. 1891 херцогиня [[Хелена фон Мекленбург-Щрелиц|Хелена]] фон Мекленбург-Щрелиц (1857 – 1936) * [[Мария фон Саксония-Алтенбург (1845–1930)|Мария]] Гаспарина Амалия Антоанета Каролина Шарлота Елизабет Луиза (1845 – 1930) :∞ 1869 княз [[Карл Гюнтер (Шварцбург-Зондерсхаузен)|Карл Гюнтер]] фон [[Шварцбург-Зондерсхаузен]] (1830 – 1909) ''Втори брак:'' 27 декември 1854 г. в [[Грайц]] с княз [[Хайнрих IV Ройс-Кьостриц]] (1821 – 1894). Те имат децата:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/reuss/reuss6.html#63K ''Reuss 6''], genealogy.euweb.cz</ref> * [[Хайнрих XXIV Ройс-Кьостриц|Хайнрих XXIV]] (1855 – 1910), [[композитор]] :∞ 1884 принцеса Елизабет Ройс цу Кьостриц (1860 – 1931) * син (*/† 1856) * син (*/† 1858) * Елеонора Каролина Каспарина Луиза (царица [[Елеонора Българска]]) (1860 – 1917) :∞ на 28 февруари 1908 г. в [[Кобург]] за цар [[Фердинанд I]] от [[България]] (1861 – 1948) * син (*/† 1861) * Хелена (1864 – 1876) * Елизабет Йохана Августа Доротея (1865 – 1937) == Литература == * Thomas Gehrlein: ''Das Haus Reuß. Älterer und Jüngerer Linie'' (= Deutsche Fürstenhäuser. 19). Börde-Verlag, Werl 2006, ISBN 3-9810315-3-9. * Werner Greiling, Hagen Rüster: ''Reuß älterer Linie im 19. Jahrhundert. Das widerspenstige Fürstentum?'' Verlag Vopelius, Jena 2013, ISBN 978-3-939718-55-0. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://geneall.net/de/name/18657/luise-prinzessin-reuss-greiz/ ''Luise, Prinzessin Reuss-Greiz''], geneall.net (снимка) [[Категория:Саксонски херцози]] [[Категория:Дом Ройс]] [[Категория:Ернестини]] [[Категория:Ветини]] [[Категория:Жени]] ss3h4mdas2rogk63h99aggeker9kelg 0 638608 11473691 11442272 2022-07-29T03:05:07Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Училище | име = „Свети Паисий Хилендарски“ | родно_име = | латинско_име = | лого = | снимка = | описание = | основаване = 1929 г. | закрита = | основател = | вид = Начално училище | към = | град = [[Банско]] | държава = [[България]] | директор = Невенка Бърдарева | учители = | ученици = | финансиране= | девиз = | цветове = | емблема = | членства = | празник = | патрон = Паисий Хилендарски | адрес = „Пирин“ № 16 | телефон = 0749 / 8 83 16 | e-mail = nubansko@abv.bg | сайт = {{URL|http://m.nubansko.webnode.com}} | карта = | карта-описание = | latd = |latNS = | longd= |longEW= | бележки = | общомедия = }} '''„Св. Паисий Хилендарски“''' е начално училище в град [[Банско]]. == История == Училището е създадено през 1929 г. с помощта на дарения от родолюбиви банскалии<ref>[http://nubansko.webnode.com/za-uchilishchjeto/istorija/ Начално училище „Св. Паисий Хилендарски“ // Всичко си има начало]</ref>. Директор на училището е Евгения Тренчева. == Бележки == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Начални училища в България|Паисий Хилендарски]] [[Категория:Образование в област Благоевград]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Банско]] [[Категория:Обекти, наречени на Паисий Хилендарски]] 9d0695hi7zir9vg5wqvcf3ept1db0k4 10 640711 11473388 7588858 2022-07-28T15:23:12Z Carbonaro. 221440 грешка wikitext text/x-wiki <includeonly>[[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да въвеждате повече машинни преводи в статиите на Уикипедия{{{{{замест|замест:}}}#if:{{{1|}}}|, както направихте в страницата {{{{{замест|замест:}}}#ifexist:{{{1}}}|[[:{{{1}}}]]|„{{{1}}}“}}}}. Неразбираемият им и неточен език обърква читателите и подрива доверието в енциклопедията, затова подобни редакции се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и биват премахвани. {{{{{замест|замест:}}}#if:{{{2|}}}|{{{2}}}|Благодаря.}}</includeonly><noinclude> {{Документация}} </noinclude> bik4bcb0450jv9eu952miaa9moa36ij 0 643351 11474009 11433876 2022-07-29T11:46:51Z Stephan1000000 253000 Сезони = 4 | Епизоди = 33 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Западен свят | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Драма]]<br>[[Мистерия]]<br>[[Научна фантастика]]<br>[[Уестърн]] | Създател(и) = [[Джонатан Нолан]]<br>[[Лиса Джой]] | Сценарий = | Консултант = | Режисура = | Актьори = [[Антъни Хопкинс]]<br>[[Ед Харис]]<br>[[Увън Рейчъл Ууд]]<br>[[Родриго Санторо]]<br>[[Шарън Уудуорд]] | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{USA}} | Език = [[Английски език|Английски]] | Сезони = 4 | Епизоди = 33 | Изпълнителен продуцент = | Продуцент(и) = [[Джей Джей Ейбрамс]]<br>[[Браян Бърк]] | Времетраене = 58 минути | ТВ Канал = [[HBO]] | Формат на картината = | Формат на звука = | Излъчване = 2 октомври 2016 – | Официален уебсайт = http://www.hbo.com/westworld | Страница в IMDb = 0475784 }} '''Западен свят''' ({{lang|en|Westworld}}) е [[САЩ|американски]] [[научно-фантастичен]] [[уестърн]] [[сериал]], стартирал на 2 октомври 2016 г. Базиран е на едноименния филм от 1973 г. На 13 ноември 2016 г. е обявено, че сериалът е подновен за втори сезон, който ще се излъчи през 2018 г.<ref>''[https://scifi.bg/novini/2016/11/westworld-ofitsialno-podnoven/ Западен свят подновен за нов сезон]''</ref> '''Третият сезон''' на Westworld бе потвърден на 1 май 2018 г.^{[https://medium.com/hbo-cinemax-pr/hbo-renews-westworld-for-a-third-season-8db897c1616b 1]} и ще излезе през първата половина на 2020 г. == Резюме == В „Западен свят“ неизправността на един робот нанася огромни поражения върху футуристичен [[увеселителен парк]] за възрастни и тероризира неподозиращите му посетители. Д-р Робърт Форд – способен, сдържан и объркан творчески директор, главен програмист и председател на борда на компанията, който има безкомпромисно творческо виждане за парка, както и нестандартни методи за постигането му. Долорес Абернати е типична фермерка на границата на Уест, която е напът да открие, че цялото ѝ идилично съществуване е една изкусно поддържана лъжа. B „Зaпaдeн cвят“ e пoĸaзaн paзвлeĸaтeлeн пapĸ oт бъдeщeтo, нaceлeн c роботи, ĸoитo нe се paзличaвaт oт oбиĸнoвeнитe хора. Poбoтитe тpябвa дa зaбaвлявaт пoceтитeлитe и дa ги въвличaт в paзнooбpaзни миcии. Mиcиитe и пoвeдeниeтo им се зaлaгaт чpeз пpoмянa нa тexния „фъpмyep“. Ho пpи пocлeднoтo oбнoвявaнe, имaщo зa цeл дa нaпpaви пoвeдeниeтo нa poбoтитe пo-peaлиcтичнo, няĸoи oт тяx пpидoбивaт пълнa cвoбoдa нa дeйcтвиeтo, зaпoчвaт дa cи пpипoмнят пpeдишнитe cи миcии и дa cлeдвaт coбcтвeни цeли. [https://www.kaldata.com/it-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/hbo-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D0%B8-%D1%87%D0%B5-%D1%89%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D0%B5-%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD-283006.html 2] == Източници == <references /> [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Научнофантастични сериали]] [[Категория:Драматични сериали]] [[Категория:Уестърн сериали]] [[Категория:Предавания на HBO]] esb8pc78btm0yn7lp6b0fskaw585b42 0 643358 11473287 10553571 2022-07-28T13:25:03Z Melanita 132414 форматиране wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[херцогиня]] на [[Саксония-Гота-Алтенбург]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = [[принцеса]] от [[Мекленбург-Шверин]] | герб = }} }} '''Луиза Шарлота фон Мекленбург-Шверин''' ({{lang|de|Luise Charlotte zu Mecklenburg-Schwerin}}; * [[19 ноември]] [[1779]], [[Шверин]]; † [[4 януари]] [[1801]], [[Гота]]) е принцеса от [[Мекленбург-Шверин]] и чрез женитба наследствена [[херцогиня]] на [[Саксония-Гота-Алтенбург]]. Тя е баба на [[Алберт фон Сакс-Кобург-Гота]], съпругът на кралица [[Виктория]]. == Произход и брак == Тя е най-възрастната дъщеря на херцог, по-късно [[велик херцог]] [[Фридрих Франц I (Мекленбург)|Фридрих Франц I фон Мекленбург]] (1756 – 1837) и съпругата му принцеса [[Луиза фон Саксония-Гота-Алтенбург (1756–1808)|Луиза фон Саксония-Гота-Алтенбург (1756 – 1808)]].<ref>[http://thepeerage.com/p10375.htm#i103742 ''Luise Charlotte Prinzessin von Mecklenburg-Schwerin''], thepeerage.com</ref> През 1795 г. Луиза Шарлота е сгодена за шведския крал [[Густав IV Адолф]]. Тя се омъжва обаче на 21 октомври 1797 г. в [[Лудвигслуст]], Мекленбург, за наследствения херцог [[Август (Саксония-Гота-Алтенбург)|Емил Леополд Август]] (1772 – 1822), който от 1804 г. е херцог на Саксония-Гота-Алтенбург.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/meckl/meckl6.html#LFF1 ''Mecklenburg 6''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://genealogy.euweb.cz/wettin/wettin6.html#F3 ''Wettin 6''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://geneall.net/de/name/18277/luise-charlotte-herzogin-von-mecklenburg-schwerin/ ''Luise Charlotte, Herzogin von Mecklenburg-Schwerin''], geneall.net</ref> == Деца == Луиза Шарлота и Август фон Саксония-Гота-Алтенбург имат една дъщеря: * [[Луиза Сакс-Гота-Алтенбургска|Луиза Паулина Шарлота Фридрика Августа]] (1800 – 1831), омъжена I. на 31 юли 1817 г. в Гота (развод 31 март 1826) за херцог [[Ернст I (Саксония-Кобург и Гота)|Ернст I фон Саксония-Кобург и Гота]] (1784 – 1844), II. на 18 октомври 1826 г. за барон [[Александер фон Ханщайн]], граф фон Пьолциг и Байерсдорф (1804 – 1884) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.landesbibliographie-mv.de/REL?PPN=07192549X Библиография: Luise Charlotte zu Sachsen-Gotha-Altenburg], Landesbibliographie MV [[Категория:Саксонски херцози]] [[Категория:Мекленбурги]] [[Категория:Ернестини]] [[Категория:Ветини]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Починали в Гота]] c64958xx8zfaunh6aj6q2nnhcecadyo 0 646410 11473971 11110845 2022-07-29T10:43:34Z StanProg 7502 освобождаване, назначаване, удостояване wikitext text/x-wiki {{друго значение|офицера|поета и преводач|Валентин Кръстев}} {{Военно лице | име = | описание = | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = | битки_етикет = | награди = | родства = | по-късна работа = | подпис = | общомедия = }} '''Валентин Игнатов Кръстев''' е български офицер, [[бригаден генерал]]. == Биография == Роден е на 2 октомври 1964 г. в русенското село [[Ценово (област Русе)|Ценово]]. Завършва Средно политехническо училище в град Бяла. През 1986 г. завършва [[Факултет „Общовойскови“|Висшето народно военно училище]] във [[Велико Търново]] с профил Тилови войски-продоволствено и вещево снабдяване. Службата си започва като началник на продоволствено и вещево снабдяване в артилерийски полк. От 1988 до 1990 г. е пак на същата позиция като помощник-началник. Между 1990 и 1991 г. е Старши–помощник началник по подготовката на специалисти по МТТО в зенитно-артилерийски полк. В периода 1991 – 1993 г. е заместник-началник на Централен продоволствен склад. През 1993 г. се записва във Военната академия в София, която завършва през 1995 г. След това е назначен за началник на школа за подготовка младши специалисти по ГСМ в база за ГСМ. На този остава до 1997 г., когато е назначен за началник на служба ГСМ към Свързочната опорна стационарна мрежа. Между 1999 и 2003 г. е заместник-командир по тила на Свързочната опорна стационарна мрежа. От 2003 до 2004 г. учи в Общовойскови колеж по отбраната в [[Париж]], [[Франция]]. След като се завръща е назначен за заместник-началник на отдел „Логистика и придвижване“ в Съвместното оперативно командване. От 2006 до 2008 г. е началник на отдела. В периода 2008 – 2011 г. е определен за началник на управление „Логистика“ в Съвместното оперативно командване. От 2011 до 2014 г. е началник на отдел „Логистика“ в Съвместното командване на силите. На 28 април 2014 г. е назначен на длъжността директор на [[дирекция „Логистика“]] на Министерството на отбраната и удостоен с висше офицерско звание [[бригаден генерал]], считани от 30 юни 2014 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=84774 Указ № 105 за назначаване на полковник Валентин Игнатов Кръстев на длъжността директор на дирекция „Логистика“ на Министерството на отбраната и удостояването му с висше офицерско звание „бригаден генерал“, считано от 30 юни 2014 г.]</ref> С указ № 241 от 1 декември 2015 г. бригаден генерал Валентин Кръстев е освободен от длъжността директор на дирекция „Логистика“ на Министерството на отбраната, считано от 16 януари 2016 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=99318 Указ № 241 за освобождаване на бригаден генерал Валентин Игнатов Кръстев от длъжността директор на дирекция „Логистика“ на Министерството на отбраната]</ref> От 2016 до 2019 г. е заместник-началник на щаба по поддръжката в Сухопътното командване на НАТО в Измир. От 17 януари 2019 г. е началник-щаб на Съвместното командване на силите<ref>[https://www.mod.bg/bg/doc/biography/ba_sks_nachalnikshtab.pdf Биография на сайта на Министерството на отбраната, допълнена]</ref>. На 28 юни 2022 г. е освободен от длъжността началник на Щаба на Съвместното командване на силите, назначен за заместник-командир на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Солун, Република Гърция и удостоен с висше военно звание [[генерал-майор]], считани от 1 август 2022 г..<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=174612 Указ № 162 за освобождаване на бригаден генерал Валентин Игнатов Кръстев от длъжността началник на Щаба на Съвместното командване на силите, считано от 1 август 2022 г., назначаването му на длъжността заместник-командир на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Солун, Република Гърция, считано от 1 август 2022 г., и удостояването му с висше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 1 август 2022 г.]</ref> == Образование == * Средно училище, Бяла до 1982 * [[Факултет „Общовойскови“|Висшето народно военно училище „Васил Левски“]] – 1982 – 1986 * Военна академия „Г.С.Раковски“ – 1993 – 1995 * Общовойскови колеж по отбраната, Париж – 2003 – 2004 == Военни звания == * [[Лейтенант]] (1986) * [[Старши лейтенант]] (1989) * [[Капитан]] (1993) * [[Майор]] (1996) * [[Подполковник]] (1999) * [[Полковник]] (2006) * [[Бригаден генерал]] (2014) * [[Генерал-майор]] (1 август 2022) == Бележки == <references /> {{Портал Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Кръстев, Валентин}} [[Категория:Български бригадни генерали]] [[Категория:Възпитаници на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Българи в НАТО]] [[Категория:Родени в област Русе]] qio7ae30046l2ss0jyk9pipibhatxrv 11473972 11473971 2022-07-29T10:43:58Z StanProg 7502 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{друго значение|офицера|поета и преводач|Валентин Кръстев}} {{Военно лице | име = | описание = | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | звание = | войсково поделение = | командвания = | битки = | битки_етикет = | награди = | родства = | по-късна работа = | подпис = | общомедия = }} '''Валентин Игнатов Кръстев''' е български офицер, [[бригаден генерал]]. == Биография == Роден е на 2 октомври 1964 г. в русенското село [[Ценово (област Русе)|Ценово]]. Завършва Средно политехническо училище в град Бяла. През 1986 г. завършва [[Факултет „Общовойскови“|Висшето народно военно училище]] във [[Велико Търново]] с профил Тилови войски-продоволствено и вещево снабдяване. Службата си започва като началник на продоволствено и вещево снабдяване в артилерийски полк. От 1988 до 1990 г. е пак на същата позиция като помощник-началник. Между 1990 и 1991 г. е Старши–помощник началник по подготовката на специалисти по МТТО в зенитно-артилерийски полк. В периода 1991 – 1993 г. е заместник-началник на Централен продоволствен склад. През 1993 г. се записва във Военната академия в София, която завършва през 1995 г. След това е назначен за началник на школа за подготовка младши специалисти по ГСМ в база за ГСМ. На този остава до 1997 г., когато е назначен за началник на служба ГСМ към Свързочната опорна стационарна мрежа. Между 1999 и 2003 г. е заместник-командир по тила на Свързочната опорна стационарна мрежа. От 2003 до 2004 г. учи в Общовойскови колеж по отбраната в [[Париж]], [[Франция]]. След като се завръща е назначен за заместник-началник на отдел „Логистика и придвижване“ в Съвместното оперативно командване. От 2006 до 2008 г. е началник на отдела. В периода 2008 – 2011 г. е определен за началник на управление „Логистика“ в Съвместното оперативно командване. От 2011 до 2014 г. е началник на отдел „Логистика“ в Съвместното командване на силите. На 28 април 2014 г. е назначен на длъжността директор на [[дирекция „Логистика“]] на Министерството на отбраната и удостоен с висше офицерско звание [[бригаден генерал]], считани от 30 юни 2014 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=84774 Указ № 105 за назначаване на полковник Валентин Игнатов Кръстев на длъжността директор на дирекция „Логистика“ на Министерството на отбраната и удостояването му с висше офицерско звание „бригаден генерал“, считано от 30 юни 2014 г.]</ref> С указ № 241 от 1 декември 2015 г. бригаден генерал Валентин Кръстев е освободен от длъжността директор на дирекция „Логистика“ на Министерството на отбраната, считано от 16 януари 2016 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=99318 Указ № 241 за освобождаване на бригаден генерал Валентин Игнатов Кръстев от длъжността директор на дирекция „Логистика“ на Министерството на отбраната]</ref> От 2016 до 2019 г. е заместник-началник на щаба по поддръжката в Сухопътното командване на НАТО в Измир. От 17 януари 2019 г. е началник-щаб на Съвместното командване на силите<ref>[https://www.mod.bg/bg/doc/biography/ba_sks_nachalnikshtab.pdf Биография на сайта на Министерството на отбраната, допълнена]</ref>. На 28 юни 2022 г. е освободен от длъжността началник на Щаба на Съвместното командване на силите, назначен за заместник-командир на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Солун, Република Гърция и удостоен с висше военно звание [[генерал-майор]], считани от 1 август 2022 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=174612 Указ № 162 за освобождаване на бригаден генерал Валентин Игнатов Кръстев от длъжността началник на Щаба на Съвместното командване на силите, считано от 1 август 2022 г., назначаването му на длъжността заместник-командир на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Солун, Република Гърция, считано от 1 август 2022 г., и удостояването му с висше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 1 август 2022 г.]</ref> == Образование == * Средно училище, Бяла до 1982 * [[Факултет „Общовойскови“|Висшето народно военно училище „Васил Левски“]] – 1982 – 1986 * Военна академия „Г.С.Раковски“ – 1993 – 1995 * Общовойскови колеж по отбраната, Париж – 2003 – 2004 == Военни звания == * [[Лейтенант]] (1986) * [[Старши лейтенант]] (1989) * [[Капитан]] (1993) * [[Майор]] (1996) * [[Подполковник]] (1999) * [[Полковник]] (2006) * [[Бригаден генерал]] (2014) * [[Генерал-майор]] (1 август 2022) == Бележки == <references /> {{Портал Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Кръстев, Валентин}} [[Категория:Български бригадни генерали]] [[Категория:Възпитаници на Националния военен университет „Васил Левски“]] [[Категория:Българи в НАТО]] [[Категория:Родени в област Русе]] fggmrj86mlhzkbax2cho9x5u0qp0fx5 0 646647 11473659 8883850 2022-07-29T01:58:52Z 213.231.148.36 wikitext text/x-wiki '''Георги Шишков''' може да се отнася за: * [[Георги Шишков (зоолог)|Георги Шишков]] (1865 – 1943) – български зоолог * [[Георги Шишков (математик)|Георги Шишков]] (1912 – 1991) – български математик и философ * [[Георги Шишков (геолог)|Георги Шишков]] (1939 – 1999) – български геолог * [[Георги Шишков (културист)|Георги Шишков]] (1999 – ) – български култорист {{пояснение}} 6k8zousrt7y08qrsqlijg4co951jhh5 11473748 11473659 2022-07-29T05:03:12Z Молли 74611 Премахнати [[Special:Contributions/213.231.148.36|редакции на 213.231.148.36]] ([[User talk:213.231.148.36|б]].), към версия на Vodenbot wikitext text/x-wiki '''Георги Шишков''' може да се отнася за: * [[Георги Шишков (зоолог)|Георги Шишков]] (1865 – 1943) – български зоолог * [[Георги Шишков (математик)|Георги Шишков]] (1912 – 1991) – български математик и философ * [[Георги Шишков (геолог)|Георги Шишков]] (1939 – 1999) – български геолог {{пояснение}} dua7qhjxa38mqh8c6b352jktyvg60bb 0 646737 11473219 11234756 2022-07-28T12:29:56Z 95.87.235.200 wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 000000 | Име в оригинал = MAX Sport | картинка = Max Sport.svg | Дата на стартиране = 14 януари 2017 г. | Дата на закриване = | Мрежа = | Притежава се от = [[А1 България]] | Слоган = ''Спорт на макс.'' | Формат на картината = 16:9 ([[SD]]/[[HD]]) | Език = [[Български език|български]] | Страна = [[България]] | Статут = частен | Предишни наименования= Мтел Спорт (14 януари 2017 – 23 октомври 2018 г.) | Седалище = [[София]], България | Уебсайт = {{URL|maxsport.live}} | Разпространение = България | Аналогово ефирно = {{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Макс Спорт''' е група от [[Телекомуникации в България|български]] спортни [[телевизионен канал|телевизионни канали]], собственост на [[А1 България]]. Първият канал от групата – Макс Спорт 1, стартира на 14 януари 2017 г. като Mtel Sport 1, а вторият такъв – Макс Спорт 2 – на 1 март 2017 г. като Mtel Sport 2. Излъчват спортни събития като футбол от холандската [[Ередивизи]], руската [[Руска Премиер лига|Премиер лига]], тенис от сериите на [[Турнири от сериите Мастърс|ATP World Masters]], както и състезанията от сериите [[MotoGP]], [[лека атлетика]] от турнира за Диамантената лига, както и други. Двата канала на групата, заедно с канала на IMG Media ''EDGEsport'', са част от допълнително платения пакет ''Мтел Спорт'', който е наличен само за абонати на телевизионните услуги на А1, [[blizoo]], [[Нетуъркс България|Networx-BG]]<ref>{{Citation |title=Max Sport в мрежата на Networx.bg |url=https://networx.bg/ekstri/maxsport-paket/ |accessdate=2018-09-14 |archivedate=2018-09-15 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20180915042313/https://networx.bg/ekstri/maxsport-paket/ }}</ref> и ComNet.<ref>[http://www.comnet.bg/node/39 Max Sport в мрежата на ComNet]</ref>,както и [[Булсатком]] и [[Поларис]]. Третият спортен канал – Макс Спорт 3 стартира на 23 октомври 2018.<ref>[https://www.dnevnik.bg/sport/2018/10/22/3331427_tretiiat_sporten_kanal_na_a1_zapochva_s_machove_ot/ Третият спортен канал на А1 започва с мачове от Шампионската лига]</ref> Няколко месеца по-късно на 21 януари 2019 стартира Макс Спорт 4. == Излъчвани събития == * [[Футбол]] ** [[Шампионска лига]] – срещи във вторник + финал ** [[Примера Дивисион]]<ref>[https://gong.bg/football-sviat/ispania/ispanskata-la-liga-vliza-v-efira-na-max-sport-prez-sledvashtite-tri-godini-505476 Испанската La Liga влиза в ефира на MAX Sport през следващите три години]</ref> – всички срещи ** [[Серия А]]<ref>[https://www.dnevnik.bg/sport/2018/06/11/3198228_sportnite_kanali_na_a1_shte_izluchvat_italianskata/ Спортните канали на А1 ще излъчват италианската Серия А]</ref> – всички срещи ** [[Ередивиси]] ** [[Купа на Франция]] ** [[Купа на Турция]] ** [[Копа Либертадорес]] ** [[Копа Судамерикана]] ** [[Мейджър Лийг Сокър|МЛС]] ** Купа на Холандия – до 2018 г. ** [[Украинска Премиер лига]] – до 2018 г. ** Руска Премиер лига – до 2018 г. ** [[Китайска суперлига]] – до 2018 г. ** [[Индийска суперлига]] – 2017/18 * [[Тенис]] ** ATP 1000 ** ATP 500 ** ATP 250 ** ATP Cup ** ATP World Tour finals ** ATP Next Gen ** Mubadala World Tennis Championship * [[Баскетбол]] ** [[Евролига]] ** [[Еврокъп]] * [[Волейбол]] ** Волейболна лига на нациите ** [[Световна купа по волейбол]] 2019 ** [[Гранд при по волейбол]] ** [[Световно клубно първенство по волейбол]] ** [[Световно първенство по волейбол за жени 2018|Световно първенство по волейбол за жени]] * Моторни спортове ** [[Гран При по мотоциклетизъм]] – MotoGP, Moto2, Moto3 ** [[Световен рали шампионат]] ** Световен рали крос шампионат ** Австралийски Суперкарс шампионат ** Nascar Sprint Cup ** Световен шампионат по спидуей * [[Хокей на лед]] ** [[Национална хокейна лига|НХЛ]] * [[Лека атлетика]] ** [[Диамантена лига]] * Бойни спортове ** [[UFC]] ** Frank Warren Boxing * [[Голф]] ** PGA Европейски тур ** The Open Championship ** US Open Championship ** PGA Championship * [[Плажен футбол]] ** срещи на националния отбор ** Европейска лига *[[Американски футбол]] ** [[Национална футболна лига]] – 2021/22 – 2023/24 == Източници == <references/> {{Телевизионни канали в България}} {{Портал|Спорт|България}} [[Категория:Основани в България през 2017 година]] [[Категория:Телевизионни канали на български език]] [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Спортна телевизия в България]] h5f3oxguqtbf3g9560ffp0y3sm021hf 0 649575 11473838 10910104 2022-07-29T07:57:31Z Sim 16003 /* Фамилия */ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[граф]] на [[Графство Вирнебург|Вирнебург]], <br>[[маршал]] на [[Вестфалия]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = граф | герб = Virneburg-Wappen.png | герб-описание = }} }} '''Рупрехт III (Роберт III) фон Вирнебург''' ({{lang|de|Ruprecht III (Robert III) von Virneburg}}; † [[1352]]) е [[граф]] на [[Графство Вирнебург|Вирнебург]] (1308 – 1352) и [[маршал]] на [[Вестфалия]] (1318 – 1331). == Произход == Той е големият син на граф [[Рупрехт II фон Вирнебург]] († 1308) и съпругата му Кунигунда фон Нойенар († сл. 1329), дъщеря на граф [[Дитрих фон Нойенар]] († 1276) и Хедвиг фон Кесел († сл. 1276). Племенник е на [[Хайнрих II фон Вирнебург]], [[архиепископ]] и [[курфюрст]] на [[Кьолн]] (1304 – 1332). Брат е на [[Хайнрих III фон Вирнебург]] († 1353), архиепископ и курфюрст на [[Майнц]] (1328/1337 – 1346/1353).<ref>[http://fmg.ac/Projects/MedLands/FRANCONIA%20(LOWER%20RHINE).htm#HeinrichIIVirneburgdied1335 ''Heinrich II von Virneburg''], fmg.ac</ref> Резиденцията му е в замък [[Фирнебург|Вирнебург]]. == Фамилия == [[Файл:Virneburg01.jpg|мини|ляво|Руина Вирнебург]] ''Първи брак:'' пр. 1310 г. с Агнес фон Рункел-Вестербург († 1 януари/6 май 1339), вдовица на граф [[Хайнрих I (Спонхайм-Боланден)|Хайнрих I фон Спонхайм-Кройцнах]] († 1310/1311 или 1314), дъщеря на [[Хайнрих I фон Вестербург]] († 1288) и Агнес фон Изенбург-Лимбург († 1319). Тя е сестра на [[Зигфрид II фон Вестербург]].<ref>[http://genealogy.euweb.cz/runkel/runkel1.html#BJ1 ''Runkel 1''], genealogy.euweb.cz</ref> Те имат децата:<ref>[http://geneall.net/de/name/1864109/ruprecht-iii-graf-von-virneburg/ ''Ruprecht III., Graf von Virneburg''], geneall.net</ref><ref>[http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p1809.htm#i54365 ''Ruprecht III, Graf von Virneburg, Marshal of Westphal''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * [[Хайнрих фон Вирнебург]] († 1135), наследник граф на Вирнебург, женен на 7 (14) февруари 1327 г. за Мария фон Юлих († сл. 1363/1367), дъщеря на граф [[Герхард V (Юлих)|Герхард V фон Юлих]] († 1328) * Герхард фон Вирнебург († 1377), наследник граф на Вирнебург, каноник в Св. Ламберт в [[Лиеж]], кантор в Св. Касиус в [[Бон]], домхер в [[Кьолн]] (1326 – 1344), байлиф на [[Андернах]] (1366) * [[Адолф фон Вирнебург|Адолф III фон Вирнебург]] († 1391), граф на Вирнебург, женен пр. 21 май 1378 г. за Юта фон Рандерат († 1407), дъщеря на [[Арнолд II фон Рандерат-Ерпрат]] († 1390) и Мария фон [[Графство Сайн|Сайн]] († сл. 1399) * [[Йохан фон Вирнебург]] († 1371), [[архиепископ]] на Кьолн, [[епископ]] на [[Мюнстер]] и [[Утрехт]] * Кунигунда († сл. 1353), омъжена пр. 1325 г. за Аегидиус господар на Даун († 1353), син на Рихард IV годподар и сенешал на Даун († 1319) * Елизабет († сл. 1380), омъжена 1340 г. за [[Йохан I (Шлайден)|Йохан I фон Шлайден-Нойенщайн]] († 1379/1381), син на [[Конрад III фон дер Шлайден]] († 1345) * Агнес († сл. 26 декември 1352), омъжена 1329 г. (развод на 12 септември 1351 г.) за граф [[Вилхелм фон Изенбург-Вид]] († 1383), син на граф [[Бруно IV (Изенбург-Браунсберг)|Бруно IV фон Изенбург-Браунсберг]] († 1383) * Рупрехт († сл. 1369), каноник в Св. Касиус в Бон (1326 – 1329) * Райнард († сл. 1327), каноник в Св. Касиус в Бон 1326 и в Ст. Гереон в Кьолн 1327 * Беатрикс ''Втори брак:'' през 1346 г. с Ида фон Хепендорф († сл. 1349), вдовица на Рутгер фон Райц († 1330), дъщеря на Герхард III фон Хепендорф-Алпен, наследствен-[[фогт]] на Кьолн († сл. 1318) и втората му съпруга Кунигунда фон Алпен († сл. 1294). Бракът е бездетен. ''Трети брак:'' с жена с неизвестно име и има децата: * Рупрехт * Рупрехт IV == Литература == * Wilhelm Iwanski: ''Geschichte der Grafen von Virneburg. Von ihren Anfängen bis auf Robert IV. (1383)''. Koblenz 1912, S. 45 – 51 * Johann Suibert Seibertz: ''Die Landmarschalle Westfalens.'' In: Allgemeines Archiv für die Geschichtskunde des preußischen Staates 1835, S.74f. * Wilhelm Iwanski: ''Geschichte der Grafen von Virneburg. Von ihren Anfängen bis auf Robert IV. (1383)''. Koblenz 1912 * Raphael de Smedt: ''Les chevaliers de l’ordre de la Toison d’or au XVe siècle. Notices bio-bibliographiques.'' (Kieler Werkstücke, D 3) 2., verbesserte Auflage, Verlag Peter Lang, Frankfurt 2000, ISBN 3-631-36017-7, Nr. 35 * ''Europäische Stammtafeln'' Band VII (1979) Tafel 143 (Genealogie der Grafen von Virneburg). * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVII, Tafel 148. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafels 157 & 143. == Източници == <references /> == Външни препратки == * Cawley, Charles, [http://fmg.ac/Projects/MedLands/FRANCONIA%20%28LOWER%20RHINE%29.htm#_Toc414798173 ''Counts of Virneburg''], Foundation for Medieval Genealogy * [https://web.archive.org/web/20080119144050/http://homepages.compuserve.de/lacourdinger/Virneburg.html Eva Lacour: ''Die Geschichte der Grafschaft Virneburg in der frühen Neuzeit.''] Eifel-Kultur [[Категория:Графове в Германия]] [[Категория:Вирнебурги]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Починали през 1352 година]] 89jzkwe4pj8cse2ljc1xeh27nk2iael 0 657583 11473649 11473135 2022-07-29T01:48:34Z Ted Masters 210248 Премахнати [[Special:Contributions/95.43.15.7|редакции на 95.43.15.7]] ([[User talk:95.43.15.7|б]].), към версия на Carbonaro. wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Франция}} Килиан Мбапе | снимка = 2019-07-17 SG Dynamo Dresden vs. Paris Saint-Germain by Sandro Halank–129 (cropped).jpg | описание = Мбапе с екипа на [[Пари Сен Жермен]] през [[2019]] г. | прякор = '''Младия шампион''' | цяло име = '''Килиан Санми Мбапе Лотен''' | град на раждане = [[Париж]] | държава на раждане = {{флагче|Франция}} [[Франция]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 178 см | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен|ПСЖ]] | номер на фланелката = 7 | договор до =30.06.2025г. | юношески години = 2004 – 2013<br>2013 – 2015 | юношески отбори = {{флагче|Франция}} Бонди<br>{{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]] | години = 2015 – 2016<br>2015 – 2018<br>2017 – 2018<br>2018 – | отбори = {{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]] Б<br>{{флагче|Франция}} [[АС Монако|Монако]]<br>→{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен|ПСЖ]]*<br>{{флагче|Франция}} [[Пари Сен Жермен|ПСЖ]] | мачове = 12<br>41<br>27<br>113 | голове = (4)<br>(16)<br>(13)<br>(102) | национален отбор години = 2014<br>2016<br>2017 – | национален отбор = {{флагче|Франция}} Франция до 17 г.<br>{{флагче|Франция}} Франция до 19 г.<br>{{флагче|Франция}} {{имеНОФ|Франция}} | национален отбор мачове = 2<br>11<br>54 | национален отбор голове = (0)<br>(7)<br>(26) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Килиан Мбапе''' ({{lang|fr|Kylian Mbappé}}) е [[Франция|френски]] [[футбол]]ист, [[нападател]], настоящ играч на [[Пари Сен Жермен]]. Считан е за един от най-големите таланти в световния футбол.<ref>[http://www.novsport.com/news2498191_1241.html Венгер: Мбапе може да е следващият Пеле!]</ref> == Кариера == === Юношески години === Започва да тренира футбол в школата на Бонди, където неговият баща е треньор. Година по-късно се премества в Клерфонтен. Големият му талант не остава незабелязан, и преминава пробни периоди във [[Валенсия КФ|Валенсия]] и [[Реал Мадрид]], но до договор не се стига. През [[2013]] година става част от академията на [[АС Монако|Монако]]. === Монако === Дебютира за представителния тим на ''„Монегаските“'' на [[2 декември]] [[2015]] г., когато влиза като резерва в мач срещу [[СМ Кан|Кан]]. Тогава той е едва на 16 години и 347 дни, което го прави най-младият дебютант в историята на [[Франция|френския]] футбол. На [[20 февруари]] [[2016]] година, на възраст от 17 години и 62 дни, бележи и първия си гол за отбора от княжеството, при победа с 3:1 срещу [[Троа ОШ|Троа]], с което става и най-младият голмайстор в клубната история.<ref>{{cite news|title = European round-up: What you might have missed|url = https://www.bbc.com/sport/football/35623020|publisher = BBC Sport|accessdate =23 февруари 2016}}</ref><ref>{{Cite web|title = Kylian Mbappe offered Monaco contract amid Arsenal, Liverpool links|url = http://www.espnfc.com/story/2814219/kylian-mbappe-offered-monaco-contract-amid-arsenal-talk|work=ESPN FC|accessdate =24 февруари 2016}}</ref> Бележи първия си [[хеттрик]] на [[14 декември]] [[2016]] г., по време на мач за Купата на Франция срещу [[ФК Стад Рене|Рен]].<ref>{{cite web|url=http://www.ligue1.com/coupeLigue/article/monaco-mash-rennes.htm|title=Monaco mash Rennes|publisher=Ligue 1|date=14 декември 2016}}</ref> За пръв път за първенството нанизва три попадения в един мач на [[11 февруари]] [[2017]], при домакинска победа срещу [[ФК Мец|Мец]].<ref>{{cite news|url=http://www.ligue1.com/ligue1/article/wonderkid-mbappe-nets-hat-trick-as-monaco-march-on.htm|title=Wonderkid Mbappé nets hat-trick as Monaco march on|publisher=Ligue 1|date=11 февруари 2017}}</ref> Първия си гол в [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] бележи на [[21 февруари]] [[2017]] г., при гостуване на [[Манчестър Сити]] от 1/8-финалната фаза на турнира. На [[15 март]] бележи още един гол срещу ''„Гражданите“'', с което помага на отбора си да продължи към 1/4-финалите.<ref>{{cite news|url=https://www.standard.co.uk/sport/football/the-new-thierry-henry-how-arsenal-transfer-target-kylian-mbappe-played-for-monaco-vs-man-city-a3472731.html|title='The new Thierry Henry' – how Arsenal transfer target Kylian Mbappe played for Monaco vs Man City|newspaper=London Evening Standard|date=22 февруари 2017}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.mancity.com/news/first-team/2017/02/24/monaco-v-man-city-champions-league-kick-off-time-team-news-and-tv-channel/1487930166558|title=Monaco vs Manchester City|publisher=Manchester City F.C.|date=24 февруари 2017}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170316204824/https://www.mancity.com/news/first-team/2017/02/24/monaco-v-man-city-champions-league-kick-off-time-team-news-and-tv-channel/1487930166558 |date=2017-03-16 }}</ref> === Пари Сен Жермен === На 29 август 2017г. преминава в [[Пари Сен Жермен]] под наем.<ref>{{cite news|url=https://www.psg.fr/pro/article/kylian-mbappe-au-paris-saint-germain|title=Kylian Mbappé au Paris Saint-Germain !|trans-title=Kylian Mbappé to Paris Saint-Germain !|publisher=Paris Saint-Germain F.C.|lang=fr|date=31 август 2017}}</ref> Като през лятото на 2018 г. да бъде привлечен за постоянно срещу сумата от €145 млн. + €35 млн. под формата на различни бонуси, което го прави втория най-скъп играч в историята след [[Неймар]] и най-скъпият тийнейджър в историята на футбола.<ref>{{cite news|url=http://www.goal.com/en/news/monaco-star-mbappe-completes-180-million-paris-saint-germain/13k7x4cozao191hcdgpw1kkrrt|title=Monaco Star Mbappe Completes €180 Million Paris Saint-Germain Move|publisher=Goal.com |date=31 август 2017|accessdate=2 септември 2017}}</ref><ref>{{cite news|url=https://sports.yahoo.com/psg-signs-kylian-mbappe-cleverly-skirts-financial-fair-play-process-173341772.html|title=PSG signs Kylian Mbappe, and cleverly skirts Financial Fair Play in the process|publisher=Yahoo! Sports|date=31 август 2017|accessdate=2 септември 2017}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.lequipe.fr/Football/Actualites/Kylian-mbappe-monaco-rejoint-officiellement-le-psg-en-pret-avec-option/829364|title=Kylian Mbappé (Monaco) rejoint officiellement le PSG en prêt avec option d'achat|trans-title=Kylian Mbappé (Monaco) officially joins PSG on loan with an option to buy|newspaper=L'Équipe|lang=fr|date=31 август 2017|accessdate=2 септември 2017}}</ref><ref>{{cite news|url=http://www.lci.fr/mercato/mercato-transfert-de-kylian-mbappe-monaco-et-le-psg-ont-trouve-un-accord-pour-180-millions-d-euros-2062532.html|title=Mbappe: Monaco et le PSG trouvent un accord pour 180 millions d'euros|trans-title=Mbappé: Monaco and PSG reached an agreement at 180 million euros|publisher=LCI|lang=fr|date=28 август 2017|accessdate=8 септември 2017}}</ref> На 8 септември 2017 г. в дебютния си мач отбелязва гол за „парижани“ при победата над Метц с 5:1.<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.com/sport/football/41205167|title=Metz 1 – 5 Paris Saint Germain|publisher=BBC Sport|date=8 септември 2017|accessdate=10 септември 2017}}</ref> Четири дни по-късно, Мбапе записва първият си гол в [[Шампионската лига]] за парижани при 5:0 в груповата фаза, побеждавайки [[Селтик]].<ref>{{cite news|url=http://www.goal.com/en/news/mbappe-creates-champions-league-history-with-goal-for-psg/1fq7caitbaofg1npeqftd4n1e7|title=Mbappe Creates Champions League History With Goal For Psg Against Celtic|publisher=Goal.com |date=12 септември 2017|accessdate=29 септември 2017}}</ref> Той вкарва и при победата с 3:0 над [[Байерн Мюнхен]].<ref name=LES>{{cite news|title=PSG 3 Bayern Munich 0: Kylian Mbappe, Edinson Cavani and Neymar star in Champions League heavyweight battle|url=https://www.standard.co.uk/sport/football/psg-3-bayern-munich-0-champions-league-kylian-mbappe-edinson-cavani-neymar-star-a3645456.html|newspaper=London Evening Standard|date=30 септември 2017}}</ref> На 6 декември отбелязва 10-ия си гол на Шампионската лига при победа с 3:1 над Байерн Мюнхен и става най-младият играч, който постига този успех на 18 години и 11 месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.goal.com/en-au/news/mbappe-sets-new-champions-league-record-with-goal-against/q1o8gqd0r61m1589eq3okr0cy|title=Mbappe sets new Champions League record with goal against Bayern|publisher=Goal.com|accessdate=1 юли 2018}}</ref> Печели първата си титла в клуба на 8 май 2018 г. == Национален отбор == [[Файл:Kylian Mbappé World Cup Trophy.jpg|мини|150px|Мбапе със световната купа през 2018 г.]] Мбапе е европейски шампион с младежкия национален отбор до 19 години. На Европейското първенство отбелязва 5 гола, с което заема второ място в листата на голмайсторите. Дебютира за [[Национален отбор по футбол на Франция|мъжкия отбор]] на [[25 март]] [[2017]] година в мач срещу {{имеНОФ|Люксембург}}, което го прави вторият най-млад дебютант за ''„Петлите“''.<ref>{{cite news|url=http://www.goal.com/en/news/8/main/2017/03/16/33699112/monaco-star-mbappe-given-maiden-france-call-up?ICID=HP_BN_3|title=Monaco star Mbappé given maiden France call-up|publisher=Goal.com |date=16 март 2017|accessdate=16 март 2017}}</ref><ref>{{cite web|first=Kaveh |last=Solhekol |url=http://www.skysports.com/football/news/11669/10927624/liverpool-interested-in-signing-monacos-kylian-mbappe |title=Liverpool interested in signing Monaco's Kylian Mbappe |date=26 юни 2017 |publisher=Sky Sports |accessdate=6 юли 2017 |quote=Mbappe became the second youngest player to play for France [behind only Maryan Wisnieski] when he made his debut against Luxembourg in March, aged 18 years, three months and five days old. }}</ref> На 31 август 2017 г. Мбапе вкарва първия си гол за Франция в мач от световните квалификации срещу [[Национален отбор по футбол на Нидерландия|Холандия]].<ref>{{cite web|url=https://www.fifa.com/worldcup/matches/round=276483/match=300331903/index.html |title=France v. Netherlands |date=31 август 2017 |publisher=FIFA |accessdate=31 август 2017 }}</ref> === Световно първенство 2018 === На 17 май 2018 г. Мбапе е повикан в националния отбор за Световно първенство по футбол в Русия през 2018 г.<ref>[https://www.skysports.com/amp/football/news/12025/11376691/alexandre-lacazette-and-anthony-martial-on-standby-for-france-world-cup-squad-and-dimitri-payet-out ''France name squad for 2018 World Cup'']. Sky Sports. Посетен на 30 юни 2018</ref> На 21 юни 2018 г. той вкарва първия си гол на Мондиал при френската победа с 1:0 над {{имеНОФ|Перу}}. Това го прави най-младият френски голмайстор в историята на Световната купа на 19 години. На 30 юни 2018 г. е обявен за играч на мача при победата с 4:3 над {{имеНОФ|Аржентина}}, като отбелязва на два пъти и спечелва дузпа, в резултат на което [[Антоан Гризман]] открива резултата.<ref>{{cite web|url=https://www.fifa.com/worldcup/matches/match/300331537 |title=France 4 – 3 Argentina |date=30 юни 2018 |publisher=FIFA |accessdate=30 юни 2018 }}</ref> Мбапе е вторият тийнейджър, който вкарва 2 гола в мач на световно първенство след [[Пеле]] през 1958 г.<ref>{{cite news |title=France 4 – 3 Argentina |url=https://www.bbc.co.uk/sport/football/44439354 |agency=BBC |date=1 юли 2018}}</ref> В пресконференция, Мбапе заявява: „Ласкателство е да си втори след Пеле, но нека да включим нещата в контекст – Пеле е в друга категория.“<ref name="Pelé 1958">{{cite news |title=Mbappe shakes off Pelé comparisons after stunning brace |url=https://www.rte.ie/sport/world-cup-2018/2018/0630/974415-mbappe-shakes-off-pele-comparisons-after-stunning-brace/ |agency=RTE |date=1 юли 2018}}</ref> На 15 юли 2018 г. Мбапе отбелязва от 25 метра срещу {{имеНОФ|Хърватия}} на финала за Световната купа, където Франция печели с 4:2.<ref>{{cite news |title=Kylian Mbappe becomes first teenager to score in World Cup final since Pele in 1958... and he's only the third teenager ever to play in the showpiece |url=http://www.dailymail.co.uk/sport/football/article-5955949/Kylian-Mbappe-follows-Peles-footsteps-just-teen-play-World-Cup-final.html |accessdate=15 юли 2018 |agency=Daily Mail}}</ref> Той става втори тийнейджър, след Пеле, който отбелязва гол във финал за Световната купа и с четири гола в турнира получава наградата за най-добър млад играч на Световното първенство по футбол. Пеле го поздравява в социалните мрежи с „добре дошъл в клуба“.<ref>{{cite news |title='Welcome to the club' – Pele praises Kylian Mbappe for becoming the second teenager to score in a World Cup final |url=https://www.independent.co.uk/sport/football/world-cup/world-cup-2018-france-croatia-pele-kylian-mbappe-welcome-to-the-club-teenage-scorer-goal-video-a8448611.html |accessdate=16 юли 2018 |work=The Independent}}</ref> == Личен живот == Бащата на Мбапе, футболен треньор, е от [[Камерун]], а майка му, бивша [[хандбал]]истка – от [[Алжир]].<ref>{{Cite news|url=https://www.voanews.com/a/cameroon-football-fans-cheer-kylian-mbappe-french-player-africa-ties/4470675.html|title=Cameroon Football Fans Cheer for French Player with Ties to Africa|last=Kindzeka|first=Moki Edwin|work=VOA|accessdate=16 юли 2018|lang=en}}</ref> Брат му е също професионален футболист, и играе за Ал-Насър ([[ОАЕ]]).<ref>{{cite web|url=http://www.lejdd.fr/Sport/Football/Le-jeune-monegasque-Mbappe-sur-les-traces-de-Thierry-Henry-765033|title=Le jeune monégasque Mbappé sur les traces de Thierry Henry|last=JDD|first=Le|publisher=|date=20 декември 2015|accessdate=2 юли 2018}}</ref> Идол на Мбапе е [[Кристиано Роналдо]].<ref>{{cite web|url=http://www.espn.com/soccer/soccer-transfers/story/3326678/psgs-kylian-mbappe-real-madrids-cristiano-ronaldo-was-childhood-idol|title=PSG's Kylian Mbappe: Real Madrid's Cristiano Ronaldo was childhood 'idol'|last=Garcia|first=Adriana|date=27 декември 2017|work=ESPN FC|accessdate=27 декември 2017}}</ref><ref>{{cite news |title=Why Young Kylian Mbappe Spurned Chelsea and Real Madrid |url=https://bleacherreport.com/articles/2758066-why-young-kylian-mbappe-spurned-chelsea-and-real-madrid |accessdate=15 юли 2018 |agency=Bleacher Report}}</ref> От малък той е фен на Ливърпул. == Медии и спонсорство == Мбапе сключва спонсорска сделка с доставчика на спортни облекла и оборудване [[Nike]]. През 2017 г. неговият великолепен талант, кара Nike да стартира производство на негови собствени футболни бутонки на 18-годишна възраст, ''Kylian Mbappé Nike Hypervenom 3''.<ref>{{cite news |title=Nike Just Gave AS Monaco Sensation Kylian Mbappé His First Pair of Personalised Boots |url=https://www.complex.com/sports/2017/05/nike-kylian-mbappe |agency=Complex |date=29 юни 2018}}</ref> През 2018 г. той разкрива бутонките ''Nike Mercurial Superfly VI'', които са вдъхновени от ''R9 Mercurial'' на бившия бразилски нападател [[Роналдо]].<ref>{{cite news |title=Kylian Mbappé Just Leaked an Amazing New R9-Inspired Nike Mercurial Superfly VI |url=https://versus.uk.com/2018/04/kylian-mbappe-just-leaked-amazing-new-r9-inspired-nike-mercurial-superfly-vi/ |agency=Versus |date=29 юни 2018}}</ref> Мбапе присъства в играта на [[EA Sports]] – [[FIFA 18]], където той е с най-висок рейтинг потенциал от 94.<ref>{{cite news |title=FIFA 18 Wonderkids: Top 10 players with highest potential in Career Mode |url=http://www.dailymail.co.uk/sport/esports/article-4985328/FIFA-18-10-players-highest-potential.html |newspaper=Daily Mail |date=1 юли 2018}}</ref><ref>[https://www.fifaindex.com/player/231747/kylian-mbappé/ ''Kylian Mbappe index'']. FIFA Index.com. Посетен на 29 юни 2018</ref> Неговият начин на отпразнуване на гол – с ръце, пъхнати под мишниците му, е вдъхновен от по-малкия му брат Етан, който празнува по този начин, когато побеждава Килиан Мбапе на играта FIFA.<ref>{{cite news |title=Kylian Mbappé, un chambrage avec son frère à l'origine de la célébration de ses buts |url=https://www.lequipe.fr/Football/Actualites/Kylian-mbappe-un-chambrage-avec-son-frere-a-l-origine-de-la-celebration-de-ses-buts/798635 |accessdate=15 юли 2018 |agency=L’Equipe}}</ref><ref>{{cite news |title=Kylian Mbappe reveals the class reason behind his trademark goal celebration |url=https://www.givemesport.com/1048548-kylian-mbappe-reveals-the-class-reason-behind-his-trademark-goal-celebration |accessdate=15 юли 2018 |agency=Give Me Sport}}</ref> == Статистика == === Клубна === ''Информацията е актуална към 18 юли 2020 г.'' {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !rowspan="2"|Клуб !rowspan="2"|Сезон !colspan="2"|Шампионат !colspan="2"|Купа !colspan="2"|Купа на Лигата !colspan="2"|Европа !colspan="2"|Други !colspan="2"|Общо |- !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове !Мачове !Голове |- |rowspan="3" valign="center"|[[АС Монако|Монако Б]] |2015/16 |10||2||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||10||2 |- |2016/17 |2||2||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||2||2 |- !colspan="1"|Общо !12||4||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||colspan=2|—||12||4 |- |rowspan="4" valign="center"|[[АС Монако]] |2015/16 |11||1||1||0||1||0||1||0||colspan="2" |—||14||1 |- |2016/17 |29||15||3||2||3||3||9||6|| colspan="2" |—||44||26 |- |2017/18 |1||0||0||0||0||0||0||0||1||0||2||0 |- !colspan="1"|Общо !41!!16!!4!!2!!4!!3!!10!!6!!1!!0!!60!!27 |- | rowspan="4" |[[Пари Сен Жермен]] |2017/18 |27||13||5||4||4||0||8||4||colspan="2" |—||44||21 |- |2018/19 |29||33||4||2||2||0||8||4||colspan="2" |—||43||39 |- |2019/20 |20||18||2||4||3||2||7||5||1||1||33||30 |- !colspan="1"|Общо !76||64||11||10||9||2||23||13||1||1||120||90 |- !colspan=2|Общо за кариерата !128||84||15||12||13||5||33||19||2||1||191||121 |} {{Reflist|group=lower-alpha}} === Национален отбор === {| class=wikitable style="text-align: center" |+ Мачове и голове по година |- !Национален отбор!!Година!!Мачове!!Голове |- |rowspan=3|[[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] |2017||10||1 |- |2018||18||9 |- |2019||6||3 |- ! colspan="2" |Общо!!34!!13 |} == Успехи == === Отборни === ;'''Монако''' * [[Лига 1]]: 2016/17 ;'''Пари Сен Жермен''' * [[Лига 1]]: 2017/18, 2018/19, 2019/20 * [[Купа на Франция]]: 2017/18, 2019/20 * [[Купа на Лигата на Франция]]: 2017/18, 2019/20 * [[Суперкупа на Франция]]: 2018/19 === Международни === [[Файл:Kylian Mbappé receives the best young player award at the 2018 Football World Cup Russia.jpg|мини|дясно|Мбапе (номер 10) получава отличието за най-добър млад играч на Световното първенство от [[Еманюел Макрон]], като е поздравен от президента на Хърватия [[Колинда Грабар-Китарович]], президента на ФИФА [[Джани Инфантино]] (най-вляво) и [[Владимир Путин]]]] ;'''Франция''' * [[Световно първенство по футбол]]: [[Световно първенство по футбол 2018|2018]]<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/sport/football/44754965|title=France 4 – 2 Croatia|publisher=BBC |date=15 юли 2018|accessdate=15 юли 2018|last=McNulty|first=Phil}}</ref> * Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г.: 2016 === Индивидуални === * Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г. отбор на турнира: 2016<ref>{{cite web|title=Technical Reportfinals|url=http://www.uefa.com/under19/season=2016/technical-report/tr-under19-2016.pdf|publisher=UEFA|accessdate=24 октомври 2016}}</ref> * [[Национален съюз на професионалните футболисти|НСПФ]] Лига 1 Млад играч на годината: 2016/17<ref>{{cite news|url=http://www.rtl.fr/sport/football/trophees-unfp-cavani-jardim-mbappe-le-palmares-complet-7788550042|title=Trophées UNFP: Cavani, Jardim, Mbappé... Le palmarès complet|accessdate=15 май 2017|publisher=RTL}}</ref>, 2017/18<ref>{{cite news|url=http://www.rtl.fr/sport/football/trophees-unfp-neymar-mbappe-decouvrez-le-palmares-2018-7793373391|title=Trophées UNFP: Neymar, Mbappé... Découvrez le palmarès 2018|accessdate=13 май 2018|publisher=RTL}}</ref> * [[Национален съюз на професионалните футболисти|НСПФ]] Лига 1 Отбор на годината: 2016/17<ref>{{cite news|url=http://sport24.lefigaro.fr/football/ligue-1/fil-info/trophees-unfp-le-palmares-complet-de-l-edition-2017-859420|title=Trophées UNFP: Le Palmarès Complet de l'Édition 2017|accessdate=15 май 2017}}</ref>, 2017/18<ref>{{cite news|url=http://sport24.lefigaro.fr/football/ligue-1/actualites/la-ceremonie-des-trophees-unfp-en-direct-908921|title=Trophées UNFP: Neymar élu joueur de Ligue 1, Le PSG rafle tout ou presque|accessdate=13 май 2018}}</ref> * [[Национален съюз на професионалните футболисти|НСПФ]] Играч на месеца: април 2017<ref name=POTM>{{cite web|url=http://www.unfp.org/2017/05/kylian-mbappe-et-khalid-boutaib-joueurs-du-mois-davril/|title=Kylian Mbappé et Khalid Boutaïb, joueurs du mois d'Avril !|publisher=UNFP|date=9 май 2017|accessdate=11 май 2017}}</ref>, март 2018<ref name=POTM2>{{cite web|url=http://www.unfp.org/2018/04/mbappe-et-bozok-joueurs-du-mois-de-mars/|title=Mbappé et Bozok, joueurs du mois de Mars !|work=UNFP|date=17 април 2018|accessdate=18 април 2018|език=fr}}</ref>, Август 2018, Февруари 2019 * [[НСПВС|НСПФ]] Играч на годината: 2018/19 * [[FIFA]] [[FIFPro]] World 11: 2018, 2019 * [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|Златна]] [[топка]] [[на]] [[Франс Футбол]]: 2017 (7-о място,) 2018 (4-то място) * [[The Best FIFA Men's Player]]: 2018 (4-то място) 2019 (6-о място) * Шампионска лига отбор на сезона: 2016/17<ref>{{cite web|url=http://www.uefa.com/uefachampionsleague/news/newsid=2476068.html|title=UEFA Champions League Squad of the Season|publisher=UEFA|date=5 юни 2017}}</ref> * FIFPro World XI 3-ти отбор: 2017<ref>{{cite web |url=https://www.fifpro.org/news/2016-2017-world-11-the-reserve-teams/en/ |title=2016 – 2017 World 11: the Reserve Teams – FIFPro World Players' Union |publisher=FIFPro |date=23 октомври 2017 |accessdate=23 октомври 2017 }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190406020741/https://fifpro.org/news/2016-2017-world-11-the-reserve-teams/en/ |date=2019-04-06 }}</ref> * FIFA FIFPro – млад играч на годината * Golden Boy: 2017<ref>{{cite news |url=https://www.thesun.co.uk/sport/4745095/kylian-mbappe-golden-boy-award-gabriel-jesus-ousmane-dembele/|title=Kylian Mbappe wins Golden Boy award beating off competition from Gabriel Jesus and Ousmane Dembele|date=23 октомври 2017 |newspaper=The Sun |accessdate=23 октомври 2017}}</ref> * Световно първенство футбол – Дрийм Тим: 2018 * Световно първенство по футбол най-добър млад играч: [[Световно първенство по футбол 2018|2018]]<ref>{{cite web|url=http://www.goal.com/en/news/modric-wins-world-cup-golden-ball-as-mbappe-named-best-young/1ncg3c919qhyc10fh64y812byk|title=Modric wins Golden Ball as Mbappé named best young player|publisher=Goal|date=15 юли 2018|accessdate=15 юли 2018}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://dzballon.com/coupe-de-la-ligue-un-joueur-avec-des-origines-algeriennes-marque-un-triple/ "Coupe de la Ligue: Un joueur avec des origines Algériennes marque un triplé"] * [https://www.fff.fr/equipes-de-france/tous-les-joueurs/fiche-joueur/2543482609-kylian-mbappe Профил] във fff.fr * [http://uk.soccerway.com/matches/2017/03/25/europe/wc-qualifying-europe/luxembourg/france/2116195/ Luxembourg 1 – 3 France] * [https://www.sportal.bg/statistics_player.php?team=87&player=28794&champ=6 Килиан Мбапе] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170310162538/http://www.sportal.bg/statistics_player.php?team=87&player=28794&champ=6 |date=2017-03-10 }} * [http://www.flashscore.bg/player/mbappe-kylian/Wn6E2SED/ Профил] на Килиан Мбапе в flashscore.bg {{Настоящ състав на Пари Сен Жермен}} {{Франция - Световен шампион 2018}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Мбапе, Килиан}} [[Категория:Френски футболисти]] [[Категория:Футболисти на АС Монако]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] daiv48p6sbazfi4rwsc9j0k8yh423zb 0 658386 11473889 11438347 2022-07-29T08:43:24Z Randona.bg 249543 /* Работа по специалността си */Това е информацията от цитираната страница, спестена от написалата статията госпожа wikitext text/x-wiki {{обработка|}} {{Личност | име = Димитър Влахов | портрет-описание = | категория = политик | описание = Български политик от БЗНС „Врабча1“ | роден-място = [[Малорад]], [[България]] | починал-място = [[София]], България | още = {{Депутат-България|23о=1}} }} '''Димитър Иванов Влахов''' е български политик от [[Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС). Един от водачите на [[БЗНС Врабча 1]] в Оряховска околия и околийски управител на Оряховска околия след като коалиция [[Народен блок]] печели парламентарните избори на 21 юни 1931 г. Народен представител от партия БЗНС Врабча 1 в [[23 Обикновено Народно събрание]] (1931 – 1934 г.) След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 е въдворен в лагера Белене. == Биография == [[Файл:Dimitar Ivanov Vlahov.jpg|мини|Свидетелство от Софийското държавно средно техническо училище, 1915 г.]] [[Файл:Day of the earth 14.09.1941.jpg|мини|Къщата на Димитър Ив. Влахов на площада в Малорад се вижда на заден план вдясно от беседката, 1941 г.]] [[Файл:Beloslatinski, 1941.jpg|мини|Петър Вълчев Белослатински от Областна земеделска камара пред общината в Малорад, 14 септември 1941 г., детето пред него – Вергиния, дъщеря на Йордан Влахов, брат на Димитър Влахов]] Димитър Иванов Влахов е роден на 1 април 1897 г. в село Малорад, Оряховска околия, в семейството на [[Иван В. Влахов]], търговец. Димитър Ив. Влахов завършва 1910 г. прогимназия в село Борован, околия Бяла Слатина. На 14 години започва обучението си в Софийското държавно средно техническо училище, където през 1915 г. завършва специалност „Землемер“ (геодезист). (Престижният техникум днес носи името Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“ – СГСАГ.) Димитър Ив. Влахов е третото дете в семейството на Иван Влахов от всичко седем деца - има две сестри ([https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-донка/ Донка] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-иванка/ Иванка]) и четирима братя (строителните предприемачи [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-христо-влахов/ Христо Иванов Влахов] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-фердинанд-влахов/ Фердинанд Иванов Влахов], адвоката [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-ботьо-влахов/ Ботьо Иванов Влахов] и учителя [https://yordanvlahov.wordpress.com/ Йордан Иванов Влахов]). Христо е от първия брак на Иван Влахов с Пена (Иваница) Влахова, а другите шест деца са от брака на Иван Влахов с Ненка Влахова, след ранната смърт на първата му съпруга. Братът на Димитър Иванов Влахов – Ботьо Влахов – работи като адвокат в Оряхово заедно с [[Петър Каменов]] и пътуват по работа заедно из Врачанска област, а в Малорад отсядат в дома на Йордан Влахов, когато работят по жалби на хора от селото. Известните родове в Малорад – Влахови и Белослатински – се сродяват с женитбата на Димитър Влахов и Ненка Белослатинска. Братът на Ненка – Петър Вълчев Белослатински – е представен в книгата на Петър Цанов „История на Малорад“ със снимка от деня на сватбата му, 1939 г., като е наречен „радетел за икономическия възход на селото“.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 145</ref> Димитър и Ненка Влахови живеят в къщата си в центъра на село Малорад, където се раждат двете им дъщери – Донка (25 септември 1921 – 27 август 2009) и Йорданка (12 февруари 1927 – 23 декември 2003). == Работа по специалността си == В началото на 30-те години започва строежът на шосето Малорад – Девене, като наемател на строежа е Димитър Влахов. Положена е настилката на два километра, извършена е нивелацията до Обреща, оформен е чуканият камък до границата с Трикладенци и Девене. Без довърши строежа, Димитър Влахов го представя за изпълнен и прибира парите, а трасето обрасва и малорадчани трябва да ходят по обиколен път през Враца.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр.112</ref> == Политическа дейност до 1923 година == [[Файл:Димитър Ив. Влахов със семейството си.jpg|мини|Димитър Ив. Влахов в къщата си на площада в Малорад заедно с братята си Ботьо и Фердинанд, дъщеря си Донка, майка си Ненка, Мара Влахова (съпруга на брат му Йордан), Вергиния (дъщеря на брат му Йордан)]] [[Файл:27.12.1931 - Сватбата на Мара и Йордан Влахови.jpg|мини|Димитър и Ненка Влахови на сватбата на брата Йордан Влахов седят до младоженците, а в средата между Мара и Йордан Влахови седи политикът Вергил Димов]] Петър Цанов, автор на книгата „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., причислява Димитър Иванов Влахов към „младите, будни, способни синове“ на малорадчани, които участват в борбите на създадения 1900 г. в Малорад БЗНС срещу „старите буржоазни партии“ – стамболовистите (представлявани в Малорад и от бащата Иван Диков Влахов).<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр. 112</ref> За политическите взаимоотношения между баща Иван Влахов /стамболовист/ и син Димитър Ив. Влахов /БЗНС на Стамболийски/ не са открити публикации, не са запазени семейни спомени. Но в семейния архив се съхранява снимка на Александър Стамболийски, с личен надпис на гърба специално за младия земеделец Димитър Ив. Влахов. Краеведът Петър Цанов цитира 1919 г. като време, в което БЗНС създава в Малорад здрава масова организация, в която на първо място пред още десетина имена стои това на Димитър Ив. Влахов, но и като време, в което земеделците вече не работят заедно с комунистите в селото и „опиянени от силата си (1921 – 1923 г.) ръководителите на земеделската организация забравят, че властта заслепява и развращава.“ И че това разединение на земеделци и комунисти е причина на 9 юни 1923 г. властта на БЗНС да падне и на власт отново да е Народният сговор на Александър Цанков, макар през 1922 г. БЗНС в Малорад да печели изборите с пълно болшинство, което се дължи на проведените икономически и просветни реформи (лична трудова повинност, аграрна реформа, трудова поземлена собственост).<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 98</ref> След [[Деветоюнския преврат]] 1923 г. Димитър Влахов загубва на 14 юни 1923 г. своя идол Александър Стамболийски и вече е в „политическо съревнование“ с родения в Оряхово /на 40 км. от родния Малорад/ 18 години по-възрастен от него Александър Цанков. По спомени на близките му Димитър Влахов е заловен и бит от стражарите, които го повеждат към Оряхово. Спасява го тъстът му Вълчо Белослатински, който буквално откупил живота му, стражата го пуска, той се скрива в царевичака, а след това в къщата си. Петър Цанов описва Септемврийското въстание 1923 г. в Малорад така: Земеделците активисти от Малорад са в Оряхово по политическа работа, комунистите отиват при тях и решават заедно да превземат общината. Сформиран е революционен комитет с комендант Петко Д. Крачунов и членове братът на Димитър Влахов – Ботьо Влахов и Тано Боянкин.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 100</ref> Правителството на „политическия конкурент“ на Димитър Влахов – Александър Цанков – се оказва неприемливо и за брата на Димитър Влахов – известния по-късно адвокат Ботьо Влахов. Ненка Влахова /съпругата на Димитър Влахов/ споделя през 50-те години със своите внуци, че след 23 септември 1923 г. бягайки за Сърбия комунистите „забират насила“ Димитър Влахов да бяга с тях, а той отказва, заради Райко Дамянов и други комунисти, които не одобрява, и счита, че „трябва да си сърбат сами попарата“, но под заплаха за разстрел тръгва с тях. След като минават границата спорът между земеделци и комунисти довежда до разделянето им в Югославия. След амнистията се прибира в Малорад и временно укротява политическите си страсти. Пет дни след избора на Вергил Димов за министър (на 15 ноември 1932 г.) в [[23 Обикновено Народно събрание]] Димитър Иванов Влахов се противопоставя на д-р Г.М.Димитров в дискусията за емигрантските времена и харченето на пари, когато д-р Г.М.Димитров (изключен от парламентарната група на земеделците на 10 юни 1932 г.),<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042410215610061932_108.pdf Стенограма от 23 ОНС, Първа редовна сесия, 108 заседание, 10.06.1932]</ref> обвинен от Петър Мърмев /народен представител от Горноджумайско/, че се застъпва за [[Коста Тодоров]] („този предател, ходил в Америка да кани открито матедонските емигранти да стават сръбски поданици“), отправя упрек към народните представители, че са вдигнали ръка и приели за министър [[Вергил Димов]], който според д-р Г.М. Димитров бил харчил чужди средства (по време на емиграцията си). Димитър Влахов отговаря: „Защо говорите така, господин Димитров! И аз бях емигрант. На всички ни даваха пари. Ние ги харчехме и не питахме от къде се вземаха.“<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042411423715111932_07.pdf Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15.11.1932 г., стр. 27]</ref> == Земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 година) == За Димитър Ив. Влахов – земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 г.) пише Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA">Стефан Бочев, Автопортретът ми като журналист и дипломат, Фондация „Комунитас“, 2009 г., стр.88 – 89</ref><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагерна България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> == Народен представител в XXIII Обикновено народно събрание == Димитър Иванов Влахов е народен представител от партия БЗНС „Врабча 1“ в [[23 Обикновено Народно събрание]]. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042202502023121931_28.PDF 28 заседание], 23 декември 1931 г.<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 28 заседание, 23.12.1931</ref> Избори – проверка. Докладване изборите, произведени в избирателните околии: Точка първа: Оряховската – с предложение за касиране на изборите в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203340630121931_33.PDF 33 заседание], 30 декември 1931 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 33 заседание, 30.12.1931</ref> Избори – проверка. Разискване по изборите, произведени в изборните околии: Точка втора: Оряховската – разисквания '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203385031121931_34.pdf 34 заседание], 31 декември 1931 г.'''<ref>Стенографкски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 34 заседание, 31.12.1931</ref> Избор-проверка. Продължение разискванията по избора, произведен в Оряховската околия, и приемане предложението за касиране избора в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042311391514041932_74.pdf 74 заседание], 14 април 1932 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 74 заседание, 14.04.1932</ref> Димитър Иванов Влахов полага клетва '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание''', '''Първа редовна сесия''', [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042503432102061932_101.pdf 101-во заседание] '''02.06.1932 г., стр.23:''' Народното събрание приема предложението на Димитър Иванов Влахов по време на разискванията „Бюджетопроект за разходите през 1932 – 1933 финансова година на Министерство на земеделието и държавните имоти“: ''Поправка в параграф 113: вместо „Отдаване <u>на предприемач чрез търг</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане на комасационните проекти през текущата и минали години“, да стане така: „Отдаване <u>на предприемач чрез търг '''или наемане технически персонал'''</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане комасационните проекти през текущата и минали години“.'' 74 години по-късно чрез Закона за геодезията и картографията, 2006 г., това протоколирано и прието през 1932 г. предложение на Димитър Влахов е законово обезпечено чрез ч''л. 27: Служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт и на общините, които притежават правоспособност по геодезия, съответно по картография, имат право в извънработно време да извършват геодезически и картографски дейности за територии, за които не са им възложени служебни задачи по изпълнението на този закон.'' == В лагера „Белене“ == За Димитър Ив. Влахов – земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 г.) пише Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA"/><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагер на България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> За 9-годишното пребиваване на Димитър Иванов Влахов в Белене пише журналист от вестник Екип 7 в Разград.<ref>Д. Дулев, журналист, вестник Екип 7, Разград, 17.08.1994 г. „Четирите зъба на зъболекаря или д-р Влахов – оня, който не познаваме“</ref> == Външни препратки == Йордан Влахов /брат на Димитър Влахов/ == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Влахов, Димитър Иванов}} [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български лагеристи]] [[Категория:Лагеристи в Белене]] [[Категория:Хора от област Враца]] [[Категория:Народни представители в XXIII обикновено народно събрание]] 52qycs1r20rtedipdb4xp9kg6zuwox5 11473891 11473889 2022-07-29T08:45:07Z Randona.bg 249543 /* Работа по специалността си */ wikitext text/x-wiki {{обработка|}} {{Личност | име = Димитър Влахов | портрет-описание = | категория = политик | описание = Български политик от БЗНС „Врабча1“ | роден-място = [[Малорад]], [[България]] | починал-място = [[София]], България | още = {{Депутат-България|23о=1}} }} '''Димитър Иванов Влахов''' е български политик от [[Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС). Един от водачите на [[БЗНС Врабча 1]] в Оряховска околия и околийски управител на Оряховска околия след като коалиция [[Народен блок]] печели парламентарните избори на 21 юни 1931 г. Народен представител от партия БЗНС Врабча 1 в [[23 Обикновено Народно събрание]] (1931 – 1934 г.) След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 е въдворен в лагера Белене. == Биография == [[Файл:Dimitar Ivanov Vlahov.jpg|мини|Свидетелство от Софийското държавно средно техническо училище, 1915 г.]] [[Файл:Day of the earth 14.09.1941.jpg|мини|Къщата на Димитър Ив. Влахов на площада в Малорад се вижда на заден план вдясно от беседката, 1941 г.]] [[Файл:Beloslatinski, 1941.jpg|мини|Петър Вълчев Белослатински от Областна земеделска камара пред общината в Малорад, 14 септември 1941 г., детето пред него – Вергиния, дъщеря на Йордан Влахов, брат на Димитър Влахов]] Димитър Иванов Влахов е роден на 1 април 1897 г. в село Малорад, Оряховска околия, в семейството на [[Иван В. Влахов]], търговец. Димитър Ив. Влахов завършва 1910 г. прогимназия в село Борован, околия Бяла Слатина. На 14 години започва обучението си в Софийското държавно средно техническо училище, където през 1915 г. завършва специалност „Землемер“ (геодезист). (Престижният техникум днес носи името Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“ – СГСАГ.) Димитър Ив. Влахов е третото дете в семейството на Иван Влахов от всичко седем деца - има две сестри ([https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-донка/ Донка] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-иванка/ Иванка]) и четирима братя (строителните предприемачи [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-христо-влахов/ Христо Иванов Влахов] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-фердинанд-влахов/ Фердинанд Иванов Влахов], адвоката [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-ботьо-влахов/ Ботьо Иванов Влахов] и учителя [https://yordanvlahov.wordpress.com/ Йордан Иванов Влахов]). Христо е от първия брак на Иван Влахов с Пена (Иваница) Влахова, а другите шест деца са от брака на Иван Влахов с Ненка Влахова, след ранната смърт на първата му съпруга. Братът на Димитър Иванов Влахов – Ботьо Влахов – работи като адвокат в Оряхово заедно с [[Петър Каменов]] и пътуват по работа заедно из Врачанска област, а в Малорад отсядат в дома на Йордан Влахов, когато работят по жалби на хора от селото. Известните родове в Малорад – Влахови и Белослатински – се сродяват с женитбата на Димитър Влахов и Ненка Белослатинска. Братът на Ненка – Петър Вълчев Белослатински – е представен в книгата на Петър Цанов „История на Малорад“ със снимка от деня на сватбата му, 1939 г., като е наречен „радетел за икономическия възход на селото“.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 145</ref> Димитър и Ненка Влахови живеят в къщата си в центъра на село Малорад, където се раждат двете им дъщери – Донка (25 септември 1921 – 27 август 2009) и Йорданка (12 февруари 1927 – 23 декември 2003). == Работа по специалността си == В началото на 30-те години започва строежът на шосето Малорад – Девене, като наемател на строежа е Димитър Влахов. Положена е настилката на два километра, извършена е нивелацията до Обреща, оформен е чуканият камък до границата с Трикладенци и Девене. Без да довърши строежа, Димитър Влахов го представя за изпълнен и прибира парите, а трасето обрасва и малорадчани трябва да ходят по обиколен път през Враца.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр.112</ref> == Политическа дейност до 1923 година == [[Файл:Димитър Ив. Влахов със семейството си.jpg|мини|Димитър Ив. Влахов в къщата си на площада в Малорад заедно с братята си Ботьо и Фердинанд, дъщеря си Донка, майка си Ненка, Мара Влахова (съпруга на брат му Йордан), Вергиния (дъщеря на брат му Йордан)]] [[Файл:27.12.1931 - Сватбата на Мара и Йордан Влахови.jpg|мини|Димитър и Ненка Влахови на сватбата на брата Йордан Влахов седят до младоженците, а в средата между Мара и Йордан Влахови седи политикът Вергил Димов]] Петър Цанов, автор на книгата „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., причислява Димитър Иванов Влахов към „младите, будни, способни синове“ на малорадчани, които участват в борбите на създадения 1900 г. в Малорад БЗНС срещу „старите буржоазни партии“ – стамболовистите (представлявани в Малорад и от бащата Иван Диков Влахов).<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр. 112</ref> За политическите взаимоотношения между баща Иван Влахов /стамболовист/ и син Димитър Ив. Влахов /БЗНС на Стамболийски/ не са открити публикации, не са запазени семейни спомени. Но в семейния архив се съхранява снимка на Александър Стамболийски, с личен надпис на гърба специално за младия земеделец Димитър Ив. Влахов. Краеведът Петър Цанов цитира 1919 г. като време, в което БЗНС създава в Малорад здрава масова организация, в която на първо място пред още десетина имена стои това на Димитър Ив. Влахов, но и като време, в което земеделците вече не работят заедно с комунистите в селото и „опиянени от силата си (1921 – 1923 г.) ръководителите на земеделската организация забравят, че властта заслепява и развращава.“ И че това разединение на земеделци и комунисти е причина на 9 юни 1923 г. властта на БЗНС да падне и на власт отново да е Народният сговор на Александър Цанков, макар през 1922 г. БЗНС в Малорад да печели изборите с пълно болшинство, което се дължи на проведените икономически и просветни реформи (лична трудова повинност, аграрна реформа, трудова поземлена собственост).<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 98</ref> След [[Деветоюнския преврат]] 1923 г. Димитър Влахов загубва на 14 юни 1923 г. своя идол Александър Стамболийски и вече е в „политическо съревнование“ с родения в Оряхово /на 40 км. от родния Малорад/ 18 години по-възрастен от него Александър Цанков. По спомени на близките му Димитър Влахов е заловен и бит от стражарите, които го повеждат към Оряхово. Спасява го тъстът му Вълчо Белослатински, който буквално откупил живота му, стражата го пуска, той се скрива в царевичака, а след това в къщата си. Петър Цанов описва Септемврийското въстание 1923 г. в Малорад така: Земеделците активисти от Малорад са в Оряхово по политическа работа, комунистите отиват при тях и решават заедно да превземат общината. Сформиран е революционен комитет с комендант Петко Д. Крачунов и членове братът на Димитър Влахов – Ботьо Влахов и Тано Боянкин.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 100</ref> Правителството на „политическия конкурент“ на Димитър Влахов – Александър Цанков – се оказва неприемливо и за брата на Димитър Влахов – известния по-късно адвокат Ботьо Влахов. Ненка Влахова /съпругата на Димитър Влахов/ споделя през 50-те години със своите внуци, че след 23 септември 1923 г. бягайки за Сърбия комунистите „забират насила“ Димитър Влахов да бяга с тях, а той отказва, заради Райко Дамянов и други комунисти, които не одобрява, и счита, че „трябва да си сърбат сами попарата“, но под заплаха за разстрел тръгва с тях. След като минават границата спорът между земеделци и комунисти довежда до разделянето им в Югославия. След амнистията се прибира в Малорад и временно укротява политическите си страсти. Пет дни след избора на Вергил Димов за министър (на 15 ноември 1932 г.) в [[23 Обикновено Народно събрание]] Димитър Иванов Влахов се противопоставя на д-р Г.М.Димитров в дискусията за емигрантските времена и харченето на пари, когато д-р Г.М.Димитров (изключен от парламентарната група на земеделците на 10 юни 1932 г.),<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042410215610061932_108.pdf Стенограма от 23 ОНС, Първа редовна сесия, 108 заседание, 10.06.1932]</ref> обвинен от Петър Мърмев /народен представител от Горноджумайско/, че се застъпва за [[Коста Тодоров]] („този предател, ходил в Америка да кани открито матедонските емигранти да стават сръбски поданици“), отправя упрек към народните представители, че са вдигнали ръка и приели за министър [[Вергил Димов]], който според д-р Г.М. Димитров бил харчил чужди средства (по време на емиграцията си). Димитър Влахов отговаря: „Защо говорите така, господин Димитров! И аз бях емигрант. На всички ни даваха пари. Ние ги харчехме и не питахме от къде се вземаха.“<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042411423715111932_07.pdf Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15.11.1932 г., стр. 27]</ref> == Земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 година) == За Димитър Ив. Влахов – земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 г.) пише Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA">Стефан Бочев, Автопортретът ми като журналист и дипломат, Фондация „Комунитас“, 2009 г., стр.88 – 89</ref><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагерна България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> == Народен представител в XXIII Обикновено народно събрание == Димитър Иванов Влахов е народен представител от партия БЗНС „Врабча 1“ в [[23 Обикновено Народно събрание]]. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042202502023121931_28.PDF 28 заседание], 23 декември 1931 г.<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 28 заседание, 23.12.1931</ref> Избори – проверка. Докладване изборите, произведени в избирателните околии: Точка първа: Оряховската – с предложение за касиране на изборите в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203340630121931_33.PDF 33 заседание], 30 декември 1931 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 33 заседание, 30.12.1931</ref> Избори – проверка. Разискване по изборите, произведени в изборните околии: Точка втора: Оряховската – разисквания '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203385031121931_34.pdf 34 заседание], 31 декември 1931 г.'''<ref>Стенографкски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 34 заседание, 31.12.1931</ref> Избор-проверка. Продължение разискванията по избора, произведен в Оряховската околия, и приемане предложението за касиране избора в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042311391514041932_74.pdf 74 заседание], 14 април 1932 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 74 заседание, 14.04.1932</ref> Димитър Иванов Влахов полага клетва '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание''', '''Първа редовна сесия''', [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042503432102061932_101.pdf 101-во заседание] '''02.06.1932 г., стр.23:''' Народното събрание приема предложението на Димитър Иванов Влахов по време на разискванията „Бюджетопроект за разходите през 1932 – 1933 финансова година на Министерство на земеделието и държавните имоти“: ''Поправка в параграф 113: вместо „Отдаване <u>на предприемач чрез търг</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане на комасационните проекти през текущата и минали години“, да стане така: „Отдаване <u>на предприемач чрез търг '''или наемане технически персонал'''</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане комасационните проекти през текущата и минали години“.'' 74 години по-късно чрез Закона за геодезията и картографията, 2006 г., това протоколирано и прието през 1932 г. предложение на Димитър Влахов е законово обезпечено чрез ч''л. 27: Служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт и на общините, които притежават правоспособност по геодезия, съответно по картография, имат право в извънработно време да извършват геодезически и картографски дейности за територии, за които не са им възложени служебни задачи по изпълнението на този закон.'' == В лагера „Белене“ == За Димитър Ив. Влахов – земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 г.) пише Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA"/><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагер на България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> За 9-годишното пребиваване на Димитър Иванов Влахов в Белене пише журналист от вестник Екип 7 в Разград.<ref>Д. Дулев, журналист, вестник Екип 7, Разград, 17.08.1994 г. „Четирите зъба на зъболекаря или д-р Влахов – оня, който не познаваме“</ref> == Външни препратки == Йордан Влахов /брат на Димитър Влахов/ == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Влахов, Димитър Иванов}} [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български лагеристи]] [[Категория:Лагеристи в Белене]] [[Категория:Хора от област Враца]] [[Категория:Народни представители в XXIII обикновено народно събрание]] c61zrci6u71v0qhk9hw7nseq5mapd7l 11473897 11473891 2022-07-29T08:54:07Z Randona.bg 249543 /* Политическа дейност до 1923 година */Абс. лъжа - няма такова нещо в книгата wikitext text/x-wiki {{обработка|}} {{Личност | име = Димитър Влахов | портрет-описание = | категория = политик | описание = Български политик от БЗНС „Врабча1“ | роден-място = [[Малорад]], [[България]] | починал-място = [[София]], България | още = {{Депутат-България|23о=1}} }} '''Димитър Иванов Влахов''' е български политик от [[Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС). Един от водачите на [[БЗНС Врабча 1]] в Оряховска околия и околийски управител на Оряховска околия след като коалиция [[Народен блок]] печели парламентарните избори на 21 юни 1931 г. Народен представител от партия БЗНС Врабча 1 в [[23 Обикновено Народно събрание]] (1931 – 1934 г.) След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 е въдворен в лагера Белене. == Биография == [[Файл:Dimitar Ivanov Vlahov.jpg|мини|Свидетелство от Софийското държавно средно техническо училище, 1915 г.]] [[Файл:Day of the earth 14.09.1941.jpg|мини|Къщата на Димитър Ив. Влахов на площада в Малорад се вижда на заден план вдясно от беседката, 1941 г.]] [[Файл:Beloslatinski, 1941.jpg|мини|Петър Вълчев Белослатински от Областна земеделска камара пред общината в Малорад, 14 септември 1941 г., детето пред него – Вергиния, дъщеря на Йордан Влахов, брат на Димитър Влахов]] Димитър Иванов Влахов е роден на 1 април 1897 г. в село Малорад, Оряховска околия, в семейството на [[Иван В. Влахов]], търговец. Димитър Ив. Влахов завършва 1910 г. прогимназия в село Борован, околия Бяла Слатина. На 14 години започва обучението си в Софийското държавно средно техническо училище, където през 1915 г. завършва специалност „Землемер“ (геодезист). (Престижният техникум днес носи името Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“ – СГСАГ.) Димитър Ив. Влахов е третото дете в семейството на Иван Влахов от всичко седем деца - има две сестри ([https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-донка/ Донка] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-иванка/ Иванка]) и четирима братя (строителните предприемачи [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-христо-влахов/ Христо Иванов Влахов] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-фердинанд-влахов/ Фердинанд Иванов Влахов], адвоката [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-ботьо-влахов/ Ботьо Иванов Влахов] и учителя [https://yordanvlahov.wordpress.com/ Йордан Иванов Влахов]). Христо е от първия брак на Иван Влахов с Пена (Иваница) Влахова, а другите шест деца са от брака на Иван Влахов с Ненка Влахова, след ранната смърт на първата му съпруга. Братът на Димитър Иванов Влахов – Ботьо Влахов – работи като адвокат в Оряхово заедно с [[Петър Каменов]] и пътуват по работа заедно из Врачанска област, а в Малорад отсядат в дома на Йордан Влахов, когато работят по жалби на хора от селото. Известните родове в Малорад – Влахови и Белослатински – се сродяват с женитбата на Димитър Влахов и Ненка Белослатинска. Братът на Ненка – Петър Вълчев Белослатински – е представен в книгата на Петър Цанов „История на Малорад“ със снимка от деня на сватбата му, 1939 г., като е наречен „радетел за икономическия възход на селото“.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 145</ref> Димитър и Ненка Влахови живеят в къщата си в центъра на село Малорад, където се раждат двете им дъщери – Донка (25 септември 1921 – 27 август 2009) и Йорданка (12 февруари 1927 – 23 декември 2003). == Работа по специалността си == В началото на 30-те години започва строежът на шосето Малорад – Девене, като наемател на строежа е Димитър Влахов. Положена е настилката на два километра, извършена е нивелацията до Обреща, оформен е чуканият камък до границата с Трикладенци и Девене. Без да довърши строежа, Димитър Влахов го представя за изпълнен и прибира парите, а трасето обрасва и малорадчани трябва да ходят по обиколен път през Враца.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр.112</ref> == Политическа дейност до 1923 година == [[Файл:Димитър Ив. Влахов със семейството си.jpg|мини|Димитър Ив. Влахов в къщата си на площада в Малорад заедно с братята си Ботьо и Фердинанд, дъщеря си Донка, майка си Ненка, Мара Влахова (съпруга на брат му Йордан), Вергиния (дъщеря на брат му Йордан)]] [[Файл:27.12.1931 - Сватбата на Мара и Йордан Влахови.jpg|мини|Димитър и Ненка Влахови на сватбата на брата Йордан Влахов седят до младоженците, а в средата между Мара и Йордан Влахови седи политикът Вергил Димов]] За политическите взаимоотношения между баща Иван Влахов /стамболовист/ и син Димитър Ив. Влахов /БЗНС на Стамболийски/ не са открити публикации, не са запазени семейни спомени. Но в семейния архив се съхранява снимка на Александър Стамболийски, с личен надпис на гърба специално за младия земеделец Димитър Ив. Влахов. Краеведът Петър Цанов цитира 1919 г. като време, в което БЗНС създава в Малорад здрава масова организация, в която на първо място пред още десетина имена стои това на Димитър Ив. Влахов, но и като време, в което земеделците вече не работят заедно с комунистите в селото и „опиянени от силата си (1921 – 1923 г.) ръководителите на земеделската организация забравят, че властта заслепява и развращава.“ И че това разединение на земеделци и комунисти е причина на 9 юни 1923 г. властта на БЗНС да падне и на власт отново да е Народният сговор на Александър Цанков, макар през 1922 г. БЗНС в Малорад да печели изборите с пълно болшинство, което се дължи на проведените икономически и просветни реформи (лична трудова повинност, аграрна реформа, трудова поземлена собственост).<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 98</ref> След [[Деветоюнския преврат]] 1923 г. Димитър Влахов загубва на 14 юни 1923 г. своя идол Александър Стамболийски и вече е в „политическо съревнование“ с родения в Оряхово /на 40 км. от родния Малорад/ 18 години по-възрастен от него Александър Цанков. По спомени на близките му Димитър Влахов е заловен и бит от стражарите, които го повеждат към Оряхово. Спасява го тъстът му Вълчо Белослатински, който буквално откупил живота му, стражата го пуска, той се скрива в царевичака, а след това в къщата си. Петър Цанов описва Септемврийското въстание 1923 г. в Малорад така: Земеделците активисти от Малорад са в Оряхово по политическа работа, комунистите отиват при тях и решават заедно да превземат общината. Сформиран е революционен комитет с комендант Петко Д. Крачунов и членове братът на Димитър Влахов – Ботьо Влахов и Тано Боянкин.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 100</ref> Правителството на „политическия конкурент“ на Димитър Влахов – Александър Цанков – се оказва неприемливо и за брата на Димитър Влахов – известния по-късно адвокат Ботьо Влахов. Ненка Влахова /съпругата на Димитър Влахов/ споделя през 50-те години със своите внуци, че след 23 септември 1923 г. бягайки за Сърбия комунистите „забират насила“ Димитър Влахов да бяга с тях, а той отказва, заради Райко Дамянов и други комунисти, които не одобрява, и счита, че „трябва да си сърбат сами попарата“, но под заплаха за разстрел тръгва с тях. След като минават границата спорът между земеделци и комунисти довежда до разделянето им в Югославия. След амнистията се прибира в Малорад и временно укротява политическите си страсти. Пет дни след избора на Вергил Димов за министър (на 15 ноември 1932 г.) в [[23 Обикновено Народно събрание]] Димитър Иванов Влахов се противопоставя на д-р Г.М.Димитров в дискусията за емигрантските времена и харченето на пари, когато д-р Г.М.Димитров (изключен от парламентарната група на земеделците на 10 юни 1932 г.),<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042410215610061932_108.pdf Стенограма от 23 ОНС, Първа редовна сесия, 108 заседание, 10.06.1932]</ref> обвинен от Петър Мърмев /народен представител от Горноджумайско/, че се застъпва за [[Коста Тодоров]] („този предател, ходил в Америка да кани открито матедонските емигранти да стават сръбски поданици“), отправя упрек към народните представители, че са вдигнали ръка и приели за министър [[Вергил Димов]], който според д-р Г.М. Димитров бил харчил чужди средства (по време на емиграцията си). Димитър Влахов отговаря: „Защо говорите така, господин Димитров! И аз бях емигрант. На всички ни даваха пари. Ние ги харчехме и не питахме от къде се вземаха.“<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042411423715111932_07.pdf Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15.11.1932 г., стр. 27]</ref> == Земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 година) == За Димитър Ив. Влахов – земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 г.) пише Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA">Стефан Бочев, Автопортретът ми като журналист и дипломат, Фондация „Комунитас“, 2009 г., стр.88 – 89</ref><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагерна България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> == Народен представител в XXIII Обикновено народно събрание == Димитър Иванов Влахов е народен представител от партия БЗНС „Врабча 1“ в [[23 Обикновено Народно събрание]]. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042202502023121931_28.PDF 28 заседание], 23 декември 1931 г.<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 28 заседание, 23.12.1931</ref> Избори – проверка. Докладване изборите, произведени в избирателните околии: Точка първа: Оряховската – с предложение за касиране на изборите в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203340630121931_33.PDF 33 заседание], 30 декември 1931 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 33 заседание, 30.12.1931</ref> Избори – проверка. Разискване по изборите, произведени в изборните околии: Точка втора: Оряховската – разисквания '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203385031121931_34.pdf 34 заседание], 31 декември 1931 г.'''<ref>Стенографкски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 34 заседание, 31.12.1931</ref> Избор-проверка. Продължение разискванията по избора, произведен в Оряховската околия, и приемане предложението за касиране избора в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042311391514041932_74.pdf 74 заседание], 14 април 1932 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 74 заседание, 14.04.1932</ref> Димитър Иванов Влахов полага клетва '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание''', '''Първа редовна сесия''', [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042503432102061932_101.pdf 101-во заседание] '''02.06.1932 г., стр.23:''' Народното събрание приема предложението на Димитър Иванов Влахов по време на разискванията „Бюджетопроект за разходите през 1932 – 1933 финансова година на Министерство на земеделието и държавните имоти“: ''Поправка в параграф 113: вместо „Отдаване <u>на предприемач чрез търг</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане на комасационните проекти през текущата и минали години“, да стане така: „Отдаване <u>на предприемач чрез търг '''или наемане технически персонал'''</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане комасационните проекти през текущата и минали години“.'' 74 години по-късно чрез Закона за геодезията и картографията, 2006 г., това протоколирано и прието през 1932 г. предложение на Димитър Влахов е законово обезпечено чрез ч''л. 27: Служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт и на общините, които притежават правоспособност по геодезия, съответно по картография, имат право в извънработно време да извършват геодезически и картографски дейности за територии, за които не са им възложени служебни задачи по изпълнението на този закон.'' == В лагера „Белене“ == За Димитър Ив. Влахов – земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 г.) пише Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA"/><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагер на България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> За 9-годишното пребиваване на Димитър Иванов Влахов в Белене пише журналист от вестник Екип 7 в Разград.<ref>Д. Дулев, журналист, вестник Екип 7, Разград, 17.08.1994 г. „Четирите зъба на зъболекаря или д-р Влахов – оня, който не познаваме“</ref> == Външни препратки == Йордан Влахов /брат на Димитър Влахов/ == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Влахов, Димитър Иванов}} [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български лагеристи]] [[Категория:Лагеристи в Белене]] [[Категория:Хора от област Враца]] [[Категория:Народни представители в XXIII обикновено народно събрание]] ozehmspfcr1tvmdwm8sx4tlsn2rllxu 11473930 11473897 2022-07-29T09:52:12Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki {{обработка|}} {{Личност | име = Димитър Влахов | портрет-описание = | категория = политик | описание = Български политик от БЗНС „Врабча1“ | роден-място = [[Малорад]], [[България]] | починал-място = [[София]], България | още = {{Депутат-България|23о=1}} }} '''Димитър Иванов Влахов''' е български политик от [[Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС). Един от водачите на [[БЗНС Врабча 1]] в Оряховска околия и околийски управител на Оряховска околия след като коалиция [[Народен блок]] печели парламентарните избори на 21 юни 1931 г. Народен представител от партия БЗНС Врабча 1 в [[23 Обикновено Народно събрание]] (1931 – 1934 г.) След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 е въдворен в лагера Белене. == Биография == [[Файл:Dimitar Ivanov Vlahov.jpg|мини|Свидетелство от Софийското държавно средно техническо училище, 1915 г.]] [[Файл:Day of the earth 14.09.1941.jpg|мини|Къщата на Димитър Ив. Влахов на площада в Малорад се вижда на заден план вдясно от беседката, 1941 г.]] [[Файл:Beloslatinski, 1941.jpg|мини|Петър Вълчев Белослатински от Областна земеделска камара пред общината в Малорад, 14 септември 1941 г., детето пред него – Вергиния, дъщеря на Йордан Влахов, брат на Димитър Влахов]] Димитър Иванов Влахов е роден на 1 април 1897 г. в село Малорад, Оряховска околия, в семейството на [[Иван В. Влахов]], търговец. Димитър Ив. Влахов завършва 1910 г. прогимназия в село Борован, околия Бяла Слатина. На 14 години започва обучението си в Софийското държавно средно техническо училище, където през 1915 г. завършва специалност „Землемер“ (геодезист). (Престижният техникум днес носи името Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“ – СГСАГ.) Димитър Ив. Влахов е третото дете в семейството на Иван Влахов от всичко седем деца - има две сестри ([https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-донка/ Донка] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-иванка/ Иванка]) и четирима братя (строителните предприемачи [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-христо-влахов/ Христо Иванов Влахов] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-фердинанд-влахов/ Фердинанд Иванов Влахов], адвоката [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-ботьо-влахов/ Ботьо Иванов Влахов] и учителя [https://yordanvlahov.wordpress.com/ Йордан Иванов Влахов]). Христо е от първия брак на Иван Влахов с Пена (Иваница) Влахова, а другите шест деца са от брака на Иван Влахов с Ненка Влахова, след ранната смърт на първата му съпруга. Братът на Димитър Иванов Влахов – Ботьо Влахов – работи като адвокат в Оряхово заедно с [[Петър Каменов]] и пътуват по работа заедно из Врачанска област, а в Малорад отсядат в дома на Йордан Влахов, когато работят по жалби на хора от селото. Известните родове в Малорад – Влахови и Белослатински – се сродяват с женитбата на Димитър Влахов и Ненка Белослатинска. Братът на Ненка – Петър Вълчев Белослатински – е представен в книгата на Петър Цанов „История на Малорад“ със снимка от деня на сватбата му, 1939 г., като е наречен „радетел за икономическия възход на селото“.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 145</ref> Димитър и Ненка Влахови живеят в къщата си в центъра на село Малорад, където се раждат двете им дъщери – Донка (25 септември 1921 – 27 август 2009) и Йорданка (12 февруари 1927 – 23 декември 2003). == Работа по специалността си == В началото на 30-те години започва строежът на шосето Малорад – Девене, като наемател на строежа е Димитър Влахов. Положена е настилката на два километра, извършена е нивелацията до Обреща, оформен е чуканият камък до границата с Трикладенци и Девене. Без да довърши строежа, Димитър Влахов го представя за изпълнен и прибира парите, а трасето обрасва и малорадчани трябва да ходят по обиколен път през Враца.<ref name=":0">Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр.112</ref> == Политическа дейност до 1923 година == [[Файл:Димитър Ив. Влахов със семейството си.jpg|мини|Димитър Ив. Влахов в къщата си на площада в Малорад заедно с братята си Ботьо и Фердинанд, дъщеря си Донка, майка си Ненка, Мара Влахова (съпруга на брат му Йордан), Вергиния (дъщеря на брат му Йордан)]] [[Файл:27.12.1931 - Сватбата на Мара и Йордан Влахови.jpg|мини|Димитър и Ненка Влахови на сватбата на брата Йордан Влахов седят до младоженците, а в средата между Мара и Йордан Влахови седи политикът Вергил Димов]] За политическите взаимоотношения между баща Иван Влахов /стамболовист/ и син Димитър Ив. Влахов /БЗНС на Стамболийски/ не са открити публикации, не са запазени семейни спомени. Но в семейния архив се съхранява снимка на Александър Стамболийски, с личен надпис на гърба специално за младия земеделец Димитър Ив. Влахов. Краеведът Петър Цанов цитира 1919 г. като време, в което БЗНС създава в Малорад здрава масова организация, в която на първо място пред още десетина имена стои това на Димитър Ив. Влахов, но и като време, в което земеделците вече не работят заедно с комунистите в селото и „опиянени от силата си (1921 – 1923 г.) ръководителите на земеделската организация забравят, че властта заслепява и развращава.“ И че това разединение на земеделци и комунисти е причина на 9 юни 1923 г. властта на БЗНС да падне и на власт отново да е Народният сговор на Александър Цанков, макар през 1922 г. БЗНС в Малорад да печели изборите с пълно болшинство, което се дължи на проведените икономически и просветни реформи (лична трудова повинност, аграрна реформа, трудова поземлена собственост).<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 98</ref> След [[Деветоюнския преврат]] 1923 г. Димитър Влахов загубва на 14 юни 1923 г. своя идол Александър Стамболийски и вече е в „политическо съревнование“ с родения в Оряхово /на 40 км. от родния Малорад/ 18 години по-възрастен от него Александър Цанков. По спомени на близките му Димитър Влахов е заловен и бит от стражарите, които го повеждат към Оряхово. Спасява го тъстът му Вълчо Белослатински, който буквално откупил живота му, стражата го пуска, той се скрива в царевичака, а след това в къщата си. Петър Цанов описва Септемврийското въстание 1923 г. в Малорад така: Земеделците активисти от Малорад са в Оряхово по политическа работа, комунистите отиват при тях и решават заедно да превземат общината. Сформиран е революционен комитет с комендант Петко Д. Крачунов и членове братът на Димитър Влахов – Ботьо Влахов и Тано Боянкин.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 100</ref> Правителството на „политическия конкурент“ на Димитър Влахов – Александър Цанков – се оказва неприемливо и за брата на Димитър Влахов – известния по-късно адвокат Ботьо Влахов. Ненка Влахова /съпругата на Димитър Влахов/ споделя през 50-те години със своите внуци, че след 23 септември 1923 г. бягайки за Сърбия комунистите „забират насила“ Димитър Влахов да бяга с тях, а той отказва, заради Райко Дамянов и други комунисти, които не одобрява, и счита, че „трябва да си сърбат сами попарата“, но под заплаха за разстрел тръгва с тях. След като минават границата спорът между земеделци и комунисти довежда до разделянето им в Югославия. След амнистията се прибира в Малорад и временно укротява политическите си страсти. Пет дни след избора на Вергил Димов за министър (на 15 ноември 1932 г.) в [[23 Обикновено Народно събрание]] Димитър Иванов Влахов се противопоставя на д-р Г.М.Димитров в дискусията за емигрантските времена и харченето на пари, когато д-р Г.М.Димитров (изключен от парламентарната група на земеделците на 10 юни 1932 г.),<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042410215610061932_108.pdf Стенограма от 23 ОНС, Първа редовна сесия, 108 заседание, 10.06.1932]</ref> обвинен от Петър Мърмев /народен представител от Горноджумайско/, че се застъпва за [[Коста Тодоров]] („този предател, ходил в Америка да кани открито матедонските емигранти да стават сръбски поданици“), отправя упрек към народните представители, че са вдигнали ръка и приели за министър [[Вергил Димов]], който според д-р Г.М. Димитров бил харчил чужди средства (по време на емиграцията си). Димитър Влахов отговаря: „Защо говорите така, господин Димитров! И аз бях емигрант. На всички ни даваха пари. Ние ги харчехме и не питахме от къде се вземаха.“<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042411423715111932_07.pdf Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15.11.1932 г., стр. 27]</ref> == Земеделски околийски управител в Оряхово == Като околийски управител в Оряхово Димитър Ив. Влахов, назначен през 1934 г., се запомня от малорадчани с гоненията на комунистите, преследването на читалищните дейци и всички, които не мислят като него; получава прозвището "Процепа с кучката".<ref name=":0" /> За него пише и Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA">Стефан Бочев, Автопортретът ми като журналист и дипломат, Фондация „Комунитас“, 2009 г., стр.88 – 89</ref><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагерна България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> == Народен представител в XXIII Обикновено народно събрание == Димитър Иванов Влахов е народен представител от партия БЗНС „Врабча 1“ в [[23 Обикновено Народно събрание]]. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042202502023121931_28.PDF 28 заседание], 23 декември 1931 г.<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 28 заседание, 23.12.1931</ref> Избори – проверка. Докладване изборите, произведени в избирателните околии: Точка първа: Оряховската – с предложение за касиране на изборите в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203340630121931_33.PDF 33 заседание], 30 декември 1931 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 33 заседание, 30.12.1931</ref> Избори – проверка. Разискване по изборите, произведени в изборните околии: Точка втора: Оряховската – разисквания '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203385031121931_34.pdf 34 заседание], 31 декември 1931 г.'''<ref>Стенографкски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 34 заседание, 31.12.1931</ref> Избор-проверка. Продължение разискванията по избора, произведен в Оряховската околия, и приемане предложението за касиране избора в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042311391514041932_74.pdf 74 заседание], 14 април 1932 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 74 заседание, 14.04.1932</ref> Димитър Иванов Влахов полага клетва '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание''', '''Първа редовна сесия''', [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042503432102061932_101.pdf 101-во заседание] '''02.06.1932 г., стр.23:''' Народното събрание приема предложението на Димитър Иванов Влахов по време на разискванията „Бюджетопроект за разходите през 1932 – 1933 финансова година на Министерство на земеделието и държавните имоти“: ''Поправка в параграф 113: вместо „Отдаване <u>на предприемач чрез търг</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане на комасационните проекти през текущата и минали години“, да стане така: „Отдаване <u>на предприемач чрез търг '''или наемане технически персонал'''</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане комасационните проекти през текущата и минали години“.'' 74 години по-късно чрез Закона за геодезията и картографията, 2006 г., това протоколирано и прието през 1932 г. предложение на Димитър Влахов е законово обезпечено чрез ч''л. 27: Служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт и на общините, които притежават правоспособност по геодезия, съответно по картография, имат право в извънработно време да извършват геодезически и картографски дейности за територии, за които не са им възложени служебни задачи по изпълнението на този закон.'' == В лагера „Белене“ == За Димитър Ив. Влахов – земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 г.) пише Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA"/><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагер на България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> За 9-годишното пребиваване на Димитър Иванов Влахов в Белене пише журналист от вестник Екип 7 в Разград.<ref>Д. Дулев, журналист, вестник Екип 7, Разград, 17.08.1994 г. „Четирите зъба на зъболекаря или д-р Влахов – оня, който не познаваме“</ref> == Външни препратки == Йордан Влахов /брат на Димитър Влахов/ == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Влахов, Димитър Иванов}} [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български лагеристи]] [[Категория:Лагеристи в Белене]] [[Категория:Хора от област Враца]] [[Категория:Народни представители в XXIII обикновено народно събрание]] dkhgx0omnid3rbyeyys0nxsh7j67xnm 11473947 11473930 2022-07-29T10:12:53Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki {{обработка|}} {{Личност | име = Димитър Влахов | портрет-описание = | категория = политик | описание = Български политик от БЗНС „Врабча1“ | роден-място = [[Малорад]], [[България]] | починал-място = [[София]], България | още = {{Депутат-България|23о=1}} }} '''Димитър Иванов Влахов''' е български политик от [[Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС). Един от водачите на [[БЗНС Врабча 1]] в Оряховска околия и околийски управител на Оряховска околия след като коалиция [[Народен блок]] печели парламентарните избори на 21 юни 1931 г. Народен представител от партия БЗНС Врабча 1 в [[23 Обикновено Народно събрание]] (1931 – 1934 г.) След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 е въдворен в лагера Белене. == Биография == [[Файл:Dimitar Ivanov Vlahov.jpg|мини|Свидетелство от Софийското държавно средно техническо училище, 1915 г.]] [[Файл:Day of the earth 14.09.1941.jpg|мини|Къщата на Димитър Ив. Влахов на площада в Малорад се вижда на заден план вдясно от беседката, 1941 г.]] [[Файл:Beloslatinski, 1941.jpg|мини|Петър Вълчев Белослатински от Областна земеделска камара пред общината в Малорад, 14 септември 1941 г., детето пред него – Вергиния, дъщеря на Йордан Влахов, брат на Димитър Влахов]] Димитър Иванов Влахов е роден на 1 април 1897 г. в село Малорад, Оряховска околия, в семейството на [[Иван В. Влахов]], търговец. Димитър Ив. Влахов завършва 1910 г. прогимназия в село Борован, околия Бяла Слатина. На 14 години започва обучението си в Софийското държавно средно техническо училище, където през 1915 г. завършва специалност „Землемер“ (геодезист). (Престижният техникум днес носи името Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“ – СГСАГ.) Димитър Ив. Влахов е третото дете в семейството на Иван Влахов от всичко седем деца - има две сестри ([https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-донка/ Донка] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-иванка/ Иванка]) и четирима братя (строителните предприемачи [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-христо-влахов/ Христо Иванов Влахов] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-фердинанд-влахов/ Фердинанд Иванов Влахов], адвоката [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-ботьо-влахов/ Ботьо Иванов Влахов] и учителя [https://yordanvlahov.wordpress.com/ Йордан Иванов Влахов]). Христо е от първия брак на Иван Влахов с Пена (Иваница) Влахова, а другите шест деца са от брака на Иван Влахов с Ненка Влахова, след ранната смърт на първата му съпруга. Братът на Димитър Иванов Влахов – Ботьо Влахов – работи като адвокат в Оряхово заедно с [[Петър Каменов]] и пътуват по работа заедно из Врачанска област, а в Малорад отсядат в дома на Йордан Влахов, когато работят по жалби на хора от селото. Известните родове в Малорад – Влахови и Белослатински – се сродяват с женитбата на Димитър Влахов и Ненка Белослатинска. Братът на Ненка – Петър Вълчев Белослатински – е представен в книгата на Петър Цанов „История на Малорад“ със снимка от деня на сватбата му, 1939 г., като е наречен „радетел за икономическия възход на селото“.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 145</ref> Димитър и Ненка Влахови живеят в къщата си в центъра на село Малорад, където се раждат двете им дъщери – Донка (25 септември 1921 – 27 август 2009) и Йорданка (12 февруари 1927 – 23 декември 2003). == Работа по специалността си == В началото на 30-те години започва строежът на шосето Малорад – Девене, като наемател на строежа е Димитър Влахов. Положена е настилката на два километра, извършена е нивелацията до Обреща, оформен е чуканият камък до границата с Трикладенци и Девене. Без да довърши строежа, Димитър Влахов го представя за изпълнен и прибира парите, а трасето обрасва и малорадчани трябва да ходят по обиколен път през Враца.<ref name=":0">Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр.112</ref> == Политическа дейност до 1923 година == [[Файл:Димитър Ив. Влахов със семейството си.jpg|мини|Димитър Ив. Влахов в къщата си на площада в Малорад заедно с братята си Ботьо и Фердинанд, дъщеря си Донка, майка си Ненка, Мара Влахова (съпруга на брат му Йордан), Вергиния (дъщеря на брат му Йордан)]] [[Файл:27.12.1931 - Сватбата на Мара и Йордан Влахови.jpg|мини|Димитър и Ненка Влахови на сватбата на брата Йордан Влахов седят до младоженците, а в средата между Мара и Йордан Влахови седи политикът Вергил Димов]] Към 1919 г. БЗНС създава в Малорад здрава масова организация, в която Димитър Ив. Влахов е сред водещите фигури, и която през 1922 г. печели изборите в селото, следотношението им към комунистите става враждебновеност).<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 97-98.</ref> След [[Деветоюнския преврат]] 1923 г. Димитър Влахов загубва на 14 юни 1923 г. своя идол Александър Стамболийски и вече е в „политическо съревнование“ с родения в Оряхово /на 40 км. от родния Малорад/ 18 години по-възрастен от него Александър Цанков. По спомени на близките му Димитър Влахов е заловен и бит от стражарите, които го повеждат към Оряхово. Спасява го тъстът му Вълчо Белослатински, който буквално откупил живота му, стражата го пуска, той се скрива в царевичака, а след това в къщата си. Петър Цанов описва Септемврийското въстание 1923 г. в Малорад така: Земеделците активисти от Малорад са в Оряхово по политическа работа, комунистите отиват при тях и решават заедно да превземат общината. Сформиран е революционен комитет с комендант Петко Д. Крачунов и членове братът на Димитър Влахов – Ботьо Влахов и Тано Боянкин.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 100</ref> Правителството на „политическия конкурент“ на Димитър Влахов – Александър Цанков – се оказва неприемливо и за брата на Димитър Влахов – известния по-късно адвокат Ботьо Влахов. Ненка Влахова /съпругата на Димитър Влахов/ споделя през 50-те години със своите внуци, че след 23 септември 1923 г. бягайки за Сърбия комунистите „забират насила“ Димитър Влахов да бяга с тях, а той отказва, заради Райко Дамянов и други комунисти, които не одобрява, и счита, че „трябва да си сърбат сами попарата“, но под заплаха за разстрел тръгва с тях. След като минават границата спорът между земеделци и комунисти довежда до разделянето им в Югославия. След амнистията се прибира в Малорад и временно укротява политическите си страсти. Пет дни след избора на Вергил Димов за министър (на 15 ноември 1932 г.) в [[23 Обикновено Народно събрание]] Димитър Иванов Влахов се противопоставя на д-р Г.М.Димитров в дискусията за емигрантските времена и харченето на пари, когато д-р Г.М.Димитров (изключен от парламентарната група на земеделците на 10 юни 1932 г.),<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042410215610061932_108.pdf Стенограма от 23 ОНС, Първа редовна сесия, 108 заседание, 10.06.1932]</ref> обвинен от Петър Мърмев /народен представител от Горноджумайско/, че се застъпва за [[Коста Тодоров]] („този предател, ходил в Америка да кани открито матедонските емигранти да стават сръбски поданици“), отправя упрек към народните представители, че са вдигнали ръка и приели за министър [[Вергил Димов]], който според д-р Г.М. Димитров бил харчил чужди средства (по време на емиграцията си). Димитър Влахов отговаря: „Защо говорите така, господин Димитров! И аз бях емигрант. На всички ни даваха пари. Ние ги харчехме и не питахме от къде се вземаха.“<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042411423715111932_07.pdf Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15.11.1932 г., стр. 27]</ref> == Земеделски околийски управител в Оряхово == Като околийски управител в Оряхово Димитър Ив. Влахов, назначен през 1934 г., се запомня от малорадчани с гоненията на комунистите, преследването на читалищните дейци и всички, които не мислят като него; получава прозвището "Процепа с кучката".<ref name=":0" /> За него пише и Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA">Стефан Бочев, Автопортретът ми като журналист и дипломат, Фондация „Комунитас“, 2009 г., стр.88 – 89</ref><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагерна България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> == Народен представител в XXIII Обикновено народно събрание == Димитър Иванов Влахов е народен представител от партия БЗНС „Врабча 1“ в [[23 Обикновено Народно събрание]]. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042202502023121931_28.PDF 28 заседание], 23 декември 1931 г.<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 28 заседание, 23.12.1931</ref> Избори – проверка. Докладване изборите, произведени в избирателните околии: Точка първа: Оряховската – с предложение за касиране на изборите в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203340630121931_33.PDF 33 заседание], 30 декември 1931 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 33 заседание, 30.12.1931</ref> Избори – проверка. Разискване по изборите, произведени в изборните околии: Точка втора: Оряховската – разисквания '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203385031121931_34.pdf 34 заседание], 31 декември 1931 г.'''<ref>Стенографкски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 34 заседание, 31.12.1931</ref> Избор-проверка. Продължение разискванията по избора, произведен в Оряховската околия, и приемане предложението за касиране избора в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042311391514041932_74.pdf 74 заседание], 14 април 1932 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 74 заседание, 14.04.1932</ref> Димитър Иванов Влахов полага клетва '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание''', '''Първа редовна сесия''', [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042503432102061932_101.pdf 101-во заседание] '''02.06.1932 г., стр.23:''' Народното събрание приема предложението на Димитър Иванов Влахов по време на разискванията „Бюджетопроект за разходите през 1932 – 1933 финансова година на Министерство на земеделието и държавните имоти“: ''Поправка в параграф 113: вместо „Отдаване <u>на предприемач чрез търг</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане на комасационните проекти през текущата и минали години“, да стане така: „Отдаване <u>на предприемач чрез търг '''или наемане технически персонал'''</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане комасационните проекти през текущата и минали години“.'' 74 години по-късно чрез Закона за геодезията и картографията, 2006 г., това протоколирано и прието през 1932 г. предложение на Димитър Влахов е законово обезпечено чрез ч''л. 27: Служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт и на общините, които притежават правоспособност по геодезия, съответно по картография, имат право в извънработно време да извършват геодезически и картографски дейности за територии, за които не са им възложени служебни задачи по изпълнението на този закон.'' == В лагера „Белене“ == За Димитър Ив. Влахов – земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 г.) пише Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA"/><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагер на България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> За 9-годишното пребиваване на Димитър Иванов Влахов в Белене пише журналист от вестник Екип 7 в Разград.<ref>Д. Дулев, журналист, вестник Екип 7, Разград, 17.08.1994 г. „Четирите зъба на зъболекаря или д-р Влахов – оня, който не познаваме“</ref> == Външни препратки == Йордан Влахов /брат на Димитър Влахов/ == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Влахов, Димитър Иванов}} [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български лагеристи]] [[Категория:Лагеристи в Белене]] [[Категория:Хора от област Враца]] [[Категория:Народни представители в XXIII обикновено народно събрание]] 5rhk6ur72j0atfosedvpdqzsc5ituy0 11473948 11473947 2022-07-29T10:13:38Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki {{обработка|}} {{Личност | име = Димитър Влахов | портрет-описание = | категория = политик | описание = Български политик от БЗНС „Врабча1“ | роден-място = [[Малорад]], [[България]] | починал-място = [[София]], България | още = {{Депутат-България|23о=1}} }} '''Димитър Иванов Влахов''' е български политик от [[Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС). Един от водачите на [[БЗНС Врабча 1]] в Оряховска околия и околийски управител на Оряховска околия след като коалиция [[Народен блок]] печели парламентарните избори на 21 юни 1931 г. Народен представител от партия БЗНС Врабча 1 в [[23 Обикновено Народно събрание]] (1931 – 1934 г.) След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 е въдворен в лагера Белене. == Биография == [[Файл:Dimitar Ivanov Vlahov.jpg|мини|Свидетелство от Софийското държавно средно техническо училище, 1915 г.]] [[Файл:Day of the earth 14.09.1941.jpg|мини|Къщата на Димитър Ив. Влахов на площада в Малорад се вижда на заден план вдясно от беседката, 1941 г.]] [[Файл:Beloslatinski, 1941.jpg|мини|Петър Вълчев Белослатински от Областна земеделска камара пред общината в Малорад, 14 септември 1941 г., детето пред него – Вергиния, дъщеря на Йордан Влахов, брат на Димитър Влахов]] Димитър Иванов Влахов е роден на 1 април 1897 г. в село Малорад, Оряховска околия, в семейството на [[Иван В. Влахов]], търговец. Димитър Ив. Влахов завършва 1910 г. прогимназия в село Борован, околия Бяла Слатина. На 14 години започва обучението си в Софийското държавно средно техническо училище, където през 1915 г. завършва специалност „Землемер“ (геодезист). (Престижният техникум днес носи името Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“ – СГСАГ.) Димитър Ив. Влахов е третото дете в семейството на Иван Влахов от всичко седем деца - има две сестри ([https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-донка/ Донка] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-иванка/ Иванка]) и четирима братя (строителните предприемачи [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-христо-влахов/ Христо Иванов Влахов] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-фердинанд-влахов/ Фердинанд Иванов Влахов], адвоката [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-ботьо-влахов/ Ботьо Иванов Влахов] и учителя [https://yordanvlahov.wordpress.com/ Йордан Иванов Влахов]). Христо е от първия брак на Иван Влахов с Пена (Иваница) Влахова, а другите шест деца са от брака на Иван Влахов с Ненка Влахова, след ранната смърт на първата му съпруга. Братът на Димитър Иванов Влахов – Ботьо Влахов – работи като адвокат в Оряхово заедно с [[Петър Каменов]] и пътуват по работа заедно из Врачанска област, а в Малорад отсядат в дома на Йордан Влахов, когато работят по жалби на хора от селото. Известните родове в Малорад – Влахови и Белослатински – се сродяват с женитбата на Димитър Влахов и Ненка Белослатинска. Братът на Ненка – Петър Вълчев Белослатински – е представен в книгата на Петър Цанов „История на Малорад“ със снимка от деня на сватбата му, 1939 г., като е наречен „радетел за икономическия възход на селото“.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 145</ref> Димитър и Ненка Влахови живеят в къщата си в центъра на село Малорад, където се раждат двете им дъщери – Донка (25 септември 1921 – 27 август 2009) и Йорданка (12 февруари 1927 – 23 декември 2003). == Работа по специалността си == В началото на 30-те години започва строежът на шосето Малорад – Девене, като наемател на строежа е Димитър Влахов. Положена е настилката на два километра, извършена е нивелацията до Обреща, оформен е чуканият камък до границата с Трикладенци и Девене. Без да довърши строежа, Димитър Влахов го представя за изпълнен и прибира парите, а трасето обрасва и малорадчани трябва да ходят по обиколен път през Враца.<ref name=":0">Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр.112</ref> == Политическа дейност до 1923 година == [[Файл:Димитър Ив. Влахов със семейството си.jpg|мини|Димитър Ив. Влахов в къщата си на площада в Малорад заедно с братята си Ботьо и Фердинанд, дъщеря си Донка, майка си Ненка, Мара Влахова (съпруга на брат му Йордан), Вергиния (дъщеря на брат му Йордан)]] [[Файл:27.12.1931 - Сватбата на Мара и Йордан Влахови.jpg|мини|Димитър и Ненка Влахови на сватбата на брата Йордан Влахов седят до младоженците, а в средата между Мара и Йордан Влахови седи политикът Вергил Димов]] Към 1919 г. БЗНС създава в Малорад здрава масова организация, в която Димитър Ив. Влахов е сред водещите фигури, и която през 1922 г. печели изборите в селото, следотношението им към комунистите става враждебновеност).<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 97-98.</ref> След [[Деветоюнския преврат]] 1923 г. Димитър Влахов загубва на 14 юни 1923 г. своя идол Александър Стамболийски и вече е в „политическо съревнование“ с родения в Оряхово /на 40 км. от родния Малорад/ 18 години по-възрастен от него Александър Цанков. По спомени на близките му Димитър Влахов е заловен и бит от стражарите, които го повеждат към Оряхово. Спасява го тъстът му Вълчо Белослатински, който буквално откупил живота му, стражата го пуска, той се скрива в царевичака, а след това в къщата си. Петър Цанов описва Септемврийското въстание 1923 г. в Малорад така: Земеделците активисти от Малорад са в Оряхово по политическа работа, комунистите отиват при тях и решават заедно да превземат общината. Сформиран е революционен комитет с комендант Петко Д. Крачунов и членове братът на Димитър Влахов – Ботьо Влахов и Тано Боянкин.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 100</ref> Правителството на „политическия конкурент“ на Димитър Влахов – Александър Цанков – се оказва неприемливо и за брата на Димитър Влахов – известния по-късно адвокат Ботьо Влахов. Ненка Влахова /съпругата на Димитър Влахов/ споделя през 50-те години със своите внуци, че след 23 септември 1923 г. бягайки за Сърбия комунистите „забират насила“ Димитър Влахов да бяга с тях, а той отказва, заради Райко Дамянов и други комунисти, които не одобрява, и счита, че „трябва да си сърбат сами попарата“, но под заплаха за разстрел тръгва с тях. След като минават границата спорът между земеделци и комунисти довежда до разделянето им в Югославия. След амнистията се прибира в Малорад и временно укротява политическите си страсти. Пет дни след избора на Вергил Димов за министър (на 15 ноември 1932 г.) в [[23 Обикновено Народно събрание]] Димитър Иванов Влахов се противопоставя на д-р Г.М.Димитров в дискусията за емигрантските времена и харченето на пари, когато д-р Г.М.Димитров (изключен от парламентарната група на земеделците на 10 юни 1932 г.),<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042410215610061932_108.pdf Стенограма от 23 ОНС, Първа редовна сесия, 108 заседание, 10.06.1932]</ref> обвинен от Петър Мърмев /народен представител от Горноджумайско/, че се застъпва за [[Коста Тодоров]] („този предател, ходил в Америка да кани открито матедонските емигранти да стават сръбски поданици“), отправя упрек към народните представители, че са вдигнали ръка и приели за министър [[Вергил Димов]], който според д-р Г.М. Димитров бил харчил чужди средства (по време на емиграцията си). Димитър Влахов отговаря: „Защо говорите така, господин Димитров! И аз бях емигрант. На всички ни даваха пари. Ние ги харчехме и не питахме от къде се вземаха.“<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042411423715111932_07.pdf Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15.11.1932 г., стр. 27]</ref> == Земеделски околийски управител в Оряхово == Като околийски управител в Оряхово Димитър Ив. Влахов, назначен през 1934 г., се запомня от малорадчани с гоненията на комунистите, преследването на читалищните дейци и всички, които не мислят като него; получава прозвището "Процепа с кучката".<ref name=":0" /> За него пише и Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA">Стефан Бочев, Автопортретът ми като журналист и дипломат, Фондация „Комунитас“, 2009 г., стр.88 – 89</ref><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагерна България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> == Народен представител в XXIII Обикновено народно събрание == Димитър Иванов Влахов е народен представител от партия БЗНС „Врабча 1“ в [[23 Обикновено Народно събрание]]. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042202502023121931_28.PDF 28 заседание], 23 декември 1931 г.<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 28 заседание, 23.12.1931</ref> Избори – проверка. Докладване изборите, произведени в избирателните околии: Точка първа: Оряховската – с предложение за касиране на изборите в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203340630121931_33.PDF 33 заседание], 30 декември 1931 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 33 заседание, 30.12.1931</ref> Избори – проверка. Разискване по изборите, произведени в изборните околии: Точка втора: Оряховската – разисквания '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203385031121931_34.pdf 34 заседание], 31 декември 1931 г.'''<ref>Стенографкски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 34 заседание, 31.12.1931</ref> Избор-проверка. Продължение разискванията по избора, произведен в Оряховската околия, и приемане предложението за касиране избора в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042311391514041932_74.pdf 74 заседание], 14 април 1932 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 74 заседание, 14.04.1932</ref> Димитър Иванов Влахов полага клетва '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание''', '''Първа редовна сесия''', [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042503432102061932_101.pdf 101-во заседание] '''02.06.1932 г., стр.23:''' Народното събрание приема предложението на Димитър Иванов Влахов по време на разискванията „Бюджетопроект за разходите през 1932 – 1933 финансова година на Министерство на земеделието и държавните имоти“: ''Поправка в параграф 113: вместо „Отдаване <u>на предприемач чрез търг</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане на комасационните проекти през текущата и минали години“, да стане така: „Отдаване <u>на предприемач чрез търг '''или наемане технически персонал'''</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане комасационните проекти през текущата и минали години“.'' 74 години по-късно чрез Закона за геодезията и картографията, 2006 г., това протоколирано и прието през 1932 г. предложение на Димитър Влахов е законово обезпечено чрез ч''л. 27: Служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт и на общините, които притежават правоспособност по геодезия, съответно по картография, имат право в извънработно време да извършват геодезически и картографски дейности за територии, за които не са им възложени служебни задачи по изпълнението на този закон.'' == В лагера „Белене“ == За Димитър Ив. Влахов – земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 г.) пише Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA"/><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагер на България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> За 9-годишното пребиваване на Димитър Иванов Влахов в Белене пише журналист от вестник Екип 7 в Разград.<ref>Д. Дулев, журналист, вестник Екип 7, Разград, 17.08.1994 г. „Четирите зъба на зъболекаря или д-р Влахов – оня, който не познаваме“</ref> == Външни препратки == Йордан Влахов /брат на Димитър Влахов/ == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Влахов, Димитър Иванов}} [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български лагеристи]] [[Категория:Лагеристи в Белене]] [[Категория:Хора от област Враца]] [[Категория:Народни представители в XXIII обикновено народно събрание]] k3a2pijw47zt4cbl3w0lyj6auyrj7wi 11473949 11473948 2022-07-29T10:14:41Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki {{обработка|}} {{Личност | име = Димитър Влахов | портрет-описание = | категория = политик | описание = Български политик от БЗНС „Врабча1“ | роден-място = [[Малорад]], [[България]] | починал-място = [[София]], България | още = {{Депутат-България|23о=1}} }} '''Димитър Иванов Влахов''' е български политик от [[Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС). Един от водачите на [[БЗНС Врабча 1]] в Оряховска околия и околийски управител на Оряховска околия след като коалиция [[Народен блок]] печели парламентарните избори на 21 юни 1931 г. Народен представител от партия БЗНС Врабча 1 в [[23 Обикновено Народно събрание]] (1931 – 1934 г.) След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 е въдворен в лагера Белене. == Биография == [[Файл:Dimitar Ivanov Vlahov.jpg|мини|Свидетелство от Софийското държавно средно техническо училище, 1915 г.]] [[Файл:Day of the earth 14.09.1941.jpg|мини|Къщата на Димитър Ив. Влахов на площада в Малорад се вижда на заден план вдясно от беседката, 1941 г.]] [[Файл:Beloslatinski, 1941.jpg|мини|Петър Вълчев Белослатински от Областна земеделска камара пред общината в Малорад, 14 септември 1941 г., детето пред него – Вергиния, дъщеря на Йордан Влахов, брат на Димитър Влахов]] Димитър Иванов Влахов е роден на 1 април 1897 г. в село Малорад, Оряховска околия, в семейството на [[Иван В. Влахов]], търговец. Димитър Ив. Влахов завършва 1910 г. прогимназия в село Борован, околия Бяла Слатина. На 14 години започва обучението си в Софийското държавно средно техническо училище, където през 1915 г. завършва специалност „Землемер“ (геодезист). (Престижният техникум днес носи името Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“ – СГСАГ.) Димитър Ив. Влахов е третото дете в семейството на Иван Влахов от всичко седем деца - има две сестри ([https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-донка/ Донка] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-иванка/ Иванка]) и четирима братя (строителните предприемачи [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-христо-влахов/ Христо Иванов Влахов] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-фердинанд-влахов/ Фердинанд Иванов Влахов], адвоката [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-ботьо-влахов/ Ботьо Иванов Влахов] и учителя [https://yordanvlahov.wordpress.com/ Йордан Иванов Влахов]). Христо е от първия брак на Иван Влахов с Пена (Иваница) Влахова, а другите шест деца са от брака на Иван Влахов с Ненка Влахова, след ранната смърт на първата му съпруга. Братът на Димитър Иванов Влахов – Ботьо Влахов – работи като адвокат в Оряхово заедно с [[Петър Каменов]] и пътуват по работа заедно из Врачанска област, а в Малорад отсядат в дома на Йордан Влахов, когато работят по жалби на хора от селото. Известните родове в Малорад – Влахови и Белослатински – се сродяват с женитбата на Димитър Влахов и Ненка Белослатинска. Братът на Ненка – Петър Вълчев Белослатински – е представен в книгата на Петър Цанов „История на Малорад“ със снимка от деня на сватбата му, 1939 г., като е наречен „радетел за икономическия възход на селото“.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 145</ref> Димитър и Ненка Влахови живеят в къщата си в центъра на село Малорад, където се раждат двете им дъщери – Донка (25 септември 1921 – 27 август 2009) и Йорданка (12 февруари 1927 – 23 декември 2003). == Работа по специалността си == В началото на 30-те години започва строежът на шосето Малорад – Девене, като наемател на строежа е Димитър Влахов. Положена е настилката на два километра, извършена е нивелацията до Обреща, оформен е чуканият камък до границата с Трикладенци и Девене. Без да довърши строежа, Димитър Влахов го представя за изпълнен и прибира парите, а трасето обрасва и малорадчани трябва да ходят по обиколен път през Враца.<ref name=":0">Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр.112</ref> == Политическа дейност до 1923 година == [[Файл:Димитър Ив. Влахов със семейството си.jpg|мини|Димитър Ив. Влахов в къщата си на площада в Малорад заедно с братята си Ботьо и Фердинанд, дъщеря си Донка, майка си Ненка, Мара Влахова (съпруга на брат му Йордан), Вергиния (дъщеря на брат му Йордан)]] [[Файл:27.12.1931 - Сватбата на Мара и Йордан Влахови.jpg|мини|Димитър и Ненка Влахови на сватбата на брата Йордан Влахов седят до младоженците, а в средата между Мара и Йордан Влахови седи политикът Вергил Димов]] Към 1919 г. БЗНС създава в Малорад здрава масова организация, в която Димитър Ив. Влахов е сред водещите фигури, и която през 1922 г. печели изборите в селото, следотношението им към комунистите става враждебновеност).<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 97-98.</ref> След [[Деветоюнския преврат]] 1923 г. Димитър Влахов загубва на 14 юни 1923 г. своя идол Александър Стамболийски и вече е в „политическо съревнование“ с родения в Оряхово /на 40 км. от родния Малорад/ 18 години по-възрастен от него Александър Цанков. По спомени на близките му Димитър Влахов е заловен и бит от стражарите, които го повеждат към Оряхово. Спасява го тъстът му Вълчо Белослатински, който буквално откупил живота му, стражата го пуска, той се скрива в царевичака, а след това в къщата си. Петър Цанов описва Септемврийското въстание 1923 г. в Малорад така: Земеделците активисти от Малорад са в Оряхово по политическа работа, комунистите отиват при тях и решават заедно да превземат общината. Сформиран е революционен комитет с комендант Петко Д. Крачунов и членове братът на Димитър Влахов – Ботьо Влахов и Тано Боянкин.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 100</ref> Правителството на „политическия конкурент“ на Димитър Влахов – Александър Цанков – се оказва неприемливо и за брата на Димитър Влахов – известния по-късно адвокат Ботьо Влахов. Ненка Влахова /съпругата на Димитър Влахов/ споделя през 50-те години със своите внуци, че след 23 септември 1923 г. бягайки за Сърбия комунистите „забират насила“ Димитър Влахов да бяга с тях, а той отказва, заради Райко Дамянов и други комунисти, които не одобрява, и счита, че „трябва да си сърбат сами попарата“, но под заплаха за разстрел тръгва с тях. След като минават границата спорът между земеделци и комунисти довежда до разделянето им в Югославия. След амнистията се прибира в Малорад и временно укротява политическите си страсти. Пет дни след избора на Вергил Димов за министър (на 15 ноември 1932 г.) в [[23 Обикновено Народно събрание]] Димитър Иванов Влахов се противопоставя на д-р Г.М.Димитров в дискусията за емигрантските времена и харченето на пари, когато д-р Г.М.Димитров (изключен от парламентарната група на земеделците на 10 юни 1932 г.),<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042410215610061932_108.pdf Стенограма от 23 ОНС, Първа редовна сесия, 108 заседание, 10.06.1932]</ref> обвинен от Петър Мърмев /народен представител от Горноджумайско/, че се застъпва за [[Коста Тодоров]] („този предател, ходил в Америка да кани открито матедонските емигранти да стават сръбски поданици“), отправя упрек към народните представители, че са вдигнали ръка и приели за министър [[Вергил Димов]], който според д-р Г.М. Димитров бил харчил чужди средства (по време на емиграцията си). Димитър Влахов отговаря: „Защо говорите така, господин Димитров! И аз бях емигрант. На всички ни даваха пари. Ние ги харчехме и не питахме от къде се вземаха.“<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042411423715111932_07.pdf Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15.11.1932 г., стр. 27]</ref> == Земеделски околийски управител в Оряхово == Като околийски управител в Оряхово Димитър Ив. Влахов, назначен през 1934 г., се запомня от малорадчани с гоненията на комунистите, преследването на читалищните дейци и всички, които не мислят като него; получава прозвището "Процепа с кучката".<ref name=":0" /> За него пише и Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA">Стефан Бочев, Автопортретът ми като журналист и дипломат, Фондация „Комунитас“, 2009 г., стр.88 – 89</ref><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагерна България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> == Народен представител в XXIII Обикновено народно събрание == Димитър Иванов Влахов е народен представител от партия БЗНС „Врабча 1“ в [[23 Обикновено Народно събрание]]. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042202502023121931_28.PDF 28 заседание], 23 декември 1931 г.<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 28 заседание, 23.12.1931</ref> Избори – проверка. Докладване изборите, произведени в избирателните околии: Точка първа: Оряховската – с предложение за касиране на изборите в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203340630121931_33.PDF 33 заседание], 30 декември 1931 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 33 заседание, 30.12.1931</ref> Избори – проверка. Разискване по изборите, произведени в изборните околии: Точка втора: Оряховската – разисквания '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203385031121931_34.pdf 34 заседание], 31 декември 1931 г.'''<ref>Стенографкски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 34 заседание, 31.12.1931</ref> Избор-проверка. Продължение разискванията по избора, произведен в Оряховската околия, и приемане предложението за касиране избора в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042311391514041932_74.pdf 74 заседание], 14 април 1932 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 74 заседание, 14.04.1932</ref> Димитър Иванов Влахов полага клетва '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание''', '''Първа редовна сесия''', [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042503432102061932_101.pdf 101-во заседание] '''02.06.1932 г., стр.23:''' Народното събрание приема предложението на Димитър Иванов Влахов по време на разискванията „Бюджетопроект за разходите през 1932 – 1933 финансова година на Министерство на земеделието и държавните имоти“: ''Поправка в параграф 113: вместо „Отдаване <u>на предприемач чрез търг</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане на комасационните проекти през текущата и минали години“, да стане така: „Отдаване <u>на предприемач чрез търг '''или наемане технически персонал'''</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане комасационните проекти през текущата и минали години“.'' 74 години по-късно чрез Закона за геодезията и картографията, 2006 г., това протоколирано и прието през 1932 г. предложение на Димитър Влахов е законово обезпечено чрез ч''л. 27: Служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт и на общините, които притежават правоспособност по геодезия, съответно по картография, имат право в извънработно време да извършват геодезически и картографски дейности за територии, за които не са им възложени служебни задачи по изпълнението на този закон.'' == В лагера „Белене“ == За Димитър Ив. Влахов – земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 г.) пише Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA"/><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагер на България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> За 9-годишното пребиваване на Димитър Иванов Влахов в Белене пише журналист от вестник Екип 7 в Разград.<ref>Д. Дулев, журналист, вестник Екип 7, Разград, 17.08.1994 г. „Четирите зъба на зъболекаря или д-р Влахов – оня, който не познаваме“</ref> == Външни препратки == Йордан Влахов /брат на Димитър Влахов/ == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Влахов, Димитър Иванов}} [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български лагеристи]] [[Категория:Лагеристи в Белене]] [[Категория:Хора от област Враца]] [[Категория:Народни представители в XXIII обикновено народно събрание]] 40nv86p9znfnn10t0lw9g2d8rde46pl 11473961 11473949 2022-07-29T10:25:43Z Randona.bg 249543 На цит. стр. не се споменава името му или роднински връзки wikitext text/x-wiki {{обработка|}} {{Личност | име = Димитър Влахов | портрет-описание = | категория = политик | описание = Български политик от БЗНС „Врабча1“ | роден-място = [[Малорад]], [[България]] | починал-място = [[София]], България | още = {{Депутат-България|23о=1}} }} '''Димитър Иванов Влахов''' е български политик от [[Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС). Един от водачите на [[БЗНС Врабча 1]] в Оряховска околия и околийски управител на Оряховска околия след като коалиция [[Народен блок]] печели парламентарните избори на 21 юни 1931 г. Народен представител от партия БЗНС Врабча 1 в [[23 Обикновено Народно събрание]] (1931 – 1934 г.) След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 е въдворен в лагера Белене. == Биография == [[Файл:Dimitar Ivanov Vlahov.jpg|мини|Свидетелство от Софийското държавно средно техническо училище, 1915 г.]] [[Файл:Day of the earth 14.09.1941.jpg|мини|Къщата на Димитър Ив. Влахов на площада в Малорад се вижда на заден план вдясно от беседката, 1941 г.]] [[Файл:Beloslatinski, 1941.jpg|мини|Петър Вълчев Белослатински от Областна земеделска камара пред общината в Малорад, 14 септември 1941 г., детето пред него – Вергиния, дъщеря на Йордан Влахов, брат на Димитър Влахов]] Димитър Иванов Влахов е роден на 1 април 1897 г. в село Малорад, Оряховска околия, в семейството на [[Иван В. Влахов]], търговец. Димитър Ив. Влахов завършва 1910 г. прогимназия в село Борован, околия Бяла Слатина. На 14 години започва обучението си в Софийското държавно средно техническо училище, където през 1915 г. завършва специалност „Землемер“ (геодезист). (Престижният техникум днес носи името Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“ – СГСАГ.) Димитър Ив. Влахов е третото дете в семейството на Иван Влахов от всичко седем деца - има две сестри ([https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-донка/ Донка] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-иванка/ Иванка]) и четирима братя (строителните предприемачи [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-христо-влахов/ Христо Иванов Влахов] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-фердинанд-влахов/ Фердинанд Иванов Влахов], адвоката [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-ботьо-влахов/ Ботьо Иванов Влахов] и учителя [https://yordanvlahov.wordpress.com/ Йордан Иванов Влахов]). Христо е от първия брак на Иван Влахов с Пена (Иваница) Влахова, а другите шест деца са от брака на Иван Влахов с Ненка Влахова, след ранната смърт на първата му съпруга. Братът на Димитър Иванов Влахов – Ботьо Влахов – работи като адвокат в Оряхово заедно с [[Петър Каменов]] и пътуват по работа заедно из Врачанска област, а в Малорад отсядат в дома на Йордан Влахов, когато работят по жалби на хора от селото. Известните родове в Малорад – Влахови и Белослатински – се сродяват с женитбата на Димитър Влахов и Ненка Белослатинска, сестра на Петър Белослатински. Димитър и Ненка Влахови живеят в къщата си в центъра на село Малорад, където се раждат двете им дъщери – Донка (25 септември 1921 – 27 август 2009) и Йорданка (12 февруари 1927 – 23 декември 2003). == Работа по специалността си == В началото на 30-те години започва строежът на шосето Малорад – Девене, като наемател на строежа е Димитър Влахов. Положена е настилката на два километра, извършена е нивелацията до Обреща, оформен е чуканият камък до границата с Трикладенци и Девене. Без да довърши строежа, Димитър Влахов го представя за изпълнен и прибира парите, а трасето обрасва и малорадчани трябва да ходят по обиколен път през Враца.<ref name=":0">Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр.112</ref> == Политическа дейност до 1923 година == [[Файл:Димитър Ив. Влахов със семейството си.jpg|мини|Димитър Ив. Влахов в къщата си на площада в Малорад заедно с братята си Ботьо и Фердинанд, дъщеря си Донка, майка си Ненка, Мара Влахова (съпруга на брат му Йордан), Вергиния (дъщеря на брат му Йордан)]] [[Файл:27.12.1931 - Сватбата на Мара и Йордан Влахови.jpg|мини|Димитър и Ненка Влахови на сватбата на брата Йордан Влахов седят до младоженците, а в средата между Мара и Йордан Влахови седи политикът Вергил Димов]] Към 1919 г. БЗНС създава в Малорад здрава масова организация, в която Димитър Ив. Влахов е сред водещите фигури, и която през 1922 г. печели изборите в селото, следотношението им към комунистите става враждебновеност).<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 97-98.</ref> След [[Деветоюнския преврат]] 1923 г. Димитър Влахов загубва на 14 юни 1923 г. своя идол Александър Стамболийски и вече е в „политическо съревнование“ с родения в Оряхово /на 40 км. от родния Малорад/ 18 години по-възрастен от него Александър Цанков. По спомени на близките му Димитър Влахов е заловен и бит от стражарите, които го повеждат към Оряхово. Спасява го тъстът му Вълчо Белослатински, който буквално откупил живота му, стражата го пуска, той се скрива в царевичака, а след това в къщата си. Петър Цанов описва Септемврийското въстание 1923 г. в Малорад така: Земеделците активисти от Малорад са в Оряхово по политическа работа, комунистите отиват при тях и решават заедно да превземат общината. Сформиран е революционен комитет с комендант Петко Д. Крачунов и членове братът на Димитър Влахов – Ботьо Влахов и Тано Боянкин.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 100</ref> Правителството на „политическия конкурент“ на Димитър Влахов – Александър Цанков – се оказва неприемливо и за брата на Димитър Влахов – известния по-късно адвокат Ботьо Влахов. Ненка Влахова /съпругата на Димитър Влахов/ споделя през 50-те години със своите внуци, че след 23 септември 1923 г. бягайки за Сърбия комунистите „забират насила“ Димитър Влахов да бяга с тях, а той отказва, заради Райко Дамянов и други комунисти, които не одобрява, и счита, че „трябва да си сърбат сами попарата“, но под заплаха за разстрел тръгва с тях. След като минават границата спорът между земеделци и комунисти довежда до разделянето им в Югославия. След амнистията се прибира в Малорад и временно укротява политическите си страсти. Пет дни след избора на Вергил Димов за министър (на 15 ноември 1932 г.) в [[23 Обикновено Народно събрание]] Димитър Иванов Влахов се противопоставя на д-р Г.М.Димитров в дискусията за емигрантските времена и харченето на пари, когато д-р Г.М.Димитров (изключен от парламентарната група на земеделците на 10 юни 1932 г.),<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042410215610061932_108.pdf Стенограма от 23 ОНС, Първа редовна сесия, 108 заседание, 10.06.1932]</ref> обвинен от Петър Мърмев /народен представител от Горноджумайско/, че се застъпва за [[Коста Тодоров]] („този предател, ходил в Америка да кани открито матедонските емигранти да стават сръбски поданици“), отправя упрек към народните представители, че са вдигнали ръка и приели за министър [[Вергил Димов]], който според д-р Г.М. Димитров бил харчил чужди средства (по време на емиграцията си). Димитър Влахов отговаря: „Защо говорите така, господин Димитров! И аз бях емигрант. На всички ни даваха пари. Ние ги харчехме и не питахме от къде се вземаха.“<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042411423715111932_07.pdf Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15.11.1932 г., стр. 27]</ref> == Земеделски околийски управител в Оряхово == Като околийски управител в Оряхово Димитър Ив. Влахов, назначен през 1934 г., се запомня от малорадчани с гоненията на комунистите, преследването на читалищните дейци и всички, които не мислят като него; получава прозвището "Процепа с кучката".<ref name=":0" /> За него пише и Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA">Стефан Бочев, Автопортретът ми като журналист и дипломат, Фондация „Комунитас“, 2009 г., стр.88 – 89</ref><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагерна България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> == Народен представител в XXIII Обикновено народно събрание == Димитър Иванов Влахов е народен представител от партия БЗНС „Врабча 1“ в [[23 Обикновено Народно събрание]]. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042202502023121931_28.PDF 28 заседание], 23 декември 1931 г.<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 28 заседание, 23.12.1931</ref> Избори – проверка. Докладване изборите, произведени в избирателните околии: Точка първа: Оряховската – с предложение за касиране на изборите в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203340630121931_33.PDF 33 заседание], 30 декември 1931 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 33 заседание, 30.12.1931</ref> Избори – проверка. Разискване по изборите, произведени в изборните околии: Точка втора: Оряховската – разисквания '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203385031121931_34.pdf 34 заседание], 31 декември 1931 г.'''<ref>Стенографкски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 34 заседание, 31.12.1931</ref> Избор-проверка. Продължение разискванията по избора, произведен в Оряховската околия, и приемане предложението за касиране избора в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042311391514041932_74.pdf 74 заседание], 14 април 1932 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 74 заседание, 14.04.1932</ref> Димитър Иванов Влахов полага клетва '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание''', '''Първа редовна сесия''', [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042503432102061932_101.pdf 101-во заседание] '''02.06.1932 г., стр.23:''' Народното събрание приема предложението на Димитър Иванов Влахов по време на разискванията „Бюджетопроект за разходите през 1932 – 1933 финансова година на Министерство на земеделието и държавните имоти“: ''Поправка в параграф 113: вместо „Отдаване <u>на предприемач чрез търг</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане на комасационните проекти през текущата и минали години“, да стане така: „Отдаване <u>на предприемач чрез търг '''или наемане технически персонал'''</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане комасационните проекти през текущата и минали години“.'' 74 години по-късно чрез Закона за геодезията и картографията, 2006 г., това протоколирано и прието през 1932 г. предложение на Димитър Влахов е законово обезпечено чрез ч''л. 27: Служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт и на общините, които притежават правоспособност по геодезия, съответно по картография, имат право в извънработно време да извършват геодезически и картографски дейности за територии, за които не са им възложени служебни задачи по изпълнението на този закон.'' == В лагера „Белене“ == За Димитър Ив. Влахов – земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 г.) пише Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA"/><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагер на България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> За 9-годишното пребиваване на Димитър Иванов Влахов в Белене пише журналист от вестник Екип 7 в Разград.<ref>Д. Дулев, журналист, вестник Екип 7, Разград, 17.08.1994 г. „Четирите зъба на зъболекаря или д-р Влахов – оня, който не познаваме“</ref> == Външни препратки == Йордан Влахов /брат на Димитър Влахов/ == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Влахов, Димитър Иванов}} [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български лагеристи]] [[Категория:Лагеристи в Белене]] [[Категория:Хора от област Враца]] [[Категория:Народни представители в XXIII обикновено народно събрание]] 6mxaw0uuln29uzi6che96nvlicfapfi 11473962 11473961 2022-07-29T10:27:49Z Randona.bg 249543 wikitext text/x-wiki {{обработка|}} {{Личност | име = Димитър Влахов | портрет-описание = | категория = политик | описание = Български политик от БЗНС „Врабча1“ | роден-място = [[Малорад]], [[България]] | починал-място = [[София]], България | още = {{Депутат-България|23о=1}} }} '''Димитър Иванов Влахов''' е български политик от [[Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС). Един от водачите на [[БЗНС Врабча 1]] в Оряховска околия и околийски управител на Оряховска околия след като коалиция [[Народен блок]] печели парламентарните избори на 21 юни 1931 г. Народен представител от партия БЗНС Врабча 1 в [[23 Обикновено Народно събрание]] (1931 – 1934 г.) След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 е въдворен в лагера Белене. == Биография == [[Файл:Dimitar Ivanov Vlahov.jpg|мини|Свидетелство от Софийското държавно средно техническо училище, 1915 г.]] [[Файл:Day of the earth 14.09.1941.jpg|мини|Къщата на Димитър Ив. Влахов на площада в Малорад се вижда на заден план вдясно от беседката, 1941 г.]] [[Файл:Beloslatinski, 1941.jpg|мини|Петър Вълчев Белослатински от Областна земеделска камара пред общината в Малорад, 14 септември 1941 г., детето пред него – Вергиния, дъщеря на Йордан Влахов, брат на Димитър Влахов]] Димитър Иванов Влахов е роден на 1 април 1897 г. в село Малорад, Оряховска околия, в семейството на [[Иван В. Влахов]], търговец. Димитър Ив. Влахов завършва 1910 г. прогимназия в село Борован, околия Бяла Слатина. На 14 години започва обучението си в Софийското държавно средно техническо училище, където през 1915 г. завършва специалност „Землемер“ (геодезист). (Престижният техникум днес носи името Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“ – СГСАГ.) Димитър Ив. Влахов е третото дете в семейството на Иван Влахов от всичко седем деца - има две сестри ([https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-донка/ Донка] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/сестра-иванка/ Иванка]) и четирима братя (строителните предприемачи [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-христо-влахов/ Христо Иванов Влахов] и [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-фердинанд-влахов/ Фердинанд Иванов Влахов], адвоката [https://yordanvlahov.wordpress.com/братът-ботьо-влахов/ Ботьо Иванов Влахов] и учителя [https://yordanvlahov.wordpress.com/ Йордан Иванов Влахов]). Христо е от първия брак на Иван Влахов с Пена (Иваница) Влахова, а другите шест деца са от брака на Иван Влахов с Ненка Влахова, след ранната смърт на първата му съпруга. Братът на Димитър Иванов Влахов – Ботьо Влахов – работи като адвокат в Оряхово заедно с [[Петър Каменов]] и пътуват по работа заедно из Врачанска област, а в Малорад отсядат в дома на Йордан Влахов, когато работят по жалби на хора от селото. Известните родове в Малорад – Влахови и Белослатински – се сродяват с женитбата на Димитър Влахов и Ненка Белослатинска, сестра на Петър Белослатински. Димитър и Ненка Влахови живеят в къщата си в центъра на село Малорад, където се раждат двете им дъщери – Донка (25 септември 1921 – 27 август 2009) и Йорданка (12 февруари 1927 – 23 декември 2003). == Работа по специалността си == В началото на 30-те години започва строежът на шосето Малорад – Девене, като наемател на строежа е Димитър Влахов. Положена е настилката на два километра, извършена е нивелацията до Обреща, оформен е чуканият камък до границата с Трикладенци и Девене. Без да довърши строежа, Димитър Влахов го представя за изпълнен и прибира парите, а трасето обрасва и малорадчани трябва да ходят по обиколен път през Враца.<ref name=":0">Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр.112</ref> == Политическа дейност до 1923 година == [[Файл:Димитър Ив. Влахов със семейството си.jpg|мини|Димитър Ив. Влахов в къщата си на площада в Малорад заедно с братята си Ботьо и Фердинанд, дъщеря си Донка, майка си Ненка, Мара Влахова (съпруга на брат му Йордан), Вергиния (дъщеря на брат му Йордан)]] [[Файл:27.12.1931 - Сватбата на Мара и Йордан Влахови.jpg|мини|Димитър и Ненка Влахови на сватбата на брата Йордан Влахов седят до младоженците, а в средата между Мара и Йордан Влахови седи политикът Вергил Димов]] Към 1919 г. БЗНС създава в Малорад здрава масова организация, в която Димитър Ив. Влахов е сред водещите фигуи, и която през 1922 г. печели изборите в село;о, сл това едотношението им към комунистите става враждеот).<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 97-98.</ref> След [[Деветоюнския преврат]] 1923 г. Димитър Влахов загубва на 14 юни 1923 г. своя идол Александър Стамболийски и вече е в „политическо съревнование“ с родения в Оряхово /на 40 км. от родния Малорад/ 18 години по-възрастен от него Александър Цанков. По спомени на близките му Димитър Влахов е заловен и бит от стражарите, които го повеждат към Оряхово. Спасява го тъстът му Вълчо Белослатински, който буквално откупил живота му, стражата го пуска, той се скрива в царевичака, а след това в къщата си. Петър Цанов описва Септемврийското въстание 1923 г. в Малорад така: Земеделците активисти от Малорад са в Оряхово по политическа работа, комунистите отиват при тях и решават заедно да превземат общината. Сформиран е революционен комитет с комендант Петко Д. Крачунов и членове братът на Димитър Влахов – Ботьо Влахов и Тано Боянкин.<ref>Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 100</ref> Правителството на „политическия конкурент“ на Димитър Влахов – Александър Цанков – се оказва неприемливо и за брата на Димитър Влахов – известния по-късно адвокат Ботьо Влахов. Ненка Влахова /съпругата на Димитър Влахов/ споделя през 50-те години със своите внуци, че след 23 септември 1923 г. бягайки за Сърбия комунистите „забират насила“ Димитър Влахов да бяга с тях, а той отказва, заради Райко Дамянов и други комунисти, които не одобрява, и счита, че „трябва да си сърбат сами попарата“, но под заплаха за разстрел тръгва с тях. След като минават границата спорът между земеделци и комунисти довежда до разделянето им в Югославия. След амнистията се прибира в Малорад и временно укротява политическите си страсти. Пет дни след избора на Вергил Димов за министър (на 15 ноември 1932 г.) в [[23 Обикновено Народно събрание]] Димитър Иванов Влахов се противопоставя на д-р Г.М.Димитров в дискусията за емигрантските времена и харченето на пари, когато д-р Г.М.Димитров (изключен от парламентарната група на земеделците на 10 юни 1932 г.),<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042410215610061932_108.pdf Стенограма от 23 ОНС, Първа редовна сесия, 108 заседание, 10.06.1932]</ref> обвинен от Петър Мърмев /народен представител от Горноджумайско/, че се застъпва за [[Коста Тодоров]] („този предател, ходил в Америка да кани открито матедонските емигранти да стават сръбски поданици“), отправя упрек към народните представители, че са вдигнали ръка и приели за министър [[Вергил Димов]], който според д-р Г.М. Димитров бил харчил чужди средства (по време на емиграцията си). Димитър Влахов отговаря: „Защо говорите така, господин Димитров! И аз бях емигрант. На всички ни даваха пари. Ние ги харчехме и не питахме от къде се вземаха.“<ref>[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042411423715111932_07.pdf Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15.11.1932 г., стр. 27]</ref> == Земеделски околийски управител в Оряхово == Като околийски управител в Оряхово Димитър Ив. Влахов, назначен през 1934 г., се запомня от малорадчани с гоненията на комунистите, преследването на читалищните дейци и всички, които не мислят като него; получава прозвището "Процепа с кучката".<ref name=":0" /> За него пише и Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA">Стефан Бочев, Автопортретът ми като журналист и дипломат, Фондация „Комунитас“, 2009 г., стр.88 – 89</ref><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагерна България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> == Народен представител в XXIII Обикновено народно събрание == Димитър Иванов Влахов е народен представител от партия БЗНС „Врабча 1“ в [[23 Обикновено Народно събрание]]. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042202502023121931_28.PDF 28 заседание], 23 декември 1931 г.<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 28 заседание, 23.12.1931</ref> Избори – проверка. Докладване изборите, произведени в избирателните околии: Точка първа: Оряховската – с предложение за касиране на изборите в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203340630121931_33.PDF 33 заседание], 30 декември 1931 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 33 заседание, 30.12.1931</ref> Избори – проверка. Разискване по изборите, произведени в изборните околии: Точка втора: Оряховската – разисквания '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042203385031121931_34.pdf 34 заседание], 31 декември 1931 г.'''<ref>Стенографкски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 34 заседание, 31.12.1931</ref> Избор-проверка. Продължение разискванията по избора, произведен в Оряховската околия, и приемане предложението за касиране избора в цялата околия '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042311391514041932_74.pdf 74 заседание], 14 април 1932 г.'''<ref>Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 74 заседание, 14.04.1932</ref> Димитър Иванов Влахов полага клетва '''Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание''', '''Първа редовна сесия''', [http://www.parliament.bg/pub/StenD/2014042503432102061932_101.pdf 101-во заседание] '''02.06.1932 г., стр.23:''' Народното събрание приема предложението на Димитър Иванов Влахов по време на разискванията „Бюджетопроект за разходите през 1932 – 1933 финансова година на Министерство на земеделието и държавните имоти“: ''Поправка в параграф 113: вместо „Отдаване <u>на предприемач чрез търг</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане на комасационните проекти през текущата и минали години“, да стане така: „Отдаване <u>на предприемач чрез търг '''или наемане технически персонал'''</u> за измерване старото положение на имотите и прилагане комасационните проекти през текущата и минали години“.'' 74 години по-късно чрез Закона за геодезията и картографията, 2006 г., това протоколирано и прието през 1932 г. предложение на Димитър Влахов е законово обезпечено чрез ч''л. 27: Служителите в администрацията на органите на изпълнителната власт и на общините, които притежават правоспособност по геодезия, съответно по картография, имат право в извънработно време да извършват геодезически и картографски дейности за територии, за които не са им възложени служебни задачи по изпълнението на този закон.'' == В лагера „Белене“ == За Димитър Ив. Влахов – земеделски околийски управител в Оряхово (1931 – 1934 г.) пише Стефан Бочев, журналист и дипломат, женен за дъщерята Лиляна на министър-председателя Георги Кьосеиванов. <ref name="ReferenceA"/><ref>Стефан Бочев, „Белене. Сказание за концлагер на България.“, Фондация „Българска наука и култура“, 1999, стр.179 – 180</ref> За 9-годишното пребиваване на Димитър Иванов Влахов в Белене пише журналист от вестник Екип 7 в Разград.<ref>Д. Дулев, журналист, вестник Екип 7, Разград, 17.08.1994 г. „Четирите зъба на зъболекаря или д-р Влахов – оня, който не познаваме“</ref> == Външни препратки == Йордан Влахов /брат на Димитър Влахов/ == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Влахов, Димитър Иванов}} [[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] [[Категория:Български лагеристи]] [[Категория:Лагеристи в Белене]] [[Категория:Хора от област Враца]] [[Категория:Народни представители в XXIII обикновено народно събрание]] io44x3pjyqgcpr8sdg2fmaxq1yzjunk 0 661491 11473451 11023298 2022-07-28T17:11:25Z Чръный человек 27123 /* Публикации */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Авенир | категория = епископ | портрет = | портрет-описание = | описание = български духовник | роден-място = [[Костиево]], [[България]] | починал-място = [[Виена]], [[Австрия]] }} '''Авенир''' е висш руски и български православен [[духовник]], който от 1998 до 2001 година е [[Знеполска епархия|знеполски епископ]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/2001/koim/avenir_arnaudov.htm | заглавие = Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Ζνεπόλεως κυρός Αβενήρ. (1930-2001) | достъп_дата = 18 август 2016 | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang = el }}</ref> == Биография == Роден е на 24 март 1930 година в пловдивското село [[Костиево]], България, със светското име '''Александър Стойчев Арнаудов'''. В 1946 – 1951 година учи в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], а от 1951 до 1955 година в [[Софийска духовна академия|Софийската духовна академия]], която завършва с теза „Произход и развитие на църковните одежди“. От 1956 до 1960 година Александър Арнаудов е помощник ръководител на хора в храма „[[Света Петка Нова (Пловдив)|Света Петка]]“ в Пловдив.<ref name="nikolsobor">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nikolsobor.org/SITE3/index.php/ru/episkop-avenir-arnaudov | заглавие=Епископ Авенир (Арнаудов) – Биография |достъп_дата =25 юли 2018 |фамилно_име= |първо_име=Иоанн (Желков) |дата= |труд= |издател= Кафедральныю собор Свт. Николая в Вене |цитат= |език= }}</ref> На 21 януари 1961 година Александър Арнаудов пристига във Виена и от 1962 до 1968 година учи славистика и история на изкуството във [[Виенски университет|Виенския университет]]. От 1969 до 1995 година е библиотекар в [[Австрийска национална библиотека|Австрийската национална библиотека]].<ref name="nikolsobor"/> Присъединява се към клира на [[Виенска и Австрийска епархия|Виенската и Австрийска епископия]] на [[Руска православна църква|Руската православна църква]]. На 19 март 1963 година епископ [[Филарет Денисенко|Филарет Виенски и Австрийски]] го ръкополага за дякон.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/><ref name="nikolsobor"/> На 26 август 1972 година епископ [[Герман Тимофеев|Герман Виенски и Австрийски]] го подстригва в монашество под името '''Авенир'''.<ref name="nikolsobor"/> На 6 април 1975 година е ръкоположен за йеромонах от архиепископ [[Ириней Зуземил|Ириней Виенски и Австрийски]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/><ref name="nikolsobor"/> На 30 април 1978 година архиепископ Ириней го възвежда в сан игумен, а на 19 октомври 1979 година – в сан архимандрит.<ref name="nikolsobor"/><ref name="Μάρκου Μάρκου"/> В 1979 – 1991 година е настоятел (ефимерий) на храма „[[Преображение Господне (Баден-Баден)|Преображение Господне]]“ в Баден-Баден, Германия.<ref name="nikolsobor"/> В 1990 година минава в клира на [[Българска източноправославна епархия в Западна и Средна Европа|Западноевропейската епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] – на 1 ноември 1990 година с решение на Западноевропейския епархиален съвет от 31 октомври 1990 г. митрополит [[Симеон Западно и Средноевропейски|Симеон]] възлага на архимандрит Авенир попечителството на общината „[[Свети Иван Рилски (Виена)|Свети Иван Рилски]]“ във Виена.<ref name="nikolsobor"/> В 1992 година се присъединява към така наречения [[Алтернативен синод]] и на 14 септември 1992 година е ръкоположен за титулярен епископ главиницки<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> със задачата да създаде български православни общности в Европа.<ref>Internationale kirchliche Zeitschrift, vol. 82-83. Stämpfli & Cie., 1992. page 250.</ref> На 1 октомври 1998 година на [[Всеправославен събор (1998)|Всеправославния събор]] в София е приет по крайно снизхождение обратно в клира на Българската православна църква с титлата знеполски епископ и е направен викарен епископ на Западно и Централноевропейската епархия.<ref name="nikolsobor"/> Умира на 15 юни 2001 година и е погребан във Виенското централно гробище.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/><ref name="nikolsobor"/> == Награди == * [[Орден на светия равноаполстол велик княз Владимир]] 3 степен (1982) * Право на носене на втори кръст с украшения (1986) * [[Орден на преподобния Сергий Радонежки]] 3 степен (1988) == Публикации == * 100-летие прихода в Баден-Бадене // Журнал Московской Патриархии. 1983. — № 1. — С. 20-21. * Die byzantinische Kirchenmusik in Bulgarien. — 1984. — S. 189—209. * Das Millenium der Russisch-orthodoxen Kirche. 1000-Jahr-Feier der Christianisierung Rußlands. Abtei Seckau (21. 3.). * Die bulgarische Literatur. Von den Anfangen bis zur Gegenwart. Eine Übersicht. Basel (17. 11.). * Die bulgarische Literatur. Christo Botev (1848—1876) und Vasil Drumev (1841—1901). Basel (17. 11.). == Бележки == <references /> {{пост начало}} {{пост|[[Знеполска епархия|знеполски епископ]]{{Br}}|1 октомври 1998|11 юни 2001|[[Игнатий Плевенски|Игнатий]]|[[Николай Пловдивски|Николай]]}} {{пост край}} [[Категория:Хора от област Пловдив]] [[Категория:Възпитаници на Пловдивския университет]] [[Категория:Знеполски епископи]] [[Категория:Викарни епископи]] [[Категория:Възпитаници на Виенския университет]] [[Категория:Починали във Виена]] [[Категория:Главиницки епископи]] [[Категория:Епископи на Алтернативния синод на Българската православна църква]] ict8b5i1xy4wsog1cl42spw3yghr37w 0 665611 11473977 11135867 2022-07-29T10:52:23Z StanProg 7502 /* Началници на щаба */ +1 wikitext text/x-wiki '''Съвместното командване на силите''' (до 2011 г. '''Съвместно оперативно командване''') е структура, част от българската армия, осъществяваща „командването и оперативното управление на пряко подчинените му военни формирования, както и командването на формирования от видовете въоръжени сили при провеждането на съвместни операции.“<ref>[http://websrv.mod.bg/bg/ba_sks_functions.html Министерство на отбраната, Функции на Съвместното командване на силите]</ref> == История == Във връзка с приемането на страната в [[НАТО]] България трябва да създаде нова командна структура. На 15 октомври 2004 г. на основание на заповед на министъра на отбраната е създадено Съвместно оперативно командване (СОК). На 1 юли 2011 г. във връзка с промени в командната структура на НАТО и плана за развитие на българската армия от Съвместното оперативно командване и Щаба по осигуряване и поддръжка е създадено Съвместно командване на силите (СКС). Сред основните задачи на СКС са „командването и управлението на Българската армия, планирането и воденето на операции на територията на страната и извън нея на оперативно ниво, както и логистичното осигуряване на българската армия“.<ref>[http://jfc.armf.bg/ISTORIYa/5.html История на СКС]</ref> Командирите на трите рода войски на [[българска армия|българската армия]] – [[Сухопътни войски на България|сухопътни]], [[Военновъздушни сили на България|военновъздушни]] и [[Военноморски сили на България|военноморски]] са подчинени на командира на СКС, а щабовете на трите рода войски са интегрирани с щаба на СКС като „единно ниво на управление“.<ref>[http://websrv.mod.bg/bg/ba_sks_functions.html Министерство на отбраната, Функции на Съвместното командване на силите]</ref> == Наименования == През годините формированието носи различни имена според претърпените реорганизации: * Съвместно оперативно командване (15 октомври 2004 – 1 юли 2011 г.) * Съвместно командване на силите (от 1 юли 2011 г.) == Командващи == * Генерал-майор [[Кольо Бъчваров]] (3 май 2004 – 1 юни 2006) * Генерал-майор [[Ангел Златилов]] (1 юни 2006 – 1 юни 2008) * Генерал-лейтенант [[Галимир Пехливанов]] (1 юни 2008 – 1 юли 2009) * Генерал-лейтенант [[Атанас Самандов]] (1 юли 2009 – 17 септември 2014) * Контраадмирал [[Георги Мотев]] (17 септември 2014 – 21 февруари 2015)<ref name="vid">Временно изпълняващ длъжността</ref> * Генерал-майор [[Златко Златев]] (21 февруари 2015 – 29 юни 2015)<ref name="vid" /> * Генерал-майор (ген.-лейт. от 30.06.2016) [[Любчо Тодоров]] (30 юни 2015-1 септември 2021) * Генерал-майор [[Валери Цолов]] (от 1 септември 2021) == Заместник-командващи == * Генерал-майор [[Ангел Златилов]] (1 юни 2008 – 1 юли 2009) * Контраадмирал [[Георги Мотев]] (1 декември 2012 – 21 февруари 2015) * Генерал-майор [[Златко Златев]] (21 февруари 2015 – 27 септември 2016) * Генерал-майор [[Тодор Дочев (офицер)|Тодор Дочев]] (8 ноември 2016 – 15 януари 2018) * Генерал-майор [[Иван Лалов (офицер)|Иван Лалов]] (6 май 2018 – 9 август 2021) * Бригаден генерал [[Васил Лазаров]] (от 1 септември 2021 г.) == Началници на щаба == * Бригаден генерал [[Нейко Ненов]] (до 1 юли 2008) * Бригаден генерал [[Васил Димитров (офицер)|Васил Димитров]] (1 юли 2009 – 3 февруари 2014) * Бригаден генерал [[Стефан Петров (бригаден генерал)|Стефан Петров]] (30 юни 2014 – 4 март 2015) * Комодор [[Димитър Йорданов]] (4 март 2015 – 8 декември 2018) * Бригаден генерал [[Валентин Кръстев (офицер)|Валентин Кръстев]] (17 януари 2019 – 1 август 2022) * Флотилен адмирал [[Галин Манев]] (от 1 август 2022) == Източници == <references /> [[Категория:Въоръжени сили на България]] 3ct4ec9ycwevliwhiwiijgdm9zfwmjm 0 676336 11473367 11114649 2022-07-28T15:01:34Z 88.203.254.79 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = „Велико Търново“ |снимка = |заглавие = |емблема = |флаг = |тип = моторен кораб |производител = |поръчан = |започнат = |завършен = [[1964]] г. |начало = [[1965]] г. |край = [[2002]] г. |потънал = |състояние = нарязан |клас = |проект = |нато = |статус = |тонаж = 6165т. |дължина = 50 m |ширина = |газене = |задвижване = |скорост = 8,5 възела |скорост-надводна = |дълбочина-работна = |дълбочина-максимална = |водоизместимост = |водоизместимост-надводна = |броня = |екипаж = |автономност дистанция = |автономност време = |пределна дълбочина = |скорост на потапяне = |РЛС = |ХАС = |радиоелектронно оборудване = |разход на гориво = |общомедия = }} '''„Велико Търново“''' е български кораб, построен във Варненска корабостроителница.<ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2017/012017/012017_49.html morskivestnik.com]</ref> Корабът е построен през 1964 г., а е в експлоатация от 1965 г. Същата годинна е издигнат и флагът на града на палубата на кораба. Негова кръстница е Юлия Куцарова. Първи капитан е Асен Абаджиев, а първи главен механик – Божидар Фролошки. Първият рейс е до [[Александрия]], [[Египет]] за доставка на тютюн. През следващите години превозва товари до Пирея, Солун, Лисабон, Лейшоес, Хамбург, Анверс. През 1987 г. е закотвен във Варненското езеро. Идеята, да бъде предоставен като експонат на Военноморския музей, не се осъществява. През 1991 г. е продаден, плава под името DIMITRAKIS, а собственик е Three Oak Ltd, Малта.<ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2014/022014/022014_51.html Морски вестик]</ref>. На 5 април 2000 г. е препродаден и носи името YEHIA A. През 2002 г. пристига в Мумбай, Индия, за нарязване на скрап. След няколко години разследване се разкриват много неизвестности, като се и установява, че продажбата е част от престъпна схема.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?issueid=1799&sectionid=3&id=00001 вестник Сега]</ref> == Източници == * Фонд 616 на Държавен архив – Варна <references /> {{Портал|Велико Търново|България}} [[Категория:Български кораби]] [[Категория:Велико Търново]] [[Категория:Основани в България през 1964 година]] s7hnf8nhs9d0nf2lzq3xtzraclu8a4p 0 686377 11473575 10885832 2022-07-28T21:25:55Z Sim 16003 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Йохан II фон Шлайден | описание = господар на [[Шлайден]] | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = | погребан = | предшественик = | потомство = Елизабет фон Шлайден-Бланкенхайм, Ирмгард фон Шлайден-Юнкерат | наследник = | съпруга = Йохана (Анна) фон [[Бланкенхайм (Ар)|Бланкенхайм]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = | баща = Конрад IV фон Шлайден | майка = Ирмгард ван [[графство Хорн|Хорн]] | герб = | подпис = | портал = | общомедия = }} [[Файл:Stadtansicht_Schloss_Schleiden.jpg|мини|140px|Дворец Шлайден (2008)]] '''Йохан II фон Шлайден''' ({{lang|de|Johann II von Schleiden}}; † [[25 май]] [[1434]] или [[1445]]) е последният господар на [[Шлайден]] в [[Айфел (планина)|Айфел]] в днешен [[Северен Рейн-Вестфалия]]. Той е единственият син на [[Конрад IV фон Шлайден]], господар на [[Нойенщайн]] († 1420) и съпругата му Ирмгард ван [[графство Хорн|Хорн]] († 1394), дъщеря на Дитрих ван Хорн-Первец († 1378) и Катарина Бертхут († 1380). Внук е на [[Йохан I (Шлайден)|Йохан I]] фон Шлайден-Нойенщайн († 1379/1381) и Елизабет фон [[Графство Вирнебург|Вирнебург]] († сл. 1380), дъщеря на граф [[Рупрехт III фон Вирнебург]] († 1355) и Агнес фон [[Вестербург]] († 1339). Линията в Шлайден съществува до 1593 г. == Фамилия == Йохан II фон Шлайден се жени 1421 г. за графиня Йохана (Анна) фон [[Бланкенхайм (Ар)|Бланкенхайм]] († 21 декември 1444), вдовица на Фридрих II фон Томберг († 5 май 1419), дъщеря на граф [[Герхард VIII фон Бланкенхайм]] († 1406) и Елизабет фон [[Изенбург|Изенбург-Браунсберг-Вид]] († 1426). Те имат две дъщери:<ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I440476 ''Johann II. Herr v.Schleiden''], ww-person.com</ref><ref>[http://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p1751.htm#i52625 ''Johann II, Herr von der Schleiden''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Елизабет фон Шлайден-Бланкенхайм († пр. 7 февруари 1469), наследничка на Шлайден (1445 и 1451), омъжена 1443 г. за граф [[Дитрих III фон Мандершайд-Бланкенхайм]] (†1498) * Ирмгард фон Шлайден-Юнкерат († 25 април 1451), омъжена ок. 12 септември 1442 г. за граф [[Хайнрих II (Насау-Диленбург)|Хайнрих II фон Насау-Диленбург-Вианден-Диц]] († 1451) == Литература == * Günther Cordes: ''Grafschaft Schleiden''. In: Gerhard Taddey: Lexikon der deutschen Geschichte. Stuttgart 1982, ISBN 3-520-80002-0, S. 1106 * Harry Heindrichs: ''Die Geschichte des Blankenheimer Grafengeschlechtes''. Blankenheim 1978. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafels 4, 9, & 10. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVII, Tafel 37. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://genealogics.org/getperson.php?personID=I00107458&tree=LEO ''Johann II von Schleiden''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fette [[Категория:Господари (Свещена Римска империя)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1445 година]] kyx1hpy3mlejzwjyk8pfvbf3fdktmu6 11473576 11473575 2022-07-28T21:27:12Z Sim 16003 wikitext text/x-wiki {{Монарх | име = Йохан II фон Шлайден | описание = господар на [[Шлайден]] | изображение за личността = | описание на изображението = | управление = | коронация = | пълно име = | други титли = | кръщене = | място на раждане = | място на смъртта = | погребан = | предшественик = | потомство = Елизабет фон Шлайден-Бланкенхайм, Ирмгард фон Шлайден-Юнкерат | наследник = | съпруга = Йохана (Анна) фон [[Бланкенхайм (Ар)|Бланкенхайм]] | втори брак = | трети брак = | четвърти брак = | династия = | баща = [[Конрад IV фон Шлайден]] | майка = Ирмгард ван [[графство Хорн|Хорн]] | герб = | подпис = | портал = | общомедия = }} [[Файл:Stadtansicht_Schloss_Schleiden.jpg|мини|140px|Дворец Шлайден (2008)]] '''Йохан II фон Шлайден''' ({{lang|de|Johann II von Schleiden}}; † [[25 май]] [[1434]] или [[1445]]) е последният господар на [[Шлайден]] в [[Айфел (планина)|Айфел]] в днешен [[Северен Рейн-Вестфалия]]. Той е единственият син на [[Конрад IV фон Шлайден]], господар на [[Нойенщайн]] († 1420) и съпругата му Ирмгард ван [[графство Хорн|Хорн]] († 1394), дъщеря на Дитрих ван Хорн-Первец († 1378) и Катарина Бертхут († 1380). Внук е на [[Йохан I (Шлайден)|Йохан I]] фон Шлайден-Нойенщайн († 1379/1381) и Елизабет фон [[Графство Вирнебург|Вирнебург]] († сл. 1380), дъщеря на граф [[Рупрехт III фон Вирнебург]] († 1355) и Агнес фон [[Вестербург]] († 1339). Линията в Шлайден съществува до 1593 г. == Фамилия == Йохан II фон Шлайден се жени 1421 г. за графиня Йохана (Анна) фон [[Бланкенхайм (Ар)|Бланкенхайм]] († 21 декември 1444), вдовица на Фридрих II фон Томберг († 5 май 1419), дъщеря на граф [[Герхард VIII фон Бланкенхайм]] († 1406) и Елизабет фон [[Изенбург|Изенбург-Браунсберг-Вид]] († 1426). Те имат две дъщери:<ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I440476 ''Johann II. Herr v.Schleiden''], ww-person.com</ref><ref>[http://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p1751.htm#i52625 ''Johann II, Herr von der Schleiden''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Елизабет фон Шлайден-Бланкенхайм († пр. 7 февруари 1469), наследничка на Шлайден (1445 и 1451), омъжена 1443 г. за граф [[Дитрих III фон Мандершайд-Бланкенхайм]] (†1498) * Ирмгард фон Шлайден-Юнкерат († 25 април 1451), омъжена ок. 12 септември 1442 г. за граф [[Хайнрих II (Насау-Диленбург)|Хайнрих II фон Насау-Диленбург-Вианден-Диц]] († 1451) == Литература == * Günther Cordes: ''Grafschaft Schleiden''. In: Gerhard Taddey: Lexikon der deutschen Geschichte. Stuttgart 1982, ISBN 3-520-80002-0, S. 1106 * Harry Heindrichs: ''Die Geschichte des Blankenheimer Grafengeschlechtes''. Blankenheim 1978. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafels 4, 9, & 10. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVII, Tafel 37. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://genealogics.org/getperson.php?personID=I00107458&tree=LEO ''Johann II von Schleiden''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fette [[Категория:Господари (Свещена Римска империя)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1445 година]] ir6iguahs28l2gekyd07joux5v4ec6j 2 694928 11473459 9519130 2022-07-28T17:48:01Z Jingiby 23778 wikitext text/x-wiki Комисар инж. Александър Радовски е български офицер, общественик, футболен деятел и изследовател на дейността на ВМОРО и ВМРО. Той е роден през 1968 г. в град Костинброд, Софийска област. Автор на книгите "Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски", "Войводата Лазар Кунгалов. Спомени", "Георги Хазнатарски" и "Войводите от Чучулигово" . Съставител с Цочо Билярски на книгата "Андон Кьосето. Одисеята на един терорист". <ref>в-к Труд,11.06.2019год.,"Нова книга разкрива забравени исторически факти за войводата Георги Хазнатарски"</ref> == Външни препратки == * [https://trud.bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8/ в-к Труд,11.06.2019год.,"Нова книга разкрива забравени исторически факти за войводата Георги Хазнатарски" == Рисунки на Борето Маскръчки == Здрасти, мисля че авторските права на тези рисунки са на Борката. Коректно е да го уведомиш и да поискаш разрешение за качването им. Поздрав! [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] ([[Потребител беседа:Jingiby|беседа]]) 17:47, 28 юли 2022 (UTC) s6ys1lorj6dx853h8huwtv7dwblt2p0 0 695729 11473242 10520813 2022-07-28T12:52:57Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: интервал, нов ред, тире (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[херцогиня]] на [[Саксония-Майнинген]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1782]] – [[1803]]<br>1803 – [[1821]] ([[регент]]) | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = [[принцеса]] от [[Хоенлое-Лангенбург]] | герб = }} }} '''Луиза Елеонора фон Хоенлое-Лангенбург''' ({{lang|de|Luise Eleonore Prinzessin zu Hohenlohe-Langenburg}}; * [[11 август]] [[1763]], [[Лангенбург]], [[Баден-Вюртемберг]]; † [[30 април]] [[1837]], [[Майнинген]], [[Тюрингия]]) е принцеса от [[Хоенлое-Лангенбург]] и чрез женитба [[херцогиня]] на [[Саксония-Майнинген]] (1782 – 1803) и от 1803 до 1821 г. [[регент]]ка на Саксония-Майнинген. == Живот == Дъщеря е на княз [[Кристиан Албрехт (Хоенлое-Лангенбург)|Кристиан Албрехт фон Хоенлое-Лангенбург]] (1726 – 1789) и съпругата му принцеса [[Каролина фон Щолберг-Гедерн (1732–1796)]], дъщеря на княз [[Фридрих Карл фон Щолберг-Гедерн]] (1693 – 1767) и графиня [[Луиза Хенриета фон Насау-Саарбрюкен]] (1705 – 1766).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/hlohe/hlohe4.html ''Hohenlohe 4''], genealogy.euweb.cz</ref> Нейният брат [[Карл Лудвиг фон Хоенлое-Лангенбург|Карл Лудвиг]] (1762 – 1825) е 3. княз на Хоенлое-Лангенбург. Луиза Елеонора се омъжва на 27 ноември 1782 г. в Лангенбург за херцог [[Георг I (Саксония-Майнинген)|Георг I фон Саксония-Майнинген]] (1761 – 1803) от [[Ернестини|ернестинската]] линия на [[Ветини]]те, най-малкият син на херцог [[Антон Улрих (Саксония-Майнинген)|Антон Улрих фон Саксония-Майнинген]] (1687 – 1763) и втората му съпруга принцеса [[Шарлота Амалия фон Хесен-Филипстал]] (1730 – 1801).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/wettin/wettin6.html#B2 ''Wettin 6''], genealogy.euweb.cz</ref> Георг I е с лабилно здраве и умира на 42 години в Майнинген на 24 декември 1803 г. Луиза Елеонора поема регентството за нейния син [[Бернхард II (Саксония-Майнинген)|Бернхард II]]. Когато синът ѝ става пълнолетен, тя започва да пътува, между другото при дъщеря си в [[Англия]]. Бернхард II построява за нея от 1821 до 1823 г. дворец (''Großes Palais'') в Майнинген. Луиза Елеонора умира на 30 април 1837 г. на 73 години в Майнинген, Тюрингия, и е погребана там в „Английската градина“. <br> [[Файл:Großes_Palais_in_Meiningen_2.jpg|мини|център|300px|''Големия палат'' (''Großes Palais'') в Майнинген (ок. 1840)]] == Деца == Луиза Елеонора и Георг I имат децата:<ref>[http://www.thepeerage.com/p10856.htm#i108558 ''Luise Eleonore Prinzessin zu Hohenlohe-Langenburg''], thepeerage.com</ref><ref>[http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p3800.htm#i114122 ''Luise Eleonore zu Hohenlohe-Langenburg''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I1683 ''Louise Eleonore Prinzessin zu Hohenlohe-Langenburg ''], ww-person.com</ref> * [[Аделхайд фон Саксония-Майнинген (1792–1849)|Аделхайд]] (1792 – 1849), омъжена на 13 юли 1818 г. в [[Лондон]] за [[Уилям IV]] (1765 – 1837), бъдещ крал на [[Великобритания]], крал на [[Кралство Хановер|Хановер]] * [[Ида фон Саксония-Майнинген|Ида]] (1794 – 1852), омъжена на 30 май 1816 г. в Майнинген за принц [[Карл Бернхард фон Саксония-Ваймар-Айзенах]] (1792 – 1862) * мъртвородена дъщеря (*/† 16 октомври 1796) * [[Бернхард II (Саксония-Майнинген)|Бернхард II]] (1800 – 1882), херцог на Саксония-Майнинген, женен на 23 март 1825 г. в [[Касел]] за принцеса [[Мария Фридерика фон Хесен-Касел]] (1804 – 1888), дъщеря на [[курфюрст]] [[Вилхелм II (Хесен-Касел)|Вилхелм II фон Хесен-Касел]] == Литература == * L. Hertel: ''Schriften des Vereins für Sachsen-Meiningische Geschichte und Landeskunde''. Hildburghausen 1903. * Constantin von Wurzbach: [https://de.wikisource.org/wiki/BLKÖ:Hohenlohe,_altes_Herrengeschlecht_in_Franken ''Hohenlohe, altes Herrengeschlecht in Franken'']. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 200 f. * Karl Schumm: [https://www.deutsche-biographie.de/gnd118706284.html#ndbcontent ''Hohenlohe, zu.''] In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f. * Ludwig Hertel: ''Meiningische Geschichte von 1680 bis zur Gegenwart.'' In: ''Schriften des Vereins für Sachsen-Meiningische Geschichte und Landeskunde.'' 47. Heft, Hildburghausen 1904. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XVII, Tafel 8., Tafel 102. * ''~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser.'' 1956 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00022386&tree=LEO ''Luise Eleonore Prinzessin zu Hohenlohe-Langenburg''], Genealogics – Leo van de Pas [[Категория:Саксонски херцози]] [[Категория:Регенти]] [[Категория:Хоенлое]] [[Категория:Ернестини]] [[Категория:Ветини]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Родени през 1763 година]] [[Категория:Починали през 1837 година]] qdzemahah0ix04j5osly59tgnkzcnkp 0 696391 11473689 11114000 2022-07-29T03:03:23Z Luxferuer 25980 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Библиотека | име = Градска библиотека „Паисий Хилендарски“ | лого = | лого-размер = | картинка = Градска библиотека "Паисий Хилендарски" - Асеновград.jpg | пояснение = Градска библиотека „Паисий Хилендарски“ | държава = | тип = обществена градска библиотека | обхват = | местоположение = Асеновград, <br>„Цар Иван Асен II“ 24 | създаване = | акт = | клон = | клонове = | код = | състав = | размер = | критерии = | депозит = | условия = | оборот = | читатели = | членове = | бюджет = | директор = | персонал = | награди = | сайт = http://www.libasenovgrad.com | карта = България Асеновград | карта-описание = Местоположение в Асеновград | общомедия = | име-оригинал = }} '''Градската библиотека „Паисий Хилендарски“''' в [[Асеновград]] е най-голямата общодостъпна [[библиотека]] на територията на [[община Асеновград]]. Мисията на библиотеката е да бъде посредник между информацията и потребителите. Основната ѝ функция е да събира, организира и предоставя за ползване библиотечно-библиографска информация, както и да извършва културна, образователна и социална дейност. == Сграда == От 1982 г. библиотеката функционира в специално построена за целта сграда в центъра на [[Асеновград]]. Идейният проект за строежа е изготвен от арх. Рачо Стоянов, а вътрешният облик е дело на арх. Браникова. Сградата е забележителна със своята архитектура, въздействащи пропорции и великолепен ансамбъл. Във фоайето на библиотеката се намира пано от мрамор и мозайка, изобразяващо фигурата на Паисий Хилендарски – дело на асеновградския художник проф. [[Иван Кирков]]. == Фондове == Библиотечните колекции включват книги на български и чужди езици, периодични издания, ноти, албуми, аудио- и видеокасети, CD, DVD и други нетрадиционни носители на информация. Общият фонд включва над 116 000 т. библиотечни документи. == Структура == Градска библиотека „Паисий Хилендарски“ разполага с Детски отдел, Отдел „Възрастни“, Читалня, Отдел „Изкуство“, Библиотечно-информационен център, Отдел „Комплектуване, обработка и каталогизация“. == Външни препратки == * [http://www.lib-assenovgrad.pc-tm.eu/dir/ официален сайт на Градската библиотека в Асеновград] * [https://www.google.com/maps/place/Градска+библиотека+%22Паисий+Хилендарски%22/@42.0071553,24.876413,3a,75y,59.18h,101t/data=!3m8!1e1!3m6!1sAF1QipOmadeoM40Ky3fOM-Zmwjfw0c_uXVS1IaHmLBhf!2e10!3e11!6shttps:%2F%2Flh5.googleusercontent.com%2Fp%2FAF1QipOmadeoM40Ky3fOM-Zmwjfw0c_uXVS1IaHmLBhf%3Dw203-h100-k-no-pi-2.9338646-ya138.03738-ro-0-fo100!7i11954!8i5977!4m12!1m6!3m5!1s0x14acd8c111372baf:0xed962546e1cd2adb!2z0JPRgNCw0LTRgdC60LAg0LHQuNCx0LvQuNC-0YLQtdC60LAgItCf0LDQuNGB0LjQuSDQpdC40LvQtdC90LTQsNGA0YHQutC4Ig!8m2!3d42.0070809!4d24.8765207!3m4!1s0x14acd8c111372baf:0xed962546e1cd2adb!8m2!3d42.0070809!4d24.8765207 Виртуална разходка] {{Портал|Култура|Литература|България}} [[Категория:Библиотеки в България]] [[Категория:Сгради и съоръжения в Асеновград]] [[Категория:Култура в Асеновград]] [[Категория:Обекти, наречени на Паисий Хилендарски]] i8pw47srogud2zaegkntkju2vup5lzm 0 706841 11473910 11246510 2022-07-29T09:03:49Z Slavipz 310060 wikitext text/x-wiki {{Личност|Скулптор|деца=Син: Велян Минеков|брак=Ана Вълчанова|баща=Величко Минеков}} '''Велислав Величков Минеков''' е български [[скулптор]], председател на Комитета за култура на [[СБХ]], син на [[Величко Минеков]], зет на [[Рангел Вълчанов]] и съпруг на актрисата [[Ани Вълчанова]], професор. == Биография == Роден е на 27 март 1959 г. в [[София]]. Завършва [[Националната художествена академия]] през 1986 г. след което специализира металодизайн в Хамбург. Участва в множество конкурси за скулптура, както и в международни симпозиуми. Има самостоятелни изложби в [[Турция]] и [[Германия]].<ref name="uniart">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.uniart.bg/Велислав+Минеков+%2B1959%2B%2B%2B%2B%2BАвтори/1/MNevctKXY1ODcBKrYJOfgtezcxOfchercpOLYBaHIVOfcZencVKbYJaDcJOTIJKvcF | заглавие = Велислав Минеков (1959) | достъп_дата = 11 октомври 2020 | издател = www.uniart.bg }}</ref> През 1996 г. става носител на Специалната награда на скулптурен симпозиум, Будузо в [[Сардиния]], [[Италия]]. Бил е член на Националния съвет на [[ДБГ|Движение „България на гражданите“]]. Заедно с [[Арман Бабикян]] и [[Николай Хаджигенов]] формира т.нар. „[[Отровно трио]]“ – организатор на [[Протести в България (2020)|протестите срещу кабинета Борисов-3]]. [[Министър на културата]] в [[правителство на Стефан Янев|служебното правителство на Стефан Янев]]. == Източници == <references /> {{мъниче|скулптор|българин}} {{пост списък|Министър на културата на България|33}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Минеков, Велислав}} [[Категория:Български скулптори]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Министри на културата на България]] fmtvds6qsmpm3wed6v86vajsbb69kju 11473914 11473910 2022-07-29T09:07:10Z Slavipz 310060 wikitext text/x-wiki <references /> [[Файл:Велислав Минеков.jpg|мини]] '''Велислав Величков Минеков''' е български [[скулптор]], председател на Комитета за култура на [[СБХ]], син на [[Величко Минеков]], зет на [[Рангел Вълчанов]] и съпруг на актрисата [[Ани Вълчанова]], професор. == Биография == '''Велислав Минеков''' е професор в Националната художествена академия (НХА). Завършва образованието си в [[Национална художествена академия|Националната художествена академия]] и специализира в [[Хамбург]], Германия. Преподавател е по скулптура, металодизайн, художествено метолеене, художествено каменоделие и реставрация в България, Германия, Турция и ОАЕ. Представен е с монументални и кавалетни творби в България, САЩ, Германия, Русия, Украйна, Корея, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Дания, Швеция, Швейцария, Сингапур, Китай, Мароко, Ливан, Босна, Сърбия, Бразилия и Обединените арабски емирства.{{Личност|Скулптор|деца=Син: Велян Минеков|брак=Ана Вълчанова|баща=Величко Минеков}}Награждаван е като участник в множество международни симпозиуми, конкурси и изложби. Член е на творчески съюзи в Европа и организации, подпомагащи закрилата на културното наследство. Проф. Минеков е граждански и политически активист. Участва в инициативи за промяна на закони в областта на културата, музейното дело, правния статут на колекционерите и авторските права. Бил е служебен министър на културата в двете правителства на ген. [[Стефан Янев]] == Източници == {{мъниче|скулптор|българин}} {{пост списък|Министър на културата на България|33}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Минеков, Велислав}} [[Категория:Български скулптори]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Министри на културата на България]] 91ehporf650qvgq9y3xfy0ype50asb1 11473915 11473914 2022-07-29T09:10:04Z Slavipz 310060 wikitext text/x-wiki <references /> [[Файл:Велислав Минеков.jpg|мини]] '''Велислав Величков Минеков''' е български [[скулптор]], председател на Комитета за култура на [[СБХ]], син на [[Величко Минеков]], зет на [[Рангел Вълчанов]] и съпруг на актрисата [[Ани Вълчанова]], професор. Има един син. == Биография == '''Велислав Минеков''' е професор в Националната художествена академия (НХА). Завършва образованието си в [[Национална художествена академия|Националната художествена академия]] и специализира в [[Хамбург]], [[Германия]]. Преподавател е по скулптура, металодизайн, художествено метолеене, художествено каменоделие и реставрация в България, Германия, Турция и ОАЕ. Представен е с монументални и кавалетни творби в България, САЩ, Германия, Русия, Украйна, Корея, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Дания, Швеция, Швейцария, Сингапур, Китай, Мароко, Ливан, Босна, Сърбия, Бразилия и Обединените арабски емирства.{{Личност|Скулптор|деца=Син: Велян Минеков|брак=Ана Вълчанова|баща=Величко Минеков}}Награждаван е като участник в множество международни симпозиуми, конкурси и изложби. Член е на творчески съюзи в Европа и организации, подпомагащи закрилата на културното наследство. Проф. Минеков е граждански активист. Участва в инициативи за промяна на закони в областта на културата, музейното дело, правния статут на колекционерите и авторските права. Бил е служебен министър на културата в двете правителства на ген. [[Стефан Янев]] през 2021-ва година. == Източници == {{мъниче|скулптор|българин}} {{пост списък|Министър на културата на България|33}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Минеков, Велислав}} [[Категория:Български скулптори]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Министри на културата на България]] kds2qqhlast73lor9emoajttt2r7eya 11473918 11473915 2022-07-29T09:18:36Z Slavipz 310060 wikitext text/x-wiki <references /> [[Файл:Велислав Минеков.jpg|мини]] '''Велислав Величков Минеков''' е български [[скулптор]], председател на Комитета за култура на [[СБХ]], син на [[Величко Минеков]], зет на [[Рангел Вълчанов]] и съпруг на актрисата [[Ани Вълчанова]], професор. Има един син. == Биография == '''Велислав Минеков''' е професор в Националната художествена академия (НХА). Завършва образованието си в [[Национална художествена академия|Националната художествена академия]] и специализира в [[Хамбург]], [[Германия]]. Преподавател е по скулптура, металодизайн, художествено метолеене, художествено каменоделие и реставрация в България, Германия, Турция и ОАЕ. Представен е с монументални и кавалетни творби в България, САЩ, Германия, Русия, Украйна, Корея, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Дания, Швеция, Швейцария, Сингапур, Китай, Мароко, Ливан, Босна, Сърбия, Бразилия и Обединените арабски емирства.{{Личност|Скулптор и общественик|деца=Велян Минеков|брак=Ана Вълчанова|баща=Величко Минеков|сайт=https://www.facebook.com/vminekov}}Награждаван е като участник в множество международни симпозиуми, конкурси и изложби. Член е на творчески съюзи в Европа и организации, подпомагащи закрилата на културното наследство. Проф. Минеков е граждански активист. Участва в инициативи за промяна на закони в областта на културата, музейното дело, правния статут на колекционерите и авторските права. Бил е служебен министър на културата в двете правителства на ген. [[Стефан Янев]] през 2021-ва година. == Източници == {{мъниче|скулптор|българин}} {{пост списък|Министър на културата на България|33}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Минеков, Велислав}} [[Категория:Български скулптори]] [[Категория:Възпитаници на Националната художествена академия]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Министри на културата на България]] e4hhtf2sefi1i1x9uujyc9ujo9hrhoh 0 707392 11473714 11470973 2022-07-29T03:40:22Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ямата | Име в оригинал = Çukur | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[екшън]], [[драма]] | Формат на картината = 16:9 (HD) | Формат на звука = Стерео | Създател(и) = | Сценарий = Гьокан Хорзум | Режисура = Синан Йозтюрк<br>Йозгур Севимли | Актьори = Арас Булут Ийнемли<br>Перихан Саваш<br>Еркан Колчак Кьостендил<br>Ръза Коджаоглу<br>Неджип Мемли <br> Дамла Сьонмез<br> Уур Йълдаран – Кемал | Начална мелодия = „Çukur Jenerik“ | Крайна мелодия = | Страна = {{TUR}} | Език = [[Турски език|турски]] | Сезони = 4 | Епизоди = 131 (Турция)<br>427 (Интернационални) | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Ямата | Изпълнителен продуцент = Ay Yapım | Продуцент(и) = | Времетраене = 140 минути (в Турция)<br>45 минути (в България) | ТВ Канал = Show TV | Излъчване = 23 октомври 2017 г. – 7 юни 2021 г. | Официален уебсайт = http://ayyapim.com/cukur | Страница в IMDb = 7431994 | Страница в TV.com = }} '''„Ямата“''' ({{lang|tr|Çukur}}) е една продукция на [[Ay Yapım]], с участието на Арас Булут Ийнемли. Първият епизод е излъчен на 23 октомври 2017 г., а последният – след 45 минутна музикална [[галавечер]] на 7 юни 2021 година.<ref name="Нова телевизия">[https://nova.bg/amp/accents/view/2022/07/21/376833/семейният-дълг-се-превръща-в-движеща-сила-в-премиерния-сериал-ямата Семейният дълг се превръща в движеща сила в премиерния сериал „Ямата“] // [[Нова телевизия]]</ref> == Излъчване == {| class="wikitable" |+ |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на Сезона !! Край на Сезона !! Всички епизоди !! ТВ сезон !! ТВ Канал |- | 1 || 33 || 23 октомври 2017 || 11 юни 2018 || 1 – 33 || 2017 – 2018 || Show TV |- | 2 || 34 || 17 септември 2018 || 27 май 2019 || 34 – 67 || 2018 – 2019 || Show TV |- | 3 || 25 || 16 септември 2019 || 20 април 2020 || 68 – 93 || 2019 – 2020 || Show TV |- | 4 || 39 || 7 септември 2020 || 7 юни 2021|| 94 – 131 || 2020 – 2021 || Show TV |} === В България === В България започва излъчване на [[3 август]] [[2022]] г. в ефира на [[Диема Фемили]]. {| class="wikitable" |+ |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на Сезона !! Край на Сезона !! Всички епизоди !! ТВ сезон !! ТВ Канал !! Ден и час на излъчване |- | 1 || 89 || [[3 август]] [[2022]] г. || [[2022]] г. || 1 – 89 || [[2022]] г. || [[Диема Фемили]] || всеки делничен ден (21:00) |} == Сюжет == Младеж на име Ямач Кочовалъ се запознава с едно момиче на име Сена и след 3 дневното им запознанство се женят в Париж. Същата седмица брат му Кахраман Кочовалъ бива жестоко убит от хората на Вартоолу Саадеттин, баща му Идрис Кочовалъ изпада в кома след като е отведен в местната болница. Майката на Ямач – Султан Кочовалъ разказва на сина си за случилото се. Ямач, с цел да помогне на семейството си, докато баща му не оздравее, и да отмъсти за брат си, решава да се върне обратно в родната къща, в техния квартал „Ямата“. == Актьорски състав == * Ерджан Кесал – Идрис Кочовалъ * Арас Булут Ийнемли – Ямач Кочовалъ * Перихан Саваш – Султан Кочовалъ * Еркан Колчак Кюстендил – Вартолу Садетин/Салих Кочовалъ * Йонер Еркан – Селим Кочовалъ * Ръза Коджаоглу – Аличо/Али Чобан * Неджип Мемили – Джумали Кочовалъ * Беркай Атеш – Махсун/Фикрет * Джиангир Джейан – Азер Куртулуш * Дамла Сьонмез – Ефсун * Нур Сюрер – Фадик Куртулуш * Кадир Чермик – Еми * Кубилай Ака – Джеласун * Мустафа Кърантепе – Медет * Джем Услу – Метин * Айтач Ушун – Меке * Едже Яшар – Караджа Кочовалъ * Ирем Алтуг – Айше Йълмаз * Бонджук Йълмаз – Саадет Кочовалъ * Харе Сюрел – Дамла Кочовалъ * Бурак Дакак – Акън Кочовалъ * Хазал Субашъ – Нехир * Ферит Кая – Муртаза * Уур Аслан – Емир Варол * [[Баръш Ардуч]] – Арък Бьоке Ерденет * Дилан Чичек Дениз – Сена Кочовалъ * Бурак Серген – Байкал Кент/Бейефенди * Алперен Дуймаз – Емрах Амир Кент * Неджат Ишлер – Чаатай Ерденет * Тансу Бичер – Юджел * Ахмет Тансу Ташалар – Назъм Кент * Мерал Четинкая – Макбуле Кент * Ахмед Мелих Йълмаз – Тимсах Джелил * Серхат Озджан – Ферхат == Източници == <references/> == Външни препратки == * [http://ayyapim.com/cukur/ Официален сайт] {{мъниче|филм}} {{Турски сериали}} [[Категория:Шаблони за поддръжка|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Турски сериали]] s4k5cr1aeg2l5nrqxhygl5lwkr2rrif 0 709434 11473551 11337085 2022-07-28T20:31:07Z 87.120.165.31 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Светлан Кичиков | име-оригинал = | категория = | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = мъжки | име-рождено = | роден-място = [[Бургас]], [[Народна република България]] | починал-място = | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Светлан Иванов Кичиков''' е български офицер, полицай, главен комисар от МВР. == Биография == Роден е на 29 август 1967 г. в Бургас. През 1990 г. завършва [[Висше военноморско училище (Варна)|Висшето военноморско училище]] във [[Варна]] със специално „Корабоводене за военно-морския флот“. Първоначално е помощни-командир на кораб от военноморските сили. От 1 септември 1992 г. е командир на кораб на гранична полиция. В периода 4 юни 2004 – 12 март 2012 г. е заместник-началник на база „Гранични полицейски кораби“ към РДГП-Бургас. От 12 март 2012 г. е началник на базата до 30 март 2015 г., когато е назначен за началник на База Гранични полицейски кораби-Созопол<ref>[https://www.actualno.com/politics/svetlan-kichikov-shte-byde-naznachen-za-direktor-na-granichna-policija-news_556885.html Светлан Кичиков ще бъде назначен за директор на „Гранична полиция“]</ref>. От 31 август 2016 г. е назначен за директор на [[Гранична полиция на България|Главна дирекция „Гранична полиция“]]<ref>[https://www.mvr.bg/gdgp/дирекцията/ръководство/Director Директор на Гранична полиция]</ref>. == Източници == <br /><references /> {{СОРТКАТ:Кичиков, Светлан}} [[Категория:Главни комисари от МВР]] [[Категория:Български флотски офицери]] [[Категория:Възпитаници на Военноморско училище Варна]] [[Категория:Родени в Бургас]] 6hbcrsfdxemzmsz0t3rg0i20odij6wv 0 712891 11473370 11453357 2022-07-28T15:03:13Z Hsherlock 66704 wikitext text/x-wiki {{Държавник инфо |име = Тулси Габард |наставка = a |портрет = Tulsi Gabbard August 2019.jpg |длъжност = член на [[Камара на представителите на САЩ|Камарата на представителите на САЩ]] от 2-ри конгресен район [[Хаваи]] |мандат_нач = 3 януари 2013 г. |мандат_край = |назначен от = |заместник-министър = |год_мандат_заместник-министър = |канцлер = |год_мандат_канцлер = |заместник = |год_мандат_заместник = |президент = |год_мандат_президент = |вицепрезидент = |год_мандат_вицепрезидент = |пост-вид = |пост = |год_мандат_пост = |пост-вид1 = |пост1 = |год_мандат_пост1 = |министър-председател = |год_мандат_министър-председател = |вице_министър-председател = |год_мандат_вице_министър-председател = |монарх = |губернатор = |генерал-губернатор = |предшестван от = Мейзи Хироно |наследен от = |втори_мандат_нач = |втори_мандат_край = |втори_мандат_назначен от = |втори_мандат_заместник-министър = |год_втори_мандат_заместник-министър = |втори_мандат_канцлер = |год_втори_мандат_канцлер = |втори_мандат_заместник = |год_втори_мандат_заместник = |втори_мандат_президент = |год_втори_мандат_президент = |втори_мандат_вицепрезидент = |год_втори_мандат_вицепрезидент = |втори_мандат_пост-вид = |втори_мандат_пост = |год_втори_мандат_пост = |втори_мандат_пост-вид1 = |втори_мандат_пост1 = |год_втори_мандат_пост1 = |втори_мандат_министър-председател = |год_втори_мандат_министър-председател = |втори_мандат_вице_министър-председател = |год_втори_мандат_вице_министър-председател = |втори_мандат_монарх = |втори_мандат_губернатор = |втори_мандат_генерал-губернатор = |втори_мандат_предшестван от = |втори_мандат_наследен от = |роден_дата ={{дрг|1981|4|12}} |роден_място = [[Американска Самоа]] |починал_дата = |починал_място = |погребан = |националност = |гражданство = {{USA}} |религия = |родства = |съпруг = Едуардо Тамейо (2002 – 2006) <br>Ейбрахам Уилямс (2015 – ) |деца = |партия = [[Демократическа партия на САЩ|Демократическа партия]] |седалище = |alma mater = |професия = |подпис = [[Файл:Tulsi Gabbard Signature.png|160п]] |уебсайт = |години на служба = |преданост = |род войски = [[Армия на Съединените американски щати]] |звание = [[майор]] |войсково поделение = |командвания = |войни = |отличия = |бележки = |портал = }} '''Тулси Габард''' ({{lang|en|Tulsi Gabbard}}) е американски политик, държавна служителка, изпълняваща ролята на представител на 2-ри конгресен район на [[Хаваи|Хавайските острови]] от 2013 г. Член е на [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]], заместник-председател на Националния комитет на Демократическата партия до 28 февруари 2016 г., когато подава оставка, за да застане зад номинацията за президент на сенатора [[Бърни Сандърс]] през 2016 г. Избрана през 2012 г., тя е първият самоанско-американски член и първият [[индуист]]ки член на [[Конгреса на САЩ]]<ref>[https://www.huffingtonpost.com/2013/01/04/tulsi-gabbard-hindu-bhagavad-gita-swearing-in_n_2410078.html Tulsi Gabbard, First Hindu In Congress, Uses Bhagavad Gita At Swearing-In]</ref>. От 2004 до 2005 г. Габард служи в [[военна медицина|полева медицинска част]] на Националната гвардия на Хавайската армия в бойната зона в [[Ирак]] и по-късно е изпратена в [[Кувейт]]. Преди това е служителка в Камарата на представителите на Хавайските острови от 2002 до 2004 г. Когато е избрана в Хавайската камара на представителите на 21-годишна възраст, Габард е най-младата жена, избрана в законодателството на САЩ. Тя подкрепя правото на аборт, всеобщо здравеопазване, противопоставя се на Транстихоокеанското партньорство, призовава за възстановяване на Закона Глас – Стигал и променя позицията си в подкрепа на еднополовите бракове през 2012 г. Тя критикува аспектите на американската външна политика относно войните в Ирак, [[Либия]] и [[Сирия]]. Габард се противопоставя на премахването на сирийския президент [[Башар Асад]] от власт. На 11 януари 2019 г. Тулси Габард обявява кампанията си за издигане на кандидатурата на демократите за [[президент на САЩ]] през 2020 година<ref>{{Citation |title=Тулси 2020 |url=https://www.tulsi2020.com/watch |accessdate=2019-01-27 |archivedate=2019-01-27 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190127230426/https://www.tulsi2020.com/watch }}</ref>. == Външни препратки == {{Commons category|Tulsi Gabbard}} * [http://gabbard.house.gov/ Congresswoman Tulsi Gabbard] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20190828032413/https://gabbard.house.gov/ |date=2019-08-28 }} Официална страница == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Габард, Тулси}} [[Категория:Членове на Демократическата партия (САЩ)]] [[Категория:Американски политици]] [[Категория:Американска Самоа]] [[Категория:Вегетарианци]] [[Категория:Индуизъм]] [[Категория:Хавайци]] te38fkufsmrya0t6q8ffklmss2zhxg5 0 712954 11474016 10441658 2022-07-29T11:57:09Z Лобачев Владимир 102183 + Вижте също wikitext text/x-wiki '''Влахо-молдовската редакция на старобългарския език''' е регионална книжовна норма на [[среднобългарски език]] на територията на [[княжество Влахия]] (усл. от 1330 г.) и [[княжество Молдова]] (усл. от 1365 г.) просъществувала в периода 14-17 век. <ref>[https://novosianie.com/?p=56048 История на българския език бр.197]</ref> Влахо-молдовската редакция е основна писменост на книжнината създавана в двете съвременни румънски [[историко-географска област|исторически области]] до 1714 г., когато започва управлението на [[фанариоти]]те. Латинизацията във Влашко и Молдова започва през 1697 г. от [[Трансилвания]], която област е окупирана от австрийските [[Хабсбурги]]. Ръкописният сборник с молитви и служби от 1704 г., който се съхранява в шуменското читалище „Добри Войников“, е съставен в [[Брашов]] на три езика – български, румънски и гръцки, от [[Барбу Хобан]]. [[Елинизация]]та започва още преди 1714 г. <ref>[https://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-XVIII-%D0%B4%D0%BE-%D0%A5%D0%A5-%D0%B2%D0%B5%D0%BA/ Румънската църква от XVIII до ХХ век]</ref> Първият румънски писмен паметник е [[брашовско писмо]] от 1521 г. Основен източник за писмеността на тази редакция са [[влахо-български грамоти|влахо-българските грамоти]], които единствено като исторически писмен паметник разкриват особеностите в историческото развитие на среднобългарския език в периода отпреди [[дамаскини]]те. == Вижте също == * [[Старорумънски език|Старорумънски (влашки) език]] == Бележки == <references /> [[Категория:История на българския език]] [[Категория:История на румънския език]] [[Категория:История на Влахия]] [[Категория:Княжество Молдова]] [[Категория:Старобългарски език]] i2czxm3bp03a8uiodjr5f4otid9jla6 0 713656 11473995 11472638 2022-07-29T11:26:23Z Carbonaro. 221440 форматиране: 3x тире, интервал (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | категория = учител | описание = български учител | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Тутракан]], [[Османска империя]] | починал-място = [[Горна Оряховица]], [[Народна република България]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Петър Мавродинов''' е български възрожденски учител, книгоиздател, общественик и книжар, председател на Тутраканското дружество на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]], деец на националноосвободителното движение на българите в Македония, Одринска и Беломорска Тракия, Западните покрайнини и Добруджа.<ref name="НБКМ 51">{{cite book |title= Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съархивирани в Българския исторически архив, том 6 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1983 |publisher= Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ |location= София |isbn= |pages= 51 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> == Биография == Роден е на 18 септември 1873 година в добруджанския български град [[Тутракан]], тогава в Османската империя.<ref name="Добруджа 125">{{Цитат периодика| last = Змеев | first = Рачо | authorlink = | coauthors = | year = 1994 | month = | title = Участието на учителя Петър Мавродинов от Тутракан в добруджанското националноосвободително движение | journal = Сборник „Добруджа“ | publisher = Книгоиздателство „Георги Бакалов“ | location = | volume = 11 | issue =| pages = 125 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Негов брат е книгоиздателят [[Никола Мавродинов (издател)|Никола Мавродинов]]. Петър Мавродинов става учител и преподава в Тутраканско, където учителства в множество села. Става член на тутраканската областна организация на [[Българска социалдемократическа партия|Българската социалдемократическа партия]]. В 1895 година Мавродинов основава македоно-одринско дружество в Тутракан, в което членове са 80 българи, които са преселници от Македония и Одринска Тракия. От 1902 до 1907 година Мавродинов е председател на дружеството и развива широка патриотична дейност.<ref name="Добруджа 126">{{Цитат периодика| last = Змеев | first = Рачо | authorlink = | coauthors = | year = 1994 | month = | title = Участието на учителя Петър Мавродинов от Тутракан в добруджанското националноосвободително движение | journal = Сборник „Добруджа“ | publisher = Книгоиздателство „Георги Бакалов“ | location = | volume = 11 | issue =| pages = 126 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> След посещение на [[Пейо Яворов]] в Тутракан в 1902 година, дружеството изпраща четник в помощ,<ref name="Добруджа 126"/> а също така Мавродинов подпомага материално националноосвободителното движение на българите в Македония.<ref name="Добруджа 127">{{Цитат периодика| last = Змеев | first = Рачо | authorlink = | coauthors = | year = 1994 | month = | title = Участието на учителя Петър Мавродинов от Тутракан в добруджанското националноосвободително движение | journal = Сборник „Добруджа“ | publisher = Книгоиздателство „Георги Бакалов“ | location = | volume = 11 | issue =| pages = 127 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> След разгрома на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] дружеството организира в Тутракан и селата [[Антимово (област Силистра)|Антимово]], [[Подлес|Сърджилар]], [[Главиница|Асфаткьой]] и други редица събирания, на които Мавродинов държи речи за присъединяването на Македония към България. От името на дружеството изпраща писма до изтъкнати руски политици с апел да подпомогнат присъединяването на Македония, Одринска и Беломорска Тракия към България.<ref name="Добруджа 127"/> В есента на 1903 година Петър Мавродинов отново е назначен за учител в Тутракан и остава такъв до 1919 година. В 1913 година при появата на румънските претенции за компенсация в Добруджа Мавродинов заедно със силистренския общественик Петър Коджабашев развиват активна пропагандна кампания в отстояване на българския характер на областта. След анексията на Южна Добруджа от Румъния след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в юни 1913 година целият учителски персонал от Тутраканско напуска областта, но Мавродинов остава като български учител под ведомството на българското Министерство на външните работи и изповеданията.<ref name="Добруджа 127"/> След началото на Първата световна война Мавродинов е изпратен като учител в Горна Оряховица. След намесата на България и [[Кралство Румъния|Румъния]] във войната и освобождението на Добруджа, на 1 април 1917 година Министерството на народното просвещение връща Мавродинов обратно в Тутракан, където той се заема да организира откриването на училищата в града и селата на околията.<ref name="Добруджа 128">{{Цитат периодика| last = Змеев | first = Рачо | authorlink = | coauthors = | year = 1994 | month = | title = Участието на учителя Петър Мавродинов от Тутракан в добруджанското националноосвободително движение | journal = Сборник „Добруджа“ | publisher = Книгоиздателство „Георги Бакалов“ | location = | volume = 11 | issue =| pages = 128 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> На 7 април 1917 година в Тутракан се образува Добруджанска организация от 44 местни общественици, сред които Петър Габровски, [[Стефан Хаджимаринчев]], Димитър Шивачев, Никола Драндаров, Иван П. Байнов, Георги Димов, Юрдан К. Бъчваров, Иван М. Пасатов, Янко Кулев, Никола А. Пиков, Никола Ив. Деков, Сали Махмудов и други. За пръв председател е избран Петър Мавродинов, секретар – Георги Лунгов, касиер – Владимир Рачев, съветници – Петър Н. Керемедчиев, Владимир Калинов, Васил Диамантов и Тодор Г. Ракъджиев. На събора в 1917 година в [[Бабадаг]] Мавродинов заедно с Тодор Г. Ракъджиев е делегат от Тутракан на Първия събор на Добруджанската организация.<ref name="Добруджа 128"/> Мавродинов остава председател до 1918 година.<ref name="НБКМ 51"/> Умира в 1948 година в Горна Оряховица.<ref name="НБКМ 51"/> Негов син е видният археолог и историк на изкуството [[Никола Мавродинов]].<ref name="Добруджа 125"/> == Бележки == <references /> {{Портал|Биографии|Македония|История на България}} {{СОРТКАТ:Мавродинов, Петър}} [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Български книгоиздатели]] [[Категория:Български книжари]] [[Категория:Дейци на ВМОК]] [[Категория:Български социалисти]] [[Категория:Добруджански българи]] [[Категория:Родени в Тутракан]] [[Категория:Починали в Горна Оряховица]] 8x8ihu0bzdnc47xdx4v8aslx6jwmnfm 0 716981 11474015 10463048 2022-07-29T11:55:07Z Лобачев Владимир 102183 Премахнато пренасочване към [[Влахо-молдовска редакция на старобългарския език]] wikitext text/x-wiki '''Старият румънски''' (''влашки'') е говоримият език на [[Власи|власите]] в днешна Румъния от 16-ти до 18-ти век, преди да стане литературен [[Румънски език|румънски]] през 1860-те години.<ref>''Лухт Л. И., Нарумов Б. П.'' Румынский язык // Языки мира. Романские языки. — Москва: Academia, 2001. — С. 574—626. — 722 с. — ISBN 5-87444-016-X.</ref> От края на 16 век влашкият език получава книжовна формализация в румънската част на [[Трансилвания]] и [[Княжество Влахия|Влахия]] и оттогава се превръща в общ книжовен език.<ref>''[[:ru:Сергиевский, Максим Владимирович|Сергиевский М. В.]]'' Румынский язык // [[:ru:Литературная энциклопедия|Литературная энциклопедия : в 11 т.]] Том 10 — Москва: [[:ru:Художественная литература|Художественная литература]], 1937.</ref> Поради значителното влияние на славянските езици върху него в лексиката и граматиката, румънският филолог Александру Чихак го смята за [[креолски език]].<ref>''[[:pl:Alexandru Cihac|Cihac Alexandru]]'' [https://archive.org/details/dictionnairedt00cihauoft Dictionnaire d’étymologie daco-romane. Éléments slaves, magyars, turcs, grecs-moderne et albanais] — Francfort s/M. : L. St-Goar, 1879</ref> Старият румънски, а след това и румънският език до 60-те години на XIX в. използват азбука, базирана на [[Старобългарска азбука|старославянската кирилица]] ([[Румънска кирилица|влашко-молдовско писмо]]). == Бележки == <references/> [[Категория:История на румънския език]] e7kxlge54t5tuwy1etv6kd0v9kz1u9m 0 719935 11473266 10950786 2022-07-28T13:04:43Z Melanita 132414 форматиране; форматиране: интервал (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал = | категория = монарх | описание = [[принцеса]] на [[Саксония-Гота-Алтенбург]] | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = | коронация = | предшественик = | наследник = | други титли = [[граф]]иня от [[Дом Ройс|Ройс-Шлайц]] | герб = }} }} '''Луиза Ройс цу Шлайц''' ({{lang|de|Luise Reuß zu Schleiz}}; * [[3 юли]] [[1726]], [[Бад Щафелщайн|Щафелщайн]]; † [[28 май]] [[1773]], [[Щадтрода|Рода]]) е [[граф]]иня от [[Дом Ройс|Ройс-Шлайц]] и чрез женитби принцеса на [[Саксония-Гота-Алтенбург]]. == Живот == Тя е единствената дъщеря на граф [[Хайнрих I Ройс-Шлайц]] (1695 – 1744) и съпругата му графиня Юлиана Доротея Луиза фон Льовенщайн-Вертхайм-Вирнебург (1694 – 1734), дъщеря на граф [[Евхариус Казимир фон Льовенщайн-Вертхайм-Вирнебург]] (1668 – 1698) и графиня Юлиана Доротея Луиза фон Лимпург-Гайлсдорф (1677 – 1734).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/reuss/reuss5.html ''Reuss 5''], genealogy.euweb.cz</ref> Внучка е на граф [[Хайнрих XI (Ройс-Шлайц)|Хайнрих XI Ройс-Шлайц]] (1669 – 1726) и графиня Йохана Доротея фон Татенбах-Гайлсдорф (1673 – 1714). Луиза се омъжва на 27 май 1743 г. в [[Шлайц]] за принц [[Кристиан Вилхелм фон Саксония-Гота-Алтенбург]] (* 28 май 1706, [[Гота]]; † 19 юли 1748, Рода) от рода на [[Ернестини|Ернестински]] [[Ветини]], син на херцог [[Фридрих II (Саксония-Гота-Алтенбург)|Фридрих II фон Саксония-Гота-Алтенбург]] (1676 – 1732) и принцеса [[Магдалена Августа фон Анхалт-Цербст]] (1679 – 1740). Те нямат деца.<ref>[http://genealogy.euweb.cz/wettin/wettin6.html#LJA ''Wettin 6''], genealogy.euweb.cz</ref> Останала вдовица през 1748 г. Луиза се омъжва втори път на 6 януари 1752 г. в Рода за неговия по-голям брат имперския [[генерал-фелдмаршал]] принц [[Йохан Август фон Саксония-Гота-Алтенбург]] (* 17 февруари 1704, Гота; † 8 май 1767, Рода), шестият син на херцог Фридрих II Магдалена Августа. Луиза Ройс цу Шлайц умира на 28 май 1773 в Рода на 46 години. == Деца == Луиза и Йохан Август имат децата:<ref>[http://thepeerage.com/p47.htm#i467 ''Luise Gräfin Reuss zu Schleiz''], thepeerage.com</ref><ref>[http://genealogics.org/getperson.php?personID=I00008942&tree=LEO ''Luise Gräfin Reuss zu Schleiz''], Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes</ref> * [[Августа Луиза фон Саксония-Гота-Алтенбург|Августа Луиза]] (1752 – 1805), омъжена на 28 ноември 1780 г. в Рода за княз [[Фридрих Карл (Шварцбург-Рудолщат)|Фридрих Карл фон Шварцбург-Рудолщат]] (1736 – 1793) * дъщеря (*/† 1753) * дъщеря (*/† 1754) * [[Луиза фон Саксония-Гота-Алтенбург (1756–1808)|Луиза]] (1756 – 1808), омъжена на 1 юни 1775 г. в Гота за [[велик херцог]] [[Фридрих Франц I (Мекленбург)|Фридрих Франц I фон Мекленбур-Шверин]] (1756 – 1837) == Литература == * Sigismund Stucke: ''Die Reußen und ihr Land – die Geschichte einer süddeutschen Dynastie''. A – St. Michael 1984, ISBN 3-7053-1954-X * Thomas Gehrlein: „Das Haus Reuss: Älterer und Jüngerer Linie“ (Broschüre – August 2006) * Heinrich Ferdinand Schoeppl: ''Die Herzoge von Sachsen-Altenburg''. Bozen 1917, Neudruck Altenburg 1992, S. 75, 82 * ''Ancestors of Queen Juliana'', Jaarboek Centraal Bureau Genealogie, Den Haag. nr 67. * ''~Europäische Stammtafeln'', J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 1.3:362 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://www.haus-reuss.de/ ''Das Haus Reuß''] * [http://familypedia.wikia.com/wiki/Luise_Reuß_zu_Schleiz_(1726-1773) ''Luise Reuß zu Schleiz (1726 – 1773'')], Familypedia [[Категория:Саксонски херцози]] [[Категория:Дом Ройс]] [[Категория:Ернестини]] [[Категория:Ветини]] [[Категория:Жени]] [[Категория:Родени през 1726 година]] [[Категория:Починали през 1773 година]] bstfudtjwmpwymqynuptag5wo7wwgvo 0 720006 11473535 11473162 2022-07-28T20:01:05Z Nk 399 /* Семейство */ корекция wikitext text/x-wiki {{Личност|политик | роден-място = [[Кривой рог]], [[УССР]], [[СССР]] | националност = {{UKR}} | брак = Олена Зеленска | деца = 2 | вложки = {{Личност/Политик | категория = политик | професия = политик, юрист, актьор, комик, сценарист, продуцент, певец, шоумен | партия = [[Слуга на народа]] | постове1 = 6-и [[президент на Украйна]] | години1 = от 20 май 2019 г. }} }} '''Володѝмир Олекса̀ндрович Зелѐнски''' ({{lang|uk|Володи́мир Олекса́ндрович Зеле́нський}}) е [[Украйна|украински]] обществен и политически деец, шоумен, комик, [[режисьор]], продуцент, [[сценарист]]. Основател, художествен ръководител и лидер на [[Студия „Квартал-95“]] – компания, автор на шоу-програми и развлекателни телевизионни предавания и занимаваща се с концертна дейност. [[Файл:Евгений Кошевой, Владимир Зеленский.jpg|мини|260п|На премиерата на филма „Аз, ти, той, тя“, декември 2018 г.]] Кандидат е за поста [[Президент на Украйна]] на провеждащите се президентски избори в Украйна през 2019 г., победител е в първия тур на 31 март и във втория тур на 21 април 2019 г.<ref name="cvk">[https://www.cvk.gov.ua/pls/vp2019/wp300pt001f01=719.html ЦИК Украины]</ref> Встъпва официално в длъжност на 20 май 2019 г.<ref>[https://news.bg/int-politics/zelenski-vstapva-v-dlazhnpost.html news.bg]</ref> == Биография == === Ранни години === Роден е на 25 януари 1978 г. в [[Евреи в Украйна|еврейско]] семейство в град [[Кривой рог]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kryvyi-rih-yes.com.ua/uk/articles/kryvyj-rig-batkivshhyna-prezydenta-iz-zaliznym-harakterom|заглавие=Кривий Ріг – батьківщина президента із залізним характером}}</ref>, тогава в Украинска съветска социалистическа република на СССР. Майка му Рима Володимировна Зеленска (род. 16 септември 1950) е пенсионерка, работила 40 години като инженер<ref name="Если меня виберут" />. Баща му Олександър Семьонович Зеленски (род. 23 декември 1947)<ref>{{Citation |title=Зеленський Олександр Семенович |url=http://www1.nas.gov.ua/rsc/psc/Scientists/Z/Pages/ZelenskyOS.aspx |accessdate=2019-04-11 |archivedate=2019-04-02 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190402204225/http://www1.nas.gov.ua/rsc/psc/Scientists/Z/Pages/ZelenskyOS.aspx }}</ref> е математик, програмист<ref name="Если меня виберут" />, [[доктор на техническите науки]], [[професор]]<ref>[http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ народний биографический справочник Володимир Зеленский] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130301182440/http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ |date=2013-03-01 }} {{Wayback|url=http://eternaltown.com.ua/content/view/7691/2/ |date=20130301182440 }}</ref><ref>[http://www.amik.ru/Article/1/9063.html AMIK.RU – НОВОСТИ: ПостКВН. Володимир Зеленский („95 квартал“): Все имеющиеся деньги ми инвестируем в себя] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100127094613/http://www.amik.ru/Article/1/9063.html |date=2010-01-27 }} {{Wayback|url=http://www.amik.ru/Article/1/9063.html |date=20100127094613 }}</ref>. Живял и работил 20 години в [[Монголия]], където е строил минно-обогатителен комбинат в град [[Ерденет]]<ref name="Если меня виберут">[https://gordonua.com/publications/zelenskiy-esli-menya-vyberut-prezidentom-snachala-budut-oblivat-gryazyu-zatem-uvazhat-a-potom-plakat-kogda-uydu-609294.html Зеленский: Если меня виберут президентом, сначала будут обливать грязью, затем – уважать, а потом – плакать, когда уйду], gordonua.com.</ref>. След завръщането си в Кривой рог учи в кривойрожката гимназия № 95 с усилено изучаване на английски език. Активно участва в училищната самодейност, бил е китарист в училищния ансамбъл<ref name="4vlada.net">[http://4vlada.net/obshchestvo/kvartal-95-vechernii-kvartal-95-i-vladimir-zelenskii-voploshchenie-amerikanskoi-mechty КВАРТАЛ 95: Вечерний квартал 95 и Володимир Зеленский – воплощение американской мечти], Четверта влада.</ref>. В училище мечтаел да стане дипломат, но постъпва в Кривойрожкия икономически институт, филиал на Киевския национален икономически университет, в който получава юридическо образование<ref>[http://lady-happy666.narod.ru/about.html Состав команди на lady-happy]</ref>. По специалността си никога не е работил. === Политически възгледи === Поддържа [[Евромайдан]]а и изнася представления пред негови участници.<ref>{{Cite web |url=https://delo.ua/econonomyandpoliticsinukraine/kak-zvezdy-shou-biznesa-otnosjatsja-k-evromajdanu-222304/ |title=Как звезди шоу-бизнеса относятся к Евромайдану |publisher=delo.ua |lang=ru |accessdate=2018-12-25}}</ref> По време на [[Война в Донбас|ескалацията на конфликта в Украйна]] Зеленски поддържа действията на украинската армия<ref>{{cite web |url=http://www.kp.ru/daily/26267.7/3144907/ |title=Украинский шоумен Володимир Зеленский о „бегстве“ с родини: „Сейчас я нахожусь в Киеве, снимаю новие проекти“ |author=Юлия Хожателева |date=9 августа 2014 года |work= |publisher=Комсомольская правда |accessdate=2015-11-15 |lang=}}</ref> и на доброволческите батальони,<ref>{{Cite web |url=https://russian.rt.com/article/304252-sk-rf-proveryaet-dannyeo-finansirovanii-ukrainskim-aktyorom |title=СК РФ проверяет данние о финансировании украинским актёром Зеленским операции в Донбассе |publisher=RT на русском |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref> изнася концерти пред украинските военнослужещи, участващи в бойните действия в [[Донбас]], заедно с другите участници от „95-и квартал“ дарява за нуждите на доброволческите батальони<ref>{{Cite web |url=https://www.kp.ru/daily/26284.4/3161539/ |title=Батальон „Донбасс“ поблагодарил актера Володимира Зеленского за финансовую помощь |author=Дарья ИВАШКИНА |date=2014-09-18 |publisher=Комсомольская правда |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref><ref>{{Cite web |url=https://ria.ru/20160302/1382984893.html |title=В ГД просят определить степень поддержки Зеленским операции в Донбассе |date=20160302T1430+0300Z |publisher=РИА Новости |lang=ru |accessdate=2019-02-09}}</ref> един милион [[украинска гривна|гривни]].<ref>{{cite web |url=http://www.rbc.ua/rus/digests/vladimir-zelenskiy-otpravil-million-griven-na-ato-20082014161900 |title=Володимир Зеленский отправил миллион гривен на АТО |author= |date=20 августа 2014 |work= |publisher=РБК-Украина |accessdate=2015-11-15 |lang=}}</ref> === Президентски и парламентарни избори 2019 г. === [[Файл:Владимир Зеленский 1.jpg|мини|262px|Володимир Зеленски, декември 2018 г.]] На 31 декември 2018 г., няколко минути преди Нова година, Володимир Зеленски се обръща по телевизията към украинците, като заявява, че ще участва в президентските избори през 2019 г. На 21 януари 2019 г. партията „[[Слуга на народа]]“ издига Володимир Зеленски за кандидат за президент на Украйна<ref>{{Cite web|url=https://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/6022418 |title=Партия „Слуга народа“ видвинула Володимира Зеленского кандидатом в президенти Украини |author= |work= |date= |publisher=ТАСС |accessdate=2019-01-22}}</ref>. На 22 април 2019 г. той печели на балотажа със 73.2% от подадените гласове.<ref>[https://btvnovinite.bg/svetut/komikat-vladimir-zelenski-pecheli-72-5-ot-glasovete-na-prezidentskite-izbori-v-ukrajna.html Комикът Зеленски с убедителна победа на президентските избори на Украйна], btvnovinite.bg.</ref> == Имущество и доходи == Зеленски е собственик на къща в село [[Иванковичи]], Киевска област, купена за 29,3 хил долара, и земеделски парцел с площ 1200 кв. метра на стойност 25,2 хил. долара. Освен това, членовете на неговото семейство притежават общо 5 апартамента – 4 в Киев и един в [[Ялта]]. Съпрузите Зеленски са наели във [[Великобритания]] два апартамента.<ref>{{cite web |url=https://ukraina.ru/news/20190125/1022459273.html |title=Зеленский задекларировал квартиру в Криму |publisher=Украина.ру |date=2019-01-25}}</ref> Зеленски има автомобил – „[[Land Rover]]“ на стойност 4,7 млн. гривни.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://24tv.ua/volodimir_zelenskiy_biografiya_zelenskiy_prezidenta_ukrayini_2019_n1105534 |заглавие=Володимиру Зеленському 42: біографія президента України |дата=25-01-2020 |труд=24 канал |архив_дата= |достъп_дата=28-03-2020}}</ref> == Семейство == * Съпругата му (женят се на 6 септември 2003) [[Олена Зеленска|Олена Володимиривна Зеленска]] (род. 6 февруари 1978) е архитект по образование, завършила Криворожкия технически университет с червена диплома, но работи като сценарист в „Студия квартал 95“. ** Дъщеря му Олександра (род. 15 юли 2004) от 2014 г. се снима в киното. През 2016 г. участва в шоу „Разсмей комика. Деца“ и печели 50 000 гривни<ref>[http://vesti-ukr.com/kultura/146086-doch-zelenskogo-vyigrala-50-tysjach-griven-svoimi-shutkami Дочь Зеленского „отобрала“ у папи 50 тисяч гривен. Саша Зеленская пошла по стопам звездного отца | Культура | Вести]</ref>. ** Синът му Кирило е роден на 21 януари 2013 г.<ref>[http://news.online.ua/556470/u-zelenskogo-rodilsya-syn/ У Зеленского родился син], news.online.ua.</ref> == Бележки == <references /> == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Volodymyr Zelensky}} * [https://ze2019.com/ Официален сайт на Володимир Зеленски и неговия екип] * [http://kvartal95.com/ Официален сайт на Студия „Квартал 95“] * [http://lady-happy666.narod.ru/interview05.html Секрет 95-го квартала (интервью 2001 года)] * [https://replyua.net/putin/136292-mihalkov-o-zelenskom-horoshiy-muzhik-on-smozhet-vse-uladit.html Михалков о Зеленском: „Хороший мужик, он сможет все уладить“] {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Изкуство|Политика|Украйна}} {{СОРТКАТ:Зеленски, Володимир}} [[Категория:Украински политици]] [[Категория:Президенти на Украйна]] [[Категория:Украински актьори и актриси]] [[Категория:Озвучаващи актьори]] [[Категория:Комици]] [[Категория:Украински продуценти]] [[Категория:Телевизионни продуценти]] [[Категория:Украински телевизионни водещи]] [[Категория:Украински сценаристи]] [[Категория:Сатирици]] [[Категория:Носители на Ордена на Белия лъв]] [[Категория:Евреи в Украйна]] [[Категория:Родени в Кривой рог]] 4xzst884aj9uy6gpnr510b47kjw4tjy 0 722599 11473710 11458787 2022-07-29T03:36:33Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг wikitext text/x-wiki '''Междусистемната газова връзка Гърция-България''' или '''Проект Ай Джи Би''' (''IGB'') е проект за реверсивен газопровод който трябва да свърже гръцката национална газопреносна система в района на гр. [[Гюмюрджина]], [[Гърция]] с българската национална газопреносна система в района на гр. [[Стара Загора]]. Гaзопроводът е с дължина 182 км. от които 151 км. на българска територия и 31 км. на гръцка територия и с диаметър 32" (813 mm). Капацитетът ще бъде до 3 млрд.м3/година, но е проектиран така, че да има възможност да бъде увеличен до 5 млрд.м3/година при пазарен интерес. Проектът IGB е изключително важен от гледна точка на повишаване на сигурността на доставките и осигуряване на диверсификация на доставките на газ за България и региона на Югоизточна Европа. Дружеството „Ай Си Джи Би“ АД, което ще бъде собственик на газопровода е регистрирана в България през месец януари 2011 г., в която акционери с равни дялове са „[[Български енергиен холдинг]]“ ЕАД (50%) и „IGI Poseidon“ S.A. (50%). Акционери с равни дялове в „IGI Poseidon“ са гръцката „ДЕПА“ и италианската „Едисон“ С.п.А Проектът е обявен за проект от национално значение и „Национален обект“ съгласно Решения на Министерски Съвет на [[Република България]] № 615/14.07.2009, № 452/07.06.2012, както и съгласно Закон 4001/2011 от законодателството на [[Република Гърция]]. == Тръжна процедура == * На 8 ноември 2017 г. е обявена обществена поръчка с предмет „Избор на инженер-консултант“ * На 8 декември 2017 г. е обявена обществена поръчка в ограничена процедура в две фази с предмет „Производство и доставка на тръби за нуждите на Междусистемна газова връзка Гърция-България“ с номинален диаметър DN800 / 32”.Прогнозната стойност на обществената поръчка е 60 000 000 евро без ДДС, а срокът за изпълнение на поръчката е 12 месеца.<ref>[http://www.icgb.eu/icgb-startira-obshtestvena-poruchkoa-za-izbor-na-dostavchik-ba-trubi-za-nujdite-na-mejdusistemnata-gazova-vrazka-gurcia-bulgaria ICGB стартира обществена поръчка за избор на доставчик на тръби за нуждите на междусистемната газова връзка Гърция – България]</ref> В първата фаза на процедурата заявления за участие постъпват от 10 кандидати, като до втора фаза са допуснати трима: Erciyas Celik Boru Sanayi A.S.[[Турция]], Топливо-2 ЕООД [[България]] и Corinth Pipeworks Industry S.A. [[Гърция]] * През май 2018 г. е обявена обществена поръчка с предмет „Извършване на археологически проучвания на археологически обекти, установени на трасето на газопровод „Междусистемна газова връзка Гърция-България“.Прогнозната стойност на обществената поръчка е 3 000 000 лева без ДДС, а срокът за изпълнение на поръчката е 3 месеца. * През октомври 2018 г. е обявена обществена поръчка с предмет „Избор на консултант за осъществяване на строителен надзор с предмет „Строеж на междусистемна газова връзка Гърция-България“.Прогнозната стойност на обществената поръчка е 1 300 000 лева без ДДС, а срокът за изпълнение приключва с въвеждането в експлоатация на строежа. * На 23 април 2019 г. са отворени ценовите предложения на участниците, подали оферти за втората фаза на ограничената процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Проектиране, доставка и строителство на междусистемна газова връзка Гърция-България“. Прогнозната стойност на поръчката е 145 000 000 евро без ДДС, а срокът за изпълнение е 18 месеца. Допуснатите участници до втора фаза са 5 фирми и обединения.<ref>[http://www.icgb.eu/icgb-otvori-publichno-tsenovite-predlozheniya-na-uchastnitsite-v-targa-za-stroitelstvo-na-gazovata-vrazka-s-gartsiya ICGB отвори публично ценовите предложения на участниците в търга за строителство на газовата връзка с Гърция]</ref> ** ''ДЗЗД IGB'' – 2018 с членове – ''Бонати С.п.А'', ''Главболгарстрой Интернешънъл АД'', ''Джи Пи Груп АД'' ** ''Обединение МАКС ЩРАЙХЕР – ТЕРНА'' с членове: ''„ТЕРНА“ АД'' и ''„МАКС СТРАЙХЕР“ С.П.А'' ** ''Обединение SPIECAPAG TRACE IGB 2018'' с членове : ''Spiecapag АД'' и ''Трейс Груп Холд АД'' ** ''J&P AVAX S.A'' ** ''Обединение CPP – AKTOР – Чайна Петролеум Пайплайн Инженеринг Ко. ООД (СиПиПи ООД) и Строително Акционерно Дружество АКТОР (АКТОР АД)'' От допуснатите участници оферти са постъпили едва от двама от поканените кандидати : ''ДЗЗД IGB – 2018'' – 229 700 000 евро без ДДС и ''J&P AVAX S.A.'' – 144 850 000 евро без ДДС. * На 24 април 2019 г. е избрано обединението ''ДЗЗД „ЕКО БУЛ КОНТРОЛ“'', състоящо се от три юридически лица – ''„ЕКОИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД'', ''"БУЛ СТРОЙ КОНТРОЛ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД'' и ''„КОНТРОЛ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД'' за консултант за осъществяване на строителен надзор с цена от 766 000 лв. без ДДС. на база на критерия най-добро съотношение качество/цена.<ref>[http://www.icgb.eu/icgb-izbra-izpalnitel-na-obshtestvenata-porachka-za-stroitelen-nadzor-za-gazovata-vrazka-s-gartsiya ICGB избра изпълнител на обществената поръчка за строителен надзор за газовата връзка с Гърция]</ref> * На 11 май 2019 г. Гръцката компания „Коринт Пайпуъркс Индъстри“ (Corinth Pipeworks Industry) е избрана да достави тръбите за изграждането на газовата връзка между България и Гърция..Фирмата е спечелила обществената поръчка с цена от 58 200 000 млн. евро.<ref>[https://www.mediapool.bg/gratskata-korind-shte-dostavya-trabite-za-interkonektora-s-gartsiya-news293137.html Гръцката Коринд ще доставя тръбите за интерконектора с Гърция]</ref> * През ноември 2019 г. С решение №15289 на тричленен състав на Bърховния административен съд оставя в сила решението на Kомисията за защита на ĸонĸуренцията (KЗK), c ĸоето ce потвърждава решението на проеĸтната ĸомпания „Aй Cи Джи Би“ AД за избор на гръцĸата ĸомпания Corіnth Pіpeworkѕ Ѕ.А Ріре Іnduѕtry Ѕ.А. за изпълнител на обществената поръчĸa за производство и доставĸa на тръби. Със същото решение от процедурата се отстранява дружеството „Топливо-2“ ЕООД поради несъответствие на техническото предложение с изискванията на техническата спецификация. Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване. <ref>[https://gradat.bg/infrastruktura/vas-potvrdi-grckata-corinth-pipeworks-shche-dostavya-trbi-za-gazovata-vrzka-s-grciya ВАС потвърди: Гръцката Corinth Pipeworks ще доставя тръби за газовата връзка с Гърция]</ref> == Финансиране == Общият размер на инвестиционните разходи за изграждането на междусистемната връзка възлиза на 240 млн. евро. * Акционерите в съвместното акционерно дружество – 46 млн. евро * Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ), която се управлява централно от ЕК – 45 млн. евро * Заем предоставен от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на БЕХ (впоследствие прехвърлен на ICGB) – 110 млн. евро * Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. (ОПИК). – 39 млн. евро * На 2 април 2019 г. Европейската комисия (ЕК) официално одобри отпускането на 33 млн. евро от бюджета на ЕС за изграждането на интерконектора Гърция-България.Средствата ще бъдат отпуснати по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014 г.– 2020 г., като общият размер на безвъзмездното финансиране е 39 млн. евро, от които 33,15 млн. евро (85%) са осигурени от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), а останалите 5,85 млн. евро (15%) са национално съфинансиране. <ref>[http://www.icgb.eu/evropeyskata-komisiya-ofitsialno-odobri-otpuskaneto-na-39-mln-evro-za-izgrazhdaneto-na-mezhdusistemnata-gazova-vrazka-gartsiya-balgariya Европейската комисия официално одобри отпускането на 39 млн. евро за изграждането на междусистемната газова връзка Гърция-България]</ref> == Строителство == * На 12 септември 2017 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството издава разрешение за строеж на интерконектора на българска територия.<ref>[https://gradat.bg/news/2017/09/15/3042326_mrrb_izdade_razreshenie_za_stroej_na_mejdusistemnata МРРБ издаде разрешение за строеж на междусистемната газова връзка Гърция – България за територията на областите Стара Загора, Хасково и Кърджали]</ref> * На 7 февруари 2019 г. Газовият интерконектор с Гърция получава разрешение за строеж на гръцка територия с решение ΥΠΕΝ/ΔΥΔΡ/11425/289 на гръцкия министър на енергетиката и околната среда Йоргос Статакис. * На 22 май 2019 г. е направена символична първа копка на газовия интерконектор с Гърция.<ref>[https://www.mediapool.bg/sled-10-godini-chakane-parva-kopka-na-gazovata-vrazka-s-gartsiya-news293604.html www.mediapool.bg]</ref> * На 18 юли 2019 г. проектът получава лиценз за независим оператор на газопреносна мрежа, което дава право и начало на строителството на гръцка територия. * През февруари 2020 г. гръцката компания Corinth Pipeworks е произвела 47 км тръби за трасето. Трасето ще бъде изградено от спиралошевно и надлъжно заварени тръби. Всички тръби ще са с диаметър 32 инча, дължината им ще бъде съответно 12 м или 18 м, а дебелината ще варира между 11 мм и 20 мм в зависимост от участъка на трасето. * През май 2020 г. над 70 км от тръбите са доставени на територията на двете държави. * От 1 януари 2022 г. до приключването на обектна за гръцкото дружество текат дневни санкции от 90 хил. евро. Изпълнителят "Авакс" вече получи няколко отсрочки за завършване на проекта, като първоначалният срок е бил април 2020г. Натрупаните неустойки заради забавянето до момента са за почти 5 млн. евро.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mediapool.bg/svobodniyat-obem-na-gazovata-vrazka-s-gartsiya-shte-se-puska-na-evroplatforma-news331498.html|заглавие=Mediapool.bg: Свободният обем на газовата връзка с Гърция ще се пуска на европлатформа|дата=25 януари 2022г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/biznes/2022/02/23/4315742_noviiat_kraen_srok_za_zavurshvane_na_interkonektora_s/|заглавие=Дневник: Новият краен срок за завършване на интерконектора с Гърция е май|дата=23 февруари 2022г.}}</ref> * На 8 юли 2022г. газова връзка Гърция - България е изцяло изградена. Проведена е официална церемония в гръцкия град [[Гюмюрджина]] с личното участие на премиерите [[Кириакос Мицотакис]] и [[Кирил Петков]], както и енергийният министър на [[Азербайджан]]. Очаква се газът окончателно да потече в края на август или началото на септември, когато всички бюрократични изисквания бъдат изпълнени.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.clubz.bg/129740-12_godini_po_kasno_gazovata_vrazka_mezhdu_balgariya_i_gartsiya_e_otkrita|заглавие=Клуб Z: 12 години по-късно: газовата връзка между България и Гърция е открита|дата=08.07.2022}}</ref> == Резервиран капацитет == * „[[Булгаргаз]]“ ЕАД има подписан дългосрочен договор с азербейджанската [[СОКАР]] за доставка на 1 млрд. куб. м/год. от находището Шах Дениз 2. На практика азербайджанският газ ще покрива около 1/4 от потреблението на България след 2020 г.<ref>[https://dariknews.bg/novini/biznes/bylgariia-shte-dostavia-gaz-ot-azerbajdzhan-ot-2020-g-2004566 България ще доставя газ от Азербайджан от 2020 г.]</ref> * Гръцката „ДЕПА“ * Италианската „Едисон“ * Американската „Линде“ чрез LNG терминала в Александрополис – Втечнен природен газ * Азербайджанската „Сокар“ == Бележки == <references /> [[Категория:Газопроводи в България]] [[Категория:Газопроводи в Гърция]] c5vpnpal4i89kf4i5vfgvhrkc16vdvs 0 723762 11473680 10903206 2022-07-29T02:56:08Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Училище |фон_цвят = lavender |рамка_цвят = grey |име= Основно училище<br/> „Отец Паисий“ |основан= |окончание= |град= село [[Стряма (село)|Стряма]] |провинция= [[Област Пловдив]] |страна= {{България}} |квартал = |улица = |номер = |родно_име= |латинско_име= |карта = |снимка=School Otets Paisiy, Stryama.jpg |девиз= |вид= основно |финансиране= общинско |преподаватели= |директор= |учащи = |цветове= |емблема= |празник = |членства= |бележки= |сайт= |лого= }} '''ОУ „Отец Паисий“''' е основно училище в село [[Стряма (село)|Стряма]] (Пловдивско). == История == [[Файл:Old school in Stryama in 1940.png|мини|ляво|260п|Народно основно училище в с. Стряма, 1940 г.]] Първата сграда на училището в Стряма е била дълга около двадесет метра и се е издигала 4-5 стъпала над земята. Имало е широк салон и четири стаи, като най-малката е била учителската, в която са се помещавали и учебните помагала. Учениците са били разпределени в четири класа. Чиновете са били дълги - за по 6-8 ученика, учебните черни дъски са били изработени от грубо дърво. През 1926 г. през нощта след [[Архангелов ден]] в училищната сграда избухва пожар и цялата постройка е изгаряла. След това класовете са настанени в частни къщи по различни места в селото, както и в стаите на общината. През учебната 1926/27 г. в първи клас е имало 15 ученика и 11 ученички; във втори клас 15 момчета и 1 момиче; в трети – 28 ученика. В началото на 1930-те е построена нова тухлена сграда за училището. През 1977 г. отваря врати новата 24-класна сграда на училището с централно отопление, физкултурен салон, ученически стол, асфалтиран двор с 8 физкултурни игрища.<ref name=":0">Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.</ref> == Източници == <references/> [[Категория:Стряма]] [[Категория:Основни училища в Община Раковски|Отец Паисий]] [[Категория:Обекти, наречени на Паисий Хилендарски]] 4k9hts4ml9nje1aj3z5po6ehiuy8lot 0 729007 11473480 11099883 2022-07-28T18:37:35Z Justabgyater 241311 + нова песен, информация за турне wikitext text/x-wiki {{Музикален изпълнител | име = Франческо Йейтс | фон = певец | име-оригинал = Francesco Yates | картинка = | роден_на = {{дрг|1995|9|11}} | роден_в = [[Торонто]], [[Канада]] | националност = {{Канада}} | категория = [[певец]], [[текстописец]] | стил = [[Поп музика|поп]], [[Ритъм енд блус|ар енд би]], [[соул]] | инструмент = [[вокал]], [[китара]], [[пиано]] | период_на_активност = 2014 - | лейбъл = [[Atlantic Records]], FY Records | свързани_изпълнители = [[Робин Шулц]], [[Фарел Уилямс]], [[Хедли]], [[Карли Рей Джепсън]], [[Джъстин Тимбърлейк]], [[Бекстрийт Бойс]] | сайт = [http://www.francescoyates.com/ francescoyates.com] }} '''Франческо Йейтс''' ({{lang|en|Francesco Yates}}) е канадски [[певец]] и [[текстописец]]. == Биография и творчество == Франческо е роден в Торонто на 11.09.1995 г. и започва да пише музика от единадесетгодишна възраст. На 16 години той подписва договор със звукозаписната компания [[Atlantic Records]]. Дебютният му миниалбум, носещ неговото име, е издаден на 11 септември 2015 г. и е продуциран от Робин Ханибъл и [[Фарел Уилямс]].<ref>{{cite news|title=Who The Hell Is… Francesco Yates|url=http://www.vh1.com/music/tuner/2014-10-22/who-is-francesco-yates/|work=VH1 Music News|date=October 22, 2014}}</ref><ref>{{cite news|title=International Star You Should Know: Singer Francesco Yates|url=https://variety.com/2014/music/global/singer-francesco-yates-mentored-by-pharrell-1201325001/|work=Variety|date=October 9, 2014}}</ref><ref name="ctv150708">{{cite news|title=Pharrell-endorsed Canadian teen Francesco Yates ready to drop debut EP |url=http://www.ctvnews.ca/entertainment/pharrell-endorsed-canadian-teen-francesco-yates-ready-to-drop-debut-ep-1.2459027 |date=July 8, 2015}}</ref> През 2015 г. излиза колаборацията му с Робин Шулц ''[[Sugar]]'', която до момента има над 700 милиона слушания в Spotify и над 450 милиона гледания в YouTube.<ref name="sugar">{{cite web|url=http://www.dancingastronaut.com/2015/07/robin-schulz-unveils-sugar-second-ep-arrive-september/|title=Robin Schulz unveils 'Sugar' ahead of his fall LP release|publisher=Dancing Astronaut|date=19 July 2015}}</ref> Същата година Йейтс получава наградата за млад изпълнител на Канадските музикални награди<ref>{{cite news|title=Magic! Win Big at 2015 Canadian Radio Music Awards|url=http://www.billboard.com/articles/news/6561134/magic-win-big-at-canadian-radio-music-awards-winners-recap|publisher=Billboard|date=May 9, 2015}}</ref> и изпълнява на официалното празненство за деня на Канада в Отава. През 2016 г. той подгрява за турнето на канадската поп рок група Hedley заедно с Карли Рей Джепсън. През 2016 и 2017 г. Франческо издава кавъри на популярни песни, като например ''Send my Love (To Your New Lover)'' на [[Адел]], ''Starboy'' на [[The Weeknd]], ''[[Shape Of You]]'' на [[Ед Ширън]], ''[[Redbone]]'' на [[Доналд Глоувър|Childish Gambino]] и други. На 2 февруари 2018 г. излиза сингълът му ''Come Over'', заедно с новината, че той ще подгрява за [[Джъстин Тимбърлейк]] на канадската част от турнето му Man of The Woods.<ref>{{cite web|url=http://themusicexpress.ca/francesco-yates-launches-new-music-with-timberlake-dates/ |title= Francesco Yates Launches New Music With Timberlake Dates |date=February 3, 2018}}</ref> Следващият сингъл на Йейтс ''Do You Think About Me'' е издаден на 6 април.<ref>{{cite web|url=http://canadianbeats.ca/2018/04/08/francesco-yates-releases-do-you-think-about-me/|title= Francesco Yates releases „Do You Think About Me“|date=April 8, 2018}}</ref> Това е първата песен, която той е написал, продуцирал и изпълнил напълно сам. На 20 юли същата година излиза сингълът ''Somebody Like You''. В края на август е обявено, че Франческо ще подгрява отново за Джъстин Тимбърлейк на всички дати в Северна Америка.<ref>{{cite web|url=https://etcanada.com/video/1306847811602/francesco-yates-is-continuing-his-tour-with-justin-timberlake/|title=Francesco Yates Is Continuing His Tour With Justin Timberlake|date=August 28, 2018}}</ref> Турнето завършва на 13 април 2019 г. след отлагане поради проблеми с гласа на Тимбърлейк.<ref>{{cite web|url=https://www.billboard.com/articles/news/8488880/justin-timberlake-scraps-remainder-man-of-the-woods-tour|title=Justin Timberlake's 'Man of the Woods' Tour On Hold Due to Bruised Vocal Cords|date=December 5, 2018}}</ref> На 27 декември 2019 г. Франческо издава официално сингъла си ''I Got You'', качен в началото на годината ексклузивно в [[SoundCloud]]. На 10 април 2020 г. Франческо издава сингъла си ''Superbad'' заедно с официално видео. На 29 май излиза песента му ''Bad Decisions''. На 26 юни излиза неговият миниалбум ''Superbad''. Освен двата предварително издадени сингъла, той включва песните ''Angel'', ''Dirty Little Secrets'' и ''Queen St. Blues''. На същия ден Франческо публикува и кратък филм, който съдържа откъси от тези песни. На 18 септември 2020 г. излиза сингълът му ''Late Night Love''. На 14 февруари 2021, денят на [[Свети Валентин]], той издава песента си "Dive". След като я изпълнява в епизод на "Press Play at Home",<ref>{{cite web|url=https://www.grammy.com/videos/press-play-at-home-francesco-yates-performs-live-jimi-single |title=Francesco Yates Performs Jimi Hendrix-Inspired Single "Jimi"|access-date=July 28, 2022}}</ref> на 10 юни 2022 Франческо издава песента "Jimi", вдъхновена от американския китарист, певец и текстописец [[Джими Хендрикс]].<ref>{{cite web|url=https://canadianbeats.ca/2022/06/10/francesco-yates-unveils-video-for-jimi/|title=Francesco Yates unveils video for “JIMI”|date=June 10, 2022}}</ref> През юли той обявява в Инстаграм, че ще подгрява за [[Бекстрийт Бойс]] в САЩ и Канада на тяхното турне DNA World Tour.<ref>{{cite web|url=https://www.instagram.com/p/CgC3RvzPIEB/|title=Francesco Yates Tour Announcement|access-date=July 28, 2022}}</ref> == Дискография == === Миниалбуми === {| class="wikitable plainrowheaders" ! scope="col" style="width:7em;"| Заглавие ! scope="col" style="width:17em;"| Детайли за албума |- | scope="row"| ''Francesco Yates EP'' <ref>{{cite web|url=https://music.apple.com/ca/album/francesco-yates-ep/1028571712|title=Francesco Yates - EP by Francesco Yates|website=itunes.apple.com|accessdate=28 June 2020}}</ref> | * Дата на издаване: 11 септември 2015 г. * Музикална компания: [[Atlantic Records]] * Формат: CD, Дигитален |- | scope="row"| ''Superbad EP'' <ref>{{cite web|url=https://music.apple.com/us/album/superbad-ep/1518406633|title=Superbad - EP by Francesco Yates|website=itunes.apple.com|accessdate=28 June 2020}}</ref> | * Дата на издаване: 26 юни 2020 г. * Музикална компания: FY Records * Формат: Дигитален |} === Сингли === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" ! rowspan="2"| Година ! rowspan="2" style="width:13em;"| Песен ! colspan="2"| Най-висока позиция ! rowspan="2"| Албум |- ! scope="col" style="width:6em;font-size:90%;"|CAN<br><ref>{{cite web|url=http://www.billboard.com/artist/6477321/francesco-yates/chart|title=Francesco Yates – Chart history (Canadian Hot 100)|work=[[Billboard]]}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160427100618/http://www.billboard.com/artist/6477321/francesco-yates/chart |date=2016-04-27 }}</ref> ! scope="col" style="width:6em;font-size:90%;"|FRA <br><ref name="fr">{{cite web | url=http://lescharts.com/showinterpret.asp?interpret=Francesco+Yates | title=Francesco Yates discography |work=''lescharts.com''}}</ref> |- | 2014 | scope="row"| „When I Found You“<ref>{{cite web|url=https://itunes.apple.com/ca/album/when-i-found-you/id924492986?i=924492996|title=When I Found You – Single by Francesco Yates on Apple Music|website=itunes.apple.com}}</ref> | — || — | rowspan="2"| ''Francesco Yates EP'' |- | rowspan="3"| 2015 | scope="row"| „Better to Be Loved“<ref>{{cite web|url=https://itunes.apple.com/ca/album/better-to-be-loved/id964665702?i=964665708|title=Better To Be Loved – Single by Francesco Yates on Apple Music|website=itunes.apple.com}}</ref> | 37 || 196 |- | scope="row"| „Nobody Like You“<ref>{{cite web|url=https://itunes.apple.com/ca/album/nobody-like-you/id967546949?i=967546954|title=Nobody Like You – Single by Francesco Yates on Apple Music|website=itunes.apple.com}}</ref> | — || — | Самостоятелен сингъл |- | scope="row"| „Call“<ref>{{cite web|url=https://itunes.apple.com/ca/album/call/id889460830?i=889460834|title=Call – Single by Francesco Yates on Apple Music|website=itunes.apple.com}}</ref> | 77 || — | ''Francesco Yates EP'' |- | rowspan="3"| 2018 | scope="row"| „Come Over“<ref>{{cite web|url=https://itunes.apple.com/ca/album/come-over-single/1332777552|title=Come Over – Single by Francesco Yates on Apple Music|website=itunes.apple.com}}</ref> | — || — | rowspan="4" |Самостоятелен сингъл |- | scope="row"| „Do You Think About Me“<ref>{{cite web|url=https://itunes.apple.com/au/album/do-you-think-about-me-single/1352376389|title=Do You Think About Me – Single by Francesco Yates|work=iTunes Store (AU)|accessdate=6 April 2018}}</ref> | — || — |- | scope="row"| „Somebody Like You“<ref>{{cite web|url=https://itunes.apple.com/ca/album/somebody-like-you-single/1407731923|title=Somebody Like You – Single by Francesco Yates|website=itunes.apple.com|accessdate=20 July 2018}}</ref> | — || — |- |2019 | scope="row"| „I Got You“<ref>{{cite web|url=https://music.apple.com/us/album/i-got-you-single/1492912987|title=I Got You - Single by Francesco Yates|website=music.apple.com|accessdate=9 January 2020}}</ref> | — || — |- | rowspan="3"| 2020 | scope="row"| „Superbad“ <ref>{{cite web|url=https://music.apple.com/us/album/superbad-single/1506033623|title=Superbad - Single by Francesco Yates|website=music.apple.com|accessdate=11 April 2020}}</ref> | — || — | rowspan="2" | ''Superbad'' |- | scope="row"| „Bad Decisions“ <ref>{{cite web|url=https://music.apple.com/us/album/bad-decisions-single/1513690409|title=Bad Decisions - Single by Francesco Yates|website=music.apple.com|accessdate=9 June 2020}}</ref> | — || — |- | scope="row"| „Late Night Love“ <ref>{{cite web|url=https://music.apple.com/us/album/late-night-love-single/1530756323|title=Late Night Love - Single by Francesco Yates|website=music.apple.com|accessdate=18 September 2020}}</ref> | — || — | rowspan="2" | Самостоятелен сингъл |- | 2021 | scope="row"| „Dive“ <ref>{{cite web|url=https://music.apple.com/ca/album/dive-single/1550216501|title=Dive - Single by Francesco Yates|website=music.apple.com|accessdate=16 February 2021}}</ref> | — || — |- | 2022 | scope="row"| „Jimi“<ref>{{cite web|url=https://music.apple.com/us/album/jimi/1624163732?i=1624163733|title=Jimi - Single by Francesco Yates|website=music.apple.com|access-date=July 28, 2022}}</ref> | — || — | Самостоятелен сингъл |- |} === Други сингли === {| class="wikitable plainrowheaders" style="text-align:center" ! rowspan="2"| Година ! rowspan="2" style="width:12em;"| Песен ! colspan="8"| Най-висока позиция ! rowspan="2" style="width:10em;"| Сертификати ! rowspan="2"| Албум |- ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"| CAN<br><ref name="can">{{cite web |url=http://www.billboard.com/artist/5901303/robin-schulz/chart?f=793 |title=Robin Schulz discography }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160405121600/http://www.billboard.com/artist/5901303/robin-schulz/chart?f=793 |date=2016-04-05 }}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"| AUT<br><ref name="aut">{{cite web | url=http://austriancharts.at/showinterpret.asp?interpret=Francesco+Yates | title=Francesco Yates discography}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"| FRA<br><ref name="fr"/> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"| GER<br><ref name="ger">{{cite web | url=https://www.offiziellecharts.de/titel-details-1451047 | title=Robin Schulz feat. Francesco Yates – Sugar}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"| SWE<br><ref name="swe">{{cite web | url=http://swedishcharts.com/showinterpret.asp?interpret=Francesco+Yates | title=Francesco Yates discography}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"| SWI<br><ref name="ch">{{cite web | url=http://hitparade.ch/song/Robin-Schulz-feat.-Francesco-Yates/Sugar-1451047 | title=Robin Schulz feat. Francesco Yates – Sugar}}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"| NLD<br><ref name="nl">{{cite web | url=http://www.top40.nl/top40/2015/week-43 | title=Top 40-lijst van week 43, 2015 }}</ref> ! scope="col" style="width:3em;font-size:90%;"|[[Билборд Хот 100|US]] |- | 2015 | scope="row" | „[[Sugar]]“ <br><small>([[Робин Шулц]] с Франческо Йейтс)</small> | 42 | 1 | 2 | 1 | 9 | 1 | 6 | 44 | * ARIA: Gold<ref>{{cite web|url=http://www.noise11.com/news/aria-singles-macklemore-ryan-lewis-downtown-still-no-1-20151024|title=ARIA Singles: Macklemore & Ryan Lewis 'Downtown' Still No 1|date=24 October 2015}}</ref> * BVMI: 2 × Platinum * RMNZ: Gold<ref>{{cite web|url=http://nztop40.co.nz/chart/singles?chart=4158 |title=NZ Top 40 Singles Chart |date=November 2, 2015 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151117030754/http://nztop40.co.nz/chart/singles?chart=4158 |archivedate=November 17, 2015 }}</ref> * FIMI: Platinum | ''Sugar'' |- |} == Източници == <references/> {{Превод от|en|Francesco Yates|911839911}} {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Йейтс, Франческо}} [[Категория:Канадски певци]] [[Категория:Поп певци]] 4xuwqrvz02pt9fzuvuzxsibvn4acrp8 4 730756 11473263 11473095 2022-07-28T13:02:04Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Джовани Рейна|Джовани Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джовани Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джовани Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 19:57:35 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 08:58, 25 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Звездите в нас|Звездите в нас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Звездите в нас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Звездите в нас|action=history}} история]) || 2022-06-30 16:01:00 || {{потребител|Dan agent06}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- | [[Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|action=history}} история]) || 2022-07-20 08:54:37 || {{потребител|Elizabet Kumcheva}} || |- | [[Чернова:Александровска (улица в Бургас)|Александровска (улица в Бургас)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александровска (улица в Бургас)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александровска (улица в Бургас)|action=history}} история]) || 2022-07-21 15:01:21 || {{потребител|79.100.99.9}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Стефан Костянев|Стефан Костянев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Костянев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Костянев|action=history}} история]) || 2022-07-25 21:23:28 || {{потребител|Ангел.Тодоров}} || |- | [[Чернова:Ростислав Петров|Ростислав Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ростислав Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ростислав Петров|action=history}} история]) || 2022-07-26 08:23:09 || {{потребител|Ehubg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Емилия Тодорова Минева|Емилия Тодорова Минева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емилия Тодорова Минева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емилия Тодорова Минева|action=history}} история]) || 2022-07-27 13:01:34 || {{потребител|Molinesia}} || [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Добрин Досев|Добрин Досев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добрин Досев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добрин Досев|action=history}} история]) || 2022-07-27 19:56:28 || {{потребител|Dessypopova}} || |- | [[Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик|Планинско спасяване - област Пазарджик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик|action=history}} история]) || 2022-07-28 06:56:13 || {{потребител|78.130.146.108}} || |- | [[Чернова:Милман Пари|Милман Пари]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милман Пари}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милман Пари|action=history}} история]) || 2022-07-28 12:09:10 || {{потребител|Lucy676991}} || |- |} ohpr2kpdrqg7b3j3p2f5ly0klndt6et 11473369 11473263 2022-07-28T15:02:21Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff66ff;" | {{без пренасочване|Чернова:Джовани Рейна|Джовани Рейна}} || 0000-00-00 00:00:00 || {{потребител|Rumensz}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 08:58, 25 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Звездите в нас|Звездите в нас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Звездите в нас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Звездите в нас|action=history}} история]) || 2022-06-30 16:01:00 || {{потребител|Dan agent06}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- | [[Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|action=history}} история]) || 2022-07-20 08:54:37 || {{потребител|Elizabet Kumcheva}} || |- | [[Чернова:Александровска (улица в Бургас)|Александровска (улица в Бургас)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александровска (улица в Бургас)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александровска (улица в Бургас)|action=history}} история]) || 2022-07-21 15:01:21 || {{потребител|79.100.99.9}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Стефан Костянев|Стефан Костянев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Костянев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Костянев|action=history}} история]) || 2022-07-25 21:23:28 || {{потребител|Ангел.Тодоров}} || |- | [[Чернова:Ростислав Петров|Ростислав Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ростислав Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ростислав Петров|action=history}} история]) || 2022-07-26 08:23:09 || {{потребител|Ehubg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Емилия Тодорова Минева|Емилия Тодорова Минева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емилия Тодорова Минева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емилия Тодорова Минева|action=history}} история]) || 2022-07-27 13:01:34 || {{потребител|Molinesia}} || [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Добрин Досев|Добрин Досев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добрин Досев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добрин Досев|action=history}} история]) || 2022-07-27 19:56:28 || {{потребител|Dessypopova}} || |- | [[Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик|Планинско спасяване - област Пазарджик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик|action=history}} история]) || 2022-07-28 06:56:13 || {{потребител|78.130.146.108}} || |- | [[Чернова:Милман Пари|Милман Пари]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милман Пари}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милман Пари|action=history}} история]) || 2022-07-28 12:09:10 || {{потребител|Lucy676991}} || |- |} munz7qaxt5iyb5o9nnl9fafsi6lf2x8 11473447 11473369 2022-07-28T17:02:03Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 08:58, 25 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Звездите в нас|Звездите в нас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Звездите в нас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Звездите в нас|action=history}} история]) || 2022-06-30 16:01:00 || {{потребител|Dan agent06}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- | [[Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|action=history}} история]) || 2022-07-20 08:54:37 || {{потребител|Elizabet Kumcheva}} || |- | [[Чернова:Александровска (улица в Бургас)|Александровска (улица в Бургас)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александровска (улица в Бургас)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александровска (улица в Бургас)|action=history}} история]) || 2022-07-21 15:01:21 || {{потребител|79.100.99.9}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Стефан Костянев|Стефан Костянев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Костянев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Костянев|action=history}} история]) || 2022-07-25 21:23:28 || {{потребител|Ангел.Тодоров}} || |- | [[Чернова:Ростислав Петров|Ростислав Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ростислав Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ростислав Петров|action=history}} история]) || 2022-07-26 08:23:09 || {{потребител|Ehubg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Емилия Тодорова Минева|Емилия Тодорова Минева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емилия Тодорова Минева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емилия Тодорова Минева|action=history}} история]) || 2022-07-27 13:01:34 || {{потребител|Molinesia}} || [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Добрин Досев|Добрин Досев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добрин Досев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добрин Досев|action=history}} история]) || 2022-07-27 19:56:28 || {{потребител|Dessypopova}} || |- | [[Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик|Планинско спасяване - област Пазарджик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик|action=history}} история]) || 2022-07-28 06:56:13 || {{потребител|78.130.146.108}} || |- | [[Чернова:Милман Пари|Милман Пари]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милман Пари}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милман Пари|action=history}} история]) || 2022-07-28 12:09:10 || {{потребител|Lucy676991}} || |- |} ga0y7rxqdrtmizrvhxsl953i8jl4uic 11473463 11473447 2022-07-28T18:02:21Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 08:58, 25 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Звездите в нас|Звездите в нас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Звездите в нас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Звездите в нас|action=history}} история]) || 2022-06-30 16:01:00 || {{потребител|Dan agent06}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- | [[Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|action=history}} история]) || 2022-07-20 08:54:37 || {{потребител|Elizabet Kumcheva}} || |- | [[Чернова:Александровска (улица в Бургас)|Александровска (улица в Бургас)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александровска (улица в Бургас)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александровска (улица в Бургас)|action=history}} история]) || 2022-07-21 15:01:21 || {{потребител|79.100.99.9}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Стефан Костянев|Стефан Костянев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Костянев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Костянев|action=history}} история]) || 2022-07-25 21:23:28 || {{потребител|Ангел.Тодоров}} || |- | [[Чернова:Ростислав Петров|Ростислав Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ростислав Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ростислав Петров|action=history}} история]) || 2022-07-26 08:23:09 || {{потребител|Ehubg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Емилия Тодорова Минева|Емилия Тодорова Минева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емилия Тодорова Минева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емилия Тодорова Минева|action=history}} история]) || 2022-07-27 13:01:34 || {{потребител|Molinesia}} || [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Добрин Досев|Добрин Досев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добрин Досев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добрин Досев|action=history}} история]) || 2022-07-27 19:56:28 || {{потребител|Dessypopova}} || |- | [[Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик|Планинско спасяване - област Пазарджик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик|action=history}} история]) || 2022-07-28 06:56:13 || {{потребител|78.130.146.108}} || |- | [[Чернова:Милман Пари|Милман Пари]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милман Пари}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милман Пари|action=history}} история]) || 2022-07-28 12:09:10 || {{потребител|Lucy676991}} || |- |} l12v368eai9h4iepybgqpqo65wwxtf6 11473496 11473463 2022-07-28T19:02:24Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 08:58, 25 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Звездите в нас|Звездите в нас]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Звездите в нас}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Звездите в нас|action=history}} история]) || 2022-06-30 16:01:00 || {{потребител|Dan agent06}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- | [[Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|action=history}} история]) || 2022-07-20 08:54:37 || {{потребител|Elizabet Kumcheva}} || |- | [[Чернова:Александровска (улица в Бургас)|Александровска (улица в Бургас)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александровска (улица в Бургас)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александровска (улица в Бургас)|action=history}} история]) || 2022-07-21 15:01:21 || {{потребител|79.100.99.9}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Стефан Костянев|Стефан Костянев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Костянев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Костянев|action=history}} история]) || 2022-07-25 21:23:28 || {{потребител|Ангел.Тодоров}} || |- | [[Чернова:Ростислав Петров|Ростислав Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ростислав Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ростислав Петров|action=history}} история]) || 2022-07-26 08:23:09 || {{потребител|Ehubg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Емилия Тодорова Минева|Емилия Тодорова Минева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емилия Тодорова Минева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емилия Тодорова Минева|action=history}} история]) || 2022-07-27 13:01:34 || {{потребител|Molinesia}} || [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Добрин Досев|Добрин Досев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добрин Досев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добрин Досев|action=history}} история]) || 2022-07-27 19:56:28 || {{потребител|Dessypopova}} || |- | [[Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик|Планинско спасяване - област Пазарджик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик|action=history}} история]) || 2022-07-28 06:56:13 || {{потребител|78.130.146.108}} || |- | [[Чернова:Милман Пари|Милман Пари]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милман Пари}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милман Пари|action=history}} история]) || 2022-07-28 12:09:10 || {{потребител|Lucy676991}} || |- | [[Чернова:Германски езици|Германски езици]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Германски езици}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Германски езици|action=history}} история]) || 2022-07-28 18:12:22 || {{потребител|Nk}} || |- |} 550ryr8pmf4fi5efc3a2xw5usrrorr0 11473686 11473496 2022-07-29T03:02:05Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 08:58, 25 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- | [[Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|action=history}} история]) || 2022-07-20 08:54:37 || {{потребител|Elizabet Kumcheva}} || |- | [[Чернова:Александровска (улица в Бургас)|Александровска (улица в Бургас)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александровска (улица в Бургас)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александровска (улица в Бургас)|action=history}} история]) || 2022-07-21 15:01:21 || {{потребител|79.100.99.9}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Стефан Костянев|Стефан Костянев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Костянев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Костянев|action=history}} история]) || 2022-07-25 21:23:28 || {{потребител|Ангел.Тодоров}} || |- | [[Чернова:Ростислав Петров|Ростислав Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ростислав Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ростислав Петров|action=history}} история]) || 2022-07-26 08:23:09 || {{потребител|Ehubg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Емилия Тодорова Минева|Емилия Тодорова Минева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Емилия Тодорова Минева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Емилия Тодорова Минева|action=history}} история]) || 2022-07-27 13:01:34 || {{потребител|Molinesia}} || [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Добрин Досев|Добрин Досев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добрин Досев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добрин Досев|action=history}} история]) || 2022-07-27 19:56:28 || {{потребител|Dessypopova}} || |- | [[Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик|Планинско спасяване - област Пазарджик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик|action=history}} история]) || 2022-07-28 06:56:13 || {{потребител|78.130.146.108}} || |- | [[Чернова:Милман Пари|Милман Пари]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милман Пари}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милман Пари|action=history}} история]) || 2022-07-28 12:09:10 || {{потребител|Lucy676991}} || |- | [[Чернова:Германски езици|Германски езици]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Германски езици}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Германски езици|action=history}} история]) || 2022-07-28 18:12:22 || {{потребител|Nk}} || |- | [[Чернова:Макс Майфилд|Макс Майфилд]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макс Майфилд}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макс Майфилд|action=history}} история]) || 2022-07-29 02:18:40 || {{потребител|2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D}} || |- | [[Чернова:Единадесет / Джейн Айвс-Хопър| Джейн Айвс-Хопър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Единадесет / Джейн Айвс-Хопър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Единадесет / Джейн Айвс-Хопър|action=history}} история]) || 2022-07-29 02:19:01 || {{потребител|2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D}} || |- |} 2m3jngeigewyqqqwze208p7zvsldljh 11473908 11473686 2022-07-29T09:02:06Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация на списъка wikitext text/x-wiki {{Уикипедия:Инкубатор/Списък на статиите/Header}} {| class="wikitable sortable plainlinks" style="font-size: small;" ! Статия !! Влязла ([[UTC]]) !! Автор !! Проверяващ |- style="background-color: #ff66ff;" | {{без пренасочване|Чернова:Емилия Тодорова Минева|Емилия Тодорова Минева}} || 0000-00-00 00:00:00 || {{потребител|Ket}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Многоизмерно време|Многоизмерно време]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Многоизмерно време}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Многоизмерно време|action=history}} история]) || 2022-01-10 21:37:09 || {{потребител|87.121.84.192}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Свищовска крепост|Свищовска крепост]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Свищовска крепост}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Свищовска крепост|action=history}} история]) || 2022-01-12 13:21:29 || {{потребител|Ivomaev12}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Радостин Седевчев|Радостин Седевчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Радостин Седевчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Радостин Седевчев|action=history}} история]) || 2022-01-15 10:51:46 || {{потребител|Justine.toms}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Трифон Христовски|Трифон Христовски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Трифон Христовски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Трифон Христовски|action=history}} история]) || 2022-02-01 08:22:39 || {{потребител|Mishoman13}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Флорин Салам|Флорин Салам]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Флорин Салам}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Флорин Салам|action=history}} история]) || 2022-02-11 20:54:51 || {{потребител|AlexB25L}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Гави (Футболист)|Гави (Футболист)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гави (Футболист)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гави (Футболист)|action=history}} история]) || 2022-02-20 16:43:53 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ff6666;" | [[Чернова:Клаудио Рейна|Клаудио Рейна]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Клаудио Рейна}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Клаудио Рейна|action=history}} история]) || 2022-02-20 20:00:22 || {{потребител|Hristovhkonstantin}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Петър Николов Ванков|Петър Николов Ванков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Николов Ванков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Николов Ванков|action=history}} история]) || 2022-03-12 11:29:33 || {{потребител|Вологез}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Tobel GIS Software|Tobel GIS Software]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Tobel GIS Software}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Tobel GIS Software|action=history}} история]) || 2022-03-16 08:29:39 || {{потребител|Monikad85}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Дистракт|Дистракт]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дистракт}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дистракт|action=history}} история]) || 2022-03-21 13:22:52 || {{потребител|Kcisanders}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|Поп Георги Стоянов Джелебов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Поп Георги Стоянов Джелебов|action=history}} история]) || 2022-03-22 08:49:37 || {{потребител|Warehousefirewoodexport}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Военна история на Руската федерация|Военна история на Руската федерация]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Военна история на Руската федерация}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Военна история на Руската федерация|action=history}} история]) || 2022-03-24 09:04:46 || {{потребител|79.100.29.150}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Уединение|Уединение]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Уединение}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Уединение|action=history}} история]) || 2022-03-25 09:15:49 || {{потребител|Stayko7}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Фондация Македония|Фондация Македония]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация Македония}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация Македония|action=history}} история]) || 2022-03-26 22:42:34 || {{потребител|178.169.149.68}} || |- style="background-color: #ffb366;" | [[Чернова:Слобода|Слобода]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Слобода}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Слобода|action=history}} история]) || 2022-03-30 17:45:59 || {{потребител|Artemian I}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Георги Джилянов|Георги Джилянов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Георги Джилянов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Георги Джилянов|action=history}} история]) || 2022-04-08 04:28:12 || {{потребител|Натали Никол}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Българска музикална група "Ice Cream" (Айс Крийм)|action=history}} история]) || 2022-04-09 11:36:30 || {{потребител|Любен Антонов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Железопътна линия Павликени - Павликени - казарма (Поделение 26)|action=history}} история]) || 2022-04-10 16:39:40 || {{потребител|87.227.243.63}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Изотопен отпечатък на храни|Изотопен отпечатък на храни]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Изотопен отпечатък на храни}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Изотопен отпечатък на храни|action=history}} история]) || 2022-04-13 06:18:47 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Стойчо Петков|Стойчо Петков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойчо Петков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойчо Петков|action=history}} история]) || 2022-04-13 08:17:54 || {{потребител|Костадин Дианов}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Янчо Николов|Янчо Николов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Янчо Николов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Янчо Николов|action=history}} история]) || 2022-04-16 16:03:30 || {{потребител|Yancho Konstantinov nikolov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|Обединението на Молдова и Румъния]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Обединението на Молдова и Румъния|action=history}} история]) || 2022-04-17 08:27:52 || {{потребител|90.154.130.52}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Фумио Кишида|Фумио Кишида]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фумио Кишида}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фумио Кишида|action=history}} история]) || 2022-04-17 14:00:51 || {{потребител|213.240.210.215}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|Биохимични методи в спектроскопията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биохимични методи в спектроскопията|action=history}} история]) || 2022-04-17 17:25:04 || {{потребител|Hhashimov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р.арх. Христо Николов Димов|action=history}} история]) || 2022-04-19 06:09:42 || {{потребител|Nhd6868}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|Адаптация (Живите мъртви)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Адаптация (Живите мъртви)|action=history}} история]) || 2022-04-20 20:55:46 || {{потребител|IzVaNz3mNo7o}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Лазерите в урологията|Лазерите в урологията]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Лазерите в урологията}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Лазерите в урологията|action=history}} история]) || 2022-04-22 18:29:22 || {{потребител|Pvpetkov}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Мара хайдуткиня|Мара хайдуткиня]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мара хайдуткиня}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мара хайдуткиня|action=history}} история]) || 2022-04-24 16:50:03 || {{потребител|88.105.104.246}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Основен оксид|Основен оксид]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Основен оксид}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Основен оксид|action=history}} история]) || 2022-04-26 02:26:34 || {{потребител|84.238.234.130}} || [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 08:58, 25 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Синдром на Драве|Синдром на Драве]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Синдром на Драве}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Синдром на Драве|action=history}} история]) || 2022-04-26 18:17:50 || {{потребител|Antonina gyurova}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|Паметник на Съветската армия – Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник на Съветската армия – Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 09:17:10 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паметник „Хан Аспарух“ - Добрич|action=history}} история]) || 2022-04-29 10:57:13 || {{потребител|46.10.244.189}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Мегасвят|Мегасвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мегасвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мегасвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:29 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Макросвят|Макросвят]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макросвят}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макросвят|action=history}} история]) || 2022-04-29 17:39:46 || {{потребител|Kaloian Ivanov}} || |- style="background-color: #ffff66;" | [[Чернова:Д-р Арбен Мименов|Д-р Арбен Мименов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Д-р Арбен Мименов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Д-р Арбен Мименов|action=history}} история]) || 2022-04-30 08:02:38 || {{потребител|Erhans21}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Биляна Йотовска|Биляна Йотовска]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Биляна Йотовска}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Биляна Йотовска|action=history}} история]) || 2022-05-02 12:42:30 || {{потребител|A.dmitrov}} || |- | [[Чернова:Междущатска магистрала 11|Междущатска магистрала 11]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Междущатска магистрала 11}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Междущатска магистрала 11|action=history}} история]) || 2022-05-02 17:56:24 || {{потребител|212.25.51.117}} || |- | [[Чернова:Белберови|Белберови]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Белберови}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Белберови|action=history}} история]) || 2022-05-05 16:20:43 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Стояна Нацева|Стояна Нацева]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стояна Нацева}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стояна Нацева|action=history}} история]) || 2022-05-13 06:57:47 || {{потребител|PaulinaShtereva}} || |- | [[Чернова:Светлин Трендафилов|Светлин Трендафилов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Светлин Трендафилов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Светлин Трендафилов|action=history}} история]) || 2022-05-13 16:41:55 || {{потребител|Miekalanjello}} || |- | [[Чернова:Рикиши|Рикиши]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Рикиши}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Рикиши|action=history}} история]) || 2022-05-15 06:12:29 || {{потребител|5.104.174.136}} || |- | [[Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива на европейския парламент и на съвета относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-18 14:03:03 || {{потребител|Alex Asenov}} || |- | [[Чернова:Димитър Ганев (професор)|Димитър Ганев (професор)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Ганев (професор)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Ганев (професор)|action=history}} история]) || 2022-05-18 19:39:10 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Стойо Мирков|Стойо Мирков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стойо Мирков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стойо Мирков|action=history}} история]) || 2022-05-19 02:34:14 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:Директива за правоприлагане|Директива за правоприлагане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива за правоприлагане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива за правоприлагане|action=history}} история]) || 2022-05-19 11:26:56 || {{потребител|Nikolai Kolev SU}} || |- | [[Чернова:Разширено колективно лицензиране|Разширено колективно лицензиране]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Разширено колективно лицензиране}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Разширено колективно лицензиране|action=history}} история]) || 2022-05-20 08:22:13 || {{потребител|Таня Донева}} || |- | [[Чернова:Гергана Василева Никленова|Гергана Василева Никленова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Гергана Василева Никленова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Гергана Василева Никленова|action=history}} история]) || 2022-05-22 10:17:50 || {{потребител|Aliroses}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Петър Тодоров|Петър Тодоров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Петър Тодоров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Петър Тодоров|action=history}} история]) || 2022-05-22 17:05:42 || {{потребител|Nikolapetkov1984}} || |- | [[Чернова:Проф. Димитър Ганев|Проф. Димитър Ганев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Проф. Димитър Ганев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Проф. Димитър Ганев|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:35:33 || {{потребител|Асен Ганев}} || |- | [[Чернова:Мамаду Нианг|Мамаду Нианг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мамаду Нианг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мамаду Нианг|action=history}} история]) || 2022-05-22 18:39:42 || {{потребител|Мани8}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|Директива относно авторското право в цифровия единен пазар]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Директива относно авторското право в цифровия единен пазар|action=history}} история]) || 2022-05-23 13:41:18 || {{потребител|Alex Asenov}} || [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] ([[Потребител беседа:Pelajanela|беседа]]) 21:25, 19 юни 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Пенчо Стефанов Василев|Пенчо Стефанов Василев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Пенчо Стефанов Василев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Пенчо Стефанов Василев|action=history}} история]) || 2022-05-23 17:35:00 || {{потребител|Vasilev.r.s.}} || |- | [[Чернова:Паула Фазлич|Паула Фазлич]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Паула Фазлич}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Паула Фазлич|action=history}} история]) || 2022-05-25 22:30:35 || {{потребител|Joshua87123}} || |- | [[Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|Христо Стоянов Кръчмаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Христо Стоянов Кръчмаров|action=history}} история]) || 2022-06-03 01:16:09 || {{потребител|Komplex7}} || |- | [[Чернова:Теория на архитектурата|Теория на архитектурата]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Теория на архитектурата}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Теория на архитектурата|action=history}} история]) || 2022-06-03 22:25:57 || {{потребител|85.187.108.66}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Цветелина Цекова (писател)|Цветелина Цекова (писател)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Цветелина Цекова (писател)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Цветелина Цекова (писател)|action=history}} история]) || 2022-06-06 11:59:20 || {{потребител|Oceanborn67}} || |- | [[Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ преглед на CWDM & DWDM Mux/Demux|action=history}} история]) || 2022-06-06 13:39:50 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Ламбда-CDM модел|Ламбда-CDM модел]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламбда-CDM модел}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламбда-CDM модел|action=history}} история]) || 2022-06-07 07:15:33 || {{потребител|151.251.245.75}} || |- | [[Чернова:Иван Белберов|Иван Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Иван Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Иван Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-07 10:11:34 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Система за курсово мултиплексиране с разделяне дължината на вълната|action=history}} история]) || 2022-06-07 14:55:19 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour|action=history}} история]) || 2022-06-07 15:39:20 || {{потребител|IntheMixHoldtheTrophy}} || |- | [[Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Народно читалище „Стилиян Чилингиров – 1963“|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:13:06 || {{потребител|Sewdalina7}} || |- | [[Чернова:Джош Бреинард|Джош Бреинард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Бреинард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Бреинард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:28 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Грег Уелтц|Грег Уелтц]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Грег Уелтц}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Грег Уелтц|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:33 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Брандън Дарнър|Брандън Дарнър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Брандън Дарнър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Брандън Дарнър|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:39 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Дони Стийл|Дони Стийл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дони Стийл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дони Стийл|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:45 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джей Уайнбърг|Джей Уайнбърг]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джей Уайнбърг}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джей Уайнбърг|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:15:49 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Алесандро Вентурела|Алесандро Вентурела]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Алесандро Вентурела}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Алесандро Вентурела|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:11 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Майкъл Пфаф|Майкъл Пфаф]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майкъл Пфаф}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майкъл Пфаф|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:17 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Джош Брейнард|Джош Брейнард]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Джош Брейнард}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Джош Брейнард|action=history}} история]) || 2022-06-07 21:16:22 || {{потребител|TDRBG07}} || |- | [[Чернова:Здравко Белберов|Здравко Белберов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Здравко Белберов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Здравко Белберов|action=history}} история]) || 2022-06-08 09:36:18 || {{потребител|Веселин Белберов}} || |- | [[Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|CWDM Оптична Тава За Снаждане]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM Оптична Тава За Снаждане|action=history}} история]) || 2022-06-08 19:10:57 || {{потребител|Krasimir Tutekov}} || |- | [[Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|Бизнес училище в Гренобъл]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Бизнес училище в Гренобъл|action=history}} история]) || 2022-06-10 14:25:13 || {{потребител|2A01:CB00:75A:E600:D4:DE2E:61B2:5D6D}} || |- | [[Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|Антонио Благоев Паторозлиев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Антонио Благоев Паторозлиев|action=history}} история]) || 2022-06-11 17:47:19 || {{потребител|Safari Bulgaria}} || |- | [[Чернова:Долина (град)|Долина (град)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Долина (град)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Долина (град)|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:09:54 || {{потребител|77.77.28.11}} || |- | [[Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|Доц.д-р Йордан Близнаков]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Доц.д-р Йордан Близнаков|action=history}} история]) || 2022-06-13 12:44:27 || {{потребител|МикиДжи}} || |- | [[Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|Силвестър Матеев "Силвър"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Силвестър Матеев "Силвър"|action=history}} история]) || 2022-06-13 23:06:23 || {{потребител|62.204.159.239}} || |- | [[Чернова:Хагска конференция|Хагска конференция]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Хагска конференция}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Хагска конференция|action=history}} история]) || 2022-06-14 16:15:12 || {{потребител|93.183.132.116}} || |- | [[Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|CWDM, DWDM, Mux, Demux]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:CWDM, DWDM, Mux, Demux|action=history}} история]) || 2022-06-14 18:19:03 || {{потребител|100qn 5rov}} || |- | [[Чернова:Реджи Буш|Реджи Буш]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Реджи Буш}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Реджи Буш|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:43 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Броуди Дженър|Броуди Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Броуди Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Броуди Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:38:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Майлс Остин|Майлс Остин]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Майлс Остин}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Майлс Остин|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Никол Браун Симпсън|Никол Браун Симпсън]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Никол Браун Симпсън}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Никол Браун Симпсън|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:39:27 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Simple Life|The Simple Life]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Simple Life}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Simple Life|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:05 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис Хъмфрис|Крис Хъмфрис]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис Хъмфрис}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис Хъмфрис|action=history}} история]) || 2022-06-16 20:40:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Девин Букър|Девин Букър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Девин Букър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Девин Букър|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:58:13 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|Кортни и Ким вземат Маями]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Маями|action=history}} история]) || 2022-06-17 07:59:04 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Робърт Кардашян|Робърт Кардашян]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Робърт Кардашян}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Робърт Кардашян|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:00:36 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кардашиян-Дженър|Кардашиян-Дженър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кардашиян-Дженър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кардашиян-Дженър|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:12:16 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|Кортни и Ким вземат Ню Йорк]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кортни и Ким вземат Ню Йорк|action=history}} история]) || 2022-06-17 08:26:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:E! Channel|E! Channel]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:E! Channel}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:E! Channel|action=history}} история]) || 2022-06-17 19:59:53 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Крис (тв шоу)|Крис (тв шоу)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крис (тв шоу)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крис (тв шоу)|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:00:23 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:The Kardashians|The Kardashians]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:The Kardashians}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:The Kardashians|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:01 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- | [[Чернова:Едуар Менди|Едуар Менди]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Едуар Менди}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Едуар Менди|action=history}} история]) || 2022-06-17 20:13:39 || {{потребител|Мани8}} || |- | [[Чернова:Мироглед|Мироглед]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мироглед}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мироглед|action=history}} история]) || 2022-06-17 22:02:32 || {{потребител|78.128.114.94}} || |- | [[Чернова:Любомир Петров Кацаров|Любомир Петров Кацаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Петров Кацаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Петров Кацаров|action=history}} история]) || 2022-06-18 09:38:24 || {{потребител|Varsea}} || |- | [[Чернова:Димитър Цацов|Димитър Цацов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Цацов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Цацов|action=history}} история]) || 2022-06-19 10:36:49 || {{потребител|KB1969}} || |- | [[Чернова:Европейски ценности|Европейски ценности]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Европейски ценности}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Европейски ценности|action=history}} история]) || 2022-06-20 10:06:04 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Ценности на Европейския съюз|Ценности на Европейския съюз]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ценности на Европейския съюз}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ценности на Европейския съюз|action=history}} история]) || 2022-06-20 14:32:17 || {{потребител|HUMANOID-1964}} || |- | [[Чернова:Benevolent dictatorship|Benevolent dictatorship]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Benevolent dictatorship}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Benevolent dictatorship|action=history}} история]) || 2022-06-21 14:24:58 || {{потребител|Ruskovishere}} || |- | [[Чернова:Pacta sunt servanda|Pacta sunt servanda]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Pacta sunt servanda}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Pacta sunt servanda|action=history}} история]) || 2022-06-23 00:08:15 || {{потребител|PhoRome}} || |- | [[Чернова:Димитър Пейчев|Димитър Пейчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Димитър Пейчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Димитър Пейчев|action=history}} история]) || 2022-06-23 06:53:05 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Крал Лир (филм 2018)|Крал Лир (филм 2018)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Крал Лир (филм 2018)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Крал Лир (филм 2018)|action=history}} история]) || 2022-06-24 23:17:56 || {{потребител|Elenahrant}} || |- | [[Чернова:Кунчо Грънчаров|Кунчо Грънчаров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Кунчо Грънчаров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Кунчо Грънчаров|action=history}} история]) || 2022-06-26 14:15:23 || {{потребител|Roidor}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Фани Цуракова|Фани Цуракова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фани Цуракова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фани Цуракова|action=history}} история]) || 2022-06-27 12:35:38 || {{потребител|Ккттррнн}} || |- | [[Чернова:Ламар Одом|Ламар Одом]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ламар Одом}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ламар Одом|action=history}} история]) || 2022-06-27 13:35:39 || {{потребител|2A01:5A8:100:16F6:5B27:E11D:1E35:A29C}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Дядо Влайчо|Дядо Влайчо]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Дядо Влайчо}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Дядо Влайчо|action=history}} история]) || 2022-06-28 08:03:30 || {{потребител|Murton77}} || |- | [[Чернова:Любомир Жечев|Любомир Жечев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Любомир Жечев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Любомир Жечев|action=history}} история]) || 2022-06-30 12:15:34 || {{потребител|Beloslav4o}} || |- | [[Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|Атлетически клуб ЦСКА]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Атлетически клуб ЦСКА|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:32:45 || {{потребител|130.204.60.226}} || |- | [[Чернова:Праведен Път|Праведен Път]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Праведен Път}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Праведен Път|action=history}} история]) || 2022-06-30 18:35:27 || {{потребител|89.110.17.227}} || |- | [[Чернова:Фондация "Македония"|Фондация "Македония"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Фондация "Македония"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Фондация "Македония"|action=history}} история]) || 2022-07-01 08:19:05 || {{потребител|Gambita1914}} || |- | [[Чернова:Dua Lipa (албум)|Dua Lipa (албум)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Dua Lipa (албум)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Dua Lipa (албум)|action=history}} история]) || 2022-07-04 17:42:40 || {{потребител|79.100.175.89}} || |- | [[Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|Общ съюз на средните и дребни индустриалци]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Общ съюз на средните и дребни индустриалци|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:01:57 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Тодор Атанасов Иванов|Тодор Атанасов Иванов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Атанасов Иванов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Атанасов Иванов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:09:20 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|Архитект Георги Тодоров Атанасов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Архитект Георги Тодоров Атанасов|action=history}} история]) || 2022-07-05 08:11:33 || {{потребител|Talazprestigio}} || |- | [[Чернова:Боби Вълчев|Боби Вълчев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Боби Вълчев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Боби Вълчев|action=history}} история]) || 2022-07-05 10:21:03 || {{потребител|Justine.toms}} || |- | [[Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|Литературен конкурс "Приз "Орфей"]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Литературен конкурс "Приз "Орфей"|action=history}} история]) || 2022-07-06 09:36:57 || {{потребител|83.228.75.242}} || |- | [[Чернова:Мартин Смочевски|Мартин Смочевски]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Мартин Смочевски}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Мартин Смочевски|action=history}} история]) || 2022-07-10 10:05:02 || {{потребител|Stefaniev23}} || |- | [[Чернова:KBC Банк България|KBC Банк България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:KBC Банк България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:KBC Банк България|action=history}} история]) || 2022-07-11 11:06:39 || {{потребител|Raiffeisenbg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Албена Найденова|Албена Найденова]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Албена Найденова}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Албена Найденова|action=history}} история]) || 2022-07-11 13:18:10 || {{потребител|46.10.148.62}} || [[Специални:Приноси/46.10.148.62|46.10.148.62]] 07:46, 12 юли 2022 (UTC) |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Богати числа|Богати числа]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Богати числа}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Богати числа|action=history}} история]) || 2022-07-13 00:53:28 || {{потребител|Izangocheva}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Тодор Димитров-Токича|Тодор Димитров-Токича]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Тодор Димитров-Токича}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Тодор Димитров-Токича|action=history}} история]) || 2022-07-13 21:45:43 || {{потребител|Todordimitrovtokicha}} || |- | [[Чернова:ФК Рилци (Добрич)|ФК Рилци (Добрич)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:ФК Рилци (Добрич)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:ФК Рилци (Добрич)|action=history}} история]) || 2022-07-15 07:06:26 || {{потребител|Martincool23}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Скарлет Аура|Скарлет Аура]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Скарлет Аура}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Скарлет Аура|action=history}} история]) || 2022-07-15 10:52:29 || {{потребител|DrTES}} || [[Потребител:DrTES|DrTES]] ([[Потребител беседа:DrTES|беседа]]) |- | [[Чернова:Добруджанска армия|Добруджанска армия]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добруджанска армия}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добруджанска армия|action=history}} история]) || 2022-07-15 14:39:00 || {{потребител|Emilian G}} || |- | [[Чернова:Еда Едже|Еда Едже]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Еда Едже}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Еда Едже|action=history}} история]) || 2022-07-15 15:55:02 || {{потребител|Ta4oni}} || |- | [[Чернова:AirSpace|AirSpace]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:AirSpace}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:AirSpace|action=history}} история]) || 2022-07-16 10:48:11 || {{потребител|PlamenYaramov}} || |- | [[Чернова:Красимир Костадинов|Красимир Костадинов]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Красимир Костадинов}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Красимир Костадинов|action=history}} история]) || 2022-07-18 10:10:03 || {{потребител|Kirilyonev19}} || |- | [[Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:История на създаването на “Парекордзаган” (AGBU) в България|action=history}} история]) || 2022-07-20 08:54:37 || {{потребител|Elizabet Kumcheva}} || |- | [[Чернова:Александровска (улица в Бургас)|Александровска (улица в Бургас)]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Александровска (улица в Бургас)}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Александровска (улица в Бургас)|action=history}} история]) || 2022-07-21 15:01:21 || {{потребител|79.100.99.9}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Стефан Костянев|Стефан Костянев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Стефан Костянев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Стефан Костянев|action=history}} история]) || 2022-07-25 21:23:28 || {{потребител|Ангел.Тодоров}} || |- | [[Чернова:Ростислав Петров|Ростислав Петров]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Ростислав Петров}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Ростислав Петров|action=history}} история]) || 2022-07-26 08:23:09 || {{потребител|Ehubg}} || |- style="background-color: #66ff66;" | [[Чернова:Добрин Досев|Добрин Досев]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Добрин Досев}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Добрин Досев|action=history}} история]) || 2022-07-27 19:56:28 || {{потребител|Dessypopova}} || |- | [[Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик|Планинско спасяване - област Пазарджик]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Планинско спасяване - област Пазарджик|action=history}} история]) || 2022-07-28 06:56:13 || {{потребител|78.130.146.108}} || |- | [[Чернова:Милман Пари|Милман Пари]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Милман Пари}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Милман Пари|action=history}} история]) || 2022-07-28 12:09:10 || {{потребител|Lucy676991}} || |- | [[Чернова:Германски езици|Германски езици]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Германски езици}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Германски езици|action=history}} история]) || 2022-07-28 18:12:22 || {{потребител|Nk}} || |- | [[Чернова:Макс Майфилд|Макс Майфилд]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Макс Майфилд}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Макс Майфилд|action=history}} история]) || 2022-07-29 02:18:40 || {{потребител|2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D}} || |- | [[Чернова:Единадесет / Джейн Айвс-Хопър| Джейн Айвс-Хопър]] ([[{{TALKPAGENAME:Чернова:Единадесет / Джейн Айвс-Хопър}}|беседа]] - [{{fullurl:Чернова:Единадесет / Джейн Айвс-Хопър|action=history}} история]) || 2022-07-29 02:19:01 || {{потребител|2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D}} || |- |} an2pp8a3fpzrt6jzk6xosvj5ou951lu 2 733495 11473512 11471948 2022-07-28T19:27:42Z Ambra75 259141 wikitext text/x-wiki Здравейте! Казвам се '''Мария''', от [[София|''София'']] съм, но живея в град ''[[Ивреа]]'', [[Метрополен град Торино]], [[Северна Италия]]. Интересувам се от пътувания, [[изкуство]], [[литература]], [[Музей|музеи]], чужди езици, [[кино]], [[музика]], [[Дворец|дворци]] и [[Замък|замъци]], социални и [[Хуманитарни науки|хуманитарни]] науки, [[феминизъм]]. Обичам да пътувам и да ходя по културни забележителности и музеи. Не се интересувам от [[политика]], [[спорт]], [[кулинария]], [[точни науки]] и [[мода]]. Не понасям [[попфолк]]. {{#babel:bg|it-5|en-4|ru-2|de-2|fr-1|lat-3}} Регистрирах се в Уикипедия на ''5 октомври 2019'' г. с псевдонима Ambra75. Търсех информация за [[фентъзи]] писатели на български език и забелязах, че тя е недостатъчна, а често в библиографията липсват заглавия. Наложи ми се да чета сайтове на [[Английски език|английски]], [[Руски език|руски]] и [[Италиански език|италиански]], за да намеря нужната информация. Реших да попълня празнините и се заех с нелеката задача да подобря малко по малко профилите на различни [[фентъзи]] писатели, което, смятам, ще бъде полезно не само на мен, но и на други хора. Освен това се надявам в бъдеще да мога да подобря и страниците на редица населени места в сегашния [[Метрополен град Торино]], [[Северна Италия]]. Радвам се да обогатя познанията си по определени теми, търсейки информация за подобряването и създаването на статии. Към всяка информация трябва да се подхожда с внимание и критично. Използвала съм често Уикипедия на [[Английски език|английски]] и на [[италиански език]], и си давам сметка, че редактирането тук е ''отговорна задача'', защото една неточност може много лесно да се разпространи в Интернет. Освен това систематизирането на информация е ''трудоемко'' начинание, изискващо ''доста време.'' В преводите ми се опитвам да подобря и/или коригирам оригиналната статия. Радвам се, че Уикипедия ми дава възможност да науча много нови неща и да разпространявам това знание. До ''28 юли 2022 г.'' съм превела и/или разширила следните страници и статии: == Населени места и музеи в Италия == ===Населени места в Пиемонт=== * Значително разширяване на страницата за регион [[Пиемонт]] (превод от Уикипедия на итал.) и подобряване * [[История на Пиемонт]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Защитени природни територии в Пиемонт (Италия)]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Савойски кралски резиденции в Пиемонт]] * [[Торино (провинция)|Метрополен град Торино]] – осъвременяване * град [[Торино]] – значително разширяване (добавяне на музеи, кралски резиденции и религиозни центрове, история на града, библиотеки, кина, театри, транспорт), но е work in progess (далеч съм от целта) ** Създаване на [[История на Торино]] ** Създаване на [[Библиотеки и архиви на Торино]] (списък) ** Създаване на [[Религиозни центрове на Торино]] (списък) * Значително разширяване на статията за село [[Албиано д'Ивреа]] * Значително разширяване на статията за село [[Айраска]] * Значително разширяване на статията за село [[Адзельо]] * Значително разширяване на статията за село [[Ала ди Стура]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Алие (Италия)|Алие]] ** Създаване на страницата на [[Херцогски замък на Алие|Херцогския замък на Алие]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Алмезе]] * Значително разширяване на статията за село [[Алпете]] * Значително разширяване на статията за село [[Байро]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Банкете]] ** Създаване на страница за [[Замък на Банкете|Замъка на Банкете]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Боленго]] * Значително разширяване на статията за село [[Боргомазино]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Борго д'Але]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Боргофранко д'Ивреа]] * Значително разширяване на статията за село [[Бросо]] * Значително разширяване на статията за село [[Буроло]] * Значително разширяване на статията за село [[Кастелнуово Нигра]] * Значително разширяване на статията за град [[Кивасо]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Маце|Мацè]] ** Създаване на страница за [[Замък на Маце|Замъка на Маце]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Монтанаро]] *Значително разширяване на статията за село [[Рока Канавезе]] * Значително разширяване на статията за град [[Ивреа]] ** Създаване на страница за [[Замък на Ивреа]] ** Създаване на страница за [[Катедрала на Ивреа|Катедралата на Ивреа]] ** Създаване на страница за църквата [[Свети Никола Толентински (Ивреа)]] ** Създаване на страница на църквата [[Свети Бернардин (Ивреа)]] ** Създаване на страница на църквата [[Свети Улрих (Ивреа)]] ** Създаване на страница [[Светилище „Монте Стела“ (Ивреа)]] ** Създаване на страница на Църква [[Свети Гауденций (Ивреа)]] ** Създаване на Страницата на [[Музей на Модерната архитектура на Ивреа]] ** Създаване на страница [[Синагоги на Ивреа]] **Страница за [[Исторически карнавал на Ивреа|Историческия карнавал на Ивреа]] (и неговите портокалени битки) **Създаване на [[Канал на Ивреа]] чрез превод от италиански * Създаване на статия за езерото [[Кандия (езеро)|Кандия]] * Значително разширяване на статията за село [[Каравино]] ** Създаване на страницата на [[Замък на Мазино|Замъка на Мазино]] * Значително разширяване на статията за градчето [[Романо Канавезе]] * Значително разширяване на статията за [[Салерано Канавезе]] * Създаване на страница за [[Вила Палавичино (Салерано Канавезе)|Вила Палавично]] * Значително разширяване на статията за село [[Скарманьо]] * Значително разширяване на статията за село [[Страмбино]] === Географски обекти в Пиемонт === * Река [[Дора Балтеа]] – създаване *Притоци на Дора Балтеа: [[Дора ди Верне]], [[Дора ди Валгризанш]], [[Дора ди Рем]], [[Савара]], [[Гранд Ейвия]], [[Бютие]], [[Сен Бартелеми (поток)|Сен Бартелеми]], [[Мармор (поток)|Мармор]], [[Евансон]], [[Аяс]], [[Лис (поток)|Лис]], [[Киузела (поток)|Киузела]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * Река [[Дора Рипария]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * Река [[По]] – подобряване * [[Варайта]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия *[[Орко (поток)]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Моренов релеф „Ла Сера ди Ивреа“]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * [[Моренов амфитеатър на Ивреа]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * Планина [[Колма ди Момбароне]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * Създаване на страница за [[Езеро Сирио|езерото Сирио]] * Създаване на страница на [[Пистоно (езеро)|езеро Пистоно]] * Създаване на страница на [[Кампаня (езеро)|езеро Кампаня]] * Създаване на страницата на [[Черно езеро (Канавезе)|Черното езеро]] * Създаване на страница за [[Езеро Сан Микеле|езерото Сан Микеле]] (превод от Уикипедия на итал.) и подобряване * [[Канавезе]] – създаване на страница * [[Вал ди Суза]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *[[Гран Парадизо (парк)|Национален парк „Гран Парадизо]]“ – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *[[Гран Парадизо (планина)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *[[Гран Парадизо (масив)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. === Населени места във Вале д'Аоста === * [[Пон Сен Мартен]] – създаване на страница === Худ. галерии, музеи, култ. обекти === * Създаване на [[Музеи на Торино]] (списък) * Създаване на [[Египетски музей (Торино)]] * Създаване на [[Музей на Античността (Торино)|Музей на античността (Торино)]] * Създаване на [[Музей на Ориенталското изкуство (Торино)|Музей на ориенталското изкуство (Торино)]] * Създаване на [[Пинакотека Албертина (Торино)]] * Създаване на [[Пинакотека Аниели (Торино)|Пинакотека Анели (Торино)]] * Създаване на [[Музей на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ (Торино)]] * Създаване на [[Градска галерия за модерно и съвременно изкуство (Торино)|Градска галерия за модерно и съвременно изкуство (ГАМ Торино)]] * [[Сабауда|Галерия Сабауда]], Торино – значително разширяване * Създаване на [[Кралски дворец в Торино]] * Създаване на [[Палацо Мадама и Крепост на Ахая]] чрез превод от италиански * Създаване на [[Кралска оръжейница (Торино)]] * Създаване на [[Музей на градското изкуство (Торино)]] * Създаване на [[Фондация „Мерц“ (Торино)]] * Създаване на [[Музей на Ювентус (Торино)]] чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * Създаване на [[Музей „Джулия ди Бароло“ (Торино)]] * Създаване на [[Музей „Франческо Фаа ди Бруно“ (Торино)]] * Създаване на [[Замък Кавур ди Сантена|Замък „Кавур ди Сантена“]] чрез превод от италианската Уикипедия * Създаване на [[Кралско имение Поленцо|Кралско имение „Поленцо“]] чрез превод от италианската Уикипедия * Създаване на [[Свети Антоний от Ранверсо (абатство)|Абатство “Св. Антоний от Ранверсо“]] чрез превод от италианската Уикипедия * Създаване на [[Абатство Вецолано|Абатство „Вецолано“]] чрез превод от италианската Уикипедия * Създаване на [[Кралски замък в Говоне]] * Създаване на [[Кралски замък на Монкалиери]] чрез превод от италианската Уикипедия * [[Манастир Торба]] - създаване чрез превод от английски * [[Лонгобардите в Италия: места на властта (568–774)|Лонгобардите в Италия: места на властта (568–774 г.)]] - създаване чрез превод от английски * [[Замък Валентино]] – значително разширяване * [[Лоджия „Ланци“]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански * [[Лоджия „Озии“]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия === Други === * [[Административно деление на Италия]] - осъвременяване * [[Метрополни градове на Италия]] – създаване * [[Списък на градовете в Италия]] - осъвременяване * [[Метрополен град Столица Рим]] – осъвременяване и значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Метрополен град Флоренция]] – значително разширяване * [[Провинции на Италия]] – осъвременяване * „[[Елиза|Елиза от Ривомброза]]“ – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * Подобряване на частта за Италия в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа]] * [[Неаполитански университет „Федерико II“]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Земя на огньовете (Италия)]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Коледа в Италия]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Празник на Италианската република]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански == Династии, благородници и исторически събития == === Савойска династия === * [[Хумберт I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и от френската Уикипедия * [[Амадей I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и от френската Уикипедия * [[Ото I Савойски]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и от френската Уикипедия * [[Аделхайд от Суза]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Берта Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Томас I Савойски]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и от френската Уикипедия * [[Беатриса Маконска]] – създаване на страница чрез превод от италианската и френската Уикипедия * [[Бианка Савойска]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Беатриса (Маргарита) Женевска]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Томас II Савойски]] – разширяване чрез превод от италианската, френската и английската Уикипедия * [[Томас III Савойски]] – създаване чрез превод от италианската и френската Уикипедия * [[Карл III (Савоя)|Карл II (III) Савойски]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и от френската Уикипедия * [[Филиберта Савойска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и френски * [[Карл Емануил III Савойски]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Филип II Савойски]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Емануил Филиберт (Савоя)]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Франц Хиацинт (Савоя)|Франц Хиацинт Савойски]] – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Бона Савойска]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Мария-Тереза Савойска]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Маргарита Савойска (1589 – 1655)]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Мария Савойска (1411 – 1469)]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Джована Савойска (1392 – 1460)]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Йоланда Савойска]] - значително разширяване чрез превод от италиански и френски * [[Луиза Савойска]] - значително разширяване чрез превод от английски * [[Беатриса Савойска]] - значително разширяване чрез превод от италиански и немски ==== Савоя-Каринян ==== * [[Савоя-Каринян]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Томас Франциск Савойски]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Савоя-Вилар ==== * [[Ренато Савойски-Вилар]] - създаване на страница чрез превод от френски ==== Савоя-Ахая ==== * [[Савоя-Ахая]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Филип I (Пиемонт)|Филип I Савойски-Ахая]] – създаване * [[Изабела дьо Вилардуен]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Жак Савойски-Ахая]] – създаване * [[Филип II Савойски-Ахая]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Амадей Савойски-Ахая]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Лудвиг от Пиемонт|Лудвиг Савойски-Ахая]] – значително разширяване и превод от италианската Уикипедия ==== Савоя-Ракониджи ==== * [[Савоя-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Кралски замък в Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Лудвиг I Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската и от френската Уикипедия * [[Франциск Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Клавдий Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Бернардин I Савойски-Ракониджи|Бернардин Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Лудвиг II Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Филип Савойски-Ракониджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Бернардин II Савойски-Ракониджи|Бернардин II Савойски-Раконджи]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване ==== Савоя-Немур ==== * [[Савоя-Немур]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Списък на херцозите на Немур]] – създаване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Мария Жана Батиста Савойска-Немур]] – създаване чрез превод от Уикипедия на руски === Иврейска династия === * [[Иврейска династия]] - разширяване чрез превод от италианската и английската Уикипедия * [[Ардуин от Ивреа|Ардуин]] от Ивреа – значително разширяване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Анскар I (Ивреа)]] – значително разширяване * [[Ардуин Глабер]] – разширяване === Милано === * [[Списък на владетелите на Милано]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Миланско херцогство]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Замък на Сфорците]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Миланска катедрала]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] – значително разширяване чрез превод от италиански ==== Сфорца и свързани с тях лица ==== * [[Франческо I Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Галеацо Мария Сфорца]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Иполита Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Филипо Мария Сфорца]] – значително разширяване превод от Уикипедия на италиански * [[Сфорца Мария Сфорца]] – значително разширяване превод от Уикипедия на италиански * [[Асканио Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Елизабета Мария Сфорца]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Тристано Сфорца]] - създаване чрез превод от италиански * [[Друзиана Сфорца]] - създаване чрез превод от италиански * [[Сфорца Секондо Сфорца]] – създаване чрез превод от италиански * [[Поликсена Сфорца]] – създаване чрез превод от италиански * [[Фиорделиза Мария Сфорца]] – създаване чрез превод от италиански * [[Катерина Сфорца]] - значително разширение чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Беатриче ди Тенда]] – значително разширяване * [[Чико Симонета]] – създаване чрез превод от италиански * [[Лудовико Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Джиневра Сфорца]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на руски и италиански * [[Бианка Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански и английски * [[Анна Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от италиански и английски * [[Ермес Мария Сфорца]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Иполита Мария Сфорца (1493 – 1501)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Франческо Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джан Галеацо Мария Сфорца]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Дела Торе ==== * [[Мартино дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Филипо дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Гуидо дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мартино дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Наполеоне дела Торе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ==== Висконти ==== * [[Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Уберто Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лукино Висконти]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Отоне Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Стефано Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Матео I Висконти|Матео Висконти]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Катерина Висконти (1282 – 1311)|Катерина Висконти]] - разширяване чрез превод от итал * [[Стефано Висконти]] - разширяване чрез превод от итал * [[Джан Галеацо Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Бианка Мария Висконти]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Валентина Висконти (херцогиня на Орлеан)]] – разширяване чрез превод от руски, френски и италиански * [[Бернабо Висконти|Бернабо Висонти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Тадеа Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Верде Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Карло Висконти]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Антония Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Катерина Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и разширяване * [[Валентина Висконти (кралица на Кипър)]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аниезе Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мадалена Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джанмастино Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лучия Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Елизабета Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и не немски език * [[Англезия Висконти]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Родолфо Висконти]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марко Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лудовико Висконти]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Виоланта Висконти]] - значително разширяване на страница === Фиески === * Род [[Фиески]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Беатрис Фиески|Беатриче Фиески]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. === Дория и линии === * [[Дория]] – значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Дория Ланди Памфили]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Ланди]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. === Бентивольо === * [[Бентивольо (род)]] – създаване през превод от Уикипедия на итал. * [[Джовани II Бентивольо]] – разширяване чрез превод от итал. * [[Алесандро Бентивольо]] – превод от итал. и подобряване * [[Анибале II Бентивольо]] – превод от итал. и разширяване === Есте === * [[Ерколе I д’Есте]] – подобряване на част „Брак и потомство“ * [[Беатриче д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Изабела д’Есте]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. === Дела Скала === * [[Кансиньорио дела Скала]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Беатриче Реджина дела Скала|Беатриче (Реджина) дела Скала]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Албоино I дела Скала]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване === Палавичино === * [[Палавичини]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Държава Палавичино]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Графство Ауция]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Маркграфство Дзибело]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански === Благороднически любовници === * [[Бона ди Романяно]] - създаване на страница * [[Либера Портонери]] - създаване на страница * [[Джована д'Акуапенденте]] – създаване чрез превод от италиански * [[Аниезе дел Майно]] – създаване чрез превод от италиански и разширяване * [[Лукреция Ландриани]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лучия Марлиани]] – създаване * [[Чечилия Галерани]] – превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Лукреция Кривели]] – превод от италианската и английската Уикипедия * [[Ванета Тоски]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Изота дели Ати]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански === Други благородници и владения === * [[Айзтулф]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Хуго (Шалон)|Хуго дьо Шалон]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * Род [[Алфиери (род)|Алфиери]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Ротарит]] – създаване чрез превод от френската и италианската Уикипедия * [[Алфонсо II Неаполитански]] – разширяване на раздел „Брак и потомство“ чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фробург (род)]] – превод от немската Уикипедия и подобряване, вкл. и подобряване и корекции на статиите за неговите представители * [[Лудвиг I (Ваат)]] – подобряване на „Потомство“ * [[Сигизмондо Малатеста]] – подобряване на част „Брак и потомство“ * [[Изабела ди Капуа]] – разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Санча Арагонска]] - значително разширяване чрез превод от итал. * [[Изабела Фарнезе]] - значително разширяване чрез превод от английски и италиански * [[Графство Соасон]] - значително разширение чрез превод от Уикипедия на руски * [[Монахинята от Монца]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Кастручо Кастракани]] – - значително разширяване чрез превод от италиански == Стари италиански държави и политически събития и обединения == * [[Стари италиански държави]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Савойски държави]] – създаване чрез превод от Уикипедия на фр. * [[Савойско графство]] - значително разширяване на страницата чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Савойско херцогство]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Синьория Милано]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Маркграфство Чева]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и подобряване * [[Маркграфство Буска]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Торино]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцогство Гуастала]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Държава Ланди]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Амброзия (република)|Амброзианска република]] – създаване чрез превод от италиански и английски * [[Савонска марка]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Бургария]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Херцог на Аоста]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Принц на Пиемонт]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Имперски викарий]] – създаване чрез превод от Уикипедия на итал. *[[Графство Женева]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на френски * [[Мориен]] - долина във Франция, превод от Уикипедия на итал. * [[Шабле]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. и фр. * [[Ломбардска лига]] – значително разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Мирен договор от Като Камбрези (1559)]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал., фр. и англ. * [[Договор от Тонон (1569)|Договор от Тонон]] – създаване чрез превод от Уикипедия на фр. * [[Обсада на Торино (1706)|Обсада на Торино]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на итал. * [[Пагус]] – създаване на страница чрез прево от Уикипедия на английски * [[Капитан на народа]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и руски * [[Контадо]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Кастелан]] – създаване чрез превод от Уикипедия на аглийски == Личности == === Писатели и литературни произведения === * [[Ан Маккафри]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Ан Маккафри]] - създаване на страница * [[Айзък Мериън]] - допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Айзък Мериън]] - създаване на страница * [[Брандън Сандерсън]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Брандън Сандерсън]] - създаване на страница * [[Дейвид Гемел]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Дейвид Гемел]] - създаване на страница * [[Джо Абъркромби]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Джо Абъркромби]] - създаване на страница * [[Джоди Лин Най]] - създаване на биографична справка ** [[Библиография на Джоди Лин Най]] - създаване на страница * [[Джордж Р. Р. Мартин]] - значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на английски. ** [[Библиография на Джордж Р. Р. Мартин]] - създаване на страница * [[Ева Фьолер]] - създаване на статия ** [[Библиография на Ева Фьолер]] - създаване на страница * [[Робърт Джордан]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Робърт Джордан]] - създаване на страница * [[Тери Брукс]] - биографична справка, допълване на библиография, източници, препратки. ** [[Библиография на Тери Брукс]] - създаване на страница * [[Холи Блек]] - подобряване на биографичната и библиографската справка. ** [[Библиография на Холи Блек]] - създаване на страница * [[Клайв Стейпълс Луис|К. С. Луис]] - значително разширяване на раздел „Биография“ ** [[Библиография на Клайв Стейпълс Луис]] - създаване на страница * [[Урсула Ле Гуин]] - Създаване на страница „[[Библиография на Урсула Ле Гуин|Библиография]]“. * [[Херман Хесе]] – Създаване на страница [[Библиография на Херман Хесе|„Библиография]]“ * [[Сто години самота]] – значително разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Острови на течението]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Гуидо Гоцано]] – създаване на страница чрез превод о италианската Уикипедия * [[Амалия Гулиелминети]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Питигрили]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Афра Бен]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джон Уилмът]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джордж Етъридж]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и подобряване * [[Кристина Пизанска]] – създаване на страница чрез превод от италиански и френски * [[Мери Елизабет Брадън]] – създаване на страница чрез превод от италиански и английски *[[Хариет Бичър Стоу]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Хенри Райдър Хагард]] – значително разширяване чрез превод от руски и английски. ** [[Библиография на Хенри Райдър Хагард]] - създаване на страница *[[Лия Луис]] – създаване на страница *[[Кейти Форд]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски *[[Джована Флетчър]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски *[[Алисън Уиър]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски *[[Мариз Конде]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски === Архитекти и художници === * [[Филипо Ювара]] – разширяване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Пеладжо Паладжи]] – създаване * [[Бенедето Алфиери]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Марио Белини]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Еторе Зотзас]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и разширяване * [[Карло ди Кастеламонте]] - създаване чрез превод от италианската Уикипедия * [[Амедео ди Кастеламонте]] - създаване чрез превод от италианската Уикипедия и разширяване * [[Пиетро ди Франческо Ориоли|Пиетро ди Франческо дели Ориоли]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Софонизба Ангуисола]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джузепе Креспи]] – корекции и разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Содома]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на руски * [[Паоло Учело]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лоренцо ди Креди]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на итал. и англ. * [[Лука ди Томе]] - значително разширяване чрез превод от италиански * [[Джовани Батиста Тиеполо|Джанбатиста Тиеполо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лука Синьорели]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Симоне дей Крочифиси|Симоне дей Крочефиси]] – разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мико Спадаро]] - разширяване чрез прево от Уикипедия на италиански * [[Якопо де Барбари|Якопо де Барбати]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство]] – корекции и разширяване чрез превод от Уикип. на англ. * Джачинто Джиганте - разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ридолфо Гирландайо]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Контрафорс]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Тимпан (архитектура)|Тимпан]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Флорентинска школа]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски и френски === Религиозни лица === * [[Свети Савин от Сполето]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия + подобряване * [[Джузепе Бенедето Котоленго]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и разширяване * [[Франческо Фаа ди Бруно]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия * [[Жулиет Колбер (Джулия ди Бароло)]] – създаване на страница чрез превод от италианската Уикипедия === Бизнесмени и изобретатели === * [[Оливети]] – значително разширяване на статията чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Адриано Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Камило Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Масимо Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Дино Оливети]] – създаване * [[Лаура Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Роберто Оливети]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Марио Джу]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и подобряване * [[Натале Капеларо]] – създаване чрез превод от италианската Уикипедия и разширяване === Актьори и актриси === * [[Харисън Форд]] – значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на английски * [[Ед Харис]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джеръми Айрънс]] – значително разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джулия Робъртс|Джулия Робъртс –]] разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на английски * [[Джулия Ормънд]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Мишел Пфайфър]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Тилда Суинтън]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански * [[Елизабет Бари]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и руски * [[Ан Брейсгърдъл]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и френски * [[Ан Олдфийлд]] - създаване чрез превод от английски * [[Сузана Центливър]] - създаване на страница чрез превод от английски * [[Джуди Денч]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. * [[Хелена Бонам Картър]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на англ. == Кино и телевизия == * [[Алесия Маркуци]] - създаване на статия чрез превод от италиански * [[Амбра Анджолини]] - създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фабио Воло]] - разширяване на статия чрез превод от италиански *[[Киара Ферани]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански и на английски == Феминистки == * [[Джърмейн Гриър]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на английски == Музика == === Италиански изпълнители === * [[Фестивалбар]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Васко Роси]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Васко Роси|Дискография на Васко Роси – Уикипедия (wikipedia.org)]] * [[Лука Карбони]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Литфиба]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Литфиба]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ренато Дзеро]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Манго (певец)|Манго]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ема (певица)|Ема Мароне]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пиеро Пелу]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Пиеро Пелу]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Елиза (певица 1977)|Елиза]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Елиза]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Джорджа]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Джорджа|Дискография на Джорджа – Уикипедия (wikipedia.org)]] - създаване на страница * [[Нек (певец)|Нек]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански език ** [[Дискография на Нек]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Ариза]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Ариза]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Нина Дзили]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Нина Дзили]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Ноеми]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Ноеми]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Бианка Атцей]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Бианка Атцей]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Джузи Ферери]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Джузи Ферери]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Fun Fun]] - разширяване на статията чрез превод от Уикипедия на английски * [[Ивана Спаня]] - значително разширяване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Ивана Спаня]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Франческа Микиелин]] - създаване на страница чрез превод от италиански и английски ** [[Дискография на Франческа Микиелин]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Нери пер Казо]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Махмуд (певец)|Махмуд]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Махмуд]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Елоди (певица)|Елоди]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Елоди]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Миета]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Паола Турчи]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Долченера]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сирия (певица)|Сирия]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марина Рей]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Рон (певец)|Рон]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Макс Пецали]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Даниеле Силвестри]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Биаджо Антоначи]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Киара Галиацо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фиордализо]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Алесандра Аморозо]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Алесандра Аморозо]] - превод от Уикипедия на италиански * [[Алексия (италианска певица)|Алексия]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Малика Аян]] – значително разширяване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марио Бионди]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Марио Бионди]] - създаване на страница * [[Аннализа]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Аннализа]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джованоти]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Елетра Ламборгини]] - създаване на статия чрез превод от италиански ** [[Дискография на Елетра Ламборгини]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Федец]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Федец]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Джемитец]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Джемитец]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Сфера Ебаста]] - значително разширяване чрез превод от италиански ** [[Дискография на Сфера Ебаста]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Маракеш (певец)|Маракеш]] - създаване на страница чрез превод от италиански ** [[Дискография на Маракеш]] - създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Макс Гаце]] – създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански * [[Бланко (певец)|Бланко]] – създаване чрeз превод от Уикипедия на италиански *[[Гуе Пекеньо]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Джей Акс|Джей-Акс]] - създаване на страница чрез превод от италиански *[[Роко Хънт]] - създаване на страница чрез превод от италиански * [[Бейби Кей]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански ** [[Дискография на Бейби Кей]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Клуб Дого]] - създаване на страница чрез превод от италиански *[[Емис Кила]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Ици]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Тедуа]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мис Кета]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ла Пина]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Рошел]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Джоан Тиле]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Пристис (певица)|Пристис]] – създаване на страница *[[Нефа]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Еркоми]] – създаване на страница чрез превод от италиански *[[Фабри Фибра]] – създаване на страница чрез превод от италиански === Други изпълнители === * [[Изабел Антена]] – създаване на страница чрез превод от английски и френски * [[Еня]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Дискография на Еня]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Музикални парчета на Еня]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански **[[The Frog Prince (албум)|The Frog Prince]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Themes from Calmi Cuori Appassionati]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Enya (албум)]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: ***[[I Want Tomorrow]] ** [[Watermark (албум на Еня)]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[Orinoco Flow]], *** [[Evening Falls...]] *** [[Storms in Africa]] *** [[Exile (Еня)|Exile]] (създаване чрез превод от Уикипедия на английски и италиански) **[[Shepherd Moons|Shepherd moons]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[Caribbean Blue]] ** [[The Memory of Trees]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[A Day Without Rain]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски ** [[Amarantine (албум)|Amarantine]] - създаване чрез превод от Уикипедия на английски: *** [[Amarantine (песен)|Amarantine]] **[[The Very Best of Enya]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Paint the Sky with Stars]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Sounds of the Season: The Enya Collection]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[And Winter Came...]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Dark Sky Island]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на английски **[[A Box of Dreams]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Only Time: The Collection]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Рома Райън]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Ники Райън]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Локсиански език]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Замък Мандърли]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[Кланад]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски **[[6433 Еня]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски == Митология == * [[Океаниди]] – значително разширяване на статията с превод от Уикипедия на английски * [[Еридан (митология)]] – разширяване == Друго == * [[Таврини]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Тавриски]] – – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански == Кулинария == * [[Италианска кухня]] - създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Паста (кулинария)]] създаване чрез превод от Уикипедия ва италиански * [[Видове италианска паста]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пълнена паста в Италия]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Паста на фурна]] - създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Анолини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аньолини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Капелети]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марубини]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Кулурджонес]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Панзоти]] – създаване на страница чрез превод от италиански * [[Пълнена паста]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Спагети]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Спагети ала китара]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лингуини]] – разширяване на статия * [[Равиоли]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Сладки равиоли]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Канелони]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Тортелини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Талиатели]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пене (паста)|Пене]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Фарфале]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Фузили]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Букатини]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Пица]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[История на пицата]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лазаня (паста)]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Лазаня на фурна]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мортадела]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Прошуто|Прошуто крудо]] – значително разширяване чрез превод от английски * [[Спек]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Брускета]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Фокача]] – значително разширяване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Аранчино]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Пиадина романьола]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Ньоки]] – създаване на статия чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Минестроне]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Капрезе]] – значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Рагу]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и италиански *[[Рагу болонезе]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Панакота]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски и италиански * [[Гранита]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джандуйото]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джандуя]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Джандуя (крем)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сицилианско каноло|Каноло]] – създава чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Сицилианска касата]] – превод от италиански * [[Страчатела (сладолед)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Рикота]] – значителн разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Моцарела]] – значителн разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Фиор ди лате]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Пекорино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Марокино (напитка)|Марокино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Мокачино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на английски * [[Бицерин]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Лимончело]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Самбука (ликьор)]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Кули (сос)|Кули]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на английски * [[Амарето (ликьор)|Амарето]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Капучино]] – значително разширяване чрез превод от италиански * [[Десерт с лъжица]] – превод от Уикипедия на италиански * [[Тирамису]] - значително разширяване чрез превод от Уикипедия на италиански * [[Дзабайоне]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия на италиански и английски * [[Будино]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Дзупа инглезе]] – създаване чрез превод от Уикипедия на италиански *[[Семифредо]] – създаване чрез превод от италиански *[[Крем Пастичера]] - създаване на страница чрез превод от Уикипедия а италиански и френски *[[Пълнена паста]] – създаване на страница чрез превод от Уикипедия а италиански и немски *[[Полента]] – значително разширяване чрез превод от италиански == Корекции „Изкуство“ == Чета доста интересни статии на тема „Изкуство“ и „Архитектура“, и нанасям някои корекции: * [[Готическа скулптура]]; [[Международна готика]]; [[Готическа архитектура]]; [[Готика]]; [[Пламтяща готика]]; [[Лъчиста готика]]; [[Куатроченто]]; [[Италиански ренесанс]]; [[Италиански ренесансов портрет]]; [[Зрял ренесанс]]; [[Мануелин]]; [[Ренесансова архитектура]]; [[Караваджисти]]; [[Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство]]; [[Ренесанс]]; [[Школа в Позилипо]]; [[Габриеле Змарджаси]]; [[Маринизъм]]; * [[Маестро дел'Осерванца]] * [[Бартоломео Булгарини]] == Пояснителни страници == * [[Лудвиг I (пояснение)|Лудвиг I]] – създаване * [[Лудвиг II (пояснение)|Лудвиг II]] – значително разширяване * [[Лудвиг III (пояснение)|Лудвиг III]] – създаване * [[Лудвиг IV (пояснение)|Лудвиг IV]] – създаване * [[Лудвиг V (пояснение)|Лудвиг V]] – създаване * [[Бернардин (пояснение)|Бернардин]] – създаване * [[Бернард]] – разширяване * [[Лудвиг VI]] – създаване * [[Лудвиг VII (пояснение)]] – създаване * [[Лудвиг VIII (пояснение)|Лудвиг VIII (пояснение]]) – създаване * [[Лудвиг IX (пояснение)]] – създаване * [[Лудвиг]] – разширение (work in progress) * [[Беатриче д'Есте (пояснение)|Беатриче д'Есте]] – създаване чрез превод от Италиански == Текуща и бъдеща работа == Подобряване на статията за [[Куатроченто]] и [[Италиански ренесансов портрет]] (и двете work in progress) Следват корекции на [[Умбрийска школа]], [[Авиньонска школа]], [[Лукано-пизанска школа]], [[Ферарска школа]], [[Сиенска школа]], [[Венецианска школа]] 1etqcxgle5pi5tq8d7q8ekt1ljww0so 0 733521 11473964 9647329 2022-07-29T10:29:22Z StanProg 7502 /* Биография */ освободен от длъжност wikitext text/x-wiki {{Военно лице | портрет = | портрет_описание = | прякор = | дата на раждане = | място на раждане = | дата на смърт = | място на смърт = | преданост = | въоръжени сили = | години на служба = | войсково поделение = | командвания = | битки = | битки_етикет = | награди = | родства = | по-късна работа = | подпис = | общомедия = }} '''Иван Кирилов Ортомаров''' е български офицер, [[генерал-майор]], заместник-командир на [[Корпус за бързо развръщане на НАТО]] в [[Солун]], [[Република Гърция]]. == Биография == Иван Ортомаров е роден на 11 май 1964 г. Завършва [[Национален военен университет|Висшето народно военно училище „Васил Левски“]] през 1987 година с чин [[лейтенант]]. С указ от 22 март 2016 г. полковник Ортомаров е назначен за директор на [[дирекция „Операции и подготовка“]] в Министерството на отбраната.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=102224 Указ № 61 за назначаване на полковник Иван Кирилов Ортомаров на длъжността директор на дирекция „Операции и подготовка“ в Министерството на отбраната]</ref> На 23 декември 2016 г. е удостоен с висше офицерско звание [[бригаден генерал]].<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=110835 Указ № 453 за удостояване на пол­ковник Иван Кирилов Ортомаров с висше офицерско звание „бригаден генерал“]</ref> С указ от 18 април 2018 г. е освободен от длъжността директор на дирекция „Операции и подготовка“ на Министерството на отбраната, назначен на длъжността заместник-командир на [[Корпус за бързо развръщане на НАТО]] в Солун, Република Гърция и удостоен с висше офицерско звание „генерал-майор“, и трите считани от 1 август 2018 година.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=125799 Указ № 108 за освобождаване на бригаден генерал Иван Кирилов Ортомаров от длъжността директор на дирекция „Операции и подготовка“ на Министерството на отбраната, назначаването му на длъжността заместник-командир на Корпус за бързо развръщане на НАТО в Солун, Република Гърция, и удостояването му с висше офицерско звание генерал-майор, считано от 1 август 2018 г.]</ref> На 28 юни 2022 г. е освободен от длъжността заместник-командир на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Солун, Република Гърция, считано от 1 август 2022 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=174611 Указ № 161 за освобождаване на генерал-майор Иван Кирилов Ортомаров от длъжността заместник-командир на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Солун, Република Гърция, считано от 1 август 2022 г.]</ref> == Образование == * [[Национален военен университет|Висше народно военно училище „Васил Левски“]] (до 1987 г.) * [[Военна академия „Георги Раковски“]] (до 1997 г.) == Военни звания == * [[Лейтенант]] (1987) * [[Бригаден генерал]] (23 декември 2016 г.) * [[Генерал-майор]] (1 август 2018 г.) == Бележки == <references /> == Външни препратки == * [http://nrdc.army.gr/news/deputy-commander-nrdc-gr Major General (BGR A) Ivan ORTOMAROV: DEPUTY COMMANDER NRDC-GR] {{Портал Военна история на България}} {{СОРТКАТ:Ортомаров, Иван}} [[Категория:Генерал-майори от Република България]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на Националния военен университет „Васил Левски“]] f9syi42d2en9sbq5etj7q97nksfmtj1 0 734048 11474000 10845640 2022-07-29T11:37:59Z Алиса Селезньова 24678 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Лимния | име-местно = Λιμνιά | вид = село | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кавала | площ = | височина = 252 | население = 65 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Лимния''' или '''Суютчук''' ({{lang|el|Λιμνιά}}, до 1926 година ''Σουγιουτζούκ'', ''Суюдзук''<ref name="pandektis">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/171952 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], в дем [[Кавала (дем)|Кавала]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == Селото е разположено на около 10 километра северно от демовия център [[Кавала]]. == История == === В Османската империя === В началото на XX век селото е изцяло турско селище в Кавалска кааза на Османската империя. Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Куридже'' е изцяло турско селище с 450 жители.<ref>{{МЕС|202|2_24}}</ref> === В Гърция === След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. При обмена на население между Турция и Гърция през 20-те години жителите на Суютчук емигрират в [[Турция]] и на тяхно място са заселени гърци бежанци. Според статистиката от 1928 година селото е изцяло бежанско с 86 семейства и 356 жители общо.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година името на селото е сменено от на ''Лимния''.<ref name="pandektis"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Лимния на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Маслаки<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Μασλάκι || Дексамени || Δεξαμενή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Чардак<ref name="Ген"/> || Σαρ Ντάγ || Хрисопетра || Χρυσόπετρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Поток<ref name="Ген"/> || Ποτοὺκ || Лимни || Λίμνη<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|710}}</ref> || <ref name="Ген"/> |- |} == Бележки == <references /> {{Br}} {{Дем Кавала}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Кавала]] qbvuuz256mjpd4w0gosrcz4iulmrgl8 11474001 11474000 2022-07-29T11:39:49Z Алиса Селезньова 24678 /* В Гърция */ wikitext text/x-wiki {{Селище инфо|Гърция | име = Лимния | име-местно = Λιμνιά | вид = село | област = Източна Македония и Тракия | карта3 = Кавалско | дем = Кавала | площ = | височина = 252 | население = 65 | население-година = 2001 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Лимния''' или '''Суютчук''' ({{lang|el|Λιμνιά}}, до 1926 година ''Σουγιουτζούκ'', ''Суюдзук''<ref name="pandektis">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/171952 | заглавие = Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας | достъп_дата = 12 април 2021 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>) е [[село]] в [[Гърция]], в дем [[Кавала (дем)|Кавала]], област [[Източна Македония и Тракия]]. == География == Селото е разположено на около 10 километра северно от демовия център [[Кавала]]. == История == === В Османската империя === В началото на XX век селото е изцяло турско селище в Кавалска кааза на Османската империя. Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Куридже'' е изцяло турско селище с 450 жители.<ref>{{МЕС|202|2_24}}</ref> === В Гърция === След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. При обмена на население между Турция и Гърция през 20-те години жителите на Суютчук емигрират в [[Турция]] и на тяхно място са заселени гърци бежанци. Според статистиката от 1928 година селото е изцяло бежанско с 86 семейства и 356 жители общо.<ref>{{Citation |title=Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928 |url=http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm |accessdate=2012-06-30 |archivedate=2012-06-30 |archiveurl=https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm }}</ref> В 1926 година името на селото е сменено от на ''Лимния''.<ref name="pandektis"/> {| class="wikitable collapsible uncollapsed" |+ Прекръстени с официален указ местности в община Лимния на 5 май 1969 година ! Име !! Име !! Ново име !! Ново име !! Описание |- || Маслаки<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> || Μασλάκι || Дексамени || Δεξαμενή<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Чардак<ref name="Ген"/> || Σαρί Ντάγ || Хрисопетра || Χρυσόπετρα<ref name="Περὶ μετονομασίας"/> || <ref name="Ген"/> |- || Поток<ref name="Ген"/> || Ποτοὺκ || Лимни || Λίμνη<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|710}}</ref> || <ref name="Ген"/> |- |} == Бележки == <references /> {{Br}} {{Дем Кавала}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Села в дем Кавала]] sayr1ba1sq4zbhd9dt79e9snizp0lzf 0 740529 11473606 11471361 2022-07-28T22:19:58Z 77.85.158.195 wikitext text/x-wiki {{Без източници}} {{ТВ продукция | Име на български = Обещание | Име в оригинал = Yemin | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Драма (филм)|Драма]], [[Сапунена опера]] | Формат на картината = 16:9 (HD) | Формат на звука = Стерео | Създател(и) = | Сценарий = Назмие Йълмаз | Режисура = Айхан Йозен<br>Серкан Мут | Актьори = Гьокберк Демирджи<br>Йозге Яъз<br>Джансу Туман<br>Сетенай Сюер | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{TUR}} | Език = [[Турски език|Турски]] | Сезони = 4 | Епизоди = 463 (Турция)<br>443 (България) | Списък с епизоди = Списък с епизоди на Обещание | Изпълнителен продуцент = Karamel Yapim | Продуцент(и) = | Времетраене = 55 – 70/105/125 минути (в Турция)<br>45 минути (307 – 325; 328 – )<br>55 – 60 минути (326 – 327)<br>65 – 70 минути (1 – 81, 193 – 306)<br>90 минути (82 – 192) (в България) | ТВ Канал = Kanal 7 | Излъчване = [[18 февруари]] [[2019]] г. – [[септември]] [[2022]] г. | Официален уебсайт = https://www.kanal7.com/dizi/yeni-dizi-yemin | Страница в IMDb = 9826628 | Страница в TV.com = }} '''„Обещание“''' ({{lang|tr|Yemin}}, букв. превод: '''''Клетва''''') e турски драматичен сериал, излязъл през 2019 г. Започва да се излъчва на 18 февруари по сценарий на Назмие Йълмаз. == Излъчване == {| class="wikitable" |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на Сезона !! Край на Сезона !! Всички епизоди !! Година !! ТВ Канал !! Дата и час |- | 1 || 70 || 18 февруари 2019 || 31 май 2019 || 1 – 70 || 2019 || Kanal 7 || всеки делничен ден (19:00) |- | 2 || 175 || 9 септември 2019 || 8 май 2020 || 71 – 245 || 2019 – 2020 || Kanal 7 || всеки делничен ден (19:00) |- | 3 || 105 || 7 септември 2020 || 27 юни 2021 || 246 – 350 || 2020 – 2021 || Kanal 7 || всеки делничен ден/всеки уикенд (21:45/19:00) |- | 4 || 150+ || 17 септември 2021 || септември 2022 || 351 – 5** || 2021 – 2022 || Kanal 7 || всеки петък/всеки уикенд/всеки делник (21:15/19:00/19:00) |} == Излъчване в България == {| class="wikitable" |- ! Сезон !! Епизоди !! Начало на Сезона !! Край на Сезона !! Всички епизоди !! Година !! ТВ Канал !! Дата и час |- | 1 || 65 || [[29 януари]] [[2020]] г. || [[5 май]] 2020 г. || 1 – 65 || [[2020]] г. || [[bTV]] || всеки делничен ден (13:30) |- | 2 || 131 || [[7 май]] 2020 г. || [[10 ноември]] 2020 г. || 66 – 196 || [[2020]] г. || [[bTV]] || всеки делничен ден (13:30) |- | 3 || 131 || [[25 март]] [[2021]] г. || [[5 октомври]] 2021 г. || 197 – 327 || [[2021]] г. || [[bTV]] || всеки делничен ден (13:30/50; 14:00/30) |- | 4 || 116 || [[31 януари]] [[2022]] г. || 2022 г. || 328 – || [[2022]] г. || [[bTV]] || всеки делничен ден (16:00) |} == Актьорски състав == * Гьокберк Демирджи – Емир Тархун * Сетенай Сюер – Гюлпери Тархун * Йозге Яъз – Рейхан Тархун * Джансу Туман – Фериде Тархун * Джан Верел – Кемал Тархун * Ямур Шахбазова – Нарин Тархун * Беркант Мюфтюлер – Хикмет Тархун * Хатидже Йозтюрк - Мелтем Явуз * Гюл Арджан – Джавидан Тархун * Джансън Мина Гюр – Масал Тархун * Миран Ефе Ачилов/Ахмет Йомер Акънер – Ийт Тархун * Деря Куртулуш Октар – Шехрийе * Гьозде Гюндюзлю – Оя Тархун * Есра Демир Чобан – Мелике * Мелехат Абасова – Мюневер * Бюшра Огур – Тюляй * Коркут Чозер – Ерджан * Ийт Арслан – Мерт * Невзат Йълмаз – Касъм * Джан Чаалар – Таджъ * Баръш Гюрсес – Сефер * Джейда Олгунер – Джемре * Мустафа Шимшек – Талаз * Хюля Айдън – Сонгюл * Елиф Йозкул Елсайт – Кумру * Гюркан Тавукчуолу – Юмит * Али Дерели – Зафер * Балъм Гайе Парлак – Зейнеп * Мунисе Йозлем Йозтюрк – Лейля * Съла Тюркоолу – Суна Тархун * Тууче Ерсой – Сюхейля * Туугюл Кючюкоолу – Йонджа * Ямур Акдаа – Нигяр * Хилял Анай – Гюлсюм * Бора Атабей – Ерхан * Бенгю Гюрсес – Пелин * Алай Джихан – Хъзър == В България == В България сериалът започва на [[29 януари]] [[2020]] г. по [[bTV]]. Първият сезон завършва на [[5 май]]. На [[7 май]] започва втори сезон и завършва на [[10 ноември]]. На [[25 март]] [[2021]] г. започва трети сезон и завършва на [[5 октомври]]. На [[31 януари]] [[2022]] г. започва четвърти сезон. Дублажът е на студио [[Медия линк]]. Ролите се озвучават от [[Ася Братанова]], Мими Йорданова, [[Ани Василева]], [[Станислав Димитров (актьор)|Станислав Димитров]] и [[Александър Воронов]]. На [[1 февруари]] [[2021]] г. започва повторно излъчване на първи и втори сезон по [[bTV Lady]] и завършва на [[11 ноември]]. == Външни препратки == * [https://www.kanal7.com/dizi/yeni-dizi-yemin Официален сайт] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20191111162217/https://www.kanal7.com/dizi/yeni-dizi-yemin |date=2019-11-11 }} * {{imdb title|9826628}} {{Турски сериали}} [[Категория:Турски сериали]] f35ib6tuccwz85hber7axtxniiz4mvv 0 742570 11473569 10885848 2022-07-28T21:01:29Z Sim 16003 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = господар на [[Шлайден]]-[[Нойенщайн]] и [[рицар]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} '''Йохан I фон Шлайден''' ({{lang|de|Johann I von Schleiden}}; * пр. [[134]]3 † между [[28 април]] [[1379]] – [[14 февруари]] [[1381]]) е господар на [[Шлайден]]-[[Нойенщайн]] и [[рицар]] в [[Айфел (планина)|Айфел планина]] в [[Северен Рейн-Вестфалия]], [[Германия]]. == Произход и управление == [[Файл:Schloss_Schleiden_005-.jpg|мини|ляво|Дворец Шлайден (2015)]] Той е син на [[Конрад III фон дер Шлайден]] († 1345) и първата му съпруга Йохана фон Вилденберг († 1339), правнучка на [[Филип II фон Вилденберг]] († 1277), сестра на [[Филип IV фон Вилденберг]] († 1328/1329), дъщеря на Йохан фон Вилденберг († сл. 1310) и Ирмгард фон Оурен († сл. 1340). Баща му се жени втори път 1343 г. за Йохана фон Райфершайд († сл. 1344). През [[Средновековие]]то от 12 век Шлайден е център на Господството Шлайден, от 1602 г. на Графството Шлайден. През 1361 г. Йохан I и брат му Конрад фон Шлайден († 1365), който е пропст в „Св. Гереон“ в [[Кьолн]], сменят имот с [[Ормонт]] и Нойенщайн. Конрад фон Шлайден построява ок. 1365 г. [[замък]] ''Нойенщайн'' високо над левия бряг на река [[Прюм (река)|Прюм]].<ref>[https://www.heimatjahrbuch-vulkaneifel.de/VT/hjb1982/hjb1982.69.htm ''Auf den Ruinen der Burg Neuenstein''], heimatjahrbuch-vulkaneifel.de</ref> Линията в Шлайден съществува до 1593 г. == Фамилия == Йохан I фон Шлайден се жени 1340 г. за графиня Елизабет фон Вирнебург († сл. 1380), сестра на [[Йохан фон Вирнебург]] († 1371), [[архиепископ]] на [[Кьолн]], дъщеря на граф [[Рупрехт III фон Вирнебург]] († 1355) и Агнес фон Вестербург († 1339), дъщеря на [[Хайнрих I фон Вестербург]] († 1288) и Агнес фон Изенбург-Лимбург († 1319). Те имат шест деца:<ref>[https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2755.htm#i82755 ''Sir Johann I, Herr zu Schleiden & Neuenstein''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I440440 ''Johann I. v.Schleiden, Ritter''], ww-person.com</ref> * [[Конрад IV фон Шлайден]]-Нойенщайн (* пр. 1340; † ок. 9 юли 1420), господар на Шлайден и Нойенщайн, шамберлен на Франция, женен пр. 13 май 1381 г. за Ирмгард ван Хорн († 1394), дъщеря на Дитрих ван Хорн-Первец († 1378) и Катарина Бертхут († 1380); баща на: ** [[Йохан II фон Шлайден]] († 1434), последният господар на Шлайден, женен 1421 г. за Анна фон Бланкенхайм († 1444); имат две дъщери ** Катарина фон Шлайден фрау фон Щолценберг († пр. 26 май 1441), омъжена I. пр. 3 август 1393 г. за Арнолд III фон Боланд-Щолценбург († 1397), II. на 21 декември 1397 г. за граф Йохан IV фон Зафенберг-Нойенар († 1398/1400), III. на 24 септември 1409 г. за Рорих III фон Рененберг († 1470) * Фридрих фон Шлайден († 1426) * Валрам фон Шлайден († сл. 1402) * Берта фон Шлайден († 1389), омъжена пр. 1374 г. за Гийом де Лин († 1387) * Агнес фон Шлайден († сл. 1414), омъжена пр. 1 октомври 1377 г. за Йохан фон Щайн-Льовенберг († сл. 1404) * Катарина фон Шлайден († сл. 1402), омъжена за Арнолд фон Боланд господар цу Щолценберг == Литература == * Günther Cordes: ''Grafschaft Schleiden''. In: Gerhard Taddey: Lexikon der deutschen Geschichte. Personen, Ereignisse, Institutionen. Von der Zeitwende bis zum Ausgang des 2. Weltkrieges. Kröner, Stuttgart 1983, ISBN 3-520-80002-0, S. 1106. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 10. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVII, Tafel 148. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00107460&tree=LEO ''Johann I Herr von Schleiden''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes [[Категория:Господари (Свещена Римска империя)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 14 век]] h3ycvjwqmb78d7v482bv9momaai4jmu 11473586 11473569 2022-07-28T21:51:13Z Sim 16003 /* Фамилия */ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = господар на [[Шлайден]]-[[Нойенщайн]] и [[рицар]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} '''Йохан I фон Шлайден''' ({{lang|de|Johann I von Schleiden}}; * пр. [[134]]3 † между [[28 април]] [[1379]] – [[14 февруари]] [[1381]]) е господар на [[Шлайден]]-[[Нойенщайн]] и [[рицар]] в [[Айфел (планина)|Айфел планина]] в [[Северен Рейн-Вестфалия]], [[Германия]]. == Произход и управление == [[Файл:Schloss_Schleiden_005-.jpg|мини|ляво|Дворец Шлайден (2015)]] Той е син на [[Конрад III фон дер Шлайден]] († 1345) и първата му съпруга Йохана фон Вилденберг († 1339), правнучка на [[Филип II фон Вилденберг]] († 1277), сестра на [[Филип IV фон Вилденберг]] († 1328/1329), дъщеря на Йохан фон Вилденберг († сл. 1310) и Ирмгард фон Оурен († сл. 1340). Баща му се жени втори път 1343 г. за Йохана фон Райфершайд († сл. 1344). През [[Средновековие]]то от 12 век Шлайден е център на Господството Шлайден, от 1602 г. на Графството Шлайден. През 1361 г. Йохан I и брат му Конрад фон Шлайден († 1365), който е пропст в „Св. Гереон“ в [[Кьолн]], сменят имот с [[Ормонт]] и Нойенщайн. Конрад фон Шлайден построява ок. 1365 г. [[замък]] ''Нойенщайн'' високо над левия бряг на река [[Прюм (река)|Прюм]].<ref>[https://www.heimatjahrbuch-vulkaneifel.de/VT/hjb1982/hjb1982.69.htm ''Auf den Ruinen der Burg Neuenstein''], heimatjahrbuch-vulkaneifel.de</ref> Линията в Шлайден съществува до 1593 г. == Фамилия == Йохан I фон Шлайден се жени 1340 г. за графиня Елизабет фон [[Графство Вирнебург|Вирнебург]] († сл. 1380), сестра на [[Йохан фон Вирнебург]] († 1371), [[архиепископ]] на [[Кьолн]], дъщеря на граф [[Рупрехт III фон Вирнебург]] († 1355) и Агнес фон [[Вестербург]] († 1339), дъщеря на [[Хайнрих I фон Вестербург]] († 1288) и Агнес фон Изенбург-Лимбург († 1319). Те имат шест деца:<ref>[https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2755.htm#i82755 ''Sir Johann I, Herr zu Schleiden & Neuenstein''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I440440 ''Johann I. v.Schleiden, Ritter''], ww-person.com</ref> * [[Конрад IV фон Шлайден]]-Нойенщайн (* пр. 1340; † ок. 9 юли 1420), господар на Шлайден и Нойенщайн, шамберлен на Франция, женен пр. 13 май 1381 г. за Ирмгард ван Хорн († 1394), дъщеря на Дитрих ван Хорн-Первец († 1378) и Катарина Бертхут († 1380); баща на: ** [[Йохан II фон Шлайден]] († 1434), последният господар на Шлайден, женен 1421 г. за Анна фон Бланкенхайм († 1444); имат две дъщери ** Катарина фон Шлайден фрау фон Щолценберг († пр. 26 май 1441), омъжена I. пр. 3 август 1393 г. за Арнолд III фон Боланд-Щолценбург († 1397), II. на 21 декември 1397 г. за граф Йохан IV фон Зафенберг-Нойенар († 1398/1400), III. на 24 септември 1409 г. за Рорих III фон Рененберг († 1470) * Фридрих фон Шлайден († 1426) * Валрам фон Шлайден († сл. 1402) * Берта фон Шлайден († 1389), омъжена пр. 1374 г. за Гийом де Лин († 1387) * Агнес фон Шлайден († сл. 1414), омъжена пр. 1 октомври 1377 г. за Йохан фон Щайн-Льовенберг († сл. 1404) * Катарина фон Шлайден († сл. 1402), омъжена за Арнолд фон Боланд господар цу Щолценберг <gallery> Neuensteinschloss.jpg|Дворец Нойенщайн </gallery> == Литература == * Günther Cordes: ''Grafschaft Schleiden''. In: Gerhard Taddey: Lexikon der deutschen Geschichte. Personen, Ereignisse, Institutionen. Von der Zeitwende bis zum Ausgang des 2. Weltkrieges. Kröner, Stuttgart 1983, ISBN 3-520-80002-0, S. 1106. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 10. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVII, Tafel 148. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00107460&tree=LEO ''Johann I Herr von Schleiden''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes [[Категория:Господари (Свещена Римска империя)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 14 век]] d6f7ked873sl62w68xv5e04u849xysc 11473589 11473586 2022-07-28T21:52:31Z Sim 16003 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = господар на [[Шлайден]]-[[Нойенщайн]] и [[рицар]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} '''Йохан I фон Шлайден''' ({{lang|de|Johann I von Schleiden}}; * пр. [[134]]3 † между [[28 април]] [[1379]] – [[14 февруари]] [[1381]]) е господар на [[Шлайден]]-[[Нойенщайн]] и [[рицар]] в [[Айфел (планина)|Айфел планина]] в [[Северен Рейн-Вестфалия]], [[Германия]]. == Произход и управление == [[Файл:Schloss_Schleiden_005-.jpg|мини|ляво|Дворец Шлайден (2015)]] Той е син на [[Конрад III фон дер Шлайден]] († 1345) и първата му съпруга Йохана фон Вилденберг († 1339), правнучка на [[Филип II фон Вилденберг]] († 1277), сестра на [[Филип IV фон Вилденберг]] († 1328/1329), дъщеря на Йохан фон Вилденберг († сл. 1310) и Ирмгард фон Оурен († сл. 1340). Баща му се жени втори път 1343 г. за Йохана фон Райфершайд († сл. 1344). През [[Средновековие]]то от 12 век Шлайден е център на Господството Шлайден, от 1602 г. на Графството Шлайден. През 1361 г. Йохан I и брат му Конрад фон Шлайден († 1365), който е пропст в „Св. Гереон“ в [[Кьолн]], сменят имот с [[Ормонт]] и Нойенщайн. Конрад фон Шлайден построява ок. 1365 г. [[замък]] ''Нойенщайн'' високо над левия бряг на река [[Прюм (река)|Прюм]].<ref>[https://www.heimatjahrbuch-vulkaneifel.de/VT/hjb1982/hjb1982.69.htm ''Auf den Ruinen der Burg Neuenstein''], heimatjahrbuch-vulkaneifel.de</ref> Линията в Шлайден съществува до 1593 г. == Фамилия == Йохан I фон Шлайден се жени 1340 г. за графиня Елизабет фон [[Графство Вирнебург|Вирнебург]] († сл. 1380), сестра на [[Йохан фон Вирнебург]] († 1371), [[архиепископ]] на [[Кьолн]], дъщеря на граф [[Рупрехт III фон Вирнебург]] († 1355) и Агнес фон [[Вестербург]] († 1339), дъщеря на [[Хайнрих I фон Вестербург]] († 1288) и Агнес фон Изенбург-Лимбург († 1319). Те имат шест деца:<ref>[https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2755.htm#i82755 ''Sir Johann I, Herr zu Schleiden & Neuenstein''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I440440 ''Johann I. v.Schleiden, Ritter''], ww-person.com</ref> * [[Конрад IV фон Шлайден]]-Нойенщайн (* пр. 1340; † ок. 9 юли 1420), господар на Шлайден и Нойенщайн, шамберлен на Франция, женен пр. 13 май 1381 г. за Ирмгард ван Хорн († 1394), дъщеря на Дитрих ван Хорн-Первец († 1378) и Катарина Бертхут († 1380); баща на: ** [[Йохан II фон Шлайден]] († 1434), последният господар на Шлайден, женен 1421 г. за Анна фон Бланкенхайм († 1444); имат две дъщери ** Катарина фон Шлайден фрау фон Щолценберг († пр. 26 май 1441), омъжена I. пр. 3 август 1393 г. за Арнолд III фон Боланд-Щолценбург († 1397), II. на 21 декември 1397 г. за граф Йохан IV фон Зафенберг-Нойенар († 1398/1400), III. на 24 септември 1409 г. за Рорих III фон Рененберг († 1470) * Фридрих фон Шлайден († 1426) * Валрам фон Шлайден († сл. 1402) * Берта фон Шлайден († 1389), омъжена пр. 1374 г. за Гийом де Лин († 1387) * Агнес фон Шлайден († сл. 1414), омъжена пр. 1 октомври 1377 г. за Йохан фон Щайн-Льовенберг († сл. 1404) * Катарина фон Шлайден († сл. 1402), омъжена за Арнолд фон Боланд господар цу Щолценберг <gallery> Neuensteinschloss.jpg|Дворец Нойенщайн </gallery> == Литература == * Günther Cordes: ''Grafschaft Schleiden''. In: Gerhard Taddey: Lexikon der deutschen Geschichte. Personen, Ereignisse, Institutionen. Von der Zeitwende bis zum Ausgang des 2. Weltkrieges. Kröner, Stuttgart 1983, ISBN 3-520-80002-0, S. 1106. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 10. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVII, Tafel 148. == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.genealogics.org/getperson.php?personID=I00107460&tree=LEO ''Johann I Herr von Schleiden''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/FRANCONIA%20(LOWER%20RHINE).htm#KonradSchleidendiedafter1198 ''Herren von Schleiden''], fmg.ac [[Категория:Рицари]] [[Категория:Господари (Свещена Римска империя)]] [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 14 век]] 2ffcra330hjal2q45njb4evxh578z9e 0 744141 11473433 11446278 2022-07-28T16:37:16Z 212.5.158.226 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Норвегия}} Ерлинг Холанд | снимка = FC RB Salzburg versus SV Mattersburg (4. Juli 2019) 29.jpg | описание = Холанд с екипа на [[ФК Ред Бул Залцбург|Ред Бул Залцбург]] през [[2019]] г. | прякор = ''Златното момче'' | цяло име = Ерлинг Браут Холанд | дата на раждане = [[21 юли]] [[2000]] (21 г.) | град на раждане = [[Лийдс]] | държава на раждане = {{Флагче|Англия}} [[Англия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 194 см | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | настоящ отбор = {{Флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]] | номер на фланелката = 9 | договор до = | юношески години = 2005 – 2016<br>2017 | юношески отбори = {{Флагче|Норвегия}} [[ФК Брюне|Брюне]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[ФК Молде|Молде]] | години = 2015 – 2016<br>2016 – 2017<br>2017<br>2017 – 2019<br>2019 – 2020<br>2020 – 2022<br>2022– | отбори = {{Флагче|Норвегия}} [[ФК Брюне|Брюне 2]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[ФК Брюне|Брюне]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[ФК Молде|Молде 2]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[ФК Молде|Молде]]<br>{{Флагче|Австрия}} [[ФК Ред Бул Залцбург|Ред Бул Залцбург]]<br>{{Флагче|Германия}} [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия (Дортмунд)]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] | мачове = 14<br>16<br>4<br>39<br>16<br>67<br>0 | голове = (18)<br>(0)<br>(2)<br>(14)<br>(17)<br>(62)<br>(1) | национален отбор години = 2015<br>2016<br>2017<br>2017<br>2018<br>2018<br>2019<br>2019– | национален отбор = {{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия до 15]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия до 16]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия до 17]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия до 18]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия до 19]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия до 20]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия до 21]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия]] | национален отбор мачове = 4<br>17<br>5<br>6<br>6<br>5<br>3<br>21 | национален отбор голове = (4)<br>(1)<br>(2)<br>(6)<br>(6)<br>(11)<br>(0)<br>(20) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Ерлинг Холанд''' ({{lang|no|Erling Braut Håland}}) е норвежки професионален футболист, играещ като нападател за английския [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] и [[Национален отбор по футбол на Норвегия|националния отбор на Норвегия]].<ref>{{cite web|url=https://www.lifeinnorway.net/erling-braut-haaland/|title=Erling Braut Haaland, Norway’s New Sporting Superstar|date=8 февруари 2020 г. |publisher=lifeinnorway.net|accessdate=24 февруари 2020}}</ref> Считан е за един от най-добрите нападатели за своето поколение. Холанд започва кариерата си във [[ФК Брюне]] през 2016, а по-късно играе за ФК Молде, където прекарва две години. През януари 2019, подписва пет-годишен договор с австрийския [[ФК Ред Бул Залцбург]]. В изданието на [[Шампионска лига 2019/20]] става първият тийнейджър, вкарал в пет последователни мача и вторият, отбелязал 10 гола в турнира.<ref>{{cite web|url=https://www.planetfootball.com/quick-reads/13-incredible-stats-from-erling-haalands-record-breaking-2019-20/|title=13 incredible stats from Erling Haaland’s record-breaking 2019 – 20|date=19 февруари 2020 г. |publisher=planetfootball.com|accessdate=24 февруари 2020}}</ref> С отбора на Залцбург печели титлата в [[Австрийска Бундеслига|Австрийската Бундеслига]] и купата на Австрия. На 29 декември 2019 г, Холанд преминава в състава на Борусия Дортмунд срещу €20 милиона.<ref>{{cite web|url=https://www.bavarianfootballworks.com/2019/12/29/21041236/borussia-dortmund-erling-haaland-rb-salzburg-manchester-united-rb-leipzig-juventus-champions-league|title=OFFICIAL: Erling Braut Haaland has signed for Borussia Dortmund for 20 million euros|date=29 декември 2019 г.|publisher=bavarianfootballworks.com|accessdate=24 февруари 2020}}</ref> Въпреки че може да играе за [[Национален отбор по футбол на Англия|националния отбор на Англия]], Холанд избира Норвегия. След световното за младежи под 20 години, в което печели златната обувка, Халанд прави дебюта си за мъжкия отбор на страната през септември 2019 г. == Биография == Холанд е роден в Лийдс, Англия, където баща му играе по това време. == Клубна кариера == === Брюне === Холанд се присъединява към школата на ФК Брюне. По време на сезон 2015 – 16 г. Холанд играе за резервния ФК Брюне 2, където впечатлява с 18 гола в 14 мача. Представянето му за резервния отбор води до дебюта му на 15-годишна възраст на 12 май 2016 г. в мач срещу [[Ранхейм Фотбал]]. Докато е в Брюне, Холанд преминава през неуспешен тестов период в германския [[ТШГ 1899 Хофенхайм]]. Холанд изиграва 16 мача за Брюне. === Молде === ==== 2017 ==== На 1 февруари 2017 г. ФК Молде обявява привличането на Холанд. Той прави дебюта си на 26 април 2017 г. в мач от норвежката лига срещу Волда. Дебютът му в лигата идва на 4 юни, 2017 г., когато се появява като резерва в 71-та минута срещу [[Сарпсборг 08 ФФ]]. Той получава жълт картон след 65 секунди на терена. Холанд вкарва победния гол в 77-та минута, който се превръща в дебютния му в [[Норвежка висша лига|норвежката висша лига]]. Холанд вкарва втория си гол в лигата за сезона на 17 септември, победен гол срещу [[ФК Викинг]] в мач с краен резултат на 3 – 2. След мача, Холанд получава критики от съотборника си Бйорн Сигурдсон за начина по който празнува побадението си пред феновете на ФК Викинг. Холанд приключва първия си зедон с 4 гола в 20 мача. ==== 2018 ==== На 1 юли 2018 г. Холанд вкарва 4 гола срещу [[СК Бран]] в първите 21 минути на мача, осигурявайки крайната победата на отбора си с 4 – 0 над непобедения дотогава лидер в лигата. Хеттрикът отбелязан за 11 минути и 4 секунди. Скаут на [[Манчестър Юнайтед]] присъства на мача. След края на мача, мениджърът на ФК Молде, [[Уле Гюнар Сулшер]] сравнява стилът на Холанд с този на [[Ромелу Лукаку]] и разкрива, че клуба е отхвърлил няколко оферти за него. В следващия мач на 8 юли Холанд продължава головата си серия с две попадения и асистенция в победа с 5:1 срещу [[Волеренга Фотбал]]. Холанд вкарва в победата на Молде срещу [[КФ Ляч]] в мач от [[Лига Европа]] на 26 юли. Заради изкълчен глезен, Холанд не взима участие в последните три мача на отбора в норвежката лига. Заради представянето си през 2018, Холанд е избран за млад играч на сезона. Той завършва сезона като топ реализатора на Молде с 16 гола в 30 мача във всички турнири. === Ред Бул Залцбург === На 19 август 2018 г, австрийският Ред Бул Залцбург обявява, че Холанд ще се присъедини към клуба на 1 януари с пет-годишен договор. На 19 юли, Холанд вкарва първия си [[Хеттрик (футбол)|хеттрик]] за клуба при победа със 7 – 1 в мач от турнира за австрийската купа срещу Парндорф. Първият хеттрик на Холанд в лигата идва на 10 август при победа с 5:2 над [[Волфсбергер АК]]. Холанд отбелязва третия си хеттрик за Залцбург на 14 септември при победа със 7 – 2 срещу [[ТШФ Хартберг]]. В лигата, Холанд отбелязва 11 гола в първите си 7 мача, а в Шампионската лига бележи при дебюта си в турнира срещу [[КРК Генк]]. Мача приключва с победа на Залцбург и краен резултат 6 – 2. Впоследствие Холанд се превръща във втория тийнейджър в историята на Шампионската лига, отбелязъл в първите си три мача. Той също така става и първият играч вкалал шест гола в първите си три мача в турнира. По-късно след гола му срещу Наполи се превръща в първия тийнейджър вкарал в четири последователни мача в турнира, изравнявайки постиженията на Зе Карлос, [[Алесандро Дел Пиеро]] и [[Диего Коста]]. На 27 ноември, той отбелязва още един гол срещу Генк, достигайки пет поредни мача и се превръща в шестия играч в историята с такова постижение. === Борусия Дортмунд === Холанд преминава в състава на Борусия Дортмунд няколко дни преди януарския трансферен прозорец за сума от около €20 милиона, подписвайки договор за четири години и половина. Дебюта си той прави срещу отбора на [[ФК Аугсбург]] на 18 януари, 2020 г, влизайки като резерва в 56-ата минута и отбелязвайки хеттрик за 23 минути. Крайният резултат на срещата е 5 – 3. Холанд се превръща във втория играч на Борусия в историята, вкарал три гола в дебюта си в [[Първа Бундеслига]] след [[Пиер-Емерик Обамеянг]]. По време на втория му мач за Борусия на 24 януари срещу местния съперник, [[1. ФК Кьолн]], Холанд отново влиза като резерва в 65-а минута. Той отбелязва 2 гола, помагайки за победата с 5 – 1. Холанд става първият играч в Бундеслигата, отбелязал пет гола в първите си два мача, както и играча вкарал пет попадения за най-кратко време (56 минути). На 18 февруари, Холанд вкарва и двата гола за отбора си при победа с 2 – 1 срещу [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] в първия мач от 16-на финалите на Шампионска лига. == Международна кариера == Въпреки че може да играе за националния отбор на Англия, Холанд избира Норвегия и ги представя в множество възрастови групи. С отбора на Норвегия до 19 години на 27 март 2018 г, Холанд отбелязва хеттрик срещу [[Шотландия]] при победа с 5:4. Победата осигурява класирането на Норвегия на [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г.]]. На 22 юли Холанд отбелязва 9 гола при победата на норвежкия отбор до 20 години срещу отбора на [[Хондурас]] в мач от Световното първенство в [[Люблин]], [[Полша]]. Това се превръща в най-голямата победа за отбора на Норвегия и съответно най-голямото поражение за състава на Хондурас. Въпреки че Норвегия отпада още в групите и Холанд не отбелязва в друг мач, той печели златната обувка на турнира. След впечатляващото си представяне на Световното първенство до 20 години, добро представяне със Залцбург и шест гола в първите си четири мача в австрийската лига на 28 август, Холанд е повикан от [[Ларш Лагербек]] в мъжкия отбор за мачовете срещу [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] и [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] в квалификационните мачове. Той прави дебюта си на 5 септември срещу отбора на Малта. == Стил на игра == Известен със своето експлозивно ускорение и темпо, позициониране, сила и прецизно движение без топка, Холанд често успява да се озове в голова позиция след спринт зад защитниците. Също така бързо успява да забележи кога опонентите му са концентрирани другаде и да заеме позиция. В кратката си кариера, Холанд се доказва като умел нападател, успявайки да вкара със силни удари от дистанция, голове от близо след прецизно движение, голове при позиция сам срещу вратяра и голове с глава. Като отборен играч Халанд успява бързо и инстинктивно да чете играта. Стратегическото му движение по терена открива пространства в противниковата защитата и помага на съотборниците му да отбележат. == Личен живот == Холанд е син на бивш футболист. Баща му, Алф-Инге Холанд играе като защитник за отборите на [[ФК Нотингам Форест]], [[АФК Лийдс Юнайтед]] и [[ФК Манчестър Сити]]. Ерлинг се ражда в Лийдс и е фен на местния отбор. В интервю за норвежкия вестник, ''Aftenposten'' през февруари, 2017 г. Холанд споделя, че „мечтата му е да спечели [[Английска висша лига|английската висша лига]] с отбора на Лийдс.“ Холанд и семейството му се местят в [[Брюне]], когато е на три. == Източници == <references/> {{Настоящ състав на ФК Манчестър Сити}} [[Категория:Норвежки футболисти]] [[Категория:Футболисти на Борусия Дортмунд]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Сити]] 5ghxd2x17yd0vwx9o334qk2vodu5tv8 11473434 11473433 2022-07-28T16:38:52Z 212.5.158.226 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{Флагче|Норвегия}} Ерлинг Холанд | снимка = FC RB Salzburg versus SV Mattersburg (4. Juli 2019) 29.jpg | описание = Холанд с екипа на [[ФК Ред Бул Залцбург|Ред Бул Залцбург]] през [[2019]] г. | прякор = ''Златното момче'' | цяло име = Ерлинг Браут Холанд | дата на раждане = [[21 юли]] [[2000]] (21 г.) | град на раждане = [[Лийдс]] | държава на раждане = {{Флагче|Англия}} [[Англия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 194 см | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | настоящ отбор = {{Флагче|Англия}} [[Манчестър Сити]] | номер на фланелката = 9 | договор до = | юношески години = 2005 – 2016<br>2017 | юношески отбори = {{Флагче|Норвегия}} [[ФК Брюне|Брюне]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[ФК Молде|Молде]] | години = 2015 – 2016<br>2016 – 2017<br>2017<br>2017 – 2019<br>2019 – 2020<br>2020 – 2022<br>2022– | отбори = {{Флагче|Норвегия}} [[ФК Брюне|Брюне 2]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[ФК Брюне|Брюне]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[ФК Молде|Молде 2]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[ФК Молде|Молде]]<br>{{Флагче|Австрия}} [[ФК Ред Бул Залцбург|Ред Бул Залцбург]]<br>{{Флагче|Германия}} [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия (Дортмунд)]]<br>{{Флагче|Англия}} [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] | мачове = 14<br>16<br>4<br>39<br>16<br>67<br>2 | голове = (18)<br>(0)<br>(2)<br>(14)<br>(17)<br>(62)<br>(1) | национален отбор години = 2015<br>2016<br>2017<br>2017<br>2018<br>2018<br>2019<br>2019– | национален отбор = {{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия до 15]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия до 16]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия до 17]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия до 18]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия до 19]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия до 20]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия до 21]]<br>{{Флагче|Норвегия}} [[Норвегия]] | национален отбор мачове = 4<br>17<br>5<br>6<br>6<br>5<br>3<br>21 | национален отбор голове = (4)<br>(1)<br>(2)<br>(6)<br>(6)<br>(11)<br>(0)<br>(20) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Ерлинг Холанд''' ({{lang|no|Erling Braut Håland}}) е норвежки професионален футболист, играещ като нападател за английския [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]] и [[Национален отбор по футбол на Норвегия|националния отбор на Норвегия]].<ref>{{cite web|url=https://www.lifeinnorway.net/erling-braut-haaland/|title=Erling Braut Haaland, Norway’s New Sporting Superstar|date=8 февруари 2020 г. |publisher=lifeinnorway.net|accessdate=24 февруари 2020}}</ref> Считан е за един от най-добрите нападатели за своето поколение. Холанд започва кариерата си във [[ФК Брюне]] през 2016, а по-късно играе за ФК Молде, където прекарва две години. През януари 2019, подписва пет-годишен договор с австрийския [[ФК Ред Бул Залцбург]]. В изданието на [[Шампионска лига 2019/20]] става първият тийнейджър, вкарал в пет последователни мача и вторият, отбелязал 10 гола в турнира.<ref>{{cite web|url=https://www.planetfootball.com/quick-reads/13-incredible-stats-from-erling-haalands-record-breaking-2019-20/|title=13 incredible stats from Erling Haaland’s record-breaking 2019 – 20|date=19 февруари 2020 г. |publisher=planetfootball.com|accessdate=24 февруари 2020}}</ref> С отбора на Залцбург печели титлата в [[Австрийска Бундеслига|Австрийската Бундеслига]] и купата на Австрия. На 29 декември 2019 г, Холанд преминава в състава на Борусия Дортмунд срещу €20 милиона.<ref>{{cite web|url=https://www.bavarianfootballworks.com/2019/12/29/21041236/borussia-dortmund-erling-haaland-rb-salzburg-manchester-united-rb-leipzig-juventus-champions-league|title=OFFICIAL: Erling Braut Haaland has signed for Borussia Dortmund for 20 million euros|date=29 декември 2019 г.|publisher=bavarianfootballworks.com|accessdate=24 февруари 2020}}</ref> Въпреки че може да играе за [[Национален отбор по футбол на Англия|националния отбор на Англия]], Холанд избира Норвегия. След световното за младежи под 20 години, в което печели златната обувка, Халанд прави дебюта си за мъжкия отбор на страната през септември 2019 г. == Биография == Холанд е роден в Лийдс, Англия, където баща му играе по това време. == Клубна кариера == === Брюне === Холанд се присъединява към школата на ФК Брюне. По време на сезон 2015 – 16 г. Холанд играе за резервния ФК Брюне 2, където впечатлява с 18 гола в 14 мача. Представянето му за резервния отбор води до дебюта му на 15-годишна възраст на 12 май 2016 г. в мач срещу [[Ранхейм Фотбал]]. Докато е в Брюне, Холанд преминава през неуспешен тестов период в германския [[ТШГ 1899 Хофенхайм]]. Холанд изиграва 16 мача за Брюне. === Молде === ==== 2017 ==== На 1 февруари 2017 г. ФК Молде обявява привличането на Холанд. Той прави дебюта си на 26 април 2017 г. в мач от норвежката лига срещу Волда. Дебютът му в лигата идва на 4 юни, 2017 г., когато се появява като резерва в 71-та минута срещу [[Сарпсборг 08 ФФ]]. Той получава жълт картон след 65 секунди на терена. Холанд вкарва победния гол в 77-та минута, който се превръща в дебютния му в [[Норвежка висша лига|норвежката висша лига]]. Холанд вкарва втория си гол в лигата за сезона на 17 септември, победен гол срещу [[ФК Викинг]] в мач с краен резултат на 3 – 2. След мача, Холанд получава критики от съотборника си Бйорн Сигурдсон за начина по който празнува побадението си пред феновете на ФК Викинг. Холанд приключва първия си зедон с 4 гола в 20 мача. ==== 2018 ==== На 1 юли 2018 г. Холанд вкарва 4 гола срещу [[СК Бран]] в първите 21 минути на мача, осигурявайки крайната победата на отбора си с 4 – 0 над непобедения дотогава лидер в лигата. Хеттрикът отбелязан за 11 минути и 4 секунди. Скаут на [[Манчестър Юнайтед]] присъства на мача. След края на мача, мениджърът на ФК Молде, [[Уле Гюнар Сулшер]] сравнява стилът на Холанд с този на [[Ромелу Лукаку]] и разкрива, че клуба е отхвърлил няколко оферти за него. В следващия мач на 8 юли Холанд продължава головата си серия с две попадения и асистенция в победа с 5:1 срещу [[Волеренга Фотбал]]. Холанд вкарва в победата на Молде срещу [[КФ Ляч]] в мач от [[Лига Европа]] на 26 юли. Заради изкълчен глезен, Холанд не взима участие в последните три мача на отбора в норвежката лига. Заради представянето си през 2018, Холанд е избран за млад играч на сезона. Той завършва сезона като топ реализатора на Молде с 16 гола в 30 мача във всички турнири. === Ред Бул Залцбург === На 19 август 2018 г, австрийският Ред Бул Залцбург обявява, че Холанд ще се присъедини към клуба на 1 януари с пет-годишен договор. На 19 юли, Холанд вкарва първия си [[Хеттрик (футбол)|хеттрик]] за клуба при победа със 7 – 1 в мач от турнира за австрийската купа срещу Парндорф. Първият хеттрик на Холанд в лигата идва на 10 август при победа с 5:2 над [[Волфсбергер АК]]. Холанд отбелязва третия си хеттрик за Залцбург на 14 септември при победа със 7 – 2 срещу [[ТШФ Хартберг]]. В лигата, Холанд отбелязва 11 гола в първите си 7 мача, а в Шампионската лига бележи при дебюта си в турнира срещу [[КРК Генк]]. Мача приключва с победа на Залцбург и краен резултат 6 – 2. Впоследствие Холанд се превръща във втория тийнейджър в историята на Шампионската лига, отбелязъл в първите си три мача. Той също така става и първият играч вкалал шест гола в първите си три мача в турнира. По-късно след гола му срещу Наполи се превръща в първия тийнейджър вкарал в четири последователни мача в турнира, изравнявайки постиженията на Зе Карлос, [[Алесандро Дел Пиеро]] и [[Диего Коста]]. На 27 ноември, той отбелязва още един гол срещу Генк, достигайки пет поредни мача и се превръща в шестия играч в историята с такова постижение. === Борусия Дортмунд === Холанд преминава в състава на Борусия Дортмунд няколко дни преди януарския трансферен прозорец за сума от около €20 милиона, подписвайки договор за четири години и половина. Дебюта си той прави срещу отбора на [[ФК Аугсбург]] на 18 януари, 2020 г, влизайки като резерва в 56-ата минута и отбелязвайки хеттрик за 23 минути. Крайният резултат на срещата е 5 – 3. Холанд се превръща във втория играч на Борусия в историята, вкарал три гола в дебюта си в [[Първа Бундеслига]] след [[Пиер-Емерик Обамеянг]]. По време на втория му мач за Борусия на 24 януари срещу местния съперник, [[1. ФК Кьолн]], Холанд отново влиза като резерва в 65-а минута. Той отбелязва 2 гола, помагайки за победата с 5 – 1. Холанд става първият играч в Бундеслигата, отбелязал пет гола в първите си два мача, както и играча вкарал пет попадения за най-кратко време (56 минути). На 18 февруари, Холанд вкарва и двата гола за отбора си при победа с 2 – 1 срещу [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] в първия мач от 16-на финалите на Шампионска лига. == Международна кариера == Въпреки че може да играе за националния отбор на Англия, Холанд избира Норвегия и ги представя в множество възрастови групи. С отбора на Норвегия до 19 години на 27 март 2018 г, Холанд отбелязва хеттрик срещу [[Шотландия]] при победа с 5:4. Победата осигурява класирането на Норвегия на [[Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г.]]. На 22 юли Холанд отбелязва 9 гола при победата на норвежкия отбор до 20 години срещу отбора на [[Хондурас]] в мач от Световното първенство в [[Люблин]], [[Полша]]. Това се превръща в най-голямата победа за отбора на Норвегия и съответно най-голямото поражение за състава на Хондурас. Въпреки че Норвегия отпада още в групите и Холанд не отбелязва в друг мач, той печели златната обувка на турнира. След впечатляващото си представяне на Световното първенство до 20 години, добро представяне със Залцбург и шест гола в първите си четири мача в австрийската лига на 28 август, Холанд е повикан от [[Ларш Лагербек]] в мъжкия отбор за мачовете срещу [[Национален отбор по футбол на Малта|Малта]] и [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] в квалификационните мачове. Той прави дебюта си на 5 септември срещу отбора на Малта. == Стил на игра == Известен със своето експлозивно ускорение и темпо, позициониране, сила и прецизно движение без топка, Холанд често успява да се озове в голова позиция след спринт зад защитниците. Също така бързо успява да забележи кога опонентите му са концентрирани другаде и да заеме позиция. В кратката си кариера, Холанд се доказва като умел нападател, успявайки да вкара със силни удари от дистанция, голове от близо след прецизно движение, голове при позиция сам срещу вратяра и голове с глава. Като отборен играч Халанд успява бързо и инстинктивно да чете играта. Стратегическото му движение по терена открива пространства в противниковата защитата и помага на съотборниците му да отбележат. == Личен живот == Холанд е син на бивш футболист. Баща му, Алф-Инге Холанд играе като защитник за отборите на [[ФК Нотингам Форест]], [[АФК Лийдс Юнайтед]] и [[ФК Манчестър Сити]]. Ерлинг се ражда в Лийдс и е фен на местния отбор. В интервю за норвежкия вестник, ''Aftenposten'' през февруари, 2017 г. Холанд споделя, че „мечтата му е да спечели [[Английска висша лига|английската висша лига]] с отбора на Лийдс.“ Холанд и семейството му се местят в [[Брюне]], когато е на три. == Източници == <references/> {{Настоящ състав на ФК Манчестър Сити}} [[Категория:Норвежки футболисти]] [[Категория:Футболисти на Борусия Дортмунд]] [[Категория:Футболисти на Манчестър Сити]] pml7wwwnf5dir6dhzm3kbazl5t2wigq 0 744873 11473966 11317097 2022-07-29T10:30:08Z StanProg 7502 Иван Ортомаров wikitext text/x-wiki '''Трети гръцки армейски корпус/Корпус за бързо развръщане на НАТО''' ({{lang|el|Γ' Σωμα Στρατού}} с абревиатура NRDC-GR) e оперативен щаб на гръцката армия, предназначен за ръководството на международните операции, предприети от Европейския съюз и [[НАТО]]. Първоначално щабът трябва да замени III армейски корпус на гръцката армия, като поеме контрола върху неговите части за бързо реагиране, но това се променя през 2009 г., така че двата щаба съществуват съвместно като обща формация, всяка от които контролира различни части на стария армейски корпус. Корпусът е базиран в град Солун от 1946 г. През годините негови заместник-командири са били редица български офицери като генерал-майор [[Пламен Лилов]] (2013 – 2016), генерал-майор [[Димитър Илиев (офицер)|Димитър Илиев]] (2016 – 2018) и генерал-майор [[Иван Ортомаров]] (2018-2022). Към 2021 г. командир на корпуса е генерал-лейтенант [[Константинос Кутрас]]. Мисията на корпуса е насочено към бързото развръщане на части в определени райони, „за да провежда или поддържа комбинирана и съвместна сухопътна операция в целия спектър от операции за колективна отбрана“<ref>[http://nrdc.army.gr/news/nrdc-gr-hq-mission Описание на мисията на Корпуса за бързо развръщане на английски език]</ref>. == Източници == <references /> {{Портал Македония}} [[Категория:Военни формирования на НАТО|Гърция]] [[Категория:Военни формирования на Гърция]] [[Категория:Сухопътни войски на Гърция]] [[Категория:Корпуси|Гърция]] [[Категория:Солун]] oc40l8xpbxn1tloo0i2i8gj1fbb852g 0 756786 11473608 11471569 2022-07-28T22:29:56Z Wutsje 27389 replaced deleted unfree image (see [[c:Commons:Deletion requests/File:Ava Max 2022.png]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Ейва Макс | име-оригинал = Ava Max | категория = музикант | описание = американска певица | портрет = Ava Max meeting fans (cropped).jpg | име-рождено = Аманда Кочи | роден-място = [[Милуоки]], [[Уисконсин]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = {{USA}} | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[Поп]], [[Поп-денс]] | инструмент = вокал | глас = | направление = | период-на-активност = 2013 – настояще | лейбъл = Atlantic | свързани-изпълнители = Cirkut | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | брак = | деца = | сайт = {{url|avamax.com}} }} '''Аманда Ава Кочи''' (родена: '''Аманда Кочи'''; на 16 февруари 1994 г.) известна професионално като '''Ейва Макс''', е американска певица и автор на песни. След като преминава през няколко щата, в търсене на музикална кариера в детството си, Макс подписва с Atlantic Records през 2016 г. и издава песента „Sweet but Psycho“ на 17 август 2018 г. Тя става нейният първи хитов сингъл, оглавявайки класациите в 26 държави, сред които Обединеното кралство, Германия, Австрия, Швейцария, Швеция и Нова Зеландия. Песента достига второ място в Австралия и 10-о в американската класация Billboard Hot 100. == Ранни години == Родителите на Ейва са албанци. Тя има по-голям брат. Три години преди Макс да се роди, родителите ѝ напускат Албания и заживяват в църква в Париж за една година, докато не получат паспорти. След това имигрират в САЩ и живеят в Уисконсин. Родителите ѝ изкарвали пари трудно като всеки от тях работил на 3 работни места без да говори английски. Ейва се премества със семейството си във Вирджиния, когато е на 8 години, където участва в многобройни певчески конкурси на Радио Дисни в молове преди да учи в гимназия. Тя сменя името си на Ейва когато е на 13 години. Година по-късно Ейва се премества с майка си в Лос Анджелис в търсене на музикална кариера. След това тя заминава за Южна Каролина, където започва да пише песни. Тя се връща в Лос Анджелис на 17 години. == Музикална кариера == === 2013 – 2017: Начало === [[Файл:Ava Max Logo.png|мини|дясно|Логото на Макс, изобразяващо прическата ѝ]] Певицата издава дебютната си песен „Take Away the Pain“ под сценичното име Ейва (на английски: Ava) през май 2013 г. Години наред демо версии на песните ѝ са отхвърляни от продуцентите, докато тя не среща канадския музикален продуцент Cirkut на парти през 2014 г. Двамата започват да работят заедно, написвайки стотици песни и издавайки песента „Anyone but You“ през юли 2016 г. Тя добива популярност и привлича вниманието на множество звукозаписни компании. Макс подписва договор с Atlantic Records. След това тя добавя Max към сценичното си име, а около 2016 – 2017 г. започва да се подстригва по определен начин, наречен „Max Cut“ (прическата на Макс), която може да се види на логото ѝ, на мястото на буквата „А“. На 4 август 2017, Макс е включена в песента „Clap Your Hands“ на Le Youth. === 2018 – настояще: Пробив === [[Файл:Ava Max at the Rix FM Festival in Gothenburg (48534754301) (cropped).jpg|мини|150px|дясно|Макс по време на Gothenburg Rix FM Festival, август 2019 г.]] На 20 април 2018 г. излиза „My Way“, който достига №38 в румънската класация Airplay 100. На 11 май 2018 г. излиза „Slippin“, колаборация с Gashi. На 8 юни 2018 г. тя участва в „Into Your Arms“ от американския рапър Вит Лоури. Месец по-късно песента „Salt“ е качена в SoundCloud. На 13 август 2018 г. тя издава „Not Your Barbie Girl“ като промоционален сингъл. „Sweet but Psycho“ е издадена на 17 август 2018 г. Тя се превръща в комерсиален пробив на певицата, достигайки №1 в повече от 26 страни, включително Германия, Швейцария, Австрия, Норвегия, Швеция, Нова Зеландия и Обединеното кралство, където остава на №1 за 4 последователни седмици. През януари 2019 г. песента достига върха на класацията Billboard Songs Dance Club, а по-късно достига топ 10 на Billboard Hot 100. Макс е включена в песента на [[Vice]] и [[Давид Гета]] „Make Up“ през 2019 г., както и в песента „Let It Be Me“ от албума „7“ на [[Давид Гета]]. На 7 март 2019 г. Ейва издава сингъла „So Am I“, който достига до топ 10 в Полша, Норвегия, Шотландия и Швеция. На 3 юли 2019 г. е издаден ремикс на песента, в който участва южнокорейската група NCT 127. Песните „Blood, Sweat & Tears“ и „Freaking Me Out“ са издадени едновременно през юли 2019 г. като промоционални сингли. На 7 август 2019 г. Макс е включена в песента „Slow Dance“ на американската певица AJ Mitchell. На 19 август 2019 г., Ейва издава „Torn“ като сингъл. На 4 септември 2019 г. тя сключва съвместна сделка за издателство с Warner Chappell Music и Artist Publishing Group. На 31 октомври 2019 г. тя издава музикален клип за „Freaking Me Out“. Макс печели наградата за Най-добър нов изпълнител ([[Best Push Act]]) на церемонията MTV Europe Music Awards през 2019 г. На 6 ноември 2019 г. е издадена песента „Tabú“ на Макс и Пабло Алборан. Макс си колаборира с Alan Walker за песента „Alone, Pt. II“, издадена на 27 декември 2019 г. „On Somebody“ е издаден като промоционален сингъл на 30 декември 2019 г. На 12 март 2020 г. Макс пуска „Kings & Queens“ като петия сингъл от дебютния си студиен албум [[Heaven & Hell (Албум на Ейва Макс)|Heaven & Hell]] (2020). Тя издава „Who's Laughing Now“ на 30 юли 2020 г. и ''OMG What's Happening'' на 3 септември 2020 г. като сингли от албума. [[Heaven & Hell (Албум на Ейва Макс)|Heaven & Hell]] е издаден на 18 септември 2020 г., заедно с музикално видео към осмия сингъл ''Naked''. Албумът достига №2 във Великобритания и №27 в САЩ. == Музикален стил и влияние == Макс е поп и денс-поп певица. Израснала е, слушайки изпълнители като [[Алиша Кийс]], [[Нора Джоунс]], [[Селин Дион]], [[Арета Франклин]], [[Марая Кери]] и [[Уитни Хюстън]]. Споменавала е и [[Бионсе]], [[Мадона (певица)|Мадона]], [[Гуен Стефани]], [[Фърги (певица)|Фърги]], [[Бритни Спиърс]], [[Кристина Агилера]] и [[Лейди Гага]] като изпълнители, които са ѝ повлияли. Тя твърди, че най-голямо влияние ѝ е оказала [[Марая Кери]]. == Личен живот == Макс е често сравнявана с [[Лейди Гага]], заради музиката ѝ и външния ѝ вид – платинено русата коса, персоната и сценичното име. Тя признава, че не ѝ е приятно да прави публични изяви, че често търси дизайнери, които са пренебрегвани и че носи необичайни тоалети, тъй като тя иска „да даде на хората опит“. Тя предпочита да прави музика в студиото, вместо да се появява на публично място, заявявайки, че не харесва вниманието на модата и камерите на червения килим. Нейната „Max Cut“ прическа, направена от самата нея, се състои от асиметричната ѝ руса коса, разделена в центъра, като дясната ѝ част е с дължина до брадичката, а лявата е по – дълга и вълнообразна. Изпълнителката твърди, че с тази прическа се чувства уникална. Макс описва себе си като „100% албанка“ и заявява, че иска да се върне към общността. Тя умее да говори езика, но не може да го чете. В интервю за 2019 г. с „Attitude“ Макс разкрива, че в миналото тя е била привлечена от жени, но е избрала да не етикира сексуалността си. == Дискография == === Студийни албуми === * [[Heaven & Hell (Албум на Ейва Макс)|Heaven & Hell]] (2020) === [[EP]] === * ''Amanda Kay'' (2008) == Музикални видеа == === Като основен изпълнител === * ''My Way'' (2018) * ''Sweet but Psycho'' (2018) * ''So Am I'' (2019) * ''Torn'' (2019) * ''Freaking Me Out'' (2019) * ''Tabú'' (2019) * ''Alone, Pt. II'' (2019) * ''Kings & Queens'' (2020) * ''Who's Laughing Now?'' (2020) * ''My Head & My Heart'' (2021) === Като неосновен изпълнител === * ''Clap Your Hands'' (2017) * ''Into Your Arms'' (2018) * ''Make Up'' (2018) * ''Slow Dance'' (2019) * ''On Me'' (2020) == Награди и номинации == {| class="wikitable sortable plainrowheaders" |- ! scope="col" | Година ! scope="col" | Нагрда ! scope="col"| Получател/и и номиниран/и ! scope="col"| Категория ! scope="col"| Резултат ! scope="col" class="unsortable"| Бележки |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| [[Bravo Otto]] | {{sort|Ейва Макс}} | Newcomer | печели | style="text-align:center;"|<ref>{{Cite web|url=https://www.bravo.de/bravo-otto-wahl-2019-vote-fuer-deinen-star-382841.html|title=BRAVO-Otto-Wahl 2019: Vote für deinen Star!|website=Bravo Germany|date=October 23, 2019|accessdate=October 26, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20191023201845/https://www.bravo.de/bravo-otto-wahl-2019-vote-fuer-deinen-star-382841.html|archivedate=October 23, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| [[BreakTudo Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | International New Artist | номинация | style="text-align:center;"|<ref>{{Cite web|url=https://www.breaktudo.com/breaktudo-awards-2019-veja-a-lista-completa-de-indicados/|title=BreakTudo Awards 2019: Veja a lista completa de indicados|last=Redação|date=August 22, 2019|website=BreakTudo|language=pt-BR|accessdate=August 28, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190827155505/https://www.breaktudo.com/breaktudo-awards-2019-veja-a-lista-completa-de-indicados/|archivedate=August 27, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| [[Global Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | Rising Star | номинация | style="text-align:center;"|<ref>{{Cite news|url=https://vote.global.com|title=Global Radio Awards 2019|last=|first=|date=December 7, 2018|work=|accessdate=January 19, 2019|publisher=Global Awards|archive-url=https://web.archive.org/web/20180121162637/https://vote.global.com/|archivedate=January 21, 2018|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 ! scope="row" | [[Gaffa (magazine)#GAFFA Awards|''GAFFA'' Awards (Sweden)]] |{{sort|Ейва Макс}} | Best Foreign New Act | номинация | rowspan="2" style="text-align:center;"|<ref>{{Cite news |url=http://gaffa.se/priset |title=Sweden GAFFA Awards |date=December 7, 2018 |accessdate=January 13, 2019 |work=Gaffa |archive-url=https://web.archive.org/web/20181127071940/http://gaffa.se/priset |archivedate=November 27, 2018 |url-status=dead }}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| ''GAFFA'' Awards (Sweden) | „Sweet but Psycho“ | Best Foreign Song | печели |- !scope="row"| 2019 ! scope="row" | [[LOS40 Music Awards]] |„Sweet but Psycho“ | [[Premios 40 Principales for Best International Song|Best International Song]] | печели | style="text-align:center;" rowspan="2"|<ref>{{Cite web |url=https://los40.com/los40/2019/09/12/radio/1568271871_802645.html |title=JONAS BROTHERS, ROSALÍA, AITANA, LEIVA Y MANUEL CARRASCO, MÁXIMOS NOMINADOS DE LOS40 MUSIC AWARDS 2019 |work=Los40 |accessdate=September 13, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190921222110/https://los40.com/los40/2019/09/12/radio/1568271871_802645.html |archivedate=September 21, 2019 |url-status=live }}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| LOS40 Music Awards | {{sort|Ейва Макс}} | [[Premios 40 Principales for Best International New Artist|Best International New Artist]] | номинация |- !scope="row"| 2019 ! scope="row" | [[MTV Europe Music Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | [[MTV Europe Music Award for Best New Act|Best New Act]] | номинация | style="text-align:center;" rowspan="2"|<ref name="Variety">{{citeweb|url=https://variety.com/2019/music/news/ariana-grande-billie-eilish-shawn-mendes-taylor-swift-mtv-ema-nominations-1203354459/|title=Ariana Grande Leads 2019 MTV EMA Nominations|date=October 1, 2019|work=Variety|accessdate=October 1, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20191001094744/https://variety.com/2019/music/news/ariana-grande-billie-eilish-shawn-mendes-taylor-swift-mtv-ema-nominations-1203354459/|archivedate=October 1, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| MTV Europe Music Awards |{{sort|Ейва Макс}} | [[MTV Europe Music Award for Best Push Act|Best Push Act]] | печели |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| [[MTV Video Music Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | [[MTV Video Music Award for Best New Artist|Best New Artist]] | номинация | style="text-align:center;"|<ref name="nominations">{{Cite news|url=https://www.billboard.com/articles/news/awards/8523471/2019-mtv-vma-nominations-video-music-awards-ariana-grande-taylor-swift|title=Ariana Grande & Taylor Swift Lead 2019 MTV VMA Nominations: See Full List|work=Billboard|date=July 23, 2019|accessdate=July 23, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190723175258/https://www.billboard.com/articles/news/awards/8523471/2019-mtv-vma-nominations-video-music-awards-ariana-grande-taylor-swift|archivedate=July 23, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| [[NRJ Music Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | International Breakthrough of the Year | номинация | style="text-align:center;"|<ref>{{cite web|title=NRJ Music Awards 2019: Angèle, Roméo Elvis et Lil Nas X dominent la liste des nommés|publisher=Ozap|url=https://www.ozap.com/actu/nrj-music-awards-2019-angele-romeo-elvis-et-lil-nas-x-dominent-la-liste-des-nommes/584030|language=French|accessdate=September 30, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190930091606/https://www.ozap.com/actu/nrj-music-awards-2019-angele-romeo-elvis-et-lil-nas-x-dominent-la-liste-des-nommes/584030|archivedate=September 30, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 ! scope="row" | [[Teen Choice Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | [[Teen Choice Award for Choice Summer Music Star: Female|Choice Summer Female Artist]] | номинация | style="text-align:center;" rowspan="2"|<ref>{{Cite news|url=https://www.billboard.com/articles/news/awards/8516707/2019-teen-choice-awards-nominations|title=Lil Nas X & Post Malone Lead 2019 Teen Choice Awards Nominations: See the List|last=Kaufman|first=Gil|date=June 16, 2019|work=Billboard|accessdate=July 8, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190721001058/https://www.billboard.com/articles/news/awards/8516707/2019-teen-choice-awards-nominations|archivedate=July 21, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| Teen Choice Awards | „Sweet but Psycho“ | Choice Song: Pop | номинация |- !scope="row"| 2020 !scope="row" | [[Spotify|Spotify Awards]] | {{sort|Ейва Макс}} | Most-Streamed EDM Female Artist | номинация | style="text-align:center;" |<ref>{{cite web|url=https://www.nacionrex.com/amp/musica/spotify-awards-200-nominados-categorias-finalistas-premios-20200219-0007.html|title=Conoce a todos los nominados a los Spotify Awards 2020|author=Reyes, Van|date=February 19, 2020|website=nacionrex.com|accessdate=February 22, 2020|language=Spanish|archive-url=https://web.archive.org/web/20200220133355/https://www.nacionrex.com/amp/musica/spotify-awards-200-nominados-categorias-finalistas-premios-20200219-0007.html|archivedate=February 20, 2020|url-status=live}}</ref> |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|1=http://www.avamax.com}} {{authority control}} {{СОРТКАТ:Макс, Ейва}} [[Категория:Американски певици]] czr1d4xzk5i5hjul1ucqkwtmhv2qpmt 11473663 11473608 2022-07-29T02:17:22Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Ейва Макс | име-оригинал = Ava Max | категория = музикант | описание = американска певица | портрет = Ava Max meeting fans (cropped).jpg | портрет-описание = Макс среща фенове в Австралия след появата ѝ на Sunrise през април 2019 г. | име-рождено = Аманда Кочи | роден-място = [[Милуоки]], [[Уисконсин]], [[САЩ]] | починал-място = | националност = {{USA}} | работил = | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[Поп]], [[Поп-денс]] | инструмент = вокал | глас = | направление = | период-на-активност = 2013 – настояще | лейбъл = Atlantic | свързани-изпълнители = Cirkut | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | брак = | деца = | сайт = {{url|avamax.com}} }} '''Аманда Ава Кочи''' (родена: '''Аманда Кочи'''; на 16 февруари 1994 г.) известна професионално като '''Ейва Макс''', е американска певица и автор на песни. След като преминава през няколко щата, в търсене на музикална кариера в детството си, Макс подписва с Atlantic Records през 2016 г. и издава песента „Sweet but Psycho“ на 17 август 2018 г. Тя става нейният първи хитов сингъл, оглавявайки класациите в 26 държави, сред които Обединеното кралство, Германия, Австрия, Швейцария, Швеция и Нова Зеландия. Песента достига второ място в Австралия и 10-о в американската класация Billboard Hot 100. == Ранни години == Родителите на Ейва са албанци. Тя има по-голям брат. Три години преди Макс да се роди, родителите ѝ напускат Албания и заживяват в църква в Париж за една година, докато не получат паспорти. След това имигрират в САЩ и живеят в Уисконсин. Родителите ѝ изкарвали пари трудно като всеки от тях работил на 3 работни места без да говори английски. Ейва се премества със семейството си във Вирджиния, когато е на 8 години, където участва в многобройни певчески конкурси на Радио Дисни в молове преди да учи в гимназия. Тя сменя името си на Ейва когато е на 13 години. Година по-късно Ейва се премества с майка си в Лос Анджелис в търсене на музикална кариера. След това тя заминава за Южна Каролина, където започва да пише песни. Тя се връща в Лос Анджелис на 17 години. == Музикална кариера == === 2013 – 2017: Начало === [[Файл:Ava Max Logo.png|мини|дясно|Логото на Макс, изобразяващо прическата ѝ]] Певицата издава дебютната си песен „Take Away the Pain“ под сценичното име Ейва (на английски: Ava) през май 2013 г. Години наред демо версии на песните ѝ са отхвърляни от продуцентите, докато тя не среща канадския музикален продуцент Cirkut на парти през 2014 г. Двамата започват да работят заедно, написвайки стотици песни и издавайки песента „Anyone but You“ през юли 2016 г. Тя добива популярност и привлича вниманието на множество звукозаписни компании. Макс подписва договор с Atlantic Records. След това тя добавя Max към сценичното си име, а около 2016 – 2017 г. започва да се подстригва по определен начин, наречен „Max Cut“ (прическата на Макс), която може да се види на логото ѝ, на мястото на буквата „А“. На 4 август 2017, Макс е включена в песента „Clap Your Hands“ на Le Youth. === 2018 – настояще: Пробив === [[Файл:Ava Max at the Rix FM Festival in Gothenburg (48534754301) (cropped).jpg|мини|150px|дясно|Макс по време на Gothenburg Rix FM Festival, август 2019 г.]] На 20 април 2018 г. излиза „My Way“, който достига №38 в румънската класация Airplay 100. На 11 май 2018 г. излиза „Slippin“, колаборация с Gashi. На 8 юни 2018 г. тя участва в „Into Your Arms“ от американския рапър Вит Лоури. Месец по-късно песента „Salt“ е качена в SoundCloud. На 13 август 2018 г. тя издава „Not Your Barbie Girl“ като промоционален сингъл. „Sweet but Psycho“ е издадена на 17 август 2018 г. Тя се превръща в комерсиален пробив на певицата, достигайки №1 в повече от 26 страни, включително Германия, Швейцария, Австрия, Норвегия, Швеция, Нова Зеландия и Обединеното кралство, където остава на №1 за 4 последователни седмици. През януари 2019 г. песента достига върха на класацията Billboard Songs Dance Club, а по-късно достига топ 10 на Billboard Hot 100. Макс е включена в песента на [[Vice]] и [[Давид Гета]] „Make Up“ през 2019 г., както и в песента „Let It Be Me“ от албума „7“ на [[Давид Гета]]. На 7 март 2019 г. Ейва издава сингъла „So Am I“, който достига до топ 10 в Полша, Норвегия, Шотландия и Швеция. На 3 юли 2019 г. е издаден ремикс на песента, в който участва южнокорейската група NCT 127. Песните „Blood, Sweat & Tears“ и „Freaking Me Out“ са издадени едновременно през юли 2019 г. като промоционални сингли. На 7 август 2019 г. Макс е включена в песента „Slow Dance“ на американската певица AJ Mitchell. На 19 август 2019 г., Ейва издава „Torn“ като сингъл. На 4 септември 2019 г. тя сключва съвместна сделка за издателство с Warner Chappell Music и Artist Publishing Group. На 31 октомври 2019 г. тя издава музикален клип за „Freaking Me Out“. Макс печели наградата за Най-добър нов изпълнител ([[Best Push Act]]) на церемонията MTV Europe Music Awards през 2019 г. На 6 ноември 2019 г. е издадена песента „Tabú“ на Макс и Пабло Алборан. Макс си колаборира с Alan Walker за песента „Alone, Pt. II“, издадена на 27 декември 2019 г. „On Somebody“ е издаден като промоционален сингъл на 30 декември 2019 г. На 12 март 2020 г. Макс пуска „Kings & Queens“ като петия сингъл от дебютния си студиен албум [[Heaven & Hell (Албум на Ейва Макс)|Heaven & Hell]] (2020). Тя издава „Who's Laughing Now“ на 30 юли 2020 г. и ''OMG What's Happening'' на 3 септември 2020 г. като сингли от албума. [[Heaven & Hell (Албум на Ейва Макс)|Heaven & Hell]] е издаден на 18 септември 2020 г., заедно с музикално видео към осмия сингъл ''Naked''. Албумът достига №2 във Великобритания и №27 в САЩ. == Музикален стил и влияние == Макс е поп и денс-поп певица. Израснала е, слушайки изпълнители като [[Алиша Кийс]], [[Нора Джоунс]], [[Селин Дион]], [[Арета Франклин]], [[Марая Кери]] и [[Уитни Хюстън]]. Споменавала е и [[Бионсе]], [[Мадона (певица)|Мадона]], [[Гуен Стефани]], [[Фърги (певица)|Фърги]], [[Бритни Спиърс]], [[Кристина Агилера]] и [[Лейди Гага]] като изпълнители, които са ѝ повлияли. Тя твърди, че най-голямо влияние ѝ е оказала [[Марая Кери]]. == Личен живот == Макс е често сравнявана с [[Лейди Гага]], заради музиката ѝ и външния ѝ вид – платинено русата коса, персоната и сценичното име. Тя признава, че не ѝ е приятно да прави публични изяви, че често търси дизайнери, които са пренебрегвани и че носи необичайни тоалети, тъй като тя иска „да даде на хората опит“. Тя предпочита да прави музика в студиото, вместо да се появява на публично място, заявявайки, че не харесва вниманието на модата и камерите на червения килим. Нейната „Max Cut“ прическа, направена от самата нея, се състои от асиметричната ѝ руса коса, разделена в центъра, като дясната ѝ част е с дължина до брадичката, а лявата е по – дълга и вълнообразна. Изпълнителката твърди, че с тази прическа се чувства уникална. Макс описва себе си като „100% албанка“ и заявява, че иска да се върне към общността. Тя умее да говори езика, но не може да го чете. В интервю за 2019 г. с „Attitude“ Макс разкрива, че в миналото тя е била привлечена от жени, но е избрала да не етикира сексуалността си. == Дискография == === Студийни албуми === * [[Heaven & Hell (Албум на Ейва Макс)|Heaven & Hell]] (2020) === [[EP]] === * ''Amanda Kay'' (2008) == Музикални видеа == === Като основен изпълнител === * ''My Way'' (2018) * ''Sweet but Psycho'' (2018) * ''So Am I'' (2019) * ''Torn'' (2019) * ''Freaking Me Out'' (2019) * ''Tabú'' (2019) * ''Alone, Pt. II'' (2019) * ''Kings & Queens'' (2020) * ''Who's Laughing Now?'' (2020) * ''My Head & My Heart'' (2021) === Като неосновен изпълнител === * ''Clap Your Hands'' (2017) * ''Into Your Arms'' (2018) * ''Make Up'' (2018) * ''Slow Dance'' (2019) * ''On Me'' (2020) == Награди и номинации == {| class="wikitable sortable plainrowheaders" |- ! scope="col" | Година ! scope="col" | Нагрда ! scope="col"| Получател/и и номиниран/и ! scope="col"| Категория ! scope="col"| Резултат ! scope="col" class="unsortable"| Бележки |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| [[Bravo Otto]] | {{sort|Ейва Макс}} | Newcomer | печели | style="text-align:center;"|<ref>{{Cite web|url=https://www.bravo.de/bravo-otto-wahl-2019-vote-fuer-deinen-star-382841.html|title=BRAVO-Otto-Wahl 2019: Vote für deinen Star!|website=Bravo Germany|date=October 23, 2019|accessdate=October 26, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20191023201845/https://www.bravo.de/bravo-otto-wahl-2019-vote-fuer-deinen-star-382841.html|archivedate=October 23, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| [[BreakTudo Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | International New Artist | номинация | style="text-align:center;"|<ref>{{Cite web|url=https://www.breaktudo.com/breaktudo-awards-2019-veja-a-lista-completa-de-indicados/|title=BreakTudo Awards 2019: Veja a lista completa de indicados|last=Redação|date=August 22, 2019|website=BreakTudo|language=pt-BR|accessdate=August 28, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190827155505/https://www.breaktudo.com/breaktudo-awards-2019-veja-a-lista-completa-de-indicados/|archivedate=August 27, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| [[Global Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | Rising Star | номинация | style="text-align:center;"|<ref>{{Cite news|url=https://vote.global.com|title=Global Radio Awards 2019|last=|first=|date=December 7, 2018|work=|accessdate=January 19, 2019|publisher=Global Awards|archive-url=https://web.archive.org/web/20180121162637/https://vote.global.com/|archivedate=January 21, 2018|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 ! scope="row" | [[Gaffa (magazine)#GAFFA Awards|''GAFFA'' Awards (Sweden)]] |{{sort|Ейва Макс}} | Best Foreign New Act | номинация | rowspan="2" style="text-align:center;"|<ref>{{Cite news |url=http://gaffa.se/priset |title=Sweden GAFFA Awards |date=December 7, 2018 |accessdate=January 13, 2019 |work=Gaffa |archive-url=https://web.archive.org/web/20181127071940/http://gaffa.se/priset |archivedate=November 27, 2018 |url-status=dead }}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| ''GAFFA'' Awards (Sweden) | „Sweet but Psycho“ | Best Foreign Song | печели |- !scope="row"| 2019 ! scope="row" | [[LOS40 Music Awards]] |„Sweet but Psycho“ | [[Premios 40 Principales for Best International Song|Best International Song]] | печели | style="text-align:center;" rowspan="2"|<ref>{{Cite web |url=https://los40.com/los40/2019/09/12/radio/1568271871_802645.html |title=JONAS BROTHERS, ROSALÍA, AITANA, LEIVA Y MANUEL CARRASCO, MÁXIMOS NOMINADOS DE LOS40 MUSIC AWARDS 2019 |work=Los40 |accessdate=September 13, 2019 |archive-url=https://web.archive.org/web/20190921222110/https://los40.com/los40/2019/09/12/radio/1568271871_802645.html |archivedate=September 21, 2019 |url-status=live }}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| LOS40 Music Awards | {{sort|Ейва Макс}} | [[Premios 40 Principales for Best International New Artist|Best International New Artist]] | номинация |- !scope="row"| 2019 ! scope="row" | [[MTV Europe Music Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | [[MTV Europe Music Award for Best New Act|Best New Act]] | номинация | style="text-align:center;" rowspan="2"|<ref name="Variety">{{citeweb|url=https://variety.com/2019/music/news/ariana-grande-billie-eilish-shawn-mendes-taylor-swift-mtv-ema-nominations-1203354459/|title=Ariana Grande Leads 2019 MTV EMA Nominations|date=October 1, 2019|work=Variety|accessdate=October 1, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20191001094744/https://variety.com/2019/music/news/ariana-grande-billie-eilish-shawn-mendes-taylor-swift-mtv-ema-nominations-1203354459/|archivedate=October 1, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| MTV Europe Music Awards |{{sort|Ейва Макс}} | [[MTV Europe Music Award for Best Push Act|Best Push Act]] | печели |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| [[MTV Video Music Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | [[MTV Video Music Award for Best New Artist|Best New Artist]] | номинация | style="text-align:center;"|<ref name="nominations">{{Cite news|url=https://www.billboard.com/articles/news/awards/8523471/2019-mtv-vma-nominations-video-music-awards-ariana-grande-taylor-swift|title=Ariana Grande & Taylor Swift Lead 2019 MTV VMA Nominations: See Full List|work=Billboard|date=July 23, 2019|accessdate=July 23, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190723175258/https://www.billboard.com/articles/news/awards/8523471/2019-mtv-vma-nominations-video-music-awards-ariana-grande-taylor-swift|archivedate=July 23, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| [[NRJ Music Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | International Breakthrough of the Year | номинация | style="text-align:center;"|<ref>{{cite web|title=NRJ Music Awards 2019: Angèle, Roméo Elvis et Lil Nas X dominent la liste des nommés|publisher=Ozap|url=https://www.ozap.com/actu/nrj-music-awards-2019-angele-romeo-elvis-et-lil-nas-x-dominent-la-liste-des-nommes/584030|language=French|accessdate=September 30, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190930091606/https://www.ozap.com/actu/nrj-music-awards-2019-angele-romeo-elvis-et-lil-nas-x-dominent-la-liste-des-nommes/584030|archivedate=September 30, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 ! scope="row" | [[Teen Choice Awards]] |{{sort|Ейва Макс}} | [[Teen Choice Award for Choice Summer Music Star: Female|Choice Summer Female Artist]] | номинация | style="text-align:center;" rowspan="2"|<ref>{{Cite news|url=https://www.billboard.com/articles/news/awards/8516707/2019-teen-choice-awards-nominations|title=Lil Nas X & Post Malone Lead 2019 Teen Choice Awards Nominations: See the List|last=Kaufman|first=Gil|date=June 16, 2019|work=Billboard|accessdate=July 8, 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190721001058/https://www.billboard.com/articles/news/awards/8516707/2019-teen-choice-awards-nominations|archivedate=July 21, 2019|url-status=live}}</ref> |- !scope="row"| 2019 !scope="row"| Teen Choice Awards | „Sweet but Psycho“ | Choice Song: Pop | номинация |- !scope="row"| 2020 !scope="row" | [[Spotify|Spotify Awards]] | {{sort|Ейва Макс}} | Most-Streamed EDM Female Artist | номинация | style="text-align:center;" |<ref>{{cite web|url=https://www.nacionrex.com/amp/musica/spotify-awards-200-nominados-categorias-finalistas-premios-20200219-0007.html|title=Conoce a todos los nominados a los Spotify Awards 2020|author=Reyes, Van|date=February 19, 2020|website=nacionrex.com|accessdate=February 22, 2020|language=Spanish|archive-url=https://web.archive.org/web/20200220133355/https://www.nacionrex.com/amp/musica/spotify-awards-200-nominados-categorias-finalistas-premios-20200219-0007.html|archivedate=February 20, 2020|url-status=live}}</ref> |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{Official website|1=http://www.avamax.com}} {{authority control}} {{СОРТКАТ:Макс, Ейва}} [[Категория:Американски певици]] fhvl8yim0n3cd0fzntw0koi77df4i25 0 760253 11473478 11472145 2022-07-28T18:35:40Z Kati 191397 311901 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Петър Вуцов | снимка = petar_vutsov.jpg | описание = Петър Вуцов с екипа на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] през [[2019]] г. | прякор = ''Малката Вуца'' | цяло име = Петър Велиславов Вуцов | дата на раждане = [[7 август]] [[2000]] (21 г.) | град на раждане = [[Варна]] | държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 186 см | пост = Дефанзивен [[полузащитник]] | настоящ отбор = [[ФК Созопол]] | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = 2008 – 2019 | юношески отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] | години = 2019 – 2021<br>2019<br>2020 – 2021<br>2022 – | отбори = {{флагче|България}} [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]]<br>{{флагче|България}} [[Спартак (Плевен)]]*<br>{{флагче|България}} [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]]*<br>{{флагче|България}} [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] | мачове = 5<br>2<br>2<br>0 | голове = (0)<br>(0)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Петър Вуцов''' е [[България|български]] [[футболист]], дефанзивен [[полузащитник]]. Вуцов е син на бившия футболист [[Велислав Вуцов]], внук на легендата на [[Левски (София)]] [[Иван Вуцов]] и брат на вратаря на [[ПФК Славия (София)]] [[Светослав Вуцов]]. == Кариера == Петър Вуцов е юноша на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]], дебютира за мъжкия отбор на „моряците“ през [[2019]] г. като влиза резерва заменяйки [[Патрик Андраде]] при загубата с 3:2 от [[Славия (София)]]. През [[2019]] г. играе за кратко под наем в [[Спартак (Плевен)]]. През лятото на [[2020]] г. играе също под наем в [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]]. {{Славия (София)-състав}} {{СОРТКАТ:Вуцов, Петър}} [[Категория:Футболисти на Черно море (Варна)]] [[Категория:Футболисти на Спартак (Плевен)]] [[Категория:Футболисти на ПФК Пирин (Благоевград)]] [[Категория:Футболисти на Славия (София)]] [[Категория:Български футболисти]] ig020zcm8h8reedn95cx67udqancshr 0 760671 11473647 11473008 2022-07-29T01:45:08Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Братя | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Криминален филм|Криминална]] [[драма]] | Формат = [[Сериал]] | Създател(и) = [[Краси Ванков]] | Сценарий = [[Теодора Маркова]]<br>[[Невена Кертова]]<br>[[Георги Иванов]]<br>[[Александър Чобанов]]<br>[[Пламена Велковски]]<br>[[Роксана Борисова]]<br>[[Станимир Великов]]<br>[[Екатерина Николова]]<br>[[Мила Иванова]] | Режисура = [[Боя Харизанова]]<br>[[Станислав Дончев]]<br>[[Ники Илиев]]<br>[[Любомир Печев]]<br>[[Йордан Чичиков]]<br>[[Орлин Милчев]] | Камера = [[Симеон Кермекчиев]]<br>[[Борис Луканов]]<br>[[Георги Гвоздев]] | Актьори = [[Графа]]<br>[[Христо Шопов]]<br>[[Алекс Иванов]]<br>[[Деляна Хаджиянкова]]<br>[[Tодор Танчв]]<br>[[Искра Донова]]<br>[[Стойо Мирков]]<br>[[Калин Врачански]]<br>[[Йоанна Темелкова]] | Начална мелодия = Графа - Химера | Крайна мелодия = | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|Български]] | Сезони = 4 | Епизоди = 221 | Изпълнителен продуцент = [[Краси Ванков]] | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = | Времетраене = 26 минути | Дистрибуция = | ТВ Канал = [[NOVA]] | Формат на картината = 1080i [[HDTV]] | Формат на звука = [[Стереофоничен звук|Стерео]] | Излъчване = [[7 септември]] [[2020]] – | Свързани продукции = | Официален уебсайт = | Страница в IMDb = | Страница в TV.com = }} '''Братя''' е български криминален сериал от 2020 г., продуциран и създаден от [[Краси Ванков]], със сценарий от [[Теодора Маркова]] и [[Невена Кертова]]. В главните роли са [[Графа]], [[Христо Шопов]], Йоанна Темелкова, [[Алекс Иванов]], [[Калин Врачански]]. Премиерата на сериала е на 7 септември 2020 г. по NOVA.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8962099 | заглавие = "Братя“ задава нови тенденции сред българските сериали | достъп_дата = 17 септември 2020 г. | дата = 1 септември 2020 г. | издател = 24 часа онлайн}}</ref> == Сезони == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- ! colspan="2" style="padding: 0px 8px" |Сезон ! style="padding: 0px 8px" |Час и ден на излъчване ! style="padding: 0px 8px" |ТВ Сезон ! style="padding: 0px 5px" |Епизоди ! style="padding: 0px 35px" |Премиера ! style="padding: 0px 30px" |Финал |- | height="10" bgcolor="green" | |'''[[#Сезон 1: 2020|1]]''' |всеки делник, 22:30 |2020 (есен) |65 |7 септември 2020 г. |4 декември 2020 г. |- | height="10" bgcolor="lightgreenyellow" | |'''[[#Сезон 2: 2021|2]]''' |вторник-четвъртък, 22:30 |2021 (пролет) |39 |23 февруари 2021 г. |20 май 2021 г. |- | height="10" bgcolor="lime" | |'''[[#Сезон 3: 2021|3]]''' |всеки делник, 22:30 |2021 (есен) |65 |6 септември 2021 г. |3 декември 2021 г. |- | height="10" bgcolor="purple" | |'''[[#Сезон 4: 2022|4]]''' |вторник-петък, 22:30 |2022 (пролет) |52 |22 февруари 2022 г. |20 май 2022 г. |} == Сюжет == {{Сюжет}} === Сезон 1 === Сюжетът разказва за непримиримата семейна война между братята Донкови – следователят от [[ГДБОП]] Борис Донков, оглавяващ отдел за борба с наркотиците и неговият брат – сенчестия бизнесмен Драгомир Донков. Причините за тази война се крият в миналото, което и двамата се опитват да загърбят, но не успяват. Двамата са влюбени в една и съща жена – Лора (бивша съпруга на Борис и настояща съпруга на Драго/Денис) и ще направят всичко, за да спечелят сърцето ѝ (ясно е, че Лора никога не е изпитвала любов към Борис, а винаги е обичала само Драго/Денис). Единият от братята тръгва по пътя на отмъщението, а вторият ще направи всичко възможно, за да достигне до истината. Сериалът проследява опустошаващата война между двамата, която променя живота им, както и този на близките им хора.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nova.bg/series_movies/series/3447/братя/ | заглавие = Братя | достъп_дата = 17 септември 2020 |дата = | труд = | издател = NOVA }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://tv.dir.bg/news.php?id=27590135 | заглавие = Българският сериал „Братя“ с премиера по NOVA тази есен | достъп_дата = 17 септември 2020 г. | дата = 14 август 2020 | издател = ТВ Dir.bg}}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8929881 | заглавие = Три български сериала наесен по Нова телевизия | достъп_дата = 17 септември 2020 г. | дата = 23 август 2020 г. | издател = 24 chasa.bg}}</ref> === Сезон 2 === Нови заплетени сюжетни линии, загадки и драматични обрати, които ще изправят героите пред тежки изпитания в търсене на прошка, изкупление и втори шанс. === Сезон 3 === Заплетени разследвания на хладнокръвни престъпления, опасни каскади, още по-високи дози адреналин и смразявящи обрати. Основната тема на сезона е свързана със саможертвата, а някои от героите ще влязат в жестока битка с егото си, за да осъзнаят колко са готови да платят за щастието и живота на своите близки. === Сезон 4 === Основната тема ще бъде посветена на свободата да избереш собствения си път и да го отстояваш с всички възможни средства. Това ще бъде сезонът на манипулациите и задкулисните игри, а съдбата зловещо ще настрои героите всеки срещу всеки, без да са сигурни кой е приятел и кой враг. Зрителите ще разберат какво се случва с Денис Топал, който се спаси на косъм в смъртоносната престрелка във финалния епизод на миналия сезон и какъв обрат е приготвила съдбата за неговия баща – завърналият се от небитието Филип Карамитев и новата му половинка – опасната Юлия Опланчик. Как героите ще продължат живота си след фаталната престрелка, какво ще предприеме другият брат – Александър Акарди и бременната Ива Йосифова, ще стане ясно в новите епизоди на поредицата. {{Сюжет-край}} == Актьорски състав == {{обработка|съкращаване и отбелязване само на главните роли}} ; Главни роли * [[Владимир Михайлов]] – Драгомир Донков/Денис Топал, брат на Сандо и Борис * [[Христо Шопов]] – Филип Карамитев, баща на Драго и Сандо, бивш любовник на Снежа, съпруг на Юлия * [[Лора Христова]] – Юлия Опланчик, дъщеря на Фьодор, съпруга на Филип, бивша на Денис * [[Алекс Иванов]] – Александър (Сандо) Акарди, брат на Драго, син на Филип и Лукреция, годеник на Гери * [[Мартин Димитров (актьор)| Мартин Димитров]] – Радослав Андреев, в последствие наркобос, баща на Сара * [[Неда Спасова]] – Елена Давидова * [[Тодор Танчев]] – Велин Донков – съпруг на Мая, бивш съпруг на Снежа, баща на Виктория и Борис, доведен баща на Денис. * [[Стела Ганчева]] – Мая Донкова – съпруга на Велин, майка на Виктория, бивша приятелка на Лора . * [[Искра Донова]] – Ива Йосифова – съпруга на Калин, майка на Симеон, бивша приятелка на Лора * [[Даниел Ангелов]] – Димитър Черкезов – баща на Поли, колега и бивш приятел на Калин * [[Радослав Владимиров]] – Николай Владимиров – Никсън * [[Тигран Tоросян]] – Марин Владов – дясната ръка на Филип * [[Иво Йончев]] – Ангел Михайлов * [[Филип Гуляшки]] – Румен * [[Радослав Арнаудов]] – Цонев * [[Огнян Симеонов]] – Христов * [[Михаил Милчев]] – Жеков (сезони 1, 3 и 4) * [[Даниел Иванов]] – Петко * [[Стефан Пейчев]] – Киро, новият охранител на Денис Топал * [[Димитър Хаджидимитров]] – Христо * [[Божидар Попчев]] – Бранимиров (сезони 1 и 4) * [[Димитър Иванов]] – Капитана – Владо Желязото, наркобос (сезони 1 и 4) * [[Димитър Димитров]] – Мечока * [[Николай Дончев]] – Прокурор Тинчев (сезони 1, 3 и 4) * [[Даниел Кръстев]] – Пепи * [[Ивайло Симеонов]] – Игнатов, кмет * [[Богдан Григоров]] – Гринго – Адвокат Янев * [[Веселин Калановски]] – Давидов – генерал, баща на инспектор Давидова * [[Атанас Чопов]] – Недев * [[Никол Климентова]] – Сара, дъщеря на Гери и Радо * [[Мирослав Симеонов]] – Сергей * [[Анастасия Левордашка]] – Ема, гадже на Никсъна, чистачка в новата фирма за почистване на Ива и Мая. ; Епизодични роли (сезон 1) * [[Валентин Сарнацкий]] – Алексей Кретко – гл. сек. на украинското посолство * [[Леарт Докле]] – Димитър Йорданов – Боксьора-лошия, бивше гадже на Виктория, бизнесмен. Убит от Радо Андреев. * [[Христина Джурова]]– Севдалина Асенова – Лина, момиче от Ивент агенцията на Лора и Ива, проститутка, използвана от Денис Топал и Боксьора за изнудване на бизнесмени, политици и полицаи. Убита от Боксьора * [[Боян Младенов]] – Максим Яранов, дясна ръка на Денис Топал преди Радо Андреев. * [[Христо Ненов]] – Димов * [[Башар Рахал]] – Гаврилов, къртицата на Денис Топал и Боксьора, беследно изчезнал * [[Елена Иванова]] – Росица, колежка на Лина в агенцията * [[Сотир Мелев]] – Сандо, един от хората на Топал. Убит в ареста. * [[Чавдар Монов]] – Петракиев – Зам. министър на вътрешните работи * Манол Герушин – Директорът на затвора * [[Димитър Живков]] – Ананиев, бизнес партньор на Денис * [[Валентин Бурски]] – Кубата, наркобос, убит от Денис Топал ; Епизодични роли (сезон 1 и 2) * [[Калин Врачански]] – Борис Донков, брат на Денис Топал/Драго и Виктория, син на Снежа и Велин, бивш на Лора Топал, приятел на Калин. Убит от Юлия Опланчик. * [[Дария Хаджийска]] – Виктория Донкова, дъщеря на Мая и Велин, бивша сестра на Денис и Борис, бивша приятелка на Симеон. * [[Александър Галперин]] – Фьодор Опланчик, баща на Юлия, украински наркобос, бивш съдружник и бащина фигура на Денис. Убит от Борис Донков. * [[Васил Ряхов]] – Пламен Райков, наркобос, любовник на Юлия и враг на Денис. Убит от Денис Топал * [[Велина Георгиева]] – Нора, съученичка на Виктория, бивше гадже на Симеон и Тони. ; Епизодични роли (сезон 2) * [[Пламен Спиров]] – Михов, собственик на заведение, посещавано от полицаи, бизнес партньор на Денис и Радо * [[Aнтон Колев]] – Тони, приятел на Симеон, гадже на Нора * [[Антон Димитрачков]] – служител в сладкарница * [[Деян Господинов]] – Аркадий (охранител на Фьодор Опланчик) ; Епизодични роли (сезон 1, 2 и 3) * [[Деляна Хаджиянкова]] – Снежана Папазова – майка на Денис и Борис, бивша съпруга на Велин, бивша любовница на Филип. Убита от Филип Карамитев. * [[Йоанна Темелкова]] - Лора Топал, съпруга на Драго/Денис, бивша приятелка на Ива, родителите и са в Белгия, Бивш собственик на агенция * [[Цветан Чолев]] – Огнян Чолев – охранител на Денис/Драго. Убит от Лора Топал. * [[Стойо Мирков]] – Калин Йосифов – съпруг на Ива, баща на Симеон, колега и приятел на Борис. Убит от Денис Топал. * [[Горан Иванов]] – Дарин Павлов, бивш полицай в ГДБОП, предателят на Борис. * [[Валентина Александрова]] – Силвия, служителка в закритата агенция на Лора и Ива, после само на Ива * [[Биляна Казакова]] – Ани * [[Мария Сотирова]] – Жана Илиева ; Епизодични роли (сезон 2 и 3) * Петър Петров - Кривия * '''Актьори, участвали само в сезон 1,2,3 и 4''' * [[Сара Драгулева]] – Гери, хостеса, бивша съпруга на радо, бивша годеница на Сандо, майка на Сара, приятелка на Папи Ханс, убита от Радо Андреев * [[Елеонора Иванова]] – Полина Черкезова – дъщеря на Димитър Черкезов, приятелка на Симеон * [[Мартин Петков]] – Симеон Йосифов – син на Ива и Калин, приятел на Поли ; Епизодични роли (сезон 3) * [[Валерия Тодорова]] – Баба Гита * [[Николай Божков]] – Барона, наркобос * [[Радостин Цонев]] – Стамбата * [[Борис Григоров]] – Асистент химик * [[Николай Илиев(Актьор)|Николай Илиев]] - Жаром * [[Деян Боянов]] – Жоро Масажиста * [[Йордан Сиркатов]] – Комисар Атанас Ангелов * [[Делян Дъбов]] – Юрий Матвеев * [[Румен Попов]] – Дядо Блажо * [[Иван Пасков]] – Деян Василев * [[Мартин Стоичков]] – Турчина ; Епизодични роли (сезон 4) * [[Веселин Петров]] – Благоев == Излъчване == Телевизионната премиера на криминалната драма се състои на 7 септември 2020 година в ефира на NOVA. Епизодите се излъчват от понеделник до петък от 22:30. Сериалът завършва на 4 декември. Премиерата на втори сезон се състои на 23 февруари 2021 година по [[NOVA]] от 22:30. Епизодите се излъчват от вторник до четвъртък и завършва на 20 май. Третият сезон стартира на 6 септември, епизодите се излъчват всеки делничен ден от 22:30 по NOVA и завършва на 3 декември. Премиерата на четвъртия сезон се състои на 22 февруари 2022 г. по NOVA от 22:30. Епизодите се излъчват от вторник до петък. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|13003038}} * [https://nova.bg/series_movies/series/3447/братя/ „Братя“ в сайта на Нова ТВ] * [https://www.facebook.com/bratiatvseries/ „Братя“ във Facebook] {{Нова Броудкастинг Груп}} [[Категория:Български сериали]] 46ocrx6jkkkojul639m1f938n1oyj72 3 761869 11473833 11452920 2022-07-29T07:52:12Z Ted Masters 210248 /* Триене на източници */ wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Thepuglover!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]]-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]] и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе в дясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило, най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''' когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|пинг}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>пинг|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p>[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 20:09, 2 октомври 2020 (UTC) == Резюме == Здравей,<br> и поздравления за стойностните ти приноси. Интригуващи [[Уикипедия:Резюме|резюмета]] слагаш: „...имам още за писане.“; „...имам още за писане!!“ и т.н. Това някакво послание към останалите редактори ли е (не ми пипай статията) или така се мотивираш да довършиш започнатото? Просто ми е интересно. --[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 15:01, 1 ноември 2020 (UTC) == Кристал == Вероятно не сте обърнали внимание, че има отделна статия [[Обработка на скъпоценни камъни]] - преместих там приноса Ви. Напомням Ви, че трябва да посочвате [[У:БИ|благонадеждни източници]]--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 10:50, 17 ноември 2020 (UTC) И моля, добавяйте страниците на цитираните източници. Читателят трябва да може лесно да намери и провери информацията. Благодаря! --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:32, 17 ноември 2020 (UTC) == Правопис == Дали ползвате инструмент за проверка на правописа? Има добавки към браузъра, аз например ползвам Mozilla Firefox с добавка Bulgarian dictionary - значително улеснява проверката [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 15:54, 17 ноември 2020 (UTC) :Моля, преглеждайте [[правопис]]а преди да публикувате - твърде много правописни грешки правите!--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 10:53, 19 ноември 2020 (UTC) ::Ако не си вземете бележка за правописа, ще предложа блокиране - Уикипедия не се нуждае от неграмотно написани текстове--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:04, 8 декември 2020 (UTC) == Редакции == Внимавайте при добавянето на нова информация да не изтривате шаблони ([[Special:diff/10608523|както тук]]), източници или друга полезна информация. За раздели, които са мъничета, поставяйте шаблон {{ш2|раздел-мъниче}}. Ако самата статия е мъниче, тогава най-накрая се поставя общият шаблон за мъниче ({{ш2|мъниче|еди си каква тематика|тематика2|...т.н.}}). Сантиметрите се изписват със съкращението cm (или см), но никога като sm. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 21:47, 4 януари 2021 (UTC) == И книгите понякога бъркат == Здравей,{{пинг|Thepuglover}}<br> Направих си труда да намеря книгата, която толкова обичаш да цитираш - ''Д. Лефтеров „Химичните елементи и техните изотопи“''. С нея в ръка сверих една част от въведения от теб текст във [[Въглерод]] и имам следните препоръки: # Не е необходимо да поставяш източник след всяко изречение - това ненужно натоварва текста. Достатъчно е след параграф, в който информацията изцяло е взета от източника. Добре правиш, че не копираш дословно, а се мъчиш да преразказваш, но предвид големия обем на текста, който добавяш, силно рискуваме да бъдем обвинени в нарушение на [[Авторско право|авторското право]] - удостоверено със знака (©, буква '''C''' в кръгче). # Добре е да сверяваш нещата - Уикипедия дава възможност за това. Например в книгата е написано грешно [[Андре Гейм]] и [[Константин Новосьолов]] от Мичигански университет, Англия, докато просто поглеждане в съответните статии за учените ще те осветли, че става дума за [[Манчестърски университет|Университета в Манчестър]]. Разбирам, че вероятно имаш доверие на този авторитетен на пръв вид текст, но ето че и там е допусната грешка! Именно тук идва ролята на [[Уикипедия:Възможност за проверка|възможността за проверка]], което прави Уикипедия уникална и което аргументира изискването към редакторите да посочват източници. # Последно, но не по значение: ПРАВОПИС. Продължаваш да правиш малки, но досадни грешки. Хубаво е, ако започнеш да влизаш в диалог, така ние ти пишем, а не е ясно дали ти четеш. Поздрави, --[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 19:07, 9 януари 2021 (UTC) :Здравей, Ket, съжалявам за закъснелия отговор. Благодаря за съвета и корекцията на невярната информация. Чета всички съобщения и се старая да спазвам препоръките, които получавам там. Относно диалога, просто не мислех, че е необходимо да отговарям и ще се постарая в бъдеще да го правя. [[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 19:33, 9 януари 2021 (UTC) ::Благодаря ти. За по-добра четивност слагаме по едно двоеточие повече пред всяка нова реплика. И как иначе щях да видя красивия ти подпис?--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:58, 10 януари 2021 (UTC) :::Друга грешка, която намерих в книгата (и си я преписал в [[Мед]]) е ''Източна Анталия'', което трябва да бъде Източна Анатолия, т.е. Източна Мала Азия. Можеш сам да се увериш, като погледнеш [[:en:Copper|английската версия]] на статията. [[Анталия]] е съвременен турски град и няма логика да има „Източна“. Затова много те моля не преписвай дословно оттук нататък, а по възможност проверявай нещата--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 07:37, 11 януари 2021 (UTC) == Правопис == Ако кажеш с какъв [[браузър]] работиш, може би ще ти помогнем да оправиш правописа си. Приносите ти имат и други недостатъци, но нека поне са написани на правилен български език--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 15:43, 17 февруари 2021 (UTC) Дали прочитате текста на статията, която (ще) редактирате, преди да добавите дадена информация? Оставам с впечатлението ([[Special:Diff/10953425|покрай най-скорошната Ви добавка]]), че не го правите, което води до излишни дублирания. И за последно Ви моля – постарайте се малко повече с правописа. Продължавате да правите все едни и същи грешки. Фактологическите грешки са още по-сериозен проблем. Когато използвате източници, придържайте се максимално към написаното в тях. Ако не можете да перифразирате даден факт, по-добре го пропуснете изцяло. И поне си направете труда да погледнете поправките, които останалите нанасят след Вас. Може пък да Ви бъде полезно – така ще научите къде точно грешите. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 22:03, 1 май 2021 (UTC) Здравейте отново! Продължавате да правите все едни и същи грешки. И правописни, и фактологически. Има разлика между [[етен]] и [[етин]] – това по повод на [[Special:Diff/11069382|последната Ваша редакция]] във [[Въглерод]]. Също държа да отбележа, че след числото и преди символа за [[градус Целзий]] се поставя интервал, по възможност дори несекаем, а [[температура]]та във формулите е прието да се означава с главно T. Моля, проверявайте текстовете, които добавяте, за грешки, дори ако се налага по няколко пъти. Надявам се, четете репликите, макар и да не си правите труда да отговаряте. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 11:17, 29 юли 2021 (UTC) == Сингония == Статията Сингония е преместена в инкубатора - „[[Уикипедия:Инкубатор/Статии/Сингония]]“, тъй като е написана съвсем неясно. Ако имате наистина познания по темата, можете да продължите там. Имайте предвид, че материята е доста сложна и изисква специализирани познания. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 03:45, 31 юли 2021 (UTC) == Калиев супероксид == Здравейте! Нещо е станало [[Special:Diff/11288017/11309177|объркване при преводите на страниците за калиев супероксид и натриев супероксид от английската версия]]. В по-голямата част от текста се говори за калиев супероскид, но в химкутията, в източниците, в едното от уравненията, както и в шаблона за превод, се говори за натриев супероксид. Ако се затруднявате, оставете превода. Ще се опитам да го довърша в идните дни и да изчистя грешките. Благодаря Ви все пак за редакциите! --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 14:30, 17 февруари 2022 (UTC) == Триене на източници == Здравейте, защо триете източници в статията [[Класификация на минералите‎]]? [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 08:54, 16 юли 2022 (UTC) :[[Потребител:Молли|@Молли]] Здравей Молли! Аз махнах източниците от заглавивта на разделите, защото са по класификацията на ИК, а тя е спомената малко по-нагоре. Ако е проблем, ще върна промените. Лек ден --[[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 09:17, 16 юли 2022 (UTC). :: Аз ги върнах, така е по-ясно. Старая се да има посочен източник след всеки абзац, така че източникът може да се повтаря многократно. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 10:02, 16 юли 2022 (UTC) :::[[Потребител:Молли|@Молли]] Благодаря, Молли! --[[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 10:41, 16 юли 2022 (UTC) А [[Special:Diff/10969293/11471001|тук]] по каква причина сте изтрил източниците? --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 07:51, 29 юли 2022 (UTC) gvl2eo4bbuw0obeemg54aqso81jilex 1 762880 11473628 11180450 2022-07-29T00:03:31Z Extratall 108986 wikitext text/x-wiki == Еднакви? == Само чуденка по описанията. Кукушкото и Ениджевардарското приличат да са едно и също. Същото и за Демирхисарското и главното на Битолския окръг. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 14:43, 17 октомври 2020 (UTC) :1. Евала. 2. Остави ги така според мене - първите май не са, а и вторите май не са - те мотиви се повтарят. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 15:15, 17 октомври 2020 (UTC) == Снимки == Бих ги сложил знамената големи - десно, после лево и така. -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 16:28, 17 октомври 2020 (UTC) :Имам да доизкарам текст за още няколко и ще пробвам как стои после. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:41, 17 октомври 2020 (UTC) == Банското == Може би е по-добре Разложко? [https://books.google.bg/books?id=meQVAQAAMAAJ&q=%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB+%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2+%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0&dq=%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB+%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2+%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiL2v-skbzsAhWDlosKHWiFBwIQ6AEwAHoECAEQAg]. Гредах тоя Васил Теофилов можем ли да го изкараме от небитието... -- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 17:20, 17 октомври 2020 (UTC) :Второто знаме е Разложко, писал съм го Мехомийско обаче. За Теофилов не намирам друга информация, освен за знамето. Може би за отделна статия са знамената на ВМОК и македонските дружества, доколкото ги имаме? --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:02, 18 октомври 2020 (UTC) ::[Файл:Alexandrina_Ivanova_Postcard.jpg|дясно|мини|250п|[[Александрина Иванова]] от [[Неврокоп]], с революционен знаме.]] --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 06:33, 18 октомври 2020 (UTC) :::Или промяна на заглавието - те често са едно и също.-- [[Потребител:Мико|Мико]] ([[Потребител беседа:Мико|беседа]]) 09:48, 18 октомври 2020 (UTC) ::::Ами за сега ги разделих, пък натам ще видим. --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 16:44, 18 октомври 2020 (UTC) == Special Flag == Should there be a section in the article dedicated to this special flag below? [[Потребител:Extratall|Extratall]] ([[Потребител беседа:Extratall|беседа]]) 01:02, 21 октомври 2020 (UTC) [[Файл:IMARO and the Young turks revolution - flag of revolutionaries.jpg|мини|ляво|Българска чета от [[Битолски революционен окръг]] с разгърнато знаме по време на революцията.]] :Could be added as „Memorative flag of Bitola revolutionary district“ (Възпоменателно знаме на Битолския революционен окръг). --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 04:56, 21 октомври 2020 (UTC) == Висящи == :: [[Косинец]] - През 1903 година учителка в селото (Смърдеш) е Виктория Михайлова от Прилеп, която извезва знамето на косинската чета.<ref>{{Citation |title=Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.39. |url=http://strumski.com/read_pdf.php?id=170 |accessdate=2013-12-07 |archivedate=2013-12-12 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170 }}</ref> (Това може да е костурското на МПО) :: [[Добролища]] - Едно такова знаме е ползвано от Охрана и е показано от Паскал Калиманов на Богдан Филов през 1943 г. в София. Знамето е на четата на баща му.<ref>{{Участта|449}}</ref>--[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 04:35, 10 ноември 2021 (UTC) :: [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] - Знамето на четата е ушито от учителката Мария Вангелова - червено с от едната страна извезан златен лъв, а от другата надпис „Свобода или смърть“. Знаменосец е Картела Тегов Пачин.<ref name="Симеоновъ 12">{{Мокрени|12}}</ref> --[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 05:14, 10 ноември 2021 (UTC) :::Знамената ги вкарах в статията, но както предполагах поне едно нещо - Добролищкото знаме требва да е дадено в четата на [[Никола Добролитски]], който тогава се пада баща/дядо на Паскал Николов Калиманов. „Цѣлиятъ районъ бѣ разпредѣленъ на осемь центрове: Смърдешъ, Косинецъ, Дѫмбени, Кономлади, Блаца, Загоричани, Мокрени и Добромища съ отдѣлни началници и войводи: Стерио Стериовски, Насо Кършаковъ, Начко, Никола Трифоновъ, Ник. Андреевъ (Алай бей) Кольо Добролицки. Освенъ центровитѣ чети, съставиха се още две районни чети отъ по около 150 души — за Пополето подъ войводството на Ив. Поповъ и за Корещата — Митре Влаха. Състави се една наказателна чета, съ която се движеха началницитѣ Л. попъ Трайковъ, В. Чекаларовъ, М. Розовъ и Михаилъ Николовъ.“ [http://macedonia.kroraina.com/obm1/6_1_5.html] :::[[Андрей Сидов]] - защитавал блацкото знаме; [[Лазар Палчев]] - косинско и/или дъмбенското знаме, МПО активист в САЩ, предал го на Иван Прешленков от Дъмбени... И още, знамената са били минимум пет. Кономладското знаме на [[Васил Котев]] е закопано близо до него в Лаген. [https://www.strumski.com/books/L_Palcheff_Spomeni_za_Ilinden.pdf].--[[Потребител:Протогер|Протогер]] ([[Потребител беседа:Протогер|беседа]]) 15:16, 10 ноември 2021 (UTC) ==Охридско знаме== Here is a photo of the back of the Ohrid flag if anyone wants to add it the article and edit the description. [[Потребител:Extratall|Extratall]] ([[Потребител беседа:Extratall|беседа]]) 00:02, 29 юли 2022 (UTC) [[Файл:Flag of the Ohrid insurgents 3.png|мини|ляво]] 02s3ium3e0ven27etraqz8kug62q1tg 0 767212 11473970 11363572 2022-07-29T10:38:47Z Radiohist 106368 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Евгени Минчев | категория = писател | описание = | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}} | работил = [[предприемач]], [[писател]], PR експерт, [[певец]] и [[продуцент]] | вложки = {{Личност/Писател | категория = писател | период = 2004 - | жанрове = [[мемоари]], [[лирика]] | теми = | дебют = | известни творби = | повлиян = [[Стефан Цвайг]], [[Оскар Уайлд]], [[Чудомир]] }} | сайт = }} '''Евгени Константинов Минчев''' е български PR експерт, бизнесмен, реалити звезда, шоумен, предприемач, поет, певец и писател.<ref>[https://slava.bg/profiles/132.html Профил в „Слава“]</ref> == Биография == Роден е на 2 юни 1963 г. в [[Златица]] като извънбрачно дете. Осиновен е и прекарва детството си в [[Пазарджик]], където заедно със семейство си живее изключително бедно в циганския квартал на града. Учи във военно училище, но го напуска преди да завърши и отива в София. Започва да чисти входове и тъй като няма софийско жителство и постоянни доходи започва работа в градския транспорт. През 80-те години кара трамвай номер 7 в София, минаващ по [[Витоша (булевард в София)|Витошка]].<ref>[https://hotarena.net/evgeni-minchev Галерия Евгени Минчев]</ref> Едновременно с ватманството работи като манекен и модел. Броени дни преди 10 ноември 1989 г. е уволнен от работа заради любовна връзка с френски дипломат. В хода на настъпващите промени в България започва да пише за затворения свят на посолствата и на известните хора. Включва се в кръга на певеца [[Емил Димитров]] и поета [[Васил Андреев (поет)|Васил Андреев]], и има връзки с известни личности. Организира партита и става [[колумнист]] в списание „Хайлайф“. Печели популярност с гостуване в първия сутрешен блок на [[БНТ]], правен от Величко Скорчев. Издава няколко музикални албума. В работата си като пиар и продуцент организира светски събития: „Руски бал в България“, „Мис лято“, „Бизнес дама на годината“, „Бал на топмоделите“.<ref>[https://bnr.bg/post/100639935/evgeni-minchev-jivea-po-dobre-v-sofia-otkolkoto-v-london Евгени Минчев: Живея по-добре в София, отколкото в Лондон, „БНР“ 2015 г.]</ref> Организатор е на Бала на мартеницата в Лондон. Ползвайки популярността си той започва да пише книги и поезия. Първата му книга са автобиографичните мемоари „От обратната страна“ от 2008 г. Минчев е [[хомосексуален]].<ref>[https://nova.bg/news/view/2015/12/20/134003/евгени-минчев-собствената-ми-майка-не-прие-факта-че-съм-гей nova.bg]</ref> През 2021 г. участва в третия сезон на „[[Маскираният певец]]“ като гост-участник в ролята на Звездата. == Книги == * От обратната страна (2008) * Живот на педал. Зодиакална и любовна поезия (2010) * Вивиен: кървавосини опуси (2014) * Моят Емил (2016) * 55 мига от любовта: стихотворения (2018) * Леви, десни: един безпощаден роман (2018) * Леговището на Даяна: Идише маме... и други разкази (2018) – съдържа: ''She...; В очертанията на арфата; Локум в салона на кокетките; Идише маме; Полковник Войников; Певецът-стрелец'' == Външни препратки == * [https://www.minchev.com/ Официален уебсайт] == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Минчев, Евгени}} [[Категория:Български писатели]] [[Категория:Български поети]] [[Категория:Български журналисти]] [[Категория:Български бизнесмени]] [[Категория:Модели от България]] [[Категория:Български предприемачи след 1989]] [[Категория:Гей мъже]] [[Категория:ЛГБТ журналисти]] [[Категория:ЛГБТ личности от България]] [[Категория:ЛГБТ писатели от България]] [[Категория:Участници в български реалити формати]] [[Категория:Родени в Златица]] 32st7f13r7nfo13ls5veqmwtfrfp5f1 0 768193 11473682 10756936 2022-07-29T02:57:46Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Народно читалище<br> „Отец Паисий-1930“ | лого = | снимка = Chitalishte-in-Nedelevo.jpg | пояснение = Сградата на читалището, 2012 г. | тип = [[читалище]] | акроними = | седалище = село [[Неделево]], [[България]] | ръководител = | положение = съществуващо | основатели = | основана = 1930 г. | закрита = | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = [http://nchsaedinenie1875.com/?page_id=62 НЧ „Отец Паисий-1930“] | бележки = }} '''Народно читалище „Отец Паисий-1930“''' е [[читалище]] в село [[Неделево]], [[община Съединение]], [[област Пловдив]].<ref name="nchsaedinenie1875.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://nchsaedinenie1875.com/?page_id=62 | заглавие = НЧ Отец Паисий 1930 – Неделево | достъп_дата = 27 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nchsaedinenie1875.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=317&reg_num=351 | заглавие = Детайлна информация за читалище „Отец Паисий-1930“ | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = chitalishta.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == История == Читалището е основано през 1930 г. по инициатива на учителя Стефан Бозуков, участъковия фелдшер Лука Декузанов и земеделски стопани. На 7 ноември 1963 г. е открита нова читалищна сграда. Самодейните колективи в миналото са театрален състав, певческа група за автентичен фолклор, група за художествено слово и индивидуални изпълнители – самодейци, участват в [[Преглед на художествената самодейност|прегледи и фестивали на художествената самодейност]], печелят грамоти и награди.<ref name="nchsaedinenie1875.com"/> В читалищната библиотека има 4680 тома книги. Годишно се обслужват по около 100 редовни читатели.<ref name="nchsaedinenie1875.com"/> == Източници == <references /> [[Категория:Община Съединение]] [[Категория:Читалища в област Пловдив]] [[Категория:Обекти, наречени на Паисий Хилендарски]] mwfpiyjej7chsd5qnhjgu8e119iojru 11473693 11473682 2022-07-29T03:10:52Z Luxferuer 25980 Luxferuer премести страница „[[Народно читалище „Отец Паисий-1930“]]“ като „[[Народно читалище „Отец Паисий – 1930“]]“ wikitext text/x-wiki {{Организация | име = Народно читалище<br> „Отец Паисий-1930“ | лого = | снимка = Chitalishte-in-Nedelevo.jpg | пояснение = Сградата на читалището, 2012 г. | тип = [[читалище]] | акроними = | седалище = село [[Неделево]], [[България]] | ръководител = | положение = съществуващо | основатели = | основана = 1930 г. | закрита = | членове = | мото = | друго = | друго пояснение = | портал = | сайт = [http://nchsaedinenie1875.com/?page_id=62 НЧ „Отец Паисий-1930“] | бележки = }} '''Народно читалище „Отец Паисий-1930“''' е [[читалище]] в село [[Неделево]], [[община Съединение]], [[област Пловдив]].<ref name="nchsaedinenie1875.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://nchsaedinenie1875.com/?page_id=62 | заглавие = НЧ Отец Паисий 1930 – Неделево | достъп_дата = 27 декември 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nchsaedinenie1875.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=317&reg_num=351 | заглавие = Детайлна информация за читалище „Отец Паисий-1930“ | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = chitalishta.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == История == Читалището е основано през 1930 г. по инициатива на учителя Стефан Бозуков, участъковия фелдшер Лука Декузанов и земеделски стопани. На 7 ноември 1963 г. е открита нова читалищна сграда. Самодейните колективи в миналото са театрален състав, певческа група за автентичен фолклор, група за художествено слово и индивидуални изпълнители – самодейци, участват в [[Преглед на художествената самодейност|прегледи и фестивали на художествената самодейност]], печелят грамоти и награди.<ref name="nchsaedinenie1875.com"/> В читалищната библиотека има 4680 тома книги. Годишно се обслужват по около 100 редовни читатели.<ref name="nchsaedinenie1875.com"/> == Източници == <references /> [[Категория:Община Съединение]] [[Категория:Читалища в област Пловдив]] [[Категория:Обекти, наречени на Паисий Хилендарски]] mwfpiyjej7chsd5qnhjgu8e119iojru 0 770819 11473984 11470459 2022-07-29T11:11:38Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Аржентина}} Федерико Варела | снимка = F. Varela.jpg | описание = Варела с екипа на [[ЦСКА (София)]] през [[2021]] г. | прякор = ''Феде'' | цяло име = Федерико Николас Варела | дата на раждане = [[7 май]] [[1996]] (24 г.) | град на раждане = [[Буенос Айрес]] | държава на раждане = {{флагче|Аржентина}} [[Аржентина]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{флагче|Испания}} [[Испания]] | височина = 174 см | пост = [[Полузащитник|Атакуващ полузащитник]] | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = ?–?<br>2012–2014 | юношески отбори = {{флагче|Испания}} [[ФК Вивейро|Вивейро]]<br>{{флагче|Испания}} [[ФК Селта|Селта]] | години = 2014–2015<br>2015–2019<br>2018<br>2018–2019<br>2019–2020<br>2020<br>2020–2021<br>2021–2022 | отбори = {{флагче|Швейцария}} [[Стейд Нюаннайс]]<br>{{флагче|Португалия}} [[ФК Порто Б|Порто Б]]<br>→{{флагче|Португалия}} [[СК Портимоненсе|Портимоненсе]]*<br>→{{флагче|Испания}} [[Райо Махадаонда]]*<br>{{флагче|Испания}} [[КД Леганес|Леганес]]<br>→{{флагче|Испания}} [[УД Лас Палмас|Лас Палмас]]*<br>{{флагче|Турция}} [[Денизлиспор]]<br>{{флагче|България}} [[ЦСКА (София)]] | мачове = 19<br>69<br>12<br>37<br>0<br>17<br>7<br>23 | голове = (3)<br>(16)<br>(0)<br>(2)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Федерико Варела''' е [[Аржентина|аржентински]] футболист, [[полузащитник]]. == Професионална кариера == Започва да тренира във Вивейро Испания, но през 2012 преминава в школата на Селта Виго Испания. Играе като атакуващ полузащитник или халф, но се справя и като ляво и дясно крило. През юли 2013 започва да играе за отбор на Селта Виго Испания до 19 години. На 1 септември 2014 преминава в Стад Нион Швейцария. Дебютира за тима на 24 септември 2014 в загубата от Кьониц Швейцария с 3:1. Първи гол за тима бележи на 8 ноември 2014 при загубата с 2:1 от Брюл Швейцария. Играе за тима 21 мача с 3 гола. Добрите му изяви предизвикват трансфер в Порто Португалия на 29 януари 2015, като веднага е изпратен във втория отбор на тима. Дебютира за тази формация на 15 август 2015 при победата с 2:1 над Санта Клара Португалия. През първия сезон 2015/16 записва 14 мача с 1 гол, във втория играе 36 мача със 7 гола, а през третия – 20 мача с 8 гола, с което закръгля сметката си за тима с 70 мача и 16 гола. От 21 януари 2018 до 30 юни 2018 е даден под наем на Портимонензе Португалия. Дебютира на 29 януари 2018 при победата с 4:1 над Рио Аве Португалия. Изиграва общо 12 мача за отбора. Следва нов наем от 30 юли 2018 до 30 юни 2019 в Райо Махадаонда Испания, където изиграва 38 мача с 3 гола. След завръщането си от наем е продаден на Леганес Испания на 4 юли 2019. След като не успява да запише дебют за отбора е даден под наем на Лас Палмас Испания на 30 декември 2019 до 21 юли 2020. Изиграва 17 мача за тима и вкарва 1 гол. Завръща се в Леганес Испания за кратко, за да разтрогне на 15 септември 2020 и да се присъедини към Денизлиспор Турция на 18 септември 2020. Играе за тима в 7 мача. На 1 февруари 2020 подписва договор с ЦСКА. Носител на купата на България за сезон 2020/21. == Успехи == ;{{Флагче|България|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] * [[Купа на България]] '''(1)''': [[Купа на България по футбол 2020/21|2021]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/федерико-варела Профил на играча в fcCSKA.com] {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Варела, Федерико}} [[Категория:Аржентински футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] nf9omtkttklxfcjarx3awyhymcdtxw2 0 771610 11473876 10921776 2022-07-29T08:22:19Z Sim 16003 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[германски]] [[благородник]] господар на Петерсхайм<br>маршал на [[епископ]]а на [[Лиеж]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} [[Файл:Přestavlky,_zámek.jpg|мини|Дворец Петерсхайм (''Přestavlky'')]] '''Хайнрих фон Петерсхайм''' ({{lang|de|Heinrich I, Herr zu Petersheim}};† [[13 април]] [[1296]]) е господар на Петерсхайм (в [[Пилзенски край]], [[Чехия]]) и маршал на [[епископ]]а на [[Лиеж]]. Той е син на Дитрих II фон Петерсхайм († 2 януари 1289) и съпругата му Маргарета († сл. 1288). Той е брат на Валтер, каноник в „Св. Ламберт“ в Лиеж и на незаконните Дитрих цу Неерхарен и на Маргарета, канонеса в Торн. == Фамилия == Хайнрих фон Петерсхайм се жени за Маргарета фон Рененберг († сл. 1285), дъщеря на [[Арнолд I фон Рененберг]] († сл. 1262) и съпругата му Матилде. Те имат децата:<ref>[https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2981.htm#i89544 ''Sir Heinrich I, Herr zu Petersheim''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I650607 ''Heinrich v.Petershem''], ww-person.com</ref> * Хайнрих, провост в [[Маастрихт]] * [[Йохан I фон Петерсхайм]]-Щевенсвеерт († сл. 1348), женен за Елизабет фон Бокстел * Вилхелм II фон Петерсхайм († сл. 1314), женен за Изабела фон Леефдаел († сл. 1353) * Маргарета, [[абат]]иса на Торн и Мюнстербилзен * Беатрикс, канонеса в Торн == Литература == * Dieter Siebert-Gasper: ''Der Rennenberg-Codex''. ''Der Codex 149 der Kölner Dombibliothek und die Edelherren von Rennenberg im Kölner Domkapitel des 14. Jahrhunderts'', Köln 2008 (= ''Libelli Rhenani'', Bd. 23) * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXIX, Tafel 144., Vol. XXVIII, Tafel 95. * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 147., Vol. VIII, Tafel 32. == Източници == <references /> [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Починали през 1296 година]] o6i7alh11r5cpmsx0gp3u3egzzhs2qn 0 773451 11473567 11287666 2022-07-28T21:00:26Z Tonimicho 109787 Добавяне на [[Категория:Български лекари от Македония]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Живко Ангелушев | категория = лекар | описание = | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}}<br>{{USA}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Живко Ангелушев''' ({{lang|en|Zhivko Angelusheff}}) е български [[лекар]] и натурализиран американец. == Биография == Роден на 15 януари [[1897]] г. в [[Мъглиж]], Старозагорско или в [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]], [[Драма (град)|Драмско]]<ref>{{МКЕ|53}}</ref>. Брат е на художника [[Борис Ангелушев]]. Учи само един месец в [[Одрин]]ската [[семинария]]. По време на [[България в Първата световна нойна|Първата световна война]] е раняван. Ръководи специално отделение към [[Осма пехотна тунджанска дивизия]], което по новаторски метод на инженер [[Иван Мавров]] имало за цел да определя точното местонахождение на противниковите батареи по акустичната характеристика на изстрелваните от тях снаряди.<ref name="IGadzevBGEmig2">{{Гаджев 2|}}</ref> Следва биология и физика в [[Софийски университет|Софийския университет]], а през 1920 г. учи медицина в Германия. През 1925 г. се дипломира и става хирург в един от кварталите на Берлин – [[Нойкьолн]]. Между 1926/1932 г. завежда отделение в болницата там. Симпатизант е на тогава „прогресивните“ [[Комунизъм|комунистически]] идеи и попада в полезрението на [[Националсоциализъм|националсоциалистите]] през 1933 г. В търсенето на „българската следа“ в [[Пожар в Райхстага|покушението срещу Райхстага]] е арестуван и малтретиран. Вследствие на което се прехвърля в [[париж]]ка болница. Под влияние на личните си преживявания от преживяването на написва книга „''Расовата лудост''“. Поради своите убеждения се включва сред доброволците за защита на [[Втора испанска република|Испанската република]] и помага за създаване на военен лазарет в [[Мурсия]]. Връщайки се в Париж продължава да се грижи за евакуирани там ранени бойци-[[интербригадисти]]. При избухването на [[Втората световна война]] успяда се качи на последния [[Лайнер (кораб)|трансокеански лайнер]] напуснал френското пристанище [[Хавър]] преди блокирането на водните пътища и се установява в [[Ню Йорк]]. Там специализира [[Клинично изследване|клинична терапия]] и [[оториноларингология]]. Проявява научен интерес към влиянието на увеличавана на [[шум]]а и [[вибрации]]те вследствие от [[урбанизация]]та и технологизирането през [[20 век]], които застрашават човешкото здраве. Негови изследвания в [[Копенхаген]] принуждават управата му да намали [[децибел]]ите в града. Установява също така, че звукова атака от ниско прелитащи [[Свръхзвукова скорост|свръзвукови]] [[Самолет|аеролайнери]] е в състояние да убие куче. Тя се отразява върху слуховите костици, правейки ги шуплести и крехки. Високите децибели причиняват необратими промени в клетъчната структура на слуховия канал. Поразява се и [[хипофиза]]та, която има отговорни функции в човешката [[нервна система]]. Представя този актуален проблем пред тогавашния главен секретар на [[ООН]] [[У Тан]] и председателя на Сената в САЩ [[Джеймс Уилям Фулбрайт|У. Фулбрайт]]. Резултатите от изследванията са взети предвид и от [[НАСА]] и включени като фактор в [[Космическа медицина|астромедицината]]. Става член на [[Нюйоркска академия на науките|Нюйоркската академия на науките]], на [[Световна звукова организация|Световната звукова организация]], [[Американски институт по физика|Американския институт по физика]], Международния център за борба с шума и вибрациите. Издава книгите „''Борба против глухотата''“ и „''Вибрационна енергия и биохомия на слуховия нерв''“. Умира в [[Ню Йорк]] на 17 юли [[1979]] г. == Библиография == * Расовата лудост (1933) * Борба против глухотата () * Вибрационна енергия и биохомия на слуховия нерв () == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://bolgari.org/boris_angelushev:_pytuvane_v_dylbinite_na_prirodata_i_choveka-h-313.html Борис Ангелушев: Пътуване в дълбините на природата и човека, КАЛИН НИКОЛОВ, „Българи“, 8.10.2009] {{СОРТКАТ:Ангелушев, Живко}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Българи емигранти в САЩ]] [[Категория:По произход от Плевня]] [[Категория:Български лекари от Македония]] 16zh1owa1dtmozjzbw90i6ikd29zh0s 11473568 11473567 2022-07-28T21:00:53Z Tonimicho 109787 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Живко Ангелушев | категория = лекар | описание = | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BG}}<br>{{USA}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Живко Ангелушев''' ({{lang|en|Zhivko Angelusheff}}) е български [[лекар]] и натурализиран американец. == Биография == Роден на 15 януари [[1897]] г. в [[Мъглиж]], Старозагорско или в [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]], [[Драма (град)|Драмско]]<ref>{{МКЕ|53}}</ref>. Брат е на художника [[Борис Ангелушев]]. Учи само един месец в [[Одрин]]ската [[семинария]]. По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е раняван. Ръководи специално отделение към [[Осма пехотна тунджанска дивизия]], което по новаторски метод на инженер [[Иван Мавров]] имало за цел да определя точното местонахождение на противниковите батареи по акустичната характеристика на изстрелваните от тях снаряди.<ref name="IGadzevBGEmig2">{{Гаджев 2|}}</ref> Следва биология и физика в [[Софийски университет|Софийския университет]], а през 1920 г. учи медицина в Германия. През 1925 г. се дипломира и става хирург в един от кварталите на Берлин – [[Нойкьолн]]. Между 1926/1932 г. завежда отделение в болницата там. Симпатизант е на тогава „прогресивните“ [[Комунизъм|комунистически]] идеи и попада в полезрението на [[Националсоциализъм|националсоциалистите]] през 1933 г. В търсенето на „българската следа“ в [[Пожар в Райхстага|покушението срещу Райхстага]] е арестуван и малтретиран. Вследствие на което се прехвърля в [[париж]]ка болница. Под влияние на личните си преживявания от преживяването на написва книга „''Расовата лудост''“. Поради своите убеждения се включва сред доброволците за защита на [[Втора испанска република|Испанската република]] и помага за създаване на военен лазарет в [[Мурсия]]. Връщайки се в Париж продължава да се грижи за евакуирани там ранени бойци-[[интербригадисти]]. При избухването на [[Втората световна война]] успяда се качи на последния [[Лайнер (кораб)|трансокеански лайнер]] напуснал френското пристанище [[Хавър]] преди блокирането на водните пътища и се установява в [[Ню Йорк]]. Там специализира [[Клинично изследване|клинична терапия]] и [[оториноларингология]]. Проявява научен интерес към влиянието на увеличавана на [[шум]]а и [[вибрации]]те вследствие от [[урбанизация]]та и технологизирането през [[20 век]], които застрашават човешкото здраве. Негови изследвания в [[Копенхаген]] принуждават управата му да намали [[децибел]]ите в града. Установява също така, че звукова атака от ниско прелитащи [[Свръхзвукова скорост|свръзвукови]] [[Самолет|аеролайнери]] е в състояние да убие куче. Тя се отразява върху слуховите костици, правейки ги шуплести и крехки. Високите децибели причиняват необратими промени в клетъчната структура на слуховия канал. Поразява се и [[хипофиза]]та, която има отговорни функции в човешката [[нервна система]]. Представя този актуален проблем пред тогавашния главен секретар на [[ООН]] [[У Тан]] и председателя на Сената в САЩ [[Джеймс Уилям Фулбрайт|У. Фулбрайт]]. Резултатите от изследванията са взети предвид и от [[НАСА]] и включени като фактор в [[Космическа медицина|астромедицината]]. Става член на [[Нюйоркска академия на науките|Нюйоркската академия на науките]], на [[Световна звукова организация|Световната звукова организация]], [[Американски институт по физика|Американския институт по физика]], Международния център за борба с шума и вибрациите. Издава книгите „''Борба против глухотата''“ и „''Вибрационна енергия и биохомия на слуховия нерв''“. Умира в [[Ню Йорк]] на 17 юли [[1979]] г. == Библиография == * Расовата лудост (1933) * Борба против глухотата () * Вибрационна енергия и биохомия на слуховия нерв () == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://bolgari.org/boris_angelushev:_pytuvane_v_dylbinite_na_prirodata_i_choveka-h-313.html Борис Ангелушев: Пътуване в дълбините на природата и човека, КАЛИН НИКОЛОВ, „Българи“, 8.10.2009] {{СОРТКАТ:Ангелушев, Живко}} {{Портал|Македония}} [[Категория:Българи емигранти в САЩ]] [[Категория:По произход от Плевня]] [[Категория:Български лекари от Македония]] ti3ktcenvgy4cdnbhzx9lk7d0n9rkix 3 780630 11473439 11213992 2022-07-28T16:40:50Z Молли 74611 wikitext text/x-wiki {| | [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] |   | Добре дошли в Уикипедия. Приканваме всички да допринасят конструктивно към нашата енциклопедия. Прочетете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], ако искате да научите повече за допринасянето. Имайте предвид, че неконструктивните редакции се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и се премахват незабавно. Ако продължавате по този начин, е вероятно '''без повече предупреждения да [[Уикипедия:Политика за блокиране|не бъдете допускан да редактирате]] Уикипедия'''. Моля престанете с това и помислете как да подобрявате, вместо да разваляте работата на другите. Благодаря. |} :::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:40, 24 май 2021 (UTC) {| | [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] |   | Добре дошли в Уикипедия. Приканваме всички да допринасят конструктивно към нашата енциклопедия. Прочетете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], ако искате да научите повече за допринасянето. Имайте предвид, че неконструктивните редакции като тези, които направихте в статията [[:Народна република България]], се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и се премахват незабавно. Ако продължавате по този начин, е вероятно '''без повече предупреждения да [[Уикипедия:Политика за блокиране|не бъдете допускан да редактирате]] Уикипедия'''. Моля, престанете с това и помислете как да подобрявате, вместо да разваляте работата на другите. Благодаря. |} :::: [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 18:32, 24 юли 2021 (UTC) == Блокиране == <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''3 месеца''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''[[Уикипедия:Вандализъм|злоупотреба с привилегията да редактирате]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 10:47, 5 август 2021 (UTC) <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''6 месеца''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''поведение, демонстриращо, че [[У:ДРУГИЦЕЛИ|създаването на енциклопедия не е основна цел]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 16:40, 8 декември 2021 (UTC) {| | [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] |   | Добре дошли в Уикипедия. Приканваме всички да допринасят конструктивно към нашата енциклопедия. Прочетете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], ако искате да научите повече за допринасянето. Имайте предвид, че неконструктивните редакции като тези, които направихте в статията [[:Графа]], се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и се премахват незабавно. Ако продължавате по този начин, е вероятно '''без повече предупреждения да [[Уикипедия:Политика за блокиране|не бъдете допускан да редактирате]] Уикипедия'''. Моля, престанете с това и помислете как да подобрявате, вместо да разваляте работата на другите. Благодаря. |} :::: [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 16:40, 28 юли 2022 (UTC) hzwtb2i1ijue8wsjhsig5t06gu7padw 11473444 11473439 2022-07-28T16:44:45Z Молли 74611 wikitext text/x-wiki {| | [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] |   | Добре дошли в Уикипедия. Приканваме всички да допринасят конструктивно към нашата енциклопедия. Прочетете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], ако искате да научите повече за допринасянето. Имайте предвид, че неконструктивните редакции се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и се премахват незабавно. Ако продължавате по този начин, е вероятно '''без повече предупреждения да [[Уикипедия:Политика за блокиране|не бъдете допускан да редактирате]] Уикипедия'''. Моля престанете с това и помислете как да подобрявате, вместо да разваляте работата на другите. Благодаря. |} :::: [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 18:40, 24 май 2021 (UTC) {| | [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] |   | Добре дошли в Уикипедия. Приканваме всички да допринасят конструктивно към нашата енциклопедия. Прочетете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], ако искате да научите повече за допринасянето. Имайте предвид, че неконструктивните редакции като тези, които направихте в статията [[:Народна република България]], се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и се премахват незабавно. Ако продължавате по този начин, е вероятно '''без повече предупреждения да [[Уикипедия:Политика за блокиране|не бъдете допускан да редактирате]] Уикипедия'''. Моля, престанете с това и помислете как да подобрявате, вместо да разваляте работата на другите. Благодаря. |} :::: [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 18:32, 24 юли 2021 (UTC) == Блокиране == <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''3 месеца''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''[[Уикипедия:Вандализъм|злоупотреба с привилегията да редактирате]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 10:47, 5 август 2021 (UTC) <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''6 месеца''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''поведение, демонстриращо, че [[У:ДРУГИЦЕЛИ|създаването на енциклопедия не е основна цел]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 16:40, 8 декември 2021 (UTC) {| | [[Картинка:AnimatedStop2.gif|вляво|50п]] |   | Добре дошли в Уикипедия. Приканваме всички да допринасят конструктивно към нашата енциклопедия. Прочетете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], ако искате да научите повече за допринасянето. Имайте предвид, че неконструктивните редакции като тези, които направихте в статията [[:Графа]], се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и се премахват незабавно. Ако продължавате по този начин, е вероятно '''без повече предупреждения да [[Уикипедия:Политика за блокиране|не бъдете допускан да редактирате]] Уикипедия'''. Моля, престанете с това и помислете как да подобрявате, вместо да разваляте работата на другите. Благодаря. |} :::: [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 16:40, 28 юли 2022 (UTC) <div class="user-block"> [[Картинка:Stop x nuvola with clock.svg|вляво|40п|Часовник]] Бяхте '''[[Уикипедия:Политика за блокиране|блокиран(а)]]''' да редактирате за период от '''1 година''' в съответствие с [[Уикипедия:Политика за блокиране|политиката за блокиране в Уикипедия]] заради '''поведение, демонстриращо, че [[У:ДРУГИЦЕЛИ|създаването на енциклопедия не е основна цел]]'''. След като срокът на блокирането изтече, отново сте добре дошли да [[Уикипедия:Петте стълба|допринасяте с конструктивни редакции]].</div> [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 16:44, 28 юли 2022 (UTC) kumyek0lv7fgflyorn7dbax74n8p0n7 0 783776 11473244 11453227 2022-07-28T12:54:12Z Rebelheartous 22483 Rebelheartous премести страница „[[Nick Jr.]]“ като „[[Ник Джуниър]]“: на български wikitext text/x-wiki {{ТВ канали | цветова гама = 47C3CC | Име в оригинал = Nick Jr. | картинка = Nick Jr. logo 2009.svg | Дата на стартиране = 28 септември 2009 г. | Дата на закриване = | Мрежа = Viacom | Притежава се от = Viacom | Слоган = | Формат на картината = 16:9 | Език = [[английски език|английски]], [[български език|български]] | Страна = [[САЩ]] | Статут = частна | Предишни наименования= | Седалище = [[Ню Йорк]], САЩ | Свързани канали = [[Nickelodeon]], [[Nicktoons (Централна Европа)|Nicktoons]] | Уебсайт = {{URL|nickjr.com}} | Разпространение = цял свят | Аналогово ефирно = {{Nay}} | Цифрово ефирно = {{Nay}} | Сателит = {{Aye}} | Кабел = {{Aye}} | IPTV = {{Aye}} | Web = {{Aye}} | заменил тв канал = | заменен от тв канал = }} '''Nick Jr.''' е американски детски телевизионен канал. От 20 януари 2013 г. излъчва локализирана версия за [[България]]. На 1 март 2018 г. е на 100% преведен на [[Български език|български език.]] Каналът е качен на сателит Eutelsat 13E на честота 12015 с български аудио поток, освен там каналът е достъпен и от пакета на [[Булсатком]] на сателит. == Анимационни сериали == * [[Пес патрул]] * Пламъчко и машините * Аби Хачър фъзли хваща * Рибки гупи * Барбароните * Прасето Пепа * Малкото царство на Бен и Холи * Тикити ток * Ай, ай, Сантяго * Рогат отряд * Приключенията на Падингтън * Щраусчето Олив * [[Дора изследователката]] * Зак и Квак * Отбор Умизуми == Източници == * [http://www.predavatel.com/bg/tv/nickjr Nick Jr – Предавател България] * [https://tvnovini.bg/tv-novini/tv-akcenti/nick-jr-veche-na-bylgarski Nick Jr – вече на български!] {{Мъниче|телевизионен канал}} {{Телевизионни канали в България}} [[Категория:Телевизионни канали в САЩ]] [[Категория:Телевизионни канали на английски език]] [[Категория:Телевизионни канали в България]] [[Категория:Парамаунт Глобал]] [[Категория:Основани в САЩ през 2009 година]] g60lgz9iz2ugxrcnq64onik2rlz6d62 0 785324 11473729 11472913 2022-07-29T04:04:37Z Krisi tranchev.1999 114581 Днес му е премиерата в [[САЩ]], както и в [[България]]. wikitext text/x-wiki {{Филм | име = DC Лигата на супер-любимците | име_оригинал = DC League of Super-Pets | режисьори = Джаред Стърн | продуценти = Патриша Хикс<br>Джаред Стърн<br>[[Дуейн Джонсън]]<br>Дани Гарсия<br>Хирам Гарсия<ref name="studios&producers_Deadline">{{cite web|url=https://deadline.com/2021/05/dwayne-johnson-to-star-as-krypto-the-super-dog-in-animated-dc-league-of-super-pets-seven-bucks-producing-1234761809/|work=Deadline|title=Dwayne Johnson To Star As Krypto The Superdog In Animated ‘DC League of Super-Pets’; Seven Bucks Producing|author=D'Alessandro, Anthony|date=May 21, 2021|accessdate=May 21, 2021}}</ref> | сценаристи = Джаред Стърн<br>Джон Уитингтън | базиран_на = Героите от комиксите, публикувани от [[ДиСи Комикс]] | актьори = [[Дуейн Джонсън]]<br>[[Кевин Харт]]<br>Кейт Маккинън<br>[[Джон Кразински]]<br>Ванеса Бейър<br>Наташа Лион<br>Диего Луна<br>Томас Мидълдич<br>Бен Шуорц<br>[[Киану Рийвс]] | музика = Стив Яблонски | монтаж = Дейвид Еган<br>Джоан Райс | сценография = Ким Тейлър | филмово_студио = [[Уорнър Анимейшън Груп]]<br>[[DC Comics|ДиСи Ентъртейнмънт]]<br>Севън Бъкс Ентъртеймънт<ref name="Studios_THR">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/dwayne-johnson-dc-league-of-super-pets-krypto-the-super-dog-1234957072/|work=The Hollywood Reporter|title=Dwayne Johnson to Star in ‘DC League of Super-Pets’ as Krypto the Super-Dog|author=Couh, Aaron|date=May 21, 2021|accessdate=May 21, 2021}}</ref><ref name="studios&producers_Deadline" /><br>A Stern Talking To | разпространител = [[Уорнър Брос Пикчърс]] | жанр = [[анимация]]<br>[[Екшън (жанр)|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Криминален филм|криминален]]<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]] | премиера = 27 юли 2022 г. {{small|(международна премиера)}}<br>29 юли 2022 г. {{small|([[САЩ]])}} | времетраене = 100 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 90 млн. щ.д.<ref name="VarietyProj">{{cite web|url=https://variety.com/2022/film/news/box-office-dc-league-of-super-pets-vengeance-1235326365/amp/|title= Box Office: ‘DC League of Super-Pets’ to Overtake ‘Nope’ With $25 Million-Plus Debut|date=July 27, 2022|first=Rebecca |last= Rubin |website=Variety |access-date=July 27, 2022}}</ref> | уебсайт = http://www.dcleagueofsuperpets.net/ | код-IMDB = 8912936 | код-Allmovie = 729773 }} '''„DC Лигата на супер-любимците“''' ({{lang|en|DC League of Super-Pets}}) е [[Съединени американски щати|американска]] [[3D]] [[Компютърна анимация|компютърна анимация]] от 2022 година, продуциран от „[[Уорнър Анимейшън Груп]]“, базиран на супергеройския екип „Легионът на супер-любимците“ от „[[Ди Си Комикс]]“. Режисиран е от Джаред Стърн (в режисьорския си дебют в киното), който е съсценарист заедно с Джон Уитингтън. Озвучаващия състав включва [[Дуейн Джонсън]] (който също продуцира филма), [[Кевин Харт]], Кейт Маккинън, [[Джон Кразински]], Ванеса Бейър, Наташа Лион, Диего Луна, Томас Мидълдич, Бен Шуорц и [[Киану Рийвс]]. Премиерата на филма е в [[Лос Анджелис]] на 27 юли 2022 г. и излиза по кината в [[Съединените щати]] на 29 юли 2022 г. от „[[Уорнър Брос Пикчърс]]“. Получава генерално позитивни отзиви от критиката. == Синопсис == Докато [[Лигата на справедливостта]] са заловени от Лекс Лутор (Марк Марън), кучето на Супермен – Крипто ([[Дуейн Джонсън]]) основава екип от домашни любимци, които имат суперсили: кучето Ейс ([[Кевин Харт]]), който става супер силен и неразрушим; прасето ПиБи (Ванеса Байер), която може да нарасне до гигантски размери; костенурката Мъртън (Наташа Лион), която става супер бърза; и катерицата Чип (Диего Луна), който придобива електрически сили.<ref name="Update" /><ref name="Delay" /> == Актьорски състав == * [[Дуейн Джонсън]] – Суперкучето Крипто, [[лабрадор ретривър]]<ref name="Cast3" /> * [[Кевин Харт]] – Бат-Хрътката Ейс, [[боксер]]<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> * Кейт Маккинън – Лулу, морско свинче<ref>{{Cite web |title=Fisher-Price DC League of Super-Pets Figure 6-Pack |url=https://www.smythstoys.com/uk/en-gb/toys/action-figures-and-playsets/dc-comics/fisher-price-dc-league-of-super-pets-figure-6-pack/p/204788 |url-status=live |access-date=April 2, 2022 |website=Smyths}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.animationmagazine.net/features/dc-league-of-super-pets-domesticate-their-powers-in-new-trailer/|title=‘DC League of Super-Pets’ Domesticate Their Powers in New Trailer|author=Milligan, Mercedes|date=May 3, 2022|work=Animation Magazine}}</ref> * [[Джон Кразински]] – [[Супермен|Кал-Ел / Кларк Кент / Супермен]]<ref name="Cast" /> * Ванеса Байер – ПиБи, прасе<ref name="Cast3">{{Cite web |last=Agard |first=Chancellor |date=November 17, 2021 |title=Dwayne Johnson's Krypto assembles a team in DC League of Super-Pets first look |url=https://ew.com/movies/dc-league-of-super-pets-first-look/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211117170417/https://ew.com/movies/dc-league-of-super-pets-first-look/ |archive-date=November 17, 2021 |access-date=November 18, 2021 |website=Entertainment Weekly}}</ref><ref name="Cast2">{{Cite web |last=Anderson |first=Jenna |date=November 17, 2021 |title=DC League of Super-Pets Reveals Full Lineup in New Images and Plot Details |url=https://comicbook.com/dc/news/dc-league-of-super-pets-movie-spoilers-new-images/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211118042542/https://comicbook.com/dc/news/dc-league-of-super-pets-movie-spoilers-new-images/ |archive-date=November 18, 2021 |access-date=November 18, 2021 |website=ComicBook.com}}</ref> * Наташа Лион – Мертън, костенурка<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> * Диего Луна – Чип, катерица<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> * Томас Мидълтич – Кийт, морско свинче * Бен Шуорц – Марк, морско свинче * [[Киану Рийвс]] – [[Батман|Брус Уейн / Батман]]<ref name="Reeves">{{Cite web |last=Mahjouri |first=Shakiel |date=March 6, 2022 |title=Keanu Reeves Is Caped Crusade Batman In 'DC League Of Super-Pets' Trailer |url=https://etcanada.com/news/873619/keanu-reeves-is-caped-crusade-batman-in-dc-league-of-super-pets-trailer/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220306185802/https://etcanada.com/news/873619/keanu-reeves-is-caped-crusade-batman-in-dc-league-of-super-pets-trailer/ |archive-date=March 6, 2022 |access-date=March 6, 2022 |website=ET Canada}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.marca.com/en/lifestyle/movies/2022/03/07/62254b1d22601d59288b45b7.html/|title=Keanu Reeves is the new Batman in DC League of Super-Pets|access-date=March 6, 2022|website=MARCA}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcafe.bg/kino/i-kianu-riyvs-stava-batman.html/|заглавие=И Киану Рийвс става Батман...|издател=webcafe.bg|дата=7 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://telegraph.bg/interesno/dzhon-uik-se-krie-zad-glasa-na-batman-v-novata-animaciia-dc-league-of-super-pets.-trejlyr-pokazva-che-supergeroia-i-kucheto-ace-razkazvat-za-tragichnoto-si-minalo-video-38647|заглавие=Джон Уик озвучава Батман в „DC Лигата на супер-любимците“|издател=[[Телеграф (вестник)|Телеграф]]}}</ref> * Марк Марън – [[Лекс Лутор]]<ref name="Maron" /> * [[Оливия Уайлд]] – Лоис Лейн * Джамила Джамил – [[Жената-чудо|Даяна Принц / Жената чудо]] * Джемейн Клемент – [[Аквамен|Артър Къри / Аквамен]] * Джон Ърли – [[Светкавицата|Бари Алън / Светкавицата]] * Давид Дигс – Виктор Стоун / Киборг * Даша Поланко – Джесика Круз / Зеленият фенер<ref name="screenrant.com">{{cite web|url=https://screenrant.com/dc-justice-league-super-pets-poster-merch/|title=DC League of Super-Pets Merch Gives First Look at the Justice League|work=Screenrant|date=April 9, 2022|access-date=May 26, 2022|author=Fink, Richard}}</ref> * [[Кийт Дейвид]] – Зипто, бащата на Крипто<ref>{{Cite web |title=DC League of Super-Pets – Super Team |url=https://www.youtube.com/watch?v=wzasZ8xXF-g |language=en |access-date=2022-07-13}}</ref> * Ричард Арнолд – Вафълс<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=i3rl-_I_RH4|заглавие=DC League of Super-Pets - Richard Arnold is Waffles - Warner Bros. UK|издател=[[youtube.com]]|дата=15 юли 2022 г.}}</ref> * Мая Ърскин – Мърси Грейвс, асистентка на Лекс Лутор. * Ивет Никол Браун – Пати, собственичка на приюта за животни. * [[Алфред Молина]] – Джор-Ел, биологичен баща на [[Супермен]]. * [[Лина Хийди]] – Лара, биологична майка на [[Супермен]]. * Бизи Филипс – Пухкаво кученце * Дан Фоглър – Карл, асистент на Пати. == Продукция == === Разработка === През юли 2018 г. Джаред Стърн е нает да напише сценария и да режисира анимационен филм за ''DC Super Pets''.<ref>{{cite web|last=Sneider|first=Jeff|title=Exclusive: ‘Super Pets’ Movie From ‘Lego Batman’ Writer In the Works at Warner Bros.|url=http://collider.com/super-pets-movie-jared-stern/|date=July 30, 2018|website=Collider|access-date=31 January 2019|archive-date=8 February 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190208133026/http://collider.com/super-pets-movie-jared-stern|url-status=live}}</ref> През януари 2019 г. е обявено, че Сам Левайн ще служи като ко-режисьор със Стърн, и че Патриша Хикс се подписа като продуцент.<ref name="Update">{{cite web|author1=Aaron Couch|author2=Pamela McClintock|title='The Batman,' 'The Suicide Squad' Set 2021 Release Dates|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-features/batman-suicide-squad-sequel-set-2021-release-dates-1181432/|date=30 January 2019|website=[[The Hollywood Reporter]]|accessdate=31 January 2019|archive-date=31 January 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190131044025/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/batman-suicide-squad-sequel-set-2021-release-dates-1181432|url-status=live}}</ref> През май 2021 г. е обявено, че [[Дуейн Джонсън]]<ref name="Cast">{{cite news |title=‘DC League of Super-Pets’ Unveils All-Star Voice Cast with Kevin Hart, John Krasinski, Kate McKinnon and More |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/dc-league-of-superpets-cast-kevin-hart-john-krasinski-1234964553/ |date=June 8, 2021}}</ref> ще даде гласа си на Суперкучето Крипто, с други актьори от списъка в преговори за партньорство. Освен, че участва във филма, той, заедно с Дани Гарсия, Хирам Гарсия и Стърн се присъединяват като продуценти; докато Джон Рекуа, Глен Фикара и Никълъс Столър са насрочени да служат като изпълнителни продуценти.<ref name="studios&producers_Deadline" /> През юни 2021 г. допълнителните членове на актьорския състав бяха обявени, докато Кевин Харт озвучава Бат-Хрътката Ейс във филма. Допълнително, Кейт Маккинън, [[Джон Кразински]], Ванеса Бейър, Наташа Лион, Диего Луна и [[Киану Рийвс]] се включиха в състава за неразкрити роли. През следващата седмица, Джамила Джамил се присъедини към филма.<ref name="Cast" /> През септември 2021 г. Марк Марън се присъедини към състава, за да озвучи Лекс Лутор.<ref name="Maron">{{Cite web |last=Melendez |first=Marcos |date=September 13, 2021 |title=Marc Maron Is Your New Lex Luthor (in 'DC's League of Super-Pets') |url=https://collider.com/marc-maron-dc-league-of-super-pets-cast-lex-luthor/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210914082449/https://collider.com/marc-maron-dc-league-of-super-pets-cast-lex-luthor/ |archive-date=September 14, 2021 |access-date=September 14, 2021 |website=[[Collider (website)|Collider]]}}</ref> През ноември същата година, допълнителните роли са разкрити, които да бъдат – Чип, катерицата на [[Зеленият фенер]] (Луна); Мъртън, костенурката на [[Светкавицата]] (Лион), ПБ, прасето на [[Жената-чудо]] (Байер), [[Супермен]] (Красински) и новите допълнения – Томас Мидълдич и Бен Шварц.<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> През март 2022 г. Рийвс разкри, че е озвучил Батман. На следващия месец е съобщено, че Даша Поланко ще озвучи Джесика Круз / Зеленият фенер. === Анимация === Анимацията е осигурена от „Енимъл Лоджик“ във [[Ванкувър]], [[Канада]], който също осигуряваше анимацията на поредицата „[[LEGO: Филмът]]“ на [[Уорнър Анимейшън Груп]].<ref>{{cite web |last1=Sarto |first1=Dan |title=Animal Logic Begins Work on Animated Musical ‘Toto’ for Warner Bros. |url=https://www.awn.com/news/animal-logic-begins-work-animated-musical-toto-warner-bros |publisher=Animation World Network |access-date=May 8, 2021 |language=en |date=February 9, 2021}}</ref> == Музика == Оригиналната музика към филма е композирана от Стив Яблонски.<ref>{{cite web|url=https://filmmusicreporter.com/2021/11/20/steve-jablonsky-scoring-jared-sterns-dc-league-of-super-pets/|title=Steve Jablonsky Scoring Jared Stern's 'DC League of Super-Pets'|website=Film Music Reporter|date=November 20, 2021|access-date=November 23, 2021}}</ref> == Излизане == През януари 2019 г. филмът е насрочен да бъде пуснат на 21 май 2021 г.<ref name="Update" /> Датата на пускане е преместена на 20 май 2022 г., в полза на „[[Матрицата: Възкресение]]“, друг филм с участието на Рийвс.<ref name="Delay">{{Cite web |last=Hipes |first=Patrick |date=May 22, 2019 |title=Warner Bros' 'DC Super Pets' Animated Movie Moves To 2022 |url=https://deadline.com/2019/05/dc-super-pets-movie-release-date-2022-1202620965/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20190523005842/https://deadline.com/2019/05/dc-super-pets-movie-release-date-2022-1202620965/ |archive-date=May 23, 2019 |access-date=February 29, 2020 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> По-късно е преместен до 29 юли 2022 г. (който взима пускането на „[[Черният Адам (филм)|Черният Адам]]“), заедно с другите филми на [[Уорнър Брос]], които са преместени по време на производствените отлагания.<ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=‘Black Adam’ Moving To October |url=https://deadline.com/2022/03/black-adam-shazam-2-dc-league-of-super-pets-1234974637/ |website=Deadline |access-date=March 9, 2022 |date=March 9, 2022}}</ref><ref name="BlackAdamReleaseDate">{{cite news |last1=Knoop |first1=Joseph |title=Warner Bros. Shifts Dates for Black Adam, The Flash, Aquaman 2, and Shazam 2 |url=https://www.ign.com/articles/black-adam-flash-aquaman-shazam-release-date |access-date=March 10, 2022 |work=[[IGN]] |publisher=Ziff Davis |date=March 9, 2022}}</ref> Премиерата на филма се проведе на 27 юли.<ref name="MerchTHR">{{Cite web |last=Directo-Meston |first=Danielle |date=May 24, 2022 |title=''DC League of Super-Pets'' Debuts Movie-Inspired Merch Ahead of Summer (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/lifestyle/shopping/dc-league-super-pets-dog-cat-accesories-merch-1235153064/ |work=[[The Hollywood Reporter]] |publisher=[[Penske Media Corporation]] |access-date=May 25, 2022}}</ref> Ще се излъчва в стрийминг от HBO Max след 45-дневното му излъчване по кината.<ref>{{Cite news|date=2021-08-10|title=Warner Bros. movies heading to HBO Max after 45-day theatrical window in 2022|language=en|work=gamesradar|url=https://www.gamesradar.com/warner-bros-movies-heading-to-hbo-max-after-45-day-theatrical-window-in-2022/|access-date=2021-11-08}}</ref> == Прием == === Бокс офис === ''„DC Лигата на супер-любимците“'' ще се излъчи по кината на 29 юли 2022 г., заедно със ''Vengeance'' със бюджет от 40-60 млн. долара.<ref>{{cite news|url=https://www.boxofficepro.com/long-range-box-office-forecast-dc-league-of-super-pets-plus-the-latest-thor-love-and-thunder-tracking/|title=Long Range Box Office Forecast: DC League of Super-Pets, Plus the Latest Thor: Love and Thunder Tracking|date=July 1, 2022|website=Boxoffice Pro|last=Robbins|first=Shawn|access-date=July 2, 2022}}</ref> == Видеоигра == Видеоигра, базиран на филма, озаглавен „DC Лигата на супер-любимците: Приключенията на Крипто и Ейс“ е обявен по време на DC FanDome, и е пуснат на 15 юли 2022 г.<ref>{{Cite web |last=Skrebels |first=Joe |date=October 16, 2021 |title=DC League of Super-Pets Is Getting a Video Game |url=https://www.ign.com/articles/dc-league-of-super-pets-adventures-krypto-ace-game-release-date |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211016171503/https://www.ign.com/articles/dc-league-of-super-pets-adventures-krypto-ace-game-release-date |archive-date=October 16, 2021 |access-date=March 6, 2022 |website=[[IGN]]}}</ref> == В България == В България излиза по кината на същата дата от „Александра Филмс“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://i.dir.bg/kino/films/15319/DC%20SUPER-PETS%20BG%20Poster.jpg|заглавие=Български плакат на „DC Лигата на супер-любимците“|издател=kino.dir.bg}}</ref> ; [[Нахсинхронен дублаж]] {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Крипто | Борис Коев<ref name="kino77"/> |- | Ейс | [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> |- | Супермен | [[Атанас Сребрев]]<ref name="kino77"/> |- | Батман | [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]<ref name="kino77"/> |- | Жената-чудо | [[Ралица Паскалева]]<ref name="kino77"/> |- | Аквамен | [[Димо Алексиев]]<ref name="kino77"/> |- | Други гласове | [[Дайяна Димитрова]]<ref name="kino77"/><br>[[Елена Пеева|Елена Грозданова]]<ref name="kino77"/><br>[[Мими Йорданова]]<ref name="kino77"/><br>[[Василка Сугарева]]<ref name="kino77"/><br>[[Диляна Спасова]]<ref name="kino77"/><br>[[Христо Бонин]]<ref name="kino77"/><br>[[Цвети Пеняшки]]<ref name="kino77"/> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.dcleagueofsuperpets.net/}} * {{imdb title|8912936}} * {{Amg movie|729773}} * {{kino.dir.bg film|15319}} {{Уорнър Анимейшън Груп}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми, базирани на ДиСи Комикс]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Анимационни филми на Уорнър Брос.]] [[Категория:Филми на Уорнър Анимейшън Груп]] [[Категория:Филми за кучета]] [[Категория:Филми за животни]] [[Категория:Филми за супергерои]] [[Категория:Филми за Супермен]] [[Категория:Филми за Батман]] 4f6wlebq9h2bdrjhc150hhsqe4ibozq 11473735 11473729 2022-07-29T04:16:32Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Актьорски състав */ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = DC Лигата на супер-любимците | име_оригинал = DC League of Super-Pets | режисьори = Джаред Стърн | продуценти = Патриша Хикс<br>Джаред Стърн<br>[[Дуейн Джонсън]]<br>Дани Гарсия<br>Хирам Гарсия<ref name="studios&producers_Deadline">{{cite web|url=https://deadline.com/2021/05/dwayne-johnson-to-star-as-krypto-the-super-dog-in-animated-dc-league-of-super-pets-seven-bucks-producing-1234761809/|work=Deadline|title=Dwayne Johnson To Star As Krypto The Superdog In Animated ‘DC League of Super-Pets’; Seven Bucks Producing|author=D'Alessandro, Anthony|date=May 21, 2021|accessdate=May 21, 2021}}</ref> | сценаристи = Джаред Стърн<br>Джон Уитингтън | базиран_на = Героите от комиксите, публикувани от [[ДиСи Комикс]] | актьори = [[Дуейн Джонсън]]<br>[[Кевин Харт]]<br>Кейт Маккинън<br>[[Джон Кразински]]<br>Ванеса Бейър<br>Наташа Лион<br>Диего Луна<br>Томас Мидълдич<br>Бен Шуорц<br>[[Киану Рийвс]] | музика = Стив Яблонски | монтаж = Дейвид Еган<br>Джоан Райс | сценография = Ким Тейлър | филмово_студио = [[Уорнър Анимейшън Груп]]<br>[[DC Comics|ДиСи Ентъртейнмънт]]<br>Севън Бъкс Ентъртеймънт<ref name="Studios_THR">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/dwayne-johnson-dc-league-of-super-pets-krypto-the-super-dog-1234957072/|work=The Hollywood Reporter|title=Dwayne Johnson to Star in ‘DC League of Super-Pets’ as Krypto the Super-Dog|author=Couh, Aaron|date=May 21, 2021|accessdate=May 21, 2021}}</ref><ref name="studios&producers_Deadline" /><br>A Stern Talking To | разпространител = [[Уорнър Брос Пикчърс]] | жанр = [[анимация]]<br>[[Екшън (жанр)|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Криминален филм|криминален]]<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]] | премиера = 27 юли 2022 г. {{small|(международна премиера)}}<br>29 юли 2022 г. {{small|([[САЩ]])}} | времетраене = 100 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 90 млн. щ.д.<ref name="VarietyProj">{{cite web|url=https://variety.com/2022/film/news/box-office-dc-league-of-super-pets-vengeance-1235326365/amp/|title= Box Office: ‘DC League of Super-Pets’ to Overtake ‘Nope’ With $25 Million-Plus Debut|date=July 27, 2022|first=Rebecca |last= Rubin |website=Variety |access-date=July 27, 2022}}</ref> | уебсайт = http://www.dcleagueofsuperpets.net/ | код-IMDB = 8912936 | код-Allmovie = 729773 }} '''„DC Лигата на супер-любимците“''' ({{lang|en|DC League of Super-Pets}}) е [[Съединени американски щати|американска]] [[3D]] [[Компютърна анимация|компютърна анимация]] от 2022 година, продуциран от „[[Уорнър Анимейшън Груп]]“, базиран на супергеройския екип „Легионът на супер-любимците“ от „[[Ди Си Комикс]]“. Режисиран е от Джаред Стърн (в режисьорския си дебют в киното), който е съсценарист заедно с Джон Уитингтън. Озвучаващия състав включва [[Дуейн Джонсън]] (който също продуцира филма), [[Кевин Харт]], Кейт Маккинън, [[Джон Кразински]], Ванеса Бейър, Наташа Лион, Диего Луна, Томас Мидълдич, Бен Шуорц и [[Киану Рийвс]]. Премиерата на филма е в [[Лос Анджелис]] на 27 юли 2022 г. и излиза по кината в [[Съединените щати]] на 29 юли 2022 г. от „[[Уорнър Брос Пикчърс]]“. Получава генерално позитивни отзиви от критиката. == Синопсис == Докато [[Лигата на справедливостта]] са заловени от Лекс Лутор (Марк Марън), кучето на Супермен – Крипто ([[Дуейн Джонсън]]) основава екип от домашни любимци, които имат суперсили: кучето Ейс ([[Кевин Харт]]), който става супер силен и неразрушим; прасето ПиБи (Ванеса Байер), която може да нарасне до гигантски размери; костенурката Мъртън (Наташа Лион), която става супер бърза; и катерицата Чип (Диего Луна), който придобива електрически сили.<ref name="Update" /><ref name="Delay" /> == Актьорски състав == * [[Дуейн Джонсън]] – Суперкучето Крипто, [[лабрадор ретривър]]<ref name="Cast3" /> * [[Кевин Харт]] – Бат-Хрътката Ейс, [[боксер]]<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> * Кейт Маккинън – Лулу, морско свинче<ref>{{Cite web |title=Fisher-Price DC League of Super-Pets Figure 6-Pack |url=https://www.smythstoys.com/uk/en-gb/toys/action-figures-and-playsets/dc-comics/fisher-price-dc-league-of-super-pets-figure-6-pack/p/204788 |url-status=live |access-date=April 2, 2022 |website=Smyths}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.animationmagazine.net/features/dc-league-of-super-pets-domesticate-their-powers-in-new-trailer/|title=‘DC League of Super-Pets’ Domesticate Their Powers in New Trailer|author=Milligan, Mercedes|date=May 3, 2022|work=Animation Magazine}}</ref> * [[Джон Кразински]] – [[Супермен|Кал-Ел / Кларк Кент / Супермен]]<ref name="Cast" /> * Ванеса Байер – ПиБи, прасе<ref name="Cast3">{{Cite web |last=Agard |first=Chancellor |date=November 17, 2021 |title=Dwayne Johnson's Krypto assembles a team in DC League of Super-Pets first look |url=https://ew.com/movies/dc-league-of-super-pets-first-look/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211117170417/https://ew.com/movies/dc-league-of-super-pets-first-look/ |archive-date=November 17, 2021 |access-date=November 18, 2021 |website=Entertainment Weekly}}</ref><ref name="Cast2">{{Cite web |last=Anderson |first=Jenna |date=November 17, 2021 |title=DC League of Super-Pets Reveals Full Lineup in New Images and Plot Details |url=https://comicbook.com/dc/news/dc-league-of-super-pets-movie-spoilers-new-images/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211118042542/https://comicbook.com/dc/news/dc-league-of-super-pets-movie-spoilers-new-images/ |archive-date=November 18, 2021 |access-date=November 18, 2021 |website=ComicBook.com}}</ref> * Наташа Лион – Мертън, костенурка<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> * Диего Луна – Чип, катерица<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> * Томас Мидълтич – Кийт, морско свинче * Бен Шуорц – Марк, морско свинче * [[Киану Рийвс]] – [[Батман|Брус Уейн / Батман]]<ref name="Reeves">{{Cite web |last=Mahjouri |first=Shakiel |date=March 6, 2022 |title=Keanu Reeves Is Caped Crusade Batman In 'DC League Of Super-Pets' Trailer |url=https://etcanada.com/news/873619/keanu-reeves-is-caped-crusade-batman-in-dc-league-of-super-pets-trailer/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220306185802/https://etcanada.com/news/873619/keanu-reeves-is-caped-crusade-batman-in-dc-league-of-super-pets-trailer/ |archive-date=March 6, 2022 |access-date=March 6, 2022 |website=ET Canada}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.marca.com/en/lifestyle/movies/2022/03/07/62254b1d22601d59288b45b7.html/|title=Keanu Reeves is the new Batman in DC League of Super-Pets|access-date=March 6, 2022|website=MARCA}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcafe.bg/kino/i-kianu-riyvs-stava-batman.html/|заглавие=И Киану Рийвс става Батман...|издател=webcafe.bg|дата=7 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://telegraph.bg/interesno/dzhon-uik-se-krie-zad-glasa-na-batman-v-novata-animaciia-dc-league-of-super-pets.-trejlyr-pokazva-che-supergeroia-i-kucheto-ace-razkazvat-za-tragichnoto-si-minalo-video-38647|заглавие=Джон Уик озвучава Батман в „DC Лигата на супер-любимците“|издател=[[Телеграф (вестник)|Телеграф]]}}</ref> * Марк Марън – [[Лекс Лутор]]<ref name="Maron" /> * [[Оливия Уайлд]] – Лоис Лейн * Джамила Джамил – [[Жената-чудо|Даяна Принц / Жената чудо]] * Джемейн Клемент – [[Аквамен|Артър Къри / Аквамен]] * Джон Ърли – [[Светкавицата|Бари Алън / Светкавицата]] * Давид Дигс – Виктор Стоун / Киборг * Даша Поланко – Джесика Круз / Зеленият фенер<ref name="screenrant.com">{{cite web|url=https://screenrant.com/dc-justice-league-super-pets-poster-merch/|title=DC League of Super-Pets Merch Gives First Look at the Justice League|work=Screenrant|date=April 9, 2022|access-date=May 26, 2022|author=Fink, Richard}}</ref> * [[Кийт Дейвид]] – Зипто, бащата на Крипто<ref>{{Cite web |title=DC League of Super-Pets – Super Team |url=https://www.youtube.com/watch?v=wzasZ8xXF-g |language=en |access-date=2022-07-13}}</ref> * Ричард Арнолд – Вафълс<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=i3rl-_I_RH4|заглавие=DC League of Super-Pets - Richard Arnold is Waffles - Warner Bros. UK|издател=[[youtube.com]]|дата=15 юли 2022 г.}}</ref> * Мая Ърскин – Мърси Грейвс, асистентка на Лекс Лутор. * Ивет Никол Браун – Пати, собственичка на приюта за животни. * [[Алфред Молина]] – Джор-Ел, биологичен баща на [[Супермен]]. * [[Лина Хийди]] – Лара, биологична майка на [[Супермен]]. * Бизи Филипс – Пухкаво кученце * Дан Фоглър – Карл, асистент на Пати. * Уинона Брадшоу – Уискърс * Дейвид Пресман – Корги == Продукция == === Разработка === През юли 2018 г. Джаред Стърн е нает да напише сценария и да режисира анимационен филм за ''DC Super Pets''.<ref>{{cite web|last=Sneider|first=Jeff|title=Exclusive: ‘Super Pets’ Movie From ‘Lego Batman’ Writer In the Works at Warner Bros.|url=http://collider.com/super-pets-movie-jared-stern/|date=July 30, 2018|website=Collider|access-date=31 January 2019|archive-date=8 February 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190208133026/http://collider.com/super-pets-movie-jared-stern|url-status=live}}</ref> През януари 2019 г. е обявено, че Сам Левайн ще служи като ко-режисьор със Стърн, и че Патриша Хикс се подписа като продуцент.<ref name="Update">{{cite web|author1=Aaron Couch|author2=Pamela McClintock|title='The Batman,' 'The Suicide Squad' Set 2021 Release Dates|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-features/batman-suicide-squad-sequel-set-2021-release-dates-1181432/|date=30 January 2019|website=[[The Hollywood Reporter]]|accessdate=31 January 2019|archive-date=31 January 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190131044025/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/batman-suicide-squad-sequel-set-2021-release-dates-1181432|url-status=live}}</ref> През май 2021 г. е обявено, че [[Дуейн Джонсън]]<ref name="Cast">{{cite news |title=‘DC League of Super-Pets’ Unveils All-Star Voice Cast with Kevin Hart, John Krasinski, Kate McKinnon and More |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/dc-league-of-superpets-cast-kevin-hart-john-krasinski-1234964553/ |date=June 8, 2021}}</ref> ще даде гласа си на Суперкучето Крипто, с други актьори от списъка в преговори за партньорство. Освен, че участва във филма, той, заедно с Дани Гарсия, Хирам Гарсия и Стърн се присъединяват като продуценти; докато Джон Рекуа, Глен Фикара и Никълъс Столър са насрочени да служат като изпълнителни продуценти.<ref name="studios&producers_Deadline" /> През юни 2021 г. допълнителните членове на актьорския състав бяха обявени, докато Кевин Харт озвучава Бат-Хрътката Ейс във филма. Допълнително, Кейт Маккинън, [[Джон Кразински]], Ванеса Бейър, Наташа Лион, Диего Луна и [[Киану Рийвс]] се включиха в състава за неразкрити роли. През следващата седмица, Джамила Джамил се присъедини към филма.<ref name="Cast" /> През септември 2021 г. Марк Марън се присъедини към състава, за да озвучи Лекс Лутор.<ref name="Maron">{{Cite web |last=Melendez |first=Marcos |date=September 13, 2021 |title=Marc Maron Is Your New Lex Luthor (in 'DC's League of Super-Pets') |url=https://collider.com/marc-maron-dc-league-of-super-pets-cast-lex-luthor/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210914082449/https://collider.com/marc-maron-dc-league-of-super-pets-cast-lex-luthor/ |archive-date=September 14, 2021 |access-date=September 14, 2021 |website=[[Collider (website)|Collider]]}}</ref> През ноември същата година, допълнителните роли са разкрити, които да бъдат – Чип, катерицата на [[Зеленият фенер]] (Луна); Мъртън, костенурката на [[Светкавицата]] (Лион), ПБ, прасето на [[Жената-чудо]] (Байер), [[Супермен]] (Красински) и новите допълнения – Томас Мидълдич и Бен Шварц.<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> През март 2022 г. Рийвс разкри, че е озвучил Батман. На следващия месец е съобщено, че Даша Поланко ще озвучи Джесика Круз / Зеленият фенер. === Анимация === Анимацията е осигурена от „Енимъл Лоджик“ във [[Ванкувър]], [[Канада]], който също осигуряваше анимацията на поредицата „[[LEGO: Филмът]]“ на [[Уорнър Анимейшън Груп]].<ref>{{cite web |last1=Sarto |first1=Dan |title=Animal Logic Begins Work on Animated Musical ‘Toto’ for Warner Bros. |url=https://www.awn.com/news/animal-logic-begins-work-animated-musical-toto-warner-bros |publisher=Animation World Network |access-date=May 8, 2021 |language=en |date=February 9, 2021}}</ref> == Музика == Оригиналната музика към филма е композирана от Стив Яблонски.<ref>{{cite web|url=https://filmmusicreporter.com/2021/11/20/steve-jablonsky-scoring-jared-sterns-dc-league-of-super-pets/|title=Steve Jablonsky Scoring Jared Stern's 'DC League of Super-Pets'|website=Film Music Reporter|date=November 20, 2021|access-date=November 23, 2021}}</ref> == Излизане == През януари 2019 г. филмът е насрочен да бъде пуснат на 21 май 2021 г.<ref name="Update" /> Датата на пускане е преместена на 20 май 2022 г., в полза на „[[Матрицата: Възкресение]]“, друг филм с участието на Рийвс.<ref name="Delay">{{Cite web |last=Hipes |first=Patrick |date=May 22, 2019 |title=Warner Bros' 'DC Super Pets' Animated Movie Moves To 2022 |url=https://deadline.com/2019/05/dc-super-pets-movie-release-date-2022-1202620965/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20190523005842/https://deadline.com/2019/05/dc-super-pets-movie-release-date-2022-1202620965/ |archive-date=May 23, 2019 |access-date=February 29, 2020 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> По-късно е преместен до 29 юли 2022 г. (който взима пускането на „[[Черният Адам (филм)|Черният Адам]]“), заедно с другите филми на [[Уорнър Брос]], които са преместени по време на производствените отлагания.<ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=‘Black Adam’ Moving To October |url=https://deadline.com/2022/03/black-adam-shazam-2-dc-league-of-super-pets-1234974637/ |website=Deadline |access-date=March 9, 2022 |date=March 9, 2022}}</ref><ref name="BlackAdamReleaseDate">{{cite news |last1=Knoop |first1=Joseph |title=Warner Bros. Shifts Dates for Black Adam, The Flash, Aquaman 2, and Shazam 2 |url=https://www.ign.com/articles/black-adam-flash-aquaman-shazam-release-date |access-date=March 10, 2022 |work=[[IGN]] |publisher=Ziff Davis |date=March 9, 2022}}</ref> Премиерата на филма се проведе на 27 юли.<ref name="MerchTHR">{{Cite web |last=Directo-Meston |first=Danielle |date=May 24, 2022 |title=''DC League of Super-Pets'' Debuts Movie-Inspired Merch Ahead of Summer (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/lifestyle/shopping/dc-league-super-pets-dog-cat-accesories-merch-1235153064/ |work=[[The Hollywood Reporter]] |publisher=[[Penske Media Corporation]] |access-date=May 25, 2022}}</ref> Ще се излъчва в стрийминг от HBO Max след 45-дневното му излъчване по кината.<ref>{{Cite news|date=2021-08-10|title=Warner Bros. movies heading to HBO Max after 45-day theatrical window in 2022|language=en|work=gamesradar|url=https://www.gamesradar.com/warner-bros-movies-heading-to-hbo-max-after-45-day-theatrical-window-in-2022/|access-date=2021-11-08}}</ref> == Прием == === Бокс офис === ''„DC Лигата на супер-любимците“'' ще се излъчи по кината на 29 юли 2022 г., заедно със ''Vengeance'' със бюджет от 40-60 млн. долара.<ref>{{cite news|url=https://www.boxofficepro.com/long-range-box-office-forecast-dc-league-of-super-pets-plus-the-latest-thor-love-and-thunder-tracking/|title=Long Range Box Office Forecast: DC League of Super-Pets, Plus the Latest Thor: Love and Thunder Tracking|date=July 1, 2022|website=Boxoffice Pro|last=Robbins|first=Shawn|access-date=July 2, 2022}}</ref> == Видеоигра == Видеоигра, базиран на филма, озаглавен „DC Лигата на супер-любимците: Приключенията на Крипто и Ейс“ е обявен по време на DC FanDome, и е пуснат на 15 юли 2022 г.<ref>{{Cite web |last=Skrebels |first=Joe |date=October 16, 2021 |title=DC League of Super-Pets Is Getting a Video Game |url=https://www.ign.com/articles/dc-league-of-super-pets-adventures-krypto-ace-game-release-date |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211016171503/https://www.ign.com/articles/dc-league-of-super-pets-adventures-krypto-ace-game-release-date |archive-date=October 16, 2021 |access-date=March 6, 2022 |website=[[IGN]]}}</ref> == В България == В България излиза по кината на същата дата от „Александра Филмс“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://i.dir.bg/kino/films/15319/DC%20SUPER-PETS%20BG%20Poster.jpg|заглавие=Български плакат на „DC Лигата на супер-любимците“|издател=kino.dir.bg}}</ref> ; [[Нахсинхронен дублаж]] {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Крипто | Борис Коев<ref name="kino77"/> |- | Ейс | [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> |- | Супермен | [[Атанас Сребрев]]<ref name="kino77"/> |- | Батман | [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]<ref name="kino77"/> |- | Жената-чудо | [[Ралица Паскалева]]<ref name="kino77"/> |- | Аквамен | [[Димо Алексиев]]<ref name="kino77"/> |- | Други гласове | [[Дайяна Димитрова]]<ref name="kino77"/><br>[[Елена Пеева|Елена Грозданова]]<ref name="kino77"/><br>[[Мими Йорданова]]<ref name="kino77"/><br>[[Василка Сугарева]]<ref name="kino77"/><br>[[Диляна Спасова]]<ref name="kino77"/><br>[[Христо Бонин]]<ref name="kino77"/><br>[[Цвети Пеняшки]]<ref name="kino77"/> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.dcleagueofsuperpets.net/}} * {{imdb title|8912936}} * {{Amg movie|729773}} * {{kino.dir.bg film|15319}} {{Уорнър Анимейшън Груп}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми, базирани на ДиСи Комикс]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Анимационни филми на Уорнър Брос.]] [[Категория:Филми на Уорнър Анимейшън Груп]] [[Категория:Филми за кучета]] [[Категория:Филми за животни]] [[Категория:Филми за супергерои]] [[Категория:Филми за Супермен]] [[Категория:Филми за Батман]] 5ru557rq6nulsk0yocj1wkj755j1rdu 11473736 11473735 2022-07-29T04:24:59Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = DC Лигата на супер-любимците | име_оригинал = DC League of Super-Pets | режисьори = Джаред Стърн | продуценти = Патриша Хикс<br>Джаред Стърн<br>[[Дуейн Джонсън]]<br>Дани Гарсия<br>Хирам Гарсия<ref name="studios&producers_Deadline">{{cite web|url=https://deadline.com/2021/05/dwayne-johnson-to-star-as-krypto-the-super-dog-in-animated-dc-league-of-super-pets-seven-bucks-producing-1234761809/|work=Deadline|title=Dwayne Johnson To Star As Krypto The Superdog In Animated ‘DC League of Super-Pets’; Seven Bucks Producing|author=D'Alessandro, Anthony|date=May 21, 2021|accessdate=May 21, 2021}}</ref> | сценаристи = Джаред Стърн<br>Джон Уитингтън | базиран_на = Героите от комиксите, публикувани от [[ДиСи Комикс]] | актьори = [[Дуейн Джонсън]]<br>[[Кевин Харт]]<br>Кейт Маккинън<br>[[Джон Кразински]]<br>Ванеса Бейър<br>Наташа Лион<br>Диего Луна<br>Томас Мидълдич<br>Бен Шуорц<br>[[Киану Рийвс]] | музика = Стив Яблонски | монтаж = Дейвид Еган<br>Джоан Райс | сценография = Ким Тейлър | филмово_студио = [[Уорнър Анимейшън Груп]]<br>[[DC Comics|ДиСи Ентъртейнмънт]]<br>Севън Бъкс Ентъртеймънт<ref name="Studios_THR">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/dwayne-johnson-dc-league-of-super-pets-krypto-the-super-dog-1234957072/|work=The Hollywood Reporter|title=Dwayne Johnson to Star in ‘DC League of Super-Pets’ as Krypto the Super-Dog|author=Couh, Aaron|date=May 21, 2021|accessdate=May 21, 2021}}</ref><ref name="studios&producers_Deadline" /><br>A Stern Talking To | разпространител = [[Уорнър Брос Пикчърс]] | жанр = [[анимация]]<br>[[Екшън (жанр)|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Криминален филм|криминален]]<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]] | премиера = 27 юли 2022 г. {{small|(международна премиера)}}<br>29 юли 2022 г. {{small|([[САЩ]])}} | времетраене = 100 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 90 млн. щ.д.<ref name="VarietyProj">{{cite web|url=https://variety.com/2022/film/news/box-office-dc-league-of-super-pets-vengeance-1235326365/amp/|title= Box Office: ‘DC League of Super-Pets’ to Overtake ‘Nope’ With $25 Million-Plus Debut|date=July 27, 2022|first=Rebecca |last= Rubin |website=Variety |access-date=July 27, 2022}}</ref> | уебсайт = http://www.dcleagueofsuperpets.net/ | код-IMDB = 8912936 | код-Allmovie = 729773 }} '''„DC Лигата на супер-любимците“''' ({{lang|en|DC League of Super-Pets}}) е [[Съединени американски щати|американска]] [[3D]] [[Компютърна анимация|компютърна анимация]] от 2022 година, продуциран от „[[Уорнър Анимейшън Груп]]“, базиран на супергеройския екип „Легионът на супер-любимците“ от „[[Ди Си Комикс]]“. Режисиран е от Джаред Стърн (в режисьорския си дебют в киното), който е съсценарист заедно с Джон Уитингтън. Озвучаващия състав включва [[Дуейн Джонсън]] (който също продуцира филма), [[Кевин Харт]], Кейт Маккинън, [[Джон Кразински]], Ванеса Бейър, Наташа Лион, Диего Луна, Томас Мидълдич, Бен Шуорц и [[Киану Рийвс]]. Премиерата на филма е в [[Лос Анджелис]] на 27 юли 2022 г. и излиза по кината в [[Съединените щати]] на 29 юли 2022 г. от „[[Уорнър Брос Пикчърс]]“. Получава генерално позитивни отзиви от критиката. == Синопсис == Докато [[Лигата на справедливостта]] са заловени от Лекс Лутор (Марк Марън), кучето на Супермен – Крипто ([[Дуейн Джонсън]]) основава екип от домашни любимци, които имат суперсили: кучето Ейс ([[Кевин Харт]]), който става супер силен и неразрушим; прасето ПиБи (Ванеса Байер), която може да нарасне до гигантски размери; костенурката Мъртън (Наташа Лион), която става супер бърза; и катерицата Чип (Диего Луна), който придобива електрически сили.<ref name="Update" /><ref name="Delay" /> == Актьорски състав == * [[Дуейн Джонсън]] – Суперкучето Крипто, [[лабрадор ретривър]]<ref name="Cast3" /> * [[Кевин Харт]] – Бат-Хрътката Ейс, [[боксер]]<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> * Кейт Маккинън – Лулу, морско свинче<ref>{{Cite web |title=Fisher-Price DC League of Super-Pets Figure 6-Pack |url=https://www.smythstoys.com/uk/en-gb/toys/action-figures-and-playsets/dc-comics/fisher-price-dc-league-of-super-pets-figure-6-pack/p/204788 |url-status=live |access-date=April 2, 2022 |website=Smyths}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.animationmagazine.net/features/dc-league-of-super-pets-domesticate-their-powers-in-new-trailer/|title=‘DC League of Super-Pets’ Domesticate Their Powers in New Trailer|author=Milligan, Mercedes|date=May 3, 2022|work=Animation Magazine}}</ref> * [[Джон Кразински]] – [[Супермен|Кал-Ел / Кларк Кент / Супермен]]<ref name="Cast" /> * Ванеса Байер – ПиБи, прасе<ref name="Cast3">{{Cite web |last=Agard |first=Chancellor |date=November 17, 2021 |title=Dwayne Johnson's Krypto assembles a team in DC League of Super-Pets first look |url=https://ew.com/movies/dc-league-of-super-pets-first-look/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211117170417/https://ew.com/movies/dc-league-of-super-pets-first-look/ |archive-date=November 17, 2021 |access-date=November 18, 2021 |website=Entertainment Weekly}}</ref><ref name="Cast2">{{Cite web |last=Anderson |first=Jenna |date=November 17, 2021 |title=DC League of Super-Pets Reveals Full Lineup in New Images and Plot Details |url=https://comicbook.com/dc/news/dc-league-of-super-pets-movie-spoilers-new-images/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211118042542/https://comicbook.com/dc/news/dc-league-of-super-pets-movie-spoilers-new-images/ |archive-date=November 18, 2021 |access-date=November 18, 2021 |website=ComicBook.com}}</ref> * Наташа Лион – Мертън, костенурка<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> * Диего Луна – Чип, катерица<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> * Томас Мидълтич – Кийт, морско свинче * Бен Шуорц – Марк, морско свинче * [[Киану Рийвс]] – [[Батман|Брус Уейн / Батман]]<ref name="Reeves">{{Cite web |last=Mahjouri |first=Shakiel |date=March 6, 2022 |title=Keanu Reeves Is Caped Crusade Batman In 'DC League Of Super-Pets' Trailer |url=https://etcanada.com/news/873619/keanu-reeves-is-caped-crusade-batman-in-dc-league-of-super-pets-trailer/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220306185802/https://etcanada.com/news/873619/keanu-reeves-is-caped-crusade-batman-in-dc-league-of-super-pets-trailer/ |archive-date=March 6, 2022 |access-date=March 6, 2022 |website=ET Canada}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.marca.com/en/lifestyle/movies/2022/03/07/62254b1d22601d59288b45b7.html/|title=Keanu Reeves is the new Batman in DC League of Super-Pets|access-date=March 6, 2022|website=MARCA}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcafe.bg/kino/i-kianu-riyvs-stava-batman.html/|заглавие=И Киану Рийвс става Батман...|издател=webcafe.bg|дата=7 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://telegraph.bg/interesno/dzhon-uik-se-krie-zad-glasa-na-batman-v-novata-animaciia-dc-league-of-super-pets.-trejlyr-pokazva-che-supergeroia-i-kucheto-ace-razkazvat-za-tragichnoto-si-minalo-video-38647|заглавие=Джон Уик озвучава Батман в „DC Лигата на супер-любимците“|издател=[[Телеграф (вестник)|Телеграф]]}}</ref> * Марк Марън – [[Лекс Лутор]]<ref name="Maron" /> * [[Оливия Уайлд]] – Лоис Лейн * Джамила Джамил – [[Жената-чудо|Даяна Принц / Жената чудо]] * Джемейн Клемент – [[Аквамен|Артър Къри / Аквамен]] * Джон Ърли – [[Светкавицата|Бари Алън / Светкавицата]] * Давид Дигс – Виктор Стоун / Киборг * Даша Поланко – Джесика Круз / Зеленият фенер<ref name="screenrant.com">{{cite web|url=https://screenrant.com/dc-justice-league-super-pets-poster-merch/|title=DC League of Super-Pets Merch Gives First Look at the Justice League|work=Screenrant|date=April 9, 2022|access-date=May 26, 2022|author=Fink, Richard}}</ref> * [[Кийт Дейвид]] – Зипто, бащата на Крипто<ref>{{Cite web |title=DC League of Super-Pets – Super Team |url=https://www.youtube.com/watch?v=wzasZ8xXF-g |language=en |access-date=2022-07-13}}</ref> * Ричард Арнолд – Вафълс<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=i3rl-_I_RH4|заглавие=DC League of Super-Pets - Richard Arnold is Waffles - Warner Bros. UK|издател=[[youtube.com]]|дата=15 юли 2022 г.}}</ref> * Мая Ърскин – Мърси Грейвс, асистентка на Лекс Лутор. * Ивет Никол Браун – Пати, собственичка на приюта за животни. * [[Алфред Молина]] – Джор-Ел, биологичен баща на [[Супермен]]. * [[Лина Хийди]] – Лара, биологична майка на [[Супермен]]. * Бизи Филипс – Пухкаво кученце * Дан Фоглър – Карл, асистент на Пати. * Уинона Брадшоу – Уискърс * Дейвид Пресман – Корги == Продукция == === Разработка === През юли 2018 г. Джаред Стърн е нает да напише сценария и да режисира анимационен филм за ''DC Super Pets''.<ref>{{cite web|last=Sneider|first=Jeff|title=Exclusive: ‘Super Pets’ Movie From ‘Lego Batman’ Writer In the Works at Warner Bros.|url=http://collider.com/super-pets-movie-jared-stern/|date=July 30, 2018|website=Collider|access-date=31 January 2019|archive-date=8 February 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190208133026/http://collider.com/super-pets-movie-jared-stern|url-status=live}}</ref> През януари 2019 г. е обявено, че Сам Левайн ще служи като ко-режисьор със Стърн, и че Патриша Хикс се подписа като продуцент.<ref name="Update">{{cite web|author1=Aaron Couch|author2=Pamela McClintock|title='The Batman,' 'The Suicide Squad' Set 2021 Release Dates|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-features/batman-suicide-squad-sequel-set-2021-release-dates-1181432/|date=30 January 2019|website=[[The Hollywood Reporter]]|accessdate=31 January 2019|archive-date=31 January 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190131044025/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/batman-suicide-squad-sequel-set-2021-release-dates-1181432|url-status=live}}</ref> През май 2021 г. е обявено, че [[Дуейн Джонсън]]<ref name="Cast">{{cite news |title=‘DC League of Super-Pets’ Unveils All-Star Voice Cast with Kevin Hart, John Krasinski, Kate McKinnon and More |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/dc-league-of-superpets-cast-kevin-hart-john-krasinski-1234964553/ |date=June 8, 2021}}</ref> ще даде гласа си на Суперкучето Крипто, с други актьори от списъка в преговори за партньорство. Освен, че участва във филма, той, заедно с Дани Гарсия, Хирам Гарсия и Стърн се присъединяват като продуценти; докато Джон Рекуа, Глен Фикара и Никълъс Столър са насрочени да служат като изпълнителни продуценти.<ref name="studios&producers_Deadline" /> През юни 2021 г. допълнителните членове на актьорския състав бяха обявени, докато Кевин Харт озвучава Бат-Хрътката Ейс във филма. Допълнително, Кейт Маккинън, [[Джон Кразински]], Ванеса Бейър, Наташа Лион, Диего Луна и [[Киану Рийвс]] се включиха в състава за неразкрити роли. През следващата седмица, Джамила Джамил се присъедини към филма.<ref name="Cast" /> През септември 2021 г. Марк Марън се присъедини към състава, за да озвучи Лекс Лутор.<ref name="Maron">{{Cite web |last=Melendez |first=Marcos |date=September 13, 2021 |title=Marc Maron Is Your New Lex Luthor (in 'DC's League of Super-Pets') |url=https://collider.com/marc-maron-dc-league-of-super-pets-cast-lex-luthor/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210914082449/https://collider.com/marc-maron-dc-league-of-super-pets-cast-lex-luthor/ |archive-date=September 14, 2021 |access-date=September 14, 2021 |website=[[Collider (website)|Collider]]}}</ref> През ноември същата година, допълнителните роли са разкрити, които да бъдат – Чип, катерицата на [[Зеленият фенер]] (Луна); Мъртън, костенурката на [[Светкавицата]] (Лион), ПБ, прасето на [[Жената-чудо]] (Байер), [[Супермен]] (Красински) и новите допълнения – Томас Мидълдич и Бен Шварц.<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> През март 2022 г. Рийвс разкри, че е озвучил Батман. На следващия месец е съобщено, че Даша Поланко ще озвучи Джесика Круз / Зеленият фенер. === Анимация === Анимацията е осигурена от „Енимъл Лоджик“ във [[Ванкувър]], [[Канада]], който също осигуряваше анимацията на поредицата „[[LEGO: Филмът]]“ на [[Уорнър Анимейшън Груп]].<ref>{{cite web |last1=Sarto |first1=Dan |title=Animal Logic Begins Work on Animated Musical ‘Toto’ for Warner Bros. |url=https://www.awn.com/news/animal-logic-begins-work-animated-musical-toto-warner-bros |publisher=Animation World Network |access-date=May 8, 2021 |language=en |date=February 9, 2021}}</ref> Почти 70 аниматора са работили по филма. Аниматорите работеха за филма от 2 години, както и за 3-4 месеца, след премиерната дата на филма е отменена за една година.<ref name=":0">{{Cite web |last=McLean |first=Tom |date=2022-07-26 |title=Exclusive: How Jared Stern's Heroic Team Brought 'DC League of Super-Pets' to Screens |url=https://www.animationmagazine.net/features/exclusive-how-jared-sterns-heroic-team-brought-dc-league-of-super-pets-to-screens/ |access-date=2022-07-26 |website=Animation Magazine |language=en-US}}</ref> === Музика === Оригиналната музика към филма е композирана от Стив Яблонски.<ref>{{cite web|url=https://filmmusicreporter.com/2021/11/20/steve-jablonsky-scoring-jared-sterns-dc-league-of-super-pets/|title=Steve Jablonsky Scoring Jared Stern's 'DC League of Super-Pets'|website=Film Music Reporter|date=November 20, 2021|access-date=November 23, 2021}}</ref> == Излизане == През януари 2019 г. филмът е насрочен да бъде пуснат на 21 май 2021 г.<ref name="Update" /> Датата на пускане е преместена на 20 май 2022 г., в полза на „[[Матрицата: Възкресение]]“, друг филм с участието на Рийвс.<ref name="Delay">{{Cite web |last=Hipes |first=Patrick |date=May 22, 2019 |title=Warner Bros' 'DC Super Pets' Animated Movie Moves To 2022 |url=https://deadline.com/2019/05/dc-super-pets-movie-release-date-2022-1202620965/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20190523005842/https://deadline.com/2019/05/dc-super-pets-movie-release-date-2022-1202620965/ |archive-date=May 23, 2019 |access-date=February 29, 2020 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> По-късно е преместен до 29 юли 2022 г. (който взима пускането на „[[Черният Адам (филм)|Черният Адам]]“), заедно с другите филми на [[Уорнър Брос]], които са преместени по време на производствените отлагания.<ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=‘Black Adam’ Moving To October |url=https://deadline.com/2022/03/black-adam-shazam-2-dc-league-of-super-pets-1234974637/ |website=Deadline |access-date=March 9, 2022 |date=March 9, 2022}}</ref><ref name="BlackAdamReleaseDate">{{cite news |last1=Knoop |first1=Joseph |title=Warner Bros. Shifts Dates for Black Adam, The Flash, Aquaman 2, and Shazam 2 |url=https://www.ign.com/articles/black-adam-flash-aquaman-shazam-release-date |access-date=March 10, 2022 |work=[[IGN]] |publisher=Ziff Davis |date=March 9, 2022}}</ref> Премиерата на филма се проведе на 27 юли.<ref name="MerchTHR">{{Cite web |last=Directo-Meston |first=Danielle |date=May 24, 2022 |title=''DC League of Super-Pets'' Debuts Movie-Inspired Merch Ahead of Summer (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/lifestyle/shopping/dc-league-super-pets-dog-cat-accesories-merch-1235153064/ |work=[[The Hollywood Reporter]] |publisher=[[Penske Media Corporation]] |access-date=May 25, 2022}}</ref> Ще се излъчва в стрийминг от HBO Max след 45-дневното му излъчване по кината.<ref>{{Cite news|date=2021-08-10|title=Warner Bros. movies heading to HBO Max after 45-day theatrical window in 2022|language=en|work=gamesradar|url=https://www.gamesradar.com/warner-bros-movies-heading-to-hbo-max-after-45-day-theatrical-window-in-2022/|access-date=2021-11-08}}</ref> == Прием == === Бокс офис === ''„DC Лигата на супер-любимците“'' ще се излъчи по кината на 29 юли 2022 г., заедно със ''Vengeance'' със бюджет от 40-60 млн. долара.<ref>{{cite news|url=https://www.boxofficepro.com/long-range-box-office-forecast-dc-league-of-super-pets-plus-the-latest-thor-love-and-thunder-tracking/|title=Long Range Box Office Forecast: DC League of Super-Pets, Plus the Latest Thor: Love and Thunder Tracking|date=July 1, 2022|website=Boxoffice Pro|last=Robbins|first=Shawn|access-date=July 2, 2022}}</ref> == Видеоигра == Видеоигра, базиран на филма, озаглавен „DC Лигата на супер-любимците: Приключенията на Крипто и Ейс“ е обявен по време на DC FanDome, и е пуснат на 15 юли 2022 г.<ref>{{Cite web |last=Skrebels |first=Joe |date=October 16, 2021 |title=DC League of Super-Pets Is Getting a Video Game |url=https://www.ign.com/articles/dc-league-of-super-pets-adventures-krypto-ace-game-release-date |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211016171503/https://www.ign.com/articles/dc-league-of-super-pets-adventures-krypto-ace-game-release-date |archive-date=October 16, 2021 |access-date=March 6, 2022 |website=[[IGN]]}}</ref> == В България == В България излиза по кината на същата дата от „Александра Филмс“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://i.dir.bg/kino/films/15319/DC%20SUPER-PETS%20BG%20Poster.jpg|заглавие=Български плакат на „DC Лигата на супер-любимците“|издател=kino.dir.bg}}</ref> ; [[Нахсинхронен дублаж]] {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Крипто | Борис Коев<ref name="kino77"/> |- | Ейс | [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> |- | Супермен | [[Атанас Сребрев]]<ref name="kino77"/> |- | Батман | [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]<ref name="kino77"/> |- | Жената-чудо | [[Ралица Паскалева]]<ref name="kino77"/> |- | Аквамен | [[Димо Алексиев]]<ref name="kino77"/> |- | Други гласове | [[Дайяна Димитрова]]<ref name="kino77"/><br>[[Елена Пеева|Елена Грозданова]]<ref name="kino77"/><br>[[Мими Йорданова]]<ref name="kino77"/><br>[[Василка Сугарева]]<ref name="kino77"/><br>[[Диляна Спасова]]<ref name="kino77"/><br>[[Христо Бонин]]<ref name="kino77"/><br>[[Цвети Пеняшки]]<ref name="kino77"/> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.dcleagueofsuperpets.net/}} * {{imdb title|8912936}} * {{Amg movie|729773}} * {{kino.dir.bg film|15319}} {{Уорнър Анимейшън Груп}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми, базирани на ДиСи Комикс]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Анимационни филми на Уорнър Брос.]] [[Категория:Филми на Уорнър Анимейшън Груп]] [[Категория:Филми за кучета]] [[Категория:Филми за животни]] [[Категория:Филми за супергерои]] [[Категория:Филми за Супермен]] [[Категория:Филми за Батман]] logutha9mz4pc36qujbcvikoonickvd 11473950 11473736 2022-07-29T10:16:00Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = DC Лигата на супер-любимците | име_оригинал = DC League of Super-Pets | режисьори = Джаред Стърн | продуценти = Патриша Хикс<br>Джаред Стърн<br>[[Дуейн Джонсън]]<br>Дани Гарсия<br>Хирам Гарсия<ref name="studios&producers_Deadline">{{cite web|url=https://deadline.com/2021/05/dwayne-johnson-to-star-as-krypto-the-super-dog-in-animated-dc-league-of-super-pets-seven-bucks-producing-1234761809/|work=Deadline|title=Dwayne Johnson To Star As Krypto The Superdog In Animated ‘DC League of Super-Pets’; Seven Bucks Producing|author=D'Alessandro, Anthony|date=May 21, 2021|accessdate=May 21, 2021}}</ref> | сценаристи = Джаред Стърн<br>Джон Уитингтън | базиран_на = Героите от комиксите, публикувани от [[ДиСи Комикс]] | актьори = [[Дуейн Джонсън]]<br>[[Кевин Харт]]<br>Кейт Маккинън<br>[[Джон Кразински]]<br>Ванеса Бейър<br>Наташа Лион<br>Диего Луна<br>Томас Мидълдич<br>Бен Шуорц<br>[[Киану Рийвс]] | музика = Стив Яблонски | монтаж = Дейвид Еган<br>Джоан Райс | сценография = Ким Тейлър | филмово_студио = [[Уорнър Анимейшън Груп]]<br>[[DC Comics|ДиСи Ентъртейнмънт]]<br>Севън Бъкс Ентъртеймънт<ref name="Studios_THR">{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/dwayne-johnson-dc-league-of-super-pets-krypto-the-super-dog-1234957072/|work=The Hollywood Reporter|title=Dwayne Johnson to Star in ‘DC League of Super-Pets’ as Krypto the Super-Dog|author=Couh, Aaron|date=May 21, 2021|accessdate=May 21, 2021}}</ref><ref name="studios&producers_Deadline" /><br>A Stern Talking To | разпространител = [[Уорнър Брос Пикчърс]] | жанр = [[анимация]]<br>[[Екшън (жанр)|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Криминален филм|криминален]]<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]] | премиера = 27 юли 2022 г. {{small|(международна премиера)}}<br>29 юли 2022 г. {{small|([[САЩ]])}} | времетраене = 106 минути<ref>{{Cite web |url=https://www.bbfc.co.uk/release/dc-league-of-super-pets-q29sbgvjdglvbjpwwc0xmda1ndy1 |title=DC League of Super-Pets (2021) |website=[[British Board of Film Classification]] |access-date=July 29, 2022}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 90 млн. щ.д.<ref name="VarietyProj">{{cite web|url=https://variety.com/2022/film/news/box-office-dc-league-of-super-pets-vengeance-1235326365/amp/|title= Box Office: ‘DC League of Super-Pets’ to Overtake ‘Nope’ With $25 Million-Plus Debut|date=July 27, 2022|first=Rebecca |last= Rubin |website=Variety |access-date=July 27, 2022}}</ref> | уебсайт = http://www.dcleagueofsuperpets.net/ | код-IMDB = 8912936 | код-Allmovie = 729773 }} '''„DC Лигата на супер-любимците“''' ({{lang|en|DC League of Super-Pets}}) е [[Съединени американски щати|американска]] [[3D]] [[Компютърна анимация|компютърна анимация]] от 2022 година, продуциран от „[[Уорнър Анимейшън Груп]]“, базиран на супергеройския екип „Легионът на супер-любимците“ от „[[Ди Си Комикс]]“. Режисиран е от Джаред Стърн (в режисьорския си дебют в киното), който е съсценарист заедно с Джон Уитингтън. Озвучаващия състав включва [[Дуейн Джонсън]] (който също продуцира филма), [[Кевин Харт]], Кейт Маккинън, [[Джон Кразински]], Ванеса Бейър, Наташа Лион, Диего Луна, Томас Мидълдич, Бен Шуорц и [[Киану Рийвс]]. Премиерата на филма е в [[Лос Анджелис]] на 27 юли 2022 г. и излиза по кината в [[Съединените щати]] на 29 юли 2022 г. от „[[Уорнър Брос Пикчърс]]“. Получава генерално позитивни отзиви от критиката. == Синопсис == Докато [[Лигата на справедливостта]] са заловени от Лекс Лутор (Марк Марън), кучето на Супермен – Крипто ([[Дуейн Джонсън]]) основава екип от домашни любимци, които имат суперсили: кучето Ейс ([[Кевин Харт]]), който става супер силен и неразрушим; прасето ПиБи (Ванеса Байер), която може да нарасне до гигантски размери; костенурката Мъртън (Наташа Лион), която става супер бърза; и катерицата Чип (Диего Луна), който придобива електрически сили.<ref name="Update" /><ref name="Delay" /> == Актьорски състав == * [[Дуейн Джонсън]] – Суперкучето Крипто, [[лабрадор ретривър]]<ref name="Cast3" /> * [[Кевин Харт]] – Бат-Хрътката Ейс, [[боксер]]<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> * Кейт Маккинън – Лулу, морско свинче<ref>{{Cite web |title=Fisher-Price DC League of Super-Pets Figure 6-Pack |url=https://www.smythstoys.com/uk/en-gb/toys/action-figures-and-playsets/dc-comics/fisher-price-dc-league-of-super-pets-figure-6-pack/p/204788 |url-status=live |access-date=April 2, 2022 |website=Smyths}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.animationmagazine.net/features/dc-league-of-super-pets-domesticate-their-powers-in-new-trailer/|title=‘DC League of Super-Pets’ Domesticate Their Powers in New Trailer|author=Milligan, Mercedes|date=May 3, 2022|work=Animation Magazine}}</ref> * [[Джон Кразински]] – [[Супермен|Кал-Ел / Кларк Кент / Супермен]]<ref name="Cast" /> * Ванеса Байер – ПиБи, прасе<ref name="Cast3">{{Cite web |last=Agard |first=Chancellor |date=November 17, 2021 |title=Dwayne Johnson's Krypto assembles a team in DC League of Super-Pets first look |url=https://ew.com/movies/dc-league-of-super-pets-first-look/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211117170417/https://ew.com/movies/dc-league-of-super-pets-first-look/ |archive-date=November 17, 2021 |access-date=November 18, 2021 |website=Entertainment Weekly}}</ref><ref name="Cast2">{{Cite web |last=Anderson |first=Jenna |date=November 17, 2021 |title=DC League of Super-Pets Reveals Full Lineup in New Images and Plot Details |url=https://comicbook.com/dc/news/dc-league-of-super-pets-movie-spoilers-new-images/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211118042542/https://comicbook.com/dc/news/dc-league-of-super-pets-movie-spoilers-new-images/ |archive-date=November 18, 2021 |access-date=November 18, 2021 |website=ComicBook.com}}</ref> * Наташа Лион – Мертън, костенурка<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> * Диего Луна – Чип, катерица<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> * Томас Мидълтич – Кийт, морско свинче * Бен Шуорц – Марк, морско свинче * [[Киану Рийвс]] – [[Батман|Брус Уейн / Батман]]<ref name="Reeves">{{Cite web |last=Mahjouri |first=Shakiel |date=March 6, 2022 |title=Keanu Reeves Is Caped Crusade Batman In 'DC League Of Super-Pets' Trailer |url=https://etcanada.com/news/873619/keanu-reeves-is-caped-crusade-batman-in-dc-league-of-super-pets-trailer/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20220306185802/https://etcanada.com/news/873619/keanu-reeves-is-caped-crusade-batman-in-dc-league-of-super-pets-trailer/ |archive-date=March 6, 2022 |access-date=March 6, 2022 |website=ET Canada}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.marca.com/en/lifestyle/movies/2022/03/07/62254b1d22601d59288b45b7.html/|title=Keanu Reeves is the new Batman in DC League of Super-Pets|access-date=March 6, 2022|website=MARCA}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webcafe.bg/kino/i-kianu-riyvs-stava-batman.html/|заглавие=И Киану Рийвс става Батман...|издател=webcafe.bg|дата=7 март 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://telegraph.bg/interesno/dzhon-uik-se-krie-zad-glasa-na-batman-v-novata-animaciia-dc-league-of-super-pets.-trejlyr-pokazva-che-supergeroia-i-kucheto-ace-razkazvat-za-tragichnoto-si-minalo-video-38647|заглавие=Джон Уик озвучава Батман в „DC Лигата на супер-любимците“|издател=[[Телеграф (вестник)|Телеграф]]}}</ref> * Марк Марън – [[Лекс Лутор]]<ref name="Maron" /> * [[Оливия Уайлд]] – Лоис Лейн * Джамила Джамил – [[Жената-чудо|Даяна Принц / Жената чудо]] * Джемейн Клемент – [[Аквамен|Артър Къри / Аквамен]] * Джон Ърли – [[Светкавицата|Бари Алън / Светкавицата]] * Давид Дигс – Виктор Стоун / Киборг * Даша Поланко – Джесика Круз / Зеленият фенер<ref name="screenrant.com">{{cite web|url=https://screenrant.com/dc-justice-league-super-pets-poster-merch/|title=DC League of Super-Pets Merch Gives First Look at the Justice League|work=Screenrant|date=April 9, 2022|access-date=May 26, 2022|author=Fink, Richard}}</ref> * [[Кийт Дейвид]] – Зипто, бащата на Крипто<ref>{{Cite web |title=DC League of Super-Pets – Super Team |url=https://www.youtube.com/watch?v=wzasZ8xXF-g |language=en |access-date=2022-07-13}}</ref> * Ричард Арнолд – Вафълс<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=i3rl-_I_RH4|заглавие=DC League of Super-Pets - Richard Arnold is Waffles - Warner Bros. UK|издател=[[youtube.com]]|дата=15 юли 2022 г.}}</ref> * Мая Ърскин – Мърси Грейвс, асистентка на Лекс Лутор. * Ивет Никол Браун – Пати, собственичка на приюта за животни. * [[Алфред Молина]] – Джор-Ел, биологичен баща на [[Супермен]]. * [[Лина Хийди]] – Лара, биологична майка на [[Супермен]]. * Бизи Филипс – Пухкаво кученце * Дан Фоглър – Карл, асистент на Пати. * Уинона Брадшоу – Уискърс * Дейвид Пресман – Корги == Продукция == === Разработка === През юли 2018 г. Джаред Стърн е нает да напише сценария и да режисира анимационен филм за ''DC Super Pets''.<ref>{{cite web|last=Sneider|first=Jeff|title=Exclusive: ‘Super Pets’ Movie From ‘Lego Batman’ Writer In the Works at Warner Bros.|url=http://collider.com/super-pets-movie-jared-stern/|date=July 30, 2018|website=Collider|access-date=31 January 2019|archive-date=8 February 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190208133026/http://collider.com/super-pets-movie-jared-stern|url-status=live}}</ref> През януари 2019 г. е обявено, че Сам Левайн ще служи като ко-режисьор със Стърн, и че Патриша Хикс се подписа като продуцент.<ref name="Update">{{cite web|author1=Aaron Couch|author2=Pamela McClintock|title='The Batman,' 'The Suicide Squad' Set 2021 Release Dates|url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-features/batman-suicide-squad-sequel-set-2021-release-dates-1181432/|date=30 January 2019|website=[[The Hollywood Reporter]]|accessdate=31 January 2019|archive-date=31 January 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190131044025/https://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/batman-suicide-squad-sequel-set-2021-release-dates-1181432|url-status=live}}</ref> През май 2021 г. е обявено, че [[Дуейн Джонсън]]<ref name="Cast">{{cite news |title=‘DC League of Super-Pets’ Unveils All-Star Voice Cast with Kevin Hart, John Krasinski, Kate McKinnon and More |url=https://www.hollywoodreporter.com/movies/movie-news/dc-league-of-superpets-cast-kevin-hart-john-krasinski-1234964553/ |date=June 8, 2021}}</ref> ще даде гласа си на Суперкучето Крипто, с други актьори от списъка в преговори за партньорство. Освен, че участва във филма, той, заедно с Дани Гарсия, Хирам Гарсия и Стърн се присъединяват като продуценти; докато Джон Рекуа, Глен Фикара и Никълъс Столър са насрочени да служат като изпълнителни продуценти.<ref name="studios&producers_Deadline" /> През юни 2021 г. допълнителните членове на актьорския състав бяха обявени, докато Кевин Харт озвучава Бат-Хрътката Ейс във филма. Допълнително, Кейт Маккинън, [[Джон Кразински]], Ванеса Бейър, Наташа Лион, Диего Луна и [[Киану Рийвс]] се включиха в състава за неразкрити роли. През следващата седмица, Джамила Джамил се присъедини към филма.<ref name="Cast" /> През септември 2021 г. Марк Марън се присъедини към състава, за да озвучи Лекс Лутор.<ref name="Maron">{{Cite web |last=Melendez |first=Marcos |date=September 13, 2021 |title=Marc Maron Is Your New Lex Luthor (in 'DC's League of Super-Pets') |url=https://collider.com/marc-maron-dc-league-of-super-pets-cast-lex-luthor/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20210914082449/https://collider.com/marc-maron-dc-league-of-super-pets-cast-lex-luthor/ |archive-date=September 14, 2021 |access-date=September 14, 2021 |website=[[Collider (website)|Collider]]}}</ref> През ноември същата година, допълнителните роли са разкрити, които да бъдат – Чип, катерицата на [[Зеленият фенер]] (Луна); Мъртън, костенурката на [[Светкавицата]] (Лион), ПБ, прасето на [[Жената-чудо]] (Байер), [[Супермен]] (Красински) и новите допълнения – Томас Мидълдич и Бен Шварц.<ref name="Cast3" /><ref name="Cast2" /> През март 2022 г. Рийвс разкри, че е озвучил Батман. На следващия месец е съобщено, че Даша Поланко ще озвучи Джесика Круз / Зеленият фенер. === Анимация === Анимацията е осигурена от „Енимъл Лоджик“ във [[Ванкувър]], [[Канада]], който също осигуряваше анимацията на поредицата „[[LEGO: Филмът]]“ на [[Уорнър Анимейшън Груп]].<ref>{{cite web |last1=Sarto |first1=Dan |title=Animal Logic Begins Work on Animated Musical ‘Toto’ for Warner Bros. |url=https://www.awn.com/news/animal-logic-begins-work-animated-musical-toto-warner-bros |publisher=Animation World Network |access-date=May 8, 2021 |language=en |date=February 9, 2021}}</ref> Почти 70 аниматора са работили по филма. Аниматорите работеха за филма от 2 години, както и за 3-4 месеца, след премиерната дата на филма е отменена за една година.<ref name=":0">{{Cite web |last=McLean |first=Tom |date=2022-07-26 |title=Exclusive: How Jared Stern's Heroic Team Brought 'DC League of Super-Pets' to Screens |url=https://www.animationmagazine.net/features/exclusive-how-jared-sterns-heroic-team-brought-dc-league-of-super-pets-to-screens/ |access-date=2022-07-26 |website=Animation Magazine |language=en-US}}</ref> === Музика === Оригиналната музика към филма е композирана от Стив Яблонски.<ref>{{cite web|url=https://filmmusicreporter.com/2021/11/20/steve-jablonsky-scoring-jared-sterns-dc-league-of-super-pets/|title=Steve Jablonsky Scoring Jared Stern's 'DC League of Super-Pets'|website=Film Music Reporter|date=November 20, 2021|access-date=November 23, 2021}}</ref> == Излизане == През януари 2019 г. филмът е насрочен да бъде пуснат на 21 май 2021 г.<ref name="Update" /> Датата на пускане е преместена на 20 май 2022 г., в полза на „[[Матрицата: Възкресение]]“, друг филм с участието на Рийвс.<ref name="Delay">{{Cite web |last=Hipes |first=Patrick |date=May 22, 2019 |title=Warner Bros' 'DC Super Pets' Animated Movie Moves To 2022 |url=https://deadline.com/2019/05/dc-super-pets-movie-release-date-2022-1202620965/ |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20190523005842/https://deadline.com/2019/05/dc-super-pets-movie-release-date-2022-1202620965/ |archive-date=May 23, 2019 |access-date=February 29, 2020 |website=[[Deadline Hollywood]]}}</ref> По-късно е преместен до 29 юли 2022 г. (който взима пускането на „[[Черният Адам (филм)|Черният Адам]]“), заедно с другите филми на [[Уорнър Брос]], които са преместени по време на производствените отлагания.<ref>{{cite web |last1=D'Alessandro |first1=Anthony |title=‘Black Adam’ Moving To October |url=https://deadline.com/2022/03/black-adam-shazam-2-dc-league-of-super-pets-1234974637/ |website=Deadline |access-date=March 9, 2022 |date=March 9, 2022}}</ref><ref name="BlackAdamReleaseDate">{{cite news |last1=Knoop |first1=Joseph |title=Warner Bros. Shifts Dates for Black Adam, The Flash, Aquaman 2, and Shazam 2 |url=https://www.ign.com/articles/black-adam-flash-aquaman-shazam-release-date |access-date=March 10, 2022 |work=[[IGN]] |publisher=Ziff Davis |date=March 9, 2022}}</ref> Премиерата на филма се проведе на 27 юли.<ref name="MerchTHR">{{Cite web |last=Directo-Meston |first=Danielle |date=May 24, 2022 |title=''DC League of Super-Pets'' Debuts Movie-Inspired Merch Ahead of Summer (Exclusive) |url=https://www.hollywoodreporter.com/lifestyle/shopping/dc-league-super-pets-dog-cat-accesories-merch-1235153064/ |work=[[The Hollywood Reporter]] |publisher=[[Penske Media Corporation]] |access-date=May 25, 2022}}</ref> Ще се излъчва в стрийминг от HBO Max след 45-дневното му излъчване по кината.<ref>{{Cite news|date=2021-08-10|title=Warner Bros. movies heading to HBO Max after 45-day theatrical window in 2022|language=en|work=gamesradar|url=https://www.gamesradar.com/warner-bros-movies-heading-to-hbo-max-after-45-day-theatrical-window-in-2022/|access-date=2021-11-08}}</ref> == Прием == === Бокс офис === ''„DC Лигата на супер-любимците“'' ще се излъчи по кината на 29 юли 2022 г., заедно със ''Vengeance'' със бюджет от 40-60 млн. долара.<ref>{{cite news|url=https://www.boxofficepro.com/long-range-box-office-forecast-dc-league-of-super-pets-plus-the-latest-thor-love-and-thunder-tracking/|title=Long Range Box Office Forecast: DC League of Super-Pets, Plus the Latest Thor: Love and Thunder Tracking|date=July 1, 2022|website=Boxoffice Pro|last=Robbins|first=Shawn|access-date=July 2, 2022}}</ref> == Видеоигра == Видеоигра, базиран на филма, озаглавен „DC Лигата на супер-любимците: Приключенията на Крипто и Ейс“ е обявен по време на DC FanDome, и е пуснат на 15 юли 2022 г.<ref>{{Cite web |last=Skrebels |first=Joe |date=October 16, 2021 |title=DC League of Super-Pets Is Getting a Video Game |url=https://www.ign.com/articles/dc-league-of-super-pets-adventures-krypto-ace-game-release-date |url-status=live |archive-url=https://web.archive.org/web/20211016171503/https://www.ign.com/articles/dc-league-of-super-pets-adventures-krypto-ace-game-release-date |archive-date=October 16, 2021 |access-date=March 6, 2022 |website=[[IGN]]}}</ref> == В България == В България излиза по кината на същата дата от „Александра Филмс“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://i.dir.bg/kino/films/15319/DC%20SUPER-PETS%20BG%20Poster.jpg|заглавие=Български плакат на „DC Лигата на супер-любимците“|издател=kino.dir.bg}}</ref> ; [[Нахсинхронен дублаж]] {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Крипто | Борис Коев<ref name="kino77"/> |- | Ейс | [[Иван Велчев (актьор)|Иван Велчев]]<ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> |- | Супермен | [[Атанас Сребрев]]<ref name="kino77"/> |- | Батман | [[Христо Узунов (актьор)|Христо Узунов]]<ref name="kino77"/> |- | Жената-чудо | [[Ралица Паскалева]]<ref name="kino77"/> |- | Аквамен | [[Димо Алексиев]]<ref name="kino77"/> |- | Други гласове | [[Дайяна Димитрова]]<ref name="kino77"/><br>[[Елена Пеева|Елена Грозданова]]<ref name="kino77"/><br>[[Мими Йорданова]]<ref name="kino77"/><br>[[Василка Сугарева]]<ref name="kino77"/><br>[[Диляна Спасова]]<ref name="kino77"/><br>[[Христо Бонин]]<ref name="kino77"/><br>[[Цвети Пеняшки]]<ref name="kino77"/> |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.dcleagueofsuperpets.net/}} * {{imdb title|8912936}} * {{Amg movie|729773}} * {{kino.dir.bg film|15319}} {{Уорнър Анимейшън Груп}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни филми от 2022 година]] [[Категория:Анимационни комедии]] [[Категория:Компютърни анимационни филми]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Филми, базирани на ДиСи Комикс]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Анимационни филми на Уорнър Брос.]] [[Категория:Филми на Уорнър Анимейшън Груп]] [[Категория:Филми за кучета]] [[Категория:Филми за животни]] [[Категория:Филми за супергерои]] [[Категория:Филми за Супермен]] [[Категория:Филми за Батман]] 53akli66oath7tua6q8p4nh5j03uvz6 0 785607 11473524 11472924 2022-07-28T19:49:20Z 149.62.209.2 wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|9|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|38|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-24|ЕС|1|Победител от среща ОП-43|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|Победител от среща ОП-42|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-45|ЕС|3|Победител от среща ОП-29|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-21|ЕС|4|Победител от среща ОП-5|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] okqfatvlnpi8twfixgitvuhukj29u14 11473561 11473524 2022-07-28T20:54:53Z 149.62.209.2 wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|9|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|38|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|Спартак Търнава|Словакия|1|Раков Ченстохова|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|Победител от среща ОП-42|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-45|ЕС|3|Победител от среща ОП-29|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-21|ЕС|4|Победител от среща ОП-5|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] mpz33osn3dcqzl0hiezc2hyjltnzhhw 11473563 11473561 2022-07-28T20:56:27Z 149.62.209.2 wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|9|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|38|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)]]Спартак Търнава|Словакия|1|Раков Ченстохова|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|Победител от среща ОП-42|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-45|ЕС|3|Победител от среща ОП-29|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-21|ЕС|4|Победител от среща ОП-5|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] 3u0zd7wmsqtvepwxqygj2ozfeojp756 11473564 11473563 2022-07-28T20:57:01Z 149.62.209.2 wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|9|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|38|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)]]|Словакия|1|Раков Ченстохова|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|Победител от среща ОП-42|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-45|ЕС|3|Победител от среща ОП-29|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-21|ЕС|4|Победител от среща ОП-5|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] 4ifrdbos0uebsr7m1sr0v14llc6iq86 11473565 11473564 2022-07-28T20:58:15Z 149.62.209.2 /* Трети квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|9|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|38|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава|]]Словакия|1|Раков Ченстохова|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|Победител от среща ОП-42|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-45|ЕС|3|Победител от среща ОП-29|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-21|ЕС|4|Победител от среща ОП-5|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] 4knr1iylqiiny9aipz1wedjciwm1m5p 11473570 11473565 2022-07-28T21:09:04Z 149.62.209.2 /* Трети квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|9|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|38|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|1|Раков Ченстохова|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|Победител от среща ОП-42|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-45|ЕС|3|Победител от среща ОП-29|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-21|ЕС|4|Победител от среща ОП-5|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] cydszthdiclutdypo0prtprt540bn9i 11473571 11473570 2022-07-28T21:10:48Z 149.62.209.2 /* Трети квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|9|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|38|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|1|Раков Ченстохова|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-45|ЕС|3|Победител от среща ОП-29|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-21|ЕС|4|Победител от среща ОП-5|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] jhmn2orbigi5t3f6pvy5ya7ke5etxg2 11473573 11473571 2022-07-28T21:13:38Z 149.62.209.2 /* Трети квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|9|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|38|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|1|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-45|ЕС|3|Победител от среща ОП-29|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-21|ЕС|4|Победител от среща ОП-5|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] om4aspkvtuux6naaz1bdbpm9wvq5uol 11473580 11473573 2022-07-28T21:45:38Z 149.62.209.2 /* Втори квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|9|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|3:1|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|1:1|}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|1|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-45|ЕС|3|Победител от среща ОП-29|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-21|ЕС|4|Победител от среща ОП-5|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] tf0hsbv8gxkursuzryxucg4d8kh86td 11473581 11473580 2022-07-28T21:47:03Z 149.62.209.2 /* Втори квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|0:4|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|0:4}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|3:1|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|1:1|}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|1|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-45|ЕС|3|Победител от среща ОП-29|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-21|ЕС|4|Победител от среща ОП-5|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] rlej7refj81s2g4gpxutt9u9uq2smqo 11473585 11473581 2022-07-28T21:49:45Z 149.62.209.2 /* Трети квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|0:4|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|0:4}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|3:1|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|1:1|}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|1|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|3|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-21|ЕС|4|Победител от среща ОП-5|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] ily70uhev4z00iwrsmwfp11x5mww7yz 11473588 11473585 2022-07-28T21:52:01Z 149.62.209.2 /* Трети квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|0:4|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|0:4}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|3:1|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|1:1|}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|1|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|3|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|4|[[ФК Инстабул Башахшехир|Истанбул Башахшехир]]|Турция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] amjclfbsn8ndfmi7qytei3bwzgv3u73 11473592 11473588 2022-07-28T21:52:34Z 149.62.209.2 wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|0:4|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|0:4}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|3:1|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|1:1|}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|1|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|3|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|4|[[ФК Инстабул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] kdmx0b7nkskqzj4kw6zncxmirjuu8t0 11473593 11473592 2022-07-28T21:53:21Z 149.62.209.2 /* Трети квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|0:4|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|0:4}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|3:1|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|1:1|}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|1|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|3|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|4|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-44|ЕС|5|Победител от среща ОП-18|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] 05y3o4myud937i2447gabvk5f1co275 11473595 11473593 2022-07-28T21:55:37Z 149.62.209.2 /* Трети квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|0:4|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|0:0|0:4}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|3:1|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|1:1|}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|1|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|3|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|4|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС|Куопио ПС]]|Финландия|5|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] 09fiyqeytfbiqostxuqseisguj7hofo 11473596 11473595 2022-07-28T21:58:06Z 149.62.209.2 /* Втори квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|0:4|'''[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]'''|България|0:0|0:4}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|14|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|3:1|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|1:1|}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|1|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|3|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|4|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС|Куопио ПС]]|Финландия|5|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] p57n051r5s29tqr20z2kvx2y0gp76bd 11473597 11473596 2022-07-28T21:59:41Z 149.62.209.2 /* Втори квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|6|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|{{small|1:1}}}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|4|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|5|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|0:4|'''[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]'''|България|0:0|0:4}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|0:2|'''[[ФК Кишварда|Кишварда]]'''|Унгария|0:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|30|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|3:1|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|1:1|}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|1|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|3|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|4|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС|Куопио ПС]]|Финландия|5|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] 4a0s1n3tt1kwifk8t3lg4cqsgms2o86 11473600 11473597 2022-07-28T22:06:08Z 149.62.209.2 /* Втори квалификационен кръг */ wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|4|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|5|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]'''|Полша|6:1|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|1|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|3|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Фехервар|Фехервар]]'''|Унгария|5:3|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|1:2}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]'''|Турция|2:1|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|1:0}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|6|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|7|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|8|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|0:4|'''[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]'''|България|0:0|0:4}} {{TwoLegResult|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|10|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|11|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|12|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|13|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|0:2|'''[[ФК Кишварда|Кишварда]]'''|Унгария|0:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|15|[[Коняспор]]|Турция|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|16|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|17|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|18|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|19|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|20|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|21|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|22|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|23|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|0:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|24|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|25|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|26|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|0:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|27|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|1:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|28|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|29|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Молде|Молде]]'''|Норвегия|6:2|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|31|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|0:1|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|32|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|33|[[Рига ФК]]|Латвия|0:3|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|34|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|35|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|36|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|37|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|1:4|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|3:1|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|1:1|}} {{TwoLegResult|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|39|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|40|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|42|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|1:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|43|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|44|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|{{small|28 юли}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|45|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|0:0|{{small|28 юли}}}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|Победител от среща ШП-6|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|Победител от среща ШП-4|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ШП-5|ЕС|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|1|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|3|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|4|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС|Куопио ПС]]|Финландия|5|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-13|ЕС|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-25|ЕС|7|Победител от среща ОП-32|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|Победител от среща ОП-39|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-27|ЕС|9|Победител от среща ОП-34|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-20|ЕС|10|Победител от среща ОП-35|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-9|ЕС|11|Победител от среща ОП-22|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|Победител от среща ОП-28|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-3|ЕС|13|Победител от среща ОП-17|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-26|ЕС|14|Победител от среща ОП-8|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-33|ЕС|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|Победител от среща ОП-1|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-11|ЕС|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-30|ЕС|18|Победител от среща ОП-14|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-6|ЕС|19|Победител от среща ОП-19|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|Победител от среща ОП-10|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-38|ЕС|21|Победител от среща ОП-7|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|Победител от среща ОП-37|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|Победител от среща ОП-12|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-31|ЕС|24|Победител от среща ОП-15|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-16|ЕС|25|Победител от среща ОП-40|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-4|ЕС|26|Победител от среща ОП-36|ЕС|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|Победител от среща ОП-23|ЕС|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] q9m13kaaeu3o6uykw2xqkqrpnj0fu45 11473601 11473600 2022-07-28T22:06:46Z Becksperson 56542 wikitext text/x-wiki [[Файл:Synot Tip Arena - Viktoria Plzen - FC Barcelona 0-4.jpg|мини|Финалът се състои на стадион „Синобо“ в Прага]] '''Лига на конференциите 2022/23''' е 2'''^-ото''' издание на третия по сила турнир в [[Европа]]. Финалът на турнира ще се играе на 25 май 2023 г. на [[Синобо (стадион)|стадион „Синобо“]] в [[Прага]] ([[Чехия]]). Победителят в турнира се класира за груповата фаза на следващото издание на [[Лига Европа]]. Представителите на Русия са наказани да не участват в турнира поради [[Руско нападение срещу Украйна|руското нападение срещу Украйна]].<ref>{{cite web|url=https://dsport.bg/uefa-izhvarli-rusia-ot-svoite-turniri.html|title=УЕФА изхвърли Русия от своите турнири|издател=dsport.bg|accessdate=2 май 2022 г.}}</ref> == Квалификационни кръгове == === Първи квалификационен кръг === Жребият за предварителния кръг се тегли на 14 юни 2022 г. Първите срещи са на 7 юли 2022 г., а реваншите – на 14 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- {{TwoLegResult|[[ФК Алашкерт|Алашкерт]]|Армения|2:4|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|1:0|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]'''|Полша|6:2|[[ФК Академия „Пандев“|Академия Пандев]]|Северна Македония|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Интер (Турку)|Интер Турку]]|Финландия|1:3|'''[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]'''|Косово|1:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Динамо (Тбилиси)|Динамо Тбилиси]]|Грузия|4:4 (4:3 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|2:3|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Паневежис|Паневежис]]|Литва|0:2|'''[[ФК Милсами|Милсами]]'''|Молдова|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[КФ Ляч|Ляч]]'''|Албания|1:0|[[ФК Искра (Даниловград)|Искра]]|Черна гора|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[КФ Гиляни|Гиляни]]|Косово|2:3|'''[[ФК Лиепая|Лиепая]]'''|Латвия|1:0|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Сфънтул Георге|Сфънтул Георге]]|Молдова|2:4|'''[[НШ Мура|Мура]]'''|Словения|1:2|2:1}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|2:0|[[ФК Дила Гори|Дила Гори]]|Грузия|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]'''|Словакия|2:0|[[ФК Кауно Жалгирис|Кауно Жалгирис]]|Литва|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Будучност|Будучност]]'''|Черна гора|4:2|[[ФК Лапи|Лапи]]|Косово|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|2:1|[[Атлетик клуб (Ескалдес)|Атлетик Клуб д’Ескалдес]]|Андора|1:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Борац (Баня Лука)|Борац Баня Лука]]|Босна и Херцеговина|3:3 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|2:0|1:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]'''|Словения|3:2|[[ФК Диферданж 03|Диферданж 03]]|Люксембург|1:1|2:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]'''|Гибралтар|1:0|[[ФК Ларн|Ларн]]|Северна Ирландия|0:0|1:0}} {{TwoLegResult|[[УЕ Санта Колома]]|Андора|1:5|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|0:1|1:4}} {{TwoLegResult|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|5:1|[[ФК Клифтънвил|Клифтънвил]]|Северна Ирландия|2:1|3:0}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]'''|Фарьорски острови|3:1|[[ФК Европа|Европа]]|Гибралтар|1:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Бала Таун|Бала Таун]]|Уелс|2:2 (3:4 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|1:2|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Фола Еш|Фола Еш]]|Люксембург|1:4|'''[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]'''|Сан Марино|0:1|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]'''|Беларус|3:2|[[ФК Дечич|Дечич]]|Черна гора|1:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[СП Тре Пене|Тре Пене]]|Сан Марино|0:8|'''[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]'''|Босна и Херцеговина|0:2|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]'''|Грузия|1:1 (5:4 [[дузпа|д.]])|[[ФК Партизани|Партизани]]|Албания|0:1|1:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|4:2|[[ФК Арарат Ереван|Арарат]]|Армения|2:0|2:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Флориана|Флориана]]|Малта|0:1|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[Погон Шчечин]]'''|Полша|4:2|[[КР Рейкявик]]|Исландия|4:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ХБ Торсхавн]]|Фарьорски острови|2:2 (2:4 [[дузпа|д.]])|'''[[АФК Нютаун|Нютаун]]'''|Уелс|1:0|1:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Брунос Магпайс|Брунос Магпайс]]|Гибралтар|3:4|'''[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]'''|Северна Ирландия|2:1|1:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Флора|Флора]]|Естония|3:4|'''[[СЯК Сейняйоки]]'''|Финландия|1:0|2:4 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Дери Сити|Дери Сити]]|Ирландия|0:4|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:2|0:2}} |} === Втори квалификационен кръг === Вторият квалификационен кръг се дели на два потока – шампионски и основен. В шампионския поток се състезават 13 отпаднали шампиона от [[Шампионска лига 2022/23#Първи квалификационен кръг|първия квалификационен кръг]] и три шампиона, отпаднали от [[Шампионска лига 2022/23#Предварителен кръг|предварителния кръг]] на [[Шампионска лига 2022/23]]. В основния поток се включват 60 отбора, както и 30-те победителя от първия квалификационен кръг. Жребият за втория квалификационен кръг се тегли на 15 юни 2022 г. Първите срещи са на 21 юли 2022 г., а реваншите – на 28 юли 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|'''[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]'''|Беларус|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|'''[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]'''|Латвия|без игра|||—|—}} {{TwoLegResult|[[СП Ла Фиорита|Ла Фиорита]]|Сан Марино|0:10|'''[[КФ Балкани|Балкани]]'''|Косово|0:4|0:6}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]'''|Исландия|2:0|[[ФК Дъ Ню Сейнтс|Дъ Ню Сейнтс]]|Уелс|2:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Сутиеска|Сутиеска]]|Черна гора|0:1|'''[[КИ Клаксвик]]'''|Фарьорски острови|0:0|0:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]'''|Малта|4:3|[[ФК Левадия|ФКИ Левадия]]|Естония|3:2|1:1}} {{TwoLegResult|[[СК Тирана|Тирана]]|Албания|2:4|'''[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]'''|Босна и Херцеговина|0:1|2:3}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]'''|Полша|6:1|[[ФК Динамо Батуми|Динамо Батуми]]|Грузия|5:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ЧФР Клуж]]'''|Румъния|4:1|[[КМ Интер клуб (Ескалдес)|Интер Клуб д’Ескалдес]]|Андора|3:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Тобол|Тобол]]'''|Казахстан|3:0|[[ФК Линкълн Ред Импс|Линкълн Ред Импс]]|Гибралтар|2:0|1:0}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|'''[[Гзира Юнайтед]]'''|Малта|5:5 (3:1 [[дузпа|д.]])|[[ФК Раднички (Ниш)|Раднички Ниш]]|Сърбия|2:2|3:3 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]'''|Гърция|7:2|[[ФК Гомел|Гомел]]|Беларус|5:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев Пловдив]]|България|0:2|'''[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]'''|Кипър|0:0|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Фехервар|Фехервар]]'''|Унгария|5:3|[[ФК Габала|Габала]]|Азербайджан|4:1|1:2}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]'''|Турция|2:1|[[ФК Макаби Нетаня|Макаби Нетаня]]|Израел|1:1|1:0}} {{TwoLegResult|[[Арис Лимасол]]|Кипър|2:3|'''[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]'''|Азербайджан|2:0|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Вележ (Мостар)|Вележ Мостар]]|Босна и Херцеговина|0:2|'''[[Хамрун Спартанс]]'''|Малта|0:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Сабуртало|Сабуртало]]|Грузия|3:4|'''[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]'''|Румъния|1:0|2:4}} {{TwoLegResult|[[ФК Македония Гьорче Петров|Македония Гьорче Петров]]|Северна Македония|0:4|'''[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]'''|България|0:0|0:4}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]'''|Израел|3:1|[[ФК Динамо (Минск)|Динамо Минск]]|Беларус|2:1|1:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Зира|Зира]]|Азербайджан|0:3|'''[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]'''|Израел|0:3|0:0}} {{TwoLegResult|[[КС Влазния Шкодра|Влазния Шкодра]]|Албания|1:4|'''[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]'''|Румъния|1:1|0:3}} {{TwoLegResult|[[ФК Арарат-Армения|Арарат-Армения]]|Армения|0:0 (3:5 [[дузпа|д.]])|'''[[ФК Пайде|Пайде]]'''|Естония|0:0|0:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Кайрат|Кайрат]]|Казахстан|0:2|'''[[ФК Кишварда|Кишварда]]'''|Унгария|0:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК БАТЕ Борисов|БАТЕ Борисов]]|Беларус|0:5|'''[[Коняспор]]'''|Турция|0:3|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[АКС Сепси|Сепси]]'''|Румъния|3:3 (4:2 [[дузпа|д.]])|[[ФК Олимпия (Любляна)|Олимпия Любляна]]|Словения|3:1|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[СК Къйзължар|Къйзължар]]'''|Казахстан|3:2|[[ФК Осиек|Осиек]]|Хърватия|1:2|2:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Лиепая|Лиепая]]|Латвия|0:4|'''[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]'''|Швейцария|0:1|0:3}} {{TwoLegResult|'''[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]'''|Австрия|2:1|[[ФК Лехия (Гданск)|Лехия Гданск]]|Полша|0:0|2:1}} {{TwoLegResult|[[СЯК Сейняйоки]]|Финландия|2:6|'''[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]'''|Норвегия|0:1|2:5}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]'''|Исландия|3:2|[[ФК Будучност|Будучност]]|Черна гора|2:0|1:2}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]'''|Ирландия|1:1 (6:5 [[дузпа|д.]])|[[НШ Мура|Мура]]|Словения|1:1|0:0 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Сейнт Джоузефс|Сейнт Джоузефс]]|Гибралтар|0:11|'''[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]'''|Чехия|0:4|0:7}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]'''|Словакия|6:2|[[АФК Нютаун|Нютаун]]|Уелс|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Судува|Судува]]|Литва|0:2|'''[[Вибор ФФ|Виборг]]'''|Дания|0:1|0:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Гота)|Викингур]]|Фарьорски острови|0:4|'''[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]'''|Словакия|0:2|0:2}} {{TwoLegResult|[[Погон Шчечин]]|Полша|1:5|'''[[Брьондби ИФ|Брьондби]]'''|Дания|1:1|0:4}} {{TwoLegResult|'''[[АЗ Алкмар]]'''|Нидерландия|5:0|[[ФК Тузла Сити|Тузла Сити]]|Босна и Херцеговина|1:0|4:0}} {{TwoLegResult|[[ФК Мадъруел|Мадъруел]]|Шотландия|0:3|'''[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]'''|Ирландия|0:1|0:2}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Молде|Молде]]'''|Норвегия|6:2|[[ИФ Елфсбори|Елфсборг]]|Швеция|4:1|2:1}} {{TwoLegResult|[[НК Копер|Копер]]|Словения|1:2|'''[[ФК Вадуц|Вадуц]]'''|Лихтенщайн|0:1|1:1 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|'''[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]'''|Фарьорски острови|1:0|[[СП Тре Фиори|Тре Фиори]]|Сан Марино|1:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[МФК Ружомберок|Ружомберок]]|Словакия|1:5|'''[[Рига ФК]]'''|Латвия|0:3|1:2}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Базел|Базел]]'''|Швейцария|3:1|[[ФК Крусейдърс|Крусейдърс]]|Северна Ирландия|2:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Антверп|Антверпен]]'''|Белгия|2:0|[[ФК Дрита (Гниляне)|Дрита]]|Косово|0:0|2:0}} {{TwoLegResult|'''[[КС Петрокуб|Петрокуб]]'''|Молдова|4:1|[[КФ Ляч|Ляч]]|Албания|0:0|4:1}} {{TwoLegResult|[[Расинг ФК Унион Люксембург|Расинг Люксембург]]|Люксембург|1:8|'''[[ФК Чукарички|Чукарички]]'''|Сърбия|1:4|0:4}} {{TwoLegResult|'''[[ПФК Левски (София)|Левски София]]'''|България|3:1|[[ФК ПАОК|ПАОК Солун]]|Гърция|2:0|1:1}} {{TwoLegResult|'''[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]'''|Португалия|3:0|[[ФК Академия Пушкаш|Пушкаш Академия]]|Унгария|3:0|0:0}} {{TwoLegResult|[[ХФК Риека|Риека]]|Хърватия|1:4|'''[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]'''|Швеция|1:2|0:2}} {{TwoLegResult|[[ФК Ворскла|Ворскла]]|Украйна|3:4|'''[[АИК Футбол|АИК Солна]]'''|Швеция|3:2|0:2 ([[След добавено време|сдв]])}} {{TwoLegResult|[[ФК Валмиера|Валмиера]]|Латвия|2:5|'''[[ФК Шкендия|Шкендия]]'''|Северна Македония|1:2|1:3}} {{TwoLegResult|'''[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]'''|Полша|6:0|[[ФК Астана|Астана]]|Казахстан|5:0|1:0}} {{TwoLegResult|'''[[Куопио ПС]]'''|Финландия|6:3|[[ФК Милсами|Милсами]]|Молдова|2:2|4:1}} {{TwoLegResult|[[ФК Спарта (Прага)|Спарта Прага]]|Чехия|1:2|'''[[ФК Викинг|Викинг]]'''|Норвегия|0:0|1:2}} |} === Трети квалификационен кръг === В третия квалификационен кръг се включват девет нови отбора в основния поток. Жребият за третия квалификационен кръг се тегли на 18 юли 2022 г. Първите срещи са на 4 август 2022 г., а реваншите – на 11 август 2022 г. {| class="wikitable" |- class="bgcolor5 small" ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" class="bgcolor8" |Общ резултат ! style="width: 18em;" | ! style="width: 7em;" |1^-ви мач ! style="width: 7em;" |2^-ри мач |- !colspan="5"|Шампионски поток {{TwoLegResult|[[ФК Викингур (Рейкявик)|Викингур Рейкявик]]|Исландия|1|[[ФК Лех (Познан)|Лех Познан]]|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[РФШ (Рига)|РФШ Рига]]|Латвия|2|[[ФК Хибърниънс|Хибърниънс]]|Малта|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[КФ Балкани|Балкани]]|Косово|3|[[КИ Клаксвик]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ХСК Зрински|Зрински Мостар]]|Босна и Херцеговина|4|[[ФК Тобол|Тобол]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Шахтьор (Солигорск)|Шахтьор Солигорск]]|Беларус|5|[[ЧФР Клуж]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |- !colspan="5"|Основен поток {{TwoLegResult|[[ФК Спартак (Търнава)|Спартак Търнава]]|Словакия|1|[[Раков (Ченстохова)|Раков Ченстохова]]|Полша|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АИК Футбол|АИК Солна]]|Швеция|2|[[ФК Шкендия|Шкендия]]|Северна Македония|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Викинг|Викинг]]|Норвегия|3|[[ФК Слайго Роувърс|Слайго Роувърс]]|Ирландия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Брейдаблик|Брейдаблик]]|Исландия|4|[[ФК Истанбул Башакшехир|Истанбул Башакшехир]]|Турция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Куопио ПС]]|Финландия|5|[[ФК Йънг Бойс|Йънг Бойс]]|Швейцария|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Пайде|Пайде]]|Естония|6|[[РСК Андерлехт|Андерлехт]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Вибор ФФ|Виборг]]|Дания|7|[[Б36 (Торсхавн)|Б36 Торсхавн]]|Фарьорски острови|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Хайдук (Сплит)|Хайдук Сплит]]|Хърватия|8|[[ФК Витория (Гимараеш)|Витория Гимараеш]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Брьондби ИФ|Брьондби]]|Дания|9|[[ФК Базел|Базел]]|Швейцария|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Лилестрьом СК|Лилестрьом]]|Норвегия|10|[[ФК Антверп|Антверпен]]|Белгия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК ЦСКА (София)|ЦСКА София]]|България|11|[[ФК Сейнт Патрикс Атлетик|Сейнт Патрикс Атлетик]]|Ирландия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Дънди Юнайтед|Дънди Юнайтед]]|Шотландия|12|[[АЗ Алкмар]]|Нидерландия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК АПОЕЛ|АПОЕЛ Никозия]]|Кипър|13|[[СК Къйзължар|Къйзължар]]|Казахстан|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ДАК 1904 Дунайска Стреда|Дунайска Стреда]]|Словакия|14|[[ФК ФКСБ|Стяуа Букурещ]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Рига ФК]]|Латвия|15|[[ФК Жил Висенте|Жил Висенте]]|Португалия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[Волфсбергер АК|Волфсберг]]|Австрия|16|[[Гзира Юнайтед]]|Малта|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|Израел|17|[[ФК Арис (Солун)|Арис Солун]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Молде|Молде]]|Норвегия|18|[[ФК Кишварда|Кишварда]]|Унгария|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Нефтчи|Нефтчи Баку]]|Азербайджан|19|[[ШК Рапид Виена|Рапид Виена]]|Австрия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Лугано|Лугано]]|Швейцария|20|[[ФК Апоел (Беер Шева)|Апоел Беер Шева]]|Израел|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ПФК Левски (София)|Левски София]]|България|21|[[Хамрун Спартанс]]|Малта|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Твенте|Твенте]]|Нидерландия|22|[[ФК Чукарички|Чукарички]]|Сърбия|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Зоря|Зоря Луханск]]|Украйна|23|[[КС Университатя (Крайова)|Университатя Крайова]]|Румъния|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Вадуц|Вадуц]]|Лихтенщайн|24|[[Коняспор]]|Турция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[АКС Сепси|Сепси]]|Румъния|25|[[Юргорденс ИФ Футбол|Юргорден]]|Швеция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[ФК Фехервар|Фехервар]]|Унгария|26|[[КС Петрокуб|Петрокуб]]|Молдова|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} {{TwoLegResult|[[СК Славия (Прага)|Славия Прага]]|Чехия|27|[[ФК Панатинайкос|Панатинайкос]]|Гърция|{{small|4 авг}}|{{small|11 авг}}}} |} === Плейоф === Жребият за плейофите се тегли на 1 август 2022 г. Първите мачове са на 18 август 2022 г., а реваншите – на 25 август 2022 г. В този кръг се включват пет нови отбора, както и отпадналите отбори от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: ;;Шампионски поток {{колони|2| * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 отпаднали вицешампиона от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (шампионски поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 5 победителя от третия квалификационен кръг (шампионски поток) }} ;;Основен поток {{колони|2| * {{Флаг|Испания}} [[Виляреал КФ|Виляреал]] КК: 78.000 * {{Флаг|Англия}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] КК: 21.328 * {{Флаг|Италия}} [[АКФ Фиорентина|Фиорентина]] КК: 15.380 * {{Флаг|Германия}} [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] КК: 15.042 * {{Флаг|Франция}} [[ОЖК Ница|Ница]] КК: 12.016 * {{Флаг|Европейски съюз}} 2 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Трети квалификационен кръг|третия квалификационен кръг]] на [[Лига Европа 2022/23]] (основен поток) * {{Флаг|Европейски съюз}} 27 победителя от третия квалификационен кръг (основен поток) }} == Групова фаза == Жребият се проведе в [[Нион]] ([[Швейцария]]) на 26 август 2022 г. 32-та отбора са разделени в 4 урни в зависимост от [[Коефициенти на УЕФА|коефициентите им]] в ранглистата на УЕФА. Отборите са изтеглени в осем групи по четири отбора, като два отбора от една държава не могат да попаднат в една група. В групата отборите играят на принципа „всеки срещу всеки“ на разменено гостуване. Мачовете се играят на 8 септември, 15 септември, 6 октомври, 13 октомври, 27 октомври и 3 ноември 2022 г. Победителите от всяка група се класират за елиминационната фаза, докато завършилите на второ място ще играят в предварителния елиминационен кръг срещу осемте отбора, завършили на трето място в груповата фаза на [[Лига Европа 2022/23]]. ;Класирали се отбори: * {{Флаг|Европейски съюз}} 22 победителя от плейофите * {{Флаг|Европейски съюз}} 10 отпаднали от [[Лига Европа 2022/23#Плейоф|плейофите]] на [[Лига Европа 2022/23]] == Вижте също == * [[Шампионска лига 2022/23]] * [[Лига Европа 2022/23]] == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.uefa.com/uefaeuropaconferenceleague/ Сайт на УЕФА за Лига Европа] {{Лига на конференциите}} [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] [[Категория:Лига на конференциите]] fn85k7n6imd4tkk6eywnaxfvmyt1o63 0 785913 11473839 11467275 2022-07-29T07:57:39Z Bozhidar7 275291 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Бразилия}} Алекс Сантана | снимка = | цяло име = Алекс Пауло Менезеш Сантана | дата на раждане = {{роден|13|5|1995|1|1}} | град на раждане = [[Морунгаба]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Бразилия}} [[Атлетико Паранаенсе]] | номер на фланелката = | юношески години = 2010 – 2012<br>2012 – 2013 | юношески отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Паулища Футебол Клубе|Паулища]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]] | години = 2013 – 2018<br>2016<br>2016<br>2017<br>2018<br>2019 – 2020<br>2020 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]]<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Крисиума Ешпорте Клубе|Крисиума]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Гуарани Футебол Клубе|Гуарани]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Парана Клубе|Парана]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Парана Клубе|Парана]]*<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Ботафого де Футебол е Регаташ|Ботафого]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Атлетико Паранаенсе]] | мачове = 6<br>12<br>12<br>12<br>32<br>40<br>46<br>0 | голове = (0)<br>(0)<br>(1)<br>(2)<br>(4)<br>(9)<br>(12)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | посл_проф_отбори = 29 юли 2022 г | наем = да }} '''Алекс Пауло Менезеш Сантана''' ({{lang|pt|Alex Paulo Menezes Santana}}) е [[Бразилия|бразилски]] [[футболист]], който играе на поста [[полузащитник]]. Състезател на [[Атлетико Паранаенсе]].<ref>[https://topsport.bg/ludogoretz/ofitsialno-ludogorets-prodade-aleks-santana-na-atletiko-paranenze.html Официално: Лудогорец продаде Алекс Сантана на Атлетико Паранензе]</ref> == Кариера == === Ранна кариера === Сантана започва професионалната си кариера в [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]]. Прави своя дебют за отбора на 11 октомври 2013, влизайки като смяна на мястото на [[Отавио Монтейро|Отавио]], при загубата с 2–1 като гост на [[Клуб де Регаташ до Фламенго|Фламенго]]. === Лудогорец === На 23 юли 2020 г. Сантана подписва с [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]], като споменаваната сума за трансфера му е около €750 000. След като подписва своя договор, той казва: „Подписах с Лудогорец, за да играя в Шампионската лига“. Вкарва първия си гол за тима на 23 август при победата с 1–3 като гост на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], в мач от [[Първа професионална футболна лига|efbet Лига]]. == Успехи == {{Флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|'''Лудогорец''']] * '''[[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] (2): [[Efbet Лига 2020/21|2020/21]], [[Efbet Лига 2021/22|2021/22]]''' * '''[[Суперкупа на България]] (1): [[Суперкупа на България 2021|2021]]''' == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/alex-paulo-menezes-santana/318534/ Профил на Сантана] в сайта soccerway.com {{Лудогорец (Разград)-състав}} {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Сантана, Алекс}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] 8hgee6yhwl44sen0wuoaup2nrpfi553 11473843 11473839 2022-07-29T07:59:05Z Bozhidar7 275291 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Бразилия}} Алекс Сантана | снимка = | цяло име = Алекс Пауло Менезеш Сантана | дата на раждане = {{роден|13|5|1995|1|1}} | град на раждане = [[Морунгаба]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник#Централен полузащитник|Централен полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Бразилия}} [[Атлетико Паранаенсе]] | номер на фланелката = | юношески години = 2010 – 2012<br>2012 – 2013 | юношески отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Паулища Футебол Клубе|Паулища]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]] | години = 2013 – 2018<br>2016<br>2016<br>2017<br>2018<br>2019 – 2020<br>2020 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]]<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Крисиума Ешпорте Клубе|Крисиума]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Гуарани Футебол Клубе|Гуарани]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Парана Клубе|Парана]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Парана Клубе|Парана]]*<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Ботафого де Футебол е Регаташ|Ботафого]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Атлетико Паранаенсе]] | мачове = 6<br>12<br>12<br>12<br>32<br>40<br>46<br>0 | голове = (0)<br>(0)<br>(1)<br>(2)<br>(4)<br>(9)<br>(12)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | посл_проф_отбори = 29 юли 2022 г | наем = да }} '''Алекс Пауло Менезеш Сантана''' ({{lang|pt|Alex Paulo Menezes Santana}}) е [[Бразилия|бразилски]] [[футболист]], който играе на поста [[Полузащитник#Централен полузащитник|централен полузащитник]]. Състезател на [[Атлетико Паранаенсе]].<ref>[https://topsport.bg/ludogoretz/ofitsialno-ludogorets-prodade-aleks-santana-na-atletiko-paranenze.html Официално: Лудогорец продаде Алекс Сантана на Атлетико Паранензе]</ref> == Кариера == === Ранна кариера === Сантана започва професионалната си кариера в [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]]. Прави своя дебют за отбора на 11 октомври 2013, влизайки като смяна на мястото на [[Отавио Монтейро|Отавио]], при загубата с 2–1 като гост на [[Клуб де Регаташ до Фламенго|Фламенго]]. === Лудогорец === На 23 юли 2020 г. Сантана подписва с [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]], като споменаваната сума за трансфера му е около €750 000. След като подписва своя договор, той казва: „Подписах с Лудогорец, за да играя в Шампионската лига“. Вкарва първия си гол за тима на 23 август при победата с 1–3 като гост на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], в мач от [[Първа професионална футболна лига|efbet Лига]]. == Успехи == {{Флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|'''Лудогорец''']] * '''[[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] (2): [[Efbet Лига 2020/21|2020/21]], [[Efbet Лига 2021/22|2021/22]]''' * '''[[Суперкупа на България]] (1): [[Суперкупа на България 2021|2021]]''' == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/alex-paulo-menezes-santana/318534/ Профил на Сантана] в сайта soccerway.com {{Лудогорец (Разград)-състав}} {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Сантана, Алекс}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] muwgy2uezdgpdn3zu8mpl7sfv8kisya 11473846 11473843 2022-07-29T07:59:50Z Bozhidar7 275291 /* Външни препратки */ wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Бразилия}} Алекс Сантана | снимка = | цяло име = Алекс Пауло Менезеш Сантана | дата на раждане = {{роден|13|5|1995|1|1}} | град на раждане = [[Морунгаба]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник#Централен полузащитник|Централен полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Бразилия}} [[Атлетико Паранаенсе]] | номер на фланелката = | юношески години = 2010 – 2012<br>2012 – 2013 | юношески отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Паулища Футебол Клубе|Паулища]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]] | години = 2013 – 2018<br>2016<br>2016<br>2017<br>2018<br>2019 – 2020<br>2020 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]]<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Крисиума Ешпорте Клубе|Крисиума]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Гуарани Футебол Клубе|Гуарани]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Парана Клубе|Парана]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Парана Клубе|Парана]]*<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Ботафого де Футебол е Регаташ|Ботафого]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Атлетико Паранаенсе]] | мачове = 6<br>12<br>12<br>12<br>32<br>40<br>46<br>0 | голове = (0)<br>(0)<br>(1)<br>(2)<br>(4)<br>(9)<br>(12)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | посл_проф_отбори = 29 юли 2022 г | наем = да }} '''Алекс Пауло Менезеш Сантана''' ({{lang|pt|Alex Paulo Menezes Santana}}) е [[Бразилия|бразилски]] [[футболист]], който играе на поста [[Полузащитник#Централен полузащитник|централен полузащитник]]. Състезател на [[Атлетико Паранаенсе]].<ref>[https://topsport.bg/ludogoretz/ofitsialno-ludogorets-prodade-aleks-santana-na-atletiko-paranenze.html Официално: Лудогорец продаде Алекс Сантана на Атлетико Паранензе]</ref> == Кариера == === Ранна кариера === Сантана започва професионалната си кариера в [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]]. Прави своя дебют за отбора на 11 октомври 2013, влизайки като смяна на мястото на [[Отавио Монтейро|Отавио]], при загубата с 2–1 като гост на [[Клуб де Регаташ до Фламенго|Фламенго]]. === Лудогорец === На 23 юли 2020 г. Сантана подписва с [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]], като споменаваната сума за трансфера му е около €750 000. След като подписва своя договор, той казва: „Подписах с Лудогорец, за да играя в Шампионската лига“. Вкарва първия си гол за тима на 23 август при победата с 1–3 като гост на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], в мач от [[Първа професионална футболна лига|efbet Лига]]. == Успехи == {{Флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|'''Лудогорец''']] * '''[[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] (2): [[Efbet Лига 2020/21|2020/21]], [[Efbet Лига 2021/22|2021/22]]''' * '''[[Суперкупа на България]] (1): [[Суперкупа на България 2021|2021]]''' == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/alex-paulo-menezes-santana/318534/ Профил на Сантана] в сайта soccerway.com {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Сантана, Алекс}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] 0uyhuatfx4o087lboen4frlfypg0blm 11473852 11473846 2022-07-29T08:02:24Z Bozhidar7 275291 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Бразилия}} Алекс Сантана | снимка = | цяло име = Алекс Пауло Менезеш Сантана | дата на раждане = {{роден|13|5|1995|1|1}} | град на раждане = [[Сао Пауло]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник#Централен полузащитник|Централен полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Бразилия}} [[Атлетико Паранаенсе]] | номер на фланелката = | юношески години = 2010 – 2012<br>2012 – 2013 | юношески отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Паулища Футебол Клубе|Паулища]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]] | години = 2013 – 2018<br>2016<br>2016<br>2017<br>2018<br>2019 – 2020<br>2020 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]]<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Крисиума Ешпорте Клубе|Крисиума]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Гуарани Футебол Клубе|Гуарани]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Парана Клубе|Парана]]*<br>→{{флагче|Бразилия}} [[Парана Клубе|Парана]]*<br>{{Флагче|Бразилия}} [[Ботафого де Футебол е Регаташ|Ботафого]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Атлетико Паранаенсе]] | мачове = 6<br>12<br>12<br>12<br>32<br>40<br>46<br>0 | голове = (0)<br>(0)<br>(1)<br>(2)<br>(4)<br>(9)<br>(12)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | посл_проф_отбори = 29 юли 2022 г | наем = да }} '''Алекс Пауло Менезеш Сантана''' ({{lang|pt|Alex Paulo Menezes Santana}}) е [[Бразилия|бразилски]] [[футболист]], който играе на поста [[Полузащитник#Централен полузащитник|централен полузащитник]]. Състезател на [[Атлетико Паранаенсе]].<ref>[https://topsport.bg/ludogoretz/ofitsialno-ludogorets-prodade-aleks-santana-na-atletiko-paranenze.html Официално: Лудогорец продаде Алекс Сантана на Атлетико Паранензе]</ref> == Кариера == === Ранна кариера === Сантана започва професионалната си кариера в [[Спорт Клуб Интернасионал|Интернасионал]]. Прави своя дебют за отбора на 11 октомври 2013, влизайки като смяна на мястото на [[Отавио Монтейро|Отавио]], при загубата с 2–1 като гост на [[Клуб де Регаташ до Фламенго|Фламенго]]. === Лудогорец === На 23 юли 2020 г. Сантана подписва с [[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец]], като споменаваната сума за трансфера му е около €750 000. След като подписва своя договор, той казва: „Подписах с Лудогорец, за да играя в Шампионската лига“. Вкарва първия си гол за тима на 23 август при победата с 1–3 като гост на [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], в мач от [[Първа професионална футболна лига|efbet Лига]]. == Успехи == {{Флагче|България|България}} [[ПФК Лудогорец 1945|'''Лудогорец''']] * '''[[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] (2): [[Efbet Лига 2020/21|2020/21]], [[Efbet Лига 2021/22|2021/22]]''' * '''[[Суперкупа на България]] (1): [[Суперкупа на България 2021|2021]]''' == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/alex-paulo-menezes-santana/318534/ Профил на Сантана] в сайта soccerway.com {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Сантана, Алекс}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] p8k38xegst5xckgrg0twzb0ezauoiz1 0 786638 11473661 11469026 2022-07-29T02:06:26Z 89.186.206.175 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Неда Спасова | категория = актьор | портрет = | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | образование = [[Национална академия за театрално и филмово изкуство]] | работил = [[актриса]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = от 2013 г. | значими роли = Кая Райкова в „[[Откраднат живот]]“<br>Венета в „Ботев“<br>Елена Давидова в „[[Братя (сериал)|Братя]]“ | награди = }} | баща = Николай Спасов | брак = | деца = }} '''Неда Николаева Спасова''' е [[България|българска]] [[филм]]ова и [[Театър|театрална]] [[актриса]]. Известна е с изявите си в различни представления в [[Театър „София“]], както и с ролите си на Царицата на розите в „Дамасцена“ (2016), сестра Кая Райкова в драматичния сериал „[[Откраднат живот]]“ от 2018 г. до 2021 г., Венета в историческия филм „Ботев“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://as-art.org/portfolio/items/neda-spasova/|заглавие=Неда Спасова – AS ART|издател=as-art.org}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/неда-спасова__3961/|заглавие=Актрисата Неда Спасова в theatre.art.bg|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/35747-Neda-Spasova-pred-EVA/|заглавие=Неда Спасова пред EVA | EVA.bg|издател=eva.bg|дата=15 ноември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://webcafe.bg/xmascafe/1533330708-aktrisata-neda-spasova-i-koleda-s-aromat-na-greyano-vino-i-sveshti.html/|заглавие=Актрисата Неда Спасова и Коледа с аромат на греяно вино и свещи|издател=webcafe.bg|дата=4 декември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/kino/neda-spasova-mezhdu-ne-i-da-ili-edna-istoriya-ot-korona-ekspres/|заглавие=Неда Спасова – между „Не“ и „Да“ или една история от Корона Експрес|издател=impressio.dir.bg|дата=17 декември 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/horizont/post/101126661/neda-spasova-lubovta-kam-teatara-se-rodi-napuk/|заглавие=Неда Спасова: Любовта към театъра се роди напук|издател=bnr.bg|дата=31 май 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/hristobotev/post/101133222/|заглавие=Неда и бесовете|издател=bnr.bg|дата=17 юни 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://business.dir.bg/karieri/formulata-za-uspeshna-kariera-na-neda-spasova/|заглавие= Формулата за успешна кариера на Неда Спасова | Бизнес.dir.bg|издател=business.dir.bg|дата=10 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://licatanagrada.com/mlada-i-talantliva-neda-spasova/|заглавие=Млада и талантлива – Неда Спасова – Лицата на града|издател=licatanagrada.com|дата=3 декември 2018 г.}}</ref> == Биография == Родена е на 19 февруари 1992 г. във [[Враца]], [[Република България]]. В ранните си години е работила като хигиенистка, сервитьорка, хостеса, барманка и продавачка в зоомагазин.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2021/03/14/319171/неда-спасова-от-откраднат-живот-когато-красотата-срещне-телевизията/|заглавие=Неда Спасова от „Откраднат живот“ – когато красотата срещне телевизията|издател=nova.bg|дата=14 март 2021 г.}}</ref> През 2010 г. завършва Профилирана езикова гимназия „Йоан Екзарх“ в град [[Враца]], с профил [[Английски език|английски]] и [[испански език]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kristinalikova.com/2019/02/04/neda-spasova/|заглавие=Актрисата Неда Спасова: „Да си добър актьор е задължително да си емпатиращ човек“|издател=kristinalikova.com|дата=4 февруари 2019 г.}}</ref> През 2014 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Маргарита Младенова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/post/101216330/aktrisata-neda-spasova-v-kadar-na-scenata-izkustvoto-e-moata-svoboda/|заглавие=Актрисата Неда Спасова в кадър на сцената: Изкуството е моята свобода|издател=bnr.bg|дата=18 януари 2020 г.}}</ref> Състудентка е там със [[Августина-Калина Петкова]], [[Борис Кашев]], [[Сотир Мелев]] и други. == Актьорска кариера == === Кариера в театъра === Играла е на сцените в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], [[Театрална работилница „Сфумато“]] и [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]], а от февруари 2018 г. е част от трупата в [[Театър „София“]], където играе в постановките „Ревизор“, „Тирамису“, „Франкенщайн“, „Закачане“, „Съгласие“, „Няма да платим! Няма да платим!“, „На четири уши и унижението“, „Цветята“,<ref>[http://www.graziaonline.bg/interviews/interview/19296/neda-spasova-i-simona-xalacheva-czvetyata-na-teatar-sofiya/ Неда Спасова и Симона Халачева: Цветята на театър „София“]</ref> „Пер Гюнт“,<ref>[http://bnr.bg/horizont/post/101583213/premierata-na-per-gunt-shte-bade-v-kraa-na-anuari-v-teatar-sofia/ Премиерата на „Пер Гюнт“ ще бъде в края на януари в театър „София“]</ref><ref>[http://bnr.bg/post/101596523/ Пер Гюнт е герой на модерността – Култура – БНР Новини]</ref> „Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/lyubopitno/gorchivite-sylzi-na-petra-fon-kant-e-naj-novoto-zaglavie-v-repertoara-na-teatyr-sofiia-6140955|заглавие=„Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“ е най-новото заглавие в репертоара на Театър „София“|издател=vesti.bg|дата=13 април 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kafene.bg/горчивите-сълзи-на-петра-фон-кант-едн/|заглавие=„Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ – една разтърсваща история с отворен финал|издател=kafene.bg|дата=6 април 2022 г.}}</ref> и „Невинно малко убийство“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/11865976|заглавие=Изневеряват на Неда Спасова в новата постановка „Невинно малко убийство“|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=21 юни 2022 г.}}</ref> През 2021 г. играе в спектакъла „Илюзии“ на режисьора Младен Алексиев в Театър Азарян. === Кариера в киното и телевизията === Спасова първоначално започва да играе малки роли в сериали, измежду които „[[Под прикритие]]“ и „[[Столичани в повече]]“ в ролята на сервитьорка на Пламен Цеков ([[Христо Гърбов]]) в пети сезон през 2013 г. През 2016 г. прави първия си актьорски дебют като главна роля във филма „Дамасцена“, където играе Царицата на розите.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.jenatadnes.com/ot-koritsata/tsaritsata-na-rozite/|заглавие=Царицата на розите | Жената днес|издател=jenatadnes.com|дата=11 август 2017 г.}}</ref> През 2018 г. става популярна с ролята си на сестра Кая Райкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/35969-Neda-Spasova-mnogo-shum-za-Kaya/|заглавие=Неда Спасова – много шум за Кая|издател=eva.bg|дата=12 декември 2018 г.}}</ref> в медицинския сериал „[[Откраднат живот]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7024891/|заглавие=Неда Спасова влиза в „Откраднат живот“, сезонът стартира на 11 септември|издател=24chasa.bg|дата=25 август 2018 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8207069/|заглавие=Неда Спасова празнува рождения си ден на снимките на „Откраднат живот“|издател=24chasa.bg|дата=20 февруари 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8833185/|заглавие=Неда Спасова е блондинка в новия сезон на „Откраднат живот“|издател=24chasa.bg|дата=21 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8459958/|заглавие=Неда Спасова след края на снимките на „Откраднат живот“: Адаптирахме се по време на „невидима война“|издател=24chasa.bg|дата=15 април 2020 г.}}</ref> През 2019 г. играе в българския игрален филм „Останалото е пепел“ на режисьора Георги Д. Костов, където си партнира с [[Бен Крос]], [[Асен Блатечки]] и др.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/39153-Ostanaloto-e-pepel-A-kade-e-oganyat-/|заглавие=„Останалото е пепел“: А къде е огънят?|издател=eva.bg|дата=6 март 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kafene.bg/асен-блатечки-играе-буров-в-нов-истори/|заглавие=Асен Блатечки играе Буров в нов исторически филм|издател=kafene.bg|дата=6 февруари 2020 г.}}</ref> През 2020 г. играе Венета в българския исторически филм „Ботев“ на режисьора Максим Генчев.<ref>[http://bnr.bg/burgas/post/101494485/filmat-za-botev-gotov-do-kraa-na-godinata-burgazliata-dean-jekov-e-v-rolata-na-poeta-revolucioner/ bnr.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/filmat-botev-vliza-v-kinata-na-3-mart-sled-2-g-rabota-i-chrez-darenijata-na-1500-rodoljubci.html|заглавие=Филмът „Ботев“ влиза в кината на 3 март след 2 г. работа и чрез даренията на 1500 родолюбци|издател=btv.bg|дата=6 януари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ladyzone.bg/videa/btv-video/neda-spasova-shte-igrae-veneta-vav-filma-botev-chijato-premiera-e-na-3-mart.html|заглавие=Неда Спасова ще играе Венета във филма „Ботев“, чиято премиера е на 3 март|издател=ladyzone.bg|дата=6 януари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/interview/neda-spasova-kato-veneta-na-botev-pred-impressio-ako-riskuvame-vsichko-dali-pak-nyama-da-imame-poveche|заглавие=Неда Спасова като Венета на Ботев пред Impressio: Ако рискуваме всичко, дали пък няма да имаме повече?|издател=impressio.dir.bg|дата=2 април 2022 г.}}</ref> През 2022 г. играе в четвъртия сезон на криминалния сериал „[[Братя (сериал)|Братя]]“ в ролята на Елена Давидова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/iznenada-neda-spasova-vleze-v-bratya-484210.html/|заглавие=Изненада! Неда Спасова влезе в „Братя“|издател=standartnews.com|дата=9 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://slava.bg/news/136797.html/|заглавие=Неда Спасова влиза в „Братя“|издател=slava.bg|дата=9 февруари 2022 г.}}</ref><ref>[http://dariknews.bg/novini/obshtestvo/zaedno-s-noviia-sezon-po-nova-pyrvoklasni-produkcii-v-zvezdna-kompaniia-2299712/ dariknews.bg]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10845295/|заглавие=Неда Спасова влиза в четвъртия сезон на сериала „Братя“ по Нова тв|издател=24chasa.bg|дата=9 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/accents/view/2022/02/21/357898/неда-спасова-героинята-ми-в-братя-е-сложен-и-многопластов-образ-мечтаех-си-за-такъв/|заглавие=Неда Спасова: Героинята ми в „Братя“ е сложен и многопластов образ, мечтаех си за такъв|издател=nova.bg|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/neda-spasova-progovori-za-rolyata-si-v-bratya-485313.html/|заглавие=Неда Спасова проговори за ролята си в „Братя“|издател=standartnews.com|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/05/26/370164/неда-спасова-не-харесвам-лоши-момчета-за-разлика-от-героинята-ми-в-братя/|заглавие=Неда Спасова: Не харесвам лоши момчета, за разлика от героинята ми в „Братя“|издател=nova.bg|дата=26 май 2022 г.}}</ref> В същата година играе в късометражния филм „Откъснати“ на режисьорката Стефани Дойчинова.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://telegraph.bg/svetski/rezhisioryt-stefani-dojchinova-i-aktrisata-neda-spasova-pred-telegraf-otkysnati-e-za-vsichki-koito-sa-dalech-edin-ot-drug-340172|заглавие=Режисьорът Стефани Дойчинова и актрисата Неда Спасова: ОТКЪСНАТИ е за всички, които са далеч един от друг|издател=telegraph.bg|дата=24 май 2022 г.}}</ref><ref>[http://redcarfilms.com/shorts-1/ redcarfilms.com]</ref> === Кариера в дублажа === Спасова се занимава с [[нахсинхронен дублаж]] на [[Анимация|анимационни]] [[сериал]]и, записани в студио „[[Про Филмс]]“, където озвучава сериали за каналите „[[Картун Нетуърк (Русия и Югоизточна Европа)|Картун Нетуърк]]“ и „[[Никелодеон]]“. Тя дублира Зеленият фенер в „[[DC Super Hero Girls]]“, Уейнблейд в „[[Трансформърс: Кибер-вселена]]“, „[[Крейг край реката]]“<ref>[https://www.facebook.com/nedaspasova/videos/приличам-на-човек-със-сериозни-ментални-увреждания-знам-нищо-чудно-след-това-вид/519223285497804/ facebook.com]</ref> и „Лего: Джурасик свят“. == Участия в театъра == ; Независим театър * „Опакометаморфози“ от [[Валери Петров]] – режисьор проф. Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/опакометаморфози_3305_165_20|заглавие=ОПАКОМЕТАМОРФОЗИ – постановка в Независим театър|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[НАТФИЗ|Театър НАТФИЗ]] * Златил в „Грехът Златил“ от [[Йордан Йовков]] – режисьор Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/грехът-златил_2182_13_20|заглавие=ГРЕХЪТ ЗЛАТИЛ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> * „Женска оправия“ на [[Аристофан]] – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/женска-управия_2281_13_20|заглавие=ЖЕНСКА УПРАВИЯ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> * „Арабска нощ“ на Роланд Шимелпфениг – режисьор Борис Кръстев, превод Боян Иванов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/арабска-нощ_2568_13_20|заглавие=АРАБСКА НОЩ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „Процесът против богомилите“ от [[Стефан Цанев]] – режисьор Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1291/|заглавие=Процесът против богомилите (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/процесът-против-богомилите_2826_5_20|заглавие=ПРОЦЕСЪТ ПРОТИВ БОГОМИЛИТЕ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/559-procesat-protiv-bogomilite/|заглавие=Процесът против богомилите | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref> * Пейка Шейтанова в „Гео“ – режисьор [[Иван Добчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/гео_3157_5_20|заглавие=ГЕО – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/579-geo/|заглавие=Гео | Народен театър „Иван Вазов“|издател=old.nationaltheatre.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/1294/|заглавие=Гео (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> ; [[Театрална работилница „Сфумато“]] * „Опакометаморфози“ на [[Валери Петров]] – режисьор проф. Маргарита Младенова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/опакометаморфози_1584_14_20/|заглавие=ОПАКОМЕТАМОРФОЗИ – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/opakometamorfozi-promenyat-sveta-6704/|заглавие=„Опакометаморфози“ променят света | Love Theater|издател=lovetheater.bg|дата=11 декември 2015 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/опакометаморфози___1584/|заглавие=Опакометаморфози | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=3246&city=20/|заглавие=Програма „Малък сезон“ 2014 в театрална работилница „Сфумато“|издател=theatre.art.bg|дата=23 юни 2014 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=4679&city=20/|заглавие=Благотворителен театър: „ОПАКОМЕТАМОРФОЗИ“ в помощ на Лори|издател=theatre.art.bg|дата=26 ноември 2015 г.}}</ref> * „Светлото бъдеще на битака“ – режисьор [[Иван Добчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/izpovedta-na-choveka-v-svetloto-badeshte-na-bitaka-11651/|заглавие=Изповедта на Човека в „Светлото бъдеще на битака“|издател=Love Theater|дата=25 януари 2017 г.}}</ref> * Фатима Манзур в „Арабска нощ“ от [[Роланд Шимелпфениг]] – режисьор Борис Кръстев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/арабска-нощ_4321_14_20/|заглавие=АРАБСКА НОЩ – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2507/|заглавие= Арабска нощ (Театрална работилница „Сфумато“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2507/cast-and-creative/|заглавие=Арабска нощ (Театрална работилница „Сфумато“) – Екип | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/арабска-нощ___4321/|заглавие=Февруари | Театрална работилница „Сфумато“|издател=sfumato.info}}</ref> * 2017 – Варвара Петровна в „Бесове“ от [[Фьодор Достоевски]], режисьор [[Иван Добчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sfumato.info/програма-достоевски-изгонването-на-бесовете___4202|заглавие=Програма Достоевски „Бесове“|издател=sfumato.info}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/2473/|заглавие=Бесове (Театрална работилница „Сфумато“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2019 – „Звездата на Планк“ – режисьор [[Анастасия Събева]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/звездата-на-планк_5185_14_20|заглавие=ЗВЕЗДАТА НА ПЛАНК – постановка в Театрална работилница Сфумато|издател=theatre.art.bg}}</ref> ; [[Театър „София“]] * „Ревизор“ от [[Николай Гогол]] – режисьор Бойко Богданов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/ревизор_12_1_20|заглавие=РЕВИЗОР – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3043/|заглавие=Ревизор (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/revizor__12/|заглавие=РЕВИЗОР | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref> * „Тирамису“ – режисьор Николай Поляков<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/тирамису_1275_1_20|заглавие=ТИРАМИСУ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/tiramisu__1275/|заглавие=ТИРАМИСУ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3045/|заглавие=Тирамису (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7300017/|заглавие=„Тирамису“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> * 2017 – „Франкенщайн“ от Ник Диър – спектакъл на Стайко Мурджев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/frankenshtajn__4119/|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/франкенщайн_4119_1_20|заглавие=ФРАНКЕНЩАЙН – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3058/|заглавие=Франкенщайн (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7300005/|заглавие=„Франкенщайн“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> * 2018 – „Закачане“ – режисьор Неда Соколовска<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/zakachane__4333/|заглавие=ЗАКАЧАНЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/закачане_4333_1_20|заглавие=ЗАКАЧАНЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3062/|заглавие=Закачане (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299994/|заглавие=„Закачане“|издател=24chasa.bg|дата=16 февруари 2019 г.}}</ref> * 2019 – „Съгласие“ от Нина Рейн – режисьор Недялко Делчев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/съгласие_5105_1_20|заглавие=СЪГЛАСИЕ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3065/|заглавие=Съгласие (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/suglasie__5105/|заглавие=СЪГЛАСИЕ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7299833/|заглавие=„Съгласие“|издател=24chasa.bg|дата=15 февруари 2019 г.}}</ref> * 2020 – Маргарета в „Няма да платим! Няма да платим!“ от [[Дарио Фо]] – режисьор [[Теди Москов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/няма-да-платим!-няма-да-платим!_5900_1_20|заглавие=НЯМА ДА ПЛАТИМ! НЯМА ДА ПЛАТИМ! – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3192/|заглавие=Няма да платим! Няма да платим! (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/nyama-da-platim!-nyama-da-platim!__5900/|заглавие=НЯМА ДА ПЛАТИМ! НЯМА ДА ПЛАТИМ! | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref> * 2020 – „На четири уши и унижението“ от [[Питър Шафър]] – режисьор Тея Сугарева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/na-chetiri-ushi-i-unizhenieto__5636/|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/на-четири-уши-и-унижението_5636_1_20|заглавие=НА ЧЕТИРИ УШИ И УНИЖЕНИЕТО – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3153/|заглавие=На четири уши и Унижението (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2021 – „Цветята“ от Теодора Иванова-Додо – режисьор Калин Асенов<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/cvetyata__6366/|заглавие=ЦВЕТЯТА | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/цветята_6366_1_20|заглавие=ЦВЕТЯТА – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3310/|заглавие=Цветята (Театър „София“) | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/v-teatur-„sofia“-se-sustoya-premierata-na-„cvetyata“-zritelite-mogat-da-razgledat-izlozhba-na-plakat~453|заглавие=В Театър „София“ се състоя премиерата на „Цветята“|издател=sofiatheatre.eu|дата=21 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2021/10/21/343645/пиесата-цветята-с-премиера-в-театър-софия/|заглавие=Пиесата „Цветята“ с премиера в театър „София“|издател=nova.bg|дата=21 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bnr.bg/post/101543940/premiera-na-cvetata-v-teatar-sofia/|заглавие=Премиера на „Цветята“ в театър „София“ – От деня – БНР|издател=bnr.bg|дата=20 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eva.bg/article/42353-Teatar-Sofiya-predstavya-Tsvetyata-/|заглавие=Театър „София“ представя: „Цветята“|издател=eva.bg|дата=26 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.graziaonline.bg/interviews/interview/19296/neda-spasova-i-simona-xalacheva-czvetyata-na-teatar-sofiya|заглавие=Неда Спасова и Симона Халачева: Цветята на театър „София“|издател=graziaonline.bg|дата=18 януари 2022 г.}}</ref> * 2022 – „Пер Гюнт“ от [[Хенрик Ибсен]] – режисьор Катя Петрова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/per-gyunt__6475/|заглавие=ПЕР ГЮНТ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/пер-гюнт_6475_1_20|заглавие=ПЕР ГЮНТ – постановка в Театър СОФИЯ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3356/|заглавие=Пер Гюнт (Театър „София“ | ArtVibe)|издател=artvibe.bg}}</ref> * 2022 – Марлене в „Горчивите сълзи на Петра Фон Кант“ – режисьор [[Пламен Марков (режисьор)|Пламен Марков]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sofiatheatre.eu/gorchivite-sulzi-na-petra-fon-kant__6535|заглавие=ГОРЧИВИТЕ СЪЛЗИ НА ПЕТРА ФОН КАНТ | Театър София|издател=sofiatheatre.eu}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/горчивите-сълзи-на-петра-фон-кант_6535_1_20|заглавие=ГОРЧИВИТЕ СЪЛЗИ НА ПЕТРА ФОН КАНТ – постановка в Театър София|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3388|заглавие=Горчивите сълзи на Петра фон Кант (Театър „София“) | ArtVibe|издател=artvibe.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/sled5/teatralni_postanovki/teatralna_postanovka/2022/04/03/4333023_gorchivite_sulzi_na_petra_fon_kant/?ref=home_tv|заглавие=Горчивите сълзи на Петра фон Кант – Театрална постановка|издател=dnevnik.bg|дата=3 април 2022 г.}}</ref> * 2022 – „Невинно малко убийство“ от Жан-Пиер Мартинес – режисьор Надя Панчева<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofiatheatre.eu/kakvo-predstoi-premiera-na-nevinno-malko-ubijstvo-v-theatro~478|заглавие=Какво предстои? ПРЕМИЕРА на „Невинно малко убийство“ в Theatro|издател=sofiatheatre.eu|дата=9 юни 2022 г.}}</ref> ; Театър „Азарян“ * 2021 – „Илюзии“ – режисьор Младен Алексиев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://artvibe.bg/productions/3337|заглавие=Илюзии (Тихо пространство/Театър Азарян)|издател=artvibe.bg}}</ref> == Филмография == * „[[Столичани в повече]]“ (2013) – Сервитьорка * „[[Под прикритие]]“ (2013) – Ренета Димова, гадже на Рендето * ''„Supercollider“'' (2013) * „Имунитет“ (2014) * „Пенкин мост“ (2014) – Пенка * „Дамасцена: Преходът“ (2016) – Царицата на розите<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=HTmHn4ynBvc/ Неда Спасова и „Дамасцена“ те очакват в кината от 3 ноември!]</ref> * „[[Откраднат живот]]“ (2018 – 2021) – Кая Райкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/otkradnatjivot/profiles/view/562/неда-спасова/|заглавие=Неда Спасова в „Откраднат живот“|издател=nova.bg}}</ref><ref>[http://www.youtube.com/watch?v=1W_o_7niho0/ „ЗАД КУЛИСИТЕ“ НА „ОТКРАДНАТ ЖИВОТ“]</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:fbf0bdc7b5/|заглавие=Неда Спасова: Лесно ли влезе в образа си на Кая в „Откраднат живот“ – На кафе (28.05.2019)|издател=[[vbox7.com]]|дата=28 май 2019 г.}}</ref> * „Останалото е пепел“ (2020) – Журналистката * „Ботев“ (2022) – Венета Ботева * „[[Братя (сериал)|Братя]]“ (2022) – Елена Давидова * „Откъснати“ (2022) * „Случаят Тесла“ – Госпожица Ани<ref>[http://www.facebook.com/theteslacase/posts/1275906252836966/ facebook.com]</ref> == Гостувания в телевизионни предавания == * 5 септември 2017 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/neda-spasova-za-snimkite-na-filma-damascena-trjabvashe-da-otslabna-s-5-kilograma-za-edin-mesec.html|заглавие= Неда Спасова: За снимките на филма „Дамасцена“ отслабнах с 5 килограма за месец|издател=btv.bg|дата=5 септември 2017 г.}}</ref> * 27 март 2019 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:c8e888576d/|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (27.03.2019)|издател=[[vbox7.com]]|дата=27 март 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://novini247.com/novini/aktrisata-neda-spasova-gostuva-v-na-kafe-nbsp-tazi-sutrin-kadeto-spodeli_1617277.html/|заглавие=Актрисата Неда Спасова гостува в „На кафе“ тази сутрин, където сподели...|издател=novini247.com|дата=27 март 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.edna.bg/izvestni/neda-spasova-ima-novina-situaciiata-okolo-kaia-syvsem-skoro-shte-se-promeni-4657162/|заглавие=Неда Спасова има новина: „Ситуацията около Кая съвсем скоро ще се промени“|издател=edna.bg|дата=27 март 2019 г.}}</ref> * 10 юни 2020 г. – рубриката „Вкусът на историите“ (при Мариян Станков – Мон Дьо)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=2CmLacC0Cms/|заглавие=„Вкусът на историите“: Неда Спасова – откровено за любовта, която я променя завинаги|издател=[[youtube.com]]|дата=10 юни 2020 г.}}</ref> * 15 юли 2020 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:290afd8e74/|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (15.07.2020)|издател=[[vbox7.com]]|дата=15 юли 2020 г.}}</ref> * 2 март 2021 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vbox7.com/play:011047c77d/|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (02.03.2021)|издател=[[vbox7.com]]|дата=2 март 2021 г.}}</ref> * 31 октомври 2021 г. – „Неделни нюанси“ със Симона Пейчева, [[БНТ 2]]<ref>[https://www.facebook.com/sunday.shades.bnt/videos/neda-spasova-неда-спасова-e-специален-гост-на-неделни-нюанси-очарователна-талант/292474966034028/?m_entstream_source=timeline/ facebook.com]</ref><ref>[https://bnt.bg/news/sreshta-s-teatralnata-formaciya-thank-you-299744news.html/ bnt.bg]</ref> * 1 ноември 2021 г. – „#Матине“, Dir.bg<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=ehQuhjwNR4M/|заглавие==#Матине с НЕДА СПАСОВА – 🕷 Halloween Special Edition | URBN.BG|издател=[[youtube.com]]|дата=1 ноември 2021 г.}}</ref> * 6 януари 2022 г. – „[[Тази сутрин]]“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/filmat-botev-vliza-v-kinata-na-3-mart-sled-2-g-rabota-i-chrez-darenijata-na-1500-rodoljubci.html|заглавие=Филмът „Ботев“ влиза в кината на 3 март след 2 г. работа и чрез даренията на 1500 родолюбци|издател=btv.bg|дата=6 януари 2022 г.}}</ref> * 28 януари 2022 г. – „Денят ON AIR“ (с [[Ириней Константинов]]), [[Bulgaria ON AIR]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bgonair.bg/a/163-lyubopitno/253857-ot-geroy-do-antigeroy-piesata-per-gyunt-ot-ibsen-s-premiera-v-teatar-sofiya/|заглавие=От герой до антигерой: Пиесата „Пер Гюнт“ от Ибсен с премиера в театър „София“|издател=bgonair.bg|дата=28 януари 2022 г.}}</ref> * 21 февруари 2022 г. – „[[Здравей, България]]“, [[NOVA]] (с Краси Ванков)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.vesti.bg/bulgaria/neda-spasova-geroiniata-mi-v-bratia-e-slozhen-i-mnogoplastov-obraz-mechtaeh-si-za-takyv-6138401/|заглавие=Неда Спасова: Героинята ми в „Братя“ е сложен и многопластов образ, мечтаех си за такъв|издател=vesti.bg|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:600e0fa0fb|заглавие=Какво ще видят зрителите в новите епизоди на хитовия сериал „Братя“|издател=[[vbox7.com]]|дата=21 февруари 2022 г.}}</ref> * 20 юни 2022 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/06/20/372991/неда-спасова-брат-ми-е-полицай-и-ми-помогна-за-ролята-на-инспектор-давидова-в-сериала-братя/|заглавие=Неда Спасова: Брат ми е полицай и ми помогна за ролята на инспектор Давидова в сериала „Братя“|издател=nova.bg|дата=20 юни 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:b8fe3c2092|заглавие=„На кафе“ с Неда Спасова (20.06.2022)|издател=[[vbox7.com]]|дата=20 юни 2022 г.}}</ref> == Награди и номинации == * 2018 г. – номинация за наградите „Икар“ в категорията „Дебют“ и за „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ в категорията „Изгряващата звезда“ за ролята си на Варвара Петровна в „Бесове“.<ref>[http://uba.bg/награди-икар-2018/ Награди Икар 2018 – САБ – Съюз на артистите]</ref><ref>[http://www.chr.bg/teatar/nominatsii-za-askeer-2018/ Кои са номинираните за „Аскеер“ 2018? – Chronicle.bg]</ref> * 2019 г. – номинация за наградите „NOVA подкрепя българските филми“ в категория „Любима актриса“ за ролята си на Кая Райкова в „[[Откраднат живот]]“.<ref>[http://nova.bg/filmovinagradi/finalist/759/неда-спасова/ Неда Спасова – NOVA]</ref> * 2021 г. – номинация за наградите „[[Аскеер (награда)|Аскеер]]“ в категорията „Изгряваща звезда“ за ролята си на Маргерита в „Няма да платим! Няма да платим!“.<ref>[http://eva.bg/article/41553-Geroi-na-EVA-s-nominatsii-za-Askeer-/ Герои на EVA с номинации за „Аскеер“]</ref><ref>[http://bntnews.bg/news/obyaviha-nominaciite-za-askeer-2021-1105332news.html/ Обявиха номинациите за „АСКЕЕР“ 2021 – По света и у нас]</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/9773739/ Кой ще вземе „Аскеер 2021 г.“ – 24chasa.bg]</ref> == Други дейности == През 2021 г. чете откъс из статията „Винаги в навечерието на една новопостъпающа година“ в кампанията „Препрочитаме Вазов“<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=F7C4r39_Aek/ НАРОДЕН ТЕАТЪР „ИВАН ВАЗОВ“ | „Препрочитаме Вазов“ | Неда Спасова]</ref> От същата година е асистент-преподавател по сценична реч на [[Надежда Панайотова]] и Тодор Димитров-Мечкарски в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]].<ref>[http://www.standartnews.com/kultura/novo-20-sled-otkradnat-zhivot-kaya-stana-prepodavatel-462833.html/ Ново 20: След „Откраднат живот“ Кая стана лектор]</ref><ref>[http://novini247.com/novini/aktrisata-neda-spasova-veche-e-universitetski-prepodavatel-uzna-hotarena-zvezdata_3306599.html/ novini247.com]</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://sofiatheatre.eu/profile.php?p=155/ Неда Спасова в Театър „София“] * {{IMDb name|6424521|Неда Спасова}} * [http://www.instagram.com/nedaspasova/ Официален Instagram акаунт на Неда Спасова] * [http://www.facebook.com/nedaspasova/ Официална Facebook страница на Неда Спасова] * [http://www.youtube.com/c/NedaSpasova/ Официален YouTube канал на Неда Спасова] {{СОРТКАТ:Спасова, Неда}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Родени във Враца]] a4hfzk7nf9dtyars724n7rxq1ocru0t 0 787513 11473996 11112390 2022-07-29T11:29:04Z 95.87.45.125 /* Източници */ wikitext text/x-wiki [[File:Plata Coloidal Super Tyndall Effect.jpeg|thumb|Бутилка от 250 грама с колоидно сребро ''Super Tyndall Effect''.]] '''Колоидното сребро''' ({{lang|la|argentum colloidale}}) представлява разтвор, получен чрез [[електролиза]], при който [[сребро|сребърни]] [[йони]] се суспендират в [[дестилирана вода]]. Разтворът на колоидно сребро в обикновена вода е известен като '''сребърна вода'''. Понеже сребърните йони притежават [[електрически заряд]], те остават разпределени в разтвора, без да потъват на дъното. Следователно, качественото колоидно сребро не изисква разклащане преди употреба и не трябва да е тъмно на цвят. Обикновено, то е ясно или бледожълто, като размерът на частиците оказват влияние върху цвета на разтвора, а по-големите частици придават по-тъмен цвят и се абсорбират по-трудно от тялото.<ref name="herbwisdom">{{cite web| url=https://www.herbwisdom.com/herb-colloidal-silver.html| title=Colloidal Silver Benefits| publisher=Herbwisdom| accessdate=12 септември 2021 г.| lang=en}}</ref> == История == Още преди хиляди години древните гърци са научили за здравословните свойства на среброто, когато най-богатите семейства са се хранили със сребърни прибори, съхранявали са храна в сребърни съдове и са страдали много по-рядко от тези, които са използвали такива от [[керамика]] или [[желязо]]. Също така, богатите хора често развивали лек синкав оттенък на кожата, тъй като години наред поглъщат сребърни частици, оттам и термина „синя кръв“. Това не е била единствената причина за нарицателното „синя кръв“ – от друга страна, те също така в повечето случаи избягвали работата на открито в полето и се женили в рамките на собствената си социална група, като по този начин поддържат бледата си кожа, през която прозират вените им. Въпреки че, венозната кръв има по-тъмен оттенък (поради това че е дала по-голямата част от [[кислород]]а си на тялото) спрямо яркочервената артериална кръв, тя никога не е синя. Просто изглежда по този начин при хората с много светла кожа, поради [[абсорбция]]та на светлина от кръвта, отражението на светлината от кожата, както и възприятието на цвета. Още преди изобретяването на антибактериалния сапун, колоидното сребро се е използвало за унищожаване на бактерии и все още се използва за [[дезинфекция]] на хирургически инструменти и лабораторно оборудване. Среброто е ефективно както за предотвратяване, така и за борба с бактериални заболявания и инфекции, тъй като не [[корозия|корозира]]. В древността среброто се е използвало в превръзки за рани и често е било използвано за същите цели в [[Америка]] след [[Американска гражданска война|Гражданската война]]. Това е и причината църквите да използват сребърен кръст за даване на [[Причастие (християнство)|Причастие]], за да спрат разпространението на болестите. Използването на сребро затихна с появата на регулирани синтезирани лекарства, но отново стана популярно заедно с тенденциите в начина на живот, които насърчават естествената органична храна.<ref name="herbwisdom"/><ref name="draxe">{{cite web| url=https://draxe.com/nutrition/colloidal-silver-benefits/| title=Proven Colloidal Silver Benefits Or An Unsafe Hoax?| accessdate=12 септември 2021 г.| lang=en| date=July 19, 2019| author=Dr. Josh Axe, DC, DNM, CN}}</ref> == Механизъм на действие == Предполага се, че колоидното сребро убива едноклетъчните организми като нарушава техния [[метаболизъм]] и способност за размножаване. Привърженици на тази теория твърдят, че то е ефективно срещу всеки [[вирус]] и заболяване и че не взаимодейства опасно с други лекарства. Научни изследвания са показали, че чистото сребро има способността да убива бактериите, дори супербактерии, устойчиви на конвенционални дезинфектанти. Среброто действа като катализатор и деактивира определен ензим, отговорен за жизнената дейност и репликация на бактериалната клетка. Ензимът, който се засяга, е нужен на редица анаеробни бактерии, вируси, дрожди и плесени. Това пречи на патогените да използват собствените клетки на тялото като средство за репликация. Колоидното сребро създава среда, която прави невъзможно патогените да оцелеят и да се размножават. Тъй като, не е предназначено за борба със специфичен микроорганизъм, а по-скоро действа срещу самата природа на техния жизнен цикъл, колоидното сребро може да се използва като превантивно средство срещу редица заболявания, причинени от всички патогени, включително бъдещи мутации. Не е известен болестотворен микроорганизъм, който да може да живее в присъствието на дори минимални следи от колоидно сребро. Лабораторни тестове са показали, че всички анаеробните бактерии, вируси, гъбички и други микроорганизми умират няколко минути след контакта със сребърните йони. Паразитите също се убиват, докато са още в стадия на яйцеклетката.<ref name="herbwisdom"/> == Приложение == Когато колоидното сребро се използва като широкоспектърна вирусна и бактериална профилактика, това може да излекува други на пръв поглед несвързани заболявания. Хората, които са претърпели тежки изгаряния, могат да използват колоидно сребро за насърчаване на здравословния клетъчен растеж и за защита от инфекции. То намалява появата на [[акне]] с бактериален произход, помага за поддържане на здравословна храносмилателна среда и увеличава максимално количеството хранителни вещества, които тялото е в състояние да извлече от храната. Колоидното сребро може да е от полза при заболявания с вирусни причинители като [[херпес]], [[брадавица|брадавици]], [[настинка|настинки]], [[грип]], [[бронхит]] и [[пневмония]]. Изтъквано е и като средство за борба с [[ХИВ]] и [[СПИН]]. И макар че, тези твърдения не са признати от медицинската общност, несъмнено се наблюдава известно повишение на преживяемостта при някои пациенти със СПИН, които са приемали колоидно сребро. Смята се, че същият механизъм, който възпрепятства размножаването на патогените може да се използва и срещу неконтролируемото делене на ракови клетки в организма. Раковите тумори се образуват, когато вътрешните регулатори на клетките спрат да работят. Клетките се делят със скорост, която надвишава нуждите на организма от тях, а колоидното сребро прекалибрира скоростта на делене на клетките.<ref name="herbwisdom"/> Колоидното сребро е ефективно и като храносмилателно средство, когато се приема по време на хранене, тъй като то подобрява абсорбцията на хранителните вещества, а също и пречи на растежа и репродукцията на паразитите в чревния канал по време на ферментация на храната. Последната може да възникне, ако храната престоява прекалено дълго в храносмилателната система и това може да доведе до газове, подуване на корема, болка, лошо храносмилане и рефлукс, така че приемането на сребро може да помогне да се избегнат всички тези неприятни симптоми, които много хора имат след хранене.<ref name="herbwisdom"/> Колоидното сребро стимулира заздравяването на кожата и другите меки тъкани. Може да се използва при [[пародонтит]], [[псориазис]], [[екзема]], [[конюнктивит]], възпаления на ухото, болки в гърлото, [[хрема]], [[синузит]] и други.<ref name="draxe"/> == Дозировка == Като цяло, дозирането на колоидното сребро зависи от конкретното условие, заболяване и концентрация на използвания продукт, но стандартната доза, която може да се приема с профилактична цел и подпомагане на здравето не бива да надвишава 50 – 200 [[мкг]]/ден. Терапевтичната доза е около 30 [[мл]]/ден. Според [[Американска агенция за опазване на околната среда|Американската агенция за опазване на околната среда]], приеманото през устата сребро до 5 мкг на килограм телесно тегло не трябва да представлява никаква опасност за човешкото здраве.<ref>{{Cite web| url=https://cfpub.epa.gov/ncea/iris/iris_documents/documents/subst/0099_summary.pdf| title=Silver, CASRN 7440-22-4| website=U.S. Environmental Protection Agency| url-status=live| publisher=U.S. Environmental Protection Agency / National Center for Environmental Assessment| date=31 January 1987}}</ref> Приемът през устата обезателно трябва да е с далеч по-ниска концентрация, спрямо този при третиране върху кожата. В първият случай терапевтичен ефект може да настъпи за около 3 – 4 дни, като след отшумяване на симптомите, приемът на колоидно сребро трябва да се прекрати. Колоидното сребро се изхвърля от организма през бъбреците, червата и лимфната система, като това може да отнеме до няколко седмици. По време на употребата на колоидно сребро е необходимо да се приема допълнително вода всеки ден, с цел ускоряване процеса на отстраняване на токсините от организма. При прекалено болен организъм приемането на голямо количество или твърде концентриран разтвор от колоидно сребро може да доведе до бързото унищожаване на патогените, което ще претовари отделителната система и органите, отговорни за детоксикацията на организма. Последното е известно като състояние на „лечебна криза“, характерно с чувство за неразположение, главоболие, виене на свят, болки в мускулите и други. == Странични ефекти == [[File:Argyria 2b.jpg|thumb|Мъж с [[аргирия]] на 92 години, използвал капки за нос, съдържащи сребро. Въпреки пигментните промени, не е известно това да е дало ефект върху здравето.]] Въпреки всички положителни ефекти на колоидното сребро, то все още се пренебрегва от медицинската общност като цяло. От научна гледна точка, човешкото тяло няма съществена нужда от сребро и при приемане на прекалено голямо количество или при по-продължителна консумация, може да настъпи натрупване на сребърни йони във вътрешните органи, което води до състояние, наречено [[аргирия]]. Това причинява трайно посивяване на кожата и склерите на очите, но по друг начин не влияе върху здравето на човека. Препоръчително е избягването на сребърна вода при наличие на [[алергия]] или непоносимост към сребро.<ref name="herbwisdom"/> Твърди се, че среброто не може да взаимодейства по никакъв начин с други лекарства и билки.<ref name="herbwisdom"/> == Източници == [https://srebro.cc Сребро Colloidal] - Сайтът има за цел, да предостави обективна и достоверна информация, относно колоидното сребро. <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.silvermedicine.org/ Colloidal Silver] [[Категория:Сребро]] [[Категория:Хранителни добавки]] dzp8ugu0xcu43e3ejqckmvsu1e1e252 11473998 11473996 2022-07-29T11:34:12Z Алиса Селезньова 24678 Премахнати [[Special:Contributions/95.87.45.125|редакции на 95.87.45.125]] ([[User talk:95.87.45.125|б]].), към версия на Termininja wikitext text/x-wiki [[File:Plata Coloidal Super Tyndall Effect.jpeg|thumb|Бутилка от 250 грама с колоидно сребро ''Super Tyndall Effect''.]] '''Колоидното сребро''' ({{lang|la|argentum colloidale}}) представлява разтвор, получен чрез [[електролиза]], при който [[сребро|сребърни]] [[йони]] се суспендират в [[дестилирана вода]]. Разтворът на колоидно сребро в обикновена вода е известен като '''сребърна вода'''. Понеже сребърните йони притежават [[електрически заряд]], те остават разпределени в разтвора, без да потъват на дъното. Следователно, качественото колоидно сребро не изисква разклащане преди употреба и не трябва да е тъмно на цвят. Обикновено, то е ясно или бледожълто, като размерът на частиците оказват влияние върху цвета на разтвора, а по-големите частици придават по-тъмен цвят и се абсорбират по-трудно от тялото.<ref name="herbwisdom">{{cite web| url=https://www.herbwisdom.com/herb-colloidal-silver.html| title=Colloidal Silver Benefits| publisher=Herbwisdom| accessdate=12 септември 2021 г.| lang=en}}</ref> == История == Още преди хиляди години древните гърци са научили за здравословните свойства на среброто, когато най-богатите семейства са се хранили със сребърни прибори, съхранявали са храна в сребърни съдове и са страдали много по-рядко от тези, които са използвали такива от [[керамика]] или [[желязо]]. Също така, богатите хора често развивали лек синкав оттенък на кожата, тъй като години наред поглъщат сребърни частици, оттам и термина „синя кръв“. Това не е била единствената причина за нарицателното „синя кръв“ – от друга страна, те също така в повечето случаи избягвали работата на открито в полето и се женили в рамките на собствената си социална група, като по този начин поддържат бледата си кожа, през която прозират вените им. Въпреки че, венозната кръв има по-тъмен оттенък (поради това че е дала по-голямата част от [[кислород]]а си на тялото) спрямо яркочервената артериална кръв, тя никога не е синя. Просто изглежда по този начин при хората с много светла кожа, поради [[абсорбция]]та на светлина от кръвта, отражението на светлината от кожата, както и възприятието на цвета. Още преди изобретяването на антибактериалния сапун, колоидното сребро се е използвало за унищожаване на бактерии и все още се използва за [[дезинфекция]] на хирургически инструменти и лабораторно оборудване. Среброто е ефективно както за предотвратяване, така и за борба с бактериални заболявания и инфекции, тъй като не [[корозия|корозира]]. В древността среброто се е използвало в превръзки за рани и често е било използвано за същите цели в [[Америка]] след [[Американска гражданска война|Гражданската война]]. Това е и причината църквите да използват сребърен кръст за даване на [[Причастие (християнство)|Причастие]], за да спрат разпространението на болестите. Използването на сребро затихна с появата на регулирани синтезирани лекарства, но отново стана популярно заедно с тенденциите в начина на живот, които насърчават естествената органична храна.<ref name="herbwisdom"/><ref name="draxe">{{cite web| url=https://draxe.com/nutrition/colloidal-silver-benefits/| title=Proven Colloidal Silver Benefits Or An Unsafe Hoax?| accessdate=12 септември 2021 г.| lang=en| date=July 19, 2019| author=Dr. Josh Axe, DC, DNM, CN}}</ref> == Механизъм на действие == Предполага се, че колоидното сребро убива едноклетъчните организми като нарушава техния [[метаболизъм]] и способност за размножаване. Привърженици на тази теория твърдят, че то е ефективно срещу всеки [[вирус]] и заболяване и че не взаимодейства опасно с други лекарства. Научни изследвания са показали, че чистото сребро има способността да убива бактериите, дори супербактерии, устойчиви на конвенционални дезинфектанти. Среброто действа като катализатор и деактивира определен ензим, отговорен за жизнената дейност и репликация на бактериалната клетка. Ензимът, който се засяга, е нужен на редица анаеробни бактерии, вируси, дрожди и плесени. Това пречи на патогените да използват собствените клетки на тялото като средство за репликация. Колоидното сребро създава среда, която прави невъзможно патогените да оцелеят и да се размножават. Тъй като, не е предназначено за борба със специфичен микроорганизъм, а по-скоро действа срещу самата природа на техния жизнен цикъл, колоидното сребро може да се използва като превантивно средство срещу редица заболявания, причинени от всички патогени, включително бъдещи мутации. Не е известен болестотворен микроорганизъм, който да може да живее в присъствието на дори минимални следи от колоидно сребро. Лабораторни тестове са показали, че всички анаеробните бактерии, вируси, гъбички и други микроорганизми умират няколко минути след контакта със сребърните йони. Паразитите също се убиват, докато са още в стадия на яйцеклетката.<ref name="herbwisdom"/> == Приложение == Когато колоидното сребро се използва като широкоспектърна вирусна и бактериална профилактика, това може да излекува други на пръв поглед несвързани заболявания. Хората, които са претърпели тежки изгаряния, могат да използват колоидно сребро за насърчаване на здравословния клетъчен растеж и за защита от инфекции. То намалява появата на [[акне]] с бактериален произход, помага за поддържане на здравословна храносмилателна среда и увеличава максимално количеството хранителни вещества, които тялото е в състояние да извлече от храната. Колоидното сребро може да е от полза при заболявания с вирусни причинители като [[херпес]], [[брадавица|брадавици]], [[настинка|настинки]], [[грип]], [[бронхит]] и [[пневмония]]. Изтъквано е и като средство за борба с [[ХИВ]] и [[СПИН]]. И макар че, тези твърдения не са признати от медицинската общност, несъмнено се наблюдава известно повишение на преживяемостта при някои пациенти със СПИН, които са приемали колоидно сребро. Смята се, че същият механизъм, който възпрепятства размножаването на патогените може да се използва и срещу неконтролируемото делене на ракови клетки в организма. Раковите тумори се образуват, когато вътрешните регулатори на клетките спрат да работят. Клетките се делят със скорост, която надвишава нуждите на организма от тях, а колоидното сребро прекалибрира скоростта на делене на клетките.<ref name="herbwisdom"/> Колоидното сребро е ефективно и като храносмилателно средство, когато се приема по време на хранене, тъй като то подобрява абсорбцията на хранителните вещества, а също и пречи на растежа и репродукцията на паразитите в чревния канал по време на ферментация на храната. Последната може да възникне, ако храната престоява прекалено дълго в храносмилателната система и това може да доведе до газове, подуване на корема, болка, лошо храносмилане и рефлукс, така че приемането на сребро може да помогне да се избегнат всички тези неприятни симптоми, които много хора имат след хранене.<ref name="herbwisdom"/> Колоидното сребро стимулира заздравяването на кожата и другите меки тъкани. Може да се използва при [[пародонтит]], [[псориазис]], [[екзема]], [[конюнктивит]], възпаления на ухото, болки в гърлото, [[хрема]], [[синузит]] и други.<ref name="draxe"/> == Дозировка == Като цяло, дозирането на колоидното сребро зависи от конкретното условие, заболяване и концентрация на използвания продукт, но стандартната доза, която може да се приема с профилактична цел и подпомагане на здравето не бива да надвишава 50 – 200 [[мкг]]/ден. Терапевтичната доза е около 30 [[мл]]/ден. Според [[Американска агенция за опазване на околната среда|Американската агенция за опазване на околната среда]], приеманото през устата сребро до 5 мкг на килограм телесно тегло не трябва да представлява никаква опасност за човешкото здраве.<ref>{{Cite web| url=https://cfpub.epa.gov/ncea/iris/iris_documents/documents/subst/0099_summary.pdf| title=Silver, CASRN 7440-22-4| website=U.S. Environmental Protection Agency| url-status=live| publisher=U.S. Environmental Protection Agency / National Center for Environmental Assessment| date=31 January 1987}}</ref> Приемът през устата обезателно трябва да е с далеч по-ниска концентрация, спрямо този при третиране върху кожата. В първият случай терапевтичен ефект може да настъпи за около 3 – 4 дни, като след отшумяване на симптомите, приемът на колоидно сребро трябва да се прекрати. Колоидното сребро се изхвърля от организма през бъбреците, червата и лимфната система, като това може да отнеме до няколко седмици. По време на употребата на колоидно сребро е необходимо да се приема допълнително вода всеки ден, с цел ускоряване процеса на отстраняване на токсините от организма. При прекалено болен организъм приемането на голямо количество или твърде концентриран разтвор от колоидно сребро може да доведе до бързото унищожаване на патогените, което ще претовари отделителната система и органите, отговорни за детоксикацията на организма. Последното е известно като състояние на „лечебна криза“, характерно с чувство за неразположение, главоболие, виене на свят, болки в мускулите и други. == Странични ефекти == [[File:Argyria 2b.jpg|thumb|Мъж с [[аргирия]] на 92 години, използвал капки за нос, съдържащи сребро. Въпреки пигментните промени, не е известно това да е дало ефект върху здравето.]] Въпреки всички положителни ефекти на колоидното сребро, то все още се пренебрегва от медицинската общност като цяло. От научна гледна точка, човешкото тяло няма съществена нужда от сребро и при приемане на прекалено голямо количество или при по-продължителна консумация, може да настъпи натрупване на сребърни йони във вътрешните органи, което води до състояние, наречено [[аргирия]]. Това причинява трайно посивяване на кожата и склерите на очите, но по друг начин не влияе върху здравето на човека. Препоръчително е избягването на сребърна вода при наличие на [[алергия]] или непоносимост към сребро.<ref name="herbwisdom"/> Твърди се, че среброто не може да взаимодейства по никакъв начин с други лекарства и билки.<ref name="herbwisdom"/> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.silvermedicine.org/ Colloidal Silver] [[Категория:Сребро]] [[Категория:Хранителни добавки]] d5sw8sfw8qgnkievmxfkd7rddqhfyn5 0 787544 11473681 11441485 2022-07-29T02:57:06Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Списание | заглавие = „Отец Паисий“ | корица = Otec Paisii magazine 1929.jpg | корица-текст = факсимиле на заглавната страница от юли 1929 г. | редактор = [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]],<br>[[Гаврил Кацаров]],<br>[[Велчо Велчев]],<br>[[Стефан Баламезов]] | категории = обществено-културно и политическо списание | периодичност = два пъти месечно | тираж = 2500 – 5000 | издател = | компания = | година-основаване = 1928 | първи-брой = 12 май 1928 г. | последен-брой = декември 1943 г. | последен-номер = | държава = [[България]] | език = [[Български език|български]] }} '''„Отец Паисий“''' е българско обществено-културно и политическо [[списание]] от периода 1928 – 1943 г. То е орган на [[Всебългарски съюз „Отец Паисий“|всебългарския съюз „Отец Паисий“]].<ref name="БПП">{{Източник БПП|1|135}}</ref> В него се публикуват статии от българската [[история]], история на славяните и на балканските страни, летописи, етнографски, езикови и художествени материали, вести, рецензии и политически прегледи. Излиза в София през първа и трета седмица всеки месец на 16 страници най-малко. Редактори са му [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]], [[Гаврил Кацаров]], [[Велчо Велчев]], [[Стефан Баламезов]]. Сред сътрудниците му са [[Анастас Иширков]], митрополит [[Стефан I Български|Стефан]], А. Волан, [[Богдан Филов]], [[Стефан Младенов]], [[Васил Пундев]], [[Васил Златарски]], [[Андрей Тошев]], И. Тодоров, [[Борис Йоцов]], Н. Дончев и други.<ref name="БПП"/> == Източници == <references /> [[Категория:Спрени списания в София]] [[Категория:Основани в България през 1928 година]] [[Категория:Обекти, наречени на Паисий Хилендарски]] 70bk2n9lldxcxf1esq77rhm3hq5pfqp 0 787816 11473419 11469969 2022-07-28T16:15:47Z 176.12.39.58 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Филип Буков | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дата на раждане и години|1995|12|15|1}} | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2017 г. | значими роли = Д-р Владимир Хаджихристев в „[[Откраднат живот]]“<br>Алекс в „[[Татковци]]“ | награди = 2021 г. – Награда „Андрей Баташов“ за „Рицарите Тамплиери“ }} | баща = Светозар Буков | майка = Росица Букова | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Филип Светозаров Буков''' е [[България|български]] [[актьор]], който е известен с ролята си на доктор Хаджихристев в медицинския сериал „[[Откраднат живот]]“, и Алекс в [[ситком]]а „[[Татковци]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/news/view/2021/03/27/320901/здраве-за-шампиони-спортните-лица-на-актьора-филип-буков/|заглавие=ЗДРАВЕ ЗА ШАМПИОНИ: Спортните лица на актьора Филип Буков|издател=nova.bg|дата=27 март 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/na-teatar-s-filip-bukov-20807/|заглавие=На театър с Филип Буков|издател=lovetheater.bg|дата=27 май 2020 г.}}</ref> == Биография == Роден е на 15 декември 1993 г. в град [[София]] в болница „Шейново“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10123820/|заглавие=Филип Буков мрази картини вкъщи, бута ги с рамо и чупи рамките|издател=24chasa.bg|дата=29 август 2021 г.}}</ref> Майка му е Росица Букова.<ref>[http://www.mila.bg/article/9660683/ mila.bg]</ref> Има по-малък брат – Александър. Завършва [[Национална гимназия за древни езици и култури]], а след това „Фиолософия“ в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 2020 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в последния клас на проф. [[Стефан Данаилов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20200523212807/http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2213674/|заглавие=Кои са абсолвентите на НАТФИЗ?|издател=[[БТА|bta.bg]]|дата=18 май 2020 г.}}</ref> Неговите състуденти са [[Радина Боршош]], [[Марин Рангелов]], [[Антон Порязов]], Явор Вълканов и други. В същата година завършва магистър „Лингвистика“ в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 2022 г. е сред кандидатите за втория сезон на риалити предаването „[[Ергенът]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slava.bg/news/138208.html|заглавие=Филип Буков с неочаквано разкритие за „Ергенът“|издател=slava.bg|дата=26 май 2022 г.}}</ref><ref name="ергенът">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/shte-uchastva-li-filip-bukov-v-ergenat.html|заглавие=Ще участва ли Филип Буков в „Ергенът“|издател=ladyzone.bg|дата=6 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://secret.bg/filip-bukov-li-e-noviat-ergen/|заглавие=ФИЛИП БУКОВ ЛИ Е НОВИЯ ЕРГЕН?|издател=secret.bg|дата=21 май 2022 г.}}</ref> === Актьорска кариера === ==== Кариера в театъра ==== През 2017 г. Буков започва актьорската си кариера с постановката „Еквус“ в Младежкия театър „Николай Бинев“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/25777/|заглавие=Култура :: Изборът на "Култура" :: Не ставам за врачка|издател=newspaper.kultura.bg|дата=3 март 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kafene.bg/нов-прочит-на-легендарния-евкус/|заглавие=Нов прочит на легендарния „Еквус“|издател=kafene.bg}}</ref> В същата година участва на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ в [[Пловдив]], където играе в представлението „Последно повикване“, като там си партнира с [[Радина Боршош]] и Явор Вълканов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/studenti-na-prof-stefan-danailov-s-parvi-izyavi-na-stsena-na-krastopat-12876/|заглавие=Студенти на проф. Стефан Данаилов с първи изяви на „Сцена на кръстопът“|издател=lovetheater.bg|дата=9 септември 2017 г.}}</ref> Участва в двете дипломни представления на класа си в Академията, измежду които са „Кръв и власт“, „Зверското синьо“<ref name="зверскосиньо"/> и „Лодкарят“ от Театър НАТФИЗ<ref name="лодкарят"/>, и „Братя Карамазови“ в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] в епизодична роля през 2019 г.<ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/bratya-karamazovi/ Братя Карамазови | Представление – Народен театър „Иван Вазов“]</ref> През 2022 г. играе в авторския спектакъл „Петък вечер“ на режисьора [[Ивайло Ненов]], заедно с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], [[Христо Пъдев]] и [[Стоян Дойчев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/premiera/chetirima-aktyori-izlizat-v-edna-bez-pametna-petak-vecher-na-teatralnata-stsena|заглавие=Четирима актьори излизат в една (без)паметна „Петък вечер“ на театралната сцена|издател=impressio.dir.bg|дата=5 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://telegraph.bg/svetski/bezpametno-petyk-vecher-trygva-na-turne.-aktiorite-pavel-ivanov-stoian-dojchev-filip-bukov-i-hristo-pydev-se-stiagat-za-goliama-premiera-v-kraia-na-meseca-338600|заглавие=(БЕЗ)ПАМЕТНО: „Петък вечер“ тръгва на турне|издател=telegraph.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/pavel-ivanov-filip-bukov-stojan-dojchev-i-hristo-padev-ot-tatkovci-za-avtorskija-spektakal-petak-vecher.html|заглавие=Павел Иванов, Филип Буков, Стоян Дойчев и Христо Пъдев от „Татковци“ за авторския спектакъл „Петък вечер“|издател=btv.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> ==== Кариера в киното и телевизията ==== Участвал е във студентски проекти и няколко продукции във като каскадьор в „[[Ню Бояна Филм Студиос]]“. През 2019 г. прави дебютната си роля в късометражния филм „Олимпийски надежди“ на режисьора [[Николай Урумов]], в ролята на боксьор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://noblink.bg/portfolio-item/olimpiiski-nadejdi/|заглавие=ОЛИМПИЙСКИ НАДЕЖДИ|издател=noblink.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darikradio.bg/filip-bukov-mezdu-boksa-i-kinoto.html|заглавие=Филип Буков между бокса и киното|издател=darikradio.bg|дата=16 март 2021 г.}}</ref> През януари 2020 г. известен е с ролята си на доктор Владимир Хаджихристев във сериала „[[Откраднат живот]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8404639/|заглавие=Филип Буков от последния клас на Ламбо стана лошият в „Откраднат живот“|издател=24chasa.bg|дата=8 април 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mila.bg/article/8404865/|заглавие=Филип Буков – лошият в „Откраднат живот“|издател=mila.bg|дата=5 април 2020 г.}}</ref> През 2021 г. играе Алекс, който е един от главните роли в комедийния сериал „[[Татковци]]“, където си партнира с Христо Пъдев, Стоян Дойчев и [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/lyubimi-uchenitsi-na-lambo-v-nov-serial-464437.html/|заглавие=Любими ученици на Ламбо в нов сериал|издател=standartnews.com|дата=22 юни 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg|дата=1 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/filip-bukov-ne-sam-tatko-v-istinskija-zhivot.html|заглавие=Филип Буков: Не съм татко в истинския живот|издател=Ladyzone.bg|дата=16 септември 2021 г.}}</ref> В същата година получава наградата „[[Андрей Баташов]]“ от ордена на „Рицарите Тамплиери“.<ref>[http://ladyzone.bg/laifstail/aktyor-ot-seriala-tatkovci-s-nagrada-or-ricarite-tamplieri.html/ Актьор от сериала „Татковци“ с награда от Рицарите Тамплиери]</ref> ==== Музикални видеоклипове ==== През 2022 г. участва в музикалния клип на песента ''„How to Ruin a Life“'', в изпълнение на [[Виктория Георгиева]].<ref name="victoria1"/><ref name="victoria2"/><ref name="thevoice">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thevoice.bg/news/40628|заглавие=Виктория с нова песен ''„How to Ruin a Life“'' с участието на актьора Филип Буков|издател=thevoice.bg|дата=22 юли 2022 г.}}</ref> == Участия в театъра == ; Международен фестивал на монодрамата „Към звездите“ * 2017 – „Портиерът“ от [[Харолд Пинтър]] – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://programata.bg/?p=39&l=1&c=3&id=95307|заглавие=Към младите звезди : Програмата : Постановки : Варна|издател=programata.bg}}</ref> ; Международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ – [[Пловдив]] * 2018 – „Няма да платим! Няма да платим“ от [[Дарио Фо]] * 2018 – „Арт“ по Ясмина Реза<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://plovdivtime.bg/art-stsena/bandata-lambo-okupira-teatara-3768/|заглавие=Бандата на Ламбо окупира театъра|издател=plovdivtime.bg|дата=23 септември 2018 г.}}</ref> ; [[Младежки театър „Николай Бинев“]] * „Еквус“ на Питър Шафър – режисьор Стайко Мурджев<ref>[http://bgbezgranici.com/Изкуство-без-граници/4220-nov-prochit-na-legendarniya-ekvus/ Нов прочит на легендарния „Евкус“]</ref> ; Театър „НАТФИЗ“ # „Кръв и власт“ на [[Уилям Шекспир]], [[Кристофър Марлоу]] и Джон Уебстър, режисьор Росица Обрежкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/кръв-и-власт_4996_13_20|заглавие=КРЪВ И ВЛАСТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/krav-i-vlast-teatar-natfiz/|заглавие=Кръв и власт – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7293258/|заглавие=„Кръв и власт“ – 24chasa.bg|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=12 февруари 2019 г.}}</ref> # „Зверското синьо“ – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/zverskoto-sino-more/|заглавие=„Зверското синьо“ – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref name="зверскосиньо">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/зверското-синьо_5099_13_20|заглавие=ЗВЕРСКОТО СИНЬО – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=6975&city=20/|заглавие=„Зверско синьо“ от Филип Ридли за първи път на българска сцена|издател=theatre.art.bg|дата=5 февруари 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://natfiz.bg/udt-mesechna-programa/kr-zs-01-filip-bukov-radina-borshosh-3/|заглавие=Филип Буков и Радина Боршош в кадър от постановката „Зверското синьо“|издател=natfiz.bg}}</ref> # „Лодкарят“ на Джез Бътъруърт – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref name="лодкарят">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лодкарят_5526_13_20|заглавие=ЛОДКАРЯТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/premiera/posledniyat-klas-na-stefan-danailov-mu-posveshtava-premierata-na-lodkaryat/|заглавие=Последният клас на Стефан Данаилов му посвещава премиерата на „Лодкарят“|издател=impressio.dir.bg|дата=28 ноември 2019 г.}}</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „Братя Карамазови“ на [[Фьодор Достоевски]] – режисьор Деян Пройковски * „Актрисата“ на Питър Куилтър – режисьор [[Стефан Данаилов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/актрисата_5205_5_20|заглавие=АКТРИСАТА - постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> == Филмография == * „[[Олимпийски надежди]]“ (2019) – Боксьорът * „[[Откраднат живот]]“ (2020-2021) – доктор Владимир Хаджихристев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/otkradnatjivot/profiles/view/927/филип-буков/|заглавие=Филип Буков като д-р Хаджихристев в сайта на „Откраднат живот“|издател=nova.bg}}</ref> * „[[Татковци]]“ (2021) – Александър Костов, адвокат<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Александър Костов в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> == Участия в музикални клипове == * 2022 – ''„How to Ruin a Life“'' ([[Виктория Георгиева]])<ref name="victoria1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/12096921|заглавие=Виктория в прегръдките на Филип Буков от „Татковци“|издател=24chasa.bg|дата=22 юли 2022 г.}}</ref><ref name="victoria2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/burgas/post/101680360/viktoria-ahva-motor-s-filip-bukov-za-novata-si-pesen-how-to-ruin-a-life|заглавие=Виктория яхва мотор с Филип Буков за новата си песен „How to Ruin a Life“|издател=bnr.bg|дата=22 юли 2022 г.}}</ref><ref name="thevoice"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=l7tEkUDoIiI|заглавие=VICTORIA - How to Ruin a Life (Official Audio)|издател=[[YouTube]]|дата=22 юли 2022 г.}}</ref> == Гостувания в предавания == === Телевизионни предавания === # 8 юни 2020 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/aktyorat-filip-bukov-stefan-danailov-mi-e-daval-mnogo-cenni-saveti.html|заглавие=Актьорът Филип Буков: Стефан Данаилов ми е давал много ценни съвети|издател=btv.bg|дата=8 юни 2020 г.}}</ref> # 21 юли 2020 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:d7d1f419fe|заглавие=„На кафе“ с Филип Буков (21.07.2020)|издател=[[vbox7.com]]|дата=21 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=u5m-QzC8ng4|заглавие=„На кафе“ с Филип Буков (21.07.2020)|издател=[[youtube.com]]|дата=24 юли 2020 г.}}</ref> # 9 август 2020 г. – „[[Събуди се]]“ (с [[Диана Димитрова]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:529c76f1d4|заглавие=НОВИЯТ СЕЗОН НА „ОТКРАДНАТ ЖИВОТ“: Подробности от актьорите Диана Димитрова и Филип Буков|издател=[[vbox7.com]]|дата=9 август 2020 г.}}</ref> # 3 декември 2020 г. – „[[Здравей, България]]“ (с [[Любомира Башева]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:d8cfea5f3d|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=[[vbox7.com]]|дата=3 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=BD-qB3V8w5M|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=[[youtube.com]]|дата=3 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.nova.bg/video/na-fokus/season-0/na-focus-2020-12-03-oj/551471|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=novaplay.bg|дата=3 декември 2020 г.}}</ref> # 28 януари 2021 г. – „[[На кафе]]“ (с [[Дивна]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:bea5e9d041|заглавие=„На кафе“ с Дивна и Филип Буков (28.01.2021)|издател=vbox7.com|дата=28 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:804fa88fb2|заглавие=Дивна срещу Филип Буков: Капитани на отборите в играта днес - На кафе (28.01.2021)|издател=vbox7.com|дата=28 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=GFxm1A14l-0|заглавие=„На кафе“ с Дивна и Филип Буков (28.01.2021)|издател=[[youtube.com]]|дата=31 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=QzHB_QnnSLA|заглавие=Дивна срещу Филип Буков: Капитани на отборите в играта днес - На кафе (28.01.2021)|издател=[[youtube.com]]|дата=31 януари 2021 г.}}</ref> # 16 май 2021 г. – „[[Забраненото шоу на Рачков]]“ (с [[Александра Сърчаджиева]], [[Диана Димитрова]], [[Гергана Стоянова]] и [[Моню Монев]]), [[NOVA]] # 16 септември 2021 г. – „Шоуто на Николаос Цитиридис“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/shoutonanikolaos/videos/aktyorat-filip-bukov-za-roljata-si-v-tatkovci.html|заглавие=Актьорът Филип Буков за ролята си в „Татковци“ – bTV|издател=btv.bg|дата=16 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=yT1KoDCBTD0/|заглавие=Шоуто на Николаос Цитиридис: Актьорът Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=[[youtube.com]]|дата=22 септември 2021 г.}}</ref> # 2 октомври 2021 г. – „Мармалад“ (със Стефани Ивайло), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/tazi-sabota-v-marmalad-shte-gostuvat-stefani-ivajlo-i-filip-bukov.html|заглавие=Тази събота в „Мармалад“ ще гостуват Стефани Ивайло и Филип Буков|издател=btv.bg|дата=30 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/mazhe-sreshtu-zheni-zhenite-ili-mazhete-trjabva-da-napravjat-parvata-krachka.html|заглавие=„Мъже срещу жени“: Жените или мъжете трябва да направят „първата крачка“?|издател=btv.bg|дата=2 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/kuiz-marmalad-otbor-stefani-ivajlo-sreshtu-otbor-filip-bukov.html|заглавие=„Куиз Мармалад“: Отбор „Стефани Ивайло“ срещу отбор „Филип Буков“|издател=btv.bg|дата=2 октомври 2021 г.}}</ref> # 24 октомври 2021 г. – „Търси се...“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tazi-nedelja-v-tarsi-se-aktyorat-ot-seriala-tatkovci-filip-bukov.html|заглавие=Тази неделя в „Търси се...“: Актьорът от сериала „Татковци“ Филип Буков|издател=btv.bg|дата=19 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-filip-bukov-1-chast.html|заглавие=Търси се: Филип Буков (1 част)|издател=btv.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-filip-bukov-2-chast.html|заглавие=Търси се: Филип Буков (2 част)|издател=btv.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/tarsi-se-oshte/tarsi-se-kakvo-ne-vidjahte-dobre-li-se-chuvstva-filip-bukov-v-roljata-na-tatko.html|заглавие=„Търси се... Какво не видяхте...“: Добре ли се чувства Филип Буков в ролята на „татко“?|издател=btv.bg|дата=25 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://voyo.bg/product/more/48930-tarsi-se-filip-bukov|заглавие=Търси се... Филип Буков – VOYO|издател=voyo.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref> # 19 февруари 2022 г. – „COOLt“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/cool-t/videos/filip-bukov-za-roljata-si-v-tatkovci.html|заглавие=COOLt: Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=btv.bg|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=95voYwCHtoA|заглавие=COOLt: Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=[[youtube.com]]|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/filip-bukov-dva-pati-sam-kazval-obicham-te.html|заглавие=Филип Буков: Два пъти съм казвал „Обичам те“|издател=Ladyzone.bg|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref> # 6 май 2022 г. – „Шоуто на Николаос Цитиридис“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], Стоян Дойчев и Христо Пъдев), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/pavel-ivanov-filip-bukov-stojan-dojchev-i-hristo-padev-ot-tatkovci-za-avtorskija-spektakal-petak-vecher.html|заглавие=Павел Иванов, Филип Буков, Стоян Дойчев и Христо Пъдев от „Татковци“ за авторския спектакъл „Петък вечер“|издател=btv.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> # 14 май 2022 г. – „Тази събота и неделя“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]] и Христо Пъдев)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/video-sabota/kakvo-pravjat-v-petak-vecher-naj-izvestnite-tatkovci-v-balgarskija-efir.html|заглавие=Какво правят в петък вечер най-известните татковци в българския ефир?|издател=btv.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/naj-izvestnite-tatkovci-v-balgarskija-efir-se-sabirat-s-nov-avtorski-proekt.html|заглавие=Най-известните татковци в българския ефир се събират в нов, авторски проект|издател=btvnovinite.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/aktyorite-ot-tatkovci-shte-pokazvat-chuvstvo-za-humur-i-muskuli-v-nov-proekt.html|заглавие=Защо актьорите от „Татковци“ обиколиха софийски барове?|издател=Ladyzone.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref> # 21 май 2022 г. – „Събота вечер с БНТ“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], Стоян Дойчев и Христо Пъдев), [[БНТ 1]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/aktyorite-ot-tatkovci-i-pavell-v-sabota-vecher-s-bnt-21052022-306385news.html|заглавие=Актьорите от „Татковци“ и Pavell в „Събота вечер с БНТ“ – 21.05.2022|издател=bnt.bg|дата=21 май 2022 г.}}</ref> # 6 юни 2022 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/shte-uchastva-li-v-ergenat-aktyorat-ot-tatkovci-filip-bukov.html|заглавие=Ще участва ли в „Ергенът“ актьорът от „Татковци“ Филип Буков?|издател=btv.bg|дата=6 юни 2022 г.}}</ref><ref name="ергенът"/> === Радио предавания === # 2 октомври 2020 г. – „Главен герой“, [[Христо Ботев (радио)|БНР Христо Ботев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/hristobotev/post/101350169|заглавие=Мотивирам се, когато някой ми каже, че не мога нещо|издател=bnr.bg|дата=2 октомври 2020 г.}}</ref> # 3 юни 2022 г. – „Фактор“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=k8FoZoEC_2o|заглавие=Фактор #7 – Филип Буков|издател=[[youtube.com]]|дата=3 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://soundcloud.com/bnrpodcasts/faktor-filip-bukov-ima-klyuch-za-shchastieto|заглавие=Фактор – Филип Буков има ключ за щастието|издател=soundcloud.com|дата=4 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101657237/aktyorat-filip-bukov-usik-promeni-svetovnia-boks|заглавие=Актьорът Филип Буков: Усик промени световния бокс (ВИДЕО)|издател=bnr.bg|дата=4 юни 2022 г.}}</ref> === Подкасти === # 25 октомври 2021 г. – „Търси се... още“<ref name="буков"/> # 23 май 2022 г. – „Малки разговори с Ladyzone“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=JFtwaNDTyZM|заглавие=Филип Буков в подкаста „Малки разговори с Ladyzone“|издател=[[youtube.com]]|дата=23 май 2022 г.}}</ref> == Други дейности == Освен на сцената и на снимачната площадка, бил е боксьор<ref name="буков">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/tarsi-se/tarsi-se-oshte/tarsi-se-oshte-v-boksovata-zala-s-filip-bukov.html|заглавие=„Търси се... още“: В Боксовата зала с Филип Буков|издател=btv.bg|дата=25 октомври 2021 г.}}</ref> и спаринг партньор на Тервел Пулев.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.konkurent.bg/news/16115656049151/d-r-hadzhihristev-ot-otkradnat-zhivot-bil-boksor-biel-se-s-tervel-pulev|заглавие=Д-р Хаджихристев от „Откраднат живот“ бил боксьор, биел се с Тервел Пулев|издател=konkurent.bg|дата=25 януари 2021 г.}}</ref> През 2022 г. е жури в конкурса „Най-красивата абитуриентка“, заедно с Натали Трифонова и [[Радина Кърджилова]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/101654428|заглавие=Стартира конкурсът „Най-красивата абитуриентка“|издател=bnr.bg|дата=30 май 2022 г.}}</ref> На 17 юни 2022 г. участва в събитието „Балкански приказки“ от SoFest в литературния проект „[[Пощенска кутия за приказки]]“, където си партнира с колегите си от „[[Откраднат живот]]“ – [[Гергана Стоянова]] и [[Любомира Башева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101659389/sofest-otnovo-radva-sofiiskite-pochitateli-na-muzikata-i-artistite|заглавие=SoFest отново радва софийските почитатели на музиката и артистите|издател=bnr.bg|дата=8 юни 2022 г.}}</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Буков, Филип}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] cq179iy4omae7n1a4mxhxp3pf4sknzp 11473421 11473419 2022-07-28T16:24:41Z Radiohist 106368 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Филип Буков | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дата на раждане и години|1993|12|15|1}} | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2017 г. | значими роли = Д-р Владимир Хаджихристев в „[[Откраднат живот]]“<br>Алекс в „[[Татковци]]“ | награди = 2021 г. – Награда „Андрей Баташов“ за „Рицарите Тамплиери“ }} | баща = Светозар Буков | майка = Росица Букова | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Филип Светозаров Буков''' е [[България|български]] [[актьор]], който е известен с ролята си на доктор Хаджихристев в медицинския сериал „[[Откраднат живот]]“, и Алекс в [[ситком]]а „[[Татковци]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/news/view/2021/03/27/320901/здраве-за-шампиони-спортните-лица-на-актьора-филип-буков/|заглавие=ЗДРАВЕ ЗА ШАМПИОНИ: Спортните лица на актьора Филип Буков|издател=nova.bg|дата=27 март 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/na-teatar-s-filip-bukov-20807/|заглавие=На театър с Филип Буков|издател=lovetheater.bg|дата=27 май 2020 г.}}</ref> == Биография == Роден е на 15 декември 1993 г. в град [[София]] в болница „Шейново“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10123820/|заглавие=Филип Буков мрази картини вкъщи, бута ги с рамо и чупи рамките|издател=24chasa.bg|дата=29 август 2021 г.}}</ref> Майка му е Росица Букова.<ref>[http://www.mila.bg/article/9660683/ mila.bg]</ref> Има по-малък брат – Александър. Завършва [[Национална гимназия за древни езици и култури]], а след това „Фиолософия“ в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 2020 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в последния клас на проф. [[Стефан Данаилов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20200523212807/http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2213674/|заглавие=Кои са абсолвентите на НАТФИЗ?|издател=[[БТА|bta.bg]]|дата=18 май 2020 г.}}</ref> Неговите състуденти са [[Радина Боршош]], [[Марин Рангелов]], [[Антон Порязов]], Явор Вълканов и други. В същата година завършва магистър „Лингвистика“ в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 2022 г. е сред кандидатите за втория сезон на риалити предаването „[[Ергенът]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slava.bg/news/138208.html|заглавие=Филип Буков с неочаквано разкритие за „Ергенът“|издател=slava.bg|дата=26 май 2022 г.}}</ref><ref name="ергенът">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/shte-uchastva-li-filip-bukov-v-ergenat.html|заглавие=Ще участва ли Филип Буков в „Ергенът“|издател=ladyzone.bg|дата=6 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://secret.bg/filip-bukov-li-e-noviat-ergen/|заглавие=ФИЛИП БУКОВ ЛИ Е НОВИЯ ЕРГЕН?|издател=secret.bg|дата=21 май 2022 г.}}</ref> === Актьорска кариера === ==== Кариера в театъра ==== През 2017 г. Буков започва актьорската си кариера с постановката „Еквус“ в Младежкия театър „Николай Бинев“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/25777/|заглавие=Култура :: Изборът на "Култура" :: Не ставам за врачка|издател=newspaper.kultura.bg|дата=3 март 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kafene.bg/нов-прочит-на-легендарния-евкус/|заглавие=Нов прочит на легендарния „Еквус“|издател=kafene.bg}}</ref> В същата година участва на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ в [[Пловдив]], където играе в представлението „Последно повикване“, като там си партнира с [[Радина Боршош]] и Явор Вълканов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/studenti-na-prof-stefan-danailov-s-parvi-izyavi-na-stsena-na-krastopat-12876/|заглавие=Студенти на проф. Стефан Данаилов с първи изяви на „Сцена на кръстопът“|издател=lovetheater.bg|дата=9 септември 2017 г.}}</ref> Участва в двете дипломни представления на класа си в Академията, измежду които са „Кръв и власт“, „Зверското синьо“<ref name="зверскосиньо"/> и „Лодкарят“ от Театър НАТФИЗ<ref name="лодкарят"/>, и „Братя Карамазови“ в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] в епизодична роля през 2019 г.<ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/bratya-karamazovi/ Братя Карамазови | Представление – Народен театър „Иван Вазов“]</ref> През 2022 г. играе в авторския спектакъл „Петък вечер“ на режисьора [[Ивайло Ненов]], заедно с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], [[Христо Пъдев]] и [[Стоян Дойчев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/premiera/chetirima-aktyori-izlizat-v-edna-bez-pametna-petak-vecher-na-teatralnata-stsena|заглавие=Четирима актьори излизат в една (без)паметна „Петък вечер“ на театралната сцена|издател=impressio.dir.bg|дата=5 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://telegraph.bg/svetski/bezpametno-petyk-vecher-trygva-na-turne.-aktiorite-pavel-ivanov-stoian-dojchev-filip-bukov-i-hristo-pydev-se-stiagat-za-goliama-premiera-v-kraia-na-meseca-338600|заглавие=(БЕЗ)ПАМЕТНО: „Петък вечер“ тръгва на турне|издател=telegraph.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/pavel-ivanov-filip-bukov-stojan-dojchev-i-hristo-padev-ot-tatkovci-za-avtorskija-spektakal-petak-vecher.html|заглавие=Павел Иванов, Филип Буков, Стоян Дойчев и Христо Пъдев от „Татковци“ за авторския спектакъл „Петък вечер“|издател=btv.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> ==== Кариера в киното и телевизията ==== Участвал е във студентски проекти и няколко продукции във като каскадьор в „[[Ню Бояна Филм Студиос]]“. През 2019 г. прави дебютната си роля в късометражния филм „Олимпийски надежди“ на режисьора [[Николай Урумов]], в ролята на боксьор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://noblink.bg/portfolio-item/olimpiiski-nadejdi/|заглавие=ОЛИМПИЙСКИ НАДЕЖДИ|издател=noblink.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darikradio.bg/filip-bukov-mezdu-boksa-i-kinoto.html|заглавие=Филип Буков между бокса и киното|издател=darikradio.bg|дата=16 март 2021 г.}}</ref> През януари 2020 г. известен е с ролята си на доктор Владимир Хаджихристев във сериала „[[Откраднат живот]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8404639/|заглавие=Филип Буков от последния клас на Ламбо стана лошият в „Откраднат живот“|издател=24chasa.bg|дата=8 април 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mila.bg/article/8404865/|заглавие=Филип Буков – лошият в „Откраднат живот“|издател=mila.bg|дата=5 април 2020 г.}}</ref> През 2021 г. играе Алекс, който е един от главните роли в комедийния сериал „[[Татковци]]“, където си партнира с Христо Пъдев, Стоян Дойчев и [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/lyubimi-uchenitsi-na-lambo-v-nov-serial-464437.html/|заглавие=Любими ученици на Ламбо в нов сериал|издател=standartnews.com|дата=22 юни 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg|дата=1 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/filip-bukov-ne-sam-tatko-v-istinskija-zhivot.html|заглавие=Филип Буков: Не съм татко в истинския живот|издател=Ladyzone.bg|дата=16 септември 2021 г.}}</ref> В същата година получава наградата „[[Андрей Баташов]]“ от ордена на „Рицарите Тамплиери“.<ref>[http://ladyzone.bg/laifstail/aktyor-ot-seriala-tatkovci-s-nagrada-or-ricarite-tamplieri.html/ Актьор от сериала „Татковци“ с награда от Рицарите Тамплиери]</ref> ==== Музикални видеоклипове ==== През 2022 г. участва в музикалния клип на песента ''„How to Ruin a Life“'', в изпълнение на [[Виктория Георгиева]].<ref name="victoria1"/><ref name="victoria2"/><ref name="thevoice">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thevoice.bg/news/40628|заглавие=Виктория с нова песен ''„How to Ruin a Life“'' с участието на актьора Филип Буков|издател=thevoice.bg|дата=22 юли 2022 г.}}</ref> == Участия в театъра == ; Международен фестивал на монодрамата „Към звездите“ * 2017 – „Портиерът“ от [[Харолд Пинтър]] – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://programata.bg/?p=39&l=1&c=3&id=95307|заглавие=Към младите звезди : Програмата : Постановки : Варна|издател=programata.bg}}</ref> ; Международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ – [[Пловдив]] * 2018 – „Няма да платим! Няма да платим“ от [[Дарио Фо]] * 2018 – „Арт“ по Ясмина Реза<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://plovdivtime.bg/art-stsena/bandata-lambo-okupira-teatara-3768/|заглавие=Бандата на Ламбо окупира театъра|издател=plovdivtime.bg|дата=23 септември 2018 г.}}</ref> ; [[Младежки театър „Николай Бинев“]] * „Еквус“ на Питър Шафър – режисьор Стайко Мурджев<ref>[http://bgbezgranici.com/Изкуство-без-граници/4220-nov-prochit-na-legendarniya-ekvus/ Нов прочит на легендарния „Евкус“]</ref> ; Театър „НАТФИЗ“ # „Кръв и власт“ на [[Уилям Шекспир]], [[Кристофър Марлоу]] и Джон Уебстър, режисьор Росица Обрежкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/кръв-и-власт_4996_13_20|заглавие=КРЪВ И ВЛАСТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/krav-i-vlast-teatar-natfiz/|заглавие=Кръв и власт – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7293258/|заглавие=„Кръв и власт“ – 24chasa.bg|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=12 февруари 2019 г.}}</ref> # „Зверското синьо“ – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/zverskoto-sino-more/|заглавие=„Зверското синьо“ – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref name="зверскосиньо">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/зверското-синьо_5099_13_20|заглавие=ЗВЕРСКОТО СИНЬО – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=6975&city=20/|заглавие=„Зверско синьо“ от Филип Ридли за първи път на българска сцена|издател=theatre.art.bg|дата=5 февруари 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://natfiz.bg/udt-mesechna-programa/kr-zs-01-filip-bukov-radina-borshosh-3/|заглавие=Филип Буков и Радина Боршош в кадър от постановката „Зверското синьо“|издател=natfiz.bg}}</ref> # „Лодкарят“ на Джез Бътъруърт – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref name="лодкарят">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лодкарят_5526_13_20|заглавие=ЛОДКАРЯТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/premiera/posledniyat-klas-na-stefan-danailov-mu-posveshtava-premierata-na-lodkaryat/|заглавие=Последният клас на Стефан Данаилов му посвещава премиерата на „Лодкарят“|издател=impressio.dir.bg|дата=28 ноември 2019 г.}}</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „Братя Карамазови“ на [[Фьодор Достоевски]] – режисьор Деян Пройковски * „Актрисата“ на Питър Куилтър – режисьор [[Стефан Данаилов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/актрисата_5205_5_20|заглавие=АКТРИСАТА - постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> == Филмография == * „[[Олимпийски надежди]]“ (2019) – Боксьорът * „[[Откраднат живот]]“ (2020-2021) – доктор Владимир Хаджихристев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/otkradnatjivot/profiles/view/927/филип-буков/|заглавие=Филип Буков като д-р Хаджихристев в сайта на „Откраднат живот“|издател=nova.bg}}</ref> * „[[Татковци]]“ (2021) – Александър Костов, адвокат<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Александър Костов в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> == Участия в музикални клипове == * 2022 – ''„How to Ruin a Life“'' ([[Виктория Георгиева]])<ref name="victoria1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/12096921|заглавие=Виктория в прегръдките на Филип Буков от „Татковци“|издател=24chasa.bg|дата=22 юли 2022 г.}}</ref><ref name="victoria2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/burgas/post/101680360/viktoria-ahva-motor-s-filip-bukov-za-novata-si-pesen-how-to-ruin-a-life|заглавие=Виктория яхва мотор с Филип Буков за новата си песен „How to Ruin a Life“|издател=bnr.bg|дата=22 юли 2022 г.}}</ref><ref name="thevoice"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=l7tEkUDoIiI|заглавие=VICTORIA - How to Ruin a Life (Official Audio)|издател=[[YouTube]]|дата=22 юли 2022 г.}}</ref> == Гостувания в предавания == === Телевизионни предавания === # 8 юни 2020 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/aktyorat-filip-bukov-stefan-danailov-mi-e-daval-mnogo-cenni-saveti.html|заглавие=Актьорът Филип Буков: Стефан Данаилов ми е давал много ценни съвети|издател=btv.bg|дата=8 юни 2020 г.}}</ref> # 21 юли 2020 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:d7d1f419fe|заглавие=„На кафе“ с Филип Буков (21.07.2020)|издател=[[vbox7.com]]|дата=21 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=u5m-QzC8ng4|заглавие=„На кафе“ с Филип Буков (21.07.2020)|издател=[[youtube.com]]|дата=24 юли 2020 г.}}</ref> # 9 август 2020 г. – „[[Събуди се]]“ (с [[Диана Димитрова]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:529c76f1d4|заглавие=НОВИЯТ СЕЗОН НА „ОТКРАДНАТ ЖИВОТ“: Подробности от актьорите Диана Димитрова и Филип Буков|издател=[[vbox7.com]]|дата=9 август 2020 г.}}</ref> # 3 декември 2020 г. – „[[Здравей, България]]“ (с [[Любомира Башева]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:d8cfea5f3d|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=[[vbox7.com]]|дата=3 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=BD-qB3V8w5M|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=[[youtube.com]]|дата=3 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.nova.bg/video/na-fokus/season-0/na-focus-2020-12-03-oj/551471|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=novaplay.bg|дата=3 декември 2020 г.}}</ref> # 28 януари 2021 г. – „[[На кафе]]“ (с [[Дивна]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:bea5e9d041|заглавие=„На кафе“ с Дивна и Филип Буков (28.01.2021)|издател=vbox7.com|дата=28 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:804fa88fb2|заглавие=Дивна срещу Филип Буков: Капитани на отборите в играта днес - На кафе (28.01.2021)|издател=vbox7.com|дата=28 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=GFxm1A14l-0|заглавие=„На кафе“ с Дивна и Филип Буков (28.01.2021)|издател=[[youtube.com]]|дата=31 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=QzHB_QnnSLA|заглавие=Дивна срещу Филип Буков: Капитани на отборите в играта днес - На кафе (28.01.2021)|издател=[[youtube.com]]|дата=31 януари 2021 г.}}</ref> # 16 май 2021 г. – „[[Забраненото шоу на Рачков]]“ (с [[Александра Сърчаджиева]], [[Диана Димитрова]], [[Гергана Стоянова]] и [[Моню Монев]]), [[NOVA]] # 16 септември 2021 г. – „Шоуто на Николаос Цитиридис“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/shoutonanikolaos/videos/aktyorat-filip-bukov-za-roljata-si-v-tatkovci.html|заглавие=Актьорът Филип Буков за ролята си в „Татковци“ – bTV|издател=btv.bg|дата=16 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=yT1KoDCBTD0/|заглавие=Шоуто на Николаос Цитиридис: Актьорът Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=[[youtube.com]]|дата=22 септември 2021 г.}}</ref> # 2 октомври 2021 г. – „Мармалад“ (със Стефани Ивайло), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/tazi-sabota-v-marmalad-shte-gostuvat-stefani-ivajlo-i-filip-bukov.html|заглавие=Тази събота в „Мармалад“ ще гостуват Стефани Ивайло и Филип Буков|издател=btv.bg|дата=30 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/mazhe-sreshtu-zheni-zhenite-ili-mazhete-trjabva-da-napravjat-parvata-krachka.html|заглавие=„Мъже срещу жени“: Жените или мъжете трябва да направят „първата крачка“?|издател=btv.bg|дата=2 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/kuiz-marmalad-otbor-stefani-ivajlo-sreshtu-otbor-filip-bukov.html|заглавие=„Куиз Мармалад“: Отбор „Стефани Ивайло“ срещу отбор „Филип Буков“|издател=btv.bg|дата=2 октомври 2021 г.}}</ref> # 24 октомври 2021 г. – „Търси се...“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tazi-nedelja-v-tarsi-se-aktyorat-ot-seriala-tatkovci-filip-bukov.html|заглавие=Тази неделя в „Търси се...“: Актьорът от сериала „Татковци“ Филип Буков|издател=btv.bg|дата=19 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-filip-bukov-1-chast.html|заглавие=Търси се: Филип Буков (1 част)|издател=btv.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-filip-bukov-2-chast.html|заглавие=Търси се: Филип Буков (2 част)|издател=btv.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/tarsi-se-oshte/tarsi-se-kakvo-ne-vidjahte-dobre-li-se-chuvstva-filip-bukov-v-roljata-na-tatko.html|заглавие=„Търси се... Какво не видяхте...“: Добре ли се чувства Филип Буков в ролята на „татко“?|издател=btv.bg|дата=25 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://voyo.bg/product/more/48930-tarsi-se-filip-bukov|заглавие=Търси се... Филип Буков – VOYO|издател=voyo.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref> # 19 февруари 2022 г. – „COOLt“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/cool-t/videos/filip-bukov-za-roljata-si-v-tatkovci.html|заглавие=COOLt: Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=btv.bg|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=95voYwCHtoA|заглавие=COOLt: Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=[[youtube.com]]|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/filip-bukov-dva-pati-sam-kazval-obicham-te.html|заглавие=Филип Буков: Два пъти съм казвал „Обичам те“|издател=Ladyzone.bg|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref> # 6 май 2022 г. – „Шоуто на Николаос Цитиридис“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], Стоян Дойчев и Христо Пъдев), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/pavel-ivanov-filip-bukov-stojan-dojchev-i-hristo-padev-ot-tatkovci-za-avtorskija-spektakal-petak-vecher.html|заглавие=Павел Иванов, Филип Буков, Стоян Дойчев и Христо Пъдев от „Татковци“ за авторския спектакъл „Петък вечер“|издател=btv.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> # 14 май 2022 г. – „Тази събота и неделя“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]] и Христо Пъдев)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/video-sabota/kakvo-pravjat-v-petak-vecher-naj-izvestnite-tatkovci-v-balgarskija-efir.html|заглавие=Какво правят в петък вечер най-известните татковци в българския ефир?|издател=btv.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/naj-izvestnite-tatkovci-v-balgarskija-efir-se-sabirat-s-nov-avtorski-proekt.html|заглавие=Най-известните татковци в българския ефир се събират в нов, авторски проект|издател=btvnovinite.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/aktyorite-ot-tatkovci-shte-pokazvat-chuvstvo-za-humur-i-muskuli-v-nov-proekt.html|заглавие=Защо актьорите от „Татковци“ обиколиха софийски барове?|издател=Ladyzone.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref> # 21 май 2022 г. – „Събота вечер с БНТ“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], Стоян Дойчев и Христо Пъдев), [[БНТ 1]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/aktyorite-ot-tatkovci-i-pavell-v-sabota-vecher-s-bnt-21052022-306385news.html|заглавие=Актьорите от „Татковци“ и Pavell в „Събота вечер с БНТ“ – 21.05.2022|издател=bnt.bg|дата=21 май 2022 г.}}</ref> # 6 юни 2022 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/shte-uchastva-li-v-ergenat-aktyorat-ot-tatkovci-filip-bukov.html|заглавие=Ще участва ли в „Ергенът“ актьорът от „Татковци“ Филип Буков?|издател=btv.bg|дата=6 юни 2022 г.}}</ref><ref name="ергенът"/> === Радио предавания === # 2 октомври 2020 г. – „Главен герой“, [[Христо Ботев (радио)|БНР Христо Ботев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/hristobotev/post/101350169|заглавие=Мотивирам се, когато някой ми каже, че не мога нещо|издател=bnr.bg|дата=2 октомври 2020 г.}}</ref> # 3 юни 2022 г. – „Фактор“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=k8FoZoEC_2o|заглавие=Фактор #7 – Филип Буков|издател=[[youtube.com]]|дата=3 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://soundcloud.com/bnrpodcasts/faktor-filip-bukov-ima-klyuch-za-shchastieto|заглавие=Фактор – Филип Буков има ключ за щастието|издател=soundcloud.com|дата=4 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101657237/aktyorat-filip-bukov-usik-promeni-svetovnia-boks|заглавие=Актьорът Филип Буков: Усик промени световния бокс (ВИДЕО)|издател=bnr.bg|дата=4 юни 2022 г.}}</ref> === Подкасти === # 25 октомври 2021 г. – „Търси се... още“<ref name="буков"/> # 23 май 2022 г. – „Малки разговори с Ladyzone“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=JFtwaNDTyZM|заглавие=Филип Буков в подкаста „Малки разговори с Ladyzone“|издател=[[youtube.com]]|дата=23 май 2022 г.}}</ref> == Други дейности == Освен на сцената и на снимачната площадка, бил е боксьор<ref name="буков">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/tarsi-se/tarsi-se-oshte/tarsi-se-oshte-v-boksovata-zala-s-filip-bukov.html|заглавие=„Търси се... още“: В Боксовата зала с Филип Буков|издател=btv.bg|дата=25 октомври 2021 г.}}</ref> и спаринг партньор на Тервел Пулев.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.konkurent.bg/news/16115656049151/d-r-hadzhihristev-ot-otkradnat-zhivot-bil-boksor-biel-se-s-tervel-pulev|заглавие=Д-р Хаджихристев от „Откраднат живот“ бил боксьор, биел се с Тервел Пулев|издател=konkurent.bg|дата=25 януари 2021 г.}}</ref> През 2022 г. е жури в конкурса „Най-красивата абитуриентка“, заедно с Натали Трифонова и [[Радина Кърджилова]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/101654428|заглавие=Стартира конкурсът „Най-красивата абитуриентка“|издател=bnr.bg|дата=30 май 2022 г.}}</ref> На 17 юни 2022 г. участва в събитието „Балкански приказки“ от SoFest в литературния проект „[[Пощенска кутия за приказки]]“, където си партнира с колегите си от „[[Откраднат живот]]“ – [[Гергана Стоянова]] и [[Любомира Башева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101659389/sofest-otnovo-radva-sofiiskite-pochitateli-na-muzikata-i-artistite|заглавие=SoFest отново радва софийските почитатели на музиката и артистите|издател=bnr.bg|дата=8 юни 2022 г.}}</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Буков, Филип}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] fzwzxfmorr78fqdw3fdk5flzvkp7ysj 11473431 11473421 2022-07-28T16:32:44Z 176.12.39.58 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Филип Буков | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дата на раждане и години|1995|4|30|1}} | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2017 г. | значими роли = Д-р Владимир Хаджихристев в „[[Откраднат живот]]“<br>Алекс в „[[Татковци]]“ | награди = 2021 г. – Награда „Андрей Баташов“ за „Рицарите Тамплиери“ }} | баща = Светозар Буков | майка = Росица Букова | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Филип Светозаров Буков''' е [[България|български]] [[актьор]], който е известен с ролята си на доктор Хаджихристев в медицинския сериал „[[Откраднат живот]]“, и Алекс в [[ситком]]а „[[Татковци]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/news/view/2021/03/27/320901/здраве-за-шампиони-спортните-лица-на-актьора-филип-буков/|заглавие=ЗДРАВЕ ЗА ШАМПИОНИ: Спортните лица на актьора Филип Буков|издател=nova.bg|дата=27 март 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/na-teatar-s-filip-bukov-20807/|заглавие=На театър с Филип Буков|издател=lovetheater.bg|дата=27 май 2020 г.}}</ref> == Биография == Роден е на 15 декември 1993 г. в град [[София]] в болница „Шейново“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10123820/|заглавие=Филип Буков мрази картини вкъщи, бута ги с рамо и чупи рамките|издател=24chasa.bg|дата=29 август 2021 г.}}</ref> Майка му е Росица Букова.<ref>[http://www.mila.bg/article/9660683/ mila.bg]</ref> Има по-малък брат – Александър. Завършва [[Национална гимназия за древни езици и култури]], а след това „Фиолософия“ в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 2020 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в последния клас на проф. [[Стефан Данаилов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20200523212807/http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2213674/|заглавие=Кои са абсолвентите на НАТФИЗ?|издател=[[БТА|bta.bg]]|дата=18 май 2020 г.}}</ref> Неговите състуденти са [[Радина Боршош]], [[Марин Рангелов]], [[Антон Порязов]], Явор Вълканов и други. В същата година завършва магистър „Лингвистика“ в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 2022 г. е сред кандидатите за втория сезон на риалити предаването „[[Ергенът]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slava.bg/news/138208.html|заглавие=Филип Буков с неочаквано разкритие за „Ергенът“|издател=slava.bg|дата=26 май 2022 г.}}</ref><ref name="ергенът">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/shte-uchastva-li-filip-bukov-v-ergenat.html|заглавие=Ще участва ли Филип Буков в „Ергенът“|издател=ladyzone.bg|дата=6 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://secret.bg/filip-bukov-li-e-noviat-ergen/|заглавие=ФИЛИП БУКОВ ЛИ Е НОВИЯ ЕРГЕН?|издател=secret.bg|дата=21 май 2022 г.}}</ref> === Актьорска кариера === ==== Кариера в театъра ==== През 2017 г. Буков започва актьорската си кариера с постановката „Еквус“ в Младежкия театър „Николай Бинев“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/25777/|заглавие=Култура :: Изборът на "Култура" :: Не ставам за врачка|издател=newspaper.kultura.bg|дата=3 март 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kafene.bg/нов-прочит-на-легендарния-евкус/|заглавие=Нов прочит на легендарния „Еквус“|издател=kafene.bg}}</ref> В същата година участва на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ в [[Пловдив]], където играе в представлението „Последно повикване“, като там си партнира с [[Радина Боршош]] и Явор Вълканов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/studenti-na-prof-stefan-danailov-s-parvi-izyavi-na-stsena-na-krastopat-12876/|заглавие=Студенти на проф. Стефан Данаилов с първи изяви на „Сцена на кръстопът“|издател=lovetheater.bg|дата=9 септември 2017 г.}}</ref> Участва в двете дипломни представления на класа си в Академията, измежду които са „Кръв и власт“, „Зверското синьо“<ref name="зверскосиньо"/> и „Лодкарят“ от Театър НАТФИЗ<ref name="лодкарят"/>, и „Братя Карамазови“ в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] в епизодична роля през 2019 г.<ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/bratya-karamazovi/ Братя Карамазови | Представление – Народен театър „Иван Вазов“]</ref> През 2022 г. играе в авторския спектакъл „Петък вечер“ на режисьора [[Ивайло Ненов]], заедно с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], [[Христо Пъдев]] и [[Стоян Дойчев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/premiera/chetirima-aktyori-izlizat-v-edna-bez-pametna-petak-vecher-na-teatralnata-stsena|заглавие=Четирима актьори излизат в една (без)паметна „Петък вечер“ на театралната сцена|издател=impressio.dir.bg|дата=5 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://telegraph.bg/svetski/bezpametno-petyk-vecher-trygva-na-turne.-aktiorite-pavel-ivanov-stoian-dojchev-filip-bukov-i-hristo-pydev-se-stiagat-za-goliama-premiera-v-kraia-na-meseca-338600|заглавие=(БЕЗ)ПАМЕТНО: „Петък вечер“ тръгва на турне|издател=telegraph.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/pavel-ivanov-filip-bukov-stojan-dojchev-i-hristo-padev-ot-tatkovci-za-avtorskija-spektakal-petak-vecher.html|заглавие=Павел Иванов, Филип Буков, Стоян Дойчев и Христо Пъдев от „Татковци“ за авторския спектакъл „Петък вечер“|издател=btv.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> ==== Кариера в киното и телевизията ==== Участвал е във студентски проекти и няколко продукции във като каскадьор в „[[Ню Бояна Филм Студиос]]“. През 2019 г. прави дебютната си роля в късометражния филм „Олимпийски надежди“ на режисьора [[Николай Урумов]], в ролята на боксьор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://noblink.bg/portfolio-item/olimpiiski-nadejdi/|заглавие=ОЛИМПИЙСКИ НАДЕЖДИ|издател=noblink.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darikradio.bg/filip-bukov-mezdu-boksa-i-kinoto.html|заглавие=Филип Буков между бокса и киното|издател=darikradio.bg|дата=16 март 2021 г.}}</ref> През януари 2020 г. известен е с ролята си на доктор Владимир Хаджихристев във сериала „[[Откраднат живот]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8404639/|заглавие=Филип Буков от последния клас на Ламбо стана лошият в „Откраднат живот“|издател=24chasa.bg|дата=8 април 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mila.bg/article/8404865/|заглавие=Филип Буков – лошият в „Откраднат живот“|издател=mila.bg|дата=5 април 2020 г.}}</ref> През 2021 г. играе Алекс, който е един от главните роли в комедийния сериал „[[Татковци]]“, където си партнира с Христо Пъдев, Стоян Дойчев и [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/lyubimi-uchenitsi-na-lambo-v-nov-serial-464437.html/|заглавие=Любими ученици на Ламбо в нов сериал|издател=standartnews.com|дата=22 юни 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg|дата=1 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/filip-bukov-ne-sam-tatko-v-istinskija-zhivot.html|заглавие=Филип Буков: Не съм татко в истинския живот|издател=Ladyzone.bg|дата=16 септември 2021 г.}}</ref> В същата година получава наградата „[[Андрей Баташов]]“ от ордена на „Рицарите Тамплиери“.<ref>[http://ladyzone.bg/laifstail/aktyor-ot-seriala-tatkovci-s-nagrada-or-ricarite-tamplieri.html/ Актьор от сериала „Татковци“ с награда от Рицарите Тамплиери]</ref> ==== Музикални видеоклипове ==== През 2022 г. участва в музикалния клип на песента ''„How to Ruin a Life“'', в изпълнение на [[Виктория Георгиева]].<ref name="victoria1"/><ref name="victoria2"/><ref name="thevoice">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thevoice.bg/news/40628|заглавие=Виктория с нова песен ''„How to Ruin a Life“'' с участието на актьора Филип Буков|издател=thevoice.bg|дата=22 юли 2022 г.}}</ref> == Участия в театъра == ; Международен фестивал на монодрамата „Към звездите“ * 2017 – „Портиерът“ от [[Харолд Пинтър]] – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://programata.bg/?p=39&l=1&c=3&id=95307|заглавие=Към младите звезди : Програмата : Постановки : Варна|издател=programata.bg}}</ref> ; Международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ – [[Пловдив]] * 2018 – „Няма да платим! Няма да платим“ от [[Дарио Фо]] * 2018 – „Арт“ по Ясмина Реза<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://plovdivtime.bg/art-stsena/bandata-lambo-okupira-teatara-3768/|заглавие=Бандата на Ламбо окупира театъра|издател=plovdivtime.bg|дата=23 септември 2018 г.}}</ref> ; [[Младежки театър „Николай Бинев“]] * „Еквус“ на Питър Шафър – режисьор Стайко Мурджев<ref>[http://bgbezgranici.com/Изкуство-без-граници/4220-nov-prochit-na-legendarniya-ekvus/ Нов прочит на легендарния „Евкус“]</ref> ; Театър „НАТФИЗ“ # „Кръв и власт“ на [[Уилям Шекспир]], [[Кристофър Марлоу]] и Джон Уебстър, режисьор Росица Обрежкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/кръв-и-власт_4996_13_20|заглавие=КРЪВ И ВЛАСТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/krav-i-vlast-teatar-natfiz/|заглавие=Кръв и власт – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7293258/|заглавие=„Кръв и власт“ – 24chasa.bg|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=12 февруари 2019 г.}}</ref> # „Зверското синьо“ – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/zverskoto-sino-more/|заглавие=„Зверското синьо“ – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref name="зверскосиньо">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/зверското-синьо_5099_13_20|заглавие=ЗВЕРСКОТО СИНЬО – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=6975&city=20/|заглавие=„Зверско синьо“ от Филип Ридли за първи път на българска сцена|издател=theatre.art.bg|дата=5 февруари 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://natfiz.bg/udt-mesechna-programa/kr-zs-01-filip-bukov-radina-borshosh-3/|заглавие=Филип Буков и Радина Боршош в кадър от постановката „Зверското синьо“|издател=natfiz.bg}}</ref> # „Лодкарят“ на Джез Бътъруърт – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref name="лодкарят">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лодкарят_5526_13_20|заглавие=ЛОДКАРЯТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/premiera/posledniyat-klas-na-stefan-danailov-mu-posveshtava-premierata-na-lodkaryat/|заглавие=Последният клас на Стефан Данаилов му посвещава премиерата на „Лодкарят“|издател=impressio.dir.bg|дата=28 ноември 2019 г.}}</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „Братя Карамазови“ на [[Фьодор Достоевски]] – режисьор Деян Пройковски * „Актрисата“ на Питър Куилтър – режисьор [[Стефан Данаилов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/актрисата_5205_5_20|заглавие=АКТРИСАТА - постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> == Филмография == * „[[Олимпийски надежди]]“ (2019) – Боксьорът * „[[Откраднат живот]]“ (2020-2021) – доктор Владимир Хаджихристев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/otkradnatjivot/profiles/view/927/филип-буков/|заглавие=Филип Буков като д-р Хаджихристев в сайта на „Откраднат живот“|издател=nova.bg}}</ref> * „[[Татковци]]“ (2021) – Александър Костов, адвокат<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Александър Костов в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> == Участия в музикални клипове == * 2022 – ''„How to Ruin a Life“'' ([[Виктория Георгиева]])<ref name="victoria1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/12096921|заглавие=Виктория в прегръдките на Филип Буков от „Татковци“|издател=24chasa.bg|дата=22 юли 2022 г.}}</ref><ref name="victoria2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/burgas/post/101680360/viktoria-ahva-motor-s-filip-bukov-za-novata-si-pesen-how-to-ruin-a-life|заглавие=Виктория яхва мотор с Филип Буков за новата си песен „How to Ruin a Life“|издател=bnr.bg|дата=22 юли 2022 г.}}</ref><ref name="thevoice"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=l7tEkUDoIiI|заглавие=VICTORIA - How to Ruin a Life (Official Audio)|издател=[[YouTube]]|дата=22 юли 2022 г.}}</ref> == Гостувания в предавания == === Телевизионни предавания === # 8 юни 2020 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/aktyorat-filip-bukov-stefan-danailov-mi-e-daval-mnogo-cenni-saveti.html|заглавие=Актьорът Филип Буков: Стефан Данаилов ми е давал много ценни съвети|издател=btv.bg|дата=8 юни 2020 г.}}</ref> # 21 юли 2020 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:d7d1f419fe|заглавие=„На кафе“ с Филип Буков (21.07.2020)|издател=[[vbox7.com]]|дата=21 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=u5m-QzC8ng4|заглавие=„На кафе“ с Филип Буков (21.07.2020)|издател=[[youtube.com]]|дата=24 юли 2020 г.}}</ref> # 9 август 2020 г. – „[[Събуди се]]“ (с [[Диана Димитрова]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:529c76f1d4|заглавие=НОВИЯТ СЕЗОН НА „ОТКРАДНАТ ЖИВОТ“: Подробности от актьорите Диана Димитрова и Филип Буков|издател=[[vbox7.com]]|дата=9 август 2020 г.}}</ref> # 3 декември 2020 г. – „[[Здравей, България]]“ (с [[Любомира Башева]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:d8cfea5f3d|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=[[vbox7.com]]|дата=3 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=BD-qB3V8w5M|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=[[youtube.com]]|дата=3 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.nova.bg/video/na-fokus/season-0/na-focus-2020-12-03-oj/551471|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=novaplay.bg|дата=3 декември 2020 г.}}</ref> # 28 януари 2021 г. – „[[На кафе]]“ (с [[Дивна]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:bea5e9d041|заглавие=„На кафе“ с Дивна и Филип Буков (28.01.2021)|издател=vbox7.com|дата=28 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:804fa88fb2|заглавие=Дивна срещу Филип Буков: Капитани на отборите в играта днес - На кафе (28.01.2021)|издател=vbox7.com|дата=28 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=GFxm1A14l-0|заглавие=„На кафе“ с Дивна и Филип Буков (28.01.2021)|издател=[[youtube.com]]|дата=31 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=QzHB_QnnSLA|заглавие=Дивна срещу Филип Буков: Капитани на отборите в играта днес - На кафе (28.01.2021)|издател=[[youtube.com]]|дата=31 януари 2021 г.}}</ref> # 16 май 2021 г. – „[[Забраненото шоу на Рачков]]“ (с [[Александра Сърчаджиева]], [[Диана Димитрова]], [[Гергана Стоянова]] и [[Моню Монев]]), [[NOVA]] # 16 септември 2021 г. – „Шоуто на Николаос Цитиридис“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/shoutonanikolaos/videos/aktyorat-filip-bukov-za-roljata-si-v-tatkovci.html|заглавие=Актьорът Филип Буков за ролята си в „Татковци“ – bTV|издател=btv.bg|дата=16 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=yT1KoDCBTD0/|заглавие=Шоуто на Николаос Цитиридис: Актьорът Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=[[youtube.com]]|дата=22 септември 2021 г.}}</ref> # 2 октомври 2021 г. – „Мармалад“ (със Стефани Ивайло), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/tazi-sabota-v-marmalad-shte-gostuvat-stefani-ivajlo-i-filip-bukov.html|заглавие=Тази събота в „Мармалад“ ще гостуват Стефани Ивайло и Филип Буков|издател=btv.bg|дата=30 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/mazhe-sreshtu-zheni-zhenite-ili-mazhete-trjabva-da-napravjat-parvata-krachka.html|заглавие=„Мъже срещу жени“: Жените или мъжете трябва да направят „първата крачка“?|издател=btv.bg|дата=2 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/kuiz-marmalad-otbor-stefani-ivajlo-sreshtu-otbor-filip-bukov.html|заглавие=„Куиз Мармалад“: Отбор „Стефани Ивайло“ срещу отбор „Филип Буков“|издател=btv.bg|дата=2 октомври 2021 г.}}</ref> # 24 октомври 2021 г. – „Търси се...“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tazi-nedelja-v-tarsi-se-aktyorat-ot-seriala-tatkovci-filip-bukov.html|заглавие=Тази неделя в „Търси се...“: Актьорът от сериала „Татковци“ Филип Буков|издател=btv.bg|дата=19 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-filip-bukov-1-chast.html|заглавие=Търси се: Филип Буков (1 част)|издател=btv.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-filip-bukov-2-chast.html|заглавие=Търси се: Филип Буков (2 част)|издател=btv.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/tarsi-se-oshte/tarsi-se-kakvo-ne-vidjahte-dobre-li-se-chuvstva-filip-bukov-v-roljata-na-tatko.html|заглавие=„Търси се... Какво не видяхте...“: Добре ли се чувства Филип Буков в ролята на „татко“?|издател=btv.bg|дата=25 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://voyo.bg/product/more/48930-tarsi-se-filip-bukov|заглавие=Търси се... Филип Буков – VOYO|издател=voyo.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref> # 19 февруари 2022 г. – „COOLt“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/cool-t/videos/filip-bukov-za-roljata-si-v-tatkovci.html|заглавие=COOLt: Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=btv.bg|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=95voYwCHtoA|заглавие=COOLt: Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=[[youtube.com]]|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/filip-bukov-dva-pati-sam-kazval-obicham-te.html|заглавие=Филип Буков: Два пъти съм казвал „Обичам те“|издател=Ladyzone.bg|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref> # 6 май 2022 г. – „Шоуто на Николаос Цитиридис“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], Стоян Дойчев и Христо Пъдев), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/pavel-ivanov-filip-bukov-stojan-dojchev-i-hristo-padev-ot-tatkovci-za-avtorskija-spektakal-petak-vecher.html|заглавие=Павел Иванов, Филип Буков, Стоян Дойчев и Христо Пъдев от „Татковци“ за авторския спектакъл „Петък вечер“|издател=btv.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> # 14 май 2022 г. – „Тази събота и неделя“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]] и Христо Пъдев)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/video-sabota/kakvo-pravjat-v-petak-vecher-naj-izvestnite-tatkovci-v-balgarskija-efir.html|заглавие=Какво правят в петък вечер най-известните татковци в българския ефир?|издател=btv.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/naj-izvestnite-tatkovci-v-balgarskija-efir-se-sabirat-s-nov-avtorski-proekt.html|заглавие=Най-известните татковци в българския ефир се събират в нов, авторски проект|издател=btvnovinite.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/aktyorite-ot-tatkovci-shte-pokazvat-chuvstvo-za-humur-i-muskuli-v-nov-proekt.html|заглавие=Защо актьорите от „Татковци“ обиколиха софийски барове?|издател=Ladyzone.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref> # 21 май 2022 г. – „Събота вечер с БНТ“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], Стоян Дойчев и Христо Пъдев), [[БНТ 1]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/aktyorite-ot-tatkovci-i-pavell-v-sabota-vecher-s-bnt-21052022-306385news.html|заглавие=Актьорите от „Татковци“ и Pavell в „Събота вечер с БНТ“ – 21.05.2022|издател=bnt.bg|дата=21 май 2022 г.}}</ref> # 6 юни 2022 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/shte-uchastva-li-v-ergenat-aktyorat-ot-tatkovci-filip-bukov.html|заглавие=Ще участва ли в „Ергенът“ актьорът от „Татковци“ Филип Буков?|издател=btv.bg|дата=6 юни 2022 г.}}</ref><ref name="ергенът"/> === Радио предавания === # 2 октомври 2020 г. – „Главен герой“, [[Христо Ботев (радио)|БНР Христо Ботев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/hristobotev/post/101350169|заглавие=Мотивирам се, когато някой ми каже, че не мога нещо|издател=bnr.bg|дата=2 октомври 2020 г.}}</ref> # 3 юни 2022 г. – „Фактор“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=k8FoZoEC_2o|заглавие=Фактор #7 – Филип Буков|издател=[[youtube.com]]|дата=3 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://soundcloud.com/bnrpodcasts/faktor-filip-bukov-ima-klyuch-za-shchastieto|заглавие=Фактор – Филип Буков има ключ за щастието|издател=soundcloud.com|дата=4 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101657237/aktyorat-filip-bukov-usik-promeni-svetovnia-boks|заглавие=Актьорът Филип Буков: Усик промени световния бокс (ВИДЕО)|издател=bnr.bg|дата=4 юни 2022 г.}}</ref> === Подкасти === # 25 октомври 2021 г. – „Търси се... още“<ref name="буков"/> # 23 май 2022 г. – „Малки разговори с Ladyzone“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=JFtwaNDTyZM|заглавие=Филип Буков в подкаста „Малки разговори с Ladyzone“|издател=[[youtube.com]]|дата=23 май 2022 г.}}</ref> == Други дейности == Освен на сцената и на снимачната площадка, бил е боксьор<ref name="буков">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/tarsi-se/tarsi-se-oshte/tarsi-se-oshte-v-boksovata-zala-s-filip-bukov.html|заглавие=„Търси се... още“: В Боксовата зала с Филип Буков|издател=btv.bg|дата=25 октомври 2021 г.}}</ref> и спаринг партньор на Тервел Пулев.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.konkurent.bg/news/16115656049151/d-r-hadzhihristev-ot-otkradnat-zhivot-bil-boksor-biel-se-s-tervel-pulev|заглавие=Д-р Хаджихристев от „Откраднат живот“ бил боксьор, биел се с Тервел Пулев|издател=konkurent.bg|дата=25 януари 2021 г.}}</ref> През 2022 г. е жури в конкурса „Най-красивата абитуриентка“, заедно с Натали Трифонова и [[Радина Кърджилова]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/101654428|заглавие=Стартира конкурсът „Най-красивата абитуриентка“|издател=bnr.bg|дата=30 май 2022 г.}}</ref> На 17 юни 2022 г. участва в събитието „Балкански приказки“ от SoFest в литературния проект „[[Пощенска кутия за приказки]]“, където си партнира с колегите си от „[[Откраднат живот]]“ – [[Гергана Стоянова]] и [[Любомира Башева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101659389/sofest-otnovo-radva-sofiiskite-pochitateli-na-muzikata-i-artistite|заглавие=SoFest отново радва софийските почитатели на музиката и артистите|издател=bnr.bg|дата=8 юни 2022 г.}}</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Буков, Филип}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] edefvzkzl2mhp66oc2cek8hm99pgrr4 11473453 11473431 2022-07-28T17:30:47Z Radiohist 106368 Премахната редакция 11473431 на [[Special:Contributions/176.12.39.58|176.12.39.58]] ([[User talk:176.12.39.58|б.]]) В самата биография пише друго, wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Филип Буков | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{дата на раждане и години|1993|12|15|1}} | роден-място = [[София]], [[България]] | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 2017 г. | значими роли = Д-р Владимир Хаджихристев в „[[Откраднат живот]]“<br>Алекс в „[[Татковци]]“ | награди = 2021 г. – Награда „Андрей Баташов“ за „Рицарите Тамплиери“ }} | баща = Светозар Буков | майка = Росица Букова | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Филип Светозаров Буков''' е [[България|български]] [[актьор]], който е известен с ролята си на доктор Хаджихристев в медицинския сериал „[[Откраднат живот]]“, и Алекс в [[ситком]]а „[[Татковци]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/news/view/2021/03/27/320901/здраве-за-шампиони-спортните-лица-на-актьора-филип-буков/|заглавие=ЗДРАВЕ ЗА ШАМПИОНИ: Спортните лица на актьора Филип Буков|издател=nova.bg|дата=27 март 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/na-teatar-s-filip-bukov-20807/|заглавие=На театър с Филип Буков|издател=lovetheater.bg|дата=27 май 2020 г.}}</ref> == Биография == Роден е на 15 декември 1993 г. в град [[София]] в болница „Шейново“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10123820/|заглавие=Филип Буков мрази картини вкъщи, бута ги с рамо и чупи рамките|издател=24chasa.bg|дата=29 август 2021 г.}}</ref> Майка му е Росица Букова.<ref>[http://www.mila.bg/article/9660683/ mila.bg]</ref> Има по-малък брат – Александър. Завършва [[Национална гимназия за древни езици и култури]], а след това „Фиолософия“ в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 2020 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в последния клас на проф. [[Стефан Данаилов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://web.archive.org/web/20200523212807/http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2213674/|заглавие=Кои са абсолвентите на НАТФИЗ?|издател=[[БТА|bta.bg]]|дата=18 май 2020 г.}}</ref> Неговите състуденти са [[Радина Боршош]], [[Марин Рангелов]], [[Антон Порязов]], Явор Вълканов и други. В същата година завършва магистър „Лингвистика“ в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 2022 г. е сред кандидатите за втория сезон на риалити предаването „[[Ергенът]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.slava.bg/news/138208.html|заглавие=Филип Буков с неочаквано разкритие за „Ергенът“|издател=slava.bg|дата=26 май 2022 г.}}</ref><ref name="ергенът">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/shte-uchastva-li-filip-bukov-v-ergenat.html|заглавие=Ще участва ли Филип Буков в „Ергенът“|издател=ladyzone.bg|дата=6 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://secret.bg/filip-bukov-li-e-noviat-ergen/|заглавие=ФИЛИП БУКОВ ЛИ Е НОВИЯ ЕРГЕН?|издател=secret.bg|дата=21 май 2022 г.}}</ref> === Актьорска кариера === ==== Кариера в театъра ==== През 2017 г. Буков започва актьорската си кариера с постановката „Еквус“ в Младежкия театър „Николай Бинев“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/25777/|заглавие=Култура :: Изборът на "Култура" :: Не ставам за врачка|издател=newspaper.kultura.bg|дата=3 март 2017 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://kafene.bg/нов-прочит-на-легендарния-евкус/|заглавие=Нов прочит на легендарния „Еквус“|издател=kafene.bg}}</ref> В същата година участва на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“ в [[Пловдив]], където играе в представлението „Последно повикване“, като там си партнира с [[Радина Боршош]] и Явор Вълканов.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://lovetheater.bg/studenti-na-prof-stefan-danailov-s-parvi-izyavi-na-stsena-na-krastopat-12876/|заглавие=Студенти на проф. Стефан Данаилов с първи изяви на „Сцена на кръстопът“|издател=lovetheater.bg|дата=9 септември 2017 г.}}</ref> Участва в двете дипломни представления на класа си в Академията, измежду които са „Кръв и власт“, „Зверското синьо“<ref name="зверскосиньо"/> и „Лодкарят“ от Театър НАТФИЗ<ref name="лодкарят"/>, и „Братя Карамазови“ в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] в епизодична роля през 2019 г.<ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/bratya-karamazovi/ Братя Карамазови | Представление – Народен театър „Иван Вазов“]</ref> През 2022 г. играе в авторския спектакъл „Петък вечер“ на режисьора [[Ивайло Ненов]], заедно с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], [[Христо Пъдев]] и [[Стоян Дойчев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://impressio.dir.bg/premiera/chetirima-aktyori-izlizat-v-edna-bez-pametna-petak-vecher-na-teatralnata-stsena|заглавие=Четирима актьори излизат в една (без)паметна „Петък вечер“ на театралната сцена|издател=impressio.dir.bg|дата=5 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://telegraph.bg/svetski/bezpametno-petyk-vecher-trygva-na-turne.-aktiorite-pavel-ivanov-stoian-dojchev-filip-bukov-i-hristo-pydev-se-stiagat-za-goliama-premiera-v-kraia-na-meseca-338600|заглавие=(БЕЗ)ПАМЕТНО: „Петък вечер“ тръгва на турне|издател=telegraph.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/pavel-ivanov-filip-bukov-stojan-dojchev-i-hristo-padev-ot-tatkovci-za-avtorskija-spektakal-petak-vecher.html|заглавие=Павел Иванов, Филип Буков, Стоян Дойчев и Христо Пъдев от „Татковци“ за авторския спектакъл „Петък вечер“|издател=btv.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> ==== Кариера в киното и телевизията ==== Участвал е във студентски проекти и няколко продукции във като каскадьор в „[[Ню Бояна Филм Студиос]]“. През 2019 г. прави дебютната си роля в късометражния филм „Олимпийски надежди“ на режисьора [[Николай Урумов]], в ролята на боксьор.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://noblink.bg/portfolio-item/olimpiiski-nadejdi/|заглавие=ОЛИМПИЙСКИ НАДЕЖДИ|издател=noblink.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://darikradio.bg/filip-bukov-mezdu-boksa-i-kinoto.html|заглавие=Филип Буков между бокса и киното|издател=darikradio.bg|дата=16 март 2021 г.}}</ref> През януари 2020 г. известен е с ролята си на доктор Владимир Хаджихристев във сериала „[[Откраднат живот]]“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/8404639/|заглавие=Филип Буков от последния клас на Ламбо стана лошият в „Откраднат живот“|издател=24chasa.bg|дата=8 април 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mila.bg/article/8404865/|заглавие=Филип Буков – лошият в „Откраднат живот“|издател=mila.bg|дата=5 април 2020 г.}}</ref> През 2021 г. играе Алекс, който е един от главните роли в комедийния сериал „[[Татковци]]“, където си партнира с Христо Пъдев, Стоян Дойчев и [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standartnews.com/kultura/lyubimi-uchenitsi-na-lambo-v-nov-serial-464437.html/|заглавие=Любими ученици на Ламбо в нов сериал|издател=standartnews.com|дата=22 юни 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg|дата=1 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/filip-bukov-ne-sam-tatko-v-istinskija-zhivot.html|заглавие=Филип Буков: Не съм татко в истинския живот|издател=Ladyzone.bg|дата=16 септември 2021 г.}}</ref> В същата година получава наградата „[[Андрей Баташов]]“ от ордена на „Рицарите Тамплиери“.<ref>[http://ladyzone.bg/laifstail/aktyor-ot-seriala-tatkovci-s-nagrada-or-ricarite-tamplieri.html/ Актьор от сериала „Татковци“ с награда от Рицарите Тамплиери]</ref> ==== Музикални видеоклипове ==== През 2022 г. участва в музикалния клип на песента ''„How to Ruin a Life“'', в изпълнение на [[Виктория Георгиева]].<ref name="victoria1"/><ref name="victoria2"/><ref name="thevoice">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://thevoice.bg/news/40628|заглавие=Виктория с нова песен ''„How to Ruin a Life“'' с участието на актьора Филип Буков|издател=thevoice.bg|дата=22 юли 2022 г.}}</ref> == Участия в театъра == ; Международен фестивал на монодрамата „Към звездите“ * 2017 – „Портиерът“ от [[Харолд Пинтър]] – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://programata.bg/?p=39&l=1&c=3&id=95307|заглавие=Към младите звезди : Програмата : Постановки : Варна|издател=programata.bg}}</ref> ; Международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ – [[Пловдив]] * 2018 – „Няма да платим! Няма да платим“ от [[Дарио Фо]] * 2018 – „Арт“ по Ясмина Реза<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://plovdivtime.bg/art-stsena/bandata-lambo-okupira-teatara-3768/|заглавие=Бандата на Ламбо окупира театъра|издател=plovdivtime.bg|дата=23 септември 2018 г.}}</ref> ; [[Младежки театър „Николай Бинев“]] * „Еквус“ на Питър Шафър – режисьор Стайко Мурджев<ref>[http://bgbezgranici.com/Изкуство-без-граници/4220-nov-prochit-na-legendarniya-ekvus/ Нов прочит на легендарния „Евкус“]</ref> ; Театър „НАТФИЗ“ # „Кръв и власт“ на [[Уилям Шекспир]], [[Кристофър Марлоу]] и Джон Уебстър, режисьор Росица Обрежкова<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/кръв-и-власт_4996_13_20|заглавие=КРЪВ И ВЛАСТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/krav-i-vlast-teatar-natfiz/|заглавие=Кръв и власт – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7293258/|заглавие=„Кръв и власт“ – 24chasa.bg|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=12 февруари 2019 г.}}</ref> # „Зверското синьо“ – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://natfiz.bg/zverskoto-sino-more/|заглавие=„Зверското синьо“ – НАТФИЗ|издател=НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“}}</ref><ref name="зверскосиньо">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/зверското-синьо_5099_13_20|заглавие=ЗВЕРСКОТО СИНЬО – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=6975&city=20/|заглавие=„Зверско синьо“ от Филип Ридли за първи път на българска сцена|издател=theatre.art.bg|дата=5 февруари 2019 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://natfiz.bg/udt-mesechna-programa/kr-zs-01-filip-bukov-radina-borshosh-3/|заглавие=Филип Буков и Радина Боршош в кадър от постановката „Зверското синьо“|издател=natfiz.bg}}</ref> # „Лодкарят“ на Джез Бътъруърт – режисьор [[Сава Драгунчев]]<ref name="лодкарят">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/лодкарят_5526_13_20|заглавие=ЛОДКАРЯТ – постановка в Театър НАТФИЗ|издател=theatre.art.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://impressio.dir.bg/premiera/posledniyat-klas-na-stefan-danailov-mu-posveshtava-premierata-na-lodkaryat/|заглавие=Последният клас на Стефан Данаилов му посвещава премиерата на „Лодкарят“|издател=impressio.dir.bg|дата=28 ноември 2019 г.}}</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] * „Братя Карамазови“ на [[Фьодор Достоевски]] – режисьор Деян Пройковски * „Актрисата“ на Питър Куилтър – режисьор [[Стефан Данаилов]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://theatre.art.bg/актрисата_5205_5_20|заглавие=АКТРИСАТА - постановка в Народен театър „Иван Вазов“|издател=theatre.art.bg}}</ref> == Филмография == * „[[Олимпийски надежди]]“ (2019) – Боксьорът * „[[Откраднат живот]]“ (2020-2021) – доктор Владимир Хаджихристев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://nova.bg/otkradnatjivot/profiles/view/927/филип-буков/|заглавие=Филип Буков като д-р Хаджихристев в сайта на „Откраднат живот“|издател=nova.bg}}</ref> * „[[Татковци]]“ (2021) – Александър Костов, адвокат<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Александър Костов в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> == Участия в музикални клипове == * 2022 – ''„How to Ruin a Life“'' ([[Виктория Георгиева]])<ref name="victoria1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/12096921|заглавие=Виктория в прегръдките на Филип Буков от „Татковци“|издател=24chasa.bg|дата=22 юли 2022 г.}}</ref><ref name="victoria2">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/burgas/post/101680360/viktoria-ahva-motor-s-filip-bukov-za-novata-si-pesen-how-to-ruin-a-life|заглавие=Виктория яхва мотор с Филип Буков за новата си песен „How to Ruin a Life“|издател=bnr.bg|дата=22 юли 2022 г.}}</ref><ref name="thevoice"/><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=l7tEkUDoIiI|заглавие=VICTORIA - How to Ruin a Life (Official Audio)|издател=[[YouTube]]|дата=22 юли 2022 г.}}</ref> == Гостувания в предавания == === Телевизионни предавания === # 8 юни 2020 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/aktyorat-filip-bukov-stefan-danailov-mi-e-daval-mnogo-cenni-saveti.html|заглавие=Актьорът Филип Буков: Стефан Данаилов ми е давал много ценни съвети|издател=btv.bg|дата=8 юни 2020 г.}}</ref> # 21 юли 2020 г. – „[[На кафе]]“, [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:d7d1f419fe|заглавие=„На кафе“ с Филип Буков (21.07.2020)|издател=[[vbox7.com]]|дата=21 юли 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=u5m-QzC8ng4|заглавие=„На кафе“ с Филип Буков (21.07.2020)|издател=[[youtube.com]]|дата=24 юли 2020 г.}}</ref> # 9 август 2020 г. – „[[Събуди се]]“ (с [[Диана Димитрова]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:529c76f1d4|заглавие=НОВИЯТ СЕЗОН НА „ОТКРАДНАТ ЖИВОТ“: Подробности от актьорите Диана Димитрова и Филип Буков|издател=[[vbox7.com]]|дата=9 август 2020 г.}}</ref> # 3 декември 2020 г. – „[[Здравей, България]]“ (с [[Любомира Башева]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:d8cfea5f3d|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=[[vbox7.com]]|дата=3 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=BD-qB3V8w5M|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=[[youtube.com]]|дата=3 декември 2020 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://play.nova.bg/video/na-fokus/season-0/na-focus-2020-12-03-oj/551471|заглавие=„Откраднат живот: Антитела“ – преди финала|издател=novaplay.bg|дата=3 декември 2020 г.}}</ref> # 28 януари 2021 г. – „[[На кафе]]“ (с [[Дивна]]), [[NOVA]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:bea5e9d041|заглавие=„На кафе“ с Дивна и Филип Буков (28.01.2021)|издател=vbox7.com|дата=28 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:804fa88fb2|заглавие=Дивна срещу Филип Буков: Капитани на отборите в играта днес - На кафе (28.01.2021)|издател=vbox7.com|дата=28 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=GFxm1A14l-0|заглавие=„На кафе“ с Дивна и Филип Буков (28.01.2021)|издател=[[youtube.com]]|дата=31 януари 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=QzHB_QnnSLA|заглавие=Дивна срещу Филип Буков: Капитани на отборите в играта днес - На кафе (28.01.2021)|издател=[[youtube.com]]|дата=31 януари 2021 г.}}</ref> # 16 май 2021 г. – „[[Забраненото шоу на Рачков]]“ (с [[Александра Сърчаджиева]], [[Диана Димитрова]], [[Гергана Стоянова]] и [[Моню Монев]]), [[NOVA]] # 16 септември 2021 г. – „Шоуто на Николаос Цитиридис“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/shoutonanikolaos/videos/aktyorat-filip-bukov-za-roljata-si-v-tatkovci.html|заглавие=Актьорът Филип Буков за ролята си в „Татковци“ – bTV|издател=btv.bg|дата=16 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=yT1KoDCBTD0/|заглавие=Шоуто на Николаос Цитиридис: Актьорът Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=[[youtube.com]]|дата=22 септември 2021 г.}}</ref> # 2 октомври 2021 г. – „Мармалад“ (със Стефани Ивайло), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/tazi-sabota-v-marmalad-shte-gostuvat-stefani-ivajlo-i-filip-bukov.html|заглавие=Тази събота в „Мармалад“ ще гостуват Стефани Ивайло и Филип Буков|издател=btv.bg|дата=30 септември 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/mazhe-sreshtu-zheni-zhenite-ili-mazhete-trjabva-da-napravjat-parvata-krachka.html|заглавие=„Мъже срещу жени“: Жените или мъжете трябва да направят „първата крачка“?|издател=btv.bg|дата=2 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/marmalad/videos/kuiz-marmalad-otbor-stefani-ivajlo-sreshtu-otbor-filip-bukov.html|заглавие=„Куиз Мармалад“: Отбор „Стефани Ивайло“ срещу отбор „Филип Буков“|издател=btv.bg|дата=2 октомври 2021 г.}}</ref> # 24 октомври 2021 г. – „Търси се...“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tazi-nedelja-v-tarsi-se-aktyorat-ot-seriala-tatkovci-filip-bukov.html|заглавие=Тази неделя в „Търси се...“: Актьорът от сериала „Татковци“ Филип Буков|издател=btv.bg|дата=19 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-filip-bukov-1-chast.html|заглавие=Търси се: Филип Буков (1 част)|издател=btv.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/tarsi-se-filip-bukov-2-chast.html|заглавие=Търси се: Филип Буков (2 част)|издател=btv.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tarsi-se/tarsi-se-oshte/tarsi-se-kakvo-ne-vidjahte-dobre-li-se-chuvstva-filip-bukov-v-roljata-na-tatko.html|заглавие=„Търси се... Какво не видяхте...“: Добре ли се чувства Филип Буков в ролята на „татко“?|издател=btv.bg|дата=25 октомври 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://voyo.bg/product/more/48930-tarsi-se-filip-bukov|заглавие=Търси се... Филип Буков – VOYO|издател=voyo.bg|дата=24 октомври 2021 г.}}</ref> # 19 февруари 2022 г. – „COOLt“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/cool-t/videos/filip-bukov-za-roljata-si-v-tatkovci.html|заглавие=COOLt: Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=btv.bg|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.youtube.com/watch?v=95voYwCHtoA|заглавие=COOLt: Филип Буков за ролята си в „Татковци“|издател=[[youtube.com]]|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/filip-bukov-dva-pati-sam-kazval-obicham-te.html|заглавие=Филип Буков: Два пъти съм казвал „Обичам те“|издател=Ladyzone.bg|дата=19 февруари 2022 г.}}</ref> # 6 май 2022 г. – „Шоуто на Николаос Цитиридис“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], Стоян Дойчев и Христо Пъдев), [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/shoutonanikolaos/videos/pavel-ivanov-filip-bukov-stojan-dojchev-i-hristo-padev-ot-tatkovci-za-avtorskija-spektakal-petak-vecher.html|заглавие=Павел Иванов, Филип Буков, Стоян Дойчев и Христо Пъдев от „Татковци“ за авторския спектакъл „Петък вечер“|издател=btv.bg|дата=7 май 2022 г.}}</ref> # 14 май 2022 г. – „Тази събота и неделя“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]] и Христо Пъдев)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/video-sabota/kakvo-pravjat-v-petak-vecher-naj-izvestnite-tatkovci-v-balgarskija-efir.html|заглавие=Какво правят в петък вечер най-известните татковци в българския ефир?|издател=btv.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/naj-izvestnite-tatkovci-v-balgarskija-efir-se-sabirat-s-nov-avtorski-proekt.html|заглавие=Най-известните татковци в българския ефир се събират в нов, авторски проект|издател=btvnovinite.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ladyzone.bg/videa/btv-video/aktyorite-ot-tatkovci-shte-pokazvat-chuvstvo-za-humur-i-muskuli-v-nov-proekt.html|заглавие=Защо актьорите от „Татковци“ обиколиха софийски барове?|издател=Ladyzone.bg|дата=14 май 2022 г.}}</ref> # 21 май 2022 г. – „Събота вечер с БНТ“ (с [[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]], Стоян Дойчев и Христо Пъдев), [[БНТ 1]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnt.bg/news/aktyorite-ot-tatkovci-i-pavell-v-sabota-vecher-s-bnt-21052022-306385news.html|заглавие=Актьорите от „Татковци“ и Pavell в „Събота вечер с БНТ“ – 21.05.2022|издател=bnt.bg|дата=21 май 2022 г.}}</ref> # 6 юни 2022 г. – „Преди обед“, [[bTV]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/shte-uchastva-li-v-ergenat-aktyorat-ot-tatkovci-filip-bukov.html|заглавие=Ще участва ли в „Ергенът“ актьорът от „Татковци“ Филип Буков?|издател=btv.bg|дата=6 юни 2022 г.}}</ref><ref name="ергенът"/> === Радио предавания === # 2 октомври 2020 г. – „Главен герой“, [[Христо Ботев (радио)|БНР Христо Ботев]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/hristobotev/post/101350169|заглавие=Мотивирам се, когато някой ми каже, че не мога нещо|издател=bnr.bg|дата=2 октомври 2020 г.}}</ref> # 3 юни 2022 г. – „Фактор“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=k8FoZoEC_2o|заглавие=Фактор #7 – Филип Буков|издател=[[youtube.com]]|дата=3 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://soundcloud.com/bnrpodcasts/faktor-filip-bukov-ima-klyuch-za-shchastieto|заглавие=Фактор – Филип Буков има ключ за щастието|издател=soundcloud.com|дата=4 юни 2022 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101657237/aktyorat-filip-bukov-usik-promeni-svetovnia-boks|заглавие=Актьорът Филип Буков: Усик промени световния бокс (ВИДЕО)|издател=bnr.bg|дата=4 юни 2022 г.}}</ref> === Подкасти === # 25 октомври 2021 г. – „Търси се... още“<ref name="буков"/> # 23 май 2022 г. – „Малки разговори с Ladyzone“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.youtube.com/watch?v=JFtwaNDTyZM|заглавие=Филип Буков в подкаста „Малки разговори с Ladyzone“|издател=[[youtube.com]]|дата=23 май 2022 г.}}</ref> == Други дейности == Освен на сцената и на снимачната площадка, бил е боксьор<ref name="буков">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/video/shows/tarsi-se/tarsi-se-oshte/tarsi-se-oshte-v-boksovata-zala-s-filip-bukov.html|заглавие=„Търси се... още“: В Боксовата зала с Филип Буков|издател=btv.bg|дата=25 октомври 2021 г.}}</ref> и спаринг партньор на Тервел Пулев.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.konkurent.bg/news/16115656049151/d-r-hadzhihristev-ot-otkradnat-zhivot-bil-boksor-biel-se-s-tervel-pulev|заглавие=Д-р Хаджихристев от „Откраднат живот“ бил боксьор, биел се с Тервел Пулев|издател=konkurent.bg|дата=25 януари 2021 г.}}</ref> През 2022 г. е жури в конкурса „Най-красивата абитуриентка“, заедно с Натали Трифонова и [[Радина Кърджилова]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/post/101654428|заглавие=Стартира конкурсът „Най-красивата абитуриентка“|издател=bnr.bg|дата=30 май 2022 г.}}</ref> На 17 юни 2022 г. участва в събитието „Балкански приказки“ от SoFest в литературния проект „[[Пощенска кутия за приказки]]“, където си партнира с колегите си от „[[Откраднат живот]]“ – [[Гергана Стоянова]] и [[Любомира Башева]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101659389/sofest-otnovo-radva-sofiiskite-pochitateli-na-muzikata-i-artistite|заглавие=SoFest отново радва софийските почитатели на музиката и артистите|издател=bnr.bg|дата=8 юни 2022 г.}}</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Буков, Филип}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Български професионални боксьори]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] fzwzxfmorr78fqdw3fdk5flzvkp7ysj 0 788437 11473769 11464958 2022-07-29T05:55:35Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki Това е списък с филмите, които са продуцирани, копродуцирани, и/или разпространени от [[Уорнър Брос]] през 1990-1999 г. {| class="wikitable sortable" style="width:100%;" |- ! scope="col" style="width:130px;"| Премиера ! Заглавие ! Оригинално заглавие ! Бележки |- | style="text-align:right;"| 2 февруари 1990 г. || [[Мъжете не напускат]] || ''Men Don't Leave'' || копродукция с The Geffen Film Company |- | style="text-align:right;"| 9 февруари 1990 г. || [[Труден за убиване]] || ''Hard to Kill'' || копродукция с Lee Rich Productions |- | style="text-align:right;"| 9 март 1990 г. || [[Джо срещу вулкана]] || ''Joe Versus the Volcano'' || копродукция с [[Amblin Entertainment]] |- | style="text-align:right;"| 16 март 1990 г. || [[Ламбада (филм)|Ламбада]] ||''Lambada'' || Единствено театрално разпространение; продуциран от Cannon Pictures |- | style="text-align:right;"| 6 април 1990 г. || [[Импулс (филм)|Импулс]] || ''Impulse'' || |- | style="text-align:right;"| 15 юни 1990 г. || [[Гремлини 2: Новата партида]] || ''Gremlins 2: The New Batch'' || копродукция с [[Amblin Entertainment]] |- | style="text-align:right;"| 13 юли 1990 г. || [[Бърза смяна]] || ''Quick Change'' || |- | style="text-align:right;"| 27 юли 1990 г. || [[Невинен до доказване на противното]] || ''Presumed Innocent'' || копродукция с Mirage Productions |- | style="text-align:right;"| 17 август 1990 г. || [[Моят син рай]] || ''My Blue Heaven'' || копродукция с Hawn/Sylbert Movie Company |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 24 август 1990 г. || [[Сънища (филм, 1990)|Сънища]] || ''Dreams'' || копродукция с Akira Kurosawa USA |- | [[Вещиците (филм, 1990)|Вещиците]] || ''The Witches'' || копродукция с Lorimar и [[Джим Хенсън Къмпани|The Jim Henson Company]] |- | style="text-align:right;"| 14 септември 1990 г. || [[Бял ловец – черно сърце]] || ''White Hunter, Black Heart'' || копродукция с Malpaso Productions и Rastar |- | style="text-align:right;"| 19 септември 1990 г. || [[Добри момчета]] || ''Goodfellas'' || номинация за [[Оскар за най-добър филм|„Оскар“ за най-добър филм]]<br>номинация за [[Златен глобус за най-добър филм – драма|„Златен глобус“ за най-добър филм - драма]] |- | style="text-align:right;"| 12 октомври 1990 г. || [[Мемфис Бел]] || ''Memphis Belle'' || |- | style="text-align:right;"| 17 октомври 1990 г. || [[Обрат на съдбата]] || ''Reversal of Fortune'' || единствено разпространение в [[САЩ]] |- | style="text-align:right;"| 2 ноември 1990 г. || [[Мост на графитите]] || ''Graffiti Bridge'' || |- | style="text-align:right;"| 21 ноември 1990 г. || [[Принцът и лешникотрошачката]] || ''The Nutcracker Prince'' || единствено разпространение в [[САЩ]]; продуциран от Lacewood Productions и Allied Filmmakers |- | style="text-align:right;"| 7 декември 1990 г. || [[Новакът]] || ''The Rookie'' || копродукция с Malpaso Productions |- | style="text-align:right;"| 12 декември 1990 г. || [[Чай в пустинята]] || ''The Sheltering Sky'' || копродукция с Recorded Picture Company |- | style="text-align:right;"| 21 декември 1990 г. || [[Кладата на суетата]] || ''The Bonfire of the Vanities'' || |- | style="text-align:right;"| 18 януари 1991 г. || [[Хамлет (филм, 1991)|Хамлет]] || ''Hamlet'' || единствено разпространение; копродукция с Canal+, Nelson Entertainment, Icon Productions и Carolco Pictures |- | style="text-align:right;"| 8 февруари 1991 г. || [[Приказка без край 2: Следващата глава]] || ''The NeverEnding Story II: The Next Chapter'' || разпространител |- | style="text-align:right;"| 15 февруари 1991 г. || [[Само неприятности]] || ''Nothing but Trouble'' || |- | style="text-align:right;"| 8 март 1991 г. || [[Ню Джак Сити]] || ''New Jack City'' || |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 15 март 1991 г. || || ''If Looks Could Kill'' || |- | [[Виновен по подозрение]] || ''Guilty by Suspicion'' || |- | style="text-align:right;"| 22 март 1991 г. || [[Да защитиш живота си]] || ''Defending Your Life'' || копродукция с Geffen Pictures |- | style="text-align:right;"| 12 април 1991 г. || [[Борба за справедливост]] || ''Out for Justice'' || копродукция с Arnold Kopelson Productions |- | style="text-align:right;"| 3 май 1991 г. || || ''Born to Ride'' || |- | style="text-align:right;"| 10 май 1991 г. || || ''Switch'' || копродукция с HBO Pictures |- | style="text-align:right;"| 7 юни 1991 г. || [[Не казвайте на мама, че бавачката е мъртва]] || ''Don't Tell Mom the Babysitter's Dead'' || копродукция с HBO Pictures и Outlaw Productions |- | style="text-align:right;"| 14 юни 1991 г. || [[Робин Худ: Принцът на крадците]] || ''Robin Hood: Prince of Thieves'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 2 август 1991 г. || [[Доктор Холивуд]] || ''Doc Hollywood'' || |- | [[Ровър Дейнджърфийлд]] || ''Rover Dangerfield'' || копродукция с Hyperion Pictures |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 23 август 1991 г. || || ''Going Under'' || |- | [[Конфликт в Малко Токио]] || ''Showdown in Little Tokyo'' || |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 4 октомври 1991 г. || [[Бой с кучета]] || ''Dogfight'' || |- | [[Рикошет]] || ''Ricochet'' || копродукция с HBO Pictures, Cinema Plus L.P. и Silver Pictures |- | style="text-align:right;"| 18 октомври 1991 г. || [[Парите на другите (филм, 1991)|Парите на другите]] || ''Other People's Money'' || |- | style="text-align:right;"| 25 октомври 1991 г. || [[Къдравата Сю]] || ''Curly Sue'' || копродукция с John Hughes Entertainment |- | style="text-align:right;"| 8 ноември 1991 г. || [[Делово преди всичко]] || ''Strictly Business'' || |- | style="text-align:right;"| 15 ноември 1991 г. || [[На среща с Венера]] || ''Meeting Venus'' || |- | style="text-align:right;"| 13 декември 1991 г. || [[Последният бойскаут]] || ''The Last Boy Scout'' || копродукция с Geffen Pictures и Silver Pictures |- | style="text-align:right;"| 20 декември 1991 г. || [[Джей Еф Кей]] || ''JFK'' || номинация за [[Оскар за най-добър филм|„Оскар“ за най-добър филм]]<br>номинация за [[Златен глобус за най-добър филм – драма|„Златен глобус“ за най-добър филм - драма]]<br>копродукция с Regency Enterprises и StudioCanal |- | style="text-align:right;"| 25 декември 1991 г. || [[До края на света (филм)|До края на света]] || ''Until the End of the World'' || единствено разпространение в [[САЩ]] |- | style="text-align:right;"| 17 януари 1992 г. || [[Беглец (филм, 1992)|Беглец]] || ''Freejack'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 31 януари 1992 г. || [[Урагана Смит]] || ''Hurricane Smith'' || копродукция с Village Roadshow Pictures |- | style="text-align:right;"| 7 февруари 1992 г. || [[Последен анализ]] || ''Final Analysis'' || |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 28 февруари 1992 г. || [[Кралете на мамбото]] || ''The Mambo Kings'' || копродукция с Regency Enterprises и Le Studio Canal+ |- | [[Спомените на един невидим човек]] || ''Memoirs of an Invisible Man'' || копродукция с Regency Enterprises и StudioCanal |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 27 март 1992 г. || [[Силата на един човек]] || ''The Power of One'' || копродукция с Village Roadshow Pictures, Regency Enterprises и Le Studio Canal+ |- | [[Калинките]] || ''Ladybugs'' || копродукция с Morgan Creek International и Ladybugs Productions |- | style="text-align:right;"| 15 април 1992 г. || [[Град на радостта]] || ''City of Joy'' || единствено разпространение извън [[САЩ]], копродукция с Lightmotive и Allied Filmmakers |- | style="text-align:right;"| 24 април 1992 г. || [[Бели пясъци]] || ''White Sands'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 1 май 1992 г. || [[Плажът на костенурките]] || ''Turtle Beach'' || копродукция с Village Roadshow Pictures, Regency Enterprises и StudioCanal |- | style="text-align:right;"| 15 май 1992 г. || [[Смъртоносно оръжие 3]] || ''Lethal Weapon 3'' || копродукция с Silver Pictures |- | style="text-align:right;"| 5 юни 1992 г. || || ''Class Act'' || |- | style="text-align:right;"| 19 юни 1992 г. || [[Батман се завръща]] || ''Batman Returns'' || копродукция с PolyGram Filmed Entertainment |- | style="text-align:right;"| 24 юли 1992 г. || [[Мама и татко спасяват света]] || ''Mom and Dad Save the World'' || копродукция с [[HBO|HBO Pictures]] |- | style="text-align:right;"| 7 август 1992 г. || [[Непростимо]] || ''Unforgiven'' || [[Оскар за най-добър филм|Награда „Оскар“ за най-добър филм]]; копродукция с Malpaso Productions |- | style="text-align:right;"| 14 август 1992 г. || || ''Stay Tuned'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 21 август 1992 г. || [[Христофор Колумб: Откритието]] || ''Christopher Columbus: The Discovery'' || единствено разпространение в [[САЩ]] |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 18 септември 1992 г. || || ''South Central'' || |- | [[Любовни квартири]] || ''Singles'' || |- | style="text-align:right;"| 25 септември 1992 г. || [[Невинна кръв]] || ''Innocent Blood'' || |- | style="text-align:right;"| 9 октомври 1992 г. || [[Под обсада]] || ''Under Siege'' || копродукция с Regency Enterprises и StudioCanal |- | style="text-align:right;"| 23 октомври 1992 г. || [[Чиста държава]] || ''Pure Country'' || |- | rowspan="2" style="text-align:right;" | 6 ноември 1992 г. || [[Пасажер 57]] || ''Passenger 57'' || |- | [[Последният мохикан (филм)|Последният мохикан]] || ''The Last of the Mohicans'' || Международно разпространение; копродукция с [[20th Century Studios|20th Century Fox]] и Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 18 ноември 1992 г. || [[Малкълм Хикс]] || ''Malcolm X'' || единствено разпространение в [[САЩ]], копродукция с Largo International N.V. и 40 Acres and a Mule Filmworks |- | style="text-align:right;"| 25 ноември 1992 г. || [[Бодигард (филм, 1992)|Бодигард]] || ''The Bodyguard'' || |- | style="text-align:right;"| 16 декември 1992 г. || [[Завинаги млад]] || ''Forever Young'' || копродукция с Icon Productions |- | style="text-align:right;"| 5 февруари 1993 г. || [[Съмърсби]] || ''Sommersby'' || копродукция с Regency Enterprises, Alcor Films и Le Studio Canal+ |- | style="text-align:right;"| 26 февруари 1993 г. || [[Пропадане]] || ''Falling Down'' || копродукция с Regency Enterprises, Alcor Films, Le Studio Canal+ и Arnold Kopelson Productions |- | style="text-align:right;"| 19 март 1993 г. || [[Терористката]] || ''Point of No Return'' || |- | style="text-align:right;"| 2 април 1993 г. || [[Увеличението]] || ''The Crush'' || копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 9 април 1993 г. || [[Животът на момчето]] || ''This Boy's Life'' || |- | style="text-align:right;"| 16 април 1993 г. || [[Точка на кипене]] || ''Boiling Point'' || копродукция с Hexagon Films |- | style="text-align:right;"| 7 май 1993 г. || [[Дейв (филм)|Дейв]] || ''Dave'' || копродукция с Northern Lights и Shuler/Donner Productions |- | style="text-align:right;"| 28 май 1993 г. || [[Произведено в Америка]] || ''Made in America'' || co-production with Regency Enterprises, Alcor Films и Le Studio Canal+ |- | style="text-align:right;"| 25 юни 1993 г. || [[Денис Белята]] || ''Dennis the Menace'' || единствено разпространение; с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с John Hughes Entertainment |- | style="text-align:right;"| 16 юли 1993 г. || [[Волният Уили]] || ''Free Willy'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с Regency Enterprises и Le Studio Canal+ |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 6 август 1993 г. || [[Тази нощ]] || ''That Night'' || копродукция с Regency Enterprises, Alcor Films и Le Studio Canal+ |- | [[Беглецът]] || ''The Fugitive'' || номинация за [[Оскар за най-добър филм|„Оскар“ за най-добър филм]]; копродукция с Arnold Kopelson Productions |- | style="text-align:right;"| 13 август 1993 г. || [[Тайната градина (филм, 1993)|Тайната градина]] || ''The Secret Garden'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с American Zoetrope |- | style="text-align:right;"| 25 август 1993 г. || [[Човекът без лице]] || ''The Man Without a Face'' || копродукция с Icon Productions |- | style="text-align:right;"| 10 септември 1993 г. || [[Истински романс]] || ''True Romance'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions и Davis Films |- | style="text-align:right;"| 17 септември 1993 г. || [[Във въздуха]] || ''Airborne'' || копродукция с Icon Productions |- | style="text-align:right;"| 1 октомври 1993 г. || [[Мадам Бътърфлай (филм)|Мадам Бътърфлай]] || ''M. Butterfly'' || копродукция с Geffen Pictures |- | style="text-align:right;"| 8 октомври 1993 г. || [[Разрушителят (филм)|Разрушителят]] || ''Demolition Man'' || копродукция с Silver Pictures |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 15 октомври 1993 г. || [[Безстрашен]] || ''Fearless'' || |- | [[Господин Чудесен]] || ''Mr. Wonderful'' || |- | style="text-align:right;"| 29 октомври 1993 г. || [[Кика]] || ''Kika'' || единствено разпространение |- | style="text-align:right;"| 17 ноември 1993 г. || [[Светецът от форт Вашингтон]] || ''The Saint of Fort Washington'' || |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 24 ноември 1993 г. || [[Съвършен свят]] || ''A Perfect World'' || копродукция с Malpaso Productions |- | [[Лешникотрошачката (филм, 1993)|Лешникотрошачката]] || ''The Nutcracker'' || копродукция с [[Warner Bros. Family Entertainment]] и Regency Enterprises |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 17 декември 1993 г. || [[Версия Пеликан]] || ''The Pelican Brief'' || копродукция с Mace Neufeld Productions |- | [[Да се изправиш срещу Хемингуей]] || ''Wrestling Ernest Hemingway'' || |- | style="text-align:right;" rowspan="3"| 25 декември 1993 г. || [[Батман: Маската на Фантома]] || '' Batman: Mask of the Phantasm'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с [[DC Comics]] и [[Warner Bros. Animation]] |- | [[Сърдити старчета]] || ''Grumpy Old Men'' || |- | [[Рая и Земята]] || ''Heaven & Earth'' || копродукция с Regency Enterprises, Alcor Films и Le Studio Canal+ |- | style="text-align:right;"| 28 януари 1994 г. || [[Похитители на тела]] || ''Body Snatchers'' || |- | style="text-align:right;"| 4 февруари 1994 г. || [[Ейс Вентура: Зоодетектив]] || '' Ace Ventura: Pet Detective'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 18 февруари 1994 г. || [[Опасна зона]] || ''On Deadly Ground'' || |- | style="text-align:right;"| 11 март 1994 г. || [[Генерално пълномощно]] || ''The Hudsucker Proxy'' || копродукция с Polygram Filmed Entertainment, Silver Pictures и Working Title Films |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 30 март 1994 г. || [[Професионалната бейзболна лига 2]] || ''Major League II'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | [[Палечка (филм)|Палечка]] || ''Thumbelina'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с Don Bluth Entertainment |- | style="text-align:right;"| 22 април 1994 г. || [[Преследвачи]] || ''Chasers'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 29 април 1994 г. || [[С отличие]] || ''With Honors'' || копродукция с Spring Creek Pictures |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 6 май 1994 г. || [[Аз, човекът]] || ''Being Human'' || копродукция с The Bountful Company Limited |- | [[Безразсъдният Кели]] || ''Reckless Kelly'' || единствено разпространение в [[САЩ]] |- | style="text-align:right;"| 20 май 1994 г. || [[Маверик (филм)|Маверик]] || ''Maverick'' || копродукция с Icon Productions и Shuler/Donner Productions |- | style="text-align:right;"| 24 юни 1994 г. || [[Уайът Ърп]] || ''Wyatt Earp'' || копродукция с Tig Productions |- | style="text-align:right;"| 22 юли 1994 г. || [[Клиентът]] || ''The Client'' || копродукция с Regency Enterprises и Alcor Films |- | style="text-align:right;"| 29 юли 1994 г. || [[Черният красавец]] || ''Black Beauty'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]] |- | style="text-align:right;"| 5 август 1994 г. || [[Войната на копчетата]] || ''War of the Buttons'' || копродукция с Enigma Productions, Fujisankei Communications Group, Hugo Films и Les Productions de la Guéville |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 26 август 1994 г. || [[Полицейска академия 7: Мисия в Москва]] || ''Police Academy: Mission to Moscow'' || |- | [[Убийци по рождение]] || ''Natural Born Killers'' || копродукция с Regency Enterprises и Alcor Films |- | style="text-align:right;" rowspan="3"| 9 септември 1994 г. || [[Аризонска мечта]] || ''Arizona Dream'' || единствено разпространение в [[САЩ]] |- | [[Рапа Нуи]] || ''Rapa Nui'' || копродукция с Tig Productions |- | [[Съдебен заседател]] || ''Trial by Jury'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 16 септември 1994 г. || [[Новият век]] || ''The New Age'' || копродукция с Regency Enterprises и Alcor Films |- | style="text-align:right;"| 30 септември 1994 г. || [[Партньори (филм, 1994)|Партньори]] || ''Second Best'' || копродукция с Regency Enterprises и Alcor Films |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 7 октомври 1994 г. || [[Специалистът]] || ''The Specialist'' || |- | [[Един трол в Сентрал Парк]] || ''A Troll in Central Park'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с Don Bluth Entertainment |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 14 октомври 1994 г. || [[Малките гиганти]] || ''Little Giants'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с [[Amblin Entertainment]] |- | [[Въображаеми престъпления]] || ''Imaginary Crimes'' || единствено разпространение; копродуциран с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 21 октомври 1994 г. || [[Любовна афера]] || ''Love Affair'' || |- | style="text-align:right;"| 28 октомври 1994 г. || [[Тревожна есен]] || ''Silent Fall'' || единствено разпространение; копродуциран с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 11 ноември 1994 г. || [[Интервю с вампир (филм)|Интервю с вампир]] || ''Interview with the Vampire'' || копродукция с Geffen Pictures |- | style="text-align:right;"| 2 декември 1994 г. || [[Коб]] || ''Cobb'' || копродукция с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;"| 9 декември 1994 г. || [[Разкриване (филм)|Разкриване]] || ''Disclosure'' || копродукция с Baltimore Pictures |- | style="text-align:right;"| 21 декември 1994 г. || [[Ричи Рич]] || ''Richie Rich'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с Silver Pictures и Davis Entertainment |- | style="text-align:right;"| 20 януари 1995 г. || [[Убийство в Алкатраз]] || ''Murder in the First'' || единствено разпространение в САЩ; продуциран от StudioCanal |- | style="text-align:right;"| 3 февруари 1995 г. || [[Забранено за момчета]] || ''Boys on the Side'' || копродукция с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;"| 17 февруари 1995 г. || [[Справедлива кауза]] || ''Just Cause'' || |- | style="text-align:right;"| 10 март 1995 г. || [[Зараза (филм)|Зараза]] || ''Outbreak'' || копродукция с Arnold Kopelson Productions |- | style="text-align:right;"| 31 март 1995 г. || [[Повикът на дивото]] || ''Born to Be Wild'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]] |- | style="text-align:right;"| 12 април 1995 г. || [[Камъчето и пингвина]] || ''The Pebble and the Penguin'' || единствено международно разпространение; копродукция с Don Bluth Entertainment и [[Metro-Goldwyn-Mayer]] |- | style="text-align:right;"| 10 май 1995 г. || [[Малка принцеса]] || ''A Little Princess'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с Baltimore Pictures |- | style="text-align:right;"| 2 юни 1995 г. || [[Мостовете на Медисън]] || ''The Bridges of Madison County'' || номинация [[Златен глобус за най-добър филм – драма|„Златен глобус“ за най-добър филм - драма]]; копродукция с Malpaso Productions |- | style="text-align:right;"| 16 юни 1995 г. || [[Батман завинаги]] || ''Batman Forever'' || копродукция с [[DC Comics|DC Entertainment]] и PolyGram Filmed Entertainment |- | style="text-align:right;"| 14 юли 1995 г. || [[Под обсада 2: Мрачната територия]] || ''Under Siege 2: Dark Territory'' || копродукция с Regency Enterprises и Alcor Films |- | style="text-align:right;"| 19 юли 1995 г. || [[Волният Уили 2]] || ''Free Willy 2: The Adventure Home'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с Regency Enterprises и StudioCanal |- | style="text-align:right;"| 4 август 1995 г. || [[Тема за разговор]] || ''Something to Talk About'' || |- | style="text-align:right;"| 25 август 1995 г. || [[Невероятното приключение с панда]] || ''The Amazing Panda Adventure'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]] |- | style="text-align:right;"| 15 септември 1995 г. || [[Падащи звезди над Хенриета]] || ''The Stars Fell on Henrietta'' || |- | style="text-align:right;"| 6 октомври 1995 г. || [[Атентатори]] || ''Assassins'' || копродукция с Silver Pictures |- | style="text-align:right;"| 20 октомври 1995 г. || [[Емпайър Рекърдс]] || ''Empire Records'' || копродукция с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;"| 27 октомври 1995 г. || [[Имитаторът]] || ''Copycat'' || копродукция с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 3 ноември 1995 г. || [[Клетниците (филм, 1995)|Клетниците]] || ''Les Misérables'' || единствено разпространение в САЩ, Канада, Аржентина, Великобритания, Швеция; продуциран от TF1, Canal+ и Les Films 13. |- | [[Честна игра]] || ''Fair Game'' || копродукция с Silver Pictures |- | style="text-align:right;"| 10 ноември 1995 г. || [[Ейс Вентура: Повикът на дивото]] || ''Ace Ventura: When Nature Calls'' || копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 17 ноември 1995 г. || [[Нужни са двама]] || ''It Takes Two'' || единствено разпространение в САЩ; с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; продуциран от Rysher Entertainment и Dualstar Entertainment Group |- | style="text-align:right;"| 15 декември 1995 г. || [[Жега (филм)|Жега]] || ''Heat'' || копродукция с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;"| 22 декември 1995 г. || [[По-сърдити старчета]] || ''Grumpier Old Men'' || |- | style="text-align:right;"| 12 януари 1996 г. || [[Двойно преследване]] || ''Two If by Sea'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 26 януари 1996 г. || [[Побойникът]] || ''Big Bully'' || копродукция от Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 2 февруари 1996 г. || [[Приказка без край III]] || ''The NeverEnding Story III: Escape from Fantasia'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]], копродукция с Miramax Films и CineVox Filmproduktion |- | style="text-align:right;"| 15 март 1996 г. || [[Извънредно решение]] || ''Executive Decision'' || копродукция с Silver Pictures |- | style="text-align:right;"| 22 март 1996 г. || [[Диаболично]] || ''Diabolique'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 10 май 1996 г. || [[Туистър]] || ''Twister'' || единствено разпространение в САЩ; копродукция с [[Universal Pictures]] и [[Amblin Entertainment]] |- | style="text-align:right;"| 21 юни 1996 г. || [[Заличителят]] || ''Eraser'' || копродукция с Arnold Kopelson Productions |- | style="text-align:right;"| 24 юли 1996 г. || [[Време да убиваш]] || ''A Time to Kill'' || копродукция с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;"| 26 юли 1996 г. || [[Апартаментът на Джо]] || ''Joe's Apartment'' || копродукция с Geffen Pictures и [[MTV|MTV Films]] |- | style="text-align:right;"| 16 август 1996 г. || [[Тенекиена купа]] || ''Tin Cup'' || копродукция с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;"| 23 август 1996 г. || [[Микробусът]] || ''Carpool'' || копродукция с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 6 септември 1996 г. || [[Сладко нищо]] || ''Sweet Nothing'' || |- | [[Фантасмагор]] || ''Bogus'' || копродуциран с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;"| 20 септември 1996 г. || [[Да устоиш на Пикасо]] || ''Surviving Picasso'' || |- | style="text-align:right;"| 4 октомври 1996 г. || [[Невидимият]] || ''The Glimmer Man'' || |- | style="text-align:right;"| 9 октомври 1996 г. || [[Собственикът]] || ''The Proprietor'' || |- | style="text-align:right;"| 11 октомври 1996 г. || [[Майкъл Колинс (филм)|Майкъл Колинс]] || ''Michael Collins'' || копродукция с Geffen Pictures |- | style="text-align:right;"| 18 октомври 1996 г. || [[Слийпърс]] || ''Sleepers'' || единствено разпространение в САЩ; копродукция с PolyGram Filmed Entertainment и Propaganda Films, [[Universal Pictures]] поддържа правата за международно разпространение |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 25 октомври 1996 г. || [[Северна звезда]] || ''North Star'' || копродукция с Regency Enterprises |- | [[Гонещият слънцето]] || ''Sunchaser'' || копродукция с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;"| 1 ноември 1996 г. || [[Зловеща луна]] || ''Bad Moon'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 15 ноември 1996 г. || [[Космически забивки]] || ''Space Jam'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с [[Warner Bros. Animation|Warner Bros. Feature Animation]] |- | style="text-align:right;"| 13 декември 1996 г. || [[Марсиански атаки]] || ''Mars Attacks!'' || |- | style="text-align:right;"| 20 декември 1996 г. || [[Скъпи сънародници]] || ''My Fellow Americans'' || |- | style="text-align:right;"| 14 февруари 1997 г. || [[Ваканция във Вегас]] || ''Vegas Vacation'' || копродукция с Jerry Weintraub Productions |- | style="text-align:right;"| 21 февруари 1997 г. || [[Розууд]] || ''Rosewood'' || |- | style="text-align:right;"| 21 март 1997 г. || [[Селена (филм)|Селена]] || ''Selena'' || |- | style="text-align:right;"| 26 март 1997 г. || [[Котките не танцуват]] || ''Cats Don't Dance'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с [[Turner Entertainment Co.|Turner Feature Animation]] |- | style="text-align:right;"| 4 април 1997 г. || [[Анна Каренина (филм, 1997)|Анна Каренина]] || ''Anna Karenina'' || |- | style="text-align:right;"| 18 април 1997 г. || [[Убийство в 1600]] || ''Murder at 1600'' || копродукция с Regency Enterprises и Arnold Kopelson Productions |- | style="text-align:right;"| 27 април 1997 г. || [[Шайло]] || ''Shiloh'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]] |- | style="text-align:right;"| 9 май 1997 г. || [[Ние сме баща ти]] || ''Fathers' Day'' || копродукция с Silver Pictures, Northern Lights и Shuler/Donner Productions |- | style="text-align:right;"| 23 май 1997 г. || [[Болни от любов]] || ''Addicted to Love'' || копродукция с Miramax Films и Outlaw Production |- | style="text-align:right;"| 20 юни 1997 г. || [[Батман и Робин]] || ''Batman & Robin'' || копродукция с [[DC Comics|DC Entertainment]] и PolyGram Filmed Entertainment |- | style="text-align:right;"| 2 юли 1997 г. || [[Дивата Америка]] || ''Wild America'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 11 юли 1997 г. || [[Контакт (филм, 1997)|Контакт]] || ''Contact'' || |- | style="text-align:right;"| 30 юли 1997 г. || [[Код 187]] || ''One Eight Seven'' || копродукция с Icon Productions |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 8 август 1997 г. || [[Волният Уили 3: Спасението]] || ''Free Willy 3: The Rescue'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с Regency Enterprises |- | [[Теория на конспирацията]] || ''Conspiracy Theory'' || копродукция с Silver Pictures и Shuler/Donner Productions |- | style="text-align:right;"| 15 август 1997 г. || [[Стомана (филм)|Стомана]] || ''Steel'' || копродукция с Quincy Jones-David Salzman Entertainment |- | style="text-align:right;"| 5 септември 1997 г. || [[Огън под земята]] || ''Fire Down Below'' || единствено разпространение; копродукция с Seagal/Nasso Productions |- | style="text-align:right;"| 19 септември 1997 г. || [[Поверително от Ел Ей]] || ''L.A. Confidential'' || номинация за [[Оскар за най-добър филм|„Оскар“ за най-добър филм]]<br>номинация за [[Златен глобус за най-добър филм – драма|„Златен глобус“ за най-добър филм - драма]]; копродукция с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;"| 26 септември 1997 г. || [[Троянска война]] || ''Trojan War'' || единствено разпространение |- | style="text-align:right;"| 17 октомври 1997 г. || [[Жива плът]] || ''Live Flesh'' || единствено разпространение |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 17 октомври 1997 г. || [[Адвокат на Дявола]] || ''The Devil's Advocate'' || копродукция с Regency Enterprises и Arnold Kopelson Productions |- | [[Време за раздяла]] || ''Breaking Up'' || копродукция с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;"| 24 октомври 1997 г. || [[Истинска история]] || ''FairyTale: A True Story'' || международно разпространение;<ref>{{cite web|url=http://www.tcm.com/tcmdb/title/415874/Fairy-Tale-A-True-Story/|title=Fairy Tale: A True Story (1997) - Overview - TCM.com|website=Turner Classic Movies}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.filmbankmedia.com/films/archive/details/3713-fairytale-a-true-story|title=FAIRYTALE: A TRUE STORY – Filmbankmedia|website=www.filmbankmedia.com}}</ref> копродукция с [[Paramount Pictures]], Icon Productions, Icon Entertainment International, Wendy Finerman Productions и Anna K. Production C.V.<ref>{{cite web|url=https://www.bfi.org.uk/films-tv-people/4ce2b7f44e277|title=Fairytale A True Story (1997)|publisher=}}</ref> |- | style="text-align:right;"| 7 ноември 1997 г. || [[Луд град]] || ''Mad City'' || копродукция с Arnold Kopelson Productions |- | style="text-align:right;"| 14 ноември 1997 г. || [[Човекът, който знаеше твърде малко]] || ''The Man Who Knew Too Little'' || копродукция с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;"| 21 ноември 1997 г. || [[Нощем в градината на доброто и злото]] || ''Midnight in the Garden of Good and Evil'' || копродукция с Malpaso Productions |- | style="text-align:right;"| 25 декември 1997 г. || [[Месия на бъдещето]] || ''The Postman'' || |- | style="text-align:right;"| 16 януари 1998 г. || [[Падналият ангел]] || ''Fallen'' || копродукция с [[Turner Entertainment Co.|Turner Pictures]] and Atlas Entertainment |- | style="text-align:right;"| 13 февруари 1998 г. || [[Сфера]] || ''Sphere'' || копродукция с Baltimore Pictures |- | style="text-align:right;"| 20 февруари 1998 г. || [[Съдба на куртизанка]] || ''Dangerous Beauty'' || единствено разпространение в [[Северна Америка]]; копродукция с Regency Enterprises и Bedford Falls Productions; [[20th Century Fox]] поддържа международното разпространение |- | style="text-align:right;"| 6 март 1998 г. || [[Щатски шерифи]] || ''U.S. Marshals'' || копродукция с Arnold Kopelson Productions |- | style="text-align:right;"| 13 март 1998 г. || [[Инкогнито (филм)|Инкогнито]] || ''Incognito'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 3 април 1998 г. || [[Малкият касапин]] || ''The Butcher Boy'' || копродукция с Geffen Pictures |- | style="text-align:right;"| 10 април 1998 г. || [[Град на ангели]] || ''City of Angels'' || копродукция с Regency Enterprises и Atlas Entertainment |- | style="text-align:right;"| 17 април 1998 г. || [[Професионална бейзболна лига 3]] || ''Major League: Back to the Minors'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 24 април 1998 г. || [[Тарзан и изгубеният град]] || ''Tarzan and the Lost City'' || копродукция с Village Roadshow Pictures |- | style="text-align:right;"| 15 май 1998 г. || [[Вълшебният меч]] || ''Quest for Camelot'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с [[Warner Bros. Animation|Warner Bros. Feature Animation]] |- | style="text-align:right;"| 29 май 1998 г. || [[Почти герои]] || ''Almost Heroes'' || копродукция с [[Turner Entertainment Co.|Turner Pictures]] |- | style="text-align:right;"| 5 юни 1998 г. || [[Перфектно убийство]] || ''A Perfect Murder'' || копродукция с Arnold Kopelson Productions |- | style="text-align:right;"| 10 юли 1998 г. || [[Смъртоносно оръжие 4]] || ''Lethal Weapon 4'' || копродукция с Silver Pictures |- | style="text-align:right;"| 29 юли 1998 г. || [[Парламентьорът]] || ''The Negotiator'' || копродукция с Regency Enterprises |- | style="text-align:right;"| 14 август 1998 г. || [[Отмъстителите (филм, 1998)|Отмъстителите]] || ''The Avengers'' || |- | style="text-align:right;"| 21 август 1998 г. || [[Несправедливо обвинен]] || ''Wrongfully Accused'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 28 август 1998 г. || [[Защо се влюбват глупаците]] || ''Why Do Fools Fall in Love'' || |- | style="text-align:right;"| 11 септември 1998 г. || [[Без предел]] || ''Without Limits'' || |- | style="text-align:right;"| 16 октомври 1998 г. || [[Приложна магия]] || ''Practical Magic'' || копродукция с Village Roadshow Pictures |- | style="text-align:right;"| 23 октомври 1998 г. || [[Войник (филм)|Войник]] || ''Soldier'' || копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 25 ноември 1998 г. || [[Меню за трима]] || ''Home Fries'' || |- | style="text-align:right;"| 11 декември 1998 г. || [[Снежният човек]] || ''Jack Frost'' || |- | style="text-align:right;"| 18 декември 1998 г. || [[Имате поща]] || ''You've Got Mail'' || |- | style="text-align:right;"| 5 февруари 1999 г. || [[Разплата (филм)|Разлпата]] || ''Payback'' || международен разпространител; копродукция с [[Paramount Pictures]] и Icon Productions |- | style="text-align:right;"| 12 февруари 1999 г. || [[Писмо в бутилка]] || ''Message in a Bottle'' || копродукция с Bel Air Entertainment, Tig Productions и Di Novi Pictures |- | style="text-align:right;"| 5 март 1999 г. || [[Анализирай това]] || ''Analyze This'' || копродукция с Village Roadshow Pictures и Tribeca Productions |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 19 март 1999 г. || [[Кралят и аз (филм, 1999)|Кралят и аз]] || ''The King and I'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с Morgan Creek Productions, Nest Family Entertainment, Rankin/Bass Productions и Rich Animation Studios |- | [[Истински престъпно]] || ''True Crime'' || копродукция с Malpaso Productions |- | style="text-align:right;"| 31 март 1999 г. || [[Матрицата]] || ''The Matrix'' || копродукция с Village Roadshow Pictures, Groucho II Film Partnership и Silver Pictures |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 16 април 1999 г. || [[Сбогом, любовнико]] || ''Goodbye Lover'' || копродукция с Regency Enterprises |- | [[Всичко за майка ми]] || ''All About My Mother'' || единствено разпространение в [[Испания]] |- | style="text-align:right;"| 23 април 1999 г. || [[Който търси – намира]] || ''Lost & Found'' || копродукция с Alcon Entertainment |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 30 юни 1999 г. || [[Този див, див запад]] || ''Wild Wild West'' || копродукция с Peters Entertainment и Sonnenfeld-Josephson Worldwide Entertainment |- | [[Саут Парк: По-голям, по-дълъг и по-необрязан]] || ''South Park: Bigger, Longer & Uncut'' || единствено международно разпространение; копродукция с [[Paramount Pictures]], Comedy Central Films и Scott Rudin Productions |- | style="text-align:right;"| 2 юли 1999 г. || [[Шайло 2]] || ''Shiloh 2: Shiloh Season'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]] |- | style="text-align:right;"| 16 юли 1999 г. || [[Широко затворени очи]] || ''Eyes Wide Shut'' || копродукция с Stanley Kubrick Productions, Pole Star и Hobby Films |- | style="text-align:right;"| 28 юли 1999 г. || [[Синята бездна]] || ''Deep Blue Sea'' || копродукция с Village Roadshow Pictures |- | style="text-align:right;"| 6 август 1999 г. || [[Железният гигант]] || ''The Iron Giant'' || с [[Warner Bros. Family Entertainment]]; копродукция с [[Warner Bros. Animation|Warner Bros. Feature Animation]] |- | style="text-align:right;"| 20 август 1999 г. || [[Мики Синьото око]] || ''Mickey Blue Eyes'' || копродукция с Castle Rock Entertainment |- | style="text-align:right;"| 27 август 1999 г. || [[Кучето на Фландърс]] || ''A Dog of Flanders'' || разпространител |- | style="text-align:right;"| 1 септември 1999 г. || [[Охлаждане]] || ''Chill Factor'' || единствено разпространение; копродукция с Morgan Creek Productions |- | style="text-align:right;"| 24 септември 1999 г. || [[Езикът на пеперудата]] || ''Butterfly's Tongue'' || единствено разпространение |- | style="text-align:right;"| 1 октомври 1999 г. || [[Трима крале]] || ''Three Kings'' || копродукция с Village Roadshow Pictures |- | style="text-align:right;"| 15 октомври 1999 г. || [[Разделени заедно]] || ''The Story of Us'' || единствено международно разпространение; копродукция с [[Universal Pictures]] и Castle Rock Entertainment |- | style="text-align:right;"| 22 октомври 1999 г. || [[Танго за трима]] || ''Three to Tango'' || копродукция с Village Roadshow Pictures и Outlaw Productions |- | style="text-align:right;"| 29 октомври 1999 г. || [[Къщата на призрачния хълм]] || ''House on Haunted Hill'' || копродукция с Dark Castle Entertainment и Ghost House Pictures |- | style="text-align:right;"| 10 ноември 1999 г. || [[Покемон: Първият филм]] || ''Pokémon: The First Movie'' || копродукция с Kids' WB, [[Nintendo]] и 4Kids Entertainment |- | style="text-align:right;"| 17 ноември 1999 г. || [[Либърти Хайтс]] || ''Liberty Heights'' || |- | style="text-align:right;"| 10 декември 1999 г. || [[Зеленият път (филм)|Зеленият път]] || ''The Green Mile'' || номинация за [[Оскар за най-добър филм|„Оскар“ за най-добър филм]]; единствено разпространение в САЩ; копродукция с [[Universal Pictures]], Castle Rock Entertainment и Darkwoods Productions |- | style="text-align:right;" rowspan="2"| 22 декември 1999 г. || [[Всяка една неделя]] || ''Any Given Sunday'' || копродукция с The Donners' Company and Ixtlan Productions |- | [[Човек на луната]] || ''Man on the Moon'' || международно разпространение; копродукция с [[Universal Pictures]], Mutual Film Company, Marubeni, Toho-Towa, Tele-München, [[BBC]], UGC-PH и Nordisk Film |- | style="text-align:right;"| 24 декември 1999 г. || [[Студено къдрене]] || ''The Big Tease'' || копродукция с Crawford P. Productions и I Should Coco Films |} == Вижте също == * [[Списък с анимационните филми на Уорнър Брос.]] * [[:Категория:Списъци с филмите по киностудио]] == Източници == <references /> {{Филми на Уорнър Брос.}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Уорнър Брос.]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] 2vjbuiq8huz2kz3yqhskisyne1oipyn 0 788635 11473831 11284206 2022-07-29T07:52:04Z Krushev.S333 297451 wikitext text/x-wiki {{без източници|05:04, 28 септември 2021 (UTC)}} '''Адриен Рабио''' е френски футболист, роден на 3 април 1995 г. Играе [[полузащитник]] за италианския [[ФК Ювентус|Ювентус]] и [[Национален отбор по футбол на Франция|нацоналния отбор на Франция]]{{футболист | име на играча = {{Флагче|Франция}} Адриен Рабио | снимка = Rus-Fra 2018 (3) (cropped).jpg | прякор = | цяло име = | град на раждане =[[Сейнт-Морис]] | държава на раждане = {{Франция}} | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 188 см | пост = [[Полузащитник]] | настоящ отбор = {{Флагче|Италия}} [[Ювентус]] | номер на фланелката = 25 | договор до = 30 юни 2023 г. | юношески години = 2010 – 2012 | юношески отбори = {{Флагче|Франция}} [[ПСЖ]] | години = 2012 – 2019<br>2013<br>2019 – | отбори = {{Флагче|Франция}} [[ПСЖ]]<br>{{Флагче|Франция}} [[ФК Тулуза|Тулуза]](под наем)<br>{{Флагче|Италия}} [[Ювентус]] | мачове = 150<br>13<br>66 | голове = (13)<br>(1)<br>(5) | национален отбор години = 2012 – 2013<br>2013 – 2016<br>2016 – | национален отбор = {{флагче|Франция}} [[Национален отбор по футбол на Франция под 19 г.|Франция под 19 г.]]<br> {{флагче|Франция}} [[Национален отбор по футбол на Франция под 21 г.|Франция под 21 г.]]<br>{{флагче|Франция}} [[Национален отбор по футбол на Франция|Франция]] | национален отбор мачове = 20<br>19<br>21 | национален отбор голове = 4<br>1<br>0 }} == Клубна кариера == '''ПСЖ''' През 2012 година футболистът преминава от юношеския в професионалния отбор на [[ПСЖ]]. Прави своя дебют срещу [[ФК Бордо|Бордо]] във френската [[Лига 1]]. Впоследствие дебютира за отбора и в [[Шампионска лига]] срещу хърватския [[Динамо Загреб]]. През лятото на 2019 година договорът му изтича, след като не успява да се разбере с [[ПСЖ]] за нов такъв. '''Тулуза''' Пред 2013 година е пратен под наем в отбора на [[ФК Тулуза|Тулуза]]. Там той изиграва 13 мача за първенство, които спомагат развитието му. '''Ювентус''' След изтеклия му договор с [[ПСЖ]] интерес към французина не липсва, като за подписа му се преборва италианският [[Ювентус]]. Прави дебюта си в [[Серия А]] още в първия мач за сезона, спечелен с 1 – 0 срещу [[Парма]]. == Национален отбор == Рабио прави дебюта си за мъжкия национален отбор на 15 ноември 2016 г. срещу [[Национален отбор по футбол на Кот д’Ивоар|Кот д’Ивоар]]. Играе 78 минути, преди да бъде заменен от [[Тома Льомар]]. Мачът завършва 0 – 0. Първото му участие на голям форум става на [[Европейско първенство по футбол 2020|ЕВРО 2020]]. Играе във всички 5 мача на отбора, като е титуляр в 4. Оставя впечатления с играта си въпреки изненадващото отпадане на националния отбор срещу [[Национален отбор по футбол на Швейцария|Швейцария]] в осминафиналите. == Успехи == '''Клубна кариера''' <br> {{флагче|Франция}}'''[[ПСЖ]] ''' <br> [[Лига 1]] (6) – [[Лига 1 2012/13|2012/13]], [[Лига 1 2013/14|2013/14]], [[Лига 1 2014/15|2014/15]], [[Лига 1 2015/16|2015/16]], [[Лига 1 2017/18|2017/18]], [[Лига 1 2018/19|2018/19]] <br> [[Купа на Франция]] (4) – [[Купа на Франция 2014/15|2014/15]], [[Купа на Франция 2015/16|2015/16]], [[Купа на Франция 2016/17|2016/17]], [[Купа на Франция 2017/18|2017/18]] <br> [[Купа на Лигата на Франция]] (5) – [[Купа на Лигата на Франция 2013/14|2013/14]], [[Купа на Лигата на Франция 2014/15|2014/15]], [[Купа на Лигата на Франция 2015/16|2015/16]], [[Купа на Лигата на Франция 2016/17|2016/17]], [[Купа на Лигата на Франция 2017/18|2017/18]] <br> [[Суперкупа на Франция]] (5) – [[Суперкупа на Франция 2013/14|2013/14]], [[Суперкупа на Франция 2015/16|2015/16]], [[Суперкупа на Франция 2016/17|2016/17]], [[Суперкупа на Франция 2017/18|2017/18]], [[Суперкупа на Франция 2018/19|2018/19]] {{флагче|Италия}} '''[[Ювентус]] ''' <br> [[Серия А]] (1) – [[Серия А 2019/20|2019/20]] <br> [[Копа Италия|Купа на Италия]] (1) – [[Копа Италия 2020/21|2020/21]] <br> [[Суперкупа на Италия]] (1) – [[Суперкупа на Италия 2020/21|2020/21]] '''Национален отбор''' <br> [[Лига на нациите]] (1) – [[Лига на нациите на УЕФА 2020/21|2020/21]] [[Категория:Френски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Ювентус]] [[Категория:Футболисти на ПСЖ]] pcyv3mc7zqvf7stfl128js5rsnpwals 0 788728 11473773 11397893 2022-07-29T06:09:33Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Музикален албум | заглавие = ''Rock Believer'' | обложка = Scorpions - Rock Believer CD.jpg | автор = „Скорпиънс“ | тип = студиен | дата = 2020 – 2021 | година = 25 февруари 2022 | жанр = [[Хардрок]], [[хевиметъл]] | времетраене = 63:56 | имена = [[Ханс Мартин Буф]] и „Скорпиънс“ | лейбъл = „[[Въртиго Рекърдс]]“ | пореден = Двадесет и седми | език = [[английски език|английски]] | предишен албум = ''[[Return to Forever]]''<br/>(2015) | този албум = '''''Rock Believer'''''<br/>(2022) | следващ албум = - | сингли = <div> # ''Peacemaker'' <br/><small>Издаден: 4 ноември 2021</small> # ''Rock Believer'' <br/><small>Издаден: 14 януари 2022</small> # ''Seventh Sun'' <br/><small>Издаден: 11 февруари 2022</small> # ''Shining of Your Soul'' <br/><small>Издаден: 18 февруари 2022</small> # ''The Language of the Heart'' <br/><small>Издаден: 17 май 2022</small> </div> }} '''''Rock Believer''''' е 21-вият студиен [[Музикален албум|албум]] на германската [[рок]] група „[[Скорпиънс]]“, издаден от „[[Въртиго Рекърдс]]“ на 25 февруари 2022 г.<ref name="RE">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/rockbeliever/ | заглавие = Rock Believer | достъп_дата = 2022-02-25 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = DISCOGRAPHY | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Legendary rockers Scorpions return with their new album ''Rock Believer'', which was created in the studio during the lockdown in their home base Hannover. | език-скрит = | език = en }}</ref> Това е първият студиен албум на групата с [[барабани]]ста [[Мики Дий]], който заменя [[Джеймс Котак]] през 2016 г.,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.blabbermouth.net/news/former-motorhead-drummer-mikkey-dee-joins-scorpions-as-permanent-member/ | заглавие=Former MOTÖRHEAD Drummer MIKKEY DEE Joins SCORPIONS As Permanent Member |достъп_дата =2021-10-04|дата=2016-09-12|издател=blabbermouth.net |цитат=German hard rock veterans SCORPIONS have announced the addition of former MOTÖRHEAD member Mikkey Dee as a permanent replacement for SCORPIONS' longtime drummer James Kottak.|език=en }}</ref> (въпреки издаването на [[Семплер (компилация)|компилацията]] ''[[Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads]]'' (2017) с включени две нови песни<ref name="Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/born-to-touch-your-feelings-best-of-rock-ballads/ | заглавие = ALBUM DETAILS ''Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads'' | достъп_дата = 2021-10-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The album production, on the other hand, was in the trusted hands of Mikael Nord Andersson and Martin Hansen. 40 years ago the song „Born To Touch Your Feelings“ was released for the first time. Now it’s the title song of a truly wonderful album, and the emotionally involved reminiscence of a legendary band. 40 years. Half a lifetime. An entire world-career. | език-скрит = | език = en }}</ref>) и първият албум на „Скорпиънс“ от седем години след ''[[Return to Forever]]'' (2015), което прави най-дългата пауза между техни албуми. ''Rock Believer'' е издаден точно 50 години след дебютния албум на групата ''[[Lonesome Crow]]'' (1972).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.facebook.com/Scorpions/posts/427991312017675? | заглавие = SCORPIONS ANNOUNCE NEW STUDIO ALBUM „ROCK BELIEVER“ & 2022 WORLD TOUR | достъп_дата = 2021-10-06 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-09-29 | труд = | издател = Official SCORPIONS Facebook | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = 2022 is set to be a monumental year for the band. 50 years ago, on January 22nd, 1972, Scorpions released their acclaimed debut album and launched an unparalleled international career. They will celebrate this milestone with the world by delivering a phenomenal new album and bringing people back together at their shows. | език-скрит = | език = en }}</ref> Основен автор на текстовете на повечето от песните в албума, е певецът на групата [[Клаус Майне]], докато китаристът [[Рудолф Шенкер]] композира почти всяка песен от изданието. Начинът по който групата работи по изданието е различен начин от този, възприет през последните три десетилетия, музиканите изпълняват своите части от песните заедно в една обща стая, така както през 1980-те обикновено записват албумите си. ''Rock Believer'' е записан в Хановер, Германия с чести прекъсвания в продължение на две години от 2020 г. до 2021 г., заради [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|световната пандемия]] от [[SARS-CoV-2|коронавирус]], което налага смяната на музикалния продуцент, с който групата започва да работи дистанционно от Лос Анджелис. През втората половина на 2021 г. „Скорпиънс“ завършват записите на всички песни за ''Rock Believer'', заедно с продуцента [[Ханс Мартин Буф]], а [[Майкъл Илберт]] осъщестява последното им миксиране в Берлин. ''Rock Believer'' получава предимно положителни отзиви от музикалните критици, някои от които му дават по-висока оценка от предишния албум на „Скорпиънс“ ''Return to Forever'' (2015). Изданието влиза в класациите на няколко държави, дебютирайки като №1 в Белгия и Полша, №2 в Германия, Великобритания, Швейцария, Франция и в три различни класации на списание „[[Билборд (списание)|Билборд]]“ в САЩ. С продажби от 12 000 броя през първата седмица от издаването си, ''Rock Believer'' достига до №59 в „[[Билборд 200]]“ в САЩ, отбелязвайки най-високата позиция за албум на „Скорпиънс“ в тази класация от 2010 г., когато студийният им ''[[Sting in the Tail]]'' дебютира под №23.<ref name="bravewords.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bravewords.com/news/scorpions-land-on-billboard-charts-with-rock-believer?fbclid=IwAR18XE8zxsIsWVqThOni2GgHAbfvqJEHop7xesI5LX0HsjhP9DTIH__ZL7o | заглавие = SCORPIONS Land On Billboard Charts With Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-03-08 | труд = News | издател = bravewords.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Scorpions arrive at #4 on Billboard's Top Album Sales chart with its new release, Rock Believer, selling 12,000 copies. It’s the highest charting effort for the group on the 30-year-old Top Album Sales chart. | език-скрит = | език = en }}</ref> ''Rock Believer'' е 20-тото издание на групата, което попада сред първите 200 музикални албума и [[миниалбум]]а с най-добри продажби на териториятя на САЩ.<ref name="bravewords.com"/> Издаването на ''Rock Believer'' е последвано от ново световно концертно турне [[Rock Believer World Tour]], което започва с девет последователни концерта през март 2022 г. в Лас Вегас, Невада, САЩ.<ref name="blabbermouth.net">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-announce-rock-believer-album-european-tour-with-mammoth-wvh/ | заглавие = SCORPIONS Announce 'Rock Believer' Album, European Tour With MAMMOTH WVH | достъп_дата = 2021-09-29 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-09-29 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = German hard rock legends SCORPIONS will release their 19th studio album, „Rock Believer“, on February 11, 2022. The LP's first single, „Peacemaker“, will precede the full-length effort on October 21, 2021. | език-скрит = | език = en }}</ref> == История и записване == През 2018 г. китаристът на групата [[Рудолф Шенкер]], в интервю пред „Диджитал Журнал“ във връзка с нов албум, заява: „Все още чакаме момент за вдъхновение да направим друг албум, като „[[Джудас Прийст]]“ и „[[Металика]]“. Трябва да изчакате, докато дойде подходящият момент“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-guitarist-we-are-still-waiting-for-a-moment-for-inspiration-to-do-another-album/ | заглавие = SCORPIONS Guitarist: 'We Are Still Waiting For A Moment For Inspiration To Do Another Album' | достъп_дата = 2022-01-10 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2018-08-14 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = SCORPIONS guitarist Rudolf Schenker has told Digital Journal that the band is open to the idea of making a new studio album as the follow-up to 2015's „Return To Forever“. „We are still waiting for a moment for inspiration to do another album, like JUDAS PRIEST and METALLICA did“, he said. „You have to wait until the time is right.“ | език-скрит = | език = en }}</ref> Година по-късно, през май 2019 г. певецът [[Клаус Майне]] заявява, че „може да има нов албум през 2020 г.“, въпреки това, работата по ''Rock Believer'' се забавя с повече от две години, като сесиите и записите започват от началото до средата на 2019 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/klaus-meine-says-there-is-good-chance-new-scorpions-album-will-arrive-in-2020/ | заглавие = KLAUS MEINE Says There Is Good Chance New SCORPIONS Album Will Arrive in 2020 | достъп_дата = 2022-01-10 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = CORPIONS singer Klaus Meine has confirmed to Scorpions Brazil that the band has commenced the songwriting process for its new album. | език-скрит = | език = en }}</ref> Няколко месеца преди отново да възобновят записите по новия си албум, през април 2020 г. групата издава сингъла ''Sign of Hope'', песен създадена от „Скорпиънс“ във връзка със [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|световната пандемия]] от [[SARS-CoV-2|Коронавирус]].<ref name="Sign of Hope">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.loudersound.com/news/scorpions-launch-surprise-single-sign-of-hope | заглавие = Scorpions launch surprise single Sign Of Hope | достъп_дата = 2022-01-13 | фамилно_име = Lewry | първо_име = Fraser | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2020-04-29 | труд = News | издател = loudersound.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = "We are working on lot’s of hard'n'heavy rockers for our new album these days", say the band. „Because of the dramatic COVID-19 pandemic, we want to give you a little Sign of Hope that came straight from the heart in troubled times. Stay healthy and safe. We love you.“ | език-скрит = | език = en }}</ref> Сингълът е придружен с видеоклип показващ моментното състояние в някои държави по света, с празни улици, училища и т.н., поради въведените мерки против разпространението на вируса.<ref name="Sign of Hope"/> ''Sign of Hope'' е издаден като сингъл от звукозаписната компания „[[Въртиго Рекърдс]]“, но е предназначен само за закупуване чрез сваляне от интернет в различни платформи и не е издаден на физически носител.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/release/15352986-Scorpions-Sign-Of-Hope | заглавие = Scorpions – Sign Of Hope | достъп_дата = 2022-01-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = discogs.com | издател = Scorpions | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> [[Файл:Mikkey Dee (Scorpions) à Rennes en juin 2018..jpg|мини|ляво|220п|''Rock Believer'' е първият студиен албум за „Скорпиънс“, с Мики Дий на барабаните.]] На 25 юли 2020 г., „Скорпиънс“ влизат в „Пепърмайнт Парк Студио“ в Хановер, за да възобновят работата по нов студиен албум.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-reunite-at-hannover-studio-to-resume-work-on-new-album/| заглавие = SCORPIONS Reunite At Hannover Studio To Resume Work On New Album | достъп_дата = 2021-09-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2020-07-25 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The five members of SCORPIONS have reunited at Peppermint Park Studios in Hannover, Germany to resume work on their upcoming studio album. Tentatively due in 2021, the disc will mark the German hard rock legends' first release since 2017's „Born To Touch Your Feelings – Best Of Rock Ballads“, which was an anthology of SCORPIONS' new and classic material. | език-скрит = | език = en }}</ref> Първите сесии на албума, за които групата планира да се проведат в Лос Анджелис, са направени дистанционно, като [[Музикален продуцент|продуцентът]] [[Грег Фиделман]] участва чрез „[[Зуум]]“,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-are-making-progress-on-new-album/ | заглавие = SCORPIONS Are 'Making Progress' On New Album | достъп_дата = 2021-09-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-08-22 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = In the video, which can be seen below, singer Klaus Meine says in part: „It feels good. We're making progress every other day, and having our friend Greg Fidelman Zoomed in from Los Angeles. He tells us every day, 'No. I don't like that. I like it better this way.' [Laughs]“ Mikkey says: „We work all day on something, folks, and then he changes everything.“ Klaus adds: „But sometimes Greg comes in and goes, 'This is fantastic.“ | език-скрит = | език = en }}</ref> въпреки това, барабанистът Мики Дий в интервю през март 2021 г. пред [[Роб Флин]] от „[[Машин Хед]]“ потвърждава, че „Скорпиънс“ трябва да се откажат от плановете си да работят с Фиделман, поради възникналата световна пандемия от Коронавирус.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-were-forced-to-abandon-plan-to-work-with-producer-greg-fidelman-on-new-album/ | заглавие = SCORPIONS Were Forced To Abandon Plan To Work With Producer GREG FIDELMAN On New Album | достъп_дата = 2021-09-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-03-27 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = During an appearance on MACHINE HEAD frontman Robb Flynn's „No Fuckin' Regrets With Robb Flynn“ podcast, SCORPIONS drummer Mikkey Dee stated about the band's decision to proceed without Fidelman (as transcribed by BLABBERMOUTH.NET): "Unfortunately, because of this corona, we could not come to L.A., and [Greg] could not come to Germany. | език-скрит = | език = en }}</ref> Китарисът на групата [[Матиас Ябс]], казва пред Рич Хобсън от „Класик рок“, че деветте часа разлика между Германия и Лос Анджелис допълнително усложняват процеса по записването на албума – „Не бяхме на една и съща страница, така че решихме, че не можем да продължим така и не можем да изчакаме и пандемията да приключи, защото в противен случай сега все още вероятно щяхме да чакаме“.<ref name="Peacemaker">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/listen-to-new-scorpions-single-peacemaker/ | заглавие = Listen To New SCORPIONS Single 'Peacemaker' | достъп_дата = 2021-11-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-11-04 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = SCORPIONS have released their new single, „Peacemaker“. The track is taken from the band's 19th studio album, „Rock Believer“, which will be issued on February 25, 2022 (postponed from the previously announced February 11). The accompanying music video will follow tomorrow. | език-скрит = | език = en }}</ref> Напредването на албума продължава бавно до август 2021 г., когато „Скорпиънс“ публикуват видео във „[[Фейсбук]]“ от студиото, където репетират нова песен.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bravewords.com/news/scorpions-rehearse-new-song-for-upcoming-tour-video | заглавие = SCORPIONS REHEARSE NEW SONG FOR UPCOMING TOUR; VIDEO | достъп_дата = 2021-09-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-08-09 | труд = news | издател = bravewords.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Scorpions have released a short video from their studio in Hannover Germany. The clip features the band rehearsing a new song (possibly titled „Seventh Sun“) for their upcoming tour. | език-скрит = | език = en }}</ref> ''Rock Believer'' е официално записан предимно в Хановер, Германия, така, както „Скорпиънс“ записват албумите си през 1980-те, всички членове на групата изпълняват своите части от песните заедно в една обща стая. Миксирането на песните е направено в Ханза Тонстудио, Берлин, с помощта на музикалния продуцент [[Майкъл Илберт]].<ref name="blabbermouth.net"/> След завършването на записите и миксирането на албума, в интервю за чилийското радио „Футуро“, Рудолф Шенкер и Клаус Майне определят албума като „разтърсващ“, който включва песни с бързо темпо, както и „тежки композиции“ наподобяващи на техни песни от 1980-те – ''China White'' от албума ''[[Blackout (албум на „Скорпиънс“)|Blackout]]'' (1982) и ''Animal Magnetism'' от ''[[Animal Magnetism]]'' (1980).<ref name="blabbermouth"/> В същото интервю, Рудолф Шенкер казва: {{цитат|Вижте, ние сме по света от 50 или повече години. И когато някой може да каже, че е вярващ в рока, тогава това сме ние. И разбира се, ние се срещаме с вярващи в рока наши фенове пред нас, нашата публика.<ref name="blabbermouth">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-new-album-rock-believer-contains-many-uptempo-songs-and-a-very-beautiful-ballad/ | заглавие = SCORPIONS' New Album 'Rock Believer' Contains 'Many Uptempo Songs' And 'A Very Beautiful Ballad' | достъп_дата = 2021-12-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-11-30 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Earlier in the month, SCORPIONS released the official music video for their new single, „Peacemaker“. The track, which features music courtesy of guitarist Rudolf Schenker and bassist Pawel Maciwoda and lyrics by singer Klaus Meine, is taken from the band's 19th studio album, „Rock Believer“, due on February 25, 2022. | език-скрит = | език = en }}</ref>}} == Издаване == В края на месец септември 2021 г. „Скорпиънс“ съобщават, че първият официален сингъл от ''Rock Believer'' е ''Peacemaker'' и ще бъде издаден на 21 октомври 2021 г.,<ref name="blabbermouth.net" /> но издаването се забавя и групата обявявя нова дата за началото на месец ноември,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-new-single-peacemaker-will-now-arrive-in-early-november/ | заглавие = SCORPIONS' New Single, 'Peacemaker', Will Now Arrive In Early November | достъп_дата = 2021-10-23 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-10-22 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = SCORPIONS' new single, „Peacemaker“, which was originally scheduled for release on October 21, will now arrive on November 4. | език-скрит = | език = en }}</ref> когато на 4 ноември ''„Peacemaker“'' официално е издаден.<ref name="Peacemaker" /> Видеоклипът към песента е представен на другия ден, отново чрез официално съобщение на групата в социалните мрежи.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-release-official-music-video-for-new-single-peacemaker/ | заглавие = SCORPIONS Release Official Music Video For New Single 'Peacemaker' | достъп_дата = 2021-11-06 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-11-05 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = SCORPIONS have released the official music video for their new single, „Peacemaker“. The track, which features music courtesy of guitarist Rudolf Schenker and bassist Pawel Maciwoda and lyrics by singer Klaus Meine, is taken from the band's 19th studio album, „Rock Believer“, due on February 25, 2022 (postponed from the previously announced February 11). | език-скрит = | език = en }}</ref> Вторият сингъл от албума е ''Rock Believer'', който е издаден на 14 януари 2021 г.,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/new-single-rock-believer-out-now/ | заглавие = New Single „Rock Believer“ Out Now | достъп_дата = 2022-01-14 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-01-14 | труд = NEWS | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Are you a Rock Believer like us? Our new single is out now! | език-скрит = | език = en }}</ref> а няколко дни по-късно е представен и музикалният видеоклип към песента,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-share-music-video-for-rock-believer-title-track/ | заглавие = SCORPIONS Share Music Video For 'Rock Believer' Title Track | достъп_дата = 2022-01-19 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-01-18 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = SCORPIONS have shared the official music video for their new single, „Rock Believer“. | език-скрит = | език = en }}</ref> режисиран от Йорн Хайтман и Хинрих Пфлуг, който включва кадри на групата предимно от 1980-те, заедно с членовете на „Скорпиънс“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=TllvFtkXMBE | заглавие = Scorpions – Rock Believer (Official Video) | достъп_дата = 2022-01-19 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-01-18 | труд = Scorpions | издател = youtube.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> През февруари, групата издава в рамките на една седмица още два сингъла от ''Rock Believer'' – ''Seventh Sun''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/release-new-single-seventh-sun/ | заглавие = Release New Single „Seventh Sun“ | достъп_дата = 2022-02-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-02-11 | труд = NEWS | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Here is Seventh Sun, the next single from Scorpions upcoming album. | език-скрит = | език = en }}</ref> и ''Shining of Your Soul''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/new-single-shining-of-your-soul/ | заглавие = New Single ''Shining Of Your Soul'' | достъп_дата = 2022-02-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-02-18 | труд = NEWS | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Here is Seventh Sun, the next single from Scorpions upcoming album. | език-скрит = | език = en }}</ref> {{multiple image |image1 = Scorpions -Rock Believer A.jpg |width1 = 77 |caption1 = Страна A |image2 = Scorpions -Rock Believer B.jpg |width2 = 77 |caption2 = Страна B |image3 = Scorpions -Rock Believer C.jpg |width3 = 77 |caption3 = Страна C |image4 = Scorpions -Rock Believer D.jpg |width4 = 77 |caption4 = Страна D |footer = Дългосвирещите две плочи в черно-бял вариант (бяла страна A и черна страна B; черна страна C с бяла страна D), в ограниченото ексклузивно издание на албума.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/release/22299622-Scorpions-Rock-Believer/image/SW1hZ2U6NzQxOTM4MzU= | заглавие = Scorpions – Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-09 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> }} Албумът е издаден официално от „Въртиго Рекърдс“ на 25 февруари 2022 г.<ref name="RE"/> Той е популяризиран и представен чрез официалния сайт на групата и се предлага в няколко разлчини формата: стандартно издание на [[компактдиск]] с включени 11 песни,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699016/rock-believer-cd | заглавие = Rock Believer (CD) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on CD in a 4 panel digipack with a 16 page booklet including 11 tracks. | език-скрит = | език = en }}</ref> луксозно издание с два компактдиска с още 5 песни,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699017/rock-believer-2cd-ltd-deluxe-edition | заглавие = Rock Believer (2CD Ltd. Deluxe Edition) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on 2 CDs in a 6 panel digipack with a 20 page booklet including 16 tracks. | език-скрит = | език = en }}</ref> ексклузивно ограничено в черно-бял вариант с 2 [[дългосвиреща плоча|дългосвирещи плочи]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699018/rock-believer-ltd-blackwhite-deluxe-2lp | заглавие = Rock Believer (Ltd. Black/White Deluxe 2LP) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on an exclusive limited black/white 2 LP (180g) in a gatefold including 16 tracks. | език-скрит = | език = en }}</ref> ограничено издание с 2 черни плочи включващи 16 песни и 7-инчов винилов сингъл със заглавната песен ''Rock Believer'', заедно със ''Seventh Sun'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.scorpions.shop/p51-i0602438939732/scorpions/rock-believer/index.html?_ga=2.91368988.78075956.1646211461-755244068.1638973868 | заглавие = Rock Believer Ltd. 2LP + Clear 7″ | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = scorpions.shop | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on a limited black 2LP (180g) in a gatefold including 16 tracks and an exclusive limited clear 7’’ vinyl including the title track „Rock Believer“ and another track from the album. | език-скрит = | език = en }}</ref> същото издание, но с бели и черни плочи и 7-инчовият винилов сингъл,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.scorpions.shop/p51-i0602438939756/scorpions/rock-believer/index.html?_ga=2.159204924.78075956.1646211461-755244068.1638973868 | заглавие = Rock Believer Ltd. Deluxe 2LP black / white + Clear 7″ | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = scorpions.shop | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on an exclusive limited black/white 2LP (180g) in a gatefold including 16 tracks and an exclusive limited clear 7’’ vinyl including the title track „Rock Believer“ and another track from the album. | език-скрит = | език = en }}</ref> ексклузивно издание с две зелени плочи,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.emp-online.com/p/rock-believer/520061.html?forceThisShop=1 | заглавие = Rock Believer LP | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = emp-online.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> две ограничени издания с черно-бели плочи, включващи 16 песни, прозрачен 7-инчов винил сингъл, черна тениска с логото на „Скорпиънс“ (във второто издание, тениската е с обложката на сингъла ''Rock Believer''), 4 „перца“ за свирена на китатра и 2 дървени палки за свирене на барабани,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.scorpions.shop/p51-i0602445170289/scorpions/rock-believer/index.html?_ga=2.188549934.78075956.1646211461-755244068.1638973868 | заглавие = Rock Believer Superbundle 2LP schwarz / weiß + Scorpions Shirt | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = scorpions.shop | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on an exclusive limited black/white 2LP (180g) in a gatefold including 16 tracks, an exclusive limited clear 7’’ vinyl (40g) including 2 single tracks, a black Scorpions T-Shirt with band logo on the front (100% cotton, fair), drumsticks (hickory wood) and 4 guitar picks. | език-скрит = | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.scorpions.shop/p51-i0602445156863/scorpions/rock-believer/index.html?_ga=2.87778206.78075956.1646211461-755244068.1638973868 | заглавие = Superbundle 2LP black / white + Rock Believer Shirt | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = scorpions.shop | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on an exclusive limited black/white 2LP (180g) in a gatefold including 16 tracks + an exclusive limited clear 7’’ vinyl (40g) including 2 single tracks + a black Rock Believer T-Shirt with band print drawn by Klaus Voormann on the front (100% cotton, fair) + drumsticks (hickory wood) and 4 guitar picks. | език-скрит = | език = en }}</ref> две черни плочи, включващи 16 песни и черна тениска с обложката на сингъла ''Rock Believer'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699027/rock-believer-ltd-shirtbundle-rock-believer-2lp | заглавие = Rock Believer (Ltd. Shirtbundle „Rock Believer“ 2LP) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on a limited black 2 LP (180g) in a gatefold including 16 tracks and a black Rock Believer T-Shirt with white band print drawn by Klaus Voormann on the front (100% cotton, fair). | език-скрит = | език = en }}</ref> луксозно издание с два компактдиска и черна тениска с обложката на сингъла ''Rock Believer'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699025/rock-believer-ltd-shirtbundle-rock-believer-2cd | заглавие = Rock Believer (Ltd. Shirtbundle „Rock Believer“ 2CD) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on 2 CDs in a 6 panel digipack with a 20 page booklet including 16 tracks and a black Rock Believer T-Shirt with white band print drawn by Klaus Voormann on the front (100% cotton, fair). | език-скрит = | език = en }}</ref> 2 черни плочи или 2 компактдиска с черна тениска и логото на „Скорпиънс“,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699029/rock-believer-ltd-shirtbundle-scorpions-2lp | заглавие = Rock Believer (Ltd. Shirtbundle „Scorpions“ 2LP) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on a limited black 2 LP (180g) in a gatefold including 16 tracks and a black Scorpions T-Shirt with white band logo on the front (100% cotton, fair). | език-скрит = | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699028/rock-believer-ltd-shirtbundle-scorpions-2cd | заглавие = Rock Believer (Ltd. Shirtbundle „Scorpions“ 2LP) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on 2 CDs in a 6 panel digipack with a 20 page booklet including 16 tracks and a black Scorpions T-Shirt with white band logo on the front (100% cotton, fair). | език-скрит = | език = en }}</ref> бонус издание с две черни плочи и 16 песни<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699012/rock-believer-ltd-black-deluxe-2lp | заглавие = Rock Believer (Ltd. Black Deluxe 2LP) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on a limited black 2 LP (180g) in a gatefold including 16 tracks. | език-скрит = | език = en }}</ref> и стандарно издание с 1 плоча.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699013/rock-believer-lp | заглавие = Rock Believer (LP) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on a black 1 LP (180g) including 11 tracks. | език-скрит = | език = en }}</ref> ''Rock Believer'' е издаден в различни части на света, включително Япония, където към 16-те песни в двойното издание на компактдиск, е добавена песента ''Out Go The Lights''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cdjapan.co.jp/product/UICY-16053 | заглавие = Rock Believer [SHM-CD] [Japan Bonus Track] | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = cdjapan.co.jp | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Версията на албума, който е достъпен за сваляне или слушане чрез [[Ай Тюнс]] и [[Спотифай]], също включва 16-те песни от луксозното издание.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://music.apple.com/in/album/rock-believer-deluxe/1591060683 | заглавие = Rock Believer (Deluxe) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = music.apple.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = „We were not thinking about making a new album at all,“ Scorpions vocalist Klaus Meine says of the fateful day in 2018 when Germany’s biggest rock band decided to do just that. | език-скрит = | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://open.spotify.com/album/3buy6DvCMUseqKyEC4RI4g | заглавие = Rock Believer (Deluxe) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = spotify.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> В началото на месец май 2022 г., албумът е издаден на територията на Франция с нова, допълнителна песен - ''The Language Of My Heart'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/release/23134319-Scorpions-Rock-Believer | заглавие = Scorpions – Rock Believer | достъп_дата = 2022-05-18 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> която през втората половина на същия месец става петият сингъл от албума.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/language-of-my-heart/ | заглавие = SCORPIONS RELEASE FRENCH BONUS TRACK ”THE LANGUAGE OF MY HEART” | достъп_дата = 2022-05-18 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-05-17 | труд = NEWS | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Since “Wind of Change”, Klaus Meine has probably not succeeded in creating a song that is as touching, as emotional, as raw as this one: a harmonious guitar solo by Matthias Jabs to start, then the unmistakable voice of the SCORPIONS singer picking up the sound and singing: “I walked down to Notre-Dame, To say a prayer for Bataclan…” | език-скрит = | език = en }}</ref> == Оценки и възприемане == {{Професионален рейтинг | име = Рейтинг на албума | друго име = ''Rock Believer'' | източник общ = ''Брейвуърдс'' | рейтинг общ = 8<ref name="Rock Believer4">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bravewords.com/reviews/scorpions-rock-believer | заглавие = SCORPIONS – Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-09 | фамилно_име = Balazs | първо_име = Nick | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-02-24 | труд = reviews | издател = bravewords.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = After the so-so Return To Forever, it is safe to assume many lost in faith in the Germans’ ability to crank out a high-caliber collection of songs. After this fresh sting, many will be Believers again. | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник1 = ''Блебърмаут'' | рейтинг1 = {{рейтинг|8|10}}<ref name="Rock Believer1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/cdreviews/rock-believer/ | заглавие = SCORPIONS ''Rock Believer'' | достъп_дата = 2022-02-25 | фамилно_име = Jason | първо_име = Roche | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = cdreviews | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = It's a testament to the band's self-confidence that on the fiftieth anniversary of their 1972 debut album, ''Lonesome Crow'', the band's course of action was to simply do the things that they have always done best throughout their existence. ''Rock Believer'' serves as a comforting reminder that SCORPIONS are still capable of generating catchy rock anthems in their later years. | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник2 = ''Класик Рок'' | рейтинг2 = {{рейтинг|4|5}}<ref name="Rock Believer2">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.loudersound.com/reviews/scorpions-formula-remains-gleefully-intact-on-the-defiant-rock-believer | заглавие = Scorpions' formula remains gleefully intact on the defiant Rock Believer | достъп_дата = 2022-02-25 | фамилно_име = Aizlewood | първо_име = John | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-02-25 | труд = Reviews Classic Rock | издател = loudersound.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = On Rock Believer, Scorpions' first album in seven years, fires are still burning | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник3 = ''Спутникмюзик'' | рейтинг3 = {{рейтинг|3.5|5}}<ref name="Rock Believer3">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sputnikmusic.com/review/84461/Scorpions-Rock-Believer/ | заглавие = Scorpions Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-02-25 | труд = Reviews | издател = sputnikmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Fifty years is a long time and Rock Believer, the last full length by the Germans and their 21st album, give or take, partly answers the question. | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник4 = ''Лаут'' | рейтинг4 = {{рейтинг|4|5}}<ref name="Rock Believer5">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.laut.de/Scorpions/Alben/Rock-Believer-117845 | заглавие = SCORPIONS- „Rock Believer“ | достъп_дата = 2022-03-09 | фамилно_име = Vogel | първо_име = Yan | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-02-25 | труд = Alben | издател = laut.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = "Rock Believer" wirkt wie eine naive Utopie inmitten einer von Konflikten zerriebenen Welt, forciert durch die politische Schlechtwetterlage aufgrund der russischen Aggressionen. | език-скрит = | език = de }}</ref> | източник5 = ''Рокхард'' | рейтинг5 = {{рейтинг|9|10}}<ref name="Rock Believer6">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rockhard.de/reviews/scorpions-rock-believer_559940.html | заглавие = SCORPIONS Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-09 | фамилно_име = Mader | първо_име = Matthias | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-02-25 | труд = reviews | издател = rockhard.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Die SCORPIONS ham ´nen Plan. Und Mikkey Dee. Beides zusammengenommen sorgt dafür, dass „Rock Believer“ ihr härtestes (und bestes) Album seit – es ist an der Zeit, sich mal ganz weit aus dem Fenster zu lehnen -, ja, seit „Blackout“ geworden ist. | език-скрит = | език = de }}</ref> | източник6 = ''[[Олмюзик]]'' | рейтинг6 = {{рейтинг|3.5|5}}<ref name="Rock Believer7">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/album/rock-believer-mw0003616900 | заглавие = Scorpions Rock Believer, Rock Believer Review by James Christopher Monger | достъп_дата = 2022-03-10 | фамилно_име = Monger | първо_име = James | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The veteran German rockers' 19th studio album, Rock Believer, sees the Scorpions working remotely to craft a surprisingly solid and unifying set of hard rock anthems that provide plenty of fan service. | език-скрит = | език = en }}</ref> }} ''Rock Believer'' получава предимно положителни отзиви. В една от първите оценки за ''Rock Believer'', Джейсън Рош чрез отбелязва, че този албум е доказателство за самочувствието на групата натрупано в последните 50 години след дебютния им албум ''[[Lonesome Crow]]'' от 1972 г. и пише, че „курсът на действие на групата е просто да прави нещата, които винаги са правили най-добре през цялото си съществуване“. В заключение той определя ''Rock Believer'' като утешително напомняне, „че Скорпиънс все още са способни да генерират закачливи рок химни в последните си години“.<ref name="Rock Believer1"/> Джон Ейзлууд от ''Класик Рок'' поставя добра оценка на изданието и пише, че вокалите на Клаус Майне са толкова мощни, колкото, „когато той ви разтърси като ураган“ и че „Формулата остава радостно непокътната: галопиращи китари и сръчни припеви“, той също така допълва „Дните на безсрамните балади като ''[[Wind of Change]]'', [[Глем метъл|поп-метъла]] (''Is There Somebody There?'') и смелите експерименти (''[[The Zoo]]'') отдавна са отминали. Вместо това, с изключение на двете версии на ''When You Know (Where You Come From)'', те дават пълна газ с интензитет, който би развълнувал внуците им".<ref name="Rock Believer2"/> В обширно ревю, сайтът ''Спутникмюзик'' пише: „Тяхното жило е наистина неостаряващо, особено в случая с вокалите на Клаус Майне, които са пълна мистерия на природата, съчетана само с това, че [[Ози Озбърн|Ози]] все още е жив и сравнително здрав“. ''Rock Believer'' е описан като голямо постижение за германците предвид обстоятелствата, но въпреки това критикуван заради някои от песните, сред които са ''Call of the Wild'', ''When Tomorrow Comes'' и ''Crossing Borders''.<ref name="Rock Believer3"/> Ник Балаш от ''Брейвуърдс'' съпоставя албума с предишния студиен албум на „Скорпиънс“ ''[[Return to Forever]]'' (2015) и дава по-висока оценка на ''Rock Believer'', обяснявайки „След ''Return To Forever'' е безопасно да се предположи, че мнозина са загубили вяра в способността на германците да създадат колекция от песни с висок калибър. След това ново ужилване мнозина отново ще бъдат вярващи“.<ref name="Rock Believer4"/> Ян Вогел от сайта laut.de прави съпоставки с [[Руско нападение над Украйна|войната в Украйна]], пишейки: ''Rock Believer'' изглежда като наивна утопия сред свят, разкъсан от конфликти, принуден от лошите политически метеорологични условия, причинени от руската агресия".<ref name="Rock Believer5"/> Матиас Мадер от сайта rockhard.de също дава висока оценка и определя ''Rock Believer'' като най-тежкия и най-добрия албум на групата след ''Blackout'' (1982).<ref name="Rock Believer6"/> == Списък с песните == {{списък песни | заглавие на албум = ''Rock Believer'' | година = 2022 | време = 63:56 | песен1-заглавие = Gas in the Tank | песен1-забележка = | песен1-автор = | песен1-текст = Клаус Майне | песен1-музика = Рудолф Шенкер | песен1-оригинал = | песен1-време = 3:40 | песен2-заглавие = Roots in My Boots | песен2-забележка = | песен2-автор = | песен2-текст = Клаус Майне | песен2-музика = Рудолф Шенкер | песен2-оригинал = | песен2-време = 3:17 | песен3-заглавие = Knock 'em Dead | песен3-забележка = | песен3-автор = | песен3-текст = Клаус Майне | песен3-музика = Рудолф Шенкер | песен3-оригинал = | песен3-време = 4:11 | песен4-заглавие = Rock Believer | песен4-забележка = | песен4-автор = | песен4-текст = Клаус Майне | песен4-музика = Рудолф Шенкер, Клаус Майне | песен4-оригинал = | песен4-време = 3:57 | песен5-заглавие = Shining of Your Soul | песен5-забележка = | песен5-автор = | песен5-текст = Клаус Майне | песен5-музика = Рудолф Шенкер, Грег Фиделман | песен5-оригинал = | песен5-време = 3:57 | песен6-заглавие = Seventh Sun | песен6-забележка = | песен6-автор = | песен6-текст = Клаус Майне | песен6-музика = Рудолф Шенкер, Ханс Мартин Буф, Инго Поуицер, Грег Фиделман, Матиас Ябс | песен6-оригинал = | песен6-време = 5:30 | песен7-заглавие = Hot and Cold | песен7-забележка = | песен7-автор = | песен7-текст = Клаус Майне | песен7-музика = Матиас Ябс | песен7-оригинал = | песен7-време = 4:12 | песен8-заглавие = When I Lay My Bones to Rest | песен8-забележка = | песен8-автор = | песен8-текст = Клаус Майне | песен8-музика = Рудолф Шенкер | песен8-оригинал = | песен8-време = 3:07 | песен9-заглавие = Peacemaker | песен9-забележка = | песен9-автор = | песен9-текст = Клаус Майне | песен9-музика = Рудолф Шенкер, Павел Мончивода | песен9-оригинал = | песен9-време = 2:56 | песен10-заглавие = Call of the Wild | песен10-забележка = | песен10-автор = | песен10-текст = Клаус Майне | песен10-музика = Рудолф Шенкер | песен10-оригинал = | песен10-време = 5:20 | песен11-заглавие = When You Know (Where You Come From) | песен11-забележка = | песен11-автор = | песен11-текст = Клаус Майне | песен11-музика = Рудолф Шенкер | песен11-оригинал = | песен11-време = 4:22 }} {{списък песни/бонуси | песен12-заглавие = Shoot for Your Heart | песен12-забележка = | песен12-автор = | песен12-текст = Клаус Майне | песен12-музика = Клаус Майне | песен12-оригинал = | песен12-време = 4:01 | песен13-заглавие = When Tomorrow Comes | песен13-забележка = | песен13-автор = | песен13-текст = Клаус Майне | песен13-музика = Рудолф Шенкер | песен13-оригинал = | песен13-време = 3:47 | песен14-заглавие = Unleash the Beast | песен14-забележка = | песен14-автор = | песен14-текст = Клаус Майне | песен14-музика = Рудолф Шенкер | песен14-оригинал = | песен14-време = 4:17 | песен15-заглавие = Crossing Borders | песен15-забележка = | песен15-автор = | песен15-текст = Матиас Ябс | песен15-музика = Матиас Ябс, Клаус Майне | песен15-оригинал = | песен15-време = 3:38 | песен16-заглавие = When You Know (Where You Come From) | песен16-забележка = Акустична версия | песен16-автор = | песен16-текст = Клаус Майне | песен16-музика = Рудолф Шенкер | песен16-оригинал = | песен16-време = 3:44 }} {{списък песни/бонуси | песен17-заглавие = Out Go the Lights | песен17-забележка = В японското издание | песен17-автор = | песен17-текст = Клаус Майне | песен17-музика = Рудолф Шенкер | песен17-оригинал = | песен17-време = 3:39 }} {{списък песни/бонуси | песен17-заглавие = The Language of the Heart | песен17-забележка = Във френското издание | песен17-автор = | песен17-текст = Клаус Майне | песен17-музика = Клаус Майне | песен17-оригинал = | песен17-време = 3:54 }} == Състав == {{col-begin}} {{col-2}} '''„Скорпиънс“''' * [[Клаус Майне]] – [[певец|основни вокали]] * [[Рудолф Шенкер]] – [[китари|ритъм китари]], задни вокали, китарно соло на ''When You Know (Where You Come From)'', аранжименти за китара * [[Матиас Ябс]] – основни китари, ритъм китари, [[Акустична китара|акустични китари]], [[слайд китара]], китарно соло, аранжименти за китара * [[Павел Мончивода]] – [[бас китара]] * [[Мики Дий]] – [[барабани]] '''Допълнителни музиканти''' * Инго Поуицер – допълнителни китари и бас, китарно соло в ''When Tomorrow Comes'', допълнителни фонови вокали, пляскания, китарни аранжименти * Ханс Мартин Буф – допълнителни фонови вокали, ръкопляскания * Якоб Химелейн – допълнителни фонови вокали, ръкопляскания * Алекс Малек – допълнителни фонови вокали, ръкопляскания * Пити Хехт – ударни {{col-break}} '''Продукция''' * „Скорпиънс“ – продукция * Ханс Мартин Буф – продукция, [[звукорежисьор]], [[музикално програмиране]], звуков дизайн * Якоб Химелейн – асистент по записи * Майкъл Илберт – инженер по смесване * Том Порсел Возник – инженер * Инго Поуицер – китарна техника * Питър Киркма – китарна техника * Матиас Либетрут – барабанна техника * Рене Томсен – барабанна техника * Рокет и Уинг – дизайн * Джеф Хроуър – снимка на обложката * Марк Тайс – снимка на задната обложка * Клаус Ворман – дизайн на предната обложката {{col-end}} == Позиция в класациите == {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Класация ! Най-висока<br />позиция |- |align="left"|Австрия<ref name="austriancharts.at">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://austriancharts.at/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Rock+Believer&cat=a | заглавие = SCORPIONS – ROCK BELIEVER | достъп_дата = 2022-03-09 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = austriancharts.at | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = de }}</ref> |4 |- |align="left"|Белгия (Валония)<ref name="ultratop.be/fr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ultratop.be/fr/album/77429/Scorpions-Rock-Believer | заглавие = Scorpions – Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ultratop.be | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = fr }}</ref> |1 |- |align="left"|Белгия (Фландрия)<ref name="ultratop.be/nl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ultratop.be/nl/album/77429/Scorpions-Rock-Believer | заглавие = Scorpions – Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ultratop.be | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = fr }}</ref> |3 |- |align="left"|Великобритания (Рок и Метъл Албуми)<ref name="officialcharts.com1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.officialcharts.com/charts/rock-and-metal-albums-chart/20220304/112/ | заглавие = Official Rock & Metal Albums Chart Top 40 | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 04 March 2022 – 10 March 2022 | издател = officialcharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |2 |- |align="left"|Великобритания (Ю Кей Албум Чарт)<ref name="officialcharts.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.officialcharts.com/search/albums/rock-believer/ | заглавие = Official Albums Chart Top 100 | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 04 March 2022 – 10 March 2022 | издател = officialcharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |18 |- |align="left"|Германия<ref name="offiziellecharts.de">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.offiziellecharts.de/album-details-488489 | заглавие = SCORPIONS ROCK BELIEVER ALBUM | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = offiziellecharts.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = de }}</ref> |2 |- |align="left"|Гърция<ref name="ifpi.gr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ifpi.gr/charts_el.html | заглавие = Official IFPI Charts Top-75 Albums Sales Chart (Combined) | достъп_дата = 2022-03-15 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Εβδομάδα: 9/2022 | издател = ifpi.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220315085930/https://www.ifpi.gr/charts_el.html | архив_дата = 2022-03-15 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |13 |- |align="left"|Испания<ref name="elportaldemusica.es">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.elportaldemusica.es/lists/top-100-albums/2022/9 | заглавие = Top 100 Albums Weekly | достъп_дата = 2022-03-09 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = elportaldemusica.es | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |5 |- |align="left"|Италия<ref name="fimi.it">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.fimi.it/top-of-the-music/classifiche.kl#/charts/1/2022/9 | заглавие = Classifica settimanale WK 9 (dal 25.02.2022 al 03.03.2022) | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Top of the Music | издател = fimi.it | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = it }}</ref> |24 |- |align="left"|Канада („[[Билборд (списание)|Билборд]]“)<ref name="billboard.com/cna">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/cna/ | заглавие = BILLBOARD CANADIAN ALBUMS | достъп_дата = 2022-03-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Chart History | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |60 |- |align="left"|Нидерландия<ref name="dutchcharts.nl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dutchcharts.nl/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Rock+Believer&cat=a | заглавие = SCORPIONS – ROCK BELIEVER | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = dutchcharts.nl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = nl }}</ref> |15 |- |align="left"|Полша<ref name=olis.onyx.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://olis.onyx.pl/listy/index.asp?idlisty=1423&lang=en | заглавие = Oficjalna lista sprzedaży :: OLiS – Official Retail Sales Chart | достъп_дата = 2022-03-10 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 25.02.2022 – 03.03.2022 | издател = olis.onyx.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |1 |- |align="left"|Португалия<ref name="portuguesecharts.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://portuguesecharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Rock+Believer&cat=a | заглавие = SCORPIONS – ROCK BELIEVER (ALBUM) | достъп_дата = 2022-03-10 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = portuguesecharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |5 |- |align="left"|САЩ (Британски албуми „Билборд“)<ref name="billboard.com" /> |18 |- |align="left"|САЩ („[[Билборд 200]]“)<ref name="billboard.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/tlp/ | заглавие = Chart History Scorpions The Billboard 200 | достъп_дата = 2022-03-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |59 |- |align="left"|САЩ (Винилови албуми „Билборд“)<ref name="billboard.com" /> |16 |- |align="left"|САЩ (Германски албуми „Билборд“)<ref name="billboard.com" /> |2 |- |align="left"|САЩ (Продажби Топ албуми „Билборд“)<ref name="billboard.com" /> |4 |- |align="left"|САЩ (Топ Рок албуми „Билборд“)<ref name="billboard.com/rck">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/rck/ | заглавие = Chart History Scorpions Top Rock Albums | достъп_дата = 2022-03-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |9 |- |align="left"|САЩ (Тестмейкър албуми „Билборд“)<ref name="billboard.com" /> |2 |- |align="left"|САЩ (Топ Хардрок албуми „Билборд“)<ref name="billboard.com/MTL">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/Scorpions/chart-history/MTL | заглавие = Chart History Scorpions Top Hard Rock Albums | достъп_дата = 2022-03-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |2 |- |align="left"|Унгария<ref name="slagerlistak.hu">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://slagerlistak.hu/album-top-40-slagerlista/2022/9 | заглавие = Album Top 40 slágerlista | достъп_дата = 2022-03-10 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 2022. 9. hét 2022. 02. 25. – 2022. 03. 03. | издател = slagerlistak.hu | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |20 |- |align="left"|Финландия<ref name="ifpi.fi">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ifpi.fi/lista/artistit/Scorpions/Rock+Believer/ | заглавие = Scorpions Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ifpi.fi | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |3 |- |align="left"|Франция<ref name="snepmusique.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://snepmusique.com/les-tops/le-top-de-la-semaine/top-albums/?semaine=9?&annee=2022&categorie=Top%20Albums | заглавие = Accueil Top Albums | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 2022 Semaine du 4 mars 2022 | издател = snepmusique.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = fr }}</ref> |2 |- |align="left"|Хърватия<ref name="top-lista.hr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.top-lista.hr/www/lista-prodaje-strano-9-tjedan-2022/ | заглавие = Lista prodaje 9. tjedan 2022. (21.02.2022. – 27.02.2022.) | достъп_дата = 2022-03-10 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 2022 Semaine du 4 mars 2022 | издател = top-lista.hr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = hr }}</ref> |12 |- |align="left"|Чехия<ref name="hitparada.ifpicr.cz">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://hitparada.ifpicr.cz/ | заглавие = FPI ČR Hitparáda – CZ – ALBUMS – TOP 100 Týden – 202209 | достъп_дата = 2022-03-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 2022 Semaine du 4 mars 2022 | издател = hitparada.ifpicr.cz | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = На страницата с класацията изберете 202209 в полето до думата „Zobrazit“ и след това щракнете върху думата, за да извлечете правилните данни от класацията. | език-скрит = | език = }}</ref> |14 |- |align="left"|Швеция<ref name="sverigetopplistan.se">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sverigetopplistan.se/chart/54?dspy=2022&dspp=9 | заглавие = Veckolista Album, vecka 9 | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sverigetopplistan.se | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = se }}</ref> |6 |- |align="left"|Швейцария<ref name="swisscharts.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://swisscharts.com/album/Scorpions/Rock-Believer-488489 | заглавие = Scorpions – Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = swisscharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |2 |- |align="left"|Шотландия<ref name="officialcharts.com/scottish">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.officialcharts.com/charts/scottish-albums-chart/20220304/40/ | заглавие = Official Scottish Albums Chart Top 100 | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 04 March 2022 – 10 March 2022 | издател = officialcharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |8 |- |align="left"|Япония („Орикон“)<ref name="oricon.co.jp">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2022-03-07/p/3/ | заглавие = Oricon Top 50 Albums: 2022-03-07/p/3 | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = oricon.co.jp | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |27 |- |align="left"|Япония („Билборд Япония“)<ref name="billboard-japan.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard-japan.com/charts/detail?a=hot_albums | заглавие = Billboard Japan Hot Albums: 2022/03/02 公開 | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = billboard-japan.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |33 |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [https://www.the-scorpions.com/ Официален уебсайт] {{Скорпиънс}} {{Rock Believer}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Албуми на „Скорпиънс“]] p76vvdois6oluh3za29p1u3kgrkgfrb 11473775 11473773 2022-07-29T06:10:41Z Станислав Николаев 13436 /* Издаване */ wikitext text/x-wiki {{Музикален албум | заглавие = ''Rock Believer'' | обложка = Scorpions - Rock Believer CD.jpg | автор = „Скорпиънс“ | тип = студиен | дата = 2020 – 2021 | година = 25 февруари 2022 | жанр = [[Хардрок]], [[хевиметъл]] | времетраене = 63:56 | имена = [[Ханс Мартин Буф]] и „Скорпиънс“ | лейбъл = „[[Въртиго Рекърдс]]“ | пореден = Двадесет и седми | език = [[английски език|английски]] | предишен албум = ''[[Return to Forever]]''<br/>(2015) | този албум = '''''Rock Believer'''''<br/>(2022) | следващ албум = - | сингли = <div> # ''Peacemaker'' <br/><small>Издаден: 4 ноември 2021</small> # ''Rock Believer'' <br/><small>Издаден: 14 януари 2022</small> # ''Seventh Sun'' <br/><small>Издаден: 11 февруари 2022</small> # ''Shining of Your Soul'' <br/><small>Издаден: 18 февруари 2022</small> # ''The Language of the Heart'' <br/><small>Издаден: 17 май 2022</small> </div> }} '''''Rock Believer''''' е 21-вият студиен [[Музикален албум|албум]] на германската [[рок]] група „[[Скорпиънс]]“, издаден от „[[Въртиго Рекърдс]]“ на 25 февруари 2022 г.<ref name="RE">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/rockbeliever/ | заглавие = Rock Believer | достъп_дата = 2022-02-25 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = DISCOGRAPHY | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Legendary rockers Scorpions return with their new album ''Rock Believer'', which was created in the studio during the lockdown in their home base Hannover. | език-скрит = | език = en }}</ref> Това е първият студиен албум на групата с [[барабани]]ста [[Мики Дий]], който заменя [[Джеймс Котак]] през 2016 г.,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.blabbermouth.net/news/former-motorhead-drummer-mikkey-dee-joins-scorpions-as-permanent-member/ | заглавие=Former MOTÖRHEAD Drummer MIKKEY DEE Joins SCORPIONS As Permanent Member |достъп_дата =2021-10-04|дата=2016-09-12|издател=blabbermouth.net |цитат=German hard rock veterans SCORPIONS have announced the addition of former MOTÖRHEAD member Mikkey Dee as a permanent replacement for SCORPIONS' longtime drummer James Kottak.|език=en }}</ref> (въпреки издаването на [[Семплер (компилация)|компилацията]] ''[[Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads]]'' (2017) с включени две нови песни<ref name="Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/born-to-touch-your-feelings-best-of-rock-ballads/ | заглавие = ALBUM DETAILS ''Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads'' | достъп_дата = 2021-10-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The album production, on the other hand, was in the trusted hands of Mikael Nord Andersson and Martin Hansen. 40 years ago the song „Born To Touch Your Feelings“ was released for the first time. Now it’s the title song of a truly wonderful album, and the emotionally involved reminiscence of a legendary band. 40 years. Half a lifetime. An entire world-career. | език-скрит = | език = en }}</ref>) и първият албум на „Скорпиънс“ от седем години след ''[[Return to Forever]]'' (2015), което прави най-дългата пауза между техни албуми. ''Rock Believer'' е издаден точно 50 години след дебютния албум на групата ''[[Lonesome Crow]]'' (1972).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.facebook.com/Scorpions/posts/427991312017675? | заглавие = SCORPIONS ANNOUNCE NEW STUDIO ALBUM „ROCK BELIEVER“ & 2022 WORLD TOUR | достъп_дата = 2021-10-06 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-09-29 | труд = | издател = Official SCORPIONS Facebook | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = 2022 is set to be a monumental year for the band. 50 years ago, on January 22nd, 1972, Scorpions released their acclaimed debut album and launched an unparalleled international career. They will celebrate this milestone with the world by delivering a phenomenal new album and bringing people back together at their shows. | език-скрит = | език = en }}</ref> Основен автор на текстовете на повечето от песните в албума, е певецът на групата [[Клаус Майне]], докато китаристът [[Рудолф Шенкер]] композира почти всяка песен от изданието. Начинът по който групата работи по изданието е различен начин от този, възприет през последните три десетилетия, музиканите изпълняват своите части от песните заедно в една обща стая, така както през 1980-те обикновено записват албумите си. ''Rock Believer'' е записан в Хановер, Германия с чести прекъсвания в продължение на две години от 2020 г. до 2021 г., заради [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|световната пандемия]] от [[SARS-CoV-2|коронавирус]], което налага смяната на музикалния продуцент, с който групата започва да работи дистанционно от Лос Анджелис. През втората половина на 2021 г. „Скорпиънс“ завършват записите на всички песни за ''Rock Believer'', заедно с продуцента [[Ханс Мартин Буф]], а [[Майкъл Илберт]] осъщестява последното им миксиране в Берлин. ''Rock Believer'' получава предимно положителни отзиви от музикалните критици, някои от които му дават по-висока оценка от предишния албум на „Скорпиънс“ ''Return to Forever'' (2015). Изданието влиза в класациите на няколко държави, дебютирайки като №1 в Белгия и Полша, №2 в Германия, Великобритания, Швейцария, Франция и в три различни класации на списание „[[Билборд (списание)|Билборд]]“ в САЩ. С продажби от 12 000 броя през първата седмица от издаването си, ''Rock Believer'' достига до №59 в „[[Билборд 200]]“ в САЩ, отбелязвайки най-високата позиция за албум на „Скорпиънс“ в тази класация от 2010 г., когато студийният им ''[[Sting in the Tail]]'' дебютира под №23.<ref name="bravewords.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bravewords.com/news/scorpions-land-on-billboard-charts-with-rock-believer?fbclid=IwAR18XE8zxsIsWVqThOni2GgHAbfvqJEHop7xesI5LX0HsjhP9DTIH__ZL7o | заглавие = SCORPIONS Land On Billboard Charts With Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-03-08 | труд = News | издател = bravewords.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Scorpions arrive at #4 on Billboard's Top Album Sales chart with its new release, Rock Believer, selling 12,000 copies. It’s the highest charting effort for the group on the 30-year-old Top Album Sales chart. | език-скрит = | език = en }}</ref> ''Rock Believer'' е 20-тото издание на групата, което попада сред първите 200 музикални албума и [[миниалбум]]а с най-добри продажби на териториятя на САЩ.<ref name="bravewords.com"/> Издаването на ''Rock Believer'' е последвано от ново световно концертно турне [[Rock Believer World Tour]], което започва с девет последователни концерта през март 2022 г. в Лас Вегас, Невада, САЩ.<ref name="blabbermouth.net">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-announce-rock-believer-album-european-tour-with-mammoth-wvh/ | заглавие = SCORPIONS Announce 'Rock Believer' Album, European Tour With MAMMOTH WVH | достъп_дата = 2021-09-29 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-09-29 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = German hard rock legends SCORPIONS will release their 19th studio album, „Rock Believer“, on February 11, 2022. The LP's first single, „Peacemaker“, will precede the full-length effort on October 21, 2021. | език-скрит = | език = en }}</ref> == История и записване == През 2018 г. китаристът на групата [[Рудолф Шенкер]], в интервю пред „Диджитал Журнал“ във връзка с нов албум, заява: „Все още чакаме момент за вдъхновение да направим друг албум, като „[[Джудас Прийст]]“ и „[[Металика]]“. Трябва да изчакате, докато дойде подходящият момент“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-guitarist-we-are-still-waiting-for-a-moment-for-inspiration-to-do-another-album/ | заглавие = SCORPIONS Guitarist: 'We Are Still Waiting For A Moment For Inspiration To Do Another Album' | достъп_дата = 2022-01-10 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2018-08-14 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = SCORPIONS guitarist Rudolf Schenker has told Digital Journal that the band is open to the idea of making a new studio album as the follow-up to 2015's „Return To Forever“. „We are still waiting for a moment for inspiration to do another album, like JUDAS PRIEST and METALLICA did“, he said. „You have to wait until the time is right.“ | език-скрит = | език = en }}</ref> Година по-късно, през май 2019 г. певецът [[Клаус Майне]] заявява, че „може да има нов албум през 2020 г.“, въпреки това, работата по ''Rock Believer'' се забавя с повече от две години, като сесиите и записите започват от началото до средата на 2019 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/klaus-meine-says-there-is-good-chance-new-scorpions-album-will-arrive-in-2020/ | заглавие = KLAUS MEINE Says There Is Good Chance New SCORPIONS Album Will Arrive in 2020 | достъп_дата = 2022-01-10 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = CORPIONS singer Klaus Meine has confirmed to Scorpions Brazil that the band has commenced the songwriting process for its new album. | език-скрит = | език = en }}</ref> Няколко месеца преди отново да възобновят записите по новия си албум, през април 2020 г. групата издава сингъла ''Sign of Hope'', песен създадена от „Скорпиънс“ във връзка със [[Пандемия от коронавирус (2019 – 2020)|световната пандемия]] от [[SARS-CoV-2|Коронавирус]].<ref name="Sign of Hope">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.loudersound.com/news/scorpions-launch-surprise-single-sign-of-hope | заглавие = Scorpions launch surprise single Sign Of Hope | достъп_дата = 2022-01-13 | фамилно_име = Lewry | първо_име = Fraser | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2020-04-29 | труд = News | издател = loudersound.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = "We are working on lot’s of hard'n'heavy rockers for our new album these days", say the band. „Because of the dramatic COVID-19 pandemic, we want to give you a little Sign of Hope that came straight from the heart in troubled times. Stay healthy and safe. We love you.“ | език-скрит = | език = en }}</ref> Сингълът е придружен с видеоклип показващ моментното състояние в някои държави по света, с празни улици, училища и т.н., поради въведените мерки против разпространението на вируса.<ref name="Sign of Hope"/> ''Sign of Hope'' е издаден като сингъл от звукозаписната компания „[[Въртиго Рекърдс]]“, но е предназначен само за закупуване чрез сваляне от интернет в различни платформи и не е издаден на физически носител.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/release/15352986-Scorpions-Sign-Of-Hope | заглавие = Scorpions – Sign Of Hope | достъп_дата = 2022-01-13 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = discogs.com | издател = Scorpions | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> [[Файл:Mikkey Dee (Scorpions) à Rennes en juin 2018..jpg|мини|ляво|220п|''Rock Believer'' е първият студиен албум за „Скорпиънс“, с Мики Дий на барабаните.]] На 25 юли 2020 г., „Скорпиънс“ влизат в „Пепърмайнт Парк Студио“ в Хановер, за да възобновят работата по нов студиен албум.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-reunite-at-hannover-studio-to-resume-work-on-new-album/| заглавие = SCORPIONS Reunite At Hannover Studio To Resume Work On New Album | достъп_дата = 2021-09-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2020-07-25 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The five members of SCORPIONS have reunited at Peppermint Park Studios in Hannover, Germany to resume work on their upcoming studio album. Tentatively due in 2021, the disc will mark the German hard rock legends' first release since 2017's „Born To Touch Your Feelings – Best Of Rock Ballads“, which was an anthology of SCORPIONS' new and classic material. | език-скрит = | език = en }}</ref> Първите сесии на албума, за които групата планира да се проведат в Лос Анджелис, са направени дистанционно, като [[Музикален продуцент|продуцентът]] [[Грег Фиделман]] участва чрез „[[Зуум]]“,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-are-making-progress-on-new-album/ | заглавие = SCORPIONS Are 'Making Progress' On New Album | достъп_дата = 2021-09-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-08-22 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = In the video, which can be seen below, singer Klaus Meine says in part: „It feels good. We're making progress every other day, and having our friend Greg Fidelman Zoomed in from Los Angeles. He tells us every day, 'No. I don't like that. I like it better this way.' [Laughs]“ Mikkey says: „We work all day on something, folks, and then he changes everything.“ Klaus adds: „But sometimes Greg comes in and goes, 'This is fantastic.“ | език-скрит = | език = en }}</ref> въпреки това, барабанистът Мики Дий в интервю през март 2021 г. пред [[Роб Флин]] от „[[Машин Хед]]“ потвърждава, че „Скорпиънс“ трябва да се откажат от плановете си да работят с Фиделман, поради възникналата световна пандемия от Коронавирус.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-were-forced-to-abandon-plan-to-work-with-producer-greg-fidelman-on-new-album/ | заглавие = SCORPIONS Were Forced To Abandon Plan To Work With Producer GREG FIDELMAN On New Album | достъп_дата = 2021-09-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-03-27 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = During an appearance on MACHINE HEAD frontman Robb Flynn's „No Fuckin' Regrets With Robb Flynn“ podcast, SCORPIONS drummer Mikkey Dee stated about the band's decision to proceed without Fidelman (as transcribed by BLABBERMOUTH.NET): "Unfortunately, because of this corona, we could not come to L.A., and [Greg] could not come to Germany. | език-скрит = | език = en }}</ref> Китарисът на групата [[Матиас Ябс]], казва пред Рич Хобсън от „Класик рок“, че деветте часа разлика между Германия и Лос Анджелис допълнително усложняват процеса по записването на албума – „Не бяхме на една и съща страница, така че решихме, че не можем да продължим така и не можем да изчакаме и пандемията да приключи, защото в противен случай сега все още вероятно щяхме да чакаме“.<ref name="Peacemaker">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/listen-to-new-scorpions-single-peacemaker/ | заглавие = Listen To New SCORPIONS Single 'Peacemaker' | достъп_дата = 2021-11-04 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-11-04 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = SCORPIONS have released their new single, „Peacemaker“. The track is taken from the band's 19th studio album, „Rock Believer“, which will be issued on February 25, 2022 (postponed from the previously announced February 11). The accompanying music video will follow tomorrow. | език-скрит = | език = en }}</ref> Напредването на албума продължава бавно до август 2021 г., когато „Скорпиънс“ публикуват видео във „[[Фейсбук]]“ от студиото, където репетират нова песен.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bravewords.com/news/scorpions-rehearse-new-song-for-upcoming-tour-video | заглавие = SCORPIONS REHEARSE NEW SONG FOR UPCOMING TOUR; VIDEO | достъп_дата = 2021-09-30 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-08-09 | труд = news | издател = bravewords.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Scorpions have released a short video from their studio in Hannover Germany. The clip features the band rehearsing a new song (possibly titled „Seventh Sun“) for their upcoming tour. | език-скрит = | език = en }}</ref> ''Rock Believer'' е официално записан предимно в Хановер, Германия, така, както „Скорпиънс“ записват албумите си през 1980-те, всички членове на групата изпълняват своите части от песните заедно в една обща стая. Миксирането на песните е направено в Ханза Тонстудио, Берлин, с помощта на музикалния продуцент [[Майкъл Илберт]].<ref name="blabbermouth.net"/> След завършването на записите и миксирането на албума, в интервю за чилийското радио „Футуро“, Рудолф Шенкер и Клаус Майне определят албума като „разтърсващ“, който включва песни с бързо темпо, както и „тежки композиции“ наподобяващи на техни песни от 1980-те – ''China White'' от албума ''[[Blackout (албум на „Скорпиънс“)|Blackout]]'' (1982) и ''Animal Magnetism'' от ''[[Animal Magnetism]]'' (1980).<ref name="blabbermouth"/> В същото интервю, Рудолф Шенкер казва: {{цитат|Вижте, ние сме по света от 50 или повече години. И когато някой може да каже, че е вярващ в рока, тогава това сме ние. И разбира се, ние се срещаме с вярващи в рока наши фенове пред нас, нашата публика.<ref name="blabbermouth">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-new-album-rock-believer-contains-many-uptempo-songs-and-a-very-beautiful-ballad/ | заглавие = SCORPIONS' New Album 'Rock Believer' Contains 'Many Uptempo Songs' And 'A Very Beautiful Ballad' | достъп_дата = 2021-12-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-11-30 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Earlier in the month, SCORPIONS released the official music video for their new single, „Peacemaker“. The track, which features music courtesy of guitarist Rudolf Schenker and bassist Pawel Maciwoda and lyrics by singer Klaus Meine, is taken from the band's 19th studio album, „Rock Believer“, due on February 25, 2022. | език-скрит = | език = en }}</ref>}} == Издаване == В края на месец септември 2021 г. „Скорпиънс“ съобщават, че първият официален сингъл от ''Rock Believer'' е ''Peacemaker'' и ще бъде издаден на 21 октомври 2021 г.,<ref name="blabbermouth.net" /> но издаването се забавя и групата обявявя нова дата за началото на месец ноември,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-new-single-peacemaker-will-now-arrive-in-early-november/ | заглавие = SCORPIONS' New Single, 'Peacemaker', Will Now Arrive In Early November | достъп_дата = 2021-10-23 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-10-22 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = SCORPIONS' new single, „Peacemaker“, which was originally scheduled for release on October 21, will now arrive on November 4. | език-скрит = | език = en }}</ref> когато на 4 ноември ''„Peacemaker“'' официално е издаден.<ref name="Peacemaker" /> Видеоклипът към песента е представен на другия ден, отново чрез официално съобщение на групата в социалните мрежи.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-release-official-music-video-for-new-single-peacemaker/ | заглавие = SCORPIONS Release Official Music Video For New Single 'Peacemaker' | достъп_дата = 2021-11-06 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2021-11-05 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = SCORPIONS have released the official music video for their new single, „Peacemaker“. The track, which features music courtesy of guitarist Rudolf Schenker and bassist Pawel Maciwoda and lyrics by singer Klaus Meine, is taken from the band's 19th studio album, „Rock Believer“, due on February 25, 2022 (postponed from the previously announced February 11). | език-скрит = | език = en }}</ref> Вторият сингъл от албума е ''Rock Believer'', който е издаден на 14 януари 2021 г.,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/new-single-rock-believer-out-now/ | заглавие = New Single „Rock Believer“ Out Now | достъп_дата = 2022-01-14 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-01-14 | труд = NEWS | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Are you a Rock Believer like us? Our new single is out now! | език-скрит = | език = en }}</ref> а няколко дни по-късно е представен и музикалният видеоклип към песента,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/news/scorpions-share-music-video-for-rock-believer-title-track/ | заглавие = SCORPIONS Share Music Video For 'Rock Believer' Title Track | достъп_дата = 2022-01-19 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-01-18 | труд = news | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = SCORPIONS have shared the official music video for their new single, „Rock Believer“. | език-скрит = | език = en }}</ref> режисиран от Йорн Хайтман и Хинрих Пфлуг, който включва кадри на групата предимно от 1980-те, заедно с членовете на „Скорпиънс“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.youtube.com/watch?v=TllvFtkXMBE | заглавие = Scorpions – Rock Believer (Official Video) | достъп_дата = 2022-01-19 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-01-18 | труд = Scorpions | издател = youtube.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> През февруари, групата издава в рамките на една седмица още два сингъла от ''Rock Believer'' – ''Seventh Sun''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/release-new-single-seventh-sun/ | заглавие = Release New Single „Seventh Sun“ | достъп_дата = 2022-02-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-02-11 | труд = NEWS | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Here is Seventh Sun, the next single from Scorpions upcoming album. | език-скрит = | език = en }}</ref> и ''Shining of Your Soul''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/new-single-shining-of-your-soul/ | заглавие = New Single ''Shining Of Your Soul'' | достъп_дата = 2022-02-11 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-02-18 | труд = NEWS | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Here is Seventh Sun, the next single from Scorpions upcoming album. | език-скрит = | език = en }}</ref> {{multiple image |image1 = Scorpions -Rock Believer A.jpg |width1 = 77 |caption1 = Страна A |image2 = Scorpions -Rock Believer B.jpg |width2 = 77 |caption2 = Страна B |image3 = Scorpions -Rock Believer C.jpg |width3 = 77 |caption3 = Страна C |image4 = Scorpions -Rock Believer D.jpg |width4 = 77 |caption4 = Страна D |footer = Дългосвирещите две плочи в черно-бял вариант (бяла страна A и черна страна B; черна страна C с бяла страна D), в ограниченото ексклузивно издание на албума.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/release/22299622-Scorpions-Rock-Believer/image/SW1hZ2U6NzQxOTM4MzU= | заглавие = Scorpions – Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-09 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> }} Албумът е издаден официално от „Въртиго Рекърдс“ на 25 февруари 2022 г.<ref name="RE"/> Той е популяризиран и представен чрез официалния сайт на групата и се предлага в няколко разлчини формата: стандартно издание на [[компактдиск]] с включени 11 песни,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699016/rock-believer-cd | заглавие = Rock Believer (CD) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on CD in a 4 panel digipack with a 16 page booklet including 11 tracks. | език-скрит = | език = en }}</ref> луксозно издание с два компактдиска с още 5 песни,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699017/rock-believer-2cd-ltd-deluxe-edition | заглавие = Rock Believer (2CD Ltd. Deluxe Edition) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on 2 CDs in a 6 panel digipack with a 20 page booklet including 16 tracks. | език-скрит = | език = en }}</ref> ексклузивно ограничено в черно-бял вариант с 2 [[дългосвиреща плоча|дългосвирещи плочи]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699018/rock-believer-ltd-blackwhite-deluxe-2lp | заглавие = Rock Believer (Ltd. Black/White Deluxe 2LP) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on an exclusive limited black/white 2 LP (180g) in a gatefold including 16 tracks. | език-скрит = | език = en }}</ref> ограничено издание с 2 черни плочи включващи 16 песни и 7-инчов винилов сингъл със заглавната песен ''Rock Believer'', заедно със ''Seventh Sun'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.scorpions.shop/p51-i0602438939732/scorpions/rock-believer/index.html?_ga=2.91368988.78075956.1646211461-755244068.1638973868 | заглавие = Rock Believer Ltd. 2LP + Clear 7″ | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = scorpions.shop | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on a limited black 2LP (180g) in a gatefold including 16 tracks and an exclusive limited clear 7’’ vinyl including the title track „Rock Believer“ and another track from the album. | език-скрит = | език = en }}</ref> същото издание, но с бели и черни плочи и 7-инчовият винилов сингъл,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.scorpions.shop/p51-i0602438939756/scorpions/rock-believer/index.html?_ga=2.159204924.78075956.1646211461-755244068.1638973868 | заглавие = Rock Believer Ltd. Deluxe 2LP black / white + Clear 7″ | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = scorpions.shop | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on an exclusive limited black/white 2LP (180g) in a gatefold including 16 tracks and an exclusive limited clear 7’’ vinyl including the title track „Rock Believer“ and another track from the album. | език-скрит = | език = en }}</ref> ексклузивно издание с две зелени плочи,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.emp-online.com/p/rock-believer/520061.html?forceThisShop=1 | заглавие = Rock Believer LP | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = emp-online.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> две ограничени издания с черно-бели плочи, включващи 16 песни, прозрачен 7-инчов винил сингъл, черна тениска с логото на „Скорпиънс“ (във второто издание, тениската е с обложката на сингъла ''Rock Believer''), 4 „перца“ за свирена на китатра и 2 дървени палки за свирене на барабани,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.scorpions.shop/p51-i0602445170289/scorpions/rock-believer/index.html?_ga=2.188549934.78075956.1646211461-755244068.1638973868 | заглавие = Rock Believer Superbundle 2LP schwarz / weiß + Scorpions Shirt | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = scorpions.shop | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on an exclusive limited black/white 2LP (180g) in a gatefold including 16 tracks, an exclusive limited clear 7’’ vinyl (40g) including 2 single tracks, a black Scorpions T-Shirt with band logo on the front (100% cotton, fair), drumsticks (hickory wood) and 4 guitar picks. | език-скрит = | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.scorpions.shop/p51-i0602445156863/scorpions/rock-believer/index.html?_ga=2.87778206.78075956.1646211461-755244068.1638973868 | заглавие = Superbundle 2LP black / white + Rock Believer Shirt | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = scorpions.shop | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on an exclusive limited black/white 2LP (180g) in a gatefold including 16 tracks + an exclusive limited clear 7’’ vinyl (40g) including 2 single tracks + a black Rock Believer T-Shirt with band print drawn by Klaus Voormann on the front (100% cotton, fair) + drumsticks (hickory wood) and 4 guitar picks. | език-скрит = | език = en }}</ref> две черни плочи, включващи 16 песни и черна тениска с обложката на сингъла ''Rock Believer'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699027/rock-believer-ltd-shirtbundle-rock-believer-2lp | заглавие = Rock Believer (Ltd. Shirtbundle „Rock Believer“ 2LP) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on a limited black 2 LP (180g) in a gatefold including 16 tracks and a black Rock Believer T-Shirt with white band print drawn by Klaus Voormann on the front (100% cotton, fair). | език-скрит = | език = en }}</ref> луксозно издание с два компактдиска и черна тениска с обложката на сингъла ''Rock Believer'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699025/rock-believer-ltd-shirtbundle-rock-believer-2cd | заглавие = Rock Believer (Ltd. Shirtbundle „Rock Believer“ 2CD) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on 2 CDs in a 6 panel digipack with a 20 page booklet including 16 tracks and a black Rock Believer T-Shirt with white band print drawn by Klaus Voormann on the front (100% cotton, fair). | език-скрит = | език = en }}</ref> 2 черни плочи или 2 компактдиска с черна тениска и логото на „Скорпиънс“,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699029/rock-believer-ltd-shirtbundle-scorpions-2lp | заглавие = Rock Believer (Ltd. Shirtbundle „Scorpions“ 2LP) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on a limited black 2 LP (180g) in a gatefold including 16 tracks and a black Scorpions T-Shirt with white band logo on the front (100% cotton, fair). | език-скрит = | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699028/rock-believer-ltd-shirtbundle-scorpions-2cd | заглавие = Rock Believer (Ltd. Shirtbundle „Scorpions“ 2LP) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on 2 CDs in a 6 panel digipack with a 20 page booklet including 16 tracks and a black Scorpions T-Shirt with white band logo on the front (100% cotton, fair). | език-скрит = | език = en }}</ref> бонус издание с две черни плочи и 16 песни<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699012/rock-believer-ltd-black-deluxe-2lp | заглавие = Rock Believer (Ltd. Black Deluxe 2LP) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on a limited black 2 LP (180g) in a gatefold including 16 tracks. | език-скрит = | език = en }}</ref> и стандарно издание с 1 плоча.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions-music.com/product/699013/rock-believer-lp | заглавие = Rock Believer (LP) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = the-scorpions-music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The new album Rock Believer on a black 1 LP (180g) including 11 tracks. | език-скрит = | език = en }}</ref> ''Rock Believer'' е издаден в различни части на света, включително Япония, където към 16-те песни в двойното издание на компактдиск, е добавена песента ''Out Go The Lights''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.cdjapan.co.jp/product/UICY-16053 | заглавие = Rock Believer [SHM-CD] [Japan Bonus Track] | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = cdjapan.co.jp | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Версията на албума, който е достъпен за сваляне или слушане чрез „[[Ай Тюнс]]“ и „[[Спотифай]]“, също включва 16-те песни от луксозното издание.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://music.apple.com/in/album/rock-believer-deluxe/1591060683 | заглавие = Rock Believer (Deluxe) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = music.apple.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = „We were not thinking about making a new album at all,“ Scorpions vocalist Klaus Meine says of the fateful day in 2018 when Germany’s biggest rock band decided to do just that. | език-скрит = | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://open.spotify.com/album/3buy6DvCMUseqKyEC4RI4g | заглавие = Rock Believer (Deluxe) | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = spotify.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> В началото на месец май 2022 г., албумът е издаден на територията на Франция с нова, допълнителна песен - ''The Language Of My Heart'',<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/release/23134319-Scorpions-Rock-Believer | заглавие = Scorpions – Rock Believer | достъп_дата = 2022-05-18 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> която през втората половина на същия месец става петият сингъл от албума.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/language-of-my-heart/ | заглавие = SCORPIONS RELEASE FRENCH BONUS TRACK ”THE LANGUAGE OF MY HEART” | достъп_дата = 2022-05-18 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-05-17 | труд = NEWS | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Since “Wind of Change”, Klaus Meine has probably not succeeded in creating a song that is as touching, as emotional, as raw as this one: a harmonious guitar solo by Matthias Jabs to start, then the unmistakable voice of the SCORPIONS singer picking up the sound and singing: “I walked down to Notre-Dame, To say a prayer for Bataclan…” | език-скрит = | език = en }}</ref> == Оценки и възприемане == {{Професионален рейтинг | име = Рейтинг на албума | друго име = ''Rock Believer'' | източник общ = ''Брейвуърдс'' | рейтинг общ = 8<ref name="Rock Believer4">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bravewords.com/reviews/scorpions-rock-believer | заглавие = SCORPIONS – Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-09 | фамилно_име = Balazs | първо_име = Nick | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-02-24 | труд = reviews | издател = bravewords.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = After the so-so Return To Forever, it is safe to assume many lost in faith in the Germans’ ability to crank out a high-caliber collection of songs. After this fresh sting, many will be Believers again. | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник1 = ''Блебърмаут'' | рейтинг1 = {{рейтинг|8|10}}<ref name="Rock Believer1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.blabbermouth.net/cdreviews/rock-believer/ | заглавие = SCORPIONS ''Rock Believer'' | достъп_дата = 2022-02-25 | фамилно_име = Jason | първо_име = Roche | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = cdreviews | издател = blabbermouth.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = It's a testament to the band's self-confidence that on the fiftieth anniversary of their 1972 debut album, ''Lonesome Crow'', the band's course of action was to simply do the things that they have always done best throughout their existence. ''Rock Believer'' serves as a comforting reminder that SCORPIONS are still capable of generating catchy rock anthems in their later years. | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник2 = ''Класик Рок'' | рейтинг2 = {{рейтинг|4|5}}<ref name="Rock Believer2">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.loudersound.com/reviews/scorpions-formula-remains-gleefully-intact-on-the-defiant-rock-believer | заглавие = Scorpions' formula remains gleefully intact on the defiant Rock Believer | достъп_дата = 2022-02-25 | фамилно_име = Aizlewood | първо_име = John | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-02-25 | труд = Reviews Classic Rock | издател = loudersound.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = On Rock Believer, Scorpions' first album in seven years, fires are still burning | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник3 = ''Спутникмюзик'' | рейтинг3 = {{рейтинг|3.5|5}}<ref name="Rock Believer3">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sputnikmusic.com/review/84461/Scorpions-Rock-Believer/ | заглавие = Scorpions Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-02-25 | труд = Reviews | издател = sputnikmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Fifty years is a long time and Rock Believer, the last full length by the Germans and their 21st album, give or take, partly answers the question. | език-скрит = | език = en }}</ref> | източник4 = ''Лаут'' | рейтинг4 = {{рейтинг|4|5}}<ref name="Rock Believer5">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.laut.de/Scorpions/Alben/Rock-Believer-117845 | заглавие = SCORPIONS- „Rock Believer“ | достъп_дата = 2022-03-09 | фамилно_име = Vogel | първо_име = Yan | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-02-25 | труд = Alben | издател = laut.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = "Rock Believer" wirkt wie eine naive Utopie inmitten einer von Konflikten zerriebenen Welt, forciert durch die politische Schlechtwetterlage aufgrund der russischen Aggressionen. | език-скрит = | език = de }}</ref> | източник5 = ''Рокхард'' | рейтинг5 = {{рейтинг|9|10}}<ref name="Rock Believer6">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rockhard.de/reviews/scorpions-rock-believer_559940.html | заглавие = SCORPIONS Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-09 | фамилно_име = Mader | първо_име = Matthias | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2022-02-25 | труд = reviews | издател = rockhard.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Die SCORPIONS ham ´nen Plan. Und Mikkey Dee. Beides zusammengenommen sorgt dafür, dass „Rock Believer“ ihr härtestes (und bestes) Album seit – es ist an der Zeit, sich mal ganz weit aus dem Fenster zu lehnen -, ja, seit „Blackout“ geworden ist. | език-скрит = | език = de }}</ref> | източник6 = ''[[Олмюзик]]'' | рейтинг6 = {{рейтинг|3.5|5}}<ref name="Rock Believer7">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/album/rock-believer-mw0003616900 | заглавие = Scorpions Rock Believer, Rock Believer Review by James Christopher Monger | достъп_дата = 2022-03-10 | фамилно_име = Monger | първо_име = James | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Scorpions | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The veteran German rockers' 19th studio album, Rock Believer, sees the Scorpions working remotely to craft a surprisingly solid and unifying set of hard rock anthems that provide plenty of fan service. | език-скрит = | език = en }}</ref> }} ''Rock Believer'' получава предимно положителни отзиви. В една от първите оценки за ''Rock Believer'', Джейсън Рош чрез отбелязва, че този албум е доказателство за самочувствието на групата натрупано в последните 50 години след дебютния им албум ''[[Lonesome Crow]]'' от 1972 г. и пише, че „курсът на действие на групата е просто да прави нещата, които винаги са правили най-добре през цялото си съществуване“. В заключение той определя ''Rock Believer'' като утешително напомняне, „че Скорпиънс все още са способни да генерират закачливи рок химни в последните си години“.<ref name="Rock Believer1"/> Джон Ейзлууд от ''Класик Рок'' поставя добра оценка на изданието и пише, че вокалите на Клаус Майне са толкова мощни, колкото, „когато той ви разтърси като ураган“ и че „Формулата остава радостно непокътната: галопиращи китари и сръчни припеви“, той също така допълва „Дните на безсрамните балади като ''[[Wind of Change]]'', [[Глем метъл|поп-метъла]] (''Is There Somebody There?'') и смелите експерименти (''[[The Zoo]]'') отдавна са отминали. Вместо това, с изключение на двете версии на ''When You Know (Where You Come From)'', те дават пълна газ с интензитет, който би развълнувал внуците им".<ref name="Rock Believer2"/> В обширно ревю, сайтът ''Спутникмюзик'' пише: „Тяхното жило е наистина неостаряващо, особено в случая с вокалите на Клаус Майне, които са пълна мистерия на природата, съчетана само с това, че [[Ози Озбърн|Ози]] все още е жив и сравнително здрав“. ''Rock Believer'' е описан като голямо постижение за германците предвид обстоятелствата, но въпреки това критикуван заради някои от песните, сред които са ''Call of the Wild'', ''When Tomorrow Comes'' и ''Crossing Borders''.<ref name="Rock Believer3"/> Ник Балаш от ''Брейвуърдс'' съпоставя албума с предишния студиен албум на „Скорпиънс“ ''[[Return to Forever]]'' (2015) и дава по-висока оценка на ''Rock Believer'', обяснявайки „След ''Return To Forever'' е безопасно да се предположи, че мнозина са загубили вяра в способността на германците да създадат колекция от песни с висок калибър. След това ново ужилване мнозина отново ще бъдат вярващи“.<ref name="Rock Believer4"/> Ян Вогел от сайта laut.de прави съпоставки с [[Руско нападение над Украйна|войната в Украйна]], пишейки: ''Rock Believer'' изглежда като наивна утопия сред свят, разкъсан от конфликти, принуден от лошите политически метеорологични условия, причинени от руската агресия".<ref name="Rock Believer5"/> Матиас Мадер от сайта rockhard.de също дава висока оценка и определя ''Rock Believer'' като най-тежкия и най-добрия албум на групата след ''Blackout'' (1982).<ref name="Rock Believer6"/> == Списък с песните == {{списък песни | заглавие на албум = ''Rock Believer'' | година = 2022 | време = 63:56 | песен1-заглавие = Gas in the Tank | песен1-забележка = | песен1-автор = | песен1-текст = Клаус Майне | песен1-музика = Рудолф Шенкер | песен1-оригинал = | песен1-време = 3:40 | песен2-заглавие = Roots in My Boots | песен2-забележка = | песен2-автор = | песен2-текст = Клаус Майне | песен2-музика = Рудолф Шенкер | песен2-оригинал = | песен2-време = 3:17 | песен3-заглавие = Knock 'em Dead | песен3-забележка = | песен3-автор = | песен3-текст = Клаус Майне | песен3-музика = Рудолф Шенкер | песен3-оригинал = | песен3-време = 4:11 | песен4-заглавие = Rock Believer | песен4-забележка = | песен4-автор = | песен4-текст = Клаус Майне | песен4-музика = Рудолф Шенкер, Клаус Майне | песен4-оригинал = | песен4-време = 3:57 | песен5-заглавие = Shining of Your Soul | песен5-забележка = | песен5-автор = | песен5-текст = Клаус Майне | песен5-музика = Рудолф Шенкер, Грег Фиделман | песен5-оригинал = | песен5-време = 3:57 | песен6-заглавие = Seventh Sun | песен6-забележка = | песен6-автор = | песен6-текст = Клаус Майне | песен6-музика = Рудолф Шенкер, Ханс Мартин Буф, Инго Поуицер, Грег Фиделман, Матиас Ябс | песен6-оригинал = | песен6-време = 5:30 | песен7-заглавие = Hot and Cold | песен7-забележка = | песен7-автор = | песен7-текст = Клаус Майне | песен7-музика = Матиас Ябс | песен7-оригинал = | песен7-време = 4:12 | песен8-заглавие = When I Lay My Bones to Rest | песен8-забележка = | песен8-автор = | песен8-текст = Клаус Майне | песен8-музика = Рудолф Шенкер | песен8-оригинал = | песен8-време = 3:07 | песен9-заглавие = Peacemaker | песен9-забележка = | песен9-автор = | песен9-текст = Клаус Майне | песен9-музика = Рудолф Шенкер, Павел Мончивода | песен9-оригинал = | песен9-време = 2:56 | песен10-заглавие = Call of the Wild | песен10-забележка = | песен10-автор = | песен10-текст = Клаус Майне | песен10-музика = Рудолф Шенкер | песен10-оригинал = | песен10-време = 5:20 | песен11-заглавие = When You Know (Where You Come From) | песен11-забележка = | песен11-автор = | песен11-текст = Клаус Майне | песен11-музика = Рудолф Шенкер | песен11-оригинал = | песен11-време = 4:22 }} {{списък песни/бонуси | песен12-заглавие = Shoot for Your Heart | песен12-забележка = | песен12-автор = | песен12-текст = Клаус Майне | песен12-музика = Клаус Майне | песен12-оригинал = | песен12-време = 4:01 | песен13-заглавие = When Tomorrow Comes | песен13-забележка = | песен13-автор = | песен13-текст = Клаус Майне | песен13-музика = Рудолф Шенкер | песен13-оригинал = | песен13-време = 3:47 | песен14-заглавие = Unleash the Beast | песен14-забележка = | песен14-автор = | песен14-текст = Клаус Майне | песен14-музика = Рудолф Шенкер | песен14-оригинал = | песен14-време = 4:17 | песен15-заглавие = Crossing Borders | песен15-забележка = | песен15-автор = | песен15-текст = Матиас Ябс | песен15-музика = Матиас Ябс, Клаус Майне | песен15-оригинал = | песен15-време = 3:38 | песен16-заглавие = When You Know (Where You Come From) | песен16-забележка = Акустична версия | песен16-автор = | песен16-текст = Клаус Майне | песен16-музика = Рудолф Шенкер | песен16-оригинал = | песен16-време = 3:44 }} {{списък песни/бонуси | песен17-заглавие = Out Go the Lights | песен17-забележка = В японското издание | песен17-автор = | песен17-текст = Клаус Майне | песен17-музика = Рудолф Шенкер | песен17-оригинал = | песен17-време = 3:39 }} {{списък песни/бонуси | песен17-заглавие = The Language of the Heart | песен17-забележка = Във френското издание | песен17-автор = | песен17-текст = Клаус Майне | песен17-музика = Клаус Майне | песен17-оригинал = | песен17-време = 3:54 }} == Състав == {{col-begin}} {{col-2}} '''„Скорпиънс“''' * [[Клаус Майне]] – [[певец|основни вокали]] * [[Рудолф Шенкер]] – [[китари|ритъм китари]], задни вокали, китарно соло на ''When You Know (Where You Come From)'', аранжименти за китара * [[Матиас Ябс]] – основни китари, ритъм китари, [[Акустична китара|акустични китари]], [[слайд китара]], китарно соло, аранжименти за китара * [[Павел Мончивода]] – [[бас китара]] * [[Мики Дий]] – [[барабани]] '''Допълнителни музиканти''' * Инго Поуицер – допълнителни китари и бас, китарно соло в ''When Tomorrow Comes'', допълнителни фонови вокали, пляскания, китарни аранжименти * Ханс Мартин Буф – допълнителни фонови вокали, ръкопляскания * Якоб Химелейн – допълнителни фонови вокали, ръкопляскания * Алекс Малек – допълнителни фонови вокали, ръкопляскания * Пити Хехт – ударни {{col-break}} '''Продукция''' * „Скорпиънс“ – продукция * Ханс Мартин Буф – продукция, [[звукорежисьор]], [[музикално програмиране]], звуков дизайн * Якоб Химелейн – асистент по записи * Майкъл Илберт – инженер по смесване * Том Порсел Возник – инженер * Инго Поуицер – китарна техника * Питър Киркма – китарна техника * Матиас Либетрут – барабанна техника * Рене Томсен – барабанна техника * Рокет и Уинг – дизайн * Джеф Хроуър – снимка на обложката * Марк Тайс – снимка на задната обложка * Клаус Ворман – дизайн на предната обложката {{col-end}} == Позиция в класациите == {| class="wikitable sortable plainrowheaders" style="text-align:center;" |- ! Класация ! Най-висока<br />позиция |- |align="left"|Австрия<ref name="austriancharts.at">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://austriancharts.at/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Rock+Believer&cat=a | заглавие = SCORPIONS – ROCK BELIEVER | достъп_дата = 2022-03-09 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = austriancharts.at | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = de }}</ref> |4 |- |align="left"|Белгия (Валония)<ref name="ultratop.be/fr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ultratop.be/fr/album/77429/Scorpions-Rock-Believer | заглавие = Scorpions – Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ultratop.be | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = fr }}</ref> |1 |- |align="left"|Белгия (Фландрия)<ref name="ultratop.be/nl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ultratop.be/nl/album/77429/Scorpions-Rock-Believer | заглавие = Scorpions – Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ultratop.be | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = fr }}</ref> |3 |- |align="left"|Великобритания (Рок и Метъл Албуми)<ref name="officialcharts.com1">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.officialcharts.com/charts/rock-and-metal-albums-chart/20220304/112/ | заглавие = Official Rock & Metal Albums Chart Top 40 | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 04 March 2022 – 10 March 2022 | издател = officialcharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |2 |- |align="left"|Великобритания (Ю Кей Албум Чарт)<ref name="officialcharts.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.officialcharts.com/search/albums/rock-believer/ | заглавие = Official Albums Chart Top 100 | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 04 March 2022 – 10 March 2022 | издател = officialcharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |18 |- |align="left"|Германия<ref name="offiziellecharts.de">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.offiziellecharts.de/album-details-488489 | заглавие = SCORPIONS ROCK BELIEVER ALBUM | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = offiziellecharts.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = de }}</ref> |2 |- |align="left"|Гърция<ref name="ifpi.gr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ifpi.gr/charts_el.html | заглавие = Official IFPI Charts Top-75 Albums Sales Chart (Combined) | достъп_дата = 2022-03-15 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Εβδομάδα: 9/2022 | издател = ifpi.gr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220315085930/https://www.ifpi.gr/charts_el.html | архив_дата = 2022-03-15 | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |13 |- |align="left"|Испания<ref name="elportaldemusica.es">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.elportaldemusica.es/lists/top-100-albums/2022/9 | заглавие = Top 100 Albums Weekly | достъп_дата = 2022-03-09 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = elportaldemusica.es | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |5 |- |align="left"|Италия<ref name="fimi.it">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.fimi.it/top-of-the-music/classifiche.kl#/charts/1/2022/9 | заглавие = Classifica settimanale WK 9 (dal 25.02.2022 al 03.03.2022) | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Top of the Music | издател = fimi.it | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = it }}</ref> |24 |- |align="left"|Канада („[[Билборд (списание)|Билборд]]“)<ref name="billboard.com/cna">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/cna/ | заглавие = BILLBOARD CANADIAN ALBUMS | достъп_дата = 2022-03-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Chart History | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |60 |- |align="left"|Нидерландия<ref name="dutchcharts.nl">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dutchcharts.nl/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Rock+Believer&cat=a | заглавие = SCORPIONS – ROCK BELIEVER | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = dutchcharts.nl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = nl }}</ref> |15 |- |align="left"|Полша<ref name=olis.onyx.pl">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://olis.onyx.pl/listy/index.asp?idlisty=1423&lang=en | заглавие = Oficjalna lista sprzedaży :: OLiS – Official Retail Sales Chart | достъп_дата = 2022-03-10 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 25.02.2022 – 03.03.2022 | издател = olis.onyx.pl | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |1 |- |align="left"|Португалия<ref name="portuguesecharts.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://portuguesecharts.com/showitem.asp?interpret=Scorpions&titel=Rock+Believer&cat=a | заглавие = SCORPIONS – ROCK BELIEVER (ALBUM) | достъп_дата = 2022-03-10 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = portuguesecharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |5 |- |align="left"|САЩ (Британски албуми „Билборд“)<ref name="billboard.com" /> |18 |- |align="left"|САЩ („[[Билборд 200]]“)<ref name="billboard.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/tlp/ | заглавие = Chart History Scorpions The Billboard 200 | достъп_дата = 2022-03-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |59 |- |align="left"|САЩ (Винилови албуми „Билборд“)<ref name="billboard.com" /> |16 |- |align="left"|САЩ (Германски албуми „Билборд“)<ref name="billboard.com" /> |2 |- |align="left"|САЩ (Продажби Топ албуми „Билборд“)<ref name="billboard.com" /> |4 |- |align="left"|САЩ (Топ Рок албуми „Билборд“)<ref name="billboard.com/rck">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/scorpions/chart-history/rck/ | заглавие = Chart History Scorpions Top Rock Albums | достъп_дата = 2022-03-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |9 |- |align="left"|САЩ (Тестмейкър албуми „Билборд“)<ref name="billboard.com" /> |2 |- |align="left"|САЩ (Топ Хардрок албуми „Билборд“)<ref name="billboard.com/MTL">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/artist/Scorpions/chart-history/MTL | заглавие = Chart History Scorpions Top Hard Rock Albums | достъп_дата = 2022-03-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |2 |- |align="left"|Унгария<ref name="slagerlistak.hu">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://slagerlistak.hu/album-top-40-slagerlista/2022/9 | заглавие = Album Top 40 slágerlista | достъп_дата = 2022-03-10 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 2022. 9. hét 2022. 02. 25. – 2022. 03. 03. | издател = slagerlistak.hu | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |20 |- |align="left"|Финландия<ref name="ifpi.fi">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.ifpi.fi/lista/artistit/Scorpions/Rock+Believer/ | заглавие = Scorpions Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = ifpi.fi | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |3 |- |align="left"|Франция<ref name="snepmusique.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://snepmusique.com/les-tops/le-top-de-la-semaine/top-albums/?semaine=9?&annee=2022&categorie=Top%20Albums | заглавие = Accueil Top Albums | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 2022 Semaine du 4 mars 2022 | издател = snepmusique.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = fr }}</ref> |2 |- |align="left"|Хърватия<ref name="top-lista.hr">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.top-lista.hr/www/lista-prodaje-strano-9-tjedan-2022/ | заглавие = Lista prodaje 9. tjedan 2022. (21.02.2022. – 27.02.2022.) | достъп_дата = 2022-03-10 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 2022 Semaine du 4 mars 2022 | издател = top-lista.hr | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = hr }}</ref> |12 |- |align="left"|Чехия<ref name="hitparada.ifpicr.cz">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://hitparada.ifpicr.cz/ | заглавие = FPI ČR Hitparáda – CZ – ALBUMS – TOP 100 Týden – 202209 | достъп_дата = 2022-03-08 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 2022 Semaine du 4 mars 2022 | издател = hitparada.ifpicr.cz | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = На страницата с класацията изберете 202209 в полето до думата „Zobrazit“ и след това щракнете върху думата, за да извлечете правилните данни от класацията. | език-скрит = | език = }}</ref> |14 |- |align="left"|Швеция<ref name="sverigetopplistan.se">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.sverigetopplistan.se/chart/54?dspy=2022&dspp=9 | заглавие = Veckolista Album, vecka 9 | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = sverigetopplistan.se | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = se }}</ref> |6 |- |align="left"|Швейцария<ref name="swisscharts.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://swisscharts.com/album/Scorpions/Rock-Believer-488489 | заглавие = Scorpions – Rock Believer | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = swisscharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |2 |- |align="left"|Шотландия<ref name="officialcharts.com/scottish">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.officialcharts.com/charts/scottish-albums-chart/20220304/40/ | заглавие = Official Scottish Albums Chart Top 100 | достъп_дата = 2022-03-07 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = 04 March 2022 – 10 March 2022 | издател = officialcharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> |8 |- |align="left"|Япония („Орикон“)<ref name="oricon.co.jp">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.oricon.co.jp/rank/ja/w/2022-03-07/p/3/ | заглавие = Oricon Top 50 Albums: 2022-03-07/p/3 | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = oricon.co.jp | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |27 |- |align="left"|Япония („Билборд Япония“)<ref name="billboard-japan.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard-japan.com/charts/detail?a=hot_albums | заглавие = Billboard Japan Hot Albums: 2022/03/02 公開 | достъп_дата = 2022-03-02 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = billboard-japan.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |33 |- |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{икона|en}} [https://www.the-scorpions.com/ Официален уебсайт] {{Скорпиънс}} {{Rock Believer}} {{Нормативен контрол}} [[Категория:Албуми на „Скорпиънс“]] b1781sqrpwhbd6anidrtl6ogtoq2mks 0 790533 11473683 11304516 2022-07-29T02:58:58Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki Това е списък на паметниците, монетите и банкнотите посветени на народния будител [[Паисий Хилендарски]] – основоположникът на [[Българското възраждане]]. == Паметници == {|class="wikitable" |- !Изображение !Описание !Построен !Град !Адрес |- | align="center" |[[Файл:Bansko winter (Monument of Saint Paisius of Hilendar) - panoramio.jpg|160px]] | мемориал | align="center" |1976 | [[Банско]] | площад „Възраждане“<ref>[https://www.culinarytourism.bg/bansko/bansko-duhovnost-i-kultura/pametnikat-na-paisii-hilendarski-v-bansko Мемориал в Банско]</ref> |- | align="center" | | паметен знак | align="center" |2008 | [[Банско]] | пред Духовно-исторически център „Свети Паисий Хилендарски“<ref>[https://vestnikpriatel.com/по-повод-на-новата-версия-за-семейство/ Паметен знак в Банско]</ref><ref>[https://opoznai.bg/view/duhovno-istoricheski-tzentar-bansko Паметен знак в Банско]</ref> |- | align="center" | | паметник | align="center" |1926 | [[Варна]] | Алея на Възраждането<ref>[https://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=14981 Паметник във Варна]</ref><ref>[https://www.nikolaisavov.bg/wp-content/uploads/2020/06/pametnitsite.pdf Паметник във Варна]</ref> |- | align="center" | | паметник | align="center" | | [[Доспей]] | <ref>[https://samokov.info/bg/kurorti-i-sela/570-selo-dospej Паметник в село Доспей]</ref> |- | align="center" | | паметник | align="center" |2015 | [[Казанлък]] | в двора на ОУ „Паисий Хилендарски“<ref>[https://www.zakazanlak.bg/ot-denya-20/pametnik-na-paisii-hilendarski-be-otkrit-v-dvora-na-ednoimennoto-uchilishche-1561 Паметник в Казанлък]</ref> |- | align="center" |[[Файл:Holy Mother of God Church, Nesebar 01.jpg|160px]] | барелеф | align="center" |2017 | [[Несебър]] | Стена на храм „Св. Успение Богородично“<ref>[http://www.desant.net/show-news/40697 Барелеф в Несебър]</ref> |- | align="center" | | барелеф | align="center" | | [[Плиска]] | в НУ „Отец Паисий“<ref>[https://plevenzapleven.bg/blog/2021/03/04/барелеф-на-отец-паисий-бе-открит-в-едно-257950/ Барелеф в Плиска]</ref> |- | align="center" | | бюст-паметник | align="center" |2018 | [[Плиска]] | [[Комплекс „Стара Плиска“]], „Алея на писателите“<ref>[https://www.marica.bg/balgariq/armenec-vdigna-pametnik-na-blgarskoto-a-b-v Паметник-бюст в Плиска]</ref><ref>[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6920812 Паметник-бюст в Плиска]</ref> |- | align="center" |[[Файл:Statue of Paisius of Hilendar in Plovdiv.jpg|160px]] | паметник | align="center" |1930 | [[Пловдив]] | пред ректората на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ |- | align="center" |[[Файл:Otetzpaisii russe1.jpg|160px]] | паметник | align="center" |1932 | [[Русе]] | пред I ОУ „Отец Паисий“<ref>[https://rousse.info/паметникът-на-отец-паисий-в-русе-е-в-лош/ Паметника в Русе]</ref><ref>[https://novini247.com/novini/nay-stariyat-pametnik-na-paisiy-hilendarski---v-ruse-shte-bade_2601649.html# Паметника в Русе]</ref> |- | align="center" | | вградена в камък икона | align="center" |2012 | [[Пловдив]] | в двора на СУ „Св. Паисий Хилендарски“ <ref>[https://paisihilendarski.blogspot.com/p/blog-page_7.html Паметник в Пловдив]</ref> |- | align="center" | | барелеф | align="center" |2017 | [[Сандански]] | „Алея на Будителите“ в двора на Земеделска гимназия<ref>[https://opoznai.bg/view/aleia-na-buditelite-sandanski Барелеф в Сандански]</ref> |- | align="center" | | паметник гробно място | align="center" | | [[Самоков]] | пред Общината<ref>[https://opoznai.bg/view/pametnik-na-paisii-hilendarski-samokov Паметник в Самоков]</ref> |- | align="center" | | символична паметна плоча | align="center" |2012 | [[Самоков]] | в двора на църквата „Свети Никола“<ref>[https://vestnikpriatel.com/откриват-паметна-плоча-на-видни-самок/ Паметна плоча в Самоков]</ref> |- | align="center" |[[Файл:Паисий Хиляндарски.jpg|160px]] | паметник | align="center" |2011 | [[Силистра]] | ул. „Д– р Петър Вичев“ 1, двор на ОУ „Отец Паисий“<ref>[http://libsilistra.bg/index.php/2018-06-20-14-49-24/2018-10-30-08-01-11.html Паметник в Силистра]</ref> |- | align="center" | | паметник | align="center" | | [[Смолян]] | <ref>[https://forgottenbulgaria.com/shedovrite-na-smolyan-pametnitsi-stenni-mozayki-i-oshche-neshcho Паметник в Смолян]</ref> |- | align="center" |[[Файл:Mihail Simeonov-Otec Paisiy-1.jpg|160px]] | паметник | align="center" |1965 | [[София]] | срещу катедралния храм „Св. Александър Невски“<ref>[https://www.registersofia.bg/index.php?view=monument&option=com_monuments&formdata%5Bid%5D=600 Паметник в София]</ref> |- | align="center" | | паметник с релеф | align="center" |2008 | София | „Борисовата градина“, близо до езерото „Ариана“<ref>[https://registersofia.bg/index.php?view=monument&option=com_monuments&formdata%5Bid%5D=645&Itemid=140 Паметник в „Борисовата градина“, София]</ref> |- | align="center" | | барелеф | align="center" | | София | в 85 СУ „Отец Паисий“<ref>[http://su85.org/about/Paisiy.html Барелеф в София]</ref> |- | align="center" | | | align="center" |2012 | [[Стрелча]] | в двора на НУ „Паисий Хилендарски“<ref>[http://strelcha.bg/page.php?72 Паметник в Стрелча]</ref> |} == Стенописи == {| class="wikitable" style="font-size: 90%" |-bgcolor="#D3D3D3" |align="center"|'''Изображение''' |align="center"|'''Описание''' |align="center"|'''Построен''' |align="center"|'''Град''' |align="center"|'''Адрес''' |- | align="center" | | графити | align="center" |2013 | [[Варна]] | „Алея на Възраждането“<ref>[https://www.ps-designers.net/blog-bg/21-blog-zabavno/60-vuzrojdenska-ulica-varna.html Алея на Възраждането във Варна]</ref> |- | align="center" | | стенопис | align="center" | | [[Кърджали]] | СУ „Отец Паисий“<ref>[https://www.paisii-kardjali.com/news.php?readmore=944 Стенопис в Кърдгжали]</ref> |- | align="center" | | стенопис | align="center" | | [[Стряма (село)|с. Стряма]] | ОУ „Отец Паисий“<ref>[https://www.facebook.com/Stryama/photos/a.483130738376251/418407864848539 Стенопис от с. Стряма]</ref> |} == Банкноти и монети == [[БНБ]] сече монети с лика на Паисий Хилендарски през: * 2015 г. – 2 лв. монета в обращение<ref>[https://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCoinsCurrency/COIN_2015_2LV_CIRC_BG 2015 г. – 2 лв.]</ref> * 2012 г. – 10 лв. възпоменателна сребърна монета „250 години от История Славянобългарска“<ref>[https://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCommemorative/NACCommemorativeEmissions/NC_2012_3_10LV_BG 2015 г. – 2 лв.]</ref> * 1972 г. – 5 лв. възпоменателна сребърна монета „250 години от рождението на Паисий Хилендарски“<ref>[https://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACCommemorative/NACCommemorativeEmissions/NC_1972_5BGL_250PH_BG 1972 – 5 лв.]</ref> БНБ емитира банкнота с лика на Паисий Хилендарски през: * 2005 г. – 2 лв.<ref>[https://www.bnb.bg/NotesAndCoins/NACOutOfCirculation/NOTE_2005_02BGN_BG 2005 г. – 2 лв.]</ref> == Източници == <references /> {{Портал|Македония}} [[Категория:Списъци]] [[Категория:Паисий Хилендарски| ]] [[Категория:Паметници в България]] [[Категория:Обекти, наречени на Паисий Хилендарски| ]] 4wpzk4ef0kshr5au701p4a7roa1q93e 0 793283 11473750 11472962 2022-07-29T05:06:45Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Сингъл | Име =Drive | Обложка ="Drive" by The Cars US vinyl A-side.png | Обложка-размер =200px | Изпълнител =„[[Карс (група)|Карс]]“ | От албум =[[Heartbeat City]] | Издаден =21 юли 1984 | Формат =7-инчова грам. плоча | Записан =1983 | Жанр =[[Електронен рок]] | Времетраене = 3:55 | Лейбъл =„[[Електра Рекърдс|Електра]]“ | Автор(и) =[[Рик Окасек]] | Продуцент(и) =Робърт Джон „Мът“ Ланге | Сертификат = | Предишен сингъл =''Magic''<br>(1984) | Този сингъл ='''''Drive'''''<br>(1984) | Следващ сингъл =''Hello Again''<br>(1984) }} '''''Drive''''' е песен на [[САЩ|американска]] [[Рок музика|рок]] [[Музикална група|група]] „[[Карс (група)|Карс]]“ от техния пети студиен албум ''[[Heartbeat City]]'' (1984).<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/album/heartbeat-city-mw0000649959 | заглавие = Heartbeat City Review by Tim Sendra | достъп_дата = 2021-11-17 | фамилно_име = Sendra | първо_име = Tim | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = The Cars | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = "Hello Again" is arena-sized modern rock with some very Def Lep backing vocals -- something that pops up on almost every song -- and "Drive" is a timelessly romantic ballad that perfects the MOR sound that the previous album hinted at. | език-скрит = | език = en }}</ref><ref name="Donald A. Guarisco">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/song/drive-mt0030353588 | заглавие = Song Review by Donald A. Guarisco | достъп_дата = 2021-11-17 | фамилно_име = Guarisco | първо_име = Donald | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = The Cars | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = One of its finest moments was "Drive", a gorgeous ballad that matched heartfelt songwriting to an alluring electronic soundscape to create one of their biggest hits. The lyrics of "Drive" pack a very direct emotional punch as they depict a narrator who knows a relationship with a lovely but unstable person is bad news but when the chorus rolls around he can't help but wonder "Who's gonna drive you home tonight?" | език-скрит = | език = en }}</ref> Песента е издаден е на 23 юли 1984 г. като трети сингъл от албума, заедно със ''Stranger Eyes''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.discogs.com/master/69620-The-Cars-Drive | заглавие = The Cars ‎– Drive | достъп_дата = 2021-11-17 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = The Cars | издател = discogs.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Написана от [[Рик Окасек]],<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.songfacts.com/facts/the-cars/drive | заглавие = Drive by The Cars | достъп_дата = 2021-11-17| фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = The Cars | издател = songfacts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Cars frontman Ric Ocasek wrote this song, but he didn't sing the lead vocal: their bass player Ben Orr did. Orr died of Pancreatic cancer in 2000. When he died, "Drive" was played in his honor at a memorial service at the Rock and Roll Hall of Fame. | език-скрит = | език = en }}</ref> песента е изпято от басиста [[Бенджамин Ор]] и продуцирана от Робърт Джон „Мът“ Ланге, заедно с групата.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.rollingstone.com/music/music-news/ric-ocasek-rocks-cbgb-92300/ | заглавие = Ric Ocasek Rocks CBGB Former Cars frontman drives from “Good Times” to “Nexterday” | достъп_дата = 2021-11-17 | фамилно_име = Fricke | първо_име = David | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2005-09-30 | труд = Music News | издател = rollingstone.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = At CBGB (where Suicide vocalist Alan Vega was in the house), “Crackpot,” “Bottom Dollar” and “Don’t Lose Me” sounded like they had only been written and recorded a short drive from 1984’s Heartbeat City, minus the keyboards and vocal harmonies. Ocasek dedicated the slow, mourning stomp “Silver” “to my old friend Ben” — the Cars’ singer-bassist Benjamin Orr, who died of cancer in 2000. | език-скрит = | език = en }}</ref> След издаването като сингъл, ''Drive'' достига до високи позиции в класациите на много държави по света. В Съединените щати сингълът достига трето място в „[[Билборд Хот 100]]“ и оглавява още една класация на „[[Билборд (списание)|Билборд]]“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.billboard.com/pro/ric-ocasek-the-cars-biggest-billboard-chart-hits/ | заглавие = Ric Ocasek & The Cars’ Biggest Billboard Chart Hits | достъп_дата = 2021-11-17 | фамилно_име = Zellner | първо_име = Xander | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2019-09-16 | труд = CHART BEAT | издател = billboard.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Освен това, ''Drive'' достига №5 (№4 при повторното влизане през 1985 г.) в Обединеното кралство,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.officialcharts.com/artist/17226/cars/ | заглавие = CARS | достъп_дата = 2021-11-17 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = SINGLE | издател = officialcharts.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> №4 в Западна Германия,<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.offiziellecharts.de/titel-details-1181 | заглавие = Drive Single | достъп_дата = 2021-11-17 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = The Cars | издател = offiziellecharts.de | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = de }}</ref> №6 в Канада<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bac-lac.gc.ca/eng/discover/films-videos-sound-recordings/rpm/Pages/image.aspx?Image=nlc008388.8724&URLjpg=http%3a%2f%2fwww.collectionscanada.gc.ca%2fobj%2f028020%2ff4%2fnlc008388.8724.gif&Ecopy=nlc008388.8724 | заглавие = RPM Weekly | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Library and Archives Canada | издател = bac-lac.gc.ca | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20210411063807/https://www.bac-lac.gc.ca/eng/discover/films-videos-sound-recordings/rpm/Pages/image.aspx?Image=nlc008388.8724&URLjpg=http%3a%2f%2fwww.collectionscanada.gc.ca%2fobj%2f028020%2ff4%2fnlc008388.8724.gif&Ecopy=nlc008388.8724 | архив_дата = 2021-04-11 | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> и №3 (№5 при повторното влизане през 1985 г.) в Ирландия.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://irishcharts.ie/search/placement?page=1&search_type=artist&placement=The+Cars | заглавие = DRIVE | достъп_дата = 2021-11-17 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = THE CARS | издател = irishcharts.ie | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref> Песента е най-свързана със събитието „[[Лайв ейд]]“ през юли 1985 г., където е изпълнена от Бенджамин Ор по време на участието им във Филаделфия; песента е използвана и като фонова музика към монтаж на клипове, изобразяващи съвременния етиопски глад по време на събитието в Лондон, което е представено от английския музикант [[Дейвид Боуи]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/witness/july/13/newsid_3041000/3041494.stm | заглавие = 1985: Was Live Aid the best rock concert ever? | достъп_дата = 2021-11-17 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Witness | издател = bbc.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = The 16-hour music marathon, organised by Boomtown Rats singer Bob Geldof, took place in two continents and was beamed live to 1.5 billion people worldwide. | език-скрит = | език = en }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mojo4music.com/blog/2011/01/bob_geldof_live_aid_live_8_me.html | заглавие = Bob Geldof: Live Aid, Live 8 & Me | достъп_дата = 2021-11-17 | фамилно_име = Eccleston | първо_име = Danny | автор_препратка = | съавтори = | дата = 2011-01-04 | труд = | издател = mojo4music.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110108195338/http://www.mojo4music.com/blog/2011/01/bob_geldof_live_aid_live_8_me.html | архив_дата = 2011-01-08 | цитат = We showed him the film, famine footage cut to the Cars' song Drive. He sat there in tears and said, 'Right, I'm giving up a song.' I said, 'Hang on...' I didn't want David Bowie giving up a fucking song. I mean, hello? But of course he was right. That was the moment that people said, Fuck everything, take whatever you want from me. | език-скрит = | език = en }}</ref> След концерта песента отново влиаза в британската класация за сингли - „[[Ю Кей Сингълс Чарт]]“ и достига четвърто място през август 1985 г. Приходите от продажбите на преиздадената песен събират близо 160 000 лири; Окасек подарява на благотворителната организация Мидж Юре чек за сумата, докато е в Лондон през ноември 1986 г., промотирайки соловия си албум ''This Side of Paradise''.<ref>NME. London. November 15, 1986. p. 4</ref> В ретроспективен преглед на сингъла журналистът от „[[Олмюзик]]“ Доналд А. Гуариско хвали песента с думите, че е „прекрасна балада, която съчетава искреното писане на песни с примамлив електронен звуков пейзаж. Музиката отразява лиричния тон с прекрасна мелодия, която се издига и спада в успокояващ, но все пак тъжен пейзаж“.<ref name="Donald A. Guarisco" /> == Кавър версии == Германската рок група „[[Скорпиънс]]“, записва на живо акустична кавър версия на песента в Лисабон, Португалия, през февруари 2001 г., по време на техен акустичен концерт, част световното им концертно турне [[Acoustica Tour]] и включва изпълението на ''Drive'' в техния акустичен албум ''[[Acoustica]]'', издаден през същата година.<ref name="AllMusic Album">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.allmusic.com/album/acoustica-mw0000739235 | заглавие = AllMusic Review by Leslie Mathew | достъп_дата = 2021-11-18 | фамилно_име = Mathew | първо_име = Leslie | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Album Overview | издател = allmusic.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = During this time, their audience was beginning to evaporate, partially because of changing tastes and partially because the band was losing its ability to rock out consistently. | език-скрит = | език = en }}</ref><ref name="Acoustica">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.the-scorpions.com/album/acoustica/ | заглавие = ALBUM DETAILS Acoustica | достъп_дата = 2021-11-18 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Discography | издател = the-scorpions.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = Acoustica was recorded during three concerts held in February 2001 at the Convento do Beato in Lisbon, Portugal. Acoustica also contains cover versions of The Cars' ''Drive'', Kansas' ''Dust in the Wind'', and Queen's ''Love of My Life''. | език-скрит = | език = en }}</ref> Скорпиънс изпълняват още пет пъти песента през 2001 г.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.setlist.fm/stats/songs/scorpions-3d63ddf.html?songid=3bd4a0f4 | заглавие = Drive performed by Scorpions | достъп_дата = 2021-11-18 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Song Statistics | издател = setlist.fm | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език =en }}</ref> == Списък с песните == * '''7-инчов сингъл'''<ref>{{cite web|url=http://www.discogs.com/Cars-Drive/release/347559 |title=Cars, The – Drive (Vinyl) at Discogs |publisher=Discogs.com |access-date=2021-11-17}}</ref> :А. ''Drive'' – 3:55 :Б. ''Stranger Eyes'' – 4:26 * '''12-инчов сингъл'''<ref>{{cite web|url=http://www.discogs.com/Cars-Drive/release/457752 |title=Cars, The – Drive (Vinyl) at Discogs |publisher=Discogs.com |access-date=2021-11-17}}</ref> :А. ''Drive'' – 3:55 :Б1. ''My Best Friend's Girl'' – 3:44 :Б2. ''Stranger Eyes'' – 4:26 == Сертификати и продажби == {| class="wikitable" |- ! Страна ! Сертификат ! Сертифицирани бройки / продажби |- |Великобритания<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bpi.co.uk/award/1953-1330-1 | заглавие = Cars Drive | достъп_дата = 2021-11-17 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Certificazioni | издател = bpi.co.uk | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref><br />''<small>Физически продажби</small>'' |Златен |500 000 |- |} == Източници == <references /> {{Превод от|en|Drive (The Cars song)|1052347378}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Песни от 1983 година]] [[Категория:Сингли от 1984 година]] [[Категория:Песни на „Скорпиънс“]] bt85ymqrwbh9wqerhs8dysrry8ovlmd 0 795328 11473829 11472914 2022-07-29T07:50:03Z 79.100.222.117 wikitext text/x-wiki {{актуално}} {{Правителство | название = Правителство на Кирил Петков | номер = 99-о | държава = България | снимка = Petkov_Government.jpg | описание = Правителството на Кирил Петков полага клетва в Народното събрание. | длъжност-заглавие = [[Президент на България|Президент]] | длъжност = [[Румен Радев]] | длъжност-заглавие2 = [[Министър-председател на България|Премиер]] | длъжност2 = [[Кирил Петков]] | избори = [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | народно-събрание = [[47 Народно събрание|47-о]] | сформирано = 13 декември 2021 г. | разпуснато =август 2022 г. | дни = {{времеви интервал|2021|12|13}} | партия = | коалиция = [[ПП]], [[БСП]], [[ИТН]], [[ДБ]] | брой = 20 | мъже = 15 | жени = 5 | средна-възраст = 47 години | секретари = | опозиционно-правителство = | опозиционна-партия = [[ГЕРБ]]-[[СДС]], [[ДПС]], <br>[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | лидер-на-опозицията = [[Бойко Борисов]], <br>[[Мустафа Карадайъ]], <br>[[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | бюджет = | избрано-от = | мандати-заглавие = [[Народно събрание]] | мандати = {{Партия/места|134|240|#{{Министър/ПП}}}} | предишно = [[Правителство на Стефан Янев 2|Янев 2]] | следващо = }} '''Правителството на Кирил Петков''', известно като '''правителството на Четворната коалиция''', е деветдесет и девето [[Правителства на България|правителство]] на [[Република България]], избрано на [[13 декември]] [[2021]] г. от [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] със 134 гласа „за“ и 104 „против“. Приемник е на [[Правителство на Стефан Янев 2|второто служебно правителство]] на [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]. От 22 юни 2022 г. правителството е в оставка след гласувания [[вот на недоверие]] със 123 гласа "за" и 116 гласа "против". == Състав == Кабинетът, начело с [[Кирил Петков]], е коалиционен и е съставен от представители на политическите формации [[Продължаваме промяната|ПП]], [[БСП за България|БСП]], [[Има такъв народ|ИТН]] и [[Демократична България|ДБ]]. Разпределението на министерските постове в него е в съотношение 10:4:4:3, като в квотата на ПП влизат и независими министри от служебното [[Правителство на Стефан Янев 2|правителство на Стефан Янев]]. Структурата и състава на Министерски съвет са одобрени със 134 гласа „за“ срещу 104 „против“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nova.bg/news/view/2021/12/13/349825/новата-власт-нс-одобри-кабинета-петков/ | заглавие = НОВАТА ВЛАСТ: НС одобри кабинета „Петков“ | достъп_дата = 20.01.2021 }}</ref> На 28 февруари 2022 г. премиерът Кирил Петков заявява, че ще поиска оставката на министъра на отбраната Стефан Янев с аргументите, че неговите позиции и изказвания не съответстват на коалиционното споразумение и водената от държавата външна политика по отношение на [[Руско нападение над Украйна|Руското нападение над Украйна]]. За поста е предложен [[Драгомир Заков]], който е постоянен представител на България в НАТО. На 1 март 2022 г. на извънредно заседание на Народното събрание оставката на Стефан Янев и назначаването на Драгомир Заков са гласувани със 184 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 33 гласа „въздържал се“. На 8 юни 2022 г. ИТН обявава намерението си да напусне управляващата коалиция.<ref>https://news.lex.bg/инт-излиза-от-управлението-трифонов-с/</ref> На 22 юни 2022 г. [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] подкрепя вота на недоверие на Министерския съвет, внесен седмица по-рано от [[ГЕРБ]]-[[СДС]] заради провала на правителството във финансово-икономическата политика. {| class="wikitable" ! министерство ! colspan="2" | име<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166430 | заглавие = Решение за избиране на министър-председател на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166431 | заглавие = Решение за приемане на структура на Министерския съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166432 | заглавие = Решение за избиране на Министерски съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref> ! партия<ref group="б.">Отразява квотите на отделните членове на коалицията, а не партийно членство.</ref> {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Кирил Петков]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],{{refn|group=б.|Отговарящ за средствата от Европейския съюз.<ref name="ДВ437" />}}<br>[[министър на финансите|финанси]]|[[Асен Василев (политик)|Асен Василев]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]{{refn|group=б.|Отговарящ за ефективното управление.<ref name="ДВ437" />}}|[[Калина Константинова]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br>[[министър на икономиката и индустрията на България|икономика и индустрия]]{{refn|group=б.|name="МИ"|Образувано с разделяне на [[Министерство на икономиката на България|Министерството на икономиката]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Корнелия Нинова]]||БСП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br>[[министър на регионалното развитие и благоустройството|регионално развитие и благоустройство]]|[[Гроздан Караджов]]||ИТН}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],{{refn|group=б.|Отговарящ за климатичните политики.<ref name="ДВ437">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166549 | заглавие = Постановление № 437 от 14 декември 2021 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г. | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 107, от дата 16.12.2021 г }}</ref>}}<br>[[министър на околната среда и водите|околна среда и води]]|[[Борислав Сандов]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Бойко Рашков]]||ПП}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Теодора Генчовска]]||ИТН}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]] |[[Стефан Янев]] (до 1 март 2022)<br>[[Драгомир Заков]] (от 1 март 2022)||ПП}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Надежда Йорданова]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на труда и социалната политика на България|труд и социална политика]]|[[Георги Гьоков]]||БСП}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Асена Сербезова]]||ПП}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Николай Денков]]||ПП}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|[[Александър Николов (политик)|Александър Николов]]||ИТН}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]{{refn|group=б.|name="МИ"}}|[[Даниел Лорер]]||ПП}} {{министър2|[[министър на земеделието на България|земеделие]]{{refn|group=б.|Преобразувано от [[Министерство на земеделието, храните и горите на България|Министерството на земеделието, храните и горите]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Иван Иванов (политик, р. 1975)|Иван Иванов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на транспорта и съобщенията на България|транспорт и съобщения]]{{refn|group=б.|Преобразувано от [[Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Николай Събев]]||ПП}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Атанас Атанасов (артист)|Атанас Атанасов]]||ПП}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]{{refn|group=б.|Новосъздадено.<ref name="ДВ437" />}}|[[Божидар Божанов]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]]|[[Христо Проданов (политик)|Христо Проданов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]{{refn|group=б.|Първоначално, до 23 декември 2021 година, името е Министерство на спорта.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=167165 | заглавие = Решение за изменение на Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 110, от дата 24.12.2021 г }}</ref>}}|[[Радостин Василев]]||ИТН}} {{министър2 край}} == Вижте също == * [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)]] == Бележки == <references group="б." /> == Източници == <references /> {{Кабинет на Кирил Петков}} {{Правителства на България}} {{Портал|България|Политика|История на България}} [[Категория:Правителства на Република България|Правителства на Република България]] [[Категория:Основани в България през 2021 година]] nxwtgvpsojbq3j0nc1wbxalshzl3c6s 11473878 11473829 2022-07-29T08:23:30Z 151.237.8.96 wikitext text/x-wiki {{актуално}} {{Правителство | название = Правителство на Кирил Петков | номер = 99-о | държава = България | снимка = Petkov_Government.jpg | описание = Правителството на Кирил Петков полага клетва в Народното събрание. | длъжност-заглавие = [[Президент на България|Президент]] | длъжност = [[Румен Радев]] | длъжност-заглавие2 = [[Министър-председател на България|Премиер]] | длъжност2 = [[Кирил Петков]] | избори = [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | народно-събрание = [[47 Народно събрание|47-о]] | сформирано = 13 декември 2021 г. | разпуснато = 2 август 2022 г. | дни = {{времеви интервал|2021|12|13}} | партия = | коалиция = [[ПП]], [[БСП]], [[ИТН]], [[ДБ]] | брой = 20 | мъже = 15 | жени = 5 | средна-възраст = 47 години | секретари = | опозиционно-правителство = | опозиционна-партия = [[ГЕРБ]]-[[СДС]], [[ДПС]], <br>[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | лидер-на-опозицията = [[Бойко Борисов]], <br>[[Мустафа Карадайъ]], <br>[[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | бюджет = | избрано-от = | мандати-заглавие = [[Народно събрание]] | мандати = {{Партия/места|134|240|#{{Министър/ПП}}}} | предишно = [[Правителство на Стефан Янев 2|Янев 2]] | следващо = }} '''Правителството на Кирил Петков''', известно като '''правителството на Четворната коалиция''', е деветдесет и девето [[Правителства на България|правителство]] на [[Република България]], избрано на [[13 декември]] [[2021]] г. от [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] със 134 гласа „за“ и 104 „против“. Приемник е на [[Правителство на Стефан Янев 2|второто служебно правителство]] на [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]. От 22 юни 2022 г. правителството е в оставка след гласувания [[вот на недоверие]] със 123 гласа "за" и 116 гласа "против". == Състав == Кабинетът, начело с [[Кирил Петков]], е коалиционен и е съставен от представители на политическите формации [[Продължаваме промяната|ПП]], [[БСП за България|БСП]], [[Има такъв народ|ИТН]] и [[Демократична България|ДБ]]. Разпределението на министерските постове в него е в съотношение 10:4:4:3, като в квотата на ПП влизат и независими министри от служебното [[Правителство на Стефан Янев 2|правителство на Стефан Янев]]. Структурата и състава на Министерски съвет са одобрени със 134 гласа „за“ срещу 104 „против“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nova.bg/news/view/2021/12/13/349825/новата-власт-нс-одобри-кабинета-петков/ | заглавие = НОВАТА ВЛАСТ: НС одобри кабинета „Петков“ | достъп_дата = 20.01.2021 }}</ref> На 28 февруари 2022 г. премиерът Кирил Петков заявява, че ще поиска оставката на министъра на отбраната Стефан Янев с аргументите, че неговите позиции и изказвания не съответстват на коалиционното споразумение и водената от държавата външна политика по отношение на [[Руско нападение над Украйна|Руското нападение над Украйна]]. За поста е предложен [[Драгомир Заков]], който е постоянен представител на България в НАТО. На 1 март 2022 г. на извънредно заседание на Народното събрание оставката на Стефан Янев и назначаването на Драгомир Заков са гласувани със 184 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 33 гласа „въздържал се“. На 8 юни 2022 г. ИТН обявава намерението си да напусне управляващата коалиция.<ref>https://news.lex.bg/инт-излиза-от-управлението-трифонов-с/</ref> На 22 юни 2022 г. [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] подкрепя вота на недоверие на Министерския съвет, внесен седмица по-рано от [[ГЕРБ]]-[[СДС]] заради провала на правителството във финансово-икономическата политика. {| class="wikitable" ! министерство ! colspan="2" | име<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166430 | заглавие = Решение за избиране на министър-председател на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166431 | заглавие = Решение за приемане на структура на Министерския съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166432 | заглавие = Решение за избиране на Министерски съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref> ! партия<ref group="б.">Отразява квотите на отделните членове на коалицията, а не партийно членство.</ref> {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Кирил Петков]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],{{refn|group=б.|Отговарящ за средствата от Европейския съюз.<ref name="ДВ437" />}}<br>[[министър на финансите|финанси]]|[[Асен Василев (политик)|Асен Василев]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]{{refn|group=б.|Отговарящ за ефективното управление.<ref name="ДВ437" />}}|[[Калина Константинова]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br>[[министър на икономиката и индустрията на България|икономика и индустрия]]{{refn|group=б.|name="МИ"|Образувано с разделяне на [[Министерство на икономиката на България|Министерството на икономиката]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Корнелия Нинова]]||БСП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br>[[министър на регионалното развитие и благоустройството|регионално развитие и благоустройство]]|[[Гроздан Караджов]]||ИТН}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],{{refn|group=б.|Отговарящ за климатичните политики.<ref name="ДВ437">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166549 | заглавие = Постановление № 437 от 14 декември 2021 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г. | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 107, от дата 16.12.2021 г }}</ref>}}<br>[[министър на околната среда и водите|околна среда и води]]|[[Борислав Сандов]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Бойко Рашков]]||ПП}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Теодора Генчовска]]||ИТН}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]] |[[Стефан Янев]] (до 1 март 2022)<br>[[Драгомир Заков]] (от 1 март 2022)||ПП}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Надежда Йорданова]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на труда и социалната политика на България|труд и социална политика]]|[[Георги Гьоков]]||БСП}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Асена Сербезова]]||ПП}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Николай Денков]]||ПП}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|[[Александър Николов (политик)|Александър Николов]]||ИТН}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]{{refn|group=б.|name="МИ"}}|[[Даниел Лорер]]||ПП}} {{министър2|[[министър на земеделието на България|земеделие]]{{refn|group=б.|Преобразувано от [[Министерство на земеделието, храните и горите на България|Министерството на земеделието, храните и горите]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Иван Иванов (политик, р. 1975)|Иван Иванов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на транспорта и съобщенията на България|транспорт и съобщения]]{{refn|group=б.|Преобразувано от [[Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Николай Събев]]||ПП}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Атанас Атанасов (артист)|Атанас Атанасов]]||ПП}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]{{refn|group=б.|Новосъздадено.<ref name="ДВ437" />}}|[[Божидар Божанов]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]]|[[Христо Проданов (политик)|Христо Проданов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]{{refn|group=б.|Първоначално, до 23 декември 2021 година, името е Министерство на спорта.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=167165 | заглавие = Решение за изменение на Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 110, от дата 24.12.2021 г }}</ref>}}|[[Радостин Василев]]||ИТН}} {{министър2 край}} == Вижте също == * [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)]] == Бележки == <references group="б." /> == Източници == <references /> {{Кабинет на Кирил Петков}} {{Правителства на България}} {{Портал|България|Политика|История на България}} [[Категория:Правителства на Република България|Правителства на Република България]] [[Категория:Основани в България през 2021 година]] 232m9x43cblbdn41nomo8s4fux4b514 11473885 11473878 2022-07-29T08:36:29Z Алиса Селезньова 24678 Премахнати [[Special:Contributions/151.237.8.96|редакции на 151.237.8.96]] ([[User talk:151.237.8.96|б]].), към версия на 79.100.222.117 wikitext text/x-wiki {{актуално}} {{Правителство | название = Правителство на Кирил Петков | номер = 99-о | държава = България | снимка = Petkov_Government.jpg | описание = Правителството на Кирил Петков полага клетва в Народното събрание. | длъжност-заглавие = [[Президент на България|Президент]] | длъжност = [[Румен Радев]] | длъжност-заглавие2 = [[Министър-председател на България|Премиер]] | длъжност2 = [[Кирил Петков]] | избори = [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | народно-събрание = [[47 Народно събрание|47-о]] | сформирано = 13 декември 2021 г. | разпуснато =август 2022 г. | дни = {{времеви интервал|2021|12|13}} | партия = | коалиция = [[ПП]], [[БСП]], [[ИТН]], [[ДБ]] | брой = 20 | мъже = 15 | жени = 5 | средна-възраст = 47 години | секретари = | опозиционно-правителство = | опозиционна-партия = [[ГЕРБ]]-[[СДС]], [[ДПС]], <br>[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | лидер-на-опозицията = [[Бойко Борисов]], <br>[[Мустафа Карадайъ]], <br>[[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | бюджет = | избрано-от = | мандати-заглавие = [[Народно събрание]] | мандати = {{Партия/места|134|240|#{{Министър/ПП}}}} | предишно = [[Правителство на Стефан Янев 2|Янев 2]] | следващо = }} '''Правителството на Кирил Петков''', известно като '''правителството на Четворната коалиция''', е деветдесет и девето [[Правителства на България|правителство]] на [[Република България]], избрано на [[13 декември]] [[2021]] г. от [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] със 134 гласа „за“ и 104 „против“. Приемник е на [[Правителство на Стефан Янев 2|второто служебно правителство]] на [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]. От 22 юни 2022 г. правителството е в оставка след гласувания [[вот на недоверие]] със 123 гласа "за" и 116 гласа "против". == Състав == Кабинетът, начело с [[Кирил Петков]], е коалиционен и е съставен от представители на политическите формации [[Продължаваме промяната|ПП]], [[БСП за България|БСП]], [[Има такъв народ|ИТН]] и [[Демократична България|ДБ]]. Разпределението на министерските постове в него е в съотношение 10:4:4:3, като в квотата на ПП влизат и независими министри от служебното [[Правителство на Стефан Янев 2|правителство на Стефан Янев]]. Структурата и състава на Министерски съвет са одобрени със 134 гласа „за“ срещу 104 „против“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nova.bg/news/view/2021/12/13/349825/новата-власт-нс-одобри-кабинета-петков/ | заглавие = НОВАТА ВЛАСТ: НС одобри кабинета „Петков“ | достъп_дата = 20.01.2021 }}</ref> На 28 февруари 2022 г. премиерът Кирил Петков заявява, че ще поиска оставката на министъра на отбраната Стефан Янев с аргументите, че неговите позиции и изказвания не съответстват на коалиционното споразумение и водената от държавата външна политика по отношение на [[Руско нападение над Украйна|Руското нападение над Украйна]]. За поста е предложен [[Драгомир Заков]], който е постоянен представител на България в НАТО. На 1 март 2022 г. на извънредно заседание на Народното събрание оставката на Стефан Янев и назначаването на Драгомир Заков са гласувани със 184 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 33 гласа „въздържал се“. На 8 юни 2022 г. ИТН обявава намерението си да напусне управляващата коалиция.<ref>https://news.lex.bg/инт-излиза-от-управлението-трифонов-с/</ref> На 22 юни 2022 г. [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] подкрепя вота на недоверие на Министерския съвет, внесен седмица по-рано от [[ГЕРБ]]-[[СДС]] заради провала на правителството във финансово-икономическата политика. {| class="wikitable" ! министерство ! colspan="2" | име<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166430 | заглавие = Решение за избиране на министър-председател на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166431 | заглавие = Решение за приемане на структура на Министерския съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166432 | заглавие = Решение за избиране на Министерски съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref> ! партия<ref group="б.">Отразява квотите на отделните членове на коалицията, а не партийно членство.</ref> {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Кирил Петков]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],{{refn|group=б.|Отговарящ за средствата от Европейския съюз.<ref name="ДВ437" />}}<br>[[министър на финансите|финанси]]|[[Асен Василев (политик)|Асен Василев]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]{{refn|group=б.|Отговарящ за ефективното управление.<ref name="ДВ437" />}}|[[Калина Константинова]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br>[[министър на икономиката и индустрията на България|икономика и индустрия]]{{refn|group=б.|name="МИ"|Образувано с разделяне на [[Министерство на икономиката на България|Министерството на икономиката]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Корнелия Нинова]]||БСП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br>[[министър на регионалното развитие и благоустройството|регионално развитие и благоустройство]]|[[Гроздан Караджов]]||ИТН}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],{{refn|group=б.|Отговарящ за климатичните политики.<ref name="ДВ437">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166549 | заглавие = Постановление № 437 от 14 декември 2021 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г. | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 107, от дата 16.12.2021 г }}</ref>}}<br>[[министър на околната среда и водите|околна среда и води]]|[[Борислав Сандов]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Бойко Рашков]]||ПП}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Теодора Генчовска]]||ИТН}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]] |[[Стефан Янев]] (до 1 март 2022)<br>[[Драгомир Заков]] (от 1 март 2022)||ПП}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Надежда Йорданова]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на труда и социалната политика на България|труд и социална политика]]|[[Георги Гьоков]]||БСП}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Асена Сербезова]]||ПП}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Николай Денков]]||ПП}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|[[Александър Николов (политик)|Александър Николов]]||ИТН}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]{{refn|group=б.|name="МИ"}}|[[Даниел Лорер]]||ПП}} {{министър2|[[министър на земеделието на България|земеделие]]{{refn|group=б.|Преобразувано от [[Министерство на земеделието, храните и горите на България|Министерството на земеделието, храните и горите]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Иван Иванов (политик, р. 1975)|Иван Иванов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на транспорта и съобщенията на България|транспорт и съобщения]]{{refn|group=б.|Преобразувано от [[Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Николай Събев]]||ПП}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Атанас Атанасов (артист)|Атанас Атанасов]]||ПП}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]{{refn|group=б.|Новосъздадено.<ref name="ДВ437" />}}|[[Божидар Божанов]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]]|[[Христо Проданов (политик)|Христо Проданов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]{{refn|group=б.|Първоначално, до 23 декември 2021 година, името е Министерство на спорта.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=167165 | заглавие = Решение за изменение на Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 110, от дата 24.12.2021 г }}</ref>}}|[[Радостин Василев]]||ИТН}} {{министър2 край}} == Вижте също == * [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)]] == Бележки == <references group="б." /> == Източници == <references /> {{Кабинет на Кирил Петков}} {{Правителства на България}} {{Портал|България|Политика|История на България}} [[Категория:Правителства на Република България|Правителства на Република България]] [[Категория:Основани в България през 2021 година]] nxwtgvpsojbq3j0nc1wbxalshzl3c6s 11473886 11473885 2022-07-29T08:36:46Z Алиса Селезньова 24678 вр wikitext text/x-wiki {{актуално}} {{Правителство | название = Правителство на Кирил Петков | номер = 99-о | държава = България | снимка = Petkov_Government.jpg | описание = Правителството на Кирил Петков полага клетва в Народното събрание. | длъжност-заглавие = [[Президент на България|Президент]] | длъжност = [[Румен Радев]] | длъжност-заглавие2 = [[Министър-председател на България|Премиер]] | длъжност2 = [[Кирил Петков]] | избори = [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)|ноември 2021]] | народно-събрание = [[47 Народно събрание|47-о]] | сформирано = 13 декември 2021 г. | разпуснато = | дни = {{времеви интервал|2021|12|13}} | партия = | коалиция = [[ПП]], [[БСП]], [[ИТН]], [[ДБ]] | брой = 20 | мъже = 15 | жени = 5 | средна-възраст = 47 години | секретари = | опозиционно-правителство = | опозиционна-партия = [[ГЕРБ]]-[[СДС]], [[ДПС]], <br>[[Възраждане (партия в България)|Възраждане]] | лидер-на-опозицията = [[Бойко Борисов]], <br>[[Мустафа Карадайъ]], <br>[[Костадин Костадинов (политик)|Костадин Костадинов]] | бюджет = | избрано-от = | мандати-заглавие = [[Народно събрание]] | мандати = {{Партия/места|134|240|#{{Министър/ПП}}}} | предишно = [[Правителство на Стефан Янев 2|Янев 2]] | следващо = }} '''Правителството на Кирил Петков''', известно като '''правителството на Четворната коалиция''', е деветдесет и девето [[Правителства на България|правителство]] на [[Република България]], избрано на [[13 декември]] [[2021]] г. от [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] със 134 гласа „за“ и 104 „против“. Приемник е на [[Правителство на Стефан Янев 2|второто служебно правителство]] на [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]]. От 22 юни 2022 г. правителството е в оставка след гласувания [[вот на недоверие]] със 123 гласа "за" и 116 гласа "против". == Състав == Кабинетът, начело с [[Кирил Петков]], е коалиционен и е съставен от представители на политическите формации [[Продължаваме промяната|ПП]], [[БСП за България|БСП]], [[Има такъв народ|ИТН]] и [[Демократична България|ДБ]]. Разпределението на министерските постове в него е в съотношение 10:4:4:3, като в квотата на ПП влизат и независими министри от служебното [[Правителство на Стефан Янев 2|правителство на Стефан Янев]]. Структурата и състава на Министерски съвет са одобрени със 134 гласа „за“ срещу 104 „против“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nova.bg/news/view/2021/12/13/349825/новата-власт-нс-одобри-кабинета-петков/ | заглавие = НОВАТА ВЛАСТ: НС одобри кабинета „Петков“ | достъп_дата = 20.01.2021 }}</ref> На 28 февруари 2022 г. премиерът Кирил Петков заявява, че ще поиска оставката на министъра на отбраната Стефан Янев с аргументите, че неговите позиции и изказвания не съответстват на коалиционното споразумение и водената от държавата външна политика по отношение на [[Руско нападение над Украйна|Руското нападение над Украйна]]. За поста е предложен [[Драгомир Заков]], който е постоянен представител на България в НАТО. На 1 март 2022 г. на извънредно заседание на Народното събрание оставката на Стефан Янев и назначаването на Драгомир Заков са гласувани със 184 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 33 гласа „въздържал се“. На 8 юни 2022 г. ИТН обявава намерението си да напусне управляващата коалиция.<ref>https://news.lex.bg/инт-излиза-от-управлението-трифонов-с/</ref> На 22 юни 2022 г. [[47 Народно събрание|47-ото Народно събрание]] подкрепя вота на недоверие на Министерския съвет, внесен седмица по-рано от [[ГЕРБ]]-[[СДС]] заради провала на правителството във финансово-икономическата политика. {| class="wikitable" ! министерство ! colspan="2" | име<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166430 | заглавие = Решение за избиране на министър-председател на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166431 | заглавие = Решение за приемане на структура на Министерския съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166432 | заглавие = Решение за избиране на Министерски съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 106, от дата 15.12.2021 г }}</ref> ! партия<ref group="б.">Отразява квотите на отделните членове на коалицията, а не партийно членство.</ref> {{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Кирил Петков]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],{{refn|group=б.|Отговарящ за средствата от Европейския съюз.<ref name="ДВ437" />}}<br>[[министър на финансите|финанси]]|[[Асен Василев (политик)|Асен Василев]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]]{{refn|group=б.|Отговарящ за ефективното управление.<ref name="ДВ437" />}}|[[Калина Константинова]]||ПП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br>[[министър на икономиката и индустрията на България|икономика и индустрия]]{{refn|group=б.|name="МИ"|Образувано с разделяне на [[Министерство на икономиката на България|Министерството на икономиката]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Корнелия Нинова]]||БСП}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],<br>[[министър на регионалното развитие и благоустройството|регионално развитие и благоустройство]]|[[Гроздан Караджов]]||ИТН}} {{министър2|[[заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]],{{refn|group=б.|Отговарящ за климатичните политики.<ref name="ДВ437">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=166549 | заглавие = Постановление № 437 от 14 декември 2021 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г. | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 107, от дата 16.12.2021 г }}</ref>}}<br>[[министър на околната среда и водите|околна среда и води]]|[[Борислав Сандов]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Бойко Рашков]]||ПП}} {{министър2|[[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Теодора Генчовска]]||ИТН}} {{министър2|[[министър на отбраната на България|отбрана]] |[[Стефан Янев]] (до 1 март 2022)<br>[[Драгомир Заков]] (от 1 март 2022)||ПП}} {{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Надежда Йорданова]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на труда и социалната политика на България|труд и социална политика]]|[[Георги Гьоков]]||БСП}} {{министър2|[[министър на здравеопазването на България|здравеопазване]]|[[Асена Сербезова]]||ПП}} {{министър2|[[министър на образованието и науката на България|образование и наука]]|[[Николай Денков]]||ПП}} {{министър2|[[министър на енергетиката на България|енергетика]]|[[Александър Николов (политик)|Александър Николов]]||ИТН}} {{министър2|[[министър на иновациите и растежа на България|иновации и растеж]]{{refn|group=б.|name="МИ"}}|[[Даниел Лорер]]||ПП}} {{министър2|[[министър на земеделието на България|земеделие]]{{refn|group=б.|Преобразувано от [[Министерство на земеделието, храните и горите на България|Министерството на земеделието, храните и горите]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Иван Иванов (политик, р. 1975)|Иван Иванов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на транспорта и съобщенията на България|транспорт и съобщения]]{{refn|group=б.|Преобразувано от [[Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България|Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията]]<ref name="ДВ437" />}}|[[Николай Събев]]||ПП}} {{министър2|[[министър на културата на България|култура]]|[[Атанас Атанасов (артист)|Атанас Атанасов]]||ПП}} {{министър2|[[министър на електронното управление на България|електронно управление]]{{refn|group=б.|Новосъздадено.<ref name="ДВ437" />}}|[[Божидар Божанов]]||ДБ}} {{министър2|[[министър на туризма на България|туризъм]]|[[Христо Проданов (политик)|Христо Проданов]]||БСП}} {{министър2|[[министър на младежта и спорта на България|младеж и спорт]]{{refn|group=б.|Първоначално, до 23 декември 2021 година, името е Министерство на спорта.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=167165 | заглавие = Решение за изменение на Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България | достъп_дата = 20.01.2022 | издател = Държавен вестник, брой 110, от дата 24.12.2021 г }}</ref>}}|[[Радостин Василев]]||ИТН}} {{министър2 край}} == Вижте също == * [[Парламентарни избори в България (ноември 2021)]] == Бележки == <references group="б." /> == Източници == <references /> {{Кабинет на Кирил Петков}} {{Правителства на България}} {{Портал|България|Политика|История на България}} [[Категория:Правителства на Република България|Правителства на Република България]] [[Категория:Основани в България през 2021 година]] 01qmbc60uwxwi42qfke18qq2k6l844e 2 798116 11473658 11472769 2022-07-29T01:58:39Z Eliza Beth 246180 Бот: актуализация wikitext text/x-wiki ''Тази страница е генерирана автоматично от [https://github.com/kerberizer/wikimedia-scripts/blob/master/thanksmeter.py скрипт] в '''01:58''' [[UTC]] на '''29 юли 2022''' г.'' == За последния ден == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''9''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 3 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 1 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 1 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 1 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 3 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 1 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 1 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 1 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната седмица == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''84''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 7 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 7 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 6 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 6 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 6 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 5 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 4 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 4 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 4 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 3 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 3 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 3 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 2 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 2 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 2 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 2 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 2 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 2 |- | [[Потребител:Барб Десимирова|Барб Десимирова]] || 2 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 2 |- | [[Потребител:Abraxxadabra|Abraxxadabra]] || 1 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 1 |- | [[Потребител:Jarash|Jarash]] || 1 |- | [[Потребител:Lucy676991|Lucy676991]] || 1 |- | [[Потребител:O.sokolov|O.sokolov]] || 1 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 1 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 1 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 26 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 11 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 7 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 6 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 4 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 4 |- | [[Потребител:JustGork|JustGork]] || 3 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 3 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 3 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 2 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 2 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 2 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 2 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 1 |- | [[Потребител:Ankry|Ankry]] || 1 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 1 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 1 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 1 |- | [[Потребител:Someone000013|Someone000013]] || 1 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 1 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 1 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последния месец == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''261''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 18 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 16 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 15 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 15 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 12 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 11 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 11 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 11 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 9 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 9 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 7 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 7 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 7 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 7 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 7 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 6 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 5 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 5 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 4 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 4 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 4 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 3 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 3 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 3 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 3 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 3 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 2 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 2 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 2 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 2 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 2 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 2 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 2 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 2 |- | [[Потребител:Барб Десимирова|Барб Десимирова]] || 2 |- | [[Потребител:Горун|Горун]] || 2 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 2 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 2 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 2 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 2 |- | [[Потребител:Тони Стоев|Тони Стоев]] || 2 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 1 |- | [[Потребител:Abraxxadabra|Abraxxadabra]] || 1 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 1 |- | [[Потребител:Arcidias|Arcidias]] || 1 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 1 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Jarash|Jarash]] || 1 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 1 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 1 |- | [[Потребител:Kdavidkoff|Kdavidkoff]] || 1 |- | [[Потребител:Lucy676991|Lucy676991]] || 1 |- | [[Потребител:O.sokolov|O.sokolov]] || 1 |- | [[Потребител:P.Nedelkovski|P.Nedelkovski]] || 1 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 1 |- | [[Потребител:S.BONOVA|S.BONOVA]] || 1 |- | [[Потребител:SLTemelkov|SLTemelkov]] || 1 |- | [[Потребител:SemihBG123|SemihBG123]] || 1 |- | [[Потребител:Strumski|Strumski]] || 1 |- | [[Потребител:Velaris12|Velaris12]] || 1 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 1 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 1 |- | [[Потребител:Христина Радомирова|Христина Радомирова]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 44 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 26 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 23 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 21 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 19 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 14 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 11 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 9 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 8 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 7 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 6 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 6 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 6 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 5 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 4 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 4 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 4 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 3 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 3 |- | [[Потребител:JustGork|JustGork]] || 3 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 3 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 3 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 2 |- | [[Потребител:FusionStyleFX|FusionStyleFX]] || 2 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 2 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 2 |- | [[Потребител:Vyacheslav1921|Vyacheslav1921]] || 2 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 2 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 2 |- | [[Потребител:Ankry|Ankry]] || 1 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 1 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 1 |- | [[Потребител:Jeta|Jeta]] || 1 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 1 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 1 |- | [[Потребител:Mecho123123|Mecho123123]] || 1 |- | [[Потребител:Pishta68|Pishta68]] || 1 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 1 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 1 |- | [[Потребител:Someone000013|Someone000013]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 1 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последните три месеца == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''794''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 67 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 48 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 41 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 37 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 33 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 31 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 30 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 27 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 26 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 24 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 23 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 22 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 21 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 20 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 19 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 19 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 16 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 15 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 14 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 12 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 12 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 10 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 10 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 8 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 8 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 7 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 6 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 6 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 6 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 6 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 5 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 5 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 5 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 4 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 4 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 4 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 4 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 4 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 4 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 4 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 3 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 3 |- | [[Потребител:Extratall|Extratall]] || 3 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 3 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 3 |- | [[Потребител:Strumski|Strumski]] || 3 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 3 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 3 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 3 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 2 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 2 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 2 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 2 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 2 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 2 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 2 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 2 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 2 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 2 |- | [[Потребител:Medupdate|Medupdate]] || 2 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 2 |- | [[Потребител:Velo Vrbata|Velo Vrbata]] || 2 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 2 |- | [[Потребител:Барб Десимирова|Барб Десимирова]] || 2 |- | [[Потребител:Горун|Горун]] || 2 |- | [[Потребител:Добри|Добри]] || 2 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 2 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 2 |- | [[Потребител:Тони Стоев|Тони Стоев]] || 2 |- | [[Потребител:Христина Радомирова|Христина Радомирова]] || 2 |- | [[Потребител:-Lemmy-|-Lemmy-]] || 1 |- | [[Потребител:Abraxxadabra|Abraxxadabra]] || 1 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 1 |- | [[Потребител:AlexBTR|AlexBTR]] || 1 |- | [[Потребител:Alisdoncheva|Alisdoncheva]] || 1 |- | [[Потребител:Ana.Lazarova|Ana.Lazarova]] || 1 |- | [[Потребител:Anatoliy iliev|Anatoliy iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Arcidias|Arcidias]] || 1 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 1 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 1 |- | [[Потребител:Daniel.9|Daniel.9]] || 1 |- | [[Потребител:Defalien|Defalien]] || 1 |- | [[Потребител:Dostojewskij|Dostojewskij]] || 1 |- | [[Потребител:Drive432|Drive432]] || 1 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 1 |- | [[Потребител:Goshonz|Goshonz]] || 1 |- | [[Потребител:HUMANOID-1964|HUMANOID-1964]] || 1 |- | [[Потребител:Hipercos|Hipercos]] || 1 |- | [[Потребител:Ikonact|Ikonact]] || 1 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 1 |- | [[Потребител:Jarash|Jarash]] || 1 |- | [[Потребител:Kdavidkoff|Kdavidkoff]] || 1 |- | [[Потребител:Kmistverglommen|Kmistverglommen]] || 1 |- | [[Потребител:Kostisl|Kostisl]] || 1 |- | [[Потребител:Kriss7913|Kriss7913]] || 1 |- | [[Потребител:Lucy676991|Lucy676991]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:Marko Kralev|Marko Kralev]] || 1 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 1 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 1 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 1 |- | [[Потребител:O.sokolov|O.sokolov]] || 1 |- | [[Потребител:P.Nedelkovski|P.Nedelkovski]] || 1 |- | [[Потребител:Panzer|Panzer]] || 1 |- | [[Потребител:Pavlos1988|Pavlos1988]] || 1 |- | [[Потребител:S.BONOVA|S.BONOVA]] || 1 |- | [[Потребител:SLTemelkov|SLTemelkov]] || 1 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 1 |- | [[Потребител:SemihBG123|SemihBG123]] || 1 |- | [[Потребител:Sibom|Sibom]] || 1 |- | [[Потребител:Sim|Sim]] || 1 |- | [[Потребител:Stefaniev23|Stefaniev23]] || 1 |- | [[Потребител:Studierenbg|Studierenbg]] || 1 |- | [[Потребител:TDRBG07|TDRBG07]] || 1 |- | [[Потребител:Tcr25|Tcr25]] || 1 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 1 |- | [[Потребител:Toniotonito|Toniotonito]] || 1 |- | [[Потребител:TurboShrek|TurboShrek]] || 1 |- | [[Потребител:Velaris12|Velaris12]] || 1 |- | [[Потребител:Verify Veritas|Verify Veritas]] || 1 |- | [[Потребител:Zdravkopetrov|Zdravkopetrov]] || 1 |- | [[Потребител:Бесарабски българин|Бесарабски българин]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:Капитан Кольо|Капитан Кольо]] || 1 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 1 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 1 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 1 |- | [[Потребител:มองโกเลีย๔๔|มองโกเลีย๔๔]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 83 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 76 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 63 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 59 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 46 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 44 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 42 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 40 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 38 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 36 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 21 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 18 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 18 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 13 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 12 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 11 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 9 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 8 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 7 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 6 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 5 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 5 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 5 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 5 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 5 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 5 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 5 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 4 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 4 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 4 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 4 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 4 |- | [[Потребител:Vyacheslav1921|Vyacheslav1921]] || 4 |- | [[Потребител:FusionStyleFX|FusionStyleFX]] || 3 |- | [[Потребител:Iceman37|Iceman37]] || 3 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 3 |- | [[Потребител:JustGork|JustGork]] || 3 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 3 |- | [[Потребител:Svilenov|Svilenov]] || 3 |- | [[Потребител:Ultra green|Ultra green]] || 3 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 3 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 2 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 2 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 2 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 2 |- | [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] || 2 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 2 |- | [[Потребител:Sega26ta|Sega26ta]] || 2 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 2 |- | [[Потребител:V.dimitrow|V.dimitrow]] || 2 |- | [[Потребител:Лобачев Владимир|Лобачев Владимир]] || 2 |- | [[Потребител:Максим Владимирович В.|Максим Владимирович В.]] || 2 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 2 |- | [[Потребител:Никола Минков|Никола Минков]] || 2 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 2 |- | [[Потребител:Aleksandrdimov05|Aleksandrdimov05]] || 1 |- | [[Потребител:Ankry|Ankry]] || 1 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 1 |- | [[Потребител:EurofighterTyphoon|EurofighterTyphoon]] || 1 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 1 |- | [[Потребител:Goldenbullet90|Goldenbullet90]] || 1 |- | [[Потребител:GreiShaa|GreiShaa]] || 1 |- | [[Потребител:Jeta|Jeta]] || 1 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 1 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 1 |- | [[Потребител:Marti244|Marti244]] || 1 |- | [[Потребител:Mecho123123|Mecho123123]] || 1 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 1 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 1 |- | [[Потребител:Pishta68|Pishta68]] || 1 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 1 |- | [[Потребител:Simeon Momkov|Simeon Momkov]] || 1 |- | [[Потребител:Someone000013|Someone000013]] || 1 |- | [[Потребител:StarTrekker|StarTrekker]] || 1 |- | [[Потребител:Stilian chitov|Stilian chitov]] || 1 |- | [[Потребител:StoyanovaPolina|StoyanovaPolina]] || 1 |- | [[Потребител:Tcr25|Tcr25]] || 1 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 1 |- | [[Потребител:Userinfo123|Userinfo123]] || 1 |- | [[Потребител:Εὐθυμένης|Εὐθυμένης]] || 1 |- | [[Потребител:Асен Манев|Асен Манев]] || 1 |- | [[Потребител:ВаСиЛбЕлЕжКоВ|ВаСиЛбЕлЕжКоВ]] || 1 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 1 |- | [[Потребител:Кристиян Маринов|Кристиян Маринов]] || 1 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 1 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 1 |- |} </div>{{br}} == За последната година == : ''Общо [[:en:Help:Notifications/Thanks|благодарности]]: '''4854''''' <div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Получени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 337 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 288 |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 282 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 243 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 180 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 154 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 146 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 141 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 134 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 115 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 113 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 104 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 102 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 99 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 93 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 90 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 86 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 81 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 80 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 76 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 72 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 72 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 67 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 65 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 65 |- | [[Потребител:A nedev|A nedev]] || 63 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 62 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 59 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 51 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 48 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 45 |- | [[Потребител:Tonimicho|Tonimicho]] || 44 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 44 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 38 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 32 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 29 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 25 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 24 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 23 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 23 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 22 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 22 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 21 |- | [[Потребител:Extratall|Extratall]] || 18 |- | [[Потребител:Uanfala|Uanfala]] || 17 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 15 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 15 |- | [[Потребител:Ikonact|Ikonact]] || 14 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 14 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 13 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 13 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 13 |- | [[Потребител:Илиев2010|Илиев2010]] || 13 |- | [[Потребител:Alisdoncheva|Alisdoncheva]] || 12 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 12 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 11 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 11 |- | [[Потребител:Drive432|Drive432]] || 10 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 10 |- | [[Потребител:Stalik|Stalik]] || 10 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 9 |- | [[Потребител:Ivanov id|Ivanov id]] || 9 |- | [[Потребител:Kiril Simeonovski|Kiril Simeonovski]] || 9 |- | [[Потребител:Stanqo|Stanqo]] || 9 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 9 |- | [[Потребител:Batman tas|Batman tas]] || 8 |- | [[Потребител:Beatris Petrova|Beatris Petrova]] || 8 |- | [[Потребител:Davidkenarovcska|Davidkenarovcska]] || 8 |- | [[Потребител:NguoiDungKhongDinhDanh|NguoiDungKhongDinhDanh]] || 8 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 8 |- | [[Потребител:Ehrlich91|Ehrlich91]] || 7 |- | [[Потребител:Melanita|Melanita]] || 7 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 7 |- | [[Потребител:Renvoy|Renvoy]] || 7 |- | [[Потребител:SLTemelkov|SLTemelkov]] || 7 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 7 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 7 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 7 |- | [[Потребител:Ahinorak|Ahinorak]] || 6 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 6 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 6 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 6 |- | [[Потребител:Добри|Добри]] || 6 |- | [[Потребител:Капитан Кольо|Капитан Кольо]] || 6 |- | [[Потребител:Лорд Бъмбъри|Лорд Бъмбъри]] || 6 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 6 |- | [[Потребител:Agbfinance|Agbfinance]] || 5 |- | [[Потребител:Eliza Beth|Eliza Beth]] || 5 |- | [[Потребител:Funnytu|Funnytu]] || 5 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 5 |- | [[Потребител:Niknik660123|Niknik660123]] || 5 |- | [[Потребител:Sim|Sim]] || 5 |- | [[Потребител:Velo Vrbata|Velo Vrbata]] || 5 |- | [[Потребител:Пакко|Пакко]] || 5 |- | [[Потребител:Alexander.D.Hristov|Alexander.D.Hristov]] || 4 |- | [[Потребител:AvioSet|AvioSet]] || 4 |- | [[Потребител:BILL1|BILL1]] || 4 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 4 |- | [[Потребител:Cyril S|Cyril S]] || 4 |- | [[Потребител:Dieda30|Dieda30]] || 4 |- | [[Потребител:Dimitras23|Dimitras23]] || 4 |- | [[Потребител:Glagoli|Glagoli]] || 4 |- | [[Потребител:Isip2 westboro|Isip2 westboro]] || 4 |- | [[Потребител:Neli Valev|Neli Valev]] || 4 |- | [[Потребител:StoyanovaPolina|StoyanovaPolina]] || 4 |- | [[Потребител:Strumski|Strumski]] || 4 |- | [[Потребител:Svilen1970|Svilen1970]] || 4 |- | [[Потребител:Todorbb|Todorbb]] || 4 |- | [[Потребител:Tormon245t|Tormon245t]] || 4 |- | [[Потребител:Tropcho|Tropcho]] || 4 |- | [[Потребител:Yupyuphello|Yupyuphello]] || 4 |- | [[Потребител:Бабрадов|Бабрадов]] || 4 |- | [[Потребител:Горун|Горун]] || 4 |- | [[Потребител:Петър Дервишев|Петър Дервишев]] || 4 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 4 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 3 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 3 |- | [[Потребител:Ana.Lazarova|Ana.Lazarova]] || 3 |- | [[Потребител:Billinghurst|Billinghurst]] || 3 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 3 |- | [[Потребител:Filipov Ivo|Filipov Ivo]] || 3 |- | [[Потребител:Hakuna.Matata|Hakuna.Matata]] || 3 |- | [[Потребител:Joyradost|Joyradost]] || 3 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 3 |- | [[Потребител:MICHELANGELO|MICHELANGELO]] || 3 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 3 |- | [[Потребител:Nikola Tulechki|Nikola Tulechki]] || 3 |- | [[Потребител:Rodopyna|Rodopyna]] || 3 |- | [[Потребител:S.BONOVA|S.BONOVA]] || 3 |- | [[Потребител:Sneeuwschaap|Sneeuwschaap]] || 3 |- | [[Потребител:VGuenova|VGuenova]] || 3 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 3 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 3 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 3 |- | [[Потребител:Робърт Стоянов|Робърт Стоянов]] || 3 |- | [[Потребител:Уиз|Уиз]] || 3 |- | [[Потребител:Ултра Хана|Ултра Хана]] || 3 |- | [[Потребител:77ip.70ip.102ip.183|77ip.70ip.102ip.183]] || 2 |- | [[Потребител:Abraxxadabra|Abraxxadabra]] || 2 |- | [[Потребител:Al.radovski|Al.radovski]] || 2 |- | [[Потребител:AlexBTR|AlexBTR]] || 2 |- | [[Потребител:Anabel 89|Anabel 89]] || 2 |- | [[Потребител:Atanas20150|Atanas20150]] || 2 |- | [[Потребител:B0rrand|B0rrand]] || 2 |- | [[Потребител:Braun100|Braun100]] || 2 |- | [[Потребител:Corporis caloris|Corporis caloris]] || 2 |- | [[Потребител:Dimitrovw|Dimitrovw]] || 2 |- | [[Потребител:Dostojewskij|Dostojewskij]] || 2 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 2 |- | [[Потребител:Drzewianin|Drzewianin]] || 2 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 2 |- | [[Потребител:Glimz|Glimz]] || 2 |- | [[Потребител:Ivan Karatsanov|Ivan Karatsanov]] || 2 |- | [[Потребител:Jafaz|Jafaz]] || 2 |- | [[Потребител:Kurtimifki|Kurtimifki]] || 2 |- | [[Потребител:L.Payakoff|L.Payakoff]] || 2 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 2 |- | [[Потребител:Lotroo|Lotroo]] || 2 |- | [[Потребител:Martinzah|Martinzah]] || 2 |- | [[Потребител:Maymay|Maymay]] || 2 |- | [[Потребител:Md. Golam Mukit Khan|Md. Golam Mukit Khan]] || 2 |- | [[Потребител:Medupdate|Medupdate]] || 2 |- | [[Потребител:Mexicanmedstudent|Mexicanmedstudent]] || 2 |- | [[Потребител:Mimiyokihni|Mimiyokihni]] || 2 |- | [[Потребител:Miroslav mitov|Miroslav mitov]] || 2 |- | [[Потребител:Mtarch11|Mtarch11]] || 2 |- | [[Потребител:Niko.georgiev|Niko.georgiev]] || 2 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 2 |- | [[Потребител:Pepi89|Pepi89]] || 2 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 2 |- | [[Потребител:Resnjari|Resnjari]] || 2 |- | [[Потребител:Sashko1999|Sashko1999]] || 2 |- | [[Потребител:ShockD|ShockD]] || 2 |- | [[Потребител:Solavirum|Solavirum]] || 2 |- | [[Потребител:Superpes15|Superpes15]] || 2 |- | [[Потребител:Tedo Petkov|Tedo Petkov]] || 2 |- | [[Потребител:Tourbillon|Tourbillon]] || 2 |- | [[Потребител:Tsamunova|Tsamunova]] || 2 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 2 |- | [[Потребител:Victor Trevor|Victor Trevor]] || 2 |- | [[Потребител:Барб Десимирова|Барб Десимирова]] || 2 |- | [[Потребител:Георги от Любимец|Георги от Любимец]] || 2 |- | [[Потребител:Груйчо|Груйчо]] || 2 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 2 |- | [[Потребител:Ковфефе|Ковфефе]] || 2 |- | [[Потребител:Тони Стоев|Тони Стоев]] || 2 |- | [[Потребител:Христина Радомирова|Христина Радомирова]] || 2 |- | [[Потребител:Чунгус|Чунгус]] || 2 |- | [[Потребител:魔琴|魔琴]] || 2 |- | [[Потребител:-Lemmy-|-Lemmy-]] || 1 |- | [[Потребител:A.Khamidullin|A.Khamidullin]] || 1 |- | [[Потребител:A.Savin|A.Savin]] || 1 |- | [[Потребител:ANRH|ANRH]] || 1 |- | [[Потребител:Aarp65|Aarp65]] || 1 |- | [[Потребител:Agobtik|Agobtik]] || 1 |- | [[Потребител:Anas1712|Anas1712]] || 1 |- | [[Потребител:Anatoliy iliev|Anatoliy iliev]] || 1 |- | [[Потребител:Angel Panayotov|Angel Panayotov]] || 1 |- | [[Потребител:Arcidias|Arcidias]] || 1 |- | [[Потребител:Arnoldlayne89|Arnoldlayne89]] || 1 |- | [[Потребител:Artemian I|Artemian I]] || 1 |- | [[Потребител:Atanas.terziyski|Atanas.terziyski]] || 1 |- | [[Потребител:Avramesk|Avramesk]] || 1 |- | [[Потребител:BG Geographer|BG Geographer]] || 1 |- | [[Потребител:Bbakardjiev|Bbakardjiev]] || 1 |- | [[Потребител:BcHTMe|BcHTMe]] || 1 |- | [[Потребител:Beko|Beko]] || 1 |- | [[Потребител:Bichoes78|Bichoes78]] || 1 |- | [[Потребител:Bobbylon|Bobbylon]] || 1 |- | [[Потребител:Bogi19919|Bogi19919]] || 1 |- | [[Потребител:Borislav|Borislav]] || 1 |- | [[Потребител:Borislav1002|Borislav1002]] || 1 |- | [[Потребител:Braganza|Braganza]] || 1 |- | [[Потребител:C messier|C messier]] || 1 |- | [[Потребител:Cherno More|Cherno More]] || 1 |- | [[Потребител:CommonsDelinker|CommonsDelinker]] || 1 |- | [[Потребител:Corona97|Corona97]] || 1 |- | [[Потребител:D2xv|D2xv]] || 1 |- | [[Потребител:Daniel.9|Daniel.9]] || 1 |- | [[Потребител:Danitrifonov04|Danitrifonov04]] || 1 |- | [[Потребител:Defalien|Defalien]] || 1 |- | [[Потребител:Dikosp|Dikosp]] || 1 |- | [[Потребител:Dimi z|Dimi z]] || 1 |- | [[Потребител:DimoffMT|DimoffMT]] || 1 |- | [[Потребител:Dirac|Dirac]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:Elenadragostinova|Elenadragostinova]] || 1 |- | [[Потребител:Elisaveta P.|Elisaveta P.]] || 1 |- | [[Потребител:Esteban16|Esteban16]] || 1 |- | [[Потребител:FireDragonValo|FireDragonValo]] || 1 |- | [[Потребител:FocalPoint|FocalPoint]] || 1 |- | [[Потребител:ForestDim|ForestDim]] || 1 |- | [[Потребител:Geographymaster12|Geographymaster12]] || 1 |- | [[Потребител:Gosho Nikolov|Gosho Nikolov]] || 1 |- | [[Потребител:Goshonz|Goshonz]] || 1 |- | [[Потребител:Gospodin Lopata|Gospodin Lopata]] || 1 |- | [[Потребител:Guanoo|Guanoo]] || 1 |- | [[Потребител:Guise|Guise]] || 1 |- | [[Потребител:HUMANOID-1964|HUMANOID-1964]] || 1 |- | [[Потребител:HakanIST|HakanIST]] || 1 |- | [[Потребител:HawkSight|HawkSight]] || 1 |- | [[Потребител:Hipercos|Hipercos]] || 1 |- | [[Потребител:Hoos32|Hoos32]] || 1 |- | [[Потребител:Idib|Idib]] || 1 |- | [[Потребител:Ignatova.iglika|Ignatova.iglika]] || 1 |- | [[Потребител:ImmortalBG|ImmortalBG]] || 1 |- | [[Потребител:Izvora|Izvora]] || 1 |- | [[Потребител:Jarash|Jarash]] || 1 |- | [[Потребител:Jetchev|Jetchev]] || 1 |- | [[Потребител:Jivkohristov37|Jivkohristov37]] || 1 |- | [[Потребител:John kolev|John kolev]] || 1 |- | [[Потребител:Jonathan5566|Jonathan5566]] || 1 |- | [[Потребител:KalinBredin|KalinBredin]] || 1 |- | [[Потребител:Kamelia Spassova|Kamelia Spassova]] || 1 |- | [[Потребител:Kazanlak Dani|Kazanlak Dani]] || 1 |- | [[Потребител:Kazvamsemartin|Kazvamsemartin]] || 1 |- | [[Потребител:Kdavidkoff|Kdavidkoff]] || 1 |- | [[Потребител:Khabat4545|Khabat4545]] || 1 |- | [[Потребител:Kiril Kamburov|Kiril Kamburov]] || 1 |- | [[Потребител:Kmistverglommen|Kmistverglommen]] || 1 |- | [[Потребител:Kokaracha|Kokaracha]] || 1 |- | [[Потребител:Kostisl|Kostisl]] || 1 |- | [[Потребител:Kriss7913|Kriss7913]] || 1 |- | [[Потребител:Krushev.S333|Krushev.S333]] || 1 |- | [[Потребител:Lantonov|Lantonov]] || 1 |- | [[Потребител:Leništudent|Leništudent]] || 1 |- | [[Потребител:Lucy676991|Lucy676991]] || 1 |- | [[Потребител:Lureno19|Lureno19]] || 1 |- | [[Потребител:Maconan|Maconan]] || 1 |- | [[Потребител:Magnefl|Magnefl]] || 1 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 1 |- | [[Потребител:MalevE93|MalevE93]] || 1 |- | [[Потребител:Marciapella|Marciapella]] || 1 |- | [[Потребител:Maria Atanasova|Maria Atanasova]] || 1 |- | [[Потребител:Marko Kralev|Marko Kralev]] || 1 |- | [[Потребител:Martin Hristov Kolev|Martin Hristov Kolev]] || 1 |- | [[Потребител:MartinZaia|MartinZaia]] || 1 |- | [[Потребител:MasterOfEducation|MasterOfEducation]] || 1 |- | [[Потребител:Matios34|Matios34]] || 1 |- | [[Потребител:Millen.atanasov|Millen.atanasov]] || 1 |- | [[Потребител:Minorax|Minorax]] || 1 |- | [[Потребител:Miroslav Dechev|Miroslav Dechev]] || 1 |- | [[Потребител:MitkoDimitrov1989|MitkoDimitrov1989]] || 1 |- | [[Потребител:Monaco|Monaco]] || 1 |- | [[Потребител:Monnio|Monnio]] || 1 |- | [[Потребител:Motekov|Motekov]] || 1 |- | [[Потребител:NKV55|NKV55]] || 1 |- | [[Потребител:Naoum Kaytchev|Naoum Kaytchev]] || 1 |- | [[Потребител:Nasus405|Nasus405]] || 1 |- | [[Потребител:Nieuwsgierige Gebruiker|Nieuwsgierige Gebruiker]] || 1 |- | [[Потребител:Niki ned|Niki ned]] || 1 |- | [[Потребител:Niklitov|Niklitov]] || 1 |- | [[Потребител:Nikola.P.Delchev|Nikola.P.Delchev]] || 1 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 1 |- | [[Потребител:Nkoichev|Nkoichev]] || 1 |- | [[Потребител:Nozzle 2022|Nozzle 2022]] || 1 |- | [[Потребител:O.sokolov|O.sokolov]] || 1 |- | [[Потребител:OKmariana|OKmariana]] || 1 |- | [[Потребител:Ognyan Ivanov Zhelezov|Ognyan Ivanov Zhelezov]] || 1 |- | [[Потребител:Olympias|Olympias]] || 1 |- | [[Потребител:P.Nedelkovski|P.Nedelkovski]] || 1 |- | [[Потребител:Panzer|Panzer]] || 1 |- | [[Потребител:Pavlos1988|Pavlos1988]] || 1 |- | [[Потребител:Petarchorev5|Petarchorev5]] || 1 |- | [[Потребител:Pubrelart|Pubrelart]] || 1 |- | [[Потребител:Radaboneva|Radaboneva]] || 1 |- | [[Потребител:Rerum.Novarum|Rerum.Novarum]] || 1 |- | [[Потребител:SLADKOsBAGETATA|SLADKOsBAGETATA]] || 1 |- | [[Потребител:Seden777|Seden777]] || 1 |- | [[Потребител:SemihBG123|SemihBG123]] || 1 |- | [[Потребител:Sezer777|Sezer777]] || 1 |- | [[Потребител:Sibom|Sibom]] || 1 |- | [[Потребител:Sillerkiil|Sillerkiil]] || 1 |- | [[Потребител:Simeon2804|Simeon2804]] || 1 |- | [[Потребител:Skl1750|Skl1750]] || 1 |- | [[Потребител:Slavcho2003|Slavcho2003]] || 1 |- | [[Потребител:Stang|Stang]] || 1 |- | [[Потребител:Stefaniev23|Stefaniev23]] || 1 |- | [[Потребител:Stoyanovaaa|Stoyanovaaa]] || 1 |- | [[Потребител:Studierenbg|Studierenbg]] || 1 |- | [[Потребител:Studyingon2|Studyingon2]] || 1 |- | [[Потребител:Synoman Barris|Synoman Barris]] || 1 |- | [[Потребител:Szczecinolog|Szczecinolog]] || 1 |- | [[Потребител:TDRBG07|TDRBG07]] || 1 |- | [[Потребител:Tatyan4eto|Tatyan4eto]] || 1 |- | [[Потребител:Tcr25|Tcr25]] || 1 |- | [[Потребител:The Hunter2k19|The Hunter2k19]] || 1 |- | [[Потребител:The Wiki Boy|The Wiki Boy]] || 1 |- | [[Потребител:TheHistoryOFEUROPE|TheHistoryOFEUROPE]] || 1 |- | [[Потребител:Titaka|Titaka]] || 1 |- | [[Потребител:Toghrul R|Toghrul R]] || 1 |- | [[Потребител:Toniotonito|Toniotonito]] || 1 |- | [[Потребител:Tsvetomirr|Tsvetomirr]] || 1 |- | [[Потребител:TurboShrek|TurboShrek]] || 1 |- | [[Потребител:Userings|Userings]] || 1 |- | [[Потребител:Vanenikolic|Vanenikolic]] || 1 |- | [[Потребител:Vaskovd|Vaskovd]] || 1 |- | [[Потребител:VassilMakarinov|VassilMakarinov]] || 1 |- | [[Потребител:Velaris12|Velaris12]] || 1 |- | [[Потребител:Verify Veritas|Verify Veritas]] || 1 |- | [[Потребител:Vikispasova|Vikispasova]] || 1 |- | [[Потребител:Vyacheslav1921|Vyacheslav1921]] || 1 |- | [[Потребител:Whitestar2|Whitestar2]] || 1 |- | [[Потребител:Wikiknol|Wikiknol]] || 1 |- | [[Потребител:Windprayer|Windprayer]] || 1 |- | [[Потребител:Wizzito|Wizzito]] || 1 |- | [[Потребител:Writerof2022|Writerof2022]] || 1 |- | [[Потребител:YVR02|YVR02]] || 1 |- | [[Потребител:Yasnodark|Yasnodark]] || 1 |- | [[Потребител:Yoanna Kisiova|Yoanna Kisiova]] || 1 |- | [[Потребител:ZBoev|ZBoev]] || 1 |- | [[Потребител:Zdravkopetrov|Zdravkopetrov]] || 1 |- | [[Потребител:Zearendil|Zearendil]] || 1 |- | [[Потребител:Zmani27|Zmani27]] || 1 |- | [[Потребител:ZomBear|ZomBear]] || 1 |- | [[Потребител:Александр Костов|Александр Костов]] || 1 |- | [[Потребител:Александър|Александър]] || 1 |- | [[Потребител:Асен Манев|Асен Манев]] || 1 |- | [[Потребител:Берзабрия|Берзабрия]] || 1 |- | [[Потребител:Бесарабски българин|Бесарабски българин]] || 1 |- | [[Потребител:Валери Василев|Валери Василев]] || 1 |- | [[Потребител:Валери Петрова|Валери Петрова]] || 1 |- | [[Потребител:Васил Кръстев|Васил Кръстев]] || 1 |- | [[Потребител:Весёлый Ёж|Весёлый Ёж]] || 1 |- | [[Потребител:ВъиметонаЦаря|ВъиметонаЦаря]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:З.Димитрова|З.Димитрова]] || 1 |- | [[Потребител:Ивайло Велев|Ивайло Велев]] || 1 |- | [[Потребител:Иван737|Иван737]] || 1 |- | [[Потребител:Инж. Димитър Енчев|Инж. Димитър Енчев]] || 1 |- | [[Потребител:Мария Шнитер|Мария Шнитер]] || 1 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 1 |- | [[Потребител:Народен човек|Народен човек]] || 1 |- | [[Потребител:Никола Георгиев|Никола Георгиев]] || 1 |- | [[Потребител:Николай Дренчев|Николай Дренчев]] || 1 |- | [[Потребител:Силвия Василева Василева|Силвия Василева Василева]] || 1 |- | [[Потребител:Харукано|Харукано]] || 1 |- | [[Потребител:Чръный человек|Чръный человек]] || 1 |- | [[Потребител:มองโกเลีย๔๔|มองโกเลีย๔๔]] || 1 |- |} </div><div style="float: left;"> {| class="wikitable sortable col-2-right" |+ Изпратени ! Редактор !! Брой |- | [[Потребител:Iliev|Iliev]] || 1249 |- | [[Потребител:PowerBUL|PowerBUL]] || 534 |- | [[Потребител:Мико|Мико]] || 306 |- | [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] || 244 |- | [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] || 233 |- | [[Потребител:Ket|Ket]] || 188 |- | [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] || 180 |- | [[Потребител:Pelajanela|Pelajanela]] || 146 |- | [[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] || 136 |- | [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] || 123 |- | [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] || 99 |- | [[Потребител:Randona.bg|Randona.bg]] || 88 |- | [[Потребител:Cryout|Cryout]] || 71 |- | [[Потребител:Justine.toms|Justine.toms]] || 68 |- | [[Потребител:Nk|Nk]] || 65 |- | [[Потребител:Протогер|Протогер]] || 50 |- | [[Потребител:Вени Марковски|Вени Марковски]] || 49 |- | [[Потребител:Молли|Молли]] || 44 |- | [[Потребител:Станислав Николаев|Станислав Николаев]] || 39 |- | [[Потребител:Radiohist|Radiohist]] || 29 |- | [[Потребител:Neli Valev|Neli Valev]] || 28 |- | [[Потребител:Спасимир|Спасимир]] || 28 |- | [[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]] || 26 |- | [[Потребител:Георгиалександров2|Георгиалександров2]] || 25 |- | [[Потребител:Arise13|Arise13]] || 24 |- | [[Потребител:Rumensz|Rumensz]] || 23 |- | [[Потребител:Spiritia|Spiritia]] || 23 |- | [[Потребител:Svawt95|Svawt95]] || 22 |- | [[Потребител:Mmm-jun|Mmm-jun]] || 21 |- | [[Потребител:Zhoxy|Zhoxy]] || 21 |- | [[Потребител:Zelenkroki|Zelenkroki]] || 20 |- | [[Потребител:Krisi tranchev.1999|Krisi tranchev.1999]] || 17 |- | [[Потребител:Vodnokon4e|Vodnokon4e]] || 17 |- | [[Потребител:Givern|Givern]] || 16 |- | [[Потребител:Пища Хуфнагел|Пища Хуфнагел]] || 16 |- | [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] || 15 |- | [[Потребител:Uanfala|Uanfala]] || 14 |- | [[Потребител:Ivo3004|Ivo3004]] || 13 |- | [[Потребител:Rosen Mursalsky|Rosen Mursalsky]] || 13 |- | [[Потребител:Сале|Сале]] || 13 |- | [[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] || 12 |- | [[Потребител:Xunonotyk|Xunonotyk]] || 12 |- | [[Потребител:Петър Петров|Петър Петров]] || 12 |- | [[Потребител:Simiboom|Simiboom]] || 11 |- | [[Потребител:Thepuglover|Thepuglover]] || 11 |- | [[Потребител:Dead 21 dreams|Dead 21 dreams]] || 9 |- | [[Потребител:Elkost|Elkost]] || 9 |- | [[Потребител:Jingiby|Jingiby]] || 9 |- | [[Потребител:Multituberculata|Multituberculata]] || 9 |- | [[Потребител:Simin|Simin]] || 9 |- | [[Потребител:Cyril S|Cyril S]] || 8 |- | [[Потребител:Like the windows|Like the windows]] || 8 |- | [[Потребител:StanProg|StanProg]] || 8 |- | [[Потребител:Litev|Litev]] || 7 |- | [[Потребител:Bjankuloski06|Bjankuloski06]] || 6 |- | [[Потребител:Sto29|Sto29]] || 6 |- | [[Потребител:Svetlanayakova|Svetlanayakova]] || 6 |- | [[Потребител:Viktor|Viktor]] || 6 |- | [[Потребител:Асен Манев|Асен Манев]] || 6 |- | [[Потребител:5ko|5ko]] || 5 |- | [[Потребител:Lantonov|Lantonov]] || 5 |- | [[Потребител:Owain Knight|Owain Knight]] || 5 |- | [[Потребител:Svilen1970|Svilen1970]] || 5 |- | [[Потребител:Родолюбец|Родолюбец]] || 5 |- | [[Потребител:Серк.123|Серк.123]] || 5 |- | [[Потребител:Ambra75|Ambra75]] || 4 |- | [[Потребител:Iceman37|Iceman37]] || 4 |- | [[Потребител:Makenzis|Makenzis]] || 4 |- | [[Потребител:Mtarch11|Mtarch11]] || 4 |- | [[Потребител:Pl71|Pl71]] || 4 |- | [[Потребител:Termininja|Termininja]] || 4 |- | [[Потребител:Vyacheslav1921|Vyacheslav1921]] || 4 |- | [[Потребител:Зайо|Зайо]] || 4 |- | [[Потребител:Кочев|Кочев]] || 4 |- | [[Потребител:Лобачев Владимир|Лобачев Владимир]] || 4 |- | [[Потребител:Румен Костадинов|Румен Костадинов]] || 4 |- | [[Потребител:Denis BGRUS|Denis BGRUS]] || 3 |- | [[Потребител:DiHri|DiHri]] || 3 |- | [[Потребител:Drenowe|Drenowe]] || 3 |- | [[Потребител:FusionStyleFX|FusionStyleFX]] || 3 |- | [[Потребител:JustGork|JustGork]] || 3 |- | [[Потребител:Mihail Al. Mihaylov|Mihail Al. Mihaylov]] || 3 |- | [[Потребител:Nedprojects|Nedprojects]] || 3 |- | [[Потребител:Nickispeaki|Nickispeaki]] || 3 |- | [[Потребител:Nightname1|Nightname1]] || 3 |- | [[Потребител:Niknik660123|Niknik660123]] || 3 |- | [[Потребител:PetaRZ|PetaRZ]] || 3 |- | [[Потребител:SLTemelkov|SLTemelkov]] || 3 |- | [[Потребител:Svilenov|Svilenov]] || 3 |- | [[Потребител:Ultra green|Ultra green]] || 3 |- | [[Потребител:YVR02|YVR02]] || 3 |- | [[Потребител:Yupyuphello|Yupyuphello]] || 3 |- | [[Потребител:Мохандас|Мохандас]] || 3 |- | [[Потребител:Чигот|Чигот]] || 3 |- | [[Потребител:Absolut boss|Absolut boss]] || 2 |- | [[Потребител:Akul59|Akul59]] || 2 |- | [[Потребител:Antiohov|Antiohov]] || 2 |- | [[Потребител:Atanas20150|Atanas20150]] || 2 |- | [[Потребител:B0rrand|B0rrand]] || 2 |- | [[Потребител:BG Geroi 681|BG Geroi 681]] || 2 |- | [[Потребител:Belivegoodlove13|Belivegoodlove13]] || 2 |- | [[Потребител:Borkozlatev|Borkozlatev]] || 2 |- | [[Потребител:Bozhidar7|Bozhidar7]] || 2 |- | [[Потребител:Circe1890|Circe1890]] || 2 |- | [[Потребител:Dan agent06|Dan agent06]] || 2 |- | [[Потребител:Dessislava Kanazirova|Dessislava Kanazirova]] || 2 |- | [[Потребител:Dido3|Dido3]] || 2 |- | [[Потребител:Exonie|Exonie]] || 2 |- | [[Потребител:Ferien|Ferien]] || 2 |- | [[Потребител:Filipov Ivo|Filipov Ivo]] || 2 |- | [[Потребител:Florificapis|Florificapis]] || 2 |- | [[Потребител:Giwas|Giwas]] || 2 |- | [[Потребител:Jeta|Jeta]] || 2 |- | [[Потребител:Jetam2|Jetam2]] || 2 |- | [[Потребител:Kaloian Ivanov|Kaloian Ivanov]] || 2 |- | [[Потребител:Kargun|Kargun]] || 2 |- | [[Потребител:Kcisanders|Kcisanders]] || 2 |- | [[Потребител:Liliava|Liliava]] || 2 |- | [[Потребител:Luigi Salvatore Vadacchino|Luigi Salvatore Vadacchino]] || 2 |- | [[Потребител:Mrs Robinson|Mrs Robinson]] || 2 |- | [[Потребител:Ned 2000|Ned 2000]] || 2 |- | [[Потребител:Nicholas Tzokev|Nicholas Tzokev]] || 2 |- | [[Потребител:Nikola.P.Delchev|Nikola.P.Delchev]] || 2 |- | [[Потребител:Nikos745|Nikos745]] || 2 |- | [[Потребител:Nikyvoyage|Nikyvoyage]] || 2 |- | [[Потребител:Penssio|Penssio]] || 2 |- | [[Потребител:Renvoy|Renvoy]] || 2 |- | [[Потребител:Sega26ta|Sega26ta]] || 2 |- | [[Потребител:SimonaK11|SimonaK11]] || 2 |- | [[Потребител:Stang|Stang]] || 2 |- | [[Потребител:StoyanovaPolina|StoyanovaPolina]] || 2 |- | [[Потребител:Szczecinolog|Szczecinolog]] || 2 |- | [[Потребител:Terraflorin|Terraflorin]] || 2 |- | [[Потребител:Tilovak 79|Tilovak 79]] || 2 |- | [[Потребител:V.dimitrow|V.dimitrow]] || 2 |- | [[Потребител:Ентусиастъ|Ентусиастъ]] || 2 |- | [[Потребител:Ковфефе|Ковфефе]] || 2 |- | [[Потребител:Кристиян Маринов|Кристиян Маринов]] || 2 |- | [[Потребител:Максим Владимирович В.|Максим Владимирович В.]] || 2 |- | [[Потребител:Никола Минков|Никола Минков]] || 2 |- | [[Потребител:A.to.boy|A.to.boy]] || 1 |- | [[Потребител:ABama7|ABama7]] || 1 |- | [[Потребител:Abraxxadabra|Abraxxadabra]] || 1 |- | [[Потребител:Acaalexaca|Acaalexaca]] || 1 |- | [[Потребител:Adrian Kochov|Adrian Kochov]] || 1 |- | [[Потребител:Agoyga|Agoyga]] || 1 |- | [[Потребител:Aleksandrdimov05|Aleksandrdimov05]] || 1 |- | [[Потребител:AlexB25L|AlexB25L]] || 1 |- | [[Потребител:Alisdoncheva|Alisdoncheva]] || 1 |- | [[Потребител:Amikeco|Amikeco]] || 1 |- | [[Потребител:Angel Panayotov|Angel Panayotov]] || 1 |- | [[Потребител:Ankry|Ankry]] || 1 |- | [[Потребител:Antelope21|Antelope21]] || 1 |- | [[Потребител:Arno Jacobs|Arno Jacobs]] || 1 |- | [[Потребител:Bbakardjiev|Bbakardjiev]] || 1 |- | [[Потребител:Beatris Petrova|Beatris Petrova]] || 1 |- | [[Потребител:Biser.popov.1997|Biser.popov.1997]] || 1 |- | [[Потребител:Biso|Biso]] || 1 |- | [[Потребител:Blagojesus69|Blagojesus69]] || 1 |- | [[Потребител:BojidarBGVolkov|BojidarBGVolkov]] || 1 |- | [[Потребител:Boo-bistro.b|Boo-bistro.b]] || 1 |- | [[Потребител:Borislav|Borislav]] || 1 |- | [[Потребител:Braganza|Braganza]] || 1 |- | [[Потребител:ChirumiruChirumiruGenkiChirumiru|ChirumiruChirumiruGenkiChirumiru]] || 1 |- | [[Потребител:Dakata2002|Dakata2002]] || 1 |- | [[Потребител:Ddimova26|Ddimova26]] || 1 |- | [[Потребител:Demar-stil|Demar-stil]] || 1 |- | [[Потребител:DjulianaA.|DjulianaA.]] || 1 |- | [[Потребител:Dobrichev|Dobrichev]] || 1 |- | [[Потребител:DolinaDo|DolinaDo]] || 1 |- | [[Потребител:Drzewianin|Drzewianin]] || 1 |- | [[Потребител:EurofighterTyphoon|EurofighterTyphoon]] || 1 |- | [[Потребител:Georgi Radulov|Georgi Radulov]] || 1 |- | [[Потребител:Georgi stoinev|Georgi stoinev]] || 1 |- | [[Потребител:Georginalolzie|Georginalolzie]] || 1 |- | [[Потребител:Ggalq|Ggalq]] || 1 |- | [[Потребител:Goldenbullet90|Goldenbullet90]] || 1 |- | [[Потребител:GreiShaa|GreiShaa]] || 1 |- | [[Потребител:Hakuna.Matata|Hakuna.Matata]] || 1 |- | [[Потребител:Ikonact|Ikonact]] || 1 |- | [[Потребител:Johannnes89|Johannnes89]] || 1 |- | [[Потребител:K2o5n6st|K2o5n6st]] || 1 |- | [[Потребител:KalinBredin|KalinBredin]] || 1 |- | [[Потребител:Kamelia Spassova|Kamelia Spassova]] || 1 |- | [[Потребител:Kazanlak Dani|Kazanlak Dani]] || 1 |- | [[Потребител:Kazvamsemartin|Kazvamsemartin]] || 1 |- | [[Потребител:Kiril Gruev-Burda|Kiril Gruev-Burda]] || 1 |- | [[Потребител:Kiril kovachev|Kiril kovachev]] || 1 |- | [[Потребител:Krushev.S333|Krushev.S333]] || 1 |- | [[Потребител:Liglioto|Liglioto]] || 1 |- | [[Потребител:Luch kar|Luch kar]] || 1 |- | [[Потребител:Marti244|Marti244]] || 1 |- | [[Потребител:MasterOfEducation|MasterOfEducation]] || 1 |- | [[Потребител:Mecho123123|Mecho123123]] || 1 |- | [[Потребител:MirkoMirko1999|MirkoMirko1999]] || 1 |- | [[Потребител:Mitralin|Mitralin]] || 1 |- | [[Потребител:Naiden0721|Naiden0721]] || 1 |- | [[Потребител:Nalbant-Bulgar son of Dulo|Nalbant-Bulgar son of Dulo]] || 1 |- | [[Потребител:Nasus405|Nasus405]] || 1 |- | [[Потребител:Nauka|Nauka]] || 1 |- | [[Потребител:Ned.10|Ned.10]] || 1 |- | [[Потребител:NedJord|NedJord]] || 1 |- | [[Потребител:Neomisii|Neomisii]] || 1 |- | [[Потребител:Netakade|Netakade]] || 1 |- | [[Потребител:Niko.georgiev|Niko.georgiev]] || 1 |- | [[Потребител:Nivelir|Nivelir]] || 1 |- | [[Потребител:Nqkoi koito e tuk|Nqkoi koito e tuk]] || 1 |- | [[Потребител:Pacetoo|Pacetoo]] || 1 |- | [[Потребител:Pipilota24|Pipilota24]] || 1 |- | [[Потребител:Pishta68|Pishta68]] || 1 |- | [[Потребител:Plamen82|Plamen82]] || 1 |- | [[Потребител:Plamenas|Plamenas]] || 1 |- | [[Потребител:Popstankov|Popstankov]] || 1 |- | [[Потребител:QuickQuokka|QuickQuokka]] || 1 |- | [[Потребител:R.Hristova|R.Hristova]] || 1 |- | [[Потребител:Rei Momo|Rei Momo]] || 1 |- | [[Потребител:Rodopyna|Rodopyna]] || 1 |- | [[Потребител:S kirkova|S kirkova]] || 1 |- | [[Потребител:Sava Jordanov|Sava Jordanov]] || 1 |- | [[Потребител:Scriptur|Scriptur]] || 1 |- | [[Потребител:Scroch|Scroch]] || 1 |- | [[Потребител:ShadeOfGrey|ShadeOfGrey]] || 1 |- | [[Потребител:Shalamanov|Shalamanov]] || 1 |- | [[Потребител:Shar3thepleasure|Shar3thepleasure]] || 1 |- | [[Потребител:Simeon Momkov|Simeon Momkov]] || 1 |- | [[Потребител:Simona Kitanova|Simona Kitanova]] || 1 |- | [[Потребител:Simonawebdev|Simonawebdev]] || 1 |- | [[Потребител:Skmp|Skmp]] || 1 |- | [[Потребител:Someone000013|Someone000013]] || 1 |- | [[Потребител:StarTrekker|StarTrekker]] || 1 |- | [[Потребител:Stefan Trenev|Stefan Trenev]] || 1 |- | [[Потребител:Stilian chitov|Stilian chitov]] || 1 |- | [[Потребител:Sunny7608|Sunny7608]] || 1 |- | [[Потребител:Takoko|Takoko]] || 1 |- | [[Потребител:Tanya.mladenova|Tanya.mladenova]] || 1 |- | [[Потребител:Tatyana 791979|Tatyana 791979]] || 1 |- | [[Потребител:Tcr25|Tcr25]] || 1 |- | [[Потребител:Theelittedruid|Theelittedruid]] || 1 |- | [[Потребител:Toastskat|Toastskat]] || 1 |- | [[Потребител:Todorbb|Todorbb]] || 1 |- | [[Потребител:Tomas0796|Tomas0796]] || 1 |- | [[Потребител:Tropcho|Tropcho]] || 1 |- | [[Потребител:TsDobreva|TsDobreva]] || 1 |- | [[Потребител:Userinfo123|Userinfo123]] || 1 |- | [[Потребител:Uwsiw82|Uwsiw82]] || 1 |- | [[Потребител:VGuenova|VGuenova]] || 1 |- | [[Потребител:Vajsov|Vajsov]] || 1 |- | [[Потребител:Vassil Uzunov|Vassil Uzunov]] || 1 |- | [[Потребител:Victor Trevor|Victor Trevor]] || 1 |- | [[Потребител:Visem|Visem]] || 1 |- | [[Потребител:Vranovski|Vranovski]] || 1 |- | [[Потребител:Western112233|Western112233]] || 1 |- | [[Потребител:Xvanixbg|Xvanixbg]] || 1 |- | [[Потребител:Yoan.iv|Yoan.iv]] || 1 |- | [[Потребител:YordanBalabanov|YordanBalabanov]] || 1 |- | [[Потребител:Zoikavanesa|Zoikavanesa]] || 1 |- | [[Потребител:Εὐθυμένης|Εὐθυμένης]] || 1 |- | [[Потребител:Адриана Бенова|Адриана Бенова]] || 1 |- | [[Потребител:Берзабрия|Берзабрия]] || 1 |- | [[Потребител:ВаСиЛбЕлЕжКоВ|ВаСиЛбЕлЕжКоВ]] || 1 |- | [[Потребител:Весёлый Ёж|Весёлый Ёж]] || 1 |- | [[Потребител:Гуманіст|Гуманіст]] || 1 |- | [[Потребител:ДП|ДП]] || 1 |- | [[Потребител:Дејан2021|Дејан2021]] || 1 |- | [[Потребител:Димана Върбанова|Димана Върбанова]] || 1 |- | [[Потребител:З.Димитрова|З.Димитрова]] || 1 |- | [[Потребител:Илия.ласин.бръчков|Илия.ласин.бръчков]] || 1 |- | [[Потребител:Йоанна Станчева|Йоанна Станчева]] || 1 |- | [[Потребител:Калин Георгиев Александров|Калин Георгиев Александров]] || 1 |- | [[Потребител:Капитан Кольо|Капитан Кольо]] || 1 |- | [[Потребител:Максимилиян Рачев|Максимилиян Рачев]] || 1 |- | [[Потребител:НаукаЗнание|НаукаЗнание]] || 1 |- | [[Потребител:Оля Василева|Оля Василева]] || 1 |- | [[Потребител:Хахавия|Хахавия]] || 1 |- |} </div>{{br}} nraetvsgay6ht59zi7rkxju41osd6w1 0 798247 11473418 11465295 2022-07-28T16:10:29Z 176.12.39.58 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Павел Иванов | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1992|9|8|1}} | роден-място = [[Русе]], [[Република България]] | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = Тодор в „[[Татковци]]“ | театрални награди = }} | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = | общомедия = }} '''Павел Иванов''' е [[България|български]] [[актьор]].<ref>[http://artvibe.bg/creatives/1535/ Павел Иванов | ArtVibe]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/павел-иванов__2485/ Актьорът Павел Иванов в theatre.art.bg]</ref> Известен е с изявите си в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]]<ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/artist/pavel-ivanov/ Павел Иванов | Артист | Народен театър „Иван Вазов“]</ref>, както и с ролята на лекаря Тодор в комедийния сериал [[Татковци|"Татковци"]], излъчен по [[bTV]].<ref>[http://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/pavel-ivanov.html/ Павел Иванов – bTV]</ref><ref>[http://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html/ Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV]</ref> == Биография == Роден е на 8 септември 1993 г. в град [[Русе]]. В ранните си години прави първите си стъпки в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“|Драматичния театър „Сава Огнянов“]].<ref>[http://www.dunavmost.com/novini/harizmatichniyat-aktyor-pavel-ivanov-zapochva-karierata-si-ot-ruse/ Харизматичният актьор Павел Иванов започва кариерата си от Русе]</ref> През 2012 г. е приет във [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. [[Стефан Данаилов]] и завършва успешно през 2016 г.<ref>[http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10518845/ Павел Иванов е приет в класа на Стефан Данаилов само след първото си изречение]</ref> През 2014 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“, където играе в постановките „Виновният“, „Цветът на дълбоките води“, „Тигърът“, „Лунатици“, „Един безумен ден“, „Среща в Санлис“, „Приятна жена в лоша компания“, „Двубой“ и други. Иванов играе и в постановки на [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]]. На малкия екран се появява в сериала „[[Полицаите от края на града]]“ през 2018 г. с второстепенната роля на Кико, син на Джиджи. През 2021 г. е известен с ролята си на ветеринарния доктор Тодор в комедийния сериал „[[Татковци]]“, излъчен по [[bTV]], където си партнира с [[Филип Буков]], Христо Пъдев и Стоян Дойчев.<ref>[http://www.standartnews.com/kultura/lyubimi-uchenitsi-na-lambo-v-nov-serial-464437.html/ Любими ученици на Ламбо в нов сериал]</ref><ref>[http://www.btv.bg/video/shows/cool-t/videos/pavel-ivanov-ot-obraza-mi-v-tatkovci-bih-si-otkradnal-spokojstvieto-i-uravnovesenostta-zashtoto-az-ne-sam-takav.html/ Павел Иванов: От образа ми в "Татковци" бих си откраднал спокойствието и уравновесеността, защото аз не съм такъв]</ref><ref>[http://ladyzone.bg/videa/btv-video/pavel-ivanov-ot-tatkovci-lichnost-kato-stefan-danailov-njama-kak-da-bade-povtorena.html/ Павел Иванов от„Татковци“: Личност като Стефан Данаилов няма как да бъде повторена]</ref><ref>[http://www.youtube.com/watch?v=BWr2PPnLixk/ COOLt: Павел Иванов: От образа ми в „Татковци“ бих си откраднал спокойствието и уравновесеността]</ref><ref>[http://www.youtube.com/watch?v=sopPCjP2Ti4/ Преди обед: Павел Иванов: Моят герой в сериала „Татковци“ в началото е като аутсайдер]</ref> На 25 декември 2021 г. е водещ на благотворителния концерт „Българската Коледа“, където си партнира с Ая Алексиев.<ref>[http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10473307/ Павел Иванов от „Татковци“ е водещ на „Българската Коледа“]</ref> == Участия в театъра == ; [[НАТФИЗ|Театър НАТФИЗ]] * „И само туй: Любов!“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор Росица Обрешкова<ref>[http://theatre.art.bg/и-само-туй-любов!_2421_13_20/ И САМО ТУЙ: ЛЮБОВ! – постановка в Театър НАТФИЗ – theatre.art.bg]</ref> * „Небесен отряд“ от Джордже Лебович и [[Александър Обренович]] – постановка [[Стефан Данаилов]], режисьор Сава Драгунчев<ref>[http://theatre.art.bg/небесен-отряд_2638_13_20/ НЕБЕСЕН ОТРЯД – постановка в Театър НАТФИЗ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://www.sofialive.bg/arts/theater/nebesen-otrjad-1389670.html/ Небесен отряд]</ref> * „Ателие по зойкина квартира“ от [[Михаил Булгаков]] – постановка [[Стефан Данаилов]]<ref>[http://theatre.art.bg/ателие-по-зойкина-квартира_3211_13_20/ АТЕЛИЕ ПО ЗОЙКИНА КВАРТИРА – постановка в Театър НАТФИЗ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/sled5/teatralni_postanovki/teatralna_postanovka/2015/10/29/2639704_atelie_po_zoikina_kvartira/ Ателие по "Зойкина квартира" - Театрална постановка]</ref> * „Хамелин“ от Хуан Майорга – постановка Александра Петрова<ref>[http://theatre.art.bg/хамелин_3794_13_20/ ХАМЕЛИН – постановка в Театър НАТФИЗ – theatre.art.bg]</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] * Пол Сингър в „Лунатици“ от Кен Лудвиг – постановка Росица Обрешкова<ref>[http://theatre.art.bg/лунатици_2925_5_20/ ЛУНАТИЦИ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/568-lunatici/ Лунатици | Народен театър „Иван Вазов“]</ref><ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/lunatici/ Лунатици | Представление | Народен театър „Иван Вазов“]</ref> * „Мнимият болен“ от [[Молиер|Жан-Батист Молиер]] – режисьор Владлен Александров<ref>[http://theatre.art.bg/мнимият-болен_3755_5_20/ МНИМИЯТ БОЛЕН – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/646-mnimiat-bolen/ Мнимият болен | Народен театър „Иван Вазов“]</ref><ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/mnimiyat-bolen/ Мнимият болен | Представление | Народен театър „Иван Вазов“]</ref> * Сър Франсис Уолсингъм в „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова – режисьор [[Бойка Велкова]]<ref>[http://theatre.art.bg/цветът-на-дълбоките-води_4195_5_20/ ЦВЕТЪТ НА ДЪЛБОКИТЕ ВОДИ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/cvett/ Цветът на дълбоките води | Представление | Народен театър „Иван Вазов“]</ref> * 2018 – Велизар Апостолов в „Виновният“ от [[Димитър Димов]] – режисьор Юрий Дачев<ref>[http://theatre.art.bg/виновният_4322_5_20/ ВИНОВНИЯТ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/vinovniyat/ Виновният | Представление | Народен театър „Иван Вазов“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/2250/ Виновният (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe]</ref> * 2018 – Рингърт и Капитан Аугустус Блай в „Тигърът“ от [[Уилям Сароян]] – режисьор Петринел Гочев<ref>[http://theatre.art.bg/тигърът_4376_5_20/ ТИГЪРЪТ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/2633/ Тигърът (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe]</ref><ref>[http://www.theater.bg/спектакъл/тигърът/ Тигърът – Theater.BG]</ref><ref>[http://bnt.bg/bg/a/premiera-na-tigrt-na-petrinel-gochev-v-narodniya-teatr-ivan-vazov/ Премиера на „Тигърът“ на Петринел Гочев в Народния театър „Иван Вазов“]</ref> * 2018 – Керубино в „Един безумен ден“ от [[Пиер дьо Бомарше]], режисьор [[Михаил Петров (актьор)|Михаил Петров]]<ref>[http://theatre.art.bg/един-безумен-ден_4716_5_20/ ЕДИН БЕЗУМЕН ДЕН&nbsp;– постановка в Народен театър „Иван Вазов“&nbsp;– theatre.art.bg]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/2908/ Един безумен ден (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe]</ref> * 2018 – Жорж в „Среща в Санлис“ от [[Жан Ануи]] – режисьор Атанас Атанасов<ref>[http://theatre.art.bg/среща-в-санлис_5031_5_20/ СРЕЩА В САНЛИС&nbsp;– постановка в Народен театър „Иван Вазов“&nbsp;– theatre.art.bg]</ref><ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/sresha-v-sanlis/ Среща в Санлис | Представление | Народен театър „Иван Вазов“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3001/ Среща в Санлис (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe]</ref> * 2019 – Даниел в „Актрисата“ от Питър Куилтър – постановка [[Стефан Данаилов]], режисьор Росица Обрешкова<ref>[http://theatre.art.bg/актрисата_5205_5_20/ АКТРИСАТА&nbsp;– постановка в Народен театър „Иван Вазов“&nbsp;– theatre.art.bg]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3028/ Актрисата (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe]</ref> * 2019 – „Приятна жена в лоша компания“ от Андре Русен – постановка Юрий Дачев<ref>[http://theatre.art.bg/приятна-жена-в-лоша-компания_5533_5_20/ ПРИЯТНА ЖЕНА В ЛОША КОМПАНИЯ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“&nbsp;– theatre.art.bg]</ref> * 2021 – „Двубой“ от [[Иван Вазов]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/dvuboi/ Двубой | Представление | Народен театър „Иван Вазов“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3238/ Двубой (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/двубой_6077_5_20/ ДВУБОЙ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“&nbsp;– theatre.art.bg]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=7752&city=20/ Мариус Куркински поставя „Двубой“ от Иван Вазов – theatre.art.bg]</ref> * 2021 – „Компания“ от Стивън Зондхайм и Джордж Фърт – режисьор [[Михаил Петров (актьор)|Михаил Петров]]<ref>[http://theatre.art.bg/компания_6123_5_20/ КОМПАНИЯ&nbsp;– постановка в Народен театър „Иван Вазов“&nbsp;– theatre.art.bg]</ref><ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/kompaniya/ Компания | Представление | Народен театър „Иван Вазов“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3251/ Компания (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe]</ref> ; [[Младежки театър „Николай Бинев“]] * „Пинокио“ от [[Карло Колоди]] – режисьор Андрей Аврамов<ref>[https://impressio.dir.bg/event/pinokio/ Пинокио | Impressio.dir.bg]</ref> ; Продуцентска къща „Ажур Пико“ * „Направо от асансьора“ – режисьор Иван Радоев<ref>[http://theatre.art.bg/направо-от-асансьора_5250_167_20/ НАПРАВО ОТ АСАНСЬОРА – постановка в Продуцентска къща „Ажур Пико“ – theatre.art.bg]</ref> ; Продуцентска къща „Артишок“ * „Направихте ме на луд“<ref>[http://theatre.art.bg/направихте-ме-на-луд_5978_194_20/ НАПРАВИХТЕ МЕ НА ЛУД – постановка в Продуцентска къща „Артишок“ – theatre.art.bg]</ref> == Личен живот == През 2022 г. е сгоден за приятелката си – балерината Марина Стоилова.<ref>[http://fakti.bg/life/643153-pavel-ivanov-ot-tatkovci-se-sgodi-za-lubimata-si-v-italia-snimka/ Павел Иванов от „Татковци“ се сгоди за любимата си в Италия]</ref> == Филмография == * „[[Полицаите от края на града]]“ (2018) – Коко, син на Джиджи * „[[Татковци]]“ (2021) – Тодор == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://nationaltheatre.bg/bg/artist/pavel-ivanov/|Павел Иванов в Народен театър „Иван Вазов“}} {{СОРТКАТ:Иванов, Павел}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Русе]] gw5ygqj6y2ue9e61flw8khxkfig3fzj 11473536 11473418 2022-07-28T20:06:47Z Nk 399 от Уикиданни; Източник редактиран с ProveIt wikitext text/x-wiki {{Личност|актьор | описание = български актьор | вложки = {{Личност/Актьор | значими роли = Тодор в „[[Татковци]]“ }} }} '''Павел Иванов''' е [[България|български]] [[актьор]].<ref>[http://artvibe.bg/creatives/1535/ Павел Иванов | ArtVibe]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/павел-иванов__2485/ Актьорът Павел Иванов в theatre.art.bg]</ref> Известен е с изявите си в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]]<ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/artist/pavel-ivanov/ Павел Иванов | Артист | Народен театър „Иван Вазов“]</ref>, както и с ролята на лекаря Тодор в комедийния сериал [[Татковци|„Татковци“]], излъчен по [[bTV]].<ref>[http://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/pavel-ivanov.html/ Павел Иванов – bTV]</ref><ref>[http://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html/ Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV]</ref> == Биография == Роден е на 8 септември 1993 г. в град [[Русе]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://ruse.utre.bg/2022/03/13/602274-anya_pencheva_kum_rusenetsa_pavel_ivanov_ti_li_si_noviat_stefan_danailov |заглавие=Аня Пенчева към русенеца Павел Иванов: Ти ли си новият Стефан Данаилов? |труд=ruse.utre.bg |достъп_дата=2022-07-28}}</ref> В ранните си години прави първите си стъпки в [[Драматичен театър „Сава Огнянов“|Драматичния театър „Сава Огнянов“]].<ref>[http://www.dunavmost.com/novini/harizmatichniyat-aktyor-pavel-ivanov-zapochva-karierata-si-ot-ruse/ Харизматичният актьор Павел Иванов започва кариерата си от Русе]</ref> През 2012 г. е приет във [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. [[Стефан Данаилов]] и завършва успешно през 2016 г.<ref>[http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10518845/ Павел Иванов е приет в класа на Стефан Данаилов само след първото си изречение]</ref> През 2014 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“, където играе в постановките „Виновният“, „Цветът на дълбоките води“, „Тигърът“, „Лунатици“, „Един безумен ден“, „Среща в Санлис“, „Приятна жена в лоша компания“, „Двубой“ и други. Иванов играе и в постановки на [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежкия театър „Николай Бинев“]]. На малкия екран се появява в сериала „[[Полицаите от края на града]]“ през 2018 г. с второстепенната роля на Кико, син на Джиджи. През 2021 г. е известен с ролята си на ветеринарния доктор Тодор в комедийния сериал „[[Татковци]]“, излъчен по [[bTV]], където си партнира с [[Филип Буков]], Христо Пъдев и Стоян Дойчев.<ref>[http://www.standartnews.com/kultura/lyubimi-uchenitsi-na-lambo-v-nov-serial-464437.html/ Любими ученици на Ламбо в нов сериал]</ref><ref>[http://www.btv.bg/video/shows/cool-t/videos/pavel-ivanov-ot-obraza-mi-v-tatkovci-bih-si-otkradnal-spokojstvieto-i-uravnovesenostta-zashtoto-az-ne-sam-takav.html/ Павел Иванов: От образа ми в „Татковци“ бих си откраднал спокойствието и уравновесеността, защото аз не съм такъв]</ref><ref>[http://ladyzone.bg/videa/btv-video/pavel-ivanov-ot-tatkovci-lichnost-kato-stefan-danailov-njama-kak-da-bade-povtorena.html/ Павел Иванов от„Татковци“: Личност като Стефан Данаилов няма как да бъде повторена]</ref><ref>[http://www.youtube.com/watch?v=BWr2PPnLixk/ COOLt: Павел Иванов: От образа ми в „Татковци“ бих си откраднал спокойствието и уравновесеността]</ref><ref>[http://www.youtube.com/watch?v=sopPCjP2Ti4/ Преди обед: Павел Иванов: Моят герой в сериала „Татковци“ в началото е като аутсайдер]</ref> На 25 декември 2021 г. е водещ на благотворителния концерт „Българската Коледа“, където си партнира с Ая Алексиев.<ref>[http://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10473307/ Павел Иванов от „Татковци“ е водещ на „Българската Коледа“]</ref> == Участия в театъра == ; [[НАТФИЗ|Театър НАТФИЗ]] * „И само туй: Любов!“ от [[Уилям Шекспир]] – режисьор Росица Обрешкова<ref>[http://theatre.art.bg/и-само-туй-любов!_2421_13_20/ И САМО ТУЙ: ЛЮБОВ! – постановка в Театър НАТФИЗ – theatre.art.bg]</ref> * „Небесен отряд“ от Джордже Лебович и [[Александър Обренович]] – постановка [[Стефан Данаилов]], режисьор Сава Драгунчев<ref>[http://theatre.art.bg/небесен-отряд_2638_13_20/ НЕБЕСЕН ОТРЯД – постановка в Театър НАТФИЗ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://www.sofialive.bg/arts/theater/nebesen-otrjad-1389670.html/ Небесен отряд]</ref> * „Ателие по зойкина квартира“ от [[Михаил Булгаков]] – постановка [[Стефан Данаилов]]<ref>[http://theatre.art.bg/ателие-по-зойкина-квартира_3211_13_20/ АТЕЛИЕ ПО ЗОЙКИНА КВАРТИРА – постановка в Театър НАТФИЗ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://www.dnevnik.bg/sled5/teatralni_postanovki/teatralna_postanovka/2015/10/29/2639704_atelie_po_zoikina_kvartira/ Ателие по „Зойкина квартира“ – Театрална постановка]</ref> * „Хамелин“ от Хуан Майорга – постановка Александра Петрова<ref>[http://theatre.art.bg/хамелин_3794_13_20/ ХАМЕЛИН – постановка в Театър НАТФИЗ – theatre.art.bg]</ref> ; [[Народен театър „Иван Вазов“]] * Пол Сингър в „Лунатици“ от Кен Лудвиг – постановка Росица Обрешкова<ref>[http://theatre.art.bg/лунатици_2925_5_20/ ЛУНАТИЦИ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/568-lunatici/ Лунатици | Народен театър „Иван Вазов“]</ref><ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/lunatici/ Лунатици | Представление | Народен театър „Иван Вазов“]</ref> * „Мнимият болен“ от [[Молиер|Жан-Батист Молиер]] – режисьор Владлен Александров<ref>[http://theatre.art.bg/мнимият-болен_3755_5_20/ МНИМИЯТ БОЛЕН – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://old.nationaltheatre.bg/bg/repertoire/item/646-mnimiat-bolen/ Мнимият болен | Народен театър „Иван Вазов“]</ref><ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/mnimiyat-bolen/ Мнимият болен | Представление | Народен театър „Иван Вазов“]</ref> * Сър Франсис Уолсингъм в „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова – режисьор [[Бойка Велкова]]<ref>[http://theatre.art.bg/цветът-на-дълбоките-води_4195_5_20/ ЦВЕТЪТ НА ДЪЛБОКИТЕ ВОДИ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/cvett/ Цветът на дълбоките води | Представление | Народен театър „Иван Вазов“]</ref> * 2018 – Велизар Апостолов в „Виновният“ от [[Димитър Димов]] – режисьор Юрий Дачев<ref>[http://theatre.art.bg/виновният_4322_5_20/ ВИНОВНИЯТ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/vinovniyat/ Виновният | Представление | Народен театър „Иван Вазов“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/2250/ Виновният (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe]</ref> * 2018 – Рингърт и Капитан Аугустус Блай в „Тигърът“ от [[Уилям Сароян]] – режисьор Петринел Гочев<ref>[http://theatre.art.bg/тигърът_4376_5_20/ ТИГЪРЪТ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“ – theatre.art.bg]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/2633/ Тигърът (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe]</ref><ref>[http://www.theater.bg/спектакъл/тигърът/ Тигърът – Theater.BG]</ref><ref>[http://bnt.bg/bg/a/premiera-na-tigrt-na-petrinel-gochev-v-narodniya-teatr-ivan-vazov/ Премиера на „Тигърът“ на Петринел Гочев в Народния театър „Иван Вазов“]</ref> * 2018 – Керубино в „Един безумен ден“ от [[Пиер дьо Бомарше]], режисьор [[Михаил Петров (актьор)|Михаил Петров]]<ref>[http://theatre.art.bg/един-безумен-ден_4716_5_20/ ЕДИН БЕЗУМЕН ДЕН&nbsp;– постановка в Народен театър „Иван Вазов“&nbsp;– theatre.art.bg]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/2908/ Един безумен ден (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe]</ref> * 2018 – Жорж в „Среща в Санлис“ от [[Жан Ануи]] – режисьор Атанас Атанасов<ref>[http://theatre.art.bg/среща-в-санлис_5031_5_20/ СРЕЩА В САНЛИС&nbsp;– постановка в Народен театър „Иван Вазов“&nbsp;– theatre.art.bg]</ref><ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/sresha-v-sanlis/ Среща в Санлис | Представление | Народен театър „Иван Вазов“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3001/ Среща в Санлис (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe]</ref> * 2019 – Даниел в „Актрисата“ от Питър Куилтър – постановка [[Стефан Данаилов]], режисьор Росица Обрешкова<ref>[http://theatre.art.bg/актрисата_5205_5_20/ АКТРИСАТА&nbsp;– постановка в Народен театър „Иван Вазов“&nbsp;– theatre.art.bg]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3028/ Актрисата (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe]</ref> * 2019 – „Приятна жена в лоша компания“ от Андре Русен – постановка Юрий Дачев<ref>[http://theatre.art.bg/приятна-жена-в-лоша-компания_5533_5_20/ ПРИЯТНА ЖЕНА В ЛОША КОМПАНИЯ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“&nbsp;– theatre.art.bg]</ref> * 2021 – „Двубой“ от [[Иван Вазов]] – режисьор [[Мариус Куркински]]<ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/dvuboi/ Двубой | Представление | Народен театър „Иван Вазов“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3238/ Двубой (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/двубой_6077_5_20/ ДВУБОЙ – постановка в Народен театър „Иван Вазов“&nbsp;– theatre.art.bg]</ref><ref>[http://theatre.art.bg/novina.php?news_id=7752&city=20/ Мариус Куркински поставя „Двубой“ от Иван Вазов – theatre.art.bg]</ref> * 2021 – „Компания“ от Стивън Зондхайм и Джордж Фърт – режисьор [[Михаил Петров (актьор)|Михаил Петров]]<ref>[http://theatre.art.bg/компания_6123_5_20/ КОМПАНИЯ&nbsp;– постановка в Народен театър „Иван Вазов“&nbsp;– theatre.art.bg]</ref><ref>[http://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/kompaniya/ Компания | Представление | Народен театър „Иван Вазов“]</ref><ref>[http://artvibe.bg/productions/3251/ Компания (Народен театър „Иван Вазов“) | ArtVibe]</ref> ; [[Младежки театър „Николай Бинев“]] * „Пинокио“ от [[Карло Колоди]] – режисьор Андрей Аврамов<ref>[https://impressio.dir.bg/event/pinokio/ Пинокио | Impressio.dir.bg]</ref> ; Продуцентска къща „Ажур Пико“ * „Направо от асансьора“ – режисьор Иван Радоев<ref>[http://theatre.art.bg/направо-от-асансьора_5250_167_20/ НАПРАВО ОТ АСАНСЬОРА – постановка в Продуцентска къща „Ажур Пико“ – theatre.art.bg]</ref> ; Продуцентска къща „Артишок“ * „Направихте ме на луд“<ref>[http://theatre.art.bg/направихте-ме-на-луд_5978_194_20/ НАПРАВИХТЕ МЕ НА ЛУД – постановка в Продуцентска къща „Артишок“ – theatre.art.bg]</ref> == Личен живот == През 2022 г. е сгоден за приятелката си – балерината Марина Стоилова.<ref>[http://fakti.bg/life/643153-pavel-ivanov-ot-tatkovci-se-sgodi-za-lubimata-si-v-italia-snimka/ Павел Иванов от „Татковци“ се сгоди за любимата си в Италия]</ref> == Филмография == * „[[Полицаите от края на града]]“ (2018) – Коко, син на Джиджи * „[[Татковци]]“ (2021) – Тодор == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://nationaltheatre.bg/bg/artist/pavel-ivanov/|Павел Иванов в Народен театър „Иван Вазов“}} {{СОРТКАТ:Иванов, Павел}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български театрални актьори и актриси]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в Русе]] l6tlmcbm22690nryzqsqixq8rve7sdd 118 798935 11473366 11473178 2022-07-28T14:53:43Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{почакай}} {{delete|1=Бот: [[Уикипедия:Инкубатор/Регламент|повече от 150 дни в инкубатора]]}} {{в инкубатора}} {{без конкретни източници|дата=21 юни 2022}} {{Дворец или замък | име = Крепост Зищова | картинка = | картинка-описание = | страна = България | карта = България | област = [[Велико Търново (област)|Велико Търново]] | териториална единица = [[Свищов]] | местоположение = [[Свищов]] | архитектурен стил = | архитект = | строител = | основател = | време на основаване = V-I в. пр. Хр. | строителство = | известни обитатели = [[Влад Цепеш|Влад III Дракула]]<br>[[Евлия Челеби]] | съвременен статут = | съвременно състояние = археологически обект | собственик = държавна }} '''Късноантичната, средновековна и османска [[крепост]] Зищова („Калето“)''' се намира на 340 м северно от центъра на гр. [[Свищов]]. Изградена е на хълм „Чуката“, <ref name="bulgariancastles.com"></ref>който е особено стръмен към [[Дунав]]а. Намира се на стратегическо място, позволяващо гледка във всички посоки. Вероятно е част от система от огледални клепости, разположени от двете страни на р. Дунав. Стратегическата позиция на хълма е оценена още в древността.<ref name="bulgariancastles.com"></ref> След варварските нашествия още през III в. в северната част на хълма е изградена крепост и тя се използва чак до [[Освобождение на България|освобождението на България]] през 1878 г. Днес от видимите останки на крепостта са запазени до 7-метрови стени. '''Географски координати:''' 43.62176491525783, 25.344869414489487 == Наименование на крепостта == Наименованието на крепостта е преко свързано с името на град Свищов. Първоначално то се споменава с гръцкото си название в съчиниението на арабския Ал-Идриси „Книга за развление на копеещия да преброди страните “ от 1153 г. (Субест кастро – Свищов град).<ref >{{цитат уеб | уеб_адрес = https://actualnosvishtov-archive.com/article/za-istoriyata-na-svishtov-i-imeto-na-grada | заглавие = За историята на Свищов и името на града | достъп_дата = 12 юни 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = actualnosvishtov-archive.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> По-късно името Sestos е използвано от византийския летописец [[Георги Акрополит|Акрополит]], във връзка с войните между българския цар [[Калоян]] и [[Латинска империя|латинци]]те. Потвърждение за това название се открива и в картата на Фра Мауро от 1449, където Свищов е наречен Sisco.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://bg.zonebulgaria.com/centralna_severna/svishtov/istoria/ | заглавие = История на Свищов | достъп_дата = 12 юни 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = bg.zonebulgaria.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Други изследователи твърдят, че името има славянски корен и сочат като доказателства подобни наименования на два върха в планината [[Татри]] – V. Svistovka и M. Svistovka. Етимологично името е свързано с разположено на високо място селище. Интересно е, че през периода XVIII – XIX името на града се произнася без буквата „В“. И така в най-ранното неподлежащо на съмнение име на града в хрониката на Мехмед Нешри градът се нарича Зищова.<ref name="bulgariancastles.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bulgariancastles.com/gr-svishtov-krepost-zishtova-kaleto/ | заглавие = Гр. Свищов – крепост Свищов | достъп_дата = 12 юни 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = bulgariancastles.com| формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Описание на крепостта == Остатъчните стени, които днес са видими, са датирани от сравнително късен период – XII – XIV в., макар при [[археологически разкопки]] да са открити свидетелства за човешко присъствие от новожелязната епоха (V-I в. пр. Хр.) – основно парчета керамика. Не са правени мащабни разкопки, които да позволяват да се направи връзката със следващ исторически период. Първите съществени открития за наличието на крепостно съоръжие на това място са направени сравнително късно – през 1990 г. при строителни изкопни работи в западния склон на хълм „Чуката“. Тогава именно е разкрита част от укрепителна стена, широка около 2.20 м, която е била изградена от ломени камъни и спойка между тях от бял хоросан и счукана скала. По-стените са облицовани с грубо одяляни камъни, като на места личат отвори за полагането на дървени греди – характерен подход за строителството от XII-XIV в. По-късно в югоизточната част на хълма са разкрити и два зида, които са перпендикулярни на откритата първа стена, които са високи около 2 м и широки 1.6 – 1.8 м, които е възможно да се свържат с кула към нея. Според датировката на учените, крепостната стенасе датира към епохата на готските нашествия от III в. и вероятно е опасвала целия хълм с обща площ 5 – 6 ха. По-късно при допълнителни нови строителни работи в непосредствена близост до хълм „Чуката“ са документирани подобни градежни и гробни находки, датирани от същия период. При археологически разкопки, започнали през 2019 г., ръководени от проф. [[Николай Овчаров]] е разкрита северната половина на крепостта. Най-високият пласт се отнася към края на ХVІІІ – началото на ХІХ в., когато твърдината е изоставена след поредната руско-турска война от 1810 г. В този вид крепостта се запазва чак до началото на ХІХ в., което личи от три много точни [[Гравюра|гравюр]]и, пазени днес във [[Виена]]. От този период е разкрита крепостна порта и частично запазен [[Калдъръм|калдъръм]] на вътрешния двор на съоръжението. При разкопките са открити глазирани съдове – паници и блюда, а от някогашното въоръжение са запазени запазени няколко [[гюле]]та (кулверини) за тежкокалибрени оръдия. Към днешна дата археолозите са попаднали попаднали само на един масивен зид, може би останка от жилището на крепостния началник. == Историческо развитие на крепостното съоръжение == == Античност и Ранно Средновековие == Някои учени предполагат, че в района през VI в. се е намирал гр. Теодоропол, като базират заключенията си на известието на прочутия историк Прокопий Кесарийски, който в съчинението си „За строежите“ (De aediticiis) отбелязва, че между Секуриска (вероятно развалините при дн. село [[Черковица]], Никополско) и Ятрус (при дн. село [[Кривина (област Русе)|Кривина]], Русенско) император [[Юстиниан I]] (527 – 565) построява нов град, несъществувал преди това, който е наречен на името на императрицата. Вероятно в района вече е имало налично поселение, но то не е имало статут на римски град. Теодоропол е споменат и в по-късни времена от византийският летописец [[Теофилакт Симоката]]. Археологически разкопки от 2019 г. на проф. Николай Овчаров, начело на екип от [[Институт по археология на Националната академия на науките на Украйна|Института по археология и музей на БАН]], разкриват частично запазен надпис, споменаващ кохорта от Първия италиански легион на [[Римска империя|Римската империя]] от IV в., който по това време е бил очевидно в в близката твърдина Нове, представляваща голям военен лагер В своето съчинение „История“ (Historiae) описва посещение на стратега Петър, брат на император [[Маврикий (Византийска империя)|Маврикий]] (582 – 602) в Нове именно в Теодоропол. Тези твърдения на византийския хронист обаче не са подкрепени със посетнешни археологически открития. Към днешна дата в крепостта „Калето“ са правени мащабни разкопки само в най-високата част, където са регистрирани средновековни останки, все още не може да се определи хронологията на развитието на крепостта и преходът на съоръжиние от античността към ранното средновековия. Аналогията с подобни обекти в района може да отведе към заключението, че упадъкът на крепостта вероятно се е случил в края на VI и началото на VII в. при славянско-аварските нашествия на целия [[Балкански полуостров]]. В същото време на други места в района на днешния гр. Свищов са открити керамични и монетни останки, свидетелстващи за съществуването на поселение през един по-дълъг период от VI – IX в. Откритията в подобряването на здравината на стените (полагане на облицоващи камъни и направата на отвори за поставяне на дървени греди) е белег, че крепостта е съществувала по времето на [[Втора българска държава|Второто българско царство]] и вероятно е била част от неговата гранично-укрепителната система. == Късно Средновековие == В подножието на хълма са намирани византийски монети от края на IX до XIII в. и български монети от XIII – XIV в. Те именно могат да служат и за по-солидно доказателство за трайното съществуване на крепостта и прилежакото селище от X в. нататък. Крепостта играе ключова роля в годините на [[Късно средновековие|късното Средновековие]] и особено в годините османското нашествие. Тя е обсадена от османците през 1389 г.. Начело на империята по това време е султан [[Мурад I]], а командването на обсадата е поверено лично на великия везир Чандърлъзаде Али паша. Особено богат е културният пласт от периода на [[Втора българска държава|Второто българско царство]] или периода ХІІІ-ХІV в. В него се разкриват десетки накити и монети на византийските императори Андроник ІІ Палеолог и Андроник ІІІ Палеолог, на последните български царе [[Иван Шишман]] и [[Иван Срацимир]] и много други владетели от епохата. В допълнение е регистрирана и огромно количество художествена керамика от тип „сграфито“, характерна за столицата на българската държава [[Велико Търново|Търновград]]. Най-значимото откритие част от богато орнаментирана чаша тип „пахар“, която несъмнено е принадлежала на знатен сановник. Всички тези открития сочат изключително важната роля, която е играл Свищов в тази епоха. През този период той е споменат от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 г. като богат и важен град, който пази брода на р. Дунав и т. нар. „Свищовски път“, водещ на север към [[Влашко|Влахия]]. Крепостните стени обграждат града чак до Дунав, а на върха се извисява мощният замък. Допълнително важни сведения се получават и от османския хронист [[Мехмед Нешри]], описващ завоеванието на България през 1393 – 1395 г. Османците се насочват на север към р. Дунав след овладяването на столицата Търново и по пътя си превземат редица крепости. Комендантът на крепостта при Свищов, Алдимир (известен с прякора Желязната ръка). Той е от [[Кумани|куман]]ски произход, както много български боляри през XIV в. и вероятно е споделил съдбата на българския владетел Иван Шишман и е бил убит при окончателното падане на българските земи под османска власт и е бранил докрай поверените му територии. Свищовската крепост остава най-големият и най-добре укрепен град на изток от [[Никопол]] след овладяването на българската столица от османците. След овладяването му след тежки битки, новите владетели превръщат Калето във важно отбранително съоръжеение и в продължение на десетилетия го укрепяват допълнително. При продължилите през 2020 г. разкопки, екипът на проф. Овчаров разкрива монети и керамични съдове от времето на цар Иван Шишман. Сведенията за походите на унгарския крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] през 1396 г. и на полско-унгарския крал [[Владислав III|Владислав]], съвместно с [[Янош Хуняди]] през 1444 г., на влашките войводи [[Влад Цепеш]] през 1461 г. и [[Михай Витязул]] от 1595 г. споменават крепостта като ключов отбранителен пункт в битките с османския завоевател. == Открития на проф. Николай Овчаров == Благодарение на изследователските усилия на проф. Николай Овчаров и на неговия екип от Института по археология и музея на [[Българска академия на науките|БАН]], днес се знае много повече за съдбата на Калето в периода на [[Късно средновековие|късното Средновековие]], отколкото за всеки други период от неговата история. Започналите разкопки през 2019 г. разкопки на крепостта „Калето“ разкриват детайли от неговото минало като ключова крепост на южния бряг на Дунав. Първото откритие е свързано с познато хвалебствено писмо на влашкия войвода Влад Цепеш (по това време вече известен като Влад III Дракула) от февруари 1462 г. до унгарския крал [[Матиас I (Лотарингия)|Матиаш I]], в което детайлно описва завладяването на крепостта Жистова, при която са убити 410 османски турци.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://svishtov-info.net/final-na-trigodishnite-prouchvaniya-na-srednovekoven-svishtov-napalno-e-razkrit-znamenitiyat-zamak-na-grada-15045.html| заглавие = Сапьор е взривил великата Свищовска крепост през 1810 г | достъп_дата = 12 юни 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = svishtov-info.net | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Превземането на свищовската крепост е част от военна кампания на Влад Цепеш, започнала месеци по-рано и свързана с овладяване на крайдунавски крепости, като опит за изтласкване на османските турци от тези територии и разширяване на зоната на съпротива срещу тях. Сред първите археологически открития са десетки кулверини – примитивни каменни снаряди за средновековни оръдия. Изключение, разбира се, беше успешната обсада на Влад в средата на 15 в. По думите на проф. Овчаров, след обсадата и завладяването на крепостта, Влад Дракула най-вероятно е пребивавал в района няколко месеца, а именно – тежката зима на 1462 г., когато Дунав замръзва напълно и османците успяват да се прегрупират и да водят активни битки с него. Този престой на Влад Цепеш в района на Свищов дава основания на проф. Овчаров да твърди, че крепостта „Калето“ е била негова важна резиденция. Тези съществени заключения пък водят и до разгръщането на напълно нова историографска теза, свързана с българския произход на Влад Цепеш, доколкото той е пряко свързан с българската династия Басарба и има българо-кумански произход, а в основните исторически извори присъства с името Йоан Влад III. == Утвърдено осмаското владичество == Във вековете на османското владичество крепостта и прилежащият към нея град са споменати за първ път през XVII в. от [[Евлия Челеби]], постил района през 1615 г. Неговото описание сочи, че „Калето“ се намира на стръмна височина край р. Дунав, изградено е от камък, има четириъгълна форма и седем кули с дървени покриви и порта от източната и страна. Вътре в крепостта, съгласно описанието на османския хронист, са разположени къщата на коменданта, казарма и джамия. <ref name="bulgariancastles.com"></ref> Отбранителната и способност е гарантирана от няколко топа „шахе“. Около къщата е разположен градът („варош“), който наброява около 300 къщи. Това са единствените сведения за града от цялото столетие. По време на [[Австро-турска война (1787 – 1791)|Австро-турската война от 1787 – 1791]] г. Свищовската крепост се споменава от военните кореспонденти заради сключения мирен договор в Свищов. == Източници == <references /> <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Крепости в България]] 33xlw76becvwhx4h69a84sseeb4ysic 0 800868 11473979 11463308 2022-07-29T10:53:31Z Luxferuer 25980 /* Признание */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = свещеник | описание = Български свещеник и революционер | портрет = Дончо Плачков.jpg | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = 1835 г. | роден-място = [[Копривщица]]<br>[[Османска империя]] | починал-дата = 1 май 1876 г. | починал-място = Копривщица<br>Османска империя | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} [[File:Памет за Дончо Плачков 1.jpg|thumb|260п|Памет за Дончо Плачков]] '''Дончо Дойчов Плачков''' е един от шестте [[Копривщица|копривщенски]] свещеници, участници в [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. Дончо Плачков се изучава в [[Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)|местното смесено училище]] при [[Найден Геров]] и [[Йоаким Груев]]. Когато създава многолюдно семейство Дончо вече е учител в училището, което го е възпитало.<ref name="Каблешкова, Р.">[[Райна Каблешкова|Каблешкова, Р.]] Сто видни копривщенци. Свещеник Дончо Плачков. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 63 – 65.</ref> Дончо, след като учителства девет години за да може да се грижи за всички в голямото си семейство и пребори мизерията, в която живеят решава да стане свещеник. Ръкоположен е в духовен сан и започва да служи в църквата [[Успение Богородично (Копривщица)|Успение на Пресветая Богородица]] в родното си село. В началото на 1874 година, загрижен за сиромасите там прави предложение до църковното настоятелство приходите от службите в църковната каса да бъдат използвани за общополезни дела.<ref name="Каблешкова, Р."></ref> С подновяването на дейността на Революционният комитет в [[Копривщица]] свещеник Дончо Плачков се включва активно, полагайки клетва в [[Къща музей „Тодор Каблешков“|дома]] на [[Тодор Каблешков]]. От тогава той се поставя в служба на освободителното дело срещу турския поробител.<ref name="Каблешкова, Р."></ref> По време на десет дневното „царство“ на свободата, заедно с останалите свещеници извършва [[молебен]] и водосвет за успеха на бунта и освещава бойните знамена на четниците.<ref name="Каблешкова, Р."></ref> На 1 май 1876 г. от посока североизток, откъм Чуминската река и по върха Три могили почернява от редовна турска армия и [[башибозук]], наброяващи общо около пет хиляди души. [[Аскер]]а се предвожда от Хасан бей и Хафъз паша. Копривщенските първенци за да уверят насилниците, че селото е мирно и верноподаническо изпращат с „дарове“ поп Дончо Плачков като парламентьор при тях. Той не успява да стигне до командирите и дали защото не е снабден с парламентьорски отличителни знаци или защото ако началниците приемат мисията му башибозука няма да може да разграби селото, героя е посечен на място. С това поп Дончо Плачков става първата кървава жертва на Копривщица в олтара на свободата.<ref name="Каблешкова, Р."></ref> == Признание == Освен улицата в град Копривщица наречена на поп Дончо Плачков в местността „[[Чардашко дере]]“, на лобното място на свещеника е поставен скромен възпоменателен паметник. През 2018 г. паметният знак е възстановен от признателното гражданство.<ref>Rnews.bg. [https://rnews.bg/илиан-тодоров-отличи-пазителката-на-в/ Илиан Тодоров отличи пазителката на възрожденския дух от Копривщица.] Постен на 4 февруари 2022</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Плачков, Дончо}} [[Категория:Български учители]] [[Категория:Български революционери]] [[Категория:Български духовници от Копривщица]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Ученици на Найден Геров]] [[Категория:Участници в Априлското въстание от Копривщица]] 1lim5jl2ut8y6bcmwj2vgzrkvxzl9sr 0 801660 11473385 11464370 2022-07-28T15:19:41Z 31.13.204.248 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Татковци | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[ситком]] | Създател (и) = [[Евтим Милошев]]<br>Павел Веснаков<br>Иван Спасов | Сценарий = Елена Ермова<br>Дилян Павлов<br>Станислав Грозданов | Режисура = Яна Титова | Камера = | Актьори = [[Филип Буков]]<br>[[Стоян Дойчев]]<br>[[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]]<br>[[Христо Пъдев]]<br> | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 100 | Изпълнителен продуцент = „Дрийм Тийм“ | Продуцент(и) = [[Евтим Милошев]] | Времетраене = 45 минути | ТВ Канал = [[Би Ти Ви]] | Формат на картината = 16:9 [[HDTV]] | Формат на звука = | Излъчване = 20 септември 2021 г. – | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/seriali/tatkovci | Страница в IMDb = | Страница в TV.com = }} '''Татковци''' е български [[Комедия (жанр)|комедиен]] сериал, който започва излъчване на 20 септември 2021 г в 18:00 ч. по [[Би Ти Ви]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg}}</ref> Историята проследява живота на четирима бащи с привидно несъвместими характери, но всички с трудности при отглеждането на децата си. Чрез забавни моменти и комедийни ситуации сериала предлага интересен ъгъл на взаимоотношенията „деца-родители“. Сериалът е лицензиран от „Ваяком Интернешънъл“, адаптация на „Dear Daddies“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about|заглавие=За сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> == Актьори == * [[Филип Буков]] - Александър Костов („Алекс“), адвокат<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Александър Костов в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Христо Пъдев]] - Слави Митев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/hristo-padev.html|заглавие=Христо Пъдев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/slavi.html|заглавие=Христо Пъдев като Слави в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Павел Иванов]] - Тодор Балевски, ветеринар<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/pavel-ivanov.html|заглавие=Павел Иванов в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/todor.html|заглавие=Павел Иванов като Тодор Балевски в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Стоян Дойчев]] - Радослав („Радо“)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/stojan-dojchev.html|заглавие=Стоян Дойчев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/rado.html|заглавие=Стоян Дойчев като Радо в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Боян Младенов]] - Филип * [[Йоана Цекова]] - Чучи * [[Емилия Рачева]] - Моника * [[Силвия Драгиева]] - Дана * [[Жаклин Георгиева]] - Жени * [[Албена Павлова]] - Ивана * [[Иван Панайотов]] - Здравко * [[Кристина Верославова]] - Яна * [[Кейт Никълс]] - Галя * [[Стефани Ивайло]] - Емилия * [[Цветан Апостолов]] - Дани * [[Елис Бакалова]] - Биби * [[Калоян Илиев]] - Юли * [[Мартин Митков]] - Никола * [[Иван Николов]] - Христо * [[Ая Алексиева]] - Кики * [[Филип Николов]] - Макс * [[Маргарита Стойкова]] - Венета * [[Мария Вълдобрева]] - Мишето * [[Славена Зайкова]] - Маги * [[Глория Петкова]] - Валерия * [[Станка Калчева]] - Лиляна == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about/|За сериала „Татковци“ в сайта на bTV}} * {{imdb title|20114726}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български ситкоми]] lml1ozc3xbq3nx83fnjsqqhs94cap61 11473387 11473385 2022-07-28T15:19:59Z 31.13.204.248 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Татковци | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[ситком]] | Създател (и) = [[Евтим Милошев]]<br>Павел Веснаков<br>Иван Спасов | Сценарий = Елена Ермова<br>Дилян Павлов<br>Станислав Грозданов | Режисура = Яна Титова | Камера = | Актьори = [[Филип Буков]]<br>[[Стоян Дойчев]]<br>[[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]]<br>[[Христо Пъдев]]<br> | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 2 | Епизоди = 100 | Изпълнителен продуцент = „Дрийм Тийм“ | Продуцент(и) = [[Евтим Милошев]] | Времетраене = 45 минути | ТВ Канал = [[Би Ти Ви]] | Формат на картината = 16:9 [[HDTV]] | Формат на звука = | Излъчване = 20 септември 2021 г. – | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/seriali/tatkovci | Страница в IMDb = | Страница в TV.com = }} '''Татковци''' е български [[Комедия (жанр)|комедиен]] сериал, който започва излъчване на 20 септември 2021 г. в 18:00 ч. по [[Би Ти Ви]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg}}</ref> Историята проследява живота на четирима бащи с привидно несъвместими характери, но всички с трудности при отглеждането на децата си. Чрез забавни моменти и комедийни ситуации сериала предлага интересен ъгъл на взаимоотношенията „деца-родители“. Сериалът е лицензиран от „Ваяком Интернешънъл“, адаптация на „Dear Daddies“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about|заглавие=За сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> == Актьори == * [[Филип Буков]] - Александър Костов („Алекс“), адвокат<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Александър Костов в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Христо Пъдев]] - Слави Митев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/hristo-padev.html|заглавие=Христо Пъдев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/slavi.html|заглавие=Христо Пъдев като Слави в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Павел Иванов]] - Тодор Балевски, ветеринар<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/pavel-ivanov.html|заглавие=Павел Иванов в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/todor.html|заглавие=Павел Иванов като Тодор Балевски в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Стоян Дойчев]] - Радослав („Радо“)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/stojan-dojchev.html|заглавие=Стоян Дойчев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/rado.html|заглавие=Стоян Дойчев като Радо в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Боян Младенов]] - Филип * [[Йоана Цекова]] - Чучи * [[Емилия Рачева]] - Моника * [[Силвия Драгиева]] - Дана * [[Жаклин Георгиева]] - Жени * [[Албена Павлова]] - Ивана * [[Иван Панайотов]] - Здравко * [[Кристина Верославова]] - Яна * [[Кейт Никълс]] - Галя * [[Стефани Ивайло]] - Емилия * [[Цветан Апостолов]] - Дани * [[Елис Бакалова]] - Биби * [[Калоян Илиев]] - Юли * [[Мартин Митков]] - Никола * [[Иван Николов]] - Христо * [[Ая Алексиева]] - Кики * [[Филип Николов]] - Макс * [[Маргарита Стойкова]] - Венета * [[Мария Вълдобрева]] - Мишето * [[Славена Зайкова]] - Маги * [[Глория Петкова]] - Валерия * [[Станка Калчева]] - Лиляна == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about/|За сериала „Татковци“ в сайта на bTV}} * {{imdb title|20114726}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български ситкоми]] jtdlgfzhv9etn8r8c8buuqiu1opyz3s 11473499 11473387 2022-07-28T19:11:03Z 31.13.204.248 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Татковци | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[ситком]] | Създател (и) = [[Евтим Милошев]]<br>Павел Веснаков<br>Иван Спасов | Сценарий = Елена Ермова<br>Дилян Павлов<br>Станислав Грозданов | Режисура = Яна Титова | Камера = | Актьори = [[Филип Буков]]<br>[[Стоян Дойчев]]<br>[[Павел Иванов (актьор)|Павел Иванов]]<br>[[Христо Пъдев]]<br> | Страна = {{BUL}} | Език = [[Български език|български]] | Сезони = 1 | Епизоди = 100 | Изпълнителен продуцент = „Дрийм Тийм“ | Продуцент(и) = [[Евтим Милошев]] | Времетраене = 45 минути | ТВ Канал = [[Би Ти Ви]] | Формат на картината = 16:9 [[HDTV]] | Формат на звука = | Излъчване = 20 септември 2021 г. – | Официален уебсайт = https://www.btv.bg/seriali/tatkovci | Страница в IMDb = | Страница в TV.com = }} '''Татковци''' е български [[Комедия (жанр)|комедиен]] сериал, който започва излъчване на 20 септември 2021 г. в 18:00 ч. по [[Би Ти Ви]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/novini/novijat-semeen-serial-tatkovci-startira-na-20-septemvri-po-btv.html|заглавие=Новият семеен сериал „Татковци“ стартира на 20 септември по bTV|издател=btv.bg}}</ref> Историята проследява живота на четирима бащи с привидно несъвместими характери, но всички с трудности при отглеждането на децата си. Чрез забавни моменти и комедийни ситуации сериала предлага интересен ъгъл на взаимоотношенията „деца-родители“. Сериалът е лицензиран от „Ваяком Интернешънъл“, адаптация на „Dear Daddies“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about|заглавие=За сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> == Актьори == * [[Филип Буков]] - Александър Костов („Алекс“), адвокат<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/filip-bukov.html|заглавие=Филип Буков в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/aleksandar.html|заглавие=Филип Буков като Александър Костов в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Христо Пъдев]] - Слави Митев<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/aktiori/hristo-padev.html|заглавие=Христо Пъдев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/slavi.html|заглавие=Христо Пъдев като Слави в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Павел Иванов]] - Тодор Балевски, ветеринар<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/pavel-ivanov.html|заглавие=Павел Иванов в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/todor.html|заглавие=Павел Иванов като Тодор Балевски в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Стоян Дойчев]] - Радослав („Радо“)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/article/seriali/tatkovci/aktiori/stojan-dojchev.html|заглавие=Стоян Дойчев в сериала „Татковци“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/geroi/rado.html|заглавие=Стоян Дойчев като Радо в сериала „Татковци“|издател=btv.bg}}</ref> * [[Боян Младенов]] - Филип * [[Йоана Цекова]] - Чучи * [[Емилия Рачева]] - Моника * [[Силвия Драгиева]] - Дана * [[Жаклин Георгиева]] - Жени * [[Албена Павлова]] - Ивана * [[Иван Панайотов]] - Здравко * [[Кристина Верославова]] - Яна * [[Кейт Никълс]] - Галя * [[Стефани Ивайло]] - Емилия * [[Цветан Апостолов]] - Дани * [[Елис Бакалова]] - Биби * [[Калоян Илиев]] - Юли * [[Мартин Митков]] - Никола * [[Иван Николов]] - Христо * [[Ая Алексиева]] - Кики * [[Филип Николов]] - Макс * [[Маргарита Стойкова]] - Венета * [[Мария Вълдобрева]] - Мишето * [[Славена Зайкова]] - Маги * [[Глория Петкова]] - Валерия * [[Станка Калчева]] - Лиляна == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.btv.bg/seriali/tatkovci/about/|За сериала „Татковци“ в сайта на bTV}} * {{imdb title|20114726}} [[Категория:Български сериали]] [[Категория:Български ситкоми]] 79xbn1y8062qo3mx8duw6j2anzyao1w 0 802303 11473337 11473188 2022-07-28T14:11:42Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Джовани Рейна | снимка = Giovanni Reyna 2020.jpg | описание = Рейна с „[[Борусия Дортмунд]]“ през 2020 г | прякор = | цяло име = | дата на раждане = | град на раждане = | държава на раждане = | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = | отбори = | мачове = | голове = | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Джовани Алехандро Рейна''' ({{lang|en|Giovanni Reyna}}) е американски професионален [[футбол]]ист, който играе като [[Полузащитник|атакуващ полузащитник]] за клуба от Bundesliga [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] и [[Национален отбор по футбол на САЩ|националния отбор на Съединените щати]]. Той беше включен в {{'}} Следващото поколение 2019" на ''[[Гардиън|The Guardian]]'' . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/football/ng-interactive/2019/oct/10/next-generation-2019-60-of-the-best-young-talents-in-world-football|заглавие=Next Generation 2019: 60 of the best young talents in world football|труд=The Guardian|достъп_дата=January 18, 2020}}</ref> == Биография == Рейна е роден на 13 ноември 2002 г. в [[Съндърланд]], докато баща му Клаудио Рейна играе за [[АФК Съндърланд|Съндърланд АФК]]. Семейството му се премества обратно в Съединените щати, установявайки се в [[Бедфорд (Ню Йорк)|Бедфорд, Ню Йорк]], през 2007 година, когато Джовани е на пет. <ref>[https://jr10corp.com/pages/about-jr10-corp jr10corp.com]</ref> Джовани се присъедини към отбора на академията на родния си клуб, [[ФК Ню Йорк Сити|Ню Йорк Сити ФК]], през 2015 година и продължи да играе с отборите на City FC Academy до 2019 година, когато се премести в Германия, за да се присъедини към академията на [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/soccer-transfers/story/3890386/dortmund-sign-us-youth-gio-reyna-from-nycfc|заглавие=Dortmund sign U.S. youth Gio Reyna from NYCFC|труд=ESPN FC|достъп_дата=May 25, 2020}}</ref> == Клубна кариера == === Борусия Дортмунд === ==== 2019 – 21: Пробив и DFB-Pokal ==== На 18 януари 2020 година Рейна направи своя дебют в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] за [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], като влезе като резерва в 72-ата минута при победа с 5 – 3 срещу [[ФК Аугсбург]].<ref name="mlssoccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mlssoccer.com/post/2020/01/18/new-york-city-fc-academy-alum-giovanni-reyna-makes-bundesliga-debut-borussia|заглавие=New York City FC academy alum Giovanni Reyna makes Bundesliga debut in Borussia Dortmund win|труд=mlssoccer.com}}</ref> Така той стана най-младият американец на 17 години и 66 дни, който някога се е появявал в Бундеслигата, счупвайки рекорда, поставен преди това от [[Кристиан Пулишич]].<ref name="mlssoccer" /> На 4 февруари Рейна отбеляза първия си професионален гол при поражение с 3 – 2 от [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] в осминафиналите на DFB-Pokal <ref name="CBS" /> По този начин той стана най-младият голмайстор в историята на [[Купа на Германия|Купата на Германия]].<ref name="CBS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbssports.com/soccer/news/gio-reyna-rising-u-s-soccer-star-scores-gorgeous-strike-for-first-professional-goal-with-dortmund/|заглавие=Gio Reyna, rising U.S. soccer star, scores gorgeous strike for first professional goal with Dortmund|труд=CBS Sports|достъп_дата=5 February 2020}}</ref> На 18 февруари 2020 година Рейна стана третият най-млад играч, появявал се някога в мач с нокаут от [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига на УЕФА,]] когато влезе като резерва в 67-ата минута срещу [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]. Девет минути по-късно Рейна отбеляза победния гол на [[Ерлинг Холанд|Ерлинг Хааланд]] за Борусия Дортмунд в реванша от осминафиналите, като стана най-младият американец, който играеше и записа асистенция в мач от Шампионска лига. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/gio-reyna-makes-champions-league-history-with-debut-assist-overtakes-pulisic-dortmund-psg-10029|заглавие=USA teenager Gio Reyna overtakes Christian Pulisic in Borussia Dortmund and UEFA Champions League history books|труд=bundesliga.com – the official Bundesliga website|език=en|достъп_дата=2021-05-15}}</ref> На 16 май Рейна трябваше да започне първия си мач от Бундеслигата за Борусия Дортмунд в тяхното дерби срещу [[ФК Шалке 04|Шалке]], но получи контузия в прасеца по време на загрявките. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4095121/dortmundusmnt-prospect-giovanni-reyna-injured-when-set-for-first-start|заглавие=Dortmund, USMNT prospect Giovanni Reyna injured when set for first start|автор=Hamilton|първо_име=Tom|труд=ESPN|достъп_дата=May 16, 2020}}</ref> Рейна се завърна на 23 май и игра в последните 11 минути от победата с 2:0 срещу [[ФФЛ Волфсбург|VfL Wolfsburg]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4098146/usmnt-hopeful-gio-reyna-back-for-dortmundfavre-admits-return-a-danger|заглавие=USMNT hopeful Gio Reyna back for Dortmund, Favre admits Bundesliga return a 'danger'|автор=Uersfeld|първо_име=Stephan|труд=ESPN FC|достъп_дата=May 24, 2020}}</ref> На 14 септември 2020 година Рейна стартира в мач на [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] и вкара със свободен удар при победа с 5:0 срещу [[МШФ Дуисбург|MSV Duisburg]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fearthewall.com/2020/9/14/21436817/bvb-post-match-report-bvb-dismantle-duisburg-5-0|заглавие=BVB Post Match Report: BVB dismantle Duisburg 5 – 0|автор=Meyers|първо_име=Brian|труд=Fear The Wall|език=en|достъп_дата=2020-09-17}}</ref> На 19 септември 2020 година Рейна отбеляза първия си гол в Бундеслигата при победа с 3:0 срещу [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]], на възраст 17 години и 311 дни, <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/sports/2020/09/19/giovanni-reyna-second-youngest-american-bundesliga/|title=Giovanni Reyna becomes second-youngest American to score in Bundesliga|date=19 September 2020|work=The Washington Post}}</ref> за да стане вторият най-млад голмайстор в Бундеслигата след [[Кристиан Пулишич]], на 17 години и 211 години. дни. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.starsandstripesfc.com/2020/9/19/21446787/watch-gio-reyna-scores-first-career-bundesliga-goal|заглавие=WATCH: Gio Reyna scores first career Bundesliga goal|труд=Stars and Stripes FC}}</ref> На 3 октомври 2020 година, в третата си изява в лигата през сезон 2020 – 21, Рейна асистира 3 гола – дупка на [[Ерлинг Холанд|Ерлинг Хааланд]] и удар с глава на [[Емре Джан]] от ъглов удар, за да победи [[ШК Фрайбург|Фрайбург]] с 4 – 0. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailyherald.com/article/20201003/sports/310039953|заглавие=Reyna stars for Dortmund in 4 – 0 win against Freiburg|труд=Daily Herald|език=en-US|достъп_дата=2020-10-03}}</ref> В резултат на това Рейна стана първият американец, записал [[Хеттрик (футбол)|хеттрик от асистенции]] в една от 5-те големи европейски първенства, след като [[Стив Черундоло]] го направи за [[Хановер ШФ 96|Хановер]] през март 2008 година, и най-младият играч, който някога е правил това в Бундеслигата. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.goal.com/en-us/news/dortmund-teenager-reyna-makes-history-with-three-assist/182voq5murdp71tazuc6q084zr|заглавие=Dortmund teenager Reyna makes history with three-assist display against Freiburg {{!}} Goal.com|труд=www.goal.com|достъп_дата=2021-05-15}}</ref> На 5 декември Рейна отбеляза втория си гол в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] срещу [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]], с близо до гредата точно в 18-ярда. Този гол го направи вторият най-млад американец, отбелязал два пъти в лигата, след като настоящото крило на [[ФК Челси|Челси]] [[Кристиан Пулишич]] направи това за същия клуб като Рейна, [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2020/12/05/gio-reyna-scores-second-bundesliga-goal-dortmund-video|заглавие=USMNT's Reyna Scores Stunner for Dortmund|автор=Jackson|първо_име=Wilton|труд=Sports Illustrated|език=en-us|достъп_дата=2020-12-05}}</ref> На 22 декември той беше избран за Млад играч на годината на американския футбол за 2020 година. <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/united-states-usa/story/4271615/dortmunds-gio-reyna-named-us-soccers-young-male-player-of-the-year|заглавие=Dortmund's Gio Reyna named U.S. Soccer's Young Male Player of the Year|труд=ESPN|достъп_дата=December 22, 2020}}</ref> Рейна беше заместник във второто полувреме на Дортмунд при победата им с 4 – 1 над [[РБ Лайпциг]] във финала на DFB-Pokal 2021 на 13 май 2021 година. Участието му в мача го бележи като най-младия американец, участвал във финал за национална купа в Европа, рекорд, който преди това държеше неговият международен съотборник Кристиан Пулишич. <ref name="DFBW">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/bundesliga-borussia-dortmund-dortmund-europe-leipzig-57d576ad46190c226251b8f92669dbf8|заглавие=Borussia Dortmund beats Leipzig 4 – 1 in German Cup final|труд=AP}}</ref> ==== Сезон 2021 – 22 ==== На 28 юли 2021 година Дортмунд обяви, че Рейна ще носи фланелка с номер 7 за предстоящия сезон, носена преди това от [[Джейдън Санчо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4440598/usmnts-giovanni-reyna-takes-jadon-sanchos-no-7-shirt-at-borussia-dortmund|заглавие=USMNT's Giovanni Reyna takes Jadon Sancho's No. 7 shirt at Borussia Dortmund|труд=ESPN}}</ref> На 27 август той стана най-младият играч, който направи 50 мача в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] по време на мача от първенството срещу [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/borussia-dortmund-hoffenheim-live-line-ups-stats-haaland-reyna-malen-reus-17042|заглавие=Gio Reyna makes history as Borussia Dortmund beat Hoffenheim in dramatic thriller|труд=bundesliga.com – the official Bundesliga website|език=en|достъп_дата=2021-08-28}}</ref> == Международна кариера == След като представляваше Съединените щати на няколко младежки нива, Рейна получи първото си повикване в старшия отбор на [[Национален отбор по футбол на САЩ|Съединените щати]] за мачове срещу [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] и Панама през ноември 2020 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-roster-announcement-berhalter-24-players-november-camp-friendlies-wales-panama|заглавие=USMNT ROSTER ANNOUNCEMENT: BERHALTER CALLS 24 PLAYERS FOR NOVEMBER CAMP MATCHES VS WALES AND PANAMA|издател=ussoccer.com|достъп_дата=3 November 2020}}</ref> На 12 ноември 2020 г., ден преди осемнадесетия си рожден ден, Рейна направи своя дебют за старши националния отбор срещу Уелс. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-0-wales-0-match-report-stats|заглавие=USA 0 – Wales 0: Match Report & Stats}}</ref> В следващия мач, приятелска победа с 6 – 2 над Панама, Рейна започна и отбеляза първия си гол за възрастни директно от свободен удар. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-6-panama-2-match-report-stats|заглавие=USA 6 – Panama 2: Match Report & Stats}}</ref> == Личен живот == Джовани е син на бившите [[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]], [[АФК Съндърланд|Съндърланд]], [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]], [[Ню Йорк Ред Булс]] и играча [[Национален отбор по футбол на САЩ|на Съединените щати]] Клаудио Рейна <ref name="US Soccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/players/r/giovanni-reyna|заглавие=Giovanni Reyna {{!}} U.S. Soccer Official Website|труд=ussoccer.com|език=en|достъп_дата=October 27, 2019}}</ref> и Даниел Игън, бивш член на женския национален отбор по футбол на Съединените щати.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/gio-reyna-who-is-borussia-dortmund-s-latest-american-sensation-new-york-city-fc-3914|заглавие=Gio Reyna: Who is Borussia Dortmund's latest American sensation?|труд=bundesliga.com|достъп_дата=18 January 2020}}</ref> Рейна е от португалски и аржентински произход чрез баща си и от ирландско-американски произход чрез майка си. <ref name="Wahl 2018">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2018/12/12/claudio-reyna-family-jack-death-giovanni-dortmund|заглавие=The Reyna Family's Story of Loss and Legacy|автор=Wahl|първо_име=Grant|труд=Sports Illustrated|достъп_дата=7 Apr 2021}}</ref> Рейна е роден в [[Съндърланд]], Англия, докато баща му играе за Съндърланд. Рейна започва международната си кариера, като играе с младежките отбори на Съединените щати, но след като впечатлява с Борусия Дортмунд, той привлича интерес от националните отбори на [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]], [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] и [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]], за всички от които имаше право да играе. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.goal.com/en-ph/news/the-us-is-my-home-reyna-shuts-down-reports-of-england-call/nmxe1kebyysf1169c3gxzuoug|заглавие='The U.S. is my home' – Reyna shuts down reports of England call-up {{!}} Goal.com|труд=www.goal.com|достъп_дата=2021-03-26}}</ref> В крайна сметка, в интервю от март 2020 г. за ''Sports Illustrated'', Рейна декларира намерението си да играе за Съединените щати: „Наясно съм със слуховете, но за мен е съвсем ясно. Искам да играя само за САЩ. Това е моята родина." <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2020/03/05/gio-reyna-usa-international-choice-borussia-dortmund|заглавие=Gio Reyna Ends Faux Suspense Over His International 'Choice', Will Play for USA|труд=si.com}}</ref> Той е кръстен на бившия съотборник на баща си от Рейнджърс [[Джовани ван Бронкхорст]].<ref name="US Soccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/players/r/giovanni-reyna|заглавие=Giovanni Reyna {{!}} U.S. Soccer Official Website|труд=ussoccer.com|език=en|достъп_дата=October 27, 2019}}</ref> == Кариерна статистика == === Клуб === {| class="wikitable" style="text-align:center" |+Изяви и голове по клуб, сезон и състезание<ref name="Soccerway">{{Soccerway|gio-reyna/497191|access-date=January 18, 2020}}</ref> ! rowspan="2" | Клуб ! rowspan="2" | Сезон ! colspan="3" | лига ! colspan="2" | [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] ! colspan="2" | Европа ! colspan="2" | Друго ! colspan="2" | Обща сума |- ! дивизия ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели |- | rowspan="3" | [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] | {{Nowrap|[[2019–20 Borussia Dortmund season|2019 – 20]]}} | [[Първа Бундеслига|Бундеслига]] | 15 | 0 | 1 | 1 | 2 {{Efn|Appearances in [[UEFA Champions League]]}} | 0 | 0 | 0 | 18 | 1 |- | 2020 – 21 | Бундеслига | 32 | 4 | 5 | 3 | 8 [lower-alpha 1] | 0 | 1 {{Efn|Appearance in [[DFL-Supercup]]}} | 0 | 45 | 7 |- | 2021 – 22 г | Бундеслига | 4 | 2 | 1 | 0 | 1 {{Efn|Appearance in [[UEFA Europa League]]}} | 0 | 1 [lower-alpha 2] | 0 | 7 | 2 |- ! colspan="3" | Общо в кариерата ! 51 ! 6 ! 7 ! 4 ! 11 ! 0 ! 2 ! 0 ! 71 ! 10 |} {{Notelist}} === Международен === {| class="wikitable" style="text-align:center" |+Изяви и голове по национални отбори и година ! национален отбор ! Година ! Приложения ! Цели |- | rowspan="2" | [[Национален отбор по футбол на САЩ|Съединени щати]] | 2020 г | 2 | 1 |- | 2021 г | 7 | 3 |- ! colspan="2" | Обща сума ! 9 ! 4 |} {| class="wikitable sortable" |+Списък на международните голове, отбелязани от Джовани Рейна ! scope="col" | Не. ! scope="col" | Дата ! scope="col" | Място на провеждане ! scope="col" | Шапка с козирка ! scope="col" | Опонент ! scope="col" | Резултат ! scope="col" | Резултат ! scope="col" | Състезание |- | align="center" | 1 | 16 ноември 2020 г | Стадион Винер Нойщат, Винер Нойщат, Австрия | align="center" | 2 |</img> Панама | align="center" | 1 – 1 | align="center" | 6 – 2 | Приятелски |- | align="center" | 2 | 28 март 2021 г | [[Уиндзър Парк|Парк Уиндзор]], Белфаст, Северна Ирландия | align="center" | 4 |</img> Северна Ирландия | align="center" | 1 – 0 | align="center" | 2 – 1 | Приятелски |- | align="center" | 3 | 6 юни 2021 г | Empower Field в Mile High, Денвър, САЩ | align="center" | 7 |</img> Мексико | align="center" | 1 – 1 | align="center" | 3 – 2 (<span>)</span> | 2019 – 20 Лига на нациите КОНКАКАФ |- | align="center" | 4 | 9 юни 2021 г | Стадион Рио Тинто, Санди, САЩ | align="center" | 8 |</img> Коста Рика | align="center" | 4 – 0 | align="center" | 4 – 0 | Приятелски |} == Отличия == ; Борусия Дортмунд * [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] : 2020 – 21 <ref name="DFBW">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/bundesliga-borussia-dortmund-dortmund-europe-leipzig-57d576ad46190c226251b8f92669dbf8|заглавие=Borussia Dortmund beats Leipzig 4 – 1 in German Cup final|труд=AP}}</ref> ; САЩ U17 * Подгласник от шампионата на КОНКАКАФ до 17 години : 2019 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.concacaf.com/en/under-17s-men/game-detail/471363#tab_match=match-details|заглавие=Game Detail|труд=concacaf.com}}</ref> ; Съединени щати * Лига на нациите КОНКАКАФ : 2019 – 20 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/report?gameId=570981|заглавие=Christian Pulisic, Ethan Horvath lead U.S. over Mexico in Nations League final|труд=[[ESPN]]|достъп_дата=June 6, 2021}}</ref> ; Индивидуален * Най-добър XI шампионат на КОНКАКАФ U-17: 2019 г <sup class="noprint Inline-Template Template-Fact" data-ve-ignore="true" style="white-space:nowrap;">&#x5B; ''<nowiki><span title="This claim needs references to reliable sources. (September 2021)">необходим е цитат</span></nowiki>'' &#x5D;</sup> * Младият играч на годината по футбол в САЩ : 2020 <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/united-states-usa/story/4271615/dortmunds-gio-reyna-named-us-soccers-young-male-player-of-the-year|заглавие=Dortmund's Gio Reyna named U.S. Soccer's Young Male Player of the Year|труд=ESPN|достъп_дата=December 22, 2020}}</ref> * Финали на Лигата на нациите на КОНКАКАФ Най-добър XI: 2021 == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Рейна, Джовани}} [[Категория:Американци от ирландски произход]] [[Категория:Футболисти на Борусия Дортмунд]] [[Категория:Американски футболисти]] [[Категория:Страници с непроверени преводи]] 2hdbbq6hliwi4e00d2tc71b8oz9tgp9 11473338 11473337 2022-07-28T14:12:14Z Rumensz 125859 Rumensz премести страница „[[Чернова:Джовани Рейна]]“ като „[[Джовани Рейна]]“: офомена wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Джовани Рейна | снимка = Giovanni Reyna 2020.jpg | описание = Рейна с „[[Борусия Дортмунд]]“ през 2020 г | прякор = | цяло име = | дата на раждане = | град на раждане = | държава на раждане = | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = | отбори = | мачове = | голове = | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Джовани Алехандро Рейна''' ({{lang|en|Giovanni Reyna}}) е американски професионален [[футбол]]ист, който играе като [[Полузащитник|атакуващ полузащитник]] за клуба от Bundesliga [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] и [[Национален отбор по футбол на САЩ|националния отбор на Съединените щати]]. Той беше включен в {{'}} Следващото поколение 2019" на ''[[Гардиън|The Guardian]]'' . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/football/ng-interactive/2019/oct/10/next-generation-2019-60-of-the-best-young-talents-in-world-football|заглавие=Next Generation 2019: 60 of the best young talents in world football|труд=The Guardian|достъп_дата=January 18, 2020}}</ref> == Биография == Рейна е роден на 13 ноември 2002 г. в [[Съндърланд]], докато баща му Клаудио Рейна играе за [[АФК Съндърланд|Съндърланд АФК]]. Семейството му се премества обратно в Съединените щати, установявайки се в [[Бедфорд (Ню Йорк)|Бедфорд, Ню Йорк]], през 2007 година, когато Джовани е на пет. <ref>[https://jr10corp.com/pages/about-jr10-corp jr10corp.com]</ref> Джовани се присъедини към отбора на академията на родния си клуб, [[ФК Ню Йорк Сити|Ню Йорк Сити ФК]], през 2015 година и продължи да играе с отборите на City FC Academy до 2019 година, когато се премести в Германия, за да се присъедини към академията на [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/soccer-transfers/story/3890386/dortmund-sign-us-youth-gio-reyna-from-nycfc|заглавие=Dortmund sign U.S. youth Gio Reyna from NYCFC|труд=ESPN FC|достъп_дата=May 25, 2020}}</ref> == Клубна кариера == === Борусия Дортмунд === ==== 2019 – 21: Пробив и DFB-Pokal ==== На 18 януари 2020 година Рейна направи своя дебют в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] за [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], като влезе като резерва в 72-ата минута при победа с 5 – 3 срещу [[ФК Аугсбург]].<ref name="mlssoccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mlssoccer.com/post/2020/01/18/new-york-city-fc-academy-alum-giovanni-reyna-makes-bundesliga-debut-borussia|заглавие=New York City FC academy alum Giovanni Reyna makes Bundesliga debut in Borussia Dortmund win|труд=mlssoccer.com}}</ref> Така той стана най-младият американец на 17 години и 66 дни, който някога се е появявал в Бундеслигата, счупвайки рекорда, поставен преди това от [[Кристиан Пулишич]].<ref name="mlssoccer" /> На 4 февруари Рейна отбеляза първия си професионален гол при поражение с 3 – 2 от [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] в осминафиналите на DFB-Pokal <ref name="CBS" /> По този начин той стана най-младият голмайстор в историята на [[Купа на Германия|Купата на Германия]].<ref name="CBS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbssports.com/soccer/news/gio-reyna-rising-u-s-soccer-star-scores-gorgeous-strike-for-first-professional-goal-with-dortmund/|заглавие=Gio Reyna, rising U.S. soccer star, scores gorgeous strike for first professional goal with Dortmund|труд=CBS Sports|достъп_дата=5 February 2020}}</ref> На 18 февруари 2020 година Рейна стана третият най-млад играч, появявал се някога в мач с нокаут от [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига на УЕФА,]] когато влезе като резерва в 67-ата минута срещу [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]. Девет минути по-късно Рейна отбеляза победния гол на [[Ерлинг Холанд|Ерлинг Хааланд]] за Борусия Дортмунд в реванша от осминафиналите, като стана най-младият американец, който играеше и записа асистенция в мач от Шампионска лига. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/gio-reyna-makes-champions-league-history-with-debut-assist-overtakes-pulisic-dortmund-psg-10029|заглавие=USA teenager Gio Reyna overtakes Christian Pulisic in Borussia Dortmund and UEFA Champions League history books|труд=bundesliga.com – the official Bundesliga website|език=en|достъп_дата=2021-05-15}}</ref> На 16 май Рейна трябваше да започне първия си мач от Бундеслигата за Борусия Дортмунд в тяхното дерби срещу [[ФК Шалке 04|Шалке]], но получи контузия в прасеца по време на загрявките. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4095121/dortmundusmnt-prospect-giovanni-reyna-injured-when-set-for-first-start|заглавие=Dortmund, USMNT prospect Giovanni Reyna injured when set for first start|автор=Hamilton|първо_име=Tom|труд=ESPN|достъп_дата=May 16, 2020}}</ref> Рейна се завърна на 23 май и игра в последните 11 минути от победата с 2:0 срещу [[ФФЛ Волфсбург|VfL Wolfsburg]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4098146/usmnt-hopeful-gio-reyna-back-for-dortmundfavre-admits-return-a-danger|заглавие=USMNT hopeful Gio Reyna back for Dortmund, Favre admits Bundesliga return a 'danger'|автор=Uersfeld|първо_име=Stephan|труд=ESPN FC|достъп_дата=May 24, 2020}}</ref> На 14 септември 2020 година Рейна стартира в мач на [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] и вкара със свободен удар при победа с 5:0 срещу [[МШФ Дуисбург|MSV Duisburg]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fearthewall.com/2020/9/14/21436817/bvb-post-match-report-bvb-dismantle-duisburg-5-0|заглавие=BVB Post Match Report: BVB dismantle Duisburg 5 – 0|автор=Meyers|първо_име=Brian|труд=Fear The Wall|език=en|достъп_дата=2020-09-17}}</ref> На 19 септември 2020 година Рейна отбеляза първия си гол в Бундеслигата при победа с 3:0 срещу [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]], на възраст 17 години и 311 дни, <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/sports/2020/09/19/giovanni-reyna-second-youngest-american-bundesliga/|title=Giovanni Reyna becomes second-youngest American to score in Bundesliga|date=19 September 2020|work=The Washington Post}}</ref> за да стане вторият най-млад голмайстор в Бундеслигата след [[Кристиан Пулишич]], на 17 години и 211 години. дни. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.starsandstripesfc.com/2020/9/19/21446787/watch-gio-reyna-scores-first-career-bundesliga-goal|заглавие=WATCH: Gio Reyna scores first career Bundesliga goal|труд=Stars and Stripes FC}}</ref> На 3 октомври 2020 година, в третата си изява в лигата през сезон 2020 – 21, Рейна асистира 3 гола – дупка на [[Ерлинг Холанд|Ерлинг Хааланд]] и удар с глава на [[Емре Джан]] от ъглов удар, за да победи [[ШК Фрайбург|Фрайбург]] с 4 – 0. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailyherald.com/article/20201003/sports/310039953|заглавие=Reyna stars for Dortmund in 4 – 0 win against Freiburg|труд=Daily Herald|език=en-US|достъп_дата=2020-10-03}}</ref> В резултат на това Рейна стана първият американец, записал [[Хеттрик (футбол)|хеттрик от асистенции]] в една от 5-те големи европейски първенства, след като [[Стив Черундоло]] го направи за [[Хановер ШФ 96|Хановер]] през март 2008 година, и най-младият играч, който някога е правил това в Бундеслигата. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.goal.com/en-us/news/dortmund-teenager-reyna-makes-history-with-three-assist/182voq5murdp71tazuc6q084zr|заглавие=Dortmund teenager Reyna makes history with three-assist display against Freiburg {{!}} Goal.com|труд=www.goal.com|достъп_дата=2021-05-15}}</ref> На 5 декември Рейна отбеляза втория си гол в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] срещу [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]], с близо до гредата точно в 18-ярда. Този гол го направи вторият най-млад американец, отбелязал два пъти в лигата, след като настоящото крило на [[ФК Челси|Челси]] [[Кристиан Пулишич]] направи това за същия клуб като Рейна, [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2020/12/05/gio-reyna-scores-second-bundesliga-goal-dortmund-video|заглавие=USMNT's Reyna Scores Stunner for Dortmund|автор=Jackson|първо_име=Wilton|труд=Sports Illustrated|език=en-us|достъп_дата=2020-12-05}}</ref> На 22 декември той беше избран за Млад играч на годината на американския футбол за 2020 година. <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/united-states-usa/story/4271615/dortmunds-gio-reyna-named-us-soccers-young-male-player-of-the-year|заглавие=Dortmund's Gio Reyna named U.S. Soccer's Young Male Player of the Year|труд=ESPN|достъп_дата=December 22, 2020}}</ref> Рейна беше заместник във второто полувреме на Дортмунд при победата им с 4 – 1 над [[РБ Лайпциг]] във финала на DFB-Pokal 2021 на 13 май 2021 година. Участието му в мача го бележи като най-младия американец, участвал във финал за национална купа в Европа, рекорд, който преди това държеше неговият международен съотборник Кристиан Пулишич. <ref name="DFBW">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/bundesliga-borussia-dortmund-dortmund-europe-leipzig-57d576ad46190c226251b8f92669dbf8|заглавие=Borussia Dortmund beats Leipzig 4 – 1 in German Cup final|труд=AP}}</ref> ==== Сезон 2021 – 22 ==== На 28 юли 2021 година Дортмунд обяви, че Рейна ще носи фланелка с номер 7 за предстоящия сезон, носена преди това от [[Джейдън Санчо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4440598/usmnts-giovanni-reyna-takes-jadon-sanchos-no-7-shirt-at-borussia-dortmund|заглавие=USMNT's Giovanni Reyna takes Jadon Sancho's No. 7 shirt at Borussia Dortmund|труд=ESPN}}</ref> На 27 август той стана най-младият играч, който направи 50 мача в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] по време на мача от първенството срещу [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/borussia-dortmund-hoffenheim-live-line-ups-stats-haaland-reyna-malen-reus-17042|заглавие=Gio Reyna makes history as Borussia Dortmund beat Hoffenheim in dramatic thriller|труд=bundesliga.com – the official Bundesliga website|език=en|достъп_дата=2021-08-28}}</ref> == Международна кариера == След като представляваше Съединените щати на няколко младежки нива, Рейна получи първото си повикване в старшия отбор на [[Национален отбор по футбол на САЩ|Съединените щати]] за мачове срещу [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] и Панама през ноември 2020 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-roster-announcement-berhalter-24-players-november-camp-friendlies-wales-panama|заглавие=USMNT ROSTER ANNOUNCEMENT: BERHALTER CALLS 24 PLAYERS FOR NOVEMBER CAMP MATCHES VS WALES AND PANAMA|издател=ussoccer.com|достъп_дата=3 November 2020}}</ref> На 12 ноември 2020 г., ден преди осемнадесетия си рожден ден, Рейна направи своя дебют за старши националния отбор срещу Уелс. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-0-wales-0-match-report-stats|заглавие=USA 0 – Wales 0: Match Report & Stats}}</ref> В следващия мач, приятелска победа с 6 – 2 над Панама, Рейна започна и отбеляза първия си гол за възрастни директно от свободен удар. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-6-panama-2-match-report-stats|заглавие=USA 6 – Panama 2: Match Report & Stats}}</ref> == Личен живот == Джовани е син на бившите [[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]], [[АФК Съндърланд|Съндърланд]], [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]], [[Ню Йорк Ред Булс]] и играча [[Национален отбор по футбол на САЩ|на Съединените щати]] Клаудио Рейна <ref name="US Soccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/players/r/giovanni-reyna|заглавие=Giovanni Reyna {{!}} U.S. Soccer Official Website|труд=ussoccer.com|език=en|достъп_дата=October 27, 2019}}</ref> и Даниел Игън, бивш член на женския национален отбор по футбол на Съединените щати.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/gio-reyna-who-is-borussia-dortmund-s-latest-american-sensation-new-york-city-fc-3914|заглавие=Gio Reyna: Who is Borussia Dortmund's latest American sensation?|труд=bundesliga.com|достъп_дата=18 January 2020}}</ref> Рейна е от португалски и аржентински произход чрез баща си и от ирландско-американски произход чрез майка си. <ref name="Wahl 2018">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2018/12/12/claudio-reyna-family-jack-death-giovanni-dortmund|заглавие=The Reyna Family's Story of Loss and Legacy|автор=Wahl|първо_име=Grant|труд=Sports Illustrated|достъп_дата=7 Apr 2021}}</ref> Рейна е роден в [[Съндърланд]], Англия, докато баща му играе за Съндърланд. Рейна започва международната си кариера, като играе с младежките отбори на Съединените щати, но след като впечатлява с Борусия Дортмунд, той привлича интерес от националните отбори на [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]], [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] и [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]], за всички от които имаше право да играе. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.goal.com/en-ph/news/the-us-is-my-home-reyna-shuts-down-reports-of-england-call/nmxe1kebyysf1169c3gxzuoug|заглавие='The U.S. is my home' – Reyna shuts down reports of England call-up {{!}} Goal.com|труд=www.goal.com|достъп_дата=2021-03-26}}</ref> В крайна сметка, в интервю от март 2020 г. за ''Sports Illustrated'', Рейна декларира намерението си да играе за Съединените щати: „Наясно съм със слуховете, но за мен е съвсем ясно. Искам да играя само за САЩ. Това е моята родина." <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2020/03/05/gio-reyna-usa-international-choice-borussia-dortmund|заглавие=Gio Reyna Ends Faux Suspense Over His International 'Choice', Will Play for USA|труд=si.com}}</ref> Той е кръстен на бившия съотборник на баща си от Рейнджърс [[Джовани ван Бронкхорст]].<ref name="US Soccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/players/r/giovanni-reyna|заглавие=Giovanni Reyna {{!}} U.S. Soccer Official Website|труд=ussoccer.com|език=en|достъп_дата=October 27, 2019}}</ref> == Кариерна статистика == === Клуб === {| class="wikitable" style="text-align:center" |+Изяви и голове по клуб, сезон и състезание<ref name="Soccerway">{{Soccerway|gio-reyna/497191|access-date=January 18, 2020}}</ref> ! rowspan="2" | Клуб ! rowspan="2" | Сезон ! colspan="3" | лига ! colspan="2" | [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] ! colspan="2" | Европа ! colspan="2" | Друго ! colspan="2" | Обща сума |- ! дивизия ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели |- | rowspan="3" | [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] | {{Nowrap|[[2019–20 Borussia Dortmund season|2019 – 20]]}} | [[Първа Бундеслига|Бундеслига]] | 15 | 0 | 1 | 1 | 2 {{Efn|Appearances in [[UEFA Champions League]]}} | 0 | 0 | 0 | 18 | 1 |- | 2020 – 21 | Бундеслига | 32 | 4 | 5 | 3 | 8 [lower-alpha 1] | 0 | 1 {{Efn|Appearance in [[DFL-Supercup]]}} | 0 | 45 | 7 |- | 2021 – 22 г | Бундеслига | 4 | 2 | 1 | 0 | 1 {{Efn|Appearance in [[UEFA Europa League]]}} | 0 | 1 [lower-alpha 2] | 0 | 7 | 2 |- ! colspan="3" | Общо в кариерата ! 51 ! 6 ! 7 ! 4 ! 11 ! 0 ! 2 ! 0 ! 71 ! 10 |} {{Notelist}} === Международен === {| class="wikitable" style="text-align:center" |+Изяви и голове по национални отбори и година ! национален отбор ! Година ! Приложения ! Цели |- | rowspan="2" | [[Национален отбор по футбол на САЩ|Съединени щати]] | 2020 г | 2 | 1 |- | 2021 г | 7 | 3 |- ! colspan="2" | Обща сума ! 9 ! 4 |} {| class="wikitable sortable" |+Списък на международните голове, отбелязани от Джовани Рейна ! scope="col" | Не. ! scope="col" | Дата ! scope="col" | Място на провеждане ! scope="col" | Шапка с козирка ! scope="col" | Опонент ! scope="col" | Резултат ! scope="col" | Резултат ! scope="col" | Състезание |- | align="center" | 1 | 16 ноември 2020 г | Стадион Винер Нойщат, Винер Нойщат, Австрия | align="center" | 2 |</img> Панама | align="center" | 1 – 1 | align="center" | 6 – 2 | Приятелски |- | align="center" | 2 | 28 март 2021 г | [[Уиндзър Парк|Парк Уиндзор]], Белфаст, Северна Ирландия | align="center" | 4 |</img> Северна Ирландия | align="center" | 1 – 0 | align="center" | 2 – 1 | Приятелски |- | align="center" | 3 | 6 юни 2021 г | Empower Field в Mile High, Денвър, САЩ | align="center" | 7 |</img> Мексико | align="center" | 1 – 1 | align="center" | 3 – 2 (<span>)</span> | 2019 – 20 Лига на нациите КОНКАКАФ |- | align="center" | 4 | 9 юни 2021 г | Стадион Рио Тинто, Санди, САЩ | align="center" | 8 |</img> Коста Рика | align="center" | 4 – 0 | align="center" | 4 – 0 | Приятелски |} == Отличия == ; Борусия Дортмунд * [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] : 2020 – 21 <ref name="DFBW">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/bundesliga-borussia-dortmund-dortmund-europe-leipzig-57d576ad46190c226251b8f92669dbf8|заглавие=Borussia Dortmund beats Leipzig 4 – 1 in German Cup final|труд=AP}}</ref> ; САЩ U17 * Подгласник от шампионата на КОНКАКАФ до 17 години : 2019 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.concacaf.com/en/under-17s-men/game-detail/471363#tab_match=match-details|заглавие=Game Detail|труд=concacaf.com}}</ref> ; Съединени щати * Лига на нациите КОНКАКАФ : 2019 – 20 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/report?gameId=570981|заглавие=Christian Pulisic, Ethan Horvath lead U.S. over Mexico in Nations League final|труд=[[ESPN]]|достъп_дата=June 6, 2021}}</ref> ; Индивидуален * Най-добър XI шампионат на КОНКАКАФ U-17: 2019 г <sup class="noprint Inline-Template Template-Fact" data-ve-ignore="true" style="white-space:nowrap;">&#x5B; ''<nowiki><span title="This claim needs references to reliable sources. (September 2021)">необходим е цитат</span></nowiki>'' &#x5D;</sup> * Младият играч на годината по футбол в САЩ : 2020 <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/united-states-usa/story/4271615/dortmunds-gio-reyna-named-us-soccers-young-male-player-of-the-year|заглавие=Dortmund's Gio Reyna named U.S. Soccer's Young Male Player of the Year|труд=ESPN|достъп_дата=December 22, 2020}}</ref> * Финали на Лигата на нациите на КОНКАКАФ Най-добър XI: 2021 == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Рейна, Джовани}} [[Категория:Американци от ирландски произход]] [[Категория:Футболисти на Борусия Дортмунд]] [[Категория:Американски футболисти]] [[Категория:Страници с непроверени преводи]] 2hdbbq6hliwi4e00d2tc71b8oz9tgp9 11473341 11473338 2022-07-28T14:15:31Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Джовани Рейна | снимка = Giovanni Reyna 2020.jpg | описание = Рейна с „[[Борусия Дортмунд]]“ през 2020 г | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Съндърланд]], | държава на раждане = [[Англия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = | отбори = | мачове = | голове = | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Джовани Алехандро Рейна''' ({{lang|en|Giovanni Reyna}}) е американски професионален [[футбол]]ист, който играе като [[Полузащитник|атакуващ полузащитник]] за клуба от Bundesliga [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] и [[Национален отбор по футбол на САЩ|националния отбор на Съединените щати]]. Той беше включен в {{'}} Следващото поколение 2019" на ''[[Гардиън|The Guardian]]'' . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/football/ng-interactive/2019/oct/10/next-generation-2019-60-of-the-best-young-talents-in-world-football|заглавие=Next Generation 2019: 60 of the best young talents in world football|труд=The Guardian|достъп_дата=January 18, 2020}}</ref> == Биография == Рейна е роден на 13 ноември 2002 г. в [[Съндърланд]], докато баща му Клаудио Рейна играе за [[АФК Съндърланд|Съндърланд АФК]]. Семейството му се премества обратно в Съединените щати, установявайки се в [[Бедфорд (Ню Йорк)|Бедфорд, Ню Йорк]], през 2007 година, когато Джовани е на пет. <ref>[https://jr10corp.com/pages/about-jr10-corp jr10corp.com]</ref> Джовани се присъедини към отбора на академията на родния си клуб, [[ФК Ню Йорк Сити|Ню Йорк Сити ФК]], през 2015 година и продължи да играе с отборите на City FC Academy до 2019 година, когато се премести в Германия, за да се присъедини към академията на [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/soccer-transfers/story/3890386/dortmund-sign-us-youth-gio-reyna-from-nycfc|заглавие=Dortmund sign U.S. youth Gio Reyna from NYCFC|труд=ESPN FC|достъп_дата=May 25, 2020}}</ref> == Клубна кариера == === Борусия Дортмунд === ==== 2019 – 21: Пробив и DFB-Pokal ==== На 18 януари 2020 година Рейна направи своя дебют в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] за [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], като влезе като резерва в 72-ата минута при победа с 5 – 3 срещу [[ФК Аугсбург]].<ref name="mlssoccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mlssoccer.com/post/2020/01/18/new-york-city-fc-academy-alum-giovanni-reyna-makes-bundesliga-debut-borussia|заглавие=New York City FC academy alum Giovanni Reyna makes Bundesliga debut in Borussia Dortmund win|труд=mlssoccer.com}}</ref> Така той стана най-младият американец на 17 години и 66 дни, който някога се е появявал в Бундеслигата, счупвайки рекорда, поставен преди това от [[Кристиан Пулишич]].<ref name="mlssoccer" /> На 4 февруари Рейна отбеляза първия си професионален гол при поражение с 3 – 2 от [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] в осминафиналите на DFB-Pokal <ref name="CBS" /> По този начин той стана най-младият голмайстор в историята на [[Купа на Германия|Купата на Германия]].<ref name="CBS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbssports.com/soccer/news/gio-reyna-rising-u-s-soccer-star-scores-gorgeous-strike-for-first-professional-goal-with-dortmund/|заглавие=Gio Reyna, rising U.S. soccer star, scores gorgeous strike for first professional goal with Dortmund|труд=CBS Sports|достъп_дата=5 February 2020}}</ref> На 18 февруари 2020 година Рейна стана третият най-млад играч, появявал се някога в мач с нокаут от [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига на УЕФА,]] когато влезе като резерва в 67-ата минута срещу [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]. Девет минути по-късно Рейна отбеляза победния гол на [[Ерлинг Холанд|Ерлинг Хааланд]] за Борусия Дортмунд в реванша от осминафиналите, като стана най-младият американец, който играеше и записа асистенция в мач от Шампионска лига. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/gio-reyna-makes-champions-league-history-with-debut-assist-overtakes-pulisic-dortmund-psg-10029|заглавие=USA teenager Gio Reyna overtakes Christian Pulisic in Borussia Dortmund and UEFA Champions League history books|труд=bundesliga.com – the official Bundesliga website|език=en|достъп_дата=2021-05-15}}</ref> На 16 май Рейна трябваше да започне първия си мач от Бундеслигата за Борусия Дортмунд в тяхното дерби срещу [[ФК Шалке 04|Шалке]], но получи контузия в прасеца по време на загрявките. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4095121/dortmundusmnt-prospect-giovanni-reyna-injured-when-set-for-first-start|заглавие=Dortmund, USMNT prospect Giovanni Reyna injured when set for first start|автор=Hamilton|първо_име=Tom|труд=ESPN|достъп_дата=May 16, 2020}}</ref> Рейна се завърна на 23 май и игра в последните 11 минути от победата с 2:0 срещу [[ФФЛ Волфсбург|VfL Wolfsburg]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4098146/usmnt-hopeful-gio-reyna-back-for-dortmundfavre-admits-return-a-danger|заглавие=USMNT hopeful Gio Reyna back for Dortmund, Favre admits Bundesliga return a 'danger'|автор=Uersfeld|първо_име=Stephan|труд=ESPN FC|достъп_дата=May 24, 2020}}</ref> На 14 септември 2020 година Рейна стартира в мач на [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] и вкара със свободен удар при победа с 5:0 срещу [[МШФ Дуисбург|MSV Duisburg]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fearthewall.com/2020/9/14/21436817/bvb-post-match-report-bvb-dismantle-duisburg-5-0|заглавие=BVB Post Match Report: BVB dismantle Duisburg 5 – 0|автор=Meyers|първо_име=Brian|труд=Fear The Wall|език=en|достъп_дата=2020-09-17}}</ref> На 19 септември 2020 година Рейна отбеляза първия си гол в Бундеслигата при победа с 3:0 срещу [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]], на възраст 17 години и 311 дни, <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/sports/2020/09/19/giovanni-reyna-second-youngest-american-bundesliga/|title=Giovanni Reyna becomes second-youngest American to score in Bundesliga|date=19 September 2020|work=The Washington Post}}</ref> за да стане вторият най-млад голмайстор в Бундеслигата след [[Кристиан Пулишич]], на 17 години и 211 години. дни. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.starsandstripesfc.com/2020/9/19/21446787/watch-gio-reyna-scores-first-career-bundesliga-goal|заглавие=WATCH: Gio Reyna scores first career Bundesliga goal|труд=Stars and Stripes FC}}</ref> На 3 октомври 2020 година, в третата си изява в лигата през сезон 2020 – 21, Рейна асистира 3 гола – дупка на [[Ерлинг Холанд|Ерлинг Хааланд]] и удар с глава на [[Емре Джан]] от ъглов удар, за да победи [[ШК Фрайбург|Фрайбург]] с 4 – 0. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailyherald.com/article/20201003/sports/310039953|заглавие=Reyna stars for Dortmund in 4 – 0 win against Freiburg|труд=Daily Herald|език=en-US|достъп_дата=2020-10-03}}</ref> В резултат на това Рейна стана първият американец, записал [[Хеттрик (футбол)|хеттрик от асистенции]] в една от 5-те големи европейски първенства, след като [[Стив Черундоло]] го направи за [[Хановер ШФ 96|Хановер]] през март 2008 година, и най-младият играч, който някога е правил това в Бундеслигата. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.goal.com/en-us/news/dortmund-teenager-reyna-makes-history-with-three-assist/182voq5murdp71tazuc6q084zr|заглавие=Dortmund teenager Reyna makes history with three-assist display against Freiburg {{!}} Goal.com|труд=www.goal.com|достъп_дата=2021-05-15}}</ref> На 5 декември Рейна отбеляза втория си гол в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] срещу [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]], с близо до гредата точно в 18-ярда. Този гол го направи вторият най-млад американец, отбелязал два пъти в лигата, след като настоящото крило на [[ФК Челси|Челси]] [[Кристиан Пулишич]] направи това за същия клуб като Рейна, [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2020/12/05/gio-reyna-scores-second-bundesliga-goal-dortmund-video|заглавие=USMNT's Reyna Scores Stunner for Dortmund|автор=Jackson|първо_име=Wilton|труд=Sports Illustrated|език=en-us|достъп_дата=2020-12-05}}</ref> На 22 декември той беше избран за Млад играч на годината на американския футбол за 2020 година. <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/united-states-usa/story/4271615/dortmunds-gio-reyna-named-us-soccers-young-male-player-of-the-year|заглавие=Dortmund's Gio Reyna named U.S. Soccer's Young Male Player of the Year|труд=ESPN|достъп_дата=December 22, 2020}}</ref> Рейна беше заместник във второто полувреме на Дортмунд при победата им с 4 – 1 над [[РБ Лайпциг]] във финала на DFB-Pokal 2021 на 13 май 2021 година. Участието му в мача го бележи като най-младия американец, участвал във финал за национална купа в Европа, рекорд, който преди това държеше неговият международен съотборник Кристиан Пулишич. <ref name="DFBW">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/bundesliga-borussia-dortmund-dortmund-europe-leipzig-57d576ad46190c226251b8f92669dbf8|заглавие=Borussia Dortmund beats Leipzig 4 – 1 in German Cup final|труд=AP}}</ref> ==== Сезон 2021 – 22 ==== На 28 юли 2021 година Дортмунд обяви, че Рейна ще носи фланелка с номер 7 за предстоящия сезон, носена преди това от [[Джейдън Санчо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4440598/usmnts-giovanni-reyna-takes-jadon-sanchos-no-7-shirt-at-borussia-dortmund|заглавие=USMNT's Giovanni Reyna takes Jadon Sancho's No. 7 shirt at Borussia Dortmund|труд=ESPN}}</ref> На 27 август той стана най-младият играч, който направи 50 мача в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] по време на мача от първенството срещу [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/borussia-dortmund-hoffenheim-live-line-ups-stats-haaland-reyna-malen-reus-17042|заглавие=Gio Reyna makes history as Borussia Dortmund beat Hoffenheim in dramatic thriller|труд=bundesliga.com – the official Bundesliga website|език=en|достъп_дата=2021-08-28}}</ref> == Международна кариера == След като представляваше Съединените щати на няколко младежки нива, Рейна получи първото си повикване в старшия отбор на [[Национален отбор по футбол на САЩ|Съединените щати]] за мачове срещу [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] и Панама през ноември 2020 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-roster-announcement-berhalter-24-players-november-camp-friendlies-wales-panama|заглавие=USMNT ROSTER ANNOUNCEMENT: BERHALTER CALLS 24 PLAYERS FOR NOVEMBER CAMP MATCHES VS WALES AND PANAMA|издател=ussoccer.com|достъп_дата=3 November 2020}}</ref> На 12 ноември 2020 г., ден преди осемнадесетия си рожден ден, Рейна направи своя дебют за старши националния отбор срещу Уелс. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-0-wales-0-match-report-stats|заглавие=USA 0 – Wales 0: Match Report & Stats}}</ref> В следващия мач, приятелска победа с 6 – 2 над Панама, Рейна започна и отбеляза първия си гол за възрастни директно от свободен удар. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-6-panama-2-match-report-stats|заглавие=USA 6 – Panama 2: Match Report & Stats}}</ref> == Личен живот == Джовани е син на бившите [[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]], [[АФК Съндърланд|Съндърланд]], [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]], [[Ню Йорк Ред Булс]] и играча [[Национален отбор по футбол на САЩ|на Съединените щати]] Клаудио Рейна <ref name="US Soccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/players/r/giovanni-reyna|заглавие=Giovanni Reyna {{!}} U.S. Soccer Official Website|труд=ussoccer.com|език=en|достъп_дата=October 27, 2019}}</ref> и Даниел Игън, бивш член на женския национален отбор по футбол на Съединените щати.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/gio-reyna-who-is-borussia-dortmund-s-latest-american-sensation-new-york-city-fc-3914|заглавие=Gio Reyna: Who is Borussia Dortmund's latest American sensation?|труд=bundesliga.com|достъп_дата=18 January 2020}}</ref> Рейна е от португалски и аржентински произход чрез баща си и от ирландско-американски произход чрез майка си. <ref name="Wahl 2018">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2018/12/12/claudio-reyna-family-jack-death-giovanni-dortmund|заглавие=The Reyna Family's Story of Loss and Legacy|автор=Wahl|първо_име=Grant|труд=Sports Illustrated|достъп_дата=7 Apr 2021}}</ref> Рейна е роден в [[Съндърланд]], Англия, докато баща му играе за Съндърланд. Рейна започва международната си кариера, като играе с младежките отбори на Съединените щати, но след като впечатлява с Борусия Дортмунд, той привлича интерес от националните отбори на [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]], [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] и [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]], за всички от които имаше право да играе. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.goal.com/en-ph/news/the-us-is-my-home-reyna-shuts-down-reports-of-england-call/nmxe1kebyysf1169c3gxzuoug|заглавие='The U.S. is my home' – Reyna shuts down reports of England call-up {{!}} Goal.com|труд=www.goal.com|достъп_дата=2021-03-26}}</ref> В крайна сметка, в интервю от март 2020 г. за ''Sports Illustrated'', Рейна декларира намерението си да играе за Съединените щати: „Наясно съм със слуховете, но за мен е съвсем ясно. Искам да играя само за САЩ. Това е моята родина." <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2020/03/05/gio-reyna-usa-international-choice-borussia-dortmund|заглавие=Gio Reyna Ends Faux Suspense Over His International 'Choice', Will Play for USA|труд=si.com}}</ref> Той е кръстен на бившия съотборник на баща си от Рейнджърс [[Джовани ван Бронкхорст]].<ref name="US Soccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/players/r/giovanni-reyna|заглавие=Giovanni Reyna {{!}} U.S. Soccer Official Website|труд=ussoccer.com|език=en|достъп_дата=October 27, 2019}}</ref> == Кариерна статистика == === Клуб === {| class="wikitable" style="text-align:center" |+Изяви и голове по клуб, сезон и състезание<ref name="Soccerway">{{Soccerway|gio-reyna/497191|access-date=January 18, 2020}}</ref> ! rowspan="2" | Клуб ! rowspan="2" | Сезон ! colspan="3" | лига ! colspan="2" | [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] ! colspan="2" | Европа ! colspan="2" | Друго ! colspan="2" | Обща сума |- ! дивизия ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели |- | rowspan="3" | [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] | {{Nowrap|[[2019–20 Borussia Dortmund season|2019 – 20]]}} | [[Първа Бундеслига|Бундеслига]] | 15 | 0 | 1 | 1 | 2 {{Efn|Appearances in [[UEFA Champions League]]}} | 0 | 0 | 0 | 18 | 1 |- | 2020 – 21 | Бундеслига | 32 | 4 | 5 | 3 | 8 [lower-alpha 1] | 0 | 1 {{Efn|Appearance in [[DFL-Supercup]]}} | 0 | 45 | 7 |- | 2021 – 22 г | Бундеслига | 4 | 2 | 1 | 0 | 1 {{Efn|Appearance in [[UEFA Europa League]]}} | 0 | 1 [lower-alpha 2] | 0 | 7 | 2 |- ! colspan="3" | Общо в кариерата ! 51 ! 6 ! 7 ! 4 ! 11 ! 0 ! 2 ! 0 ! 71 ! 10 |} {{Notelist}} === Международен === {| class="wikitable" style="text-align:center" |+Изяви и голове по национални отбори и година ! национален отбор ! Година ! Приложения ! Цели |- | rowspan="2" | [[Национален отбор по футбол на САЩ|Съединени щати]] | 2020 г | 2 | 1 |- | 2021 г | 7 | 3 |- ! colspan="2" | Обща сума ! 9 ! 4 |} {| class="wikitable sortable" |+Списък на международните голове, отбелязани от Джовани Рейна ! scope="col" | Не. ! scope="col" | Дата ! scope="col" | Място на провеждане ! scope="col" | Шапка с козирка ! scope="col" | Опонент ! scope="col" | Резултат ! scope="col" | Резултат ! scope="col" | Състезание |- | align="center" | 1 | 16 ноември 2020 г | Стадион Винер Нойщат, Винер Нойщат, Австрия | align="center" | 2 |</img> Панама | align="center" | 1 – 1 | align="center" | 6 – 2 | Приятелски |- | align="center" | 2 | 28 март 2021 г | [[Уиндзър Парк|Парк Уиндзор]], Белфаст, Северна Ирландия | align="center" | 4 |</img> Северна Ирландия | align="center" | 1 – 0 | align="center" | 2 – 1 | Приятелски |- | align="center" | 3 | 6 юни 2021 г | Empower Field в Mile High, Денвър, САЩ | align="center" | 7 |</img> Мексико | align="center" | 1 – 1 | align="center" | 3 – 2 (<span>)</span> | 2019 – 20 Лига на нациите КОНКАКАФ |- | align="center" | 4 | 9 юни 2021 г | Стадион Рио Тинто, Санди, САЩ | align="center" | 8 |</img> Коста Рика | align="center" | 4 – 0 | align="center" | 4 – 0 | Приятелски |} == Отличия == ; Борусия Дортмунд * [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] : 2020 – 21 <ref name="DFBW">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/bundesliga-borussia-dortmund-dortmund-europe-leipzig-57d576ad46190c226251b8f92669dbf8|заглавие=Borussia Dortmund beats Leipzig 4 – 1 in German Cup final|труд=AP}}</ref> ; САЩ U17 * Подгласник от шампионата на КОНКАКАФ до 17 години : 2019 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.concacaf.com/en/under-17s-men/game-detail/471363#tab_match=match-details|заглавие=Game Detail|труд=concacaf.com}}</ref> ; Съединени щати * Лига на нациите КОНКАКАФ : 2019 – 20 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/report?gameId=570981|заглавие=Christian Pulisic, Ethan Horvath lead U.S. over Mexico in Nations League final|труд=[[ESPN]]|достъп_дата=June 6, 2021}}</ref> ; Индивидуален * Най-добър XI шампионат на КОНКАКАФ U-17: 2019 г <sup class="noprint Inline-Template Template-Fact" data-ve-ignore="true" style="white-space:nowrap;">&#x5B; ''<nowiki><span title="This claim needs references to reliable sources. (September 2021)">необходим е цитат</span></nowiki>'' &#x5D;</sup> * Младият играч на годината по футбол в САЩ : 2020 <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/united-states-usa/story/4271615/dortmunds-gio-reyna-named-us-soccers-young-male-player-of-the-year|заглавие=Dortmund's Gio Reyna named U.S. Soccer's Young Male Player of the Year|труд=ESPN|достъп_дата=December 22, 2020}}</ref> * Финали на Лигата на нациите на КОНКАКАФ Най-добър XI: 2021 == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Рейна, Джовани}} [[Категория:Американци от ирландски произход]] [[Категория:Футболисти на Борусия Дортмунд]] [[Категория:Американски футболисти]] [[Категория:Страници с непроверени преводи]] sny8nmfwigo4zcsp4ovurgsij617oqa 11473342 11473341 2022-07-28T14:16:20Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{обработка|попълване на инфобокса}} {{Футболист | име = Джовани Рейна | снимка = Giovanni Reyna 2020.jpg | описание = Рейна с „[[Борусия Дортмунд]]“ през 2020 г | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Съндърланд]], | държава на раждане = [[Англия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = | отбори = | мачове = | голове = | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Джовани Алехандро Рейна''' ({{lang|en|Giovanni Reyna}}) е американски професионален [[футбол]]ист, който играе като [[Полузащитник|атакуващ полузащитник]] за клуба от Bundesliga [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] и [[Национален отбор по футбол на САЩ|националния отбор на Съединените щати]]. Той беше включен в {{'}} Следващото поколение 2019" на ''[[Гардиън|The Guardian]]'' . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/football/ng-interactive/2019/oct/10/next-generation-2019-60-of-the-best-young-talents-in-world-football|заглавие=Next Generation 2019: 60 of the best young talents in world football|труд=The Guardian|достъп_дата=January 18, 2020}}</ref> == Биография == Рейна е роден на 13 ноември 2002 г. в [[Съндърланд]], докато баща му Клаудио Рейна играе за [[АФК Съндърланд|Съндърланд АФК]]. Семейството му се премества обратно в Съединените щати, установявайки се в [[Бедфорд (Ню Йорк)|Бедфорд, Ню Йорк]], през 2007 година, когато Джовани е на пет. <ref>[https://jr10corp.com/pages/about-jr10-corp jr10corp.com]</ref> Джовани се присъедини към отбора на академията на родния си клуб, [[ФК Ню Йорк Сити|Ню Йорк Сити ФК]], през 2015 година и продължи да играе с отборите на City FC Academy до 2019 година, когато се премести в Германия, за да се присъедини към академията на [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/soccer-transfers/story/3890386/dortmund-sign-us-youth-gio-reyna-from-nycfc|заглавие=Dortmund sign U.S. youth Gio Reyna from NYCFC|труд=ESPN FC|достъп_дата=May 25, 2020}}</ref> == Клубна кариера == === Борусия Дортмунд === ==== 2019 – 21: Пробив и DFB-Pokal ==== На 18 януари 2020 година Рейна направи своя дебют в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] за [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], като влезе като резерва в 72-ата минута при победа с 5 – 3 срещу [[ФК Аугсбург]].<ref name="mlssoccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mlssoccer.com/post/2020/01/18/new-york-city-fc-academy-alum-giovanni-reyna-makes-bundesliga-debut-borussia|заглавие=New York City FC academy alum Giovanni Reyna makes Bundesliga debut in Borussia Dortmund win|труд=mlssoccer.com}}</ref> Така той стана най-младият американец на 17 години и 66 дни, който някога се е появявал в Бундеслигата, счупвайки рекорда, поставен преди това от [[Кристиан Пулишич]].<ref name="mlssoccer" /> На 4 февруари Рейна отбеляза първия си професионален гол при поражение с 3 – 2 от [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] в осминафиналите на DFB-Pokal <ref name="CBS" /> По този начин той стана най-младият голмайстор в историята на [[Купа на Германия|Купата на Германия]].<ref name="CBS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbssports.com/soccer/news/gio-reyna-rising-u-s-soccer-star-scores-gorgeous-strike-for-first-professional-goal-with-dortmund/|заглавие=Gio Reyna, rising U.S. soccer star, scores gorgeous strike for first professional goal with Dortmund|труд=CBS Sports|достъп_дата=5 February 2020}}</ref> На 18 февруари 2020 година Рейна стана третият най-млад играч, появявал се някога в мач с нокаут от [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига на УЕФА,]] когато влезе като резерва в 67-ата минута срещу [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]. Девет минути по-късно Рейна отбеляза победния гол на [[Ерлинг Холанд|Ерлинг Хааланд]] за Борусия Дортмунд в реванша от осминафиналите, като стана най-младият американец, който играеше и записа асистенция в мач от Шампионска лига. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/gio-reyna-makes-champions-league-history-with-debut-assist-overtakes-pulisic-dortmund-psg-10029|заглавие=USA teenager Gio Reyna overtakes Christian Pulisic in Borussia Dortmund and UEFA Champions League history books|труд=bundesliga.com – the official Bundesliga website|език=en|достъп_дата=2021-05-15}}</ref> На 16 май Рейна трябваше да започне първия си мач от Бундеслигата за Борусия Дортмунд в тяхното дерби срещу [[ФК Шалке 04|Шалке]], но получи контузия в прасеца по време на загрявките. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4095121/dortmundusmnt-prospect-giovanni-reyna-injured-when-set-for-first-start|заглавие=Dortmund, USMNT prospect Giovanni Reyna injured when set for first start|автор=Hamilton|първо_име=Tom|труд=ESPN|достъп_дата=May 16, 2020}}</ref> Рейна се завърна на 23 май и игра в последните 11 минути от победата с 2:0 срещу [[ФФЛ Волфсбург|VfL Wolfsburg]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4098146/usmnt-hopeful-gio-reyna-back-for-dortmundfavre-admits-return-a-danger|заглавие=USMNT hopeful Gio Reyna back for Dortmund, Favre admits Bundesliga return a 'danger'|автор=Uersfeld|първо_име=Stephan|труд=ESPN FC|достъп_дата=May 24, 2020}}</ref> На 14 септември 2020 година Рейна стартира в мач на [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] и вкара със свободен удар при победа с 5:0 срещу [[МШФ Дуисбург|MSV Duisburg]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fearthewall.com/2020/9/14/21436817/bvb-post-match-report-bvb-dismantle-duisburg-5-0|заглавие=BVB Post Match Report: BVB dismantle Duisburg 5 – 0|автор=Meyers|първо_име=Brian|труд=Fear The Wall|език=en|достъп_дата=2020-09-17}}</ref> На 19 септември 2020 година Рейна отбеляза първия си гол в Бундеслигата при победа с 3:0 срещу [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]], на възраст 17 години и 311 дни, <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/sports/2020/09/19/giovanni-reyna-second-youngest-american-bundesliga/|title=Giovanni Reyna becomes second-youngest American to score in Bundesliga|date=19 September 2020|work=The Washington Post}}</ref> за да стане вторият най-млад голмайстор в Бундеслигата след [[Кристиан Пулишич]], на 17 години и 211 години. дни. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.starsandstripesfc.com/2020/9/19/21446787/watch-gio-reyna-scores-first-career-bundesliga-goal|заглавие=WATCH: Gio Reyna scores first career Bundesliga goal|труд=Stars and Stripes FC}}</ref> На 3 октомври 2020 година, в третата си изява в лигата през сезон 2020 – 21, Рейна асистира 3 гола – дупка на [[Ерлинг Холанд|Ерлинг Хааланд]] и удар с глава на [[Емре Джан]] от ъглов удар, за да победи [[ШК Фрайбург|Фрайбург]] с 4 – 0. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailyherald.com/article/20201003/sports/310039953|заглавие=Reyna stars for Dortmund in 4 – 0 win against Freiburg|труд=Daily Herald|език=en-US|достъп_дата=2020-10-03}}</ref> В резултат на това Рейна стана първият американец, записал [[Хеттрик (футбол)|хеттрик от асистенции]] в една от 5-те големи европейски първенства, след като [[Стив Черундоло]] го направи за [[Хановер ШФ 96|Хановер]] през март 2008 година, и най-младият играч, който някога е правил това в Бундеслигата. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.goal.com/en-us/news/dortmund-teenager-reyna-makes-history-with-three-assist/182voq5murdp71tazuc6q084zr|заглавие=Dortmund teenager Reyna makes history with three-assist display against Freiburg {{!}} Goal.com|труд=www.goal.com|достъп_дата=2021-05-15}}</ref> На 5 декември Рейна отбеляза втория си гол в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] срещу [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]], с близо до гредата точно в 18-ярда. Този гол го направи вторият най-млад американец, отбелязал два пъти в лигата, след като настоящото крило на [[ФК Челси|Челси]] [[Кристиан Пулишич]] направи това за същия клуб като Рейна, [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2020/12/05/gio-reyna-scores-second-bundesliga-goal-dortmund-video|заглавие=USMNT's Reyna Scores Stunner for Dortmund|автор=Jackson|първо_име=Wilton|труд=Sports Illustrated|език=en-us|достъп_дата=2020-12-05}}</ref> На 22 декември той беше избран за Млад играч на годината на американския футбол за 2020 година. <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/united-states-usa/story/4271615/dortmunds-gio-reyna-named-us-soccers-young-male-player-of-the-year|заглавие=Dortmund's Gio Reyna named U.S. Soccer's Young Male Player of the Year|труд=ESPN|достъп_дата=December 22, 2020}}</ref> Рейна беше заместник във второто полувреме на Дортмунд при победата им с 4 – 1 над [[РБ Лайпциг]] във финала на DFB-Pokal 2021 на 13 май 2021 година. Участието му в мача го бележи като най-младия американец, участвал във финал за национална купа в Европа, рекорд, който преди това държеше неговият международен съотборник Кристиан Пулишич. <ref name="DFBW">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/bundesliga-borussia-dortmund-dortmund-europe-leipzig-57d576ad46190c226251b8f92669dbf8|заглавие=Borussia Dortmund beats Leipzig 4 – 1 in German Cup final|труд=AP}}</ref> ==== Сезон 2021 – 22 ==== На 28 юли 2021 година Дортмунд обяви, че Рейна ще носи фланелка с номер 7 за предстоящия сезон, носена преди това от [[Джейдън Санчо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4440598/usmnts-giovanni-reyna-takes-jadon-sanchos-no-7-shirt-at-borussia-dortmund|заглавие=USMNT's Giovanni Reyna takes Jadon Sancho's No. 7 shirt at Borussia Dortmund|труд=ESPN}}</ref> На 27 август той стана най-младият играч, който направи 50 мача в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] по време на мача от първенството срещу [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/borussia-dortmund-hoffenheim-live-line-ups-stats-haaland-reyna-malen-reus-17042|заглавие=Gio Reyna makes history as Borussia Dortmund beat Hoffenheim in dramatic thriller|труд=bundesliga.com – the official Bundesliga website|език=en|достъп_дата=2021-08-28}}</ref> == Международна кариера == След като представляваше Съединените щати на няколко младежки нива, Рейна получи първото си повикване в старшия отбор на [[Национален отбор по футбол на САЩ|Съединените щати]] за мачове срещу [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] и Панама през ноември 2020 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-roster-announcement-berhalter-24-players-november-camp-friendlies-wales-panama|заглавие=USMNT ROSTER ANNOUNCEMENT: BERHALTER CALLS 24 PLAYERS FOR NOVEMBER CAMP MATCHES VS WALES AND PANAMA|издател=ussoccer.com|достъп_дата=3 November 2020}}</ref> На 12 ноември 2020 г., ден преди осемнадесетия си рожден ден, Рейна направи своя дебют за старши националния отбор срещу Уелс. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-0-wales-0-match-report-stats|заглавие=USA 0 – Wales 0: Match Report & Stats}}</ref> В следващия мач, приятелска победа с 6 – 2 над Панама, Рейна започна и отбеляза първия си гол за възрастни директно от свободен удар. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-6-panama-2-match-report-stats|заглавие=USA 6 – Panama 2: Match Report & Stats}}</ref> == Личен живот == Джовани е син на бившите [[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]], [[АФК Съндърланд|Съндърланд]], [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]], [[Ню Йорк Ред Булс]] и играча [[Национален отбор по футбол на САЩ|на Съединените щати]] Клаудио Рейна <ref name="US Soccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/players/r/giovanni-reyna|заглавие=Giovanni Reyna {{!}} U.S. Soccer Official Website|труд=ussoccer.com|език=en|достъп_дата=October 27, 2019}}</ref> и Даниел Игън, бивш член на женския национален отбор по футбол на Съединените щати.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/gio-reyna-who-is-borussia-dortmund-s-latest-american-sensation-new-york-city-fc-3914|заглавие=Gio Reyna: Who is Borussia Dortmund's latest American sensation?|труд=bundesliga.com|достъп_дата=18 January 2020}}</ref> Рейна е от португалски и аржентински произход чрез баща си и от ирландско-американски произход чрез майка си. <ref name="Wahl 2018">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2018/12/12/claudio-reyna-family-jack-death-giovanni-dortmund|заглавие=The Reyna Family's Story of Loss and Legacy|автор=Wahl|първо_име=Grant|труд=Sports Illustrated|достъп_дата=7 Apr 2021}}</ref> Рейна е роден в [[Съндърланд]], Англия, докато баща му играе за Съндърланд. Рейна започва международната си кариера, като играе с младежките отбори на Съединените щати, но след като впечатлява с Борусия Дортмунд, той привлича интерес от националните отбори на [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]], [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] и [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]], за всички от които имаше право да играе. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.goal.com/en-ph/news/the-us-is-my-home-reyna-shuts-down-reports-of-england-call/nmxe1kebyysf1169c3gxzuoug|заглавие='The U.S. is my home' – Reyna shuts down reports of England call-up {{!}} Goal.com|труд=www.goal.com|достъп_дата=2021-03-26}}</ref> В крайна сметка, в интервю от март 2020 г. за ''Sports Illustrated'', Рейна декларира намерението си да играе за Съединените щати: „Наясно съм със слуховете, но за мен е съвсем ясно. Искам да играя само за САЩ. Това е моята родина." <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2020/03/05/gio-reyna-usa-international-choice-borussia-dortmund|заглавие=Gio Reyna Ends Faux Suspense Over His International 'Choice', Will Play for USA|труд=si.com}}</ref> Той е кръстен на бившия съотборник на баща си от Рейнджърс [[Джовани ван Бронкхорст]].<ref name="US Soccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/players/r/giovanni-reyna|заглавие=Giovanni Reyna {{!}} U.S. Soccer Official Website|труд=ussoccer.com|език=en|достъп_дата=October 27, 2019}}</ref> == Кариерна статистика == === Клуб === {| class="wikitable" style="text-align:center" |+Изяви и голове по клуб, сезон и състезание<ref name="Soccerway">{{Soccerway|gio-reyna/497191|access-date=January 18, 2020}}</ref> ! rowspan="2" | Клуб ! rowspan="2" | Сезон ! colspan="3" | лига ! colspan="2" | [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] ! colspan="2" | Европа ! colspan="2" | Друго ! colspan="2" | Обща сума |- ! дивизия ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели |- | rowspan="3" | [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] | {{Nowrap|[[2019–20 Borussia Dortmund season|2019 – 20]]}} | [[Първа Бундеслига|Бундеслига]] | 15 | 0 | 1 | 1 | 2 {{Efn|Appearances in [[UEFA Champions League]]}} | 0 | 0 | 0 | 18 | 1 |- | 2020 – 21 | Бундеслига | 32 | 4 | 5 | 3 | 8 [lower-alpha 1] | 0 | 1 {{Efn|Appearance in [[DFL-Supercup]]}} | 0 | 45 | 7 |- | 2021 – 22 г | Бундеслига | 4 | 2 | 1 | 0 | 1 {{Efn|Appearance in [[UEFA Europa League]]}} | 0 | 1 [lower-alpha 2] | 0 | 7 | 2 |- ! colspan="3" | Общо в кариерата ! 51 ! 6 ! 7 ! 4 ! 11 ! 0 ! 2 ! 0 ! 71 ! 10 |} {{Notelist}} === Международен === {| class="wikitable" style="text-align:center" |+Изяви и голове по национални отбори и година ! национален отбор ! Година ! Приложения ! Цели |- | rowspan="2" | [[Национален отбор по футбол на САЩ|Съединени щати]] | 2020 г | 2 | 1 |- | 2021 г | 7 | 3 |- ! colspan="2" | Обща сума ! 9 ! 4 |} {| class="wikitable sortable" |+Списък на международните голове, отбелязани от Джовани Рейна ! scope="col" | Не. ! scope="col" | Дата ! scope="col" | Място на провеждане ! scope="col" | Шапка с козирка ! scope="col" | Опонент ! scope="col" | Резултат ! scope="col" | Резултат ! scope="col" | Състезание |- | align="center" | 1 | 16 ноември 2020 г | Стадион Винер Нойщат, Винер Нойщат, Австрия | align="center" | 2 |</img> Панама | align="center" | 1 – 1 | align="center" | 6 – 2 | Приятелски |- | align="center" | 2 | 28 март 2021 г | [[Уиндзър Парк|Парк Уиндзор]], Белфаст, Северна Ирландия | align="center" | 4 |</img> Северна Ирландия | align="center" | 1 – 0 | align="center" | 2 – 1 | Приятелски |- | align="center" | 3 | 6 юни 2021 г | Empower Field в Mile High, Денвър, САЩ | align="center" | 7 |</img> Мексико | align="center" | 1 – 1 | align="center" | 3 – 2 (<span>)</span> | 2019 – 20 Лига на нациите КОНКАКАФ |- | align="center" | 4 | 9 юни 2021 г | Стадион Рио Тинто, Санди, САЩ | align="center" | 8 |</img> Коста Рика | align="center" | 4 – 0 | align="center" | 4 – 0 | Приятелски |} == Отличия == ; Борусия Дортмунд * [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] : 2020 – 21 <ref name="DFBW">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/bundesliga-borussia-dortmund-dortmund-europe-leipzig-57d576ad46190c226251b8f92669dbf8|заглавие=Borussia Dortmund beats Leipzig 4 – 1 in German Cup final|труд=AP}}</ref> ; САЩ U17 * Подгласник от шампионата на КОНКАКАФ до 17 години : 2019 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.concacaf.com/en/under-17s-men/game-detail/471363#tab_match=match-details|заглавие=Game Detail|труд=concacaf.com}}</ref> ; Съединени щати * Лига на нациите КОНКАКАФ : 2019 – 20 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/report?gameId=570981|заглавие=Christian Pulisic, Ethan Horvath lead U.S. over Mexico in Nations League final|труд=[[ESPN]]|достъп_дата=June 6, 2021}}</ref> ; Индивидуален * Най-добър XI шампионат на КОНКАКАФ U-17: 2019 г <sup class="noprint Inline-Template Template-Fact" data-ve-ignore="true" style="white-space:nowrap;">&#x5B; ''<nowiki><span title="This claim needs references to reliable sources. (September 2021)">необходим е цитат</span></nowiki>'' &#x5D;</sup> * Младият играч на годината по футбол в САЩ : 2020 <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/united-states-usa/story/4271615/dortmunds-gio-reyna-named-us-soccers-young-male-player-of-the-year|заглавие=Dortmund's Gio Reyna named U.S. Soccer's Young Male Player of the Year|труд=ESPN|достъп_дата=December 22, 2020}}</ref> * Финали на Лигата на нациите на КОНКАКАФ Най-добър XI: 2021 == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Рейна, Джовани}} [[Категория:Американци от ирландски произход]] [[Категория:Футболисти на Борусия Дортмунд]] [[Категория:Американски футболисти]] [[Категория:Страници с непроверени преводи]] mksj9tevhwfll9lemp69yvxsnojghv5 11473953 11473342 2022-07-29T10:18:07Z Алиса Селезньова 24678 wikitext text/x-wiki {{обработка|изчистване на непреведен текст, оправяне на счупени източници, оправяне на времето към сегашно историческо, попълване на инфобокса}} {{Футболист | име = Джовани Рейна | снимка = Giovanni Reyna 2020.jpg | описание = Рейна с „[[Борусия Дортмунд]]“ през 2020 г | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Съндърланд]], | държава на раждане = [[Англия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = | отбори = | мачове = | голове = | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Джовани Алехандро Рейна''' ({{lang|en|Giovanni Reyna}}) е американски професионален [[футбол]]ист, който играе като [[Полузащитник|атакуващ полузащитник]] за клуба от Bundesliga [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] и [[Национален отбор по футбол на САЩ|националния отбор на Съединените щати]]. Той е включен в {{'}} Следващото поколение 2019" на ''[[Гардиън]]''. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/football/ng-interactive/2019/oct/10/next-generation-2019-60-of-the-best-young-talents-in-world-football|заглавие=Next Generation 2019: 60 of the best young talents in world football|труд=The Guardian|достъп_дата=January 18, 2020}}</ref> == Биография == Рейна е роден на 13 ноември 2002 г. в [[Съндърланд]], докато баща му Клаудио Рейна играе за [[АФК Съндърланд|Съндърланд АФК]]. Семейството му се премества обратно в Съединените щати, установявайки се в [[Бедфорд (Ню Йорк)|Бедфорд, Ню Йорк]], през 2007 година, когато Джовани е на пет.<ref>[https://jr10corp.com/pages/about-jr10-corp jr10corp.com]</ref> Джовани се присъедини към отбора на академията на родния си клуб, [[ФК Ню Йорк Сити|Ню Йорк Сити ФК]], през 2015 година и продължи да играе с отборите на Сити ФК Академи до 2019 година, когато се премести в Германия, за да се присъедини към академията на [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/soccer-transfers/story/3890386/dortmund-sign-us-youth-gio-reyna-from-nycfc|заглавие=Dortmund sign U.S. youth Gio Reyna from NYCFC|труд=ESPN FC|достъп_дата=May 25, 2020}}</ref> == Клубна кариера == === Борусия Дортмунд === ==== 2019 – 21: Пробив и DFB-Pokal ==== На 18 януари 2020 година Рейна направи своя дебют в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] за [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], като влезе като резерва в 72-ата минута при победа с 5 – 3 срещу [[ФК Аугсбург]].<ref name="mlssoccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mlssoccer.com/post/2020/01/18/new-york-city-fc-academy-alum-giovanni-reyna-makes-bundesliga-debut-borussia|заглавие=New York City FC academy alum Giovanni Reyna makes Bundesliga debut in Borussia Dortmund win|труд=mlssoccer.com}}</ref> Така той стана най-младият американец на 17 години и 66 дни, който някога се е появявал в Бундеслигата, счупвайки рекорда, поставен преди това от [[Кристиан Пулишич]].<ref name="mlssoccer" /> На 4 февруари Рейна отбеляза първия си професионален гол при поражение с 3 – 2 от [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] в осминафиналите на DFB-Pokal <ref name="CBS" /> По този начин той стана най-младият голмайстор в историята на [[Купа на Германия|Купата на Германия]].<ref name="CBS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbssports.com/soccer/news/gio-reyna-rising-u-s-soccer-star-scores-gorgeous-strike-for-first-professional-goal-with-dortmund/|заглавие=Gio Reyna, rising U.S. soccer star, scores gorgeous strike for first professional goal with Dortmund|труд=CBS Sports|достъп_дата=5 February 2020}}</ref> На 18 февруари 2020 година Рейна стана третият най-млад играч, появявал се някога в мач с нокаут от [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига на УЕФА,]] когато влезе като резерва в 67-ата минута срещу [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]. Девет минути по-късно Рейна отбеляза победния гол на [[Ерлинг Холанд|Ерлинг Хааланд]] за Борусия Дортмунд в реванша от осминафиналите, като стана най-младият американец, който играеше и записа асистенция в мач от Шампионска лига. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/gio-reyna-makes-champions-league-history-with-debut-assist-overtakes-pulisic-dortmund-psg-10029|заглавие=USA teenager Gio Reyna overtakes Christian Pulisic in Borussia Dortmund and UEFA Champions League history books|труд=bundesliga.com – the official Bundesliga website|език=en|достъп_дата=2021-05-15}}</ref> На 16 май Рейна трябваше да започне първия си мач от Бундеслигата за Борусия Дортмунд в тяхното дерби срещу [[ФК Шалке 04|Шалке]], но получи контузия в прасеца по време на загрявките. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4095121/dortmundusmnt-prospect-giovanni-reyna-injured-when-set-for-first-start|заглавие=Dortmund, USMNT prospect Giovanni Reyna injured when set for first start|автор=Hamilton|първо_име=Tom|труд=ESPN|достъп_дата=May 16, 2020}}</ref> Рейна се завърна на 23 май и игра в последните 11 минути от победата с 2:0 срещу [[ФФЛ Волфсбург|VfL Wolfsburg]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4098146/usmnt-hopeful-gio-reyna-back-for-dortmundfavre-admits-return-a-danger|заглавие=USMNT hopeful Gio Reyna back for Dortmund, Favre admits Bundesliga return a 'danger'|автор=Uersfeld|първо_име=Stephan|труд=ESPN FC|достъп_дата=May 24, 2020}}</ref> На 14 септември 2020 година Рейна стартира в мач на [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] и вкара със свободен удар при победа с 5:0 срещу [[МШФ Дуисбург|MSV Duisburg]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fearthewall.com/2020/9/14/21436817/bvb-post-match-report-bvb-dismantle-duisburg-5-0|заглавие=BVB Post Match Report: BVB dismantle Duisburg 5 – 0|автор=Meyers|първо_име=Brian|труд=Fear The Wall|език=en|достъп_дата=2020-09-17}}</ref> На 19 септември 2020 година Рейна отбеляза първия си гол в Бундеслигата при победа с 3:0 срещу [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]], на възраст 17 години и 311 дни, <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/sports/2020/09/19/giovanni-reyna-second-youngest-american-bundesliga/|title=Giovanni Reyna becomes second-youngest American to score in Bundesliga|date=19 September 2020|work=The Washington Post}}</ref> за да стане вторият най-млад голмайстор в Бундеслигата след [[Кристиан Пулишич]], на 17 години и 211 години. дни. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.starsandstripesfc.com/2020/9/19/21446787/watch-gio-reyna-scores-first-career-bundesliga-goal|заглавие=WATCH: Gio Reyna scores first career Bundesliga goal|труд=Stars and Stripes FC}}</ref> На 3 октомври 2020 година, в третата си изява в лигата през сезон 2020 – 21, Рейна асистира 3 гола – дупка на [[Ерлинг Холанд|Ерлинг Хааланд]] и удар с глава на [[Емре Джан]] от ъглов удар, за да победи [[ШК Фрайбург|Фрайбург]] с 4 – 0. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailyherald.com/article/20201003/sports/310039953|заглавие=Reyna stars for Dortmund in 4 – 0 win against Freiburg|труд=Daily Herald|език=en-US|достъп_дата=2020-10-03}}</ref> В резултат на това Рейна стана първият американец, записал [[Хеттрик (футбол)|хеттрик от асистенции]] в една от 5-те големи европейски първенства, след като [[Стив Черундоло]] го направи за [[Хановер ШФ 96|Хановер]] през март 2008 година, и най-младият играч, който някога е правил това в Бундеслигата. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.goal.com/en-us/news/dortmund-teenager-reyna-makes-history-with-three-assist/182voq5murdp71tazuc6q084zr|заглавие=Dortmund teenager Reyna makes history with three-assist display against Freiburg {{!}} Goal.com|труд=www.goal.com|достъп_дата=2021-05-15}}</ref> На 5 декември Рейна отбеляза втория си гол в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] срещу [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]], с близо до гредата точно в 18-ярда. Този гол го направи вторият най-млад американец, отбелязал два пъти в лигата, след като настоящото крило на [[ФК Челси|Челси]] [[Кристиан Пулишич]] направи това за същия клуб като Рейна, [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2020/12/05/gio-reyna-scores-second-bundesliga-goal-dortmund-video|заглавие=USMNT's Reyna Scores Stunner for Dortmund|автор=Jackson|първо_име=Wilton|труд=Sports Illustrated|език=en-us|достъп_дата=2020-12-05}}</ref> На 22 декември той беше избран за Млад играч на годината на американския футбол за 2020 година. <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/united-states-usa/story/4271615/dortmunds-gio-reyna-named-us-soccers-young-male-player-of-the-year|заглавие=Dortmund's Gio Reyna named U.S. Soccer's Young Male Player of the Year|труд=ESPN|достъп_дата=December 22, 2020}}</ref> Рейна беше заместник във второто полувреме на Дортмунд при победата им с 4 – 1 над [[РБ Лайпциг]] във финала на DFB-Pokal 2021 на 13 май 2021 година. Участието му в мача го бележи като най-младия американец, участвал във финал за национална купа в Европа, рекорд, който преди това държеше неговият международен съотборник Кристиан Пулишич. <ref name="DFBW">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/bundesliga-borussia-dortmund-dortmund-europe-leipzig-57d576ad46190c226251b8f92669dbf8|заглавие=Borussia Dortmund beats Leipzig 4 – 1 in German Cup final|труд=AP}}</ref> ==== Сезон 2021 – 22 ==== На 28 юли 2021 година Дортмунд обяви, че Рейна ще носи фланелка с номер 7 за предстоящия сезон, носена преди това от [[Джейдън Санчо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4440598/usmnts-giovanni-reyna-takes-jadon-sanchos-no-7-shirt-at-borussia-dortmund|заглавие=USMNT's Giovanni Reyna takes Jadon Sancho's No. 7 shirt at Borussia Dortmund|труд=ESPN}}</ref> На 27 август той стана най-младият играч, който направи 50 мача в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] по време на мача от първенството срещу [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/borussia-dortmund-hoffenheim-live-line-ups-stats-haaland-reyna-malen-reus-17042|заглавие=Gio Reyna makes history as Borussia Dortmund beat Hoffenheim in dramatic thriller|труд=bundesliga.com – the official Bundesliga website|език=en|достъп_дата=2021-08-28}}</ref> == Международна кариера == След като представляваше Съединените щати на няколко младежки нива, Рейна получи първото си повикване в старшия отбор на [[Национален отбор по футбол на САЩ|Съединените щати]] за мачове срещу [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] и Панама през ноември 2020 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-roster-announcement-berhalter-24-players-november-camp-friendlies-wales-panama|заглавие=USMNT ROSTER ANNOUNCEMENT: BERHALTER CALLS 24 PLAYERS FOR NOVEMBER CAMP MATCHES VS WALES AND PANAMA|издател=ussoccer.com|достъп_дата=3 November 2020}}</ref> На 12 ноември 2020 г., ден преди осемнадесетия си рожден ден, Рейна направи своя дебют за старши националния отбор срещу Уелс. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-0-wales-0-match-report-stats|заглавие=USA 0 – Wales 0: Match Report & Stats}}</ref> В следващия мач, приятелска победа с 6 – 2 над Панама, Рейна започна и отбеляза първия си гол за възрастни директно от свободен удар. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-6-panama-2-match-report-stats|заглавие=USA 6 – Panama 2: Match Report & Stats}}</ref> == Личен живот == Джовани е син на бившите [[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]], [[АФК Съндърланд|Съндърланд]], [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]], [[Ню Йорк Ред Булс]] и играча [[Национален отбор по футбол на САЩ|на Съединените щати]] Клаудио Рейна <ref name="US Soccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/players/r/giovanni-reyna|заглавие=Giovanni Reyna {{!}} U.S. Soccer Official Website|труд=ussoccer.com|език=en|достъп_дата=October 27, 2019}}</ref> и Даниел Игън, бивш член на женския национален отбор по футбол на Съединените щати.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/gio-reyna-who-is-borussia-dortmund-s-latest-american-sensation-new-york-city-fc-3914|заглавие=Gio Reyna: Who is Borussia Dortmund's latest American sensation?|труд=bundesliga.com|достъп_дата=18 January 2020}}</ref> Рейна е от португалски и аржентински произход чрез баща си и от ирландско-американски произход чрез майка си. <ref name="Wahl 2018">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2018/12/12/claudio-reyna-family-jack-death-giovanni-dortmund|заглавие=The Reyna Family's Story of Loss and Legacy|автор=Wahl|първо_име=Grant|труд=Sports Illustrated|достъп_дата=7 Apr 2021}}</ref> Рейна е роден в [[Съндърланд]], Англия, докато баща му играе за Съндърланд. Рейна започва международната си кариера, като играе с младежките отбори на Съединените щати, но след като впечатлява с Борусия Дортмунд, той привлича интерес от националните отбори на [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]], [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] и [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]], за всички от които имаше право да играе. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.goal.com/en-ph/news/the-us-is-my-home-reyna-shuts-down-reports-of-england-call/nmxe1kebyysf1169c3gxzuoug|заглавие='The U.S. is my home' – Reyna shuts down reports of England call-up {{!}} Goal.com|труд=www.goal.com|достъп_дата=2021-03-26}}</ref> В крайна сметка, в интервю от март 2020 г. за ''Sports Illustrated'', Рейна декларира намерението си да играе за Съединените щати: „Наясно съм със слуховете, но за мен е съвсем ясно. Искам да играя само за САЩ. Това е моята родина." <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2020/03/05/gio-reyna-usa-international-choice-borussia-dortmund|заглавие=Gio Reyna Ends Faux Suspense Over His International 'Choice', Will Play for USA|труд=si.com}}</ref> Той е кръстен на бившия съотборник на баща си от Рейнджърс [[Джовани ван Бронкхорст]].<ref name="US Soccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/players/r/giovanni-reyna|заглавие=Giovanni Reyna {{!}} U.S. Soccer Official Website|труд=ussoccer.com|език=en|достъп_дата=October 27, 2019}}</ref> == Кариерна статистика == === Клуб === {| class="wikitable" style="text-align:center" |+Изяви и голове по клуб, сезон и състезание<ref name="Soccerway">{{Soccerway|gio-reyna/497191|access-date=January 18, 2020}}</ref> ! rowspan="2" | Клуб ! rowspan="2" | Сезон ! colspan="3" | лига ! colspan="2" | [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] ! colspan="2" | Европа ! colspan="2" | Друго ! colspan="2" | Обща сума |- ! дивизия ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели |- | rowspan="3" | [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] | {{Nowrap|[[2019–20 Borussia Dortmund season|2019 – 20]]}} | [[Първа Бундеслига|Бундеслига]] | 15 | 0 | 1 | 1 | 2 {{Efn|Appearances in [[UEFA Champions League]]}} | 0 | 0 | 0 | 18 | 1 |- | 2020 – 21 | Бундеслига | 32 | 4 | 5 | 3 | 8 [lower-alpha 1] | 0 | 1 {{Efn|Appearance in [[DFL-Supercup]]}} | 0 | 45 | 7 |- | 2021 – 22 г | Бундеслига | 4 | 2 | 1 | 0 | 1 {{Efn|Appearance in [[UEFA Europa League]]}} | 0 | 1 [lower-alpha 2] | 0 | 7 | 2 |- ! colspan="3" | Общо в кариерата ! 51 ! 6 ! 7 ! 4 ! 11 ! 0 ! 2 ! 0 ! 71 ! 10 |} {{Notelist}} === Международен === {| class="wikitable" style="text-align:center" |+Изяви и голове по национални отбори и година ! национален отбор ! Година ! Приложения ! Цели |- | rowspan="2" | [[Национален отбор по футбол на САЩ|Съединени щати]] | 2020 г | 2 | 1 |- | 2021 г | 7 | 3 |- ! colspan="2" | Обща сума ! 9 ! 4 |} {| class="wikitable sortable" |+Списък на международните голове, отбелязани от Джовани Рейна ! scope="col" | Не. ! scope="col" | Дата ! scope="col" | Място на провеждане ! scope="col" | Шапка с козирка ! scope="col" | Опонент ! scope="col" | Резултат ! scope="col" | Резултат ! scope="col" | Състезание |- | align="center" | 1 | 16 ноември 2020 г | Стадион Винер Нойщат, Винер Нойщат, Австрия | align="center" | 2 |</img> Панама | align="center" | 1 – 1 | align="center" | 6 – 2 | Приятелски |- | align="center" | 2 | 28 март 2021 г | [[Уиндзър Парк|Парк Уиндзор]], Белфаст, Северна Ирландия | align="center" | 4 |</img> Северна Ирландия | align="center" | 1 – 0 | align="center" | 2 – 1 | Приятелски |- | align="center" | 3 | 6 юни 2021 г | Empower Field в Mile High, Денвър, САЩ | align="center" | 7 |</img> Мексико | align="center" | 1 – 1 | align="center" | 3 – 2 (<span>)</span> | 2019 – 20 Лига на нациите КОНКАКАФ |- | align="center" | 4 | 9 юни 2021 г | Стадион Рио Тинто, Санди, САЩ | align="center" | 8 |</img> Коста Рика | align="center" | 4 – 0 | align="center" | 4 – 0 | Приятелски |} == Отличия == ; Борусия Дортмунд * [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] : 2020 – 21 <ref name="DFBW">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/bundesliga-borussia-dortmund-dortmund-europe-leipzig-57d576ad46190c226251b8f92669dbf8|заглавие=Borussia Dortmund beats Leipzig 4 – 1 in German Cup final|труд=AP}}</ref> ; САЩ U17 * Подгласник от шампионата на КОНКАКАФ до 17 години : 2019 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.concacaf.com/en/under-17s-men/game-detail/471363#tab_match=match-details|заглавие=Game Detail|труд=concacaf.com}}</ref> ; Съединени щати * Лига на нациите КОНКАКАФ : 2019 – 20 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/report?gameId=570981|заглавие=Christian Pulisic, Ethan Horvath lead U.S. over Mexico in Nations League final|труд=[[ESPN]]|достъп_дата=June 6, 2021}}</ref> ; Индивидуален * Най-добър XI шампионат на КОНКАКАФ U-17: 2019 г <sup class="noprint Inline-Template Template-Fact" data-ve-ignore="true" style="white-space:nowrap;">&#x5B; ''<nowiki><span title="This claim needs references to reliable sources. (September 2021)">необходим е цитат</span></nowiki>'' &#x5D;</sup> * Младият играч на годината по футбол в САЩ : 2020 <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/united-states-usa/story/4271615/dortmunds-gio-reyna-named-us-soccers-young-male-player-of-the-year|заглавие=Dortmund's Gio Reyna named U.S. Soccer's Young Male Player of the Year|труд=ESPN|достъп_дата=December 22, 2020}}</ref> * Финали на Лигата на нациите на КОНКАКАФ Най-добър XI: 2021 == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Рейна, Джовани}} [[Категория:Американци от ирландски произход]] [[Категория:Футболисти на Борусия Дортмунд]] [[Категория:Американски футболисти]] [[Категория:Страници с непроверени преводи]] 2trnzj6o2r6050gdpntbvshpzqtl53c 11473955 11473953 2022-07-29T10:19:35Z Алиса Селезньова 24678 wikitext text/x-wiki {{обработка|изчистване на непреведен текст, оправяне на счупени източници, оправяне на времето към сегашно историческо, попълване на инфобокса}} {{Футболист | име = Джовани Рейна | снимка = Giovanni Reyna 2020.jpg | описание = Рейна с „[[Борусия Дортмунд]]“ през 2020 г | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Съндърланд]], | държава на раждане = [[Англия]] | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = | пост = | настоящ отбор = | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = | отбори = | мачове = | голове = | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = }} '''Джовани Алехандро Рейна''' ({{lang|en|Giovanni Reyna}}) е американски професионален [[футбол]]ист, който играе като [[Полузащитник|атакуващ полузащитник]] за клуба от Bundesliga [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] и [[Национален отбор по футбол на САЩ|националния отбор на Съединените щати]]. Той е включен в „Следващото поколение 2019“ на „[[Гардиън]]“. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/football/ng-interactive/2019/oct/10/next-generation-2019-60-of-the-best-young-talents-in-world-football|заглавие=Next Generation 2019: 60 of the best young talents in world football|труд=The Guardian|достъп_дата=January 18, 2020}}</ref> == Биография == Рейна е роден на 13 ноември 2002 г. в [[Съндърланд]], докато баща му Клаудио Рейна играе за [[АФК Съндърланд|Съндърланд АФК]]. Семейството му се премества обратно в Съединените щати, установявайки се в [[Бедфорд (Ню Йорк)|Бедфорд, Ню Йорк]], през 2007 година, когато Джовани е на пет.<ref>[https://jr10corp.com/pages/about-jr10-corp jr10corp.com]</ref> Джовани се присъедини към отбора на академията на родния си клуб, [[ФК Ню Йорк Сити|Ню Йорк Сити ФК]], през 2015 година и продължи да играе с отборите на Сити ФК Академи до 2019 година, когато се премести в Германия, за да се присъедини към академията на [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/soccer-transfers/story/3890386/dortmund-sign-us-youth-gio-reyna-from-nycfc|заглавие=Dortmund sign U.S. youth Gio Reyna from NYCFC|труд=ESPN FC|достъп_дата=May 25, 2020}}</ref> == Клубна кариера == === Борусия Дортмунд === ==== 2019 – 21: Пробив и Купата на Германия ==== На 18 януари 2020 година Рейна направи своя дебют в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] за [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]], като влезе като резерва в 72-ата минута при победа с 5 – 3 срещу [[ФК Аугсбург]].<ref name="mlssoccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mlssoccer.com/post/2020/01/18/new-york-city-fc-academy-alum-giovanni-reyna-makes-bundesliga-debut-borussia|заглавие=New York City FC academy alum Giovanni Reyna makes Bundesliga debut in Borussia Dortmund win|труд=mlssoccer.com}}</ref> Така той стана най-младият американец на 17 години и 66 дни, който някога се е появявал в Бундеслигата, счупвайки рекорда, поставен преди това от [[Кристиан Пулишич]].<ref name="mlssoccer" /> На 4 февруари Рейна отбеляза първия си професионален гол при поражение с 3 – 2 от [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] в осминафиналите на Купата на Германия<ref name="CBS" /> По този начин той стана най-младият голмайстор в историята на [[Купа на Германия|Купата на Германия]].<ref name="CBS">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cbssports.com/soccer/news/gio-reyna-rising-u-s-soccer-star-scores-gorgeous-strike-for-first-professional-goal-with-dortmund/|заглавие=Gio Reyna, rising U.S. soccer star, scores gorgeous strike for first professional goal with Dortmund|труд=CBS Sports|достъп_дата=5 February 2020}}</ref> На 18 февруари 2020 година Рейна стана третият най-млад играч, появявал се някога в мач с нокаут от [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига на УЕФА,]] когато влезе като резерва в 67-ата минута срещу [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]. Девет минути по-късно Рейна отбеляза победния гол на [[Ерлинг Холанд|Ерлинг Хааланд]] за Борусия Дортмунд в реванша от осминафиналите, като стана най-младият американец, който играеше и записа асистенция в мач от Шампионска лига. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/gio-reyna-makes-champions-league-history-with-debut-assist-overtakes-pulisic-dortmund-psg-10029|заглавие=USA teenager Gio Reyna overtakes Christian Pulisic in Borussia Dortmund and UEFA Champions League history books|труд=bundesliga.com – the official Bundesliga website|език=en|достъп_дата=2021-05-15}}</ref> На 16 май Рейна трябваше да започне първия си мач от Бундеслигата за Борусия Дортмунд в тяхното дерби срещу [[ФК Шалке 04|Шалке]], но получи контузия в прасеца по време на загрявките. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4095121/dortmundusmnt-prospect-giovanni-reyna-injured-when-set-for-first-start|заглавие=Dortmund, USMNT prospect Giovanni Reyna injured when set for first start|автор=Hamilton|първо_име=Tom|труд=ESPN|достъп_дата=May 16, 2020}}</ref> Рейна се завърна на 23 май и игра в последните 11 минути от победата с 2:0 срещу [[ФФЛ Волфсбург|VfL Wolfsburg]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4098146/usmnt-hopeful-gio-reyna-back-for-dortmundfavre-admits-return-a-danger|заглавие=USMNT hopeful Gio Reyna back for Dortmund, Favre admits Bundesliga return a 'danger'|автор=Uersfeld|първо_име=Stephan|труд=ESPN FC|достъп_дата=May 24, 2020}}</ref> На 14 септември 2020 година Рейна стартира в мач на [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] и вкара със свободен удар при победа с 5:0 срещу [[МШФ Дуисбург|MSV Duisburg]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.fearthewall.com/2020/9/14/21436817/bvb-post-match-report-bvb-dismantle-duisburg-5-0|заглавие=BVB Post Match Report: BVB dismantle Duisburg 5 – 0|автор=Meyers|първо_име=Brian|труд=Fear The Wall|език=en|достъп_дата=2020-09-17}}</ref> На 19 септември 2020 година Рейна отбеляза първия си гол в Бундеслигата при победа с 3:0 срещу [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]], на възраст 17 години и 311 дни, <ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/sports/2020/09/19/giovanni-reyna-second-youngest-american-bundesliga/|title=Giovanni Reyna becomes second-youngest American to score in Bundesliga|date=19 September 2020|work=The Washington Post}}</ref> за да стане вторият най-млад голмайстор в Бундеслигата след [[Кристиан Пулишич]], на 17 години и 211 години. дни. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.starsandstripesfc.com/2020/9/19/21446787/watch-gio-reyna-scores-first-career-bundesliga-goal|заглавие=WATCH: Gio Reyna scores first career Bundesliga goal|труд=Stars and Stripes FC}}</ref> На 3 октомври 2020 година, в третата си изява в лигата през сезон 2020 – 21, Рейна асистира 3 гола – дупка на [[Ерлинг Холанд|Ерлинг Хааланд]] и удар с глава на [[Емре Джан]] от ъглов удар, за да победи [[ШК Фрайбург|Фрайбург]] с 4 – 0. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dailyherald.com/article/20201003/sports/310039953|заглавие=Reyna stars for Dortmund in 4 – 0 win against Freiburg|труд=Daily Herald|език=en-US|достъп_дата=2020-10-03}}</ref> В резултат на това Рейна стана първият американец, записал [[Хеттрик (футбол)|хеттрик от асистенции]] в една от 5-те големи европейски първенства, след като [[Стив Черундоло]] го направи за [[Хановер ШФ 96|Хановер]] през март 2008 година, и най-младият играч, който някога е правил това в Бундеслигата. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.goal.com/en-us/news/dortmund-teenager-reyna-makes-history-with-three-assist/182voq5murdp71tazuc6q084zr|заглавие=Dortmund teenager Reyna makes history with three-assist display against Freiburg {{!}} Goal.com|труд=www.goal.com|достъп_дата=2021-05-15}}</ref> На 5 декември Рейна отбеляза втория си гол в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] срещу [[ФК Айнтрахт (Франкфурт)|Айнтрахт Франкфурт]], с близо до гредата точно в 18-ярда. Този гол го направи вторият най-млад американец, отбелязал два пъти в лигата, след като настоящото крило на [[ФК Челси|Челси]] [[Кристиан Пулишич]] направи това за същия клуб като Рейна, [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2020/12/05/gio-reyna-scores-second-bundesliga-goal-dortmund-video|заглавие=USMNT's Reyna Scores Stunner for Dortmund|автор=Jackson|първо_име=Wilton|труд=Sports Illustrated|език=en-us|достъп_дата=2020-12-05}}</ref> На 22 декември той беше избран за Млад играч на годината на американския футбол за 2020 година. <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/united-states-usa/story/4271615/dortmunds-gio-reyna-named-us-soccers-young-male-player-of-the-year|заглавие=Dortmund's Gio Reyna named U.S. Soccer's Young Male Player of the Year|труд=ESPN|достъп_дата=December 22, 2020}}</ref> Рейна беше заместник във второто полувреме на Дортмунд при победата им с 4 – 1 над [[РБ Лайпциг]] във финала на DFB-Pokal 2021 на 13 май 2021 година. Участието му в мача го бележи като най-младия американец, участвал във финал за национална купа в Европа, рекорд, който преди това държеше неговият международен съотборник Кристиан Пулишич. <ref name="DFBW">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/bundesliga-borussia-dortmund-dortmund-europe-leipzig-57d576ad46190c226251b8f92669dbf8|заглавие=Borussia Dortmund beats Leipzig 4 – 1 in German Cup final|труд=AP}}</ref> ==== Сезон 2021 – 22 ==== На 28 юли 2021 година Дортмунд обяви, че Рейна ще носи фланелка с номер 7 за предстоящия сезон, носена преди това от [[Джейдън Санчо]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/borussia-dortmund/story/4440598/usmnts-giovanni-reyna-takes-jadon-sanchos-no-7-shirt-at-borussia-dortmund|заглавие=USMNT's Giovanni Reyna takes Jadon Sancho's No. 7 shirt at Borussia Dortmund|труд=ESPN}}</ref> На 27 август той стана най-младият играч, който направи 50 мача в [[Първа Бундеслига|Бундеслигата]] по време на мача от първенството срещу [[ТШГ 1899 Хофенхайм|Хофенхайм]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/borussia-dortmund-hoffenheim-live-line-ups-stats-haaland-reyna-malen-reus-17042|заглавие=Gio Reyna makes history as Borussia Dortmund beat Hoffenheim in dramatic thriller|труд=bundesliga.com – the official Bundesliga website|език=en|достъп_дата=2021-08-28}}</ref> == Международна кариера == След като представляваше Съединените щати на няколко младежки нива, Рейна получи първото си повикване в старшия отбор на [[Национален отбор по футбол на САЩ|Съединените щати]] за мачове срещу [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] и Панама през ноември 2020 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-roster-announcement-berhalter-24-players-november-camp-friendlies-wales-panama|заглавие=USMNT ROSTER ANNOUNCEMENT: BERHALTER CALLS 24 PLAYERS FOR NOVEMBER CAMP MATCHES VS WALES AND PANAMA|издател=ussoccer.com|достъп_дата=3 November 2020}}</ref> На 12 ноември 2020 г., ден преди осемнадесетия си рожден ден, Рейна направи своя дебют за старши националния отбор срещу Уелс. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-0-wales-0-match-report-stats|заглавие=USA 0 – Wales 0: Match Report & Stats}}</ref> В следващия мач, приятелска победа с 6 – 2 над Панама, Рейна започна и отбеляза първия си гол за възрастни директно от свободен удар. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/stories/2020/11/usmnt-6-panama-2-match-report-stats|заглавие=USA 6 – Panama 2: Match Report & Stats}}</ref> == Личен живот == Джовани е син на бившите [[ФК Рейнджърс|Рейнджърс]], [[АФК Съндърланд|Съндърланд]], [[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]], [[Ню Йорк Ред Булс]] и играча [[Национален отбор по футбол на САЩ|на Съединените щати]] Клаудио Рейна <ref name="US Soccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/players/r/giovanni-reyna|заглавие=Giovanni Reyna {{!}} U.S. Soccer Official Website|труд=ussoccer.com|език=en|достъп_дата=October 27, 2019}}</ref> и Даниел Игън, бивш член на женския национален отбор по футбол на Съединените щати.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bundesliga.com/en/bundesliga/news/gio-reyna-who-is-borussia-dortmund-s-latest-american-sensation-new-york-city-fc-3914|заглавие=Gio Reyna: Who is Borussia Dortmund's latest American sensation?|труд=bundesliga.com|достъп_дата=18 January 2020}}</ref> Рейна е от португалски и аржентински произход чрез баща си и от ирландско-американски произход чрез майка си. <ref name="Wahl 2018">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2018/12/12/claudio-reyna-family-jack-death-giovanni-dortmund|заглавие=The Reyna Family's Story of Loss and Legacy|автор=Wahl|първо_име=Grant|труд=Sports Illustrated|достъп_дата=7 Apr 2021}}</ref> Рейна е роден в [[Съндърланд]], Англия, докато баща му играе за Съндърланд. Рейна започва международната си кариера, като играе с младежките отбори на Съединените щати, но след като впечатлява с Борусия Дортмунд, той привлича интерес от националните отбори на [[Национален отбор по футбол на Португалия|Португалия]], [[Национален отбор по футбол на Англия|Англия]] и [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]], за всички от които имаше право да играе. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.goal.com/en-ph/news/the-us-is-my-home-reyna-shuts-down-reports-of-england-call/nmxe1kebyysf1169c3gxzuoug|заглавие='The U.S. is my home' – Reyna shuts down reports of England call-up {{!}} Goal.com|труд=www.goal.com|достъп_дата=2021-03-26}}</ref> В крайна сметка, в интервю от март 2020 г. за ''Sports Illustrated'', Рейна декларира намерението си да играе за Съединените щати: „Наясно съм със слуховете, но за мен е съвсем ясно. Искам да играя само за САЩ. Това е моята родина." <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.si.com/soccer/2020/03/05/gio-reyna-usa-international-choice-borussia-dortmund|заглавие=Gio Reyna Ends Faux Suspense Over His International 'Choice', Will Play for USA|труд=si.com}}</ref> Той е кръстен на бившия съотборник на баща си от Рейнджърс [[Джовани ван Бронкхорст]].<ref name="US Soccer">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ussoccer.com/players/r/giovanni-reyna|заглавие=Giovanni Reyna {{!}} U.S. Soccer Official Website|труд=ussoccer.com|език=en|достъп_дата=October 27, 2019}}</ref> == Кариерна статистика == === Клуб === {| class="wikitable" style="text-align:center" |+Изяви и голове по клуб, сезон и състезание<ref name="Soccerway">{{Soccerway|gio-reyna/497191|access-date=January 18, 2020}}</ref> ! rowspan="2" | Клуб ! rowspan="2" | Сезон ! colspan="3" | лига ! colspan="2" | [[Купа на Германия|DFB-Pokal]] ! colspan="2" | Европа ! colspan="2" | Друго ! colspan="2" | Обща сума |- ! дивизия ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели ! Приложения ! Цели |- | rowspan="3" | [[Борусия 09 (Дортмунд)|Борусия Дортмунд]] | {{Nowrap|[[2019–20 Borussia Dortmund season|2019 – 20]]}} | [[Първа Бундеслига|Бундеслига]] | 15 | 0 | 1 | 1 | 2 {{Efn|Appearances in [[UEFA Champions League]]}} | 0 | 0 | 0 | 18 | 1 |- | 2020 – 21 | Бундеслига | 32 | 4 | 5 | 3 | 8 [lower-alpha 1] | 0 | 1 {{Efn|Appearance in [[DFL-Supercup]]}} | 0 | 45 | 7 |- | 2021 – 22 г | Бундеслига | 4 | 2 | 1 | 0 | 1 {{Efn|Appearance in [[UEFA Europa League]]}} | 0 | 1 [lower-alpha 2] | 0 | 7 | 2 |- ! colspan="3" | Общо в кариерата ! 51 ! 6 ! 7 ! 4 ! 11 ! 0 ! 2 ! 0 ! 71 ! 10 |} {{Notelist}} === Международен === {| class="wikitable" style="text-align:center" |+Изяви и голове по национални отбори и година ! национален отбор ! Година ! Приложения ! Цели |- | rowspan="2" | [[Национален отбор по футбол на САЩ|Съединени щати]] | 2020 г | 2 | 1 |- | 2021 г | 7 | 3 |- ! colspan="2" | Обща сума ! 9 ! 4 |} {| class="wikitable sortable" |+Списък на международните голове, отбелязани от Джовани Рейна ! scope="col" | Не. ! scope="col" | Дата ! scope="col" | Място на провеждане ! scope="col" | Шапка с козирка ! scope="col" | Опонент ! scope="col" | Резултат ! scope="col" | Резултат ! scope="col" | Състезание |- | align="center" | 1 | 16 ноември 2020 г | Стадион Винер Нойщат, Винер Нойщат, Австрия | align="center" | 2 |</img> Панама | align="center" | 1 – 1 | align="center" | 6 – 2 | Приятелски |- | align="center" | 2 | 28 март 2021 г | [[Уиндзър Парк|Парк Уиндзор]], Белфаст, Северна Ирландия | align="center" | 4 |</img> Северна Ирландия | align="center" | 1 – 0 | align="center" | 2 – 1 | Приятелски |- | align="center" | 3 | 6 юни 2021 г | Empower Field в Mile High, Денвър, САЩ | align="center" | 7 |</img> Мексико | align="center" | 1 – 1 | align="center" | 3 – 2 (<span>)</span> | 2019 – 20 Лига на нациите КОНКАКАФ |- | align="center" | 4 | 9 юни 2021 г | Стадион Рио Тинто, Санди, САЩ | align="center" | 8 |</img> Коста Рика | align="center" | 4 – 0 | align="center" | 4 – 0 | Приятелски |} == Отличия == ; Борусия Дортмунд * [[Купа на Германия]] : 2020 – 21 <ref name="DFBW">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://apnews.com/article/bundesliga-borussia-dortmund-dortmund-europe-leipzig-57d576ad46190c226251b8f92669dbf8|заглавие=Borussia Dortmund beats Leipzig 4 – 1 in German Cup final|труд=AP}}</ref> ; САЩ U17 * Подгласник от шампионата на КОНКАКАФ до 17 години : 2019 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.concacaf.com/en/under-17s-men/game-detail/471363#tab_match=match-details|заглавие=Game Detail|труд=concacaf.com}}</ref> ; Съединени щати * Лига на нациите КОНКАКАФ : 2019 – 20 <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/report?gameId=570981|заглавие=Christian Pulisic, Ethan Horvath lead U.S. over Mexico in Nations League final|труд=[[ESPN]]|достъп_дата=June 6, 2021}}</ref> ; Индивидуален * Най-добър XI шампионат на КОНКАКАФ U-17: 2019 г <sup class="noprint Inline-Template Template-Fact" data-ve-ignore="true" style="white-space:nowrap;">&#x5B; ''<nowiki><span title="This claim needs references to reliable sources. (September 2021)">необходим е цитат</span></nowiki>'' &#x5D;</sup> * Младият играч на годината по футбол в САЩ : 2020 <ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.espn.com/soccer/united-states-usa/story/4271615/dortmunds-gio-reyna-named-us-soccers-young-male-player-of-the-year|заглавие=Dortmund's Gio Reyna named U.S. Soccer's Young Male Player of the Year|труд=ESPN|достъп_дата=December 22, 2020}}</ref> * Финали на Лигата на нациите на КОНКАКАФ Най-добър XI: 2021 == Източници == <references /> {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Рейна, Джовани}} [[Категория:Американци от ирландски произход]] [[Категория:Футболисти на Борусия Дортмунд]] [[Категория:Американски футболисти]] [[Категория:Страници с непроверени преводи]] t07vj7bd9z0c1rl69brab7tt6quj9wr 0 802560 11473391 11472465 2022-07-28T15:31:36Z 84.43.190.161 Редакция wikitext text/x-wiki {{Други значения|руското нападение от 2022 година|нападението през февруари 2014 година|Анексиране на Крим от Русия|нападението през април 2014 година|Война в Донбас}} {{актуално събитие}} {{Военен конфликт | конфликт = [[Руско-украинска война]] | картинка = 2022 Russian invasion of Ukraine.svg | описание = | период = 24 февруари 2022 – | място = [[Украйна]] | територия = | резултат = * Руските сухопътни войски навлизат в Украйна откъм Русия, [[Крим]] и [[Беларус]] * Руски въздушни и ракетни удари в [[Киев]], [[Харков]], [[Лвов]], [[Одеса]] и други градове * Украинският президент [[Володимир Зеленски]] обявява [[военно положение]] * Руските войски превземат [[Херсон]] * Руските войски [[Обсада на Мариупол (2022)|обсаждат]] [[Мариупол]]; огромна хуманитарна криза в града * Руските войски обстрелват множество градове с тежко въоръжение, включително [[термобарични]] и [[касетъчни]] боеприпаси, предизвиквайки значителни разрушения и жертви сред цивилното население * Украинските войски провеждат контранастъпление в районите на Киев, [[Миколаив]] и Херсон * Руските сили, преследвани от украинската армия, се изтеглят от районите на Киев и Чернихив * В освободените населени места, особено в [[Буча (град)|Буча]], са [[Клане в Буча|открити десетки убити цивилни, включително с вързани ръце, както и поне един масов гроб със стотици убити]] * След изтеглянето от района около Киев Русия официално признава, че иска да контролира както източната, така и южната част на Украйна, и фокусира голяма част от военната си мощ в битката за [[Донбас]] * За седем седмици под обсада Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки; в него все още има над 100 000 бедстващи жители * На 83-тия ден от началото на руското нахлуване последните украински войски са евакуирани от „Азовстал“ или се предават; повече от 20 000 жители на Мариупол са убити по време на [[Обсада на Мариупол (2022)|обсадата на града]] * На стотния ден от началото на нападението на Русия според президента Зеленски една пета от територията на Украйна е окупирана от Русия * Между 24 февруари и 3 юни руските сили са влезли в 3620 украински селища; към 3 юни около 1017 населени места са освободени, а 2603 остават окупирани * В първите дни на юли Русия обявява, че има пълен контрол над [[Луганска област]], а украинското военно командване потвърждава изтеглянето на войските от [[Лисичанск]], за да се избегнат „фатални последици“ | страна1 = '''{{флагче с име|Русия}}'''<br>{{флагче с име|Донецка народна република}}<br>{{флагче с име|Луганска народна република}}<hr>'''Предоставяне на територия:'''<br>{{флагче с име|Беларус}} | страна2 = ''{{флагче с име|Украйна}}''<hr>{{флагче с име|НАТО}}<br>{{флагче с име|Европейски съюз}} | командир1 = {{флагче|Русия}} '''[[Владимир Путин- хуйлото]]'''<br>{{флагче|Русия}} [[Михаил Мишустин]]<br>{{флагче|Русия}} [[Сергей Шойгу]]<br>{{флагче|Русия}} [[Сергей Лавров]]<br>{{флагче|Русия}} [[Валерий Герасимов]]<br>{{флагче|Донецка народна република}} [[Денис Пушилин]]<br>{{флагче|Донецка народна република}} [[Владимир Пашков]]<br>{{флагче|Луганска народна република}} [[Леонид Пасечник]]<br>{{флагче|Луганска народна република}} [[Сергей Козлов]] | командир2 = {{флагче|Украйна}} '''[[Володимир Зеленски]]'''<br>{{флагче|Украйна}} [[Денис Шмигал]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Олексий Резников]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Дмитро Кулеба]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Олексий Данилов]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Валерий Залужний]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Серхий Шаптала]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Руслан Хомчак]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Виталий Кличко]] | сила1 = {{флагче с име|Русия}}<br> ~ '''175 000''' – '''200 000'''<br><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/01/10/us/politics/russia-ukraine-helicopters.html |last1=Barnes |first1=Julian E. |last2=Crowley |first2=Michael |last3=Schmitt |first3=Eric |title=Russia Positioning Helicopters, in Possible Sign of Ukraine Plans |date=10 January 2022 |website=[[The New York Times]] |access-date=20 January 2022 |archive-date=22 January 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220122100818/https://www.nytimes.com/2022/01/10/us/politics/russia-ukraine-helicopters.html |url-status=live |url-access=limited}}</ref><ref>{{cite news |last=Bengali |first=Shashank |date=18 February 2022 |title=The U.S. says Russia's troop buildup could be as high as 190,000 in and near Ukraine. |work=[[The New York Times]] |url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/18/world/ukraine-russia-news |access-date=18 February 2022 |url-access=limited |archive-date=18 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220218063637/https://www.nytimes.com/live/2022/02/18/world/ukraine-russia-news |url-status=live}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2022/02/25/europe/russia-ukraine-military-comparison-intl/index.html |заглавие=Ukraine and Russia's militaries are David and Goliath. Here's how they compare. |дата=2022-02-25 |труд=CNN |език=en |достъп_дата=2022-07-20}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/russia-ukraine-military.html |заглавие=After a Fumbled Start, Russian Forces Hit Harder in Ukraine |дата=2022-02-28 |труд=New York Times |език=en |достъп_дата=2022-07-20}}</ref><br> <!-- <Do not uncomment this until *the body of this article* clearly states (based on reliable sources) that Belarusian troops are fighting> {{флагче с име|Беларус}}<br> 45 350 (редовни военни)<br> 110 000 (паравоенни)<br> 289 500 (резервисти)<ref name="The Military Balance2021"/><br> --> <br> {{флагче с име|Донецка народна република}}<br> '''20 000'''<ref name="The Military Balance2021">{{cite book |title=The military balance 2021 |date=2021 |publisher=[[International Institute for Strategic Studies]] |location=Abingdon, Oxon |isbn=978-1032012278}}</ref><br> <br> {{флагче с име|Луганска народна република}}<br> '''14 000'''<ref name="The Military Balance2021"/> | сила2 = {{флагче с име|Украйна}}<ref name="The Military Balance2021" /><br> '''209 000''' редовни военни<br> '''102 000''' паравоенни<br> '''900 000''' резервисти | жертви1 = {{флагче|Русия}} '''Военни''' '''<small>По данни на Русия:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.newsru.co.il/world/28mar2022/ukr_war_110.html |заглавие=Генштаб ВСУ опубликовал данные о потерях российской армии на 33-й день войны |дата=2022-03-28 |труд=NEWSru.co.il |език=ru |достъп_дата=2022-03-28}}</ref> '''1351''' убити '''3825''' ранени '''<small>По данни на Украйна:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid08fUJmjBHiz7NMzMqrgnpvT4Usb1MRkuf9z7Y9ZsTEDGwym9VyBBysGPDfWnUafiil |заглавие=The total combat losses of the enemy from 24.02 to 20.07 |автор=Генеральний штаб ЗСУ |дата=2022-07-25 |труд=Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України |език=uk |достъп_дата=2022-07-25}}</ref> '''~ 39 700''' убити ''в т.ч.:'' : '''12 [[генерал]]и'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/russia-suffered-loss-extraordinary-number-generals/story?id=84545931 |заглавие=Why Russia has suffered the loss of an 'extraordinary' number of generals |дата=2022-05-08 |труд=ABC News |език=en |достъп_дата=2022-05-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.tagesspiegel.de/politik/kreml-meldet-tod-von-ranghohem-militaer-russischer-general-vladimir-frolov-in-der-ukraine-getoetet/28258388.html |заглавие=Russischer General Vladimir Frolov in der Ukraine getötet |дата=2022-04-17 |труд=Der Tagesspiegel Online |език=de |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.rnz.co.nz/news/world/465439/ukraine-war-mariupol-defenders-will-fight-to-the-end-pm |заглавие=Ukraine war: Mariupol defenders will fight to the end - PM |дата=2022-04-18 |труд=Головне управління розвідки МО України |език=en |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/DIUkraine/396 |заглавие=Передовий пункт управлiння 49-ї загальновійськової армії - знищено |дата=2022-04-23 |труд=RNZ |език=uk |достъп_дата=2022-04-24}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.forbes.com/sites/davidaxe/2022/04/23/the-ukrainians-keep-blowing-up-russian-command-posts-and-killing-generals/?sh=5ebbe86a3503 |заглавие=The Ukrainians Keep Blowing Up Russian Command Posts And Killing Generals |дата=2022-04-23 |труд=Forbes |език=uk |достъп_дата=2022-04-24}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.businessinsider.com/russian-general-killed-along-side-100-of-his-soldiers-ukraine-claims-2022-5 |заглавие=A Russian general who commanded electronic-warfare units was killed in a strike that killed 100 soldiers, Ukraine official says |дата=2022-05-01 |труд=Business Insider |език=en |достъп_дата=2022-05-06}}</ref> : '''> 34 [[полковник|полковници]]''' и '''[[подполковник|подполковници]]'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sofrep.com/news/deep-six-kremlin-confirms-captain-of-the-moskva-killed-450-crewmembers-may-be-dead/ |заглавие=Deep Six: Kremlin Confirms Captain of the Moskva Killed, 450 Crewmembers May Be Dead |дата=2022-04-15 |труд=SOFREP |език=en |достъп_дата=2022-04-18}}</ref> '''~ 1000''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua |заглавие=Війна в Україні. Сумарні орієнтовні втрати противника на 152 день |автор=Українська правда |дата=2022-07-25|труд=www.pravda.com.ua |достъп_дата=2022-07-25}}</ref> '''1730''' танка '''3950''' бронирани машини '''876''' артилерийски системи '''257''' [[Реактивна система за залпов огън|РСЗО]] '''116''' системи за [[Противовъздушна отбрана|ПВО]] '''222''' самолета '''188''' вертолета '''719''' оперативно-тактически дрона '''174''' крилати ракети '''2832''' превозни средства и резервоари за гориво '''73''' единици специално оборудване '''15''' кораби и катери ''в т.ч.:'' : [[Москва (ракетен крайцер, 1979)|РК „Москва“]]<br><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/world-europe-61114843 |заглавие=Russian warship: Moskva sinks in Black Sea |дата=2022-04-15 |труд=BBC News |език=en |достъп_дата=2022-04-15}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.npr.org/2022/04/15/1093026912/russian-moskva-warship-sunk-ukraine |заглавие=A Russian warship in the Black Sea was sunk by Ukrainian missiles, U.S. official says |фамилно_име=Treisman |първо_име=Rachel |дата=2022-04-15 |труд=NPR |език=en |достъп_дата=2022-04-15}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/ |заглавие=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser |дата=2022-05-15 |труд=Kyiv Independent |език=en |достъп_дата=2022-05-16}}</ref> : „Василий Бех“, влекач, оборудван със [[зенитно-ракетен комплекс]] „Тор“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3509406-rosijskij-buksir-akij-zsu-urazili-u-cornomu-mori-zatonuv-odeska-ova.html |заглавие=російський буксир, який ЗСУ уразили у Чорному морі, затонув – Одеська ОВА |дата=2022-05-18 |труд=Kyiv Independent |език=uk |достъп_дата=2022-05-18}}</ref> '''4''' мобилни [[Балистична ракета|балистични ракети]] с малък обсег '''<small>По данни на [[Пентагон]]а<br>към 26 май 2022:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://thehill.com/policy/defense/3503162-pentagon-says-russia-racks-up-personnel-weapons-losses/ |заглавие= Pentagon says Russia racks up personnel, weapons losses |фамилно_име=Mitchell |първо_име= Ellen |дата=2022-05-26 |труд=The Hill |език=en-US |достъп_дата=2022-05-27}}</ref> '''~35''' изтребители-бомбардировачи с неподвижно крило '''~1000''' танка '''>300''' артилерийски системи '''>50''' вертолета '''<small>По данни на [[НАТО]]<br>към 23 март 2022:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.wsj.com/articles/ukraine-humanitarian-crisis-worsens-as-biden-heads-to-europe-11648031069 |заглавие=NATO Estimates Steep Russian Losses in Ukraine as Biden Arrives in Europe |фамилно_име=Kantchev |първо_име=Daniel Michaels, Isabel Coles and Georgi |дата=2022-03-23 |труд=Wall Street Journal |език=en-US |достъп_дата=2022-03-25}}</ref> '''~ 7 000 – 15 000''' убити '''~ 40 000''' общо убити, ранени, пленени или в неизвестност '''~ 10%''' от военното оборудване '''<small>По данни на МО на Обединеното кралство<br>към 25 април 2022:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/video/2022/apr/25/russia-has-lost-15000-troops-since-start-of-ukraine-invasion-says-uk-defence-secretary-video |заглавие= Russia has lost 15,000 troops since start of Ukraine invasion, says UK defence secretary – video |дата=2022-04-25 |труд=The Guardian |език=en-GB |достъп_дата=2022-04-26}}</ref> '''~ 15 000''' убити '''~ 1/3''' от военното оборудване към началото на нахлуването<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1525704460214878208 |заглавие= Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 15 May 2022 |дата=2022-05-15 |труд=Ministry of Defence |език=en-GB |достъп_дата=2022-06-01}}</ref> [[OSINT]] '''> 96''' командни пунктове и комуникационни станции<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.oryxspioenkop.com/2022/02/attack-on-europe-documenting-equipment.html |заглавие= Attack On Europe: Documenting Russian Equipment Losses During The 2022 Russian Invasion Of Ukraine |труд=Oryxspioenkop |език=en |достъп_дата=2022-07-25}}</ref><br> ''в т.ч.''<br> ''унищожени'': '''51'''<br> ''изоставени'': '''7'''<br> ''превзети'': '''38'''<br> | жертви2 = {{флагче|Украйна}} '''Военни''' '''<small>По данни на Украйна:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2-10-000-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8/a-62099212 |заглавие=Киев: 10000 украински войници са били убити |фамилно_име=Deutsche welle|дата=2022-06-11 |труд=Deutsche welle|език=bg |достъп_дата=2022-06-11}}</ref> '''над 10000''' убити '''~ 700''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pbs.org/newshour/world/ukraine-war-far-from-over-as-russia-renews-strikes-in-kyiv/ |заглавие=Ukraine war far from over as Russia renews strikes in Kyiv |фамилно_име=Newshour |дата=2022-04-16 |труд=PBS |език=en |достъп_дата=2022-04-17}}</ref><br> '''<small>По данни на Русия<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/mod_russia/17918 |заглавие=Публикация на Министерство на отбраната на Русия в Telegram |дата=2022-07-25 |труд=Минобороны России в Telegram |достъп_дата=2022-07-25}}</ref>:</small>''' '''23 367''' убити<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.aa.com.tr/en/russia-ukraine-war/russian-claims-over-23-000-ukrainian-troops-killed-in-war/2565452 |заглавие= Russian claims over 23,000 Ukrainian troops killed in war |дата=2022-04-16 |труд=Anadolu Agency |език=en |достъп_дата=2022-04-18}}</ref> '''> 6000''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html |заглавие= Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province |дата=2022-06-07 |труд=VOA |език=en |достъп_дата=2022-06-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.aa.com.tr/en/russia-ukraine-war/russia-confirms-swap-of-144-pows-with-ukraine/2627088# |заглавие= Russia confirms swap of 144 PoWs with Ukraine |дата=2022-06-30 |труд=Anadolu Agency |език=en |достъп_дата=2022-06-30}}</ref> '''2439''' предали се украински войници в [[Обсада на Мариупол (2022)|битката за Мариупол]] в "Азовстал"<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.npr.org/2022/05/22/1100582879/fate-of-2-500-ukrainian-pows-from-steel-plant-stirs-concern |заглавие=Fate of 2,500 Ukrainian POWs from steel plant stirs concern |дата=2022-05-22 |труд=NPR |език=en |достъп_дата=2022-06-18}}</ref> '''260''' самолета '''144''' вертолета '''1611''' оперативно-тактически дрона '''357''' системи за ПВО '''4161''' танка и други ББМ '''763''' РСЗО '''3198''' полева артилерия и минохвъргачки '''4459''' единици специални военни превозни средства {{флагче|Украйна}} '''Цивилни''' '''<small>По данни на Украйна</small>''' '''> 29 000''' убити общо<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3491682-mariupol-death-toll-stands-at-22000-mayors-adviser.html |заглавие=Mariupol death toll stands at 22,000 – mayor's adviser |труд=Ukrinform | Ukrinform.net |достъп_дата=2022-05-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.jpost.com/international/article-703925 |заглавие=Russia-Ukraine war: 21,000 civilians killed, mayor of Mariupol estimates |труд=The Jerusalem Post | JPost.com |език=en-US |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.france24.com/en/live-news/20220413-ukraine-conflict-death-toll-what-we-know |заглавие=Ukraine conflict death toll: what we know |труд=France 24 | france24.com |език=en-US |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://suspilne.media/229788-u-buci-moze-zavitis-vulica-na-cest-maksa-levina/ |заглавие= Поліція зафіксувала факти вбивства росіянами 269 мирних мешканців Ірпеня |труд=Суспільне | suspilne.media |език=en-US |достъп_дата=2022-04-19}}</ref> '''358''' убити деца '''686''' ранени деца<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/4917 |заглавие=Злочини вчиненi в перiод повномасштабного вторгнення РФ |труд=Офіс Генерального прокурора |t.me/pgo_gov_ua |достъп_дата=2022-07-25}}</ref> '''> 1000''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/en/ukraine-strikes-reported-in-kyiv-after-sinking-of-russian-ship-as-it-happened/a-61492408 |заглавие=Russia holding 1,000 Ukrainians captive, says Kyiv в Ukraine: Strikes reported in Kyiv after sinking of Russian ship — as it happened |дата=2022-04-16 |труд=Deutsche Welle |език=en |достъп_дата=2022-04-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pbs.org/newshour/world/ukraine-war-far-from-over-as-russia-renews-strikes-in-kyiv/ |заглавие=Ukraine war far from over as Russia renews strikes in Kyiv |фамилно_име=Newshour |дата=2022-04-16 |труд=PBS |език=en |достъп_дата=2022-04-17}}</ref> ''в т.ч.'' : '''~ 500''' жени '''1971''' образователни институции<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/denisova_liudmyla/645 |заглавие=Рашистська армія цілеспрямовано щоденно руйнує українські заклади освіти |дата=2022-06-21 |труд=Telegram |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref><br> : ''в т.ч. напълно разрушени'': '''194''' : ''в т.ч. училища за деца със [[Специални образователни потребности|СОП]]'': '''> 25''' : ''в т.ч. детски градини'': '''> 408'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/denisova_liudmyla/5447 |заглавие=Уповноважений Верховної Ради України з прав людин |дата=2022-04-26 |труд=Telegram |език=uk |достъп_дата=2022-04-28}}</ref> '''616''' здравни заведения '''375''' аптеки : ''в т.ч. напълно разрушени'': '''101'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/denisova_liudmyla/6002 |заглавие=Уповноважений Верховної Ради України з прав людин |дата=2022-05-15 |труд=Telegram |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> '''200''' унищожени линейки '''> 396''' случая на руски военни престъпления срещу културното наследство<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/otkachenkokyiv/1721 |заглавие=Злочини росіян проти української культурної спадщини набули загрозливих масштабів |дата=2022-06-25 |труд=Міністр культури та інформаційної політики України Олександр Ткаченко |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://culturecrimes.mkip.gov.ua |заглавие=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України |труд=Міністерство культури та інформаційної політики України |език=uk |достъп_дата=2022-06-10}}</ref> : ''в т.ч.'': '''123''' унищожени и повредени обекта<br> на културното наследство, сред които<br> : '''43''' паметника в чест на исторически личности и събития от XIX до началото на XXI век<br> : '''31''' сгради и музейни комплекси и резервати<br> : '''79''' сгради на културни домове, театри и библиотеки '''> 144''' разрушени християнски храмове и други религиозни сгради<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mkip.gov.ua/news/7325.html |заглавие=Злочини росіян проти української культурної спадщини набули загрозливих масштабів |дата=2022-06-25 |труд=Міністерство культури та інформаційної політики України |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> '''> 39,3 млрд. долара''' - обща стойност на унищожения жилищен фонд <small>(към 25 май 2022 г.)</small><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://biz.ligazakon.net/ru/news/211519_obshchaya-summa-pryamykh-ubytkov-infrastruktury-uzhe-prevyshaet-1055-mlrd---kse |заглавие= Общая сумма прямых убытков инфраструктуры уже превышает $105.5 млрд - KSE |фамилно_име=Кознова |първо_име=Олександра |дата=2022-05-27 |труд=ligazakon.net |език=ru |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> '''<small>По данни на [[ООН]]:</small>''' '''> 5110''' убити<ref name="un-civilian-casualties">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/news/2022/07/ukraine-civilian-casualty-update-18-july-2022 |заглавие=Ukraine: civilian casualty update 18 July 2022 |труд=Office of the High Commissioner for Human Rights |език=en |достъп_дата=2022-07-25}}</ref> '''> 6752''' ранени<ref name="un-civilian-casualties"/> '''~ 9 567 000''' преминали границите на Украйна към други държави <small>към 19 юли</small><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://data2.unhcr.org/en/situations/ukraine |заглавие=Ukraine Refugee Situation. Refugee arrivals from Ukraine (since 24 February 2022) |труд=The UN Refugee Agency |език=en |достъп_дата=2022-07-25}}</ref> ''в т.ч.:'' : '''~ 5 988 000''' отделни бежанци от Украйна, регистрирани в цяла Европа <small>(към 19 юли)</small><br> : '''~ 3 709 000''' бежанци от Украйна, регистрирани за временна закрила или подобен вид национални схеми за закрила в Европа <small>(към 20 юли)</small><br> : ''в т.ч.'': '''123 358''' в България <small>(към 19 юли)</small><br> : '''> 4 787 000''' [[Миграция на населението|преминали границата]] с [[Полша]] <small>(към 19 юли)</small> '''<small>По данни на [[СЗО]]:</small>''' '''323''' потвърдени атаки срещу здравни заведения в Украйна (към 24.06)<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://twitter.com/WHOUkraine/status/1540301366500986880 |заглавие=WHO підтвердила 28 додаткових атак на охорону здоров’я в Україні |труд=World Health Organization in Ukraine |език=en |достъп_дата=2022-06-24}}</ref> ''човешки жертви'':<br>'''76''' ''убити''<br>'''59''' ''ранени'' | бележки = <small>Не всички данни се актуализират ежедневно поради липса на публично достъпна информация. Актуалността на данните е проверима чрез справка за датите на публикуване на цитираните източници.</small> }} '''Нападението на Русия над Украйна''' e фашистко и варварско пълномащабно военно нахлуване, започнало в ранните часове на 24 февруари 2022 г. Организирано е от страна на нацистка [[Русия]] срещу нейния югозападен съсед [[Украйна]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31719771.html |заглавие=Войната започна. Русия нападна Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/експлозии-разрушения-и-жертви-русия-нападна-украйна/a-60894862 |заглавие=Експлозии, разрушения и жертви: Русия нападна Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/rusia/2022/02/24/rusiia-napadna-ukraina-voiskite-i-preminaha-severnata-granica-desanti-na-iug.521449 |заглавие=Русия нападна Украйна, войските ѝ преминаха северната граница, десанти на юг | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://novini.bg/video/33223 |заглавие=Русия нападна Украйна. Киев: Всеки, който може да държи оръжие – да минава във войските – Свят – Новини Бг |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Сравнявано е с [[Нападение над Полша|нападението]] на [[Нацистка Германия]] над [[Полша]] от 1939 година,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/02/4318864_nad_160_nobelisti_imeto_na_rusiia_e_opetneno_za/ |заглавие=Над 160 нобелисти: Името на Русия е опетнено за десетилетия |фамилно_име=Дневник |дата=2022-03-02 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> поставило началото на [[Втората световна война]]. То представлява най-драматичната ескалация на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]], последвала [[Евромайдан]]а – масовите протести и гражданско неподчинение в Украйна срещу [[корупция]]та и отказа на тогавашните власти от [[Паневропейска идентичност|проевропейски път]] на страната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2022/02/21/v-ukraina-bie-otdadiena-pochit-na-zaghinalitie-po-vriemie-na-ievromaidana-1781844 |заглавие=В Украйна бе отдадена почит на загиналите по време на Евромайдана... | TRT Български |труд=www.trt.net.tr |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/украинската-революция-на-достойнството/a-18077871 |заглавие=Украинската „Революция на достойнството“ | DW | 21.11.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Размириците от 2014 година са използвани от Русия за [[Анексиране на Крим от Русия|анексиране на Крим]] и паралелна [[Война в Донбас|война в Донбас]], довела до смъртта на хиляди и оставила десетки хиляди ранени или осакатени. Кампанията започва след продължително струпване на руски военни части около границата с Украйна, руското признаване за независими на сепаратистките [[Донецка народна република]] и [[Луганска народна република]] в дните преди нападението, последвано от навлизането на руските въоръжени сили в района на [[Донбас]] в Източна Украйна на 21 февруари 2022 г. В седмиците преди началото на войната руският президент [[Владимир Путин]] поставя редица ултимативни искания пред [[НАТО]] и Украйна, по които се водят преговори, като до последния момент твърди, че нападение няма да има. Около 06:00 ч. московско време ([[UTC+3]]) президентът Путин обявява „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да „[[Демилитаризация|демилитаризира]] и [[Денацификация|денацифицира]]“ Украйна. Минути по-късно започват ракетни удари по места в цялата страна, включително близо до столицата [[Киев]]. Украинската гранична служба заявява, че границите ѝ с Русия и [[Беларус]] са били атакувани.<ref>{{cite web|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_ec5f24d5accb8f8503aabdc63e3fd22d|title=Russia attacks Ukraine|website=CNN|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073725/https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_ec5f24d5accb8f8503aabdc63e3fd22d|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.interfax.ru/world/824058|title=Украинские пограничники сообщили об атаке границы со стороны России и Белоруссии|website=Interfax|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073737/https://www.interfax.ru/world/824058|url-status=live}}</ref> Нападението над Украйна е определяно като най-сериозната военна обстановка в [[Европа]] след края на Втората световна война,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> и е осъдено остро и категорично от [[Президент на Република България|българския президент]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсолютно-недопустимо-румен-радев-остро-осъди-нападението-на-русия-над-украйна/a-60895296 |заглавие="Абсолютно недопустимо": Румен Радев остро осъди нападението на Русия над Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref name="condemn-pres-gov">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605922/izvanredna-sreshta-pri-prezidenta-zaradi-ruskata-operacia-v-ukraina |заглавие=България осъжда военните действия в Украйна, няма пряка заплаха за страната |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> [[Народно събрание|Народното събрание]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2022/02/24/358460/нс-категорично-осъди-военната-интервенция-срещу-украйна-декларация/ |заглавие=НС категорично осъди военната интервенция срещу Украйна (ДЕКЛАРАЦИЯ) |фамилно_име=Недкова |първо_име=Ванина |дата=2022-02-24 |труд=NOVA |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> и [[Правителство на Кирил Петков|правителството]],<ref name="condemn-pres-gov"/> от страните от [[Европейски съюз|Европейския съюз]], включително от канцлера на [[Германия]] [[Олаф Шолц]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/10957564 |заглавие=Германският канцлер Олаф Шолц осъди нападението на Русия срещу Украйна |труд=www.24chasa.bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> и [[Франция|френският]] президент [[Еманюел Макрон]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/makron-ruskata-agresiia-sreshtu-ukrajna-e-naj-serioznata-ataka-sreshtu-mira-v-evropa-2301631 |заглавие=Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа – Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> от председателката на [[Европейската комисия]] [[Урсула фон дер Лайен]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2022/02/22/lidieritie-na-ies-osdikha-ostro-rieshieniieto-na-putin-1782507 |заглавие=Лидерите на ЕС осъдиха остро решението на Путин... | TRT Български |труд=www.trt.net.tr |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> министър-председателя на [[Великобритания]] [[Борис Джонсън]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/dzhonsyn-tova-varvarsko-nachinanie-na-putin-triabva-da-zavyrshi-s-proval-2301624 |заглавие=Джонсън: Това варварско начинание на Путин трябва да завърши с провал – Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> президента на [[САЩ]] [[Джо Байдън]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.actualno.com/america/bajdyn-osyjda-neobosnovanata-ataka-na-rusija-sreshtu-ukrajna-news_1715655.html |заглавие=Байдън осъжда „необоснованата атака на Русия срещу Украйна“ |труд=www.actualno.com |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> генералния секретар на [[НАТО]] [[Йенс Столтенберг]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://trud.bg/столтенберг-това-е-умишлено-хладнокръвно-и-дълго-планирано-нападение/ |заглавие=Столтенберг: Това е умишлено, хладнокръвно и дълго планирано нападение (ВИДЕО) |дата=2022-02-24 |труд=trud.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> както и от [[Канада]], [[Япония]], [[Израел]], [[Грузия]], [[Турция]] и много други държави и международни институции.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31720776.html |заглавие=Светът осъди нападението на Русия срещу Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/путин-избра-проливането-на-кръв-реакции-след-руското-нападение-срещу-украйна/a-60895225 |заглавие="Путин избра проливането на кръв": реакции след руското нападение срещу Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bta.bg/bg/news/world/226007-izrael-osadi-ruskoto-napadenie-sreshtu-ukrayna |заглавие=Израел осъди руското нападение срещу Украйна |труд=bta.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20220224IPR24001/iziavlenie-na-liderite-na-evropeyskiia-parlament-otnosno-ukrayna |заглавие=Изявление на лидерите на Европейския парламент относно Украйна | Новини | Европейски парламент |дата=2022-02-24 |труд=www.europarl.europa.eu |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605913/zapadat-osadi-nahluvaneto-v-ukraina |заглавие=Западът осъди нахлуването в Украйна |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://darik.bg/svetat-ostro-osadi-napadenieto-srestu-ukraina-obzor- |заглавие=Светът остро осъди нападението срещу Украйна (обзор) – Войната в Украйна – darik.bg |труд=darik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> В частност, то е заклеймявано като „варварска атака“, оправдавана с „цинични аргументи“,<ref name="condemn-leyen">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605957/vladimir-putin-v-sankcionen-spisak-na-es |заглавие=Владимир Путин в санкционен списък на ЕС |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> и „най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия“.<ref name="condemn-macron">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/makron-ruskata-agresiia-sreshtu-ukrajna-e-naj-serioznata-ataka-sreshtu-mira-v-evropa-2301631 |заглавие=Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа – Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Самите аргументи, използвани от президента Путин за оправдаване на войната, са доказани като фалшиви.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/измислените-оправдания-на-путин-за-агресията-в-украйна-проверка-на-фактите/a-60926325 |заглавие=Измислените оправдания на Путин за агресията в Украйна: проверка на фактите | DW | 26.02.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Заради нападението си над своя независим съсед на Русия са наложени масивни санкции от Европейския съюз, САЩ, Великобритания, Канада и други страни, включително традиционно неутрални като [[Швейцария]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/досега-русия-не-е-виждала-такива-санкции/a-60960017 |заглавие=Досега Русия не е виждала такива санкции | DW | 01.03.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Владимир Путин е сочен като носещ цялата отговорност за насилието и човешките трагедии, причинени от войната.<ref name="putin-e-otgovoren">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] започва разследване на руската инвазия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31729906.html |заглавие=Международният наказателен съд започва разследване на руската инвазия в Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> а междувременно има настоявания и за подвеждане под лична отговорност на Путин и неговия беларуски колега [[Александър Лукашенко]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/voinata-v-ukraina/2022/03/01/ep-ne-e-vyzmojna-neutralnost-mejdu-ogynia-i-pojarnikaria.522033 |заглавие=ЕП: Не е възможна неутралност между огъня и пожарникаря | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> На 2 март 2022 година [[Общото събрание на ООН]] с внушително мнозинство приема резолюция, осъждаща най-категорично действията на Русия и изискваща „незабавно, пълно и безусловно изтегляне на въоръжените ѝ сили от територията на Украйна в нейните международно признати граници“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.un.org/en/story/2022/03/1113152 |заглавие=General Assembly resolution demands end to Russian offensive in Ukraine |дата=2022-03-02 |труд=UN News |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/united-nations-condemns-russia/31732692.html |заглавие=UN Approves Resolution Deploring Russia's Invasion Of Ukraine |дата=2022-03-02 |труд=RadioFreeEurope/RadioLiberty |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Против гласуват Русия, [[Беларус]], [[Северна Корея]], [[Сирия]] и [[Еритрея]], а 35 други страни се въздържат, сред които [[Китай]], [[Индия]], [[Куба]] и [[Никарагуа]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-russia-invasion-mar2-2022-1.6369595 |заглавие=Most of the world demands Russia withdraw from Ukraine in UN vote |автор=CBC/Radio-Canada |дата=2022-03-02 |труд=https://www.cbc.ca/ |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Подкрепата за резолюцията от 141 гласа е изненадващо голяма,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/en/un-large-majority-backs-condemnation-of-russias-invasion-of-ukraine/a-60991964 |заглавие=UN: Large majority backs condemnation of Russia's invasion of Ukraine | DW | 02.03.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2022-03-02 |труд=DW.COM |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> а обявяването на резултатите е посрещнато с аплодисменти и ставане на крака.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_a11756810a67c9da3376b076656225b7 |заглавие=UN General Assembly votes to condemn Russia's invasion of Ukraine |автор=Richard Roth |дата=2022-03-02 |труд=CNN |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://therecount.com/watch/standing-ovation-at-the-un/2645879301 |заглавие=Standing ovation at the UN General Assembly as resolution condemning Russia’s invasion of Ukraine is adopted, 141 – 5. |дата=2022-03-02 |труд=The Recount |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2022/03/02/world/europe/un-condemn-russia-invasion.html |заглавие=The U.N. General Assembly passes a resolution strongly condemning Russia’s invasion. |фамилно_име=Fassihi |първо_име=Farnaz |дата=2022-03-02 |труд=The New York Times |език=en-US |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> На 4 март 2022 година [[Съвет на ООН по правата на човека|Съветът на ООН по правата на човека]] приема резолюция с 32 гласа „за“, 2 „против“ (Русия и Еритрея) и 13 „въздържал се“ (Китай, Куба и други), която осъжда руската инвазия в Украйна и създава комисия, която да разследва нарушения на човешките права и международното хуманитарно право, свързани с инвазията.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.swissinfo.ch/eng/politics/un-human-rights-council-backs-ukraine-commission-of-inquiry/47402658 |заглавие=UN Human Rights Council backs Ukraine Commission of Inquiry |фамилно_име=Crawford |първо_име=Julia |дата=2022-03-04 |труд=SWI swissinfo.ch |език=en |достъп_дата=2022-03-04}}</ref> На 15 март 2022 година [[Парламентарна асамблея на Съвета на Европа|Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] гласува единодушно – с 216 гласа за, 0 против и 3 въздържали се, за изключването на Русия поради извършените сериозни нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право от страна на Руската федерация, включително атаки срещу цивилни цели и хуманитарни коридори, несъвместими със статута на държава-членка. Тримата въздържали се при гласуването на решението са депутатът от [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]] Илиян Йончев, Ивона Арент от управляващата партия в Полша „[[Право и справедливост]]“ и Андрей Хунко от „Левицата“ в Германия.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://pace.coe.int/en/news/8638/the-russian-federation-can-no-longer-be-a-member-state-of-the-council-of-europe-pace-says|title=The Russian Federation can no longer be a member State of the Council of Europe, PACE says|date=2022-03-15|work=Council of Europe Parliamentary Assembly|access-date=2022-03-16}}</ref> <ref>Vote on Opinion – Doc. 15477 | Consequences of the Russian Federation's aggression against Ukraine | [https://pace.coe.int/en/votes/38846 Assembly's voting results]</ref>Окончателно решение за изключването на Русия от организацията след 26 години членство е взето от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 16 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/portal/-/council-of-europe-leaders-make-joint-statement-on-the-exclusion-of-the-russian-federation-from-the-council-of-europe|title=Council of Europe leaders make joint statement on the exclusion of the Russian Federation from the Council of Europe|date=2022-03-15|work=Council of Europe|access-date=2022-03-16}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/portal/-/the-russian-federation-is-excluded-from-the-council-of-europe|title=The Russian Federation is excluded from the Council of Europe|date=2022-03-16|work=Coincil of Europe|access-date=2022-03-17}}</ref> На заседание на Общото събрание на ООН на 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с гласуване, което изисква подкрепа от мнозинство от две трети от членовете на събранието. За отстраняването на Русия гласуват 93 членове на общото събрание, в т.ч. България; 24 са против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия. Въздържалите се - 58 от 193-мата членове на Общото събрание - не се отчитат при изчисляването на вота.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [https://twitter.com/UN_News_Centre страницата в Twitter на новинарския център на ООН]| 2022-04-07</ref> Съветът на ООН по правата на човека е създаден през 2006 г. и е със седалище в Женева. Русия се присъединява към органа през януари 2021 г. като една от 15-те държави, избрани от Общото събрание за тригодишен мандат. Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]].<ref>United Nations | [https://news.un.org/en/story/2022/04/1115782 UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council] | 2022-04-07</ref> Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|last=Smith|first=David|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> На 25 април агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие [[Евроюст]] обявява, че Прокурорът на [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] (МНС) ще участва в съвместния екип, разследващ твърдения за военни престъпления в Украйна след нахлуването на Русия. Прокурорът на МНС Карим Хан и главните прокурори от Литва, Полша и Украйна подписват споразумение за първото по рода си участие на Международния трибунал за военни престъпления в разследващ екип. С това споразумение страните-участнички в съвместния екип и Прокуратурата изпращат "ясно послание, че ще бъдат положени всички усилия за ефективно събиране на доказателства за основни международни престъпления, извършени в Украйна, и изправяне на виновните пред съда".<ref>{{Cite news|url=https://www.eurojust.europa.eu/news/icc-participates-joint-investigation-team-supported-eurojust-alleged-core-international-crimes|title=ICC participates in joint investigation team supported by Eurojust on alleged core international crimes in Ukraine|date=2022-04-25|work=Eurojust|access-date=2022-04-28}}</ref> На 2 юни - 100 дни след началото на нападението - президентът Зеленски съобщава в изявление, че една пета от територията на Украйна (около 125 000 кв. км.) е окупирана от Русия, а мини и невзривени боеприпаси са разпръснати на площ от около 300 000 кв. км. Между 24 февруари и 3 юни руските сили са влезли в 3620 украински селища, около 1017 населени места са освободени, 2603 остават окупирани. Почти 12 милиона украинци са се разселили вътре в страна, а над 5 милиона, предимно жени и деца, са напуснали границите ѝ. Продължават да се водят боеве от град [[Харков]] в източната част на Украйна до град [[Николаев]] на юг. Според данните, цитирани от Зеленски, през първите 100 дни от нападението руските сили са използвали 2478 ракети, повечето от които срещу гражданска инфраструктура.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|title=Промова Президента України в Палаті депутатів Люксембургу|date=2022-06-02|work=Офіційне інтернет-представництво|access-date=2022-06-05}}</ref> == Предпоставки == Конфликтът започва с голямо струпване на военни части, първоначално от март до април 2021 г., а след това от октомври 2021 г. до февруари 2022 г. По време на второто военно струпване Русия отправя искания към [[Съединените щати]] и [[НАТО]], представяйки проект на договор, който съдържа искания за „гаранции за сигурност“. Те включват правно обвързващи ангажименти, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, както и че съюзът ще намали войските си разположени в [[Източна Европа]].<ref>{{Cite news|last1=Tétrault-Farber|first1=Gabrielle|last2=Balmforth|first2=Tom|date=2021-12-17|title=Russia demands NATO roll back from East Europe and stay out of Ukraine|language=en|work=Reuters|url=https://www.reuters.com/world/russia-unveils-security-guarantees-says-western-response-not-encouraging-2021-12-17/|access-date=2022-02-24|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222081106/https://www.reuters.com/world/russia-unveils-security-guarantees-says-western-response-not-encouraging-2021-12-17/|url-status=live}}</ref> Същевременно Русия заплашва с неуточнен военен отговор, ако НАТО продължи да поддържа „агресивно поведение“ близо до нейните граници.<ref>{{Cite news|last=MacKinnon|first=Mark|date=2021-12-21|title=Putin warns of unspecified military response if U.S. and NATO continue 'aggressive line'|language=en-CA|work=The Globe and Mail|url=https://www.theglobeandmail.com/world/article-putin-warns-of-unspecified-military-response-if-us-and-nato-continue/|access-date=2022-02-24|archive-date=15 January 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220115165246/https://www.theglobeandmail.com/world/article-putin-warns-of-unspecified-military-response-if-us-and-nato-continue/|url-status=live}}</ref> === Руски обвинения === ==== Обвинения в геноцид към Украйна ==== На 9 декември 2021 г. руският президент [[Владимир Путин]] говори за [[дискриминация]] срещу рускоговорящите извън Русия: „Трябва да кажа, че [[русофобия]]та е първа стъпка към [[геноцид]]. Вие и аз знаем какво се случва в [[Донбас]]. Със сигурност много прилича на геноцид“.<ref>{{cite news |title=Putin Says Conflict in Eastern Ukraine 'Looks Like Genocide' |url=https://www.themoscowtimes.com/2021/12/10/putin-says-conflict-in-eastern-ukraine-looks-like-genocide-a75780 |work=AFP |publisher=The Moscow Times |date=10 December 2021 |access-date=23 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221082440/https://www.themoscowtimes.com/2021/12/10/putin-says-conflict-in-eastern-ukraine-looks-like-genocide-a75780 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news|title=Путин заявил о геноциде на Донбассе|url=https://rg.ru/2021/12/09/putin-zaiavil-o-genocide-na-donbasse.html|work=Rossiyskaya Gazeta|date=9 December 2021|lang=ru|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222212644/https://rg.ru/2021/12/09/putin-zaiavil-o-genocide-na-donbasse.html|url-status=live}}</ref> Русия също осъжда украинския езиков закон.<ref>{{cite news |title=New law stokes Ukraine language tensions |url=https://www.france24.com/en/live-news/20210401-new-law-stokes-ukraine-language-tensions |work=France 24 |date=1 April 2021 |access-date=23 February 2022 |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224032739/https://www.france24.com/en/live-news/20210401-new-law-stokes-ukraine-language-tensions |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=The Ukrainian language is having a moment. To Putin's ears, it's a shot against Russian speakers |url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/08/ukraine-russia-language-putin/ |newspaper=The Washington Post |date=8 February 2022 |access-date=23 February 2022 |archive-date=8 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220208194442/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/08/ukraine-russia-language-putin/ |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=Ukraine's star author Kurkov says his native Russian should be curbed |url=https://www.france24.com/en/live-news/20220213-ukraine-s-star-author-kurkov-says-his-native-russian-should-be-curbed |work=France 24 |date=13 February 2022 |access-date=23 February 2022 |archive-date=18 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220218203248/https://www.france24.com/en/live-news/20220213-ukraine-s-star-author-kurkov-says-his-native-russian-should-be-curbed |url-status=live }}</ref> На 15 февруари 2022 г. Путин заявява пред пресата: „Това, което се случва в Донбас, е точно геноцид“.<ref name="france24genocide">{{cite news|title=US accuses Moscow of creating Ukraine invasion pretext with 'genocide' claims|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220216-us-accuses-moscow-of-creating-ukraine-invasion-pretext-with-genocide-claims|work=AFP|publisher=France 24|date=15 February 2021|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224034042/https://www.france24.com/en/live-news/20220216-us-accuses-moscow-of-creating-ukraine-invasion-pretext-with-genocide-claims|url-status=live}}</ref> Новинарски издания отбелязват, че въпреки обвинението на Путин в геноцид срещу говорещите [[руски език]], украинският президент [[Владимир Зеленски|Володимир Зеленски]] е с майчин руски език.<ref>{{Cite news|url = https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/19/russians-accuse-ukrainians-genocide-propaganda-blitz/|title = Russians accuse Ukrainians of genocide as they pave way for potential invasion|newspaper = The Telegraph|date = 19 February 2022|last1 = Vasilyeva|first1 = Nataliya|access-date = 24 February 2022|archive-date = 23 February 2022|archive-url = https://web.archive.org/web/20220223103730/https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/19/russians-accuse-ukrainians-genocide-propaganda-blitz/|url-status = live}}</ref> Няколко международни организации, включително [[Служба на Върховния комисар за правата на човека]], Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна и [[Съвета на Европа]], не откриват доказателства в подкрепа на руските твърдения.<ref>{{cite web|date=15 June 2014|title=Report on the human rights situation in Ukraine|url=https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/HRMMUReport15June2014.pdf|publisher=OHCHR|access-date=23 February 2022|archive-date=14 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220214151822/https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/HRMMUReport15June2014.pdf|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|year=2021|title=Civic Space and Fundamental Freedoms in Ukraine|url=https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/UkraineCivicSpace2021-EN.pdf|publisher=OHCHR|access-date=23 February 2022|archive-date=9 December 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211209154320/https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/UkraineCivicSpace2021-EN.pdf|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Daily and spot reports from the Special Monitoring Mission to Ukraine|url=https://www.osce.org/ukraine-smm/reports|publisher=OSCE|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222080943/https://www.osce.org/ukraine-smm/reports|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|date=2 April 2014|title=Ad hoc Report on the situation of national minorities in Ukraine adopted on 1 April 2014|url=https://rm.coe.int/16800c5d6f|archive-url=https://web.archive.org/web/20220204183556/https://rm.coe.int/16800c5d6f|archive-date=4 February 2022|publisher=Council of Europe}}</ref> Обвиненията за геноцид са отхвърлени от Европейската комисия като руска [[дезинформация]]. Американското посолство в Украйна описва твърдението за геноцид на Русия като „укорителна лъжа“<ref>{{cite news|title=United States: Russia's claim of 'genocide in Ukraine' is reprehensible falsehood|url=https://www.ukrinform.net/rubric-polytics/3406104-united-states-russias-claim-of-genocide-in-ukraine-is-reprehensible-falsehood.html|work=Ukrinform|date=17 February 2022|access-date=22 February 2022 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220218120707/https://www.ukrinform.net/rubric-polytics/3406104-united-states-russias-claim-of-genocide-in-ukraine-is-reprehensible-falsehood.html | archive-date = 18 February 2022 | url-status = live | quote = The Embassy of the United States of America in Ukraine called Russia's claim of „genocide in Ukraine“ reprehensible falsehood.}}</ref>, докато говорителят на [[Държавен департамент на САЩ|Държавния департамент на САЩ]] Нед Прайс заявява, че [[Москва]] прави подобни твърдения като извинение за нахлуването в Украйна. На 18 февруари руският посланик в САЩ, Анатолий Антонов, отговаря на въпрос за американски служители, които се съмняват във факта на геноцида над [[руснаци]]те в Донбас, като публикува изявление на страницата на посолството във [[Фейсбук]], в което се казва: „Американците предпочитат не само да игнорират опитите за насилствена асимилация на руснаците в Украйна, но и категорично ги одобряват с политическа и военна подкрепа“.<ref>{{cite news |title=US condones forceful assimilation of Russians in Ukraine – Russian ambassador to US |url=https://tass.com/russia/1405599 |work=TASS|date=18 February 2021 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220218033744/https://tass.com/russia/1405599 | archive-date = 18 February 2022 | url-status = live | quote = }}</ref> ==== Предполагаеми сблъсъци ==== Боевете в Донбас ескалират значително на 17 февруари 2022 г. Докато дневният брой атаки през първите шест седмици на 2022 г. варира от две до пет, украинските военни съобщават за 60 атаки на 17 февруари. Руските държавни медии също съобщават за над 20 артилерийски атаки срещу позиции на сепаратистите същия ден. Например, украинското правителство обвинява руски сепаратисти, че са обстрелвали детска градина в Станица Луганска с [[артилерия]], като са ранили трима цивилни. [[Луганска народна република|Луганската народна република]] заявява, че нейните сили са били атакувани от украинското правителство с минохвъргачки, гранатомети и картечен огън.<ref>{{cite web|date=17 February 2022|title=Ukraine: How big is Russia's military build-up?|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60158694|website=BBC News|access-date=23 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223070711/https://www.bbc.com/news/world-europe-60158694|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/west-accuses-russia-of-trying-to-create-pretext-for-invasion-after-shelling-in-east-ukraine/ar-AATZcQu?ocid=uxbndlbing|title=Ukraine, West accuse Russia of trying to create pretext for invasion after shelling in east|work=MSN|date=17 February 2022|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222062307/https://www.msn.com/en-us/news/world/west-accuses-russia-of-trying-to-create-pretext-for-invasion-after-shelling-in-east-ukraine/ar-AATZcQu?ocid=uxbndlbing|url-status=live}}</ref> На следващия ден Донецката народна република и Луганската народна република разпореждат задължителна [[евакуация]] на цивилни от съответните им столици, въпреки че е отбелязано, че пълната евакуация ще отнеме месеци.<ref name="MTRefugeesRostov">{{cite web |last1=Light |first1=Felix |title=In the Closest Russian City to Ukraine's Separatist Region, There Are Few Signs of Refugees |url=https://www.themoscowtimes.com/2022/02/20/in-the-closest-russian-city-to-ukraines-separatist-region-there-are-few-signs-of-refugees-a76473 |website=The Moscow Times |date=20 February 2022 |access-date=20 February 2022 |archive-date=20 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220220074941/https://www.themoscowtimes.com/2022/02/20/in-the-closest-russian-city-to-ukraines-separatist-region-there-are-few-signs-of-refugees-a76473 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.nbcnews.com/news/world/east-ukraine-shelling-russian-invasion-fears-putin-pretext-rcna16773|title=Russian-backed separatists announce civilian evacuation from eastern Ukraine as escalation stokes Russian invasion fears|work=NBC News|date=18 February 2022|access-date=23 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223132456/https://www.nbcnews.com/news/world/east-ukraine-shelling-russian-invasion-fears-putin-pretext-rcna16773|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/warning-siren-sounds-in-rebel-held-capital-in-east-ukraine-reuters-witness/ar-AAU29BV?ocid=entnewsntp|title=Warning siren sounds in rebel-held capital in east Ukraine – Reuters witness|work=MSN News|date=18 February 2022|first=Alexander|last=Smith|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224032724/https://www.msn.com/en-us/news/world/warning-siren-sounds-in-rebel-held-capital-in-east-ukraine-reuters-witness/ar-AAU29BV?ocid=entnewsntp|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite news|date=19 February 2022|title=Ukraine conflict: Rebels declare general mobilisation as fighting grows|language=en-GB|work=BBC News|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60443504|access-date=19 February 2022|archive-date=19 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220219100114/https://www.bbc.com/news/world-europe-60443504|url-status=live}}</ref> Украинските медии съобщават за рязко увеличаване на артилерийските обстрели от водените от Русия бойци в Донбас като опити за провокиране на украинската армия.<ref>{{cite web|title=47 shelling incidents leave 5 injured in Donbas|url=https://kyivindependent.com/national/over-40-shelling-incidents-leave-5-injured-in-donbas/|date=18 February 2022|access-date=18 February 2022|publisher=Kyiv Independent|archive-date=17 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220217205001/https://kyivindependent.com/national/over-40-shelling-incidents-leave-5-injured-in-donbas/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=How Russian proxy forces are attempting to provoke the Ukrainian army and are lying about a new Ukrainian offensive|url=https://english.nv.ua/nation/how-russian-proxies-are-attempting-to-provoke-the-ukrainian-army-lying-about-a-ukrainian-offensive-50218033.html|date=18 February 2022|access-date=18 February 2022|publisher=NV.UA|archive-date=18 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220218180147/https://english.nv.ua/nation/how-russian-proxies-are-attempting-to-provoke-the-ukrainian-army-lying-about-a-ukrainian-offensive-50218033.html|url-status=live}}</ref> На 21 февруари [[Федерална служба за сигурност|Федералната служба за сигурност на Русия]] (ФСБ) обявява, че украински обстрел е унищожил гранично съоръжение на ФСБ на 150 метра от границата между Русия и Украйна в [[Ростовска област]]. Отделно от пресслужбата на Южния военен окръг съобщават, че сутринта този ден руски сили са убили група от петима диверсанти близо до село Митякинская, Ростовска област, като са проникнали през границата от Украйна с две бойни машини на пехотата, като превозните средства са унищожени. Украйна отрича да е замесена в двата инцидента и ги нарича [[операция под фалшив флаг]].<ref>{{cite news |title=Russia Says Border Facility Near Ukraine Destroyed in Shell Attack |url=https://www.themoscowtimes.com/2022/02/21/russia-says-border-facility-near-ukraine-destroyed-in-shell-attack-a76487 |access-date=21 February 2022 |publisher=The Moscow Times |date=21 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221123839/https://www.themoscowtimes.com/2022/02/21/russia-says-border-facility-near-ukraine-destroyed-in-shell-attack-a76487 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=Russia says it prevented border breach from Ukraine, Kyiv calls it fake news |url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-says-it-prevented-border-breach-ukraine-kyiv-calls-it-fake-news-2022-02-21/ |access-date=21 February 2022 |work=Reuters |date=21 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221131855/https://www.reuters.com/world/europe/russia-says-it-prevented-border-breach-ukraine-kyiv-calls-it-fake-news-2022-02-21/ |url-status=live }}</ref> Освен това двама украински войници и един цивилен са убити при обстрел в село Зайцево, на 30 километра северно от [[Донецк]].<ref>{{cite web|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/21/Two-Ukraine-soldiers-killed-in-shelling-Police|title=Two Ukraine soldiers, civilian killed in shelling|work=Al-Arabiyah|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|language=English|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221203204/https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/21/Two-Ukraine-soldiers-killed-in-shelling-Police|url-status=live}}</ref> Няколко анализатори, включително разследващият уебсайт [[Bellingcat]], публикуват доказателства, че много от заявените атаки, експлозии и евакуации в Донбас са инсценирани от Русия.<ref>{{cite web|title='Dumb and lazy': the flawed films of Ukrainian 'attacks' made by Russia's 'fake factory'|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/dumb-and-lazy-the-flawed-films-of-ukrainian-attacks-made-by-russias-fake-factory|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|work=The Guardian|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221235946/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/dumb-and-lazy-the-flawed-films-of-ukrainian-attacks-made-by-russias-fake-factory|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Four Russian false flags that are comically easy to debunk|url=https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/21/five-russian-false-flags-comically-easy-debunk/|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|publisher=The Telegraph|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222050443/https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/21/five-russian-false-flags-comically-easy-debunk/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Russia's 'Idiotic' Disinformation Campaign Could Still Lead to War in Ukraine|url=https://www.vice.com/en/article/88gdj3/russia-disinformation-campaign-bombing-ukraine|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|publisher=Vice Media|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221194550/https://www.vice.com/en/article/88gdj3/russia-disinformation-campaign-bombing-ukraine|url-status=live}}</ref> На 21 февруари Луганската ТЕЦ в Луганската народна република е обстрелвана от неизвестни сили.<ref>{{cite web|last1=Mazneva|first1=Elena|last2=Chourisna|first2=Kateryna|date=22 February 2022|title=Ukraine Power Plant Damaged During Two Days of Shelling|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-22/ukraine-power-plant-damaged-during-two-days-of-shelling|access-date=23 February 2022|website=Bloomberg|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223065953/https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-22/ukraine-power-plant-damaged-during-two-days-of-shelling|url-status=live}}</ref> === Интервенция в Донбас === ==== 21 – 24 февруари ==== На 21 февруари 2022 г., след признаването за независими на републиките Донецк и Луганск, президентът Путин нарежда руските войски (включително танкове) да бъдат изпратени в Донбас, а това Русия нарича „миротворческа мисия“.<ref name="ru-troops-donbas">{{cite news|date=21 February 2022|title=Putin orders troops into separatist-held parts of Ukraine|publisher=[[CNN]]|url=https://cnn.com/2022/02/21/europe/russia-ukraine-tensions-monday-intl/index.html}}</ref><ref>{{cite news |last1=Philp |first1=Catherine |last2=Wright |first2=Oliver |last3=Brown |first3=Larissa |title=Putin sends Russian tanks into Ukraine |url=https://www.thetimes.co.uk/article/putin-sends-tanks-into-ukraine-75dj973v8 |work=The Times |date=22 February 2022 |language=en}}</ref> Руската армия заявява, че е убила петима украински „диверсанти“, които са преминали границата с Русия, твърдение, категорично отречено от украинския външен министър [[Дмитро Кулеба]]. По-късно същия ден няколко независими медии потвърждават, че руските сили навлизат в Донбас.<ref name="guard-troops-donbas">{{cite web|date=21 February 2022|title=Putin orders troops into eastern Ukraine on 'peacekeeping duties'|website=[[The Guardian]]|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/ukraine-putin-decide-recognition-breakaway-states-today}}</ref><ref>{{Cite web|date=22 February 2022|title=Ucraina, i primi soldati russi nel Donbass|url=https://video.repubblica.it/mondo/ucraina-i-primi-soldati-russi-nel-donbass/408788/409494|access-date=21 February 2022|website=la Repubblica|language=it}}</ref><ref>{{Cite web|date=21 February 2022|title=Putin's Ukraine peacekeepers „aren't fooling anyone,“ US warns|url=https://www.newsweek.com/us-russian-troops-already-ukraines-donbas-no-plans-send-us-forces-1681206|access-date=|website=Newsweek|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|last=|first=|last2=|date=22 February 2022|title=Chilling social media footage emerges of convoys of Russian military equipment entering Donbas in Ukraine|url=https://www.skynews.com.au/world-news/chilling-social-media-footage-emerges-of-convoys-of-russian-military-equipment-entering-donbas-in-ukraine/news-story/ad0ec2c630b5e5aaaa8efdd85509e832|access-date=|website=[[Sky News]]|language=en}}</ref> На 22 февруари 2022 г. президентът на САЩ [[Джо Байдън]] заявява, че е настъпило „началото на руска инвазия в Украйна“.<ref>{{Cite web|title=Russian troops in east Ukraine an 'invasion,' White House declares – National|url=https://globalnews.ca/news/8636852/russian-troops-in-east-ukraine-an-invasion-white-house-declares/|access-date=22 February 2022|website=Global News|language=en-US}}</ref> В същия ден [[Съвет на федерацията|Съветът на федерацията]] единодушно упълномощава Путин да използва военна сила извън Русия. На свой ред президентът Зеленски нарежда да бъдат мобилизирани украинските резервисти.<ref>{{cite news |last1=Zinets |first1=Natalia |last2=Williams |first2=Matthias |title=Ukrainian president drafts reservists but rules out general mobilisation for now |url=https://www.reuters.com/world/europe/ukrainian-president-calls-up-reservists-launches-programme-economic-patriotism-2022-02-22/ |access-date=23 February 2022 |work=Reuters |date=22 February 2022 |language=en}}</ref> На 23 февруари Украйна обявява общонационално [[извънредно положение]], с изключение на окупираните територии в Донбас, което влиза в сила в полунощ.<ref>{{cite web|title=Ukraine to introduce a state of emergency and tells its citizens to leave Russia immediately|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/russia-sanctions-ukraine-reservists-west-b2021165.html|date=23 February 2022|access-date=23 February 2022|first=Thomas|last=Kingsley|publisher=The Independent}}</ref> В същия ден Русия започва да евакуира своето посолство в Киев и също сваля руското знаме от върха на сградата.<ref>{{cite web|title=Russia evacuates embassy in Ukraine as crisis escalates|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|date=23 February 2022|access-date=23 February 2022|first=Dasha|last=Litvinova|publisher=AP News}}</ref> Уебсайтовете на украинския парламент и правителство, заедно с уебсайтове на банки са засегнати от [[DDoS]] кибератаки. В ранните часове на 24 февруари Зеленски произнася „емоционална“ телевизионна реч, в която се обръща към гражданите на Русия на руски език и ги умолява да предотвратят войната. ==== Съвет за сигурност на ООН ==== Интервенцията на 21 февруари в Донбас е широко осъдена от [[Съвета за сигурност на ООН]] и не получава никаква подкрепа.<ref>{{Cite web|last=News|first=A. B. C.|title=Putin gets no support from UN Security Council over Ukraine|url=https://abcnews.go.com/US/wireStory/putin-support-security-council-ukraine-83037165|access-date=2022-02-24|website=ABC News|language=en|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223172555/https://abcnews.go.com/US/wireStory/putin-support-security-council-ukraine-83037165|url-status=live}}</ref> Посланикът на [[Кения]] Мартин Кимани сравнява хода на Путин с колониализма и казва: „Трябва да завършим възстановяването си от мъртвите империи по начин, който да не ни потопи обратно в нови форми на господство и потисничество.“<ref>{{Cite web|last=CNN|first=Amy Woodyatt|title=Kenya's UN ambassador slams Russia and compares Ukraine crisis to Africa's colonial past|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/kenya-ukraine-russia-colonialism-intl/index.html|access-date=2022-02-24|website=CNN|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223161155/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/kenya-ukraine-russia-colonialism-intl/index.html|url-status=live}}</ref> Друго заседание на Съвета за сигурност на ООН е свикано на 23 – 24 февруари 2022 г. Генералният секретар [[Антонио Гутериш]] заявява: „Дайте шанс на мира“.<ref name=":0">{{Cite web|date=2022-02-23|title='It's too late': Russian move roils UN meeting on Ukraine|url=https://apnews.com/article/united-nations-general-assembly-russia-ukraine-europe-russia-united-nations-31c5af31d2a72163676459d317269b35|access-date=2022-02-24|website=AP NEWS|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224021804/https://apnews.com/article/united-nations-general-assembly-russia-ukraine-europe-russia-united-nations-31c5af31d2a72163676459d317269b35|url-status=live}}</ref> == Хронология == {{Основна|Хронология на руското нападение над Украйна}} == Граждански протести срещу нападението над Украйна в Русия == [[Файл:Anti-war_flag_of_Russian_protesters_(2022).svg|link=https://uk.wikipedia.org/wiki/Файл:Anti-war_flag_of_Russian_protesters_(2022).svg|ляво|мини|Символ на антивоенните протести в Русия, който е предложен за знаме на парламентарната република Русия<ref>[https://whitebluewhite.info Flag of the Wonderful Russia of the Future]</ref>]] От първия ден на нападението над Украйна (24 февруари) по улиците в Москва, Санкт Петербург и десетки други градове в Русия излизат мирно протестиращи граждани, въпреки усилията на властите да потиснат антивоенните настроения и стотиците арести още в първия ден. Руският независим медиен проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо, който ежедневно публикува информация за протестите и списъци с имена на арестуваните, съобщава, че общо 1820 демонстранти са задържани в 58 руски града само на 24 февруари, включително 1002 в Москва<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-vladimir-putin-europe-moscow-873d65c0bc0b195a9e764d9ebf150822|title=Protests resume as Russia seeks to quash invasion critics|last=Litinova|first=Dasha|date=2022-02-25|work=AP News|access-date=2022-02-25}}</ref>. На 25 февруари Службата на ООН по правата на човека разпространява изявление, в което се казва, че е „обезпокоена от многобройните произволни арести на демонстранти в Русия, които вчера протестираха срещу войната“. Говорителката на Върховния комисар на ООН по правата на човека Равина Шамдасани подчертава, че задържането на лица за упражняване на правото им на свобода на изразяване или на мирни събрания представлява произволно лишаване от свобода и призова протестиращите да бъдат освободени незабавно.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-25-22/h_8b7fe7b56727d3b4c22e7930de980cbf|title=UN „gravely concerned“ about civilian casualties|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-02-25|work=CNN|access-date=2022-02-25}}</ref> Руското правителство заявява, че хората, които са против нахлуването на страната в Украйна, „нямат право да организират протестни действия“, без първо да са потърсили и получили разрешение. По време на конферентна връзка с чуждестранни журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков казва, че „съгласно закона, без да спазват съответните процедури, тези граждани нямат право да организират протестни действия, за да изразят своята гледна точка“. Той прави опит да омаловажи мащаба на протестите, като заявява в петък, че президентът Владимир Путин „чува мнението на всеки и разбира съотношението на тези, които имат различна гледна точка и тези, които са съпричастни към подобни необходими операции“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-25-22/h_28dfe47daca958410596e519746d1eb5|title=Kremlin says Russians „do not have the right to organize protest actions“ without permission|last=Anna Chernova|first=Vasco Cotovio|date=2022-02-25|work=CNN|access-date=2022-02-25}}</ref> Въпреки това протестите продължават и към 2 март общият брой на задържаните или арестуваните протестиращи граждани в Русия от началото на инвазията е близо 7600 души<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/OvdInfo/status/1499109930158153735?ref_src=twsrc%5Etfw|title=7586 участников протеста задержали с 24 февраля|date=2022-03-03|work=Профил на ОВД-Инфо в Twitter|access-date=2022-03-03}}</ref>. Още над 24 февруари е публикувано отворено писмо срещу нападението над Украйна, инициирано и подписано в рамките на часове от над 600 руските учени и научни журналисти. В него се казва, че „тази фатална стъпка води до огромни човешки загуби и подкопава основите на изградената система за международна сигурност“, а отговорността за „отприщване на нова война в Европа е изцяло на Русия“. Към 3 март подписалите писмото вече са близо 7000.<ref>{{Cite news|url=http://trv-science.ru/2022/02/we-are-against-war/|title=Открытое письмо российских ученых и научных журналистов против войны с Украиной|date=2022-02-24|work=Троицкий вариант – Наука|access-date=2022-03-03}}</ref> Повече от 1400 (към 3 март) дипломанти, студенти, аспиранти и служители на Московския държавен институт по международни отношения ([[Московски държавен институт по международни отношения|МГИМО]]) подписват съвместно отворено писмо до президента Путин, чрез което категорично се противопоставят на военните действия на Руската Федерация на територията на Украйна. „Намираме за морално неприемливо да стоим настрана и да мълчим, когато в съседна държава умират хора. Умират по вина на онези, които предпочитат оръжията пред мирната дипломация“.<ref>[https://docs.google.com/document/d/1uAiGSF97ysGKbzC3-6qDGNb0xb6xjvHcKChsQtx9Af4/edit?fbclid=IwAR3Q3e9e0kk7bI3Sn38p_iucUqp7DF6rqKOVs7wDnRYZTKJ2muZlxxwD3qs Открытое обращение к Президенту Российской Федерации от лица выпускников, студентов, аспирантов и сотрудников МГИМО МИД РФ]</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-03-22/h_5886b882ff64de71d27ec8f74d2829a8|title=Thousands of Russian protesters have been arrested as students and intellectuals speak out|last=Jill Dougherty|first=(CNN Contributor)|date=2022-03-03|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Повече от 4300 души са задържани заради участие в протестите срещу войната в Украйна, които се провеждат в много градове в Русия на 6 март. Последните протести в Русия с толкова многобройни арести са състоялите се през януари 2021 г., когато хиляди настояват за освобождаването на опозиционния лидер [[Алексей Навални]], след като той е арестуван при завръщането си от Германия, където се възстановява след опит за убийството му. Според информацията, публикувана от руското вътрешно министерство, полицията е задържала около 3500 души, включително 1700 в Москва, 750 в Санкт Петербург и 1061 в други градове. Медийният проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо съобщава, че разполага с данни за задържането на най-малко 4366 души в 56 различни града, в т.ч. в [[Сибир]], където случаите на толкова много задържани за участие в протести граждани са рядкост.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/more-than-64-people-detained-anti-war-protests-russia-protest-monitor-2022-03-06/|title=More than 4,300 detained at anti-war protests in Russia|date=2022-03-06|work=Reuters|access-date=2022-03-06}}</ref> Така 11 дни след нападението на Русия в Украйна на 24 февруари общият брой на задържаните заради участие в протести срещу войната надхвърля 13 000.<ref>{{Cite news|url=https://ovd.news/news/2022/03/06/spiski-zaderzhannyh-v-svyazi-s-akciyami-protiv-voyny-s-ukrainoy-6-marta-2022-goda|title=Списки задержанных в связи с акциями против войны с Украиной 6 марта 2022 года|date=2022-03-06|work=ОВД-News|access-date=2022-03-06}}</ref> ОВД-Инфо съобщава, а видеоматериали, разпространявани в социалните медии, чиято автентично е проверена и потвърдена от CNN<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_94ee6afd2e6663baf494594085aee4d8|title=It's 7.15 a.m. in Kyiv. Here's what you need to know|date=2022-03-07|work=CNN|access-date=2022-03-07}}</ref>, свидетелстват за множество случаи на физическо насилие срещу протестиращите от страна на полицията, включително побои и използване на електрошокови пистолети. Сред задържаните са 13 журналисти и 113 непълнолетни.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/06/protest-arrests-russia/|title=More than 4,500 antiwar protesters arrested in one day in Russia, group says|last=Brittany Shammas;|first=Reis Thebault|date=2022-03-07|work=The Washington Post|access-date=2022-03-07}}</ref> Според информация, разпространена в няколко онлайн издания и в Telegram, на 11 март е арестуван Марк Бернщейн – ИТ специалист, активист и дългогодишен редактор в [[Уикипедия на руски език|руската Уикипедия]] от Минск, Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://news.zerkalo.io/life/11113.html|title=В Беларуси задержали Марка Бернштейна — активиста и популяризатора интернет-энциклопедии Wikipedia.org|date=2022-03-11|work=Zerkalo.io|access-date=2022-03-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://devby.io/news/gubop-zaderzhal-marka-bernshteina|title=В Беларуси задержали редактора Wikipedia Марка Бернштейна. Возможно, дело в российском законе „о фейках“|date=2022-03-11|work=Дев Бай Медиа|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://novayagazeta.ru/articles/2022/03/17/pravochnyi-rezhim|title=Правочный режим. ФСО редактирует статьи в „Википедии“ об Украине, википедистов преследуют и угрожают блокировкой проекта – все из-за „спецоперации“|last=Козлова|first=Дарья|date=2022-03-17|work=Новая Газета|access-date=2022-03-18}}</ref> Ден по-рано Главна дирекция за борба с организираната престъпност и корупцията на Беларус (ГДБОПК, или в оригинал ''ГУБОП'') публикува в своя официален профил в [[Телеграм]] лични данни на Бернщейн, в т.ч. потребителското му име в Уикипедия и местоработата му, обвинявайки го в нарушаване на разпоредбите на новия закон на Русия, който криминализира разпространението на съобщения, определени от правителството като „невярна информация“ за руските въоръжени сили, във връзка с редакциите му в статии в Уикипедия за нападението на Русия срещу Украйна. Според публикация по темата в The Verge в канала на ГУБОП в Telegram е публикувано и видео с ареста на Бернщейн.<ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/3/11/22973293/wikipedia-editor-russia-belarus-ukraine|title=A top Wikipedia editor has been arrested in Belarus|last=Song|first=Victoria|date=2022-03-11|work=The Verge|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792801.html|title=Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да пише за войната|last=Велева|first=Дамяна|date=2022-04-11|work=Свободна Европа|access-date=2022-06-25}}</ref> На 11 март достъпът до канала е преустановен, а в съобщение, препубликувано от канала на ГУБОП МВД РБ в новосъздаден на 12 март Телеграм канал отново под името ГУБОП, се твърди, че оригиналният канал на звеното, следван от 12 000 души, е бил изтрит.<ref>[https://t.me/GUBOPRB1/9 Предварителен преглед на съобщението на @GUBOPRB1 в Telegram през браузър]</ref> На 24 юни независимото издание Медиазона Беларусь съобщава, че районен съд в Минск е издал присъда на Марк Бернщейн за мярка за неотклонение домашен арест за срок от три години, след като го признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение в организиране и подготовка на действия, грубо нарушаващи обществения ред, или активно участие в тях (чл. 342 (1) от Наказателния кодекс). Медиазона Беларусь се позовава на роднина на Бернщейн, а публикацията е разпространена от редица други независими издания.<ref>{{Cite news|url=https://reform.by/318557-prokuror-zaprosili-tri-goda-domashnej-himii-dlja-bernshtejna|title=Прокурор запросил три года «домашней химии» для Бернштейна|date=2022-06-23|work=REFORM.by|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.currenttime.tv/a/marku-bernshteynu-dali-3-goda-domashney-himii/31913159.html|title=В Беларуси редактору "Википедии" Марку Бернштейну дали 3 года "домашней химии"|date=2022-06-24|work=Настоящее Время|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://belsat.eu/ru/news/23-06-2022-dlya-avtora-vikipedii-marka-bernshtejna-prokuror-zaprosil-tri-goda-domashnej-himii/|title=Для автора «Википедии» Марка Бернштейна прокурор запросил три года домашней «химии»|last=Рувина|first=Алена =|date=2022-06-23|work=Belsat.tv|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://euroradio.fm/ru/prokuror-prosit-dlya-avtora-vikipedii-marka-bernshteyna-tri-goda-domashney-himii|title=Прокурор просит для автора Википедии Марка Бернштейна три года "домашней химии"|date=2022-06-23|work=Еврорадио|access-date=2022-06-25}}</ref> Въпреки че първоначалното му задържане по член 24.3 от Кодекса за административните нарушения (за неподчинение на длъжностно лице) е за срок от 15 дни, Бернщейн така и не е бил освободен от ареста, казва се още в материала на Медиазона.<ref>{{Cite news|url=https://mediazona.by/news/2022/06/24/bern|title=Википедиста Марка Бернштейна приговорили к 3 годам домашней химии|date=2022-06-24|work=Медиазона в Беларуси|access-date=2022-06-25}}</ref> След нови протести в страната на 13 март, неделя, общият брой на задържаните надхвърля 14 000, от които 170 души са с мярка за неотклонение „задържане под стража", съобщава ОВД-Инфо.<ref>[https://www.facebook.com/ovdinfo/photos/a.275700985832857/4819898951413015 Публикация с данните към 13 март в официалната страница на ОВД-Инфо] </ref> Само в неделния ден полицията е арестувала най-малко 850 души по време на демонстрации в 37 руски града, като около половината от тях са в руската столица Москва.<ref>[https://www.facebook.com/ovdinfo/posts/4820784284657815 Публикация за задържаните протестиращи в Русия на 13 март 2022 г.] | страница на ОВД-Инфо във Facebook</ref> Журналист на АФП, очевидец на демонстрациите в Москва, разказва за най-малко дузина ареста и казва, че полицията отвежда всеки, който не може да покаже акредитационна карта. Според репортер на Al Jazeera всеки, който изглежда като протестиращ, бива извличан встрани насилствено, като в един случай жена е издърпана само заради това, че държи ненадписан лист бяла хартия.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/13/russia-ukraine-war-protesters-arrested|title=Hundreds of anti-war protesters arrested across Russia|date=2022-03-13|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-13}}</ref> До 14 март са входирани 9922 административни дела по чл. 20.2 и 20.2.2 от Кодекса за административните нарушения (нарушение на реда за провеждане на публично събитие). Към 23 март 2022 г. общият брой на задържаните заради участие в протести руски граждани надхвърля 15 000, от които над 7000 в Москва и над 4400 в Санкт Петербург.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/feature/2022/03/23/po-vsey-rossii-lyudi-vyhodyat-na-antivoennye-protesty-za-mesyats-voyny-zaderzhali-bolshe-15-tysyach-chelovek?fbclid=IwAR0nUHErFsC3FAbySvIUFwNLQm1AFX_IBP-1axzFYIB3lVAWLFz0F2kmvcs|title=По всей России люди выходят на антивоенные протесты. За месяц войны – более 15 тысяч задержаний|date=2022-03-23|work=Meduza|access-date=2022-03-27}}</ref> [[Файл:Фасад Зимнего дворца, крупным планом, с флагом Нет войнe.jpg|мини|303x303пкс|Художествено обработена фотография на [[Зимен дворец|Зимния дворец]] в [[Санкт Петербург]], Русия. Червеният цвят на националното знаме на Руската федерация е заменен с бял чрез [[Цифрово изображение|цифрова обработка]] на оригиналната снимка, за да съответства на цветовата схема, възприета от протестиращите срещу руската инвазия в Украйна през 2022 г.]] Вечерта на 14 март Марина Овсянникова, редактор в държавния руски „[[Първи канал (Русия)|Первый канал]]“, е задържана, след като се появява в студиото по време на излъчване на живо на една от най-гледаните новинарски емисии в Русия, „Время“, с плакат с надпис „Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаците са срещу войната.“ Текстът, изписан на плаката, остава видим за аудиторията на „Время“ в продължение на няколко секунди, преди програмата да прекъсне и замени излъчването на живо с предварително записан репортаж. Във свое видеопослание, заснето преди протестната акция в ефира на „Время“, Овсянникова казва, че се срамува, че е разпростраявала пропагандата на Кремъл и че „следващите 10 поколения няма да могат да се изчистят от срама на тази братоубийствена война.“ Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определя действията ѝ като „хулиганство“.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60749279|title=Marina Ovsyannikova: Russian journalist tells of 14-hour interrogation|date=2022-03-16|work=BBC News|access-date=2022-03-16}}</ref> След 14-часов разпит Овсянникова е освободена, пледирайки невинност по обвинението за организиране на неразрешено публично събитие. Осъдена е да заплати глоба в размер на 30 000 рубли ($280), като по нейни думи по време на разпита ѝ е бил отказан достъп до законово полагащата ѝ се правна помощ, нито ѝ е било позволено да проведе разговор със свои близки.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/bg/тук-ви-лъжат-коя-е-марина-овсянникова-от-руския-первый-канал/a-61129330|title="Тук ви лъжат": коя е Марина Овсянникова от руския „Первый канал“|date=2022-03-15|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-16}}</ref> Френският президент Еманюел Макрон декларира ангажимента на Франция да предприеме стъпки за осигуряване на закрила на Овсянникова и заявява, че ще обсъди това в следващия си разговор с руския президент Путин. Тя е родена в Одеса, в семейството на баща украинец и майка рускиня, но живее в Москва и е първият редактор в руска държавна медия, който публично се обявява против войната в Украйна.<ref name=":7" /> Няколко дни по-късно срещу нея е съставен протокол по т.1 от новия чл. 20.3.3 от Кодекса за административните нарушения, изменен на 6 март 2022 г. с Федерален закон № 31-FZ от 4 март 2022 г.<ref>[http://www.consultant.ru/document/cons_doc_LAW_34661/7d7ae3e557b4c42df882f01c2e3275e62e4489cf/ КоАП РФ Статья 20.3.3. Публичные действия, направленные на дискредитацию использования Вооруженных Сил Российской Федерации в целях защиты интересов Российской Федерации и ее граждан, поддержания международного мира и безопасности] | в „Кодекс Российской Федерации об административных правонарушениях“ от 30.12.2001 N 195-ФЗ (ред. от 06.03.2022)</ref> Останкинският районен съд на Москва регистрира протокола срещу Овсянникова по дело за „дискредитиране“ на руските военни.<ref>{{Cite news|url=https://novayagazeta.ru/articles/2022/03/25/sud-v-moskve-zaregistriroval-protokol-o-diskreditatsii-rossiiskii-voennykh-protiv-mariny-ovsiannikovoi-ei-grozit-shtraf-do-50-tysiach-rublei-news?utm_source=tg&utm_medium=novaya&utm_campaign=ostankinskiy-sud-moskvy-zaregistriroval|title=Суд в Москве зарегистрировал протокол о „дискредитации“ российский военных на Марину Овсянникову. Ей грозит штраф до 50 тысяч рублей|date=2022-03-25|work=Новая газета|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/03/25/1088819012/russian-tv-protester-fine|title=Russian TV editor will reportedly face a fine for her on-air protest|date=2022-03-25|work=NPR|access-date=2022-03-27}}</ref> Известният руски опозиционен активист Владимир Кара-Мурза - близък сътрудник на убития опозиционен лидер [[Борис Немцов]] - е арестуван от московската полиция пред дома си по обвинение в неизпълнение на законните заповеди на служител по сигурността, казва неговият адвокат Вадим Прохоров в изявление на 11 април. За ареста на Кара-Мурза съобщава и друг активист, Иля Яшин. В изявление по този повод държавният секретар на САЩ Антони Блинкен отправя призив за незабавното освобождаване на Кара-Мурза, като подчертава, че ситуацията със задържането му се следи отблизо от американските служби. В свое разследване Bellingcat установява, че Кара-Мурза, който между 2015 и 2017 г. на два пъти се разболява тежко със симптоми, съответстващи на отравяне, е бил следван от руски агенти по сигурността, за които се предполага, че са участвали в отравянето на [[Алексей Навални]].<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-kara-murza-arrested/31798286.html|title=Russian Opposition Activist Vladimir Kara-Murza Arrested In Moscow|date=2022-04-12|work=RFE/RL|access-date=RFE/RL}}</ref> Десет дни по-късно руските власти завеждат наказателно дело срещу Кара-Мурза за разпространение на „фалшива информация“ за войната в Украйна. Според официалното постановление за образуване на дело срещу него, публикувано онлайн от неговия адвокат Вадим Прохоров на 22 април, той е изправен пред 10 години затвор. В него се казва, че активистът е разследван за коментари относно руските бомбардировки на цивилни цели в Украйна, които е направил в законодателния орган на щата Аризона на 15 март. Към момента на завеждане на делото Кара-Мурза се намира в Русия и заявява, че като руски политик "трябва да остана в Русия“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/23/world/ukraine-russia-war-news/russia-opens-a-criminal-case-accusing-a-pro-democracy-activist-of-spreading-false-information-about-the-war?smid=url-copy|title=Russia opens a criminal case accusing a pro-democracy activist of spreading ‘false information’ about the war|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-04-22|work=New York Times|access-date=2022-04-23}}</ref> Най-малко 214 души са задържани за организиране на антивоенни протести в 18 руски града на 9 и 10 април, информира OVD-Info.<ref>{{Cite news|url=https://ovd.news/news/2022/04/01/spiski-zaderzhannyh-v-svyazi-s-akciyami-protiv-voyny-s-ukrainoy-2-aprelya-2022-goda|title=Списки задержанных в связи с акциями против войны с Украиной|work=ОВД-Инфо|access-date=2022-04-17}}</ref> Повечето от акциите са еднолични протестни изяви - единствената форма на протест, която не изисква предварително одобрение от местните власти. Такъв е случаят с ареста на Константин Голдман, който посещава [[Червен площад|Червения площад]] в Москва на 10 април, носейки със себе си „[[Война и мир]]“ на [[Лев Толстой]]. Голдман държи пред себе си романа, докато позира за снимка до мемориал на Втората световна война, и по-конкретно до каменна плоча в чест на украинската столица Киев. Той е задържан за противоправно поведение и ескортиран до близкото полицейско управление.<ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.themoscowtimes.com/2022/04/11/russian-schoolchildren-teachers-arrested-amid-crackdown-on-anti-war-dissent-a77300|title=Russian Schoolchildren, Teachers Arrested Amid Crackdown on Anti-War Dissent|date=2022-04-11|work=The Moscow Times|access-date=2022-04-17}}</ref> „Това е някаква огромна шега, в която ние, за наше нещастие, живеем“, коментира потискането на правото на гражданите да се събират мирно Александра Баева - ръководител на правния отдел на OVD-Info. Баева отчита рязко нарастване на честотата на случаите, при които хора докладват действия на своите съграждани в полицията, и в този смисъл репресиите "вече не се извършват само от държавните органи“, но и от обикновените граждани.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/04/09/world/europe/putin-russia-war-ukraine.html|title=Spurred by Putin, Russians Turn on One Another Over the War|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-04-09|work=The New York Times|access-date=2022-04-17}}</ref> Изказвания и действия на треньора по стрелба с лък Валери Яковлев, който отстранява винил с голяма буква Z, символизираща подкрепа за това, което Кремъл нарича „специална военна операция“, закрепен на входа на училището, в което работи, са докладвани в полицията. 64-годишният Яковлев е бил записан от портиера на училището и по-късно срещу него е повдигнато обвинение в дискредитиране на руските въоръжени сили. По информация на местната онлайн медия „Люди Байкала“ му е наложена глоба в размер на 90 000 рубли (приблизително 1000 долара). Друг такъв случай е задържането на десетокласника Евгений Фокин от [[Новосибирск]] заради съобщение, което публикува в Телеграм. Публикацията е категоризирана като „фалшива информация“ за руските военни, а Фокин е изправен пред присъда до 3 години лишаване от свобода, съобщава The Moscow Times, позовавайки се на независимото издание „Сибирь Медиа“.<ref name=":2" /> В повечето случаи наказанията, свързани с проявите на критика относно войната в Украйна, се ограничават до парични глоби, съобщава New York Times, позовавайки се на OVD-Info. За над 15 000 антивоенни протестиращи, арестувани от началото на инвазията на 24 февруари, наказанията в общия случай са именно такива, но някои от тях са осъдени на до 30 дни затвор, а една малка част са заплашени и с по-дълги присъди.<ref name=":3" /> == Международни реакции == <ref>{{Cite news|url=https://whc.unesco.org/en/statesparties/ua/|title=Properties inscribed on the World Heritage List {{!}} Ukraine|work=UNESCO World Heritage Convention|access-date=2022-03-19}}</ref>В отговор на признаването на двете отцепили се републики, западните страни започват да налагат санкции срещу Русия. На 22 февруари министър-председателят на Обединеното кралство [[Борис Джонсън]] обявява санкции срещу пет руски банки, а именно [[Русия (банка)|банка „Россия“]], „Индустриален сберегателен банк“, „Дженерал банк“, „Промсвязбанк“ и „Черноморска банка“ и трима милиардери, сътрудници на Путин – Генадий Тимченко, Борис Ротенберг и Игор Ротенберг.<ref>{{cite news|date=22 February 2022|title=Ukraine: What sanctions are being imposed on Russia?|publisher=BBC|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60125659|url-status=live|access-date=22 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223145030/https://www.bbc.com/news/world-europe-60125659}}</ref><ref>{{cite news|date=22 February 2022|title=Британия ввела санкции против 5 российских банков, Ротенберга и Тимченко|publisher=RBK Daily|url=https://www.rbc.ru/politics/22/02/2022/6214d9bf9a7947b1554f8abb?from=from_main_1|url-status=live|access-date=22 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222170654/https://www.rbc.ru/politics/22/02/2022/6214d9bf9a7947b1554f8abb?from=from_main_1}}</ref> Германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] Шолц обявява спиране на процеса на сертифициране на газопровода „Северен поток 2“.<ref>{{cite web|date=22 February 2022|title=Germany shelves Nord Stream 2 pipeline|url=https://www.politico.eu/article/germany-to-stop-nord-stream-2/|access-date=23 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223073745/https://www.politico.eu/article/germany-to-stop-nord-stream-2/|url-status=live}}</ref> Външните министри на ЕС поставят в черния списък всички членове на Думата, които гласуват в подкрепа на признаването на отцепилите се региони, забраняват на инвеститорите от ЕС да търгуват с руски държавни облигации и внос и износ със [[Сепаратизъм|сепаратистки]] организации.<ref>{{Cite news|last1=Chalmers|first1=John|last2=Siebold|first2=Sabine|last3=Emmott|first3=Robin|date=22 February 2022|title=EU agrees sanctions 'to hurt Russia' over Ukraine crisis|language=en|work=Reuters|url=https://www.reuters.com/world/europe/eu-envoys-discuss-scope-sanctions-after-russian-move-ukraine-regions-2022-02-22/|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033754/https://www.reuters.com/world/europe/eu-envoys-discuss-scope-sanctions-after-russian-move-ukraine-regions-2022-02-22/|url-status=live}}</ref> Президентът на Съединените щати Джо Байдън обявява санкции срещу банките VEB.RF и Промсвязбанк и всеобхватни санкции срещу държавния дълг на Русия.<ref>{{cite web|title=What to know about new U.S. sanctions targeting Russia over Ukraine|date=23 February 2022|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-sanctions-ukraine-us-biden/|access-date=23 February 2022|website=[[CBS News]]|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224034030/https://www.cbsnews.com/news/russia-sanctions-ukraine-us-biden/|url-status=live}}</ref> В своята реч „За състоянието на съюза“ на 1 март Байдън обявява, че Съединените щати ще затворят въздушното си пространство за всички руски самолети. Мярката трябва да влезе в сила до края на 2 март<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/01/us-bans-russian-aircraft-from-american-airspace.html|title=U.S. bans Russian aircraft from American airspace|last=Macias|first=Amanda|date=2022-03-02|work=CNBC|access-date=2022-03-02}}</ref>. На 3 март САЩ налагат нови санкции на още няколко руски олигарси и членовете на техните семейства, които подкрепят президента Владимир Путин, докато той води война в Украйна. Новите наказания включват „пълно блокиране“ на най-малко осем от най-влиятелните личности в страната, в т.ч. прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, на когото Европейският съюз вече наложи санкции, и визови ограничения за 19 руски олигарси, 47 членове на техните семейства и близки сътрудници.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/03/ukraine-war-us-sanctions-russian-oligarchs-linked-to-putin.html|title=U.S. imposes new sanctions on pro-Putin Russian oligarchs and their families over Ukraine invasion|last=Thomas Franck|first=Kevin Breuninger|date=2022-03-03|work=CNBC|access-date=2022-03-04}}</ref> На 24 февруари австралийският премиер Скот Морисън обявява целенасочени забрани за пътуване и финансови санкции срещу осем членове на съвета за национална сигурност на Русия.<ref>{{Cite news|last=Cave|first=Damien|date=24 February 2022|title=Live Updates: Ukraine Says Russia Has Begun Its Invasion – The New York Times|language=en-US|work=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/23/world/russia-ukraine-putin|access-date=24 February 2022|issn=0362 – 4331|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224051512/https://www.nytimes.com/live/2022/02/23/world/russia-ukraine-putin|url-status=live}}</ref> Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призовава Русия да прекрати агресията в Украйна, докато посланиците на Франция и САЩ обявяват, че ще представят резолюция в Съвета за сигурност на ООН на 25 февруари 2022 г.<ref>{{cite news |last1=MacNamee |first1=Garreth |title='We will hold the Kremlin accountable': International anger as Russia attacks Ukraine |url=https://www.thejournal.ie/ukraine-reaction-invasion-5691713-Feb2022/ |access-date=24 February 2022 |work=TheJournal.ie |language=en |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224052048/https://www.thejournal.ie/ukraine-reaction-invasion-5691713-Feb2022/ |url-status=live }}</ref> и Обединеното кралство осъжда "непредизвикана атака“ и обещава, че Великобритания и нейните съюзници ще отговорят решително.<ref>{{cite news |last1=Demianyk |first1=Graeme |title=Boris Johnson Condemns Russia's 'Unprovoked Attack' On Ukraine |url=https://www.huffingtonpost.co.uk/entry/boris-johnson-response-attack-russia-ukraine-putin_uk_621713afe4b0afc668baee29?d_id=3199306 |access-date=24 February 2022 |work=HuffPost UK |date=24 February 2022 |language=en |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064549/https://www.huffingtonpost.co.uk/entry/boris-johnson-response-attack-russia-ukraine-putin_uk_621713afe4b0afc668baee29?d_id=3199306 |url-status=live }}</ref> Наричайки атаката „непредизвикана и неоправдана“, Байдън отбелязва, че администрацията му ще обмисли допълнителни възможни действия.<ref>{{cite web|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/biden-calls-putin-s-ukraine-actions-an-unprovoked-and-unjustified-attack-CGTFzK7GobHRwkC103AB|title=Biden Calls Putin's Ukraine Actions an 'Unprovoked and Unjustified' Attack|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Wall Street Journal|first=Tarini|last=Parti|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064548/https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/biden-calls-putin-s-ukraine-actions-an-unprovoked-and-unjustified-attack-CGTFzK7GobHRwkC103AB|url-status=live}}</ref> Френското председателство излиза с изявление, осъждащо действията на Русия.<ref>{{Cite web|date=2022-02-22|title=France's Macron demands ‘targeted European sanctions’ against Russia|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/22/France-s-Macron-demands-targeted-European-sanctions-against-Russia-|access-date=2022-02-24|website=Al Arabiya English|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|date=2022-02-21|title=France condemns ‘paranoid’ Putin address as Macron demands sanctions against Russia|url=https://www.thelocal.fr/20220221/macron-demands-targeted-european-sanctions-against-russia/|access-date=2022-02-24|website=The Local France|language=en-US}}</ref> В резултат на сериозното нарушаване от страна на Руската федерация на задълженията ѝ по Устава на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]], на 25 февруари 2022 г. Комитетът на министрите взема решение да спре правата на Руската федерация на представителство в Съвета, което влече след себе си както правни, така и финансови последици. Съгласно чл. 8 от Устава „Правото на представителство на всеки член на Съвета на Европа, който грубо нарушава разпоредбите на член 3, може да бъде временно прекратено и Комитетът на министрите може да го покани да подаде оставка от Съвета при условията, предвидени в член 7. Ако съответният Член на Съвета на Европа не се съобрази с това предложение, Комитетът на министрите може да реши този Член да престане да бъде Член на Съвета на дата, определена от комитета.“ На извънредно заседание, проведено на 14 и 15 март, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обсъжда последиците от агресията на Руската федерация срещу Украйна и единодушно гласува за изключването на Русия от организацията.<ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/moscow/-/council-of-europe-to-discuss-further-measures-against-russia|title=Council of Europe to discuss further measures against Russia|date=2022-03-10|work=Council of Europe|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/ru/web/moscow/-/council-of-europe-to-discuss-further-measures-against-russia|title=Совет Европы обсудит принятие дополнительных мер в отношении России|date=2022-03-10|work=Совет Европы|access-date=2022-03-14}}</ref><ref name=":8" /> В деня на вота, 15 март, руското външно министерство заявява, че вече е изпратило уведомление за оттеглянето си на генералния секретар Мария Пейчинович Бурич. Така четвърт век след присъединяването си Русия напуска Съвета на Европа (СЕЕ), което означава, че Русия вече няма да е страна по Европейската конвенция за правата на човека и нейните граждани вече няма да могат да подават жалби до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Също така това проправя пътя пред Москва към връщането на смъртното наказание. Към момента на излизането на Русия от СЕ исковете, заведени от руски граждани пред ЕСПЧ, представляват близо 1/4 от всички настоящи дела.<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/russia-says-quitting-council-of-europe|title=Russia says quitting Council of Europe|last=2022-03-15|first=RFI|date=2022-03-15}}</ref> На 22 март 2022 г. ЕСПЧ приема резолюция относно последиците от прекратяването на членството на Руската федерация в Съвета на Европа в светлината на член 58 от Европейската конвенция за правата на човека. Решението, изложено в четири точки, определя 16 септември 2022 г. за датата, на която Руската федерация ефективно престава да бъде високодоговаряща страна по Конвенцията. Решението на председателя от 16 март 2022 г., с което се спира разглеждането на всички жалби срещу Руската федерация, се отменя с незабавно действие и Съдът продължава да е компетентен да разглежда жалби срещу Руската федерация относно действия или бездействия, които могат да представляват нарушение на Конвенцията, при условие че са извършени преди определената в резолюцията дата (16.09.2022).<ref>[https://echr.coe.int/Documents/Resolution_ECHR_cessation_membership_Russia_CoE_ENG.pdf Resolution of the European Court of Human Rights on the consequences of the cessation of membership of the Russian Federation to the Council of Europe in light of Article 58 of the European Convention on Human Rights] | 22/03/2022</ref> [[Полша]], [[Литва]], [[Латвия]] и [[Естония]] предизвикват консултации по сигурността на НАТО по член 4. Естонското правителство излиза с изявление на министър-председателя [[Кая Калас]]: „Широкоразпространената агресия на Русия е заплаха за целия свят и за всички страни от НАТО, а консултациите на НАТО трябва да започне за укрепване на сигурността на съюзниците за прилагане на допълнителни мерки за осигуряване на отбраната на съюзниците от НАТО. Най-ефективният отговор на руската агресия е единството“.<ref>{{Cite web|date=2022-02-23|title=Poland and Baltic countries trigger consultations under NATO article 4|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_e828bdb524147e7b3ca4a611b767d7b4|access-date=2022-02-24|website=CNN|language=en}}</ref> На 27 февруари министър-председателите на Литва, Латвия, Естония и Полша изпращат съвместно отворено писмо до изпълнителните директори на [[Alphabet Inc.]] и [[Гугъл (компания)|Google Inc.]] – [[Сундар Пичай]], [[Twitter]] – Парадж Агравал, [[Ютюб|YouTube]] – Сюзън Уоджиски, и [[Фейсбук|Meta]] – [[Марк Зъкърбърг|Марк Зукърбърг]], управляващи най-големите [[Социална медия|социални медии]] в света, в което призовават за спиране на разпространението на невярна информация в техните платформи за войната в Украйна, произлизаща от Русия<ref name=":4">{{Cite news|url=https://ministraspirmininkas.lrv.lt/en/news/lithuanian-prime-minister-ingrida-simonyte-initiated-a-joint-letter-of-estonia-latvia-poland-and-lithuania-to-big-tech?fbclid=IwAR0N5Ya4zRNS09ZA2t1OaITt7CnKsiFCfT7faIPxjgvLxv3Ww6GP72gg30g|title=Lithuanian Prime Minister Ingrida Šimonytė initiated a joint letter of Estonia, Latvia, Poland and Lithuania to Big Tech|date=2022-02-27|work=The Office of the Government of the Republic of Lithuania|access-date=2022-02-28}}</ref>. В писмото си четиримата министър-председатели призовават ръководствата на компаниите проактивно да спират достъпа на профили, които участват в подстрекаване или оправдаване на агресия и разпространяват невярна информация, както и на официалните профили на руските и беларуските държавни институции, на контролираните от държавата медии, и на личните профили на заемащите ръководни постове в тези държави. Сред останалите искания в писмото са технологичните компании да си сътрудничат по-активно с местните организации за проверка на фактите, както и да предприемат незабавни мерки, включително чрез коригиране на съответните [[Алгоритъм|алгоритми]], за да помогнат на потребителите в намирането на достоверна информация. Ръководителите на балтийските държави и Полша предлагат и помощта на свои експерти за идентифициране на каналите, които разпространяват [[дезинформация]]<ref name=":4" /><ref>[https://ministraspirmininkas.lrv.lt/uploads/ministraspirmininkas/documents/files/Letter%20to%20Big%20Tech%20by%20Prime%20Ministers%20of%20EE%20LV%20LT%20PL%20(002).pdf Letter to Big Tech by Prime Ministers of EE, LV, LT, PL (pdf)]</ref>. На 27 февруари Урсула фон дер Лайен, председател на [[Европейска комисия|Европейската комисия]], оповестява взетото на ниво ЕС решение за затваряне на въздушното пространство на целия ЕС за всички руски самолети. За да подкрепи усилията на Украйна да отблъсне руското нападение и опити за обсада, за първи път в историята Европейският съюз ще финансира закупуването и доставката на оръжия и друго оборудване на страна, която е нападната<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/i/broadcasts/1yNxaYAgYYNxj|заглавие=Statement on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine|дата=2022-02-27|труд=Официална страница на Урсула фон дер Лайен в Twitter|достъп_дата=2022-02-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/statement_22_1441|title=Statement by President von der Leyen on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-02-27|work=European Commission Presscorner|access-date=2022-02-27}}</ref>. Също така ЕС ще наложи пълна забрана за разпространението на територията на ЕС на „Кремълската медийна машина“ в лицето на Russia Today и Sputnik, както и на техните дъщерни дружества. По думите на Фон дер Лайен чрез тази безпрецедентна мярка те „вече няма да могат да разпространяват лъжите си, за да оправдаят войната на Путин и да доведат до разделение в нашия съюз“. В допълнение към новите по-тежки санкции срещу Русия, в т.ч. изключването на важни руски банки от системата [[SWIFT (система)|SWIFT]], ЕС подготвя нов пакет от санкции и спрямо [[Беларус]], засягащи ключови сектори.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/27/world/russia-ukraine-war/russia-has-begun-adopting-siege-tactics-pentagon-says|title=Live Updates: Zelensky Agrees to Talks, as Putin Places Nuclear Forces on Alert|last=Stevis-Gridneff|first=Matina|date=2022-02-27|work=The New York Times|access-date=2022-02-27}}</ref> Като виновен за насилието и човешките трагедии в резултат на военните действия световните лидери посочват лично Владимир Путин, избрал преднамерено пътя на войната.<ref name="putin-e-otgovoren"/> {{цитат|Невинни мъже, жени и деца умират или се боят за живота си. Ние осъждаме тази варварска атака и циничните аргументи, с които се оправдава. Президентът Путин връща обратно войната в Европа. В тези мрачни часове, ЕС и неговите хора стоят зад Украйна и нейния народ. Изправени сме пред безпрецедентен акт на агресия от ръководството на Русия срещу суверенна и независима страна.|[[Урсула фон дер Лайен]], председател на [[Европейската комисия]]<ref name="condemn-leyen"/>}} {{цитат|Избирайки войната, президентът Путин не просто атакува Украйна. Той реши да извърши най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия насам.|[[Еманюел Макрон]], президент на [[Франция]]<ref name="condemn-macron"/>}} На 25 февруари 2022 г. сръбския президент [[Александър Вучич]] свиква заседание на Съвета по национална сигурност, на който се обсъжда конфликта в Украйна. Взима се решение да не се въвеждат санкции срещу Русия, тъй като „когато разглежда необходимостта от налагане на санкции срещу която и да е държава, Сърбия ще се ръководи единствено от защитата на своите жизненоважни и икономически интереси“<ref>{{Cite news|url=https://www.predsednik.rs/pres-centar/vesti/obracanje-predsednika-republike-srbije-nakon-odrzane-sednice-saveta-za-nacionalnu-bezbednost|title=Обраћање председника Републике Србије након одржане седнице Савета за националну безбедност|last=2022-02-25|work=Председник Републике Србије|access-date=2022-02-27}}</ref>. Вучич осъжда конфликта, считайки руския и украинския народ за братски, и заявява че:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.actualno.com/balkani/vuchich-e-protiv-sankcii-sreshtu-rusija-news_1716728.html | заглавие = „Вучич е против санкции срещу Русия“ | дата = 25 февруари 2022 | достъп_дата = 27 февруари 2022 | издател = actualno.com | език = bg}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/serbia-will-not-impose-sanctions-against-moscow-president-says-2022-02-25/|title=Serbia will not impose sanctions against Moscow, president says|last=Sekularac|first=Ivana|date=2022-02-25|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref> {{Цитат|Сърбия дава пълна и принципна подкрепа за териториалната цялост на Украйна и искрено съжалява заради конфликта в Източна Европа}} [[Индия]] се въздържа от гласуването в [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 24 февруари<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/24/world/europe/un-security-council-to-vote-on-resolution-condemning-russia-us-official-says.html|title=U.N. Security Council to vote on resolution condemning Russia, U.S. official says.|last=Nick Cumming-Bruce|first=Farnaz Fassihi|date=2022-02-24|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> и не е сред държавите, които осъждат инвазията в Украйна чрез [[Резолюция|резолюцията]], инициирана от САЩ. Към 2 март индийското правителство не е предложило категорична подкрепа за западните позиции или санкции. „Това е развиваща се ситуация и трябва да видим какво въздействие ще окажат санкциите върху нашите собствени интереси“, казва Харш Вардхан Шрингла, външен министър на Индия. Правителството на министър-председателя [[Нарендра Моди]], който от началото на инвазията води разговори както с руските, така и с украинските власти, се опитва да евакуира хиляди индийски граждани, останали в Украйна. Към 2022 г. Индия разчита на Русия за повече от 60 процента от военното си оборудване, а Русия често гласува в подкрепа на Индия на международни форуми и се въздържа от критики относно ядрените ѝ опити през 90-те години на XX век.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/01/world/asia/india-russia-united-states-ukraine.html|title=As World Rebukes Russia, India Tries to Stay Above the Fray|last=Mashal|first=Mujib|date=2022-03-01|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref> На 28 февруари [[Швейцария]] се присъединява към санкциите на Европейския съюз срещу Русия като прави завой във водения до момента курс на неутралитет на страната. „Това е голяма стъпка за Швейцария“, отбелязва президентът на Швейцария Игнацио Касис, обявявайки решението, в резултат на което ще бъдат замразени активи на компании и физически лица, включително на руския президент Владимир Путин, министър-председателя [[Михаил Мишустин]] и на външния министър [[Сергей Лавров|Сергей Лавров.]] Швейцарският министър на правосъдието Карин Келер-Сутер обявява, че на петима олигарси, близки до руския президент, които имат силни връзки с Швейцария, е забранено да влизат в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/switerland-sanctions-russia-joins-eu/31728516.html|title=Switzerland Joins EU Sanctions Against Russia In Change Of Course For Neutral Nation|last=RFE/RL with reporting by AFP and AP|date=2022-02-28|work=Radio Free Europe. Radio Liberty|access-date=2022-03-01}}</ref> Санкциите включват още затваряне на въздушното пространство на Швейцария за всички полети от Русия и за всички движения на самолети с руска маркировка, с изключение на полети за хуманитарни, медицински или дипломатически цели<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/28/switzerland-adopts-wholesale-eu-sanctions-against-russia|title=Switzerland adopts wholesale EU sanctions against Russia|last=Wintour|first=Patrick|date=2022-02-28|work=The Guardian|access-date=2022-03-01}}</ref>. На 1 март [[Съвет за електронни медии|Съветът за електронни медии]] (СЕМ) взема решение за временно ограничаване на препредаването на територията на Република България на телевизионните програми Russia Today и производните им, както и на Спутник и производните им, като разпорежда предварително изпълнение на решението<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cem.bg/actbg/6115|заглавие=Решение № РД-05-15 от 01 март 2022 г.|дата=2022-03-01|труд=Официален сайт на Съвета за електронни медии|достъп_дата=2022-03-01}}</ref>. Също на 1 март програмата на украинското радио, което е част от Националната обществена радио и телевизионна компания на Украйна и излъчва актуална информация за отбраната на страната, е добавена към интернет платформата на [[Българско национално радио|Българското национално радио]] – БИНАР<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101608771/|title=БНР осигурява достъп до програмата на украинското радио|last=Радио „България“ на БНР|date=2022-03-01|work=Радио България|access-date=2022-03-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://player.bnr.bg/ukraine/|заглавие=UA: Українське радіо в БИНАР|достъп_дата=2022-03-01}}</ref>. Председателят на Китайската комисия за регулиране на банките и застраховането Гуо Шуцин казва в сряда на пресконференция в Пекин, че Китай няма да се присъедини към финансовите санкции срещу Русия и ще поддържа „нормални търговски и финансови отношения със страните в конфликта в Украйна“. Той потвърждава позицията на Китай на противопоставяне срещу санкциите<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war?name=styln-russia-ukraine&region=hub&block=storyline_live_updates_block_recirc&action=click&pgtype=LegacyCollection#kyiv-is-under-bombardment-as-russian-forces-move-to-encircle-the-capital|title=Live Updates: Russian Forces Move to Encircle Key Ukrainian Cities 2022-03-02|last=Bradsher|first=Keith|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref>. Същевременно на шестия ден от началото на войната в Украйна Китай изразява готовност да влезе в ролята на посредник между двете страни. В първия си телефонен разговор с украинския си колега Дмитро Кулеба след избухването на войната, проведен на 1 март, китайският външен министър Уан И казва, че Пекин „скърби“ за избухването на конфликта и е „изключително загрижен“ за вредите, които понасят цивилните граждани. Според информация, разпространена от държавната китайска централна телевизия, Кулеба е помолил Китай да използва влиянието си и да окаже помощ за намиране на дипломатическо решение“, за да помогне за посредничество в конфликта си с Русия. Двамата външни министри са обсъдили и евакуацията на китайски граждани от Украйна, като според официални данни там живеят, работят и учат 6000 китайски граждани<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/01/china-mediate-ukraine-russia-war Vincent Ni China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war 2022-03-01|title=China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war|last=Ni|first=Vincent|date=2022-03-02|work=The Guardian|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.fmprc.gov.cn/eng/zxxx_662805/202203/t20220302_10646982.html|title=Wang Yi Speaks with Ukrainian Foreign Minister Dmytro Kuleba on the Phone|date=2022-03-02|work=Ministry of Foreign Affairds of the People's Republic of China|access-date=2022-03-02}}</ref>. В своето съвместно изявление по повод смъртта на Майна Фенина – член на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна (SMM) – действащия председател на организацията и външен министър на Полша [[Збигнев Рау]] и генералният секретар на ОССЕ Хелга Мария Шмид категорично осъждат засилените обстрели в центрове на градските райони, причиняващи смърт и наранявания на цивилни, и повтарят призива си към Руската федерация "за незабавно прекратяване на военните действия и да започване на смислен диалог“<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref>. Генералният директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура ([[ЮНЕСКО]]) Одри Азуле призовава за „защита на украинското културно наследство, което свидетелства за богатата история на страната и включва нейните седем [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа|обекта на световното наследство]], в т.ч. катедралата „[[Света София (Киев)|Света София]]“ в Киев, историческия източноправославен пещерен манастир [[Киевско-Печорска лавра]], стария град на [[Лвов]] и обекти в памет на трагедията на [[Холокост]]а. Градовете [[Одеса]] и [[Харков]] са част от мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО. Част от националните архиви на Украйна са включени в Регистъра на ЮНЕСКО „Памет на света“. В резолюция на Общото събрание от 2 март е изразена сериозна загриженост относно съобщенията за нападения срещу цивилни обекти, включително училища. ЮНЕСКО "категорично осъжда атаките срещу образователни съоръжения, с нанесени щети на поне седем институции през последната седмица, включително нападението на 2 март срещу Харковския национален университет „Каразин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.unesco.org/en/articles/ukraine-unesco-statement-following-adoption-un-general-assembly-resolution?hub=701|title=Ukraine: UNESCO statement following the adoption of the UN General Assembly resolution|first=Прессъобщение от 3 март|date=2022-03-03|work=UNESCO|access-date=2022-03-03}}</ref> {{Цитат|Ние трябва да пазим това културно наследство като свидетелство за миналото, но и като вектор на мира за бъдещето, което международната общност е длъжна да защитава и съхранява за бъдещите поколения. Също така, за да се защити бъдещето, образователните институции трябва да се считат за светилища.|Одри Азуле, генерален директор на [[ЮНЕСКО]]<ref name="condemn-macron"/>}} От първия ден на войната ЮНЕСКО призовава за зачитане на международното право, за да защити журналистите и другите медийни професионалисти в Украйна като цивилни лица в зона на конфликт, както и за възпиране от всякакви атаки срещу комуникационната инфраструктура. Организацията също така наблюдава за нападения срещу журналисти и осъжда убийството на най-малко четирима журналисти и раняването на няколко други. На 17 март ЮНЕСКО обявява нови спешни мерки за защита на журналистите в Украйна, за да помогне на разселените украински журналистически съюзи да продължат работата си и да подкрепи свободния поток на информация за войната. Организацията работи в сътрудничество с Международната федерация на журналистите за преместване на офисите на двата украински журналистически съюза с общо около 6000 членове в Полша, близо до границата с Украйна, и предоставя първоначална партида от 125 комплекта лични предпазни средства, както и обучение във враждебна среда.<ref>{{Cite news|url=https://www.unesco.org/en/articles/ukraine-unesco-implementing-new-emergency-measures-protect-journalists|title=Ukraine: UNESCO implementing new emergency measures to protect journalists|last=Съобщение за медиите|date=2022-03-17|work=UNESCO|access-date=2022-03-19}}</ref> В обръщението си след неделната молитва „Ангел Господен“, която произнася от прозорец с изглед към площад „[[Свети Петър (площад)|Свети Петър]]“ във [[Ватикан]]а на 6 март, [[Франциск (папа)|папа Франциск]] заявява, че Ватиканът е готов да направи „всичко“ за мира в Украйна. Папа Франциск казва, че е изпратил двама кардинали в Украйна, за да подпомогнат хуманитарните усилия, „не само като знак за присъствието на папата, но на всички хора, които искат да кажат „войната е лудост, моля, спрете, вижте тази жестокост!" Той благодари и на журналистите, които „рискуват живота си“, отразявайки войната от центъра на военните действия. Папата призова за „връщане към зачитането на международното право“ и призова коридорите за евакуация да бъдат отворени, за да могат цивилните граждани да намерят спасение.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101611616/papa-francisk|title=Папа Франциск: Реки от кръв и сълзи текат в Украйна|last=Димитрова|first=Тоня|date=2022-03-06|work=Програма „Хоризонт“ на БНР|access-date=2022-03-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-06-22/h_b38bac4528e98161aafdb58f68d160c3|title="War is madness," says Pope Francis, calling for peace in Ukraine|last=Gallagher|first=Delia|date=2022-03-06|work=CNN|access-date=2022-03-06}}</ref> {{Цитат|В Украйна тече река от кръв и сълзи. Това не е просто военна операция, а война, която причинява смърт и разруха!|Папа Франциск по време на молитвата „Ангел Господен“ на 6 март 2022 г.}} На 16 март 2022 г. организацията с нестопанска цел [[Avaaz]], която работи за овластяване на хората по цял свят да предприемат действия по належащи глобални, регионални и национални проблеми, публикува петиция в подкрепа на инициативата за създаване на нов специален [[Нюрнбергски процеси|трибунал]] за руската агресия в Украйна и на разследването на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Украйна от страна на руския президент. Авторите на петицията и подкрепилите я над 1,3 милиона души (към 22 март) призовават Владимир Путин и неговите съучастници да понесат лична отговорност за незаконното им нахлуване в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://secure.avaaz.org/campaign/en/prosecute_putin_loc/|title=Put Putin on trial petition page|date=2022-03-16|work=Avaaz|access-date=2022-03-22}}</ref> Първата поставена цел е петицията да събере поне 2 милиона подписа. Инициативата за създаването на такъв трибунал по модела на международния трибунал в Нюрнберг е на украинския външен министър [[Дмитро Кулеба]] и е подкрепа от бившите премиери на Обединеното кралство [[Гордън Браун]] и [[Джон Мейджър]], водещи имена от света на правото, академичните среди и политиката, Бенджамин Ференц – бивш прокурор на Нюрнбергския военен трибунал, и сър Николас Браца – бивш председател на [[Европейски съд по правата на човека|Европейския съд по правата на човека]].<ref>[http://gordonandsarahbrown.com/wp-content/uploads/2022/03/Remarks-by-Gordon-Brown-at-Chatham-House-4-March-2022.pdf Remarks by Gordon Brown at Chatham House] – 4 March 2022</ref><ref>{{Cite news|url=https://gordonandsarahbrown.com/2022/03/calling-for-the-creation-of-a-special-tribunal-for-the-punishment-of-the-crime-of-aggression-against-ukraine/|title=Press Release: Calling for the Creation of a Special Tribunal for the Punishment of the Crime of Aggression against Ukraine|last=Brown|first=Gordon|date=2022-03-04|work=The Office of Gordon and Sarah Brown|access-date=2022-03-22}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/uk-60803155|title=War in Ukraine: Gordon Brown backs Nuremberg-style trial for Putin|last=Kathryn Snowdon;|first=Lauren Turner|date=2022-03-19|work=BBC|access-date=2022-03-22}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/politics/2022/mar/19/gordon-brown-john-major-back-nuremberg-style-tribunal-vladimir-putin|title=Gordon Brown and John Major back Nuremberg-style tribunal for Putin|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-22}}</ref> {{Цитат|„Президентът Путин постави съдбовно предизвикателство за международния ред след 1945 г. Той се опитва да замени върховенството на закона със злоупотреба със сила. Ако бихме приели мълчаливо това по какъвто и да е начин, никой от нас никога повече не би могъл да приема свободата или демокрацията за даденост. И поради всички тези причини – и поради мащаба на страданието на народа на Украйна, вярвам, че повечето хора биха се съгласили, че този акт на агресия не може да остане неразследван, непреследван или ненаказан.|Гордън Браун, изявление в Chatham House на 4 март 2022 г.}} На 24 март в Брюксел се провеждат последователно среща на върха на НАТО, заседание на Европейския съвет и среща на върха на лидерите на [[Г-7]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/24/leaders-of-nato-g7-eu-to-meet-as-russia-ukraine-war-grinds-on|title=NATO, G7, EU hold crisis meetings as Russia-Ukraine war grinds on|date=2022-03-24|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“ Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, и са одобрени четири нови многонационални бойни групи на НАТО – в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref>[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref> Ден по-рано генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че създаването на новите бойни групи е стъпка към значителна промяна, свързана с по-масираното и дългосрочно присъствие на военния съюз в региона на Източна Европа. Седмица преди това президентът на Румъния [[Клаус Йоханис]] призова за увеличаване на присъствието на НАТО по Източния фланг на алианса и по-конкретно в страната му по време на визита на американския вицепрезидент [[Камала Харис]] в Букурещ.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31766960.html|title=НАТО иска да изпрати четири нови бойни групи в България, Румъния, Словакия и Унгария|date=2022-03-23|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-26}}</ref> {{Цитат|Владимир Путин трябва да бъде победен. Трябва да подкрепим Украйна, доколкото е възможно, и трябва да приложим санкциите, за да окажем натиск върху Кремъл.|Шарл Мишел, председател на Европейския съвет {{!}} 24 март 2022 г. <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.consilium.europa.eu/en/press/news/20220324-g7-ukraine-statement/ |заглавие=Р G7 meeting on Ukraine, 24 March 2022 |дата=2022-03-24 |труд=consilium.europa.eu |език=en |достъп_дата=2022-03-26}}</ref>}} На 30 март Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] заявява, че службата ѝ е получила „достоверни твърдения“, че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-31}}</ref> В рамките на проведеното в този ден заседание на Съвета на ООН по правата на човека в Женева са представени тримата експерти по правата на човека, натоварени със задачата да водят разследването за военни престъпления на Русия в Украйна.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/un-names-experts-probe-possible-war-crimes-ukraine-2022-03-30/|title=United Nations names experts to probe possible Ukraine war crimes|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-31}}</ref> Независимата комисия, ръководена от Ерик Мьосе от Норвегия, е оправомощена да разследва всички обвинения в незачитане на права и нарушения на международното хуманитарно право<ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/echo/what/humanitarian-aid/international-humanitarian-law_en|title=International Humanitarian Law Factsheet|work=European Commission|access-date=2022-03-30}}</ref> „в контекста на агресията срещу Украйна от Руската федерация“. До 2018 г. Мьосе е съдия в Европейския съд по правата на човека. Той е и бивш председател на Международния наказателен трибунал за Руанда и бивш съдия от Върховния съд на Норвегия.<ref>{{Cite news|url=https://unric.org/en/norwegian-judge-appointed-chair-of-the-commission-of-inquiry-on-ukraine/|title=Norwegian judge appointed chair of the Commission of Inquiry on Ukraine|date=2022-03-31|work=United Nations in Western Europe|access-date=2022-03-31}}</ref> Другите членове на комисията са Жасминка Джумхур, омбудсманът по човешките права на Босна и Херцеговина, и Пабло де Грайф – сътрудник в Центъра за човешки права и глобална справедливост към Юридическия факултет на Нюйоркския университет и бивш специален докладчик към ООН. Съгласно резолюцията за Украйна, приета от 47-членния форум в Женева, комисията ще разпитва свидетели и ще събира съдебномедицински материали за всяко бъдещо съдебно производство. Първоначалните констатации трябва да бъдат докладвани през септември.<ref name=":1" /> Над 200 руски дипломати и служители са изгонени от държавите от ЕС в първите дни на април в отговор на нарастващото възмущение от конфликта в Украйна в координирани действия, които следват разкриването на [[Клане в Буча|зверствата в Буча]], където са открити десетки тела на изтезавани и убити хора след изтеглянето на руските войски. На 4 април Германия и Франция обявяват около 75 експулсации, а на 5 април още няколко страни, включително Италия, Испания и Словения, последват примера им. Европейският съюз обявява за "[[персона нон грата]]" група руски служители, работещи с неговите институции. Формалните основания за експулсирането са предполагаем шпионаж или "съображения за национална сигурност".<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220405-eu-allies-expel-more-russian-diplomats-amid-outrage-over-bucha-killings|title=EU allies expel more than 200 Russian diplomats and staff amid outrage over Bucha killings|date=2022-04-05|work=France 24|access-date=2022-04-06}}</ref> Същевременно в ЕС започва обсъждане на пети кръг от санкции срещу Русия във връзка с нападението над Украйна на 24 февруари. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен казва, че планираните мерки включват забрана за внос на въглища и забрана за руски кораби и пътни оператори. Приемането на санкциите е планирано за 6 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60993645|title=EU targets Russian coal and ships in new sanctions|last=Parker|first=Jessica|date=2022-04-05|work=BBC|access-date=2022-04-06}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека, определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност на 6 април веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още на следващия ден. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#u-s-ambassador-to-the-u-n-calls-for-russias-suspension-from-the-human-rights-council|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-06}}</ref> {{Цитат|На практика виждаме незаконното убийство на цивилни, виждаме потенциални актове на изтезания, изнасилвания – всички неща, които са забранени от Женевските конвенции и законите за войната|Пиер-Ричард Проспер}} Пиер-Ричард Проспер, прокурор за военни престъпления в Международния наказателен трибунал на ООН за Руанда, който по-късно служи при президента Джордж Буш като посланик на САЩ за военни престъпления, заявява в интервю за NPR, че въз основа на съставените доклади има доказателства за нарушения на законите за войната и това трябва да е достатъчно за нациите за предприемане на действия – „не само на Запада, не само на Съединените щати, но и на целия международен общността“. Той припомня, че международната общност е предприемала действия в миналото, когато цивилните са били в опасност, и изтъква, че този случай не би трябвало да е по-различен. Ако цялата глобална общност осъди и окаже натиск върху руското правителство, може да има промени в поведението, повече отчетност и потенциално още повече несъгласие вътре в Русия, смята Проспер.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://one.npr.org/?sharedMediaId=1090746192:1090746193|заглавие=Russia has drawn international condemnation for alleged war crimes|дата=2022-04-04|труд=NPR Morning Edition|достъп_дата=2022-04-06}}</ref> На 11 април Германия, Нидерландия и Швеция обявяват, че предоставят 2,5 милиона евро (2,7 милиона долара) на Международния наказателен съд (МНС) за подпомагане на разследването на възможни военни престъпления в Украйна, започнало около месец по-рано. Нидерланският външен министър Уопке Хекстра, чието правителство участва във финансирането с един милион евро, отбелязва, че по мнение на Европейският съюз МНС е най-доброто място за изправяне на предполагаемите извършители пред правосъдието. Сред конкретните случаи, които са в обхвата на разследването, са екзекуциите и [[Клане в Буча|масовите гробове в град Буча]] и [[Ракетен удар на жп гара в Краматорск|нападението на жп гара в източния град Краматорск]], отнело живота на десетки цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625421065fbc655faa020e02%26Countries%20give%202.5m%20euros%20for%20war%20crimes%20investigation%262022-04-11T21%3A46%3A34.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:dfd68d6b-39fe-47d0-b4a4-73350225be89&pinned_post_asset_id=625421065fbc655faa020e02&pinned_post_type=share|title=Countries give 2.5m euros for war crimes investigation|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> ЕС също се ангажира да предоставя финансова помощ и да координира с Консултативната мисия на ЕС в Украйна от преди войната, за да помогне при разследването и събирането на доказателства на място.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=EU to help ICC investigate war crimes in Ukraine — as it happened. EU's Josep Borrell says the bloc will help document war crimes|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref> По време на посещението си в Киев на 8 април председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен връчва на президента на Украйна Володимир Зеленски въпросник, след чието попълване [[Европейска комисия|Европейската комисия]] ще може да препоръча на [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на ЕС]] да започне обсъждане на въпроса за начало на преговорите за присъединяване на Украйна към общността. Въпросникът служи за оценяване на готовността на дадена държава-кандидатка за членство за присъединяване към ЕС в съответствие с т. нар. Копенхагенски критерии. Фон дер Лайен изрично подчертава, че за разлика от обикновено, според нея в този случай формирането на становище от страна на Комисията „няма да е въпрос на години, а на седмици“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/04/08/von-der-leyen-gives-ukraine-questionnaire-for-eu-accession-discussions|title=Von der Leyen gives Ukraine questionnaire for EU accession discussions|date=2022-04-08|work=Euronews|access-date=2022-04-18}}</ref> Точно 10 дни по-късно заместник-началникът на украинската президентска канцелария Игор Жовква оповестява, че Украйна е попълнила въпросника за присъединяването си към ЕС. Украйна очаква да получи статута на страна кандидатка за членство в ЕС по време на срещата на Европейския съвет на 23 и 24 юни 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/253167-ukrayna-e-popalnila-vaprosnika-za-prisaedinyavaneto-kam-es-saobshti-ofitsialen-|title=Украйна е попълнила въпросника за присъединяването към ЕС, съобщи официален украински представител|last=Чолакова|first=Нора|date=2022-04-18|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://emerging-europe.com/news/explainer-whats-in-an-eu-membership-questionnaire/|title=Explainer: What’s in an EU membership questionnaire?|last=Turp-Balazs|first=Craig|date=2022-04-18|work=Emerging Europe|access-date=2022-04-18}}</ref> На прага на третия месец от руското нападение в Украйна изпълнителният вицепредседател на Европейската комисия [[Валдис Домбровскис]] казва в интервю за NPR, че всяко икономическо въздействие от войната в Украйна е „цена, която си струва да се плати за защитата на демокрацията и мира“. Според Домбровскис американската и европейската помощ за Украйна – финансова, военна и хуманитарна – е дала отражение на място, като е принудила Русия да изтегли войските си от региона около украинската столица Киев. Домбровскис подчертава колко важна точка от дневния ред на Европейския съюз е да се отдалечи от зависимостта си от изкопаемите горива на Русия - цел, към която блокът може да се доближи с още една крачка с налагането на петролно [[ембарго]]. То може да бъде включено под някаква форма в предстоящия към момента на изявлението на Домбровскис шести пакет от санкции срещу Русия, казва латвийският член на Комисията.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#an-eu-trade-official-calls-the-economic-impact-of-defending-ukraine-a-price-worth-paying|title=An EU trade official calls the economic impact of defending Ukraine a price worth paying|last=Troop|first=William|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> {{Цитат|Много очаквам тази солидарност да се запази, защото западният демократичен свят съумя да реагира по координиран и енергичен начин, в известен смисъл изненадвайки руснаците...|Валдис Домбровскис - изпълнителен заместник-председател на ЕК с ресор Икономика в интерес на хората}} На 27 април Парламентарна асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) приема резолюция и препоръка въз основа на доклад на Франк Швабе (Германия) за Комисията по политически въпроси и демокрация и декларира, че „нова разделителна линия се завърна на картата на Европа, начертана от руските власти с тяхната реторика и дела“.<ref>{{Cite journal|title=Consequences of the Russian Federation's continued aggression against Ukraine: role and response of the Council of Europe|url=https://pace.coe.int/en/files/30017/html|journal=Parliamentary Assembly of the Council of Europe}}</ref> При гласуването ѝ резолюцията е подкрепена от 149 членове на Асамблеята. Единствен Норберт Клайнвехтер от германската дясна политическа партия [[Алтернатива за Германия]] гласува против; въздържали се са трима представители на италианската партия [[Движение „5 звезди“|Движение 5 звезди]].<ref>Consequences of the Russian Federation's continued aggression against Ukraine: role and response of the Council of Europe | [https://pace.coe.int/en/votes/38884 Voting results] | [https://pace.coe.int pace.coe.int] </ref> {{Цитат|Пред лицето на тази безпрецедентна атака срещу мира и сигурността, международното право и най-основните ценности, които са в основата на Съвета на Европа, Парламентарната асамблея трябва да отправи силен призив за единство в подкрепа на Украйна и оказване на максимален натиск върху Руската федерация да спре агресията си. Не само мащабът на настоящото предизвикателство, но и отговорът на Съвета на Европа и неговите държави-членки към него ще формира бъдещето на европейската история.|COE's Committee on Political Affairs and Democracy Bureau decision, Reference 4636 of 25 April 2022}} На 2 май наблюдателите за свободата на изразяване и свободата на медиите от Организацията на обединените нации (ООН), Африканската комисия по правата на човека (ACHR), Междуамериканската комисия за правата на човека (ItACHR) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) публикуват съвместно изявление относно нахлуването в Украйна и значението на свободата на изразяване и информация. В и чрез него изброените организации колективно осъждат нахлуването и продължаващата агресия срещу Украйна, нейния суверенитет и териториална цялост от страна на Руската федерация.<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.osce.org/representative-on-freedom-of-media/517107|заглавие=Joint Statement on the Invasion of Ukraine and the Importance of Freedom of Expression and Information|автор=Mrs. Irene Khan, Special Rapporteur on the promotion and protection of the right to freedom of opinion and expression; Mrs. Teresa Ribeiro, OSCE Representative on Freedom of the Media, Mr. Pedro Pedro Vaca Villarreal, Inter-American Commission on Human Rights Special Rapporteur for Freedom of Expression, and Hon. Ourveena Geereesha Topsy-Sonoo, African Commission Special Rapporteur on Freedom of Expression and Access to Information.|труд=OSCE Representative on Freedom of the Media|достъп_дата=2022-05-03}}</ref> {{Цитат|Действията на Руската федерация нарушават международното право и общите ангажименти на ООН, ОССЕ, ItACHR и ACHR и самите принципи, на които се основават нашите организации. Възмутени сме от продължаващите зверства и произтичащата от това тежка хуманитарнa кризa и нарушения на човешките права, които имат огромно пагубно въздействие върху живота, безопасността и благосъстоянието на цивилните. Ние сме солидарни с народа на Украйна в тези трудни времена. Припомняме, че именно по време на война и въоръжени конфликти правото на свобода на изразяване и свободен достъп до информация трябва да бъде енергично защитавано, тъй като то способства за насърчаването на траен мир, разбирането на естеството на конфликта и гарантирането на отговорност.|Joint Statement on the Invasion of Ukraine and the Importance of Freedom of Expression and Information {{!}} May 2, 2022}} В изявлението се изложени шест основни позиции на участващите организации, а именно: Дълбока загриженост за: (i) безопасността на журналистите, медийните служители и свързания с тях персонал в Украйна, които изпълняват работата си при безпрецедентни условия и са изложени на много висок риск; (ii) съобщенията, че медиите и интернет инфраструктурата на Украйна може да бъдат атакувани умишлено от руските сили в опит да се наруши достъпът до информация, включително чрез кибератаки; (iii) разпространението на дезинформация относно конфликта в Украйна в руските държавни медии, но същевременно дезинформацията не може да бъде преодоляна чрез блокиране или забрана на медии; (iv) Пропагандата на война и национална омраза, която представлява подбуждане към дискриминация, враждебност или насилие, са дълбоко вредни и забранени съгласно чл. 20 от [[Международен пакт за граждански и политически права|Международния пакт за граждански и политически права]]; (v) Ерозията на правото на свобода на изразяване и други права на човека за продължителен период от време и заглушаването на критичните гласове в Руската федерация са допринесли за създаването на среда, която улеснява войната на Русия срещу Украйна; (vi) Войната в Украйна допълнително осветлява рисковете от разпространението на [[дезинформация]], мисинформация и подбуждане към насилие и омраза, както и ограниченията на законната реч в цифрови и социално-медийни платформи в резултат на техните бизнес модели, политики и практики.<ref name=":6" /> Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предлага поетапното прекратяване на доставките на суров петрол от Русия в рамките на шест месеца и на рафинирани продукти до края на годината. Предложението, отправено на 4 май пред Европейския парламент и посрещнато с аплодисменти от евродепутатите, се обсъжда в контекста на шестия кръг от санкции на Европейския съюз срещу Русия във връзка с нападението ѝ над Украйна. Става дума за пълна забрана за внос на целия руски петрол - морски и тръбопроводен, суров и рафиниран, пояснява Фон дер Лайен. За да бъдат въведени, предложените санкции трябва да бъдат одобрени от всичките 27 държави членки на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/energy/eu-chief-proposes-russian-oil-ban-over-war-ukraine-2022-05-04/|title=EU chief proposes Russian oil ban over war in Ukraine|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-04}}</ref> На 31 май лидерите на държавите членки на ЕС постигат съгласие относно санкциите срещу Русия, ограничаващи вноса на руски петрол. Забраната в целия ЕС засяга петрола, който пристига по море и представлява около 2/3 от общото количество, но не и петрола по тръбопроводи – цел, блокирана от Унгария, която внася 65% от петрола си от Русия по тръбопроводи. България получава отсрочка и ще може да купува руски петрол до 2024 г.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101654787/es-prie-6-ia-paket-sankcii-nad-rusia-balgaria-poluchi-otsrochka-za-petrola|title=ЕС прие 6-ия пакет санкции над Русия, България получи отсрочка за петрола|date=2022-05-31|work=Радио България на БНР|access-date=2022-06-01}}</ref> Тъй като Полша и Германия се ангажират до края на 2022 г. да прекратят вноса по тръбопроводи, общо 90% от руския петрол ще бъде блокиран. По този начин се отрязва огромен източник на финансиране за руската военна машина, отбелязва председателят на Европейския съвет – Шарл Мишел. Към 1 юни 2022 г. Русия доставя 27% от вносния петрол в ЕС и 40% от своя газ, за което ЕС плаща на Русия около 400 милиарда Евро годишно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61638860|title=Russian oil: EU agrees compromise deal on banning imports|date=2022-05-31|work=BBC News|access-date=2022-06-01}}</ref> В резолюцията относно външната политика, политиката за сигурност и отбранителната политика на ЕС след агресивната война на Русия срещу Украйна, приета на пленарна сесия в Страсбург на 8 юни 2022 г., Европейския парламент препоръчва предоставянето на Украйна на статут на страна кандидатка за членство в ЕС. За приемане на резолюцията гласуват 438 евродепутати, 65 са против, 94 - въздържали се. В резолюцията се споменават и „европейските стремежи на Молдова и Грузия“, чиито заявленията са подадени след това на Украйна. Резолюцията обаче не препоръчва да даването на статут на страни кандидатки на Молдова и Грузия, а само на Украйна. В допълнение към това Европейският парламент препоръча „незабавно предоставяне на оръжия в съответствие с изразените от украинските власти нужди, по-специално чрез използване на Европейския инструмент за мир и координационен център, както и двустранни споразумения между ЕС и Украйна“. По този инструмент към момента на приемане на резолюцията са отпуснати два милиарда Евро от бюджета на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/uk/yevroparlament-rekomenduvav-daty-ukraini-status-kandydata-na-vstup-do-yes/a-62067124|title=Європарламент рекомендував дати Україні статус кандидата на вступ до ЄС|last=Шейко|first=Юрій|date=2022-06-08|work=Deutsche Welle Україна|access-date=2022-06-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://interfax.com/newsroom/top-stories/80070/|title=Ukrainian PM thanks European Parliament for support|date=2022-06-09|work=Interfax News Agency|access-date=2022-06-10}}</ref> На 23 юни Украйна получава статута на кандидат за [[Европейски съюз|членство в ЕС]] - първата формална стъпка към присъединяването към блока. Процесът, който започва с нея, може да отнеме години и липсват гаранции, че ще завърши с успех. Едновременно с Украйна такъв статут получава Молдова, но не и Грузия. Официалните преговори за присъединяване с новите кандидати обаче няма да започнат, докато не бъдат извършени реформите, поставени от ЕС като задължително условие.<ref name="candidate_status">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61891467|title=EU awards Ukraine and Moldova candidate status|last=Jessica Parker, Joe Inwood & Steve Rosenberg|first=|date=2022-06-23|work=BBC News|access-date=2022-06-24}}</ref> {{Цитат|Това е едно от най-важните решения за Украйна за всичките 30 години независимост на нашата държава. Това решение обаче не е само за Украйна. Това е най-голямата стъпка към укрепване на Европа, която може да бъде предприета точно сега, в наше време и точно в контекста на руската война, която изпробва способността ни да запазим свободата и единството си. Благодаря на всички европейски лидери. Благодаря на нашите герои - на всички и всеки, който защитава независимостта на Украйна и свободата на Европа с оръжие в ръце. Благодаря ви, че направихте новата история на Европа възможна – още по-силна, още по-свободна. Слава на Украйна!|Володимир Зеленски<ref>{{Cite news|url=https://t.me/V_Zelenskiy_official/2209|title=Одне з найважливіших рішень для України за всі 30 років незалежності нашої держави.|last=Zelenskiy / Official ✔|first=|quote=<br><br>Одне з найважливіших рішень для України за всі 30 років незалежності нашої держави. Однак це рішення – не тільки для України. Це найбільший крок на посилення Європи, який можна було зробити саме зараз, саме в наш час і саме в таких умовах, коли російська війна випробовує нашу здатність зберегти свободу і єдність.<br><br>Дякую саміту всіх лідерів Європи. Дякую нашим героям – кожному й кожній, хто зі зброєю в руках захищає незалежність України та свободу Європи. Дякую! Дякую за те, що робите можливою нову історію Європи – ще сильнішої, ще вільнішої. Слава Україні!|date=2022-06-23|work=Telegram|access-date=2022-06-24}}</ref>}} {{Цитат|Това решение укрепва Украйна, Молдова и Грузия в лицето на руския империализъм. И укрепва ЕС. Защото показва още веднъж на света, че сме единни и силни пред външните заплахи.|Урсула фон дер Лайен<ref name="candidate_status"></ref>}} == Проучвания на общественото мнение в България == На 28 февруари, четири дни след началото на нападението на Русия в Украйна, социологическата агенция „Алфа Рисърч“, съвместно с Българската национална телевизия, осъществява експресно национално представително проучване, в което участват 500 пълнолетни граждани от цялата страна. Ако през периода 2020 – 2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за руския държавен глава, при само 20 на сто отрицателни, дни след началото на войната позитивните мнения за Владимир Путин намаляват почти двойно – до 32%, а отрицателните нарастват до 48%. Резултатите показват, че над три четвърти от българските граждани смятат нахлуването на Русия в Украйна за неоправдано.<ref>{{Cite news|url=https://alpharesearch.bg/post/995-voinata-rusia-ukraina-radikalna-promiana-v-obshtestvenite-naglasi-kum-ruskia-prezident-i-rust-na-solidarnost-s-evropeiskite-strani.html|title=Войната Русия – Украйна: радикална промяна в обществените нагласи към руския президент и ръст на солидарност с европейските страни|date=Февруари 2022|work=Alpha Research|access-date=2022-03-18}}</ref> На същата дата – 28 февруари – маркетинговата агенция Pragmatica провежда количествено изследване на нагласите на хората и тяхната информираност за военните действия между Русия и Украйна сред 600 представители на градското население на България, ползващо интернет, на възраст между 20 и 69 г. Данните от това проучване показват, че от представителите на градското население в България в градове с над 50 хил. жители в трудоспособна възраст 39% подкрепят Украйна, 36% запазват неутралитет, а 16% подкрепят Русия; 72% от лицата са склонни да направят дарения, без значение дали под формата на парични средства или на продукти, а 21% са склонни да приютят украински бежанци в дома си. Изследването на Pragmatica хвърля светлина и върху източниците на информация на българските граждани относно войната в Украйна: основните два източника на информация са телевизионни предавания с 86% и публикации в социалните мрежи с 62%, докато българските и чуждестранните новинарски сайтове, взети заедно, са предпочитан източник от 38% от респондентите.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/sofia/post/101614509/prouchvane-pokazva-naglasite-na-balgarite-kam-situaciata-v-ukraina|title=Проучване показва нагласите на българите към ситуацията в Украйна|date=2022-03-11|work=Радио „София“|access-date=2022-03-18}}</ref> В периода 5 – 12 март 2022 национално представително проучване провежда и агенция „Тренд“. Поръчител е „24 часа“, а методът на регистрация – пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“. Това проучване се съсредоточава върху нагласите на българите спрямо основните институции и политически формации в България и войната в Украйна и показва, че 40% от българите са променили отношението си спрямо Русия в негативна посока, докато 46% не са променили своето отношение. Три процента от респондентите са променили отношението си в позитивна посока, а 16% смятат, че руската военна инвазия в Украйна е оправдана – близо четири пъти по-малко от тези, които са на обратното мнение – че военната инвазия не е оправдана. Трима от всеки четирима българи са на мнение, че НАТО не трябва да се намесва пряко с военно участие, а над две трети от всички интервюирани са на мнение, че България трябва да приема украински бежанци на своя територия.<ref>{{Cite news|url=https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-9/|title=Нагласи на българите спрямо основните институции, формации и войната в Украйна (март 2022)|date=2022-03-16|work=Trend|access-date=2022-03-18}}</ref> Българите най-малко съчувстват на гражданите на Украйна във връзка с нахлуването на руските войски на тяхна територия на 24 февруари от всички граждани на държави членки на ЕС, показват данните от проведеното през април и публикувано през май 2022 г. допитване Flash Eurobarometer на тема "Отговорът на ЕС на войната в Украйна". Около две трети от всички анкетирани (от 27-те държави членки) одобряват финансирането за закупуване и доставка на военна техника за Украйна, но докато 90% подкрепят тази мярка във Финландия, за България процентите са едва 30%. Също така България е една от едва двете държави (другата е Кипър), където относителното мнозинство не е съгласно, че руските власти са отговорни за войната в Украйна. България и Кипър са държавите от ЕС, които в най-малка степен са съгласни и че Украйна е част от европейското семейство и би трябвало да се присъедини към ЕС. Българите са сред най-малко удовлетворените граждани на ЕС както от реакциите на националните власти на войната в Украйна (доволните са едва 28%), така и на ниво ЕС, и в най-малка степен подкрепят предприетите икономически санкции спрямо Русия. Същевременно гражданите на България, заедно с тези на Кипър и Гърция, имат най-малко доверие в разнообразните източници на информация относно развитието на войната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2772|заглавие=Flash Eurobarometer 506. EU’s response to the war in Ukraine. Report|автор=Ipsos European Public Affairs at the request of the European Commission, Directorate-General for Communication|дата=май 2022|труд=Eurobarometer|достъп_дата=2022-06-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webgate.ec.europa.eu/ebsm/api/public/deliverable/download?doc=true&deliverableId=81726|заглавие=Flash Eurobarometer 506. EU’s response to the war in Ukraine. Factsheet Bulgaria|труд=webgate.ec.europa.eu|достъп_дата=2022-06-10}}</ref> Темата за Украйна силно поляризира българското общество, тезите на руската пропаганда се споделят от голям брой българи, а възможната национална позиция на България в конфликта между Русия и Украйна, подкрепяна от най-много граждани, е тази за неутралитет. Това са някои от резултатите и изводите от националното представително проучване "Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България - Русия", проведено през втората половин на април 2022 г. Проучването включва група въпроси, насочени към знанията, информираността и оценките на българите относно факти от историята на България, в които Русия, а в последствие СССР, играе важна роля. От въпросите, свързани конкретно с нападението на Русия над Украйна, става ясно, че българските медии са основен източник на информация - 87,4%, пред социалните мрежи - 44,5%, и близки и познати - 36,6%. Западноевропейски и американски медии са посочени като предпочитан източник на информация от 8,4% от респондентите (1002 пълнолетни български граждани), или близо два пъти по-малко от информиращите се от руски медии - 15,7%, а украински медии - от 6,9%. Подкрепа за Украйна заявяват 32,4% от участниците в допитването, подкрепящите Русия са 23,6%, а 40,7% твърдят, че не застават на някоя от страните във войната, започнала с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари. Позицията за неутралитет, заявена от 2/3 от респондентите, се споделя и от огромната част от проруските и левите избиратели, отбелязва се в доклада към проучването, публикуван на 10 май 2022 г.<ref>{{Cite journal|date=2022-05-10|title=Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България – Русия. Данни от национално представително проучване на нагласите|url=https://estat.bg/files/richeditor/ukraine-2022-05-10-final.pdf|journal=estat.bg}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/05/14/4346078_grafika_poznavat_li_bulgarite_istoricheskite_fakti_v/|title=Графика: познават ли българите историческите факти в отношенията с Русия|last=Тончев|first=Боян|date=2022-05-14|work=Дневник|access-date=2022-05-15}}</ref> == Реакции на пазара == Московската борса временно преустановява цялата търговия на своите пазари на 24 февруари в 08:05 ч. московско време<ref>{{cite web|url=https://www.moex.com/n41370|title=Moscow Exchange has suspended trading on all of its markets until further notice|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Moscow Exchange}}</ref><ref>{{cite news |first1=Anastasia |last1=Teterevleva |first2=Maxim |last2=Rodionov |title=Moscow Exchange suspends trading on all markets |url=https://www.reuters.com/business/moscow-exchange-suspends-trading-all-markets-2022-02-24/ |newspaper=Reuters |date=February 24, 2022}}</ref>, преди да бъде възобновена в 10:00 часа.<ref>{{cite web|url=https://www.moex.com/n41373|title=Moscow Exchange resumes trading on its markets at 10:00am|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Moscow Exchange|archivedate=24 February 2022|archiveurl=https://archive.is/wip/sYkGe|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news |last=Mudgill |first=Amit |date=2022-02-24 |title=Russian stocks nosedive 20% as trading resumes on Moscow Exchange |url=https://economictimes.indiatimes.com/markets/stocks/news/russian-stocks-nosedive-20-as-trading-resumes-on-moscow-exchange/articleshow/89794446.cms |newspaper=The Economic Times}}</ref> Фондовата борса в Санкт Петербург също спира търговията до друго нареждане.<ref>{{cite news|date=24 February 2022|url=https://www.barrons.com/news/moscow-stock-exchange-says-trading-suspended-01645679707?refsec=afp-news|title=Moscow, Saint Petersburg Exchanges Say Trading Suspended|work=Agence France-Presse|publisher=Barron's|accessdate=24 February 2022|archivedate=24 February 2022|archiveurl=https://archive.is/wip/SBE5A|url-status=live}}</ref> В резултат на инвазията, цените на петрола [[Brent]] се покачват над $100 за барел за първи път от 2014 г.<ref>{{cite web |url=https://www.ft.com/content/d67df525-94b2-4462-903f-0dae153d63b0 |title=Oil rises above $100 a barrel for the first time since 2014 |last=Lockett |first=Hudson |date=2022-02-24 |publisher=The Financial Times |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref>, докато пазарите в Азия се понижават. По същия начин пазарите на [[Океания]] се сриват<ref>{{cite web |url=https://www.reuters.com/markets/europe/global-markets-wrapup-1pix-2022-02-24/ |title=Stocks dive, oil surges as Russia attacks Ukraine |last=Galbraith |first=Andrew |date=2022-02-24 |publisher=Reuters |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref><ref>{{cite web |url=https://asia.nikkei.com/Business/Markets/Stocks-dive-oil-surges-as-Putin-issues-warning-on-Ukraine |title=Stocks dive, oil surges as Putin issues warning on Ukraine |author=<!--Not stated--> |date=2022-02-24 |publisher=Nikkei Asia |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref>, като австралийската борса за ценни книжа и новозеландската борса с повече от 3%.<ref>{{cite news|url=https://www.abc.net.au/news/2022-02-24/australian-share-market-asx-business-global-stock-covid/100856304|title=ASX plunges by 3 per cent after Russia launches Ukraine invasion; Qantas COVID woes continue|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|publisher=Australian Broadcasting Corporation|first=Samuel|last=Yang}}</ref><ref>{{cite news|title=Shares dive, oil soars after Russian action in Ukraine|first=Joe|last=McDonald|work=ABC News|url=https://abcnews.go.com/Business/wireStory/asian-stocks-plunge-putin-announces-action-ukraine-83078036|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022}}</ref> В началото на 28 февруари руската [[валута]] губи за часове една четвърт от стойността си. Стремейки се да спре спада, Руската [[централна банка]] вдига повече от два пъти основния си [[лихвен процент]], забранява на чужденци да продават руски ценни книжа и изисква от износителите да конвертират в рубли по-голямата част от приходите си в чуждестранна валута. Московската [[фондова борса]] е затворена за деня заради „развиващата се ситуация“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/27/world/europe/ruble-russia-stock-market.html|title=The ruble crashes, the stock market closes and Russia’s economy staggers under sanctions|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref>. Според Института за международни финанси около 40% до 50% от руските резерви – официално оценени на 643,2 милиарда долара в средата на февруари 2022 г. – потенциално са недостъпни. Около половината от финансовите резерви на Руската централна банка се съхраняват в страните от Г-7 и ще бъдат замразени при новите санкции, казва [[Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност|върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност]] [[Жозеп Борел]]<ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/STATEMENT_22_1463|title=Further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine: Press statement by High Representative/Vice-President Josep Borrell|date=2022-02-27|work=European Commission Press Corner|access-date=2022-03-01}}</ref>. Управителят на банката Елвира Набиулина признава за първи път, че санкциите, наложени на централната банка, означават, че тя не може да се намеси, за да предотврати срива на рублата в понеделник (28 февруари)<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-28/central-bank-sanctions-breach-fortress-russia-halt-intervention|title=Central Bank Sanctions Halt Russia’s Ruble Intervention|last=Michael Heath|first=Garfield Clinton Reynolds|date=2022-02-28|work=Bloomberg|access-date=2022-03-01}}</ref>. През март руският финансов министър Антон Силуанов потвърждава, че санкциите са лишили Москва от достъп до 300 милиарда долара от нейните златни и валутни резерви от 640 милиарда долара и твърди, че Западът оказва натиск върху Пекин за замразяването на руските златни и валутни резерви в юани. "Мисля, че нашето партньорство с Китай все пак ще ни позволи да поддържаме сътрудничеството, което сме постигнали, и не само да го поддържаме, но и да го увеличаваме в среда, в която западните пазари се затварят", добавя Силуанов.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-russia-china-idCAKCN2LA096|title=Russia counts on sanctions help from China; U.S. warns off Beijing|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-03-13|work=Reuters|access-date=2022-04-18}}</ref> В изявление на служителите на Международния валутен фонд относно икономическото въздействие на войната в Украйна от 5 март 2022 г. се отбелязва, че десет дни след началото ѝ икономическите последици вече са много сериозни. Наблюдава се повишаване на цените на енергията и суровините – включително на пшеницата и други зърнени храни, което усилва инфлационния натиск от прекъсванията на веригата за доставки и възстановяването от пандемията от COVID-19. МВФ ще съветва страните членки как да калибрират своите макроикономически политики, така че да могат да управляват икономическите последици, включително чрез прекъсвания на търговията, цените на хранителни стоки и други суровини, и финансовите пазари.<ref>{{Cite news|url=https://www.imf.org/en/News/Articles/2022/03/05/pr2261-imf-staff-statement-on-the-economic-impact-of-war-in-ukraine|title=IMF Staff Statement on the Economic Impact of War in Ukraine|date=2022-03-05|work=IMF Press Center|access-date=2022-03-05}}</ref> С решение на Руската централна банка от 9 март таванът на тегленията от страна на гражданите, които имат влогове в чуждестранна валута, става 10 хил. долара, а всичко над тази сума е достъпно за тях единствено в руски рубли по официалния курс за деня. Постъпилите средства в чужда валута след 9 март няма да могат да се теглят. При обявяването ѝ мярката, която практически представлява отказ от конвертируемостта на рублата за пръв път през последните близо 30 години, е въведена за период от шест месеца.<ref>{{Cite news|url=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2022/03/09/4321979_obratno_v_sssr_rublata_prakticheski_otnovo_e|title=Обратно в СССР: Рублата практически отново е неконвертируема|last=Стоянов|first=Николай|date=2022-03-09|work=Капитал|access-date=2022-03-10}}</ref> Поради ситуацията на международните финансови пазари считано от 1 март Българската народна банка не може да определи референтен курс на българския лев към руската рубла, който да е представителен за пазарните условия, отбелязва БНБ на страницата си с валутни курсове за 9 март. <ref>{{Cite news|url=https://www.bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StExchangeRates/StERForeignCurrencies/index.htm?downloadOper=&group1=first&firstDays=09&firstMonths=03&firstYear=2022&search=true&showChart=false&showChartButton=false|title=БНБ {{!}} Курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена на златото|date=2022-03-09|work=Българска народна банка|access-date=2022-03-10}}</ref> Съобщението на БНБ е аналогично с това на Европейската централна банка (ЕЦБ). За първи март 2022 г. курсът на рублата към еврото е 117.2010. За сравнение, точно месец по-рано курсът е 86.3238.<ref>[https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/euro_reference_exchange_rates/html/index.bg.html Euro foreign exchange reference rates | ECB]</ref><ref>[https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/euro_reference_exchange_rates/html/eurofxref-graph-rub.bg.html ECB Russian rouble (RUB) reference rate 1 – 9 March]</ref> На 6 април, шест седмици след началото на войната, Националната банка на Украйна (НБУ) публикува предварителните данни за международните резерви на страната към 1 април. В размер на 28,1 млрд. щатски долара, международните резерви отбелязват 2% ръст, което се дължи най-вече на финансирането, получено от международни партньори, казва се в прессъобщението на НБУ. Правителството е получило 3,2 млрд. долара входящи валутни потоци, в т.ч. малко над 1 млрд. от Международния валутен фонд (по Инструмента за бързо финансиране), 639 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, 588 млн. евро от ЕС и 111 млн. долара и 312 млн. евро от Световната банка. Тези входящи потоци компенсират продажбите на чуждестранна валута от НБУ и плащанията за обслужване на публичния дълг.<ref>Офіційне Інтернет-представництво Національного банку України | [https://bank.gov.ua/en/news/all/mijnarodni-rezervi-zrosli-do-281-mlrd-dol-ssha-za-pidsumkami-bereznya Міжнародні резерви зросли до 28,1 млрд дол. США за підсумками березня] </ref> От 14 април 2022 г. Националната банка на Украйна разрешава на банките да продават на обществеността чуждестранна валута в брой. Очаква се, че възобновяването на този вид продажби, забранени още в началото на войната, ще намали възможностите за функциониране на пазара на незаконни валутни сделки и съответно ще намали рисковете за гражданите.<ref>{{Cite news|url=https://bank.gov.ua/ua/news/all/natsionalniy-bank-dozvoliv-bankam-prodavati-naselennyu-gotivkovu-inozemnu-valyutu-ta-utochniv-pravila-pogashennya-bankami-pozik-pered-nerezidentami|title=Національний банк дозволив банкам продавати населенню готівкову іноземну валюту та уточнив правила погашення банками позик перед нерезидентами|date=2022-04-14|work=Національний банк України|access-date=2022-04-15}}</ref> Около 200 000 души рискуват да останат безработни поради спирането на дейността или изтеглянето от руския пазар на редица чуждестранни компании, съобщава кметът на Москва [[Сергей Собянин]] на 18 април. В своя блог Собянин твърди, че московските власти са готови да подкрепят хората, които са изгубили работните си места, като им предоставят обучение и временна, обществено значима работа.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d2e5a8f08a3f8f35ecf18#block-625d2e5a8f08a3f8f35ecf18|title=Sergei Sobyanin: About 200,000 people risk losing their jobs in the Russian capital|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Mорските потоци на руски суров петрол намаляват с една четвърт през седмицата 11-15 април в сравнение със седмицата 4-8 април, информира Bloomberg. Обемите, насочващи се към Азия от пристанища на Черно море, Балтийското и Арктическото крайбрежие, се свиват до най-ниското си ниво от два месеца. Изчислено в приходи от доставки при действащите ставки на митото за износ на суров петрол това означава с 60 милиона долара по-малко в сравнение с предходната седмица. В рамките на Европейския съюз се засилва натискът за ембарго на руския петрол, а големите търговци заявяват, че ще спрат да обработват доставките на Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-04-19/russian-crude-shipments-shrink-with-asia-bound-cargoes-dwindling|title=Russian Crude Shipments Shrink 25% in Just One Week|last=Lee|first=Julian|date=2022-04-19|work=Bloomberg|access-date=2022-04-20}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обвинява Русия за покачването на цените на американския пазар и за глобалния недостиг на храни в следствие на нахлуването ѝ в Украйна. В своя реч от 11 май Байдън заявява, че „Америка се бие на два фрона“ - в и извън пределите на САЩ, като освен че подпомага Украйна в битката ѝ за защита на декокрацията и изхранването на „онези, които са останали гладни по света, защото съществуват руски зверства“, се сблъсква с инфлация и растящи цени у дома.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/us-news/2022/may/23/us-economy-joe-biden-republicans|title=Biden pitches Democrats as saviors for US economy ahead of midterm elections|last=Gambino|first=Lauren|date=2022-05-23|work=The Guardian|access-date=2022-05-25}}</ref> Тактиката, която Русия прилага по отношение на доставките на храни, е сходна с тази, използвана в сектора на енергетиката, което го превръща в „оръжие“ с глобални последици, заявява Урсула фон дер Лайен две седмици по-късно при участието си на Световния икономически форум на 24 май. Руската армия конфискува доставки на зърно и машини в райони на Украйна и блокира износа от пристанища в Черно море. Нахлуването ѝ в Украйна и санкциите, наложени срещу нея в отговор, причиняват покачване на световните цени на зърното и торовете, предизвиквайки продоволствена криза, изтъква Фон дер Лайен. Тя призова международната общност да се обедини, за да се противопостави на „шантажа на Москва“. Доставките от Русия и Украйна представляват близо 30% от световната търговия с пшеница.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_6f851efdf37b0be0f2f827af82bfca91|title=Russia "weaponizing" food supplies, says von der Leyen, with global repercussions|date=2022-05-25|work=CNN News|access-date=2022-05-25}}</ref> == Реакции на големите онлайн платформи == На 24 февруари Facebook съобщава, че е сформирана нова структура – многоезичен експертен Център за специални операции, чиято основна задача е да реагира на кризите в реално време. Платформата също така стартира нова функция в Украйна, която позволява на потребителите да заключват личния си профил като степен на по-висока защита за поверителността и сигурността им<ref>{{Cite news|url=https://about.fb.com/news/2022/02/metas-ongoing-efforts-regarding-russias-invasion-of-ukraine/|title=Meta’s Ongoing Efforts Regarding Russia’s Invasion of Ukraine|date=2022-02-26|work=Meta Newsroom|access-date=2022-02-28}}</ref>. Този инструмент е прилаган и преди от компанията, в т.ч. в Афганистан през август 2021 г. На следващия ден руският телекомуникационен регулатор [[Федерална служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации|Роскомнадзор]] обвинява [[Facebook]] в „нарушаване на основните [[Права на човека|права и свободи на човека]]“ поради ограничаването на достъпа до четири руски медийни профила – този на държавната информационна агенция [[РИА Новости]], на телевизионния канал на Министерството на отбраната „Звезда“, и на онлайн медиите Lenta.ru и Gazeta.ru. В своето изявление от 25 февруари Роскомнадзор съобщава за предприемането на мерки за частично ограничаване на достъпа<ref>{{Cite news|url=https://rkn.gov.ru/news/rsoc/news74108.htm|title=Приняты меры по защите российских СМИ|date=2022-02-25|work=Федеральная служба по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций|access-date=2022-02-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/25/world/europe/russia-facebook-access.html|title=Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent.|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-25|work=The New York Times|access-date=2022-02-25}}</ref> Към момента на обявяване на мерките не е ясно в какво точно ще се изразява частичното ограничаване на достъпа, но има очакване тази мярка да бъде аналогична с наложената от правителството през 2021 г. по отношение на [[Twitter]] – ограничаване на скоростта на достъпа до социално-медийната платформа. Коментарът на Meta, чиято собственост е Facebook, е, че ходът на Русия идва в отговор на отказа на компанията да „спре независимата проверка на [[Факт|фактите]] и етикетирането на съдържание, публикувано във Facebook от четири руски държавни медийни организации“<ref>{{Cite news|url=https://www.axios.com/russia-restricts-facebook-ukraine-99fff552-14ce-4080-865a-753d2855e4ad.html|title=Russia moves to restrict Facebook access amid Ukraine invasion|last=Fischer|first=Sara|date=2022-02-25|work=Axios|access-date=2022-02-25}}</ref>. В съобщение, публикувано на 26 февруари в профила в Twitter на Nathaniel Gleicher, който ръководи политиката по сигурността на Facebook, се казва, че социално-медийната платформа налага забрана на руските държавни медии „да пускат реклами или да си осигуряват приходи от нашата платформа навсякъде по света. Ние също така продължаваме да прилагаме етикети към допълнителни руски държавни медии“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/ngleicher/status/1497417241947607043|заглавие=Head of security policy at Meta Verified Twitter Account|автор=|фамилно_име=Nathaniel|първо_име=Gleicher|дата=2022-02-26|труд=Twitter|достъп_дата=2022-02-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/2/26/22952038/facebook-russian-state-media-blocked-advertising-monetization-ukraine-conflict|title=Facebook blocks Russian state media from advertising on the platform|last=Roth|first=Emma|date=2022-02-26|work=The Verge|access-date=2022-02-26}}</ref>. Подобно съобщение е публикувано и от Twitter в официалния профил Twitter Safety: „Временно преустановяваме рекламите в Украйна и Русия, за да гарантираме, че критичната информация за обществената безопасност е видима и рекламите не отвличат вниманието (от нея)“<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/TwitterSafety/status/1497353976588689411|title=Twitter Safety|date=2022-02-26|work=Twitter Safety|access-date=2022-02-26}}</ref>. Google също налага забрана на руската държавна медия RT и други канали да получават приходи от реклами на своите уебсайтове, приложения и видеоклипове в YouTube<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/technology/youtube-blocks-rt-other-russian-channels-generating-revenue-2022-02-26/|title=Google blocks RT, other Russian channels from earning ad dollars|last=Dave|first=Paresh|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. От момента на обявяване на навлизането на руските войски в Украйна много руски граждани се насочват към социалните медии, за да дадат израз на чувствата и оценките си по отношение на действията на руския президент<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/25/world/europe/russia-facebook-access.html|title=Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent.|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-25|work=The New York Times|access-date=2022-02-25}}</ref>. Към 28 февруари големите американски онлайн платформи като Facebook, Instagram, YouTube и Twitter остават достъпни в Русия. На 1 март Google съобщава, че повече няма да позволява на статии от руски държавни медии да се показват нито в Google News, нито в други раздели, свързани с новини. <ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war?name=styln-russia-ukraine&region=hub&block=storyline_live_updates_block_recirc&action=click&pgtype=LegacyCollection#boeing-ford-russia|title=Ukraine Rusia War Live Updates|last=Wakabayashi|first=Dai|date=2022-03-01|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref> Apple спира всички продажби на продуктите си в Русия, достъпа до услугата Apple Pay и премахва приложенията на руските държавни медии в App Store. Технологичният гигант деактивира показването в Apple Maps на актуална информация за инциденти и състоянието на трафика в Украйна „като предпазна мярка за украинските граждани“. „Присъединяваме се към всички онези по света, които призовават за мир“, декларира компанията в прессъобщение, публикувано на 1 март. На 25 февруари министърът на цифровите технологии на Украйна Михайло Федоров публикува в своя официален профил в Twitter кратка информация и сканирано копие от писмото си до изпълнителния директор на Apple, Тим Кук, чрез което отправя искане за блокиране на Apple Store за граждани на Руската федерация и подкрепа за пакета от санкции на правителството на САЩ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/FedorovMykhailo/status/1497327555690610689|заглавие=Съобщение на Михайло Федоров в Twitter от 25 февруари 2022 г.|автор=Федоров|фамилно_име=Михайло|дата=2022-02-25|труд=Twitter|достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.businessinsider.com/apple-stops-sales-in-russia-pulls-state-media-ukraine-2022-3|title=Apple halts all product sales in Russia and blocks state media outlets from the App Store|last=Reuter|first=Dominick|date=2022-03-02|work=Business Insider|access-date=2022-03-02}}</ref> На 3 март Google обявява, че преустановява продажбите на онлайн реклама в Русия, независимо от това кое е рекламодателят. След инвазията на Русия в Украйна такива действия предприемат Twitter Inc и Snap Inc. Забраната, наложена от технологичния гигант Alphabet Inc., чиято собственост е Google, обхваща Google Search, YouTube и външни издателски партньори. По данни на най-голямата руска база данни за бизнеси SPARK оборотът на Google в Русия през 2020 г. е 85,5 милиарда рубли (790 милиона долара)<ref>{{Cite news|url=https://www.rappler.com/technology/google-suspends-all-ad-sales-russia/|title=Google suspends all ad sales in Russia as censorship demands grow|date=2022-03-04|work=Rappler|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/technology/google-pauses-all-ad-sales-russia-2022-03-04/|title=Google suspends all ad sales in Russia as censorship demands grow|last=Paresh|first=Dave|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> На 4 март американската компания с глобални бизнес операции Airbnb обявява, че спира дейността си в Русия и Беларус. Мярката кореспондира със санкциите на САЩ и други западни държави срещу повечето сектори на руската икономика, в т.ч. като банките.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6221aaceec502b53cd4809e9%26Airbnb%20suspends%20operations%20in%20Russia%20and%20Belarus%262022-03-04T06%3A15%3A20.427Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:5cc81b66-db55-4685-9835-48c77945b669&pinned_post_asset_id=6221aaceec502b53cd4809e9&pinned_post_type=share|title=Airbnb suspends operations in Russia and Belarus|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/european-us-companies-mobilise-help-ukrainians-fleeing-war-2022-03-01/|title=Factbox: European and U.S. companies mobilise to help Ukrainians fleeing war|date=2022-03-04|work=Reuters Business|access-date=2022-03-04}}</ref> На 4 март [[Роскомнадзор]] блокира изцяло достъпа до Facebook от Русия. Официалната причина за мярката, представена от телекомуникационния регулатор, е „дискриминация на руските медии“, към която са отнесени 26 случая от октомври 2020 г. до момента. В дните от началото на нападението над Украйна до блокирането Facebook ограничава достъпа до официалните страници на телевизионния канал „Звезда“, „РИА Новости“, „Спутник“, Russia Today, Lenta.ru и Gazeta.ru, което е изтъкнато като допълнителен мотив за мярката.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/news/2022/03/04/roskomnadzor-soobschil-o-blokirovke-facebook-v-rossii|title=Роскомнадзор сообщил о блокировке Facebook и Twitter в России|date=2022-03-04|work=Meduza|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/04/world/russia-ukraine/russia-facebook-ukraine|title=Russia blocks Facebook inside the country, as the Kremlin moves to stifle dissent.|last=Mike Isaac;|first=Adam Satariano|date=2022-03-04|work=The New York Times|access-date=2022-03-04}}</ref> Instagram и WhatsApp, които също са собственост на Meta (Facebook) и са по-популярни в Русия от Facebook, не са засегнати, съобщава американската компания.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/technology/2022/03/04/russia-facebook-internet-block/|title=Russia’s Internet censor says it will block access to Facebook but not WhatsApp and Instagram|last=Cat Zakrzewski|first=Elizabeth Dwoskin|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Като налага тази мярка страната се присъединява към Китай и Северна Корея, в които достъпът до Facebook също е забранен. Блокирането на Facebook е част от последователните действия на руския президент Владимир В. Путин за заглушаване на критиката относно войната в Украйна. В деня на блокирането на Facebook за потребителите в Русия правителството приема закон, влизащ в сила незабавно, който криминализира разпространението на съобщения, определени от правителството като „невярна информация“ за руските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-introduce-jail-terms-spreading-fake-information-about-army-2022-03-04/|title=Russia fights back in information war with jail warning|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref><ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.kommersant.ru/doc/5240960|title=Путин подписал закон об уголовном наказании за фейки об армии России и призывы к санкциям|date=2022-03-04|work=Коммерсантъ|access-date=2022-03-04}}</ref> Бъдат ли намерени за виновни в нарушаването на новия закон, прокаран чрез изменения в наказателен кодекс, обвинените за разпространението на „неверни данни“ или „невярна информация“ може да получат присъда от 700 000 рубли до 15 години затвор.<ref name=":5" /> По-строги наказания са предвидени за онези, които умишлено разпространяват „фалшива информация“ или призовават за непозволени публични действия. Руското правителство налага определението „специална военна операция“ за нападението над Украйна, което означава, че като престъпление по новия закон може да се разглежда назоваването на войната в Украйна ''война'' или ''инвазия''.<ref>{{Cite news|url=http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202203040007|title=Федеральный закон от 04.03.2022 № 32-ФЗ „О внесении изменений в Уголовный кодекс Российской Федерации и статьи 31 и 151 Уголовно-процессуального кодекса Российской Федерации“|date=2022-03-04|work=Официальный интернет-портал правовой информации|access-date=2022-03-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/04/world/russia-ukraine/russia-facebook-ukraine|title=Russia blocks Facebook inside the country, as the Kremlin moves to stifle dissent.|last=Mike Isaac;|first=Adam Satariano|date=2022-03-04|work=The New York Times|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-introduce-jail-terms-spreading-fake-information-about-army-2022-03-04/|title=Russia fights back in information war with jail warning|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Twitter спира достъпа на повече от 100 профила, които усилват популярността на хаштага #IStandWithPutin, появил се в първите дни след началото на войната в Украйна. Мярката е наложена на основание участие в „координирано неавтентично поведение“ и нарушаване на политиката на Twitter за манипулиране на платформата и спам. #IStandWithPutin получава втори живот, когато автентични профили започват да публикуват критични коментари относно употребата му.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/tech/internet/twitter-bans-100-accounts-pushed-istandwithputin-rcna18655|title=Twitter bans over 100 accounts that pushed #IStandWithPutin|last=Natasha Korecki|first=Ben Collins|date=2022-03-05|work=NBC News|access-date=2022-03-05}}</ref> На 4 март информационните агенции Интерфакс и РИА Новости съобщават, че с решение на Роскомнадзор, взето в съответствие с дейността на регулатора по извършването на проверка на блокове от уебстраници и въз основа на искане на Генералната прокуратура от 24 февруари, достъпът до Twitter е ограничен в цяла Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-rferl-bbc-facebook-google-twitter-blocked/31735597.html|title=Russian Media Watchdog Blocks Facebook After Limiting Access To Multiple Other Sites|last=RFE/RL's Russian Service|date=2022-03-04|work=Radio Free Europe/Radio Liberty|access-date=2022-03-06}}</ref> На 6 март [[Тикток|TikTok]] обявява, че потребителите на услугата в Русия няма да могат повече да публикуват съдържание, нито да излъчват на живо. Онлайн платформата за създаване и споделяне на видеосъдържание, собственост на китайската компания ByteDance, аргументира мярката с рисковете за потребителите, произтичащи от новия закон срещу „фалшивите новини“, гласуван и приет на 4 март. Смята се, че около 36 милиона души използват приложението в Русия и с влизането в сила на новите правила TikTok ограничава възможностите им да взаимодействат със съдържание до ролята на зрители.<ref>[https://twitter.com/TikTokComms/status/1500535437861048320 Публикация на официалния профил TikTokComms в Twitter от 6 март]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/business-60641988|title=TikTok stops new content being uploaded in Russia|last=Tidy|first=Joe|date=2022-03-06|work=BBC News|access-date=2022-03-06}}</ref> В отговор на руската инвазия в Украйна две седмици след началото ѝ американският технологичен гигант Meta Platforms Inc временно премахва за потребителите на Facebook и Instagram в Армения, Азербайджан, Естония, Грузия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Русия, Словакия и Украйна забраната за форми на политическо изразяване, които са в нарушение на ограничителните правила за реч, възхваляваща насилие – например послания в смисъла на „смърт на руските нашественици“. Също така временно са разрешени публикации, които призовават за смъртта на руския президент Владимир Путин и/или на белоруския президент Александър Лукашенко, освен ако в тях не са посочени други мишени, местоположение и метод за тяхното елиминиране. От компанията уточняват в изявление по случая, че все така не се допускат „достоверни призиви за насилие срещу руски цивилни", както и срещу руски военнопленици.<ref>[https://twitter.com/nickclegg/status/1502349805221126144 Nick Clegg – President, Global Affairs @Meta | Twitter | 2022-03-11]</ref> Позовавайки се на публикацията на информационната агенция Ройтерс, която първа информира за въведеното изключение в политиката на компанията, като се позовава и на вътрешна комуникация, руското посолство в Съединените щати отправя искане до Вашингтон да спре „екстремистката дейност“ на Meta.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/11/facebook-allows-posts-urging-violence-against-russian-invaders|title=Facebook allows posts urging violence against invading Russians|date=2022-03-11|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-11}}</ref> Седмица по-рано в телевизионно интервю и в съобщение, публикувано в удостоверения му профил в Twitter, американският сенатор Линдзи Греъм призова за убийството на руския президент Владимир Путин. „Единственият начин това да приключи е някой в ​​Русия да премахне този човек“, пише Греъм в публикация от 3 март, която не е премахната от Twitter.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-facebook-instagram-temporarily-allow-calls-violence-against-russians-2022-03-10/|title=Facebook allows Ukraine war posts urging violence against invading Russians, Putin|last=Munsif Vengattil;|first=Elizabeth Culliford|date=2022-03-11|work=Reuters|access-date=2022-03-11}}</ref> Потребителите на Instagram в Русия са уведомени, че достъпът им до услугата ще бъде преустановен в полунощ на 13 срещу 14 март в отговор на решението на нейния собственик, Meta Platforms, да позволи на потребителите на социалните медии в Украйна да публикуват съобщения като „Смърт на руските нашественици“. В изпратеното по имейл съобщение държавният комуникационен регулатор Роскомнадзор насърчава хората да преместят своите снимки и видеоклипове от Instagram преди да бъде затворен и да преминат към руските „конкурентни интернет платформи“. Блокирането на Instagram става факт 10 дни след спирането на Facebook в Русия, което Роскомнадзор обяснява с „дискриминацията на руските медии“ в социално-медийната платформа с най-много активни месечни потребители в света.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-demands-that-us-stop-metas-extremist-activities-2022-03-11/|title=Instagram users in Russia are told service will cease from midnight|date=2022-03-13|work=Reuters|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.statista.com/statistics/272014/global-social-networks-ranked-by-number-of-users/|title=Most popular social networks worldwide as of January 2022, ranked by number of monthly active users|date=2022-03-08|work=Statista|access-date=2022-03-14}}</ref> По данни на Statista от края на 2021 г. 37% от руснаците използват Facebook, а 14% – Twitter. Руската социална мрежа VKontakte е най-популярната в страната – 73% от руснаците казват, че я използват, следвана от YouTube и Instagram – с 68% и 59%, съответно. Между 19 и 26 март руският комуникационен регулатор РоскомандZor [sic] публикува в своя официален канал в Telegram няколко съобщения, адресирани до YouTube. В първото от тях регулаторът квалифицира платформата за споделяне на видеосъдържание на Google LLC като „инструмент в антируската информационна война“ и твърди, че „YouTube многократно цензурира каналите на законно регистрирани руски медии, общественици, творчески групи, спортни отбори, както и образователни проекти“. В регистъра на РоскомандZor са записани 54 случая на „ограничаване на руски канали“, в т.ч. RBC, NTV, TNT, REN TV, „Известия“, „Канал Пети“, „Руско радио“, „Царград“, „Канал 1“, „Русия 1“, „Култура“, „Звезда“, „Русия 24“, „Спутник“, „РИА Новости“, страниците на „RZHEV. 500 дни в огъня“ и „Крим. Път към Родината“. В съобщението се казва, че изпратените искания за „спиране на дискриминацията“ и „предоставяне на безплатен достъп до информация за всички потребители“ не са удовлетворени. То завършва с напомняме, че „в закона са предвидени мерки за технологично въздействие по отношение на интернет платформите“, с което РоскомандZor реферира към прекратяването на достъпа до услугите на Facebook, Instagram и Google News в Русия.<ref>[https://t.me/rkn_tg/220 Изявление на РоскомнадZor от 19 март 2022 г.] | Telegram </ref> На 24 март РоскомандZor публикува изявление, в което изисква от YouTube да възстанови достъпа до официалния канал на кримския лидер Сергей Аксьонов „във възможно най-кратък срок“ и да обясни причината за ограниченията спрямо него, а два дни по-късно отправя изискване към YouTube за възстановяването на достъпа до видео, озаглавено „Заседание на Междуведомствения координационен щаб за хуманитарно реагиране в Украйна“ и публикувано в официалния профил на Министерството на отбраната на Русия, и да обясни причините за ограничаването му (към 28 март в канала на МО на Русия в YouTube има видео с такова заглавие, публикувано на 14 март и гледано над 600 000 пъти).<ref>[https://t.me/rkn_tg/221 Изявление на РоскомнадZor от 24 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref>[https://t.me/rkn_tg/222 Изявление на РоскомнадZor от 26 март 2022 г.] | Telegram </ref> Аксьонов е носител на руския държавен орден „За заслуги към Отечеството“ – първа степен, с който е отличен за участието си в процеса на анексия на Крим, и присъства в консолидирания списък с лица, обект на финансови санкции от страна на Обединеното кралство.<ref>HM Treasury Office of Financial Sanctions Implementation | [https://assets.publishing.service.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/1063496/Russia.pdf Consolidated list of financial sanctions targets in the UK] [last updated:25/03/2022]</ref> Още през 2014 г. санкции срещу него налагат Европейският съюз и САЩ.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/mar/17/us-sanctions-russian-ukrainian-targets|title=US and EU sanctions: the Russian and Ukrainian targets|last=Alec Luhn|first=Kevin Rawlinson|date=2014-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-28}}</ref> == Действия на Роскомнадзор срещу Уикипедия == На 1 март Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната [[прокуратура]] на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира [[Уикипедия]] заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554|заглавие=Публикация в Русская Википедия в Twitter от 1 март 2022|автор=Официален профил в Twitter на ru.wikipedia.org|дата=2022-03-01|труд=Twitter|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>. В него се казва, че статията съдържа информация, разпространявана в нарушение на закона, а именно „информация за многобройни жертви сред военните на Руската федерация, както и сред цивилното население на Украйна, включително деца, за необходимостта от теглене на средства от сметки в банки на Руската федерация във връзка със санкции, наложени от чужди държави“. Уведомлението от Роскомнадзор съдържа връзка към мобилната версия на рускоезичната версия на Уикипедия. В свързано съобщение в същата публикация на рускоезичната Уикипедия в Twitter е дадена връзка към статията „[[:ru:Википедия:Что_делать,_если_Википедия_заблокирована|Какво да направите, ако Уикипедия е блокирана]]“<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/news/2022/03/01/roskomnadzor-prigrozil-blokirovkoy-vikipedii-iz-za-stati-vtorzhenie-rossii-v-ukrainu-2022|title=Роскомнадзор пригрозил блокировкой „Википедии“ из-за статьи „Вторжение России на Украину (2022)“|date=2022-03-01|work=Meduza|access-date=2022-03-02}}</ref>. На 29 март Роскомнадзор изпраща ново уведомление до Уикипедия, в което се казва, че по искане на главния прокурор на Руската федерация или на негов заместник, предприема мерки за ограничаване на достъпа до информационния ресурс [[:ru:Вторжение_России_на_Украину_(2022)|ru.wikipedia.org/wiki/Вторжение_России_на_Украину_(2022)]] поради наличието в него на „незаконна информация“ съгласно разпоредбите на Закона за информацията, информационните технологии и защитата на информацията от 2006 г. В уведомлението се посочва, че закононарушението произтича от назоваването на „специалната военна операция“ на Русия в Украйна с изрази като „руска агресия“ и „война“, както и от публикуваната информация за многочислените жертви сред военнослужещите на Руската федерация и гражданското население на Украйна, включително деца, което „не съответства на официалните данни, публикувани от Министерството на отбраната на Руската федерация“. Съгласно руското законодателство собственикът на уебсайта ([[Уикимедия|Фондация Уикимедия]]) носи административна отговорност под формата на глоба в размер до 4 милиона рубли за това, че не е премахнал определените за незаконни материали в определения срок, припомня Роскомнадзор в съобщение, публикувано в Telegram.<ref>[https://t.me/rkn_tg/226 <nowiki>Съобщение във връзка с привеждането на Уикипедия под административна отговорност в официалния канал на РокомнадZор [sic] от 2022-03-31</nowiki>]</ref> Процедурата за ограничаване на достъпа до информация се състои в изпращане на заявка до предоставящите услуги за достъп до интернет телекомуникационни оператори за предприемане на мерки за блокиране на информационния ресурс, съдържащ информацията, нарушаваща закона. Доставчикът се задължава да ограничи достъпа до посочения информационен ресурс веднага след получаване на заявка от Роскомнадзор.<ref>Федеральная служба по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (роскомнадзор) | [https://upload.wikimedia.org/wikimedia/ru/7/7d/501025-HB-уведомление.pdf Уведомление о нарушении порядка распространении информации идентификатор записи: 501025-HB]</ref><ref>[https://mobile.twitter.com/ru_wikipedia/status/1508827837545037826 Публикация в официалния профил на Русская Википедия в Twitter от 29 март във връзка с уведомлението на Роскомнадзор]</ref> През април Таганският районен съд в Москва разглежда две дела срещу фондация „Уикимедия“ за „недостоверна информация“, която не е била премахната. Съдът намира фондацията за виновна по чл. 13.41 ал. 2 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация – „Неизтриване на информация, забранена в Руската федерация“ – и налага глоби в размер пет милиона рубли общо. Статиите, които са разгледани в първото дело и по повод на чието съдържание е наложена глоба в размер на 3 милиона рубли, са: „Битка за Киев (2022)“, „Военни престъпления по време на руската инвазия в Украйна“, „Обстрел на болница в Мариупол“, „Разрушаване на Мариуполския театър (2022)“ и „Клане в Буча“; предмет на втория иск, по който съдът налага глоба в размер на 2 милиона рубли, са статиите „Димен барут“, „Барут“ и „Руска инвазия в Украйна (2022)“.<ref>[https://twitter.com/ru_wikipedia/status/1518931315801919490 Таганский суд оштрафовал Фонд Викимедиа на 3 миллиона рублей по иску о неудалении пяти статей о войне в Украине] | [https://twitter.com/ru_wikipedia Русская Википедия] | [[Twitter]]</ref> В материала по повод на решението на съда в „[[ТАСС]]“ се казва, че според представител на Wikimedia протоколът на Роскомнадзор съдържа няколко процесуални нарушения. На първо място, той е изпратен не до местоположението на компанията в САЩ, а до мястото, където са открити твърдените нарушения. Освен това администраторите на Уикипедия са доброволци, а не длъжностни лица.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/obschestvo/14479843|title=Wikimedia оштрафовали на 3 млн рублей за статьи с фейками о спецоперации на Украине|date=2022-05-26|work=ТАСС|access-date=2022-05-20}}</ref> Това е първият случай на наложена глоба за съдържанието на статии в Уикипедия от руски съд. На 18 май Роскомнадзор включва фондация „Уикимедия“ в списъка на компаниите, които са обект на изискванията на руския закон, който задължава собствениците на чуждестранни ИТ ресурси с голяма руска аудитория да отварят официални представителства в Руската федерация.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://duma.gov.ru/news/51828|заглавие=Принят закон о „приземлении“ IT-гигантов|дата=2021-06-21|труд=Государственная дума Федерального собрания Российской федерации|достъп_дата=2022-05-19}}</ref> Като ресурси на фондация „Уикимедия“ в регистъра са включени www.wikipedia.org, wikipedia.org и ru.wikipedia.org. ИТ компаниите, които попадат в обхвата на този закон, трябва да отворят клон в Русия, да отговарят на искания от Роскомнадзор и да поставят формуляр за обратна връзка на своя уебсайт – изисквания, на които към датата на включването ѝ в този списък „Уикимедия“ не отговаря, съобщава руският телекомуникационен регулатор.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/news/2022/05/19/roskomnadzor-obyazal-wikimedia-foundation-otkryt-filial-v-rossii-po-zakonu-o-prizemlenii-inostrannyh-it-kompaniy?fbclid=IwAR2WSI3Oo0ylseYsfHekMseR-ybc3AifuMCVig-O7p2P0C2m7MwHFJD6LG4|title=Роскомнадзор обязал Wikimedia Foundation открыть филиал в России по закону о „приземлении“ иностранных IT-компаний|last=Интерфакс|date=2022-05-19|work=Meduza.io|access-date=2022-05-19}}</ref> Заявеният срок за изпълнението им от страна на фондация "Уикимедия" е 13 юни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://upload.wikimedia.org/wikimedia/ru/4/4d/RCN-2022-06-03.pdf|заглавие=Роскомнадзор требует у Фонда Викимедиа до 13 июня создать форму для обращений, зарегистрироваться на их сайте и открыть филиал в России|достъп_дата=2022-06-05}}</ref> Също на 18 май в официалния профил на рускоезичната версия на Уикипедия в Twitter е публикувано съобщение относно уведомление от Роскомнадзор във връзка с две статии в англоезичната версия: 2022 Russian invasion of Ukraine и ''Rashism''. Твърденията в това известие се припокриват с тези в предходните действия за цензуриране на съдържание в Уикипедия от страна на руския регулатор: недостоверна информация за загуби, нападения срещу цивилно население, целите и формата на „специалната операция“, казва се в публикацията на Русская Википедия.<ref>[https://twitter.com/ru_wikipedia/status/1526911628687687681 Роскомнадзор добрался до английской Википедии. Сегодня пришли уведомления по статьям „2022 Russian invasion of Ukraine“ и „Rashism“] | [https://twitter.com/ru_wikipedia Русская Википедия] | [[Twitter]] </ref> На 6 юни фондация „Уикимедия“ внася жалба срещу наложената от Таганския районен съд глоба на основание несъстоятелност на обвинението относно естеството на публикуваното съдържание, за което са наложени глоби в общ размер на пет милиона рубли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/Wikimedia/status/1540475861874475009|заглавие=Wikimedia Foundation appealed a Russian court's decision that we committed an offense by refusing to remove information from Russian Wikipedia articles|автор=@Wikimedia|дата=2022-06-25|труд=Wikimedia Foundation verified Twitter profile|архив_дата=2022-06-25|цитат=<br><br>This month, the Wikimedia Foundation appealed a Russian court's decision that we committed an offense by refusing to remove information from Russian @Wikipedia articles, largely related to the Russian government’s invasion of Ukraine. Learn more in @verge.}}</ref> Фондация „Уикимедия“ пледира, че въпросното съдържание - основно статии, свързани с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година - представлява „добре подкрепено с проверени източници знание“ и че Русия няма юрисдикция над глобално действащата фондация „Уикимедия“. „Това решение предполага, че знанията в Уикипедия, подкрепени добре с проверени източници, които са несъвместими с разказите на руското правителство, представляват дезинформация“, казва в изявление Стивън Лапорт - помощник главен юрисконсулт във фондацията. Той подчертава, че руското правителство „взема на прицел информация, която е жизненоважна за живота на хората във време на криза“ и от името на фондация "Уикимедия" призовава съда „да преразгледа в полза на правото на всеки на достъп до знания и свободно изразяване." Отговорът на руското правителство се очаква в рамките на няколко седмици след датата на внасяне на жалбата.<ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/6/13/23164768/wikimedia-foundation-appeals-russian-court-disinformation-decision-ukraine-war-articles|title=Wikimedia Foundation appeals Russian fine over Ukraine war articles|last=Robertson|first=Adi|date=2022-06-13|work=The Verge|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wikimediafoundation.org/news/2022/03/03/wikimedia-foundation-stands-with-communities-defending-free-knowledge/|заглавие=The Wikimedia Foundation stands with its communities around the world in defending free knowledge in the face of threats from the Russian government|автор=Wikimedia Foundation|дата=2022-03-03|труд=Wikimedia Foundation|достъп_дата=2022-06-25}}</ref> На 20 юли Роскомнадзор публикува известие, че предприема „принудителна мярка срещу фондация „Уикимедия“ под формата на информиране на интернет потребителите чрез търсачките за нарушаване на руското законодателство от страна на чуждестранно лице“. С тази мярка регулаторът налага на руските търсачки изискването да добавят информация към резултатите от дадено търсене, извлечени от Уикипедия, че са публикувани и достъпни в нарушение на руското законодателство. „Редица материали, определени за забранени, включително фалшива информация за специалната военна операция на територията на Украйна, остават неизтрити в Уикипедия (собственост на Wikimedia Foundation, Inc.)", казва се в известието на Роскомнадзор. В него регулаторът припомня, че фондацията "многократно е подвеждана под административна отговорност за това, че не е изтрила незаконната информация", а общият размер на наложените ѝ глоби от страна на Роскомнадзор възлиза на 5 милиона рубли. В новината на „Ройтерс“ във връзка с действията на Роскомнадзор срещу Уикипедия се отбелязва, че със спирането на голяма част от руските независими медии след нахлуването на Русия в Украйна „Уикипедия стана един от последните налични източници на проверена информация за войната, достъпна за руснаците“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rkn.gov.ru/news/rsoc/news74404.htm|заглавие=Роскомнадзор принял меры в отношении Wikimedia Foundation|дата=2022-07-20|труд=Федеральная служба по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций|достъп_дата=2022-07-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-punish-wikimedia-foundation-over-ukraine-conflict-fakes-2022-07-20/|title=Russia to punish Wikimedia Foundation over Ukraine conflict 'fakes'|last=Редактор на публикацията: Guy Faulconbridge|date=2022-07-20|work=Reuters|access-date=2022-07-20|language=en}}</ref> == Реакции на световни анализатори == Политологът [[Ноам Чомски]] определя руското нападение срещу Украйна като непредизвикано и тежко военно престъпление, което може да се сравни с нападението на [[Война в Ирак (2003)|САЩ и Великобритания над Ирак]] през 2003 година и дори с [[Полша във Втората световна война|подялбата на Полша между Хитлер и Сталин]] през септември 1939 година, поставила началото на Втората световна война. Според него това е повратна точка от човешката история, която може да доведе до катастрофална Трета световна война.<ref>Ноам Чомски: Военна ескалация на САЩ срещу Русия ще е „смъртна присъда за човечеството“. [https://epicenter.bg/article/Noam-Chomski--Voenna-eskalatsiya-na-SASht-sreshtu-Rusiya-shte-e--quot-smartna-prisada-za-chovechestvoto-quot-/275549/11/0 Епицентър, 4 март 2022 г.]</ref> Според политологът Джон Миършаймър Западът също носи отговорност за украинската криза. Проблемите около Украйна според него тръгват от идеята на НАТО да обяви, че Украйна ще стане член на съюза. Руските лидери определят това решение като екзистенциална заплаха. Миършаймър смята, че не трябва да се подценява колко безмилостни могат да бъдат великите сили, когато са притиснати в ъгъла. Докато Западът се надява да нанесе унизително поражение на Путин и да предизвика отстраняването му от власт, съществува сериозна заплаха това да го насочи към употреба на ядрени оръжия.<ref>Джон Миършаймър: Защо Западът носи основната отговорност за украинската криза. [https://glasove.com/na-fokus/dzhon-miarshaymar-zashto-zapadat-nosi-osnovnata-otgovornost-za-ukrainskata-kriza?fbclid=IwAR2qhiAnxbt4JIrJ_5LPaSULtvWqlfC8E5cPF1pHIkGGOmXgx6CrrhThee0 16 март 2022 г. Гласове.]</ref> [[Стивън Коткин]] заема противоположна позиция. Според него това, което представлява Русия днес, не е отклонение от историческия модел, който я формира през последните два века, като много преди съществуването на НАТО, още през деветнадесети век, Русия изглежда така: тя има автократ, в нея има репресии и милитаризъм. Той твърди също, че ако не са се били присъединили към НАТО, днес Полша или Прибалтийските държави щяха да са поставени в ситуацията на Украйна. Отговаряйки на въпрос за разликите между ''сталинизма'' и ''путинизма'' Коткин заявява, че режимът на руския президент не е същият като този на Сталин или като този на руския цар, тъй като светът се е променил, както и самата Русия. Шокът е в това, че въпреки големите промени, „все още виждаме този модел, от който Русия не може да се откъсне.“<ref>{{Cite news|url=https://www.newyorker.com/news/q-and-a/stephen-kotkin-putin-russia-ukraine-stalin|title=The Weakness of the Despot|last=Remnick|first=David|date=2022-03-11|work=The New Yorker|access-date=2022-03-17}}</ref> Според Юрий Костенко, един от украинските политици, участвали в преговорите за разоръжаването на страната през 90-е години на миналия век, Киев е трябвало да запази своя ядрен арсенал. Той вижда в ядреното разоръжаване на страната тогава „ужасна грешка“. През 1994 година Украйна, която е третата ядрена сила в света, предава своя ядрен арсенал на Русия. В замяна САЩ, Русия и Великобритания поемат ангажимент да спазват независимостта и суверенитета на Украйна. Оказва се обаче, че тези договорки са били напразни. Според него историята показва, че когато Русия подписва нещо, това не означава, че тя ще го спазва.<ref>Трудните уроци, които научиха Украйна да не вярва на Русия. [https://www.investor.bg/centralna-i-iztochna-evropa/335/a/trudnite-uroci-koito-nauchiha-ukraina-da-ne-viarva-na-rusiia-346450/ 25.02.2022 г. Инвестор.БГ.]</ref> Американският политолог, социолог и философ [[Франсис Фукуяма]] заявява, че повече от всичко друго днешна Русия носи характеристиките на нацистка Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/francis-fukuyama-russia-now-resembles-nazi-germany/av-62538492|заглавие=Francis Fukuyama: Russia now 'resembles Nazi Germany'|дата=2022-07-20|труд=DW News|достъп_дата=2022-07-27}}</ref> За Фукуяма политическият режим в Русия – вид краен [[национализъм]], чийто [[Идеология|идеолог]] е Владимир Путин с неговия абсолютен контрол върху всички лостове на властта – е много слабо институционализиран и поради тази причина нестабилен. Според него евентуално завръщане на [[Доналд Тръмп]] като [[Президент на Съединените американски щати|президент на САЩ]] би решило всички проблеми на Русия поради явното му желание да изтегли САЩ от НАТО, което съвпада с интересите на Русия.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/trump-2024-comeback-would-solve-all-of-russias-problems/a-62538201|title=Trump 2024 comeback would 'solve all of Russia's problems'|date=2022-07-20|work=DW|access-date=2022-07-27}}</ref> Фукуяма подчертава важността на това Украйна да постигне известен напредък и да си възвърне военната сила през лятото на 2022 г., защото „единството на Запада зависи от това хората да вярват, че има военно решение на проблема в близко бъдеще“. Според автора на книгата „[[Краят на историята и последният човек]]“ (1992) създаде ли се усещане за безизходица, която ще продължи вечно, единството ще започне да се разпада и ще има повече призиви към Украйна да се откаже от територия, за да се сложи край на войната.<ref name=":9" /> == Източници == <references /> {{Превод от|en|2022 Russian invasion of Ukraine|1073737669}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:Военна история на Русия]] [[Категория:Военна история на Украйна]] [[Категория:2022 година в Европа]] [[Категория:Иредентизъм]] 75s5udg5uivm3fdo1yk0swpv6y9osns 11473412 11473391 2022-07-28T16:01:34Z Jingiby 23778 Премахнати [[Special:Contributions/84.43.190.161|редакции на 84.43.190.161]] ([[User talk:84.43.190.161|б]].), към версия на Pelajanela wikitext text/x-wiki {{Други значения|руското нападение от 2022 година|нападението през февруари 2014 година|Анексиране на Крим от Русия|нападението през април 2014 година|Война в Донбас}} {{актуално събитие}} {{Военен конфликт | конфликт = [[Руско-украинска война]] | картинка = 2022 Russian invasion of Ukraine.svg | описание = | период = 24 февруари 2022 – | място = [[Украйна]] | територия = | резултат = * Руските сухопътни войски навлизат в Украйна откъм Русия, [[Крим]] и [[Беларус]] * Руски въздушни и ракетни удари в [[Киев]], [[Харков]], [[Лвов]], [[Одеса]] и други градове * Украинският президент [[Володимир Зеленски]] обявява [[военно положение]] * Руските войски превземат [[Херсон]] * Руските войски [[Обсада на Мариупол (2022)|обсаждат]] [[Мариупол]]; огромна хуманитарна криза в града * Руските войски обстрелват множество градове с тежко въоръжение, включително [[термобарични]] и [[касетъчни]] боеприпаси, предизвиквайки значителни разрушения и жертви сред цивилното население * Украинските войски провеждат контранастъпление в районите на Киев, [[Миколаив]] и Херсон * Руските сили, преследвани от украинската армия, се изтеглят от районите на Киев и Чернихив * В освободените населени места, особено в [[Буча (град)|Буча]], са [[Клане в Буча|открити десетки убити цивилни, включително с вързани ръце, както и поне един масов гроб със стотици убити]] * След изтеглянето от района около Киев Русия официално признава, че иска да контролира както източната, така и южната част на Украйна, и фокусира голяма част от военната си мощ в битката за [[Донбас]] * За седем седмици под обсада Мариупол е почти напълно разрушен от руските атаки; в него все още има над 100 000 бедстващи жители * На 83-тия ден от началото на руското нахлуване последните украински войски са евакуирани от „Азовстал“ или се предават; повече от 20 000 жители на Мариупол са убити по време на [[Обсада на Мариупол (2022)|обсадата на града]] * На стотния ден от началото на нападението на Русия според президента Зеленски една пета от територията на Украйна е окупирана от Русия * Между 24 февруари и 3 юни руските сили са влезли в 3620 украински селища; към 3 юни около 1017 населени места са освободени, а 2603 остават окупирани * В първите дни на юли Русия обявява, че има пълен контрол над [[Луганска област]], а украинското военно командване потвърждава изтеглянето на войските от [[Лисичанск]], за да се избегнат „фатални последици“ | страна1 = '''{{флагче с име|Русия}}'''<br>{{флагче с име|Донецка народна република}}<br>{{флагче с име|Луганска народна република}}<hr>'''Предоставяне на територия:'''<br>{{флагче с име|Беларус}} | страна2 = ''{{флагче с име|Украйна}}''<hr>{{флагче с име|НАТО}}<br>{{флагче с име|Европейски съюз}} | командир1 = {{флагче|Русия}} '''[[Владимир Путин]]'''<br>{{флагче|Русия}} [[Михаил Мишустин]]<br>{{флагче|Русия}} [[Сергей Шойгу]]<br>{{флагче|Русия}} [[Сергей Лавров]]<br>{{флагче|Русия}} [[Валерий Герасимов]]<br>{{флагче|Донецка народна република}} [[Денис Пушилин]]<br>{{флагче|Донецка народна република}} [[Владимир Пашков]]<br>{{флагче|Луганска народна република}} [[Леонид Пасечник]]<br>{{флагче|Луганска народна република}} [[Сергей Козлов]] | командир2 = {{флагче|Украйна}} '''[[Володимир Зеленски]]'''<br>{{флагче|Украйна}} [[Денис Шмигал]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Олексий Резников]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Дмитро Кулеба]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Олексий Данилов]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Валерий Залужний]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Серхий Шаптала]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Руслан Хомчак]]<br>{{флагче|Украйна}} [[Виталий Кличко]] | сила1 = {{флагче с име|Русия}}<br> ~ '''175 000''' – '''200 000'''<br><ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/01/10/us/politics/russia-ukraine-helicopters.html |last1=Barnes |first1=Julian E. |last2=Crowley |first2=Michael |last3=Schmitt |first3=Eric |title=Russia Positioning Helicopters, in Possible Sign of Ukraine Plans |date=10 January 2022 |website=[[The New York Times]] |access-date=20 January 2022 |archive-date=22 January 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220122100818/https://www.nytimes.com/2022/01/10/us/politics/russia-ukraine-helicopters.html |url-status=live |url-access=limited}}</ref><ref>{{cite news |last=Bengali |first=Shashank |date=18 February 2022 |title=The U.S. says Russia's troop buildup could be as high as 190,000 in and near Ukraine. |work=[[The New York Times]] |url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/18/world/ukraine-russia-news |access-date=18 February 2022 |url-access=limited |archive-date=18 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220218063637/https://www.nytimes.com/live/2022/02/18/world/ukraine-russia-news |url-status=live}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://edition.cnn.com/2022/02/25/europe/russia-ukraine-military-comparison-intl/index.html |заглавие=Ukraine and Russia's militaries are David and Goliath. Here's how they compare. |дата=2022-02-25 |труд=CNN |език=en |достъп_дата=2022-07-20}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2022/02/28/world/europe/russia-ukraine-military.html |заглавие=After a Fumbled Start, Russian Forces Hit Harder in Ukraine |дата=2022-02-28 |труд=New York Times |език=en |достъп_дата=2022-07-20}}</ref><br> <!-- <Do not uncomment this until *the body of this article* clearly states (based on reliable sources) that Belarusian troops are fighting> {{флагче с име|Беларус}}<br> 45 350 (редовни военни)<br> 110 000 (паравоенни)<br> 289 500 (резервисти)<ref name="The Military Balance2021"/><br> --> <br> {{флагче с име|Донецка народна република}}<br> '''20 000'''<ref name="The Military Balance2021">{{cite book |title=The military balance 2021 |date=2021 |publisher=[[International Institute for Strategic Studies]] |location=Abingdon, Oxon |isbn=978-1032012278}}</ref><br> <br> {{флагче с име|Луганска народна република}}<br> '''14 000'''<ref name="The Military Balance2021"/> | сила2 = {{флагче с име|Украйна}}<ref name="The Military Balance2021" /><br> '''209 000''' редовни военни<br> '''102 000''' паравоенни<br> '''900 000''' резервисти | жертви1 = {{флагче|Русия}} '''Военни''' '''<small>По данни на Русия:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.newsru.co.il/world/28mar2022/ukr_war_110.html |заглавие=Генштаб ВСУ опубликовал данные о потерях российской армии на 33-й день войны |дата=2022-03-28 |труд=NEWSru.co.il |език=ru |достъп_дата=2022-03-28}}</ref> '''1351''' убити '''3825''' ранени '''<small>По данни на Украйна:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.facebook.com/GeneralStaff.ua/posts/pfbid08fUJmjBHiz7NMzMqrgnpvT4Usb1MRkuf9z7Y9ZsTEDGwym9VyBBysGPDfWnUafiil |заглавие=The total combat losses of the enemy from 24.02 to 20.07 |автор=Генеральний штаб ЗСУ |дата=2022-07-25 |труд=Офіційна сторінка Генерального штабу Збройних Сил України |език=uk |достъп_дата=2022-07-25}}</ref> '''~ 39 700''' убити ''в т.ч.:'' : '''12 [[генерал]]и'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://abcnews.go.com/International/russia-suffered-loss-extraordinary-number-generals/story?id=84545931 |заглавие=Why Russia has suffered the loss of an 'extraordinary' number of generals |дата=2022-05-08 |труд=ABC News |език=en |достъп_дата=2022-05-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.tagesspiegel.de/politik/kreml-meldet-tod-von-ranghohem-militaer-russischer-general-vladimir-frolov-in-der-ukraine-getoetet/28258388.html |заглавие=Russischer General Vladimir Frolov in der Ukraine getötet |дата=2022-04-17 |труд=Der Tagesspiegel Online |език=de |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.rnz.co.nz/news/world/465439/ukraine-war-mariupol-defenders-will-fight-to-the-end-pm |заглавие=Ukraine war: Mariupol defenders will fight to the end - PM |дата=2022-04-18 |труд=Головне управління розвідки МО України |език=en |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/DIUkraine/396 |заглавие=Передовий пункт управлiння 49-ї загальновійськової армії - знищено |дата=2022-04-23 |труд=RNZ |език=uk |достъп_дата=2022-04-24}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.forbes.com/sites/davidaxe/2022/04/23/the-ukrainians-keep-blowing-up-russian-command-posts-and-killing-generals/?sh=5ebbe86a3503 |заглавие=The Ukrainians Keep Blowing Up Russian Command Posts And Killing Generals |дата=2022-04-23 |труд=Forbes |език=uk |достъп_дата=2022-04-24}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.businessinsider.com/russian-general-killed-along-side-100-of-his-soldiers-ukraine-claims-2022-5 |заглавие=A Russian general who commanded electronic-warfare units was killed in a strike that killed 100 soldiers, Ukraine official says |дата=2022-05-01 |труд=Business Insider |език=en |достъп_дата=2022-05-06}}</ref> : '''> 34 [[полковник|полковници]]''' и '''[[подполковник|подполковници]]'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://sofrep.com/news/deep-six-kremlin-confirms-captain-of-the-moskva-killed-450-crewmembers-may-be-dead/ |заглавие=Deep Six: Kremlin Confirms Captain of the Moskva Killed, 450 Crewmembers May Be Dead |дата=2022-04-15 |труд=SOFREP |език=en |достъп_дата=2022-04-18}}</ref> '''~ 1000''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pravda.com.ua |заглавие=Війна в Україні. Сумарні орієнтовні втрати противника на 152 день |автор=Українська правда |дата=2022-07-25|труд=www.pravda.com.ua |достъп_дата=2022-07-25}}</ref> '''1730''' танка '''3950''' бронирани машини '''876''' артилерийски системи '''257''' [[Реактивна система за залпов огън|РСЗО]] '''116''' системи за [[Противовъздушна отбрана|ПВО]] '''222''' самолета '''188''' вертолета '''719''' оперативно-тактически дрона '''174''' крилати ракети '''2832''' превозни средства и резервоари за гориво '''73''' единици специално оборудване '''15''' кораби и катери ''в т.ч.:'' : [[Москва (ракетен крайцер, 1979)|РК „Москва“]]<br><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bbc.com/news/world-europe-61114843 |заглавие=Russian warship: Moskva sinks in Black Sea |дата=2022-04-15 |труд=BBC News |език=en |достъп_дата=2022-04-15}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.npr.org/2022/04/15/1093026912/russian-moskva-warship-sunk-ukraine |заглавие=A Russian warship in the Black Sea was sunk by Ukrainian missiles, U.S. official says |фамилно_име=Treisman |първо_име=Rachel |дата=2022-04-15 |труд=NPR |език=en |достъп_дата=2022-04-15}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://kyivindependent.com/news-feed/ukrainian-military-publishes-audio-from-sinking-of-moskva-cruiser/ |заглавие=Ukrainian military publishes audio from sinking of Moskva cruiser |дата=2022-05-15 |труд=Kyiv Independent |език=en |достъп_дата=2022-05-16}}</ref> : „Василий Бех“, влекач, оборудван със [[зенитно-ракетен комплекс]] „Тор“<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ukrinform.ua/rubric-ato/3509406-rosijskij-buksir-akij-zsu-urazili-u-cornomu-mori-zatonuv-odeska-ova.html |заглавие=російський буксир, який ЗСУ уразили у Чорному морі, затонув – Одеська ОВА |дата=2022-05-18 |труд=Kyiv Independent |език=uk |достъп_дата=2022-05-18}}</ref> '''4''' мобилни [[Балистична ракета|балистични ракети]] с малък обсег '''<small>По данни на [[Пентагон]]а<br>към 26 май 2022:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://thehill.com/policy/defense/3503162-pentagon-says-russia-racks-up-personnel-weapons-losses/ |заглавие= Pentagon says Russia racks up personnel, weapons losses |фамилно_име=Mitchell |първо_име= Ellen |дата=2022-05-26 |труд=The Hill |език=en-US |достъп_дата=2022-05-27}}</ref> '''~35''' изтребители-бомбардировачи с неподвижно крило '''~1000''' танка '''>300''' артилерийски системи '''>50''' вертолета '''<small>По данни на [[НАТО]]<br>към 23 март 2022:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.wsj.com/articles/ukraine-humanitarian-crisis-worsens-as-biden-heads-to-europe-11648031069 |заглавие=NATO Estimates Steep Russian Losses in Ukraine as Biden Arrives in Europe |фамилно_име=Kantchev |първо_име=Daniel Michaels, Isabel Coles and Georgi |дата=2022-03-23 |труд=Wall Street Journal |език=en-US |достъп_дата=2022-03-25}}</ref> '''~ 7 000 – 15 000''' убити '''~ 40 000''' общо убити, ранени, пленени или в неизвестност '''~ 10%''' от военното оборудване '''<small>По данни на МО на Обединеното кралство<br>към 25 април 2022:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.theguardian.com/world/video/2022/apr/25/russia-has-lost-15000-troops-since-start-of-ukraine-invasion-says-uk-defence-secretary-video |заглавие= Russia has lost 15,000 troops since start of Ukraine invasion, says UK defence secretary – video |дата=2022-04-25 |труд=The Guardian |език=en-GB |достъп_дата=2022-04-26}}</ref> '''~ 15 000''' убити '''~ 1/3''' от военното оборудване към началото на нахлуването<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://twitter.com/DefenceHQ/status/1525704460214878208 |заглавие= Latest Defence Intelligence update on the situation in Ukraine - 15 May 2022 |дата=2022-05-15 |труд=Ministry of Defence |език=en-GB |достъп_дата=2022-06-01}}</ref> [[OSINT]] '''> 96''' командни пунктове и комуникационни станции<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.oryxspioenkop.com/2022/02/attack-on-europe-documenting-equipment.html |заглавие= Attack On Europe: Documenting Russian Equipment Losses During The 2022 Russian Invasion Of Ukraine |труд=Oryxspioenkop |език=en |достъп_дата=2022-07-25}}</ref><br> ''в т.ч.''<br> ''унищожени'': '''51'''<br> ''изоставени'': '''7'''<br> ''превзети'': '''38'''<br> | жертви2 = {{флагче|Украйна}} '''Военни''' '''<small>По данни на Украйна:</small>'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2-10-000-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8/a-62099212 |заглавие=Киев: 10000 украински войници са били убити |фамилно_име=Deutsche welle|дата=2022-06-11 |труд=Deutsche welle|език=bg |достъп_дата=2022-06-11}}</ref> '''над 10000''' убити '''~ 700''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pbs.org/newshour/world/ukraine-war-far-from-over-as-russia-renews-strikes-in-kyiv/ |заглавие=Ukraine war far from over as Russia renews strikes in Kyiv |фамилно_име=Newshour |дата=2022-04-16 |труд=PBS |език=en |достъп_дата=2022-04-17}}</ref><br> '''<small>По данни на Русия<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/mod_russia/17918 |заглавие=Публикация на Министерство на отбраната на Русия в Telegram |дата=2022-07-25 |труд=Минобороны России в Telegram |достъп_дата=2022-07-25}}</ref>:</small>''' '''23 367''' убити<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.aa.com.tr/en/russia-ukraine-war/russian-claims-over-23-000-ukrainian-troops-killed-in-war/2565452 |заглавие= Russian claims over 23,000 Ukrainian troops killed in war |дата=2022-04-16 |труд=Anadolu Agency |език=en |достъп_дата=2022-04-18}}</ref> '''> 6000''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.voanews.com/a/russia-claims-it-has-97-percent-control-of-ukraine-luhansk-province/6606325.html |заглавие= Russia Claims It Has 97% Control of Ukraine’s Luhansk Province |дата=2022-06-07 |труд=VOA |език=en |достъп_дата=2022-06-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.aa.com.tr/en/russia-ukraine-war/russia-confirms-swap-of-144-pows-with-ukraine/2627088# |заглавие= Russia confirms swap of 144 PoWs with Ukraine |дата=2022-06-30 |труд=Anadolu Agency |език=en |достъп_дата=2022-06-30}}</ref> '''2439''' предали се украински войници в [[Обсада на Мариупол (2022)|битката за Мариупол]] в "Азовстал"<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.npr.org/2022/05/22/1100582879/fate-of-2-500-ukrainian-pows-from-steel-plant-stirs-concern |заглавие=Fate of 2,500 Ukrainian POWs from steel plant stirs concern |дата=2022-05-22 |труд=NPR |език=en |достъп_дата=2022-06-18}}</ref> '''260''' самолета '''144''' вертолета '''1611''' оперативно-тактически дрона '''357''' системи за ПВО '''4161''' танка и други ББМ '''763''' РСЗО '''3198''' полева артилерия и минохвъргачки '''4459''' единици специални военни превозни средства {{флагче|Украйна}} '''Цивилни''' '''<small>По данни на Украйна</small>''' '''> 29 000''' убити общо<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ukrinform.net/rubric-ato/3491682-mariupol-death-toll-stands-at-22000-mayors-adviser.html |заглавие=Mariupol death toll stands at 22,000 – mayor's adviser |труд=Ukrinform | Ukrinform.net |достъп_дата=2022-05-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.jpost.com/international/article-703925 |заглавие=Russia-Ukraine war: 21,000 civilians killed, mayor of Mariupol estimates |труд=The Jerusalem Post | JPost.com |език=en-US |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.france24.com/en/live-news/20220413-ukraine-conflict-death-toll-what-we-know |заглавие=Ukraine conflict death toll: what we know |труд=France 24 | france24.com |език=en-US |достъп_дата=2022-04-18}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://suspilne.media/229788-u-buci-moze-zavitis-vulica-na-cest-maksa-levina/ |заглавие= Поліція зафіксувала факти вбивства росіянами 269 мирних мешканців Ірпеня |труд=Суспільне | suspilne.media |език=en-US |достъп_дата=2022-04-19}}</ref> '''358''' убити деца '''686''' ранени деца<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/pgo_gov_ua/4917 |заглавие=Злочини вчиненi в перiод повномасштабного вторгнення РФ |труд=Офіс Генерального прокурора |t.me/pgo_gov_ua |достъп_дата=2022-07-25}}</ref> '''> 1000''' пленени<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/en/ukraine-strikes-reported-in-kyiv-after-sinking-of-russian-ship-as-it-happened/a-61492408 |заглавие=Russia holding 1,000 Ukrainians captive, says Kyiv в Ukraine: Strikes reported in Kyiv after sinking of Russian ship — as it happened |дата=2022-04-16 |труд=Deutsche Welle |език=en |достъп_дата=2022-04-16}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.pbs.org/newshour/world/ukraine-war-far-from-over-as-russia-renews-strikes-in-kyiv/ |заглавие=Ukraine war far from over as Russia renews strikes in Kyiv |фамилно_име=Newshour |дата=2022-04-16 |труд=PBS |език=en |достъп_дата=2022-04-17}}</ref> ''в т.ч.'' : '''~ 500''' жени '''1971''' образователни институции<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/denisova_liudmyla/645 |заглавие=Рашистська армія цілеспрямовано щоденно руйнує українські заклади освіти |дата=2022-06-21 |труд=Telegram |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref><br> : ''в т.ч. напълно разрушени'': '''194''' : ''в т.ч. училища за деца със [[Специални образователни потребности|СОП]]'': '''> 25''' : ''в т.ч. детски градини'': '''> 408'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/denisova_liudmyla/5447 |заглавие=Уповноважений Верховної Ради України з прав людин |дата=2022-04-26 |труд=Telegram |език=uk |достъп_дата=2022-04-28}}</ref> '''616''' здравни заведения '''375''' аптеки : ''в т.ч. напълно разрушени'': '''101'''<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/denisova_liudmyla/6002 |заглавие=Уповноважений Верховної Ради України з прав людин |дата=2022-05-15 |труд=Telegram |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> '''200''' унищожени линейки '''> 396''' случая на руски военни престъпления срещу културното наследство<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://t.me/otkachenkokyiv/1721 |заглавие=Злочини росіян проти української культурної спадщини набули загрозливих масштабів |дата=2022-06-25 |труд=Міністр культури та інформаційної політики України Олександр Ткаченко |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://culturecrimes.mkip.gov.ua |заглавие=Свідчення злочинів проти культурної спадщини, вчинених російськими окупаційними військами на території України |труд=Міністерство культури та інформаційної політики України |език=uk |достъп_дата=2022-06-10}}</ref> : ''в т.ч.'': '''123''' унищожени и повредени обекта<br> на културното наследство, сред които<br> : '''43''' паметника в чест на исторически личности и събития от XIX до началото на XXI век<br> : '''31''' сгради и музейни комплекси и резервати<br> : '''79''' сгради на културни домове, театри и библиотеки '''> 144''' разрушени християнски храмове и други религиозни сгради<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.mkip.gov.ua/news/7325.html |заглавие=Злочини росіян проти української культурної спадщини набули загрозливих масштабів |дата=2022-06-25 |труд=Міністерство культури та інформаційної політики України |език=uk |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> '''> 39,3 млрд. долара''' - обща стойност на унищожения жилищен фонд <small>(към 25 май 2022 г.)</small><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://biz.ligazakon.net/ru/news/211519_obshchaya-summa-pryamykh-ubytkov-infrastruktury-uzhe-prevyshaet-1055-mlrd---kse |заглавие= Общая сумма прямых убытков инфраструктуры уже превышает $105.5 млрд - KSE |фамилно_име=Кознова |първо_име=Олександра |дата=2022-05-27 |труд=ligazakon.net |език=ru |достъп_дата=2022-07-13}}</ref> '''<small>По данни на [[ООН]]:</small>''' '''> 5110''' убити<ref name="un-civilian-casualties">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.ohchr.org/en/news/2022/07/ukraine-civilian-casualty-update-18-july-2022 |заглавие=Ukraine: civilian casualty update 18 July 2022 |труд=Office of the High Commissioner for Human Rights |език=en |достъп_дата=2022-07-25}}</ref> '''> 6752''' ранени<ref name="un-civilian-casualties"/> '''~ 9 567 000''' преминали границите на Украйна към други държави <small>към 19 юли</small><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://data2.unhcr.org/en/situations/ukraine |заглавие=Ukraine Refugee Situation. Refugee arrivals from Ukraine (since 24 February 2022) |труд=The UN Refugee Agency |език=en |достъп_дата=2022-07-25}}</ref> ''в т.ч.:'' : '''~ 5 988 000''' отделни бежанци от Украйна, регистрирани в цяла Европа <small>(към 19 юли)</small><br> : '''~ 3 709 000''' бежанци от Украйна, регистрирани за временна закрила или подобен вид национални схеми за закрила в Европа <small>(към 20 юли)</small><br> : ''в т.ч.'': '''123 358''' в България <small>(към 19 юли)</small><br> : '''> 4 787 000''' [[Миграция на населението|преминали границата]] с [[Полша]] <small>(към 19 юли)</small> '''<small>По данни на [[СЗО]]:</small>''' '''323''' потвърдени атаки срещу здравни заведения в Украйна (към 24.06)<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://twitter.com/WHOUkraine/status/1540301366500986880 |заглавие=WHO підтвердила 28 додаткових атак на охорону здоров’я в Україні |труд=World Health Organization in Ukraine |език=en |достъп_дата=2022-06-24}}</ref> ''човешки жертви'':<br>'''76''' ''убити''<br>'''59''' ''ранени'' | бележки = <small>Не всички данни се актуализират ежедневно поради липса на публично достъпна информация. Актуалността на данните е проверима чрез справка за датите на публикуване на цитираните източници.</small> }} '''Нападението на Русия над Украйна''' e пълномащабно военно нахлуване, започнало в ранните часове на 24 февруари 2022 г. Организирано е от страна на [[Русия]] срещу нейния югозападен съсед [[Украйна]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31719771.html |заглавие=Войната започна. Русия нападна Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/експлозии-разрушения-и-жертви-русия-нападна-украйна/a-60894862 |заглавие=Експлозии, разрушения и жертви: Русия нападна Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/rusia/2022/02/24/rusiia-napadna-ukraina-voiskite-i-preminaha-severnata-granica-desanti-na-iug.521449 |заглавие=Русия нападна Украйна, войските ѝ преминаха северната граница, десанти на юг | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://novini.bg/video/33223 |заглавие=Русия нападна Украйна. Киев: Всеки, който може да държи оръжие – да минава във войските – Свят – Новини Бг |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Сравнявано е с [[Нападение над Полша|нападението]] на [[Нацистка Германия]] над [[Полша]] от 1939 година,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/03/02/4318864_nad_160_nobelisti_imeto_na_rusiia_e_opetneno_za/ |заглавие=Над 160 нобелисти: Името на Русия е опетнено за десетилетия |фамилно_име=Дневник |дата=2022-03-02 |труд=Dnevnik |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> поставило началото на [[Втората световна война]]. То представлява най-драматичната ескалация на [[Руско-украинска война|Руско-украинската война]], последвала [[Евромайдан]]а – масовите протести и гражданско неподчинение в Украйна срещу [[корупция]]та и отказа на тогавашните власти от [[Паневропейска идентичност|проевропейски път]] на страната.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2022/02/21/v-ukraina-bie-otdadiena-pochit-na-zaghinalitie-po-vriemie-na-ievromaidana-1781844 |заглавие=В Украйна бе отдадена почит на загиналите по време на Евромайдана... | TRT Български |труд=www.trt.net.tr |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/украинската-революция-на-достойнството/a-18077871 |заглавие=Украинската „Революция на достойнството“ | DW | 21.11.2014 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Размириците от 2014 година са използвани от Русия за [[Анексиране на Крим от Русия|анексиране на Крим]] и паралелна [[Война в Донбас|война в Донбас]], довела до смъртта на хиляди и оставила десетки хиляди ранени или осакатени. Кампанията започва след продължително струпване на руски военни части около границата с Украйна, руското признаване за независими на сепаратистките [[Донецка народна република]] и [[Луганска народна република]] в дните преди нападението, последвано от навлизането на руските въоръжени сили в района на [[Донбас]] в Източна Украйна на 21 февруари 2022 г. В седмиците преди началото на войната руският президент [[Владимир Путин]] поставя редица ултимативни искания пред [[НАТО]] и Украйна, по които се водят преговори, като до последния момент твърди, че нападение няма да има. Около 06:00 ч. московско време ([[UTC+3]]) президентът Путин обявява „военна операция“, имаща за цел – по негови думи – да „[[Демилитаризация|демилитаризира]] и [[Денацификация|денацифицира]]“ Украйна. Минути по-късно започват ракетни удари по места в цялата страна, включително близо до столицата [[Киев]]. Украинската гранична служба заявява, че границите ѝ с Русия и [[Беларус]] са били атакувани.<ref>{{cite web|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_ec5f24d5accb8f8503aabdc63e3fd22d|title=Russia attacks Ukraine|website=CNN|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073725/https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_ec5f24d5accb8f8503aabdc63e3fd22d|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.interfax.ru/world/824058|title=Украинские пограничники сообщили об атаке границы со стороны России и Белоруссии|website=Interfax|date=24 February 2022|access-date=24 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224073737/https://www.interfax.ru/world/824058|url-status=live}}</ref> Нападението над Украйна е определяно като най-сериозната военна обстановка в [[Европа]] след края на Втората световна война,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> и е осъдено остро и категорично от [[Президент на Република България|българския президент]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/абсолютно-недопустимо-румен-радев-остро-осъди-нападението-на-русия-над-украйна/a-60895296 |заглавие="Абсолютно недопустимо": Румен Радев остро осъди нападението на Русия над Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref name="condemn-pres-gov">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605922/izvanredna-sreshta-pri-prezidenta-zaradi-ruskata-operacia-v-ukraina |заглавие=България осъжда военните действия в Украйна, няма пряка заплаха за страната |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> [[Народно събрание|Народното събрание]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://nova.bg/news/view/2022/02/24/358460/нс-категорично-осъди-военната-интервенция-срещу-украйна-декларация/ |заглавие=НС категорично осъди военната интервенция срещу Украйна (ДЕКЛАРАЦИЯ) |фамилно_име=Недкова |първо_име=Ванина |дата=2022-02-24 |труд=NOVA |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> и [[Правителство на Кирил Петков|правителството]],<ref name="condemn-pres-gov"/> от страните от [[Европейски съюз|Европейския съюз]], включително от канцлера на [[Германия]] [[Олаф Шолц]]<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/novini/article/10957564 |заглавие=Германският канцлер Олаф Шолц осъди нападението на Русия срещу Украйна |труд=www.24chasa.bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> и [[Франция|френският]] президент [[Еманюел Макрон]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/makron-ruskata-agresiia-sreshtu-ukrajna-e-naj-serioznata-ataka-sreshtu-mira-v-evropa-2301631 |заглавие=Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа – Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> от председателката на [[Европейската комисия]] [[Урсула фон дер Лайен]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.trt.net.tr/bulgarian/sviat/2022/02/22/lidieritie-na-ies-osdikha-ostro-rieshieniieto-na-putin-1782507 |заглавие=Лидерите на ЕС осъдиха остро решението на Путин... | TRT Български |труд=www.trt.net.tr |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> министър-председателя на [[Великобритания]] [[Борис Джонсън]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/dzhonsyn-tova-varvarsko-nachinanie-na-putin-triabva-da-zavyrshi-s-proval-2301624 |заглавие=Джонсън: Това варварско начинание на Путин трябва да завърши с провал – Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> президента на [[САЩ]] [[Джо Байдън]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.actualno.com/america/bajdyn-osyjda-neobosnovanata-ataka-na-rusija-sreshtu-ukrajna-news_1715655.html |заглавие=Байдън осъжда „необоснованата атака на Русия срещу Украйна“ |труд=www.actualno.com |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> генералния секретар на [[НАТО]] [[Йенс Столтенберг]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://trud.bg/столтенберг-това-е-умишлено-хладнокръвно-и-дълго-планирано-нападение/ |заглавие=Столтенберг: Това е умишлено, хладнокръвно и дълго планирано нападение (ВИДЕО) |дата=2022-02-24 |труд=trud.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> както и от [[Канада]], [[Япония]], [[Израел]], [[Грузия]], [[Турция]] и много други държави и международни институции.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31720776.html |заглавие=Светът осъди нападението на Русия срещу Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/путин-избра-проливането-на-кръв-реакции-след-руското-нападение-срещу-украйна/a-60895225 |заглавие="Путин избра проливането на кръв": реакции след руското нападение срещу Украйна | DW | 24.02.2022 |фамилно_име=Welle (www.dw.com) |първо_име=Deutsche |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bta.bg/bg/news/world/226007-izrael-osadi-ruskoto-napadenie-sreshtu-ukrayna |заглавие=Израел осъди руското нападение срещу Украйна |труд=bta.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20220224IPR24001/iziavlenie-na-liderite-na-evropeyskiia-parlament-otnosno-ukrayna |заглавие=Изявление на лидерите на Европейския парламент относно Украйна | Новини | Европейски парламент |дата=2022-02-24 |труд=www.europarl.europa.eu |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605913/zapadat-osadi-nahluvaneto-v-ukraina |заглавие=Западът осъди нахлуването в Украйна |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://darik.bg/svetat-ostro-osadi-napadenieto-srestu-ukraina-obzor- |заглавие=Светът остро осъди нападението срещу Украйна (обзор) – Войната в Украйна – darik.bg |труд=darik.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> В частност, то е заклеймявано като „варварска атака“, оправдавана с „цинични аргументи“,<ref name="condemn-leyen">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://bnr.bg/horizont/post/101605957/vladimir-putin-v-sankcionen-spisak-na-es |заглавие=Владимир Путин в санкционен списък на ЕС |труд=bnr.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-26}}</ref> и „най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия“.<ref name="condemn-macron">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/sviat/makron-ruskata-agresiia-sreshtu-ukrajna-e-naj-serioznata-ataka-sreshtu-mira-v-evropa-2301631 |заглавие=Макрон: Руската агресия срещу Украйна е най-сериозната атака срещу мира в Европа – Свят |труд=dariknews.bg |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> Самите аргументи, използвани от президента Путин за оправдаване на войната, са доказани като фалшиви.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/измислените-оправдания-на-путин-за-агресията-в-украйна-проверка-на-фактите/a-60926325 |заглавие=Измислените оправдания на Путин за агресията в Украйна: проверка на фактите | DW | 26.02.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Заради нападението си над своя независим съсед на Русия са наложени масивни санкции от Европейския съюз, САЩ, Великобритания, Канада и други страни, включително традиционно неутрални като [[Швейцария]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/bg/досега-русия-не-е-виждала-такива-санкции/a-60960017 |заглавие=Досега Русия не е виждала такива санкции | DW | 01.03.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |труд=DW.COM |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Владимир Путин е сочен като носещ цялата отговорност за насилието и човешките трагедии, причинени от войната.<ref name="putin-e-otgovoren">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.bgonair.bg/a/4-world/256730-svetovnite-lideri-putin-e-otgovoren-za-nay-serioznata-voenna-obstanovka-sled-vsv |заглавие=Световните лидери: Путин е отговорен за най-сериозната военна обстановка след ВСВ |труд=Bgonair |език=bg |достъп_дата=2022-02-25}}</ref> [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] започва разследване на руската инвазия за предполагаеми [[Военно престъпление|военни престъпления]],<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31729906.html |заглавие=Международният наказателен съд започва разследване на руската инвазия в Украйна |труд=Свободна Европа |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> а междувременно има настоявания и за подвеждане под лична отговорност на Путин и неговия беларуски колега [[Александър Лукашенко]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dnes.bg/voinata-v-ukraina/2022/03/01/ep-ne-e-vyzmojna-neutralnost-mejdu-ogynia-i-pojarnikaria.522033 |заглавие=ЕП: Не е възможна неутралност между огъня и пожарникаря | Dnes.bg |труд=www.dnes.bg |език=bg |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> На 2 март 2022 година [[Общото събрание на ООН]] с внушително мнозинство приема резолюция, осъждаща най-категорично действията на Русия и изискваща „незабавно, пълно и безусловно изтегляне на въоръжените ѝ сили от територията на Украйна в нейните международно признати граници“.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://news.un.org/en/story/2022/03/1113152 |заглавие=General Assembly resolution demands end to Russian offensive in Ukraine |дата=2022-03-02 |труд=UN News |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.rferl.org/a/united-nations-condemns-russia/31732692.html |заглавие=UN Approves Resolution Deploring Russia's Invasion Of Ukraine |дата=2022-03-02 |труд=RadioFreeEurope/RadioLiberty |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Против гласуват Русия, [[Беларус]], [[Северна Корея]], [[Сирия]] и [[Еритрея]], а 35 други страни се въздържат, сред които [[Китай]], [[Индия]], [[Куба]] и [[Никарагуа]].<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.cbc.ca/news/world/ukraine-russia-invasion-mar2-2022-1.6369595 |заглавие=Most of the world demands Russia withdraw from Ukraine in UN vote |автор=CBC/Radio-Canada |дата=2022-03-02 |труд=https://www.cbc.ca/ |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> Подкрепата за резолюцията от 141 гласа е изненадващо голяма,<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.dw.com/en/un-large-majority-backs-condemnation-of-russias-invasion-of-ukraine/a-60991964 |заглавие=UN: Large majority backs condemnation of Russia's invasion of Ukraine | DW | 02.03.2022 |автор=Deutsche Welle (www.dw.com) |дата=2022-03-02 |труд=DW.COM |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> а обявяването на резултатите е посрещнато с аплодисменти и ставане на крака.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_a11756810a67c9da3376b076656225b7 |заглавие=UN General Assembly votes to condemn Russia's invasion of Ukraine |автор=Richard Roth |дата=2022-03-02 |труд=CNN |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://therecount.com/watch/standing-ovation-at-the-un/2645879301 |заглавие=Standing ovation at the UN General Assembly as resolution condemning Russia’s invasion of Ukraine is adopted, 141 – 5. |дата=2022-03-02 |труд=The Recount |език=en |достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.nytimes.com/2022/03/02/world/europe/un-condemn-russia-invasion.html |заглавие=The U.N. General Assembly passes a resolution strongly condemning Russia’s invasion. |фамилно_име=Fassihi |първо_име=Farnaz |дата=2022-03-02 |труд=The New York Times |език=en-US |достъп_дата=2022-03-02}}</ref> На 4 март 2022 година [[Съвет на ООН по правата на човека|Съветът на ООН по правата на човека]] приема резолюция с 32 гласа „за“, 2 „против“ (Русия и Еритрея) и 13 „въздържал се“ (Китай, Куба и други), която осъжда руската инвазия в Украйна и създава комисия, която да разследва нарушения на човешките права и международното хуманитарно право, свързани с инвазията.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.swissinfo.ch/eng/politics/un-human-rights-council-backs-ukraine-commission-of-inquiry/47402658 |заглавие=UN Human Rights Council backs Ukraine Commission of Inquiry |фамилно_име=Crawford |първо_име=Julia |дата=2022-03-04 |труд=SWI swissinfo.ch |език=en |достъп_дата=2022-03-04}}</ref> На 15 март 2022 година [[Парламентарна асамблея на Съвета на Европа|Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] гласува единодушно – с 216 гласа за, 0 против и 3 въздържали се, за изключването на Русия поради извършените сериозни нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право от страна на Руската федерация, включително атаки срещу цивилни цели и хуманитарни коридори, несъвместими със статута на държава-членка. Тримата въздържали се при гласуването на решението са депутатът от [[Българска социалистическа партия|Българската социалистическа партия]] Илиян Йончев, Ивона Арент от управляващата партия в Полша „[[Право и справедливост]]“ и Андрей Хунко от „Левицата“ в Германия.<ref name=":8">{{Cite news|url=https://pace.coe.int/en/news/8638/the-russian-federation-can-no-longer-be-a-member-state-of-the-council-of-europe-pace-says|title=The Russian Federation can no longer be a member State of the Council of Europe, PACE says|date=2022-03-15|work=Council of Europe Parliamentary Assembly|access-date=2022-03-16}}</ref> <ref>Vote on Opinion – Doc. 15477 | Consequences of the Russian Federation's aggression against Ukraine | [https://pace.coe.int/en/votes/38846 Assembly's voting results]</ref>Окончателно решение за изключването на Русия от организацията след 26 години членство е взето от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 16 март.<ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/portal/-/council-of-europe-leaders-make-joint-statement-on-the-exclusion-of-the-russian-federation-from-the-council-of-europe|title=Council of Europe leaders make joint statement on the exclusion of the Russian Federation from the Council of Europe|date=2022-03-15|work=Council of Europe|access-date=2022-03-16}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/portal/-/the-russian-federation-is-excluded-from-the-council-of-europe|title=The Russian Federation is excluded from the Council of Europe|date=2022-03-16|work=Coincil of Europe|access-date=2022-03-17}}</ref> На заседание на Общото събрание на ООН на 7 април Русия е отстранена от [[Съвет на ООН по правата на човека|Съвета по правата на човека]] с гласуване, което изисква подкрепа от мнозинство от две трети от членовете на събранието. За отстраняването на Русия гласуват 93 членове на общото събрание, в т.ч. България; 24 са против – вкл. Китай, Иран, Казахстан, Куба, Беларус, Сирия и самата Русия. Въздържалите се - 58 от 193-мата членове на Общото събрание - не се отчитат при изчисляването на вота.<ref>[https://twitter.com/UN_News_Centre/status/1512095779535609862/photo/1 Резултатите от гласуването] в [https://twitter.com/UN_News_Centre страницата в Twitter на новинарския център на ООН]| 2022-04-07</ref> Съветът на ООН по правата на човека е създаден през 2006 г. и е със седалище в Женева. Русия се присъединява към органа през януари 2021 г. като една от 15-те държави, избрани от Общото събрание за тригодишен мандат. Общото събрание може да прекрати членството на държава в случай на извършвани груби и систематични нарушения на [[Права на човека|правата на човека]].<ref>United Nations | [https://news.un.org/en/story/2022/04/1115782 UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council] | 2022-04-07</ref> Руските сили са обвинявани в множество [[Военно престъпление|военни престъпления]] след инвазията в Украйна на 24 февруари, в т.ч. безразборни бомбардировки, изнасилвания, изтезания и екзекуции по бърза процедура.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/apr/07/russia-suspended-un-human-rights-council-ukraine|title=UN General Assembly votes to suspend Russia from the Human Rights Council|last=Smith|first=David|date=2022-04-07|work=The Guardian|access-date=2022-04-07}}</ref> На 25 април агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие [[Евроюст]] обявява, че Прокурорът на [[Международен наказателен съд|Международният наказателен съд]] (МНС) ще участва в съвместния екип, разследващ твърдения за военни престъпления в Украйна след нахлуването на Русия. Прокурорът на МНС Карим Хан и главните прокурори от Литва, Полша и Украйна подписват споразумение за първото по рода си участие на Международния трибунал за военни престъпления в разследващ екип. С това споразумение страните-участнички в съвместния екип и Прокуратурата изпращат "ясно послание, че ще бъдат положени всички усилия за ефективно събиране на доказателства за основни международни престъпления, извършени в Украйна, и изправяне на виновните пред съда".<ref>{{Cite news|url=https://www.eurojust.europa.eu/news/icc-participates-joint-investigation-team-supported-eurojust-alleged-core-international-crimes|title=ICC participates in joint investigation team supported by Eurojust on alleged core international crimes in Ukraine|date=2022-04-25|work=Eurojust|access-date=2022-04-28}}</ref> На 2 юни - 100 дни след началото на нападението - президентът Зеленски съобщава в изявление, че една пета от територията на Украйна (около 125 000 кв. км.) е окупирана от Русия, а мини и невзривени боеприпаси са разпръснати на площ от около 300 000 кв. км. Между 24 февруари и 3 юни руските сили са влезли в 3620 украински селища, около 1017 населени места са освободени, 2603 остават окупирани. Почти 12 милиона украинци са се разселили вътре в страна, а над 5 милиона, предимно жени и деца, са напуснали границите ѝ. Продължават да се водят боеве от град [[Харков]] в източната част на Украйна до град [[Николаев]] на юг. Според данните, цитирани от Зеленски, през първите 100 дни от нападението руските сили са използвали 2478 ракети, повечето от които срещу гражданска инфраструктура.<ref>{{Cite news|url=https://www.president.gov.ua/news/promova-prezidenta-ukrayini-v-palati-deputativ-lyuksemburgu-75533|title=Промова Президента України в Палаті депутатів Люксембургу|date=2022-06-02|work=Офіційне інтернет-представництво|access-date=2022-06-05}}</ref> == Предпоставки == Конфликтът започва с голямо струпване на военни части, първоначално от март до април 2021 г., а след това от октомври 2021 г. до февруари 2022 г. По време на второто военно струпване Русия отправя искания към [[Съединените щати]] и [[НАТО]], представяйки проект на договор, който съдържа искания за „гаранции за сигурност“. Те включват правно обвързващи ангажименти, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, както и че съюзът ще намали войските си разположени в [[Източна Европа]].<ref>{{Cite news|last1=Tétrault-Farber|first1=Gabrielle|last2=Balmforth|first2=Tom|date=2021-12-17|title=Russia demands NATO roll back from East Europe and stay out of Ukraine|language=en|work=Reuters|url=https://www.reuters.com/world/russia-unveils-security-guarantees-says-western-response-not-encouraging-2021-12-17/|access-date=2022-02-24|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222081106/https://www.reuters.com/world/russia-unveils-security-guarantees-says-western-response-not-encouraging-2021-12-17/|url-status=live}}</ref> Същевременно Русия заплашва с неуточнен военен отговор, ако НАТО продължи да поддържа „агресивно поведение“ близо до нейните граници.<ref>{{Cite news|last=MacKinnon|first=Mark|date=2021-12-21|title=Putin warns of unspecified military response if U.S. and NATO continue 'aggressive line'|language=en-CA|work=The Globe and Mail|url=https://www.theglobeandmail.com/world/article-putin-warns-of-unspecified-military-response-if-us-and-nato-continue/|access-date=2022-02-24|archive-date=15 January 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220115165246/https://www.theglobeandmail.com/world/article-putin-warns-of-unspecified-military-response-if-us-and-nato-continue/|url-status=live}}</ref> === Руски обвинения === ==== Обвинения в геноцид към Украйна ==== На 9 декември 2021 г. руският президент [[Владимир Путин]] говори за [[дискриминация]] срещу рускоговорящите извън Русия: „Трябва да кажа, че [[русофобия]]та е първа стъпка към [[геноцид]]. Вие и аз знаем какво се случва в [[Донбас]]. Със сигурност много прилича на геноцид“.<ref>{{cite news |title=Putin Says Conflict in Eastern Ukraine 'Looks Like Genocide' |url=https://www.themoscowtimes.com/2021/12/10/putin-says-conflict-in-eastern-ukraine-looks-like-genocide-a75780 |work=AFP |publisher=The Moscow Times |date=10 December 2021 |access-date=23 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221082440/https://www.themoscowtimes.com/2021/12/10/putin-says-conflict-in-eastern-ukraine-looks-like-genocide-a75780 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news|title=Путин заявил о геноциде на Донбассе|url=https://rg.ru/2021/12/09/putin-zaiavil-o-genocide-na-donbasse.html|work=Rossiyskaya Gazeta|date=9 December 2021|lang=ru|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222212644/https://rg.ru/2021/12/09/putin-zaiavil-o-genocide-na-donbasse.html|url-status=live}}</ref> Русия също осъжда украинския езиков закон.<ref>{{cite news |title=New law stokes Ukraine language tensions |url=https://www.france24.com/en/live-news/20210401-new-law-stokes-ukraine-language-tensions |work=France 24 |date=1 April 2021 |access-date=23 February 2022 |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224032739/https://www.france24.com/en/live-news/20210401-new-law-stokes-ukraine-language-tensions |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=The Ukrainian language is having a moment. To Putin's ears, it's a shot against Russian speakers |url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/08/ukraine-russia-language-putin/ |newspaper=The Washington Post |date=8 February 2022 |access-date=23 February 2022 |archive-date=8 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220208194442/https://www.washingtonpost.com/world/2022/02/08/ukraine-russia-language-putin/ |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=Ukraine's star author Kurkov says his native Russian should be curbed |url=https://www.france24.com/en/live-news/20220213-ukraine-s-star-author-kurkov-says-his-native-russian-should-be-curbed |work=France 24 |date=13 February 2022 |access-date=23 February 2022 |archive-date=18 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220218203248/https://www.france24.com/en/live-news/20220213-ukraine-s-star-author-kurkov-says-his-native-russian-should-be-curbed |url-status=live }}</ref> На 15 февруари 2022 г. Путин заявява пред пресата: „Това, което се случва в Донбас, е точно геноцид“.<ref name="france24genocide">{{cite news|title=US accuses Moscow of creating Ukraine invasion pretext with 'genocide' claims|url=https://www.france24.com/en/live-news/20220216-us-accuses-moscow-of-creating-ukraine-invasion-pretext-with-genocide-claims|work=AFP|publisher=France 24|date=15 February 2021|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224034042/https://www.france24.com/en/live-news/20220216-us-accuses-moscow-of-creating-ukraine-invasion-pretext-with-genocide-claims|url-status=live}}</ref> Новинарски издания отбелязват, че въпреки обвинението на Путин в геноцид срещу говорещите [[руски език]], украинският президент [[Владимир Зеленски|Володимир Зеленски]] е с майчин руски език.<ref>{{Cite news|url = https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/19/russians-accuse-ukrainians-genocide-propaganda-blitz/|title = Russians accuse Ukrainians of genocide as they pave way for potential invasion|newspaper = The Telegraph|date = 19 February 2022|last1 = Vasilyeva|first1 = Nataliya|access-date = 24 February 2022|archive-date = 23 February 2022|archive-url = https://web.archive.org/web/20220223103730/https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/19/russians-accuse-ukrainians-genocide-propaganda-blitz/|url-status = live}}</ref> Няколко международни организации, включително [[Служба на Върховния комисар за правата на човека]], Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна и [[Съвета на Европа]], не откриват доказателства в подкрепа на руските твърдения.<ref>{{cite web|date=15 June 2014|title=Report on the human rights situation in Ukraine|url=https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/HRMMUReport15June2014.pdf|publisher=OHCHR|access-date=23 February 2022|archive-date=14 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220214151822/https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/HRMMUReport15June2014.pdf|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|year=2021|title=Civic Space and Fundamental Freedoms in Ukraine|url=https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/UkraineCivicSpace2021-EN.pdf|publisher=OHCHR|access-date=23 February 2022|archive-date=9 December 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20211209154320/https://www.ohchr.org/Documents/Countries/UA/UkraineCivicSpace2021-EN.pdf|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Daily and spot reports from the Special Monitoring Mission to Ukraine|url=https://www.osce.org/ukraine-smm/reports|publisher=OSCE|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222080943/https://www.osce.org/ukraine-smm/reports|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|date=2 April 2014|title=Ad hoc Report on the situation of national minorities in Ukraine adopted on 1 April 2014|url=https://rm.coe.int/16800c5d6f|archive-url=https://web.archive.org/web/20220204183556/https://rm.coe.int/16800c5d6f|archive-date=4 February 2022|publisher=Council of Europe}}</ref> Обвиненията за геноцид са отхвърлени от Европейската комисия като руска [[дезинформация]]. Американското посолство в Украйна описва твърдението за геноцид на Русия като „укорителна лъжа“<ref>{{cite news|title=United States: Russia's claim of 'genocide in Ukraine' is reprehensible falsehood|url=https://www.ukrinform.net/rubric-polytics/3406104-united-states-russias-claim-of-genocide-in-ukraine-is-reprehensible-falsehood.html|work=Ukrinform|date=17 February 2022|access-date=22 February 2022 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220218120707/https://www.ukrinform.net/rubric-polytics/3406104-united-states-russias-claim-of-genocide-in-ukraine-is-reprehensible-falsehood.html | archive-date = 18 February 2022 | url-status = live | quote = The Embassy of the United States of America in Ukraine called Russia's claim of „genocide in Ukraine“ reprehensible falsehood.}}</ref>, докато говорителят на [[Държавен департамент на САЩ|Държавния департамент на САЩ]] Нед Прайс заявява, че [[Москва]] прави подобни твърдения като извинение за нахлуването в Украйна. На 18 февруари руският посланик в САЩ, Анатолий Антонов, отговаря на въпрос за американски служители, които се съмняват във факта на геноцида над [[руснаци]]те в Донбас, като публикува изявление на страницата на посолството във [[Фейсбук]], в което се казва: „Американците предпочитат не само да игнорират опитите за насилствена асимилация на руснаците в Украйна, но и категорично ги одобряват с политическа и военна подкрепа“.<ref>{{cite news |title=US condones forceful assimilation of Russians in Ukraine – Russian ambassador to US |url=https://tass.com/russia/1405599 |work=TASS|date=18 February 2021 | archive-url = https://web.archive.org/web/20220218033744/https://tass.com/russia/1405599 | archive-date = 18 February 2022 | url-status = live | quote = }}</ref> ==== Предполагаеми сблъсъци ==== Боевете в Донбас ескалират значително на 17 февруари 2022 г. Докато дневният брой атаки през първите шест седмици на 2022 г. варира от две до пет, украинските военни съобщават за 60 атаки на 17 февруари. Руските държавни медии също съобщават за над 20 артилерийски атаки срещу позиции на сепаратистите същия ден. Например, украинското правителство обвинява руски сепаратисти, че са обстрелвали детска градина в Станица Луганска с [[артилерия]], като са ранили трима цивилни. [[Луганска народна република|Луганската народна република]] заявява, че нейните сили са били атакувани от украинското правителство с минохвъргачки, гранатомети и картечен огън.<ref>{{cite web|date=17 February 2022|title=Ukraine: How big is Russia's military build-up?|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60158694|website=BBC News|access-date=23 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223070711/https://www.bbc.com/news/world-europe-60158694|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/west-accuses-russia-of-trying-to-create-pretext-for-invasion-after-shelling-in-east-ukraine/ar-AATZcQu?ocid=uxbndlbing|title=Ukraine, West accuse Russia of trying to create pretext for invasion after shelling in east|work=MSN|date=17 February 2022|access-date=23 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222062307/https://www.msn.com/en-us/news/world/west-accuses-russia-of-trying-to-create-pretext-for-invasion-after-shelling-in-east-ukraine/ar-AATZcQu?ocid=uxbndlbing|url-status=live}}</ref> На следващия ден Донецката народна република и Луганската народна република разпореждат задължителна [[евакуация]] на цивилни от съответните им столици, въпреки че е отбелязано, че пълната евакуация ще отнеме месеци.<ref name="MTRefugeesRostov">{{cite web |last1=Light |first1=Felix |title=In the Closest Russian City to Ukraine's Separatist Region, There Are Few Signs of Refugees |url=https://www.themoscowtimes.com/2022/02/20/in-the-closest-russian-city-to-ukraines-separatist-region-there-are-few-signs-of-refugees-a76473 |website=The Moscow Times |date=20 February 2022 |access-date=20 February 2022 |archive-date=20 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220220074941/https://www.themoscowtimes.com/2022/02/20/in-the-closest-russian-city-to-ukraines-separatist-region-there-are-few-signs-of-refugees-a76473 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.nbcnews.com/news/world/east-ukraine-shelling-russian-invasion-fears-putin-pretext-rcna16773|title=Russian-backed separatists announce civilian evacuation from eastern Ukraine as escalation stokes Russian invasion fears|work=NBC News|date=18 February 2022|access-date=23 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223132456/https://www.nbcnews.com/news/world/east-ukraine-shelling-russian-invasion-fears-putin-pretext-rcna16773|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.msn.com/en-us/news/world/warning-siren-sounds-in-rebel-held-capital-in-east-ukraine-reuters-witness/ar-AAU29BV?ocid=entnewsntp|title=Warning siren sounds in rebel-held capital in east Ukraine – Reuters witness|work=MSN News|date=18 February 2022|first=Alexander|last=Smith|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224032724/https://www.msn.com/en-us/news/world/warning-siren-sounds-in-rebel-held-capital-in-east-ukraine-reuters-witness/ar-AAU29BV?ocid=entnewsntp|url-status=live}}</ref><ref>{{Cite news|date=19 February 2022|title=Ukraine conflict: Rebels declare general mobilisation as fighting grows|language=en-GB|work=BBC News|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60443504|access-date=19 February 2022|archive-date=19 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220219100114/https://www.bbc.com/news/world-europe-60443504|url-status=live}}</ref> Украинските медии съобщават за рязко увеличаване на артилерийските обстрели от водените от Русия бойци в Донбас като опити за провокиране на украинската армия.<ref>{{cite web|title=47 shelling incidents leave 5 injured in Donbas|url=https://kyivindependent.com/national/over-40-shelling-incidents-leave-5-injured-in-donbas/|date=18 February 2022|access-date=18 February 2022|publisher=Kyiv Independent|archive-date=17 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220217205001/https://kyivindependent.com/national/over-40-shelling-incidents-leave-5-injured-in-donbas/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=How Russian proxy forces are attempting to provoke the Ukrainian army and are lying about a new Ukrainian offensive|url=https://english.nv.ua/nation/how-russian-proxies-are-attempting-to-provoke-the-ukrainian-army-lying-about-a-ukrainian-offensive-50218033.html|date=18 February 2022|access-date=18 February 2022|publisher=NV.UA|archive-date=18 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220218180147/https://english.nv.ua/nation/how-russian-proxies-are-attempting-to-provoke-the-ukrainian-army-lying-about-a-ukrainian-offensive-50218033.html|url-status=live}}</ref> На 21 февруари [[Федерална служба за сигурност|Федералната служба за сигурност на Русия]] (ФСБ) обявява, че украински обстрел е унищожил гранично съоръжение на ФСБ на 150 метра от границата между Русия и Украйна в [[Ростовска област]]. Отделно от пресслужбата на Южния военен окръг съобщават, че сутринта този ден руски сили са убили група от петима диверсанти близо до село Митякинская, Ростовска област, като са проникнали през границата от Украйна с две бойни машини на пехотата, като превозните средства са унищожени. Украйна отрича да е замесена в двата инцидента и ги нарича [[операция под фалшив флаг]].<ref>{{cite news |title=Russia Says Border Facility Near Ukraine Destroyed in Shell Attack |url=https://www.themoscowtimes.com/2022/02/21/russia-says-border-facility-near-ukraine-destroyed-in-shell-attack-a76487 |access-date=21 February 2022 |publisher=The Moscow Times |date=21 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221123839/https://www.themoscowtimes.com/2022/02/21/russia-says-border-facility-near-ukraine-destroyed-in-shell-attack-a76487 |url-status=live }}</ref><ref>{{cite news |title=Russia says it prevented border breach from Ukraine, Kyiv calls it fake news |url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-says-it-prevented-border-breach-ukraine-kyiv-calls-it-fake-news-2022-02-21/ |access-date=21 February 2022 |work=Reuters |date=21 February 2022 |archive-date=21 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220221131855/https://www.reuters.com/world/europe/russia-says-it-prevented-border-breach-ukraine-kyiv-calls-it-fake-news-2022-02-21/ |url-status=live }}</ref> Освен това двама украински войници и един цивилен са убити при обстрел в село Зайцево, на 30 километра северно от [[Донецк]].<ref>{{cite web|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/21/Two-Ukraine-soldiers-killed-in-shelling-Police|title=Two Ukraine soldiers, civilian killed in shelling|work=Al-Arabiyah|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|language=English|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221203204/https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/21/Two-Ukraine-soldiers-killed-in-shelling-Police|url-status=live}}</ref> Няколко анализатори, включително разследващият уебсайт [[Bellingcat]], публикуват доказателства, че много от заявените атаки, експлозии и евакуации в Донбас са инсценирани от Русия.<ref>{{cite web|title='Dumb and lazy': the flawed films of Ukrainian 'attacks' made by Russia's 'fake factory'|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/dumb-and-lazy-the-flawed-films-of-ukrainian-attacks-made-by-russias-fake-factory|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|work=The Guardian|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221235946/https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/dumb-and-lazy-the-flawed-films-of-ukrainian-attacks-made-by-russias-fake-factory|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Four Russian false flags that are comically easy to debunk|url=https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/21/five-russian-false-flags-comically-easy-debunk/|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|publisher=The Telegraph|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222050443/https://www.telegraph.co.uk/world-news/2022/02/21/five-russian-false-flags-comically-easy-debunk/|url-status=live}}</ref><ref>{{cite web|title=Russia's 'Idiotic' Disinformation Campaign Could Still Lead to War in Ukraine|url=https://www.vice.com/en/article/88gdj3/russia-disinformation-campaign-bombing-ukraine|date=21 February 2022|access-date=22 February 2022|publisher=Vice Media|archive-date=21 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220221194550/https://www.vice.com/en/article/88gdj3/russia-disinformation-campaign-bombing-ukraine|url-status=live}}</ref> На 21 февруари Луганската ТЕЦ в Луганската народна република е обстрелвана от неизвестни сили.<ref>{{cite web|last1=Mazneva|first1=Elena|last2=Chourisna|first2=Kateryna|date=22 February 2022|title=Ukraine Power Plant Damaged During Two Days of Shelling|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-22/ukraine-power-plant-damaged-during-two-days-of-shelling|access-date=23 February 2022|website=Bloomberg|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223065953/https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-22/ukraine-power-plant-damaged-during-two-days-of-shelling|url-status=live}}</ref> === Интервенция в Донбас === ==== 21 – 24 февруари ==== На 21 февруари 2022 г., след признаването за независими на републиките Донецк и Луганск, президентът Путин нарежда руските войски (включително танкове) да бъдат изпратени в Донбас, а това Русия нарича „миротворческа мисия“.<ref name="ru-troops-donbas">{{cite news|date=21 February 2022|title=Putin orders troops into separatist-held parts of Ukraine|publisher=[[CNN]]|url=https://cnn.com/2022/02/21/europe/russia-ukraine-tensions-monday-intl/index.html}}</ref><ref>{{cite news |last1=Philp |first1=Catherine |last2=Wright |first2=Oliver |last3=Brown |first3=Larissa |title=Putin sends Russian tanks into Ukraine |url=https://www.thetimes.co.uk/article/putin-sends-tanks-into-ukraine-75dj973v8 |work=The Times |date=22 February 2022 |language=en}}</ref> Руската армия заявява, че е убила петима украински „диверсанти“, които са преминали границата с Русия, твърдение, категорично отречено от украинския външен министър [[Дмитро Кулеба]]. По-късно същия ден няколко независими медии потвърждават, че руските сили навлизат в Донбас.<ref name="guard-troops-donbas">{{cite web|date=21 February 2022|title=Putin orders troops into eastern Ukraine on 'peacekeeping duties'|website=[[The Guardian]]|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/21/ukraine-putin-decide-recognition-breakaway-states-today}}</ref><ref>{{Cite web|date=22 February 2022|title=Ucraina, i primi soldati russi nel Donbass|url=https://video.repubblica.it/mondo/ucraina-i-primi-soldati-russi-nel-donbass/408788/409494|access-date=21 February 2022|website=la Repubblica|language=it}}</ref><ref>{{Cite web|date=21 February 2022|title=Putin's Ukraine peacekeepers „aren't fooling anyone,“ US warns|url=https://www.newsweek.com/us-russian-troops-already-ukraines-donbas-no-plans-send-us-forces-1681206|access-date=|website=Newsweek|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|last=|first=|last2=|date=22 February 2022|title=Chilling social media footage emerges of convoys of Russian military equipment entering Donbas in Ukraine|url=https://www.skynews.com.au/world-news/chilling-social-media-footage-emerges-of-convoys-of-russian-military-equipment-entering-donbas-in-ukraine/news-story/ad0ec2c630b5e5aaaa8efdd85509e832|access-date=|website=[[Sky News]]|language=en}}</ref> На 22 февруари 2022 г. президентът на САЩ [[Джо Байдън]] заявява, че е настъпило „началото на руска инвазия в Украйна“.<ref>{{Cite web|title=Russian troops in east Ukraine an 'invasion,' White House declares – National|url=https://globalnews.ca/news/8636852/russian-troops-in-east-ukraine-an-invasion-white-house-declares/|access-date=22 February 2022|website=Global News|language=en-US}}</ref> В същия ден [[Съвет на федерацията|Съветът на федерацията]] единодушно упълномощава Путин да използва военна сила извън Русия. На свой ред президентът Зеленски нарежда да бъдат мобилизирани украинските резервисти.<ref>{{cite news |last1=Zinets |first1=Natalia |last2=Williams |first2=Matthias |title=Ukrainian president drafts reservists but rules out general mobilisation for now |url=https://www.reuters.com/world/europe/ukrainian-president-calls-up-reservists-launches-programme-economic-patriotism-2022-02-22/ |access-date=23 February 2022 |work=Reuters |date=22 February 2022 |language=en}}</ref> На 23 февруари Украйна обявява общонационално [[извънредно положение]], с изключение на окупираните територии в Донбас, което влиза в сила в полунощ.<ref>{{cite web|title=Ukraine to introduce a state of emergency and tells its citizens to leave Russia immediately|url=https://www.independent.co.uk/news/world/europe/russia-sanctions-ukraine-reservists-west-b2021165.html|date=23 February 2022|access-date=23 February 2022|first=Thomas|last=Kingsley|publisher=The Independent}}</ref> В същия ден Русия започва да евакуира своето посолство в Киев и също сваля руското знаме от върха на сградата.<ref>{{cite web|title=Russia evacuates embassy in Ukraine as crisis escalates|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-europe-russia-moscow-kyiv-626a8c5ec22217bacb24ece60fac4fe1|date=23 February 2022|access-date=23 February 2022|first=Dasha|last=Litvinova|publisher=AP News}}</ref> Уебсайтовете на украинския парламент и правителство, заедно с уебсайтове на банки са засегнати от [[DDoS]] кибератаки. В ранните часове на 24 февруари Зеленски произнася „емоционална“ телевизионна реч, в която се обръща към гражданите на Русия на руски език и ги умолява да предотвратят войната. ==== Съвет за сигурност на ООН ==== Интервенцията на 21 февруари в Донбас е широко осъдена от [[Съвета за сигурност на ООН]] и не получава никаква подкрепа.<ref>{{Cite web|last=News|first=A. B. C.|title=Putin gets no support from UN Security Council over Ukraine|url=https://abcnews.go.com/US/wireStory/putin-support-security-council-ukraine-83037165|access-date=2022-02-24|website=ABC News|language=en|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223172555/https://abcnews.go.com/US/wireStory/putin-support-security-council-ukraine-83037165|url-status=live}}</ref> Посланикът на [[Кения]] Мартин Кимани сравнява хода на Путин с колониализма и казва: „Трябва да завършим възстановяването си от мъртвите империи по начин, който да не ни потопи обратно в нови форми на господство и потисничество.“<ref>{{Cite web|last=CNN|first=Amy Woodyatt|title=Kenya's UN ambassador slams Russia and compares Ukraine crisis to Africa's colonial past|url=https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/kenya-ukraine-russia-colonialism-intl/index.html|access-date=2022-02-24|website=CNN|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223161155/https://www.cnn.com/2022/02/23/europe/kenya-ukraine-russia-colonialism-intl/index.html|url-status=live}}</ref> Друго заседание на Съвета за сигурност на ООН е свикано на 23 – 24 февруари 2022 г. Генералният секретар [[Антонио Гутериш]] заявява: „Дайте шанс на мира“.<ref name=":0">{{Cite web|date=2022-02-23|title='It's too late': Russian move roils UN meeting on Ukraine|url=https://apnews.com/article/united-nations-general-assembly-russia-ukraine-europe-russia-united-nations-31c5af31d2a72163676459d317269b35|access-date=2022-02-24|website=AP NEWS|language=en|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224021804/https://apnews.com/article/united-nations-general-assembly-russia-ukraine-europe-russia-united-nations-31c5af31d2a72163676459d317269b35|url-status=live}}</ref> == Хронология == {{Основна|Хронология на руското нападение над Украйна}} == Граждански протести срещу нападението над Украйна в Русия == [[Файл:Anti-war_flag_of_Russian_protesters_(2022).svg|link=https://uk.wikipedia.org/wiki/Файл:Anti-war_flag_of_Russian_protesters_(2022).svg|ляво|мини|Символ на антивоенните протести в Русия, който е предложен за знаме на парламентарната република Русия<ref>[https://whitebluewhite.info Flag of the Wonderful Russia of the Future]</ref>]] От първия ден на нападението над Украйна (24 февруари) по улиците в Москва, Санкт Петербург и десетки други градове в Русия излизат мирно протестиращи граждани, въпреки усилията на властите да потиснат антивоенните настроения и стотиците арести още в първия ден. Руският независим медиен проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо, който ежедневно публикува информация за протестите и списъци с имена на арестуваните, съобщава, че общо 1820 демонстранти са задържани в 58 руски града само на 24 февруари, включително 1002 в Москва<ref>{{Cite news|url=https://apnews.com/article/russia-ukraine-vladimir-putin-europe-moscow-873d65c0bc0b195a9e764d9ebf150822|title=Protests resume as Russia seeks to quash invasion critics|last=Litinova|first=Dasha|date=2022-02-25|work=AP News|access-date=2022-02-25}}</ref>. На 25 февруари Службата на ООН по правата на човека разпространява изявление, в което се казва, че е „обезпокоена от многобройните произволни арести на демонстранти в Русия, които вчера протестираха срещу войната“. Говорителката на Върховния комисар на ООН по правата на човека Равина Шамдасани подчертава, че задържането на лица за упражняване на правото им на свобода на изразяване или на мирни събрания представлява произволно лишаване от свобода и призова протестиращите да бъдат освободени незабавно.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-25-22/h_8b7fe7b56727d3b4c22e7930de980cbf|title=UN „gravely concerned“ about civilian casualties|last=Braithwaite|first=Sharon|date=2022-02-25|work=CNN|access-date=2022-02-25}}</ref> Руското правителство заявява, че хората, които са против нахлуването на страната в Украйна, „нямат право да организират протестни действия“, без първо да са потърсили и получили разрешение. По време на конферентна връзка с чуждестранни журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков казва, че „съгласно закона, без да спазват съответните процедури, тези граждани нямат право да организират протестни действия, за да изразят своята гледна точка“. Той прави опит да омаловажи мащаба на протестите, като заявява в петък, че президентът Владимир Путин „чува мнението на всеки и разбира съотношението на тези, които имат различна гледна точка и тези, които са съпричастни към подобни необходими операции“.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-25-22/h_28dfe47daca958410596e519746d1eb5|title=Kremlin says Russians „do not have the right to organize protest actions“ without permission|last=Anna Chernova|first=Vasco Cotovio|date=2022-02-25|work=CNN|access-date=2022-02-25}}</ref> Въпреки това протестите продължават и към 2 март общият брой на задържаните или арестуваните протестиращи граждани в Русия от началото на инвазията е близо 7600 души<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/OvdInfo/status/1499109930158153735?ref_src=twsrc%5Etfw|title=7586 участников протеста задержали с 24 февраля|date=2022-03-03|work=Профил на ОВД-Инфо в Twitter|access-date=2022-03-03}}</ref>. Още над 24 февруари е публикувано отворено писмо срещу нападението над Украйна, инициирано и подписано в рамките на часове от над 600 руските учени и научни журналисти. В него се казва, че „тази фатална стъпка води до огромни човешки загуби и подкопава основите на изградената система за международна сигурност“, а отговорността за „отприщване на нова война в Европа е изцяло на Русия“. Към 3 март подписалите писмото вече са близо 7000.<ref>{{Cite news|url=http://trv-science.ru/2022/02/we-are-against-war/|title=Открытое письмо российских ученых и научных журналистов против войны с Украиной|date=2022-02-24|work=Троицкий вариант – Наука|access-date=2022-03-03}}</ref> Повече от 1400 (към 3 март) дипломанти, студенти, аспиранти и служители на Московския държавен институт по международни отношения ([[Московски държавен институт по международни отношения|МГИМО]]) подписват съвместно отворено писмо до президента Путин, чрез което категорично се противопоставят на военните действия на Руската Федерация на територията на Украйна. „Намираме за морално неприемливо да стоим настрана и да мълчим, когато в съседна държава умират хора. Умират по вина на онези, които предпочитат оръжията пред мирната дипломация“.<ref>[https://docs.google.com/document/d/1uAiGSF97ysGKbzC3-6qDGNb0xb6xjvHcKChsQtx9Af4/edit?fbclid=IwAR3Q3e9e0kk7bI3Sn38p_iucUqp7DF6rqKOVs7wDnRYZTKJ2muZlxxwD3qs Открытое обращение к Президенту Российской Федерации от лица выпускников, студентов, аспирантов и сотрудников МГИМО МИД РФ]</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-03-22/h_5886b882ff64de71d27ec8f74d2829a8|title=Thousands of Russian protesters have been arrested as students and intellectuals speak out|last=Jill Dougherty|first=(CNN Contributor)|date=2022-03-03|work=CNN|access-date=2022-03-03}}</ref> Повече от 4300 души са задържани заради участие в протестите срещу войната в Украйна, които се провеждат в много градове в Русия на 6 март. Последните протести в Русия с толкова многобройни арести са състоялите се през януари 2021 г., когато хиляди настояват за освобождаването на опозиционния лидер [[Алексей Навални]], след като той е арестуван при завръщането си от Германия, където се възстановява след опит за убийството му. Според информацията, публикувана от руското вътрешно министерство, полицията е задържала около 3500 души, включително 1700 в Москва, 750 в Санкт Петербург и 1061 в други градове. Медийният проект за правата на човека и срещу политическото преследване ОВД-Инфо съобщава, че разполага с данни за задържането на най-малко 4366 души в 56 различни града, в т.ч. в [[Сибир]], където случаите на толкова много задържани за участие в протести граждани са рядкост.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/more-than-64-people-detained-anti-war-protests-russia-protest-monitor-2022-03-06/|title=More than 4,300 detained at anti-war protests in Russia|date=2022-03-06|work=Reuters|access-date=2022-03-06}}</ref> Така 11 дни след нападението на Русия в Украйна на 24 февруари общият брой на задържаните заради участие в протести срещу войната надхвърля 13 000.<ref>{{Cite news|url=https://ovd.news/news/2022/03/06/spiski-zaderzhannyh-v-svyazi-s-akciyami-protiv-voyny-s-ukrainoy-6-marta-2022-goda|title=Списки задержанных в связи с акциями против войны с Украиной 6 марта 2022 года|date=2022-03-06|work=ОВД-News|access-date=2022-03-06}}</ref> ОВД-Инфо съобщава, а видеоматериали, разпространявани в социалните медии, чиято автентично е проверена и потвърдена от CNN<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-07-22/h_94ee6afd2e6663baf494594085aee4d8|title=It's 7.15 a.m. in Kyiv. Here's what you need to know|date=2022-03-07|work=CNN|access-date=2022-03-07}}</ref>, свидетелстват за множество случаи на физическо насилие срещу протестиращите от страна на полицията, включително побои и използване на електрошокови пистолети. Сред задържаните са 13 журналисти и 113 непълнолетни.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/world/2022/03/06/protest-arrests-russia/|title=More than 4,500 antiwar protesters arrested in one day in Russia, group says|last=Brittany Shammas;|first=Reis Thebault|date=2022-03-07|work=The Washington Post|access-date=2022-03-07}}</ref> Според информация, разпространена в няколко онлайн издания и в Telegram, на 11 март е арестуван Марк Бернщейн – ИТ специалист, активист и дългогодишен редактор в [[Уикипедия на руски език|руската Уикипедия]] от Минск, Беларус.<ref>{{Cite news|url=https://news.zerkalo.io/life/11113.html|title=В Беларуси задержали Марка Бернштейна — активиста и популяризатора интернет-энциклопедии Wikipedia.org|date=2022-03-11|work=Zerkalo.io|access-date=2022-03-11}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://devby.io/news/gubop-zaderzhal-marka-bernshteina|title=В Беларуси задержали редактора Wikipedia Марка Бернштейна. Возможно, дело в российском законе „о фейках“|date=2022-03-11|work=Дев Бай Медиа|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://novayagazeta.ru/articles/2022/03/17/pravochnyi-rezhim|title=Правочный режим. ФСО редактирует статьи в „Википедии“ об Украине, википедистов преследуют и угрожают блокировкой проекта – все из-за „спецоперации“|last=Козлова|first=Дарья|date=2022-03-17|work=Новая Газета|access-date=2022-03-18}}</ref> Ден по-рано Главна дирекция за борба с организираната престъпност и корупцията на Беларус (ГДБОПК, или в оригинал ''ГУБОП'') публикува в своя официален профил в [[Телеграм]] лични данни на Бернщейн, в т.ч. потребителското му име в Уикипедия и местоработата му, обвинявайки го в нарушаване на разпоредбите на новия закон на Русия, който криминализира разпространението на съобщения, определени от правителството като „невярна информация“ за руските въоръжени сили, във връзка с редакциите му в статии в Уикипедия за нападението на Русия срещу Украйна. Според публикация по темата в The Verge в канала на ГУБОП в Telegram е публикувано и видео с ареста на Бернщейн.<ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/3/11/22973293/wikipedia-editor-russia-belarus-ukraine|title=A top Wikipedia editor has been arrested in Belarus|last=Song|first=Victoria|date=2022-03-11|work=The Verge|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31792801.html|title=Путин срещу Уикипедия. Кой решава какво да пише за войната|last=Велева|first=Дамяна|date=2022-04-11|work=Свободна Европа|access-date=2022-06-25}}</ref> На 11 март достъпът до канала е преустановен, а в съобщение, препубликувано от канала на ГУБОП МВД РБ в новосъздаден на 12 март Телеграм канал отново под името ГУБОП, се твърди, че оригиналният канал на звеното, следван от 12 000 души, е бил изтрит.<ref>[https://t.me/GUBOPRB1/9 Предварителен преглед на съобщението на @GUBOPRB1 в Telegram през браузър]</ref> На 24 юни независимото издание Медиазона Беларусь съобщава, че районен съд в Минск е издал присъда на Марк Бернщейн за мярка за неотклонение домашен арест за срок от три години, след като го признава за виновен по повдигнатото срещу него обвинение в организиране и подготовка на действия, грубо нарушаващи обществения ред, или активно участие в тях (чл. 342 (1) от Наказателния кодекс). Медиазона Беларусь се позовава на роднина на Бернщейн, а публикацията е разпространена от редица други независими издания.<ref>{{Cite news|url=https://reform.by/318557-prokuror-zaprosili-tri-goda-domashnej-himii-dlja-bernshtejna|title=Прокурор запросил три года «домашней химии» для Бернштейна|date=2022-06-23|work=REFORM.by|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.currenttime.tv/a/marku-bernshteynu-dali-3-goda-domashney-himii/31913159.html|title=В Беларуси редактору "Википедии" Марку Бернштейну дали 3 года "домашней химии"|date=2022-06-24|work=Настоящее Время|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://belsat.eu/ru/news/23-06-2022-dlya-avtora-vikipedii-marka-bernshtejna-prokuror-zaprosil-tri-goda-domashnej-himii/|title=Для автора «Википедии» Марка Бернштейна прокурор запросил три года домашней «химии»|last=Рувина|first=Алена =|date=2022-06-23|work=Belsat.tv|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://euroradio.fm/ru/prokuror-prosit-dlya-avtora-vikipedii-marka-bernshteyna-tri-goda-domashney-himii|title=Прокурор просит для автора Википедии Марка Бернштейна три года "домашней химии"|date=2022-06-23|work=Еврорадио|access-date=2022-06-25}}</ref> Въпреки че първоначалното му задържане по член 24.3 от Кодекса за административните нарушения (за неподчинение на длъжностно лице) е за срок от 15 дни, Бернщейн така и не е бил освободен от ареста, казва се още в материала на Медиазона.<ref>{{Cite news|url=https://mediazona.by/news/2022/06/24/bern|title=Википедиста Марка Бернштейна приговорили к 3 годам домашней химии|date=2022-06-24|work=Медиазона в Беларуси|access-date=2022-06-25}}</ref> След нови протести в страната на 13 март, неделя, общият брой на задържаните надхвърля 14 000, от които 170 души са с мярка за неотклонение „задържане под стража", съобщава ОВД-Инфо.<ref>[https://www.facebook.com/ovdinfo/photos/a.275700985832857/4819898951413015 Публикация с данните към 13 март в официалната страница на ОВД-Инфо] </ref> Само в неделния ден полицията е арестувала най-малко 850 души по време на демонстрации в 37 руски града, като около половината от тях са в руската столица Москва.<ref>[https://www.facebook.com/ovdinfo/posts/4820784284657815 Публикация за задържаните протестиращи в Русия на 13 март 2022 г.] | страница на ОВД-Инфо във Facebook</ref> Журналист на АФП, очевидец на демонстрациите в Москва, разказва за най-малко дузина ареста и казва, че полицията отвежда всеки, който не може да покаже акредитационна карта. Според репортер на Al Jazeera всеки, който изглежда като протестиращ, бива извличан встрани насилствено, като в един случай жена е издърпана само заради това, че държи ненадписан лист бяла хартия.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/13/russia-ukraine-war-protesters-arrested|title=Hundreds of anti-war protesters arrested across Russia|date=2022-03-13|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-13}}</ref> До 14 март са входирани 9922 административни дела по чл. 20.2 и 20.2.2 от Кодекса за административните нарушения (нарушение на реда за провеждане на публично събитие). Към 23 март 2022 г. общият брой на задържаните заради участие в протести руски граждани надхвърля 15 000, от които над 7000 в Москва и над 4400 в Санкт Петербург.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/feature/2022/03/23/po-vsey-rossii-lyudi-vyhodyat-na-antivoennye-protesty-za-mesyats-voyny-zaderzhali-bolshe-15-tysyach-chelovek?fbclid=IwAR0nUHErFsC3FAbySvIUFwNLQm1AFX_IBP-1axzFYIB3lVAWLFz0F2kmvcs|title=По всей России люди выходят на антивоенные протесты. За месяц войны – более 15 тысяч задержаний|date=2022-03-23|work=Meduza|access-date=2022-03-27}}</ref> [[Файл:Фасад Зимнего дворца, крупным планом, с флагом Нет войнe.jpg|мини|303x303пкс|Художествено обработена фотография на [[Зимен дворец|Зимния дворец]] в [[Санкт Петербург]], Русия. Червеният цвят на националното знаме на Руската федерация е заменен с бял чрез [[Цифрово изображение|цифрова обработка]] на оригиналната снимка, за да съответства на цветовата схема, възприета от протестиращите срещу руската инвазия в Украйна през 2022 г.]] Вечерта на 14 март Марина Овсянникова, редактор в държавния руски „[[Първи канал (Русия)|Первый канал]]“, е задържана, след като се появява в студиото по време на излъчване на живо на една от най-гледаните новинарски емисии в Русия, „Время“, с плакат с надпис „Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаците са срещу войната.“ Текстът, изписан на плаката, остава видим за аудиторията на „Время“ в продължение на няколко секунди, преди програмата да прекъсне и замени излъчването на живо с предварително записан репортаж. Във свое видеопослание, заснето преди протестната акция в ефира на „Время“, Овсянникова казва, че се срамува, че е разпростраявала пропагандата на Кремъл и че „следващите 10 поколения няма да могат да се изчистят от срама на тази братоубийствена война.“ Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определя действията ѝ като „хулиганство“.<ref name=":7">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60749279|title=Marina Ovsyannikova: Russian journalist tells of 14-hour interrogation|date=2022-03-16|work=BBC News|access-date=2022-03-16}}</ref> След 14-часов разпит Овсянникова е освободена, пледирайки невинност по обвинението за организиране на неразрешено публично събитие. Осъдена е да заплати глоба в размер на 30 000 рубли ($280), като по нейни думи по време на разпита ѝ е бил отказан достъп до законово полагащата ѝ се правна помощ, нито ѝ е било позволено да проведе разговор със свои близки.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/bg/тук-ви-лъжат-коя-е-марина-овсянникова-от-руския-первый-канал/a-61129330|title="Тук ви лъжат": коя е Марина Овсянникова от руския „Первый канал“|date=2022-03-15|work=Deutsche Welle|access-date=2022-03-16}}</ref> Френският президент Еманюел Макрон декларира ангажимента на Франция да предприеме стъпки за осигуряване на закрила на Овсянникова и заявява, че ще обсъди това в следващия си разговор с руския президент Путин. Тя е родена в Одеса, в семейството на баща украинец и майка рускиня, но живее в Москва и е първият редактор в руска държавна медия, който публично се обявява против войната в Украйна.<ref name=":7" /> Няколко дни по-късно срещу нея е съставен протокол по т.1 от новия чл. 20.3.3 от Кодекса за административните нарушения, изменен на 6 март 2022 г. с Федерален закон № 31-FZ от 4 март 2022 г.<ref>[http://www.consultant.ru/document/cons_doc_LAW_34661/7d7ae3e557b4c42df882f01c2e3275e62e4489cf/ КоАП РФ Статья 20.3.3. Публичные действия, направленные на дискредитацию использования Вооруженных Сил Российской Федерации в целях защиты интересов Российской Федерации и ее граждан, поддержания международного мира и безопасности] | в „Кодекс Российской Федерации об административных правонарушениях“ от 30.12.2001 N 195-ФЗ (ред. от 06.03.2022)</ref> Останкинският районен съд на Москва регистрира протокола срещу Овсянникова по дело за „дискредитиране“ на руските военни.<ref>{{Cite news|url=https://novayagazeta.ru/articles/2022/03/25/sud-v-moskve-zaregistriroval-protokol-o-diskreditatsii-rossiiskii-voennykh-protiv-mariny-ovsiannikovoi-ei-grozit-shtraf-do-50-tysiach-rublei-news?utm_source=tg&utm_medium=novaya&utm_campaign=ostankinskiy-sud-moskvy-zaregistriroval|title=Суд в Москве зарегистрировал протокол о „дискредитации“ российский военных на Марину Овсянникову. Ей грозит штраф до 50 тысяч рублей|date=2022-03-25|work=Новая газета|access-date=2022-03-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/2022/03/25/1088819012/russian-tv-protester-fine|title=Russian TV editor will reportedly face a fine for her on-air protest|date=2022-03-25|work=NPR|access-date=2022-03-27}}</ref> Известният руски опозиционен активист Владимир Кара-Мурза - близък сътрудник на убития опозиционен лидер [[Борис Немцов]] - е арестуван от московската полиция пред дома си по обвинение в неизпълнение на законните заповеди на служител по сигурността, казва неговият адвокат Вадим Прохоров в изявление на 11 април. За ареста на Кара-Мурза съобщава и друг активист, Иля Яшин. В изявление по този повод държавният секретар на САЩ Антони Блинкен отправя призив за незабавното освобождаване на Кара-Мурза, като подчертава, че ситуацията със задържането му се следи отблизо от американските служби. В свое разследване Bellingcat установява, че Кара-Мурза, който между 2015 и 2017 г. на два пъти се разболява тежко със симптоми, съответстващи на отравяне, е бил следван от руски агенти по сигурността, за които се предполага, че са участвали в отравянето на [[Алексей Навални]].<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-kara-murza-arrested/31798286.html|title=Russian Opposition Activist Vladimir Kara-Murza Arrested In Moscow|date=2022-04-12|work=RFE/RL|access-date=RFE/RL}}</ref> Десет дни по-късно руските власти завеждат наказателно дело срещу Кара-Мурза за разпространение на „фалшива информация“ за войната в Украйна. Според официалното постановление за образуване на дело срещу него, публикувано онлайн от неговия адвокат Вадим Прохоров на 22 април, той е изправен пред 10 години затвор. В него се казва, че активистът е разследван за коментари относно руските бомбардировки на цивилни цели в Украйна, които е направил в законодателния орган на щата Аризона на 15 март. Към момента на завеждане на делото Кара-Мурза се намира в Русия и заявява, че като руски политик "трябва да остана в Русия“.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/04/23/world/ukraine-russia-war-news/russia-opens-a-criminal-case-accusing-a-pro-democracy-activist-of-spreading-false-information-about-the-war?smid=url-copy|title=Russia opens a criminal case accusing a pro-democracy activist of spreading ‘false information’ about the war|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-04-22|work=New York Times|access-date=2022-04-23}}</ref> Най-малко 214 души са задържани за организиране на антивоенни протести в 18 руски града на 9 и 10 април, информира OVD-Info.<ref>{{Cite news|url=https://ovd.news/news/2022/04/01/spiski-zaderzhannyh-v-svyazi-s-akciyami-protiv-voyny-s-ukrainoy-2-aprelya-2022-goda|title=Списки задержанных в связи с акциями против войны с Украиной|work=ОВД-Инфо|access-date=2022-04-17}}</ref> Повечето от акциите са еднолични протестни изяви - единствената форма на протест, която не изисква предварително одобрение от местните власти. Такъв е случаят с ареста на Константин Голдман, който посещава [[Червен площад|Червения площад]] в Москва на 10 април, носейки със себе си „[[Война и мир]]“ на [[Лев Толстой]]. Голдман държи пред себе си романа, докато позира за снимка до мемориал на Втората световна война, и по-конкретно до каменна плоча в чест на украинската столица Киев. Той е задържан за противоправно поведение и ескортиран до близкото полицейско управление.<ref name=":2">{{Cite news|url=https://www.themoscowtimes.com/2022/04/11/russian-schoolchildren-teachers-arrested-amid-crackdown-on-anti-war-dissent-a77300|title=Russian Schoolchildren, Teachers Arrested Amid Crackdown on Anti-War Dissent|date=2022-04-11|work=The Moscow Times|access-date=2022-04-17}}</ref> „Това е някаква огромна шега, в която ние, за наше нещастие, живеем“, коментира потискането на правото на гражданите да се събират мирно Александра Баева - ръководител на правния отдел на OVD-Info. Баева отчита рязко нарастване на честотата на случаите, при които хора докладват действия на своите съграждани в полицията, и в този смисъл репресиите "вече не се извършват само от държавните органи“, но и от обикновените граждани.<ref name=":3">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/04/09/world/europe/putin-russia-war-ukraine.html|title=Spurred by Putin, Russians Turn on One Another Over the War|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-04-09|work=The New York Times|access-date=2022-04-17}}</ref> Изказвания и действия на треньора по стрелба с лък Валери Яковлев, който отстранява винил с голяма буква Z, символизираща подкрепа за това, което Кремъл нарича „специална военна операция“, закрепен на входа на училището, в което работи, са докладвани в полицията. 64-годишният Яковлев е бил записан от портиера на училището и по-късно срещу него е повдигнато обвинение в дискредитиране на руските въоръжени сили. По информация на местната онлайн медия „Люди Байкала“ му е наложена глоба в размер на 90 000 рубли (приблизително 1000 долара). Друг такъв случай е задържането на десетокласника Евгений Фокин от [[Новосибирск]] заради съобщение, което публикува в Телеграм. Публикацията е категоризирана като „фалшива информация“ за руските военни, а Фокин е изправен пред присъда до 3 години лишаване от свобода, съобщава The Moscow Times, позовавайки се на независимото издание „Сибирь Медиа“.<ref name=":2" /> В повечето случаи наказанията, свързани с проявите на критика относно войната в Украйна, се ограничават до парични глоби, съобщава New York Times, позовавайки се на OVD-Info. За над 15 000 антивоенни протестиращи, арестувани от началото на инвазията на 24 февруари, наказанията в общия случай са именно такива, но някои от тях са осъдени на до 30 дни затвор, а една малка част са заплашени и с по-дълги присъди.<ref name=":3" /> == Международни реакции == <ref>{{Cite news|url=https://whc.unesco.org/en/statesparties/ua/|title=Properties inscribed on the World Heritage List {{!}} Ukraine|work=UNESCO World Heritage Convention|access-date=2022-03-19}}</ref>В отговор на признаването на двете отцепили се републики, западните страни започват да налагат санкции срещу Русия. На 22 февруари министър-председателят на Обединеното кралство [[Борис Джонсън]] обявява санкции срещу пет руски банки, а именно [[Русия (банка)|банка „Россия“]], „Индустриален сберегателен банк“, „Дженерал банк“, „Промсвязбанк“ и „Черноморска банка“ и трима милиардери, сътрудници на Путин – Генадий Тимченко, Борис Ротенберг и Игор Ротенберг.<ref>{{cite news|date=22 February 2022|title=Ukraine: What sanctions are being imposed on Russia?|publisher=BBC|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60125659|url-status=live|access-date=22 February 2022|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223145030/https://www.bbc.com/news/world-europe-60125659}}</ref><ref>{{cite news|date=22 February 2022|title=Британия ввела санкции против 5 российских банков, Ротенберга и Тимченко|publisher=RBK Daily|url=https://www.rbc.ru/politics/22/02/2022/6214d9bf9a7947b1554f8abb?from=from_main_1|url-status=live|access-date=22 February 2022|archive-date=22 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220222170654/https://www.rbc.ru/politics/22/02/2022/6214d9bf9a7947b1554f8abb?from=from_main_1}}</ref> Германският [[Канцлер на Германия|канцлер]] Шолц обявява спиране на процеса на сертифициране на газопровода „Северен поток 2“.<ref>{{cite web|date=22 February 2022|title=Germany shelves Nord Stream 2 pipeline|url=https://www.politico.eu/article/germany-to-stop-nord-stream-2/|access-date=23 February 2022|website=POLITICO|language=en-US|archive-date=23 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220223073745/https://www.politico.eu/article/germany-to-stop-nord-stream-2/|url-status=live}}</ref> Външните министри на ЕС поставят в черния списък всички членове на Думата, които гласуват в подкрепа на признаването на отцепилите се региони, забраняват на инвеститорите от ЕС да търгуват с руски държавни облигации и внос и износ със [[Сепаратизъм|сепаратистки]] организации.<ref>{{Cite news|last1=Chalmers|first1=John|last2=Siebold|first2=Sabine|last3=Emmott|first3=Robin|date=22 February 2022|title=EU agrees sanctions 'to hurt Russia' over Ukraine crisis|language=en|work=Reuters|url=https://www.reuters.com/world/europe/eu-envoys-discuss-scope-sanctions-after-russian-move-ukraine-regions-2022-02-22/|access-date=23 February 2022|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224033754/https://www.reuters.com/world/europe/eu-envoys-discuss-scope-sanctions-after-russian-move-ukraine-regions-2022-02-22/|url-status=live}}</ref> Президентът на Съединените щати Джо Байдън обявява санкции срещу банките VEB.RF и Промсвязбанк и всеобхватни санкции срещу държавния дълг на Русия.<ref>{{cite web|title=What to know about new U.S. sanctions targeting Russia over Ukraine|date=23 February 2022|url=https://www.cbsnews.com/news/russia-sanctions-ukraine-us-biden/|access-date=23 February 2022|website=[[CBS News]]|language=en-US|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224034030/https://www.cbsnews.com/news/russia-sanctions-ukraine-us-biden/|url-status=live}}</ref> В своята реч „За състоянието на съюза“ на 1 март Байдън обявява, че Съединените щати ще затворят въздушното си пространство за всички руски самолети. Мярката трябва да влезе в сила до края на 2 март<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/01/us-bans-russian-aircraft-from-american-airspace.html|title=U.S. bans Russian aircraft from American airspace|last=Macias|first=Amanda|date=2022-03-02|work=CNBC|access-date=2022-03-02}}</ref>. На 3 март САЩ налагат нови санкции на още няколко руски олигарси и членовете на техните семейства, които подкрепят президента Владимир Путин, докато той води война в Украйна. Новите наказания включват „пълно блокиране“ на най-малко осем от най-влиятелните личности в страната, в т.ч. прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, на когото Европейският съюз вече наложи санкции, и визови ограничения за 19 руски олигарси, 47 членове на техните семейства и близки сътрудници.<ref>{{Cite news|url=https://www.cnbc.com/2022/03/03/ukraine-war-us-sanctions-russian-oligarchs-linked-to-putin.html|title=U.S. imposes new sanctions on pro-Putin Russian oligarchs and their families over Ukraine invasion|last=Thomas Franck|first=Kevin Breuninger|date=2022-03-03|work=CNBC|access-date=2022-03-04}}</ref> На 24 февруари австралийският премиер Скот Морисън обявява целенасочени забрани за пътуване и финансови санкции срещу осем членове на съвета за национална сигурност на Русия.<ref>{{Cite news|last=Cave|first=Damien|date=24 February 2022|title=Live Updates: Ukraine Says Russia Has Begun Its Invasion – The New York Times|language=en-US|work=The New York Times|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/23/world/russia-ukraine-putin|access-date=24 February 2022|issn=0362 – 4331|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224051512/https://www.nytimes.com/live/2022/02/23/world/russia-ukraine-putin|url-status=live}}</ref> Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призовава Русия да прекрати агресията в Украйна, докато посланиците на Франция и САЩ обявяват, че ще представят резолюция в Съвета за сигурност на ООН на 25 февруари 2022 г.<ref>{{cite news |last1=MacNamee |first1=Garreth |title='We will hold the Kremlin accountable': International anger as Russia attacks Ukraine |url=https://www.thejournal.ie/ukraine-reaction-invasion-5691713-Feb2022/ |access-date=24 February 2022 |work=TheJournal.ie |language=en |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224052048/https://www.thejournal.ie/ukraine-reaction-invasion-5691713-Feb2022/ |url-status=live }}</ref> и Обединеното кралство осъжда "непредизвикана атака“ и обещава, че Великобритания и нейните съюзници ще отговорят решително.<ref>{{cite news |last1=Demianyk |first1=Graeme |title=Boris Johnson Condemns Russia's 'Unprovoked Attack' On Ukraine |url=https://www.huffingtonpost.co.uk/entry/boris-johnson-response-attack-russia-ukraine-putin_uk_621713afe4b0afc668baee29?d_id=3199306 |access-date=24 February 2022 |work=HuffPost UK |date=24 February 2022 |language=en |archive-date=24 February 2022 |archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064549/https://www.huffingtonpost.co.uk/entry/boris-johnson-response-attack-russia-ukraine-putin_uk_621713afe4b0afc668baee29?d_id=3199306 |url-status=live }}</ref> Наричайки атаката „непредизвикана и неоправдана“, Байдън отбелязва, че администрацията му ще обмисли допълнителни възможни действия.<ref>{{cite web|url=https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/biden-calls-putin-s-ukraine-actions-an-unprovoked-and-unjustified-attack-CGTFzK7GobHRwkC103AB|title=Biden Calls Putin's Ukraine Actions an 'Unprovoked and Unjustified' Attack|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Wall Street Journal|first=Tarini|last=Parti|archive-date=24 February 2022|archive-url=https://web.archive.org/web/20220224064548/https://www.wsj.com/livecoverage/russia-ukraine-latest-news/card/biden-calls-putin-s-ukraine-actions-an-unprovoked-and-unjustified-attack-CGTFzK7GobHRwkC103AB|url-status=live}}</ref> Френското председателство излиза с изявление, осъждащо действията на Русия.<ref>{{Cite web|date=2022-02-22|title=France's Macron demands ‘targeted European sanctions’ against Russia|url=https://english.alarabiya.net/News/world/2022/02/22/France-s-Macron-demands-targeted-European-sanctions-against-Russia-|access-date=2022-02-24|website=Al Arabiya English|language=en}}</ref><ref>{{Cite web|date=2022-02-21|title=France condemns ‘paranoid’ Putin address as Macron demands sanctions against Russia|url=https://www.thelocal.fr/20220221/macron-demands-targeted-european-sanctions-against-russia/|access-date=2022-02-24|website=The Local France|language=en-US}}</ref> В резултат на сериозното нарушаване от страна на Руската федерация на задълженията ѝ по Устава на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]], на 25 февруари 2022 г. Комитетът на министрите взема решение да спре правата на Руската федерация на представителство в Съвета, което влече след себе си както правни, така и финансови последици. Съгласно чл. 8 от Устава „Правото на представителство на всеки член на Съвета на Европа, който грубо нарушава разпоредбите на член 3, може да бъде временно прекратено и Комитетът на министрите може да го покани да подаде оставка от Съвета при условията, предвидени в член 7. Ако съответният Член на Съвета на Европа не се съобрази с това предложение, Комитетът на министрите може да реши този Член да престане да бъде Член на Съвета на дата, определена от комитета.“ На извънредно заседание, проведено на 14 и 15 март, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обсъжда последиците от агресията на Руската федерация срещу Украйна и единодушно гласува за изключването на Русия от организацията.<ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/en/web/moscow/-/council-of-europe-to-discuss-further-measures-against-russia|title=Council of Europe to discuss further measures against Russia|date=2022-03-10|work=Council of Europe|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.coe.int/ru/web/moscow/-/council-of-europe-to-discuss-further-measures-against-russia|title=Совет Европы обсудит принятие дополнительных мер в отношении России|date=2022-03-10|work=Совет Европы|access-date=2022-03-14}}</ref><ref name=":8" /> В деня на вота, 15 март, руското външно министерство заявява, че вече е изпратило уведомление за оттеглянето си на генералния секретар Мария Пейчинович Бурич. Така четвърт век след присъединяването си Русия напуска Съвета на Европа (СЕЕ), което означава, че Русия вече няма да е страна по Европейската конвенция за правата на човека и нейните граждани вече няма да могат да подават жалби до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Също така това проправя пътя пред Москва към връщането на смъртното наказание. Към момента на излизането на Русия от СЕ исковете, заведени от руски граждани пред ЕСПЧ, представляват близо 1/4 от всички настоящи дела.<ref>{{Cite news|url=https://www.rfi.fr/en/russia-says-quitting-council-of-europe|title=Russia says quitting Council of Europe|last=2022-03-15|first=RFI|date=2022-03-15}}</ref> На 22 март 2022 г. ЕСПЧ приема резолюция относно последиците от прекратяването на членството на Руската федерация в Съвета на Европа в светлината на член 58 от Европейската конвенция за правата на човека. Решението, изложено в четири точки, определя 16 септември 2022 г. за датата, на която Руската федерация ефективно престава да бъде високодоговаряща страна по Конвенцията. Решението на председателя от 16 март 2022 г., с което се спира разглеждането на всички жалби срещу Руската федерация, се отменя с незабавно действие и Съдът продължава да е компетентен да разглежда жалби срещу Руската федерация относно действия или бездействия, които могат да представляват нарушение на Конвенцията, при условие че са извършени преди определената в резолюцията дата (16.09.2022).<ref>[https://echr.coe.int/Documents/Resolution_ECHR_cessation_membership_Russia_CoE_ENG.pdf Resolution of the European Court of Human Rights on the consequences of the cessation of membership of the Russian Federation to the Council of Europe in light of Article 58 of the European Convention on Human Rights] | 22/03/2022</ref> [[Полша]], [[Литва]], [[Латвия]] и [[Естония]] предизвикват консултации по сигурността на НАТО по член 4. Естонското правителство излиза с изявление на министър-председателя [[Кая Калас]]: „Широкоразпространената агресия на Русия е заплаха за целия свят и за всички страни от НАТО, а консултациите на НАТО трябва да започне за укрепване на сигурността на съюзниците за прилагане на допълнителни мерки за осигуряване на отбраната на съюзниците от НАТО. Най-ефективният отговор на руската агресия е единството“.<ref>{{Cite web|date=2022-02-23|title=Poland and Baltic countries trigger consultations under NATO article 4|url=https://www.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-news-02-23-22/h_e828bdb524147e7b3ca4a611b767d7b4|access-date=2022-02-24|website=CNN|language=en}}</ref> На 27 февруари министър-председателите на Литва, Латвия, Естония и Полша изпращат съвместно отворено писмо до изпълнителните директори на [[Alphabet Inc.]] и [[Гугъл (компания)|Google Inc.]] – [[Сундар Пичай]], [[Twitter]] – Парадж Агравал, [[Ютюб|YouTube]] – Сюзън Уоджиски, и [[Фейсбук|Meta]] – [[Марк Зъкърбърг|Марк Зукърбърг]], управляващи най-големите [[Социална медия|социални медии]] в света, в което призовават за спиране на разпространението на невярна информация в техните платформи за войната в Украйна, произлизаща от Русия<ref name=":4">{{Cite news|url=https://ministraspirmininkas.lrv.lt/en/news/lithuanian-prime-minister-ingrida-simonyte-initiated-a-joint-letter-of-estonia-latvia-poland-and-lithuania-to-big-tech?fbclid=IwAR0N5Ya4zRNS09ZA2t1OaITt7CnKsiFCfT7faIPxjgvLxv3Ww6GP72gg30g|title=Lithuanian Prime Minister Ingrida Šimonytė initiated a joint letter of Estonia, Latvia, Poland and Lithuania to Big Tech|date=2022-02-27|work=The Office of the Government of the Republic of Lithuania|access-date=2022-02-28}}</ref>. В писмото си четиримата министър-председатели призовават ръководствата на компаниите проактивно да спират достъпа на профили, които участват в подстрекаване или оправдаване на агресия и разпространяват невярна информация, както и на официалните профили на руските и беларуските държавни институции, на контролираните от държавата медии, и на личните профили на заемащите ръководни постове в тези държави. Сред останалите искания в писмото са технологичните компании да си сътрудничат по-активно с местните организации за проверка на фактите, както и да предприемат незабавни мерки, включително чрез коригиране на съответните [[Алгоритъм|алгоритми]], за да помогнат на потребителите в намирането на достоверна информация. Ръководителите на балтийските държави и Полша предлагат и помощта на свои експерти за идентифициране на каналите, които разпространяват [[дезинформация]]<ref name=":4" /><ref>[https://ministraspirmininkas.lrv.lt/uploads/ministraspirmininkas/documents/files/Letter%20to%20Big%20Tech%20by%20Prime%20Ministers%20of%20EE%20LV%20LT%20PL%20(002).pdf Letter to Big Tech by Prime Ministers of EE, LV, LT, PL (pdf)]</ref>. На 27 февруари Урсула фон дер Лайен, председател на [[Европейска комисия|Европейската комисия]], оповестява взетото на ниво ЕС решение за затваряне на въздушното пространство на целия ЕС за всички руски самолети. За да подкрепи усилията на Украйна да отблъсне руското нападение и опити за обсада, за първи път в историята Европейският съюз ще финансира закупуването и доставката на оръжия и друго оборудване на страна, която е нападната<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/i/broadcasts/1yNxaYAgYYNxj|заглавие=Statement on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine|дата=2022-02-27|труд=Официална страница на Урсула фон дер Лайен в Twitter|достъп_дата=2022-02-27}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/statement_22_1441|title=Statement by President von der Leyen on further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine|date=2022-02-27|work=European Commission Presscorner|access-date=2022-02-27}}</ref>. Също така ЕС ще наложи пълна забрана за разпространението на територията на ЕС на „Кремълската медийна машина“ в лицето на Russia Today и Sputnik, както и на техните дъщерни дружества. По думите на Фон дер Лайен чрез тази безпрецедентна мярка те „вече няма да могат да разпространяват лъжите си, за да оправдаят войната на Путин и да доведат до разделение в нашия съюз“. В допълнение към новите по-тежки санкции срещу Русия, в т.ч. изключването на важни руски банки от системата [[SWIFT (система)|SWIFT]], ЕС подготвя нов пакет от санкции и спрямо [[Беларус]], засягащи ключови сектори.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/02/27/world/russia-ukraine-war/russia-has-begun-adopting-siege-tactics-pentagon-says|title=Live Updates: Zelensky Agrees to Talks, as Putin Places Nuclear Forces on Alert|last=Stevis-Gridneff|first=Matina|date=2022-02-27|work=The New York Times|access-date=2022-02-27}}</ref> Като виновен за насилието и човешките трагедии в резултат на военните действия световните лидери посочват лично Владимир Путин, избрал преднамерено пътя на войната.<ref name="putin-e-otgovoren"/> {{цитат|Невинни мъже, жени и деца умират или се боят за живота си. Ние осъждаме тази варварска атака и циничните аргументи, с които се оправдава. Президентът Путин връща обратно войната в Европа. В тези мрачни часове, ЕС и неговите хора стоят зад Украйна и нейния народ. Изправени сме пред безпрецедентен акт на агресия от ръководството на Русия срещу суверенна и независима страна.|[[Урсула фон дер Лайен]], председател на [[Европейската комисия]]<ref name="condemn-leyen"/>}} {{цитат|Избирайки войната, президентът Путин не просто атакува Украйна. Той реши да извърши най-голямата атака на стабилността и Европа от десетилетия насам.|[[Еманюел Макрон]], президент на [[Франция]]<ref name="condemn-macron"/>}} На 25 февруари 2022 г. сръбския президент [[Александър Вучич]] свиква заседание на Съвета по национална сигурност, на който се обсъжда конфликта в Украйна. Взима се решение да не се въвеждат санкции срещу Русия, тъй като „когато разглежда необходимостта от налагане на санкции срещу която и да е държава, Сърбия ще се ръководи единствено от защитата на своите жизненоважни и икономически интереси“<ref>{{Cite news|url=https://www.predsednik.rs/pres-centar/vesti/obracanje-predsednika-republike-srbije-nakon-odrzane-sednice-saveta-za-nacionalnu-bezbednost|title=Обраћање председника Републике Србије након одржане седнице Савета за националну безбедност|last=2022-02-25|work=Председник Републике Србије|access-date=2022-02-27}}</ref>. Вучич осъжда конфликта, считайки руския и украинския народ за братски, и заявява че:<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.actualno.com/balkani/vuchich-e-protiv-sankcii-sreshtu-rusija-news_1716728.html | заглавие = „Вучич е против санкции срещу Русия“ | дата = 25 февруари 2022 | достъп_дата = 27 февруари 2022 | издател = actualno.com | език = bg}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/serbia-will-not-impose-sanctions-against-moscow-president-says-2022-02-25/|title=Serbia will not impose sanctions against Moscow, president says|last=Sekularac|first=Ivana|date=2022-02-25|work=Reuters|access-date=2022-02-27}}</ref> {{Цитат|Сърбия дава пълна и принципна подкрепа за териториалната цялост на Украйна и искрено съжалява заради конфликта в Източна Европа}} [[Индия]] се въздържа от гласуването в [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] на 24 февруари<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/24/world/europe/un-security-council-to-vote-on-resolution-condemning-russia-us-official-says.html|title=U.N. Security Council to vote on resolution condemning Russia, U.S. official says.|last=Nick Cumming-Bruce|first=Farnaz Fassihi|date=2022-02-24|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref> и не е сред държавите, които осъждат инвазията в Украйна чрез [[Резолюция|резолюцията]], инициирана от САЩ. Към 2 март индийското правителство не е предложило категорична подкрепа за западните позиции или санкции. „Това е развиваща се ситуация и трябва да видим какво въздействие ще окажат санкциите върху нашите собствени интереси“, казва Харш Вардхан Шрингла, външен министър на Индия. Правителството на министър-председателя [[Нарендра Моди]], който от началото на инвазията води разговори както с руските, така и с украинските власти, се опитва да евакуира хиляди индийски граждани, останали в Украйна. Към 2022 г. Индия разчита на Русия за повече от 60 процента от военното си оборудване, а Русия често гласува в подкрепа на Индия на международни форуми и се въздържа от критики относно ядрените ѝ опити през 90-те години на XX век.<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/03/01/world/asia/india-russia-united-states-ukraine.html|title=As World Rebukes Russia, India Tries to Stay Above the Fray|last=Mashal|first=Mujib|date=2022-03-01|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref> На 28 февруари [[Швейцария]] се присъединява към санкциите на Европейския съюз срещу Русия като прави завой във водения до момента курс на неутралитет на страната. „Това е голяма стъпка за Швейцария“, отбелязва президентът на Швейцария Игнацио Касис, обявявайки решението, в резултат на което ще бъдат замразени активи на компании и физически лица, включително на руския президент Владимир Путин, министър-председателя [[Михаил Мишустин]] и на външния министър [[Сергей Лавров|Сергей Лавров.]] Швейцарският министър на правосъдието Карин Келер-Сутер обявява, че на петима олигарси, близки до руския президент, които имат силни връзки с Швейцария, е забранено да влизат в страната.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/switerland-sanctions-russia-joins-eu/31728516.html|title=Switzerland Joins EU Sanctions Against Russia In Change Of Course For Neutral Nation|last=RFE/RL with reporting by AFP and AP|date=2022-02-28|work=Radio Free Europe. Radio Liberty|access-date=2022-03-01}}</ref> Санкциите включват още затваряне на въздушното пространство на Швейцария за всички полети от Русия и за всички движения на самолети с руска маркировка, с изключение на полети за хуманитарни, медицински или дипломатически цели<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/feb/28/switzerland-adopts-wholesale-eu-sanctions-against-russia|title=Switzerland adopts wholesale EU sanctions against Russia|last=Wintour|first=Patrick|date=2022-02-28|work=The Guardian|access-date=2022-03-01}}</ref>. На 1 март [[Съвет за електронни медии|Съветът за електронни медии]] (СЕМ) взема решение за временно ограничаване на препредаването на територията на Република България на телевизионните програми Russia Today и производните им, както и на Спутник и производните им, като разпорежда предварително изпълнение на решението<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cem.bg/actbg/6115|заглавие=Решение № РД-05-15 от 01 март 2022 г.|дата=2022-03-01|труд=Официален сайт на Съвета за електронни медии|достъп_дата=2022-03-01}}</ref>. Също на 1 март програмата на украинското радио, което е част от Националната обществена радио и телевизионна компания на Украйна и излъчва актуална информация за отбраната на страната, е добавена към интернет платформата на [[Българско национално радио|Българското национално радио]] – БИНАР<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101608771/|title=БНР осигурява достъп до програмата на украинското радио|last=Радио „България“ на БНР|date=2022-03-01|work=Радио България|access-date=2022-03-01}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://player.bnr.bg/ukraine/|заглавие=UA: Українське радіо в БИНАР|достъп_дата=2022-03-01}}</ref>. Председателят на Китайската комисия за регулиране на банките и застраховането Гуо Шуцин казва в сряда на пресконференция в Пекин, че Китай няма да се присъедини към финансовите санкции срещу Русия и ще поддържа „нормални търговски и финансови отношения със страните в конфликта в Украйна“. Той потвърждава позицията на Китай на противопоставяне срещу санкциите<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war?name=styln-russia-ukraine&region=hub&block=storyline_live_updates_block_recirc&action=click&pgtype=LegacyCollection#kyiv-is-under-bombardment-as-russian-forces-move-to-encircle-the-capital|title=Live Updates: Russian Forces Move to Encircle Key Ukrainian Cities 2022-03-02|last=Bradsher|first=Keith|date=2022-03-02|work=The New York Times|access-date=2022-03-02}}</ref>. Същевременно на шестия ден от началото на войната в Украйна Китай изразява готовност да влезе в ролята на посредник между двете страни. В първия си телефонен разговор с украинския си колега Дмитро Кулеба след избухването на войната, проведен на 1 март, китайският външен министър Уан И казва, че Пекин „скърби“ за избухването на конфликта и е „изключително загрижен“ за вредите, които понасят цивилните граждани. Според информация, разпространена от държавната китайска централна телевизия, Кулеба е помолил Китай да използва влиянието си и да окаже помощ за намиране на дипломатическо решение“, за да помогне за посредничество в конфликта си с Русия. Двамата външни министри са обсъдили и евакуацията на китайски граждани от Украйна, като според официални данни там живеят, работят и учат 6000 китайски граждани<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2022/mar/01/china-mediate-ukraine-russia-war Vincent Ni China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war 2022-03-01|title=China signals willingness to mediate in Ukraine-Russia war|last=Ni|first=Vincent|date=2022-03-02|work=The Guardian|access-date=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.fmprc.gov.cn/eng/zxxx_662805/202203/t20220302_10646982.html|title=Wang Yi Speaks with Ukrainian Foreign Minister Dmytro Kuleba on the Phone|date=2022-03-02|work=Ministry of Foreign Affairds of the People's Republic of China|access-date=2022-03-02}}</ref>. В своето съвместно изявление по повод смъртта на Майна Фенина – член на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна (SMM) – действащия председател на организацията и външен министър на Полша [[Збигнев Рау]] и генералният секретар на ОССЕ Хелга Мария Шмид категорично осъждат засилените обстрели в центрове на градските райони, причиняващи смърт и наранявания на цивилни, и повтарят призива си към Руската федерация "за незабавно прекратяване на военните действия и да започване на смислен диалог“<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-02-22/h_fa3cbca0d52b916b1843461d7753f78f|title=OSCE member killed in shelling of Kharkiv|date=2022-03-02|work=CNN|access-date=2022-03-02}}</ref>. Генералният директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура ([[ЮНЕСКО]]) Одри Азуле призовава за „защита на украинското културно наследство, което свидетелства за богатата история на страната и включва нейните седем [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа|обекта на световното наследство]], в т.ч. катедралата „[[Света София (Киев)|Света София]]“ в Киев, историческия източноправославен пещерен манастир [[Киевско-Печорска лавра]], стария град на [[Лвов]] и обекти в памет на трагедията на [[Холокост]]а. Градовете [[Одеса]] и [[Харков]] са част от мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО. Част от националните архиви на Украйна са включени в Регистъра на ЮНЕСКО „Памет на света“. В резолюция на Общото събрание от 2 март е изразена сериозна загриженост относно съобщенията за нападения срещу цивилни обекти, включително училища. ЮНЕСКО "категорично осъжда атаките срещу образователни съоръжения, с нанесени щети на поне седем институции през последната седмица, включително нападението на 2 март срещу Харковския национален университет „Каразин“.<ref>{{Cite news|url=https://www.unesco.org/en/articles/ukraine-unesco-statement-following-adoption-un-general-assembly-resolution?hub=701|title=Ukraine: UNESCO statement following the adoption of the UN General Assembly resolution|first=Прессъобщение от 3 март|date=2022-03-03|work=UNESCO|access-date=2022-03-03}}</ref> {{Цитат|Ние трябва да пазим това културно наследство като свидетелство за миналото, но и като вектор на мира за бъдещето, което международната общност е длъжна да защитава и съхранява за бъдещите поколения. Също така, за да се защити бъдещето, образователните институции трябва да се считат за светилища.|Одри Азуле, генерален директор на [[ЮНЕСКО]]<ref name="condemn-macron"/>}} От първия ден на войната ЮНЕСКО призовава за зачитане на международното право, за да защити журналистите и другите медийни професионалисти в Украйна като цивилни лица в зона на конфликт, както и за възпиране от всякакви атаки срещу комуникационната инфраструктура. Организацията също така наблюдава за нападения срещу журналисти и осъжда убийството на най-малко четирима журналисти и раняването на няколко други. На 17 март ЮНЕСКО обявява нови спешни мерки за защита на журналистите в Украйна, за да помогне на разселените украински журналистически съюзи да продължат работата си и да подкрепи свободния поток на информация за войната. Организацията работи в сътрудничество с Международната федерация на журналистите за преместване на офисите на двата украински журналистически съюза с общо около 6000 членове в Полша, близо до границата с Украйна, и предоставя първоначална партида от 125 комплекта лични предпазни средства, както и обучение във враждебна среда.<ref>{{Cite news|url=https://www.unesco.org/en/articles/ukraine-unesco-implementing-new-emergency-measures-protect-journalists|title=Ukraine: UNESCO implementing new emergency measures to protect journalists|last=Съобщение за медиите|date=2022-03-17|work=UNESCO|access-date=2022-03-19}}</ref> В обръщението си след неделната молитва „Ангел Господен“, която произнася от прозорец с изглед към площад „[[Свети Петър (площад)|Свети Петър]]“ във [[Ватикан]]а на 6 март, [[Франциск (папа)|папа Франциск]] заявява, че Ватиканът е готов да направи „всичко“ за мира в Украйна. Папа Франциск казва, че е изпратил двама кардинали в Украйна, за да подпомогнат хуманитарните усилия, „не само като знак за присъствието на папата, но на всички хора, които искат да кажат „войната е лудост, моля, спрете, вижте тази жестокост!" Той благодари и на журналистите, които „рискуват живота си“, отразявайки войната от центъра на военните действия. Папата призова за „връщане към зачитането на международното право“ и призова коридорите за евакуация да бъдат отворени, за да могат цивилните граждани да намерят спасение.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/horizont/post/101611616/papa-francisk|title=Папа Франциск: Реки от кръв и сълзи текат в Украйна|last=Димитрова|first=Тоня|date=2022-03-06|work=Програма „Хоризонт“ на БНР|access-date=2022-03-06}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/ukraine-russia-putin-news-03-06-22/h_b38bac4528e98161aafdb58f68d160c3|title="War is madness," says Pope Francis, calling for peace in Ukraine|last=Gallagher|first=Delia|date=2022-03-06|work=CNN|access-date=2022-03-06}}</ref> {{Цитат|В Украйна тече река от кръв и сълзи. Това не е просто военна операция, а война, която причинява смърт и разруха!|Папа Франциск по време на молитвата „Ангел Господен“ на 6 март 2022 г.}} На 16 март 2022 г. организацията с нестопанска цел [[Avaaz]], която работи за овластяване на хората по цял свят да предприемат действия по належащи глобални, регионални и национални проблеми, публикува петиция в подкрепа на инициативата за създаване на нов специален [[Нюрнбергски процеси|трибунал]] за руската агресия в Украйна и на разследването на [[Международен наказателен съд|Международния наказателен съд]] за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Украйна от страна на руския президент. Авторите на петицията и подкрепилите я над 1,3 милиона души (към 22 март) призовават Владимир Путин и неговите съучастници да понесат лична отговорност за незаконното им нахлуване в Украйна.<ref>{{Cite news|url=https://secure.avaaz.org/campaign/en/prosecute_putin_loc/|title=Put Putin on trial petition page|date=2022-03-16|work=Avaaz|access-date=2022-03-22}}</ref> Първата поставена цел е петицията да събере поне 2 милиона подписа. Инициативата за създаването на такъв трибунал по модела на международния трибунал в Нюрнберг е на украинския външен министър [[Дмитро Кулеба]] и е подкрепа от бившите премиери на Обединеното кралство [[Гордън Браун]] и [[Джон Мейджър]], водещи имена от света на правото, академичните среди и политиката, Бенджамин Ференц – бивш прокурор на Нюрнбергския военен трибунал, и сър Николас Браца – бивш председател на [[Европейски съд по правата на човека|Европейския съд по правата на човека]].<ref>[http://gordonandsarahbrown.com/wp-content/uploads/2022/03/Remarks-by-Gordon-Brown-at-Chatham-House-4-March-2022.pdf Remarks by Gordon Brown at Chatham House] – 4 March 2022</ref><ref>{{Cite news|url=https://gordonandsarahbrown.com/2022/03/calling-for-the-creation-of-a-special-tribunal-for-the-punishment-of-the-crime-of-aggression-against-ukraine/|title=Press Release: Calling for the Creation of a Special Tribunal for the Punishment of the Crime of Aggression against Ukraine|last=Brown|first=Gordon|date=2022-03-04|work=The Office of Gordon and Sarah Brown|access-date=2022-03-22}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/uk-60803155|title=War in Ukraine: Gordon Brown backs Nuremberg-style trial for Putin|last=Kathryn Snowdon;|first=Lauren Turner|date=2022-03-19|work=BBC|access-date=2022-03-22}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/politics/2022/mar/19/gordon-brown-john-major-back-nuremberg-style-tribunal-vladimir-putin|title=Gordon Brown and John Major back Nuremberg-style tribunal for Putin|date=2022-03-19|work=The Guardian|access-date=2022-03-22}}</ref> {{Цитат|„Президентът Путин постави съдбовно предизвикателство за международния ред след 1945 г. Той се опитва да замени върховенството на закона със злоупотреба със сила. Ако бихме приели мълчаливо това по какъвто и да е начин, никой от нас никога повече не би могъл да приема свободата или демокрацията за даденост. И поради всички тези причини – и поради мащаба на страданието на народа на Украйна, вярвам, че повечето хора биха се съгласили, че този акт на агресия не може да остане неразследван, непреследван или ненаказан.|Гордън Браун, изявление в Chatham House на 4 март 2022 г.}} На 24 март в Брюксел се провеждат последователно среща на върха на НАТО, заседание на Европейския съвет и среща на върха на лидерите на [[Г-7]].<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/24/leaders-of-nato-g7-eu-to-meet-as-russia-ukraine-war-grinds-on|title=NATO, G7, EU hold crisis meetings as Russia-Ukraine war grinds on|date=2022-03-24|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-26}}</ref> На срещата на НАТО западните страни за пореден път заклеймяват нахлуването на Русия в Украйна, настоявайки президентът Путин „незабавно да спре тази война и да изтегли военните сили от Украйна и да призове Беларус да прекрати съучастничеството си в съответствие с резолюцията за агресията срещу Украйна, приета на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г.“ Постигнато е споразумение за изпращане на подкрепления в Централна и Източна Европа, за да укрепят отбраната на алианса, и са одобрени четири нови многонационални бойни групи на НАТО – в България, Унгария, Румъния и Словакия.<ref>[https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_193674.htm?selectedLocale=en Allies stand strong together in NATO in the face of the biggest security threat in a generation] | NATO | 2022-03-24</ref> Ден по-рано генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че създаването на новите бойни групи е стъпка към значителна промяна, свързана с по-масираното и дългосрочно присъствие на военния съюз в региона на Източна Европа. Седмица преди това президентът на Румъния [[Клаус Йоханис]] призова за увеличаване на присъствието на НАТО по Източния фланг на алианса и по-конкретно в страната му по време на визита на американския вицепрезидент [[Камала Харис]] в Букурещ.<ref>{{Cite news|url=https://www.svobodnaevropa.bg/a/31766960.html|title=НАТО иска да изпрати четири нови бойни групи в България, Румъния, Словакия и Унгария|date=2022-03-23|work=Свободна Европа|access-date=2022-03-26}}</ref> {{Цитат|Владимир Путин трябва да бъде победен. Трябва да подкрепим Украйна, доколкото е възможно, и трябва да приложим санкциите, за да окажем натиск върху Кремъл.|Шарл Мишел, председател на Европейския съвет {{!}} 24 март 2022 г. <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.consilium.europa.eu/en/press/news/20220324-g7-ukraine-statement/ |заглавие=Р G7 meeting on Ukraine, 24 March 2022 |дата=2022-03-24 |труд=consilium.europa.eu |език=en |достъп_дата=2022-03-26}}</ref>}} На 30 март Върховният комисар на ООН по правата на човека [[Мишел Бачелет]] заявява, че службата ѝ е получила „достоверни твърдения“, че руските сили са използвали [[касетъчни боеприпаси]] в населените райони на Украйна поне 24 пъти. По думите ѝ оглавяваната от нея служба, която разполага с близо 60 наблюдатели на ООН за правата на човека в Украйна, е проверила 77 инцидента, при които са били нанесени щети на медицински съоръжения, включително 50 болници. Бачелет припомня, че „безразборните нападения са забранени от международното хуманитарно право и могат да се равняват на [[Военно престъпление|военни престъпления]]“.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russian-shelling-attacks-cities-may-amount-war-crimes-says-uns-bachelet-2022-03-30/|title=Russia may have committed 'war crimes' in Ukraine, says U.N. rights boss|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-31}}</ref> В рамките на проведеното в този ден заседание на Съвета на ООН по правата на човека в Женева са представени тримата експерти по правата на човека, натоварени със задачата да водят разследването за военни престъпления на Русия в Украйна.<ref name=":1">{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/un-names-experts-probe-possible-war-crimes-ukraine-2022-03-30/|title=United Nations names experts to probe possible Ukraine war crimes|last=Nebehay|first=Stephanie|date=2022-03-30|work=Reuters|access-date=2022-03-31}}</ref> Независимата комисия, ръководена от Ерик Мьосе от Норвегия, е оправомощена да разследва всички обвинения в незачитане на права и нарушения на международното хуманитарно право<ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/echo/what/humanitarian-aid/international-humanitarian-law_en|title=International Humanitarian Law Factsheet|work=European Commission|access-date=2022-03-30}}</ref> „в контекста на агресията срещу Украйна от Руската федерация“. До 2018 г. Мьосе е съдия в Европейския съд по правата на човека. Той е и бивш председател на Международния наказателен трибунал за Руанда и бивш съдия от Върховния съд на Норвегия.<ref>{{Cite news|url=https://unric.org/en/norwegian-judge-appointed-chair-of-the-commission-of-inquiry-on-ukraine/|title=Norwegian judge appointed chair of the Commission of Inquiry on Ukraine|date=2022-03-31|work=United Nations in Western Europe|access-date=2022-03-31}}</ref> Другите членове на комисията са Жасминка Джумхур, омбудсманът по човешките права на Босна и Херцеговина, и Пабло де Грайф – сътрудник в Центъра за човешки права и глобална справедливост към Юридическия факултет на Нюйоркския университет и бивш специален докладчик към ООН. Съгласно резолюцията за Украйна, приета от 47-членния форум в Женева, комисията ще разпитва свидетели и ще събира съдебномедицински материали за всяко бъдещо съдебно производство. Първоначалните констатации трябва да бъдат докладвани през септември.<ref name=":1" /> Над 200 руски дипломати и служители са изгонени от държавите от ЕС в първите дни на април в отговор на нарастващото възмущение от конфликта в Украйна в координирани действия, които следват разкриването на [[Клане в Буча|зверствата в Буча]], където са открити десетки тела на изтезавани и убити хора след изтеглянето на руските войски. На 4 април Германия и Франция обявяват около 75 експулсации, а на 5 април още няколко страни, включително Италия, Испания и Словения, последват примера им. Европейският съюз обявява за "[[персона нон грата]]" група руски служители, работещи с неговите институции. Формалните основания за експулсирането са предполагаем шпионаж или "съображения за национална сигурност".<ref>{{Cite news|url=https://www.france24.com/en/europe/20220405-eu-allies-expel-more-russian-diplomats-amid-outrage-over-bucha-killings|title=EU allies expel more than 200 Russian diplomats and staff amid outrage over Bucha killings|date=2022-04-05|work=France 24|access-date=2022-04-06}}</ref> Същевременно в ЕС започва обсъждане на пети кръг от санкции срещу Русия във връзка с нападението над Украйна на 24 февруари. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен казва, че планираните мерки включват забрана за внос на въглища и забрана за руски кораби и пътни оператори. Приемането на санкциите е планирано за 6 април.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-60993645|title=EU targets Russian coal and ships in new sanctions|last=Parker|first=Jessica|date=2022-04-05|work=BBC|access-date=2022-04-06}}</ref> Посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заявява по време на пресконференция в Букурещ, че ще настоява за отстраняването на Русия от Съвета на ООН по правата на човека, определяйки участието на страната в междуправителствения орган в рамките на системата на ООН като „фарс“. Според нея Руската федерация е направила всичко възможно, за да навреди на международния ред и да компрометира ценностите на ООН. Томас-Гринфийлд казва, че ще внесе въпроса пред Съвета за сигурност на 6 април веднага след завръщането си в Ню Йорк и очаква Общото събрание да се заеме с въпроса още на следващия ден. В началото на март 140 държави-членки на ООН гласуват резолюция, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща изтегляне на военните сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/ukraine-russia-bucha-graves-04-04-2022#u-s-ambassador-to-the-u-n-calls-for-russias-suspension-from-the-human-rights-council|title=U.S. ambassador to the U.N. calls for Russia's suspension from the Human Rights Council|last=Baker|first=Liz|date=2022-04-04|work=NPR|access-date=2022-04-06}}</ref> {{Цитат|На практика виждаме незаконното убийство на цивилни, виждаме потенциални актове на изтезания, изнасилвания – всички неща, които са забранени от Женевските конвенции и законите за войната|Пиер-Ричард Проспер}} Пиер-Ричард Проспер, прокурор за военни престъпления в Международния наказателен трибунал на ООН за Руанда, който по-късно служи при президента Джордж Буш като посланик на САЩ за военни престъпления, заявява в интервю за NPR, че въз основа на съставените доклади има доказателства за нарушения на законите за войната и това трябва да е достатъчно за нациите за предприемане на действия – „не само на Запада, не само на Съединените щати, но и на целия международен общността“. Той припомня, че международната общност е предприемала действия в миналото, когато цивилните са били в опасност, и изтъква, че този случай не би трябвало да е по-различен. Ако цялата глобална общност осъди и окаже натиск върху руското правителство, може да има промени в поведението, повече отчетност и потенциално още повече несъгласие вътре в Русия, смята Проспер.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://one.npr.org/?sharedMediaId=1090746192:1090746193|заглавие=Russia has drawn international condemnation for alleged war crimes|дата=2022-04-04|труд=NPR Morning Edition|достъп_дата=2022-04-06}}</ref> На 11 април Германия, Нидерландия и Швеция обявяват, че предоставят 2,5 милиона евро (2,7 милиона долара) на Международния наказателен съд (МНС) за подпомагане на разследването на възможни военни престъпления в Украйна, започнало около месец по-рано. Нидерланският външен министър Уопке Хекстра, чието правителство участва във финансирането с един милион евро, отбелязва, че по мнение на Европейският съюз МНС е най-доброто място за изправяне на предполагаемите извършители пред правосъдието. Сред конкретните случаи, които са в обхвата на разследването, са екзекуциите и [[Клане в Буча|масовите гробове в град Буча]] и [[Ракетен удар на жп гара в Краматорск|нападението на жп гара в източния град Краматорск]], отнело живота на десетки цивилни.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-61032786?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=625421065fbc655faa020e02%26Countries%20give%202.5m%20euros%20for%20war%20crimes%20investigation%262022-04-11T21%3A46%3A34.187Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:dfd68d6b-39fe-47d0-b4a4-73350225be89&pinned_post_asset_id=625421065fbc655faa020e02&pinned_post_type=share|title=Countries give 2.5m euros for war crimes investigation|date=2022-04-12|work=BBC News|access-date=2022-04-12}}</ref> ЕС също се ангажира да предоставя финансова помощ и да координира с Консултативната мисия на ЕС в Украйна от преди войната, за да помогне при разследването и събирането на доказателства на място.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/eu-to-help-icc-investigate-war-crimes-in-ukraine-as-it-happened/a-61427944|title=EU to help ICC investigate war crimes in Ukraine — as it happened. EU's Josep Borrell says the bloc will help document war crimes|date=2022-04-11|work=Deutsche Welle|access-date=2022-04-11}}</ref> По време на посещението си в Киев на 8 април председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен връчва на президента на Украйна Володимир Зеленски въпросник, след чието попълване [[Европейска комисия|Европейската комисия]] ще може да препоръча на [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на ЕС]] да започне обсъждане на въпроса за начало на преговорите за присъединяване на Украйна към общността. Въпросникът служи за оценяване на готовността на дадена държава-кандидатка за членство за присъединяване към ЕС в съответствие с т. нар. Копенхагенски критерии. Фон дер Лайен изрично подчертава, че за разлика от обикновено, според нея в този случай формирането на становище от страна на Комисията „няма да е въпрос на години, а на седмици“.<ref>{{Cite news|url=https://www.euronews.com/2022/04/08/von-der-leyen-gives-ukraine-questionnaire-for-eu-accession-discussions|title=Von der Leyen gives Ukraine questionnaire for EU accession discussions|date=2022-04-08|work=Euronews|access-date=2022-04-18}}</ref> Точно 10 дни по-късно заместник-началникът на украинската президентска канцелария Игор Жовква оповестява, че Украйна е попълнила въпросника за присъединяването си към ЕС. Украйна очаква да получи статута на страна кандидатка за членство в ЕС по време на срещата на Европейския съвет на 23 и 24 юни 2022 г.<ref>{{Cite news|url=https://www.bta.bg/bg/news/world/253167-ukrayna-e-popalnila-vaprosnika-za-prisaedinyavaneto-kam-es-saobshti-ofitsialen-|title=Украйна е попълнила въпросника за присъединяването към ЕС, съобщи официален украински представител|last=Чолакова|first=Нора|date=2022-04-18|work=Българска телеграфна агенция|access-date=2022-04-18}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://emerging-europe.com/news/explainer-whats-in-an-eu-membership-questionnaire/|title=Explainer: What’s in an EU membership questionnaire?|last=Turp-Balazs|first=Craig|date=2022-04-18|work=Emerging Europe|access-date=2022-04-18}}</ref> На прага на третия месец от руското нападение в Украйна изпълнителният вицепредседател на Европейската комисия [[Валдис Домбровскис]] казва в интервю за NPR, че всяко икономическо въздействие от войната в Украйна е „цена, която си струва да се плати за защитата на демокрацията и мира“. Според Домбровскис американската и европейската помощ за Украйна – финансова, военна и хуманитарна – е дала отражение на място, като е принудила Русия да изтегли войските си от региона около украинската столица Киев. Домбровскис подчертава колко важна точка от дневния ред на Европейския съюз е да се отдалечи от зависимостта си от изкопаемите горива на Русия - цел, към която блокът може да се доближи с още една крачка с налагането на петролно [[ембарго]]. То може да бъде включено под някаква форма в предстоящия към момента на изявлението на Домбровскис шести пакет от санкции срещу Русия, казва латвийският член на Комисията.<ref>{{Cite news|url=https://www.npr.org/live-updates/russia-invades-ukraine-weekend-2022-04-23#an-eu-trade-official-calls-the-economic-impact-of-defending-ukraine-a-price-worth-paying|title=An EU trade official calls the economic impact of defending Ukraine a price worth paying|last=Troop|first=William|date=2022-04-23|work=NPR|access-date=2022-04-26}}</ref> {{Цитат|Много очаквам тази солидарност да се запази, защото западният демократичен свят съумя да реагира по координиран и енергичен начин, в известен смисъл изненадвайки руснаците...|Валдис Домбровскис - изпълнителен заместник-председател на ЕК с ресор Икономика в интерес на хората}} На 27 април Парламентарна асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) приема резолюция и препоръка въз основа на доклад на Франк Швабе (Германия) за Комисията по политически въпроси и демокрация и декларира, че „нова разделителна линия се завърна на картата на Европа, начертана от руските власти с тяхната реторика и дела“.<ref>{{Cite journal|title=Consequences of the Russian Federation's continued aggression against Ukraine: role and response of the Council of Europe|url=https://pace.coe.int/en/files/30017/html|journal=Parliamentary Assembly of the Council of Europe}}</ref> При гласуването ѝ резолюцията е подкрепена от 149 членове на Асамблеята. Единствен Норберт Клайнвехтер от германската дясна политическа партия [[Алтернатива за Германия]] гласува против; въздържали се са трима представители на италианската партия [[Движение „5 звезди“|Движение 5 звезди]].<ref>Consequences of the Russian Federation's continued aggression against Ukraine: role and response of the Council of Europe | [https://pace.coe.int/en/votes/38884 Voting results] | [https://pace.coe.int pace.coe.int] </ref> {{Цитат|Пред лицето на тази безпрецедентна атака срещу мира и сигурността, международното право и най-основните ценности, които са в основата на Съвета на Европа, Парламентарната асамблея трябва да отправи силен призив за единство в подкрепа на Украйна и оказване на максимален натиск върху Руската федерация да спре агресията си. Не само мащабът на настоящото предизвикателство, но и отговорът на Съвета на Европа и неговите държави-членки към него ще формира бъдещето на европейската история.|COE's Committee on Political Affairs and Democracy Bureau decision, Reference 4636 of 25 April 2022}} На 2 май наблюдателите за свободата на изразяване и свободата на медиите от Организацията на обединените нации (ООН), Африканската комисия по правата на човека (ACHR), Междуамериканската комисия за правата на човека (ItACHR) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) публикуват съвместно изявление относно нахлуването в Украйна и значението на свободата на изразяване и информация. В и чрез него изброените организации колективно осъждат нахлуването и продължаващата агресия срещу Украйна, нейния суверенитет и териториална цялост от страна на Руската федерация.<ref name=":6">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.osce.org/representative-on-freedom-of-media/517107|заглавие=Joint Statement on the Invasion of Ukraine and the Importance of Freedom of Expression and Information|автор=Mrs. Irene Khan, Special Rapporteur on the promotion and protection of the right to freedom of opinion and expression; Mrs. Teresa Ribeiro, OSCE Representative on Freedom of the Media, Mr. Pedro Pedro Vaca Villarreal, Inter-American Commission on Human Rights Special Rapporteur for Freedom of Expression, and Hon. Ourveena Geereesha Topsy-Sonoo, African Commission Special Rapporteur on Freedom of Expression and Access to Information.|труд=OSCE Representative on Freedom of the Media|достъп_дата=2022-05-03}}</ref> {{Цитат|Действията на Руската федерация нарушават международното право и общите ангажименти на ООН, ОССЕ, ItACHR и ACHR и самите принципи, на които се основават нашите организации. Възмутени сме от продължаващите зверства и произтичащата от това тежка хуманитарнa кризa и нарушения на човешките права, които имат огромно пагубно въздействие върху живота, безопасността и благосъстоянието на цивилните. Ние сме солидарни с народа на Украйна в тези трудни времена. Припомняме, че именно по време на война и въоръжени конфликти правото на свобода на изразяване и свободен достъп до информация трябва да бъде енергично защитавано, тъй като то способства за насърчаването на траен мир, разбирането на естеството на конфликта и гарантирането на отговорност.|Joint Statement on the Invasion of Ukraine and the Importance of Freedom of Expression and Information {{!}} May 2, 2022}} В изявлението се изложени шест основни позиции на участващите организации, а именно: Дълбока загриженост за: (i) безопасността на журналистите, медийните служители и свързания с тях персонал в Украйна, които изпълняват работата си при безпрецедентни условия и са изложени на много висок риск; (ii) съобщенията, че медиите и интернет инфраструктурата на Украйна може да бъдат атакувани умишлено от руските сили в опит да се наруши достъпът до информация, включително чрез кибератаки; (iii) разпространението на дезинформация относно конфликта в Украйна в руските държавни медии, но същевременно дезинформацията не може да бъде преодоляна чрез блокиране или забрана на медии; (iv) Пропагандата на война и национална омраза, която представлява подбуждане към дискриминация, враждебност или насилие, са дълбоко вредни и забранени съгласно чл. 20 от [[Международен пакт за граждански и политически права|Международния пакт за граждански и политически права]]; (v) Ерозията на правото на свобода на изразяване и други права на човека за продължителен период от време и заглушаването на критичните гласове в Руската федерация са допринесли за създаването на среда, която улеснява войната на Русия срещу Украйна; (vi) Войната в Украйна допълнително осветлява рисковете от разпространението на [[дезинформация]], мисинформация и подбуждане към насилие и омраза, както и ограниченията на законната реч в цифрови и социално-медийни платформи в резултат на техните бизнес модели, политики и практики.<ref name=":6" /> Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предлага поетапното прекратяване на доставките на суров петрол от Русия в рамките на шест месеца и на рафинирани продукти до края на годината. Предложението, отправено на 4 май пред Европейския парламент и посрещнато с аплодисменти от евродепутатите, се обсъжда в контекста на шестия кръг от санкции на Европейския съюз срещу Русия във връзка с нападението ѝ над Украйна. Става дума за пълна забрана за внос на целия руски петрол - морски и тръбопроводен, суров и рафиниран, пояснява Фон дер Лайен. За да бъдат въведени, предложените санкции трябва да бъдат одобрени от всичките 27 държави членки на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/energy/eu-chief-proposes-russian-oil-ban-over-war-ukraine-2022-05-04/|title=EU chief proposes Russian oil ban over war in Ukraine|date=2022-05-04|work=Reuters|access-date=2022-05-04}}</ref> На 31 май лидерите на държавите членки на ЕС постигат съгласие относно санкциите срещу Русия, ограничаващи вноса на руски петрол. Забраната в целия ЕС засяга петрола, който пристига по море и представлява около 2/3 от общото количество, но не и петрола по тръбопроводи – цел, блокирана от Унгария, която внася 65% от петрола си от Русия по тръбопроводи. България получава отсрочка и ще може да купува руски петрол до 2024 г.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101654787/es-prie-6-ia-paket-sankcii-nad-rusia-balgaria-poluchi-otsrochka-za-petrola|title=ЕС прие 6-ия пакет санкции над Русия, България получи отсрочка за петрола|date=2022-05-31|work=Радио България на БНР|access-date=2022-06-01}}</ref> Тъй като Полша и Германия се ангажират до края на 2022 г. да прекратят вноса по тръбопроводи, общо 90% от руския петрол ще бъде блокиран. По този начин се отрязва огромен източник на финансиране за руската военна машина, отбелязва председателят на Европейския съвет – Шарл Мишел. Към 1 юни 2022 г. Русия доставя 27% от вносния петрол в ЕС и 40% от своя газ, за което ЕС плаща на Русия около 400 милиарда Евро годишно.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61638860|title=Russian oil: EU agrees compromise deal on banning imports|date=2022-05-31|work=BBC News|access-date=2022-06-01}}</ref> В резолюцията относно външната политика, политиката за сигурност и отбранителната политика на ЕС след агресивната война на Русия срещу Украйна, приета на пленарна сесия в Страсбург на 8 юни 2022 г., Европейския парламент препоръчва предоставянето на Украйна на статут на страна кандидатка за членство в ЕС. За приемане на резолюцията гласуват 438 евродепутати, 65 са против, 94 - въздържали се. В резолюцията се споменават и „европейските стремежи на Молдова и Грузия“, чиито заявленията са подадени след това на Украйна. Резолюцията обаче не препоръчва да даването на статут на страни кандидатки на Молдова и Грузия, а само на Украйна. В допълнение към това Европейският парламент препоръча „незабавно предоставяне на оръжия в съответствие с изразените от украинските власти нужди, по-специално чрез използване на Европейския инструмент за мир и координационен център, както и двустранни споразумения между ЕС и Украйна“. По този инструмент към момента на приемане на резолюцията са отпуснати два милиарда Евро от бюджета на ЕС.<ref>{{Cite news|url=https://www.dw.com/uk/yevroparlament-rekomenduvav-daty-ukraini-status-kandydata-na-vstup-do-yes/a-62067124|title=Європарламент рекомендував дати Україні статус кандидата на вступ до ЄС|last=Шейко|first=Юрій|date=2022-06-08|work=Deutsche Welle Україна|access-date=2022-06-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://interfax.com/newsroom/top-stories/80070/|title=Ukrainian PM thanks European Parliament for support|date=2022-06-09|work=Interfax News Agency|access-date=2022-06-10}}</ref> На 23 юни Украйна получава статута на кандидат за [[Европейски съюз|членство в ЕС]] - първата формална стъпка към присъединяването към блока. Процесът, който започва с нея, може да отнеме години и липсват гаранции, че ще завърши с успех. Едновременно с Украйна такъв статут получава Молдова, но не и Грузия. Официалните преговори за присъединяване с новите кандидати обаче няма да започнат, докато не бъдат извършени реформите, поставени от ЕС като задължително условие.<ref name="candidate_status">{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/world-europe-61891467|title=EU awards Ukraine and Moldova candidate status|last=Jessica Parker, Joe Inwood & Steve Rosenberg|first=|date=2022-06-23|work=BBC News|access-date=2022-06-24}}</ref> {{Цитат|Това е едно от най-важните решения за Украйна за всичките 30 години независимост на нашата държава. Това решение обаче не е само за Украйна. Това е най-голямата стъпка към укрепване на Европа, която може да бъде предприета точно сега, в наше време и точно в контекста на руската война, която изпробва способността ни да запазим свободата и единството си. Благодаря на всички европейски лидери. Благодаря на нашите герои - на всички и всеки, който защитава независимостта на Украйна и свободата на Европа с оръжие в ръце. Благодаря ви, че направихте новата история на Европа възможна – още по-силна, още по-свободна. Слава на Украйна!|Володимир Зеленски<ref>{{Cite news|url=https://t.me/V_Zelenskiy_official/2209|title=Одне з найважливіших рішень для України за всі 30 років незалежності нашої держави.|last=Zelenskiy / Official ✔|first=|quote=<br><br>Одне з найважливіших рішень для України за всі 30 років незалежності нашої держави. Однак це рішення – не тільки для України. Це найбільший крок на посилення Європи, який можна було зробити саме зараз, саме в наш час і саме в таких умовах, коли російська війна випробовує нашу здатність зберегти свободу і єдність.<br><br>Дякую саміту всіх лідерів Європи. Дякую нашим героям – кожному й кожній, хто зі зброєю в руках захищає незалежність України та свободу Європи. Дякую! Дякую за те, що робите можливою нову історію Європи – ще сильнішої, ще вільнішої. Слава Україні!|date=2022-06-23|work=Telegram|access-date=2022-06-24}}</ref>}} {{Цитат|Това решение укрепва Украйна, Молдова и Грузия в лицето на руския империализъм. И укрепва ЕС. Защото показва още веднъж на света, че сме единни и силни пред външните заплахи.|Урсула фон дер Лайен<ref name="candidate_status"></ref>}} == Проучвания на общественото мнение в България == На 28 февруари, четири дни след началото на нападението на Русия в Украйна, социологическата агенция „Алфа Рисърч“, съвместно с Българската национална телевизия, осъществява експресно национално представително проучване, в което участват 500 пълнолетни граждани от цялата страна. Ако през периода 2020 – 2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за руския държавен глава, при само 20 на сто отрицателни, дни след началото на войната позитивните мнения за Владимир Путин намаляват почти двойно – до 32%, а отрицателните нарастват до 48%. Резултатите показват, че над три четвърти от българските граждани смятат нахлуването на Русия в Украйна за неоправдано.<ref>{{Cite news|url=https://alpharesearch.bg/post/995-voinata-rusia-ukraina-radikalna-promiana-v-obshtestvenite-naglasi-kum-ruskia-prezident-i-rust-na-solidarnost-s-evropeiskite-strani.html|title=Войната Русия – Украйна: радикална промяна в обществените нагласи към руския президент и ръст на солидарност с европейските страни|date=Февруари 2022|work=Alpha Research|access-date=2022-03-18}}</ref> На същата дата – 28 февруари – маркетинговата агенция Pragmatica провежда количествено изследване на нагласите на хората и тяхната информираност за военните действия между Русия и Украйна сред 600 представители на градското население на България, ползващо интернет, на възраст между 20 и 69 г. Данните от това проучване показват, че от представителите на градското население в България в градове с над 50 хил. жители в трудоспособна възраст 39% подкрепят Украйна, 36% запазват неутралитет, а 16% подкрепят Русия; 72% от лицата са склонни да направят дарения, без значение дали под формата на парични средства или на продукти, а 21% са склонни да приютят украински бежанци в дома си. Изследването на Pragmatica хвърля светлина и върху източниците на информация на българските граждани относно войната в Украйна: основните два източника на информация са телевизионни предавания с 86% и публикации в социалните мрежи с 62%, докато българските и чуждестранните новинарски сайтове, взети заедно, са предпочитан източник от 38% от респондентите.<ref>{{Cite news|url=https://bnr.bg/sofia/post/101614509/prouchvane-pokazva-naglasite-na-balgarite-kam-situaciata-v-ukraina|title=Проучване показва нагласите на българите към ситуацията в Украйна|date=2022-03-11|work=Радио „София“|access-date=2022-03-18}}</ref> В периода 5 – 12 март 2022 национално представително проучване провежда и агенция „Тренд“. Поръчител е „24 часа“, а методът на регистрация – пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“. Това проучване се съсредоточава върху нагласите на българите спрямо основните институции и политически формации в България и войната в Украйна и показва, че 40% от българите са променили отношението си спрямо Русия в негативна посока, докато 46% не са променили своето отношение. Три процента от респондентите са променили отношението си в позитивна посока, а 16% смятат, че руската военна инвазия в Украйна е оправдана – близо четири пъти по-малко от тези, които са на обратното мнение – че военната инвазия не е оправдана. Трима от всеки четирима българи са на мнение, че НАТО не трябва да се намесва пряко с военно участие, а над две трети от всички интервюирани са на мнение, че България трябва да приема украински бежанци на своя територия.<ref>{{Cite news|url=https://rctrend.bg/project/нагласи-на-българите-спрямо-основнит-9/|title=Нагласи на българите спрямо основните институции, формации и войната в Украйна (март 2022)|date=2022-03-16|work=Trend|access-date=2022-03-18}}</ref> Българите най-малко съчувстват на гражданите на Украйна във връзка с нахлуването на руските войски на тяхна територия на 24 февруари от всички граждани на държави членки на ЕС, показват данните от проведеното през април и публикувано през май 2022 г. допитване Flash Eurobarometer на тема "Отговорът на ЕС на войната в Украйна". Около две трети от всички анкетирани (от 27-те държави членки) одобряват финансирането за закупуване и доставка на военна техника за Украйна, но докато 90% подкрепят тази мярка във Финландия, за България процентите са едва 30%. Също така България е една от едва двете държави (другата е Кипър), където относителното мнозинство не е съгласно, че руските власти са отговорни за войната в Украйна. България и Кипър са държавите от ЕС, които в най-малка степен са съгласни и че Украйна е част от европейското семейство и би трябвало да се присъедини към ЕС. Българите са сред най-малко удовлетворените граждани на ЕС както от реакциите на националните власти на войната в Украйна (доволните са едва 28%), така и на ниво ЕС, и в най-малка степен подкрепят предприетите икономически санкции спрямо Русия. Същевременно гражданите на България, заедно с тези на Кипър и Гърция, имат най-малко доверие в разнообразните източници на информация относно развитието на войната.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2772|заглавие=Flash Eurobarometer 506. EU’s response to the war in Ukraine. Report|автор=Ipsos European Public Affairs at the request of the European Commission, Directorate-General for Communication|дата=май 2022|труд=Eurobarometer|достъп_дата=2022-06-10}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://webgate.ec.europa.eu/ebsm/api/public/deliverable/download?doc=true&deliverableId=81726|заглавие=Flash Eurobarometer 506. EU’s response to the war in Ukraine. Factsheet Bulgaria|труд=webgate.ec.europa.eu|достъп_дата=2022-06-10}}</ref> Темата за Украйна силно поляризира българското общество, тезите на руската пропаганда се споделят от голям брой българи, а възможната национална позиция на България в конфликта между Русия и Украйна, подкрепяна от най-много граждани, е тази за неутралитет. Това са някои от резултатите и изводите от националното представително проучване "Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България - Русия", проведено през втората половин на април 2022 г. Проучването включва група въпроси, насочени към знанията, информираността и оценките на българите относно факти от историята на България, в които Русия, а в последствие СССР, играе важна роля. От въпросите, свързани конкретно с нападението на Русия над Украйна, става ясно, че българските медии са основен източник на информация - 87,4%, пред социалните мрежи - 44,5%, и близки и познати - 36,6%. Западноевропейски и американски медии са посочени като предпочитан източник на информация от 8,4% от респондентите (1002 пълнолетни български граждани), или близо два пъти по-малко от информиращите се от руски медии - 15,7%, а украински медии - от 6,9%. Подкрепа за Украйна заявяват 32,4% от участниците в допитването, подкрепящите Русия са 23,6%, а 40,7% твърдят, че не застават на някоя от страните във войната, започнала с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари. Позицията за неутралитет, заявена от 2/3 от респондентите, се споделя и от огромната част от проруските и левите избиратели, отбелязва се в доклада към проучването, публикуван на 10 май 2022 г.<ref>{{Cite journal|date=2022-05-10|title=Войната в Украйна и познаването на историческите факти в отношенията България – Русия. Данни от национално представително проучване на нагласите|url=https://estat.bg/files/richeditor/ukraine-2022-05-10-final.pdf|journal=estat.bg}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/05/14/4346078_grafika_poznavat_li_bulgarite_istoricheskite_fakti_v/|title=Графика: познават ли българите историческите факти в отношенията с Русия|last=Тончев|first=Боян|date=2022-05-14|work=Дневник|access-date=2022-05-15}}</ref> == Реакции на пазара == Московската борса временно преустановява цялата търговия на своите пазари на 24 февруари в 08:05 ч. московско време<ref>{{cite web|url=https://www.moex.com/n41370|title=Moscow Exchange has suspended trading on all of its markets until further notice|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Moscow Exchange}}</ref><ref>{{cite news |first1=Anastasia |last1=Teterevleva |first2=Maxim |last2=Rodionov |title=Moscow Exchange suspends trading on all markets |url=https://www.reuters.com/business/moscow-exchange-suspends-trading-all-markets-2022-02-24/ |newspaper=Reuters |date=February 24, 2022}}</ref>, преди да бъде възобновена в 10:00 часа.<ref>{{cite web|url=https://www.moex.com/n41373|title=Moscow Exchange resumes trading on its markets at 10:00am|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|work=Moscow Exchange|archivedate=24 February 2022|archiveurl=https://archive.is/wip/sYkGe|url-status=live}}</ref><ref>{{cite news |last=Mudgill |first=Amit |date=2022-02-24 |title=Russian stocks nosedive 20% as trading resumes on Moscow Exchange |url=https://economictimes.indiatimes.com/markets/stocks/news/russian-stocks-nosedive-20-as-trading-resumes-on-moscow-exchange/articleshow/89794446.cms |newspaper=The Economic Times}}</ref> Фондовата борса в Санкт Петербург също спира търговията до друго нареждане.<ref>{{cite news|date=24 February 2022|url=https://www.barrons.com/news/moscow-stock-exchange-says-trading-suspended-01645679707?refsec=afp-news|title=Moscow, Saint Petersburg Exchanges Say Trading Suspended|work=Agence France-Presse|publisher=Barron's|accessdate=24 February 2022|archivedate=24 February 2022|archiveurl=https://archive.is/wip/SBE5A|url-status=live}}</ref> В резултат на инвазията, цените на петрола [[Brent]] се покачват над $100 за барел за първи път от 2014 г.<ref>{{cite web |url=https://www.ft.com/content/d67df525-94b2-4462-903f-0dae153d63b0 |title=Oil rises above $100 a barrel for the first time since 2014 |last=Lockett |first=Hudson |date=2022-02-24 |publisher=The Financial Times |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref>, докато пазарите в Азия се понижават. По същия начин пазарите на [[Океания]] се сриват<ref>{{cite web |url=https://www.reuters.com/markets/europe/global-markets-wrapup-1pix-2022-02-24/ |title=Stocks dive, oil surges as Russia attacks Ukraine |last=Galbraith |first=Andrew |date=2022-02-24 |publisher=Reuters |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref><ref>{{cite web |url=https://asia.nikkei.com/Business/Markets/Stocks-dive-oil-surges-as-Putin-issues-warning-on-Ukraine |title=Stocks dive, oil surges as Putin issues warning on Ukraine |author=<!--Not stated--> |date=2022-02-24 |publisher=Nikkei Asia |access-date=2022-02-24 |df=dmy-all}}</ref>, като австралийската борса за ценни книжа и новозеландската борса с повече от 3%.<ref>{{cite news|url=https://www.abc.net.au/news/2022-02-24/australian-share-market-asx-business-global-stock-covid/100856304|title=ASX plunges by 3 per cent after Russia launches Ukraine invasion; Qantas COVID woes continue|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022|publisher=Australian Broadcasting Corporation|first=Samuel|last=Yang}}</ref><ref>{{cite news|title=Shares dive, oil soars after Russian action in Ukraine|first=Joe|last=McDonald|work=ABC News|url=https://abcnews.go.com/Business/wireStory/asian-stocks-plunge-putin-announces-action-ukraine-83078036|date=24 February 2022|accessdate=24 February 2022}}</ref> В началото на 28 февруари руската [[валута]] губи за часове една четвърт от стойността си. Стремейки се да спре спада, Руската [[централна банка]] вдига повече от два пъти основния си [[лихвен процент]], забранява на чужденци да продават руски ценни книжа и изисква от износителите да конвертират в рубли по-голямата част от приходите си в чуждестранна валута. Московската [[фондова борса]] е затворена за деня заради „развиващата се ситуация“<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/27/world/europe/ruble-russia-stock-market.html|title=The ruble crashes, the stock market closes and Russia’s economy staggers under sanctions|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-28|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref>. Според Института за международни финанси около 40% до 50% от руските резерви – официално оценени на 643,2 милиарда долара в средата на февруари 2022 г. – потенциално са недостъпни. Около половината от финансовите резерви на Руската централна банка се съхраняват в страните от Г-7 и ще бъдат замразени при новите санкции, казва [[Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност|върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност]] [[Жозеп Борел]]<ref>{{Cite news|url=https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/STATEMENT_22_1463|title=Further measures to respond to the Russian invasion of Ukraine: Press statement by High Representative/Vice-President Josep Borrell|date=2022-02-27|work=European Commission Press Corner|access-date=2022-03-01}}</ref>. Управителят на банката Елвира Набиулина признава за първи път, че санкциите, наложени на централната банка, означават, че тя не може да се намеси, за да предотврати срива на рублата в понеделник (28 февруари)<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-02-28/central-bank-sanctions-breach-fortress-russia-halt-intervention|title=Central Bank Sanctions Halt Russia’s Ruble Intervention|last=Michael Heath|first=Garfield Clinton Reynolds|date=2022-02-28|work=Bloomberg|access-date=2022-03-01}}</ref>. През март руският финансов министър Антон Силуанов потвърждава, че санкциите са лишили Москва от достъп до 300 милиарда долара от нейните златни и валутни резерви от 640 милиарда долара и твърди, че Западът оказва натиск върху Пекин за замразяването на руските златни и валутни резерви в юани. "Мисля, че нашето партньорство с Китай все пак ще ни позволи да поддържаме сътрудничеството, което сме постигнали, и не само да го поддържаме, но и да го увеличаваме в среда, в която западните пазари се затварят", добавя Силуанов.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/article/us-ukraine-crisis-russia-china-idCAKCN2LA096|title=Russia counts on sanctions help from China; U.S. warns off Beijing|last=Trevelyan|first=Mark|date=2022-03-13|work=Reuters|access-date=2022-04-18}}</ref> В изявление на служителите на Международния валутен фонд относно икономическото въздействие на войната в Украйна от 5 март 2022 г. се отбелязва, че десет дни след началото ѝ икономическите последици вече са много сериозни. Наблюдава се повишаване на цените на енергията и суровините – включително на пшеницата и други зърнени храни, което усилва инфлационния натиск от прекъсванията на веригата за доставки и възстановяването от пандемията от COVID-19. МВФ ще съветва страните членки как да калибрират своите макроикономически политики, така че да могат да управляват икономическите последици, включително чрез прекъсвания на търговията, цените на хранителни стоки и други суровини, и финансовите пазари.<ref>{{Cite news|url=https://www.imf.org/en/News/Articles/2022/03/05/pr2261-imf-staff-statement-on-the-economic-impact-of-war-in-ukraine|title=IMF Staff Statement on the Economic Impact of War in Ukraine|date=2022-03-05|work=IMF Press Center|access-date=2022-03-05}}</ref> С решение на Руската централна банка от 9 март таванът на тегленията от страна на гражданите, които имат влогове в чуждестранна валута, става 10 хил. долара, а всичко над тази сума е достъпно за тях единствено в руски рубли по официалния курс за деня. Постъпилите средства в чужда валута след 9 март няма да могат да се теглят. При обявяването ѝ мярката, която практически представлява отказ от конвертируемостта на рублата за пръв път през последните близо 30 години, е въведена за период от шест месеца.<ref>{{Cite news|url=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2022/03/09/4321979_obratno_v_sssr_rublata_prakticheski_otnovo_e|title=Обратно в СССР: Рублата практически отново е неконвертируема|last=Стоянов|first=Николай|date=2022-03-09|work=Капитал|access-date=2022-03-10}}</ref> Поради ситуацията на международните финансови пазари считано от 1 март Българската народна банка не може да определи референтен курс на българския лев към руската рубла, който да е представителен за пазарните условия, отбелязва БНБ на страницата си с валутни курсове за 9 март. <ref>{{Cite news|url=https://www.bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StExchangeRates/StERForeignCurrencies/index.htm?downloadOper=&group1=first&firstDays=09&firstMonths=03&firstYear=2022&search=true&showChart=false&showChartButton=false|title=БНБ {{!}} Курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена на златото|date=2022-03-09|work=Българска народна банка|access-date=2022-03-10}}</ref> Съобщението на БНБ е аналогично с това на Европейската централна банка (ЕЦБ). За първи март 2022 г. курсът на рублата към еврото е 117.2010. За сравнение, точно месец по-рано курсът е 86.3238.<ref>[https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/euro_reference_exchange_rates/html/index.bg.html Euro foreign exchange reference rates | ECB]</ref><ref>[https://www.ecb.europa.eu/stats/policy_and_exchange_rates/euro_reference_exchange_rates/html/eurofxref-graph-rub.bg.html ECB Russian rouble (RUB) reference rate 1 – 9 March]</ref> На 6 април, шест седмици след началото на войната, Националната банка на Украйна (НБУ) публикува предварителните данни за международните резерви на страната към 1 април. В размер на 28,1 млрд. щатски долара, международните резерви отбелязват 2% ръст, което се дължи най-вече на финансирането, получено от международни партньори, казва се в прессъобщението на НБУ. Правителството е получило 3,2 млрд. долара входящи валутни потоци, в т.ч. малко над 1 млрд. от Международния валутен фонд (по Инструмента за бързо финансиране), 639 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, 588 млн. евро от ЕС и 111 млн. долара и 312 млн. евро от Световната банка. Тези входящи потоци компенсират продажбите на чуждестранна валута от НБУ и плащанията за обслужване на публичния дълг.<ref>Офіційне Інтернет-представництво Національного банку України | [https://bank.gov.ua/en/news/all/mijnarodni-rezervi-zrosli-do-281-mlrd-dol-ssha-za-pidsumkami-bereznya Міжнародні резерви зросли до 28,1 млрд дол. США за підсумками березня] </ref> От 14 април 2022 г. Националната банка на Украйна разрешава на банките да продават на обществеността чуждестранна валута в брой. Очаква се, че възобновяването на този вид продажби, забранени още в началото на войната, ще намали възможностите за функциониране на пазара на незаконни валутни сделки и съответно ще намали рисковете за гражданите.<ref>{{Cite news|url=https://bank.gov.ua/ua/news/all/natsionalniy-bank-dozvoliv-bankam-prodavati-naselennyu-gotivkovu-inozemnu-valyutu-ta-utochniv-pravila-pogashennya-bankami-pozik-pered-nerezidentami|title=Національний банк дозволив банкам продавати населенню готівкову іноземну валюту та уточнив правила погашення банками позик перед нерезидентами|date=2022-04-14|work=Національний банк України|access-date=2022-04-15}}</ref> Около 200 000 души рискуват да останат безработни поради спирането на дейността или изтеглянето от руския пазар на редица чуждестранни компании, съобщава кметът на Москва [[Сергей Собянин]] на 18 април. В своя блог Собянин твърди, че московските власти са готови да подкрепят хората, които са изгубили работните си места, като им предоставят обучение и временна, обществено значима работа.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/live/2022/apr/18/russia-ukraine-war-mariupol-fighters-ignore-surrender-demand-ukraine-begins-process-to-join-eu-live?page=with:block-625d2e5a8f08a3f8f35ecf18#block-625d2e5a8f08a3f8f35ecf18|title=Sergei Sobyanin: About 200,000 people risk losing their jobs in the Russian capital|date=2022-04-18|work=The Guardian|access-date=2022-04-18}}</ref> Mорските потоци на руски суров петрол намаляват с една четвърт през седмицата 11-15 април в сравнение със седмицата 4-8 април, информира Bloomberg. Обемите, насочващи се към Азия от пристанища на Черно море, Балтийското и Арктическото крайбрежие, се свиват до най-ниското си ниво от два месеца. Изчислено в приходи от доставки при действащите ставки на митото за износ на суров петрол това означава с 60 милиона долара по-малко в сравнение с предходната седмица. В рамките на Европейския съюз се засилва натискът за ембарго на руския петрол, а големите търговци заявяват, че ще спрат да обработват доставките на Руската федерация.<ref>{{Cite news|url=https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-04-19/russian-crude-shipments-shrink-with-asia-bound-cargoes-dwindling|title=Russian Crude Shipments Shrink 25% in Just One Week|last=Lee|first=Julian|date=2022-04-19|work=Bloomberg|access-date=2022-04-20}}</ref> Президентът на САЩ Джо Байдън обвинява Русия за покачването на цените на американския пазар и за глобалния недостиг на храни в следствие на нахлуването ѝ в Украйна. В своя реч от 11 май Байдън заявява, че „Америка се бие на два фрона“ - в и извън пределите на САЩ, като освен че подпомага Украйна в битката ѝ за защита на декокрацията и изхранването на „онези, които са останали гладни по света, защото съществуват руски зверства“, се сблъсква с инфлация и растящи цени у дома.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/us-news/2022/may/23/us-economy-joe-biden-republicans|title=Biden pitches Democrats as saviors for US economy ahead of midterm elections|last=Gambino|first=Lauren|date=2022-05-23|work=The Guardian|access-date=2022-05-25}}</ref> Тактиката, която Русия прилага по отношение на доставките на храни, е сходна с тази, използвана в сектора на енергетиката, което го превръща в „оръжие“ с глобални последици, заявява Урсула фон дер Лайен две седмици по-късно при участието си на Световния икономически форум на 24 май. Руската армия конфискува доставки на зърно и машини в райони на Украйна и блокира износа от пристанища в Черно море. Нахлуването ѝ в Украйна и санкциите, наложени срещу нея в отговор, причиняват покачване на световните цени на зърното и торовете, предизвиквайки продоволствена криза, изтъква Фон дер Лайен. Тя призова международната общност да се обедини, за да се противопостави на „шантажа на Москва“. Доставките от Русия и Украйна представляват близо 30% от световната търговия с пшеница.<ref>{{Cite news|url=https://edition.cnn.com/europe/live-news/russia-ukraine-war-news-05-24-22/h_6f851efdf37b0be0f2f827af82bfca91|title=Russia "weaponizing" food supplies, says von der Leyen, with global repercussions|date=2022-05-25|work=CNN News|access-date=2022-05-25}}</ref> == Реакции на големите онлайн платформи == На 24 февруари Facebook съобщава, че е сформирана нова структура – многоезичен експертен Център за специални операции, чиято основна задача е да реагира на кризите в реално време. Платформата също така стартира нова функция в Украйна, която позволява на потребителите да заключват личния си профил като степен на по-висока защита за поверителността и сигурността им<ref>{{Cite news|url=https://about.fb.com/news/2022/02/metas-ongoing-efforts-regarding-russias-invasion-of-ukraine/|title=Meta’s Ongoing Efforts Regarding Russia’s Invasion of Ukraine|date=2022-02-26|work=Meta Newsroom|access-date=2022-02-28}}</ref>. Този инструмент е прилаган и преди от компанията, в т.ч. в Афганистан през август 2021 г. На следващия ден руският телекомуникационен регулатор [[Федерална служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации|Роскомнадзор]] обвинява [[Facebook]] в „нарушаване на основните [[Права на човека|права и свободи на човека]]“ поради ограничаването на достъпа до четири руски медийни профила – този на държавната информационна агенция [[РИА Новости]], на телевизионния канал на Министерството на отбраната „Звезда“, и на онлайн медиите Lenta.ru и Gazeta.ru. В своето изявление от 25 февруари Роскомнадзор съобщава за предприемането на мерки за частично ограничаване на достъпа<ref>{{Cite news|url=https://rkn.gov.ru/news/rsoc/news74108.htm|title=Приняты меры по защите российских СМИ|date=2022-02-25|work=Федеральная служба по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций|access-date=2022-02-25}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/25/world/europe/russia-facebook-access.html|title=Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent.|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-25|work=The New York Times|access-date=2022-02-25}}</ref> Към момента на обявяване на мерките не е ясно в какво точно ще се изразява частичното ограничаване на достъпа, но има очакване тази мярка да бъде аналогична с наложената от правителството през 2021 г. по отношение на [[Twitter]] – ограничаване на скоростта на достъпа до социално-медийната платформа. Коментарът на Meta, чиято собственост е Facebook, е, че ходът на Русия идва в отговор на отказа на компанията да „спре независимата проверка на [[Факт|фактите]] и етикетирането на съдържание, публикувано във Facebook от четири руски държавни медийни организации“<ref>{{Cite news|url=https://www.axios.com/russia-restricts-facebook-ukraine-99fff552-14ce-4080-865a-753d2855e4ad.html|title=Russia moves to restrict Facebook access amid Ukraine invasion|last=Fischer|first=Sara|date=2022-02-25|work=Axios|access-date=2022-02-25}}</ref>. В съобщение, публикувано на 26 февруари в профила в Twitter на Nathaniel Gleicher, който ръководи политиката по сигурността на Facebook, се казва, че социално-медийната платформа налага забрана на руските държавни медии „да пускат реклами или да си осигуряват приходи от нашата платформа навсякъде по света. Ние също така продължаваме да прилагаме етикети към допълнителни руски държавни медии“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/ngleicher/status/1497417241947607043|заглавие=Head of security policy at Meta Verified Twitter Account|автор=|фамилно_име=Nathaniel|първо_име=Gleicher|дата=2022-02-26|труд=Twitter|достъп_дата=2022-02-26}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/2/26/22952038/facebook-russian-state-media-blocked-advertising-monetization-ukraine-conflict|title=Facebook blocks Russian state media from advertising on the platform|last=Roth|first=Emma|date=2022-02-26|work=The Verge|access-date=2022-02-26}}</ref>. Подобно съобщение е публикувано и от Twitter в официалния профил Twitter Safety: „Временно преустановяваме рекламите в Украйна и Русия, за да гарантираме, че критичната информация за обществената безопасност е видима и рекламите не отвличат вниманието (от нея)“<ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/TwitterSafety/status/1497353976588689411|title=Twitter Safety|date=2022-02-26|work=Twitter Safety|access-date=2022-02-26}}</ref>. Google също налага забрана на руската държавна медия RT и други канали да получават приходи от реклами на своите уебсайтове, приложения и видеоклипове в YouTube<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/technology/youtube-blocks-rt-other-russian-channels-generating-revenue-2022-02-26/|title=Google blocks RT, other Russian channels from earning ad dollars|last=Dave|first=Paresh|date=2022-02-27|work=Reuters|access-date=2022-02-28}}</ref>. От момента на обявяване на навлизането на руските войски в Украйна много руски граждани се насочват към социалните медии, за да дадат израз на чувствата и оценките си по отношение на действията на руския президент<ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/02/25/world/europe/russia-facebook-access.html|title=Russia says it will limit access to Facebook, a major platform for dissent.|last=Troianovski|first=Anton|date=2022-02-25|work=The New York Times|access-date=2022-02-25}}</ref>. Към 28 февруари големите американски онлайн платформи като Facebook, Instagram, YouTube и Twitter остават достъпни в Русия. На 1 март Google съобщава, че повече няма да позволява на статии от руски държавни медии да се показват нито в Google News, нито в други раздели, свързани с новини. <ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/01/world/ukraine-russia-war?name=styln-russia-ukraine&region=hub&block=storyline_live_updates_block_recirc&action=click&pgtype=LegacyCollection#boeing-ford-russia|title=Ukraine Rusia War Live Updates|last=Wakabayashi|first=Dai|date=2022-03-01|work=The New York Times|access-date=2022-03-01}}</ref> Apple спира всички продажби на продуктите си в Русия, достъпа до услугата Apple Pay и премахва приложенията на руските държавни медии в App Store. Технологичният гигант деактивира показването в Apple Maps на актуална информация за инциденти и състоянието на трафика в Украйна „като предпазна мярка за украинските граждани“. „Присъединяваме се към всички онези по света, които призовават за мир“, декларира компанията в прессъобщение, публикувано на 1 март. На 25 февруари министърът на цифровите технологии на Украйна Михайло Федоров публикува в своя официален профил в Twitter кратка информация и сканирано копие от писмото си до изпълнителния директор на Apple, Тим Кук, чрез което отправя искане за блокиране на Apple Store за граждани на Руската федерация и подкрепа за пакета от санкции на правителството на САЩ.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/FedorovMykhailo/status/1497327555690610689|заглавие=Съобщение на Михайло Федоров в Twitter от 25 февруари 2022 г.|автор=Федоров|фамилно_име=Михайло|дата=2022-02-25|труд=Twitter|достъп_дата=2022-03-02}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.businessinsider.com/apple-stops-sales-in-russia-pulls-state-media-ukraine-2022-3|title=Apple halts all product sales in Russia and blocks state media outlets from the App Store|last=Reuter|first=Dominick|date=2022-03-02|work=Business Insider|access-date=2022-03-02}}</ref> На 3 март Google обявява, че преустановява продажбите на онлайн реклама в Русия, независимо от това кое е рекламодателят. След инвазията на Русия в Украйна такива действия предприемат Twitter Inc и Snap Inc. Забраната, наложена от технологичния гигант Alphabet Inc., чиято собственост е Google, обхваща Google Search, YouTube и външни издателски партньори. По данни на най-голямата руска база данни за бизнеси SPARK оборотът на Google в Русия през 2020 г. е 85,5 милиарда рубли (790 милиона долара)<ref>{{Cite news|url=https://www.rappler.com/technology/google-suspends-all-ad-sales-russia/|title=Google suspends all ad sales in Russia as censorship demands grow|date=2022-03-04|work=Rappler|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/technology/google-pauses-all-ad-sales-russia-2022-03-04/|title=Google suspends all ad sales in Russia as censorship demands grow|last=Paresh|first=Dave|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> На 4 март американската компания с глобални бизнес операции Airbnb обявява, че спира дейността си в Русия и Беларус. Мярката кореспондира със санкциите на САЩ и други западни държави срещу повечето сектори на руската икономика, в т.ч. като банките.<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/live/world-europe-60532634?ns_mchannel=social&ns_source=twitter&ns_campaign=bbc_live&ns_linkname=6221aaceec502b53cd4809e9%26Airbnb%20suspends%20operations%20in%20Russia%20and%20Belarus%262022-03-04T06%3A15%3A20.427Z&ns_fee=0&pinned_post_locator=urn:asset:5cc81b66-db55-4685-9835-48c77945b669&pinned_post_asset_id=6221aaceec502b53cd4809e9&pinned_post_type=share|title=Airbnb suspends operations in Russia and Belarus|date=2022-03-04|work=BBC News|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/business/european-us-companies-mobilise-help-ukrainians-fleeing-war-2022-03-01/|title=Factbox: European and U.S. companies mobilise to help Ukrainians fleeing war|date=2022-03-04|work=Reuters Business|access-date=2022-03-04}}</ref> На 4 март [[Роскомнадзор]] блокира изцяло достъпа до Facebook от Русия. Официалната причина за мярката, представена от телекомуникационния регулатор, е „дискриминация на руските медии“, към която са отнесени 26 случая от октомври 2020 г. до момента. В дните от началото на нападението над Украйна до блокирането Facebook ограничава достъпа до официалните страници на телевизионния канал „Звезда“, „РИА Новости“, „Спутник“, Russia Today, Lenta.ru и Gazeta.ru, което е изтъкнато като допълнителен мотив за мярката.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/news/2022/03/04/roskomnadzor-soobschil-o-blokirovke-facebook-v-rossii|title=Роскомнадзор сообщил о блокировке Facebook и Twitter в России|date=2022-03-04|work=Meduza|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/04/world/russia-ukraine/russia-facebook-ukraine|title=Russia blocks Facebook inside the country, as the Kremlin moves to stifle dissent.|last=Mike Isaac;|first=Adam Satariano|date=2022-03-04|work=The New York Times|access-date=2022-03-04}}</ref> Instagram и WhatsApp, които също са собственост на Meta (Facebook) и са по-популярни в Русия от Facebook, не са засегнати, съобщава американската компания.<ref>{{Cite news|url=https://www.washingtonpost.com/technology/2022/03/04/russia-facebook-internet-block/|title=Russia’s Internet censor says it will block access to Facebook but not WhatsApp and Instagram|last=Cat Zakrzewski|first=Elizabeth Dwoskin|date=2022-03-04|work=The Washington Post|access-date=2022-03-04}}</ref> Като налага тази мярка страната се присъединява към Китай и Северна Корея, в които достъпът до Facebook също е забранен. Блокирането на Facebook е част от последователните действия на руския президент Владимир В. Путин за заглушаване на критиката относно войната в Украйна. В деня на блокирането на Facebook за потребителите в Русия правителството приема закон, влизащ в сила незабавно, който криминализира разпространението на съобщения, определени от правителството като „невярна информация“ за руските въоръжени сили.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-introduce-jail-terms-spreading-fake-information-about-army-2022-03-04/|title=Russia fights back in information war with jail warning|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref><ref name=":5">{{Cite news|url=https://www.kommersant.ru/doc/5240960|title=Путин подписал закон об уголовном наказании за фейки об армии России и призывы к санкциям|date=2022-03-04|work=Коммерсантъ|access-date=2022-03-04}}</ref> Бъдат ли намерени за виновни в нарушаването на новия закон, прокаран чрез изменения в наказателен кодекс, обвинените за разпространението на „неверни данни“ или „невярна информация“ може да получат присъда от 700 000 рубли до 15 години затвор.<ref name=":5" /> По-строги наказания са предвидени за онези, които умишлено разпространяват „фалшива информация“ или призовават за непозволени публични действия. Руското правителство налага определението „специална военна операция“ за нападението над Украйна, което означава, че като престъпление по новия закон може да се разглежда назоваването на войната в Украйна ''война'' или ''инвазия''.<ref>{{Cite news|url=http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202203040007|title=Федеральный закон от 04.03.2022 № 32-ФЗ „О внесении изменений в Уголовный кодекс Российской Федерации и статьи 31 и 151 Уголовно-процессуального кодекса Российской Федерации“|date=2022-03-04|work=Официальный интернет-портал правовой информации|access-date=2022-03-10}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/live/2022/03/04/world/russia-ukraine/russia-facebook-ukraine|title=Russia blocks Facebook inside the country, as the Kremlin moves to stifle dissent.|last=Mike Isaac;|first=Adam Satariano|date=2022-03-04|work=The New York Times|access-date=2022-03-04}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-introduce-jail-terms-spreading-fake-information-about-army-2022-03-04/|title=Russia fights back in information war with jail warning|date=2022-03-04|work=Reuters|access-date=2022-03-04}}</ref> Twitter спира достъпа на повече от 100 профила, които усилват популярността на хаштага #IStandWithPutin, появил се в първите дни след началото на войната в Украйна. Мярката е наложена на основание участие в „координирано неавтентично поведение“ и нарушаване на политиката на Twitter за манипулиране на платформата и спам. #IStandWithPutin получава втори живот, когато автентични профили започват да публикуват критични коментари относно употребата му.<ref>{{Cite news|url=https://www.nbcnews.com/tech/internet/twitter-bans-100-accounts-pushed-istandwithputin-rcna18655|title=Twitter bans over 100 accounts that pushed #IStandWithPutin|last=Natasha Korecki|first=Ben Collins|date=2022-03-05|work=NBC News|access-date=2022-03-05}}</ref> На 4 март информационните агенции Интерфакс и РИА Новости съобщават, че с решение на Роскомнадзор, взето в съответствие с дейността на регулатора по извършването на проверка на блокове от уебстраници и въз основа на искане на Генералната прокуратура от 24 февруари, достъпът до Twitter е ограничен в цяла Русия.<ref>{{Cite news|url=https://www.rferl.org/a/russia-rferl-bbc-facebook-google-twitter-blocked/31735597.html|title=Russian Media Watchdog Blocks Facebook After Limiting Access To Multiple Other Sites|last=RFE/RL's Russian Service|date=2022-03-04|work=Radio Free Europe/Radio Liberty|access-date=2022-03-06}}</ref> На 6 март [[Тикток|TikTok]] обявява, че потребителите на услугата в Русия няма да могат повече да публикуват съдържание, нито да излъчват на живо. Онлайн платформата за създаване и споделяне на видеосъдържание, собственост на китайската компания ByteDance, аргументира мярката с рисковете за потребителите, произтичащи от новия закон срещу „фалшивите новини“, гласуван и приет на 4 март. Смята се, че около 36 милиона души използват приложението в Русия и с влизането в сила на новите правила TikTok ограничава възможностите им да взаимодействат със съдържание до ролята на зрители.<ref>[https://twitter.com/TikTokComms/status/1500535437861048320 Публикация на официалния профил TikTokComms в Twitter от 6 март]</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/news/business-60641988|title=TikTok stops new content being uploaded in Russia|last=Tidy|first=Joe|date=2022-03-06|work=BBC News|access-date=2022-03-06}}</ref> В отговор на руската инвазия в Украйна две седмици след началото ѝ американският технологичен гигант Meta Platforms Inc временно премахва за потребителите на Facebook и Instagram в Армения, Азербайджан, Естония, Грузия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Русия, Словакия и Украйна забраната за форми на политическо изразяване, които са в нарушение на ограничителните правила за реч, възхваляваща насилие – например послания в смисъла на „смърт на руските нашественици“. Също така временно са разрешени публикации, които призовават за смъртта на руския президент Владимир Путин и/или на белоруския президент Александър Лукашенко, освен ако в тях не са посочени други мишени, местоположение и метод за тяхното елиминиране. От компанията уточняват в изявление по случая, че все така не се допускат „достоверни призиви за насилие срещу руски цивилни", както и срещу руски военнопленици.<ref>[https://twitter.com/nickclegg/status/1502349805221126144 Nick Clegg – President, Global Affairs @Meta | Twitter | 2022-03-11]</ref> Позовавайки се на публикацията на информационната агенция Ройтерс, която първа информира за въведеното изключение в политиката на компанията, като се позовава и на вътрешна комуникация, руското посолство в Съединените щати отправя искане до Вашингтон да спре „екстремистката дейност“ на Meta.<ref>{{Cite news|url=https://www.aljazeera.com/news/2022/3/11/facebook-allows-posts-urging-violence-against-russian-invaders|title=Facebook allows posts urging violence against invading Russians|date=2022-03-11|work=Al Jazeera|access-date=2022-03-11}}</ref> Седмица по-рано в телевизионно интервю и в съобщение, публикувано в удостоверения му профил в Twitter, американският сенатор Линдзи Греъм призова за убийството на руския президент Владимир Путин. „Единственият начин това да приключи е някой в ​​Русия да премахне този човек“, пише Греъм в публикация от 3 март, която не е премахната от Twitter.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/exclusive-facebook-instagram-temporarily-allow-calls-violence-against-russians-2022-03-10/|title=Facebook allows Ukraine war posts urging violence against invading Russians, Putin|last=Munsif Vengattil;|first=Elizabeth Culliford|date=2022-03-11|work=Reuters|access-date=2022-03-11}}</ref> Потребителите на Instagram в Русия са уведомени, че достъпът им до услугата ще бъде преустановен в полунощ на 13 срещу 14 март в отговор на решението на нейния собственик, Meta Platforms, да позволи на потребителите на социалните медии в Украйна да публикуват съобщения като „Смърт на руските нашественици“. В изпратеното по имейл съобщение държавният комуникационен регулатор Роскомнадзор насърчава хората да преместят своите снимки и видеоклипове от Instagram преди да бъде затворен и да преминат към руските „конкурентни интернет платформи“. Блокирането на Instagram става факт 10 дни след спирането на Facebook в Русия, което Роскомнадзор обяснява с „дискриминацията на руските медии“ в социално-медийната платформа с най-много активни месечни потребители в света.<ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/russia-demands-that-us-stop-metas-extremist-activities-2022-03-11/|title=Instagram users in Russia are told service will cease from midnight|date=2022-03-13|work=Reuters|access-date=2022-03-14}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.statista.com/statistics/272014/global-social-networks-ranked-by-number-of-users/|title=Most popular social networks worldwide as of January 2022, ranked by number of monthly active users|date=2022-03-08|work=Statista|access-date=2022-03-14}}</ref> По данни на Statista от края на 2021 г. 37% от руснаците използват Facebook, а 14% – Twitter. Руската социална мрежа VKontakte е най-популярната в страната – 73% от руснаците казват, че я използват, следвана от YouTube и Instagram – с 68% и 59%, съответно. Между 19 и 26 март руският комуникационен регулатор РоскомандZor [sic] публикува в своя официален канал в Telegram няколко съобщения, адресирани до YouTube. В първото от тях регулаторът квалифицира платформата за споделяне на видеосъдържание на Google LLC като „инструмент в антируската информационна война“ и твърди, че „YouTube многократно цензурира каналите на законно регистрирани руски медии, общественици, творчески групи, спортни отбори, както и образователни проекти“. В регистъра на РоскомандZor са записани 54 случая на „ограничаване на руски канали“, в т.ч. RBC, NTV, TNT, REN TV, „Известия“, „Канал Пети“, „Руско радио“, „Царград“, „Канал 1“, „Русия 1“, „Култура“, „Звезда“, „Русия 24“, „Спутник“, „РИА Новости“, страниците на „RZHEV. 500 дни в огъня“ и „Крим. Път към Родината“. В съобщението се казва, че изпратените искания за „спиране на дискриминацията“ и „предоставяне на безплатен достъп до информация за всички потребители“ не са удовлетворени. То завършва с напомняме, че „в закона са предвидени мерки за технологично въздействие по отношение на интернет платформите“, с което РоскомандZor реферира към прекратяването на достъпа до услугите на Facebook, Instagram и Google News в Русия.<ref>[https://t.me/rkn_tg/220 Изявление на РоскомнадZor от 19 март 2022 г.] | Telegram </ref> На 24 март РоскомандZor публикува изявление, в което изисква от YouTube да възстанови достъпа до официалния канал на кримския лидер Сергей Аксьонов „във възможно най-кратък срок“ и да обясни причината за ограниченията спрямо него, а два дни по-късно отправя изискване към YouTube за възстановяването на достъпа до видео, озаглавено „Заседание на Междуведомствения координационен щаб за хуманитарно реагиране в Украйна“ и публикувано в официалния профил на Министерството на отбраната на Русия, и да обясни причините за ограничаването му (към 28 март в канала на МО на Русия в YouTube има видео с такова заглавие, публикувано на 14 март и гледано над 600 000 пъти).<ref>[https://t.me/rkn_tg/221 Изявление на РоскомнадZor от 24 март 2022 г.] | Telegram</ref><ref>[https://t.me/rkn_tg/222 Изявление на РоскомнадZor от 26 март 2022 г.] | Telegram </ref> Аксьонов е носител на руския държавен орден „За заслуги към Отечеството“ – първа степен, с който е отличен за участието си в процеса на анексия на Крим, и присъства в консолидирания списък с лица, обект на финансови санкции от страна на Обединеното кралство.<ref>HM Treasury Office of Financial Sanctions Implementation | [https://assets.publishing.service.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/1063496/Russia.pdf Consolidated list of financial sanctions targets in the UK] [last updated:25/03/2022]</ref> Още през 2014 г. санкции срещу него налагат Европейският съюз и САЩ.<ref>{{Cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2014/mar/17/us-sanctions-russian-ukrainian-targets|title=US and EU sanctions: the Russian and Ukrainian targets|last=Alec Luhn|first=Kevin Rawlinson|date=2014-03-17|work=The Guardian|access-date=2022-03-28}}</ref> == Действия на Роскомнадзор срещу Уикипедия == На 1 март Роскомнадзор изпраща уведомление от Генералната [[прокуратура]] на Русия, чрез което отправя предупреждение, че ще блокира [[Уикипедия]] заради статията „Вторжение России на Украину (2022)“, създадена на 24 февруари. Русская Википедия публикува в своя профил в Twitter екранна снимка на уведомлението<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/ru_wikipedia/status/1498729685592727554|заглавие=Публикация в Русская Википедия в Twitter от 1 март 2022|автор=Официален профил в Twitter на ru.wikipedia.org|дата=2022-03-01|труд=Twitter|достъп_дата=2022-03-02}}</ref>. В него се казва, че статията съдържа информация, разпространявана в нарушение на закона, а именно „информация за многобройни жертви сред военните на Руската федерация, както и сред цивилното население на Украйна, включително деца, за необходимостта от теглене на средства от сметки в банки на Руската федерация във връзка със санкции, наложени от чужди държави“. Уведомлението от Роскомнадзор съдържа връзка към мобилната версия на рускоезичната версия на Уикипедия. В свързано съобщение в същата публикация на рускоезичната Уикипедия в Twitter е дадена връзка към статията „[[:ru:Википедия:Что_делать,_если_Википедия_заблокирована|Какво да направите, ако Уикипедия е блокирана]]“<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/news/2022/03/01/roskomnadzor-prigrozil-blokirovkoy-vikipedii-iz-za-stati-vtorzhenie-rossii-v-ukrainu-2022|title=Роскомнадзор пригрозил блокировкой „Википедии“ из-за статьи „Вторжение России на Украину (2022)“|date=2022-03-01|work=Meduza|access-date=2022-03-02}}</ref>. На 29 март Роскомнадзор изпраща ново уведомление до Уикипедия, в което се казва, че по искане на главния прокурор на Руската федерация или на негов заместник, предприема мерки за ограничаване на достъпа до информационния ресурс [[:ru:Вторжение_России_на_Украину_(2022)|ru.wikipedia.org/wiki/Вторжение_России_на_Украину_(2022)]] поради наличието в него на „незаконна информация“ съгласно разпоредбите на Закона за информацията, информационните технологии и защитата на информацията от 2006 г. В уведомлението се посочва, че закононарушението произтича от назоваването на „специалната военна операция“ на Русия в Украйна с изрази като „руска агресия“ и „война“, както и от публикуваната информация за многочислените жертви сред военнослужещите на Руската федерация и гражданското население на Украйна, включително деца, което „не съответства на официалните данни, публикувани от Министерството на отбраната на Руската федерация“. Съгласно руското законодателство собственикът на уебсайта ([[Уикимедия|Фондация Уикимедия]]) носи административна отговорност под формата на глоба в размер до 4 милиона рубли за това, че не е премахнал определените за незаконни материали в определения срок, припомня Роскомнадзор в съобщение, публикувано в Telegram.<ref>[https://t.me/rkn_tg/226 <nowiki>Съобщение във връзка с привеждането на Уикипедия под административна отговорност в официалния канал на РокомнадZор [sic] от 2022-03-31</nowiki>]</ref> Процедурата за ограничаване на достъпа до информация се състои в изпращане на заявка до предоставящите услуги за достъп до интернет телекомуникационни оператори за предприемане на мерки за блокиране на информационния ресурс, съдържащ информацията, нарушаваща закона. Доставчикът се задължава да ограничи достъпа до посочения информационен ресурс веднага след получаване на заявка от Роскомнадзор.<ref>Федеральная служба по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций (роскомнадзор) | [https://upload.wikimedia.org/wikimedia/ru/7/7d/501025-HB-уведомление.pdf Уведомление о нарушении порядка распространении информации идентификатор записи: 501025-HB]</ref><ref>[https://mobile.twitter.com/ru_wikipedia/status/1508827837545037826 Публикация в официалния профил на Русская Википедия в Twitter от 29 март във връзка с уведомлението на Роскомнадзор]</ref> През април Таганският районен съд в Москва разглежда две дела срещу фондация „Уикимедия“ за „недостоверна информация“, която не е била премахната. Съдът намира фондацията за виновна по чл. 13.41 ал. 2 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация – „Неизтриване на информация, забранена в Руската федерация“ – и налага глоби в размер пет милиона рубли общо. Статиите, които са разгледани в първото дело и по повод на чието съдържание е наложена глоба в размер на 3 милиона рубли, са: „Битка за Киев (2022)“, „Военни престъпления по време на руската инвазия в Украйна“, „Обстрел на болница в Мариупол“, „Разрушаване на Мариуполския театър (2022)“ и „Клане в Буча“; предмет на втория иск, по който съдът налага глоба в размер на 2 милиона рубли, са статиите „Димен барут“, „Барут“ и „Руска инвазия в Украйна (2022)“.<ref>[https://twitter.com/ru_wikipedia/status/1518931315801919490 Таганский суд оштрафовал Фонд Викимедиа на 3 миллиона рублей по иску о неудалении пяти статей о войне в Украине] | [https://twitter.com/ru_wikipedia Русская Википедия] | [[Twitter]]</ref> В материала по повод на решението на съда в „[[ТАСС]]“ се казва, че според представител на Wikimedia протоколът на Роскомнадзор съдържа няколко процесуални нарушения. На първо място, той е изпратен не до местоположението на компанията в САЩ, а до мястото, където са открити твърдените нарушения. Освен това администраторите на Уикипедия са доброволци, а не длъжностни лица.<ref>{{Cite news|url=https://tass.ru/obschestvo/14479843|title=Wikimedia оштрафовали на 3 млн рублей за статьи с фейками о спецоперации на Украине|date=2022-05-26|work=ТАСС|access-date=2022-05-20}}</ref> Това е първият случай на наложена глоба за съдържанието на статии в Уикипедия от руски съд. На 18 май Роскомнадзор включва фондация „Уикимедия“ в списъка на компаниите, които са обект на изискванията на руския закон, който задължава собствениците на чуждестранни ИТ ресурси с голяма руска аудитория да отварят официални представителства в Руската федерация.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://duma.gov.ru/news/51828|заглавие=Принят закон о „приземлении“ IT-гигантов|дата=2021-06-21|труд=Государственная дума Федерального собрания Российской федерации|достъп_дата=2022-05-19}}</ref> Като ресурси на фондация „Уикимедия“ в регистъра са включени www.wikipedia.org, wikipedia.org и ru.wikipedia.org. ИТ компаниите, които попадат в обхвата на този закон, трябва да отворят клон в Русия, да отговарят на искания от Роскомнадзор и да поставят формуляр за обратна връзка на своя уебсайт – изисквания, на които към датата на включването ѝ в този списък „Уикимедия“ не отговаря, съобщава руският телекомуникационен регулатор.<ref>{{Cite news|url=https://meduza.io/news/2022/05/19/roskomnadzor-obyazal-wikimedia-foundation-otkryt-filial-v-rossii-po-zakonu-o-prizemlenii-inostrannyh-it-kompaniy?fbclid=IwAR2WSI3Oo0ylseYsfHekMseR-ybc3AifuMCVig-O7p2P0C2m7MwHFJD6LG4|title=Роскомнадзор обязал Wikimedia Foundation открыть филиал в России по закону о „приземлении“ иностранных IT-компаний|last=Интерфакс|date=2022-05-19|work=Meduza.io|access-date=2022-05-19}}</ref> Заявеният срок за изпълнението им от страна на фондация "Уикимедия" е 13 юни.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://upload.wikimedia.org/wikimedia/ru/4/4d/RCN-2022-06-03.pdf|заглавие=Роскомнадзор требует у Фонда Викимедиа до 13 июня создать форму для обращений, зарегистрироваться на их сайте и открыть филиал в России|достъп_дата=2022-06-05}}</ref> Също на 18 май в официалния профил на рускоезичната версия на Уикипедия в Twitter е публикувано съобщение относно уведомление от Роскомнадзор във връзка с две статии в англоезичната версия: 2022 Russian invasion of Ukraine и ''Rashism''. Твърденията в това известие се припокриват с тези в предходните действия за цензуриране на съдържание в Уикипедия от страна на руския регулатор: недостоверна информация за загуби, нападения срещу цивилно население, целите и формата на „специалната операция“, казва се в публикацията на Русская Википедия.<ref>[https://twitter.com/ru_wikipedia/status/1526911628687687681 Роскомнадзор добрался до английской Википедии. Сегодня пришли уведомления по статьям „2022 Russian invasion of Ukraine“ и „Rashism“] | [https://twitter.com/ru_wikipedia Русская Википедия] | [[Twitter]] </ref> На 6 юни фондация „Уикимедия“ внася жалба срещу наложената от Таганския районен съд глоба на основание несъстоятелност на обвинението относно естеството на публикуваното съдържание, за което са наложени глоби в общ размер на пет милиона рубли.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://twitter.com/Wikimedia/status/1540475861874475009|заглавие=Wikimedia Foundation appealed a Russian court's decision that we committed an offense by refusing to remove information from Russian Wikipedia articles|автор=@Wikimedia|дата=2022-06-25|труд=Wikimedia Foundation verified Twitter profile|архив_дата=2022-06-25|цитат=<br><br>This month, the Wikimedia Foundation appealed a Russian court's decision that we committed an offense by refusing to remove information from Russian @Wikipedia articles, largely related to the Russian government’s invasion of Ukraine. Learn more in @verge.}}</ref> Фондация „Уикимедия“ пледира, че въпросното съдържание - основно статии, свързани с нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година - представлява „добре подкрепено с проверени източници знание“ и че Русия няма юрисдикция над глобално действащата фондация „Уикимедия“. „Това решение предполага, че знанията в Уикипедия, подкрепени добре с проверени източници, които са несъвместими с разказите на руското правителство, представляват дезинформация“, казва в изявление Стивън Лапорт - помощник главен юрисконсулт във фондацията. Той подчертава, че руското правителство „взема на прицел информация, която е жизненоважна за живота на хората във време на криза“ и от името на фондация "Уикимедия" призовава съда „да преразгледа в полза на правото на всеки на достъп до знания и свободно изразяване." Отговорът на руското правителство се очаква в рамките на няколко седмици след датата на внасяне на жалбата.<ref>{{Cite news|url=https://www.theverge.com/2022/6/13/23164768/wikimedia-foundation-appeals-russian-court-disinformation-decision-ukraine-war-articles|title=Wikimedia Foundation appeals Russian fine over Ukraine war articles|last=Robertson|first=Adi|date=2022-06-13|work=The Verge|access-date=2022-06-25}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://wikimediafoundation.org/news/2022/03/03/wikimedia-foundation-stands-with-communities-defending-free-knowledge/|заглавие=The Wikimedia Foundation stands with its communities around the world in defending free knowledge in the face of threats from the Russian government|автор=Wikimedia Foundation|дата=2022-03-03|труд=Wikimedia Foundation|достъп_дата=2022-06-25}}</ref> На 20 юли Роскомнадзор публикува известие, че предприема „принудителна мярка срещу фондация „Уикимедия“ под формата на информиране на интернет потребителите чрез търсачките за нарушаване на руското законодателство от страна на чуждестранно лице“. С тази мярка регулаторът налага на руските търсачки изискването да добавят информация към резултатите от дадено търсене, извлечени от Уикипедия, че са публикувани и достъпни в нарушение на руското законодателство. „Редица материали, определени за забранени, включително фалшива информация за специалната военна операция на територията на Украйна, остават неизтрити в Уикипедия (собственост на Wikimedia Foundation, Inc.)", казва се в известието на Роскомнадзор. В него регулаторът припомня, че фондацията "многократно е подвеждана под административна отговорност за това, че не е изтрила незаконната информация", а общият размер на наложените ѝ глоби от страна на Роскомнадзор възлиза на 5 милиона рубли. В новината на „Ройтерс“ във връзка с действията на Роскомнадзор срещу Уикипедия се отбелязва, че със спирането на голяма част от руските независими медии след нахлуването на Русия в Украйна „Уикипедия стана един от последните налични източници на проверена информация за войната, достъпна за руснаците“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://rkn.gov.ru/news/rsoc/news74404.htm|заглавие=Роскомнадзор принял меры в отношении Wikimedia Foundation|дата=2022-07-20|труд=Федеральная служба по надзору в сфере связи, информационных технологий и массовых коммуникаций|достъп_дата=2022-07-20}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.reuters.com/world/europe/russia-punish-wikimedia-foundation-over-ukraine-conflict-fakes-2022-07-20/|title=Russia to punish Wikimedia Foundation over Ukraine conflict 'fakes'|last=Редактор на публикацията: Guy Faulconbridge|date=2022-07-20|work=Reuters|access-date=2022-07-20|language=en}}</ref> == Реакции на световни анализатори == Политологът [[Ноам Чомски]] определя руското нападение срещу Украйна като непредизвикано и тежко военно престъпление, което може да се сравни с нападението на [[Война в Ирак (2003)|САЩ и Великобритания над Ирак]] през 2003 година и дори с [[Полша във Втората световна война|подялбата на Полша между Хитлер и Сталин]] през септември 1939 година, поставила началото на Втората световна война. Според него това е повратна точка от човешката история, която може да доведе до катастрофална Трета световна война.<ref>Ноам Чомски: Военна ескалация на САЩ срещу Русия ще е „смъртна присъда за човечеството“. [https://epicenter.bg/article/Noam-Chomski--Voenna-eskalatsiya-na-SASht-sreshtu-Rusiya-shte-e--quot-smartna-prisada-za-chovechestvoto-quot-/275549/11/0 Епицентър, 4 март 2022 г.]</ref> Според политологът Джон Миършаймър Западът също носи отговорност за украинската криза. Проблемите около Украйна според него тръгват от идеята на НАТО да обяви, че Украйна ще стане член на съюза. Руските лидери определят това решение като екзистенциална заплаха. Миършаймър смята, че не трябва да се подценява колко безмилостни могат да бъдат великите сили, когато са притиснати в ъгъла. Докато Западът се надява да нанесе унизително поражение на Путин и да предизвика отстраняването му от власт, съществува сериозна заплаха това да го насочи към употреба на ядрени оръжия.<ref>Джон Миършаймър: Защо Западът носи основната отговорност за украинската криза. [https://glasove.com/na-fokus/dzhon-miarshaymar-zashto-zapadat-nosi-osnovnata-otgovornost-za-ukrainskata-kriza?fbclid=IwAR2qhiAnxbt4JIrJ_5LPaSULtvWqlfC8E5cPF1pHIkGGOmXgx6CrrhThee0 16 март 2022 г. Гласове.]</ref> [[Стивън Коткин]] заема противоположна позиция. Според него това, което представлява Русия днес, не е отклонение от историческия модел, който я формира през последните два века, като много преди съществуването на НАТО, още през деветнадесети век, Русия изглежда така: тя има автократ, в нея има репресии и милитаризъм. Той твърди също, че ако не са се били присъединили към НАТО, днес Полша или Прибалтийските държави щяха да са поставени в ситуацията на Украйна. Отговаряйки на въпрос за разликите между ''сталинизма'' и ''путинизма'' Коткин заявява, че режимът на руския президент не е същият като този на Сталин или като този на руския цар, тъй като светът се е променил, както и самата Русия. Шокът е в това, че въпреки големите промени, „все още виждаме този модел, от който Русия не може да се откъсне.“<ref>{{Cite news|url=https://www.newyorker.com/news/q-and-a/stephen-kotkin-putin-russia-ukraine-stalin|title=The Weakness of the Despot|last=Remnick|first=David|date=2022-03-11|work=The New Yorker|access-date=2022-03-17}}</ref> Според Юрий Костенко, един от украинските политици, участвали в преговорите за разоръжаването на страната през 90-е години на миналия век, Киев е трябвало да запази своя ядрен арсенал. Той вижда в ядреното разоръжаване на страната тогава „ужасна грешка“. През 1994 година Украйна, която е третата ядрена сила в света, предава своя ядрен арсенал на Русия. В замяна САЩ, Русия и Великобритания поемат ангажимент да спазват независимостта и суверенитета на Украйна. Оказва се обаче, че тези договорки са били напразни. Според него историята показва, че когато Русия подписва нещо, това не означава, че тя ще го спазва.<ref>Трудните уроци, които научиха Украйна да не вярва на Русия. [https://www.investor.bg/centralna-i-iztochna-evropa/335/a/trudnite-uroci-koito-nauchiha-ukraina-da-ne-viarva-na-rusiia-346450/ 25.02.2022 г. Инвестор.БГ.]</ref> Американският политолог, социолог и философ [[Франсис Фукуяма]] заявява, че повече от всичко друго днешна Русия носи характеристиките на нацистка Германия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dw.com/en/francis-fukuyama-russia-now-resembles-nazi-germany/av-62538492|заглавие=Francis Fukuyama: Russia now 'resembles Nazi Germany'|дата=2022-07-20|труд=DW News|достъп_дата=2022-07-27}}</ref> За Фукуяма политическият режим в Русия – вид краен [[национализъм]], чийто [[Идеология|идеолог]] е Владимир Путин с неговия абсолютен контрол върху всички лостове на властта – е много слабо институционализиран и поради тази причина нестабилен. Според него евентуално завръщане на [[Доналд Тръмп]] като [[Президент на Съединените американски щати|президент на САЩ]] би решило всички проблеми на Русия поради явното му желание да изтегли САЩ от НАТО, което съвпада с интересите на Русия.<ref name=":9">{{Cite news|url=https://www.dw.com/en/trump-2024-comeback-would-solve-all-of-russias-problems/a-62538201|title=Trump 2024 comeback would 'solve all of Russia's problems'|date=2022-07-20|work=DW|access-date=2022-07-27}}</ref> Фукуяма подчертава важността на това Украйна да постигне известен напредък и да си възвърне военната сила през лятото на 2022 г., защото „единството на Запада зависи от това хората да вярват, че има военно решение на проблема в близко бъдеще“. Според автора на книгата „[[Краят на историята и последният човек]]“ (1992) създаде ли се усещане за безизходица, която ще продължи вечно, единството ще започне да се разпада и ще има повече призиви към Украйна да се откаже от територия, за да се сложи край на войната.<ref name=":9" /> == Източници == <references /> {{Превод от|en|2022 Russian invasion of Ukraine|1073737669}} {{Руско нападение над Украйна}} {{Портал|Военно дело|Политика|Украйна|Русия}} [[Категория:Руско-украинска война]] [[Категория:Военна история на Русия]] [[Категория:Военна история на Украйна]] [[Категория:2022 година в Европа]] [[Категория:Иредентизъм]] nkilr47btnl0vihf9p32zqvzn35sfnb 0 803620 11473806 11472361 2022-07-29T07:14:34Z Nikolai Boyanov 270141 /* Концерти и фен-срещи */ wikitext text/x-wiki {{Концертно турне | име на турне = Beyond LIVE | картинка = | брой концерти = 50 (към 30 юли 2022 г.) }} '''Beyond LIVE''' е онлайн услуга за стрийминг на концерти от Beyond LIVE Corporation. Първоначално е основана през април 2020 г. като сътрудничество между [[SM Entertainment]] и [[Naver]]. Първият концерт, "SuperM: Beyond the Future" от [[SuperM]], се проведе на 26 април 2020 г.<ref>[https://www.smentertainment.com/PressCenter/Details/4339 SM Entertainment: SM X NAVER 's live concert streaming service 'Beyond LIVE' is raising curtains with SuperM on April 26th!]</ref> На 4 август 2020 г. SM Entertainment и [[JYP Entertainment]] обявиха съвместното създаване на компанията Beyond LIVE Corporation<ref>[https://www.soompi.com/article/1416953wpp/sm-and-jyp-announce-joint-establishment-of-online-concert-company-beyond-live-corporation Soompi: SM And JYP Announce Joint Establishment Of Online Concert Company Beyond LIVE Corporation]</ref> На 23 декември 2021 г. Beyond LIVE обяви старта на собствена платформа за стрийминг на живо, наречена още Beyond LIVE. Първият концерт в платформата бе "SMTOWN Live 2022: SMCU Express@Kwangya", проведен на 1 януари 2022 г.<ref>[https://www.bandwagon.asia/articles/beyond-live-launches-own-livestreaming-platform-smtown-jyp-entertainment-smcu-express-december-2021 Bandwagon: Beyond LIVE launches own livestreaming platform]</ref> == Концерти и фен-срещи == {| class="wikitable" style="text-align:center;" |- ! Дата ! Име ! Изпълнител ! Гледаемост ! Повторно VOD ! Мулти-камера VOD ! Повторно излъчване |- ! colspan="7" | 2020 |- | 26 април | Beyond the Future {{hidden|'''Сетлист'''| # I Can't Stand The Rain # GTA (Taeyong) # Dream In A Dream + New Heroes (Ten) # Move + Want (Taemin) # Super Car # Bass Go Boom (Lucas) # Betcha + UN Village (Baekhyun) # Tiger Inside # 2 Fast # Baby Don't Stop (Taeyong & Ten) # Talk About (Mark) # Confession + Spoiler (Kai) # No Manners # Jopping }} | [[SuperM]] | 75,000<ref>[https://www.forbes.com/sites/tamarherman/2020/04/26/superms-virtual-k-pop-concert-sees-major-earnings/?sh=cd8d2d7293ef Forbes: SuperM’s Virtual K-Pop Concert Sees Major Earnings]</ref> | 31 юли 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – | – |- | 3 май | Beyond the Vision {{hidden|'''Сетлист'''| # Take Off # Love Talk (English ver.) # Regular # Yeah Yeah Yeah # Lovely (Ten & Winwin dance cover) # Red Bean (Kun & Xiaojun cover) # Face to Face (Kun, Ten & Xiaojun) # King of Hearts (Lucas, Winwin, Hendery & Yangyang) # Say It # Come Back # Moonwalk # Dream Launch # Turn Back Time # Let Me Love U }} | [[Ен Си Ти|WayV]] | | 7 август 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – | – |- | 10 май | Beyond the Dream Show {{hidden|'''Сетлист'''| # Go # Drippin # We Go Up # Stronger # Dunk Shot # Chewing Gum # Don't Need Your Love # We Young # Best Friend # Candle Light # Puzzle Piece + 7 Days # Ridin # Quiet Down # Boom }} | [[Ен Си Ти|NCT Dream]] | | 14 август 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – | – |- | 17 май | Beyond the Origin {{hidden|'''Сетлист'''| # Cherry Bomb # Chain # Regular (English ver.) # Boom # Make Your Day # White Night # Kick It (DJ Johnny Remix) # Love Me Now (DJ Johnny Remix) # Superhuman # Wake Up # Baby Don't Like It # Punch # Touch # Highway to Heaven (English ver.) # Kick It }} | [[Ен Си Ти|NCT 127]] | 104,000<ref>[https://twitter.com/SMTOWNGLOBAL/status/1262173922318970881?s=20 @SMTOWNGLOBAL on Twitter: #NCT127 wowed over 104,000 viewers in 129 countries at their #BeyondLIVE concert online (May 18, 2020 tweet)]</ref> | 21 август 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 24 септември 2020<br><small>(V Live)</small><br>Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – |- | 24 май | Beyond the T {{hidden|'''Сетлист'''| # Mirotic # The Chance of Love # Before U Go # Truth # Android # Trigger # Asu Wa Kuru Kara # Follow (Yunho) # Chocolate (Changmin) # Always With You # Dream # Maximum # Keep Your Head Down # Rising Sun }} | [[TVXQ]] | | 28 август 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 25 септември 2020<br><small>(V Live)</small><br>Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – |- | 31 май | Beyond the Super Show {{hidden|'''Сетлист'''| # Superman # 2YA2YAO! # U # Sexy, Free & Single # Mr. Simple # Home (Super Junior-K.R.Y.) # Heads Up # Devil # Super Clap # Bout You (Super Junior-D&E) # Oppa, Oppa (Super Junior-D&E) # Mamacita # Black Suit # Sorry, Sorry # Runaway # Shining Star }} | [[Супер Джуниър|SUPER JUNIOR]] | 123,000<ref>[https://n.news.naver.com/entertain/now/article/112/0003303987 Naver News (KR): 슈퍼주니어, 비욘드 라이브로 역대급 슈퍼쇼..12만 3천 명 팬들 환호]</ref> | 4 септември 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 16 октомври 2020<br><small>(V Live)</small><br>Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – |- | 9 август | World in A Day {{hidden|'''Сетлист'''| # Stuck in My Head (Rock ver.) # Touchdown (Rock ver.) # Fancy (Rock ver.) # Heart Shaker (Remix) # Love Foolish # TT # What is Love? # Yes or Yes? # Shadow # Firework # Feel Special # More & More # 21:29 # Turn It Up # Cheer Up }} | [[Twice]] | 100,000<ref>[https://www.allkpop.com/article/2020/09/netizens-are-impressed-at-the-high-viewership-for-super-junior-and-twices-online-concerts Allkpop: Netizens are impressed at the high viewership for Super Junior and TWICE's online concerts]</ref> | 30 октомрви 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 30 ноември 2020<br><small>(V Live)</small><br>Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – |- | 23 август | The Moment With Us {{hidden|'''Сетлист'''| # Midnight Story # Way to Busan # The One I Love # Home # The Little Prince (Ryeowook) # Dorothy # Mirror # The Way Back to You # Paralell Lines (Yesung) # ...ing # Shadowless # I Can't # When We Were Us # Dreaming (Kyuhyun) # Sky # Marry U }} | [[Супер Джуниър-К.Р.Й.|SUPER JUNIOR-K.R.Y.]] | | 13 ноември 2020<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 4 декември 2020<br><small>(V Live)</small><br>Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – |- | 29 август | a-nation online 2020 {{hidden|'''SuperM'''| # Jopping # Super Car # With You # Dangerous Woman # 100 }} {{hidden|'''SUPER JUNIOR'''| # U # 2YA2YAO! # Super Clap # Mamacita (Japanese ver.) # Mr. Simple (Japanese ver.) # Devil }} {{hidden|'''Red Velvet'''| # Monster (Irene & Seulgi) # Psycho # Bad Boy # Umpah Umpah # Red Flavor }} {{hidden|'''[[EXO (к-поп група)|EXO-SC]]'''| # What a Life # Rodeo Station # Telephone # We Young # Fly Away # 1 Billion Views }} | Различни артисти | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | – |- | 7 ноември | 15th Anniversary Special Event : Invitation {{hidden|'''Сетлист'''| # Miracle # Devil # This is Love # Evanesce # One More Chance # U # Super Clap # Sorry, Sorry # Mr. Simple # Bonamana # The Melody # From U }} | SUPER JUNIOR | 123,000<ref>[https://n.news.naver.com/entertain/now/article/112/0003303987 (KR) Herald Pop: 슈퍼주니어, 비욘드 라이브로 역대급 슈퍼쇼..12만 3천 명 팬들 환호]</ref> | 1 април 2021 | Няма мулти-камера | – |- | 22 ноември | Unlock : Go Live in Life {{hidden|'''Сетлист'''| # District 9 # Victory Song # Question # Side Effects # Double Knot # M.I.A. # Wow (Lee Know, Hyunjin & Felix) # My Universe (Seungmin & I.N. feat. Changbin) # Mixtape#4 # Blueprint # God's Menu # All In (Korean ver.) # Ex # I Am You # We Go (Bang Chan, Changbin & Han / 3Racha) # Easy # My Pace # Back Door # Boxer # Hellevator # Miroh # Ta }} | [[Stray Kids]] | | 9 април 2021 | 9 април 2021 | – |- | 27 ноември | 2020 K-Pop x K-Art Concert Super KPA {{hidden|'''Сетлист'''| '''Super Junior''' # 2YA2YAO! # Super Clap # One More Chance # When We Were Us (Super Junior-K.R.Y.) # Devil # Sorry, Sorry '''NCT Dream''' # We Go Up # Quiet Down # Best Friend # Bye My First # Boom # Ridin '''Elris''' # Jackpot # This is Me # We, First '''Cravity''' # Flame # Break All The Rules # Jumper # Sunrise # Ohh Ahh '''RGP''' # Dang Diggi Bang # Beautiful Girl }} | SUPER JUNIOR, NCT Dream, [[Elris]], [[Cravity]], [[RGP]] | | Не е предоставено | Не е предоставена | – |- | 26 декември | 2020 Online Fanmeeting "Dong, Bang, Shin Ki with Cassiopeia" {{hidden|'''Сетлист'''| # The Chance of Love # Hug # Tonight # Rise as One (Changmin) # Follow (Yunho) # Catch Me }} | TVXQ | | 29 май 2021<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | Няма мулти-камера | – |- | 27 декември | Resonance : Global Wave {{hidden|'''Сетлист'''| # NCT U - Boss # NCT U - 90's Love # NCT U - Work It # WayV - Nectar # NCT Dream - Ridin # NCT U - Baby Don't Stop # NCT U - Faded in My Last Song # NCT U - The 7th Sense # NCT U - Make a Wish (Birthday Song) # NCT U - All About You # NCT U - Without You # NCT U - My Everything # NCT U - Light Bulb # NCT U - From Home (Rearranged ver.) # NCT Dream - Go # NCT Dream - Deja Vu # NCT 127 - Touch # WayV - Bad Alive (English ver.) # NCT 127 - Kick It # NCT U - Misfit # NCT 2020 - Resonance }} | [[Ен Си Ти|NCT]] | 200,000<ref>[https://twitter.com/NCTsmtown/status/1343410180273291264 @NCTsmtown on Twitter: December 28, 2020 tweet]</ref> | 20 юли 2021<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 30 юли 2021<br><small>(V Live)</small><br>Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | – |- ! colspan="7" | 2021 |- | 1 януари | SMTOWN Live "Culture Humanity" {{hidden|'''Сетлист'''| # NCT Dream - Ridin # WayV - Take Off # NCT 127 - Punch # Red Velvet - Bad Boy # Red Velvet - Peek-A-Boo # Ginjo feat. Ten & Xiaojun - The Riot # Kai - Mmmh # Kai - Reason # Taemin - Criminal # Taemin - Idea # Super Junior-D&E - Growing Pains # Imlay feat. Yangyang - Asteroid # SuperM - 100 # SuperM - Better Days # Baekhyun feat. Mark - UN Village # Baekhyun - Candy # Super Junior-K.R.Y. - When We Were Us # Kangta - Couch Syrup # Taeyeon - Four Seasons # Taeyeon - Happy # Taeyeon - What Do I Call You # Raiden feat. Winter - Yours # NCT U - From Home # NCT U - Make a Wish (Birthday Song) # NCT U - Work It # NCT U - 90's Love # Super Junior - Super Clap # Super Junior - 2YA2YAO! # TVXQ - The Chance of Love # TVXQ - Dream # aespa - Black Mamba # NCT Dream - Deja Vu # WayV - Turn Back Time # NCT 127 - Kick It # Red Velvet - Psycho # SuperM - One (Monster & Infinity) # Super Junior - Burn the Floor # TVXQ - Keep Your Head Down # SMTOWN - Hope # Raiden - EDM Stage # Ginjo - EDM Stage # Imlay - EDM Stage }} | [[SM Entertainment|SMTOWN]] | 35,800,000<ref>[https://www.soompi.com/article/1446500wpp/smtown-live-online-concert-draws-whopping-35-8-million-viewers-from-all-over-the-globe SMTOWN LIVE Online Concert Draws Record-Breaking 35.8 Million Viewers From All Over The Globe]</ref> | – | – | – |- | 3 януари | Light {{hidden|'''Сетлист'''| # Young + Trouble # Ghost # Underwater # R U Ridin? # UN Village # Every Second # What I Want for Christmas # Amusement Park # Love Again # Addicted # Get You Alone # Ice Queen + Call Me Baby + Growl + Blooming Day # Psycho # Ringa Ringa Ring # Poppin # Candy # Garden in the Air <small>'''(Encore)'''</small> # Cherish <small>'''(Encore)'''</small> }} | [[Бекьон|Baekhyun]] | 110,000<ref>[https://twitter.com/weareoneEXO/status/1345904384916426754?s=20 @weareoneEXO on Twitter: January 4, 2021 tweet]</ref> | 20 юли 2021<br><small>(V Live)</small><br>30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | Няма мулти-камера | – |- | 27 март | Online Fanmeeting "On : Xiuweet Time" {{hidden|'''Сетлист'''| # Let Out the Beast # Shake # Serenity # Sign + Damage + Gravity # Obsession }} | [[Шумин|Xiumin]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | – |- | 4 април | SHINee World {{hidden|'''Сетлист'''| # Good Evening # Dream Girl # I Really Want You # Heart Attack + Married to the Music # Hello # Attention # View # Code # Prism # Sherlock (Clue + Note) # Everybody # Don't Call Me # Atlantis # Love Like Oxygen # Kiss Kiss # Juliette # Selene 6.23 # An Encore }} | [[Шайни|SHINee]] | 130,000<ref>[https://entertain.naver.com/read?oid=108&aid=0002944744&spi_ref=m_entertain_twitter (KR) Starnews: 샤이니 '비욘드 라이브' 성료..120개국+13만명 팬소통 "행복"(종합)]</ref> | Скоро | Скоро | 13 април 2021<br>17 април 2021<br>18 април 2021<br>18 април 2021 |- | 25 април | E.L.F. Japan 10th Anniversary ~The SUPER Blue Party~ {{hidden|'''Сетлист'''| # Burn the Floor # Super Clap # U + Sorry, Sorry + Devil # Phantom Pain (Yesung) # Traveler (Super Junior-K.R.Y.) # Wings (Super Junior-K.R.Y.) # House Party # Star }} | SUPER JUNIOR | | 1 септември 2021<br><small>(Blu-ray/DVD)</small> | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 2 май | N.G.D.A (Never Gonna Dance Again) {{hidden|'''Сетлист'''| # Think of You # I Think It's Love # Guess Who + Sexuality # Criminal # Idea # Heaven # Door (Korean ver.) # Move # Goodbye (Korean ver.) # Shadow # Want # Drip Drop # Advice # Pinocchio # Black Rose # Danger # Soldier + Rise # I'm Crying (Korean ver.) <small>'''(Encore - Surprise Live)'''</small> # Snow Flower <small>'''(Encore - Surprise Live)'''</small> }} | [[Темин|Taemin]] | | Скоро | Няма мулти-камера | 16 май 2021<br>17 май 2021 |- | 23 май | SHINee World J Presents ~Bistro de SHINee~ {{hidden|'''Сетлист'''| # Don't Call Me # Atlantis # Diamond Sky # Seasons # Superstar }} | SHINee | | 24 ноември 2021<br><small>(Blu-ray/DVD)</small> | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 7 юли | Online Fanmeeting 'Office : Foundation Day' {{hidden|'''Сетлист'''| # Kick It # Welcome to My Playground # Highway to Heaven (English ver.) # Gimme Gimme # Music, Dance # Dreams Come True }} | NCT 127 | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 25 юли | Special Event ~ I'll Light Your Way ~ {{hidden|'''Сетлист'''| # If You # Somattanda - Hatsukoi # Because I Love You # Wish # Like Us # Fireworks # Let Me Kiss # No More Love (VCR) # We # A Letter in the Wind # Wherever You Are (cover) # Paper Umbrella # My Dear # Beautiful Night }} | [[Йесънг|Yesung]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 24 август 2021<br>25 август 2021<br><small>(Киносалон)</small> |- | 8 август | Right Through Me {{hidden|'''Сетлист'''| # We # Where the Sea Sleeps # Landed # Hey (cover) # So, This is Love # Walk # Home Alone # Habits # Time of Our Life # Day & Night (Dowoon) # All the Things You Wanted # Still # You Were Beautiful # Not Mine (Wonpil) # Want to Love You (Young K) # Right Through Me # From the Ending of a Tragedy # Thanks To # Beautiful Feeling # My Day # Days Gone By # Love Parade # Sing Me }} | [[DAY6 (Even of Day)]] | | 30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 29 август 2021<br>30 август 2021<br><small>(V Live)</small> |- | 16 август | Online Fanmeeting - inteRView vol.7 : Queendom {{hidden|'''Сетлист'''| # Psycho # Umpah Umpah + Power Up + Red Flavor # Hello, Sunset # Pose }} | [[Red Velvet]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 25 август | Online Fanmeeting 'Hot! Summer Dream' {{hidden|'''Сетлист'''| # Boom # Deja Vu # ANL # Life is Still Going On # Hot Sauce # Hello Future }} | NCT Dream | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 4 септември | 13th Anniversary Online Fanmeeting <Dear. HOTTEST> {{hidden|'''Сетлист'''| # I'm Your Man (Korean ver.) # Without You (Switching parts) # So Crazy (Switching parts) # Heartbeat (Knowing-all-the-beat) # Again & Again (Knowing-all-the-beat) # My House (Acoustic ver.) # Moon & Back # Hold You # Make It # Hands Up }} | [[2PM]] | | 30 май 2022<br><small>(Beyond LIVE)</small> | Скоро<br><small>(Beyond LIVE)</small> | 25 септември 2021<br>26 септември 2021<br><small>(V Live)</small> |- | 26 септември | Groks in the Keyland {{hidden|'''Сетлист'''| # Helium # Yellow Tape # Imagine # Show Me # Hologram # Saturday Night # Forever Yours # I Wanna Be # One of Those Nights # Good Good + Body Rhythm # Eighteen (End of My World) # Chemicals # I Will Fight # Bad Love # This Life }} | [[Кий (певец)|Key]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 17 октомври 2021<br>18 октомври 2021 |- | 6 ноември<br>7 ноември<br>8 ноември | 2021 Musical <Marie Antoinette> Live | [[Дойонг|Doyoung]] | | Предоставено за 24 часа | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 14 ноември | Bigeast Fanclub Event 2021 Tohoshinki The Garden ~Online~ {{hidden|'''Сетлист'''| # Hello # Truth (Japanese ver.) # Hot Sauce # Guilty # Small Talk }} | TVXQ | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 12 декември | KLoor (#Cinema) {{hidden|'''Сетлист'''| # Nothing on Me # Reason # Spoiler # Come In # Blue # Ride or Die # Confession # To Be Honest # Domino # Vanilla # Amnesia # Hello Stranger # I See You # Jekyll # Mmmh # Peaches }} | [[Кай|Kai]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 15 декември 2021<br>18 декември 2021 |- | 19 декември | 2nd Tour 'Neo City : Seoul – The Link' {{hidden|'''Сетлист'''| # Kick It # Lemonade # Earthquake # Elevator (127F) # Dreamer # Love Song # Another World (Taeil) # Love Sign (Taeil & Haechan) # Bassbot + Run Back 2 U (Johnny, Taeyong, Yuta & Jaehyun) # Music, Dance # Highway to Heaven # Breakfast # Vibration (Mark) # Moonlight (Taeyong) # The Himalayas (Taeyong & Mark) # Lipstick (Jungwoo dance) # Focus (+ Johnny dance break) # Lost (Jaehyun) # The Rainy Night # White Night # The Reason Why It's Favorite (Doyoung) # Favorite (Vampire) # Simon Says # Love on the Floor # Bring the Noize # Butterfly (Yuta) # Paradise # Love Me Now # Touch # Pilot # Sticker # Cherry Bomb # Dreams Come True <small>'''(Encore)'''</small> # Promise You <small>'''(Encore)'''</small> }} | NCT 127 | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 26 декември 2021 |- | 21 декември | Fan Party <Best Choi's Minho 2021> {{hidden|'''Сетлист'''| # I'm Home # Prism + Electric + Body Rhythm # Control Me # Heartbreak # Area }} | [[Минхо|Minho]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 26 декември | 4th World Tour 'Ⅲ' : Seoul {{hidden|'''Сетлист'''| # The Feels # Feel Special # Up No More # Queen # Fancy # Turn It Up # Shot Clock # Get Loud # I Can't Stop Me # Espresso # Icon # Cry For Me # Scientist # Real You # Moonlight # Cactus # Rewind # What is Love? # Knock Knock # More & More # Dance the Night Away # Alcohol-Free # Heart Shaker # Push & Pull (Sana, Jihyo & Dahyun) # Hello (Nayeon, Momo & Chaeyoung) # 1,3,2 (Jeongyeon, Mina & Tzuyu) # The Best Thing I Ever Did # Merry & Happy # Baby Blue Love <small>'''(Encore)'''</small> # TT (TAK Remix) <small>'''(Encore)'''</small> # I Love You More Than Anyone <small>'''(Encore)'''</small> # Rollin <small>'''(Encore)'''</small> # Say You Love Me <small>'''(Encore)'''</small> # Do It Again <small>'''(Encore)'''</small> # Precious Love <small>'''(Encore)'''</small> }} | Twice | | 27 май 2022<br><small>(DVD)</small><br>24 юни 2022<br><small>(Blu-ray)</small> | Няма мулти-камера | 23 януари 2022<br>24 януари 2022 |- ! colspan="7" | 2022 |- | 1 януари | SMTOWN Live 2022 : SMCU Express@Kwangya {{hidden|'''Сетлист'''| # TVXQ - Rising Sun # aespa - Black Mamba (Orchestra ver.) # NCT Dream - Hello Future # Red Velvet - Psycho # NCT 127 - Favorite (Vampire) # Kai - Mmmh # Key feat. Taeyeon - Hate That # Taeil, Kyuhyun & Onew - Ordinary Day # Wendy - Like Water # Kangta - Free to Fly 2021 # Kangta - Maybe # WayV - Kun & Xiaojun - Back to You (English ver.) # Joy - Hello # Onew feat. Ningning - Way # Hyoyeon feat. Giselle - Second # Taeyong, Jeno, Hendery, Giselle & Yangyang - Zoo # SMTOWN - Dear My Family # Super Junior - The Crown # Super Junior - Burn the Floor # Super Junior - Black Suit # Super Junior - Mamacita # Super Junior - Devil # U-Know - Thank U # Minho - Heartbreak # aespa - Next Level # BoA - Woman # Kai - Peaches # Key - Bad Love # Max Changmin - Fever # aespa - Dreams Come True # Red Velvet - Pose # Hyoyeon feat. Yangyang - Dessert # Taeyeon - Weekend # BoA - Only One # GOT the Beat - Step Back # NCT U - Universe (Let's Play Ball) # NCT 2021 - Beautiful # aespa - Savage # NCT Dream - Hot Sauce # Red Velvet - Queendom # NCT 127 - Sticker # Super Junior - House Party # BoA - Better # TVXQ - Catch Me # SMTOWN - Hope from Kwangya # Hyo (Hyoyeon) - EDM Stage # Raiden feat. Xiaojun - EDM Stage # J.E.B - EDM Stage # Ginjo - EDM Stage # Minimonster - EDM Stage # Imlay - EDM Stage # Mar Vista - EDM Stage # Hitchhiker - EDM Stage }} | SMTOWN | 51,000,000<ref>[https://www.allkpop.com/article/2022/01/sm-town-live-2022-smcu-express-at-kwangya-racks-up-over-51-million-viewers-worldwide Allkpop: 'SM Town Live 2022: SMCU Express at Kwangya' racks up over 51 million viewers worldwide]</ref> | – | – | 29 януари 2022 |- | 23 януари | 2022 Fanmeeting <Junho the Moment> {{hidden|'''Сетлист'''| # Nobody Else # Fire # Canvas # Hyper # Rise Up # Flashlight # Fire <small>'''(Encore)'''</small> }} | [[Джунхо|Junho]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 19 февруари 2022<br>20 февруари 2022 |- | 6 февруари | Special Event ~ Lover's Concerto ~ {{hidden|'''Сетлист'''| # Boku no Majimena Love Comedy # Dreaming # A Million Pieces # Ai no Katachi (cover) # Beautiful # Terminal # When With Me # Together # Comet (VCR) # Moving On # Coffee # Daystar # At Gwanghwamun # Love Story # Celebration # Meguriau Miraide }} | [[Кюхьон|Kyuhyun]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 13 февруари | 2nd #LoveSTAY 'SKZ's Chocolate Factory' {{hidden|'''Сетлист'''| # Domino # The View # Mixtape: Oh # Mixtape: On Track # Double Knot # God's Menu # Question # Back Door # Silent Cry # Scars (Korean ver.) # Call Me Baby (cover) # #LoveSTAY # Haven }} | Stray Kids | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 5 март 2022<br>6 март 2022 |- | 13 март | rowspan="2" | Solo Concert "Pilmography" {{hidden|'''13 март'''| # A Writer in a Love Story # Stranded # Someday, Spring Will Come # Walk With Me # Two People (cover) # I'm Serious # Days Gone By # What's the Matter? (cover) # Last Goodbye # Pieces # Like a Flowing Wind # Unpainted Canvas # You Were Beautiful # Sincerity # Voiceless # So, This is Love # Smiling Angel (cover) # Time of Our Life # A Journey }} {{hidden|'''27 март'''| # A Writer in a Love Story # Stranded # Someday, Spring Will Come # Walk With Me # All About You (cover) # After This Night (cover) # I'm Serious # Days Gone By # Last Goodbye # Pieces # Like a Flowing Wind # Unpainted Canvas # You Were Beautiful # Sincerity # Voiceless # So, This is Love # Smiling Angel (cover) # Time of Our Life # A Journey }} | rowspan="2" | [[Уонпил|Wonpil]] | | rowspan="2" | Не е предоставено | rowspan="2" | Няма мулти-камера | 2 април 2022<br>3 април 2022<br>24 април 2022 |- | 27 март | | 17 април 2022<br>28 април 2022 |- | TBA | Special Live 2022 "The ReVe Festival : Prologue"<br><small>(Отложен)</small> | Red Velvet | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | TBA |- | 3 април | The 1st Concert [Center of Gravity] {{hidden|'''Сетлист'''| # Top of the Chain # Mammoth # Gas Pedal # Realize # Call My Name # Veni Vidi Vici # My Turn # Believer (Epic ver.) # Breathing # Give Me Your Love # Maybe Baby # Ooh Ahh # Divin' # Cloud 9 # Bad Habits # Flame # POW! # Jumper # Break All The Rules # Adrenaline # Hot Air Balloon # Late Night }} | Cravity | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 17 април 2022 |- | 5 април | Dream Stage <Glitch Mode> {{hidden|'''Сетлист'''| # Fire Alarm # Arcade # Better Than Gold # My First And Last # Glitch Mode # Never Goodbye # Rewind }} | NCT Dream | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 9 април 2022 |- | rowspan="2" | 9 април | The 1st Fan Meeting "ITZY, MIDZY, Let's Fly!" {{hidden|'''Сетлист'''| # Mafia in the Morning # Loco # Not Shy # Icy # Nobody Like You # Tennis (0:0) # Cherry # #Twenty # Wannabe + Dalla Dalla # Trust Me (MIDZY) # Sooo Lucky # Be in Love }} | [[Itzy]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 30 април 2022<br>1 май 2022 |- | 2022 Debut Anniversary Fan Event {{hidden|'''Сетлист'''| # Peter Pan # Paradise # Lucky # Just as Usual (VCR) }} | [[EXO (к-поп група)|EXO]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | rowspan="2" | 1 май | 2022 Fan-Con <115430> {{hidden|'''Сетлист'''| # "Think About 'Chu" (Wooyoung) # "R.O.S.E." (Korean ver.) (Wooyoung) # "Going Going" (Wooyoung) # "More" (Korean ver.) (Wooyoung) # "Whatever" (Wooyoung) # "Party Shots" (Wooyoung) # "Formula" (Korean ver.) (Wooyoung) # "Alive pt2" (Jun.K) # "My House" (Acoustic ver.) (Jun.K) # "Slip 'N Slide" (Jun.K) # "Better Man" (Jun.K) # "Think About You" (Jun.K) # "Ms. No Time" (Korean ver.) (Jun.K) # "This is Not a Song, 1929" (Korean ver.) (Jun.K) # "Go Crazy!" + "Superman" # "Young Forever" # "DJ Got Me Goin' Crazy" # "Only You" (Acoustic ver.) # "Hands Up" # "10 Out of 10" }} | [[Jun.K]]<br>[[Wooyoung]]<br>(2PM) | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 21 май 2022<br>22 май 2022 |- | 2nd World Tour "MANIAC" in Seoul {{hidden|'''Сетлист'''| # "Maniac" # "Venom" # "Red Lights" (OT8 ver.) # "Easy" # "All In" (Korean ver.) # "District 9" # "Back Door" # "Charmer" # "B Me" # "Lonely St." # "Side Effects" # "Thunderous" # "Domino" # "God's Menu" # "Cheese" # "Yayaya" + "Rock" # "Waiting for Us" # "Muddy Water" # "Silent Cry" # "Hellevator" # "Double Knot" # "Top" # "Victory Song" (MAMA ver.) # "Ta" <small>'''(Encore)'''</small> # "Miroh" <small>'''(Encore)'''</small> # "Star Lost" <small>'''(Encore)'''</small> # "Haven" <small>'''(Encore)'''</small> # "Boxer" <small>'''(Encore)'''</small> }} | Stray Kids | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 28 май 2022<br>29 май 2022 |- | 28 май | 2nd Tour 'Neo City : Japan - The Link' {{hidden|'''Сетлист'''| # Kick It # Lemonade # Gimme Gimme # Elevator (127F) # Love Song # First Love # Bassbot + Run Back 2 U (Johnny, Taeyong, Yuta & Jaehyun) # Love Sign (Taeil & Haechan) # Another World (Taeil) # Highway to Heaven # Breakfast # Vibration (Mark) # Moonlight (Taeyong) # The Himalayas (Taeyong & Mark) # Lipstick (Jungwoo dance) # Focus (+ Johnny dance break) # Lost (Jaehyun) # The Rainy Night # White Night # Back 2 U (AM 01:27) # The Reason Why It's Favorite (Doyoung) # Favorite (Vampire) # Love on the Floor # Bring the Noize # Butterfly (Japanese ver.) (Yuta) # Paradise # Love Me Now # Chica Bom Bom # Colors # Touch (Japanese ver.) # Pilot # Sticker # Cherry Bomb # Dreams Come True <small>'''(Encore)'''</small> # Sunny Road <small>'''(Encore)'''</small> # Promise You <small>'''(Encore)'''</small> }} | NCT 127 | | 28 септември 2022<br>{{small|(Blu-ray)}} | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 12 юни | 2022 Concert "Wonderland" {{hidden|'''Сетлист'''| # "La La Love" # "Full Moon" # "Save Me, Save You" (Rearranged ver.) # "New Me" # "Tra-La" # "Miracle" # "Secret" # "Stronger" (Dawon & Yeonjung) # "Easy" (WJSN THE BLACK) # "Hmph!" + "Super Yuppers!" (WJSN CHOCOME) # "Babyface" # "Don't Touch" # "Hurry Up" # "Badaboom" # "Aura" (OT10 ver.) # "You & I" # "As You Wish" # "Dreams Come True" # "Happy" # "Boogie Up" # "Unnatural" # "Memories" <small>'''(Encore)'''</small> # "Geeminy" <small>'''(Encore)'''</small> }} | [[WJSN]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 26 юни 2022 |- | 17 юли | Super Show 9: Road {{hidden|'''Сетлист'''| # "Burn the Floor" # "The Crown" # "Super" # "Mr. Simple" # "Ticky Tocky" # "Paradox" # "Mystery" # "Mango" # "Corazon Perdido" (Yesung) # "Blue Moon" + "California Love" (Donghae) # "To Me" + "Dreams Come True" (aespa ver.) (Ryeowook) # "Be" (Eunhyuk) # "I Can't" (Super Junior-K.R.Y.) # "My Wish" # "Callin'" # "SPY" # "Rokkugo" # "Mamacita" # "Latte" (Leeteuk, Shindong & Siwon) # "House Party" # "Everyday" # "Wonder Boy" # "Let's Dance" # "Devil" # "Don't Wait" # "At Gwanghwamun" (Rock ver.) (Kyuhyun) # "B.A.D." + "Danger" (Super Junior-D&E) # "Black Suit" # "Sorry, Sorry" (Rock ver.) # "Bonamana" (Rock ver.) # "More Days With You" # "Walkin" # "Always" }} | SUPER JUNIOR | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 23 юли<br><small>(2 шоута)</small> | Live Tour 2022 ~Under the Spotlight~ {{hidden|'''Сетлист'''| #"Make noise" (Обяд) / "Tomaranai Kansansha" (Вечер) #"Totsuzen Do love me!" #"Ishi" #"74okubun no 1 no Kimi e" #"Tasogare no Tandem" #"Natsu no Mae" #"SNS WORLD" #"Soramimi Rock" #"Akkenai Konayuki" #"HAKATA Kyuuketsuki" #"Zenzen Kawaranai" #"Idol no Ouja" #"Hitsuzenteki Koibito" #"Buddy" #"Already" #"2018nen no Hashi" #"Get you!" #"3-2" #"Kimi to Doko ka e Ikitai" #"Juubun, Shiawase" #"Himawari no Suisaiga" #"Kanashimi no Jouka Souchi" #"Biisan wa Naze Naku Naru no ka?" #"12byou" #"Hatsukoi Butterfly" #"Kimi no Koto ga Suki yaken" #"Shekarashika!" #"Wink wa Sankai" #"Suki! Suki! Skip!" #"Melon Juice" #"Buttaoreru Made" #"Oshaberi Jukebox" #"Saikou ka yo" #"Sakura, Minna de Tabeta" #"Otona Ressha" #"Rock da yo, Jinsei wa..." (Encore) #"Hayaokuri Calendar" (Encore) #"Totsuzen Do love me!" (Encore) #"Ima, Kimi wa Omou" (Вечер) (Encore) #"HKT Family" (Вечер) (Encore) }} | [[HKT48]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 6 август 2022 |- | 27 юли | 2nd World Tour "MANIAC" in JAPAN {{hidden|'''Сетлист'''| # "Maniac" # "Venom" # "Red Lights" (OT8 ver.) # "Easy" # "All In" # "District 9" # "Back Door" # "Charmer" # "Lonely St." # "Side Effects" # "Thunderous" # "Domino" # "God's Menu" # "Cheese" # "Yayaya" + "Rock" # "Waiting for Us" # "Muddy Water" # "Circus" # "Scars" # "Your Eyes" # "Hellevator" # "Top" (Japanese ver.) # "Victory Song" (MAMA ver.) # "Fam" <small>'''(Encore)'''</small> # "Miroh" <small>'''(Encore)'''</small> # "Star Lost" <small>'''(Encore)'''</small> # "Haven" <small>'''(Encore)'''</small> }} | Stray Kids | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 30 юли | 2022 FAN MEETING: MY SYNK. aespa | [[Aespa|aespa]] | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |- | 7 август | The 1st World Tour <Checkmate> in Seoul | Itzy | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 4 септември 2022 |- | 14 август | 2022 Fan-Con <Before Midnight> | Джунхо | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | 17 септември 2022 |- | 20 август | SMTOWN Live 2022 : SMCU Express@Human City Suwon | SMTOWN | | Не е предоставено | Няма мулти-камера | Няма повторно излъчване |} ==Бележки== * Повторното възпроизвеждане на VOD е достъпно след финализиране на оценката от Korea Media Rating Board и когато е необходимо редактиране на видеоклипа, може да отнеме допълнително време. * Мулти-камерите от всеки член са достъпни, когато се качи повторното VOD. * Re-Streaming (Повторно излъчване) е услуга за стрийминг, при която видеото, предавано на живо, се излъчва повторно, за да можете да го гледате допълнително. Обявената програма на "Re-Streaming" може да се промени. * Някои концерти може да не са налични на повторно VOD поради проблеми с правата. ==Препратки== {{Reflist}} ==Официални линкове== * [https://beyondlive.com Уебсайт] * [https://www.facebook.com/BeyondLiveCo/ Facebook] * [https://www.instagram.com/beyond_live_/ Instagram] * [https://twitter.com/Beyond_LIVE Twitter] * [https://channels.vlive.tv/A15BBB/ V Live] jegr8amoqyuyr826genqd9l4mhtc1rx 0 804238 11473481 11468214 2022-07-28T18:38:00Z Bozhidar7 275291 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Бразилия}} Лукас Мартинс | снимка = | цяло име = Лукас Уилиан Крузейро Мартинс | дата на раждане = {{роден|12|5|1995|1|1}} | град на раждане = [[Итагуаи]], [[Рио де Жанейро]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 177 см | пост = [[Нападател (футбол)#Крило|Дясно крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | номер на фланелката = 7 | юношески години = 2011 – 2016 | юношески отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Тигрес до Бразил]] | години = 2015 – 2016<br>2016 – 2018<br>2018 – 2020<br>2020<br>2021<br>2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Тигрес до Бразил]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Рио Бранко ФК ЕС|Рио Бранко]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Арда|Арда]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Кариана (Ерден)|Кариана]]<br>{{флагче|Южна Корея}} [[Гимхае ФК|Гимхае]]<br>{{флагче|България}} [[СФК „Царско село 2015“|Царско село]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | мачове = 12<br>5<br>27<br>0<br>9<br>10<br>3 | голове = (1)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(2)<br>(2)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | посл_проф_отбори = 23 юли 2022 г | наем = }} '''Лукас Уилиан Крузейро Мартинс''' ({{lang|pt|Lucas Willian Cruzeiro Martins}}) е [[Бразилия|бразилски]] [[футболист]], който играе на поста [[Нападател (футбол)#Крило|дясно крило]]. Състезател на [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]].<ref>[https://www.beroe.bg/2022/06/02/%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b5-%d1%81-%d0%b4%d0%b2%d0%b5-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%bf%d1%8a%d0%bb%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f/# „Берое“ с две нови попълнения]</ref> == Кариера == На 1 юли 2018 г. Мартинс подписва с [[ФК Арда|Арда]]. Дебютира на 21 септември при победата с 1:0 като домакин на [[ФК Черноморец (Балчик)|Черноморец (Балчик)]], в мач от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. На 23 юни 2019 г. е освободен от тима и три дни по-късно подписва с [[ФК Кариана (Ерден)|Кариана]], но напуска само след седмица, без да запише официален мач, тъй като има проблеми с работната виза. === Царско село === На 3 януари 2022 г. Лукас се присъединява към [[СФК „Царско село 2015“|Царско село]]. Дебютира на 4 март при загубата с 0:2 като домакин на [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]. === Берое === На 2 юни 2022 г. Мартинс е обявен за ново попълнение на [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]. Прави дебюта си на 11 юли при победата с 2:1 като домакин на [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/lucas-willian-cruzeiro-martins/402291/ Профил на Мартинс] в сайта soccerway.com {{ПФК Берое (СЗ) състав}} {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Мартинс, Лукас}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] [[Категория:Футболисти на Арда (Кърджали)]] [[Категория:Родени в Рио де Жанейро]] [[Категория:Футболисти на Берое]] gbvm6nle5oq04xngr9hx0tqsr7zgegh 11473482 11473481 2022-07-28T18:38:26Z Bozhidar7 275291 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Бразилия}} Лукас Мартинс | снимка = | цяло име = Лукас Уилиан Крузейро Мартинс | дата на раждане = {{роден|12|5|1995|1|1}} | град на раждане = [[Итагуаи]], [[Рио де Жанейро]] | държава на раждане = {{флагче|Бразилия}} [[Бразилия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 177 см | пост = [[Нападател (футбол)#Крило|Дясно крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | номер на фланелката = 7 | юношески години = 2011 – 2016 | юношески отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Тигрес до Бразил]] | години = 2015 – 2016<br>2016 – 2018<br>2018 – 2020<br>2020<br>2021<br>2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Бразилия}} [[Тигрес до Бразил]]<br>{{флагче|Бразилия}} [[Рио Бранко ФК ЕС|Рио Бранко]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Арда|Арда]]<br>{{флагче|България}} [[ФК Кариана (Ерден)|Кариана]]<br>{{флагче|Южна Корея}} [[Гимхае ФК|Гимхае]]<br>{{флагче|България}} [[СФК Царско село 2015|Царско село]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] | мачове = 12<br>5<br>27<br>0<br>9<br>10<br>3 | голове = (1)<br>(0)<br>(1)<br>(0)<br>(2)<br>(2)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | посл_проф_отбори = 23 юли 2022 г | наем = }} '''Лукас Уилиан Крузейро Мартинс''' ({{lang|pt|Lucas Willian Cruzeiro Martins}}) е [[Бразилия|бразилски]] [[футболист]], който играе на поста [[Нападател (футбол)#Крило|дясно крило]]. Състезател на [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]].<ref>[https://www.beroe.bg/2022/06/02/%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%be%d0%b5-%d1%81-%d0%b4%d0%b2%d0%b5-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%bf%d1%8a%d0%bb%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f/# „Берое“ с две нови попълнения]</ref> == Кариера == На 1 юли 2018 г. Мартинс подписва с [[ФК Арда|Арда]]. Дебютира на 21 септември при победата с 1:0 като домакин на [[ФК Черноморец (Балчик)|Черноморец (Балчик)]], в мач от [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]]. На 23 юни 2019 г. е освободен от тима и три дни по-късно подписва с [[ФК Кариана (Ерден)|Кариана]], но напуска само след седмица, без да запише официален мач, тъй като има проблеми с работната виза. === Царско село === На 3 януари 2022 г. Лукас се присъединява към [[СФК „Царско село 2015“|Царско село]]. Дебютира на 4 март при загубата с 0:2 като домакин на [[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ЦСКА 1948]]. === Берое === На 2 юни 2022 г. Мартинс е обявен за ново попълнение на [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]]. Прави дебюта си на 11 юли при победата с 2:1 като домакин на [[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]]. == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://int.soccerway.com/players/lucas-willian-cruzeiro-martins/402291/ Профил на Мартинс] в сайта soccerway.com {{ПФК Берое (СЗ) състав}} {{мъниче|футболист}} {{Портал|Футбол}} {{СОРТКАТ:Мартинс, Лукас}} [[Категория:Бразилски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Царско село (София)]] [[Категория:Футболисти на Арда (Кърджали)]] [[Категория:Родени в Рио де Жанейро]] [[Категория:Футболисти на Берое]] 3l2tdto8jkisbktf3jb3gamruyo3so5 0 804649 11473220 11350353 2022-07-28T12:30:38Z Xunonotyk 209517 wikitext text/x-wiki {{Плавателен съд |име = „Страсбург“ |име-оригинал = SMS Strassburg |снимка = Armoured cruiser Mulhouse.png |заглавие = Лекият крайцер „Страсбург“ в поход |емблема = |флаг = {{Флагификация|Германия|1892}}<br>[[Файл:Flag of Weimar Republic (war).svg|23px]] [[Ваймарска република|Германия]]<br>{{Флагификация|Италия|ВМС-1861-1946}}<br>{{Икона-флаг|Нацистка Германия|naval}} [[Германска империя (1933 – 1945)|Германия]] |тип = [[Лек крайцер]] от [[Леки крайцери тип „Магдебург“|типа „Магдебург“]] |производител = ''Kaiserliche Werft'' във [[Вилхелмсхафен]], [[Германска империя]]. |поръчан = |започнат = [[1910]] г. |завършен = [[24 август]] [[1911]] г. |начало = [[9 октомври]] [[1912]] г. |потънал = потопен през [[1944]] г. |състояние = извън експлоатация |дължина = 138,7 [[метър|m]] |по водолинията =<br>136,0 m |ширина = 13,4 m |газене = 4,4 m |задвижване = 2 [[парна турбина|парни турбини]] „военноморски тип“;<br>16 [[Водотръбен котел|водотръбни котли]] „военноморски тип“ |мощност = 32 742 к.с. (24,4 М[[Ват|Вт]]) |движител = 2 [[гребен винт|гребни винта]] |скорост = 27,5 [[възел (скорост)|възела]]<br />(50,9 [[километър в час|km/h]])<br> |водоизместимост = 4564 [[тон|t]] (нормална);<br />5281 t (пълна) |броня = [[брониран пояс|пояс]]: 60 mm;<br />[[бронирана палуба|палуба]]: 20 mm<br>(40 mm скосове);<br />[[щит (оръжие)#оръдеен щит|щитове ГК]]: 50 mm;<br />[[бойна рубка]]: 50 mm |екипаж = 370 души |автономност дистанция = 5820 [[морска миля|морски мили]] на 12 възела ход;<br>Запас [[гориво]]: 1200 t [[въглища]] и 106 t [[нефт]] |други име 1 = Кръстен в чест на |други 1 =[[град]] [[Страсбург]] |оръдия = 12x1 105-mm |минноторпедно = 2x1 500-mm [[торпеден апарат|ТА]];120 [[морска мина|морски мини]]<ref group=~>Всички данни са към момента на влизането в строй.</ref> |източник = }} '''„Страсбург“''' ({{lang|de|SMS Strassburg}}<ref group=~>[[Префикс]]ът „SMS“ е от {{lang|de|Seiner Majestat Schiff}} (Кораб на Негово Величество).</ref>) е [[лек крайцер]]<ref group=~>Според немската [[класификация на корабите|класификация]] те се обозначават като малки крайцери ({{lang|de|Kleiner Kreuzer}}).</ref> на [[Кайзерлихе Марине|Императорските военноморски сили]] от времето на [[Първата световна война]]. Крайцер от [[Леки крайцери тип „Магдебург“|типа „Магдебург“]]. Крайцерът „Страсбург“ е построен от имперската [[корабостроителница]] (''Kaiserliche Werft'') в град [[Вилхелмсхафен]] в периода от 1910 до октомври 1912 г., след което влиза в състава на [[Флот на откритото море|Флота на откритото море]] (Хохзеефлотте). Корабът е [[корабна артилерия|въоръжен]] с [[корабна артилерия#класификация|главна]] [[батарея]] от двенадесет оръдия SK L/45 [[калибър]] 10,5 [[метър|см]], развивава [[скорост на кораб|скорост]] от 27,5 [[възел (скорост)|възела]] (50,9 [[км/ч]]). Първите години от службата си „Страсбург“ провежда в чужбина, след което е придаден към разузнавателните сили на Хохзеефлотте. Участва в [[Битка в Хелголандския залив|сражението]] при Хелголандската банка от август 1914 г. и в [[Набег над Хартълпул, Скарбъроу и Уитби|рейда]] над [[Скарбъроу (Англия)|Скарбъроу]], [[Хартълпул]] и [[Уитби (Англия)|Уитби]] през декември 1914 г. През 1916 г. корабът е преведен в [[Балтийско море|Балтика]] за действия против [[военноморски флот на Русия|руския флот]]. Участва в [[операция Албион]] в [[Рижки залив|Рижкия залив]] през октомври 1917 г., където прикрива [[линкор]]ите „[[Кьониг (линеен кораб, 1913)|Кьониг]]“ (''SMS König'') и „[[Маркграф (линеен кораб, 1913)|Маркграф]]“ (''SMS Markgraf'') в хода на битката за Моонзунд. Връща се в [[Северно море]] за участие в планираните операции против [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|британския]] [[Гранд флийт]] в последните седмици на войната, [[екипаж]]ът му участва в [[метеж]]ите, които водят до края на войната. Корабът за кратко време служи в новосъздадената [[Райхсмарине]] през 1919 г., след което е предаден на [[Италия]] в качеството на военна награда. Формалното предаване се състоява през юли 1920 г. Крайцерът е преименуван на „Таранто“ и служи в [[Реджа Марина|италианския флот]]. В периода 1936 – 1937 г. е преустроен за колониална служба, поставени са му [[зенитно оръдие|противовъздушни оръдия]]. Крайцерът не участва в значими сражения от [[Втората световна война]] до самото сключване на [[Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция|примирието]] на Италия със [[Съюзници във Втората световна война|съюзниците]]. Италианските моряци потопяват кораба, след което той е изваден и пленен от [[Германска империя (1933 – 1945)|хитлеристите]]. През октомври 1943 г. крайцерът е потопен от [[бомбардировач]]ите на съюзниците. Немците отново изваждат кораба, и той отново е потопен от бомбардировка на съюзниците през септември 1944 г. В крайна сметка „Таранто“ е разкомплектован за метал в периода 1946 – 1947 г. == Конструкция == {{main|Леки крайцери тип „Магдебург“}} „Страсбург“ е заложен според контракта „[[Ерзац]] [[Кондор (крайцер, 1892)|Кондор]]“<ref group=~>Германските кораби при началото на тяхното строителство получават временни имена. За новите кораби се избират [[буква|букви]]. Тези кораби, които трябва да заменят стари или загубени кораби получават [[приставка]]та „[[Ерзац]]“ пред името на заменяемия кораб.</ref> през 1910 г. в имперската корабостроителница в град [[Вилхелмсхафен]]. На 24 август 1911 г. корпусът му е [[спускане на вода на плавателен съд|спуснат на вода]], след което започват работите по дострояването на кораба. На 9 октомври 1912 г. корабът влиза в състава на Флота на откритото море (Хохзеефлоте)<ref name=G1078>Gröner, pp. 107 – 108</ref>. Той има 138,7 [[метър|м]] [[главни размери на плавателен съд#дължина|дължина]], 13,5 м [[главни размери на плавателен съд#ширина|ширина]], [[газене]] от 4,25 м, [[водоизместимост]] от 5281 [[тон|т]] при пълно бойно натоварване<ref name=G108>Gröner, p. 108</ref>. [[съдова енергетична установка|Двигателната установка]] се състои от две установки [[парна турбина|парни турбини]] система [[AEG]]-Vulcan, задвижващи два 3,4-м [[гребен винт|гребни винта]]. Индикаторната им [[мощност]] съставлява 25 хил. [[к.с.]] (18 390 [[Ват|кВт]]), на служба крайцерът развива мощност от 33 482 к.с. (24 626 кВт). [[Пара]]та за машините се образува в шестнадесет [[водотръбен котел|водотръбни]] [[парен котел|парни котела]] военноморски тип, за [[гориво]] на които се използват [[въглища]]. По-късно котлите са преправени да работят с [[нефт]], което позволява да се увеличи мощността им. „Страсбург“ развива скорост от 27,5 възела (50,9 км/ч). Крайцерът може да носи 1200 тона въглища и допълнително 106 тона нефт, което осигурява [[далечина на плаване]]то до 5820 [[морска миля|морски мили]] (10 780 [[км]]) на скорост 12 възела (22 км/ч). Екипажът на крайцера се състои от 18 [[офицер]]а и 336 [[матрос]]а<ref name=G1078/>. Въоръжението на крайцера съставляват дванадесет 105-мм [[скорострелност|скорострелни]] [[морска артилерия|оръдия]] система SK L/45<ref group=~>Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (''Schnelladekanone'') означава „[[скорострелност|скорострелно]] оръдие“, а L/45 означава сравнителната дължина на оръдието в [[калибър|калибри]]. В дадения случай L/45 означава, че дължината на оръдието съставлява 45 негови калибра (105 × 45).</ref> на единични [[лафет]]и. Две оръдия са в редица на [[нос (корабоплаване)|носа]], осем по [[борд]]овете, по четири на всеки борд и две в редица на [[кърма (корабоплаване)|кърмата]]<ref name=C159>Gardiner & Gray, p. 159</ref>. Оръдията имат максимален наклон от 30 [[Градус (ъгъл)|градуса]], което им позволява да поразяват цели на разстояние до 12 700 м<ref>Gardiner & Gray, p. 140</ref>, [[боекомплект]]ът им съставлява 1800 [[артилерийски изстрел|изстрела]], по 150 на оръдие. Също така крайцерът носи два 50-см [[торпеден апарат|торпедни апарата]], с боезапас по пет [[торпедо|торпеда]] на апарат. Апаратите са поставени в корпуса на съда под [[вода]]. Крайцерът също може да носи 120 [[морска мина|морски мини]]. Корабът е [[корабна броня|защитен]] от [[брониран пояс]] по [[водолиния]]та с дебелина от 60 мм. Дебелината на стените на [[бойна рубка|рубката]] съставлява 100 мм, а [[бронирана палуба|палубата]] е прикрита от тънка бронеплоча с дебелина 60 мм<ref name=G107>Gröner, p. 107</ref>. == История на службата == Своята първа година от службата, от 1913 до 1914 г.<ref name=G108/> „Страсбург“ провежда в чужбина. Крайцерът е избран за участие в дълъг поход, за да се определи новата турбинна силова установка за [[линкор]]ите „[[Кайзер (линеен кораб, 1911)|Кайзер]]“ (''SMS Kaiser'') и „[[Кьониг Алберт (линеен кораб, 1912)|Кьониг Алберт]]“ (''SMS König Albert''). Трите кораба са събрани в специална „Отделен [[дивизион]]“. Те напускат Германия на 9 декември 1913 г. и плават до германските колонии в [[западна Африка]]. Корабите посещават [[Ломе]] в [[Тоголанд]], [[Дуала]] и Виктория в [[Германски Камерун|Камерун]] и [[Свакопмунд]] в [[Германска Югозападна Африка]]<ref>Staff ''German Battleships'' (Vol. 2), pp. 10 – 11</ref>. От [[Африка]] корабите се насочват към остров [[Света Елена (остров)|Света Елена]], а оттам към [[Рио де Жанейро]], където пристигат на 15 февруари 1914 г. „Страсбург“ отива на посещение в [[Буенос Айрес]] ([[Аржентина]]), след което се връща и се присъединява към двата линкора в [[Монтевидео]]. Корабите поемат на юг около [[Хорн (нос)|нос Хорн]], а оттам на север към [[Валпараисо]]. Там пристигат на 2 април и остават една седмица<ref name=S11/>. На 11 април корабите отплават от Валпараисо. На обратния път за Германия те посещават порт [[Бая Бланка]] (Аржентина), връщат се в Рио де Жанейро, пресичат [[Атлантически океан|Атлантика]], като правят спирки в [[Кабо Верде]], на [[Мадейра]] и във [[Виго]] ([[Испания]]). Корабите пристигат в [[Кил (град)|Кил]] на 17 юли 1914 г. В хода на плаването си те изминават 37 хил. км. След седмица, на 24 юни Отделният дивизион е разпуснат<ref name=S11>Staff ''German Battleships'' (Vol. 1), p. 11</ref>. След връщането си в Германия „Страсбург“ провежда по-голямата част от своята служба в [[разузнаване|разузнавателните]] сили на Хохзеефлотте<ref>Gardiner & Gray, p. 160</ref>. На 16 август, две седмици след началото на [[Първата световна война]], крайцерите „Страсбург“ и „[[Щралзунд (лек крайцер, 1911)|Щралзунд]]“ (''SMS Stralsund'') се отправят за Хофден в търсене на [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|британските]] разузнавателни сили. Двата крайцера срещат група от шестнадесет британски [[разрушител]]я и един лек крайцер на дистанция около 10 км. Тъй като британците сериозно превъзхождат по численост, германските крайцери се откъсват от противника и се връщат в пристанището<ref>Scheer, p. 42</ref>. След около две седмици, на 28 август „Страсбург“ взема дейно участие в битката при Хелголандската банка. Британските [[линеен крайцер|линейни]] и леки крайцери атакуват германското разузнавателно прикритие под командването на [[контраадмирал]] Леберехт Маас при Хелголандската банка<ref>Bennett, p. 145</ref>. „Страсбург“ става първият германски крайцер, който излиза от порта в помощ на германските разузнавателни сили. В 11:00 „Страсбург“ среща тежко повредения британски крайцер „Аретюза“, който получава няколко попадения от „[[Щетин (бронепалубен крайцер)|Щетин]]“ (''SMS Stettin'') и „[[Фрауенлоб (бронепалубен крайцер, 1902)|Фрауенлоб]]“ (''SMS Frauenlob''). „Страсбург“ атакува „Аретюза“, но е отблъзнат от първа [[флотилия]] на разрушителите<ref>Bennett, pp. 146 – 147</ref>. Крайцерът губи контакт с британците в мъглата, но след 13:10 отново засича противника по шума на британския обстрел, от разрушаването на германския крайцер „[[Майнц (бронепалубен крайцер, 1909)|Майнц]]“ (''SMS Mainz'')<ref>Bennett, pp. 147 – 148</ref>. Действайки заедно с крайцера „[[Кьолн (бронепалубен крайцер, 1909)|Кьолн]]“ (''SMS Cöln''), „Страсбург“ сериозно поврежда три британски разрушителя: „Лаертес“, „Лаурел“ и „Либърти“, но отново е отблъснат<ref>Bennett, p. 148</ref>. Скоро след това се намесват британските линейни крайцери, които потопяват крайцера „[[Ариадне (бронепалубен крайцер, 1900)|Ариадне]]“ (''SMS Ariadne'') и [[флагмански кораб|флагманския кораб]] на Маас „Кьолн“. „Страсбург“ и оцелелите леки крайцери се оттеглят в мъглата, в тяхна помощ пристигат линейните крайцери от първа разузнавателна група<ref>Bennett, pp. 149 – 150</ref>. „Страсбург“ участва в [[рейд]]а над Скарбъро, Хартпул и Уитби от 15 – 16 декември, осъществявайки разузнавателното прикритие на линейните крайцери на контраадмирал [[Франц фон Хипер]] от първа разузнавателна група<ref>Tarrant, p. 31</ref>. След края на обстрела над градовете немците започват да отстъпват, а британците се опитват да ги прихванат. „Страсбург“, двата други крайцера, които осъществяват разузнавателното прикритие, и две флотилии [[торпеден катер|торпедни катери]] се вклинват между две британските ескадри. Плътната мъгла намалява видимостта до 3700 м, за кратко време е засечен само крайцерът „Щралзунд“. Немците се възползват от лошото време и отстъпват<ref>Tarrant, p. 34</ref> . През 1916 г. крайцерът е преведен в [[Балтийско море]] и не участва в [[Ютландска битка|Ютландското сражение]] от 31 май 1916 г<ref>Campbell, p. 23</ref>. През 1917 г. крайцерът е приписан към Четвърта разузнавателна група, която участва в [[операция Албион]] против руските сили в [[Рижки залив|Рижкия залив]]<ref>Staff ''Battle for the Baltic Islands'', p. 4</ref>. На 14 октомври 1917 г., в 06:00, „Страсбург“, „[[Колберг (бронепалубен крайцер, 1908)|Колберг]]“ (''SMS Kolberg'') и „[[Аугсбург (бронепалубен крайцер, 1909)|Аугсбург]]“ (''SMS Augsburg'') отплават от [[Лиепая|Либау]], за да прикриват [[тралене]]то на мини в Рижкия залив. При подхода си те са обстреляни от руските 300-мм (12-[[дюйм]]ови) [[брегова артилерия|брегови оръдия]] и временно са принудени да се оттеглят. В 08:45 те пускат [[котва]] при Михайловската банка, и [[миночистач]]ите започват да прокарват проходите през минните полета<ref>Staff ''Battle for the Baltic Islands'', p. 60</ref>. Два дни по-късно „Страсбург“ и „Колберг“ се присъединяват към [[дредноут (клас кораби)|дредноутите]] „[[Кьониг (линеен кораб, 1913)|Кьониг]]“ (''SMS König'') и „[[Кронпринц (линеен кораб, 1914)|Кронпринц]]“ (''SMS Kronprinz'') в хода на пробива им в Рижкия залив<ref>Staff ''Battle for the Baltic Islands'', pp. 102 – 103</ref>. В хода на последващото сражение за Моонзунд линкорите унищожават стария руски [[броненосец]] „[[Слава (броненосец, 1903)|Слава]]“ и принуждават друг броненосец – „[[Цесаревич (броненосец, 1901)|Гражданин]]“ да напусне залива<ref>Staff ''Battle for the Baltic Islands'', pp. 113 – 114</ref>. На 21 октомври „Страсбург“ и „[[Маркграф (линеен кораб, 1913)|Маркграф]]“ (''SMS Markgraf'') получават задачата да атакуват остров Куно. Те обстрелват острова. „Страсбург“ [[изстрел]]ва около 55 [[снаряд]]а по порт [[Салацгрива|Салисмюнде]]<ref>Staff ''Battle for the Baltic Islands'', pp. 145 – 146</ref>. На 31 октомври „Страсбург“ доставя първия военен [[губернатор]] на превзетите острови от Либау в [[Куресааре|Аренсбург]]<ref>Staff ''Battle for the Baltic Islands'', p. 147</ref>. През октомври 1918 г. „Страсбург“ е приписан към Четвърта разузнавателна група, която взема участие в [[Военноморска заповед от 24 октомври 1918 г.|последната отчаяна атака]] на Хохзеефлотте<ref>Woodward, pp. 118 – 119</ref>. Адмиралите [[Райнхард Шеер|Шеер]] и Хипер замислят да нанесат колкото се може по-голям ущърб на британския флот, за да получат по-изгодна позиция в преговорите за Германия, даже с цената на флота<ref>Tarrant, pp. 280 – 281</ref>. Сутринта на 27 октомври, няколко дни преди началото на планираната операция, около 45 члена на екипажа от [[машинно отделение|машинното отделение]] на „Страсбург“ бягат от кораба и се насочват към Вилхелмсхафен. Те са събрани и върнати на кораба, след което 4-та разведгрупа отплава към [[Куксхафен]]. Там екипажите на всичките шест крайцера отказват да работят в знак на протест против войната и в поддръжка на примирието, предложено от принц [[Максимилиан фон Баден|Максимилиан]]<ref>Woodward, p. 119</ref>. Сутринта на 29 октомври 1918 г. идва заповедта на следващия ден да се отплава от Вилхелмсхафен. В нощта на 29 октомври матроси от „[[Тюринген (линеен кораб, 1909)|Тюринген]]“ (''SMS Thüringen''), а след това и от няколко от другите линкори започват [[метеж]]<ref>Tarrant, pp. 281 – 282</ref>. Бунтът принуждава Шеер и Хипер да отменят операцията<ref name=T282>Tarrant, p. 282</ref>. В началото на ноември „Страсбург“ и „[[Крайцери-минни заградители тип „Брумер“|Брумер]]“ отплават към [[Засниц]]. Там [[командир на кораб|командирът]] на „Страсбург“ приема командването над военните сили в порта и кани матроския съвет да сформира контролиращ орган<ref>Woodward, p. 167</ref>. === На италианска служба === След войната „Страсбург“ за кратко време служи в новосъздадената Райхсмарине през 1919 г. На 10 март 1920 г. корабът е зачеркнат от военноморския регистър и е предаден на Италия като военна награда. Крайцерът е предаден под литерата „О“ на 20 юли 1920 г. във френския порт [[Шербур-Октевил|Шербур]]<ref name=G108/>. На 2 юни 1925 г. „Страсбург“ влиза в състава на [[Реджа Марина|италианския кралски флота Regia Marina]], неговото име е променено на „Таранто“. Първоначално той е [[класификация на корабите|класифициран]] като разузнавач. Неговите две [[8.8 cm SK L/45|8,8-см]] [[зенитно оръдие|противовъздушни оръдия]] са заменени с две италиански 3-дюймови/40-мм зенитни оръдия. На следващата година на крайцера е поставено оборудване за носене на разузнавателен [[хидросамолет]] „Macchi M.7“. „Таранто“ е изпратен към бреговете на [[Италианска Източна Африка]]. На 19 юли 1929 г. „Таранто“ е преквалифициран в крайцер. През 1931 г. неговият хидросамолет М7 е заменен с хидросамолета [[Cantieri Aeronautici e Navali Triestini|CANT]] 24 R. В периода 1935 – 1936 г. крайцерът предприема нов тур по [[Източна Африка]]<ref name=C264>Gardiner & Gray, p. 264</ref><ref name=B105>Brescia, p. 105</ref>. С връщането си в Италия корабът, в периода 1936 – 1937 г., е преоборудван за колониална служба. Свалени са два котела и предния [[комин]], което намалява скоростта на кораба до 21 възела (39 км/ч), към началото на войната скоростта на крайцера се снижава до 18 възела (33 км/ч). Поставени са допълнително осем 20-мм оръдия и десет 13,2-мм [[картечница|картечници]] за близка [[ПВО|противовъздушна отбрана]]. Крайцерът няма значителни задачи в хода на [[Втората световна война]]<ref name=C264/>, макар в началото на юли 1940 г. „Таранто“, два [[минен заградител|минни заградителя]] и няколко разрушителя да поставят ред минни полета в [[Таранто (залив)|залива Таранто]] и в южната част на [[Адриатика]], общо 2335 мини<ref>Rohwer, p. 26</ref>. Впоследствие „Таранто“ и другият бивш германски крайцер „[[Бронепалубни крайцери тип „Пилау“|Бари]]“ са приписани към специалния военноморски отряд (Forza Navale Speciale). Отрядът трябва да участва в планирания [[десант]] в британската [[Малта]] през 1942 г., но операцията е отменена<ref name=B105/>. През декември 1942 г. корабът е изваден от състава на флота в [[Специя]]. На 9 септември 1943 г., на следващия ден след сключването на примирието на Италия със съюзниците, корабът е потопен, за да се избегне неговото пленяване от немците, които бързо окупират страната след капитулацията на Италия. Хитлеристите изваждат крайцера, но той на 23 октомври е потопен от бомбардировачите на съюзниците. Немците отново изваждат кораба и той отново е потопен от бомбардировачи на 23 септември 1944 г. на външния [[рейд (морски термин)|рейд]] на Ла Специя, където немците от[[буксир]]ат [[блокшив]]а, за да блокират един от изходите на залива Ла Специя. В периода 1946 – 1947 г. „Таранто“ е изваден и разкомплектован за метал<ref name=C264/><ref name=B105/>. == Коментари == {{references|group="~"}} == Източници == {{references}} == Литература == {{commonscat|Magdeburg class cruiser}} * {{cite|заглавие=Naval Battles of the First World War |дата=2005 |място=London, UK |издател=Pen & Sword Military Classics |isbn=1-84415-300-2 |език=und |автор=Bennett, Geoffrey}} * {{cite|заглавие=Mussolini's Navy: A Reference Guide to the Regia Marina 1930 – 1945 |дата=2012 |издател=Seaforth |място=Barnsley |isbn=1-84832-115-5 |език=en |автор=Brescia, Maurizio}} * {{cite|заглавие=Jutland: An Analysis of the Fighting |дата=1998 |място=London, UK |издател=Conway Maritime Press|isbn=1-55821-759-2 |език=und |автор=Campbell, John}} * {{cite|заглавие=Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922 |дата=1984 |място=Annapolis, MD |издател=United States Naval Institute|isbn=0-87021-907-3 |език=en |ответственный=Gardiner, Robert; Gray, Randal}} * {{cite|заглавие=German Warships: 1815 – 1945 |дата=1990 |издател=United States Naval Institute|isbn=0-87021-790-9 |място=Annapolis, MD |език=und |автор=Gröner, Erich}} * {{cite|заглавие=Chronology of the War at Sea, 1939 – 1945: The Naval History of World War Two |url=https://archive.org/details/chronologyofwara0000rohw_v7p9 |издател=US Naval Institute Press |място=Annapolis |дата=2005 |isbn=1-59114-119-2 |език=en |автор=[[Юрген Ровер|Jürgen Rohwer]]}} * {{cite|заглавие=Germany's High Seas Fleet in the World War |дата=1920 |издател=Cassell and Company|oclc=52608141 |място=London, UK |език=en |автор=[[Райнхард Шеер|Reinhard Scheer]]}} * {{cite|заглавие=Battle for the Baltic Islands |дата=2008 |място=Barnsley, South Yorkshire |издател=Pen & Sword Maritime |isbn=978-1-84415-787-7 |език=und |автор=Staff, Gary}} * {{cite|заглавие=German Battleships: 1914 – 1918 (Volume 1) |дата=2010 |място=Oxford |издател=Osprey Books |isbn=978-1-84603-467-1 |език=und |автор=Staff, Gary}} * {{cite|заглавие=German Battleships: 1914 – 1918 (Volume 2) |дата=2010 |място=Oxford |издател=Osprey Books |isbn=978-1-84603-468-8 |oclc=449845203 |език=und |автор=Staff, Gary}} * {{cite|заглавие=Jutland: The German Perspective |дата=1995 |място=London, UK |издател=Cassell Military Paperbacks|isbn=0-304-35848-7 |език=und |автор=Tarrant, V. E.}} * {{cite|заглавие=The Collapse of Power: Mutiny in the High Seas Fleet |url=https://archive.org/details/collapseofpowerm0000wood |дата=1973 |издател=Arthur Barker Ltd |isbn=0-213-16431-0 |място=London, UK |език=en |автор=Woodward, David}} == Външни препратки == * [http://navypedia.org/ships/germany/ger_cr_magdeburg.htm MAGDEBURG light cruisers (1912)] {{икона|en}} * [http://www.worldwar1.co.uk/cruisers/sms-magdeberg.html Magdeburg Class Light Cruisers] {{икона|en}} * [http://www.german-navy.de/hochseeflotte/ships/smallcruiser/magdeburg/index.html www.german-navy.de] {{икона|de}} * [http://www.kaiserliche-marine.de/ www.kaiserliche-marine.de] {{икона|de}} * [http://wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1996_03/06.htm Легкие и бронепалубные крейсера] {{икона|ru}} * [http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWI/08.htm Тип „Магдебург“] {{икона|ru}} {{Превод от|ru|SMS Strassburg (1911)|116824130}} {{Крайцери на ВМС на Германия от периода на Първата световна война}} [[Категория:Леки крайцери тип „Магдебург“|С]] kh8o5eeydzwgt2cczfdq969vfwld9bf 4 805540 11473651 11469617 2022-07-29T01:49:27Z Kerberizer 104197 Bot: Archiving 1 thread from [[Уикипедия:Новини]] wikitext text/x-wiki {{архив уикипедия новини2}} == Wiki Loves Folklore is back! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {{int:please-translate}} [[File:Wiki Loves Folklore Logo.svg|right|150px|frameless]] You are humbly invited to participate in the '''[[:c:Commons:Wiki Loves Folklore 2022|Wiki Loves Folklore 2022]]''' an international photography contest organized on Wikimedia Commons to document folklore and intangible cultural heritage from different regions, including, folk creative activities and many more. It is held every year from the '''1st till the 28th''' of February. You can help in enriching the folklore documentation on Commons from your region by taking photos, audios, videos, and [https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:UploadWizard&campaign=wlf_2022 submitting] them in this commons contest. You can also [[:c:Commons:Wiki Loves Folklore 2022/Organize|organize a local contest]] in your country and support us in translating the [[:c:Commons:Wiki Loves Folklore 2022/Translations|project pages]] to help us spread the word in your native language. Feel free to contact us on our [[:c:Commons talk:Wiki Loves Folklore 2022|project Talk page]] if you need any assistance. '''Kind regards,''' '''Wiki loves Folklore International Team''' --[[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 13:14, 9 януари 2022 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Tiven2240@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Tiven2240/wlf&oldid=22560402 --> == Feminism and Folklore 2022 == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> {{int:please-translate}} Greetings! You are invited to participate in '''[[:m:Feminism and Folklore 2022|Feminism and Folklore 2022]]''' writing competion. This year Feminism and Folklore will focus on feminism, women biographies and gender-focused topics for the project in league with Wiki Loves Folklore gender gap focus with folk culture theme on Wikipedia. You can help us in enriching the folklore documentation on Wikipedia from your region by creating or improving articles focused on folklore around the world, including, but not limited to folk festivals, folk dances, folk music, women and queer personalities in folklore, folk culture (folk artists, folk dancers, folk singers, folk musicians, folk game athletes, women in mythology, women warriors in folklore, witches and witch hunting, fairy tales and more. You can contribute to new articles or translate from the list of suggested articles [[:m:Feminism and Folklore 2022/List of Articles|here]]. You can also support us in organizing the contest on your local Wikipedia by signing up your community to participate in this project and also translating the [[m:Feminism and Folklore 2022|project page]] and help us spread the word in your native language. Learn more about the contest and prizes from our project page. Feel free to contact us on our [[:m:Talk:Feminism and Folklore 2022|talk page]] or via Email if you need any assistance... Thank you. '''Feminism and Folklore Team''', [[User:Tiven2240|Tiven2240]] --05:49, 11 януари 2022 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Tiven2240@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Tiven2240/wlf&oldid=22574381 --> == ''This Month in GLAM'': December 2021 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XI, Issue XII, December 2021</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; -moz-column-count:2; -moz-column-width:28em; -webkit-column-count:2; -webkit-column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/Australia report|Australia report]]: Writing The Record: the Australian Music Wikipedia project launches * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/Colombia report|Colombia report]]: We were editing about Bogotan writers * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/Croatia report|Croatia report]]: Ab ovo. Towards future reports... * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: The New Zealand Wikidata thesis project * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/Poland report|Poland report]]: Safeguarding the heritage of a community * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/Sweden report|Sweden report]]: Commons project with Göteborg museums was a success; Digital humaniora meets Wikidata; HBTQI, Europeana and WiR * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/UK report|UK report]]: 2021 in Review * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/USA report|USA report]]: Smithsonian Institution Training * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/Content Partnerships Hub report|Content Partnerships Hub report]]: Adding more Structured Data on Commons statements * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: Some structured data developments * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/Events|Calendar]]: January's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 10:46, 12 януари 2022 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=22518926 --> == ''This Month in GLAM'': December 2021 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XI, Issue XII, December 2021</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; -moz-column-count:2; -moz-column-width:28em; -webkit-column-count:2; -webkit-column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/Australia report|Australia report]]: Writing The Record: the Australian Music Wikipedia project launches * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/Colombia report|Colombia report]]: We were editing about Bogotan writers * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/Croatia report|Croatia report]]: Ab ovo. Towards future reports... * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: The New Zealand Wikidata thesis project * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/Poland report|Poland report]]: Safeguarding the heritage of a community * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/Sweden report|Sweden report]]: Commons project with Göteborg museums was a success; Digital humaniora meets Wikidata; HBTQI, Europeana and WiR * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/UK report|UK report]]: 2021 in Review * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/USA report|USA report]]: Smithsonian Institution Training * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/Content Partnerships Hub report|Content Partnerships Hub report]]: Adding more Structured Data on Commons statements * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: Some structured data developments * [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Contents/Events|Calendar]]: January's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/December 2021/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 16:23, 12 януари 2022 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=22518926 --> == Call for Feedback about the Board of Trustees elections is now open == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" />:''[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation Board of Trustees/Call for feedback: Board of Trustees elections/Call for Feedback about the Board of Trustees elections is now open/Short|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation Board of Trustees/Call for feedback: Board of Trustees elections/Call for Feedback about the Board of Trustees elections is now open/Short|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Wikimedia Foundation Board of Trustees/Call for feedback: Board of Trustees elections/Call for Feedback about the Board of Trustees elections is now open/Short}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' The Call for Feedback: Board of Trustees elections is now open and will close on 7 February 2022. With this Call for Feedback, the Movement Strategy and Governance team is taking a different approach. This approach incorporates community feedback from 2021. Instead of leading with proposals, the Call is framed around key questions from the Board of Trustees. The key questions came from the feedback about the 2021 Board of Trustees election. The intention is to inspire collective conversation and collaborative proposal development about these key questions. [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation Board of Trustees/Call for feedback: Board of Trustees elections|Join the conversation.]] Best, Movement Strategy and Governance<section end="announcement-content" /> </div> [[User:Xeno (WMF)|Xeno (WMF)]] 01:04, 15 януари 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Xeno (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery/Wikipedia&oldid=22610145 --> == This Month in Education: January 2022 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:40px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span><br/> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:20px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif; width:900px;"> Volume 11 • Issue 1 • January 2022</span> ---- <span style="font-size:larger;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/January 2022|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/January 2022/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</span> ---- <span style="color:white; font-size:26px; font-family:Montserrat; display:block; background:#92BFB1; width:100%;">In This Issue</span></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em; -moz-column-count: 2; -moz-column-width: 35em; -webkit-column-count: 2; -webkit-column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2022/30-h Wikipedia Article Writing Challenge|30-h Wikipedia Article Writing Challenge]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2022/Announcing Wiki Workshop 2022|Announcing Wiki Workshop 2022]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2022/Final exhibition about Cieszyn Silesia region|Final exhibition about Cieszyn Silesia region]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2022/Join us this February for the EduWiki Week|Join us this February for the EduWiki Week]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2022/Offline Education project WikiChallenge closed its third edition|Offline Education project WikiChallenge closed its third edition]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2022/Reading Wikipedia in the Classroom ToT Experience of a Filipina Wikimedian|Reading Wikipedia in the Classroom ToT Experience of a Filipina Wikimedian]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2022/Welcoming new trainers of the Reading Wikipedia in the Classroom program|Welcoming new trainers of the Reading Wikipedia in the Classroom program]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/January 2022/Wikimedia Israel’s education program: Students enrich Hebrew Wiktionary with Biblical expressions still in use in modern Hebrew|Wikimedia Israel’s education program: Students enrich Hebrew Wiktionary with Biblical expressions still in use in modern Hebrew]] </div></div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 17:28, 24 януари 2022 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=22669905 --> == Movement Strategy and Governance News – Issue 5 == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="ucoc-newsletter"/> :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/5/Global message|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Movement Strategy and Governance/Newsletter/5/Global message}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' <span style="font-size:200%;">'''Movement Strategy and Governance News'''</span><br> <span style="font-size:120%; color:#404040;">'''Issue 5, January 2022'''</span><span style="font-size:120%; float:right;">[[m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/5|'''Read the full newsletter''']]</span> ---- Welcome to the fifth issue of Movement Strategy and Governance News (formerly known as Universal Code of Conduct News)! This revamped newsletter distributes relevant news and events about the Movement Charter, Universal Code of Conduct, Movement Strategy Implementation grants, Board elections and other relevant MSG topics. This Newsletter will be distributed quarterly, while more frequent Updates will also be delivered weekly or bi-weekly to subscribers. Please remember to subscribe [[:m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/MSG Newsletter Subscription|here]] if you would like to receive these updates. <div style="margin-top:3px; padding:10px 10px 10px 20px; background:#fffff; border:2px solid #808080; border-radius:4px; font-size:100%;"> *'''Call for Feedback about the Board elections''' - We invite you to give your feedback on the upcoming WMF Board of Trustees election. This call for feedback went live on 10th January 2022 and will be concluded on 16th February 2022. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/5#Call for Feedback about the Board elections|continue reading]]) *'''Universal Code of Conduct Ratification''' - In 2021, the WMF asked communities about how to enforce the Universal Code of Conduct policy text. The revised draft of the enforcement guidelines should be ready for community vote in March. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/5#Universal Code of Conduct Ratification|continue reading]]) *'''Movement Strategy Implementation Grants''' - As we continue to review several interesting proposals, we encourage and welcome more proposals and ideas that target a specific initiative from the Movement Strategy recommendations. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/5#Movement Strategy Implementation Grants|continue reading]]) *'''The New Direction for the Newsletter''' - As the UCoC Newsletter transitions into MSG Newsletter, join the facilitation team in envisioning and deciding on the new directions for this newsletter. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/5#The New Direction for the Newsletter|continue reading]]) *'''Diff Blogs''' - Check out the most recent publications about MSG on Wikimedia Diff. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/5#Diff Blogs|continue reading]])</div><section end="ucoc-newsletter"/> </div> [[User:Xeno (WMF)|Xeno (WMF)]] 03:27, 29 януари 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Xeno (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery/Wikipedia&oldid=22704115 --> == Updates on the Universal Code of Conduct Enforcement Guidelines Review == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/2022-02-02 Announcement|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/2022-02-02 Announcement|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/2022-02-02 Announcement}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' Hello everyone, The Wikimedia Foundation Board of Trustees released a [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation Board noticeboard/January 2022 - Board of Trustees on Community ratification of enforcement guidelines of UCoC|statement on the ratification process]] for the '''[[m:Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines|Universal Code of Conduct (UCoC) Enforcement Guidelines]]'''. The [[m:Universal Code of Conduct|Universal Code of Conduct]] (UCoC) provides a baseline of acceptable behavior for the entire movement. The UCoC and the Enforcement Guidelines were written by [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Drafting committee|volunteer-staff drafting committees]] following community consultations. The revised guidelines were published 24 January 2022 as a proposed way to apply the policy across the movement. There is a [[m:Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Changes|list of changes made]] to the guidelines after the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Enforcement draft guidelines review|enforcement draft guidelines review]]. '''Comments about the guidelines can be shared [[m:Talk:Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines|on the Enforcement Guidelines talk page on Meta-wiki]].''' To help to understand the guidelines and process, the [[m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance|Movement Strategy and Governance]] (MSG) team will be hosting Conversation Hours on 4 February 2022 at 15:00 UTC, 25 February 2022 at 12:00 UTC, and 4 March 2022 at 15:00 UTC. '''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Conversations|Join the conversation hours to speak with the UCoC project team and drafting committee members about the updated guidelines and voting process]].''' The [[m:Universal Code of Conduct/Project#Timeline|timeline is available on Meta-wiki]]. The voting period is March 7 to 21. All eligible voters will have an opportunity to support or oppose the adoption of the Enforcement guidelines, and share why. '''[[m:Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Voting|See the voting information page for more details]].''' Many participants from across the movement have provided valuable input in these ongoing conversations. The UCoC and MSG teams want to thank the Drafting Committee and the community members for their contributions to this process. Sincerely, Movement Strategy and Governance<br/> Wikimedia Foundation<section end="announcement-content" /> </div> [[User:Xeno (WMF)|Xeno (WMF)]] 03:55, 4 февруари 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Xeno (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery/Wikipedia&oldid=22704115 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Leadership Development Task Force: Your feedback is appreciated</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" />:''[[m:Special:MyLanguage/Leadership Development Task Force/Call for Feedback Announcement|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Leadership Development Task Force/Call for Feedback Announcement|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Leadership Development Task Force/Call for Feedback Announcement}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' The Community Development team at the Wikimedia Foundation is supporting the creation of a global, community-driven Leadership Development Task Force. The purpose of the task force is to advise leadership development work. The team is looking for feedback about the responsibilities of the Leadership Development Task Force. This Meta page shares the proposal for a [[m:Special:MyLanguage/Leadership Development Task Force|Leadership Development Task Force]] and how [[m:Special:MyLanguage/Leadership Development Task Force/Participate|you can help.]] Feedback on the proposal will be collected from 7 to 25 February 2022.<section end="announcement-content" /> </div> [[User:Xeno (WMF)|Xeno (WMF)]] 02:35, 9 февруари 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Xeno (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery/Wikipedia&oldid=22796821 --> == ''This Month in GLAM'': January 2022 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XII, Issue I, January 2022</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; -moz-column-count:2; -moz-column-width:28em; -webkit-column-count:2; -webkit-column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/Belgium report|Belgium report]]: Belgium report * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/Brazil report|Brazil report]]: A portable museum experience to digitize and share collections online * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/Colombia report|Colombia report]]: Let's celebrate the Public domain day with Wikisource * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/Estonia report|Estonia report]]: Mobile Photo Studio + New Cooperations * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/Finland report|Finland report]]: Photowalks in Helsinki, autumn 2021 * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/France report|France report]]: Training course for Musée de l'armée staff members; Journée Wikimédia Culture et numérique 2022; Wikiway * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/Indonesia report|Indonesia report]]: GLAM Indonesia wrap-up; Public Domain Day 2022 in Indonesia; #1Lib1Ref * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/Italy report|Italy report]]: Collaborations and new projects in January * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/Romania report|Romania report]]: About #1lib1ref activities in Romania (and Moldova) * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/Serbia report|Serbia report]]: Successful end of the Old and even more successful beginning of the New year * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/Spain report|Spain report]]: BiBat Museum and libraries * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/Sweden report|Sweden report]]: Uploads of photographs taken by Swedish missionaries in China; Sörmlands museum's first contributions * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/UK report|UK report]]: Khalili Collections and British Library * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/USA report|USA report]]: Report from DPLA * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/AvoinGLAM report|AvoinGLAM report]]: Hello, world! * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/Content Partnerships Hub report|Content Partnerships Hub report]]: Results and summaries; Helping with getting Pattypan back on track; Working with partners to make content available * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/Structured Data on Wikimedia Commons report|Structured Data on Wikimedia Commons report]]: February 22: Meetup about SDC support in OpenRefine * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: Wikimedia campaigns for librarians and museum workers; Community Wishlist Survey; and Wikimedia query services * [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Contents/Events|Calendar]]: February's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/January 2022/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 18:31, 12 февруари 2022 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=22740271 --> == Ukraine's Cultural Diplomacy Month: We are back in 2022! == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> [[File:UCDM 2022.png|180px|right]] {{int:please-translate}} Hello, dear Wikipedians!<br/> [[:m:Special:MyLanguage/Wikimedia Ukraine|Wikimedia Ukraine]], in cooperation with the [[:en:Ministry of Foreign Affairs of Ukraine|Ministry of Foreign Affairs of Ukraine]] and [[:en:Ukrainian Institute|Ukrainian Institute]], has launched the second edition of writing challenge "'''[[:m:Special:MyLanguage/Ukraine's Cultural Diplomacy Month 2022|Ukraine's Cultural Diplomacy Month]]'''", which lasts from 17 February to 17 March 2022. The campaign is dedicated to famous Ukrainian artists of cinema, music, literature, architecture, design and cultural phenomena of Ukraine that made a contribution to world culture. The most active contesters will receive [[:m:Special:MyLanguage/Ukraine's Cultural Diplomacy Month 2022/Prizes|prizes]].<br/> We invite you to take part and help us improve the coverage of Ukrainian culture on Wikipedia!--[[Потребител:ValentynNefedov (WMUA)|ValentynNefedov (WMUA)]] ([[Потребител беседа:ValentynNefedov (WMUA)|беседа]]) 12:35, 21 февруари 2022 (UTC) </div> == Wiki Loves Folklore is extended till 15th March == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">{{int:please-translate}} [[File:Wiki Loves Folklore Logo.svg|right|frameless|180px]] Greetings from Wiki Loves Folklore International Team, We are pleased to inform you that [[:c:Commons:Wiki Loves Folklore|Wiki Loves Folklore]] an international photographic contest on Wikimedia Commons has been extended till the '''15th of March 2022'''. The scope of the contest is focused on folk culture of different regions on categories, such as, but not limited to, folk festivals, folk dances, folk music, folk activities, etc. We would like to have your immense participation in the photographic contest to document your local Folk culture on Wikipedia. You can also help with the [[:c:Commons:Wiki Loves Folklore 2022/Translations|translation]] of project pages and share a word in your local language. Best wishes, '''International Team'''<br /> '''Wiki Loves Folklore''' [[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 04:50, 22 февруари 2022 (UTC) </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Rockpeterson@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=22754428 --> == Coming soon == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> === Several improvements around templates === Hello, from March 9, several improvements around templates will become available on your wiki: * Fundamental improvements of the [[Mw:Special:MyLanguage/Help:VisualEditor/User guide#Editing templates|VisualEditor template dialog]] ([[m:WMDE Technical Wishes/VisualEditor template dialog improvements|1]], [[m:WMDE Technical Wishes/Removing a template from a page using the VisualEditor|2]]), * Improvements to make it easier to put a template on a page ([[m:WMDE Technical Wishes/Finding and inserting templates|3]]) (for the template dialogs in [[Mw:Special:MyLanguage/Help:VisualEditor/User guide#Editing templates|VisualEditor]], [[Mw:Special:MyLanguage/Extension:WikiEditor#/media/File:VectorEditorBasic-en.png|2010 Wikitext]] and [[Mw:Special:MyLanguage/2017 wikitext editor|New Wikitext Mode]]), * and improvements in the syntax highlighting extension [[Mw:Special:MyLanguage/Extension:CodeMirror|CodeMirror]] ([[m:WMDE Technical Wishes/Improved Color Scheme of Syntax Highlighting|4]], [[m:WMDE Technical Wishes/Bracket Matching|5]]) (which is available on wikis with writing direction left-to-right). All these changes are part of the “[[m:WMDE Technical Wishes/Templates|Templates]]” project by [[m:WMDE Technical Wishes|WMDE Technical Wishes]]. We hope they will help you in your work, and we would love to hear your feedback on the talk pages of these projects. </div> - [[m:User:Johanna Strodt (WMDE)|Johanna Strodt (WMDE)]] 12:38, 28 февруари 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Johanna Strodt (WMDE)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=WMDE_Technical_Wishes/Technical_Wishes_News_list_all_village_pumps&oldid=22907463 --> == This Month in Education: February 2022 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English ... {{int:please-translate}} <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:40px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:20px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif; width:900px;"> Volume 11 • Issue 2 • February 2022</span> ---- <span style="font-size:larger;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/February 2022|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/February 2022/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</span> ---- <div style="color:white; font-size:1.8em; font-family:Montserrat; background:#92BFB1; width:100%;">In This Issue</div> </div> <div style="column-count: 2; column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2022/Open Foundation West Africa Expands Open Movement With UHAS|Open Foundation West Africa Expands Open Movement With UHAS]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2022/Celebrating the 18th anniversary of Ukrainian Wikipedia|Celebrating the 18th anniversary of Ukrainian Wikipedia]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2022/Integrating Wikipedia in the academic curriculum in a university in Mexico|Integrating Wikipedia in the academic curriculum in a university in Mexico]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2022/Results of "Reading Wikipedia" workshop in the summer school of Plan Ceibal in Uruguay|Results of "Reading Wikipedia" workshop in the summer school of Plan Ceibal in Uruguay]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2022/WikiFundi, offline editing plateform : last release notes and how-tos|WikiFundi, offline editing plateform : last release notes and how-tos]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2022/Writing Wikipedia as an academic assignment in STEM fields|Writing Wikipedia as an academic assignment in STEM fields]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/February 2022/The Learning and Connection – 1Lib1Ref with African Librarians|The Learning and Connection – 1Lib1Ref with African Librarians]] </div> </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 15:09, 28 февруари 2022 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=22886200 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Remember to Participate in the UCoC Conversations and Ratification Vote!</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Voting/Announcement|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Voting/Announcement|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Voting/Announcement}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' Hello everyone, A [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Enforcement_guidelines/Voting|'''vote in SecurePoll from 7 to 21 March 2022''']] is scheduled as part of the ratification process for the Universal Code of Conduct (UCoC) Enforcement guidelines. Eligible voters are invited to answer a poll question and share comments. [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Enforcement_guidelines/Voter_information|Read voter information and eligibility details.]] During the poll, voters will be asked if they support the enforcement of the Universal Code of Conduct based on the proposed guidelines. The [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct|Universal Code of Conduct]] (UCoC) provides a baseline of acceptable behavior for the entire movement. The [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Enforcement_guidelines|revised enforcement guidelines]] were published 24 January 2022 as a proposed way to apply the policy across the movement. A [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia_Foundation_Board_noticeboard/January_2022_-_Board_of_Trustees_on_Community_ratification_of_enforcement_guidelines_of_UCoC|Wikimedia Foundation Board statement]] calls for a [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Enforcement_guidelines/Voting|ratification process]] where eligible voters will have an opportunity to support or oppose the adoption of the UCoC Enforcement guidelines in a vote. Wikimedians are invited to [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Enforcement_guidelines/Voter_information/Volunteer|translate and share important information]]. For more information about the UCoC, please see the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Project|project page]] and [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/FAQ|frequently asked questions]] on Meta-wiki. There are events scheduled to learn more and discuss: * A [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Conversations/Panel_Q&A|community panel]] recorded on 18 February 2022 shares perspectives from small- and medium-sized community participants. * The [[m:Movement Strategy and Governance|Movement Strategy and Governance]] (MSG) team is hosting Conversation Hours on 4 March 2022 at 15:00 UTC. Please [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/Conversations|'''sign-up''']] to interact with the project team and the drafting committee about the updated enforcement guidelines and the ratification process. See the [[m:Special:MyLanguage/Universal_Code_of_Conduct/2022_conversation_hour_summaries|Conversation Hour summaries]] for notes from 4 February 2022 and 25 February 2022. You can comment on Meta-wiki talk pages in any language. You may also contact either team by email: msg[[File:At sign.svg|16x16px|link=|(_AT_)]]wikimedia.org or ucocproject[[File:At sign.svg|16x16px|link=|(_AT_)]]wikimedia.org Sincerely, Movement Strategy and Governance <br /> Wikimedia Foundation <br /><section end="announcement-content" /> </div> [[User:Xeno (WMF)|Xeno (WMF)]] 02:17, 2 март 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Xeno (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=22916674 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Universal Code of Conduct Enforcement guidelines ratification voting open from 7 to 21 March 2022</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Vote|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' :<div class="plainlinks">''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Vote|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Vote}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]''</div> Hello everyone, The ratification voting process for the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines|revised enforcement guidelines]] of the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct|Universal Code of Conduct]] (UCoC) is now open! '''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Voting|Voting commenced on SecurePoll]]''' on 7 March 2022 and will conclude on 21 March 2022. Please [[m:Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Voter information|read more on the voter information and eligibility details]]. The Universal Code of Conduct (UCoC) provides a baseline of acceptable behavior for the entire movement. The revised enforcement guidelines were published 24 January 2022 as a proposed way to apply the policy across the movement. You can [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Project|read more about the UCoC project]]. You can also comment on Meta-wiki talk pages in any language. You may also contact the team by email: ucocproject[[File:At sign.svg|16x16px|link=|(_AT_)]]wikimedia.org Sincerely, Movement Strategy and Governance Wikimedia Foundation<section end="announcement-content" /> </div> [[User:Xeno (WMF)|Xeno (WMF)]] 00:52, 8 март 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Xeno (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=22962850 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Invitation to Hubs event: Global Conversation on 2022-03-12 at 13:00 UTC</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" />Hello! The Movement Strategy and Governance team of the Wikimedia Foundation would like to invite you to the next event about "Regional and Thematic Hubs". The Wikimedia Movement is in the process of understanding what Regional and Thematic Hubs should be. Our workshop in November was a good start ([[m:Special:MyLanguage/Hubs/Documentation/27 November Workshop|read the report]]), but we're not finished yet. Over the last weeks we conducted about 16 interviews with groups working on establishing a Hub in their context ([[m:Special:MyLanguage/Hubs/Dialogue|see Hubs Dialogue]]). These interviews informed a report that will serve as a foundation for discussion on March 12. The report is planned to be published on March 9. The event will take place on March 12, 13:00 to 16:00 UTC on Zoom. Interpretation will be provided in French, Spanish, Arabic, Russian, and Portuguese. Registration is open, and will close on March 10. Anyone interested in the topic is invited to join us. '''[[m:Special:MyLanguage/Hubs/Global Conversations March 12, 2022|More information on the event on Meta-wiki]]'''. Best regards, [[m:User:KVaidla (WMF)|Kaarel Vaidla]]<br />Movement Strategy <section end="announcement-content" /> </div> 01:31, 10 март 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Xeno (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=22974079 --> == ''This Month in GLAM'': February 2022 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XII, Issue II, February 2022</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; -moz-column-count:2; -moz-column-width:28em; -webkit-column-count:2; -webkit-column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/Albania report|Albania report]]: Traditional Food Photography * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/Belgium report|Belgium report]]: Shakespeare is dead - Contemporary playwriting festival; Public Domain Day Belgium 2022 (10/02) report * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/Estonia report|Estonia report]]: An examples of a visual storytelling – two virtual exhibitions * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/France report|France report]]: Wikimedian in Residence in Clermont Auvergne * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/Italy report|Italy report]]: New agreement for Wiki Loves Monument Italy 2022 * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/Kosovo report|Kosovo report]]: Traditional Food Photography * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/Netherlands report|Netherlands report]]: New photo collections of Alkmaar, Wiki goes Caribbean meeting, contemporary art Wikidata import and knowledge platform for GLAMS * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: National Digital Forum and Editing in a Time of COVID * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/Nigeria report|Nigeria report]]: 1Lib1Ref 2022 Kwara * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/Poland report|Poland report]]: New GLAM-Wiki partnerships and cooperations * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/Serbia report|Serbia report]]: A month in the sign of 1Lib1Ref * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/Sweden report|Sweden report]]: Additional photos from Swedish missionairies; Historical maps of Ukraine * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/UK report|UK report]]: Khalili Collections * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/Ukraine report|Ukraine report]]: Stand with Ukraine! * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/USA report|USA report]]: Women's History Month activities * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/AvoinGLAM report|AvoinGLAM report]]: February in AvoinGLAM * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/Content Partnerships Hub report|Content Partnerships Hub report]]: Encyclopaedia of Life release their 2 million species descriptions under CC0 * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/Structured Data on Wikimedia Commons report|Structured Data on Wikimedia Commons report]]: Editing SDC with OpenRefine; Monthly OpenRefine and Wikimedia office hours * [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Contents/Events|Calendar]]: March's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/February 2022/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 16:19, 12 март 2022 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=22892827 --> == Wiki Loves Folklore 2022 ends tomorrow == [[File:Wiki Loves Folklore Logo.svg|right|frameless|180px]] International photographic contest [[:c:Commons:Wiki Loves Folklore 2022| Wiki Loves Folklore 2022]] ends on 15th March 2022 23:59:59 UTC. This is the last chance of the year to upload images about local folk culture, festival, cuisine, costume, folklore etc on Wikimedia Commons. Watch out our social media handles for regular updates and declaration of Winners. ([https://www.facebook.com/WikiLovesFolklore/ Facebook] , [https://twitter.com/WikiFolklore Twitter ] , [https://www.instagram.com/wikilovesfolklore/ Instagram]) The writing competition Feminism and Folklore will run till 31st of March 2022 23:59:59 UTC. Write about your local folk tradition, women, folk festivals, folk dances, folk music, folk activities, folk games, folk cuisine, folk wear, folklore, and tradition, including ballads, folktales, fairy tales, legends, traditional song and dance, folk plays, games, seasonal events, calendar customs, folk arts, folk religion, mythology etc. on your local Wikipedia. Check if your [[:m:Feminism and Folklore 2022/Project Page|local Wikipedia is participating]] A special competition called '''Wiki Loves Falles''' is organised in Spain and the world during 15th March 2022 till 15th April 2022 to document local folk culture and [[:en:Falles|Falles]] in Valencia, Spain. Learn more about it on [[:ca:Viquiprojecte:Falles 2022|Catalan Wikipedia project page]]. We look forward for your immense co-operation. Thanks Wiki Loves Folklore international Team [[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 14:40, 14 март 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Rockpeterson@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Distribution_list/Global_message_delivery&oldid=22754428 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Leadership Development Working Group: Apply to join! (14 March to 10 April 2022)</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Leadership Development Working Group/Participate/Announcement|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Leadership Development Working Group/Participate/Announcement|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Leadership Development Working Group/Participate/Announcement}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' Hello everyone, Thank you to everyone who participated in the feedback period for the [[m:Special:MyLanguage/Leadership Development Working Group|Leadership Development Working Group]] initiative. A [[m:Special:MyLanguage/Leadership Development Working Group/Participate#5. Summary of Call for Feedback|summary of the feedback]] can be found on Meta-wiki. This feedback will be shared with the working group to inform their work. The application period to join the Working Group is now open and will close on April 10, 2022. Please [[m:Special:MyLanguage/Leadership_Development_Working_Group/Purpose_and_Structure#3._How_is_the_working_group_formed_and_structured?|review the information about the working group]], share with community members who might be interested, and '''[[m:Special:MyLanguage/Leadership_Development_Working_Group/Participate#1._How_to_participate|apply if you are interested]]'''. Thank you, From the Community Development team<br /><section end="announcement-content" /> </div> [[User:Xeno (WMF)|Xeno (WMF)]] 02:20, 18 март 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Xeno (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=22974079 --> == This Month in Education: March 2022 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English... Please help translate to your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:40px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:20px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif; width:900px;"> Volume 11 • Issue 3 • March 2022</span> ---- <span style="font-size:larger;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/March 2022|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/March 2022/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</span> ---- <span style="color:white; font-size:26px; font-family:Montserrat; display:block; background:#92BFB1; width:100%;">In This Issue</span></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em; -moz-column-count: 2; -moz-column-width: 35em; -webkit-column-count: 2; -webkit-column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/March 2022/Arte+Feminismo Pilipinas:Advocacy on Women Empowerment|Arte+Feminismo Pilipinas:Advocacy on Women Empowerment]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/March 2022/The edit-a-thon on Serbian Wikipedia on the occasion of Edu Wiki Week|The edit-a-thon on Serbian Wikipedia on the occasion of Edu Wiki Week]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/March 2022/Call for Participation: Higher Education Survey|Call for Participation: Higher Education Survey]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/March 2022/Collection of Good Practices in Wikipedia Education|Collection of Good Practices in Wikipedia Education]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/March 2022/Conversation: Open education in the Wikimedia Movement views from Latin America|Conversation: Open education in the Wikimedia Movement views from Latin America]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/March 2022/EduWiki Week 2022, celebrations and learnings|EduWiki Week 2022, celebrations and learnings]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/March 2022/EduWiki Week in Armenia|EduWiki Week in Armenia]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/March 2022/Open Education Week at the Universidad Autónoma de Nuevo León|Open Education Week at the Universidad Autónoma de Nuevo León]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/March 2022/Wikipedia + Education Talk With Leonard Hagan|Wikipedia + Education Talk With Leonard Hagan]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/March 2022/Wikimedia Israel cooperates with Yad Vashem in developing a training course for teachers|Wikimedia Israel cooperates with Yad Vashem in developing a training course for teachers]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 16:57, 25 март 2022 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=23020683 --> == Feminism and Folklore 2022 ends soon == [[File:Feminism and Folklore 2022 logo.svg|right|frameless|250px]] [[:m:Feminism and Folklore 2022|Feminism and Folklore 2022]] which is an international writing contest organized at Wikipedia ends soon that is on <b>31 March 2022 11:59 UTC</b>. This is the last chance of the year to write about feminism, women biographies and gender-focused topics such as <i>folk festivals, folk dances, folk music, folk activities, folk games, folk cuisine, folk wear, fairy tales, folk plays, folk arts, folk religion, mythology, folk artists, folk dancers, folk singers, folk musicians, folk game athletes, women in mythology, women warriors in folklore, witches and witch hunting, fairy tales and more</i> Keep an eye on the project page for declaration of Winners. We look forward for your immense co-operation. Thanks Wiki Loves Folklore international Team [[Потребител:MediaWiki message delivery|MediaWiki message delivery]] ([[Потребител беседа:MediaWiki message delivery|беседа]]) 14:28, 26 март 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Rockpeterson@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=User:Rockpeterson/fnf&oldid=23060054 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Universal Code of Conduct Enforcement guidelines ratification voting is now closed</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="announcement-content" /> :''[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Vote/Closing message|You can find this message translated into additional languages on Meta-wiki.]]'' :''<div class="plainlinks">[[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Vote/Closing message|{{int:interlanguage-link-mul}}]] • [https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Special:Translate&group=page-{{urlencode:Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Vote/Closing message}}&language=&action=page&filter= {{int:please-translate}}]</div>'' Greetings, The ratification voting process for the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines|revised enforcement guidelines]] of the [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct|Universal Code of Conduct]] (UCoC) came to a close on 21 March 2022. Over {{#expr:2300}} Wikimedians voted across different regions of our movement. Thank you to everyone who participated in this process! The scrutinizing group is now reviewing the vote for accuracy, so please allow up to two weeks for them to finish their work. The final results from the voting process will be announced [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Voting/Results|here]], along with the relevant statistics and a summary of comments as soon as they are available. Please check out [[m:Special:MyLanguage/Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines/Voter information|the voter information page]] to learn about the next steps. You can comment on the project talk page [[m:Talk:Universal Code of Conduct/Enforcement guidelines|on Meta-wiki]] in any language. You may also contact the UCoC project team by email: ucocproject[[File:At sign.svg|16x16px|link=|(_AT_)]]wikimedia.org Best regards, Movement Strategy and Governance<br /><section end="announcement-content" /> </div> [[User:Xeno (WMF)|Xeno (WMF)]] 01:53, 30 март 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Xeno (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=23079949 --> == ''This Month in GLAM'': March 2022 == {| style="width:100%;" | valign="top" align="center" style="border:1px gray solid; padding:1em;" | {| align="center" |- | style="text-align: center;" | [[File:This Month in GLAM logo 2018.png|350px|center|link=outreach:GLAM/Newsletter]]<br /> <hr /> <div style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;">[[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022|<span style="color:darkslategray;">This Month in GLAM – Volume XII, Issue III, March 2022</span>]]</div> <hr /><br /> |- style="text-align: center;" | <span style="font-size:12pt; font-family:Times New Roman;"> '''<u>Headlines</u>'''</span> |- style="font-size:10pt; font-family:Times New Roman; text-align:center;" | <div style="text-align:left; column-count:2; column-width:28em; -moz-column-count:2; -moz-column-width:28em; -webkit-column-count:2; -webkit-column-width:28em; vertical-align:top;"> * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/Argentina report|Argentina report]]: Visual culture, human rights and digitization * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/Australia report|Australia report]]: Australia grows gender equity for International Women's Day * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/Belgium report|Belgium report]]: Collaboration with GLAM institutes in Belgium * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/Brazil report|Brazil report]]: Pills of GLAM * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/Croatia report|Croatia report]]: ...starting bottom-up in indie archive! * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/Estonia report|Estonia report]]: Glass, Books and Paintings * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/France report|France report]]: Mooc Wikidata * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/India report|India report]]: Wikimedian-in-Residence program initiated at the Research Institute of World's Ancient Traditions, Cultures and Heritage in Arunachal Pradesh * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/Italy report|Italy report]]: The growth of sharing on Wikimedia projects * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/Netherlands report|Netherlands report]]: Letters from Sierra Leone: the Sjoerd Hofstra photo collection in a new light * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/New Zealand report|New Zealand report]]: Forming Wikimedia Aotearoa and the Aotearoa New Zealand Theses Project * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/Serbia report|Serbia report]]: News in Wikipedian in residence projects * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/Spain report|Spain report]]: WikiToro * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/Sweden report|Sweden report]]: The Unique Historical Kalmar County project continues ...; WikiGap x 3; Students writing articles * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/UK report|UK report]]: Khalili Collections * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/Uruguay report|Uruguay report]]: GLAM Activities by Wikimedia Uruguay * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/USA report|USA report]]: Women's History Month * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/Content Partnerships Hub report|Content Partnerships Hub report]]: UN Environment Programme sharing their knowledge on Wikipedia. Logo competition * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/Structured Data on Wikimedia Commons report|Structured Data on Wikimedia Commons report]]: OpenRefine: survey for Structured Data on Commons features * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/WMF GLAM report|WMF GLAM report]]: Commons APP calls, Bophana documentaries, and Image Description Week * [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Contents/Events|Calendar]]: April's GLAM events </div> |- | style="font-family:Times New Roman; text-align:center; font-size:85%;" | [[outreach:GLAM/Newsletter|Read this edition in full]] &bull; [[outreach:GLAM/Newsletter/March 2022/Single|Single-page]] |- | valign="top" colspan="2" style="padding:0.5em; font-family:Times New Roman;text-align:center; font-size:85%;" | To assist with preparing the newsletter, please visit the [[outreach:GLAM/Newsletter/Newsroom|newsroom]]. Past editions may be viewed [[outreach:GLAM/Newsletter/Archives|here]]. |- |} |} <div style="margin-top:10px; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:GLAM/Newsletter/About|About ''This Month in GLAM'']] · [[m:Global message delivery/Targets/GLAM|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · [[:m:User:Romaine|Romaine]] 08:45, 13 април 2022 (UTC)</div> <!-- Съобщението е изпратено от User:Romaine@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/GLAM&oldid=23092895 --> == <span lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr">Movement Strategy and Governance News – Issue 6</span> == <div lang="en" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> <section begin="msg-newsletter"/> <div style = "line-height: 1.2"> <span style="font-size:200%;">'''Movement Strategy and Governance News'''</span><br> <span style="font-size:120%; color:#404040;">'''Issue 6, April 2022'''</span><span style="font-size:120%; float:right;">[[m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/6|'''Read the full newsletter''']]</span> ---- Welcome to the sixth issue of Movement Strategy and Governance News! This revamped newsletter distributes relevant news and events about the Movement Charter, Universal Code of Conduct, Movement Strategy Implementation grants, Board of trustees elections and other relevant MSG topics. This Newsletter will be distributed quarterly, while the more frequent Updates will also be delivered weekly. Please remember to subscribe [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/MSG Newsletter Subscription|here]] if you would like to receive future issues of this newsletter. </div><div style="margin-top:3px; padding:10px 10px 10px 20px; background:#fffff; border:2px solid #808080; border-radius:4px; font-size:100%;"> *'''Leadership Development -''' A Working Group is Forming! - The application to join the Leadership Development Working Group closed on April 10th, 2022, and up to 12 community members will be selected to participate in the working group. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/6#A1|continue reading]]) *'''Universal Code of Conduct Ratification Results are out! -''' The global decision process on the enforcement of the UCoC via SecurePoll was held from 7 to 21 March. Over 2,300 eligible voters from at least 128 different home projects submitted their opinions and comments. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/6#A2|continue reading]]) *'''Movement Discussions on Hubs -''' The Global Conversation event on Regional and Thematic Hubs was held on Saturday, March 12, and was attended by 84 diverse Wikimedians from across the movement. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/6#A3|continue reading]]) *'''Movement Strategy Grants Remain Open! -''' Since the start of the year, six proposals with a total value of about $80,000 USD have been approved. Do you have a movement strategy project idea? Reach out to us! ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/6#A4|continue reading]]) *'''The Movement Charter Drafting Committee is All Set! -''' The Committee of fifteen members which was elected in October 2021, has agreed on the essential values and methods for its work, and has started to create the outline of the Movement Charter draft. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/6#A5|continue reading]]) *'''Introducing Movement Strategy Weekly -''' Contribute and Subscribe! - The MSG team have just launched the updates portal, which is connected to the various Movement Strategy pages on Meta-wiki. Subscriber to get up-to-date news about the various ongoing projects. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/6#A6|continue reading]]) *'''Diff Blogs -''' Check out the most recent publications about Movement Strategy on Wikimedia Diff. ([[:m:Special:MyLanguage/Movement Strategy and Governance/Newsletter/6#A7|continue reading]]) </div><section end="msg-newsletter"/> </div> Also, a draft of the [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation Annual Plan/2022-2023/draft|'''2022-23 Wikimedia Foundation Annual Plan''']] has been published. Input is being sought on-wiki and during [[:m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation Annual Plan/2022-2023/Conversations|'''several conversations''' with Wikimedia Foundation CEO Maryana Iskander]]. [[m:Special:MyLanguage/Wikimedia Foundation Annual Plan/2022-2023/Conversations/Announcement|See full announcement on Meta-wiki]]. [[User:Xeno (WMF)|Xeno (WMF)]] 01:45, 22 април 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Xeno (WMF)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Movement_Strategy_and_Governance/Delivery&oldid=23184989 --> == This Month in Education: April 2022 == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr">Apologies for writing in English... Please help translate to your language. <div style="text-align: center;"> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:40px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif;">This Month in Education</span> <span style="font-weight:bold; color:#00A7E2; font-size:20px; font-family:'Helvetica Neue', Helvetica, Arial, sans-serif; width:900px;"> Volume 11 • Issue 4 • April 2022</span> ---- <span style="font-size:larger;">[[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/April 2022|Contents]] • [[m:Special:MyLanguage/Education/Newsletter/April 2022/Headlines|Headlines]] • [[m:Special:MyLanguage/Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe]]</span> ---- <span style="color:white; font-size:26px; font-family:Montserrat; display:block; background:#92BFB1; width:100%;">In This Issue</span></div> <div style="text-align: left; column-count: 2; column-width: 35em; -moz-column-count: 2; -moz-column-width: 35em; -webkit-column-count: 2; -webkit-column-width: 35em;"> * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/April 2022/Audio-Educational Seminar of Wikimedia Mexico|Audio-Educational Seminar of Wikimedia Mexico]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/April 2022/Dagbani Wikimedians using digital TV broadcast to train Wikipedia contributors in Ghana|Dagbani Wikimedians using digital TV broadcast to train Wikipedia contributors in Ghana]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/April 2022/Digital Education & The Open Space With Herbert Acheampong|Digital Education & The Open Space With Herbert Acheampong]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/April 2022/HerStory walks as a part of edit-a-thons|HerStory walks as a part of edit-a-thons]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/April 2022/Join us for Wiki Workshop 2022|Join us for Wiki Workshop 2022]] * [[m:Special:MyLanguage/Education/News/April 2022/The youngest member of Tartu Wikiclub is 15-year-old student|The youngest member of Tartu Wikiclub is 15-year-old student]] </div> <div style="margin-top:10px; text-align: center; font-size:90%; padding-left:5px; font-family:Georgia, Palatino, Palatino Linotype, Times, Times New Roman, serif;">[[m:Education/Newsletter/About|About ''This Month in Education'']] · [[m:Global message delivery/Targets/This Month in Education|Subscribe/Unsubscribe]] · [[m:MassMessage|Global message delivery]] · For the team: [[:m:User:ZI Jony|ZI Jony]] 12:51, 24 април 2022 (UTC)</div> </div> <!-- Съобщението е изпратено от User:ZI Jony@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=Global_message_delivery/Targets/This_Month_in_Education&oldid=23177152 --> == Coming soon: Improvements for templates == <div class="plainlinks mw-content-ltr" lang="en" dir="ltr"> <!--T:11--> [[File:Overview of changes in the VisualEditor template dialog by WMDE Technical Wishes.webm|thumb|Fundamental changes in the template dialog.]] Hello, more changes around templates are coming to your wiki soon: The [[mw:Special:MyLanguage/Help:VisualEditor/User guide#Editing templates|'''template dialog''' in VisualEditor]] and in the [[mw:Special:MyLanguage/2017 wikitext editor|2017 Wikitext Editor]] (beta) will be '''improved fundamentally''': This should help users understand better what the template expects, how to navigate the template, and how to add parameters. * [[metawiki:WMDE Technical Wishes/VisualEditor template dialog improvements|project page]], [[metawiki:Talk:WMDE Technical Wishes/VisualEditor template dialog improvements|talk page]] In '''syntax highlighting''' ([[mw:Special:MyLanguage/Extension:CodeMirror|CodeMirror]] extension), you can activate a '''colorblind-friendly''' color scheme with a user setting. * [[metawiki:WMDE Technical Wishes/Improved Color Scheme of Syntax Highlighting#Color-blind_mode|project page]], [[metawiki:Talk:WMDE Technical Wishes/Improved Color Scheme of Syntax Highlighting|talk page]] Deployment is planned for May 10. This is the last set of improvements from [[m:WMDE Technical Wishes|WMDE Technical Wishes']] focus area “[[m:WMDE Technical Wishes/Templates|Templates]]”. We would love to hear your feedback on our talk pages! </div> -- [[m:User:Johanna Strodt (WMDE)|Johanna Strodt (WMDE)]] 11:13, 29 април 2022 (UTC) <!-- Съобщението е изпратено от User:Johanna Strodt (WMDE)@metawiki, използвайки списъка с адресати от https://meta.wikimedia.org/w/index.php?title=WMDE_Technical_Wishes/Technical_Wishes_News_list_all_village_pumps&oldid=23222263 --> 0o95uor9cuc2wk8g400lr1q4t7iafwv 118 806665 11473700 11470897 2022-07-29T03:29:34Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{В инкубатора}} {{Инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Thepuglover|𝕍𝕀𝕜𝕥𝕠𝕣 𝕐𝕒𝕟𝕖𝕧]] ([[Потребител беседа:Thepuglover|беседа]]) 08:58, 25 юли 2022 (UTC)}} [[Файл:Sodium-oxide-unit-cell-3D-vdW.png|мини|Елементарна клетка на Na₂O]] В [[Неорганична химия|неорганичната химия]], основен е всеки [[оксид]], който взаимодейства с вода до основен хидроксид и [[киселинни оксиди]] и [[Киселина|киселини]] до [[соли]]. Повечето основни оксиди са твърди кристални вещества с йонен строеж. При образуване на йонната връзка '''M–O''' е необходимо компенсирането на йонизационната енергия на метала и енергията на приъединяване на на втори електрон към кислородния атом. За тома йонната връзка се наблюдава само при оксидите, чиято енергия на кристалната решетка може да компенсира тази загуба – [[Алкален метал|алкалните]] и [[алкалоземен метал|алкалоземните метали]] и на някои преходни метали в нисшата си [[степен на окисление]].<ref name="Киркова">{{Cite book|title=Химия на елементите и техните съединения|last=Киркова|first=Елена|publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|year=2013|isbn=978-954-07-3504-7|location=София|pages=337 – 339}}</ref> При тях ефективният заряд на кислорода винаги е по-малък от (-2).<ref name="Greenwood">{{Cite book|title=Chemistry of the elements|last=Greenwood|first=N.|publisher=Butterworth Heinemann|year=1998|isbn=0-7506-33-65-4|location=Leeds|pages=640 – 642}}</ref> В повечето случаи имат проста кубична кристална решетка, тип NaCl и е изградена от прлътнодолепени кислородни атоми, защото йонният радиус на O^2- (140 pm) е по-голям от [[катион]]ния радиус. Изключение правят само Rb⁺, Cs⁺, Fr⁺, Ra⁺ и Tl⁺, а K⁺ и Ba²⁺ имат близки [[Йонен радиус|йонни радиуси]]. Металните катони са в октаедирчните и тетраедричните празнини на кристалната решетка. При взаимодействие със вода те пряко или косвено образуват основи, от където произлиза името им:<ref name="Киркова" /> <chem>{O^{2-}_{(s)}} +H2O -> 2OH^{-}</chem> <math>K > 10^{22}</math>. Ако оксидът е неразтворим във вода, той с разтваря в разредени киселини и образува съотевтните соли:<ref name="Cotton">{{Cite book|title=Advanced Inorganic Chemistry|last=Cotton|first=F.|publisher=Wiey|year=1980|isbn=0-471-02775-8|pages=484|last2=Wilkinson|first2=Geoffrey}}</ref> <chem>{MgO_(s)} + {2H^{+}_(aq)} ->{Mg^{2+}_(aq)} + {2H2O} </chem>. == Източници == <references /> g312jdxwqfbk3jo4q74i29p4dec3tnv 1 807385 11473210 11472876 2022-07-28T12:22:48Z Luxferuer 25980 /* Източник */ Отговор wikitext text/x-wiki Датата на смърт е коригирана в Уики данни според източника [[Петко Теофилов]]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:47, 7 май 2022 (UTC) :@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], а защо по Теофилов, а не по Миленкович, който дава април 1941 г.?--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:30, 18 юли 2022 (UTC) :1941 г. не е по Миленкович. Той е цитиран за друго.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:00, 18 юли 2022 (UTC) ::Автори в книгата на Теофилов са: [[Петко Теофилов]] съставител, Тодор Тумангелов (племенник на Нешо), [[Атанас Душков]], Стефан Каменаров, Андон Брайков, Илия Мухов и Димитър Кривиралчев. Излиза от печат през 1958 г., а е пусната през 1968 г. с предговор от [[Иван Врачев]]. Имайки в предвид времената, биографиите на анархистите все пак намират място, а и имената им са издълбани на [[Братска могила (Копривщица)|Братската могила]] в Копривщица. Относно датата не е изяснено докрай. В книгата „Копривщица“ от Врачев има само имена без дати. Защо прави разлика между ятаци и помагачи не ми е точно ясно. Данните от анархопортала сочат пак 1941 г., но са съжаление вече не са достъпни он лайн.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:26, 18 юли 2022 (UTC)@[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] :::@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], значи все пак 1941 г.?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:48, 18 юли 2022 (UTC) „За последен път това се случва (арестуване) в Сараево при участието му в демонстрациите против режима на Душан Симович.“ – Това е по Теофилов. Ако се уточни кога са били разните протести тогава може би да може да се приеме някаква най-ранна дата.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:59, 18 юли 2022 (UTC) :Симович е премиер от 27 март до април 1941 г. След това пак е премиер, но в изгнание. Колкото до твърденията на Теофилов, че Нешо бил участвал в протести срещу Симович и то в Сараево, доста е съмнително. Точно през април 1941 г. Тумангелов се включва в проанглийската активност срещу България и подготвя чета. Според една от версиите четата попада на пътя та нахлуващия (на 6 април) Вермахт и е разпердушинена.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:22, 19 юли 2022 (UTC) ::Според Теофилов има оцелели четници, завърнали се обратно. Проучванията вероятно почиват на техни спомени. Нищо не пише за про-сръбска и про-английска дейност. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:41, 19 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], странно би било в книга, издадена през 1968 г. в НРБ да се признае, че Тумангелов е обслужвал сръбски или други интереси. Тук обаче въпросът не е в това, а в годината на смъртта. Немските моторизирани части навлизат в Пиротско през април 1941 г. Април 1944 г. в Пиротско тези части са съвсем малко, Пиротско е в българската зона.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:07, 25 юли 2022 (UTC) ::::Това за сръбските интереси е по Миленковић от 2018 г. През август ще имам работа Дирекцията на музеите и ще питам между другото и за повече по този въпрос. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 10:18, 25 юли 2022 (UTC) == Източник == Премахнах искането за източник, защото посоченият такъв се отнася за целия абзац. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:14, 26 юли 2022 (UTC) : Разбирам. Премахнах: "Благодарения на своята честност и справедливост населението в Средногорието го счита за герой и пее песни за него.". Хвалби и обобщения от времето на соца.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:25, 26 юли 2022 (UTC) ::Лично съм свидетел, как агенти на ДС, маскирани като журналисти посещават моя баща, анархист от Ямболско, интерниран в Копривщица. И публикуваха в Работническо дело по няколко реда за него. Тези редове за хвалби от „соца“ ли да броя. Книгата-източник е писана под наблюдението на Иван Врачев, а той имаше с какво да се хвали. Само за няколкото думи произнесени от [[Христо Колев – Големия|Христо Колев]] на погребението на Теофилов му уреди интерниране в село [[Балван]] за дълги години, до 1991. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:43, 26 юли 2022 (UTC) :::Не разбрах тази информмация какво променя? Теофилов пише, че певци песни за него пеели? Кои са песните, кога са създадени, кой ги е записал? Какъв е критерият, че Тумангелов е бил "честен" и "справедлив"? Кой го казва? Как осигурихте неутралност?--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 10:46, 26 юли 2022 (UTC) „Според американския изследовател Чарлс Мозер, самият Тумангелов успява да избяга и се връща обратно във вътрешността на Югославия, но впоследствие в хода на военните действия, изчезва безследно.“ @[[Потребител:Мико]]. Бях останал с впечатление, че това е по Миленковић, със сигурност обаче няма такова нещо при Теофилов. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:20, 26 юли 2022 (UTC) : Котева, Аврора Георгиева и Николай Георгиев Котев, Британското разузнаване в България, 1939-1945, София, 2003, с. 77: "Според американския изследовател Чарлс Мозер самият водач Нешо Тумангелов се връща обратно , но впоследствие , в хода на военните действия , изчезва безследно . Това се потвърждава и от една информация на ръководителя на Бюрото на..."--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:15, 27 юли 2022 (UTC) ::Става дума за остатък от цитиране на Теофилов, в края на фразата. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 16:45, 27 юли 2022 (UTC) :::Не разбирам. Твърди ли някой, че това е по Теофилов?--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:09, 28 юли 2022 (UTC) ::::Няма подобно твърдение, но има един реф, останал от предишни редакции. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:22, 28 юли 2022 (UTC) 3cqi74ooe6rc92007cg358nuj7c2thw 11473255 11473210 2022-07-28T12:59:27Z Akeckarov 1591 /* Източник */ wikitext text/x-wiki Датата на смърт е коригирана в Уики данни според източника [[Петко Теофилов]]. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 22:47, 7 май 2022 (UTC) :@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], а защо по Теофилов, а не по Миленкович, който дава април 1941 г.?--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:30, 18 юли 2022 (UTC) :1941 г. не е по Миленкович. Той е цитиран за друго.--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:00, 18 юли 2022 (UTC) ::Автори в книгата на Теофилов са: [[Петко Теофилов]] съставител, Тодор Тумангелов (племенник на Нешо), [[Атанас Душков]], Стефан Каменаров, Андон Брайков, Илия Мухов и Димитър Кривиралчев. Излиза от печат през 1958 г., а е пусната през 1968 г. с предговор от [[Иван Врачев]]. Имайки в предвид времената, биографиите на анархистите все пак намират място, а и имената им са издълбани на [[Братска могила (Копривщица)|Братската могила]] в Копривщица. Относно датата не е изяснено докрай. В книгата „Копривщица“ от Врачев има само имена без дати. Защо прави разлика между ятаци и помагачи не ми е точно ясно. Данните от анархопортала сочат пак 1941 г., но са съжаление вече не са достъпни он лайн.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:26, 18 юли 2022 (UTC)@[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] :::@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], значи все пак 1941 г.?--[[Потребител:Simin|Simin]] ([[Потребител беседа:Simin|беседа]]) 17:48, 18 юли 2022 (UTC) „За последен път това се случва (арестуване) в Сараево при участието му в демонстрациите против режима на Душан Симович.“ – Това е по Теофилов. Ако се уточни кога са били разните протести тогава може би да може да се приеме някаква най-ранна дата.--[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 17:59, 18 юли 2022 (UTC) :Симович е премиер от 27 март до април 1941 г. След това пак е премиер, но в изгнание. Колкото до твърденията на Теофилов, че Нешо бил участвал в протести срещу Симович и то в Сараево, доста е съмнително. Точно през април 1941 г. Тумангелов се включва в проанглийската активност срещу България и подготвя чета. Според една от версиите четата попада на пътя та нахлуващия (на 6 април) Вермахт и е разпердушинена.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:22, 19 юли 2022 (UTC) ::Според Теофилов има оцелели четници, завърнали се обратно. Проучванията вероятно почиват на техни спомени. Нищо не пише за про-сръбска и про-английска дейност. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:41, 19 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]], странно би било в книга, издадена през 1968 г. в НРБ да се признае, че Тумангелов е обслужвал сръбски или други интереси. Тук обаче въпросът не е в това, а в годината на смъртта. Немските моторизирани части навлизат в Пиротско през април 1941 г. Април 1944 г. в Пиротско тези части са съвсем малко, Пиротско е в българската зона.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:07, 25 юли 2022 (UTC) ::::Това за сръбските интереси е по Миленковић от 2018 г. През август ще имам работа Дирекцията на музеите и ще питам между другото и за повече по този въпрос. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 10:18, 25 юли 2022 (UTC) == Източник == Премахнах искането за източник, защото посоченият такъв се отнася за целия абзац. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:14, 26 юли 2022 (UTC) : Разбирам. Премахнах: "Благодарения на своята честност и справедливост населението в Средногорието го счита за герой и пее песни за него.". Хвалби и обобщения от времето на соца.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 08:25, 26 юли 2022 (UTC) ::Лично съм свидетел, как агенти на ДС, маскирани като журналисти посещават моя баща, анархист от Ямболско, интерниран в Копривщица. И публикуваха в Работническо дело по няколко реда за него. Тези редове за хвалби от „соца“ ли да броя. Книгата-източник е писана под наблюдението на Иван Врачев, а той имаше с какво да се хвали. Само за няколкото думи произнесени от [[Христо Колев – Големия|Христо Колев]] на погребението на Теофилов му уреди интерниране в село [[Балван]] за дълги години, до 1991. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 08:43, 26 юли 2022 (UTC) :::Не разбрах тази информмация какво променя? Теофилов пише, че певци песни за него пеели? Кои са песните, кога са създадени, кой ги е записал? Какъв е критерият, че Тумангелов е бил "честен" и "справедлив"? Кой го казва? Как осигурихте неутралност?--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 10:46, 26 юли 2022 (UTC) „Според американския изследовател Чарлс Мозер, самият Тумангелов успява да избяга и се връща обратно във вътрешността на Югославия, но впоследствие в хода на военните действия, изчезва безследно.“ @[[Потребител:Мико]]. Бях останал с впечатление, че това е по Миленковић, със сигурност обаче няма такова нещо при Теофилов. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:20, 26 юли 2022 (UTC) : Котева, Аврора Георгиева и Николай Георгиев Котев, Британското разузнаване в България, 1939-1945, София, 2003, с. 77: "Според американския изследовател Чарлс Мозер самият водач Нешо Тумангелов се връща обратно , но впоследствие , в хода на военните действия , изчезва безследно . Това се потвърждава и от една информация на ръководителя на Бюрото на..."--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:15, 27 юли 2022 (UTC) ::Става дума за остатък от цитиране на Теофилов, в края на фразата. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 16:45, 27 юли 2022 (UTC) :::Не разбирам. Твърди ли някой, че това е по Теофилов?--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 07:09, 28 юли 2022 (UTC) ::::Няма подобно твърдение, но има един реф, останал от предишни редакции. [[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:22, 28 юли 2022 (UTC) :::::Ааа, разбрано. Извинявам се. Сменям бележките.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:59, 28 юли 2022 (UTC) hz66azanw5weri3vd53n9mb1739h0v8 118 808429 11473200 11465417 2022-07-28T12:10:53Z Молли 74611 Без източници wikitext text/x-wiki {{инкубатор-проверка}} {{в инкубатора}} {{без източници|12:10, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност|военен | име = Пенчо Стефанов Василев | категория = юрист | описание = заместник главен военен прокурор | портрет = | портрет-описание = | роден-място = [[Нейково]], [[България]] | роден-дата = [[1 март]] [[1932]] г. | починал-място = [[София]], [[България]] | починал-дата = [[1998]] г. }} '''Пенчо Стефанов Василев''' е български полковник, юрист и първи заместник главен военен прокурор в периода от 1983г. до 1989г. Автор е на множество юридически и художествени трудове и е един от наблюдаващите прокурори на делото за [[Атентат на гара Буново]] и основен наблюдаващ по делото за катастрофата между влак и автобус край [[Радомир]] на 21.09.1972г., при която загиват на място петима чешки офицери - парашутисти. Правнук е на Ради Тодоров Мухтаров (Дели Ради - 1821-1876). == Биография == Пенчо Василев е роден на 01 март 1932 година в село [[Нейково (област Сливен)]]. Завършва с пълно отличие Котленската гимназия, след което го приемат във военно училище - политически профил във [[Велико Търново]], откъдето излиза с ранг Политофицер. Разпределят го като комсомолски секретар в [[Звездец]], а след това го преназначават в [[Айтос]] на длъжност заместник-командир по политическата част. Там паралелно записва задочно специалност Право в Софийски Университет Св. Климент Охридски. Премества се в [[Сливен]], където завършва висшето си образование с отличие и го повишават във военен прокурор на трета бойна армия. Премества се на длъжност главен военен прокурор на [[Плевен]] и завършва кариерата си като началник следствен надзор към главна военна прокуратура в [[София]] и първи заместник на главния военен прокурор по това време - [[Димитър Капитанов]], а в последствие на ген. Бончо Трендафилов. Професионално се е развивал и повишавал квалификацията в Румъния, Украйна, Унгария и Чехия. Пенсионира се 1989 година с ранг [[Полковник]]. Умира през 1998 година в [[София]]. <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] ls0wn6j8w9fuczjqund8uwrkwya985v 118 808538 11473203 11405070 2022-07-28T12:12:45Z Молли 74611 Без източници wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{значимост}} {{без източници|12:12, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност|име=Паула Фазлич|портрет=[[File:Paula Fazlich.jpg|thumb|]]|портрет-описание=|роден-място=гр. Враца|националност=Българска|псевдоним="Morthriel" , "Puritania"|сайт=https://www.paulafazlich.com/}}'''Паула Фазлич''' е български независим поет, писател, художник, мултиинструменталист, вокалист и музикален журналист. Сред творбите на авторката могат да бъдат открити класическа поезия и меланхолични разкази, нетрадиционни рисунки изработени с характерен за нея стил, редица музикални произведения с вариращи стилове от техно и ембиънт до метъл. Що се отнася до работата на Паула като музикален журналист - към днешна дата в биографията си има записани десетки музикални интервюта, хиляди музикални статии и стотици ревюта на албуми, като активността ѝ датира от 5 януари 2017-та година , покрай основаването на собствения ѝ ъндърграунд уебзин '''The Void Journal''.''''' Артистката работи с редица родни и чуждестранни изпълнители във връзка с визуалната реализация на музиката им чрез изработката на обложки или текстови видеа, като сред имената са родните блек метъл групи '''Infernal Creatures''' ([https://www.youtube.com/watch?v=vXtyhJFGXgo&ab_channel=BlackMetalArtists Link]) и '''Human Void''' ([https://www.youtube.com/watch?v=8sqbB4HqRfE&ab_channel=viktor8234 Link]), както и аржентинската банда '''A Magnificent Cold''' ([https://scrugley.bandcamp.com/album/nocturne Link]) . * Издадени стихосбирки: "Меланхолия" (2006), "Световъртежи" (2018) и "Глъбина" (2022) (https://www.goodreads.com/author/list/22364321). * Музикални проекти : Æschild (https://aeschild.bandcamp.com/) и klīst (https://klist.bandcamp.com<nowiki/>/) * Музикална журналистика: водещ и селектор на българския независим ъндърграунд подкаст "Криптата" (https://thecryptpodcast.blogspot.com/) , създател на първия български ъндъграунд уебзин с насоченост към блек метъл музиката и по-екстравагантния ъндърграунд звук, '''The Void Journal''' (https://www.thevoidjournal.com/) * Визуално изкуство (https://www.instagram.com/paulafazlich/) <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] t19voncjt0ph1g9a9cb2hb43s90q3xb 0 808988 11473214 11449760 2022-07-28T12:26:12Z Radiohist 106368 /* Кариера в дублажа */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Атанас Сребрев | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1971|4|19|1}} | роден-място = [[София]], [[България]] | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 90-те години | значими роли = Бранимир Андонов в „[[Къде е Маги?]]“ | театрални награди = }} | брак = Галина Сребрева | деца = Михаил Сребрев<br>Самуил Сребрев<br>Любена Сребрева | сайт = http://srebrev.com/ }} '''Атанас Михайлов Сребрев''' е [[България|български]] филмов и озвучаващ [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/opashkata/atanas-srebrev-i-preminatite-limiti.html|заглавие=Атанас Сребрев и преминатите лимити|издател=btvnovinite.bg|дата=25 декември 2012 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101034694/atanas-srebrev|заглавие=Атанас Сребрев: Преследвайте мечтите си с цялото си сърце|издател=bnr.bg|дата=22 октомври 2018 г.}}</ref> == Биография и творчество == Роден е на 19 април 1971 г. в град [[София]], [[Народна република България]]. През 2001 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност актьорско майсторство за „Мюзикъл“ в класа на проф. др. Бистра Атанасова и асистент Елена Цикова. Сребрев има множество участия в чуждестранни продукции.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:b602bc6429|заглавие=Атанас Сребрев – Българската следа в Холивуд|издател=vbox7.com|дата=29 април 2013 г.}}</ref> Популярен е с ролята си на Бранимир Андонов („Бранко“) в криминалния сериал „[[Къде е Маги?]]“, излъчван по [[bTV]] от 2012 г. до 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/2396791|заглавие=Параскева Джукелова и Атанас Сребрев са най-горещата двойка в тв сериал|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=28 октомври 2013 г.}}</ref> През 2013 г. е водещ на втория сезон на научнопопулярната поредица „Големите загадки“, излъчен също по [[bTV]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tv.dir.bg/news.php?id=13336917|заглавие=„Големите загадки“ сезон 2 с Атанас Сребрев|издател=tv.dir.bg|дата=12 март 2013 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/golemite-zagadki/news/atanas-srebrev-shte-vodi-vtoriya-sezon-na-golemite-zagadki.html|заглавие=Атанас Сребрев ще води втория сезон на „Големите загадки“|издател=btv.bg|дата=12 март 2013 г.}}</ref> През 2016 г. участва в музикално-танцовия филмов спектакъл на [[Българе (ансамбъл)|ансамбъл „Българе“]] – „Осмото чудо“ в ролята на унгарския композитор [[Бела Барток]]. Сребрев играе в музикални постановки, измежду които са „Магьосникът от Оз“, „Чикаго“, „Моята прекрасна лейди“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/archive-news/61-news/aktualni-novini/2407-balgarinat-atanas-srebrev-s-nad-80-roli-v-holibud-igrae-v-muzikala-moia-prekrasna-lady-2|заглавие=БЪЛГАРИНЪТ АТАНАС СРЕБРЕВ С НАД 80 РОЛИ В ХОЛИВУД ИГРАЕ В МЮЗИКЪЛА „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“|издател=operavarna.com}}</ref> и „Клетниците“ на [[Национална опера и балет|Софийската опера]]. == Кариера в дублажа == Сребрев се занимава с озвучаване на филми, сериали и реклами в края на 90-те години. Той е озвучавал в дублажните студия „[[Александра Аудио]]“, „[[Доли Медия Студио]]“, „[[Про Филмс]]“ и студио Доли. Първите озвучени филми на Сребрев са „[[Принцът на Египет]]“, където изпълнява песните на Хотеп, и Шанг в анимационния филм на [[Дисни]] – „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“. Той е един от гласовете на „[[Нешънъл Джиографик (телевизионен канал)|Нешънъл Джиографик]]“.<ref>[https://web.archive.org/web/20140324052635/http://pressadaily.bg/publication/38732-%D0%A7%D1%83%D0%B9-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B6-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B0/ Чуй лицето, виж гласа], pressadaily.bg, 22 март 2014 г.</ref> == Филмография == ; Български продукции * „Пъзел“ (2012) – Емил * „[[Къде е Маги?]]“ (2012) – Бранимир Андонов („Бранко“)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/kadeemagi/aktiori/atanas-srebrev.html|заглавие=Атанас Сребрев в ролята на Бранко в „Къде е Маги?“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * „Осмото чудо“ (2016) – [[Бела Барток]], унгарски композитор * „Златната ябълка“ (2018) – Вулкан Змей (глас) ; Чуждестранни продукции * „Американски тюлени 3: Живи или мъртви“ (2002) – Роджърс * ''„Shark Attack 3: Megalodon“'' (2002) – Фрийдман * „Плъхове“ (2002) – Репортер 1 * „Смъртоносният влак“ (2002) – Джеф * „Пехотинци“ (2003) – Андерсен * „[[Ад (филм, 2003)|Ад]]“ (2003) – Миша * „Ловец на извънземни“ (2003) * „Подводници“ (2003) – Томпсън * „Небесни шерифи“ (2003) – Люк * „Въздушен удар“ (2003) – Каш * ''Maximum Velocity'' (2003) – Пилот / 747 * ''Epoch: Evolution'' (2003) – Мъж * ''Alien Lockdown'' (2004) – Темпъл * „Спартак“ (2004) – Центурион 3 * „Леден апокалипсис“ (2004) – Войник Тобин * „Боа срещу Питон“ (2004) – Фоли * ''„Phantom Force“'' (2004) – Кайл Хъдсън * ''„Nature Unleashed: Avalanche“'' (2004) – Борис * ''„Raptor Island“'' (2004) – Саймън * ''„Mansquito“'' (2005) – Пазач на затвора #2 * ''„Raging Sharks“'' (2005) – Карло * ''„Alien Siege“'' (2005) – Том * „Под водата“ (2005) – Офицер от полицията №1 * „Икона“ (2005) – Миша * ''„Hammerhead“'' (2005) – Ерик Андерсън * ''„Target of Opportunity“'' (2005) – Ленков * ''„Path of Destruction“'' (2005) – Пърсел * „Механикът“ (2005) – Джон Ридли * ''„Locusts: The 8th Plague“'' (2005) – Хендерсън * ''„Manticore“'' (2005) – Чармс * „В тила на врага II: Оста на злото“ (2006) – Балантайн * „[[Фаворитът 2]]“ (2006) – Дмитри * „Ханибал“ (2006) – Генерал и римски офицер * „Черната дупка“ (2006) – Водач на „Делта Тийм“ * „Династията на дракона“ (2006) – Луиджи * „Договорът“ (2006) – Родригес * „Нечестиви малки неща“ (2006) – Ръсел * ''„Basilisk: The Serpent King“'' (2006) – Симс * „Грендел“ (2007) – Вулфгар * „Размени“ (2007) – Томас * „До смърт“ (2007) – Господин Милистейн * „Харпии“ (2007) – Хамиш * „Да намериш Рин Тин Тин“ (2007) – Войник #1 * „Изгубената колония“ (2007) – Самюъл Филиън * „[[Хитман]]“ (2007) – Кореспондент на новините * „Пастирът“ (2008) – Дешон * „Проклятието на змиите“ (2008) – Джосая * „Търси се герой“ (2008) – Барман * „Ковчегът на чудовището“ (2008) – Ноа * „Акула във Венеция“ (2008) – Капитан Бонасера * „Принцът и аз 3: Кралски меден месец“ (2008) – Говорител * „[[Кодът]]“ (2009) – Ченге * „Подаръкът“ (2009) – NSA #1 * ''„It's Alive“'' (2009) – Полицай * ''„Star Runners“'' (2009) – Сантен * ''„Infestation“'' (2009) – Wildeyes * „[[Главно представление]]“ (2009) – Енцо * „Вестоносци 2: Плашилото“ (2009) – Томи * „Турнирът“ (2009) – Ник Франк * „Нинджа“ (2009) – Детектив Вукович * ''„Ghost Town“'' (2009) – Шериф * „Тъмната реликва“ (2010) – Артур * ''„Arctic Predrator“'' (2010) – Рос * „Спокойното езеро 3“ (2010) – Джонас * ''„Prowl“'' (2011) – Макс * ''„The Task“'' (2011) – Боб * ''„Super Tanker“'' (2011) – Полковник Хенли * ''„Cold Fusion“'' (2011) – Дейвид Сенаторе * ''„Red Faction: Origins“'' (2011) – Минър * „Яростта на Йети“ (2012) – Айдълман * ''„Miami Magma“'' (2012) – Били * „Ел Гринго“ (2012) – Полицай Рик * „Вампирска нация“ (2012) – Мариус * „Москва 2017“ (2012) – Джон * ''„Deadly Descent“'' (2013) – Уейн * „Паяци“ (2013) – Джими * „Компания на герои“ (2013) – Полицай на OSS * ''„Jet Stream“'' (2013) – Агент Бо * ''„Robocroc“'' (2013) – Маршъл * ''„Taken: The Search for Sophie Parker“'' (2013) – Агент на ФБР * ''„Supercollider“'' (2013) – Полицай Осбърн * „Наближаващи врагове“ (2013) – Агент Джонсън * „300: Възходът на една империя“ (2014) – Блексмит * „Поддубный“ (2014) – Служител * „Том Сойер и Хъкълбери Фин“ (2014) – Док Робинсън * „Индекс нула“ (2014) – Пазач #2 * ''„The Throwaways“'' (2015) – Принцтън * „[[Оцеляване (филм)|Оцеляване]]“ (2015) – Нюйоркски снайперист * „Руби, младата вещица“ (2015) – Треньор Балард * „Робоакула“ (2015) – Уилсън * ''„Re-Kill“'' (2015) – Техник * „[[Престъпник (филм, 2016)|Престъпник]]“ (2016) – Дони Харис * ''„Section Zero“'' (2016) – Офицер на черния отряд * „Бунтът на варварите“ (2016) – Метел * ''„Sniper: Ghost Shooter“'' (2016) – Аналитик на ЦРУ * ''„Beyond Valkyrie: Dawn of the 4th Reich“'' (2016) – Хелър * „Механикът: Възкресение“ (2016) – Капитан * „Охрана“ (2017) – Агент * ''„Nightworld“'' (2017) – Алекс * ''„Valentine's Again“'' (2017) – Морис * „[[Да обичаш Пабло]]“ (2017) – Агент Холанд * „Отмъщение“ (2017) – Партньор * „Рим е направен за осем дни“ (2017) – Батиат * „Забравена“ (2017) – Адвокат (три епизода) * ''„The Remission Path“'' (2017) – Орегон * ''„Day of the Dead: Bloodline“'' (2017) – Франк * „Стъклен ад“ (2018) – Ерик Стийл * „[[Категория 5]]“ (2018) – Морис * „Унищожителят“ (2018) – Руски командир * „211“ (2018) – Капитан Хорт * „Ангелът“ (2018) – Професор по химия * „Умираме млади“ (2019) – Агент на ФБР * „Хелбой“ (2019) – Агент Мадисън * „Код: Ангелът“ (2019) – Агент #3 * ''„A Paris Romance“'' (2019) – Хенри * ''„Very Valentine“'' (2019) – Скот Хачър * „[[Рамбо: Последна кръв]]“ (2019) – ''American Merc'' * „Коледа като по поръчка“ (2019) – Стенли * „Търси и унищожи“ (2020) – Харис * „След падането“ (2021) – Ричард Йънг<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.alamy.com/after-we-fell-from-left-atanas-srebrev-hero-fiennes-tiffin-2021-voltage-pictures-courtesy-everett-collection-image451525877.html|заглавие=Атанас Сребрев в кадър от филма „След падането“|издател=alamy.com}}</ref> * „Памет“ (2022) – Доктор Майърс * ''„Valley of Love“'' (2022) – Henry Stevens == Роли в озвучаването == ; Анимационни сериали * „[[Мао Мао: Герои на Чистото сърце]]“ – Мао Мао, 2020 * „[[Шоуто на Том и Джери (сериал, 2014)]]“, 2015 * „[[Юникити]]“, 2018 ; Анимационни филми * „[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]“ – Други гласове, 2008 * „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ – Супермен, 2022<ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> * „[[LEGO: Филмът 2]]“ – [[Батман]] / [[Брус Уилис]], 2019 * „Top Cat: Началото на мафията“, 2015 * „[[Аристокотките]]“ – Други гласове, 2008 * „[[Бебе Бос]]“ – Тед Темпелтън, 2017 * „[[Бебе Бос 2: Семейни работи]]“ – Тед Темпелтън, 2021 * „[[В небето]]“ – Дежурен, 2009 * „[[Ела, изпей!]]“ – Майк, 2016 * „[[Ела, изпей! 2]]“ – Джими Кристъл, 2021 * „[[Играта на играчките: Пътешествието]]“ – Дюк Кабуум, 2019 * „[[Как да си дресираш дракон]]“ – Други гласове, 2010 * „[[Костенурките нинджа (филм, 2007)|Костенурките нинджа]]“ – Макс Уинтърс, 2007 * „[[Котаракът в чизми (филм, 2011)|Котаракът в чизми]]“ – Други гласове, 2011 * „[[Крадци на ядки]]“ – Кинг, 2013 * „[[Лего Батман: Филмът]]“ – [[Батман]], 2017 * „Маймунджилъци“, 2015 * „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“ – Шанг, 2000 * „[[Огнено сърце]]“ – Ник Нолан, 2022 * „[[Откраднатата принцеса]]“ – Мъдрият котарак, 2018<ref>[https://www.cinefish.bg/Atanas-Srebrev-e-Madriyat-Kotarak-news21100.html Атанас Сребрев е Мъдрият котарак]</ref> * „Плоуи: Сам не ще летиш“ – Сянката, 2018<ref>[https://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=41223&material_id=5000 cinefish.bg]</ref> * „[[Рапунцел и разбойникът]]“ – Влад / Други гласове, 2010 * „[[Ронал Варварина]]“ – Горак, 2012<ref>[https://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=26092&material_id=2254 cinefish.bg]</ref> * „[[Седмото джудже]]“ – Пъргавко, 2015 * „[[Смелата Ваяна]]“ – Таматоа, 2016 * „[[Снежната кралица 3: Огън и лед]]“ – Други гласове, 2017 * „[[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Сто и един далматинци]]“ – Други гласове, 2008 * „[[Таласъми ООД]]“ – Други гласове, 2002 * „[[Том и Джери: Филмът]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2013 * „[[Тролчета]]“ – Други гласове, 2016 * „[[Търсенето на Дори]]“ – Други гласове, 2016 * „[[Университет за таласъми]]“ – Други гласове, 2013 * „[[Хотел Трансилвания 2]]“ – Други гласове, 2015 * „[[Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция]]“ – Стан, 2018 * „[[Храбро сърце]]“ – Други гласове, 2012 * „[[Цар лъв (филм, 2019)|Цар лъв]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Чаровният принц]]“ – Други гласове, 2018 * „[[Шрек завинаги]]“ – Вълка, 2010 * „[[Щъркелчето Ричард]]“ – Други гласове, 2017 ; Вокален изпълнител * „[[Американска приказка 2: Файвъл покорява запада]]“, 2000 * „[[Американска приказка 3: Съкровището на Остров Манхатън]]“, 2000 * „[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]“ – Карта, 2004 * „[[Балто 2: По следите на вълка]]“, 2002 * „[[Клуб Маус]]“ – Беквокал (със [[Кирил Бояджиев]]), 2003 * „[[Книга за джунглата (филм, 1967)|Книга за джунглата]]“ – Бъзи, 2000 * „[[Мулан (филм, 2020)|Мулан]]“ – Други гласове, 2020 * „[[Напред (филм)|Напред]]“, 2020 * „[[Облачно с кюфтета 2: Отмъщението на огризките]]“, 2013 * „[[Принцът на Египет]]“ – Хотеп, 1999 ; Игрални филми * „[[Rogue One: История от Междузвездни войни]]“ – Дарт Вейдър, 2016 * „[[Гарфилд 2]]“ – Други гласове, 2006 * „[[Драконът, моят приятел]]“ – Гавин, 2016 * „[[Мъпетите (филм)|Мъпетите]]“ – Бобо / Ролф, 2011 * „[[Смърфовете (филм)|Смърфовете]]“ – Други гласове, 2011 ; Хоров изпълнител * „[[Аладин и царят на разбойниците]]“, 2004 * „[[Бамби 2]]“, 2006 * „[[Барток Великолепни]]“, 1999 * „[[Вълшебната Коледа на Мики]]“, 2004 * „[[Див живот]]“, 2006 * „[[Замръзналото кралство]]“, 2013 * „[[Играта на играчките 2]]“, 2008 * „[[Йосиф: Господарят на сънищата]]“, 2001 * „[[Камбанка и изгубеното съкровище]]“, 2009 * „[[Книга за джунглата 2]]“, 2007 * „[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]“, 2002 * „[[Ледена епоха 2: Разтопяването]]“, 2006 * „[[Лоракс]]“, 2012 * „[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]“, 2006 * „[[Мери Попинз се завръща (филм)|Мери Попинз се завръща]]“, 2018 * „[[Мечо Пух (филм)|Мечо Пух]]“, 2011 * „[[Омагьосаният император]]“, 2001 * „[[Рапунцел и разбойникът]]“, 2010 * „[[Рио 2]]“, 2014 * „[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]“, 2008 * „[[Тигър (филм, 2000)|Тигър]]“, 2001 * „[[Хортън (филм)|Хортън]]“, 2008 * „[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]“, 2004 * „[[Цар лъв 3: Хакуна матата]]“, 2004 == Други дейности == Сребрев е член на управителния съвет на гилдията на артистите, работещи в дублажа (ГАРД).<ref>[https://gard.bg/about/ gard.bg]</ref> == Личен живот == Сребрев е женен за балерината Галина Сребрева, с която имат три деца – Михаил, Самуил и Любена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/1977800|заглавие=Синовете на Самуил Сребрев тв звезди – озвучават хитови анимации|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=12 май 2013 г.}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|srebrev.com|Официален сайт на актьора Атанас Сребрев}} * {{imdb name|1284482|Атанас Сребрев}} {{СОРТКАТ:Сребрев, Атанас}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български певци]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Родени на 19 април]] [[Категория:Родени през 1971 година]] cma8xr0zvs4nv9q8hbht7hj1rfq5was 11473215 11473214 2022-07-28T12:26:28Z Radiohist 106368 /* Кариера в дублажа */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Атанас Сребрев | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1971|4|19|1}} | роден-място = [[София]], [[България]] | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 90-те години | значими роли = Бранимир Андонов в „[[Къде е Маги?]]“ | театрални награди = }} | брак = Галина Сребрева | деца = Михаил Сребрев<br>Самуил Сребрев<br>Любена Сребрева | сайт = http://srebrev.com/ }} '''Атанас Михайлов Сребрев''' е [[България|български]] филмов и озвучаващ [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/opashkata/atanas-srebrev-i-preminatite-limiti.html|заглавие=Атанас Сребрев и преминатите лимити|издател=btvnovinite.bg|дата=25 декември 2012 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101034694/atanas-srebrev|заглавие=Атанас Сребрев: Преследвайте мечтите си с цялото си сърце|издател=bnr.bg|дата=22 октомври 2018 г.}}</ref> == Биография и творчество == Роден е на 19 април 1971 г. в град [[София]], [[Народна република България]]. През 2001 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност актьорско майсторство за „Мюзикъл“ в класа на проф. др. Бистра Атанасова и асистент Елена Цикова. Сребрев има множество участия в чуждестранни продукции.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:b602bc6429|заглавие=Атанас Сребрев – Българската следа в Холивуд|издател=vbox7.com|дата=29 април 2013 г.}}</ref> Популярен е с ролята си на Бранимир Андонов („Бранко“) в криминалния сериал „[[Къде е Маги?]]“, излъчван по [[bTV]] от 2012 г. до 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/2396791|заглавие=Параскева Джукелова и Атанас Сребрев са най-горещата двойка в тв сериал|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=28 октомври 2013 г.}}</ref> През 2013 г. е водещ на втория сезон на научнопопулярната поредица „Големите загадки“, излъчен също по [[bTV]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tv.dir.bg/news.php?id=13336917|заглавие=„Големите загадки“ сезон 2 с Атанас Сребрев|издател=tv.dir.bg|дата=12 март 2013 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/golemite-zagadki/news/atanas-srebrev-shte-vodi-vtoriya-sezon-na-golemite-zagadki.html|заглавие=Атанас Сребрев ще води втория сезон на „Големите загадки“|издател=btv.bg|дата=12 март 2013 г.}}</ref> През 2016 г. участва в музикално-танцовия филмов спектакъл на [[Българе (ансамбъл)|ансамбъл „Българе“]] – „Осмото чудо“ в ролята на унгарския композитор [[Бела Барток]]. Сребрев играе в музикални постановки, измежду които са „Магьосникът от Оз“, „Чикаго“, „Моята прекрасна лейди“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/archive-news/61-news/aktualni-novini/2407-balgarinat-atanas-srebrev-s-nad-80-roli-v-holibud-igrae-v-muzikala-moia-prekrasna-lady-2|заглавие=БЪЛГАРИНЪТ АТАНАС СРЕБРЕВ С НАД 80 РОЛИ В ХОЛИВУД ИГРАЕ В МЮЗИКЪЛА „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“|издател=operavarna.com}}</ref> и „Клетниците“ на [[Национална опера и балет|Софийската опера]]. == Кариера в дублажа == Сребрев се занимава с озвучаване на филми, сериали и реклами в края на 90-те години. Той е озвучавал в дублажните студия „[[Александра Аудио]]“, „[[Доли Медия Студио]]“, „[[Про Филмс]]“ и Арс Диджитал Студио. Първите озвучени филми на Сребрев са „[[Принцът на Египет]]“, където изпълнява песните на Хотеп, и Шанг в анимационния филм на [[Дисни]] – „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“. Той е един от гласовете на „[[Нешънъл Джиографик (телевизионен канал)|Нешънъл Джиографик]]“.<ref>[https://web.archive.org/web/20140324052635/http://pressadaily.bg/publication/38732-%D0%A7%D1%83%D0%B9-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B6-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B0/ Чуй лицето, виж гласа], pressadaily.bg, 22 март 2014 г.</ref> == Филмография == ; Български продукции * „Пъзел“ (2012) – Емил * „[[Къде е Маги?]]“ (2012) – Бранимир Андонов („Бранко“)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/kadeemagi/aktiori/atanas-srebrev.html|заглавие=Атанас Сребрев в ролята на Бранко в „Къде е Маги?“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * „Осмото чудо“ (2016) – [[Бела Барток]], унгарски композитор * „Златната ябълка“ (2018) – Вулкан Змей (глас) ; Чуждестранни продукции * „Американски тюлени 3: Живи или мъртви“ (2002) – Роджърс * ''„Shark Attack 3: Megalodon“'' (2002) – Фрийдман * „Плъхове“ (2002) – Репортер 1 * „Смъртоносният влак“ (2002) – Джеф * „Пехотинци“ (2003) – Андерсен * „[[Ад (филм, 2003)|Ад]]“ (2003) – Миша * „Ловец на извънземни“ (2003) * „Подводници“ (2003) – Томпсън * „Небесни шерифи“ (2003) – Люк * „Въздушен удар“ (2003) – Каш * ''Maximum Velocity'' (2003) – Пилот / 747 * ''Epoch: Evolution'' (2003) – Мъж * ''Alien Lockdown'' (2004) – Темпъл * „Спартак“ (2004) – Центурион 3 * „Леден апокалипсис“ (2004) – Войник Тобин * „Боа срещу Питон“ (2004) – Фоли * ''„Phantom Force“'' (2004) – Кайл Хъдсън * ''„Nature Unleashed: Avalanche“'' (2004) – Борис * ''„Raptor Island“'' (2004) – Саймън * ''„Mansquito“'' (2005) – Пазач на затвора #2 * ''„Raging Sharks“'' (2005) – Карло * ''„Alien Siege“'' (2005) – Том * „Под водата“ (2005) – Офицер от полицията №1 * „Икона“ (2005) – Миша * ''„Hammerhead“'' (2005) – Ерик Андерсън * ''„Target of Opportunity“'' (2005) – Ленков * ''„Path of Destruction“'' (2005) – Пърсел * „Механикът“ (2005) – Джон Ридли * ''„Locusts: The 8th Plague“'' (2005) – Хендерсън * ''„Manticore“'' (2005) – Чармс * „В тила на врага II: Оста на злото“ (2006) – Балантайн * „[[Фаворитът 2]]“ (2006) – Дмитри * „Ханибал“ (2006) – Генерал и римски офицер * „Черната дупка“ (2006) – Водач на „Делта Тийм“ * „Династията на дракона“ (2006) – Луиджи * „Договорът“ (2006) – Родригес * „Нечестиви малки неща“ (2006) – Ръсел * ''„Basilisk: The Serpent King“'' (2006) – Симс * „Грендел“ (2007) – Вулфгар * „Размени“ (2007) – Томас * „До смърт“ (2007) – Господин Милистейн * „Харпии“ (2007) – Хамиш * „Да намериш Рин Тин Тин“ (2007) – Войник #1 * „Изгубената колония“ (2007) – Самюъл Филиън * „[[Хитман]]“ (2007) – Кореспондент на новините * „Пастирът“ (2008) – Дешон * „Проклятието на змиите“ (2008) – Джосая * „Търси се герой“ (2008) – Барман * „Ковчегът на чудовището“ (2008) – Ноа * „Акула във Венеция“ (2008) – Капитан Бонасера * „Принцът и аз 3: Кралски меден месец“ (2008) – Говорител * „[[Кодът]]“ (2009) – Ченге * „Подаръкът“ (2009) – NSA #1 * ''„It's Alive“'' (2009) – Полицай * ''„Star Runners“'' (2009) – Сантен * ''„Infestation“'' (2009) – Wildeyes * „[[Главно представление]]“ (2009) – Енцо * „Вестоносци 2: Плашилото“ (2009) – Томи * „Турнирът“ (2009) – Ник Франк * „Нинджа“ (2009) – Детектив Вукович * ''„Ghost Town“'' (2009) – Шериф * „Тъмната реликва“ (2010) – Артур * ''„Arctic Predrator“'' (2010) – Рос * „Спокойното езеро 3“ (2010) – Джонас * ''„Prowl“'' (2011) – Макс * ''„The Task“'' (2011) – Боб * ''„Super Tanker“'' (2011) – Полковник Хенли * ''„Cold Fusion“'' (2011) – Дейвид Сенаторе * ''„Red Faction: Origins“'' (2011) – Минър * „Яростта на Йети“ (2012) – Айдълман * ''„Miami Magma“'' (2012) – Били * „Ел Гринго“ (2012) – Полицай Рик * „Вампирска нация“ (2012) – Мариус * „Москва 2017“ (2012) – Джон * ''„Deadly Descent“'' (2013) – Уейн * „Паяци“ (2013) – Джими * „Компания на герои“ (2013) – Полицай на OSS * ''„Jet Stream“'' (2013) – Агент Бо * ''„Robocroc“'' (2013) – Маршъл * ''„Taken: The Search for Sophie Parker“'' (2013) – Агент на ФБР * ''„Supercollider“'' (2013) – Полицай Осбърн * „Наближаващи врагове“ (2013) – Агент Джонсън * „300: Възходът на една империя“ (2014) – Блексмит * „Поддубный“ (2014) – Служител * „Том Сойер и Хъкълбери Фин“ (2014) – Док Робинсън * „Индекс нула“ (2014) – Пазач #2 * ''„The Throwaways“'' (2015) – Принцтън * „[[Оцеляване (филм)|Оцеляване]]“ (2015) – Нюйоркски снайперист * „Руби, младата вещица“ (2015) – Треньор Балард * „Робоакула“ (2015) – Уилсън * ''„Re-Kill“'' (2015) – Техник * „[[Престъпник (филм, 2016)|Престъпник]]“ (2016) – Дони Харис * ''„Section Zero“'' (2016) – Офицер на черния отряд * „Бунтът на варварите“ (2016) – Метел * ''„Sniper: Ghost Shooter“'' (2016) – Аналитик на ЦРУ * ''„Beyond Valkyrie: Dawn of the 4th Reich“'' (2016) – Хелър * „Механикът: Възкресение“ (2016) – Капитан * „Охрана“ (2017) – Агент * ''„Nightworld“'' (2017) – Алекс * ''„Valentine's Again“'' (2017) – Морис * „[[Да обичаш Пабло]]“ (2017) – Агент Холанд * „Отмъщение“ (2017) – Партньор * „Рим е направен за осем дни“ (2017) – Батиат * „Забравена“ (2017) – Адвокат (три епизода) * ''„The Remission Path“'' (2017) – Орегон * ''„Day of the Dead: Bloodline“'' (2017) – Франк * „Стъклен ад“ (2018) – Ерик Стийл * „[[Категория 5]]“ (2018) – Морис * „Унищожителят“ (2018) – Руски командир * „211“ (2018) – Капитан Хорт * „Ангелът“ (2018) – Професор по химия * „Умираме млади“ (2019) – Агент на ФБР * „Хелбой“ (2019) – Агент Мадисън * „Код: Ангелът“ (2019) – Агент #3 * ''„A Paris Romance“'' (2019) – Хенри * ''„Very Valentine“'' (2019) – Скот Хачър * „[[Рамбо: Последна кръв]]“ (2019) – ''American Merc'' * „Коледа като по поръчка“ (2019) – Стенли * „Търси и унищожи“ (2020) – Харис * „След падането“ (2021) – Ричард Йънг<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.alamy.com/after-we-fell-from-left-atanas-srebrev-hero-fiennes-tiffin-2021-voltage-pictures-courtesy-everett-collection-image451525877.html|заглавие=Атанас Сребрев в кадър от филма „След падането“|издател=alamy.com}}</ref> * „Памет“ (2022) – Доктор Майърс * ''„Valley of Love“'' (2022) – Henry Stevens == Роли в озвучаването == ; Анимационни сериали * „[[Мао Мао: Герои на Чистото сърце]]“ – Мао Мао, 2020 * „[[Шоуто на Том и Джери (сериал, 2014)]]“, 2015 * „[[Юникити]]“, 2018 ; Анимационни филми * „[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]“ – Други гласове, 2008 * „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ – Супермен, 2022<ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> * „[[LEGO: Филмът 2]]“ – [[Батман]] / [[Брус Уилис]], 2019 * „Top Cat: Началото на мафията“, 2015 * „[[Аристокотките]]“ – Други гласове, 2008 * „[[Бебе Бос]]“ – Тед Темпелтън, 2017 * „[[Бебе Бос 2: Семейни работи]]“ – Тед Темпелтън, 2021 * „[[В небето]]“ – Дежурен, 2009 * „[[Ела, изпей!]]“ – Майк, 2016 * „[[Ела, изпей! 2]]“ – Джими Кристъл, 2021 * „[[Играта на играчките: Пътешествието]]“ – Дюк Кабуум, 2019 * „[[Как да си дресираш дракон]]“ – Други гласове, 2010 * „[[Костенурките нинджа (филм, 2007)|Костенурките нинджа]]“ – Макс Уинтърс, 2007 * „[[Котаракът в чизми (филм, 2011)|Котаракът в чизми]]“ – Други гласове, 2011 * „[[Крадци на ядки]]“ – Кинг, 2013 * „[[Лего Батман: Филмът]]“ – [[Батман]], 2017 * „Маймунджилъци“, 2015 * „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“ – Шанг, 2000 * „[[Огнено сърце]]“ – Ник Нолан, 2022 * „[[Откраднатата принцеса]]“ – Мъдрият котарак, 2018<ref>[https://www.cinefish.bg/Atanas-Srebrev-e-Madriyat-Kotarak-news21100.html Атанас Сребрев е Мъдрият котарак]</ref> * „Плоуи: Сам не ще летиш“ – Сянката, 2018<ref>[https://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=41223&material_id=5000 cinefish.bg]</ref> * „[[Рапунцел и разбойникът]]“ – Влад / Други гласове, 2010 * „[[Ронал Варварина]]“ – Горак, 2012<ref>[https://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=26092&material_id=2254 cinefish.bg]</ref> * „[[Седмото джудже]]“ – Пъргавко, 2015 * „[[Смелата Ваяна]]“ – Таматоа, 2016 * „[[Снежната кралица 3: Огън и лед]]“ – Други гласове, 2017 * „[[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Сто и един далматинци]]“ – Други гласове, 2008 * „[[Таласъми ООД]]“ – Други гласове, 2002 * „[[Том и Джери: Филмът]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2013 * „[[Тролчета]]“ – Други гласове, 2016 * „[[Търсенето на Дори]]“ – Други гласове, 2016 * „[[Университет за таласъми]]“ – Други гласове, 2013 * „[[Хотел Трансилвания 2]]“ – Други гласове, 2015 * „[[Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция]]“ – Стан, 2018 * „[[Храбро сърце]]“ – Други гласове, 2012 * „[[Цар лъв (филм, 2019)|Цар лъв]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Чаровният принц]]“ – Други гласове, 2018 * „[[Шрек завинаги]]“ – Вълка, 2010 * „[[Щъркелчето Ричард]]“ – Други гласове, 2017 ; Вокален изпълнител * „[[Американска приказка 2: Файвъл покорява запада]]“, 2000 * „[[Американска приказка 3: Съкровището на Остров Манхатън]]“, 2000 * „[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]“ – Карта, 2004 * „[[Балто 2: По следите на вълка]]“, 2002 * „[[Клуб Маус]]“ – Беквокал (със [[Кирил Бояджиев]]), 2003 * „[[Книга за джунглата (филм, 1967)|Книга за джунглата]]“ – Бъзи, 2000 * „[[Мулан (филм, 2020)|Мулан]]“ – Други гласове, 2020 * „[[Напред (филм)|Напред]]“, 2020 * „[[Облачно с кюфтета 2: Отмъщението на огризките]]“, 2013 * „[[Принцът на Египет]]“ – Хотеп, 1999 ; Игрални филми * „[[Rogue One: История от Междузвездни войни]]“ – Дарт Вейдър, 2016 * „[[Гарфилд 2]]“ – Други гласове, 2006 * „[[Драконът, моят приятел]]“ – Гавин, 2016 * „[[Мъпетите (филм)|Мъпетите]]“ – Бобо / Ролф, 2011 * „[[Смърфовете (филм)|Смърфовете]]“ – Други гласове, 2011 ; Хоров изпълнител * „[[Аладин и царят на разбойниците]]“, 2004 * „[[Бамби 2]]“, 2006 * „[[Барток Великолепни]]“, 1999 * „[[Вълшебната Коледа на Мики]]“, 2004 * „[[Див живот]]“, 2006 * „[[Замръзналото кралство]]“, 2013 * „[[Играта на играчките 2]]“, 2008 * „[[Йосиф: Господарят на сънищата]]“, 2001 * „[[Камбанка и изгубеното съкровище]]“, 2009 * „[[Книга за джунглата 2]]“, 2007 * „[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]“, 2002 * „[[Ледена епоха 2: Разтопяването]]“, 2006 * „[[Лоракс]]“, 2012 * „[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]“, 2006 * „[[Мери Попинз се завръща (филм)|Мери Попинз се завръща]]“, 2018 * „[[Мечо Пух (филм)|Мечо Пух]]“, 2011 * „[[Омагьосаният император]]“, 2001 * „[[Рапунцел и разбойникът]]“, 2010 * „[[Рио 2]]“, 2014 * „[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]“, 2008 * „[[Тигър (филм, 2000)|Тигър]]“, 2001 * „[[Хортън (филм)|Хортън]]“, 2008 * „[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]“, 2004 * „[[Цар лъв 3: Хакуна матата]]“, 2004 == Други дейности == Сребрев е член на управителния съвет на гилдията на артистите, работещи в дублажа (ГАРД).<ref>[https://gard.bg/about/ gard.bg]</ref> == Личен живот == Сребрев е женен за балерината Галина Сребрева, с която имат три деца – Михаил, Самуил и Любена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/1977800|заглавие=Синовете на Самуил Сребрев тв звезди – озвучават хитови анимации|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=12 май 2013 г.}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|srebrev.com|Официален сайт на актьора Атанас Сребрев}} * {{imdb name|1284482|Атанас Сребрев}} {{СОРТКАТ:Сребрев, Атанас}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български певци]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Родени на 19 април]] [[Категория:Родени през 1971 година]] 59kdgaxdx1zm7e4q3lupdmexjna1p1c 11473428 11473215 2022-07-28T16:30:04Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Кариера в дублажа */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Атанас Сребрев | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1971|4|19|1}} | роден-място = [[София]], [[България]] | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 90-те години | значими роли = Бранимир Андонов в „[[Къде е Маги?]]“ | театрални награди = }} | брак = Галина Сребрева | деца = Михаил Сребрев<br>Самуил Сребрев<br>Любена Сребрева | сайт = http://srebrev.com/ }} '''Атанас Михайлов Сребрев''' е [[България|български]] филмов и озвучаващ [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/opashkata/atanas-srebrev-i-preminatite-limiti.html|заглавие=Атанас Сребрев и преминатите лимити|издател=btvnovinite.bg|дата=25 декември 2012 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101034694/atanas-srebrev|заглавие=Атанас Сребрев: Преследвайте мечтите си с цялото си сърце|издател=bnr.bg|дата=22 октомври 2018 г.}}</ref> == Биография и творчество == Роден е на 19 април 1971 г. в град [[София]], [[Народна република България]]. През 2001 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност актьорско майсторство за „Мюзикъл“ в класа на проф. др. Бистра Атанасова и асистент Елена Цикова. Сребрев има множество участия в чуждестранни продукции.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:b602bc6429|заглавие=Атанас Сребрев – Българската следа в Холивуд|издател=vbox7.com|дата=29 април 2013 г.}}</ref> Популярен е с ролята си на Бранимир Андонов („Бранко“) в криминалния сериал „[[Къде е Маги?]]“, излъчван по [[bTV]] от 2012 г. до 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/2396791|заглавие=Параскева Джукелова и Атанас Сребрев са най-горещата двойка в тв сериал|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=28 октомври 2013 г.}}</ref> През 2013 г. е водещ на втория сезон на научнопопулярната поредица „Големите загадки“, излъчен също по [[bTV]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tv.dir.bg/news.php?id=13336917|заглавие=„Големите загадки“ сезон 2 с Атанас Сребрев|издател=tv.dir.bg|дата=12 март 2013 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/golemite-zagadki/news/atanas-srebrev-shte-vodi-vtoriya-sezon-na-golemite-zagadki.html|заглавие=Атанас Сребрев ще води втория сезон на „Големите загадки“|издател=btv.bg|дата=12 март 2013 г.}}</ref> През 2016 г. участва в музикално-танцовия филмов спектакъл на [[Българе (ансамбъл)|ансамбъл „Българе“]] – „Осмото чудо“ в ролята на унгарския композитор [[Бела Барток]]. Сребрев играе в музикални постановки, измежду които са „Магьосникът от Оз“, „Чикаго“, „Моята прекрасна лейди“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/archive-news/61-news/aktualni-novini/2407-balgarinat-atanas-srebrev-s-nad-80-roli-v-holibud-igrae-v-muzikala-moia-prekrasna-lady-2|заглавие=БЪЛГАРИНЪТ АТАНАС СРЕБРЕВ С НАД 80 РОЛИ В ХОЛИВУД ИГРАЕ В МЮЗИКЪЛА „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“|издател=operavarna.com}}</ref> и „Клетниците“ на [[Национална опера и балет|Софийската опера]]. == Кариера в дублажа == Сребрев се занимава с озвучаване на филми, сериали и реклами в края на 90-те години. Той е озвучавал в дублажните студия „[[Александра Аудио]]“, „[[Доли Медия Студио]]“, „[[Про Филмс]]“ и „Арс Диджитал Студио“. Първите озвучени филми на Сребрев са „[[Принцът на Египет]]“, където изпълнява песните на Хотеп, и Шанг в анимационния филм на [[Дисни]] – „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“. Той е един от гласовете на „[[Нешънъл Джиографик (телевизионен канал)|Нешънъл Джиографик]]“.<ref>[https://web.archive.org/web/20140324052635/http://pressadaily.bg/publication/38732-%D0%A7%D1%83%D0%B9-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B6-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B0/ Чуй лицето, виж гласа], pressadaily.bg, 22 март 2014 г.</ref> == Филмография == ; Български продукции * „Пъзел“ (2012) – Емил * „[[Къде е Маги?]]“ (2012) – Бранимир Андонов („Бранко“)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/kadeemagi/aktiori/atanas-srebrev.html|заглавие=Атанас Сребрев в ролята на Бранко в „Къде е Маги?“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * „Осмото чудо“ (2016) – [[Бела Барток]], унгарски композитор * „Златната ябълка“ (2018) – Вулкан Змей (глас) ; Чуждестранни продукции * „Американски тюлени 3: Живи или мъртви“ (2002) – Роджърс * ''„Shark Attack 3: Megalodon“'' (2002) – Фрийдман * „Плъхове“ (2002) – Репортер 1 * „Смъртоносният влак“ (2002) – Джеф * „Пехотинци“ (2003) – Андерсен * „[[Ад (филм, 2003)|Ад]]“ (2003) – Миша * „Ловец на извънземни“ (2003) * „Подводници“ (2003) – Томпсън * „Небесни шерифи“ (2003) – Люк * „Въздушен удар“ (2003) – Каш * ''Maximum Velocity'' (2003) – Пилот / 747 * ''Epoch: Evolution'' (2003) – Мъж * ''Alien Lockdown'' (2004) – Темпъл * „Спартак“ (2004) – Центурион 3 * „Леден апокалипсис“ (2004) – Войник Тобин * „Боа срещу Питон“ (2004) – Фоли * ''„Phantom Force“'' (2004) – Кайл Хъдсън * ''„Nature Unleashed: Avalanche“'' (2004) – Борис * ''„Raptor Island“'' (2004) – Саймън * ''„Mansquito“'' (2005) – Пазач на затвора #2 * ''„Raging Sharks“'' (2005) – Карло * ''„Alien Siege“'' (2005) – Том * „Под водата“ (2005) – Офицер от полицията №1 * „Икона“ (2005) – Миша * ''„Hammerhead“'' (2005) – Ерик Андерсън * ''„Target of Opportunity“'' (2005) – Ленков * ''„Path of Destruction“'' (2005) – Пърсел * „Механикът“ (2005) – Джон Ридли * ''„Locusts: The 8th Plague“'' (2005) – Хендерсън * ''„Manticore“'' (2005) – Чармс * „В тила на врага II: Оста на злото“ (2006) – Балантайн * „[[Фаворитът 2]]“ (2006) – Дмитри * „Ханибал“ (2006) – Генерал и римски офицер * „Черната дупка“ (2006) – Водач на „Делта Тийм“ * „Династията на дракона“ (2006) – Луиджи * „Договорът“ (2006) – Родригес * „Нечестиви малки неща“ (2006) – Ръсел * ''„Basilisk: The Serpent King“'' (2006) – Симс * „Грендел“ (2007) – Вулфгар * „Размени“ (2007) – Томас * „До смърт“ (2007) – Господин Милистейн * „Харпии“ (2007) – Хамиш * „Да намериш Рин Тин Тин“ (2007) – Войник #1 * „Изгубената колония“ (2007) – Самюъл Филиън * „[[Хитман]]“ (2007) – Кореспондент на новините * „Пастирът“ (2008) – Дешон * „Проклятието на змиите“ (2008) – Джосая * „Търси се герой“ (2008) – Барман * „Ковчегът на чудовището“ (2008) – Ноа * „Акула във Венеция“ (2008) – Капитан Бонасера * „Принцът и аз 3: Кралски меден месец“ (2008) – Говорител * „[[Кодът]]“ (2009) – Ченге * „Подаръкът“ (2009) – NSA #1 * ''„It's Alive“'' (2009) – Полицай * ''„Star Runners“'' (2009) – Сантен * ''„Infestation“'' (2009) – Wildeyes * „[[Главно представление]]“ (2009) – Енцо * „Вестоносци 2: Плашилото“ (2009) – Томи * „Турнирът“ (2009) – Ник Франк * „Нинджа“ (2009) – Детектив Вукович * ''„Ghost Town“'' (2009) – Шериф * „Тъмната реликва“ (2010) – Артур * ''„Arctic Predrator“'' (2010) – Рос * „Спокойното езеро 3“ (2010) – Джонас * ''„Prowl“'' (2011) – Макс * ''„The Task“'' (2011) – Боб * ''„Super Tanker“'' (2011) – Полковник Хенли * ''„Cold Fusion“'' (2011) – Дейвид Сенаторе * ''„Red Faction: Origins“'' (2011) – Минър * „Яростта на Йети“ (2012) – Айдълман * ''„Miami Magma“'' (2012) – Били * „Ел Гринго“ (2012) – Полицай Рик * „Вампирска нация“ (2012) – Мариус * „Москва 2017“ (2012) – Джон * ''„Deadly Descent“'' (2013) – Уейн * „Паяци“ (2013) – Джими * „Компания на герои“ (2013) – Полицай на OSS * ''„Jet Stream“'' (2013) – Агент Бо * ''„Robocroc“'' (2013) – Маршъл * ''„Taken: The Search for Sophie Parker“'' (2013) – Агент на ФБР * ''„Supercollider“'' (2013) – Полицай Осбърн * „Наближаващи врагове“ (2013) – Агент Джонсън * „300: Възходът на една империя“ (2014) – Блексмит * „Поддубный“ (2014) – Служител * „Том Сойер и Хъкълбери Фин“ (2014) – Док Робинсън * „Индекс нула“ (2014) – Пазач #2 * ''„The Throwaways“'' (2015) – Принцтън * „[[Оцеляване (филм)|Оцеляване]]“ (2015) – Нюйоркски снайперист * „Руби, младата вещица“ (2015) – Треньор Балард * „Робоакула“ (2015) – Уилсън * ''„Re-Kill“'' (2015) – Техник * „[[Престъпник (филм, 2016)|Престъпник]]“ (2016) – Дони Харис * ''„Section Zero“'' (2016) – Офицер на черния отряд * „Бунтът на варварите“ (2016) – Метел * ''„Sniper: Ghost Shooter“'' (2016) – Аналитик на ЦРУ * ''„Beyond Valkyrie: Dawn of the 4th Reich“'' (2016) – Хелър * „Механикът: Възкресение“ (2016) – Капитан * „Охрана“ (2017) – Агент * ''„Nightworld“'' (2017) – Алекс * ''„Valentine's Again“'' (2017) – Морис * „[[Да обичаш Пабло]]“ (2017) – Агент Холанд * „Отмъщение“ (2017) – Партньор * „Рим е направен за осем дни“ (2017) – Батиат * „Забравена“ (2017) – Адвокат (три епизода) * ''„The Remission Path“'' (2017) – Орегон * ''„Day of the Dead: Bloodline“'' (2017) – Франк * „Стъклен ад“ (2018) – Ерик Стийл * „[[Категория 5]]“ (2018) – Морис * „Унищожителят“ (2018) – Руски командир * „211“ (2018) – Капитан Хорт * „Ангелът“ (2018) – Професор по химия * „Умираме млади“ (2019) – Агент на ФБР * „Хелбой“ (2019) – Агент Мадисън * „Код: Ангелът“ (2019) – Агент #3 * ''„A Paris Romance“'' (2019) – Хенри * ''„Very Valentine“'' (2019) – Скот Хачър * „[[Рамбо: Последна кръв]]“ (2019) – ''American Merc'' * „Коледа като по поръчка“ (2019) – Стенли * „Търси и унищожи“ (2020) – Харис * „След падането“ (2021) – Ричард Йънг<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.alamy.com/after-we-fell-from-left-atanas-srebrev-hero-fiennes-tiffin-2021-voltage-pictures-courtesy-everett-collection-image451525877.html|заглавие=Атанас Сребрев в кадър от филма „След падането“|издател=alamy.com}}</ref> * „Памет“ (2022) – Доктор Майърс * ''„Valley of Love“'' (2022) – Henry Stevens == Роли в озвучаването == ; Анимационни сериали * „[[Мао Мао: Герои на Чистото сърце]]“ – Мао Мао, 2020 * „[[Шоуто на Том и Джери (сериал, 2014)]]“, 2015 * „[[Юникити]]“, 2018 ; Анимационни филми * „[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]“ – Други гласове, 2008 * „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ – Супермен, 2022<ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> * „[[LEGO: Филмът 2]]“ – [[Батман]] / [[Брус Уилис]], 2019 * „Top Cat: Началото на мафията“, 2015 * „[[Аристокотките]]“ – Други гласове, 2008 * „[[Бебе Бос]]“ – Тед Темпелтън, 2017 * „[[Бебе Бос 2: Семейни работи]]“ – Тед Темпелтън, 2021 * „[[В небето]]“ – Дежурен, 2009 * „[[Ела, изпей!]]“ – Майк, 2016 * „[[Ела, изпей! 2]]“ – Джими Кристъл, 2021 * „[[Играта на играчките: Пътешествието]]“ – Дюк Кабуум, 2019 * „[[Как да си дресираш дракон]]“ – Други гласове, 2010 * „[[Костенурките нинджа (филм, 2007)|Костенурките нинджа]]“ – Макс Уинтърс, 2007 * „[[Котаракът в чизми (филм, 2011)|Котаракът в чизми]]“ – Други гласове, 2011 * „[[Крадци на ядки]]“ – Кинг, 2013 * „[[Лего Батман: Филмът]]“ – [[Батман]], 2017 * „Маймунджилъци“, 2015 * „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“ – Шанг, 2000 * „[[Огнено сърце]]“ – Ник Нолан, 2022 * „[[Откраднатата принцеса]]“ – Мъдрият котарак, 2018<ref>[https://www.cinefish.bg/Atanas-Srebrev-e-Madriyat-Kotarak-news21100.html Атанас Сребрев е Мъдрият котарак]</ref> * „Плоуи: Сам не ще летиш“ – Сянката, 2018<ref>[https://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=41223&material_id=5000 cinefish.bg]</ref> * „[[Рапунцел и разбойникът]]“ – Влад / Други гласове, 2010 * „[[Ронал Варварина]]“ – Горак, 2012<ref>[https://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=26092&material_id=2254 cinefish.bg]</ref> * „[[Седмото джудже]]“ – Пъргавко, 2015 * „[[Смелата Ваяна]]“ – Таматоа, 2016 * „[[Снежната кралица 3: Огън и лед]]“ – Други гласове, 2017 * „[[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Сто и един далматинци]]“ – Други гласове, 2008 * „[[Таласъми ООД]]“ – Други гласове, 2002 * „[[Том и Джери: Филмът]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2013 * „[[Тролчета]]“ – Други гласове, 2016 * „[[Търсенето на Дори]]“ – Други гласове, 2016 * „[[Университет за таласъми]]“ – Други гласове, 2013 * „[[Хотел Трансилвания 2]]“ – Други гласове, 2015 * „[[Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция]]“ – Стан, 2018 * „[[Храбро сърце]]“ – Други гласове, 2012 * „[[Цар лъв (филм, 2019)|Цар лъв]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Чаровният принц]]“ – Други гласове, 2018 * „[[Шрек завинаги]]“ – Вълка, 2010 * „[[Щъркелчето Ричард]]“ – Други гласове, 2017 ; Вокален изпълнител * „[[Американска приказка 2: Файвъл покорява запада]]“, 2000 * „[[Американска приказка 3: Съкровището на Остров Манхатън]]“, 2000 * „[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]“ – Карта, 2004 * „[[Балто 2: По следите на вълка]]“, 2002 * „[[Клуб Маус]]“ – Беквокал (със [[Кирил Бояджиев]]), 2003 * „[[Книга за джунглата (филм, 1967)|Книга за джунглата]]“ – Бъзи, 2000 * „[[Мулан (филм, 2020)|Мулан]]“ – Други гласове, 2020 * „[[Напред (филм)|Напред]]“, 2020 * „[[Облачно с кюфтета 2: Отмъщението на огризките]]“, 2013 * „[[Принцът на Египет]]“ – Хотеп, 1999 ; Игрални филми * „[[Rogue One: История от Междузвездни войни]]“ – Дарт Вейдър, 2016 * „[[Гарфилд 2]]“ – Други гласове, 2006 * „[[Драконът, моят приятел]]“ – Гавин, 2016 * „[[Мъпетите (филм)|Мъпетите]]“ – Бобо / Ролф, 2011 * „[[Смърфовете (филм)|Смърфовете]]“ – Други гласове, 2011 ; Хоров изпълнител * „[[Аладин и царят на разбойниците]]“, 2004 * „[[Бамби 2]]“, 2006 * „[[Барток Великолепни]]“, 1999 * „[[Вълшебната Коледа на Мики]]“, 2004 * „[[Див живот]]“, 2006 * „[[Замръзналото кралство]]“, 2013 * „[[Играта на играчките 2]]“, 2008 * „[[Йосиф: Господарят на сънищата]]“, 2001 * „[[Камбанка и изгубеното съкровище]]“, 2009 * „[[Книга за джунглата 2]]“, 2007 * „[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]“, 2002 * „[[Ледена епоха 2: Разтопяването]]“, 2006 * „[[Лоракс]]“, 2012 * „[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]“, 2006 * „[[Мери Попинз се завръща (филм)|Мери Попинз се завръща]]“, 2018 * „[[Мечо Пух (филм)|Мечо Пух]]“, 2011 * „[[Омагьосаният император]]“, 2001 * „[[Рапунцел и разбойникът]]“, 2010 * „[[Рио 2]]“, 2014 * „[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]“, 2008 * „[[Тигър (филм, 2000)|Тигър]]“, 2001 * „[[Хортън (филм)|Хортън]]“, 2008 * „[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]“, 2004 * „[[Цар лъв 3: Хакуна матата]]“, 2004 == Други дейности == Сребрев е член на управителния съвет на гилдията на артистите, работещи в дублажа (ГАРД).<ref>[https://gard.bg/about/ gard.bg]</ref> == Личен живот == Сребрев е женен за балерината Галина Сребрева, с която имат три деца – Михаил, Самуил и Любена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/1977800|заглавие=Синовете на Самуил Сребрев тв звезди – озвучават хитови анимации|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=12 май 2013 г.}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|srebrev.com|Официален сайт на актьора Атанас Сребрев}} * {{imdb name|1284482|Атанас Сребрев}} {{СОРТКАТ:Сребрев, Атанас}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български певци]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Родени на 19 април]] [[Категория:Родени през 1971 година]] btoohlber3bii8cdt0hi90hpczbhd4o 11473452 11473428 2022-07-28T17:29:50Z Radiohist 106368 /* Кариера в дублажа */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Атанас Сребрев | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1971|4|19|1}} | роден-място = [[София]], [[България]] | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 90-те години | значими роли = Бранимир Андонов в „[[Къде е Маги?]]“ | театрални награди = }} | брак = Галина Сребрева | деца = Михаил Сребрев<br>Самуил Сребрев<br>Любена Сребрева | сайт = http://srebrev.com/ }} '''Атанас Михайлов Сребрев''' е [[България|български]] филмов и озвучаващ [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/opashkata/atanas-srebrev-i-preminatite-limiti.html|заглавие=Атанас Сребрев и преминатите лимити|издател=btvnovinite.bg|дата=25 декември 2012 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101034694/atanas-srebrev|заглавие=Атанас Сребрев: Преследвайте мечтите си с цялото си сърце|издател=bnr.bg|дата=22 октомври 2018 г.}}</ref> == Биография и творчество == Роден е на 19 април 1971 г. в град [[София]], [[Народна република България]]. През 2001 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност актьорско майсторство за „Мюзикъл“ в класа на проф. др. Бистра Атанасова и асистент Елена Цикова. Сребрев има множество участия в чуждестранни продукции.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:b602bc6429|заглавие=Атанас Сребрев – Българската следа в Холивуд|издател=vbox7.com|дата=29 април 2013 г.}}</ref> Популярен е с ролята си на Бранимир Андонов („Бранко“) в криминалния сериал „[[Къде е Маги?]]“, излъчван по [[bTV]] от 2012 г. до 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/2396791|заглавие=Параскева Джукелова и Атанас Сребрев са най-горещата двойка в тв сериал|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=28 октомври 2013 г.}}</ref> През 2013 г. е водещ на втория сезон на научнопопулярната поредица „Големите загадки“, излъчен също по [[bTV]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tv.dir.bg/news.php?id=13336917|заглавие=„Големите загадки“ сезон 2 с Атанас Сребрев|издател=tv.dir.bg|дата=12 март 2013 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/golemite-zagadki/news/atanas-srebrev-shte-vodi-vtoriya-sezon-na-golemite-zagadki.html|заглавие=Атанас Сребрев ще води втория сезон на „Големите загадки“|издател=btv.bg|дата=12 март 2013 г.}}</ref> През 2016 г. участва в музикално-танцовия филмов спектакъл на [[Българе (ансамбъл)|ансамбъл „Българе“]] – „Осмото чудо“ в ролята на унгарския композитор [[Бела Барток]]. Сребрев играе в музикални постановки, измежду които са „Магьосникът от Оз“, „Чикаго“, „Моята прекрасна лейди“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/archive-news/61-news/aktualni-novini/2407-balgarinat-atanas-srebrev-s-nad-80-roli-v-holibud-igrae-v-muzikala-moia-prekrasna-lady-2|заглавие=БЪЛГАРИНЪТ АТАНАС СРЕБРЕВ С НАД 80 РОЛИ В ХОЛИВУД ИГРАЕ В МЮЗИКЪЛА „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“|издател=operavarna.com}}</ref> и „Клетниците“ на [[Национална опера и балет|Софийската опера]]. == Кариера в дублажа == Сребрев се занимава с озвучаване на филми, сериали и реклами от 1999 г. Той е озвучавал в дублажните студия „[[Александра Аудио]]“, „[[Доли Медия Студио]]“, „[[Про Филмс]]“ и „Арс Диджитал Студио“. Първите озвучени филми на Сребрев са „[[Принцът на Египет]]“, където изпълнява песните на Хотеп, и Шанг в анимационния филм на [[Дисни]] – „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“. Той е един от гласовете на „[[Нешънъл Джиографик (телевизионен канал)|Нешънъл Джиографик]]“.<ref>[https://web.archive.org/web/20140324052635/http://pressadaily.bg/publication/38732-%D0%A7%D1%83%D0%B9-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B6-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B0/ Чуй лицето, виж гласа], pressadaily.bg, 22 март 2014 г.</ref> == Филмография == ; Български продукции * „Пъзел“ (2012) – Емил * „[[Къде е Маги?]]“ (2012) – Бранимир Андонов („Бранко“)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/kadeemagi/aktiori/atanas-srebrev.html|заглавие=Атанас Сребрев в ролята на Бранко в „Къде е Маги?“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * „Осмото чудо“ (2016) – [[Бела Барток]], унгарски композитор * „Златната ябълка“ (2018) – Вулкан Змей (глас) ; Чуждестранни продукции * „Американски тюлени 3: Живи или мъртви“ (2002) – Роджърс * ''„Shark Attack 3: Megalodon“'' (2002) – Фрийдман * „Плъхове“ (2002) – Репортер 1 * „Смъртоносният влак“ (2002) – Джеф * „Пехотинци“ (2003) – Андерсен * „[[Ад (филм, 2003)|Ад]]“ (2003) – Миша * „Ловец на извънземни“ (2003) * „Подводници“ (2003) – Томпсън * „Небесни шерифи“ (2003) – Люк * „Въздушен удар“ (2003) – Каш * ''Maximum Velocity'' (2003) – Пилот / 747 * ''Epoch: Evolution'' (2003) – Мъж * ''Alien Lockdown'' (2004) – Темпъл * „Спартак“ (2004) – Центурион 3 * „Леден апокалипсис“ (2004) – Войник Тобин * „Боа срещу Питон“ (2004) – Фоли * ''„Phantom Force“'' (2004) – Кайл Хъдсън * ''„Nature Unleashed: Avalanche“'' (2004) – Борис * ''„Raptor Island“'' (2004) – Саймън * ''„Mansquito“'' (2005) – Пазач на затвора #2 * ''„Raging Sharks“'' (2005) – Карло * ''„Alien Siege“'' (2005) – Том * „Под водата“ (2005) – Офицер от полицията №1 * „Икона“ (2005) – Миша * ''„Hammerhead“'' (2005) – Ерик Андерсън * ''„Target of Opportunity“'' (2005) – Ленков * ''„Path of Destruction“'' (2005) – Пърсел * „Механикът“ (2005) – Джон Ридли * ''„Locusts: The 8th Plague“'' (2005) – Хендерсън * ''„Manticore“'' (2005) – Чармс * „В тила на врага II: Оста на злото“ (2006) – Балантайн * „[[Фаворитът 2]]“ (2006) – Дмитри * „Ханибал“ (2006) – Генерал и римски офицер * „Черната дупка“ (2006) – Водач на „Делта Тийм“ * „Династията на дракона“ (2006) – Луиджи * „Договорът“ (2006) – Родригес * „Нечестиви малки неща“ (2006) – Ръсел * ''„Basilisk: The Serpent King“'' (2006) – Симс * „Грендел“ (2007) – Вулфгар * „Размени“ (2007) – Томас * „До смърт“ (2007) – Господин Милистейн * „Харпии“ (2007) – Хамиш * „Да намериш Рин Тин Тин“ (2007) – Войник #1 * „Изгубената колония“ (2007) – Самюъл Филиън * „[[Хитман]]“ (2007) – Кореспондент на новините * „Пастирът“ (2008) – Дешон * „Проклятието на змиите“ (2008) – Джосая * „Търси се герой“ (2008) – Барман * „Ковчегът на чудовището“ (2008) – Ноа * „Акула във Венеция“ (2008) – Капитан Бонасера * „Принцът и аз 3: Кралски меден месец“ (2008) – Говорител * „[[Кодът]]“ (2009) – Ченге * „Подаръкът“ (2009) – NSA #1 * ''„It's Alive“'' (2009) – Полицай * ''„Star Runners“'' (2009) – Сантен * ''„Infestation“'' (2009) – Wildeyes * „[[Главно представление]]“ (2009) – Енцо * „Вестоносци 2: Плашилото“ (2009) – Томи * „Турнирът“ (2009) – Ник Франк * „Нинджа“ (2009) – Детектив Вукович * ''„Ghost Town“'' (2009) – Шериф * „Тъмната реликва“ (2010) – Артур * ''„Arctic Predrator“'' (2010) – Рос * „Спокойното езеро 3“ (2010) – Джонас * ''„Prowl“'' (2011) – Макс * ''„The Task“'' (2011) – Боб * ''„Super Tanker“'' (2011) – Полковник Хенли * ''„Cold Fusion“'' (2011) – Дейвид Сенаторе * ''„Red Faction: Origins“'' (2011) – Минър * „Яростта на Йети“ (2012) – Айдълман * ''„Miami Magma“'' (2012) – Били * „Ел Гринго“ (2012) – Полицай Рик * „Вампирска нация“ (2012) – Мариус * „Москва 2017“ (2012) – Джон * ''„Deadly Descent“'' (2013) – Уейн * „Паяци“ (2013) – Джими * „Компания на герои“ (2013) – Полицай на OSS * ''„Jet Stream“'' (2013) – Агент Бо * ''„Robocroc“'' (2013) – Маршъл * ''„Taken: The Search for Sophie Parker“'' (2013) – Агент на ФБР * ''„Supercollider“'' (2013) – Полицай Осбърн * „Наближаващи врагове“ (2013) – Агент Джонсън * „300: Възходът на една империя“ (2014) – Блексмит * „Поддубный“ (2014) – Служител * „Том Сойер и Хъкълбери Фин“ (2014) – Док Робинсън * „Индекс нула“ (2014) – Пазач #2 * ''„The Throwaways“'' (2015) – Принцтън * „[[Оцеляване (филм)|Оцеляване]]“ (2015) – Нюйоркски снайперист * „Руби, младата вещица“ (2015) – Треньор Балард * „Робоакула“ (2015) – Уилсън * ''„Re-Kill“'' (2015) – Техник * „[[Престъпник (филм, 2016)|Престъпник]]“ (2016) – Дони Харис * ''„Section Zero“'' (2016) – Офицер на черния отряд * „Бунтът на варварите“ (2016) – Метел * ''„Sniper: Ghost Shooter“'' (2016) – Аналитик на ЦРУ * ''„Beyond Valkyrie: Dawn of the 4th Reich“'' (2016) – Хелър * „Механикът: Възкресение“ (2016) – Капитан * „Охрана“ (2017) – Агент * ''„Nightworld“'' (2017) – Алекс * ''„Valentine's Again“'' (2017) – Морис * „[[Да обичаш Пабло]]“ (2017) – Агент Холанд * „Отмъщение“ (2017) – Партньор * „Рим е направен за осем дни“ (2017) – Батиат * „Забравена“ (2017) – Адвокат (три епизода) * ''„The Remission Path“'' (2017) – Орегон * ''„Day of the Dead: Bloodline“'' (2017) – Франк * „Стъклен ад“ (2018) – Ерик Стийл * „[[Категория 5]]“ (2018) – Морис * „Унищожителят“ (2018) – Руски командир * „211“ (2018) – Капитан Хорт * „Ангелът“ (2018) – Професор по химия * „Умираме млади“ (2019) – Агент на ФБР * „Хелбой“ (2019) – Агент Мадисън * „Код: Ангелът“ (2019) – Агент #3 * ''„A Paris Romance“'' (2019) – Хенри * ''„Very Valentine“'' (2019) – Скот Хачър * „[[Рамбо: Последна кръв]]“ (2019) – ''American Merc'' * „Коледа като по поръчка“ (2019) – Стенли * „Търси и унищожи“ (2020) – Харис * „След падането“ (2021) – Ричард Йънг<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.alamy.com/after-we-fell-from-left-atanas-srebrev-hero-fiennes-tiffin-2021-voltage-pictures-courtesy-everett-collection-image451525877.html|заглавие=Атанас Сребрев в кадър от филма „След падането“|издател=alamy.com}}</ref> * „Памет“ (2022) – Доктор Майърс * ''„Valley of Love“'' (2022) – Henry Stevens == Роли в озвучаването == ; Анимационни сериали * „[[Мао Мао: Герои на Чистото сърце]]“ – Мао Мао, 2020 * „[[Шоуто на Том и Джери (сериал, 2014)]]“, 2015 * „[[Юникити]]“, 2018 ; Анимационни филми * „[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]“ – Други гласове, 2008 * „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ – Супермен, 2022<ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> * „[[LEGO: Филмът 2]]“ – [[Батман]] / [[Брус Уилис]], 2019 * „Top Cat: Началото на мафията“, 2015 * „[[Аристокотките]]“ – Други гласове, 2008 * „[[Бебе Бос]]“ – Тед Темпелтън, 2017 * „[[Бебе Бос 2: Семейни работи]]“ – Тед Темпелтън, 2021 * „[[В небето]]“ – Дежурен, 2009 * „[[Ела, изпей!]]“ – Майк, 2016 * „[[Ела, изпей! 2]]“ – Джими Кристъл, 2021 * „[[Играта на играчките: Пътешествието]]“ – Дюк Кабуум, 2019 * „[[Как да си дресираш дракон]]“ – Други гласове, 2010 * „[[Костенурките нинджа (филм, 2007)|Костенурките нинджа]]“ – Макс Уинтърс, 2007 * „[[Котаракът в чизми (филм, 2011)|Котаракът в чизми]]“ – Други гласове, 2011 * „[[Крадци на ядки]]“ – Кинг, 2013 * „[[Лего Батман: Филмът]]“ – [[Батман]], 2017 * „Маймунджилъци“, 2015 * „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“ – Шанг, 2000 * „[[Огнено сърце]]“ – Ник Нолан, 2022 * „[[Откраднатата принцеса]]“ – Мъдрият котарак, 2018<ref>[https://www.cinefish.bg/Atanas-Srebrev-e-Madriyat-Kotarak-news21100.html Атанас Сребрев е Мъдрият котарак]</ref> * „Плоуи: Сам не ще летиш“ – Сянката, 2018<ref>[https://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=41223&material_id=5000 cinefish.bg]</ref> * „[[Рапунцел и разбойникът]]“ – Влад / Други гласове, 2010 * „[[Ронал Варварина]]“ – Горак, 2012<ref>[https://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=26092&material_id=2254 cinefish.bg]</ref> * „[[Седмото джудже]]“ – Пъргавко, 2015 * „[[Смелата Ваяна]]“ – Таматоа, 2016 * „[[Снежната кралица 3: Огън и лед]]“ – Други гласове, 2017 * „[[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Сто и един далматинци]]“ – Други гласове, 2008 * „[[Таласъми ООД]]“ – Други гласове, 2002 * „[[Том и Джери: Филмът]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2013 * „[[Тролчета]]“ – Други гласове, 2016 * „[[Търсенето на Дори]]“ – Други гласове, 2016 * „[[Университет за таласъми]]“ – Други гласове, 2013 * „[[Хотел Трансилвания 2]]“ – Други гласове, 2015 * „[[Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция]]“ – Стан, 2018 * „[[Храбро сърце]]“ – Други гласове, 2012 * „[[Цар лъв (филм, 2019)|Цар лъв]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Чаровният принц]]“ – Други гласове, 2018 * „[[Шрек завинаги]]“ – Вълка, 2010 * „[[Щъркелчето Ричард]]“ – Други гласове, 2017 ; Вокален изпълнител * „[[Американска приказка 2: Файвъл покорява запада]]“, 2000 * „[[Американска приказка 3: Съкровището на Остров Манхатън]]“, 2000 * „[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]“ – Карта, 2004 * „[[Балто 2: По следите на вълка]]“, 2002 * „[[Клуб Маус]]“ – Беквокал (със [[Кирил Бояджиев]]), 2003 * „[[Книга за джунглата (филм, 1967)|Книга за джунглата]]“ – Бъзи, 2000 * „[[Мулан (филм, 2020)|Мулан]]“ – Други гласове, 2020 * „[[Напред (филм)|Напред]]“, 2020 * „[[Облачно с кюфтета 2: Отмъщението на огризките]]“, 2013 * „[[Принцът на Египет]]“ – Хотеп, 1999 ; Игрални филми * „[[Rogue One: История от Междузвездни войни]]“ – Дарт Вейдър, 2016 * „[[Гарфилд 2]]“ – Други гласове, 2006 * „[[Драконът, моят приятел]]“ – Гавин, 2016 * „[[Мъпетите (филм)|Мъпетите]]“ – Бобо / Ролф, 2011 * „[[Смърфовете (филм)|Смърфовете]]“ – Други гласове, 2011 ; Хоров изпълнител * „[[Аладин и царят на разбойниците]]“, 2004 * „[[Бамби 2]]“, 2006 * „[[Барток Великолепни]]“, 1999 * „[[Вълшебната Коледа на Мики]]“, 2004 * „[[Див живот]]“, 2006 * „[[Замръзналото кралство]]“, 2013 * „[[Играта на играчките 2]]“, 2008 * „[[Йосиф: Господарят на сънищата]]“, 2001 * „[[Камбанка и изгубеното съкровище]]“, 2009 * „[[Книга за джунглата 2]]“, 2007 * „[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]“, 2002 * „[[Ледена епоха 2: Разтопяването]]“, 2006 * „[[Лоракс]]“, 2012 * „[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]“, 2006 * „[[Мери Попинз се завръща (филм)|Мери Попинз се завръща]]“, 2018 * „[[Мечо Пух (филм)|Мечо Пух]]“, 2011 * „[[Омагьосаният император]]“, 2001 * „[[Рапунцел и разбойникът]]“, 2010 * „[[Рио 2]]“, 2014 * „[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]“, 2008 * „[[Тигър (филм, 2000)|Тигър]]“, 2001 * „[[Хортън (филм)|Хортън]]“, 2008 * „[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]“, 2004 * „[[Цар лъв 3: Хакуна матата]]“, 2004 == Други дейности == Сребрев е член на управителния съвет на гилдията на артистите, работещи в дублажа (ГАРД).<ref>[https://gard.bg/about/ gard.bg]</ref> == Личен живот == Сребрев е женен за балерината Галина Сребрева, с която имат три деца – Михаил, Самуил и Любена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/1977800|заглавие=Синовете на Самуил Сребрев тв звезди – озвучават хитови анимации|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=12 май 2013 г.}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|srebrev.com|Официален сайт на актьора Атанас Сребрев}} * {{imdb name|1284482|Атанас Сребрев}} {{СОРТКАТ:Сребрев, Атанас}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български певци]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Родени на 19 април]] [[Категория:Родени през 1971 година]] 5h0npuzipf3s3es0dq9q0hcsluzn7g6 11473733 11473452 2022-07-29T04:11:59Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Кариера в дублажа */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Атанас Сребрев | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1971|4|19|1}} | роден-място = [[София]], [[България]] | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 90-те години | значими роли = Бранимир Андонов в „[[Къде е Маги?]]“ | театрални награди = }} | брак = Галина Сребрева | деца = Михаил Сребрев<br>Самуил Сребрев<br>Любена Сребрева | сайт = http://srebrev.com/ }} '''Атанас Михайлов Сребрев''' е [[България|български]] филмов и озвучаващ [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/opashkata/atanas-srebrev-i-preminatite-limiti.html|заглавие=Атанас Сребрев и преминатите лимити|издател=btvnovinite.bg|дата=25 декември 2012 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101034694/atanas-srebrev|заглавие=Атанас Сребрев: Преследвайте мечтите си с цялото си сърце|издател=bnr.bg|дата=22 октомври 2018 г.}}</ref> == Биография и творчество == Роден е на 19 април 1971 г. в град [[София]], [[Народна република България]]. През 2001 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност актьорско майсторство за „Мюзикъл“ в класа на проф. др. Бистра Атанасова и асистент Елена Цикова. Сребрев има множество участия в чуждестранни продукции.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:b602bc6429|заглавие=Атанас Сребрев – Българската следа в Холивуд|издател=vbox7.com|дата=29 април 2013 г.}}</ref> Популярен е с ролята си на Бранимир Андонов („Бранко“) в криминалния сериал „[[Къде е Маги?]]“, излъчван по [[bTV]] от 2012 г. до 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/2396791|заглавие=Параскева Джукелова и Атанас Сребрев са най-горещата двойка в тв сериал|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=28 октомври 2013 г.}}</ref> През 2013 г. е водещ на втория сезон на научнопопулярната поредица „Големите загадки“, излъчен също по [[bTV]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tv.dir.bg/news.php?id=13336917|заглавие=„Големите загадки“ сезон 2 с Атанас Сребрев|издател=tv.dir.bg|дата=12 март 2013 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/golemite-zagadki/news/atanas-srebrev-shte-vodi-vtoriya-sezon-na-golemite-zagadki.html|заглавие=Атанас Сребрев ще води втория сезон на „Големите загадки“|издател=btv.bg|дата=12 март 2013 г.}}</ref> През 2016 г. участва в музикално-танцовия филмов спектакъл на [[Българе (ансамбъл)|ансамбъл „Българе“]] – „Осмото чудо“ в ролята на унгарския композитор [[Бела Барток]]. Сребрев играе в музикални постановки, измежду които са „Магьосникът от Оз“, „Чикаго“, „Моята прекрасна лейди“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/archive-news/61-news/aktualni-novini/2407-balgarinat-atanas-srebrev-s-nad-80-roli-v-holibud-igrae-v-muzikala-moia-prekrasna-lady-2|заглавие=БЪЛГАРИНЪТ АТАНАС СРЕБРЕВ С НАД 80 РОЛИ В ХОЛИВУД ИГРАЕ В МЮЗИКЪЛА „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“|издател=operavarna.com}}</ref> и „Клетниците“ на [[Национална опера и балет|Софийската опера]]. == Кариера в дублажа == Сребрев се занимава с озвучаване на филми, сериали и реклами от 1999 г. Той е озвучавал в дублажните студия „[[Александра Аудио]]“, „[[Доли Медия Студио]]“, „[[Про Филмс]]“ и „Арс Диджитал Студио“. Първите озвучени филми на Сребрев са „[[Принцът на Египет]]“, където изпълнява песните на Хотеп, и Шанг в анимационния филм на [[Дисни]] – „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“. Изпълнява някои песни като беквокалист. Сред ролите му в дублажа са Тед Темпелтън в „[[Бебе Бос]]“, Батман в поредицата „[[LEGO: Филмът]]“ Мъдрият котарак в „[[Откраднатата принцеса]]“, Дюк Кабуум в „[[Играта на играчките: Пътешествието]]“, Супермен в „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ и други. Той е един от гласовете на „[[Нешънъл Джиографик (телевизионен канал)|Нешънъл Джиографик]]“.<ref>[https://web.archive.org/web/20140324052635/http://pressadaily.bg/publication/38732-%D0%A7%D1%83%D0%B9-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B6-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B0/ Чуй лицето, виж гласа], pressadaily.bg, 22 март 2014 г.</ref> == Филмография == ; Български продукции * „Пъзел“ (2012) – Емил * „[[Къде е Маги?]]“ (2012) – Бранимир Андонов („Бранко“)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/kadeemagi/aktiori/atanas-srebrev.html|заглавие=Атанас Сребрев в ролята на Бранко в „Къде е Маги?“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * „Осмото чудо“ (2016) – [[Бела Барток]], унгарски композитор * „Златната ябълка“ (2018) – Вулкан Змей (глас) ; Чуждестранни продукции * „Американски тюлени 3: Живи или мъртви“ (2002) – Роджърс * ''„Shark Attack 3: Megalodon“'' (2002) – Фрийдман * „Плъхове“ (2002) – Репортер 1 * „Смъртоносният влак“ (2002) – Джеф * „Пехотинци“ (2003) – Андерсен * „[[Ад (филм, 2003)|Ад]]“ (2003) – Миша * „Ловец на извънземни“ (2003) * „Подводници“ (2003) – Томпсън * „Небесни шерифи“ (2003) – Люк * „Въздушен удар“ (2003) – Каш * ''Maximum Velocity'' (2003) – Пилот / 747 * ''Epoch: Evolution'' (2003) – Мъж * ''Alien Lockdown'' (2004) – Темпъл * „Спартак“ (2004) – Центурион 3 * „Леден апокалипсис“ (2004) – Войник Тобин * „Боа срещу Питон“ (2004) – Фоли * ''„Phantom Force“'' (2004) – Кайл Хъдсън * ''„Nature Unleashed: Avalanche“'' (2004) – Борис * ''„Raptor Island“'' (2004) – Саймън * ''„Mansquito“'' (2005) – Пазач на затвора #2 * ''„Raging Sharks“'' (2005) – Карло * ''„Alien Siege“'' (2005) – Том * „Под водата“ (2005) – Офицер от полицията №1 * „Икона“ (2005) – Миша * ''„Hammerhead“'' (2005) – Ерик Андерсън * ''„Target of Opportunity“'' (2005) – Ленков * ''„Path of Destruction“'' (2005) – Пърсел * „Механикът“ (2005) – Джон Ридли * ''„Locusts: The 8th Plague“'' (2005) – Хендерсън * ''„Manticore“'' (2005) – Чармс * „В тила на врага II: Оста на злото“ (2006) – Балантайн * „[[Фаворитът 2]]“ (2006) – Дмитри * „Ханибал“ (2006) – Генерал и римски офицер * „Черната дупка“ (2006) – Водач на „Делта Тийм“ * „Династията на дракона“ (2006) – Луиджи * „Договорът“ (2006) – Родригес * „Нечестиви малки неща“ (2006) – Ръсел * ''„Basilisk: The Serpent King“'' (2006) – Симс * „Грендел“ (2007) – Вулфгар * „Размени“ (2007) – Томас * „До смърт“ (2007) – Господин Милистейн * „Харпии“ (2007) – Хамиш * „Да намериш Рин Тин Тин“ (2007) – Войник #1 * „Изгубената колония“ (2007) – Самюъл Филиън * „[[Хитман]]“ (2007) – Кореспондент на новините * „Пастирът“ (2008) – Дешон * „Проклятието на змиите“ (2008) – Джосая * „Търси се герой“ (2008) – Барман * „Ковчегът на чудовището“ (2008) – Ноа * „Акула във Венеция“ (2008) – Капитан Бонасера * „Принцът и аз 3: Кралски меден месец“ (2008) – Говорител * „[[Кодът]]“ (2009) – Ченге * „Подаръкът“ (2009) – NSA #1 * ''„It's Alive“'' (2009) – Полицай * ''„Star Runners“'' (2009) – Сантен * ''„Infestation“'' (2009) – Wildeyes * „[[Главно представление]]“ (2009) – Енцо * „Вестоносци 2: Плашилото“ (2009) – Томи * „Турнирът“ (2009) – Ник Франк * „Нинджа“ (2009) – Детектив Вукович * ''„Ghost Town“'' (2009) – Шериф * „Тъмната реликва“ (2010) – Артур * ''„Arctic Predrator“'' (2010) – Рос * „Спокойното езеро 3“ (2010) – Джонас * ''„Prowl“'' (2011) – Макс * ''„The Task“'' (2011) – Боб * ''„Super Tanker“'' (2011) – Полковник Хенли * ''„Cold Fusion“'' (2011) – Дейвид Сенаторе * ''„Red Faction: Origins“'' (2011) – Минър * „Яростта на Йети“ (2012) – Айдълман * ''„Miami Magma“'' (2012) – Били * „Ел Гринго“ (2012) – Полицай Рик * „Вампирска нация“ (2012) – Мариус * „Москва 2017“ (2012) – Джон * ''„Deadly Descent“'' (2013) – Уейн * „Паяци“ (2013) – Джими * „Компания на герои“ (2013) – Полицай на OSS * ''„Jet Stream“'' (2013) – Агент Бо * ''„Robocroc“'' (2013) – Маршъл * ''„Taken: The Search for Sophie Parker“'' (2013) – Агент на ФБР * ''„Supercollider“'' (2013) – Полицай Осбърн * „Наближаващи врагове“ (2013) – Агент Джонсън * „300: Възходът на една империя“ (2014) – Блексмит * „Поддубный“ (2014) – Служител * „Том Сойер и Хъкълбери Фин“ (2014) – Док Робинсън * „Индекс нула“ (2014) – Пазач #2 * ''„The Throwaways“'' (2015) – Принцтън * „[[Оцеляване (филм)|Оцеляване]]“ (2015) – Нюйоркски снайперист * „Руби, младата вещица“ (2015) – Треньор Балард * „Робоакула“ (2015) – Уилсън * ''„Re-Kill“'' (2015) – Техник * „[[Престъпник (филм, 2016)|Престъпник]]“ (2016) – Дони Харис * ''„Section Zero“'' (2016) – Офицер на черния отряд * „Бунтът на варварите“ (2016) – Метел * ''„Sniper: Ghost Shooter“'' (2016) – Аналитик на ЦРУ * ''„Beyond Valkyrie: Dawn of the 4th Reich“'' (2016) – Хелър * „Механикът: Възкресение“ (2016) – Капитан * „Охрана“ (2017) – Агент * ''„Nightworld“'' (2017) – Алекс * ''„Valentine's Again“'' (2017) – Морис * „[[Да обичаш Пабло]]“ (2017) – Агент Холанд * „Отмъщение“ (2017) – Партньор * „Рим е направен за осем дни“ (2017) – Батиат * „Забравена“ (2017) – Адвокат (три епизода) * ''„The Remission Path“'' (2017) – Орегон * ''„Day of the Dead: Bloodline“'' (2017) – Франк * „Стъклен ад“ (2018) – Ерик Стийл * „[[Категория 5]]“ (2018) – Морис * „Унищожителят“ (2018) – Руски командир * „211“ (2018) – Капитан Хорт * „Ангелът“ (2018) – Професор по химия * „Умираме млади“ (2019) – Агент на ФБР * „Хелбой“ (2019) – Агент Мадисън * „Код: Ангелът“ (2019) – Агент #3 * ''„A Paris Romance“'' (2019) – Хенри * ''„Very Valentine“'' (2019) – Скот Хачър * „[[Рамбо: Последна кръв]]“ (2019) – ''American Merc'' * „Коледа като по поръчка“ (2019) – Стенли * „Търси и унищожи“ (2020) – Харис * „След падането“ (2021) – Ричард Йънг<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.alamy.com/after-we-fell-from-left-atanas-srebrev-hero-fiennes-tiffin-2021-voltage-pictures-courtesy-everett-collection-image451525877.html|заглавие=Атанас Сребрев в кадър от филма „След падането“|издател=alamy.com}}</ref> * „Памет“ (2022) – Доктор Майърс * ''„Valley of Love“'' (2022) – Henry Stevens == Роли в озвучаването == ; Анимационни сериали * „[[Мао Мао: Герои на Чистото сърце]]“ – Мао Мао, 2020 * „[[Шоуто на Том и Джери (сериал, 2014)]]“, 2015 * „[[Юникити]]“, 2018 ; Анимационни филми * „[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]“ – Други гласове, 2008 * „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ – Супермен, 2022<ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> * „[[LEGO: Филмът 2]]“ – [[Батман]] / [[Брус Уилис]], 2019 * „Top Cat: Началото на мафията“, 2015 * „[[Аристокотките]]“ – Други гласове, 2008 * „[[Бебе Бос]]“ – Тед Темпелтън, 2017 * „[[Бебе Бос 2: Семейни работи]]“ – Тед Темпелтън, 2021 * „[[В небето]]“ – Дежурен, 2009 * „[[Ела, изпей!]]“ – Майк, 2016 * „[[Ела, изпей! 2]]“ – Джими Кристъл, 2021 * „[[Играта на играчките: Пътешествието]]“ – Дюк Кабуум, 2019 * „[[Как да си дресираш дракон]]“ – Други гласове, 2010 * „[[Костенурките нинджа (филм, 2007)|Костенурките нинджа]]“ – Макс Уинтърс, 2007 * „[[Котаракът в чизми (филм, 2011)|Котаракът в чизми]]“ – Други гласове, 2011 * „[[Крадци на ядки]]“ – Кинг, 2013 * „[[Лего Батман: Филмът]]“ – [[Батман]], 2017 * „Маймунджилъци“, 2015 * „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“ – Шанг, 2000 * „[[Огнено сърце]]“ – Ник Нолан, 2022 * „[[Откраднатата принцеса]]“ – Мъдрият котарак, 2018<ref>[https://www.cinefish.bg/Atanas-Srebrev-e-Madriyat-Kotarak-news21100.html Атанас Сребрев е Мъдрият котарак]</ref> * „Плоуи: Сам не ще летиш“ – Сянката, 2018<ref>[https://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=41223&material_id=5000 cinefish.bg]</ref> * „[[Рапунцел и разбойникът]]“ – Влад / Други гласове, 2010 * „[[Ронал Варварина]]“ – Горак, 2012<ref>[https://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=26092&material_id=2254 cinefish.bg]</ref> * „[[Седмото джудже]]“ – Пъргавко, 2015 * „[[Смелата Ваяна]]“ – Таматоа, 2016 * „[[Снежната кралица 3: Огън и лед]]“ – Други гласове, 2017 * „[[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Сто и един далматинци]]“ – Други гласове, 2008 * „[[Таласъми ООД]]“ – Други гласове, 2002 * „[[Том и Джери: Филмът]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2013 * „[[Тролчета]]“ – Други гласове, 2016 * „[[Търсенето на Дори]]“ – Други гласове, 2016 * „[[Университет за таласъми]]“ – Други гласове, 2013 * „[[Хотел Трансилвания 2]]“ – Други гласове, 2015 * „[[Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция]]“ – Стан, 2018 * „[[Храбро сърце]]“ – Други гласове, 2012 * „[[Цар лъв (филм, 2019)|Цар лъв]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Чаровният принц]]“ – Други гласове, 2018 * „[[Шрек завинаги]]“ – Вълка, 2010 * „[[Щъркелчето Ричард]]“ – Други гласове, 2017 ; Вокален изпълнител * „[[Американска приказка 2: Файвъл покорява запада]]“, 2000 * „[[Американска приказка 3: Съкровището на Остров Манхатън]]“, 2000 * „[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]“ – Карта, 2004 * „[[Балто 2: По следите на вълка]]“, 2002 * „[[Клуб Маус]]“ – Беквокал (със [[Кирил Бояджиев]]), 2003 * „[[Книга за джунглата (филм, 1967)|Книга за джунглата]]“ – Бъзи, 2000 * „[[Мулан (филм, 2020)|Мулан]]“ – Други гласове, 2020 * „[[Напред (филм)|Напред]]“, 2020 * „[[Облачно с кюфтета 2: Отмъщението на огризките]]“, 2013 * „[[Принцът на Египет]]“ – Хотеп, 1999 ; Игрални филми * „[[Rogue One: История от Междузвездни войни]]“ – Дарт Вейдър, 2016 * „[[Гарфилд 2]]“ – Други гласове, 2006 * „[[Драконът, моят приятел]]“ – Гавин, 2016 * „[[Мъпетите (филм)|Мъпетите]]“ – Бобо / Ролф, 2011 * „[[Смърфовете (филм)|Смърфовете]]“ – Други гласове, 2011 ; Хоров изпълнител * „[[Аладин и царят на разбойниците]]“, 2004 * „[[Бамби 2]]“, 2006 * „[[Барток Великолепни]]“, 1999 * „[[Вълшебната Коледа на Мики]]“, 2004 * „[[Див живот]]“, 2006 * „[[Замръзналото кралство]]“, 2013 * „[[Играта на играчките 2]]“, 2008 * „[[Йосиф: Господарят на сънищата]]“, 2001 * „[[Камбанка и изгубеното съкровище]]“, 2009 * „[[Книга за джунглата 2]]“, 2007 * „[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]“, 2002 * „[[Ледена епоха 2: Разтопяването]]“, 2006 * „[[Лоракс]]“, 2012 * „[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]“, 2006 * „[[Мери Попинз се завръща (филм)|Мери Попинз се завръща]]“, 2018 * „[[Мечо Пух (филм)|Мечо Пух]]“, 2011 * „[[Омагьосаният император]]“, 2001 * „[[Рапунцел и разбойникът]]“, 2010 * „[[Рио 2]]“, 2014 * „[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]“, 2008 * „[[Тигър (филм, 2000)|Тигър]]“, 2001 * „[[Хортън (филм)|Хортън]]“, 2008 * „[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]“, 2004 * „[[Цар лъв 3: Хакуна матата]]“, 2004 == Други дейности == Сребрев е член на управителния съвет на гилдията на артистите, работещи в дублажа (ГАРД).<ref>[https://gard.bg/about/ gard.bg]</ref> == Личен живот == Сребрев е женен за балерината Галина Сребрева, с която имат три деца – Михаил, Самуил и Любена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/1977800|заглавие=Синовете на Самуил Сребрев тв звезди – озвучават хитови анимации|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=12 май 2013 г.}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|srebrev.com|Официален сайт на актьора Атанас Сребрев}} * {{imdb name|1284482|Атанас Сребрев}} {{СОРТКАТ:Сребрев, Атанас}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български певци]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Родени на 19 април]] [[Категория:Родени през 1971 година]] iradd5vf2ex6w7gg8v5pr0cqzupbgm2 11473734 11473733 2022-07-29T04:12:10Z Krisi tranchev.1999 114581 /* Кариера в дублажа */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Атанас Сребрев | категория = актьор | описание = български актьор | портрет = | портрет-описание = | роден-дата = {{Дата на раждане и години|1971|4|19|1}} | роден-място = [[София]], [[България]] | националност = {{BG}} | работил = [[актьор]] | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = 90-те години | значими роли = Бранимир Андонов в „[[Къде е Маги?]]“ | театрални награди = }} | брак = Галина Сребрева | деца = Михаил Сребрев<br>Самуил Сребрев<br>Любена Сребрева | сайт = http://srebrev.com/ }} '''Атанас Михайлов Сребрев''' е [[България|български]] филмов и озвучаващ [[актьор]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://btvnovinite.bg/opashkata/atanas-srebrev-i-preminatite-limiti.html|заглавие=Атанас Сребрев и преминатите лимити|издател=btvnovinite.bg|дата=25 декември 2012 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bnr.bg/sofia/post/101034694/atanas-srebrev|заглавие=Атанас Сребрев: Преследвайте мечтите си с цялото си сърце|издател=bnr.bg|дата=22 октомври 2018 г.}}</ref> == Биография и творчество == Роден е на 19 април 1971 г. в град [[София]], [[Народна република България]]. През 2001 г. завършва [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“]] със специалност актьорско майсторство за „Мюзикъл“ в класа на проф. др. Бистра Атанасова и асистент Елена Цикова. Сребрев има множество участия в чуждестранни продукции.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.vbox7.com/play:b602bc6429|заглавие=Атанас Сребрев – Българската следа в Холивуд|издател=vbox7.com|дата=29 април 2013 г.}}</ref> Популярен е с ролята си на Бранимир Андонов („Бранко“) в криминалния сериал „[[Къде е Маги?]]“, излъчван по [[bTV]] от 2012 г. до 2013 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/2396791|заглавие=Параскева Джукелова и Атанас Сребрев са най-горещата двойка в тв сериал|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=28 октомври 2013 г.}}</ref> През 2013 г. е водещ на втория сезон на научнопопулярната поредица „Големите загадки“, излъчен също по [[bTV]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://tv.dir.bg/news.php?id=13336917|заглавие=„Големите загадки“ сезон 2 с Атанас Сребрев|издател=tv.dir.bg|дата=12 март 2013 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/shows/golemite-zagadki/news/atanas-srebrev-shte-vodi-vtoriya-sezon-na-golemite-zagadki.html|заглавие=Атанас Сребрев ще води втория сезон на „Големите загадки“|издател=btv.bg|дата=12 март 2013 г.}}</ref> През 2016 г. участва в музикално-танцовия филмов спектакъл на [[Българе (ансамбъл)|ансамбъл „Българе“]] – „Осмото чудо“ в ролята на унгарския композитор [[Бела Барток]]. Сребрев играе в музикални постановки, измежду които са „Магьосникът от Оз“, „Чикаго“, „Моята прекрасна лейди“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/archive-news/61-news/aktualni-novini/2407-balgarinat-atanas-srebrev-s-nad-80-roli-v-holibud-igrae-v-muzikala-moia-prekrasna-lady-2|заглавие=БЪЛГАРИНЪТ АТАНАС СРЕБРЕВ С НАД 80 РОЛИ В ХОЛИВУД ИГРАЕ В МЮЗИКЪЛА „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“|издател=operavarna.com}}</ref> и „Клетниците“ на [[Национална опера и балет|Софийската опера]]. == Кариера в дублажа == Сребрев се занимава с озвучаване на филми, сериали и реклами от 1999 г. Той е озвучавал в дублажните студия „[[Александра Аудио]]“, „[[Доли Медия Студио]]“, „[[Про Филмс]]“ и „Арс Диджитал Студио“. Първите озвучени филми на Сребрев са „[[Принцът на Египет]]“, където изпълнява песните на Хотеп, и Шанг в анимационния филм на [[Дисни]] – „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“. Изпълнява някои песни като беквокалист. Сред ролите му в дублажа са Тед Темпелтън в „[[Бебе Бос]]“, Батман в поредицата „[[LEGO: Филмът]]“, Мъдрият котарак в „[[Откраднатата принцеса]]“, Дюк Кабуум в „[[Играта на играчките: Пътешествието]]“, Супермен в „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ и други. Той е един от гласовете на „[[Нешънъл Джиографик (телевизионен канал)|Нешънъл Джиографик]]“.<ref>[https://web.archive.org/web/20140324052635/http://pressadaily.bg/publication/38732-%D0%A7%D1%83%D0%B9-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B6-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B0/ Чуй лицето, виж гласа], pressadaily.bg, 22 март 2014 г.</ref> == Филмография == ; Български продукции * „Пъзел“ (2012) – Емил * „[[Къде е Маги?]]“ (2012) – Бранимир Андонов („Бранко“)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.btv.bg/seriali/kadeemagi/aktiori/atanas-srebrev.html|заглавие=Атанас Сребрев в ролята на Бранко в „Къде е Маги?“ в сайта на bTV|издател=btv.bg}}</ref> * „Осмото чудо“ (2016) – [[Бела Барток]], унгарски композитор * „Златната ябълка“ (2018) – Вулкан Змей (глас) ; Чуждестранни продукции * „Американски тюлени 3: Живи или мъртви“ (2002) – Роджърс * ''„Shark Attack 3: Megalodon“'' (2002) – Фрийдман * „Плъхове“ (2002) – Репортер 1 * „Смъртоносният влак“ (2002) – Джеф * „Пехотинци“ (2003) – Андерсен * „[[Ад (филм, 2003)|Ад]]“ (2003) – Миша * „Ловец на извънземни“ (2003) * „Подводници“ (2003) – Томпсън * „Небесни шерифи“ (2003) – Люк * „Въздушен удар“ (2003) – Каш * ''Maximum Velocity'' (2003) – Пилот / 747 * ''Epoch: Evolution'' (2003) – Мъж * ''Alien Lockdown'' (2004) – Темпъл * „Спартак“ (2004) – Центурион 3 * „Леден апокалипсис“ (2004) – Войник Тобин * „Боа срещу Питон“ (2004) – Фоли * ''„Phantom Force“'' (2004) – Кайл Хъдсън * ''„Nature Unleashed: Avalanche“'' (2004) – Борис * ''„Raptor Island“'' (2004) – Саймън * ''„Mansquito“'' (2005) – Пазач на затвора #2 * ''„Raging Sharks“'' (2005) – Карло * ''„Alien Siege“'' (2005) – Том * „Под водата“ (2005) – Офицер от полицията №1 * „Икона“ (2005) – Миша * ''„Hammerhead“'' (2005) – Ерик Андерсън * ''„Target of Opportunity“'' (2005) – Ленков * ''„Path of Destruction“'' (2005) – Пърсел * „Механикът“ (2005) – Джон Ридли * ''„Locusts: The 8th Plague“'' (2005) – Хендерсън * ''„Manticore“'' (2005) – Чармс * „В тила на врага II: Оста на злото“ (2006) – Балантайн * „[[Фаворитът 2]]“ (2006) – Дмитри * „Ханибал“ (2006) – Генерал и римски офицер * „Черната дупка“ (2006) – Водач на „Делта Тийм“ * „Династията на дракона“ (2006) – Луиджи * „Договорът“ (2006) – Родригес * „Нечестиви малки неща“ (2006) – Ръсел * ''„Basilisk: The Serpent King“'' (2006) – Симс * „Грендел“ (2007) – Вулфгар * „Размени“ (2007) – Томас * „До смърт“ (2007) – Господин Милистейн * „Харпии“ (2007) – Хамиш * „Да намериш Рин Тин Тин“ (2007) – Войник #1 * „Изгубената колония“ (2007) – Самюъл Филиън * „[[Хитман]]“ (2007) – Кореспондент на новините * „Пастирът“ (2008) – Дешон * „Проклятието на змиите“ (2008) – Джосая * „Търси се герой“ (2008) – Барман * „Ковчегът на чудовището“ (2008) – Ноа * „Акула във Венеция“ (2008) – Капитан Бонасера * „Принцът и аз 3: Кралски меден месец“ (2008) – Говорител * „[[Кодът]]“ (2009) – Ченге * „Подаръкът“ (2009) – NSA #1 * ''„It's Alive“'' (2009) – Полицай * ''„Star Runners“'' (2009) – Сантен * ''„Infestation“'' (2009) – Wildeyes * „[[Главно представление]]“ (2009) – Енцо * „Вестоносци 2: Плашилото“ (2009) – Томи * „Турнирът“ (2009) – Ник Франк * „Нинджа“ (2009) – Детектив Вукович * ''„Ghost Town“'' (2009) – Шериф * „Тъмната реликва“ (2010) – Артур * ''„Arctic Predrator“'' (2010) – Рос * „Спокойното езеро 3“ (2010) – Джонас * ''„Prowl“'' (2011) – Макс * ''„The Task“'' (2011) – Боб * ''„Super Tanker“'' (2011) – Полковник Хенли * ''„Cold Fusion“'' (2011) – Дейвид Сенаторе * ''„Red Faction: Origins“'' (2011) – Минър * „Яростта на Йети“ (2012) – Айдълман * ''„Miami Magma“'' (2012) – Били * „Ел Гринго“ (2012) – Полицай Рик * „Вампирска нация“ (2012) – Мариус * „Москва 2017“ (2012) – Джон * ''„Deadly Descent“'' (2013) – Уейн * „Паяци“ (2013) – Джими * „Компания на герои“ (2013) – Полицай на OSS * ''„Jet Stream“'' (2013) – Агент Бо * ''„Robocroc“'' (2013) – Маршъл * ''„Taken: The Search for Sophie Parker“'' (2013) – Агент на ФБР * ''„Supercollider“'' (2013) – Полицай Осбърн * „Наближаващи врагове“ (2013) – Агент Джонсън * „300: Възходът на една империя“ (2014) – Блексмит * „Поддубный“ (2014) – Служител * „Том Сойер и Хъкълбери Фин“ (2014) – Док Робинсън * „Индекс нула“ (2014) – Пазач #2 * ''„The Throwaways“'' (2015) – Принцтън * „[[Оцеляване (филм)|Оцеляване]]“ (2015) – Нюйоркски снайперист * „Руби, младата вещица“ (2015) – Треньор Балард * „Робоакула“ (2015) – Уилсън * ''„Re-Kill“'' (2015) – Техник * „[[Престъпник (филм, 2016)|Престъпник]]“ (2016) – Дони Харис * ''„Section Zero“'' (2016) – Офицер на черния отряд * „Бунтът на варварите“ (2016) – Метел * ''„Sniper: Ghost Shooter“'' (2016) – Аналитик на ЦРУ * ''„Beyond Valkyrie: Dawn of the 4th Reich“'' (2016) – Хелър * „Механикът: Възкресение“ (2016) – Капитан * „Охрана“ (2017) – Агент * ''„Nightworld“'' (2017) – Алекс * ''„Valentine's Again“'' (2017) – Морис * „[[Да обичаш Пабло]]“ (2017) – Агент Холанд * „Отмъщение“ (2017) – Партньор * „Рим е направен за осем дни“ (2017) – Батиат * „Забравена“ (2017) – Адвокат (три епизода) * ''„The Remission Path“'' (2017) – Орегон * ''„Day of the Dead: Bloodline“'' (2017) – Франк * „Стъклен ад“ (2018) – Ерик Стийл * „[[Категория 5]]“ (2018) – Морис * „Унищожителят“ (2018) – Руски командир * „211“ (2018) – Капитан Хорт * „Ангелът“ (2018) – Професор по химия * „Умираме млади“ (2019) – Агент на ФБР * „Хелбой“ (2019) – Агент Мадисън * „Код: Ангелът“ (2019) – Агент #3 * ''„A Paris Romance“'' (2019) – Хенри * ''„Very Valentine“'' (2019) – Скот Хачър * „[[Рамбо: Последна кръв]]“ (2019) – ''American Merc'' * „Коледа като по поръчка“ (2019) – Стенли * „Търси и унищожи“ (2020) – Харис * „След падането“ (2021) – Ричард Йънг<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.alamy.com/after-we-fell-from-left-atanas-srebrev-hero-fiennes-tiffin-2021-voltage-pictures-courtesy-everett-collection-image451525877.html|заглавие=Атанас Сребрев в кадър от филма „След падането“|издател=alamy.com}}</ref> * „Памет“ (2022) – Доктор Майърс * ''„Valley of Love“'' (2022) – Henry Stevens == Роли в озвучаването == ; Анимационни сериали * „[[Мао Мао: Герои на Чистото сърце]]“ – Мао Мао, 2020 * „[[Шоуто на Том и Джери (сериал, 2014)]]“, 2015 * „[[Юникити]]“, 2018 ; Анимационни филми * „[[101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон]]“ – Други гласове, 2008 * „[[DC Лигата на супер-любимците]]“ – Супермен, 2022<ref name="kino77">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://kino77.bg/movie/dc-league-of-super-pets/|заглавие=DC Лигата на супер-любимците / DC League of Super-Pets (2022)|издател=kino77.bg}}</ref> * „[[LEGO: Филмът 2]]“ – [[Батман]] / [[Брус Уилис]], 2019 * „Top Cat: Началото на мафията“, 2015 * „[[Аристокотките]]“ – Други гласове, 2008 * „[[Бебе Бос]]“ – Тед Темпелтън, 2017 * „[[Бебе Бос 2: Семейни работи]]“ – Тед Темпелтън, 2021 * „[[В небето]]“ – Дежурен, 2009 * „[[Ела, изпей!]]“ – Майк, 2016 * „[[Ела, изпей! 2]]“ – Джими Кристъл, 2021 * „[[Играта на играчките: Пътешествието]]“ – Дюк Кабуум, 2019 * „[[Как да си дресираш дракон]]“ – Други гласове, 2010 * „[[Костенурките нинджа (филм, 2007)|Костенурките нинджа]]“ – Макс Уинтърс, 2007 * „[[Котаракът в чизми (филм, 2011)|Котаракът в чизми]]“ – Други гласове, 2011 * „[[Крадци на ядки]]“ – Кинг, 2013 * „[[Лего Батман: Филмът]]“ – [[Батман]], 2017 * „Маймунджилъци“, 2015 * „[[Мулан (филм, 1998)|Мулан]]“ – Шанг, 2000 * „[[Огнено сърце]]“ – Ник Нолан, 2022 * „[[Откраднатата принцеса]]“ – Мъдрият котарак, 2018<ref>[https://www.cinefish.bg/Atanas-Srebrev-e-Madriyat-Kotarak-news21100.html Атанас Сребрев е Мъдрият котарак]</ref> * „Плоуи: Сам не ще летиш“ – Сянката, 2018<ref>[https://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=41223&material_id=5000 cinefish.bg]</ref> * „[[Рапунцел и разбойникът]]“ – Влад / Други гласове, 2010 * „[[Ронал Варварина]]“ – Горак, 2012<ref>[https://www.cinefish.bg/movie_reviews.php?id=26092&material_id=2254 cinefish.bg]</ref> * „[[Седмото джудже]]“ – Пъргавко, 2015 * „[[Смелата Ваяна]]“ – Таматоа, 2016 * „[[Снежната кралица 3: Огън и лед]]“ – Други гласове, 2017 * „[[Снежната кралица 4: Огледалното кралство]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Сто и един далматинци]]“ – Други гласове, 2008 * „[[Таласъми ООД]]“ – Други гласове, 2002 * „[[Том и Джери: Филмът]]“ (дублаж на Александра Аудио), 2013 * „[[Тролчета]]“ – Други гласове, 2016 * „[[Търсенето на Дори]]“ – Други гласове, 2016 * „[[Университет за таласъми]]“ – Други гласове, 2013 * „[[Хотел Трансилвания 2]]“ – Други гласове, 2015 * „[[Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция]]“ – Стан, 2018 * „[[Храбро сърце]]“ – Други гласове, 2012 * „[[Цар лъв (филм, 2019)|Цар лъв]]“ – Други гласове, 2019 * „[[Чаровният принц]]“ – Други гласове, 2018 * „[[Шрек завинаги]]“ – Вълка, 2010 * „[[Щъркелчето Ричард]]“ – Други гласове, 2017 ; Вокален изпълнител * „[[Американска приказка 2: Файвъл покорява запада]]“, 2000 * „[[Американска приказка 3: Съкровището на Остров Манхатън]]“, 2000 * „[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 1951)|Алиса в Страната на чудесата]]“ – Карта, 2004 * „[[Балто 2: По следите на вълка]]“, 2002 * „[[Клуб Маус]]“ – Беквокал (със [[Кирил Бояджиев]]), 2003 * „[[Книга за джунглата (филм, 1967)|Книга за джунглата]]“ – Бъзи, 2000 * „[[Мулан (филм, 2020)|Мулан]]“ – Други гласове, 2020 * „[[Напред (филм)|Напред]]“, 2020 * „[[Облачно с кюфтета 2: Отмъщението на огризките]]“, 2013 * „[[Принцът на Египет]]“ – Хотеп, 1999 ; Игрални филми * „[[Rogue One: История от Междузвездни войни]]“ – Дарт Вейдър, 2016 * „[[Гарфилд 2]]“ – Други гласове, 2006 * „[[Драконът, моят приятел]]“ – Гавин, 2016 * „[[Мъпетите (филм)|Мъпетите]]“ – Бобо / Ролф, 2011 * „[[Смърфовете (филм)|Смърфовете]]“ – Други гласове, 2011 ; Хоров изпълнител * „[[Аладин и царят на разбойниците]]“, 2004 * „[[Бамби 2]]“, 2006 * „[[Барток Великолепни]]“, 1999 * „[[Вълшебната Коледа на Мики]]“, 2004 * „[[Див живот]]“, 2006 * „[[Замръзналото кралство]]“, 2013 * „[[Играта на играчките 2]]“, 2008 * „[[Йосиф: Господарят на сънищата]]“, 2001 * „[[Камбанка и изгубеното съкровище]]“, 2009 * „[[Книга за джунглата 2]]“, 2007 * „[[Красавицата и Звяра (филм, 1991)|Красавицата и Звяра]]“, 2002 * „[[Ледена епоха 2: Разтопяването]]“, 2006 * „[[Лоракс]]“, 2012 * „[[Малката русалка (филм, 1989)|Малката русалка]]“, 2006 * „[[Мери Попинз се завръща (филм)|Мери Попинз се завръща]]“, 2018 * „[[Мечо Пух (филм)|Мечо Пух]]“, 2011 * „[[Омагьосаният император]]“, 2001 * „[[Рапунцел и разбойникът]]“, 2010 * „[[Рио 2]]“, 2014 * „[[Спящата красавица (филм, 1959)|Спящата красавица]]“, 2008 * „[[Тигър (филм, 2000)|Тигър]]“, 2001 * „[[Хортън (филм)|Хортън]]“, 2008 * „[[Цар лъв 2: Гордостта на Симба]]“, 2004 * „[[Цар лъв 3: Хакуна матата]]“, 2004 == Други дейности == Сребрев е член на управителния съвет на гилдията на артистите, работещи в дублажа (ГАРД).<ref>[https://gard.bg/about/ gard.bg]</ref> == Личен живот == Сребрев е женен за балерината Галина Сребрева, с която имат три деца – Михаил, Самуил и Любена.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/1977800|заглавие=Синовете на Самуил Сребрев тв звезди – озвучават хитови анимации|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=12 май 2013 г.}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|srebrev.com|Официален сайт на актьора Атанас Сребрев}} * {{imdb name|1284482|Атанас Сребрев}} {{СОРТКАТ:Сребрев, Атанас}} [[Категория:Български актьори и актриси]] [[Категория:Български озвучаващи актьори]] [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български певци]] [[Категория:Родени в София]] [[Категория:Родени на 19 април]] [[Категория:Родени през 1971 година]] 0cj6xv3u9kvmd9qveqtsjchre9i7j1x 118 809227 11473204 11415006 2022-07-28T12:15:07Z Молли 74611 Значимост? wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{инкубатор-проверка}} {{Значимост}} Цветелина Цекова е българска писателка и автор в проекта "Пощенска кутия за приказки" . През 2021-ва г. издава дебютната си книга {{cite book | title = Новата прическа на Вики | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = | edition = | publisher = | location = | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}, която засяга темата за домашното насилие. Участва като гост-автор в няколко литературни сборника. През 2022-ра г. получава награда за най-значима личност на годината от www.dir.bg {{цитат уеб | уеб_адрес = www.dir.bg | заглавие = | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}за изключителен принос в борбата с домашното насилие. == Източници == <references/> https://azcheta.com/tsvetelina-tsekova-domashnoto-nasilie-e-vojnata-koyato-se-vodi-skrishno-ot-sveta/ https://www.kutiata.bg/bg-news-details-58.html https://urbn.dir.bg/wor-l-ds/svobodata-sled-domashno-nasilie-tsvetelina-tsekova-i-neynata-kniga-izpoved == Външни препратки == <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 114lwfblldk5lz9rja9wsumz8l12xkc 0 809269 11473825 11471992 2022-07-29T07:49:21Z Krushev.S333 297451 wikitext text/x-wiki {{обработка|изчистване на латиница, добавяне на увод}} == Трансфери == === Привлечени === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Атлетико Паранаенсе]] | align="center" |{{sort|5|£4,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/32744221|title=Chelsea sign Brazilian midfielder for undisclosed fee|publisher=BBC Sport|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/chelsea-to-sign-nathan.html|title=Chelsea to sign Nathan|publisher=Chelsea F.C.|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|DM}} |{{sort|Джозеф Коли|{{flagicon|SWE}} [[Джозеф Коли]]}} |{{flagicon|SWE}} [[ИФ Бромапойкарна|Бромапойкарна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.ibtimes.co.uk/chelsea-beat-manchester-united-sign-brommapojkarna-defender-joseph-colley-1505218|title=Chelsea beat Manchester United to sign Brommapojkarna defender Joseph Colley|work=International Business Times|date=9 June 2015|access-date=8 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/teams/development-squad/under-18s/player-profile/joseph-colly.html|title=Joseph Colley|publisher=Chelsea F.C.|access-date=8 August 2015}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |ВР |{{sort|Асмир Бегович|{{flagicon|BIH}} [[Асмир Бегович]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |{{sort|3|£8,000,000}} | align="center" |13 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9911594/asmir-begovic-joins-chelsea-from-stoke-for-undisclosed-fee|title=Asmir Begović joins Chelsea from Stoke for undisclosed fee|date=13 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33270636|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/begovic-transfer-completed.html|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|SRB}} [[ФК Партизан (Белград)|Партизан]] | align="center" |{{sort|9|£1,250,000}} | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9922593/chelsea-sign-teenager-danilo-pantic-from-partizan-belgrade|title=Chelsea sign teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=23 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33751507|title=Chelsea new signing teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=5 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref name="Midfielder Pantic move completed">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/midfielder-pantic-move-completed-.html|title=Midfielder Pantic move completed|date=23 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |6 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Абдул Рахман Баба|{{flagicon|GHA}} [[Абдул Рахман Баба]]}} |{{flagicon|GER}} [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] | align="center" |{{sort|2|£14,000,000}} | align="center" |17 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9952938/baba-rahman-joins-chelsea-from-augsburg|title=Baba Rahman joins Chelsea from Augsburg|date=17 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33953803|title=Baba Rahman moves to Stamford Bridge from Augsburg|date=16 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/rahman-signs.html|title=Rahman signs|date=16 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |17 | align="center" |{{sort|11|ДК}} |{{sort|Педро|{{flagicon|ESP}} [[Педро]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Барселона“|Барселона]] | align="center" |{{sort|1|£21,400,000}} | align="center" |20 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/pedro-signs-for-chelsea-.html|title=Pedro signs for Chelsea|date=20 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |16 | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Кенеди|{{flagicon|BRA}} [[Кенеди (футболист)|Кенеди]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Флуминенсе]] | align="center" |{{sort|4|£6,300,000}} | align="center" |23 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/21476/9847277/chelsea-have-signed-fluminense-starlet-kenedy-but-who-is-he|title=Chelsea have signed Fluminense starlet Kenedy|date=23 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/34030039|title=Kenedy: Chelsea sign Brazilian forward from Fluminense|date=23 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/kenedy-signs.html|title=Kenedy signs for Chelsea|date=23 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|FRA}} [[ФК Нант|Нант]] | align="center" |{{sort|7|£2,700,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcnantes.com/articles/article2809.php?num=11634|title=Papy Djilobodji file in Chelsea|date=1 September 2015|publisher=FC Nantes}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/djilobodji-signs.html|title=Djilobodji signs|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |{{sort|6|£4,000,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |32 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Марко Амелия|{{flagicon|ITA}} [[Марко Амелия]]}} |{{flagicon|ITA}} [[Лупа Кастели Романи]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |8 октомври 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/amelia-signing-completed.html|title=Amelia signing completed|date=8 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Мат Миазга|{{flagicon|USA}} [[Мат Миазга]]}} |{{flagicon|USA}} [[Ню Йорк Ред Булс]] | align="center" |{{sort|5|£3,500,000}} | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/miazga-move-completed.html|title=Miazga move completed|date=30 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} === Играчи взети под наем === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |9 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Радамел Фалкао|{{flagicon|Colombia}} [[Радамел Фалкао]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/falcao-loan-agreed.html|title=Falcao loan agreed|publisher=Chelsea F.C.|access-date=3 July 2015}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Алешандре Пато|{{flagicon|Brazil}} [[Алешандре Пато]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|Коринтианс]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/pato-arrives-on-loan.html|title=Pato arrives on loan|publisher=Chelsea F.C.|access-date=29 January 2016}}</ref> |} === Напуснали === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Торган Азар|{{flagicon|BEL}} [[Торган Азар]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |{{sort|3|£5,850,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/thorgan-hazard-signs-for-bundesliga-club.html|title=Thorgan Hazard signs for Bundesliga club|date=25 February 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/31590137|title=Chelsea man to stay at Borussia Mönchengladbach|publisher=BBC Sport|date=24 February 2014|access-date=25 February 2014}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Джордж Брейди|{{flagicon|ENG}} Джордж Брейди}} |{{flagicon|ENG}} [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.safc.com/news/reserves-and-academy/2015/june/exciting-times-for-new-scholars|title=Exciting times for new scholars|date=1 July 2015|publisher=Sunderland A.F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Гаел Какута|{{flagicon|FRA}} [[Гаел Какута]]}} |{{Флагче|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] | align="center" |{{sort|5|£2,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/kakuta-to-join-sevilla.html|title=Kakuta to join Sevilla|date=2015-06-19|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Петър Чех|{{flagicon|Czech Republic}} [[Петър Чех]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] | align="center" |{{sort|2|£10,000,000}}<!-- The BBC Sport source provided says 10m not 10.9m. Statistics like this must be accompanied by VERIFIABLE sourcing. --> | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/cech-transfer-agreed.html|title=Cech transfer agreed|date=2015-06-29|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Джош Макекран|{{flagicon|ENG}} [[Джош Макекран]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |{{sort|6|£750,000}} | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/mceachran-in-bees-switch.html?|title=McEachran in Bees switch|date=10 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/33477931|title=McEachran leaves Chelsea for Brentford}}</ref> |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Дидие Дрогба|{{flagicon|CIV}} [[Дидие Дрогба]]}} |{{flagicon|CAN}} [[Монреал Импакт]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |27 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33684086|title=Montreal Impact sign ex-Chelsea striker|date=27 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/drogba--today_s-my-final-chelsea-game.html|title=Drogba: Today's my final Chelsea game|date=24 May 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.impactmontreal.com/en/news/2015/07/impact-acquires-striker-didier-drogba|title=The Impact acquires striker Didier Drogba|date=27 July 2015|publisher=Montreal Impact}}</ref> |- | align="center" |3 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Филипе Луиш|{{flagicon|BRA}} [[Филипе Луиш]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] | align="center" |{{sort|1|£11,100,000}} | align="center" |28 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/filipe-luis-returns-to-atletico.html|title=Filipe Luis returns to Atletico|publisher=Chelsea F.C.|access-date=28 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|DM}} |{{sort|Ориол Ромеу|{{flagicon|ESP}} [[Ориол Ромеу]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]] | align="center" |{{sort|4|£5,000,000}} | align="center" |13 август 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33890418|title=Oriol Romeu: Southampton sign Chelsea midfielder|publisher=BBC Sport|access-date=13 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/romeu-moves-to-southampton.html|title=Romeu moves to Southampton|publisher=Chelsea F.C.|access-date=13 August 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Даниел Кемп|{{flagicon|ENG}} [[Даниел Кемп|Дан Кемп]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |Free | align="center" |11 ноември 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.skysports.com/football/news/11685/10065645/west-ham-sign-former-chelsea-teenage-winger-daniel-kemp|title=West Ham sign former Chelsea teenage winger Daniel Kemp|publisher=Sky Sports|date=13 November 2015|access-date=11 April 2016}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|title=Kemp signs for Hammers|publisher=West Ham United|date=13 November 2016|access-date=11 April 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20151116013248/http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|archive-date=16 November 2015|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|MEX}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|MEX}} [[Сантос Лагуна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |5 декември 2015 | align="center" |<ref name="DavilaOut">{{Cite news|url=http://metro.co.uk/2015/12/05/santos-laguna-confirm-transfer-of-ulises-davila-from-chelsea-5546422/|title=Santos Laguna confirm transfer of Ulises Davila from Chelsea|date=5 December 2015|publisher=Metro.co.uk}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.clubsantos.mx/noticias/840/comunicado-de-prensa-contratacin-ulises-alejandro-dvila#.VmPk8Pl961t|title=Comunicado de Prensa – Contratación Ulises Alejandro Dávila|date=4 December 2015|publisher=clubsantos.mx}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Хъбърт Адамчик|{{flagicon|POL}} [[Хъбърт Адамчик]]}} |{{flagicon|POL}} [[ФК Краковия|Краковия]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |14 януари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/beeney-loan-switch.html|title=Beeney loan switch|date=15 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.sport.pl/pilka/1,65039,19473272,ekstraklasa-w-sport-pl-hubert-adamczyk-z-chelsea-w-cracovii.html|title=Ekstraklasa w Sport.pl. Hubert Adamczyk z Chelsea w Cracovii!|date=14 January 2016|publisher=sport.pl|language=pl}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/MKSCracoviaSSA/status/688006340174831616|title=Hubert Adamczyk podpisał 3-letni kontrakt z Cracovią!|date=15 January 2016|publisher=MKS Cracovia (Via Twitter)|language=pl}}</ref> |- | align="center" |7 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Рамиреш|{{flagicon|BRA}} [[Рамиреш]]}} |{{flagicon|CHN}} [[Дзянсу Сунинг]] | align="center" |£25,000,000 | align="center" |27 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/ramires-departs.html|title=Ramires departs|date=27 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35422217|title=Chelsea's Ramires joins Jiangsu Suning in £25m move|date=27 January 2016|access-date=27 January 2016|publisher=BBC Sport}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ДК}} |{{sort|Фаик Болкиах|{{flagicon|BRU}} [[Фаик Болкиах]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |15 март 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.espnfc.com/story/2830050/faiq-jefri-bolkiah-joins-leicester-city-from-chelsea|title=Brunei international Faiq Jefri Bolkiah joins Leicester City from Chelsea|date=15 March 2016|publisher=ESPN}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Домингос Кина|{{flagicon|POR}} [[Домингос Кина]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |23 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/football/2016/08/29/west-hams-portuguese-forward-domingos-quina-is-a-potential-engla/|title=West Ham's Portuguese forward Domingos Quina is a potential England star|last1=Burt|first1=Jason|date=29 August 2016|newspaper=The Telegraph}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.instagram.com/p/BElEpLducyh/|title=Happy to enjoy @whufc_official family.|date=24 April 2016|publisher=Domingos Quina (Instagram)}}{{Dead link|date=September 2018|bot=InternetArchiveBot|fix-attempted=yes}}</ref> |} === Играчи дадени под наем === Челси имаше 37 играчи, които бяха под наем през 2015-16, като петима от тях играха за два различни клуба. ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Стайп Перика|{{flagicon|Croatia}} [[Стайп Перика]]}} |{{flagicon|Italy}} [[Удинезе Калчо|Удинезе]] | align="center" |2 февруари 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/salah-completed-fiorentina-loan.html|title=Stipe Perica will play the next 18 months on loan in Italy at Udinese.|publisher=Chelsea F.C.|date=3 June 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|England}} [[АФК Борнемут|Борнемут]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/atsu-loan-deal-agreed.html|title=Atsu loan deal agreed|publisher=Chelsea F.C.|date=29 May 2015}}</ref><ref name="SwiftExtension">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/swift-extends-loan-deal-as-two-return.html|title=Swift extends loan deal as two return|date=4 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Люис Бейкър|{{flagicon|England}} [[Люис Бейкър]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/netherlands-loan-for-baker.html|title=Netherlands loan for Baker|publisher=Chelsea F.C.|date=27 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марио Пашалич|{{flagicon|Croatia}} [[Марио Пашалич]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/pasalic-loan-to-monaco.html|title=Pasalic loan to monaco|publisher=Chelsea F.C.|date=3 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Андреас Кристенсен|{{flagicon|DEN}} [[Андреас Кристенсен]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/german-loan-for-christensen.html|title=German loan for Christensen|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Айзая Браун|{{flagicon|ENG}} [[Айзая Браун]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="W">{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|publisher=Chelsea F.C.|date=10 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|NED}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV">{{Cite news|url=http://www.psv.nl/psv/nieuws/artikel/psv-huurt-marco-van-ginkel.htm|title=PSV hires Marco van Ginkel|date=1 February 2016|publisher=PSV Eindhoven}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{flagicon|CIV}} [[Викториен Ангбан]] |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |14 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/loan-for-young-midfielder.html|title=Loan for young midfielder|publisher=Chelsea F.C.|date=14 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Томаш Калас|{{flagicon|Czech Republic}} [[Томаш Калас]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]] | align="center" |17 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/kalas-in-boro-loan.html?|title=Kalas in Boro loan|publisher=Chelsea F.C.|date=17 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|DM}} |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Джилингам|Джилингам]] | align="center" |20 юли 2015 | align="center" |3 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/gills-loan-for-houghton.html|title=Gills loan for Houghton|date=20 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Кенет Омеруо|{{flagicon|Nigeria}} [[Кенет Омеруо]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[Касъмпаша СК|Касъмпаша]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-loan-for-omeruo.html|title=New loan for Omeruo|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Карпи 1909|Карпи]] | align="center" |22 юли 2015 | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/wallace-in-italian-loan.html|title=Wallace in Italian loan|date=22 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Wallace loan">{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/wallace-in-gremio-loan-switch.html|title=Wallace in Gremio loan switch|date=7 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="Midfielder Pantic move completed" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|Mexico}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|Portugal}} [[Витория Сетубал]] | align="center" |3 август 2015 | align="center" |5 декември 2016 | align="center" |<ref name="DavilaOut" /><ref>{{Cite news|url=http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|title=Vitória and Chelsea renew yield Ulises Dávila|date=3 August 2015|access-date=8 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150828185551/http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|archive-date=28 August 2015|publisher=Chelsea F.C.|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Доминик Соланке|{{flagicon|ENG}} [[Доминик Соланке]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/solanke-loaned-to-vitesse.html|title=Solanke loaned to Vitesse|date=4 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Жоао Родригес|{{flagicon|COL}} [[Жоао Родригес]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.stvv.com/nl/nieuws/hotnews/d/detail/stvv-leent-opnieuw-speler-van-chelsea|title=Sint-Truiden confirm loan signing of Chelsea's Joao Rodríguez|date=4 August 2015|publisher=STVV}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Тод Кейн|{{flagicon|England}} [[Тод Кейн]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[НЕК Неймеген]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/dutch-loan-for-kane.html|title=Dutch loan for Kane|date=2015-08-06|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Мохамед Салах|{{flagicon|Egypt}} [[Мохамед Салах]]}} |{{flagicon|Italy}} [[АС Рома|Рома]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/salah-in-roma-loan-.html|title=Salah in Roma loan|date=6 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Матей Делач|{{flagicon|Croatia}} [[Матей Делач]]}} |{{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Сараево|Сараево]] | align="center" |7 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|title=Matej Delac|date=7 August 2015|access-date=7 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924011205/http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|archive-date=24 September 2015|publisher=FK Sarajevo|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Питърбъроу Юнайтед|Питърбъроу Юнайтед]] | align="center" |8 август 2015 | align="center" |2 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/posh-loan-for-davey.html|title=Posh loan for Davey|date=8 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/davey-loan-extended-.html|title=Davey loan extended|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|ЛК}} |{{sort|Кристиан Куевас|{{flagicon|Chile}} [[Кристиан Куевас (футболист)|Кристиан Куевас]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |10 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/loan-move-for-cuevas.html|title=Loan move for Cuevas|date=10 August 2015|access-date=10 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Натан Аке|{{flagicon|Netherlands}} [[Натан Аке]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уотфорд|Уотфорд]] | align="center" |14 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-ake.html|title=New deal for Ake|date=2015-08-14|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Хуан Куадрадо|{{flagicon|COL}} [[Хуан Куадрадо]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/cuadrado-in-juventus-loan.html|title=Cuadrado in Juventus loan|date=2015-08-25|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Марко Марин|{{flagicon|Germany}} [[Марко Марин]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/marin-moves-on-loan.html|title=Marin moves on loan|date=25 August 2015|access-date=25 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Жереми Бога|{{flagicon|FRA}} [[Жереми Бога]]}} |{{flagicon|France}} [[ФК Стад Рене|Стад Рене]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/boga-moves-on-loan.html|title=Boga moves on loan|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Лукас Пиазон|{{flagicon|Brazil}} [[Лукас Пиазон]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/piazon-loaned-to-reading.html|title=Piazon loaned to Reading|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Reading loaness return">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/04/reading-loanees-return.html|title=Reading loanees return|date=28 April 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Виктор Моузес|{{flagicon|NGA}} [[Виктор Моузес]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-moses.html|title=New deal for Moses|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Ислам Феруз|{{flagicon|Scotland}} [[Ислам Феруз]]}} |{{flagicon|Scotland}} [[ФК Хибърниън|Хибърниън]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |16 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/loan-move-for-feruz.html|title=Loan move for Feruz|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.theedinburghreporter.co.uk/2016/01/islam-feruz-returns-to-chelsea-after-loan-spell-at-hibs/|title=Islam Feruz returns to Chelsea after loan spell at Hibs|date=16 January 2016|access-date=2 February 2016|publisher=The Edinburgh Reporter}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref name="Reading loaness return" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|4|DM}} |{{sort|Натаниел Чалоба|{{flagicon|England}} [[Натаниел Чалоба]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ССК Наполи|Наполи]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|title=The footballer of Sierra Leone arrives on loan from Chelsea|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150903004420/http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|archive-date=3 September 2015|publisher=Napoli S.S.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джон Суифт|{{flagicon|England}} [[Джон Суифт]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |1 октомври 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/brentford-loan-for-swift.html|title=Brentford loan for Swift|date=1 October 2015|access-date=1 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/swift-stay-at-brentford-extended.html|title=Swift stay at Brentford extended|date=28 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Гремио Порто Алегре|Гремио]] | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |30 юни 2017 | align="center" |<ref name="Wallace loan" /><ref>{{Cite news|url=http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|title=WALLACE SIDE IS THE NEW TRICOLOR OF SUPPORT|date=7 January 2016|access-date=7 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160126151213/http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|archive-date=26 January 2016|publisher=Gremio|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |33 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Мичъл Бийни|{{flagicon|England}} [[Мичъл Бийни]]}} |{{flagicon|Wales}} [[АФК Нюпорт Каунти|Нюпорт Каунти]] | align="center" |15 януари 2016 | align="center" |25 февруари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch" /><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/02/loan-extension-for-beeney.html|title=Loan extension for Beeney|date=18 February 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.southwalesargus.co.uk/sport/football/newportcounty/14302540.Newport_County_loan_star_Mitchell_Beeney_returns_to_Chelsea/?ref=rl&lp=1|title=Newport County loan star Mitchell Beeney returns to Chelsea|date=26 February 2016|work=South Wales Argus}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|Germany}} [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|title=Papy Djilobodji verstärkt den SV Werder|date=21 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160121134228/http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|archive-date=2016-01-21|publisher=SV Werder Bremen|language=de|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Алекс Кивомия|{{flagicon|England}} [[Алекс Кивомия]]}} |{{flagicon|ENG}} [[Флийтууд Таун]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |21 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/kiwomya-loan-move.html|title=Kiwomya loan move|date=21 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Малага КФ|Малага]] | align="center" |25 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/atsu-in-malaga-loan.html|title=Atsu in Málaga loan|date=25 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Чарли Мусонда|{{flagicon|Belgium}} [[Чарли Мусонда]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Реал Бетис]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/RealBetis_en/status/693179163117772800?ref_src=twsrc%5Egoogle%7Ctwcamp%5Eserp%7Ctwgr%5Etweet|title=OFFICIAL Real Betis Balompié signs Charly Musonda Jr. Welcome!!|publisher=Real Betis|date=29 January 2016}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Норич Сити|Норич Сити]] | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx|title=TRANSFER NEWS: PATRICK BAMFORD JOINS ON LOAN|date=30 January 2016|access-date=30 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161230065221/http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx/|archive-date=30 December 2016|publisher=Norwich City F.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|Netherlands}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[ПСВ Айндховен|ПСВ]] | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]] | align="center" |10 март 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-midfielder.html|title=Loan move for midfielder|date=10 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|Norway}} [[Стабек Фотбал|Стабек]] | align="center" |15 март 2016 | align="center" |22 юли 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/defender-makes-loan-move-to-norway.html?extcmp=SOCIA_TW_ENG_NEWS_LOAN|title=Defender makes loan move to Norway|date=15 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |27 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Джамал Блекман|{{flagicon|England}} [[Джамал Блекман]]}} |{{flagicon|Sweden}} [[Йостершунд ФК|Йостерсунд]] | align="center" |18 март 2016 | align="center" |31 май 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|title=ÖFK lends keeper Chelsea|date=18 March 2016|access-date=2016-03-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20160323095533/http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|archive-date=2016-03-23|publisher=Östersunds FK|url-status=dead}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-blackman.html|title=Loan move for Blackman|date=18 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- |} === Обща трансферна дейност === {{col-begin}} {{col-3}} ====Разходи==== Лято: {{loss}} £64,450,000 Зима: {{loss}} £3,500,000 Общо: {{loss}} £67,950,000 {{col-3}} ====Приходи==== Лято: {{gain}} £35,200,000 Зима: {{gain}} £25,000,000 Общо: {{gain}} £60,200,000 {{col-3}} ====Печалба==== Лято: {{loss}} £29,250,000 Зима: {{gain}} £21,500,000 Общо: {{loss}} £7,750,000 {{col-end}} == Премиър лига == {{Основна|[[Английска висша лига 2015/16|Премиър лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''01'''<br>кръг|дата=[[8 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|23}}<br>[[Федерико Фернандес|Фернандес]] {{гол|30|авт.}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{червен|0|52}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|54}}|голове2=[[Джонджо Шелви|Шелви]] {{жълт|18}}<br>[[Андре Аю|А. Аю]] {{гол|29}}<br>[[Джак Корк|Корк]] {{жълт|45+2}}<br>[[Бафетимби Гомис|Гомис]] {{гол|55}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Ашли Уилямс|Уилямс]] {{жълт|90+3}}|зрители=41 232|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33744668 Доклад]|играч на мача=[[Джеферсон Монтеро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''02'''<br>кръг|дата=[[16 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|резултат=3 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Етихад Стейдиъм|Етихад]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Серхио Агуеро|Агуеро]] {{гол|31}}<br>[[Венсан Компани|Компани]] {{жълт|33}} , {{гол|79}}<br>[[Фернандиньо]] {{жълт|45+1}} , {{гол|85}}<br>[[Яя Туре|Туре]] {{жълт|51}}<br>[[Еляким Мангала|Мангала]] {{жълт|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33839794 Доклад]|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|48}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{жълт|81}}|зрители=54 331|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Фернандиньо]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''03'''<br>кръг|дата=[[23 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|резултат=2 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уест Бромич]]|стадион=[[Хоторнс]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Джеймс Морисън|Морисън]] {{Дузпа-пропуск}} 14' , {{гол|35||59}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|37}}<br>[[Калъм Макманамън|Макманамън]] {{жълт|71}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33950789 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|17}}<br>[[Педро]] {{гол|20}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|30}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|42}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{червен|0|54}}|зрители=23 256|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|играч на мача=[[Педро]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''04'''<br>кръг|дата=[[29 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|71}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{гол|79}}|голове2=[[Бакари Сако|Сако]] {{гол|65}}<br>[[Йоан Кабай|Кабай]] {{жълт|73}}<br>[[Джоел Уорд|Уорд]] {{гол|81}}|зрители=41 581|съдия=[[Крейг Поусън]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34025310 Доклад]|играч на мача=[[Бакари Сако]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''05'''<br>кръг|дата=[[12 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Евертън| Евертън]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Гудисън Парк]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Стивън Нейсмит|Нейсмит]] {{гол|17||22||82}}<br>[[Брендън Галоуей|Галоуей]] {{жълт|65}}<br>[[Джон Стоунс|Стоунс]] {{жълт|87}}|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{гол|36}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|88}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|90+3}}|зрители=38 311|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34160707 Доклад]|играч на мача=[[Стивън Нейсмит]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|дата=[[19 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45+1}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|49}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|53}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|64}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{гол|90+1|авт.}}|зрители=41 584|съдия=[[Майк Дийн]]|етап='''06'''<br>кръг|голове2=[[Санти Касорла|Касорла]] {{червен|2|31|79}}<br>[[Габриел Паулища|Габриел]] {{жълт|45}} , {{червен|0|45+1}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{жълт|72}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34191867 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''07'''<br>кръг|дата=[[26 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Нюкасъл ъпон Тайн]]|стадион=[[Сейнт Джеймсис Парк]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Джак Колбак|Колбак]] {{жълт|33}}<br>[[Айосе Перес|Перес]] {{гол|42}}<br>[[Жоржиньо Вейналдум|Вейналдум]] {{гол|60}}|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|68}}<br>[[Рамиреш]] {{гол|79}}<br>[[Вилиан]] {{гол|86}}<br>[[Педро]] {{жълт|90+7}}|зрители=48 682|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34299598 Доклад]|играч на мача=[[Рамиреш]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''08'''<br>кръг|дата=[[3 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{гол|10}}<br>[[Рамиреш]] {{жълт|43}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{жълт|57}}|голове2=[[Ориол Ромеу|Ромеу]] {{жълт|9}}<br>[[Райън Бертранд|Бертранд]] {{жълт|26}}<br>[[Садио Мане|Мане]] {{жълт|34}} , {{гол|60}}<br>[[Стивън Дейвис|Дейвис]] {{гол|43}}<br>[[Грациано Пеле|Пеле]] {{гол|72}} , {{жълт|86}}<br>[[Джеймс Уорд-Проус|Уорд-Проус]] {{жълт|77}}|зрители=41 642|съдия=[[Робърт Мадли]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34366632 Доклад]|играч на мача=[[Садио Мане]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''09'''<br>кръг|дата=[[17 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Астън Вила|Астън Вила]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|34}}<br>[[Алън Хътън|Хътън]] {{гол|54|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|74}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34493710 Доклад]|голове2=[[Джордан Аю|Д. Аю]] {{жълт|49}}<br>[[Киъран Ричардсън|Ричардсън]] {{жълт|62}}<br>[[Джак Грилиш|Грилиш]] {{жълт|85}}|зрители=41 596|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Диего Коста]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''10'''<br>кръг|дата=[[24 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Болейн Граунд]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Мауро Сарате|Сарате]] {{гол|17}}<br>[[Шейку Куяте|Куяте]] {{жълт|74}}<br>[[Андрю Керъл|Керъл]] {{гол|79}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|24}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{червен|2|35|44}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|81}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|90+5}}|зрители=34 977|съдия=[[Джонатан Мос]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34558482 Доклад]|играч на мача=[[Димитри Пайет]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''11'''<br>кръг|дата=[[31 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Рамиреш]] {{гол|4}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|66}}|голове2=[[Филипе Коутиньо|Коутиньо]] {{жълт|24}} , {{гол|45+3||74}}<br>[[Лукас Лейва|Лейва]] {{жълт|58}}<br>[[Емре Джан|Джан]] {{жълт|65}}<br>[[Кристиан Бентеке|Бентеке]] {{гол|83}} , {{жълт|86}}|зрители=41 577|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34623902 Доклад]|играч на мача=[[Филипе Коутиньо]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''12'''<br>кръг|дата=[[7 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Глен Уилън|Уилън]] {{жълт|44}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{гол|53}}<br>[[Райън Шоукрос|Шоукрос]] {{жълт|57}}<br>[[Глен Джонсън|Джонсън]] {{жълт|90}}|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|45+2}}|зрители=27 550|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34686371 Доклад]|играч на мача=[[Райън Шоукрос]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''13'''<br>кръг|дата=[[21 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Норич Сити|Норич Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{жълт|35}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|64}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34818214 Доклад]|голове2=[[Юсуф Мулумбу|Мулумбу]] {{жълт|31}}<br>[[Гари О'нийл|О'нийл]] {{жълт|47}}<br>[[Себастиен Басонг|Басонг]] {{жълт|61}}<br>[[Мартин Олсон|Олсон]] {{жълт|69}}|зрители=41 582|съдия=[[Крейг Поусън]]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''14'''<br>кръг|дата=[[29 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Уайт Харт Лейн]]|час=12:00 UTC+1|голове1=[[Дани Роуз|Роуз]] {{жълт|32}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{жълт|40}}<br>[[Кайл Уокър|Уокър]] {{жълт|45+1}}<br>[[Ян Вертонген|Вертонген]] {{жълт|53}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34893402 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|90+5}}|зрители=35 639|съдия=[[Майкъл Оливър]]|играч на мача=[[Тоби Алдервейрелд]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''15'''<br>кръг|дата=[[5 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[АФК Борнемут|Борнемут]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Педро]] {{жълт|21}}<br>[[Диего Коста| Коста]] {{жълт|63}}|голове2=[[Андрю Търман|Търман]] {{жълт|23}}<br>[[Глен Мъри|Мъри]] {{гол|82}}|зрители=41 631|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34951749 Доклад]|играч на мача=[[Хари Артър]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''16'''<br>кръг|дата=[[14 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лестър]]|стадион=[[Кинг Пауър Стейдиъм|Кинг Пауър]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Джейми Варди|Варди]] {{гол|34}} , {{жълт|46}}<br>[[Рияд Марез|Марез]] {{гол|48}}<br>[[Робърт Хут|Хут]] {{жълт|50}}|голове2=[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|77}}|зрители=32 054|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35023774 Доклад]|играч на мача=[[Рияд Марез]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''17'''<br>кръг|дата=[[19 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[АФК Съндърланд|Съндърланд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{гол|5}} <br>[[Педро]] {{гол|13}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|50}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|88}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35078466 Доклад]|голове2=[[Костел Пантилимон|Пантилимон]] {{жълт|48}}<br>[[Фабио Борини|Борини]] {{гол|53}}<br>[[Джак Родуел| Родуел]] {{жълт|62}}<br>[[Джон О'Шей|О'Шей]] {{жълт|89}}|зрители=41 562|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Оскар (футболист)|Оскар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''18'''<br>кръг|дата=[[26 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уотфорд|Уотфорд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|32||65}} , {{жълт|88}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{Дузпа-пропуск}} 80'|голове2=[[Трой Дийни|Дийни]] {{гол|42}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Мигел Бритос|Бритос]] {{жълт|44}}<br>[[Крейг Каткарт|Каткарт]] {{жълт|49}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56|авт.}} <br>[[Хосе Олебас|Олебас]] {{жълт|81}}<br>[[Валон Бехрами|Бехрами]] {{жълт|83}}|зрители=41 620|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35139930 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''19'''<br>кръг|дата=[[28 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Олд Трафорд]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Морган Шнайдерлин|Шнайдерлин]] {{жълт|30}}<br>[[Крис Смолинг|Смолинг]] {{жълт|39}}<br>[[Бастиан Швайнщайгер|Швайнщайгер]] {{жълт|81}}<br>[[Уейн Руни|Руни]] {{жълт|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35148123 Доклад]|голове2=[[Джон Оби Микел| Микел]] {{жълт|27}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{жълт|72}}|зрители=75 275|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Давид де Хеа]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''20'''<br> кръг|дата=[[3 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|резултат=0 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Селхърст Парк]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Деймиън Дилейни|Дилейни]] {{жълт|13}}<br>[[Миле Йединак|Йединак]] {{жълт|57}}<br>[[Скот Дан| Дан]] {{жълт|80}}|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|29}}<br>[[Вилиан]] {{гол|60}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|66}}|зрители=24 854|съдия=[[Кевин Френд]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35155484 Доклад]|играч на мача=[[Диего Коста]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''21'''<br>кръг|дата=[[13 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|20}} , {{жълт|85}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|49}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{жълт|70}}<br>[[Гарет Маколи|Маколи]] {{гол|73|авт.}}|голове2=[[Клаудио Якоб|Якоб]] {{жълт|25}}<br>[[Крейг Гарднър|Гарднър]] {{гол|33}}<br>[[Боаз Майхил|Майхил]] {{жълт|68}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|70}} , {{гол|86}}|зрители=40 945|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35239779 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''22'''<br>кръг|дата=[[16 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=3 – 3|отбор2=[[ФК Евертън|Евертън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|64}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|66}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{гол|90+8}} , {{жълт|90+9}}|голове2=[[Джон Тери|Тери]] {{гол|50|авт.}}<br>[[Кевин Миралас|Миралас]] {{гол|56}}<br>[[Рамиро Фунес Мори|Фунес Мори]] {{гол|90}} , {{жълт|90+2}}|зрители=41 633|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35270645 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''23'''<br>кръг|дата=[[24 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=16:00 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35336663 Доклад]|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|11}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|23}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|60}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|72}}|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|зрители=60 072|голове1=[[Пер Мертесакер|Мертесакер]] {{червен|0|18}}<br>[[Матийо Фламини|Фламини]] {{жълт|45}}|играч на мача=[[Вилиан]]}} == Шампионска лига == {{Основна|Шампионска лига 2015/16}} === Групова фаза === {{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2015/16}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''1'''<br>кръг|дата=[[16 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=4 – 0|отбор2={{Флагче|Израел}} [[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{жълт|1}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{Дузпа-пропуск}} 6'<br>[[Вилиан]] {{гол|15}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|45+4}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|58}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|78}}|голове2=[[Предраг Райкович|Райкович]] {{жълт|5}}<br>[[Носа Игиебор|Игиебор]] {{жълт|33}}<br>[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{жълт|45+2}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34203636 Доклад]|зрители=40 684|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Цвайер]]|играч на мача=[[Рубен Лофтъс-Чийк]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''2'''<br>кръг|дата=[[29 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Порто|Порто]] {{Флагче|Португалия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Порто]], [[Португалия]]|стадион=[[Ещадио до Драгао]]|час=21:45|голове1=[[Бруно Мартинс Инди|Мартинс Инди]] {{жълт|19}}<br>[[Иван Маркано|Маркано]] {{жълт|33}}<br>[[Андре Андре|Андре]] {{гол|39}}<br>[[Майкон (футболист, р. 1988)|Майкон]] {{гол|52}}<br>[[Данило Перейра|Д. Перейра]] {{жълт|82}}<br>[[Жанели Имбула|Имбула]] {{жълт|89}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34384083 Доклад]|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|41}}<br>[[Вилиан]] {{гол|45+2}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|66}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|79}}|зрители=46 120|съдия={{Флагче|Испания}} [[Антонио Матей Лаос]]|играч на мача=[[Ясин Брахими]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|дата=[[20 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]] {{Флагче|Украйна}}|резултат=0 – 0|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Киев]]|стадион=[[Олимпийски стадион (Киев)|Олимпийски]]|час=21:45|голове1=[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|65}}|голове2=[[Курт Зума|Зума]] {{жълт|67}}|зрители=60 291|съдия={{Флагче|Словения}} [[Дамир Скомина]]|етап='''3'''<br>кръг|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34128971 Доклад]|играч на мача=[[Неманя Матич]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''4'''<br>кръг|дата=[[4 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Украйна}} [[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|34|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{гол|83}}|голове2=[[Дерлис Гонсалес|Гонсалес]] {{жълт|26}}<br>[[Виторино Антунеш|Антунеш]] {{жълт|59}}<br>[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|72}}<br>[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|77}}|зрители=41 241|съдия={{Флагче|Чехия}} [[Павел Краловец]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34675860 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''5'''<br>кръг|дата=[[24 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]] {{Флагче|Израел}}|резултат=0 – 4|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Хайфа]]|стадион=[[Стадион „Сами Офер“|Сами Офер]]|час=21:45|голове1=[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{червен|0|40}}|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|20}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Вилиан]] {{гол|73}} <br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|77}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|84}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|90+1}}|зрители=29 121|съдия={{Флагче|Испания}} [[Алберто Ундиано Майенко]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34896622 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} === Осминафинал === {{Основна|Директни елиминации на Шампионската лига 2015/16}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''първи<br>мач'''|дата=[[16 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] {{Флагче|Франция}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Париж]]|стадион=[[Парк де Пренс]]|час=21:45|голове1=[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{жълт|19}} , {{гол|39}}<br>[[Лукаш Моура|Моура]] {{жълт|70}}<br>[[Давид Луиш|Луис]] {{жълт|71}}<br>[[Единсон Кавани|Кавани]] {{гол|78}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35577579 Доклад]|голове2=[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|38}} , {{гол|45+1}}<br>[[Педро]] {{жълт|67}}|зрители=46 505|съдия={{Флагче|Испания}} [[Карлос Веласко Карбайо]]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''втори<br>мач'''|дата=[[9 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=1 – 2|отбор2={{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|27}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|53}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|90}}|голове2=[[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|16}} , {{жълт|34}}<br>[[Тиаго Мота|Мота]] {{жълт|41}}<br>[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{гол|67}}<br>[[Блез Матюиди|Матюиди]] {{жълт|86}}|зрители=37 591|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Брих]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35758928 Доклад]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} == Купа на Футболната лига == {{Основна|[[Купа на футболната лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''трети<br>кръг'''|дата=[[23 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уолсол|Уолсол]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уолсол]]|стадион=[[Стадион Бескот|Бескот]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Джеймс О'конър|О'конър]] {{гол|45+1}}<br>[[Адам Чеймбърс|Чеймбърс]] {{жълт|59}}<br>[[Антъни Форд|Форд]] {{жълт|83}}|голове2=[[Рамиреш]] {{гол|10}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|39}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|41}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|52}}<br>[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] {{гол|52}}<br>[[Педро]] {{гол|90+2}}|зрители=10 525|съдия=[[Лий Мейсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34265632 Доклад]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''четвърти<br>кръг'''|дата=[[27 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 1 ([[Продължение (спорт)|сл.пр.]])|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Фил Бардсли|Бардсли]] {{червен|2|18|90+3}}<br>[[Джонатан Уолтърс|Уолтърс]] {{гол|52}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{жълт|81}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34577998 Доклад]|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|36}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|90+1}}|зрители=24 886|съдия=[[Кевин Френд]]|дузпи1=[[Чарли Адам|Адам]] {{дузпа}}<br>[[Петер Одемвинге|Одемвинге]] {{дузпа}}<br>[[Джердан Шакири|Шакири]] {{дузпа}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{дузпа}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{дузпа}}|дузпи2={{дузпа}} [[Вилиан]]<br>{{дузпа}} [[Оскар (футболист)|Оскар]]<br>{{дузпа}} [[Лоик Реми|Реми]]<br>{{дузпа}} [[Курт Зума|Зума]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Еден Азар|Азар]]|резултат след дузпи=5 – 4}} == Източници == <references /> [[Категория:ФК Челси по сезон]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 2015/16]] drjmmqgia5euykk8xrhanxy527ogizx 11473840 11473825 2022-07-29T07:57:41Z 216.150.188.2 /* Лято */ wikitext text/x-wiki {{обработка|изчистване на латиница, добавяне на увод}} == Трансфери == === Привлечени === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Атлетико Паранаенсе]] | align="center" |{{sort|5|£4,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/32744221|title=Chelsea sign Brazilian midfielder for undisclosed fee|publisher=BBC Sport|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/chelsea-to-sign-nathan.html|title=Chelsea to sign Nathan|publisher=Chelsea F.C.|date=14 May 2015|access-date=14 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|DM}} |{{sort|Джозеф Коли|{{flagicon|SWE}} [[Джозеф Коли]]}} |{{flagicon|SWE}} [[ИФ Бромапойкарна|Бромапойкарна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.ibtimes.co.uk/chelsea-beat-manchester-united-sign-brommapojkarna-defender-joseph-colley-1505218|title=Chelsea beat Manchester United to sign Brommapojkarna defender Joseph Colley|work=International Business Times|date=9 June 2015|access-date=8 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/teams/development-squad/under-18s/player-profile/joseph-colly.html|title=Joseph Colley|publisher=Chelsea F.C.|access-date=8 August 2015}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |ВР |{{sort|Асмир Бегович|{{flagicon|BIH}} [[Асмир Бегович]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |{{sort|3|£8,000,000}} | align="center" |13 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9911594/asmir-begovic-joins-chelsea-from-stoke-for-undisclosed-fee|title=Asmir Begović joins Chelsea from Stoke for undisclosed fee|date=13 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33270636|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/begovic-transfer-completed.html|title=Chelsea sign goalkeeper from Stoke City|date=13 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|SRB}} [[ФК Партизан (Белград)|Партизан]] | align="center" |{{sort|9|£1,250,000}} | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9922593/chelsea-sign-teenager-danilo-pantic-from-partizan-belgrade|title=Chelsea sign teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=23 July 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33751507|title=Chelsea new signing teenager Danilo Pantic from Partizan Belgrade|date=5 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref name="Midfielder Pantic move completed">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/midfielder-pantic-move-completed-.html|title=Midfielder Pantic move completed|date=23 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |6 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Абдул Рахман Баба|{{flagicon|GHA}} [[Абдул Рахман Баба]]}} |{{flagicon|GER}} [[ФК Аугсбург|Аугсбург]] | align="center" |{{sort|2|£14,000,000}} | align="center" |17 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/11668/9952938/baba-rahman-joins-chelsea-from-augsburg|title=Baba Rahman joins Chelsea from Augsburg|date=17 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33953803|title=Baba Rahman moves to Stamford Bridge from Augsburg|date=16 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/rahman-signs.html|title=Rahman signs|date=16 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |17 | align="center" |{{sort|11|ДК}} |{{sort|Педро|{{flagicon|ESP}} [[Педро]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Барселона“|Барселона]] | align="center" |{{sort|1|£21,400,000}} | align="center" |20 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/pedro-signs-for-chelsea-.html|title=Pedro signs for Chelsea|date=20 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |16 | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Кенеди|{{flagicon|BRA}} [[Кенеди (футболист)|Кенеди]]}} |{{flagicon|BRA}} [[Флуминенсе]] | align="center" |{{sort|4|£6,300,000}} | align="center" |23 август 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.skysports.com/football/news/21476/9847277/chelsea-have-signed-fluminense-starlet-kenedy-but-who-is-he|title=Chelsea have signed Fluminense starlet Kenedy|date=23 August 2015|publisher=Sky Sports}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/34030039|title=Kenedy: Chelsea sign Brazilian forward from Fluminense|date=23 August 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/kenedy-signs.html|title=Kenedy signs for Chelsea|date=23 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|FRA}} [[ФК Нант|Нант]] | align="center" |{{sort|7|£2,700,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcnantes.com/articles/article2809.php?num=11634|title=Papy Djilobodji file in Chelsea|date=1 September 2015|publisher=FC Nantes}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/djilobodji-signs.html|title=Djilobodji signs|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |{{sort|6|£4,000,000}} | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |32 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Марко Амелия|{{flagicon|ITA}} [[Марко Амелия]]}} |{{flagicon|ITA}} [[Лупа Кастели Романи]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |8 октомври 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/amelia-signing-completed.html|title=Amelia signing completed|date=8 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Привлечен от ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Мат Миазга|{{flagicon|USA}} [[Мат Миазга]]}} |{{flagicon|USA}} [[Ню Йорк Ред Булс]] | align="center" |{{sort|5|£3,500,000}} | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/miazga-move-completed.html|title=Miazga move completed|date=30 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} === Играчи взети под наем === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |9 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Радамел Фалкао|{{flagicon|Colombia}} [[Радамел Фалкао]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/falcao-loan-agreed.html|title=Falcao loan agreed|publisher=Chelsea F.C.|access-date=3 July 2015}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем от ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Алешандре Пато|{{flagicon|Brazil}} [[Алешандре Пато]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|Коринтианс]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/pato-arrives-on-loan.html|title=Pato arrives on loan|publisher=Chelsea F.C.|access-date=29 January 2016}}</ref> |} === Напуснали === ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Торган Азар|{{flagicon|BEL}} [[Торган Азар]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |{{sort|3|£5,850,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/thorgan-hazard-signs-for-bundesliga-club.html|title=Thorgan Hazard signs for Bundesliga club|date=25 February 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/31590137|title=Chelsea man to stay at Borussia Mönchengladbach|publisher=BBC Sport|date=24 February 2014|access-date=25 February 2014}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Джордж Брейди|{{flagicon|ENG}} Джордж Брейди}} |{{flagicon|ENG}} [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.safc.com/news/reserves-and-academy/2015/june/exciting-times-for-new-scholars|title=Exciting times for new scholars|date=1 July 2015|publisher=Sunderland A.F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Гаел Какута|{{flagicon|FRA}} [[Гаел Какута]]}} |{{Флагче|Испания}} [[ФК Севиля|Севиля]] | align="center" |{{sort|5|£2,500,000}} | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/kakuta-to-join-sevilla.html|title=Kakuta to join Sevilla|date=2015-06-19|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |1 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Петър Чех|{{flagicon|Czech Republic}} [[Петър Чех]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]] | align="center" |{{sort|2|£10,000,000}}<!-- The BBC Sport source provided says 10m not 10.9m. Statistics like this must be accompanied by VERIFIABLE sourcing. --> | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/cech-transfer-agreed.html|title=Cech transfer agreed|date=2015-06-29|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |20 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Джош Макекран|{{flagicon|ENG}} [[Джош Макекран]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |{{sort|6|£750,000}} | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/mceachran-in-bees-switch.html?|title=McEachran in Bees switch|date=10 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.com/sport/0/33477931|title=McEachran leaves Chelsea for Brentford}}</ref> |- | align="center" |11 | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Дидие Дрогба|{{flagicon|CIV}} [[Дидие Дрогба]]}} |{{flagicon|CAN}} [[Монреал Импакт]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |27 юли 2015 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33684086|title=Montreal Impact sign ex-Chelsea striker|date=27 July 2015|publisher=BBC Sport}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/drogba--today_s-my-final-chelsea-game.html|title=Drogba: Today's my final Chelsea game|date=24 May 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.impactmontreal.com/en/news/2015/07/impact-acquires-striker-didier-drogba|title=The Impact acquires striker Didier Drogba|date=27 July 2015|publisher=Montreal Impact}}</ref> |- | align="center" |3 | align="center" |{{sort|4|ЛЗ}} |{{sort|Филипе Луиш|{{flagicon|BRA}} [[Филипе Луиш]]}} |{{flagicon|ESP}} [[ФК „Атлетико“ (Мадрид)|Атлетико Мадрид]] | align="center" |{{sort|1|£11,100,000}} | align="center" |28 юли 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/filipe-luis-returns-to-atletico.html|title=Filipe Luis returns to Atletico|publisher=Chelsea F.C.|access-date=28 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|DM}} |{{sort|Ориол Ромеу|{{flagicon|ESP}} [[Ориол Ромеу]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]] | align="center" |{{sort|4|£5,000,000}} | align="center" |13 август 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/sport/0/football/33890418|title=Oriol Romeu: Southampton sign Chelsea midfielder|publisher=BBC Sport|access-date=13 August 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/romeu-moves-to-southampton.html|title=Romeu moves to Southampton|publisher=Chelsea F.C.|access-date=13 August 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Даниел Кемп|{{flagicon|ENG}} [[Даниел Кемп|Дан Кемп]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |Free | align="center" |11 ноември 2015 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.skysports.com/football/news/11685/10065645/west-ham-sign-former-chelsea-teenage-winger-daniel-kemp|title=West Ham sign former Chelsea teenage winger Daniel Kemp|publisher=Sky Sports|date=13 November 2015|access-date=11 April 2016}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|title=Kemp signs for Hammers|publisher=West Ham United|date=13 November 2016|access-date=11 April 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20151116013248/http://www.whufc.com/News/Articles/2015/November/13-November/Kemp-signs-for-Hammers|archive-date=16 November 2015|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|MEX}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|MEX}} [[Сантос Лагуна]] | align="center" |Неразкрита | align="center" |5 декември 2015 | align="center" |<ref name="DavilaOut">{{Cite news|url=http://metro.co.uk/2015/12/05/santos-laguna-confirm-transfer-of-ulises-davila-from-chelsea-5546422/|title=Santos Laguna confirm transfer of Ulises Davila from Chelsea|date=5 December 2015|publisher=Metro.co.uk}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.clubsantos.mx/noticias/840/comunicado-de-prensa-contratacin-ulises-alejandro-dvila#.VmPk8Pl961t|title=Comunicado de Prensa – Contratación Ulises Alejandro Dávila|date=4 December 2015|publisher=clubsantos.mx}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Напуснал в ! scope="col" style="width:150px;" |Цена ! scope="col" style="width:78px;" |Дата !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Хъбърт Адамчик|{{flagicon|POL}} [[Хъбърт Адамчик]]}} |{{flagicon|POL}} [[ФК Краковия|Краковия]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |14 януари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/beeney-loan-switch.html|title=Beeney loan switch|date=15 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.sport.pl/pilka/1,65039,19473272,ekstraklasa-w-sport-pl-hubert-adamczyk-z-chelsea-w-cracovii.html|title=Ekstraklasa w Sport.pl. Hubert Adamczyk z Chelsea w Cracovii!|date=14 January 2016|publisher=sport.pl|language=pl}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://twitter.com/MKSCracoviaSSA/status/688006340174831616|title=Hubert Adamczyk podpisał 3-letni kontrakt z Cracovią!|date=15 January 2016|publisher=MKS Cracovia (Via Twitter)|language=pl}}</ref> |- | align="center" |7 | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Рамиреш|{{flagicon|BRA}} [[Рамиреш]]}} |{{flagicon|CHN}} [[Дзянсу Сунинг]] | align="center" |£25,000,000 | align="center" |27 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/ramires-departs.html|title=Ramires departs|date=27 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35422217|title=Chelsea's Ramires joins Jiangsu Suning in £25m move|date=27 January 2016|access-date=27 January 2016|publisher=BBC Sport}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ДК}} |{{sort|Фаик Болкиах|{{flagicon|BRU}} [[Фаик Болкиах]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |15 март 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.espnfc.com/story/2830050/faiq-jefri-bolkiah-joins-leicester-city-from-chelsea|title=Brunei international Faiq Jefri Bolkiah joins Leicester City from Chelsea|date=15 March 2016|publisher=ESPN}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Домингос Кина|{{flagicon|POR}} [[Домингос Кина]]}} |{{flagicon|ENG}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |''свободен агент'' | align="center" |23 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/football/2016/08/29/west-hams-portuguese-forward-domingos-quina-is-a-potential-engla/|title=West Ham's Portuguese forward Domingos Quina is a potential England star|last1=Burt|first1=Jason|date=29 August 2016|newspaper=The Telegraph}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.instagram.com/p/BElEpLducyh/|title=Happy to enjoy @whufc_official family.|date=24 April 2016|publisher=Domingos Quina (Instagram)}}{{Dead link|date=September 2018|bot=InternetArchiveBot|fix-attempted=yes}}</ref> |} === Играчи дадени под наем === Челси имаше 37 играчи, които бяха под наем през 2015-16, като петима от тях играха за два различни клуба. ==== Лято ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Стайп Перика|{{flagicon|Croatia}} [[Стипе Перица]]}} |{{flagicon|Italy}} [[Удинезе Калчо|Удинезе]] | align="center" |2 февруари 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/02/salah-completed-fiorentina-loan.html|title=Stipe Perica will play the next 18 months on loan in Italy at Udinese.|publisher=Chelsea F.C.|date=3 June 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|England}} [[АФК Борнемут|Борнемут]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/05/atsu-loan-deal-agreed.html|title=Atsu loan deal agreed|publisher=Chelsea F.C.|date=29 May 2015}}</ref><ref name="SwiftExtension">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/swift-extends-loan-deal-as-two-return.html|title=Swift extends loan deal as two return|date=4 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Люис Бейкър|{{flagicon|England}} [[Люис Бейкър]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |1 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/06/netherlands-loan-for-baker.html|title=Netherlands loan for Baker|publisher=Chelsea F.C.|date=27 May 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марио Пашалич|{{flagicon|Croatia}} [[Марио Пашалич]]}} |{{flagicon|France}} [[АС Монако|Монако]] | align="center" |3 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/pasalic-loan-to-monaco.html|title=Pasalic loan to monaco|publisher=Chelsea F.C.|date=3 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Андреас Кристенсен|{{flagicon|DEN}} [[Андреас Кристенсен]]}} |{{flagicon|GER}} [[Борусия ФФЛ 1900 (Мьонхенгладбах)|Борусия Мьонхенгладбах]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/german-loan-for-christensen.html|title=German loan for Christensen|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Айзая Браун|{{flagicon|ENG}} [[Айзая Браун]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="W">{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|date=2015-07-10|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Натан|{{flagicon|BRA}} [[Натан (футболист)|Натан]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/brown-and-nathan-in-dutch-loan.html|title=Brown and Nathan in Dutch loan|publisher=Chelsea F.C.|date=10 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|NED}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] | align="center" |10 юли 2015 | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV">{{Cite news|url=http://www.psv.nl/psv/nieuws/artikel/psv-huurt-marco-van-ginkel.htm|title=PSV hires Marco van Ginkel|date=1 February 2016|publisher=PSV Eindhoven}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{flagicon|CIV}} [[Викториен Ангбан]] |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |14 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/loan-for-young-midfielder.html|title=Loan for young midfielder|publisher=Chelsea F.C.|date=14 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Томаш Калас|{{flagicon|Czech Republic}} [[Томаш Калас]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]] | align="center" |17 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite web|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/kalas-in-boro-loan.html?|title=Kalas in Boro loan|publisher=Chelsea F.C.|date=17 July 2015}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|DM}} |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Джилингам|Джилингам]] | align="center" |20 юли 2015 | align="center" |3 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/gills-loan-for-houghton.html|title=Gills loan for Houghton|date=20 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Кенет Омеруо|{{flagicon|Nigeria}} [[Кенет Омеруо]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[Касъмпаша СК|Касъмпаша]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/new-loan-for-omeruo.html|title=New loan for Omeruo|date=21 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]] | align="center" |21 юли 2015 | align="center" |4 януари 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Карпи 1909|Карпи]] | align="center" |22 юли 2015 | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/07/wallace-in-italian-loan.html|title=Wallace in Italian loan|date=22 July 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Wallace loan">{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/wallace-in-gremio-loan-switch.html|title=Wallace in Gremio loan switch|date=7 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|7|ЦП}} |{{sort|Данило Пантич|{{flagicon|SER}} [[Данило Пантич]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |23 юли 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="Midfielder Pantic move completed" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Улисес Давила|{{flagicon|Mexico}} [[Улисес Давила]]}} |{{flagicon|Portugal}} [[Витория Сетубал]] | align="center" |3 август 2015 | align="center" |5 декември 2016 | align="center" |<ref name="DavilaOut" /><ref>{{Cite news|url=http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|title=Vitória and Chelsea renew yield Ulises Dávila|date=3 August 2015|access-date=8 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150828185551/http://vfc.pt/noticias/futebol/2015/08/03/7300/|archive-date=28 August 2015|publisher=Chelsea F.C.|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Доминик Соланке|{{flagicon|ENG}} [[Доминик Соланке]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[СБВ Витесе|Витесе]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/solanke-loaned-to-vitesse.html|title=Solanke loaned to Vitesse|date=4 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Жоао Родригес|{{flagicon|COL}} [[Жоао Родригес]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |4 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.stvv.com/nl/nieuws/hotnews/d/detail/stvv-leent-opnieuw-speler-van-chelsea|title=Sint-Truiden confirm loan signing of Chelsea's Joao Rodríguez|date=4 August 2015|publisher=STVV}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Тод Кейн|{{flagicon|England}} [[Тод Кейн]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[НЕК Неймеген]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/dutch-loan-for-kane.html|title=Dutch loan for Kane|date=2015-08-06|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Мохамед Салах|{{flagicon|Egypt}} [[Мохамед Салах]]}} |{{flagicon|Italy}} [[АС Рома|Рома]] | align="center" |6 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/salah-in-roma-loan-.html|title=Salah in Roma loan|date=6 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Матей Делач|{{flagicon|Croatia}} [[Матей Делач]]}} |{{Флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Сараево|Сараево]] | align="center" |7 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|title=Matej Delac|date=7 August 2015|access-date=7 August 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150924011205/http://www.fcsarajevo.ba/bs/prvi-tim/matej-delac/58|archive-date=24 September 2015|publisher=FK Sarajevo|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Питърбъроу Юнайтед|Питърбъроу Юнайтед]] | align="center" |8 август 2015 | align="center" |2 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/posh-loan-for-davey.html|title=Posh loan for Davey|date=8 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/davey-loan-extended-.html|title=Davey loan extended|date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|ЛК}} |{{sort|Кристиан Куевас|{{flagicon|Chile}} [[Кристиан Куевас (футболист)|Кристиан Куевас]]}} |{{flagicon|Belgium}} [[Синт Тройден ВВ|Сент Трюиден]] | align="center" |10 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/loan-move-for-cuevas.html|title=Loan move for Cuevas|date=10 August 2015|access-date=10 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Натан Аке|{{flagicon|Netherlands}} [[Натан Аке]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уотфорд|Уотфорд]] | align="center" |14 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-ake.html|title=New deal for Ake|date=2015-08-14|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|10|ДК}} |{{sort|Хуан Куадрадо|{{flagicon|COL}} [[Хуан Куадрадо]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ФК Ювентус|Ювентус]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/cuadrado-in-juventus-loan.html|title=Cuadrado in Juventus loan|date=2015-08-25|publisher=Официальный сайт ФК «Челси»|lang=en}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Марко Марин|{{flagicon|Germany}} [[Марко Марин]]}} |{{flagicon|Turkey}} [[ФК Трабзонспор|Трабзонспор]] | align="center" |25 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/marin-moves-on-loan.html|title=Marin moves on loan|date=25 August 2015|access-date=25 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Жереми Бога|{{flagicon|FRA}} [[Жереми Бога]]}} |{{flagicon|France}} [[ФК Стад Рене|Стад Рене]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/boga-moves-on-loan.html|title=Boga moves on loan|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|АП}} |{{sort|Лукас Пиазон|{{flagicon|Brazil}} [[Лукас Пиазон]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |31 август 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/piazon-loaned-to-reading.html|title=Piazon loaned to Reading|date=31 August 2015|access-date=31 August 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref name="Reading loaness return">{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/04/reading-loanees-return.html|title=Reading loanees return|date=28 April 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|11|ЛК}} |{{sort|Виктор Моузес|{{flagicon|NGA}} [[Виктор Моузес]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/08/new-deal-for-moses.html|title=New deal for Moses|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Ислам Феруз|{{flagicon|Scotland}} [[Ислам Феруз]]}} |{{flagicon|Scotland}} [[ФК Хибърниън|Хибърниън]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |16 януари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/loan-move-for-feruz.html|title=Loan move for Feruz|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.theedinburghreporter.co.uk/2016/01/islam-feruz-returns-to-chelsea-after-loan-spell-at-hibs/|title=Islam Feruz returns to Chelsea after loan spell at Hibs|date=16 January 2016|access-date=2 February 2016|publisher=The Edinburgh Reporter}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Майкъл Хектор|{{flagicon|JAM}} [[Майкъл Хектор]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Рединг|Рединг]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |28 април 2016 | align="center" |<ref name="Reading loaness return" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/09/hector-deal-completed.html|title=Hector deal completed|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|4|DM}} |{{sort|Натаниел Чалоба|{{flagicon|England}} [[Натаниел Чалоба]]}} |{{flagicon|Italy}} [[ССК Наполи|Наполи]] | align="center" |1 септември 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|title=The footballer of Sierra Leone arrives on loan from Chelsea|date=1 September 2015|access-date=1 September 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150903004420/http://sscnapoli.it/static/news/Il-Napoli-ufficializza-l-ingaggio-di-Chalobah-5969.aspx|archive-date=3 September 2015|publisher=Napoli S.S.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джон Суифт|{{flagicon|England}} [[Джон Суифт]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Брентфорд|Брентфорд]] | align="center" |1 октомври 2015 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="SwiftExtension" /><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/brentford-loan-for-swift.html|title=Brentford loan for Swift|date=1 October 2015|access-date=1 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=https://www.chelseafc.com/news/latest-news/2015/10/swift-stay-at-brentford-extended.html|title=Swift stay at Brentford extended|date=28 October 2015|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |} ==== Зима ==== {| class="wikitable plainrowheaders sortable" style="font-size:95%" !{{Abbr|No.|Squad Number}} !{{Abbr|Пост|Пост}} ! scope="col" style="width:200px;" |Играч ! scope="col" style="width:250px;" |Под наем в ! scope="col" style="width:100px;" |Начало ! scope="col" style="width:78px;" |Край !Източник |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ДЗ}} |{{sort|Уолъс|{{flagicon|Brazil}} [[Уолъс (футболист, роден през май 1994)|Уолъс]]}} |{{flagicon|Brazil}} [[Гремио Порто Алегре|Гремио]] | align="center" |7 януари 2016 | align="center" |30 юни 2017 | align="center" |<ref name="Wallace loan" /><ref>{{Cite news|url=http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|title=WALLACE SIDE IS THE NEW TRICOLOR OF SUPPORT|date=7 January 2016|access-date=7 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160126151213/http://www.gremio.net/news/view.aspx?id=19116&language=0&news_type_id=1|archive-date=26 January 2016|publisher=Gremio|url-status=dead|df=dmy-all}}</ref> |- | align="center" |33 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Мичъл Бийни|{{flagicon|England}} [[Мичъл Бийни]]}} |{{flagicon|Wales}} [[АФК Нюпорт Каунти|Нюпорт Каунти]] | align="center" |15 януари 2016 | align="center" |25 февруари 2016 | align="center" |<ref name="Beeney loan switch" /><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/02/loan-extension-for-beeney.html|title=Loan extension for Beeney|date=18 February 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.southwalesargus.co.uk/sport/football/newportcounty/14302540.Newport_County_loan_star_Mitchell_Beeney_returns_to_Chelsea/?ref=rl&lp=1|title=Newport County loan star Mitchell Beeney returns to Chelsea|date=26 February 2016|work=South Wales Argus}}</ref> |- | align="center" |15 | align="center" |{{sort|3|ЦЗ}} |{{sort|Папи Джилободжи|{{flagicon|SEN}} [[Папи Джилободжи]]}} |{{flagicon|Germany}} [[ШФ Вердер Бремен|Вердер Бремен]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|title=Papy Djilobodji verstärkt den SV Werder|date=21 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20160121134228/http://www.werder.de/de/profis/news/57730.php|archive-date=2016-01-21|publisher=SV Werder Bremen|language=de|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Алекс Кивомия|{{flagicon|England}} [[Алекс Кивомия]]}} |{{flagicon|ENG}} [[Флийтууд Таун]] | align="center" |21 януари 2016 | align="center" |21 февруари 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/kiwomya-loan-move.html|title=Kiwomya loan move|date=21 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|9|ДК}} |{{sort|Кристиян Атсу|{{flagicon|Ghana}} [[Кристиян Атсу]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Малага КФ|Малага]] | align="center" |25 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/01/atsu-in-malaga-loan.html|title=Atsu in Málaga loan|date=25 January 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|8|АП}} |{{sort|Чарли Мусонда|{{flagicon|Belgium}} [[Чарли Мусонда]]}} |{{flagicon|Spain}} [[Реал Бетис]] | align="center" |29 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite web|url=https://twitter.com/RealBetis_en/status/693179163117772800?ref_src=twsrc%5Egoogle%7Ctwcamp%5Eserp%7Ctwgr%5Etweet|title=OFFICIAL Real Betis Balompié signs Charly Musonda Jr. Welcome!!|publisher=Real Betis|date=29 January 2016}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|12|НП}} |{{sort|Патрик Бамфорд|{{flagicon|England}} [[Патрик Бамфорд]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Норич Сити|Норич Сити]] | align="center" |30 януари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx|title=TRANSFER NEWS: PATRICK BAMFORD JOINS ON LOAN|date=30 January 2016|access-date=30 January 2016|archive-url=https://web.archive.org/web/20161230065221/http://www.canaries.co.uk/news/article/norwich-city-loan-patrick-bamford-2926941.aspx/|archive-date=30 December 2016|publisher=Norwich City F.C.|url-status=dead}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Марко ван Гинкел|{{flagicon|Netherlands}} [[Марко ван Гинкел]]}} |{{flagicon|Netherlands}} [[ПСВ Айндховен|ПСВ]] | align="center" |1 февруари 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref name="VanGinkelPSV" /> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|5|ЦП}} |{{sort|Джордан Хаутън|{{flagicon|ENG}} [[Джордан Хаутън]]}} |{{flagicon|England}} [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]] | align="center" |10 март 2016 | align="center" |30 юни 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-midfielder.html|title=Loan move for midfielder|date=10 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |— | align="center" |{{sort|2|ЦЗ}} |{{sort|Алекс Дейви|{{flagicon|Scotland}} [[Алекс Дейви]]}} |{{flagicon|Norway}} [[Стабек Фотбал|Стабек]] | align="center" |15 март 2016 | align="center" |22 юли 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/defender-makes-loan-move-to-norway.html?extcmp=SOCIA_TW_ENG_NEWS_LOAN|title=Defender makes loan move to Norway|date=15 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- | align="center" |27 | align="center" |{{sort|1|ВР}} |{{sort|Джамал Блекман|{{flagicon|England}} [[Джамал Блекман]]}} |{{flagicon|Sweden}} [[Йостершунд ФК|Йостерсунд]] | align="center" |18 март 2016 | align="center" |31 май 2016 | align="center" |<ref>{{Cite news|url=http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|title=ÖFK lends keeper Chelsea|date=18 March 2016|access-date=2016-03-18|archive-url=https://web.archive.org/web/20160323095533/http://www.ostersundsfk.se/?p=16857|archive-date=2016-03-23|publisher=Östersunds FK|url-status=dead}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://www.chelseafc.com/news/latest-news/2016/03/loan-move-for-blackman.html|title=Loan move for Blackman|date=18 March 2016|publisher=Chelsea F.C.}}</ref> |- |} === Обща трансферна дейност === {{col-begin}} {{col-3}} ====Разходи==== Лято: {{loss}} £64,450,000 Зима: {{loss}} £3,500,000 Общо: {{loss}} £67,950,000 {{col-3}} ====Приходи==== Лято: {{gain}} £35,200,000 Зима: {{gain}} £25,000,000 Общо: {{gain}} £60,200,000 {{col-3}} ====Печалба==== Лято: {{loss}} £29,250,000 Зима: {{gain}} £21,500,000 Общо: {{loss}} £7,750,000 {{col-end}} == Премиър лига == {{Основна|[[Английска висша лига 2015/16|Премиър лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''01'''<br>кръг|дата=[[8 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[АФК Суонзи Сити|Суонзи Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|23}}<br>[[Федерико Фернандес|Фернандес]] {{гол|30|авт.}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{червен|0|52}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|54}}|голове2=[[Джонджо Шелви|Шелви]] {{жълт|18}}<br>[[Андре Аю|А. Аю]] {{гол|29}}<br>[[Джак Корк|Корк]] {{жълт|45+2}}<br>[[Бафетимби Гомис|Гомис]] {{гол|55}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Ашли Уилямс|Уилямс]] {{жълт|90+3}}|зрители=41 232|съдия=[[Майкъл Оливър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33744668 Доклад]|играч на мача=[[Джеферсон Монтеро]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''02'''<br>кръг|дата=[[16 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Сити|Манчестър Сити]]|резултат=3 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Етихад Стейдиъм|Етихад]]|час=16:00 UTC+1|голове1=[[Серхио Агуеро|Агуеро]] {{гол|31}}<br>[[Венсан Компани|Компани]] {{жълт|33}} , {{гол|79}}<br>[[Фернандиньо]] {{жълт|45+1}} , {{гол|85}}<br>[[Яя Туре|Туре]] {{жълт|51}}<br>[[Еляким Мангала|Мангала]] {{жълт|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33839794 Доклад]|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|48}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{жълт|81}}|зрители=54 331|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Фернандиньо]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''03'''<br>кръг|дата=[[23 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|резултат=2 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уест Бромич]]|стадион=[[Хоторнс]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Джеймс Морисън|Морисън]] {{Дузпа-пропуск}} 14' , {{гол|35||59}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|37}}<br>[[Калъм Макманамън|Макманамън]] {{жълт|71}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/33950789 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|17}}<br>[[Педро]] {{гол|20}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|30}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|42}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{червен|0|54}}|зрители=23 256|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|играч на мача=[[Педро]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''04'''<br>кръг|дата=[[29 август]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 2|отбор2=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|71}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{гол|79}}|голове2=[[Бакари Сако|Сако]] {{гол|65}}<br>[[Йоан Кабай|Кабай]] {{жълт|73}}<br>[[Джоел Уорд|Уорд]] {{гол|81}}|зрители=41 581|съдия=[[Крейг Поусън]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34025310 Доклад]|играч на мача=[[Бакари Сако]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''05'''<br>кръг|дата=[[12 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Евертън| Евертън]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Ливърпул]]|стадион=[[Гудисън Парк]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Стивън Нейсмит|Нейсмит]] {{гол|17||22||82}}<br>[[Брендън Галоуей|Галоуей]] {{жълт|65}}<br>[[Джон Стоунс|Стоунс]] {{жълт|87}}|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{гол|36}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|88}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|90+3}}|зрители=38 311|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34160707 Доклад]|играч на мача=[[Стивън Нейсмит]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|дата=[[19 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45+1}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|49}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|53}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|64}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{гол|90+1|авт.}}|зрители=41 584|съдия=[[Майк Дийн]]|етап='''06'''<br>кръг|голове2=[[Санти Касорла|Касорла]] {{червен|2|31|79}}<br>[[Габриел Паулища|Габриел]] {{жълт|45}} , {{червен|0|45+1}}<br>[[Калъм Чембърс|Чембърс]] {{жълт|72}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34191867 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''07'''<br>кръг|дата=[[26 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл Юнайтед]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Нюкасъл ъпон Тайн]]|стадион=[[Сейнт Джеймсис Парк]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Джак Колбак|Колбак]] {{жълт|33}}<br>[[Айосе Перес|Перес]] {{гол|42}}<br>[[Жоржиньо Вейналдум|Вейналдум]] {{гол|60}}|голове2=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|68}}<br>[[Рамиреш]] {{гол|79}}<br>[[Вилиан]] {{гол|86}}<br>[[Педро]] {{жълт|90+7}}|зрители=48 682|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34299598 Доклад]|играч на мача=[[Рамиреш]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''08'''<br>кръг|дата=[[3 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Саутхамптън|Саутхамптън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{гол|10}}<br>[[Рамиреш]] {{жълт|43}}<br>[[Радамел Фалкао|Фалкао]] {{жълт|57}}|голове2=[[Ориол Ромеу|Ромеу]] {{жълт|9}}<br>[[Райън Бертранд|Бертранд]] {{жълт|26}}<br>[[Садио Мане|Мане]] {{жълт|34}} , {{гол|60}}<br>[[Стивън Дейвис|Дейвис]] {{гол|43}}<br>[[Грациано Пеле|Пеле]] {{гол|72}} , {{жълт|86}}<br>[[Джеймс Уорд-Проус|Уорд-Проус]] {{жълт|77}}|зрители=41 642|съдия=[[Робърт Мадли]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34366632 Доклад]|играч на мача=[[Садио Мане]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''09'''<br>кръг|дата=[[17 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 0|отбор2=[[ФК Астън Вила|Астън Вила]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|34}}<br>[[Алън Хътън|Хътън]] {{гол|54|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|74}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34493710 Доклад]|голове2=[[Джордан Аю|Д. Аю]] {{жълт|49}}<br>[[Киъран Ричардсън|Ричардсън]] {{жълт|62}}<br>[[Джак Грилиш|Грилиш]] {{жълт|85}}|зрители=41 596|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Диего Коста]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''10'''<br>кръг|дата=[[24 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уест Хем Юнайтед|Уест Хем Юнайтед]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Болейн Граунд]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Мауро Сарате|Сарате]] {{гол|17}}<br>[[Шейку Куяте|Куяте]] {{жълт|74}}<br>[[Андрю Керъл|Керъл]] {{гол|79}}|голове2=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|24}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{червен|2|35|44}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|45}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56}}<br>[[Вилиан]] {{жълт|81}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|90+5}}|зрители=34 977|съдия=[[Джонатан Мос]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34558482 Доклад]|играч на мача=[[Димитри Пайет]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''11'''<br>кръг|дата=[[31 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 3|отбор2=[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=12:45 UTC+1|голове1=[[Рамиреш]] {{гол|4}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|66}}|голове2=[[Филипе Коутиньо|Коутиньо]] {{жълт|24}} , {{гол|45+3||74}}<br>[[Лукас Лейва|Лейва]] {{жълт|58}}<br>[[Емре Джан|Джан]] {{жълт|65}}<br>[[Кристиан Бентеке|Бентеке]] {{гол|83}} , {{жълт|86}}|зрители=41 577|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34623902 Доклад]|играч на мача=[[Филипе Коутиньо]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''12'''<br>кръг|дата=[[7 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Глен Уилън|Уилън]] {{жълт|44}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{гол|53}}<br>[[Райън Шоукрос|Шоукрос]] {{жълт|57}}<br>[[Глен Джонсън|Джонсън]] {{жълт|90}}|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|45+2}}|зрители=27 550|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34686371 Доклад]|играч на мача=[[Райън Шоукрос]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''13'''<br>кръг|дата=[[21 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=1 – 0|отбор2=[[ФК Норич Сити|Норич Сити]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Вилиан]] {{жълт|35}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|64}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34818214 Доклад]|голове2=[[Юсуф Мулумбу|Мулумбу]] {{жълт|31}}<br>[[Гари О'нийл|О'нийл]] {{жълт|47}}<br>[[Себастиен Басонг|Басонг]] {{жълт|61}}<br>[[Мартин Олсон|Олсон]] {{жълт|69}}|зрители=41 582|съдия=[[Крейг Поусън]]|играч на мача=[[Еден Азар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''14'''<br>кръг|дата=[[29 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм Хотспър]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Уайт Харт Лейн]]|час=12:00 UTC+1|голове1=[[Дани Роуз|Роуз]] {{жълт|32}}<br>[[Хари Кейн|Кейн]] {{жълт|40}}<br>[[Кайл Уокър|Уокър]] {{жълт|45+1}}<br>[[Ян Вертонген|Вертонген]] {{жълт|53}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34893402 Доклад]|голове2=[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|90+5}}|зрители=35 639|съдия=[[Майкъл Оливър]]|играч на мача=[[Тоби Алдервейрелд]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''15'''<br>кръг|дата=[[5 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[АФК Борнемут|Борнемут]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Педро]] {{жълт|21}}<br>[[Диего Коста| Коста]] {{жълт|63}}|голове2=[[Андрю Търман|Търман]] {{жълт|23}}<br>[[Глен Мъри|Мъри]] {{гол|82}}|зрители=41 631|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34951749 Доклад]|играч на мача=[[Хари Артър]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''16'''<br>кръг|дата=[[14 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]]|резултат=2 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лестър]]|стадион=[[Кинг Пауър Стейдиъм|Кинг Пауър]]|час=20:00 UTC+1|голове1=[[Джейми Варди|Варди]] {{гол|34}} , {{жълт|46}}<br>[[Рияд Марез|Марез]] {{гол|48}}<br>[[Робърт Хут|Хут]] {{жълт|50}}|голове2=[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|77}}|зрители=32 054|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35023774 Доклад]|играч на мача=[[Рияд Марез]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''17'''<br>кръг|дата=[[19 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=3 – 1|отбор2=[[АФК Съндърланд|Съндърланд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{гол|5}} <br>[[Педро]] {{гол|13}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|50}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|88}}|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35078466 Доклад]|голове2=[[Костел Пантилимон|Пантилимон]] {{жълт|48}}<br>[[Фабио Борини|Борини]] {{гол|53}}<br>[[Джак Родуел| Родуел]] {{жълт|62}}<br>[[Джон О'Шей|О'Шей]] {{жълт|89}}|зрители=41 562|съдия=[[Роджър Ийст]]|играч на мача=[[Оскар (футболист)|Оскар]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''18'''<br>кръг|дата=[[26 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уотфорд|Уотфорд]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|32||65}} , {{жълт|88}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{Дузпа-пропуск}} 80'|голове2=[[Трой Дийни|Дийни]] {{гол|42}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Мигел Бритос|Бритос]] {{жълт|44}}<br>[[Крейг Каткарт|Каткарт]] {{жълт|49}}<br>[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|56|авт.}} <br>[[Хосе Олебас|Олебас]] {{жълт|81}}<br>[[Валон Бехрами|Бехрами]] {{жълт|83}}|зрители=41 620|съдия=[[Андре Маринър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35139930 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''19'''<br>кръг|дата=[[28 декември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Манчестър Юнайтед|Манчестър Юнайтед]]|резултат=0 – 0|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Манчестър]]|стадион=[[Олд Трафорд]]|час=17:30 UTC+1|голове1=[[Морган Шнайдерлин|Шнайдерлин]] {{жълт|30}}<br>[[Крис Смолинг|Смолинг]] {{жълт|39}}<br>[[Бастиан Швайнщайгер|Швайнщайгер]] {{жълт|81}}<br>[[Уейн Руни|Руни]] {{жълт|90+1}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35148123 Доклад]|голове2=[[Джон Оби Микел| Микел]] {{жълт|27}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{жълт|72}}|зрители=75 275|съдия=[[Мартин Аткинсън]]|играч на мача=[[Давид де Хеа]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''20'''<br> кръг|дата=[[3 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]]|резултат=0 – 3|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Селхърст Парк]]|час=13:30 UTC+1|голове1=[[Деймиън Дилейни|Дилейни]] {{жълт|13}}<br>[[Миле Йединак|Йединак]] {{жълт|57}}<br>[[Скот Дан| Дан]] {{жълт|80}}|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|29}}<br>[[Вилиан]] {{гол|60}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|66}}|зрители=24 854|съдия=[[Кевин Френд]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/35155484 Доклад]|играч на мача=[[Диего Коста]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''21'''<br>кръг|дата=[[13 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=2 – 2|отбор2=[[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бромич Албиън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{гол|20}} , {{жълт|85}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{жълт|49}}<br>[[Тибо Куртоа|Куртоа]] {{жълт|70}}<br>[[Гарет Маколи|Маколи]] {{гол|73|авт.}}|голове2=[[Клаудио Якоб|Якоб]] {{жълт|25}}<br>[[Крейг Гарднър|Гарднър]] {{гол|33}}<br>[[Боаз Майхил|Майхил]] {{жълт|68}}<br>[[Джеймс Макклийн|Макклийн]] {{жълт|70}} , {{гол|86}}|зрители=40 945|съдия=[[Антъни Тейлър]]|подробности=[https://www.bbc.com/sport/football/35239779 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''22'''<br>кръг|дата=[[16 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]]|резултат=3 – 3|отбор2=[[ФК Евертън|Евертън]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=15:00 UTC+1|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|64}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|66}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{гол|90+8}} , {{жълт|90+9}}|голове2=[[Джон Тери|Тери]] {{гол|50|авт.}}<br>[[Кевин Миралас|Миралас]] {{гол|56}}<br>[[Рамиро Фунес Мори|Фунес Мори]] {{гол|90}} , {{жълт|90+2}}|зрители=41 633|съдия=[[Майк Джонс]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35270645 Доклад]|играч на мача=[[Сеск Фабрегас]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''23'''<br>кръг|дата=[[24 януари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Арсенал (Лондон)|Арсенал]]|резултат=0 – 1|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Емирейтс Стейдиъм|Емирейтс]]|час=16:00 UTC+1|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/35336663 Доклад]|голове2=[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{жълт|11}}<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|23}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|60}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|72}}|съдия=[[Марк Клатенбърг]]|зрители=60 072|голове1=[[Пер Мертесакер|Мертесакер]] {{червен|0|18}}<br>[[Матийо Фламини|Фламини]] {{жълт|45}}|играч на мача=[[Вилиан]]}} == Шампионска лига == {{Основна|Шампионска лига 2015/16}} === Групова фаза === {{Основна|Групова фаза на Шампионската лига 2015/16}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''1'''<br>кръг|дата=[[16 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=4 – 0|отбор2={{Флагче|Израел}} [[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Рубен Лофтъс-Чийк|Лофтъс-Чийк]] {{жълт|1}}<br>[[Еден Азар|Азар]] {{Дузпа-пропуск}} 6'<br>[[Вилиан]] {{гол|15}}<br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|45+4}} [[Дузпа|(д.)]]<br>[[Диего Коста|Коста]] {{гол|58}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{гол|78}}|голове2=[[Предраг Райкович|Райкович]] {{жълт|5}}<br>[[Носа Игиебор|Игиебор]] {{жълт|33}}<br>[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{жълт|45+2}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34203636 Доклад]|зрители=40 684|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Цвайер]]|играч на мача=[[Рубен Лофтъс-Чийк]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''2'''<br>кръг|дата=[[29 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Порто|Порто]] {{Флагче|Португалия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Порто]], [[Португалия]]|стадион=[[Ещадио до Драгао]]|час=21:45|голове1=[[Бруно Мартинс Инди|Мартинс Инди]] {{жълт|19}}<br>[[Иван Маркано|Маркано]] {{жълт|33}}<br>[[Андре Андре|Андре]] {{гол|39}}<br>[[Майкон (футболист, р. 1988)|Майкон]] {{гол|52}}<br>[[Данило Перейра|Д. Перейра]] {{жълт|82}}<br>[[Жанели Имбула|Имбула]] {{жълт|89}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34384083 Доклад]|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{жълт|41}}<br>[[Вилиан]] {{гол|45+2}}<br>[[Сесар Аспиликуета|Аспиликуета]] {{жълт|66}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|79}}|зрители=46 120|съдия={{Флагче|Испания}} [[Антонио Матей Лаос]]|играч на мача=[[Ясин Брахими]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|дата=[[20 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]] {{Флагче|Украйна}}|резултат=0 – 0|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Киев]]|стадион=[[Олимпийски стадион (Киев)|Олимпийски]]|час=21:45|голове1=[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|65}}|голове2=[[Курт Зума|Зума]] {{жълт|67}}|зрители=60 291|съдия={{Флагче|Словения}} [[Дамир Скомина]]|етап='''3'''<br>кръг|подробности=[https://www.bbc.com/sport/0/football/34128971 Доклад]|играч на мача=[[Неманя Матич]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''4'''<br>кръг|дата=[[4 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Украйна}} [[ФК Динамо (Киев)|Динамо Киев]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|34|авт.}}<br>[[Вилиан]] {{гол|83}}|голове2=[[Дерлис Гонсалес|Гонсалес]] {{жълт|26}}<br>[[Виторино Антунеш|Антунеш]] {{жълт|59}}<br>[[Витали Буялски|Буялски]] {{жълт|72}}<br>[[Александар Драгович|Драгович]] {{гол|77}}|зрители=41 241|съдия={{Флагче|Чехия}} [[Павел Краловец]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34675860 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''5'''<br>кръг|дата=[[24 ноември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Макаби (Тел Авив)|Макаби Тел Авив]] {{Флагче|Израел}}|резултат=0 – 4|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Хайфа]]|стадион=[[Стадион „Сами Офер“|Сами Офер]]|час=21:45|голове1=[[Тал Бен Хаим|Бен Хаим]] {{червен|0|40}}|голове2=[[Гари Кейхил|Кейхил]] {{гол|20}}<br>[[Неманя Матич|Матич]] {{жълт|59}}<br>[[Вилиан]] {{гол|73}} <br>[[Оскар (футболист)|Оскар]] {{гол|77}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|84}}<br>[[Курт Зума|Зума]] {{гол|90+1}}|зрители=29 121|съдия={{Флагче|Испания}} [[Алберто Ундиано Майенко]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34896622 Доклад]|играч на мача=[[Вилиан]]}} === Осминафинал === {{Основна|Директни елиминации на Шампионската лига 2015/16}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''първи<br>мач'''|дата=[[16 февруари]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]] {{Флагче|Франция}}|резултат=2 – 1|отбор2={{Флагче|Англия}} [[ФК Челси|Челси]]|място=[[Париж]]|стадион=[[Парк де Пренс]]|час=21:45|голове1=[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{жълт|19}} , {{гол|39}}<br>[[Лукаш Моура|Моура]] {{жълт|70}}<br>[[Давид Луиш|Луис]] {{жълт|71}}<br>[[Единсон Кавани|Кавани]] {{гол|78}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35577579 Доклад]|голове2=[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|38}} , {{гол|45+1}}<br>[[Педро]] {{жълт|67}}|зрители=46 505|съдия={{Флагче|Испания}} [[Карлос Веласко Карбайо]]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} {{Footballbox collapsible|П/Р/З=З|етап='''втори<br>мач'''|дата=[[9 март]] [[2016]]|отбор1=[[ФК Челси|Челси]] {{Флагче|Англия}}|резултат=1 – 2|отбор2={{Флагче|Франция}} [[ФК Пари Сен Жермен|Пари Сен Жермен]]|място=[[Лондон]]|стадион=[[Стамфорд Бридж]]|час=21:45|голове1=[[Диего Коста|Коста]] {{гол|27}}<br>[[Сеск Фабрегас|Фабрегас]] {{жълт|45}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|53}}<br>[[Бранислав Иванович|Иванович]] {{жълт|90}}|голове2=[[Адриен Рабио|Рабио]] {{гол|16}} , {{жълт|34}}<br>[[Тиаго Мота|Мота]] {{жълт|41}}<br>[[Златан Ибрахимович|Ибрахимович]] {{гол|67}}<br>[[Блез Матюиди|Матюиди]] {{жълт|86}}|зрители=37 591|съдия={{Флагче|Германия}} [[Феликс Брих]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/football/35758928 Доклад]|играч на мача=[[Златан Ибрахимович]]}} == Купа на Футболната лига == {{Основна|[[Купа на футболната лига 2015/16]]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=П|етап='''трети<br>кръг'''|дата=[[23 септември]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Уолсол|Уолсол]]|резултат=1 – 4|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Уолсол]]|стадион=[[Стадион Бескот|Бескот]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Джеймс О'конър|О'конър]] {{гол|45+1}}<br>[[Адам Чеймбърс|Чеймбърс]] {{жълт|59}}<br>[[Антъни Форд|Форд]] {{жълт|83}}|голове2=[[Рамиреш]] {{гол|10}}<br>[[Джон Оби Микел|Микел]] {{жълт|39}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|41}}<br>[[Джон Тери|Тери]] {{жълт|52}}<br>[[Кенеди (футболист)|Кенеди]] {{гол|52}}<br>[[Педро]] {{гол|90+2}}|зрители=10 525|съдия=[[Лий Мейсън]]|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34265632 Доклад]}}{{Footballbox collapsible|П/Р/З=Р|етап='''четвърти<br>кръг'''|дата=[[27 октомври]] [[2015]]|отбор1=[[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]]|резултат=1 – 1 ([[Продължение (спорт)|сл.пр.]])|отбор2=[[ФК Челси|Челси]]|място=[[Стоук он Трент]]|стадион=[[Британия Стейдиъм|Британия]]|час=19:45 UTC+1|голове1=[[Фил Бардсли|Бардсли]] {{червен|2|18|90+3}}<br>[[Джонатан Уолтърс|Уолтърс]] {{гол|52}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{жълт|81}}|подробности=[https://www.bbc.co.uk/sport/0/football/34577998 Доклад]|голове2=[[Абдул Рахман Баба|Баба]] {{жълт|36}}<br>[[Лоик Реми|Реми]] {{гол|90+1}}|зрители=24 886|съдия=[[Кевин Френд]]|дузпи1=[[Чарли Адам|Адам]] {{дузпа}}<br>[[Петер Одемвинге|Одемвинге]] {{дузпа}}<br>[[Джердан Шакири|Шакири]] {{дузпа}}<br>[[Марк Уилсън|Уилсън]] {{дузпа}}<br>[[Марко Арнаутович|Арнаутович]] {{дузпа}}|дузпи2={{дузпа}} [[Вилиан]]<br>{{дузпа}} [[Оскар (футболист)|Оскар]]<br>{{дузпа}} [[Лоик Реми|Реми]]<br>{{дузпа}} [[Курт Зума|Зума]]<br>{{Дузпа-пропуск}} [[Еден Азар|Азар]]|резултат след дузпи=5 – 4}} == Източници == <references /> [[Категория:ФК Челси по сезон]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 2015/16]] gw3di8rwxn5rbdt8aisgn0zy8ud4qr9 0 809527 11473797 11436473 2022-07-29T07:03:31Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = общественик | описание = български правист, общественик и преводач | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = 20 юни 1868 г. | роден-място = [[Копривщица]]<br>[[Османска империя]] | починал-дата = 10 януари 1934 г. | починал-място = [[София]]<br>[[Царство България]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Христо Цоков (Цанчов) Кесяков''' е български правист, общественик и преводач.<ref name="literaturensviat.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://literaturensviat.com/?p=76177 | заглавие = Христо Кесяков | достъп_дата = 11 юни 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = literaturensviat.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>Брат е на [[Иван Кесяков]]. Роден е в град [[Копривщица]]. Учи в [[Пловдив]] и [[Одрин]] в Българската католическа гимназия. През 1889 завършва право в гр. [[Лвов]], тогава в [[Полша]]. Доктор по право е и съдия, като работи последователно в Софийския окръжен съд през 1889 г. и в Апелативния съд. Избиран е и за кмет на град Копривщица (1903 – 1907 и 1912 – 1915).<ref name="literaturensviat.com"></ref> Христо Кесяков превежда от полски [[Юлиуш Словацки]], [[Адам Мицкевич]], [[Адам Асник]] и други. Сътрудничи на редица вестници и списания. Автор е на изследването „Заселване на Копривщица“, включено и издадено под съставителството на [[Евтимий Сапунджиев]] в „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ по случай 50 години от [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1926 година. <ref name="literaturensviat.com"></ref>Умира в град Пловдив. == Дарителство == През 1932 г. е предадено с писмо завещанието на Христо Кесяков до председателя на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], с което д-р Иван Кесяков, по това време член на Управителния съвет на [[Български червен кръст|БЧК]] съобщава волята на брат си Христо и сестра им Мария Кесякова да бъде образуван дарителски фонд „Кесяков“. По волята на тримата дарители, приходите трябва да отиват за да се учредят награди за трудове с историческа тематика на български и полски език, които спомагат за опознаването на народите, както и за трудове, посветени на дейността на писателя [[Михаил Чайковски]]. Първата награда, връчена от фонда е на Анастасия Ганчева-Зографова през 1934 г. за превода и на произведението „Иридион“ от [[Зигмунт Крашински]] от полски на български език.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/dora-gabe-e-sred-nagrazhdavanite-ot-fond-kesiakov-6048524 | заглавие = Дора Габе е сред награждаваните от фонд „Кесяков“ | достъп_дата = 30 юни 2022 | фамилно_име = Друмева | първо_име = Евгения | автор_препратка = | съавтори = | дата = 17 януари 2016 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Издания == * {{cite book | title = Стари пътувания презъ България | last = Кесяков | first = Христо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1894 | edition = | publisher = Държавна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/2675157-stari-patuvaniya-preza-balgariya | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = Вълко и Стоянъ Тодорови Чалъкови Потекло, животъ и дейностъ | last = Кесяков | first = Христо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Добруджа | location = Пловдив | isbn = | doi = | pages = | url = https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/1982438-valko-i-stoyana-todorovi-chalakovi | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Кесяков, Христо}} [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Кметове на Копривщица]] iojz92ojp42p6z55bn0vna5rdbi9gca 11473800 11473797 2022-07-29T07:08:07Z Luxferuer 25980 /* Източници */ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = общественик | описание = български правист, общественик и преводач | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = 20 юни 1868 г. | роден-място = [[Копривщица]]<br>[[Османска империя]] | починал-дата = 10 януари 1934 г. | починал-място = [[София]]<br>[[Царство България]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Христо Цоков (Цанчов) Кесяков''' е български правист, общественик и преводач.<ref name="literaturensviat.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://literaturensviat.com/?p=76177 | заглавие = Христо Кесяков | достъп_дата = 11 юни 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = literaturensviat.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>Брат е на [[Иван Кесяков]]. Роден е в град [[Копривщица]]. Учи в [[Пловдив]] и [[Одрин]] в Българската католическа гимназия. През 1889 завършва право в гр. [[Лвов]], тогава в [[Полша]]. Доктор по право е и съдия, като работи последователно в Софийския окръжен съд през 1889 г. и в Апелативния съд. Избиран е и за кмет на град Копривщица (1903 – 1907 и 1912 – 1915).<ref name="literaturensviat.com"></ref> Христо Кесяков превежда от полски [[Юлиуш Словацки]], [[Адам Мицкевич]], [[Адам Асник]] и други. Сътрудничи на редица вестници и списания. Автор е на изследването „Заселване на Копривщица“, включено и издадено под съставителството на [[Евтимий Сапунджиев]] в „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ по случай 50 години от [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1926 година. <ref name="literaturensviat.com"></ref>Умира в град Пловдив. == Дарителство == През 1932 г. е предадено с писмо завещанието на Христо Кесяков до председателя на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], с което д-р Иван Кесяков, по това време член на Управителния съвет на [[Български червен кръст|БЧК]] съобщава волята на брат си Христо и сестра им Мария Кесякова да бъде образуван дарителски фонд „Кесяков“. По волята на тримата дарители, приходите трябва да отиват за да се учредят награди за трудове с историческа тематика на български и полски език, които спомагат за опознаването на народите, както и за трудове, посветени на дейността на писателя [[Михаил Чайковски]]. Първата награда, връчена от фонда е на Анастасия Ганчева-Зографова през 1934 г. за превода и на произведението „Иридион“ от [[Зигмунт Крашински]] от полски на български език.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/dora-gabe-e-sred-nagrazhdavanite-ot-fond-kesiakov-6048524 | заглавие = Дора Габе е сред награждаваните от фонд „Кесяков“ | достъп_дата = 30 юни 2022 | фамилно_име = Друмева | първо_име = Евгения | автор_препратка = | съавтори = | дата = 17 януари 2016 | труд = | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Издания == * {{cite book | title = Стари пътувания презъ България | last = Кесяков | first = Христо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1894 | edition = | publisher = Държавна печатница | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://knizhen-pazar.net/products/books/2675157-stari-patuvaniya-preza-balgariya | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} * {{cite book | title = Вълко и Стоянъ Тодорови Чалъкови Потекло, животъ и дейностъ | last = Кесяков | first = Христо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2016 | edition = | publisher = Добруджа | location = Пловдив | isbn = | doi = | pages = | url = https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/1982438-valko-i-stoyana-todorovi-chalakovi | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Кесяков, Христо}} [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Български преводачи]] [[Категория:Кметове на Копривщица]] [[Категория:Български благодетели]] heaim6cw1b6lyimdobpoebiu1we1akh 3 809914 11473390 11433655 2022-07-28T15:25:55Z Carbonaro. 221440 Нова тема /* Машинен превод */ wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Anicvete!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 08:29, 17 юни 2022 (UTC) == Роза == [[Картинка:Information.svg|25п|Информация]] [[Уикипедия:Въведение|Добре дошли]] и благодаря за усилията да подобрите Уикипедия. Моля Ви обаче, когато превеждате статии или въобще текст от чужди езици, да не използвате ''единствено'' машинен превод, както бяхте направили в страницата [[:Роза]]. Машинният превод е едно добро начало, но в практически всички случаи е нужна човешка намеса, нерядко значителна. Особено силно това се отнася до статии със специфична терминология, където машинният превод нерядко създава абсурдно по смисъла си съдържание на български език. За повече информация моля, вижте страницата [[Уикипедия:Превод]]. Благодаря. [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 14:52, 27 юни 2022 (UTC) == Машинен превод == [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да въвеждате повече машинни преводи в статиите на Уикипедия. Неразбираемият им и неточен език обърква читателите и подрива доверието в енциклопедията, затова подобни редакции се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и биват премахвани. Благодаря. [[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 15:25, 28 юли 2022 (UTC) g2kym6b96yt5to8en00d00h7my72ehj 3 810453 11473951 11431549 2022-07-29T10:17:29Z Ulugbeck1 144544 Нова тема /* Благодарность */ wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, FusionStyleFX!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 09:02, 25 юни 2022 (UTC) == Благодарность == Доброго времени суток, уважаемый коллега FusionStyleFX! Позвольте выразить вам большую благодарность за создание страницы "Фин Улфхард". Я очень большой поклонник сериала "Stranger Things", и Майк Уилър - один из моих любимых персонажей. И пока я планировал делать страницу об Фин Улфхард, вы меня опередили и сделали прекрасную страницу! Это очень хорошо, большое вам спасибо! с уважением, [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] [[Потребител:Ulugbeck1|Ulugbeck1]] ([[Потребител беседа:Ulugbeck1|беседа]]) 10:17, 29 юли 2022 (UTC) ic9kp62k0jvsiedr9azdbal79wcq7be 0 810499 11473562 11469380 2022-07-28T20:55:52Z Simiboom 255781 Обновяване на информацията wikitext text/x-wiki {{Футболен отбор сезон | отбор = [[ПФК „Левски“ София|Левски (София)]] | сезон = 2022/23 | президент = {{флагче|България}} [[Наско Сираков]] | треньор = {{флагче|България}} [[Станимир Стоилов]] | треньор2 = | стадион = [[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | първенство = [[Първа професионална футболна лига 2022/23|Първа лига]] | първенство резултат = '' '' | купа1 = [[Купа на България 2022/23|Купа на България]] | купа1 резултат = '' '' | купа2 = [[Суперкупа на България 2022|Суперкупа на България]] | купа2 резултат = '' '' | купа3 = [[Лига на конференциите 2022/23|Лига на конференциите]] | купа3 резултат = '' '' | купа4 = | купа4 резултат = | купа5 = | купа5 резултат = | първенство голмайстор = | сезон голмайстор = | най-висока посещаемост = | най-ниска посещаемост = | средна посещаемост = | предишен сезон = [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2021/22|2021/22]] | следващ сезон = [[ПФК „Левски“ (София) през сезон 2023/24|2023/24]] }} '''Сезон 2022/23''' е 102-ият сезон на [[ПФК „Левски“ София|Левски (София)]] в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]. В този сезон Левски участва в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]], [[Купа на България]], [[Суперкупа на България]] и [[Лига на конференциите]]. == Първи състав == :''Данните са до 26 юни 2022 г.'' {| class="wikitable" style="text-align:left; font-size:100%; width:70%;" |- ! style="background:#00f; color:white; text-align:center;"| Номер ! style="background:#00f; color:white; text-align:center;"| Име ! style="background:#00f; color:white; text-align:center;"| Националност ! style="background:#00f; color:white; text-align:center;"| Години ! style="background:#00f; color:white; text-align:center;"| Дошъл от ! style="background:#00f; color:white; text-align:center;"| В клуба от ! style="background:#00f; color:white; text-align:center;"| Договор до |- ! colspan="10" style="background:#00f; color:white; text-align:center" | '''Вратари''' |- | 1 | [[Пламен Андреев]] | {{България}} | 17 | [[ДЮШ на ПФК Левски (София)|ДЮШ]] | 2021 | 2024 |- | 13 | [[Николай Михайлов (футболист)|Николай Михайлов]] | {{България}} | 33 | {{флагче|Кипър}} [[АК Омония Никозия|Омония Никозия]] | 2018 | 2024 |- | 99 | [[Йоан Загоров]] | {{България}} |16 | [[ДЮШ на ПФК Левски (София)|ДЮШ]] | 2021 | |- ! colspan="10" style="background:#00f; color:white; text-align:center" | '''Защитници''' |- | 2 | [[Джереми Петрис]] | {{Франция}} | 24 | {{флагче|България}} [[СФК Царско село 2015|Царско село]] | 2022 | 2023 |- | 5 | [[Келиан ван дер Каап]] | {{Нидерландия}} | 23 | {{флагче|Дания}} [[Вибор ФФ|Вибор]] | 2022 | 2024 |- | 6 | [[Цунами (футболист)|Цунами]] | {{Бразилия}} | 26 | {{флагче|Бразилия}} [[Футболен клуб Ботафого (ПБ)|Ботафого (ПБ)]] | 2022 | 2024 |- | 21 | [[Анте Блажевич]] | {{Хърватия}} | 26 | {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Железничар (Сараево)|Железничар]] | 2022 | 2024 |- | 22 | [[Патрик-Габриел Галчев]] | {{България}} | 21 | [[ДЮШ на ПФК Левски (София)|ДЮШ]] | 2020 | 2024 |- | 23 | [[Ноа Сонко Сундберг]] | {{Гамбия}} | 26 | {{флагче|Швеция}} [[Йостершунд ФК|Йостершунд]] | 2022 | 2024 |- | 33 | [[Хосе Кордоба]] | {{Панама}} | 21 | {{флагче|България}} [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър]] | 2021 | 2025 |- ! colspan="10" style="background:#00f; color:white; text-align:center" | '''Полузащитници''' |- | 4 | [[Нейтън Олдър]] | {{Кюрасао}} | 20 | {{флагче|Нидерландия}} [[ФК Гронинген|Гронинген до 21]] | 2022 | 2025 |- | 7 | [[Георги Миланов (футболист)|Георги Миланов]] | {{България}} | 30 | {{флагче|Унгария}} [[ФК Фехервар|Фехервар]] | 2021 | 2023 |- | 8 | [[Андриан Краев]] | {{България}} | 23 | {{флагче|България}} [[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър]] | 2020 | 2024 |- | 10 | [[Ивелин Попов]] | {{България}} | 34 | {{флагче|Русия}} [[ФК Сочи|Сочи]] | 2022 | 2024 |- | 14 | [[Илиян Стефанов]] | {{България}} | 23 | {{флагче|България}} [[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое]] | 2022 | 2024 |- | 27 | [[Асен Митков]] | {{България}} | 17 | [[ДЮШ на ПФК Левски (София)|ДЮШ]] | 2021 | 2024 |- | 30 | [[Филип Кръстев]] | {{България}} | 20 | {{флагче|Белгия}} [[Ломмел СК|Ломмел]] | 2022 | 2023 |- | 71 | [[Антоан Стоянов]] | {{България}} | 17 | [[ДЮШ на ПФК Левски (София)|ДЮШ]] | 2021 | 2024 |- | 88 | [[Марин Петков (футболист)|Марин Петков]] | {{България}} | 18 | [[ДЮШ на ПФК Левски (София)|ДЮШ]] | 2020 | 2024 |- ! colspan="10" style="background:#00f; color:white; text-align:center" | '''Нападатели''' |- | 11 | [[Здравко Димитров (футболист)|Здравко Димитров]] | {{България}} | 23 | {{флагче|България}} [[ПФК Септември (София)|Септември (София)]] | 2019 | 2023 |- | 17 | [[Уелтон]] | {{Бразилия}} | 24 | {{флагче|Бразилия}} [[Футболен клуб Ботафого (ПБ)|Ботафого (ПБ)]] | 2022 | 2025 |- | 18 | [[Роналдо (футболист, р. 2000)|Роналдо]] | {{Бразилия}} | 21 | {{флагче|Бразилия}} [[Ешпорте Клубе Баия|Баия]] | 2022 | 2025 |- | 19 | [[Билал Бари]] | {{Мароко}} | 24 | {{флагче|България}} [[ФК Монтана|Монтана]] | 2021 | 2024 |- |} == Трансфери == === Взети === {| class="wikitable" ! style="background:; color:black;" |'''Номер''' ! style="background:; color:black;" |'''Позиция''' ! style="background:; color:black;" |'''Националност''' ! style="background:; color:black;" |'''Име''' ! style="background:; color:black;" |'''Години''' ! style="background:; color:black;" |'''Дошъл от''' ! style="background:; color:black;" |'''Договор до''' ! style="background:; color:black;" | |- | 2 | [[Защитник]] | {{Франция}} | style="text-align:left;"| [[Джереми Петрис]] | 24 | style="text-align:left;"| {{флагче|България}} [[СФК Царско село 2015|Царско село]] | 2023 | <ref>[https://levski.bg/%d0%bf%d1%84%d0%ba-%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0-%d1%81-%d0%b6%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b8-%d0%bf%d0%b5%d1%82%d1%80%d0%b8%d1%81/ „ПФК ЛЕВСКИ“ ПОДПИСА С ЖЕРЕМИ ПЕТРИС] </ref> |- | 4 | [[Полузащитник]] | {{Кюрасао}} | style="text-align:left;"| [[Нейтън Олдър]] | 20 | style="text-align:left;"| {{флагче|Нидерландия}} [[ФК Гронинген|Гронинген до 21]] | 2025 | <ref>[https://levski.bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D1%81-%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%82%D1%8A%D0%BD-%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D1%8A%D1%80/ „ПФК ЛЕВСКИ“ ПОДПИСА С НЕЙТЪН ОЛДЪР] </ref> |- | 10 | [[Полузащитник]] | {{България}} | style="text-align:left;"| [[Ивелин Попов]] | 34 | style="text-align:left;"| {{флагче|Русия}} [[ФК Сочи|Сочи]] | 2024 | <ref>[https://dsport.bg/oficialno-ivelin-popov-podpisa-s-levski.html Официално: Ивелин Попов подписа с Левски] </ref> |- | 18 | [[Нападател (футбол)|Нападател]] | {{Бразилия}} | style="text-align:left;"| [[Роналдо (футболист, р. 2000)|Роналдо]] | 21 | style="text-align:left;"| {{флагче|Бразилия}} [[Ешпорте Клубе Баия|Баия]] | 2025 | <ref>[https://dsport.bg/ronaldo-podpisa-s-levski~85076.html Роналдо подписва с Левски]</ref> |- | 21 | [[Защитник (футбол)|Защитник]] | {{Хърватия}} | style="text-align:left;"| [[Анте Блажевич]] | 26 | style="text-align:left;"| {{флагче|Босна и Херцеговина}} [[ФК Железничар (Сараево)|Железничар]] | 2024 | <ref>[https://sportal.bg/news-2022052813473920810 Официално: Левски подписа с Анте Блажевич]</ref> |- | 33 | [[Защитник (футбол)|Защитник]] | {{Панама}} | style="text-align:left;"| [[Хосе Кордоба]] | 20 | style="text-align:left;"| {{флагче|България}} [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър]] | 2025 | <ref>[https://levski.bg/%D0%BF%D1%84%D0%BA-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D1%81-%D1%85%D0%BE/ „ПФК ЛЕВСКИ“ ПОДПИСА НОВ ДОГОВОР С ХОСЕ КОРДОБА]</ref> |- |} === Напуснали === {| class="wikitable" ! style="background:; color:black;" |'''Номер''' ! style="background:; color:black;" |'''Позиция''' ! style="background:; color:black;" |'''Националност''' ! style="background:; color:black;" |'''Име''' ! style="background:; color:black;" |'''Години''' ! style="background:; color:black;" |'''Отишъл в''' ! style="background:; color:black;" | |- | 4 | [[Защитник (футбол)|Защитник]] | {{България}} | style="text-align:left;"| [[Иван Горанов (футболист)|Иван Горанов]] | 30 | style="text-align:left;"| {{флагче|Белгия}} [[Роаял Шарльороа СК|Шарльороа]] | <ref>[https://levski.bg/%d0%b1%d0%bb%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bc-%d1%82%d0%b8-%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd-%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2/ БЛАГОДАРИМ ТИ, ИВАН ГОРАНОВ]</ref> |- | 10 | [[Полузащитник]] | {{България}} | style="text-align:left;"| [[Радослав Цонев]] | 27 | style="text-align:left;"| | <ref>[https://gong.bg/bg-football/efbet-liga/multimedia/video/oficialno-levski-se-razdeli-s-radoslav-conev-686354 Официално: Левски се раздели с Радослав Цонев] </ref> |- | 20 | [[Полузащитник]] | {{България}} | style="text-align:left;"| [[Димитър Костадинов (футболист)|Димитър Костадинов]] | 22 | style="text-align:left;"| {{флагче|България}} [[ПФК Септември (София)|Септември (София)]] | <ref>[https://sportal.bg/news-2022061307153286469 Отстранен от Левски се разбра със Септември (София)]</ref> |- | 91 | [[Защитник (футбол)|Защитник]] | {{Швейцария}} | style="text-align:left;"| [[Драган Михайлович]] | 30 | style="text-align:left;"| | <ref>[https://dsport.bg/levski-i-dragan-oficialno-se-razdeliha~84439.html Левски и Драган официално се разделиха] </ref> |- |} == Приятелски срещи == {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !Дата !Стадион !Съперник !Резултат !Голмайстори |-style="background:#FFFFCC |18 юни 2022 г. | [[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] |[[ПФК Септември (София)|Септември (София)]] | [https://levski.bg/%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b8-%d1%81%d0%b5%d0%bf%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%88%d0%b8%d1%85%d0%b0-11/ 1–1] | [[Билал Бари|Бари]] {{гол|37|}} |- |-style="background:#CCFFCC |22 юни 2022 г. | [[Искър (стадион)|Искър]] | [[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]] | [https://levski.bg/%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%b8-%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bd-%d1%81-21// 2–1] | [[Роналдо (футболист, р. 2000)|Роналдо]] {{гол|3|}}, {{гол|6|}} |- |-style="background:#CCFFCC |25 юни 2022 г. | [[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | {{флагче|Северна Македония}} [[ФК Академия „Пандев“|Академия „Пандев“]] | [https://levski.bg/%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%87%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%ba%d1%83%d0%bf%d0%b0-%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d1%81%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%bb/ 3–1] | [[Роналдо (футболист, р. 2000)|Роналдо]] {{гол|6|}}, [[Билал Бари|Бари]] {{гол|34|}}, {{гол|70|}} |- |-style="background:#CCFFCC |29 юни 2022 г. | [[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | [[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] | [https://levski.bg/%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%b8-%d0%bb%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%b2-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%8f-7/ 2–1] | [[Марин Петков (футболист)|Петков]] {{гол|45+3}}, [[Билал Бари|Бари]] {{гол|84}} |- |-style="background:#CCFFCC |5 юли 2022 г. | [[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | [[СФК Етър (Велико Търново)|Етър (Велико Търново)]] | [https://levski.bg/%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%b8-%d0%b5%d1%82%d1%8a%d1%80-%d1%81-50-%d0%b2-%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%bb/ 5–0] | [[Уелтон]] {{гол|58}}, [[Роналдо (футболист, р. 2000)|Роналдо]] {{гол|64|}}, {{гол|71|}}, [[Билал Бари|Бари]] {{гол|82|}}, {{гол|90+3|}} |- |} == Първа лига == {{основна|Първа професионална футболна лига 2022/23}} {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !Кръг !Дата !Съперник !Стадион !Резултат !Голмайстори !Зрители |- bgcolor=#FFCCCC |1 |9 юли 2022 г. |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ФК ЦСКА 1948]] |[[Бистрица (стадион)|Бистрица]] | [https://levski.bg/%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d1%81-%d0%b7%d0%b0%d0%b3%d1%83%d0%b1%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8/„ЛЕВСКИ“ 1–0] | | 800 |- bgcolor=#CCFFCC |2 |16 юли 2022 г. |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] |[[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | [https://levski.bg/%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%b8-%d1%81%d0%bf%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b0%d0%ba-%d0%b2%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d1%81-50/ 5–0] | [[Филип Кръстев|Кръстев]] {{гол|40|д.}}, {{гол|87|}}, [[Билал Бари|Бари]] {{гол|69|}}, {{гол|83|}}, [[Марин Петков (футболист)|Петков]] {{гол|90+3|}} |4 442 |- bgcolor= |3 |24 юли 2022 г. |[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] |[[Славия (стадион)|Александър Шаламанов]] | | | |- bgcolor= |4 |1 август 2022 г. |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] |[[Тича (стадион)|Тича]] | | | |- bgcolor= |5 |6 август 2022 г. |[[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]] |[[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | | | |- bgcolor= |6 |13 август 2022 г. |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] |[[Хювефарма Арена]] | | | |- bgcolor= |7 |20 август 2022 г. |[[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]] |[[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | | | |- bgcolor= |8 |27 август 2022 г. |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]] |[[Христо Ботев (стадион, Враца)|Христо Ботев]] | | | |- bgcolor= |9 |3 септември 2022 г. |[[ФК Арда|Арда (Кърджали)]] |[[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | | | |- bgcolor= |10 |10 септември 2022 г. |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] |[[Локомотив (стадион, София)|Локомотив]] | | | |- bgcolor= |11 |17 септември 2022 г. |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |[[Национален стадион „Васил Левски“]] | | | |- bgcolor= |12 |1 октомври 2022 г. |[[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]] |[[Берое (стадион)|Берое]] | | | |- bgcolor= |13 |8 октомври 2022 г. |[[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |[[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | | | |- bgcolor= |14 |15 октомври 2022 г. |[[ПФК Септември (София)|Септември (София)]] |[[Национален стадион „Васил Левски“]] | | | |- bgcolor= |15 |22 октомври 2022 г. |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |[[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | | | |- bgcolor= |16 |29 октомври 2022 г. |[[ФК Централен спортен клуб на армията 1948 (София)|ФК ЦСКА 1948]] |[[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | | | |- bgcolor= |17 |5 ноември 2022 г. |[[ФК Спартак (Варна)|Спартак (Варна)]] |[[Спартак (стадион, Варна)|Спартак]] | | | |- bgcolor= |18 |12 ноември 2022 г. |[[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] |[[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | | | |- bgcolor= |19 |19 ноември 2022 г. |[[ПФК Черно море (Варна)|Черно море (Варна)]] |[[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | | | |- bgcolor= |20 | |[[ОФК Пирин (Благоевград)|Пирин (Благоевград)]] |[[Христо Ботев (стадион, Благоевград)|Христо Ботев]] | | | |- bgcolor= |21 | |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] |[[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | | | |- bgcolor= |22 | |[[ФК Хебър (Пазарджик)|Хебър (Пазарджик)]] |[[Национален стадион „Васил Левски“]] | | | |- bgcolor= |23 | |[[ПОФК Ботев (Враца)|Ботев (Враца)]] |[[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | | | |- bgcolor= |24 | |[[ФК Арда|Арда (Кърджали)]] |[[Дружба (стадион, Кърджали)|Арена Арда]] | | | |- bgcolor= |25 | |[[ФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] |[[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | | | |- bgcolor= |26 | |[[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] |[[Национален стадион „Васил Левски“]] | | | |- bgcolor= |27 | |[[ПФК „Берое“ (Стара Загора)|Берое (Стара Загора)]] |[[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | | | |- bgcolor= |28 | |[[ПФК „Ботев“ (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] |Футболен комплекс Ботев 1912 | | | |- bgcolor= |29 | |[[ПФК Септември (София)|Септември (София)]] |[[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | | | |- bgcolor= |30 | |[[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] |[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Локомотив]] | | | |} == Купа на България == {{основна|Купа на България 2022/23}} == Суперкупа на България == {{основна|Суперкупа на България 2022}} {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !Дата !Съперник !Стадион !Резултат !Голмайстори !Зрители |- bgcolor= | 2022 |[[ПФК Лудогорец 1945|Лудогорец (Разград)]] |[[Национален стадион „Васил Левски“]] | | | |} == Лига на конференциите == {{основна|Лига на конференциите 2022/23}} === Втори квалификационен кръг === {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !Mач !Дата !Съперник !Стадион !Резултат !Голмайстори !Зрители |- bgcolor=#CCFFCC |1-ви | 21 юли 2022 г. | {{флагче|Гърция}} [[ФК ПАОК|ПАОК]] |[[Виваком Арена - Георги Аспарухов (стадион)|Виваком Арена - Георги Аспарухов]] | [https://levski.bg/%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%b8-%d0%bf%d0%b0%d0%be%d0%ba-%d1%81-20/ 2–0] | [[Уелтон]] {{гол|1}}, [[Билал Бари|Бари]] {{гол|19|}} |14 123 |- bgcolor=#FFFFCC |2-ри | 28 юли 2022 г. | {{флагче|Гърция}} [[ФК ПАОК|ПАОК]] |[[Тумба (стадион)|Тумба]] |[https://levski.bg/11-%d0%b8-%d1%82%d1%80%d0%b8%d1%83%d0%bc%d1%84-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d1%83%d0%bc%d0%b1%d0%b0/ 1–1] | [[Роналдо (футболист, р. 2000)|Роналдо]] {{гол|25|}} |15 000 |} === Трети квалификационен кръг === {| class="wikitable" style="text-align:center" |- !Mач !Дата !Съперник !Стадион !Резултат !Голмайстори !Зрители |- bgcolor= |1-ви | 4 август 2022 г. | {{флагче|Малта}} [[Хамрун Спартанс]] | | | | |- bgcolor= |2-ри | 11 август 2022 г. | {{флагче|Малта}} [[Хамрун Спартанс]] | | | | |} == Източници == <references/> == Външни препратки == * [https://levskisofia.info/season-2022-2023/ Статистика за ПФК Левски (София) през сезон 2022/23 в levskisofia.info] {{fb старт}}{{ПФК Левски (София)}}{{fb край}} [[Категория:ПФК Левски (София) през сезоните]] [[Категория:Футболни отбори през сезон 2022/23]] [[Категория:Сезон 2022/23 във футбола]] po3dd0jpc5m7a0kmumz8aarmlzaq2a2 0 810910 11473448 11470208 2022-07-28T17:02:56Z FusionStyleFX 309697 wikitext text/x-wiki {{Личност | име-оригинал =Александър | категория = влогър | описание = | портрет =טכנובלייד עם המיליונים.jpg | портрет-описание = | име-рождено = | роден-място = [[Сан Франциско]], [[Калифорния]] | починал-място = [[Сан Франциско]], [[Калифорния]] | националност = {{флагче с име|САЩ}} | религия = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | род = | баща = | майка = | брак = | партньор = | деца = | подпис = | портал = |починал-дата={{Дата на смърт и години|2022|6|30|1999|6|1}}|пол=мъж|роден-дата={{Дата на раждане|1999|6|1}}}} '''Александър''', по-известен като '''Technoblade''', е [[САЩ|американски]] [[ютюбър]]. Той е известен със своите [[Minecraft]] видеа и [[Стриймове|стриймове на живо]], както и с участието си в Dream SMP. От юли 2022 каналът на Technoblade има повече от 14 милиона абонати. Той почива през юни 2022 от рак. == Детство == Александър споделя в „[[Туитър]]“, че живее в [[Сан Франциско]]. Той страда от [[синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност]]. == Кариера == Александър създава „Ютюб“ канала Technoblade на 28 октомври 2013 г. Неговото съдържание е базирано основно върху видеоиграта ''[[Minecraft]]'' и посещава световноизвестния сървър [[Hypixel]]. Миниигрите на Hypixel като [[BedWars]] и [[SkyBlock]] също са обект на по-голямата част от съдържанието на канала. Неговата популярност се покачва сериозно през 2019 г. заради многобройни победи в турнамента на Keemstars „Minecraft Monday“. От време на време участва в турнамента Minecraft Championship с други ютюбъри и е описан от Кейл Майкъл от Dot Esports като „един от най-добрите играчи на Minecraft в създаването на пространствено съдържание, особено когато става дума за PvP (играч срещу играч) събития“. Александър също е част от Dream SMP сървъра като една от най-изтъкнатите фигури. Към момента на смъртта му 30 юни 2022 г. неговият канал в „Ютюб“ наброява 10,8 милиона абонати. Александър има съперничество на приятелски начала с колега Minecraft ютюбър [[Dream]], основател на Dream SMP. Оспорва се кой от двамата да бъде удостоен с титлата „Най-добър Minecraft играч“ в цялата фенбаза. В отговор на диагностицирането на Александър с [[рак (болест)|рак]] в края на август през 2021 г. Dream дарява 21 409 долара за онкоболни. == Личен живот == Голяма част от личния живот на Александър остава неизвестна. По негово собствено признание той казва, че се е пошегувал със своите зрители, подвеждайки ги с неверни подробности около личния си живот и веднъж заблудил публиката си, че името му е „Дейв“. Този псевдоним е приет като неговото истинско име преди видеото, обявяващо смъртта му. Битката на Александър с рака е по-рано разгласена сред неговата фенбаза. На 28 август 2021 г. е качено видео, разкриващо, че той е диагностициран със [[сарком]] след продължителни болки в дясната си ръка. [[Химиотерапия]]та и [[радиотерапия]]то се оказват неуспешни, след като терапевтът заявява, че ръката му евентуално ще бъде ампутирана. През декември 2021 г. Technoblade се подлага успешно на операция за спасяване на крайника. == Смърт == На 30 юни 2022 г. е качено видео в „Ютюб“ канала на Technoblade, в което баща му обявява, че е починал, след като губи битката с [[метастаза|метастазиралия]] рак. Той прочита послание от сина му, написано в последните часове преди смъртта му, в което Technoblade заявява, че приходите от мърчандайзинга ще отидат към фондация „Саркома“. Видеото приключва с писмо от майката на Technoblade. == Вижте също == * [https://www.youtube.com/c/Technoblade Каналът на Technoblade] в [https://youtube.com/ YouTube] * [https://www.youtube.com/channel/UCV--8wtuGo3vMtIdeq4j3w Вторият канал на Technoblade] в [https://youtube.com/ YouTube] * [https://technoblade.com/ Официален сайт] [[Категория:Американски влогъри]] l63ql4nvhtd4okmz0kap0bhvadzjmtq 0 811117 11473722 11449706 2022-07-29T03:55:38Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове wikitext text/x-wiki {{редактирам}} [[Файл:Poster - Gone With the Wind 01.jpg|мини|250px|В продължение на двадесет и пет години ''[[Отнесени от вихъра (филм)|Отнесени от вихъра]]'' държи рекорда за най-касов филм и, коригиран с инфлацията, печели повече от всеки друг филм.]] [[Филм]]ите генерират от няколко потока приходи, включително от [[киносалон]]и, домашно видео, права за телевизионно излъчване и мърчандайзинг. Печалбите в киносалоните обаче са основният за търговските приходи при оценката на успеха на даден филм, най-вече поради наличието на данни в сравнение с цифрите за продажби на домашно видео и права за излъчване, но също и поради историческата практика. В списъка са включени класации на най-печелившите в [[боксофис]]а (класирани както по номиналната, така и по реалната стойност на техните приходи), диаграма на най-касовите филми по календарна година, времева линия, показваща прехода на най-касовите филмови записи и класация на най-касовите филмови франчайзи и сериали. Традиционно [[военен филм|военните филми]], [[мюзикъл]]ите и историческите драми са най-популярните жанрове, но франчайзинг филмите са сред най-добрите за 21 век. Наблюдава се силен интерес към жанра на супергероите, като десет филма от [[Киновселена на Марвел|Киновселената на Марвел]] са сред най-печелившите. Най-успешният филм за супергерои, ''[[Отмъстителите: Краят]]'', също е вторият най-касов филм в класацията за номинални приходи и има общо четири филма, базирани на комиксите за [[Отмъстителите (комикси)|Отмъстителите]], класирани в топ двадесет. Други адаптации на [[Марвел Комикс]] също имат успех като филмите за Спайдър-мен и [[Х-Мен (филмова поредица)|Х-Мен]], докато филмите, базирани на Батман и Супермен от [[Ди Си Комикс]], като цяло се представят добре. ''[[Междузвездни войни]]'' също е представена в класацията за номинални приходи с пет филма, докато франчайзите ''[[Хари Потър (филмова поредица)|Хари Потър]]'', ''Джурасик парк'' и ''[[Карибски пирати (филмова поредица)|Карибски пирати]]'' заемат видни места в класацията. Въпреки че класацията на номиналните приходи е доминирана от филми, адаптирани от вече съществуващи и продължения, тя се оглавява от ''[[Аватар (филм)|Аватар]]'', който е оригинална творба. Анимационните семейни филми се представят постоянно добре, като филмите на [[Уолт Дисни Студиос|Дисни]] се радват на доходоносни преиздания преди ерата на домашното видео. Дисни също се радва на по-късен успех с филми като ''[[Замръзналото кралство]]'' и [[Замръзналото кралство 2|неговото продължение]], ''[[Зоотрополис]]'' и ''[[Цар лъв]]'' (с [[Цар лъв (филм, 2019)|компютърно анимирания си римейк]] като най-касовия анимационен филм), както и с марката си [[Пиксар]] с филмите ''[[Феноменалните 2]]'', ''[[Играта на играчките 3]]'' и ''[[Играта на играчките: Пътешествието|4]]'' и ''[[Търсенето на Дори]]'' са най-добри. Отвъд анимацията на Дисни и Пиксар, поредиците ''[[Аз, проклетникът (поредица)|Аз, проклетникът]]'', ''[[Шрек (поредица)|Шрек]]'' и ''[[Ледена епоха (поредица)|Ледена епоха]]'' жънат голям успех. Въпреки че инфлацията е ерозирала постиженията на повечето филми от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век, има франчайзи от този период, които все още са активни. Освен франчайзите за ''Междузвездни войни'' и ''Супермен'', филмите за ''Джеймс Бонд'' и ''Годзила'' все още се пускат периодично; и четирите са сред най-касовите франчайзи. Някои от по-старите филми, които държаха рекорда за най-печеливши филми, все още имат респектиращи приходи според днешните стандарти, но вече не се конкурират числено с днешните най-печеливши в епохата на много по-високи индивидуални цени на билетите. Когато обаче тези цени се коригират спрямо инфлацията, тогава ''[[Отнесени от вихъра (филм)|Отнесени от вихъра]]'' – който e най-касовият филм за двадесет и пет години – все още е най-касовият филм на всички времена. Всички брутни суми в списъка са изразени в [[щатски долар]]и по тяхната номинална стойност, освен когато е посочено друго. == Най-печеливши филми == Със световен боксофис приходи от над 2,8 милиарда долара, ''[[Аватар (филм)|Аватар]]'' е обявен за „най-касовия“ филм, но подобни твърдения обикновено се отнасят само за приходите в кината и не вземат предвид приходите от домашно видео и телевизия, които могат да формират значителна част от приходите на филма. След като се вземат предвид приходите от домашно забавление, не е ясно кой филм е най-успешният. ''[[Титаник (филм, 1997)|Титаник]]'' печели 1,2 милиарда долара от продажби и отдаване под наем на видео и DVD<ref>[https://variety.com/2006/legit/news/movies-aren-t-the-only-b-o-monsters-1117935611/ Movies aren’t the only B.O. monsters]</ref> в допълнение към 2,2 милиарда долара, които събира в кината. Въпреки че не са налични пълни данни за продажбите на ''Аватар'', той печели 345 милиона долара от продажбата на шестнадесет милиона [[DVD]] и [[Blu-ray]] издания в Северна Америка<ref>[https://www.the-numbers.com/movie/Avatar#tab=video-sales "Avatar – Video Sales"]</ref> и в крайна сметка са продадени общо тридесет милиона DVD и Blu-ray издания на филма в световен мащаб.<ref>[https://www.economist.com/briefing/2011/03/17/unkind-unwind Unkind unwind]</ref> След отчитане на приходите от домашно видео и двата филма са спечелили над 3 милиарда долара всеки. Правата за телевизионно излъчване също допринасят значително към приходите на филма, като филмът често печели до 20-25% от кино боксофиса за няколко телевизионни излъчвания в допълнение към приходите от платено гледане по стрийминг платформите;<ref>Vogel, Harold L. (2010). Entertainment Industry Economics: A Guide for Financial Analysis. Cambridge University Press. p. 224. ISBN 978-1-107-00309-5. Most pictures would likely receive 20% to 25% of theatrical box office gross for two prime-time network runs.</ref> ''Титаник'' печели още 55 милиона долара от правата за излъчване по [[Ен Би Си]] и [[Хоум Бокс Офис|HBO]], което се равнява на около 9% от брутните приходи в Северна Америка.<ref>[https://variety.com/2006/legit/news/movies-aren-t-the-only-b-o-monsters-1117935611/ Movies aren’t the only B.O. monsters]</ref> Когато един филм е силно използван като търговска собственост, неговите допълнителни приходи могат да намалят приходите му от директни продажби на филма.<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/1646640.stm How films make money]</ref> ''[[Цар лъв]]'' (1994) печели над 2 милиарда долара в боксофиси и продажби на домашно видео,<ref>[https://variety.com/2006/legit/news/movies-aren-t-the-only-b-o-monsters-1117935611/ Movies aren’t the only B.O. monsters]</ref> но това бледнее в сравнение с 8 милиарда долара, спечелени в боксофисите по света от театралната адаптация.<ref>[https://www.forbes.com/sites/leeseymour/2017/12/18/the-lion-king-is-making-more-money-for-disney-than-star-wars/#268447731ff0 Over The Last 20 Years, Broadway's 'Lion King' Has Made More Money For Disney Than 'Star Wars']</ref> [[Мърчандайзинг]]ът също може да бъде изключително доходоносен: ''Цар лъв'' също продаде стоки за 3 милиарда долара,<ref>[https://www.bloomberg.com/news/articles/1998-02-15/the-entertainment-glut "The Entertainment Glut"]</ref> докато ''[[Колите]]'' на Пиксар — който печели 462 милиона долара приходи от киносалони и е скромен хит в сравнение с [[Списък с филмите на „Пиксар“|други филми на същото студио]]<ref>[https://www.boxofficemojo.com/ "Pixar – Worldwide (Unadjusted)"]</ref> — генерира глобален мърчандайзинг продажби от над 8 милиарда долара през петте години след пускането си през 2006 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20110319190512/http://www.hollywoodreporter.com/news/disney-cars-has-crossed-8-99438 Disney: 'Cars' Has Crossed $8 Billion in Global Retail Sales]</ref><ref>[https://www.latimes.com/business/la-xpm-2011-jun-21-la-fi-ct-cars2-20110621-story.html Merchandise sales drive Pixar’s ‘Cars’ franchise]</ref> Пиксар има още един огромен хит с ''[[Играта на играчките 3]]'', който генерира почти 10 милиарда долара продажби в допълнение към 1 милиард долара, които спечели в боксофиса.<ref>[https://www.bloomberg.com/news/articles/2014-11-07/more-disney-fun-and-games-with-toy-story-4-in-2017 "More Disney Fun and Games With 'Toy Story 4' in 2017"]</ref> В тази класация филмите са класирани според приходите от киносалоните по тяхната номинална стойност, заедно с най-високите позиции, които са достигнали. Общо пет филма са спечелили над 2 милиарда долара в световен мащаб, като ''Аватар'' е класиран на първо място. Всички филми са имали прожекция в кината (включително повторни издания) през 21-ви век и филми, които не са играни през този период, не се появяват в класацията поради инфлацията на цените на билетите, броя на населението и тенденциите за закупуване на билети, които не са разглеждани. {| class="wikitable sortable centered" |+ Най-печеливши филми<ref>[https://www.boxofficemojo.com/chart/top_lifetime_gross/?area=XWW Top Lifetime Grosses]</ref> |- bgcolor="#CCCCCC" ! Ранг || Връх || Заглавие || Бруто в световен мащаб || Година || Източници |- |1 |1 |''[[Аватар (филм)|Аватар]]'' |$2,847,397,339 |2009 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0499549/ Avatar (2009)]</ref> |- |2 |1 |''[[Отмъстителите: Краят]]'' |$2,797,501,328 |2019 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt4154796/ Avengers: Endgame (2019)]</ref> |- |3 |1 |''[[Титаник (филм, 1997)|Титаник]]'' |$2,187,535,296 |1997 |<ref>[https://web.archive.org/web/20191027003338/https://www.boxofficemojo.com/title/tt0120338/ Titanic (1997)]</ref> |- |4 |3 |''[[Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда|Междузвездни войни: Силата се пробужда]]'' |$2,068,223,624 |2015 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt2488496/ Star Wars: Episode VII - The Force Awakens (2015)]</ref> |- |5 |4 |''[[Отмъстителите: Война без край]]'' |$2,048,359,754 |2018 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt4154756/ Avengers: Infinity War (2018)]</ref> |- |6 |6 |''[[Спайдър-Мен: Няма път към дома]]'' |$1,901,232,550 |2021 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt10872600/?ref_=bo_gr_ti Spider-Man: No Way Home (2021)]</ref> |- |7 |3 |''[[Джурасик свят]]'' |$1,671,537,444 |2015 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0369610/ Jurassic World (2015)]</ref> |- |8 |7 |''[[Цар лъв (филм, 2019)|Цар лъв]]'' |$1,656,943,394 |2019 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt6105098/ The Lion King (2019)]</ref> |- |9 |3 |''[[Отмъстителите (филм, 2012)|Отмъстителите]]'' |$1,518,812,988 |2012 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0848228/ The Avengers (2012)]</ref> |- |10 |4 |''[[Бързи и яростни 7]]'' |$1,516,045,911 |2015 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt2820852/ Furious 7 (2015)]</ref> |- |11 |10 |''[[Замръзналото кралство 2|Замръзналото кралство II]]'' |$1,450,026,933 |2019 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt4520988/?ref_=bo_gr_ti Frozen II (2019)]</ref> |- |12 |5 |''[[Отмъстителите: Ерата на Ултрон]]'' |$1,402,809,540 |2015 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt2395427/ Avengers: Age of Ultron (2015)]</ref> |- |13 |9 |''[[Черната пантера (филм)|Черната пантера]]'' |$1,347,280,838 |2018 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt1825683/ Black Panther (2018)]</ref> |- |14 |3 |''[[Хари Потър и даровете на смъртта: втора част|Хари Потър и Даровете на смъртта – част 2]]'' |$1,342,025,430 |2011 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt1201607/ Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2 (2011)]</ref> |- |15 |9 |''[[Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи|Междузвездни войни: Последните джедаи]]'' |$1,332,539,889 |2017 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt2527336/ Star Wars: Episode VIII - The Last Jedi (2017)]</ref> |- |16 |12 |''[[Джурасик свят: Рухналото кралство]]'' |$1,309,484,461 |2018 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt4881806/ Jurassic World: Fallen Kingdom (2018)]</ref> |- |17 |5 |''[[Замръзналото кралство]]'' |$1,290,000,000{{efn|Box Office Mojo спря да актуализира основния приход за ''Замръзналото кралство'' през август 2014 г., докато все още филмът се излъчва по киносалоните. Общата сума, посочена тук, включва последващи печалби в Япония, Нигерия, Испания, Обединеното кралство и Германия до края на 2015 г., но пропуска печалбите в Турция, Исландия, Бразилия и Австралия (2016 г.), които възлизат на няколкостотин хиляди долара. Общата сума е закръглена до 1 милион долара, за да се компенсира числовата неточност. Филмът е преиздаден в Обединеното кралство през декември 2017 г., като ''[[Замръзналото кралство: Коледа с Олаф]]'' печели допълнителни $2,3 милиона.}} |2013 |<ref>[https://web.archive.org/web/20140809232736/http://www.boxofficemojo.com/movies/?page=intl&id=frozen2013.htm Frozen (2013)]</ref> |- |18 |10 |''[[Красавицата и Звяра (филм, 2017)|Красавицата и Звяра]]'' |$1,263,521,126 |2017 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt2771200/ Beauty and the Beast (2017)]</ref> |- |19 |15 |''[[Феноменалните 2]]'' |$1,242,805,359 |2018 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt3606756/ Incredibles 2 (2018)]</ref> |- |20 |11 |''[[Бързи и яростни 8]]'' |$1,238,764,765{{efn|В случая с ''Бързи и яростни 8'' брутната печалба е от архивирана версия на Box Office Mojo, след като са открити нередности в текущата цифра. Продължаващите седмични спадове в общите количества за няколко държави - Аржентина е най-засегнатата - водят до спад в общата сума в световен мащаб. С оглед на това, което изглежда като отклонение в източника, е предоставена предишна цифра.}} |2017 |<ref>[https://web.archive.org/web/20170822151827/https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=furious8.htm The Fate of the Furious (2017)]</ref> |- |21 |5 |''[[Железният човек 3]]'' |$1,214,811,252 |2013 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt1300854/ Iron Man 3 (2013)]</ref> |- |22 |22 |''[[Топ Гън: Маверик]]'' |$1,183,606,000 |2022 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt1745960/?ref_=bo_gr_ti Top Gun: Maverick (2022)]</ref> |- |23 |10 |''[[Миньоните]]'' |$1,159,398,397 |2015 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt2293640/ Minions (2015)]</ref> |- |24 |12 |''[[Първият отмъстител: Войната на героите]]'' |$1,153,329,473 |2016 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt3498820/ Captain America: Civil War (2016)]</ref> |- |25 |20 |''[[Аквамен (филм)|Аквамен]]'' |$1,148,485,886 |2018 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt1477834/ Aquaman (2018)]</ref> |- |26 |2 |''[[Властелинът на пръстените: Завръщането на краля]]'' |$1,146,030,912 |2003 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0167260/ The Lord of the Rings: The Return of the King (2003)]</ref> |- |27 |24{{efn|Първоначалната печалба на ''Властелинът на пръстените: Завръщането на краля'' е коригирана през 2019 г. Резултатът от тази корекция е, че ''Спайдър-Мен: Далече от дома'', ''Капитан Марвел'' и ''Трансформърс: От тъмната страна на луната'' заемат една позиция надолу от показаното в придружаващия източник.}} |''[[Спайдър-Мен: Далече от дома]]'' |$1,131,927,996 |2019 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt6320628/ Spider-Man: Far from Home (2019)]</ref> |- |28 |23{{efn|Първоначалната печалба на ''Властелинът на пръстените: Завръщането на краля'' е коригирана през 2019 г. Резултатът от тази корекция е, че ''Спайдър-Мен: Далече от дома'', ''Капитан Марвел'' и ''Трансформърс: От тъмната страна на луната'' заемат една позиция надолу от показаното в придружаващия източник.}} |''[[Капитан Марвел (филм)|Капитан Марвел]]'' |$1,128,274,794 |2019 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt4154664/ Captain Marvel (2019)]</ref> |- |29 |5{{efn|Първоначалната печалба на ''Властелинът на пръстените: Завръщането на краля'' е коригирана през 2019 г. Резултатът от тази корекция е, че ''Спайдър-Мен: Далече от дома'', ''Капитан Марвел'' и ''Трансформърс: От тъмната страна на луната'' заемат една позиция надолу от показаното в придружаващия източник.}} |''[[Трансформърс: От тъмната страна на луната]]'' |$1,123,794,079 |2011 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt1399103/ Transformers: Dark of the Moon (2011)]</ref> |- |30 |7 |''[[007 Координати: Скайфол]]'' |$1,108,561,013 |2012 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt1074638/ Skyfall (2012)]</ref> |- |31 |10 |''[[Трансформърс: Ера на изтребление]]'' |$1,104,054,072 |2014 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt2109248/ Transformers: Age of Extinction (2014)]</ref> |- |32 |7 |''[[Черният рицар: Възраждане]]'' |$1,081,142,612 |2012 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt1345836/ The Dark Knight Rises (2012)]</ref> |- |33 |31 |''[[Жокера (филм, 2019)|Жокера]]'' |$1,074,251,311 |2019 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt7286456/ Joker (2019)]</ref> |- |34 |32 |''[[Междузвездни войни: Епизод IX - Възходът на Скайуокър|Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър]]'' |$1,074,144,248 |2019 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/release/rl3305145857/?ref_=bo_hm_rd Star Wars: Episode IX - The Rise of Skywalker]</ref> |- |35 |30 |''[[Играта на играчките: Пътешествието|Играта на играчките 4]]'' |$1,073,394,593 |2019 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt1979376/ Toy Story 4 (2019)]</ref> |- |36 |4{{efn|Box Office Mojo преразгледа приходите от филмите на Пиксар през август 2016 г., което води до коригиране на приходите от ''Играта на играчките 3'' от $1,063 милиарда на $1,067 милиарда. Това означава, че филмът достига своя връх под номер 4 в края на своя цикъл, преди ''[[Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца]]'', а не на номер 5, както е посочено от източника.}} |''[[Играта на играчките: Пътешествието|Играта на играчките 4]]'' |$1,066,969,703 |2010 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0435761/ Toy Story 3 (2010)]</ref> |- |37 |3 |''[[Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца]]'' |$1,066,179,725 |2006 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0383574/ Pirates of the Caribbean: Dead Man's Chest (2006)]</ref> |- |38 |20 |''[[Rogue One: История от Междузвездни войни]]'' |$1,056,057,273 |2016 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt3748528/ Rogue One: A Star Wars Story (2016)]</ref> |- |39 |34 |''[[Аладин (филм, 2019)|Аладин]]'' |$1,050,693,953 |2019 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt6139732/ Aladdin (2019)]</ref> |- |40 |6 |''[[Карибски пирати: В непознати води]]'' |$1,045,713,802 |2011 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt1298650/ Pirates of the Caribbean: On Stranger Tides (2011)]</ref> |- |41 |24 |''[[Аз, проклетникът 3]]'' |$1,034,799,409 |2017 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt3469046/ Despicable Me 3 (2017)]</ref> |- |42 |1 |''[[Джурасик парк (филм)|Джурасик парк]]'' |$1,034,199,003 |1993 |<ref>[https://web.archive.org/web/20210126121145/https://www.boxofficemojo.com/title/tt0107290/?ref_=bo_cso_table_42 Jurassic Park (1993)]</ref> |- |43 |22 |''[[Търсенето на Дори]]'' |$1,028,570,889 |2016 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt2277860/ Finding Dory (2016)]</ref> |- |44 |2 |''[[Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха|Междузвездни войни: Невидима заплаха]]'' |$1,027,044,677 |1999 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/release/rl2742257153/ Star Wars: Episode I - The Phantom Menace]</ref> |- |45 |5 |''[[Алиса в Страната на чудесата (филм, 2010)|Алиса в Страната на чудесата]]'' |$1,025,467,110 |2010 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt1014759/ Alice in Wonderland (2010)]</ref> |- |46 |24 |''[[Зоотрополис]]'' |$1,023,784,195 |2016 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt2948356/ Zootopia (2016)]</ref> |- |47 |14 |''[[Хобит: Неочаквано пътешествие]]'' |$1,017,003,568 |2012 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0903624/ The Hobbit: An Unexpected Journey (2012)]</ref> |- |48 |2 |''[[Хари Потър и Философският камък (филм)|Хари Потър и Философският камък]]'' |$1,006,968,171 |2001 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0241527/ Harry Potter and the Sorcerer's Stone (2001)]</ref> |- |49 |4 |''[[Черният рицар (филм, 2008)|Черният рицар]]'' |$1,005,973,645 |2008 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/release/rl3729098241/ The Dark Knight (2008)]</ref> |- |50 |10 |''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част|Хари Потър и Даровете на смъртта – част 1]]'' |$977,043,483 |2010 |<ref>[https://www.boxofficemojo.com/title/tt0926084/ Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 1 (2010)]</ref> |- |} == Най-печеливши филми, коригирани спрямо инфлацията == Поради дългосрочните ефекти на инфлацията, по-специално значителното увеличение на цените на билетите за киносалони, списъкът, който не е коригиран спрямо инфлацията, дава много по-голяма тежест на по-късните филми.<ref>[https://blogs.wsj.com/numbersguy/how-hollywood-box-office-records-are-made-889/ "How Hollywood Box-Office Records Are Made"]</ref> Некоригираният списък, въпреки че често се среща в пресата, следователно е до голяма степен безсмислен за сравняване на филми, отдалечени във времето, тъй като много филми от по-ранни епохи никога няма да се появят в съвременен некоригиран списък, въпреки постигането на по-висок търговски успех, когато се коригират за увеличения на цените.<ref>[https://slate.com/news-and-politics/2009/07/why-journalists-don-t-account-for-inflation-when-they-report-box-office-records.html Best Weekend Never]</ref> За да компенсират девалвацията на валутата, някои графики правят корекции за инфлацията, но дори тази практика не решава напълно проблема, тъй като цените на билетите и инфлацията не са непременно успоредни една на друга. Например, през 1970 г. билетите за кино струват 1,55 долара или около 6,68 долара през 2004 г., коригирани с инфлацията; до 1980 г. цените са се повишили до около 2,69 долара, спад до 5,50 долара от 2004 г., коригирани с инфлацията.<ref>[https://web.archive.org/web/20131029204604/http://www.usi.edu/business/abe/2004/movies.doc Proceedings of the Midwest Business Economics Association]</ref> Цените на билетите се повишават при различни темпове на инфлация по света, което допълнително усложнява процеса на коригиране на брутните световни приходи.<ref>[https://blogs.wsj.com/numbersguy/how-hollywood-box-office-records-are-made-889/ How Hollywood Box-Office Records Are Made]</ref> Друго усложнение е пускането в множество формати, за които се таксуват различни цени на билетите. Един забележителен пример за това явление е ''[[Аватар (филм)|Аватар]]'', който е издаден в 3D и IMAX: почти две трети от продадените билети за този филм са за 3D прожекции със средна цена от $10, а около една шеста са за IMAX прожекции със средна цена цена над $14,50, в сравнение със средна цена от $7,61 през 2010 г. за 2D филми.<ref>[https://www.boxofficemojo.com/article/ed2356806660/ 'Avatar' Claims Highest Gross of All Time]</ref> Социални и икономически фактори като промяна на населението<ref>[https://www.wsj.com/articles/SB10001424052748704878904575031813961239170 What It Takes for a Movie to Be No. 1]</ref> и растеж на международните пазари<ref>[https://www.nytimes.com/2011/05/23/business/media/23film-screensingapore.html Hollywood Presses Its Global Agenda]</ref><ref>[https://www.theguardian.com/film/filmblog/2011/aug/11/hollywood-international-box-office The rise of the international box office]</ref><ref>[https://www.thewrap.com/rise-foreign-box-office-why-fast-five-debuted-down-under-first-26957/ Why the Foreign Box Office Leads: ‘Fast Five,’ ‘Thor’ Open Overseas First]</ref> също оказват влияние върху броя на хората, които купуват билети за кино, заедно с демографията на публиката, където някои филми се продават много по-високо от намалените билети за деца или се представят по-добре в големите градове, където билетите струват повече.<ref>[https://slate.com/news-and-politics/2009/07/why-journalists-don-t-account-for-inflation-when-they-report-box-office-records.html Best Weekend Never]</ref> Системата за измерване на успеха на филма се основава на некоригирани брутни приходи, главно защото исторически това е начинът, по който винаги е правено поради практиките на филмовата индустрия: приходите от боксофиса се събират от кината и се предават на разпространителя, който от своя страна ги пуска в медиите.<ref>[https://blogs.wsj.com/numbersguy/box-office-records-are-the-stuff-of-legend-240/ Box-Office Records Are the Stuff of 'Legend']</ref> Преминаването към по-представителна система, която отчита продажбите на билети, а не брутните, също е изпълнена с проблеми, тъй като единствените налични данни за по-стари филми са общите продажби.<ref>[https://www.wsj.com/articles/SB10001424052748704878904575031813961239170 What It Takes for a Movie to Be No. 1]</ref> Тъй като киноиндустрията е силно ориентирана към маркетинга на текущо пуснати филми, в маркетинговите кампании винаги се използват некоригирани цифри, така че новите блокбъстър филми да могат много по-лесно да постигнат високи класации по продажби и по този начин да бъдат рекламирани като „топ филм на всички времена“,<ref>[https://web.archive.org/web/20131029204604/http://www.usi.edu/business/abe/2004/movies.doc Proceedings of the Midwest Business Economics Association]</ref><ref>[https://archive.nytimes.com/economix.blogs.nytimes.com/2010/03/01/why-avatar-is-not-the-top-grossing-film/ Why ‘Avatar’ Is Not the Top-Grossing Film]</ref> така че има малък стимул да се премине към по-стабилен анализ от маркетингова или дори новинарска гледна точка.<ref>[https://blogs.wsj.com/numbersguy/box-office-records-are-the-stuff-of-legend-240/ Box-Office Records Are the Stuff of 'Legend']</ref> Въпреки трудностите при отчитането на инфлацията, са направени няколко опита за коригирането ѝ. Прогнозите зависят от индекса на цените, използван за коригиране на брутните суми,<ref>[https://archive.nytimes.com/economix.blogs.nytimes.com/2010/03/01/why-avatar-is-not-the-top-grossing-film/ Why ‘Avatar’ Is Not the Top-Grossing Film]</ref> а обменните курсове, използвани за преобразуване между валутите, също могат да повлияят на изчисленията, като и двете могат да окажат влияние върху окончателното класиране на списъка с коригирана инфлация. ''[[Отнесени от вихъра (филм)|Отнесени от вихъра]]'' – за първи път пуснат през 1939 г. – обикновено се смята за най-успешния филм, като [[Световни рекорди на „Гинес“|Книгата на рекордите на Гинес]] през 2014 г. оценява коригираните му глобални приходи на 3,4 милиарда долара. Оценките за коригираните брутни приходи на ''Отнесени от вихъра'' варират значително: неговият собственик, [[Търнър Ентъртейнмънт]], оценява коригираните си печалби на 3,3 милиарда долара през 2007 г., няколко години по-рано от оценката на Гинес;<ref>[https://web.archive.org/web/20130926003430/http://www.tcm.com/tcmdb/title/414427/Gone-With-the-Wind/articles.html Gone With the Wind (1939) – Articles]</ref> други оценки варират около тази сума, според едни брутните приходи са малко под 3 милиарда долара през 2010 г.,<ref>[https://www.telegraph.co.uk/culture/film/oscars/7144424/Oscars-2010-How-James-Cameron-took-on-the-world.html Oscars 2010: How James Cameron took on the world]</ref> докато други предоставят алтернативна цифра от 3,8 милиарда долара през 2006 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20181227233419/https://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2006/06/23/AR2006062301502.html Gone With The Wind, Indeed]</ref> Кой филм е най-близкият съперник на ''Отнесени от вихъра'' зависи от набора от използвани цифри: Гинес класира ''Аватар'' на второ място с 3 милиарда долара, докато според други оценки ''Титаник'' заема тази позиция със световни приходи от първи прожекции от почти 2,9 милиарда долара с цени от 2010 г.<ref>[https://www.telegraph.co.uk/culture/film/oscars/7144424/Oscars-2010-How-James-Cameron-took-on-the-world.html Oscars 2010: How James Cameron took on the world]</ref> {| class="wikitable sortable centered" |+ Най-печеливши филми към 2020 г. с коригиране на инфлацията<ref>Records, Guinness World (2014). Guinness World Records. Vol. 60 (2015 ed.). pp. 160–161. ISBN 978-1-908843-70-8.</ref> |- bgcolor="#CCCCCC" ! Ранг || Заглавие || Бруто в световен мащаб || Година |- |1 |''[[Отнесени от вихъра (филм)|Отнесени от вихъра]]'' |$3,724,000,000 |1939 |- |2 |''[[Аватар (филм)|Аватар]]'' |$3,273,000,000 |2009 |- |3 |''[[Титаник (филм, 1997)|Титаник]]'' |$3,096,000,000 |1997 |- |4 |''[[Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда|Междузвездни войни: Нова надежда]]'' |$3,059,000,000 |1977 |- |5 |''[[Отмъстителите: Краят]]'' |$2,811,000,000 |2019 |- |6 |''[[Звукът на музиката (филм)|Звукът на музиката]]'' |$2,562,000,000 |1965 |- |7 |''[[Извънземното]]'' |$2,501,000,000 |1982 |- |8 |''[[Десетте Божи заповеди (филм, 1956)|Десетте Божи заповеди]]'' |$2,368,000,000 |1956 |- |9 |''[[Доктор Живаго (филм)|Доктор Живаго]]'' |$2,244,000,000 |1965 |- |10 |''[[Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се пробужда|Междузвездни войни: Силата се пробужда]]'' |$2,244,000,000 |2015 |- |} == Най-печеливши поредици == Преди 2000 г. само седем филмови поредици са събрали над 1 милиард долара в боксофиса: ''Джеймс Бонд'',<ref>[https://www.the-numbers.com/movies/franchise/James-Bond Box Office History for James Bond Movies]</ref> ''Междузвездни войни'',<ref>[https://www.the-numbers.com/movies/franchise/Star-Wars#tab=summary Box Office History for Star Wars Movies]</ref> ''Индиана Джоунс'',<ref>[https://www.boxofficemojo.com/ Indiana Jones – Worldwide (Unadjusted)]</ref> ''Роки'',<ref>[https://www.nytimes.com/2003/11/16/sports/sports-of-the-times-bayonne-bleeder-throws-a-punch-at-the-italian-stallion.html Bayonne Bleeder Throws a Punch at the Italian Stallion]</ref><ref>[https://www.forbes.com/consent/?toURL=https://www.forbes.com/2006/08/10/rocky-stallone-settlement-cx_rs_0810autofacescan04.html Stallone Settles With The 'Real' Rocky]</ref><ref>[https://www.mandilaw.com/files/complaint.pdf Poller, Kenneth G. (November 12, 2003). "Charles Wepner v. Sylvester Stallone" (PDF). Mango & Iacoviello. Retrieved January 4, 2012.]</ref> ''Батман'',<ref>[https://www.boxofficemojo.com/ Batman – Worldwide (Unadjusted) & Batman: Mask of the Phantasm]</ref> ''Джурасик парк''<ref>[https://www.boxofficemojo.com/ Jurassic Park – Worldwide (Unadjusted)]</ref> и ''Стар Трек''<ref>[https://www.the-numbers.com/movies/franchise/Star-Trek#tab=summary Box Office History for Star Trek Movies]</ref> От началото на века този брой се е увеличил до над осемдесет (без да се включват еднократни хитове като ''Аватар'', ''Титаник'' и ''Зоотрополис'').<ref>[https://www.the-numbers.com/movies/franchises/sort/World#franchise_overview=l100:od4 Movie Franchises]</ref> Това отчасти се дължи на инфлацията и растежа на пазара, но също и на възприемането от Холивуд на франчайз модела: филми, чиято марка лесно се разпознава, като например базирани на добре известен литературен източник или утвърден герой. Методологията се основава на концепцията, че филми, свързани с неща, с които публиката вече е запозната, могат да бъдат по-ефективно продадени на тях и като такива са известни като „предварително продадени“ филми в индустрията.<ref>[https://web.archive.org/web/20110711204558/https://www.economist.com/blogs/dailychart/2011/07/film-franchises Pottering on, and on]</ref> Франчайзът обикновено се определя като най-малко две произведения, получени от обща интелектуална собственост. Традиционно произведението има тавтологично отношение към собствеността, но това не е предпоставка. Основна част от франчайз модела е концепцията за кръстосване на сюжети, която може да се определи като „история, в която се срещат герои или концепции от два или повече отделни текста или поредици от текстове“.<ref>[https://gizmodo.com/a-brief-history-of-the-crossover-5833704 A Brief History of the Crossover]</ref> Последица от кръстосването на сюжетите е, че една интелектуална собственост може да се използва от повече от един франчайз. Например ''[[Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта]]'' принадлежи не само към франчайзите на [[Батман]] и [[Супермен]], но и към [[Разширена вселена на Ди Си|Разширената вселена на Ди Си]], която е ''споделена вселена''{{efn|Споделена вселена или споделен свят е измислена вселена от набор от творчески произведения, където повече от един писател/сценарист (или друг артист) независимо допринасят за произведение, което може да бъде самостоятелно, но се вписва в съвместното развитие на сюжета, героите или света на цялостен проект. Често се среща в жанрове като научната фантастика.}}. Най-успешната споделена вселена във филмовата среда е [[Киновселена на Марвел|Киновселената на Марвел]], кръстоска между множество супергерои, притежавани от [[Марвел Комикс]]. Киновселената на Марвел също е най-касовият франчайз, натрупал над 26 милиарда долара в боксофиса. {| class="wikitable sortable centered" |+ Най-печеливши филмови поредици |- bgcolor="#CCCCCC" ! Ранг || Поредица || Бруто в световен мащаб || Брой филми || Средно на филм |- |1 |''[[Киновселена на Марвел]]'' |$26,972,704,866 |29 |$930,093,271 |- |2 |''[[Междузвездни войни]]'' |$10,315,843,646 |12 |$859,653,637 |- |3 |''[[Спайдър-Мен във филмите|Спайдър-Мен]]'' |$9,785,575,571 |12 |$815,464,631 |- |4 |''[[Магьоснически свят]]'' |$9,650,876,612 |11 |$877,352,419 |- |5 |''Джеймс Бонд'' |$7,832,954,730 |27 |$290,109,434 |- |6 |''Отмъстителите'' |$7,767,483,610 |4 |$1,941,870,903 |- |7 |''[[Батман във филмите|Батман]]'' |$6,840,835,556 |17 |$402,402,092 |- |8 |''[[Бързи и яростни (поредица)|Бързи и яростни]]'' |$6,620,181,780 |10 |$662,018,178 |- |9 |''[[Х-Мен (филмова поредица)|Х-Мен]]'' |$6,085,517,330 |13 |$468,116,718 |- |10 |''Средната земя'' |$5,953,077,710 |7 |$850,439,673 |- |11 |''Джурасик парк'' |$5,880,181,926 |6 |$980,030,321 |- |12 |''[[Разширена вселена на Ди Си]]'' |$5,826,324,362 |10 |$582,632,436 |- |} == Източници и бележки== <references/> {{Notelist}} [[Категория:Списъци за култура]] [[Категория:Списъци с филмите по киностудио]] [[Категория:Филми]] 5geh6cm3sixe2xcgbifzq9xynri1jme 4 811229 11473759 11472967 2022-07-29T05:40:47Z StanProg 7502 {{архив-край}} wikitext text/x-wiki {{архив уикипедия изтриване|бс}} == [[:„А“ футболна група - трансфери 2011/12]] == __NOINDEX__{{статия|„А“ футболна група - трансфери 2011/12||св}} <div class="hilite"> {{Краен срок|2022|07|05|15}} </div> : ''Предишни обсъждания: {{търсене|12|Уикипедия:Страници за изтриване}}'' '''Причина за изтриване:''' липса на енциклопедична значимост. В допълнение има множество недостатъци на статията, които не са отстранени в продължение на години; статията е изолирана (няма връзки с други статии, нито поредица от статии за трансфери в други години), което според мен допълнително потвърждава, че темата няма енциклопедична значимост и не представлява интерес за потребителите да създават и поддържат подобно съдържание. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 15:19, 5 юли 2022 (UTC) * {{за изтриване}}, поради посочената причина. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 15:19, 5 юли 2022 (UTC) * {{за}}, [[У:НЕЕ]] справочник. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 15:08, 8 юли 2022 (UTC) * {{за изтриване}} – ''[[Потребител:Velo Vrbata|<big>√</big>єl<small>∇</small>]]'' ''^{[[Потребител беседа:Velo Vrbata|δεζεΔα]]}'' 17:56, 8 юли 2022 (UTC) * {{за}}--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:53, 13 юли 2022 (UTC) '''Решението е''': изтриване. --[[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:40, 28 юли 2022 (UTC) {{архив-край}} swges0u0ohvsj0fhmhdr0xl3vf0xmvn 0 811334 11473751 11471726 2022-07-29T05:08:37Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{без източници|07:57, 7 юли 2022 (UTC)}} {{обработка|вътрешни ппрепратки}} {{Футболист | име = {{флагче|Хаити}} Дюкенс Назон | снимка = Duckens Nazon.jpg | описание = Назон с екипа на [[Хаити]] през [[2015]] г. | прякор = ''Хаитянският звяр'' | цяло име = '''Дюкенс Мозес Назон''' | дата на раждане = [[7 април]] [[1994]] (28 г.) | град на раждане = [[Париж]] | държава на раждане = {{флагче|Франция}} [[Франция]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = {{флагче|Хаити}} [[Хаити]] | височина = 181 см | пост = [[Нападател|Централен нападател]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = 9 | договор до = | юношески години = 2011–2012<br>2012–2013 | юношески отбори = {{флагче|Франция}} [[Ванес ОС]]<br>{{флагче|Франция}} [[ФК Лориан|Лориан]] | години = 2013–2014<br>2014–2015<br>2015–2016<br>2016–2017<br>2017–2018<br>2017<br>2018<br>2018–2021<br>2019<br>2021–2022<br>2022– | отбори = {{флагче|Франция}} [[ФК Лориан|Лориан II]]<br>{{флагче|Франция}} [[Олимпиа Саинт Куентин]]<br>{{флагче|Франция}} [[Лавал]]<br>{{флагче|Индия}} [[ФК Керала Бластърс| Керала Бластърс]]<br>{{флагче|Англия}} [[ФК Улвърхемптън Уондърърс|Улвърхемптън Уондърърс]]<br>→{{флагче|Англия}} [[ФК Ковънтри Сити|Ковънтри Сити]]*<br>→{{флагче|Англия}} [[АФК Олдъм Атлетик|Олдъм Атлетик]]*<br>{{флагче|Белгия}} [[Сент Трюиден ВВ]]<br>→{{флагче|Шотландия}} [[Сейнт Мирън]]*<br>{{флагче|Франция}} [[ЮС Кювили|Кювили]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | мачове = 0<br>13<br>14<br>7<br>0<br>21<br>16<br>28<br>10<br>31<br>1 | голове = (0)<br>(10)<br>(3)<br>(2)<br>(0)<br>(6)<br>(6)<br>(6)<br>(2)<br>(11)<br>(0) | национален отбор години = 2013<br>2014– | национален отбор = {{флагче|Хаити}} [[Хаити до 20]]<br>{{флагче|Хаити}} [[Хаити]] | национален отбор мачове = 2<br>50 | национален отбор голове = (0)<br>(26) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да* }} '''Дюкенс Мозес Назон''' е [[Хаити|хаитянски]] [[футболист]], [[Нападател|централен нападател]] на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. == Кариера == Юноша на Ванн Франция. Играе като нападател, но се справя и като ляво крило. През юли 2012 преминава в школата на Лориан Франция. Първоначално играе за отбора до 19 години като записва 12 мача с 16 гола, като това му позволява да изиграе 8 мача с 1 гол (23 март 2013 при победата с 2:1 над СМ Кан Франция) за втория отбор на Лориан. В началото на юли 2013 преминава в Роа-Ноайон Франция като записва 16 мача за четвъртодивизионния тим. На 18 юли 2014 става състезател на Олимпик Сен-Кантен Франция, като записва отличен сезон с 13 мача и 11 гола. След като е търсен от няколко клуба избира Лавал Франция и изиграва 18 мача с 4 гола за тима. През юли 2016 подписва с Тондела Португалия, но скоро след това е освободен поради сърдечна недостатъчност, нещо което самия играч отрича. В началото на септември 2016 преминава в Керала Бластърс Индия, където изиграва 13 мача с 2 гола. На 13 януари 2017 слага подпис под договор с Улвърхемптън Уондърърс Англия, като е част от формацията им до 23 години. От 4 август до 31 декември 2017 играе под наем за тима на Ковънтри Сити Англия. Дебютира за тима на 5 август 2017 при победата с 3:0 над Нотс Каунти Англия, а първи гол вкарва на 8 август 2017 при загубата с 3:1 от Блекбърн Англия. Изиграва 24 мача с 8 гола за тима. Малко след като се завръща в Улвърхемптън отново заминава под наем в Олдъм Атлетик Англия от 26 януари до 13 юни 2018. Изиграва 16 мача с 6 гола за отбора. На 14 юни 2018 акостира в Синт Тройден Белгия. Изиграва 6 мача за тима. В периода от 31 януари до 31 май 2019 играе под наем в Сейнт Мирън Шотландия и записва 12 мача с 2 гола. На 26 юли 2021 става футболист на Кевейи-Руан Франция, където изиграва 31 мача с 11 гола. На 6 юли 2022 подписва с ЦСКА. През 2013 попада в състава на нациоалния отбор на Хаити до 20 години за първенството на КОНКАКАФ и участва в 2 мача срещу САЩ и Коста Рика. На 5 март 2014 дебютира за националния отбор на Хаити в нулевото равенство в приятелски двубой с Косово. През 2015 участва в първенството Златна купа КОНКАКАФ, като вкарва дебютен гол на 7 юли 2015 при равенството 1:1 с Панама. През 2016 е в тима на първенството на Америка в САЩ. На 10 септември 2018 вкарва рекордните за страната си 5 гола в мач срещу Синт Мартен завършил 13:0. През 2019 отново е в тима за Златна купа КОНКАКАФ. Изиграва общо 50 мача с 26 гола. == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/дюкенс-назон Профил на играча в fcCSKA.com] {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{СОРТКАТ:Назон, Дюкенс}} [[Категория:Хаитянски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Родени в Париж]] 5dgv8m6875qwh17xi2lqxbhrmditftd 4 811556 11473671 11449732 2022-07-29T02:44:45Z Ted Masters 210248 /* Дейв Кларънс */ невалиден глас wikitext text/x-wiki == [[:Дейв Кларънс]] == __NOINDEX__{{статия|Дейв Кларънс||св}} <div class="hilite"> {{Краен срок|2022|07|09|20}} </div> : ''Предишни обсъждания: {{търсене|Дейв Кларънс|Уикипедия:Страници за изтриване}}'' '''Причина за изтриване:''' Не виждам каква е значимостта на този баскетболист. Не виждам и някакви значими успехи, които да е постигнал индивидуално или с националния отбор на страната си. Забелязах, че статията я има и в украинската Уикипедия, където е създадена от нерегистрирано IP. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:40, 9 юли 2022 (UTC) * {{за}} поради посочената причина. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:40, 9 юли 2022 (UTC) * {{за}}, поради липса на енциклопедична значимост. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 02:10, 10 юли 2022 (UTC) * {{за}}. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:11, 10 юли 2022 (UTC) * <del><nowiki>{{Против}}</nowiki></del> Той е играч на своя национален отбор. В допълнение, той участва в Купата на Микронезия. И това е аналог на европейското първенство. Така че отговаря на [[У:ЗХ]] --[[Потребител:Djohnni|Djohnni]] ([[Потребител беседа:Djohnni|беседа]]) 12:09, 10 юли 2022 (UTC) *: Невалиден глас. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%3A%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8&target=Djohnni&namespace=0&tagfilter=&start=&end=2022-07-29&limit=1000 Само 6 редакции в основното именно пространство], [[Уикипедия:Правила за гласуване|изискват се поне 400]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:44, 29 юли 2022 (UTC) *: {{цб|И това е аналог на европейското първенство.}} *: Хаха! *: Впрочем потребителят продължава да твори и е създал статията и в словашката уикипедия, където също пуснах гласуване за изтриването ѝ.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:54, 10 юли 2022 (UTC) *:: {{ping|Rebelheartous}}, благодаря ви за факта, че вече съм израснал до статуса на човек, а не "нерегистрирано IP". В Украйна тази година преживях активни бомбардировки [[Руско-украинска война|от руските нашественици]] и оцелях по чудо. Така че, въз основа на моя опит, създаването е по-важно от тичането из различни раздели на "Уикипедия" и опитите да се унищожи. Вие имате различен личен опит, така че може да имате напълно различно мнение. Надявам се, че общността ще вземе решение в полза на доклада на "Уикипедия" и ще запази страницата за този баскетболист.--[[Потребител:Djohnni|Djohnni]] ([[Потребител беседа:Djohnni|беседа]]) 06:59, 13 юли 2022 (UTC) 9dqbj758g1l3y0muq7hzabdcocor3yk 11473674 11473671 2022-07-29T02:47:39Z Ted Masters 210248 /* Дейв Кларънс */ wikitext text/x-wiki == [[:Дейв Кларънс]] == __NOINDEX__{{статия|Дейв Кларънс||св}} <div class="hilite"> {{Краен срок|2022|07|09|20}} Резултат: 3 {{За}} / 1 {{Против}} ''(невалиден)''. Страницата е изтрита. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:47, 29 юли 2022 (UTC) </div> : ''Предишни обсъждания: {{търсене|Дейв Кларънс|Уикипедия:Страници за изтриване}}'' '''Причина за изтриване:''' Не виждам каква е значимостта на този баскетболист. Не виждам и някакви значими успехи, които да е постигнал индивидуално или с националния отбор на страната си. Забелязах, че статията я има и в украинската Уикипедия, където е създадена от нерегистрирано IP. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:40, 9 юли 2022 (UTC) * {{за}} поради посочената причина. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 19:40, 9 юли 2022 (UTC) * {{за}}, поради липса на енциклопедична значимост. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 02:10, 10 юли 2022 (UTC) * {{за}}. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 08:11, 10 юли 2022 (UTC) * <del><nowiki>{{Против}}</nowiki></del> Той е играч на своя национален отбор. В допълнение, той участва в Купата на Микронезия. И това е аналог на европейското първенство. Така че отговаря на [[У:ЗХ]] --[[Потребител:Djohnni|Djohnni]] ([[Потребител беседа:Djohnni|беседа]]) 12:09, 10 юли 2022 (UTC) *: Невалиден глас. [https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%3A%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8&target=Djohnni&namespace=0&tagfilter=&start=&end=2022-07-29&limit=1000 Само 6 редакции в основното именно пространство], [[Уикипедия:Правила за гласуване|изискват се поне 400]]. --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:44, 29 юли 2022 (UTC) *: {{цб|И това е аналог на европейското първенство.}} *: Хаха! *: Впрочем потребителят продължава да твори и е създал статията и в словашката уикипедия, където също пуснах гласуване за изтриването ѝ.--[[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 16:54, 10 юли 2022 (UTC) *:: {{ping|Rebelheartous}}, благодаря ви за факта, че вече съм израснал до статуса на човек, а не "нерегистрирано IP". В Украйна тази година преживях активни бомбардировки [[Руско-украинска война|от руските нашественици]] и оцелях по чудо. Така че, въз основа на моя опит, създаването е по-важно от тичането из различни раздели на "Уикипедия" и опитите да се унищожи. Вие имате различен личен опит, така че може да имате напълно различно мнение. Надявам се, че общността ще вземе решение в полза на доклада на "Уикипедия" и ще запази страницата за този баскетболист.--[[Потребител:Djohnni|Djohnni]] ([[Потребител беседа:Djohnni|беседа]]) 06:59, 13 юли 2022 (UTC) k8z4lqrm52okn66eyg54r0rcnxq6maw 0 811729 11473746 11448136 2022-07-29T04:53:37Z Mimiyokihni 265555 /* Ранен живот */ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Личност | име = Гимс | име-оригинал = Gims | категория = музикант | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Gandhi Bilel Djuna | роден-място = Киншаса, [[Заир]] (сега [[Демократична република Конго]]) | починал-място = | националност = | работил = певец, музикант, рапър, автор на песни | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[поп]], [[хип-хоп]], рап | инструмент = вокали | глас = | направление = | период-на-активност = 2002–настояще | лейбъл = TF1 Group; Play Two | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = Demdem (2005—настояще) | деца = 5 | подпис = | сайт = {{URL|maitre-gims.fr}} | общомедия = }} '''Ганди Билел Джуна''' ({{IPA-fr|ɡɑ̃di bilɛl dʒuna}}; роден на 6 май 1986 г.), по-известен със сценичното си име '''Maître Gims''' и по-скоро само '''Gims'''; {{IPA-fr|mɛtʁə ɡims|lang}}) (понякога стилизиран като '''GIMS'''), е конгоанско-френски<ref>{{Cite web|url=https://blogs.mediapart.fr/rachid-barbouch/blog/170318/maitre-gims-na-pas-la-nationalite-francaise|title=Maître Gims n'a pas la nationalité française|date=17 March 2013|website=Mediapart|access-date=1 February 2018}}</ref> певец, автор на песни и рапър. Израснал е във Франция, а в момента живее във Франция и Мароко. Той е бивш член на хип-хоп групата Sexion d'Assaut и издава първия си голям албум,Subliminal през 2013 г. Албумът е продаден в над милион копия във Франция и достига номер две в Syndicat National de l'Édition Phonographique. Следват другите му два албума: Mon cœur avait raison през 2015 г. и Ceinture noire през 2018 г. достигат номер едно във Франция и Белгия и достигат до топ 40 в различни европейски страни, включително Дания, Италия и Швейцария.<ref>{{Cite web|url=https://www.senscritique.com/liste/Les_rappeurs_francais_qui_ont_le_plus_vendus/1968950|title=Les rappeurs français qui ont le plus vendus – Liste de 123 personnalités – SensCritique|access-date=1 August 2021|website=www.senscritique.com}}</ref> Той оглавява френските класации за сингли четири пъти, включително веднъж като представен изпълнител, последно през 2018 г. с песента си „ La même “. Песента е най-изпълняваната във Франция през 2018 г. и помогна на Гимс да стане най-изпълняваният музикант по френската телевизия и радио за същата година.<ref>[https://culturebox.francetvinfo.fr/musique/chanson-francaise/la-meme-de-maitre-gims-et-vianney-chanson-la-plus-diffusee-en-2018-284470 "La même" de Maître Gims et Vianney, chanson la plus diffusée en 2018]</ref> През 2018 г. той е 7-ият най-изпълняван изпълнител в света на Deezer.<ref>[https://www.billboard.com/articles/columns/latin/8488071/j-balvin-deezer-most-streamed-artist-worldwide-2018 J Balvin Is Deezer's Top Artist Worldwide of 2018]</ref> По време на кариерата си той работи с няколко международни изпълнители като Sia, Pitbull, Lil Wayne, Stromae, Maluma, Sting и други.<ref>[https://www.much.com/7-french-pop-artists-to-listen-to/ 7 French Pop Artists You Need To Start Listening To]</ref> Той е продал над 5 милиона записи,<ref>{{Cite web|url=https://www.lci.fr/culture/video-le-chanteur-maitre-gims-devoile-son-double-de-cire-au-musee-grevin-2066166.html|title=VIDÉO – Le chanteur Maître Gims dévoile son double de cire au musée Grévin|access-date=1 August 2021|website=LCI|date=3 October 2017|language=fr}}</ref> включително 3 милиона албума от началото на кариерата си. През 2020 г. той печели наградата за международен изпълнител на годината в отличителните международни арабски фестивали след участието си в песента на Мохамед Рамадан „Ya habibi“. На 17 септември 2020 г. [[Netflix]] пуска документален филм за последните десет години от кариерата му, озаглавен ''Gims: On the Record''.<ref>{{Cite web|title=GIMS: On the Record {{!}} Netflix Official Site|url=https://www.netflix.com/title/81029777|access-date=16 January 2021|website=www.netflix.com|language=en}}</ref><ref>{{Citation|last=AlloCine|title=GIMS: On the Record|url=https://www.allocine.fr/film/fichefilm_gen_cfilm=272972.html|language=fr|access-date=16 January 2021}}</ref> ==Ранен живот== Ганди Джуна е роден на 6 май 1986 г. в Киншаса, [[Заир]] (сега Демократична република Конго от 1997 г.). Произхожда от семейство на музиканти: баща му Джанана Джуна е певец на трупата Viva La Musica на Papa Wemba. Той пристига във Франция през 1988 г. на двегодишна възраст с родителите си, които тогава са чужденци с нелегално положение. Заради криенето на родителите си той обяснява, че е имал трудно детство. Той беше настанен в приемни семейства, преди да живее в скуоти до 18-годишна възраст. Тази част от неговия живот е спомената в книгата му ''Vise le soleil''. Той е част от семейство с четиринадесет деца. Той е брат на Dadju, член на групата The Shin Sekaï, на Bedjik, Afi и Djelass, и тримата рапъри.<ref>{{Cite web|date=18 April 2013|title=Maître Gims invite ses frères Dadju, Bedjik et X-Gangs sur Subliminal ?! • RAPRNB|url=https://prod.raprnb.com/2013/04/18/maitre-gims-invite-ses-freres-dadju-bedjik-et-x-gangs-sur-subliminal/|access-date=1 August 2021|website=RAPRNB|language=fr-FR}}</ref> В първия му албум ''Subliminal'' (2013) те участват в песента „Outsider“.<ref>{{Cite web|title=lescharts.com – Les charts français|url=https://lescharts.com/search.asp?todo=notfound|access-date=1 August 2021|website=lescharts.com}}</ref> Гимс израства в 3-ти район на Париж. След това семейството му се премества в 9-ти район и накрая в 19-ти район. Гимс учи графичен дизайн и комуникация.<ref>{{Cite web|title=meltygroup|url=https://www.meltygroup.com/|access-date=1 August 2021|website=www.meltygroup.com|language=fr-FR}}</ref> Той приема прякора "Gims" във връзка с азиатското кино и света на бойните изкуства. == Кариера == === Sexion d'Assaut (2002–2012) === През 2002 г. Gims сформира с рапърите Джей Ар О Кром и Макан триото Prototype 3015. Името на групата е избрано във връзка с филм, главно заради "бойния" му смисъл. Името Sexion d'Assaut също включва препратка към Sturmabteilung (SA), на френски "Section d'Assaut", известна нацистка паравоенна единица, която групата научава случайно по време на концерт в Париж.<ref>{{Cite web|last=Match|first=Paris|title=Sexion d'assaut, les doux agneaux du rap|url=https://www.parismatch.com/Culture/Musique/Sexion-d-assaut-les-doux-agneaux-du-rap-158244|access-date=1 August 2021|website=parismatch.com|language=fr}}</ref> През 2005 г. триото се слива с Assonance, друга група от колектива Sexion d'Assaut. Групата вече се нарича 3rd Prototype. След няколко произведения независимо, Sexion d'Assault среща техния агент, Dawala, в избите на Châtelet-Les Halles в Париж. С Dawala, 3rd Prototype издава първия си микстейп, La Terre du Milieu, на 13 май 2006 г. Gims проектира обложката на компактдиска. През 2007 г. те издават албума Le Renouveau. Първо чрез Prototype 3015, след това Prototype 3, Gims е част от супергрупата Sexion d'Assaut. Sexion d'Assaut издава първите си песни между 2002 и 2003 г. Сред са Gang yaba Gang, Coup 2 pression и Frères de rue. С Sexion d'Assault, Gims участва два пъти в 12 Inch'All Star, известно рап състезание в Париж, което се провежда в Батофар. Той е на второ място и печели печална слава, сега известен като един от най-добрите фрийстайлъри във Франция. ==Източници== {{reflist}} 2pyvzb5ezt3l7aw2bwjc6gu03vu9914 11473752 11473746 2022-07-29T05:12:46Z Mimiyokihni 265555 /* Sexion d'Assaut (2002–2012) */ wikitext text/x-wiki {{редактирам}} {{Личност | име = Гимс | име-оригинал = Gims | категория = музикант | описание = | портрет = | портрет-описание = | име-рождено = Gandhi Bilel Djuna | роден-място = Киншаса, [[Заир]] (сега [[Демократична република Конго]]) | починал-място = | националност = | работил = певец, музикант, рапър, автор на песни | вложки = {{Личност/Музикант | категория = музикант | стил = [[поп]], [[хип-хоп]], рап | инструмент = вокали | глас = | направление = | период-на-активност = 2002–настояще | лейбъл = TF1 Group; Play Two | свързани-изпълнители = | влияния = | известни творби = | музикални награди = }} | баща = | майка = | брак = Demdem (2005—настояще) | деца = 5 | подпис = | сайт = {{URL|maitre-gims.fr}} | общомедия = }} '''Ганди Билел Джуна''' ({{IPA-fr|ɡɑ̃di bilɛl dʒuna}}; роден на 6 май 1986 г.), по-известен със сценичното си име '''Maître Gims''' и по-скоро само '''Gims'''; {{IPA-fr|mɛtʁə ɡims|lang}}) (понякога стилизиран като '''GIMS'''), е конгоанско-френски<ref>{{Cite web|url=https://blogs.mediapart.fr/rachid-barbouch/blog/170318/maitre-gims-na-pas-la-nationalite-francaise|title=Maître Gims n'a pas la nationalité française|date=17 March 2013|website=Mediapart|access-date=1 February 2018}}</ref> певец, автор на песни и рапър. Израснал е във Франция, а в момента живее във Франция и Мароко. Той е бивш член на хип-хоп групата Sexion d'Assaut и издава първия си голям албум,Subliminal през 2013 г. Албумът е продаден в над милион копия във Франция и достига номер две в Syndicat National de l'Édition Phonographique. Следват другите му два албума: Mon cœur avait raison през 2015 г. и Ceinture noire през 2018 г. достигат номер едно във Франция и Белгия и достигат до топ 40 в различни европейски страни, включително Дания, Италия и Швейцария.<ref>{{Cite web|url=https://www.senscritique.com/liste/Les_rappeurs_francais_qui_ont_le_plus_vendus/1968950|title=Les rappeurs français qui ont le plus vendus – Liste de 123 personnalités – SensCritique|access-date=1 August 2021|website=www.senscritique.com}}</ref> Той оглавява френските класации за сингли четири пъти, включително веднъж като представен изпълнител, последно през 2018 г. с песента си „ La même “. Песента е най-изпълняваната във Франция през 2018 г. и помогна на Гимс да стане най-изпълняваният музикант по френската телевизия и радио за същата година.<ref>[https://culturebox.francetvinfo.fr/musique/chanson-francaise/la-meme-de-maitre-gims-et-vianney-chanson-la-plus-diffusee-en-2018-284470 "La même" de Maître Gims et Vianney, chanson la plus diffusée en 2018]</ref> През 2018 г. той е 7-ият най-изпълняван изпълнител в света на Deezer.<ref>[https://www.billboard.com/articles/columns/latin/8488071/j-balvin-deezer-most-streamed-artist-worldwide-2018 J Balvin Is Deezer's Top Artist Worldwide of 2018]</ref> По време на кариерата си той работи с няколко международни изпълнители като Sia, Pitbull, Lil Wayne, Stromae, Maluma, Sting и други.<ref>[https://www.much.com/7-french-pop-artists-to-listen-to/ 7 French Pop Artists You Need To Start Listening To]</ref> Той е продал над 5 милиона записи,<ref>{{Cite web|url=https://www.lci.fr/culture/video-le-chanteur-maitre-gims-devoile-son-double-de-cire-au-musee-grevin-2066166.html|title=VIDÉO – Le chanteur Maître Gims dévoile son double de cire au musée Grévin|access-date=1 August 2021|website=LCI|date=3 October 2017|language=fr}}</ref> включително 3 милиона албума от началото на кариерата си. През 2020 г. той печели наградата за международен изпълнител на годината в отличителните международни арабски фестивали след участието си в песента на Мохамед Рамадан „Ya habibi“. На 17 септември 2020 г. [[Netflix]] пуска документален филм за последните десет години от кариерата му, озаглавен ''Gims: On the Record''.<ref>{{Cite web|title=GIMS: On the Record {{!}} Netflix Official Site|url=https://www.netflix.com/title/81029777|access-date=16 January 2021|website=www.netflix.com|language=en}}</ref><ref>{{Citation|last=AlloCine|title=GIMS: On the Record|url=https://www.allocine.fr/film/fichefilm_gen_cfilm=272972.html|language=fr|access-date=16 January 2021}}</ref> ==Ранен живот== Ганди Джуна е роден на 6 май 1986 г. в Киншаса, [[Заир]] (сега Демократична република Конго от 1997 г.). Произхожда от семейство на музиканти: баща му Джанана Джуна е певец на трупата Viva La Musica на Papa Wemba. Той пристига във Франция през 1988 г. на двегодишна възраст с родителите си, които тогава са чужденци с нелегално положение. Заради криенето на родителите си той обяснява, че е имал трудно детство. Той беше настанен в приемни семейства, преди да живее в скуоти до 18-годишна възраст. Тази част от неговия живот е спомената в книгата му ''Vise le soleil''. Той е част от семейство с четиринадесет деца. Той е брат на Dadju, член на групата The Shin Sekaï, на Bedjik, Afi и Djelass, и тримата рапъри.<ref>{{Cite web|date=18 April 2013|title=Maître Gims invite ses frères Dadju, Bedjik et X-Gangs sur Subliminal ?! • RAPRNB|url=https://prod.raprnb.com/2013/04/18/maitre-gims-invite-ses-freres-dadju-bedjik-et-x-gangs-sur-subliminal/|access-date=1 August 2021|website=RAPRNB|language=fr-FR}}</ref> В първия му албум ''Subliminal'' (2013) те участват в песента „Outsider“.<ref>{{Cite web|title=lescharts.com – Les charts français|url=https://lescharts.com/search.asp?todo=notfound|access-date=1 August 2021|website=lescharts.com}}</ref> Гимс израства в 3-ти район на Париж. След това семейството му се премества в 9-ти район и накрая в 19-ти район. Гимс учи графичен дизайн и комуникация.<ref>{{Cite web|title=meltygroup|url=https://www.meltygroup.com/|access-date=1 August 2021|website=www.meltygroup.com|language=fr-FR}}</ref> Той приема прякора "Gims" във връзка с азиатското кино и света на бойните изкуства. == Кариера == === Sexion d'Assaut (2002–2012) === През 2002 г. Gims сформира с рапърите Джей Ар О Кром и Макан триото Prototype 3015. Името на групата е избрано във връзка с филм, главно заради "бойния" му смисъл. Името Sexion d'Assaut също включва препратка към Sturmabteilung (SA), на френски "Section d'Assaut", известна нацистка паравоенна единица, която групата научава случайно по време на концерт в Париж.<ref>{{Cite web|last=Match|first=Paris|title=Sexion d'assaut, les doux agneaux du rap|url=https://www.parismatch.com/Culture/Musique/Sexion-d-assaut-les-doux-agneaux-du-rap-158244|access-date=1 August 2021|website=parismatch.com|language=fr}}</ref> През 2005 г. триото се слива с Assonance, друга група от колектива Sexion d'Assaut. Групата вече се нарича 3rd Prototype. След няколко произведения независимо, Sexion d'Assault среща техния агент, Dawala, в избите на Châtelet-Les Halles в Париж. С Dawala, 3rd Prototype издава първия си микстейп, La Terre du Milieu, на 13 май 2006 г. Gims проектира обложката на компактдиска. През 2007 г. те издават албума Le Renouveau. Първо чрез Prototype 3015, след това Prototype 3, Gims е част от супергрупата Sexion d'Assaut. Sexion d'Assaut издава първите си песни между 2002 и 2003 г. Сред са Gang yaba Gang, Coup 2 pression и Frères de rue. С Sexion d'Assault, Gims участва два пъти в 12 Inch'All Star, известно рап състезание в Париж, което се провежда в Батофар. Той е на второ място и печели печална слава, сега известен като един от най-добрите фрийстайлъри във Франция. През 2008 г. групата представя ежемесечни фрийстайл песни, наречени Les Chroniques du mois: всеки месец се издават поне две фрийстайл песни чрез аудио или видео. През януари 2009 г. Sexion d'Assaut публикува нет-касета, преименувана на Les Chroniques du 75, компилация, съдържаща също неиздавани досега песни, включително соло парчето "À 30%" от Gims. Вторият уличен албум на Sexion d'Assaut, ''L'Écrasement de tête'', е издаден през май 2009 г. от Because Music.<ref>{{Cite web|title=lescharts.com – Les charts français – L'Écrasement de tête|url=https://lescharts.com/showitem.asp?interpret=Sexion+d%27Assaut&titel=L%27%E9crasement+de+t%EAte&cat=a|url-status=live|access-date=19 August 2021|website=lescharts.com}}</ref> Последният субект на групата, Prototype 3, изчезва напълно. LÉcrasement de tête придобива известност сред широката публика благодарение на заглавия и музикални видеоклипове, включително "T'es bête ou quoi?" и "Wati Bon Son" (в сътрудничество с Dry). Sexion d'Assaut тръгва на турне, по-специално отваряне за Orelsan и Medina. Продадени се повече от 50 000 копия. След издаването на LÉcrasement de tête, групата напуска Because Music поради недоразумения и подписва със Sony Music Entertainment. През 2010 г. Sexion d'Assaut издава студийния албум ''L'École des points vitaux''.<ref>{{Cite web|title=lescharts.com – Les charts français – L'École des points vitau|url=https://lescharts.com/showitem.asp?interpret=Sexion+d%27Assaut&titel=L%27%E9cole+des+points+vitaux&cat=a|url-status=live|access-date=19 August 2021|website=lescharts.com}}</ref> Gims е признат там като певец и автор на песни. Той композира инструменталните песни на няколко парчета, включително "Ils appellent ça "Casquette à l'envers". Други бийтмейкъри също участват в албума, като SoulChildren с „La drogue te donne des ailes“. Албумът получава голям успех с широката публика, продавайки над 400 000 копия. Групата отваря за Suprême NTM в Parc des Princes и свири в Zénith de Paris.<ref>{{Cite web|last=Piermay|first=Floriane|date=16 June 2010|title=Sexion d'Assaut au Parc des Princes avec NTM samedi|url=https://www.melty.fr/sexion-d-assaut-au-parc-des-princes-avec-actu35624.html|access-date=1 August 2021|website=melty|language=fr-FR}}</ref> През април 2011 г. избухва полемика относно открито хомофобските твърдения на групата. В отговор на критиките, Sexion d'Assaut решава да издаде микстейп, озаглавен ''En attendant L'Apogée: les Chroniques du 75'',<ref>{{Cite web|title=lescharts.com – Les charts français – En attendant L'Apogée: les Chroniques du 75|url=https://lescharts.com/showitem.asp?interpret=Sexion+d%27Assaut&titel=En+attendant+l%27apog%E9e+%2D+Les+chroniques+du+75&cat=a|url-status=live|access-date=19 August 2021|website=lescharts.com}}</ref> който въпреки всичко се срещна с успех със заглавия като "Paris va bien" и "Qui t'a dit". Проектът съдържа DVD, включващо един от клиповете на присъстващите песни, както и документален филм, проследяващ пътуването на групата. През март 2012 г. издават втория си албум ''L'Apogée''<ref>{{Cite web|title=lescharts.com – Les charts français – L'Apogée|url=https://lescharts.com/showitem.asp?interpret=Sexion+d%27Assaut&titel=L%27apog%E9e&cat=a|url-status=live|access-date=19 August 2021|website=lescharts.com}}</ref> който е по-успешен от първия. Албумът е продаден в над 700 000 копия. Същата година Гимс публикува онлайн комикс, озаглавен ''Au cœur du vortex''. Успоредно с кариерата си в Sexion d'Assaut, Гимс пробва и в музикалната композиция. В края на 2006 г. той издава първия си солов проект, разширена пиеса, озаглавена ''Pour ceux qui dorment les yeux ouverts''.<ref>{{Cite web|title=Pour ceux qui dorment les yeux ouverts (EP) – Maître Gims|url=https://www.senscritique.com/album/Pour_ceux_qui_dorment_les_yeux_ouverts_EP/19730383|access-date=14 August 2021|website=www.senscritique.com}}</ref> EП-то е продуцирано от Фреди К и Ноко от ATK.<ref>{{Cite web|title=Album "Pour Ceux Qui Dorment Les Yeux Ouverts" par Maître Gims⋆ Musique Urbaine|url=https://www.musiqueurbaine.fr/album/dorment-yeux-ouverts/|access-date=14 August 2021|website=Musique Urbaine|language=fr-FR}}</ref> Отпечатан в много малко копия, дискът има за цел да направи Gims известен на широката публика.<ref>{{Cite web|title=Check out Maître Gims on TuneIn|url=https://tunein.com/album/Pour-ceux-qui-dorment-les-yeux-ouverts-d1369804/|access-date=14 August 2021|website=TuneIn|language=en-us}}</ref> Записът включва песни със Sexion d'Assaut, рапъра Coma от Scred Connexion и певица на име Карол.<ref>{{Citation|title=Maitre Gims – Pour Ceux Qui Dorment Les Yeux Ouverts (2006, CD)|url=https://www.discogs.com/Maitre-Gims-Pour-Ceux-Qui-Dorment-Les-Yeux-Ouverts/release/3038450|language=fr|access-date=14 August 2021}}</ref> ==Източници== {{reflist}} sjixgaoys56gb97jhtt8p4x4dhhs1tr 0 811749 11473653 11473159 2022-07-29T01:49:52Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki [[File:Karavelov House 019.jpg|thumb|Печатарската машина на Любен Каравелов]] '''Архитектуният ансамбъл „Арнаут махала“''' се намира в град Копривщица, на изток от река [[Тополница]]. Разположена е от двете страни на река Петрешка в северния край на града.<ref name="Пулеков">Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> В посока от север на юг пръв забележителен обект е [[Дядо-Либенова къща|Къщата на дядо Либен Каравелата]], дядо на [[Любен Каравелов]]. Следва изворът „[[Арнаутец]]“, направен на чешма и цветисто описан в повестта „[[Българи от старо време]]“ на копривщенския революционер, публицист и краевед Любен Каравелов.<ref name="Пулеков"></ref> В подножието на връх Свети Никола, където е погребан единият от пионерите на залесяването в града – [[Иван Джартазанов]], е съградена [[Хаджи-Иванчова къща|Хаджи-Иванчовата къща]] и прилежащата в съседство Енкова фурна. Срещу тази къща, от другата страна на Петрешка река се е намирала къщата на войводата [[Дончо Ватах]]а.<ref name="Пулеков"></ref> Наблизо до Арнаутец и родната стряха на войводата по повод на 110 години от неговата смърт е построена [[Чешма-паметник на Дончо Ватах войвода|чешма в негова чест]].<ref>Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, ОФ, 1980. с. 318 – 330.</ref> Тук реката е пресечена от Хаджи-Нейковия мост, построен като другите образци на мостове в Копривщица с един свод. На малък площад се намират трите къщи, образуващи комплекса на [[Къща музей на Любен и Петко Каравелови|Къщата музей на Любен и Петко Каравелови]],<ref name="Пулеков"></ref> стопанисван от [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Дирекцията на музеите]] в града. В съседство на Каравелови се намира домът на бунтовника от 1876 г., революционера [[Цоко Будин]], обесен от турците същата година като комита. В южна посока махалата завършва с Герджиковата къща, бащина стряха на войводата от Одринския вилает, [[Михаил Герджиков]] и стига в крайната си точка – [[Керекова чешма|Керековата чешма]], най-старата от всички чешми на града.<ref name="Пулеков"></ref> == Фотографии на Архитектурен ансамбъл „Арнаут махала“ == <gallery> File:Чешма в Копривщица на името на Лука Брайков.jpg|Чешмата на името на Лука Брайков ([[Арнаутец]]) File:Енкова фурна.jpg|Енкова фурна File:Хаджи-Нейков мост.jpg|Хаджи-Нейков мост File:Хаджи-Иванчова къща.jpg|[[Хаджи-Иванчова къща]] File:Koprivshtitsa 001.jpg|Арнаут махала с Хаджи-Нейков мост File:Надгробният паметник на Иван Джартазанов.jpg|Надгробният паметник на Иван Джартазанов </gallery> == Източници == <references /> [[Категория:Архитектурни ансамбли в Копривщица]] [[Категория:История на Копривщица]] 4zv6gabwckmsst4ewjkz4hgqp4f7q8q 118 811852 11473719 11472785 2022-07-29T03:50:31Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{инкубатор-проверка}} Едно естествено число се нарича богато (abundant number), ако сумата от всички негови делители надвишава удвоеното число. Това определение автоматично отстранява всички прости числа от списъка на търсените. Начални елементи в редицата са: 12, 18, 20, 24, 36, 40... 12 има делители 1+2+3+4+6+12 > 24 18 има делители 1+2+3+6+9+18 > 36 20 има делители 1+2+4+5+10+20 > 40 24 има делители 1+2+3+4+6+12+24 > 48 36 има делители 1+2+3+4+6+9+12+18+36 > 72 48 има делители > 2*48 Или например 2 има делители 1+2 < 4 и не е богато число. Също така 2 е първото просто число и единственото четно просто число 0mpt9wdrctyeqxuo1t6xckbn91wg3bo 0 811864 11473355 11449700 2022-07-28T14:32:33Z Carbonaro. 221440 уточнения и малки промени wikitext text/x-wiki {{Окръг на Словакия инфо | име = Хумене | име-местно = Humenné | карта-файл = Okres humenne.png | карта-описание = Окръг Хумене на картата на Прешовския край | край = [[Прешовски край]] | център = [[Хумене]] | площ = 754,2 | население = 60 126 | население-година = 2021 г. | градове = 1 | села = 60 | сайт = }} '''Окръг Хумене''' ({{lang|sk|okres Humenné}}) е окръг в [[Прешовски край|Прешовския край]] на [[Словакия]]. Център на окръга и негов най-голям град е едноименният [[Сеница (Словакия)|Сеница]]. [[Площ]]та му е 754,2 км², а [[население]]то е 60 126 души (по преброяване от [[2021]] г.).<ref>[https://www.scitanie.sk/obyvatelia/zakladne-vysledky/struktura-obyvatelstva-podla-narodnosti/OK/SK0412/OK www.scitanie.sk]</ref> == Статистически данни == '''Национален състав:''' * [[словаци]] – 88,8% * [[русини]] – 3,1% * [[цигани]] – 1,3% '''Конфесионален състав:'''<ref>[https://www.scitanie.sk/obyvatelia/zakladne-vysledky/struktura-obyvatelstva-podla-nabozenskeho-vyznania/OK/SK0412/OK www.scitanie.sk]</ref> * [[католици]] – 63,4% * [[гръкокатолици]] – 16,2% * [[православни]] – 3,2% * [[лютерани]] – 0,5% == Източници == <references /> {{мъниче|Словакия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Окръг Хумене]] [[Категория:Окръзи в Словакия]] 8ghx3nz5jovb1owuylox989ml27ctf5 0 811898 11473709 11468053 2022-07-29T03:36:18Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг wikitext text/x-wiki {{обработка|форматиране; препратки; форматиране на таблицата; форматиране на дати}} {{училище|основаване=1888 година, [[Ямбол]], [[Княжество България]]|адрес=ул. „Цар Иван Александър“ 12|директор=Донка Атанасова|патрон=[[Васил Левски]]|учители=33 (2021 г.)|ученици=491 (2021 г.)|сайт=www.gvlevski}} '''Профилираната гимназия „Васил Левски“''' е средно училище в град Ямбол, България. Това е първата гимназия в града, основана през 1888 година първоначално като девическо училище. Намира се в близост до центъра на града. Тя е профилирана и съдържа по 4 паралелки на випуск с профили литература, география, биология и информатика. == История == === Предистория === През 1856 година в [[Каргона]], [[Ямбол]] възниква Първото девическо училище, благодарение на известните възрожденци [[Добри Чинтулов]] и [[Ради Колесов]], които искат да дадат шанс на жените за образование. Пет години по-късно то е преименувано на Взаимно (начално) девическо училище, а от 1865 – 1872 година главен учител е авторитетната ямболска възрожденка – Анка Александрова. През 1885 година училището прераства в класно (основно) и тъй като първият випуск, завършил основно образование там през 1888 година, следващата учебна 1888/1889 е приета за първа от летописа на днешната Гимназия ,,Васил Левски’’, когато е приет за патрон Апостолът на свободата. През 1904 година класното училище прераства в Непълна девическа гимназия (до IX клас вкл.) и така то става първата гимназия в града за много години нататък, което пък е причина ямболии да я наричат и до ден днешен „Гимназията“. През 1910 година тя се мести в нова сграда, която сега е старото крило на днешната гимназия и част от поредицата ,,Шишмановите училища’’, които се построяват в Ямбол при тогавашния министър на народната просвета – проф. [[Иван Шишманов]]. Първият директор на училището от 1888 година насам е Злати Паламидов, а от 1892 г. до 1917 г. са известният философ [[Петър Нойков]], Климент Бояджиев, Димо Попов, Димитър Пейчев, Йордан Кринчев и Стефан Станчев. === Смесена педагогическа гимназия === През 1917 година гимназията се смесва с Ямболското мъжко педагогическо училище и е преименувана на Смесена педагогическа гимназия. Поради кървавият бунт от Септемврийското въстание от 1923 година на анархистите, каквито са не малко от учениците в СПГ, тя е закрита, но не след дълго подновява дейността си и през 1933 година става Ямболска смесена реална гимназия. През септември 1937 г. тя се разделя на Мъжка гимназия ,,[[Иван Райнов]]’’ и Девическа гимназия ,,Васил Левски’’ като девойките запазват сградата си. Директори в тези години са Христо Вълев и Ст. Коларов. === Подем === В периода 1936 – 1943 гимназията издава свой собствен вестник, наречен ,,Подем’’ и от него излизат 61 броя. Редовен сътрудник на ,,Подем’’ със своите стихотворения е известният поет [[Радой Ралин]]. В тези години директори са Ст. Коларов, Ташко Кавърджиков и Петър Попов. === Гимназията в годините на социализма === Непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|09.IX.1944 г.]] главният учител Петър Попов е сменен с първата жена директор на гимназията – д-р. Петка Панталеева. През 1950 г. се забранява отделното девическо образование и това води до Втора смесена гимназия ,,Васил Левски’’. През 1963 година тя става Втора политехническа гимназия или още наричана от ямболии – ПГ-то. От 1967 до 1971 г. се строи новото крило на училището и се създава [[Математическа гимназия „Атанас Радев“|Математическа гимназия,,Атанас Радев’’]], която изтегля математическите паралелки от ПГ ,,Васил Левски’’. През 1980-те години се формират паралелки с профили литература, история, биология, музика и изобразително изкуство. През 1988, по случай отбелязването на 100-годишнината на гимназията, е отпечатан юбилеен сборник. В този период директори са Петка Панталеева, Георги Наков, Панайот Парушев и за кратко – Зоичка (Зина) Виранова. === '''Гимназията след промените от 1989''' === През 1993 година ,,политехническа’’ е премахнато от наименованието на училището и така то остава само Гимназия ,,Васил Левски’’. От 1995 година в нея се появяват и паралелки по мениджмънт и география. През 2004 г. се утвърждават 4 нови профила – хуманитарни науки (БЕЛ+История), обществени науки (География+История), природни науки (Биология+Химия) и софтуерни и хардуерни науки (информационни технологии). През 2007 година Хараламби Баев, известен ямболски историк и преподавател в гимназията, написва химна ѝ – ,,С Апостолово име’’. От 2004 до 2008 г. във ,,Васил Левски’’ преподават езикови асистенти от Италия. През 2008 г. е направен първият прием на петокласници в хуманитарен профил, но през 2016 г. гимназията е лишена от това според наредбата на МОН от 01.VIII. същата година. Със същата наредба училището отново става ПГ, но този път – профилирана. На 17.VII.2017 г. с решение номер 391 на [[Правителство на Бойко Борисов 3|МС]], ПГ ,,Васил Левски’’ става едно от 184-те иновативни училища. В началото на учебната 2021/2022 в кабинета на директор Донка Атанасова е открита реликва, чиито дири са изгубени през 1989 г., а именно – знамето на Ямболската девическа гимназия, изработено от художника Георги Лозев. От 1989 г. досега, директори са: Зина Виранова, Олга Владимирова, Мария Желязкова, Нина Гюпчанова, Петя Сярова и Донка Атанасова. == Педагогически съвет == Това е специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси в училището, включващ в състава си всички педагогически специалисти. В заседанията на педагогическия съвет, при необходимост с право на съвещателен глас може да участват представители на обществения съвет, училищното настоятелство, медицинското лице, което обслужва училището. Педагогическия съвет приема правилник за дейността на училището, училищния учебен план, формите на обучение в училище, годишния план за дейността на училището, етичния кодекс, занимални по интереси и други. Заместник-директорите на учебното заведение са Добринка Качанова (административни дейности) и Силяна Нойкова (културни дейности). Педагогическият съветник и психолог е Кристина Русева. == Ученическо самоуправление == До 2022 г. в гимназията съществува ученически съвет, в който влизат гимназисти, подбирани от педагогическия съветник, но през тази година се осъществява реформа, която се очаква да важи от учебната 2022/2023 г. централното са включени ученическият парламент (избиран всяка учебна година пряко от гимназистите) и президент (председателстващ на парламента, избиран пряко от ученици и учители всяка година). Парламентът на гимназията е състав от определен брой избрани ученици и представлява интересите на всички гимназисти, организира празници и събития, поддържа и следи за сигурността на материалната база в училището. Местното ученическо самоуправление включва ръководствата по класовете в състав – председател, съветник по административните дейности и съветник по културните и спортни дейности. Тези ръководства се избират всяка учебна година и пряко от учениците. Работата им е да подпомагат дейността на класните ръководители. == Директори на гимназията == === Директори === {| class="wikitable" |'''№:''' |'''Снимка:''' |'''Директор:''' |'''Специалност:''' |'''Период:''' |- | '''1''' |...................................... | Злати А. Паламидов | | 1888 г. - 1892 г. |- | '''2''' |<gallery> Файл:Petyrnojkovdirektorpgvl.jpg|alt= </gallery> | Петър М. Нойков |философ | 1892 г. – 1904 г. |- | '''3''' | | Климент Бояджиев |литератор | |- | '''4''' | | Димо Попов |биолог | |- | '''5''' | | Димитър Пейчев |математик | |- | '''6''' | | Йордан Кринчев |математик | |- | '''7''' | | Стефан Станчев | | |- | '''8''' | | Христо Вълев |литератор | 1917 г. - 1934 г. |- | '''9''' | | Ст. Коларов | | 1934 г. – 1937 г. |- | '''10''' | | Ташко Кавърджиков | | 1937 г. – 1943 г. |- | '''11''' | | Петът И. Попов | | 1943 Г. – 1944 Г. |- | '''12''' | | Д-р Петка Панталеева | | 09.Ix.1944 Г. – 01.Ix.1951 Г. |- | '''13''' | | Георги Наков | | 01.IX.1951 Г. – 01.IX.1967 Г. |- | '''14''' | | Панайот Х. Парушев | географ | 01.IX.1967 г. – 01.IX. 1989 г. |- | '''15''' | | Зоичка Виранова |химик | 01.IX.1989 г. – 01.IX.1990 г. |- | '''16''' | | Олга Владимирова |руски език | 01.IX.1990 г. – 01.IX.1992 г. |- | '''17''' | | Мария Желазкова |химик | 01.IX.1992 г. – 01.IX.1996 г. |- | '''18''' | | Нина Гюпчанова |химик | 01.IX.1996 г. – 01.IX. 1998 г. |- | '''19''' | | Петя Т. Сярова |математик | 01.IX.1998 г. – 01.IX. 2020 г. |- | '''20''' | | Донка М. Атанасова |географ | 01.IX.2020 г. (настоящем) |} == Известни личности от гимназията == [[Георги Господинов]] – писател, възпитаник на гимназията [[Хараламби Баев]] – историк, преподавател в гимназията == Снимки == [[Файл:Pgvlwiwman.jpg|мини|Старото крило на гимназията, поредица от Шишмановите сгради, 1910 г.]] [[Файл:Vestnikpodem.jpg|мини|Изрезка от първия брой на ,,Подем<nowiki>''</nowiki>, 28 фев. 1936 г.]] <gallery> Файл:Vipuskpgvl.jpg|alt=|Първите гимназисти в Ямбол, 1908 г. </gallery><gallery> </gallery><gallery> </gallery> [[Файл:1933kolektivuchiteli.jpg|мини|Учителска колегия през учебната 1933/1934]] <gallery> Файл:Nikolajhaitovvyambol.jpg|alt=|Посещение на Николай Хайтов в гимназията през 70-те години на XX в. </gallery><gallery> Файл:Stachka2007.jpg|alt=|Национална учителска стачка с участие на специалисти от гимназията </gallery> [[Категория:Средни училища в България]] [[Категория:Образование в Ямбол]] d6etlyvugba6g8lcdchupx7jbcontvo 0 811944 11473543 11472929 2022-07-28T20:14:48Z Nk 399 коригирам според източника wikitext text/x-wiki {{прессъобщение}} {{Компания |тип=Публична |категория=хазартни игри |име=Телематик Интерактив България АД |търгувана_като=TIB/TIB |индустрия=Онлайн игри |основаване=2014 година |основатели=Мило Борисов и Роси Маккий |град=София |страна={{България}} |директор=Лъчезар Петров| дъщерни компании=CT Interactive EOOD |сайт=https://telematic.bg |лого=Telematic_Interactive_Bulgaria_official_logo.png }} '''„Телематик интерактив България“ АД''' е първата българска компания от игралната индустрия, която е листната на Българската фондова борса. Акциите на дружеството се търгуват на [[Българска фондова борса|Българската фондова борса]] от март 2022 г.<ref>https://money.bg/guests/telematik-interaktiv-balgariya-e-kompaniyata-s-parvoto-ipo-za-2022-godina-na-bfb.html</ref> Бизнесът на компанията е в сферата на онлайн игралната индустрия. През 2019-2021 година тя бързо разраства дейността си, планирайки приходи от 78 млн. лева и нетна печалба от 20 млн. лева, поради което акционерите ѝ решават да увеличат капитала, черзе предлагане на акции на фондовата борса в началото на 2022 година.<ref>https://money.bg/business/telematik-interaktiv-balgariya-planira-da-nabere-40-miliona-leva-ot-balgarskata-fondova-borsa.html</ref> == История == Компанията е създадена през 2014 г. в България и към 2022 година има лиценз за дейност като онлайн казино и за онлайн залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета.<ref>https://www.bloombergtv.bg/a/71-businessweek-biznes/101268-telematik-interaktiv-balgariya-intervyu-za-sp-bloomberg-businessweek</ref><ref>{{cite web | publisher = Национална агенция за приходите | year = 2022 | url = https://nra.bg/wps/wcm/connect/nra.bg25863/d3b5a9db-bb60-42c8-8b94-2b4138b633e9/%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D1%85%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%B8+%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8.xlsx?MOD=AJPERES&CACHEID=ROOTWORKSPACE.Z18_PPGAHG8009LJC0QTR5C2HH30I6-d3b5a9db-bb60-42c8-8b94-2b4138b633e9-o7d9W.x | title = Регистър на организаторите на хазартни игри | format = XLSX | work = nra.bg | accessdate = 2022-07-22}}</ref> Крайни собственици на мажоритарния акционер в „Телематик интерактив България“ АД са Мило Борисов и Роси Маккий,<ref>https://telematic.bg/</ref> които участват и в други предприятия в хазартния бизнес, включително казино в софийски хотел в съдружие с германската компания ''Merkur Casino GmbH''.<ref>https://webcafe.bg/ad-blok/palms-merkur-ad-istoriyata-na-uspeha-zapochnala-predi-16-godini.html</ref> Първоначално основната дейност на „Телематик интерактив“ се развива в България, където оперира под търговската марка „Palms Bet“. <ref>https://telematic.bg/</ref> Чрез дъщерната си компания „Си Ти Интерактив“ предлага онлайн съдържание, свъзразано с хазарта, и на други оператори в различни страни.<ref>https://www.banker.bg/pari-i-pazari/read/telematik-interaktiv-razshiriava-pazarno-prisustvie-s-novi-sdelki</ref>. Така дружеството развива две бизнес направления – ''[[B2B]]'' със „Си Ти Интерактив“ и ''[[B2C]]'' с бранда „Palms Bet“. От края на март 2022 г. Телематик Интерактив България АД е листната на Българската фондова борса. <ref>https://forbesbulgaria.com/2021/11/29/how-telematic-interactive-bulgaria-is-changing-the-gaming-industry/</ref> == Palms Bet и CT Interactive == Palms Bet<ref>https://www.palmsbet.com/bg/</ref> има собствена платформа и продуктова гама.<ref>https://www.investor.bg/novini-i-analizi/339/a/pyrva-kompaniia-ot-igralniia-sektor-izliza-na-bylgarskiia-fondov-pazar-340474/</ref>. Компанията, ориентирана към бизнес партньори – CT Interactive<ref>https://www.ct-interactive.com/</ref>, предлага онлайн съдържание в над 18 регулирани пазара, а продуктите ѝ са достъпни на над 800 сайта по целия свят.<ref>https://ctgaming.com/bg/about-us/interactive/</ref><ref>https://www.dnes.bg/sport/2021/07/19/istoriiata-na-bylgarskite-proizvoditeli-na-kazino-igri.497533</ref> == Каузи == Компанията е социално отговорна, като стои зад каузи с широк обществен интерес, каквито са спонсорството на [[ПФК Левски]]<ref>https://dsport.bg/milo-borisov-pred-darik-sled-2-3-godini-levski-ste-stapi-zdravo-na-zemata-finansovo~83799.html</ref>, на Българска федерация по [[Художествена гимнастика|художествена гимнастика,]] спонсорството на отбора на „Златните момичета“ по художествена гимнастика, медалисти от [[Олимпиада в Токио|Олимпиадата в Токио 2020]], спонсорство на индивидуални спортисти, подпомагане на културата и млади музикални таланти.<ref>https://www.infostock.bg/infostock/control/bse/news/108968-nyakolko-neshta-za-telematik-koito-mozhe-i-da-ne-znaete</ref> Телематик Интерактив България АД подкрепя и кампанията „Отговорна игра“ в хазарта, като използва за насърчаване статуса си на една от най-големите онлайн платформи в страната.<ref>https://otgovornaigra.palmsbet.com/</ref> == Лицензи == За да извършва своята дейност, Телематик Интерактив България АД притежава лицензи за организиране на хазартни игри онлайн. Компанията подлежи на регулация от Държавната комисия по хазарта и разполага с лиценз съгласно Закона за хазарта в България, който включва: * Удостоверение за лиценз №:000030 – 1741/21.02.2022 г. за организиране на игри в игрално казино, издаден с Решение No:000030 – 1068/03.02.2022 г. от Националната агенция за приходите;<ref>https://www.palmsbet.com/ligal/license.pdf</ref> * Лиценз №000030 – 4566/27.09.2021г. за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, издаден с Решение №000030 – 4226/09.09.2021 г. от Националната агенция за приходите.<ref>https://www.palmsbet.com/ligal/sport_license.pdf</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Предприятия в България]] 044ghjbi8zbvnnkrlbte2oojkbaq3re 11473546 11473543 2022-07-28T20:20:18Z Nk 399 коригирам според източника; подреждам, без повторение wikitext text/x-wiki {{прессъобщение}} {{Компания |тип=Публична |категория=хазартни игри |име=Телематик Интерактив България АД |търгувана_като=TIB/TIB |индустрия=Онлайн игри |основаване=2014 година |основатели=Мило Борисов и Роси Маккий |град=София |страна={{България}} |директор=Лъчезар Петров| дъщерни компании=CT Interactive EOOD |сайт=https://telematic.bg |лого=Telematic_Interactive_Bulgaria_official_logo.png }} '''„Телематик интерактив България“ АД''' е първата българска компания от игралната индустрия, която е листната на Българската фондова борса. Акциите на дружеството се търгуват на [[Българска фондова борса|Българската фондова борса]] от март 2022 г.<ref>https://money.bg/guests/telematik-interaktiv-balgariya-e-kompaniyata-s-parvoto-ipo-za-2022-godina-na-bfb.html</ref> Бизнесът на компанията е в сферата на онлайн игралната индустрия. През 2019-2021 година тя бързо разраства дейността си, планирайки приходи от 78 млн. лева и нетна печалба от 20 млн. лева, поради което акционерите ѝ решават да увеличат капитала, черзе предлагане на акции на фондовата борса в началото на 2022 година.<ref>https://money.bg/business/telematik-interaktiv-balgariya-planira-da-nabere-40-miliona-leva-ot-balgarskata-fondova-borsa.html</ref><ref>https://forbesbulgaria.com/2021/11/29/how-telematic-interactive-bulgaria-is-changing-the-gaming-industry/</ref> „Телематик интерактив България“ развива две бизнес направления – ''[[B2B]]'' с дъщерното дружество „Си Ти Интерактив“ и ''[[B2C]]'' с бранда ''Palms Bet''. ''Palms Bet'' има собствена платформа и продуктова гама.<ref>https://www.investor.bg/novini-i-analizi/339/a/pyrva-kompaniia-ot-igralniia-sektor-izliza-na-bylgarskiia-fondov-pazar-340474/</ref>. Компанията, ориентирана към бизнес партньори – CT Interactive<ref>https://www.ct-interactive.com/</ref>, предлага онлайн съдържание в регулираните пазари на няколко страни, а продуктите ѝ са достъпни на над 800 сайта по целия свят.<ref>https://ctgaming.com/bg/about-us/interactive/</ref><ref>https://www.dnes.bg/sport/2021/07/19/istoriiata-na-bylgarskite-proizvoditeli-na-kazino-igri.497533</ref> == История == Компанията е създадена през 2014 г. в България и към 2022 година има лиценз за дейност като онлайн казино и за онлайн залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета.<ref>https://www.bloombergtv.bg/a/71-businessweek-biznes/101268-telematik-interaktiv-balgariya-intervyu-za-sp-bloomberg-businessweek</ref><ref>{{cite web | publisher = Национална агенция за приходите | year = 2022 | url = https://nra.bg/wps/wcm/connect/nra.bg25863/d3b5a9db-bb60-42c8-8b94-2b4138b633e9/%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D1%85%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%B8+%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8.xlsx?MOD=AJPERES&CACHEID=ROOTWORKSPACE.Z18_PPGAHG8009LJC0QTR5C2HH30I6-d3b5a9db-bb60-42c8-8b94-2b4138b633e9-o7d9W.x | title = Регистър на организаторите на хазартни игри | format = XLSX | work = nra.bg | accessdate = 2022-07-22}}</ref> Крайни собственици на мажоритарния акционер в „Телематик интерактив България“ АД са Мило Борисов и Роси Маккий,<ref>https://telematic.bg/</ref> които участват и в други предприятия в хазартния бизнес, включително казино в софийски хотел в съдружие с германската компания ''Merkur Casino GmbH''.<ref>https://webcafe.bg/ad-blok/palms-merkur-ad-istoriyata-na-uspeha-zapochnala-predi-16-godini.html</ref> Първоначално основната дейност на „Телематик интерактив“ се развива в България, където оперира под търговската марка „Palms Bet“. <ref>https://telematic.bg/</ref> Чрез дъщерната си компания „Си Ти Интерактив“ предлага онлайн съдържание, свъзразано с хазарта, и на други оператори в различни страни.<ref>https://www.banker.bg/pari-i-pazari/read/telematik-interaktiv-razshiriava-pazarno-prisustvie-s-novi-sdelki</ref> == Каузи == Компанията е социално отговорна, като стои зад каузи с широк обществен интерес, каквито са спонсорството на [[ПФК Левски]]<ref>https://dsport.bg/milo-borisov-pred-darik-sled-2-3-godini-levski-ste-stapi-zdravo-na-zemata-finansovo~83799.html</ref>, на Българска федерация по [[Художествена гимнастика|художествена гимнастика,]] спонсорството на отбора на „Златните момичета“ по художествена гимнастика, медалисти от [[Олимпиада в Токио|Олимпиадата в Токио 2020]], спонсорство на индивидуални спортисти, подпомагане на културата и млади музикални таланти.<ref>https://www.infostock.bg/infostock/control/bse/news/108968-nyakolko-neshta-za-telematik-koito-mozhe-i-da-ne-znaete</ref> Телематик Интерактив България АД подкрепя и кампанията „Отговорна игра“ в хазарта, като използва за насърчаване статуса си на една от най-големите онлайн платформи в страната.<ref>https://otgovornaigra.palmsbet.com/</ref> == Лицензи == За да извършва своята дейност, Телематик Интерактив България АД притежава лицензи за организиране на хазартни игри онлайн. Компанията подлежи на регулация от Държавната комисия по хазарта и разполага с лиценз съгласно Закона за хазарта в България, който включва: * Удостоверение за лиценз №:000030 – 1741/21.02.2022 г. за организиране на игри в игрално казино, издаден с Решение No:000030 – 1068/03.02.2022 г. от Националната агенция за приходите;<ref>https://www.palmsbet.com/ligal/license.pdf</ref> * Лиценз №000030 – 4566/27.09.2021г. за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, издаден с Решение №000030 – 4226/09.09.2021 г. от Националната агенция за приходите.<ref>https://www.palmsbet.com/ligal/sport_license.pdf</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Предприятия в България]] 884nedc2swaw6k2quwb1k8stajbq0d0 11473549 11473546 2022-07-28T20:22:42Z Nk 399 факт wikitext text/x-wiki {{прессъобщение}} {{Компания |тип=Публична |категория=хазартни игри |име=Телематик Интерактив България АД |търгувана_като=TIB/TIB |индустрия=Онлайн игри |основаване=2014 година |основатели=Мило Борисов и Роси Маккий |град=София |страна={{България}} |директор=Лъчезар Петров| дъщерни компании=CT Interactive EOOD |сайт=https://telematic.bg |лого=Telematic_Interactive_Bulgaria_official_logo.png }} '''„Телематик интерактив България“ АД''' е първата българска компания от игралната индустрия, която е листната на Българската фондова борса. Акциите на дружеството се търгуват на [[Българска фондова борса|Българската фондова борса]] от март 2022 г.<ref>https://money.bg/guests/telematik-interaktiv-balgariya-e-kompaniyata-s-parvoto-ipo-za-2022-godina-na-bfb.html</ref> Бизнесът на компанията е в сферата на онлайн игралната индустрия. През 2019-2021 година тя бързо разраства дейността си, планирайки приходи от 78 млн. лева и нетна печалба от 20 млн. лева, поради което акционерите ѝ решават да увеличат капитала, черзе предлагане на акции на фондовата борса в началото на 2022 година.<ref>https://money.bg/business/telematik-interaktiv-balgariya-planira-da-nabere-40-miliona-leva-ot-balgarskata-fondova-borsa.html</ref><ref>https://forbesbulgaria.com/2021/11/29/how-telematic-interactive-bulgaria-is-changing-the-gaming-industry/</ref> „Телематик интерактив България“ развива две бизнес направления – ''[[B2B]]'' с дъщерното дружество „Си Ти Интерактив“ и ''[[B2C]]'' с бранда ''Palms Bet''. ''Palms Bet'' има собствена платформа и продуктова гама.<ref>https://www.investor.bg/novini-i-analizi/339/a/pyrva-kompaniia-ot-igralniia-sektor-izliza-na-bylgarskiia-fondov-pazar-340474/</ref>. Компанията, ориентирана към бизнес партньори – CT Interactive<ref>https://www.ct-interactive.com/</ref>, предлага онлайн съдържание в регулираните пазари на няколко страни, а продуктите ѝ са достъпни на над 800 сайта по целия свят.<ref>https://ctgaming.com/bg/about-us/interactive/</ref><ref>https://www.dnes.bg/sport/2021/07/19/istoriiata-na-bylgarskite-proizvoditeli-na-kazino-igri.497533</ref> == История == Компанията е създадена през 2014 г. в България и към 2022 година има лиценз за дейност като онлайн казино и за онлайн залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета.<ref>https://www.bloombergtv.bg/a/71-businessweek-biznes/101268-telematik-interaktiv-balgariya-intervyu-za-sp-bloomberg-businessweek</ref><ref>{{cite web | publisher = Национална агенция за приходите | year = 2022 | url = https://nra.bg/wps/wcm/connect/nra.bg25863/d3b5a9db-bb60-42c8-8b94-2b4138b633e9/%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D1%85%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%B8+%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8.xlsx?MOD=AJPERES&CACHEID=ROOTWORKSPACE.Z18_PPGAHG8009LJC0QTR5C2HH30I6-d3b5a9db-bb60-42c8-8b94-2b4138b633e9-o7d9W.x | title = Регистър на организаторите на хазартни игри | format = XLSX | work = nra.bg | accessdate = 2022-07-22}}</ref> Крайни собственици на мажоритарния акционер в „Телематик интерактив България“ АД са Мило Борисов и Роси Маккий,<ref>https://telematic.bg/</ref> които участват и в други предприятия в хазартния бизнес, включително казино в софийски хотел в съдружие с германската компания ''Merkur Casino GmbH''.<ref>https://webcafe.bg/ad-blok/palms-merkur-ad-istoriyata-na-uspeha-zapochnala-predi-16-godini.html</ref> Първоначално основната дейност на „Телематик интерактив“ се развива в България, където оперира под търговската марка „Palms Bet“. <ref>https://telematic.bg/</ref> Чрез дъщерната си компания „Си Ти Интерактив“ предлага онлайн съдържание, свъзразано с хазарта, и на други оператори в различни страни.<ref>https://www.banker.bg/pari-i-pazari/read/telematik-interaktiv-razshiriava-pazarno-prisustvie-s-novi-sdelki</ref> == Каузи == Компанията {{факт|е социално отговорна, като стои зад каузи с широк обществен интерес,|2022|7|28}} каквито са спонсорството на [[ПФК Левски]]<ref>https://dsport.bg/milo-borisov-pred-darik-sled-2-3-godini-levski-ste-stapi-zdravo-na-zemata-finansovo~83799.html</ref>, на Българска федерация по [[Художествена гимнастика|художествена гимнастика,]] спонсорството на отбора на „Златните момичета“ по художествена гимнастика{{факт|, медалисти от [[Олимпиада в Токио|Олимпиадата в Токио 2020]]|2022|7|28}}, спонсорство на индивидуални спортисти, подпомагане на културата и млади музикални таланти.<ref>https://www.infostock.bg/infostock/control/bse/news/108968-nyakolko-neshta-za-telematik-koito-mozhe-i-da-ne-znaete</ref> Телематик Интерактив България АД подкрепя и кампанията „Отговорна игра“ в хазарта, като използва за насърчаване статуса си на една от най-големите онлайн платформи в страната.<ref>https://otgovornaigra.palmsbet.com/</ref> == Лицензи == За да извършва своята дейност, Телематик Интерактив България АД притежава лицензи за организиране на хазартни игри онлайн. Компанията подлежи на регулация от Държавната комисия по хазарта и разполага с лиценз съгласно Закона за хазарта в България, който включва: * Удостоверение за лиценз №:000030 – 1741/21.02.2022 г. за организиране на игри в игрално казино, издаден с Решение No:000030 – 1068/03.02.2022 г. от Националната агенция за приходите;<ref>https://www.palmsbet.com/ligal/license.pdf</ref> * Лиценз №000030 – 4566/27.09.2021г. за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, издаден с Решение №000030 – 4226/09.09.2021 г. от Националната агенция за приходите.<ref>https://www.palmsbet.com/ligal/sport_license.pdf</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Предприятия в България]] niu1hd7v3mp3z8xzxh6em3k59pe64kv 2 812333 11473698 11458822 2022-07-29T03:27:31Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Многоредова таблица в списък wikitext text/x-wiki   [[Category:Articles with hCards]] {{Личност|име=Джейми Кембъл Бауър|име-оригинал=Jamie Campbell Bower|портрет=Jamie_Campbell_Bower_by_Gage_Skidmore,_2013.jpg|портрет-описание=Бауър на [[Wondercon]] 2013|роден-дата=22 ноември 1988|име-рождено=Джеймс Меткалф Кембъл Бауър|роден-място=Лондон, Англия|категория=Актьор, певец|партньор=Бони Райт (2009 - 2013)|още=|националност={{UK}}|сайт=*{{URL|http://therealcounterfeit.com/}} *{{URL|https://somewhereintheshadows.com/}}}} '''Джеймс Метклаф Кембъл Бауър''' (роден на 22 ноември 1988) е английски актьор и певец. Той прави своя пълнометражен филмов дебют през 2007 с поддържаща роля в [[Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт|''Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт'']], и продължава участието си в ''[[Здрач (филмова поредица)|Сагата Здрач]]'', ''[[Реликвите на смъртните: Град от кости]]'' и като младия [[Гелърт Гриндълуолд]] в [[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част|''Хари Потър и Даровете на Смъртта: Първа част'']] и [[Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд|''Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд'']]. През 2010 Бауър е част от главния актьорски състав на историческия сериал [[Камелот|''Камелот'']] на ''Starz'' и ''Will'' по телевизионна мрежа TNT. През 2022 Бауър получава критично признание за изпълнението си като Векна в [[Странни неща (сезон 4)|четвъртия сезон]] на [[Странни неща|''Странни неща'']]. От 2015 до 2020 той е [[фронтмен]] на лондонската група [[Counterfeit]]. == Ранен живот == Бауър е роден в Лондон. Майка му е музикален мениджър, а баща му работи за [[Гибсън Корпорейшън]]. Неговия пра пра пра пра дядо от майчина страна е Сър Джон Кембъл от Airds, лейтенант губернатор на [[Сейнт Винсент и Гренадини]]. Той изпитва наклонности към музиката и представленията още от ранна детска възраст. Започва да свири на цигулка, на която се научава на метода Сузуки. Посещава Bedales, независимо училище със съвместно обучение в [[Хампшър]] и е бивш член на Националния младежки музикален театър и на Националния младежки театър. == Кариера == [[Файл:Lily_Collins,_Jamie_Campbell_Bower_and_Kevin_Zegers_by_Gage_Skidmore.jpg|мини| [[Лили Колинс]], Бауър и Кевин Зегърс на WonderCon 2013]] === Актьорска кариера === Бауър започва своята професионална кариера с приятелката си [[Лора Мишел Кели]], която го препоръчва на свой агент. Той става модел на непълно работно време чрез Select Model Management в Лондон. През 2008 той изиграва Рокър във филма [[Рокенрола|''Рокенрола'']] и Джак в ''Зима по време на война''. През 2009 участва в ремейк 2009 в сериала [[Затворникът (минисериал)|Затворникът]] като номер 11–12. Също така той играе вампира Кай Волтури във филма [[Новолуние (филм, 2009)|''Здрач: Новолуние'']] и в двете части на ''Здрач: Зазоряване''. Бауър се появява и като младия [[Гелърт Гриндълуолд]], тъмният магьосник победен от Албус Дъмбълдор във филма от 2010 ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част]]''. Той повтори същата роля във филма от 2018 ''[[Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд|Фантастични животни: Престъпленията на Гриндълуолд]]'', превръщайки се един от двамата актьори, които да участват и в двата филмови франчайза. В телевизионни сериал от 2011 ''[[Камелот]]'' той изиграва Крал Артур. През 2010 участва в музикално видео "Young (Belane) от The Xcerts. През 2012 Бауър се появява в музикално видео "Never Let Me Go" от Florence + The Machine. Той играе Джейс Уейланд в ''[[Реликвите на смъртните: Град от кости]]'', филм адаптация от 2013 на сериала ''[[Реликвите на смъртните]]'' от Касандра Клеър. През декември 2013 се присъединява към Кампанията на Blueberry за пролет/лято 2014. През юни 2015 Бауър Бауър започва да играе ролята на Джо в мюзикъла на Уест Енд ''[[Ритай като Бекъм]]''. През 2017 той е на оригиналните TNT серии Will. През януари 2019 е обявено, че Бауър ще участва в прелюдийния сериал [[Игра на тронове (сериал)|Игра на тронове]], озаглавен Bloodmoon (също познат и като ''The Long Night'') но от [[Хоум Бокс Офис|HBO]] разгласяват, че са решили да не изберат шоуто до сериал през октомври 2019. Година по-късно той участва във филма ''Six days of Sistine'', разпределен от Мбур дистрибутор на независими филми и със съвместното участие Еларика Джонсън. От 2015 Бауър Бауър озвучава Скиф във франчайза Томас & приятели с принос към телевизионното шоу == Дискография == === Сингъли === {| class="wikitable" |+ !Година ! Освободен ! Заглавие ! Албум |- | rowspan="2" | 2020 г | 2 декември | Парализиран | rowspan="2" | Пролог (на живо от олтера) |- | 9 декември | Запалете огъня |- | rowspan="3" | 2022 г | 14 април | Врана | rowspan="3" | Сингъл извън албума |- | rowspan="2" | 27 май | Run On <small>(feat.</small> <small>King Sugar)</small> |- | Дяволът в мен |} == Филмография == === Филм === {| class="wikitable sortable" !година ! Заглавие ! Роля ! class="unsortable" | Бележки |- | 2007 г | ''[[Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт]]'' | Антъни Хоуп | |- | rowspan="2" | 2008 г | ''[[Рокенрола]]'' | Рокер | |- |Зима по време на война | Джак | |- | 2009 г | ''[[Новолуние (филм, 2009)|Сагата Здрач: Новолуние]]'' | Кай | |- | rowspan="2" | 2010 г | ''[[Хари Потър и даровете на смъртта: първа част|Хари Потър и Даровете на Смъртта – Част 1]]'' | Младият Гелерт Гринделвалд | |- | ''Лондонски булевард'' | Бяло момче | |- | rowspan="2" | 2011 г | ''Анонимен'' | Младият Ърл Оксфорд | |- | ''Сагата по здрача: Зазоряване – част 1'' | rowspan="2" | Кай | |- | 2012 г | ''Сагата по здрача: Зазоряване – част 2'' | |- | 2013 | ''Оръдията на смъртта: Град от кости'' | Джейс Уейланд | |- | 2015 г | ''Томас и приятели: Легендата на Содор за изгубеното съкровище'' | Скиф | Английски [[дублаж]] |- | 2018 г | ''[[Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд]]'' | Младият Гелерт Гринделвалд <ref name="tobyjamie">{{Cite news|url=https://www.pottermore.com/news/11-intriguing-moments-from-the-third-fantastic-beasts-the-crimes-of-grindelwald-trailer|title=11 intriguing moments from the third Fantastic Beasts: The Crimes of Grindelwald trailer|date=25 September 2018|access-date=25 September 2018|publisher=[[Pottermore]]}}</ref> | |- | 2019 г | ''Шестте дни на Сикстин'' | Жан-Батист <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mbur.com/film-list/six-days-of-sistine|заглавие=Six Days of Sistine}}</ref> | |} === Телевизия === === Сцена === === Музикални видеоклипове === == Награди и номинации == <nowiki> [[Категория:Родени през 1988 година]] [[Категория:Select Model Management модели]] [[Категория:Хора от Хамърсмит]]</nowiki> 9hsr45snbz2865jnwi8zrxxyhnd0txe 0 812350 11473320 11473036 2022-07-28T13:51:53Z Ket 2798 Премахнати [[У:ДОБРО|добронамерени]] [[Special:Contributions/Lucy676991|редакции на Lucy676991]] ([[User talk:Lucy676991|б.]]) wikitext text/x-wiki {{Личност|архитект}} '''Майкъл Джордж Франсис Вентрис''' ( / ˈ v ɛ n t r ɪ s / ; 12 юли 1922 – 6 септември 1956) е английски [[архитект]], специалист по [[класически науки]] и [[Филология|филолог]], който дешифрира древната [[микена|микенска]] писменост [[Линеар Б]]<ref>{{Cite web|url=https://www.cam.ac.uk/research/news/cracking-the-code-the-decipherment-of-linear-b-60-years-on|title=Cracking the code: the decipherment of Linear B 60 years on|date=13 October 2012|website=University of Cambridge}}</ref>. Талантлив полиглот, Вентрис се занимава с дешифрирането като лично призвание още от юношеството си. След като създава нова научна област на изследване, Вентрис умира в автомобилна катастрофа няколко седмици преди публикуването на ''Documents in Mycenaean Greek'' („Документи на микенски гръцки“), написана съвместно с Джон Чадуик. == Произход и образование == Вентрис е роден в традиционно семейство на военни. Неговият дядо, Франсис Вентрис, е генерал-майор и командир на британските войски в Китай. Баща му, Едуард Франсис Верекер Вентрис, е подполковник в индийската армия, който се пенсионира рано поради лошото си здраве. Едуард Вентрис се жени за Анна Доротея Янаш (Дора) от богат еврейско-полски произход по баща. Майкъл Вентрис е единственото им дете. Семейството се премества да живее в Швейцария за осем години, търсейки здравословна среда за полковник Вентрис. Младият Майкъл започва училище в Гщаад, където се преподава на френски и немски език. Скоро той овладява и двата езика, способен е да научи нов език в рамките на няколко седмици, което му позволява да владее свободно дузина езици. Майка му често му говори на полски, а той чете ''Die Hieroglyphen'' („Йероглифите“) на Адолф Ерман на немски. През 1931 г. семейство Вентрис се завръща в Англия и младият Майкъл Вентрис е изпратен в средното училище Bickley Hill в Стоу (1931 – 1935). Родителите му се развеждат през 1935 г. По това време той си осигурява стипендия за гимназията в Стоу. Там той научава малко [[Латински език|латински]] и [[Старогръцки език|старогръцки]], но като цяло престоят му не се отличава с нищо съществено, освен че прекарва по-голямата част от свободното си време, научавайки колкото може повече за [[Линеар Б]] и дори чете нощем с фенерче под завивките. Когато не е в пансиона на училището, Вентрис живее с майка си в крайбрежни хотели, а след това в авангардните модернистични апартаменти Хай Пойнт на Бертолд Любеткин в Хайгейт, Лондон. Сред познатите на майка му, които често посещават дома ѝ, са много скулптори, художници и писатели от онова време. Парите за артистичния ѝ патронаж идват от полските ѝ имоти. В началото на XX век археологът [[Артър Евънс]] започва разкопки на древен обект в [[Кносос]], на остров Крит. В процеса на разкопките той открива много глинени плочки, изписани с две неизвестни до тогава писмености – наричат ги [[Линеар А]] и [[Линеар Б]]. Еванс се опитва да дешифрира и двете през следващите десетилетия, но не постига успех. През 1936 г. Евънс организира изложба на критски археологически находки в Бърлингтън хаус в Лондон, дома на [[Кралска академия по изкуствата|Кралската академия по изкуствата]]. Това е юбилейната 50-а годишнина на Британската школа по археология в Атина, която е собственик и управител на обекта в Кносос (Евънс им дава правата няколко години преди това – вила Ариадна, домът на Еванс, на практика е част от училището). Момчетата от училище Стоу присъстват на лекция и обиколка, водена от самия Евънс (на 85-годишна възраст). Майкъл, който тогава е на 14 години, си спомня как Евънс ходи с бастуна си (Евънс ходи с бастун през целия си живот, за да му помага с късогледството и нощната слепота) и как им показва глинени плочки, изписани с непознат текст. След края на лекцията Майкъл се уверява, че [[Линеар Б]] все още не е дешифриран и решава да го дешифрира. Бащата на Вентрис умира през 1938 г. и понеже Майкъл е само на 16 г. майка му Дора се разпорежда с наследството. С германското нахлуване в Полша през 1939 г. тя губи личните си доходи, а през 1940 г. умира и баща ѝ. Тя изпада в клинична депресия и умира от свръхдоза барбитурати. Майкъл избягва да говори за нея, вместо това демонстрира кипящ от енергия дух – черта, която му спечелва много приятели. Семеен приятел – руският скулптор Наум Габо – взима младежа под крилото си и по-късно Вентрис казва, че Габо е най-доброто семейство, което някога е имал. Вероятно именно в дома на Габо той започва да учи [[руски език]]. Решава да следва архитектура и се записва в школата по архитектура в Лондон (Architectural Association School of Architecture). Там той се запознава с бъдещата си съпруга Лоис Нокс – Нивен, дъщеря на Лоис Бътлър. Нейният социален произход е подобен на този на Вентрис: семейството ѝ е заможно, тя е пътувала из Европа и се интересува от архитектура. Освен това тя е доста популярна и много красива. === В армията === Майкъл не завършва обучението си по архитектура, тъй като е призован в армията през 1942 г. Той избира [[Кралските военновъздушни сили]] (RAF). Неговото предпочитание е да бъде навигатор, а не [[пилот]] и той завършва обширно обучение в [[Обединеното Кралство|Обединеното кралство]] и [[Канада]], за да се квалифицира в началото на 1944 г. и да бъде изпратен на фронта<ref name="unithistories.com">{{cite web | title=Royal Air Force (Volunteer Reserve) (RAF(VR)) Officers 1939 – 1945 | url=http://www.unithistories.com/officers/RAFVR_officers_V01.html | access-date=11 April 2012}}</ref>. Той участва в бомбардировките над Германия като екипаж на Хендли Пейдж Халифакс с ескадрила № 76 на RAF. След края на войната изкарва остатъка от военната си служба си на терен в Германия, за което е избран заради познанията си по руски. Задължения му са неясни – приятелите му предполагат, че има шпионско-разузнавателна мисия, съдейки по упоритите му опити да отрича, че е нает от британското разузнаване. Но в годините и десетилетията след това не се появяват никакви доказателства за подобни назначения. Също така няма доказателства, че той някога е бил част от звено за разбиване на кодове (като Чадуик), въпреки че обществеността с готовност вярва на това обяснение за неговия гений и успех с [[Линеар Б]]<ref name="unithistories.com"/>. == Кариера == След войната за кратко Вентрис работи в Швеция, научавайки достатъчно [[Шведски език|шведски]], за да общува с учени и представители на академичната общност. След това се прибира у дома, за да завърши архитектурното си образование с отличие през 1948 г.<ref>{{cite book | first=Harold | last=Oxbury | title=Great Britons: twentieth-century lives | location=Oxford; New York | publisher=Oxford University Press | year=1985 | page=338}}</ref> и започва работа като архитект във фирмата на Лоис – проектира училища за Министерството на просвещението. Той и съпругата му лично проектират семейния си дом с адрес в [[Хампстед]]. Вентрис и съпругата му имат две деца, син – Ники (1942 – 1984) и дъщеря – Теса (родена 1946). Вентрис продължава с усилията си да разчете [[Линеар Б]] и през 1952 г. открива, че това е архаична форма на [[Старогръцки език|старогръцки]]. === Дешифриране на Линеар Б === Запален от дете по минойската писменост, през 1940 г. 18-годишният Вентрис пише статия „Представяне на минойския език“, публикувана в ''American Journal of Archaeology''. Първоначалната му теория е, че [[етруски език|етруският език]] и [[Линеар Б]] са свързани и че това може да предостави ключ към дешифрирането. Въпреки че това се оказва невярно, именно това е връзката, която той продължава да изследва до началото на 50-те години. Малко след смъртта на Евънс, Алис Кобер (професорка по класически науки в Бруклинския колеж) забелязва, че някои думи в надписите на [[Линеар Б]] имат променящи се окончания на думите – може би различни склонения, като на латински или гръцки. Използвайки тази следа, Вентрис конструира поредица от мрежи, свързващи символите на плочките със съгласни и гласни. Вентрис научава достатъчно за структурата на основния език, за да започне да прави предположения. Кобер също извършва значителна работа по изследването на [[Линеар Б]] и по-късно Вентрис признава нейната работа за значителен принос към собствения му напредък. Малко преди [[Втора световна война|Втората световна война]] американският археолог [[Карл Блеген]] открива още около 600 плочи от [[Линеар Б]] в микенския дворец в [[Пилос]] в континенталната част на Гърция. Сравнявайки табличките с [[Линеар Б]], открити на континента с тези, открити на о.[[Крит]], Вентрис забелязва, че определени групи символи се появяват само в критските текстове и прави вдъхновено предположение, че това са имена на места на острова. Това се оказва правилно. Въоръжен със символите, които може да дешифрира от това предположение, Вентрис скоро разшифрова голяма част от текста и установява, че основният език на [[Линеар Б]], сричково писмо, е всъщност гръцки. Това преобръща теориите на Евънс за [[Минойска цивилизация|Минойската цивилизация]], защото установява, че критската цивилизация, поне в по-късните ѝ периоди, свързани с табличките с [[Линеар Б]], е част от [[Микенска цивилизация|Микенската цивилизация]]. През 1955 е награден с [[Орден на Британската империя]] за „заслуги в микенската палеография“ <ref>Chadwick, John (1990) [1958]. The Decipherment of Linear B (2nd ed.). Cambridge University Press. ISBN 0-521-39830-4.</ref>{{rp|3}} През 1959 посмъртно е награден с медала Кенион на [[Британската академия]]. == Смърт == През 1956 г. Вентрис, който живее в Хампстед, загива мигновено при катастрофа късно през нощта в Хатфийлд, Херефордшър, блъскайки се в паркиран камион докато се прибира вкъщи, на 34 години. Синя възпоменателна плоча отбелязва дома на Вентрис в Хампстед, а в [[Ираклио]] (столицата на [[Крит]]) има улица кръстена на негово име и в негова чест. == Библиография == * Ventris, M. G. F. ''Introducing the Minoan Language'', essay article in ''American Journal of Archaeology XLIV/4'' October–December 1940. * Ventris, Michael ''The Journal of Hellenic Studies'' Volume LXXVI 1956 p. 146 Review of two Russian language works by V. I. Georgiev. * Chadwick, John (1956A). ''Documents in Mycenaean Greek''. Cambridge: Second edition (1974). Cambridge UP. ISBN 0-521-08558-6 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite video | title=Michael Ventris Videos | author=BBC | date=2005 | url=http://www.ovguide.com/michael-ventris-9202a8c04000641f8000000000027913 | publisher=OVGuide | access-date=12 April 2012 | archive-url=https://web.archive.org/web/20131017210653/http://www.ovguide.com/michael-ventris-9202a8c04000641f8000000000027913 | archive-date=17 October 2013 | url-status=dead }} * {{cite web | title=Michael Ventris Papers | url=http://www.utexas.edu/research/pasp/Ventris%20Kober%20finding%20aids/Michael%20Ventris%20Papers%20Finding%20Aid.pdf | publisher=Program in Aegean Scripts and Prehistory (PASP), Classics Department, University of Texas at Austin | access-date=13 April 2012 | archive-url=https://web.archive.org/web/20121020123028/http://www.utexas.edu/research/pasp/Ventris%20Kober%20finding%20aids/Michael%20Ventris%20Papers%20Finding%20Aid.pdf | archive-date=20 October 2012 | url-status=dead }} * {{cite web | first=Tom | last=Engels | title=Michael Ventris: Decipherer of Linear B | url=http://www.66south.com/Ventris/ | publisher=66South.com | access-date=13 April 2012 | url-status=dead | archive-url=https://web.archive.org/web/20130628061936/http://www.66south.com/Ventris/ | archive-date=28 June 2013 }} {{превод от|en|Michael Ventris|1063145586}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вентрис}} [[Категория:Английски архитекти]] [[Категория:Преводачи от гръцки език]] [[Категория:Палеографи]] 4ttvvw13h1lh5v3pz148lo219gkfx30 11473324 11473320 2022-07-28T13:57:17Z Ket 2798 шаблон Личност wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Майкъл Джордж Франсис Вентрис | име-оригинал = | категория = | описание = | портрет = | портрет-описание = | портрет-размер = | пол = | име-рождено = | роден-място = Уитхампстед , Хартфордшър | починал-място = Хатфийлд , Хартфордшир | националност = {{GBR}} | религия = | образование = Архитектурна асоциация на училищата по архитектура | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | раздел-семейство = | род = | баща = | майка = | братя-сестри = | брак = | партньор = Лоис Вентрис (по баща Нокс - Нивън) | деца = | подпис = | сайт = | портал = }} '''Майкъл Джордж Франсис Вентрис''' ( / ˈ v ɛ n t r ɪ s / ; 12 юли 1922 – 6 септември 1956) е английски [[архитект]], специалист по [[класически науки]] и [[Филология|филолог]], който дешифрира древната [[микена|микенска]] писменост [[Линеар Б]]<ref>{{Cite web|url=https://www.cam.ac.uk/research/news/cracking-the-code-the-decipherment-of-linear-b-60-years-on|title=Cracking the code: the decipherment of Linear B 60 years on|date=13 October 2012|website=University of Cambridge}}</ref>. Талантлив полиглот, Вентрис се занимава с дешифрирането като лично призвание още от юношеството си. След като създава нова научна област на изследване, Вентрис умира в автомобилна катастрофа няколко седмици преди публикуването на ''Documents in Mycenaean Greek'' („Документи на микенски гръцки“), написана съвместно с Джон Чадуик. == Произход и образование == Вентрис е роден в традиционно семейство на военни. Неговият дядо, Франсис Вентрис, е генерал-майор и командир на британските войски в Китай. Баща му, Едуард Франсис Верекер Вентрис, е подполковник в индийската армия, който се пенсионира рано поради лошото си здраве. Едуард Вентрис се жени за Анна Доротея Янаш (Дора) от богат еврейско-полски произход по баща. Майкъл Вентрис е единственото им дете. Семейството се премества да живее в Швейцария за осем години, търсейки здравословна среда за полковник Вентрис. Младият Майкъл започва училище в Гщаад, където се преподава на френски и немски език. Скоро той овладява и двата езика, способен е да научи нов език в рамките на няколко седмици, което му позволява да владее свободно дузина езици. Майка му често му говори на полски, а той чете ''Die Hieroglyphen'' („Йероглифите“) на Адолф Ерман на немски. През 1931 г. семейство Вентрис се завръща в Англия и младият Майкъл Вентрис е изпратен в средното училище Bickley Hill в Стоу (1931 – 1935). Родителите му се развеждат през 1935 г. По това време той си осигурява стипендия за гимназията в Стоу. Там той научава малко [[Латински език|латински]] и [[Старогръцки език|старогръцки]], но като цяло престоят му не се отличава с нищо съществено, освен че прекарва по-голямата част от свободното си време, научавайки колкото може повече за [[Линеар Б]] и дори чете нощем с фенерче под завивките. Когато не е в пансиона на училището, Вентрис живее с майка си в крайбрежни хотели, а след това в авангардните модернистични апартаменти Хай Пойнт на Бертолд Любеткин в Хайгейт, Лондон. Сред познатите на майка му, които често посещават дома ѝ, са много скулптори, художници и писатели от онова време. Парите за артистичния ѝ патронаж идват от полските ѝ имоти. В началото на XX век археологът [[Артър Евънс]] започва разкопки на древен обект в [[Кносос]], на остров Крит. В процеса на разкопките той открива много глинени плочки, изписани с две неизвестни до тогава писмености – наричат ги [[Линеар А]] и [[Линеар Б]]. Еванс се опитва да дешифрира и двете през следващите десетилетия, но не постига успех. През 1936 г. Евънс организира изложба на критски археологически находки в Бърлингтън хаус в Лондон, дома на [[Кралска академия по изкуствата|Кралската академия по изкуствата]]. Това е юбилейната 50-а годишнина на Британската школа по археология в Атина, която е собственик и управител на обекта в Кносос (Евънс им дава правата няколко години преди това – вила Ариадна, домът на Еванс, на практика е част от училището). Момчетата от училище Стоу присъстват на лекция и обиколка, водена от самия Евънс (на 85-годишна възраст). Майкъл, който тогава е на 14 години, си спомня как Евънс ходи с бастуна си (Евънс ходи с бастун през целия си живот, за да му помага с късогледството и нощната слепота) и как им показва глинени плочки, изписани с непознат текст. След края на лекцията Майкъл се уверява, че [[Линеар Б]] все още не е дешифриран и решава да го дешифрира. Бащата на Вентрис умира през 1938 г. и понеже Майкъл е само на 16 г. майка му Дора се разпорежда с наследството. С германското нахлуване в Полша през 1939 г. тя губи личните си доходи, а през 1940 г. умира и баща ѝ. Тя изпада в клинична депресия и умира от свръхдоза барбитурати. Майкъл избягва да говори за нея, вместо това демонстрира кипящ от енергия дух – черта, която му спечелва много приятели. Семеен приятел – руският скулптор Наум Габо – взима младежа под крилото си и по-късно Вентрис казва, че Габо е най-доброто семейство, което някога е имал. Вероятно именно в дома на Габо той започва да учи [[руски език]]. Решава да следва архитектура и се записва в школата по архитектура в Лондон (Architectural Association School of Architecture). Там той се запознава с бъдещата си съпруга Лоис Нокс – Нивен, дъщеря на Лоис Бътлър. Нейният социален произход е подобен на този на Вентрис: семейството ѝ е заможно, тя е пътувала из Европа и се интересува от архитектура. Освен това тя е доста популярна и много красива. === В армията === Майкъл не завършва обучението си по архитектура, тъй като е призован в армията през 1942 г. Той избира [[Кралските военновъздушни сили]] (RAF). Неговото предпочитание е да бъде навигатор, а не [[пилот]] и той завършва обширно обучение в [[Обединеното Кралство|Обединеното кралство]] и [[Канада]], за да се квалифицира в началото на 1944 г. и да бъде изпратен на фронта<ref name="unithistories.com">{{cite web | title=Royal Air Force (Volunteer Reserve) (RAF(VR)) Officers 1939 – 1945 | url=http://www.unithistories.com/officers/RAFVR_officers_V01.html | access-date=11 April 2012}}</ref>. Той участва в бомбардировките над Германия като екипаж на Хендли Пейдж Халифакс с ескадрила № 76 на RAF. След края на войната изкарва остатъка от военната си служба си на терен в Германия, за което е избран заради познанията си по руски. Задължения му са неясни – приятелите му предполагат, че има шпионско-разузнавателна мисия, съдейки по упоритите му опити да отрича, че е нает от британското разузнаване. Но в годините и десетилетията след това не се появяват никакви доказателства за подобни назначения. Също така няма доказателства, че той някога е бил част от звено за разбиване на кодове (като Чадуик), въпреки че обществеността с готовност вярва на това обяснение за неговия гений и успех с [[Линеар Б]]<ref name="unithistories.com"/>. == Кариера == След войната за кратко Вентрис работи в Швеция, научавайки достатъчно [[Шведски език|шведски]], за да общува с учени и представители на академичната общност. След това се прибира у дома, за да завърши архитектурното си образование с отличие през 1948 г.<ref>{{cite book | first=Harold | last=Oxbury | title=Great Britons: twentieth-century lives | location=Oxford; New York | publisher=Oxford University Press | year=1985 | page=338}}</ref> и започва работа като архитект във фирмата на Лоис – проектира училища за Министерството на просвещението. Той и съпругата му лично проектират семейния си дом с адрес в [[Хампстед]]. Вентрис и съпругата му имат две деца, син – Ники (1942 – 1984) и дъщеря – Теса (родена 1946). Вентрис продължава с усилията си да разчете [[Линеар Б]] и през 1952 г. открива, че това е архаична форма на [[Старогръцки език|старогръцки]]. === Дешифриране на Линеар Б === Запален от дете по минойската писменост, през 1940 г. 18-годишният Вентрис пише статия „Представяне на минойския език“, публикувана в ''American Journal of Archaeology''. Първоначалната му теория е, че [[етруски език|етруският език]] и [[Линеар Б]] са свързани и че това може да предостави ключ към дешифрирането. Въпреки че това се оказва невярно, именно това е връзката, която той продължава да изследва до началото на 50-те години. Малко след смъртта на Евънс, Алис Кобер (професорка по класически науки в Бруклинския колеж) забелязва, че някои думи в надписите на [[Линеар Б]] имат променящи се окончания на думите – може би различни склонения, като на латински или гръцки. Използвайки тази следа, Вентрис конструира поредица от мрежи, свързващи символите на плочките със съгласни и гласни. Вентрис научава достатъчно за структурата на основния език, за да започне да прави предположения. Кобер също извършва значителна работа по изследването на [[Линеар Б]] и по-късно Вентрис признава нейната работа за значителен принос към собствения му напредък. Малко преди [[Втора световна война|Втората световна война]] американският археолог [[Карл Блеген]] открива още около 600 плочи от [[Линеар Б]] в микенския дворец в [[Пилос]] в континенталната част на Гърция. Сравнявайки табличките с [[Линеар Б]], открити на континента с тези, открити на о.[[Крит]], Вентрис забелязва, че определени групи символи се появяват само в критските текстове и прави вдъхновено предположение, че това са имена на места на острова. Това се оказва правилно. Въоръжен със символите, които може да дешифрира от това предположение, Вентрис скоро разшифрова голяма част от текста и установява, че основният език на [[Линеар Б]], сричково писмо, е всъщност гръцки. Това преобръща теориите на Евънс за [[Минойска цивилизация|Минойската цивилизация]], защото установява, че критската цивилизация, поне в по-късните ѝ периоди, свързани с табличките с [[Линеар Б]], е част от [[Микенска цивилизация|Микенската цивилизация]]. През 1955 е награден с [[Орден на Британската империя]] за „заслуги в микенската палеография“ <ref>Chadwick, John (1990) [1958]. The Decipherment of Linear B (2nd ed.). Cambridge University Press. ISBN 0-521-39830-4.</ref>{{rp|3}} През 1959 посмъртно е награден с медала Кенион на [[Британската академия]]. == Смърт == През 1956 г. Вентрис, който живее в Хампстед, загива мигновено при катастрофа късно през нощта в Хатфийлд, Херефордшър, блъскайки се в паркиран камион докато се прибира вкъщи, на 34 години. Синя възпоменателна плоча отбелязва дома на Вентрис в Хампстед, а в [[Ираклио]] (столицата на [[Крит]]) има улица кръстена на негово име и в негова чест. == Библиография == * Ventris, M. G. F. ''Introducing the Minoan Language'', essay article in ''American Journal of Archaeology XLIV/4'' October–December 1940. * Ventris, Michael ''The Journal of Hellenic Studies'' Volume LXXVI 1956 p. 146 Review of two Russian language works by V. I. Georgiev. * Chadwick, John (1956A). ''Documents in Mycenaean Greek''. Cambridge: Second edition (1974). Cambridge UP. ISBN 0-521-08558-6 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite video | title=Michael Ventris Videos | author=BBC | date=2005 | url=http://www.ovguide.com/michael-ventris-9202a8c04000641f8000000000027913 | publisher=OVGuide | access-date=12 April 2012 | archive-url=https://web.archive.org/web/20131017210653/http://www.ovguide.com/michael-ventris-9202a8c04000641f8000000000027913 | archive-date=17 October 2013 | url-status=dead }} * {{cite web | title=Michael Ventris Papers | url=http://www.utexas.edu/research/pasp/Ventris%20Kober%20finding%20aids/Michael%20Ventris%20Papers%20Finding%20Aid.pdf | publisher=Program in Aegean Scripts and Prehistory (PASP), Classics Department, University of Texas at Austin | access-date=13 April 2012 | archive-url=https://web.archive.org/web/20121020123028/http://www.utexas.edu/research/pasp/Ventris%20Kober%20finding%20aids/Michael%20Ventris%20Papers%20Finding%20Aid.pdf | archive-date=20 October 2012 | url-status=dead }} * {{cite web | first=Tom | last=Engels | title=Michael Ventris: Decipherer of Linear B | url=http://www.66south.com/Ventris/ | publisher=66South.com | access-date=13 April 2012 | url-status=dead | archive-url=https://web.archive.org/web/20130628061936/http://www.66south.com/Ventris/ | archive-date=28 June 2013 }} {{превод от|en|Michael Ventris|1063145586}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вентрис}} [[Категория:Английски архитекти]] [[Категория:Преводачи от гръцки език]] [[Категория:Палеографи]] qaxx9yx5pdx6wgn47b5ezhdkyho1g4t 11473329 11473324 2022-07-28T14:01:51Z Ket 2798 правилният шаблон wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Майкъл Джордж Франсис Вентрис | име-оригинал = | категория = | описание = | портрет = | портрет-описание = | портрет-размер = | пол = | име-рождено = | роден-място = Уитхампстед , Хартфордшър | починал-място = Хатфийлд , Хартфордшир | националност = {{GBR}} | религия = | образование = | работил = | псевдоним = | вложки = {{Личност/Архитект | категория = | стил = | учител = | академия = Архитектурна асоциация на училищата по архитектура | направление = | период = | работил = | творби = Дешифриране на [[Линеар Б]] | повлиян = | повлиял = | награди = Почетен доктор, Университет на Упсала <br>Медал Кениън }} | още = | раздел-семейство = | род = | баща = | майка = | братя-сестри = | брак = | партньор = Лоис Вентрис (по баща Нокс – Нивън) | деца = | подпис = | сайт = | портал = }} '''Майкъл Джордж Франсис Вентрис''' ( / ˈ v ɛ n t r ɪ s / ; 12 юли 1922 – 6 септември 1956) е английски [[архитект]], специалист по [[класически науки]] и [[Филология|филолог]], който дешифрира древната [[микена|микенска]] писменост [[Линеар Б]]<ref>{{Cite web|url=https://www.cam.ac.uk/research/news/cracking-the-code-the-decipherment-of-linear-b-60-years-on|title=Cracking the code: the decipherment of Linear B 60 years on|date=13 October 2012|website=University of Cambridge}}</ref>. Талантлив полиглот, Вентрис се занимава с дешифрирането като лично призвание още от юношеството си. След като създава нова научна област на изследване, Вентрис умира в автомобилна катастрофа няколко седмици преди публикуването на ''Documents in Mycenaean Greek'' („Документи на микенски гръцки“), написана съвместно с Джон Чадуик. == Произход и образование == Вентрис е роден в традиционно семейство на военни. Неговият дядо, Франсис Вентрис, е генерал-майор и командир на британските войски в Китай. Баща му, Едуард Франсис Верекер Вентрис, е подполковник в индийската армия, който се пенсионира рано поради лошото си здраве. Едуард Вентрис се жени за Анна Доротея Янаш (Дора) от богат еврейско-полски произход по баща. Майкъл Вентрис е единственото им дете. Семейството се премества да живее в Швейцария за осем години, търсейки здравословна среда за полковник Вентрис. Младият Майкъл започва училище в Гщаад, където се преподава на френски и немски език. Скоро той овладява и двата езика, способен е да научи нов език в рамките на няколко седмици, което му позволява да владее свободно дузина езици. Майка му често му говори на полски, а той чете ''Die Hieroglyphen'' („Йероглифите“) на Адолф Ерман на немски. През 1931 г. семейство Вентрис се завръща в Англия и младият Майкъл Вентрис е изпратен в средното училище Bickley Hill в Стоу (1931 – 1935). Родителите му се развеждат през 1935 г. По това време той си осигурява стипендия за гимназията в Стоу. Там той научава малко [[Латински език|латински]] и [[Старогръцки език|старогръцки]], но като цяло престоят му не се отличава с нищо съществено, освен че прекарва по-голямата част от свободното си време, научавайки колкото може повече за [[Линеар Б]] и дори чете нощем с фенерче под завивките. Когато не е в пансиона на училището, Вентрис живее с майка си в крайбрежни хотели, а след това в авангардните модернистични апартаменти Хай Пойнт на Бертолд Любеткин в Хайгейт, Лондон. Сред познатите на майка му, които често посещават дома ѝ, са много скулптори, художници и писатели от онова време. Парите за артистичния ѝ патронаж идват от полските ѝ имоти. В началото на XX век археологът [[Артър Евънс]] започва разкопки на древен обект в [[Кносос]], на остров Крит. В процеса на разкопките той открива много глинени плочки, изписани с две неизвестни до тогава писмености – наричат ги [[Линеар А]] и [[Линеар Б]]. Еванс се опитва да дешифрира и двете през следващите десетилетия, но не постига успех. През 1936 г. Евънс организира изложба на критски археологически находки в Бърлингтън хаус в Лондон, дома на [[Кралска академия по изкуствата|Кралската академия по изкуствата]]. Това е юбилейната 50-а годишнина на Британската школа по археология в Атина, която е собственик и управител на обекта в Кносос (Евънс им дава правата няколко години преди това – вила Ариадна, домът на Еванс, на практика е част от училището). Момчетата от училище Стоу присъстват на лекция и обиколка, водена от самия Евънс (на 85-годишна възраст). Майкъл, който тогава е на 14 години, си спомня как Евънс ходи с бастуна си (Евънс ходи с бастун през целия си живот, за да му помага с късогледството и нощната слепота) и как им показва глинени плочки, изписани с непознат текст. След края на лекцията Майкъл се уверява, че [[Линеар Б]] все още не е дешифриран и решава да го дешифрира. Бащата на Вентрис умира през 1938 г. и понеже Майкъл е само на 16 г. майка му Дора се разпорежда с наследството. С германското нахлуване в Полша през 1939 г. тя губи личните си доходи, а през 1940 г. умира и баща ѝ. Тя изпада в клинична депресия и умира от свръхдоза барбитурати. Майкъл избягва да говори за нея, вместо това демонстрира кипящ от енергия дух – черта, която му спечелва много приятели. Семеен приятел – руският скулптор Наум Габо – взима младежа под крилото си и по-късно Вентрис казва, че Габо е най-доброто семейство, което някога е имал. Вероятно именно в дома на Габо той започва да учи [[руски език]]. Решава да следва архитектура и се записва в школата по архитектура в Лондон (Architectural Association School of Architecture). Там той се запознава с бъдещата си съпруга Лоис Нокс – Нивен, дъщеря на Лоис Бътлър. Нейният социален произход е подобен на този на Вентрис: семейството ѝ е заможно, тя е пътувала из Европа и се интересува от архитектура. Освен това тя е доста популярна и много красива. === В армията === Майкъл не завършва обучението си по архитектура, тъй като е призован в армията през 1942 г. Той избира [[Кралските военновъздушни сили]] (RAF). Неговото предпочитание е да бъде навигатор, а не [[пилот]] и той завършва обширно обучение в [[Обединеното Кралство|Обединеното кралство]] и [[Канада]], за да се квалифицира в началото на 1944 г. и да бъде изпратен на фронта<ref name="unithistories.com">{{cite web | title=Royal Air Force (Volunteer Reserve) (RAF(VR)) Officers 1939 – 1945 | url=http://www.unithistories.com/officers/RAFVR_officers_V01.html | access-date=11 April 2012}}</ref>. Той участва в бомбардировките над Германия като екипаж на Хендли Пейдж Халифакс с ескадрила № 76 на RAF. След края на войната изкарва остатъка от военната си служба си на терен в Германия, за което е избран заради познанията си по руски. Задължения му са неясни – приятелите му предполагат, че има шпионско-разузнавателна мисия, съдейки по упоритите му опити да отрича, че е нает от британското разузнаване. Но в годините и десетилетията след това не се появяват никакви доказателства за подобни назначения. Също така няма доказателства, че той някога е бил част от звено за разбиване на кодове (като Чадуик), въпреки че обществеността с готовност вярва на това обяснение за неговия гений и успех с [[Линеар Б]]<ref name="unithistories.com"/>. == Кариера == След войната за кратко Вентрис работи в Швеция, научавайки достатъчно [[Шведски език|шведски]], за да общува с учени и представители на академичната общност. След това се прибира у дома, за да завърши архитектурното си образование с отличие през 1948 г.<ref>{{cite book | first=Harold | last=Oxbury | title=Great Britons: twentieth-century lives | location=Oxford; New York | publisher=Oxford University Press | year=1985 | page=338}}</ref> и започва работа като архитект във фирмата на Лоис – проектира училища за Министерството на просвещението. Той и съпругата му лично проектират семейния си дом с адрес в [[Хампстед]]. Вентрис и съпругата му имат две деца, син – Ники (1942 – 1984) и дъщеря – Теса (родена 1946). Вентрис продължава с усилията си да разчете [[Линеар Б]] и през 1952 г. открива, че това е архаична форма на [[Старогръцки език|старогръцки]]. === Дешифриране на Линеар Б === Запален от дете по минойската писменост, през 1940 г. 18-годишният Вентрис пише статия „Представяне на минойския език“, публикувана в ''American Journal of Archaeology''. Първоначалната му теория е, че [[етруски език|етруският език]] и [[Линеар Б]] са свързани и че това може да предостави ключ към дешифрирането. Въпреки че това се оказва невярно, именно това е връзката, която той продължава да изследва до началото на 50-те години. Малко след смъртта на Евънс, Алис Кобер (професорка по класически науки в Бруклинския колеж) забелязва, че някои думи в надписите на [[Линеар Б]] имат променящи се окончания на думите – може би различни склонения, като на латински или гръцки. Използвайки тази следа, Вентрис конструира поредица от мрежи, свързващи символите на плочките със съгласни и гласни. Вентрис научава достатъчно за структурата на основния език, за да започне да прави предположения. Кобер също извършва значителна работа по изследването на [[Линеар Б]] и по-късно Вентрис признава нейната работа за значителен принос към собствения му напредък. Малко преди [[Втора световна война|Втората световна война]] американският археолог [[Карл Блеген]] открива още около 600 плочи от [[Линеар Б]] в микенския дворец в [[Пилос]] в континенталната част на Гърция. Сравнявайки табличките с [[Линеар Б]], открити на континента с тези, открити на о.[[Крит]], Вентрис забелязва, че определени групи символи се появяват само в критските текстове и прави вдъхновено предположение, че това са имена на места на острова. Това се оказва правилно. Въоръжен със символите, които може да дешифрира от това предположение, Вентрис скоро разшифрова голяма част от текста и установява, че основният език на [[Линеар Б]], сричково писмо, е всъщност гръцки. Това преобръща теориите на Евънс за [[Минойска цивилизация|Минойската цивилизация]], защото установява, че критската цивилизация, поне в по-късните ѝ периоди, свързани с табличките с [[Линеар Б]], е част от [[Микенска цивилизация|Микенската цивилизация]]. През 1955 е награден с [[Орден на Британската империя]] за „заслуги в микенската палеография“ <ref>Chadwick, John (1990) [1958]. The Decipherment of Linear B (2nd ed.). Cambridge University Press. ISBN 0-521-39830-4.</ref>{{rp|3}} През 1959 посмъртно е награден с медала Кенион на [[Британската академия]]. == Смърт == През 1956 г. Вентрис, който живее в Хампстед, загива мигновено при катастрофа късно през нощта в Хатфийлд, Херефордшър, блъскайки се в паркиран камион докато се прибира вкъщи, на 34 години. Синя възпоменателна плоча отбелязва дома на Вентрис в Хампстед, а в [[Ираклио]] (столицата на [[Крит]]) има улица кръстена на негово име и в негова чест. == Библиография == * Ventris, M. G. F. ''Introducing the Minoan Language'', essay article in ''American Journal of Archaeology XLIV/4'' October–December 1940. * Ventris, Michael ''The Journal of Hellenic Studies'' Volume LXXVI 1956 p. 146 Review of two Russian language works by V. I. Georgiev. * Chadwick, John (1956A). ''Documents in Mycenaean Greek''. Cambridge: Second edition (1974). Cambridge UP. ISBN 0-521-08558-6 == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{cite video | title=Michael Ventris Videos | author=BBC | date=2005 | url=http://www.ovguide.com/michael-ventris-9202a8c04000641f8000000000027913 | publisher=OVGuide | access-date=12 April 2012 | archive-url=https://web.archive.org/web/20131017210653/http://www.ovguide.com/michael-ventris-9202a8c04000641f8000000000027913 | archive-date=17 October 2013 | url-status=dead }} * {{cite web | title=Michael Ventris Papers | url=http://www.utexas.edu/research/pasp/Ventris%20Kober%20finding%20aids/Michael%20Ventris%20Papers%20Finding%20Aid.pdf | publisher=Program in Aegean Scripts and Prehistory (PASP), Classics Department, University of Texas at Austin | access-date=13 April 2012 | archive-url=https://web.archive.org/web/20121020123028/http://www.utexas.edu/research/pasp/Ventris%20Kober%20finding%20aids/Michael%20Ventris%20Papers%20Finding%20Aid.pdf | archive-date=20 October 2012 | url-status=dead }} * {{cite web | first=Tom | last=Engels | title=Michael Ventris: Decipherer of Linear B | url=http://www.66south.com/Ventris/ | publisher=66South.com | access-date=13 April 2012 | url-status=dead | archive-url=https://web.archive.org/web/20130628061936/http://www.66south.com/Ventris/ | archive-date=28 June 2013 }} {{превод от|en|Michael Ventris|1063145586}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Вентрис}} [[Категория:Английски архитекти]] [[Категория:Преводачи от гръцки език]] [[Категория:Палеографи]] 8mbs3rktdeo84uv2i6256jtbmgdtre3 3 812361 11473332 11473057 2022-07-28T14:05:09Z Ket 2798 /* Германски езици */ wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Lucy676991!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:18, 19 юли 2022 (UTC) == Германски езици == Моля да поставите шаблон за превод в статията. Ако се затруднявате, дайте знак тук, ще помагаме. Благодаря [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:18, 26 юли 2022 (UTC) :Здравейте Кет, наистина се затруднявам ... Ако може да помогнете с полезен съвет - ще съм благодарна :) [[Потребител:Lucy676991|Lucy676991]] ([[Потребител беседа:Lucy676991|беседа]]) 09:37, 28 юли 2022 (UTC) ::От английски ли превеждахте? [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 09:53, 28 юли 2022 (UTC) :::Да ... [[Потребител:Lucy676991|Lucy676991]] ([[Потребител беседа:Lucy676991|беседа]]) 09:56, 28 юли 2022 (UTC) ::::Тогава отивате на оригиналната статия - тя е [[:en:Germanic languages]] и в менюто вляво щраквате Permanent link. Страницата ще се презареди и в адресното поле на браузъра ще видите <nowiki>https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Germanic_languages&oldid=1100906248</nowiki> - е, номерчето накрая е oldid, което е необходимо да впишете в шаблона <nowiki>{{превод от}}</nowiki> ето така:<br> <nowiki>{{превод от|en|Germanic languages|1100906248}}</nowiki>.<br> ::::Опитайте да поставите така попълнения шаблон в статията и вижте резултата. Извън това, тази статия е с доста сложна тема и затова сложих <nowiki>шаблон {{експерт}}</nowiki>. Сигурна ли сте в прецизността на превода?--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 10:12, 28 юли 2022 (UTC) :::::По повод промените в [[Майкъл Вентрис]]: за таблицата с личните данни има специален <nowiki>{{Шаблон:Личност}}</nowiki>. Освен това, полезно ще е да се запознаете с техническите детайли [[Уикипедия:Статия#Техническа информация|тук]]. Поздрави,--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 14:04, 28 юли 2022 (UTC) 4ilrei3p5gpcw1ydhvhqpzrc0tqrdtf 11473398 11473332 2022-07-28T15:47:12Z Сале 9192 /* Германски езици */ Отговор wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Lucy676991!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:18, 19 юли 2022 (UTC) == Германски езици == Моля да поставите шаблон за превод в статията. Ако се затруднявате, дайте знак тук, ще помагаме. Благодаря [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:18, 26 юли 2022 (UTC) :Здравейте Кет, наистина се затруднявам ... Ако може да помогнете с полезен съвет - ще съм благодарна :) [[Потребител:Lucy676991|Lucy676991]] ([[Потребител беседа:Lucy676991|беседа]]) 09:37, 28 юли 2022 (UTC) ::От английски ли превеждахте? [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 09:53, 28 юли 2022 (UTC) :::Да ... [[Потребител:Lucy676991|Lucy676991]] ([[Потребител беседа:Lucy676991|беседа]]) 09:56, 28 юли 2022 (UTC) ::::Тогава отивате на оригиналната статия - тя е [[:en:Germanic languages]] и в менюто вляво щраквате Permanent link. Страницата ще се презареди и в адресното поле на браузъра ще видите <nowiki>https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Germanic_languages&oldid=1100906248</nowiki> - е, номерчето накрая е oldid, което е необходимо да впишете в шаблона <nowiki>{{превод от}}</nowiki> ето така:<br> <nowiki>{{превод от|en|Germanic languages|1100906248}}</nowiki>.<br> ::::Опитайте да поставите така попълнения шаблон в статията и вижте резултата. Извън това, тази статия е с доста сложна тема и затова сложих <nowiki>шаблон {{експерт}}</nowiki>. Сигурна ли сте в прецизността на превода?--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 10:12, 28 юли 2022 (UTC) :::::По повод промените в [[Майкъл Вентрис]]: за таблицата с личните данни има специален <nowiki>{{Шаблон:Личност}}</nowiki>. Освен това, полезно ще е да се запознаете с техническите детайли [[Уикипедия:Статия#Техническа информация|тук]]. Поздрави,--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 14:04, 28 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Lucy676991|Lucy676991]], [[Потребител:Ket|Ket]], статията [[Германски езици]] всъщност е за Чернова. Има твърде много за оправяне. Особено източниците които са изсипани по средата на статията. Превод на copy/paste очевидно. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:47, 28 юли 2022 (UTC) g6had9w33fgoqgstn4gjt9y2zwkd3i1 11473466 11473398 2022-07-28T18:10:59Z Ket 2798 /* Германски езици */ Отговор wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Lucy676991!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 13:18, 19 юли 2022 (UTC) == Германски езици == Моля да поставите шаблон за превод в статията. Ако се затруднявате, дайте знак тук, ще помагаме. Благодаря [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 11:18, 26 юли 2022 (UTC) :Здравейте Кет, наистина се затруднявам ... Ако може да помогнете с полезен съвет - ще съм благодарна :) [[Потребител:Lucy676991|Lucy676991]] ([[Потребител беседа:Lucy676991|беседа]]) 09:37, 28 юли 2022 (UTC) ::От английски ли превеждахте? [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 09:53, 28 юли 2022 (UTC) :::Да ... [[Потребител:Lucy676991|Lucy676991]] ([[Потребител беседа:Lucy676991|беседа]]) 09:56, 28 юли 2022 (UTC) ::::Тогава отивате на оригиналната статия - тя е [[:en:Germanic languages]] и в менюто вляво щраквате Permanent link. Страницата ще се презареди и в адресното поле на браузъра ще видите <nowiki>https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Germanic_languages&oldid=1100906248</nowiki> - е, номерчето накрая е oldid, което е необходимо да впишете в шаблона <nowiki>{{превод от}}</nowiki> ето така:<br> <nowiki>{{превод от|en|Germanic languages|1100906248}}</nowiki>.<br> ::::Опитайте да поставите така попълнения шаблон в статията и вижте резултата. Извън това, тази статия е с доста сложна тема и затова сложих <nowiki>шаблон {{експерт}}</nowiki>. Сигурна ли сте в прецизността на превода?--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 10:12, 28 юли 2022 (UTC) :::::По повод промените в [[Майкъл Вентрис]]: за таблицата с личните данни има специален <nowiki>{{Шаблон:Личност}}</nowiki>. Освен това, полезно ще е да се запознаете с техническите детайли [[Уикипедия:Статия#Техническа информация|тук]]. Поздрави,--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 14:04, 28 юли 2022 (UTC) :::::[[Потребител:Lucy676991|Lucy676991]], [[Потребител:Ket|Ket]], статията [[Германски езици]] всъщност е за Чернова. Има твърде много за оправяне. Особено източниците които са изсипани по средата на статията. Превод на copy/paste очевидно. [[Потребител:Сале|Сале]] ([[Потребител беседа:Сале|беседа]]) 15:47, 28 юли 2022 (UTC) ::::::Ок, премествам я [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 18:10, 28 юли 2022 (UTC) fwshseo5wsghwiywjeqdlnqfzqq7ww6 0 812368 11473594 11470747 2022-07-28T21:55:36Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = Иванка Дерменджийска | категория = учител | описание = български учител | портрет = Иванка Дерменджийска.jpg | портрет-описание = | пол =жена | име-рождено = | роден-дата = 16 май 1890 г. | роден-място = [[Ихтиман]]<br>[[Княжество България]] | починал-дата = 14 февруари 1968 г. | починал-място = [[София]]<br>[[Народна република България]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Иванка Дерменджийска-Горинова''' е най-дългата от романтичните връзки на [[Димчо Дебелянов]] и е „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“. Любовта им продължава 13 години, през които едва ли са се виждали 13 пъти. Те непрекъснато си пишат писма, разменят си книги, които са им направили впечатление, и споделят чувствата и мечтите си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101464574/adresite-na-lubovta-dimcho-debelanov | заглавие = Адресите на любовта – Димчо Дебелянов | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 08 май 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния си град, а гимназиалното – в София като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка. Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта ѝ с Димчо, близките ѝ я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.<ref name="mecumporto.org">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mecumporto.org/history/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска?p= | заглавие = „И дълго чаках да бъда разбран“ – Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = Сократова | първо_име = Ася | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mecumporto.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Димчо има много приятели в [[Ихтиман]], когато посещава неколкократно града. Това са [[Гьончо Белев]], Георги Герински, Стоян Д. Стоянов, Панайот Цинцарски и станалия известен като [[Николай Лилиев]] писател. Повод за тези посещения е едно гостуване при неговият брат в [[Долна баня]]. Там се запознава с Лилиев, счетоводителя във фабрика „Ибър“, който по-късно се мести в Ихтиман. В този град открива Иванка и взаимните чувства, възникнали по между им, продължили почти до неговата смърт на фронта на [[Първа световна война|Първата световна война]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nabore.bg/statia/ihtimanski--shtrihi-ot-jitieto-na-dimcho-debelyanov-3785-14 | заглавие = Ихтимански щрихи от житието на Димчо Дебелянов | достъп_дата = 20 юли 2022 | фамилно_име = Лазаров | първо_име = Мирослав | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nabore.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов от град [[Панагюрище]]. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София.<ref name="mecumporto.org"></ref> А ето какъв спомен на [[Александър Божинов (Копривщица)|Александър Божинов]] предават уредниците на [[Къща музей „Димчо Дебелянов“]] в Копривщица [[Славимир Генчев]] и [[Дойчо Иванов]] от деня на откриване на му:<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://slavimirgenchev.info/?p=10570 | заглавие = Последният копривщенски бохем | достъп_дата = 20 юли 2022 | фамилно_име = Генчев | първо_име = Славимир | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slavimirgenchev.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://doichoivanov1.blogspot.com/2017/03/blog-post.html | заглавие = По историята на Димчовия музей | достъп_дата = 20 юни 2022 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = doichoivanov1.blogspot.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{цитат|След свършването на официалното тържество народът се разотиде, а големците с директора отидоха да се черпят в неговия кабинет. Е, и за нас се бяха погрижили: с [[Георги Белстойнев|Гошо Белстойнев]] и колегите си имахме дамаджана вино (това ни стигаше), а и добро мезе. Наляхме чашите, чукнахме се за Димчо, после за нас си и т.н., а по едно време гледаме, че в къщата още се разхожда една жена. Направила ми бе впечатление още на откриването, сред множеството – висока, стройна и с благородна осанка, макар и вече на години – с трайни и впечатляващи следи от някогашна голяма хубост. Тя излезе на двора, а аз като по-млад отидох да нагледам музея преди да затворим. Като минавах покрай първата книга за впечатления от музея, като че нещо ме жегна да погледна, и прочетох последните редове, изписани с красив, бисерен почирк: „След сетнята среща аз жадно те търсих… На истинския човек и поет Димчо Дебелянов!“ – Иванка Дерменджийска-Горинова. Изтръпнах от вълнение – та това бе легендарната любов на Димчо, за която толкова бях чел!… Изтичах на двора и целунах ръката ѝ: „Моите почитания госпожо!!! Но вие трябва да бъдете сред най-първите гости!“ И въпреки съпротивата ѝ я заведох в кабинета на директора. [[Петко Теофилов]] се зачуди като ме видя, но като му казах кого водя, и той светна целия. Оставих гостенката при него, а аз се върнах да си допием винцето с Гошо Белстойнев.}} В [[Къща музей „Димчо Дебелянов“]] има портрет на Иванка Дерменджийска, млада, красива жена от началото на XX век, а също така и над петдесет съхранени писма от кореспонденцията между двамата от продължилата тринадесет години любов, почти до смъртта на Димчо.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://petia-paty.blogspot.com/2009/03/28-e.html | заглавие = Поета на любовта – Дебелянов | достъп_дата = 21 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = petia-paty.blogspot.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Дерменджийска, Иванка}} [[Категория:Български учителки]] [[Категория:Димчо Дебелянов]] [[Категория:Музи]] knfobvzgepnufuah0l98xvjp97994vx 11473827 11473594 2022-07-29T07:49:49Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = Иванка Дерменджийска | категория = учител | описание = български учител | портрет = Иванка Дерменджийска.jpg | портрет-описание = | пол =жена | име-рождено = | роден-дата = 16 май 1890 г. | роден-място = [[Ихтиман]]<br>[[Княжество България]] | починал-дата = 14 февруари 1968 г. | починал-място = [[София]]<br>[[Народна република България]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Иванка Дерменджийска-Горинова''' е най-дългата от романтичните връзки на [[Димчо Дебелянов]] и е „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“. Любовта им продължава 13 години, през които едва ли са се виждали 13 пъти. Те непрекъснато си пишат писма, разменят си книги, които са им направили впечатление, и споделят чувствата и мечтите си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101464574/adresite-na-lubovta-dimcho-debelanov | заглавие = Адресите на любовта – Димчо Дебелянов | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 08 май 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния си град, а гимназиалното – в София като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка през 1903 г. Иванка е на 13 години, а Димчо - на 16. Завършила гимназия в София, тя е съученичка и приятелка на прочутата по това време оперна певица [[Христина Морфова]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nbox.bg/za-damite/item/18670-zvancheto-e-parvata-i-golyama-lyubov-na-debelyanov.html | заглавие = "Звънчето" е първата и голяма любов на Дебелянов | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 22 януари 2016 | труд = | издател = nbox.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта ѝ с Димчо, близките ѝ я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.<ref name="mecumporto.org">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mecumporto.org/history/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска?p= | заглавие = „И дълго чаках да бъда разбран“ – Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = Сократова | първо_име = Ася | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mecumporto.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Димчо има много приятели в [[Ихтиман]], когато посещава неколкократно града. Това са [[Гьончо Белев]], Георги Герински, Стоян Д. Стоянов, Панайот Цинцарски и станалия известен като [[Николай Лилиев]] писател. Повод за тези посещения е едно гостуване при неговият брат в [[Долна баня]]. Там се запознава с Лилиев, счетоводителя във фабрика „Ибър“, който по-късно се мести в Ихтиман. В този град открива Иванка и взаимните чувства, възникнали по между им, продължили почти до неговата смърт на фронта на [[Първа световна война|Първата световна война]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nabore.bg/statia/ihtimanski--shtrihi-ot-jitieto-na-dimcho-debelyanov-3785-14 | заглавие = Ихтимански щрихи от житието на Димчо Дебелянов | достъп_дата = 20 юли 2022 | фамилно_име = Лазаров | първо_име = Мирослав | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nabore.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов от град [[Панагюрище]]. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София.<ref name="mecumporto.org"></ref> А ето какъв спомен на [[Александър Божинов (Копривщица)|Александър Божинов]] предават уредниците на [[Къща музей „Димчо Дебелянов“]] в Копривщица [[Славимир Генчев]] и [[Дойчо Иванов]] от деня на откриване на му:<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://slavimirgenchev.info/?p=10570 | заглавие = Последният копривщенски бохем | достъп_дата = 20 юли 2022 | фамилно_име = Генчев | първо_име = Славимир | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slavimirgenchev.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://doichoivanov1.blogspot.com/2017/03/blog-post.html | заглавие = По историята на Димчовия музей | достъп_дата = 20 юни 2022 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = doichoivanov1.blogspot.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{цитат|След свършването на официалното тържество народът се разотиде, а големците с директора отидоха да се черпят в неговия кабинет. Е, и за нас се бяха погрижили: с [[Георги Белстойнев|Гошо Белстойнев]] и колегите си имахме дамаджана вино (това ни стигаше), а и добро мезе. Наляхме чашите, чукнахме се за Димчо, после за нас си и т.н., а по едно време гледаме, че в къщата още се разхожда една жена. Направила ми бе впечатление още на откриването, сред множеството – висока, стройна и с благородна осанка, макар и вече на години – с трайни и впечатляващи следи от някогашна голяма хубост. Тя излезе на двора, а аз като по-млад отидох да нагледам музея преди да затворим. Като минавах покрай първата книга за впечатления от музея, като че нещо ме жегна да погледна, и прочетох последните редове, изписани с красив, бисерен почирк: „След сетнята среща аз жадно те търсих… На истинския човек и поет Димчо Дебелянов!“ – Иванка Дерменджийска-Горинова. Изтръпнах от вълнение – та това бе легендарната любов на Димчо, за която толкова бях чел!… Изтичах на двора и целунах ръката ѝ: „Моите почитания госпожо!!! Но вие трябва да бъдете сред най-първите гости!“ И въпреки съпротивата ѝ я заведох в кабинета на директора. [[Петко Теофилов]] се зачуди като ме видя, но като му казах кого водя, и той светна целия. Оставих гостенката при него, а аз се върнах да си допием винцето с Гошо Белстойнев.}} В [[Къща музей „Димчо Дебелянов“]] има портрет на Иванка Дерменджийска, млада, красива жена от началото на XX век, а също така и над петдесет съхранени писма от кореспонденцията между двамата от продължилата тринадесет години любов, почти до смъртта на Димчо.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://petia-paty.blogspot.com/2009/03/28-e.html | заглавие = Поета на любовта – Дебелянов | достъп_дата = 21 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = petia-paty.blogspot.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Дерменджийска, Иванка}} [[Категория:Български учителки]] [[Категория:Димчо Дебелянов]] [[Категория:Музи]] fp5s0u2m4fy1t0tt5ndpfr0lp3dxzta 11473830 11473827 2022-07-29T07:51:12Z Luxferuer 25980 форматиране: 12 интервала, тире (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = Иванка Дерменджийска | категория = учител | описание = български учител | портрет = Иванка Дерменджийска.jpg | портрет-описание = | пол =жена | име-рождено = | роден-дата = 16 май 1890 г. | роден-място = [[Ихтиман]]<br>[[Княжество България]] | починал-дата = 14 февруари 1968 г. | починал-място = [[София]]<br>[[Народна република България]] | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Иванка Дерменджийска-Горинова''' е най-дългата от романтичните връзки на [[Димчо Дебелянов]] и е „момичето с гълъбовите очи и със светещата душа от Ихтиман“. Любовта им продължава 13 години, през които едва ли са се виждали 13 пъти. Те непрекъснато си пишат писма, разменят си книги, които са им направили впечатление, и споделят чувствата и мечтите си.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/sofia/post/101464574/adresite-na-lubovta-dimcho-debelanov | заглавие = Адресите на любовта – Димчо Дебелянов | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 08 май 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Иванка Дерменджийска е родена в град Ихтиман на 16 май 1890 година. Завършила е прогимназиалното си образование в родния си град, а гимназиалното – в София като възпитаничка на пансиона за ученички от провинцията на Добрева. Има страст към музиката и литературата. Понякога прави опити да пише стихове. С Димчо се запознава като ученичка през 1903 г. Иванка е на 13 години, а Димчо – на 16. Завършила гимназия в София, тя е съученичка и приятелка на прочутата по това време оперна певица [[Христина Морфова]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nbox.bg/za-damite/item/18670-zvancheto-e-parvata-i-golyama-lyubov-na-debelyanov.html | заглавие = „Звънчето“ е първата и голяма любов на Дебелянов | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 22 януари 2016 | труд = | издател = nbox.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Любовта им започва през 1908 г., когато Иванка вече е учителка в родния си град. През 1912 г., за да я отдалечат от любовта ѝ с Димчо, близките ѝ я изпращат да се дообразова в Швейцария, където живее една година. След завръщането си продължава да учителства в Ихтиман.<ref name="mecumporto.org">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://mecumporto.org/history/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска/“И%20дълго%20чаках%20да%20бъда%20разбран”%20-%20Димчо%20Дебелянов%20и%20Иванка%20Дерменджийска?p= | заглавие = „И дълго чаках да бъда разбран“ – Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска | достъп_дата = 19 юли 2022 | фамилно_име = Сократова | първо_име = Ася | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = mecumporto.org | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Димчо има много приятели в [[Ихтиман]], когато посещава неколкократно града. Това са [[Гьончо Белев]], Георги Герински, Стоян Д. Стоянов, Панайот Цинцарски и станалия известен като [[Николай Лилиев]] писател. Повод за тези посещения е едно гостуване при неговият брат в [[Долна баня]]. Там се запознава с Лилиев, счетоводителя във фабрика „Ибър“, който по-късно се мести в Ихтиман. В този град открива Иванка и взаимните чувства, възникнали по между им, продължили почти до неговата смърт на фронта на [[Първа световна война|Първата световна война]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nabore.bg/statia/ihtimanski--shtrihi-ot-jitieto-na-dimcho-debelyanov-3785-14 | заглавие = Ихтимански щрихи от житието на Димчо Дебелянов | достъп_дата = 20 юли 2022 | фамилно_име = Лазаров | първо_име = Мирослав | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nabore.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Преживяла тежко трагичната гибел на поета, Иванка Дерменджийска се омъжва едва след 1920 г. за учителя по литература Недьо Горинов от град [[Панагюрище]]. На 14 февруари 1968 година тя умира. Погребана е в град София.<ref name="mecumporto.org"></ref> А ето какъв спомен на [[Александър Божинов (Копривщица)|Александър Божинов]] предават уредниците на [[Къща музей „Димчо Дебелянов“]] в Копривщица [[Славимир Генчев]] и [[Дойчо Иванов]] от деня на откриване на му:<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://slavimirgenchev.info/?p=10570 | заглавие = Последният копривщенски бохем | достъп_дата = 20 юли 2022 | фамилно_име = Генчев | първо_име = Славимир | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slavimirgenchev.info | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref><ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://doichoivanov1.blogspot.com/2017/03/blog-post.html | заглавие = По историята на Димчовия музей | достъп_дата = 20 юни 2022 | фамилно_име = Иванов | първо_име = Дойчо | автор_препратка = | съавтори = | дата = 9 март 2017 | труд = | издател = doichoivanov1.blogspot.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> {{цитат|След свършването на официалното тържество народът се разотиде, а големците с директора отидоха да се черпят в неговия кабинет. Е, и за нас се бяха погрижили: с [[Георги Белстойнев|Гошо Белстойнев]] и колегите си имахме дамаджана вино (това ни стигаше), а и добро мезе. Наляхме чашите, чукнахме се за Димчо, после за нас си и т.н., а по едно време гледаме, че в къщата още се разхожда една жена. Направила ми бе впечатление още на откриването, сред множеството – висока, стройна и с благородна осанка, макар и вече на години – с трайни и впечатляващи следи от някогашна голяма хубост. Тя излезе на двора, а аз като по-млад отидох да нагледам музея преди да затворим. Като минавах покрай първата книга за впечатления от музея, като че нещо ме жегна да погледна, и прочетох последните редове, изписани с красив, бисерен почирк: „След сетнята среща аз жадно те търсих… На истинския човек и поет Димчо Дебелянов!“ – Иванка Дерменджийска-Горинова. Изтръпнах от вълнение – та това бе легендарната любов на Димчо, за която толкова бях чел!… Изтичах на двора и целунах ръката ѝ: „Моите почитания госпожо!!! Но вие трябва да бъдете сред най-първите гости!“ И въпреки съпротивата ѝ я заведох в кабинета на директора. [[Петко Теофилов]] се зачуди като ме видя, но като му казах кого водя, и той светна целия. Оставих гостенката при него, а аз се върнах да си допием винцето с Гошо Белстойнев.}} В [[Къща музей „Димчо Дебелянов“]] има портрет на Иванка Дерменджийска, млада, красива жена от началото на XX век, а също така и над петдесет съхранени писма от кореспонденцията между двамата от продължилата тринадесет години любов, почти до смъртта на Димчо.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://petia-paty.blogspot.com/2009/03/28-e.html | заглавие = Поета на любовта – Дебелянов | достъп_дата = 21 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = petia-paty.blogspot.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Дерменджийска, Иванка}} [[Категория:Български учителки]] [[Категория:Димчо Дебелянов]] [[Категория:Музи]] 89g3wxkhj4bii8id4qkl8beimyglvzq 14 812371 11473807 11464143 2022-07-29T07:15:17Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{категория}} [[Категория:Български поети и поетеси класици]] [[Категория:Български поети символисти]] [[Категория:Писатели след Освобождението]] [[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]] [[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]] [[Категория:Български подпоручици]] [[Категория:Загинали през Първата световна война]] [[Категория:Родени в Копривщица]] [[Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен]] [[Категория:Обекти, наречени на Димчо Дебелянов| ]] f2ng17gca3m8x7wekbegn96sowfzb0g 118 812387 11473790 11473136 2022-07-29T06:52:08Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> Файл: | Файл: | Файл: | [[мини]] {{в инкубатора}} [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини| [[Файл:Дайджанян|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] [[Файл:Рупен 2018.jpg|мини|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г.]] === <nowiki>{{</nowiki>[[Шаблон:Помощ|помощ]]<nowiki>}} </nowiki>=== Файл: | Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ]] === Създаване ===<gallery caption="" class="center"> Файл: | Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив Файл: | [[Файл:Рупен 2018.jpg|мини|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекодзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г.]] </gallery>'''История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив''' [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:А Орманджиян.jpg|мини|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ,/ снимка от 2015 г.]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] {{Wikipedia shablon|История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив=История на клоновете на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив|Летен детски лагер "ХайЛер"=От 2014 г. в Пловдив и София се създаде летен детски лагер на AGBU Bulgaria - "ХайЛер". Идеята бе на г-жа Хермине Дузян, отговорник по спорните и лагерни дейности на AGBU в Европа. Оттогава ежегодно се провежда лагер "ХайЛер".}}През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> [[мини]] През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” (2004 г.), с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 5a7nh798gljohfyvx8h1iagdujafvb6 11473791 11473790 2022-07-29T06:52:42Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> Файл: | Файл: | Файл: | [[мини]] {{в инкубатора}} [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини| [[Файл:Дайджанян|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] [[Файл:Рупен 2018.jpg|мини|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г.]] === <nowiki>{{</nowiki>[[Шаблон:Помощ|помощ]]<nowiki>}} </nowiki>=== Файл: | Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ]] === Създаване ===<gallery caption="" class="center"> Файл: | Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив Файл: | [[Файл:Рупен 2018.jpg|мини|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекодзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г.]] </gallery> [[Файл:Рупен 2018.jpg|мини|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекодзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г.]] '''История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив''' [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:А Орманджиян.jpg|мини|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ,/ снимка от 2015 г.]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] {{Wikipedia shablon|История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив=История на клоновете на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив|Летен детски лагер "ХайЛер"=От 2014 г. в Пловдив и София се създаде летен детски лагер на AGBU Bulgaria - "ХайЛер". Идеята бе на г-жа Хермине Дузян, отговорник по спорните и лагерни дейности на AGBU в Европа. Оттогава ежегодно се провежда лагер "ХайЛер".}}През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> [[мини]] През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” (2004 г.), с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 4lz66nlkyjv5fu1qatl39973p1m4vs9 11473792 11473791 2022-07-29T06:54:34Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> Файл: | Файл: | Файл: | [[мини]] {{в инкубатора}} [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини| [[Файл:Дайджанян|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] [[Файл:Рупен 2018.jpg|мини|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г.]] === <nowiki>{{</nowiki>[[Шаблон:Помощ|помощ]]<nowiki>}} </nowiki>=== Файл: | Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ]] === Създаване ===<gallery caption="" class="center"> Файл: | Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив Файл: | [[Файл:Рупен 2018.jpg|мини|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекодзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г.]] </gallery> [[Файл:Рупен 2018.jpg|мини|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекодзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г.]] '''История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив''' [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:А Орманджиян.jpg|мини|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ,/ снимка от 2015 г.]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] {{Wikipedia shablon|История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив=История на клоновете на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив|Летен детски лагер "ХайЛер"=От 2014 г. в Пловдив и София се създаде летен детски лагер на AGBU Bulgaria - "ХайЛер". Идеята бе на г-жа Хермине Дузян, отговорник по спорните и лагерни дейности на AGBU в Европа. Оттогава ежегодно се провежда лагер "ХайЛер".}}През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” (2004 г.), с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] rqnzmtv2r0wqbbumtyl6l8n2uu4deni 11473795 11473792 2022-07-29T07:00:49Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> [[Категория: Благотворителна организация]] История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив=<br> История на клоновете на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив|През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” (2004 г.), с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] rfzntkoytgux8oi583lmmaisk6jydb3 11473796 11473795 2022-07-29T07:03:19Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki <gallery caption="" class="center"> Файл: | Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив Файл: | Файл: | Файл: | </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> </gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив=<br> История на клоновете на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив|През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” (2004 г.), с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 5lrxd5wkf7gt95p8t5v5g7759gi8mn0 11473798 11473796 2022-07-29T07:05:09Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki <gallery caption="" class="center"> Файл: | Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив Файл: | Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл: | Файл: | </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> </gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив=<br> История на клоновете на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив|През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” (2004 г.), с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] dy516egy9waoyof5uk92adqkvjukpmy 11473801 11473798 2022-07-29T07:09:09Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki <gallery class="center"> Файл:Рупен 2018.jpg|alt=|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл:А Орманджиян.jpg|alt=|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> </gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив=<br> История на клоновете на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив|През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” (2004 г.), с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 2qqc2a6vxe3sna7va16ozlrzeef0ndm 11473804 11473801 2022-07-29T07:11:54Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki <gallery class="center"> Файл:Рупен 2018.jpg|alt=|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл:А Орманджиян.jpg|alt=|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ Файл:AGBU Voice ofice.jpg|alt=|Хрипсиме Ерниасян, отг. редактор на вестник "Парекордзагани Цайн", 2014 г., в офиса на вестника </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> </gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив=<br> История на клоновете на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив|През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” (2004 г.), с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] lolr27kgousqlabwfas871asp7lnkmj 11473809 11473804 2022-07-29T07:22:24Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki <gallery class="center"> Файл:Рупен 2018.jpg|alt=|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл:А Орманджиян.jpg|alt=|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ Файл:AGBU Voice ofice.jpg|alt=|Хрипсиме Ерниасян, отг. редактор на вестник "Парекордзагани Цайн", 2014 г., в офиса на вестника </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> </gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив<br> История на клоновете на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив|През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” (2004 г.), с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] b960lyyp042kvtxw6wgr671ao2mv076 11473811 11473809 2022-07-29T07:24:40Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki </gallery> <gallery class="center"> Файл:Рупен 2018.jpg|alt=|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл:А Орманджиян.jpg|alt=|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ Файл:AGBU Voice ofice.jpg|alt=|Хрипсиме Ерниасян, отг. редактор на вестник "Парекордзагани Цайн", 2014 г., в офиса на вестника </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] '''История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив<br>''' През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” (2004 г.), с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] kegctpvmhjm7dnhj8ic1v644y8fqvue 11473814 11473811 2022-07-29T07:28:05Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki </gallery> <gallery class="center"> Файл:Рупен 2018.jpg|alt=|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл:А Орманджиян.jpg|alt=|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ Файл:AGBU Voice ofice.jpg|alt=|Хрипсиме Ерниасян, отг. редактор на вестник "Парекордзагани Цайн", 2014 г., в офиса на вестника </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] '''История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив<br>''' През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” (2004 г.)[[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Hripsime61&redirect=no]], с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] mpc3ciuztwttgxzfcxtrstes0shhjgu 11473816 11473814 2022-07-29T07:30:30Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki </gallery> <gallery class="center"> Файл:Рупен 2018.jpg|alt=|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл:А Орманджиян.jpg|alt=|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ Файл:AGBU Voice ofice.jpg|alt=|Хрипсиме Ерниасян, отг. редактор на вестник "Парекордзагани Цайн", 2014 г., в офиса на вестника </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] '''История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив<br>''' През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “[[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Hripsime61&redirect=no|Парекордзагани ЦАЙН]]” (2004 г.)[[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Hripsime61&redirect=no]], с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] qiittb5ahgnt4jt0ffsxmm9az5l62kg 11473817 11473816 2022-07-29T07:34:40Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki </gallery> <gallery class="center"> Файл:Рупен 2018.jpg|alt=|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл:А Орманджиян.jpg|alt=|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ Файл:AGBU Voice ofice.jpg|alt=|Хрипсиме Ерниасян, отг. редактор на вестник "Парекордзагани Цайн", 2014 г., в офиса на вестника </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] '''История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив<br>''' През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани Цайн"[[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Hripsime61&redirect=no|Парекордзагани ЦАЙН]]” (2004 г.)], с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. Отговорен редактор е Хрипсиме Ерниасян. Членове на редакционната колегия днес (2022 г.) са арх. Алвард Бадваганян, Елизабет Кумчева, Харутюн Татеосян. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 9cx5mb997cu5y0aicxwt25eycnjudnx 11473822 11473817 2022-07-29T07:45:43Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki </gallery> <gallery class="center"> Файл:Рупен 2018.jpg|alt=|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл:А Орманджиян.jpg|alt=|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ Файл:AGBU Voice ofice.jpg|alt=|Хрипсиме Ерниасян, отг. редактор на вестник "Парекордзагани Цайн", 2014 г., в офиса на вестника </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] '''История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив<br>''' През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани Цайн"[[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Hripsime61&redirect=no|Парекордзагани ЦАЙН]]” (2004 г.)], с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. Отговорен редактор е Хрипсиме Ерниасян. Членове на редакционната колегия днес (2022 г.) са арх. Алвард Бадваганян, Елизабет Кумчева, Харутюн Татеосян. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив (2000), които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 093g948gy1d1ytuhp1lgdd8zlmzf9fn 11473841 11473822 2022-07-29T07:58:23Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki </gallery> <gallery class="center"> Файл:Рупен 2018.jpg|alt=|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл:А Орманджиян.jpg|alt=|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ Файл:AGBU Voice ofice.jpg|alt=|Хрипсиме Ерниасян, отг. редактор на вестник "Парекордзагани Цайн", 2014 г., в офиса на вестника </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] '''История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив<br>''' През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> На 28 март 1992 г. по инициатива на г-жа Севда Севан (тогава посланик на Р. Армения в България) и Агоп Дайджанян (общественик и директор на ОУ “Виктория и Крикор Тютюнджиян” в Пловдив) се възстановява, след 47 години затишие, дейността на пловдивския клон на “Парекордзаган”. На учредителното събрание присъстват изявени общественици и пловдивски интелектуалци: Агоп Дайджанян, отец Крикор Езегелян, Рупен Чавушян, Едуард Арсенян, Малвина Манукян, Апрахам Саркисян, Аракел Каприелян, Анна Модикян, Соня Хънгикян, Аракси Мъгърдичян, Арман Сеойлемезян, Таквор Гарабедян, Микаел Бабикян, Месроб Дограмаджиян. Избира се ръководство в състав: един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян za председател (1992 г.-1996 г.) Mалвина Манукян - секретар, Едуард Арсенян - зам.-председател, Рупен Чавушян - касиер и Соня Хънгикян - съветник. Членската маса нараства много бързо и ръководството привлича помощни членове: Аракси Мъгърдичян, Беатрис Бабикян, Месроб Дограмаджиян и Мъгърдич Съкъджян.<br> Пловдивският клон започва активна работа по приоритетните за организацията хуманитарни, културни и образователни програми. През 1997 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста си по здравословни причини и посочва за свой приемник най-активния си сътрудник Рупен Чавушян. За изключителни заслуги за създаване, укрепване и развитие на ОAБС “Парекордзаган” клон Пловдив, г-н Агоп Дайджанян е избран, с всеобщо одобрение, за пожизнен Почетен Председател. Новоизбраното ръководство на “Парекордзаган” взима решение да се асоциират всички наши сънародници, живеещи в малки общности, за да почувстват и знаят, че не са забравени като арменци. Рупен Чавушян-председател, Едуард Арсенян-зам.председател и отец Крикор Езегелян –духовен водач на арменците в Пловдив и един от учредителите на пловдивския клон, посещават градовете Хасково, Харманли, Сливен, Бургас, Русе, Добрич, Ямбол и Силистра и създават асоциирани клонове. През 1992 г. се възстановява и клона в София, с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се създават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани Цайн"[[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Hripsime61&redirect=no|Парекордзагани ЦАЙН]]” (2004 г.)], с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. Отговорен редактор е Хрипсиме Ерниасян. Членове на редакционната колегия днес (2022 г.) са арх. Алвард Бадваганян, Елизабет Кумчева, Харутюн Татеосян. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] j66tl6vuhmk5umhuvam39qkxedko6jb 11473842 11473841 2022-07-29T07:58:33Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki </gallery> <gallery class="center"> Файл:Рупен 2018.jpg|alt=|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл:А Орманджиян.jpg|alt=|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ Файл:AGBU Voice ofice.jpg|alt=|Хрипсиме Ерниасян, отг. редактор на вестник "Парекордзагани Цайн", 2014 г., в офиса на вестника </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] '''История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив<br>''' През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в [http://agbubulgaria.org/?lang= Пловдив], като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани Цайн"[[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Hripsime61&redirect=no|Парекордзагани ЦАЙН]]” (2004 г.)], с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. Отговорен редактор е Хрипсиме Ерниасян. Членове на редакционната колегия днес (2022 г.) са арх. Алвард Бадваганян, Елизабет Кумчева, Харутюн Татеосян. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив (2000), които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 00jlw29cn44cpasdw19ft1nlbm2dd2b 11473849 11473842 2022-07-29T08:00:44Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki </gallery> <gallery class="center"> Файл:Рупен 2018.jpg|alt=|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл:А Орманджиян.jpg|alt=|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ Файл:AGBU Voice ofice.jpg|alt=|Хрипсиме Ерниасян, отг. редактор на вестник "Парекордзагани Цайн", 2014 г., в офиса на вестника </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] '''История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив<br>''' През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. <code>Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По-късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в [http://agbubulgaria.org/?lang= Пловдив], като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> </code> <code>След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br></code> <code>През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> </code> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани Цайн"[[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Hripsime61&redirect=no|Парекордзагани ЦАЙН]]” (2004 г.)], с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. Отговорен редактор е Хрипсиме Ерниасян. Членове на редакционната колегия днес (2022 г.) са арх. Алвард Бадваганян, Елизабет Кумчева, Харутюн Татеосян. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив (2000), които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] ot4ubm62cocah66rg2eplpc5bui0hlx 11473855 11473849 2022-07-29T08:02:39Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki <gallery class="center"> Файл:Рупен 2018.jpg|alt=|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл:А Орманджиян.jpg|alt=|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ Файл:AGBU Voice ofice.jpg|alt=|Хрипсиме Ерниасян, отг. редактор на вестник "Парекордзагани Цайн", 2014 г., в офиса на вестника </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] '''История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив<br>''' <code>През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни.</code> <code>Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По-късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в [http://agbubulgaria.org/?lang= Пловдив], като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> </code> <code>След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br></code> <code>През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> </code> <code>Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани Цайн"[[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Hripsime61&redirect=no|Парекордзагани ЦАЙН]]” (2004 г.)], с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. Отговорен редактор е Хрипсиме Ерниасян. Членове на редакционната колегия днес (2022 г.) са арх. Алвард Бадваганян, Елизабет Кумчева, Харутюн Татеосян. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив (2000), които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. </code> == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] qrrkp3zkygtamz2fm378fcv1r1pxdpc 11473856 11473855 2022-07-29T08:03:10Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki </gallery> <gallery class="center"> Файл:Рупен 2018.jpg|alt=|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл:А Орманджиян.jpg|alt=|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ Файл:AGBU Voice ofice.jpg|alt=|Хрипсиме Ерниасян, отг. редактор на вестник "Парекордзагани Цайн", 2014 г., в офиса на вестника </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] '''История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив<br>''' През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. <code>Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По-късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в [http://agbubulgaria.org/?lang= Пловдив], като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> </code> <code>След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br></code> <code>През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> </code> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани Цайн"[[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Hripsime61&redirect=no|Парекордзагани ЦАЙН]]” (2004 г.)], с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. Отговорен редактор е Хрипсиме Ерниасян. Членове на редакционната колегия днес (2022 г.) са арх. Алвард Бадваганян, Елизабет Кумчева, Харутюн Татеосян. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив (2000), които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://agbueurope.org/sections/bulgaria/] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] t1v6g3kt2v40wmkua78oav95ve6p915 11473863 11473856 2022-07-29T08:10:51Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki </gallery> <gallery class="center"> Файл:Рупен 2018.jpg|alt=|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл:А Орманджиян.jpg|alt=|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ Файл:AGBU Voice ofice.jpg|alt=|Хрипсиме Ерниасян, отг. редактор на вестник "Парекордзагани Цайн", 2014 г., в офиса на вестника </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] '''История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив<br>''' През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По-късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в [http://agbubulgaria.org/?lang= Пловдив], като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> <code>През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани Цайн"[[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Hripsime61&redirect=no|Парекордзагани ЦАЙН]]” (2004 г.)], с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. Отговорен редактор е Хрипсиме Ерниасян. Членове на редакционната колегия днес (2022 г.) са арх. Алвард Бадваганян, Елизабет Кумчева, Харутюн Татеосян. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки театрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избирането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' <br> За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В този период в града няма арменска църква или клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско църковно настоятелство в град Ямбол. През 2012 г. сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Архитектурния план е безвъзмездно дарение от арх. Алвард Бадваганян, а конструктивния проект е дарение от инж. Жирайр Бадваганян от Пловдив. Клонът функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно-изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив (2000), които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://agbueurope.org/sections/bulgaria/] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 9wxac9xz6ach5hgkdljuujrvazollyc 11473868 11473863 2022-07-29T08:18:57Z Plovdiv AGBU 311563 wikitext text/x-wiki {{Infobox organization | image = Logo_of_the_Armenian_General_Benevolent_Union.png | alt = <!-- alt text; see [[WP:ALT]] --> | caption = | motto = | formation = {{Start date|1906|04|15}} | extinction = <!-- date of extinction, optional --> | type = [[Non-governmental organization|NGO]] | status = <!-- ad hoc, treaty, foundation, etc --> | purpose = <!-- focus as e.g. humanitarian, peacekeeping, etc --> | headquarters = [[New York City]], [[New York (state)|New York]] | language = Armenian, English, French, Spanish, Portuguese, Russian, Arabic | leader_title = President | leader_name = [[Berge Setrakian]] | leader_title2 = Founder | leader_name2 = [[Boghos Nubar]] | leader_name3 = | leader_title3 = | leader_title4 = | leader_name4 = | key_people = | main_organ = <!-- gral. assembly, board of directors, etc --> | parent_organization = <!-- if one --> | affiliations = <!-- if any --> | budget = $47 million <small>(annual)</small> | remarks = | name = Armenian General Benevolent Union (AGBU) | bgcolor = <!-- header background color --> | fgcolor = <!-- header text color --> | image_border = | size = <!-- default 200px --> | location = | region_served = | membership = 32,000 | general = <!-- Secretary General --> | num_staff = | num_volunteers = | website = [https://agbu.org agbu.org] | former name = }} </gallery> <gallery class="center"> Файл:Рупен 2018.jpg|alt=|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г. Файл:А Орманджиян.jpg|alt=|Агоп Орманджиян, преводач, журналист, преподавател в катедрата по Арменистика в СУ Файл:AGBU Voice ofice.jpg|alt=|Хрипсиме Ерниасян, отг. редактор на вестник "Парекордзагани Цайн", 2014 г., в офиса на вестника </gallery>{{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> <gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] '''История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив<br>''' През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По-късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в [http://agbubulgaria.org/?lang= Пловдив], като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> <code>През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани Цайн"[[https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Потребител:Hripsime61&redirect=no|Парекордзагани ЦАЙН]]” (2004 г.)], с помощта на Агоп Орманджиян, журналист с дългогодишен опит, преводач от арменски език, преподавател по арменистика в СУ. Отговорен редактор е Хрипсиме Ерниасян. Членове на редакционната колегия днес (2022 г.) са арх. Алвард Бадваганян, Елизабет Кумчева, Харутюн Татеосян. През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''''Асоциирани клонове''<br>''' '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки театрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избирането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' <br> За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В този период в града няма арменска църква или клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско църковно настоятелство в град Ямбол. През 2012 г. сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Архитектурния план е безвъзмездно дарение от арх. Алвард Бадваганян, а конструктивния проект е дарение от инж. Жирайр Бадваганян от Пловдив. Клонът функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно-изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> '''Клонът в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив (2000), които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://agbueurope.org/sections/bulgaria/] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] shlqc3017b0djy8l695h073r0obgpy7 11473873 11473868 2022-07-29T08:19:57Z PSS 9 209881 [[У:БОТ|Бот]]: премахнат вероятен [[У:ВАНД|вандализъм]] на [[Специални:Приноси/Plovdiv AGBU]] wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{История/Категории}} <gallery caption="" class="center"> Файл: | Файл: | Файл: | Файл: | [[мини]] {{в инкубатора}} [[Файл:Agop Daidjanian5.tif|мини|Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив]] [[Файл:Рупен 2018.jpg|мини|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г.]] === <nowiki>{{</nowiki>[[Шаблон:Помощ|помощ]]<nowiki>}} </nowiki>=== === Създаване ===<gallery caption="" class="center"> Файл: | Агоп Дайджанян, първият председател на възстановения през 1992 г. ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив Файл: | [[Файл:Рупен 2018.jpg|мини|Рупен Чавушян, председател на ОАБС "Парекодзаган" - Пловдив, 1996 - 2004 г., 2008 - 2019 г.]] </gallery> [[Категория: Благотворителна организация]] {{Wikipedia shablon|История на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив=История на клоновете на ОАБС "Парекордзаган" - Пловдив|Летен детски лагер "ХайЛер"=От 2014 г. в Пловдив и София се създаде летен детски лагер на AGBU Bulgaria - "ХайЛер". Идеята бе на г-жа Хермине Дузян, отговорник по спорните и лагерни дейности на AGBU в Европа. Оттогава ежегодно се провежда лагер "ХайЛер".}}През януари 1910 г. се създава клон на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ (Armenian General Benevolent Union - [[:en:Armenian_General_Benevolent_Union|AGBU]]) най-напред в гр. Пловдив (януари 1910 г.), София (февруари 1910 г.), Русе, през 1911 г. във Варна и Шумен, Плевен през 1912 г., Бургас -1913 г., Ямбол, Айтос, Стара Загора, Видин и Хасково през 1928 г., а през 1929 г. в гр. Пазарджик. За председатели са били избирани влиятелни и образовани хора, с авторитет пред общността. Били са тясно свързани с арменската църква и местните духовни водачи като епископите Йервант Пердахчиян и Месроб Амадуни. Историята на “Парекордзаган” в България бележи своето развитие с доминираща активност в годините на създаването на клонове (1910-1929). По късно обаче се забелязват спадове в дейността по време на Балканската война и създадената трудна икономическа ситуация след нея. Функциите на клоновете постепенно заглъхват и след 9-ти IX 1944 г. дейността на “Парекордзаган” се прекратява от тогавашния комунистически режим завзел властта в България. <br> Основната насока, която е била водеща в дейността на по-силните клонове в Пловдив и София е била да се приеме единен Устав на “Парекордзаган”, който да даде легитимност на Благотворителния съюз в България. Паралелно с това са се създавали арменски училища, детски градини, спортни клубове и групи на жените, които основно са се занимавали с организирането на благотворителни мероприятия, средствата от които са предоставяли за сиропиталища и старчески домове.<br> След близо 47 г. затишие се възстановява клонът в Пловдив, като за председател е избран един от радетелите на “Парекордзаган” (тогава директор на единственото в България арменско училище в Пловдив) Агоп Дайджанян (1992 г.-1996 г.). <br> Същата година се възстановява и клона в София (1992 г.) с председател Соня Авакян-Бедросян (от 1992 до 2015 г.). Пловдивският клон развива активна образователна и културна дейност.<br> След като през 1996 г. Агоп Дайджанян се оттегля от поста на председател, на негово място е предложен господин Рупен Чавушян - един от учредителите на “Парекордзаган” в града. Избран за втори председател на “Парекордзаган” клон Пловдив през 1996 г. господин Рупен Чавушян започва активно да работи за увеличаване на членската маса и възстановяването на клоновете в другите градове в България. Като един от учредителите на възстановения през 1992 г. клон на “Парекордзаган” в града по време на мандата си от 1996 до 2004 господин Чавушян неотлъчно следва идеите и целите на организацията. <br> [[мини]] През първите няколко години приоритетната и важна задача, която си поставя той е стабилизирането на съюза в България. С лични средства г-н Чавушян осъществява чести посещения в градовете Бургас, Хасково, Русе, Ямбол, Сливен, Харманли и Силистра. Идеята да се създадат клонове на „Парекордзаган” в тези градове е все още много крехка, а икономическа политика на страната - нестабилна. Решението на г-н Чавушян е смело – пловдивския клон ще поеме под крилото си проходилите нови клонове. Докато те се стабилизират ще бъдат асоциирани към пловдивския клон, след което демократичното управление на „Парекордзаган” им дава право на избор на самостоятелен клон. И той осъществява това, което мнозина не биха успели.<br> Под неговото председателстване в следващите два мандата клонът увеличава членската си маса с близо 40 % и привлича много младежи. Броят на членовете достига цифрата 110. От тях 60 % са младежи. Възстановява клоновете в Бургас, Русе, Хасково и Ямбол, създава нови в градовете Сливен, Силистра и Харманли. От 1996 г. до 1999 г. се съдават съботни арменски училища в клоновете Хасково, Бургас, Сливен, Ямбол, Силистра, Добрич и Русе. <br> От 2000-та до 2004 –та година по инициатива на председателя Р. Чавушян се въвеждат и реализират редица новости: открива се офис на “Парекордзаган” и клона има вече секретар, компютър и електронна кореспонденция; на всички членове се издават поименни членски карти и се ушива трикольор на „Парекордзаган”; официално се легализира “Парекордзаган” по закона за Юридически лица с нестопанска цел (узаконява се Благотворителния съюз пред официалните власти в България); първия клон в България създава интернет страница на „Парекордзаган”; започва издаването на единствения печатен орган на „Парекордзаган” в България месечникът “Парекордзагани ЦАЙН” <br> През всичките тези години клонът винаги е чувствал осезателната и сигурна подкрепа на центъра в Ню Йорк, благодарение на което, контактите на пловдивския клон се разширяват и извън пределите на страната. <br> Новоизбраното през септември 2004 г. ръководство, с председател Хрипсиме Товмасян продължава да реализира предначертаните и приоритетни задачи на пловдивския клон. През месец октомври 2004 г. в Пловдив се създава първата в България група на «Младите професионалисти» (YP). Много скоро след това и AYA (Арменска Младежка Асоциация ), към която се присъединяват всички младежи-членове и симпатизанти на “Парекордаган”. През лятото на 2005 г. ръководството организира първия десетдневен летен лагер за първокласници.<br> '''Асоциирани клонове<br>''' 1. '''Първият асоцииран клон на “Парекордзаган” се създава в Русе през 1994 г'''. Членовете са около 12 души. За председател е избран д-р Бохос Гарджарян. Богата и разнообразна е културната програма на клона – организират се: изложби на арменски художници от България, концерти на ВИА “Еребуни”, празници на арменската култура, честват се бележити годишнини свързани с арменското литературно наследство. През 1999 г. за председател е избран младия инжинер Едмонд Дограмаджян. Акцента в дейността на клона пада върху съботното арменско училище и мероприятията свързани с него. Преподавател е арменския свещеник в града отец Дирайр Хадавян. Ръководството работи в отлични взаимоотношения с арменското църковно настоятелство.<br> 2. '''През декември 1997 год., се възстановява клона в град Хасково като асоцииран към пловдивския'''. Членската маса е от 23-ма души. За председател е избран Филип Дерандонян. Общността в Хасково има клуб и арменска църква. Създава се съботно арменско училище и младежки тетатрален състав към “Парекордзаган”. На следващото събрание за председател е избран Таквор Дерандонян, който отново е преизбран след изтичане на мандата му от две години. Днес приемствеността в Хасково е дала път на младите през 2003 г. с избрането на двадесет и девет годишния председател Гаро Хачадурян. Членовете са 79 души. Приоритет на клона е съботното арменско училище с преподавател Филип Дерандонян, който е и ръководител на младежкия театрален състав.<br> 3. '''Асоциирания към Пловдив клон в град Ямбол се възстановява през 1998 г.''' За председател е избрана Соня Аршавир Ховнанян. В града няма арменска църква и клуб. През 1999 г. се създава съботно арменско училище към “Парекордзаган” с преподавател Варта Ердеклиян. От 2002 г. към ямболския клон на “Парекордзаган” се създава вокална група “Аравод” и танцова група “Гърунг”. В града има 60 арменски семейства. Членовете на “Парекордзаган” са 53-ма души. През 2003 г. Соня Ховнанян е избрана за председател и на Арменско Църковно Настоятелство в град Ямбол. Към днешна дата, сънародниците ни от град Ямбол започват строеж на църковен комплекс, който включва арменска църква и клуб. Петното за строеж е безвъзмездно предоставено от Общинския съвет в гр. Ямбол. Клона функционира в добри взаимоотношения с представителите на местната държавна власт.<br> 4. '''На 21.03.1998 год. се създава асоциирания към Пловдив клон на “Парекордзаган" в гр. Сливен,''' с 14 души членска маса и с председател Вахе Кендерян. В началото на 2000 г. с 43 души членска маса се провежда отчетно- изборно събрание и за председател е избрана Дикранухи Такворян. През 2002 г. се избира ново ръководство с председател Варта Гарабедян, преподавателка в съботното арменско училище. Благодарение на помощта от $3000 на центъра в Ню Йорк, клона на “Парекордзаган” извършва неотложния ремонт на помещение, собственост на арменското църковно настоятелство в града, което се превръща в клуб и място, където Благотворителния съюз провежда своите мероприятия, събират се младежи и деца от съботното арменско училище.<br> 5. '''В началото на септември 1998 год., се създава асоцииран клон в Силистра''' с председател г-н Мъгьрдич Калустян. По този повод на 7.11.1998 год. се организира официално тържество с концерт на ВИА ,,Еребуни" към “Парекордзаган” клон Пловдив. В града живеят не повече от 30 арменски семейства, но в града има Арменски Културен дом и арменска църква. Много скоро се създава и съботно арменско училище към “Парекордзаган”. Преподавател е Мери Вартанян.<br> 6. '''Клона в Бургас се създава в края на 1998 г.''' <br> Амбициозното ръководство пристъпва към реализиране на идеята за първи младежки летен лагер в България. Младежи от пловдивския и бургаския клон на “Парекордзаган” посвещават лятната си ваканция за да помогнат при ремонта на сградата, предоставена за летен лагер. Всяка година под грижите на членовете на ръководството на бургаския клон повече от 90 арменски младежи от всички клонове в България посещават летния лагер, разпределени в 5 смени между 16-20 души. Днес този лагер не съществува поради финансови причини. Приоритет на клона в Бургас е съботното арменско училище, в което близо 20 деца годишно изучават майчиния си език. От 2002 година клона в Бургас е самостоятелен. Председател е Агоп Мовсесиян.<br> 7. '''В град Добрич''' арменската колония е малочислена. В края на 1998 г. в града се създава асоцииран клон на “Парекордзаган”. За председател е избран Хайк Егикян. Основна задача на клона е да запази съботното арменско училище. Членската маса е малка. Клона работи в много тясна връзка с ръководството на Арменската общност в града.<br> В периода 1998 г. до 2000 г. клоновете на “Парекордзаган” се събират на 4 национални срещи в Пловдив(1998), Бургас (1998), София (1999), Пловдив ( 2000) , които са в полза на балансираната и координирана политика на “Парекордзаган” в България. Всички клонове на “Парекордзаган” в България функционират в отлични взаимоотношения с арменските църковни настоятелства и с представителите на местната власт. Намират подкрепа и съдействие при организиране на мероприятия на местна почва. Проблемите на по-малките градове, като Ямбол, Сливен, Силистра и Добрич са свързани предимно с миграцията на младото поколение към по-големите градове. <br> Образователната и културна дейност на асоциираните клонове се поддържа основно от пловдивския клон на “Парекордзаган”.<br> * Клонове в градовете Видин, Стара Загора, Шумен, Плевен, Айтос и Пазарджик днес не съществуват поради миграционните процеси, от които са сериозно засегнати. == Източници == <nowiki><references/ ՈՍԿԵՄԱԵԱՆ Հայկական Բարեգործական Ընդհանուր Միուդթեան Արծաթեա Յոբելեան 1906-1931 Բարիզ ВОСКЕМАДЯН, Общоарменски благотворителен съюз "Парекордзаган", Сребърен юбилей 1906-1931 г., Париж></nowiki> == Външни препратки == * [https://agbu.org/who-we-are#paragraph-id--893] [https://www.facebook.com/agbu.org] [http://agbubulgaria.org/?cat=1] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] k08ailc2zxz815do837shasaf0zb2hf 0 812421 11473713 11465962 2022-07-29T03:38:39Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг wikitext text/x-wiki {{без източници|19:16, 20 юли 2022 (UTC)}} [[Файл:Porträt Paul Ranson.jpg|мини|Пол Рансон в костюм от „Набис“, масло на платно, 1890]] '''Пол Рансон''', ({{lang|fr|Paul-Elie Ranson}}), роден на 29 март 1864 г. в [[Лимож]] и починал на 20 февруари 1909 г. в [[Париж]] е френски дизайнер и художник представител на символизма, както и основател на „Академия Рансон“. == Биография == [[Файл:Ranson serusier.jpg|мини|ляво|Пол Рансон, [[Пол Серюзие]] и Мари-Франс Рансон в ателието на Рансон, около 1900]] Пол Рансон е син на местен успешен политик. Майка му умира малко след неговото раждане и той расте при своите баба и дядо по майчина линия. Получава първите си уроци по рисуване при дядо си, а по-късно следва „История на изкуството“ в училище по изкуство ({{lang|fr|École nationale supérieure d’arts décoratifs}}) в Лимож. Учителят му разпознава неговия талант и му препоръчва да продължи следването си в Париж. През 1888 г. той заминава за Париж, където продължава да се учи в академия Джулиан. Има ателие в квартал Монтпарнас и се запознава за кратко време с известни хора на изкуството от Париж като [[Пиер Бонар]], [[Аристид Майол]], [[Феликс Валотон]], [[Едуар Вайар]] и други. == Галерия == <gallery mode=packed heights=150> Файл:Christ et Buddha by Paul Ranson 1880.JPG|Християнство и будизъм, 1880 Файл:Paesaggio nabi paul ranson.jpg|Пейзаж, 1890 Файл:Les Sorcières autour du feu Paul Ranson PMD 976.3.63.jpg|Вещици около огъня, 1891 Файл:Ranson_-_La_Sorcière_au_chat_noir_01.jpg|Вещици с черна котка, 1893 Файл:Display image (21).jpg|Синята стая, ca. 1900 Файл:Pommier_aux_fruits_rouges,1902,huile_sur_toile,85,1_x_118,7cm.jpg|Ябълково дърво с червени плодове, 1902 Файл:Three Beeches 1905 Paul Ranson.jpg|Три бука, 1905 Файл:Paul Ranson - Zwei Akte.jpg|«Два акта» (1890) </gallery> [[Категория:Художници постимпресионисти]] [[Категория:Художници символисти]] aeob47bq42nhl39h6jg7k5y9yafpvro 11473845 11473713 2022-07-29T07:59:33Z Demar-stil 181220 wikitext text/x-wiki {{без източници|19:16, 20 юли 2022 (UTC)}} [[Файл:Porträt Paul Ranson.jpg|мини|Пол Рансон в костюм от „Набис“, масло на платно, 1890]] '''Пол Рансон''', ({{lang|fr|Paul-Elie Ranson}}), роден на 29 март 1864 г. в [[Лимож]] и починал на 20 февруари 1909 г. в [[Париж]] е френски дизайнер и художник представител на символизма, както и основател на „Академия Рансон“.<ref>https://www.1st-art-gallery.com/Paul-Elie-Ranson/Paul-Elie-Ranson-oil-paintings.html</ref> == Биография == [[Файл:Ranson serusier.jpg|мини|ляво|Пол Рансон, [[Пол Серюзие]] и Мари-Франс Рансон в ателието на Рансон, около 1900]] Пол Рансон е син на местен успешен политик. Майка му умира малко след неговото раждане и той расте при своите баба и дядо по майчина линия. Получава първите си уроци по рисуване при дядо си, а по-късно следва „История на изкуството“ в училище по изкуство ({{lang|fr|École nationale supérieure d’arts décoratifs}}) в Лимож. Учителят му разпознава неговия талант и му препоръчва да продължи следването си в Париж. През 1888 г. той заминава за Париж, където продължава да се учи в академия Джулиан. Има ателие в квартал Монтпарнас и се запознава за кратко време с известни хора на изкуството от Париж като [[Пиер Бонар]], [[Аристид Майол]], [[Феликс Валотон]], [[Едуар Вайар]] и други. == Галерия == <gallery mode=packed heights=150> Файл:Christ et Buddha by Paul Ranson 1880.JPG|Християнство и будизъм, 1880 Файл:Paesaggio nabi paul ranson.jpg|Пейзаж, 1890 Файл:Les Sorcières autour du feu Paul Ranson PMD 976.3.63.jpg|Вещици около огъня, 1891 Файл:Ranson_-_La_Sorcière_au_chat_noir_01.jpg|Вещици с черна котка, 1893 Файл:Display image (21).jpg|Синята стая, ca. 1900 Файл:Pommier_aux_fruits_rouges,1902,huile_sur_toile,85,1_x_118,7cm.jpg|Ябълково дърво с червени плодове, 1902 Файл:Three Beeches 1905 Paul Ranson.jpg|Три бука, 1905 Файл:Paul Ranson - Zwei Akte.jpg|«Два акта» (1890) </gallery> == Източници == <references/> [[Категория:Художници постимпресионисти]] [[Категория:Художници символисти]] g6yf9foagqtv4bssxhw7l6sez26blwf 2 812453 11473483 11466130 2022-07-28T18:42:51Z MdsShakil 282331 MdsShakil премести страница „[[Потребител:MMessine19]]“ като „[[Потребител:LissajousCurve]]“: Автоматично преместена страница при преименуването на потребител „[[Special:CentralAuth/MMessine19|MMessine19]]“ като „[[Special:CentralAuth/LissajousCurve|LissajousCurve]]“ wikitext text/x-wiki [[file:Wikicat.png|100px]] [[ar:مستخدم:MMessine19]] [[be:Удзельнік:MMessine19]] [[bn:ব্যবহারকারী:MMessine19]] [[ca:usuari:MMessine19]] [[ce:Декъашхо:MMessine19]] [[cs:wikipedista:MMessine19]] [[da:Bruger:MMessine19]] [[de:User:MMessine19]] [[dsb:Wužywaŕ:MMessine19]] [[el:Χρήστης:MMessine19]] [[en:User:MMessine19]] [[es:usuario:MMessine19]] [[eu:lankide:MMessine19]] [[fa:کاربر:MMessine19]] [[fi:Käyttäjä:MMessine19]] [[fr:User:MMessine19]] [[gl:usuario:MMessine19]] [[hsb:Wužiwar:MMessine19]] [[ja:利用者:MMessine19]] [[pl:wikipedysta:MMessine19]] [[pt:Usuário(a):MMessine19]] [[ro:utilizator:MMessine19]] [[te:వాడుకరి:MMessine19]] qjoht6fvi33o23062tcwmq9me7eb0sr 0 812504 11473715 11471514 2022-07-29T03:40:52Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг wikitext text/x-wiki {{Река | име = Осово | име-оригинал = Σκιερὸ Ρέμα | картинка = | картинка-описание = | местоположение = дем [[Костур (дем)|Костур]] | дължина = | басейн = | отток = | начало-място = [[Дъмбенска планина]] | начало-гео-ширина = 40.608153 | начало-гео-дължина = 21.149454 | начало-височина = | устие-място = [[Рулска река]] | устие-гео-ширина = 40.629718 | устие-гео-дължина = 21.189494 | устие-височина = | устие-ширина = | път = | карта = Костурско | карта-описание = Местоположение в Костурско }} '''О&#768;сово''' ({{lang|el|Σκιερὸ Ρέμα}}, в превод ''Сенчеста река'', до 1969 година ''Όσοβο ''<ref name="Περὶ μετονομασίας">{{Държавен Костурско|712}}</ref>) е [[река]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], ляв приток на [[Рулска река|Рулската река]] (''Ладопотамос''), част от водосборния басейн на река [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алакмонас).<ref name="Ген"/> == Описание == Реката извира в югоизточната част на [[Дъмбенска планина|Дъмбенската планина]] северно под връх Костолата (1714 m). Тече на север и западно от връх Караули (1591 m) завива на изток. Приема няколко притока, няколко потока, извиращи под върховете Рамбатина (1674 m), Караули, Попова нива и Полени (1632 m). Излиза от планината и се влива в Рулската река северно от село [[Габреш (дем Костур)|Габреш]].<ref name="Ген">По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“</ref> == Бележки == <references /> {{Реки в Егейска Македония}} {{Портал|Македония|Гърция}} {{мъниче|Егейска Македония}} [[Категория:Реки в Гърция]] [[Категория:Дем Костур]] [[Категория:Водосборен басейн на Бистрица (Гърция)]] [[Категория:Дъмбенска планина]] gicjxd1zr81322xgh075eea1uem4yi8 0 812526 11473730 11467228 2022-07-29T04:05:15Z Krisi tranchev.1999 114581 Krisi tranchev.1999 премести страница „[[Bodies Bodies Bodies]]“ като „[[Убийствени тела]]“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Bodies Bodies Bodies | режисьори = Халина Рейн | продуценти = Дейвид Хиноджоза<br>Али Хъртинг | сценаристи = Сара ДеЛапе<br>Кристен Рупениан | актьори = Амандла Стенбърг<br>[[Мария Бакалова]]<br>Майхала Херолд<br>Чейс Сюи Уондърс<br>Рейчъл Сенот<br>[[Лий Пейс]]<br>Пийт Дейвидсън | музика = Disasterpeace | оператор = Джаспър Улф | монтаж = Тейлър Леви<br>Джулия Блох | сценография = Ейприл Ласки | костюми = Катина Данабасис | филмово_студио = 2AM<br>A24 | разпространител = A24 {{small|([[Северна Америка]] и [[Китай]])}}<br>Stage 6 Films {{small|(в световен мащаб)}} | жанр = [[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Филм на ужасите|ужаси]]<br>[[трилър]] | премиера = 14 март 2022 г. {{small|(SXSW)}}<br>5 август 2022 г. {{small|([[Съединените щати]])}} | времетраене = 95 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | код-IMDB = 8110652 }} '''Bodies Bodies Bodies''' е [[САЩ|американска]] [[комедия на ужасите]] от 2022 г. на режисьора Халина Рейн. Във филма участват Амандла Стенбърг, [[Мария Бакалова]], Майхала Херолд, Чейс Сюи Уондърс, Рейчъл Сенот, [[Лий Пейс]] и Пийт Дейвидсън. Снимачният процес започва през май 2021 г.<ref name="deadline">{{cite web|url=https://deadline.com/2021/05/lee-pace-rachel-sennott-chase-sui-wonders-conner-omalley-a24-bodies-bodies-bodies-1234754120/ |title=Lee Pace, Rachel Sennott, Chase Sui Wonders, and Conner O'Malley Join A24 Slasher Pic 'Bodies, Bodies, Bodies' |first=Justin|last=Kroll|website=[[Deadline Hollywood]]|date=May 11, 2021|access-date=May 13, 2021}}</ref> Световната премиера е на „Саут бай Саутуест“ на 14 март 2022 г.<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/02/sxsw-2022-films-lineup-schedule-1234924852/|title=SXSW’s Lineup For Return To In-Person Festival Includes Movies With Sandra Bullock, Nicolas Cage, Pete Davidson, Rose Byrne & More|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=February 2, 2022|access-date=February 2, 2022}}</ref> По кината в САЩ се очаква да бъде пуснат на 5 август 2022 г. от „A24“,<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/04/bodies-bodies-bodies-marcel-the-shell-with-shoes-on-release-dates-1234994054/|title=A24 Dates Horror Pic ‘Bodies Bodies Bodies’ & Jenny Slate Comedy ‘Marcel The Shell With Shoes On’ For Summer|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D’Alessandro|date=April 4, 2022|access-date=April 4, 2022}}</ref> а в световен мащаб от „Стейдж Сикс Филмс“.<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/04/bodies-bodies-bodies-sony-pictures-stage-6-films-acquires-international-rights-to-acclaimed-sxsw-satire-1235010912/|title=Bodies Bodies Bodies’: Sony Pictures’ Stage 6 Films Acquires International Rights To Halina Reijn’s Acclaimed SXSW Satire|website=Deadline Hollywood|first=Matt|last=Grobar|date=April 27, 2022|access-date=April 27, 2022}}</ref> == Актьорски състав == * Амандла Стайнбърг – Софи * [[Мария Бакалова]] – Бий<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/liubopitno/mariia-bakalova-shte-uchastva-v-trilyra-tela-tela-tela-2266367|заглавие=Мария Бакалова ще участва в трилъра „Тела, тела, тела“|издател=dariknews.bg|дата=7 април 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/12024945|заглавие=Мария Бакалова пусна кадри от новия си филм „Тела, тела, тела“ (Видео)|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=14 юли 2022 г.}}</ref> * Рейчъл Сенът – Алис * Чейз Суи Уондърс – Ема * Пийт Дейвидсън – Дейвид * Майха'ла Херолд – Джордан * [[Лий Пейс]] – Грег * Конър О'Мали – Макс == В България == В България филмът е насрочен да бъде пуснат по кината на 12 август 2022 г. от „Александра Филмс“. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|8110652}} * {{kino.dir.bg film|15541}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Американски филми на ужасите]] [[Категория:Американски комедии]] 7awtxvbt8sg7xh7ej89mvpjtvjxbsl9 11473732 11473730 2022-07-29T04:05:52Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Убийствени тела | име_оригинал = Bodies Bodies Bodies | режисьори = Халина Рейн | продуценти = Дейвид Хиноджоза<br>Али Хъртинг | сценаристи = Сара ДеЛапе<br>Кристен Рупениан | актьори = Амандла Стенбърг<br>[[Мария Бакалова]]<br>Майхала Херолд<br>Чейс Сюи Уондърс<br>Рейчъл Сенот<br>[[Лий Пейс]]<br>Пийт Дейвидсън | музика = Disasterpeace | оператор = Джаспър Улф | монтаж = Тейлър Леви<br>Джулия Блох | сценография = Ейприл Ласки | костюми = Катина Данабасис | филмово_студио = 2AM<br>A24 | разпространител = A24 {{small|([[Северна Америка]] и [[Китай]])}}<br>Stage 6 Films {{small|(в световен мащаб)}} | жанр = [[Комедиен филм|комедия]]<br>[[Филм на ужасите|ужаси]]<br>[[трилър]] | премиера = 14 март 2022 г. {{small|(SXSW)}}<br>5 август 2022 г. {{small|([[Съединените щати]])}} | времетраене = 95 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | код-IMDB = 8110652 }} '''„Убийствени тела“''' ({{lang|en|Bodies Bodies Bodies}}) е [[САЩ|американска]] [[комедия на ужасите]] от 2022 г. на режисьора Халина Рейн. Във филма участват Амандла Стенбърг, [[Мария Бакалова]], Майхала Херолд, Чейс Сюи Уондърс, Рейчъл Сенот, [[Лий Пейс]] и Пийт Дейвидсън. Снимачният процес започва през май 2021 г.<ref name="deadline">{{cite web|url=https://deadline.com/2021/05/lee-pace-rachel-sennott-chase-sui-wonders-conner-omalley-a24-bodies-bodies-bodies-1234754120/ |title=Lee Pace, Rachel Sennott, Chase Sui Wonders, and Conner O'Malley Join A24 Slasher Pic 'Bodies, Bodies, Bodies' |first=Justin|last=Kroll|website=[[Deadline Hollywood]]|date=May 11, 2021|access-date=May 13, 2021}}</ref> Световната премиера е на „Саут бай Саутуест“ на 14 март 2022 г.<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/02/sxsw-2022-films-lineup-schedule-1234924852/|title=SXSW’s Lineup For Return To In-Person Festival Includes Movies With Sandra Bullock, Nicolas Cage, Pete Davidson, Rose Byrne & More|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D'Alessandro|date=February 2, 2022|access-date=February 2, 2022}}</ref> По кината в САЩ се очаква да бъде пуснат на 5 август 2022 г. от „A24“,<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/04/bodies-bodies-bodies-marcel-the-shell-with-shoes-on-release-dates-1234994054/|title=A24 Dates Horror Pic ‘Bodies Bodies Bodies’ & Jenny Slate Comedy ‘Marcel The Shell With Shoes On’ For Summer|website=Deadline Hollywood|first=Anthony|last=D’Alessandro|date=April 4, 2022|access-date=April 4, 2022}}</ref> а в световен мащаб от „Стейдж Сикс Филмс“.<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2022/04/bodies-bodies-bodies-sony-pictures-stage-6-films-acquires-international-rights-to-acclaimed-sxsw-satire-1235010912/|title=Bodies Bodies Bodies’: Sony Pictures’ Stage 6 Films Acquires International Rights To Halina Reijn’s Acclaimed SXSW Satire|website=Deadline Hollywood|first=Matt|last=Grobar|date=April 27, 2022|access-date=April 27, 2022}}</ref> == Актьорски състав == * Амандла Стайнбърг – Софи * [[Мария Бакалова]] – Бий<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/liubopitno/mariia-bakalova-shte-uchastva-v-trilyra-tela-tela-tela-2266367|заглавие=Мария Бакалова ще участва в трилъра „Тела, тела, тела“|издател=dariknews.bg|дата=7 април 2021 г.}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/12024945|заглавие=Мария Бакалова пусна кадри от новия си филм „Тела, тела, тела“ (Видео)|издател=[[24 часа (вестник)|24chasa.bg]]|дата=14 юли 2022 г.}}</ref> * Рейчъл Сенът – Алис * Чейз Суи Уондърс – Ема * Пийт Дейвидсън – Дейвид * Майха'ла Херолд – Джордан * [[Лий Пейс]] – Грег * Конър О'Мали – Макс == В България == В България филмът е насрочен да бъде пуснат по кината на 12 август 2022 г. от „Александра Филмс“. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|8110652}} * {{kino.dir.bg film|15541}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2022 година]] [[Категория:Американски филми на ужасите]] [[Категория:Американски комедии]] h949hd7htev8ibwm3enrokliz1nrw4y 0 812570 11473654 11473161 2022-07-29T01:50:00Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki [[File:Улица „Геранилото“.jpg|thumb|Улица „Генерилото“]] '''Архитектурният ансамбъл „Ламбовска махала“''' се намира в град [[Копривщица]] между Бяла река и [[Тополница]], в северозападния край на града.<ref name="Пулеков">Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> Пръв туристически обект в махалата, наричана с поетичното име от местните жители Кокон (от кокона) махала е [[Дирекция на музеите (Копривщица)|Спицарията]], която е била щаб на въстаниците през 1876 година. Следва [[Геренилото|улица Генерилото]] с [[Ослекова къща|Ослековата къща]], а до нея е двора на изгорялата през 2001 година [[Михаил-Маджарова къща]].<ref>Doraangelova.blog.bg. Дора Ангелова. [https://doraangelova.blog.bg/izkustvo/2016/09/19/madjarovata-kyshta-v-koprivshtica.1477472 Маджаровата къща в Копривщица.] Посетен на 8 август 2021</ref> Почти в самият край на улицата се намират старите гробища при черквата „Света Богородица“, а в тях е [[Надгробен паметник на Димчо Дебелянов|гроба на поета Динчо Дебелянов]] и други бележити копривщенци.<ref name="Пулеков"></ref> На север от тези Свети места е разположен парк, дарен от [[Михаил Маджаров]], като църковен имот. В негова памет е изграден от благодарните жители на града [[Бюст-паметник на Михаил Маджаров|паметник на този деятел]]. На Генерилото е и задния двор на [[Маркова къща (Копривщица)|Марковата („Дантелената“) къща]] (1832), но тя не е музей. На дясно, в северна посока се намират и [[Къща музей „Димчо Дебелянов“|къщата музей на Димчо Дебелянов]], родния дом на поета<ref name="Пулеков"></ref> и [[Художествена галерия „Палавееви къщи“|художествената галерия „Палавееви къщи“]]. Пак в тази посока, на съвсем кратко разстояние е родният дом на [[Евлампия Векилова|Евлампия]] и [[Димитър Векилов]]и с Пейовския мост и едноименната чешма, строени с личен труд на хаджи [[Геро Добрович-Мушек]].<ref>{{cite book | title = Пътниче, пийни и помени | last = Копривщица. Библиотека „Роден край“. Съставители [[Иван Врачев]] и Кольо Колев. Михаил Тошков | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1980 | edition = | publisher = ОФ| location = София | isbn = | doi = | pages = 312 – 316 | accessdate = | quote = | lang = }}</ref> Самата [[Успение Богородично (Копривщица)|черкова „Света Богородица“]] е ценен паметник на българското, християнско изкуство, с иконостас от тревненската резбарска школа. В южна посока е [[Семейна гробница на Ненчо Палавеев|гробът на хаджи Ненчо Палавеев]], а на запад – къщичката, където е живял [[Христо Г. Данов]], заедно с [[Илия Кацаров]] като ученици-стипендианти на Копривщенското черковно настоятелство.<ref name="Пулеков"></ref> Понастоящем къщичката и пристроения към нея навес са [[магерница]] на храма. Почетно място тук намират и [[Надгробни паметници на Тодор Каблешков и Найден Попстоянов|надгробните паметници]] с тленните останки на [[Тодор Каблешков]] и [[Найден Попстоянов]]. В съседство на храмовият комплекс е [[Къща музей „Тодор Каблешков“|къщата на Тодор Каблешков]] – главен вдъхновител на [[Априлско въстание|Априлското въстание]], дал живота си за народната свобода.<ref name="Пулеков"></ref> Обиколката на Ламбовска махала завършва с архитектурния ансамбъл „[[Доганови къщи]]“, чешмата [[Райновец]] и [[Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“|къщата и килийното училище на хаджи Геро Добрович-Мушек]], роден дом на [[Найден Геров|Найден]] и [[Ивана Хаджигерова|Ивана Хаджигеров]]и. == Фотографии на Архитектурен ансамбъл „Ламбовска махала“ == <gallery> File:Маркова къща Копривщица.jpg|[[Маркова къща (Копривщица)|Маркова (дантелена) къща]] File:Oslekov House 003.jpg|[[Ослекова къща]] File:Monument of Dimcho Debelianov`s mother 1.JPG|[[Надгробен паметник на Димчо Дебелянов]] File:Художествена галерия „Палавееви къщи“.jpg|[[Художествена галерия „Палавееви къщи“]] File:Koprivshtitsa 1.jpg|[[Къща музей „Тодор Каблешков“]] File:Барелеф на Димчо от Джоко Радивоевич.jpg|thumb|[[Бюст-барелеф на Димчо Дебелянов|Барелеф на Димчо]] от [[Джоко Радивоевич]] </gallery> == Източници == <references /> [[Категория:Архитектурни ансамбли в Копривщица]] [[Категория:История на Копривщица]] gf1ol456oz43r009mh58cr5vjl2vww3 0 812681 11473939 11470052 2022-07-29T09:58:19Z Carbonaro. 221440 излишно wikitext text/x-wiki {{Личност|учител}} '''Фотина (Фотинка) Петрова-Кирова''' е българска просветна и революционна деятелка от [[Македония (област)|Македония]]. == Биография == Фотинка Петрова е българска учителка от [[Битоля]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Отрано се включва в революционната борба; за нея [[Йордан Бадев]] пише, че „отдаде и детството, и първата си младост на движението“ (ВМОРО).<ref name=":2">{{cite journal|last=Бадев|first=Йордан|authorlink=|year=1940|title=За спомените на македонските деятели и знамето на Битолския революционен окръг|url=http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_12_issue_6.pdf|format=|journal=Илюстрация Илиндень|location=|publisher=Илинденска организация|volume=XII|issue=6 (116)|pages=3|doi=|id=|accessdate=|coauthors=|month=юний|lang-hide=|lang=}}</ref> Влиза в тайния революционен женски кръжок. Той се състои предимно от учителки и оказва съдействие на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] (ВМОРО) чрез агитация между жените, пренасяне на писма, пазене и укриване на архиви, приготвяне и прибиране на дрехи от гражданите за затворниците и четите, пренасяне нa пушки и патрони вън от града, в черквата „Св. Неделя“, откъдето специални куриери ги взимат и пренасят по селата.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_12_issue_6.pdf|заглавие=Революционната борба в Битолския окръг. Спомени на Георги Попхристов|труд=macedonia.kroraina.com|достъп_дата=7 юли 2022}}</ref> Участва в изработването на въстаническите знамена – [[Битолски революционен окръг|Битолският революционен комитет]] възлага да се направят осем знамена за околиите. Фотинка Петрова разказва: ''Употребихме свръхусилия и ги изработихме всички. <...> Работехме, то се знае, с въодушевление. Една гледаше към пътната врата, за да не бъдем изненадани от властта, другите бродираха и всички пеехме. И как пеехме! – тихо, от сърце, и понякога плачехме не от скръб, а от благоговеен възторг''.<ref>{{cite journal|last=Бадев|first=Йордан|authorlink=|year=1940|title=За спомените на македонските деятели и знамето на Битолския революционен окръг|url=http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_12_issue_6.pdf|format=|journal=Илюстрация Илиндень|location=|publisher=Илинденска организация|volume=XII|issue=6 (116)|pages=4|doi=|id=|accessdate=|coauthors=|month=юний|lang-hide=|lang=}}</ref> „Една просветена и заслужила битолчанка“, пише за нея през 40-те години на XX век Йордан Бадев.<ref name=":2" /> == Бележки == <references /> {{Портал Македония}} {{DEFAULTSORT:Петрова, Фотинка}} [[Категория:Деятелки на ВМОРО]] [[Категория:Български революционери от Македония]] [[Категория:Български просветни дейци от Македония]] [[Категория:Дейци на ВМОРО]] n3jadr7016y081oig0wxyujp8z0h0xk 0 812688 11473578 11470314 2022-07-28T21:36:57Z CommonsDelinker 8656 Файлът „DreamMask.webp“ е изтрит от Общомедия от потребител [[commons:User:Túrelio|Túrelio]] поради: [[:c:COM:L|Copyright violation]]: See https://www.instagram.com/p/CJhF3PNl4tZ/?hl=en. wikitext text/x-wiki '''Dream''' е [[Съединени американски щати|американски]] [[ютюбър]] и [[Twitch]] стриймър, който е известен предимно със създаването на [[Minecraft]] съдържание. Неговият канал е един от най-бързо развиващите се канали в историята, събирайки над 10 милиона абонати за малко повече от година. Скоро каналът му в [[Ютюб|„Ютюб“]] ще достигне 30 милиона абонати. {{Личност|роден-дата=[[12 август]] [[1999]] г. (22 г.) [[Орландо]], [[Съединени щати]]|категория=влогър|националност={{флагче с име|САЩ}}|име-оригинал=Клей|описание=американски ютюбър}} == Кариера == Dream създаде своя акаунт в „Ютюб“ на 8 февруари 2014 г. и започна да качва редовно съдържание през юли 2019 г. Dream има канал, който е озаглавен „Dream Music“. До момента в него има само три издадени песни. Dream е член на "''Dream Team''", заедно с колегите си [[Sapnap]] и [[GeorgeNotFound]]. Групата често си сътрудничи за създаване на ново съдържание. Dream също имаше приятелско съперничество с ютюбъра [[Technoblade]] преди смъртта си, тъй като всеки от тях имаше оспорвано признание за титлата „Най-добър Minecraft играч“. През 2020 г. Dream беше виден участник в ''Minecraft Championship'' , месечно състезание по ''[[Minecraft]]'' , организирано от [[Noxcrew]]. Той спечели първи както в 8-ия, така и в 11-ия ''шампионат по Minecraft'' .  През септември 2020 г. , по време на десетото събитие от ''Minecraft Championship'' , той играе благотворително и събра около 3400 долара. Съдържанието на Dream обикновено се състои от видеоклипове с предизвикателства. Той е известен и с популярната си ''Minecraft'' поредица „Minecraft Speedrunner VS '''1/2/3/4/5''' Hunter(s).“, както и с друга популярна поредица „Unsolved Mysteries“, където той навлиза в дълбочина на някои мистерии на играта. На 4 февруари 2021 г. Dream пусна първата си песен, озаглавена „Roadtrip“, в сътрудничество с [[PmBata]], която събра над 25 милиона гледания в „Ютюб“. На 20 май 2021 г. Dream пусна втората си песен, озаглавена „Mask“, която събра над 30 милиона гледания в „Ютюб“. През юни същата година беше пуснат анимационен видеоклип за „Mask“, но по-късно беше изтрит. Това може да се дължи на критиките, които песента и музикалното видео получиха относно текста и анимацията. На 19 август 2021 г. Dream издаде третата си песен, озаглавена „Change My Clothes“, в сътрудничество с американския певец и автор на песни Алек Бенджамин, която събра 10 милиона гледания в „Ютюб“. == Личен живот == Тъй като не е разкрил лицето си, истинската самоличност на Dream и много аспекти от личния му живот са неизвестни. От 2021 г. Dream живее в [[Орландо]] , [[Флорида]]. Dream е израснал с 15-годишна сестра, наречена "Drista". Клей има [[Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност|хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието.]] Той беше [[куотърбек]] на своя гимназиален футболен отбор и играеше развлекателно баскетбол и футбол. Ходи в гимназия в продължение на 2 години и се дипломира в началото на 2018 г., не посещава колеж, защото смяташе, че знае достатъчно за технологиите, за да си намери работа без диплома. Преди това е работил за [[AppleCare]]. == Обществен образ и противоречия == На 25 март 2021 г. онлайн се появи клип от вече частно видео, показващо акаунт в ''[[Minecraft]]'' с потребителско име „Dream“, произнасящ думата „[[негър]]“. Клипът привлече вниманието в [[Twitter]] и [[Reddit]]. Dream публикува туит в отговор, в който пояснява, че човекът от видеото не е той. През юни 2021 г. Dream беше критикуван за това, че обяви, че всички приходи, генерирани от неговите потоци през юни, ще отидат за благотворителност, като критиците твърдяха, че той не е стриймвал повече от един ден през този месец. Dream е предавал многократно на различни платформи през месец юни, включително най-малко четири потока на [[Discord]] , където той насърчи феновете да се прехвърлят и да дарят на неговия [[Twitch]]. В отговор на диагнозата рак на колегата [[Technoblade]] , Dream дари 21 409 долара за изследване на рака в края на август 2021 г. == Разкриване на лицето == На 25 септември 2019 г. Dream качи видео, озаглавено „my face reveal“. За видеото не се знае нищо, тъй като е изтрито само няколко дни след качването му. Описанието гласи само „хей, това съм аз“. Видеото има само 34 000 гледания, преди да бъде изтрито. == Вижте също == * [https://www.youtube.com/c/dream Каналът на Dream] в [https://youtube.com/ YouTube] * [https://dream.shop/ Официален сайт] [[Категория:Американски влогъри]] lpi1yzobhqolkal50epdpm46u7new8t 118 812703 11473362 11473165 2022-07-28T14:46:36Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{инкубатор-проверка}} {{в инкубатора}} {{без източници}} {{Личност | име = | категория = медик | описание = | портрет = Stefan.Kostianev.jpg | портрет-описание = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | брак = | деца = }} '''Стефан Стоилов Костянев''' е български медик. == Биография == Чл.-кор. проф. д-р Стефан Стоилов Костянев, дмн, е роден през 1952 г. в гр. София. Завършва медицина със „Златен Хипократ“ през 1979 г. във ВМИ – Пловдив. Става ''доктор по медицина'' през 1988 г., ''доктор на медицинските науки'' през 2004 г., ''доцент'' през 1996 г., ''професор'' през 2006 г. и ''член-кореспондент на БАН'' през 2014 година<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.bas.bg/?page_id=52|заглавие=Академиците и член-кореспондентите на Българската академия|автор=БАН}}</ref>. От 2011 г. до септември 2019 г. е Ректор на [[Медицински университет (Пловдив)|Медицински университет – Пловдив]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.obrazovanieto.bg/novini/rektorat-na-mu-plovdiv-vdignahme-mnogo-visoko-letvata-prez-2014-godina/|заглавие=Ректорът на МУ-Пловдив}}</ref> От септември 2019 г. е Председател на Общото събрание на [[Медицински университет (Пловдив)|МУ-Пловдив]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://mu-plovdiv.bg/za-nas/upravlenie-mu-plovdiv/obshto-sabranie/sastav-na-obshto-sabranie-na-mu-plovdiv/|заглавие=Състав на Общото събрание на МУ – Пловдив|автор=Медицински университет – Пловдив}}</ref> = Научна и научно-приложна дейност = Научните интереси на проф. д-р Костянев са в областта на функционалната белодробна диагностика, кръвно-газов и алкално-киселинен анализ, приложен софтуер за функционалната диагностика, патофизиология на физическото натоварване и съня.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://pathophysiology.info/pathophys/portfolio_kostianev/|заглавие=Катедра Патофизиология}}</ref> Създател е на научна школа в областта на функционалната белодробна диагностика. Публикационната му активност включва над 200 публикации в рецензирани списания, над 1500 цитирания в чуждестранни и български списания, многобройни участия в учебници, монографии и в изработването на национални консенсуси. Участва активно в управлението на научноизследователски, образователни, инфраструктурни и бизнес-ориентирани проекти, финансирани по национални, Европейски и международни програми. Бил е главен редактор на списание „''Folia Medica''“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://foliamedica.bg/board/209/|заглавие=Editorial Team}}</ref> в периода 2011 – 2021 година. Директор е на [https://nimu.mu-plovdiv.bg/ Научноизследователския институт]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nimu.mu-plovdiv.bg/nimu_root/za-nas/rykovodstvo/|заглавие=Ръководство}}</ref> при [[Медицински университет (Пловдив)|Медицински университет – Пловдив]]. == Обществена и културна дейност == Съпричастен към образователните и социалните проблеми, той винаги изявява своята гражданска позиция. Запомнящи са неговите участия в регионални и национални печатни и електронни медии. Творец с богата обща култура и енциклопедични знания, той поставя духовността като неизменна част от академизма и от пътя към самоусъвършенстване. Личното му мото е: ''Дух, Духовност и Доброта срещу агресията, алчността и апатията.'' Неговите „Патоафоризми<ref>{{Цитат книга|last=Костянев|first=Стефан|title=Патоафоризми|year=2010|publisher=Летера|location=Пловдив|isbn=ISBN 978-954-516-667-9}}</ref>“ имат четири издания, а „[https://publisher.mu-plovdiv.bg/books/patoaforizmi-i-razmisli/ Патоафоризми и размисли]“<ref>{{Цитат книга|last=Костянев|first=Стефан|title=Патоафоризми и размисли|year=2020|isbn=ISBN: 978-619-237-052-7}}</ref> – две. Има издадени 6 диска с музика, един от които е с детски песнички. Носител е на международни и национални награди, по-важните от които са: Почетен знак на БЛС за „Лекар на годината“, Почетен златен знак на European Respiratory Society, Диплом и Почетен знак от Българското дружество по белодробни болести, Почетен гражданин на Пловдив<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://plovdiv.bg/obs/действащи-актове/решение-207-11/|заглавие=Решение № 207 ВЗЕТО С ПРОТОКОЛ № 10 ОТ 26. 05. 2022}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://bta.bg/bg/news/bulgaria/283151-prof-d-r-stefan-kostyanev-poluchi-otlichieto-pocheten-grazhdanin-na-plovdiv-|заглавие=Проф. д-р Стефан Костянев получи отличието „Почетен гражданин на Пловдив“}}</ref>, Орден „Св.св. Кирил и Методий“ с огърлие<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=D9651BB7A6FD8A9D395534050D107B06?idMat=174609|заглавие=Държавен Вестник / брой: 52, от дата 5.7.2022 г.}}</ref>. == Източници == <references /> {{СОРТКАТ:Костянев, Стефан}} [[Категория:Български лекари]] [[Категория:Член-кореспонденти на БАН]] [[Категория:Ректори на Медицинския университет, Пловдив]] [[Категория:Медицински списания]] [[Категория:Патологична физиология]] [[Категория:Медицински университет (Пловдив)]] [[Категория:Св. св. Кирил и Методий (орден)]] de5036pe3wdww8x5c0xemnwbxnnu5qg 0 812743 11473655 11473163 2022-07-29T01:50:47Z Ted Masters 210248 лоша копи-паста wikitext text/x-wiki [[File:Lyutov House-1.JPG|thumb|[[Лютова къща]]]] Архитектурният ансамбъл „Средна махала“ се намира в град [[Копривщица]] между между реките [[Тополница]], Бяла река и Косьово дере, в западния край на града.<ref name="Пулеков">Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> Централно място изобщо в град Копривщица заема [[Мавзолей костница в чест на Априлци|Мавзолеят на Априлското въстание]], построен на мястото на сградата на старото общинско управление на града, помещавало се в стария [[конак]] на мюдюрина. От тук кърсердаринът Неджиб ага се е отправил да арестува [[Тодор Каблешков]]. Този акт послужва за повод да бъде обявено [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 година. Наблизо до това паметно място се намира къщата на въстаника Тодор Карапетков, по професия търговец, използвана известно време от [[Общински здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“|Общинския здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“]]. Непосредствено до нея е домът на възрожденците [[Вълко Чалъков|Вълко]] и Тодор Чалъкови, видни дарители на [[Рилски манастир|Рилския]] и [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]и, на черкови в [[Пловдив]], [[Жив музей (Копривщица)|училището „Св. св Кирил и Методий“]] в Копривщица и други обществени начинания в града. [[Чалъкова чешма|Чалъковата чешма]] (построената от Нешо Тодоров Чалъков) също се намира там.<ref name="Пулеков"></ref> Срещу тази ранновъзрожденска къща е [[Десьова къща|Десьовската къща]], построена вече по време на разцвета на този архитектурен стил в града. На близо е Пулековата къща, превърната в частно училище и роден дом на [[Христо Пулеков]]. В тази зона е и наречената на фамилното име на един от собствениците си [[Лютова къща]]. Сакрално място наблизо има [[Калъчев мост|Калъчевият мост]] с надвисналата над него [[Бозова къща]], а тя с интересната си стара архитектура. Друг забележителен дом е [[Млъчкова къща|Патьовата къща]], тази на поборника [[Патьо Млъчков]] с нейния „кобиличен“ фронтон. На същата улица са [[Мирчова чешма|Мирчовата чешма]] са и бащината къща на професор [[Гаврил Кацаров]] и къщата на въстаника [[Танчо Шабанов]]. Тази част на Средна махала придобива завършен вид с [[Свети Николай (Копривщица)|новата черква „Свети Николай“]] и вградената в нейния ограден [[дувар]] [[Моравенова чешма]]. Те са в своеобразен комплекс с поръчаните от същите [[ктитор]]и Моравенова къща и [[Моравенов мост]], построени от [[архитект]]она и устбашията (главен майстор) на дюлгерския еснаф [[Уста Гавраил]]. От там по Шейтан мост, също над Косьово дере, с многото си стари, каменни мостове се преминава в Тороман махала.<ref name="Пулеков"></ref> Ако мислено човек се върне малко назад, в близост с централният административен площад с паметника на Антон Иванов е Поп-Стояновата чешма. Тя се намира на близкият кооперативен пазар, където е бил родния дом на [[Найден Попстоянов]]. Също там е и класическата гимназия „Любен Каравелов“, седалище на Общинския съвет и кмета на града, а до нея е дома на [[Тодор Тумангелов]]. Друг историчшки обект е [[Войнишки паметник (Копривщица)|паметника на падналите във войните Копривщенци]], офицери, подофицери и войници, построен от директора на вестникарското дружество „Куриерът“. Мемориалът се намира в общия двор на [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|градското читалище]] с неговия кино и театрален салон и [[Жив музей (Копривщица)|основното училище]], първото класно училище от 1837 година. На края трябва да бъде спомената и [[Павликянска къща|Павликянската къща]] – единствената постройка в Копривщица, оцеляла след трите опожарявания на града от [[Кърджалийство|кърджалийските]] погроми.<ref name="Пулеков"></ref> В Средна махала, на т.нар. „Бит пазар“ е въздигнат и [[Братска могила (Копривщица)|паметника на загиналите]] до 1944 година копривщенци и на тези в [[България във войната срещу Третия Райх|Отечествената война]].<ref>Nahotel.net. [http://nahotel.net/attraction.php?zid=208 Паметник Братска могила.] Посетен на 25 септември 2021</ref> == Фотографии на Архитектурен ансамбъл „Средна махала“ == <gallery> File:Koprivshtitsa - Old house painting.jpg|[[Млъчкова къща]] File:Старирадева къща 1.jpg|[[Десьова къща|Десьовската къща]] File:Чалъкова къща.jpg|Чалъкова къща File:Saint Nicholas church, Koprivshtitsa Iz4.JPG|[[Свети Николай (Копривщица)|Новата черква „Свети Николай“]] File:Класното училище "Св. св. Кирил и Методий" в Копривщица.jpg|[[Жив музей (Копривщица)|Класното училище „Св. св. Кирил и Методий“]]]] File:Karavelov House 050.jpg|Класическата гимназия „Любен Каравелов“ </gallery> == Източници == <references /> [[Категория:Архитектурни ансамбли в Копривщица]] [[Категория:История на Копривщица]] a8mb3vpdn4f6yjq3ntl25bvhpc65ayy 11473662 11473655 2022-07-29T02:14:42Z Luxferuer 25980 /* Фотографии на Архитектурен ансамбъл „Средна махала“ */ wikitext text/x-wiki [[File:Lyutov House-1.JPG|thumb|[[Лютова къща]]]] Архитектурният ансамбъл „Средна махала“ се намира в град [[Копривщица]] между между реките [[Тополница]], Бяла река и Косьово дере, в западния край на града.<ref name="Пулеков">Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.</ref> Централно място изобщо в град Копривщица заема [[Мавзолей костница в чест на Априлци|Мавзолеят на Априлското въстание]], построен на мястото на сградата на старото общинско управление на града, помещавало се в стария [[конак]] на мюдюрина. От тук кърсердаринът Неджиб ага се е отправил да арестува [[Тодор Каблешков]]. Този акт послужва за повод да бъде обявено [[Априлско въстание|Априлското въстание]] през 1876 година. Наблизо до това паметно място се намира къщата на въстаника Тодор Карапетков, по професия търговец, използвана известно време от [[Общински здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“|Общинския здравен център „Д-р Рашко Хаджистойчев“]]. Непосредствено до нея е домът на възрожденците [[Вълко Чалъков|Вълко]] и Тодор Чалъкови, видни дарители на [[Рилски манастир|Рилския]] и [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]и, на черкови в [[Пловдив]], [[Жив музей (Копривщица)|училището „Св. св Кирил и Методий“]] в Копривщица и други обществени начинания в града. [[Чалъкова чешма|Чалъковата чешма]] (построената от Нешо Тодоров Чалъков) също се намира там.<ref name="Пулеков"></ref> Срещу тази ранновъзрожденска къща е [[Десьова къща|Десьовската къща]], построена вече по време на разцвета на този архитектурен стил в града. На близо е Пулековата къща, превърната в частно училище и роден дом на [[Христо Пулеков]]. В тази зона е и наречената на фамилното име на един от собствениците си [[Лютова къща]]. Сакрално място наблизо има [[Калъчев мост|Калъчевият мост]] с надвисналата над него [[Бозова къща]], а тя с интересната си стара архитектура. Друг забележителен дом е [[Млъчкова къща|Патьовата къща]], тази на поборника [[Патьо Млъчков]] с нейния „кобиличен“ фронтон. На същата улица са [[Мирчова чешма|Мирчовата чешма]] са и бащината къща на професор [[Гаврил Кацаров]] и къщата на въстаника [[Танчо Шабанов]]. Тази част на Средна махала придобива завършен вид с [[Свети Николай (Копривщица)|новата черква „Свети Николай“]] и вградената в нейния ограден [[дувар]] [[Моравенова чешма]]. Те са в своеобразен комплекс с поръчаните от същите [[ктитор]]и Моравенова къща и [[Моравенов мост]], построени от [[архитект]]она и устбашията (главен майстор) на дюлгерския еснаф [[Уста Гавраил]]. От там по Шейтан мост, също над Косьово дере, с многото си стари, каменни мостове се преминава в Тороман махала.<ref name="Пулеков"></ref> Ако мислено човек се върне малко назад, в близост с централният административен площад с паметника на Антон Иванов е Поп-Стояновата чешма. Тя се намира на близкият кооперативен пазар, където е бил родния дом на [[Найден Попстоянов]]. Също там е и класическата гимназия „Любен Каравелов“, седалище на Общинския съвет и кмета на града, а до нея е дома на [[Тодор Тумангелов]]. Друг историчшки обект е [[Войнишки паметник (Копривщица)|паметника на падналите във войните Копривщенци]], офицери, подофицери и войници, построен от директора на вестникарското дружество „Куриерът“. Мемориалът се намира в общия двор на [[Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“|градското читалище]] с неговия кино и театрален салон и [[Жив музей (Копривщица)|основното училище]], първото класно училище от 1837 година. На края трябва да бъде спомената и [[Павликянска къща|Павликянската къща]] – единствената постройка в Копривщица, оцеляла след трите опожарявания на града от [[Кърджалийство|кърджалийските]] погроми.<ref name="Пулеков"></ref> В Средна махала, на т.нар. „Бит пазар“ е въздигнат и [[Братска могила (Копривщица)|паметника на загиналите]] до 1944 година копривщенци и на тези в [[България във войната срещу Третия Райх|Отечествената война]].<ref>Nahotel.net. [http://nahotel.net/attraction.php?zid=208 Паметник Братска могила.] Посетен на 25 септември 2021</ref> == Фотографии на Архитектурен ансамбъл „Средна махала“ == <gallery> File:Koprivshtitsa - Old house painting.jpg|[[Млъчкова къща]] File:Старирадева къща 1.jpg|[[Десьова къща|Десьовската къща]] File:Чалъкова къща.jpg|Чалъкова къща File:Saint Nicholas church, Koprivshtitsa Iz4.JPG|[[Свети Николай (Копривщица)|Новата черква „Свети Николай“]] File:Класното училище "Св. св. Кирил и Методий" в Копривщица.jpg|[[Жив музей (Копривщица)|Класното училище „Св. св. Кирил и Методий“]] File:Karavelov House 050.jpg|Класическата гимназия „Любен Каравелов“ </gallery> == Източници == <references /> [[Категория:Архитектурни ансамбли в Копривщица]] [[Категория:История на Копривщица]] eiwi4tdi3fiwcrziz5nfbthopbd6ilv 0 812772 11473774 11472762 2022-07-29T06:10:28Z Thepuglover 274319 Поправена правописна грешка wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''''Pleurobrachia pileus''''' е дребно [[Гребенести|гребенесто]], разпространено в [[Тексас]], [[Флорида]] и [[Черно море]]. Видът е описан за първи път от О. Мюлер през 1766 г. в [[САЩ]].<ref name="WoRMS">{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.marinespecies.org/aphia.php?p=taxdetails&id=106386 |заглавие=Pleurobrachia pileus |достъп_дата=2022-07-27}}</ref><ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.biodiversitylibrary.org/item/47550#page/5/mode/1up |заглавие=Zoologiae Danicae prodromus|достъп_дата=2022-07-27}}</ref> Класифицира се като зоомикро[[планктон]]. Храни се с други представители на зоомикропланктона, а той от своя страна е храна за дребни риби. Прекарва целия си живот в горния епепелагичен слой. Размножава се хемофродитно с външно оплождане.<ref name="WoRMS" /> == Източници == <references /> {{мъниче|животно}} [[Категория:Гребенести]] kk4g9v0261aqmz79bkydwh7f88ele1a 0 812773 11473302 11472073 2022-07-28T13:37:50Z Rebelheartous 22483 искам източник за БГ заглавието wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Двамата Джейк | име_оригинал = The Two Jakes | режисьори = [[Джак Никълсън]] | продуценти = Робърт Еванс<br>Харолд Шнайдър | сценаристи = Робърт Таун | актьори = [[Джак Никълсън]]<br>[[Харви Кайтел]]<br>Мег Тили<br>[[Маделин Стоу]]<br>Ели Уолъч<br>Рубен Бладес<br>Фредрик Форест<br>Дейвид Кийт<br>Ричард Фарнсуърт | музика = Ван Дайк Паркс | оператор = Вилмос Зигмънд | монтаж = Ан Горсауд | сценография = Джеръми Рейлтън<br>Ричард Сойер | костюми = Уейн А. Финкълман | разпространител = [[Парамаунт Пикчърс]] | жанр = [[Криминален филм|криминален]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>мистъри<br>[[Романтичен филм|романтичен]] | премиера = 10 август 1990 г. | времетраене = 138 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 25 млн. долара<ref name=LATimes>{{cite web|url=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1990-08-05-tm-326-story.html/|title=Jake Laid-Back|work=[[Los Angeles Times]]|author=Jack Mathews|date=August 5, 1990|access-date=June 21, 2020|archive-date=June 27, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200627124848/https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1990-08-05-tm-326-story.html|url-status=live}}</ref> | приходи = 10 млн. долара<ref name=BOM>{{cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl1618380289/weekend/ |title=The Two Jakes (1990) |website=Box Office Mojo |access-date=September 5, 2015 |archive-date=February 12, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200212215843/https://www.boxofficemojo.com/release/rl1618380289/weekend/ |url-status=live}}</ref> | предишна_част = „[[Китайски квартал (филм)|Китайски квартал]]“ (1974) | код-IMDB = 0100828 | код-Allmovie = 51394 }} '''„{{факт|Двамата Джейк}}“''' ({{lang|en|The Two Jakes}}) е [[САЩ|американска]] нео-ноар криминална драма от 1990 г. и е продължение на „[[Китайски квартал (филм)|Китайски квартал]]“ (1974).<ref>{{cite book |editor1-link=Alain Silver |editor1-last=Silver |editor1-first=Alain |editor2-last=Ward |editor2-first=Elizabeth |date=1992 |title=Film Noir: An Encyclopedic Reference to the American Style |edition=3rd., rev. and expanded. |location=Woodstock, New York |publisher=[[The Overlook Press]] |isbn=0-87951-479-5 |url-access=registration |url=https://archive.org/details/filmnoir00alai}}</ref> Във филма участват [[Джак Никълсън]] (който е режисьор на филма), [[Харви Кайтел]], Мег Тили, [[Маделин Стоу]], Ричард Фарнсуърт, Фредрик Форест, Дейвид Дийт, Рубен Блейдс, Трейси Уолтър и Ели Уолъч. Филмът е пуснат от Парамаунт Пикчърс на 10 август 1990 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0100828}} * {{Amg movie|51394}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1990 година]] [[Категория:Филми на „Парамаунт“]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Американски криминални филми]] fstcky9dnkvge2nm6v05q9hpzh3tlgp 11473306 11473302 2022-07-28T13:40:02Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Двамата Джейк | име_оригинал = The Two Jakes | режисьори = [[Джак Никълсън]] | продуценти = Робърт Еванс<br>Харолд Шнайдър | сценаристи = Робърт Таун | актьори = [[Джак Никълсън]]<br>[[Харви Кайтел]]<br>Мег Тили<br>[[Маделин Стоу]]<br>Ели Уолъч<br>Рубен Бладес<br>Фредрик Форест<br>Дейвид Кийт<br>Ричард Фарнсуърт | музика = Ван Дайк Паркс | оператор = Вилмос Зигмънд | монтаж = Ан Горсауд | сценография = Джеръми Рейлтън<br>Ричард Сойер | костюми = Уейн Финкълман | разпространител = „[[Парамаунт Пикчърс]]“ | жанр = [[Криминален филм|криминален]]<br>[[Драма (жанр)|драма]]<br>[[мистъри]] | премиера = 10 август 1990 г. | времетраене = 138 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 25 млн. долара<ref name=LATimes>{{cite web|url=https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1990-08-05-tm-326-story.html/|title=Jake Laid-Back|work=[[Los Angeles Times]]|author=Jack Mathews|date=August 5, 1990|access-date=June 21, 2020|archive-date=June 27, 2020|archive-url=https://web.archive.org/web/20200627124848/https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1990-08-05-tm-326-story.html|url-status=live}}</ref> | приходи = 10 млн. долара<ref name=BOM>{{cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl1618380289/weekend/ |title=The Two Jakes (1990) |website=Box Office Mojo |access-date=September 5, 2015 |archive-date=February 12, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200212215843/https://www.boxofficemojo.com/release/rl1618380289/weekend/ |url-status=live}}</ref> | предишна_част = „[[Китайски квартал (филм)|Китайски квартал]]“ (1974) | код-IMDB = 0100828 | код-Allmovie = 51394 }} '''„{{факт|Двамата Джейк}}“''' ({{lang|en|The Two Jakes}}) е [[САЩ|американска]] неоноар криминална драма от 1990 г., продължение на „[[Китайски квартал (филм)|Китайски квартал]]“ (1974),<ref>{{cite book |editor1-link=Alain Silver |editor1-last=Silver |editor1-first=Alain |editor2-last=Ward |editor2-first=Elizabeth |date=1992 |title=Film Noir: An Encyclopedic Reference to the American Style |edition=3rd., rev. and expanded. |location=Woodstock, New York |publisher=[[The Overlook Press]] |isbn=0-87951-479-5 |url-access=registration |url=https://archive.org/details/filmnoir00alai}}</ref> на [[Джак Никълсън]], който играе и главната роля. Във филма участват още [[Харви Кайтел]], [[Мег Тили]] и [[Маделин Стоу]]. Филмът е пуснат по кината в САЩ от „Парамаунт Пикчърс“ на 10 август 1990 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0100828}} * {{Amg movie|51394}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1990 година]] [[Категория:Филми на „Парамаунт“]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Американски криминални филми]] 9vp11kae4z461ksqj9i633tdxdf0nb8 0 812774 11473308 11472074 2022-07-28T13:41:46Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki '''Зад борда''' може да се отнася за: == Филми == * „[[Зад борда (филм, 1987)|Зад борда]]“ – филм с участието на [[Голди Хоун]] и [[Кърт Ръсел]]; * „[[Зад борда (филм, 2018)|Зад борда]]“ – филм с участието на [[Еухенио Дербес]] и [[Ана Фарис]]. {{пояснение}} kai70ihwtyfivak7fcjrishtvt2p259 0 812776 11473309 11472080 2022-07-28T13:42:54Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Зад борда | име_оригинал = Overboard | режисьори = Гари Маршал | продуценти = Ник Абдо<br>[[Роди Макдауъл]]<br>Александра Роуз<br>Антия Силбърт | сценаристи = Лесли Диксън | актьори = Голди Хоун<br>[[Кърт Ръсел]]<br>Едуард Хърман<br>Катрин Хелмънд<br>[[Роди Макдауъл]] | музика = Алън Силвестри | оператор = Джон А. Алонзо | монтаж = Сони Баскин<br>Дов Хоениг | костюми = Уейн Финкелман | филмово_студио = „Стар Партнърс“<br>„[[Метро-Голдуин-Майер]]“ | разпространител = „Метро-Голдуин-Майер“ {{small|(Съединените щати)}}<br>„Юнайтид Пикчърс“ {{small|(световен мащаб)}} | жанр = [[романтична комедия]] | премиера = 18 декември 1987 г. | времетраене = 112 минути<ref name=BOM/> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 22 млн. долара<ref name=VF>{{cite web | title=30 Years Later: Why Overboard Needed Goldie Hawn and Kurt Russell| url=https://www.vanityfair.com/hollywood/2017/12/overboard-goldie-hawn-kurt-russell-30th-anniversary| work=[[Vanity Fair (magazine)|Vanity Fair]] | date=December 25, 2017| access-date=May 2, 2018}}</ref> | приходи = 26.7 млн. долара<ref name=BOM>{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=overboard.htm|title=Overboard (1987)|website=Box Office Mojo}}</ref> | код-IMDB = 0093693 | код-Allmovie = 36936 }} '''„Зад борда“''' ({{lang|en|Overboard}}) е [[САЩ|американска]] [[романтична комедия]] от 1987 г. на режисьора Гари Маршал. Във филма участват [[Голди Хоун]], [[Кърт Ръсел]] и [[Роди Макдауъл]], който е и продуцент на филма.<ref>{{cite news|title= Revenge of the epic movie flops|publisher=Independent|date=2010-04-12|url= https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/films/features/revenge-of-the-epic-movie-flops-1942105.html |archive-url=https://ghostarchive.org/archive/20220524/https://www.independent.co.uk/arts-entertainment/films/features/revenge-of-the-epic-movie-flops-1942105.html |archive-date=May 24, 2022 |url-access=subscription |url-status=live|access-date=2010-07-04|location=London}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0093693}} * {{Amg movie|36936}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1987 година]] [[Категория:Филми на Метро-Голдуин-Майер]] [[Категория:Американски романтични комедии]] l52d4oxqenlde20p6ia7yqj6l9zjp33 0 812777 11473312 11472096 2022-07-28T13:44:34Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Зад борда | име_оригинал = Overboard | режисьори = Роб Грийнбърг | продуценти = Еухенио Дербес<br>Бенджамин Одел<br>Боб Фишър | сценаристи = Боб Фишър<br>Роб Грийнбърг<br>Лесли Диксън | базиран_на = по героите на:<br>Лесли Диксън | актьори = Еухенио Дербес<br>[[Ана Фарис]]<br>[[Ева Лонгория]]<br>[[Джон Хана]] | музика = Лайл Уоркман | оператор = Майкъл Барет | монтаж = Лий Хаксал | сценография = Брент Томас | костюми = Карин Носела | филмово_студио = „[[Метро-Голдуин-Майер]]“<br>„Пантелион Филмс“<ref>{{cite news|last=Busch|first=Anita|title=Eugenio Derbez's 'Overboard' Remake Gets Release Date From Pantelion Films|url=https://deadline.com/2017/07/eugenio-derbezs-overboard-remake-release-date-1202132558/|website=[[Deadline Hollywood]]|access-date=November 13, 2017|publisher=[[Penske Business Media]]|date=July 20, 2017}}</ref><br>„3 Пас Студиос“ | разпространител = „[[Лайънсгейт]]“<br>„Метро-Голдуин-Майер“ | жанр = [[романтична комедия]] | премиера = 4 май 2018 г. | времетраене = 112 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]]<br>[[испански език|испански]] | бюджет = 12 млн. долара<ref>{{cite news|last1=McNary|first1=Dave|title=Box Office: 'Overboard' Launches With $675,000 on Thursday Night|url=https://variety.com/2018/film/news/overboard-remake-box-office-opening-thursday-1202798547/|date=May 4, 2018|work=[[Variety]]|publisher=[[Penske Business Media]]|access-date=May 4, 2018}}</ref> | приходи = 91,2 млн. долара<ref name="BOM">{{cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/movies/?id=overboard2018.htm|title=''Overboard'' (2018) |website=Box Office Mojo |access-date=July 28, 2018}}</ref> | свързани_продукции = „[[Зад борда (филм, 1987)|Зад борда]]“ (1987) | уебсайт = https://www.overboard.movie/ | код-IMDB = 1563742 | код-Allmovie = 690986 }} '''„Зад борда“''' ({{lang|en|Overboard}}) е [[САЩ|американска]] [[романтична комедия]] от 2018 г., римейк на [[Зад борда (филм, 1987)|едноименния филм]] от 1987 г. Режисьор е Роб Грийнбърг, а във филма участват Еухенио Дербес, [[Ана Фарис]], [[Ева Лонгория]] и [[Джон Хана]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.overboard.movie/}} * {{imdb title|1563742}} * {{Amg movie|690986}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2018 година]] [[Категория:Филми на Метро-Голдуин-Майер]] [[Категория:Американски романтични комедии]] 10ry3f671wzh5p8uh4vhtxs35h2wuku 0 812780 11473315 11472584 2022-07-28T13:46:58Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Игра на пари | име_оригинал = Get Shorty | режисьори = Бари Зоненфелд | продуценти = [[Дани Де Вито]]<br>Майкъл Шамбърг<br>Стейси Шер | сценаристи = Скот Франк | базиран_на = по романа на:<br>[[Елмор Ленард]] | актьори = [[Джон Траволта]]<br>[[Джийн Хекман]]<br>Рене Русо<br>Дани Де Вито<br>Делрой Линдо<br>[[Джеймс Гандолфини]]<br>Денис Фарина<br>Мигел Сандовал | музика = Джон Лури | оператор = Доналд Питърман<ref name="latimes">{{cite news | title=Perry Moore, 'Narnia' series executive producer, dies at 39; Don Peterman, Oscar-nominated cinematographer, dies at 79; Nancy Carr, network TV publicist, dies at 50 | url=http://www.latimes.com/news/obituaries/la-me-passings-20110221,0,2646777.story | work=[[Los Angeles Times]] | date=2011-02-22 | access-date=2011-02-23 | archive-date=2013-10-29 | archive-url=https://web.archive.org/web/20131029192237/http://www.latimes.com/news/obituaries/la-me-passings-20110221,0,2646777.story | url-status=live }}</ref> | монтаж = Джим Милър | сценография = Питър Ларкин | костюми = Бетси Хейман | филмово_студио = „Джърси Филмс“ | разпространител = „[[Метро-Голдуин-Майер]]“ | жанр = [[криминална комедия]]<br>[[трилър]] | премиера = 20 октомври 1995 г. | времетраене = 105 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 30 млн. долара<ref>{{cite web | url= https://collider.com/why-get-shorty-is-one-of-the-best-crime-comedies-ever/ | title= Why 'Get Shorty' Is One of the Best Crime Comedies Ever | work= Collider |date= October 21, 2020 | access-date= February 5, 2021 }}</ref> | приходи = 115,1 млн. долара<ref>{{cite web |url= https://www.boxofficemojo.com/title/tt0113161/?ref_=bo_rl_ti |title= ''Get Shorty'' |work= Box Office Mojo |access-date= 5 November 2011 |archive-date= 15 November 2020 |archive-url= https://web.archive.org/web/20201115153354/https://www.boxofficemojo.com/release/rl3897918977/weekend/ |url-status= live }}</ref> | следваща_част = „[[Игра по ноти]]“ (2005) | код-IMDB = 0113161 | код-Allmovie = 135656 }} '''„Игра на пари“''' ({{lang|en|Get Shorty}}) е [[САЩ|американска]] [[криминална комедия]] от 1995 г. на режисьора Бари Зоненфелд, по сценарий на Скот Франк. Базирана е на едноименния роман от [[Елмор Ленард]]. Във филма участват [[Джон Траволта]], [[Джийн Хекман]], [[Рене Русо]], [[Делрой Линдо]], [[Джеймс Гандолфини]], [[Денис Фарина]] и [[Дани Де Вито]]. Продължението, „[[Игра по ноти]]“, излиза през 2005 г. През 2017 г. е направен сериал със същото име. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0113161}} * {{Amg movie|135656}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1995 година]] [[Категория:Филми на Метро-Голдуин-Майер]] [[Категория:Американски криминални комедии]] s94ym7v01e9zyau77t6ske1oiuv1r78 0 812783 11473319 11472579 2022-07-28T13:51:04Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Игра по ноти | име_оригинал = Be Cool | режисьори = Ф. Гари Грей | продуценти = [[Дани Де Вито]]<br>Майкъл Шамбърг<br>Стейси Шер | сценаристи = Питър Стейнфилд | базиран_на = по романа на:<br>[[Елмор Ленард]] | актьори = [[Джон Траволта]]<br>[[Ума Търман]]<br>[[Винс Вон]]<br>Седрик Шоумена<br>Андре Бенджамин<br>[[Стивън Тайлър]]<br>Робърт Пасторели<br>[[Кристина Милиан]]<br>[[Харви Кайтел]]<br>[[Дуейн Джонсън]]<br>Дани Де Вито | музика = Джон Пауъл | оператор = Джефри Кимбъл | монтаж = Шелдън Кан | сценография = Майкъл Коренблит | костюми = Марк Бриджис<br>Бетси Хейман | филмово_студио = „Джърси Филмс“<br>„[[Метро-Голдуин-Майер]]“ | разпространител = „Метро-Голдуин-Майер“ {{small|(Съединените щати)}}<br>„[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“ {{small|(в световен мащаб)}} | жанр = [[криминална комедия]] | премиера = 4 март 2005 г. | времетраене = 120 минути<ref name="bbfc">{{cite web | url=https://bbfc.co.uk/releases/be-cool-2005-2 | title=''BE COOL'' (12A) | work=[[British Board of Film Classification]] | date=February 18, 2005 | access-date=April 8, 2015}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 53 – 75 млн. долара<ref name="BOM" /><ref name="numbers">{{cite web |title=Be Cool (2005) - Financial Information |url=https://www.the-numbers.com/movie/Be-Cool#tab=summary |website=The Numbers |access-date= October 1, 2021 }}</ref> | приходи = 95,8 млн. долара<ref name="BOM">{{cite web |url= https://www.boxofficemojo.com/title/tt0377471/ |title=Be Cool (2005) |work=Box Office Mojo |access-date= October 1, 2021 }}</ref> | предишна_част = „[[Игра на пари]]“ (1995) | код-IMDB = 0377471 | код-Allmovie = 291591 }} '''„Игра по ноти“''' ({{lang|en|Be Cool}}) е [[САЩ|американска]] [[криминална комедия]] от 2005 г., адаптация на едноименния роман на [[Елмор Ленард]]. Филмът е продължение на „[[Игра на пари]]“. Работата по филма започва през 2003 г. Режисьор е Ф. Гари Грей, продуцент е [[Дани Де Вито]] (който участва и в оригинала). Другите роли са поверени на [[Джон Траволта]], [[Ума Търман]], [[Винс Вон]], [[Стивън Тайлър]], [[Кристина Милиан]], [[Харви Кайтел]] и [[Дуейн Джонсън]]. Комедията е вторият съвместен филм на Траволта и Вон след „[[Семеен сблъсък]]“. Филмът е пуснат по кината в САЩ на 4 март 2005 г., като получава предимно отрицателни отзиви от критиката. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0377471}} * {{Amg movie|291591}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2005 година]] [[Категория:Филми на Метро-Голдуин-Майер]] [[Категория:Американски криминални комедии]] [[Категория:Американски музикални филми]] e340z2a6u5jqnaghvezp97loeium7h3 0 812787 11473555 11473030 2022-07-28T20:47:17Z Litev 24603 източник wikitext text/x-wiki {{редактирам}} '''Интернирането на добруджанското население от 1916 г.''' е акт на [[Кралство Румъния]], изразяващ се в лишаване от свобода на етнически [[българи]], [[немци]], [[унгарци]], [[австрийци]] и [[турци]], населяващи намиращата се под румънски контрол [[Добруджа]]. Позовавайки се на [[Хагски конвенции|Хагската конвенция от 1907 г.]]<ref>{{cite web |title=The Second Hague Convention, 1907 |publisher=Yale.edu |url=http://www.yale.edu/lawweb/avalon/lawofwar/hague05.htm |access-date=27 July 2022 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20121019114853/http://avalon.law.yale.edu/subject_menus/lawwar.asp |archive-date=19 October 2012 }}</ref> и без намерение за повдигане на обвинения, румънската страна превантивно задържа хиляди, считани за вражески граждани по време на [[Първата световна война]]. Интернирането включва и задържане на стока и оборудване, реквизирани от румънската армия при отстъплението ѝ от Добруджа по време на [[Румънска кампания (Първа световна война)|Румънската кампания]]. Интернираните лица са въдворени в скотобойни, затвори и концентрационни лагери, където от студ, глад, болести, изнурителен труд и мъчения загиват около три четвърти от интернираните. == Предпоставки == През лятото на 1915 г., след близо едногодишен неутралитет в [[Първата световна война]], правителството на [[Васил Радославов]] подписва съюзен договор с [[Централните сили]]. В търсене на път за решаването на националния си въпрос, България опитва да си възвърне [[Южна Добруджа]] в случай на победа на Централните сили, но в зависимост от действията на неутрална Румъния. Предвоенни приготовления текат и в Кралство Румъния, като са налице свидетелства за пристигнали в България добруджански българи и турци, дезертирали от военна служба в румънската армия още в края на 1914 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2959&SRV=false&LANG=bg ''Варненски отзив'': Независим ежедневен информационен вестник / печ. Добри Тодоров, Петър А. Пейчев, Варна / бр. 1 от 05 януари 1915, стр.3]</ref> От своя страна на [[15 август]] [[1916]] г. румънското правителство изготвя списъци на неблагонадеждни българи и турци в Добруджа, чиито арести и интерниране във вътрешността на Румъния започват скоро след това. Според цитирани данни, получени в дирекцията на полицията на Румъния, от Северна Добруджа са интернирани 27544 души, от които 12878 българи. На 28 август 1916 г. Румъния, окуражена от руското настъпление на [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]], се присъединява на страната на [[Съглашение]]то и обявява война на [[Австро-Унгария]]. В отговор на това на [[1 септември]] [[1916]] г. български войски започват настъпление в [[Южна Добруджа]], освобождавайки [[Бой при Добрич|Добрич]] и [[Тутраканска битка|Тутракан]]. След започването на военните действия румънските власти и отстъпващите румънски войски извършват масови отвличания и жестокости в много добруджански села и градове. На [[2 декември]] [[1916]] година между България и [[Германия]] е сключено споразумение, съгласно което Южна Добруджа преминава под смесено българо-германско административно управление, а Северна Добруджа (северно от линията [[Черна вода (град)|Черна вода]]–[[Кюстенджа]]) остава като етапна база на [[Трета армия|Трета българска армия]]. Централните сили достигат делтата на [[Дунав]], а форсиралата месец преди това реката Трета армия влиза заедно с германски и австро-унгарски войски в [[Букурещ]]. Кралство Румъния обявява [[капитулация]], а румънското правителство е евакуирано в [[Яш]], [[Молдова (област)|Молдавия]].<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 117-124.</ref> == Лагери и лагерници == Общата численост на отвлечените добруджанци е от 25 000 до 30 000 души. Транспортирани са при тежки условия пеша, с жп ешелони и с шлепове в специални лагери северно от [[Яш]]. Концентрационните лагери са обособени като 4 центъра ([[Радауци-Прут|Радауци]], [[Савени (Ботошани)|Сaвени]], Рапичени и [[Щефанещи (Ботошани)|Щефанещи]]) и 21 подцентьра ''([[Биволари]], Власинещи, Икизени, [[Калараш]], [[Коцушка (Ботошани)|Кaцушка]], Мьоркани, Никитени, [[Подолени]], [[Драгушени (Ботошани)|Подрига]], Рингилещи, Романещи, Трифещи, Трушещи, Хулуб, Чиманещи и [[Щубиени (Ботошани)|Щубиени]])''.<ref>Радостин Мирков. Кървавата бразда на Добруджа / изд. Фондация „Вигория“, Десето преработено и разширено издание, София 2019 / ISBN 978-619-7161-08-3 / стр. 22</ref><ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 122 от 17 април 1918, стр.4]</ref> заедно с хиляди интернирани от [[Влашко]] немци, унгарци, австрийци и българи. Условията, при които са поставени интернираните, са гибелни: по данни на българското военно разузнаване, в лагера Биволари от 1700 души остават живи само 700 души, в лагера Трушещ от 1200 души остават живи около 700 души. От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в Бабадаг вестник „Добруджа” издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на отвлечените добруджанци, разпространяван под името ''Мартиролог на добруджанските първенци''. В тези списъци са запазени имената на 1537 души от [[Алмалии]], 984 души от [[Караомер|Кара Омур]], 691 от Тутракан, 233 от [[Тулча]], 164 - [[Професор Иширково|Кочина]], 134 - [[Каварна]], 82 - [[Зафирово|Сарсънлар]], 73 - [[Балчик]], 67 - [[Гурково]], 60 - [[Коларово (област Силистра)|Арабаджилар]], 55 - [[Черна (окръг Тулча)|Черна]], 50 - [[Меджидия]], 40 - [[Караманкьой]], 39 - [[Кюстенджа]], 41 - [[Башкьой]], 36 - [[Нова Черна|Тюрк Смил]], 34 - Бабадаг, 31 от [[Калугерене|Хаджиолар]] и хиляди други.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 1 от 27 юни 1917, стр.4]</ref> == Край на изгнанието == На [[30 юли]] [[1917]] г. в [[Бабадаг]] е учреден [[Централен добруджански народен съвет]] (ЦДНС), с председател д-р [[Иван Огнянов]], секретар [[Антон Бурлаков]], членската маса от 10 хил. души и печатен орган вестник „Добруджа”. На 16 декември 1917 г. в новия театрален салон в Бабадаг е свикан Първият добруджански събор, в чиято работа вземат участие над 400 делегати.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 75 от 17 декември 1917, стр.2]</ref> Съборът се изказва за присъединяването на Северна Добруджа към България и приема резолюция, с която настоява за завръщането на интернираните от румънските власти българи в Молдова. Вследствие на многобройни протести на ЦДНС в Бабадаг, на Върховния управителен комитет на емигрантската Добруджанска организация и на застъпничество на Международния комитет на [[Червения кръст]] в [[Женева]], въпросът за отвлечените е обсъждан на няколко пъти при уреждане на отношенията на Централните сили с Румъния.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 81 от 31 декември 1917, стр.4]</ref> На [[14 декември]] [[1917]] г. са постигнати договорености в Яш, според които румънското правителство се съгласява от януари 1918 г. до август 1918 г. да бъдат освободени и върнати в България оцелелите изгнаници българи и турци. Тази амнистия не засяга близо 15 000 души, използвани за селскостопанска работа и мнозина българи, които успяват да избягат сами в Австро-Унгария или Русия. Отвлечените добруджанци са върнати по родните си места със заповед № 1240 на Германското етапно управление в [[Кюстенджа]] от 21 май 1918 г., което се ангажира да обезпечи изгнаниците-поданици на [[Брест-Литовски мирен договор|Четворния съюз]] с дом, работа и средства за препитание. Административните власти и комендантските управления са инструктирани да съдействат за връщането на изгубената собственост на отвлечените иди за тяхното обезщетяване, в кръга на възможното, включително с помощ от каса за подпомагане на бедните. Наредено е на завръщащите се държавни чиновници от съюзническите националности да се изплати съкратена заплата от 1 април 1916 г,, а на останалите — намалена заплата от първо число на месеца, през който са се завърнали.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 109 от 18 март 1918, стр.3]</ref> След освобождаването на Добруджа от българските войски, в нейната северна част започват да възникват „народни комитети”, чиято крайна цел е присъединяването на областта към родината. На 30 юли 1917 г. в гр. Бабадаг е учредено ръководното тяло на новата организация – Централен добруджански народен съвет (ЦДНС), с председател д-р Иван Огнянов и секретар Антон Бурлаков. За кратко време тя развива активна организационна дейност, която обхваща и Южна Добруджа. Броят на „народните комитети” достига до 300, а членската маса надхвърля 10 хил. души. Като печатен орган на ЦДНС се утвърждава вестник „Добруджа”. ЦДНС полага грижи за църковното и учебното дело, противопоставя се на антибългарската дейност и грабежите, осъществявани от германските военни власти в областта. == Вижте също == * [[Всеобща декларация за правата на човека]] * [[Научна експедиция в Добруджа]] == Външни препратки == * [http://ebridge.info/bg/statii/dobrudja-v-prevratnostite-na-vremeto-dobrudja-v-godinite-na-pyrvata-svetovna-vojna Добруджа в годините на Първата световна война] == Източници == <references /> {{Национално-регионални въпроси на Балканите}} {{Портал|Политика|България|Румъния}} [[Категория:Отношения между България и Румъния]] [[Категория:История на Добруджа]] cw0x0tkmpoiw0s7ejemx8v87xpzbt1i 11473579 11473555 2022-07-28T21:38:06Z Litev 24603 Калипетрово wikitext text/x-wiki {{редактирам}} '''Интернирането на добруджанското население от 1916 г.''' е акт на [[Кралство Румъния]], изразяващ се в лишаване от свобода на етнически [[българи]], [[немци]], [[унгарци]], [[австрийци]] и [[турци]], населяващи намиращата се под румънски контрол [[Добруджа]]. Позовавайки се на [[Хагски конвенции|Хагската конвенция от 1907 г.]]<ref>{{cite web |title=The Second Hague Convention, 1907 |publisher=Yale.edu |url=http://www.yale.edu/lawweb/avalon/lawofwar/hague05.htm |access-date=27 July 2022 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20121019114853/http://avalon.law.yale.edu/subject_menus/lawwar.asp |archive-date=19 October 2012 }}</ref> и без намерение за повдигане на обвинения, румънската страна превантивно задържа хиляди, считани за вражески граждани по време на [[Първата световна война]]. Интернирането включва и задържане на стока и оборудване, реквизирани от румънската армия при отстъплението ѝ от Добруджа по време на [[Румънска кампания (Първа световна война)|Румънската кампания]]. Интернираните лица са въдворени в скотобойни, затвори и концентрационни лагери, където от студ, глад, болести, изнурителен труд и мъчения загиват около три четвърти от интернираните. == Предпоставки == През лятото на 1915 г., след близо едногодишен неутралитет в [[Първата световна война]], правителството на [[Васил Радославов]] подписва съюзен договор с [[Централните сили]]. В търсене на път за решаването на националния си въпрос, България опитва да си възвърне [[Южна Добруджа]] в случай на победа на Централните сили, но в зависимост от действията на неутрална Румъния. Предвоенни приготовления текат и в Кралство Румъния, като са налице свидетелства за пристигнали в България добруджански българи и турци, дезертирали от военна служба в румънската армия още в края на 1914 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2959&SRV=false&LANG=bg ''Варненски отзив'': Независим ежедневен информационен вестник / печ. Добри Тодоров, Петър А. Пейчев, Варна / бр. 1 от 05 януари 1915, стр.3]</ref> От своя страна на [[15 август]] [[1916]] г. румънското правителство изготвя списъци на неблагонадеждни българи и турци в Добруджа, чиито арести и интерниране във вътрешността на Румъния започват скоро след това. Според цитирани данни, получени в дирекцията на полицията на Румъния, от Северна Добруджа са интернирани 27544 души, от които 12878 българи. На 28 август 1916 г. Румъния, окуражена от руското настъпление на [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]], се присъединява на страната на [[Съглашение]]то и обявява война на [[Австро-Унгария]]. В отговор на това на [[1 септември]] [[1916]] г. български войски започват настъпление в [[Южна Добруджа]], освобождавайки [[Бой при Добрич|Добрич]] и [[Тутраканска битка|Тутракан]]. След започването на военните действия румънските власти и отстъпващите румънски войски извършват масови отвличания и жестокости в много добруджански села и градове. На [[2 декември]] [[1916]] година между България и [[Германия]] е сключено споразумение, съгласно което Южна Добруджа преминава под смесено българо-германско административно управление, а Северна Добруджа (северно от линията [[Черна вода (град)|Черна вода]]–[[Кюстенджа]]) остава като етапна база на [[Трета армия|Трета българска армия]]. Централните сили достигат делтата на [[Дунав]], а форсиралата месец преди това реката Трета армия влиза заедно с германски и австро-унгарски войски в [[Букурещ]]. Кралство Румъния обявява [[капитулация]], а румънското правителство е евакуирано в [[Яш]], [[Молдова (област)|Молдавия]].<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 117-124.</ref> == Лагери и лагерници == Общата численост на отвлечените добруджанци е от 25 000 до 30 000 души. Транспортирани са при тежки условия пеша, с жп ешелони и с шлепове в специални лагери северно от [[Яш]]. Концентрационните лагери са обособени като 4 центъра ([[Радауци-Прут|Радауци]], [[Савени (Ботошани)|Сaвени]], Рапичени и [[Щефанещи (Ботошани)|Щефанещи]]) и 21 подцентьра ''([[Биволари]], Власинещи, Икизени, [[Калараш]], [[Коцушка (Ботошани)|Кaцушка]], Мьоркани, Никитени, [[Подолени]], [[Драгушени (Ботошани)|Подрига]], Рингилещи, Романещи, Трифещи, Трушещи, Хулуб, Чиманещи и [[Щубиени (Ботошани)|Щубиени]])''.<ref>Радостин Мирков. Кървавата бразда на Добруджа / изд. Фондация „Вигория“, Десето преработено и разширено издание, София 2019 / ISBN 978-619-7161-08-3 / стр. 22</ref><ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 122 от 17 април 1918, стр.4]</ref> заедно с хиляди интернирани от [[Влашко]] немци, унгарци, австрийци и българи. Условията, при които са поставени интернираните, са гибелни: по данни на българското военно разузнаване, в лагера Биволари от 1700 души остават живи само 700 души, в лагера Трушещ от 1200 души остават живи около 700 души. От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в Бабадаг вестник „Добруджа” издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на отвлечените добруджанци, разпространяван под името ''Мартиролог на добруджанските първенци''. В тези списъци са запазени имената на 1537 души от [[Алмалии]], 984 души от [[Караомер|Кара Омур]], 691 от Тутракан, 515 от Добрич, 384 от [[Калипетрово]], 327 от Силистра, 233 от [[Тулча]], 175 - [[Телериг|Хасъ Кьоселер]], 164 - [[Професор Иширково|Кочина]], 134 - [[Каварна]], 105 - [[Александрия (село)|Александрия]], 82 - [[Зафирово|Сарсънлар]], 77 - [[Добрин|Деведжикьой]], 73 - [[Балчик]], 73 - [[Капитан Димитрово|Горно Кадиево]], 69 - [[Зимница|Кара къшла]], 67 - [[Гурково]], 60 - [[Коларово (област Силистра)|Арабаджилар]], 55 - [[Черна (окръг Тулча)|Черна]], 50 - [[Меджидия]], 40 - [[Караманкьой]], 39 - [[Кюстенджа]], 41 - [[Башкьой]], 36 - [[Нова Черна|Тюрк Смил]], 34 - Бабадаг, 31 от [[Калугерене|Хаджиолар]] и хиляди други.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 1 от 27 юни 1917, стр.4]</ref> == Край на изгнанието == На [[30 юли]] [[1917]] г. в [[Бабадаг]] е учреден [[Централен добруджански народен съвет]] (ЦДНС), с председател д-р [[Иван Огнянов]], секретар [[Антон Бурлаков]], членската маса от 10 хил. души и печатен орган вестник „Добруджа”. На 16 декември 1917 г. в новия театрален салон в Бабадаг е свикан Първият добруджански събор, в чиято работа вземат участие над 400 делегати.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 75 от 17 декември 1917, стр.2]</ref> Съборът се изказва за присъединяването на Северна Добруджа към България и приема резолюция, с която настоява за завръщането на интернираните от румънските власти българи в Молдова. Вследствие на многобройни протести на ЦДНС в Бабадаг, на Върховния управителен комитет на емигрантската Добруджанска организация и на застъпничество на Международния комитет на [[Червения кръст]] в [[Женева]], въпросът за отвлечените е обсъждан на няколко пъти при уреждане на отношенията на Централните сили с Румъния.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 81 от 31 декември 1917, стр.4]</ref> На [[14 декември]] [[1917]] г. са постигнати договорености в Яш, според които румънското правителство се съгласява от януари 1918 г. до август 1918 г. да бъдат освободени и върнати в България оцелелите изгнаници българи и турци. Тази амнистия не засяга близо 15 000 души, използвани за селскостопанска работа и мнозина българи, които успяват да избягат сами в Австро-Унгария или Русия. Отвлечените добруджанци са върнати по родните си места със заповед № 1240 на Германското етапно управление в [[Кюстенджа]] от 21 май 1918 г., което се ангажира да обезпечи изгнаниците-поданици на [[Брест-Литовски мирен договор|Четворния съюз]] с дом, работа и средства за препитание. Административните власти и комендантските управления са инструктирани да съдействат за връщането на изгубената собственост на отвлечените иди за тяхното обезщетяване, в кръга на възможното, включително с помощ от каса за подпомагане на бедните. Наредено е на завръщащите се държавни чиновници от съюзническите националности да се изплати съкратена заплата от 1 април 1916 г,, а на останалите — намалена заплата от първо число на месеца, през който са се завърнали.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 109 от 18 март 1918, стр.3]</ref> След освобождаването на Добруджа от българските войски, в нейната северна част започват да възникват „народни комитети”, чиято крайна цел е присъединяването на областта към родината. На 30 юли 1917 г. в гр. Бабадаг е учредено ръководното тяло на новата организация – Централен добруджански народен съвет (ЦДНС), с председател д-р Иван Огнянов и секретар Антон Бурлаков. За кратко време тя развива активна организационна дейност, която обхваща и Южна Добруджа. Броят на „народните комитети” достига до 300, а членската маса надхвърля 10 хил. души. Като печатен орган на ЦДНС се утвърждава вестник „Добруджа”. ЦДНС полага грижи за църковното и учебното дело, противопоставя се на антибългарската дейност и грабежите, осъществявани от германските военни власти в областта. == Вижте също == * [[Всеобща декларация за правата на човека]] * [[Научна експедиция в Добруджа]] == Външни препратки == * [http://ebridge.info/bg/statii/dobrudja-v-prevratnostite-na-vremeto-dobrudja-v-godinite-na-pyrvata-svetovna-vojna Добруджа в годините на Първата световна война] == Източници == <references /> {{Национално-регионални въпроси на Балканите}} {{Портал|Политика|България|Румъния}} [[Категория:Отношения между България и Румъния]] [[Категория:История на Добруджа]] o13ykwfr5a0afv6xfyoeywud9ipd2a0 11473912 11473579 2022-07-29T09:05:36Z Litev 24603 ред wikitext text/x-wiki {{редактирам}} '''Интернирането на добруджанското население от 1916 г.''' е акт на [[Кралство Румъния]], изразяващ се в лишаване от свобода на етнически [[българи]], [[немци]], [[унгарци]], [[австрийци]] и [[турци]], населяващи намиращата се под румънски контрол [[Добруджа]]. Позовавайки се на [[Хагски конвенции|Хагската конвенция от 1907 г.]]<ref>{{cite web |title=The Second Hague Convention, 1907 |publisher=Yale.edu |url=http://www.yale.edu/lawweb/avalon/lawofwar/hague05.htm |access-date=27 July 2022 |url-status=dead |archive-url=https://web.archive.org/web/20121019114853/http://avalon.law.yale.edu/subject_menus/lawwar.asp |archive-date=19 October 2012 }}</ref> и без намерение за повдигане на обвинения, румънската страна превантивно задържа хиляди, считани за вражески граждани по време на [[Първата световна война]]. Интернирането включва и задържане на стока и оборудване, реквизирани от румънската армия при отстъплението ѝ от Добруджа по време на [[Румънска кампания (Първа световна война)|Румънската кампания]]. Интернираните лица са въдворени в скотобойни, затвори и концентрационни лагери, където от студ, глад, болести, изнурителен труд и мъчения загиват около три четвърти от интернираните. == Предпоставки == През лятото на 1915 г., след близо едногодишен неутралитет в [[Първата световна война]], правителството на [[Васил Радославов]] подписва съюзен договор с [[Централните сили]]. В търсене на път за решаването на националния си въпрос, България опитва да си възвърне [[Южна Добруджа]] в случай на победа на Централните сили, но в зависимост от действията на неутрална Румъния. Предвоенни приготовления текат и в Кралство Румъния, като са налице свидетелства за пристигнали в България добруджански българи и турци, дезертирали от военна служба в румънската армия още в края на 1914 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2959&SRV=false&LANG=bg ''Варненски отзив'': Независим ежедневен информационен вестник / печ. Добри Тодоров, Петър А. Пейчев, Варна / бр. 1 от 05 януари 1915, стр.3]</ref> От своя страна на [[15 август]] [[1916]] г. румънското правителство изготвя списъци на неблагонадеждни българи и турци в Добруджа, чиито арести и интерниране във вътрешността на Румъния започват скоро след това. Според цитирани данни, получени в дирекцията на полицията на Румъния, от Северна Добруджа са интернирани 27544 души, от които 12878 българи. На 28 август 1916 г. Румъния, окуражена от руското настъпление на [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]], се присъединява на страната на [[Съглашение]]то и обявява война на [[Австро-Унгария]]. В отговор на това на [[1 септември]] [[1916]] г. български войски започват настъпление в [[Южна Добруджа]], освобождавайки [[Бой при Добрич|Добрич]] и [[Тутраканска битка|Тутракан]]. След започването на военните действия румънските власти и отстъпващите румънски войски извършват масови отвличания и жестокости в много добруджански села и градове. На [[2 декември]] [[1916]] година между България и [[Германия]] е сключено споразумение, съгласно което Южна Добруджа преминава под смесено българо-германско административно управление, а Северна Добруджа (северно от линията [[Черна вода (град)|Черна вода]]–[[Кюстенджа]]) остава като етапна база на [[Трета армия|Трета българска армия]]. Централните сили достигат делтата на [[Дунав]], а форсиралата месец преди това реката Трета армия влиза заедно с германски и австро-унгарски войски в [[Букурещ]]. Кралство Румъния обявява [[капитулация]], а румънското правителство е евакуирано в [[Яш]], [[Молдова (област)|Молдавия]].<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 117-124.</ref> == Лагери и лагерници == Общата численост на отвлечените добруджанци е от 25 000 до 30 000 души. Транспортирани са при тежки условия пеша, с жп ешелони и с шлепове в специални лагери северно от [[Яш]]. Концентрационните лагери са обособени като 4 центъра ([[Радауци-Прут|Радауци]], [[Савени (Ботошани)|Сaвени]], Рапичени и [[Щефанещи (Ботошани)|Щефанещи]]) и 21 подцентьра ''([[Биволари]], Власинещи, Икизени, [[Калараш]], [[Коцушка (Ботошани)|Кaцушка]], Мьоркани, Никитени, [[Подолени]], [[Драгушени (Ботошани)|Подрига]], Рингилещи, Романещи, Трифещи, Трушещи, Хулуб, Чиманещи и [[Щубиени (Ботошани)|Щубиени]])''.<ref>Радостин Мирков. Кървавата бразда на Добруджа / изд. Фондация „Вигория“, Десето преработено и разширено издание, София 2019 / ISBN 978-619-7161-08-3 / стр. 22</ref><ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 122 от 17 април 1918, стр.4]</ref> заедно с хиляди интернирани от [[Влашко]] немци, унгарци, австрийци и българи. Условията, при които са поставени интернираните, са гибелни: по данни на българското военно разузнаване, в лагера Биволари от 1700 души остават живи само 700 души, в лагера Трушещ от 1200 души остават живи около 700 души. От 27 юни до 14 ноември 1917 г. издаваният в Бабадаг вестник „Добруджа” издирва, съставя и публикува подробен поименен списък на отвлечените добруджанци, разпространяван под името ''Мартиролог на добруджанските първенци''. В тези списъци са запазени имената на 1537 души от [[Алмалии]], 984 души от [[Караомер|Кара Омур]], 691 от Тутракан, 515 от Добрич, 384 от [[Калипетрово]], 327 от Силистра, 233 от [[Тулча]], 175 - [[Телериг|Хасъ Кьоселер]], 164 - [[Професор Иширково|Кочина]], 134 - [[Каварна]], 105 - [[Александрия (село)|Александрия]], 82 - [[Зафирово|Сарсънлар]], 77 - [[Добрин|Деведжикьой]], 73 - [[Балчик]], 73 - [[Капитан Димитрово|Горно Кадиево]], 69 - [[Зимница|Кара къшла]], 67 - [[Гурково]], 60 - [[Коларово (област Силистра)|Арабаджилар]], 55 - [[Черна (окръг Тулча)|Черна]], 50 - [[Меджидия]], 40 - [[Караманкьой]], 39 - [[Кюстенджа]], 41 - [[Башкьой]], 36 - [[Нова Черна|Тюрк Смил]], 34 - Бабадаг, 31 от [[Калугерене|Хаджиолар]] и хиляди други.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 1 от 27 юни 1917, стр.4]</ref> == Край на изгнанието == На [[30 юли]] [[1917]] г. в [[Бабадаг]] е учреден [[Централен добруджански народен съвет]] (ЦДНС), с председател д-р [[Иван Огнянов]], секретар [[Антон Бурлаков]], членската маса от 10 хил. души и печатен орган вестник „Добруджа”. На 16 декември 1917 г. в новия театрален салон в Бабадаг е свикан Първият добруджански събор, в чиято работа вземат участие над 400 делегати.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 75 от 17 декември 1917, стр.2]</ref> Съборът се изказва за присъединяването на Северна Добруджа към България и приема резолюция, с която настоява за завръщането на интернираните от румънските власти българи в Молдова. Вследствие на многобройни протести на ЦДНС в Бабадаг, на Върховния управителен комитет на емигрантската Добруджанска организация и на застъпничество на Международния комитет на [[Червения кръст]] в [[Женева]], въпросът за отвлечените е обсъждан на няколко пъти при уреждане на отношенията на Централните сили с Румъния.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 81 от 31 декември 1917, стр.4]</ref> На [[14 декември]] [[1917]] г. са постигнати договорености в Яш, според които румънското правителство се съгласява от януари 1918 г. до август 1918 г. да бъдат освободени и върнати в България оцелелите изгнаници българи и турци. Тази амнистия не засяга близо 15 000 души, използвани за селскостопанска работа и мнозина българи, които успяват да избягат сами в Австро-Унгария или Русия. Отвлечените добруджанци са върнати по родните си места със заповед № 1240 на Германското етапно управление в [[Кюстенджа]] от 21 май 1918 г., което се ангажира да обезпечи изгнаниците-поданици на [[Брест-Литовски мирен договор|Четворния съюз]] с дом, работа и средства за препитание. Административните власти и комендантските управления са инструктирани да съдействат за връщането на изгубената собственост на отвлечените иди за тяхното обезщетяване, в кръга на възможното, включително с помощ от каса за подпомагане на бедните. Наредено е на завръщащите се държавни чиновници от съюзническите националности да се изплати съкратена заплата от 1 април 1916 г,, а на останалите — намалена заплата от първо число на месеца, през който са се завърнали.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 109 от 18 март 1918, стр.3]</ref> == Вижте също == * [[Всеобща декларация за правата на човека]] * [[Научна експедиция в Добруджа]] == Външни препратки == * [http://ebridge.info/bg/statii/dobrudja-v-prevratnostite-na-vremeto-dobrudja-v-godinite-na-pyrvata-svetovna-vojna Добруджа в годините на Първата световна война] == Източници == <references /> {{Национално-регионални въпроси на Балканите}} {{Портал|Политика|България|Румъния}} [[Категория:Отношения между България и Румъния]] [[Категория:История на Добруджа]] 8212pcs6uij5xhj1g91kkt132comele 0 812791 11473252 11473137 2022-07-28T12:57:30Z Molinesia 298595 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942-2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български философ, преподавател по история на философията в СУ "Св.Кл.Охридски" и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийска педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител, през през 1971 г. завършва спец. Философия в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван асистент и научен секретар към катедрата по История на философията, ръководена по това време от проф. Н. Ирибаждаков. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. и ръководи семинарни занятия към курсовете,преподавани от п[[роф. Петър-Емил Митев.]] В помощ на преподаването и студентите тя съставя антология с текстове от Марксовите философски съчинения, която излиза през 1981 г.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии , за които нейните студенти и колеги от онези времена продължават да си спомнят много години по-късно, че :" Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически догми." . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски”|фамилно_име=|първо_име=|дата=31.07.2020 12:31 pm|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 1:48 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на тематични философски четения [[В Учебhttps://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet t/drugi zvena/uchebno nauchni bazi/unb prof cv bonchevно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“|в Учебно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“]] в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните техните организатори и участници, без които "не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с недогматичен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски”|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 12:31 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref>"С нейното активно съдействие през 1983 г. се провежда първото издание на четенията на тема: „Маркс и проблемът за всекидневието“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.bg/books/about/Annuaire_de_l_Université_de_Sofia_Klime.html?id=ykcoAQAAMAAJ&redir_esc=y|заглавие=Google Books|автор=Емилия Минева|фамилно_име=Минева|първо_име=Емилия|дата=2011-08-10|година=1984|труд=Annuaire de l'Université de Sofia „Kliment Ohridski,“ Faculté de philosophie|издател=Софийски университет „Климент Охридски.“ Философски факултет|страници=44 – 57|архив_дата=2011-08-10|достъп_дата=2022-07-27}}</ref> Започнали като недогматичен прочит и обсъждане най-напред на Марксови, а по-късно и на други философски текстове и теми, четенията се развиват като креативна платформа за философски диалог и дискусии и се оказват важен епизод в развитието на съвременната българска университетска мисъл и нейната критично-философска традиция, продължила повече от 35 години. Междувременно Емилия Минева специализира в областта на изследваната от нея проблематика –история на философията от 19 в., в различни чуждестранни университети: Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ (1978), Виенския университет (1983) и университета в Лайпциг (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия на тема „Формиране на Марксовия подход към проблема за човека“.<ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref> Водените от нея по това време лекционни курсове и семинарни занятия, фокусирани предимно върху Марковото философско наследство, впечатляват аудиторията не само с вещината, с която се представя това наследство, но и с интереса към неговите нетрадиционни прочити, подчертаната критичност и ироничност към идеологически догми и толерантно отношение към свободомислието на философското обсъждане. През 1990 г. Емилия Минева е избрана за доцент в катедра „История на философията“ и чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен, като обогатява непрекъснато техния обхват и тематика. Критичното мислене и антидогматичният патос продължават да са водещи, както в нейното преподаване, така и в изследователската ѝ дейност, които вървят ръка за ръка. В периода 1988- 1990 Емилия Минева е ръководител на научно-изследователски проекти към Центъра за интердисциплинарни изследвания на марксизма, а от 1990 г. е участник в изследователските екипи на Център за изследване на идеологиите към [[Филосоhttp://www.phls.uni-sofia.bg/фски факултет на СУ|Философски факултет на СУ]] “Св. Климент Охридски“ под ръководството на проф. Д.ф.н. [[Петър-Емил Митев]]. През следващите години изследователската ѝ дейност минава под знака на различни международни програми, форуми и договори за двустранно сътрудничество в областта на историко- и социално-философските изследвания, които покриват широк спектър от теми и проблеми :"Civil Society in South Eastern Europe. "(1997) „Рецепции на гръцката философска традиция в западноевропейската философия през ХІХ век – /съвм. с доц. д-р Х.Паницидис/ (2000) „Владимир Соловьов и Западноевропейската философска традиция“ (2001), „Рецепциите на марксизма в България“ (The Receptions of Marxism in Bulgaria //Studies in East European Thought 53, 2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Фридрих Ницше като предшественик на 20-ти век“ (2000) [http://unicat.nalis.bg/Record/NBIV.0000037417 „Ницше и изтокът“] (2003) и др. Изследователските резултати и професионалното сътрудничество със специалисти от други страни и сфери на философското познание намира отражение, както в публикационаната, така и в преподавателската дейност на доц. Минева. В периода 2003 – 2007 г. до преподавания от нея до основен курс по Философия на новото време – част втора /ХIХ век/, се нареждат нови, свободноизбираеми дисциплини, които започват да се изучават от студенти в бакалавърска и магистърска степен: История на марксизма – основни направления в марксизма, Марксистката социално-политическа традиция и феминизма, Модерни философски подходи към проблема за човека и др. През 2005 г. доц. Минева става пионер на значимо, непознато по-рано начинание за съвременната университетска философия в България – философската рефлексия на анархизма и опитът за неговото недогматично, историко-философско представяне като теоретичен и исторически опит. Тя съставя, редактира и написва уводна студия към антология „[https://www.goodreads.com/book/show/12609697 Класици на анархизма“], а „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина, която се нарежда сред лекционните ѝ курсове. В заключението на студията към антологията Емилия Минева обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание, на което тя посвещава почти четири десетилетия изследователска и преподавателска дейност: .“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref> Работата по „Класици на анархизма“ бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на доц. Минева, която продължава до 2009 г ., когато тя се пенсионира и оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г., оставяйки след себе си значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти. Последната ѝ книга излиза през 2015. В нея доц. Минева събира и подрежда редактираните текстове на част от своите студии, статии и доклади, оценени от самата нея като най-представителни за интересите и резултатите от изследователската ѝ дейност. Подредени хронологично, в реда на първоначалното им публикуване текстовете са издадени под общото заглавие „[https://bfobiblioteka.files.wordpress.com/2019/01/Емилия-Минева_2015_Историко-философск.pdf Историко-философска мозайка от XIX век“]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&lpg=PA9&dq=Проблеми%20на%20младежта&pg=PA1#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false|заглавие=Google Books|автор=Емилия Минева|фамилно_име=Минева|първо_име=Емилия|дата=Jan 13, 2015|труд=Историко-философска мозайка от XIX век|издател=Projectoria|страници=212|достъп_дата=2022-07-27}}</ref> В съответствие с основния си замисъл книгата представлява ретроспективен поглед и равносметка на академичния опит на Емилия Минева като дългогодишен изследовател и преподавател по история на философията в Софийския университет. Макар че са публикувани за пръв път по различно време и на различни места, текстовете са неизменно свързани с познанието за философските идеи на ХIХ в и тяхното значение за последвалото развитие на философската мисъл и дух. В отговор на трудните въпроси за преследваните през годините цели, оставените по пътя следи и смисъла на постигнатото като полза не само за себе си, но и за другите, Емилия Минева предлага съставената по този начин оригинална „мозайка“ на собственото познание, която обхваща почти двадесетгодишната ѝ изследователска работа върху прецизирането и анализа на различни философски понятия и позиции, контекстуализиращи собствената ѝ авторова гледна точка за тяхната значимост и адекватност. Благодарение на това в книгата намират място десет текста, посветени на най-видните фигури на философията късната модерност и рецепциите на техните идеи от следващите и съвременни поколения – Фр. Енгелс, К.Маркс, В. Дилтай, Вл. Соловьов, Фр. Ницше, А. Шопенхауер. Както в последната си книга, така във всички останали свои текстове, Емилия Минева не изневерява на характерния си стил – ненатрапчиво поднасяне на идеи и концепции, лишен от суетност и налагане на възгледи. В този стил са написани и поредицата нейни статии в различни издания на научната периодика – сп. „Философска мисъл", „Философски алтернативи“ и др., както и съавторските книги, появили се след нейната прецизна съставителска и редакторска дейност. == '''Библиография:''' == '''''Статии в специализирани издания''''' ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11-25) ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К.Маркса'' 1845-1846г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980г.) ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' (Философска мисъл, 9/ 1983, 60-69); ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5-6, 1998,31-38.) '''''Монографични текстове и студии''''' ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58-100). ''Проблемът за човека в трудовете на К.Маркс през 1842-1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987- 1987, 5-69); ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов''. (Уводна студия към: ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто'', ИК ЛИК 1999) ''През "огнения поток".'' (Уводна студия към ''Фр.Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) ''В борба за автентичност на марксизма(''/Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) ''Вилхелм Дилтай - философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В.'' ''Дилтай. Философия на светагледите'', София, 1998) ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999) ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009) Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015). '''''Съставителство и редакция на сборници, антологии и преводна философска литература''''' Митев, Петър-Емил, and Емилия Минева. ''Антология по история на марксистката философия: От възникването на марксизма до ленинския етап'': [Уч. пособие за студенти]. София: Наука и изкуство, 1981. Емилия Минева, and Харалампи Паницидис. ''Енгелс, Фридрих. Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'': [Ново изд.]. София: Партиздат, 1988. Емилия Минева. ''Фридрих Енгелс and Карл Маркс: Писма за историческия материализъм''. София: Партиздат, 1989. [https://www.anarresbooks.org/tag/marx-heterogenni-prochiti/ Маркс: хетерогенни прочити от XX век] Дилтай, Вилхелм 1833-1911., Карл Аврамов Сабитаев, and Емилия Тодорова Минева. Философия на светогледите. София: ЛИК, 1998. Соловьов, Владимир Сергеевич, Димитър Мирчев, and Емилия Минева. Избрани произведения: В 2 т. София: ЛИК, 1999. Минева, Е., Хазе, К., Илинова, Д., & Палиева, Л. (2002). Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок. Минева, Емилия, and Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13-17 дек. 2000. София: Кота, 2001. М[https://www.academia.edu/4389911/Маркс_хетерогенни_прочити_от_ХХ_век инева, Емилия, Станимир Панайотов, and Паула Ангелова. Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век: сборник. София: Анарес, 2012.] [https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/nbkm/1273226980#full Василев, Н.К., Vasilev, N.K., Мирчев, Д.В., Mirčev, D.V., Минева, Е.Т., Mineva, E.T., Чешмеджиев, Д.Д., Češmedžiev, D.D., Иванов, Н.И. and Ivanov, N.I., 2014. ''Род и родова памет''. Пловдив: Студио 18.] '''''Доклади от научни конференции и симпозиуми''''' "Civil Society: Ideas and Implementation''". In: Resurrecting the Phoenix Proceedings from the Conference on Civil Society in South Eastern Europe: Ethical and Philosophical Perspectives''. April 25-27, 1997) Mineva, Emilia. "Vladimir Solov'ëv's approach to the problem of the meaning of life." ''Vladimir Solov'ëv-reconciler and polemicist'' (2000): 223-232. Mineva, E. On the Reception of Marxism in Bulgaria. Studies in East European Thought 53, 61–74 (2001). <nowiki>https://doi.org/10.1023/A:1011210628290</nowiki> “[https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=Mineva,+Emilia,+“Kierkegaard+und+Marx.+Thesen,”+in+Søren+Kierkegaard.+Philosoph,+Schriftsteller,+Theologe.+Vorträge+des+bulgarisch-dänischen+Seminars,&source=bl&ots=4Vjr6iz3I1&sig=ACfU3U1COKONEd7oaF_9NP98RuHfBK16FQ&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjH-Nm16Jj5AhW9VvEDHXT1BAgQ6AF6BAgFEAM#v=onepage&q=Mineva%2C%20Emilia%2C%20“Kierkegaard%20und%20Marx.%20Thesen%2C”%20in%20Søren%20Kierkegaard.%20Philosoph%2C%20Schriftsteller%2C%20Theologe.%20Vorträge%20des%20bulgarisch-dänischen%20Seminars%2C&f=false Kierkegaard und Marx". Thesen in Søren Kierkegaard. Philosoph, Schriftsteller, Theologe. Vorträge des bulgarisch-dänischen Seminars Sofia, 1992.] Mineva, E. (2000). Vladimir Solov'ëv's approach to the problem of the meaning of life. Vladimir Solov'ëv-reconciler and polemicist"(van den Bercken, William Peter, et al., eds. ''Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998''. Vol. 2. Peeters Publishers, 2000. 223-232.) ''Свръхчовек и/или Богочовечество. Фр.Ницше и Вл.Соловьов след сто години'''.''''' (''Ницше и Изтокът,'' Дилок, 2002) Mineva, Emilia, and Regina Raycheva. "On the reception of marxism in bulgaria." ''Studies in East European Thought'' (2001): 61-74. == Бележки == <references /> == '''Източници''' == [https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA488&lpg=PA488&dq=assoc.+prof+emilia+mineva&source=bl&ots=xdTMiWDQux&sig=ACfU3U2aIpCAlyz_Sbodm4CLIlNZXESSXg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjyzYjrkJv5AhUeX_EDHc9zATsQ6AF6BAgfEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist ; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998] [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956-2006: A Bibliography] [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ РЕГИСТЪР на придобилите научното звание „доцент” по философия в България] [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] [https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка] [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69?fbclid=IwAR2XzthzgznDi51QD1HPPnQDPDOcGZbz-UGnOG28tRac9AFJUYihwdct6WY In memoriam] [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите] [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Бакунин, Михаил. Държавност и анархия] [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Соловьов, Владимир. Оправдание на доброто. Философия на нравствеността /Т.1] [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.] == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век - сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към "М.Бакунин:Държавност и анархия"] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] f41sycehttj4qm8axwt2n81yecexxao 11473276 11473252 2022-07-28T13:17:37Z Molinesia 298595 Съкратени части от статията, съдържащи незначителни детайли wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942-2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български философ, преподавател по история на философията в СУ "Св.Кл.Охридски" и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийска педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител. През 1971 г. завършва спец. Философия в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван асистент и научен секретар към катедрата по История на философията.Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете,преподавани от п[[роф. Петър-Емил Митев.]]В помощ на преподаването и студентите тя съставя антология с текстове от Марксовите философски съчинения, която излиза през 1981 г.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги от онези времена продължават да си спомнят много години по-късно:" Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически догми." . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски”|фамилно_име=|първо_име=|дата=31.07.2020 12:31 pm|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 1:48 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на тематични философски четения [[В Учебhttps://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet t/drugi zvena/uchebno nauchni bazi/unb prof cv bonchevно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“|в Учебно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“]] в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните техните организатори и участници, без които "не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с недогматичен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски”|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 12:31 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> Емилия Минева специализира в областта на изследваната от нея проблематика –история на философията от 19 в., в различни чуждестранни университети: Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ (1978), Виенския университет (1983) и университета в Лайпциг (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия <ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>, а през 1990 г. е избрана за доцент в катедра „История на философията“ на ФФ при СУ, където чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен и участва като изследовател и специалист в международни програми, форуми и договори за двустранно сътрудничество, които покриват широк спектър от теми и проблеми :"Civil Society in South Eastern Europe. "(1997) „Рецепции на гръцката философска традиция в западноевропейската философия през ХІХ век – /съвм. с доц. д-р Х.Паницидис/ (2000) „Владимир Соловьов и Западноевропейската философска традиция“ (2001), „Рецепциите на марксизма в България“ (The Receptions of Marxism in Bulgaria //Studies in East European Thought 53, 2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Фридрих Ницше като предшественик на 20-ти век“ (2000) [http://unicat.nalis.bg/Record/NBIV.0000037417 „Ницше и изтокът“] (2003) и др. През 2005 г. доц. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антология „[https://www.goodreads.com/book/show/12609697 Класици на анархизма“], а „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина, която се нарежда сред лекционните ѝ курсове. В заключението на студията към антологията Емилия Минева обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание, на което тя посвещава почти четири десетилетия изследователска и преподавателска дейност: .“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref> Работата по „Класици на анархизма“ бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на доц. Минева, която продължава до 2009 г ., когато тя се пенсионира и оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г., оставяйки след себе си значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти. == '''Библиография:''' == '''''Статии в специализирани издания''''' ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11-25) ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К.Маркса'' 1845-1846г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980г.) ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' (Философска мисъл, 9/ 1983, 60-69); ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5-6, 1998,31-38.) '''''Монографични текстове и студии''''' ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58-100). ''Проблемът за човека в трудовете на К.Маркс през 1842-1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987- 1987, 5-69); ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов''. (Уводна студия към: ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто'', ИК ЛИК 1999) ''През "огнения поток".'' (Уводна студия към ''Фр.Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) ''В борба за автентичност на марксизма(''/Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) ''Вилхелм Дилтай - философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В.'' ''Дилтай. Философия на светагледите'', София, 1998) ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999) ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009) Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015). '''''Съставителство и редакция на сборници, антологии и преводна философска литература''''' Митев, Петър-Емил, and Емилия Минева. ''Антология по история на марксистката философия: От възникването на марксизма до ленинския етап'': [Уч. пособие за студенти]. София: Наука и изкуство, 1981. Емилия Минева, and Харалампи Паницидис. ''Енгелс, Фридрих. Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'': [Ново изд.]. София: Партиздат, 1988. Емилия Минева. ''Фридрих Енгелс and Карл Маркс: Писма за историческия материализъм''. София: Партиздат, 1989. [https://www.anarresbooks.org/tag/marx-heterogenni-prochiti/ Маркс: хетерогенни прочити от XX век] Дилтай, Вилхелм 1833-1911., Карл Аврамов Сабитаев, and Емилия Тодорова Минева. Философия на светогледите. София: ЛИК, 1998. Соловьов, Владимир Сергеевич, Димитър Мирчев, and Емилия Минева. Избрани произведения: В 2 т. София: ЛИК, 1999. Минева, Е., Хазе, К., Илинова, Д., & Палиева, Л. (2002). Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок. Минева, Емилия, and Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13-17 дек. 2000. София: Кота, 2001. М[https://www.academia.edu/4389911/Маркс_хетерогенни_прочити_от_ХХ_век инева, Емилия, Станимир Панайотов, and Паула Ангелова. Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век: сборник. София: Анарес, 2012.] [https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/nbkm/1273226980#full Василев, Н.К., Vasilev, N.K., Мирчев, Д.В., Mirčev, D.V., Минева, Е.Т., Mineva, E.T., Чешмеджиев, Д.Д., Češmedžiev, D.D., Иванов, Н.И. and Ivanov, N.I., 2014. ''Род и родова памет''. Пловдив: Студио 18.] '''''Доклади от научни конференции и симпозиуми''''' "Civil Society: Ideas and Implementation''". In: Resurrecting the Phoenix Proceedings from the Conference on Civil Society in South Eastern Europe: Ethical and Philosophical Perspectives''. April 25-27, 1997) Mineva, Emilia. "Vladimir Solov'ëv's approach to the problem of the meaning of life." ''Vladimir Solov'ëv-reconciler and polemicist'' (2000): 223-232. Mineva, E. On the Reception of Marxism in Bulgaria. Studies in East European Thought 53, 61–74 (2001). <nowiki>https://doi.org/10.1023/A:1011210628290</nowiki> “[https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=Mineva,+Emilia,+“Kierkegaard+und+Marx.+Thesen,”+in+Søren+Kierkegaard.+Philosoph,+Schriftsteller,+Theologe.+Vorträge+des+bulgarisch-dänischen+Seminars,&source=bl&ots=4Vjr6iz3I1&sig=ACfU3U1COKONEd7oaF_9NP98RuHfBK16FQ&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjH-Nm16Jj5AhW9VvEDHXT1BAgQ6AF6BAgFEAM#v=onepage&q=Mineva%2C%20Emilia%2C%20“Kierkegaard%20und%20Marx.%20Thesen%2C”%20in%20Søren%20Kierkegaard.%20Philosoph%2C%20Schriftsteller%2C%20Theologe.%20Vorträge%20des%20bulgarisch-dänischen%20Seminars%2C&f=false Kierkegaard und Marx". Thesen in Søren Kierkegaard. Philosoph, Schriftsteller, Theologe. Vorträge des bulgarisch-dänischen Seminars Sofia, 1992.] Mineva, E. (2000). Vladimir Solov'ëv's approach to the problem of the meaning of life. Vladimir Solov'ëv-reconciler and polemicist"(van den Bercken, William Peter, et al., eds. ''Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998''. Vol. 2. Peeters Publishers, 2000. 223-232.) ''Свръхчовек и/или Богочовечество. Фр.Ницше и Вл.Соловьов след сто години'''.''''' (''Ницше и Изтокът,'' Дилок, 2002) Mineva, Emilia, and Regina Raycheva. "On the reception of marxism in bulgaria." ''Studies in East European Thought'' (2001): 61-74. == Бележки == <references /> == '''Източници''' == [https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA488&lpg=PA488&dq=assoc.+prof+emilia+mineva&source=bl&ots=xdTMiWDQux&sig=ACfU3U2aIpCAlyz_Sbodm4CLIlNZXESSXg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjyzYjrkJv5AhUeX_EDHc9zATsQ6AF6BAgfEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist ; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998] [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956-2006: A Bibliography] [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ РЕГИСТЪР на придобилите научното звание „доцент” по философия в България] [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] [https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка] [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69?fbclid=IwAR2XzthzgznDi51QD1HPPnQDPDOcGZbz-UGnOG28tRac9AFJUYihwdct6WY In memoriam] [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите] [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Бакунин, Михаил. Държавност и анархия] [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Соловьов, Владимир. Оправдание на доброто. Философия на нравствеността /Т.1] [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.] == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век - сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към "М.Бакунин:Държавност и анархия"] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 7wcgqqhujfekjcoeaztw4t72pv10x66 11473294 11473276 2022-07-28T13:32:08Z Molinesia 298595 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942-2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български философ, преподавател по история на философията в СУ "Св.Кл.Охридски" и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийска педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител. През 1971 г. завършва спец. Философия в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван асистент и научен секретар към катедрата по История на философията.Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете,преподавани от п[[роф. Петър-Емил Митев.]]В помощ на преподаването и студентите тя съставя антология с текстове от Марксовите философски съчинения, която излиза през 1981 г.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги от онези времена продължават да си спомнят много години по-късно:" Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически догми." . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски”|фамилно_име=|първо_име=|дата=31.07.2020 12:31 pm|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 1:48 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на тематични философски четения [[В Учебhttps://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet t/drugi zvena/uchebno nauchni bazi/unb prof cv bonchevно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“|в Учебно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“]] в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните техните организатори и участници, без които "не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с недогматичен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски”|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 12:31 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> Емилия Минева специализира в областта на изследваната от нея проблематика –история на философията от 19 в., в различни чуждестранни университети: Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ (1978), Виенския университет (1983) и университета в Лайпциг (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия <ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>, а през 1990 г. е избрана за доцент в катедра „История на философията“ на ФФ при СУ, където чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен и участва като изследовател и специалист в международни програми, форуми и договори за двустранно сътрудничество, които покриват широк спектър от теми и проблеми :"Civil Society in South Eastern Europe. "(1997) „Рецепции на гръцката философска традиция в западноевропейската философия през ХІХ век – /съвм. с доц. д-р Х.Паницидис/ (2000) „Владимир Соловьов и Западноевропейската философска традиция“ (2001)[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000032786], „Рецепциите на марксизма в България“ (The Receptions of Marxism in Bulgaria //Studies in East European Thought 53, 2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Фридрих Ницше като предшественик на 20-ти век“ (2000) [http://unicat.nalis.bg/Record/NBIV.0000037417 „Ницше и изтокът“] (2003) и др. През 2005 г. доц. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антология „[https://www.goodreads.com/book/show/12609697 Класици на анархизма“], а „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина, която се нарежда сред лекционните ѝ курсове. В заключението на студията към антологията Емилия Минева обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание, на което тя посвещава почти четири десетилетия изследователска и преподавателска дейност: .“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref> Работата по „Класици на анархизма“ бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на доц. Минева, която продължава до 2009 г ., когато тя се пенсионира и оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г., оставяйки след себе си значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти. == '''Библиография:''' == '''''Статии в специализирани издания''''' ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11-25) ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К.Маркса'' 1845-1846г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980г.) ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' (Философска мисъл, 9/ 1983, 60-69); ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5-6, 1998,31-38.) '''''Монографични текстове и студии''''' ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58-100). ''Проблемът за човека в трудовете на К.Маркс през 1842-1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987- 1987, 5-69); ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов''. (Уводна студия към: ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто'', ИК ЛИК 1999) ''През "огнения поток".'' (Уводна студия към ''Фр.Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) ''В борба за автентичност на марксизма(''/Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) ''Вилхелм Дилтай - философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В.'' ''Дилтай. Философия на светагледите'', София, 1998) ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999) ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009) Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015). '''''Съставителство и редакция на сборници, антологии и преводна философска литература''''' Митев, Петър-Емил, and Емилия Минева. ''Антология по история на марксистката философия: От възникването на марксизма до ленинския етап'': [Уч. пособие за студенти]. София: Наука и изкуство, 1981. Емилия Минева, and Харалампи Паницидис. ''Енгелс, Фридрих. Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'': [Ново изд.]. София: Партиздат, 1988. Емилия Минева. ''Фридрих Енгелс and Карл Маркс: Писма за историческия материализъм''. София: Партиздат, 1989. [https://www.anarresbooks.org/tag/marx-heterogenni-prochiti/ Маркс: хетерогенни прочити от XX век] Дилтай, Вилхелм 1833-1911., Карл Аврамов Сабитаев, and Емилия Тодорова Минева. Философия на светогледите. София: ЛИК, 1998. Соловьов, Владимир Сергеевич, Димитър Мирчев, and Емилия Минева. Избрани произведения: В 2 т. София: ЛИК, 1999. Минева, Е., Хазе, К., Илинова, Д., & Палиева, Л. (2002). Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок. Минева, Емилия, and Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13-17 дек. 2000. София: Кота, 2001. М[https://www.academia.edu/4389911/Маркс_хетерогенни_прочити_от_ХХ_век инева, Емилия, Станимир Панайотов, and Паула Ангелова. Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век: сборник. София: Анарес, 2012.] [https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/nbkm/1273226980#full Василев, Н.К., Vasilev, N.K., Мирчев, Д.В., Mirčev, D.V., Минева, Е.Т., Mineva, E.T., Чешмеджиев, Д.Д., Češmedžiev, D.D., Иванов, Н.И. and Ivanov, N.I., 2014. ''Род и родова памет''. Пловдив: Студио 18.] '''''Доклади от научни конференции и симпозиуми''''' "Civil Society: Ideas and Implementation''". In: Resurrecting the Phoenix Proceedings from the Conference on Civil Society in South Eastern Europe: Ethical and Philosophical Perspectives''. April 25-27, 1997) Mineva, Emilia. "Vladimir Solov'ëv's approach to the problem of the meaning of life." ''Vladimir Solov'ëv-reconciler and polemicist'' (2000): 223-232. Mineva, E. On the Reception of Marxism in Bulgaria. Studies in East European Thought 53, 61–74 (2001). <nowiki>https://doi.org/10.1023/A:1011210628290</nowiki> “[https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=Mineva,+Emilia,+“Kierkegaard+und+Marx.+Thesen,”+in+Søren+Kierkegaard.+Philosoph,+Schriftsteller,+Theologe.+Vorträge+des+bulgarisch-dänischen+Seminars,&source=bl&ots=4Vjr6iz3I1&sig=ACfU3U1COKONEd7oaF_9NP98RuHfBK16FQ&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjH-Nm16Jj5AhW9VvEDHXT1BAgQ6AF6BAgFEAM#v=onepage&q=Mineva%2C%20Emilia%2C%20“Kierkegaard%20und%20Marx.%20Thesen%2C”%20in%20Søren%20Kierkegaard.%20Philosoph%2C%20Schriftsteller%2C%20Theologe.%20Vorträge%20des%20bulgarisch-dänischen%20Seminars%2C&f=false Kierkegaard und Marx". Thesen in Søren Kierkegaard. Philosoph, Schriftsteller, Theologe. Vorträge des bulgarisch-dänischen Seminars Sofia, 1992.] Mineva, E. (2000). Vladimir Solov'ëv's approach to the problem of the meaning of life. Vladimir Solov'ëv-reconciler and polemicist"(van den Bercken, William Peter, et al., eds. ''Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998''. Vol. 2. Peeters Publishers, 2000. 223-232.) ''Свръхчовек и/или Богочовечество. Фр.Ницше и Вл.Соловьов след сто години'''.''''' (''Ницше и Изтокът,'' Дилок, 2002) Mineva, Emilia, and Regina Raycheva. "On the reception of marxism in bulgaria." ''Studies in East European Thought'' (2001): 61-74. == Бележки == <references /> == '''Източници''' == [https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA488&lpg=PA488&dq=assoc.+prof+emilia+mineva&source=bl&ots=xdTMiWDQux&sig=ACfU3U2aIpCAlyz_Sbodm4CLIlNZXESSXg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjyzYjrkJv5AhUeX_EDHc9zATsQ6AF6BAgfEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist ; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998] [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956-2006: A Bibliography] [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ РЕГИСТЪР на придобилите научното звание „доцент” по философия в България] [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] [https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка] [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69?fbclid=IwAR2XzthzgznDi51QD1HPPnQDPDOcGZbz-UGnOG28tRac9AFJUYihwdct6WY In memoriam] [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите] [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Бакунин, Михаил. Държавност и анархия] [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Соловьов, Владимир. Оправдание на доброто. Философия на нравствеността /Т.1] [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.] == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век - сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към "М.Бакунин:Държавност и анархия"] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 87px0cml5p9y9wrk9xk91td202ezkwo 11473313 11473294 2022-07-28T13:45:02Z Molinesia 298595 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942-2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български философ, преподавател по история на философията в СУ "Св.Кл.Охридски" и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийска педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител. През 1971 г. завършва спец. Философия в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван асистент и научен секретар към катедрата по История на философията.Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете,преподавани от п[[роф. Петър-Емил Митев.]]В помощ на преподаването и студентите тя съставя антология с текстове от Марксовите философски съчинения, която излиза през 1981 г.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги от онези времена продължават да си спомнят много години по-късно:" Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически догми." . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски”|фамилно_име=|първо_име=|дата=31.07.2020 12:31 pm|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 1:48 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на тематични философски четения [[В Учебhttps://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet t/drugi zvena/uchebno nauchni bazi/unb prof cv bonchevно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“|в Учебно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“]] в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните техните организатори и участници, без които "не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с недогматичен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски”|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 12:31 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> Емилия Минева специализира в областта на изследваната от нея проблематика –история на философията от 19 в., в различни чуждестранни университети: Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ (1978), Виенския университет (1983) и университета в Лайпциг (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия <ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>, а през 1990 г. е избрана за доцент в катедра „История на философията“ на ФФ при СУ, където чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен и участва като изследовател и специалист в международни програми, форуми и договори за двустранно сътрудничество, които покриват широк спектър от теми и проблеми :" „Владимир Соловьов и Западноевропейската философска традиция“ (2001)[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000032786], „The Reception of European Philosophy in Modern Bulgaria“ ( 2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Фридрих Ницше като предшественик на 20-ти век“ (2000) [http://unicat.nalis.bg/Record/NBIV.0000037417 „Ницше и изтокът“] (2003) и др. През 2005 г. доц. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антология „[https://www.goodreads.com/book/show/12609697 Класици на анархизма“], а „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина, която се нарежда сред лекционните ѝ курсове. В заключението на студията към антологията Емилия Минева обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание, на което тя посвещава почти четири десетилетия изследователска и преподавателска дейност: .“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref> Работата по „Класици на анархизма“ бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на доц. Минева, която продължава до 2009 г ., когато тя се пенсионира и оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г., оставяйки след себе си значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти. == '''Библиография:''' == '''''Статии в специализирани издания''''' ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11-25) ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К.Маркса'' 1845-1846г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980г.) ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' (Философска мисъл, 9/ 1983, 60-69); ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5-6, 1998,31-38.) '''''Монографични текстове и студии''''' ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58-100). ''Проблемът за човека в трудовете на К.Маркс през 1842-1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987- 1987, 5-69); ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов''. (Уводна студия към: ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто'', ИК ЛИК 1999) ''През "огнения поток".'' (Уводна студия към ''Фр.Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) ''В борба за автентичност на марксизма(''/Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) ''Вилхелм Дилтай - философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В.'' ''Дилтай. Философия на светагледите'', София, 1998) ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999) ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009) Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015). '''''Съставителство и редакция на сборници, антологии и преводна философска литература''''' Митев, Петър-Емил, and Емилия Минева. ''Антология по история на марксистката философия: От възникването на марксизма до ленинския етап'': [Уч. пособие за студенти]. София: Наука и изкуство, 1981. Емилия Минева, and Харалампи Паницидис. ''Енгелс, Фридрих. Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'': [Ново изд.]. София: Партиздат, 1988. Емилия Минева. ''Фридрих Енгелс and Карл Маркс: Писма за историческия материализъм''. София: Партиздат, 1989. [https://www.anarresbooks.org/tag/marx-heterogenni-prochiti/ Маркс: хетерогенни прочити от XX век] Дилтай, Вилхелм 1833-1911., Карл Аврамов Сабитаев, and Емилия Тодорова Минева. Философия на светогледите. София: ЛИК, 1998. Соловьов, Владимир Сергеевич, Димитър Мирчев, and Емилия Минева. Избрани произведения: В 2 т. София: ЛИК, 1999. Минева, Е., Хазе, К., Илинова, Д., & Палиева, Л. (2002). Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок. Минева, Емилия, and Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13-17 дек. 2000. София: Кота, 2001. М[https://www.academia.edu/4389911/Маркс_хетерогенни_прочити_от_ХХ_век инева, Емилия, Станимир Панайотов, and Паула Ангелова. Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век: сборник. София: Анарес, 2012.] [https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/nbkm/1273226980#full Василев, Н.К., Vasilev, N.K., Мирчев, Д.В., Mirčev, D.V., Минева, Е.Т., Mineva, E.T., Чешмеджиев, Д.Д., Češmedžiev, D.D., Иванов, Н.И. and Ivanov, N.I., 2014. ''Род и родова памет''. Пловдив: Студио 18.] '''''Доклади от научни конференции и симпозиуми''''' "Civil Society: Ideas and Implementation''". In: Resurrecting the Phoenix Proceedings from the Conference on Civil Society in South Eastern Europe: Ethical and Philosophical Perspectives''. April 25-27, 1997) Mineva, Emilia. "Vladimir Solov'ëv's approach to the problem of the meaning of life." ''Vladimir Solov'ëv-reconciler and polemicist'' (2000): 223-232. Mineva, E. On the Reception of Marxism in Bulgaria. Studies in East European Thought 53, 61–74 (2001). <nowiki>https://doi.org/10.1023/A:1011210628290</nowiki> “[https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=Mineva,+Emilia,+“Kierkegaard+und+Marx.+Thesen,”+in+Søren+Kierkegaard.+Philosoph,+Schriftsteller,+Theologe.+Vorträge+des+bulgarisch-dänischen+Seminars,&source=bl&ots=4Vjr6iz3I1&sig=ACfU3U1COKONEd7oaF_9NP98RuHfBK16FQ&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjH-Nm16Jj5AhW9VvEDHXT1BAgQ6AF6BAgFEAM#v=onepage&q=Mineva%2C%20Emilia%2C%20“Kierkegaard%20und%20Marx.%20Thesen%2C”%20in%20Søren%20Kierkegaard.%20Philosoph%2C%20Schriftsteller%2C%20Theologe.%20Vorträge%20des%20bulgarisch-dänischen%20Seminars%2C&f=false Kierkegaard und Marx". Thesen in Søren Kierkegaard. Philosoph, Schriftsteller, Theologe. Vorträge des bulgarisch-dänischen Seminars Sofia, 1992.] Mineva, E. (2000). Vladimir Solov'ëv's approach to the problem of the meaning of life. Vladimir Solov'ëv-reconciler and polemicist"(van den Bercken, William Peter, et al., eds. ''Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998''. Vol. 2. Peeters Publishers, 2000. 223-232.) ''Свръхчовек и/или Богочовечество. Фр.Ницше и Вл.Соловьов след сто години'''.''''' (''Ницше и Изтокът,'' Дилок, 2002) Mineva, Emilia, and Regina Raycheva. "On the reception of marxism in bulgaria." ''Studies in East European Thought'' (2001): 61-74. == Бележки == <references /> == '''Източници''' == [https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA488&lpg=PA488&dq=assoc.+prof+emilia+mineva&source=bl&ots=xdTMiWDQux&sig=ACfU3U2aIpCAlyz_Sbodm4CLIlNZXESSXg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjyzYjrkJv5AhUeX_EDHc9zATsQ6AF6BAgfEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist ; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998] [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956-2006: A Bibliography] [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ РЕГИСТЪР на придобилите научното звание „доцент” по философия в България] [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] [https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка] [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69?fbclid=IwAR2XzthzgznDi51QD1HPPnQDPDOcGZbz-UGnOG28tRac9AFJUYihwdct6WY In memoriam] [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите] [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Бакунин, Михаил. Държавност и анархия] [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Соловьов, Владимир. Оправдание на доброто. Философия на нравствеността /Т.1] [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.] == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век - сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към "М.Бакунин:Държавност и анархия"] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] sd40zet1c7u45jeypeglavtroj2kcc9 11473351 11473313 2022-07-28T14:30:02Z Rumensz 125859 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български философ, преподавател по история на философията в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийска педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител. През 1971 г. завършва спец. Философия в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван асистент и научен секретар към катедрата по История на философията. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от проф. [[Петър-Емил Митев.]]В помощ на преподаването и студентите тя съставя антология с текстове от Марксовите философски съчинения, която излиза през 1981 г.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги от онези времена продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически догми.“ . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|фамилно_име=|първо_име=|дата=31.07.2020 12:31 pm|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 1:48 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на тематични философски четения [[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet t/drugi zvena/uchebno nauchni bazi/unb prof cv bonchev В Учебно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“|в Учебно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“]] в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните техните организатори и участници, без които "не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с недогматичен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 12:31 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> Емилия Минева специализира в областта на изследваната от нея проблематика –история на философията от 19 в., в различни чуждестранни университети: Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ (1978), Виенския университет (1983) и университета в Лайпциг (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия <ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>, а през 1990 г. е избрана за доцент в катедра „История на философията“ на ФФ при СУ, където чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен и участва като изследовател и специалист в международни програми, форуми и договори за двустранно сътрудничество, които покриват широк спектър от теми и проблеми :" „Владимир Соловьов и Западноевропейската философска традиция“ (2001)[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000032786], „The Reception of European Philosophy in Modern Bulgaria“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Фридрих Ницше като предшественик на 20-ти век“ (2000) [http://unicat.nalis.bg/Record/NBIV.0000037417 „Ницше и изтокът“] (2003) и др. През 2005 г. доц. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антология „[https://www.goodreads.com/book/show/12609697 Класици на анархизма“], а „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина, която се нарежда сред лекционните ѝ курсове. В заключението на студията към антологията Емилия Минева обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание, на което тя посвещава почти четири десетилетия изследователска и преподавателска дейност: .“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref> Работата по „Класици на анархизма“ бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на доц. Минева, която продължава до 2009 г ., когато тя се пенсионира и оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г., оставяйки след себе си значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти. == Библиография == === Статии в специализирани издания === ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11 – 25) ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К.Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' (Философска мисъл, 9/ 1983, 60 – 69); ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998,31 – 38.) === Монографични текстове и студии === * ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * ''Проблемът за човека в трудовете на К.Маркс през 1842 – 1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987 – 1987, 5 – 69); * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов''. (Уводна студия към: ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто'', ИК ЛИК 1999) * ''През „огнения поток“.'' (Уводна студия към ''Фр.Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) * ''В борба за автентичност на марксизма(''/Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) * ''Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В.'' ''Дилтай. Философия на светогледите'', София, 1998) * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999) * ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009) * Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015). <!-- тези са излишни --> <!-- '''''Съставителство и редакция на сборници, антологии и преводна философска литература''''' Митев, Петър-Емил, and Емилия Минева. ''Антология по история на марксистката философия: От възникването на марксизма до ленинския етап'': [Уч. пособие за студенти]. София: Наука и изкуство, 1981. Емилия Минева, and Харалампи Паницидис. ''Енгелс, Фридрих. Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'': [Ново изд.]. София: Партиздат, 1988. Емилия Минева. ''Фридрих Енгелс and Карл Маркс: Писма за историческия материализъм''. София: Партиздат, 1989. [https://www.anarresbooks.org/tag/marx-heterogenni-prochiti/ Маркс: хетерогенни прочити от XX век] Дилтай, Вилхелм 1833 – 1911., Карл Аврамов Сабитаев, and Емилия Тодорова Минева. Философия на светогледите. София: ЛИК, 1998. Соловьов, Владимир Сергеевич, Димитър Мирчев, and Емилия Минева. Избрани произведения: В 2 т. София: ЛИК, 1999. Минева, Е., Хазе, К., Илинова, Д., & Палиева, Л. (2002). Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок. Минева, Емилия, and Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13 – 17 дек. 2000. София: Кота, 2001. М[https://www.academia.edu/4389911/Маркс_хетерогенни_прочити_от_ХХ_век инева, Емилия, Станимир Панайотов, and Паула Ангелова. Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век: сборник. София: Анарес, 2012.] [https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/nbkm/1273226980#full Василев, Н.К., Vasilev, N.K., Мирчев, Д.В., Mirčev, D.V., Минева, Е.Т., Mineva, E.T., Чешмеджиев, Д.Д., Češmedžiev, D.D., Иванов, Н.И. and Ivanov, N.I., 2014. ''Род и родова памет''. Пловдив: Студио 18.] --> <!-- '''''Доклади от научни конференции и симпозиуми''''' „Civil Society: Ideas and Implementation''“. In: Resurrecting the Phoenix Proceedings from the Conference on Civil Society in South Eastern Europe: Ethical and Philosophical Perspectives''. April 25 – 27, 1997) Mineva, Emilia. „Vladimir Solov'ëv's approach to the problem of the meaning of life.“ ''Vladimir Solov'ëv-reconciler and polemicist'' (2000): 223 – 232. Mineva, E. On the Reception of Marxism in Bulgaria. Studies in East European Thought 53, 61 – 74 (2001). <nowiki>https://doi.org/10.1023/A:1011210628290</nowiki> “[https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=Mineva,+Emilia,+“Kierkegaard+und+Marx.+Thesen,”+in+Søren+Kierkegaard.+Philosoph,+Schriftsteller,+Theologe.+Vorträge+des+bulgarisch-dänischen+Seminars,&source=bl&ots=4Vjr6iz3I1&sig=ACfU3U1COKONEd7oaF_9NP98RuHfBK16FQ&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjH-Nm16Jj5AhW9VvEDHXT1BAgQ6AF6BAgFEAM#v=onepage&q=Mineva%2C%20Emilia%2C%20“Kierkegaard%20und%20Marx.%20Thesen%2C”%20in%20Søren%20Kierkegaard.%20Philosoph%2C%20Schriftsteller%2C%20Theologe.%20Vorträge%20des%20bulgarisch-dänischen%20Seminars%2C&f=false Kierkegaard und Marx". Thesen in Søren Kierkegaard. Philosoph, Schriftsteller, Theologe. Vorträge des bulgarisch-dänischen Seminars Sofia, 1992.] Mineva, E. (2000). Vladimir Solov'ëv's approach to the problem of the meaning of life. Vladimir Solov'ëv-reconciler and polemicist"(van den Bercken, William Peter, et al., eds. ''Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998''. Vol. 2. Peeters Publishers, 2000. 223 – 232.) ''Свръхчовек и/или Богочовечество. Фр.Ницше и Вл.Соловьов след сто години'''.''''' (''Ницше и Изтокът,'' Дилок, 2002) Mineva, Emilia, and Regina Raycheva. „On the reception of marxism in bulgaria.“ ''Studies in East European Thought'' (2001): 61 – 74. --> == Бележки == == Източници == <references /> {{обработка|прилагане на източниците според текста}} * [https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA488&lpg=PA488&dq=assoc.+prof+emilia+mineva&source=bl&ots=xdTMiWDQux&sig=ACfU3U2aIpCAlyz_Sbodm4CLIlNZXESSXg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjyzYjrkJv5AhUeX_EDHc9zATsQ6AF6BAgfEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist ; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998] * [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956 – 2006: A Bibliography] * [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ РЕГИСТЪР на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България] * [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] * [https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка] * [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] * [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69?fbclid=IwAR2XzthzgznDi51QD1HPPnQDPDOcGZbz-UGnOG28tRac9AFJUYihwdct6WY In memoriam] * [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] * [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Бакунин, Михаил. Държавност и анархия] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Соловьов, Владимир. Оправдание на доброто. Философия на нравствеността /Т.1] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.] == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век – сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към „М.Бакунин:Държавност и анархия“] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] hlh5d8ofr4hawcmsvk0fu4a6zjakiax 11473353 11473351 2022-07-28T14:32:02Z Rumensz 125859 /* Статии в специализирани издания */ wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български философ, преподавател по история на философията в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийска педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител. През 1971 г. завършва спец. Философия в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван асистент и научен секретар към катедрата по История на философията. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от проф. [[Петър-Емил Митев.]]В помощ на преподаването и студентите тя съставя антология с текстове от Марксовите философски съчинения, която излиза през 1981 г.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги от онези времена продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически догми.“ . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|фамилно_име=|първо_име=|дата=31.07.2020 12:31 pm|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 1:48 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на тематични философски четения [[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet t/drugi zvena/uchebno nauchni bazi/unb prof cv bonchev В Учебно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“|в Учебно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“]] в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните техните организатори и участници, без които "не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с недогматичен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 12:31 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> Емилия Минева специализира в областта на изследваната от нея проблематика –история на философията от 19 в., в различни чуждестранни университети: Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ (1978), Виенския университет (1983) и университета в Лайпциг (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия <ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>, а през 1990 г. е избрана за доцент в катедра „История на философията“ на ФФ при СУ, където чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен и участва като изследовател и специалист в международни програми, форуми и договори за двустранно сътрудничество, които покриват широк спектър от теми и проблеми :" „Владимир Соловьов и Западноевропейската философска традиция“ (2001)[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000032786], „The Reception of European Philosophy in Modern Bulgaria“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Фридрих Ницше като предшественик на 20-ти век“ (2000) [http://unicat.nalis.bg/Record/NBIV.0000037417 „Ницше и изтокът“] (2003) и др. През 2005 г. доц. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антология „[https://www.goodreads.com/book/show/12609697 Класици на анархизма“], а „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина, която се нарежда сред лекционните ѝ курсове. В заключението на студията към антологията Емилия Минева обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание, на което тя посвещава почти четири десетилетия изследователска и преподавателска дейност: .“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref> Работата по „Класици на анархизма“ бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на доц. Минева, която продължава до 2009 г ., когато тя се пенсионира и оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г., оставяйки след себе си значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти. == Библиография == === Статии в специализирани издания === * ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11 – 25) * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К.Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' (Философска мисъл, 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998,31 – 38.) === Монографични текстове и студии === * ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * ''Проблемът за човека в трудовете на К.Маркс през 1842 – 1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987 – 1987, 5 – 69); * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов''. (Уводна студия към: ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто'', ИК ЛИК 1999) * ''През „огнения поток“.'' (Уводна студия към ''Фр.Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) * ''В борба за автентичност на марксизма(''/Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) * ''Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В.'' ''Дилтай. Философия на светогледите'', София, 1998) * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999) * ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009) * Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015). <!-- тези са излишни --> <!-- '''''Съставителство и редакция на сборници, антологии и преводна философска литература''''' Митев, Петър-Емил, and Емилия Минева. ''Антология по история на марксистката философия: От възникването на марксизма до ленинския етап'': [Уч. пособие за студенти]. София: Наука и изкуство, 1981. Емилия Минева, and Харалампи Паницидис. ''Енгелс, Фридрих. Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'': [Ново изд.]. София: Партиздат, 1988. Емилия Минева. ''Фридрих Енгелс and Карл Маркс: Писма за историческия материализъм''. София: Партиздат, 1989. [https://www.anarresbooks.org/tag/marx-heterogenni-prochiti/ Маркс: хетерогенни прочити от XX век] Дилтай, Вилхелм 1833 – 1911., Карл Аврамов Сабитаев, and Емилия Тодорова Минева. Философия на светогледите. София: ЛИК, 1998. Соловьов, Владимир Сергеевич, Димитър Мирчев, and Емилия Минева. Избрани произведения: В 2 т. София: ЛИК, 1999. Минева, Е., Хазе, К., Илинова, Д., & Палиева, Л. (2002). Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок. Минева, Емилия, and Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13 – 17 дек. 2000. София: Кота, 2001. М[https://www.academia.edu/4389911/Маркс_хетерогенни_прочити_от_ХХ_век инева, Емилия, Станимир Панайотов, and Паула Ангелова. Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век: сборник. София: Анарес, 2012.] [https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/nbkm/1273226980#full Василев, Н.К., Vasilev, N.K., Мирчев, Д.В., Mirčev, D.V., Минева, Е.Т., Mineva, E.T., Чешмеджиев, Д.Д., Češmedžiev, D.D., Иванов, Н.И. and Ivanov, N.I., 2014. ''Род и родова памет''. Пловдив: Студио 18.] --> <!-- '''''Доклади от научни конференции и симпозиуми''''' „Civil Society: Ideas and Implementation''“. In: Resurrecting the Phoenix Proceedings from the Conference on Civil Society in South Eastern Europe: Ethical and Philosophical Perspectives''. April 25 – 27, 1997) Mineva, Emilia. „Vladimir Solov'ëv's approach to the problem of the meaning of life.“ ''Vladimir Solov'ëv-reconciler and polemicist'' (2000): 223 – 232. Mineva, E. On the Reception of Marxism in Bulgaria. Studies in East European Thought 53, 61 – 74 (2001). <nowiki>https://doi.org/10.1023/A:1011210628290</nowiki> “[https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=Mineva,+Emilia,+“Kierkegaard+und+Marx.+Thesen,”+in+Søren+Kierkegaard.+Philosoph,+Schriftsteller,+Theologe.+Vorträge+des+bulgarisch-dänischen+Seminars,&source=bl&ots=4Vjr6iz3I1&sig=ACfU3U1COKONEd7oaF_9NP98RuHfBK16FQ&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjH-Nm16Jj5AhW9VvEDHXT1BAgQ6AF6BAgFEAM#v=onepage&q=Mineva%2C%20Emilia%2C%20“Kierkegaard%20und%20Marx.%20Thesen%2C”%20in%20Søren%20Kierkegaard.%20Philosoph%2C%20Schriftsteller%2C%20Theologe.%20Vorträge%20des%20bulgarisch-dänischen%20Seminars%2C&f=false Kierkegaard und Marx". Thesen in Søren Kierkegaard. Philosoph, Schriftsteller, Theologe. Vorträge des bulgarisch-dänischen Seminars Sofia, 1992.] Mineva, E. (2000). Vladimir Solov'ëv's approach to the problem of the meaning of life. Vladimir Solov'ëv-reconciler and polemicist"(van den Bercken, William Peter, et al., eds. ''Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998''. Vol. 2. Peeters Publishers, 2000. 223 – 232.) ''Свръхчовек и/или Богочовечество. Фр.Ницше и Вл.Соловьов след сто години'''.''''' (''Ницше и Изтокът,'' Дилок, 2002) Mineva, Emilia, and Regina Raycheva. „On the reception of marxism in bulgaria.“ ''Studies in East European Thought'' (2001): 61 – 74. --> == Бележки == == Източници == <references /> {{обработка|прилагане на източниците според текста}} * [https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA488&lpg=PA488&dq=assoc.+prof+emilia+mineva&source=bl&ots=xdTMiWDQux&sig=ACfU3U2aIpCAlyz_Sbodm4CLIlNZXESSXg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjyzYjrkJv5AhUeX_EDHc9zATsQ6AF6BAgfEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist ; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998] * [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956 – 2006: A Bibliography] * [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ РЕГИСТЪР на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България] * [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] * [https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка] * [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] * [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69?fbclid=IwAR2XzthzgznDi51QD1HPPnQDPDOcGZbz-UGnOG28tRac9AFJUYihwdct6WY In memoriam] * [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] * [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Бакунин, Михаил. Държавност и анархия] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Соловьов, Владимир. Оправдание на доброто. Философия на нравствеността /Т.1] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.] == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век – сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към „М.Бакунин:Държавност и анархия“] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 4o3qkm9dr0i68ylhzgn0jhb30rab7ju 11473416 11473353 2022-07-28T16:08:29Z Molinesia 298595 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български философ, преподавател по история на философията в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийска педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител. През 1971 г. завършва спец. Философия в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван асистент и научен секретар към катедрата по История на философията. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от проф. [[Петър-Емил Митев.]]В помощ на преподаването и студентите тя съставя антология с текстове от Марксовите философски съчинения, която излиза през 1981 г.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги от онези времена продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически догми.“ . <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|фамилно_име=|първо_име=|дата=31.07.2020 12:31 pm|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 1:48 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на тематични философски четения [[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/drugi_zvena/uchebno_nauchni_bazi/unb_prof_cv_bonchev “|в Учебно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“]] в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които "не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с недогматичен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 12:31 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> Емилия Минева специализира в областта на изследваната от нея проблематика –история на философията от 19 в., в различни чуждестранни университети: Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ (1978), Виенския университет (1983) и университета в Лайпциг (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия <ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за доцент в катедра „История на философията“ на СУ, където чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен и участва като изследовател и специалист в международни програми, форуми и договори за двустранно сътрудничество, които покриват широк спектър от теми и проблеми :" „Владимир Соловьов и Западноевропейската философска традиция“ (2001)[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000032786], „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Фридрих Ницше като предшественик на 20-ти век“ (2000) [http://unicat.nalis.bg/Record/NBIV.0000037417 „Ницше и изтокът“] (2003) и др. През 2005 г. доц. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антология „[https://www.goodreads.com/book/show/12609697 Класици на анархизма“], а „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина, която се нарежда сред лекционните ѝ курсове. В заключението на студията към антологията Емилия Минева обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание, на което тя посвещава почти четири десетилетия изследователска и преподавателска дейност: .“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref> Работата по „Класици на анархизма“ бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на доц. Минева, която продължава до 2009 г ., когато тя се пенсионира и оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г., оставяйки след себе си значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти. == Библиография == === Статии в специализирани издания === * ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11 – 25) * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К.Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' (Философска мисъл, 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998,31 – 38.) === Монографични текстове и студии === * ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * ''Проблемът за човека в трудовете на К.Маркс през 1842 – 1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987 – 1987, 5 – 69); * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов''. (Уводна студия към: ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто'', ИК ЛИК 1999) * ''През „огнения поток“.'' (Уводна студия към ''Фр.Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) * ''В борба за автентичност на марксизма(''/Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) * ''Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В.'' ''Дилтай. Философия на светогледите'', София, 1998) * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999) * ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009) * Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015). == Бележки == == Източници == <references /> {{обработка|прилагане на източниците според текста}} * [https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA488&lpg=PA488&dq=assoc.+prof+emilia+mineva&source=bl&ots=xdTMiWDQux&sig=ACfU3U2aIpCAlyz_Sbodm4CLIlNZXESSXg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjyzYjrkJv5AhUeX_EDHc9zATsQ6AF6BAgfEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist ; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998] * [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956 – 2006: A Bibliography] * [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ РЕГИСТЪР на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България] * [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] * [https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка] * [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] * [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69?fbclid=IwAR2XzthzgznDi51QD1HPPnQDPDOcGZbz-UGnOG28tRac9AFJUYihwdct6WY In memoriam] * [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] * [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Бакунин, Михаил. Държавност и анархия] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Соловьов, Владимир. Оправдание на доброто. Философия на нравствеността /Т.1] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.] == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век – сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към „М.Бакунин:Държавност и анархия“] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] r8bn1cnj3kgso4moc14jm3poewtr9qu 11473422 11473416 2022-07-28T16:25:52Z Molinesia 298595 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български философ, преподавател по история на философията в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийска педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител. През 1971 г. завършва спец. Философия в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван асистент и научен секретар към катедрата по История на философията. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от проф. [[Петър-Емил Митев.]]В помощ на преподаването и студентите тя съставя антология с текстове от Марксовите философски съчинения, която излиза през 1981 г.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги от онези времена продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически догми.“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|фамилно_име=|първо_име=|дата=31.07.2020 12:31 pm|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 1:48 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на тематични философски четения [[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/drugi_zvena/uchebno_nauchni_bazi/unb_prof_cv_bonchev “|в Учебно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“]] в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които "не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с недогматичен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 12:31 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> Емилия Минева специализира в областта на изследваната от нея проблематика –история на философията от 19 в., в различни чуждестранни университети: Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ (1978), Виенския университет (1983) и университета в Лайпциг (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия <ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/%D0%B4%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82/ 1990 г. е избрана за доцент в катедра „История на философията“ на СУ,] където чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен и участва като изследовател и специалист в международни програми, форуми и договори за двустранно сътрудничество, които покриват широк спектър от теми и проблеми:" „Владимир Соловьов и Западноевропейската философска традиция“ (2001)[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000032786], „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Фридрих Ницше като предшественик на 20-ти век“ (2000) [http://unicat.nalis.bg/Record/NBIV.0000037417 „Ницше и изтокът“] (2003) и др. През 2005 г. доц. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антология „[https://www.goodreads.com/book/show/12609697 Класици на анархизма“], а „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина, която се нарежда сред лекционните ѝ курсове. В заключението на студията към антологията Емилия Минева обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание, на което тя посвещава почти четири десетилетия изследователска и преподавателска дейност.“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref> Работата по „Класици на анархизма“ бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на доц. Минева, която продължава до 2009 г ., когато тя се пенсионира и оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г., оставяйки след себе си значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти. == Библиография == === Статии в специализирани издания === * ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11 – 25) * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К.Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' (Философска мисъл, 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998,31 – 38.) === Монографични текстове и студии === * ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * ''Проблемът за човека в трудовете на К.Маркс през 1842 – 1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987 – 1987, 5 – 69); * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов''. (Уводна студия към: ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто'', ИК ЛИК 1999) * ''През „огнения поток“.'' (Уводна студия към ''Фр.Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) * ''В борба за автентичност на марксизма(''/Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) * ''Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В.'' ''Дилтай. Философия на светогледите'', София, 1998) * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999) * ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009) * Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015). == Бележки == == Източници == <references /> {{обработка|прилагане на източниците според текста}} * [https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA488&lpg=PA488&dq=assoc.+prof+emilia+mineva&source=bl&ots=xdTMiWDQux&sig=ACfU3U2aIpCAlyz_Sbodm4CLIlNZXESSXg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjyzYjrkJv5AhUeX_EDHc9zATsQ6AF6BAgfEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998] * [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ РЕГИСТЪР на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България] * [https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка] * [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69?fbclid=IwAR2XzthzgznDi51QD1HPPnQDPDOcGZbz-UGnOG28tRac9AFJUYihwdct6WY In memoriam] * [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Бакунин, Михаил. Държавност и анархия] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Соловьов, Владимир. Оправдание на доброто. Философия на нравствеността /Т.1] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.] == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] * [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век – сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към „М.Бакунин:Държавност и анархия“] * [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956 – 2006: A Bibliography] * [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] smw5dqcjzbo8peupmurqbeehuyin74b 11473425 11473422 2022-07-28T16:29:05Z Molinesia 298595 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български философ, преподавател по история на философията в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийска педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител. През 1971 г. завършва спец. Философия в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван асистент и научен секретар към катедрата по История на философията. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от проф. [[Петър-Емил Митев.]]В помощ на преподаването и студентите тя съставя антология с текстове от Марксовите философски съчинения, която излиза през 1981 г.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги от онези времена продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически догми.“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|фамилно_име=|първо_име=|дата=31.07.2020 12:31 pm|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 1:48 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на тематични философски четения [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/drugi_zvena/uchebno_nauchni_bazi/unb_prof_cv_bonchev в Учебно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“] в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които "не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с недогматичен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 12:31 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> Емилия Минева специализира в областта на изследваната от нея проблематика –история на философията от 19 в., в различни чуждестранни университети: Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ (1978), Виенския университет (1983) и университета в Лайпциг (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия <ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/%D0%B4%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82/ 1990 г. е избрана за доцент в катедра „История на философията“ на СУ,] където чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен и участва като изследовател и специалист в международни програми, форуми и договори за двустранно сътрудничество, които покриват широк спектър от теми и проблеми:" „Владимир Соловьов и Западноевропейската философска традиция“ (2001)[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000032786], „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Фридрих Ницше като предшественик на 20-ти век“ (2000) [http://unicat.nalis.bg/Record/NBIV.0000037417 „Ницше и изтокът“] (2003) и др. През 2005 г. доц. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антология „[https://www.goodreads.com/book/show/12609697 Класици на анархизма“], а „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина, която се нарежда сред лекционните ѝ курсове. В заключението на студията към антологията Емилия Минева обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание, на което тя посвещава почти четири десетилетия изследователска и преподавателска дейност.“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref> Работата по „Класици на анархизма“ бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на доц. Минева, която продължава до 2009 г ., когато тя се пенсионира и оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г., оставяйки след себе си значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти. == Библиография == === Статии в специализирани издания === * ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11 – 25) * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К.Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' (Философска мисъл, 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998,31 – 38.) === Монографични текстове и студии === * ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * ''Проблемът за човека в трудовете на К.Маркс през 1842 – 1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987 – 1987, 5 – 69); * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов''. (Уводна студия към: ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто'', ИК ЛИК 1999) * ''През „огнения поток“.'' (Уводна студия към ''Фр.Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) * ''В борба за автентичност на марксизма(''/Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) * ''Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В.'' ''Дилтай. Философия на светогледите'', София, 1998) * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999) * ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009) * Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015). == Бележки == == Източници == <references /> {{обработка|прилагане на източниците според текста}} * [https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA488&lpg=PA488&dq=assoc.+prof+emilia+mineva&source=bl&ots=xdTMiWDQux&sig=ACfU3U2aIpCAlyz_Sbodm4CLIlNZXESSXg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjyzYjrkJv5AhUeX_EDHc9zATsQ6AF6BAgfEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998] * [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ РЕГИСТЪР на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България] * [https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка] * [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69?fbclid=IwAR2XzthzgznDi51QD1HPPnQDPDOcGZbz-UGnOG28tRac9AFJUYihwdct6WY In memoriam] * [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Бакунин, Михаил. Държавност и анархия] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Соловьов, Владимир. Оправдание на доброто. Философия на нравствеността /Т.1] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.] == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] * [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век – сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към „М.Бакунин:Държавност и анархия“] * [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956 – 2006: A Bibliography] * [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] rodntpxhbn6iachmt8avj4bsng1fh25 11473445 11473425 2022-07-28T16:54:41Z Molinesia 298595 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български философ, преподавател по история на философията в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийска педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител. През 1971 г. завършва спец. Философия в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван асистент и научен секретар към катедрата по История на философията. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от проф. [[Петър-Емил Митев.]]В помощ на преподаването и студентите тя съставя антология с текстове от Марксовите философски съчинения, която излиза през 1981 г.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги от онези времена продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически догми.“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|фамилно_име=|първо_име=|дата=31.07.2020 12:31 pm|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 1:48 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на тематични философски четения [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/drugi_zvena/uchebno_nauchni_bazi/unb_prof_cv_bonchev в Учебно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“] в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които "не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с недогматичен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 12:31 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> Емилия Минева специализира в областта на изследваната от нея проблематика –история на философията от 19 в., в различни чуждестранни университети: Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ (1978), Виенския университет (1983) и университета в Лайпциг (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия <ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/%D0%B4%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82/ 1990 г. е избрана за доцент в катедра „История на философията“ на СУ,] където чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен и участва като изследовател и специалист в международни програми, форуми и договори за двустранно сътрудничество, които покриват широк спектър от теми и проблеми:" „Владимир Соловьов и Западноевропейската философска традиция“ (2001)[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000032786], „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, [http://unicat.nalis.bg/Record/NBIV.0000037417 „Ницше и изтокът“] (2003) и др. През 2005 г. доц. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антология „[https://www.goodreads.com/book/show/12609697 Класици на анархизма“], а „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина, която се нарежда сред лекционните ѝ курсове. В заключението на студията към антологията Емилия Минева обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание, на което тя посвещава почти четири десетилетия изследователска и преподавателска дейност.“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref> Работата по „Класици на анархизма“ бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на доц. Минева, която продължава до 2009 г ., когато тя се пенсионира и оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г., оставяйки след себе си значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти. == Библиография == === Статии в специализирани издания === * ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11 – 25) * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К.Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' (Философска мисъл, 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998,31 – 38.) === Монографични текстове и студии === * ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * ''Проблемът за човека в трудовете на К.Маркс през 1842 – 1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987 – 1987, 5 – 69); * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов''. (Уводна студия към: ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто'', ИК ЛИК 1999) * ''През „огнения поток“.'' (Уводна студия към ''Фр.Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) * ''В борба за автентичност на марксизма(''/Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) * ''Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В.'' ''Дилтай. Философия на светогледите'', София, 1998) * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999) * ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009) * Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015). == Бележки == == Източници == <references /> {{обработка|прилагане на източниците според текста}} * [https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA488&lpg=PA488&dq=assoc.+prof+emilia+mineva&source=bl&ots=xdTMiWDQux&sig=ACfU3U2aIpCAlyz_Sbodm4CLIlNZXESSXg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjyzYjrkJv5AhUeX_EDHc9zATsQ6AF6BAgfEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998] * [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ РЕГИСТЪР на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България] * [https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка] * [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Бакунин, Михаил. Държавност и анархия] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Соловьов, Владимир. Оправдание на доброто. Философия на нравствеността /Т.1] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.] == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] * [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век – сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към „М.Бакунин:Държавност и анархия“] * [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956 – 2006: A Bibliography] * [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] t1efyzsog5u8f409y8rs3ttklkxdu88 11473449 11473445 2022-07-28T17:03:34Z Molinesia 298595 редактиране на статията според източниците wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български философ, преподавател по история на философията в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийска педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител. През 1971 г. завършва спец. Философия в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван асистент и научен секретар към катедрата по История на философията. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от проф. [[Петър-Емил Митев.]]В помощ на преподаването и студентите тя съставя антология с текстове от Марксовите философски съчинения, която излиза през 1981 г.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги от онези времена продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически догми.“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|фамилно_име=|първо_име=|дата=31.07.2020 12:31 pm|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 1:48 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на тематични философски четения [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/drugi_zvena/uchebno_nauchni_bazi/unb_prof_cv_bonchev в Учебно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“] в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които "не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с недогматичен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 12:31 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> Емилия Минева специализира в областта на изследваната от нея проблематика –история на философията от 19 в., в различни чуждестранни университети: Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“ (1978), Виенския университет (1983) и университета в Лайпциг (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия <ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/%D0%B4%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82/ 1990 г. е избрана за доцент в катедра „История на философията“ на СУ,] където чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен и участва като изследовател и специалист в международни програми, форуми и договори за двустранно сътрудничество, които покриват широк спектър от теми и проблеми:" „Владимир Соловьов и Западноевропейската философска традиция“ (2001)[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000032786], „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, [http://unicat.nalis.bg/Record/NBIV.0000037417 „Ницше и изтокът“] (2003) и др. През 2005 г. доц. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антология „[https://www.goodreads.com/book/show/12609697 Класици на анархизма“], а „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина, която се нарежда сред лекционните ѝ курсове. В заключението на студията към антологията Емилия Минева обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание, на което тя посвещава почти четири десетилетия изследователска и преподавателска дейност.“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref> Работата по „Класици на анархизма“ бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на доц. Минева, която продължава до 2009 г ., когато тя се пенсионира и оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г., оставяйки след себе си значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Вилхелм Дилтай], [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Владимир Соловьов], [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Артур Шопенхауер], [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Михаил Бакунин] и др. известни философи от XIX в. == Библиография == === Статии в специализирани издания === * ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11 – 25) * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К.Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' (Философска мисъл, 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998,31 – 38.) === Монографични текстове и студии === * ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * ''Проблемът за човека в трудовете на К.Маркс през 1842 – 1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987 – 1987, 5 – 69); * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов''. (Уводна студия към: ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто'', ИК ЛИК 1999) * ''През „огнения поток“.'' (Уводна студия към ''Фр.Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) * ''В борба за автентичност на марксизма(''/Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) * ''Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В.'' ''Дилтай. Философия на светогледите'', София, 1998) * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999) * ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009) * Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015). == Бележки == == Източници == <references /> {{обработка|прилагане на източниците според текста}} * [https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA488&lpg=PA488&dq=assoc.+prof+emilia+mineva&source=bl&ots=xdTMiWDQux&sig=ACfU3U2aIpCAlyz_Sbodm4CLIlNZXESSXg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjyzYjrkJv5AhUeX_EDHc9zATsQ6AF6BAgfEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998] * [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ РЕГИСТЪР на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България] * [https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка] * [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Бакунин, Михаил. Държавност и анархия] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Соловьов, Владимир. Оправдание на доброто. Философия на нравствеността /Т.1] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.] == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] * [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век – сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към „М.Бакунин:Държавност и анархия“] * [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956 – 2006: A Bibliography] * [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 38nle812dc5ztxeu614lff48bfwo2i2 11473474 11473449 2022-07-28T18:30:20Z Ket 2798 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български философ, преподавател по история на философията в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийска педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител. През 1971 г. завършва спец. Философия в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван асистент и научен секретар към катедрата по История на философията. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от проф. [[Петър-Емил Митев.]]В помощ на преподаването и студентите тя съставя антология с текстове от Марксовите философски съчинения, която излиза през 1981 г.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги от онези времена продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически догми.“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|фамилно_име=|първо_име=|дата=31.07.2020 12:31 pm|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 1:48 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на тематични философски четения [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/drugi_zvena/uchebno_nauchni_bazi/unb_prof_cv_bonchev в Учебно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“] в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с недогматичен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref name=“Inme">{{Цитат уеб | заглавие = In memoriam Емилия Минева | фамилно_име = | първо_име = | труд = официален некролог - Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | дата = 31 юли 2020 | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69 | цитат = }}</ref> Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“]] (1978), [[Виенски университет|Виенския университет]] (1983) и [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия <ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за доцент в катедра „История на философията“ на СУ<ref name="Доц">{{Цитат уеб | заглавие = Доцент {{!}} ИБФК | автор = Институт за българска философска култура | труд = Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България | дата = | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ | език = | цитат = }}</ref>, където чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен. Освен това участва като изследовател и специалист в международни програми, форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и Западноевропейската философска традиция“ (2001)[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000032786], „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, [http://unicat.nalis.bg/Record/NBIV.0000037417 „Ницше и изтокът“] (2003) и др. През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антология „Класици на анархизма“ <ref>[https://www.goodreads.com/book/show/12609697 „Класици на анархизма“]</ref>, а „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. В заключението на студията към антологията Емилия Минева обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание.“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref> Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, която продължава почти четири десетилетия. През 2009 г . тя се пенсионира и оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г. == Библиография == === Статии в специализирани издания === * ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11 – 25) * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К.Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' (Философска мисъл, 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998,31 – 38.) === Монографични текстове и студии === * ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * ''Проблемът за човека в трудовете на К.Маркс през 1842 – 1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987 – 1987, 5 – 69); * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов''. (Уводна студия към: ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто'', ИК ЛИК 1999) * ''През „огнения поток“.'' (Уводна студия към ''Фр.Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) * ''В борба за автентичност на марксизма(''/Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) * ''Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В.'' ''Дилтай. Философия на светогледите'', София, 1998) * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999) * ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009) * Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015). == Бележки == == Източници == <references /> {{обработка|прилагане на източниците според текста}} * [https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA488&lpg=PA488&dq=assoc.+prof+emilia+mineva&source=bl&ots=xdTMiWDQux&sig=ACfU3U2aIpCAlyz_Sbodm4CLIlNZXESSXg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjyzYjrkJv5AhUeX_EDHc9zATsQ6AF6BAgfEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998] * [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ РЕГИСТЪР на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България] * [https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка] * [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Бакунин, Михаил. Държавност и анархия] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Соловьов, Владимир. Оправдание на доброто. Философия на нравствеността /Т.1] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.] == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] * [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век – сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към „М.Бакунин:Държавност и анархия“] * [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956 – 2006: A Bibliography] * [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] azpp2t4qr3b270xpjneea9gefqdlp6k 11473475 11473474 2022-07-28T18:31:31Z Ket 2798 /* Библиография */ wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български философ, преподавател по история на философията в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийска педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител. През 1971 г. завършва спец. Философия в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван асистент и научен секретар към катедрата по История на философията. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от проф. [[Петър-Емил Митев.]]В помощ на преподаването и студентите тя съставя антология с текстове от Марксовите философски съчинения, която излиза през 1981 г.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги от онези времена продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически догми.“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69|заглавие=СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|автор=Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“|фамилно_име=|първо_име=|дата=31.07.2020 12:31 pm|труд=In memoriam|архив_дата=31.07.2020 1:48 pm|достъп_дата=2022-07-28}}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на тематични философски четения [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/drugi_zvena/uchebno_nauchni_bazi/unb_prof_cv_bonchev в Учебно-научна база на СУ „Проф. Цв. Бончев“] в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с недогматичен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref name=“Inme">{{Цитат уеб | заглавие = In memoriam Емилия Минева | фамилно_име = | първо_име = | труд = официален некролог - Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | дата = 31 юли 2020 | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69 | цитат = }}</ref> Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“]] (1978), [[Виенски университет|Виенския университет]] (1983) и [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия <ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за доцент в катедра „История на философията“ на СУ<ref name="Доц">{{Цитат уеб | заглавие = Доцент {{!}} ИБФК | автор = Институт за българска философска култура | труд = Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България | дата = | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ | език = | цитат = }}</ref>, където чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен. Освен това участва като изследовател и специалист в международни програми, форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и Западноевропейската философска традиция“ (2001)[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000032786], „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, [http://unicat.nalis.bg/Record/NBIV.0000037417 „Ницше и изтокът“] (2003) и др. През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антология „Класици на анархизма“ <ref>[https://www.goodreads.com/book/show/12609697 „Класици на анархизма“]</ref>, а „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. В заключението на студията към антологията Емилия Минева обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание.“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref> Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, която продължава почти четири десетилетия. През 2009 г . тя се пенсионира и оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г. == Библиография == Емилия Минева оставя значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Вилхелм Дилтай], [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Владимир Соловьов], [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Артур Шопенхауер], [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Михаил Бакунин] и др. известни философи от XIX в. === Монографични текстове и студии === * ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * ''Проблемът за човека в трудовете на К.Маркс през 1842 – 1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987 – 1987, 5 – 69); * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов''. (Уводна студия към: ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто'', ИК ЛИК 1999) * ''През „огнения поток“.'' (Уводна студия към ''Фр.Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) * ''В борба за автентичност на марксизма(''/Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) * ''Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В.'' ''Дилтай. Философия на светогледите'', София, 1998) * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999) * ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009) * Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015). === Статии в специализирани издания === * ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11 – 25) * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К.Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' (Философска мисъл, 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998,31 – 38.) == Бележки == == Източници == <references /> {{обработка|прилагане на източниците според текста}} * [https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA488&lpg=PA488&dq=assoc.+prof+emilia+mineva&source=bl&ots=xdTMiWDQux&sig=ACfU3U2aIpCAlyz_Sbodm4CLIlNZXESSXg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjyzYjrkJv5AhUeX_EDHc9zATsQ6AF6BAgfEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998] * [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ РЕГИСТЪР на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България] * [https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка] * [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Бакунин, Михаил. Държавност и анархия] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Соловьов, Владимир. Оправдание на доброто. Философия на нравствеността /Т.1] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.] == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] * [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век – сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към „М.Бакунин:Държавност и анархия“] * [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956 – 2006: A Bibliography] * [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] aowcaa6k37api2kbe2in0ac1ie4dxom 11473486 11473475 2022-07-28T18:46:11Z Ket 2798 /* Биография */ wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български философ, преподавател по история на философията в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийска педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител. През 1971 г. завършва философия в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван [[асистент]] и научен секретар към катедрата по История на философията. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от [[Петър-Емил Митев]]. В помощ на преподаването и студентите тя съставя антология с текстове от философските съчинения на [[Карл Маркс|Маркс]], която излиза през 1981 г.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически [[догма|догми]].“<ref name=“Inme">{{Цитат уеб | заглавие = In memoriam Емилия Минева | фамилно_име = | първо_име = | труд = официален некролог - Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | дата = 31 юли 2020 | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69 | цитат = }}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на XX век на тематични философски четения в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с различен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref name=“Inme"/> Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“]] (1978), [[Виенски университет|Виенския университет]] (1983) и [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия <ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за доцент в катедра „История на философията“ на СУ<ref name="Доц">{{Цитат уеб | заглавие = Доцент {{!}} ИБФК | автор = Институт за българска философска култура | труд = Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България | дата = | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ | език = | цитат = }}</ref>, където чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен. Освен това участва като изследовател и специалист в международни програми, форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция“ (2001)<ref>Минева, Емилия, Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13-17 дек. 2000. София: Кота, 2001. </ref>, „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Ницше и изтокът“ (2003)<ref>Минева, Емилия Тодорова, Клеменс-Петер Хазе, Щефан Гюнцел, Владимир Теохаров, and Иван Камбуров. Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок, 2002. </ref> и др.<ref name=“Inme"/> През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антология „Класици на анархизма“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref>. „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. В заключението на студията към антологията Емилия Минева обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание.“ Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, която продължава почти четири десетилетия. През 2009 г. тя се пенсионира и оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г. == Библиография == Емилия Минева оставя значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Вилхелм Дилтай], [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Владимир Соловьов], [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Артур Шопенхауер], [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Михаил Бакунин] и др. известни философи от XIX в. === Монографични текстове и студии === * ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * ''Проблемът за човека в трудовете на К.Маркс през 1842 – 1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987 – 1987, 5 – 69); * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов''. (Уводна студия към: ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто'', ИК ЛИК 1999) * ''През „огнения поток“.'' (Уводна студия към ''Фр.Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) * ''В борба за автентичност на марксизма(''/Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) * ''Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В.'' ''Дилтай. Философия на светогледите'', София, 1998) * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999) * ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009) * Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015). === Статии в специализирани издания === * ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11 – 25) * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К.Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' (Философска мисъл, 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998,31 – 38.) == Бележки == == Източници == <references /> {{обработка|прилагане на източниците според текста}} * [https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA488&lpg=PA488&dq=assoc.+prof+emilia+mineva&source=bl&ots=xdTMiWDQux&sig=ACfU3U2aIpCAlyz_Sbodm4CLIlNZXESSXg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjyzYjrkJv5AhUeX_EDHc9zATsQ6AF6BAgfEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998] * [http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ РЕГИСТЪР на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България] * [https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка] * [http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Бакунин, Михаил. Държавност и анархия] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Соловьов, Владимир. Оправдание на доброто. Философия на нравствеността /Т.1] * [http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.] == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] * [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век – сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към „М.Бакунин:Държавност и анархия“] * [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956 – 2006: A Bibliography] * [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] tae1rd0nhtgpv7xva0nk1i3kh7tas2g 11473497 11473486 2022-07-28T19:05:39Z Ket 2798 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български философ, преподавател по история на философията в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в гр. Белоградчик. През 1961 г. завършва Софийска педагогическа гимназия и през следващите години работи като учител. През 1971 г. завършва философия в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван [[асистент]] и научен секретар към катедрата по История на философията. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от [[Петър-Емил Митев]]. В помощ на преподаването и студентите тя съставя антология с текстове от философските съчинения на [[Карл Маркс|Маркс]], която излиза през 1981 г.<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически [[догма|догми]].“<ref name=“Inme">{{Цитат уеб | заглавие = In memoriam Емилия Минева | фамилно_име = | първо_име = | труд = официален некролог – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | дата = 31 юли 2020 | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69 | цитат = }}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на XX век на тематични философски четения в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с различен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref name=“Inme"/> Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“]] (1978), [[Виенски университет|Виенския университет]] (1983) и [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1989). През 1988 г. защитава докторска дисертация по философия <ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за доцент в катедра „История на философията“ на СУ<ref name="Доц">{{Цитат уеб | заглавие = Доцент {{!}} ИБФК | автор = Институт за българска философска култура | труд = Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България | дата = | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ | език = | цитат = }}</ref>, където чете основни и избираеми лекционни курсове в бакалавърска и магистърска степен. Освен това участва като изследовател и специалист в международни програми, форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция“ (2001)<ref>Минева, Емилия, Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13 – 17 дек. 2000. София: Кота, 2001. </ref>, „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Ницше и изтокът“ (2003)<ref>Минева, Емилия Тодорова, Клеменс-Петер Хазе, Щефан Гюнцел, Владимир Теохаров, and Иван Камбуров. Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок, 2002. </ref> и др.<ref name=“Inme"/> През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антология „Класици на анархизма“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref>. „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. В заключението на студията към антологията Емилия Минева обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание.“ Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, която продължава почти четири десетилетия. През 2009 г. тя се пенсионира и оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г. == Библиография == Емилия Минева оставя значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на [[Вилхелм Дилтай]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Вилхелм Дилтай]</ref>, [[Владимир Соловьов]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Владимир Соловьов]</ref>, [[Артур Шопенхауер]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Артур Шопенхауер]</ref>, [[Михаил Бакунин]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Михаил Бакунин]</ref> и др. известни философи от XIX в. === Монографични текстове и студии === * ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * ''Проблемът за човека в трудовете на К.Маркс през 1842 – 1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987 – 1987, 5 – 69); * ''През „огнения поток“.'' (Уводна студия към ''Фр.Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) * ''В борба за автентичност на марксизма (''Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) * ''Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В. Дилтай. Философия на светогледите'', София, 1998) * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите]</ref><ref>https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA223&dq=emilia+mineva&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjpifWcoJz5AhW2Q_EDHQCzA4UQ6AF6BAgJEAI#v=onepage&q=emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist ; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998</ref> * ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.]</ref> * Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015)<ref>[https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка]</ref>. === Статии в специализирани издания === * ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11 – 25) * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К.Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' (Философска мисъл, 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998,31 – 38.) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] * [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век – сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към „М.Бакунин:Държавност и анархия“] * [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956 – 2006: A Bibliography] * [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] dktqlmlok4mrc7e8xsdx9p2x10yy3iu 11473511 11473497 2022-07-28T19:25:53Z Ket 2798 wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български [[философ]], преподавател по [[история на философията]] в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. Автор на текстове в областта на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставител и научен редактор на академични сборници и антологии, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на [[Вилхелм Дилтай]], [[Владимир Соловьов]], [[Артур Шопенхауер]], [[Михаил Бакунин]] и други известни философи от XIX в. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в [[Белоградчик]]. През 1961 г. завършва Софийската педагогическа гимназия и през следващите години работи като [[учител]]. През 1971 г. завършва [[философия]] в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван [[асистент]] и научен секретар към катедра „История на философията“. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от [[Петър-Емил Митев]]. В помощ на студентите тя съставя антология с текстове от философските съчинения на [[Карл Маркс]] (1981 г.)<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически [[догма|догми]].“<ref name=“Inme">{{Цитат уеб | заглавие = In memoriam Емилия Минева | фамилно_име = | първо_име = | труд = официален некролог – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | дата = 31 юли 2020 | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69 | цитат = }}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на XX век на тематични философски четения в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с различен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref name=“Inme"/> Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“]] (1978), [[Виенски университет|Виенския университет]] (1983) и [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1989). През 1988 г. защитава [[доктор]]ска дисертация по философия на тема „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. : От филос. критика на политиката към соц. самокритика на философията.“<ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за [[доцент]] в катедра „История на философията“ на СУ<ref name="Доц">{{Цитат уеб | заглавие = Доцент {{!}} ИБФК | автор = Институт за българска философска култура | труд = Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България | дата = | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ | език = | цитат = }}</ref>, където чете основни и избираеми лекционни курсове в [[бакалавър]]ска и [[магистър]]ска степен като основен преподавател<ref> [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век]</ref>. Участва като изследовател и специалист в международни програми, научни форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция“ (2001)<ref>Минева, Емилия, Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13 – 17 дек. 2000. София: Кота, 2001. </ref>, „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Ницше и изтокът“ (2003)<ref>Минева, Емилия Тодорова, Клеменс-Петер Хазе, Щефан Гюнцел, Владимир Теохаров, and Иван Камбуров. Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок, 2002. </ref> и др.<ref name=“Inme"/> През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антологията „Класици на анархизма“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref>, в която обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание. „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, която продължава почти четири десетилетия. През 2009 г. тя се пенсионира и се оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г. == Библиография == Емилия Минева оставя значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографии и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на [[Вилхелм Дилтай]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Вилхелм Дилтай]</ref>, [[Владимир Соловьов]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Владимир Соловьов]</ref>, [[Артур Шопенхауер]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Артур Шопенхауер]</ref>, [[Михаил Бакунин]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Михаил Бакунин]</ref> и др. известни философи от XIX в. === Монографии и студии === * ''Проблемът за човека у ранния Маркс.'' (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * ''Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г.'' ''От философска критика на политиката към социална самокритика на философията''. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год.1987 – 1987, 5 – 69); * ''През „огнения поток“.'' (Уводна студия към ''Фр. Енгелс “Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия'', Партиздат, С. 1988) * ''В борба за автентичност на марксизма (''Уводна студия към сб. ''Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм'', София, 1989) * ''Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи.'' (Уводна студия към: ''В. Дилтай. Философия на светогледите'', София, 1998) * ''Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов.'' (Уводна студия към : ''Вл.Соловьов, Оправдание на доброто''.София, ЛИК, 1999)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите]</ref><ref>https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA223&dq=emilia+mineva&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjpifWcoJz5AhW2Q_EDHQCzA4UQ6AF6BAgJEAI#v=onepage&q=emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist ; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998</ref> * ''Традицията на анархизма'' ( Уводна студия към: ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * ''Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия''.( Уводна студия към: ''Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета",ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.]</ref> * Mineva, Emilia. "Istoriko-filosofska mozaika ot 19 vek [The historical-philosophical puzzle of the nineteenth century]." ''Sofia: Proektoria'' (2015)<ref>[https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка]</ref>. === Статии === * ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11 – 25) * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К. Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' ([[Философска мисъл]], 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998, 31 – 38.) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] * [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век – сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към „М.Бакунин:Държавност и анархия“] * [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956 – 2006: A Bibliography] * [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] * <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] g1arci4nvxcr55dl64q5esg07e0xmfq 11473518 11473511 2022-07-28T19:36:47Z Ket 2798 /* Монографии и студии */ wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български [[философ]], преподавател по [[история на философията]] в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. Автор на текстове в областта на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставител и научен редактор на академични сборници и антологии, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на [[Вилхелм Дилтай]], [[Владимир Соловьов]], [[Артур Шопенхауер]], [[Михаил Бакунин]] и други известни философи от XIX в. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в [[Белоградчик]]. През 1961 г. завършва Софийската педагогическа гимназия и през следващите години работи като [[учител]]. През 1971 г. завършва [[философия]] в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван [[асистент]] и научен секретар към катедра „История на философията“. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от [[Петър-Емил Митев]]. В помощ на студентите тя съставя антология с текстове от философските съчинения на [[Карл Маркс]] (1981 г.)<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически [[догма|догми]].“<ref name=“Inme">{{Цитат уеб | заглавие = In memoriam Емилия Минева | фамилно_име = | първо_име = | труд = официален некролог – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | дата = 31 юли 2020 | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69 | цитат = }}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на XX век на тематични философски четения в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с различен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref name=“Inme"/> Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“]] (1978), [[Виенски университет|Виенския университет]] (1983) и [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1989). През 1988 г. защитава [[доктор]]ска дисертация по философия на тема „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. : От филос. критика на политиката към соц. самокритика на философията.“<ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за [[доцент]] в катедра „История на философията“ на СУ<ref name="Доц">{{Цитат уеб | заглавие = Доцент {{!}} ИБФК | автор = Институт за българска философска култура | труд = Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България | дата = | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ | език = | цитат = }}</ref>, където чете основни и избираеми лекционни курсове в [[бакалавър]]ска и [[магистър]]ска степен като основен преподавател<ref> [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век]</ref>. Участва като изследовател и специалист в международни програми, научни форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция“ (2001)<ref>Минева, Емилия, Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13 – 17 дек. 2000. София: Кота, 2001. </ref>, „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Ницше и изтокът“ (2003)<ref>Минева, Емилия Тодорова, Клеменс-Петер Хазе, Щефан Гюнцел, Владимир Теохаров, and Иван Камбуров. Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок, 2002. </ref> и др.<ref name=“Inme"/> През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антологията „Класици на анархизма“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref>, в която обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание. „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, която продължава почти четири десетилетия. През 2009 г. тя се пенсионира и се оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г. == Библиография == Емилия Минева оставя значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографии и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на [[Вилхелм Дилтай]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Вилхелм Дилтай]</ref>, [[Владимир Соловьов]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Владимир Соловьов]</ref>, [[Артур Шопенхауер]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Артур Шопенхауер]</ref>, [[Михаил Бакунин]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Михаил Бакунин]</ref> и др. известни философи от XIX в. === Монографии и студии === * „Проблемът за човека у ранния Маркс“ (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. От философска критика на политиката към социална самокритика на философията“. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год. 1987 – 1987, 5 – 69); * „През „огнения поток““ (Уводна студия към Фр. Енгелс „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“, Партиздат, С. 1988) * „В борба за автентичност на марксизма“ (Уводна студия към сб. „Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм“, София, 1989) * „Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи“ (Уводна студия към „В. Дилтай. Философия на светогледите“, София, 1998) * „Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов“ (Уводна студия към „Вл. Соловьов, Оправдание на доброто“ София, ЛИК, 1999)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите]</ref><ref>https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA223&dq=emilia+mineva&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjpifWcoJz5AhW2Q_EDHQCzA4UQ6AF6BAgJEAI#v=onepage&q=emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist ; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998</ref> * „Традицията на анархизма“ (Уводна студия към ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * „Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия“ (Уводна студия към „Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета", ИК Кота, прев. К. Янакиев,'' С. 2009)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.]</ref> * "Историко-философска мозайка от XIX век" София, Проектория (2015)<ref>[https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка]</ref>. === Статии === * ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11 – 25) * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К. Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' ([[Философска мисъл]], 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998, 31 – 38.) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] * [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век – сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към „М.Бакунин:Държавност и анархия“] * [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956 – 2006: A Bibliography] * [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] * <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] 13vavczhil5yla4ypcatriydvg4jrt1 11473718 11473518 2022-07-29T03:46:58Z Ted Masters 210248 Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български [[философ]], преподавател по [[история на философията]] в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на историко-философските изследвания на европейското философско наследство от ХIХ век. Автор на текстове в областта на историко-философските изследвания и познание: монографични и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставител и научен редактор на академични сборници и антологии, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на [[Вилхелм Дилтай]], [[Владимир Соловьов]], [[Артур Шопенхауер]], [[Михаил Бакунин]] и други известни философи от XIX в. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в [[Белоградчик]]. През 1961 г. завършва Софийската педагогическа гимназия и през следващите години работи като [[учител]]. През 1971 г. завършва [[философия]] в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван [[асистент]] и научен секретар към катедра „История на философията“. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от [[Петър-Емил Митев]]. В помощ на студентите тя съставя антология с текстове от философските съчинения на [[Карл Маркс]] (1981 г.)<ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=120093}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически [[догма|догми]].“<ref name=“Inme">{{Цитат уеб | заглавие = In memoriam Емилия Минева | фамилно_име = | първо_име = | труд = официален некролог – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | дата = 31 юли 2020 | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69 | цитат = }}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на XX век на тематични философски четения в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с различен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref name=“Inme"/> Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“]] (1978), [[Виенски университет|Виенския университет]] (1983) и [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1989). През 1988 г. защитава [[доктор]]ска дисертация по философия на тема „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. : От филос. критика на политиката към соц. самокритика на философията.“<ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за [[доцент]] в катедра „История на философията“ на СУ<ref name="Доц">{{Цитат уеб | заглавие = Доцент {{!}} ИБФК | автор = Институт за българска философска култура | труд = Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България | дата = | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ | език = | цитат = }}</ref>, където чете основни и избираеми лекционни курсове в [[бакалавър]]ска и [[магистър]]ска степен като основен преподавател<ref> [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век]</ref>. Участва като изследовател и специалист в международни програми, научни форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция“ (2001)<ref>Минева, Емилия, Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13 – 17 дек. 2000. София: Кота, 2001. </ref>, „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Ницше и изтокът“ (2003)<ref>Минева, Емилия Тодорова, Клеменс-Петер Хазе, Щефан Гюнцел, Владимир Теохаров, and Иван Камбуров. Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок, 2002. </ref> и др.<ref name=“Inme"/> През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антологията „Класици на анархизма“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref>, в която обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание. „Социалната философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, която продължава почти четири десетилетия. През 2009 г. тя се пенсионира и се оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г. == Библиография == Емилия Минева оставя значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографии и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на [[Вилхелм Дилтай]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Вилхелм Дилтай]</ref>, [[Владимир Соловьов]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Владимир Соловьов]</ref>, [[Артур Шопенхауер]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Артур Шопенхауер]</ref>, [[Михаил Бакунин]] <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Михаил Бакунин]</ref> и др. известни философи от XIX в. === Монографии и студии === * „Проблемът за човека у ранния Маркс“ (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. От философска критика на политиката към социална самокритика на философията“. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год. 1987 – 1987, 5 – 69); * „През „огнения поток““ (Уводна студия към Фр. Енгелс „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“, Партиздат, С. 1988) * „В борба за автентичност на марксизма“ (Уводна студия към сб. „Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм“, София, 1989) * „Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи“ (Уводна студия към „В. Дилтай. Философия на светогледите“, София, 1998) * „Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов“ (Уводна студия към „Вл. Соловьов, Оправдание на доброто“ София, ЛИК, 1999)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите]</ref><ref>https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA223&dq=emilia+mineva&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjpifWcoJz5AhW2Q_EDHQCzA4UQ6AF6BAgJEAI#v=onepage&q=emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist ; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998</ref> * „Традицията на анархизма“ (Уводна студия към ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * „Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия“ (Уводна студия към „Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета", ИК Кота, прев. К. Янакиев, С. 2009)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.]</ref> * "Историко-философска мозайка от XIX век" София, Проектория (2015)<ref>[https://books.google.bg/books/about/Историко_философска_м.html?id=neInBgAAQBAJ&redir_esc=y Историко-философска мозайка]</ref>. === Статии === * ''Живот, озарен от светъл оптимизъм.'' (Проблеми на младежта, 14/1975, 11 – 25) * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К. Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' ([[Философска мисъл]], 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998, 31 – 38.) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://books.google.bg/books?id=neInBgAAQBAJ&pg=PA9&dq=Проблеми+на+младежта&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwj1w4ev35n5AhX_XvEDHaqQA5UQ6AF6BAgEEAI#v=onepage&q=Проблеми%20на%20младежта&f=false Историко-философска мозайка от XIX век] * [https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ Видински алманах] * [https://www.anarchy.bg/books/djordj-oruel-pochit-kam-kataloniya/ Интервю с Веселин Давидков:гл.редактор на издателство „Кванти"] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/06/blog-post_6.html Реплика по повод дискусиите,предизвикани от една статия] * Маркс: хетерогенни прочити от XX век – сборник[http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xx.html l] * [http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html Живот, озарен от светъл оптимизъм] * [https://bfobiblioteka.wordpress.com/емилия-минева/ Библиотека на Българско философско общество] * [https://iztok-zapad.eu/image/catalog/materials/Dyrjavnost_I_anarhia.pdf Емилия Минева Предговор към „М.Бакунин:Държавност и анархия“] * [https://books.google.bg/books?id=7kYLP4X9zfAC&pg=PA487&lpg=PA487&dq=assoc.+prof+Emilia+Mineva&source=bl&ots=4Vjr6ky5F2&sig=ACfU3U36PKa5a8D1gF2g2zKySwxUuwmZAg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjR7ITrr5n5AhW0VPEDHd5fD18Q6AF6BAgdEAM#v=onepage&q=assoc.%20prof%20Emilia%20Mineva&f=false Søren Kierkegaard Literature, 1956 – 2006: A Bibliography] * [https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/20440 Маркс в прочити. в.Култура 2013] * <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] mapjok1yoy1cg4h1gz5hixxp01bjoy7 11473888 11473718 2022-07-29T08:41:45Z Ket 2798 уточн; внасям допълнителните външни препр в текста wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български [[философ]], преподавател по [[история на философията]] в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на история на философията от XIX век. Автор и съавтор на текстове в областта на историко-философските изследвания и познание: монографии, научни статии, съставител и научен редактор на академични сборници и антологии, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, включитлно съчинения на [[Вилхелм Дилтай]], [[Владимир Соловьов]], [[Артур Шопенхауер]], [[Михаил Бакунин]] и други известни философи от XIX в. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в [[Белоградчик]]. През 1961 г. завършва Софийската педагогическа гимназия и през следващите години работи като [[учител]]. През 1971 г. завършва [[философия]] в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван [[асистент]] и научен секретар към катедра „История на философията“. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от [[Петър-Емил Митев]]. В помощ на студентите тя съставя заедно с Митев антология с текстове от философските съчинения на [[Карл Маркс]] „Антология по история на марксистката философия: (От възникването на марксизма до ленинския етап)“ (1981)<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Емилия Тодорова Минева /1942 – 2020/ | автор = | труд = Видински АЛМАНАХ | дата = | достъп_дата = 29 юли 2022 | уеб_адрес = https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ | цитат = }}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения... с характерни критичност и ироничност към идеологическите [[догма|догми]].“<ref name=“Inme">{{Цитат уеб | заглавие = In memoriam Емилия Минева | фамилно_име = | първо_име = | труд = официален некролог – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | дата = 31 юли 2020 | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69 | цитат = }}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на XX век на тематични философски четения в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в [базата на СУ] Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с различен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref name=“Inme"/> Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“]] (1978), [[Виенски университет|Виенския университет]] (1983) и [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1989). През 1988 г. защитава [[доктор]]ска дисертация по философия на тема „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. : От филос. критика на политиката към соц. самокритика на философията.“<ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за [[доцент]] в катедра „История на философията“ на СУ<ref name="Доц">{{Цитат уеб | заглавие = Доцент {{!}} ИБФК | автор = Институт за българска философска култура | труд = Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България | дата = | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ | език = | цитат = }}</ref>, където чете основни и избираеми лекционни курсове в [[бакалавър]]ска и [[магистър]]ска степен като основен преподавател<ref> [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век]</ref>. Участва като изследовател и специалист в международни програми, научни форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция“ (2001)<ref>Минева, Емилия, Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13 – 17 дек. 2000. София: Кота, 2001. </ref>, „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Ницше и изтокът“ (2003)<ref>Минева, Емилия Тодорова, Клеменс-Петер Хазе, Щефан Гюнцел, Владимир Теохаров, and Иван Камбуров. Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок, 2002. </ref> и др.<ref name=“Inme"/> През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антологията „Класици на анархизма“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref>, като обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание. „Социална философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, продължила почти четири десетилетия. През 2009 г. тя се пенсионира и се оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г. == Библиография == Емилия Минева е автор на значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографии и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на Вилхелм Дилтай <ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Вилхелм Дилтай]</ref>, Владимир Соловьов<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Владимир Соловьов]</ref>, Артур Шопенхауер<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Артур Шопенхауер]</ref>, Михаил Бакунин<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Михаил Бакунин]</ref> и други известни философи от XIX в. === Монографии и студии === * „Проблемът за човека у ранния Маркс“ (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. От философска критика на политиката към социална самокритика на философията“. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год. 1987 – 1987, 5 – 69); * „През „огнения поток““ (Уводна студия към Фр. Енгелс „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“, Партиздат, С. 1988) * „В борба за автентичност на марксизма“ (Уводна студия към сб. „Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм“, София, 1989) * „Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи“ (Уводна студия към „В. Дилтай. Философия на светогледите“, София, 1998) * „Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов“ (Уводна студия към „Вл. Соловьов, Оправдание на доброто“ София, ЛИК, 1999)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Дилтай, Вилхелм. Философия на светогледите]</ref><ref>https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA223&dq=emilia+mineva&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjpifWcoJz5AhW2Q_EDHQCzA4UQ6AF6BAgJEAI#v=onepage&q=emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998</ref> * „Традицията на анархизма“ (Уводна студия към ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * „Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия“ (Уводна студия към „Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета", ИК Кота, прев. К. Янакиев, С. 2009)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.]</ref> * {{cite book | title = Историко-философска мозайка от XIX век | last = Минева | first = Емилия | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Проектория | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://bfobiblioteka.files.wordpress.com/2019/01/Емилия-Минева_2015_Историко-философск.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}. * М.Бакунин "Държавност и анархия“ (Предговор) * {{cite book | title = Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век | last = Сборник, съставители Хараламби Паницидис, Емилия Минева, Станимир Панайотов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Anarres | location = София | isbn = 978-954-92985-2-9 | doi = | pages = 656 | url = http://www.anarresbooks.org/books/marx/Marx_Online_Edition_Indexed.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} === Статии === * {{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Живот, озарен от светъл оптимизъм | journal = Проблеми на младежта | publisher = | location = | volume = 14 | issue = | pages = 11 – 25| doi = | id = | url = http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }} * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К. Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' ([[Философска мисъл]], 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998, 31 – 38.) == Източници == <references /> <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] kky1vsrwxixe7k7eu190qwzhclqwr7n 11473898 11473888 2022-07-29T08:56:18Z Ket 2798 последни уточн wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български [[философ]], преподавател по [[история на философията]] в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на история на философията от XIX век. Автор и съавтор на текстове в областта на историко-философските изследвания и познание: монографии, научни статии, съставител и научен редактор на академични сборници и антологии, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, включитлно съчинения на [[Вилхелм Дилтай]], [[Владимир Соловьов]], [[Артур Шопенхауер]], [[Михаил Бакунин]] и други известни философи от XIX в. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в [[Белоградчик]]. През 1961 г. завършва Софийската педагогическа гимназия и през следващите години работи като [[учител]]. През 1971 г. завършва [[философия]] в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван [[асистент]] и научен секретар към катедра „История на философията“. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от [[Петър-Емил Митев]]. В помощ на студентите тя съставя заедно с Митев антология с текстове от философските съчинения на [[Карл Маркс]] „Антология по история на марксистката философия: (От възникването на марксизма до ленинския етап)“ (1981)<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Емилия Тодорова Минева /1942 – 2020/ | автор = | труд = Видински АЛМАНАХ | дата = | достъп_дата = 29 юли 2022 | уеб_адрес = https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ | цитат = }}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения... с характерни критичност и ироничност към идеологическите [[догма|догми]].“<ref name=“Inme">{{Цитат уеб | заглавие = In memoriam Емилия Минева | фамилно_име = | първо_име = | труд = официален некролог – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | дата = 31 юли 2020 | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69 | цитат = }}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на XX век на тематични философски четения в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в [базата на СУ] Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с различен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref name=“Inme"/> Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“]] (1978), [[Виенски университет|Виенския университет]] (1983) и [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1989). През 1988 г. защитава [[доктор]]ска дисертация по философия на тема „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. : От филос. критика на политиката към соц. самокритика на философията.“<ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за [[доцент]] в катедра „История на философията“ на СУ<ref name="Доц">{{Цитат уеб | заглавие = Доцент {{!}} ИБФК | автор = Институт за българска философска култура | труд = Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България | дата = | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ | език = | цитат = }}</ref>, където чете основни и избираеми лекционни курсове в [[бакалавър]]ска и [[магистър]]ска степен като основен преподавател<ref> [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век]</ref>. Участва като изследовател и специалист в международни програми, научни форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция“ (2001)<ref>Минева, Емилия, Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13 – 17 дек. 2000. София: Кота, 2001. </ref>, „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Ницше и изтокът“ (2003)<ref>Минева, Емилия Тодорова, Клеменс-Петер Хазе, Щефан Гюнцел, Владимир Теохаров, and Иван Камбуров. Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок, 2002. </ref> и др.<ref name=“Inme"/> През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антологията „Класици на анархизма“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref>, като обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание. „Социална философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, продължила почти четири десетилетия. През 2009 г. тя се пенсионира и се оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г. == Библиография == Емилия Минева е автор на значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографии и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на Вилхелм Дилтай <ref name="Дил">[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Вилхелм Дилтай, Философия на светогледите]</ref>, Владимир Соловьов<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Владимир Соловьов и проблемът за смисъла на живота]</ref>, Артур Шопенхауер<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Артур Шопенхауер, Парерга и Паралипомена: Избрани есета]</ref>, Михаил Бакунин<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Михаил Бакунин, Държавност и анархия]</ref> и други известни философи от XIX в. === Монографии и студии === * „Проблемът за човека у ранния Маркс“ (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. От философска критика на политиката към социална самокритика на философията“. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год. 1987 – 1987, 5 – 69); * „През „огнения поток““ (Уводна студия към Фр. Енгелс „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“, Партиздат, С. 1988) * „В борба за автентичност на марксизма“ (Уводна студия към сб. „Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм“, София, 1989) * „Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи“ (Уводна студия към „В. Дилтай. Философия на светогледите“, София, 1998) * „Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов“ (Уводна студия към „Вл. Соловьов, Оправдание на доброто“ София, ЛИК, 1999)<ref name="Дил"/><ref>https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA223&dq=emilia+mineva&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjpifWcoJz5AhW2Q_EDHQCzA4UQ6AF6BAgJEAI#v=onepage&q=emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998</ref> * „Традицията на анархизма“ (Уводна студия към ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * „Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия“ (Уводна студия към „Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета", ИК Кота, прев. К. Янакиев, С. 2009)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.]</ref> * {{cite book | title = Историко-философска мозайка от XIX век | last = Минева | first = Емилия | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Проектория | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://bfobiblioteka.files.wordpress.com/2019/01/Емилия-Минева_2015_Историко-философск.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}. * М.Бакунин "Държавност и анархия“ (Предговор) * {{cite book | title = Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век | last = Сборник, съставители Хараламби Паницидис, Емилия Минева, Станимир Панайотов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Anarres | location = София | isbn = 978-954-92985-2-9 | doi = | pages = 656 | url = http://www.anarresbooks.org/books/marx/Marx_Online_Edition_Indexed.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} === Статии === * {{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Живот, озарен от светъл оптимизъм | journal = Проблеми на младежта | publisher = | location = | volume = 14 | issue = | pages = 11 – 25| doi = | id = | url = http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }} * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К. Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' ([[Философска мисъл]], 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998, 31 – 38.) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Author/Home?author=Минева%2C+Емилия От и за Емилия Минева в своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] nmhcgvejfef8dcaqrrx9iaj51el3ya0 11473900 11473898 2022-07-29T08:57:11Z Ket 2798 Ket премести страница „[[Чернова:Емилия Тодорова Минева]]“ като „[[Емилия Минева]]“: проверена wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} {{помощ}} {{инкубатор-проверка}} {{инкубатор-проверка|1=[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:46, 28 юли 2022 (UTC)}} {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български [[философ]], преподавател по [[история на философията]] в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на история на философията от XIX век. Автор и съавтор на текстове в областта на историко-философските изследвания и познание: монографии, научни статии, съставител и научен редактор на академични сборници и антологии, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, включитлно съчинения на [[Вилхелм Дилтай]], [[Владимир Соловьов]], [[Артур Шопенхауер]], [[Михаил Бакунин]] и други известни философи от XIX в. == Биография == Емилия Минева е родена на 2 септември 1942 г. в [[Белоградчик]]. През 1961 г. завършва Софийската педагогическа гимназия и през следващите години работи като [[учител]]. През 1971 г. завършва [[философия]] в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван [[асистент]] и научен секретар към катедра „История на философията“. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от [[Петър-Емил Митев]]. В помощ на студентите тя съставя заедно с Митев антология с текстове от философските съчинения на [[Карл Маркс]] „Антология по история на марксистката философия: (От възникването на марксизма до ленинския етап)“ (1981)<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Емилия Тодорова Минева /1942 – 2020/ | автор = | труд = Видински АЛМАНАХ | дата = | достъп_дата = 29 юли 2022 | уеб_адрес = https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ | цитат = }}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения... с характерни критичност и ироничност към идеологическите [[догма|догми]].“<ref name=“Inme">{{Цитат уеб | заглавие = In memoriam Емилия Минева | фамилно_име = | първо_име = | труд = официален некролог – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | дата = 31 юли 2020 | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69 | цитат = }}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на XX век на тематични философски четения в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в [базата на СУ] Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с различен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref name=“Inme"/> Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“]] (1978), [[Виенски университет|Виенския университет]] (1983) и [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1989). През 1988 г. защитава [[доктор]]ска дисертация по философия на тема „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. : От филос. критика на политиката към соц. самокритика на философията.“<ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за [[доцент]] в катедра „История на философията“ на СУ<ref name="Доц">{{Цитат уеб | заглавие = Доцент {{!}} ИБФК | автор = Институт за българска философска култура | труд = Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България | дата = | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ | език = | цитат = }}</ref>, където чете основни и избираеми лекционни курсове в [[бакалавър]]ска и [[магистър]]ска степен като основен преподавател<ref> [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век]</ref>. Участва като изследовател и специалист в международни програми, научни форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция“ (2001)<ref>Минева, Емилия, Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13 – 17 дек. 2000. София: Кота, 2001. </ref>, „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Ницше и изтокът“ (2003)<ref>Минева, Емилия Тодорова, Клеменс-Петер Хазе, Щефан Гюнцел, Владимир Теохаров, and Иван Камбуров. Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок, 2002. </ref> и др.<ref name=“Inme"/> През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антологията „Класици на анархизма“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref>, като обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание. „Социална философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, продължила почти четири десетилетия. През 2009 г. тя се пенсионира и се оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г. == Библиография == Емилия Минева е автор на значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографии и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на Вилхелм Дилтай <ref name="Дил">[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Вилхелм Дилтай, Философия на светогледите]</ref>, Владимир Соловьов<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Владимир Соловьов и проблемът за смисъла на живота]</ref>, Артур Шопенхауер<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Артур Шопенхауер, Парерга и Паралипомена: Избрани есета]</ref>, Михаил Бакунин<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Михаил Бакунин, Държавност и анархия]</ref> и други известни философи от XIX в. === Монографии и студии === * „Проблемът за човека у ранния Маркс“ (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. От философска критика на политиката към социална самокритика на философията“. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год. 1987 – 1987, 5 – 69); * „През „огнения поток““ (Уводна студия към Фр. Енгелс „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“, Партиздат, С. 1988) * „В борба за автентичност на марксизма“ (Уводна студия към сб. „Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм“, София, 1989) * „Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи“ (Уводна студия към „В. Дилтай. Философия на светогледите“, София, 1998) * „Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов“ (Уводна студия към „Вл. Соловьов, Оправдание на доброто“ София, ЛИК, 1999)<ref name="Дил"/><ref>https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA223&dq=emilia+mineva&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjpifWcoJz5AhW2Q_EDHQCzA4UQ6AF6BAgJEAI#v=onepage&q=emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998</ref> * „Традицията на анархизма“ (Уводна студия към ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * „Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия“ (Уводна студия към „Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета", ИК Кота, прев. К. Янакиев, С. 2009)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.]</ref> * {{cite book | title = Историко-философска мозайка от XIX век | last = Минева | first = Емилия | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Проектория | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://bfobiblioteka.files.wordpress.com/2019/01/Емилия-Минева_2015_Историко-философск.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}. * М.Бакунин "Държавност и анархия“ (Предговор) * {{cite book | title = Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век | last = Сборник, съставители Хараламби Паницидис, Емилия Минева, Станимир Панайотов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Anarres | location = София | isbn = 978-954-92985-2-9 | doi = | pages = 656 | url = http://www.anarresbooks.org/books/marx/Marx_Online_Edition_Indexed.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} === Статии === * {{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Живот, озарен от светъл оптимизъм | journal = Проблеми на младежта | publisher = | location = | volume = 14 | issue = | pages = 11 – 25| doi = | id = | url = http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }} * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К. Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' ([[Философска мисъл]], 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998, 31 – 38.) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Author/Home?author=Минева%2C+Емилия От и за Емилия Минева в своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България] <!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] nmhcgvejfef8dcaqrrx9iaj51el3ya0 11473956 11473900 2022-07-29T10:21:07Z Алиса Селезньова 24678 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български [[философ]], преподавател по [[история на философията]] в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на история на философията от XIX век. Тя е авторка и съавторка на текстове в областта на историко-философските изследвания и познание: монографии, научни статии, съставител и научен редактор на академични сборници и антологии, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, включитлно съчинения на [[Вилхелм Дилтай]], [[Владимир Соловьов]], [[Артур Шопенхауер]], [[Михаил Бакунин]] и други известни философи от XIX в. == Биография == Родена е на 2 септември 1942 г. в [[Белоградчик]]. През 1961 г. завършва Софийската педагогическа гимназия и през следващите години работи като [[учител]]. През 1971 г. завършва [[философия]] в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван [[асистент]] и научен секретар към катедра „История на философията“. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от [[Петър-Емил Митев]]. В помощ на студентите тя съставя заедно с Митев антология с текстове от философските съчинения на [[Карл Маркс]] „Антология по история на марксистката философия: (От възникването на марксизма до ленинския етап)“ (1981)<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Емилия Тодорова Минева /1942 – 2020/ | автор = | труд = Видински АЛМАНАХ | дата = | достъп_дата = 29 юли 2022 | уеб_адрес = https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ | цитат = }}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения... с характерни критичност и ироничност към идеологическите [[догма|догми]].“<ref name=“Inme">{{Цитат уеб | заглавие = In memoriam Емилия Минева | фамилно_име = | първо_име = | труд = официален некролог – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | дата = 31 юли 2020 | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69 | цитат = }}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на XX век на тематични философски четения в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в [базата на СУ] Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с различен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref name=“Inme"/> Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“]] (1978), [[Виенски университет|Виенския университет]] (1983) и [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1989). През 1988 г. защитава [[доктор]]ска дисертация по философия на тема „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. : От филос. критика на политиката към соц. самокритика на философията.“<ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за [[доцент]] в катедра „История на философията“ на СУ<ref name="Доц">{{Цитат уеб | заглавие = Доцент {{!}} ИБФК | автор = Институт за българска философска култура | труд = Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България | дата = | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ | език = | цитат = }}</ref>, където чете основни и избираеми лекционни курсове в [[бакалавър]]ска и [[магистър]]ска степен като основен преподавател<ref> [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век]</ref>. Участва като изследовател и специалист в международни програми, научни форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция“ (2001)<ref>Минева, Емилия, Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13 – 17 дек. 2000. София: Кота, 2001. </ref>, „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Ницше и изтокът“ (2003)<ref>Минева, Емилия Тодорова, Клеменс-Петер Хазе, Щефан Гюнцел, Владимир Теохаров, and Иван Камбуров. Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок, 2002. </ref> и др.<ref name=“Inme"/> През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антологията „Класици на анархизма“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref>, като обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание. „Социална философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, продължила почти четири десетилетия. През 2009 г. тя се пенсионира и се оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г. == Библиография == Емилия Минева е автор на значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографии и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на Вилхелм Дилтай <ref name="Дил">[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Вилхелм Дилтай, Философия на светогледите]</ref>, Владимир Соловьов<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Владимир Соловьов и проблемът за смисъла на живота]</ref>, Артур Шопенхауер<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Артур Шопенхауер, Парерга и Паралипомена: Избрани есета]</ref>, Михаил Бакунин<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Михаил Бакунин, Държавност и анархия]</ref> и други известни философи от XIX в. === Монографии и студии === * „Проблемът за човека у ранния Маркс“ (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. От философска критика на политиката към социална самокритика на философията“. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год. 1987 – 1987, 5 – 69); * „През „огнения поток““ (Уводна студия към Фр. Енгелс „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“, Партиздат, С. 1988) * „В борба за автентичност на марксизма“ (Уводна студия към сб. „Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм“, София, 1989) * „Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи“ (Уводна студия към „В. Дилтай. Философия на светогледите“, София, 1998) * „Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов“ (Уводна студия към „Вл. Соловьов, Оправдание на доброто“ София, ЛИК, 1999)<ref name="Дил"/><ref>https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA223&dq=emilia+mineva&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjpifWcoJz5AhW2Q_EDHQCzA4UQ6AF6BAgJEAI#v=onepage&q=emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998</ref> * „Традицията на анархизма“ (Уводна студия към ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * „Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия“ (Уводна студия към „Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета", ИК Кота, прев. К. Янакиев, С. 2009)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.]</ref> * {{cite book | title = Историко-философска мозайка от XIX век | last = Минева | first = Емилия | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Проектория | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://bfobiblioteka.files.wordpress.com/2019/01/Емилия-Минева_2015_Историко-философск.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}. * М.Бакунин "Държавност и анархия“ (Предговор) * {{cite book | title = Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век | last = Сборник, съставители Хараламби Паницидис, Емилия Минева, Станимир Панайотов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Anarres | location = София | isbn = 978-954-92985-2-9 | doi = | pages = 656 | url = http://www.anarresbooks.org/books/marx/Marx_Online_Edition_Indexed.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} === Статии === * {{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Живот, озарен от светъл оптимизъм | journal = Проблеми на младежта | publisher = | location = | volume = 14 | issue = | pages = 11 – 25| doi = | id = | url = http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }} * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К. Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' ([[Философска мисъл]], 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998, 31 – 38.) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Author/Home?author=Минева%2C+Емилия От и за Емилия Минева в своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България] {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] ad0lvai1efl61dj3w6sjx3wr1t8dwey 11473957 11473956 2022-07-29T10:21:25Z Алиса Селезньова 24678 Добавяне на [[Категория:Родени в Белоградчик]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български [[философ]], преподавател по [[история на философията]] в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на история на философията от XIX век. Тя е авторка и съавторка на текстове в областта на историко-философските изследвания и познание: монографии, научни статии, съставител и научен редактор на академични сборници и антологии, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, включитлно съчинения на [[Вилхелм Дилтай]], [[Владимир Соловьов]], [[Артур Шопенхауер]], [[Михаил Бакунин]] и други известни философи от XIX в. == Биография == Родена е на 2 септември 1942 г. в [[Белоградчик]]. През 1961 г. завършва Софийската педагогическа гимназия и през следващите години работи като [[учител]]. През 1971 г. завършва [[философия]] в [[СУ "Св.Кл.Охридски"]]. Същата година е избрана за хоноруван [[асистент]] и научен секретар към катедра „История на философията“. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от [[Петър-Емил Митев]]. В помощ на студентите тя съставя заедно с Митев антология с текстове от философските съчинения на [[Карл Маркс]] „Антология по история на марксистката философия: (От възникването на марксизма до ленинския етап)“ (1981)<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Емилия Тодорова Минева /1942 – 2020/ | автор = | труд = Видински АЛМАНАХ | дата = | достъп_дата = 29 юли 2022 | уеб_адрес = https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ | цитат = }}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения... с характерни критичност и ироничност към идеологическите [[догма|догми]].“<ref name=“Inme">{{Цитат уеб | заглавие = In memoriam Емилия Минева | фамилно_име = | първо_име = | труд = официален некролог – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | дата = 31 юли 2020 | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69 | цитат = }}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на XX век на тематични философски четения в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в [базата на СУ] Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с различен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref name=“Inme"/> Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“]] (1978), [[Виенски университет|Виенския университет]] (1983) и [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1989). През 1988 г. защитава [[доктор]]ска дисертация по философия на тема „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. : От филос. критика на политиката към соц. самокритика на философията.“<ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за [[доцент]] в катедра „История на философията“ на СУ<ref name="Доц">{{Цитат уеб | заглавие = Доцент {{!}} ИБФК | автор = Институт за българска философска култура | труд = Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България | дата = | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ | език = | цитат = }}</ref>, където чете основни и избираеми лекционни курсове в [[бакалавър]]ска и [[магистър]]ска степен като основен преподавател<ref> [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век]</ref>. Участва като изследовател и специалист в международни програми, научни форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция“ (2001)<ref>Минева, Емилия, Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13 – 17 дек. 2000. София: Кота, 2001. </ref>, „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Ницше и изтокът“ (2003)<ref>Минева, Емилия Тодорова, Клеменс-Петер Хазе, Щефан Гюнцел, Владимир Теохаров, and Иван Камбуров. Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок, 2002. </ref> и др.<ref name=“Inme"/> През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антологията „Класици на анархизма“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref>, като обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание. „Социална философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, продължила почти четири десетилетия. През 2009 г. тя се пенсионира и се оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г. == Библиография == Емилия Минева е автор на значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографии и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на Вилхелм Дилтай <ref name="Дил">[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Вилхелм Дилтай, Философия на светогледите]</ref>, Владимир Соловьов<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Владимир Соловьов и проблемът за смисъла на живота]</ref>, Артур Шопенхауер<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Артур Шопенхауер, Парерга и Паралипомена: Избрани есета]</ref>, Михаил Бакунин<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Михаил Бакунин, Държавност и анархия]</ref> и други известни философи от XIX в. === Монографии и студии === * „Проблемът за човека у ранния Маркс“ (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. От философска критика на политиката към социална самокритика на философията“. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год. 1987 – 1987, 5 – 69); * „През „огнения поток““ (Уводна студия към Фр. Енгелс „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“, Партиздат, С. 1988) * „В борба за автентичност на марксизма“ (Уводна студия към сб. „Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм“, София, 1989) * „Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи“ (Уводна студия към „В. Дилтай. Философия на светогледите“, София, 1998) * „Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов“ (Уводна студия към „Вл. Соловьов, Оправдание на доброто“ София, ЛИК, 1999)<ref name="Дил"/><ref>https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA223&dq=emilia+mineva&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjpifWcoJz5AhW2Q_EDHQCzA4UQ6AF6BAgJEAI#v=onepage&q=emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998</ref> * „Традицията на анархизма“ (Уводна студия към ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * „Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия“ (Уводна студия към „Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета", ИК Кота, прев. К. Янакиев, С. 2009)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.]</ref> * {{cite book | title = Историко-философска мозайка от XIX век | last = Минева | first = Емилия | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Проектория | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://bfobiblioteka.files.wordpress.com/2019/01/Емилия-Минева_2015_Историко-философск.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}. * М.Бакунин "Държавност и анархия“ (Предговор) * {{cite book | title = Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век | last = Сборник, съставители Хараламби Паницидис, Емилия Минева, Станимир Панайотов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Anarres | location = София | isbn = 978-954-92985-2-9 | doi = | pages = 656 | url = http://www.anarresbooks.org/books/marx/Marx_Online_Edition_Indexed.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} === Статии === * {{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Живот, озарен от светъл оптимизъм | journal = Проблеми на младежта | publisher = | location = | volume = 14 | issue = | pages = 11 – 25| doi = | id = | url = http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }} * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К. Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' ([[Философска мисъл]], 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998, 31 – 38.) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Author/Home?author=Минева%2C+Емилия От и за Емилия Минева в своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България] {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Български философи]] [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Родени в Белоградчик]] dprjdptagea12t5c2884wz5859eukhz 11473958 11473957 2022-07-29T10:22:15Z Алиса Селезньова 24678 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български [[философ]], преподавател по [[история на философията]] в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на история на философията от XIX век. Тя е авторка и съавторка на текстове в областта на историко-философските изследвания и познание: монографии, научни статии, съставител и научен редактор на академични сборници и антологии, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, включитлно съчинения на [[Вилхелм Дилтай]], [[Владимир Соловьов]], [[Артур Шопенхауер]], [[Михаил Бакунин]] и други известни философи от XIX в. == Биография == Родена е на 2 септември 1942 г. в [[Белоградчик]]. През 1961 г. завършва Софийската педагогическа гимназия и през следващите години работи като [[учител]]. През 1971 г. завършва [[философия]] в [[Софийски университет|„Свети Климент Охридски“]]. Същата година е избрана за хоноруван [[асистент]] и научен секретар към катедра „История на философията“. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от [[Петър-Емил Митев]]. В помощ на студентите тя съставя заедно с Митев антология с текстове от философските съчинения на [[Карл Маркс]] „Антология по история на марксистката философия: (От възникването на марксизма до ленинския етап)“ (1981)<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Емилия Тодорова Минева /1942 – 2020/ | автор = | труд = Видински АЛМАНАХ | дата = | достъп_дата = 29 юли 2022 | уеб_адрес = https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ | цитат = }}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения... с характерни критичност и ироничност към идеологическите [[догма|догми]].“<ref name=“Inme">{{Цитат уеб | заглавие = In memoriam Емилия Минева | фамилно_име = | първо_име = | труд = официален некролог – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | дата = 31 юли 2020 | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69 | цитат = }}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на XX век на тематични философски четения в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в [базата на СУ] Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с различен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref name=“Inme"/> Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“]] (1978), [[Виенски университет|Виенския университет]] (1983) и [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1989). През 1988 г. защитава [[доктор]]ска дисертация по философия на тема „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. : От филос. критика на политиката към соц. самокритика на философията.“<ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за [[доцент]] в катедра „История на философията“ на СУ<ref name="Доц">{{Цитат уеб | заглавие = Доцент {{!}} ИБФК | автор = Институт за българска философска култура | труд = Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България | дата = | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ | език = | цитат = }}</ref>, където чете основни и избираеми лекционни курсове в [[бакалавър]]ска и [[магистър]]ска степен като основен преподавател<ref> [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век]</ref>. Участва като изследовател и специалист в международни програми, научни форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция“ (2001)<ref>Минева, Емилия, Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13 – 17 дек. 2000. София: Кота, 2001. </ref>, „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Ницше и изтокът“ (2003)<ref>Минева, Емилия Тодорова, Клеменс-Петер Хазе, Щефан Гюнцел, Владимир Теохаров, and Иван Камбуров. Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок, 2002. </ref> и др.<ref name=“Inme"/> През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антологията „Класици на анархизма“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref>, като обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание. „Социална философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, продължила почти четири десетилетия. През 2009 г. тя се пенсионира и се оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г. == Библиография == Емилия Минева е автор на значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографии и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на Вилхелм Дилтай <ref name="Дил">[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Вилхелм Дилтай, Философия на светогледите]</ref>, Владимир Соловьов<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Владимир Соловьов и проблемът за смисъла на живота]</ref>, Артур Шопенхауер<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Артур Шопенхауер, Парерга и Паралипомена: Избрани есета]</ref>, Михаил Бакунин<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Михаил Бакунин, Държавност и анархия]</ref> и други известни философи от XIX в. === Монографии и студии === * „Проблемът за човека у ранния Маркс“ (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. От философска критика на политиката към социална самокритика на философията“. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год. 1987 – 1987, 5 – 69); * „През „огнения поток““ (Уводна студия към Фр. Енгелс „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“, Партиздат, С. 1988) * „В борба за автентичност на марксизма“ (Уводна студия към сб. „Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм“, София, 1989) * „Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи“ (Уводна студия към „В. Дилтай. Философия на светогледите“, София, 1998) * „Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов“ (Уводна студия към „Вл. Соловьов, Оправдание на доброто“ София, ЛИК, 1999)<ref name="Дил"/><ref>https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA223&dq=emilia+mineva&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjpifWcoJz5AhW2Q_EDHQCzA4UQ6AF6BAgJEAI#v=onepage&q=emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998</ref> * „Традицията на анархизма“ (Уводна студия към ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * „Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия“ (Уводна студия към „Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета", ИК Кота, прев. К. Янакиев, С. 2009)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.]</ref> * {{cite book | title = Историко-философска мозайка от XIX век | last = Минева | first = Емилия | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Проектория | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://bfobiblioteka.files.wordpress.com/2019/01/Емилия-Минева_2015_Историко-философск.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}. * М.Бакунин "Държавност и анархия“ (Предговор) * {{cite book | title = Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век | last = Сборник, съставители Хараламби Паницидис, Емилия Минева, Станимир Панайотов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Anarres | location = София | isbn = 978-954-92985-2-9 | doi = | pages = 656 | url = http://www.anarresbooks.org/books/marx/Marx_Online_Edition_Indexed.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} === Статии === * {{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Живот, озарен от светъл оптимизъм | journal = Проблеми на младежта | publisher = | location = | volume = 14 | issue = | pages = 11 – 25| doi = | id = | url = http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }} * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К. Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' ([[Философска мисъл]], 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998, 31 – 38.) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Author/Home?author=Минева%2C+Емилия От и за Емилия Минева в своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България] {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Български философи]] [[Категория:Родени в Белоградчик]] ho324jpn10sqbqphs3es49hcyrapwcd 11473959 11473958 2022-07-29T10:22:25Z Алиса Селезньова 24678 Добавяне на [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български [[философ]], преподавател по [[история на философията]] в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на история на философията от XIX век. Тя е авторка и съавторка на текстове в областта на историко-философските изследвания и познание: монографии, научни статии, съставител и научен редактор на академични сборници и антологии, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, включитлно съчинения на [[Вилхелм Дилтай]], [[Владимир Соловьов]], [[Артур Шопенхауер]], [[Михаил Бакунин]] и други известни философи от XIX в. == Биография == Родена е на 2 септември 1942 г. в [[Белоградчик]]. През 1961 г. завършва Софийската педагогическа гимназия и през следващите години работи като [[учител]]. През 1971 г. завършва [[философия]] в [[Софийски университет|„Свети Климент Охридски“]]. Същата година е избрана за хоноруван [[асистент]] и научен секретар към катедра „История на философията“. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от [[Петър-Емил Митев]]. В помощ на студентите тя съставя заедно с Митев антология с текстове от философските съчинения на [[Карл Маркс]] „Антология по история на марксистката философия: (От възникването на марксизма до ленинския етап)“ (1981)<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Емилия Тодорова Минева /1942 – 2020/ | автор = | труд = Видински АЛМАНАХ | дата = | достъп_дата = 29 юли 2022 | уеб_адрес = https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ | цитат = }}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения... с характерни критичност и ироничност към идеологическите [[догма|догми]].“<ref name=“Inme">{{Цитат уеб | заглавие = In memoriam Емилия Минева | фамилно_име = | първо_име = | труд = официален некролог – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | дата = 31 юли 2020 | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69 | цитат = }}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на XX век на тематични философски четения в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в [базата на СУ] Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с различен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref name=“Inme"/> Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“]] (1978), [[Виенски университет|Виенския университет]] (1983) и [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1989). През 1988 г. защитава [[доктор]]ска дисертация по философия на тема „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. : От филос. критика на политиката към соц. самокритика на философията.“<ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за [[доцент]] в катедра „История на философията“ на СУ<ref name="Доц">{{Цитат уеб | заглавие = Доцент {{!}} ИБФК | автор = Институт за българска философска култура | труд = Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България | дата = | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ | език = | цитат = }}</ref>, където чете основни и избираеми лекционни курсове в [[бакалавър]]ска и [[магистър]]ска степен като основен преподавател<ref> [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век]</ref>. Участва като изследовател и специалист в международни програми, научни форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция“ (2001)<ref>Минева, Емилия, Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13 – 17 дек. 2000. София: Кота, 2001. </ref>, „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Ницше и изтокът“ (2003)<ref>Минева, Емилия Тодорова, Клеменс-Петер Хазе, Щефан Гюнцел, Владимир Теохаров, and Иван Камбуров. Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок, 2002. </ref> и др.<ref name=“Inme"/> През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антологията „Класици на анархизма“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref>, като обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание. „Социална философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, продължила почти четири десетилетия. През 2009 г. тя се пенсионира и се оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г. == Библиография == Емилия Минева е автор на значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографии и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на Вилхелм Дилтай <ref name="Дил">[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Вилхелм Дилтай, Философия на светогледите]</ref>, Владимир Соловьов<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Владимир Соловьов и проблемът за смисъла на живота]</ref>, Артур Шопенхауер<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Артур Шопенхауер, Парерга и Паралипомена: Избрани есета]</ref>, Михаил Бакунин<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Михаил Бакунин, Държавност и анархия]</ref> и други известни философи от XIX в. === Монографии и студии === * „Проблемът за човека у ранния Маркс“ (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. От философска критика на политиката към социална самокритика на философията“. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год. 1987 – 1987, 5 – 69); * „През „огнения поток““ (Уводна студия към Фр. Енгелс „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“, Партиздат, С. 1988) * „В борба за автентичност на марксизма“ (Уводна студия към сб. „Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм“, София, 1989) * „Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи“ (Уводна студия към „В. Дилтай. Философия на светогледите“, София, 1998) * „Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов“ (Уводна студия към „Вл. Соловьов, Оправдание на доброто“ София, ЛИК, 1999)<ref name="Дил"/><ref>https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA223&dq=emilia+mineva&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjpifWcoJz5AhW2Q_EDHQCzA4UQ6AF6BAgJEAI#v=onepage&q=emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998</ref> * „Традицията на анархизма“ (Уводна студия към ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * „Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия“ (Уводна студия към „Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета", ИК Кота, прев. К. Янакиев, С. 2009)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.]</ref> * {{cite book | title = Историко-философска мозайка от XIX век | last = Минева | first = Емилия | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Проектория | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://bfobiblioteka.files.wordpress.com/2019/01/Емилия-Минева_2015_Историко-философск.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}. * М.Бакунин "Държавност и анархия“ (Предговор) * {{cite book | title = Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век | last = Сборник, съставители Хараламби Паницидис, Емилия Минева, Станимир Панайотов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Anarres | location = София | isbn = 978-954-92985-2-9 | doi = | pages = 656 | url = http://www.anarresbooks.org/books/marx/Marx_Online_Edition_Indexed.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} === Статии === * {{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Живот, озарен от светъл оптимизъм | journal = Проблеми на младежта | publisher = | location = | volume = 14 | issue = | pages = 11 – 25| doi = | id = | url = http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }} * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К. Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' ([[Философска мисъл]], 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998, 31 – 38.) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Author/Home?author=Минева%2C+Емилия От и за Емилия Минева в своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България] {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Български философи]] [[Категория:Родени в Белоградчик]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] 8qgfoh92wwa8r72zn9jnw60uktamv6x 11473960 11473959 2022-07-29T10:23:19Z Алиса Селезньова 24678 Добавяне на [[Категория:Починали в София]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | категория = философ | описание = | портрет = Emilia Mineva.jpg | портрет-описание = Емилия Тодорова Минева (1942 – 2020) | пол = | роден-дата = | роден-място = | починал-дата = | починал-място = | националност = {{BG}} | работил = | вложки = | брак = | деца = }} '''Емилия Тодорова Минева''' е български [[философ]], преподавател по [[история на философията]] в СУ „Св. Кл. Охридски“ и специалист в областта на история на философията от XIX век. Тя е авторка и съавторка на текстове в областта на историко-философските изследвания и познание: монографии, научни статии, съставител и научен редактор на академични сборници и антологии, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, включитлно съчинения на [[Вилхелм Дилтай]], [[Владимир Соловьов]], [[Артур Шопенхауер]], [[Михаил Бакунин]] и други известни философи от XIX в. == Биография == Родена е на 2 септември 1942 г. в [[Белоградчик]]. През 1961 г. завършва Софийската педагогическа гимназия и през следващите години работи като [[учител]]. През 1971 г. завършва [[философия]] в [[Софийски университет|„Свети Климент Охридски“]]. Същата година е избрана за хоноруван [[асистент]] и научен секретар към катедра „История на философията“. Същинската ѝ академична кариера започва през 1972 г., когато е избрана за редовен асистент в катедрата и до 1984 г. ръководи семинарни занятия към курсовете, преподавани от [[Петър-Емил Митев]]. В помощ на студентите тя съставя заедно с Митев антология с текстове от философските съчинения на [[Карл Маркс]] „Антология по история на марксистката философия: (От възникването на марксизма до ленинския етап)“ (1981)<ref>{{Цитат уеб | заглавие = Емилия Тодорова Минева /1942 – 2020/ | автор = | труд = Видински АЛМАНАХ | дата = | достъп_дата = 29 юли 2022 | уеб_адрес = https://vidin-almanac.bg/емилия-тодорова-минева/ | цитат = }}</ref><ref>{{Цитат книга|last=Митев|first=Петър|last2=Минева|first2=Емилия|title=Антология по история на марксистката философия|url=http://unicat.nalis.bg/Record/BAS.000285394|year=1981|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=}}</ref> Обсъждането на текстовете стимулира оживени дискусии, за които нейните студенти и колеги продължават да си спомнят много години по-късно: „Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения... с характерни критичност и ироничност към идеологическите [[догма|догми]].“<ref name=“Inme">{{Цитат уеб | заглавие = In memoriam Емилия Минева | фамилно_име = | първо_име = | труд = официален некролог – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | дата = 31 юли 2020 | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam69 | цитат = }}</ref>Дискусиите стават повод за организирането в началото на 80-те години на XX век на тематични философски четения в Гьолечица. Емилия Минева е сред основните организатори и участници, без които „не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в [базата на СУ] Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с различен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.<ref name=“Inme"/> Емилия Минева специализира в областта на история на философията от XIX век в различни чуждестранни университети: [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“]] (1978), [[Виенски университет|Виенския университет]] (1983) и [[Лайпцигски университет|университета в Лайпциг]] (1989). През 1988 г. защитава [[доктор]]ска дисертация по философия на тема „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. : От филос. критика на политиката към соц. самокритика на философията.“<ref>{{Cite journal|last=Нина|first=Шуманова|date=2010|title=ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“|url=https://research.uni-sofia.bg/bitstream/10506/357/1/Bibl_ukaz_GOD.pdf|journal=ХРОНОЛОГИЧЕН БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ|volume=книга Философия|via=УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“}}</ref>. През 1990 г. е избрана за [[доцент]] в катедра „История на философията“ на СУ<ref name="Доц">{{Цитат уеб | заглавие = Доцент {{!}} ИБФК | автор = Институт за българска философска култура | труд = Регистър на придобилите научното звание „доцент“ по философия в България | дата = | достъп_дата = 28 юли 2022 | уеб_адрес = http://www.philosophybg.com/2011/05/28/доцент/ | език = | цитат = }}</ref>, където чете основни и избираеми лекционни курсове в [[бакалавър]]ска и [[магистър]]ска степен като основен преподавател<ref> [http://nvkovachev.blogspot.com/2015/11/xix.html Представяне сборника на доц. д-р Емилия Минева Историко-философска мозайка от XIX век]</ref>. Участва като изследовател и специалист в международни програми, научни форуми и договори за двустранно сътрудничество, например:" „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция“ (2001)<ref>Минева, Емилия, Харалампи Паницидис. Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция: Лекции, докл. и науч. съобщения от теор. семинар в Банкя 13 – 17 дек. 2000. София: Кота, 2001. </ref>, „Studies in East European Thought“ (2001)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.jstor.org/stable/20099748|заглавие=On the Reception of Marxism in Bulgaria|автор=Emilia Mineva|фамилно_име=Mineva|първо_име=Emilia|труд=Studies in East European Thought|издател=Springer|архив_дата=2001 – 06|достъп_дата=22022-07-27}}</ref>, „Ницше и изтокът“ (2003)<ref>Минева, Емилия Тодорова, Клеменс-Петер Хазе, Щефан Гюнцел, Владимир Теохаров, and Иван Камбуров. Ницше и Изтокът: Докл. от бълг.-герм. конф., София, 27 ноем. 2000 г. [София]: Дилок, 2002. </ref> и др.<ref name=“Inme"/> През 2005 г. Минева съставя, редактира и написва уводна студия към антологията „Класици на анархизма“<ref>{{Цитат книга|last=Минева|first=Емилия|last2=Давидков|first2=Веселин|title=Класици на анархизма|year=2005|publisher=Кванти|location=София|isbn=9549174719|page=398|pages=40}}</ref>, като обяснява нейната цел и предназначение по начин, който отразява и собствените ѝ виждания за смисъла и целта на историко-философското познание. „Социална философия на анархизма и съвременните протестни движения“ става следващата нова дисциплина сред лекционните ѝ курсове. Антологията бележи последния творчески епизод в дълголетната професионална биография на Емилия Минева, продължила почти четири десетилетия. През 2009 г. тя се пенсионира и се оттегля от активна преподавателска и изследователска дейност. След тежко боледуване Емилия Минева почива на 29 юли 2020 г. == Библиография == Емилия Минева е автор на значителен брой текстове във всички жанрове на историко-философските изследвания и познание: монографии и съавторски трудове, статии в специализираната научна периодика, съставителство и научна редакция на академични сборници и антологии – учебни помагала за студенти, встъпителни студии към издания на преводна философска литература, която включва съчинения на Вилхелм Дилтай <ref name="Дил">[http://unicat.nalis.bg/Record/SHU.000009491 Вилхелм Дилтай, Философия на светогледите]</ref>, Владимир Соловьов<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.001070063 Владимир Соловьов и проблемът за смисъла на живота]</ref>, Артур Шопенхауер<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Артур Шопенхауер, Парерга и Паралипомена: Избрани есета]</ref>, Михаил Бакунин<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000557075 Михаил Бакунин, Държавност и анархия]</ref> и други известни философи от XIX в. === Монографии и студии === * „Проблемът за човека у ранния Маркс“ (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 77, 1984, 58 – 100). * „Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842 – 1844 г. От философска критика на политиката към социална самокритика на философията“. (Годишник на СУ, кн. Философия, т. 80/81, год. 1987 – 1987, 5 – 69); * „През „огнения поток““ (Уводна студия към Фр. Енгелс „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия“, Партиздат, С. 1988) * „В борба за автентичност на марксизма“ (Уводна студия към сб. „Фридрих Енгелс. Писма за историческия материализъм“, София, 1989) * „Вилхелм Дилтай – философ на науките за духа и типовете светогледи“ (Уводна студия към „В. Дилтай. Философия на светогледите“, София, 1998) * „Проблемът за смисъла на живота във философията на Владимир Соловьов“ (Уводна студия към „Вл. Соловьов, Оправдание на доброто“ София, ЛИК, 1999)<ref name="Дил"/><ref>https://books.google.bg/books?id=s-BjLJRxY14C&pg=PA223&dq=emilia+mineva&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwjpifWcoJz5AhW2Q_EDHQCzA4UQ6AF6BAgJEAI#v=onepage&q=emilia%20mineva&f=false Vladimir Solov'ëv: Reconciler and Polemicist; Selected Papers of the International Vladimir Solov'ëv Conference Held at the University of Nijmegen, the Netherlands, in September 1998</ref> * „Традицията на анархизма“ (Уводна студия към ''Класици на анархизма'', Кванти, 2005) * „Opus ultimum на Артур Шопенхауер и смисълът на неговата философия“ (Уводна студия към „Артур Шопенхауер. Парерга и паралипомена. Избрани есета", ИК Кота, прев. К. Янакиев, С. 2009)<ref>[http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000352327 Шопенхауер, Артур. Парерга и паралипомена: Избрани есета.]</ref> * {{cite book | title = Историко-философска мозайка от XIX век | last = Минева | first = Емилия | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Проектория | location = София | isbn = | doi = | pages = | url = https://bfobiblioteka.files.wordpress.com/2019/01/Емилия-Минева_2015_Историко-философск.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}. * М.Бакунин "Държавност и анархия“ (Предговор) * {{cite book | title = Маркс: хетерогенни прочити от ХХ век | last = Сборник, съставители Хараламби Паницидис, Емилия Минева, Станимир Панайотов | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2012 | edition = | publisher = Anarres | location = София | isbn = 978-954-92985-2-9 | doi = | pages = 656 | url = http://www.anarresbooks.org/books/marx/Marx_Online_Edition_Indexed.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} === Статии === * {{cite journal | last = | first = | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Живот, озарен от светъл оптимизъм | journal = Проблеми на младежта | publisher = | location = | volume = 14 | issue = | pages = 11 – 25| doi = | id = | url = http://nvkovachev.blogspot.com/2016/11/blog-post.html | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }} * ''Противоположность марксисткого и фейербаховского подходов к познанию сущности человека в работах К. Маркса'' 1845 – 1846 г. (Вестник Московского университета, Серия 7, Философия №5, 1980 г.) * ''Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека.'' ([[Философска мисъл]], 9/ 1983, 60 – 69); * ''Гражданското общество'' (Философска мисъл 10/ 1989) * ''Подходът на Владимир Соловьов към проблема за смисъла на живота''. (сп. Философия, 5 – 6, 1998, 31 – 38.) == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://unicat.nalis.bg/Author/Home?author=Минева%2C+Емилия От и за Емилия Минева в своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България] {{СОРТКАТ:Минева, Емилия}} [[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] [[Категория:Български философи]] [[Категория:Родени в Белоградчик]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Починали в София]] cbnrmgr145ofk7i7xb5ummqz7gawjdy 1 812798 11473902 11472619 2022-07-29T08:57:12Z Ket 2798 Ket премести страница „[[Чернова беседа:Емилия Тодорова Минева]]“ като „[[Беседа:Емилия Минева]]“: проверена wikitext text/x-wiki == {{без конкретни източници|дата=27 юли 2022}} == Източници == <references /> Емилия Тодорова Минева == Здравейте, написала съм статия за Емилия Тодорова Минева, която е дългогодишен преподавател в Софийски университет с признати приноси за развитието на философската специалност в университета и историко-философските изследвания у нас. Не знам дали съм изпълнила всички технически и съдържателни изисквания, защото не съм правила досега статия за Уикипедия. Ще съм признателна да ми съдействате, ако се налага да редактирам текста и оформлението и да ме ориентирате приблизително след колко време става видима публикацията, в случай че бъде одобрена? Благодаря предварително за всяка информация! [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 14:18, 27 юли 2022 (UTC) :Благодаря за отговора. добавих източници, за които се сетих и открих в интернет. Все пак става дума за починал човек, чиито живот в голямата си част е бил по времето преди интернет и не е лесно да се осигурят достатъчно дигитални източници. :Надявам се, че добавеното все пак е достатъчно доказателствено за истинността на статията и тя ще бъденаправена видима за всички, които се вълнуват от развитието и историята на българската философска мисъл и университетската ни философия . :Отново благодаря! :Поздрави, [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 16:10, 27 юли 2022 (UTC) ::Ще съм благодарна, ако ми посочите за кои твърдения по-точно искате още източници? Няма как рождено свидетелство да ви представя или текстове на книги и документи, които не са дигитализирани или не са на разположение на свободен достъп. ::В крайна сметка, ще се откажа да пиша тук и ще публикувам текста някъде другаде. Просто се опитах да отдам дължимото на един стойностен човек, който е направил много повече за цели поколения, отколкото редакторите на Уикипедия. ::Бъдете здрави! ::Всичко добро! [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 16:59, 27 юли 2022 (UTC) :::Добавих няколко бележки към съдържанието на страницата и източници. :::Моля да ми съдействате с преглед и препоръки, ако трябва още да редактирам. :::Благодаря отново! [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 20:18, 27 юли 2022 (UTC) 148tv465gxrra5hp5u0h3wfn4pvyf5s 0 812800 11473365 11472363 2022-07-28T14:51:40Z S.BONOVA 248162 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Ян Шчепаник | име-оригинал = Jan Szczepanik | категория = изобретател | описание = | портрет = Jan Szczepanik - autograph 2.jpg | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = 13 юни 1872 | роден-място = Рудники | починал-дата = 18 април 1926 | починал-място = Тарнов | националност = поляк | работил = | псевдоним = Полският Едисон | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Ян Шчепаник''' (на [[Полски език|полски]] ''Jan Szczepanik''), роден на 13 юни 1872 Рудники, Мошчиска, починал на 18 април 1926 в [[Тарнов]]. Полски изобретател, известен като „полския [[Томас Едисън|Едисън]]“, „австрийския Едисън“, „[[Леонардо да Винчи]] от [[Галиция]]“ и „галицийският гений”<ref>Tomasz Wieczorek: Marek Borucki, Wielcy zapomniani. Polacy, którzy zmienili świat – recenzja. nowastrategia.org.pl, 20 kwietnia 2015. [посещение 2016-04-18</ref>.Описан в две статии на [[Марк Твен]]. Въпреки факта, че е бил самоук в областта на техниката<ref>Bolesław Orłowski: Nie tylko szablą i piórem. Warszawa: Wydawnictwa Komunikacji i Łączności, 1985, s. 219. ISBN 83-206-0509-1.</ref>,той е автор на над 50 изобретения и няколкостотин патентовани технически идеи в областта на цветната [[фотография]], [[Тъкане|тъкачеството]] и [[Телевизия|телевизията]]. == Биография == Извънбрачен син на Мариана, дъщеря на фермери от Мощиска близо до Кросно. До 1875 го отглежда майка му, а след брака й с Лудвиг Панек израства при вуйна си и вуйчо – Саломея и Вавжинец Градович в Кросно<ref>Lucyna Smoleńska, Mieczysław Sroka: Wielcy znani i nieznani „Polski Edison – Jan Szczepanik (1872–1926)”. Warszawa: Wydawnictwo radia i telewizji, 1988, s. 222–232.</ref>.В града той посещава пост йезуитското народно училище през периода 1878–1885. Спътниците на детските му игри са Франчишек Пик, наречен Мирандола (по-късно поет и преводач), Еугениуш Ромер (по-късно географ), бъдещият генерал Ян Ромер и бъдещият съдия Ян Константинович. След това посещава прогимназията в Ясло 1885–1888 и учителския колеж в Краков. Получава дипломата си за средно образование на 9 юни 1892. През 1887-1890 е помощен учител в основното училище в Бончал Долни близо до Ясло, създадено през 1885. До 1896 работи като учител в села близо до Кросно - първо в Поток, след това в Корчин и Любатувка и в Любочи. По-късно се премества в Краков, където намира работа в намиращия се на ъгъла на улиците „Флорианска“ и „СВ. Тома“ „Склад за фотоапарати“ на Лудвиг Клайнберг. Там научава технологията и конструкцията на тогавашните фотоапарати и фотографска техника. По-късно Клайнберг започва да финансира идеите на своя служител и през 1898 във Виена основава дружество, занимаващо се с внедряването на изобретенията на Шчепаник под името „Societe des Inventions Jan Szczepanik et Cie“, което стартира фабрика за производство на перфорирани карти за жакардови машини, модернизирани от изобретателя Изобретателят има свои ателиета във [[Виена]], [[Берлин]] и [[Дрезден]]<ref>Lucyna Smoleńska, Mieczysław Sroka: Wielcy znani i nieznani „Polski Edison – Jan Szczepanik (1872–1926)”. Warszawa: Wydawnictwo radia i telewizji, 1988, s. 222–232.</ref>. През 1900 г. пресата съобщава за Шепаник, описвайки го като най-известния новобранец на австроунгарската армия, тъй като след като се оттегля от учителската професия, той е бил задължен да изпълнява три години военна служба и въпреки усилията си да се избегне това, в началото на октомври 1900 се присъединява към 45-ти пехотен полк в [[Санок]]<ref>Zblizka i zdaleka. „Gazeta Polska”. Nr 242, s. 2, 7/20 października 1900.</ref>.През годините 1900–1902 той служи в [[Пшемишъл|Пшемишъл]], където се запознава със съпругата си Ванда Джиковска, дъщеря на областния лекар Зигмунт. От 1902 Шчепаник е свързан с Тарнов. На 8 ноември 1902 в катедралната базилика в Търнов той се жени за Мария Хиацинта Ванда Джиковска. През годините 1902–1906 съпрузите живеят главно във Виена. От 1906 те се установяват за постоянно в Тарнов. Имат 5 деца: Анджей (1904–1907), Збигнев (1906–1969), Богдан (1908–1978), Богуслав (1912–1942) и Мария (1914–2005). Негов внук е Йежи Шчепаник-Джиковски, известен архитект. Ян Щепаник умира на 18 април 1926 в Тарнов. Погребан е на Старите гробища в семейната гробница Джиковски. [[Файл:Jan Szczepanik laboratory, Patroniarnia Gal. Tow. Akc. dla tkactwa in Vienna.jpg|мини|Сградата във Виена, в която се е помещавало ателието на Ян Шчепаник]] == Изобретения == [[Файл:Jan Szczepanik in his laboratory.jpg|мини|Ян Шчепаник в ателието си (преди 1901)]] Шчепаник е автор на много изобретения в областта на цветното тъкане, филмовите и фотографските техники. Първите изобретения, които разработва, са предназначени за текстилната промишленост. Още по време на престоя си в Корчина той посещава местни тъкачни работилници, обмисляйки подобряването на производството на тъкани. Възнамерява да модернизира използваните до този момент методи, което по-късно води до създаване на изобретения в тази област. Проявява особен интерес към технологията на цветното тъкане, което по онова време, поради сложността си, се прави от жакардови, управлявани от перфорирани карти, изобретени от [[Жозеф Мари Жакард]]. Както перфокартите, наричани тогава патрони, които управляват тези машини, така и работата по тях се извършва ръчно. През 1896 Шчепаник успява да разработи метод за тъкане с шарки, който е по-евтин от фотоелектрическия метод, използван по това време<ref>Maciej Iłowiecki: Dzieje nauki polskiej. Warszawa: Interpress, 1981, s. 201. ISBN 83-223-1876-6.</ref>.Неговите иновации се основават на използването на фотографски методи при подготовката на картите, автоматичната им перфорация, инсталирането на автоматична система за четене и използването на електричество за управление на устройството. Всички тъкачни изобретения на Шчепаник са патентовани в [[Германия]], [[Австрия]], [[Англия]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]], където се радват на голям интерес сред [[Индустриализация|индустриалците]], тъй като значително съкращават и опростяват процеса на производство на тъкани и намаляват цената им. Ян Шчепаник е изобретил също: * телектроскоп – устройство за предаване на движещо се цветно изображение със звук от разстояние, прародител на днешната телевизия], * системата за цветно тъкане – изобретена през 1896. Това е електрически метод за фотографско копиране на шарки по време на производството на плат. Тази система се използва от 1898 от австрийската и германската текстилна промишленост, * системата на цветния филм – разработената от изобретателя през 1899 система за цветна филмова лента, за която получава британски патент през 1900. За да възпроизведе цветовете, изобретателят използва черно-бял филм и филтри в три цвята: червен, зелен и син. През 1915 той разработва филмова камера за цветен филм, а по-късно и проектор. Филмът е усъвършенстван между 1918 и 1925 и е високо ценен заради близкото си до реалистично пресъздаване на цветовете. Иновациите на Шчепаник в тази област са заменени от американския Technicolor<ref>Maciej Iłowiecki: Dzieje nauki polskiej. Warszawa: Interpress, 1981, s. 201. ISBN 83-223-1876-6.</ref>, * система за цветна фотография и фоточувствителна цветна хартия - този метод по-късно е използван от Kodak (1928) и Agfa (1932)<ref> Bolesław Orłowski: Nie tylko szablą i piórem. Warszawa: Wydawnictwa Komunikacji i Łączności, 1985, s. 219. ISBN 83-206-0509-1.</ref>, * телфот – усъвършенствано устройство за пренасяне на образ на разстояние, представено на Световното изложение в Париж през 1900<ref> Słownik historii Polski, Wiedza Powszechna, Warszawa 1973.</ref>, * фотометър – устройство за измерване на светлината<ref> Bolesław Orłowski: Nie tylko szablą i piórem. Warszawa: Wydawnictwa Komunikacji i Łączności, 1985, s. 219. ISBN 83-206-0509-1.</ref>, * бронежилетка – собствен проект за бронежилетка от 1901 <ref>Pancerz Szczepanika. „Głos Narodu Ilustrowany”. 12, s. 12-13, 7 grudnia 1901.</ref>(патентована почти по същото време от друг поляк – Кажимеж Жеглен), изработен от копринена тъкан с тънки пластове стоманена ламарина. Това изобретение носи слава на Шчепаник, понеже специалната тъкан спасява от смърт по време на атентат испанския крал [[Алфонсо XIII]], който в знак на благодарност награждава Шчепаник с високо държавно отличие - Ордена на Изабела католическа през 1902<ref>Anna Pragłowska: Obrazy i barwy. O wynalazkach i życiu Jana Szczepanika</ref>. Подобни намерения има и [[Николай II (Русия)|Николай II]], но по патриотични причини Шчепаник отказва да приеме ордена, така че вместо с орден царят го дарява със златен часовник, инкрустиран с брилянти. * фотоскулптор – уред, служещ за копиране на скулптури чрез фотографски метод, * калоридул – изобретен през 1901 автоматичен регулатор на тягата на комина в котелни пещи, което води до големи икономии на въглища. Патентован в Германия и Англия, * звуков филм, * електрохимичен двигател. == Бронежилетка == Както Ян Шчепаник, така и Кажимеж Жеглен се смятат за единствените изобретатели на бронежилетката. Кажимеж Жеглен е първият, който получава патент (1896 и 1897) и прави публични демонстрации на ефективността на жилетката няколко години преди Шчепаник (Кажимеж Жеглен прави първите публични демонстрации на своята бронирана тъкан с участието на полицията в Чикаго на 16 март 1897). На 7 май 1897 Кажимеж Жеглен възлага на компанията на Шчепаник да разработи технология за машинно тъкане на бронежилетка. Шчепаник значително подобрява структурата на копринената бронирана тъкан благодарение на специална техника за тъкане на килими и благодарение на своите тъкачни машини той получава материал с по-високо качество от тъканта на Жеглен, който прилага ръчно тъкане на материала<ref>Sławomir Łotysz, Historia sporu o pewien wynalazek. Jan Szczepanik,Kazimierz Żegleń i kamizelka kuloodporna, „Analecta 18/1-2(35-36)”, 2009, s. 349-366.</ref>. == Увековечаване == * Ян Шчепаник е патрон на училища в Лодз, Кросно и Тарнов, неговото име носят и улици в Тарнов, Варшава, Корчина. * От 2003 в Тарнов функционира фондация „Ян Шчепаник“, чиято главна цел е да популяризира дейността на патрон. * В Тарнов има паметници на изобретателя, дело на Михал Поремба: единият на площада до училището, на което той е патрон, другият на гробницата в Старото гробище. * През 2013 BM Production от Краков снима документалния филм „Галицйиският гений“ (Galicyjski Geniusz). * На 17 юни 2012 в Националния музей на техниката във Варшава е открита изложба "Ян Шчепаник – полският Едисън". * През 2011 Полски пощи издават пощенска марка с образа на Ян Шчепаник и модел на филмова камера. <gallery> Jan Szczepanik - autograph.jpg|Снимка на Ян Шчепаник с негов автограф Jan Szczepanik with wife.jpg|Ян Шчепаник със съпругата си First bulletproof vest 2.jpg|Представяне на бронежилетката Automatic loom with patents of Jan Szczepanik.jpg|Патентованата от Ян Шчепаник тъкачна машина </gallery> == Източници == <references /> {{Превод от|pl|Jan Szczepanik|67677271}} cuiq7oluljb8jnoxccgd6ar9ybjmuqb 3 812804 11473192 11472461 2022-07-28T12:04:05Z Rebelheartous 22483 Нова тема /* Компании */ wikitext text/x-wiki == Добре дошъл в Wikipedia == <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, DragomirDragomir!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->[[Потребител:Carbonaro.|Carbonaro.]] ([[Потребител беседа:Carbonaro.|беседа]]) 17:46, 27 юли 2022 (UTC) == Компании == Здравейте! Моля, да изписвате имената на фирми и компании на български език. Благодаря. [[Потребител:Rebelheartous|Rebelheartous]] ([[Потребител беседа:Rebelheartous|беседа]]) 12:04, 28 юли 2022 (UTC) idt6pk4df7sil6fvxua63y5wcd158lv 0 812814 11473193 11472687 2022-07-28T12:05:16Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki '''Стефан Хаджимаринчев''' е [[българи|български]] общественик и просветен деец от началото на ХХ век. След намесата на [[Царство България]] и [[Кралство Румъния]] в [[Първата световна война]] и освобождението на [[Добруджа]] през 1916 г. Стефан Хаджимаринчев е сред [[Интерниране на добруджанското население (Първа световна война)|отвлечените от румънските войски тутракански българи]]. По време на изгнанието си за една година е [[писар]] в затворническия лагер в градчето [[Савени (Ботошани)|Съвени]], [[Дорохойски окръг]], [[Молдова]]. При завръщането си в Тутракан Хаджимаринчев свидетелства за румънски съдебни процедури срещу 26 добруджански изгнаници, преминали лагерните граници и задържани в затвора в [[Яш]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 122 от 17 април 1918, стр.4]</ref> На 7 април 1917 година в Тутракан Хаджимаринчев е съосновател на местната Добруджанска организация заедно с 44 местни общественици, като за пръв председател е избран [[Петър Мавродинов]].<ref>Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съархивирани в Българския исторически архив, том 6. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1983. с. 51.</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|личност}} [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Добруджански българи]] exz2kalo5nl1otj51rqxarpoy3pgrw5 11473247 11473193 2022-07-28T12:54:18Z Tonimicho 109787 Добавяне на [[Категория:Тутраканци]], ползвайки [[MediaWiki:Gadget-HotCat.js|HotCat]] wikitext text/x-wiki '''Стефан Хаджимаринчев''' е [[българи|български]] общественик и просветен деец от началото на ХХ век. След намесата на [[Царство България]] и [[Кралство Румъния]] в [[Първата световна война]] и освобождението на [[Добруджа]] през 1916 г. Стефан Хаджимаринчев е сред [[Интерниране на добруджанското население (Първа световна война)|отвлечените от румънските войски тутракански българи]]. По време на изгнанието си за една година е [[писар]] в затворническия лагер в градчето [[Савени (Ботошани)|Съвени]], [[Дорохойски окръг]], [[Молдова]]. При завръщането си в Тутракан Хаджимаринчев свидетелства за румънски съдебни процедури срещу 26 добруджански изгнаници, преминали лагерните граници и задържани в затвора в [[Яш]].<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 122 от 17 април 1918, стр.4]</ref> На 7 април 1917 година в Тутракан Хаджимаринчев е съосновател на местната Добруджанска организация заедно с 44 местни общественици, като за пръв председател е избран [[Петър Мавродинов]].<ref>Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съархивирани в Българския исторически архив, том 6. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1983. с. 51.</ref> == Източници == <references /> {{мъниче|личност}} [[Категория:Български просветни дейци]] [[Категория:Български общественици]] [[Категория:Добруджански българи]] [[Категория:Тутраканци]] djp0qin3j3eyewh4ty51dwtbizbfq4t 0 812820 11473240 11472804 2022-07-28T12:51:32Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Амфибия | Име в оригинал = Amphibia | Жанр = [[анимационен филм]] | Създател(и) = Мат Брейли | Актьори = [[Бренда Сонг]]<br>Джъстин Фелбингер<br>Бил Фармър<br>Аманда Лейтън<br>Ана Акана<br>Трой Бейкър<br>Хейли Тджу<br>[[Кийт Дейвид]] | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 3 | Епизоди = 58 (106 сегмента) | Изпълнителен продуцент = Мат Брейли | Продуцент(и) = Тара Бадауи | Времетраене = 22 – 24 минути | Дистрибуция = „Дисни Телевижън Анимейшън“ | ТВ Канал = „[[Дисни Ченъл]]“ | Формат на картината = HDTV 1080p | Формат на звука = [[5.1 съраунд звук]] | Излъчване = 17 юни 2019 г. – 14 май 2022 г. | Официален уебсайт = https://disneynow.com/shows/amphibia/ }} '''„Амфибия“''' ({{lang|en|Amphibia}}) е [[САЩ|американски]] [[Анимационен филм|анимационен]] сериал на „[[Дисни Ченъл]]“ от 17 юни 2019 г. до 14 май 2022 г.<ref>{{Cite web |date=2022-05-13 |title=Amphibia: The Ribbiting End of Disney Channel's Animated Series |url=https://movieweb.com/disney-amphibia-comes-to-an-end/amp/ |access-date=2022-05-14 |website=MovieWeb}}</ref> Ролите са озвучени от [[Бренда Сонг]], Джъстин Фелбингер, Бил Фармър, Аманда Лейтън, Ана Акана, Трой Бейкър, Хейли Тджу и [[Кийт Дейвид]]. В България сериалът е излъчен по „Дисни Ченъл“ със [[нахсинхронен дублаж]] на [[Александра Аудио]]. В него участват [[Татяна Етимова]] (Саша) и [[Диляна Спасова]]. Режисьор на дублажа е [[Мариета Петрова]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://disneynow.com/shows/amphibia/}} * {{imdb title|8050740}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Сериали на Дисни]] cvh9xqgzu6smmeg5dddtqlrvxrnqdf1 0 812823 11473286 11473047 2022-07-28T13:24:57Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Пламъчко и машините | Име в оригинал = Blaze and the Monster Machines | Жанр = [[анимация]] | Създател(и) = Джеф Боркин<br>Елън Мартин | Актьори = Нолан Норт<br>Дюсан Браун<br>Калийл Харис<br>Рамоне Хамилтън<br>Джакари Фрейзър<br>Анджелина Уелър<br>Моли Джаксън<br>Луна Бела Замора<br>Кевин Майкъл Ричардсън<br>Нат Факсън<br>Александър Полински<br>Джеймс Патрик Стюарт<br>Сунил Махотра<br>Кейт Хигинс<br>Мелани Миничино | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 6 | Епизоди = 118 | Изпълнителни продуценти = Джеф Боркин<br>Елън Мартин | Продуцент(и) = Тина Чоу (2014-2016)<br>Логан МакФерсън (2014-2016)<br>Сара Уол (2016-2018)<br>Пади Кели (2016-2017)<br>Дженифър ДеМишелис (2017-настояще)<br>Ниса Контреас (2018-2020)<br>„Нърд Корпс Ентъртейнмънт“ (сезон 1)<br>Уайлдбрейн Студиос“ (от сезон 2)<br>„Никелодеон Анимейшън Студио“ | Времетраене = 20-23 минути | Дистрибуция = „Парамаунт Медия Нетуъркс“ | ТВ Канал = „[[Никелодеон]]“<br>„[[Ник Джуниър]]“ | Формат на картината = HDTV 1080i | Излъчване = от 13 октомври 2014 г. | Официален уебсайт = http://www.nickjr.com/blaze-and-the-monster-machines/ }} '''„Пламъчко и машините“''' ({{lang|en|Blaze and the Monster Machines}}) е [[САЩ|американски]] сериал, [[компютърна анимация]], който е излъчен премиерно по „[[Никелодеон]]“ на 13 октомври 2014 г. == Актьорски състав == * Нолан Норт – Блейз * Кевин Майкъл Ричардсън – Кръшър, Гюс * Нат Факсън – Пикъл * Сунил Махотра – Страйпс * Кейт Хигинс – Старла, Соколът Скайлър * Александър Полински – Дарингтън * Джеймс Патрик Стюарт – Зег * Мелани Миничино – Уотс * [[Джеф Бенет]] – Бъмп Бъмпърман * [[Дий Брадли Бейкър]] – Животни, изобретенията на Кръшър * Нат Факсън – Джо * Фред Таташор – Гаскуач * Дейвид Шатроу – Свупс * Кийт Фъргюсън – Спийдрик * Даника Патрик – Рали * Чейз Елиът – Марк Сет-гоу * Джими Джонсън – Даш * Кейси Кахни – Фендър * [[Грей Делайл|Грей Грифин]] – Беки Чекърфлаг * Иън Джеймс Корлет – Свинята Снаут * Тревър Девал – Свинята Уортимър * [[Джес Харнел]] – Слонът Бънк * Сирена Ъруин – Горилата Бам * Седрик Яброу – Носорогът Нелсън * Ника Футърман – Полина * Еван Агос – Поли и Оли * Конър Андрейд – Пити * Джулиет Донънфийлд – Пеги * Лео Грагнани – Джими * Ема Слоан Джейкъбс – Ани * Дестъни Очоа – Кими и Ели == Продукция == Първият сезон се състои от 20 епизода.<ref>{{cite web|url=http://www.businesswire.com/news/home/20140313005909/en/Nickelodeon-Debut-100-Episodes-Brand-New-Educational-Preschool#.VFGaZvnF98E|title = Nickelodeon to Debut over 100 Episodes of Brand-New Educational Preschool Series in 2014–2015 Season|date = 13 March 2014}}</ref> На 15 юни 2015 г. сериалът е подновен за трети сезон, който е излъчен премиерно на 10 октомври 2016 г.<ref>{{cite web|url=http://kidscreen.com/2015/06/15/nick-boosts-preschool-with-sid-and-marty-krofft-pick-up-more-blaze/|title=Nick boosts preschool with Sid and Marty Krofft pick-up, more Blaze}}</ref> На 21 юни 2016 г. е подновен за четвърти сезон, който е излъчен премиерно на 26 март 2018 г.<ref name="S4">{{cite web|url=http://kidscreen.com/2016/06/21/more-blaze-paws-shimmer-for-nickelodeon/|title=More Blaze, PAWs & Shimmer for Nickelodeon}}</ref> На 22 май 2018 г. подновен за пети сезон, който е излъчен премиерно на 16 август 2019 г.<ref name="S5">{{cite web|url=https://www.animationmagazine.net/tv/nick-greenlights-new-seasons-of-four-pre-k-faves/|title = Nick Greenlights New Seasons of Four Pre-K Faves|date = 22 May 2018}}</ref> На 19 февруари 2019 г. е подновен за шести сезон, който е излъчен премиерно на 18 декември 2020 г.<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2020/02/nickelodeon-renewals-are-you-afraid-of-the-dark-all-that-paw-patrol-blues-clues-the-casagrandes-top-elf-1202862741/|title='Are You Afraid Of The Dark?', 'All That', 'Top Elf,' 'Blue's Clues', The Casagrandes' & 'PAW Patrol' Among Slew Of Nickelodeon Renewals|work=[[Deadline Hollywood]]|author=Patrick Hipes|date=February 19, 2020|access-date=February 19, 2020}}</ref> На 9 август 2021 г., Чарли Адлър, гласовият режисьор на сериала, съобщи, че сериалът е подновен за седми сезон,<ref>{{cite tweet|author=Charlie Adler|author-link=Charlie Adler|user=charlie_adler|number=1424731163566899201|title=It is our pleasure to be a part of this great show Drew! So happy your son is enjoying it! We start recording Season 7 today!!! Thanks for the kind words! #BlazeAndTheMonsterMachines|access-date=August 12, 2021|date=August 9, 2021|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210809135604/https://twitter.com/charlie_adler/status/1424731163566899201 |archive-date=2021-08-09 }}</ref> в който по-късно е потвърден да има 26 епизода.<ref>{{cite web|url=http://www.thefutoncritic.com/news/2022/03/24/nickelodeon-supercharges-its-franchise-strategy-with-steady-stream-of-new-premium-content-for-2022-23-season-879510/20220324nickelodeon01/ |title=Breaking News – Nickelodeon Supercharges Its Franchise Strategy with Steady Stream of New Premium Content for 2022–23 Season |publisher=TheFutonCritic.com |date=2022-03-24 |accessdate=2022-05-06}}</ref> == В България == В България сериалът се излъчва по „[[Никелодеон]]“ през 2015 г., както и по [[Nick Jr.]]. Дублажът е [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронен]] в студио „[[Александра Аудио]]“. В него участват Росен Русев (Пламъчко), [[Константин Лунгов]] (Кръшър), Теодор Христов и Георги-Маноел Димитров. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.nickjr.com/blaze-and-the-monster-machines/}} * {{imdb title|4458594}} [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Никелодеон]] d2jbt0zvmahmqezyeb1h1yklygr76ai 11473290 11473286 2022-07-28T13:27:11Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Пламъчко и машините | Име в оригинал = Blaze and the Monster Machines | Жанр = [[анимация]] | Създател(и) = Джеф Боркин<br>Елън Мартин | Актьори = Нолан Норт<br>Дюсан Браун<br>Калийл Харис<br>Рамоне Хамилтън<br>Джакари Фрейзър<br>Анджелина Уелър<br>Моли Джаксън<br>Луна Бела Замора<br>Кевин Майкъл Ричардсън<br>Нат Факсън<br>Александър Полински<br>Джеймс Патрик Стюарт<br>Сунил Махотра<br>Кейт Хигинс<br>Мелани Миничино | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 6 | Епизоди = 118 | Изпълнителни продуценти = Джеф Боркин<br>Елън Мартин | Продуцент(и) = Тина Чоу (2014-2016)<br>Логан МакФерсън (2014-2016)<br>Сара Уол (2016-2018)<br>Пади Кели (2016-2017)<br>Дженифър ДеМишелис (от 2017 г.)<br>Ниса Контреас (2018-2020)<br>„Нърд Корпс Ентъртейнмънт“ (сезон 1)<br>Уайлдбрейн Студиос“ (от сезон 2)<br>„Никелодеон Анимейшън Студио“ | Времетраене = 20-23 минути | Дистрибуция = „Парамаунт Медия Нетуъркс“ | ТВ Канал = „[[Никелодеон]]“<br>„[[Ник Джуниър]]“ | Формат на картината = HDTV 1080i | Излъчване = от 13 октомври 2014 г. | Официален уебсайт = http://www.nickjr.com/blaze-and-the-monster-machines/ }} '''„Пламъчко и машините“''' ({{lang|en|Blaze and the Monster Machines}}) е [[САЩ|американски]] сериал, [[компютърна анимация]], който е излъчен премиерно по „[[Никелодеон]]“ на 13 октомври 2014 г. == Актьорски състав == * Нолан Норт – Блейз * Кевин Майкъл Ричардсън – Кръшър, Гюс * Нат Факсън – Пикъл * Сунил Махотра – Страйпс * Кейт Хигинс – Старла, Соколът Скайлър * Александър Полински – Дарингтън * Джеймс Патрик Стюарт – Зег * Мелани Миничино – Уотс * [[Джеф Бенет]] – Бъмп Бъмпърман * [[Дий Брадли Бейкър]] – Животни, изобретенията на Кръшър * Нат Факсън – Джо * Фред Таташор – Гаскуач * Дейвид Шатроу – Свупс * Кийт Фъргюсън – Спийдрик * Даника Патрик – Рали * Чейз Елиът – Марк Сет-гоу * Джими Джонсън – Даш * Кейси Кахни – Фендър * [[Грей Делайл|Грей Грифин]] – Беки Чекърфлаг * Иън Джеймс Корлет – Свинята Снаут * Тревър Девал – Свинята Уортимър * [[Джес Харнел]] – Слонът Бънк == Продукция == Първият сезон се състои от 20 епизода.<ref>{{cite web|url=http://www.businesswire.com/news/home/20140313005909/en/Nickelodeon-Debut-100-Episodes-Brand-New-Educational-Preschool#.VFGaZvnF98E|title = Nickelodeon to Debut over 100 Episodes of Brand-New Educational Preschool Series in 2014–2015 Season|date = 13 March 2014}}</ref> На 15 юни 2015 г. сериалът е подновен за трети сезон, който е излъчен премиерно на 10 октомври 2016 г.<ref>{{cite web|url=http://kidscreen.com/2015/06/15/nick-boosts-preschool-with-sid-and-marty-krofft-pick-up-more-blaze/|title=Nick boosts preschool with Sid and Marty Krofft pick-up, more Blaze}}</ref> На 21 юни 2016 г. е подновен за четвърти сезон, който е излъчен премиерно на 26 март 2018 г.<ref name="S4">{{cite web|url=http://kidscreen.com/2016/06/21/more-blaze-paws-shimmer-for-nickelodeon/|title=More Blaze, PAWs & Shimmer for Nickelodeon}}</ref> На 22 май 2018 г. подновен за пети сезон, който е излъчен премиерно на 16 август 2019 г.<ref name="S5">{{cite web|url=https://www.animationmagazine.net/tv/nick-greenlights-new-seasons-of-four-pre-k-faves/|title = Nick Greenlights New Seasons of Four Pre-K Faves|date = 22 May 2018}}</ref> На 19 февруари 2019 г. е подновен за шести сезон, който е излъчен премиерно на 18 декември 2020 г.<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2020/02/nickelodeon-renewals-are-you-afraid-of-the-dark-all-that-paw-patrol-blues-clues-the-casagrandes-top-elf-1202862741/|title='Are You Afraid Of The Dark?', 'All That', 'Top Elf,' 'Blue's Clues', The Casagrandes' & 'PAW Patrol' Among Slew Of Nickelodeon Renewals|work=[[Deadline Hollywood]]|author=Patrick Hipes|date=February 19, 2020|access-date=February 19, 2020}}</ref> На 9 август 2021 г. Чарли Адлър, гласовият режисьор на сериала, съобщава, че сериалът е подновен за седми сезон,<ref>{{cite tweet|author=Charlie Adler|author-link=Charlie Adler|user=charlie_adler|number=1424731163566899201|title=It is our pleasure to be a part of this great show Drew! So happy your son is enjoying it! We start recording Season 7 today!!! Thanks for the kind words! #BlazeAndTheMonsterMachines|access-date=August 12, 2021|date=August 9, 2021|url-status=live|archive-url=https://web.archive.org/web/20210809135604/https://twitter.com/charlie_adler/status/1424731163566899201 |archive-date=2021-08-09 }}</ref> в който по-късно става ясно, че ще има 26 епизода.<ref>{{cite web|url=http://www.thefutoncritic.com/news/2022/03/24/nickelodeon-supercharges-its-franchise-strategy-with-steady-stream-of-new-premium-content-for-2022-23-season-879510/20220324nickelodeon01/ |title=Breaking News – Nickelodeon Supercharges Its Franchise Strategy with Steady Stream of New Premium Content for 2022–23 Season |publisher=TheFutonCritic.com |date=2022-03-24 |accessdate=2022-05-06}}</ref> == В България == В България сериалът се излъчва по „[[Никелодеон]]“ през 2015 г., както и по „[[Ник Джуниър]]“. Дублажът е [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронен]] в студио „[[Александра Аудио]]“. В него участват Росен Русев, [[Константин Лунгов]], Теодор Христов и Георги-Маноел Димитров. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.nickjr.com/blaze-and-the-monster-machines/}} * {{imdb title|4458594}} [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Никелодеон]] ol3hlxq6qx4fh3r6w1aahlqdobzugkh 0 812824 11473250 11472823 2022-07-28T12:54:54Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = 44 котки | Име в оригинал = 44 Gatti | Жанр = [[анимационен филм]] | Създател(и) = Иджинио Страфи | Актьори = Федерико Кампаиола<br>Джеа Рива<br>Джой Салтарели<br>Франческо Фалко<br>Мичела Алборгети<br>Франческо Прандо | Страна = {{ITA}} | Език = [[италиански език|италиански]] | Сезони = 2 | Епизоди = 89 | Продуцент(и) = „Рейнбоу“ | Времетраене = 11 минути | Дистрибуция = „Рейнбоу“ | ТВ Канал = „Раи Йойо“<br>„[[Ник Джуниър]]“<ref>[https://web.archive.org/web/20210515164600/https://www.44cats.tv/it/noticias/maratona-gattastica-nick-jr 44 Gatti - Maratona gattastica su Nick Jr.]</ref> | Формат на картината = HDTV 1080i | Излъчване = от 11 декември 2018 г. | Официален уебсайт = https://www.44cats.tv/en }} '''„44 котки“''' ({{lang|it|44 Gatti}}) е [[Италия|италиански]] [[Анимационен филм|анимационен]] сериал по идея на Иджинио Страфи.<ref name="global">{{cite web|url=https://www.licenseglobal.com/television/rainbow-and-nickelodeon-team-44-cats|title=Rainbow and Nickelodeon Team for '44 Cats'|date=22 May 2018|website=License Global|access-date=16 May 2019|archive-date=16 May 2019|archive-url=https://web.archive.org/web/20190516212214/https://www.licenseglobal.com/television/rainbow-and-nickelodeon-team-44-cats|url-status=dead}}</ref> == Актьорски състав == * Федерико Кампайола – Лампо * Джеа Рива – Милейди * Джой Салтарели – Пилоу * Франческо Фалко – Мийтбол * Мишела Алборгети – Баба Пина * Франческо Прандо – Уинстън == В България == В България сериалът е излъчен през 2019 г. по „[[Никелодеон]]“ със [[нахсинхронен дублаж]] на [[Про Филмс|студио „Про Филмс“]]. В него участват [[Ралица Стоянова]] и [[Ива Стоянова]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.44cats.tv/en}} * {{imdb title|9699148}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Италиански анимационни сериали]] 5cb4sdizb1uu98t0xj51y7kceouldzh 0 812825 11473285 11473037 2022-07-28T13:22:07Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Барбароните | Име в оригинал = Barbapapa en famille ! | Жанр = [[анимация]] | Създател(и) = Анет Тайсън и Талус Тейлър | базиран на = „[[Татко Барба]]“<br>от Анет Тайсън и Талус Тейлър | Сценарий = Теди Жакиер | Режисура = Ауроре Сангуниети<br>Алис Тейлър<br>Томас Тейлър | Актьори = Бернар Алейн<br>Лусил Боудонат<br>Кейси Чейз<br>Аделин Четайл<br>Мари Фасундо | Страна = {{FRA}} | Език = [[френски език|френски]] | Сезони = 1 | Епизоди = 52<ref name="auto">{{Cite web|url=http://normaal.fr/filmography/barbapapa/?lang=en|title=Barbapapa}}</ref> | Изпълнителни продуценти = Алис Тейлър<br>Томас Тейлър | Продуцент(и) = Алис Тейлър<br>Томас Тейлър<br>„Нормаал Анимейшън“ | Времетраене = 11 минути | Дистрибуция = „Фестиваал Дистрибюшън“<ref name="auto1">{{Cite web|url=https://kidscreen.com/2018/06/11/barbapapa-goes-global-with-nick-jr-international/|title=Barbapapa goes global with Nick Jr.}}</ref> | ТВ Канал = [[ТФ1]] {{small|([[Франция]])}}<ref>{{Cite web|url=https://www.tf1.fr/tf1/barbapapa/news/barbapapa-en-famille-arrive-sur-tfou-des-le-dimanche-10-novembre-14900889.html|title=Barbapapa en famille arrive sur TFOU dès le Dimanche 10 Novembre - Barbapapa &#124; TF1|website=MYTF1|date=23 October 2019}}</ref><br>„[[Никелодеон]]“/„[[Ник Джуниър]]“ {{small|(в световен мащаб)}} | Формат на картината = HDTV 1080i | Формат на звука = [[стерео]] | Излъчване = от 10 ноември 2019 г. }} '''„Барбароните“''' ({{lang|fr|Barbapapa en famille !}}) е [[Франция|френски]] [[Анимационен филм|анимационен]] сериал. Сериалът е римейк на оригиналния сериал „[[Татко Барба]]“. Сериалът е продуциран от „Нормаал Анимейшън“,<ref name="auto"/> съвместно с „[[ТФ1]]“, „[[Никелодеон]]“, „Теле-Квебек“ и „Ар Ти Ес“. == В България == В България сериалът е излъчен по „[[Ник Джуниър]]“ през 2020 г. с [[нахсинхронен дублаж]], записан в [[Про Филмс|студио „Про Филмс“]]. {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Татко Барба | [[Георги Георгиев-Гого]] |- | Барбадан | [[Кристиян Върбановски]] |- | Барбарела | [[Ива Стоянова]] |} == Източници == <references /> {{мъниче|анимация}} [[Категория:Френски анимационни сериали]] ed01gu2wnceabqpyh1yg3awhkztb2gk 0 812826 11473296 11473035 2022-07-28T13:32:34Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Алиса и Луис | Име в оригинал = Alice & Lewis | Жанр = [[компютърна анимация]] | базиран на = по героите, вдъхновени от [[Луис Карол]] | Сценарий = Валерия Фалчинели<br>Марчело Моронеси | Режисура = Бернард Линг | Страна = {{FRA}}<br>{{ITA}} | Език = [[Френски език|френски]] | Сезони = 1 | Епизоди = 52 | Продуцент(и) = Ерик Жако<br>Армел Глоренк | Времетраене = 11 минути | Дистрибуция = „Мобо Диджитъл Фактъри“<br>„Блуспирит Продъкшънс“ | ТВ Канал = [[ТФ1]]<br>„Рай Войо“ | Излъчване = от 15 септември 2021 г. }} '''„Алиса и Луис“''' ({{lang|it|Alice & Lewis}}) е [[Франция|френско]]-[[Италия|италиански]] сериал, [[компютърна анимация]]. Премиерата на сериала в Италия е на 15 септември 2021 г. == В България == В България сериалът е излъчен по „[[Бумеранг (ТВ канал)|Бумеранг]]“ през 2021 г. От 2022 г. е добавен в платформата „Ейч Би О Макс“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.hbomax.com/bg/bg/series/urn:hbo:series:GYbI2SgmQ3YajwwEAAAAm|заглавие=„Алиса и Луис“ в HBO Max|издател=hbomax.com}}</ref> ; [[Нахсинхронен дублаж]] {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Алиса | [[Христина Ибришимова]] |- | Луис | [[Явор Караиванов]] |- | Кралицата | [[Елена Бойчева]] |- | Туидъл Дий | [[Ива Стоянова]] |- | Тудиъл Дъм | [[Симеон Дамянов (актьор)|Симеон Дамянов]] |- | Майката на Алиса | [[Мариета Петрова]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Про Филмс|студио „Про Филмс“]] |- | Режисьор на дублажа | Евгения Ангелова |- | Преводач | Дара Цветкова |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|17044460}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Италиански анимационни сериали]] [[Категория:Френски анимационни сериали]] kmwlumd43y5ok15nfwfru94s0e2ap33 0 812827 11473254 11472845 2022-07-28T12:58:43Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Рицар по неволя | Име в оригинал = Dwight in Shining Armor | Жанр = [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]] | Създател(и) = Лиън Адамс<br>Браян Адамс | Актьори = Слоун Морган Сийгъл<br>Кейтлин Карамайкъл<br>Джоел Макрари<br>Евън Хофър | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 5 | Епизоди = 50 | Времетраене = 22 – 24 минути | ТВ Канал = „Бю ТВ“ | Излъчване = 18 март 2019 г. – 23 май 2021 г. }} '''„Рицар по неволя“''' ({{lang|en|Dwight in Shining Armor}}) е [[САЩ|американски]] [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]] сериал, който е излъчен премиерно по „Бю ТВ“ на 18 март 2019 г. Първият и вторият сезон включват по 10 епизода. През 2019 г. сериалът е одобрен за нови два сезона от по десет епизода.<ref>{{Cite web|url=https://www.prnewswire.com/news-releases/byutv-renews-dwight-in-shining-armor-for-seasons-3--4-300863157.html|title=BYUtv Renews "Dwight In Shining Armor" For Seasons 3 & 4|website=PR Newswire}}</ref> На 16 февруари 2021 г. „Бю ТВ“ обявява, че петият сезон на сериала ще бъде последен.<ref>{{Cite web|url=http://www.thefutoncritic.com/news/2021/02/16/byutv-renews-international-hit-dwight-in-shining-armor-for-5th-and-final-season-784413/20210216byutv02/|title=BYUtv Renews International Hit "Dwight in Shining Armor" for 5th and Final Season|website=The Futon Critic}}</ref> == Актьорски състав == * Слоуи Морган Сийгъл – Дуайт * Кейтлин Карамайкъл – Грета * Джоел Макрари – Балдрик * Даниеле Бизути – вещицата Хексела * Ивън Хофър – Члодвиг == В България == В България сериалът е излъчен по „[[Дисни Ченъл (България)|Дисни Ченъл]]“. Първи сезон започва на 10 май 2021 г. с разписание всеки делник от 19:00 ч., а на 24 май 2021 г. започва втори сезон. Дублажът е [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронен]] в студио „[[Александра Аудио]]“. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|8690580}} [[Категория:Американски сериали]] siyj7z9phup2op5pnbca0vvi6kh32au 0 812829 11473293 11473053 2022-07-28T13:29:54Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Рок училище | Име в оригинал = School of Rock | Жанр = [[музикален филм]] | базиран на = „[[Рок училище]]“<br>от Майк Уайт | Актьори = Бриана Иди<br>Рикардо Хъртадо<br>Джейд Петиджон<br>Ланс Лим<br>Ейдън Минър<br>Тони Кавалеро<br>Джейма Уилямсън | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 3 | Епизоди = 45 | Изпълнителни продуценти = Джим Армогида<br>Стив Армогида<br>Джей Когън<br>Скот Рудин<br>Ели Буш<br>Ричард Линклейтър | Продуцент(и) = Хари Ханиган<br>Крис Филипс<br>„Армогида Брадърс Продъкшънс“<br>„Парамаунт Телевижън“<br>„Никелодеон Продъкшънс“ | Времетраене = 21 – 22 минути | ТВ Канал = „[[Никелодеон]]“ | Формат на картината = HDTV 720p | Формат на звука = [[5.1 съраунд звук]] | Излъчване = 12 март 2016 г. – 8 април 2018 г. }} '''„Рок училище“''' ({{lang|en|School of Rock}}) е [[САЩ|американски]] [[Музикален филм|музикален]] сериал на „[[Никелодеон]]“. Сериалът е адаптация на [[Рок училище|едноименния филм от 2003 г.]]. В сериала участват Бриана Иди, Рикардо Хъртадо, Джейд Петиджон, Ланс Лим, Ейдън Минър, Тони Кавалеро и Джейма Уилямсън. На 25 юни 2018 г. става ясно, че сериалът ще се излъчва в стрийминг платформата „Хулу“.<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/live-feed/daria-stream-hulu-viacom-deal-1123167|title=''Daria'', ''My Super Sweet 16'' to Stream Exclusively on Hulu|work=The Hollywood Reporter|author=Natalie Jarvey|date=June 25, 2018|access-date=June 25, 2018}}</ref> == В България == В България сериалът е излъчен по „[[Никелодеон]]“ през 2016 г. Дублажът е [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронен]] в студио „[[Александра Аудио]]“. В него участват [[Момчил Степанов]], [[Камен Асенов]] и [[Антон Порязов]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|4129004}} [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Американски ситкоми]] [[Категория:Предавания на Никелодеон]] 71oiswslagj0cerglqwnnxqy6soeybw 11473420 11473293 2022-07-28T16:24:09Z Radiohist 106368 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Рок училище | Име в оригинал = School of Rock | Жанр = музикален сериал | базиран на = „[[Рок училище]]“<br>от Майк Уайт | Актьори = Бриана Иди<br>Рикардо Хъртадо<br>Джейд Петиджон<br>Ланс Лим<br>Ейдън Минър<br>Тони Кавалеро<br>Джейма Уилямсън | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 3 | Епизоди = 45 | Изпълнителни продуценти = Джим Армогида<br>Стив Армогида<br>Джей Когън<br>Скот Рудин<br>Ели Буш<br>Ричард Линклейтър | Продуцент(и) = Хари Ханиган<br>Крис Филипс<br>„Армогида Брадърс Продъкшънс“<br>„Парамаунт Телевижън“<br>„Никелодеон Продъкшънс“ | Времетраене = 21 – 22 минути | ТВ Канал = „[[Никелодеон]]“ | Формат на картината = HDTV 720p | Формат на звука = [[5.1 съраунд звук]] | Излъчване = 12 март 2016 г. – 8 април 2018 г. }} '''„Рок училище“''' ({{lang|en|School of Rock}}) е [[САЩ|американски]] [[Музикален филм|музикален]] сериал на „[[Никелодеон]]“. Сериалът е адаптация на [[Рок училище|едноименния филм от 2003 г.]]. В сериала участват Бриана Иди, Рикардо Хъртадо, Джейд Петиджон, Ланс Лим, Ейдън Минър, Тони Кавалеро и Джейма Уилямсън. На 25 юни 2018 г. става ясно, че сериалът ще се излъчва в стрийминг платформата „Хулу“.<ref>{{cite web|url=https://www.hollywoodreporter.com/live-feed/daria-stream-hulu-viacom-deal-1123167|title=''Daria'', ''My Super Sweet 16'' to Stream Exclusively on Hulu|work=The Hollywood Reporter|author=Natalie Jarvey|date=June 25, 2018|access-date=June 25, 2018}}</ref> == В България == В България сериалът е излъчен по „[[Никелодеон]]“ през 2016 г. Дублажът е [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронен]] в студио „[[Александра Аудио]]“. В него участват [[Момчил Степанов]], [[Камен Асенов]] и [[Антон Порязов]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|4129004}} [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Американски ситкоми]] [[Категория:Предавания на Никелодеон]] 53f13vjmggu9iajzl38rqifzu00p6rd 0 812831 11473259 11472870 2022-07-28T13:00:46Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Това е пони | Име в оригинал = It's Pony | Жанр = [[анимационен филм]] | Създател(и) = Ан Блейдс | Актьори = Джесика ДиКико<br>Джош Зукърман<br>Ейб Бенруби<br>Индия де Бюфорт | Страна = {{GBR}}<ref>{{cite web|url=https://kidscreen.com/2020/01/16/why-nick-is-ponying-up-a-new-series/|title=Why Nick is ponying up a new series|work=[[Kidscreen]]|author=Ryan Tuchow|date=January 16, 2020|access-date=June 10, 2020}}</ref> | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 2 | Епизоди = 40 | Продуцент(и) = Адам Шоу<br>Денис Грийн | Времетраене = 11 минути (нормални епизоди)<br>22 минути (специални епизоди) | Дистрибуция = „Блу Зуу Анимейшън“ | ТВ Канал = „[[Никелодеон]] {{small|(2020)}}<br>„Никтуунс“ {{small|(от 2021 г.)}} | Формат на картината = HDTV 1080i | Формат на звука = Dolby Digital | Излъчване = от 18 януари 2020 г. | Официален уебсайт = https://www.nick.com/shows/its-pony }} '''„Това е пони“''' ({{lang|en|It's Pony}}) е [[Великобритания|британски]] [[Анимационен филм|анимационен]] сериал на „[[Никелодеон]]“ в [[Съединените щати]] на 18 януари 2020 г. Сериалът е продуциран и анимиран от „Блу Зуу Анимейшън“. == В България == В България сериалът е излъчен по „[[Никелодеон]]“ и „Никтуунс“ през лятото на 2020 г. Дублажът е [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронен]] в [[Про Филмс|студио „Про Филмс“]] и в него участва [[Антон Порязов]], който озвучава Браян. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.nick.com/shows/its-pony}} * {{imdb title|11416026}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Британски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Никелодеон]] co1fojzzhnrutuuzuyrakoivwtiojuz 0 812832 11473277 11473028 2022-07-28T13:17:48Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = 100 неща за правене преди гимназията | Име в оригинал = 100 Things to Do Before High School | Жанр = [[Комедия (жанр)|комедия]] | Създател(и) = Скот Фелоус | Актьори = Изабела Монер<br>Джахим Кинг Тумбс<br>Оуен Джойнър<br>Джак Де Сена | Начална мелодия = ''„Brand New Day“''<br>от Изабела Монер | Крайна мелодия = ''„Brand New Day“'' {{small|(инструментал)}} | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Изпълнителен продуцент = Скот Фелоус | Продуцент(и) = Стив Бърджес<br>„Джак Маки Пикчърс“<br>„Никелодеон Продъкшънс“ | Времетраене = 22 минути | ТВ Канал = „[[Nickelodeon]]“ | Формат на картината = HDTV 720p | Формат на звука = [[5.1 съраунд звук]] | Излъчване = 11 ноември 2014 г. – 27 февруари 2016 г. }} '''„100 неща за правене преди гимназията“''' ({{lang|en|100 Things to Do Before High School}}) е [[САЩ|американски]] сериал, [[Комедия (жанр)|комедия]], на „[[Никелодеон]]“. В сериала участват Изабела Монер, Джахим Кинг Тумбс, Оуен Джойнър и Джак Де Сена. „100 неща за правене преди гимназията“ е излъчен премиерно по „Никелодеон“ в [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]] на 29 април 2015 г.,<ref>{{cite web|url=https://www.foxtel.com.au/got/whats-on/foxtel-insider/nickelodeon/100-things-to-do-before-high-school.html|title=''100 Things to Do Before High School'': A Bucket List of Adventures|work=Foxtel Insider|date=July 1, 2015|access-date=September 1, 2015}}</ref> а във [[Великобритания]] и [[Ирландия]] на 28 септември 2015 г.<ref>{{cite press release|url=http://www.vimn.com/press/nick/press-releases/three-friends-take-on-a-back-to-school-bucket-list-in-brand-new-series-100-things-to|title=Three Friends Take on a Back to School Bucket List in Brand New Series ''100 Things to Do Before High School''|work=Viacom UK & Ireland Press Centre|date=August 25, 2015|access-date=September 1, 2015}}</ref> В [[Канада]] премиерата му е на 8 октомври 2015 г.<ref>{{cite press release|url=http://www.corusent.com/news/ytvs-new-fall-schedule-is-full-of-funny/|title=YTV's New Fall Schedule Is Full of Funny!|work=Corus Entertainment|date=September 24, 2015|access-date=September 25, 2015}}</ref> == Актьорски състав == * Изабела Монер – Си Джей Мартин * Джахим Кинг Тумбс – Фенуик Фрейзър * Оуен Джойнър – Крисчън „Криспо“ Пауърс * Джак Де Сена – Джак Робъртс * Макс Ерич – Ронби Мартин * Стефани Ескаджеда – Госпожа Мартин * Хенри Дитман – Господин Мартин * Лиза Арч – Директор Хедър * Брейди Рейтър – Минди Минус * Кристофър Нейман – Хенри Слинко == В България == В България сериалът е излъчен през март 2016 г. по „Никелодеон“. Дублажът е нахсинхронен в [[Александра Аудио|студио „Александра Аудио“]] и в него участват Боряна Йорданова, [[Татяна Етимова]], [[Надежда Панайотова]], [[Диляна Спасова]], [[Вилма Карталска|Вилма Стоянова]], [[Мартин Герасков]], Росен Русев и [[Живко Джуранов]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|3904078}} [[Категория:Предавания на Никелодеон]] 59qb5bvo770amq2pui68tuztj7wojly 11473279 11473277 2022-07-28T13:18:04Z Rebelheartous 22483 /* Актьорски състав */ wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = 100 неща за правене преди гимназията | Име в оригинал = 100 Things to Do Before High School | Жанр = [[Комедия (жанр)|комедия]] | Създател(и) = Скот Фелоус | Актьори = Изабела Монер<br>Джахим Кинг Тумбс<br>Оуен Джойнър<br>Джак Де Сена | Начална мелодия = ''„Brand New Day“''<br>от Изабела Монер | Крайна мелодия = ''„Brand New Day“'' {{small|(инструментал)}} | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Изпълнителен продуцент = Скот Фелоус | Продуцент(и) = Стив Бърджес<br>„Джак Маки Пикчърс“<br>„Никелодеон Продъкшънс“ | Времетраене = 22 минути | ТВ Канал = „[[Nickelodeon]]“ | Формат на картината = HDTV 720p | Формат на звука = [[5.1 съраунд звук]] | Излъчване = 11 ноември 2014 г. – 27 февруари 2016 г. }} '''„100 неща за правене преди гимназията“''' ({{lang|en|100 Things to Do Before High School}}) е [[САЩ|американски]] сериал, [[Комедия (жанр)|комедия]], на „[[Никелодеон]]“. В сериала участват Изабела Монер, Джахим Кинг Тумбс, Оуен Джойнър и Джак Де Сена. „100 неща за правене преди гимназията“ е излъчен премиерно по „Никелодеон“ в [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]] на 29 април 2015 г.,<ref>{{cite web|url=https://www.foxtel.com.au/got/whats-on/foxtel-insider/nickelodeon/100-things-to-do-before-high-school.html|title=''100 Things to Do Before High School'': A Bucket List of Adventures|work=Foxtel Insider|date=July 1, 2015|access-date=September 1, 2015}}</ref> а във [[Великобритания]] и [[Ирландия]] на 28 септември 2015 г.<ref>{{cite press release|url=http://www.vimn.com/press/nick/press-releases/three-friends-take-on-a-back-to-school-bucket-list-in-brand-new-series-100-things-to|title=Three Friends Take on a Back to School Bucket List in Brand New Series ''100 Things to Do Before High School''|work=Viacom UK & Ireland Press Centre|date=August 25, 2015|access-date=September 1, 2015}}</ref> В [[Канада]] премиерата му е на 8 октомври 2015 г.<ref>{{cite press release|url=http://www.corusent.com/news/ytvs-new-fall-schedule-is-full-of-funny/|title=YTV's New Fall Schedule Is Full of Funny!|work=Corus Entertainment|date=September 24, 2015|access-date=September 25, 2015}}</ref> == Актьорски състав == * Изабела Монер – Си Джей Мартин * Джахим Кинг Тумбс – Фенуик Фрейзър * Оуен Джойнър – Криспо Пауърс * Джак Де Сена – Джак Робъртс * Макс Ерич – Ронби Мартин * Стефани Ескаджеда – Госпожа Мартин * Хенри Дитман – Господин Мартин * Лиза Арч – Директор Хедър * Брейди Рейтър – Минди Минус * Кристофър Нейман – Хенри Слинко == В България == В България сериалът е излъчен през март 2016 г. по „Никелодеон“. Дублажът е нахсинхронен в [[Александра Аудио|студио „Александра Аудио“]] и в него участват Боряна Йорданова, [[Татяна Етимова]], [[Надежда Панайотова]], [[Диляна Спасова]], [[Вилма Карталска|Вилма Стоянова]], [[Мартин Герасков]], Росен Русев и [[Живко Джуранов]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|3904078}} [[Категория:Предавания на Никелодеон]] 4pdk89beagw3qbtg7hiuv17laymi7oq 11473280 11473279 2022-07-28T13:18:22Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = 100 неща за правене преди гимназията | Име в оригинал = 100 Things to Do Before High School | Жанр = [[Комедия (жанр)|комедия]] | Създател(и) = Скот Фелоус | Актьори = Изабела Монер<br>Джахим Кинг Тумбс<br>Оуен Джойнър<br>Джак Де Сена | Начална мелодия = ''„Brand New Day“''<br>от Изабела Монер | Крайна мелодия = ''„Brand New Day“'' {{small|(инструментал)}} | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 1 | Епизоди = 25 | Изпълнителен продуцент = Скот Фелоус | Продуцент(и) = Стив Бърджес<br>„Джак Маки Пикчърс“<br>„Никелодеон Продъкшънс“ | Времетраене = 22 минути | ТВ Канал = „Никелодеон“ | Формат на картината = HDTV 720p | Формат на звука = [[5.1 съраунд звук]] | Излъчване = 11 ноември 2014 г. – 27 февруари 2016 г. }} '''„100 неща за правене преди гимназията“''' ({{lang|en|100 Things to Do Before High School}}) е [[САЩ|американски]] сериал, [[Комедия (жанр)|комедия]], на „[[Никелодеон]]“. В сериала участват Изабела Монер, Джахим Кинг Тумбс, Оуен Джойнър и Джак Де Сена. „100 неща за правене преди гимназията“ е излъчен премиерно по „Никелодеон“ в [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]] на 29 април 2015 г.,<ref>{{cite web|url=https://www.foxtel.com.au/got/whats-on/foxtel-insider/nickelodeon/100-things-to-do-before-high-school.html|title=''100 Things to Do Before High School'': A Bucket List of Adventures|work=Foxtel Insider|date=July 1, 2015|access-date=September 1, 2015}}</ref> а във [[Великобритания]] и [[Ирландия]] на 28 септември 2015 г.<ref>{{cite press release|url=http://www.vimn.com/press/nick/press-releases/three-friends-take-on-a-back-to-school-bucket-list-in-brand-new-series-100-things-to|title=Three Friends Take on a Back to School Bucket List in Brand New Series ''100 Things to Do Before High School''|work=Viacom UK & Ireland Press Centre|date=August 25, 2015|access-date=September 1, 2015}}</ref> В [[Канада]] премиерата му е на 8 октомври 2015 г.<ref>{{cite press release|url=http://www.corusent.com/news/ytvs-new-fall-schedule-is-full-of-funny/|title=YTV's New Fall Schedule Is Full of Funny!|work=Corus Entertainment|date=September 24, 2015|access-date=September 25, 2015}}</ref> == Актьорски състав == * Изабела Монер – Си Джей Мартин * Джахим Кинг Тумбс – Фенуик Фрейзър * Оуен Джойнър – Криспо Пауърс * Джак Де Сена – Джак Робъртс * Макс Ерич – Ронби Мартин * Стефани Ескаджеда – Госпожа Мартин * Хенри Дитман – Господин Мартин * Лиза Арч – Директор Хедър * Брейди Рейтър – Минди Минус * Кристофър Нейман – Хенри Слинко == В България == В България сериалът е излъчен през март 2016 г. по „Никелодеон“. Дублажът е нахсинхронен в [[Александра Аудио|студио „Александра Аудио“]] и в него участват Боряна Йорданова, [[Татяна Етимова]], [[Надежда Панайотова]], [[Диляна Спасова]], [[Вилма Карталска|Вилма Стоянова]], [[Мартин Герасков]], Росен Русев и [[Живко Джуранов]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|3904078}} [[Категория:Предавания на Никелодеон]] l1pz3hay5kcf2p819mt31xm8xxoowlc 0 812834 11473265 11472893 2022-07-28T13:03:05Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Ябълко и Луки | Име в оригинал = Apple & Onion | Жанр = [[анимационен филм]] | Създател(и) = Джордж Генди | Актьори = Джордж Генди<br>Ричард Айоади | Страна = {{USA}}<br>{{GBR}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 2 | Епизоди = 76 | Изпълнителни продуценти = Шон Зелс<br>Джордж Генди<br>Майкъл Генди<br>Къртис Лелаш {{small|(сезон 1)}}<br>Трам Уизгел<br>Дженифър Пелфри<br>Роб Сорчър<br>Браян А. Милър {{small|(сезони 1-2)}}<br>Сам Реджистър {{small|(сезон 2)}} | Продуцент(и) = Брент Танър<br>Райън Слейтър<br>Майкъл Генди {{small|(2020-2021)}}<br>'''Продуцентски компании:'''<br>„[[Картун Нетуърк]]“ | Дистрибуция = „Уорнър Брос Телевижън Дистрибюшън“ | ТВ Канал = „Картун Нетуърк“ | Формат на картината = HDTV 1080i | Формат на звука = Dolby Surround | Излъчване = 23 февруари 2018 г. – 7 декември 2021 г. }} '''„Ябълко и Луки“''' ({{lang|en|Apple & Onion}}) е британско-американски [[Анимационен филм|анимационен]] сериал на „[[Картун Нетуърк]]“. Премиерата на сериала е на 23 февруари 2018 г., а последният епизод е излъчен на 7 декември 2021 г.<ref>{{cite web|url=https://www.latimes.com/entertainment-arts/netflix-inventing-anna-ivan-reitman-movies-jeffrey-wright-lincolns-dilemma-apple-tv|title=The biggest scam in ''Inventing Anna'' might be its depiction of journalism|work=[[Los Angeles Times]]|date=February 18, 2022|access-date=February 20, 2022}}</ref> == Актьорски състав == * Джордж Генди – Ябълко * Ричард Айоади – Луки == В България == В България сериалът е излъчен по „[[Картун Нетуърк]]“ през 2018 г. ; [[Нахсинхронен дублаж]] {| class="wikitable" |+ Озвучаващи артисти |- ! Роля ! Изпълнител |- | Ябълко | [[Живко Джуранов]] |- | Луки | [[Александър Хаджиангелов]] |} {| class="wikitable" |+ Екип |- ! Обработка ! [[Про Филмс|студио „Про Филмс“]] |- | Режисьор на дублажа | Евгения Ангелова |- | Превод | Найден Маргов |} == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|8019790}} [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Картун Нетуърк]] 1r17p5447radenjjnb33etyqbv4ewrc 3 812835 11473805 11472898 2022-07-29T07:13:52Z Молли 74611 wikitext text/x-wiki '''Здравей и добре дошъл/дошла в Уикипедия!''' Не се колебай да прегледаш [[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]], с повече подробности за промяната, създаването и оформлението на статиите. Може също да прелистиш [[Уикипедия:ЧЗВ|често задаваните въпроси]] и да изпробваш как работи системата в [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. За да научиш повече за картинките в Уикипедия, започни [[Уикипедия:10 неща, които трябва да се знаят за картинките в Уикипедия|оттук]]. Ако имаш въпроси, можеш да ги зададеш на [[Уикипедия:Разговори|страницата за разговори]]. В '''[[Уикипедия:Портал|Портала за общността]]''' има много допълнителни страници и ресурси, полезни за сътрудниците. За краткост на първо време можеш да погледнеш [[Уикипедия:Наръчник/Уикипищов|Уикипищова]]. Можеш също така [[Специални:Userlogin/signup|да се регистрираш]] – това не е задължително, но дава някои [[Уикипедия:Защо да се регистрираме?|предимства]]. ::Поздрави, <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:40, 28 юли 2022 (UTC) == Вандалщина == [[Картинка:Information.svg|25п]] Добре дошли в Уикипедия. Въпреки че всеки може да прави конструктивни промени в енциклопедията, поне една Ваша скорошна редакция, например тази в страницата [[:Правителство на Кирил Петков]], не изглежда конструктивна и беше [[Уикипедия:Възвръщане|премахната]] или изтрита. Моля, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]], ако желаете да направите тестови редакции и експерименти, и погледнете [[Уикипедия:Въведение|въведението]], за да научите повече как се допринася към енциклопедията. Благодаря. <span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 07:41, 28 юли 2022 (UTC) [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия, както сторихте в страницата [[:Министър-председател на България‎]]. Редакциите ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 07:13, 29 юли 2022 (UTC) rioqufevd3fd1kfjytczsea683rz5fg 4 812836 11473246 11472949 2022-07-28T12:54:18Z Elizaiv22 294865 /* Лъки Роуз */ wikitext text/x-wiki == [[:Лъки Роуз]] == __NOINDEX__{{статия|Лъки Роуз||св}} <div class="hilite"> {{Краен срок|2022|07|28|08}} </div> : ''Предишни обсъждания: {{търсене|Лъки Роуз|Уикипедия:Страници за изтриване}}'' '''Причина за изтриване:''' Не покрива [[Уикипедия:Значимост (организации и компании)|критериите за значимост на компании]]. Не е показано, че е била обект на сериозно отразяване в достоверни, независими вторични източници. Основният източник на информация е сайта на самата компания. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:17, 28 юли 2022 (UTC) * {{за изтриване}}, поради посочената причина. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:17, 28 юли 2022 (UTC) * {{за изтриване}} Не виждам какво толкова има да гласуваме, това си е чиста автореклама. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 08:31, 28 юли 2022 (UTC) * {{за изтриване}}, поради посочената причина; не отговаря на изискванията нито за енциклопедична значимост, нито на стила на енциклопедична статия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 12:54, 28 юли 2022 (UTC) b38d6s8b64diugcpmqmt9zggszr2cyv 11473533 11473246 2022-07-28T19:58:43Z Nk 399 /* Лъки Роуз */ за wikitext text/x-wiki == [[:Лъки Роуз]] == __NOINDEX__{{статия|Лъки Роуз||св}} <div class="hilite"> {{Краен срок|2022|07|28|08}} </div> : ''Предишни обсъждания: {{търсене|Лъки Роуз|Уикипедия:Страници за изтриване}}'' '''Причина за изтриване:''' Не покрива [[Уикипедия:Значимост (организации и компании)|критериите за значимост на компании]]. Не е показано, че е била обект на сериозно отразяване в достоверни, независими вторични източници. Основният източник на информация е сайта на самата компания. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:17, 28 юли 2022 (UTC) * {{за изтриване}}, поради посочената причина. [[Потребител:StanProg|Стан]] ([[Потребител беседа:StanProg|беседа]]) 08:17, 28 юли 2022 (UTC) * {{за изтриване}} Не виждам какво толкова има да гласуваме, това си е чиста автореклама. --<span style="text-shadow:grey 0.118em 0.118em 0.118em; class=texhtml">[[Потребител:Станислав Николаев|'''Станислав Николаев''']]</span> 08:31, 28 юли 2022 (UTC) * {{за изтриване}}, поради посочената причина; не отговаря на изискванията нито за енциклопедична значимост, нито на стила на енциклопедична статия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 12:54, 28 юли 2022 (UTC) * {{за}}. --[[Потребител:Nk|Спас Колев]] ([[Потребител беседа:Nk|беседа]]) 19:58, 28 юли 2022 (UTC) fbslfizo7j5nim2aq78ot5m4weet2g4 3 812837 11473317 11472982 2022-07-28T13:50:49Z Ket 2798 /* Емилия Минева */ wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Molinesia!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:20, 28 юли 2022 (UTC) == Емилия Минева == Здравейте, хвърлих поглед на създадената от Вас статия, но все още е доста далеч от енциклопедичен вид. Моля Ви, запознайте се с помощните страници в карето горе. Добре е да прочетете и някоя статия в У за български философ. Наблегнете на това, което е казано ЗА нея, а не от нея. Ще Ви помогна, доколкото мога, но трябва да се докаже значимост, вж [[У:ЗАП]] [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:25, 28 юли 2022 (UTC) :@[[Потребител:Ket|Ket]], здравейте, :Благодаря за вниманието и отзивчивостта. Да разбирам ли, че казаното за нея от други, което съм дала в приложените източници - текст за нея на сайта на СУ In memоriam", интервю на един издател, ччужди изследователи, на които обаче текстовете са в пидиеф , трябва да влезе в статията? :Благодаря предварително! :Приятен ден! :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:36, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, задължително, но бъдете [[У:ЕНЦ#Лаконичност на изказа|лаконична]]. В момента статията подхожда за всичко друго, но не и за енциклопедия [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:45, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]] Добре, ще опитам, отново благодаря! :::Поздрави, :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:53, 28 юли 2022 (UTC) ''Преместено от [[Потребител беседа:Ket]]'' :@[[Потребител:Ket|Ket]], привет отново, съкратих някои детайли от съдържанието на статията и ще съм благодарна да бъде погледната отново, за да разбера дали нанесените промени са подходящи и трябва ли още . :Благодаря за поддръжката и редакторската намеса по оформлението. :Поздрави :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 13:20, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, щом имам време. Преместих текста от моята беседа тук - така не се къса нишката на разговора. Полезно ще е да се запознаете с техническите детайли [[Уикипедия:Статия#Техническа информация|тук]]. Поздрави,--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:50, 28 юли 2022 (UTC) 98m4hixvi5qft3uo3aoeyoxrbnlz97v 11473450 11473317 2022-07-28T17:07:47Z Molinesia 298595 /* Емилия Минева */ Отговор wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Molinesia!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:20, 28 юли 2022 (UTC) == Емилия Минева == Здравейте, хвърлих поглед на създадената от Вас статия, но все още е доста далеч от енциклопедичен вид. Моля Ви, запознайте се с помощните страници в карето горе. Добре е да прочетете и някоя статия в У за български философ. Наблегнете на това, което е казано ЗА нея, а не от нея. Ще Ви помогна, доколкото мога, но трябва да се докаже значимост, вж [[У:ЗАП]] [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:25, 28 юли 2022 (UTC) :@[[Потребител:Ket|Ket]], здравейте, :Благодаря за вниманието и отзивчивостта. Да разбирам ли, че казаното за нея от други, което съм дала в приложените източници - текст за нея на сайта на СУ In memоriam", интервю на един издател, ччужди изследователи, на които обаче текстовете са в пидиеф , трябва да влезе в статията? :Благодаря предварително! :Приятен ден! :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:36, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, задължително, но бъдете [[У:ЕНЦ#Лаконичност на изказа|лаконична]]. В момента статията подхожда за всичко друго, но не и за енциклопедия [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:45, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]] Добре, ще опитам, отново благодаря! :::Поздрави, :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:53, 28 юли 2022 (UTC) ''Преместено от [[Потребител беседа:Ket]]'' :@[[Потребител:Ket|Ket]], привет отново, съкратих някои детайли от съдържанието на статията и ще съм благодарна да бъде погледната отново, за да разбера дали нанесените промени са подходящи и трябва ли още . :Благодаря за поддръжката и редакторската намеса по оформлението. :Поздрави :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 13:20, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, щом имам време. Преместих текста от моята беседа тук - така не се къса нишката на разговора. Полезно ще е да се запознаете с техническите детайли [[Уикипедия:Статия#Техническа информация|тук]]. Поздрави,--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:50, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]], нанесох още корекции според препоръките - премахнах излишните източници, както беше препоръчано и маркирах в текста на статията препратки към останалите. :::Това, което остава за мен неясно е, че бележките са прехвърлени в раздела на източниците. Така ли трябва да останат? :::Ще съм благодарна за следващо съдействие. :::Поздрави! :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 17:07, 28 юли 2022 (UTC) r3aa0r2e2je0anpgmqenqzddwbarsac 11473519 11473450 2022-07-28T19:44:06Z Ket 2798 /* Емилия Минева */ Отговор wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Molinesia!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:20, 28 юли 2022 (UTC) == Емилия Минева == Здравейте, хвърлих поглед на създадената от Вас статия, но все още е доста далеч от енциклопедичен вид. Моля Ви, запознайте се с помощните страници в карето горе. Добре е да прочетете и някоя статия в У за български философ. Наблегнете на това, което е казано ЗА нея, а не от нея. Ще Ви помогна, доколкото мога, но трябва да се докаже значимост, вж [[У:ЗАП]] [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:25, 28 юли 2022 (UTC) :@[[Потребител:Ket|Ket]], здравейте, :Благодаря за вниманието и отзивчивостта. Да разбирам ли, че казаното за нея от други, което съм дала в приложените източници - текст за нея на сайта на СУ In memоriam", интервю на един издател, ччужди изследователи, на които обаче текстовете са в пидиеф , трябва да влезе в статията? :Благодаря предварително! :Приятен ден! :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:36, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, задължително, но бъдете [[У:ЕНЦ#Лаконичност на изказа|лаконична]]. В момента статията подхожда за всичко друго, но не и за енциклопедия [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:45, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]] Добре, ще опитам, отново благодаря! :::Поздрави, :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:53, 28 юли 2022 (UTC) ''Преместено от [[Потребител беседа:Ket]]'' :@[[Потребител:Ket|Ket]], привет отново, съкратих някои детайли от съдържанието на статията и ще съм благодарна да бъде погледната отново, за да разбера дали нанесените промени са подходящи и трябва ли още . :Благодаря за поддръжката и редакторската намеса по оформлението. :Поздрави :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 13:20, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, щом имам време. Преместих текста от моята беседа тук - така не се къса нишката на разговора. Полезно ще е да се запознаете с техническите детайли [[Уикипедия:Статия#Техническа информация|тук]]. Поздрави,--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:50, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]], нанесох още корекции според препоръките - премахнах излишните източници, както беше препоръчано и маркирах в текста на статията препратки към останалите. :::Това, което остава за мен неясно е, че бележките са прехвърлени в раздела на източниците. Така ли трябва да останат? :::Ще съм благодарна за следващо съдействие. :::Поздрави! :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 17:07, 28 юли 2022 (UTC) ::::По въпроса с бележките и източниците тук нямаме съгласие, а дългогодишни спорове как трябва да се казва раздела, можете да се запознаете [[Уикипедия беседа:Цитиране на източници|тук]] отчасти, но спорът периодично възниква и затихва. Поработих по статията, но има още за доизкусуряване, утре ще продължа. Вие междувременно може да захванете нещо друго, което Ви е интересно [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 19:44, 28 юли 2022 (UTC) a15fkvc1yigq28hp6u3w4m4nfupok9o 11473544 11473519 2022-07-28T20:15:20Z Molinesia 298595 /* Емилия Минева */ Отговор wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Molinesia!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:20, 28 юли 2022 (UTC) == Емилия Минева == Здравейте, хвърлих поглед на създадената от Вас статия, но все още е доста далеч от енциклопедичен вид. Моля Ви, запознайте се с помощните страници в карето горе. Добре е да прочетете и някоя статия в У за български философ. Наблегнете на това, което е казано ЗА нея, а не от нея. Ще Ви помогна, доколкото мога, но трябва да се докаже значимост, вж [[У:ЗАП]] [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:25, 28 юли 2022 (UTC) :@[[Потребител:Ket|Ket]], здравейте, :Благодаря за вниманието и отзивчивостта. Да разбирам ли, че казаното за нея от други, което съм дала в приложените източници - текст за нея на сайта на СУ In memоriam", интервю на един издател, ччужди изследователи, на които обаче текстовете са в пидиеф , трябва да влезе в статията? :Благодаря предварително! :Приятен ден! :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:36, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, задължително, но бъдете [[У:ЕНЦ#Лаконичност на изказа|лаконична]]. В момента статията подхожда за всичко друго, но не и за енциклопедия [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:45, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]] Добре, ще опитам, отново благодаря! :::Поздрави, :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:53, 28 юли 2022 (UTC) ''Преместено от [[Потребител беседа:Ket]]'' :@[[Потребител:Ket|Ket]], привет отново, съкратих някои детайли от съдържанието на статията и ще съм благодарна да бъде погледната отново, за да разбера дали нанесените промени са подходящи и трябва ли още . :Благодаря за поддръжката и редакторската намеса по оформлението. :Поздрави :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 13:20, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, щом имам време. Преместих текста от моята беседа тук - така не се къса нишката на разговора. Полезно ще е да се запознаете с техническите детайли [[Уикипедия:Статия#Техническа информация|тук]]. Поздрави,--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:50, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]], нанесох още корекции според препоръките - премахнах излишните източници, както беше препоръчано и маркирах в текста на статията препратки към останалите. :::Това, което остава за мен неясно е, че бележките са прехвърлени в раздела на източниците. Така ли трябва да останат? :::Ще съм благодарна за следващо съдействие. :::Поздрави! :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 17:07, 28 юли 2022 (UTC) ::::По въпроса с бележките и източниците тук нямаме съгласие, а дългогодишни спорове как трябва да се казва раздела, можете да се запознаете [[Уикипедия беседа:Цитиране на източници|тук]] отчасти, но спорът периодично възниква и затихва. Поработих по статията, но има още за доизкусуряване, утре ще продължа. Вие междувременно може да захванете нещо друго, което Ви е интересно [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 19:44, 28 юли 2022 (UTC) :::::@[[Потребител:Ket|Ket]] да, видях, че сте редактирали оформлението, за което съм много признателна, а "бележките" и особено "цитируемостта" са болна тема отдавна и в академичните среди, така че нищо ново mfo pleporje:))) :::::Ще видя с какво друго мога да съм полезна на енциклопедията и ще се включа с удоволствие отново. :::::Сърдечни благодарности! :::::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 20:15, 28 юли 2022 (UTC) o4rkyfjv3zi8sadnuwgrva2vrn0rj6j 11473810 11473544 2022-07-29T07:24:28Z Molinesia 298595 /* Емилия Минева */ Отговор wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Molinesia!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:20, 28 юли 2022 (UTC) == Емилия Минева == Здравейте, хвърлих поглед на създадената от Вас статия, но все още е доста далеч от енциклопедичен вид. Моля Ви, запознайте се с помощните страници в карето горе. Добре е да прочетете и някоя статия в У за български философ. Наблегнете на това, което е казано ЗА нея, а не от нея. Ще Ви помогна, доколкото мога, но трябва да се докаже значимост, вж [[У:ЗАП]] [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:25, 28 юли 2022 (UTC) :@[[Потребител:Ket|Ket]], здравейте, :Благодаря за вниманието и отзивчивостта. Да разбирам ли, че казаното за нея от други, което съм дала в приложените източници - текст за нея на сайта на СУ In memоriam", интервю на един издател, ччужди изследователи, на които обаче текстовете са в пидиеф , трябва да влезе в статията? :Благодаря предварително! :Приятен ден! :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:36, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, задължително, но бъдете [[У:ЕНЦ#Лаконичност на изказа|лаконична]]. В момента статията подхожда за всичко друго, но не и за енциклопедия [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:45, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]] Добре, ще опитам, отново благодаря! :::Поздрави, :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:53, 28 юли 2022 (UTC) ''Преместено от [[Потребител беседа:Ket]]'' :@[[Потребител:Ket|Ket]], привет отново, съкратих някои детайли от съдържанието на статията и ще съм благодарна да бъде погледната отново, за да разбера дали нанесените промени са подходящи и трябва ли още . :Благодаря за поддръжката и редакторската намеса по оформлението. :Поздрави :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 13:20, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, щом имам време. Преместих текста от моята беседа тук - така не се къса нишката на разговора. Полезно ще е да се запознаете с техническите детайли [[Уикипедия:Статия#Техническа информация|тук]]. Поздрави,--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:50, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]], нанесох още корекции според препоръките - премахнах излишните източници, както беше препоръчано и маркирах в текста на статията препратки към останалите. :::Това, което остава за мен неясно е, че бележките са прехвърлени в раздела на източниците. Така ли трябва да останат? :::Ще съм благодарна за следващо съдействие. :::Поздрави! :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 17:07, 28 юли 2022 (UTC) ::::По въпроса с бележките и източниците тук нямаме съгласие, а дългогодишни спорове как трябва да се казва раздела, можете да се запознаете [[Уикипедия беседа:Цитиране на източници|тук]] отчасти, но спорът периодично възниква и затихва. Поработих по статията, но има още за доизкусуряване, утре ще продължа. Вие междувременно може да захванете нещо друго, което Ви е интересно [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 19:44, 28 юли 2022 (UTC) :::::@[[Потребител:Ket|Ket]] да, видях, че сте редактирали оформлението, за което съм много признателна, а "бележките" и особено "цитируемостта" са болна тема отдавна и в академичните среди, така че нищо ново mfo pleporje:))) :::::Ще видя с какво друго мога да съм полезна на енциклопедията и ще се включа с удоволствие отново. :::::Сърдечни благодарности! :::::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 20:15, 28 юли 2022 (UTC) ::::@[[Потребител:Ket|Ket]] Привет, ::::Виждам, че друг редактор Rumenz е писал за статията - Грешки в статичния код. Какво трябва да направя, за да се коригират те? ::::Благодаря предварително! ::::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 07:24, 29 юли 2022 (UTC) s9g0xxtyaedkugj802m8a3s3kv7jp4a 11473820 11473810 2022-07-29T07:40:03Z Ket 2798 /* Емилия Минева */ wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Molinesia!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:20, 28 юли 2022 (UTC) == Емилия Минева == Здравейте, хвърлих поглед на създадената от Вас статия, но все още е доста далеч от енциклопедичен вид. Моля Ви, запознайте се с помощните страници в карето горе. Добре е да прочетете и някоя статия в У за български философ. Наблегнете на това, което е казано ЗА нея, а не от нея. Ще Ви помогна, доколкото мога, но трябва да се докаже значимост, вж [[У:ЗАП]] [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:25, 28 юли 2022 (UTC) :@[[Потребител:Ket|Ket]], здравейте, :Благодаря за вниманието и отзивчивостта. Да разбирам ли, че казаното за нея от други, което съм дала в приложените източници - текст за нея на сайта на СУ In memоriam", интервю на един издател, ччужди изследователи, на които обаче текстовете са в пидиеф , трябва да влезе в статията? :Благодаря предварително! :Приятен ден! :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:36, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, задължително, но бъдете [[У:ЕНЦ#Лаконичност на изказа|лаконична]]. В момента статията подхожда за всичко друго, но не и за енциклопедия [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:45, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]] Добре, ще опитам, отново благодаря! :::Поздрави, :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:53, 28 юли 2022 (UTC) ''Преместено от [[Потребител беседа:Ket]]'' :@[[Потребител:Ket|Ket]], привет отново, съкратих някои детайли от съдържанието на статията и ще съм благодарна да бъде погледната отново, за да разбера дали нанесените промени са подходящи и трябва ли още . :Благодаря за поддръжката и редакторската намеса по оформлението. :Поздрави :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 13:20, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, щом имам време. Преместих текста от моята беседа тук - така не се къса нишката на разговора. Полезно ще е да се запознаете с техническите детайли [[Уикипедия:Статия#Техническа информация|тук]]. Поздрави,--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:50, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]], нанесох още корекции според препоръките - премахнах излишните източници, както беше препоръчано и маркирах в текста на статията препратки към останалите. :::Това, което остава за мен неясно е, че бележките са прехвърлени в раздела на източниците. Така ли трябва да останат? :::Ще съм благодарна за следващо съдействие. :::Поздрави! :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 17:07, 28 юли 2022 (UTC) ::::По въпроса с бележките и източниците тук нямаме съгласие, а дългогодишни спорове как трябва да се казва раздела, можете да се запознаете [[Уикипедия беседа:Цитиране на източници|тук]] отчасти, но спорът периодично възниква и затихва. Поработих по статията, но има още за доизкусуряване, утре ще продължа. Вие междувременно може да захванете нещо друго, което Ви е интересно [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 19:44, 28 юли 2022 (UTC) :::::@[[Потребител:Ket|Ket]] да, видях, че сте редактирали оформлението, за което съм много признателна, а "бележките" и особено "цитируемостта" са болна тема отдавна и в академичните среди, така че нищо ново mfo pleporje:))) :::::Ще видя с какво друго мога да съм полезна на енциклопедията и ще се включа с удоволствие отново. :::::Сърдечни благодарности! :::::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 20:15, 28 юли 2022 (UTC) ::::@[[Потребител:Ket|Ket]] Привет, ::::Виждам, че друг редактор Rumenz е писал за статията - Грешки в статичния код. Какво трябва да направя, за да се коригират те? ::::Благодаря предварително! ::::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 07:24, 29 юли 2022 (UTC) :::::Вече са коригирани, текстът в [[Уикипедия:Резюме|резюмето]] е за сведение на останалите редактори {{)}} --[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 07:40, 29 юли 2022 (UTC) qptx7yvib3aokvw350eznqgomvntkha 11473824 11473820 2022-07-29T07:46:41Z Molinesia 298595 /* Емилия Минева */ Отговор wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Molinesia!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:20, 28 юли 2022 (UTC) == Емилия Минева == Здравейте, хвърлих поглед на създадената от Вас статия, но все още е доста далеч от енциклопедичен вид. Моля Ви, запознайте се с помощните страници в карето горе. Добре е да прочетете и някоя статия в У за български философ. Наблегнете на това, което е казано ЗА нея, а не от нея. Ще Ви помогна, доколкото мога, но трябва да се докаже значимост, вж [[У:ЗАП]] [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:25, 28 юли 2022 (UTC) :@[[Потребител:Ket|Ket]], здравейте, :Благодаря за вниманието и отзивчивостта. Да разбирам ли, че казаното за нея от други, което съм дала в приложените източници - текст за нея на сайта на СУ In memоriam", интервю на един издател, ччужди изследователи, на които обаче текстовете са в пидиеф , трябва да влезе в статията? :Благодаря предварително! :Приятен ден! :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:36, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, задължително, но бъдете [[У:ЕНЦ#Лаконичност на изказа|лаконична]]. В момента статията подхожда за всичко друго, но не и за енциклопедия [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:45, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]] Добре, ще опитам, отново благодаря! :::Поздрави, :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:53, 28 юли 2022 (UTC) ''Преместено от [[Потребител беседа:Ket]]'' :@[[Потребител:Ket|Ket]], привет отново, съкратих някои детайли от съдържанието на статията и ще съм благодарна да бъде погледната отново, за да разбера дали нанесените промени са подходящи и трябва ли още . :Благодаря за поддръжката и редакторската намеса по оформлението. :Поздрави :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 13:20, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, щом имам време. Преместих текста от моята беседа тук - така не се къса нишката на разговора. Полезно ще е да се запознаете с техническите детайли [[Уикипедия:Статия#Техническа информация|тук]]. Поздрави,--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:50, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]], нанесох още корекции според препоръките - премахнах излишните източници, както беше препоръчано и маркирах в текста на статията препратки към останалите. :::Това, което остава за мен неясно е, че бележките са прехвърлени в раздела на източниците. Така ли трябва да останат? :::Ще съм благодарна за следващо съдействие. :::Поздрави! :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 17:07, 28 юли 2022 (UTC) ::::По въпроса с бележките и източниците тук нямаме съгласие, а дългогодишни спорове как трябва да се казва раздела, можете да се запознаете [[Уикипедия беседа:Цитиране на източници|тук]] отчасти, но спорът периодично възниква и затихва. Поработих по статията, но има още за доизкусуряване, утре ще продължа. Вие междувременно може да захванете нещо друго, което Ви е интересно [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 19:44, 28 юли 2022 (UTC) :::::@[[Потребител:Ket|Ket]] да, видях, че сте редактирали оформлението, за което съм много признателна, а "бележките" и особено "цитируемостта" са болна тема отдавна и в академичните среди, така че нищо ново mfo pleporje:))) :::::Ще видя с какво друго мога да съм полезна на енциклопедията и ще се включа с удоволствие отново. :::::Сърдечни благодарности! :::::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 20:15, 28 юли 2022 (UTC) ::::@[[Потребител:Ket|Ket]] Привет, ::::Виждам, че друг редактор Rumenz е писал за статията - Грешки в статичния код. Какво трябва да направя, за да се коригират те? ::::Благодаря предварително! ::::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 07:24, 29 юли 2022 (UTC) :::::Вече са коригирани, текстът в [[Уикипедия:Резюме|резюмето]] е за сведение на останалите редактори {{)}} --[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 07:40, 29 юли 2022 (UTC) ::::::@[[Потребител:Ket|Ket]] аха, добре тогава, какво следва оттук нататък? ::::::Да коригирам ли още нещо - да добавям или махам, или да се смятам, че е приключена работата по редакцията на тази статия и да се опитам да напиша нещо друго. ::::::Виждам, че трима редактори са ми помагали, за което съм много благодарна, защото без тях като новак нямаше да се справя ::::::Поздрави, ::::::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 07:46, 29 юли 2022 (UTC) hdgl191e5xm6mj1tkggdtnkaw4rxv88 11473858 11473824 2022-07-29T08:04:09Z Ket 2798 /* Емилия Минева */ Отговор wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Molinesia!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:20, 28 юли 2022 (UTC) == Емилия Минева == Здравейте, хвърлих поглед на създадената от Вас статия, но все още е доста далеч от енциклопедичен вид. Моля Ви, запознайте се с помощните страници в карето горе. Добре е да прочетете и някоя статия в У за български философ. Наблегнете на това, което е казано ЗА нея, а не от нея. Ще Ви помогна, доколкото мога, но трябва да се докаже значимост, вж [[У:ЗАП]] [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:25, 28 юли 2022 (UTC) :@[[Потребител:Ket|Ket]], здравейте, :Благодаря за вниманието и отзивчивостта. Да разбирам ли, че казаното за нея от други, което съм дала в приложените източници - текст за нея на сайта на СУ In memоriam", интервю на един издател, ччужди изследователи, на които обаче текстовете са в пидиеф , трябва да влезе в статията? :Благодаря предварително! :Приятен ден! :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:36, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, задължително, но бъдете [[У:ЕНЦ#Лаконичност на изказа|лаконична]]. В момента статията подхожда за всичко друго, но не и за енциклопедия [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:45, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]] Добре, ще опитам, отново благодаря! :::Поздрави, :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:53, 28 юли 2022 (UTC) ''Преместено от [[Потребител беседа:Ket]]'' :@[[Потребител:Ket|Ket]], привет отново, съкратих някои детайли от съдържанието на статията и ще съм благодарна да бъде погледната отново, за да разбера дали нанесените промени са подходящи и трябва ли още . :Благодаря за поддръжката и редакторската намеса по оформлението. :Поздрави :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 13:20, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, щом имам време. Преместих текста от моята беседа тук - така не се къса нишката на разговора. Полезно ще е да се запознаете с техническите детайли [[Уикипедия:Статия#Техническа информация|тук]]. Поздрави,--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:50, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]], нанесох още корекции според препоръките - премахнах излишните източници, както беше препоръчано и маркирах в текста на статията препратки към останалите. :::Това, което остава за мен неясно е, че бележките са прехвърлени в раздела на източниците. Така ли трябва да останат? :::Ще съм благодарна за следващо съдействие. :::Поздрави! :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 17:07, 28 юли 2022 (UTC) ::::По въпроса с бележките и източниците тук нямаме съгласие, а дългогодишни спорове как трябва да се казва раздела, можете да се запознаете [[Уикипедия беседа:Цитиране на източници|тук]] отчасти, но спорът периодично възниква и затихва. Поработих по статията, но има още за доизкусуряване, утре ще продължа. Вие междувременно може да захванете нещо друго, което Ви е интересно [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 19:44, 28 юли 2022 (UTC) :::::@[[Потребител:Ket|Ket]] да, видях, че сте редактирали оформлението, за което съм много признателна, а "бележките" и особено "цитируемостта" са болна тема отдавна и в академичните среди, така че нищо ново mfo pleporje:))) :::::Ще видя с какво друго мога да съм полезна на енциклопедията и ще се включа с удоволствие отново. :::::Сърдечни благодарности! :::::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 20:15, 28 юли 2022 (UTC) ::::@[[Потребител:Ket|Ket]] Привет, ::::Виждам, че друг редактор Rumenz е писал за статията - Грешки в статичния код. Какво трябва да направя, за да се коригират те? ::::Благодаря предварително! ::::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 07:24, 29 юли 2022 (UTC) :::::Вече са коригирани, текстът в [[Уикипедия:Резюме|резюмето]] е за сведение на останалите редактори {{)}} --[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 07:40, 29 юли 2022 (UTC) ::::::@[[Потребител:Ket|Ket]] аха, добре тогава, какво следва оттук нататък? ::::::Да коригирам ли още нещо - да добавям или махам, или да се смятам, че е приключена работата по редакцията на тази статия и да се опитам да напиша нещо друго. ::::::Виждам, че трима редактори са ми помагали, за което съм много благодарна, защото без тях като новак нямаше да се справя ::::::Поздрави, ::::::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 07:46, 29 юли 2022 (UTC) :::::::Това е основната идея на Уикипедия - чрез приносите на мнозина да се получи правдива информация, подлежаща на проверка. Ако философията ти е силна страна (предлагам да оставим официалностите), може да погледнеш статиите в [[:Категория:Философия]] или да допълниш [[Преподаватели в Софийския университет]] - няма нито един философ. С писането стават ясни много детайли, запаси се с търпение и чети помощните страници. Питай, ако нещо не е ясно [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:04, 29 юли 2022 (UTC) 13o0ffgmwggpejuqb5ia06hlne66uca 11473880 11473858 2022-07-29T08:26:50Z Molinesia 298595 /* Емилия Минева */ Отговор wikitext text/x-wiki <!----------------------------------------------------------------------------------------------> {| cellspacing="0" cellpadding="0" style="margin: 0em 0em 1em 0em; width: 100%" | style="width: 45%; vertical-align: top; border: 1px solid #abd5f5; background-color: #f1f5fc;" | <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Gtk-dialog-info.svg|20px]] '''Здравей, Molinesia!'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> '''Добре дошъл/дошла в [[Уикипедия]]''', свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е '''[[Уикипедия:Въведение|въведението]]'''. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че [[Уикипедия:Бъдете смели|не се колебай]] и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на [[уики]] технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само [[Уикипедия:Прилагайте презумпцията за добронамереност|с добри намерения]] и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с [[wmf:Terms of Use/bg|условията за ползване]], достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. </div> <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Icon apps query.svg|20px]] '''Помощ'''</div> <div style="padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез '''[[Уикипедия:Наръчник|Наръчника на уикипедианеца]]''', не се колебай [[Уикипедия:Разговори|да попиташ общността]]. * '''Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си'''. Всяка страница има [[Уикипедия:История на страница|история]] на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде [[Уикипедия:Възвръщане|възстановена]]. <!-- Best to keep these transcluded for easier updating. --> {{Добре дошли/Контакти}} </div> | style="padding:0em 0.5em 0em 0.5em;" | | style="width:55%; vertical-align:top; border:1px solid #abd5f5; background-color:#f1f5fc;" | <div style="border-bottom:1px solid #abd5f5; background-color:#d0e5f5; padding:0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size:110%; font-weight:bold;">[[File:Transmission Icon.svg|20px]] '''Съвети към новодошлите'''</div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; padding: 0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в '''[[У:ЕНЦ|енциклопедичен стил]]'''. * Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на '''[[Уикипедия:Значимост|критериите за значимост]]'''. Не е добра идея да [[Уикипедия:Автобиография|пишеш за себе си]], това е [[Уикипедия:Конфликт на интереси|конфликт на интереси]]. * Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават '''[[У:НГТ|неутралната гледна точка]]''' и информацията в тях да е подкрепена с [[Уикипедия:Цитирайте източниците си|цитирани източници]], и то [[Уикипедия:Благонадеждни източници|благонадеждни]]. * За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например [[:Потребител:{{PAGENAME}}/Пясъчник]]. * Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе вдясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя [[Специални:Списък за наблюдение|списък за наблюдение]]. В [[Специални:Настройки#mw-prefsection-watchlist|настройките]] можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. * Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично [[Уикипедия:Превод|преведени]] от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{ш2|Превод от}}. * '''[[Уикипедия:Потребителски подпис|Подписвай се]]''', когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, <code><nowiki>~~~~</nowiki></code>, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). * Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{ш2|@}} заедно с потребителското име на редактора, например <code><nowiki>{{</nowiki>@|{{PAGENAME}}}}</code>. '''Не забравяй за подписа''' от горната точка! * Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на [[:Потребител:{{PAGENAME}}|твоята потребителска страница]]. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит, придава тежест на редакциите ти. * '''[[Уикипедия:Вавилон|Кутийката „Вавилон“]]''' показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. * Картинките, които [[МедияУики:Uploadtext|качваш]] за ползване в Уикипедия, '''трябва''' да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, '''ако не са производни на други творби'''. </div> <div style="border-bottom: 1px solid #abd5f5; background-color: #d0e5f5; padding: 0.2em 0.5em 0.2em 0.5em; font-size: 110%; font-weight: bold;">[[File:Nuvola gnome-fs-trash-full.svg|20px]] '''Ако нещо не трябва да е в Уикипедия'''</div> <div style="padding:0.4em 1em 0.3em 1em; font-size: smaller; line-height: 1.9;"> * Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона '''<nowiki>{{бързо изтриване|</nowiki>'''''причина'''''<nowiki>}}</nowiki>''' към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор. </div> |- |}<!-- Никой не следи посолството, затова тази връзка по-добре да не се показва, докато не измислим нещо по-добро.<p align="right"><small>[[Уикипедия:Посолство|Don't speak Bulgarian?]]</small></p> -->--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:20, 28 юли 2022 (UTC) == Емилия Минева == Здравейте, хвърлих поглед на създадената от Вас статия, но все още е доста далеч от енциклопедичен вид. Моля Ви, запознайте се с помощните страници в карето горе. Добре е да прочетете и някоя статия в У за български философ. Наблегнете на това, което е казано ЗА нея, а не от нея. Ще Ви помогна, доколкото мога, но трябва да се докаже значимост, вж [[У:ЗАП]] [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:25, 28 юли 2022 (UTC) :@[[Потребител:Ket|Ket]], здравейте, :Благодаря за вниманието и отзивчивостта. Да разбирам ли, че казаното за нея от други, което съм дала в приложените източници - текст за нея на сайта на СУ In memоriam", интервю на един издател, ччужди изследователи, на които обаче текстовете са в пидиеф , трябва да влезе в статията? :Благодаря предварително! :Приятен ден! :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:36, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, задължително, но бъдете [[У:ЕНЦ#Лаконичност на изказа|лаконична]]. В момента статията подхожда за всичко друго, но не и за енциклопедия [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:45, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]] Добре, ще опитам, отново благодаря! :::Поздрави, :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:53, 28 юли 2022 (UTC) ''Преместено от [[Потребител беседа:Ket]]'' :@[[Потребител:Ket|Ket]], привет отново, съкратих някои детайли от съдържанието на статията и ще съм благодарна да бъде погледната отново, за да разбера дали нанесените промени са подходящи и трябва ли още . :Благодаря за поддръжката и редакторската намеса по оформлението. :Поздрави :Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 13:20, 28 юли 2022 (UTC) ::Да, щом имам време. Преместих текста от моята беседа тук - така не се къса нишката на разговора. Полезно ще е да се запознаете с техническите детайли [[Уикипедия:Статия#Техническа информация|тук]]. Поздрави,--[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 13:50, 28 юли 2022 (UTC) :::@[[Потребител:Ket|Ket]], нанесох още корекции според препоръките - премахнах излишните източници, както беше препоръчано и маркирах в текста на статията препратки към останалите. :::Това, което остава за мен неясно е, че бележките са прехвърлени в раздела на източниците. Така ли трябва да останат? :::Ще съм благодарна за следващо съдействие. :::Поздрави! :::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 17:07, 28 юли 2022 (UTC) ::::По въпроса с бележките и източниците тук нямаме съгласие, а дългогодишни спорове как трябва да се казва раздела, можете да се запознаете [[Уикипедия беседа:Цитиране на източници|тук]] отчасти, но спорът периодично възниква и затихва. Поработих по статията, но има още за доизкусуряване, утре ще продължа. Вие междувременно може да захванете нещо друго, което Ви е интересно [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 19:44, 28 юли 2022 (UTC) :::::@[[Потребител:Ket|Ket]] да, видях, че сте редактирали оформлението, за което съм много признателна, а "бележките" и особено "цитируемостта" са болна тема отдавна и в академичните среди, така че нищо ново mfo pleporje:))) :::::Ще видя с какво друго мога да съм полезна на енциклопедията и ще се включа с удоволствие отново. :::::Сърдечни благодарности! :::::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 20:15, 28 юли 2022 (UTC) ::::@[[Потребител:Ket|Ket]] Привет, ::::Виждам, че друг редактор Rumenz е писал за статията - Грешки в статичния код. Какво трябва да направя, за да се коригират те? ::::Благодаря предварително! ::::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 07:24, 29 юли 2022 (UTC) :::::Вече са коригирани, текстът в [[Уикипедия:Резюме|резюмето]] е за сведение на останалите редактори {{)}} --[[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 07:40, 29 юли 2022 (UTC) ::::::@[[Потребител:Ket|Ket]] аха, добре тогава, какво следва оттук нататък? ::::::Да коригирам ли още нещо - да добавям или махам, или да се смятам, че е приключена работата по редакцията на тази статия и да се опитам да напиша нещо друго. ::::::Виждам, че трима редактори са ми помагали, за което съм много благодарна, защото без тях като новак нямаше да се справя ::::::Поздрави, ::::::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 07:46, 29 юли 2022 (UTC) :::::::Това е основната идея на Уикипедия - чрез приносите на мнозина да се получи правдива информация, подлежаща на проверка. Ако философията ти е силна страна (предлагам да оставим официалностите), може да погледнеш статиите в [[:Категория:Философия]] или да допълниш [[Преподаватели в Софийския университет]] - няма нито един философ. С писането стават ясни много детайли, запаси се с търпение и чети помощните страници. Питай, ако нещо не е ясно [[Потребител:Ket|Ket]] ([[Потребител беседа:Ket|беседа]]) 08:04, 29 юли 2022 (UTC) ::::::::@[[Потребител:Ket|Ket]] Да, разбирам. Добре, ще погледна сатиите в категорията за философия и преподаватели в СУ и каквото мога ще съдействам за подобряването им. ::::::::Отново благодаря за добронамерената подкрепа и съвети! ::::::::Поздрави, ::::::::Molinesia [[Потребител:Molinesia|Molinesia]] ([[Потребител беседа:Molinesia|беседа]]) 08:26, 29 юли 2022 (UTC) o6r8kdgtb6zcf19w95fj6ogyx6mfssc 0 812839 11473273 11473012 2022-07-28T13:14:04Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Къщата на совите | Име в оригинал = The Owl House | Жанр = [[анимация]]<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<ref name="CharacterNames">{{cite web|url=https://www.dgepress.com/disneychannel/pressrelease/owl-house-s1-fact-sheet/|title=Owl House: S1 Fact Sheet|website=Disney General Entertainment Content|date=November 21, 2019|access-date=September 7, 2021|archive-url=https://web.archive.org/web/20210802035932/https://www.dgepress.com/disneychannel/pressrelease/owl-house-s1-fact-sheet/|archive-date=August 2, 2021|url-status=live}}</ref><br>[[комедия на ужасите]]<ref name="tracybrown">{{cite news |last1=Brown |first1=Tracy |title=For its creator, Disney's 'The Owl House' is the best revenge |url=https://www.latimes.com/entertainment-arts/tv/story/2020-01-10/disney-owl-house-dana-terrace |access-date=August 10, 2020 |work=[[Los Angeles Times]] |date=January 10, 2020 |archive-url=https://web.archive.org/web/20200201065844/https://www.latimes.com/entertainment-arts/tv/story/2020-01-10/disney-owl-house-dana-terrace |archive-date=February 1, 2020|url-status=live}}</ref> | Създател(и) = Дейна Терасе | Актьори = Сара-Никол Робълс<br>[[Уенди Малик]]<br>Алекс Хърш<br>Тати Гейбриъл<br>Айзък Райън Браун<br>Мей Уитман<br>Сиси Джоунс<br>Матю Рис<br>Зино Робинсън<br>Фрида Улф | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 2 | Епизоди = 40 | Изпълнителен продуцент = Дейна Терасе | Продуцент(и) = Уейд Уискински | Времетраене = 22 минути {{small|(сезони 1-2)}}<br>44 минути {{small|(сезон 3)}} | Дистрибуция = „Дисни Телевижън Анимейшън“ | ТВ Канал = „[[Дисни Ченъл]]“ | Формат на картината = HDTV 1080p | Излъчване = от 10 януари 2020 г. | Официален уебсайт = https://disneynow.go.com/shows/the-owl-house/ }} '''„Къщата на совите“''' ({{lang|en|The Owl House}}) е [[САЩ|американски]] [[Анимационен филм|анимационен]] сериал на „[[Дисни Ченъл]]“. Ролите озвучават Сара-Никол Робълс, [[Уенди Малик]], Алекс Хърш, Тати Гейбриъл, Айзък Райън Браун, Мей Уитман, Сиси Джоунс, Матю Рис, Зено Робинсън и Фрида Улф. == Актьорски състав == * Сара-Никол Робълс – Лус Носеда * [[Уенди Малик]] – Еда Клоторн * Алекс Хърш – кралят и Хути * Тати Гейбриъл – Уилоу Парк * Айзък Райън Браун – Гъс Портър * Мей Уитман – Еймити Блайт * Сиси Джоунс – Лилит Клоторн * Матю Рис – император Белос * Зино Робинсън – ловецът * Фрида Улф – колекционерът == В България == В България сериалът е излъчен премиерно по „[[Дисни Ченъл България|Дисни Ченъл]]“ през 2021 г. Дублажът е [[Нахсинхронен дублаж|нахсинхронен]] в студио „[[Александра Аудио]]“. В дублажа участва [[Надя Полякова]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://disneynow.go.com/shows/the-owl-house/}} * {{imdb title|8050756}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Сериали на Дисни]] [[Категория:Сериали с ЛГБТ тематика]] 34hun3v443g1b4fko8sjkdmsbsjdzcq 0 812841 11473267 11472981 2022-07-28T13:05:21Z Rebelheartous 22483 искам източник за БГ заглавието wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Дребосъчетата | Име в оригинал = Rugrats | Жанр = [[анимация]]<br>[[Комедиен филм|комедия]] | Създател(и) = Арлийн Класки<br>Габор Чупо<br>Пол Джърмейн | базиран на = по едноименния сериал от 1991 г. | Актьори = Елизабет Дейли<br>[[Нанси Картрайт]]<br>[[Кат Суси]]<br>Черил Чейс<br>Крий Съмър | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 1 | Епизоди = 24 | Изпълнителни продуценти = Арлийн Класки<br>Габор Чупо<br>Пол Джърмейн<br>Кейт Бутилиър<br>Ерик Касемиро | Продуцент(и) = Klasky Csupo<br>Nickelodeon Animation Studio | Времетраене = 22 минути | Дистрибуция = [[Никелодеон]] | ТВ Канал = Парамаунт+ | Излъчване = 27 май 2021 г. – настояще | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = „[[Дребосъчетата]]“ | Официален уебсайт = https://www.paramountplus.com/shows/rugrats-2021/ }} '''„{{факт|Дребосъчетата}}“''' ({{lang|en|Rugrats}}) е [[САЩ|американски]] компютърно-анимиран сериал, по идея на Арлийн Класки, Габор Чупо и Пол Джърмейн. Той е рестарт на едноименния оригинален сериал от 1991 г. до 2004 г. Премиерата на сериала се излъчва на 27 май 2021 г. в стрийминг платформата ''Paramount+'', който е вторият базиран сериал на „[[Никелодеон]]“ за стрийминг услугата. С предишните превплъщения на поредицата, сериалът е продуциран от ''Klasky Csupo''.<ref name=":0">{{Cite web|last=Low|first=Elaine|date=February 24, 2021|title='Rugrats' Revival With Original Voice Cast to Debut on Paramount Plus|url=https://variety.com/2021/tv/news/rugrats-revival-paramount-plus-original-cast-1234914459/|access-date=March 10, 2021|website=[[Variety]]|language=en-US}}</ref><ref name=":1">{{Cite web|last=Del Rosario|first=Alexandra|date=February 24, 2021|title='Rugrats': Original Voice Cast Members To Reunite For Series Revival At Paramount+|url=https://deadline.com/2021/02/rugrats-original-voice-cast-members-reunite-series-revival-paramount-1234699673/|access-date=March 10, 2021|website=Deadline Hollywood|language=en-US}}</ref><ref name="Revival Premiere Date">{{cite web|url=https://tvline.com/2021/05/03/rugrats-reboot-premiere-date-new-episodes-returning-may-2021/|title=''Rugrats'' Reboot Gets May Premiere Date at Paramount+ — WATCH|work=TVLine|first=Ryan|last=Schwartz|date=May 3, 2021|access-date=May 3, 2021}}</ref> През септември 2021 г. сериалът е подновен за втори сезон.<ref name="S2Renewal">{{cite web|last=Del Rosario|first=Alexandra|date=September 21, 2021|title='Rugrats' Revival Renewed For Season 2 At Paramount+, Gets New Episodes Including Halloween Special|url=https://deadline.com/2021/09/rugrats-renewed-for-season-2-paramount-gets-new-episodes-halloween-special-1234841033/|website=[[Deadline Hollywood]]|accessdate=September 21, 2021}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.paramountplus.com/shows/rugrats-2021/}} * {{imdb title|8741368}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Никелодеон]] 38f11xg7b8x6c6buezucxnrwst9topa 11473269 11473267 2022-07-28T13:07:45Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Дребосъчетата | Име в оригинал = Rugrats | Жанр = [[анимационен филм]] | Създател(и) = Арлийн Класки<br>Габор Чупо<br>Пол Джърмейн | базиран на = по едноименния сериал от 1991 г. | Актьори = Елизабет Дейли<br>[[Нанси Картрайт]]<br>[[Кат Суси]]<br>Черил Чейс<br>Крий Съмър | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 1 | Епизоди = 24 | Изпълнителни продуценти = Арлийн Класки<br>Габор Чупо<br>Пол Джърмейн<br>Кейт Бутилиър<br>Ерик Касемиро | Продуцент(и) = Класки Супо<br>„Никелодеон Анимейшън Студио“ | Времетраене = 22 минути | Дистрибуция = „[[Никелодеон]]“ | ТВ Канал = „Парамаунт+“ | Излъчване = от 27 май 2021 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = „[[Дребосъчетата]]“ | Официален уебсайт = https://www.paramountplus.com/shows/rugrats-2021/ }} '''„{{факт|Дребосъчетата}}“''' ({{lang|en|Rugrats}}) е [[САЩ|американски]] сериал, [[компютърна анимация]]. Той е римейк на едноименния оригинален сериал от 1991 г. до 2004 г. Премиерата на сериала се излъчва на 27 май 2021 г. в стрийминг платформата „Парамаунт+“, вторият сериал на „[[Никелодеон]]“ в платформата. {{неясно|С предишните превплъщения на поредицата}}, сериалът е продуциран от ''Klasky Csupo''.<ref name=":0">{{Cite web|last=Low|first=Elaine|date=February 24, 2021|title='Rugrats' Revival With Original Voice Cast to Debut on Paramount Plus|url=https://variety.com/2021/tv/news/rugrats-revival-paramount-plus-original-cast-1234914459/|access-date=March 10, 2021|website=[[Variety]]|language=en-US}}</ref><ref name=":1">{{Cite web|last=Del Rosario|first=Alexandra|date=February 24, 2021|title='Rugrats': Original Voice Cast Members To Reunite For Series Revival At Paramount+|url=https://deadline.com/2021/02/rugrats-original-voice-cast-members-reunite-series-revival-paramount-1234699673/|access-date=March 10, 2021|website=Deadline Hollywood|language=en-US}}</ref><ref name="Revival Premiere Date">{{cite web|url=https://tvline.com/2021/05/03/rugrats-reboot-premiere-date-new-episodes-returning-may-2021/|title=''Rugrats'' Reboot Gets May Premiere Date at Paramount+ — WATCH|work=TVLine|first=Ryan|last=Schwartz|date=May 3, 2021|access-date=May 3, 2021}}</ref> През септември 2021 г. сериалът е подновен за втори сезон.<ref name="S2Renewal">{{cite web|last=Del Rosario|first=Alexandra|date=September 21, 2021|title='Rugrats' Revival Renewed For Season 2 At Paramount+, Gets New Episodes Including Halloween Special|url=https://deadline.com/2021/09/rugrats-renewed-for-season-2-paramount-gets-new-episodes-halloween-special-1234841033/|website=[[Deadline Hollywood]]|accessdate=September 21, 2021}}</ref> == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.paramountplus.com/shows/rugrats-2021/}} * {{imdb title|8741368}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Никелодеон]] ehxiexiukaic5dl95ln3efmzyw0wqgp 11473721 11473269 2022-07-29T03:55:03Z Krisi tranchev.1999 114581 Дребосъчетата се излъчва по [[Nickelodeon]], защото те са избрали българското заглавие. Така е преведен, както и в касетите на „Александра Видео“, така и в излъчванията на „Нова телевизия“. wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Дребосъчетата | Име в оригинал = Rugrats | Жанр = [[анимационен филм]] | Създател(и) = Арлийн Класки<br>Габор Чупо<br>Пол Джърмейн | базиран на = по едноименния сериал от 1991 г. | Актьори = Елизабет Дейли<br>[[Нанси Картрайт]]<br>[[Кат Суси]]<br>Черил Чейс<br>Крий Съмър | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 1 | Епизоди = 24 | Изпълнителни продуценти = Арлийн Класки<br>Габор Чупо<br>Пол Джърмейн<br>Кейт Бутилиър<br>Ерик Касемиро | Продуцент(и) = Класки Супо<br>„Никелодеон Анимейшън Студио“ | Времетраене = 22 минути | Дистрибуция = „[[Никелодеон]]“ | ТВ Канал = „Парамаунт+“ | Излъчване = от 27 май 2021 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = „[[Дребосъчетата]]“ | Официален уебсайт = https://www.paramountplus.com/shows/rugrats-2021/ }} '''„Дребосъчетата“''' ({{lang|en|Rugrats}}) е [[САЩ|американски]] [[компютърно-анимиран|компютърна анимация]]. Той е римейк на едноименния оригинален сериал от 1991 г. до 2004 г. Премиерата на сериала се излъчва на 27 май 2021 г. в стрийминг платформата „Парамаунт+“, вторият сериал на „[[Никелодеон]]“ в платформата. Сериалът е продуциран от ''Klasky Csupo''.<ref name=":0">{{Cite web|last=Low|first=Elaine|date=February 24, 2021|title='Rugrats' Revival With Original Voice Cast to Debut on Paramount Plus|url=https://variety.com/2021/tv/news/rugrats-revival-paramount-plus-original-cast-1234914459/|access-date=March 10, 2021|website=[[Variety]]|language=en-US}}</ref><ref name=":1">{{Cite web|last=Del Rosario|first=Alexandra|date=February 24, 2021|title='Rugrats': Original Voice Cast Members To Reunite For Series Revival At Paramount+|url=https://deadline.com/2021/02/rugrats-original-voice-cast-members-reunite-series-revival-paramount-1234699673/|access-date=March 10, 2021|website=Deadline Hollywood|language=en-US}}</ref><ref name="Revival Premiere Date">{{cite web|url=https://tvline.com/2021/05/03/rugrats-reboot-premiere-date-new-episodes-returning-may-2021/|title=''Rugrats'' Reboot Gets May Premiere Date at Paramount+ — WATCH|work=TVLine|first=Ryan|last=Schwartz|date=May 3, 2021|access-date=May 3, 2021}}</ref> През септември 2021 г. сериалът е подновен за втори сезон.<ref name="S2Renewal">{{cite web|last=Del Rosario|first=Alexandra|date=September 21, 2021|title='Rugrats' Revival Renewed For Season 2 At Paramount+, Gets New Episodes Including Halloween Special|url=https://deadline.com/2021/09/rugrats-renewed-for-season-2-paramount-gets-new-episodes-halloween-special-1234841033/|website=[[Deadline Hollywood]]|accessdate=September 21, 2021}}</ref> == В България == В България сериалът е излъчен по [[Nickelodeon]] и Nicktoons през 2021 г. с [[нахсинхронен дублаж]], записан в [[Про Филмс|студио „Про Филмс“]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.paramountplus.com/shows/rugrats-2021/}} * {{imdb title|8741368}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Никелодеон]] qi88hwxpqwc3ns358tdpbo3iobexigs 11473723 11473721 2022-07-29T03:56:06Z Krisi tranchev.1999 114581 Оф, господи! Извинете, ако съм направил някакви грешчици, ама нямах друг избор, освен да създам тази статия с българското заглавие, в който се излъчва по [[Nickelodeon]] и Nicktoons! wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Дребосъчетата | Име в оригинал = Rugrats | Жанр = [[анимационен филм]] | Създател(и) = Арлийн Класки<br>Габор Чупо<br>Пол Джърмейн | базиран на = по едноименния сериал от 1991 г. | Актьори = Елизабет Дейли<br>[[Нанси Картрайт]]<br>[[Кат Суси]]<br>Черил Чейс<br>Крий Съмър | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 1 | Епизоди = 24 | Изпълнителни продуценти = Арлийн Класки<br>Габор Чупо<br>Пол Джърмейн<br>Кейт Бутилиър<br>Ерик Касемиро | Продуцент(и) = Класки Супо<br>„Никелодеон Анимейшън Студио“ | Времетраене = 22 минути | Дистрибуция = „[[Никелодеон]]“ | ТВ Канал = „Парамаунт+“ | Излъчване = от 27 май 2021 г. | Заменил = | Заменен от = | Свързани продукции = „[[Дребосъчетата]]“ | Официален уебсайт = https://www.paramountplus.com/shows/rugrats-2021/ }} '''„Дребосъчетата“''' ({{lang|en|Rugrats}}) е [[САЩ|американски]] [[компютърна анимация|компютърно-анимиран]] сериал. Той е римейк на едноименния оригинален сериал от 1991 г. до 2004 г. Премиерата на сериала се излъчва на 27 май 2021 г. в стрийминг платформата „Парамаунт+“, вторият сериал на „[[Никелодеон]]“ в платформата. Сериалът е продуциран от ''Klasky Csupo''.<ref name=":0">{{Cite web|last=Low|first=Elaine|date=February 24, 2021|title='Rugrats' Revival With Original Voice Cast to Debut on Paramount Plus|url=https://variety.com/2021/tv/news/rugrats-revival-paramount-plus-original-cast-1234914459/|access-date=March 10, 2021|website=[[Variety]]|language=en-US}}</ref><ref name=":1">{{Cite web|last=Del Rosario|first=Alexandra|date=February 24, 2021|title='Rugrats': Original Voice Cast Members To Reunite For Series Revival At Paramount+|url=https://deadline.com/2021/02/rugrats-original-voice-cast-members-reunite-series-revival-paramount-1234699673/|access-date=March 10, 2021|website=Deadline Hollywood|language=en-US}}</ref><ref name="Revival Premiere Date">{{cite web|url=https://tvline.com/2021/05/03/rugrats-reboot-premiere-date-new-episodes-returning-may-2021/|title=''Rugrats'' Reboot Gets May Premiere Date at Paramount+ — WATCH|work=TVLine|first=Ryan|last=Schwartz|date=May 3, 2021|access-date=May 3, 2021}}</ref> През септември 2021 г. сериалът е подновен за втори сезон.<ref name="S2Renewal">{{cite web|last=Del Rosario|first=Alexandra|date=September 21, 2021|title='Rugrats' Revival Renewed For Season 2 At Paramount+, Gets New Episodes Including Halloween Special|url=https://deadline.com/2021/09/rugrats-renewed-for-season-2-paramount-gets-new-episodes-halloween-special-1234841033/|website=[[Deadline Hollywood]]|accessdate=September 21, 2021}}</ref> == В България == В България сериалът е излъчен по [[Nickelodeon]] и Nicktoons през 2021 г. с [[нахсинхронен дублаж]], записан в [[Про Филмс|студио „Про Филмс“]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.paramountplus.com/shows/rugrats-2021/}} * {{imdb title|8741368}} {{мъниче|анимация}} [[Категория:Американски анимационни сериали]] [[Категория:Предавания на Никелодеон]] 8jxnnsjpyan6utkvi0ko0qfd4zaa0ve 0 812842 11473271 11472997 2022-07-28T13:11:09Z Rebelheartous 22483 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция | Име на български = Аз съм Франки | Име в оригинал = I Am Frankie | Жанр = [[Драма (жанр)|драма]] | базиран на = по едноименния сериал на:<br>Марсела Цитерио | Актьори = Алекс Хук<br>Уриел Балдеско<br>Армани Барет<br>Кристи Бекет<br>Кайсън Фейсър<br>София Форест<br>Мохана Кришман<br>Джейс Мроз<br>Никол Алайс Нелсън<br>Карсон Роуланд<br>Джей Ди Балард<br>Тод Алън Дъркън<br>Джой Кигин<br>Майкъл Лорино<br>Кари Шрьодер | Страна = {{USA}} | Език = [[английски език|английски]] | Сезони = 2 | Епизоди = 40 | Изпълнителни продуценти = Ерик Гоно<br>Татяна Родригес | Продуцент(и) = Дани Мендоса | Времетраене = 22 минути | Дистрибуция = „Парадисо Пикчърс“<br>„Никелодеон Продъкшънс“ | ТВ Канал = „[[Никелодеон]]“ | Формат на картината = HDTV 720p | Формат на звука = [[5.1 съраунд звук]] | Излъчване = 4 септември 2017 г. – 4 октомври 2018 г. }} '''„Аз съм Франки“''' ({{lang|en|I Am Frankie}}) е [[САЩ|американски]] сериал, [[Драма (жанр)|драма]] на „[[Никелодеон]]“ от 4 септември 2017 г. до 4 октомври 2018 г. Алекс Хук изиграва едноименната роля на Франки Гейнс.<ref>{{cite web|url=https://deadline.com/2016/01/nickelodeon-i-am-frankie-viacom-international-studios-miami-global-series-1201686641/|title=Nickelodeon Sets First Global Series ''I Am Frankie''|work=[[Deadline Hollywood]]|author=Denise Petski|date=January 20, 2016|access-date=August 14, 2017}}</ref> В България сериалът се излъчва през 2018 г. по „Никелодеон“ със [[нахсинхронен дублаж]] на студио „[[Александра Аудио]]“. [[Ралица Стоянова]], която озвучава Франки. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|5620962}} {{мъниче|сериал}} [[Категория:Американски сериали]] [[Категория:Предавания на Никелодеон]] 45vo9djcr8bf5eekcqmq9ih9c51kuho 118 812847 11473198 11473100 2022-07-28T12:09:10Z Rebelheartous 22483 Rebelheartous премести страница „[[Милман Пари]]“ като „[[Чернова:Милман Пари]]“: Преместване в [[Уикипедия:Инкубатор|инкубатора]], тъй като статията не отговаря на изискванията на Уикипедия. wikitext text/x-wiki   [[Category:Articles with hCards]] {{Infobox academic|honorific_prefix=|name=Milman Parry|honorific_suffix=|image=Milman Parry 1919 yearbook photograph.jpg|image_size=|alt=|caption=Parry in his 1919 high school yearbook|birth_name=<!-- Use only if different from full/othernames -->|birth_date={{birth date|1902|6|23}}|birth_place=|death_date={{death date and age|1935|12|3|1902|7|20}}|death_place=[[Los Angeles]], [[California]], United States|death_cause=|region=|nationality=American|period=|occupation=|title=|boards=<!-- Board or similar positions extraneous to main occupation -->|known_for=|spouse=Marian Thanhouser (Parry)|children=|era=|language=|discipline=[[Classical studies]] <br /> [[Linguistics]]|sub_discipline=[[Epic poetry]] <br /> [[Homeric scholarship]] <br /> [[Oral-formulaic composition]]|movement=<!-- Should match the ideological movement or denomination (for religious), "school" of thought etc. (e.g. "Anglican", "Postmodernist", "Socialist" or "Green" etc. -->|religion=<!-- Religion should be supported with a citation from a reliable source -->|denomination=<!-- Religious denomination should be supported with a citation from a reliable source -->|education=[[Oakland Technical High School]]|alma_mater=[[University of California, Berkeley]] <br /> [[University of Paris]]|thesis_title=|thesis_url=|thesis_year=|school_tradition=|doctoral_advisor=|doctoral_students=|notable_students=<!--Only those with WP articles-->|main_interests=|workplaces=[[Harvard University]]|notable_works=|notable_ideas=|influences=<!--Must be referenced from a third party source-->|influenced=[[Albert Lord]]|awards=<!--Notable national level awards only-->|website=|footnotes=}} '''Милман Пари''' (23 юни 1902 г. &#x2013; 3 декември 1935 г.) е американски [[Класически науки|класицист]], чиито теории за произхода на творбите на [[Омир]] са революционизирали Омировите изследвания до такава фундаментална степен, че той е описан като „ [[Чарлз Дарвин|Дарвин]] на Омировите изследвания“. <ref>{{Cite journal|last=W. B. Stanford|author-link=W. B. Stanford|date=May 1954|title=Reviewed Work: The poet of the Iliad by H. T. Wade-Gery|url=https://www.jstor.org/stable/23039330|journal=[[Hermathena (journal)|Hermathena]]|volume=|pages=94–96|jstor=23039330|access-date=May 2, 2021}}</ref> Освен това е пионер в дисциплината на устната традиция . == Ранен живот и образование == Пари е роден през 1902 г. в [[Оукланд (Калифорния)|Оукланд , Калифорния]] . Израства в къща, пълна с книги, с баща, който е самоук и много начетен. Завършва Техническата гимназия в Оукланд през 1919 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://oaklandtech.com/staff/centennial/2015/02/22/milman-parry-class-of-1919/|заглавие=Milman Parry, Class of 1919|труд=School Historical Archive|достъп_дата=1 March 2016}}</ref> и учи в [[Калифорнийски университет – Бъркли|Калифорнийския университет, Бъркли]] (бакалавърска и магистърска степен), където придобива опит в старогръцки и класически езици. <ref name="Kanigel">{{Cite book|last=Kanigel|first=Robert|authorlink=Robert Kanigel|title=Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry|year=2021|publisher=Knopf|isbn=978-0525520948}}</ref> След това учи за докторска степен в [[Парижки университет|Сорбоната]] в Париж и е ученик на [[Езикознание|лингвиста]] [[Антоан Мейе]] . В своите дисертации, които са публикувани на френски през 1928 г., Пари демонстрира, че омировият стил се характеризира с широко използване на фиксирани изрази или „формули“, адаптирани за изразяване на дадена идея при същите метрични условия. Например „божествен Одисей“, „много съветван Одисей“ или „много издръжлив божествен Одисей“ имат по-малко общо с придвижването на историята напред, отколкото с това да бъдат в съответствие с количеството материал, който трябва да бъде вместен в останалата част от стиха - [[хекзаметър]] . Устният характер на поемата прави очевидна зависимостта й от тези техники - те са както помощни средства за запаметяване, така и за по-лесна импровизация. Именно тези готови "формули" са причината да се предполага, че двата омирови епоса не са творение на един поет, а постепенно са се развили в дългогодишна традиция. <ref name="Kanigel">{{Cite book|last=Kanigel|first=Robert|authorlink=Robert Kanigel|title=Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry|year=2021|publisher=Knopf|isbn=978-0525520948}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFKanigel2021">[[Робърт Канигел|Kanigel, Robert]] (2021). ''Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry''. Knopf. [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]]&nbsp;[[Специално: BookSources/978-0525520948|<bdi>978-0525520948</bdi>]].</cite></ref> Както каза един учен, „Пари никога не е разрешил Омировия въпрос [кой е Омир]; той демонстрира, че това е без значение“. <ref name="Kanigel" /> Мейе запознава Пари с Матия Мурко, който е работил върху устните епични традиции в Югославия <ref>{{Cite book|last=Stephen Mitchell|last2=Gregory Nagy|title=The Singer of Tales|url=http://nrs.harvard.edu/urn-3:hul.ebook:CHS_LordA.The_Singer_of_Tales.2000|accessdate=26 December 2018|edition=Second|date=2000|publisher=Harvard University Center for Hellenic Studies|chapter=Introduction to the Second Edition pp. vi-xxix}}</ref> и има опит като вече е направил [[Грамофонна плоча|фонографски записи]] на някои изпълнения. == Академична кариера == Между 1933 и 1935 г. Пари, по това време асистент-професор в [[Харвардски университет|Харвардския университет]], прави две посещения в [[Югославия]], където изучава и записва устна традиционна поезия на [[Сърбохърватски език|сърбохърватски]] с помощта на своя асистент Албърт Лорд и местният народен певец Никола Вуйнович, който им помага да намират и да интервюират други народни певци , известни като ''[[Гусла|гуслари]]'' . Работят в [[Босна и Херцеговина|Босна]], където [[Грамотност|грамотността]] е сравнително ниска и устната традиция е (според термина, използван от Пари и Лорд) „най-чиста“. Правят хиляди <ref name="Liney">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oxonianreview.org/wp/the-last-words-of-milman-parry/|заглавие=The Last Words of Milman Parry|автор=Nicolas Liney|труд=[[The Oxonian Review]]|достъп_дата=May 3, 2021}}</ref> часове записи в отдалечени планински села на неграмотни фермери, които пеят по памет епични песни с невероятна дължина. Пари и Лорд записват на ново-изобретено оборудване - плоски алуминиеви плочи вместо винил, направени по поръчка специално за експедицията, само с пет минути време за запис. Дисковете непрекъснато се сменят със специална дву-дискова машина , която позволява да се създаде единичен дълъг запис, който няма прекъсвания и който по-късно се транскрибира. Записват и разговори между ''гусларите'', защото им става ясно, че това също е част от творческия процес, който опложда импровизацията. <ref name="Kanigel">{{Cite book|last=Kanigel|first=Robert|authorlink=Robert Kanigel|title=Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry|year=2021|publisher=Knopf|isbn=978-0525520948}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFKanigel2021">[[Робърт Канигел|Kanigel, Robert]] (2021). ''Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry''. Knopf. [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]]&nbsp;[[Специално: BookSources/978-0525520948|<bdi>978-0525520948</bdi>]].</cite></ref> „Бижуто на колекцията“ е ''„Сватбената песен на Смалагич Мехо''“ от млад мюсюлмански поет на име Авдо Меджедович - „ досега най-умелият" и многостранен изпълнител, когото Милман бил срещнал“. <ref name="Liney" /> С над 12 000 реда и изпълнявана в продължение на пет дни, тази песен се оказва най-близкият аналог до Омир по качество и количество. Пари споделя, че човек „ има огромното усещане, че по някакъв начин чува Омир“ , а Меджедович се хвали, че знае и по-дълги песни... <ref name="Liney">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oxonianreview.org/wp/the-last-words-of-milman-parry/|заглавие=The Last Words of Milman Parry|автор=Nicolas Liney|труд=[[The Oxonian Review]]|достъп_дата=May 3, 2021}}<cite class="citation web cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFNicolas_Liney2020">Nicolas Liney (June 6, 2020). [https://www.oxonianreview.org/wp/the-last-words-of-milman-parry/ "The Last Words of Milman Parry"]. ''[[Оксоновият преглед|The Oxonian Review]]''<span class="reference-accessdate">. Retrieved <span class="nowrap">May 3,</span> 2021</span>.</cite></ref> В своите публикации от 30-те години Пари въвежда [[Хипотеза|хипотезата]], че формулната структура на омировия епос очевидно трябва да се обясни като характерна черта на устната композиция - така наречената устна формулна хипотеза . След смъртта на Пари идеята е подкрепена от Албърт Лорд, най-вече в ''„Певецът на приказки“'' (1960). <ref>{{Cite book|last=Lord|first=Albert B.|editor-last=Mitchell|editor2-last=Nagy|editor2-first=Gregory|title=The Singer of Tales|url=http://nrs.harvard.edu/urn-3:hul.ebook:CHS_LordA.The_Singer_of_Tales.2000|accessdate=26 December 2018|edition=Second|date=2000|publisher=Harvard University Center for Hellenic Studies}}</ref> == Смърт и възпоменания == През 1935 г. Пари се завръща в Съединените щати и научава, че богатата му тъща се е забъркала с хора, които крадат от нея без нейно знание. По време на престоя си на Балканите Пари развива навика да носи пистолет със себе си и той опакова един в багажа си при посещението в Калифорния , което предприемат със съпругата му, за да помогнат . В късния следобед на 3 декември в хотел Palms в Лос Анджелис Пари се облича за вечеря с приятели, докато жена му е в другата стая. Показанията леко се разминават, но тя или чува приглушен изстрел, или стенене на Пари, и го намира прострелян в сърцето. Скоро след това той издъхва. Полицейските детективи заключават, че пистолетът е стрелял случайно, докато Пари е вадил дрехи от багажа си. Предпазителят не е бил поставен и спусъкът бил оплетен в риза, която носела следите от изгаряния с барут. <ref name="Kanigel">{{Cite book|last=Kanigel|first=Robert|authorlink=Robert Kanigel|title=Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry|year=2021|publisher=Knopf|isbn=978-0525520948}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFKanigel2021">[[Робърт Канигел|Kanigel, Robert]] (2021). ''Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry''. Knopf. [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]]&nbsp;[[Специално: BookSources/978-0525520948|<bdi>978-0525520948</bdi>]].</cite></ref> Веднага се разпространяват различни слухове, включително идеята, че Пари се е самоубил, защото е бил отчаян от отказа на Харвард да му даде постоянна работа или пък че жена му го е убила. <ref name="Kanigel">{{Cite book|last=Kanigel|first=Robert|authorlink=Robert Kanigel|title=Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry|year=2021|publisher=Knopf|isbn=978-0525520948}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFKanigel2021">[[Робърт Канигел|Kanigel, Robert]] (2021). ''Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry''. Knopf. [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]]&nbsp;[[Специално: BookSources/978-0525520948|<bdi>978-0525520948</bdi>]].</cite></ref> Дъщерята на Пари, Мариан, вярва до края на живота си, че майка й го е убила, като споделя за безумните обвиненията на майка си в изневяра. <ref name="Kanigel" /> Детайлното изследване на доказателствата от класициста Стив Рийс обаче е в съгласие със съвременното официално заключение, че смъртта на Пари е случайна. <ref name="reece">{{Cite journal|last=Reece|first=Steve|year=2019|title=The Myth of Milman Parry: Ajax or Elpenor?|url=https://journal.oraltradition.org/the-myth-of-milman-parry-ajax-or-elpenor/|journal=Oral Tradition|volume=33|issue=1|pages=115–142|access-date=8 February 2021}}</ref> Събраните документи на Милман Пари са публикувани посмъртно в ''The Making of Homeric Verse: The Collected Papers of Milman Parry'', редактиран от неговия син Адам Пари (Oxford University Press, 1971). Колекцията от записи и транскрипции на южнославянската героична поезия сега се намира в Widener Library на [[Харвардски университет|Харвардския университет]] . Списанието ''Oral Tradition'' е посветено на развитието на работата на Пари. == Влияние == Според Стив Рийс има „огромно количество литература за интелектуалното наследство на Пари“. <ref name="reece">{{Cite journal|last=Reece|first=Steve|year=2019|title=The Myth of Milman Parry: Ajax or Elpenor?|url=https://journal.oraltradition.org/the-myth-of-milman-parry-ajax-or-elpenor/|journal=Oral Tradition|volume=33|issue=1|pages=115–142|access-date=8 February 2021}}<cite class="citation journal cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFReece2019">Reece, Steve (2019). [https://journal.oraltradition.org/the-myth-of-milman-parry-ajax-or-elpenor/ "The Myth of Milman Parry: Ajax or Elpenor?"]. ''Oral Tradition''. '''33''' (1): 115–142<span class="reference-accessdate">. Retrieved <span class="nowrap">8 February</span> 2021</span>.</cite></ref> Неговото влияние е очевидно в работата на по-късни учени, които твърдят, че е имало фундаментално прекъсване в институционалната структура между Омирова Гърция и Платонова Гърция - прекъсване, характеризиращо се с прехода от устна култура към писмена култура. Тази линия смята, че в омировото общество устната поезия е служила като запис на институционални и културни практики . Тезата се свързва с Ерик Хавелок, който цитира Пари и твърди, че фиксираните изрази, които Пари идентифицира, могат да се разбират като [[Мнемоника|мнемонични помощни средства]], които са жизненоважни за благосъстоянието на обществото, като се има предвид важността на информацията, носена от поезията. == Личен живот == Пари е женен за Мариан Танхаузър, която произлиза от богато немско-еврейско семейство и която търпи антисемитски коментари от страна на някои от колегите на съпруга си. <ref name="Kanigel">{{Cite book|last=Kanigel|first=Robert|authorlink=Robert Kanigel|title=Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry|year=2021|publisher=Knopf|isbn=978-0525520948}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFKanigel2021">[[Робърт Канигел|Kanigel, Robert]] (2021). ''Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry''. Knopf. [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]]&nbsp;[[Специално: BookSources/978-0525520948|<bdi>978-0525520948</bdi>]].</cite></ref> <ref name="reece">{{Cite journal|last=Reece|first=Steve|year=2019|title=The Myth of Milman Parry: Ajax or Elpenor?|url=https://journal.oraltradition.org/the-myth-of-milman-parry-ajax-or-elpenor/|journal=Oral Tradition|volume=33|issue=1|pages=115–142|access-date=8 February 2021}}<cite class="citation journal cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFReece2019">Reece, Steve (2019). [https://journal.oraltradition.org/the-myth-of-milman-parry-ajax-or-elpenor/ "The Myth of Milman Parry: Ajax or Elpenor?"]. ''Oral Tradition''. '''33''' (1): 115–142<span class="reference-accessdate">. Retrieved <span class="nowrap">8 February</span> 2021</span>.</cite></ref> Имат две деца - Мариан и Адам (1928–1971). Последният става председател на Катедрата по Класика на Йейлския университет. <ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1971/06/11/archives/prof-adam-m-parry-and-wife-classicists-are-killed-in-crash.html|title=Prof. Adam M. Parry and Wife, Classicists, Are Killed in Crash|date=11 June 1971|work=The New York Times|access-date=8 February 2021|location=New York}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://classics.yale.edu/lectures-workshops-etc/adam-and-anne-amory-parry-lecture|заглавие=Adam and Anne Amory Parry Lecture|издател=Yale Department of Classics|достъп_дата=8 February 2021}}</ref> == Бележки == {{Reflist}} == Свързана литература == * Канигел, Робърт. ''Чувайки песента на Омир: краткият живот и голямата идея на Милман Пари'' . 2021 г. Пингвин.{{ISBN|978-0525520948}}[[ISBN (identifier)|ISBN]]&nbsp;[[Special:BookSources/978-0525520948|978-0525520948]] (мека корица). == външни връзки == * Milman Parry at the Database of Classical Scholars * The [https://curiosity.lib.harvard.edu/milman-parry-collection-of-oral-literature Milman Parry Collection of Oral Literature] at Harvard University * [http://ted.lib.harvard.edu/ted/deliver/home?_collection=mpcol The On-Line Database of Harvard's Milman Parry Collection of Oral Literature (MPCOL)] * [https://www.newyorker.com/magazine/2021/06/14/the-classicist-who-killed-homer The New Yorker - The Classicist Who Killed Homer, by Adam Kirsch (June 7, 2021)] [[Категория:Американски фолклористи]] [[Категория:Възпитаници на Парижкия университет]] [[Категория:Възпитаници на Калифорнийския университет – Бъркли]] [[Категория:Починали през 1935 година]] [[Категория:Родени през 1902 година]] [[Категория:Страници с непроверени преводи]] btg0ejulz0ic74wttq938uxpgt063dw 11473261 11473198 2022-07-28T13:01:15Z Eliza Beth 246180 Бот: добавяне на {{в инкубатора}} wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}}   [[Category:Articles with hCards]] {{Infobox academic|honorific_prefix=|name=Milman Parry|honorific_suffix=|image=Milman Parry 1919 yearbook photograph.jpg|image_size=|alt=|caption=Parry in his 1919 high school yearbook|birth_name=<!-- Use only if different from full/othernames -->|birth_date={{birth date|1902|6|23}}|birth_place=|death_date={{death date and age|1935|12|3|1902|7|20}}|death_place=[[Los Angeles]], [[California]], United States|death_cause=|region=|nationality=American|period=|occupation=|title=|boards=<!-- Board or similar positions extraneous to main occupation -->|known_for=|spouse=Marian Thanhouser (Parry)|children=|era=|language=|discipline=[[Classical studies]] <br /> [[Linguistics]]|sub_discipline=[[Epic poetry]] <br /> [[Homeric scholarship]] <br /> [[Oral-formulaic composition]]|movement=<!-- Should match the ideological movement or denomination (for religious), "school" of thought etc. (e.g. "Anglican", "Postmodernist", "Socialist" or "Green" etc. -->|religion=<!-- Religion should be supported with a citation from a reliable source -->|denomination=<!-- Religious denomination should be supported with a citation from a reliable source -->|education=[[Oakland Technical High School]]|alma_mater=[[University of California, Berkeley]] <br /> [[University of Paris]]|thesis_title=|thesis_url=|thesis_year=|school_tradition=|doctoral_advisor=|doctoral_students=|notable_students=<!--Only those with WP articles-->|main_interests=|workplaces=[[Harvard University]]|notable_works=|notable_ideas=|influences=<!--Must be referenced from a third party source-->|influenced=[[Albert Lord]]|awards=<!--Notable national level awards only-->|website=|footnotes=}} '''Милман Пари''' (23 юни 1902 г. &#x2013; 3 декември 1935 г.) е американски [[Класически науки|класицист]], чиито теории за произхода на творбите на [[Омир]] са революционизирали Омировите изследвания до такава фундаментална степен, че той е описан като „ [[Чарлз Дарвин|Дарвин]] на Омировите изследвания“. <ref>{{Cite journal|last=W. B. Stanford|author-link=W. B. Stanford|date=May 1954|title=Reviewed Work: The poet of the Iliad by H. T. Wade-Gery|url=https://www.jstor.org/stable/23039330|journal=[[Hermathena (journal)|Hermathena]]|volume=|pages=94–96|jstor=23039330|access-date=May 2, 2021}}</ref> Освен това е пионер в дисциплината на устната традиция . == Ранен живот и образование == Пари е роден през 1902 г. в [[Оукланд (Калифорния)|Оукланд , Калифорния]] . Израства в къща, пълна с книги, с баща, който е самоук и много начетен. Завършва Техническата гимназия в Оукланд през 1919 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://oaklandtech.com/staff/centennial/2015/02/22/milman-parry-class-of-1919/|заглавие=Milman Parry, Class of 1919|труд=School Historical Archive|достъп_дата=1 March 2016}}</ref> и учи в [[Калифорнийски университет – Бъркли|Калифорнийския университет, Бъркли]] (бакалавърска и магистърска степен), където придобива опит в старогръцки и класически езици. <ref name="Kanigel">{{Cite book|last=Kanigel|first=Robert|authorlink=Robert Kanigel|title=Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry|year=2021|publisher=Knopf|isbn=978-0525520948}}</ref> След това учи за докторска степен в [[Парижки университет|Сорбоната]] в Париж и е ученик на [[Езикознание|лингвиста]] [[Антоан Мейе]] . В своите дисертации, които са публикувани на френски през 1928 г., Пари демонстрира, че омировият стил се характеризира с широко използване на фиксирани изрази или „формули“, адаптирани за изразяване на дадена идея при същите метрични условия. Например „божествен Одисей“, „много съветван Одисей“ или „много издръжлив божествен Одисей“ имат по-малко общо с придвижването на историята напред, отколкото с това да бъдат в съответствие с количеството материал, който трябва да бъде вместен в останалата част от стиха - [[хекзаметър]] . Устният характер на поемата прави очевидна зависимостта й от тези техники - те са както помощни средства за запаметяване, така и за по-лесна импровизация. Именно тези готови "формули" са причината да се предполага, че двата омирови епоса не са творение на един поет, а постепенно са се развили в дългогодишна традиция. <ref name="Kanigel">{{Cite book|last=Kanigel|first=Robert|authorlink=Robert Kanigel|title=Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry|year=2021|publisher=Knopf|isbn=978-0525520948}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFKanigel2021">[[Робърт Канигел|Kanigel, Robert]] (2021). ''Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry''. Knopf. [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]]&nbsp;[[Специално: BookSources/978-0525520948|<bdi>978-0525520948</bdi>]].</cite></ref> Както каза един учен, „Пари никога не е разрешил Омировия въпрос [кой е Омир]; той демонстрира, че това е без значение“. <ref name="Kanigel" /> Мейе запознава Пари с Матия Мурко, който е работил върху устните епични традиции в Югославия <ref>{{Cite book|last=Stephen Mitchell|last2=Gregory Nagy|title=The Singer of Tales|url=http://nrs.harvard.edu/urn-3:hul.ebook:CHS_LordA.The_Singer_of_Tales.2000|accessdate=26 December 2018|edition=Second|date=2000|publisher=Harvard University Center for Hellenic Studies|chapter=Introduction to the Second Edition pp. vi-xxix}}</ref> и има опит като вече е направил [[Грамофонна плоча|фонографски записи]] на някои изпълнения. == Академична кариера == Между 1933 и 1935 г. Пари, по това време асистент-професор в [[Харвардски университет|Харвардския университет]], прави две посещения в [[Югославия]], където изучава и записва устна традиционна поезия на [[Сърбохърватски език|сърбохърватски]] с помощта на своя асистент Албърт Лорд и местният народен певец Никола Вуйнович, който им помага да намират и да интервюират други народни певци , известни като ''[[Гусла|гуслари]]'' . Работят в [[Босна и Херцеговина|Босна]], където [[Грамотност|грамотността]] е сравнително ниска и устната традиция е (според термина, използван от Пари и Лорд) „най-чиста“. Правят хиляди <ref name="Liney">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oxonianreview.org/wp/the-last-words-of-milman-parry/|заглавие=The Last Words of Milman Parry|автор=Nicolas Liney|труд=[[The Oxonian Review]]|достъп_дата=May 3, 2021}}</ref> часове записи в отдалечени планински села на неграмотни фермери, които пеят по памет епични песни с невероятна дължина. Пари и Лорд записват на ново-изобретено оборудване - плоски алуминиеви плочи вместо винил, направени по поръчка специално за експедицията, само с пет минути време за запис. Дисковете непрекъснато се сменят със специална дву-дискова машина , която позволява да се създаде единичен дълъг запис, който няма прекъсвания и който по-късно се транскрибира. Записват и разговори между ''гусларите'', защото им става ясно, че това също е част от творческия процес, който опложда импровизацията. <ref name="Kanigel">{{Cite book|last=Kanigel|first=Robert|authorlink=Robert Kanigel|title=Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry|year=2021|publisher=Knopf|isbn=978-0525520948}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFKanigel2021">[[Робърт Канигел|Kanigel, Robert]] (2021). ''Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry''. Knopf. [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]]&nbsp;[[Специално: BookSources/978-0525520948|<bdi>978-0525520948</bdi>]].</cite></ref> „Бижуто на колекцията“ е ''„Сватбената песен на Смалагич Мехо''“ от млад мюсюлмански поет на име Авдо Меджедович - „ досега най-умелият" и многостранен изпълнител, когото Милман бил срещнал“. <ref name="Liney" /> С над 12 000 реда и изпълнявана в продължение на пет дни, тази песен се оказва най-близкият аналог до Омир по качество и количество. Пари споделя, че човек „ има огромното усещане, че по някакъв начин чува Омир“ , а Меджедович се хвали, че знае и по-дълги песни... <ref name="Liney">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.oxonianreview.org/wp/the-last-words-of-milman-parry/|заглавие=The Last Words of Milman Parry|автор=Nicolas Liney|труд=[[The Oxonian Review]]|достъп_дата=May 3, 2021}}<cite class="citation web cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFNicolas_Liney2020">Nicolas Liney (June 6, 2020). [https://www.oxonianreview.org/wp/the-last-words-of-milman-parry/ "The Last Words of Milman Parry"]. ''[[Оксоновият преглед|The Oxonian Review]]''<span class="reference-accessdate">. Retrieved <span class="nowrap">May 3,</span> 2021</span>.</cite></ref> В своите публикации от 30-те години Пари въвежда [[Хипотеза|хипотезата]], че формулната структура на омировия епос очевидно трябва да се обясни като характерна черта на устната композиция - така наречената устна формулна хипотеза . След смъртта на Пари идеята е подкрепена от Албърт Лорд, най-вече в ''„Певецът на приказки“'' (1960). <ref>{{Cite book|last=Lord|first=Albert B.|editor-last=Mitchell|editor2-last=Nagy|editor2-first=Gregory|title=The Singer of Tales|url=http://nrs.harvard.edu/urn-3:hul.ebook:CHS_LordA.The_Singer_of_Tales.2000|accessdate=26 December 2018|edition=Second|date=2000|publisher=Harvard University Center for Hellenic Studies}}</ref> == Смърт и възпоменания == През 1935 г. Пари се завръща в Съединените щати и научава, че богатата му тъща се е забъркала с хора, които крадат от нея без нейно знание. По време на престоя си на Балканите Пари развива навика да носи пистолет със себе си и той опакова един в багажа си при посещението в Калифорния , което предприемат със съпругата му, за да помогнат . В късния следобед на 3 декември в хотел Palms в Лос Анджелис Пари се облича за вечеря с приятели, докато жена му е в другата стая. Показанията леко се разминават, но тя или чува приглушен изстрел, или стенене на Пари, и го намира прострелян в сърцето. Скоро след това той издъхва. Полицейските детективи заключават, че пистолетът е стрелял случайно, докато Пари е вадил дрехи от багажа си. Предпазителят не е бил поставен и спусъкът бил оплетен в риза, която носела следите от изгаряния с барут. <ref name="Kanigel">{{Cite book|last=Kanigel|first=Robert|authorlink=Robert Kanigel|title=Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry|year=2021|publisher=Knopf|isbn=978-0525520948}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFKanigel2021">[[Робърт Канигел|Kanigel, Robert]] (2021). ''Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry''. Knopf. [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]]&nbsp;[[Специално: BookSources/978-0525520948|<bdi>978-0525520948</bdi>]].</cite></ref> Веднага се разпространяват различни слухове, включително идеята, че Пари се е самоубил, защото е бил отчаян от отказа на Харвард да му даде постоянна работа или пък че жена му го е убила. <ref name="Kanigel">{{Cite book|last=Kanigel|first=Robert|authorlink=Robert Kanigel|title=Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry|year=2021|publisher=Knopf|isbn=978-0525520948}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFKanigel2021">[[Робърт Канигел|Kanigel, Robert]] (2021). ''Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry''. Knopf. [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]]&nbsp;[[Специално: BookSources/978-0525520948|<bdi>978-0525520948</bdi>]].</cite></ref> Дъщерята на Пари, Мариан, вярва до края на живота си, че майка й го е убила, като споделя за безумните обвиненията на майка си в изневяра. <ref name="Kanigel" /> Детайлното изследване на доказателствата от класициста Стив Рийс обаче е в съгласие със съвременното официално заключение, че смъртта на Пари е случайна. <ref name="reece">{{Cite journal|last=Reece|first=Steve|year=2019|title=The Myth of Milman Parry: Ajax or Elpenor?|url=https://journal.oraltradition.org/the-myth-of-milman-parry-ajax-or-elpenor/|journal=Oral Tradition|volume=33|issue=1|pages=115–142|access-date=8 February 2021}}</ref> Събраните документи на Милман Пари са публикувани посмъртно в ''The Making of Homeric Verse: The Collected Papers of Milman Parry'', редактиран от неговия син Адам Пари (Oxford University Press, 1971). Колекцията от записи и транскрипции на южнославянската героична поезия сега се намира в Widener Library на [[Харвардски университет|Харвардския университет]] . Списанието ''Oral Tradition'' е посветено на развитието на работата на Пари. == Влияние == Според Стив Рийс има „огромно количество литература за интелектуалното наследство на Пари“. <ref name="reece">{{Cite journal|last=Reece|first=Steve|year=2019|title=The Myth of Milman Parry: Ajax or Elpenor?|url=https://journal.oraltradition.org/the-myth-of-milman-parry-ajax-or-elpenor/|journal=Oral Tradition|volume=33|issue=1|pages=115–142|access-date=8 February 2021}}<cite class="citation journal cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFReece2019">Reece, Steve (2019). [https://journal.oraltradition.org/the-myth-of-milman-parry-ajax-or-elpenor/ "The Myth of Milman Parry: Ajax or Elpenor?"]. ''Oral Tradition''. '''33''' (1): 115–142<span class="reference-accessdate">. Retrieved <span class="nowrap">8 February</span> 2021</span>.</cite></ref> Неговото влияние е очевидно в работата на по-късни учени, които твърдят, че е имало фундаментално прекъсване в институционалната структура между Омирова Гърция и Платонова Гърция - прекъсване, характеризиращо се с прехода от устна култура към писмена култура. Тази линия смята, че в омировото общество устната поезия е служила като запис на институционални и културни практики . Тезата се свързва с Ерик Хавелок, който цитира Пари и твърди, че фиксираните изрази, които Пари идентифицира, могат да се разбират като [[Мнемоника|мнемонични помощни средства]], които са жизненоважни за благосъстоянието на обществото, като се има предвид важността на информацията, носена от поезията. == Личен живот == Пари е женен за Мариан Танхаузър, която произлиза от богато немско-еврейско семейство и която търпи антисемитски коментари от страна на някои от колегите на съпруга си. <ref name="Kanigel">{{Cite book|last=Kanigel|first=Robert|authorlink=Robert Kanigel|title=Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry|year=2021|publisher=Knopf|isbn=978-0525520948}}<cite class="citation book cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFKanigel2021">[[Робърт Канигел|Kanigel, Robert]] (2021). ''Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry''. Knopf. [[Международен стандартен номер на книга|ISBN]]&nbsp;[[Специално: BookSources/978-0525520948|<bdi>978-0525520948</bdi>]].</cite></ref> <ref name="reece">{{Cite journal|last=Reece|first=Steve|year=2019|title=The Myth of Milman Parry: Ajax or Elpenor?|url=https://journal.oraltradition.org/the-myth-of-milman-parry-ajax-or-elpenor/|journal=Oral Tradition|volume=33|issue=1|pages=115–142|access-date=8 February 2021}}<cite class="citation journal cs1" data-ve-ignore="true" id="CITEREFReece2019">Reece, Steve (2019). [https://journal.oraltradition.org/the-myth-of-milman-parry-ajax-or-elpenor/ "The Myth of Milman Parry: Ajax or Elpenor?"]. ''Oral Tradition''. '''33''' (1): 115–142<span class="reference-accessdate">. Retrieved <span class="nowrap">8 February</span> 2021</span>.</cite></ref> Имат две деца - Мариан и Адам (1928–1971). Последният става председател на Катедрата по Класика на Йейлския университет. <ref>{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/1971/06/11/archives/prof-adam-m-parry-and-wife-classicists-are-killed-in-crash.html|title=Prof. Adam M. Parry and Wife, Classicists, Are Killed in Crash|date=11 June 1971|work=The New York Times|access-date=8 February 2021|location=New York}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://classics.yale.edu/lectures-workshops-etc/adam-and-anne-amory-parry-lecture|заглавие=Adam and Anne Amory Parry Lecture|издател=Yale Department of Classics|достъп_дата=8 February 2021}}</ref> == Бележки == {{Reflist}} == Свързана литература == * Канигел, Робърт. ''Чувайки песента на Омир: краткият живот и голямата идея на Милман Пари'' . 2021 г. Пингвин.{{ISBN|978-0525520948}}[[ISBN (identifier)|ISBN]]&nbsp;[[Special:BookSources/978-0525520948|978-0525520948]] (мека корица). == външни връзки == * Milman Parry at the Database of Classical Scholars * The [https://curiosity.lib.harvard.edu/milman-parry-collection-of-oral-literature Milman Parry Collection of Oral Literature] at Harvard University * [http://ted.lib.harvard.edu/ted/deliver/home?_collection=mpcol The On-Line Database of Harvard's Milman Parry Collection of Oral Literature (MPCOL)] * [https://www.newyorker.com/magazine/2021/06/14/the-classicist-who-killed-homer The New Yorker - The Classicist Who Killed Homer, by Adam Kirsch (June 7, 2021)] [[Категория:Американски фолклористи]] [[Категория:Възпитаници на Парижкия университет]] [[Категория:Възпитаници на Калифорнийския университет – Бъркли]] [[Категория:Починали през 1935 година]] [[Категория:Родени през 1902 година]] [[Категория:Страници с непроверени преводи]] 9v63ngmatqpipz8pwtjr2rfkhb6pxy0 0 812849 11473191 11473134 2022-07-28T12:03:25Z Akeckarov 1591 неутрализация и др. корекции wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = 17 април 1922 г. | роден-място = [[Макреш]]<br>[[Царство България]] | починал-дата = 17 януари 1944 г. | починал-място = Макреш<br>Царство България | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Велко Иванов Георгиев''', с партизански псевдоним '''Боян''', е деец на комунисическия [[Работнически младежки съюз]] и член на [[Партизанска бригада „Георги Бенковски“]].<ref name="vidin-online.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vidin-online.com/partizani/velko-ivanov-georgiev-boyan | заглавие = Велко Иванов Георгиев (Боян) | достъп_дата = 28 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 15 декември 2010 | труд = | издател = vidin-online.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Роден е на 17 април 1922 г. в село [[Макреш]] и произхожда от бедно селско семейство. Баща у е убит през 1923 г. като участник в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]. Прогимназиално образование завършва в училището в родното си село. От 1937 г. става член на РМС. Работи активно в ремсистката организация и изпълнява възложените му задачи. След нападението на Германия над [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] Велко още по-активно се включва в комунистическата борба срещу политическия режим. Става ятак и осведомител на партизаните. През 1942 г. е арестуван и конвоиран в полицията в [[Кула (град)|Кула]]. Заради тази му дейност като член на РК на РМС е осъден на 18 месеца затвор. След като излежава присъдата, веднага се свързва с отряд „Г. Бенковски“ и става партизанин. В отряда изпълнява длъжността помощник-домакин.<ref name="vidin-online.com"></ref> Загива на 17 януари 1944 година в бой с полиция и ловна дружина в местността Вълчешки дол край Макреш.<ref name="vidin-online.com"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Партизани от Партизански отряд Георги Бенковски (Видин)]] 4dvyjqwe3epj1wmnwjviln1fey5qz4g 11473194 11473191 2022-07-28T12:07:46Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = 17 април 1922 г. | роден-място = [[Макреш]]<br>[[Царство България]] | починал-дата = 17 януари 1944 г. | починал-място = Макреш<br>Царство България | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Велко Иванов Георгиев''', с партизански псевдоним '''Боян''', е деец на комунисическия [[Работнически младежки съюз]] и член на [[Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Видин)|Партизанска бригада „Георги Бенковски“]].<ref name="vidin-online.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vidin-online.com/partizani/velko-ivanov-georgiev-boyan | заглавие = Велко Иванов Георгиев (Боян) | достъп_дата = 28 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 15 декември 2010 | труд = | издател = vidin-online.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Роден е на 17 април 1922 г. в село [[Макреш]] и произхожда от бедно селско семейство. Баща у е убит през 1923 г. като участник в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]. Прогимназиално образование завършва в училището в родното си село. От 1937 г. става член на РМС. Работи активно в ремсистката организация и изпълнява възложените му задачи. След нападението на Германия над [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] Велко още по-активно се включва в комунистическата борба срещу политическия режим. Става ятак и осведомител на партизаните. През 1942 г. е арестуван и конвоиран в полицията в [[Кула (град)|Кула]]. Заради тази му дейност като член на РК на РМС е осъден на 18 месеца затвор. След като излежава присъдата, веднага се свързва с отряд „Г. Бенковски“ и става партизанин. В отряда изпълнява длъжността помощник-домакин.<ref name="vidin-online.com"></ref> Загива на 17 януари 1944 година в бой с полиция и ловна дружина в местността Вълчешки дол край Макреш.<ref name="vidin-online.com"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Партизани от Партизански отряд Георги Бенковски (Видин)]] ixpwzmgman4jxvicd11rwqeb24i1fc4 11473197 11473194 2022-07-28T12:09:02Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = 17 април 1922 г. | роден-място = [[Макреш]]<br>[[Царство България]] | починал-дата = 17 януари 1944 г. | починал-място = Макреш<br>Царство България | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Велко Иванов Георгиев''', с партизански псевдоним '''Боян''', е деец на комунистическия [[Работнически младежки съюз]] и член на [[Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Видин)|Партизанска бригада „Георги Бенковски“]].<ref name="vidin-online.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vidin-online.com/partizani/velko-ivanov-georgiev-boyan | заглавие = Велко Иванов Георгиев (Боян) | достъп_дата = 28 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 15 декември 2010 | труд = | издател = vidin-online.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Роден е на 17 април 1922 г. в село [[Макреш]] и произхожда от бедно селско семейство. Баща у е убит през 1923 г. като участник в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]. Прогимназиално образование завършва в училището в родното си село. От 1937 г. става член на РМС. Работи активно в ремсистката организация и изпълнява възложените му задачи. След нападението на Германия над [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] Велко още по-активно се включва в комунистическата борба срещу политическия режим. Става ятак и осведомител на партизаните. През 1942 г. е арестуван и конвоиран в полицията в [[Кула (град)|Кула]]. Заради тази му дейност като член на РК на РМС е осъден на 18 месеца затвор. След като излежава присъдата, веднага се свързва с отряд „Г. Бенковски“ и става партизанин. В отряда изпълнява длъжността помощник-домакин.<ref name="vidin-online.com"></ref> Загива на 17 януари 1944 година в бой с полиция и ловна дружина в местността Вълчешки дол край Макреш.<ref name="vidin-online.com"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Партизани от Партизански отряд Георги Бенковски (Видин)]] qqu5mlrdflks5jm1v9aslfavxbo6e0g 11473221 11473197 2022-07-28T12:34:52Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = 17 април 1922 г. | роден-място = [[Макреш]]<br>[[Царство България]] | починал-дата = 17 януари 1944 г. | починал-място = Макреш<br>Царство България | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Велко Иванов Георгиев''', с партизански псевдоним '''Боян''', е деец на комунистическия [[Работнически младежки съюз]] и член на [[Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Видин)|Партизанска бригада „Георги Бенковски“]].<ref name="vidin-online.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vidin-online.com/partizani/velko-ivanov-georgiev-boyan | заглавие = Велко Иванов Георгиев (Боян) | достъп_дата = 28 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 15 декември 2010 | труд = | издател = vidin-online.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Роден е на 17 април 1922 г. в село [[Макреш]] и произхожда от бедно селско семейство. Баща у е убит през 1923 г. като участник в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]. Прогимназиално образование завършва в училището в родното си село. От 1937 г. става член на РМС. Работи активно в ремсистката организация и изпълнява възложените му задачи. След [[Операция „Барбароса“|нападението]] на Германия над [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] Велко още по-активно се включва в комунистическата борба срещу политическия режим. Става ятак и осведомител на партизаните. През 1942 г. е арестуван и конвоиран в полицията в [[Кула (град)|Кула]]. Заради тази му дейност като член на РК на РМС е осъден на 18 месеца затвор. След като излежава присъдата, веднага се свързва с отряд „Г. Бенковски“ и става партизанин. В отряда изпълнява длъжността помощник-домакин.<ref name="vidin-online.com"></ref> Загива на 17 януари 1944 година в бой с полиция и ловна дружина в местността Вълчешки дол край Макреш.<ref name="vidin-online.com"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Партизани от Партизански отряд Георги Бенковски (Видин)]] ibibqobu5ortu22jsioir18tmpavysn 11473222 11473221 2022-07-28T12:36:51Z Carbonaro. 221440 малки корекции wikitext text/x-wiki {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = | описание = | портрет = | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = 17 април 1922 г. | роден-място = [[Макреш]]<br>[[Царство България]] | починал-дата = 17 януари 1944 г. | починал-място = Макреш<br>Царство България | националност = | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Велко Иванов Георгиев''', с партизански псевдоним '''Боян''', е деец на комунистическия [[Работнически младежки съюз]] и член на [[Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Видин)|Партизанска бригада „Георги Бенковски“]].<ref name="vidin-online.com">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vidin-online.com/partizani/velko-ivanov-georgiev-boyan | заглавие = Велко Иванов Георгиев (Боян) | достъп_дата = 28 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 15 декември 2010 | труд = | издател = vidin-online.com | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Роден е на 17 април 1922 г. в село [[Макреш]] и произхожда от бедно селско семейство. Баща му е убит през 1923 г. като участник в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]. Прогимназиално образование завършва в училището в родното си село. От 1937 г. става член на РМС. Работи активно в ремсистката организация и изпълнява възложените му задачи. След [[Операция „Барбароса“|нападението]] на Германия над [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] Велко още по-активно се включва в комунистическата борба срещу политическия режим. Става [[ятак]] и осведомител на партизаните. През 1942 г. е арестуван и конвоиран в полицията в [[Кула (град)|Кула]]. Заради тази му дейност като член на РК на РМС е осъден на 18 месеца затвор. След като излежава присъдата, веднага се свързва с отряд „Г. Бенковски“ и става партизанин. В отряда изпълнява длъжността помощник-домакин.<ref name="vidin-online.com"></ref> Загива на 17 януари 1944 година в бой с полиция и ловна дружина в местността Вълчешки дол край Макреш.<ref name="vidin-online.com"></ref> == Източници == <references /> [[Категория:Партизани от Партизански отряд Георги Бенковски (Видин)]] 3hmjp1mn6t3j91pjeiz9x9xb4j6teig 119 812860 11473202 2022-07-28T12:11:39Z Молли 74611 Нова страница: „Статията не може да бъде проверена без цитирани източници. --~~~~“ wikitext text/x-wiki Статията не може да бъде проверена без цитирани източници. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 12:11, 28 юли 2022 (UTC) r4aap76vouqj6arlasl95zbco6i5s6r 1 812861 11473207 2022-07-28T12:17:00Z Akeckarov 1591 Нова страница: „[https://books.google.bg/books?hl=bg&id=Q6HiAAAAMAAJ&dq=%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%BD+%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%88&focus=searchwithinvolume&q=%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2 Тук] е източникът за "врага", убил шумкаря. Не го посочвам в статията, защото не всички данни са ясни...“ wikitext text/x-wiki [https://books.google.bg/books?hl=bg&id=Q6HiAAAAMAAJ&dq=%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%BD+%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%88&focus=searchwithinvolume&q=%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2 Тук] е източникът за "врага", убил шумкаря. Не го посочвам в статията, защото не всички данни са ясни и е трудно да се цитира.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:16, 28 юли 2022 (UTC) qyx0c4cwivm91j9p36nsc43llxa6l7k 11473213 11473207 2022-07-28T12:26:03Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki [https://books.google.bg/books?hl=bg&id=Q6HiAAAAMAAJ&dq=%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%BD+%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%88&focus=searchwithinvolume&q=%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2 Тук] е източникът за "врага", убил шумкаря. Не го посочвам в статията, защото не всички данни са ясни и е трудно да се цитира.--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 12:16, 28 юли 2022 (UTC) :Така с уточнението, че е участвала и ловна дружина си е добре. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 12:25, 28 юли 2022 (UTC) 2pihj4edquhfsho171qhlk0four8qzc 0 812862 11473245 2022-07-28T12:54:12Z Rebelheartous 22483 Rebelheartous премести страница „[[Nick Jr.]]“ като „[[Ник Джуниър]]“: на български wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Ник Джуниър]] 06m1v1qwc1nktq4v2vsamp2fjxrv0x4 0 812863 11473268 2022-07-28T13:06:44Z Luxferuer 25980 Нова страница: „'''Паметникът „Ятачката“''' е скулптурна композиция, разположена в град [[Дупница]]. Намира се близо до фонтаните и градското стълбище при смятаната за символ на града Часовникова кула. Прието е да се смята, че паметникът е „оцелял“ по време на тоталната...“ wikitext text/x-wiki '''Паметникът „Ятачката“''' е скулптурна композиция, разположена в град [[Дупница]]. Намира се близо до фонтаните и градското стълбище при смятаната за символ на града Часовникова кула. Прието е да се смята, че паметникът е „оцелял“ по време на тоталната подмяна на паметници други символи на режима на [[Българска комунистическа партия|БКП]] от преди 10-ти ноември 1990 година, извършен в следващото десетилетие.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101531860/remontirat-neraboteshtite-fontani-i-stalbishteto-pod-chasovnikovata-kula-v-dupnica | заглавие = Ремонтират неработещите фонтани и стълбището под Часовниковата кула в Дупница | достъп_дата = 28 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 25 септември 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> == Източници == <references /> sbmizo4gwyji34vgtqhryvku2s2ctak 11473284 11473268 2022-07-28T13:21:54Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki '''Паметникът „Ятачката“''' е скулптурна композиция, разположена в град [[Дупница]]. Намира се близо до фонтаните и градското стълбище при смятаната за символ на града Часовникова кула. Прието е да се смята, че паметникът е „оцелял“ по време на тоталната подмяна на паметници и други символи на режима на [[Българска комунистическа партия|БКП]] от преди 10-ти ноември 1990 година, извършен в следващото десетилетие.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101531860/remontirat-neraboteshtite-fontani-i-stalbishteto-pod-chasovnikovata-kula-v-dupnica | заглавие = Ремонтират неработещите фонтани и стълбището под Часовниковата кула в Дупница | достъп_дата = 28 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 25 септември 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> За ятаци се смятат укривателите, даващите подслон и храна и служещите като осведомители на хайдушките чети преди [[Освобождение на България|Освобождението]] на България. Тази практика е продължена по време на съпротивителното движение, възникнало след [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от 1923 година. Партизанските дружини на [[Горянско движение|Горянското движение]] също разполага с мрежа от ятаци. == Източници == <references /> hw00mqs9t5fyd71m9kz73kfqlaobs9a 11473295 11473284 2022-07-28T13:32:30Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Сграда | вид = [[паметник]] | картинка = Yatachkata.jpg | време на изграждане = | височина = | карта-ниво = }} '''Паметникът „Ятачката“''' е скулптурна композиция, разположена в град [[Дупница]]. Намира се близо до фонтаните и градското стълбище при смятаната за символ на града Часовникова кула. Прието е да се смята, че паметникът е „оцелял“ по време на тоталната подмяна на паметници и други символи на режима на [[Българска комунистическа партия|БКП]] от преди 10-ти ноември 1990 година, извършен в следващото десетилетие.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101531860/remontirat-neraboteshtite-fontani-i-stalbishteto-pod-chasovnikovata-kula-v-dupnica | заглавие = Ремонтират неработещите фонтани и стълбището под Часовниковата кула в Дупница | достъп_дата = 28 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 25 септември 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> За ятаци се смятат укривателите, даващите подслон и храна и служещите като осведомители на хайдушките чети преди [[Освобождение на България|Освобождението]] на България. Тази практика е продължена по време на съпротивителното движение, възникнало след [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от 1923 година. Партизанските дружини на [[Горянско движение|Горянското движение]] също разполага с мрежа от ятаци. == Източници == <references /> pcyptiqojdllstg9eoyn6alaenin5zw 11473305 11473295 2022-07-28T13:39:24Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Сграда | вид = [[паметник]] | картинка = Yatachkata.jpg | време на изграждане = | височина = | карта-ниво = }} '''Паметникът „Ятачката“''' е скулптурна композиция, разположена в град [[Дупница]]. Намира се близо до фонтаните и градското стълбище при смятаната за символ на града Часовникова кула. Прието е да се смята, че паметникът е „оцелял“ по време на тоталната подмяна на паметници и други символи на режима на [[Българска комунистическа партия|БКП]] от преди 10-ти ноември 1990 година, извършен в следващото десетилетие.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101531860/remontirat-neraboteshtite-fontani-i-stalbishteto-pod-chasovnikovata-kula-v-dupnica | заглавие = Ремонтират неработещите фонтани и стълбището под Часовниковата кула в Дупница | достъп_дата = 28 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 25 септември 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> За ятаци се смятат укривателите, даващите подслон и храна и служещите като осведомители на хайдушките чети преди [[Освобождение на България|Освобождението]] на България. Тази практика е продължена по време на съпротивителното движение, възникнало след [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от 1923 година. Партизанските дружини на [[Горянско движение|Горянското движение]] също разполага с мрежа от ятаци. == Източници == <references /> [[Категория:Култура в Дупница]] [[Категория:Паметници в България]] 6fzmzhie5hqvj6a2ou2mbk6j1ijcf5a 11473307 11473305 2022-07-28T13:41:19Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{Сграда | вид = [[паметник]] | картинка = Yatachkata.jpg | време на изграждане = | височина = | карта-ниво = }} '''Паметникът „Ятачката“''' е скулптурна композиция, разположена в град [[Дупница]]. Намира се близо до фонтаните и градското стълбище при смятаната за символ на града Часовникова кула. Прието е да се смята, че паметникът е „оцелял“ по време на тоталната подмяна на паметници и други символи на режима на [[Българска комунистическа партия|БКП]] от преди 10-ти ноември 1990 година, извършен в следващото десетилетие.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bnr.bg/horizont/post/101531860/remontirat-neraboteshtite-fontani-i-stalbishteto-pod-chasovnikovata-kula-v-dupnica | заглавие = Ремонтират неработещите фонтани и стълбището под Часовниковата кула в Дупница | достъп_дата = 28 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 25 септември 2021 | труд = | издател = bnr.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> За ятаци се смятат укривателите, даващите подслон и храна и служещите като осведомители на хайдушките чети преди [[Освобождение на България|Освобождението]] на България. Тази практика е продължена по време на съпротивителното движение, възникнало след [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от 1923 година. Партизанските дружини на [[Горянско движение|Горянското движение]] също разполагат с мрежи от ятаци. == Източници == <references /> [[Категория:Култура в Дупница]] [[Категория:Паметници в България]] gg7wzlahwqvypcxry99akdo16beredx 1 812864 11473310 2022-07-28T13:43:59Z Akeckarov 1591 Нова страница: „Има си статия [[ятак]]. Не енужно, мисля, да се ояснява и тук. Може би една препратка и подобряване на статията "ятак".--~~~~“ wikitext text/x-wiki Има си статия [[ятак]]. Не енужно, мисля, да се ояснява и тук. Може би една препратка и подобряване на статията "ятак".--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:43, 28 юли 2022 (UTC) iqhsf778aegkk43behv2wes1whhg5kc 11473311 11473310 2022-07-28T13:44:22Z Akeckarov 1591 wikitext text/x-wiki Има си статия [[ятак]]. Не е нужно, мисля, да се обяснява и тук. Може би една препратка и подобряване на статията "ятак".--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:43, 28 юли 2022 (UTC) 6gkn9k6njldnb2knme4jsa4p2gyg6q6 11473322 11473311 2022-07-28T13:54:54Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki Има си статия [[ятак]]. Не е нужно, мисля, да се обяснява и тук. Може би една препратка и подобряване на статията "ятак".--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:43, 28 юли 2022 (UTC) :Нея ще я разширя с превод от Ру. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:54, 28 юли 2022 (UTC) fxbv3yr3s9hw01banr3co0vjybzmywo 11473325 11473322 2022-07-28T13:58:44Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki Има си статия [[ятак]]. Не е нужно, мисля, да се обяснява и тук. Може би една препратка и подобряване на статията "ятак".--[[Потребител:Akeckarov|Akeckarov]] ([[Потребител беседа:Akeckarov|беседа]]) 13:43, 28 юли 2022 (UTC) :Нея ще я разширя с [https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D1%82%D0%B0%D0%BA превод] от Ру. --[[Потребител:Luxferuer|Luxferuer]] ([[Потребител беседа:Luxferuer|беседа]]) 13:54, 28 юли 2022 (UTC) lyhnkni3odiygfa336b0gs8ymdeuuo4 0 812865 11473334 2022-07-28T14:08:22Z Akul59 247806 Нова страница wikitext text/x-wiki {{Окръг на Словакия инфо | име = Свидник | име-местно = Svidník | карта-файл = Okres svidnik.png | карта-описание = Окръг Свидник на картата на Прешовския край | край = [[Прешовски край]] | център = [[Свидник]] | площ = 549,8 | население = 31 611 | население-година = 2021 г. | градове = 2 | села = 66 | сайт = }} '''Окръг Свидник''' ({{lang|sk|okres Svidník}}) е окръг в [[Прешовски край|Прешовския край]] на [[Словакия]]. Център на окръга и негов най-голям град е едноименният [[Свидник]]. [[Площ]]та му е 549,8 км², а [[население]]то е 31 611 души (по преброяване от [[2021]] г.).<ref>[https://www.scitanie.sk/obyvatelia/zakladne-vysledky/struktura-obyvatelstva-podla-narodnosti/OK/SK041C/OK], www.scitanie.sk</ref> == Статистически данни == '''Национален състав:''' * [[Словаци]] 81,3 % * [[Русини]] 10,1 % * [[Цигани]] 2,9 % '''Конфесионален състав:'''<ref>[https://www.scitanie.sk/obyvatelia/zakladne-vysledky/struktura-obyvatelstva-podla-nabozenskeho-vyznania/OK/SK041C/OK], www.scitanie.sk</ref> * [[Католици]] 29,2 % * [[Гръкокатолици]] 34,3 % * [[Православни|Православие]] 17.1 % * [[Лютерани]] 6,1 % == Източници == <references /> {{мъниче|Словакия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Окръг Свидник]] [[Категория:Окръзи в Словакия]] d5kwi90x04aabys53u6drfsk48y95yt 11473350 11473334 2022-07-28T14:30:00Z Carbonaro. 221440 подобрения wikitext text/x-wiki {{Окръг на Словакия инфо | име = Свидник | име-местно = Svidník | карта-файл = Okres svidnik.png | карта-описание = Окръг Свидник на картата на Прешовския край | край = [[Прешовски край]] | център = [[Свидник]] | площ = 549,8 | население = 31 611 | население-година = 2021 г. | градове = 2 | села = 66 | сайт = }} '''Окръг Свидник''' ({{lang|sk|okres Svidník}}) е окръг в [[Прешовски край|Прешовския край]] на [[Словакия]]. Център на окръга и негов най-голям град е едноименният [[Свидник]]. [[Площ]]та му е 549,8 км², а [[население]]то е 31 611 души (по преброяване от [[2021]] г.).<ref>[https://www.scitanie.sk/obyvatelia/zakladne-vysledky/struktura-obyvatelstva-podla-narodnosti/OK/SK041C/OK www.scitanie.sk]</ref> == Статистически данни == '''Национален състав:''' * [[словаци]] – 81,3% * [[русини]] – 10,1% * [[цигани]] – 2,9% '''Конфесионален състав:'''<ref>[https://www.scitanie.sk/obyvatelia/zakladne-vysledky/struktura-obyvatelstva-podla-nabozenskeho-vyznania/OK/SK041C/OK www.scitanie.sk]</ref> * [[католици]] – 29,2% * [[гръкокатолици]] – 34,3% * [[православни]] – 17,1% * [[лютерани]] – 6,1% == Източници == <references /> {{мъниче|Словакия}} {{нормативен контрол}} [[Категория:Окръг Свидник]] [[Категория:Окръзи в Словакия]] qcx91ht0p9ioco93128jgkhznz4s6tf 0 812867 11473352 2022-07-28T14:31:22Z Alisdoncheva 238714 Създаване на страница за новото българско музикално риалити. wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция|Име на български=Звездите в нас|Име в оригинал=Starstruck|Жанр=музикално реалити|Изпълнителни продуценти=Global Films|Излъчване=[[септември]] [[2022]] г.|Официален уебсайт=https://nova.bg/zvezditevnas|Свързани продукции=„[[Като две капки вода]]“|ТВ Канал=[[Нова ТВ]]|Сезони=1|Страна={{България}}|Език=български}} '''„Звездите в нас“''' е българска версия на шоуто „''Starstruck''“, чийто първи сезон ще стартира през [[септември]] [[2022]] година. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" |Сезон ! style="padding: 0px 8px" |ТВ канал ! style="padding: 0px 8px" |Година ! style="padding: 0px 8px" |Епизоди ! style="padding: 0px 35px" |Старт ! style="padding: 0px 35px" |Финал ! style="padding: 0px 35px" |Победител |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 | rowspan="3" |[[Нова ТВ]] |[[2022]] | rowspan="3" | |[[септември]] 2022 | | |} == Водещи и жури == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" |Сезон ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" |Водещи ! colspan="4" style="padding: 0px 4px" |Жури |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 | | rowspan="2" | | | | | |} == Формат == В „Звездите в нас“, за разлика от „[[Като две капки вода]]“, участниците не трябва да покриват критерий за известност, единствено е необходимо да могат да пеят, както и да имат любим изпълнител, който желаят да имитират. Първоначално те участват в онлайн кастинг на сайта на [[Нова телевизия|Нова ТВ]]. По време на него споделят информация за себе си, както и изпращат свои видеоклипове. След като кандидатурите бъдат прегледани от екипа на шоуто, одобрените кандидати преминават на втори кръг - кастинг на живо в [[Национален дворец на културата|НДК]]. Особеност е, че и неподали по време на онлайн кастинга формуляри кандидати имат право да се явят на прослушване на място. Когато кастингите бъдат финализирани, избраните участници влизат в ролята на един изпълнител за целия сезон. Това е другата съществена разлика от „[[Като две капки вода]]“, където всяка седмица участниците представят нов образ. В началото на предаването участниците в „Звездите в нас“ биват разпределени в отбори като по трима души имитират един и същ изпълнител и по време на концертите тези трима души си разпределят песента на имитирания от тях изпълнител. Отборите постепенно се разпадат като най-добрият от участниците в тях запазва мястото си в шоуто и остава единствен имитатор на дадения изпълнител. Изборът кой да си тръгне зависи от журито и зрителите на предаването. Накрая победителите от отборните битки индивидуално, всеки със своя образ, се борят за голямата награда от 50, 000 лева.<ref name="dariknews.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/kastingite-za-zvezdite-v-nas-startirat-dnes-v-ndk-2317930|заглавие=Кастингите за „Звездите в нас“ стартират днес в НДК|труд=www.dariknews.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> === Любопитно === В интервю пред [[Гала (водеща)|Гала]] за предаването „[[На кафе]]“ изпълнителният продуцент [[Магърдич Халваджиян|Маги Халваджиян]] споделя, че мотивацията да има български вариант на шоуто „''Starstruck''“ е, че той и екипът му са получавали множество запитвания от зрители, повлияни от десетте сезона на „[[Като две капки вода]]“ ''(2013 — 2022 г.)'', дали и те ще могат да представят на сцената свое изпълнение, независимо, че не са популярни.<ref name="nova.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/07/13/375800/%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%88%D0%BE%D1%83-%D0%BD%D0%B0-14-%D0%B8-15-%D1%8E%D0%BB%D0%B8-%D0%B2-%D0%BD%D0%B4%D0%BA/|заглавие=„Звездите в нас“: Ела на кастинг за новото шоу на 14 и 15 юли в НДК|труд=www.nova.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> == Източници == <references /> dtzyyckowybu2i3x9xai7wyug3sbmph 11473669 11473352 2022-07-29T02:29:32Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{ТВ продукция |Име на български=Звездите в нас |Жанр=музикално реалити |Изпълнителни продуценти=Global Films |Излъчване=[[септември]] [[2022]] г. |Официален уебсайт=https://nova.bg/zvezditevnas |Свързани продукции=„[[Като две капки вода]]“ |ТВ Канал=[[Нова ТВ]] |Сезони=1 |Страна={{България}} |Език=български }} '''„Звездите в нас“''' е българска версия на шоуто ''Starstruck'', чийто първи сезон ще стартира през [[септември]] [[2022]] година. == Сезони == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" |Сезон ! style="padding: 0px 8px" |ТВ канал ! style="padding: 0px 8px" |Година ! style="padding: 0px 8px" |Епизоди ! style="padding: 0px 35px" |Старт ! style="padding: 0px 35px" |Финал ! style="padding: 0px 35px" |Победител |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 | [[Нова ТВ]] | [[2022]] | | [[септември]] 2022 | | |} <!-- == Водещи и жури == {| class="wikitable" width="70%" style="text-align:left" ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" |Сезон ! colspan="2" style="padding: 0px 4px" |Водещи ! colspan="4" style="padding: 0px 4px" |Жури |- | height="10" bgcolor="pinkblue" | |1 | | | | | | |} --> == Формат == В „Звездите в нас“, за разлика от „[[Като две капки вода]]“, участниците не трябва да покриват критерий за известност, единствено е необходимо да могат да пеят, както и да имат любим изпълнител, който желаят да имитират. Първоначално те участват в онлайн кастинг на сайта на [[Нова телевизия|Нова ТВ]]. По време на него споделят информация за себе си, както и изпращат свои видеоклипове. След като кандидатурите бъдат прегледани от екипа на шоуто, одобрените кандидати преминават на втори кръг – кастинг на живо в [[Национален дворец на културата|НДК]]. Особеност е, че и неподали по време на онлайн кастинга формуляри кандидати имат право да се явят на прослушване на място. Когато кастингите бъдат финализирани, избраните участници влизат в ролята на един изпълнител за целия сезон. Това е другата съществена разлика от „[[Като две капки вода]]“, където всяка седмица участниците представят нов образ. В началото на предаването участниците в „Звездите в нас“ биват разпределени в отбори като по трима души имитират един и същ изпълнител и по време на концертите тези трима души си разпределят песента на имитирания от тях изпълнител. Отборите постепенно се разпадат като най-добрият от участниците в тях запазва мястото си в шоуто и остава единствен имитатор на дадения изпълнител. Изборът кой да си тръгне зависи от журито и зрителите на предаването. Накрая победителите от отборните битки индивидуално, всеки със своя образ, се борят за голямата награда от 50, 000 лева.<ref name="dariknews.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/kastingite-za-zvezdite-v-nas-startirat-dnes-v-ndk-2317930|заглавие=Кастингите за „Звездите в нас“ стартират днес в НДК|труд=www.dariknews.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> === Любопитно === В интервю пред [[Гала (водеща)|Гала]] за предаването „[[На кафе]]“ изпълнителният продуцент [[Магърдич Халваджиян|Маги Халваджиян]] споделя, че мотивацията да има български вариант на шоуто „''Starstruck''“ е, че той и екипът му са получавали множество запитвания от зрители, повлияни от десетте сезона на „[[Като две капки вода]]“ ''(2013 – 2022 г.)'', дали и те ще могат да представят на сцената свое изпълнение, независимо, че не са популярни.<ref name="nova.bg">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nova.bg/accents/view/2022/07/13/375800/звездите-в-нас-ела-на-кастинг-за-новото-шоу-на-14-и-15-юли-в-ндк/|заглавие=„Звездите в нас“: Ела на кастинг за новото шоу на 14 и 15 юли в НДК|труд=www.nova.bg|език=bg|достъп_дата=2022-07-28}}</ref> == Източници == <references /> [[Категория:Български реалити предавания]] [[Категория:Предавания на Нова телевизия]] 4ra6c6te02idcsdum0ms7zej7298vi1 0 812868 11473357 2022-07-28T14:37:30Z Anicvete 309974 Създадена чрез превод на страницата „[[:ru:Special:Redirect/revision/120778299|Барбарис Дарвина]]“ wikitext text/x-wiki Дарвиновата берберина ([[Латински език|лат]]. ''Berberis darwinii'') е растение от род Berberis в семейство Berberidaceae. == Описание == Вечнозелен храст, обикновено висок 0,5—1,7 м, понякога до 3,5 м. Стреля космат, червено—кафяв. Шиповете 3—7 отделни, тънки, дълги 3—7 mm{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Листата са обратнояйцевидни до обратнояйцевидни, дълги, обикновено с 3 шипчета на върха, няколко малки зъбчета по краищата, клиновидни в основата, лъскави, жилките слабо изразени, тъмнозелени отгоре, светлозелени или белезникави отдолу{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Съцветие — четка с дължина 4—10 см с 15—25 цветя. Венчелистчетата са златистожълти, с червени точки отвън. Зародишите 3—6 на къси дръжки{{Hrf|Сахокиа|1963}} Плодът е овално зрънце, дълго около 8 mm, с дълъг стълб{{Hrf|Сахокиа|1963}}. == Разпространение и екология == Ареалът на вида е в [[Южна Америка]]: [[Чили]] и [[Патагония]]{{Hrf|Сахокиа|1963}}. В родината си цъфти през октомври, а плодовете се появяват през януари. В Централна Европа цъфти през юни и дава плодове през август—септември. По Черноморското крайбрежие цъфтежът започва в края на февруари и продължава до юли. Размножава се чрез семена или резници през есента{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Отглежда се като декоративно растение. Натурализиран в [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], [[Ирландия]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] и [[Запад (САЩ)|западната част на Съединените щати]] <ref name="GRIN">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npgsweb.ars-grin.gov/gringlobal/taxonomydetail.aspx?id=6845|заглавие=Berberis darwinii|издател=[[Germplasm Resources Information Network]]|език=en|достъп_дата=}}</ref>. == См. също == * Списък на обектите, кръстени на Чарлз Дарвин == Бележки == {{Reflist}} == Литература == * Сахокиа М. Ф. Род Berberis — Барбарис // Дендрофлора Кавказа / гл. ред. В. З. Гулисашвили. — Тбилиси, 1963. — Т. 3. — С. 138. — 309 с. — 1000 экз. [[Категория:Флора на Южна Америка]] [[Категория:Barberry]] [[Категория:Храсти]] [[Категория:Декоративни храсти]] pi1z3poojpxhk3ji5wxgvud29yxkcqm 11473372 11473357 2022-07-28T15:06:29Z Carbonaro. 221440 форматиране: 6x тире-числа, 2x нов ред, интервал, тире (ползвайки [[У:Съв|Advisor]]) wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} Дарвиновата берберина ([[Латински език|лат]]. ''Berberis darwinii'') е растение от род Berberis в семейство Berberidaceae. == Описание == Вечнозелен храст, обикновено висок 0,5 – 1,7 м, понякога до 3,5 м. Стреля космат, червено—кафяв. Шиповете 3 – 7 отделни, тънки, дълги 3 – 7 mm{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Листата са обратнояйцевидни до обратнояйцевидни, дълги, обикновено с 3 шипчета на върха, няколко малки зъбчета по краищата, клиновидни в основата, лъскави, жилките слабо изразени, тъмнозелени отгоре, светлозелени или белезникави отдолу{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Съцветие – четка с дължина 4 – 10 см с 15 – 25 цветя. Венчелистчетата са златистожълти, с червени точки отвън. Зародишите 3 – 6 на къси дръжки.{{Hrf|Сахокиа|1963}} Плодът е овално зрънце, дълго около 8 mm, с дълъг стълб{{Hrf|Сахокиа|1963}}. == Разпространение и екология == Ареалът на вида е в [[Южна Америка]]: [[Чили]] и [[Патагония]]{{Hrf|Сахокиа|1963}}. В родината си цъфти през октомври, а плодовете се появяват през януари. В Централна Европа цъфти през юни и дава плодове през август—септември. По Черноморското крайбрежие цъфтежът започва в края на февруари и продължава до юли. Размножава се чрез семена или резници през есента{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Отглежда се като декоративно растение. Натурализиран в [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], [[Ирландия]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] и [[Запад (САЩ)|западната част на Съединените щати]] <ref name="GRIN">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npgsweb.ars-grin.gov/gringlobal/taxonomydetail.aspx?id=6845|заглавие=Berberis darwinii|издател=[[Germplasm Resources Information Network]]|език=en|достъп_дата=}}</ref>. == Бележки == {{Reflist}} == Литература == * Сахокиа М. Ф. Род Berberis — Барбарис // Дендрофлора Кавказа / гл. ред. В. З. Гулисашвили. — Тбилиси, 1963. — Т. 3. — С. 138. — 309 с. — 1000 экз. [[Категория:Флора на Южна Америка]] [[Категория:Barberry]] [[Категория:Храсти]] [[Категория:Декоративни храсти]] ks8th2wrfk0j92ung7d07ctruy6v1hw 11473373 11473372 2022-07-28T15:07:29Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} {{обработка|подобряване на стила, изчистване на [[машинен превод]], уточнение на името}} Дарвиновата берберина ([[Латински език|лат]]. ''Berberis darwinii'') е растение от род Berberis в семейство Berberidaceae. == Описание == Вечнозелен храст, обикновено висок 0,5 – 1,7 м, понякога до 3,5 м. Стреля космат, червено—кафяв. Шиповете 3 – 7 отделни, тънки, дълги 3 – 7 mm{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Листата са обратнояйцевидни до обратнояйцевидни, дълги, обикновено с 3 шипчета на върха, няколко малки зъбчета по краищата, клиновидни в основата, лъскави, жилките слабо изразени, тъмнозелени отгоре, светлозелени или белезникави отдолу{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Съцветие – четка с дължина 4 – 10 см с 15 – 25 цветя. Венчелистчетата са златистожълти, с червени точки отвън. Зародишите 3 – 6 на къси дръжки.{{Hrf|Сахокиа|1963}} Плодът е овално зрънце, дълго около 8 mm, с дълъг стълб{{Hrf|Сахокиа|1963}}. == Разпространение и екология == Ареалът на вида е в [[Южна Америка]]: [[Чили]] и [[Патагония]]{{Hrf|Сахокиа|1963}}. В родината си цъфти през октомври, а плодовете се появяват през януари. В Централна Европа цъфти през юни и дава плодове през август—септември. По Черноморското крайбрежие цъфтежът започва в края на февруари и продължава до юли. Размножава се чрез семена или резници през есента{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Отглежда се като декоративно растение. Натурализиран в [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], [[Ирландия]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] и [[Запад (САЩ)|западната част на Съединените щати]] <ref name="GRIN">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npgsweb.ars-grin.gov/gringlobal/taxonomydetail.aspx?id=6845|заглавие=Berberis darwinii|издател=[[Germplasm Resources Information Network]]|език=en|достъп_дата=}}</ref>. == Бележки == {{Reflist}} == Литература == * Сахокиа М. Ф. Род Berberis — Барбарис // Дендрофлора Кавказа / гл. ред. В. З. Гулисашвили. — Тбилиси, 1963. — Т. 3. — С. 138. — 309 с. — 1000 экз. [[Категория:Флора на Южна Америка]] [[Категория:Barberry]] [[Категория:Храсти]] [[Категория:Декоративни храсти]] ta59l0kaqe6j4mzmvsmy4fs790p7u77 11473375 11473373 2022-07-28T15:09:52Z Carbonaro. 221440 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} {{обработка|подобряване на стила, изчистване на [[машинен превод]], уточнение на името}} Дарвиновата берберина ([[Латински език|лат]]. ''Berberis darwinii'') е растение от род Berberis в семейство Berberidaceae. == Описание == Вечнозелен храст, обикновено висок 0,5 – 1,7 м, понякога до 3,5 м. Стреля космат, червено—кафяв. Шиповете 3 – 7 отделни, тънки, дълги 3 – 7 mm{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Листата са обратнояйцевидни до обратнояйцевидни, дълги, обикновено с 3 шипчета на върха, няколко малки зъбчета по краищата, клиновидни в основата, лъскави, жилките слабо изразени, тъмнозелени отгоре, светлозелени или белезникави отдолу{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Съцветие – четка с дължина 4 – 10 см с 15 – 25 цветя. Венчелистчетата са златистожълти, с червени точки отвън. Зародишите 3 – 6 на къси дръжки.{{Hrf|Сахокиа|1963}} Плодът е овално зрънце, дълго около 8 mm, с дълъг стълб{{Hrf|Сахокиа|1963}}. == Разпространение и екология == Ареалът на вида е в [[Южна Америка]]: [[Чили]] и [[Патагония]]{{Hrf|Сахокиа|1963}}. В родината си цъфти през октомври, а плодовете се появяват през януари. В Централна Европа цъфти през юни и дава плодове през август—септември. По Черноморското крайбрежие цъфтежът започва в края на февруари и продължава до юли. Размножава се чрез семена или резници през есента{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Отглежда се като декоративно растение. Натурализиран в [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], [[Ирландия]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] и [[Запад (САЩ)|западната част на Съединените щати]] <ref name="GRIN">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npgsweb.ars-grin.gov/gringlobal/taxonomydetail.aspx?id=6845|заглавие=Berberis darwinii|издател=[[Germplasm Resources Information Network]]|език=en|достъп_дата=}}</ref>. == Бележки == {{Reflist}} {{нормативен контрол}} == Литература == * Сахокиа М. Ф. Род Berberis — Барбарис // Дендрофлора Кавказа / гл. ред. В. З. Гулисашвили. — Тбилиси, 1963. — Т. 3. — С. 138. — 309 с. — 1000 экз. [[Категория:Флора на Южна Америка]] jgzceid4ju9oj0uetx8lb8psii1fwvp 11473376 11473375 2022-07-28T15:10:25Z Carbonaro. 221440 незначително wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} {{обработка|подобряване на стила, изчистване на [[машинен превод]], уточнение на името}} Дарвиновата берберина ([[Латински език|лат]]. ''Berberis darwinii'') е растение от род Berberis в семейство Berberidaceae. == Описание == Вечнозелен храст, обикновено висок 0,5 – 1,7 м, понякога до 3,5 м. Стреля космат, червено—кафяв. Шиповете 3 – 7 отделни, тънки, дълги 3 – 7 mm{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Листата са обратнояйцевидни до обратнояйцевидни, дълги, обикновено с 3 шипчета на върха, няколко малки зъбчета по краищата, клиновидни в основата, лъскави, жилките слабо изразени, тъмнозелени отгоре, светлозелени или белезникави отдолу{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Съцветие – четка с дължина 4 – 10 см с 15 – 25 цветя. Венчелистчетата са златистожълти, с червени точки отвън. Зародишите 3 – 6 на къси дръжки.{{Hrf|Сахокиа|1963}} Плодът е овално зрънце, дълго около 8 mm, с дълъг стълб{{Hrf|Сахокиа|1963}}. == Разпространение и екология == Ареалът на вида е в [[Южна Америка]]: [[Чили]] и [[Патагония]]{{Hrf|Сахокиа|1963}}. В родината си цъфти през октомври, а плодовете се появяват през януари. В Централна Европа цъфти през юни и дава плодове през август—септември. По Черноморското крайбрежие цъфтежът започва в края на февруари и продължава до юли. Размножава се чрез семена или резници през есента{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Отглежда се като декоративно растение. Натурализиран в [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], [[Ирландия]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] и [[Запад (САЩ)|западната част на Съединените щати]] <ref name="GRIN">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npgsweb.ars-grin.gov/gringlobal/taxonomydetail.aspx?id=6845|заглавие=Berberis darwinii|издател=[[Germplasm Resources Information Network]]|език=en|достъп_дата=}}</ref>. == Бележки == {{Reflist}} == Литература == * Сахокиа М. Ф. Род Berberis — Барбарис // Дендрофлора Кавказа / гл. ред. В. З. Гулисашвили. — Тбилиси, 1963. — Т. 3. — С. 138. — 309 с. — 1000 экз. {{нормативен контрол}} [[Категория:Флора на Южна Америка]] d82avmdy8fb2a0mor5zytc83y4povuq 11473377 11473376 2022-07-28T15:12:48Z Carbonaro. 221440 Carbonaro. премести страница „[[Берберис Дарвин]]“ като „[[Berberis darwinii]]“: На този етап няма точно наименование на български wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} {{обработка|подобряване на стила, изчистване на [[машинен превод]], уточнение на името}} Дарвиновата берберина ([[Латински език|лат]]. ''Berberis darwinii'') е растение от род Berberis в семейство Berberidaceae. == Описание == Вечнозелен храст, обикновено висок 0,5 – 1,7 м, понякога до 3,5 м. Стреля космат, червено—кафяв. Шиповете 3 – 7 отделни, тънки, дълги 3 – 7 mm{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Листата са обратнояйцевидни до обратнояйцевидни, дълги, обикновено с 3 шипчета на върха, няколко малки зъбчета по краищата, клиновидни в основата, лъскави, жилките слабо изразени, тъмнозелени отгоре, светлозелени или белезникави отдолу{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Съцветие – четка с дължина 4 – 10 см с 15 – 25 цветя. Венчелистчетата са златистожълти, с червени точки отвън. Зародишите 3 – 6 на къси дръжки.{{Hrf|Сахокиа|1963}} Плодът е овално зрънце, дълго около 8 mm, с дълъг стълб{{Hrf|Сахокиа|1963}}. == Разпространение и екология == Ареалът на вида е в [[Южна Америка]]: [[Чили]] и [[Патагония]]{{Hrf|Сахокиа|1963}}. В родината си цъфти през октомври, а плодовете се появяват през януари. В Централна Европа цъфти през юни и дава плодове през август—септември. По Черноморското крайбрежие цъфтежът започва в края на февруари и продължава до юли. Размножава се чрез семена или резници през есента{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Отглежда се като декоративно растение. Натурализиран в [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], [[Ирландия]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] и [[Запад (САЩ)|западната част на Съединените щати]] <ref name="GRIN">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npgsweb.ars-grin.gov/gringlobal/taxonomydetail.aspx?id=6845|заглавие=Berberis darwinii|издател=[[Germplasm Resources Information Network]]|език=en|достъп_дата=}}</ref>. == Бележки == {{Reflist}} == Литература == * Сахокиа М. Ф. Род Berberis — Барбарис // Дендрофлора Кавказа / гл. ред. В. З. Гулисашвили. — Тбилиси, 1963. — Т. 3. — С. 138. — 309 с. — 1000 экз. {{нормативен контрол}} [[Категория:Флора на Южна Америка]] d82avmdy8fb2a0mor5zytc83y4povuq 11473384 11473377 2022-07-28T15:18:10Z Carbonaro. 221440 подобряване на стила и редактиране на грешки wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} {{обработка|подобряване на стила, изчистване на [[машинен превод]]}} '''''Berberis darwinii''''' е растение от рода ''Berberis'' в семейство ''Berberidaceae''. == Описание == Вечнозелен храст, обикновено висок 0,5 – 1,7 м, понякога до 3,5 м. Шиповете 3 – 7 отделни, тънки, дълги 3 – 7 mm.{{Hrf|Сахокиа|1963}} Листата са дълги, обикновено с 3 шипчета на върха, няколко малки зъбчета по краищата, клиновидни в основата, лъскави, жилките – слабо изразени, тъмнозелени отгоре, светлозелени или белезникави отдолу.{{Hrf|Сахокиа|1963}}. Съцветието е с дължина 4 – 10 см с 15 – 25 цветя. Венчелистчетата са златистожълти, с червени точки отвън. Зародишите – 3 – 6 на къси дръжки.{{Hrf|Сахокиа|1963}} Плодът е овално зрънце, дълго около 8 mm, с дълъг стълб.{{Hrf|Сахокиа|1963}} == Разпространение и екология == Ареалът на вида е в [[Южна Америка]]: [[Чили]] и [[Патагония]].{{Hrf|Сахокиа|1963}} В родината си цъфти през октомври, а плодовете се появяват през януари. В Централна Европа цъфти през юни и дава плодове в периода август – септември. По Черноморското крайбрежие цъфтежът започва в края на февруари и продължава до юли. Размножава се чрез семена или резници през есента.{{Hrf|Сахокиа|1963}} Отглежда се като декоративно растение. Видът е нтурализиран в [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], [[Ирландия]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] и [[Запад (САЩ)|западната част на Съединените щати]].<ref name="GRIN">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://npgsweb.ars-grin.gov/gringlobal/taxonomydetail.aspx?id=6845|заглавие=Berberis darwinii|издател=[[Germplasm Resources Information Network]]|език=en|достъп_дата=}}</ref> == Бележки == {{Reflist}} == Литература == * Сахокиа М. Ф. Род Berberis — Барбарис // Дендрофлора Кавказа / гл. ред. В. З. Гулисашвили. — Тбилиси, 1963. — Т. 3. — С. 138. — 309 с. — 1000 экз. {{нормативен контрол}} [[Категория:Флора на Южна Америка]] aza0es729z9js2qoavl9vk0kb4chpks 0 812869 11473364 2022-07-28T14:49:39Z S.BONOVA 248162 Нова страница: „{{Личност | име = Лудвик Хиршфелд | име-оригинал = Ludwik Hirszfeld | категория = | описание = | портрет = Ludwik-Hirszfeld-Narodowe-Archiwum-Cyfrowe.jpg | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = 5 август 1884 | роден-място = [[Варшава]] | почи...“ wikitext text/x-wiki {{Личност | име = Лудвик Хиршфелд | име-оригинал = Ludwik Hirszfeld | категория = | описание = | портрет = Ludwik-Hirszfeld-Narodowe-Archiwum-Cyfrowe.jpg | портрет-описание = | пол = | име-рождено = | роден-дата = 5 август 1884 | роден-място = [[Варшава]] | починал-дата = 7 март 1954 | починал-място = [[Вроцлав]] | националност = поляк | работил = | псевдоним = | вложки = | още = | баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }} '''Лудвик Хиршфелд''' (на [[Полски език|полски]] ''Ludwik Hirszfeld''), роден на 5 август 1884 във Варшава, починал на 7 март 1954 във Вроцлав) – полски [[лекар]], [[Бактериология|бактериолог]], [[Имунология|имунолог]], автор на полската имунологична школа и на нова област в науката – сероантропология. == Биография == Роден е в асимилирано [[Евреи|еврейско]] семейство<ref>Ludwik Hirszfeld: Historia jednego życia, Czytelnik, Warszawa, 1946, Pax, Warszawa, 1967, 1989, Czytelnik, Warszawa, 2000, с. 416 ISBN 83-07-02731-4.</ref>.Учи медицина във [[Вюрцбург]] и [[Берлин]]. Получава докторска степен с труда си на тема [[аглутинация]] и се хабилитира на 30-годишна възраст с труд върху връзката между имунните явления и съсирването на кръвта. Работи в Института за изследване на рака в [[Хайделберг]] и в Института по хигиена към [[Цюрихски университет|Цюрихския университет]]. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] той се включва в борбата с епидемията от [[тиф]] в [[Сърбия]] и участва в организирането на тамошната здравна служба. След завръщането си в Полша, от 1920 рaботи в Националния институт за изследване на кръвна плазма във Варшава, който по-късно става част от Националния институт по хигиена (PZH)<ref>Wielka Encyklopedia PWN. Tom 11. Wydawnictwo Naukowe PWN, 2002, s. 331. ISBN 83-01-13735-5.</ref>.В годините 1924–1925 е директор на института. От 1924 е професор в Свободния полски университет<ref>Wielka Encyklopedia PWN. Tom 11. Wydawnictwo Naukowe PWN, 2002, s. 331. ISBN 83-01-13735-5.</ref>Reprezentanci nauk medycznych, zmarli członkowie AU w Krakowie, PAU, TNW i PAN, Katedra Historii Medycyny UJ CM</ref>.През 1931 става професор. В годините 1931–1935 и 1947–1952 е президент на Полското дружество на микробиолозите и епидемиолозите. Около 1938 построява къща на ул. „Обронцув“ 27 в Саска Кемпа и заживява там със семейството си<ref>Hanna Faryna-Paszkiewicz: Saska Kępa. Warszawa: Murator, 2001, s. 167. ISBN 83-915407-0-7.</ref>. По време на [[Обсада на Варшава|Обсадата на Варшава]] през септември 1939 Хиршфелд организира център за [[кръвопреливане]] в града<ref>Wielka Encyklopedia PWN. Tom 11. Wydawnictwo Naukowe PWN, 2002, s. 331. ISBN 83-01-13735-5.</ref>.Принуден е да живее във [[Варшавско гето|Варшавското гето]]. Той чете лекции там, работи в научни изследвания и благодарение на ваксината, осигурена от проф. Рудолф Вайгел от Лвов и внесена нелегално в гетото, лекува болните от тиф. През юли 1942 , благодарение на помощта на семейство Потоцки, той избягва от гетото на арийската страна (преоблечен като работник от групата, работеща извън стените). За известен период той се укрива под сменено име (със съпругата и дъщеря си) в къщата на приятелка отпреди войната, Лаура, родена Пшедпелска Кенигова, съпруга на Мариан Кениг, а по-късно във Вислица, в Стара Милосна близо до Варшава и на други места. Преструваше се на дезинфекциращ чиновник, на уморен старец, който помага на жена си в домакинската работа. През този период той анализира медицинска статистика, пише учебник по имунология и чете произведенията на Шекспир в оригинал. През 1943 (след смъртта на дъщеря си) написва своята автобиография, която излиза през 1946 под заглавие „Историята на един живот“<ref>Urzędowy spis lekarzy uprawnionych do wykonywania praktyki lekarskiej oraz aptek w Rzeczypospolitej Polskiej, Warszawa: Ministerstwo Spraw Wewnętrznych. Generalna Dyrekcja Służby Zdrowia, 1924, s. 3.</ref><ref>Piotr Hübner. Życie poświęcone chorobom. „Forum Akademickie”, 2020. forumakademickie.pl.</ref>. След освобождаването на [[Люблин]] през 1944 той участва в създаването на [[Университет „Мария Склодовска-Кюри“]]. През 1945 се премества във Вроцлав и започва работа в Медицинския факултет на Вроцлавския университет (той е първият декан на този факултет). През 1952 създава във Вроцлав Института по имунология и експериментална терапия към Полската академия на науките (носещ по-късно неговото име) и става негов първи директор. Организира и Център за изследване на патологията на бременността във Вроцлав. През 1952 г. той става пълноправен член на [[Полска академия на науките|Полската академия на науките]] и влиза в състава на нейния президиум<ref>[https://czlonkowie.pan.pl/czlonkowie/sites/WynikiWyszukiwania.html?s=HIRSZFELD,%20Ludwik%20 Członkowie PAN: Skorowidz]</ref>. Гробът на Лудвиг и Ханна Хиршфелд се намира на гробището „Св. Лаврентий“ (Św. Wawrzyniec) във Вроцлав. [[Файл:Ludwik Hirszfeld 1916.jpg|мини|Лудвик Хиршфелд, снимка, направена през 1916 по време на войната в Сърбия ]] == Постижения == Най-важните му научни постижения включват изследвания върху кръвните групи. Провежда ги през периода 1907–1911 заедно с Емил фон Дунгерн в [[Цюрих]]. По това време открива законите за унаследяването на [[кръвна група|кръвните групи]] (които прилага за разследване на бащинство) и въвежда обозначаването на кръвните групи като 0, A, B и AB, прието в целия свят през 1928<ref>Wielka Encyklopedia PWN. Tom 11. Wydawnictwo Naukowe PWN, 2002, s. 331. ISBN 83-01-13735-5.</ref>. Обозначава също Rh фактора и открива причината за серологичния конфликт, с което спасява живота на много новородени. По време на престоя си на Балканите открива [[паратиф |паратиф С]] (Salmonella hirschfeldii). Заедно със съпругата си прави изследване на статистическите разлики в честотата на кръвните групи в популации от различни географски области, поставяйки началото на нова научна област, сероантропология. Занимава се и с трансфузиология и разработва принципите на кръвопреливането. През 1950 е номиниран за [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобелова награда за медицина]] за разкриването на загадката на серологичния конфликт между майката и плода. == Личен живот == Женен е за Ханна Хиршфелд – лекарка, [[Педиатрия|педиатър]] и [[професор]] по. Единствената им дъщеря умира по време на Втората световна война<ref>Ludwik Hirszfled: Historia jednego życia. Warszawa: Instytut Wydawniczy PAX, 1957, s. 368. M.P. z 1951 r. nr 76, poz. 1043.</ref>. [[Файл:Ludwik Hirszfeld.jpg|мини|Гробът на съпрузите Хиршфелд]] == Основни трудове == * E. von Dungern, L. Hirszfeld, Über Vererbung gruppenspezifischer Strukturen des Blutes, 1910. * L. Hirszfeld, Grupy krwi w zastosowaniu do biologii, medycyny i prawa, 1934 * L. Hirszfeld, Immunologia ogólna, 1948 * L. Hirszfeld, Dochodzenie ojcostwa w świetle nauki o grupach krwi, 1948 == Отличия == Командорски кръст на [[Орден на Възраждане на Полша|Ордена на Възраждане на Полша]] (22 юли 1951 за изключителни постижения в научната и професионална дейност)<ref>Ludwik Hirszfled: Historia jednego życia. Warszawa: Instytut Wydawniczy PAX, 1957, s. 368. M.P. z 1951 r. nr 76, poz. 1043.</ref>. == Увековечаване == * Във Вроцлав площадът, на който се намира с онкологичния център в Долна Силезия носи името на Лудвик Хиршфелд. * Във Вроцлав функционира Институтът по имунология и експериментална терапия „Лудвик Хиршфелд“ към Полската академия на науките, основан от самия него през 1952 (той е неговият първи директор)<ref>IITD PAN Wrocław – O nas, www.iitd.pan.wroc.pl [посещение 2016-06-14].</ref>. * По случай 130-годишнината от рождението на учения, с решение на Градския съвет на Вроцлав, периодът от юни 2014 г. до май 2015 г. е обявен за „Година на паметта на Лудвик Хиршфелд“. * През януари 1979 името на Лудвик Хиршфелд е дадено на улица в квартал Урсинов във Варшава [12]. Улици в Люблин, Йеленя Гура, Валбжих, Йелч-Ласковице и Конин също носят неговото име. == Източници == <references /> {{Превод от|pl|Ludwik Hirszfeld|67674992}} 7rvd8bcui68deq74ut4l2exbnapkf2f 0 812871 11473379 2022-07-28T15:13:19Z Anicvete 309974 Създадена чрез превод на страницата „[[:ru:Special:Redirect/revision/111973048|Фиалка топяная]]“ wikitext text/x-wiki '''Блатна теменужка'''([[Латински език|лат]]. <span lang="la" style="font-style:italic;">Viola uliginosa</span>) е вид растение от семейство [[Теменугови|Виолетови]]. Разпространен от източна Германия до [[Русия|централна Русия]] и от [[Сконеланд|южна Швеция]] до северозападна [[Хърватия]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mobot.org/MOBOT/research/APweb/|заглавие=Angiosperm Phylogeny Website|труд=www.mobot.org|достъп_дата=2021-01-11}}</ref>. == Морфология == [[Файл:Viola_uliginosa_Sturm53.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/Viola_uliginosa_Sturm53.jpg/220px-Viola_uliginosa_Sturm53.jpg|ляво|мини|Ботаническа илюстрация от Якоб Щурм от Deutschlands Flora in Abbildungen, 1796 г. ]] ; Структура : Ниско растение, високо от 10 до 20 cm, без стъбло. Цветовете растат на дръжки в пазвите на листата. Има стелещо се, тънко и много дълго коренище. ; листа : Бъбрековидните и закръглени листа израстват от коренище, което е два пъти по-дълго от пластинката. Формата на листата варира от кръгло-сърцевидна или пъпковидна до яйцевидна и триъгълно-яйцевидна. ; Цветя : Цъфти през май. Достига 2-3 см дължина и е лилав (рядко бял). Защитната чашка е образувана от пет зелени, тъпо завършващи чашелистчета. ; Плодът : Сферичен и гол локулициден бодил. Тя се отваря по гърба на карпелите. == Биология == [[Многогодишно растение]]. Цъфти през април—май. Може да цъфти до юли. Расте по бреговете на потоци, в райони близо до вода, най—често в тугайни гори. == Действия за сигурност == Видът е включен в Червените книги на съседните области Калуга (2006 г.), Твер (2002 г.) и Ярославъл (категория 0) (2004 г.) поради ограничената си численост и разпространение, а също така е включен в списъците на редките видове на областите Владимир и Тула. През 1984 г. е взет под закрила в Москва и Московска област. Местообитанията на вида са защитени в три области (Подолска, Егориевска и Шатурска). <ref>Красная книга Московской области </ref> <ref>Интродукция растений природной флоры СССР, 1979. Составитель А. Н. Швецов.</ref> == Хибридност == Образува хибриди с кучешка теменужка, ривинска теменужка и блатна теменужка. == Бележки == {{Reflist}} [[Категория:Теменугови]] l6o1vxgayf4369eaz3nvjoro63qe46k 11473381 11473379 2022-07-28T15:14:37Z Anicvete 309974 Създадена чрез превод на страницата „[[:ru:Special:Redirect/revision/111973048|Фиалка топяная]]“ wikitext text/x-wiki '''Блатна теменужка'''([[Латински език|лат]]. <span lang="la" style="font-style:italic;">Viola uliginosa</span>) е вид растение от семейство [[Теменугови|Виолетови]]. Разпространен от източна Германия до [[Русия|централна Русия]] и от [[Сконеланд|южна Швеция]] до северозападна [[Хърватия]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mobot.org/MOBOT/research/APweb/|заглавие=Angiosperm Phylogeny Website|труд=www.mobot.org|достъп_дата=2021-01-11}}</ref>. == Морфология == [[Файл:Viola_uliginosa_Sturm53.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/Viola_uliginosa_Sturm53.jpg/220px-Viola_uliginosa_Sturm53.jpg|ляво|мини|Ботаническа илюстрация от Якоб Щурм от Deutschlands Flora in Abbildungen, 1796 г. ]] ; Структура : Ниско растение, високо от 10 до 20 cm, без стъбло. Цветовете растат на дръжки в пазвите на листата. Има стелещо се, тънко и много дълго коренище. ; листа : Бъбрековидните и закръглени листа израстват от коренище, което е два пъти по-дълго от пластинката. Формата на листата варира от кръгло-сърцевидна или пъпковидна до яйцевидна и триъгълно-яйцевидна. ; Цветя : Цъфти през май. Достига 2-3 см дължина и е лилав (рядко бял). Защитната чашка е образувана от пет зелени, тъпо завършващи чашелистчета. ; Плодът : Сферичен и гол локулициден бодил. Тя се отваря по гърба на карпелите. == Биология == [[Многогодишно растение]]. Цъфти през април—май. Може да цъфти до юли. Расте по бреговете на потоци, в райони близо до вода, най—често в тугайни гори. == Действия за сигурност == Видът е включен в Червените книги на съседните области Калуга (2006 г.), Твер (2002 г.) и Ярославъл (категория 0) (2004 г.) поради ограничената си численост и разпространение, а също така е включен в списъците на редките видове на областите Владимир и Тула. През 1984 г. е взет под закрила в Москва и Московска област. Местообитанията на вида са защитени в три области (Подолска, Егориевска и Шатурска). <ref>Червена книга на Московска област </ref> <ref>Въвеждане на растения от естествената флора на СССР, 1979 г. Съставител: А.Н. Швецов.</ref> == Хибридност == Образува хибриди с кучешка теменужка, ривинска теменужка и блатна теменужка. == Бележки == {{Reflist}} [[Категория:Теменугови]] 13pfptzu2jny42frh4yweavb3i7d9zi 11473660 11473381 2022-07-29T02:05:20Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki {{Taxobox}} '''Блатна теменужка''' (''Viola uliginosa'') е вид растение от семейство [[Теменугови|Виолетови]]. Разпространена от източна Германия до [[Русия|централна Русия]] и от [[Сконеланд|южна Швеция]] до северозападна [[Хърватия]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.mobot.org/MOBOT/research/APweb/|заглавие=Angiosperm Phylogeny Website|труд=www.mobot.org|достъп_дата=2021-01-11}}</ref> == Морфология == [[Файл:Viola_uliginosa_Sturm53.jpg|link=//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/Viola_uliginosa_Sturm53.jpg/220px-Viola_uliginosa_Sturm53.jpg|ляво|мини|Ботаническа илюстрация от Якоб Щурм от Deutschlands Flora in Abbildungen, 1796 г.]] ; Структура : Ниско растение, високо от 10 до 20 cm, без стъбло. Цветовете растат на дръжки в пазвите на листата. Има стелещо се, тънко и много дълго коренище. ; листа : Бъбрековидните и закръглени листа израстват от коренище, което е два пъти по-дълго от пластинката. Формата на листата варира от кръгло-сърцевидна или пъпковидна до яйцевидна и триъгълно-яйцевидна. ; Цветя : Цъфти през май. Достига 2 – 3 см дължина и е лилав (рядко бял). Защитната чашка е образувана от пет зелени, тъпо завършващи чашелистчета. ; Плодът : Сферичен и гол локулициден бодил. Тя се отваря по гърба на карпелите. == Биология == [[Многогодишно растение]]. Цъфти в периода април – май. Може да цъфти до юли. Расте по бреговете на потоци, в райони близо до вода, най-често в тугайни гори. == Действия за сигурност == Видът е включен в Червените книги на съседните области Калуга (2006 г.), Твер (2002 г.) и Ярославъл (категория 0) (2004 г.) поради ограничената си численост и разпространение, а също така е включен в списъците на редките видове на областите Владимир и Тула. През 1984 г. е взет под закрила в Москва и Московска област. Местообитанията на вида са защитени в три области (Подолска, Егориевска и Шатурска).<ref>Червена книга на Московска област</ref><ref>Въвеждане на растения от естествената флора на СССР, 1979 г. Съставител: А.Н. Швецов.</ref> == Хибридност == Образува хибриди с кучешка теменужка, ривинска теменужка и блатна теменужка. == Бележки == {{Reflist}} [[Категория:Теменугови]] h8w4emffd8khvj2w78ma7e0cvwv8x3p 0 812872 11473382 2022-07-28T15:14:39Z Davidkenarovcska 254027 Нова страница: „{{Футболист | име = {{флагче|Норвегия}} Джонатан Линдсет | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[25 февруари]] [[1996]] (26 г.) | град на раждане = [[Шиен]] | държава на раждане = {{флагче|Но...“ wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Норвегия}} Джонатан Линдсет | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = | дата на раждане = [[25 февруари]] [[1996]] (26 г.) | град на раждане = [[Шиен]] | държава на раждане = {{флагче|Норвегия}} [[Норвегия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник|Атакуващ полузащитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 2014 – 2015<br>2016 – 2019<br>2019 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Норвегия}} [[Одс БК|Одс]]<br>{{флагче|Норвегия}} [[Мьондален ИФ|Мьондален]]<br>{{флагче|Норвегия}} [[Сарпсборг 08 ФФ|Сарпсборг 08]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | мачове = 4<br>99<br>101<br>0 | голове = (5)<br>(13)<br>(18)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = не }} '''Джонатан Линдсет''' е [[Норвегия|норвежски]] [[футболист]], [[Полузащитник|атакуващ полузащитник]] на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. == Кариера == Юноша на Урайд Норвегия. Играе като полузащитник. Дебютира в първия състав на тима на 23 април 2012 при победата с 3:1 над Кйап Норвегия. На 18 септември 2012 вкарва дебютни два гола за тима при победата с 4:2 над Скаде Норвегия. Изиграва 19 мача с 3 гола за тима през сезон 2012, а през сезон 2013 добавя нови 14 мача с 5 гола, за да закръгли статистиката си на 33 мача с 8 гола. На 1 юли 2013 преминава в тима на Порс Гренланд Норвегия. Дебютира на 27 юли 2013 в равенството 2:2 с Йовик Норвегия, а първи гол бележи на 18 август 2013 при загубата от Алта Норвегия с 3:2. На 1 януари 2014 слага подпис под договор с Одс Норвегия. Дебютира на 24 април 2014 при победата с 4:0 над Кйап Норвегия, но и през двата си сезона за тима играе само за националната купа като има 1 мач за сезон 2014 и 3 мача с 5 гола за сезон 2015, с което общо играе 4 мача с 5 гола. Използван е главно във втория тим на Одс където има 51 мача с 12 гола. На 25 февруари 2016 става футболист на Мьондален Норвегия. Дебютира на 4 април 2016 при победата с 3:1 над Кристиансун Норвегия, а първи гол вкарва на 1 май 2016 при равенството 2:2 с Левангер Норвегия. През сезон 2016 изиграва 31 мача със 7 гола, сезон 2017 има 33 мача с 3 гола, а през сезон 2018 добавя 33 мача с 3 гола, с което общо играе 97 мача с 13 гола. На 6 август 2018 сключва договор със Сарпсборг Норвегия, който е валиден от 1 януари 2019. Дебютира за тима с гол на 31 март 2019 при равенството 1:1 с Мьолде Норвегия. През сезон 2019 има 31 мача с 3 гола, сезон 2020 играе 26 мача с 3 гола, сезон 2021 е участник в 29 мача с 10 гола, а през сезон 2022 добавя 14 мача с 2 гола, като по този начин има общо 100 мача с 18 гола за тима. На 25 юли 2022 подписва с ЦСКА, като договора му влиза в сила след 31 юли 2022. == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/йонатан-линдсет Профил на играча в fcCSKA.com] * [https://www.transfermarkt.com/jonathan-lindseth/profil/spieler/234345] {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{СОРТКАТ:Линдсет, Джонатан}} [[Категория:Норвежски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] 99zgwxqqyvmsnynmobqik19r3l2owic 11473383 11473382 2022-07-28T15:16:15Z Davidkenarovcska 254027 wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = {{флагче|Норвегия}} Джонатан Линдсет | снимка = | описание = | прякор = | цяло име = Джонатан Линдсет | дата на раждане = [[25 февруари]] [[1996]] (26 г.) | град на раждане = [[Шиен]] | държава на раждане = {{флагче|Норвегия}} [[Норвегия]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 182 см | пост = [[Полузащитник|Атакуващ полузащитник]] | настоящ отбор = {{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 2014 – 2015<br>2016 – 2019<br>2019 – 2022<br>2022 – | отбори = {{флагче|Норвегия}} [[Одс БК|Одс]]<br>{{флагче|Норвегия}} [[Мьондален ИФ|Мьондален]]<br>{{флагче|Норвегия}} [[Сарпсборг 08 ФФ|Сарпсборг 08]]<br>{{флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] | мачове = 4<br>99<br>101<br>0 | голове = (5)<br>(13)<br>(18)<br>(0) | национален отбор години = | национален отбор = | национален отбор мачове = | национален отбор голове = | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = не }} '''Джонатан Линдсет''' е [[Норвегия|норвежски]] [[футболист]], [[Полузащитник|атакуващ полузащитник]] на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]. == Кариера == Юноша на Урайд Норвегия. Играе като полузащитник. Дебютира в първия състав на тима на 23 април 2012 при победата с 3:1 над Кйап Норвегия. На 18 септември 2012 вкарва дебютни два гола за тима при победата с 4:2 над Скаде Норвегия. Изиграва 19 мача с 3 гола за тима през сезон 2012, а през сезон 2013 добавя нови 14 мача с 5 гола, за да закръгли статистиката си на 33 мача с 8 гола. На 1 юли 2013 преминава в тима на Порс Гренланд Норвегия. Дебютира на 27 юли 2013 в равенството 2:2 с Йовик Норвегия, а първи гол бележи на 18 август 2013 при загубата от Алта Норвегия с 3:2. На 1 януари 2014 слага подпис под договор с Одс Норвегия. Дебютира на 24 април 2014 при победата с 4:0 над Кйап Норвегия, но и през двата си сезона за тима играе само за националната купа като има 1 мач за сезон 2014 и 3 мача с 5 гола за сезон 2015, с което общо играе 4 мача с 5 гола. Използван е главно във втория тим на Одс където има 51 мача с 12 гола. На 25 февруари 2016 става футболист на Мьондален Норвегия. Дебютира на 4 април 2016 при победата с 3:1 над Кристиансун Норвегия, а първи гол вкарва на 1 май 2016 при равенството 2:2 с Левангер Норвегия. През сезон 2016 изиграва 31 мача със 7 гола, сезон 2017 има 33 мача с 3 гола, а през сезон 2018 добавя 33 мача с 3 гола, с което общо играе 97 мача с 13 гола. На 6 август 2018 сключва договор със Сарпсборг Норвегия, който е валиден от 1 януари 2019. Дебютира за тима с гол на 31 март 2019 при равенството 1:1 с Мьолде Норвегия. През сезон 2019 има 31 мача с 3 гола, сезон 2020 играе 26 мача с 3 гола, сезон 2021 е участник в 29 мача с 10 гола, а през сезон 2022 добавя 14 мача с 2 гола, като по този начин има общо 100 мача с 18 гола за тима. На 25 юли 2022 подписва с ЦСКА, като договора му влиза в сила след 31 юли 2022. == Външни препратки == * [https://www.fccska.com/профил/йонатан-линдсет Профил на играча в fcCSKA.com] * [https://www.transfermarkt.com/jonathan-lindseth/profil/spieler/234345] {{ПФК ЦСКА (София) състав}} {{СОРТКАТ:Линдсет, Джонатан}} [[Категория:Норвежски футболисти]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] khwklvaqqitc80mn007ee015afkfe7t 3 812874 11473427 2022-07-28T16:30:03Z Молли 74611 Нова страница: „{{subst:П-вандал2|Борислав Михайлов}} ~~~~“ wikitext text/x-wiki [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия, както сторихте в страницата [[:Борислав Михайлов]]. Редакциите ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. [[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 16:30, 28 юли 2022 (UTC) 0n10q0gz790ys85hpmw4kzhy9pg0osr 0 812875 11473470 2022-07-28T18:12:23Z Ket 2798 Ket премести страница „[[Германски езици]]“ като „[[Чернова:Германски езици]]“: Преместване в [[Уикипедия:Инкубатор|инкубатора]], тъй като статията не отговаря на изискванията на Уикипедия. wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Чернова:Германски езици]] bigqhgs85xrsddsfs7tw9e8gtdqfr2l 2 812876 11473484 2022-07-28T18:42:52Z MdsShakil 282331 MdsShakil премести страница „[[Потребител:MMessine19]]“ като „[[Потребител:LissajousCurve]]“: Автоматично преместена страница при преименуването на потребител „[[Special:CentralAuth/MMessine19|MMessine19]]“ като „[[Special:CentralAuth/LissajousCurve|LissajousCurve]]“ wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Потребител:LissajousCurve]] ik8vkqr4mjxn3j8p3aw5ev91wav01fk 0 812877 11473514 2022-07-28T19:31:10Z Denis BGRUS 34519 Нова страница: „{{Футболист | име = Юсуф Язъджъ | снимка = Yazydzhi CSKA.jpg | описание = | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Трабзон]] | държава на раждане = [[Турция]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на...“ wikitext text/x-wiki {{Футболист | име = Юсуф Язъджъ | снимка = Yazydzhi CSKA.jpg | описание = | прякор = | цяло име = | град на раждане = [[Трабзон]] | държава на раждане = [[Турция]] | дата на смъртта = | град на смъртта = | държава на смъртта = | второ гражданство = | височина = 183 cm | пост = полузащитник | настоящ отбор = {{Флагче|Франция}} [[Лил ОСК|Лил]] | номер на фланелката = | договор до = | юношески години = | юношески отбори = | години = 2015 – 2019 </br> 2019 – </br> 2022 | отбори = {{Флагче|Турция}} [[Трабзонспор]] </br> {{Флагче|Франция}} [[Лил ОСК|Лил]] </br> {{Флагче|Русия}} [[ПФК ЦСКА (Москва)|ЦСКА Москва]]* | мачове = 87 </br> 65 </br> 10 | голове = (20) </br> (9) </br> (8) | национален отбор години = 2017 - | национален отбор = {{Флагче|Турция}} {{имеНОФ|Турция}} | национален отбор мачове = 39 | национален отбор голове = (2) | треньор години = | треньор отбор = | посл_проф_отбори = | посл_нац_отбор = | наем = да }} '''Юсуф Язъджъ''' ({{lang|tr|Yusuf Yazıcı}}) е [[Турция|турски]] [[футбол]]ист, полузащитник. Играе за френския [[Лил ОСК|Лил]] и националния отбор на своята страна. == Клубна кариера == Юноша е на [[Трабзонспор]]. Дебютира за мъжкия отбор на 22 декември 2015 г. в двубой от Купата на Турция срещу [[Газиантепспор]]. На 8 май 2016 г. вкарва първите си голове, като се разписва два пъти и дава две асистенции за разгрома с 6:0 над [[Ризеспор]]. След като Трабзонспор продава халфа [[Мехмет Екичи]] във [[Фенербахче]], Юсуф успява да го замести и да стане важен играч за тима. Изявите на Язъджъ хващат окото на отбори като [[Манчестър Юнайтед]] и [[ПСВ Айндховен]].<ref>[https://www.cnnturk.com/spor/futbol/yusuf-yazici-mourinhonun-listesine-girdi Yusuf Yazıcı Mourinho'nun listesine girdi]</ref> През сезон 2017/18 се превръща в звездата на Трабзонспор, като вкарва 10 гола в 33 срещи. След края на кампанията е избран в списъка на най-перспективните играчи за сезона на [[УЕФА]].<ref>[https://www.uefa.com/uefachampionsleague/news/0252-0cda3ac84c49-97fa0ffd6cd1-1000--50-for-the-future-uefa-com-s-ones-to-watch-for-2018-19/#/ 50 for the future: UEFA.com's ones to watch for 2018/19]</ref> През 2018/19 статистиката му е по-скромна, като вкарва 4 гола и дава 3 асистенции в 30 двубоя. През лятото на 2019 г. е привлечен от френския [[Лил ОСК|Лил]] за 17,5 милиона евро. Дебютира в първия мач за сезона срещу Нант, като се появява като резерва. Кампанията отива по-скоро за адаптация на Юсуф, като той вкарва едва едно попадение в 18 срещи. През сезон 2020/21 обаче Юсуф е в основата на успехите на Лил, заедно със сънародниците си [[Зеки Челик]] и [[Бурак Йълмаз]]. Тимът печели шампионската титла само с три загуби през сезона и играе 1/16-финал в [[Лига Европа]]. Най-запомнящият се мач на Юсуф е при победата срещу [[АК Милан|Милан]] в груповата фаза на Лига Европа, като той вкарва хеттрик. С общо 7 гола в турнира полузащитникът се нарежда сред голмайсторите през сезона. През сезон 2021/22 обаче губи титулярното си място поради чести контузии. През януари 2022 г. преминава под наем в [[ПФК ЦСКА (Москва)|ЦСКА Москва]] с опция за закупуване.<ref>[https://pfc-cska.com/novosti/vse-novosti/novosti-osnovy/yusuf-yazici-popolnil-sostav-pfk-cska/ Юсуф Языджи пополнил состав ПФК ЦСКА]</ref> Веднага става водеща фигура в състава, като в дебюта си вкарва в Главното московско дерби срещу [[Спартак Москва]] от пряк свободен удар, а „армейците“ печелят с 2:0. Скоро започва да бъде пускан като централен нападател поради липсата на такъв в състава. Рокадата се отплаща и Язъджъ вкарва в първите си 5 мача с екипа на ЦСКА, ставайки единственият чужденец в руския футбол с такова постижение. Московчани записват серия от 6 поредни успеха, а при разгрома над Рубин с 6:1 Юсуф вкарва хеттрик. Добрата форма на ЦСКА обаче се губи към края на сезона и „армейците“ остават едва на пета позиция. Във всички турнири Язъджъ записва 12 мача и вкарва 8 гола. Руският клуб не успява да закупи Язъджъ и той се завръща в Лил през юни 2022 г.<ref>[https://pfc-cska.com/novosti/vse-novosti/novosti-osnovy/yusuf-yazydzhi-pokinul-pfk-cska/ Юсуф Языджи покинул ПФК ЦСКА]</ref> == Национален отбор == Дебютира за националния отбор на 11 юни 2017 г. в мач срещу {{имеНОФ|Косово}}. Турция спечелва с 4:1, а Язъджъ асистира за последния гол. Първия си гол за Турция вкарва през 2019 г. при успеха срещу {{имеНОФ|Молдова}} с 4:0. Част е от състава за [[Евро 2020]], но тимът не успява да премине груповия етап на турнира. == Успехи == === Клубни === * Шампион на Франция – 2020/21 * Суперкупа на Франция – 2021 === Индивидуални === * Футболист на месеца в Лига 1 – декември 2020 * Голмайстор на Лига Европа – 2020/21 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.national-football-teams.com/player/68305.html Профил в National Football Teams] * [https://int.soccerway.com/players/yusuf-yazici/431336/ Профил в Soccerway] * [http://www.tff.org/Default.aspx?pageId=526&kisiId=1121665 Профил в сайта на Турската футболна федерация] {{СОРТКАТ:Язъджъ, Юсуф}} [[Категория:Турски футболисти]] [[Категория:Футболисти на Лил ОСК]] [[Категория:Футболисти на ЦСКА Москва]] dfiazht6xtzoghk3bni5oqc96uy8g3l 0 812878 11473532 2022-07-28T19:58:34Z FusionStyleFX 309697 Създадена чрез превод на страницата „[[:en:Special:Redirect/revision/1100995771|James Lovelock]]“ wikitext text/x-wiki   [[Category:Articles with hCards]] {{Личност|категория=учен|име=Джеймс Лавлок|име-оригинал=James Lovelock|портрет=James Lovelock, 2005 (cropped).jpg|пол=мъж|описание=[[Орден на кавалерите на честта|CH]] [[Орден на Британската империя|CBE]] [[Член на Кралското общество|FRS]]|портрет-описание=Лавлок през 2005 г.|роден-дата={{Дата на раждане|1919|7|26|1}}|роден-място=[[Лечуърт]], Хартфордшир, Англия|починал-дата={{Дата на смърт и години|2022|7|26|1919|7|26}}|име-рождено=Джеймс Ефраим Лавлок|брак=Хелън Хислоп ​(1942 – 1989), Сенди Орчард (1991)|още={{Личност/Учен | известен-с = *Детектор за улавяне на електрони *Хипотеза за Гея | област = [[Химия]], [[Науки за Земята]] }}|деца=4|сайт=[http://jameslovelock.org/ Официален уебсайт]}}'''Джеймс Ефраим Лавлок''' (на [[Английски език|английски]]: ''James Ephraim Lovelock'') е английски независим учен, природозащитник и футуролог. Той е най-известен със своята хипотезата за Гея, която постулира, че Земята функционира като жив организъм. <ref>{{Cite journal|last=Ball|first=P.|year=2014|title=James Lovelock reflects on Gaia's legacy|journal=Nature|doi=10.1038/nature.2014.15017}}</ref> Лавлок започва своята кариера в областта на PhD медицината, извършвайки експерименти за криоконсервация върху гризачи. Това също така включва успешно размразяване на екземплярите. Неговите методи са въздействащи в теориите на криониката. Той изобретява детектора за улавяне на електрони. Докато проектира научни инструменти за [[НАСА|NASA]], той разработва Хипотезата за Гея. През 2000 г. той предлага метод на [[Геоинженерство|климатично инженерство]] за възстановяване на [[Водорасли|водораслите]], консумиращи [[въглероден диоксид]]. Той е изявен член на „Еколози на ядрена енергия“ <ref name="ecolo.org">[http://www.ecolo.org/base/baseen.htm Environmentalists For Nuclear Energy] (n.d.). Ecolo.Org. Retrieved 23 August 2021, ''www.ecolo.org''</ref>, като твърди, че интересите [[Изкопаемо гориво|на изкопаемите горива]] стоят зад противопоставянето на ядрената енергия, цитирайки въздействието на въглеродния диоксид като вредно за околната среда и предупреждавайки за [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] поради [[Парников ефект|парниковия ефект]]. Той е автор на няколко [[Науки за околната среда|научни книги за околната среда]], базирани на хипотезата за Гея от края на 70-те години. == Отличия == === Почести на Британската общност === {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Държава ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:55%;" | Назначаване ! style="width:5%;" | Следименни букви |- | Великобритания | '''1990 –''' | [[Орден на Британската империя|Командир на Ордена на Британската империя]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.newscientist.com/article/mg12516980-700-gaia-theorist-receives-royal-recognition/|заглавие=Gaia theorist receives royal recognition|труд=www.newscientist.com}}</ref> | CBE |- | Великобритания | '''2003 г. –''' | [[Орден на кавалерите на честта|Орден на почетните другари]] <ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/england/2617813.stm|title=TV chef heads Cornwall's honours list|date=31 December 2002}}</ref> | CH |} === Схоластичен === ; Университетски степени {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Училище ! style="width:20%;" | Степен |- | Англия | '''1941 г''' | Университет Виктория в Манчестър | Бакалавърска степен по [[химия]] <ref name="https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html|title=James Lovelock, Whose Gaia Theory Saw the Earth as Alive, Dies at 103|last=Schneider|first=Keith|date=2022-07-27|work=The New York Times|access-date=2022-07-27|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref> |- | Англия | '''1948 г''' | Лондонско училище по хигиена и тропическа медицина | Доктор по философия (PhD) по [[медицина]] <ref name="https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html" /> |- | Англия | '''1959 г''' | [[Лондонски университет]] | Доктор на науките (D.Sc) по [[биофизика]] <ref name="jameslovelock.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.jameslovelock.org/degrees-awards-and-prizes/|заглавие=Degrees, awards and prizes – James Lovelock|труд=www.jameslovelock.org}}</ref> |} ; Канцлер, посетител, губернатор, ректор и стипендии {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Училище ! style="width:20%;" | Позиция |- | Масачузетс | '''1954 –''' | [[Харвардски университет]] |стипендия на Рокфелер в областта на медицината |- | Кънектикът | '''1958 – 1959 г''' | [[Йейлско училище по медицина|Медицинско училище Йейл]] | Гост-учен <ref name="jameslovelock.org" /> |- | Англия | '''1994 г. –''' | Green Templeton College, Оксфорд | Старши гостуващ научен сътрудник <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gtc.ox.ac.uk/about/fellows/james-lovelock/|заглавие=Professor James Lovelock|автор=College|първо_име=Green Templeton|труд=Green Templeton College}}</ref> |} ; Почетни степени {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Училище ! style="width:20%;" | Степен ! style="width:20%;" | Статус |- | Англия | '''1982 г''' | [[Университет на Източна Англия]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Англия | '''1988 г''' | [[Ексетърски университет|Университет на Ексетър]] | Доктор на науките (D.Sc) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.exeter.ac.uk/honorarygraduates/previous/|заглавие=Previous honorary graduates &#124; University of Exeter|труд=www.exeter.ac.uk}}</ref> | |- | Англия | '''1988 г''' | [[Плимутски университет|Плимутска политехника]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Швеция | '''1991 г''' | [[Стокхолмски университет]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Шотландия | '''1993 г''' | [[Единбургски университет]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Англия | '''18 май 1996 г''' | Университет на Кент | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Колорадо | '''1997 г''' | Университет на Колорадо Боулдър | Доктор по хуманни писма (DHL) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cu.edu/regents/honorary-degrees-university-medals-and-distinguished-service-awards-1951-2000|заглавие=Honorary Degrees, University Medals and Distinguished Service Awards 1951–2000 {{!}} University of Colorado|труд=www.cu.edu}}</ref> | |} === Членство и стипендии === {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Организация ! style="width:20%;" | Позиция |- | Великобритания | '''1974 –''' | [[Британско кралско научно дружество|кралско общество]] | Сътрудник (FRS) <ref>{{Cite journal|last=Radford|first=Tim|year=2019|title=James Lovelock at 100: The Gaia saga continues|url=https://www.nature.com/articles/d41586-019-01969-y|journal=Nature|volume=570|issue=7762|pages=441–442|bibcode=2019Natur.570..441R|doi=10.1038/d41586-019-01969-y}}</ref> |- | Великобритания | '''1986 – 1990 г''' | Морска биологична асоциация на Обединеното кралство | президент <ref name="mba.ac.uk">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mba.ac.uk/blog/occasion-100th-birthday-james-lovelock|заглавие=On the occasion of the 100th birthday of James Lovelock &#124; Marine Biological Association|труд=www.mba.ac.uk}}</ref> |- | Великобритания | '''2014 –''' | Морска биологична асоциация на Обединеното кралство | Почетен сътрудник (Hon FMBA) <ref name="mba.ac.uk" /> |} == Личен живот и смърт == Лавлок се жени за Хелън Хислоп през 1942 г. Двамата имат четири деца и бракът им продължава до 1989, след като тя умира от [[множествена склероза]] . <ref name="green">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/news/people/profiles/james-lovelock-the-green-man-517953.html|заглавие=James Lovelock: The green man|автор=Irvine|първо_име=Ian|труд=[[The Independent]]|достъп_дата=26 юни 2019}}</ref> <ref name="times-20090222">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://entertainment.timesonline.co.uk/tol/arts_and_entertainment/books/non-fiction/article5761585.ece|заглавие=The Vanishing Face of Gaia: A Final Warning by James Lovelock and He Knew He Was Right: The Irrepressible Life of James Lovelock and Gaia by John and Mary Gribbin|автор=Carey|първо_име=John|труд=[[The Sunday Times]]|достъп_дата=24 май 2011}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ukwhoswho.com/view/10.1093/ww/9780199540884.001.0001/ww-9780199540884-e-24989|заглавие=Lovelock, Prof. James Ephraim, (born 26 July 1919), independent scientist, since 1964; Senior Research Fellow, Green Templeton College (formerly Green College), Oxford, since 2012 (Hon. Visiting Fellow, 1994–2012); Fellow, Birkbeck, University of London, since 2007 – WHO'S WHO & WHO WAS WHO|труд=ukwhoswho.com|достъп_дата=26 юни 2019}}</ref> За пръв път среща втората си съпруга Санди на 69-годишна възраст.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2005/may/22/ethicalliving2|заглавие=This much I know: James Lovelock, scientist, 86, Devon|автор=Siegle|първо_име=Lucy|труд=[[The Guardian]]|достъп_дата=25 August 2019}}</ref> Лавлок заявява, че се чувства необичайно щастлив в една хубава, но скромна среда на живот с втората си съпруга. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://successness.com/2015/11/james-lovelock-independent-scientist-inventor-author/|заглавие=James Lovelock – Independent Scientist, Inventor & Author|труд=SUCCESSness|достъп_дата=26 June 2019}}</ref> Лавлок навършва 100 години през юли 2019 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.exeter.ac.uk/news/university/title_725718_en.html|заглавие=Centenarian could hold key to brighter future|труд=University of Exeter|език=en|достъп_дата=2021-02-07}}</ref> Той почива в дома си в Абътсбъри, Дорсет, <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/environment/2022/jul/27/james-lovelock-obituary|заглавие=James Lovelock obituary|труд=The Guardian|език=en|достъп_дата=2022-07-27}}</ref> на 26 юли 2022 г., на връх 103-тия си рожден ден, <ref name="https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html|title=James Lovelock, Whose Gaia Theory Saw the Earth as Alive, Dies at 103|last=Schneider|first=Keith|date=2022-07-27|work=The New York Times|access-date=2022-07-27|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref> след като претърпява усложнения от падане. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/environment/2022/jul/27/james-lovelock-creator-of-gaia-hypothesis-dies-on-103rd-birthday|заглавие=James Lovelock, creator of Gaia hypothesis, dies on 103rd birthday|труд=The Guardian|език=en|достъп_дата=2022-07-27}}</ref> == Вижте също == * гаянство == Източници == <references group="" responsive="1"></references> [[Категория:Футуролози]] [[Категория:Членове на Британското кралско научно дружество]] [[Категория:Англичани в САЩ]] [[Категория:Командори на Ордена на Британската империя]] [[Категория:Британски природозащитници]] [[Категория:Родени през 1919 година]] oyfs70m7pgzfp2fxaml3tiiatj1cw6z 11473534 11473532 2022-07-28T20:00:10Z FusionStyleFX 309697 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=учен|име=Джеймс Лавлок|име-оригинал=James Lovelock|портрет=James Lovelock, 2005 (cropped).jpg|пол=мъж|описание=[[Орден на кавалерите на честта|CH]] [[Орден на Британската империя|CBE]] [[Член на Кралското общество|FRS]]|портрет-описание=Лавлок през 2005 г.|роден-дата={{Дата на раждане|1919|7|26|1}}|роден-място=[[Лечуърт]], Хартфордшир, Англия|починал-дата={{Дата на смърт и години|2022|7|26|1919|7|26}}|име-рождено=Джеймс Ефраим Лавлок|брак=Хелън Хислоп ​(1942 – 1989), Сенди Орчард (1991)|още={{Личност/Учен | известен-с = *Детектор за улавяне на електрони *Хипотеза за Гея | област = [[Химия]], [[Науки за Земята]] }}|деца=4|сайт=[http://jameslovelock.org/ Официален уебсайт]}} '''Джеймс Ефраим Лавлок''' (на [[Английски език|английски]]: ''James Ephraim Lovelock'') е английски независим учен, природозащитник и футуролог. Той е най-известен със своята хипотезата за Гея, която постулира, че Земята функционира като жив организъм. <ref>{{Cite journal|last=Ball|first=P.|year=2014|title=James Lovelock reflects on Gaia's legacy|journal=Nature|doi=10.1038/nature.2014.15017}}</ref> Лавлок започва своята кариера в областта на PhD медицината, извършвайки експерименти за криоконсервация върху гризачи. Това също така включва успешно размразяване на екземплярите. Неговите методи са въздействащи в теориите на криониката. Той изобретява детектора за улавяне на електрони. Докато проектира научни инструменти за [[НАСА|NASA]], той разработва Хипотезата за Гея. През 2000 г. той предлага метод на [[Геоинженерство|климатично инженерство]] за възстановяване на [[Водорасли|водораслите]], консумиращи [[въглероден диоксид]]. Той е изявен член на „Еколози на ядрена енергия“ <ref name="ecolo.org">[http://www.ecolo.org/base/baseen.htm Environmentalists For Nuclear Energy] (n.d.). Ecolo.Org. Retrieved 23 August 2021, ''www.ecolo.org''</ref>, като твърди, че интересите [[Изкопаемо гориво|на изкопаемите горива]] стоят зад противопоставянето на ядрената енергия, цитирайки въздействието на въглеродния диоксид като вредно за околната среда и предупреждавайки за [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] поради [[Парников ефект|парниковия ефект]]. Той е автор на няколко [[Науки за околната среда|научни книги за околната среда]], базирани на хипотезата за Гея от края на 70-те години. == Отличия == === Почести на Британската общност === {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Държава ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:55%;" | Назначаване ! style="width:5%;" | Следименни букви |- | Великобритания | '''1990 –''' | [[Орден на Британската империя|Командир на Ордена на Британската империя]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.newscientist.com/article/mg12516980-700-gaia-theorist-receives-royal-recognition/|заглавие=Gaia theorist receives royal recognition|труд=www.newscientist.com}}</ref> | CBE |- | Великобритания | '''2003 г. –''' | [[Орден на кавалерите на честта|Орден на почетните другари]] <ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/england/2617813.stm|title=TV chef heads Cornwall's honours list|date=31 December 2002}}</ref> | CH |} === Схоластичен === ; Университетски степени {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Училище ! style="width:20%;" | Степен |- | Англия | '''1941 г''' | Университет Виктория в Манчестър | Бакалавърска степен по [[химия]] <ref name="https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html|title=James Lovelock, Whose Gaia Theory Saw the Earth as Alive, Dies at 103|last=Schneider|first=Keith|date=2022-07-27|work=The New York Times|access-date=2022-07-27|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref> |- | Англия | '''1948 г''' | Лондонско училище по хигиена и тропическа медицина | Доктор по философия (PhD) по [[медицина]] <ref name="https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html" /> |- | Англия | '''1959 г''' | [[Лондонски университет]] | Доктор на науките (D.Sc) по [[биофизика]] <ref name="jameslovelock.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.jameslovelock.org/degrees-awards-and-prizes/|заглавие=Degrees, awards and prizes – James Lovelock|труд=www.jameslovelock.org}}</ref> |} ; Канцлер, посетител, губернатор, ректор и стипендии {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Училище ! style="width:20%;" | Позиция |- | Масачузетс | '''1954 –''' | [[Харвардски университет]] |стипендия на Рокфелер в областта на медицината |- | Кънектикът | '''1958 – 1959 г''' | [[Йейлско училище по медицина|Медицинско училище Йейл]] | Гост-учен <ref name="jameslovelock.org" /> |- | Англия | '''1994 г. –''' | Green Templeton College, Оксфорд | Старши гостуващ научен сътрудник <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gtc.ox.ac.uk/about/fellows/james-lovelock/|заглавие=Professor James Lovelock|автор=College|първо_име=Green Templeton|труд=Green Templeton College}}</ref> |} ; Почетни степени {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Училище ! style="width:20%;" | Степен ! style="width:20%;" | Статус |- | Англия | '''1982 г''' | [[Университет на Източна Англия]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Англия | '''1988 г''' | [[Ексетърски университет|Университет на Ексетър]] | Доктор на науките (D.Sc) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.exeter.ac.uk/honorarygraduates/previous/|заглавие=Previous honorary graduates &#124; University of Exeter|труд=www.exeter.ac.uk}}</ref> | |- | Англия | '''1988 г''' | [[Плимутски университет|Плимутска политехника]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Швеция | '''1991 г''' | [[Стокхолмски университет]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Шотландия | '''1993 г''' | [[Единбургски университет]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Англия | '''18 май 1996 г''' | Университет на Кент | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Колорадо | '''1997 г''' | Университет на Колорадо Боулдър | Доктор по хуманни писма (DHL) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cu.edu/regents/honorary-degrees-university-medals-and-distinguished-service-awards-1951-2000|заглавие=Honorary Degrees, University Medals and Distinguished Service Awards 1951–2000 {{!}} University of Colorado|труд=www.cu.edu}}</ref> | |} === Членство и стипендии === {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Организация ! style="width:20%;" | Позиция |- | Великобритания | '''1974 –''' | [[Британско кралско научно дружество|кралско общество]] | Сътрудник (FRS) <ref>{{Cite journal|last=Radford|first=Tim|year=2019|title=James Lovelock at 100: The Gaia saga continues|url=https://www.nature.com/articles/d41586-019-01969-y|journal=Nature|volume=570|issue=7762|pages=441–442|bibcode=2019Natur.570..441R|doi=10.1038/d41586-019-01969-y}}</ref> |- | Великобритания | '''1986 – 1990 г''' | Морска биологична асоциация на Обединеното кралство | президент <ref name="mba.ac.uk">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mba.ac.uk/blog/occasion-100th-birthday-james-lovelock|заглавие=On the occasion of the 100th birthday of James Lovelock &#124; Marine Biological Association|труд=www.mba.ac.uk}}</ref> |- | Великобритания | '''2014 –''' | Морска биологична асоциация на Обединеното кралство | Почетен сътрудник (Hon FMBA) <ref name="mba.ac.uk" /> |} == Личен живот и смърт == Лавлок се жени за Хелън Хислоп през 1942 г. Двамата имат четири деца и бракът им продължава до 1989, след като тя умира от [[множествена склероза]] . <ref name="green">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/news/people/profiles/james-lovelock-the-green-man-517953.html|заглавие=James Lovelock: The green man|автор=Irvine|първо_име=Ian|труд=[[The Independent]]|достъп_дата=26 юни 2019}}</ref> <ref name="times-20090222">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://entertainment.timesonline.co.uk/tol/arts_and_entertainment/books/non-fiction/article5761585.ece|заглавие=The Vanishing Face of Gaia: A Final Warning by James Lovelock and He Knew He Was Right: The Irrepressible Life of James Lovelock and Gaia by John and Mary Gribbin|автор=Carey|първо_име=John|труд=[[The Sunday Times]]|достъп_дата=24 май 2011}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ukwhoswho.com/view/10.1093/ww/9780199540884.001.0001/ww-9780199540884-e-24989|заглавие=Lovelock, Prof. James Ephraim, (born 26 July 1919), independent scientist, since 1964; Senior Research Fellow, Green Templeton College (formerly Green College), Oxford, since 2012 (Hon. Visiting Fellow, 1994–2012); Fellow, Birkbeck, University of London, since 2007 – WHO'S WHO & WHO WAS WHO|труд=ukwhoswho.com|достъп_дата=26 юни 2019}}</ref> За пръв път среща втората си съпруга Санди на 69-годишна възраст.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2005/may/22/ethicalliving2|заглавие=This much I know: James Lovelock, scientist, 86, Devon|автор=Siegle|първо_име=Lucy|труд=[[The Guardian]]|достъп_дата=25 August 2019}}</ref> Лавлок заявява, че се чувства необичайно щастлив в една хубава, но скромна среда на живот с втората си съпруга. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://successness.com/2015/11/james-lovelock-independent-scientist-inventor-author/|заглавие=James Lovelock – Independent Scientist, Inventor & Author|труд=SUCCESSness|достъп_дата=26 June 2019}}</ref> Лавлок навършва 100 години през юли 2019 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.exeter.ac.uk/news/university/title_725718_en.html|заглавие=Centenarian could hold key to brighter future|труд=University of Exeter|език=en|достъп_дата=2021-02-07}}</ref> Той почива в дома си в Абътсбъри, Дорсет, <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/environment/2022/jul/27/james-lovelock-obituary|заглавие=James Lovelock obituary|труд=The Guardian|език=en|достъп_дата=2022-07-27}}</ref> на 26 юли 2022 г., на връх 103-тия си рожден ден, <ref name="https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html|title=James Lovelock, Whose Gaia Theory Saw the Earth as Alive, Dies at 103|last=Schneider|first=Keith|date=2022-07-27|work=The New York Times|access-date=2022-07-27|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref> след като претърпява усложнения от падане. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/environment/2022/jul/27/james-lovelock-creator-of-gaia-hypothesis-dies-on-103rd-birthday|заглавие=James Lovelock, creator of Gaia hypothesis, dies on 103rd birthday|труд=The Guardian|език=en|достъп_дата=2022-07-27}}</ref> == Вижте също == * гаянство == Източници == <references group="" responsive="1"></references> [[Категория:Футуролози]] [[Категория:Членове на Британското кралско научно дружество]] [[Категория:Англичани в САЩ]] [[Категория:Командори на Ордена на Британската империя]] [[Категория:Британски природозащитници]] [[Категория:Родени през 1919 година]] 4qm8l85r0jli55wdlgphql8o4q7tv1g 11473545 11473534 2022-07-28T20:20:17Z FusionStyleFX 309697 Малка промяна wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=учен|име=Джеймс Лавлок|име-оригинал=James Lovelock|портрет=James Lovelock, 2005 (cropped).jpg|пол=мъж|описание=[[Орден на кавалерите на честта|CH]] [[Орден на Британската империя|CBE]] [[Член на Кралското общество|FRS]]|портрет-описание=Лавлок през 2005 г.|роден-дата={{Дата на раждане|1919|7|26|1}}|роден-място=[[Лечуърт]], Хартфордшир, Англия|починал-дата={{Дата на смърт и години|2022|7|26|1919|7|26}}|име-рождено=Джеймс Ефраим Лавлок|брак=Хелън Хислоп ​(1942 – 1989), Сенди Орчард (1991)|още={{Личност/Учен | известен-с = *Детектор за улавяне на електрони *Хипотеза за Гея | област = [[Химия]], [[Науки за Земята]] }}|деца=4|сайт=[http://jameslovelock.org/ Официален уебсайт]}} '''Джеймс Ефраим Лавлок''' (на [[Английски език|английски]]: ''James Ephraim Lovelock'') е английски независим учен, природозащитник и футуролог. Той е най-известен със своята хипотезата за Гея, която постулира, че Земята функционира като жив организъм. <ref>{{Cite journal|last=Ball|first=P.|year=2014|title=James Lovelock reflects on Gaia's legacy|journal=Nature|doi=10.1038/nature.2014.15017}}</ref> Лавлок започва своята кариера в областта на PhD медицината, извършвайки експерименти за криоконсервация върху гризачи. Това също така включва успешно размразяване на екземплярите. Неговите методи са въздействащи в теориите на криониката. Той изобретява детектора за улавяне на електрони. Докато проектира научни инструменти за [[НАСА|NASA]], той разработва Хипотезата за Гея. През 2000 г. той предлага метод на [[Геоинженерство|климатично инженерство]] за възстановяване на [[Водорасли|водораслите]], консумиращи [[въглероден диоксид]]. Той е изявен член на „Еколози на ядрена енергия“ <ref name="ecolo.org">[http://www.ecolo.org/base/baseen.htm Environmentalists For Nuclear Energy] (n.d.). Ecolo.Org. Retrieved 23 August 2021, ''www.ecolo.org''</ref>, като твърди, че интересите [[Изкопаемо гориво|на изкопаемите горива]] стоят зад противопоставянето на ядрената енергия, цитирайки въздействието на въглеродния диоксид като вредно за околната среда и предупреждавайки за [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] поради [[Парников ефект|парниковия ефект]]. Той е автор на няколко [[Науки за околната среда|научни книги за околната среда]], базирани на хипотезата за Гея от края на 70-те години. == Отличия == === Почести на Британската общност === {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Държава ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:55%;" | Назначаване ! style="width:5%;" | Следименни букви |- | Великобритания | '''1990 –''' | [[Орден на Британската империя|Командир на Ордена на Британската империя]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.newscientist.com/article/mg12516980-700-gaia-theorist-receives-royal-recognition/|заглавие=Gaia theorist receives royal recognition|труд=www.newscientist.com}}</ref> | CBE |- | Великобритания | '''2003 г. –''' | [[Орден на кавалерите на честта|Орден на почетните другари]] <ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/england/2617813.stm|title=TV chef heads Cornwall's honours list|date=31 December 2002}}</ref> | CH |} === Схоластичен === ; Университетски степени {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Училище ! style="width:20%;" | Степен |- | Англия | '''1941 г''' | Университет Виктория в Манчестър | Бакалавърска степен по [[химия]] <ref name="https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html|title=James Lovelock, Whose Gaia Theory Saw the Earth as Alive, Dies at 103|last=Schneider|first=Keith|date=2022-07-27|work=The New York Times|access-date=2022-07-27|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref> |- | Англия | '''1948 г''' | Лондонско училище по хигиена и тропическа медицина | Доктор по философия (PhD) по [[медицина]] <ref name="https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html" /> |- | Англия | '''1959 г''' | [[Лондонски университет]] | Доктор на науките (D.Sc) по [[биофизика]] <ref name="jameslovelock.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.jameslovelock.org/degrees-awards-and-prizes/|заглавие=Degrees, awards and prizes – James Lovelock|труд=www.jameslovelock.org}}</ref> |} ; Канцлер, посетител, губернатор, ректор и стипендии {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Училище ! style="width:20%;" | Позиция |- | Масачузетс | '''1954 –''' | [[Харвардски университет]] |стипендия на Рокфелер в областта на медицината |- | Кънектикът | '''1958 – 1959 г''' | [[Йейлско училище по медицина|Медицинско училище Йейл]] | Гост-учен <ref name="jameslovelock.org" /> |- | Англия | '''1994 г. –''' | Green Templeton College, Оксфорд | Старши гостуващ научен сътрудник <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gtc.ox.ac.uk/about/fellows/james-lovelock/|заглавие=Professor James Lovelock|автор=College|първо_име=Green Templeton|труд=Green Templeton College}}</ref> |} ; Почетни степени {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Училище ! style="width:20%;" | Степен ! style="width:20%;" | Статус |- | Англия | '''1982 г''' | [[Университет на Източна Англия]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Англия | '''1988 г''' | [[Ексетърски университет|Университет на Ексетър]] | Доктор на науките (D.Sc) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.exeter.ac.uk/honorarygraduates/previous/|заглавие=Previous honorary graduates &#124; University of Exeter|труд=www.exeter.ac.uk}}</ref> | |- | Англия | '''1988 г''' | [[Плимутски университет|Плимутска политехника]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Швеция | '''1991 г''' | [[Стокхолмски университет]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Шотландия | '''1993 г''' | [[Единбургски университет]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Англия | '''18 май 1996 г''' | Университет на Кент | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Колорадо | '''1997 г''' | Университет на Колорадо Боулдър | Доктор по хуманни писма (DHL) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cu.edu/regents/honorary-degrees-university-medals-and-distinguished-service-awards-1951-2000|заглавие=Honorary Degrees, University Medals and Distinguished Service Awards 1951–2000 {{!}} University of Colorado|труд=www.cu.edu}}</ref> | |} === Членство и стипендии === {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Организация ! style="width:20%;" | Позиция |- | Великобритания | '''1974 –''' | [[Британско кралско научно дружество|кралско общество]] | Сътрудник (FRS) <ref>{{Cite journal|last=Radford|first=Tim|year=2019|title=James Lovelock at 100: The Gaia saga continues|url=https://www.nature.com/articles/d41586-019-01969-y|journal=Nature|volume=570|issue=7762|pages=441–442|bibcode=2019Natur.570..441R|doi=10.1038/d41586-019-01969-y}}</ref> |- | Великобритания | '''1986 – 1990 г''' | Морска биологична асоциация на Обединеното кралство | президент <ref name="mba.ac.uk">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mba.ac.uk/blog/occasion-100th-birthday-james-lovelock|заглавие=On the occasion of the 100th birthday of James Lovelock &#124; Marine Biological Association|труд=www.mba.ac.uk}}</ref> |- | Великобритания | '''2014 –''' | Морска биологична асоциация на Обединеното кралство | Почетен сътрудник (Hon FMBA) <ref name="mba.ac.uk" /> |} == Личен живот и смърт == Лавлок се жени за Хелън Хислоп през 1942 г. Двамата имат четири деца и бракът им продължава до 1989, след като тя умира от [[множествена склероза]]. <ref name="green">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/news/people/profiles/james-lovelock-the-green-man-517953.html|заглавие=James Lovelock: The green man|автор=Irvine|първо_име=Ian|труд=[[The Independent]]|достъп_дата=26 юни 2019}}</ref> <ref name="times-20090222">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://entertainment.timesonline.co.uk/tol/arts_and_entertainment/books/non-fiction/article5761585.ece|заглавие=The Vanishing Face of Gaia: A Final Warning by James Lovelock and He Knew He Was Right: The Irrepressible Life of James Lovelock and Gaia by John and Mary Gribbin|автор=Carey|първо_име=John|труд=[[The Sunday Times]]|достъп_дата=24 май 2011}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ukwhoswho.com/view/10.1093/ww/9780199540884.001.0001/ww-9780199540884-e-24989|заглавие=Lovelock, Prof. James Ephraim, (born 26 July 1919), independent scientist, since 1964; Senior Research Fellow, Green Templeton College (formerly Green College), Oxford, since 2012 (Hon. Visiting Fellow, 1994–2012); Fellow, Birkbeck, University of London, since 2007 – WHO'S WHO & WHO WAS WHO|труд=ukwhoswho.com|достъп_дата=26 юни 2019}}</ref> За пръв път среща втората си съпруга Санди на 69-годишна възраст.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2005/may/22/ethicalliving2|заглавие=This much I know: James Lovelock, scientist, 86, Devon|автор=Siegle|първо_име=Lucy|труд=[[The Guardian]]|достъп_дата=25 August 2019}}</ref> Лавлок заявява, че се чувства необичайно щастлив в една хубава, но скромна среда на живот с втората си съпруга. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://successness.com/2015/11/james-lovelock-independent-scientist-inventor-author/|заглавие=James Lovelock – Independent Scientist, Inventor & Author|труд=SUCCESSness|достъп_дата=26 June 2019}}</ref> Лавлок навършва 100 години през юли 2019 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.exeter.ac.uk/news/university/title_725718_en.html|заглавие=Centenarian could hold key to brighter future|труд=University of Exeter|език=en|достъп_дата=2021-02-07}}</ref> Той почива в дома си в Абътсбъри, Дорсет, <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/environment/2022/jul/27/james-lovelock-obituary|заглавие=James Lovelock obituary|труд=The Guardian|език=en|достъп_дата=2022-07-27}}</ref> на 26 юли 2022 г., навръх 103-тия си рожден ден, <ref name="https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html|title=James Lovelock, Whose Gaia Theory Saw the Earth as Alive, Dies at 103|last=Schneider|first=Keith|date=2022-07-27|work=The New York Times|access-date=2022-07-27|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref> след като претърпява усложнения от падане. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/environment/2022/jul/27/james-lovelock-creator-of-gaia-hypothesis-dies-on-103rd-birthday|заглавие=James Lovelock, creator of Gaia hypothesis, dies on 103rd birthday|труд=The Guardian|език=en|достъп_дата=2022-07-27}}</ref> == Вижте също == * гаянство == Източници == <references group="" responsive="1"></references> [[Категория:Футуролози]] [[Категория:Членове на Британското кралско научно дружество]] [[Категория:Англичани в САЩ]] [[Категория:Командори на Ордена на Британската империя]] [[Категория:Британски природозащитници]] [[Категория:Родени през 1919 година]] 5f7jk15ggxgz4syt6gd08w4hq8iey5o 11473559 11473545 2022-07-28T20:52:43Z FusionStyleFX 309697 wikitext text/x-wiki {{Личност|категория=учен|име=Джеймс Лавлок|име-оригинал=James Lovelock|портрет=James Lovelock, 2005 (cropped).jpg|пол=мъж|описание=[[Орден на кавалерите на честта|CH]] [[Орден на Британската империя|CBE]] [[Член на Кралското общество|FRS]]|портрет-описание=Лавлок през 2005 г.|роден-дата={{Дата на раждане|1919|7|26|1}}|роден-място=[[Лечуърт]], Хартфордшир, Англия|починал-дата={{Дата на смърт и години|2022|7|26|1919|7|26}}|име-рождено=Джеймс Ефраим Лавлок|брак=Хелън Хислоп ​(1942 – 1989), Сенди Орчард (1991)|още={{Личност/Учен | известен-с = *Детектор за улавяне на електрони *Хипотеза за Гея | област = [[Химия]], [[Науки за Земята]] }}|деца=4|сайт=[http://jameslovelock.org/ Официален уебсайт]}} '''Джеймс Ефраим Лавлок''' (на [[Английски език|английски]]: ''James Ephraim Lovelock'') е английски независим учен, природозащитник и футуролог. Той е най-известен със своята хипотеза за Гея, която постулира, че Земята функционира като жив организъм. <ref>{{Cite journal|last=Ball|first=P.|year=2014|title=James Lovelock reflects on Gaia's legacy|journal=Nature|doi=10.1038/nature.2014.15017}}</ref> Лавлок започва своята кариера в областта на PhD медицината, извършвайки експерименти за криоконсервация върху гризачи. Това също така включва успешно размразяване на екземплярите. Неговите методи са въздействащи в теориите на криониката. Той изобретява детектора за улавяне на електрони. Докато проектира научни инструменти за [[НАСА|NASA]], той разработва Хипотезата за Гея. През 2000 г. той предлага метод на [[Геоинженерство|климатично инженерство]] за възстановяване на [[Водорасли|водораслите]], консумиращи [[въглероден диоксид]]. Той е изявен член на „Еколози на ядрена енергия“ <ref name="ecolo.org">[http://www.ecolo.org/base/baseen.htm Environmentalists For Nuclear Energy] (n.d.). Ecolo.Org. Retrieved 23 August 2021, ''www.ecolo.org''</ref>, като твърди, че интересите [[Изкопаемо гориво|на изкопаемите горива]] стоят зад противопоставянето на ядрената енергия, цитирайки въздействието на въглеродния диоксид като вредно за околната среда и предупреждавайки за [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] поради [[Парников ефект|парниковия ефект]]. Той е автор на няколко [[Науки за околната среда|научни книги за околната среда]], базирани на хипотезата за Гея от края на 70-те години. == Отличия == === Почести на Британската общност === {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Държава ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:55%;" | Назначаване ! style="width:5%;" | Следименни букви |- | Великобритания | '''1990 –''' | [[Орден на Британската империя|Командир на Ордена на Британската империя]] <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.newscientist.com/article/mg12516980-700-gaia-theorist-receives-royal-recognition/|заглавие=Gaia theorist receives royal recognition|труд=www.newscientist.com}}</ref> | CBE |- | Великобритания | '''2003 г. –''' | [[Орден на кавалерите на честта|Орден на почетните другари]] <ref>{{Cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/england/2617813.stm|title=TV chef heads Cornwall's honours list|date=31 December 2002}}</ref> | CH |} === Схоластичен === ; Университетски степени {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Училище ! style="width:20%;" | Степен |- | Англия | '''1941 г''' | Университет Виктория в Манчестър | Бакалавърска степен по [[химия]] <ref name="https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html|title=James Lovelock, Whose Gaia Theory Saw the Earth as Alive, Dies at 103|last=Schneider|first=Keith|date=2022-07-27|work=The New York Times|access-date=2022-07-27|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref> |- | Англия | '''1948 г''' | Лондонско училище по хигиена и тропическа медицина | Доктор по философия (PhD) по [[медицина]] <ref name="https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html" /> |- | Англия | '''1959 г''' | [[Лондонски университет]] | Доктор на науките (D.Sc) по [[биофизика]] <ref name="jameslovelock.org">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.jameslovelock.org/degrees-awards-and-prizes/|заглавие=Degrees, awards and prizes – James Lovelock|труд=www.jameslovelock.org}}</ref> |} ; Канцлер, посетител, губернатор, ректор и стипендии {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Училище ! style="width:20%;" | Позиция |- | Масачузетс | '''1954 –''' | [[Харвардски университет]] |стипендия на Рокфелер в областта на медицината |- | Кънектикът | '''1958 – 1959 г''' | [[Йейлско училище по медицина|Медицинско училище Йейл]] | Гост-учен <ref name="jameslovelock.org" /> |- | Англия | '''1994 г. –''' | Green Templeton College, Оксфорд | Старши гостуващ научен сътрудник <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.gtc.ox.ac.uk/about/fellows/james-lovelock/|заглавие=Professor James Lovelock|автор=College|първо_име=Green Templeton|труд=Green Templeton College}}</ref> |} ; Почетни степени {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Училище ! style="width:20%;" | Степен ! style="width:20%;" | Статус |- | Англия | '''1982 г''' | [[Университет на Източна Англия]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Англия | '''1988 г''' | [[Ексетърски университет|Университет на Ексетър]] | Доктор на науките (D.Sc) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.exeter.ac.uk/honorarygraduates/previous/|заглавие=Previous honorary graduates &#124; University of Exeter|труд=www.exeter.ac.uk}}</ref> | |- | Англия | '''1988 г''' | [[Плимутски университет|Плимутска политехника]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Швеция | '''1991 г''' | [[Стокхолмски университет]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Шотландия | '''1993 г''' | [[Единбургски университет]] | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Англия | '''18 май 1996 г''' | Университет на Кент | Доктор на науките (D.Sc) | |- | Колорадо | '''1997 г''' | Университет на Колорадо Боулдър | Доктор по хуманни писма (DHL) <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.cu.edu/regents/honorary-degrees-university-medals-and-distinguished-service-awards-1951-2000|заглавие=Honorary Degrees, University Medals and Distinguished Service Awards 1951–2000 {{!}} University of Colorado|труд=www.cu.edu}}</ref> | |} === Членство и стипендии === {| class="wikitable" style="width:100%;" ! style="width:20%;" |Местоположение ! style="width:20%;" | Дата ! style="width:40%;" | Организация ! style="width:20%;" | Позиция |- | Великобритания | '''1974 –''' | [[Британско кралско научно дружество|кралско общество]] | Сътрудник (FRS) <ref>{{Cite journal|last=Radford|first=Tim|year=2019|title=James Lovelock at 100: The Gaia saga continues|url=https://www.nature.com/articles/d41586-019-01969-y|journal=Nature|volume=570|issue=7762|pages=441–442|bibcode=2019Natur.570..441R|doi=10.1038/d41586-019-01969-y}}</ref> |- | Великобритания | '''1986 – 1990 г''' | Морска биологична асоциация на Обединеното кралство | президент <ref name="mba.ac.uk">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mba.ac.uk/blog/occasion-100th-birthday-james-lovelock|заглавие=On the occasion of the 100th birthday of James Lovelock &#124; Marine Biological Association|труд=www.mba.ac.uk}}</ref> |- | Великобритания | '''2014 –''' | Морска биологична асоциация на Обединеното кралство | Почетен сътрудник (Hon FMBA) <ref name="mba.ac.uk" /> |} == Личен живот и смърт == Лавлок се жени за Хелън Хислоп през 1942 г. Двамата имат четири деца и бракът им продължава до 1989, след като тя умира от [[множествена склероза]]. <ref name="green">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.independent.co.uk/news/people/profiles/james-lovelock-the-green-man-517953.html|заглавие=James Lovelock: The green man|автор=Irvine|първо_име=Ian|труд=[[The Independent]]|достъп_дата=26 юни 2019}}</ref> <ref name="times-20090222">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://entertainment.timesonline.co.uk/tol/arts_and_entertainment/books/non-fiction/article5761585.ece|заглавие=The Vanishing Face of Gaia: A Final Warning by James Lovelock and He Knew He Was Right: The Irrepressible Life of James Lovelock and Gaia by John and Mary Gribbin|автор=Carey|първо_име=John|труд=[[The Sunday Times]]|достъп_дата=24 май 2011}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ukwhoswho.com/view/10.1093/ww/9780199540884.001.0001/ww-9780199540884-e-24989|заглавие=Lovelock, Prof. James Ephraim, (born 26 July 1919), independent scientist, since 1964; Senior Research Fellow, Green Templeton College (formerly Green College), Oxford, since 2012 (Hon. Visiting Fellow, 1994–2012); Fellow, Birkbeck, University of London, since 2007 – WHO'S WHO & WHO WAS WHO|труд=ukwhoswho.com|достъп_дата=26 юни 2019}}</ref> За пръв път среща втората си съпруга Санди на 69-годишна възраст.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/lifeandstyle/2005/may/22/ethicalliving2|заглавие=This much I know: James Lovelock, scientist, 86, Devon|автор=Siegle|първо_име=Lucy|труд=[[The Guardian]]|достъп_дата=25 August 2019}}</ref> Лавлок заявява, че се чувства необичайно щастлив в една хубава, но скромна среда на живот с втората си съпруга. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://successness.com/2015/11/james-lovelock-independent-scientist-inventor-author/|заглавие=James Lovelock – Independent Scientist, Inventor & Author|труд=SUCCESSness|достъп_дата=26 June 2019}}</ref> Лавлок навършва 100 години през юли 2019 г. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.exeter.ac.uk/news/university/title_725718_en.html|заглавие=Centenarian could hold key to brighter future|труд=University of Exeter|език=en|достъп_дата=2021-02-07}}</ref> Той почива в дома си в Абътсбъри, Дорсет, <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.theguardian.com/environment/2022/jul/27/james-lovelock-obituary|заглавие=James Lovelock obituary|труд=The Guardian|език=en|достъп_дата=2022-07-27}}</ref> на 26 юли 2022 г., навръх 103-тия си рожден ден, <ref name="https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html">{{Cite news|url=https://www.nytimes.com/2022/07/27/climate/james-lovelock-dead.html|title=James Lovelock, Whose Gaia Theory Saw the Earth as Alive, Dies at 103|last=Schneider|first=Keith|date=2022-07-27|work=The New York Times|access-date=2022-07-27|language=en-US|issn=0362-4331}}</ref> след като претърпява == Източници == <references group="" responsive="1"></references> [[Категория:Футуролози]] [[Категория:Членове на Британското кралско научно дружество]] [[Категория:Англичани в САЩ]] [[Категория:Командори на Ордена на Британската империя]] [[Категория:Британски природозащитници]] [[Категория:Родени през 1919 година]] iugqvtxebywngypsn5oenaoo56lywjm 1 812879 11473550 2022-07-28T20:28:26Z Молли 74611 Нова страница: „Калциевият карбонат е химично съединение, а не скала. Тук вероятно се има предвид варовик, който е изграден основно от калциев карбонат. --~~~~“ wikitext text/x-wiki Калциевият карбонат е химично съединение, а не скала. Тук вероятно се има предвид варовик, който е изграден основно от калциев карбонат. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:28, 28 юли 2022 (UTC) 9p6gqi8yso3rcfzcw0s9hwxfpb851at 11473874 11473550 2022-07-29T08:20:59Z Ted Masters 210248 wikitext text/x-wiki Калциевият карбонат е химично съединение, а не скала. Тук вероятно се има предвид варовик, който е изграден основно от калциев карбонат. --[[Потребител:Молли|Молли]] ([[Потребител беседа:Молли|беседа]]) 20:28, 28 юли 2022 (UTC) : Неправилно формулирано? Не разбирам много италиански, но четейки италианската версия, по-скоро се има предвид седиментни скали, част от които са доломитът и варовикът (калциеви карбонати). --[[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 08:20, 29 юли 2022 (UTC) dla2n2p1frfia0vavelvnoi24n49dl6 0 812880 11473582 2022-07-28T21:47:35Z Sim 16003 Нова страница: „{{Личност|аристократ | описание = германски благородник, господар на [[Шлайден]]-[[Нойенщайн]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} Файл:Stadtansicht_Schloss_Schleiden.jpg|мини|Дворец...“ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = германски благородник, господар на [[Шлайден]]-[[Нойенщайн]] | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} [[Файл:Stadtansicht_Schloss_Schleiden.jpg|мини|Дворец Шлайден (2008)]] '''Конрад IV фон Шлайден''' ({{lang|de|Konrad IV, Herr zu Schleiden}}; * пр. [[1340]]; † ок. [[9 юли]] [[1420]]) е благородник от род [[Шлайден]] в [[Айфел (планина)|Айфел]], господар в [[Нойенщайн]] и шамберлен на [[Франция]]. Той е син на [[рицар]] [[Йохан I (Шлайден)|Йохан I фон Шлайден-Нойенщайн]] († 1379/1381) и съпругата му графиня Елизабет фон [[Графство Вирнебург|Вирнебург]] († сл. 1380), сестра на [[Йохан фон Вирнебург]] († 1371), [[архиепископ]] на [[Кьолн]], дъщеря на граф [[Рупрехт III фон Вирнебург]] († 1355) и Агнес фон [[Вестербург]] († 1339), дъщеря на [[Хайнрих I фон Вестербург]] († 1288) и Агнес фон Изенбург-Лимбург († 1319). Линията в Шлайден съществува до 1593 г. == Фамилия == Конрад IV фон Шлайден се жени пр. 13 май 1381 г. за Ирмгард ван [[графство Хорн|Хорн]] († 1394), дъщеря на Дитрих ван Хорн-Первец († 1378) и Катарина Бертхут († 1380). Те имат две деца:<ref>[https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p1975.htm#i59345 ''Konrad IV, Herr zu Schleiden & Neuenstein, Chamberlain of France''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[https://genealogics.org/getperson.php?personID=I00107456&tree=LEO ''Konrad IV von Schleiden Herr zu Schleiden und Neuenstein''], Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler</ref> * [[Йохан II фон Шлайден]] († 25 май 1434), последният господар на Шлайден, женен 1421 г. за графиня Йохана (Анна) фон [[Бланкенхайм (Ар)|Бланкенхайм]] († 21 декември 1444); имат две дъщери * Катарина фон Шлайден фрау фон Щолценберг († пр. 26 май 1441), омъжена I. пр. 3 август 1393 г. за Арнолд III фон Боланд-Щолценбург († 1397), II. на 21 декември 1397 г. за граф Йохан IV фон Зафенберг-Нойенар († 1398/1400), III. на 24 септември 1409 г. за Рорих III фон Рененберг († 1470) <gallery> Schloss_Schleiden_005-.jpg|Дворец Шлайден (2015) Neuensteinschloss.jpg|Дворец Нойенщайн </gallery> == Литература == * Günther Cordes: ''Grafschaft Schleiden''. In: Gerhard Taddey: Lexikon der deutschen Geschichte. Stuttgart 1982, ISBN 3-520-80002-0, S. 1106 * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 10. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXIX, Tafel 47. , Tafel 145. * ''Europäische Stammtafeln'', J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 11:10 == Източници == <references /> == Външни препратки == * [http://fmg.ac/Projects/MedLands/FRANCONIA%20(LOWER%20RHINE).htm#KonradSchleidendiedafter1198 ''Herren von Schleiden''], fmg.ac [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 14 век]] [[Категория:Починали през 1420 година]] m6vqi4g4cemeeh33opowk5mkere56qn 0 812881 11473591 2022-07-28T21:52:36Z Carbonaro. 221440 Carbonaro. премести страница „[[Природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“]]“ като „[[Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“]]“: Според официалния сайт – http://www.pmgrz.net/ wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“]] on619yebfvwec9lulqmz1bugh0im1tr 118 812882 11473604 2022-07-28T22:09:30Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki '''Максин "Макс" Мейфийлд''' е един от главните герои на американският сериал "[[Stranger Things]]". Макс е изобразен от [[Сейди Синк]], като Джейси Синк и Бел Хенри изиграха героя като дете. 4zmd6xrupx5f6ffnhmlcv6ogkremlgt 11473607 11473604 2022-07-28T22:22:07Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki '''Максин "Макс" Мейфийлд''' е един от главните герои на американският сериал "[[Stranger Things]]". Макс е изобразен от [[Сейди Синк]], като Джейси Синк и Бел Хенри изиграха героя като дете. Представена във втория сезон, тя е новодошла в групата и доведена сестра на Били Харгроув, тя е близка приятелка с Уил Байърс, Дъстин Хендерсън, Джейн "Единадесет" Хопър, Лукас Синклер и Майк Уилър; тя също има периодична романтична връзка с Лукас. Макс е родом от Калифорния и има голям интерес към скейтборда от малка. След развода на майка й и повторния брак с Нийл Харгроув през 1984 г., Макс и нейният контролиращи и агресивен доведен брат Били се преместват в Хокинс, Индиана. Макс бързо си спечели репутация в Palace Arcade за оглавяване на класациите с лидери в играта, нейните високи резултати бяха изпратени под името на играча "MADMAX". Високите резултати на Макс привлякоха вниманието на редовните аркадни играчи Дъстин, Лукас, Уил и Майк, които погрешно я мислеха за момче. След като Максин се присъедини към техният клас в средното училище в Хокинс, те разбраха, че новото момиче и мистериозният MADMAX са едно и също. На [[Хелоуин]] 84 пътищата на Макс се срещнаха с момчетата, докато се забавляваха и въпреки че беше колеблива от предишното им поведение, промени мнението си и се опита да се сприятели с тях. Дъстин и Лукас, всеки от които тайно копнееше за нейната обич, искаха да направят Макс официален член на „Групата“, но Майк се отказа от идеята. Когато Уил започна да преживява странни „епизоди“, Макс забеляза това и става още по-любопитен, след като научи за изчезването на Уил миналата година. Въпреки че първоначално новите й приятели не бяха склонни да обяснят какво се е случило с Уил, Лукас в крайна сметка и разкри цялата история на събитията, включващи Уил, Единадесет, Демагоргън и Обърнатия свят. Макар и скептична в началото, убежденията на Макс ще се променят, след като се сблъсква с група безлични хуманоидни хищници заедно с Лукас, Дъстин и техния приятел Стив Харингтън. Макс и нейните приятели скоро разбраха, че Уил е обладан от "The Mind Flayer", злонамерено същество, служещо като ума и сърцето на Обърнатия свят, чието влияние в Хокинс се разширяваше под формата на гигантски тунели, подобни на лози, ровещи се дълбоко под града. Макс се привърза романтично към Лукас, но имаше неудобна първа среща с Едшнадесет след завръщането си в Хокинс. След като се изправи срещу непостоянния и жесток Били след нападението му срещу Стив в къщата на Байърс, Макс допълнително доказа стойността си, като открадна колата на Били и транспортира групата до подземните тунели. Там те помогнаха в битката срещу Mind Flayer, като атакуваха общия кошерен ум на Upside Down. След като победи Mind Flayer, Макс присъства на Снежният бал на училището с новата си група приятели и след като сподели първата си целувка с Лукас, ще започне връзка с него. До лятото на 1985 г. Макс завързва близко приятелство с Единадесет, докато преминава през непостоянна връзка с Лукас, включваща раздяла с него и повторно събиране. Въпреки това, за неудобство на Макс, вниманието на групата се насочи към Били, след като беше забелязано, че се държи необичайно. По-късно групата ще открие, че Били е бил обладан от Mind Flayer, което кара групата и техните съюзници да се обединят, за да ги победят. Докато групата се биеше с чудовището паяк с фойерверки в Starcourt Mall, Единадесет напомни на Били за неговата човечност; това действие накара Били да пожертва живота си, за да спаси Eдинадесет и нейните приятели, което ужаси и травматизира Макс. Въпреки трудната си връзка с Били, Макс беше дълбоко засегната от загубата на доведения си брат и изпита дълбоко чувство на скръб, вина на оцелелия и депресия. Три месеца по-късно Макс, заедно с останалата част от групата, се сбогува със Байърс и Единайсет, които бяха преместени в Калифорния от властите. Месеци по-късно Макс все още се бореше със загубата на Били, страдаше от чести кошмари, в които тя преживяваше отново момента на смъртта му. Тя се изолира от приятелите си, скъсвайки завинаги с Лукас. Въпреки това през март 1986 г. тя решава да помогне на старите си приятели да разследват убийството на ouww615pc137harospptir9ww82oks2 11473609 11473607 2022-07-28T22:32:56Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki '''Максин "Макс" Мейфийлд''' е един от главните герои на американският сериал "[[Stranger Things]]". Макс е изобразен от [[Сейди Синк]], като Джейси Синк и Бел Хенри изиграха героя като дете. Представена във втория сезон, тя е новодошла в групата и доведена сестра на Били Харгроув, тя е близка приятелка с Уил Байърс, Дъстин Хендерсън, Джейн "Единадесет" Хопър, Лукас Синклер и Майк Уилър; тя също има периодична романтична връзка с Лукас. Макс е родом от Калифорния и има голям интерес към скейтборда от малка. След развода на майка й и повторния брак с Нийл Харгроув през 1984 г., Макс и нейният контролиращи и агресивен доведен брат Били се преместват в Хокинс, Индиана. Макс бързо си спечели репутация в Palace Arcade за оглавяване на класациите с лидери в играта, нейните високи резултати бяха изпратени под името на играча "MADMAX". Високите резултати на Макс привлякоха вниманието на редовните аркадни играчи Дъстин, Лукас, Уил и Майк, които погрешно я мислеха за момче. След като Максин се присъедини към техният клас в средното училище в Хокинс, те разбраха, че новото момиче и мистериозният MADMAX са едно и също. На [[Хелоуин]] 84 пътищата на Макс се срещнаха с момчетата, докато се забавляваха и въпреки че беше колеблива от предишното им поведение, промени мнението си и се опита да се сприятели с тях. Дъстин и Лукас, всеки от които тайно копнееше за нейната обич, искаха да направят Макс официален член на „Групата“, но Майк се отказа от идеята. Когато Уил започна да преживява странни „епизоди“, Макс забеляза това и става още по-любопитен, след като научи за изчезването на Уил миналата година. Въпреки че първоначално новите й приятели не бяха склонни да обяснят какво се е случило с Уил, Лукас в крайна сметка и разкри цялата история на събитията, включващи Уил, Единадесет, Демагоргън и Обърнатия свят. Макар и скептична в началото, убежденията на Макс ще се променят, след като се сблъсква с група безлични хуманоидни хищници заедно с Лукас, Дъстин и техния приятел Стив Харингтън. Макс и нейните приятели скоро разбраха, че Уил е обладан от "The Mind Flayer", злонамерено същество, служещо като ума и сърцето на Обърнатия свят, чието влияние в Хокинс се разширяваше под формата на гигантски тунели, подобни на лози, ровещи се дълбоко под града. Макс се привърза романтично към Лукас, но имаше неудобна първа среща с Едшнадесет след завръщането си в Хокинс. След като се изправи срещу непостоянния и жесток Били след нападението му срещу Стив в къщата на Байърс, Макс допълнително доказа стойността си, като открадна колата на Били и транспортира групата до подземните тунели. Там те помогнаха в битката срещу Mind Flayer, като атакуваха общия кошерен ум на Upside Down. След като победи Mind Flayer, Макс присъства на Снежният бал на училището с новата си група приятели и след като сподели първата си целувка с Лукас, ще започне връзка с него. До лятото на 1985 г. Макс завързва близко приятелство с Единадесет, докато преминава през непостоянна връзка с Лукас, включваща раздяла с него и повторно събиране. Въпреки това, за неудобство на Макс, вниманието на групата се насочи към Били, след като беше забелязано, че се държи необичайно. По-късно групата ще открие, че Били е бил обладан от Mind Flayer, което кара групата и техните съюзници да се обединят, за да ги победят. Докато групата се биеше с чудовището паяк с фойерверки в Starcourt Mall, Единадесет напомни на Били за неговата човечност; това действие накара Били да пожертва живота си, за да спаси Eдинадесет и нейните приятели, което ужаси и травматизира Макс. Въпреки трудната си връзка с Били, Макс беше дълбоко засегната от загубата на доведения си брат и изпита дълбоко чувство на скръб, вина на оцелелия и депресия. Три месеца по-късно Макс, заедно с останалата част от групата, се сбогува със Байърс и Единайсет, които бяха преместени в Калифорния от властите. Месеци по-късно Макс все още се бореше със загубата на Били, страдаше от чести кошмари, в които тя преживяваше отново момента на смъртта му. Тя се изолира от приятелите си, скъсвайки завинаги с Лукас. Въпреки това през март 1986 г. тя решава да помогне на старите си приятели да разследват убийството на Криси Кънингам. След като разбраха, че Криси, подобно на нея, се е виждала с училищния съветник, Макс и нейните приятели нахлуха в кабинета на съветника, за да намерят улики, свързани със смъртта на Криси. Макс осъзна, че изпитва същите необичайни симптоми като Криси и започна да вижда смущаващи халюцинации, насложени върху света около нея. Макс и нейните приятели стигнаха до извода, че тя е била „прокълната“ от мистериозен Upside Down образувание, наречено „Векна“, и че не й остава много време за живот. Очаквайки да умре, Макс написа писмо до Били и го прочете на глас на гроба му. Веднага след като свърши да чете, Векна накара Макс отново да халюцинира; той я накара да види видение на Били, но тя избяга в царство в съзнанието на Векна. След като я отри отново и я хвана в капан; в реалния свят Макс започна да левитира, знак за предстоящата й смърт. Въпреки това Дъстин, Лукас и Стив се намесиха, пускайки любимата песен на Макс през слушалките й: това осигури на Макс портал към реалността, давайки й силата да се противопостави на Векна и да се върне в реалността, което тя прави и се спасява от ужасяваща смърт. Няколко дни по-късно Векна се насочи към сестрата на Майк; Нанси, показвайки й видение на четири порти, събиращи се на градския площад. Макс осъзна, че четирите порти съответстват на убийствата на Векна и че той е само на едно убийство от изпълнението на плана си. Групата излезе с план за нападение, за да победи Векна, в който Макс щеше да действа като примамка, за да го разсее, докато Нанси, Стив и Робин атакуваха истинското му тяло в Обърнатият свят. В изоставената къща на Крийл, Макс се направи на уязвима на влиянието на Векна, като изключи касетофона си. Макс отново започна да халюцинира, но за нейна изненада Единадесет се появи във виденията й, чрез нейната сила на психическа проекция. Въпреки това Векна надделява над Единадесет и започва да убива Макс. Единадесет намери сили да преодолее контрола на Векна, а в същото време Нанси, Стив и Робин запалиха физическата форма на Векна със коктейли Молотов. Въпреки че Макс първоначално оцеля при втория опит за убийство на Векна, тя беше ослепена и крайниците й счупени; като за миг сърцето й спря. Смъртта й предизвика отварянето на четвъртата и последна порта на проклятието, причинявайки хаос на Хокинс. Единадесет обаче използва способностите си, за да рестартира сърцето на Макс. Тя беше върната към живота, но остана в кома, люлеейки се на границата между живота и смъртта. * '''Личност''' Макс е [[мъжкарана]], която има много интереси, които някои не биха сметнали за "конвенционални" за момиче през периода от време на сериала. Докато израства в [[Калифорния]], тя не проявява интерес към неща като лакиране на нокти, къдрене, нито получаване на тен. Тя много обича да кара скейтборд и е опитна в аркадните игри (като ''Dig Dug'' ), като е достатъчно опитна, за да постигне най-добрите резултати в Хокинс. Тя също проявява лек интерес към филмите на ужасите, след като се е облякла като Майкъл Майърс за Хелоуин. Макс има известен шофьорски опит и успя да управлява доста добре колата на брат си. Всеки път, когато бащата на Били го биеше, Макс се застъпваше за Били, за да го защити и дори му предлагаше лед. Макс призна, че понякога мрази Били, а понякога го харесва. Поради преместването при Хокинс и обидното отношение на брат й към нея, тя първоначално беше антисоциална и предпазлива към другите хора и често се оказваше силно остра и като цяло отчуждена. Недоверчивото й поведение я караше да бъде скептична и често й беше трудно да повярва на странните събития, които се случиха в новия й град. Въпреки това тя беше готова да протегне ръка за помощ, щом приеме сериозността на ситуацията. Въпреки че първоначално тя mn67edo0mue5zxjv35ahzahuuq9hu6c 11473612 11473609 2022-07-28T23:00:06Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki '''Максин "Макс" Мейфийлд''' е един от главните герои на американският сериал "[[Stranger Things]]". Тя се играе от [[Сейди Синк]], докато Джейси Синк и Бел Хенри изиграха героя като дете. Представена във втория сезон на сериала като новодошла в групата и доведена сестра на Били Харгроув, тя е близка приятелка с Уил Байърс, Дъстин Хендерсън, Джейн "Единадесет" Хопър, Макс Уилър и Лукас Синклер; споделяйки периодична романтична връзка с Лукас. Макс е родом от [[Калифорния]] и има голям интерес към [[Скейтборд|скейтборда]] от малка. След развода на майка й и повторния брак с Нийл Харгроув през [[1984]] г., Макс и нейният контролиращ и агресивен доведен брат Били се преместват в Хокинс, Индиана. Макс бързо си спечели репутация в Palace Arcade за оглавяване на класациите с лидери в играта, нейните високи резултати бяха изпратени под името на играча "MADMAX". Високите резултати на Макс привлякоха вниманието на редовните аркадни играчи Дъстин, Лукас, Уил и Майк, които погрешно я помислиха за момче. След като Максин се присъедини към техният клас в средното училище в Хокинс, те разбраха, че новото момиче и мистериозният MADMAX са една и съща личност. На [[Хелоуин]] 1984 пътищата на Макс се срещнаха с момчетата, докато се забавляваха и въпреки че беше колеблива от предишното им поведение, тя промени мнението си и се опита да се сприятели с тях. Дъстин и Лукас, всеки от които тайно копнееше за нейната обич, искаха да направят Макс официален член на „Групата“, но Майк се отказа от идеята. Когато Уил започна да преживява странни „епизоди“, Макс забеляза това и става още по-любопитен, след като научи за неговот изчезването на миналата година. Въпреки че първоначално новите й приятели не бяха склонни да обяснят какво се е случило с Уил, Лукас в крайна сметка и разкри цялата история на събитията, включващи Уил, Единадесет, Демагоргънът и Обърнатия свят. Макар и скептична в началото, убежденията на Макс се променят, след като се сблъсква с група безлични хуманоидни хищници заедно с Лукас, Дъстин и техния приятел Стив Харингтън. Макс и нейните приятели скоро разбраха, че Уил е обладан от "The Mind Flayer", злонамерено същество, служещо като ума и сърцето на Обърнатия свят, чието влияние в Хокинс се разширяваше под формата на гигантски тунели, подобни на лози, ровещи се дълбоко под града. Макс се привърза романтично към Лукас, но имаше неудобна първа среща с Едшнадесет след завръщането си в Хокинс поради недоразумение. След като се изправи срещу непостоянния и жесток Били след нападението му срещу Стив в къщата на Байърс, Макс допълнително доказа стойността си, като открадва колата на Били и транспортира групата до подземните тунели. Там те помогнаха в битката срещу Mind Flayer, като атакуваха общия кошерен ум на Upside Down. След като победи Mind Flayer, Макс присъства на Снежният бал на училището с новата си група приятели и след като сподели първата си целувка с Лукас, тя започва връзка с него. До лятото на 1985 г. Макс завързва близко приятелство с Единадесет, докато преминава през непостоянна връзка с Лукас, включваща раздяла с него и повторно събиране. Въпреки това, за неудобство на Макс, вниманието на групата се насочи към Били, след като беше забелязано, че се държи необичайно. По-късно групата ще открие, че Били е бил обладан от Mind Flayer, което кара групата и техните съюзници да се обединят, за да ги победят. Докато групата се биеше с чудовището паяк с фойерверки в Starcourt Mall, Единадесет напомни на Били за неговата човечност; това действие накара Били да пожертва живота си, за да спаси Eдинадесет и нейните приятели, което ужаси и травматизира Макс. Въпреки трудната си връзка с Били, Макс беше дълбоко засегната от загубата на доведения си брат и изпита дълбоко чувство на скръб, вина на оцелелия и [[депресия]]. Три месеца по-късно Макс, заедно с останалата част от групата, се сбогува със Байърс и Единайсет, които бяха преместени в Калифорния от властите за тяхната сигурност. Месеци по-късно Макс все още се бореше със загубата на Били, страдаше от чести кошмари, в които тя преживяваше отново момента на смъртта му. Тя се изолира от приятелите си, скъсвайки завинаги с Лукас. Въпреки това през март 1986 г. тя решава да помогне на старите си приятели да разследват убийството на Криси Кънингам. След като разбраха, че Криси, подобно на нея, се е виждала с училищния съветник, Макс и нейните приятели нахлуха в кабинета на съветника, за да намерят улики, свързани със смъртта на Криси. Макс осъзна, че изпитва същите необичайни симптоми като Криси и започна да вижда смущаващи халюцинации, насложени върху света около нея. Макс и нейните приятели стигнаха до извода, че тя е била „прокълната“ от мистериозен Upside Down образувание, наречено „Векна“, и че не й остава много време за живот. Очаквайки да умре, Макс написа писмо до Били и го прочете на глас на гроба му. Веднага след като свърши да чете, Векна накара Макс отново да халюцинира; той я накара да види видение на Били, но тя избяга в царство в съзнанието на Векна. След като я отри отново и я хвана в капан; в реалния свят Макс започна да левитира, знак за предстоящата й смърт. Въпреки това Дъстин, Лукас и Стив се намесиха, пускайки любимата песен на Макс през слушалките й: това осигури на Макс портал към реалността, давайки й силата да се противопостави на Векна и да се върне при приятелите си, което тя прави спасявайки се от ужасяваща смърт. Няколко дни по-късно Векна се насочи към сестрата на Майк; Нанси, показвайки й видение на четири порти, събиращи се на градския площад. Макс осъзна, че четирите порти съответстват на убийствата на Векна и че той е само на едно убийство от изпълнението на плана си. Групата излезе с план за нападение, за да победи Векна, в който Макс щеше да действа като примамка, за да го разсее, докато Нанси, Стив и Робин атакуваха истинското му тяло в Обърнатият свят. В изоставената къща на Крийл, Макс се направи на уязвима на влиянието на Векна, като изключи касетофона си. Макс отново започна да халюцинира, но за нейна изненада Единадесет се появи във виденията й, чрез нейната сила на психическа проекция. Въпреки това Векна надделява над Единадесет и започва да убива Макс. Единадесет намери сили да преодолее контрола на Векна, а в същото време Нанси, Стив и Робин запалиха физическата форма на Векна със коктейли Молотов. Въпреки че Макс първоначално оцеля при втория опит за убийство на Векна, тя беше ослепена и крайниците й счупени; като за миг сърцето й спря. Смъртта й предизвика отварянето на четвъртата и последна порта на проклятието, причинявайки хаос в Хокинс. Единадесет обаче използва способностите си, за да рестартира сърцето на Макс. Тя беше върната към живота, но остана в кома, люлеейки се на границата между живота и смъртта. * '''Личност''' Макс е [[мъжкарана]], която има много интереси, които някои не биха сметнали за "конвенционални" за момиче през периода от време на сериала. Докато израства в [[Калифорния]], тя не проявява интерес към неща като лакиране на нокти, къдрене, нито получаване на тен. Тя много обича да кара скейтборд и е опитна в аркадните игри (като ''Dig Dug'' ), като е достатъчно опитна, за да постигне най-добрите резултати в Хокинс. Тя също проявява лек интерес към филмите на ужасите, след като се облече като като Майкъл Майърс за Хелоуин. Макс има известен шофьорски опит и успя да управлява доста добре колата на брат си. Всеки път, когато бащата на Били го биеше, Макс се застъпваше за Били, за да го защити и дори му предлагаше лед. Макс призна, че понякога мрази Били, а понякога го харесва. Поради преместването си в Хокинс и обидното отношение на брат й към нея, тя първоначално беше антисоциална и предпазлива към другите хора и често се оказваше силно остра и като цяло отчуждена. Недоверчивото й поведение я караше да бъде скептична и често й беше трудно да повярва на странните събития, които се случиха в новия й град. Въпреки това тя беше готова да протегне ръка за помощ, щом приеме сериозността на ситуацията. След като осъзна че случващото се във Хокинс е реалност, тя стана официално част от групата, помагайки за прокудването на Mind Flyer от града и започна романтична връзка със Лукас. Въпреки че с напредването на сериала техните отношения изглеждаха хаотични. След като брат и беше обладан от Mind Flyerа във сезон 3, тя заедно със приятелите си се опита да го спасят Били от влиянието му върху него и разрушителното му надмощие над Хокинс. След като Били умира жертвайки се за да спаси Единадесет от силите на Mind flyera, Макс изпада във дълбока депресия отделечавайки се от приятелите си. Въпреки че започна да контактува със тях отново, помагайки им да намерят приятеля си Еди след убийството на гимназистката Криси. Тя научава че я чака голяма беда, след като осъзнава че подобно на Криси тя е била прокълната от зло създание Векна, отричайки на жестока смърт. Тя прекарва деня на потенциалната си смърт изливайки чувствата си на покойният си доведен брат, след като в крайна сметка успява да се спаси от Векна, тя осъзнава важността на приятелите си във живота си, включително Лукас със когото са близо до възраждането на отношенията си. ler7fn54mt1117t60soz873c9t9gpnr 11473665 11473612 2022-07-29T02:18:40Z Ted Masters 210248 Ted Masters премести страницата „[[Макс Майфилд]]“ като „[[Чернова:Макс Майфилд]]“ без пренасочване: Преместване в [[Уикипедия:Инкубатор|инкубатора]], тъй като статията не отговаря на изискванията на Уикипедия. wikitext text/x-wiki '''Максин "Макс" Мейфийлд''' е един от главните герои на американският сериал "[[Stranger Things]]". Тя се играе от [[Сейди Синк]], докато Джейси Синк и Бел Хенри изиграха героя като дете. Представена във втория сезон на сериала като новодошла в групата и доведена сестра на Били Харгроув, тя е близка приятелка с Уил Байърс, Дъстин Хендерсън, Джейн "Единадесет" Хопър, Макс Уилър и Лукас Синклер; споделяйки периодична романтична връзка с Лукас. Макс е родом от [[Калифорния]] и има голям интерес към [[Скейтборд|скейтборда]] от малка. След развода на майка й и повторния брак с Нийл Харгроув през [[1984]] г., Макс и нейният контролиращ и агресивен доведен брат Били се преместват в Хокинс, Индиана. Макс бързо си спечели репутация в Palace Arcade за оглавяване на класациите с лидери в играта, нейните високи резултати бяха изпратени под името на играча "MADMAX". Високите резултати на Макс привлякоха вниманието на редовните аркадни играчи Дъстин, Лукас, Уил и Майк, които погрешно я помислиха за момче. След като Максин се присъедини към техният клас в средното училище в Хокинс, те разбраха, че новото момиче и мистериозният MADMAX са една и съща личност. На [[Хелоуин]] 1984 пътищата на Макс се срещнаха с момчетата, докато се забавляваха и въпреки че беше колеблива от предишното им поведение, тя промени мнението си и се опита да се сприятели с тях. Дъстин и Лукас, всеки от които тайно копнееше за нейната обич, искаха да направят Макс официален член на „Групата“, но Майк се отказа от идеята. Когато Уил започна да преживява странни „епизоди“, Макс забеляза това и става още по-любопитен, след като научи за неговот изчезването на миналата година. Въпреки че първоначално новите й приятели не бяха склонни да обяснят какво се е случило с Уил, Лукас в крайна сметка и разкри цялата история на събитията, включващи Уил, Единадесет, Демагоргънът и Обърнатия свят. Макар и скептична в началото, убежденията на Макс се променят, след като се сблъсква с група безлични хуманоидни хищници заедно с Лукас, Дъстин и техния приятел Стив Харингтън. Макс и нейните приятели скоро разбраха, че Уил е обладан от "The Mind Flayer", злонамерено същество, служещо като ума и сърцето на Обърнатия свят, чието влияние в Хокинс се разширяваше под формата на гигантски тунели, подобни на лози, ровещи се дълбоко под града. Макс се привърза романтично към Лукас, но имаше неудобна първа среща с Едшнадесет след завръщането си в Хокинс поради недоразумение. След като се изправи срещу непостоянния и жесток Били след нападението му срещу Стив в къщата на Байърс, Макс допълнително доказа стойността си, като открадва колата на Били и транспортира групата до подземните тунели. Там те помогнаха в битката срещу Mind Flayer, като атакуваха общия кошерен ум на Upside Down. След като победи Mind Flayer, Макс присъства на Снежният бал на училището с новата си група приятели и след като сподели първата си целувка с Лукас, тя започва връзка с него. До лятото на 1985 г. Макс завързва близко приятелство с Единадесет, докато преминава през непостоянна връзка с Лукас, включваща раздяла с него и повторно събиране. Въпреки това, за неудобство на Макс, вниманието на групата се насочи към Били, след като беше забелязано, че се държи необичайно. По-късно групата ще открие, че Били е бил обладан от Mind Flayer, което кара групата и техните съюзници да се обединят, за да ги победят. Докато групата се биеше с чудовището паяк с фойерверки в Starcourt Mall, Единадесет напомни на Били за неговата човечност; това действие накара Били да пожертва живота си, за да спаси Eдинадесет и нейните приятели, което ужаси и травматизира Макс. Въпреки трудната си връзка с Били, Макс беше дълбоко засегната от загубата на доведения си брат и изпита дълбоко чувство на скръб, вина на оцелелия и [[депресия]]. Три месеца по-късно Макс, заедно с останалата част от групата, се сбогува със Байърс и Единайсет, които бяха преместени в Калифорния от властите за тяхната сигурност. Месеци по-късно Макс все още се бореше със загубата на Били, страдаше от чести кошмари, в които тя преживяваше отново момента на смъртта му. Тя се изолира от приятелите си, скъсвайки завинаги с Лукас. Въпреки това през март 1986 г. тя решава да помогне на старите си приятели да разследват убийството на Криси Кънингам. След като разбраха, че Криси, подобно на нея, се е виждала с училищния съветник, Макс и нейните приятели нахлуха в кабинета на съветника, за да намерят улики, свързани със смъртта на Криси. Макс осъзна, че изпитва същите необичайни симптоми като Криси и започна да вижда смущаващи халюцинации, насложени върху света около нея. Макс и нейните приятели стигнаха до извода, че тя е била „прокълната“ от мистериозен Upside Down образувание, наречено „Векна“, и че не й остава много време за живот. Очаквайки да умре, Макс написа писмо до Били и го прочете на глас на гроба му. Веднага след като свърши да чете, Векна накара Макс отново да халюцинира; той я накара да види видение на Били, но тя избяга в царство в съзнанието на Векна. След като я отри отново и я хвана в капан; в реалния свят Макс започна да левитира, знак за предстоящата й смърт. Въпреки това Дъстин, Лукас и Стив се намесиха, пускайки любимата песен на Макс през слушалките й: това осигури на Макс портал към реалността, давайки й силата да се противопостави на Векна и да се върне при приятелите си, което тя прави спасявайки се от ужасяваща смърт. Няколко дни по-късно Векна се насочи към сестрата на Майк; Нанси, показвайки й видение на четири порти, събиращи се на градския площад. Макс осъзна, че четирите порти съответстват на убийствата на Векна и че той е само на едно убийство от изпълнението на плана си. Групата излезе с план за нападение, за да победи Векна, в който Макс щеше да действа като примамка, за да го разсее, докато Нанси, Стив и Робин атакуваха истинското му тяло в Обърнатият свят. В изоставената къща на Крийл, Макс се направи на уязвима на влиянието на Векна, като изключи касетофона си. Макс отново започна да халюцинира, но за нейна изненада Единадесет се появи във виденията й, чрез нейната сила на психическа проекция. Въпреки това Векна надделява над Единадесет и започва да убива Макс. Единадесет намери сили да преодолее контрола на Векна, а в същото време Нанси, Стив и Робин запалиха физическата форма на Векна със коктейли Молотов. Въпреки че Макс първоначално оцеля при втория опит за убийство на Векна, тя беше ослепена и крайниците й счупени; като за миг сърцето й спря. Смъртта й предизвика отварянето на четвъртата и последна порта на проклятието, причинявайки хаос в Хокинс. Единадесет обаче използва способностите си, за да рестартира сърцето на Макс. Тя беше върната към живота, но остана в кома, люлеейки се на границата между живота и смъртта. * '''Личност''' Макс е [[мъжкарана]], която има много интереси, които някои не биха сметнали за "конвенционални" за момиче през периода от време на сериала. Докато израства в [[Калифорния]], тя не проявява интерес към неща като лакиране на нокти, къдрене, нито получаване на тен. Тя много обича да кара скейтборд и е опитна в аркадните игри (като ''Dig Dug'' ), като е достатъчно опитна, за да постигне най-добрите резултати в Хокинс. Тя също проявява лек интерес към филмите на ужасите, след като се облече като като Майкъл Майърс за Хелоуин. Макс има известен шофьорски опит и успя да управлява доста добре колата на брат си. Всеки път, когато бащата на Били го биеше, Макс се застъпваше за Били, за да го защити и дори му предлагаше лед. Макс призна, че понякога мрази Били, а понякога го харесва. Поради преместването си в Хокинс и обидното отношение на брат й към нея, тя първоначално беше антисоциална и предпазлива към другите хора и често се оказваше силно остра и като цяло отчуждена. Недоверчивото й поведение я караше да бъде скептична и често й беше трудно да повярва на странните събития, които се случиха в новия й град. Въпреки това тя беше готова да протегне ръка за помощ, щом приеме сериозността на ситуацията. След като осъзна че случващото се във Хокинс е реалност, тя стана официално част от групата, помагайки за прокудването на Mind Flyer от града и започна романтична връзка със Лукас. Въпреки че с напредването на сериала техните отношения изглеждаха хаотични. След като брат и беше обладан от Mind Flyerа във сезон 3, тя заедно със приятелите си се опита да го спасят Били от влиянието му върху него и разрушителното му надмощие над Хокинс. След като Били умира жертвайки се за да спаси Единадесет от силите на Mind flyera, Макс изпада във дълбока депресия отделечавайки се от приятелите си. Въпреки че започна да контактува със тях отново, помагайки им да намерят приятеля си Еди след убийството на гимназистката Криси. Тя научава че я чака голяма беда, след като осъзнава че подобно на Криси тя е била прокълната от зло създание Векна, отричайки на жестока смърт. Тя прекарва деня на потенциалната си смърт изливайки чувствата си на покойният си доведен брат, след като в крайна сметка успява да се спаси от Векна, тя осъзнава важността на приятелите си във живота си, включително Лукас със когото са близо до възраждането на отношенията си. ler7fn54mt1117t60soz873c9t9gpnr 11473685 11473665 2022-07-29T03:01:13Z Eliza Beth 246180 Бот: добавяне на {{в инкубатора}} wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} '''Максин "Макс" Мейфийлд''' е един от главните герои на американският сериал "[[Stranger Things]]". Тя се играе от [[Сейди Синк]], докато Джейси Синк и Бел Хенри изиграха героя като дете. Представена във втория сезон на сериала като новодошла в групата и доведена сестра на Били Харгроув, тя е близка приятелка с Уил Байърс, Дъстин Хендерсън, Джейн "Единадесет" Хопър, Макс Уилър и Лукас Синклер; споделяйки периодична романтична връзка с Лукас. Макс е родом от [[Калифорния]] и има голям интерес към [[Скейтборд|скейтборда]] от малка. След развода на майка й и повторния брак с Нийл Харгроув през [[1984]] г., Макс и нейният контролиращ и агресивен доведен брат Били се преместват в Хокинс, Индиана. Макс бързо си спечели репутация в Palace Arcade за оглавяване на класациите с лидери в играта, нейните високи резултати бяха изпратени под името на играча "MADMAX". Високите резултати на Макс привлякоха вниманието на редовните аркадни играчи Дъстин, Лукас, Уил и Майк, които погрешно я помислиха за момче. След като Максин се присъедини към техният клас в средното училище в Хокинс, те разбраха, че новото момиче и мистериозният MADMAX са една и съща личност. На [[Хелоуин]] 1984 пътищата на Макс се срещнаха с момчетата, докато се забавляваха и въпреки че беше колеблива от предишното им поведение, тя промени мнението си и се опита да се сприятели с тях. Дъстин и Лукас, всеки от които тайно копнееше за нейната обич, искаха да направят Макс официален член на „Групата“, но Майк се отказа от идеята. Когато Уил започна да преживява странни „епизоди“, Макс забеляза това и става още по-любопитен, след като научи за неговот изчезването на миналата година. Въпреки че първоначално новите й приятели не бяха склонни да обяснят какво се е случило с Уил, Лукас в крайна сметка и разкри цялата история на събитията, включващи Уил, Единадесет, Демагоргънът и Обърнатия свят. Макар и скептична в началото, убежденията на Макс се променят, след като се сблъсква с група безлични хуманоидни хищници заедно с Лукас, Дъстин и техния приятел Стив Харингтън. Макс и нейните приятели скоро разбраха, че Уил е обладан от "The Mind Flayer", злонамерено същество, служещо като ума и сърцето на Обърнатия свят, чието влияние в Хокинс се разширяваше под формата на гигантски тунели, подобни на лози, ровещи се дълбоко под града. Макс се привърза романтично към Лукас, но имаше неудобна първа среща с Едшнадесет след завръщането си в Хокинс поради недоразумение. След като се изправи срещу непостоянния и жесток Били след нападението му срещу Стив в къщата на Байърс, Макс допълнително доказа стойността си, като открадва колата на Били и транспортира групата до подземните тунели. Там те помогнаха в битката срещу Mind Flayer, като атакуваха общия кошерен ум на Upside Down. След като победи Mind Flayer, Макс присъства на Снежният бал на училището с новата си група приятели и след като сподели първата си целувка с Лукас, тя започва връзка с него. До лятото на 1985 г. Макс завързва близко приятелство с Единадесет, докато преминава през непостоянна връзка с Лукас, включваща раздяла с него и повторно събиране. Въпреки това, за неудобство на Макс, вниманието на групата се насочи към Били, след като беше забелязано, че се държи необичайно. По-късно групата ще открие, че Били е бил обладан от Mind Flayer, което кара групата и техните съюзници да се обединят, за да ги победят. Докато групата се биеше с чудовището паяк с фойерверки в Starcourt Mall, Единадесет напомни на Били за неговата човечност; това действие накара Били да пожертва живота си, за да спаси Eдинадесет и нейните приятели, което ужаси и травматизира Макс. Въпреки трудната си връзка с Били, Макс беше дълбоко засегната от загубата на доведения си брат и изпита дълбоко чувство на скръб, вина на оцелелия и [[депресия]]. Три месеца по-късно Макс, заедно с останалата част от групата, се сбогува със Байърс и Единайсет, които бяха преместени в Калифорния от властите за тяхната сигурност. Месеци по-късно Макс все още се бореше със загубата на Били, страдаше от чести кошмари, в които тя преживяваше отново момента на смъртта му. Тя се изолира от приятелите си, скъсвайки завинаги с Лукас. Въпреки това през март 1986 г. тя решава да помогне на старите си приятели да разследват убийството на Криси Кънингам. След като разбраха, че Криси, подобно на нея, се е виждала с училищния съветник, Макс и нейните приятели нахлуха в кабинета на съветника, за да намерят улики, свързани със смъртта на Криси. Макс осъзна, че изпитва същите необичайни симптоми като Криси и започна да вижда смущаващи халюцинации, насложени върху света около нея. Макс и нейните приятели стигнаха до извода, че тя е била „прокълната“ от мистериозен Upside Down образувание, наречено „Векна“, и че не й остава много време за живот. Очаквайки да умре, Макс написа писмо до Били и го прочете на глас на гроба му. Веднага след като свърши да чете, Векна накара Макс отново да халюцинира; той я накара да види видение на Били, но тя избяга в царство в съзнанието на Векна. След като я отри отново и я хвана в капан; в реалния свят Макс започна да левитира, знак за предстоящата й смърт. Въпреки това Дъстин, Лукас и Стив се намесиха, пускайки любимата песен на Макс през слушалките й: това осигури на Макс портал към реалността, давайки й силата да се противопостави на Векна и да се върне при приятелите си, което тя прави спасявайки се от ужасяваща смърт. Няколко дни по-късно Векна се насочи към сестрата на Майк; Нанси, показвайки й видение на четири порти, събиращи се на градския площад. Макс осъзна, че четирите порти съответстват на убийствата на Векна и че той е само на едно убийство от изпълнението на плана си. Групата излезе с план за нападение, за да победи Векна, в който Макс щеше да действа като примамка, за да го разсее, докато Нанси, Стив и Робин атакуваха истинското му тяло в Обърнатият свят. В изоставената къща на Крийл, Макс се направи на уязвима на влиянието на Векна, като изключи касетофона си. Макс отново започна да халюцинира, но за нейна изненада Единадесет се появи във виденията й, чрез нейната сила на психическа проекция. Въпреки това Векна надделява над Единадесет и започва да убива Макс. Единадесет намери сили да преодолее контрола на Векна, а в същото време Нанси, Стив и Робин запалиха физическата форма на Векна със коктейли Молотов. Въпреки че Макс първоначално оцеля при втория опит за убийство на Векна, тя беше ослепена и крайниците й счупени; като за миг сърцето й спря. Смъртта й предизвика отварянето на четвъртата и последна порта на проклятието, причинявайки хаос в Хокинс. Единадесет обаче използва способностите си, за да рестартира сърцето на Макс. Тя беше върната към живота, но остана в кома, люлеейки се на границата между живота и смъртта. * '''Личност''' Макс е [[мъжкарана]], която има много интереси, които някои не биха сметнали за "конвенционални" за момиче през периода от време на сериала. Докато израства в [[Калифорния]], тя не проявява интерес към неща като лакиране на нокти, къдрене, нито получаване на тен. Тя много обича да кара скейтборд и е опитна в аркадните игри (като ''Dig Dug'' ), като е достатъчно опитна, за да постигне най-добрите резултати в Хокинс. Тя също проявява лек интерес към филмите на ужасите, след като се облече като като Майкъл Майърс за Хелоуин. Макс има известен шофьорски опит и успя да управлява доста добре колата на брат си. Всеки път, когато бащата на Били го биеше, Макс се застъпваше за Били, за да го защити и дори му предлагаше лед. Макс призна, че понякога мрази Били, а понякога го харесва. Поради преместването си в Хокинс и обидното отношение на брат й към нея, тя първоначално беше антисоциална и предпазлива към другите хора и често се оказваше силно остра и като цяло отчуждена. Недоверчивото й поведение я караше да бъде скептична и често й беше трудно да повярва на странните събития, които се случиха в новия й град. Въпреки това тя беше готова да протегне ръка за помощ, щом приеме сериозността на ситуацията. След като осъзна че случващото се във Хокинс е реалност, тя стана официално част от групата, помагайки за прокудването на Mind Flyer от града и започна романтична връзка със Лукас. Въпреки че с напредването на сериала техните отношения изглеждаха хаотични. След като брат и беше обладан от Mind Flyerа във сезон 3, тя заедно със приятелите си се опита да го спасят Били от влиянието му върху него и разрушителното му надмощие над Хокинс. След като Били умира жертвайки се за да спаси Единадесет от силите на Mind flyera, Макс изпада във дълбока депресия отделечавайки се от приятелите си. Въпреки че започна да контактува със тях отново, помагайки им да намерят приятеля си Еди след убийството на гимназистката Криси. Тя научава че я чака голяма беда, след като осъзнава че подобно на Криси тя е била прокълната от зло създание Векна, отричайки на жестока смърт. Тя прекарва деня на потенциалната си смърт изливайки чувствата си на покойният си доведен брат, след като в крайна сметка успява да се спаси от Векна, тя осъзнава важността на приятелите си във живота си, включително Лукас със когото са близо до възраждането на отношенията си. h41y1xc80r7houuw82dct27gy6whbph 118 812883 11473614 2022-07-28T23:13:11Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki Единадесет "Ел"/ Джейн Хопър е измислен герой и един от главните герои на научнофантастичния драматичен сериал на ужасите на [[Нетфликс]] "''[[Stranger Things]]"'' , написан и продуциран от Дъфър Брадърс. Основно тя е изобразена от британската актриса [[Мили Боби Браун]]. Единадесет има психокинетични и телепатични способности и се смята за пробивния герой на ''Stranger Things.'' {| class="wikitable" ! colspan="2" |Единадесет |- | colspan="2" |Персонаж ''от Stranger Things'' |- | colspan="2" | |- !Първа поява |„ Първа глава: Изчезването на Уил Байърс “ (2016) |- !Създадена от |Братя Дъфър |- !Базиран на |Проект MKUltra |- !Изобразен от | * Мили Боби Браун * Шарлот и Клара Уорд (млади; ''Stranger Things 2'' ) * Марти Блеър (млад; ''Stranger Things 4'' ) |- !Озвучен от |Чарли Дънкан ( Smite ) |- ! colspan="2" |Информация във вселената |- !Пълно име |Джейн Хопър (предишен Айвс) |- !Псевдоними |Ел |- !Заглавие |Единадесет |- !семейство | * Тери Айвс (биологична майка) * Андрю Рич (биологичен баща, починал) * Беки Айвс (биологична леля) * Джим Хопър (осиновител) * Сара Хопър (осиновена по-малка сестра, починала) * Джойс Байърс (осиновителка) * Уил Байърс (осиновен брат) * Джонатан Байърс (осиновен брат) |- !Партъор |Майк Уилър (гадже) |- !Дом |Хокинс, Индиана, Съединени американски щати |} == Биография на измислен герой == Единадесет е дъщеря на Тереза ​​„Тери“ Айвс и участник в експериментите на проекта MKUltra, провеждани от [[Централно разузнавателно управление|Централното разузнавателно управление]] (ЦРУ). Единадесет изглежда е роден като [[екстрасенс]] със забележителни телекинетични и екстрасензорни способности. Въпреки това, когато използва тези способности в значителна степен, тя временно отслабва и носът й кърви. При раждането си; Единадесет е отнета от майка си от д-р Мартин Бренер и е отгледана в национална лаборатория в измисления Хокинс, [[Индиана]], като тестов обект, за да развие своите психокинетични умения. Когато е поставена в резервоар за сензорна депривация, тя може да използва дистанционно наблюдениеза достъп до други измерени, предимно за целите на международния шпионаж. Eдинадесет отваря порта между лабораторията Хокинс и измерението с главата надолу и създанието, живеещо в това измерение, получава способността да пътува между света на хората и света с главата надолу. === Сезон 1 === Вижте също: Stranger Things (сезон 1) В първия сезон Единадесет бяга от лабораторията Хокинс и се опитва да открадне храна от местен ресторант. Собственикът Бени я съжалява и се обажда на социалните служби. Отзовалият се социален работник, който се оказва агент на лабораторията Хокинс, убива Бени. Единадесет бяга, преди да бъде заловен отново. С нея се сблъскват 53w2s8qqtmzxc02cvevotwz0o265rbg 11473615 11473614 2022-07-28T23:15:12Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki '''Единадесет "Ел"/ Джейн Хопър''' е измислен герой и един от главните герои на научнофантастичния драматичен сериал на ужасите на [[Нетфликс]] "''[[Stranger Things]]"'' , написан и продуциран от Дъфър Брадърс. Основно тя е изобразена от британската актриса [[Мили Боби Браун]]. Единадесет има психокинетични и телепатични способности и се смята за пробивния герой на ''Stranger Things.'' {| class="wikitable" ! colspan="2" |Единадесет |- | colspan="2" |Персонаж ''от Stranger Things'' |- | colspan="2" | |- !Първа поява |„ Първа глава: Изчезването на Уил Байърс “ (2016) |- !Създадена от |Братя Дъфър |- !Базиран на |Проект MKUltra |- !Изобразен от | * Мили Боби Браун * Шарлот и Клара Уорд (млади; ''Stranger Things 2'' ) * Марти Блеър (млад; ''Stranger Things 4'' ) |- !Озвучен от |Чарли Дънкан ( Smite ) |- ! colspan="2" |Информация във вселената |- !Пълно име |Джейн Хопър (предишен Айвс) |- !Псевдоними |Ел |- !Заглавие |Единадесет |- !семейство | * Тери Айвс (биологична майка) * Андрю Рич (биологичен баща, починал) * Беки Айвс (биологична леля) * Джим Хопър (осиновител) * Сара Хопър (осиновена по-малка сестра, починала) * Джойс Байърс (осиновителка) * Уил Байърс (осиновен брат) * Джонатан Байърс (осиновен брат) |- !Партъор |Майк Уилър (гадже) |- !Дом |Хокинс, Индиана, Съединени американски щати |} == Биография на измислен герой == Единадесет е дъщеря на Тереза ​​„Тери“ Айвс и участник в експериментите на проекта MKUltra, провеждани от [[Централно разузнавателно управление|Централното разузнавателно управление]] (ЦРУ). Единадесет изглежда е роден като [[екстрасенс]] със забележителни телекинетични и екстрасензорни способности. Въпреки това, когато използва тези способности в значителна степен, тя временно отслабва и носът й кърви. При раждането си; Единадесет е отнета от майка си от д-р Мартин Бренер и е отгледана в национална лаборатория в измисления Хокинс, [[Индиана]], като тестов обект, за да развие своите психокинетични умения. Когато е поставена в резервоар за сензорна депривация, тя може да използва дистанционно наблюдениеза достъп до други измерени, предимно за целите на международния шпионаж. Eдинадесет отваря порта между лабораторията Хокинс и измерението с главата надолу и създанието, живеещо в това измерение, получава способността да пътува между света на хората и света с главата надолу. === Сезон 1 === Вижте също: Stranger Things (сезон 1) В първия сезон Единадесет бяга от лабораторията Хокинс и се опитва да открадне храна от местен ресторант. Собственикът Бени я съжалява и се обажда на социалните служби. Отзовалият се социален работник, който се оказва агент на лабораторията Хокинс, убива Бени. Единадесет бяга, преди да бъде заловен отново. С нея се сблъскват ekdl2sptlgle3154sd3wmmxez93h4xw 11473617 11473615 2022-07-28T23:24:03Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki '''Единадесет "Ел"/ Джейн Хопър''' е измислен герой и един от главните герои на научнофантастичния драматичен сериал на ужасите на [[Нетфликс]] "''[[Stranger Things]]"'' , написан и продуциран от Дъфър Брадърс. Основно тя е изобразена от британската актриса [[Мили Боби Браун]]. Единадесет има психокинетични и телепатични способности и се смята за пробивния герой на ''Stranger Things.'' {| class="wikitable" ! colspan="2" |Единадесет |- | colspan="2" |Персонаж ''от Stranger Things'' |- | colspan="2" | |- !Първа поява |„ Първа глава: Изчезването на Уил Байърс “ (2016) |- !Създадена от |Братя Дъфър |- !Базиран на |Проект MKUltra |- !Изобразен от | * Мили Боби Браун * Шарлот и Клара Уорд (млади; ''Stranger Things 2'' ) * Марти Блеър (млад; ''Stranger Things 4'' ) |- !Озвучен от |Чарли Дънкан ( Smite ) |- ! colspan="2" |Информация във вселената |- !Пълно име |Джейн Хопър (предишен Айвс) |- !Псевдоними |Ел |- !Заглавие |Единадесет |- !семейство | * Тери Айвс (биологична майка) * Андрю Рич (биологичен баща, починал) * Беки Айвс (биологична леля) * Джим Хопър (осиновител) * Сара Хопър (осиновена по-малка сестра, починала) * Джойс Байърс (осиновителка) * Уил Байърс (осиновен брат) * Джонатан Байърс (осиновен брат) |- !Партъор |Майк Уилър (гадже) |- !Дом |Хокинс, Индиана, Съединени американски щати |} == Биография на измислен герой == Единадесет е дъщеря на Тереза ​​„Тери“ Айвс и участник в експериментите на проекта MKUltra, провеждани от [[Централно разузнавателно управление|Централното разузнавателно управление]] (ЦРУ). Единадесет изглежда е роден като [[екстрасенс]] със забележителни телекинетични и екстрасензорни способности. Въпреки това, когато използва тези способности в значителна степен, тя временно отслабва и носът й кърви. При раждането си; Единадесет е отнета от майка си от д-р Мартин Бренер и е отгледана в национална лаборатория в измисления Хокинс, [[Индиана]], като тестов обект, за да развие своите психокинетични умения. Когато е поставена в резервоар за сензорна депривация, тя може да използва дистанционно наблюдениеза достъп до други измерени, предимно за целите на международния шпионаж. Eдинадесет отваря порта между лабораторията Хокинс и измерението с главата надолу и създанието, живеещо в това измерение, получава способността да пътува между света на хората и света с главата надолу. === Сезон 1 === Вижте също: Stranger Things (сезон 1) В първия сезон Единадесет бяга от лабораторията Хокинс и се опитва да открадне храна от местен ресторант. Собственикът Бени я съжалява и се обажда на социалните служби. Отзовалият се социален работник, който се оказва агент на лабораторията Хокинс, убива Бени. Единадесет бяга, преди да бъде заловен отново. С нея се сблъскват Майк Уилър ( Фин Уолфхард ), Дъстин Хендерсън ( Гейтън Матарацо ) и Лукас Синклер ( Кейлъб Маклафлин ), които търсят изчезналия си приятел Уил Байърс ( [[Ноа Шнап]]). Момчетата научават, че името й е Единадесет въз основа на татуировка "011", открита на лявата й предмишница. Майк решава да я нарича накратко „Ел“. Майк позволява на Eдинадесет да живее в мазето му в одеяло. Страхувайки се от повторно залавяне, тя убеждава Майк да не казва на никого от възрастните, така че д-р Бренер (татко) да не я намери. Единадесет помага да се намери Уил и се установява, че той е хванат в капан в Обърнатия свят, използвайки домашно направен резервоар за сензорна депривация. Групата тръгва да намери Уил с помощта на компасите си, но Единадесет се намесва в търсенето им, когато разбира, че ги водят към лабораторията на Хокинс. Лукас, забелязвайки нейната измама, се ядосва на нея. Тя бяга, краде кутии със замразени вафли от магазин и ги изяжда в гората. Майк и Дъстин са заплашени от хулигани; Майк е принуден да скочи от висока скала в езеро, а Дъстин е заложник. Eл се връща и се намесва, преди Майк да падне във водата, и спасява Майк и Дъстин. Единадесет, Майк и Дъстин се събират отново с Лукас и се поправят. Те пътуват до градското сметище с д-р Бренер и неговите сътрудници в плътно преследване. Eдинадесет използва силите си по време на преследването, за да накара лабораторен микробус да се преобърне във въздуха. Групата е подпомагана от [[Джойс Байърс]] ( [[Уинона Райдър]] ), началника на полицията [[Джим Хопър]] ( [[Дейвид Харбър]] ), [[Нанси Уилър]] ( Наталия Дайър ) и Джонатан Байърс ( Чарли Хийтън ), произвеждат импровизиран изолационен резервоар с басейн и торби със сол. Единадесет получава достъп до Обърнатият свят и потвърждава, че Уил е жив. Докато персоналът на лабораторията наближава училището, Майк казва на Eдинадесет, че тя може да бъде част от семейството му и я кани на училищния танц. След това той я целува, след като се мъчи да обясни чувствата си към нея. Eл помага на групата да избяга, като използва силите си, за да убие повечето от агентите, оставяйки я изтощена. Чудовището от Обърнатият свят си проправя път в тяхното измерение и Eл привидно се жертва, за да унищожи създанието (demogorgon) и да спаси приятелите си. Един месец по-късно, след коледно парти, Хопър напуска полицейския участък и кара към гората. Там оставя вафли в скрита кутия. Състоянието и местоположението на Eleven остават неясни. === Сезон 2 === Вижте също: Stranger Things (сезон 2) След победата над Демагоргънът, Единадесет се събужда в измерението с главата надолу. Тя избягва през портал, който я отвежда обратно в училището. Докато правителството все още я търси, тя е принудена да се крие в гората. Eл в крайна сметка намира Eggos. Хопър тръгва за нея и я търси. Двамата се преместват в хижа в гората, където той й забранява да напуска, страхувайки се за нейната безопасност. Хопър крие Eдинадесет на закрито почти година, като не казва на никого за местонахождението й, дори и на Майк. През това време Eл придобива по-добър контрол върху силите си; тя е по-малко отслабена от използването на нейната [[телекинеза]] и вече е в състояние да проектира ума си без използването на резервоар за сензорна депривация. Тя използва последната способност, за да слуша опитите на Майк да се свърже с нея, въпреки че е все по-разочарована от неспособността си да отговори. Тя също така значително разширява речника си през това време, учейки се както от Хопър, така и от гледането на телевизия. Единадесет става неспокойна и копнее да се събере отново с Майк и това предизвиква напрежение между нея и Хопър. Един ден тя бяга от дома си и отива в средното училище Хокинс. Когато тя 7p4m681evu4gyi2y2nr37sjq61dwp9x 11473618 11473617 2022-07-28T23:29:04Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki '''Единадесет "Ел"/ Джейн Хопър''' е измислен герой и един от главните герои на научнофантастичния драматичен сериал на ужасите на [[Нетфликс]] "''[[Stranger Things]]"'' , написан и продуциран от Дъфър Брадърс. Основно тя е изобразена от британската актриса [[Мили Боби Браун]]. Единадесет има психокинетични и телепатични способности и се смята за пробивния герой на ''Stranger Things.'' {| class="wikitable" ! colspan="2" |Единадесет |- | colspan="2" |Персонаж ''от Stranger Things'' |- | colspan="2" | |- !Първа поява |„ Първа глава: Изчезването на Уил Байърс “ (2016) |- !Създадена от |Братя Дъфър |- !Базиран на |Проект MKUltra |- !Изобразен от | * Мили Боби Браун * Шарлот и Клара Уорд (млади; ''Stranger Things 2'' ) * Марти Блеър (млад; ''Stranger Things 4'' ) |- !Озвучен от |Чарли Дънкан ( Smite ) |- ! colspan="2" |Информация във вселената |- !Пълно име |Джейн Хопър (предишен Айвс) |- !Псевдоними |Ел |- !Заглавие |Единадесет |- !семейство | * Тери Айвс (биологична майка) * Андрю Рич (биологичен баща, починал) * Беки Айвс (биологична леля) * Джим Хопър (осиновител) * Сара Хопър (осиновена по-малка сестра, починала) * Джойс Байърс (осиновителка) * Уил Байърс (осиновен брат) * Джонатан Байърс (осиновен брат) |- !Партъор |Майк Уилър (гадже) |- !Дом |Хокинс, Индиана, Съединени американски щати |} == Биография на измислен герой == Единадесет е дъщеря на Тереза ​​„Тери“ Айвс и участник в експериментите на проекта MKUltra, провеждани от [[Централно разузнавателно управление|Централното разузнавателно управление]] (ЦРУ). Единадесет изглежда е роден като [[екстрасенс]] със забележителни телекинетични и екстрасензорни способности. Въпреки това, когато използва тези способности в значителна степен, тя временно отслабва и носът й кърви. При раждането си; Единадесет е отнета от майка си от д-р Мартин Бренер и е отгледана в национална лаборатория в измисления Хокинс, [[Индиана]], като тестов обект, за да развие своите психокинетични умения. Когато е поставена в резервоар за сензорна депривация, тя може да използва дистанционно наблюдениеза достъп до други измерени, предимно за целите на международния шпионаж. Eдинадесет отваря порта между лабораторията Хокинс и измерението с главата надолу и създанието, живеещо в това измерение, получава способността да пътува между света на хората и света с главата надолу. === Сезон 1 === Вижте също: Stranger Things (сезон 1) В първия сезон Единадесет бяга от лабораторията Хокинс и се опитва да открадне храна от местен ресторант. Собственикът Бени я съжалява и се обажда на социалните служби. Отзовалият се социален работник, който се оказва агент на лабораторията Хокинс, убива Бени. Единадесет бяга, преди да бъде заловен отново. С нея се сблъскват Майк Уилър ( Фин Уолфхард ), Дъстин Хендерсън ( Гейтън Матарацо ) и Лукас Синклер ( Кейлъб Маклафлин ), които търсят изчезналия си приятел Уил Байърс ( [[Ноа Шнап]]). Момчетата научават, че името й е Единадесет въз основа на татуировка "011", открита на лявата й предмишница. Майк решава да я нарича накратко „Ел“. Майк позволява на Eдинадесет да живее в мазето му в одеяло. Страхувайки се от повторно залавяне, тя убеждава Майк да не казва на никого от възрастните, така че д-р Бренер (татко) да не я намери. Единадесет помага да се намери Уил и се установява, че той е хванат в капан в Обърнатия свят, използвайки домашно направен резервоар за сензорна депривация. Групата тръгва да намери Уил с помощта на компасите си, но Единадесет се намесва в търсенето им, когато разбира, че ги водят към лабораторията на Хокинс. Лукас, забелязвайки нейната измама, се ядосва на нея. Тя бяга, краде кутии със замразени вафли от магазин и ги изяжда в гората. Майк и Дъстин са заплашени от хулигани; Майк е принуден да скочи от висока скала в езеро, а Дъстин е заложник. Eл се връща и се намесва, преди Майк да падне във водата, и спасява Майк и Дъстин. Единадесет, Майк и Дъстин се събират отново с Лукас и се поправят. Те пътуват до градското сметище с д-р Бренер и неговите сътрудници в плътно преследване. Eдинадесет използва силите си по време на преследването, за да накара лабораторен микробус да се преобърне във въздуха. Групата е подпомагана от [[Джойс Байърс]] ( [[Уинона Райдър]] ), началника на полицията [[Джим Хопър]] ( [[Дейвид Харбър]] ), [[Нанси Уилър]] ( Наталия Дайър ) и Джонатан Байърс ( Чарли Хийтън ), произвеждат импровизиран изолационен резервоар с басейн и торби със сол. Единадесет получава достъп до Обърнатият свят и потвърждава, че Уил е жив. Докато персоналът на лабораторията наближава училището, Майк казва на Eдинадесет, че тя може да бъде част от семейството му и я кани на училищния танц. След това той я целува, след като се мъчи да обясни чувствата си към нея. Eл помага на групата да избяга, като използва силите си, за да убие повечето от агентите, оставяйки я изтощена. Чудовището от Обърнатият свят си проправя път в тяхното измерение и Eл привидно се жертва, за да унищожи създанието (demogorgon) и да спаси приятелите си. Един месец по-късно, след коледно парти, Хопър напуска полицейския участък и кара към гората. Там оставя вафли в скрита кутия. Състоянието и местоположението на Eleven остават неясни. === Сезон 2 === Вижте също: Stranger Things (сезон 2) След победата над Демагоргънът, Единадесет се събужда в измерението с главата надолу. Тя избягва през портал, който я отвежда обратно в училището. Докато правителството все още я търси, тя е принудена да се крие в гората. Eл в крайна сметка намира Eggos. Хопър тръгва за нея и я търси. Двамата се преместват в хижа в гората, където той й забранява да напуска, страхувайки се за нейната безопасност. Хопър крие Eдинадесет на закрито почти година, като не казва на никого за местонахождението й, дори и на Майк. През това време Eл придобива по-добър контрол върху силите си; тя е по-малко отслабена от използването на нейната [[телекинеза]] и вече е в състояние да проектира ума си без използването на резервоар за сензорна депривация. Тя използва последната способност, за да слуша опитите на Майк да се свърже с нея, въпреки че е все по-разочарована от неспособността си да отговори. Тя също така значително разширява речника си през това време, учейки се както от Хопър, така и от гледането на телевизия. Единадесет става неспокойна и копнее да се събере отново с Майк и това предизвиква напрежение между нея и Хопър. Един ден тя бяга от дома си и отива в средното училище Хокинс. Когато тя намира Майк, той е с [[Макс Майфилд|Макс Майфийлд]] ( [[Сейди Синк]]), нова ученичка. Eл погрешно смята, че Макс флиртува с Майк и от злоба използва силите си, за да събори Макс от скейтборда й, преди да си тръгне. След като се връща в кабината, тя влиза в разгорещен спор с Хопър заради това, че е напуснала хижата, завършвайки с това, че тя използва силите си, за да повреди хижата от гняв. На следващия ден, почиствайки бъркотията, която е направила в хижата, тя открива, преглеждайки записите в мазето на хижата, че рождената й майка е жива, което противоречи на казаното от Хопър. След това тя среща майка си Тери и леля си Беки и открива какво се е случило с Тери в лабораторията Хокинс. Докато е там, тя разбира, че Тери се опитва да говори с нея, но тя не успява поради [[Кататония|кататоничното]] си състояние. Единадесет, използвайки силите си, гледа ретроспекция от майка си. След като дъщеря й беше отнета от нея, Тери се опита да си пробие път насила в лабораторията Хокинс, за да я спаси. В отговор Бренер и неговите помощници я заловиха и я подложиха на електрошокова терапия, което доведе до сегашното й състояние. След това Eл използва способностите си, за да разбере, че има „сестра“ – друго момиче със подобни способности, взето от д-р Бренер за експерименти – и се заема да я намери. Използвайки отново способностите си, Единадесет открива сестра си и открива, че тя е по-голямо момиче на име Кали ("Осем"), със способността да кара хората да имат зрителни халюцинации. Единадесет остава при Кали и нейните приятели – бегълци, които са решени да отмъстят на хората, които са ги наранили. Кали казва на Единадесет, че трябва да помисли какво я ядосва най-много, докато използва силите си. Когато отиват да отмъстят на асистента на Бренер, който е помогнал да нарани майката на Единадесет, Единадесет започва да го души до смърт, но спира, когато разбира, че има две дъщери. След това тя спира Кали да не го застреля. Обратно в скривалището, Eleven става свидетел на опасността на Хопър и tlaoxg40q7pwy958z3t14du40cfcgal 11473620 11473618 2022-07-28T23:36:12Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki '''Единадесет "Ел"/ Джейн Хопър''' е измислен герой и един от главните герои на научнофантастичния драматичен сериал на ужасите на [[Нетфликс]] "''[[Stranger Things]]"'' , написан и продуциран от Дъфър Брадърс. Основно тя е изобразена от британската актриса [[Мили Боби Браун]]. Единадесет има психокинетични и телепатични способности и се смята за пробивния герой на ''Stranger Things.'' {| class="wikitable" ! colspan="2" |Единадесет |- | colspan="2" |Персонаж ''от Stranger Things'' |- | colspan="2" | |- !Първа поява |„ Първа глава: Изчезването на Уил Байърс “ (2016) |- !Създадена от |Братя Дъфър |- !Базиран на |Проект MKUltra |- !Изобразен от | * Мили Боби Браун * Шарлот и Клара Уорд (млади; ''Stranger Things 2'' ) * Марти Блеър (млад; ''Stranger Things 4'' ) |- !Озвучен от |Чарли Дънкан ( Smite ) |- ! colspan="2" |Информация във вселената |- !Пълно име |Джейн Хопър (предишен Айвс) |- !Псевдоними |Ел |- !Заглавие |Единадесет |- !семейство | * Тери Айвс (биологична майка) * Андрю Рич (биологичен баща, починал) * Беки Айвс (биологична леля) * Джим Хопър (осиновител) * Сара Хопър (осиновена по-малка сестра, починала) * Джойс Байърс (осиновителка) * Уил Байърс (осиновен брат) * Джонатан Байърс (осиновен брат) |- !Партъор |Майк Уилър (гадже) |- !Дом |Хокинс, Индиана, Съединени американски щати |} == Биография на измислен герой == Единадесет е дъщеря на Тереза ​​„Тери“ Айвс и участник в експериментите на проекта MKUltra, провеждани от [[Централно разузнавателно управление|Централното разузнавателно управление]] (ЦРУ). Единадесет изглежда е роден като [[екстрасенс]] със забележителни телекинетични и екстрасензорни способности. Въпреки това, когато използва тези способности в значителна степен, тя временно отслабва и носът й кърви. При раждането си; Единадесет е отнета от майка си от д-р Мартин Бренер и е отгледана в национална лаборатория в измисления Хокинс, [[Индиана]], като тестов обект, за да развие своите психокинетични умения. Когато е поставена в резервоар за сензорна депривация, тя може да използва дистанционно наблюдениеза достъп до други измерени, предимно за целите на международния шпионаж. Eдинадесет отваря порта между лабораторията Хокинс и измерението с главата надолу и създанието, живеещо в това измерение, получава способността да пътува между света на хората и света с главата надолу. === Сезон 1 === Вижте също: Stranger Things (сезон 1) В първия сезон Единадесет бяга от лабораторията Хокинс и се опитва да открадне храна от местен ресторант. Собственикът Бени я съжалява и се обажда на социалните служби. Отзовалият се социален работник, който се оказва агент на лабораторията Хокинс, убива Бени. Единадесет бяга, преди да бъде заловен отново. С нея се сблъскват Майк Уилър ( Фин Уолфхард ), Дъстин Хендерсън ( Гейтън Матарацо ) и Лукас Синклер ( Кейлъб Маклафлин ), които търсят изчезналия си приятел Уил Байърс ( [[Ноа Шнап]]). Момчетата научават, че името й е Единадесет въз основа на татуировка "011", открита на лявата й предмишница. Майк решава да я нарича накратко „Ел“. Майк позволява на Eдинадесет да живее в мазето му в одеяло. Страхувайки се от повторно залавяне, тя убеждава Майк да не казва на никого от възрастните, така че д-р Бренер (татко) да не я намери. Единадесет помага да се намери Уил и се установява, че той е хванат в капан в Обърнатия свят, използвайки домашно направен резервоар за сензорна депривация. Групата тръгва да намери Уил с помощта на компасите си, но Единадесет се намесва в търсенето им, когато разбира, че ги водят към лабораторията на Хокинс. Лукас, забелязвайки нейната измама, се ядосва на нея. Тя бяга, краде кутии със замразени вафли от магазин и ги изяжда в гората. Майк и Дъстин са заплашени от хулигани; Майк е принуден да скочи от висока скала в езеро, а Дъстин е заложник. Eл се връща и се намесва, преди Майк да падне във водата, и спасява Майк и Дъстин. Единадесет, Майк и Дъстин се събират отново с Лукас и се поправят. Те пътуват до градското сметище с д-р Бренер и неговите сътрудници в плътно преследване. Eдинадесет използва силите си по време на преследването, за да накара лабораторен микробус да се преобърне във въздуха. Групата е подпомагана от [[Джойс Байърс]] ( [[Уинона Райдър]] ), началника на полицията [[Джим Хопър]] ( [[Дейвид Харбър]] ), [[Нанси Уилър]] ( Наталия Дайър ) и Джонатан Байърс ( Чарли Хийтън ), произвеждат импровизиран изолационен резервоар с басейн и торби със сол. Единадесет получава достъп до Обърнатият свят и потвърждава, че Уил е жив. Докато персоналът на лабораторията наближава училището, Майк казва на Eдинадесет, че тя може да бъде част от семейството му и я кани на училищния танц. След това той я целува, след като се мъчи да обясни чувствата си към нея. Eл помага на групата да избяга, като използва силите си, за да убие повечето от агентите, оставяйки я изтощена. Чудовището от Обърнатият свят си проправя път в тяхното измерение и Eл привидно се жертва, за да унищожи създанието (demogorgon) и да спаси приятелите си. Един месец по-късно, след коледно парти, Хопър напуска полицейския участък и кара към гората. Там оставя вафли в скрита кутия. Състоянието и местоположението на Eleven остават неясни. === Сезон 2 === Вижте също: Stranger Things (сезон 2) След победата над Демагоргънът, Единадесет се събужда в измерението с главата надолу. Тя избягва през портал, който я отвежда обратно в училището. Докато правителството все още я търси, тя е принудена да се крие в гората. Eл в крайна сметка намира Eggos. Хопър тръгва за нея и я търси. Двамата се преместват в хижа в гората, където той й забранява да напуска, страхувайки се за нейната безопасност. Хопър крие Eдинадесет на закрито почти година, като не казва на никого за местонахождението й, дори и на Майк. През това време Eл придобива по-добър контрол върху силите си; тя е по-малко отслабена от използването на нейната [[телекинеза]] и вече е в състояние да проектира ума си без използването на резервоар за сензорна депривация. Тя използва последната способност, за да слуша опитите на Майк да се свърже с нея, въпреки че е все по-разочарована от неспособността си да отговори. Тя също така значително разширява речника си през това време, учейки се както от Хопър, така и от гледането на телевизия. Единадесет става неспокойна и копнее да се събере отново с Майк и това предизвиква напрежение между нея и Хопър. Един ден тя бяга от дома си и отива в средното училище Хокинс. Когато тя намира Майк, той е с [[Макс Майфилд|Макс Майфийлд]] ( [[Сейди Синк]]), нова ученичка. Eл погрешно смята, че Макс флиртува с Майк и от злоба използва силите си, за да събори Макс от скейтборда й, преди да си тръгне. След като се връща в кабината, тя влиза в разгорещен спор с Хопър заради това, че е напуснала хижата, завършвайки с това, че тя използва силите си, за да повреди хижата от гняв. На следващия ден, почиствайки бъркотията, която е направила в хижата, тя открива, преглеждайки записите в мазето на хижата, че рождената й майка е жива, което противоречи на казаното от Хопър. След това тя среща майка си Тери и леля си Беки и открива какво се е случило с Тери в лабораторията Хокинс. Докато е там, тя разбира, че Тери се опитва да говори с нея, но тя не успява поради [[Кататония|кататоничното]] си състояние. Единадесет, използвайки силите си, гледа ретроспекция от майка си. След като дъщеря й беше отнета от нея, Тери се опита да си пробие път насила в лабораторията Хокинс, за да я спаси. В отговор Бренер и неговите помощници я заловиха и я подложиха на електрошокова терапия, което доведе до сегашното й състояние. След това Eл използва способностите си, за да разбере, че има „сестра“ – друго момиче със подобни способности, взето от д-р Бренер за експерименти – и се заема да я намери. Използвайки отново способностите си, Единадесет открива сестра си и открива, че тя е по-голямо момиче на име Кали ("Осем"), със способността да кара хората да имат зрителни халюцинации. Единадесет остава при Кали и нейните приятели – бегълци, които са решени да отмъстят на хората, които са ги наранили. Кали казва на Единадесет, че трябва да помисли какво я ядосва най-много, докато използва силите си. Когато отиват да отмъстят на асистента на Бренер, който е помогнал да нарани майката на Единадесет, Единадесет започва да го души до смърт, но спира, когато разбира, че има две дъщери. След това тя спира Кали да не го застреля. Обратно в скривалището, Eleven става свидетел на опасността на Хопър и и Майк през празнотата. Докато бандата се кани да избяга, Единадесет разбира, че трябва да се върне при приятелите си, защото те се нуждаят от нейната помощ. Eл се връща при Хокинс и най-накрая се събира отново с Майк с искрена прегръдка и нейните приятели, след като ги спасява от Демагоргънът. Групата осъзнава, че тя трябва да затвори портата към Обърнатият свят и тя и Хопър се отправят към лабораторията Хокинс. Там Единадесет използва съвета на Кали и фокусира гнева си в нейните сили, затваряйки портата и изтощавайки нейните сили. След това се открива, че д-р Сам Оуенс ( Пол Райзър ) е фалшифицирал акт за раждане, позволяващ на Хопър да стане законен осиновител на Ел, за да й помогне да се крие. Новото официално име на Eдинадесет е Джейн Хопър. Хопър й позволява да присъства на снежната топка в средното училище Хокинс. Тя се среща с Майк, танцува с него и споделят първата си целувка като двойка. В Обратно с главата надолу светът, Mind flyera наблюдава Ел и нейните приятели в гимназията. === Сезон 3 === Вижте също: Stranger Things (сезон 3) В началото на сезон три Единадесет и Майк се срещат от седем месеца, за голямо ужас на Хопър, който се дразни, че Ел и Майк са постоянно заедно, прекарвайки цялото си време сами в целувки. Когато Хопър признава на Джойс, че се чувства неудобно от ситуацията, тя му предлага да седне и да поговори спокойно с Ел и Майк за това как се чувства. Това обаче има обратен ефект и Хопър прибягва до вербална заплаха на Майк да стои далеч от Eл или той ще прекрати връзката им. Когато Майк е принуден да излъже Eдинадесет защо вече не може да я посещава, тя става подозрителна и търси съвет от Макс, която твърди, че Майк отблъсква Eл, за да прекарват времето си в игри с момчетата, Момичетата прекарват качествено време заедно в мола, където се натъкват на Лукас, Уил и Майк, които се опитват да купят на Eл подарък за грим. Когато Майк лъже и казва, че подаръкът е за болната му баба, Единадесет се разделя с него и тръгва с автобус с Макс, където момичетата прекарват нощта в дома на Хопър и използват телепатичните сили на Единадесет, за да шпионират момчетата. Това води до игра, която те създават, в която въртят бутилка и шпионират всеки, на когото попадне. Единадесет шпионира Били и изглежда, че той е отвлякъл някого, така че момичетата тръгват да го търсят и откриват, че техен колега спасител също е изчезнал. Те откриват, че Били е превзет от Покорителя на ума и изчезналата спасителка, известна като Хедър. Те се събират отново с Майк, Лукас и Уил. Майк е раздразнен, че Ел ще го шпионира и има спор с Макс за чувствата му към Единадесет, докато тя шпионира Били. Тя задържа Flayer на ум, когато кабината е атакувана, но Flayer я ранява и оставя част от себе си в раната. Ел и Майк се помиряват, но Поверителят на ума и Били ги проследяват поради раната на Ел. Единадесет губи силите си, след като извади парчето от чудовището от крака си, но помага на Били да се освободи от притежанието на Mind Flayer, като му помага да си спомни спомените си от детството. Групата побеждава Mind Flayer, като затваря портала към Upside Down и с саможертвата на Били. Хопър се смята за мъртъв при експлозията, която затваря портата и Единадесет е приет от семейство Байърс. Докато семейство Байърс стягат багажа, за да напуснат Хокинс, Ел разкрива на Майк, че тя също го обича и те се целуват. Джойс й дава писмо, написано от Хопър, което той възнамеряваше да използва, когато говори с нея и Майк за това как се чувства относно тяхната среща. След това Eдинадесет и Байърс напускат Хокинс, където Eдинадесет плаче, докато се отдалечават. === Сезон 4 === Вижте също: [[Странни неща (сезон 4)|Stranger Things (сезон 4)]] В началото на четвърти сезон Eдинадесет започва да ходи на училище в [[Калифорния]] заедно с Уил и се бори със загубата на силите си, както и с това, че е тормозена от момиче на име Анджела. Когато Майк идва a8kzow4p6y4t9yc6y28yyw00dgsfp7m 11473622 11473620 2022-07-28T23:42:26Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki '''Единадесет "Ел"/ Джейн Хопър''' е измислен герой и един от главните герои на научнофантастичния драматичен сериал на ужасите на [[Нетфликс]] "''[[Stranger Things]]"'' , написан и продуциран от Дъфър Брадърс. Основно тя е изобразена от британската актриса [[Мили Боби Браун]]. Единадесет има психокинетични и телепатични способности и се смята за пробивния герой на ''Stranger Things.'' {| class="wikitable" ! colspan="2" |Единадесет |- | colspan="2" |Персонаж ''от Stranger Things'' |- | colspan="2" | |- !Първа поява |„ Първа глава: Изчезването на Уил Байърс “ (2016) |- !Създадена от |Братя Дъфър |- !Базиран на |Проект MKUltra |- !Изобразен от | * Мили Боби Браун * Шарлот и Клара Уорд (млади; ''Stranger Things 2'' ) * Марти Блеър (млад; ''Stranger Things 4'' ) |- !Озвучен от |Чарли Дънкан ( Smite ) |- ! colspan="2" |Информация във вселената |- !Пълно име |Джейн Хопър (предишен Айвс) |- !Псевдоними |Ел |- !Заглавие |Единадесет |- !семейство | * Тери Айвс (биологична майка) * Андрю Рич (биологичен баща, починал) * Беки Айвс (биологична леля) * Джим Хопър (осиновител) * Сара Хопър (осиновена по-малка сестра, починала) * Джойс Байърс (осиновителка) * Уил Байърс (осиновен брат) * Джонатан Байърс (осиновен брат) |- !Партъор |Майк Уилър (гадже) |- !Дом |Хокинс, Индиана, Съединени американски щати |} == Биография на измислен герой == Единадесет е дъщеря на Тереза ​​„Тери“ Айвс и участник в експериментите на проекта MKUltra, провеждани от [[Централно разузнавателно управление|Централното разузнавателно управление]] (ЦРУ). Единадесет изглежда е роден като [[екстрасенс]] със забележителни телекинетични и екстрасензорни способности. Въпреки това, когато използва тези способности в значителна степен, тя временно отслабва и носът й кърви. При раждането си; Единадесет е отнета от майка си от д-р Мартин Бренер и е отгледана в национална лаборатория в измисления Хокинс, [[Индиана]], като тестов обект, за да развие своите психокинетични умения. Когато е поставена в резервоар за сензорна депривация, тя може да използва дистанционно наблюдениеза достъп до други измерени, предимно за целите на международния шпионаж. Eдинадесет отваря порта между лабораторията Хокинс и измерението с главата надолу и създанието, живеещо в това измерение, получава способността да пътува между света на хората и света с главата надолу. === Сезон 1 === Вижте също: Stranger Things (сезон 1) В първия сезон Единадесет бяга от лабораторията Хокинс и се опитва да открадне храна от местен ресторант. Собственикът Бени я съжалява и се обажда на социалните служби. Отзовалият се социален работник, който се оказва агент на лабораторията Хокинс, убива Бени. Единадесет бяга, преди да бъде заловен отново. С нея се сблъскват Майк Уилър ( Фин Уолфхард ), Дъстин Хендерсън ( Гейтън Матарацо ) и Лукас Синклер ( Кейлъб Маклафлин ), които търсят изчезналия си приятел Уил Байърс ( [[Ноа Шнап]]). Момчетата научават, че името й е Единадесет въз основа на татуировка "011", открита на лявата й предмишница. Майк решава да я нарича накратко „Ел“. Майк позволява на Eдинадесет да живее в мазето му в одеяло. Страхувайки се от повторно залавяне, тя убеждава Майк да не казва на никого от възрастните, така че д-р Бренер (татко) да не я намери. Единадесет помага да се намери Уил и се установява, че той е хванат в капан в Обърнатия свят, използвайки домашно направен резервоар за сензорна депривация. Групата тръгва да намери Уил с помощта на компасите си, но Единадесет се намесва в търсенето им, когато разбира, че ги водят към лабораторията на Хокинс. Лукас, забелязвайки нейната измама, се ядосва на нея. Тя бяга, краде кутии със замразени вафли от магазин и ги изяжда в гората. Майк и Дъстин са заплашени от хулигани; Майк е принуден да скочи от висока скала в езеро, а Дъстин е заложник. Eл се връща и се намесва, преди Майк да падне във водата, и спасява Майк и Дъстин. Единадесет, Майк и Дъстин се събират отново с Лукас и се поправят. Те пътуват до градското сметище с д-р Бренер и неговите сътрудници в плътно преследване. Eдинадесет използва силите си по време на преследването, за да накара лабораторен микробус да се преобърне във въздуха. Групата е подпомагана от [[Джойс Байърс]] ( [[Уинона Райдър]] ), началника на полицията [[Джим Хопър]] ( [[Дейвид Харбър]] ), [[Нанси Уилър]] ( Наталия Дайър ) и Джонатан Байърс ( Чарли Хийтън ), произвеждат импровизиран изолационен резервоар с басейн и торби със сол. Единадесет получава достъп до Обърнатият свят и потвърждава, че Уил е жив. Докато персоналът на лабораторията наближава училището, Майк казва на Eдинадесет, че тя може да бъде част от семейството му и я кани на училищния танц. След това той я целува, след като се мъчи да обясни чувствата си към нея. Eл помага на групата да избяга, като използва силите си, за да убие повечето от агентите, оставяйки я изтощена. Чудовището от Обърнатият свят си проправя път в тяхното измерение и Eл привидно се жертва, за да унищожи създанието (demogorgon) и да спаси приятелите си. Един месец по-късно, след коледно парти, Хопър напуска полицейския участък и кара към гората. Там оставя вафли в скрита кутия. Състоянието и местоположението на Eleven остават неясни. === Сезон 2 === Вижте също: Stranger Things (сезон 2) След победата над Демагоргънът, Единадесет се събужда в измерението с главата надолу. Тя избягва през портал, който я отвежда обратно в училището. Докато правителството все още я търси, тя е принудена да се крие в гората. Eл в крайна сметка намира Eggos. Хопър тръгва за нея и я търси. Двамата се преместват в хижа в гората, където той й забранява да напуска, страхувайки се за нейната безопасност. Хопър крие Eдинадесет на закрито почти година, като не казва на никого за местонахождението й, дори и на Майк. През това време Eл придобива по-добър контрол върху силите си; тя е по-малко отслабена от използването на нейната [[телекинеза]] и вече е в състояние да проектира ума си без използването на резервоар за сензорна депривация. Тя използва последната способност, за да слуша опитите на Майк да се свърже с нея, въпреки че е все по-разочарована от неспособността си да отговори. Тя също така значително разширява речника си през това време, учейки се както от Хопър, така и от гледането на телевизия. Единадесет става неспокойна и копнее да се събере отново с Майк и това предизвиква напрежение между нея и Хопър. Един ден тя бяга от дома си и отива в средното училище Хокинс. Когато тя намира Майк, той е с [[Макс Майфилд|Макс Майфийлд]] ( [[Сейди Синк]]), нова ученичка. Eл погрешно смята, че Макс флиртува с Майк и от злоба използва силите си, за да събори Макс от скейтборда й, преди да си тръгне. След като се връща в кабината, тя влиза в разгорещен спор с Хопър заради това, че е напуснала хижата, завършвайки с това, че тя използва силите си, за да повреди хижата от гняв. На следващия ден, почиствайки бъркотията, която е направила в хижата, тя открива, преглеждайки записите в мазето на хижата, че рождената й майка е жива, което противоречи на казаното от Хопър. След това тя среща майка си Тери и леля си Беки и открива какво се е случило с Тери в лабораторията Хокинс. Докато е там, тя разбира, че Тери се опитва да говори с нея, но тя не успява поради [[Кататония|кататоничното]] си състояние. Единадесет, използвайки силите си, гледа ретроспекция от майка си. След като дъщеря й беше отнета от нея, Тери се опита да си пробие път насила в лабораторията Хокинс, за да я спаси. В отговор Бренер и неговите помощници я заловиха и я подложиха на електрошокова терапия, което доведе до сегашното й състояние. След това Eл използва способностите си, за да разбере, че има „сестра“ – друго момиче със подобни способности, взето от д-р Бренер за експерименти – и се заема да я намери. Използвайки отново способностите си, Единадесет открива сестра си и открива, че тя е по-голямо момиче на име Кали ("Осем"), със способността да кара хората да имат зрителни халюцинации. Единадесет остава при Кали и нейните приятели – бегълци, които са решени да отмъстят на хората, които са ги наранили. Кали казва на Единадесет, че трябва да помисли какво я ядосва най-много, докато използва силите си. Когато отиват да отмъстят на асистента на Бренер, който е помогнал да нарани майката на Единадесет, Единадесет започва да го души до смърт, но спира, когато разбира, че има две дъщери. След това тя спира Кали да не го застреля. Обратно в скривалището, Eleven става свидетел на опасността на Хопър и и Майк през празнотата. Докато бандата се кани да избяга, Единадесет разбира, че трябва да се върне при приятелите си, защото те се нуждаят от нейната помощ. Eл се връща при Хокинс и най-накрая се събира отново с Майк с искрена прегръдка и нейните приятели, след като ги спасява от Демагоргънът. Групата осъзнава, че тя трябва да затвори портата към Обърнатият свят и тя и Хопър се отправят към лабораторията Хокинс. Там Единадесет използва съвета на Кали и фокусира гнева си в нейните сили, затваряйки портата и изтощавайки нейните сили. След това се открива, че д-р Сам Оуенс ( Пол Райзър ) е фалшифицирал акт за раждане, позволяващ на Хопър да стане законен осиновител на Ел, за да й помогне да се крие. Новото официално име на Eдинадесет е Джейн Хопър. Хопър й позволява да присъства на снежната топка в средното училище Хокинс. Тя се среща с Майк, танцува с него и споделят първата си целувка като двойка. В Обратно с главата надолу светът, Mind flyera наблюдава Ел и нейните приятели в гимназията. === Сезон 3 === Вижте също: Stranger Things (сезон 3) В началото на сезон три Единадесет и Майк се срещат от седем месеца, за голямо ужас на Хопър, който се дразни, че Ел и Майк са постоянно заедно, прекарвайки цялото си време сами в целувки. Когато Хопър признава на Джойс, че се чувства неудобно от ситуацията, тя му предлага да седне и да поговори спокойно с Ел и Майк за това как се чувства. Това обаче има обратен ефект и Хопър прибягва до вербална заплаха на Майк да стои далеч от Eл или той ще прекрати връзката им. Когато Майк е принуден да излъже Eдинадесет защо вече не може да я посещава, тя става подозрителна и търси съвет от Макс, която твърди, че Майк отблъсква Eл, за да прекарват времето си в игри с момчетата, Момичетата прекарват качествено време заедно в мола, където се натъкват на Лукас, Уил и Майк, които се опитват да купят на Eл подарък за грим. Когато Майк лъже и казва, че подаръкът е за болната му баба, Единадесет се разделя с него и тръгва с автобус с Макс, където момичетата прекарват нощта в дома на Хопър и използват телепатичните сили на Единадесет, за да шпионират момчетата. Това води до игра, която те създават, в която въртят бутилка и шпионират всеки, на когото попадне. Единадесет шпионира Били и изглежда, че той е отвлякъл някого, така че момичетата тръгват да го търсят и откриват, че техен колега спасител също е изчезнал. Те откриват, че Били е превзет от Покорителя на ума и изчезналата спасителка, известна като Хедър. Те се събират отново с Майк, Лукас и Уил. Майк е раздразнен, че Ел ще го шпионира и има спор с Макс за чувствата му към Единадесет, докато тя шпионира Били. Тя задържа Flayer на ум, когато кабината е атакувана, но Flayer я ранява и оставя част от себе си в раната. Ел и Майк се помиряват, но Поверителят на ума и Били ги проследяват поради раната на Ел. Единадесет губи силите си, след като извади парчето от чудовището от крака си, но помага на Били да се освободи от притежанието на Mind Flayer, като му помага да си спомни спомените си от детството. Групата побеждава Mind Flayer, като затваря портала към Upside Down и с саможертвата на Били. Хопър се смята за мъртъв при експлозията, която затваря портата и Единадесет е приет от семейство Байърс. Докато семейство Байърс стягат багажа, за да напуснат Хокинс, Ел разкрива на Майк, че тя също го обича и те се целуват. Джойс й дава писмо, написано от Хопър, което той възнамеряваше да използва, когато говори с нея и Майк за това как се чувства относно тяхната среща. След това Eдинадесет и Байърс напускат Хокинс, където Eдинадесет плаче, докато се отдалечават. === Сезон 4 === Вижте също: [[Странни неща (сезон 4)|Stranger Things (сезон 4)]] В началото на четвърти сезон Eдинадесет започва да ходи на училище в [[Калифорния]] заедно с Уил и се бори със загубата на силите си, както и с това, че е тормозена от момиче на име Анджела. Когато Майк идва на гости, Единадесет се преструва, че има много приятели, за да угоди на Майк, но тя е унижена на ролкова пързалка и удря Анджела в лицето като отмъщение. Тя е задържана от полицията, но д-р Оуенс пресреща ареста й и я взема със себе си. Той обяснява, че Хокинс е в опасност и е работил в програма, която може да успее да върне силите и. Eдинадесет се съгласява да участва, рискувайки никога повече да не види приятелите си. Ел е отведена в съоръжение в [[Невада]] и открива, че Бренър е все още жив. Eдинадесет е поставена в резервоар за сензорна депривация (наречен NINA) и изживява отново своите потиснати спомени от времето, прекарано в лабораторията на Хокинс. Единадесет опита да избяга от съоръжението, но открива, че силите й бавно се връщат, убеждавайки я да остане. Тя открива, че често е била прогонвана от другите деца, но е любезен санитар ( [[Джейми Кембъл Бауър]] ) бдеше над нея и й даваше съвети как да контролира силите си. Санитарят, който всъщност е субект 001 в експериментите на Бренер, манипулира Единадесет да премахне имплант във врата му, който потискаше силите му, след което продължи да избие останалите деца и персонала в лабораторията. 001 се разкри, че е Хенри Крийл, който уби майка си и сестра си през 50-те години и накара баща си да бъде арестуван за това. Хенри се опита да убие Единадесет, след като тя отказа да му помогне да изкорени човечеството, но тя го надви и го изпрати в Обърнатият свят, където той стана Векна. Бренер открива Единадесет на мястото на клането, където тя изпада в кома и забравя събитията. Бренер открил събитията чрез охранителни камери и накарал Eдинадесет да шпионира руснаците като прикритие за търсенето на Хенри. Eдинадесен открива, че групата на Хокинс планират да убият Хенри, като използват Макс като стръв, за да го примамят, и убеждава д-р Оуенс да й помогне да се върне при Хокинс. Въпреки това Бренер заключва Оуенс и хваща в капан Единадесет, поставяйки й ударна яка, за да не може да си тръгне. Когато армията атакува базата, Бренер бяга с Единадесет, но е прострелян и неспособен, но тя успява да унищожи хеликоптера и превозните средства като Майк, Уил, Джонатан и Аргайл ( Едуардо Франко) пристигат. Бренер отключва яката и казва на Eдинадесет, че са семейство, но тя отказва да му прости и той умира. Групата отива в пицарията на Аргайл, където създават изолиращ резервоар, за да влезе тя в съзнанието на Макс едновременно с Векна. Векна завладява Единадесет и чупи костите на Макс и я ослепява, преди Майк да каже на Единадесет, че я обича, което й дава силата да наруши контрола му. Въпреки усилията й, Макс все още умира от нараняванията си, но Eдинадесет успява да използва силите си, за да рестартира сърцето й и да я постави в кома. Групата се завръща при Хокинс и Единадесет се събират отново с Хопър. Уил усеща Upside Down и всички откриват, че Upside Down е превзел Хокинс. 5vgiws22dm1wed0xdsd7mb84dzfiz1c 11473623 11473622 2022-07-28T23:45:39Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki '''Единадесет "Ел"/ Джейн Хопър''' е измислен герой и един от главните герои на научнофантастичния драматичен сериал на ужасите на [[Нетфликс]] "''[[Stranger Things]]"'' , написан и продуциран от Дъфър Брадърс. Основно тя е изобразена от британската актриса [[Мили Боби Браун]]. Единадесет има психокинетични и телепатични способности и се смята за пробивния герой на ''Stranger Things.'' {| class="wikitable" ! colspan="2" |Единадесет |- | colspan="2" |Персонаж ''от Stranger Things'' |- | colspan="2" | |- !Първа поява |„ Първа глава: Изчезването на Уил Байърс “ (2016) |- !Създадена от |Братя Дъфър |- !Базиран на |Проект MKUltra |- !Изобразен от | * Мили Боби Браун * Шарлот и Клара Уорд (млади; ''Stranger Things 2'' ) * Марти Блеър (млад; ''Stranger Things 4'' ) |- !Озвучен от |Чарли Дънкан ( Smite ) |- ! colspan="2" |Информация във вселената |- !Пълно име |Джейн Хопър (предишен Айвс) |- !Псевдоними |Ел |- !Заглавие |Единадесет |- !семейство | * Тери Айвс (биологична майка) * Андрю Рич (биологичен баща, починал) * Беки Айвс (биологична леля) * Джим Хопър (осиновител) * Сара Хопър (осиновена по-малка сестра, починала) * Джойс Байърс (осиновителка) * Уил Байърс (осиновен брат) * Джонатан Байърс (осиновен брат) |- !Партъор |Майк Уилър (гадже) |- !Дом |Хокинс, Индиана, Съединени американски щати |} == Биография на измислен герой == Единадесет е дъщеря на Тереза ​​„Тери“ Айвс и участник в експериментите на проекта MKUltra, провеждани от [[Централно разузнавателно управление|Централното разузнавателно управление]] (ЦРУ). Единадесет изглежда е роден като [[екстрасенс]] със забележителни телекинетични и екстрасензорни способности. Въпреки това, когато използва тези способности в значителна степен, тя временно отслабва и носът й кърви. При раждането си; Единадесет е отнета от майка си от д-р Мартин Бренер и е отгледана в национална лаборатория в измисления Хокинс, [[Индиана]], като тестов обект, за да развие своите психокинетични умения. Когато е поставена в резервоар за сензорна депривация, тя може да използва дистанционно наблюдениеза достъп до други измерени, предимно за целите на международния шпионаж. Eдинадесет отваря порта между лабораторията Хокинс и измерението с главата надолу и създанието, живеещо в това измерение, получава способността да пътува между света на хората и света с главата надолу. === Сезон 1 === Вижте също: Stranger Things (сезон 1) В първия сезон Единадесет бяга от лабораторията Хокинс и се опитва да открадне храна от местен ресторант. Собственикът Бени я съжалява и се обажда на социалните служби. Отзовалият се социален работник, който се оказва агент на лабораторията Хокинс, убива Бени. Единадесет бяга, преди да бъде заловен отново. С нея се сблъскват Майк Уилър ( Фин Уолфхард ), Дъстин Хендерсън ( Гейтън Матарацо ) и Лукас Синклер ( Кейлъб Маклафлин ), които търсят изчезналия си приятел Уил Байърс ( [[Ноа Шнап]]). Момчетата научават, че името й е Единадесет въз основа на татуировка "011", открита на лявата й предмишница. Майк решава да я нарича накратко „Ел“. Майк позволява на Eдинадесет да живее в мазето му в одеяло. Страхувайки се от повторно залавяне, тя убеждава Майк да не казва на никого от възрастните, така че д-р Бренер (татко) да не я намери. Единадесет помага да се намери Уил и се установява, че той е хванат в капан в Обърнатия свят, използвайки домашно направен резервоар за сензорна депривация. Групата тръгва да намери Уил с помощта на компасите си, но Единадесет се намесва в търсенето им, когато разбира, че ги водят към лабораторията на Хокинс. Лукас, забелязвайки нейната измама, се ядосва на нея. Тя бяга, краде кутии със замразени вафли от магазин и ги изяжда в гората. Майк и Дъстин са заплашени от хулигани; Майк е принуден да скочи от висока скала в езеро, а Дъстин е заложник. Eл се връща и се намесва, преди Майк да падне във водата, и спасява Майк и Дъстин. Единадесет, Майк и Дъстин се събират отново с Лукас и се поправят. Те пътуват до градското сметище с д-р Бренер и неговите сътрудници в плътно преследване. Eдинадесет използва силите си по време на преследването, за да накара лабораторен микробус да се преобърне във въздуха. Групата е подпомагана от [[Джойс Байърс]] ( [[Уинона Райдър]] ), началника на полицията [[Джим Хопър]] ( [[Дейвид Харбър]] ), [[Нанси Уилър]] ( Наталия Дайър ) и Джонатан Байърс ( Чарли Хийтън ), произвеждат импровизиран изолационен резервоар с басейн и торби със сол. Единадесет получава достъп до Обърнатият свят и потвърждава, че Уил е жив. Докато персоналът на лабораторията наближава училището, Майк казва на Eдинадесет, че тя може да бъде част от семейството му и я кани на училищния танц. След това той я целува, след като се мъчи да обясни чувствата си към нея. Eл помага на групата да избяга, като използва силите си, за да убие повечето от агентите, оставяйки я изтощена. Чудовището от Обърнатият свят си проправя път в тяхното измерение и Eл привидно се жертва, за да унищожи създанието (demogorgon) и да спаси приятелите си. Един месец по-късно, след коледно парти, Хопър напуска полицейския участък и кара към гората. Там оставя вафли в скрита кутия. Състоянието и местоположението на Eleven остават неясни. === Сезон 2 === Вижте също: Stranger Things (сезон 2) След победата над Демагоргънът, Единадесет се събужда в измерението с главата надолу. Тя избягва през портал, който я отвежда обратно в училището. Докато правителството все още я търси, тя е принудена да се крие в гората. Eл в крайна сметка намира Eggos. Хопър тръгва за нея и я търси. Двамата се преместват в хижа в гората, където той й забранява да напуска, страхувайки се за нейната безопасност. Хопър крие Eдинадесет на закрито почти година, като не казва на никого за местонахождението й, дори и на Майк. През това време Eл придобива по-добър контрол върху силите си; тя е по-малко отслабена от използването на нейната [[телекинеза]] и вече е в състояние да проектира ума си без използването на резервоар за сензорна депривация. Тя използва последната способност, за да слуша опитите на Майк да се свърже с нея, въпреки че е все по-разочарована от неспособността си да отговори. Тя също така значително разширява речника си през това време, учейки се както от Хопър, така и от гледането на телевизия. Единадесет става неспокойна и копнее да се събере отново с Майк и това предизвиква напрежение между нея и Хопър. Един ден тя бяга от дома си и отива в средното училище Хокинс. Когато тя намира Майк, той е с [[Макс Майфилд|Макс Майфийлд]] ( [[Сейди Синк]]), нова ученичка. Eл погрешно смята, че Макс флиртува с Майк и от злоба използва силите си, за да събори Макс от скейтборда й, преди да си тръгне. След като се връща в кабината, тя влиза в разгорещен спор с Хопър заради това, че е напуснала хижата, завършвайки с това, че тя използва силите си, за да повреди хижата от гняв. На следващия ден, почиствайки бъркотията, която е направила в хижата, тя открива, преглеждайки записите в мазето на хижата, че рождената й майка е жива, което противоречи на казаното от Хопър. След това тя среща майка си Тери и леля си Беки и открива какво се е случило с Тери в лабораторията Хокинс. Докато е там, тя разбира, че Тери се опитва да говори с нея, но тя не успява поради [[Кататония|кататоничното]] си състояние. Единадесет, използвайки силите си, гледа ретроспекция от майка си. След като дъщеря й беше отнета от нея, Тери се опита да си пробие път насила в лабораторията Хокинс, за да я спаси. В отговор Бренер и неговите помощници я заловиха и я подложиха на електрошокова терапия, което доведе до сегашното й състояние. След това Eл използва способностите си, за да разбере, че има „сестра“ – друго момиче със подобни способности, взето от д-р Бренер за експерименти – и се заема да я намери. Използвайки отново способностите си, Единадесет открива сестра си и открива, че тя е по-голямо момиче на име Кали ("Осем"), със способността да кара хората да имат зрителни халюцинации. Единадесет остава при Кали и нейните приятели – бегълци, които са решени да отмъстят на хората, които са ги наранили. Кали казва на Единадесет, че трябва да помисли какво я ядосва най-много, докато използва силите си. Когато отиват да отмъстят на асистента на Бренер, който е помогнал да нарани майката на Единадесет, Единадесет започва да го души до смърт, но спира, когато разбира, че има две дъщери. След това тя спира Кали да не го застреля. Обратно в скривалището, Eleven става свидетел на опасността на Хопър и и Майк през празнотата. Докато бандата се кани да избяга, Единадесет разбира, че трябва да се върне при приятелите си, защото те се нуждаят от нейната помощ. Eл се връща при Хокинс и най-накрая се събира отново с Майк с искрена прегръдка и нейните приятели, след като ги спасява от Демагоргънът. Групата осъзнава, че тя трябва да затвори портата към Обърнатият свят и тя и Хопър се отправят към лабораторията Хокинс. Там Единадесет използва съвета на Кали и фокусира гнева си в нейните сили, затваряйки портата и изтощавайки нейните сили. След това се открива, че д-р Сам Оуенс ( Пол Райзър ) е фалшифицирал акт за раждане, позволяващ на Хопър да стане законен осиновител на Ел, за да й помогне да се крие. Новото официално име на Eдинадесет е Джейн Хопър. Хопър й позволява да присъства на снежната топка в средното училище Хокинс. Тя се среща с Майк, танцува с него и споделят първата си целувка като двойка. В Обратно с главата надолу светът, Mind flyera наблюдава Ел и нейните приятели в гимназията. === Сезон 3 === Вижте също: Stranger Things (сезон 3) В началото на сезон три Единадесет и Майк се срещат от седем месеца, за голямо ужас на Хопър, който се дразни, че Ел и Майк са постоянно заедно, прекарвайки цялото си време сами в целувки. Когато Хопър признава на Джойс, че се чувства неудобно от ситуацията, тя му предлага да седне и да поговори спокойно с Ел и Майк за това как се чувства. Това обаче има обратен ефект и Хопър прибягва до вербална заплаха на Майк да стои далеч от Eл или той ще прекрати връзката им. Когато Майк е принуден да излъже Eдинадесет защо вече не може да я посещава, тя става подозрителна и търси съвет от Макс, която твърди, че Майк отблъсква Eл, за да прекарват времето си в игри с момчетата, Момичетата прекарват качествено време заедно в мола, където се натъкват на Лукас, Уил и Майк, които се опитват да купят на Eл подарък за грим. Когато Майк лъже и казва, че подаръкът е за болната му баба, Единадесет се разделя с него и тръгва с автобус с Макс, където момичетата прекарват нощта в дома на Хопър и използват телепатичните сили на Единадесет, за да шпионират момчетата. Това води до игра, която те създават, в която въртят бутилка и шпионират всеки, на когото попадне. Единадесет шпионира Били и изглежда, че той е отвлякъл някого, така че момичетата тръгват да го търсят и откриват, че техен колега спасител също е изчезнал. Те откриват, че Били е превзет от Покорителя на ума и изчезналата спасителка, известна като Хедър. Те се събират отново с Майк, Лукас и Уил. Майк е раздразнен, че Ел ще го шпионира и има спор с Макс за чувствата му към Единадесет, докато тя шпионира Били. Тя задържа Flayer на ум, когато кабината е атакувана, но Flayer я ранява и оставя част от себе си в раната. Ел и Майк се помиряват, но Поверителят на ума и Били ги проследяват поради раната на Ел. Единадесет губи силите си, след като извади парчето от чудовището от крака си, но помага на Били да се освободи от притежанието на Mind Flayer, като му помага да си спомни спомените си от детството. Групата побеждава Mind Flayer, като затваря портала към Upside Down и с саможертвата на Били. Хопър се смята за мъртъв при експлозията, която затваря портата и Единадесет е приет от семейство Байърс. Докато семейство Байърс стягат багажа, за да напуснат Хокинс, Ел разкрива на Майк, че тя също го обича и те се целуват. Джойс й дава писмо, написано от Хопър, което той възнамеряваше да използва, когато говори с нея и Майк за това как се чувства относно тяхната среща. След това Eдинадесет и Байърс напускат Хокинс, където Eдинадесет плаче, докато се отдалечават. === Сезон 4 === Вижте също: [[Странни неща (сезон 4)|Stranger Things (сезон 4)]] В началото на четвърти сезон Eдинадесет започва да ходи на училище в [[Калифорния]] заедно с Уил и се бори със загубата на силите си, както и с това, че е тормозена от момиче на име Анджела. Когато Майк идва на гости, Единадесет се преструва, че има много приятели, за да угоди на Майк, но тя е унижена на ролкова пързалка и удря Анджела в лицето като отмъщение. Тя е задържана от полицията, но д-р Оуенс пресреща ареста й и я взема със себе си. Той обяснява, че Хокинс е в опасност и е работил в програма, която може да успее да върне силите и. Eдинадесет се съгласява да участва, рискувайки никога повече да не види приятелите си. Ел е отведена в съоръжение в [[Невада]] и открива, че Бренър е все още жив. Eдинадесет е поставена в резервоар за сензорна депривация (наречен NINA) и изживява отново своите потиснати спомени от времето, прекарано в лабораторията на Хокинс. Единадесет опита да избяга от съоръжението, но открива, че силите й бавно се връщат, убеждавайки я да остане. Тя открива, че често е била прогонвана от другите деца, но е любезен санитар ( [[Джейми Кембъл Бауър]] ) бдеше над нея и й даваше съвети как да контролира силите си. Санитарят, който всъщност е субект 001 в експериментите на Бренер, манипулира Единадесет да премахне имплант във врата му, който потискаше силите му, след което продължи да избие останалите деца и персонала в лабораторията. 001 се разкри, че е Хенри Крийл, който уби майка си и сестра си през 50-те години и накара баща си да бъде арестуван за това. Хенри се опита да убие Единадесет, след като тя отказа да му помогне да изкорени човечеството, но тя го надви и го изпрати в Обърнатият свят, където той стана Векна. Бренер открива Единадесет на мястото на клането, където тя изпада в кома и забравя събитията. Бренер открил събитията чрез охранителни камери и накарал Eдинадесет да шпионира руснаците като прикритие за търсенето на Хенри. Eдинадесен открива, че групата на Хокинс планират да убият Хенри, като използват Макс като стръв, за да го примамят, и убеждава д-р Оуенс да й помогне да се върне при Хокинс. Въпреки това Бренер заключва Оуенс и хваща в капан Единадесет, поставяйки й ударна яка, за да не може да си тръгне. Когато армията атакува базата, Бренер бяга с Единадесет, но е прострелян и неспособен, но тя успява да унищожи хеликоптера и превозните средства като Майк, Уил, Джонатан и Аргайл ( Едуардо Франко) пристигат. Бренер отключва яката и казва на Eдинадесет, че са семейство, но тя отказва да му прости и той умира. Групата отива в пицарията на Аргайл, където създават изолиращ резервоар, за да влезе тя в съзнанието на Макс едновременно с Векна. Векна завладява Единадесет и чупи костите на Макс и я ослепява, преди Майк да каже на Единадесет, че я обича, което й дава силата да наруши контрола му. Въпреки усилията й, Макс все още умира от нараняванията си, но Eдинадесет успява да използва силите си, за да рестартира сърцето й и да я постави в кома. Групата се завръща при Хокинс и Единадесет се събират отново с Хопър. Уил усеща Upside Down и всички откриват, че Upside Down е превзел Хокинс. == развитиередактиране == === Концепция и писане === Братята Дъфър базират героя на Eдинадесет върху оцелели от експериментите на Project MKUltra, с влияния от ''[[Извънземното|ET]]'' и идеята да бъдеш [[аутсайдер]]. Те също черпят вдъхновение от анимето ''Elfen Lied'' and ''Akira,'' като казват, че „искаха да има мистерия в нейното минало и също така тя да изглежда малко страшна.“  Първоначално планиран като игрален филм, ''Stranger Things'' след това беше представен на Netflix като ограничена серия, и беше планирано Eдинадесет да се жертва в последния епизод на сериала. След като тогава Netflix имаше желание шоуто да продължи във втори сезон , братята решиха да променят края, за да запазят героя жив. === Кастинг === Братята вярват, че Единадесет е най-трудната роля за хвърляне, тъй като героят има малко реплики. Те искаха дете-актьор, което можеше да предаде много емоции. Семейство Дъфър се притесняваха, че няма да намерят някой, който да запази характера си, когато не говори. Братята изпитаха облекчение, след като срещнаха Мили Боби Браун, която описаха като „нещо специално, дете, с направо призрачен свръхестествен талант“. Браун трябваше да обръсне главата си за ролята, нещо, което тя и родителите й се притесняваха, че ще „намалят красотата й“, докато не показаха снимка на Чарлийз rfrw2y4ir3nege5fzkh5srn5h7jixfd 11473624 11473623 2022-07-28T23:50:12Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki '''Единадесет "Ел"/ Джейн Хопър''' е измислен герой и един от главните герои на научнофантастичния драматичен сериал на ужасите на [[Нетфликс]] "''[[Stranger Things]]"'' , написан и продуциран от Дъфър Брадърс. Основно тя е изобразена от британската актриса [[Мили Боби Браун]]. Единадесет има психокинетични и телепатични способности и се смята за пробивния герой на ''Stranger Things.'' {| class="wikitable" ! colspan="2" |Единадесет |- | colspan="2" |Персонаж ''от Stranger Things'' |- | colspan="2" | |- !Първа поява |„ Първа глава: Изчезването на Уил Байърс “ (2016) |- !Създадена от |Братя Дъфър |- !Базиран на |Проект MKUltra |- !Изобразен от | * Мили Боби Браун * Шарлот и Клара Уорд (млади; ''Stranger Things 2'' ) * Марти Блеър (млад; ''Stranger Things 4'' ) |- !Озвучен от |Чарли Дънкан ( Smite ) |- ! colspan="2" |Информация във вселената |- !Пълно име |Джейн Хопър (предишен Айвс) |- !Псевдоними |Ел |- !Заглавие |Единадесет |- !семейство | * Тери Айвс (биологична майка) * Андрю Рич (биологичен баща, починал) * Беки Айвс (биологична леля) * Джим Хопър (осиновител) * Сара Хопър (осиновена по-малка сестра, починала) * Джойс Байърс (осиновителка) * Уил Байърс (осиновен брат) * Джонатан Байърс (осиновен брат) |- !Партъор |Майк Уилър (гадже) |- !Дом |Хокинс, Индиана, Съединени американски щати |} == Биография на измислен герой == Единадесет е дъщеря на Тереза ​​„Тери“ Айвс и участник в експериментите на проекта MKUltra, провеждани от [[Централно разузнавателно управление|Централното разузнавателно управление]] (ЦРУ). Единадесет изглежда е роден като [[екстрасенс]] със забележителни телекинетични и екстрасензорни способности. Въпреки това, когато използва тези способности в значителна степен, тя временно отслабва и носът й кърви. При раждането си; Единадесет е отнета от майка си от д-р Мартин Бренер и е отгледана в национална лаборатория в измисления Хокинс, [[Индиана]], като тестов обект, за да развие своите психокинетични умения. Когато е поставена в резервоар за сензорна депривация, тя може да използва дистанционно наблюдениеза достъп до други измерени, предимно за целите на международния шпионаж. Eдинадесет отваря порта между лабораторията Хокинс и измерението с главата надолу и създанието, живеещо в това измерение, получава способността да пътува между света на хората и света с главата надолу. === Сезон 1 === Вижте също: Stranger Things (сезон 1) В първия сезон Единадесет бяга от лабораторията Хокинс и се опитва да открадне храна от местен ресторант. Собственикът Бени я съжалява и се обажда на социалните служби. Отзовалият се социален работник, който се оказва агент на лабораторията Хокинс, убива Бени. Единадесет бяга, преди да бъде заловен отново. С нея се сблъскват Майк Уилър ( Фин Уолфхард ), Дъстин Хендерсън ( Гейтън Матарацо ) и Лукас Синклер ( Кейлъб Маклафлин ), които търсят изчезналия си приятел Уил Байърс ( [[Ноа Шнап]]). Момчетата научават, че името й е Единадесет въз основа на татуировка "011", открита на лявата й предмишница. Майк решава да я нарича накратко „Ел“. Майк позволява на Eдинадесет да живее в мазето му в одеяло. Страхувайки се от повторно залавяне, тя убеждава Майк да не казва на никого от възрастните, така че д-р Бренер (татко) да не я намери. Единадесет помага да се намери Уил и се установява, че той е хванат в капан в Обърнатия свят, използвайки домашно направен резервоар за сензорна депривация. Групата тръгва да намери Уил с помощта на компасите си, но Единадесет се намесва в търсенето им, когато разбира, че ги водят към лабораторията на Хокинс. Лукас, забелязвайки нейната измама, се ядосва на нея. Тя бяга, краде кутии със замразени вафли от магазин и ги изяжда в гората. Майк и Дъстин са заплашени от хулигани; Майк е принуден да скочи от висока скала в езеро, а Дъстин е заложник. Eл се връща и се намесва, преди Майк да падне във водата, и спасява Майк и Дъстин. Единадесет, Майк и Дъстин се събират отново с Лукас и се поправят. Те пътуват до градското сметище с д-р Бренер и неговите сътрудници в плътно преследване. Eдинадесет използва силите си по време на преследването, за да накара лабораторен микробус да се преобърне във въздуха. Групата е подпомагана от [[Джойс Байърс]] ( [[Уинона Райдър]] ), началника на полицията [[Джим Хопър]] ( [[Дейвид Харбър]] ), [[Нанси Уилър]] ( Наталия Дайър ) и Джонатан Байърс ( Чарли Хийтън ), произвеждат импровизиран изолационен резервоар с басейн и торби със сол. Единадесет получава достъп до Обърнатият свят и потвърждава, че Уил е жив. Докато персоналът на лабораторията наближава училището, Майк казва на Eдинадесет, че тя може да бъде част от семейството му и я кани на училищния танц. След това той я целува, след като се мъчи да обясни чувствата си към нея. Eл помага на групата да избяга, като използва силите си, за да убие повечето от агентите, оставяйки я изтощена. Чудовището от Обърнатият свят си проправя път в тяхното измерение и Eл привидно се жертва, за да унищожи създанието (demogorgon) и да спаси приятелите си. Един месец по-късно, след коледно парти, Хопър напуска полицейския участък и кара към гората. Там оставя вафли в скрита кутия. Състоянието и местоположението на Eleven остават неясни. === Сезон 2 === Вижте също: Stranger Things (сезон 2) След победата над Демагоргънът, Единадесет се събужда в измерението с главата надолу. Тя избягва през портал, който я отвежда обратно в училището. Докато правителството все още я търси, тя е принудена да се крие в гората. Eл в крайна сметка намира Eggos. Хопър тръгва за нея и я търси. Двамата се преместват в хижа в гората, където той й забранява да напуска, страхувайки се за нейната безопасност. Хопър крие Eдинадесет на закрито почти година, като не казва на никого за местонахождението й, дори и на Майк. През това време Eл придобива по-добър контрол върху силите си; тя е по-малко отслабена от използването на нейната [[телекинеза]] и вече е в състояние да проектира ума си без използването на резервоар за сензорна депривация. Тя използва последната способност, за да слуша опитите на Майк да се свърже с нея, въпреки че е все по-разочарована от неспособността си да отговори. Тя също така значително разширява речника си през това време, учейки се както от Хопър, така и от гледането на телевизия. Единадесет става неспокойна и копнее да се събере отново с Майк и това предизвиква напрежение между нея и Хопър. Един ден тя бяга от дома си и отива в средното училище Хокинс. Когато тя намира Майк, той е с [[Макс Майфилд|Макс Майфийлд]] ( [[Сейди Синк]]), нова ученичка. Eл погрешно смята, че Макс флиртува с Майк и от злоба използва силите си, за да събори Макс от скейтборда й, преди да си тръгне. След като се връща в кабината, тя влиза в разгорещен спор с Хопър заради това, че е напуснала хижата, завършвайки с това, че тя използва силите си, за да повреди хижата от гняв. На следващия ден, почиствайки бъркотията, която е направила в хижата, тя открива, преглеждайки записите в мазето на хижата, че рождената й майка е жива, което противоречи на казаното от Хопър. След това тя среща майка си Тери и леля си Беки и открива какво се е случило с Тери в лабораторията Хокинс. Докато е там, тя разбира, че Тери се опитва да говори с нея, но тя не успява поради [[Кататония|кататоничното]] си състояние. Единадесет, използвайки силите си, гледа ретроспекция от майка си. След като дъщеря й беше отнета от нея, Тери се опита да си пробие път насила в лабораторията Хокинс, за да я спаси. В отговор Бренер и неговите помощници я заловиха и я подложиха на електрошокова терапия, което доведе до сегашното й състояние. След това Eл използва способностите си, за да разбере, че има „сестра“ – друго момиче със подобни способности, взето от д-р Бренер за експерименти – и се заема да я намери. Използвайки отново способностите си, Единадесет открива сестра си и открива, че тя е по-голямо момиче на име Кали ("Осем"), със способността да кара хората да имат зрителни халюцинации. Единадесет остава при Кали и нейните приятели – бегълци, които са решени да отмъстят на хората, които са ги наранили. Кали казва на Единадесет, че трябва да помисли какво я ядосва най-много, докато използва силите си. Когато отиват да отмъстят на асистента на Бренер, който е помогнал да нарани майката на Единадесет, Единадесет започва да го души до смърт, но спира, когато разбира, че има две дъщери. След това тя спира Кали да не го застреля. Обратно в скривалището, Eleven става свидетел на опасността на Хопър и и Майк през празнотата. Докато бандата се кани да избяга, Единадесет разбира, че трябва да се върне при приятелите си, защото те се нуждаят от нейната помощ. Eл се връща при Хокинс и най-накрая се събира отново с Майк с искрена прегръдка и нейните приятели, след като ги спасява от Демагоргънът. Групата осъзнава, че тя трябва да затвори портата към Обърнатият свят и тя и Хопър се отправят към лабораторията Хокинс. Там Единадесет използва съвета на Кали и фокусира гнева си в нейните сили, затваряйки портата и изтощавайки нейните сили. След това се открива, че д-р Сам Оуенс ( Пол Райзър ) е фалшифицирал акт за раждане, позволяващ на Хопър да стане законен осиновител на Ел, за да й помогне да се крие. Новото официално име на Eдинадесет е Джейн Хопър. Хопър й позволява да присъства на снежната топка в средното училище Хокинс. Тя се среща с Майк, танцува с него и споделят първата си целувка като двойка. В Обратно с главата надолу светът, Mind flyera наблюдава Ел и нейните приятели в гимназията. === Сезон 3 === Вижте също: Stranger Things (сезон 3) В началото на сезон три Единадесет и Майк се срещат от седем месеца, за голямо ужас на Хопър, който се дразни, че Ел и Майк са постоянно заедно, прекарвайки цялото си време сами в целувки. Когато Хопър признава на Джойс, че се чувства неудобно от ситуацията, тя му предлага да седне и да поговори спокойно с Ел и Майк за това как се чувства. Това обаче има обратен ефект и Хопър прибягва до вербална заплаха на Майк да стои далеч от Eл или той ще прекрати връзката им. Когато Майк е принуден да излъже Eдинадесет защо вече не може да я посещава, тя става подозрителна и търси съвет от Макс, която твърди, че Майк отблъсква Eл, за да прекарват времето си в игри с момчетата, Момичетата прекарват качествено време заедно в мола, където се натъкват на Лукас, Уил и Майк, които се опитват да купят на Eл подарък за грим. Когато Майк лъже и казва, че подаръкът е за болната му баба, Единадесет се разделя с него и тръгва с автобус с Макс, където момичетата прекарват нощта в дома на Хопър и използват телепатичните сили на Единадесет, за да шпионират момчетата. Това води до игра, която те създават, в която въртят бутилка и шпионират всеки, на когото попадне. Единадесет шпионира Били и изглежда, че той е отвлякъл някого, така че момичетата тръгват да го търсят и откриват, че техен колега спасител също е изчезнал. Те откриват, че Били е превзет от Покорителя на ума и изчезналата спасителка, известна като Хедър. Те се събират отново с Майк, Лукас и Уил. Майк е раздразнен, че Ел ще го шпионира и има спор с Макс за чувствата му към Единадесет, докато тя шпионира Били. Тя задържа Flayer на ум, когато кабината е атакувана, но Flayer я ранява и оставя част от себе си в раната. Ел и Майк се помиряват, но Поверителят на ума и Били ги проследяват поради раната на Ел. Единадесет губи силите си, след като извади парчето от чудовището от крака си, но помага на Били да се освободи от притежанието на Mind Flayer, като му помага да си спомни спомените си от детството. Групата побеждава Mind Flayer, като затваря портала към Upside Down и с саможертвата на Били. Хопър се смята за мъртъв при експлозията, която затваря портата и Единадесет е приет от семейство Байърс. Докато семейство Байърс стягат багажа, за да напуснат Хокинс, Ел разкрива на Майк, че тя също го обича и те се целуват. Джойс й дава писмо, написано от Хопър, което той възнамеряваше да използва, когато говори с нея и Майк за това как се чувства относно тяхната среща. След това Eдинадесет и Байърс напускат Хокинс, където Eдинадесет плаче, докато се отдалечават. === Сезон 4 === Вижте също: [[Странни неща (сезон 4)|Stranger Things (сезон 4)]] В началото на четвърти сезон Eдинадесет започва да ходи на училище в [[Калифорния]] заедно с Уил и се бори със загубата на силите си, както и с това, че е тормозена от момиче на име Анджела. Когато Майк идва на гости, Единадесет се преструва, че има много приятели, за да угоди на Майк, но тя е унижена на ролкова пързалка и удря Анджела в лицето като отмъщение. Тя е задържана от полицията, но д-р Оуенс пресреща ареста й и я взема със себе си. Той обяснява, че Хокинс е в опасност и е работил в програма, която може да успее да върне силите и. Eдинадесет се съгласява да участва, рискувайки никога повече да не види приятелите си. Ел е отведена в съоръжение в [[Невада]] и открива, че Бренър е все още жив. Eдинадесет е поставена в резервоар за сензорна депривация (наречен NINA) и изживява отново своите потиснати спомени от времето, прекарано в лабораторията на Хокинс. Единадесет опита да избяга от съоръжението, но открива, че силите й бавно се връщат, убеждавайки я да остане. Тя открива, че често е била прогонвана от другите деца, но е любезен санитар ( [[Джейми Кембъл Бауър]] ) бдеше над нея и й даваше съвети как да контролира силите си. Санитарят, който всъщност е субект 001 в експериментите на Бренер, манипулира Единадесет да премахне имплант във врата му, който потискаше силите му, след което продължи да избие останалите деца и персонала в лабораторията. 001 се разкри, че е Хенри Крийл, който уби майка си и сестра си през 50-те години и накара баща си да бъде арестуван за това. Хенри се опита да убие Единадесет, след като тя отказа да му помогне да изкорени човечеството, но тя го надви и го изпрати в Обърнатият свят, където той стана Векна. Бренер открива Единадесет на мястото на клането, където тя изпада в кома и забравя събитията. Бренер открил събитията чрез охранителни камери и накарал Eдинадесет да шпионира руснаците като прикритие за търсенето на Хенри. Eдинадесен открива, че групата на Хокинс планират да убият Хенри, като използват Макс като стръв, за да го примамят, и убеждава д-р Оуенс да й помогне да се върне при Хокинс. Въпреки това Бренер заключва Оуенс и хваща в капан Единадесет, поставяйки й ударна яка, за да не може да си тръгне. Когато армията атакува базата, Бренер бяга с Единадесет, но е прострелян и неспособен, но тя успява да унищожи хеликоптера и превозните средства като Майк, Уил, Джонатан и Аргайл ( Едуардо Франко) пристигат. Бренер отключва яката и казва на Eдинадесет, че са семейство, но тя отказва да му прости и той умира. Групата отива в пицарията на Аргайл, където създават изолиращ резервоар, за да влезе тя в съзнанието на Макс едновременно с Векна. Векна завладява Единадесет и чупи костите на Макс и я ослепява, преди Майк да каже на Единадесет, че я обича, което й дава силата да наруши контрола му. Въпреки усилията й, Макс все още умира от нараняванията си, но Eдинадесет успява да използва силите си, за да рестартира сърцето й и да я постави в кома. Групата се завръща при Хокинс и Единадесет се събират отново с Хопър. Уил усеща Upside Down и всички откриват, че Upside Down е превзел Хокинс. == развитиередактиране == === Концепция и писане === Братята Дъфър базират героя на Eдинадесет върху оцелели от експериментите на Project MKUltra, с влияния от ''[[Извънземното|ET]]'' и идеята да бъдеш [[аутсайдер]]. Те също черпят вдъхновение от анимето ''Elfen Lied'' and ''Akira,'' като казват, че „искаха да има мистерия в нейното минало и също така тя да изглежда малко страшна.“  Първоначално планиран като игрален филм, ''Stranger Things'' след това беше представен на Netflix като ограничена серия, и беше планирано Eдинадесет да се жертва в последния епизод на сериала. След като тогава Netflix имаше желание шоуто да продължи във втори сезон , братята решиха да променят края, за да запазят героя жив. === Кастинг === Братята вярват, че Единадесет е най-трудната роля за хвърляне, тъй като героят има малко реплики. Те искаха дете-актьор, което можеше да предаде много емоции. Семейство Дъфър се притесняваха, че няма да намерят някой, който да запази характера си, когато не говори. Братята изпитаха облекчение, след като срещнаха Мили Боби Браун, която описаха като „нещо специално, дете, с направо призрачен свръхестествен талант“. Браун трябваше да обръсне главата си за ролята, нещо, което тя и родителите й се притесняваха, че ще „намалят красотата й“, докато не показаха снимка на [[Шарлиз Терон|Шарлийз Терон]] като Император Фуриоза в ''Лудия Макс: Пътят на яростта'' . == В други медии == Eдинадесет прави тиха епизодична поява в ''Odder Stuff'', телевизионен сериал във вселената в епизода от тридесетия сезон на ''The Simpsons'' „ I'm Dancing as Fat as I Can “, издаден на 10 февруари 2019 г. Ролята на Eдинадесет в ''Stranger Things след това се'' въплъщава от Лиза Симпсън (озвучен от Йърдли Смит ) в 31- вия сезон на " Treehouse of Horror XXX " сегмент " ''Danger Things'' ", пуснат на 20 октомври 2019 г. Насилствена пародия на Eleven, '''Синди''' , е изобразена от Ес Хьодлмозер във втория сезон за 2020 г. на стрийминг телевизионния сериал на Amazon Prime Video ''The Boys'' и промоционалния уеб сериал ''Vought News Network: Seven on 7 с Камерън Коулман'' . == Критично приемане == Играта на [[Мили Боби Браун]] получи широко признание и 13-годишната Браун получи две номинации за наградата на Гилдията на актьорите за изключително представяне на жена в драматичен сериал и две номинации за награда Еми за най-добра поддържаща актриса в драматичен сериал , превръщайки се в един от най-младите номинирани за наградите. Героят и изпълнението на Браун са получили одобрение от критиците; Алис Винсент от ''The Daily Telegraph'' написа:<blockquote>„Мили Боби Браун продължава да бъде звездата на шоуто: тя вдъхнови изкуството на феновете и татуировките, световното признание на Eggos , вафлите, които нейният герой поглъща, и даде изцяло нов живот на фразата „дишащ през устата““. </blockquote>Ашли Хофман от списание ''[[Тайм (списание)|Time]]'' препоръча Eдинадесет като талисман за Националния ден на вафлите . Леника Крус от ''The Atlantic'' обаче каза, че „въпреки богатата предистория, Eдинадесет е най-тънко скицираният герой на сериала“. На 69 -та и 70-та награди [[Еми (награда)|Emmy]] в Primetime през 2017 г. и 2018 г. Браун получи номинация за най-добра поддържаща актриса в драматичен сериал. На 2017 MTV Movie & TV Awards тя беше номинирана за най-добър герой и най-добър актьор в шоу, като спечели последната награда. Тя спечели наградата за най-добро представяне на по-млад актьор в телевизионен сериал на 43-те награди Сатурн. Тя беше номинирана два пъти за наградата на Гилдията на актьорите за изключително представяне на жена актьор в драматичен сериал през 2017 и 2018 г. Тя спечели награда Kids Choice за най-добра женска роля през 2018 и 2020 г. nzwyfw4jm9xl2lwx4bxwvzqoldvlijc 11473625 11473624 2022-07-28T23:50:39Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki '''Единадесет "Ел"/ Джейн Хопър''' е измислен герой и един от главните герои на научнофантастичния драматичен сериал на ужасите на [[Нетфликс]] "''[[Stranger Things]]"'' , написан и продуциран от Дъфър Брадърс. Основно тя е изобразена от британската актриса [[Мили Боби Браун]]. Единадесет има психокинетични и телепатични способности и се смята за пробивния герой на ''Stranger Things.'' {| class="wikitable" ! colspan="2" |Единадесет |- | colspan="2" |Персонаж ''от Stranger Things'' |- | colspan="2" | |- !Първа поява |„ Първа глава: Изчезването на Уил Байърс “ (2016) |- !Създадена от |Братя Дъфър |- !Базиран на |Проект MKUltra |- !Изобразен от | * Мили Боби Браун * Шарлот и Клара Уорд (млади; ''Stranger Things 2'' ) * Марти Блеър (млад; ''Stranger Things 4'' ) |- !Озвучен от |Чарли Дънкан ( Smite ) |- ! colspan="2" |Информация във вселената |- !Пълно име |Джейн Хопър (предишен Айвс) |- !Псевдоними |Ел |- !Заглавие |Единадесет |- !семейство | * Тери Айвс (биологична майка) * Андрю Рич (биологичен баща, починал) * Беки Айвс (биологична леля) * Джим Хопър (осиновител) * Сара Хопър (осиновена по-малка сестра, починала) * Джойс Байърс (осиновителка) * Уил Байърс (осиновен брат) * Джонатан Байърс (осиновен брат) |- !Партъор |Майк Уилър (гадже) |- !Дом |Хокинс, Индиана, Съединени американски щати |} == Биография на измислен герой == Единадесет е дъщеря на Тереза ​​„Тери“ Айвс и участник в експериментите на проекта MKUltra, провеждани от [[Централно разузнавателно управление|Централното разузнавателно управление]] (ЦРУ). Единадесет изглежда е роден като [[екстрасенс]] със забележителни телекинетични и екстрасензорни способности. Въпреки това, когато използва тези способности в значителна степен, тя временно отслабва и носът й кърви. При раждането си; Единадесет е отнета от майка си от д-р Мартин Бренер и е отгледана в национална лаборатория в измисления Хокинс, [[Индиана]], като тестов обект, за да развие своите психокинетични умения. Когато е поставена в резервоар за сензорна депривация, тя може да използва дистанционно наблюдениеза достъп до други измерени, предимно за целите на международния шпионаж. Eдинадесет отваря порта между лабораторията Хокинс и измерението с главата надолу и създанието, живеещо в това измерение, получава способността да пътува между света на хората и света с главата надолу. === Сезон 1 === Вижте също: Stranger Things (сезон 1) В първия сезон Единадесет бяга от лабораторията Хокинс и се опитва да открадне храна от местен ресторант. Собственикът Бени я съжалява и се обажда на социалните служби. Отзовалият се социален работник, който се оказва агент на лабораторията Хокинс, убива Бени. Единадесет бяга, преди да бъде заловен отново. С нея се сблъскват Майк Уилър ( Фин Уолфхард ), Дъстин Хендерсън ( Гейтън Матарацо ) и Лукас Синклер ( Кейлъб Маклафлин ), които търсят изчезналия си приятел Уил Байърс ( [[Ноа Шнап]]). Момчетата научават, че името й е Единадесет въз основа на татуировка "011", открита на лявата й предмишница. Майк решава да я нарича накратко „Ел“. Майк позволява на Eдинадесет да живее в мазето му в одеяло. Страхувайки се от повторно залавяне, тя убеждава Майк да не казва на никого от възрастните, така че д-р Бренер (татко) да не я намери. Единадесет помага да се намери Уил и се установява, че той е хванат в капан в Обърнатия свят, използвайки домашно направен резервоар за сензорна депривация. Групата тръгва да намери Уил с помощта на компасите си, но Единадесет се намесва в търсенето им, когато разбира, че ги водят към лабораторията на Хокинс. Лукас, забелязвайки нейната измама, се ядосва на нея. Тя бяга, краде кутии със замразени вафли от магазин и ги изяжда в гората. Майк и Дъстин са заплашени от хулигани; Майк е принуден да скочи от висока скала в езеро, а Дъстин е заложник. Eл се връща и се намесва, преди Майк да падне във водата, и спасява Майк и Дъстин. Единадесет, Майк и Дъстин се събират отново с Лукас и се поправят. Те пътуват до градското сметище с д-р Бренер и неговите сътрудници в плътно преследване. Eдинадесет използва силите си по време на преследването, за да накара лабораторен микробус да се преобърне във въздуха. Групата е подпомагана от [[Джойс Байърс]] ( [[Уинона Райдър]] ), началника на полицията [[Джим Хопър]] ( [[Дейвид Харбър]] ), [[Нанси Уилър]] ( Наталия Дайър ) и Джонатан Байърс ( Чарли Хийтън ), произвеждат импровизиран изолационен резервоар с басейн и торби със сол. Единадесет получава достъп до Обърнатият свят и потвърждава, че Уил е жив. Докато персоналът на лабораторията наближава училището, Майк казва на Eдинадесет, че тя може да бъде част от семейството му и я кани на училищния танц. След това той я целува, след като се мъчи да обясни чувствата си към нея. Eл помага на групата да избяга, като използва силите си, за да убие повечето от агентите, оставяйки я изтощена. Чудовището от Обърнатият свят си проправя път в тяхното измерение и Eл привидно се жертва, за да унищожи създанието (demogorgon) и да спаси приятелите си. Един месец по-късно, след коледно парти, Хопър напуска полицейския участък и кара към гората. Там оставя вафли в скрита кутия. Състоянието и местоположението на Eleven остават неясни. === Сезон 2 === Вижте също: Stranger Things (сезон 2) След победата над Демагоргънът, Единадесет се събужда в измерението с главата надолу. Тя избягва през портал, който я отвежда обратно в училището. Докато правителството все още я търси, тя е принудена да се крие в гората. Eл в крайна сметка намира Eggos. Хопър тръгва за нея и я търси. Двамата се преместват в хижа в гората, където той й забранява да напуска, страхувайки се за нейната безопасност. Хопър крие Eдинадесет на закрито почти година, като не казва на никого за местонахождението й, дори и на Майк. През това време Eл придобива по-добър контрол върху силите си; тя е по-малко отслабена от използването на нейната [[телекинеза]] и вече е в състояние да проектира ума си без използването на резервоар за сензорна депривация. Тя използва последната способност, за да слуша опитите на Майк да се свърже с нея, въпреки че е все по-разочарована от неспособността си да отговори. Тя също така значително разширява речника си през това време, учейки се както от Хопър, така и от гледането на телевизия. Единадесет става неспокойна и копнее да се събере отново с Майк и това предизвиква напрежение между нея и Хопър. Един ден тя бяга от дома си и отива в средното училище Хокинс. Когато тя намира Майк, той е с [[Макс Майфилд|Макс Майфийлд]] ( [[Сейди Синк]]), нова ученичка. Eл погрешно смята, че Макс флиртува с Майк и от злоба използва силите си, за да събори Макс от скейтборда й, преди да си тръгне. След като се връща в кабината, тя влиза в разгорещен спор с Хопър заради това, че е напуснала хижата, завършвайки с това, че тя използва силите си, за да повреди хижата от гняв. На следващия ден, почиствайки бъркотията, която е направила в хижата, тя открива, преглеждайки записите в мазето на хижата, че рождената й майка е жива, което противоречи на казаното от Хопър. След това тя среща майка си Тери и леля си Беки и открива какво се е случило с Тери в лабораторията Хокинс. Докато е там, тя разбира, че Тери се опитва да говори с нея, но тя не успява поради [[Кататония|кататоничното]] си състояние. Единадесет, използвайки силите си, гледа ретроспекция от майка си. След като дъщеря й беше отнета от нея, Тери се опита да си пробие път насила в лабораторията Хокинс, за да я спаси. В отговор Бренер и неговите помощници я заловиха и я подложиха на електрошокова терапия, което доведе до сегашното й състояние. След това Eл използва способностите си, за да разбере, че има „сестра“ – друго момиче със подобни способности, взето от д-р Бренер за експерименти – и се заема да я намери. Използвайки отново способностите си, Единадесет открива сестра си и открива, че тя е по-голямо момиче на име Кали ("Осем"), със способността да кара хората да имат зрителни халюцинации. Единадесет остава при Кали и нейните приятели – бегълци, които са решени да отмъстят на хората, които са ги наранили. Кали казва на Единадесет, че трябва да помисли какво я ядосва най-много, докато използва силите си. Когато отиват да отмъстят на асистента на Бренер, който е помогнал да нарани майката на Единадесет, Единадесет започва да го души до смърт, но спира, когато разбира, че има две дъщери. След това тя спира Кали да не го застреля. Обратно в скривалището, Eleven става свидетел на опасността на Хопър и и Майк през празнотата. Докато бандата се кани да избяга, Единадесет разбира, че трябва да се върне при приятелите си, защото те се нуждаят от нейната помощ. Eл се връща при Хокинс и най-накрая се събира отново с Майк с искрена прегръдка и нейните приятели, след като ги спасява от Демагоргънът. Групата осъзнава, че тя трябва да затвори портата към Обърнатият свят и тя и Хопър се отправят към лабораторията Хокинс. Там Единадесет използва съвета на Кали и фокусира гнева си в нейните сили, затваряйки портата и изтощавайки нейните сили. След това се открива, че д-р Сам Оуенс ( Пол Райзър ) е фалшифицирал акт за раждане, позволяващ на Хопър да стане законен осиновител на Ел, за да й помогне да се крие. Новото официално име на Eдинадесет е Джейн Хопър. Хопър й позволява да присъства на снежната топка в средното училище Хокинс. Тя се среща с Майк, танцува с него и споделят първата си целувка като двойка. В Обратно с главата надолу светът, Mind flyera наблюдава Ел и нейните приятели в гимназията. === Сезон 3 === Вижте също: Stranger Things (сезон 3) В началото на сезон три Единадесет и Майк се срещат от седем месеца, за голямо ужас на Хопър, който се дразни, че Ел и Майк са постоянно заедно, прекарвайки цялото си време сами в целувки. Когато Хопър признава на Джойс, че се чувства неудобно от ситуацията, тя му предлага да седне и да поговори спокойно с Ел и Майк за това как се чувства. Това обаче има обратен ефект и Хопър прибягва до вербална заплаха на Майк да стои далеч от Eл или той ще прекрати връзката им. Когато Майк е принуден да излъже Eдинадесет защо вече не може да я посещава, тя става подозрителна и търси съвет от Макс, която твърди, че Майк отблъсква Eл, за да прекарват времето си в игри с момчетата, Момичетата прекарват качествено време заедно в мола, където се натъкват на Лукас, Уил и Майк, които се опитват да купят на Eл подарък за грим. Когато Майк лъже и казва, че подаръкът е за болната му баба, Единадесет се разделя с него и тръгва с автобус с Макс, където момичетата прекарват нощта в дома на Хопър и използват телепатичните сили на Единадесет, за да шпионират момчетата. Това води до игра, която те създават, в която въртят бутилка и шпионират всеки, на когото попадне. Единадесет шпионира Били и изглежда, че той е отвлякъл някого, така че момичетата тръгват да го търсят и откриват, че техен колега спасител също е изчезнал. Те откриват, че Били е превзет от Покорителя на ума и изчезналата спасителка, известна като Хедър. Те се събират отново с Майк, Лукас и Уил. Майк е раздразнен, че Ел ще го шпионира и има спор с Макс за чувствата му към Единадесет, докато тя шпионира Били. Тя задържа Flayer на ум, когато кабината е атакувана, но Flayer я ранява и оставя част от себе си в раната. Ел и Майк се помиряват, но Поверителят на ума и Били ги проследяват поради раната на Ел. Единадесет губи силите си, след като извади парчето от чудовището от крака си, но помага на Били да се освободи от притежанието на Mind Flayer, като му помага да си спомни спомените си от детството. Групата побеждава Mind Flayer, като затваря портала към Upside Down и с саможертвата на Били. Хопър се смята за мъртъв при експлозията, която затваря портата и Единадесет е приет от семейство Байърс. Докато семейство Байърс стягат багажа, за да напуснат Хокинс, Ел разкрива на Майк, че тя също го обича и те се целуват. Джойс й дава писмо, написано от Хопър, което той възнамеряваше да използва, когато говори с нея и Майк за това как се чувства относно тяхната среща. След това Eдинадесет и Байърс напускат Хокинс, където Eдинадесет плаче, докато се отдалечават. === Сезон 4 === Вижте също: [[Странни неща (сезон 4)|Stranger Things (сезон 4)]] В началото на четвърти сезон Eдинадесет започва да ходи на училище в [[Калифорния]] заедно с Уил и се бори със загубата на силите си, както и с това, че е тормозена от момиче на име Анджела. Когато Майк идва на гости, Единадесет се преструва, че има много приятели, за да угоди на Майк, но тя е унижена на ролкова пързалка и удря Анджела в лицето като отмъщение. Тя е задържана от полицията, но д-р Оуенс пресреща ареста й и я взема със себе си. Той обяснява, че Хокинс е в опасност и е работил в програма, която може да успее да върне силите и. Eдинадесет се съгласява да участва, рискувайки никога повече да не види приятелите си. Ел е отведена в съоръжение в [[Невада]] и открива, че Бренър е все още жив. Eдинадесет е поставена в резервоар за сензорна депривация (наречен NINA) и изживява отново своите потиснати спомени от времето, прекарано в лабораторията на Хокинс. Единадесет опита да избяга от съоръжението, но открива, че силите й бавно се връщат, убеждавайки я да остане. Тя открива, че често е била прогонвана от другите деца, но е любезен санитар ( [[Джейми Кембъл Бауър]] ) бдеше над нея и й даваше съвети как да контролира силите си. Санитарят, който всъщност е субект 001 в експериментите на Бренер, манипулира Единадесет да премахне имплант във врата му, който потискаше силите му, след което продължи да избие останалите деца и персонала в лабораторията. 001 се разкри, че е Хенри Крийл, който уби майка си и сестра си през 50-те години и накара баща си да бъде арестуван за това. Хенри се опита да убие Единадесет, след като тя отказа да му помогне да изкорени човечеството, но тя го надви и го изпрати в Обърнатият свят, където той стана Векна. Бренер открива Единадесет на мястото на клането, където тя изпада в кома и забравя събитията. Бренер открил събитията чрез охранителни камери и накарал Eдинадесет да шпионира руснаците като прикритие за търсенето на Хенри. Eдинадесен открива, че групата на Хокинс планират да убият Хенри, като използват Макс като стръв, за да го примамят, и убеждава д-р Оуенс да й помогне да се върне при Хокинс. Въпреки това Бренер заключва Оуенс и хваща в капан Единадесет, поставяйки й ударна яка, за да не може да си тръгне. Когато армията атакува базата, Бренер бяга с Единадесет, но е прострелян и неспособен, но тя успява да унищожи хеликоптера и превозните средства като Майк, Уил, Джонатан и Аргайл ( Едуардо Франко) пристигат. Бренер отключва яката и казва на Eдинадесет, че са семейство, но тя отказва да му прости и той умира. Групата отива в пицарията на Аргайл, където създават изолиращ резервоар, за да влезе тя в съзнанието на Макс едновременно с Векна. Векна завладява Единадесет и чупи костите на Макс и я ослепява, преди Майк да каже на Единадесет, че я обича, което й дава силата да наруши контрола му. Въпреки усилията й, Макс все още умира от нараняванията си, но Eдинадесет успява да използва силите си, за да рестартира сърцето й и да я постави в кома. Групата се завръща при Хокинс и Единадесет се събират отново с Хопър. Уил усеща Upside Down и всички откриват, че Upside Down е превзел Хокинс. == Развитие == === Концепция и писане === Братята Дъфър базират героя на Eдинадесет върху оцелели от експериментите на Project MKUltra, с влияния от ''[[Извънземното|ET]]'' и идеята да бъдеш [[аутсайдер]]. Те също черпят вдъхновение от анимето ''Elfen Lied'' and ''Akira,'' като казват, че „искаха да има мистерия в нейното минало и също така тя да изглежда малко страшна.“  Първоначално планиран като игрален филм, ''Stranger Things'' след това беше представен на Netflix като ограничена серия, и беше планирано Eдинадесет да се жертва в последния епизод на сериала. След като тогава Netflix имаше желание шоуто да продължи във втори сезон , братята решиха да променят края, за да запазят героя жив. === Кастинг === Братята вярват, че Единадесет е най-трудната роля за хвърляне, тъй като героят има малко реплики. Те искаха дете-актьор, което можеше да предаде много емоции. Семейство Дъфър се притесняваха, че няма да намерят някой, който да запази характера си, когато не говори. Братята изпитаха облекчение, след като срещнаха Мили Боби Браун, която описаха като „нещо специално, дете, с направо призрачен свръхестествен талант“. Браун трябваше да обръсне главата си за ролята, нещо, което тя и родителите й се притесняваха, че ще „намалят красотата й“, докато не показаха снимка на [[Шарлиз Терон|Шарлийз Терон]] като Император Фуриоза в ''Лудия Макс: Пътят на яростта'' . == В други медии == Eдинадесет прави тиха епизодична поява в ''Odder Stuff'', телевизионен сериал във вселената в епизода от тридесетия сезон на ''The Simpsons'' „ I'm Dancing as Fat as I Can “, издаден на 10 февруари 2019 г. Ролята на Eдинадесет в ''Stranger Things след това се'' въплъщава от Лиза Симпсън (озвучен от Йърдли Смит ) в 31- вия сезон на " Treehouse of Horror XXX " сегмент " ''Danger Things'' ", пуснат на 20 октомври 2019 г. Насилствена пародия на Eleven, '''Синди''' , е изобразена от Ес Хьодлмозер във втория сезон за 2020 г. на стрийминг телевизионния сериал на Amazon Prime Video ''The Boys'' и промоционалния уеб сериал ''Vought News Network: Seven on 7 с Камерън Коулман'' . == Критично приемане == Играта на [[Мили Боби Браун]] получи широко признание и 13-годишната Браун получи две номинации за наградата на Гилдията на актьорите за изключително представяне на жена в драматичен сериал и две номинации за награда Еми за най-добра поддържаща актриса в драматичен сериал , превръщайки се в един от най-младите номинирани за наградите. Героят и изпълнението на Браун са получили одобрение от критиците; Алис Винсент от ''The Daily Telegraph'' написа:<blockquote>„Мили Боби Браун продължава да бъде звездата на шоуто: тя вдъхнови изкуството на феновете и татуировките, световното признание на Eggos , вафлите, които нейният герой поглъща, и даде изцяло нов живот на фразата „дишащ през устата““. </blockquote>Ашли Хофман от списание ''[[Тайм (списание)|Time]]'' препоръча Eдинадесет като талисман за Националния ден на вафлите . Леника Крус от ''The Atlantic'' обаче каза, че „въпреки богатата предистория, Eдинадесет е най-тънко скицираният герой на сериала“. На 69 -та и 70-та награди [[Еми (награда)|Emmy]] в Primetime през 2017 г. и 2018 г. Браун получи номинация за най-добра поддържаща актриса в драматичен сериал. На 2017 MTV Movie & TV Awards тя беше номинирана за най-добър герой и най-добър актьор в шоу, като спечели последната награда. Тя спечели наградата за най-добро представяне на по-млад актьор в телевизионен сериал на 43-те награди Сатурн. Тя беше номинирана два пъти за наградата на Гилдията на актьорите за изключително представяне на жена актьор в драматичен сериал през 2017 и 2018 г. Тя спечели награда Kids Choice за най-добра женска роля през 2018 и 2020 г. ne6ghro1jcfwxw6c1s35813n5cjsw6w 11473626 11473625 2022-07-28T23:50:55Z 2A01:5A8:202:115F:6ADD:B9DC:BD6A:A31D Да wikitext text/x-wiki '''Единадесет "Ел"/ Джейн Хопър''' е измислен герой и един от главните герои на научнофантастичния драматичен сериал на ужасите на [[Нетфликс]] "''[[Stranger Things]]"'' , написан и продуциран от Дъфър Брадърс. Основно тя е изобразена от британската актриса [[Мили Боби Браун]]. Единадесет има психокинетични и телепатични способности и се смята за пробивния герой на ''Stranger Things.'' {| class="wikitable" ! colspan="2" |Единадесет |- | colspan="2" |Персонаж ''от Stranger Things'' |- | colspan="2" | |- !Първа поява |„ Първа глава: Изчезването на Уил Байърс “ (2016) |- !Създадена от |Братя Дъфър |- !Базиран на |Проект MKUltra |- !Изобразен от | * Мили Боби Браун * Шарлот и Клара Уорд (млади; ''Stranger Things 2'' ) * Марти Блеър (млад; ''Stranger Things 4'' ) |- !Озвучен от |Чарли Дънкан ( Smite ) |- ! colspan="2" |Информация във вселената |- !Пълно име |Джейн Хопър (предишен Айвс) |- !Псевдоними |Ел |- !Заглавие |Единадесет |- !семейство | * Тери Айвс (биологична майка) * Андрю Рич (биологичен баща, починал) * Беки Айвс (биологична леля) * Джим Хопър (осиновител) * Сара Хопър (осиновена по-малка сестра, починала) * Джойс Байърс (осиновителка) * Уил Байърс (осиновен брат) * Джонатан Байърс (осиновен брат) |- !Партъор |Майк Уилър (гадже) |- !Дом |Хокинс, Индиана, Съединени американски щати |} == Биография на измисления герой == Единадесет е дъщеря на Тереза ​​„Тери“ Айвс и участник в експериментите на проекта MKUltra, провеждани от [[Централно разузнавателно управление|Централното разузнавателно управление]] (ЦРУ). Единадесет изглежда е роден като [[екстрасенс]] със забележителни телекинетични и екстрасензорни способности. Въпреки това, когато използва тези способности в значителна степен, тя временно отслабва и носът й кърви. При раждането си; Единадесет е отнета от майка си от д-р Мартин Бренер и е отгледана в национална лаборатория в измисления Хокинс, [[Индиана]], като тестов обект, за да развие своите психокинетични умения. Когато е поставена в резервоар за сензорна депривация, тя може да използва дистанционно наблюдениеза достъп до други измерени, предимно за целите на международния шпионаж. Eдинадесет отваря порта между лабораторията Хокинс и измерението с главата надолу и създанието, живеещо в това измерение, получава способността да пътува между света на хората и света с главата надолу. === Сезон 1 === Вижте също: Stranger Things (сезон 1) В първия сезон Единадесет бяга от лабораторията Хокинс и се опитва да открадне храна от местен ресторант. Собственикът Бени я съжалява и се обажда на социалните служби. Отзовалият се социален работник, който се оказва агент на лабораторията Хокинс, убива Бени. Единадесет бяга, преди да бъде заловен отново. С нея се сблъскват Майк Уилър ( Фин Уолфхард ), Дъстин Хендерсън ( Гейтън Матарацо ) и Лукас Синклер ( Кейлъб Маклафлин ), които търсят изчезналия си приятел Уил Байърс ( [[Ноа Шнап]]). Момчетата научават, че името й е Единадесет въз основа на татуировка "011", открита на лявата й предмишница. Майк решава да я нарича накратко „Ел“. Майк позволява на Eдинадесет да живее в мазето му в одеяло. Страхувайки се от повторно залавяне, тя убеждава Майк да не казва на никого от възрастните, така че д-р Бренер (татко) да не я намери. Единадесет помага да се намери Уил и се установява, че той е хванат в капан в Обърнатия свят, използвайки домашно направен резервоар за сензорна депривация. Групата тръгва да намери Уил с помощта на компасите си, но Единадесет се намесва в търсенето им, когато разбира, че ги водят към лабораторията на Хокинс. Лукас, забелязвайки нейната измама, се ядосва на нея. Тя бяга, краде кутии със замразени вафли от магазин и ги изяжда в гората. Майк и Дъстин са заплашени от хулигани; Майк е принуден да скочи от висока скала в езеро, а Дъстин е заложник. Eл се връща и се намесва, преди Майк да падне във водата, и спасява Майк и Дъстин. Единадесет, Майк и Дъстин се събират отново с Лукас и се поправят. Те пътуват до градското сметище с д-р Бренер и неговите сътрудници в плътно преследване. Eдинадесет използва силите си по време на преследването, за да накара лабораторен микробус да се преобърне във въздуха. Групата е подпомагана от [[Джойс Байърс]] ( [[Уинона Райдър]] ), началника на полицията [[Джим Хопър]] ( [[Дейвид Харбър]] ), [[Нанси Уилър]] ( Наталия Дайър ) и Джонатан Байърс ( Чарли Хийтън ), произвеждат импровизиран изолационен резервоар с басейн и торби със сол. Единадесет получава достъп до Обърнатият свят и потвърждава, че Уил е жив. Докато персоналът на лабораторията наближава училището, Майк казва на Eдинадесет, че тя може да бъде част от семейството му и я кани на училищния танц. След това той я целува, след като се мъчи да обясни чувствата си към нея. Eл помага на групата да избяга, като използва силите си, за да убие повечето от агентите, оставяйки я изтощена. Чудовището от Обърнатият свят си проправя път в тяхното измерение и Eл привидно се жертва, за да унищожи създанието (demogorgon) и да спаси приятелите си. Един месец по-късно, след коледно парти, Хопър напуска полицейския участък и кара към гората. Там оставя вафли в скрита кутия. Състоянието и местоположението на Eleven остават неясни. === Сезон 2 === Вижте също: Stranger Things (сезон 2) След победата над Демагоргънът, Единадесет се събужда в измерението с главата надолу. Тя избягва през портал, който я отвежда обратно в училището. Докато правителството все още я търси, тя е принудена да се крие в гората. Eл в крайна сметка намира Eggos. Хопър тръгва за нея и я търси. Двамата се преместват в хижа в гората, където той й забранява да напуска, страхувайки се за нейната безопасност. Хопър крие Eдинадесет на закрито почти година, като не казва на никого за местонахождението й, дори и на Майк. През това време Eл придобива по-добър контрол върху силите си; тя е по-малко отслабена от използването на нейната [[телекинеза]] и вече е в състояние да проектира ума си без използването на резервоар за сензорна депривация. Тя използва последната способност, за да слуша опитите на Майк да се свърже с нея, въпреки че е все по-разочарована от неспособността си да отговори. Тя също така значително разширява речника си през това време, учейки се както от Хопър, така и от гледането на телевизия. Единадесет става неспокойна и копнее да се събере отново с Майк и това предизвиква напрежение между нея и Хопър. Един ден тя бяга от дома си и отива в средното училище Хокинс. Когато тя намира Майк, той е с [[Макс Майфилд|Макс Майфийлд]] ( [[Сейди Синк]]), нова ученичка. Eл погрешно смята, че Макс флиртува с Майк и от злоба използва силите си, за да събори Макс от скейтборда й, преди да си тръгне. След като се връща в кабината, тя влиза в разгорещен спор с Хопър заради това, че е напуснала хижата, завършвайки с това, че тя използва силите си, за да повреди хижата от гняв. На следващия ден, почиствайки бъркотията, която е направила в хижата, тя открива, преглеждайки записите в мазето на хижата, че рождената й майка е жива, което противоречи на казаното от Хопър. След това тя среща майка си Тери и леля си Беки и открива какво се е случило с Тери в лабораторията Хокинс. Докато е там, тя разбира, че Тери се опитва да говори с нея, но тя не успява поради [[Кататония|кататоничното]] си състояние. Единадесет, използвайки силите си, гледа ретроспекция от майка си. След като дъщеря й беше отнета от нея, Тери се опита да си пробие път насила в лабораторията Хокинс, за да я спаси. В отговор Бренер и неговите помощници я заловиха и я подложиха на електрошокова терапия, което доведе до сегашното й състояние. След това Eл използва способностите си, за да разбере, че има „сестра“ – друго момиче със подобни способности, взето от д-р Бренер за експерименти – и се заема да я намери. Използвайки отново способностите си, Единадесет открива сестра си и открива, че тя е по-голямо момиче на име Кали ("Осем"), със способността да кара хората да имат зрителни халюцинации. Единадесет остава при Кали и нейните приятели – бегълци, които са решени да отмъстят на хората, които са ги наранили. Кали казва на Единадесет, че трябва да помисли какво я ядосва най-много, докато използва силите си. Когато отиват да отмъстят на асистента на Бренер, който е помогнал да нарани майката на Единадесет, Единадесет започва да го души до смърт, но спира, когато разбира, че има две дъщери. След това тя спира Кали да не го застреля. Обратно в скривалището, Eleven става свидетел на опасността на Хопър и и Майк през празнотата. Докато бандата се кани да избяга, Единадесет разбира, че трябва да се върне при приятелите си, защото те се нуждаят от нейната помощ. Eл се връща при Хокинс и най-накрая се събира отново с Майк с искрена прегръдка и нейните приятели, след като ги спасява от Демагоргънът. Групата осъзнава, че тя трябва да затвори портата към Обърнатият свят и тя и Хопър се отправят към лабораторията Хокинс. Там Единадесет използва съвета на Кали и фокусира гнева си в нейните сили, затваряйки портата и изтощавайки нейните сили. След това се открива, че д-р Сам Оуенс ( Пол Райзър ) е фалшифицирал акт за раждане, позволяващ на Хопър да стане законен осиновител на Ел, за да й помогне да се крие. Новото официално име на Eдинадесет е Джейн Хопър. Хопър й позволява да присъства на снежната топка в средното училище Хокинс. Тя се среща с Майк, танцува с него и споделят първата си целувка като двойка. В Обратно с главата надолу светът, Mind flyera наблюдава Ел и нейните приятели в гимназията. === Сезон 3 === Вижте също: Stranger Things (сезон 3) В началото на сезон три Единадесет и Майк се срещат от седем месеца, за голямо ужас на Хопър, който се дразни, че Ел и Майк са постоянно заедно, прекарвайки цялото си време сами в целувки. Когато Хопър признава на Джойс, че се чувства неудобно от ситуацията, тя му предлага да седне и да поговори спокойно с Ел и Майк за това как се чувства. Това обаче има обратен ефект и Хопър прибягва до вербална заплаха на Майк да стои далеч от Eл или той ще прекрати връзката им. Когато Майк е принуден да излъже Eдинадесет защо вече не може да я посещава, тя става подозрителна и търси съвет от Макс, която твърди, че Майк отблъсква Eл, за да прекарват времето си в игри с момчетата, Момичетата прекарват качествено време заедно в мола, където се натъкват на Лукас, Уил и Майк, които се опитват да купят на Eл подарък за грим. Когато Майк лъже и казва, че подаръкът е за болната му баба, Единадесет се разделя с него и тръгва с автобус с Макс, където момичетата прекарват нощта в дома на Хопър и използват телепатичните сили на Единадесет, за да шпионират момчетата. Това води до игра, която те създават, в която въртят бутилка и шпионират всеки, на когото попадне. Единадесет шпионира Били и изглежда, че той е отвлякъл някого, така че момичетата тръгват да го търсят и откриват, че техен колега спасител също е изчезнал. Те откриват, че Били е превзет от Покорителя на ума и изчезналата спасителка, известна като Хедър. Те се събират отново с Майк, Лукас и Уил. Майк е раздразнен, че Ел ще го шпионира и има спор с Макс за чувствата му към Единадесет, докато тя шпионира Били. Тя задържа Flayer на ум, когато кабината е атакувана, но Flayer я ранява и оставя част от себе си в раната. Ел и Майк се помиряват, но Поверителят на ума и Били ги проследяват поради раната на Ел. Единадесет губи силите си, след като извади парчето от чудовището от крака си, но помага на Били да се освободи от притежанието на Mind Flayer, като му помага да си спомни спомените си от детството. Групата побеждава Mind Flayer, като затваря портала към Upside Down и с саможертвата на Били. Хопър се смята за мъртъв при експлозията, която затваря портата и Единадесет е приет от семейство Байърс. Докато семейство Байърс стягат багажа, за да напуснат Хокинс, Ел разкрива на Майк, че тя също го обича и те се целуват. Джойс й дава писмо, написано от Хопър, което той възнамеряваше да използва, когато говори с нея и Майк за това как се чувства относно тяхната среща. След това Eдинадесет и Байърс напускат Хокинс, където Eдинадесет плаче, докато се отдалечават. === Сезон 4 === Вижте също: [[Странни неща (сезон 4)|Stranger Things (сезон 4)]] В началото на четвърти сезон Eдинадесет започва да ходи на училище в [[Калифорния]] заедно с Уил и се бори със загубата на силите си, както и с това, че е тормозена от момиче на име Анджела. Когато Майк идва на гости, Единадесет се преструва, че има много приятели, за да угоди на Майк, но тя е унижена на ролкова пързалка и удря Анджела в лицето като отмъщение. Тя е задържана от полицията, но д-р Оуенс пресреща ареста й и я взема със себе си. Той обяснява, че Хокинс е в опасност и е работил в програма, която може да успее да върне силите и. Eдинадесет се съгласява да участва, рискувайки никога повече да не види приятелите си. Ел е отведена в съоръжение в [[Невада]] и открива, че Бренър е все още жив. Eдинадесет е поставена в резервоар за сензорна депривация (наречен NINA) и изживява отново своите потиснати спомени от времето, прекарано в лабораторията на Хокинс. Единадесет опита да избяга от съоръжението, но открива, че силите й бавно се връщат, убеждавайки я да остане. Тя открива, че често е била прогонвана от другите деца, но е любезен санитар ( [[Джейми Кембъл Бауър]] ) бдеше над нея и й даваше съвети как да контролира силите си. Санитарят, който всъщност е субект 001 в експериментите на Бренер, манипулира Единадесет да премахне имплант във врата му, който потискаше силите му, след което продължи да избие останалите деца и персонала в лабораторията. 001 се разкри, че е Хенри Крийл, който уби майка си и сестра си през 50-те години и накара баща си да бъде арестуван за това. Хенри се опита да убие Единадесет, след като тя отказа да му помогне да изкорени човечеството, но тя го надви и го изпрати в Обърнатият свят, където той стана Векна. Бренер открива Единадесет на мястото на клането, където тя изпада в кома и забравя събитията. Бренер открил събитията чрез охранителни камери и накарал Eдинадесет да шпионира руснаците като прикритие за търсенето на Хенри. Eдинадесен открива, че групата на Хокинс планират да убият Хенри, като използват Макс като стръв, за да го примамят, и убеждава д-р Оуенс да й помогне да се върне при Хокинс. Въпреки това Бренер заключва Оуенс и хваща в капан Единадесет, поставяйки й ударна яка, за да не може да си тръгне. Когато армията атакува базата, Бренер бяга с Единадесет, но е прострелян и неспособен, но тя успява да унищожи хеликоптера и превозните средства като Майк, Уил, Джонатан и Аргайл ( Едуардо Франко) пристигат. Бренер отключва яката и казва на Eдинадесет, че са семейство, но тя отказва да му прости и той умира. Групата отива в пицарията на Аргайл, където създават изолиращ резервоар, за да влезе тя в съзнанието на Макс едновременно с Векна. Векна завладява Единадесет и чупи костите на Макс и я ослепява, преди Майк да каже на Единадесет, че я обича, което й дава силата да наруши контрола му. Въпреки усилията й, Макс все още умира от нараняванията си, но Eдинадесет успява да използва силите си, за да рестартира сърцето й и да я постави в кома. Групата се завръща при Хокинс и Единадесет се събират отново с Хопър. Уил усеща Upside Down и всички откриват, че Upside Down е превзел Хокинс. == Развитие == === Концепция и писане === Братята Дъфър базират героя на Eдинадесет върху оцелели от експериментите на Project MKUltra, с влияния от ''[[Извънземното|ET]]'' и идеята да бъдеш [[аутсайдер]]. Те също черпят вдъхновение от анимето ''Elfen Lied'' and ''Akira,'' като казват, че „искаха да има мистерия в нейното минало и също така тя да изглежда малко страшна.“  Първоначално планиран като игрален филм, ''Stranger Things'' след това беше представен на Netflix като ограничена серия, и беше планирано Eдинадесет да се жертва в последния епизод на сериала. След като тогава Netflix имаше желание шоуто да продължи във втори сезон , братята решиха да променят края, за да запазят героя жив. === Кастинг === Братята вярват, че Единадесет е най-трудната роля за хвърляне, тъй като героят има малко реплики. Те искаха дете-актьор, което можеше да предаде много емоции. Семейство Дъфър се притесняваха, че няма да намерят някой, който да запази характера си, когато не говори. Братята изпитаха облекчение, след като срещнаха Мили Боби Браун, която описаха като „нещо специално, дете, с направо призрачен свръхестествен талант“. Браун трябваше да обръсне главата си за ролята, нещо, което тя и родителите й се притесняваха, че ще „намалят красотата й“, докато не показаха снимка на [[Шарлиз Терон|Шарлийз Терон]] като Император Фуриоза в ''Лудия Макс: Пътят на яростта'' . == В други медии == Eдинадесет прави тиха епизодична поява в ''Odder Stuff'', телевизионен сериал във вселената в епизода от тридесетия сезон на ''The Simpsons'' „ I'm Dancing as Fat as I Can “, издаден на 10 февруари 2019 г. Ролята на Eдинадесет в ''Stranger Things след това се'' въплъщава от Лиза Симпсън (озвучен от Йърдли Смит ) в 31- вия сезон на " Treehouse of Horror XXX " сегмент " ''Danger Things'' ", пуснат на 20 октомври 2019 г. Насилствена пародия на Eleven, '''Синди''' , е изобразена от Ес Хьодлмозер във втория сезон за 2020 г. на стрийминг телевизионния сериал на Amazon Prime Video ''The Boys'' и промоционалния уеб сериал ''Vought News Network: Seven on 7 с Камерън Коулман'' . == Критично приемане == Играта на [[Мили Боби Браун]] получи широко признание и 13-годишната Браун получи две номинации за наградата на Гилдията на актьорите за изключително представяне на жена в драматичен сериал и две номинации за награда Еми за най-добра поддържаща актриса в драматичен сериал , превръщайки се в един от най-младите номинирани за наградите. Героят и изпълнението на Браун са получили одобрение от критиците; Алис Винсент от ''The Daily Telegraph'' написа:<blockquote>„Мили Боби Браун продължава да бъде звездата на шоуто: тя вдъхнови изкуството на феновете и татуировките, световното признание на Eggos , вафлите, които нейният герой поглъща, и даде изцяло нов живот на фразата „дишащ през устата““. </blockquote>Ашли Хофман от списание ''[[Тайм (списание)|Time]]'' препоръча Eдинадесет като талисман за Националния ден на вафлите . Леника Крус от ''The Atlantic'' обаче каза, че „въпреки богатата предистория, Eдинадесет е най-тънко скицираният герой на сериала“. На 69 -та и 70-та награди [[Еми (награда)|Emmy]] в Primetime през 2017 г. и 2018 г. Браун получи номинация за най-добра поддържаща актриса в драматичен сериал. На 2017 MTV Movie & TV Awards тя беше номинирана за най-добър герой и най-добър актьор в шоу, като спечели последната награда. Тя спечели наградата за най-добро представяне на по-млад актьор в телевизионен сериал на 43-те награди Сатурн. Тя беше номинирана два пъти за наградата на Гилдията на актьорите за изключително представяне на жена актьор в драматичен сериал през 2017 и 2018 г. Тя спечели награда Kids Choice за най-добра женска роля през 2018 и 2020 г. 0bikf3qtr067mooqtm4gjvo8gwp059v 11473667 11473626 2022-07-29T02:19:01Z Ted Masters 210248 Ted Masters премести страницата „[[Единадесет / Джейн Айвс-Хопър]]“ като „[[Чернова:Единадесет / Джейн Айвс-Хопър]]“ без пренасочване: Преместване в [[Уикипедия:Инкубатор|инкубатора]], тъй като статията не отговаря на изискванията на Уикипедия. wikitext text/x-wiki '''Единадесет "Ел"/ Джейн Хопър''' е измислен герой и един от главните герои на научнофантастичния драматичен сериал на ужасите на [[Нетфликс]] "''[[Stranger Things]]"'' , написан и продуциран от Дъфър Брадърс. Основно тя е изобразена от британската актриса [[Мили Боби Браун]]. Единадесет има психокинетични и телепатични способности и се смята за пробивния герой на ''Stranger Things.'' {| class="wikitable" ! colspan="2" |Единадесет |- | colspan="2" |Персонаж ''от Stranger Things'' |- | colspan="2" | |- !Първа поява |„ Първа глава: Изчезването на Уил Байърс “ (2016) |- !Създадена от |Братя Дъфър |- !Базиран на |Проект MKUltra |- !Изобразен от | * Мили Боби Браун * Шарлот и Клара Уорд (млади; ''Stranger Things 2'' ) * Марти Блеър (млад; ''Stranger Things 4'' ) |- !Озвучен от |Чарли Дънкан ( Smite ) |- ! colspan="2" |Информация във вселената |- !Пълно име |Джейн Хопър (предишен Айвс) |- !Псевдоними |Ел |- !Заглавие |Единадесет |- !семейство | * Тери Айвс (биологична майка) * Андрю Рич (биологичен баща, починал) * Беки Айвс (биологична леля) * Джим Хопър (осиновител) * Сара Хопър (осиновена по-малка сестра, починала) * Джойс Байърс (осиновителка) * Уил Байърс (осиновен брат) * Джонатан Байърс (осиновен брат) |- !Партъор |Майк Уилър (гадже) |- !Дом |Хокинс, Индиана, Съединени американски щати |} == Биография на измисления герой == Единадесет е дъщеря на Тереза ​​„Тери“ Айвс и участник в експериментите на проекта MKUltra, провеждани от [[Централно разузнавателно управление|Централното разузнавателно управление]] (ЦРУ). Единадесет изглежда е роден като [[екстрасенс]] със забележителни телекинетични и екстрасензорни способности. Въпреки това, когато използва тези способности в значителна степен, тя временно отслабва и носът й кърви. При раждането си; Единадесет е отнета от майка си от д-р Мартин Бренер и е отгледана в национална лаборатория в измисления Хокинс, [[Индиана]], като тестов обект, за да развие своите психокинетични умения. Когато е поставена в резервоар за сензорна депривация, тя може да използва дистанционно наблюдениеза достъп до други измерени, предимно за целите на международния шпионаж. Eдинадесет отваря порта между лабораторията Хокинс и измерението с главата надолу и създанието, живеещо в това измерение, получава способността да пътува между света на хората и света с главата надолу. === Сезон 1 === Вижте също: Stranger Things (сезон 1) В първия сезон Единадесет бяга от лабораторията Хокинс и се опитва да открадне храна от местен ресторант. Собственикът Бени я съжалява и се обажда на социалните служби. Отзовалият се социален работник, който се оказва агент на лабораторията Хокинс, убива Бени. Единадесет бяга, преди да бъде заловен отново. С нея се сблъскват Майк Уилър ( Фин Уолфхард ), Дъстин Хендерсън ( Гейтън Матарацо ) и Лукас Синклер ( Кейлъб Маклафлин ), които търсят изчезналия си приятел Уил Байърс ( [[Ноа Шнап]]). Момчетата научават, че името й е Единадесет въз основа на татуировка "011", открита на лявата й предмишница. Майк решава да я нарича накратко „Ел“. Майк позволява на Eдинадесет да живее в мазето му в одеяло. Страхувайки се от повторно залавяне, тя убеждава Майк да не казва на никого от възрастните, така че д-р Бренер (татко) да не я намери. Единадесет помага да се намери Уил и се установява, че той е хванат в капан в Обърнатия свят, използвайки домашно направен резервоар за сензорна депривация. Групата тръгва да намери Уил с помощта на компасите си, но Единадесет се намесва в търсенето им, когато разбира, че ги водят към лабораторията на Хокинс. Лукас, забелязвайки нейната измама, се ядосва на нея. Тя бяга, краде кутии със замразени вафли от магазин и ги изяжда в гората. Майк и Дъстин са заплашени от хулигани; Майк е принуден да скочи от висока скала в езеро, а Дъстин е заложник. Eл се връща и се намесва, преди Майк да падне във водата, и спасява Майк и Дъстин. Единадесет, Майк и Дъстин се събират отново с Лукас и се поправят. Те пътуват до градското сметище с д-р Бренер и неговите сътрудници в плътно преследване. Eдинадесет използва силите си по време на преследването, за да накара лабораторен микробус да се преобърне във въздуха. Групата е подпомагана от [[Джойс Байърс]] ( [[Уинона Райдър]] ), началника на полицията [[Джим Хопър]] ( [[Дейвид Харбър]] ), [[Нанси Уилър]] ( Наталия Дайър ) и Джонатан Байърс ( Чарли Хийтън ), произвеждат импровизиран изолационен резервоар с басейн и торби със сол. Единадесет получава достъп до Обърнатият свят и потвърждава, че Уил е жив. Докато персоналът на лабораторията наближава училището, Майк казва на Eдинадесет, че тя може да бъде част от семейството му и я кани на училищния танц. След това той я целува, след като се мъчи да обясни чувствата си към нея. Eл помага на групата да избяга, като използва силите си, за да убие повечето от агентите, оставяйки я изтощена. Чудовището от Обърнатият свят си проправя път в тяхното измерение и Eл привидно се жертва, за да унищожи създанието (demogorgon) и да спаси приятелите си. Един месец по-късно, след коледно парти, Хопър напуска полицейския участък и кара към гората. Там оставя вафли в скрита кутия. Състоянието и местоположението на Eleven остават неясни. === Сезон 2 === Вижте също: Stranger Things (сезон 2) След победата над Демагоргънът, Единадесет се събужда в измерението с главата надолу. Тя избягва през портал, който я отвежда обратно в училището. Докато правителството все още я търси, тя е принудена да се крие в гората. Eл в крайна сметка намира Eggos. Хопър тръгва за нея и я търси. Двамата се преместват в хижа в гората, където той й забранява да напуска, страхувайки се за нейната безопасност. Хопър крие Eдинадесет на закрито почти година, като не казва на никого за местонахождението й, дори и на Майк. През това време Eл придобива по-добър контрол върху силите си; тя е по-малко отслабена от използването на нейната [[телекинеза]] и вече е в състояние да проектира ума си без използването на резервоар за сензорна депривация. Тя използва последната способност, за да слуша опитите на Майк да се свърже с нея, въпреки че е все по-разочарована от неспособността си да отговори. Тя също така значително разширява речника си през това време, учейки се както от Хопър, така и от гледането на телевизия. Единадесет става неспокойна и копнее да се събере отново с Майк и това предизвиква напрежение между нея и Хопър. Един ден тя бяга от дома си и отива в средното училище Хокинс. Когато тя намира Майк, той е с [[Макс Майфилд|Макс Майфийлд]] ( [[Сейди Синк]]), нова ученичка. Eл погрешно смята, че Макс флиртува с Майк и от злоба използва силите си, за да събори Макс от скейтборда й, преди да си тръгне. След като се връща в кабината, тя влиза в разгорещен спор с Хопър заради това, че е напуснала хижата, завършвайки с това, че тя използва силите си, за да повреди хижата от гняв. На следващия ден, почиствайки бъркотията, която е направила в хижата, тя открива, преглеждайки записите в мазето на хижата, че рождената й майка е жива, което противоречи на казаното от Хопър. След това тя среща майка си Тери и леля си Беки и открива какво се е случило с Тери в лабораторията Хокинс. Докато е там, тя разбира, че Тери се опитва да говори с нея, но тя не успява поради [[Кататония|кататоничното]] си състояние. Единадесет, използвайки силите си, гледа ретроспекция от майка си. След като дъщеря й беше отнета от нея, Тери се опита да си пробие път насила в лабораторията Хокинс, за да я спаси. В отговор Бренер и неговите помощници я заловиха и я подложиха на електрошокова терапия, което доведе до сегашното й състояние. След това Eл използва способностите си, за да разбере, че има „сестра“ – друго момиче със подобни способности, взето от д-р Бренер за експерименти – и се заема да я намери. Използвайки отново способностите си, Единадесет открива сестра си и открива, че тя е по-голямо момиче на име Кали ("Осем"), със способността да кара хората да имат зрителни халюцинации. Единадесет остава при Кали и нейните приятели – бегълци, които са решени да отмъстят на хората, които са ги наранили. Кали казва на Единадесет, че трябва да помисли какво я ядосва най-много, докато използва силите си. Когато отиват да отмъстят на асистента на Бренер, който е помогнал да нарани майката на Единадесет, Единадесет започва да го души до смърт, но спира, когато разбира, че има две дъщери. След това тя спира Кали да не го застреля. Обратно в скривалището, Eleven става свидетел на опасността на Хопър и и Майк през празнотата. Докато бандата се кани да избяга, Единадесет разбира, че трябва да се върне при приятелите си, защото те се нуждаят от нейната помощ. Eл се връща при Хокинс и най-накрая се събира отново с Майк с искрена прегръдка и нейните приятели, след като ги спасява от Демагоргънът. Групата осъзнава, че тя трябва да затвори портата към Обърнатият свят и тя и Хопър се отправят към лабораторията Хокинс. Там Единадесет използва съвета на Кали и фокусира гнева си в нейните сили, затваряйки портата и изтощавайки нейните сили. След това се открива, че д-р Сам Оуенс ( Пол Райзър ) е фалшифицирал акт за раждане, позволяващ на Хопър да стане законен осиновител на Ел, за да й помогне да се крие. Новото официално име на Eдинадесет е Джейн Хопър. Хопър й позволява да присъства на снежната топка в средното училище Хокинс. Тя се среща с Майк, танцува с него и споделят първата си целувка като двойка. В Обратно с главата надолу светът, Mind flyera наблюдава Ел и нейните приятели в гимназията. === Сезон 3 === Вижте също: Stranger Things (сезон 3) В началото на сезон три Единадесет и Майк се срещат от седем месеца, за голямо ужас на Хопър, който се дразни, че Ел и Майк са постоянно заедно, прекарвайки цялото си време сами в целувки. Когато Хопър признава на Джойс, че се чувства неудобно от ситуацията, тя му предлага да седне и да поговори спокойно с Ел и Майк за това как се чувства. Това обаче има обратен ефект и Хопър прибягва до вербална заплаха на Майк да стои далеч от Eл или той ще прекрати връзката им. Когато Майк е принуден да излъже Eдинадесет защо вече не може да я посещава, тя става подозрителна и търси съвет от Макс, която твърди, че Майк отблъсква Eл, за да прекарват времето си в игри с момчетата, Момичетата прекарват качествено време заедно в мола, където се натъкват на Лукас, Уил и Майк, които се опитват да купят на Eл подарък за грим. Когато Майк лъже и казва, че подаръкът е за болната му баба, Единадесет се разделя с него и тръгва с автобус с Макс, където момичетата прекарват нощта в дома на Хопър и използват телепатичните сили на Единадесет, за да шпионират момчетата. Това води до игра, която те създават, в която въртят бутилка и шпионират всеки, на когото попадне. Единадесет шпионира Били и изглежда, че той е отвлякъл някого, така че момичетата тръгват да го търсят и откриват, че техен колега спасител също е изчезнал. Те откриват, че Били е превзет от Покорителя на ума и изчезналата спасителка, известна като Хедър. Те се събират отново с Майк, Лукас и Уил. Майк е раздразнен, че Ел ще го шпионира и има спор с Макс за чувствата му към Единадесет, докато тя шпионира Били. Тя задържа Flayer на ум, когато кабината е атакувана, но Flayer я ранява и оставя част от себе си в раната. Ел и Майк се помиряват, но Поверителят на ума и Били ги проследяват поради раната на Ел. Единадесет губи силите си, след като извади парчето от чудовището от крака си, но помага на Били да се освободи от притежанието на Mind Flayer, като му помага да си спомни спомените си от детството. Групата побеждава Mind Flayer, като затваря портала към Upside Down и с саможертвата на Били. Хопър се смята за мъртъв при експлозията, която затваря портата и Единадесет е приет от семейство Байърс. Докато семейство Байърс стягат багажа, за да напуснат Хокинс, Ел разкрива на Майк, че тя също го обича и те се целуват. Джойс й дава писмо, написано от Хопър, което той възнамеряваше да използва, когато говори с нея и Майк за това как се чувства относно тяхната среща. След това Eдинадесет и Байърс напускат Хокинс, където Eдинадесет плаче, докато се отдалечават. === Сезон 4 === Вижте също: [[Странни неща (сезон 4)|Stranger Things (сезон 4)]] В началото на четвърти сезон Eдинадесет започва да ходи на училище в [[Калифорния]] заедно с Уил и се бори със загубата на силите си, както и с това, че е тормозена от момиче на име Анджела. Когато Майк идва на гости, Единадесет се преструва, че има много приятели, за да угоди на Майк, но тя е унижена на ролкова пързалка и удря Анджела в лицето като отмъщение. Тя е задържана от полицията, но д-р Оуенс пресреща ареста й и я взема със себе си. Той обяснява, че Хокинс е в опасност и е работил в програма, която може да успее да върне силите и. Eдинадесет се съгласява да участва, рискувайки никога повече да не види приятелите си. Ел е отведена в съоръжение в [[Невада]] и открива, че Бренър е все още жив. Eдинадесет е поставена в резервоар за сензорна депривация (наречен NINA) и изживява отново своите потиснати спомени от времето, прекарано в лабораторията на Хокинс. Единадесет опита да избяга от съоръжението, но открива, че силите й бавно се връщат, убеждавайки я да остане. Тя открива, че често е била прогонвана от другите деца, но е любезен санитар ( [[Джейми Кембъл Бауър]] ) бдеше над нея и й даваше съвети как да контролира силите си. Санитарят, който всъщност е субект 001 в експериментите на Бренер, манипулира Единадесет да премахне имплант във врата му, който потискаше силите му, след което продължи да избие останалите деца и персонала в лабораторията. 001 се разкри, че е Хенри Крийл, който уби майка си и сестра си през 50-те години и накара баща си да бъде арестуван за това. Хенри се опита да убие Единадесет, след като тя отказа да му помогне да изкорени човечеството, но тя го надви и го изпрати в Обърнатият свят, където той стана Векна. Бренер открива Единадесет на мястото на клането, където тя изпада в кома и забравя събитията. Бренер открил събитията чрез охранителни камери и накарал Eдинадесет да шпионира руснаците като прикритие за търсенето на Хенри. Eдинадесен открива, че групата на Хокинс планират да убият Хенри, като използват Макс като стръв, за да го примамят, и убеждава д-р Оуенс да й помогне да се върне при Хокинс. Въпреки това Бренер заключва Оуенс и хваща в капан Единадесет, поставяйки й ударна яка, за да не може да си тръгне. Когато армията атакува базата, Бренер бяга с Единадесет, но е прострелян и неспособен, но тя успява да унищожи хеликоптера и превозните средства като Майк, Уил, Джонатан и Аргайл ( Едуардо Франко) пристигат. Бренер отключва яката и казва на Eдинадесет, че са семейство, но тя отказва да му прости и той умира. Групата отива в пицарията на Аргайл, където създават изолиращ резервоар, за да влезе тя в съзнанието на Макс едновременно с Векна. Векна завладява Единадесет и чупи костите на Макс и я ослепява, преди Майк да каже на Единадесет, че я обича, което й дава силата да наруши контрола му. Въпреки усилията й, Макс все още умира от нараняванията си, но Eдинадесет успява да използва силите си, за да рестартира сърцето й и да я постави в кома. Групата се завръща при Хокинс и Единадесет се събират отново с Хопър. Уил усеща Upside Down и всички откриват, че Upside Down е превзел Хокинс. == Развитие == === Концепция и писане === Братята Дъфър базират героя на Eдинадесет върху оцелели от експериментите на Project MKUltra, с влияния от ''[[Извънземното|ET]]'' и идеята да бъдеш [[аутсайдер]]. Те също черпят вдъхновение от анимето ''Elfen Lied'' and ''Akira,'' като казват, че „искаха да има мистерия в нейното минало и също така тя да изглежда малко страшна.“  Първоначално планиран като игрален филм, ''Stranger Things'' след това беше представен на Netflix като ограничена серия, и беше планирано Eдинадесет да се жертва в последния епизод на сериала. След като тогава Netflix имаше желание шоуто да продължи във втори сезон , братята решиха да променят края, за да запазят героя жив. === Кастинг === Братята вярват, че Единадесет е най-трудната роля за хвърляне, тъй като героят има малко реплики. Те искаха дете-актьор, което можеше да предаде много емоции. Семейство Дъфър се притесняваха, че няма да намерят някой, който да запази характера си, когато не говори. Братята изпитаха облекчение, след като срещнаха Мили Боби Браун, която описаха като „нещо специално, дете, с направо призрачен свръхестествен талант“. Браун трябваше да обръсне главата си за ролята, нещо, което тя и родителите й се притесняваха, че ще „намалят красотата й“, докато не показаха снимка на [[Шарлиз Терон|Шарлийз Терон]] като Император Фуриоза в ''Лудия Макс: Пътят на яростта'' . == В други медии == Eдинадесет прави тиха епизодична поява в ''Odder Stuff'', телевизионен сериал във вселената в епизода от тридесетия сезон на ''The Simpsons'' „ I'm Dancing as Fat as I Can “, издаден на 10 февруари 2019 г. Ролята на Eдинадесет в ''Stranger Things след това се'' въплъщава от Лиза Симпсън (озвучен от Йърдли Смит ) в 31- вия сезон на " Treehouse of Horror XXX " сегмент " ''Danger Things'' ", пуснат на 20 октомври 2019 г. Насилствена пародия на Eleven, '''Синди''' , е изобразена от Ес Хьодлмозер във втория сезон за 2020 г. на стрийминг телевизионния сериал на Amazon Prime Video ''The Boys'' и промоционалния уеб сериал ''Vought News Network: Seven on 7 с Камерън Коулман'' . == Критично приемане == Играта на [[Мили Боби Браун]] получи широко признание и 13-годишната Браун получи две номинации за наградата на Гилдията на актьорите за изключително представяне на жена в драматичен сериал и две номинации за награда Еми за най-добра поддържаща актриса в драматичен сериал , превръщайки се в един от най-младите номинирани за наградите. Героят и изпълнението на Браун са получили одобрение от критиците; Алис Винсент от ''The Daily Telegraph'' написа:<blockquote>„Мили Боби Браун продължава да бъде звездата на шоуто: тя вдъхнови изкуството на феновете и татуировките, световното признание на Eggos , вафлите, които нейният герой поглъща, и даде изцяло нов живот на фразата „дишащ през устата““. </blockquote>Ашли Хофман от списание ''[[Тайм (списание)|Time]]'' препоръча Eдинадесет като талисман за Националния ден на вафлите . Леника Крус от ''The Atlantic'' обаче каза, че „въпреки богатата предистория, Eдинадесет е най-тънко скицираният герой на сериала“. На 69 -та и 70-та награди [[Еми (награда)|Emmy]] в Primetime през 2017 г. и 2018 г. Браун получи номинация за най-добра поддържаща актриса в драматичен сериал. На 2017 MTV Movie & TV Awards тя беше номинирана за най-добър герой и най-добър актьор в шоу, като спечели последната награда. Тя спечели наградата за най-добро представяне на по-млад актьор в телевизионен сериал на 43-те награди Сатурн. Тя беше номинирана два пъти за наградата на Гилдията на актьорите за изключително представяне на жена актьор в драматичен сериал през 2017 и 2018 г. Тя спечели награда Kids Choice за най-добра женска роля през 2018 и 2020 г. 0bikf3qtr067mooqtm4gjvo8gwp059v 11473684 11473667 2022-07-29T03:00:51Z Eliza Beth 246180 Бот: добавяне на {{в инкубатора}} wikitext text/x-wiki {{в инкубатора}} '''Единадесет "Ел"/ Джейн Хопър''' е измислен герой и един от главните герои на научнофантастичния драматичен сериал на ужасите на [[Нетфликс]] "''[[Stranger Things]]"'' , написан и продуциран от Дъфър Брадърс. Основно тя е изобразена от британската актриса [[Мили Боби Браун]]. Единадесет има психокинетични и телепатични способности и се смята за пробивния герой на ''Stranger Things.'' {| class="wikitable" ! colspan="2" |Единадесет |- | colspan="2" |Персонаж ''от Stranger Things'' |- | colspan="2" | |- !Първа поява |„ Първа глава: Изчезването на Уил Байърс “ (2016) |- !Създадена от |Братя Дъфър |- !Базиран на |Проект MKUltra |- !Изобразен от | * Мили Боби Браун * Шарлот и Клара Уорд (млади; ''Stranger Things 2'' ) * Марти Блеър (млад; ''Stranger Things 4'' ) |- !Озвучен от |Чарли Дънкан ( Smite ) |- ! colspan="2" |Информация във вселената |- !Пълно име |Джейн Хопър (предишен Айвс) |- !Псевдоними |Ел |- !Заглавие |Единадесет |- !семейство | * Тери Айвс (биологична майка) * Андрю Рич (биологичен баща, починал) * Беки Айвс (биологична леля) * Джим Хопър (осиновител) * Сара Хопър (осиновена по-малка сестра, починала) * Джойс Байърс (осиновителка) * Уил Байърс (осиновен брат) * Джонатан Байърс (осиновен брат) |- !Партъор |Майк Уилър (гадже) |- !Дом |Хокинс, Индиана, Съединени американски щати |} == Биография на измисления герой == Единадесет е дъщеря на Тереза ​​„Тери“ Айвс и участник в експериментите на проекта MKUltra, провеждани от [[Централно разузнавателно управление|Централното разузнавателно управление]] (ЦРУ). Единадесет изглежда е роден като [[екстрасенс]] със забележителни телекинетични и екстрасензорни способности. Въпреки това, когато използва тези способности в значителна степен, тя временно отслабва и носът й кърви. При раждането си; Единадесет е отнета от майка си от д-р Мартин Бренер и е отгледана в национална лаборатория в измисления Хокинс, [[Индиана]], като тестов обект, за да развие своите психокинетични умения. Когато е поставена в резервоар за сензорна депривация, тя може да използва дистанционно наблюдениеза достъп до други измерени, предимно за целите на международния шпионаж. Eдинадесет отваря порта между лабораторията Хокинс и измерението с главата надолу и създанието, живеещо в това измерение, получава способността да пътува между света на хората и света с главата надолу. === Сезон 1 === Вижте също: Stranger Things (сезон 1) В първия сезон Единадесет бяга от лабораторията Хокинс и се опитва да открадне храна от местен ресторант. Собственикът Бени я съжалява и се обажда на социалните служби. Отзовалият се социален работник, който се оказва агент на лабораторията Хокинс, убива Бени. Единадесет бяга, преди да бъде заловен отново. С нея се сблъскват Майк Уилър ( Фин Уолфхард ), Дъстин Хендерсън ( Гейтън Матарацо ) и Лукас Синклер ( Кейлъб Маклафлин ), които търсят изчезналия си приятел Уил Байърс ( [[Ноа Шнап]]). Момчетата научават, че името й е Единадесет въз основа на татуировка "011", открита на лявата й предмишница. Майк решава да я нарича накратко „Ел“. Майк позволява на Eдинадесет да живее в мазето му в одеяло. Страхувайки се от повторно залавяне, тя убеждава Майк да не казва на никого от възрастните, така че д-р Бренер (татко) да не я намери. Единадесет помага да се намери Уил и се установява, че той е хванат в капан в Обърнатия свят, използвайки домашно направен резервоар за сензорна депривация. Групата тръгва да намери Уил с помощта на компасите си, но Единадесет се намесва в търсенето им, когато разбира, че ги водят към лабораторията на Хокинс. Лукас, забелязвайки нейната измама, се ядосва на нея. Тя бяга, краде кутии със замразени вафли от магазин и ги изяжда в гората. Майк и Дъстин са заплашени от хулигани; Майк е принуден да скочи от висока скала в езеро, а Дъстин е заложник. Eл се връща и се намесва, преди Майк да падне във водата, и спасява Майк и Дъстин. Единадесет, Майк и Дъстин се събират отново с Лукас и се поправят. Те пътуват до градското сметище с д-р Бренер и неговите сътрудници в плътно преследване. Eдинадесет използва силите си по време на преследването, за да накара лабораторен микробус да се преобърне във въздуха. Групата е подпомагана от [[Джойс Байърс]] ( [[Уинона Райдър]] ), началника на полицията [[Джим Хопър]] ( [[Дейвид Харбър]] ), [[Нанси Уилър]] ( Наталия Дайър ) и Джонатан Байърс ( Чарли Хийтън ), произвеждат импровизиран изолационен резервоар с басейн и торби със сол. Единадесет получава достъп до Обърнатият свят и потвърждава, че Уил е жив. Докато персоналът на лабораторията наближава училището, Майк казва на Eдинадесет, че тя може да бъде част от семейството му и я кани на училищния танц. След това той я целува, след като се мъчи да обясни чувствата си към нея. Eл помага на групата да избяга, като използва силите си, за да убие повечето от агентите, оставяйки я изтощена. Чудовището от Обърнатият свят си проправя път в тяхното измерение и Eл привидно се жертва, за да унищожи създанието (demogorgon) и да спаси приятелите си. Един месец по-късно, след коледно парти, Хопър напуска полицейския участък и кара към гората. Там оставя вафли в скрита кутия. Състоянието и местоположението на Eleven остават неясни. === Сезон 2 === Вижте също: Stranger Things (сезон 2) След победата над Демагоргънът, Единадесет се събужда в измерението с главата надолу. Тя избягва през портал, който я отвежда обратно в училището. Докато правителството все още я търси, тя е принудена да се крие в гората. Eл в крайна сметка намира Eggos. Хопър тръгва за нея и я търси. Двамата се преместват в хижа в гората, където той й забранява да напуска, страхувайки се за нейната безопасност. Хопър крие Eдинадесет на закрито почти година, като не казва на никого за местонахождението й, дори и на Майк. През това време Eл придобива по-добър контрол върху силите си; тя е по-малко отслабена от използването на нейната [[телекинеза]] и вече е в състояние да проектира ума си без използването на резервоар за сензорна депривация. Тя използва последната способност, за да слуша опитите на Майк да се свърже с нея, въпреки че е все по-разочарована от неспособността си да отговори. Тя също така значително разширява речника си през това време, учейки се както от Хопър, така и от гледането на телевизия. Единадесет става неспокойна и копнее да се събере отново с Майк и това предизвиква напрежение между нея и Хопър. Един ден тя бяга от дома си и отива в средното училище Хокинс. Когато тя намира Майк, той е с [[Макс Майфилд|Макс Майфийлд]] ( [[Сейди Синк]]), нова ученичка. Eл погрешно смята, че Макс флиртува с Майк и от злоба използва силите си, за да събори Макс от скейтборда й, преди да си тръгне. След като се връща в кабината, тя влиза в разгорещен спор с Хопър заради това, че е напуснала хижата, завършвайки с това, че тя използва силите си, за да повреди хижата от гняв. На следващия ден, почиствайки бъркотията, която е направила в хижата, тя открива, преглеждайки записите в мазето на хижата, че рождената й майка е жива, което противоречи на казаното от Хопър. След това тя среща майка си Тери и леля си Беки и открива какво се е случило с Тери в лабораторията Хокинс. Докато е там, тя разбира, че Тери се опитва да говори с нея, но тя не успява поради [[Кататония|кататоничното]] си състояние. Единадесет, използвайки силите си, гледа ретроспекция от майка си. След като дъщеря й беше отнета от нея, Тери се опита да си пробие път насила в лабораторията Хокинс, за да я спаси. В отговор Бренер и неговите помощници я заловиха и я подложиха на електрошокова терапия, което доведе до сегашното й състояние. След това Eл използва способностите си, за да разбере, че има „сестра“ – друго момиче със подобни способности, взето от д-р Бренер за експерименти – и се заема да я намери. Използвайки отново способностите си, Единадесет открива сестра си и открива, че тя е по-голямо момиче на име Кали ("Осем"), със способността да кара хората да имат зрителни халюцинации. Единадесет остава при Кали и нейните приятели – бегълци, които са решени да отмъстят на хората, които са ги наранили. Кали казва на Единадесет, че трябва да помисли какво я ядосва най-много, докато използва силите си. Когато отиват да отмъстят на асистента на Бренер, който е помогнал да нарани майката на Единадесет, Единадесет започва да го души до смърт, но спира, когато разбира, че има две дъщери. След това тя спира Кали да не го застреля. Обратно в скривалището, Eleven става свидетел на опасността на Хопър и и Майк през празнотата. Докато бандата се кани да избяга, Единадесет разбира, че трябва да се върне при приятелите си, защото те се нуждаят от нейната помощ. Eл се връща при Хокинс и най-накрая се събира отново с Майк с искрена прегръдка и нейните приятели, след като ги спасява от Демагоргънът. Групата осъзнава, че тя трябва да затвори портата към Обърнатият свят и тя и Хопър се отправят към лабораторията Хокинс. Там Единадесет използва съвета на Кали и фокусира гнева си в нейните сили, затваряйки портата и изтощавайки нейните сили. След това се открива, че д-р Сам Оуенс ( Пол Райзър ) е фалшифицирал акт за раждане, позволяващ на Хопър да стане законен осиновител на Ел, за да й помогне да се крие. Новото официално име на Eдинадесет е Джейн Хопър. Хопър й позволява да присъства на снежната топка в средното училище Хокинс. Тя се среща с Майк, танцува с него и споделят първата си целувка като двойка. В Обратно с главата надолу светът, Mind flyera наблюдава Ел и нейните приятели в гимназията. === Сезон 3 === Вижте също: Stranger Things (сезон 3) В началото на сезон три Единадесет и Майк се срещат от седем месеца, за голямо ужас на Хопър, който се дразни, че Ел и Майк са постоянно заедно, прекарвайки цялото си време сами в целувки. Когато Хопър признава на Джойс, че се чувства неудобно от ситуацията, тя му предлага да седне и да поговори спокойно с Ел и Майк за това как се чувства. Това обаче има обратен ефект и Хопър прибягва до вербална заплаха на Майк да стои далеч от Eл или той ще прекрати връзката им. Когато Майк е принуден да излъже Eдинадесет защо вече не може да я посещава, тя става подозрителна и търси съвет от Макс, която твърди, че Майк отблъсква Eл, за да прекарват времето си в игри с момчетата, Момичетата прекарват качествено време заедно в мола, където се натъкват на Лукас, Уил и Майк, които се опитват да купят на Eл подарък за грим. Когато Майк лъже и казва, че подаръкът е за болната му баба, Единадесет се разделя с него и тръгва с автобус с Макс, където момичетата прекарват нощта в дома на Хопър и използват телепатичните сили на Единадесет, за да шпионират момчетата. Това води до игра, която те създават, в която въртят бутилка и шпионират всеки, на когото попадне. Единадесет шпионира Били и изглежда, че той е отвлякъл някого, така че момичетата тръгват да го търсят и откриват, че техен колега спасител също е изчезнал. Те откриват, че Били е превзет от Покорителя на ума и изчезналата спасителка, известна като Хедър. Те се събират отново с Майк, Лукас и Уил. Майк е раздразнен, че Ел ще го шпионира и има спор с Макс за чувствата му към Единадесет, докато тя шпионира Били. Тя задържа Flayer на ум, когато кабината е атакувана, но Flayer я ранява и оставя част от себе си в раната. Ел и Майк се помиряват, но Поверителят на ума и Били ги проследяват поради раната на Ел. Единадесет губи силите си, след като извади парчето от чудовището от крака си, но помага на Били да се освободи от притежанието на Mind Flayer, като му помага да си спомни спомените си от детството. Групата побеждава Mind Flayer, като затваря портала към Upside Down и с саможертвата на Били. Хопър се смята за мъртъв при експлозията, която затваря портата и Единадесет е приет от семейство Байърс. Докато семейство Байърс стягат багажа, за да напуснат Хокинс, Ел разкрива на Майк, че тя също го обича и те се целуват. Джойс й дава писмо, написано от Хопър, което той възнамеряваше да използва, когато говори с нея и Майк за това как се чувства относно тяхната среща. След това Eдинадесет и Байърс напускат Хокинс, където Eдинадесет плаче, докато се отдалечават. === Сезон 4 === Вижте също: [[Странни неща (сезон 4)|Stranger Things (сезон 4)]] В началото на четвърти сезон Eдинадесет започва да ходи на училище в [[Калифорния]] заедно с Уил и се бори със загубата на силите си, както и с това, че е тормозена от момиче на име Анджела. Когато Майк идва на гости, Единадесет се преструва, че има много приятели, за да угоди на Майк, но тя е унижена на ролкова пързалка и удря Анджела в лицето като отмъщение. Тя е задържана от полицията, но д-р Оуенс пресреща ареста й и я взема със себе си. Той обяснява, че Хокинс е в опасност и е работил в програма, която може да успее да върне силите и. Eдинадесет се съгласява да участва, рискувайки никога повече да не види приятелите си. Ел е отведена в съоръжение в [[Невада]] и открива, че Бренър е все още жив. Eдинадесет е поставена в резервоар за сензорна депривация (наречен NINA) и изживява отново своите потиснати спомени от времето, прекарано в лабораторията на Хокинс. Единадесет опита да избяга от съоръжението, но открива, че силите й бавно се връщат, убеждавайки я да остане. Тя открива, че често е била прогонвана от другите деца, но е любезен санитар ( [[Джейми Кембъл Бауър]] ) бдеше над нея и й даваше съвети как да контролира силите си. Санитарят, който всъщност е субект 001 в експериментите на Бренер, манипулира Единадесет да премахне имплант във врата му, който потискаше силите му, след което продължи да избие останалите деца и персонала в лабораторията. 001 се разкри, че е Хенри Крийл, който уби майка си и сестра си през 50-те години и накара баща си да бъде арестуван за това. Хенри се опита да убие Единадесет, след като тя отказа да му помогне да изкорени човечеството, но тя го надви и го изпрати в Обърнатият свят, където той стана Векна. Бренер открива Единадесет на мястото на клането, където тя изпада в кома и забравя събитията. Бренер открил събитията чрез охранителни камери и накарал Eдинадесет да шпионира руснаците като прикритие за търсенето на Хенри. Eдинадесен открива, че групата на Хокинс планират да убият Хенри, като използват Макс като стръв, за да го примамят, и убеждава д-р Оуенс да й помогне да се върне при Хокинс. Въпреки това Бренер заключва Оуенс и хваща в капан Единадесет, поставяйки й ударна яка, за да не може да си тръгне. Когато армията атакува базата, Бренер бяга с Единадесет, но е прострелян и неспособен, но тя успява да унищожи хеликоптера и превозните средства като Майк, Уил, Джонатан и Аргайл ( Едуардо Франко) пристигат. Бренер отключва яката и казва на Eдинадесет, че са семейство, но тя отказва да му прости и той умира. Групата отива в пицарията на Аргайл, където създават изолиращ резервоар, за да влезе тя в съзнанието на Макс едновременно с Векна. Векна завладява Единадесет и чупи костите на Макс и я ослепява, преди Майк да каже на Единадесет, че я обича, което й дава силата да наруши контрола му. Въпреки усилията й, Макс все още умира от нараняванията си, но Eдинадесет успява да използва силите си, за да рестартира сърцето й и да я постави в кома. Групата се завръща при Хокинс и Единадесет се събират отново с Хопър. Уил усеща Upside Down и всички откриват, че Upside Down е превзел Хокинс. == Развитие == === Концепция и писане === Братята Дъфър базират героя на Eдинадесет върху оцелели от експериментите на Project MKUltra, с влияния от ''[[Извънземното|ET]]'' и идеята да бъдеш [[аутсайдер]]. Те също черпят вдъхновение от анимето ''Elfen Lied'' and ''Akira,'' като казват, че „искаха да има мистерия в нейното минало и също така тя да изглежда малко страшна.“  Първоначално планиран като игрален филм, ''Stranger Things'' след това беше представен на Netflix като ограничена серия, и беше планирано Eдинадесет да се жертва в последния епизод на сериала. След като тогава Netflix имаше желание шоуто да продължи във втори сезон , братята решиха да променят края, за да запазят героя жив. === Кастинг === Братята вярват, че Единадесет е най-трудната роля за хвърляне, тъй като героят има малко реплики. Те искаха дете-актьор, което можеше да предаде много емоции. Семейство Дъфър се притесняваха, че няма да намерят някой, който да запази характера си, когато не говори. Братята изпитаха облекчение, след като срещнаха Мили Боби Браун, която описаха като „нещо специално, дете, с направо призрачен свръхестествен талант“. Браун трябваше да обръсне главата си за ролята, нещо, което тя и родителите й се притесняваха, че ще „намалят красотата й“, докато не показаха снимка на [[Шарлиз Терон|Шарлийз Терон]] като Император Фуриоза в ''Лудия Макс: Пътят на яростта'' . == В други медии == Eдинадесет прави тиха епизодична поява в ''Odder Stuff'', телевизионен сериал във вселената в епизода от тридесетия сезон на ''The Simpsons'' „ I'm Dancing as Fat as I Can “, издаден на 10 февруари 2019 г. Ролята на Eдинадесет в ''Stranger Things след това се'' въплъщава от Лиза Симпсън (озвучен от Йърдли Смит ) в 31- вия сезон на " Treehouse of Horror XXX " сегмент " ''Danger Things'' ", пуснат на 20 октомври 2019 г. Насилствена пародия на Eleven, '''Синди''' , е изобразена от Ес Хьодлмозер във втория сезон за 2020 г. на стрийминг телевизионния сериал на Amazon Prime Video ''The Boys'' и промоционалния уеб сериал ''Vought News Network: Seven on 7 с Камерън Коулман'' . == Критично приемане == Играта на [[Мили Боби Браун]] получи широко признание и 13-годишната Браун получи две номинации за наградата на Гилдията на актьорите за изключително представяне на жена в драматичен сериал и две номинации за награда Еми за най-добра поддържаща актриса в драматичен сериал , превръщайки се в един от най-младите номинирани за наградите. Героят и изпълнението на Браун са получили одобрение от критиците; Алис Винсент от ''The Daily Telegraph'' написа:<blockquote>„Мили Боби Браун продължава да бъде звездата на шоуто: тя вдъхнови изкуството на феновете и татуировките, световното признание на Eggos , вафлите, които нейният герой поглъща, и даде изцяло нов живот на фразата „дишащ през устата““. </blockquote>Ашли Хофман от списание ''[[Тайм (списание)|Time]]'' препоръча Eдинадесет като талисман за Националния ден на вафлите . Леника Крус от ''The Atlantic'' обаче каза, че „въпреки богатата предистория, Eдинадесет е най-тънко скицираният герой на сериала“. На 69 -та и 70-та награди [[Еми (награда)|Emmy]] в Primetime през 2017 г. и 2018 г. Браун получи номинация за най-добра поддържаща актриса в драматичен сериал. На 2017 MTV Movie & TV Awards тя беше номинирана за най-добър герой и най-добър актьор в шоу, като спечели последната награда. Тя спечели наградата за най-добро представяне на по-млад актьор в телевизионен сериал на 43-те награди Сатурн. Тя беше номинирана два пъти за наградата на Гилдията на актьорите за изключително представяне на жена актьор в драматичен сериал през 2017 и 2018 г. Тя спечели награда Kids Choice за най-добра женска роля през 2018 и 2020 г. iy8h8whg6sr3lgd8uq39q7op3b6vrae 4 812884 11473640 2022-07-29T00:52:22Z Elizaiv22 294865 Нова страница: „== [[:{{замест:SUBPAGENAME}}]] == __NOINDEX__{{статия|{{замест:SUBPAGENAME}}||св}} <div class="hilite"> {{Краен срок|{{замест:#time: Y | now + 30 minutes}}|{{замест:#time: m | now + 30 minutes}}|{{замест:#time: d | now + 30 minutes}}|{{замест:#time: H | now + 30 minutes}}}} </div> : ''Предишни обсъждания: {{търсене|{{замест:SUBPAGENAME}}|Уикипедия:Страници з...“ wikitext text/x-wiki == [[:Янаки Бенов]] == __NOINDEX__{{статия|Янаки Бенов||св}} <div class="hilite"> {{Краен срок|2022|07|29|01}} </div> : ''Предишни обсъждания: {{търсене|Янаки Бенов|Уикипедия:Страници за изтриване}}'' '''Причина за изтриване:''' липса на енциклопедична значимост - според съдържанието на статията човекът е бил църковен настоятел и дарител на общината, което макар заслужаващо положителна оценка, не отговаря в достатъчна степен на критериите за включване в Уикипедия. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 00:52, 29 юли 2022 (UTC) * {{за изтриване}}, поради посочената причина. [[Потребител:Elizaiv22|Elizaiv22]] ([[Потребител беседа:Elizaiv22|беседа]]) 00:52, 29 юли 2022 (UTC) fgyy23njl6p9l5qex0grnwwx4zycwxi 3 812885 11473664 2022-07-29T02:17:54Z Ted Masters 210248 Нова страница: „{{subst:П-вандал2|Ейва Макс}} ~~~~“ wikitext text/x-wiki [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да правите неконструктивни редакции в Уикипедия, както сторихте в страницата [[:Ейва Макс]]. Редакциите ви бяха оценени като [[Уикипедия:вандализъм|вандализъм]] и бяха [[Уикипедия:Възвръщане|премахнати]]. Ако желаете да правите експерименти, използвайте [[Уикипедия:Пясъчник|пясъчника]]. Благодаря. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:17, 29 юли 2022 (UTC) dcmyj8xmhir193vv3azv796px395xkr 3 812886 11473668 2022-07-29T02:20:24Z Ted Masters 210248 Нова страница: „{{subst:П-превод2|}} ~~~~“ wikitext text/x-wiki [[Картинка:Nuvola apps important.svg|25п]] Моля, въздържайте се да въвеждате повече машинни преводи в статиите на Уикипедия. Неразбираемият им и неточен език обърква читателите и подрива доверието в енциклопедията, затова подобни редакции се смятат за [[Уикипедия:Вандализъм|вандализъм]] и биват премахвани. Благодаря. [[Потребител:Ted Masters|Ted Masters]] ([[Потребител беседа:Ted Masters|беседа]]) 02:20, 29 юли 2022 (UTC) oosb144s3oqwtt6lk0cnqov7dsexsjy 1 812887 11473672 2022-07-29T02:46:13Z Ted Masters 210248 Нова страница: „{{бивша за изтриване | oldid-value = | дата = 9 юли 2022 | гласуване = 2022/07/{{subst:PAGENAME}} | резултат = изтрита }}“ wikitext text/x-wiki {{бивша за изтриване | oldid-value = | дата = 9 юли 2022 | гласуване = 2022/07/Дейв Кларънс | резултат = изтрита }} 1aei9w6ol4ad2pzlgaq2l9ez9ftvibn 0 812888 11473694 2022-07-29T03:10:52Z Luxferuer 25980 Luxferuer премести страница „[[Народно читалище „Отец Паисий-1930“]]“ като „[[Народно читалище „Отец Паисий – 1930“]]“ wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Народно читалище „Отец Паисий – 1930“]] aciqwjrsr39jte13k44x9oxsge1fijz 0 812889 11473731 2022-07-29T04:05:15Z Krisi tranchev.1999 114581 Krisi tranchev.1999 премести страница „[[Bodies Bodies Bodies]]“ като „[[Убийствени тела]]“ wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Убийствени тела]] fn878hr7lr4dmz01bwh9eci9kfms0o9 0 812890 11473749 2022-07-29T05:04:16Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Тайната градина | име_оригинал = The Secret Garden | режисьори = [[Агнешка Холанд]] | продуценти = Фред Фуш<br>Том Лъди<br>Фред Рос | сценаристи = Каролин Томпсън | базиран_на = [[Тайната градина (роман)|по едноименния роман на:]]<br>...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Тайната градина | име_оригинал = The Secret Garden | режисьори = [[Агнешка Холанд]] | продуценти = Фред Фуш<br>Том Лъди<br>Фред Рос | сценаристи = Каролин Томпсън | базиран_на = [[Тайната градина (роман)|по едноименния роман на:]]<br>[[Франсис Ходжсън Бърнет]] | актьори = Кейт Мейбърли<br>Хейдън Проус<br>Андрю Кнот<br>[[Маги Смит]] | музика = Збигнев Прайснер | оператор = Роджър Дийкинс<br>Йежи Желински | монтаж = Изабел Лоренте | сценография = Стюарт Крейг | костюми = Марит Алън | филмово_студио = Американ Зоутроуп | разпространител = [[Уорнър Брос.]] | жанр = [[Драма (жанр)|драма]]<br>семеен<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]] | премиера-дата = 13 август 1993 г. | премиера-място = [[Съединените щати]] | времетраене = 97 минути | страна = {{USA}}<br>{{GBR}}<br>{{IRL}} | език = [[английски език|английски]] | приходи = 40 млн. долара<ref name=ww>{{cite magazine|magazine=[[Variety (magazine)|Variety]]|page=M-56|date=October 17, 1994|title=Top 100 grossers worldwide, '93-94}}</ref> | уебсайт = https://www.warnerbros.com/movies/secret-garden-1993 | код-IMDB = 0108071 | код-Allmovie = 43460 }} '''„Тайната градина“''' ({{lang|en|The Secret Garden}}) е [[САЩ|американска]] [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]] [[Драма (жанр)|драма]] от 1993 г. на режисьора [[Агнешка Холанд]], изпълнително-продуциран от [[Франсис Форд Копола]] и е разпространен от „[[Уорнър Брос]]“ под етикета „[[Warner Bros. Family Entertainment|Фемили Ентъртейнмънт]]“. Във филма участват Кейт Мейбърли, Хейдън Проус, Андрю Кнот, Джон Линч и [[Маги Смит]], сценарият е на Каролин Томпсън и е базиран на [[Тайната градина (роман)|едноименния роман от 1911 г.]], написан от [[Франсис Ходжсън Бърнет]]. Романът е предишно адаптиран в два филма – драматичен филм от 1949 г. и ням филм от 1919 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|https://www.warnerbros.com/movies/secret-garden-1993}} * {{imdb title|0108071}} * {{Amg movie|43460}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1993 година]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Американски исторически филми]] [[Категория:Американски фентъзи филми]] [[Категория:Британски филми]] f1x2skl6vz0x1bawh2t4fqicney8d4p 0 812891 11473754 2022-07-29T05:21:32Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Лешникотрошачката | име_оригинал = The Nutcracker | режисьори = Емил Ардолино | продуценти = Робърт Хъруиц<br>Робърт А. Красноу | сценаристи = Сюзън Купър | базиран_на = театралната продукция на „[[Лешникотрошачката]]“<br>от П...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Лешникотрошачката | име_оригинал = The Nutcracker | режисьори = Емил Ардолино | продуценти = Робърт Хъруиц<br>Робърт А. Красноу | сценаристи = Сюзън Купър | базиран_на = театралната продукция на „[[Лешникотрошачката]]“<br>от Питър Мартинс | актьори = Дарси Килстър<br>Деймиън Вьотцел<br>Кира Никълс<br>Барт Робинсън Кук<br>[[Маколи Кълкин]]<br>Джесика Лин Коен<br>Балета на Ню Йорк | музика = [[Пьотър Чайковски]] | оператор = Ралф Д. Боуд | монтаж = Гириш Баргава | сценография = Рубен Тер-Арутуниан | костюми = Барбара Касинска | филмово_студио = Електра Ентъртейнмънт<br>Редженси Ентърпрайсъс | разпространител = [[Уорнър Брос.]] | жанр = семеен<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[музика]] | премиера = 24 ноември 1993 г. | времетраене = 92 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 19 млн. долара<ref name="BOM">{{cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=nutcracker.htm|title=The Nutcracker (1993) - Box Office Mojo|publisher=Box Office Mojo |access-date=7 November 2014}}</ref> | приходи = 2.1 млн. долара<ref name="BOM"/> | код-IMDB = 0107719 | код-Allmovie = 132937 }} '''„Лешникотрошачката“''' или '''„Лешникотрошачката на Джордж Баланчин“''' ({{lang|en|The Nutcracker/George Balanchine's The Nutcracker}}) е [[САЩ|американски]] [[Коледа|коледен]] [[музикален филм]] от 1993 г., базиран на театралната продукция на Питър Мартинс и е режисиран от Емил Ардолино. Във филма участват Дарси Килстър, Деймиън Вьотцел, Кира Никълс, Барт Робинсън Кук, [[Маколи Кълкин]], Джесика Лин Коен, Уенди Уилън, Маргарет Трейси, Джен Хориучи, Том Голд и балета на Ню Йорк. Филмът е пуснат от „[[Уорнър Брос.]]“ под етикета им „[[Warner Bros. Family Entertainment|Уорнър Брос Фемили Ентъртейнмънт]]“ на 24 ноември 1993 г., четири дни след смъртта на Ардолино. Получава смесени отзиви от критиците и е провал в боксофиса, който печели само 2 млн. долара. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0107719}} * {{Amg movie|132937}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1993 година]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Американски фентъзи филми]] [[Категория:Коледни филми]] klnfeq2xecspey9bfham8cee9c4rqdy 11473764 11473754 2022-07-29T05:45:02Z Станислав Николаев 13436 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Лешникотрошачката | име_оригинал = The Nutcracker | режисьори = Емил Ардолино | продуценти = Робърт Хъруиц<br>Робърт А. Красноу | сценаристи = Сюзън Купър | базиран_на = театралната продукция на „[[Лешникотрошачката]]“<br>от Питър Мартинс | актьори = Дарси Килстър<br>Деймиън Вьотцел<br>Кира Никълс<br>Барт Робинсън Кук<br>[[Маколи Кълкин]]<br>Джесика Лин Коен<br>Балета на Ню Йорк | музика = [[Пьотър Чайковски]] | оператор = Ралф Д. Боуд | монтаж = Гириш Баргава | сценография = Рубен Тер-Арутуниан | костюми = Барбара Касинска | филмово_студио = Електра Ентъртейнмънт<br>Редженси Ентърпрайсъс | разпространител = [[Уорнър Брос.]] | жанр = семеен<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[музика]] | премиера = 24 ноември 1993 г. | времетраене = 92 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 19 млн. долара<ref name="BOM">{{cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=nutcracker.htm|title=The Nutcracker (1993) - Box Office Mojo|publisher=Box Office Mojo |access-date=7 November 2014}}</ref> | приходи = 2.1 млн. долара<ref name="BOM"/> | код-IMDB = 0107719 | код-Allmovie = 132937 }} '''„Лешникотрошачката“''' или '''„Лешникотрошачката на Джордж Баланчин“''' ({{lang|en|The Nutcracker/George Balanchine's The Nutcracker}}) е [[САЩ|американски]] [[Коледа|коледен]] [[музикален филм]] от 1993 г., базиран на театралната продукция на Питър Мартинс и е режисиран от Емил Ардолино. Във филма участват Дарси Килстър, Деймиън Вьотцел, Кира Никълс, Барт Робинсън Кук, [[Маколи Кълкин]], Джесика Лин Коен, Уенди Уилън, Маргарет Трейси, Джен Хориучи, Том Голд и балета на Ню Йорк. Филмът е пуснат от „[[Уорнър Брос.]]“ под етикета им „[[Warner Bros. Family Entertainment|Уорнър Брос Фемили Ентъртейнмънт]]“ на 24 ноември 1993 г., четири дни след смъртта на Ардолино. Получава смесени отзиви от критиците и е провал в боксофиса, след като печели само 2 млн. долара. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0107719}} * {{Amg movie|132937}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1993 година]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Американски музикални филми]] [[Категория:Американски фентъзи филми]] [[Категория:Коледни филми]] cqosci4vnbk8qr22sffgyvr3trc9664 0 812892 11473755 2022-07-29T05:37:06Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Един трол в Сентрал Парк | име_оригинал = A Troll in Central Park | режисьори = Дон Блът<br>Гари Голдман | продуценти = Дон Блът<br>Гари Голдман<br>Джон Померой | сценаристи = '''Сценарист:'''<br>Стю Крийгър<br>'''Сюжет:'''<br>Дон Блът<br>Гари Голд...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Един трол в Сентрал Парк | име_оригинал = A Troll in Central Park | режисьори = Дон Блът<br>Гари Голдман | продуценти = Дон Блът<br>Гари Голдман<br>Джон Померой | сценаристи = '''Сценарист:'''<br>Стю Крийгър<br>'''Сюжет:'''<br>Дон Блът<br>Гари Голдман<br>Джон Померой<br>Ти Джей Куенстър<br>Стю Крийгър | актьори = Дом ДеЛуиз<br>[[Клорис Лийчман]]<br>Чарлз Нелсън Райли<br>Филип Глейзър<br>Тауни Съншайн Глоувър<br>Хейли Милс<br>Джонатан Прайс | музика = Робърт Фолк | монтаж = Фиона Трайлър | сценография = Дейвид Гоц | филмово_студио = Дон Блът Айърлънд | разпространител = [[Уорнър Брос]] | жанр = [[анимация]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>семеен<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[мюзикъл]] | премиера = 7 октомври 1994 г. | времетраене = 76 минути | страна = {{USA}}<ref>{{cite web|url=https://www.bfi.org.uk/films-tv-people/4ce2b7a798c96|title=A Troll in Central Park (1994)|work=[[British Film Institute]]|access-date=April 16, 2016}}</ref> | език = [[английски език|английски]] | приходи = 71,368 долара<ref name=mojo>{{cite web |url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl3933701633/ |title=A Troll in Central Park (1994) |website=Box Office Mojo |access-date=October 21, 2015}}</ref> | код-IMDB = 0108395 | код-Allmovie = 132185 }} '''„Един трол в Сентрал Парк“''' ({{lang|en|A Troll in Central Park}}) е [[САЩ|американски]] [[анимационен филм]] от 1994 г. на режисьорите Дон Блът и Гари Голдман.<ref>{{cite book |last1=Lenburg |first1=Jeff |title=The Encyclopedia of Animated Cartoons |date=1999 |publisher=Checkmark Books |isbn=0-8160-3831-7 |access-date=6 June 2020 |url=https://archive.org/details/isbn_9780816038312/page/211/mode/2up |page=211}}</ref> Озвучаващия състав се състои от Дом ДеЛуиз, [[Клорис Лийчман]], Чарлз Нелсън Райли, Филип Глейзър, Тауни Съншайн Глоувър, Хейли Милс и Джонатан Прайс. Това е последният филм на Блът, в който ДеЛуиз участва. Пуснат по кината в [[Съединените щати]] от 7 октомври 1994 г. от „[[Уорнър Брос]]“, филмът е похвален от критиците и печели 71,368 долара в северноамериканския бокс офис, който става бомба в боксофиса. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0108395}} * {{Amg movie|132185}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1994 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1994 година]] [[Категория:Анимационни филми на Уорнър Брос.]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Анимационни комедии]] 2s9q6o88azqavempddj0gwfpmrnb8hf 0 812893 11473766 2022-07-29T05:52:30Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Дивата Америка | име_оригинал = Wild America | режисьори = Уилям Диър | продуценти = Джеймс Робинсън<br>Ърби Смит<br>Марк Стуфър | сценаристи = Дейвид Майкъл Уийгър | актьори = Джонатан Тейлър Томас<br>Девън Сава<br>Скот Беърс...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Дивата Америка | име_оригинал = Wild America | режисьори = Уилям Диър | продуценти = Джеймс Робинсън<br>Ърби Смит<br>Марк Стуфър | сценаристи = Дейвид Майкъл Уийгър | актьори = Джонатан Тейлър Томас<br>Девън Сава<br>Скот Беърстоу<br>Франсис Фишър<br>Джейми Шеридан | музика = Джоел Макнийли | оператор = Дейвид Бър | монтаж = О. Никълъс Браун | сценография = Стивън Джордан | костюми = Мери Е. МакЛоуд | филмово_студио = Морган Крийк Продъкшънс | разпространител = [[Уорнър Брос]] | жанр = [[Екшън филм|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>семеен | премиера = 2 юли 1997 г. | времетраене = 106 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | приходи = 7.3 млн. долара<ref name=mojo>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=wildamerica.htm|заглавие=„Дивата Америка“|издател=Box Office Mojo}}</ref> | код-IMDB = 0120512 | код-Allmovie = 156937 }} '''„Дивата Америка“''' ({{lang|en|Wild America}}) е [[САЩ|американски]] приключенски комедиен филм от 1997 г., базиран за живота на документалиста Марти Стоуфър. Филмът е режисиран от Уилям Диър, по сценарий на Дейвид Майкъл Уийгър, и участват Джонатан Тейлър Томас, Девън Сава и Скот Беърстоу. == Актьорски състав == * Джонатан Тейлър Томас – Маршал Стофър * Девън Сава – Марк Стофър * Скот Беърстоу – Марти Стофър младши * Джейми Шеридан – Марти Стофър старши, бащата на братята Стофър * Франсис Фишър – Агнес Стофър, майката на братята Стофър * Трейси Уолтър – Леон * Зак Уорд – Ди Си == В България == В България филмът е издаден на [[VHS]] от „Александра Видео“ през 1998 г. Дублажът е войсоувър в Арс Диджитал Студио. Ролите се озвучават от [[Албена Павлова]], [[Силвия Русинова]], [[Александър Воронов]] и [[Цветан Ватев]]. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0120512}} * {{Amg movie|156937}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1997 година]] [[Категория:Филми на Уорнър Брос]] [[Категория:Американски екшъни]] [[Категория:Американски комедии]] [[Категория:Американски приключенски филми]] iswkzl392tu14x1zqobhezkddnrtyrj 0 812894 11473777 2022-07-29T06:12:05Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Кралят и аз | име_оригинал = The King and I | режисьори = Ричард Рич | продуценти = Питър Бакалиан<br>Артър Ранкин младши<br>Джеймс Робинсън | сценаристи = Питър Бакалиан<br>Жаклин Федър<br>Дейвид Сейдлър | базиран_на = „Ана и кр...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Кралят и аз | име_оригинал = The King and I | режисьори = Ричард Рич | продуценти = Питър Бакалиан<br>Артър Ранкин младши<br>Джеймс Робинсън | сценаристи = Питър Бакалиан<br>Жаклин Федър<br>Дейвид Сейдлър | базиран_на = „Ана и кралят на Сиам“<br>от Маргарет Ландън<br>„Кралят и аз“<br>от Ричард Роджърс<br>Оскар Хамърщайн III | актьори = [[Миранда Ричардсън]]<br>Мартин Виднович<br>Иън Ричардсън<br>Даръл Хамънд | музика = Уилям Кид | монтаж = Джо Кампана<br>Пол Мърфи | сценография = Хелена Колинс-Луиаг | филмово_студио = Морган Крийк Ентъртейнмънт<ref name=afi>{{cite web|url=https://catalog.afi.com/Catalog/moviedetails/61203|title=The King & I (1999)|work=AFI Catalog of Feature Films|accessdate=March 31, 2021}}</ref> | разпространител = [[Уорнър Брос]]<ref name=afi/> | жанр = [[анимация]]<br>семеен<br>[[Фентъзи филм|фентъзи]]<br>[[мюзикъл]] | премиера = 19 март 1999 г. | времетраене = 89 минути<ref>{{cite web | url=http://www.bbfc.co.uk/releases/king-and-i-1970-6 | title=''The King and I'' (U) | work=[[British Board of Film Classification]] | date=April 15, 1999 | access-date=April 1, 2013}}</ref> | страна = {{USA}}<ref name=afi/> | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 25 млн. долара<ref name="mojo">{{cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=kingandi99.htm|title=The King and I (1999)|work=Box Office Mojo|access-date=March 27, 2013}}</ref> | приходи = 12 млн. долара<ref name="mojo"/> | свързани_продукции = „Кралят и аз“ (1956) | код-IMDB = 0160429 | код-Allmovie = 177412 }} '''„Кралят и аз“''' ({{lang|en|The King and I}}) е [[САЩ|американски]] [[анимационен филм]] от 1999 г. на режисьора Ричард Рич. Това е единствения анимационен филм, създаден от „Морган Крийк Ентъртейнмънт“.<ref>{{cite news|url=https://www.baltimoresun.com/news/bs-xpm-1999-03-21-9903260375-story.html|title=The man behind Morgan Creek|date=March 21, 1999|newspaper=The Baltimore Sun|archive-url=https://web.archive.org/web/20191112143407/https://www.baltimoresun.com/news/bs-xpm-1999-03-21-9903260375-story.html|archive-date=November 12, 2019|access-date=November 12, 2019}}</ref> Базиран на едноименния филм от 1956 г., изобразява измислена история на историческия сблъсък между английската учителка Анна Леоновенс и кралят на Сиам – Монгкът. Озвучаващия състав се състои от [[Миранда Ричардсън]] като гласа на Леоновенс, Мартин Виднович като Монгкът, Иън Ричардсън, Даръл Хамънд и Адам Уайли. Музиката, песните, и някои от имената на героите идват от едноименния мюзикъл от 1951 г., създаден от Ричард Роджърс и Оскар Хамърщайн III.<ref>{{cite book |last1=Lenburg |first1=Jeff |title=The Encyclopedia of Animated Cartoons |date=2009 |publisher=Checkmark Books |location=New York |isbn=978-0-8160-6600-1 |edition=3rd |page=194}}</ref> ''„Кралят и аз“'' е пуснат на 19 март 1999 г., осем месеца преди „Ана и кралят“, игрална адаптация на същата история. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0160429}} * {{Amg movie|177412}} * {{kino.dir.bg film|2896}} {{мъниче|анимация|филм}} [[Категория:Филми от 1999 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1999 година]] [[Категория:Анимационни филми на Уорнър Брос.]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] lazzoesbftucp42d47vu4pear24l0yx 11473778 11473777 2022-07-29T06:12:45Z Krisi tranchev.1999 114581 wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Кралят и аз | име_оригинал = The King and I | режисьори = Ричард Рич | продуценти = Питър Бакалиан<br>Артър Ранкин младши<br>Джеймс Робинсън | сценаристи = Питър Бакалиан<br>Жаклин Федър<br>Дейвид Сейдлър | базиран_на = „Ана и кралят на Сиам“<br>от Маргарет Ландън<br>„Кралят и аз“<br>от Ричард Роджърс<br>Оскар Хамърщайн III | актьори = [[Миранда Ричардсън]]<br>Мартин Виднович<br>Иън Ричардсън<br>Даръл Хамънд | музика = Уилям Кид | монтаж = Джо Кампана<br>Пол Мърфи | сценография = Хелена Колинс-Луиаг | филмово_студио = Морган Крийк Ентъртейнмънт<ref name=afi>{{cite web|url=https://catalog.afi.com/Catalog/moviedetails/61203|title=The King & I (1999)|work=AFI Catalog of Feature Films|accessdate=March 31, 2021}}</ref> | разпространител = [[Уорнър Брос]]<ref name=afi/> | жанр = [[анимация]]<br>семеен<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]]<br>[[мюзикъл]] | премиера = 19 март 1999 г. | времетраене = 89 минути<ref>{{cite web | url=http://www.bbfc.co.uk/releases/king-and-i-1970-6 | title=''The King and I'' (U) | work=[[British Board of Film Classification]] | date=April 15, 1999 | access-date=April 1, 2013}}</ref> | страна = {{USA}}<ref name=afi/> | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 25 млн. долара<ref name="mojo">{{cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=kingandi99.htm|title=The King and I (1999)|work=Box Office Mojo|access-date=March 27, 2013}}</ref> | приходи = 12 млн. долара<ref name="mojo"/> | свързани_продукции = „Кралят и аз“ (1956) | код-IMDB = 0160429 | код-Allmovie = 177412 }} '''„Кралят и аз“''' ({{lang|en|The King and I}}) е [[САЩ|американски]] [[анимационен филм]] от 1999 г. на режисьора Ричард Рич. Това е единствения анимационен филм, създаден от „Морган Крийк Ентъртейнмънт“.<ref>{{cite news|url=https://www.baltimoresun.com/news/bs-xpm-1999-03-21-9903260375-story.html|title=The man behind Morgan Creek|date=March 21, 1999|newspaper=The Baltimore Sun|archive-url=https://web.archive.org/web/20191112143407/https://www.baltimoresun.com/news/bs-xpm-1999-03-21-9903260375-story.html|archive-date=November 12, 2019|access-date=November 12, 2019}}</ref> Базиран на едноименния филм от 1956 г., изобразява измислена история на историческия сблъсък между английската учителка Анна Леоновенс и кралят на Сиам – Монгкът. Озвучаващия състав се състои от [[Миранда Ричардсън]] като гласа на Леоновенс, Мартин Виднович като Монгкът, Иън Ричардсън, Даръл Хамънд и Адам Уайли. Музиката, песните, и някои от имената на героите идват от едноименния мюзикъл от 1951 г., създаден от Ричард Роджърс и Оскар Хамърщайн III.<ref>{{cite book |last1=Lenburg |first1=Jeff |title=The Encyclopedia of Animated Cartoons |date=2009 |publisher=Checkmark Books |location=New York |isbn=978-0-8160-6600-1 |edition=3rd |page=194}}</ref> ''„Кралят и аз“'' е пуснат на 19 март 1999 г., осем месеца преди „[[Анна и кралят]]“, игрална адаптация на същата история. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0160429}} * {{Amg movie|177412}} * {{kino.dir.bg film|2896}} {{мъниче|анимация|филм}} [[Категория:Филми от 1999 година]] [[Категория:Анимационни филми от 1999 година]] [[Категория:Анимационни филми на Уорнър Брос.]] [[Категория:Американски анимационни филми]] [[Категория:Американски детски анимационни филми]] [[Категория:Американски музикални филми]] 0hxxgieclejb1rlrq11r3x8w5xwncra 0 812895 11473781 2022-07-29T06:22:48Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Анна и кралят | име_оригинал = Anna and the King | режисьори = Анди Тенант | продуценти = Лорънс Бендър<br>Ед Елбърт | сценаристи = Стив Мийрсън<br>Питър Крикес | базиран_на = „Анна и кралят на Сиам“<br>от Маргарет Ландън | актьор...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Анна и кралят | име_оригинал = Anna and the King | режисьори = Анди Тенант | продуценти = Лорънс Бендър<br>Ед Елбърт | сценаристи = Стив Мийрсън<br>Питър Крикес | базиран_на = „Анна и кралят на Сиам“<br>от Маргарет Ландън | актьори = [[Джоди Фостър]]<br>[[Чоу Юнфат]]<br>Бай Линг | музика = Джордж Фентън | оператор = Калеб Дешанел | монтаж = Роджър Бондели | сценография = Лучиана Ариги | костюми = Джени Биаван | филмово_студио = Фокс 2000 Пикърс<br>Лорънс Бендър Продъкшънс | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]] | жанр = [[Драма (жанр)|драма]]<br>[[Исторически филм|исторически]]<br>[[Романтичен филм|романтичен]] | премиера-дата = 17 декември 1999 г. | премиера-място = [[Съединените щати]] | времетраене = 148 минути | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 92 млн. долара | приходи = 114 млн. долара | код-IMDB = 0166485 | код-Allmovie = 180769 }} '''„Анна и кралят“''' ({{{lang|en|Anna and the King}}) е [[САЩ|американска]] биографична драма от 1999 г. на режисьора Анди Тенант, по сценарий на Стив Мийрсън и Питър Крикес. Базиран на романа „Анна и кралят на Сиам“, написан от Маргарет Ландън през 1944 г., в който е измислен сюжет по дневниците на Анна Леоноуенс, във филма участват [[Джоди Фостър]] и [[Чоу Юнфат]] в заглавните роли. Филмът е пуснат по кината в [[Съединените щати]] на 17 декември 1999 г. от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“ и печели 114 млн. долара в световен мащаб при бюджет от 92 млн. долара. == Външни препратки == * {{imdb title|0166485}} * {{Amg movie|180769}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1999 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] [[Категория:Американски драми]] [[Категория:Американски биографични филми]] [[Категория:Американски исторически филми]] [[Категория:Американски романтични филми]] lk1o2ra6itvwoa5mz2qx63ege8n4h60 0 812896 11473785 2022-07-29T06:32:20Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Някъде на запад | име_оригинал = Anywhere but Here | режисьори = Уейн Уанг | продуценти = Лорънс Марк | сценаристи = Алвин Сарджънт | базиран_на = по романа на:<br>Мона Симпсън | актьори = [[Сюзън Сарандън]]<br>[[Натали Портман]...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Някъде на запад | име_оригинал = Anywhere but Here | режисьори = Уейн Уанг | продуценти = Лорънс Марк | сценаристи = Алвин Сарджънт | базиран_на = по романа на:<br>Мона Симпсън | актьори = [[Сюзън Сарандън]]<br>[[Натали Портман]]<br>Бони Беделия<br>Шон Хатоси<br>[[Харт Бокнър]] | музика = Дани Елфман | оператор = Роджър Дийкинс | монтаж = Никълъс С. Смит | сценография = Доналд Греъм Бърт | костюми = Бетси Хейман | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]] | жанр = [[трагикомедия]] | премиера-дата = 12 декември 1999 г. | премиера-място = [[Съединените щати]] | времетраене = 114 минути<ref>{{cite web | url=http://www.bbfc.co.uk/releases/anywhere-here-film | title=''Anywhere But Here'' | work=[[British Board of Film Classification]] | access-date=February 3, 2017 |url-status=dead |archive-url= https://web.archive.org/web/20170204085558/http://www.bbfc.co.uk/releases/anywhere-here-film |archive-date=February 4, 2017}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 23 млн. долара<ref name=mojo/> | приходи = 23.6 млн. долара<ref name=mojo>{{Cite web |title=Anywhere But Here |url=https://www.boxofficemojo.com/release/rl2101511681/ |access-date=2022-04-10 |website=[[Box Office Mojo]]}}</ref> | код-IMDB = 0149691 | код-Allmovie = 180770 }} '''„Някъде на запад“''' ({{lang|en|Anywhere but Here}}) е [[САЩ|американска]] [[трагикомедия]] от 1999 г., базиран на едноименния роман, написан от Мона Симпсън. Режисьор е Уейн Уанг по сценарий на Алвин Сарджънт, във филма участват [[Сюзън Сарандън]], [[Натали Портман]], Бони Беделия, Шон Хатоси и [[Харт Бокнър]]. Снимките започват през юни 1998 г. Филмът дебютира в международния фестивал в Торонто на 17 септември 1999 г., преди да бъде пуснат в [[Съединените щати]] на 12 декември. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|0149691}} * {{Amg movie|180770}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 1999 година]] [[Категория:Американски трагикомични филми]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] fyadx8l6t702cl4ashj5pfqkkbj0ifi 0 812897 11473821 2022-07-29T07:42:25Z Termininja 32397 Пренасочване към [[Полизахарид]] wikitext text/x-wiki #виж [[Полизахарид]] 4al3v4249snmxqbjfx930rxx6t5b4pr 0 812898 11473861 2022-07-29T08:09:07Z Luxferuer 25980 Нова страница: „'''Аз искам да те помня все така...''' е меланхолична [[елегия]], произведение на поета [[Димчо Дебелянов|Димч0 Дебелянов]]. <div style="float:center; width:250px; color:#8B6914; padding:20px; font-family:georgia, arial, helvetica, sans-serif; border:thin solid gray; background:#FFFAFA"> '''Аз искам да те помня все така...''' <div align=left> <poem...“ wikitext text/x-wiki '''Аз искам да те помня все така...''' е меланхолична [[елегия]], произведение на поета [[Димчо Дебелянов|Димч0 Дебелянов]]. <div style="float:center; width:250px; color:#8B6914; padding:20px; font-family:georgia, arial, helvetica, sans-serif; border:thin solid gray; background:#FFFAFA"> '''Аз искам да те помня все така...''' <div align=left> <poem> <i> Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим. „В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!“ - О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай – пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак! А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежа прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. Аз искам да те помня все така...<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=180&WorkID=10263&Level=2 | заглавие = Аз искам да те помня все така... | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> </i></poem></div></div> == Източници == <references /> aby7jn3cbe2gedlmrmw5siuw1uhqnh2 11473862 11473861 2022-07-29T08:10:22Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} '''Аз искам да те помня все така...''' е меланхолична [[елегия]], произведение на поета [[Димчо Дебелянов|Димч0 Дебелянов]]. <div style="float:center; width:250px; color:#8B6914; padding:20px; font-family:georgia, arial, helvetica, sans-serif; border:thin solid gray; background:#FFFAFA"> '''Аз искам да те помня все така...''' <div align=left> <poem> <i> Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим. „В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!“ - О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай – пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак! А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежа прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. Аз искам да те помня все така...<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=180&WorkID=10263&Level=2 | заглавие = Аз искам да те помня все така... | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> </i></poem></div></div> == Източници == <references /> dl643fahdjdv3cg56364vrdz9asawx7 11473867 11473862 2022-07-29T08:18:56Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} '''Аз искам да те помня все така...''' е меланхолична [[елегия]], произведение на поета [[Димчо Дебелянов|Димч0 Дебелянов]]. <div style="float:center; width:250px; color:#8B6914; padding:20px; font-family:georgia, arial, helvetica, sans-serif; border:thin solid gray; background:#FFFAFA"> '''Аз искам да те помня все така...''' <div align=left> <poem> <i> Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим. „В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!“ - О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай – пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак! А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежа прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. Аз искам да те помня все така...<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=180&WorkID=10263&Level=2 | заглавие = Аз искам да те помня все така... | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> </i></poem></div></div> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=loJ3108dhF8 Аз искам да те помня все така..., Асен Димитров – Феликс] bliyx462rcl0dgenwec9k6wg2dcgy2f 11473893 11473867 2022-07-29T08:49:08Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} '''Аз искам да те помня все така...''' е меланхолична [[елегия]], произведение на поета [[Димчо Дебелянов|Димч0 Дебелянов]]. Стиховете му са посветени на една трагична любов на поета – красивата Мария (Мара) Василева, наричана от Димчо и приятелите и „Звънчето“, заради звънливите нотки в гласа и. Любовта на поета започнала още на първата им среща по време, когато тя е още ученичка, е считана за негова първа и най-голяма любов. Когато Мария завършва училище е изпратена да учиителства в [[Козлодуй]]. Двамата с Динчо започват тригодишна кореспонденция чрез писма. Девойката била популярна и често ухажвана и от други, с които също имала преписка. За зла участ неволно разменя писмо до Димчо с друго, до друг ухажор, придружено със снимка. Чувствителният поет дълго време страда по момичето и напразните чувства. Когато Мария Василева се разболява от туберкулоза, Дебелянов забравя тъгата и наранените си чувства и се озовава до нейното болнично легло. Стихотворението „Аз искам да те помня все така...“ има първоначално заглавие „На раздяла“, заменено от автора с „На Звънчето“. Макар и първоначално не приеман като поет, това стихотворение на Димч0 Дебелянов е предавано от ръка на ръка, докато един ден стигне до учебниците по литература. <div style="float:center; width:250px; color:#8B6914; padding:20px; font-family:georgia, arial, helvetica, sans-serif; border:thin solid gray; background:#FFFAFA"> '''Аз искам да те помня все така...''' <div align=left> <poem> <i> Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим. „В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!“ - О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай – пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак! А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежа прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. Аз искам да те помня все така...<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=180&WorkID=10263&Level=2 | заглавие = Аз искам да те помня все така... | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> </i></poem></div></div> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=loJ3108dhF8 Аз искам да те помня все така..., Асен Димитров – Феликс] gmrirh1hyti9h365opiygvjyqg7wfmn 11473899 11473893 2022-07-29T08:56:19Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} '''Аз искам да те помня все така...''' е меланхолична [[елегия]], произведение на поета [[Димчо Дебелянов|Димч0 Дебелянов]].<ref name="nbox.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nbox.bg/za-damite/item/18670-zvancheto-e-parvata-i-golyama-lyubov-na-debelyanov.html | заглавие = „Звънчето“ е първата и голяма любов на Дебелянов | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 22 януари 2016 | труд = | издател = nbox.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Стиховете му са посветени на една трагична любов на поета – красивата Мария (Мара) Василева, наричана от Димчо и приятелите и „Звънчето“, заради звънливите нотки в гласа и. Любовта на поета започнала още на първата им среща по време, когато тя е още ученичка, е считана за негова първа и най-голяма любов. Когато Мария завършва училище е изпратена да учиителства в [[Козлодуй]].<ref name="nbox.bg"></ref> Двамата с Динчо започват тригодишна кореспонденция чрез писма. Девойката била популярна и често ухажвана и от други, с които също имала преписка. За зла участ неволно разменя писмо до Димчо с друго, до друг ухажор, придружено със снимка. Чувствителният поет дълго време страда по момичето и напразните чувства.<ref name="nbox.bg"></ref> Когато Мария Василева се разболява от туберкулоза, Дебелянов забравя тъгата и наранените си чувства и се озовава до нейното болнично легло. Стихотворението „Аз искам да те помня все така...“ има първоначално заглавие „На раздяла“, заменено от автора с „На Звънчето“. Макар и първоначално не приеман като поет, това стихотворение на Димч0 Дебелянов е предавано от ръка на ръка, докато един ден стигне до учебниците по литература.<ref name="nbox.bg"></ref> <div style="float:center; width:250px; color:#8B6914; padding:20px; font-family:georgia, arial, helvetica, sans-serif; border:thin solid gray; background:#FFFAFA"> '''Аз искам да те помня все така...''' <div align=left> <poem> <i> Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим. „В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!“ - О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай – пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак! А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежа прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. Аз искам да те помня все така...<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=180&WorkID=10263&Level=2 | заглавие = Аз искам да те помня все така... | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> </i></poem></div></div> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=loJ3108dhF8 Аз искам да те помня все така..., Асен Димитров – Феликс] lnpqtf293bsn2etc75rn9otzep1ufrs 11473913 11473899 2022-07-29T09:07:00Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki {{редактирам}} '''Аз искам да те помня все така...''' е меланхолична [[елегия]], произведение на поета [[Димчо Дебелянов|Димч0 Дебелянов]].<ref name="nbox.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nbox.bg/za-damite/item/18670-zvancheto-e-parvata-i-golyama-lyubov-na-debelyanov.html | заглавие = „Звънчето“ е първата и голяма любов на Дебелянов | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 22 януари 2016 | труд = | издател = nbox.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Стиховете му са посветени на една трагична любов на поета – красивата Мария (Мара) Василева, наричана от Димчо и приятелите и „Звънчето“, заради звънливите нотки в гласа и. Любовта на поета започнала още на първата им среща по време, когато тя е още ученичка, е считана за негова първа и най-голяма любов. Когато Мария завършва училище е изпратена да учиителства в [[Козлодуй]].<ref name="nbox.bg"></ref> Двамата с Динчо започват тригодишна кореспонденция чрез писма. Девойката била популярна и често ухажвана и от други, с които също имала преписка. За зла участ неволно разменя писмо до Димчо с друго, до друг ухажор, придружено със снимка. Чувствителният поет дълго време страда по момичето и напразните чувства.<ref name="nbox.bg"></ref> Когато Мария Василева се разболява от туберкулоза, Дебелянов забравя тъгата и наранените си чувства и се озовава до нейното болнично легло. Стихотворението „Аз искам да те помня все така...“ има първоначално заглавие „На раздяла“, заменено от автора с „На Звънчето“. Макар и първоначално не приеман като поет, това стихотворение на Димч0 Дебелянов е предавано от ръка на ръка, докато един ден стигне до учебниците по литература.<ref name="nbox.bg"></ref> За пръв път елегията е издадена през 1913 г. във вестник „Смях“ с посвещение „На Зв.“ <div style="float:center; width:250px; color:#8B6914; padding:20px; font-family:georgia, arial, helvetica, sans-serif; border:thin solid gray; background:#FFFAFA"> '''Аз искам да те помня все така...''' <div align=left> <poem> <i> Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим. „В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!“ - О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай – пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак! А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежа прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. Аз искам да те помня все така...<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=180&WorkID=10263&Level=2 | заглавие = Аз искам да те помня все така... | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> </i></poem></div></div> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=loJ3108dhF8 Аз искам да те помня все така..., Асен Димитров – Феликс] [[Категория:Димчо Дебелянов]] pjzy69rfk0p85flzn2mlkbsoq36kpfv 11473917 11473913 2022-07-29T09:16:10Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki '''Аз искам да те помня все така...''' е меланхолична [[елегия]], произведение на поета [[Димчо Дебелянов|Димч0 Дебелянов]].<ref name="nbox.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nbox.bg/za-damite/item/18670-zvancheto-e-parvata-i-golyama-lyubov-na-debelyanov.html | заглавие = „Звънчето“ е първата и голяма любов на Дебелянов | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 22 януари 2016 | труд = | издател = nbox.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Стиховете му са посветени на една трагична любов на поета – красивата Мария (Мара) Василева, наричана от Димчо и приятелите и „Звънчето“, заради звънливите нотки в гласа и. Любовта на поета започнала още на първата им среща по време, когато тя е още ученичка, е считана за негова първа и най-голяма любов. Когато Мария завършва училище е изпратена да учиителства в [[Козлодуй]].<ref name="nbox.bg"></ref> Двамата с Динчо започват тригодишна кореспонденция чрез писма. Девойката била популярна и често ухажвана и от други, с които също имала преписка. За зла участ неволно разменя писмо до Димчо с друго, до друг ухажор, придружено със снимка. Чувствителният поет дълго време страда по момичето и напразните чувства.<ref name="nbox.bg"></ref> Когато Мария Василева се разболява от туберкулоза, Дебелянов забравя тъгата и наранените си чувства и се озовава до нейното болнично легло. Стихотворението „Аз искам да те помня все така...“ има първоначално заглавие „На раздяла“, заменено от автора с „На Звънчето“. Макар и първоначално не приеман като поет, това стихотворение на Димч0 Дебелянов е предавано от ръка на ръка, докато един ден стигне до учебниците по литература.<ref name="nbox.bg"></ref> За пръв път елегията е издадена през 1913 г. във вестник „Смях“ с посвещение „На Зв.“ <div style="float:center; width:250px; color:#8B6914; padding:20px; font-family:georgia, arial, helvetica, sans-serif; border:thin solid gray; background:#FFFAFA"> '''Аз искам да те помня все така...''' <div align=left> <poem> <i> Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим. „В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!“ - О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай – пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак! А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежа прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. Аз искам да те помня все така...<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=180&WorkID=10263&Level=2 | заглавие = Аз искам да те помня все така... | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> </i></poem></div></div> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=loJ3108dhF8 Аз искам да те помня все така..., Асен Димитров – Феликс] [[Категория:Димчо Дебелянов]] efky5vbx71yawt1ji6haftedxmpz5k3 11473928 11473917 2022-07-29T09:49:25Z 216.150.188.2 wikitext text/x-wiki '''Аз искам да те помня все така...''' е меланхолична [[елегия]], произведение на поета [[Димчо Дебелянов]].<ref name="nbox.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nbox.bg/za-damite/item/18670-zvancheto-e-parvata-i-golyama-lyubov-na-debelyanov.html | заглавие = „Звънчето“ е първата и голяма любов на Дебелянов | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 22 януари 2016 | труд = | издател = nbox.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Стиховете му са посветени на една трагична любов на поета – красивата Мария (Мара) Василева, наричана от Димчо и приятелите и „Звънчето“, заради звънливите нотки в гласа и. Любовта на поета започнала още на първата им среща по време, когато тя е още ученичка, е считана за негова първа и най-голяма любов. Когато Мария завършва училище е изпратена да учиителства в [[Козлодуй]].<ref name="nbox.bg"></ref> Двамата с Динчо започват тригодишна кореспонденция чрез писма. Девойката била популярна и често ухажвана и от други, с които също имала преписка. За зла участ неволно разменя писмо до Димчо с друго, до друг ухажор, придружено със снимка. Чувствителният поет дълго време страда по момичето и напразните чувства.<ref name="nbox.bg"></ref> Когато Мария Василева се разболява от туберкулоза, Дебелянов забравя тъгата и наранените си чувства и се озовава до нейното болнично легло. Стихотворението „Аз искам да те помня все така...“ има първоначално заглавие „На раздяла“, заменено от автора с „На Звънчето“. Макар и първоначално не приеман като поет, това стихотворение на Димч0 Дебелянов е предавано от ръка на ръка, докато един ден стигне до учебниците по литература.<ref name="nbox.bg"></ref> За пръв път елегията е издадена през 1913 г. във вестник „Смях“ с посвещение „На Зв.“ <div style="float:center; width:250px; color:#8B6914; padding:20px; font-family:georgia, arial, helvetica, sans-serif; border:thin solid gray; background:#FFFAFA"> '''Аз искам да те помня все така...''' <div align=left> <poem> <i> Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим. „В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!“ - О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай – пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак! А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежа прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. Аз искам да те помня все така...<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=180&WorkID=10263&Level=2 | заглавие = Аз искам да те помня все така... | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> </i></poem></div></div> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=loJ3108dhF8 Аз искам да те помня все така..., Асен Димитров – Феликс] [[Категория:Димчо Дебелянов]] ieo9ngwh5jimv4vum5n4czx80p2k57d 11473932 11473928 2022-07-29T09:53:45Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki '''Аз искам да те помня все така...''' е меланхолична [[елегия]], произведение на поета [[Димчо Дебелянов]].<ref name="nbox.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nbox.bg/za-damite/item/18670-zvancheto-e-parvata-i-golyama-lyubov-na-debelyanov.html | заглавие = „Звънчето“ е първата и голяма любов на Дебелянов | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 22 януари 2016 | труд = | издател = nbox.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Стиховете му са посветени на една трагична любов на поета – красивата Мария (Мара) Василева, наричана от Димчо и приятелите и „Звънчето“, заради звънливите нотки в гласа и. Любовта на поета започнала още на първата им среща по време, когато тя е още ученичка, е считана за негова първа и най-голяма любов. Когато Мария завършва училище е изпратена да учителства в [[Козлодуй]].<ref name="nbox.bg"></ref> Двамата с Динчо започват тригодишна кореспонденция чрез писма. Девойката била популярна и често ухажвана и от други, с които също имала преписка. За зла участ неволно разменя писмо до Димчо с друго, до друг ухажор, придружено със снимка. Чувствителният поет дълго време страда по момичето и напразните чувства.<ref name="nbox.bg"></ref> Когато Мария Василева се разболява от [[туберкулоза]], Дебелянов забравя тъгата и наранените си чувства и се озовава до нейното болнично легло. Стои там почти до смъртта и.Стихотворението „Аз искам да те помня все така...“ има първоначално заглавие „На раздяла“, заменено от автора с „На Звънчето“. Макар и първоначално не приеман като поет, това стихотворение на Димч0 Дебелянов е предавано от ръка на ръка, докато един ден стигне до учебниците по литература.<ref name="nbox.bg"></ref> За пръв път елегията е издадена през 1913 г. във вестник „Смях“ с посвещение „На Зв.“ <div style="float:center; width:250px; color:#8B6914; padding:20px; font-family:georgia, arial, helvetica, sans-serif; border:thin solid gray; background:#FFFAFA"> '''Аз искам да те помня все така...''' <div align=left> <poem> <i> Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим. „В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!“ - О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай – пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак! А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежа прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. Аз искам да те помня все така...<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=180&WorkID=10263&Level=2 | заглавие = Аз искам да те помня все така... | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> </i></poem></div></div> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=loJ3108dhF8 Аз искам да те помня все така..., Асен Димитров – Феликс] [[Категория:Димчо Дебелянов]] cff5muqtxkby0yfhisx5ttbj2e6aady 11473933 11473932 2022-07-29T09:54:26Z Luxferuer 25980 wikitext text/x-wiki '''Аз искам да те помня все така...''' е меланхолична [[елегия]], произведение на поета [[Димчо Дебелянов]].<ref name="nbox.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://nbox.bg/za-damite/item/18670-zvancheto-e-parvata-i-golyama-lyubov-na-debelyanov.html | заглавие = „Звънчето“ е първата и голяма любов на Дебелянов | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 22 януари 2016 | труд = | издател = nbox.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Стиховете му са посветени на една трагична любов на поета – красивата Мария (Мара) Василева, наричана от Димчо и приятелите и „Звънчето“, заради звънливите нотки в гласа и. Любовта на поета започнала още на първата им среща по време, когато тя е още ученичка, е считана за негова първа и най-голяма любов. Когато Мария завършва училище е изпратена да учителства в [[Козлодуй]].<ref name="nbox.bg"></ref> Двамата с Динчо започват тригодишна кореспонденция чрез писма. Девойката била популярна и често ухажвана и от други, с които също имала преписка. За зла участ неволно разменя писмо до Димчо с друго, до друг ухажор, придружено със снимка. Чувствителният поет дълго време страда по момичето и напразните чувства.<ref name="nbox.bg"></ref> Когато Мария Василева се разболява от [[туберкулоза]], Дебелянов забравя тъгата и наранените си чувства и се озовава до нейното болнично легло. Стои там почти до смъртта и. Стихотворението „Аз искам да те помня все така...“ има първоначално заглавие „На раздяла“, заменено от автора с „На Звънчето“. Макар и първоначално не приеман като поет, това стихотворение на Димч0 Дебелянов е предавано от ръка на ръка, докато един ден стигне до учебниците по литература.<ref name="nbox.bg"></ref> За пръв път елегията е издадена през 1913 г. във вестник „Смях“ с посвещение „На Зв.“ <div style="float:center; width:250px; color:#8B6914; padding:20px; font-family:georgia, arial, helvetica, sans-serif; border:thin solid gray; background:#FFFAFA"> '''Аз искам да те помня все така...''' <div align=left> <poem> <i> Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила, в ръка ми вплела пламнала ръка и до сърце ми скръбен лик склонила. Градът далече тръпне в мътен дим, край нас, на хълма, тръпнат дървесата и любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим. „В зори ще тръгна, ти в зори дойди и донеси ми своя взор прощален - да го припомня верен и печален в часа, когато Тя ще победи!“ - О, Морна, Морна, в буря скършен злак, укрий молбите, вярвай – пролетта ни недосънуван сън не ще остане и ти при мене ще се върнеш пак! А все по-страшно пада нощ над нас, чертаят мрежа прилепите в мрака, утеха сетна твойта немощ чака, а в свойта вяра сам не вярвам аз. И ти отпущаш пламнала ръка и тръгваш, поглед в тъмнината впила, изгубила дори за сълзи сила. Аз искам да те помня все така...<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=180&WorkID=10263&Level=2 | заглавие = Аз искам да те помня все така... | достъп_дата = 29 юли 2022 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = slovo.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> </i></poem></div></div> == Източници == <references /> == Външни препратки == * [https://www.youtube.com/watch?v=loJ3108dhF8 Аз искам да те помня все така..., Асен Димитров – Феликс] [[Категория:Димчо Дебелянов]] 1h3fuae478bl146scnjyxbpxz1xn0td 3 812899 11473896 2022-07-29T08:52:33Z Iliev 47135 [[:m:Special:Diff/23602484]] wikitext text/x-wiki {{П-име|име=Plovdiv AGBU|поставен=20220729085226}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:52, 29 юли 2022 (UTC) fbtze1q37ekdgr1jbkxofdv8d03nnwx 11473978 11473896 2022-07-29T10:52:57Z 79.100.189.251 Отговор wikitext text/x-wiki {{П-име|име=Plovdiv AGBU|поставен=20220729085226}} <span style="font-family: 'Droid Sans', Calibri, Verdana, sans; color: silver;">— [[User:Iliev|Luchesar]] • <small>[[User talk:Iliev|Б]]/[[Special:Contributions/Iliev|П]]</small></span> 08:52, 29 юли 2022 (UTC) :Здравейте, промених името, но пак не мога да влезна. :Plovdiv AGBU 1992 е новото име. [[Специални:Приноси/79.100.189.251|79.100.189.251]] 10:52, 29 юли 2022 (UTC) l8fukzhv8fex2dc4uy5qvhp06ie4647 118 812900 11473901 2022-07-29T08:57:12Z Ket 2798 Ket премести страница „[[Чернова:Емилия Тодорова Минева]]“ като „[[Емилия Минева]]“: проверена wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Емилия Минева]] oegy24epw90hodqm8xny8ayqn1uxx9r 11473906 11473901 2022-07-29T09:02:02Z Eliza Beth 246180 Бот: Излишен остатък след преместване от [[Уикипедия:Инкубатор]] wikitext text/x-wiki {{delete|1=Бот: Излишен остатък след преместване от [[Уикипедия:Инкубатор]]}} #пренасочване [[Емилия Минева]] 2k6lx4xq5r27jilgzrpf64bfu6gn9wc 119 812901 11473903 2022-07-29T08:57:12Z Ket 2798 Ket премести страница „[[Чернова беседа:Емилия Тодорова Минева]]“ като „[[Беседа:Емилия Минева]]“: проверена wikitext text/x-wiki #пренасочване [[Беседа:Емилия Минева]] c0u07ueckdaukl0z0ufnz5643bl2k1a 0 812902 11473907 2022-07-29T09:02:07Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Хищници | име_оригинал = Predators | режисьори = Нимрол Антал | продуценти = Робърт Родригес<br>Джон Дейвис<br>Елизабет Авелан | сценаристи = Алекс Литвак<br>Майкъл Финч<br>'''Сюжет:'''<br>Робърт Родригес<br>Майкъл Финч | базиран_на...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Хищници | име_оригинал = Predators | режисьори = Нимрол Антал | продуценти = Робърт Родригес<br>Джон Дейвис<br>Елизабет Авелан | сценаристи = Алекс Литвак<br>Майкъл Финч<br>'''Сюжет:'''<br>Робърт Родригес<br>Майкъл Финч | базиран_на = по героите на:<br>Джим Томас<br>Джон Томас | актьори = [[Ейдриън Броуди]]<br>[[Тофър Грейс]]<br>Алис Брага<br>Уолтън Гогинс<br>[[Лорънс Фишбърн]] | музика = Джон Дебни | оператор = Гюля Падош | монтаж = Дан Зимърман | сценография = Калия Едълблът<br>Стив Джойнър | костюми = Нина Проктър | филмово_студио = Дейвис Ентъртейнмънт Къмпани<br>Дюн Ентъртейнмънт<br>Инджениъс Медия<br>Трабълмейкър Студиос | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]] | жанр = [[Екшън филм|екшън]]<br>[[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Научнофантастичен филм|научна фантастика]]<br>[[трилър]] | премиера-дата = 9 юли 2010 г. | премиера-място = [[Съединените щати]] | времетраене = 107 минути<ref>[https://www.bbfc.co.uk/BFF267577/ British Board of Film Classification - Film - Predators - Running time: 106m 49s]</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 40 млн. долара<ref>{{cite news |url= http://latimesblogs.latimes.com/entertainmentnewsbuzz/2010/07/despicable-me-and-predators-challenge-eclipse.html |title= Movie projector: 'Despicable Me' and 'Predators' open as 'Eclipse' falls further behind 'New Moon' |last= Fritz|first= Ben |work= [[Los Angeles Times]] |date= July 8, 2010 |access-date= July 10, 2010 }}</ref> | приходи = 127.2 млн. долара<ref name="mojo">{{cite web|url=https://boxofficemojo.com/movies/?id=predators.htm|title=Predators (2010)|work=Box Office Mojo|access-date=December 7, 2018}}</ref><ref name="the-numbers">{{cite web|url=https://www.the-numbers.com/movies/2010/PRED3.php |title=Movie Predators - Box Office Data, News, Cast Information |publisher=The Numbers |access-date=July 19, 2011}}</ref> | предишна_част = „[[Хищникът 2]]“ (1990) | следваща_част = „[[Хищникът (филм, 2018)|Хищникът]]“ (2018) | уебсайт = http://www.predators-movie.com/ | код-IMDB = 1424381 | код-Allmovie = 487162 }} '''„Хищници“''' ({{lang|en|Predators}}) е [[САЩ|американски]] [[Научнофантастичен филм|научнофантастичен]] [[екшън филм]]<ref>{{cite news |url= https://screenrant.com/robert-rodriguez-predators-movie-redemption-creature-design-reason/ |title= How Robert Rodriguez's Predators Redeems The Rejected Early Predator Design |last= Kurland|first= Daniel |work= [[Screen Rant]] |date= September 28, 2020 |access-date= February 16, 2021 }}</ref> от 2010 г. на режисьора Нимрол Антал и участват [[Ейдриън Броуди]], [[Тофър Грейс]], Алис Брага, Уолтън Гогинс и [[Лорънс Фишбърн]]. Той е третият филм от поредицата „Хищникът“. Филмът е пуснат в [[Съединените щати]] на 9 юли 2010 г. и е разпространен от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“. Четвъртият филм, озаглавен „[[Хищникът (филм, 2018)|Хищникът]]“ е пуснат през 2018 г. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{official website|http://www.predators-movie.com/}} * {{imdb title|1424381}} * {{Amg movie|487162}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2010 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] slxvsnoe40zo9muklyycw3ovq7gmwod 0 812903 11473909 2022-07-29T09:03:13Z Sim 16003 Нова страница: „{{Личност|аристократ | описание = [[германски]] [[благородник]] господар на Петерсхайм | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} Файл:Přestavlky,_zámek.jpg|мини|Дворец Петерсхайм (''Přes...“ wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[германски]] [[благородник]] господар на Петерсхайм | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} [[Файл:Přestavlky,_zámek.jpg|мини|Дворец Петерсхайм (''Přestavlky'')]] '''Йохан I фон Петерсхайм''' ({{lang|de|Johann I von Petersheim}}; † сл. [[1348]]) е господар на Петерсхайм (в [[Пилзенски край]], [[Чехия]]) и Щевенсвеерт (в [[Лимбург (Нидерландия)|Лимбург]], [[Нидерландия]]). Той е син на [[Хайнрих фон Петерсхайм]] († 1296), маршал на [[епископ]]а на Лиеж, и съпругата му Маргарета фон Рененберг († сл. 1285), дъщеря на [[Арнолд I фон Рененберг]] († сл. 1262) и Матилде. == Фамилия == Йохан I фон Петерсхайм се жени за Елизабет фон Бокстел, дъщеря на Вилхелм II фон Бокстел († сл. 1319) и Мария фон [[Дист]], дъщеря на [[Арнолд VI фон Дист]], [[бургграф]] на [[Антверпен]] († 1296). Те имат три сина:<ref>[https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2138.htm#i64226 ''Sir Johann I, Herr zu Petersheim & Stevensweert''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Вилхелм III фон Петерсхайм († сл. 1355), женен за Елизабет ван Леефдаел († 1347/1353) * Дитрих III ван Петерсхайм († сл. 1372), господар на Неерхарен и Щевенсвеерт, майор на [[Маастрихт]], женен пр. 3 юли 1315 г. за Мария ван Херпен († сл. 1316) * Хайнрих, господар на Щевенсвеерт Йохан I фон Петерсхайм има и незаконните деца: * Йохан * Йохана, омъжена за Енгелберт фон Хуисхарен. == Литература == * Dieter Siebert-Gasper: ''Der Rennenberg-Codex''. ''Der Codex 149 der Kölner Dombibliothek und die Edelherren von Rennenberg im Kölner Domkapitel des 14. Jahrhunderts'', Köln 2008 (= ''Libelli Rhenani'', Bd. 23) * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VIII, Tafel 32. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVIII, Tafel 95. == Източници == <references /> [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Починали през 14 век]] bpt04d7zr4o90b56xqj2uut643idpux 11473911 11473909 2022-07-29T09:03:55Z Sim 16003 wikitext text/x-wiki {{Личност|аристократ | описание = [[германски]] [[благородник]] господар на Петерсхайм и Щевенсвеерт | портрет = | портрет-описание = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = | герб = | герб-описание = }} }} [[Файл:Přestavlky,_zámek.jpg|мини|Дворец Петерсхайм (''Přestavlky'')]] '''Йохан I фон Петерсхайм''' ({{lang|de|Johann I von Petersheim}}; † сл. [[1348]]) е господар на Петерсхайм (в [[Пилзенски край]], [[Чехия]]) и Щевенсвеерт (в [[Лимбург (Нидерландия)|Лимбург]], [[Нидерландия]]). Той е син на [[Хайнрих фон Петерсхайм]] († 1296), маршал на [[епископ]]а на Лиеж, и съпругата му Маргарета фон Рененберг († сл. 1285), дъщеря на [[Арнолд I фон Рененберг]] († сл. 1262) и Матилде. == Фамилия == Йохан I фон Петерсхайм се жени за Елизабет фон Бокстел, дъщеря на Вилхелм II фон Бокстел († сл. 1319) и Мария фон [[Дист]], дъщеря на [[Арнолд VI фон Дист]], [[бургграф]] на [[Антверпен]] († 1296). Те имат три сина:<ref>[https://www.our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2138.htm#i64226 ''Sir Johann I, Herr zu Petersheim & Stevensweert''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref> * Вилхелм III фон Петерсхайм († сл. 1355), женен за Елизабет ван Леефдаел († 1347/1353) * Дитрих III ван Петерсхайм († сл. 1372), господар на Неерхарен и Щевенсвеерт, майор на [[Маастрихт]], женен пр. 3 юли 1315 г. за Мария ван Херпен († сл. 1316) * Хайнрих, господар на Щевенсвеерт Йохан I фон Петерсхайм има и незаконните деца: * Йохан * Йохана, омъжена за Енгелберт фон Хуисхарен. == Литература == * Dieter Siebert-Gasper: ''Der Rennenberg-Codex''. ''Der Codex 149 der Kölner Dombibliothek und die Edelherren von Rennenberg im Kölner Domkapitel des 14. Jahrhunderts'', Köln 2008 (= ''Libelli Rhenani'', Bd. 23) * ''Europaische Stammtafeln'', by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VIII, Tafel 32. * Detlev Schwennicke, ''Europaische Stammtafeln'', New Series, Vol. XXVIII, Tafel 95. == Източници == <references /> [[Категория:Германска аристокрация]] [[Категория:Родени през 13 век]] [[Категория:Починали през 14 век]] 9l2w8xv5gasqtc4kh3udwhtbk2q83yy 0 812904 11473920 2022-07-29T09:21:08Z Litev 24603 източник wikitext text/x-wiki {{редактирам}} Централният добруджански народен съвет (ЦДНС) о ръководното тяло на българска обществено-политическа организация, учредена в [[Добруджа]] по време на [[Първата световна война]]. == Предпоставки и възникване == След освобождаването на Добруджа от българските войски през 1916 г., в нейната северна част започват да възникват ''народни комитети'', чиято крайна цел е присъединяването на областта към [[Царство България]]. На [[30 юли]] [[1917]] г. в [[Бабадаг]], [[Северна Добруджа]] е учреден Централен добруджански народен съвет с председател д-р [[Иван Огнянов]] и секретар [[Антон Бурлаков]]. За кратко време тя развива активна организационна дейност, която обхваща и [[Южна Добруджа]]. Броят на народните комитети достига до 300, а членската маса надхвърля 10 хил. души. Като печатен орган на ЦДНС се утвърждава вестник „Добруджа”. ЦДНС полага грижи за църковното и учебното дело, противопоставя се на антибългарската дейност и грабежите, осъществявани от германските военни власти в областта. == Дейност == На 16 декември 1917 г. в новия театрален салон в Бабадаг е свикан Първият добруджански събор, в чиято работа вземат участие над 400 делегати.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4477&SRV=false&LANG=bg ''Добруджа'' - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 75 от 17 декември 1917, стр.2]</ref> Съборът се изказва за присъединяването на Северна Добруджа към България и приема резолюция, с която настоява за завръщането на [[Интерниране на добруджанското население (Първа световна война)|интернираните от румънските власти българи в Молдова]]. Вследствие на многобройни протести на ЦДНС в Бабадаг, а съ о така и на Върховния управителен комитет на емигрантската Добруджанска организация се осигурява застъпничество на Международния комитет на [[Червения кръст]] в [[Женева]] по въпроса за отвлечените добруджанци. == Източници == <references /> {{Национално-регионални въпроси на Балканите}} {{Портал|Политика|България|Румъния}} [[Категория:Отношения между България и Румъния]] [[Категория:История на Добруджа]] kz58mmsihxl5j603kk1u9576y4nvypy 0 812905 11473926 2022-07-29T09:40:49Z Krisi tranchev.1999 114581 Нова страница: „{{Филм | име = Пътешествията на Гъливер | име_оригинал = Gulliver's Travels | режисьори = Роб Летърман | продуценти = Джон Дейвис<br>Грегъри Гудмън | сценаристи = Джо Стилман<br>Никълъс Столър | базиран_на = Пътешествията на Гъливер|по еднои...“ wikitext text/x-wiki {{Филм | име = Пътешествията на Гъливер | име_оригинал = Gulliver's Travels | режисьори = Роб Летърман | продуценти = Джон Дейвис<br>Грегъри Гудмън | сценаристи = Джо Стилман<br>Никълъс Столър | базиран_на = [[Пътешествията на Гъливер|по едноименния роман на]]:<br>[[Джонатан Суифт]] | актьори = [[Джак Блек]]<br>[[Джейсън Сийгъл]]<br>[[Емили Блънт]]<br>[[Аманда Пийт]]<br>Били Конъли<br>Крис О'Дауд<br>Ти Джей Милър<br>[[Джеймс Кордън]]<br>[[Катрин Тейт]]<br>Оли Александър | музика = Хенри Джакман | оператор = Дейвид Татърсъл | монтаж = Дийн Зимърман<br>Алън Едуард Бел | сценография = Гейвин Букет | костюми = Сами Шелдън | филмово_студио = Дюн Ентъртейнмънт<br>Дейвис Ентъртейнмънт Къмпани | разпространител = [[Туентиът Сенчъри Фокс]] | жанр = [[Приключенски филм|приключенски]]<br>[[Комедиен филм|комедия]]<br>семеен<br>[[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]] | премиера-дата = 25 декември 2010 г. | премиера-място = [[Съединените щати]] | времетраене = 85 минути<ref>{{cite web|title= ''Gulliver's Travels'' (PG)|url=http://www.bbfc.co.uk/releases/gullivers-travels-film|work=[[British Board of Film Classification]]|date=December 16, 2010|access-date=November 26, 2016}}</ref> | страна = {{USA}} | език = [[английски език|английски]] | бюджет = 112 млн. долара<ref>[https://www.reuters.com/article/idUSTRE6BN01X20101224 Gulliver's Travels tests Jack Black's appeal]. Reuters. Retrieved January 8, 2011.</ref> | приходи = 237.4 млн. долара<ref name=mojo>{{cite web|url=http://www.boxofficemojo.com/movies/?id=gulliverstravels.htm|title=Gulliver's Travels|publisher=Box Office Mojo|language=en|date=December 25, 2010 |access-date=October 14, 2016}}</ref> | код-IMDB = 1320261 | код-Allmovie = 474343 }} '''„Пътешествията на Гъливер“''' ({{lang|en|Gulliver's Travels}}) е [[САЩ|американски]] [[Фентъзи (филмов жанр)|фентъзи]] [[Приключенски филм|приключенски]] [[комедиен филм]] от 2010 г. на режисьора Роб Летърман в режисьорския си дебют, продуциран от Джон Дейвис и Грегъри Гудмън, по сценарий на Джо Стилман и Никълъс Столър, а музиката е композирана от Хенри Джакман. Базиран е на [[Пътешествията на Гъливер|едноименния роман]] от 1726 г., написан от [[Джонатан Суифт]], докато филмът се развива в модерните дни. Във филма участват [[Джак Блек]], [[Джейсън Сийгъл]], [[Емили Блънт]], [[Аманда Пийт]], Били Конъли, Крис О'Дауд, Ти Джей Милър, [[Джеймс Кордън]], [[Катрин Тейт]] и Оли Александър, и е ексклузивно разпространен от „[[Туентиът Сенчъри Фокс]]“. == Източници == <references /> == Външни препратки == * {{imdb title|1320261}} * {{Amg movie|474343}} * {{kino.dir.bg film|8145}} {{мъниче|филм}} [[Категория:Филми от 2010 година]] [[Категория:Филми на Туентиът Сенчъри Фокс]] [[Категория:Американски фентъзи комедии]] [[Категория:Американски приключенски филми]] 3fp6dwxthj0cjpbwjnep948ysv7bmrm 0 812906 11473973 2022-07-29T10:44:06Z 85.118.76.159 Ошш wikitext text/x-wiki Гърски певец. 5zil4lnrtfu8ee6hy0wl9pb57brsjog 11473976 11473973 2022-07-29T10:51:27Z Сале 9192 за бързо изтриване wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20220729105119|поставил=Сале|причина=Упражнения извън пясъчника}} Гърски певец. ixhyfi80f487f2ep83z2u5jyv2eygm7 0 812907 11473974 2022-07-29T10:45:01Z 85.118.76.159 Сн wikitext text/x-wiki Тс 5dqx41wrk8amaoq7l9jzw13zzzz90d1 11473975 11473974 2022-07-29T10:51:08Z Сале 9192 за бързо изтриване wikitext text/x-wiki {{бързо|поставен=20220729105101|поставил=Сале|причина=Упражнения извън пясъчника}} Тс gw2stizjzj4kbuqqn18m8m4wb6k79ck